Търсене в текстове за 'Христов Дух'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1712 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_14 ) Седмият ден, седмият час, седмата минута - Боян Боев (1883 – 1963)

Този, който приеме Христовата Любов, той ще работи за Бога.
Защо имате страх от Бога? Служете му с Вяра и с Любов. Които прилагат Любовта, са чада Божии. А пък които само говорят, че Христос така и така е постъпил, и не я прилагат, те са вън. Човек трябва да види Любовта в нейната велика работа, трябва да види навсякъде как работи Бог. Този, който приеме Христовата Любов, той ще работи за Бога. Любовта освобождава човека и в свободата си той трябва да работи. Божията работа сега се състои главно в намирането на готовите, на предопределените души, които трябва да намерят Божествения път. Който служи на света е като натоварено добиче – шибат го с камшик, карат го извън силите да работи. Ако не си подчинен на Бога като негов син, ще бъдеш подчинен на тъмните сили като товарен добитък. При служенето ви на Бога като син или дъщеря съзнанието ви всякога трябва да бъде будно и да бъде свързано с Бога, защото злите духове всякога гледат да ви залисат, за да я скъсат тази връзка и да ви направят някоя беля.
към текста >>

При служенето ви на Бога като син или дъщеря съзнанието ви всякога трябва да бъде будно и да бъде свързано с Бога, защото злите духове всякога гледат да ви залисат, за да я скъсат тази връзка и да ви направят някоя беля.
Този, който приеме Христовата Любов, той ще работи за Бога. Любовта освобождава човека и в свободата си той трябва да работи. Божията работа сега се състои главно в намирането на готовите, на предопределените души, които трябва да намерят Божествения път. Който служи на света е като натоварено добиче – шибат го с камшик, карат го извън силите да работи. Ако не си подчинен на Бога като негов син, ще бъдеш подчинен на тъмните сили като товарен добитък. При служенето ви на Бога като син или дъщеря съзнанието ви всякога трябва да бъде будно и да бъде свързано с Бога, защото злите духове всякога гледат да ви залисат, за да я скъсат тази връзка и да ви направят някоя беля. Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек Божиите пътища, но докато ги намери, тъмният дух се присламчва и ти казва: „Какво си тръгнал по този стръмен път? Аз ще ти покажа един лесен път.“ Кажете му: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на Любовта, и отиваме да слугуваме на Бога. Ела и ти да Му слугуваш.“ Волята Божия работи в две направления: когато правиш зло, тя те ограничава чрез болести и страдания, а когато правиш добро, тя те разширява, дава ти простор, условия, насърчава те. Ние ставаме причина Бог да ни ограничава, понеже се противим, заставяме Го да ни ограничи. Когато вършим нещо, което не е в съгласие с Неговата Воля, влизаме в стълкновение с Него.
към текста >>

Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек Божиите пътища, но докато ги намери, тъмният дух се присламчва и ти казва: „Какво си тръгнал по този стръмен път?
Любовта освобождава човека и в свободата си той трябва да работи. Божията работа сега се състои главно в намирането на готовите, на предопределените души, които трябва да намерят Божествения път. Който служи на света е като натоварено добиче – шибат го с камшик, карат го извън силите да работи. Ако не си подчинен на Бога като негов син, ще бъдеш подчинен на тъмните сили като товарен добитък. При служенето ви на Бога като син или дъщеря съзнанието ви всякога трябва да бъде будно и да бъде свързано с Бога, защото злите духове всякога гледат да ви залисат, за да я скъсат тази връзка и да ви направят някоя беля. Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек Божиите пътища, но докато ги намери, тъмният дух се присламчва и ти казва: „Какво си тръгнал по този стръмен път? Аз ще ти покажа един лесен път.“ Кажете му: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на Любовта, и отиваме да слугуваме на Бога. Ела и ти да Му слугуваш.“ Волята Божия работи в две направления: когато правиш зло, тя те ограничава чрез болести и страдания, а когато правиш добро, тя те разширява, дава ти простор, условия, насърчава те. Ние ставаме причина Бог да ни ограничава, понеже се противим, заставяме Го да ни ограничи. Когато вършим нещо, което не е в съгласие с Неговата Воля, влизаме в стълкновение с Него. В такова стълкновение са дошли някои Ангели.
към текста >>

2. 1_15 ) В полка на Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Тревата, по която стъпвахме, беше украсена с милиони росни капки, а около нас боровете, които символизират вечния стремеж на Духа към висините, издигаха върхове.
В ПОЛКА НА ХРИСТА Посрещахме изгрева и Животът ми се струваше едно свещенодействие. Тревата, по която стъпвахме, беше украсена с милиони росни капки, а около нас боровете, които символизират вечния стремеж на Духа към висините, издигаха върхове. Да, ние се намирахме в един неръкотворен храм... Образувахме колелото на Паневритмията. Учителя влезе вътре в кръга, в центъра оркестърът засвири, колелото потегли и душите ни затрептяха. По-късно се озовахме в друго колело. Почна разговор. Онзи, който е роден вътрешно, той ще пожелае всичко, каквото е придобил – знание, сила и богатство, да отдаде на Бога.
към текста >>

Някои изпитват страх, че като влязат в духовния живот ще изгубят това, което имат.
Който иска да върви в Божествения път, трябва да употребява новите методи в живота си. Ако иска да получи Възкресение, той трябва да пази следните две положения на висшата Любов: първо, всяка сутрин и вечер да изпраща на всички хора от своето благо, което е вложено в душата му, и второ, скрито да люби хората и да им слугува по цял ден, дори и тогава, когато те го мразят и вършат зло. Това подразбира Христос под думите Служене на Бога. Невидимият свят, като иска да възложи работа на някого, ще го изпита във всички отношения. Каквото желаеш, ще ти дадат и след това ще определят каква работа можеш да вършиш и на каква служба. Някои изпитват страх, че като влязат в духовния живот ще изгубят това, което имат. А те трябва да се убедят, че няма да изгубят нищо; напротив, ще придобият нещо. Ето три действия: когато изпълняваме Волята Божия, ние работим за себе си; като търсим Царството Божие и Неговата Правда, работим за ближните си; когато прославяме Името Божие, ние работим за Бога. Щом обичаш, ти прославяш Името Божие. Майката девет месеца носи в утробата си детето и не се оплаква, а детето един път ще донесе вода и се оплаква, че много е работило. Също така и Бог, откакто ни е създал, досега постоянно ни носи в утробата си, а ние, като направим най-малкото нещо заради Него, се оплакваме, че много сме сторили.
към текста >>

Подписът ви трябва да е на Христовия език.
Бъди готов да работиш за Единия, който е създал света. Когато човек реагира на Божественото, идва реакция, идват болести и страдания. Който е в полка на тъмнината, да отиде да се запише в полка на Христа. Тогава ще бъде уволнен от служенето на тъмнината. Запишете се в полка на Христа. Подписът ви трябва да е на Христовия език. Ако всички духовни хора решат да изпълнят Волята Божия, светът ще се оправи. Ако всички постъпят така, то Царството Божие ще дойде на Земята моментално. Рано или късно хората ще преминат по пътя на пълно самоотричане и отдаване на Цялото. Закон е: когато трябва да се извърши едно Божие дело, то ако първият не го извърши, ще се възложи от Небето да го извърши втори. Ако не го извърши и той, ще се възложи на трети и т.н., додето десетият непременно ще го извърши.
към текста >>

Ако всички духовни хора решат да изпълнят Волята Божия, светът ще се оправи.
Когато човек реагира на Божественото, идва реакция, идват болести и страдания. Който е в полка на тъмнината, да отиде да се запише в полка на Христа. Тогава ще бъде уволнен от служенето на тъмнината. Запишете се в полка на Христа. Подписът ви трябва да е на Христовия език. Ако всички духовни хора решат да изпълнят Волята Божия, светът ще се оправи. Ако всички постъпят така, то Царството Божие ще дойде на Земята моментално. Рано или късно хората ще преминат по пътя на пълно самоотричане и отдаване на Цялото. Закон е: когато трябва да се извърши едно Божие дело, то ако първият не го извърши, ще се възложи от Небето да го извърши втори. Ако не го извърши и той, ще се възложи на трети и т.н., додето десетият непременно ще го извърши. Да се чака!
към текста >>

3. 1_17 ) Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Духовните хора трябва да имат пълно единение с Бога.
Ние страдаме от много връзки. Вчера говорих, че признавам над мен само Бог и всички други Същества, които са съвършени. Човек построи къща и тя става негов идол или спечели богатство и го направи свой идол, или пък роди едно дете и го възкачи за идол. Това е една фалшива основа, понеже за основа трябва да поставим единствено своите отношения към Бога, т.е. към Онзи, който ни е създал, комуто дължим своя живот. Духовните хора трябва да имат пълно единение с Бога. Докато човек не е във връзка с Него, той е в относителната реалност. Това, което постоянно подмладява, е Божественото, а това, което постоянно състарява, е човешкото. Истинското подмладяване стои в това – човек да влезе в Целокупния живот. Някой, който е погълнат само от материални работи, е изключен от трапезата. А този, който е влязъл в духовния живот, намерил е едно съкровище, една рудница.
към текста >>

А този, който е влязъл в духовния живот, намерил е едно съкровище, една рудница.
Духовните хора трябва да имат пълно единение с Бога. Докато човек не е във връзка с Него, той е в относителната реалност. Това, което постоянно подмладява, е Божественото, а това, което постоянно състарява, е човешкото. Истинското подмладяване стои в това – човек да влезе в Целокупния живот. Някой, който е погълнат само от материални работи, е изключен от трапезата. А този, който е влязъл в духовния живот, намерил е едно съкровище, една рудница. Този, в когото вярваш, трябва да влезе в теб. Не разваляй това, което Бог прави вътре в теб; отделиш ли се от Него, ти се изолираш. А когато винаги държиш в мисълта си Бога, ти си свързан с Него и той работи в теб и ти съдейства. В думите на ученика винаги трябва да говори Бог. Тогава той е свободен, страхът изчезва и в душата му настъпва дълбок Мир.
към текста >>

Учениците Христови повярваха, че Христос е излязъл от Бога, и Божественото се предаде от Него на тях.
Човек да се държи за Бога, така както Земята – за Слънцето. Като мислиш за Бога, ще растеш. Мисълта е от Бога. Казано е: „Ще бъдем научени от Бога.“ Има един начин, по който човек може да се научи от Бога как да мисли. Като искаш да придобиеш знание, най-първо ще имаш желание да разбереш Божиите пътища и като ги разбереш, тогава Бог ще те изпрати при учени хора, те ще ти предадат подробностите, които изучават. Учениците Христови повярваха, че Христос е излязъл от Бога, и Божественото се предаде от Него на тях. Ако не бяха повярвали, не можеше да стане това. Когато се направи контакт между човека и Бога, то Божествената Светлина и Сила се вливат в него и той има прозрение, разбира с яснота нещата и добива по-висше съзнание. Ние ще бъдем добре, когато бъдем проводници на Бога и когато Той се изявява чрез нас, обаче въздействаме ли на Божественото, Бог в нас не е свободен и Го ограничаваме. Един брат спомена на Учителя за някои, които проявявали униние. Когато човек е без Бога, настава униние.
към текста >>

Сегашната женитба не е ефикасна, понеже се влюбват във външната страна, във фасадата, не образуват духовна връзка и мазилката се лющи.
Щом си кажеш „Господ и аз ще го направим! “, и тогава ще успееш.“ Всичко, което не е Любов, не устоява. Външната любов, с която се женят сега хората, е мазилка. Днес измажеш къщата, но утре мазилката ще рухне. Сегашната женитба не е ефикасна, понеже се влюбват във външната страна, във фасадата, не образуват духовна връзка и мазилката се лющи. Кой ти е роднина? Който люби Бога ти е брат и сестра. Ти не можеш да постигнеш никакъв свой копнеж без Любовта, която произтича от Бога, без онази Светлина, която излиза от Бога и без онази Светлина, която се разпръсква от Божия Дух. Причината на греха е много малка. В Духовния свят само като си обърнеш гърба към едно същество, ти си вече съгрешил.
към текста >>

Ти не можеш да постигнеш никакъв свой копнеж без Любовта, която произтича от Бога, без онази Светлина, която излиза от Бога и без онази Светлина, която се разпръсква от Божия Дух.
Външната любов, с която се женят сега хората, е мазилка. Днес измажеш къщата, но утре мазилката ще рухне. Сегашната женитба не е ефикасна, понеже се влюбват във външната страна, във фасадата, не образуват духовна връзка и мазилката се лющи. Кой ти е роднина? Който люби Бога ти е брат и сестра. Ти не можеш да постигнеш никакъв свой копнеж без Любовта, която произтича от Бога, без онази Светлина, която излиза от Бога и без онази Светлина, която се разпръсква от Божия Дух. Причината на греха е много малка. В Духовния свят само като си обърнеш гърба към едно същество, ти си вече съгрешил. И като си обърнеш лицето към него, ти вече си се разкаял и си се поправил. Ще държиш лицето си към Бога. Появи се една мъчнотия за някого и той престане да мисли за Бога; че тогава той вече е обърнал гърба си към Господа.
към текста >>

В Духовния свят само като си обърнеш гърба към едно същество, ти си вече съгрешил.
Сегашната женитба не е ефикасна, понеже се влюбват във външната страна, във фасадата, не образуват духовна връзка и мазилката се лющи. Кой ти е роднина? Който люби Бога ти е брат и сестра. Ти не можеш да постигнеш никакъв свой копнеж без Любовта, която произтича от Бога, без онази Светлина, която излиза от Бога и без онази Светлина, която се разпръсква от Божия Дух. Причината на греха е много малка. В Духовния свят само като си обърнеш гърба към едно същество, ти си вече съгрешил. И като си обърнеш лицето към него, ти вече си се разкаял и си се поправил. Ще държиш лицето си към Бога. Появи се една мъчнотия за някого и той престане да мисли за Бога; че тогава той вече е обърнал гърба си към Господа. Това е причината на греха. Великото разумно начало царува навсякъде и неговите пътища са неузнаваеми.
към текста >>

Животът е много сложна плетеница – преплитане между духове и сили – и човек не може лесно да излезе от тези условия с обикновеното си съзнание, а само когато гледа на Живота с по-горно съзнание.
Когато човек не може да разбере Божественото, тогава отрицателните сили в Природата го завладяват и той допуска грях. В Индия има факири, които англичаните наемат да ловят бисерни миди от дъното на океана. Факирите се концентрират и акулите не ги приближават. Факирите са научили изкуството да упражняват въздействие върху животните. При връзка с Великото разумно начало човек е ограден. Животът е много сложна плетеница – преплитане между духове и сили – и човек не може лесно да излезе от тези условия с обикновеното си съзнание, а само когато гледа на Живота с по-горно съзнание. Някой път вие се усещате изоставени и в тази самота намерете Божественото – където и да сте, чуйте гласа на Бога – при извора и при дърветата, навсякъде. Да няма прекъсване на съзнанието и то да бъде будно.
към текста >>

4. 2_05 ) Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат попита Учителя: „Като се каже, че Любовта дава Възкресение, нали това Възкресение се разбира и духовно, и физически?
Всяка мисъл, която е минала през Любовта, е възвишена. Няма по-красив момент от този, който наричат Възкресение. Това е моментът, когато човек съзнае Любовта. Съзнаеш ли я, ти си възкръснал. И Любовта ти прави безсмъртен този, когото обичаш. Един брат попита Учителя: „Като се каже, че Любовта дава Възкресение, нали това Възкресение се разбира и духовно, и физически? “ Два вида възкресение няма. Има само едно Възкресение – то е пробуждане на съзнанието, протичането на Любовта в човека, то е свързване с Бога, то е познанието за Бога. Нали е казано: „Това е Живот вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Да познаеш Бога, това значи Възкресение. А познанието на Бога става чрез Любов към Бога.
към текста >>

Тази Христова Любов пробуди и преобрази съзнанието на Лазара.
Нали е казано: „Това е Живот вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Да познаеш Бога, това значи Възкресение. А познанието на Бога става чрез Любов към Бога. А другото възкресение – физическото, то е сянка, то е отражение на процеса, който става в човешкото съзнание, и е последствие на тази връзка с Бога. Как Христос възкреси Лазара? Той обичаше Лазара и изпрати мощна струя от Любов към него. Тази Христова Любов пробуди и преобрази съзнанието на Лазара. У Лазара се събуди Любов, която го възкреси и физически. В съзнанието на Лазара стана промяна и тогава тялото оживя. Който иска да се запознае с въпроса за създаването на Вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на Живота, който иска да придобие Мъдрост, Знание, Сила, здраве, Безсмъртие, той трябва да постави Любовта като основа на своя живот. Най-голямото робство е смъртта. Тя е най-големият неприятел, от когото трябва да се освободим.
към текста >>

5. 2_09 ) Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите - Боян Боев (1883 – 1963)

Самоотричането е духовна Любов.
Предметът на Любовта е неизчерпаем. Любовта е един красив свят. Писанието казва: „Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, ще Ме намерите.“ А кой търси? Който люби! С Любовта човек търси Бога! Самоотричането е духовна Любов. Страданието е материал, който след като обработиш, ще получиш Радост. А самоотричането е материал, от който се образува Ангелската любов. Ангелът, само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в Рая и идва на Земята да помага. Сам слиза да помага, само като помисли за Бога, а не по заповед. Човешката и Духовната любов са материал за Божествената Любов.
към текста >>

Човешката и Духовната любов са материал за Божествената Любов.
Самоотричането е духовна Любов. Страданието е материал, който след като обработиш, ще получиш Радост. А самоотричането е материал, от който се образува Ангелската любов. Ангелът, само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в Рая и идва на Земята да помага. Сам слиза да помага, само като помисли за Бога, а не по заповед. Човешката и Духовната любов са материал за Божествената Любов. Човешката любов започва с щастие и свършва с нещастие, без изключение. Ангелската любов започва с нещастие и свършва с щастие. А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство. Полезно е човек да се занимава с изучаването на Любовта. Например да проучва това, което е писано в беседите върху Любовта, защото по този начин идват много красиви и велики прозрения, идват просветления отвътре за същината на Любовта.
към текста >>

Братът попита: „Голямо впечатление ми направиха думите Ви в една от последните беседи, че Любовта на Христа към всеки човек е по-голяма от Любовта на Данте към Беатриче, и постоянно размишлявам върху това от няколко дни, но как да работим, за да се отварят изворите на Христовата Любов и да станем проводници на тази Любов?
Например да проучва това, което е писано в беседите върху Любовта, защото по този начин идват много красиви и велики прозрения, идват просветления отвътре за същината на Любовта. Трябва да се изучават беседите! И не е важно само четенето, но каквото четем, да го прилагаме и да правим опити. Защото без опити нищо не може да се постигне. Иначе ще има схоластика. Братът попита: „Голямо впечатление ми направиха думите Ви в една от последните беседи, че Любовта на Христа към всеки човек е по-голяма от Любовта на Данте към Беатриче, и постоянно размишлявам върху това от няколко дни, но как да работим, за да се отварят изворите на Христовата Любов и да станем проводници на тази Любов? “ Правете опити. Ето един такъв: видиш повяхнало цвете; полей го колкото е нужно и ще бъдеш свидетел на това, което ще стане. Това е опит. Цветето символизира човек или друго някое същество, а поливането означава изпращане към него струя от Любов.
към текста >>

И още – човек трябва да счита размишлението върху Любовта Христова тъй необходимо, тъй нужно, както дишането на въздух.
Казано е Любете врага си, но как? За врага трябва да се употреби една Любов, която да го обезоръжи. Има начини, които трябва да се опитат, а не сухи, схоластични системи. Не може само да говорим на теория за Любовта, а трябва да правим опит що е Любов, що е справедливост. Трябва да имаме право схващане за нещата и то според Божествената наука. И още – човек трябва да счита размишлението върху Любовта Христова тъй необходимо, тъй нужно, както дишането на въздух. У религиозните хора често много силно се развива личното чувство. Това не е никак хубаво – засилена е дейността на малкия мозък чрез личните чувства. Човек ще мине през там, но да не остане, а да се качи по-горе – в горната част на главата, дето е центърът на милосърдието и Любовта. И там ще има среща с Бога. Човек учи Любовта във време на бедствие.
към текста >>

Ако от Духовния свят няма просветление, то човек мъчно може да разбере.
Това е така, но колко души могат да разберат тези мистични неща? Във време на събранията няма предварително да се умува много, но ще оставите да заговори във вас Божественото, да ви упъти какво да правите и как да размишлявате върху Любовта. Братът каза: „Във време на събранията на групата ще изпратим мощна струя от Любов към всички същества и ще пожелаем да станат проводници на Любовта. Ще се постараем да възлюбим всички, да им изпращаме струи от Любов.“ Трябва да дойде едно просветление на съзнанието. Ако от Духовния свят няма просветление, то човек мъчно може да разбере. Тези, които ще правят размишление върху Любовта, нека имат една основна идея за Любовта и тя да се разраства като семка. Да започнат с малкото и като се разшири съзнанието им, тази идея ще почне да расте. У хората има много неясни понятия. Например апостол Павел казва: „Любовта е плод на Духа.“ А също се казва: „Бог е Любов! “ Това са две различни понятия.
към текста >>

Например апостол Павел казва: „Любовта е плод на Духа.“ А също се казва: „Бог е Любов!
Трябва да дойде едно просветление на съзнанието. Ако от Духовния свят няма просветление, то човек мъчно може да разбере. Тези, които ще правят размишление върху Любовта, нека имат една основна идея за Любовта и тя да се разраства като семка. Да започнат с малкото и като се разшири съзнанието им, тази идея ще почне да расте. У хората има много неясни понятия. Например апостол Павел казва: „Любовта е плод на Духа.“ А също се казва: „Бог е Любов! “ Това са две различни понятия. Любовта като същина е Бог, а като проява е плод на Духа. Трима души за групата на Любовта са достатъчни. Бог нали казва: „Аз съм Бог на Авраама, Исаака и Якова“ – трима души. В колко часа ще се молят хората, това са второстепенни и третостепенни въпроси.
към текста >>

Любовта като същина е Бог, а като проява е плод на Духа.
Тези, които ще правят размишление върху Любовта, нека имат една основна идея за Любовта и тя да се разраства като семка. Да започнат с малкото и като се разшири съзнанието им, тази идея ще почне да расте. У хората има много неясни понятия. Например апостол Павел казва: „Любовта е плод на Духа.“ А също се казва: „Бог е Любов! “ Това са две различни понятия. Любовта като същина е Бог, а като проява е плод на Духа. Трима души за групата на Любовта са достатъчни. Бог нали казва: „Аз съм Бог на Авраама, Исаака и Якова“ – трима души. В колко часа ще се молят хората, това са второстепенни и третостепенни въпроси.
към текста >>

6. 2_12 ) Аз и Отец ми ще направим жилище във вас - Боян Боев (1883 – 1963)

За Любовта на Христа се говори в следния стих: „Който има Духът Христов.“ Под Духът Христов да се разбира Любовта на Христа.
В Любовта има обмяна. Божествената Любов е вечна и непреривна. Писано е: „Опитайте Ме и вижте, че Съм благ.“ При Любовта, в каквато и да е форма, всичко е хубаво. Само че от физическата любов очакват това, което тя не може да даде. Тя допринася съвсем малко на човека. За Любовта на Христа се говори в следния стих: „Който има Духът Христов.“ Под Духът Христов да се разбира Любовта на Христа. Тепърва хората има да се учат, тъй като са изпаднали в невежество. Християните сега мислят, че разбират какво е Любов. Докато не я приложат, не могат да я познаят. Като говоря „Аз ще си платя дълговете“ и се разплащам от Любов, то действието е важно, а не думите. Хора, които се обичат, се привличат.
към текста >>

7. 2_15 ) „Обичай всички!“ e динамика - Боян Боев (1883 – 1963)

Това не се ли разбира така: първото се отнася до онзи човек, който има по-неразвито съзнание – той може да обича добрите хора, а второто се отнася до човек, който е духовно развит, и като е изкачен на мистични височини, той може да обича всички – и грешни, и добри.“
Когато аз казвам, че човек трябва да обича много души, това не значи човешка любов, а Божествена – да им желаеш доброто и да се молиш за тях. Като видиш някой страдащ, помогни му и се помоли за него. Да любиш милиони хора, да любиш човечеството, да любиш всички, да им помогнеш, там се изисква много. Любовта обича всички, а това, че човек може да няма еднакви отношения, това е допуснато, тогава естествено той няма и да обича всички по един и същ начин. Един брат каза: „Учителю, Вие преди няколко седмици в една лекция казахте, че човек трябва да обича само тези, които обичат Бога, а преди три дни, в неделя, казахте, че трябва да обича всички същества. Това не се ли разбира така: първото се отнася до онзи човек, който има по-неразвито съзнание – той може да обича добрите хора, а второто се отнася до човек, който е духовно развит, и като е изкачен на мистични височини, той може да обича всички – и грешни, и добри.“ В грешния ще обичаш онова, което не е грешно. Нали златарят обича в златната руда златото и като стопи рудата, отделя ценното. А друг човек обича само претопеното злато. За да виждаме Бога дълбоко в грешния, зависи от степента на развитието на съзнанието ни. Онзи, който е повече развит, ще обича всички същества – и грешни, и добри.
към текста >>

Когато човек обича само едно същество, то етерният му двойник е излязъл вън от неговото физическо тяло и затова той става нервен, подозрителен, съмнява се и бяга от хората, дразни се от тях, вследствие на това той е беззащитен и низшите духове го нападат и ограбват.
Този, който обича двама, любовта му е по-силна, а този, който обича всички, любовта му е най-силна. Каже ли някой, че обича само един човек, той може да носи само един килограм тежест. Силният човек може да носи Земята на гърба си. Да обичаш всички хора, това значи да ги събереш на едно място и от тях да образуваш един нов човек. В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единният. Когато човек обича само едно същество, то етерният му двойник е излязъл вън от неговото физическо тяло и затова той става нервен, подозрителен, съмнява се и бяга от хората, дразни се от тях, вследствие на това той е беззащитен и низшите духове го нападат и ограбват. Когато човек обича само едно същество, той е като цвят, който може да се нападне от гъсеници. Ако не искате да страдате, избягвайте единичната любов. Който люби, за да не страда, не трябва да дели Любовта, а да обича всички. Кръгът на Любовта постепенно се разширява. Отначало между двама, после към обществото, към човечеството и после към всички същества.
към текста >>

Тогава Христовият Дух е в теб и почваш да разбираш Христа.
И камъкът, като го обикнете, ще ви разбере. Няма същество в света, което като обикнете, да не разбере Любовта. За да се справите с кармата си, вие трябва да желаете доброто, щастието на всички хора. По този начин вие се повдигате, същевременно помагате на себе си, както и на цялото човечество. Щом желаеш доброто на всички хора, ти изучаваш Христа. Тогава Христовият Дух е в теб и почваш да разбираш Христа. Тогава ти си под влиянието на Същества, които са напреднали и искат да те употребят, както една далекогледна тръба се насочва, за да се приближат звездите. Желанието, което имаш, не е твое собствено. Висшата, идейната Любов се проявява към всички хора, без да подозират източника ѝ, отдето излиза. Обширна Любов трябва да изпълни душата на човека. Ако знаете отгде иде Животът ви, вие ще гледате на всички хора със свещен трепет, като на души.
към текста >>

Ще проявиш към другите Христовата Любов така, както Той я е проявил към теб.
Ти обичаш само жена си и децата си, но утре те умрат и си нещастен. Ала ако обичаш цялото човечество, тогава не се губят твоите условия. Ако всички хора са в теб и са ти така мили, както жена ти и децата ти, тогава ще бъдеш ли нещастен? Ти казваш: „Като се подобрят условията ще дойде Любовта.“ Не, трябва да започнеш с Любовта! Ако започнеш с условията, ще имаш една горчива опитност. Ще проявиш към другите Христовата Любов така, както Той я е проявил към теб. Бог е проявил Любовта Си към Христа, а Бог и Христос са проявили Любовта към апостолите. А Христос и апостолите проявиха Любовта към другите вярващи. Тогава ще дойдем най-после до следното: Бог, Христос, апостолите, всички вярващи и всички ние ще проявим Божията Любов навсякъде. Като проявим Любов към един човек, ние му помагаме да прояви Любов към другите. Що значи слизане на душите?
към текста >>

8. 2_22 ) Някои правила на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Не трябва да се женят тези, които ще раждат духовни деца.
Тази птичка пее: „Посейте, посейте, направете, дайте! “ Има някои, които трябва да се женят, и други, които не трябва да се женят. Една сестра попита: „Коя е мярката, кои трябва да се женят и кои не трябва да се женят? “ Не трябва да се женят тези, които ще раждат духовни деца. Които не трябва да се женят, трябва да служат на Бога, да раждат духовни деца. Другите нека се женят. Същата сестра запита: „Какво значи да раждат духовни деца? “ Под раждане на духовни деца се разбира две неща: първо, ще пращате по света добри мисли, хубави чувства и ще постъпвате според високия идеал; това са вашите деца, това е дело на Любовта.
към текста >>

Които не трябва да се женят, трябва да служат на Бога, да раждат духовни деца.
“ Има някои, които трябва да се женят, и други, които не трябва да се женят. Една сестра попита: „Коя е мярката, кои трябва да се женят и кои не трябва да се женят? “ Не трябва да се женят тези, които ще раждат духовни деца. Които не трябва да се женят, трябва да служат на Бога, да раждат духовни деца. Другите нека се женят. Същата сестра запита: „Какво значи да раждат духовни деца? “ Под раждане на духовни деца се разбира две неща: първо, ще пращате по света добри мисли, хубави чувства и ще постъпвате според високия идеал; това са вашите деца, това е дело на Любовта. Второ, тези хора, които ще събудиш за Божественото, те са пак твои духовни деца, ти си ги родил.
към текста >>

Същата сестра запита: „Какво значи да раждат духовни деца?
Една сестра попита: „Коя е мярката, кои трябва да се женят и кои не трябва да се женят? “ Не трябва да се женят тези, които ще раждат духовни деца. Които не трябва да се женят, трябва да служат на Бога, да раждат духовни деца. Другите нека се женят. Същата сестра запита: „Какво значи да раждат духовни деца? “ Под раждане на духовни деца се разбира две неща: първо, ще пращате по света добри мисли, хубави чувства и ще постъпвате според високия идеал; това са вашите деца, това е дело на Любовта. Второ, тези хора, които ще събудиш за Божественото, те са пак твои духовни деца, ти си ги родил. Малко хора съм срещал да обичат. Не че не любят, но това не е Любов.
към текста >>

Под раждане на духовни деца се разбира две неща: първо, ще пращате по света добри мисли, хубави чувства и ще постъпвате според високия идеал; това са вашите деца, това е дело на Любовта.
Не трябва да се женят тези, които ще раждат духовни деца. Които не трябва да се женят, трябва да служат на Бога, да раждат духовни деца. Другите нека се женят. Същата сестра запита: „Какво значи да раждат духовни деца? “ Под раждане на духовни деца се разбира две неща: първо, ще пращате по света добри мисли, хубави чувства и ще постъпвате според високия идеал; това са вашите деца, това е дело на Любовта. Второ, тези хора, които ще събудиш за Божественото, те са пак твои духовни деца, ти си ги родил. Малко хора съм срещал да обичат. Не че не любят, но това не е Любов. Ще ви дам едно правило: всяка сутрин, като станете, чрез размишление и молитва елате в едно красиво Божествено състояние на вдъхновение и подем, изпълнете се с Любов, Вяра и Надежда, ще получите благословение и така обогатени почнете работа. Не отивайте на работа празни и бедни.
към текста >>

Второ, тези хора, които ще събудиш за Божественото, те са пак твои духовни деца, ти си ги родил.
Които не трябва да се женят, трябва да служат на Бога, да раждат духовни деца. Другите нека се женят. Същата сестра запита: „Какво значи да раждат духовни деца? “ Под раждане на духовни деца се разбира две неща: първо, ще пращате по света добри мисли, хубави чувства и ще постъпвате според високия идеал; това са вашите деца, това е дело на Любовта. Второ, тези хора, които ще събудиш за Божественото, те са пак твои духовни деца, ти си ги родил. Малко хора съм срещал да обичат. Не че не любят, но това не е Любов. Ще ви дам едно правило: всяка сутрин, като станете, чрез размишление и молитва елате в едно красиво Божествено състояние на вдъхновение и подем, изпълнете се с Любов, Вяра и Надежда, ще получите благословение и така обогатени почнете работа. Не отивайте на работа празни и бедни. Да речем, че има една нова песен; изсвири я на човека и, без да му казваш музикални термини, да разбере какво свириш.
към текста >>

Когато дойдем до свещената Любов, до Христовата Любов, тогава ти обичаш всички, без разлика какви са – грешни или праведни, добри или лоши, дали са те обичали в миналото или не, дали са ти причинявали страдания или не.
Онзи, който ти услужва повече, обичаш го повече, а онзи, който ти услужва по-малко, обичаш го по-малко. Значи първият ти привлича вниманието. Когато някой обича някого, говори му меко, музикално, приятно; когато не го обича, му говори грубо. Любовта дава една черта в лицето на човека и тази черта не се мени. Но този въпрос има една по-дълбока, мистична страна. Когато дойдем до свещената Любов, до Христовата Любов, тогава ти обичаш всички, без разлика какви са – грешни или праведни, добри или лоши, дали са те обичали в миналото или не, дали са ти причинявали страдания или не. Човек идва до това прозрение, когато се изкачи на свещените върхове на Любовта! Щом говорим за Любовта, подразбираме, че онова, което Бог ти е дал, даваш го без да очакваш нещо за себе си. По някой път ние чувстваме едно състояние, като че сме пълни с Любов и търсим къде да я пласираме. А по някой път толкова сме изпразнени, че търсим да ни обичат. Първото състояние е възходящо, има потенциална енергия; при второто има извънредно много кинетична енергия.
към текста >>

9. 4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Икономическият въпрос трябва да се уреди: всеки да има къщичка с две стаи и кухня, всеки да има храна и да му остава време за нуждите на Духа.
Като видите измъчени, страдующи хора, хора в лишение и пр., това показва степента на развитието на човечеството и се разбира, че то не е дошло още до една висша култура. В света има място и условия за всички, обаче животът се поставя на неразумни основи, а в него трябва да се приложат Справедливостта и Равенството. Какво се разбира под думата Равенство? Това значи, че на всеки ще се даде според нуждите му. Например на малкото дете ще му се даде колкото му е нужно, и на възрастния – също. Икономическият въпрос трябва да се уреди: всеки да има къщичка с две стаи и кухня, всеки да има храна и да му остава време за нуждите на Духа. Въпросът за светлината, за въздуха и за водата са разрешени, остава само въпроса за хляба. И сега храната, която земята ражда всяка година, е достатъчна за всички, но не е разпределена както трябва. Обществото трябва да уреди този въпрос. Хлябът трябва да бъде така достъпен за всички, както светлината, въздухът и водата. Би трябвало всеки да получава безплатно хляб и според нуждата си.
към текста >>

Въпросът за светлината, за въздуха и за водата са разрешени, остава само въпроса за хляба.
В света има място и условия за всички, обаче животът се поставя на неразумни основи, а в него трябва да се приложат Справедливостта и Равенството. Какво се разбира под думата Равенство? Това значи, че на всеки ще се даде според нуждите му. Например на малкото дете ще му се даде колкото му е нужно, и на възрастния – също. Икономическият въпрос трябва да се уреди: всеки да има къщичка с две стаи и кухня, всеки да има храна и да му остава време за нуждите на Духа. Въпросът за светлината, за въздуха и за водата са разрешени, остава само въпроса за хляба. И сега храната, която земята ражда всяка година, е достатъчна за всички, но не е разпределена както трябва. Обществото трябва да уреди този въпрос. Хлябът трябва да бъде така достъпен за всички, както светлината, въздухът и водата. Би трябвало всеки да получава безплатно хляб и според нуждата си. И като се уреди икономическият въпрос, тогава да остане време за всеки човек да задоволи своите културни нужди.
към текста >>

Хлябът трябва да бъде така достъпен за всички, както светлината, въздухът и водата.
Например на малкото дете ще му се даде колкото му е нужно, и на възрастния – също. Икономическият въпрос трябва да се уреди: всеки да има къщичка с две стаи и кухня, всеки да има храна и да му остава време за нуждите на Духа. Въпросът за светлината, за въздуха и за водата са разрешени, остава само въпроса за хляба. И сега храната, която земята ражда всяка година, е достатъчна за всички, но не е разпределена както трябва. Обществото трябва да уреди този въпрос. Хлябът трябва да бъде така достъпен за всички, както светлината, въздухът и водата. Би трябвало всеки да получава безплатно хляб и според нуждата си. И като се уреди икономическият въпрос, тогава да остане време за всеки човек да задоволи своите културни нужди. Да се дава хляб безплатно на всички, това е възможно и наложително. Тогава Царството Божие ще е вече на Земята. Това е един от съществените въпроси, който няма да се реши по механичен начин.
към текста >>

Единият начин действа отвън: първо, Мойсеевият закон трябва да превъзпита хората – чрез революции и пр., а на втори план ще дойде Христовият закон.
И като работи работата, за която е роден, няма да се изкушава. За съжаление, много малко от сегашните хора са на своето място. Всички европейски държави ще се съединят в една федерация. Държавите имат толкова дългове, но в новия порядък ще ликвидират с тях, ще ги опростят и ще започнат наново. Има два начина за превъзпитание, които ще действат един след друг, и чрез тях ще се разреши съдбата на хората. Единият начин действа отвън: първо, Мойсеевият закон трябва да превъзпита хората – чрез революции и пр., а на втори план ще дойде Христовият закон. В бъдеще мъжът и жената трябва да бъдат абсолютно свободни от материалните условия. Жената да не е заставена поради материални условия да се омъжва и мъжът да не е заставен поради материални условия да се оженва. Природата е задържала най-хубавото същинско благо за най-после.
към текста >>

10. 5_01 ) Завеждам ви при извора - Боян Боев (1883 – 1963)

Има невидими работници, които вземат и разпространяват чрез въздуха идеите, които ви говоря.
Аз никой път не съм преповтарял нещата. Това, което съм казал, целият свят да ми дадете, не го повтарям. Онова, което говорих двадесет и пет години, то вече изпълни света и от него светът не може да се освободи. То не е мое, то е Божествено и един ден хората отвътре ще го приемат. Животът няма да се измени така, както днес хората мислят. Има невидими работници, които вземат и разпространяват чрез въздуха идеите, които ви говоря. Словото, което донесе Христос, духовете после го разпространиха навсякъде. Новите идеи, които говоря, тази Божествена мисъл, навсякъде се носи в света, всички я чувстват. С вас заедно слушат беседите и други същества. Мнозина слушат туй, което говоря. Когато изнасям беседи, нямам предвид само вас, но и тези, които съвършено са се освободили.
към текста >>

Словото, което донесе Христос, духовете после го разпространиха навсякъде.
Това, което съм казал, целият свят да ми дадете, не го повтарям. Онова, което говорих двадесет и пет години, то вече изпълни света и от него светът не може да се освободи. То не е мое, то е Божествено и един ден хората отвътре ще го приемат. Животът няма да се измени така, както днес хората мислят. Има невидими работници, които вземат и разпространяват чрез въздуха идеите, които ви говоря. Словото, което донесе Христос, духовете после го разпространиха навсякъде. Новите идеи, които говоря, тази Божествена мисъл, навсякъде се носи в света, всички я чувстват. С вас заедно слушат беседите и други същества. Мнозина слушат туй, което говоря. Когато изнасям беседи, нямам предвид само вас, но и тези, които съвършено са се освободили. Тях ги няма тук, на Земята, свободни са и слушат от други светове.
към текста >>

Това, което ние носим на света, е така необходимо, както светлината, въздухът, водата и хлябът.
Отговорих му: Любовта към Бога, Знанието за Бога и Истината за Бога. Второ, за кои е това движение? Казах му: това движение е за цялото човечество, а не само за България; това движение е организирано и другите организации ще дойдат да помагат на него, понеже то е Божествено. Трето, това движение има ли противници? Казах му: във времето, което иде, всички онези, които се противят, ще изгубят своята почва. Това, което ние носим на света, е така необходимо, както светлината, въздухът, водата и хлябът. Това е най-новото положение, което се разкрива на бъдещото човечество. Хората трябва да го опитат. Любовта трябва да влезе в света по нов начин. Нещата, които казваме, трябва да се проверят, за да имат живот и никак няма да се налагат със сила. Аз не искам да ви доказвам, а казвам: Опитайте.
към текста >>

Всеки съзнателен човек, в когото Духът Христов живее, трябва да осъзнае, че е пратен, за да свидетелства Истината, че е пратен да извърши Волята Божия.
Само Любовта може да отвори портите на Мъдростта и на Знанието. Учителят избира учениците си и със своята Любов ги повиква. Ученикът от признателност към Учителя учи, за да поддържа Любовта на Учителя. Любовта, която проявяваше Христос към околните, беше отглас на Любовта, с която Го възлюби Отец. Като познаем Бога, трябва да познаем, че и нас е изпратил, за да извършим Волята Му. Всеки съзнателен човек, в когото Духът Христов живее, трябва да осъзнае, че е пратен, за да свидетелства Истината, че е пратен да извърши Волята Божия. Ако нямаме отношение към Бога, какво ще ни застави да имаме отношение към другите? От какво зависи благоволението на Учителя към ученика? То зависи от две неща: първо, от добрата обхода на ученика към Учителя и второ, ученикът да учи. Той може да се обхожда добре, но да не учи добре и това, което с добрата обхода съгражда, с неученето разгражда. А има ученик, който добре се обхожда и добре учи.
към текста >>

Някои не прилагат и даже понякога съжалявам, че почнах в България духовна работа.
Знанието е дреха на Любовта, Истината е охрана, жилище. В Любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което да живее. Любов, Мъдрост и Истина са три необходими неща. Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждането на материални и лични въпроси и не живеят идеен живот. Затова е необходимо да се създаде мисловна централа – не всяко нещо да се съобщава на всички, а само на определени. Някои не прилагат и даже понякога съжалявам, че почнах в България духовна работа. Трябват безкористни хора, които са готови да служат безкористно на Бога, а в Братството такива са само отделни лица. Определените братя и сестри са 1444. От тях има вече една част в Братството и с други още ще се допълни. И те ще дойдат непременно! Но не всички, които са сега в Братството, са от тези 1 444 души.
към текста >>

11. 6_10 ) Ореол около главата - Боян Боев (1883 – 1963)

Писано е: „Аз Съм с вас до скончанието на века.“ Щом е така, значи Христовият Дух винаги е с нас и винаги ни упътва.
И трябва да правите превод на ваш език; правете превод и на моите беседи на ваш език. Свещените книги трябва да се изучават, за да бъде човек във връзка. Има един начин за изучаването им. Трудно е да разбереш тези пророци, които са били толкова хиляди години преди нас, понеже не сме в тяхното положение. Един брат каза: „Учителю, тази сутрин Вие казахте в лекцията, че човек, като чете Свещените книги, се свързва със Съществата, които са ги писали, разговаря се с тях и получава осветление от тях.“ Писано е: „Аз Съм с вас до скончанието на века.“ Щом е така, значи Христовият Дух винаги е с нас и винаги ни упътва. Ще изучавате в Библията лицата, които са имали видения – пророците. Изучавайте техния характер, това, което са казали, и начина, по който са живели. Едно време светиите живееха по един начин, а сега – по друг. Днес светията се крие, не можеш да го познаеш, ходи с физическо тяло, приказва и става невидим. Макар и да знае, той винаги проверява знанието си – каквото и да му се каже, той ще слезе да провери.
към текста >>

Божият Дух, който е работил чрез всички тези хора през този дълъг период, работи и днес и ви обяснява нещата по един друг начин, дава по-голяма светлина върху същия предмет.
Ще се образува ореол около главата. Ще ви дам да размишлявате върху Първото съборно послание на Йоана и върху стиха от Евангелието от Йоана: „Както ме Отец възлюби, така и Аз ви възлюбих.“ Проучете и размишлявайте и върху 12-та глава на Исайя. Изучавайте Библията. Това значи да имате съприкосновение с всички онези, които са я писали и не само във времето, когато те са писали, но и в днешно време, сега. Божият Дух, който е работил чрез всички тези хора през този дълъг период, работи и днес и ви обяснява нещата по един друг начин, дава по-голяма светлина върху същия предмет.
към текста >>

12. 7_17 ) След страданието иде радостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Да чакаш онзи свят, това значи да мислиш по физически начин и докато мислиш така, невъзможно е да имаш тази висша категория Радост, която ще дойде в човека, чак когато неговото съзнание се докосне до Христовия Дух, до Любовта.
Но като се издигнеш до по-високо съзнание, ще имаш Радост, която никой не може да отнеме, и именно тази висша категория Радост е над смяната на обикновените скърби и радости. Тази висша категория Радост ще бъде постоянно състояние на Новото съзнание. Една сестра попита: „За тази Радост трябва ли да чакаме да отидем на онзи свят? “ Не, тук, на Земята, всеки път можеш да имаш тази Радост. Да чакаш онзи свят, това значи да мислиш по физически начин и докато мислиш така, невъзможно е да имаш тази висша категория Радост, която ще дойде в човека, чак когато неговото съзнание се докосне до Христовия Дух, до Любовта. Бяха се приближили птички до нас. Учителя им хвърли на няколко пъти трохички хляб. След това каза, че в техните вестници вече пише, че неизвестен благодетел ги е нахранил. Каза също, че малките добрини всеки може да ги направи.
към текста >>

13. 14) Възкресение, ангел и синовете Божии - Боян Боев (1883 – 1963)

Нека цялото поколение да се възпитава в този дух – да има съзнание, че служи на Бога.
Щастието ще се постигне при новите разбирания. И сега хората могат да живеят и в Онзи свят, но Божественото учение трябва да се приложи. Молете се така: „Научи ме, Господи, как да приложа Божественото учение“. Човек трябва да си изработи план за приложение. Всеки трябва да избере един начин за приложение. Нека цялото поколение да се възпитава в този дух – да има съзнание, че служи на Бога. И хубаво е, че сега ще приложите, каквото можете, а другото тепърва иде. Тъмните сили са турили по пътя, по който сте тръгнали, автомати с опулени очи, изкуствени мечки, тигри, змии и навиват пружината, за да ви плашат, но вас да не ви е страх. Работете! Като отидете в една къща, спретнете се да шетате. Така ще направите цял преврат в дома. После направете същото и другаде.
към текста >>

Толстой13 е дошъл до една хубава мисъл: попитали го в какво е Учението Христово и той казал: „В една бурна нощ, като потропаме на една врата, да не ни приемат и да благодарим.
Един брат каза: „Някои наши приятели искат да правят комуна. Кое е главното условие, което трябва да спазват, за да процъфти тя? “. Ще разрешите основния въпрос: Любов към Бога. И тогава всичко друго може да се приложи, тогава следващите въпроси вече са лесни. Толстой13 е дошъл до една хубава мисъл: попитали го в какво е Учението Христово и той казал: „В една бурна нощ, като потропаме на една врата, да не ни приемат и да благодарим. И навсякъде, където похлопаме, да ни приемат и ние да знаем как да се отблагодарим. Това е Христовото Учение“. Ако Бог царува и не ни приемат хората, има причина и не трябва да се ожесточаваме. Бурята вилнее, аз треперя, но и хиляди същества има, които са се сгушили – птиченца, мушички и хора. Когато станете сутрин, хубаво дишайте, хубаво мислете и хубаво чувствайте и след това Духът да ви дойде на гости.
към текста >>

Това е Христовото Учение“.
“. Ще разрешите основния въпрос: Любов към Бога. И тогава всичко друго може да се приложи, тогава следващите въпроси вече са лесни. Толстой13 е дошъл до една хубава мисъл: попитали го в какво е Учението Христово и той казал: „В една бурна нощ, като потропаме на една врата, да не ни приемат и да благодарим. И навсякъде, където похлопаме, да ни приемат и ние да знаем как да се отблагодарим. Това е Христовото Учение“. Ако Бог царува и не ни приемат хората, има причина и не трябва да се ожесточаваме. Бурята вилнее, аз треперя, но и хиляди същества има, които са се сгушили – птиченца, мушички и хора. Когато станете сутрин, хубаво дишайте, хубаво мислете и хубаво чувствайте и след това Духът да ви дойде на гости. Има мисли, които са влезли във вас атавистично. По някой път с дни и седмици ви обсебва някоя отрицателна мисъл и трябва да се справите с нея.
към текста >>

Когато станете сутрин, хубаво дишайте, хубаво мислете и хубаво чувствайте и след това Духът да ви дойде на гости.
Толстой13 е дошъл до една хубава мисъл: попитали го в какво е Учението Христово и той казал: „В една бурна нощ, като потропаме на една врата, да не ни приемат и да благодарим. И навсякъде, където похлопаме, да ни приемат и ние да знаем как да се отблагодарим. Това е Христовото Учение“. Ако Бог царува и не ни приемат хората, има причина и не трябва да се ожесточаваме. Бурята вилнее, аз треперя, но и хиляди същества има, които са се сгушили – птиченца, мушички и хора. Когато станете сутрин, хубаво дишайте, хубаво мислете и хубаво чувствайте и след това Духът да ви дойде на гости. Има мисли, които са влезли във вас атавистично. По някой път с дни и седмици ви обсебва някоя отрицателна мисъл и трябва да се справите с нея. Сега започнете с една нова страница. Ще отворим нов клас за учениците, в който ще дойдете до приложението. За влизане в този клас най-първо трябва да се научите да мислите.
към текста >>

Когато по отношение на твоя физически и духовен растеж не си имал резултат от храненето, тогава не си ял, а си внасял отрова в организма.
Той отговори: „Когато пея, едни студенти, които живеят в същата къща, казват, че хората от Братството все пеят“. Ще им кажете: „Чакайте, ние се упражняваме в пеене, още не пеем“. Идеята в тези думи е, че занапред ще дойде истинското пеене, за което се приготовляваме. Стана въпрос за храненето. Учителя каза: Когато по отношение на твоя физически и духовен растеж не си имал резултат от храненето, тогава не си ял, а си внасял отрова в организма. Когато ядеш, ще благодариш и ще растеш. Ще ядеш малко, но най-чиста храна. Хлябът да е чист, не от брашно, смляно преди четири-пет месеца, но от прясно брашно. Колко болести идват от храната! Ще платиш повече за хляба, но да бъде от прясно брашно.
към текста >>

Казва се: „Не угасяй Духа“.
Който те види, ще се чуди, че подир теб са тръгнали четири-пет мечки. Значи има нещо друго, на което те се подчиняват. Бог е, на Когото всички се подчиняват. Понеже ние не се подчиняваме на Божия закон, затова и животните не се подчиняват на нас. Когато обичаме един човек, ние събуждаме неговия Господ. Казва се: „Не угасяй Духа“. Той е изгасил Духа, а ти ще запалиш неговата свещ. Трудна наука е това. Но днес вие сте по-готови за това. Една сестра нарисува пейзаж от Витоша и го показа на Учителя. Всички разгледахме картината.
към текста >>

Той е изгасил Духа, а ти ще запалиш неговата свещ.
Значи има нещо друго, на което те се подчиняват. Бог е, на Когото всички се подчиняват. Понеже ние не се подчиняваме на Божия закон, затова и животните не се подчиняват на нас. Когато обичаме един човек, ние събуждаме неговия Господ. Казва се: „Не угасяй Духа“. Той е изгасил Духа, а ти ще запалиш неговата свещ. Трудна наука е това. Но днес вие сте по-готови за това. Една сестра нарисува пейзаж от Витоша и го показа на Учителя. Всички разгледахме картината. Един брат каза: „Учителю, кажете нещо за изкуството“ .
към текста >>

14. 21) Дишане - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички вие не поемате достатъчно количество въздух, а Природата не обича това.
ДИШАНЕ Дишането е една много важна тема, с която Учителя целенасочено ни занимаваше и ни даваше упражнения. Тук излагам някои мои записки за дишането: Най-първо, като ученици, вие трябва да започнете с дишане. Всички вие не поемате достатъчно количество въздух, а Природата не обича това. От друга страна, не възприемате това, което въздухът съдържа, не извличате неговото вътрешно съдържание – Божествената мисъл, жизнената сила или праната. Когато човек диша с будно съзнание, тогава той заедно с въздуха приема и Божествената мисъл, която прониква въздуха. Ето защо правилното дишане усилва мисълта, улеснява размишлението и приемането на Божествения елемент. Ако искате да бъдете търпеливи, ще трябва да се учите да задържате въздуха по-дълго време. Има адепти, които задържат въздуха четири часа.
към текста >>

От друга страна, не възприемате това, което въздухът съдържа, не извличате неговото вътрешно съдържание – Божествената мисъл, жизнената сила или праната.
ДИШАНЕ Дишането е една много важна тема, с която Учителя целенасочено ни занимаваше и ни даваше упражнения. Тук излагам някои мои записки за дишането: Най-първо, като ученици, вие трябва да започнете с дишане. Всички вие не поемате достатъчно количество въздух, а Природата не обича това. От друга страна, не възприемате това, което въздухът съдържа, не извличате неговото вътрешно съдържание – Божествената мисъл, жизнената сила или праната. Когато човек диша с будно съзнание, тогава той заедно с въздуха приема и Божествената мисъл, която прониква въздуха. Ето защо правилното дишане усилва мисълта, улеснява размишлението и приемането на Божествения елемент. Ако искате да бъдете търпеливи, ще трябва да се учите да задържате въздуха по-дълго време. Има адепти, които задържат въздуха четири часа. Според индусите, с едно издишване Бог създава света и после с вдишване го прибира.
към текста >>

Когато човек диша с будно съзнание, тогава той заедно с въздуха приема и Божествената мисъл, която прониква въздуха.
Дишането е една много важна тема, с която Учителя целенасочено ни занимаваше и ни даваше упражнения. Тук излагам някои мои записки за дишането: Най-първо, като ученици, вие трябва да започнете с дишане. Всички вие не поемате достатъчно количество въздух, а Природата не обича това. От друга страна, не възприемате това, което въздухът съдържа, не извличате неговото вътрешно съдържание – Божествената мисъл, жизнената сила или праната. Когато човек диша с будно съзнание, тогава той заедно с въздуха приема и Божествената мисъл, която прониква въздуха. Ето защо правилното дишане усилва мисълта, улеснява размишлението и приемането на Божествения елемент. Ако искате да бъдете търпеливи, ще трябва да се учите да задържате въздуха по-дълго време. Има адепти, които задържат въздуха четири часа. Според индусите, с едно издишване Бог създава света и после с вдишване го прибира. Човек трябва да диша дълбоко, т. е.
към текста >>

Ако искате да бъдете търпеливи, ще трябва да се учите да задържате въздуха по-дълго време.
Най-първо, като ученици, вие трябва да започнете с дишане. Всички вие не поемате достатъчно количество въздух, а Природата не обича това. От друга страна, не възприемате това, което въздухът съдържа, не извличате неговото вътрешно съдържание – Божествената мисъл, жизнената сила или праната. Когато човек диша с будно съзнание, тогава той заедно с въздуха приема и Божествената мисъл, която прониква въздуха. Ето защо правилното дишане усилва мисълта, улеснява размишлението и приемането на Божествения елемент. Ако искате да бъдете търпеливи, ще трябва да се учите да задържате въздуха по-дълго време. Има адепти, които задържат въздуха четири часа. Според индусите, с едно издишване Бог създава света и после с вдишване го прибира. Човек трябва да диша дълбоко, т. е. при вдишване трябва да напълни белите дробове с колкото се може повече въздух; тогава при това разширение диафрагмата слиза надолу. А при повърхностно, плитко дишане тя притиска сърцето, вследствие на което се раждат някои сърдечни болести.
към текста >>

Има адепти, които задържат въздуха четири часа.
Всички вие не поемате достатъчно количество въздух, а Природата не обича това. От друга страна, не възприемате това, което въздухът съдържа, не извличате неговото вътрешно съдържание – Божествената мисъл, жизнената сила или праната. Когато човек диша с будно съзнание, тогава той заедно с въздуха приема и Божествената мисъл, която прониква въздуха. Ето защо правилното дишане усилва мисълта, улеснява размишлението и приемането на Божествения елемент. Ако искате да бъдете търпеливи, ще трябва да се учите да задържате въздуха по-дълго време. Има адепти, които задържат въздуха четири часа. Според индусите, с едно издишване Бог създава света и после с вдишване го прибира. Човек трябва да диша дълбоко, т. е. при вдишване трябва да напълни белите дробове с колкото се може повече въздух; тогава при това разширение диафрагмата слиза надолу. А при повърхностно, плитко дишане тя притиска сърцето, вследствие на което се раждат някои сърдечни болести. Да не се заблуждаваме, че механичното задържане на въздух е достатъчно; в дишането трябва да има един умствен елемент.
към текста >>

при вдишване трябва да напълни белите дробове с колкото се може повече въздух; тогава при това разширение диафрагмата слиза надолу.
Ето защо правилното дишане усилва мисълта, улеснява размишлението и приемането на Божествения елемент. Ако искате да бъдете търпеливи, ще трябва да се учите да задържате въздуха по-дълго време. Има адепти, които задържат въздуха четири часа. Според индусите, с едно издишване Бог създава света и после с вдишване го прибира. Човек трябва да диша дълбоко, т. е. при вдишване трябва да напълни белите дробове с колкото се може повече въздух; тогава при това разширение диафрагмата слиза надолу. А при повърхностно, плитко дишане тя притиска сърцето, вследствие на което се раждат някои сърдечни болести. Да не се заблуждаваме, че механичното задържане на въздух е достатъчно; в дишането трябва да има един умствен елемент. Да не мислим, че можем да разберем Природата, без да се съобразяваме със законите ѝ. Дихателните упражнения трябва да се правят с вяра и с увереност. Една сестра попита: „Какво значение има дишането през лявата или дясната ноздра?
към текста >>

Да не се заблуждаваме, че механичното задържане на въздух е достатъчно; в дишането трябва да има един умствен елемент.
Има адепти, които задържат въздуха четири часа. Според индусите, с едно издишване Бог създава света и после с вдишване го прибира. Човек трябва да диша дълбоко, т. е. при вдишване трябва да напълни белите дробове с колкото се може повече въздух; тогава при това разширение диафрагмата слиза надолу. А при повърхностно, плитко дишане тя притиска сърцето, вследствие на което се раждат някои сърдечни болести. Да не се заблуждаваме, че механичното задържане на въздух е достатъчно; в дишането трябва да има един умствен елемент. Да не мислим, че можем да разберем Природата, без да се съобразяваме със законите ѝ. Дихателните упражнения трябва да се правят с вяра и с увереност. Една сестра попита: „Какво значение има дишането през лявата или дясната ноздра? ” Има една прана, която се усвоява през лявата ноздра, и друга, която се усвоява през дясната.
към текста >>

А когато искаме да развием повече ума, приемаме въздух през дясната и изпущаме през лявата.
Има една прана, която се усвоява през лявата ноздра, и друга, която се усвоява през дясната. През лявата се приема магнетичното течение, което има връзка със слънчевия възел и се нарича слънчево течение. А през дясната ноздра се приема електричното течение, което има връзка с главния мозък и се нарича лунно течение. Първото има връзка със сърцето, а второто – с ума. Когато искаме да развием повече сърцето, то приемаме през лявата ноздра и изпущаме през дясната. А когато искаме да развием повече ума, приемаме въздух през дясната и изпущаме през лявата. Това правим, за да установим равновесие между ум и сърце, а също и между електричество и магнетизъм. И когато сменяме дишането – ту през лявата, ту през дясната ноздра, то уравновесяваме двете течения. Добър е резултатът, когато правите дихателните упражнения през двете ноздри едновременно или само през едната. Вие опитайте и двата начина: дишане през двете ноздри едновременно или през едната. Когато издишваме въздуха чрез просвирване, то е за гимнастика на дробовете, за тяхното усилване, а когато го издишваме с дъх, той пречиства нервната система.
към текста >>

Когато издишваме въздуха чрез просвирване, то е за гимнастика на дробовете, за тяхното усилване, а когато го издишваме с дъх, той пречиства нервната система.
А когато искаме да развием повече ума, приемаме въздух през дясната и изпущаме през лявата. Това правим, за да установим равновесие между ум и сърце, а също и между електричество и магнетизъм. И когато сменяме дишането – ту през лявата, ту през дясната ноздра, то уравновесяваме двете течения. Добър е резултатът, когато правите дихателните упражнения през двете ноздри едновременно или само през едната. Вие опитайте и двата начина: дишане през двете ноздри едновременно или през едната. Когато издишваме въздуха чрез просвирване, то е за гимнастика на дробовете, за тяхното усилване, а когато го издишваме с дъх, той пречиства нервната система. Когато човек се намира в електрично състояние, бушува отвътре, сърди се, кипва и се гневи, той трябва да се захване да диша дълбоко, като задържа въздуха до 100 бройки; така непременно ще се успокои. Щом се спречквате и нервирате, това показва, че не дишате дълбоко и правилно. Дишайте по всички правила и ще ви мине. Когато сте неразположени или смутени, правете дихателни упражнения, като се свързвате и с Божественото съзнание; така ще се тонирате. Можем да направим следния опит, за да видите как действа дишането: тези, чиито лица са сбръчкани, почнат ли да дишат дълбоко, то след три месеца бръчките ще се опънат.
към текста >>

Когато човек се намира в електрично състояние, бушува отвътре, сърди се, кипва и се гневи, той трябва да се захване да диша дълбоко, като задържа въздуха до 100 бройки; така непременно ще се успокои.
Това правим, за да установим равновесие между ум и сърце, а също и между електричество и магнетизъм. И когато сменяме дишането – ту през лявата, ту през дясната ноздра, то уравновесяваме двете течения. Добър е резултатът, когато правите дихателните упражнения през двете ноздри едновременно или само през едната. Вие опитайте и двата начина: дишане през двете ноздри едновременно или през едната. Когато издишваме въздуха чрез просвирване, то е за гимнастика на дробовете, за тяхното усилване, а когато го издишваме с дъх, той пречиства нервната система. Когато човек се намира в електрично състояние, бушува отвътре, сърди се, кипва и се гневи, той трябва да се захване да диша дълбоко, като задържа въздуха до 100 бройки; така непременно ще се успокои. Щом се спречквате и нервирате, това показва, че не дишате дълбоко и правилно. Дишайте по всички правила и ще ви мине. Когато сте неразположени или смутени, правете дихателни упражнения, като се свързвате и с Божественото съзнание; така ще се тонирате. Можем да направим следния опит, за да видите как действа дишането: тези, чиито лица са сбръчкани, почнат ли да дишат дълбоко, то след три месеца бръчките ще се опънат. Те трябва да се фотографират най-напред преди упражнението и по-нататък след първия, втория и третия месец, за да правим сравнение.
към текста >>

Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха.
Можем да направим следния опит, за да видите как действа дишането: тези, чиито лица са сбръчкани, почнат ли да дишат дълбоко, то след три месеца бръчките ще се опънат. Те трябва да се фотографират най-напред преди упражнението и по-нататък след първия, втория и третия месец, за да правим сравнение. Ако човек диша добре, може да стигне до дълбока старост, а ако ли не диша правилно, заминава преждевременно за онзи свят. Дългият живот зависи от правилното и дълбоко дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха. Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да влезеш нейде, пак поеми дълбоко въздух. Преди да говориш, напълни дробовете си с въздух и тогава говори. Добрите оратори дишат дълбоко. Щом мислите за погрешките на хората, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта им.
към текста >>

Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух.
Те трябва да се фотографират най-напред преди упражнението и по-нататък след първия, втория и третия месец, за да правим сравнение. Ако човек диша добре, може да стигне до дълбока старост, а ако ли не диша правилно, заминава преждевременно за онзи свят. Дългият живот зависи от правилното и дълбоко дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха. Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да влезеш нейде, пак поеми дълбоко въздух. Преди да говориш, напълни дробовете си с въздух и тогава говори. Добрите оратори дишат дълбоко. Щом мислите за погрешките на хората, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта им. Ако човек диша правилно, и Любовта в него се проявява правилно; не спазваш ли това правило, няма да имаш резултат.
към текста >>

Преди да влезеш нейде, пак поеми дълбоко въздух.
Ако човек диша добре, може да стигне до дълбока старост, а ако ли не диша правилно, заминава преждевременно за онзи свят. Дългият живот зависи от правилното и дълбоко дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха. Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да влезеш нейде, пак поеми дълбоко въздух. Преди да говориш, напълни дробовете си с въздух и тогава говори. Добрите оратори дишат дълбоко. Щом мислите за погрешките на хората, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта им. Ако човек диша правилно, и Любовта в него се проявява правилно; не спазваш ли това правило, няма да имаш резултат. Къде е Бог?
към текста >>

Преди да говориш, напълни дробовете си с въздух и тогава говори.
Дългият живот зависи от правилното и дълбоко дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха. Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да влезеш нейде, пак поеми дълбоко въздух. Преди да говориш, напълни дробовете си с въздух и тогава говори. Добрите оратори дишат дълбоко. Щом мислите за погрешките на хората, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта им. Ако човек диша правилно, и Любовта в него се проявява правилно; не спазваш ли това правило, няма да имаш резултат. Къде е Бог? – Навсякъде!
към текста >>

Бог е в светлината, във въздуха, във водата, в храната.
Добрите оратори дишат дълбоко. Щом мислите за погрешките на хората, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта им. Ако човек диша правилно, и Любовта в него се проявява правилно; не спазваш ли това правило, няма да имаш резултат. Къде е Бог? – Навсякъде! Бог е в светлината, във въздуха, във водата, в храната. Следователно, когато ядете, дишате, възприемате светлина и мислите, ще облечете празничните си дрехи. В това стои новото в света. Това са велики процеси и за извършването им се изисква будност и велико съзнание. Под „празнични дрехи“ се разбира свято отношение към тези процеси. Дишането в индийските школи е хубаво, но му трябват известни корекции.
към текста >>

Вдишва се през лявата ноздра, задържа се въздухът и след това се издишва през дясната ноздра.
Европейци, които са прилагали упражненията за дишане от индийските школи, не са успявали, тъй като не са имали това възпитание и философска подготовка, присъщи за индийците. Учителя ни даде едно дихателно упражнение: Правят се шест вдишки. При вдишване се брои до 16, при задържане се брои също до 16, а при издишване – до 32. Това дихателно упражнение може да се прави един път на ден, но по-добре е три пъти – сутрин, обед и вечер. Вдишва се през лявата ноздра, задържа се въздухът и след това се издишва през дясната ноздра. И с това отношение на бройките – 16-16-32, се продължава 2-3 месеца наред, без да се увеличават числата. Учителя ни даде друго дихателно упражнение, което има за цел да увеличи способността да се задържа въздух. При това упражнение няма да си служите с бройки, а ще вдишвате бавно и дълбоко, ще задържате въздуха в дробовете си, колкото се може по-дълго, и ще издишвате пестеливо и сдържано. Времето на задържане постепенно ще увеличавате – минута, минута и половина, две минути, две минути и половина и т. н. Учителя ни даде дихателни упражнения от друг характер.
към текста >>

Учителя ни даде друго дихателно упражнение, което има за цел да увеличи способността да се задържа въздух.
Правят се шест вдишки. При вдишване се брои до 16, при задържане се брои също до 16, а при издишване – до 32. Това дихателно упражнение може да се прави един път на ден, но по-добре е три пъти – сутрин, обед и вечер. Вдишва се през лявата ноздра, задържа се въздухът и след това се издишва през дясната ноздра. И с това отношение на бройките – 16-16-32, се продължава 2-3 месеца наред, без да се увеличават числата. Учителя ни даде друго дихателно упражнение, което има за цел да увеличи способността да се задържа въздух. При това упражнение няма да си служите с бройки, а ще вдишвате бавно и дълбоко, ще задържате въздуха в дробовете си, колкото се може по-дълго, и ще издишвате пестеливо и сдържано. Времето на задържане постепенно ще увеличавате – минута, минута и половина, две минути, две минути и половина и т. н. Учителя ни даде дихателни упражнения от друг характер. При вдишване, задържане и издишване може да изговаряте мислено известни мисли и формули. Например изречението: „Много Ти благодаря, Господи, за благата, които си ми дал!
към текста >>

При това упражнение няма да си служите с бройки, а ще вдишвате бавно и дълбоко, ще задържате въздуха в дробовете си, колкото се може по-дълго, и ще издишвате пестеливо и сдържано.
При вдишване се брои до 16, при задържане се брои също до 16, а при издишване – до 32. Това дихателно упражнение може да се прави един път на ден, но по-добре е три пъти – сутрин, обед и вечер. Вдишва се през лявата ноздра, задържа се въздухът и след това се издишва през дясната ноздра. И с това отношение на бройките – 16-16-32, се продължава 2-3 месеца наред, без да се увеличават числата. Учителя ни даде друго дихателно упражнение, което има за цел да увеличи способността да се задържа въздух. При това упражнение няма да си служите с бройки, а ще вдишвате бавно и дълбоко, ще задържате въздуха в дробовете си, колкото се може по-дълго, и ще издишвате пестеливо и сдържано. Времето на задържане постепенно ще увеличавате – минута, минута и половина, две минути, две минути и половина и т. н. Учителя ни даде дихателни упражнения от друг характер. При вдишване, задържане и издишване може да изговаряте мислено известни мисли и формули. Например изречението: „Много Ти благодаря, Господи, за благата, които си ми дал! “, ще изговаряте по веднъж при вдишване, задържане и издишване.
към текста >>

Предстои една огромна духовна работа на учениците.
Такива вдишки може да правите сутрин, обед и вечер по десет пъти. А може да изговорите мислено при вдишване, задържане и издишване Добрата молитва, общо един път. А думите: „Сила, живот, здраве“ може да изговорите мислено при вдишване три пъти – общо девет думи. Същото направете при задържане и при издишване. Това упражнение правете сутрин, обед и вечер по десет вдишки. Предстои една огромна духовна работа на учениците. Хубаво ще бъде, ако човек изпълни следната програма: половин час за лицето, половин час за установяване правилен процес на хранене в стомаха, половин час за установяване правилен процес на дишане, половин час за сърцето и половин час за правилна мисъл. Някой ще каже: „С такива ли работи ще се занимавам? Има какви по-сериозни неща! “. Че по-сериозни работи от това да възстановиш правилния процес на храносмилане, дишане, сърдечна дейност и мислене няма. Сега ще изложа някои дихателни упражнения, дадени от Учителя при разни случаи в други разговори.
към текста >>

Десет секунди поемане на въздух, десет секунди задържане и десет секунди издишване.
Някой ще каже: „С такива ли работи ще се занимавам? Има какви по-сериозни неща! “. Че по-сериозни работи от това да възстановиш правилния процес на храносмилане, дишане, сърдечна дейност и мислене няма. Сега ще изложа някои дихателни упражнения, дадени от Учителя при разни случаи в други разговори. Дихателно упражнение Десет секунди поемане на въздух, десет секунди задържане и десет секунди издишване. През това време умът е съсредоточен върху възвишени мисли. Упражнението се прави сутрин, обед и вечер и трябва да трае десет минути. Дихателно упражнение Вдишване през лявата ноздра на четири бройки, задържане на шестнадесет бройки и издишване през дясната ноздра на осем бройки. Същото се повтаря с вдишване през дясната ноздра и издишване през лявата.
към текста >>

При вдишване се казва мислено: „Господи, благодаря Ти, че си вложил във въздуха Своето благословение, което приемам заедно с въздуха“.
При утринните упражнения всички вдишвания стават през лявата ноздра и издишванията – през дясната. А вечер всички вдишвания стават през дясната ноздра, а издишванията – през лявата. Дихателно упражнение Това дихателно упражнение се прави при разходка, като през няколко крачки се поема едно вдишване и през следващите няколко крачки е издишването. Дихателно упражнение, придружено с формула При вдишване се казва мислено: „Господи, благодаря Ти, че си вложил във въздуха Своето благословение, което приемам заедно с въздуха“. При издишване се казва мислено: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен“. Дихателно упражнение, придружено с формула Поема се въздух през лявата ноздра и мислено се произнася: „Само Божията Любов е Любов! “. Въздухът се задържа известно време и се издишва през дясната ноздра, като мислено се произнася същата формула. Това упражнение се прави по десет пъти сутрин, обед и вечер.
към текста >>

Поема се въздух през лявата ноздра и мислено се произнася: „Само Божията Любов е Любов!
Това дихателно упражнение се прави при разходка, като през няколко крачки се поема едно вдишване и през следващите няколко крачки е издишването. Дихателно упражнение, придружено с формула При вдишване се казва мислено: „Господи, благодаря Ти, че си вложил във въздуха Своето благословение, което приемам заедно с въздуха“. При издишване се казва мислено: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен“. Дихателно упражнение, придружено с формула Поема се въздух през лявата ноздра и мислено се произнася: „Само Божията Любов е Любов! “. Въздухът се задържа известно време и се издишва през дясната ноздра, като мислено се произнася същата формула. Това упражнение се прави по десет пъти сутрин, обед и вечер. Дихателно упражнение Започва се с осем бройки за вдишване, десет за задържане и дванадесет за издишване. После всеки ден се увеличава вдишването с по една бройка, а задържането и издишването с по две бройки.
към текста >>

“. Въздухът се задържа известно време и се издишва през дясната ноздра, като мислено се произнася същата формула.
Дихателно упражнение, придружено с формула При вдишване се казва мислено: „Господи, благодаря Ти, че си вложил във въздуха Своето благословение, което приемам заедно с въздуха“. При издишване се казва мислено: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен“. Дихателно упражнение, придружено с формула Поема се въздух през лявата ноздра и мислено се произнася: „Само Божията Любов е Любов! “. Въздухът се задържа известно време и се издишва през дясната ноздра, като мислено се произнася същата формула. Това упражнение се прави по десет пъти сутрин, обед и вечер. Дихателно упражнение Започва се с осем бройки за вдишване, десет за задържане и дванадесет за издишване. После всеки ден се увеличава вдишването с по една бройка, а задържането и издишването с по две бройки. Упражнението се прави сутрин, обед и надвечер, преди да е залязло Слънцето.
към текста >>

При задържане на въздуха се изговарят мислено думите: „Да дойдат Царството Божие и Божията правда в мен“.
Започва се с осем бройки за вдишване, десет за задържане и дванадесет за издишване. После всеки ден се увеличава вдишването с по една бройка, а задържането и издишването с по две бройки. Упражнението се прави сутрин, обед и надвечер, преди да е залязло Слънцето. Дихателно упражнение, придружено с формула Вдишване през лявата ноздра, като същевременно се и изговарят мислено думите: „Да се прослави Името Божие в мен“. При задържане на въздуха се изговарят мислено думите: „Да дойдат Царството Божие и Божията правда в мен“. При издишване: „Да бъде Волята Божия“. През лявата ноздра ще се поеме въздух пет пъти и ще се издиша през дясната. След това обратното: пет пъти ще се поеме въздух през дясната ноздра и ще се издиша през лявата. Учителя ни даде и някои правила за дишане. Както от хиляди години употребяват дишането на Изток или на Запад, то е все на физическо поле.
към текста >>

През лявата ноздра ще се поеме въздух пет пъти и ще се издиша през дясната.
Упражнението се прави сутрин, обед и надвечер, преди да е залязло Слънцето. Дихателно упражнение, придружено с формула Вдишване през лявата ноздра, като същевременно се и изговарят мислено думите: „Да се прослави Името Божие в мен“. При задържане на въздуха се изговарят мислено думите: „Да дойдат Царството Божие и Божията правда в мен“. При издишване: „Да бъде Волята Божия“. През лявата ноздра ще се поеме въздух пет пъти и ще се издиша през дясната. След това обратното: пет пъти ще се поеме въздух през дясната ноздра и ще се издиша през лявата. Учителя ни даде и някои правила за дишане. Както от хиляди години употребяват дишането на Изток или на Запад, то е все на физическо поле. Разбира се, че и по този начин се постигат резултати, но трябва да се стремим към по-големи. Защото белите дробове са област, чрез която Божественият живот иде в човека, и трябва да мислим за тях като за място, откъдето се възприема Живот и се препраща навсякъде из тялото.
към текста >>

След това обратното: пет пъти ще се поеме въздух през дясната ноздра и ще се издиша през лявата.
Дихателно упражнение, придружено с формула Вдишване през лявата ноздра, като същевременно се и изговарят мислено думите: „Да се прослави Името Божие в мен“. При задържане на въздуха се изговарят мислено думите: „Да дойдат Царството Божие и Божията правда в мен“. При издишване: „Да бъде Волята Божия“. През лявата ноздра ще се поеме въздух пет пъти и ще се издиша през дясната. След това обратното: пет пъти ще се поеме въздух през дясната ноздра и ще се издиша през лявата. Учителя ни даде и някои правила за дишане. Както от хиляди години употребяват дишането на Изток или на Запад, то е все на физическо поле. Разбира се, че и по този начин се постигат резултати, но трябва да се стремим към по-големи. Защото белите дробове са област, чрез която Божественият живот иде в човека, и трябва да мислим за тях като за място, откъдето се възприема Живот и се препраща навсякъде из тялото. Ако този Живот не се разпределя правилно, тогава човек страда от всевъзможни болести.
към текста >>

В лявата страна на гърдите е физическото сърце, а духовното сърце, което регулира, е слънчевият възел.
Защото белите дробове са област, чрез която Божественият живот иде в човека, и трябва да мислим за тях като за място, откъдето се възприема Живот и се препраща навсякъде из тялото. Ако този Живот не се разпределя правилно, тогава човек страда от всевъзможни болести. При дишането, ако разширението на дробовете е по-пластично и по-интензивно, толкова по-добре, и колкото разширението е по-снижено, толкова е по-зле. Преди всичко, човек трябва да се стреми да свърже дишането със слънчевия възел. Слънчевият възел е столица на човека и истинското му сърце обитава там, под лъжичката. В лявата страна на гърдите е физическото сърце, а духовното сърце, което регулира, е слънчевият възел. Когато ние не спъваме слънчевия възел, тогава дишането става правилно и ние приемаме изобилен Живот. Слънчевият възел е място, чрез което човек се съобщава със Слънцето или с централното място на Живота. Най-първо човек трябва да се свърже от този център със Слънцето, но не само с видимото, а и с онова Духовно слънце, което изгрява в един разумен свят. Веднъж Учителя взе отношение по трите начина на дишане. Когато човек е изправен на крака, това е първият начин на дишане.
към текста >>

Най-първо човек трябва да се свърже от този център със Слънцето, но не само с видимото, а и с онова Духовно слънце, което изгрява в един разумен свят.
Преди всичко, човек трябва да се стреми да свърже дишането със слънчевия възел. Слънчевият възел е столица на човека и истинското му сърце обитава там, под лъжичката. В лявата страна на гърдите е физическото сърце, а духовното сърце, което регулира, е слънчевият възел. Когато ние не спъваме слънчевия възел, тогава дишането става правилно и ние приемаме изобилен Живот. Слънчевият възел е място, чрез което човек се съобщава със Слънцето или с централното място на Живота. Най-първо човек трябва да се свърже от този център със Слънцето, но не само с видимото, а и с онова Духовно слънце, което изгрява в един разумен свят. Веднъж Учителя взе отношение по трите начина на дишане. Когато човек е изправен на крака, това е първият начин на дишане. Друг начин за дишане е в седящо положение. А и може да се легне, при което ръцете се поставят под задната част на главата с отворени длани. И трите начина имат специфични резултати.
към текста >>

Много пъти въздухът влиза и излиза, без да възприемем Божествения живот, който е в него, или пък усвояваме съвсем малка част.
И трите начина имат специфични резултати. Чрез дишане човек възприема Божествения живот и така побеждава. Божественият живот иде чрез дишане и само когато човек има Любов, той диша правилно. Колкото повече губи Любовта, толкова и става притеснен. Само при Любовта може да се подобри човешката съдба. Много пъти въздухът влиза и излиза, без да възприемем Божествения живот, който е в него, или пък усвояваме съвсем малка част. Нека въздухът да се задържи в гърдите толкова време, колкото да се извлече Божествения живот от него. Следващите четири упражнения Учителя изнесе пред един брат и една сестра. Най-напред Той изтъкна, че при тези дихателни упражнения е нужно спокойствие и че задържането на въздуха трябва да става постепенно, като нараства равномерно. Обясни, че при тях ще се диша и през двете ноздри, чрез които ще се приема и ще се изпуска въздух. Учителя подчерта, че няколкото изречения, които дава, за да се употребят при дишането, са само за хора, които имат искрено желание да се подвизават в Пътя.
към текста >>

Нека въздухът да се задържи в гърдите толкова време, колкото да се извлече Божествения живот от него.
Чрез дишане човек възприема Божествения живот и така побеждава. Божественият живот иде чрез дишане и само когато човек има Любов, той диша правилно. Колкото повече губи Любовта, толкова и става притеснен. Само при Любовта може да се подобри човешката съдба. Много пъти въздухът влиза и излиза, без да възприемем Божествения живот, който е в него, или пък усвояваме съвсем малка част. Нека въздухът да се задържи в гърдите толкова време, колкото да се извлече Божествения живот от него. Следващите четири упражнения Учителя изнесе пред един брат и една сестра. Най-напред Той изтъкна, че при тези дихателни упражнения е нужно спокойствие и че задържането на въздуха трябва да става постепенно, като нараства равномерно. Обясни, че при тях ще се диша и през двете ноздри, чрез които ще се приема и ще се изпуска въздух. Учителя подчерта, че няколкото изречения, които дава, за да се употребят при дишането, са само за хора, които имат искрено желание да се подвизават в Пътя. И Той изтъкна, че Христовата мисъл да не се хвърлят бисери на свинете важи и за случая, когато се изнасят дълбоки думи на неподготвени хора.
към текста >>

Най-напред Той изтъкна, че при тези дихателни упражнения е нужно спокойствие и че задържането на въздуха трябва да става постепенно, като нараства равномерно.
Колкото повече губи Любовта, толкова и става притеснен. Само при Любовта може да се подобри човешката съдба. Много пъти въздухът влиза и излиза, без да възприемем Божествения живот, който е в него, или пък усвояваме съвсем малка част. Нека въздухът да се задържи в гърдите толкова време, колкото да се извлече Божествения живот от него. Следващите четири упражнения Учителя изнесе пред един брат и една сестра. Най-напред Той изтъкна, че при тези дихателни упражнения е нужно спокойствие и че задържането на въздуха трябва да става постепенно, като нараства равномерно. Обясни, че при тях ще се диша и през двете ноздри, чрез които ще се приема и ще се изпуска въздух. Учителя подчерта, че няколкото изречения, които дава, за да се употребят при дишането, са само за хора, които имат искрено желание да се подвизават в Пътя. И Той изтъкна, че Христовата мисъл да не се хвърлят бисери на свинете важи и за случая, когато се изнасят дълбоки думи на неподготвени хора. Учителя даде дихателните упражнения, а в края на посещението разтвори томчето „Мнозина казваха“ на 53-54 стр. и на 202-203 стр.
към текста >>

Обясни, че при тях ще се диша и през двете ноздри, чрез които ще се приема и ще се изпуска въздух.
Само при Любовта може да се подобри човешката съдба. Много пъти въздухът влиза и излиза, без да възприемем Божествения живот, който е в него, или пък усвояваме съвсем малка част. Нека въздухът да се задържи в гърдите толкова време, колкото да се извлече Божествения живот от него. Следващите четири упражнения Учителя изнесе пред един брат и една сестра. Най-напред Той изтъкна, че при тези дихателни упражнения е нужно спокойствие и че задържането на въздуха трябва да става постепенно, като нараства равномерно. Обясни, че при тях ще се диша и през двете ноздри, чрез които ще се приема и ще се изпуска въздух. Учителя подчерта, че няколкото изречения, които дава, за да се употребят при дишането, са само за хора, които имат искрено желание да се подвизават в Пътя. И Той изтъкна, че Христовата мисъл да не се хвърлят бисери на свинете важи и за случая, когато се изнасят дълбоки думи на неподготвени хора. Учителя даде дихателните упражнения, а в края на посещението разтвори томчето „Мнозина казваха“ на 53-54 стр. и на 202-203 стр. и като прочете от тях, разделихме се.
към текста >>

И Той изтъкна, че Христовата мисъл да не се хвърлят бисери на свинете важи и за случая, когато се изнасят дълбоки думи на неподготвени хора.
Нека въздухът да се задържи в гърдите толкова време, колкото да се извлече Божествения живот от него. Следващите четири упражнения Учителя изнесе пред един брат и една сестра. Най-напред Той изтъкна, че при тези дихателни упражнения е нужно спокойствие и че задържането на въздуха трябва да става постепенно, като нараства равномерно. Обясни, че при тях ще се диша и през двете ноздри, чрез които ще се приема и ще се изпуска въздух. Учителя подчерта, че няколкото изречения, които дава, за да се употребят при дишането, са само за хора, които имат искрено желание да се подвизават в Пътя. И Той изтъкна, че Христовата мисъл да не се хвърлят бисери на свинете важи и за случая, когато се изнасят дълбоки думи на неподготвени хора. Учителя даде дихателните упражнения, а в края на посещението разтвори томчето „Мнозина казваха“ на 53-54 стр. и на 202-203 стр. и като прочете от тях, разделихме се. ПЪРВО ДИХАТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ Прави се в течение на пет минути.
към текста >>

При вдишване се изговарят мислено думите: „Благодаря Ти, Господи, че мога да приема чистия въздух, в който Си вложил Живота Си“.
ПЪРВО ДИХАТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ Прави се в течение на пет минути. Тялото е изправено. Вдишването и издишването са бавни и продължителни. Задържането трае, колкото се може повече, и времето се увеличава постепенно. При вдишване се изговарят мислено думите: „Благодаря Ти, Господи, че мога да приема чистия въздух, в който Си вложил Живота Си“. При задържане се изговарят мислено думите: „Радвам се, че мога да мисля за Твоето присъствие“. При издишване: „Да благовествам Твоето Слово“. ВТОРО ДИХАТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ След като се изпълни първото дихателно упражнение, ще се изпълни и второто, а то се състои от Шестте гимнастически упражнения, придружени с дишане и формули. Второто дихателно упражнение трае около десет минути, но по-добре е времетраенето само да се определи.
към текста >>

В началото на всяко упражнение при поемане на въздуха да се изговаря мислено следната формула:
При издишване: „Да благовествам Твоето Слово“. ВТОРО ДИХАТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ След като се изпълни първото дихателно упражнение, ще се изпълни и второто, а то се състои от Шестте гимнастически упражнения, придружени с дишане и формули. Второто дихателно упражнение трае около десет минути, но по-добре е времетраенето само да се определи. Трябва да се стремите гръбнакът да е изправен. В началото на всяко упражнение при поемане на въздуха да се изговаря мислено следната формула: “Благодаря Ти, Господи, че мога да приема чистия въздух, в който си вложил Живота Си“. След това при присядането ще се направи издишване и ще се изговорят мислено следните думи: “Благодаря Ти, Господи, че мога да присядам. Моята радост е в слизането и възлизането към Теб.” След това тялото ще се изправи и едновременно ще се направи вдишване, като се изговорят мислено следните думи:
към текста >>

“Благодаря Ти, Господи, че мога да приема чистия въздух, в който си вложил Живота Си“.
ВТОРО ДИХАТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ След като се изпълни първото дихателно упражнение, ще се изпълни и второто, а то се състои от Шестте гимнастически упражнения, придружени с дишане и формули. Второто дихателно упражнение трае около десет минути, но по-добре е времетраенето само да се определи. Трябва да се стремите гръбнакът да е изправен. В началото на всяко упражнение при поемане на въздуха да се изговаря мислено следната формула: “Благодаря Ти, Господи, че мога да приема чистия въздух, в който си вложил Живота Си“. След това при присядането ще се направи издишване и ще се изговорят мислено следните думи: “Благодаря Ти, Господи, че мога да присядам. Моята радост е в слизането и възлизането към Теб.” След това тялото ще се изправи и едновременно ще се направи вдишване, като се изговорят мислено следните думи: “Благодаря Ти, Господи, че мога да се изправя.
към текста >>

При последното или шестото гимнастическо упражнение ще има едно малко изменение, а именно: първите две формули ще се употребят по същия начин, но при шестократното духане ще се изговори мислено: „Да бъде чисто сърцето ми“, а при шестократното леко дъхане с движение на ръцете настрани ще се изговори мислено следната формула: „Така да се носи Словото на Бога по лицето на всичката Земя“.
Моята радост е в слизането и възлизането към Теб.” След това тялото ще се изправи и едновременно ще се направи вдишване, като се изговорят мислено следните думи: “Благодаря Ти, Господи, че мога да се изправя. Благодаря, че мога да изправя всяка сторена моя погрешка. Радвам се, че мога да изпълня Волята Ти“. При последното или шестото гимнастическо упражнение ще има едно малко изменение, а именно: първите две формули ще се употребят по същия начин, но при шестократното духане ще се изговори мислено: „Да бъде чисто сърцето ми“, а при шестократното леко дъхане с движение на ръцете настрани ще се изговори мислено следната формула: „Така да се носи Словото на Бога по лицето на всичката Земя“. ТРЕТО ДИХАТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ПРАНА Божествената наука ни учи, че въздухът се прониква от жизнена сила, или прана. Сега ще ви дам специално дихателно упражнение за приемане на праната и на Божията Любов. За да може човек при дишане да приеме прана, Божия мисъл или Божия Любов, трябва да участва и съзнанието. При вдишването ще се изговарят мислено следните думи: „Господи, благодаря Ти за Божествения живот, който Си вложил във въздуха и който приемам заедно с въздуха“.
към текста >>

Божествената наука ни учи, че въздухът се прониква от жизнена сила, или прана.
“Благодаря Ти, Господи, че мога да се изправя. Благодаря, че мога да изправя всяка сторена моя погрешка. Радвам се, че мога да изпълня Волята Ти“. При последното или шестото гимнастическо упражнение ще има едно малко изменение, а именно: първите две формули ще се употребят по същия начин, но при шестократното духане ще се изговори мислено: „Да бъде чисто сърцето ми“, а при шестократното леко дъхане с движение на ръцете настрани ще се изговори мислено следната формула: „Така да се носи Словото на Бога по лицето на всичката Земя“. ТРЕТО ДИХАТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ПРАНА Божествената наука ни учи, че въздухът се прониква от жизнена сила, или прана. Сега ще ви дам специално дихателно упражнение за приемане на праната и на Божията Любов. За да може човек при дишане да приеме прана, Божия мисъл или Божия Любов, трябва да участва и съзнанието. При вдишването ще се изговарят мислено следните думи: „Господи, благодаря Ти за Божествения живот, който Си вложил във въздуха и който приемам заедно с въздуха“. Тук под думите „Божествен живот“ се разбира праната. При задържането на въздуха ще се изговорят мислено следните думи: „Този Божествен живот, който съм приел с въздуха, прониква в целия ми организъм, отива до всичките ми органи и навсякъде внася здраве, сила и живот.
към текста >>

При вдишването ще се изговарят мислено следните думи: „Господи, благодаря Ти за Божествения живот, който Си вложил във въздуха и който приемам заедно с въздуха“.
При последното или шестото гимнастическо упражнение ще има едно малко изменение, а именно: първите две формули ще се употребят по същия начин, но при шестократното духане ще се изговори мислено: „Да бъде чисто сърцето ми“, а при шестократното леко дъхане с движение на ръцете настрани ще се изговори мислено следната формула: „Така да се носи Словото на Бога по лицето на всичката Земя“. ТРЕТО ДИХАТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ПРАНА Божествената наука ни учи, че въздухът се прониква от жизнена сила, или прана. Сега ще ви дам специално дихателно упражнение за приемане на праната и на Божията Любов. За да може човек при дишане да приеме прана, Божия мисъл или Божия Любов, трябва да участва и съзнанието. При вдишването ще се изговарят мислено следните думи: „Господи, благодаря Ти за Божествения живот, който Си вложил във въздуха и който приемам заедно с въздуха“. Тук под думите „Божествен живот“ се разбира праната. При задържането на въздуха ще се изговорят мислено следните думи: „Този Божествен живот, който съм приел с въздуха, прониква в целия ми организъм, отива до всичките ми органи и навсякъде внася здраве, сила и живот. Той ме оживява, ободрява и укрепява“. При издишването ще се изговорят мислено следните думи: „Целият ми организъм е вече напълно укрепен. Аз съм напълно здрав и изпълнен с енергия за работа.
към текста >>

При задържането на въздуха ще се изговорят мислено следните думи: „Този Божествен живот, който съм приел с въздуха, прониква в целия ми организъм, отива до всичките ми органи и навсякъде внася здраве, сила и живот.
Божествената наука ни учи, че въздухът се прониква от жизнена сила, или прана. Сега ще ви дам специално дихателно упражнение за приемане на праната и на Божията Любов. За да може човек при дишане да приеме прана, Божия мисъл или Божия Любов, трябва да участва и съзнанието. При вдишването ще се изговарят мислено следните думи: „Господи, благодаря Ти за Божествения живот, който Си вложил във въздуха и който приемам заедно с въздуха“. Тук под думите „Божествен живот“ се разбира праната. При задържането на въздуха ще се изговорят мислено следните думи: „Този Божествен живот, който съм приел с въздуха, прониква в целия ми организъм, отива до всичките ми органи и навсякъде внася здраве, сила и живот. Той ме оживява, ободрява и укрепява“. При издишването ще се изговорят мислено следните думи: „Целият ми организъм е вече напълно укрепен. Аз съм напълно здрав и изпълнен с енергия за работа. Благодаря Ти, Господи, за Твоята Любов към мене“. Вдишването трябва да бъде дълбоко и бавно, задържането да трае, колкото се може по-дълго, и издишването да е съвсем плавно.
към текста >>

При вдишване ще се изговорят мислено следните думи: „Господи, благодаря Ти, че приемам Твоята Любов заедно с въздуха“.
Благодаря Ти, Господи, за Твоята Любов към мене“. Вдишването трябва да бъде дълбоко и бавно, задържането да трае, колкото се може по-дълго, и издишването да е съвсем плавно. Упражнението се прави сутрин, обед и вечер по шест пъти. ЧЕТВЪРТО УПРАЖНЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА БОЖИЯТА ЛЮБОВ При вдишване ще се изговорят мислено следните думи: „Господи, благодаря Ти, че приемам Твоята Любов заедно с въздуха“. При задържане: „Господи, Твоята Любов ме озарява и прониква в моето тяло, ум, сърце, душа и дух“. При издишване: „Аз проявявам Твоята Любов в моя живот. Пращам в света светлината на Твоята Любов“.
към текста >>

При задържане: „Господи, Твоята Любов ме озарява и прониква в моето тяло, ум, сърце, душа и дух“.
Вдишването трябва да бъде дълбоко и бавно, задържането да трае, колкото се може по-дълго, и издишването да е съвсем плавно. Упражнението се прави сутрин, обед и вечер по шест пъти. ЧЕТВЪРТО УПРАЖНЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА БОЖИЯТА ЛЮБОВ При вдишване ще се изговорят мислено следните думи: „Господи, благодаря Ти, че приемам Твоята Любов заедно с въздуха“. При задържане: „Господи, Твоята Любов ме озарява и прониква в моето тяло, ум, сърце, душа и дух“. При издишване: „Аз проявявам Твоята Любов в моя живот. Пращам в света светлината на Твоята Любов“.
към текста >>

15. 61) Планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако отидете на планина и не сте с правилни мисли, чувства и постъпки, тогава има и голямо духане, а щом се държите добре, Съществата са много учтиви с вас.
Напролет жизнената прана е по-изобилна, тогава тя има прилив. Понеже растителността тогава не е така събудена, приема съвсем малко и остава свободна прана, която минава покрай корените, които се събуждат по-рано, отколкото другите части на растението. Тази прана излиза на повърхността. После, когато се събуди растителността, праната се поглъща от нея в по-голямо количество. Затова през февруари, март и началото на април, докато растителността не е поникнала, екскурзиите са много полезни. Ако отидете на планина и не сте с правилни мисли, чувства и постъпки, тогава има и голямо духане, а щом се държите добре, Съществата са много учтиви с вас. В Школата колко опити съм дал! Зиме сме излизали на снега, горе на Витоша, и нито един не е измръзвал. В града бе студ, а там – топло, температурата се бе покачила на 19 градуса. Ако сме в хармония, Природата се съобразява с нас, а дойде ли грехът, дисхармонията, времето веднага се разваля. В планината човек се учи как да се подмладява, а в полето – как да остарява.
към текста >>

Влиянието върху черния дроб е в това, че се премахва лошото настроение, подобрява се разположението на духа и в организма се влива повече прана.
Един човек, като живее известно време на планината, трябва да слезе в долината; не бива постоянно да се живее на планината. Като се качваш на планината, смятай, че работите ти с всички хора са уредени и не казвай, че с някого се караш или че някой не ти дава това, което ти дължи. Всеки, който пада или се подхлъзва, всякога през него е минала една лоша, чужда мисъл. Щом имаш добра мисъл, няма да падаш. Планината има дълбоко влияние върху нервната система и върху черния дроб. Влиянието върху черния дроб е в това, че се премахва лошото настроение, подобрява се разположението на духа и в организма се влива повече прана. Този, който е имал неврастения и други нервни страдания, ще се освободи от тях, но планината има друго, още по-дълбоко значение. Като се качиш на най-високия връх, непременно трябва да научиш нещо. Тази година остава в ума ни, запечатана с дъжд, сняг, град и светкавици. Екскурзиите всякога са хубави, те носят Живот. В уседналия живот има една опасност, както в застоялата вода, а ако се движи много човек, има друга опасност – може да измете всичко от ума си.
към текста >>

Второто езеро, наречено Елбур, е граница между физическия и Духовния свят и е облог на доброто.
Връх Мусалла никога не е потъвал под вода, докато България няколко пъти се е издигала и е хлътвала. Средиземно море е долина, която е потънала при релефните промени. Днес Македония и Беломорието постепенно потъват. Една сестра се обади: „Може ли да споменете нещо за Седемте рилски езера“. Първото езеро е средище на материалните блага. Второто езеро, наречено Елбур, е граница между физическия и Духовния свят и е облог на доброто. Третото езеро е езеро на хубавото. Близнаците са Духовният свят и са езеро на приятелството. Петото езеро, Бъбрека, е на чистотата, а Шестото езеро, Сърцето, е обмяна на Любовта. Тези две езера са Умственият свят, а Седмото езеро е Божественият свят. Местата на Езерата са магнетични и чисти.
към текста >>

Близнаците са Духовният свят и са езеро на приятелството.
Днес Македония и Беломорието постепенно потъват. Една сестра се обади: „Може ли да споменете нещо за Седемте рилски езера“. Първото езеро е средище на материалните блага. Второто езеро, наречено Елбур, е граница между физическия и Духовния свят и е облог на доброто. Третото езеро е езеро на хубавото. Близнаците са Духовният свят и са езеро на приятелството. Петото езеро, Бъбрека, е на чистотата, а Шестото езеро, Сърцето, е обмяна на Любовта. Тези две езера са Умственият свят, а Седмото езеро е Божественият свят. Местата на Езерата са магнетични и чисти. Цялата местност е магнетична, особено при чешмата, където има изобилно ултравиолетови лъчи. Водата иде от Езерото на Чистотата.
към текста >>

Палестина бе избрана за Христовите мистерии, понеже местността е много хълмиста и е подходяща за духовна работа.
Тези две езера са Умственият свят, а Седмото езеро е Божественият свят. Местата на Езерата са магнетични и чисти. Цялата местност е магнетична, особено при чешмата, където има изобилно ултравиолетови лъчи. Водата иде от Езерото на Чистотата. Тя е много бистра и хубава и още повече се пречиства, когато се прецежда през пластовете. Палестина бе избрана за Христовите мистерии, понеже местността е много хълмиста и е подходяща за духовна работа. България е избрана, понеже има много планини, а без тях не може. На Земята има центрове, които са врата на Живота, и водата, която минава през тях, е вече свещена и има голямо въздействие. Тези врати се пазят. Вода с голямо действие, с изобилен живот има в непристъпните, свещени места на планините, пазени от посветени. Мястото, през което минаваме за Бивака на Витоша, толкова сме го поляризирали, че като вървим през него, ние се лекуваме.
към текста >>

16. 5) Българският народ и твърдостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Съвременният българин е формиран от тези благати хора, които са имали стремеж към духовното и мистичното.
Монголската кръв се проявява в скулите на някои българи, монголските типове са напълно консервативни. Гърците са оставили следи в носа и са напредничави. В българина има разрушителна енергия, но ако се впрегне на работа, той може да направи много нещо. Той е активен, а когато иде в странство, проявява голяма дейност. В България преди заселването на славяните и на Аспаруховата чета е имало благати хора. Съвременният българин е формиран от тези благати хора, които са имали стремеж към духовното и мистичното. От славяните българинът е взел самопожертвованието и обичта да работи земята, а от Аспаруховата чета е дошла храбростта. Доста будни хора има в Македония, някога там е имало духовно движение. Правил съм много наблюдения: българите говорят, разсъждават и като ги слушаш един-два часа, най-после те питат дали и ти няма да кажеш една дума. Всеки ще си каже по нещо и у тях се заражда желание да чуят и госта. Един брат каза: Учителю, ние Ви питахме за характера на българина, понеже цели 11 години сте правили френологически изследвания върху българския народ, като сте пропътували България.
към текста >>

Доста будни хора има в Македония, някога там е имало духовно движение.
В българина има разрушителна енергия, но ако се впрегне на работа, той може да направи много нещо. Той е активен, а когато иде в странство, проявява голяма дейност. В България преди заселването на славяните и на Аспаруховата чета е имало благати хора. Съвременният българин е формиран от тези благати хора, които са имали стремеж към духовното и мистичното. От славяните българинът е взел самопожертвованието и обичта да работи земята, а от Аспаруховата чета е дошла храбростта. Доста будни хора има в Македония, някога там е имало духовно движение. Правил съм много наблюдения: българите говорят, разсъждават и като ги слушаш един-два часа, най-после те питат дали и ти няма да кажеш една дума. Всеки ще си каже по нещо и у тях се заражда желание да чуят и госта. Един брат каза: Учителю, ние Ви питахме за характера на българина, понеже цели 11 години сте правили френологически изследвания върху българския народ, като сте пропътували България. Какво ще кажете за задачите, които той трябва да разреши днес? Това, дето е казано, че „Дето е текла вода, пак ще тече“, се отнася и за България, понеже тук са работили богомилите, сега отново се проявява аналогично движение.
към текста >>

Българите трябва да се повдигнат духовно.
От 5400 години Небето подготвя българския народ за днешната епоха. Сега Христос се явява в славянството с център българския народ. Понеже цикълът е много напреднал, то време за отлагане няма, а и дума не може да става да го отменяваме. Българският народ, ще не ще, ще изпълни своята задача. Могат да останат и триста хиляди българи, но възложената им от Небето мисия ще изпълнят. Българите трябва да се повдигнат духовно. Вярно, че в материалното не им върви, но у тях трябва да се развие вярата, да бъдат носители на Божественото. В България има много ясновидци, това е добър признак – Духът действа. Сега България е в златния век на своята история, още е в началото и не е достигнала кулминационната си точка. Днес тя кредитира всички други европейски народи и в бъдеще те ще й се отплащат. А Русия, която днес е в железния си век, в следващото столетие ще влезе в златния.
към текста >>

В България има много ясновидци, това е добър признак – Духът действа.
Понеже цикълът е много напреднал, то време за отлагане няма, а и дума не може да става да го отменяваме. Българският народ, ще не ще, ще изпълни своята задача. Могат да останат и триста хиляди българи, но възложената им от Небето мисия ще изпълнят. Българите трябва да се повдигнат духовно. Вярно, че в материалното не им върви, но у тях трябва да се развие вярата, да бъдат носители на Божественото. В България има много ясновидци, това е добър признак – Духът действа. Сега България е в златния век на своята история, още е в началото и не е достигнала кулминационната си точка. Днес тя кредитира всички други европейски народи и в бъдеще те ще й се отплащат. А Русия, която днес е в железния си век, в следващото столетие ще влезе в златния. Понеже България е в златния си век, ще бъде пазена и закриляна от Провидението. Никой няма да стори зло на тази страна, която кредитира цяла Европа, тя само малко може да бъде засегната, но и това може да бъде избегнато.
към текста >>

Христовото спасение нали дойде от евреите?
Вижда се, че доколкото можем да служим за проводници на Божествените идеи, дотолкова ще имаме и място в света. Трябва да дойдат новите българи! Новите българи са трудолюбиви пчели, които сьбират мед от цветята. Проводник на Божественото трябва да бъде един цял народ. Трябва да има повече бунтовници за новия ред! Христовото спасение нали дойде от евреите? Но пълното спасение на човечеството все още не е дошло, то няма да дойде и от българите. Трябва пътят да се извърви. От българите ще дойде Любовта и ще изтече през тях към целия свят. Ако в България изтича един извор, няма ли да напои света? Ако този извор е сто километра широк, няма ли да напои света?
към текста >>

В Духовния свят българите са организирани и оттам ще дойдат делегати като колонисти, които ще организират България.
Ако в България изтича един извор, няма ли да напои света? Ако този извор е сто километра широк, няма ли да напои света? Любовта като минава през теб, ти ще бъдеш носител на Божественото. Спасението иде от Бога! Бог е, Който спасява хората. В Духовния свят българите са организирани и оттам ще дойдат делегати като колонисти, които ще организират България. Все ме питат какво да правим при тази война. За България е най-хубаво да пази неутралитет. Колкото войни е водила, все е губила. На българите не им върви на бой. Без бой!
към текста >>

17. 9) Великото търпение на Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Силната страна на Христа, която ни прави впечатление, е когато, вече привързан на кръста, Той каза: „В Твоите ръце предавам Духа Си !
След възкресението Христос каза: „Даде Ми се всяка власт на Небето и на Земята. И ще бъда с вас до скончанието на века.“ Ключовете на ада са дадени на Христа. Когато е въпрос за вашия ад – вътре във вас, ключът се държи от Христа и тогава се отнесете до Него, а вие търсите да отворите с шперц. С никакъв шперц не можете да отворите. Христос видя кое е човешко и кое е Божествено и каза: „Да бъде волята Ти.“ Разбра докъде са стигнали хората, видя къде са те и къде е Бог. Силната страна на Христа, която ни прави впечатление, е когато, вече привързан на кръста, Той каза: „В Твоите ръце предавам Духа Си ! “ С тези думи е изразено доверието Му. И най-после каза: „Свърши се.“ Човек докато не каже: „В Твоите ръце предавам Духа Си“ и „Свърши се“, дотогава не е разбрал работите. Онези същества, които отклониха евреите да приемат Христа, сега са същите, които причиниха Втората световна война. На кръста Христос имаше последното изкушение, дяволът му шепнеше: „Видя ли сега какво стана с Теб? Ако беше ме послушал, щеше да имаш сила и власт, а сега си на кръста.“ Христос издържа това изкушение и после, като влезе в ада, разпръсна тъмните сили.
към текста >>

И най-после каза: „Свърши се.“ Човек докато не каже: „В Твоите ръце предавам Духа Си“ и „Свърши се“, дотогава не е разбрал работите.
Когато е въпрос за вашия ад – вътре във вас, ключът се държи от Христа и тогава се отнесете до Него, а вие търсите да отворите с шперц. С никакъв шперц не можете да отворите. Христос видя кое е човешко и кое е Божествено и каза: „Да бъде волята Ти.“ Разбра докъде са стигнали хората, видя къде са те и къде е Бог. Силната страна на Христа, която ни прави впечатление, е когато, вече привързан на кръста, Той каза: „В Твоите ръце предавам Духа Си ! “ С тези думи е изразено доверието Му. И най-после каза: „Свърши се.“ Човек докато не каже: „В Твоите ръце предавам Духа Си“ и „Свърши се“, дотогава не е разбрал работите. Онези същества, които отклониха евреите да приемат Христа, сега са същите, които причиниха Втората световна война. На кръста Христос имаше последното изкушение, дяволът му шепнеше: „Видя ли сега какво стана с Теб? Ако беше ме послушал, щеше да имаш сила и власт, а сега си на кръста.“ Христос издържа това изкушение и после, като влезе в ада, разпръсна тъмните сили. Христос, като прие страданията, плати за греховете на хората, т.е. изплати голяма част от тяхната карма.
към текста >>

А който не върви по Моя път, ще си плаща.“ Хората говорят за страданията Христови, обаче тези страдания са външната страна, а онова, което даде сила на Христа да ги изтърпи, бе Любовта Му.
Ако можеше без страдание, Той не би страдал. В Мойсеево време жертвоприношението на животни бе символ, че Христос трябва да пострада. Идването на Христа е най-великото събитие в историята на Земята. Другите религии са само подготовка за съзнанието на човечеството и за разбирането на Христа. Христос веднъж изплати греховете на хората и вече казва: „Който не иска да плаща, да върви по Моя път. А който не върви по Моя път, ще си плаща.“ Хората говорят за страданията Христови, обаче тези страдания са външната страна, а онова, което даде сила на Христа да ги изтърпи, бе Любовта Му. Пробният камък е Любовта и Христос казва: „Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих.“ Ти никога не можеш да обичаш Христа, ако Той не те е обичал. Ако проявената Христова Любов не си я възприел и не си я предал на други, ти не можеш да обичаш Христа. Доколкото си приел Любовта на Христа и си я предал на другите, толкова е и твоята Любов към Христа. Учениците на Христа са разкрили само второстепенните работи.
към текста >>

Ако проявената Христова Любов не си я възприел и не си я предал на други, ти не можеш да обичаш Христа.
Другите религии са само подготовка за съзнанието на човечеството и за разбирането на Христа. Христос веднъж изплати греховете на хората и вече казва: „Който не иска да плаща, да върви по Моя път. А който не върви по Моя път, ще си плаща.“ Хората говорят за страданията Христови, обаче тези страдания са външната страна, а онова, което даде сила на Христа да ги изтърпи, бе Любовта Му. Пробният камък е Любовта и Христос казва: „Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих.“ Ти никога не можеш да обичаш Христа, ако Той не те е обичал. Ако проявената Христова Любов не си я възприел и не си я предал на други, ти не можеш да обичаш Христа. Доколкото си приел Любовта на Христа и си я предал на другите, толкова е и твоята Любов към Христа. Учениците на Христа са разкрили само второстепенните работи. Каквото съществено са знаели, не са го разкрили на хората. Но да се водим по думите на Христа: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го е привлякъл.“ И още :“Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа пътя.“ Значи щом Бог те е привлякъл към Христа, Той ще ти покаже пътя. Без Христа не можеш да отидеш при Бога, само Христа можем да турим между нас и Бога.
към текста >>

Казано е: „Който има Духа Христов“ – Неговият Дух ще ви научи какво трябва да правите.
Без Христа не можеш да отидеш при Бога, само Христа можем да турим между нас и Бога. Трябва подготовка, вътрешна Школа – Пътят към Бога е Христос. Който не приеме Сина, не може да отиде при Отца. Христос е пътят, който ни води към Бога. Трябва да има някой, който да ни запознае с Божествения свят и да ни препоръча, и това е Христос. Казано е: „Който има Духа Христов“ – Неговият Дух ще ви научи какво трябва да правите. Един брат заяви, че говори с много същества: с Иларион, с Христа, с Кристиян Розенкройц, с Макс Хайндел и др. По-често говори с Христа! Човек трябва да счита Христа за възлюблен и да знае да Му говори, а не да Го занимава с едно и също; трябва да има разнообразие. И Писанието казва: „Нито ухо е чуло, нито око е видяло това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат.“ Какво разнообразие е приготвил Бог и какво богатство крие в себе си Разумната Природа. В Природата, за която хората са слепи, Бог е скрил голямо богатство и разнообразие.
към текста >>

18. 24) Достатъчна е една запалена свещ - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да живее за Бога – това е вече освещаване на личността, индивидуалността, душата и Духа.
Онези, които вървят по този път, трябва да имат голяма стабилност – силата е там. Трябва да се зароди такова съзнание – без страх. Който дойде при теб, да е готов да те нагости, защото Божественото учение е такова – всеки, който се приближава до теб, се запалва, и това е преимуществото. Колкото и да се мъчат да изгасят Божественото, не могат. Приготвят се условия и отвън, и отвътре за Божественото. Човек трябва да живее за Бога – това е вече освещаване на личността, индивидуалността, душата и Духа. Тогава те добиват своята ценност. Някои казват личност. Личността ще добие ценност, ще се освети по този начин. Всички неща ще могат да се оценят – силата е там. Трябва да се работи.
към текста >>

Прииждане трябва да има от Горе, от Духа.
Трябва да се привлекат, трябва да се намерят тези, които са подготвени и призвани. Не се изискват много хора. За да се запали един град, достатъчно е една свещ. Когато един човек е свързан с Първичната Причина, той всичко може. Който няма вяра, е безсилен, изчерпва се. Прииждане трябва да има от Горе, от Духа. Хората търсят Христа, Който е живял преди две хиляди години. А Христовият Дух и сега действа. Трябва да се разбира Христос сега, както работи в света. Като станете сутрин, трябва да отидете при Бога, после ще опитате ума си, сърцето си, душата си и духа си. Сега ще гледате да уякнете, ще се мобилизирате.
към текста >>

А Христовият Дух и сега действа.
За да се запали един град, достатъчно е една свещ. Когато един човек е свързан с Първичната Причина, той всичко може. Който няма вяра, е безсилен, изчерпва се. Прииждане трябва да има от Горе, от Духа. Хората търсят Христа, Който е живял преди две хиляди години. А Христовият Дух и сега действа. Трябва да се разбира Христос сега, както работи в света. Като станете сутрин, трябва да отидете при Бога, после ще опитате ума си, сърцето си, душата си и духа си. Сега ще гледате да уякнете, ще се мобилизирате. Работете върху себе си, върху своето просветление. То като дойде, човек трябва да дава, да работи.
към текста >>

Като станете сутрин, трябва да отидете при Бога, после ще опитате ума си, сърцето си, душата си и духа си.
Който няма вяра, е безсилен, изчерпва се. Прииждане трябва да има от Горе, от Духа. Хората търсят Христа, Който е живял преди две хиляди години. А Христовият Дух и сега действа. Трябва да се разбира Христос сега, както работи в света. Като станете сутрин, трябва да отидете при Бога, после ще опитате ума си, сърцето си, душата си и духа си. Сега ще гледате да уякнете, ще се мобилизирате. Работете върху себе си, върху своето просветление. То като дойде, човек трябва да дава, да работи.
към текста >>

19. 31) Излизане от тринадесетата сфера - Боян Боев (1883 – 1963)

Нека разгледаме Христовата мисъл: „Няма да мине този род, додето не се сбъдне всичко това.“ Там под „този род“ се подразбира бялата раса.
Няма сила, която може да се противопостави на Всемирното Бяло Братство. Ние с молитва и мисъл можем да изменим посоката на събитията, ето защо трябва да работим с молитва и мисъл. Казано е: „Хората ще минат през огън“ – светът няма да се оправи иначе, ще дойде нещо и ще помете всичко. Човек трябва да си свърши работата днес, та като настане часът, да не остане нещо недовършено от него, защото и нова работа ще се прибави. Старият свят ще свърши, новият ще почне, тъй както днешният ден ще угасне, за да дойде друг. Нека разгледаме Христовата мисъл: „Няма да мине този род, додето не се сбъдне всичко това.“ Там под „този род“ се подразбира бялата раса. По време на гражданската война в Испания през 1937 г. бяха избити един милион души. Тези страдания са кармично последствие от някогашната Инквизиция. В Първата световна война паднаха шест милиона убити, това е човешкият порядък, но като дойде Божественият порядък, тези хора ще се примирят. Ако не вземат поука, ще има тежки събития в Европа.
към текста >>

Духовете на светлината все повече добиват надмощие и у всички народи узрява идеята, човещината.
Онези, които загиват във войните, ще станат проповедници, ще ходят между живите и ще им вселяват страх да не се бият вече. Загиналите на бойното поле виждат горе Истината и стават мисионери, влизат в ролята на апостоли, задължават се да проповядват правата, Божествена идея. Те оставят настрана заблужденията и проповядват новата идея – братство между всички народи. Те идат като апостоли с по едно малко чукче в ръце, с него чукат по главите на земните въплътени хора и им казват: „Братство, единство между народите! “ Светлите същества пращат веднага на работа загиналите от войната. Духовете на светлината все повече добиват надмощие и у всички народи узрява идеята, човещината. Макар народите да се бият помежду си, неприязънта е във върховете на властта, а самите те се сближават. В Братството ние се поздравяваме с вдигане на ръка, с това искаме да кажем: „Да живее братството по целия свят! “ Така обяснявайте какво значи нашият поздрав: приложете братството в света. Когато змията съблича старата си кожа, то новата е сформирана отдолу. Сега старата кожа се смъква, идеологиите на разни народи ще си отидаг, но народите ще се сближат.
към текста >>

Други искат да въведат равенство и подобрение по вътрешен начин – това е духовният начин, който е две трети от Истината.
Избран народ са онези, които Бог ги е писал на ръката Си, а грешните живеят в най-гъстата материя. Сега сме във фаза идване на Царството Божие. Един ден Бог ще примири всички. Тогава няма да има различия, както сега съществува едно временно различие. Някои искат да подобрят света по механически начин – това е една трета от Истината. Други искат да въведат равенство и подобрение по вътрешен начин – това е духовният начин, който е две трети от Истината. А Божественият начин е чрез Любовта. Трябва физическото, духовното и Божественото да дойдат в съгласие. Силното в човека трябва да се подчини на духовното, а духовното – на Божественото. Непостижима е Божията Мъдрост. Бог има за цел да произведе нещо много по-красиво, отколкото ние разбираме.
към текста >>

Трябва физическото, духовното и Божественото да дойдат в съгласие.
Един ден Бог ще примири всички. Тогава няма да има различия, както сега съществува едно временно различие. Някои искат да подобрят света по механически начин – това е една трета от Истината. Други искат да въведат равенство и подобрение по вътрешен начин – това е духовният начин, който е две трети от Истината. А Божественият начин е чрез Любовта. Трябва физическото, духовното и Божественото да дойдат в съгласие. Силното в човека трябва да се подчини на духовното, а духовното – на Божественото. Непостижима е Божията Мъдрост. Бог има за цел да произведе нещо много по-красиво, отколкото ние разбираме. От материала, който сега се изработва, Бог ще извае нов модел. За всички тези англичани, германци, руси, убити във войната, Господ нарежда: „Доведете ги!
към текста >>

Силното в човека трябва да се подчини на духовното, а духовното – на Божественото.
Тогава няма да има различия, както сега съществува едно временно различие. Някои искат да подобрят света по механически начин – това е една трета от Истината. Други искат да въведат равенство и подобрение по вътрешен начин – това е духовният начин, който е две трети от Истината. А Божественият начин е чрез Любовта. Трябва физическото, духовното и Божественото да дойдат в съгласие. Силното в човека трябва да се подчини на духовното, а духовното – на Божественото. Непостижима е Божията Мъдрост. Бог има за цел да произведе нещо много по-красиво, отколкото ние разбираме. От материала, който сега се изработва, Бог ще извае нов модел. За всички тези англичани, германци, руси, убити във войната, Господ нарежда: „Доведете ги! “, и ги пита: „Опознахте ли се?
към текста >>

“ – Физическото, духовното, Божественото са дошли в съгласие.
Непостижима е Божията Мъдрост. Бог има за цел да произведе нещо много по-красиво, отколкото ние разбираме. От материала, който сега се изработва, Бог ще извае нов модел. За всички тези англичани, германци, руси, убити във войната, Господ нарежда: „Доведете ги! “, и ги пита: „Опознахте ли се? “ – Физическото, духовното, Божественото са дошли в съгласие. – „Хайде, сега идете да проповядвате.“ Два вълка се скарали за една овца, почнали да се хапят, да се бият и овцата гледала кой ще надвие. Някой казал на овцата: „Ти плюй на краката си и беж да те няма, защото като свършат битката, ще те нападнат.“ Вие не чакайте кой в света ще победи, стойте надалеч. Ако народите не поумнеят и се отвори нова световна война, ще остане само една трета от човечеството. За България коя е най-добрата политика?
към текста >>

Това ще го правят Светлите духове и няма по-силно оръжие от това средство.
Братът запита какво ще стане с Германия. Хитлер ще падне и в Германия ще се измени режимът. Пророкът е казал: „Още веднъж ще се съберат всички народи на бой и ще им се даде един урок, който никога няма да забравят и ще се научат тогава да служат на Бога.“ Народите, като минат през огън, ще се изчистят и ще служат на Бога. Когато хората воюват, те вършат престъпление, а това не става по Воля Божия. В бъдеще във време на война ще приспиват воюващите и ще им отнемат оръжието. Това ще го правят Светлите духове и няма по-силно оръжие от това средство. Днес силата на Черната ложа се взема и минава в ръцете на Бялата ложа. Ние сме в един период, дето злото се връзва. По естествен път злото се обезсилва. Черната ложа е достигнала до края и съвсем се е изтощила и ако доброто рече да победи злото чрез насилие, ще му даде сила. Чакайте! Добрите духове ще надделеят над черните.
към текста >>

Добрите духове ще надделеят над черните.
Това ще го правят Светлите духове и няма по-силно оръжие от това средство. Днес силата на Черната ложа се взема и минава в ръцете на Бялата ложа. Ние сме в един период, дето злото се връзва. По естествен път злото се обезсилва. Черната ложа е достигнала до края и съвсем се е изтощила и ако доброто рече да победи злото чрез насилие, ще му даде сила. Чакайте! Добрите духове ще надделеят над черните. Сега е време да се определи човек. Който сега се определи, това е. Мен не ме интересува толкова проявата на човека, колкото сремежът, който седи вътре в него. По-важен е стремежът, отколкото проявите. Хората не виждат тези, които работят отгоре.
към текста >>

20. 38) Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди да отпътува, той бе приет от Учителя и поиска някои упътвания за духовното си развитие и дейност.
КОГАТО ПЪТИЩАТА НА ЧОВЕКА СА БЛАГОУГОДНИ НА БОГА Един чужденец дойде на Изгрева към края на юни, после бе на летуване с Братството при Седемте рилски езера. Преди да отпътува, той бе приет от Учителя и поиска някои упътвания за духовното си развитие и дейност. Бъдете ученик. Работете върху себе си. Освободете се от кармата. Имайте Любов. Щом човек стане ученик, то той може да разреши всички други въпроси, тъй като повечето от тях са последствия.
към текста >>

Писанието казва: „Духът ще ви научи в дадения случай.“ Съществува закон в Природата – когато едно растение е поставено в хубава почва, то няма никаква опасност за неговия растеж – каквото и да му се случи, за негово добро е.
Полека-лека ще Ви се дават упътвания, а не изведнъж, не трябва да се обременява съзнанието Ви. Имайте ново схващане за вярата. При вяра в Бога безпокойството чезне. Всички мъчнотии в света произтичат от старите методи. А мнозина се занимават само с методи, които са употребявали преди хиляди години. Писанието казва: „Духът ще ви научи в дадения случай.“ Съществува закон в Природата – когато едно растение е поставено в хубава почва, то няма никаква опасност за неговия растеж – каквото и да му се случи, за негово добро е. Най-първо възстановете хармонията между Бога и себе си, иначе никак не може да установите хармония с хората. Божественият Дух е, който ще установи хармония между вас и хората. Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Той го примирява с враговете му. Работете в групата. И като дойде у вас вътрешно просветление, ще помагате на групата.
към текста >>

Божественият Дух е, който ще установи хармония между вас и хората.
При вяра в Бога безпокойството чезне. Всички мъчнотии в света произтичат от старите методи. А мнозина се занимават само с методи, които са употребявали преди хиляди години. Писанието казва: „Духът ще ви научи в дадения случай.“ Съществува закон в Природата – когато едно растение е поставено в хубава почва, то няма никаква опасност за неговия растеж – каквото и да му се случи, за негово добро е. Най-първо възстановете хармонията между Бога и себе си, иначе никак не може да установите хармония с хората. Божественият Дух е, който ще установи хармония между вас и хората. Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Той го примирява с враговете му. Работете в групата. И като дойде у вас вътрешно просветление, ще помагате на групата. Вие бързате, сега искате да знаете как трябва да постъпвате, но това в дадения случай ще ви се даде – Небето дава конкретно в случая. Реплика: Сестра Р.
към текста >>

Нали учениците Христови се молеха до Петдесетницата?
Да има търпение. Вие изпращайте към нея хубави мисли и се молете за нея. Ако Ă помогнете и материално, ще се благословите. Всеки ден практикувайте молитвата. Не се безпокойте, очаквайте да дойде вътрешното просветление, молете се, докато ви станат нещата ясни. Нали учениците Христови се молеха до Петдесетницата? Когато човек се моли, това е свещен час, който и да е той. Светиите всякога са се молели рано сутрин. Една семка може да има всички вътрешни благоприятни условия, но почвата, в която е посята, да е твърда. А пък друга семка може да е посята в много благоприятна почва, но да няма онези вътрешни качества. Външните условия и човешкото тяло са „почвата“.
към текста >>

Учениците Христови и днес се занимават.
Има хиляди неща, които могат да отегчат мозъка на човека. Важното е да имате вяра и вътрешен мир, всичко друго само по себе си ще дойде на своето време. Вярата успокоява човека. У вас да остане мисълта – да уча. Работата на ученика е да учи, а колко време ще вземе учението, как ще стане – това да не го безпокои. Учениците Христови и днес се занимават. Може да имате някои спънки. Когато се ликвидира една спънка, образува се утайка и е мъчно, докато се изхвърли и докато се избистри съзнанието. Не че ще се освободите отведнъж, обаче когато кармата се развива, то само по себе си ще се ликвидира с нея. С нея се ликвидира, като се отстранят всички утайки в съзнанието и остане там само чистото Учение. Когато се говори за Божествената Любов, това е един метод, чрез който хората се освобождават от миналите препятствия на живота.
към текста >>

21. 43) Методът на цветните лъчи на светлината - Боян Боев (1883 – 1963)

Това са стихове от Книгата Господня, така систематически извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски, нужни за духовното повдигане и усъвършенстване в Пътя Господен.
МЕТОДЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА2 Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. Това са стихове от Книгата Господня, така систематически извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски, нужни за духовното повдигане и усъвършенстване в Пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, и това, което тук прочета, ще се сформира и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове. Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле. И Той присъства тази година на събора. Всички тези стихове са извадени под Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ.
към текста >>

Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, и това, което тук прочета, ще се сформира и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение.
МЕТОДЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА2 Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. Това са стихове от Книгата Господня, така систематически извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски, нужни за духовното повдигане и усъвършенстване в Пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, и това, което тук прочета, ще се сформира и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове. Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле. И Той присъства тази година на събора. Всички тези стихове са извадени под Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всички тези неща са Негови думи и когато започнете да работите с тях, вие ще имате сила, но първо трябва да се очистите от греха.
към текста >>

Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми.
Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле. И Той присъства тази година на събора. Всички тези стихове са извадени под Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всички тези неща са Негови думи и когато започнете да работите с тях, вие ще имате сила, но първо трябва да се очистите от греха. Христос никога не е присъствал така, както тази година присъства, защото какви ли не мьчнотии ми се създаваха преди събора, особено когато се даваха стиховете от Господнята Книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми. Но Господ е, Който всичко преодоля. А и всички вие знаете: Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък. Свободни са всички навън да опитат кармичния закон, но за вас аз искам да бъдете и да живеете под Христовия закон. Духът Вечен подразбира безсмъртието, към което ние всички се стремим.
към текста >>

Свободни са всички навън да опитат кармичния закон, но за вас аз искам да бъдете и да живеете под Христовия закон.
Христос никога не е присъствал така, както тази година присъства, защото какви ли не мьчнотии ми се създаваха преди събора, особено когато се даваха стиховете от Господнята Книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми. Но Господ е, Който всичко преодоля. А и всички вие знаете: Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък. Свободни са всички навън да опитат кармичния закон, но за вас аз искам да бъдете и да живеете под Христовия закон. Духът Вечен подразбира безсмъртието, към което ние всички се стремим. Казва се: „Бъдете съвършени и вие“, т.е. да бъдем съвършени, както е Бог по отношение на нас съвършен в милост, благост, снизходителност. Първата дарба, с която трябва да започнете, е милосърдието. Понеже Христос иде, то силата Му ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, а следователно и прогресът на човечеството ще бъде такъв.
към текста >>

Духът Вечен подразбира безсмъртието, към което ние всички се стремим.
Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми. Но Господ е, Който всичко преодоля. А и всички вие знаете: Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък. Свободни са всички навън да опитат кармичния закон, но за вас аз искам да бъдете и да живеете под Христовия закон. Духът Вечен подразбира безсмъртието, към което ние всички се стремим. Казва се: „Бъдете съвършени и вие“, т.е. да бъдем съвършени, както е Бог по отношение на нас съвършен в милост, благост, снизходителност. Първата дарба, с която трябва да започнете, е милосърдието. Понеже Христос иде, то силата Му ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, а следователно и прогресът на човечеството ще бъде такъв. „Златният светилник“ означава Христовото учение, което сега се търси и което сега настава.
към текста >>

„Златният светилник“ означава Христовото учение, което сега се търси и което сега настава.
Духът Вечен подразбира безсмъртието, към което ние всички се стремим. Казва се: „Бъдете съвършени и вие“, т.е. да бъдем съвършени, както е Бог по отношение на нас съвършен в милост, благост, снизходителност. Първата дарба, с която трябва да започнете, е милосърдието. Понеже Христос иде, то силата Му ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, а следователно и прогресът на човечеството ще бъде такъв. „Златният светилник“ означава Христовото учение, което сега се търси и което сега настава. Повечето от хората спят. Сега Седемте Духове действат, последната тръба е затръбила и вие всяко нещо бързо и неуморно ще гледате да го разберете, ако досега не сте сторили това. От зелената краска зависи успехът, в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашията, а когато е в изобилие, се развива любостяжанието и скъперничеството. Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да реагира над нея.
към текста >>

Сега Седемте Духове действат, последната тръба е затръбила и вие всяко нещо бързо и неуморно ще гледате да го разберете, ако досега не сте сторили това.
да бъдем съвършени, както е Бог по отношение на нас съвършен в милост, благост, снизходителност. Първата дарба, с която трябва да започнете, е милосърдието. Понеже Христос иде, то силата Му ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, а следователно и прогресът на човечеството ще бъде такъв. „Златният светилник“ означава Христовото учение, което сега се търси и което сега настава. Повечето от хората спят. Сега Седемте Духове действат, последната тръба е затръбила и вие всяко нещо бързо и неуморно ще гледате да го разберете, ако досега не сте сторили това. От зелената краска зависи успехът, в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашията, а когато е в изобилие, се развива любостяжанието и скъперничеството. Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи да не желаем това, което не ни е потребно.
към текста >>

А през Живота ще прекараме всички краски и тогава ще се обединят седемте Духа и човек ще се върне към първоначалния източник.
А в зелената краска е органът на развитието и растежа; когато искаме да растем, ние трябва да преминем тази краска във всичките Ă степени. И така, всичките спорове произтичат от недоимъка на краските. Така например, който мрази, има недоимък на червена краска. Нека използваме Светлината, защото всичко зависи от нея. Тя е необходима за Живота. А през Живота ще прекараме всички краски и тогава ще се обединят седемте Духа и човек ще се върне към първоначалния източник. Затова и Исус Христос слезе да научи човека. Сега Христос иска по един много прост начин да употреби тия краски. Да кажем, че някой от вас мрази: той трябва да прочете стиховете, свързани с тази краска, която ще му достави Любов. Само че трябва да знаем как да употребяваме тези стихове и краски. Много пъти сме употребявали смирението например, но не сме имали закон, за да се ръководим.
към текста >>

По Светлината изобщо излизат всички добри Духове, Божествените Духове, и то слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога.
Сега Христос иска по един много прост начин да употреби тия краски. Да кажем, че някой от вас мрази: той трябва да прочете стиховете, свързани с тази краска, която ще му достави Любов. Само че трябва да знаем как да употребяваме тези стихове и краски. Много пъти сме употребявали смирението например, но не сме имали закон, за да се ръководим. И сега Христос иска по този прост начин да ни научи да съчетаваме нещата и да се ползваме. По Светлината изобщо излизат всички добри Духове, Божествените Духове, и то слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. По всичките ваши желания и мисли вечер се правят сметките и в Небето знаят дали имате да вземате, или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение: Христос духа и това духане се е преобърнало на Светлина, а пък Светлината – на Живот. Тъмночервената краска рисува активността. В духовния живот винаги трябва да посаждаме нещо и тогава ще получаваме. Всеки ден трябва да използваме случаите, защото много често Божествените качества могат да се реализират.
към текста >>

Така трябва ние да разбираме Христовото учение: Христос духа и това духане се е преобърнало на Светлина, а пък Светлината – на Живот.
Само че трябва да знаем как да употребяваме тези стихове и краски. Много пъти сме употребявали смирението например, но не сме имали закон, за да се ръководим. И сега Христос иска по този прост начин да ни научи да съчетаваме нещата и да се ползваме. По Светлината изобщо излизат всички добри Духове, Божествените Духове, и то слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. По всичките ваши желания и мисли вечер се правят сметките и в Небето знаят дали имате да вземате, или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение: Христос духа и това духане се е преобърнало на Светлина, а пък Светлината – на Живот. Тъмночервената краска рисува активността. В духовния живот винаги трябва да посаждаме нещо и тогава ще получаваме. Всеки ден трябва да използваме случаите, защото много често Божествените качества могат да се реализират. И Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение на цветните лъчи за наше улеснение. Той дойде в света да донесе нова Светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат всевъзможната просвета и култура.
към текста >>

В духовния живот винаги трябва да посаждаме нещо и тогава ще получаваме.
И сега Христос иска по този прост начин да ни научи да съчетаваме нещата и да се ползваме. По Светлината изобщо излизат всички добри Духове, Божествените Духове, и то слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. По всичките ваши желания и мисли вечер се правят сметките и в Небето знаят дали имате да вземате, или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение: Христос духа и това духане се е преобърнало на Светлина, а пък Светлината – на Живот. Тъмночервената краска рисува активността. В духовния живот винаги трябва да посаждаме нещо и тогава ще получаваме. Всеки ден трябва да използваме случаите, защото много често Божествените качества могат да се реализират. И Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение на цветните лъчи за наше улеснение. Той дойде в света да донесе нова Светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат всевъзможната просвета и култура. Числото седем е навсякъде преобладаващо и винаги е Божествено. Библията е една книга, видимо като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга подобна, защото в нея имаме всичките цветове, за които ще стане дума в книжката, която ще се отпечата.
към текста >>

А духовното тяло, което сега се сформира, трябва да се ползва от това, което му се дава.
А ние няма защо да се боим от Христа, защото Той е наш приятел. Нас ни се вижда всичко разхвърляно, грубо и безсмислено, затова трябва да започнем от видимото към невидимото. Често пъти някои разправят за астралното тяло. Такива аз питам разбират ли тяхното физическо тяло и ако не го разбират достатъчно, какво ще знаят за астралното. Ние имаме всичките неща във физическото тяло и не бива да искаме да се освободим от него. А духовното тяло, което сега се сформира, трябва да се ползва от това, което му се дава. Физическото тяло е свързано с всичката материя и то е ключът – чрез тялото ние влизаме във видимата Природа, за да се ползваме от нея. Никой не бива да влиза в противоречие със своето тяло, каквото и да е то. Така някой казва: „Глупав съм“, но дайте на такъв човек жълтата краска и ще видите, че ще стане по-умен. Значи на такъв липсва краската, която му е необходима. С тия стихове, които се дават, ще можем да работим върху нашето сърце.
към текста >>

Това е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които не се казват, а се дават непосредствено чрез Него.
Той е излишък на портокалената краска. Ние често плачем за някой, че е умрял, но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не защото той си е отишъл, но защото неговото съществуване ни е доставяло удоволствие. Удоволствието е, за което плачем. Написаните стихове от Библията са лъчите на Светлината и ние ще я използваме. Ще започнем от ума към тялото. Това е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които не се казват, а се дават непосредствено чрез Него. Защото основните работи в Библията са скрити в Природата и в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И повтарям: животът сам по себе си е прост, поради което можем да го придобием. Всички трябва да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе Светлина и да я озари. Тъкмо тия работи Христос иска да урегулира, тази именно схема от цветните лъчи ще ви направи свободни. Някои от вас са богати на червена краска, но при други тя липсва.
към текста >>

Нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всички Духове живеят, и тогава няма да има никакво разделение.
Да, Любовта е краска, и който не я е виждал, не знае и не може да знае що е Любовта. Що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат. Но като се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее. Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат Живота и които са от твърде съществено естество. Нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всички Духове живеят, и тогава няма да има никакво разделение. Нужна е жертва от наша страна – трябва да положим сърцата си, телата си, ума си. Сърцето, умът и тялото – това са богатства, дадени от Бога; затова Господ трябва да дойде да огради нашата Земя, та достойно да можем да работим. Когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние. Това се дава сега, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила. Исус Христос иска да ги приложите и това е първият урок, който ви се дава.
към текста >>

Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос.
Исус Христос иска да ги приложите и това е първият урок, който ви се дава. Този, който приеме да го изпълни, ще му го дадем. Само че такъв нека да внимава, защото ако не изпълнява този урок, ще има точно обратна сила – ще послужи за проклятие. Христос ви даде много прост метод и вие непременно трябва да го приложите. Йогите например имат много сложен метод. Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос. Господ е между нас! Той ни слуша, радва се и ни обича! Тази наредба не съм я дал аз, а я дава Господ за вас. Затова вие трябва да мислите за Неговата Любов, която да виждате във всяко лице. Господ ви изпитва и вие слушайте гласа Му.
към текста >>

Синята краска е на Духа на Истината.
Господ е между нас! Той ни слуша, радва се и ни обича! Тази наредба не съм я дал аз, а я дава Господ за вас. Затова вие трябва да мислите за Неговата Любов, която да виждате във всяко лице. Господ ви изпитва и вие слушайте гласа Му. Синята краска е на Духа на Истината. Хората не са още готови за синята краска и само когато са в нещастие, гледат към нея. Само синята краска може да ни даде понятие за хубавото и тия, които притежават тази краска, обичат хубавото. Само чрез синята краска вие ще можете да изпълните стиха: „Което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално – това размишлявайте.“ Има неща положителни в тоя свят и затова вие трябва да ги гледате. Защото под думата реален аз разбирам не нещо неизменчиво, а нещо, което се изменява; първото не е реално. Реал¬ност¬та е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка.
към текста >>

Аметистовата краска е Духът на Благодатта.
По-нататьк имаме виолетовата краска. С нея се извършва Спасението на човечеството. Силата произтича от виолетовата краска. Към виолетовата краска принадлежи Благостта и без тази краска човек не може да бъде благ. Смирението и Почитта също могат да се причислят към виолетовата краска. Аметистовата краска е Духът на Благодатта. Тя има по-високи вибрации от виолетовата и е също краска на Смирението. Радостта е плод на аметистовата краска; Святостта също принадлежи на нея. И когато тази крас¬ка преодолее в нас, ще примири петте ни сетива, които сега са в явно противоречие. Египет, за който се говори в стиховете, в мистично отношение представлява физическия свят; Асирия представлява умствения свят, а Израил – чисто духовния човек. Нека ви обадя, че с двете последни краски – виолетова и аметистова – много трудно може да се работи.
към текста >>

Египет, за който се говори в стиховете, в мистично отношение представлява физическия свят; Асирия представлява умствения свят, а Израил – чисто духовния човек.
Смирението и Почитта също могат да се причислят към виолетовата краска. Аметистовата краска е Духът на Благодатта. Тя има по-високи вибрации от виолетовата и е също краска на Смирението. Радостта е плод на аметистовата краска; Святостта също принадлежи на нея. И когато тази крас¬ка преодолее в нас, ще примири петте ни сетива, които сега са в явно противоречие. Египет, за който се говори в стиховете, в мистично отношение представлява физическия свят; Асирия представлява умствения свят, а Израил – чисто духовния човек. Нека ви обадя, че с двете последни краски – виолетова и аметистова – много трудно може да се работи. Затова ще започнете с петте краски, защото имаме пет пръста. За да можем да работим с последните две краски, трябва да имаме по-висока организация. Духът гледа винаги да използва по-низшия живот, за да го предаде на по-високи вибрации. В духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, затова и двамата зачеват, и то зачеват много благородно.
към текста >>

Духът гледа винаги да използва по-низшия живот, за да го предаде на по-високи вибрации.
И когато тази крас¬ка преодолее в нас, ще примири петте ни сетива, които сега са в явно противоречие. Египет, за който се говори в стиховете, в мистично отношение представлява физическия свят; Асирия представлява умствения свят, а Израил – чисто духовния човек. Нека ви обадя, че с двете последни краски – виолетова и аметистова – много трудно може да се работи. Затова ще започнете с петте краски, защото имаме пет пръста. За да можем да работим с последните две краски, трябва да имаме по-висока организация. Духът гледа винаги да използва по-низшия живот, за да го предаде на по-високи вибрации. В духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, затова и двамата зачеват, и то зачеват много благородно. И ако един човек в духовно отношение не е заченат с нищо, той се чувства нещастен. Тия тайни от хиляди години са ги знаели, но съвременното общество в духовно отношение е останало много назад. Обаче всяка една култура ще се измени и сегашната култура приготовлява бъдещето за една по-следваща. Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош; напротив, по отношение на Бог всичко е добро.
към текста >>

В духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, затова и двамата зачеват, и то зачеват много благородно.
Египет, за който се говори в стиховете, в мистично отношение представлява физическия свят; Асирия представлява умствения свят, а Израил – чисто духовния човек. Нека ви обадя, че с двете последни краски – виолетова и аметистова – много трудно може да се работи. Затова ще започнете с петте краски, защото имаме пет пръста. За да можем да работим с последните две краски, трябва да имаме по-висока организация. Духът гледа винаги да използва по-низшия живот, за да го предаде на по-високи вибрации. В духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, затова и двамата зачеват, и то зачеват много благородно. И ако един човек в духовно отношение не е заченат с нищо, той се чувства нещастен. Тия тайни от хиляди години са ги знаели, но съвременното общество в духовно отношение е останало много назад. Обаче всяка една култура ще се измени и сегашната култура приготовлява бъдещето за една по-следваща. Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош; напротив, по отношение на Бог всичко е добро. А по отношение на нас, които се стремим да се усъвършенстваме, има лошо и добро.
към текста >>

И ако един човек в духовно отношение не е заченат с нищо, той се чувства нещастен.
Нека ви обадя, че с двете последни краски – виолетова и аметистова – много трудно може да се работи. Затова ще започнете с петте краски, защото имаме пет пръста. За да можем да работим с последните две краски, трябва да имаме по-висока организация. Духът гледа винаги да използва по-низшия живот, за да го предаде на по-високи вибрации. В духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, затова и двамата зачеват, и то зачеват много благородно. И ако един човек в духовно отношение не е заченат с нищо, той се чувства нещастен. Тия тайни от хиляди години са ги знаели, но съвременното общество в духовно отношение е останало много назад. Обаче всяка една култура ще се измени и сегашната култура приготовлява бъдещето за една по-следваща. Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош; напротив, по отношение на Бог всичко е добро. А по отношение на нас, които се стремим да се усъвършенстваме, има лошо и добро. Но ние не бива да правим компромис със злото и доброто, а следва да бъдем или на страната на доброто, или на страната на злото.
към текста >>

Тия тайни от хиляди години са ги знаели, но съвременното общество в духовно отношение е останало много назад.
Затова ще започнете с петте краски, защото имаме пет пръста. За да можем да работим с последните две краски, трябва да имаме по-висока организация. Духът гледа винаги да използва по-низшия живот, за да го предаде на по-високи вибрации. В духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, затова и двамата зачеват, и то зачеват много благородно. И ако един човек в духовно отношение не е заченат с нищо, той се чувства нещастен. Тия тайни от хиляди години са ги знаели, но съвременното общество в духовно отношение е останало много назад. Обаче всяка една култура ще се измени и сегашната култура приготовлява бъдещето за една по-следваща. Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош; напротив, по отношение на Бог всичко е добро. А по отношение на нас, които се стремим да се усъвършенстваме, има лошо и добро. Но ние не бива да правим компромис със злото и доброто, а следва да бъдем или на страната на доброто, или на страната на злото. По отношение на Бога тия два принципа – зло и добро – ще се примирят, но как ще стане – това е велика тайна, за която никой нищо не знае.
към текста >>

Всяка една краска съдържа в себе си една велика тема и затова аз искам да разберете духа на нещата.
Обаче всяка една култура ще се измени и сегашната култура приготовлява бъдещето за една по-следваща. Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош; напротив, по отношение на Бог всичко е добро. А по отношение на нас, които се стремим да се усъвършенстваме, има лошо и добро. Но ние не бива да правим компромис със злото и доброто, а следва да бъдем или на страната на доброто, или на страната на злото. По отношение на Бога тия два принципа – зло и добро – ще се примирят, но как ще стане – това е велика тайна, за която никой нищо не знае. Всяка една краска съдържа в себе си една велика тема и затова аз искам да разберете духа на нещата. Душата и сърцето са един цвят; умът е атмосфера на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си.“ Когато видите една краска, не бива да се образува критическо положение: „Без тази краска не може ли? “ За да бьдем щастливи, трябва да сме съзнателни и благодарни, защото всичко върви по известни закони, та няма да има никакво противоречие. На физическото поле небето представя свръхсъзнанието, земята – съзнанието, морето – подсъзнанието. Когато влезете в съгласие с всички тези стихове, у вас ще се образува нова Сила и ще започнете да ги прилагате; разбира се, тези, които можете, защото има стихове за крас¬ки, за които някои от вас не са готови. Аз ще ви дам отделни наставления, кой ден на коя краска съответства, та да знаете в кой ден до каква да прибягвате, за да се упражнявате: понеделник – зелена, вторник – червена, сряда – жълта, четвъртък – синя, петък – розова или ясносиня, събота – виолетова, неделя – портокалена.
към текста >>

Засяга ли се някой религиозен въпрос, ще употребим всички стихове за синята краска, които се отнасят до Истината и тогава Духът на Истината ще хвърли светлина върху умовете, та да не спорят.
При помагане на други хора пак може да си служите с краските. Когато искаме да помогнем някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска, и тогава тия Същества, които разполагат с тази краска, ще помагат. Когато искате да помагате някому за здравето му, което се е разклатило, ще цитирате стиховете, образуващи портокалената краска. Когато пък има недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребим жълтата краска, като цитираме всички стихове, които се отнасят до Мъдростта. Тя може да изглади догматически или други видове спорове. Засяга ли се някой религиозен въпрос, ще употребим всички стихове за синята краска, които се отнасят до Истината и тогава Духът на Истината ще хвърли светлина върху умовете, та да не спорят. Когато вие не изпълнявате Волята Божия, заемате негативно положение, тъй като Добродетелта и Правдата са само на Земята, а в Небето няма никакви спорове. Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в Небето, внасяте една анархия, защото там само Добродетел и Прав¬да царуват. Щом изменяте вашите чувства, менят се и вашите намерения. Вие ще имате работа на Земята само с Добродетелта и Правдата, т.е. с портокалената и зелената краска, последната от които е Душата.
към текста >>

22. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

Но на нейно място идва все още неизпитана, но младенчески чиста култура, носеща нови духовни и материални ценности, и чрез нейната изява ще прозвучи идеята, която Невидимият свят въплъщава в живота.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ46 В своя еволюционен път човечеството бележи съответна степен на развитие на съзнанието и културата. Всеки вид човешка култура минава през свой период на детство, юношество, младост, зрялост, старост, защото когато достигне кулминациионната си точка, тя сбъдва своя замисъл, след което залязва. Но на нейно място идва все още неизпитана, но младенчески чиста култура, носеща нови духовни и материални ценности, и чрез нейната изява ще прозвучи идеята, която Невидимият свят въплъщава в живота. При културния си възход човечеството всякога е подпомагано и ръководено от невидимата ръка на напредналите същества. Значението на тази съпричастност можем да обрисуваме с някоя подходяща аналогия. Например ако едно дете бъде оставено да изучи четирите аритметически действия без чужда помощ, то, разбира се, че ще може да ги усвои, но ще употреби повече усилия и време. Също така човек сам би могъл да открие и усвои цялата аритметика с дробите, с пропорциите, с простото и сложно тройно правило, след това – цялата алгебра, тригонометрия, аналитична и дескриптивна геометрия и т. н., да мине през висшата математика, но за да се справи съвсем сам с цялата тази наука, би имал нужда от много години, докато сега, с помощта на синтезираното знание, той усвоява този обем математическо знание в съкратен срок, за 10-15 години.
към текста >>

Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н.
Също така човек сам би могъл да открие и усвои цялата аритметика с дробите, с пропорциите, с простото и сложно тройно правило, след това – цялата алгебра, тригонометрия, аналитична и дескриптивна геометрия и т. н., да мине през висшата математика, но за да се справи съвсем сам с цялата тази наука, би имал нужда от много години, докато сега, с помощта на синтезираното знание, той усвоява този обем математическо знание в съкратен срок, за 10-15 години. Именно затова в плана на напредналите същества е да вземат всякога участие при възпитанието и развитието на културата, докато човечеството я усвоява. Средищата, чрез които Светлите същества и гениите на човечеството действат, са окултните школи. Такива просветителни центрове на висша наука, философия, изкуство и Божествена мъдрост е имало във всички култури. Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура. Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма. Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони.
към текста >>

В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура.
н., да мине през висшата математика, но за да се справи съвсем сам с цялата тази наука, би имал нужда от много години, докато сега, с помощта на синтезираното знание, той усвоява този обем математическо знание в съкратен срок, за 10-15 години. Именно затова в плана на напредналите същества е да вземат всякога участие при възпитанието и развитието на културата, докато човечеството я усвоява. Средищата, чрез които Светлите същества и гениите на човечеството действат, са окултните школи. Такива просветителни центрове на висша наука, философия, изкуство и Божествена мъдрост е имало във всички култури. Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура. Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма. Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа.
към текста >>

И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони.
Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура. Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма. Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот.
към текста >>

Както Ахилес е представител на гръцката култура преди вливането на Христовия импулс, така и Зигфрид – на германската.
Чрез тази легенда се загатва на народната душа, че културата, до която са стигнали, има известни постижения, но има все още и нещо, което ще бъде донесено в бъдеще чрез идването на Христа. И наистина, по-късно Христос, по време на Тайната вечеря, умива тъкмо нозете на своите ученици, т.е. това, което у Ахилес – представителя на гръцката култура, е уязвимо. С непреходност и правдивост са пропити и митологиите на други култури. Нека вземем за пример легендата за Зигфрид от германската митология. Както Ахилес е представител на гръцката култура преди вливането на Христовия импулс, така и Зигфрид – на германската. При него също и най-твърдата стрела не може да го прониже, но само между плешките е уязвим, тъй като един липов лист пада върху това място на тялото му, когато се къпе в кръвта на дракона. Жена му Кримхилда се доверява на Хаген, като смята, че когато влизат в бой, той ще пази нейния любим, и му поверява тайната – уязвимото място се познава по нашития кръст върху горната дреха. След жесток бой Зигфрид взема от крал Алберих вълшебната шапка, която, като я туриш на главата си, те прави невидим. И когато Зигфрид се навежда да пие вода от един кладенец, Хаген го пронизва със стрела тъкмо на това място, където е пришит кръстът. Нибелунгите са синове на Царството на мъртвите, синове на тъмнината, и са притежатели на несметни богатства, но над тях има проклятие и понеже Зигфрид отнема тяхното богатство, скоро го настига смъртта.
към текста >>

23. 46) Мъдреците от изток - Боян Боев (1883 – 1963)

За идването на Исуса Христа – въплътителя на Син Божи, се е знаело от древни времена, и за да се подготви съзнанието на човечеството, са били дадени различни духовни учения: браманизъм39, маздеизъм40, херметизъм41, орфизъм42, мозаизъм43, будизъм44 и др.
МЪДРЕЦИТЕ ОТ ИЗТОК38 За идването на Исуса Христа – въплътителя на Син Божи, се е знаело от древни времена, и за да се подготви съзнанието на човечеството, са били дадени различни духовни учения: браманизъм39, маздеизъм40, херметизъм41, орфизъм42, мозаизъм43, будизъм44 и др. Чрез окултните школи човечеството извървява подготвителните стъпала към идеите на Христа. Не е правилно да се смята, че само в мозаизма – в книгите на Стария Завет – се загатва за идването на Христа. Има свидетелства, че още в атлантско време – хиляди години преди Христа – в окултните школи учениците са били подготвяни за великото събитие в земната история – идването на Христа, Който не е обикновен основател на религия, а е Спасител на човечеството, Който донася съвършения закон на вяра и Любов, а от това зависи бъдещата посока на човешката еволюция. След Христовата жертва се дават възможности, условия и сили за възлизане на човешките души. В Атлантида посветените са говорили с благоговение и безгранична любов за Великия, Който ще дойде и ще донесе сили за възход.
към текста >>

След Христовата жертва се дават възможности, условия и сили за възлизане на човешките души.
МЪДРЕЦИТЕ ОТ ИЗТОК38 За идването на Исуса Христа – въплътителя на Син Божи, се е знаело от древни времена, и за да се подготви съзнанието на човечеството, са били дадени различни духовни учения: браманизъм39, маздеизъм40, херметизъм41, орфизъм42, мозаизъм43, будизъм44 и др. Чрез окултните школи човечеството извървява подготвителните стъпала към идеите на Христа. Не е правилно да се смята, че само в мозаизма – в книгите на Стария Завет – се загатва за идването на Христа. Има свидетелства, че още в атлантско време – хиляди години преди Христа – в окултните школи учениците са били подготвяни за великото събитие в земната история – идването на Христа, Който не е обикновен основател на религия, а е Спасител на човечеството, Който донася съвършения закон на вяра и Любов, а от това зависи бъдещата посока на човешката еволюция. След Христовата жертва се дават възможности, условия и сили за възлизане на човешките души. В Атлантида посветените са говорили с благоговение и безгранична любов за Великия, Който ще дойде и ще донесе сили за възход. Наричали са Го с магичната дума Метатрон. А тези, които приеха Христа при идването Му и изиграха голяма роля за разпространението на християнството – апостолите, първите мъченици и светиите, са били подготвяни духовно в течение на много поколения напред и по този начин са имали вътрешна връзка с Христа още преди Неговото идване. Освен това е било необходимо да се подготвят и реални условия за проявата на физическото тяло на Исус от Назарет. Някой може да се запита защо с толкова голямо внимание и с такива подробности се излага родословието на Христа съответно в Евангелието на Матея и в това на Лука.
към текста >>

А тези, които приеха Христа при идването Му и изиграха голяма роля за разпространението на християнството – апостолите, първите мъченици и светиите, са били подготвяни духовно в течение на много поколения напред и по този начин са имали вътрешна връзка с Христа още преди Неговото идване.
Не е правилно да се смята, че само в мозаизма – в книгите на Стария Завет – се загатва за идването на Христа. Има свидетелства, че още в атлантско време – хиляди години преди Христа – в окултните школи учениците са били подготвяни за великото събитие в земната история – идването на Христа, Който не е обикновен основател на религия, а е Спасител на човечеството, Който донася съвършения закон на вяра и Любов, а от това зависи бъдещата посока на човешката еволюция. След Христовата жертва се дават възможности, условия и сили за възлизане на човешките души. В Атлантида посветените са говорили с благоговение и безгранична любов за Великия, Който ще дойде и ще донесе сили за възход. Наричали са Го с магичната дума Метатрон. А тези, които приеха Христа при идването Му и изиграха голяма роля за разпространението на християнството – апостолите, първите мъченици и светиите, са били подготвяни духовно в течение на много поколения напред и по този начин са имали вътрешна връзка с Христа още преди Неговото идване. Освен това е било необходимо да се подготвят и реални условия за проявата на физическото тяло на Исус от Назарет. Някой може да се запита защо с толкова голямо внимание и с такива подробности се излага родословието на Христа съответно в Евангелието на Матея и в това на Лука. Дали е изнесена само една историческа хроника? Не, позовавайки се на окултните закони, се съзира едно дълбоко указание за начина, по който постепенно са били подготвяни условията за физическата пътека на Христа, или Месията. Всички тези поколения, от чието потомство се е получило физическото тяло на Исус, са еволюирали и през вековете са образували специална родова верига, за да бъде възможна изявата на очакваното Божествено същество, каквото е Христос – същество извън човешкия кръг, което не може да си послужи с каквото и да е физическо тяло, така както и геният на един Бетовен или Шилер не може да се прояви чрез тялото на някой австралийски абориген.
към текста >>

Присъствието в Ерусалим на мъдреците от Изток, които по особеното съчетание на звездите са известени за идването на Сина Божий, бележи духовния обмен на окултните школи.
За пример би могла да послужи и историята на Рут в Стария Завет, която ражда син на име Овид, а той става дядо на Давид, който улучва с прашка великана Голиат. Поколенията, които идват, не са случайни: приготвени са, за да се даде път на едно тяло, което трябва да бъде чисто, префинено и чувствително. И Светлите същества акордират вярно този нужен инструмент, за да се прояви ожиданото Велико съзнание. Нека разгледаме следния стих: „Като видяха звездата, зарадваха се твърде много. И като влязоха в къщата, видяха детето с майка Му Мария, и паднаха, та Му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха Му дарове – злато, ливан и смирна.“ (Матей 2:11) Разказът за Витлеемската звезда е от голямо значение, в него се обозначава Божественият произход на Месията. Присъствието в Ерусалим на мъдреците от Изток, които по особеното съчетание на звездите са известени за идването на Сина Божий, бележи духовния обмен на окултните школи. Търсейки ориентир по звездите, те са могли да определят географската област, мястото, където се ражда Христос. Звездата като символ е проява на разумността в света, нейните лъчи са отправени да разпръскват мрака на безсъзнателното. Но какво всъщност знаят мъдреците от Изток за своите очаквания и въжделения и кого приветстват? Те възвестявят идването на Помазания, който принася самия Себе Си жертва за греховете на целия свят и отваря входа към Небесното царство. По този начин започва еволюционният период на цялото човечество и неговото постепенно възлизане е съществена духовна необходимост.
към текста >>

По този начин започва еволюционният период на цялото човечество и неговото постепенно възлизане е съществена духовна необходимост.
Присъствието в Ерусалим на мъдреците от Изток, които по особеното съчетание на звездите са известени за идването на Сина Божий, бележи духовния обмен на окултните школи. Търсейки ориентир по звездите, те са могли да определят географската област, мястото, където се ражда Христос. Звездата като символ е проява на разумността в света, нейните лъчи са отправени да разпръскват мрака на безсъзнателното. Но какво всъщност знаят мъдреците от Изток за своите очаквания и въжделения и кого приветстват? Те възвестявят идването на Помазания, който принася самия Себе Си жертва за греховете на целия свят и отваря входа към Небесното царство. По този начин започва еволюционният период на цялото човечество и неговото постепенно възлизане е съществена духовна необходимост. Трябва да се изтъкне, че човешката история от атлантско време до Христа е представлявала едно постепенно слизане на човешкото съзнание в гъстата материя.45 И тази посока – слизане от Духа към материята, се нарича инволюция. Древни култури като индийската, персийската, асиро-вавилонската и египетската са се развивали по време на човешката инволюция и тяхната придобита опитност и надареност имат характеристиката на инволюционния период. Но методите, които са необходими за развитието на човечеството, се менят според възрастта му и според степента на съзнанието му, така както не можем да си послужим при възпитанието на един юноша с методите, които употребяваме за развитието на едно тригодишно дете. Мъдреците, които представляват есенцията на инволюционната култура, са се поклонили на Месията, който ще им отвори нови хоризонти, ще преодолее известни препятствия в жертва свята и благоугодна и ще внесе нова светлина и нови възможности – така Той ще ги постави във връзка с изобилния живот. Източната философия вече била стигнала до своята върхова точка, но за човечеството, което навлизало в еволюционния си период, би трябвало да се проявят нови методи, програми, сили и пътища.
към текста >>

Трябва да се изтъкне, че човешката история от атлантско време до Христа е представлявала едно постепенно слизане на човешкото съзнание в гъстата материя.45 И тази посока – слизане от Духа към материята, се нарича инволюция.
Търсейки ориентир по звездите, те са могли да определят географската област, мястото, където се ражда Христос. Звездата като символ е проява на разумността в света, нейните лъчи са отправени да разпръскват мрака на безсъзнателното. Но какво всъщност знаят мъдреците от Изток за своите очаквания и въжделения и кого приветстват? Те възвестявят идването на Помазания, който принася самия Себе Си жертва за греховете на целия свят и отваря входа към Небесното царство. По този начин започва еволюционният период на цялото човечество и неговото постепенно възлизане е съществена духовна необходимост. Трябва да се изтъкне, че човешката история от атлантско време до Христа е представлявала едно постепенно слизане на човешкото съзнание в гъстата материя.45 И тази посока – слизане от Духа към материята, се нарича инволюция. Древни култури като индийската, персийската, асиро-вавилонската и египетската са се развивали по време на човешката инволюция и тяхната придобита опитност и надареност имат характеристиката на инволюционния период. Но методите, които са необходими за развитието на човечеството, се менят според възрастта му и според степента на съзнанието му, така както не можем да си послужим при възпитанието на един юноша с методите, които употребяваме за развитието на едно тригодишно дете. Мъдреците, които представляват есенцията на инволюционната култура, са се поклонили на Месията, който ще им отвори нови хоризонти, ще преодолее известни препятствия в жертва свята и благоугодна и ще внесе нова светлина и нови възможности – така Той ще ги постави във връзка с изобилния живот. Източната философия вече била стигнала до своята върхова точка, но за човечеството, което навлизало в еволюционния си период, би трябвало да се проявят нови методи, програми, сили и пътища. Поклонението на мъдреците от Изток пред малкия Исус е духовното осъзнаване на новите напредничави идеи – с Христа иде Любовта, от което източните школи имат нужда.
към текста >>

Поклонението на мъдреците от Изток пред малкия Исус е духовното осъзнаване на новите напредничави идеи – с Христа иде Любовта, от което източните школи имат нужда.
Трябва да се изтъкне, че човешката история от атлантско време до Христа е представлявала едно постепенно слизане на човешкото съзнание в гъстата материя.45 И тази посока – слизане от Духа към материята, се нарича инволюция. Древни култури като индийската, персийската, асиро-вавилонската и египетската са се развивали по време на човешката инволюция и тяхната придобита опитност и надареност имат характеристиката на инволюционния период. Но методите, които са необходими за развитието на човечеството, се менят според възрастта му и според степента на съзнанието му, така както не можем да си послужим при възпитанието на един юноша с методите, които употребяваме за развитието на едно тригодишно дете. Мъдреците, които представляват есенцията на инволюционната култура, са се поклонили на Месията, който ще им отвори нови хоризонти, ще преодолее известни препятствия в жертва свята и благоугодна и ще внесе нова светлина и нови възможности – така Той ще ги постави във връзка с изобилния живот. Източната философия вече била стигнала до своята върхова точка, но за човечеството, което навлизало в еволюционния си период, би трябвало да се проявят нови методи, програми, сили и пътища. Поклонението на мъдреците от Изток пред малкия Исус е духовното осъзнаване на новите напредничави идеи – с Христа иде Любовта, от което източните школи имат нужда. Учението на Христа надминава тяхното знание и възможности. Окултистите от източната философия осъзнават, че трябва да идат да се учат при Христа. Именно това ще се осъществи през вековете и във вътрешния и външен живот на човечеството ще настьпят съществени промени. Тази неразривна връзка е изразена чрез думите: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно. Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овците“ (Йоан 10:11).
към текста >>

Всякога факти, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от различни духовни полета и в този смисъл поклонението на мъдреците от Изток има обозримо значение за символичното звучене в Евангелието на Матея.
Окултистите от източната философия осъзнават, че трябва да идат да се учат при Христа. Именно това ще се осъществи през вековете и във вътрешния и външен живот на човечеството ще настьпят съществени промени. Тази неразривна връзка е изразена чрез думите: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно. Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овците“ (Йоан 10:11). Стадото овци е цялото човечество, а пастирът – Христос. Всякога факти, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от различни духовни полета и в този смисъл поклонението на мъдреците от Изток има обозримо значение за символичното звучене в Евангелието на Матея. А именно онова, което се случва, което е част от физическия свят, същевременно е и символ на вечни Истини. Мъдреците идат от изток, тогава нека да разгледаме понятието Изток. Що е мистичният Изток, що е вътрешният Изток? Изток – това е полето, в което работят Великите души с пробудено и просветлено съзнание, живеещи в реалността на Истината и Свободата. Изток – това е Царството на Истината и Разумността, Царството на Духа.
към текста >>

Изток – това е Царството на Истината и Разумността, Царството на Духа.
Всякога факти, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от различни духовни полета и в този смисъл поклонението на мъдреците от Изток има обозримо значение за символичното звучене в Евангелието на Матея. А именно онова, което се случва, което е част от физическия свят, същевременно е и символ на вечни Истини. Мъдреците идат от изток, тогава нека да разгледаме понятието Изток. Що е мистичният Изток, що е вътрешният Изток? Изток – това е полето, в което работят Великите души с пробудено и просветлено съзнание, живеещи в реалността на Истината и Свободата. Изток – това е Царството на Истината и Разумността, Царството на Духа. Когато Христовото съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогава същността му е обърната към вътрешния Изток, откъдето идат всички животворни енергии, за да градят, за да обновяват, за да освобождават и за да възкресяват. Великият принцип, който работи в цялата Природа – разумността, поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителя казва: „Златото донася дар за Христовия ум, ливанът – за Неговото сърце; а смирната – за Неговата воля.“ С други думи, тези разумни сили в Природата са като тил на Христа, те Го подкрепят, те се въплътяват в съвременниците му. Кои са съществата, които са тил на Христа и непрестанно съдействат за Делото Му? В следващия текст се съобщава за съществуването на Великото Всемирно Бяло Братство: „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ (Послание към евреите 12:22-24) Това е написано от един посветен, какъвто е бил апостол Павел.
към текста >>

Когато Христовото съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогава същността му е обърната към вътрешния Изток, откъдето идат всички животворни енергии, за да градят, за да обновяват, за да освобождават и за да възкресяват.
А именно онова, което се случва, което е част от физическия свят, същевременно е и символ на вечни Истини. Мъдреците идат от изток, тогава нека да разгледаме понятието Изток. Що е мистичният Изток, що е вътрешният Изток? Изток – това е полето, в което работят Великите души с пробудено и просветлено съзнание, живеещи в реалността на Истината и Свободата. Изток – това е Царството на Истината и Разумността, Царството на Духа. Когато Христовото съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогава същността му е обърната към вътрешния Изток, откъдето идат всички животворни енергии, за да градят, за да обновяват, за да освобождават и за да възкресяват. Великият принцип, който работи в цялата Природа – разумността, поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителя казва: „Златото донася дар за Христовия ум, ливанът – за Неговото сърце; а смирната – за Неговата воля.“ С други думи, тези разумни сили в Природата са като тил на Христа, те Го подкрепят, те се въплътяват в съвременниците му. Кои са съществата, които са тил на Христа и непрестанно съдействат за Делото Му? В следващия текст се съобщава за съществуването на Великото Всемирно Бяло Братство: „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ (Послание към евреите 12:22-24) Това е написано от един посветен, какъвто е бил апостол Павел. Под хълма Сион, под града на живия Бог и под Небесния Ерусалим се разбира именно онзи Разумен център, който работи с духовни средства в Природата.
към текста >>

Учителя казва: „Златото донася дар за Христовия ум, ливанът – за Неговото сърце; а смирната – за Неговата воля.“ С други думи, тези разумни сили в Природата са като тил на Христа, те Го подкрепят, те се въплътяват в съвременниците му.
Що е мистичният Изток, що е вътрешният Изток? Изток – това е полето, в което работят Великите души с пробудено и просветлено съзнание, живеещи в реалността на Истината и Свободата. Изток – това е Царството на Истината и Разумността, Царството на Духа. Когато Христовото съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогава същността му е обърната към вътрешния Изток, откъдето идат всички животворни енергии, за да градят, за да обновяват, за да освобождават и за да възкресяват. Великият принцип, който работи в цялата Природа – разумността, поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителя казва: „Златото донася дар за Христовия ум, ливанът – за Неговото сърце; а смирната – за Неговата воля.“ С други думи, тези разумни сили в Природата са като тил на Христа, те Го подкрепят, те се въплътяват в съвременниците му. Кои са съществата, които са тил на Христа и непрестанно съдействат за Делото Му? В следващия текст се съобщава за съществуването на Великото Всемирно Бяло Братство: „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ (Послание към евреите 12:22-24) Това е написано от един посветен, какъвто е бил апостол Павел. Под хълма Сион, под града на живия Бог и под Небесния Ерусалим се разбира именно онзи Разумен център, който работи с духовни средства в Природата. Със споменаването на десетки хиляди тържествуващи ангели и на събора на първородните се има предвид членовете на Всемирното Бяло Братство. Те стоят над човешката раса и отдавна – в други, минали вселени, са завършили своето човешко развитие, а сега ръководят строителните процеси в Природата чрез своята духовна същност.
към текста >>

В следващия текст се съобщава за съществуването на Великото Всемирно Бяло Братство: „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ (Послание към евреите 12:22-24) Това е написано от един посветен, какъвто е бил апостол Павел.
Изток – това е Царството на Истината и Разумността, Царството на Духа. Когато Христовото съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогава същността му е обърната към вътрешния Изток, откъдето идат всички животворни енергии, за да градят, за да обновяват, за да освобождават и за да възкресяват. Великият принцип, който работи в цялата Природа – разумността, поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителя казва: „Златото донася дар за Христовия ум, ливанът – за Неговото сърце; а смирната – за Неговата воля.“ С други думи, тези разумни сили в Природата са като тил на Христа, те Го подкрепят, те се въплътяват в съвременниците му. Кои са съществата, които са тил на Христа и непрестанно съдействат за Делото Му? В следващия текст се съобщава за съществуването на Великото Всемирно Бяло Братство: „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ (Послание към евреите 12:22-24) Това е написано от един посветен, какъвто е бил апостол Павел. Под хълма Сион, под града на живия Бог и под Небесния Ерусалим се разбира именно онзи Разумен център, който работи с духовни средства в Природата. Със споменаването на десетки хиляди тържествуващи ангели и на събора на първородните се има предвид членовете на Всемирното Бяло Братство. Те стоят над човешката раса и отдавна – в други, минали вселени, са завършили своето човешко развитие, а сега ръководят строителните процеси в Природата чрез своята духовна същност. Духовете на усъвършенствуваните праведници са същества от сегашната човешка раса, които са завършили човешката си еволюция и вече помагат във великата творческа работа на Всемирното Бяло Братство. С израза Исуса, Посредник на Нов завет се очертава Неговата мисия във връзка с възхода на човешката раса, докато с по-долния израз – поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата, се подразбира жертвата, която Христос прави от Любов в името на изобилния живот на човечеството.
към текста >>

Под хълма Сион, под града на живия Бог и под Небесния Ерусалим се разбира именно онзи Разумен център, който работи с духовни средства в Природата.
Когато Христовото съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогава същността му е обърната към вътрешния Изток, откъдето идат всички животворни енергии, за да градят, за да обновяват, за да освобождават и за да възкресяват. Великият принцип, който работи в цялата Природа – разумността, поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителя казва: „Златото донася дар за Христовия ум, ливанът – за Неговото сърце; а смирната – за Неговата воля.“ С други думи, тези разумни сили в Природата са като тил на Христа, те Го подкрепят, те се въплътяват в съвременниците му. Кои са съществата, които са тил на Христа и непрестанно съдействат за Делото Му? В следващия текст се съобщава за съществуването на Великото Всемирно Бяло Братство: „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ (Послание към евреите 12:22-24) Това е написано от един посветен, какъвто е бил апостол Павел. Под хълма Сион, под града на живия Бог и под Небесния Ерусалим се разбира именно онзи Разумен център, който работи с духовни средства в Природата. Със споменаването на десетки хиляди тържествуващи ангели и на събора на първородните се има предвид членовете на Всемирното Бяло Братство. Те стоят над човешката раса и отдавна – в други, минали вселени, са завършили своето човешко развитие, а сега ръководят строителните процеси в Природата чрез своята духовна същност. Духовете на усъвършенствуваните праведници са същества от сегашната човешка раса, които са завършили човешката си еволюция и вече помагат във великата творческа работа на Всемирното Бяло Братство. С израза Исуса, Посредник на Нов завет се очертава Неговата мисия във връзка с възхода на човешката раса, докато с по-долния израз – поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата, се подразбира жертвата, която Христос прави от Любов в името на изобилния живот на човечеството. Този евангелски разказ за поклонението пред Христа е белег, че разумните сили в Природата са се обединили за Христовата кауза, за реализирането на мисията Му – възкресението на човешката душа и влизането ѝ в изобилния живот.
към текста >>

Те стоят над човешката раса и отдавна – в други, минали вселени, са завършили своето човешко развитие, а сега ръководят строителните процеси в Природата чрез своята духовна същност.
Учителя казва: „Златото донася дар за Христовия ум, ливанът – за Неговото сърце; а смирната – за Неговата воля.“ С други думи, тези разумни сили в Природата са като тил на Христа, те Го подкрепят, те се въплътяват в съвременниците му. Кои са съществата, които са тил на Христа и непрестанно съдействат за Делото Му? В следващия текст се съобщава за съществуването на Великото Всемирно Бяло Братство: „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ (Послание към евреите 12:22-24) Това е написано от един посветен, какъвто е бил апостол Павел. Под хълма Сион, под града на живия Бог и под Небесния Ерусалим се разбира именно онзи Разумен център, който работи с духовни средства в Природата. Със споменаването на десетки хиляди тържествуващи ангели и на събора на първородните се има предвид членовете на Всемирното Бяло Братство. Те стоят над човешката раса и отдавна – в други, минали вселени, са завършили своето човешко развитие, а сега ръководят строителните процеси в Природата чрез своята духовна същност. Духовете на усъвършенствуваните праведници са същества от сегашната човешка раса, които са завършили човешката си еволюция и вече помагат във великата творческа работа на Всемирното Бяло Братство. С израза Исуса, Посредник на Нов завет се очертава Неговата мисия във връзка с възхода на човешката раса, докато с по-долния израз – поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата, се подразбира жертвата, която Христос прави от Любов в името на изобилния живот на човечеството. Този евангелски разказ за поклонението пред Христа е белег, че разумните сили в Природата са се обединили за Христовата кауза, за реализирането на мисията Му – възкресението на човешката душа и влизането ѝ в изобилния живот.
към текста >>

Духовете на усъвършенствуваните праведници са същества от сегашната човешка раса, които са завършили човешката си еволюция и вече помагат във великата творческа работа на Всемирното Бяло Братство.
Кои са съществата, които са тил на Христа и непрестанно съдействат за Делото Му? В следващия текст се съобщава за съществуването на Великото Всемирно Бяло Братство: „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ (Послание към евреите 12:22-24) Това е написано от един посветен, какъвто е бил апостол Павел. Под хълма Сион, под града на живия Бог и под Небесния Ерусалим се разбира именно онзи Разумен център, който работи с духовни средства в Природата. Със споменаването на десетки хиляди тържествуващи ангели и на събора на първородните се има предвид членовете на Всемирното Бяло Братство. Те стоят над човешката раса и отдавна – в други, минали вселени, са завършили своето човешко развитие, а сега ръководят строителните процеси в Природата чрез своята духовна същност. Духовете на усъвършенствуваните праведници са същества от сегашната човешка раса, които са завършили човешката си еволюция и вече помагат във великата творческа работа на Всемирното Бяло Братство. С израза Исуса, Посредник на Нов завет се очертава Неговата мисия във връзка с възхода на човешката раса, докато с по-долния израз – поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата, се подразбира жертвата, която Христос прави от Любов в името на изобилния живот на човечеството. Този евангелски разказ за поклонението пред Христа е белег, че разумните сили в Природата са се обединили за Христовата кауза, за реализирането на мисията Му – възкресението на човешката душа и влизането ѝ в изобилния живот.
към текста >>

Този евангелски разказ за поклонението пред Христа е белег, че разумните сили в Природата са се обединили за Христовата кауза, за реализирането на мисията Му – възкресението на човешката душа и влизането ѝ в изобилния живот.
Под хълма Сион, под града на живия Бог и под Небесния Ерусалим се разбира именно онзи Разумен център, който работи с духовни средства в Природата. Със споменаването на десетки хиляди тържествуващи ангели и на събора на първородните се има предвид членовете на Всемирното Бяло Братство. Те стоят над човешката раса и отдавна – в други, минали вселени, са завършили своето човешко развитие, а сега ръководят строителните процеси в Природата чрез своята духовна същност. Духовете на усъвършенствуваните праведници са същества от сегашната човешка раса, които са завършили човешката си еволюция и вече помагат във великата творческа работа на Всемирното Бяло Братство. С израза Исуса, Посредник на Нов завет се очертава Неговата мисия във връзка с възхода на човешката раса, докато с по-долния израз – поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата, се подразбира жертвата, която Христос прави от Любов в името на изобилния живот на човечеството. Този евангелски разказ за поклонението пред Христа е белег, че разумните сили в Природата са се обединили за Христовата кауза, за реализирането на мисията Му – възкресението на човешката душа и влизането ѝ в изобилния живот.
към текста >>

24. 49) На разсъмване - Боян Боев (1883 – 1963)

Нека в духа на казаното дотук да разгледаме дадена част на 21-ва глава от Евангелието на Йоана.
НА РАЗСЪМВАНЕ36 Всичко, което става в живота, е символ на вечни истини и съдържа в себе си зародиша на бъдещето. Всеки настоящ момент отразява вечното, като в него са преплетени и преходното, и непреходното. Ето защо това, което се случва, сбъдва или реализира, същевременно е ключ за онова, което иде. Бъдещето хвърля своите лъчи върху настоящето. Нека в духа на казаното дотук да разгледаме дадена част на 21-ва глава от Евангелието на Йоана. Събитието, което е описано, се е случило в действителност, но в същото време то крие в себе си символичното звучене на езика на вечното. Евангелистът описва явяването на Исус пред учениците му на Тивериадското море37. Симон Петър казва: „Отивам да ловя риба“ (Йоан 21:3). И заедно с Тома, наречен Близнак, с Натанаил от Кана Галилейска, Зеведеевите синове и други двама от учениците на Христа, отиват да ловят риба. Рибата в окултната символика представлява Божественото в човека – тя едновременно е спасител и средство на разкриването.
към текста >>

Материализмът, през който минава човечеството, и изгубването на духовните ценности и ориентири, са спуснали нощния плащ на собственото ни несъвършенство.
Нощ е, щом царува тъмнина в човешкото съзнание. Нощ е, когато у хората все още не се е пробудило Божественото. Нощ е, когато човек работи само с подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието си, и все още у него не е пробляснало свръхсъзнанието. Нощ е, щом човешкото съзнание е потънало в гъстата материя. В това отношение не се ли намираме в тъмата на нашата собствена непросветеност? Материализмът, през който минава човечеството, и изгубването на духовните ценности и ориентири, са спуснали нощния плащ на собственото ни несъвършенство. Както всеки символ, нощта има две лица: дотук разглеждахме едното – това на мрака. Но въпреки всичко в лоното на нощта зрее бъдещето – зараждащият се ден, очакването да бликне светлината на живота – това е другото лице, за което се споменава в Евангелието: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана на брега“ (Йоан 21:4). Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден – това е един процес в съзнанието. На разсъмване бележи идването на една нова епоха. Духовната вълна, която днес залива цялата Земя, е признак, че нощта си отива и скоро ще се смени със светло утро.
към текста >>

Духовната вълна, която днес залива цялата Земя, е признак, че нощта си отива и скоро ще се смени със светло утро.
Материализмът, през който минава човечеството, и изгубването на духовните ценности и ориентири, са спуснали нощния плащ на собственото ни несъвършенство. Както всеки символ, нощта има две лица: дотук разглеждахме едното – това на мрака. Но въпреки всичко в лоното на нощта зрее бъдещето – зараждащият се ден, очакването да бликне светлината на живота – това е другото лице, за което се споменава в Евангелието: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана на брега“ (Йоан 21:4). Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден – това е един процес в съзнанието. На разсъмване бележи идването на една нова епоха. Духовната вълна, която днес залива цялата Земя, е признак, че нощта си отива и скоро ще се смени със светло утро. На разсъмване е духовното пробуждане на човечеството и озарението му с нови, по-дълбоки сили, заложени в човешкото естество. На разсъмване е едно разширение на съзнанието. „Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за закуска? Отговориха Му: Нямаме“ (Йоан 21:5). Този диалог изразява духовна бедност и е своеобразна характеристика на днешната култура, която в духовно отношение е бедна.
към текста >>

На разсъмване е духовното пробуждане на човечеството и озарението му с нови, по-дълбоки сили, заложени в човешкото естество.
Както всеки символ, нощта има две лица: дотук разглеждахме едното – това на мрака. Но въпреки всичко в лоното на нощта зрее бъдещето – зараждащият се ден, очакването да бликне светлината на живота – това е другото лице, за което се споменава в Евангелието: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана на брега“ (Йоан 21:4). Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден – това е един процес в съзнанието. На разсъмване бележи идването на една нова епоха. Духовната вълна, която днес залива цялата Земя, е признак, че нощта си отива и скоро ще се смени със светло утро. На разсъмване е духовното пробуждане на човечеството и озарението му с нови, по-дълбоки сили, заложени в човешкото естество. На разсъмване е едно разширение на съзнанието. „Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за закуска? Отговориха Му: Нямаме“ (Йоан 21:5). Този диалог изразява духовна бедност и е своеобразна характеристика на днешната култура, която в духовно отношение е бедна. Същото се изразява и с целия четвърти стих: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана на брега; учениците обаче не познаха, че е Исус“ (Йоан 21:4).
към текста >>

Този диалог изразява духовна бедност и е своеобразна характеристика на днешната култура, която в духовно отношение е бедна.
Духовната вълна, която днес залива цялата Земя, е признак, че нощта си отива и скоро ще се смени със светло утро. На разсъмване е духовното пробуждане на човечеството и озарението му с нови, по-дълбоки сили, заложени в човешкото естество. На разсъмване е едно разширение на съзнанието. „Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за закуска? Отговориха Му: Нямаме“ (Йоан 21:5). Този диалог изразява духовна бедност и е своеобразна характеристика на днешната култура, която в духовно отношение е бедна. Същото се изразява и с целия четвърти стих: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана на брега; учениците обаче не познаха, че е Исус“ (Йоан 21:4). Божественото винаги говори отвътре на човека, но когато съзнанието му е потънало дълбоко в гъстата материя, може ли той да разпознае тихия глас? „А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите“ (Йоан 21:6). Посоката отдясно не е случайно изтъкната от Христос: човек отдясно е всякога светъл. Всеки, който върви по великия път на Любовта, е отдясно.
към текста >>

Новата култура, която се явява, ще бъде реализиране на Христовия импулс.
Когато човешката природа иска сама да решава, човек губи, но когато той се ръководи от Божествената, има резултат, и то с успех. Самото разсъмване е белег, че Божественото се изявява и носи изобилие. Чрез разсъмването се илюстрира явяването на Христа като велико събитие в човешката история и като граница между инволюционния и еволюционния период на човечеството. Има светли души и велики гении, от които идат всички светли подтици на човечеството. Когато човечеството потъне в дълбока нощ, тогава от Великия център на Всемирното Бяло Братство, чиято глава е Христос, иде Светлина и предизвиква разсъмване. Новата култура, която се явява, ще бъде реализиране на Христовия импулс. И всички отминали култури са подготвяли човешкото съзнание и неговото възрение за възприемане на този импулс. И когато човечеството последва Христовия импулс, тогава не ще може да се извлече мрежата поради многото риби, тогава ще дойде резултатът. „Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е“ (Йоан 21:7). Любовта прави човека способен да познава всяко същество. Защо Йоан пръв позна Христа?
към текста >>

И когато човечеството последва Христовия импулс, тогава не ще може да се извлече мрежата поради многото риби, тогава ще дойде резултатът.
Чрез разсъмването се илюстрира явяването на Христа като велико събитие в човешката история и като граница между инволюционния и еволюционния период на човечеството. Има светли души и велики гении, от които идат всички светли подтици на човечеството. Когато човечеството потъне в дълбока нощ, тогава от Великия център на Всемирното Бяло Братство, чиято глава е Христос, иде Светлина и предизвиква разсъмване. Новата култура, която се явява, ще бъде реализиране на Христовия импулс. И всички отминали култури са подготвяли човешкото съзнание и неговото възрение за възприемане на този импулс. И когато човечеството последва Христовия импулс, тогава не ще може да се извлече мрежата поради многото риби, тогава ще дойде резултатът. „Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е“ (Йоан 21:7). Любовта прави човека способен да познава всяко същество. Защо Йоан пръв позна Христа? Какво значи изразът „оня ученик, когото обичаше Исус“? Не че Исус имаше някакво лицеприятие към него, но на мистичен език това означава, че този ученик има в себе си голям дял от Христа и у него има силно проявление на Любовта и Светлината, които Спасителя донесе на света.
към текста >>

25. 58) Общение с Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Братът попита Учителя: Учителю, Вие всякога сте казвали, че трябва да видим Христа, че това е духовна нужда за нас и ние се стремим към това.
Павел казва: „Ако Христос бе живял в хората, те щяха да бъдат други.“ Христос учи хората отвътре и сега се приготовлява да живее в тях. Той казва: „Хлопам.“ И ако някой отвори, ще влезе. Приемам за християнин този, с когото е Христос. Братът сподели с Учителя, че е велико нещо човек да реализира в себе си думите на апостол Павел: „Не аз, но Христос живее в мене.“ Хубаво е в този стих да се изостави думата не и той да гласи така: „Аз се уча от Христа, уча се от това, което Той върши в мен.“ За учениците този стих трябва да се измени. Братът попита Учителя: Учителю, Вие всякога сте казвали, че трябва да видим Христа, че това е духовна нужда за нас и ние се стремим към това. Но по какъв начин може да стане? Христос казва: „Ако Ме любите, Аз и Отец Ми ще ви посетим и ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя.“ След възкресението си на кои се яви Христос? На своите ученици, които Го любят. Любовта е условие, за да види човек Христа. Апостол Павел, като чул думите: „Павле, Павле, защо Ме гониш?
към текста >>

По същия начин, когато изучавате Христовото Учение, вие влизате във връзка с Христа.
Основателите на другите религии са от човешката еволюция, а Христос не е, Той е Божествено Същество. Христос е Светлината, която работи в цялата Природа. Братът си припомни една лекция, където бе казано, че човек, като си представи картинно сцени от живота на Христа, ще може да ги види реално. Да, човек трябва да си представи живо сцени от живота на Христа и тогава ще може да види това минало, а това ще улесни и виждането на самия Христос. Когато четете произведенията на учените хора, вие не изучавате само техните книги, но се свързвате и със самите учени, с техните умове и сърца. По същия начин, когато изучавате Христовото Учение, вие влизате във връзка с Христа. Ако у човека се яви подтик да слугува, това е от Христовия Дух. Тези, които работят за Делото Божие, са в интимна връзка с Христа – така се влиза в интимна връзка с Христа. Христос има връзка с тези, които ще образуват Шестата раса. Христос не е напуснал света, Той работи. Някой казва, че Христос е оставил човечеството.
към текста >>

Ако у човека се яви подтик да слугува, това е от Христовия Дух.
Христос е Светлината, която работи в цялата Природа. Братът си припомни една лекция, където бе казано, че човек, като си представи картинно сцени от живота на Христа, ще може да ги види реално. Да, човек трябва да си представи живо сцени от живота на Христа и тогава ще може да види това минало, а това ще улесни и виждането на самия Христос. Когато четете произведенията на учените хора, вие не изучавате само техните книги, но се свързвате и със самите учени, с техните умове и сърца. По същия начин, когато изучавате Христовото Учение, вие влизате във връзка с Христа. Ако у човека се яви подтик да слугува, това е от Христовия Дух. Тези, които работят за Делото Божие, са в интимна връзка с Христа – така се влиза в интимна връзка с Христа. Христос има връзка с тези, които ще образуват Шестата раса. Христос не е напуснал света, Той работи. Някой казва, че Христос е оставил човечеството. Не е така.
към текста >>

През това време тялото ще бъде преустроено от Божествения Дух.
Но Христос не е бил мек. Той се възмущаваше от лицемерния живот на фарисеите и когато дойде Царството Божие, всички тези хора ще се обърнат, ще преминат към новото и ще кажат: „Ние сме се заблуждавали, ние сме с новото.“ Тук ще прибавя думите на Учителя при една обиколка из провинцията. Бяхме в Бургас сред съмишленици и Учителя каза следното: Христа не можем да Го посрещнем в нашата къща – тялото, а трябва да излезем вън из него и да Го посрещнем. През това време тялото ще бъде преустроено от Божествения Дух. След като се върнем в тялото, това ще е първото възкресение. Които са определени и избрани, които са готови, те ще имат дял в първото възкресение; те са в свитата на Христа. Онзи, който е минал първото възкресение, ще почне да живее и животът на недоволство и ропот ще приключи.
към текста >>

26. 64) Пентаграмът - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя получава този духовен знак чрез вътрешно откровение и прави необходимите записки в тефтерчето си.
ПЕНТАГРАМЪТ Пентаграмът е окултен символ, съществуващ от дълбока древност в школите на Бялото Братство. Пентаграмът, така както е даден от Учителя, със символичните знаци, с имената на добродетелите и с мисълта „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа“, вписана от вътрешната страна на окръжността, е нов и бележи отварянето на Школата. През 1898 г. Учителя получава този духовен знак чрез вътрешно откровение и прави необходимите записки в тефтерчето си. За по-голяма яснота ще изложим някои от обясненията за Пентаграма, изнесени по време на Търновския събор, състоял се през 1914 г., когато присъстващите получават и по един отпечатан Пентаграм. Като разгледаме Пентаграма, забелязваме, че той до известна степен отговаря на човешкото тяло: ако се разкрачим и поставим ръце настрани, получава се фигурата пентаграм. В Пентаграма – символ на Школата, са изписани пет думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Тези пет добродетели са качествата, които човек трябва да изработи в себе си, за да стане съвършен. Любовта, Мъдростта и Истината са по-ясни и по-познаваеми, но що е Правда?
към текста >>

Щом Христовият Дух започне да работи върху ученика, тогава той минава през Правдата.
Който мине през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, т.е. през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика. Символите на втория кръг са изписани в петолъчката. Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата. В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен. Щом Христовият Дух започне да работи върху ученика, тогава той минава през Правдата. Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен ученик. Това е стръмната пътека към тясната врата, за която говори Христос, и означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са сьблазнявали и отвличали друмника. Но когато той отмине пътеката на самоотричане – дори се откаже от интересите на своята личност, тогава тръгва по Пътя на Любовта. И като се развие в ученика до известна степен Божествена Любов, тя донася Мъдрост. Чак тогава работи Мъдростта.
към текста >>

Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен ученик.
през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика. Символите на втория кръг са изписани в петолъчката. Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата. В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен. Щом Христовият Дух започне да работи върху ученика, тогава той минава през Правдата. Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен ученик. Това е стръмната пътека към тясната врата, за която говори Христос, и означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са сьблазнявали и отвличали друмника. Но когато той отмине пътеката на самоотричане – дори се откаже от интересите на своята личност, тогава тръгва по Пътя на Любовта. И като се развие в ученика до известна степен Божествена Любов, тя донася Мъдрост. Чак тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта.
към текста >>

27. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

А откъде идва знанието, с което си служи, Той е дал отговор по следния образен начин: „Аз черпя своите принципи от една неизчерпаема книга, на която всяко камъче, листче, клонче и цветче съставят азбуката – и постоянно превеждам оттам.“ Съобразяването с природните и Божествени закони, писани в тази Велика книга, е разрешението на всички здравни въпроси, тъй като всяка болест произтича от нарушение на някой природен закон – физичен или духовен.
СЪОБРАЗЯВАНЕТО С ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ И ЗДРАВЕТО В настоящата статия ще разгледаме някои от основните здравни проблеми, изтъквани от Учителя в неговите лекции. А откъде идва знанието, с което си служи, Той е дал отговор по следния образен начин: „Аз черпя своите принципи от една неизчерпаема книга, на която всяко камъче, листче, клонче и цветче съставят азбуката – и постоянно превеждам оттам.“ Съобразяването с природните и Божествени закони, писани в тази Велика книга, е разрешението на всички здравни въпроси, тъй като всяка болест произтича от нарушение на някой природен закон – физичен или духовен. Като изучаваме Книгата на живота, ще начертаем и пътя, който трябва да следваме. Разумната Природа не е създала човека, за да боледува. И когато човечеството се издигне до една хармонична култура, когато то се изпълни със светлината на истинското познание за природните закони, тогава болестите ще изчезнат завинаги. Това носи Новата култура, която иде на Земята. За нея Учителя говори по следния начин: „В новия живот няма да има болести: ревматизъм, гастрити, глухота, слепота, счупени крака.
към текста >>

Вече е време да се освободим от механичното разбиране за човешкия организъм, защото науката е изнесла достатъчно факти, чрез които може да се конкретизира научно духовната същност на Природата.
И когато човечеството се издигне до една хармонична култура, когато то се изпълни със светлината на истинското познание за природните закони, тогава болестите ще изчезнат завинаги. Това носи Новата култура, която иде на Земята. За нея Учителя говори по следния начин: „В новия живот няма да има болести: ревматизъм, гастрити, глухота, слепота, счупени крака. И това можем да го приложим и опитаме още сега.“ Изходна точка за разрешението на здравните проблеми е преди всичко точното схващане на човешкото естество. Вече е време да се освободим от механичното разбиране за човешкия организъм, защото науката е изнесла достатъчно факти, чрез които може да се конкретизира научно духовната същност на Природата. Например редица биологични факти не могат да се обяснят само чрез механичното разбиране. Въз основа на изследванията на учени като проф. Ханс Дриш, Август Паули, Раул Франсе, се стига до сформиране на витализма и парапсихологията. Медицината също бележи такъв завой; в това отношение може да бъде разгледана книгата „Човекът – неизвестният“ на д-р Алекси Карел от Рокфелеровия институт в Америка. Там той e резюмирал интересни медицински изследвания и изтъква, че е необходимо окончателно да се изоставят илюзиите на механистите от XIX век, догмите на Жак Льоб и детинските физико-химични схващания за човека, с които все още се забавляват физиолозите и лекарите.
към текста >>

А на друго място заявява: „Според израза на Бергсон вероятно в областта на сивото вещество на мозъка Духът се включва в материята.“
Например редица биологични факти не могат да се обяснят само чрез механичното разбиране. Въз основа на изследванията на учени като проф. Ханс Дриш, Август Паули, Раул Франсе, се стига до сформиране на витализма и парапсихологията. Медицината също бележи такъв завой; в това отношение може да бъде разгледана книгата „Човекът – неизвестният“ на д-р Алекси Карел от Рокфелеровия институт в Америка. Там той e резюмирал интересни медицински изследвания и изтъква, че е необходимо окончателно да се изоставят илюзиите на механистите от XIX век, догмите на Жак Льоб и детинските физико-химични схващания за човека, с които все още се забавляват физиолозите и лекарите. А на друго място заявява: „Според израза на Бергсон вероятно в областта на сивото вещество на мозъка Духът се включва в материята.“ Изследванията на учените Месмер, Райхенбах, Лаковски, Гурвич, д-р Килнер и др. доказаха радиациите, които образуват етерното тяло на организма. Можем ли да пренебрегнем влиянието на тези радиации върху функциите на физическото тяло, след като те са вече научно установени? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физическото тяло и тези радиации? Учителя дава по този въпрос следните разяснения в „Хигиенични правила“ из книгата „Святото място“: „Вие трябва да изучавате организма не само външно – анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете как го е създала Природата и какво е предвиждала тя.“ И още: „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате телата на човека: физическо, астрално, умствено и причинно.
към текста >>

Същевременно му оставали още два месеца, докато го пуснат на свобода, и когато срокът изтекъл, напуснал затвора и на следния ден починал у дома си – духът му бил достатъчно силен да запази чрез магичната си воля тялото от смърт в затвора.
Аз съм съгласен с д-р Жолтрен, който доказва, че едно морално сътресение е в състояние да предизвика значителни промени в кръвта. Днес доста лекари отбелязват, че продължителни скърби и постоянни безпокойства докарват болестта рак, а кръвните телца се разрушават при тревога. И възпалението на дебелото черво, и заразата на бъбреците и пикочния мехур, които го придружават, са в резултат на душевни и морални смущения.“ Психологът Крепелин разказва за един затворник, който заболява тежко и лекарите му дават живот най-много ден-два. Обаче той нямал близки и знаел, че ако умре в затвора, съгласно законите тялото му ще бъде дадено за дисекция в университета, и точно това той не можел да приеме. Същевременно му оставали още два месеца, докато го пуснат на свобода, и когато срокът изтекъл, напуснал затвора и на следния ден починал у дома си – духът му бил достатъчно силен да запази чрез магичната си воля тялото от смърт в затвора. Нека проследим и един друг случай: един български учител правил дългогодишни педагогически изследвания върху децата, но в дома му станал пожар и подготвените материали за цялостния му научен труд били унищожени. Няколко седмици след преживяното косата му напълно побеляла. Могат да се приведат множество подобни примери, които показват, че мислите и чувствата – изобщо психичните процеси, оказват влияние не само върху физиологичните процеси в организма, но даже изменят анатомичния строеж на тъканите. От казаното стават ясни следните думи на Учителя: „Здравето на човека зависи от неговите мисли, чувства и постъпки.“ I. Психичен живот и здраве
към текста >>

Външни причини могат да бъдат простуда, нечист въздух, влажно жилище, микроби, неправилно хранене; с други думи – всяко отклонение от природните закони води кьм болест.
Няколко седмици след преживяното косата му напълно побеляла. Могат да се приведат множество подобни примери, които показват, че мислите и чувствата – изобщо психичните процеси, оказват влияние не само върху физиологичните процеси в организма, но даже изменят анатомичния строеж на тъканите. От казаното стават ясни следните думи на Учителя: „Здравето на човека зависи от неговите мисли, чувства и постъпки.“ I. Психичен живот и здраве Здравословното състояние на организма може да се наруши от външни и вътрешни причини. Външни причини могат да бъдат простуда, нечист въздух, влажно жилище, микроби, неправилно хранене; с други думи – всяко отклонение от природните закони води кьм болест. Болестите възникват и поради психични причини, понеже физическият и психическият живот не са два свята, изолирани един от друг, а са в постоянно взаимодействие. При наличието на психични причини човек може да добие предразположение към болест. Тогава е достатъчна и най-малката външна причина, за да заболее съответният орган. Учителя на много места в лекциите е разяснявал подробно както външните, така и вътрешните, психични условия за здравето. Ето някои Негови думи, които хвърлят светлина върху психичните условия за здравето:
към текста >>

И понеже духовните сили са свързани с известни органи, разрушава се съответният физически орган.“
„Всички съвременни болести се дължат на неправилно разбиране на Любовта, на неправилно дишане и хранене.“ „Лошите мисли влияят зле върху мозъка, сърцето и върху всички органи на тялото.“ „Най-малкото престъпление, извършено от човека, разрушава тялото. С най-малкото престъпление човек може да разруши своя мозък, своя бял дроб, стомах, всичката гениалност, която има. Отрицателните мисли слизат към тялото и носят разрушение. И понеже духовните сили са свързани с известни органи, разрушава се съответният физически орган.“ „Неправилните мисли и чувства раждат ред болезнени състояния.“ „Безпокойството води към болест, между другото и към парализа.“ „Подпушването на чувствата носи гняв, недоволство и после – болест.“ Ето как Учителя обяснява действието на лъжата и страха върху физиологичните функции на тялото: „Лъжата изменя химичния състав на кръвта и на тъканите в организма. Как ще се обясни тази промяна в организма?
към текста >>

Всъщност материята е пасивната страна на Битието, а Духът – активната, или творческият принцип в света.
Проучено е, че психичните състояния със своите трептения могат непосредствено да нарушат нормалното функциониране на органите, да изменят химичните процеси в тях и анатомичния им строеж. Човек едновременно приема и предава вълни, и ако той има отрицателни мисли и състояния, те не само действат директно върху организма му, но по закона на резонанса той става център, привличащ множество подобни разрушителни сили, които съществуват в пространството. Например ако е гневен, свързва се с други хора, които са в същото състояние, поема тяхната негативна енергия и това действа разрушително върху здравето му. Всеки един от нас по закона на съзвучието е свързан с останалите, които изпитват в момента подобни състояния, и те вливат в него или положителни, творчески, строителни енергии, или пък отрицателни и разрушителни, според характера на състоянието му. Освен познатите енергии като светлина и топлина, електричество и магнетизъм, вече се регистрират и космични лъчи, идващи към Земята от безкрайните пространства на Всемира – физическият живот не е откъснат сам по себе си от висшите светове, а е в непрекъсната връзка с тях. Всъщност материята е пасивната страна на Битието, а Духът – активната, или творческият принцип в света. От Духовния свят към физическия непрестанно се отпраща мощен поток на живот, който носи обнова и сила в Битието. Обаче този приток на Божествен живот може да бъде спънат в неговия път именно тогава, когато личността чрез неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си облак от невежество или преграда и така изпада в неспособност да възприема блага; тогава органите обедняват откъм жизнена сила и стават податливи към заболяване. „Всеки орган във физическото тяло съответства на някое по-горно тяло – казва Учителя. – Например мозъкът съответства на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло.“ (“Черният дроб“, МОК, лекция от 2.10.1936 г.) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характер, така и мислите и чувствата са най-разнообразни по дължината на своите вълни.
към текста >>

От Духовния свят към физическия непрестанно се отпраща мощен поток на живот, който носи обнова и сила в Битието.
Човек едновременно приема и предава вълни, и ако той има отрицателни мисли и състояния, те не само действат директно върху организма му, но по закона на резонанса той става център, привличащ множество подобни разрушителни сили, които съществуват в пространството. Например ако е гневен, свързва се с други хора, които са в същото състояние, поема тяхната негативна енергия и това действа разрушително върху здравето му. Всеки един от нас по закона на съзвучието е свързан с останалите, които изпитват в момента подобни състояния, и те вливат в него или положителни, творчески, строителни енергии, или пък отрицателни и разрушителни, според характера на състоянието му. Освен познатите енергии като светлина и топлина, електричество и магнетизъм, вече се регистрират и космични лъчи, идващи към Земята от безкрайните пространства на Всемира – физическият живот не е откъснат сам по себе си от висшите светове, а е в непрекъсната връзка с тях. Всъщност материята е пасивната страна на Битието, а Духът – активната, или творческият принцип в света. От Духовния свят към физическия непрестанно се отпраща мощен поток на живот, който носи обнова и сила в Битието. Обаче този приток на Божествен живот може да бъде спънат в неговия път именно тогава, когато личността чрез неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си облак от невежество или преграда и така изпада в неспособност да възприема блага; тогава органите обедняват откъм жизнена сила и стават податливи към заболяване. „Всеки орган във физическото тяло съответства на някое по-горно тяло – казва Учителя. – Например мозъкът съответства на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло.“ (“Черният дроб“, МОК, лекция от 2.10.1936 г.) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характер, така и мислите и чувствата са най-разнообразни по дължината на своите вълни. Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения или по характера на своите вълни; по тази причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб, друг вид – сърцето, трети вид – белия дроб, и т.н.
към текста >>

Учителя изтъква: „Правата мисъл е здравословна.“ (“Въздухът и мисълта“, ООК, лекция от 20.12.1933 г.) Хармоничните, възвишени мисли водят към обнова и подмладяване.
Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения или по характера на своите вълни; по тази причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб, друг вид – сърцето, трети вид – белия дроб, и т.н. Във всичко, което се случва, има дълбока закономерност. Учителя казва: „Ако се подиграваш на хорските недъзи, те ще дойдат върху тялото ти.“ (“Здравословни условия“ из книгата „Светлина на мисълта“) И това е така, защото този, който осмива чужди недъзи, се свързва с разрушителните енергии, които са ги създали, привлича ги към себе си и те действат върху неговия организъм. Обаче според характера си психичният живот действа не само отрицателно, но и положително. И както неправилната мисъл води към болест, така и правилната мисъл въздейства благотворно. Учителя изтъква: „Правата мисъл е здравословна.“ (“Въздухът и мисълта“, ООК, лекция от 20.12.1933 г.) Хармоничните, възвишени мисли водят към обнова и подмладяване. „Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че преждевременно са остарели. Който не живее правилно, натрупва известни киселини, отрови и утайки в организма си, които предизвикват болести. Докато е на Земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той вече е дал път на склерозата в себе си.“ (“Хигиенични правила „ из книгата „Святото място“) Трябва да изучим законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло. В „Право ходене“, лекция 32-ра на ООК, Учителя подчертава: „Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили?
към текста >>

При лечението си болният трябва да създаде преди всичко в себе си възможности, което означава да даде възходящо направление на своите мисли, чувства и постъпки, да преживее духовен подем или коренен духовен преврат, и тогава лесно може да му се помогне с някои външни средства и условия.
Като разговарял със своя пациент, той му изяснил, че неговата болест може да бъде сравнена със следната изолация: болният се намира заключен в една стая, където сам е турил напречни железни пръчки отвътре на вратата, която пък е заключена и отвън. Оздравяването – това е излаз извън този затвор, но за да се освободи, той първо сам трябва да махне напречните железни пръчки, поставени на вратата отвътре – да поправи собствената си неправда спрямо вдовицата; после докторът лесно ще може да отключи вратата отвън – лечението с външни средства; по този двустранен начин той отново придобива свободата си или своето здраве. Вътрешните психични причини за болестите са погрешните, криви мисли, чувства и постъпки, които създават предразположение към болестта, или тъй наречените възможности за заболяване, при които и най-малката външна причина може да доведе до болест. Външните причини на болестта можем да наречем условия, като например простуда, микроби, неправилен живот и др. Възможностите и условията вървят успоредно, но вътрешните психични причини правят външните условия по-активни. При лечението си болният трябва да създаде преди всичко в себе си възможности, което означава да даде възходящо направление на своите мисли, чувства и постъпки, да преживее духовен подем или коренен духовен преврат, и тогава лесно може да му се помогне с някои външни средства и условия. Учителя казва: „Болният може да оздравее, като повиши вибрациите на своя организъм.“ Нека предварително разгледаме вътрешните фактори за здравето. Долните редове ще послужат за разяснение на тези думи. Знае се, че червените лъчи имат трептения 4.1014 Нz, виолетовите – 7,5.1015 Нz – значи приблизително двойно повече трептения в секунда, ултравиолетовите лъчи имат трептения 9.1015 Нz, рентгеновите лъчи – 4.1019 Нz. Колкото по-голям брой трептения имаме в секунда, толкова вълните са по-къси; например дължината на светлинните вълни е от 0,76 до 0,4 µm, а ултравиолетовите лъчи – от 0,4 µm до 0,05 µm, рентгеновите лъчи – от 12 Å до 1/14 Å.
към текста >>

– Чрез повишаване трептенията на организма, а това става чрез издигане на съзнанието до възвишените области на Духа, до Божествената мисъл, до Космичната Любов.
Измерено е точно с каква дължина и какъв брой трептения в секунда са вълните, които изпуща всеки орган на човешкото тяло. Когато органите са здрави, имат нормални радиации и трептенията им са нормални. Тук е важно да се изтъкне следният закон, който гласи, че болестта е по-нисш живот в организма, затова всеки заболял орган има дълги и бавни вълни, сравнени с тези на здравия. Изключително успешно е да се лекува с вътрешния психичен лечебен фактор, чието действие се основава на закона: колкото вълните са по-бързи и по-къси, толкова имат по-голяма проникваща сила и мощ. Как се прилага при лечение действието на изтъкнатите два закона? – Чрез повишаване трептенията на организма, а това става чрез издигане на съзнанието до възвишените области на Духа, до Божествената мисъл, до Космичната Любов. Именно тогава човек възприема животворни вълни, много по-бързи и по-къси от тези на болестта; те преодоляват и премахват инертността и болезненото състояние; по този начин те внасят коренна обнова в организма и реорганизират материята на болния орган. Кои душевни състояния повишават трептенията на организма? Тук важат преди всичко Вярата и Любовта. И днес е позната древната истина, че вярата лекува. В нея има два елемента, които всъщност, от едно по-дълбоко гледище, идат от един и същ източник.
към текста >>

Материята на тялото е оня пластичен материал, с който работи Духът и може да му придаде каквато форма и строеж пожелае.
Тук важат преди всичко Вярата и Любовта. И днес е позната древната истина, че вярата лекува. В нея има два елемента, които всъщност, от едно по-дълбоко гледище, идат от един и същ източник. Първият елемент на вярата като лечебен фактор се състои в следното: човек да има вяра в здравето, увереност, че ще оздравее и че е здрав. Тази страна на вярата е добре разгледана в книгата „Лекуване с вяра“ на Емил Куе77. Материята на тялото е оня пластичен материал, с който работи Духът и може да му придаде каквато форма и строеж пожелае. Че това е точно така, се вижда от множество опити и наблюдения. На същия закон се основава и стигмата. При някои вярващи при представата за раните и страданията Христови на кръста се появяват рани на същите места по тяхното тяло. Изследователят в тази област Имбер Курбе е записал 321 подобни случая. През 19 в.
към текста >>

При някои вярващи при представата за раните и страданията Христови на кръста се появяват рани на същите места по тяхното тяло.
Първият елемент на вярата като лечебен фактор се състои в следното: човек да има вяра в здравето, увереност, че ще оздравее и че е здрав. Тази страна на вярата е добре разгледана в книгата „Лекуване с вяра“ на Емил Куе77. Материята на тялото е оня пластичен материал, с който работи Духът и може да му придаде каквато форма и строеж пожелае. Че това е точно така, се вижда от множество опити и наблюдения. На същия закон се основава и стигмата. При някои вярващи при представата за раните и страданията Христови на кръста се появяват рани на същите места по тяхното тяло. Изследователят в тази област Имбер Курбе е записал 321 подобни случая. През 19 в. става известна стигмата на Катерина Емерих и Луиза Лато, през 1926 г. – случаят с Тереза Нойман. Тези примери доказват, че една мисъл, едно състояние на съзнанието оказват влияние даже върху физиологичните процеси на тъканите и изменят техния строеж – именно на този закон се основава лечебното действие на положителната мисъл.
към текста >>

Обаче колкото човек е по-напреднал духовно, толкова по-бързо може да се излекува – той може да повиши трептенията на организма си чрез издигане към висините на Духа и така да привлече към себе си творческите вълни на Космичния живот.
И още: „Любовта прави човека здрав, добър и силен.“ Ето защо, докато човек обича, е неуязвим за болести. Разбира се, това зависи и от степента на неговата любов. Но тук говорим за Космичната любов и когато изневерим на нея, когато слезем в по-долни области, ставаме и податливи и за болести. В този смисъл безлюбието е причина на страданията в света. Болестите идат, защото човек се лишава от досег с изворите на Живота – те не се вливат и не поддържат правилния жизнен ритъм на неговия организъм. Обаче колкото човек е по-напреднал духовно, толкова по-бързо може да се излекува – той може да повиши трептенията на организма си чрез издигане към висините на Духа и така да привлече към себе си творческите вълни на Космичния живот. III. Зависимост между душевния и физическия живот при лекуване Външните и вътрешните причини за болестите са във взаимодействие. При задълбочен размисъл стигаме до убеждението, че вътрешните причини са твърде съществени – те дават поле за действие на външните. На много места в беседите и лекциите си Учителя изтъква важността на вътрешните причини за болестите: „Всички болести, които съществуват в света, се дължат на песимизма.“ (лекция от Учителя, държана на 4.03.1942 г.) Тук под песимизъм се разбира и потиснатото състояние на духа, всяко съмнение, недоволство, недоверие, страхове и тревоги. Същата идея е вложена и в следните думи на Учителя: „Съвременната неврастения се дължи на безпокойството.
към текста >>

На много места в беседите и лекциите си Учителя изтъква важността на вътрешните причини за болестите: „Всички болести, които съществуват в света, се дължат на песимизма.“ (лекция от Учителя, държана на 4.03.1942 г.) Тук под песимизъм се разбира и потиснатото състояние на духа, всяко съмнение, недоволство, недоверие, страхове и тревоги.
Болестите идат, защото човек се лишава от досег с изворите на Живота – те не се вливат и не поддържат правилния жизнен ритъм на неговия организъм. Обаче колкото човек е по-напреднал духовно, толкова по-бързо може да се излекува – той може да повиши трептенията на организма си чрез издигане към висините на Духа и така да привлече към себе си творческите вълни на Космичния живот. III. Зависимост между душевния и физическия живот при лекуване Външните и вътрешните причини за болестите са във взаимодействие. При задълбочен размисъл стигаме до убеждението, че вътрешните причини са твърде съществени – те дават поле за действие на външните. На много места в беседите и лекциите си Учителя изтъква важността на вътрешните причини за болестите: „Всички болести, които съществуват в света, се дължат на песимизма.“ (лекция от Учителя, държана на 4.03.1942 г.) Тук под песимизъм се разбира и потиснатото състояние на духа, всяко съмнение, недоволство, недоверие, страхове и тревоги. Същата идея е вложена и в следните думи на Учителя: „Съвременната неврастения се дължи на безпокойството. Почнете ли да се дразните, склерозата идва.“ Всяко отрицателно състояние на съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест. Човешките органи не са само физически форми – те са свързани с дадена категория психични сили и известен вид отрицателно психично състояние въздейства върху черния дроб, друг вид – върху сърцето, трети – върху белия дроб, четвърти – върху слуха или зрението, и т.н. Мога да посоча за пример това, което се случи с една моя позната. Тя преживя силна тревога и изгуби зрението си, а след като успя да превъзмогне това душевно вълнение и да възстанови своя мир, зрението ѝ се възвърна.
към текста >>

В рисковия момент се събудили мощните сили на духа, до които преди това те не могли да прибягнат.
Ще приведа няколко примера, от които се вижда какви душевни сили притежава човек. Обикновено не си служим с тях, защото са в спящо състояние, обаче в някои извънредни случаи те се пробуждат към действие. Учителя ни бе разказал за един стар свещеник от Варна, който се чувствал безпомощен, лежал и дори нямал сили да се поразходи из двора си, но по време на Общоевропейската война78 при бомбардировка той скочил на крака и не разбрал как се озовал няколко километра извън града, носейки една голяма тиква под мишница. Учителя ни бе привел един друг пример за двама парализирани, които били на лечение в една бразилска болница. Когато една боа се вмъкнала в стаята им, и двамата скокнали през прозореца и хукнали да бягат презглава. В рисковия момент се събудили мощните сили на духа, до които преди това те не могли да прибягнат. В друга беседа Учителя спря вниманието ни върху постъпката на една американка, която била тежко болна. Лекарите определили, че ѝ остават само няколко дни живот; тогава умиращата жена попитала мъжа си: „Аз вече си отивам, но искам да знам ще се ожениш ли след моето заминаване в отвъдното? “ Той отговорил: „Не мога да обещая, че няма да се оженя.“ „Така ли? – смръщила вежди жената. – Тогава не умирам!
към текста >>

“ И наистина, с това свое желание да не умре тя извикала към активност мощните сили на своя дух и оздравяла.
В друга беседа Учителя спря вниманието ни върху постъпката на една американка, която била тежко болна. Лекарите определили, че ѝ остават само няколко дни живот; тогава умиращата жена попитала мъжа си: „Аз вече си отивам, но искам да знам ще се ожениш ли след моето заминаване в отвъдното? “ Той отговорил: „Не мога да обещая, че няма да се оженя.“ „Така ли? – смръщила вежди жената. – Тогава не умирам! “ И наистина, с това свое желание да не умре тя извикала към активност мощните сили на своя дух и оздравяла. Това бяха примери, когато човек несъзнателно, но в изключителни моменти – рискови или емоционални, извиква към действие мощните сили на своя дух. Но той може, когато познава законите, съзнателно да ги включи на работа и така да победи болестното състояние. Как става това? – Чрез повишаване на трептенията. Но това не означава, че при лекуването на дадена болест трябва да се прибягва само към вътрешния метод – необходим е и външният.
към текста >>

Това бяха примери, когато човек несъзнателно, но в изключителни моменти – рискови или емоционални, извиква към действие мощните сили на своя дух.
Лекарите определили, че ѝ остават само няколко дни живот; тогава умиращата жена попитала мъжа си: „Аз вече си отивам, но искам да знам ще се ожениш ли след моето заминаване в отвъдното? “ Той отговорил: „Не мога да обещая, че няма да се оженя.“ „Така ли? – смръщила вежди жената. – Тогава не умирам! “ И наистина, с това свое желание да не умре тя извикала към активност мощните сили на своя дух и оздравяла. Това бяха примери, когато човек несъзнателно, но в изключителни моменти – рискови или емоционални, извиква към действие мощните сили на своя дух. Но той може, когато познава законите, съзнателно да ги включи на работа и така да победи болестното състояние. Как става това? – Чрез повишаване на трептенията. Но това не означава, че при лекуването на дадена болест трябва да се прибягва само към вътрешния метод – необходим е и външният. Христос е употребявал и двата метода, например при лекуването на слепородения: „Ние трябва да вършим делата на Тогова, който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.
към текста >>

Общо казано, вътрешният метод се състои в пробуждането на скритите сили на духа чрез душевен подем, чрез вътрешно озарение.
Процесът на излекуване се различава при разните индивиди, но най-често се явява силна болка, криза и после – внезапно чувство за здраве. За няколко секунди, минути или най-много за няколко часа раните се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща. Фактите доказват действителността на известно съотношение от все още напълно непознато естество между душевните и органични явления. Тези прояви ни откриват един нов свят.“ Под молитва тук се разбира методът за повишаване на трептенията. Общо казано, вътрешният метод се състои в пробуждането на скритите сили на духа чрез душевен подем, чрез вътрешно озарение. Болният идва до едно състояние на мир и радост, на всеобемна Любов и светлина – до състояние на хармония и красота. Той всичко люби и на всичко се радва – това именно е молитвеното състояние, което лекува. Оздравяващият има прозрение за Божествените основи на Битието, изпитва благодарност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на синьото небе – във всичко вижда присъствието на Божественото и душата му се изпълва с възторг и музика. Той успешно възвръща здравето си, понеже се свързва с неизчерпаемите извори на живот, привлича ги и те реорганизират материята на организма му. Това е едно състояние, в което човек трябва да се освободи от всички излишни безпокойства и да дойде до състояние на обнова, чистота и вяра; именно тогава ще бъде възприемчив към вълната на Божествения живот, който непрестанно се изявява.
към текста >>

Оздравяващият има прозрение за Божествените основи на Битието, изпитва благодарност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на синьото небе – във всичко вижда присъствието на Божественото и душата му се изпълва с възторг и музика.
Тези прояви ни откриват един нов свят.“ Под молитва тук се разбира методът за повишаване на трептенията. Общо казано, вътрешният метод се състои в пробуждането на скритите сили на духа чрез душевен подем, чрез вътрешно озарение. Болният идва до едно състояние на мир и радост, на всеобемна Любов и светлина – до състояние на хармония и красота. Той всичко люби и на всичко се радва – това именно е молитвеното състояние, което лекува. Оздравяващият има прозрение за Божествените основи на Битието, изпитва благодарност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на синьото небе – във всичко вижда присъствието на Божественото и душата му се изпълва с възторг и музика. Той успешно възвръща здравето си, понеже се свързва с неизчерпаемите извори на живот, привлича ги и те реорганизират материята на организма му. Това е едно състояние, в което човек трябва да се освободи от всички излишни безпокойства и да дойде до състояние на обнова, чистота и вяра; именно тогава ще бъде възприемчив към вълната на Божествения живот, който непрестанно се изявява. Трептенията му така се повишават, че никакви трептения на болестта, бавни и с дълги вълни, не могат вече да съществуват в него. Те биват отстранени така, както отхвръква сабята от ръката на човек, приближил я до струята на водопад, падащ от 100 м височина. IV. Регулаторът на електромагнитните течения в човешкия организъм
към текста >>

Следователно, при лекуване трябва да се прибягва освен до външни средства – храна, вода, въздух, светлина и т.н., и до фактора, който може да регулира електромагнитните течения, а именно психичните сили в Природата.
Всичко, казано дотук, обяснява нормалните и болезнените процеси в организма. Понякога атакуваният орган не заболява веднага, но добива предразположение към заболяване, което последва при най-малката външна причина като простуда, неправилно хранене, преумора и др. Нека обърнем внимание на факта, че след война обикновено избухват епидемии. Като външни причини могат да се посочат упадъкът в хигиенните условия, недояждането и мизерията, което е вярно, но трябва да се разгледа и действието на психичните причини. Учителя ни бе обяснил, че по време на война атмосферата се изпълва с разрушителни психични сили, които разклащат етера и изменят електромагнитните течения, а това причинява промени в организма и предразположение към болести. Следователно, при лекуване трябва да се прибягва освен до външни средства – храна, вода, въздух, светлина и т.н., и до фактора, който може да регулира електромагнитните течения, а именно психичните сили в Природата. Тази дълбока идея е скрита в следните думи на Учителя: „Любовта и вярата са мощен здравен фактор.“ За да стане по-ясно ефикасното действие на висшите психични сили върху органите, ще си послужим с приложените тук две таблици на електромагнитните течения. В първата таблица са отразени октавите на различните видове трептения, а във втората – дължината на вълната им. И двете съдържат броя на трептенията в секунда за различните сили в Природата. Знае се от физиката, че при всяка по-горна октава се удвоява броят на трептенията. Например при първата октава имаме две трептения в секунда, при втората – 4, при третата – 8, но още не се чува тон.
към текста >>

При хармонизиране трептенията на човешката душа с трептенията на Всемирното Творческо Същество се образува връзка с космичното всеединство и тогава човек може да разчита на подкрепа от висшите духовни полета.
Например космичните лъчи имат много по-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни, но още по-къси са мисловните вьлни. Според своя характер мисловните вълни коренно се различават една от друга; например ако сравним една обикновена и една възвишена мисъл, ще видим, че пьрвата има сравнително малък брой трептения в секунда и дълги вълни, докато при възвишената мисъл е обратно. Как се обяснява обновителното действие на висшите психични състояния върху организма? – При висшите психични състояния човек се издига до състояние, сходно с висшите творчески сили в Природата и ги привлича към себе си. Природата разполага с всички видове сили, но ние претегляме към себе си този вид сили, които съответстват на нашето състояние. При хармонизиране трептенията на човешката душа с трептенията на Всемирното Творческо Същество се образува връзка с космичното всеединство и тогава човек може да разчита на подкрепа от висшите духовни полета. Това е областта на един вече осъзнат мистицизъм: силата на молитвата зависи от Любовта, от Мира и от силното творческо въодушевление да отдадеш сили за делото на Бога. Скоростта на трептенията на вярата надминава всички големи скорости, познати от физиката. Трептенията на Божествената мисъл стоят над всички други трептения, които са само техни вариации или отражения. Достатъчно е болният да възбуди в себе си трептенията на вярата, които ще се свържат с трептения от висшите духовни полета – така ще привлекат енергиите им и те ще реорганизират материята на физическото му тяло. Ето защо Христос пита болния: „Вярваш ли?
към текста >>

Достатъчно е болният да възбуди в себе си трептенията на вярата, които ще се свържат с трептения от висшите духовни полета – така ще привлекат енергиите им и те ще реорганизират материята на физическото му тяло.
Природата разполага с всички видове сили, но ние претегляме към себе си този вид сили, които съответстват на нашето състояние. При хармонизиране трептенията на човешката душа с трептенията на Всемирното Творческо Същество се образува връзка с космичното всеединство и тогава човек може да разчита на подкрепа от висшите духовни полета. Това е областта на един вече осъзнат мистицизъм: силата на молитвата зависи от Любовта, от Мира и от силното творческо въодушевление да отдадеш сили за делото на Бога. Скоростта на трептенията на вярата надминава всички големи скорости, познати от физиката. Трептенията на Божествената мисъл стоят над всички други трептения, които са само техни вариации или отражения. Достатъчно е болният да възбуди в себе си трептенията на вярата, които ще се свържат с трептения от висшите духовни полета – така ще привлекат енергиите им и те ще реорганизират материята на физическото му тяло. Ето защо Христос пита болния: „Вярваш ли? “, т.е. „Можеш ли да възбудиш в себе си трептенията на оня лъч, който Бог е вложил в теб? “ Вярата и Любовта са най-голямата лечебна сила. Там зад главоломните скорости, които не се поддават на никакво въображение, гори Божественото Слънце и облъчва човешките инструменти: мозъка и нервите; така се проявяват незнайните сили на волята и вярата – в това стои силата на Любовта.
към текста >>

Когато човек люби и обича, той се свързва с висшите духовни полета и техните енергии внасят живот.
Ето защо Христос пита болния: „Вярваш ли? “, т.е. „Можеш ли да възбудиш в себе си трептенията на оня лъч, който Бог е вложил в теб? “ Вярата и Любовта са най-голямата лечебна сила. Там зад главоломните скорости, които не се поддават на никакво въображение, гори Божественото Слънце и облъчва човешките инструменти: мозъка и нервите; така се проявяват незнайните сили на волята и вярата – в това стои силата на Любовта. Когато човек люби и обича, той се свързва с висшите духовни полета и техните енергии внасят живот. А когато човек отклони или подпуши в себе си вълните на Любовта и обичта, тогава той не е в състояние да привлича висшите обновителни енергии към себе си и добива предразположение към болести. Думите на Учителя: „Ако не приемем най-малкия елемент на Божествената Любов, ще бъдем изложени на болести, не можем да бъдем здрави. Любовта е първият необходим елемент за здравословното състояние.“ V. Любовта като най-мощен трансформатор „Любовта е най-мощният трансформатор на човешките състояния и носи изобилния живот“ е мисъл, изразена от Учителя, която има обширно значение.
към текста >>

Любовта трансформира не само физическото състояние на организма, но и психическото: тя изменя състоянията на ума, сърцето и волята, тя внася живот не само в организма, но и в духовното измерение на човека, и чрез нея разцъфтяват дарбите, а скръбното състояние се сменя с радостно; тук ние ще я разгледаме във връзка със здравните проблеми.
А когато човек отклони или подпуши в себе си вълните на Любовта и обичта, тогава той не е в състояние да привлича висшите обновителни енергии към себе си и добива предразположение към болести. Думите на Учителя: „Ако не приемем най-малкия елемент на Божествената Любов, ще бъдем изложени на болести, не можем да бъдем здрави. Любовта е първият необходим елемент за здравословното състояние.“ V. Любовта като най-мощен трансформатор „Любовта е най-мощният трансформатор на човешките състояния и носи изобилния живот“ е мисъл, изразена от Учителя, която има обширно значение. Любовта трансформира не само физическото състояние на организма, но и психическото: тя изменя състоянията на ума, сърцето и волята, тя внася живот не само в организма, но и в духовното измерение на човека, и чрез нея разцъфтяват дарбите, а скръбното състояние се сменя с радостно; тук ние ще я разгледаме във връзка със здравните проблеми. Учителя изтъква следното: „Физическият свят има сравнително по-ниски трептения, т.е. той е с по-малка фреквенция. Трептенията на Духовния свят са по-силни, те са с по-голяма фреквенция, а Божественият свят има изключително силни трептения. Човек, за да бъде здрав, трябва да повиши трептенията на тялото си. Докато ви нервират малките работи, докато се тревожите за 5-10 лева, докато ви смущават скъсаните обуща, тесните стаи или всякакви други ежедневни грижи, то вие не можете да бъдете здрави.“
към текста >>

Трептенията на Духовния свят са по-силни, те са с по-голяма фреквенция, а Божественият свят има изключително силни трептения.
V. Любовта като най-мощен трансформатор „Любовта е най-мощният трансформатор на човешките състояния и носи изобилния живот“ е мисъл, изразена от Учителя, която има обширно значение. Любовта трансформира не само физическото състояние на организма, но и психическото: тя изменя състоянията на ума, сърцето и волята, тя внася живот не само в организма, но и в духовното измерение на човека, и чрез нея разцъфтяват дарбите, а скръбното състояние се сменя с радостно; тук ние ще я разгледаме във връзка със здравните проблеми. Учителя изтъква следното: „Физическият свят има сравнително по-ниски трептения, т.е. той е с по-малка фреквенция. Трептенията на Духовния свят са по-силни, те са с по-голяма фреквенция, а Божественият свят има изключително силни трептения. Човек, за да бъде здрав, трябва да повиши трептенията на тялото си. Докато ви нервират малките работи, докато се тревожите за 5-10 лева, докато ви смущават скъсаните обуща, тесните стаи или всякакви други ежедневни грижи, то вие не можете да бъдете здрави.“ Сега ще разгледаме човешкото здраве във връзка със закона за съзвучието или резонанса, наречен още и закон на Хелмхолц. Този закон хвърля светлина върху възприемчивостта, или по-точно към човека се насочват енергии с трептения от всички степени и категории, но той ще възприеме само тези, които са в хармония с неговите състояния, докато към другите ще остане безчувствен. Когато Учителя казва, че последствията на добрите мисли и чувства са добри, а на лошите – лоши, Той изтъква действието на закона за съзвучието.
към текста >>

28. Любовта като образователен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Той е работил там в духа на любовта.
Атмосферата на любовта е най-подходяща среда за това, както за растенията най-подходяща среда представляват светлината, влагата, благоприятната температура и пр. Любовта ражда любов! Любовта на учителя към детето ще роди непременно любовта у последния. Няма същество, което като обикнете, да не разбере любовта, да не е отзивчиво към нея. Ето един трогателен пример за това: Един мой колега ми разказа спомен от своето учителство в едно село. Той е работил там в духа на любовта. Голямо сближение царувало между него и учениците му. Бил обичан от децата. Атмосферата в училището била радостна. На следващата година го преместили на друго място. Веднъж получил писмо от свой бивш ученик в първото село.
към текста >>

Искате ли да бъдете истински учители, приложете любовта като един от новите и мощни образователни методи.” „За да възпитавате хората, трябва да приложите Христовото учение - учението за любовта.
Истинският образователен метод започва с живота, с любовта. Онзи истински метод, който Божествената любов носи, още не е приложен. Любовта, приложена в образованието, е най-силният метод. Няма сила в света, която може да се противи на любовта. И най-упоритите деца отстъпват пред нея. Искате ли да бъдете истински учители, приложете любовта като един от новите и мощни образователни методи.” „За да възпитавате хората, трябва да приложите Христовото учение - учението за любовта. Ако имате някое своенравно дете, направете опит с него и приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно, и ще видите, че след известно време то ще се поправи.” Любовта води към хармония и ред. В нейната светлина всяко немирство и леност изчезват от само себе си.
към текста >>

29. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите.
Днес се рушат старите форми на живота. Този процес е подобен на труда на земеделеца, който разорава със своето рало земята, а самият процес на посаждане семената на новото върху браздите на разораната земя, е творческият процес на доброто. В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.”
към текста >>

България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение към себе си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път.
„Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него. Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас. Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки весело преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.” „Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга. И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.” България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение към себе си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път. Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот. Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.” И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.” И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.” Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение.
към текста >>

Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот.
Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас. Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки весело преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.” „Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга. И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.” България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение към себе си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път. Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот. Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.” И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.” И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.” Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение. Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им.
към текста >>

Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.”
Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки весело преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.” „Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга. И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.” България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение към себе си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път. Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот. Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.” И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.” И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.” Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение. Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им. „И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг.
към текста >>

Той ще остане вечен блян за човечеството, ще бъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений - негов създател, разпространител и осветител.
И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.” И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.” Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение. Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им. „И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг. Той ще остане вечен блян за човечеството, ще бъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений - негов създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворяват нов ред между хората и нова правда на земята.” Излишно е да изтъкваме мнението на редица западни капацитети, които също са подчертали историческата мисия на богомилите. Изобщо, българският дух крие дълбоко в своята природа потенциала на един висш устрем към реформаторство. Този дух в настоящата епоха на преобразование трябва да бъде събуден и отправен по пътя на новите изисквания. Не се съмняваме, че българският народ, който както казахме, сега навлиза в своята златна епоха, ще даде както в миналото, така и сега, своите духовни ценности и усилия, за да изпълни достойно духовната си мисия в историята.
към текста >>

Изобщо, българският дух крие дълбоко в своята природа потенциала на един висш устрем към реформаторство.
Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им. „И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг. Той ще остане вечен блян за човечеството, ще бъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений - негов създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворяват нов ред между хората и нова правда на земята.” Излишно е да изтъкваме мнението на редица западни капацитети, които също са подчертали историческата мисия на богомилите. Изобщо, българският дух крие дълбоко в своята природа потенциала на един висш устрем към реформаторство. Този дух в настоящата епоха на преобразование трябва да бъде събуден и отправен по пътя на новите изисквания. Не се съмняваме, че българският народ, който както казахме, сега навлиза в своята златна епоха, ще даде както в миналото, така и сега, своите духовни ценности и усилия, за да изпълни достойно духовната си мисия в историята. Авторът на настоящия труд „Учителят за образованието” е извършил една ценна работа със събирането на всички живи зрънца по отношение на образованието, които се съхраняват в хилядите беседи на Учителя. Действително, тия живи зрънца, посяти в полето на образованието, не за дълго време биха дали своя богат и сочен плод. Педагогическите идеи на Учителя не са мисли само на един теоретик, а на един мъдрец, който обладава опита на вековете и дълбоко познава глъбините на човешката душа.
към текста >>

Този дух в настоящата епоха на преобразование трябва да бъде събуден и отправен по пътя на новите изисквания.
„И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг. Той ще остане вечен блян за човечеството, ще бъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений - негов създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворяват нов ред между хората и нова правда на земята.” Излишно е да изтъкваме мнението на редица западни капацитети, които също са подчертали историческата мисия на богомилите. Изобщо, българският дух крие дълбоко в своята природа потенциала на един висш устрем към реформаторство. Този дух в настоящата епоха на преобразование трябва да бъде събуден и отправен по пътя на новите изисквания. Не се съмняваме, че българският народ, който както казахме, сега навлиза в своята златна епоха, ще даде както в миналото, така и сега, своите духовни ценности и усилия, за да изпълни достойно духовната си мисия в историята. Авторът на настоящия труд „Учителят за образованието” е извършил една ценна работа със събирането на всички живи зрънца по отношение на образованието, които се съхраняват в хилядите беседи на Учителя. Действително, тия живи зрънца, посяти в полето на образованието, не за дълго време биха дали своя богат и сочен плод. Педагогическите идеи на Учителя не са мисли само на един теоретик, а на един мъдрец, който обладава опита на вековете и дълбоко познава глъбините на човешката душа. Тия идеи, събрани и систематизирани, ще хвърлят светлина в умовете на всички скромни ратници, които работят в полето на образованието.
към текста >>

Не се съмняваме, че българският народ, който както казахме, сега навлиза в своята златна епоха, ще даде както в миналото, така и сега, своите духовни ценности и усилия, за да изпълни достойно духовната си мисия в историята.
Той ще остане вечен блян за човечеството, ще бъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений - негов създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворяват нов ред между хората и нова правда на земята.” Излишно е да изтъкваме мнението на редица западни капацитети, които също са подчертали историческата мисия на богомилите. Изобщо, българският дух крие дълбоко в своята природа потенциала на един висш устрем към реформаторство. Този дух в настоящата епоха на преобразование трябва да бъде събуден и отправен по пътя на новите изисквания. Не се съмняваме, че българският народ, който както казахме, сега навлиза в своята златна епоха, ще даде както в миналото, така и сега, своите духовни ценности и усилия, за да изпълни достойно духовната си мисия в историята. Авторът на настоящия труд „Учителят за образованието” е извършил една ценна работа със събирането на всички живи зрънца по отношение на образованието, които се съхраняват в хилядите беседи на Учителя. Действително, тия живи зрънца, посяти в полето на образованието, не за дълго време биха дали своя богат и сочен плод. Педагогическите идеи на Учителя не са мисли само на един теоретик, а на един мъдрец, който обладава опита на вековете и дълбоко познава глъбините на човешката душа. Тия идеи, събрани и систематизирани, ще хвърлят светлина в умовете на всички скромни ратници, които работят в полето на образованието. Действително, образованието като дейност, която е насочена към облагородяване на детската душа, ще успее да създаде хора на новия свят, на новата ера, която идва да внесе всички необходими преобразования за извеждането на човечеството от настоящите противоречия и за влизането в пътя на истинския прогрес и духовно културно усъвършенстване.
към текста >>

Действително, образованието като дейност, която е насочена към облагородяване на детската душа, ще успее да създаде хора на новия свят, на новата ера, която идва да внесе всички необходими преобразования за извеждането на човечеството от настоящите противоречия и за влизането в пътя на истинския прогрес и духовно културно усъвършенстване.
Не се съмняваме, че българският народ, който както казахме, сега навлиза в своята златна епоха, ще даде както в миналото, така и сега, своите духовни ценности и усилия, за да изпълни достойно духовната си мисия в историята. Авторът на настоящия труд „Учителят за образованието” е извършил една ценна работа със събирането на всички живи зрънца по отношение на образованието, които се съхраняват в хилядите беседи на Учителя. Действително, тия живи зрънца, посяти в полето на образованието, не за дълго време биха дали своя богат и сочен плод. Педагогическите идеи на Учителя не са мисли само на един теоретик, а на един мъдрец, който обладава опита на вековете и дълбоко познава глъбините на човешката душа. Тия идеи, събрани и систематизирани, ще хвърлят светлина в умовете на всички скромни ратници, които работят в полето на образованието. Действително, образованието като дейност, която е насочена към облагородяване на детската душа, ще успее да създаде хора на новия свят, на новата ера, която идва да внесе всички необходими преобразования за извеждането на човечеството от настоящите противоречия и за влизането в пътя на истинския прогрес и духовно културно усъвършенстване. Новата ера, за която сега всички мислят и говорят, ера, която ще даде своя отпечатък както в социалните, стопанските, така и в духовно-културните отношения, налага един нов мироглед в разбиранията на всички хора. Това може да се постигне единствено чрез образованието, което трябва да бъде насочено специално към крехките души на младите поколения. Сега епохата е толкова динамична, че няма място за умувания. Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква идеализмът на младите, идеализъм, който да граничи с възторга на Божественото себеотрицание. В това отношение, на първо място се изисква една непобедима вяра в новото, което иде, от друга страна - един активен, волев интерес да се въдвори социалната справедливост и разумното сътрудничество между хората.
към текста >>

Новата ера, за която сега всички мислят и говорят, ера, която ще даде своя отпечатък както в социалните, стопанските, така и в духовно-културните отношения, налага един нов мироглед в разбиранията на всички хора.
Авторът на настоящия труд „Учителят за образованието” е извършил една ценна работа със събирането на всички живи зрънца по отношение на образованието, които се съхраняват в хилядите беседи на Учителя. Действително, тия живи зрънца, посяти в полето на образованието, не за дълго време биха дали своя богат и сочен плод. Педагогическите идеи на Учителя не са мисли само на един теоретик, а на един мъдрец, който обладава опита на вековете и дълбоко познава глъбините на човешката душа. Тия идеи, събрани и систематизирани, ще хвърлят светлина в умовете на всички скромни ратници, които работят в полето на образованието. Действително, образованието като дейност, която е насочена към облагородяване на детската душа, ще успее да създаде хора на новия свят, на новата ера, която идва да внесе всички необходими преобразования за извеждането на човечеството от настоящите противоречия и за влизането в пътя на истинския прогрес и духовно културно усъвършенстване. Новата ера, за която сега всички мислят и говорят, ера, която ще даде своя отпечатък както в социалните, стопанските, така и в духовно-културните отношения, налага един нов мироглед в разбиранията на всички хора. Това може да се постигне единствено чрез образованието, което трябва да бъде насочено специално към крехките души на младите поколения. Сега епохата е толкова динамична, че няма място за умувания. Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква идеализмът на младите, идеализъм, който да граничи с възторга на Божественото себеотрицание. В това отношение, на първо място се изисква една непобедима вяра в новото, което иде, от друга страна - един активен, волев интерес да се въдвори социалната справедливост и разумното сътрудничество между хората. Или, както казва Учителят: „Нужни са хора със сърца чисти като кристал, умове светли като слънцето, души обширни като вселената и духове единни с Вечното Начало, което е Любов, Мъдрост и Истина.”
към текста >>

Или, както казва Учителят: „Нужни са хора със сърца чисти като кристал, умове светли като слънцето, души обширни като вселената и духове единни с Вечното Начало, което е Любов, Мъдрост и Истина.”
Новата ера, за която сега всички мислят и говорят, ера, която ще даде своя отпечатък както в социалните, стопанските, така и в духовно-културните отношения, налага един нов мироглед в разбиранията на всички хора. Това може да се постигне единствено чрез образованието, което трябва да бъде насочено специално към крехките души на младите поколения. Сега епохата е толкова динамична, че няма място за умувания. Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква идеализмът на младите, идеализъм, който да граничи с възторга на Божественото себеотрицание. В това отношение, на първо място се изисква една непобедима вяра в новото, което иде, от друга страна - един активен, волев интерес да се въдвори социалната справедливост и разумното сътрудничество между хората. Или, както казва Учителят: „Нужни са хора със сърца чисти като кристал, умове светли като слънцето, души обширни като вселената и духове единни с Вечното Начало, което е Любов, Мъдрост и Истина.” Пожелаваме, живите семена на тая книга, посветена на най-благородната обществена дейност - образованието - да попаднат на добра почва, за да израснат и дадат своя плод, както за българския народ, така и за всички други народи. Ние сме уверени, че настоящата книга ще изпълни своето предназначение - да бъде един неугасващ светилник в стръмния, светъл път на човека, който неминуемо ще го изведе в майчинските прегръдки на живата природа, която ще му разкрие своите тайни за един истински разумен живот. д-р Методи Константинов 1 януари 1943, София
към текста >>

30. 03. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Но всъщност Любовта има голямо значение както за духовния живот на човека, така и за неговото здравословно състояние.
Любовта като здравен фактор Някои мислят, че Любовта е нещо отвлечено, едно отношение между душите, което няма нищо общо с обикновения, видимия живот около нас. Казват, че Любовта е нещо вътрешно, едно възвишено състояние на душата и нищо друго. Но всъщност Любовта има голямо значение както за духовния живот на човека, така и за неговото здравословно състояние. Изобщо, можем да кажем, че Любовта създава, твори всички вътрешни и външни условия на човешкия живот. Любовта носи изобилието. Това е закон. Изобилие във всяко отношение. Някой ще запита: „Това отнася ли се и за материални работи?
към текста >>

Учителят ми каза така: „Когато Христос отиде на гроба и каза на Лазаря да стане, той изпрати една велика Любов към него и тази Любов възкреси Лазаря." Христос е казал: „Ако вие следвате моя път, и по-големи чудеса ще правите." Засега нашата любов е още в подрастване и постепенно Христовият Дух ще се вселява в нас.
Един светия, един Учител, който представя висш израз на Любовта, може да лекува, както Христос е лекувал хората. Някой ще каже, че Христос е притежавал някаква тайна сила, с която е лекувал хората. Учителят ми е казал, че не с тайни науки, церемониални формули е лекувал Христос. Той имаше изобилна Любов, с която лекуваше хората. Аз питах Учителя коя е силата, с която Христос възкреси Лазаря. Учителят ми каза така: „Когато Христос отиде на гроба и каза на Лазаря да стане, той изпрати една велика Любов към него и тази Любов възкреси Лазаря." Христос е казал: „Ако вие следвате моя път, и по-големи чудеса ще правите." Засега нашата любов е още в подрастване и постепенно Христовият Дух ще се вселява в нас. Христос възкреси Лазаря по един косвен начин. Тук има една тънкост. Този процес не е механичен. Любовта, която Христос изпрати към Лазаря, събуди в него Любов към Бога и към всички същества. Любовта ражда любов.
към текста >>

Ще му кажете да се лекува с храна, вода, въздух и светлина.
Този процес не е механичен. Любовта, която Христос изпрати към Лазаря, събуди в него Любов към Бога и към всички същества. Любовта ражда любов. Тогава Лазар стана същество на Любовта и тази Любов го възкреси. Как ще излекувате вашия болен приятел? Ще му кажете да се лекува с храна, вода, въздух и светлина. Да прави дълбоки вдишвания, да се пече на слънце и пр. Това са добри средства. По тези известни начини той нека се лекува, но ако е готов, вие му кажете магическия начин. Ще му кажете така: „Опитай Любовта като най-висш лечебен фактор. Възлюби, и ти ще оздравееш." Той ще каже: „Аз обичам този, онзи, но пак съм болен." Кажете му: „Работи, да се издигнеш до висшата степен на Любовта и тогава ще оздравееш." Най-висшият лечебен фактор за излекуването на всички болести е Любовта.
към текста >>

Да възлюби отначало десет души и да ги кредитира всеки ден със своите мисли на духовна помощ и любов.
По тези известни начини той нека се лекува, но ако е готов, вие му кажете магическия начин. Ще му кажете така: „Опитай Любовта като най-висш лечебен фактор. Възлюби, и ти ще оздравееш." Той ще каже: „Аз обичам този, онзи, но пак съм болен." Кажете му: „Работи, да се издигнеш до висшата степен на Любовта и тогава ще оздравееш." Най-висшият лечебен фактор за излекуването на всички болести е Любовта. Болният, за да оздравее, трябва да влезе в света на Любовта. Той трябва да приложи методите за развитието на Любовта. Да възлюби отначало десет души и да ги кредитира всеки ден със своите мисли на духовна помощ и любов. Сутрин да се моли за тях, да им изпраща любовта си, вечер - също. Така да продължава известно време със своите мисли и чувства на свещена любов, и той ще оздравее. Има един друг метод. Учителят го нарича движение в Любовта. Когото срещнеш или за когото помислиш, веднага го възлюби, изпрати към него любовта си.
към текста >>

31. 08.Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

В по-висш смисъл, под „оживяване на природата" се разбира да виждаш Бога във всичко: във вятъра, цветята, камъка, въздуха, светлината и пр., навсякъде да чувствуваш присъствието на Бога.
Девети метод е природата да оживее за тебе. Учителят казва така: „Докато природата не оживее за човека, той не може да разбере Любовта. Какво значи да оживее природата? Това значи за теб природата да стане разумна, навсякъде да виждаш действието на разумни сили. Когато виждаш разумността, която действува навсякъде в природата, тогава ти можеш да дойдеш до Любовта. В по-висш смисъл, под „оживяване на природата" се разбира да виждаш Бога във всичко: във вятъра, цветята, камъка, въздуха, светлината и пр., навсякъде да чувствуваш присъствието на Бога. Тогава ние ще дойдем до Любовта. Десети метод. Веднъж на Рила Учителят даде следния опит: „Изберете си десет души - пет мъже и пет жени, и ги обикнете. Всеки ден изпращайте към тях своите мисли и пожелания. Тази задача се нарича стажуване на Любовта.
към текста >>

Тогава Христовият Дух ще започне да работи в тебе.
Думата „съзерцание" произлиза от зрение, виждане. С твоето въображение живо да си представиш една сцена от Евангелието. Например сватбата в Кана Галилейска, проповедта на планината, лекуването на слепородения и пр. Много живо да си представиш една такава картина, в която ликът на Христа да изпъква ясно на преден план. Третата фаза е, след като си представиш образа на Христа, да се обърнеш към Него и да Му говориш, да Му изкажеш своята любов, благодарност и пр. Тогава Христовият Дух ще започне да работи в тебе. А понеже Христос е Любов, то и Любовта ще се изяви чрез тебе. Този е най-силният метод. Дванадесетият метод е следният. Избери си през деня пет, десет минути за размишление върху Любовта. Този метод се основава на следния окултен закон: Човек за каквото мисли, това става.
към текста >>

Сега иде епохата, когато Христовият Дух ще дойде пак на Земята, като ще се вселява в умовете и сърцата на хората.
Дванадесетият метод е следният. Избери си през деня пет, десет минути за размишление върху Любовта. Този метод се основава на следния окултен закон: Човек за каквото мисли, това става. Ако мислиш постоянно за лоши неща, ще станеш лош. А когато размишляваш всеки ден за Любовта, тези сили на Любовта ще почнат да работят в тебе и ще проявиш Любовта. Сега иде епохата, когато Христовият Дух ще дойде пак на Земята, като ще се вселява в умовете и сърцата на хората. Когато практикуваме дванадесетия метод за развитието на Любовта, ние ще улесним идването на Христа в човешката душа. 15.11.1947 г., Изгрев
към текста >>

32. 14. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Според окултизма всяко нещо, което съществува в природата, е израз на известна разумна сила, на едно духовно начало.
Всичко, което е в природата, ни учи и възпитава. Не само дава знание, но развива и добродетелите у човека. Ние ще кажем по кой начин и специално ще се спрем върху цветовете. Да вземем водата, най-обикновеното нещо, но тя има грамадно възпитателно значение върху човека. Защото, разгледана от окултно гледище, водата не е само материя. Според окултизма всяко нещо, което съществува в природата, е израз на известна разумна сила, на едно духовно начало. Нали казваме, че Бог е навсякъде, следователно Бог е и във водата. Водата е форма на Божията мисъл. Всичко, което виждаме в природата, е форма на Божията мисъл. Ние, като работим с водата, като я пием, мием се, влизаме в контакт по разни начини с нея, гледаме как тече реката, как бликат изворите, така чрез водата ние се свързваме с Божията мисъл. Чрез водата разумната природа възпитава човека.
към текста >>

Чрез въздуха природата също учи човека.
Нали казваме, че Бог е навсякъде, следователно Бог е и във водата. Водата е форма на Божията мисъл. Всичко, което виждаме в природата, е форма на Божията мисъл. Ние, като работим с водата, като я пием, мием се, влизаме в контакт по разни начини с нея, гледаме как тече реката, как бликат изворите, така чрез водата ние се свързваме с Божията мисъл. Чрез водата разумната природа възпитава човека. Чрез въздуха природата също учи човека. От раждането до последния миг на земния живот ние дишаме. Не само ние, но всяко същество трябва да диша. Дишат и растенията, а не само тези същества, които имат бели дробове. При дишането съществата влизат във връзка не само с въздуха като нещо материално, но и с духовното, Божествената мисъл, които се съдържат във въздуха. Така ние постепенно правим крачка напред в нашето развитие.
към текста >>

При дишането съществата влизат във връзка не само с въздуха като нещо материално, но и с духовното, Божествената мисъл, които се съдържат във въздуха.
Чрез водата разумната природа възпитава човека. Чрез въздуха природата също учи човека. От раждането до последния миг на земния живот ние дишаме. Не само ние, но всяко същество трябва да диша. Дишат и растенията, а не само тези същества, които имат бели дробове. При дишането съществата влизат във връзка не само с въздуха като нещо материално, но и с духовното, Божествената мисъл, които се съдържат във въздуха. Така ние постепенно правим крачка напред в нашето развитие. Въздухът и водата не са носители само на Божествената мисъл, но на всички Божествени сили. Един пример как природата възпитава човека. Ето едно цвете пред нас. То спада към семейството на карамфилите.
към текста >>

Въздухът и водата не са носители само на Божествената мисъл, но на всички Божествени сили.
От раждането до последния миг на земния живот ние дишаме. Не само ние, но всяко същество трябва да диша. Дишат и растенията, а не само тези същества, които имат бели дробове. При дишането съществата влизат във връзка не само с въздуха като нещо материално, но и с духовното, Божествената мисъл, които се съдържат във въздуха. Така ние постепенно правим крачка напред в нашето развитие. Въздухът и водата не са носители само на Божествената мисъл, но на всички Божествени сили. Един пример как природата възпитава човека. Ето едно цвете пред нас. То спада към семейството на карамфилите. Когато ние го съзерцаваме, ние се свързваме с известни същества от ангелската йерархия, които организират тези форми. Тези същества са от разни степени на развитие и работят в разни области.
към текста >>

Понеже в тях има и разумни духовни сили, те действуват върху човешкия психичен живот.
Другите са в невидимите светове. Тяхното действие е от по-висш характер. Една основна окултна истина е тази, че всички тези краски зад себе си крият пак една разумност. Те са проява на известни разумни сили, които действуват в природата. Основната идея на тази сказка е, че цветовете не действуват само физически върху човека. Понеже в тях има и разумни духовни сили, те действуват върху човешкия психичен живот. Краските имат психофизиологическо влияние върху човека. Те влияят върху нашето съзнание, ум, сърце и пр. Нека видим какви разумни сили се крият зад всеки цвят. Червеният цвят, особено когато е по-блед и преминава към розовия, изразява любовта. Но има червен цвят от по-долни октави, който действува по-грубо - изразява борбата, разрушението.
към текста >>

Който има силен дух, силна воля, насочена към един висок идеал, към благородното, Божественото, не се сломява от никакви пречки, тогава в неговата аура горе над главата блести виолетовият цвят.
Те означават на каква степен на развитие се намира човекът. Например един интелигентен, умствено развит човек, който разсъждава логически, може да чете и най- трудните философски книги, мъдро разрешава проблемите на живота, около главата на такъв човек жълтият цвят блести с най-ярка светлина. На един религиозен човек голяма част от аурата е заета от синия цвят, от по-чист вид. Ако синият цвят е кален, този човек е религиозен, но фанатик. Ако един човек е любвеобилен, има добро сърце, обича да услужва, да състрадава на хората, тогава в него червеният и розовият цвят взимат по- голяма област. Който има силен дух, силна воля, насочена към един висок идеал, към благородното, Божественото, не се сломява от никакви пречки, тогава в неговата аура горе над главата блести виолетовият цвят. Това показва духовна мощ, сила, насочена към възвишеното. Да кажем, че един човек е страхлив, тогава в неговата аура по-долу има сив цвят. Кафявият цвят е показател на егоизма, а който има злоба, аурата му става черна. Тези цветове на човешката аура постоянно се менят. Христос е знаел с какъв човек е имал работа.
към текста >>

Това показва духовна мощ, сила, насочена към възвишеното.
Например един интелигентен, умствено развит човек, който разсъждава логически, може да чете и най- трудните философски книги, мъдро разрешава проблемите на живота, около главата на такъв човек жълтият цвят блести с най-ярка светлина. На един религиозен човек голяма част от аурата е заета от синия цвят, от по-чист вид. Ако синият цвят е кален, този човек е религиозен, но фанатик. Ако един човек е любвеобилен, има добро сърце, обича да услужва, да състрадава на хората, тогава в него червеният и розовият цвят взимат по- голяма област. Който има силен дух, силна воля, насочена към един висок идеал, към благородното, Божественото, не се сломява от никакви пречки, тогава в неговата аура горе над главата блести виолетовият цвят. Това показва духовна мощ, сила, насочена към възвишеното. Да кажем, че един човек е страхлив, тогава в неговата аура по-долу има сив цвят. Кафявият цвят е показател на егоизма, а който има злоба, аурата му става черна. Тези цветове на човешката аура постоянно се менят. Христос е знаел с какъв човек е имал работа. Той, щом погледнел човека, познавал какъв е.
към текста >>

Белият. Белият цвят е символ на Христовия Дух.
Този жълт цвят може да ободри твоя мозък и твоят ум ще стане готов да възприеме висшето знание и ще има по-голяма светлина да разрешава трудните и сложни проблеми на твоя живот. Представи си, че едно лице има много слабо развита интелигентност, има слаба воля, много е малодушен и мекушав, няма самостоятелност в своя характер. Каквото му кажат хората, вярва и изпълнява. Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля. Кой цвят се получава чрез хармоничното съчетание на седемте цвята? Белият. Белият цвят е символ на Христовия Дух. Когато размишляваме за Христа, хубаво е да си представим, че върху нас се проектира един сноп от бели, диамантени лъчи. Белият цвят е символ още и на хармонията и чистотата. Когато човек иска да възстанови вътрешна хармония в себе си, да се свърже с един висш свят на чистота, той мислено нека си представи, че върху него се проектират бели, диамантени лъчи. Това въздействие е психично. Хората могат да се лекуват, възпитават и развиват душевни качества чрез цветовете - било като се влагат на действието на материалните цветове, или като си ги представят мислено.
към текста >>

Затова ние не смятаме цветовете само като механическо движение на светлината, а познаваме и духовните сили, вложени в тях.
По-светлият оттенък на всеки цвят има по-възвишено въздействие. Седмичните дни имат връзка с цветовете. Понеделник е свързан с червения цвят, вторник - с портокаловия, сряда - с жълтия и т. н. Човек трябва да гледа на цялата природа като изявление на един разумен свят. Чрез цветовете един разумен свят му се изявява. Затова ние не смятаме цветовете само като механическо движение на светлината, а познаваме и духовните сили, вложени в тях. Например виждаш едно жълто цвете, една иглика или глухарче - то говори на твоето подсъзнание. Това жълто цвете ни казва така: „Бъди мъдър, когато взимаш някое решение, обмисляй добре, постъпвай разумно." Когато минаваш покрай незабравката, синчеца или метличината из нивите, те ти говорят така: „Имай вяра във Великото Разумно Начало, което лежи в основата на цялата природа, имай вяра в Бога, във Великата Разумност." Когато минаваш покрай теменугата, тя ти казва: „Не бъди малодушен, не се бой от пречките на живота, бъди смел, събуди в себе си нови сили за борба, за да преодолееш препятствията в живота." Изобщо цялата природа е израз на нещо разумно. За да можем да си представим един душ от лъчи, трябва да имаме две дарби: първо - да можем да концентрираме мислите си и второ - да имаме жива фантазия. Когато живо си представите това, в астралния свят то вече съществува. Това се постига чрез упражнения.
към текста >>

33. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

"Тържествуващите ангели", за които се говори в тази глава, са най-възвишените същества, а "духовете на усъвършенствуваните праведници" са напреднали хора.
Щом е така, тогава какво значение са имали религиите преди Христа? Понеже Христос е централната личност, всички религии идват пак от Него. Сега ще прочетем "Послание към евреите", гл. 12, от 22-ри до 24-ти стих. Там се говори за Бялото Братство във връзка с Христа. "Тържествуващите ангели", за които се говори в тази глава, са най-възвишените същества, а "духовете на усъвършенствуваните праведници" са напреднали хора. Тук се говори за ангелските същества, които работят за еволюцията на човечеството. Всички тия същества, за които се говори в тия стихове, образуват Всемирното Бяло Братство и работят под ръководството на Христа. Всичко, което става в природата, се ръководи от горе, от разумния свят. Човешката история на пръв поглед изглежда хаотична, но в нея има разумно ръководство. Каква мисия са имали основателите на религии?
към текста >>

След Него започва издигането на човечеството към Бога от материалния към духовния свят.
Дава се възможност на човека отново да победи егоизма в себе си и да приеме любовта. Останалата част от кармата ще се плати чрез човешките страдания. Христос е имал за мисия от една страна да трансформира земната аура, а от друга - да донесе на земята силата на любовта. Самият Христос е носител на Любовта. С Неговото идване на земята се дава на човечеството възможност да започне своята еволюция. След Него започва издигането на човечеството към Бога от материалния към духовния свят. Христос е най- пълното, най-висшето изявление на Любовта тук, на земята. Със своята Любов Той облъчва всички същества, както слънцето огрява цветята, дърветата и пр. Под действието на Христовата Любов се събужда любовта в човешката душа. Божествената любов е вложена в човешката душа още при излизането на човечеството от Бога. Любовта на Христа към човечеството дава условия да се разцъфти човешката душа.
към текста >>

Под действието на Христовата Любов се събужда любовта в човешката душа.
Самият Христос е носител на Любовта. С Неговото идване на земята се дава на човечеството възможност да започне своята еволюция. След Него започва издигането на човечеството към Бога от материалния към духовния свят. Христос е най- пълното, най-висшето изявление на Любовта тук, на земята. Със своята Любов Той облъчва всички същества, както слънцето огрява цветята, дърветата и пр. Под действието на Христовата Любов се събужда любовта в човешката душа. Божествената любов е вложена в човешката душа още при излизането на човечеството от Бога. Любовта на Христа към човечеството дава условия да се разцъфти човешката душа. Всички хора, които нямат любовта, проявена в себе си, са мъртви. Те спят, те не са събудени хора. Това, което е направил Христос с възкресението на Лазаря, ще стане с всички хора, с всеки човек.
към текста >>

Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души.
Тъй че, велико бъдеще чака човека. За днешната епоха, във връзка с Христа, Учителят казва: "Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща. Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе. И апостол Павел нали казва на едно място: "Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене." В една беседа Учителят казва така: "Ръката на Христа ще се докосне до ума, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази." Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него.
към текста >>

Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе.
За днешната епоха, във връзка с Христа, Учителят казва: "Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща. Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе. И апостол Павел нали казва на едно място: "Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене." В една беседа Учителят казва така: "Ръката на Христа ще се докосне до ума, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази." Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа.
към текста >>

И апостол Павел нали казва на едно място: "Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене."
Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща. Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе. И апостол Павел нали казва на едно място: "Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене." В една беседа Учителят казва така: "Ръката на Христа ще се докосне до ума, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази." Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент.
към текста >>

В една беседа Учителят казва така: "Ръката на Христа ще се докосне до ума, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази." Това е първото велико нещо, което иде сега.
Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща. Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе. И апостол Павел нали казва на едно място: "Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене." В една беседа Учителят казва така: "Ръката на Христа ще се докосне до ума, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази." Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент. И сега това е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб.
към текста >>

Ако имаш любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе.
Всеки човек, ако иска да напредва, трябва да направи непременно вътрешна връзка с Христа. Веднъж Учителят каза така: "Тези упражнения, които давам сега, ще ви дадат една микроскопическа придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, тогава непременно трябва в своето размишление, молитва, да тури Христа. За да стане това, нужни са две неща. Първо - любов към Христа, едно вътрешно отношение към Него. Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш. Ако имаш любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе. И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа. Едно механическо отношение не помага. Трябва съзнателно, с вяра и любов да направим връзка с Христа. Аз препоръчвам всеки ден да се прочитат десет стиха от Евангелието, да се размишлява за Христа и да си представяте Неговия лик. Този портрет в салона не е истинският, но е най-близко до Него.
към текста >>

Христовият дух работи вътре в подсъзнанието на всеки човек.
Христос се справя със злото в света, но трябва време, да се прояви това действие. Окултната наука казва така: Моментът, когато римският войник е пробол гърдите на Христа с едно копие и изтеклата кръв от тялото на Христа паднала на земята, земната аура била огряна от неговата аура. С това земната аура станала годна за човешкото развитие. Една част от човешката карма, записана в атмосферата дотогава, се ликвидирала. Оттогава човечеството живее вътре в аурата на Христа. Христовият дух работи вътре в подсъзнанието на всеки човек. Който казва, че без Христа човек може да се спаси, той не разбира закона. Учителят цитира две важни изречения на Христа. "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го повика. Никой не може да отиде при Отца, ако аз не му покажа Пътя." Христос, като дойде на земята, обгърна с любовта Си всички хора - и които вярват, и които не вярват.
към текста >>

Тази Христова сила обновява напълно ума, сърцето, душата и духа на човека.
"Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го повика. Никой не може да отиде при Отца, ако аз не му покажа Пътя." Христос, като дойде на земята, обгърна с любовта Си всички хора - и които вярват, и които не вярват. Една светлина вече работи в света чрез идването на Христа. Които вярват, те са възприемчиви към силата на Христа. Тази Христова сила обновява напълно ума, сърцето, душата и духа на човека. Христос казва: "Молете се на Господа на жетвата да изпрати работници." (Жетвата са човешките души, цялото човечество.) От невидимия свят трябва да се пратят работници, които ще се вселят в готовите души и ще работят чрез тях. Значи истинските работници са горе - светлите души. Те повдигат готовите души тук, на земята, за благото на света. Защо Христос плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота.
към текста >>

Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина.
Защо Христос плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получава и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите. Това е плачът на Христа - най-висшият плач. За да видите Христа, вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите.
към текста >>

За да видите Христа, вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите.
Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получава и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите. Това е плачът на Христа - най-висшият плач. За да видите Христа, вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите. Само по този начин може да видите и разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, падали са с лице на земята и след това трябвало ангели да слизат от небето и да ги вдигат. Христос не е човек. Това е едно велико същество, най-великото, което е дошло на земята. Най-великото събитие в историята на цялата планета е идването на Христа.
към текста >>

34. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

По дух те носят характера на този знак.
Работа върху Евангелието на Йоана (Това изложение е направено по беседите и лекциите на Учителя и по общи и частни разговори с Него.) Професор д-р Херман Бек в книгите си "Космичният ритъм В Евангелието на Марка" и "Космичният ритъм В Евангелието на Иоана" изтъква, че в евангелията е изразен космичният ритъм. Например първите стихове от първата глава на Марка по своя характер са под зодиакалния знак Козирог. По дух те носят характера на този знак. Следващите няколко стиха от същата глава са във връзка със знака Водолей. После идат стиховете във връзка със знака Риби. След това се редуват знаците: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Интересно е, че знаците се редуват по същия ред, както са в зодиака. С това се свършва първият кръг, до средата на шеста глава от Евангелието на Марка.
към текста >>

Обаче, който иска да ускори своята еволюция, който иска да направи голяма крачка в духовния път, който иска да вземе няколко стъпала в пътя на своето повдигане, той трябва да размишлява върху Христа, да проучава евангелията и по този начин да направи вътрешна, интимна връзка с Христа.
Всяко цвете в нас ще събуди особена идея. След тая беседа отидох при Учителя и в частен разговор му заговорих по повод на това упражнение. Той каза: "Такива упражнения имат значение. Те допринасят за развитието на душевните сили на човека. Но те имат микроскопически и бавен резултат. Обаче, който иска да ускори своята еволюция, който иска да направи голяма крачка в духовния път, който иска да вземе няколко стъпала в пътя на своето повдигане, той трябва да размишлява върху Христа, да проучава евангелията и по този начин да направи вътрешна, интимна връзка с Христа. Такава работа има силно, дълбоко действие върху човешката душа." Другите основатели на религии са достигнали до по-висока степен на развитие чрез работа върху себе си в миналите прераждания. Обаче Христос не е от човешката еволюция. Той е Божествено същество. Всички религии преди Христа са имали за мисия да подготвят човешкото съзнание, за да разбере Христа, когато Той дойде на земята.
към текста >>

В десета глава от Евангелието на Иоана се споменава за думите Христови: "Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги слушаха.
Действието на Христа в историята на човечеството е още в своето начало. Времето от идването на Христа досега е само подготовление. Това действие на Христа постепенно ще се усилва. Затова Учителят каза веднъж в частен разговор: "В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички народи на земята." Важността на изучаването на евангелията се вижда от следния пример. В десета глава от Евангелието на Иоана се споменава за думите Христови: "Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги слушаха. Аз съм вратата на овцете. Ако влезе някой, ще бъде спасен и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери." Какво значение имат тия думи? Някой ще помисли, че според тия думи всички, които са проповядвали преди Христа, са крадци и разбойници. Така може да помисли онзи, който разсъждава повърхностно. Защото, ако беше вярно това разбиране, ще излезе, че тия думи се отнасят до всички пророци и велики посветени, които дошли преди Христа.
към текста >>

Те се разбират така: Низшите духове, които са господствували в човешката душа досега, са крадци и разбойници.
Някой ще помисли, че според тия думи всички, които са проповядвали преди Христа, са крадци и разбойници. Така може да помисли онзи, който разсъждава повърхностно. Защото, ако беше вярно това разбиране, ще излезе, че тия думи се отнасят до всички пророци и велики посветени, които дошли преди Христа. Това не е вярно, защото Христос на много места цитира Мойсея, Данаила, Исайя и други. Тия думи имат по-дълбоко тълкуване. Те се разбират така: Низшите духове, които са господствували в човешката душа досега, са крадци и разбойници. Те не са водили човека до истинския правилен път, а по един крив път. Затова човечеството е слизало надолу. Свързването с Христа ще освободи човека от влиянието на низшите същества, които са владеели човешката душа, и човек ще почне своя възход. Ето защо свързването с Христа е необходимо за повдигането на човешката душа. Това свързване може да става по много начини.
към текста >>

Орелът е символ на висшия полет на Духа.
Нека кажем няколко думи за важността на работата върху Евангелието на Иоана. Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството. Учителят я нарича Евангелие на Любовта. В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела. Орелът е символ на висшия полет на Духа. Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа. Защо в това Евангелие Иоан е наречен "ученикът, когото обичаше Исус"? Този израз се споменава на много места в Евангелието. Този израз има вътрешен, мистичен смисъл. От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най- голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него.
към текста >>

Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа.
Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството. Учителят я нарича Евангелие на Любовта. В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела. Орелът е символ на висшия полет на Духа. Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа. Защо в това Евангелие Иоан е наречен "ученикът, когото обичаше Исус"? Този израз се споменава на много места в Евангелието. Този израз има вътрешен, мистичен смисъл. От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най- голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него. Значи той е бил най-добър проводник на силите, които са действували в Христа.
към текста >>

От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най- голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него.
Орелът е символ на висшия полет на Духа. Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа. Защо в това Евангелие Иоан е наречен "ученикът, когото обичаше Исус"? Този израз се споменава на много места в Евангелието. Този израз има вътрешен, мистичен смисъл. От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най- голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него. Значи той е бил най-добър проводник на силите, които са действували в Христа. Иоан е получил най-дълбокото посвещение. Нека разгледаме как да се занимава човек с Евангелието на Иоана. Учителят отдава голяма важност на заниманието с евангелията и специално - с Евангелието на Иоана. Такова занимание е път за постижение.
към текста >>

Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите Христови ще почнат да работят в ученика.
Значи той е бил най-добър проводник на силите, които са действували в Христа. Иоан е получил най-дълбокото посвещение. Нека разгледаме как да се занимава човек с Евангелието на Иоана. Учителят отдава голяма важност на заниманието с евангелията и специално - с Евангелието на Иоана. Такова занимание е път за постижение. Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите Христови ще почнат да работят в ученика. Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху Евангелието на Иоана. От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху Евангелието на Иоана от първостепенна важност за напредъка на ученика, работа, която носи изобилни плодове. Това ускорява развитието на дарбите и заложбите на човешката душа. Даже може да кажем, че това е подготовка за посвещение и може да доведе до посвещение. Учителят препоръчва да се проучава Евангелието на Иоана по следния начин.
към текста >>

Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух.
Най-хубаво е да се вземат първите няколко стиха, например 10, от първата глава на Евангелието и всеки ден да се размишлява върху тях в течение на няколко деня - например 10. След това да се вземат следващите няколко стиха от същата глава. Така ще се прави, додето се стигне до края на главата. После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на Евангелието. Това ще вземе повече от една година. Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух. Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху Евангелието на Иоана. За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр. Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът. Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот. Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика.
към текста >>

Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него.
Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието. При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго. За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр. Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: "Не живея аз, но Христос живее в мене." Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: "Човек каквото мисли, такъв става." При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон.
към текста >>

По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него.
При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго. За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр. Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: "Не живея аз, но Христос живее в мене." Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: "Човек каквото мисли, такъв става." При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор.
към текста >>

Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: "Не живея аз, но Христос живее в мене." Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите.
Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: "Не живея аз, но Христос живее в мене." Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: "Човек каквото мисли, такъв става." При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика. Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта. Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика.
към текста >>

Това създава условие за духовни постижения.
Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта. Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика. Любовта на ученика ще става все по- възвишена, по-широка, по-чиста. Така ученикът ще се издигне до висшата проява на любовта. Чрез работа върху Евангелието на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват. Това създава условие за духовни постижения. Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила. Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни. Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване? Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението.
към текста >>

Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила.
Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика. Любовта на ученика ще става все по- възвишена, по-широка, по-чиста. Така ученикът ще се издигне до висшата проява на любовта. Чрез работа върху Евангелието на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват. Това създава условие за духовни постижения. Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила. Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни. Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване? Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението. Първата глава от Евангелието на Иоана почва с тия думи: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
към текста >>

Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване?
Чрез работа върху Евангелието на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват. Това създава условие за духовни постижения. Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила. Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни. Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване? Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението. Първата глава от Евангелието на Иоана почва с тия думи: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана." При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие.
към текста >>

Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението.
Това създава условие за духовни постижения. Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила. Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни. Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване? Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението. Първата глава от Евангелието на Иоана почва с тия думи: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана." При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие. Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили.
към текста >>

" Христос казал: "Вие на кой сте дух, не знаете.
Ще вземем друг пример, за да се види какъв е вътрешният живот на Христа. Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще се опита да вникне в съзнанието на Христа. Друг пример. Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно село не ги приели. Тогава двама от учениците Му казали: "Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби? " Христос казал: "Вие на кой сте дух, не знаете. Защото Син человечески не е дошъл да погуби души човешки, но да ги спаси." От този пример се вижда милосърдието на Христа. Той никога не е правил Своите чудеса освен да помогне на страдащите, а не за слава и пр. Даже на мнозина, които излекувал, казвал: "Да не кажете това никому." Като друг пример нека вземем възкресението на Лазаря. От този пример се вижда колко е могъща Неговата любов, че тя да има сила да възкресява мъртви.
към текста >>

После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина.
" Казва му Петър: "Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Христос му казва: "Паси агънцата ми." Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна. Христос казва (10-та глава от Иоана): "Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода.
към текста >>

Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите.
От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна. Христос казва (10-та глава от Иоана): "Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика.
към текста >>

35. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва цялото поколение да се възпита в този дух.
- Че „онзи свят " хората и сега могат да го живеят. Божието учение трябва да се приложи. Трябва да се молите така: „Научи ме, Господи, как да приложа Божественото Учение". Човек трябва да си изработи план за приложение. Всеки трябва да си избере един начин за приложение. Трябва цялото поколение да се възпита в този дух. Човек трябва да има съзнание, че служи на Бога. Това е хубавото. Сега ще прилагате каквото можете, а другото идва само. Тъмните сили са турили насреща по пътя, по който сте тръгнали, автомати с опулени очи, изкуствени мечки, тигри, змии и ги въртят на пътя ви, за да ви уплашат. А вас да не ви е страх!
към текста >>

Питали го в какво се състои учението Христово.
Ще разрешите основния Въпрос - Любов към Бога. И тогава всичко друго може да се приложи. То е първото нещо! Щом разрешите този, другите въпроси са вече лесни. Толстой е дошъл до една хубава мисъл. Питали го в какво се състои учението Христово. Той отговорил така: „Когато в една бурна нощ потропаме на една врата и не ни приемат, потропаме на втора врата и пак не ни приемат, и още, и още и т. н. - ние все пак да благодарим! Това е Христовото Учение." Ако Бог царува, и не ме приемат хората, трябва да има нещо. Аз не трябва да се ожесточавам. В дадения случай аз треперя от студ, но хиляди същества има още, които са се сгушили в студа - птиченца, мушички, хора...
към текста >>

Това е Христовото Учение." Ако Бог царува, и не ме приемат хората, трябва да има нещо.
Щом разрешите този, другите въпроси са вече лесни. Толстой е дошъл до една хубава мисъл. Питали го в какво се състои учението Христово. Той отговорил така: „Когато в една бурна нощ потропаме на една врата и не ни приемат, потропаме на втора врата и пак не ни приемат, и още, и още и т. н. - ние все пак да благодарим! Това е Христовото Учение." Ако Бог царува, и не ме приемат хората, трябва да има нещо. Аз не трябва да се ожесточавам. В дадения случай аз треперя от студ, но хиляди същества има още, които са се сгушили в студа - птиченца, мушички, хора... Когато станете сутрин, хубаво ще дишате, после хубаво ще мислите и хубаво ще чувствате. И след това Духът ще ви дойде на гости. Има мисли атавистични, които са влезли у вас.
към текста >>

И след това Духът ще ви дойде на гости.
- ние все пак да благодарим! Това е Христовото Учение." Ако Бог царува, и не ме приемат хората, трябва да има нещо. Аз не трябва да се ожесточавам. В дадения случай аз треперя от студ, но хиляди същества има още, които са се сгушили в студа - птиченца, мушички, хора... Когато станете сутрин, хубаво ще дишате, после хубаво ще мислите и хубаво ще чувствате. И след това Духът ще ви дойде на гости. Има мисли атавистични, които са влезли у вас. Понякога с дни и седмици те обсебва някоя отрицателна мисъл. Трябва да се справиш с нея. Сега трябва да се започне една нова страница. Ще отворим нов курс, нов клас за учениците.
към текста >>

- Когато не си имал резултат от храненето по отношение на твоя физически и духовен растеж, тогава не си ял, тогава си внасял отрова в организма си.
Идеята в тези думи е, че занапред ще дойде още по-хубаво пеене, за което сега се подготвяме. Ще бъде, ще бъде! Когато се казва какво ще бъде бъдещето, човек едва може да си представи това. Стана въпрос за храненето. Учителя каза: - Когато не си имал резултат от храненето по отношение на твоя физически и духовен растеж, тогава не си ял, тогава си внасял отрова в организма си. Като ядеш, ще благодариш! Тогава ще растеш. Ще ядеш малко, и то най-чиста храна. Хлябът да е чист, не от брашно, мляно преди 4-5 месеца, но от прясно брашно. Колко болести са от храната!
към текста >>

Казва се: „Не угасяй Духа!
Мечката ще тръгне след теб, ще ти лиже краката. Който те види, ще се чуди, че подир теб са тръгнали четири-пет мечки: значи, има нещо, на което те се подчиняват. - Бог е, на Когото всички се подчиняват. Понеже ние не се подчиняваме на Божия Закон, затова и животните не се подчиняват на нас. Като обичаше един човек, ние събуждаше неговия Господ. Казва се: „Не угасяй Духа! " Този човек е угасил Духа - ти ще запалиш неговата свещ. Трудна наука е това. Вие сте по-готови за нея. Една сестра беше нарисувала витошки пейзаж. Тя показа картината на Учителя.
към текста >>

" Този човек е угасил Духа - ти ще запалиш неговата свещ.
Който те види, ще се чуди, че подир теб са тръгнали четири-пет мечки: значи, има нещо, на което те се подчиняват. - Бог е, на Когото всички се подчиняват. Понеже ние не се подчиняваме на Божия Закон, затова и животните не се подчиняват на нас. Като обичаше един човек, ние събуждаше неговия Господ. Казва се: „Не угасяй Духа! " Този човек е угасил Духа - ти ще запалиш неговата свещ. Трудна наука е това. Вие сте по-готови за нея. Една сестра беше нарисувала витошки пейзаж. Тя показа картината на Учителя. Всички я разгледахме.
към текста >>

36. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Духовните хора трябва да имат пълно единение с Бога.
Аз вчера говорих, че признавам само Бога над мен. Човек построи къща и я направи идол; спечели богатство и го направи идол; роди дете и го направи идол. Това е една фалшива основа. Той трябва да тури като основа на всичко своите отношения към Бога, т. е. към Онзи, който го е създал, комуто дължи живота си. Духовните хора трябва да имат пълно единение с Бога. Виждайте Бога във всичко! Мисълта, която идва от Бога, внася живот и радост. Когато ви дойде такава мисъл, цял ден сте радостни. Всяка друга мисъл не носи радост. Докато човек не е във връзка с Бога, той е в относителната реалност.
към текста >>

А който е намерил духовния живот, е намерил едно съкровище.
Докато човек не е във връзка с Бога, той е в относителната реалност. Това, което постоянно подмладява, е Божественото, а това, което състарява, е човешкото. Когато се подмладяваш, ти си при Бога. Истинското подмладяване стои В това да Влезе човек в целокупния живот. Който е погълнат само от материални работи, е изключен от трапезата. А който е намерил духовния живот, е намерил едно съкровище. Онзи, в когото вярваш, трябва да влиза в теб. Бог е Вътре В теб! Не разваляй онова, което Той прави вътре в теб! Когато се отделяш от Бога, ти се изолираш, а когато държиш в мисълта си Бога, ти се свързваш с Него и Той работи в теб и ти съдейства. В душата на ученика винаги трябва да говори Бог.
към текста >>

Учениците Христови повярваха, че Христос е от Бога излязъл, и Божественото се предаде от Него на тях.
Като мислиш за Бога, ще растеш. Мисълта е от Бога. Казано е: „Ще бъдем научени от Бога". Има начин, по който човек може да се научи от Бога как да мисли. Като искаш да придобиеш знание, най-първо ще имаш желание да разбереш Божиите пътища и като ги разбереш, тогава Бог ще те изпрати при учени хора, те ще те научат на тези подробности, които те изучават. Учениците Христови повярваха, че Христос е от Бога излязъл, и Божественото се предаде от Него на тях. Ако не бяха повярвали, предаването не можеше да стане. Когато се направи връзка, контакт между човека и Бога, Божествената светлина и сила се вливат в човека и той почва да прозира, да разбира нещата, добива по-висше съзнание. По-висшето съзнание се добива чрез контакт с Бога. Ние ще бъдем добре, когато станем проводници, когато Бог чрез нас се изявява. Обаче ние въздействуваме на Божественото - Бог в нас не е свободен, ние Го ограничаваме.
към текста >>

При сегашната женитба не се постига добър резултат, защото хората се влюбват във външното, в мазилката, не правят вътрешна, духовна връзка.
И тогава ще успееш. * Само Любовта устоява на всичко. Външната любов, с която се женят сега хората, е като мазилка. Днес измажеш къщата, но утре мазилката падне. При сегашната женитба не се постига добър резултат, защото хората се влюбват във външното, в мазилката, не правят вътрешна, духовна връзка. Затова тя пада - няма истинска женитба. Кой ти е роднина? - Който люби Бога. Той ти е брат и сестра. Ти не можеш да постигнеш никакъв свой копнеж без Любовта, която произтича от Бога, без онази светлина, която излиза от Бога и без силата, която произтича от Божия Дух.
към текста >>

Ти не можеш да постигнеш никакъв свой копнеж без Любовта, която произтича от Бога, без онази светлина, която излиза от Бога и без силата, която произтича от Божия Дух.
При сегашната женитба не се постига добър резултат, защото хората се влюбват във външното, в мазилката, не правят вътрешна, духовна връзка. Затова тя пада - няма истинска женитба. Кой ти е роднина? - Който люби Бога. Той ти е брат и сестра. Ти не можеш да постигнеш никакъв свой копнеж без Любовта, която произтича от Бога, без онази светлина, която излиза от Бога и без силата, която произтича от Божия Дух. * Причината на греха е много малка. В духовния свят само като си обърнеш гърба към едно същество, ти вече си съгрешил. И като си обърнеш лицето към него, ти си се разкаял и си поправил грешката си. Дръж лицето си обърнато към Бога!
към текста >>

В духовния свят само като си обърнеш гърба към едно същество, ти вече си съгрешил.
- Който люби Бога. Той ти е брат и сестра. Ти не можеш да постигнеш никакъв свой копнеж без Любовта, която произтича от Бога, без онази светлина, която излиза от Бога и без силата, която произтича от Божия Дух. * Причината на греха е много малка. В духовния свят само като си обърнеш гърба към едно същество, ти вече си съгрешил. И като си обърнеш лицето към него, ти си се разкаял и си поправил грешката си. Дръж лицето си обърнато към Бога! Дойде една мъчнотия за човека и той престане да мисли за Бога - обърнал е вече гърба си към Господа. Това е причината за греха. Грехът е резултат от следното: Когато човек не може да разбере Божественото, тогава отрицателните
към текста >>

Но духовен човек значи: от сутрин до вечер да мислиш за Бога, да Го търсиш.
Факирът се концентрира и акулите не идват; престане ли да се концентрира, акулите идват. Факирите са научили изкуството да упражняват въздействие върху животните. При връзка с Бога - Великото Разумно Начало, човек е ограден. Престанеш ли да мислиш за Бога, чувствуваш празнота. Има някои, които търсят Бога, когато са в затруднение. Но духовен човек значи: от сутрин до вечер да мислиш за Бога, да Го търсиш. Това е магията на духовния живот. Животът не е място за забавление. Той е сериозна работа, училище. Животът е много сложно нещо, преплитане на духове, на сили. И не може човек да излезе от тези условия с обикновеното съзнание, а с едно по-високо, Божествено съзнание.
към текста >>

Това е магията на духовния живот.
Факирите са научили изкуството да упражняват въздействие върху животните. При връзка с Бога - Великото Разумно Начало, човек е ограден. Престанеш ли да мислиш за Бога, чувствуваш празнота. Има някои, които търсят Бога, когато са в затруднение. Но духовен човек значи: от сутрин до вечер да мислиш за Бога, да Го търсиш. Това е магията на духовния живот. Животът не е място за забавление. Той е сериозна работа, училище. Животът е много сложно нещо, преплитане на духове, на сили. И не може човек да излезе от тези условия с обикновеното съзнание, а с едно по-високо, Божествено съзнание. И колко е хубаво човек да гледа на живота с по-високо съзнание!
към текста >>

Животът е много сложно нещо, преплитане на духове, на сили.
Има някои, които търсят Бога, когато са в затруднение. Но духовен човек значи: от сутрин до вечер да мислиш за Бога, да Го търсиш. Това е магията на духовния живот. Животът не е място за забавление. Той е сериозна работа, училище. Животът е много сложно нещо, преплитане на духове, на сили. И не може човек да излезе от тези условия с обикновеното съзнание, а с едно по-високо, Божествено съзнание. И колко е хубаво човек да гледа на живота с по-високо съзнание! Понякога вие се чувствате изоставен, усещате се сам. Изкуството е и в тази самота да намерите Божественото. Дето и да си - да намериш Божественото, да чуеш гласа Му: и при извора, и при дърветата - навсякъде!
към текста >>

37. Любовта в новата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

За Любовта на Христа се говори в следния стих: „Който има Духа Христов..." Под „Духа Христов" се разбира Любовта на Христа.
Когато дойде Любовта, тя ще те постави във връзка с напредналите души, с душите, които са като скъпоценните камъни. Божествената любов е вечна и непреривна. При Любовта, в каквато и да е форма, всичко е хубаво. Само че от физическата любов хората очакват това, което тя не може да даде. Физическата любов малко допринася на човека. За Любовта на Христа се говори в следния стих: „Който има Духа Христов..." Под „Духа Христов" се разбира Любовта на Христа. Тепърва хората има да изучават Любовта. Те са в невежество и неразбиране. Християните мислят, че разбират Любовта. Човек, докато не приложи Любовта, не може да я познае. Докато не ядеш от яденето, не може да го познаеш.
към текста >>

38. ХРИСТОС - Боян Боев (1883 – 1963)

Силната страна на Христа, която ни прави впечатление, е следната: Когато беше на кръста, Той каза: „В Твоите ръце предавам Духа Си".
И Аз ще бъда с Вас до скончанието на Века". Ключовете на ада са дадени на Христа. Когато е Въпрос за вашия ад, вътре във Вас, ключът на ада държи Христос, и тогава - отнесете се до Него! А вие търсите да отворите с шперц. С никакъв шперц не можете да отворите. Силната страна на Христа, която ни прави впечатление, е следната: Когато беше на кръста, Той каза: „В Твоите ръце предавам Духа Си". Тук е изразено доверието Му. И най-после каза: „Свърши се". Човек докато не каже: „Свърши се" и „В Твоите ръце предавам духа си", до тогава не е разбрал нещата. * Онези същества, които отклониха евреите да приемат Христа, са същите, които сега причиниха Втората световна война.
към текста >>

Човек докато не каже: „Свърши се" и „В Твоите ръце предавам духа си", до тогава не е разбрал нещата.
А вие търсите да отворите с шперц. С никакъв шперц не можете да отворите. Силната страна на Христа, която ни прави впечатление, е следната: Когато беше на кръста, Той каза: „В Твоите ръце предавам Духа Си". Тук е изразено доверието Му. И най-после каза: „Свърши се". Човек докато не каже: „Свърши се" и „В Твоите ръце предавам духа си", до тогава не е разбрал нещата. * Онези същества, които отклониха евреите да приемат Христа, са същите, които сега причиниха Втората световна война. * На кръста Христос имаше последното изкушение. Тогава дяволът му казваше: „Видя ли сега какво стана с теб?
към текста >>

Хората говорят за страданията Христови, обаче тези страдания са външната страна.
Ако можеше без страдания, Той не би страдал. Заколването на животните за жертва в Мойсеево време беше символ, че Христос трябваше да пострада. Идването на Христа е най-великото събитие в историята на Земята. Другите религии са само подготовка на съзнанието на човечеството за разбиране на Христа. Христос казва: „Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих". Хората говорят за страданията Христови, обаче тези страдания са външната страна. А онова, което даде сила на Христа да изтърпи тези страдания, беше Любовта Му. Пробният камък е Любовта. Това е вътрешната страна. Учениците на Христа са разкрили само второстепенните работи. Същественото, което са знаели, те не са го разкрили на хората.
към текста >>

Ако проявената Христова любов не си я възприел и не си я предал на други, ти не можеш да обичаш Христа.
Пробният камък е Любовта. Това е вътрешната страна. Учениците на Христа са разкрили само второстепенните работи. Същественото, което са знаели, те не са го разкрили на хората. Ти никога не можеш да обичаш Христа, ако Той не те обича. Ако проявената Христова любов не си я възприел и не си я предал на други, ти не можеш да обичаш Христа. Доколкото си приел любовта на Христа и си я предал на другите, толкова е твоята любов към Него. Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец Ми не го е привлякъл." И казва още: „Никой не може да отиде при Отца, ако аз не му покажа пътя". Без Христа не можеш да отидеш при Бога. Само с Христа можеш да отидеш при Бога. Само Христа можем да турим между нас и Бога.
към текста >>

Казано е: „Който има Духа Христов..." - Неговият Дух ще ви научи какво трябва да правите.
Пътят към Бога е Христос. Който не приеме Сина, не може да отиде при Отца. Христос е пътят, който ни Води към Бога. Трябва да има някой, който да ни запознае с Божествения свят и да ни препоръча. Това е Христос. Казано е: „Който има Духа Христов..." - Неговият Дух ще ви научи какво трябва да правите. Духът Христов - това е Новото в света. Един брат каза: - Аз говоря с много същества: с Иларион, с Христа, с Християн Розенкройц, с Макс Хайндел и с други. Учителя каза: - Повече говори с Христа.
към текста >>

Духът Христов - това е Новото в света.
Който не приеме Сина, не може да отиде при Отца. Христос е пътят, който ни Води към Бога. Трябва да има някой, който да ни запознае с Божествения свят и да ни препоръча. Това е Христос. Казано е: „Който има Духа Христов..." - Неговият Дух ще ви научи какво трябва да правите. Духът Христов - това е Новото в света. Един брат каза: - Аз говоря с много същества: с Иларион, с Христа, с Християн Розенкройц, с Макс Хайндел и с други. Учителя каза: - Повече говори с Христа. Човек трябва да счита Христа за Възлюбен и да знае да Му говори, а не да Го занимава с едно и също.
към текста >>

39. Общение с Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако у човек се появи подтик да служи, това е Христовият Дух.
Той е Божествено същество. Христос е Светлината, която работи В цялата природа. - Учителю, Вие казахте в една лекция напоследък, че човек, като си представи картинно сцени от живота на Христа, ще може да ги види реално. - Да, човек да си представи живо сцени от живота на Христа и тогава ще може да види това минало. Това ще улесни и виждането на Христа. Ако у човек се появи подтик да служи, това е Христовият Дух. Тези, които работят за делото Божие, са в интимна връзка с Христа. Така се влиза в интимна връзка с Христа. Когато четете произведенията на учените хора, вие не изучавате само техните книги, но се свързвате и със самите учени, с техните умове и сърца. По същия начин, като изучавате Христовото учение, вие влизате във връзка с Христа. Христос има връзка с тези, които ще образуват шестата раса.
към текста >>

По същия начин, като изучавате Христовото учение, вие влизате във връзка с Христа.
Това ще улесни и виждането на Христа. Ако у човек се появи подтик да служи, това е Христовият Дух. Тези, които работят за делото Божие, са в интимна връзка с Христа. Така се влиза в интимна връзка с Христа. Когато четете произведенията на учените хора, вие не изучавате само техните книги, но се свързвате и със самите учени, с техните умове и сърца. По същия начин, като изучавате Христовото учение, вие влизате във връзка с Христа. Христос има връзка с тези, които ще образуват шестата раса. Христос не е напуснал света. Той работи. Някой казва, че Христос е оставил човечеството. Не е така.
към текста >>

40. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега иде една обща пролет, една обща духовна вълна, която ще засегне всички.
То е многократен процес. Това е крайното, към което се стремим. Също така и изразът „Бъдете съвършени" обозначава многократен процес. Съвременните хора още не живеят, те сега се мъчат. Ние желаем да излезем от мъчението и да почнем да се трудим, а после ще дойдем и до работата. Сега иде една обща пролет, една обща духовна вълна, която ще засегне всички. Само че, които са по-напредна-ли, ще имат повече условия за напредък. Но всички ще придобият нещо. Тази вълна вече се чувства. В целия свят има събудени души. Те всички имат широка мисъл.
към текста >>

Навсякъде се усеща интерес към духовното.
- След няколко десетки години - отговори Учителя. -Преди това ще има един период на чистене. Които разбират, трябва да търпят малко. Красивото е в бъдещето. Нали най-първо сутрин светлината е много мека и като се покаже Слънцето, тя става силна и побеждава. Навсякъде се усеща интерес към духовното. Нови течения изникват на много места - и в Индия, и в Япония. И те проникват навсякъде. Тези, които приемат новите идеи, са напреднали души, подготвени не от сега, а от памти-века. Всички неща са на мястото си. Божественото от всякъде иде, във всички страни.
към текста >>

Всички тези духовни братства оказват влияние.
Тези, които приемат новите идеи, са напреднали души, подготвени не от сега, а от памти-века. Всички неща са на мястото си. Божественото от всякъде иде, във всички страни. Стига да сте готови за работа! Правото сега е на страната на добрите хора. Всички тези духовни братства оказват влияние. Тук, В България, ще се учите на една твърда почва. Ако постигнете нещо тук, хубаво! Без това учение няма изход. Единственото нещо, което ви проповядвам, е да се учите хубаво! Трябва да се изучава това, което се добива при еволюцията.
към текста >>

Настанали са такива благоприятни времена за духовни постижения, че за една година можете да добиете това, което по-рано не бихте могли да добиете за сто и за хиляда години.
Когато свещта на човека е запалена, един ден му трябва, а когато не му е запалена свещта, трябват му хиляда години. Сега е една епоха, когато нещата са кондензирани. Това, което за хиляда години може да се ликвидира, сега само за десет години може да се ликвидира. Затова идат тези големи напрежения и противоречия в сегашната епоха. Всички велики Учители на миналото - Хермес, Орфей, Буда, Мойсей, самият Христос и апостолите - и сега работят, сега най-много работят. Настанали са такива благоприятни времена за духовни постижения, че за една година можете да добиете това, което по-рано не бихте могли да добиете за сто и за хиляда години. Един брат попита: - Учителю, в склада има много беседи непродадени. Какво ще ги правим? - Няма нищо. Ще дойде една духовна вълна и тогава ще бъдат разграбени.
към текста >>

Ще дойде една духовна вълна и тогава ще бъдат разграбени.
Настанали са такива благоприятни времена за духовни постижения, че за една година можете да добиете това, което по-рано не бихте могли да добиете за сто и за хиляда години. Един брат попита: - Учителю, в склада има много беседи непродадени. Какво ще ги правим? - Няма нищо. Ще дойде една духовна вълна и тогава ще бъдат разграбени. Писанието казва: „Ще има гладни години". И ще тичат от къща на къща да търсят Словото. Словото ще се носи във въздуха. След няколко години ще настане голям духовен глад на Земята. В съзнанието на сегашните хора има един нов елемент, старото не ги задоволява.
към текста >>

Словото ще се носи във въздуха.
Какво ще ги правим? - Няма нищо. Ще дойде една духовна вълна и тогава ще бъдат разграбени. Писанието казва: „Ще има гладни години". И ще тичат от къща на къща да търсят Словото. Словото ще се носи във въздуха. След няколко години ще настане голям духовен глад на Земята. В съзнанието на сегашните хора има един нов елемент, старото не ги задоволява. Сегашните хора живеят в един свят на големи противоречия, в който злото царува, а доброто слугува. Сега се създава нов свят, с нов ред и порядък, в който доброто ще царува, а злото ще слугува. Светът е натегнал от ядене и пиене йена заспиване духовно.
към текста >>

След няколко години ще настане голям духовен глад на Земята.
- Няма нищо. Ще дойде една духовна вълна и тогава ще бъдат разграбени. Писанието казва: „Ще има гладни години". И ще тичат от къща на къща да търсят Словото. Словото ще се носи във въздуха. След няколко години ще настане голям духовен глад на Земята. В съзнанието на сегашните хора има един нов елемент, старото не ги задоволява. Сегашните хора живеят в един свят на големи противоречия, в който злото царува, а доброто слугува. Сега се създава нов свят, с нов ред и порядък, в който доброто ще царува, а злото ще слугува. Светът е натегнал от ядене и пиене йена заспиване духовно. А заспиването, немаренето не е хубаво нещо.
към текста >>

Светът е натегнал от ядене и пиене йена заспиване духовно.
Словото ще се носи във въздуха. След няколко години ще настане голям духовен глад на Земята. В съзнанието на сегашните хора има един нов елемент, старото не ги задоволява. Сегашните хора живеят в един свят на големи противоречия, в който злото царува, а доброто слугува. Сега се създава нов свят, с нов ред и порядък, в който доброто ще царува, а злото ще слугува. Светът е натегнал от ядене и пиене йена заспиване духовно. А заспиването, немаренето не е хубаво нещо. Хората сега са на два лагера: онези, които побеждават, се радват на страданията на другите, а другите страдат, понеже не са победили. И В двата случая те не са В пътя на Истината - не се радват за Истината, която трябва да дойде да освободи Всички хора, а се радват на това, което е преходно. Онзи народ, който е алчен, губи и това, което има. Светът ще се оправи, когато Бог се всели и заживее Във Всички хора.
към текста >>

Сега тя излиза от тази област и навлиза в друга, по-духовна, в която живеят по-напреднали същества, отколкото в онези пространства, през които е преминавала досега.
Като се движи В него, Земята получава необходимата енергия за живот. В различните зони на пространството енергиите са различни. За да се развие определена култура на Земята, тя трябва да премине през определена зона на пространството. Същото е и със Слънчевата система. От хиляди години Слънчевата система минава през една област в пространството, която е изпълнена с отрови. Сега тя излиза от тази област и навлиза в друга, по-духовна, в която живеят по-напреднали същества, отколкото в онези пространства, през които е преминавала досега. Навлизането на Слънчевата система в тази област се отразява и върху Земята. Тя влиза в зона с други енергии, нейното движение става възходящо. Ако до сега е „слизала", сега тя се „качва". Затова всеки на Земята, в своето движение, трябва да бъде в хармония с възходящото движение на планетата и на самото Слънце. И всеки, който не се подчинява на този закон, ще изгуби благоприятните условия.
към текста >>

Влизането в тази по-висша, по-духовна сфера ще разшири кръгозора на човечеството за познаване на Природата и ще го направи по-възприемчиво към новите идеи, които сега слизат на Земята.
Сега иде това изключение, но във възходяща посока, в благоприятен смисъл. Това изменение сега, това изключение няма да стане катастрофално, Земята ще се преобрази. Цялата Слънчева система влиза във връзка с нещо по-висше. Изменят се на хората. Новият живот - това е пробуждане на съзнанието. Влизането в тази по-висша, по-духовна сфера ще разшири кръгозора на човечеството за познаване на Природата и ще го направи по-възприемчиво към новите идеи, които сега слизат на Земята. От няколко години ние сме навлезли във Водолей. Това е една мистична епоха. Всички снегове и ледове са започнали да се топят. Главното качество на Водолей е чистотата. Който е попаднал в тази област, той непременно ще бъде пречистен.
към текста >>

Тогава той ще обича всички същества, ще бъде пълен с радост, блаженство и дух на служене.
Иде светла епоха! Иде доброто. Тези събития, които стават, са начало. Това поколение така ще си отиде. Иде космичното съзнание у човека. Тогава той ще обича всички същества, ще бъде пълен с радост, блаженство и дух на служене. Ние сме хората на новия живот. Със стария живот краката ни бяха Вързани, очите ни бяха завързани, ушите и носът ни бяха затворени, а сега са отворени. * Вие сега сте още в болницата, не сте се освободили от нея.
към текста >>

Любовта трябва да изпълни Въздуха.
Вие сега сте още в болницата, не сте се освободили от нея. Хвърлете болничните халати! Казано е: „Които чуят гласа ще станат и ще възкръснат". Питат, по кой начин ще се оправи светът. Ето по кой начин: снеговете и ледовете трябва да се стопят. Любовта трябва да изпълни Въздуха. Сега Влизаш някъде и Виждаш, че целият Въздух е безлюбие. Новото не могат да го донесат нито едните, нито другите от двете страни, които воюват. Новото ще дойде като зазоряване. И да не се мамят, че то ще дойде от тези закони, които правят. Ние трябва да се съобразяваме с новите влияния, с новите закони, които Бог внася в света.
към текста >>

Сега Влизаш някъде и Виждаш, че целият Въздух е безлюбие.
Хвърлете болничните халати! Казано е: „Които чуят гласа ще станат и ще възкръснат". Питат, по кой начин ще се оправи светът. Ето по кой начин: снеговете и ледовете трябва да се стопят. Любовта трябва да изпълни Въздуха. Сега Влизаш някъде и Виждаш, че целият Въздух е безлюбие. Новото не могат да го донесат нито едните, нито другите от двете страни, които воюват. Новото ще дойде като зазоряване. И да не се мамят, че то ще дойде от тези закони, които правят. Ние трябва да се съобразяваме с новите влияния, с новите закони, които Бог внася в света. Този порядък, който сега кове законите против евреите например, е стар порядък.
към текста >>

Те казват: „Кой ще ни отдалечи от любовта Христова?
Всички трябва да се сплотят. Всички трябва да се съгласят в един принцип: от каквото и верую да са, да турят любовта като основа, да се съгласят, че трябва да има любов и братство. Това е общата основа. Дошло е време, когато всички трябва да кажат: „По Бога трябва да живеем." Срамота е за един културен, просветен човек да живее без Божията любов. Апостолите имаха любов и се радваха, че са се удостоили да страдат. Те казват: „Кой ще ни отдалечи от любовта Христова? " Любовта е новото. Някой ще каже: „Ние досега не сме ли имали любов? " Аз говоря за тази любов, която разтопява всички препятствия, отваря всички сърца. Няма трудност, която тя да не може да премахне.
към текста >>

41. 33. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Затова, размишлението върху Христовата Любов трябва да го считате тъй необходимо, както дишането на въздуха.
Вие трябва да различавате човешката любов от Божествената и да не ги смесвате. Трябва значи, в тоя случай да изпълнявате волята Божия. Любовта тогава ще се прояви у нас. Самоотричането, доброволно а не по заповед, води към Любовта. Ангелите само като помислят за Бога отричат се от своето блаженство в рая и слизат на земята да помагат. Затова, размишлението върху Христовата Любов трябва да го считате тъй необходимо, както дишането на въздуха. Знайте, че Любовта на Бога тогава ще мине през Христос и тогава ще дойде чрез Него до вас.
към текста >>

42. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ръководете се от духът си.
Така, че хората сега всичко имат, но нямат Божествената Любов у себе си. Не че тя не съществува в тях, но са я затворили и не и дават път да се прояви. Затова трябва да се научите да обичате хората вътре в себе си и отвън. Във всеки човек има по нещо специфично. Сега прилагайте това, което знаете и това, което е вложено във вас. Ръководете се от духът си. Хората са много несправедливи и спрямо себе си. Вие трябва да се научите, как да служите на другите и да знаете, че има нещо у вас, което никога не трябва да опетните и да Го пазите като зеницата на окото си. Вярата, значи стои над човешкият ум, чрез нея човек чувствува, че има нещо постоянно, на което може да уповава и разчита. Чрез вярата човек разграничава, коя мисъл е права и коя не. Тя се спира на интуицията, чрез нея човек вижда неща, които не се виждат външно и човек вижда нещата.
към текста >>

Страданията са граница за преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към духа.
Страданията неутрализират греха. Те са метод за растеж. Когато хората страдат, стават по-красиви — гласът им става по-мек и приятен, а човек — по-благороден. Тъй че, човек ще трябва да страда дотогава, докато се стопи всичко човешко в него и остане само Божественото. Та макар да се намира в големи страдания, човек трябва да бъде готов на всички изпитания по пътя към Христос — към Бога. Страданията са граница за преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към духа. Страданията правят човека по-чувствителен и тогава той възприема и разбира любовта. Страданията чистят човека, те са път към любовта. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е любовта. Страданията са път към възвишеното в света, любовта, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика симфония, хармония на душата ни. Трябва да правите разлика между мъчение и страдание, а именно: закон е, че при страданието човек се повдига, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил.
към текста >>

Когато съзнанието ни се докосне до Христовия Дух, до Любовта.
Страданията са път към възвишеното в света, любовта, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика симфония, хармония на душата ни. Трябва да правите разлика между мъчение и страдание, а именно: закон е, че при страданието човек се повдига, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Тъй че, колкото е била по-голяма скръбта ви, толкова ще е по-голяма радостта ви, която идва след това. Скръбта и радостта се сменяват една след друга, но ние трябва да се издигнем, до един живот, който е над тях! Когато се повдигнем до по-високо съзнание, да не мислим по физически, ще имаме радост, която никой не може да отнеме. Когато съзнанието ни се докосне до Христовия Дух, до Любовта. Причините за страданията са: 1. Неизпълнение на Божията воля и нарушение на законите My. 2. За изпит, да се види човек доколко е разбрал това, което е научил. 3. За блага, идеи и пр. Но едно трябва да се знае, а именно, че Господ няма да ти допусне повече страдания, отколкото ти е силата.
към текста >>

На планината ще ходите да подишате чист въздух, да се поразходите, да пиете вода, да хапнете, да се помолите, да се порадвате на Слънцето и пр.
Значи, като обичаш, ти правиш това, което Бог иска от тебе, да се прояви Той чрез тебе — ти вършиш волята Божия и правиш нещо, което е угодно на Бога и Бог ще ви се отплати. * * * Хубаво условие е за вас, че при София има Витоша и в това отношение за окултния ученик, тя е незаменима. В Берлин, Лондон, Париж, няма това. В Ню Йорк една улица е дълга 40 км, а от София до Витоша няма 10 км. На планината ще ходите да подишате чист въздух, да се поразходите, да пиете вода, да хапнете, да се помолите, да се порадвате на Слънцето и пр. Всичко, каквото има окултният ученик, да го посвети на Бога, тайно в душата си. Това трябва да бъде идеала му. Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор от който ти черпиш. Когато спазвате Божиите закони, Бог ви благославя и ви дава кредит навсякъде и всички хора ви се радват. Изпитанията ви се дават, за да видите докъде сте дошли.
към текста >>

Щом постоянно променяте любовта си, вие сте във физическия свят; щом правите разлика между хората, вие сте в духовния свят, а в Божествения, то е безопасно.
Когато обичате всички същества, вие имате пълна връзка с Бога, защото Той е във всички буболечки и растения. Вие, докато не намерите доброто у човека, вие не можете да го обичате. Любовта не прави разлика. Слънцето е като образец за това, то грее еднакво на всички, но едни приемат по-малко, а други — повече. Някой ще каже: аз не съм слънце, та да огрявам всичко, но слънцето не огрява цялата Вселена, та и вие огрейте тези, които са около вас. Щом постоянно променяте любовта си, вие сте във физическия свят; щом правите разлика между хората, вие сте в духовния свят, а в Божествения, то е безопасно. Любете като Бога, Неговата Любов е всеопростителна. Ще разширявате любовта си. Обичайте Бога във всички същества, без разлика. Там е спасението ви. Имайте будни души и широка мисъл.
към текста >>

Любовта трябва да изпълни въздуха и от старото да не остане нищо.
Имайте будни души и широка мисъл. Разумните същества ви ръководят и трябва да вървите по техните стъпки. Вие трябва да се радвате, че сте се родили в сегашните времена, когато идва новия живот. Сега пространството е пълно с разумни същества, които постоянно изливат светлина в умовете на хората и нещата се преустройват. Ние значи трябва да се съобразяваме с новите закони, които Бог внася в света. Любовта трябва да изпълни въздуха и от старото да не остане нищо. ИДВА ДОБРОТО! ВЕЧЕ ЗЛОТО ЩЕ МУ СЛУГУВА, А ДОБРОТО ЩЕ ЦАРУВА! Тогава светът ще се оправи, защото Бог ще се всели и ще почне да живее във всички хора. Макар, че сега Бог е във всички хора, т.е. работи в тях, не всички са го приели и той не живее във всички.
към текста >>

Новите хора трябва да имат духовна сила, за да могат да помагат и на другите.
Когато се завърши тази епоха, хората ще претърпят едно видоизменение и всяка плът ще слави Господа. А сега само готовите хора ще приемат това благословение, което идва. Епохата, в която живеем е много важна и трябва да използваме благоприятните условия на живота и да не отлагаме. По-напредналите ще имате повече условия за напредък, но всички ще придобият нещо. Учете хубаво. Новите хора трябва да имат духовна сила, за да могат да помагат и на другите. А силата се дава само на добрите. Сега България е в еволюционната си фаза и тя се издига нагоре, та затова по-скоро това Учение ще се приеме от българите. * * * За душите, в които съзнанието се е пробудило, любовта осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота. Благата на хората са в Божиите ръце.
към текста >>

Бъдете разумни и работете не по буквата на закона, а по духът на нещата.
А силата се дава само на добрите. Сега България е в еволюционната си фаза и тя се издига нагоре, та затова по-скоро това Учение ще се приеме от българите. * * * За душите, в които съзнанието се е пробудило, любовта осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота. Благата на хората са в Божиите ръце. Бъдете разумни и работете не по буквата на закона, а по духът на нещата. Доколко се пробужда съзнанието на човека, той влиза във връзка с по-напреднали и светли Същества. Животът ви е израз на миналото и няма какво да се сърдите сега. Всеки човек сам се е вързал кармично и сега с доброто ще изкупите вашата карма. Борба непрестанна е този наш живот. Не е лесна работа, но в края на краищата победата е на доброто.
към текста >>

Бъдете чисти, защото за Духовния порядък и растеж важно условие е не само вътрешната чистота на мисли и чувства, но и физическата, която е условие, за да има човек и вътрешна чистота.
А не да искате да се отдалечите някъде, така не бива. Трябва да разрешите първия (основния) въпрос — Любов към Бога и после всичко друго можете да приложите, защото другите въпроси са вече лесни. Има посветени, които владеят силите на Природата и мълчат като риба за тях. Когато някой се къпе постоянно, светлите същества имат условия да дойдат при него. През лятото може и всеки ден. Бъдете чисти, защото за Духовния порядък и растеж важно условие е не само вътрешната чистота на мисли и чувства, но и физическата, която е условие, за да има човек и вътрешна чистота. Разширявайте кръга на Любовта си. Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него, той значи трябва да хвърли оръжието и да дойде при тебе. Обичайте Бога и всичко, което Той е създал, за да ви обичат и хората. Закон е, каквото ти казва Господ отвътре, прави го и работите ти ще се оправят. Когато човек спи, остава тялото си и той постоянно се учи как да се излъчва.
към текста >>

Възвишените духове слизат на земята да помагат по свой почин, Великия закон и като опитат противоречията на живота, ще носят тогава нещо светло в себе си и ще бъдат свободни.
При умните — слаби и пр. Първоначално хората са били равни, но сега се раждат различни, понеже през хилядите години някои са дремали, а други са работили — те са надарените сега, понеже в миналото са разработили заложбите си. Вие трябва да имате вяра, понеже минавате през разни условия и мъчнотии. Човек не може да мисли право за другите, ако не ги обича, защото тогава той не може да възприеме Божественото в тях. Вие не трябва да морализирате хората, а трябва да проповядвате законите и принципите, които управляват живота. Възвишените духове слизат на земята да помагат по свой почин, Великия закон и като опитат противоречията на живота, ще носят тогава нещо светло в себе си и ще бъдат свободни. Човек не трябва да се ограничава само с молитва и размишление, но трябва да върши и външна разнообразна работа. Но всякога е най-важно да върши Волята Божия в мисли, чувства и постъпки. Например, като изпраща добри, мощни мисли към човечеството в духа на новите идеи; любов към другите и да събуди хората за новото. Когато някои се намира в големи мъчнотии, изпратете му една добра мисъл и незабелязано оставете до него един ценен подарък или монета, от които той има нужда, а не само да го питате защо плаче и пр. Този, които е радостен, има изобилие и трябва да даде на този, които страда.
към текста >>

Например, като изпраща добри, мощни мисли към човечеството в духа на новите идеи; любов към другите и да събуди хората за новото.
Човек не може да мисли право за другите, ако не ги обича, защото тогава той не може да възприеме Божественото в тях. Вие не трябва да морализирате хората, а трябва да проповядвате законите и принципите, които управляват живота. Възвишените духове слизат на земята да помагат по свой почин, Великия закон и като опитат противоречията на живота, ще носят тогава нещо светло в себе си и ще бъдат свободни. Човек не трябва да се ограничава само с молитва и размишление, но трябва да върши и външна разнообразна работа. Но всякога е най-важно да върши Волята Божия в мисли, чувства и постъпки. Например, като изпраща добри, мощни мисли към човечеството в духа на новите идеи; любов към другите и да събуди хората за новото. Когато някои се намира в големи мъчнотии, изпратете му една добра мисъл и незабелязано оставете до него един ценен подарък или монета, от които той има нужда, а не само да го питате защо плаче и пр. Този, които е радостен, има изобилие и трябва да даде на този, които страда. Трябва да влизате в положението един на друг и да си помагате. Като мислиш за лошите черти на някого, ти усилваш лошото у него и обратно. Това е закон.
към текста >>

При страданията, да не се обезсърчавате и да не падате духом.
Всяка вечер преди да си легнете, ликвидирайте със сметките на живота през деня. Смятайте, че е последния ден и си давайте отчет какво сте спечелили и изгубили през деня. Благодарете и на другия ден, почнете друг живот. Сега имате много задължения, към много хора от миналото и ако на всички, с които се срещате заплатите задълженията си, които имате с тях, то вие сте живели добре. Като дадете на някого, той да не знае, че сте дали, давайте за Господа, за да изпълните длъжността си. При страданията, да не се обезсърчавате и да не падате духом. Човек, като яде вегетарианска храна става по-смел. За да се повдигне човек, той трябва да се смири. Хората са като в едно сънно състояние и като умират се събуждат. Едно наше прераждане е като един ден за Небето. На слънцето живеят ангелите и те изпращат светлина по домове и пр.
към текста >>

От Духовния свят, всякога ни се притичват на помощ и ние трябва да останем верни на онези (Божественото), които ни помагат, защото всякога ще имате нужда от тях.
Човек е недоволен, защото мисли постоянно за неща, които не са реални. Ако човек се движи по Закона на Любовта, то той се движи към добрите условия. При всяка добра постъпка, вие трябва да правите връзка с Бога (Божествения свят). От света, от който сте излезли ви държат отговорни за това, което са ви дали и като направиш добро, печалбата остава за тебе. Хиляди хора трябва да правят добро, за да подбудят и другите да правят добро. От Духовния свят, всякога ни се притичват на помощ и ние трябва да останем верни на онези (Божественото), които ни помагат, защото всякога ще имате нужда от тях. На човека всеки ден му пращат мисли и чувства от Невидимия свят, с които той трябва да работи през деня и ако той ги остави за другия ден, то той губи (отклонява се от пътя си). Трябва всеки ден да долавяте тези мисли и чувства и да работите с тях. Доброто е основата, Справедливостта с нея се гради и Разумността, т.е. да знаем как да се обхождаме. Вземете толкова, колкото торбата ви побира, а давайте всичко, което имате.
към текста >>

Тя засяга, както материалния, така и духовния живот на човека във всички техни области.
Планината, която ни посреща със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите бури и гръмотевици. Човек само трябва да се освободи от ненужните неща и да вижда красивото и хубавото. Любовта създаде света и първия подтик на човека, трябва да бъде да възприеме Любовта. При Любовта всеки човек ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Така че, щастието на човека зависи от Любовта, която има в себе си. Тя засяга, както материалния, така и духовния живот на човека във всички техни области. Само чрез закона на Любовта, човек може да върши нещата правилно, защото човек, който обича не може да върши престъпления. Само при Любовта има равенство. Любовта е здравословното състояние на душата. Тя и дава възможност да се развива и расте. От безлюбието пък произтичат всички противоречия.
към текста >>

През целия живот на човека от дясната му страна върви Бог, а от лявата му страна — злото (тъмен дух), който го дебне.Не питайте защо е така, но знайте само това, че злото може да го избегнете.
Така че, когато искате да направите нещо добро, не се спирайте. По-добре е да направи криво-ляво нещо, отколкото нищо. Злото винаги идва във вид, какъвто човек не е очаквал. Така че, мине ли човек през известни изпитания, друг път те ще бъдат от друг род и т.н., понеже те са предметно учение за човека и затова той трябва да е буден. На Бог му трябват работници безкористни които да работят от Любов, без да мислят за себе си. През целия живот на човека от дясната му страна върви Бог, а от лявата му страна — злото (тъмен дух), който го дебне.Не питайте защо е така, но знайте само това, че злото може да го избегнете. Ти си човекът, който едновременно изпитваш доброто и злото и си вадиш поука. Всеки човек е изложен на изкушения, защото всички трябва да минете през огън, за да се пречистите и поумнеете. Грехът в човека е неподчинение на Разумното (Божественото). Бог изпитва човека, но не го изкушава. Изкушението значи те изкушава да съгрешиш, иска да те подкупи.
към текста >>

Смисълът на живота е да прави човек всичко от Любов към Бога, да изпълни Волята Му, като служи на Бога с ум, сърце, душа и дух.
Събуждайте хората. Не може да служи онзи, който не е учил и който не знае. За да познавате Бога, трябва да се учите на разумно пожертвуване и ако не практикувате самопожертвуванието, то нищо не можете да научите. Жертвата е закон за проява на Любовта, от начало до край. Да предложите Любовта си, това значи да служите на Бога. Смисълът на живота е да прави човек всичко от Любов към Бога, да изпълни Волята Му, като служи на Бога с ум, сърце, душа и дух. Значи, не само да възлюбиш, но и да служиш с Любов. Който живее за другите, той има Любов. Ако си богат, ще запазиш за себе си много малко, а останалото за другите. Всяка работа, която човек извършва, да бъде за Бога. Помогни на приятеля си.
към текста >>

Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото.
Човек, който си е свършил работата за Бога, той минава в по-високо положение. Най-лесното нещо е да служи човек, а най-мъчното е да греши, защото ще плаща. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света. Човек не може да възлюби Бога, ако не работи за НЕГО. * * * Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото. Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после животински характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота. Така любовта ни минава по това колело. Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре. Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания.
към текста >>

Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа.
* * * Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото. Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после животински характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота. Така любовта ни минава по това колело. Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре. Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания. В духовната любов има промени, т.е. усилване и отслабване, а в Божествената, истинската любов, тя е постоянна и има дълбочина в нея, има много повече от това, което проявява. Божествената Любов не е кармична и затова е трайна. Обикновената любов пък е кармична и затова не е устойчива.
към текста >>

В духовната любов има промени, т.е.
Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после животински характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота. Така любовта ни минава по това колело. Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре. Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания. В духовната любов има промени, т.е. усилване и отслабване, а в Божествената, истинската любов, тя е постоянна и има дълбочина в нея, има много повече от това, което проявява. Божествената Любов не е кармична и затова е трайна. Обикновената любов пък е кармична и затова не е устойчива. Любовта на плътта преминава и изчезва (човешката любов), а любовта на Духа вечно пребъдва и постепенно се засилва все повече. В Божествената любов има чистота и светлина.
към текста >>

Любовта на плътта преминава и изчезва (човешката любов), а любовта на Духа вечно пребъдва и постепенно се засилва все повече.
В човешката любов има радост и страдания. В духовната любов има промени, т.е. усилване и отслабване, а в Божествената, истинската любов, тя е постоянна и има дълбочина в нея, има много повече от това, което проявява. Божествената Любов не е кармична и затова е трайна. Обикновената любов пък е кармична и затова не е устойчива. Любовта на плътта преминава и изчезва (човешката любов), а любовта на Духа вечно пребъдва и постепенно се засилва все повече. В Божествената любов има чистота и светлина. Ето защо, човек трябва вече да надрасне физическата (плътската си) любов и да се издигне в по-висшите си форми на любовта. При човешката любов онзи, който обича ограничава другия. Любовта е естествен процес, а влюбването е човешка любов, в която има пресищане, обезсърчение, недоразумение и пр. Тя е временна, тя е любов на страстите, а това не е никаква любов, то е една привидност.
към текста >>

И когато човек има чисти, възвишени стремежи, тогава светлите духове го обикват и работят върху неговото повдигане, за да го подготвят и да се вселят в него.
Тя е временна, тя е любов на страстите, а това не е никаква любов, то е една привидност. По-низшите и по-висшите чувства в човека встъпват в стълкновение. Това е една по-гъста материя на скърби и страдания, които ще усеща, докато се освободи. Знайте, че всяка любов, която произвежда горчиви чувства не е Божествена. При Божествената любов няма противоречия и страдания. И когато човек има чисти, възвишени стремежи, тогава светлите духове го обикват и работят върху неговото повдигане, за да го подготвят и да се вселят в него. В Божествената Любов има три степени: 1. Като обичаш човека, да му дадеш най-необходимото (хляб, ядене, дрехи и пр.), това значи е първото стъпало на обичането. 2. Ще го пратиш на училище и ще го възпитаваш. 3. Ще го направиш талантлив и ще се радваш на успехите и дарбите му (ще го направиш даровит). Сегашната човешка любов е поробване.
към текста >>

Ще трябва да проявим към другите Христовата Любов, така, както Той я е проявил към нас.
Желайте неща, които могат да бъдат достояние на всички. Съединението на хората, това е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. Като проявиш любов към един, ти му помагаш да прояви той любовта си към другите. Бог е проявил Любовта си към Христос, а Бог и Христос — към апостолите и към другите вярващи. Тогава Бог, Христос, апостолите, всички вярващи и всички ние ще проявим Божията Любов навсякъде. Ще трябва да проявим към другите Христовата Любов, така, както Той я е проявил към нас. Ако обичаш само жена си и децата си, утре, като умрат и ти си нещастен. Но, ако обичаш цялото човечество, тогава твоите условия не се губят. Всички ти са така мили и тогава няма да бъдеш нещастен.
към текста >>

43. 22. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е смисълът на думите Христови: "Блажени нищи духом".
Това е приложението. – Кое е новото, което иде сега? – Новото, което иде, е: Всички трябва да бъдем слуги! И това ново съзнание вече се ражда! Това е новата вълна, която ще преобрази света. Това е смисълът на думите Христови: "Блажени нищи духом". Какво е "нищи духом"? "Нищи духом" е оня, който работи, за да уреди работите на всички и себе си оставя последен. Изворът на щастието е в слугуването. – Кое е нужното сега? – Тия нови идеи трябва да преобразят съзнанието на съвременния човек.
към текста >>

Какво е "нищи духом"?
– Кое е новото, което иде сега? – Новото, което иде, е: Всички трябва да бъдем слуги! И това ново съзнание вече се ражда! Това е новата вълна, която ще преобрази света. Това е смисълът на думите Христови: "Блажени нищи духом". Какво е "нищи духом"? "Нищи духом" е оня, който работи, за да уреди работите на всички и себе си оставя последен. Изворът на щастието е в слугуването. – Кое е нужното сега? – Тия нови идеи трябва да преобразят съзнанието на съвременния човек. Народите да се споразумеят и да се считат като членове на един дом, като братя и сестри на едно общочовешко семейство.
към текста >>

"Нищи духом" е оня, който работи, за да уреди работите на всички и себе си оставя последен.
– Новото, което иде, е: Всички трябва да бъдем слуги! И това ново съзнание вече се ражда! Това е новата вълна, която ще преобрази света. Това е смисълът на думите Христови: "Блажени нищи духом". Какво е "нищи духом"? "Нищи духом" е оня, който работи, за да уреди работите на всички и себе си оставя последен. Изворът на щастието е в слугуването. – Кое е нужното сега? – Тия нови идеи трябва да преобразят съзнанието на съвременния човек. Народите да се споразумеят и да се считат като членове на един дом, като братя и сестри на едно общочовешко семейство. В света да ръководят най-добрите и най-умните хора.
към текста >>

Тя принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и на човешкия дух.
– Кой е изворът на музиката? – Божественият свят е свят на вечна хармония. Външния израз на тая хармония аз наричам музика. Някои считат музиката за забавление. Тя има връзка с човешкото съзнание, но не с обикновеното съзнание. Тя принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и на човешкия дух. Музиката представлява красотата и хармонията на човешката душа. Всичко онова хубавото, красивото в света, е свързано с музиката. Като говоря за музикатааз подразбирам проявлението на човешката душа. Великото в света, то е това, което не може да се изрази. Това, което не може да се изрази, то е Духът.
към текста >>

Това, което не може да се изрази, то е Духът.
Тя принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и на човешкия дух. Музиката представлява красотата и хармонията на човешката душа. Всичко онова хубавото, красивото в света, е свързано с музиката. Като говоря за музикатааз подразбирам проявлението на човешката душа. Великото в света, то е това, което не може да се изрази. Това, което не може да се изрази, то е Духът. Духът е изявление на Незнайното. То е първото нещо. То е началото. След това се изявява душата. После идва хармонията, свещеният трепет.
към текста >>

Духът е изявление на Незнайното.
Музиката представлява красотата и хармонията на човешката душа. Всичко онова хубавото, красивото в света, е свързано с музиката. Като говоря за музикатааз подразбирам проявлението на човешката душа. Великото в света, то е това, което не може да се изрази. Това, което не може да се изрази, то е Духът. Духът е изявление на Незнайното. То е първото нещо. То е началото. След това се изявява душата. После идва хармонията, свещеният трепет. На четвърто място е принципът на поляризирането.
към текста >>

За да може да пее човек, той трябва да има отличен ум, сърце, душа и дух.
Правилно да чувствуваш - това е музика. Правилно да постъпваш - това е музика. Добрият човек е музикален. Умният човек е музикален. Силният човек е музикален. За да може да пее човек, той трябва да има отличен ум, сърце, душа и дух. Сърцето ще даде онзи свещен трепет при пението или свиренето. Умът ще даде оная външна хубост на формата. Душата ще даде израз, съдържание, а духът ще даде цена на всичко това. Можеш да свириш механично. А пък може Божествената Душа да участвува.
към текста >>

Душата ще даде израз, съдържание, а духът ще даде цена на всичко това.
Умният човек е музикален. Силният човек е музикален. За да може да пее човек, той трябва да има отличен ум, сърце, душа и дух. Сърцето ще даде онзи свещен трепет при пението или свиренето. Умът ще даде оная външна хубост на формата. Душата ще даде израз, съдържание, а духът ще даде цена на всичко това. Можеш да свириш механично. А пък може Божествената Душа да участвува. Тогава ти влагаш магнетизъм в музиката. – Кои са постиженията на музиката. – По-хубаво средство за успокояване няма от музиката.
към текста >>

44. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

По дух те носят характера на този знак.
Работа върху Евангелието на Иоана (Това изложение е направено по беседите и лекциите на Учителя и по общи и частни разговори с Него.) Професор д-р Херман Бек в книгите си “Космичният ритъм В Евангелието на Марка” и “Космичният ритъм В Евангелието на Иоана” изтъква, че в евангелията е изразен космичният ритъм. Например първите стихове от първата глава на Марка по своя характер са под зодиакалния знак Козирог. По дух те носят характера на този знак. Следващите няколко стиха от същата глава са във връзка със знака Водолей. После идат стиховете във връзка със знака Риби. След това се редуват знаците: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Интересно е, че знаците се редуват по същия ред, както са в зодиака. С това се свършва първият кръг, до средата на шеста глава от Евангелието на Марка.
към текста >>

Обаче, който иска да ускори своята еволюция, който иска да направи голяма крачка в духовния път, който иска да вземе няколко стъпала в пътя на своето повдигане, той трябва да размишлява върху Христа, да проучава евангелията и по този начин да направи вътрешна, интимна връзка с Христа.
Всяко цвете в нас ще събуди особена идея. След тая беседа отидох при Учителя и в частен разговор му заговорих по повод на това упражнение. Той каза: “Такива упражнения имат значение. Те допринасят за развитието на душевните сили на човека. Но те имат микроскопически и бавен резултат. Обаче, който иска да ускори своята еволюция, който иска да направи голяма крачка в духовния път, който иска да вземе няколко стъпала в пътя на своето повдигане, той трябва да размишлява върху Христа, да проучава евангелията и по този начин да направи вътрешна, интимна връзка с Христа. Такава работа има силно, дълбоко действие върху човешката душа.” Другите основатели на религии са достигнали до по-висока степен на развитие чрез работа върху себе си в миналите прераждания. Обаче Христос не е от човешката еволюция. Той е Божествено същество. Всички религии преди Христа са имали за мисия да подготвят човешкото съзнание, за да разбере Христа, когато Той дойде на земята.
към текста >>

В десета глава от Евангелието на Иоана се споменава за думите Христови: “Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги слушаха.
Действието на Христа в историята на човечеството е още в своето начало. Времето от идването на Христа досега е само подготовление. Това действие на Христа постепенно ще се усилва. Затова Учителят каза веднъж в частен разговор: “В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички народи на земята.” Важността на изучаването на евангелията се вижда от следния пример. В десета глава от Евангелието на Иоана се споменава за думите Христови: “Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги слушаха. Аз съм вратата на овцете. Ако влезе някой, ще бъде спасен и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери.” Какво значение имат тия думи? Някой ще помисли, че според тия думи всички, които са проповядвали преди Христа, са крадци и разбойници. Така може да помисли онзи, който разсъждава повърхностно. Защото, ако беше вярно това разбиране, ще излезе, че тия думи се отнасят до всички пророци и велики посветени, които дошли преди Христа.
към текста >>

Те се разбират така: Низшите духове, които са господствували в човешката душа досега, са крадци и разбойници.
Някой ще помисли, че според тия думи всички, които са проповядвали преди Христа, са крадци и разбойници. Така може да помисли онзи, който разсъждава повърхностно. Защото, ако беше вярно това разбиране, ще излезе, че тия думи се отнасят до всички пророци и велики посветени, които дошли преди Христа. Това не е вярно, защото Христос на много места цитира Мойсея, Данаила, Исайя и други. Тия думи имат по-дълбоко тълкуване. Те се разбират така: Низшите духове, които са господствували в човешката душа досега, са крадци и разбойници. Те не са водили човека до истинския правилен път, а по един крив път. Затова човечеството е слизало надолу. Свързването с Христа ще освободи човека от влиянието на низшите същества, които са владеели човешката душа, и човек ще почне своя възход. Ето защо свързването с Христа е необходимо за повдигането на човешката душа. Това свързване може да става по много начини.
към текста >>

Орелът е символ на висшия полет на Духа.
Нека кажем няколко думи за важността на работата върху Евангелието на Иоана. Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството. Учителят я нарича Евангелие на Любовта. В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела. Орелът е символ на висшия полет на Духа. Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа. Защо в това Евангелие Иоан е наречен “ученикът, когото обичаше Исус”? Този израз се споменава на много места в Евангелието. Този израз има вътрешен, мистичен смисъл. От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най-голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него.
към текста >>

Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа.
Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството. Учителят я нарича Евангелие на Любовта. В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела. Орелът е символ на висшия полет на Духа. Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа. Защо в това Евангелие Иоан е наречен “ученикът, когото обичаше Исус”? Този израз се споменава на много места в Евангелието. Този израз има вътрешен, мистичен смисъл. От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най-голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него. Значи той е бил най-добър проводник на силите, които са действували в Христа.
към текста >>

От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най-голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него.
Орелът е символ на висшия полет на Духа. Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа. Защо в това Евангелие Иоан е наречен “ученикът, когото обичаше Исус”? Този израз се споменава на много места в Евангелието. Този израз има вътрешен, мистичен смисъл. От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най-голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него. Значи той е бил най-добър проводник на силите, които са действували в Христа. Иоан е получил най-дълбокото посвещение. Нека разгледаме как да се занимава човек с Евангелието на Иоана. Учителят отдава голяма важност на заниманието с евангелията и специално - с Евангелието на Иоана. Такова занимание е път за постижение.
към текста >>

Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите Христови ще почнат да работят в ученика.
Значи той е бил най-добър проводник на силите, които са действували в Христа. Иоан е получил най-дълбокото посвещение. Нека разгледаме как да се занимава човек с Евангелието на Иоана. Учителят отдава голяма важност на заниманието с евангелията и специално - с Евангелието на Иоана. Такова занимание е път за постижение. Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите Христови ще почнат да работят в ученика. Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху Евангелието на Иоана. От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху Евангелието на Иоана от първостепенна важност за напредъка на ученика, работа, която носи изобилни плодове. Това ускорява развитието на дарбите и заложбите на човешката душа. Даже може да кажем, че това е подготовка за посвещение и може да доведе до посвещение. Учителят препоръчва да се проучава Евангелието на Иоана по следния начин.
към текста >>

Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух.
Най-хубаво е да се вземат първите няколко стиха, например 10, от първата глава на Евангелието и всеки ден да се размишлява върху тях в течение на няколко деня - например 10. След това да се вземат следващите няколко стиха от същата глава. Така ще се прави, додето се стигне до края на главата. После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на Евангелието. Това ще вземе повече от една година. Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух. Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху Евангелието на Иоана. За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр. Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът. Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот. Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика.
към текста >>

Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него.
Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието. При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго. За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр. Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: “Не живея аз, но Христос живее в мене.” Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: “Човек каквото мисли, такъв става.” При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон.
към текста >>

По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него.
При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго. За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр. Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: “Не живея аз, но Христос живее в мене.” Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: “Човек каквото мисли, такъв става.” При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор.
към текста >>

Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: “Не живея аз, но Христос живее в мене.” Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите.
Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: “Не живея аз, но Христос живее в мене.” Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: “Човек каквото мисли, такъв става.” При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика. Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта. Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика.
към текста >>

Това създава условие за духовни постижения.
Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта. Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика. Любовта на ученика ще става все по-възвишена, по-широка, по-чиста. Така ученикът ще се издигне до висшата проява на любовта. Чрез работа върху Евангелието на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват. Това създава условие за духовни постижения. Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила. Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни. Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване? Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението.
към текста >>

Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила.
Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика. Любовта на ученика ще става все по-възвишена, по-широка, по-чиста. Така ученикът ще се издигне до висшата проява на любовта. Чрез работа върху Евангелието на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват. Това създава условие за духовни постижения. Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила. Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни. Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване? Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението. Първата глава от Евангелието на Иоана почва с тия думи: “В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
към текста >>

Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване?
Чрез работа върху Евангелието на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват. Това създава условие за духовни постижения. Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила. Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни. Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване? Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението. Първата глава от Евангелието на Иоана почва с тия думи: “В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана.” При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие.
към текста >>

Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението.
Това създава условие за духовни постижения. Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила. Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни. Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване? Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението. Първата глава от Евангелието на Иоана почва с тия думи: “В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана.” При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие. Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили.
към текста >>

” Христос казал: “Вие на кой сте дух, не знаете.
Ще вземем друг пример, за да се види какъв е вътрешният живот на Христа. Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще се опита да вникне в съзнанието на Христа. Друг пример. Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно село не ги приели. Тогава двама от учениците Му казали: “Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби? ” Христос казал: “Вие на кой сте дух, не знаете. Защото Син человечески не е дошъл да погуби души човешки, но да ги спаси.” От този пример се вижда милосърдието на Христа. Той никога не е правил Своите чудеса освен да помогне на страдащите, а не за слава и пр. Даже на мнозина, които излекувал, казвал: “Да не кажете това никому.” Като друг пример нека вземем възкресението на Лазаря. От този пример се вижда колко е могъща Неговата любов, че тя да има сила да възкресява мъртви.
към текста >>

После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: “Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина.
” Казва му Петър: “Господи, Ти знаеш, че Те обичам.” Христос му казва: “Паси агънцата ми.” Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна. Христос казва (10-та глава от Иоана): “Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: “Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: “И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”, много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода.
към текста >>

Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите.
От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна. Христос казва (10-та глава от Иоана): “Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: “Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: “И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”, много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика.
към текста >>

45. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

“Тържествуващите ангели”, за които се говори в тази глава, са най-възвишените същества, а “духовете на усъвършенствуваните праведници” са напреднали хора.
Щом е така, тогава какво значение са имали религиите преди Христа? Понеже Христос е централната личност, всички религии идват пак от Него. Сега ще прочетем “Послание към евреите”, гл. 12, от 22-ри до 24-ти стих. Там се говори за Бялото Братство във връзка с Христа. “Тържествуващите ангели”, за които се говори в тази глава, са най-възвишените същества, а “духовете на усъвършенствуваните праведници” са напреднали хора. Тук се говори за ангелските същества, които работят за еволюцията на човечеството. Всички тия същества, за които се говори в тия стихове, образуват Всемирното Бяло Братство и работят под ръководството на Христа. Всичко, което става в природата, се ръководи от горе, от разумния свят. Човешката история на пръв поглед изглежда хаотична, но в нея има разумно ръководство. Каква мисия са имали основателите на религии?
към текста >>

След Него започва издигането на човечеството към Бога от материалния към духовния свят.
Дава се възможност на човека отново да победи егоизма в себе си и да приеме любовта. Останалата част от кармата ще се плати чрез човешките страдания. Христос е имал за мисия от една страна да трансформира земната аура, а от друга - да донесе на земята силата на любовта. Самият Христос е носител на Любовта. С Неговото идване на земята се дава на човечеството възможност да започне своята еволюция. След Него започва издигането на човечеството към Бога от материалния към духовния свят. Христос е най-пълното, най-висшето изявление на Любовта тук, на земята. Със своята Любов Той облъчва всички същества, както слънцето огрява цветята, дърветата и пр. Под действието на Христовата Любов се събужда любовта в човешката душа. Божествената любов е вложена в човешката душа още при излизането на човечеството от Бога. Любовта на Христа към човечеството дава условия да се разцъфти човешката душа.
към текста >>

Под действието на Христовата Любов се събужда любовта в човешката душа.
Самият Христос е носител на Любовта. С Неговото идване на земята се дава на човечеството възможност да започне своята еволюция. След Него започва издигането на човечеството към Бога от материалния към духовния свят. Христос е най-пълното, най-висшето изявление на Любовта тук, на земята. Със своята Любов Той облъчва всички същества, както слънцето огрява цветята, дърветата и пр. Под действието на Христовата Любов се събужда любовта в човешката душа. Божествената любов е вложена в човешката душа още при излизането на човечеството от Бога. Любовта на Христа към човечеството дава условия да се разцъфти човешката душа. Всички хора, които нямат любовта, проявена в себе си, са мъртви. Те спят, те не са събудени хора. Това, което е направил Христос с възкресението на Лазаря, ще стане с всички хора, с всеки човек.
към текста >>

Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души.
Тъй че, велико бъдеще чака човека. За днешната епоха, във връзка с Христа, Учителят казва: “Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща. Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе. И апостол Павел нали казва на едно място: “Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене.” В една беседа Учителят казва така: “Ръката на Христа ще се докосне до yма, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази.” Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него.
към текста >>

Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе.
За днешната епоха, във връзка с Христа, Учителят казва: “Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща. Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе. И апостол Павел нали казва на едно място: “Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене.” В една беседа Учителят казва така: “Ръката на Христа ще се докосне до yма, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази.” Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа.
към текста >>

И апостол Павел нали казва на едно място: “Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене.”
Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща. Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе. И апостол Павел нали казва на едно място: “Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене.” В една беседа Учителят казва така: “Ръката на Христа ще се докосне до yма, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази.” Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент.
към текста >>

В една беседа Учителят казва така: “Ръката на Христа ще се докосне до yма, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази.” Това е първото велико нещо, което иде сега.
Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща. Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе. И апостол Павел нали казва на едно място: “Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене.” В една беседа Учителят казва така: “Ръката на Христа ще се докосне до yма, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази.” Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент. И сега това е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб.
към текста >>

Ако имаш любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе.
Всеки човек, ако иска да напредва, трябва да направи непременно вътрешна връзка с Христа. Веднъж Учителят каза така: “Тези упражнения, които давам сега, ще ви дадат една микроскопическа придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, тогава непременно трябва в своето размишление, молитва, да тури Христа. За да стане това, нужни са две неща. Първо - любов към Христа, едно вътрешно отношение към Него. Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш. Ако имаш любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе. И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа. Едно механическо отношение не помага. Трябва съзнателно, с вяра и любов да направим връзка с Христа. Аз препоръчвам всеки ден да се прочитат десет стиха от Евангелието, да се размишлява за Христа и да си представяте Неговия лик. Този портрет в салона не е истинският, но е най-близко до Него.
към текста >>

Христовият дух работи вътре в подсъзнанието на всеки човек.
Христос се справя със злото в света, но трябва време, да се прояви това действие. Окултната наука казва така: Моментът, когато римският войник е пробол гърдите на Христа с едно копие и изтеклата кръв от тялото на Христа паднала на земята, земната аура била огряна от неговата аура. С това земната аура станала годна за човешкото развитие. Една част от човешката карма, записана в атмосферата дотогава, се ликвидирала. Оттогава човечеството живее вътре в аурата на Христа. Христовият дух работи вътре в подсъзнанието на всеки човек. Който казва, че без Христа човек може да се спаси, той не разбира закона. Учителят цитира две важни изречения на Христа. “Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го повика. Никой не може да отиде при Отца, ако аз не му покажа Пътя.” Христос, като дойде на земята, обгърна с любовта Си всички хора - и които вярват, и които не вярват.
към текста >>

Тази Христова сила обновява напълно ума, сърцето, душата и духа на човека.
“Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го повика. Никой не може да отиде при Отца, ако аз не му покажа Пътя.” Христос, като дойде на земята, обгърна с любовта Си всички хора - и които вярват, и които не вярват. Една светлина вече работи в света чрез идването на Христа. Които вярват, те са възприемчиви към силата на Христа. Тази Христова сила обновява напълно ума, сърцето, душата и духа на човека. Христос казва: “Молете се на Господа на жетвата да изпрати работници.” (Жетвата са човешките души, цялото човечество.) От невидимия свят трябва да се пратят работници, които ще се вселят в готовите души и ще работят чрез тях. Значи истинските работници са горе - светлите души. Те повдигат готовите души тук, на земята, за благото на света. Защо Христос плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота.
към текста >>

Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина.
Защо Христос плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получа¬ва и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите. Това е плачът на Христа - най-висшият плач. За да видите Христа, вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите.
към текста >>

За да видите Христа, вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите.
Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получа¬ва и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите. Това е плачът на Христа - най-висшият плач. За да видите Христа, вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите. Само по този начин може да видите и разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, падали са с лице на земята и след това трябвало ангели да слизат от небето и да ги вдигат. Христос не е човек. Това е едно велико същество, най-великото, което е дошло на земята. Най-великото събитие в историята на цялата планета е идването на Христа.
към текста >>

46. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Според окултизма всяко нещо, което съществува в природата, е израз на известна разумна сила, на едно духовно начало.
Всичко, което е в природата, ни учи и възпитава. Не само дава знание, но развива и добродетелите у човека. Ние ще кажем по кой начин и специално ще се спрем върху цветовете. Да вземем водата, най-обикновеното нещо, но тя има грамадно възпитателно значение върху човека. Защото, разгледана от окултно гледище, водата не е само материя. Според окултизма всяко нещо, което съществува в природата, е израз на известна разумна сила, на едно духовно начало. Нали казваме, че Бог е навсякъде, следователно Бог е и във водата. Водата е форма на Божията мисъл. Всичко, което виждаме в природата, е форма на Божията мисъл. Ние, като работим с водата, като я пием, мием се, влизаме в контакт по разни начини с нея, гледаме как тече реката, как бликат изворите, така чрез водата ние се свързваме с Божията мисъл. Чрез водата разумната природа възпитава човека.
към текста >>

Чрез въздуха природата също учи човека.
Нали казваме, че Бог е навсякъде, следователно Бог е и във водата. Водата е форма на Божията мисъл. Всичко, което виждаме в природата, е форма на Божията мисъл. Ние, като работим с водата, като я пием, мием се, влизаме в контакт по разни начини с нея, гледаме как тече реката, как бликат изворите, така чрез водата ние се свързваме с Божията мисъл. Чрез водата разумната природа възпитава човека. Чрез въздуха природата също учи човека. От раждането до последния миг на земния живот ние дишаме. Не само ние, но всяко същество трябва да диша. Дишат и растенията, а не само тези същества, които имат бели дробове. При дишането съществата влизат във връзка не само с въздуха като нещо материално, но и с духовното, Божествената мисъл, които се съдържат във въздуха. Така ние постепенно правим крачка напред в нашето развитие.
към текста >>

При дишането съществата влизат във връзка не само с въздуха като нещо материално, но и с духовното, Божествената мисъл, които се съдържат във въздуха.
Чрез водата разумната природа възпитава човека. Чрез въздуха природата също учи човека. От раждането до последния миг на земния живот ние дишаме. Не само ние, но всяко същество трябва да диша. Дишат и растенията, а не само тези същества, които имат бели дробове. При дишането съществата влизат във връзка не само с въздуха като нещо материално, но и с духовното, Божествената мисъл, които се съдържат във въздуха. Така ние постепенно правим крачка напред в нашето развитие. Въздухът и водата не са носители само на Божествената мисъл, но на всички Божествени сили. Един пример как природата възпитава човека. Ето едно цвете пред нас. То спада към семейството на карамфилите.
към текста >>

Въздухът и водата не са носители само на Божествената мисъл, но на всички Божествени сили.
От раждането до последния миг на земния живот ние дишаме. Не само ние, но всяко същество трябва да диша. Дишат и растенията, а не само тези същества, които имат бели дробове. При дишането съществата влизат във връзка не само с въздуха като нещо материално, но и с духовното, Божествената мисъл, които се съдържат във въздуха. Така ние постепенно правим крачка напред в нашето развитие. Въздухът и водата не са носители само на Божествената мисъл, но на всички Божествени сили. Един пример как природата възпитава човека. Ето едно цвете пред нас. То спада към семейството на карамфилите. Когато ние го съзерцаваме, ние се свързваме с известни същества от ангелската йерархия, които организират тези форми. Тези същества са от разни степени на развитие и работят в разни области.
към текста >>

Понеже в тях има и разумни духовни сили, те действуват върху човешкия психичен живот.
Другите са в невидимите светове. Тяхното действие е от по-висш характер. Една основна окултна истина е тази, че всички тези краски зад себе си крият пак една разумност. Те са проява на известни разумни сили, които действуват в природата. Основната идея на тази сказка е, че цветовете не действуват само физически върху човека. Понеже в тях има и разумни духовни сили, те действуват върху човешкия психичен живот. Краските имат психофизиологическо влияние върху човека. Те влияят върху нашето съзнание, ум, сърце и пр. Нека видим какви разумни сили се крият зад всеки цвят. Червеният цвят, особено когато е по-блед и преминава към розовия, изразява любовта. Но има червен цвят от по-долни октави, който действува по-грубо - изразява борбата, разрушението.
към текста >>

Който има силен дух, силна воля, насочена към един висок идеал, към благородното, Божественото, не се сломява от никакви пречки, тогава в неговата аура горе над главата блести виолетовият цвят.
Те означават на каква степен на развитие се намира човекът. Например един интелигентен, умствено развит човек, който разсъждава логически, може да чете и най-трудните философски книги, мъдро разрешава проблемите на живота, около главата на такъв човек жълтият цвят блести с най-ярка светлина. На един религиозен човек голяма част от аурата е заета от синия цвят, от по-чист вид. Ако синият цвят е кален, този човек е религиозен, но фанатик. Ако един човек е любвеобилен, има добро сърце, обича да услужва, да състрадава на хората, тогава в него червеният и розовият цвят взимат по-голяма област. Който има силен дух, силна воля, насочена към един висок идеал, към благородното, Божественото, не се сломява от никакви пречки, тогава в неговата аура горе над главата блести виолетовият цвят. Това показва духовна мощ, сила, насочена към възвишеното. Да кажем, че един човек е страхлив, тогава в неговата аура по-долу има сив цвят. Кафявият цвят е показател на егоизма, а който има злоба, аурата му става черна. Тези цветове на човешката аура постоянно се менят. Христос е знаел с какъв човек е имал работа.
към текста >>

Това показва духовна мощ, сила, насочена към възвишеното.
Например един интелигентен, умствено развит човек, който разсъждава логически, може да чете и най-трудните философски книги, мъдро разрешава проблемите на живота, около главата на такъв човек жълтият цвят блести с най-ярка светлина. На един религиозен човек голяма част от аурата е заета от синия цвят, от по-чист вид. Ако синият цвят е кален, този човек е религиозен, но фанатик. Ако един човек е любвеобилен, има добро сърце, обича да услужва, да състрадава на хората, тогава в него червеният и розовият цвят взимат по-голяма област. Който има силен дух, силна воля, насочена към един висок идеал, към благородното, Божественото, не се сломява от никакви пречки, тогава в неговата аура горе над главата блести виолетовият цвят. Това показва духовна мощ, сила, насочена към възвишеното. Да кажем, че един човек е страхлив, тогава в неговата аура по-долу има сив цвят. Кафявият цвят е показател на егоизма, а който има злоба, аурата му става черна. Тези цветове на човешката аура постоянно се менят. Христос е знаел с какъв човек е имал работа. Той, щом погледнел човека, познавал какъв е.
към текста >>

Белият. Белият цвят е символ на Христовия Дух.
Този жълт цвят може да ободри твоя мозък и твоят ум ще стане готов да възприеме висшето знание и ще има по-голяма светлина да разрешава трудните и сложни проблеми на твоя живот. Представи си, че едно лице има много слабо развита интелигентност, има слаба воля, много е малодушен и мекушав, няма самостоятелност в своя характер. Каквото му кажат хората, вярва и изпълнява. Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля. Кой цвят се получава чрез хармоничното съчетание на седемте цвята? Белият. Белият цвят е символ на Христовия Дух. Когато размишляваме за Христа, хубаво е да си представим, че върху нас се проектира един сноп от бели, диамантени лъчи. Белият цвят е символ още и на хармонията и чистотата. Когато човек иска да възстанови вътрешна хармония в себе си, да се свърже с един висш свят на чистота, той мислено нека си представи, че върху него се проектират бели, диамантени лъчи. Това въздействие е психично. Хората могат да се лекуват, възпитават и развиват душевни качества чрез цветовете - било като се влагат на действието на материалните цветове, или като си ги представят мислено.
към текста >>

Затова ние не смятаме цветовете само като механическо движение на светлината, а познаваме и духовните сили, вложени в тях.
По-светлият оттенък на всеки цвят има по-възвишено въздействие. Седмичните дни имат връзка с цветовете. Понеделник е свързан с червения цвят, вторник - с портокаловия, сряда - с жълтия и т. н. * Човек трябва да гледа на цялата природа като изявление на един разумен свят. Чрез цветовете един разумен свят му се изявява. Затова ние не смятаме цветовете само като механическо движение на светлината, а познаваме и духовните сили, вложени в тях. Например виждаш едно жълто цвете, една иглика или глухарче - то говори на твоето подсъзнание. Това жълто цвете ни казва така: „Бъди мъдър, когато взимаш някое решение, обмисляй добре, постъпвай разумно.” Когато минаваш покрай незабравката, синчеца или метличината из нивите, те ти говорят така: „Имай вяра във Великото Разумно Начало, което лежи в основата на цялата природа, имай вяра в Бога, във Великата Разумност.” Когато минаваш покрай теменугата, тя ти казва: „Не бъди малодушен, не се бой от пречките на живота, бъди смел, събуди в себе си нови сили за борба, за да преодолееш препятствията в живота.” Изобщо цялата природа е израз на нещо разумно. За да можем да си представим един душ от лъчи, трябва да имаме две дарби: първо - да можем да концентрирамe мислите си и второ - да имаме жива фантазия. Когато живо си представите това, в астралния свят то вече съществува. Това се постига чрез упражнения.
към текста >>

Синият цвят е среда за духовния живот на човека.
Червеният цвят, запример, действува върху аурата на човека, прави го активен. Портокаловият цвят действува върху личния живот на човека, прави го голям индивидуалист. Жълтият цвят дава простор и успокояване на ума. Колкото повече навлизате в тъмните цветове, например тъмносиния, вие усещате тъга, скръб в душата си. Светлите цветове - ясносиният, ясножълтият, действуват успокоително върху нервната система. Синият цвят е среда за духовния живот на човека. Зеленият цвят регулира магнетичните и електричните течения в човешкия организъм. Той е свързан с растенето. Който иска да расте и здрав да бъде, той трябва да се свързва със зеления цвят. Виолетовият цвят има отношение към волята на човека. Като изучавате влиянието на цветовете, започнете по следния ред: понеделник - червения цвят, вторник - портокаловия, сряда - жълтия, четвъртък - зеления, петък - ясносиния, събота - тъмносиния, неделя - виолетовия.”
към текста >>

47. Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

В по-висш смисъл, под „оживяване на природата” се разбира да виждаш Бога във всичко: във вятъра, цветята, камъка, въздуха, светлината и пр., навсякъде да чувствуваш присъствието на Бога.
Девети метод е природата да оживее за тебе. Учителят казва така: „Докато природата не оживее за човека, той не може да разбере Любовта. Какво значи да оживее природата? Това значи за теб природата да стане разумна, навсякъде да виждаш действието на разумни сили. Когато виждаш разумността, която действува навсякъде в природата, тогава ти можеш да дойдеш до Любовта. В по-висш смисъл, под „оживяване на природата” се разбира да виждаш Бога във всичко: във вятъра, цветята, камъка, въздуха, светлината и пр., навсякъде да чувствуваш присъствието на Бога. Тогава ние ще дойдем до Любовта. Десети метод. Веднъж на Рила Учителят даде следния опит: „Изберете си десет души - пет мъже и пет жени, и ги обикнете. Всеки ден изпращайте към тях своите мисли и пожелания. Тази задача се нарича стажуване на Любовта.
към текста >>

Тогава Христовият Дух ще започне да работи в тебе.
Думата „съзерцание” произлиза от зрение, виждане. С твоето въображение живо да си представиш една сцена от Евангелието. Например сватбата в Кана Галилейска, проповедта на планината, лекуването на слепородения и пр. Много живо да си представиш една такава картина, в която ликът на Христа да изпъква ясно на преден план. Третата фаза е, след като си представиш образа на Христа, да се обърнеш към Него и да Му говориш, да Му изкажеш своята любов, благодарност и пр. Тогава Христовият Дух ще започне да работи в тебе. А понеже Христос е Любов, то и Любовта ще се изяви чрез тебе. Този е най-силният метод. Дванадесетият метод е следният. Избери си през деня пет, десет минути за размишление върху Любовта. Този метод се основава на следния окултен закон: Човек за каквото мисли, това става.
към текста >>

Сега иде епохата, когато Христовият Дух ще дойде пак на Земята, като ще се вселява в умовете и сърцата на хората.
Дванадесетият метод е следният. Избери си през деня пет, десет минути за размишление върху Любовта. Този метод се основава на следния окултен закон: Човек за каквото мисли, това става. Ако мислиш постоянно за лоши неща, ще станеш лош. А когато размишляваш всеки ден за Любовта, тези сили на Любовта ще почнат да работят в тебе и ще проявиш Любовта. Сега иде епохата, когато Христовият Дух ще дойде пак на Земята, като ще се вселява в умовете и сърцата на хората. Когато практикуваме дванадесетия метод за развитието на Любовта, ние ще улесним идването на Христа в човешката душа. 15.11.1947 г., Изгрев
към текста >>

48. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Но всъщност Любовта има голямо значение както за духовния живот на човека, така и за неговото здравословно състояние.
Любовта като здравен фактор Някои мислят, че Любовта е нещо отвлечено, едно отношение между душите, което няма нищо общо с обикновения, видимия живот около нас. Казват, че Любовта е нещо вътрешно, едно възвишено състояние на душата и нищо друго. Но всъщност Любовта има голямо значение както за духовния живот на човека, така и за неговото здравословно състояние. Изобщо, можем да кажем, че Любовта създава, твори всички вътрешни и външни условия на човешкия живот. Любовта носи изобилието. Това е закон. Изобилие във всяко отношение. Някой ще запита: „Това отнася ли се и за материални работи?
към текста >>

Учителят ми каза така: „Когато Христос отиде на гроба и каза на Лазаря да стане, той изпрати една велика Любов към него и тази Любов възкреси Лазаря.” Христос е казал: „Ако вие следвате моя път, и по-големи чудеса ще правите.” Засега нашата любов е още в подрастване и постепенно Христовият Дух ще се вселява в нас.
Един светия, един Учител, който представя висш израз на Любовта, може да лекува, както Христос е лекувал хората. Някой ще каже, че Христос е притежавал някаква тайна сила, с която е лекувал хората. Учителят ми е казал, че не с тайни науки, церемониални формули е лекувал Христос. Той имаше изобилна Любов, с която лекуваше хората. Аз питах Учителя коя е силата, с която Христос възкреси Лазаря. Учителят ми каза така: „Когато Христос отиде на гроба и каза на Лазаря да стане, той изпрати една велика Любов към него и тази Любов възкреси Лазаря.” Христос е казал: „Ако вие следвате моя път, и по-големи чудеса ще правите.” Засега нашата любов е още в подрастване и постепенно Христовият Дух ще се вселява в нас. Христос възкреси Лазаря по един косвен начин. Тук има една тънкост. Този процес не е механичен. Любовта, която Христос изпрати към Лазаря, събуди в него Любов към Бога и към всички същества. Любовта ражда любов.
към текста >>

Ще му кажете да се лекува с храна, вода, въздух и светлина.
Този процес не е механичен. Любовта, която Христос изпрати към Лазаря, събуди в него Любов към Бога и към всички същества. Любовта ражда любов. Тогава Лазар стана същество на Любовта и тази Любов го възкреси. Как ще излекувате вашия болен приятел? Ще му кажете да се лекува с храна, вода, въздух и светлина. Да прави дълбоки вдишвания, да се пече на слънце и пр. Това са добри средства. По тези известни начини той нека се лекува, но ако е готов, вие му кажете магическия начин. Ще му кажете така: „Опитай Любовта като най-висш лечебен фактор. Възлюби, и ти ще оздравееш.” Той ще каже: „Аз обичам този, онзи, но пак съм болен.” Кажете му: „Работи, да се издигнеш до висшата степен на Любовта и тогава ще оздравееш.” Най-висшият лечебен фактор за излекуването на всички болести е Любовта.
към текста >>

Да възлюби отначало десет души и да ги кредитира всеки ден със своите мисли на духовна помощ и любов.
По тези известни начини той нека се лекува, но ако е готов, вие му кажете магическия начин. Ще му кажете така: „Опитай Любовта като най-висш лечебен фактор. Възлюби, и ти ще оздравееш.” Той ще каже: „Аз обичам този, онзи, но пак съм болен.” Кажете му: „Работи, да се издигнеш до висшата степен на Любовта и тогава ще оздравееш.” Най-висшият лечебен фактор за излекуването на всички болести е Любовта. Болният, за да оздравее, трябва да влезе в света на Любовта. Той трябва да приложи методите за развитието на Любовта. Да възлюби отначало десет души и да ги кредитира всеки ден със своите мисли на духовна помощ и любов. Сутрин да се моли за тях, да им изпраща любовта си, вечер - също. Така да продължава известно време със своите мисли и чувства на свещена любов, и той ще оздравее. Има един друг метод. Учителят го нарича движение в Любовта. Когото срещнеш или за когото помислиш, веднага го възлюби, изпрати към него любовта си.
към текста >>

49. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

През настъпилите след 1956 година трудни за българската духовност времена стенограмите се съхраняват нелегално и постепенно се дешифрират от Боян Боев (до кончината му през 1964 година) и от друг мъченик на Словото - Борис Николов.
"Изгрев" - селището на "дъновистите" - се евакуира от столицата в с.Мърчаево (на 24 км. югозападно от града). Място на разговорите е домът на Темелко Темелков (ученик-последовател на Учителя Петър Дънов) и околностите на Мърчаево. Боян Боев - един от най-светлите и достойни мъже, които придружават Учителя почти през целия му земен път, присъствува неотклонно край него и през този мърчаевски период и стенографира много разговори. Не след дълго (декември 1944 година) Учителя напуска земята. През настъпилите след 1956 година трудни за българската духовност времена стенограмите се съхраняват нелегално и постепенно се дешифрират от Боян Боев (до кончината му през 1964 година) и от друг мъченик на Словото - Борис Николов. Едва през 1977 година последният съставя "Изворът на доброто". В няколко ръчно отпечатани екземпляра книгата е разпространявана неофициално в България. Блажени са спасителите на записаното Слово; с евангелисткия си подвиг те се благословиха през вековете. За съжаление, в навечерието на настоящото издание не успяхме да осъществим пълноценен контакт с Борис Николов.(Борис Николов не дочака излизането на книгата и прекъсна земния си път през декември 1991 година) Имаме основание да подозираме, че някои от разговорите са стенографирани по време на последните излети на Бялото Братство край Седемте рилски езера, а не в Мърчаево. Този факт, немаловажен като документ, не променя идейната претенция на книгата - да бъде заключителен, обобщаващ акорд на цяло едно Учение.
към текста >>

Но в съзнанието на един индиец, например, личността на духовния Учител има твърде ясен нравствен, та дори и социален статут, докато за рационалното европейско съзнание това е мъгляво и отвлечено понятие, будещо в много българи недоверие и подозрение.
ЗА ЛИЧНОСТТА НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ (12.07.1864 - 27.12.1944). Това е най-деликатното "изкушение", в което може да се препъне читателският интелект. Кой е Петър Дънов - човек като всички нас, философ, проповедник, религиозен реформатор, гений, светия или божество? От висотата на какво говори той своето Слово? Издателите не са в състояние да дадат дефиниция. Но в съзнанието на един индиец, например, личността на духовния Учител има твърде ясен нравствен, та дори и социален статут, докато за рационалното европейско съзнание това е мъгляво и отвлечено понятие, будещо в много българи недоверие и подозрение. Явно "сетивата" за Учител са на последно място интелектуални, затова ще си помогнем с образни внушения от Евангелието. В богоявленската мистерия при река Йордан е описано как тридесет годишният човек Исус влиза във водата и над него слиза Духа като Абсолют, като единна космична субстанция. В акта на това посвещение Исус става Христос - човешка монада (Син Човечески), любовна субстанция за всечовешката психична феноменология. Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът".
към текста >>

В богоявленската мистерия при река Йордан е описано как тридесет годишният човек Исус влиза във водата и над него слиза Духа като Абсолют, като единна космична субстанция.
Кой е Петър Дънов - човек като всички нас, философ, проповедник, религиозен реформатор, гений, светия или божество? От висотата на какво говори той своето Слово? Издателите не са в състояние да дадат дефиниция. Но в съзнанието на един индиец, например, личността на духовния Учител има твърде ясен нравствен, та дори и социален статут, докато за рационалното европейско съзнание това е мъгляво и отвлечено понятие, будещо в много българи недоверие и подозрение. Явно "сетивата" за Учител са на последно място интелектуални, затова ще си помогнем с образни внушения от Евангелието. В богоявленската мистерия при река Йордан е описано как тридесет годишният човек Исус влиза във водата и над него слиза Духа като Абсолют, като единна космична субстанция. В акта на това посвещение Исус става Христос - човешка монада (Син Човечески), любовна субстанция за всечовешката психична феноменология. Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Петър го идентифицира като Христос, а последователите се обръщат към него с "Рави" (Учителю). Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог.
към текста >>

Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог.
В богоявленската мистерия при река Йордан е описано как тридесет годишният човек Исус влиза във водата и над него слиза Духа като Абсолют, като единна космична субстанция. В акта на това посвещение Исус става Христос - човешка монада (Син Човечески), любовна субстанция за всечовешката психична феноменология. Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Петър го идентифицира като Христос, а последователите се обръщат към него с "Рави" (Учителю). Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог. Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията. Разпознаването на собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество. Но ако действително мистичната етимология на понятието "българин" означава "човек, който намира своя Учител", то националното ни "сетиво" за Учителя би трябвало да се схваща като историческа даденост, като все още недостатъчно осъзната национална дарба. ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ. Всеки читател, поне интуитивно, се досеща, че не става дума за обикновено литературно слово, нито за своеобразна семиотична система.
към текста >>

Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията.
В акта на това посвещение Исус става Христос - човешка монада (Син Човечески), любовна субстанция за всечовешката психична феноменология. Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Петър го идентифицира като Христос, а последователите се обръщат към него с "Рави" (Учителю). Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог. Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията. Разпознаването на собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество. Но ако действително мистичната етимология на понятието "българин" означава "човек, който намира своя Учител", то националното ни "сетиво" за Учителя би трябвало да се схваща като историческа даденост, като все още недостатъчно осъзната национална дарба. ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ. Всеки читател, поне интуитивно, се досеща, че не става дума за обикновено литературно слово, нито за своеобразна семиотична система. Не става дума и за някаква спекулативна философия със схоластичен привкус, в която произволно се фиксират чисти понятия и свободно се движат абстрактни съждения.
към текста >>

Разпознаването на собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество.
Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Петър го идентифицира като Христос, а последователите се обръщат към него с "Рави" (Учителю). Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог. Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията. Разпознаването на собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество. Но ако действително мистичната етимология на понятието "българин" означава "човек, който намира своя Учител", то националното ни "сетиво" за Учителя би трябвало да се схваща като историческа даденост, като все още недостатъчно осъзната национална дарба. ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ. Всеки читател, поне интуитивно, се досеща, че не става дума за обикновено литературно слово, нито за своеобразна семиотична система. Не става дума и за някаква спекулативна философия със схоластичен привкус, в която произволно се фиксират чисти понятия и свободно се движат абстрактни съждения. Още по-малко - за традиционен проповеднически коментар върху библейски текстове.
към текста >>

Такъв един поглед е съвсем в духа на европейската християнска култура, респективно философия, които по наше дълбоко убеждение представляват своеобразно "тълкуване" на първия евангелски стих от Йоана "В началото бе Словото".
Не става дума и за някаква спекулативна философия със схоластичен привкус, в която произволно се фиксират чисти понятия и свободно се движат абстрактни съждения. Още по-малко - за традиционен проповеднически коментар върху библейски текстове. За да не се изкушим в Словото, трябва отначало да му признаем една нефонетична, незнакова, дори и немисловна същност. Да върнем етимологичното му тъждество с неоплатоническия Логос, крито чрез своя отвъдсубстанциален и телеологичен живот възстановява "самородността на Битието". С други думи, да признаем творческия потенциал на Словото. Такъв един поглед е съвсем в духа на европейската християнска култура, респективно философия, които по наше дълбоко убеждение представляват своеобразно "тълкуване" на първия евангелски стих от Йоана "В началото бе Словото". И ако накрая изкажем твърдението, че когато един духовен Учител говори, нови психични светове се изграждат, а стари се преустройват, това би било една прекалено явна, но необходима провокация към читателския интелект. Живата, субстанциална същност на Логоса ни заставят да пишем "слово" с главна буква, както и всички останали форми на неговото инобитие. Природа, Слънце, Живот, Сила, Любов, Мъдрост, Истина, Светлина, Първа Причина, Единният, Неизменният, Безграничният, Благославящият и т.н. - това са също така живи, субстанциални светове със своя специфична феноменология. ЗА СТИЛА НА СЛОВОТО.
към текста >>

И ако накрая изкажем твърдението, че когато един духовен Учител говори, нови психични светове се изграждат, а стари се преустройват, това би било една прекалено явна, но необходима провокация към читателския интелект.
Още по-малко - за традиционен проповеднически коментар върху библейски текстове. За да не се изкушим в Словото, трябва отначало да му признаем една нефонетична, незнакова, дори и немисловна същност. Да върнем етимологичното му тъждество с неоплатоническия Логос, крито чрез своя отвъдсубстанциален и телеологичен живот възстановява "самородността на Битието". С други думи, да признаем творческия потенциал на Словото. Такъв един поглед е съвсем в духа на европейската християнска култура, респективно философия, които по наше дълбоко убеждение представляват своеобразно "тълкуване" на първия евангелски стих от Йоана "В началото бе Словото". И ако накрая изкажем твърдението, че когато един духовен Учител говори, нови психични светове се изграждат, а стари се преустройват, това би било една прекалено явна, но необходима провокация към читателския интелект. Живата, субстанциална същност на Логоса ни заставят да пишем "слово" с главна буква, както и всички останали форми на неговото инобитие. Природа, Слънце, Живот, Сила, Любов, Мъдрост, Истина, Светлина, Първа Причина, Единният, Неизменният, Безграничният, Благославящият и т.н. - това са също така живи, субстанциални светове със своя специфична феноменология. ЗА СТИЛА НА СЛОВОТО. Всякакъв стилистичен анализ до голяма степен се обезмисля в гореизложения контекст на Словото.
към текста >>

Духовната мисия на българите и славянството е представена в Словото предимно в културологичен аспект - като съвременен етап в еволюцията на християнската култура.
"Невидимият свят" не е нещото в себе си, защото последното предполага единствено мисленето като гносеология. "Невидимото" също така е феноменален свят, населен с прафеномените на триизмерното. Окултното е присъщия на всички ни априорен релативизъм, който Айнщайн се опита да определи в себе си като "космична религиозност". СЛАВЯНСКАТА МЕСИАНСКА ИДЕЯ В СЛОВОТО. Недопустима е всяка буквална аналогия с православния месианизъм от Соловьов през Достоевски до Бердяев. Духовната мисия на българите и славянството е представена в Словото предимно в културологичен аспект - като съвременен етап в еволюцията на християнската култура. Чувствеността, алтруизмът п добродетелността в народопсихологнята на славяните се приема като необходимо условие за "снемане" на западноевропейския рационализъм. Христовата Любов "става" гносеологичен метод само чрез закона на саможертвата - толкова присъща на абсурдната в очите на модерна Европа руска "революционна есхатология". ЗА КУЛТУРОЛОГИЧНАТА СТОЙНОСТ НА СЛОВОТО. Една неконвенционална теория разглежда културите като своеобразен продукт на дейността на определени Духовни Школи и Учители: Шумерска, Халдейска, Египетска, Юдейска, Гръцка, Римска, Западноевропейска и др. В този контекст по необходимост се налага ясна диференциация между култура и цивилизация, разбира се, без преки аналогии с Освалд Шпенглер.
към текста >>

Христовата Любов "става" гносеологичен метод само чрез закона на саможертвата - толкова присъща на абсурдната в очите на модерна Европа руска "революционна есхатология".
Окултното е присъщия на всички ни априорен релативизъм, който Айнщайн се опита да определи в себе си като "космична религиозност". СЛАВЯНСКАТА МЕСИАНСКА ИДЕЯ В СЛОВОТО. Недопустима е всяка буквална аналогия с православния месианизъм от Соловьов през Достоевски до Бердяев. Духовната мисия на българите и славянството е представена в Словото предимно в културологичен аспект - като съвременен етап в еволюцията на християнската култура. Чувствеността, алтруизмът п добродетелността в народопсихологнята на славяните се приема като необходимо условие за "снемане" на западноевропейския рационализъм. Христовата Любов "става" гносеологичен метод само чрез закона на саможертвата - толкова присъща на абсурдната в очите на модерна Европа руска "революционна есхатология". ЗА КУЛТУРОЛОГИЧНАТА СТОЙНОСТ НА СЛОВОТО. Една неконвенционална теория разглежда културите като своеобразен продукт на дейността на определени Духовни Школи и Учители: Шумерска, Халдейска, Египетска, Юдейска, Гръцка, Римска, Западноевропейска и др. В този контекст по необходимост се налага ясна диференциация между култура и цивилизация, разбира се, без преки аналогии с Освалд Шпенглер. Словото на Учителите в Духовните Школи постепенно се историзира, с други думи - материализира се в социални структури. Всяка култура представлява своеобразен коментар или тълкуване на идейната система, проповядвана в съответна Школа.
към текста >>

Една неконвенционална теория разглежда културите като своеобразен продукт на дейността на определени Духовни Школи и Учители: Шумерска, Халдейска, Египетска, Юдейска, Гръцка, Римска, Западноевропейска и др.
Недопустима е всяка буквална аналогия с православния месианизъм от Соловьов през Достоевски до Бердяев. Духовната мисия на българите и славянството е представена в Словото предимно в културологичен аспект - като съвременен етап в еволюцията на християнската култура. Чувствеността, алтруизмът п добродетелността в народопсихологнята на славяните се приема като необходимо условие за "снемане" на западноевропейския рационализъм. Христовата Любов "става" гносеологичен метод само чрез закона на саможертвата - толкова присъща на абсурдната в очите на модерна Европа руска "революционна есхатология". ЗА КУЛТУРОЛОГИЧНАТА СТОЙНОСТ НА СЛОВОТО. Една неконвенционална теория разглежда културите като своеобразен продукт на дейността на определени Духовни Школи и Учители: Шумерска, Халдейска, Египетска, Юдейска, Гръцка, Римска, Западноевропейска и др. В този контекст по необходимост се налага ясна диференциация между култура и цивилизация, разбира се, без преки аналогии с Освалд Шпенглер. Словото на Учителите в Духовните Школи постепенно се историзира, с други думи - материализира се в социални структури. Всяка култура представлява своеобразен коментар или тълкуване на идейната система, проповядвана в съответна Школа. Има ли феномен в Европейската култура, който да не е тълкуване на Библията? В този смисъл Словото на Учителя Петър Дънов още преди 90 години стана ядро на духовна Школа, а следователно и фундамент на нова култура.
към текста >>

Словото на Учителите в Духовните Школи постепенно се историзира, с други думи - материализира се в социални структури.
Чувствеността, алтруизмът п добродетелността в народопсихологнята на славяните се приема като необходимо условие за "снемане" на западноевропейския рационализъм. Христовата Любов "става" гносеологичен метод само чрез закона на саможертвата - толкова присъща на абсурдната в очите на модерна Европа руска "революционна есхатология". ЗА КУЛТУРОЛОГИЧНАТА СТОЙНОСТ НА СЛОВОТО. Една неконвенционална теория разглежда културите като своеобразен продукт на дейността на определени Духовни Школи и Учители: Шумерска, Халдейска, Египетска, Юдейска, Гръцка, Римска, Западноевропейска и др. В този контекст по необходимост се налага ясна диференциация между култура и цивилизация, разбира се, без преки аналогии с Освалд Шпенглер. Словото на Учителите в Духовните Школи постепенно се историзира, с други думи - материализира се в социални структури. Всяка култура представлява своеобразен коментар или тълкуване на идейната система, проповядвана в съответна Школа. Има ли феномен в Европейската култура, който да не е тълкуване на Библията? В този смисъл Словото на Учителя Петър Дънов още преди 90 години стана ядро на духовна Школа, а следователно и фундамент на нова култура. В тълкуването на Словото трябва да се търсят първите нейни прояви. Тук, струва ни се, завършва "списъкът" на възможните интелектуални "изкушения".
към текста >>

В този смисъл Словото на Учителя Петър Дънов още преди 90 години стана ядро на духовна Школа, а следователно и фундамент на нова култура.
Една неконвенционална теория разглежда културите като своеобразен продукт на дейността на определени Духовни Школи и Учители: Шумерска, Халдейска, Египетска, Юдейска, Гръцка, Римска, Западноевропейска и др. В този контекст по необходимост се налага ясна диференциация между култура и цивилизация, разбира се, без преки аналогии с Освалд Шпенглер. Словото на Учителите в Духовните Школи постепенно се историзира, с други думи - материализира се в социални структури. Всяка култура представлява своеобразен коментар или тълкуване на идейната система, проповядвана в съответна Школа. Има ли феномен в Европейската култура, който да не е тълкуване на Библията? В този смисъл Словото на Учителя Петър Дънов още преди 90 години стана ядро на духовна Школа, а следователно и фундамент на нова култура. В тълкуването на Словото трябва да се търсят първите нейни прояви. Тук, струва ни се, завършва "списъкът" на възможните интелектуални "изкушения". Опитът ни да се идентифицираме със съзнанието на читателя беше продиктуван от благородното опасение, да не би то да "отхвърли камъка, който стана глава на ъгъла". Имаме и второ едно опасение, че написахме поредно интелектуално изкушение. Варна, юли, 1991 година
към текста >>

50. 072 ЛЮБОВТА ЩЕ ОРГАНИЗИРА НОВАТА КУЛТУРА - Боян Боев (1883 – 1963)

В духовния свят се крият причините на нещата.
Не външните условия създават трудности в живота на хората, но вътрешните. Бог е създал тия светове, където хората имат всички условия да живеят. Всичко, каквото искат те, е предвидено. Значи, външни условия има най-благоприятни, а вътрешните условия липсват. Т.е. липсва новото съзнание. В духовния свят се крият причините на нещата. Умът и сърцето ви трябва да преминат от едно състояние в друго. Някои искат да организират хората. Светът е организиран. Всеки човек, чието съзнание е пробудено, принадлежи към този организиран свят. Този свят, чието съзнание не е пробудено, тепърва ще се приготвя да влезе в този организиран свят.
към текста >>

Но трябва да стане и едно духовно подобрение.
Ще видите, че в 10-15 минути или половин час ще имате най-добър оркестър, с най-хубаво изпълнение. Защо? Защото всеки от тях знае отлично своята партитура. Съберете хора, които не разбират нищо от музика, и се опитайте да образувате от тях оркестър. И десет най-видни диригенти да дойдат да ги дирижират, нищо няма да излезе. Хората искат едно физическо подобрение на строя. Но трябва да стане и едно духовно подобрение. Някой казва: "За да се поправи светът, трябва физическо подобрение." Направете опит и ще видите. За какво съзнание говоря? Хората трябва да турят Любовта като основа на Живота и чрез нея да създадат новото съзнание. Страданията на сегашните хора са по-тежки, отколкото през времето на Христа.
към текста >>

Те не прилагат Христовото учение, а учението на далечното минало.
Хората трябва да турят Любовта като основа на Живота и чрез нея да създадат новото съзнание. Страданията на сегашните хора са по-тежки, отколкото през времето на Христа. Разрешението на трудните въпроси е в Любовта. Тя ще дойде в реална, жива форма н ще помете всичко старо. Сегашните европейски страни се намират във фазата на разрушаването. Те не прилагат Христовото учение, а учението на далечното минало. Войната е остатък от най-старите вярвания. Това е старата култура, която се явява в нови форми. Основната ми идея е следната: социалният въпрос се разрешава с Любовта. Как да разрешим социалния въпрос? Заместете безлюбието с Любовта.
към текста >>

51. 132 СЛУЖЕНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

При Йоан Кронщадски дошъл виден учен, духовник и му казва: „Чух, че се отклоняваш от истинското Христово учение.
Намерете онзи човек, който търси Господа и нему говорете. А другият, който играе на хорото, нека си играе. Досега хората са мислили и работили за себе си и затова са дошли до безизходно положение. Ако не изпълните Волята Божия както трябва, прекъсвате връзката си с Бога. Човек като остави Господа, идват главоболия, тревоги, болести и грижи. При Йоан Кронщадски дошъл виден учен, духовник и му казва: „Чух, че се отклоняваш от истинското Христово учение. Забранявам ти да говориш.” Йоан Кронщадски казал: „Добре.” След два дни духовникът онемял. Повикал Йоан Кронщадски и му написал: „Говори каквото искаш. Помоли се и за мене.” Йоан се помолил и духовникът проговорил. Под думата „слаб човек” се разбира човек недоразвит. Силен е онзи, който върви по Божия Път.
към текста >>

Забранявам ти да говориш.” Йоан Кронщадски казал: „Добре.” След два дни духовникът онемял.
А другият, който играе на хорото, нека си играе. Досега хората са мислили и работили за себе си и затова са дошли до безизходно положение. Ако не изпълните Волята Божия както трябва, прекъсвате връзката си с Бога. Човек като остави Господа, идват главоболия, тревоги, болести и грижи. При Йоан Кронщадски дошъл виден учен, духовник и му казва: „Чух, че се отклоняваш от истинското Христово учение. Забранявам ти да говориш.” Йоан Кронщадски казал: „Добре.” След два дни духовникът онемял. Повикал Йоан Кронщадски и му написал: „Говори каквото искаш. Помоли се и за мене.” Йоан се помолил и духовникът проговорил. Под думата „слаб човек” се разбира човек недоразвит. Силен е онзи, който върви по Божия Път. Ако се отклони от него, става слаб.
към текста >>

Помоли се и за мене.” Йоан се помолил и духовникът проговорил.
Ако не изпълните Волята Божия както трябва, прекъсвате връзката си с Бога. Човек като остави Господа, идват главоболия, тревоги, болести и грижи. При Йоан Кронщадски дошъл виден учен, духовник и му казва: „Чух, че се отклоняваш от истинското Христово учение. Забранявам ти да говориш.” Йоан Кронщадски казал: „Добре.” След два дни духовникът онемял. Повикал Йоан Кронщадски и му написал: „Говори каквото искаш. Помоли се и за мене.” Йоан се помолил и духовникът проговорил. Под думата „слаб човек” се разбира човек недоразвит. Силен е онзи, който върви по Божия Път. Ако се отклони от него, става слаб. Така и Висшите Духове, които се отклониха от Божествения Път, паднаха и станаха слаби. Виждаме в книгата „Откровение”, че един ангел слиза и връзва падналия дух за хиляди години.
към текста >>

Така и Висшите Духове, които се отклониха от Божествения Път, паднаха и станаха слаби.
Повикал Йоан Кронщадски и му написал: „Говори каквото искаш. Помоли се и за мене.” Йоан се помолил и духовникът проговорил. Под думата „слаб човек” се разбира човек недоразвит. Силен е онзи, който върви по Божия Път. Ако се отклони от него, става слаб. Така и Висшите Духове, които се отклониха от Божествения Път, паднаха и станаха слаби. Виждаме в книгата „Откровение”, че един ангел слиза и връзва падналия дух за хиляди години. Питам този, който го връзва, каква е силата му? Той има грамадна сила. Значи вързаният не е разбрал къде се крие силата: именно, когато постъпва в съгласие с Божественото и работи за него. Когато направите нещо за Бога, това ви дава мощ, сила.
към текста >>

Виждаме в книгата „Откровение”, че един ангел слиза и връзва падналия дух за хиляди години.
Помоли се и за мене.” Йоан се помолил и духовникът проговорил. Под думата „слаб човек” се разбира човек недоразвит. Силен е онзи, който върви по Божия Път. Ако се отклони от него, става слаб. Така и Висшите Духове, които се отклониха от Божествения Път, паднаха и станаха слаби. Виждаме в книгата „Откровение”, че един ангел слиза и връзва падналия дух за хиляди години. Питам този, който го връзва, каква е силата му? Той има грамадна сила. Значи вързаният не е разбрал къде се крие силата: именно, когато постъпва в съгласие с Божественото и работи за него. Когато направите нещо за Бога, това ви дава мощ, сила. Бог е Праведен.
към текста >>

52. Проявената Божия Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Самоотричането е духовна любов.
Непостижим е пределът на любовта. Тя е вечен процес на растеж. Предметът на любовта е неизчерпаем. Той е един красив свят, като влезем в него. Самоотричането води към любовта. Самоотричането е духовна любов. Самоотричането е материал, от който се образува ангелската любов. Ангелът само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в рая и идва на земята да помага. Те сами идват на земята да помагат само като помислят за Бога, а не по заповед. Човешката и духовната любов са материал за Божествената Любов. Човешката любов започва с щастие, а завършва с нещастие без изключение.
към текста >>

Човешката и духовната любов са материал за Божествената Любов.
Самоотричането води към любовта. Самоотричането е духовна любов. Самоотричането е материал, от който се образува ангелската любов. Ангелът само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в рая и идва на земята да помага. Те сами идват на земята да помагат само като помислят за Бога, а не по заповед. Човешката и духовната любов са материал за Божествената Любов. Човешката любов започва с щастие, а завършва с нещастие без изключение. Духовната любов почва с нещастие и свършва с щастие. А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство. Много е полезно човек да проучва това, което е писано в беседите върху любовта, защото по този начин в човека идат много красиви и велики проявления, просветления отвътре, за същината на любовта. Един брат каза:“Какво голямо впечатление ми направиха думите ви в една от последните беседи, че любовта на Христа към всеки човек е по-голяма от любовта на Данте към Беатриче.
към текста >>

Духовната любов почва с нещастие и свършва с щастие.
Самоотричането е материал, от който се образува ангелската любов. Ангелът само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в рая и идва на земята да помага. Те сами идват на земята да помагат само като помислят за Бога, а не по заповед. Човешката и духовната любов са материал за Божествената Любов. Човешката любов започва с щастие, а завършва с нещастие без изключение. Духовната любов почва с нещастие и свършва с щастие. А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство. Много е полезно човек да проучва това, което е писано в беседите върху любовта, защото по този начин в човека идат много красиви и велики проявления, просветления отвътре, за същината на любовта. Един брат каза:“Какво голямо впечатление ми направиха думите ви в една от последните беседи, че любовта на Христа към всеки човек е по-голяма от любовта на Данте към Беатриче. И постоянно размишлявам върху това от няколко дена. Как да работи човек, за да се отворят изворите на Христовата любов, да стане човек проводник на Христовата любов?
към текста >>

Как да работи човек, за да се отворят изворите на Христовата любов, да стане човек проводник на Христовата любов?
Духовната любов почва с нещастие и свършва с щастие. А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство. Много е полезно човек да проучва това, което е писано в беседите върху любовта, защото по този начин в човека идат много красиви и велики проявления, просветления отвътре, за същината на любовта. Един брат каза:“Какво голямо впечатление ми направиха думите ви в една от последните беседи, че любовта на Христа към всеки човек е по-голяма от любовта на Данте към Беатриче. И постоянно размишлявам върху това от няколко дена. Как да работи човек, за да се отворят изворите на Христовата любов, да стане човек проводник на Христовата любов? “ Учителя каза: Да прави човек опити. Ето какви опити: Като видиш цвете, полей го. Не много да го поливаш, но колкото му е нужно. Това е опит.
към текста >>

И после друго: Човек да счита размишлението върху любовта Христова тъй необходимо, тъй нужно, както дишането на въздуха.
Трябва да се правят такива опити, защото всеки опит представлява една тънка нишка, обаче дебелото въже се образува от много такива нишки. Ето един опит за любовта: Като видиш болен човек и като проявиш любов към него, да видиш дали ще се излекува. И тогава това показва, че имаш любов. Това ще ползува и тебе. Не може Божията Любов да мине през тебе и да не остави нещо от себе си. И после друго: Човек да счита размишлението върху любовта Христова тъй необходимо, тъй нужно, както дишането на въздуха. Да се образуват групи на любовта от по трима души. Членовете на тези групи да стават в 12 часа в полунощ, два пъти през седмицата. В този свещен час ще се размишлява върху любовта и ще се пожелае любовта да потече през всички сърца Божията Любов. Тези, които ще правят размишление върху любовта, да имат една идея за любовта и тя ще се разраства като семка. Един брат каза:“В 17 глава от Йоана Христос казва:“Отче, Ти Си в мене и Аз в тях“.
към текста >>

53. Когато хората страдат - Боян Боев (1883 – 1963)

Страданията са граници, преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към духа.
Една мома, като се оженила и я водели към дома на младоженеца, плакала по пътя. Нейните родители и роднини се чудели какво да правят и се спрели. Но тя им казала: “Аз макар и да плача, вие ме водете“. Също така и човек, който се намира в големи страдания, трябва да казва: “Аз макар и да плача, макар и да страдам, вие пак ме прекарвайте по този път на изпитите. Аз съм готов на всички изпити по пътя към Христа, към Бога.“ Страданията са граници, преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към духа. Погледнете сливите, покарали сред боровете в горичката край полянката. Те са на сянка и са израсли тънки и високи до върха на боровете. Понеже са в стеснително положение, бягат нагоре, за да излязат на светлина и свобода. Като излязат над боровете, тези сливи ще се разширят, ще се освободят. Така е и с хората.
към текста >>

Тя ще дойде в човека, когато неговото съзнание се докосне до Христовия Дух, до любовта.
За това Христос споменава в следния стих:“Аз пак ще ви видя и ще имате радост и радостта ви никой не може да отнеме.“ Докато мислиш по физически начин, ще имаш радост, която всеки може да отнеме. И след нея ще дойде пак скръбта. Но когато се повдигнеш до по-високо съзнание, ще имаш радост, която никой не може да отнеме. Именно тази висша категория радост е над обикновените скърби и радости. Тази висша категория радост ще бъде постоянно състояние на твоето съзнание. Тя ще дойде в човека, когато неговото съзнание се докосне до Христовия Дух, до любовта. Една сестра запита:“Кои са причините за страданието? “ Учителя каза: Ще изброя някои от причините: 1. Противоречията в живота не са от Бога, а от хората. Всичко е от Бога, но не всичко е такова, каквото е излязло от Бога.
към текста >>

54. Да си самата Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

А второто се отнася до човек, който е духовно развит.
Че човек може да няма еднакви отношения, това е допуснато. Един брат каза: „Учителю, вие в една лекция преди няколко седмици казахте, че човек трябва да обича само тези, които обичат Бога. А в неделя, преди 3 дена, казахте, че човек трябва да обича всички същества. Това не се ли разбира така: първото се отнася до онзи човек, който има по-неразвито съзнание. Той може да обича добрите хора. А второто се отнася до човек, който е духовно развит. Той е изкачен на мистични височини, той може да обича всички и грешните, и добрите." Учителя каза: В грешния ще обичаш онова, което не е грешно. Нали златарят обича в златната руда златото, ценното, а като стопи рудата, отделя златото. А друг човек обича само претопеното злато.
към текста >>

И вследствие на това той е беззащитен и нисшите духове го нападат и го ограбват.
Това значи, че той може да обича всички хора. Да обича всички хора, това значи да ги събере на едно място и от тях да образува един нов човек. В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единния. Когато човек обича само едно същество, то етерният му двойник е излязъл вън от неговото физическо тяло и затова става нервен, подозрителен, съмнява се и бяга от хората. Дразни се от тях. И вследствие на това той е беззащитен и нисшите духове го нападат и го ограбват. Когато обича само едно същество, човек е като цвят, който може да бъде нападнат от гъсениците. Това са нисшите духове. Те могат да го нападнат, понеже е подозрителен, нервен и пр. А когато човек обича много същества, това не става, понеже тогава не е подозрителен, не се съмнява и пр. Ако искате да не страдате, избягвайте единичната любов.
към текста >>

Това са нисшите духове.
В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единния. Когато човек обича само едно същество, то етерният му двойник е излязъл вън от неговото физическо тяло и затова става нервен, подозрителен, съмнява се и бяга от хората. Дразни се от тях. И вследствие на това той е беззащитен и нисшите духове го нападат и го ограбват. Когато обича само едно същество, човек е като цвят, който може да бъде нападнат от гъсениците. Това са нисшите духове. Те могат да го нападнат, понеже е подозрителен, нервен и пр. А когато човек обича много същества, това не става, понеже тогава не е подозрителен, не се съмнява и пр. Ако искате да не страдате, избягвайте единичната любов. Който люби само едного, той неизбежно е изложен на страдания. За да не страда, той не трябва да дели любовта, а да обича всички.
към текста >>

Тогава Христовият дух е в тебе.
И камъка като обикнете, ще ви разбере. Няма същество 3 света, което като обикнете, да не разбере любовта. За да се справите с кармата си, вие трябва да желаете доброто и щастието на всички хора. По този начин вие повдигате себе си и същевременно помагате и на цялото човечество. Щом желаеш доброто на всички хора, ти изучаваш Христа. Тогава Христовият дух е в тебе. Ти почваш да разбираш Христа. Тогава ти си под влиянието на съществата, които са напреднали, и те искат да те употребят, както една тръба се употребява, за да се виждат звездите. Желанието, което имаш, не е твое собствено. Висшата, идейната любов се проявява в любов към всички хора, без да подозират източника, отдето тя излиза. Обширна любов трябва да изпълва душата на човека.
към текста >>

Ще проявиш към другите Христовата любов така, както Той я е проявил към тебе.
Но ако обичаш цялото човечество, тогава не се губят твоите условия. Ако всички хора са в тебе и са ти мили така, както жена ти и децата ти, тогава ще бъдеш ли нещастен? Ти казваш, като се подобрят условията, ще дойде любовта. Не, трябва да започнеш с любовта! Ако започнеш с условията, ще имаш една горчива опитност. Ще проявиш към другите Христовата любов така, както Той я е проявил към тебе. Бог е проявил любовта си към Христа, а Бог и Христос любовта си към апостолите. А Христос и апостолите проявиха любовта си към другите вярващи. Тогава ще се дойде към следното: Бог, Христос, апостолите, всички вярващи и всички ние ще проявим Божията Любов навсякъде. Като проявим любовта към един човек, ние му помагаме да прояви любовта към другите. Що значи сливане на душите?
към текста >>

55. 52a ПРОТОКОЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ученикът на Божествената Школа, за да може да възприема и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно.
Дънов, от Варна, 60-годишен, неженен, българин, неосъждан, Учител, заявявам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходимо пълен мир и пълно разбирателство между хората - братство и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всякакво насилие, изисква абсолютна чистота в мисли, чувства и действия. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената Школа, за да може да възприема и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка в развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй може да се изправи, чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесен." Църквата винаги трябва да бъде в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и животът им е общопризнат образец за подражание.
Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им със съвети, упътвания и разумни лечебни средства, съобразно законите на Разумната Жива Природа. И всичко това върша абсолютно безплатно. Бог, комуто служа, премисля за моята прехрана. Предвид на горното, заявявам че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мен, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето Учение, изложено в повече от шест печатни тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и животът им е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието, се дължат очевидно на атавистични причини, т.е. ако между множеството мои има един-два случая на душевно разхлабване и на морална поквара, това се дължи на самите тях от родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това. Но те не са мои ученици, макар да са се явили при мен. Друго няма какво да кажа.
към текста >>

56. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те провъзгласяват новото учение за деморализиращо и гибелно; че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата.
Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечението в това учение, предизвиква спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения. Едни го посрещат със зачудено любопитство, други – с подозрение, страх и омраза, а трети – с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни, вторите – за опасни сектанти, "Нови Богомили" (калугерско разбиране), а трети – за съвременни Божии люде – истински християни, носители на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес, най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те провъзгласяват новото учение за деморализиращо и гибелно; че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водач. Той бил враг на християнството и се гаврел с Него, като казвал за себе си, че е превъплотен Христос. Кои и какви са тези загадъчни хора? Кое от трите, спрямо тях, становища е право? Как трябва да се отнасяме спрямо тях?
към текста >>

И тъй, въоръжен с Христовия ключ или душемер: "От плодовете (делата) им ще ги познаете", аз отидох на събора им (между 19 и 29 август 1926 година), без всяко предубеждение, да видя и чуя, да науча, ако е възможно, само истината.
Да се радваме или да им се боим? Да им съдействаме или да им се противопоставяме? Длъжност е на българската публицистика да отговори искрено и вещо на този въпрос, длъжност на всеки писател и общественик е да знае, къде стои досежно тия хора и тяхното предизвикателно движение. Ето защо, аз пожелах да се запозная с тези наши странни сънародници. Исках да видя и чуя също – и особено – техния Учител Дънов и да схвана – с какви идеи Той борави и с какви учения вдъхновява своите последователи. И тъй, въоръжен с Христовия ключ или душемер: "От плодовете (делата) им ще ги познаете", аз отидох на събора им (между 19 и 29 август 1926 година), без всяко предубеждение, да видя и чуя, да науча, ако е възможно, само истината. Е, научих ли я? Това ще сторите вие, мои четци. Аз само ще кажа какво видях и чух, как аз разбирам видяното и чутото. Беше август, към 17 часа, на 26-ти, когато, поизпотен под слънцето, стигнах на "Баучер" (Изгрева), където по случай годишния му събор беше разположен лагерът на Бялото Братство. Те наричат местността "Изгрева", а не "Баучер".
към текста >>

Неговото учение ме спаси и телесно, и духовно".
И тя носеше бяла забрадка. Щастлива в новата си вяра, тя изведнъж почна, на английски, да ми проповядва. Както всички, и тя с особен жар говореше за Учителя: "Ах, г-н В., вие трябва да Го чуете как говори! Аз съм американка, слушала съм велики проповедници, но като Учителя – никога никъде! Аз му дължа живота си. Неговото учение ме спаси и телесно, и духовно". Удари часът за вечеря. Поканиха ни на трапезата. По-правилно, на една от трапезите. Защото разбира се, хиляда и повече души не могат да се хранят на една трапеза. Та имаше (не броих колко са) Варненска трапеза - за варненци, Търновска - за търновци и пр.
към текста >>

В миг – ръце, издигнати над главите, песента се поде от хиляда и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки, неатрофиран духовно човек.
Пред нас, с потайна тържественост, се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина, стройни борики. Над тях търпеливо бледнееше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един невисок, спокоен глас наруши отпред тишината: "Благославяй, душе моя, Господа". Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се поддава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление и един Архангел. Може би на ранното утро, на горския под небето свод, на тисячогласния хор от клеветени и угрозявани лица – не зная, на какво се дължи, но ефектът от изпетия псалом бе за мен несравняем, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана! Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество, в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг – ръце, издигнати над главите, песента се поде от хиляда и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки, неатрофиран духовно човек. А думите, които тъй тържествено се пееха, бяха следните: Благославяй, душе моя, Господа! Не забравяй вейте Му милости. Не забравяй вейте Му благости. Не забравяй вейте Му добрини.
към текста >>

Един от историческите духовни, може би мирови Учители.
Днес Дънов има приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора, от всяка възраст и съсловия, като при това бъдещето Му обещава несравнимо повече, защото делото Му има изглед за дълговечност, а сега е в самото начало. Сигурно това е българин от рода на необикновените. Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от онези редки исторически личности, които, поради изненадващите си постижения, още приживе стават легенди, изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения – не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението Му, но и силата Му – да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга – от обаянието на личността Му върху неговите последователи, можем да кажем, че Дънов е религиозен гений. Един от историческите духовни, може би мирови Учители. Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които навремето, на верски език, са се наричали Божии пратеници, пророк, ясновидец, Кришна, Махатма Баб, а на съвременен научен език – Религиозен Гений. Аз видях Дънов, както казах, най-първо на вечерята, а после Го видях като слушател на две Негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с напълно бяла брада, прошарени вежди, изобилна прошарена подрязана коса. Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник или индийски йога, върху постройка на калено, здраво тяло. Лицето Му внушава силна воля, железни нерви, а изпод дългите вежди, гледат две – уж равнодушни очи, но всъщност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терзия.
към текста >>

Ала от това, което чух и узнах, няма нищо, което да е непримиримо с Христовото учение.
И който вкуси от нашите плодове, да благодари на Бога..." Две неща издигат Учителя на Бялото Братство до български фактор от историческо значение. Първо, Неговото прихватливо учение. Второ, Неговите добри и предани Нему ученици. За мирогледа и учението на Дънов аз сравнително малко зная. Ала от това, което чух и узнах, няма нищо, което да е непримиримо с Христовото учение. Всъщност, аз го намерих много по-християнско, отколкото очаквах според слуховете. Ядката на системата е: Любов, Мъдрост и Истина. Това "ново учение" е древно като планините и чисто като светлината, а при това, не по-малко християнско. И от този център извират чудно възвишени, морални наставления. Кой свещеник, за пример, при коя черква, е дал на своето паство по-възвишен, по-християнски лозунг от тазгодишния на Белите Братя, който вече цитирах: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди."
към текста >>

57. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

„В първоначалния език, езикът на девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, Бог е дал на човека друго име.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ (продължение) „В първоначалния език, езикът на девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, Бог е дал на човека друго име. Това е станало в Съвета на Боговете под попечителството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този съвет се е занимавал със създаването на човека и определяне на името му." „Източните и западните школи се различават по класификацията на човешките обвивки и по някои други въпроси. Обаче тази класификация се отнася само до външната страна на това учение. По същина и двете школи нямат никакво вътрешно различие.
към текста >>

Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три неизменни тела и четири обвивки.
Това е станало в Съвета на Боговете под попечителството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този съвет се е занимавал със създаването на човека и определяне на името му." „Източните и западните школи се различават по класификацията на човешките обвивки и по някои други въпроси. Обаче тази класификация се отнася само до външната страна на това учение. По същина и двете школи нямат никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три неизменни тела и четири обвивки. В теософската литература се говори за четирите обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките тела, но по-подходящото име за тях е обвивки, а не тела. Други различия между източните и западните школи е в схващането за Христа и за неговата роля в развитието на човечеството. Има и други различия." „Съвременните хора мислят, че християнството е ново учение от преди две хиляди години.
към текста >>

С това учение Христос, Божественият Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, е ръководил и хранил човешките души в пътя на тяхното развитие.
Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се роди вън от рая." Учителят От горните мисли на Учителя се вижда, че Христос е онова същество, което е причина за явяването на човека в света и е под Негово ръководство; той се е развивал както в течение на слизането си, така и в течение на своето възлизане. И че християнството е учението, което е съпътствувало човека в целия път на неговото развитие. С това учение Христос, Божественият Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, е ръководил и хранил човешките души в пътя на тяхното развитие. Но до преди две хиляди години Христос е бил по особен начин в контакт с човечеството. От преди две хиляди години той слезе на Земята, той постепенно прониква в душите на хората и пробужда „Аза" в човешките души. И човек се осъзна като самостоятелно същество, което може да калже „Аз". Затова според западното езотерично учение Христос е централният двигател на човешкото развитие. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т.е.
към текста >>

Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството.
И човек се осъзна като самостоятелно същество, което може да калже „Аз". Затова според западното езотерично учение Христос е централният двигател на човешкото развитие. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т.е. организиран и устроен свят, без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот. Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството. Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството. Защото Учителят казва още: Христос е Великият вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието. Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството.
към текста >>

Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството.
Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството. Защото Учителят казва още: Христос е Великият вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието. Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него. Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време. Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни.
към текста >>

Така че онзи, който воюва в света за освобождението на човешките души от робството на тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява на Абсолютния Дух в нашата вселена.
Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е. победих княза на този свят. А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души. Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема управлението на света в своите ръце. Така че онзи, който воюва в света за освобождението на човешките души от робството на тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява на Абсолютния Дух в нашата вселена. Затова Той казва: Аз и Отец Ми - едно сме. Учителят казва: Има два стиха в Евангелието, в които Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Това значи, никой не може да дойде при Сина человечески, т.е. при Мъдростта, ако не е привлечен чрез Любовта. После Христос казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му Го изявя." Това показва, че Христос е вратата, през която трябва да минем, за да видим Бога. Защо трябва да сме привлечени от Христа?
към текста >>

Понеже Христос е главният фактор на духовния живот на човека и човечеството, затова с право заема централното място в християнския езотеризъм, който от своя страна представя онзи жив канал, по който непрекъснато се предава знанието и импулсите, които идват от Христа към човечеството.
Само чрез работа и страдание може да изплатиш кармата си. Най-добрите и бързи методи за ликвидиране на кармата са безкористието и самопожертвуването. По-бързи от тях няма. А тези качества човек може да придобие най- лесно, когато е свързан с Христа, Който е безкористие и самопожертвуване. Когато човек бъде посаден в Христа като почва, той ще поникне и израсте като човек на безкористието и самопожертвуването. Понеже Христос е главният фактор на духовния живот на човека и човечеството, затова с право заема централното място в християнския езотеризъм, който от своя страна представя онзи жив канал, по който непрекъснато се предава знанието и импулсите, които идват от Христа към човечеството. В този смисъл, като говорим за християнската езотерична традиция, подразбираме едно живо тяло, през което протичат животът и Любовта на Христа към човешките души. Под християнска езотерична традиция разбираме всички онези души, които са в съзнателна връзка с Христа и са проводници на Неговото Слово, на Неговия живот, па Неговата Любов и за благото и подигането на човечеството. В този смисъл християнската езотерична традиция е един жив извор, който непрекъснато извира и дава свежи и пресни живи води на изжаднелите човешки души. Щайнер, един от носителите на западната езотерична християнска традиция, изразява тази идея по следния начин: „В ръководството на развитието на човечеството, за което ние говорим като за едно ръководство чрез Учители, имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени. Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Източник Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения.
към текста >>

Главната разлика между източната и западната традиция е в разбирането на Христовия импулс.
И Учителят казва: В древен Египет се изнесоха принципите на Божествената наука. Както видяхме, тези принципи са изнесени от Хермес, който беше във връзка с Христа и той му предаде принципите на Божествената наука, понеже Египет щеше да стане изходна точка за развитието на западноевропейската култура, в която именно се разпространи и християнството. Та, когато говорим за християнската езотерична традиция, ние я разбираме в широк смисъл и тя се покрива с понятието западна окултна традиция, която изхожда от Египет, за разлика от източната традиция, която има друг произход. Учителят казва, че няма съществена разлика между ученията на източната и западната традиция. Разликата е само в задачите, които има да изпълняват, методите, които прилагат за изпълнение на тези задачи и във формата, в която се излагат ученията, и в някои допълнителни учения, които са зле разбрани в източната традиция, поне в нейната популярна форма. Главната разлика между източната и западната традиция е в разбирането на Христовия импулс. Докато западната традиция, която както казах, е жива и е във връзка с Христа, поддържа, че Христос е главният фактор и двигател на човешкия прогрес и развитие, източната традиция, изразена понастоящем в теософското общество, не му отдава никакво значение. Това изпъква особено в трудовете на Блаватска, която съвсем го обезличава като фактор в човешкото развитие. Тя говори за Христа като принцип, но не го познава като въплотен човек в тялото на Исуса. Тя казва приблизително следното: Исус може да е някакъв адепт, когото ние не познаваме и затова не го признаваме. В последствие Ани Безант и Ледбитер се опитаха да коригират това схващане, понеже трябваше да работят в християнския свят, който почита Христа като Бог, какъвто е и всъщност.
към текста >>

Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат Христовия импулс и новата християнска Мъдрост.
Това изпъква особено в трудовете на Блаватска, която съвсем го обезличава като фактор в човешкото развитие. Тя говори за Христа като принцип, но не го познава като въплотен човек в тялото на Исуса. Тя казва приблизително следното: Исус може да е някакъв адепт, когото ние не познаваме и затова не го признаваме. В последствие Ани Безант и Ледбитер се опитаха да коригират това схващане, понеже трябваше да работят в християнския свят, който почита Христа като Бог, какъвто е и всъщност. За целта Ани Безант написа книга под заглавие Езотеричното християнство, а Ледбитер написа книга, озаглавена Християнско верую. Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат Христовия импулс и новата християнска Мъдрост. Но, както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа е да обедини двете традиции, както и всички школи и религии, които произхождат от тях. Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви. Езотеричната традиция е душата, а екзотеричната традиция е тялото, а душата е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки. Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос.
към текста >>

Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта.
Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса. Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта. Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа. Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е. екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила на живота и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие.
към текста >>

Затова Учителят ни учи да не критикуваме и осъждаме никоя религия, а още по-малко християнските църкви, а колкото може да им помагаме, защото те работят за провеждане на великия Христов импулс.
Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа. Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е. екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила на живота и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие. Затова Учителят ни учи да не критикуваме и осъждаме никоя религия, а още по-малко християнските църкви, а колкото може да им помагаме, защото те работят за провеждане на великия Христов импулс. Но главният проводник на Христовия импулс е езотеричната традиция, проявена в ред школи в различни епохи. Така, че съществуването на езотеричната и екзотеричната традиция са обусловени от две причини: Първата причина е нееднаквата степен на развитие на хората. Защото има хора на по-ниска степен на развитие и не са пригодени за учението на езотеричната традиция, която е твърда храна и хората трябва да имат здрави зъби, за да могат да дъвчат тази храна, т.е. трябва да имат пробудена мисъл, за да могат да схванат, разберат и приложат това, което учат. Втората причина е, че хората като деца в духовно отношение се поддават на влиянието на тъмните сили, които извратяват езотеричната традиция, като придават по-голямо значение на буквата и отхвърлят Духа, от което именно се ражда екзотеричната традиция, която държи на формата на нещата, на буквата.
към текста >>

Но главният проводник на Христовия импулс е езотеричната традиция, проявена в ред школи в различни епохи.
Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа. Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е. екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила на живота и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие. Затова Учителят ни учи да не критикуваме и осъждаме никоя религия, а още по-малко християнските църкви, а колкото може да им помагаме, защото те работят за провеждане на великия Христов импулс. Но главният проводник на Христовия импулс е езотеричната традиция, проявена в ред школи в различни епохи. Така, че съществуването на езотеричната и екзотеричната традиция са обусловени от две причини: Първата причина е нееднаквата степен на развитие на хората. Защото има хора на по-ниска степен на развитие и не са пригодени за учението на езотеричната традиция, която е твърда храна и хората трябва да имат здрави зъби, за да могат да дъвчат тази храна, т.е. трябва да имат пробудена мисъл, за да могат да схванат, разберат и приложат това, което учат. Втората причина е, че хората като деца в духовно отношение се поддават на влиянието на тъмните сили, които извратяват езотеричната традиция, като придават по-голямо значение на буквата и отхвърлят Духа, от което именно се ражда екзотеричната традиция, която държи на формата на нещата, на буквата. Но водителите на езотеричната традиция винаги бдят, ръководят и коригират, без да критикуват и осъждат, защото те знаят, че хората са като деца, не могат да не се поддадат на известни чужди внушения и да допуснат известни грешки.
към текста >>

Втората причина е, че хората като деца в духовно отношение се поддават на влиянието на тъмните сили, които извратяват езотеричната традиция, като придават по-голямо значение на буквата и отхвърлят Духа, от което именно се ражда екзотеричната традиция, която държи на формата на нещата, на буквата.
Затова Учителят ни учи да не критикуваме и осъждаме никоя религия, а още по-малко християнските църкви, а колкото може да им помагаме, защото те работят за провеждане на великия Христов импулс. Но главният проводник на Христовия импулс е езотеричната традиция, проявена в ред школи в различни епохи. Така, че съществуването на езотеричната и екзотеричната традиция са обусловени от две причини: Първата причина е нееднаквата степен на развитие на хората. Защото има хора на по-ниска степен на развитие и не са пригодени за учението на езотеричната традиция, която е твърда храна и хората трябва да имат здрави зъби, за да могат да дъвчат тази храна, т.е. трябва да имат пробудена мисъл, за да могат да схванат, разберат и приложат това, което учат. Втората причина е, че хората като деца в духовно отношение се поддават на влиянието на тъмните сили, които извратяват езотеричната традиция, като придават по-голямо значение на буквата и отхвърлят Духа, от което именно се ражда екзотеричната традиция, която държи на формата на нещата, на буквата. Но водителите на езотеричната традиция винаги бдят, ръководят и коригират, без да критикуват и осъждат, защото те знаят, че хората са като деца, не могат да не се поддадат на известни чужди внушения и да допуснат известни грешки. Така върви световното развитие. Бялото Братство дава известни духовни импулси, тъмните сили се намесват и отбиват тези импулси или ги използват за свои цели. По такъв начин се създават различните култове и религии в съвременен смисъл на думата. Но езотеричната традиция използва всичко за напредъка и развитието на човечеството, използува всичко за добро.
към текста >>

Бялото Братство дава известни духовни импулси, тъмните сили се намесват и отбиват тези импулси или ги използват за свои цели.
Защото има хора на по-ниска степен на развитие и не са пригодени за учението на езотеричната традиция, която е твърда храна и хората трябва да имат здрави зъби, за да могат да дъвчат тази храна, т.е. трябва да имат пробудена мисъл, за да могат да схванат, разберат и приложат това, което учат. Втората причина е, че хората като деца в духовно отношение се поддават на влиянието на тъмните сили, които извратяват езотеричната традиция, като придават по-голямо значение на буквата и отхвърлят Духа, от което именно се ражда екзотеричната традиция, която държи на формата на нещата, на буквата. Но водителите на езотеричната традиция винаги бдят, ръководят и коригират, без да критикуват и осъждат, защото те знаят, че хората са като деца, не могат да не се поддадат на известни чужди внушения и да допуснат известни грешки. Така върви световното развитие. Бялото Братство дава известни духовни импулси, тъмните сили се намесват и отбиват тези импулси или ги използват за свои цели. По такъв начин се създават различните култове и религии в съвременен смисъл на думата. Но езотеричната традиция използва всичко за напредъка и развитието на човечеството, използува всичко за добро. Тя, която работи по законите на природата, превръща всичко за доброто и повдигането на човечеството. И така от взаимодействието на двете ложи - Бялата и Черната - от борбата между тях се извършва развитието на човечеството. Всяко ново учение, което е външен израз на един космически импулс, изхожда от един езотеричен център, който е приемник на космичния импулс и го провежда в живота на човека и човечеството.
към текста >>

Както казах в началото, развитието се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа.
Дотогава редом с външната църква съществуваше и вътрешната школа за по-напреднали. Школата подкрепяше и ръководеше църквата. Но от средата на църквата се явиха хора, които под влияние на тъмните сили отрекоха езотеризма и трябваше да се скъса връзката между църквата и школата, т.е. между езотеричната и екзотеричната традиции. Църквата тръгна по свой път, по пътя на външните форми и външните ефекти, а школата се затвори в себе си и продължи своята вътрешна работа. Както казах в началото, развитието се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа. Има импулси, по-големи и по-малки. Един голям импулс, какъвто е Христовият, който обхваща цялата планетна еволюция и цялото бъдеще на човечеството, се провежда и проявява последователно, на етапи. То е като едно мощно течение, на което като турят преграда в известно направление, то се отбива в друга посока, но неотклонно върви все напред и прониква в живота на човека и човечеството, и на цялата Земя. Защото Христовият импулс обхваща както човека и човечеството, така и цялата Земя. Под този импулс Земята ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната субстанция постепенно се ефиризира.
към текста >>

Един голям импулс, какъвто е Христовият, който обхваща цялата планетна еволюция и цялото бъдеще на човечеството, се провежда и проявява последователно, на етапи.
Но от средата на църквата се явиха хора, които под влияние на тъмните сили отрекоха езотеризма и трябваше да се скъса връзката между църквата и школата, т.е. между езотеричната и екзотеричната традиции. Църквата тръгна по свой път, по пътя на външните форми и външните ефекти, а школата се затвори в себе си и продължи своята вътрешна работа. Както казах в началото, развитието се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа. Има импулси, по-големи и по-малки. Един голям импулс, какъвто е Христовият, който обхваща цялата планетна еволюция и цялото бъдеще на човечеството, се провежда и проявява последователно, на етапи. То е като едно мощно течение, на което като турят преграда в известно направление, то се отбива в друга посока, но неотклонно върви все напред и прониква в живота на човека и човечеството, и на цялата Земя. Защото Христовият импулс обхваща както човека и човечеството, така и цялата Земя. Под този импулс Земята ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната субстанция постепенно се ефиризира. Това ефиризиране се извършва чрез постепенно повдигане в по-висшите сфери на Битието, където налягането се намалява и материята става по-ефирна. Защото твърдостта на материята зависи от налягането и от посоката на действието на силите, които работят в нея.
към текста >>

Защото Христовият импулс обхваща както човека и човечеството, така и цялата Земя.
Църквата тръгна по свой път, по пътя на външните форми и външните ефекти, а школата се затвори в себе си и продължи своята вътрешна работа. Както казах в началото, развитието се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа. Има импулси, по-големи и по-малки. Един голям импулс, какъвто е Христовият, който обхваща цялата планетна еволюция и цялото бъдеще на човечеството, се провежда и проявява последователно, на етапи. То е като едно мощно течение, на което като турят преграда в известно направление, то се отбива в друга посока, но неотклонно върви все напред и прониква в живота на човека и човечеството, и на цялата Земя. Защото Христовият импулс обхваща както човека и човечеството, така и цялата Земя. Под този импулс Земята ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната субстанция постепенно се ефиризира. Това ефиризиране се извършва чрез постепенно повдигане в по-висшите сфери на Битието, където налягането се намалява и материята става по-ефирна. Защото твърдостта на материята зависи от налягането и от посоката на действието на силите, които работят в нея. До времето на Христа Земята като цяло се движеше надолу, т.е силите, които действуваха, имаха едно движение към центъра на Земята и затова материята се сгъстяваше все повече и повече. След Христовия импулс се внесоха нови сили в земното развитие, с което на действуващите на Земята сили се даде възходящо направление и Земята започна да се издига нагоре, и земната материя започна да се освобождава от онова голямо налягане, под което се намираше и постепенно започна да се разрежда.
към текста >>

Под този импулс Земята ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната субстанция постепенно се ефиризира.
Както казах в началото, развитието се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа. Има импулси, по-големи и по-малки. Един голям импулс, какъвто е Христовият, който обхваща цялата планетна еволюция и цялото бъдеще на човечеството, се провежда и проявява последователно, на етапи. То е като едно мощно течение, на което като турят преграда в известно направление, то се отбива в друга посока, но неотклонно върви все напред и прониква в живота на човека и човечеството, и на цялата Земя. Защото Христовият импулс обхваща както човека и човечеството, така и цялата Земя. Под този импулс Земята ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната субстанция постепенно се ефиризира. Това ефиризиране се извършва чрез постепенно повдигане в по-висшите сфери на Битието, където налягането се намалява и материята става по-ефирна. Защото твърдостта на материята зависи от налягането и от посоката на действието на силите, които работят в нея. До времето на Христа Земята като цяло се движеше надолу, т.е силите, които действуваха, имаха едно движение към центъра на Земята и затова материята се сгъстяваше все повече и повече. След Христовия импулс се внесоха нови сили в земното развитие, с което на действуващите на Земята сили се даде възходящо направление и Земята започна да се издига нагоре, и земната материя започна да се освобождава от онова голямо налягане, под което се намираше и постепенно започна да се разрежда. Така постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне в етерно състояние, след това в астрално и в още по- далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в Божествения свят.
към текста >>

След Христовия импулс се внесоха нови сили в земното развитие, с което на действуващите на Земята сили се даде възходящо направление и Земята започна да се издига нагоре, и земната материя започна да се освобождава от онова голямо налягане, под което се намираше и постепенно започна да се разрежда.
Защото Христовият импулс обхваща както човека и човечеството, така и цялата Земя. Под този импулс Земята ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната субстанция постепенно се ефиризира. Това ефиризиране се извършва чрез постепенно повдигане в по-висшите сфери на Битието, където налягането се намалява и материята става по-ефирна. Защото твърдостта на материята зависи от налягането и от посоката на действието на силите, които работят в нея. До времето на Христа Земята като цяло се движеше надолу, т.е силите, които действуваха, имаха едно движение към центъра на Земята и затова материята се сгъстяваше все повече и повече. След Христовия импулс се внесоха нови сили в земното развитие, с което на действуващите на Земята сили се даде възходящо направление и Земята започна да се издига нагоре, и земната материя започна да се освобождава от онова голямо налягане, под което се намираше и постепенно започна да се разрежда. Така постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне в етерно състояние, след това в астрално и в още по- далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в Божествения свят. Тогава постепенно етерният свят най-първо, а след това астралният и умственият светове ще слязат на Земята, т.е. ще добият по-конкретен и материален израз. Тогава ще имаме една етерна материална Земя с много по-фина материя, след това астрална Земя от още по-фина материя и т.н. Това ще отбележи ред последователни епохи в развитието на човека, човечеството и Земята.
към текста >>

Така че Христовият импулс е в началото на своето проявление.
Така постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне в етерно състояние, след това в астрално и в още по- далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в Божествения свят. Тогава постепенно етерният свят най-първо, а след това астралният и умственият светове ще слязат на Земята, т.е. ще добият по-конкретен и материален израз. Тогава ще имаме една етерна материална Земя с много по-фина материя, след това астрална Земя от още по-фина материя и т.н. Това ще отбележи ред последователни епохи в развитието на човека, човечеството и Земята. Така че Христовият импулс е в началото на своето проявление. Той в бъдеще ще се развие и ще мине през ред фази и етапи, както и в миналото е минал през ред фази и етапи. Когато на течението на импулса се сложи известна преграда, той избива в друго направление, явява се нова фаза в неговото проявление. Така се родиха ред школи и братства в началото на Христовия импулс, едни от които са, така да се каже, само отбиване на известни вадички от голямото течение, а други се явяват като ново направление на течението на главния импулс. Екзотеричната традиция се оформи и създаде църквата с всичките поделения и тя прониква в широките народни маси. Тази задача до голяма степен извърши апостол Павел.
към текста >>

Така се родиха ред школи и братства в началото на Христовия импулс, едни от които са, така да се каже, само отбиване на известни вадички от голямото течение, а други се явяват като ново направление на течението на главния импулс.
Тогава ще имаме една етерна материална Земя с много по-фина материя, след това астрална Земя от още по-фина материя и т.н. Това ще отбележи ред последователни епохи в развитието на човека, човечеството и Земята. Така че Христовият импулс е в началото на своето проявление. Той в бъдеще ще се развие и ще мине през ред фази и етапи, както и в миналото е минал през ред фази и етапи. Когато на течението на импулса се сложи известна преграда, той избива в друго направление, явява се нова фаза в неговото проявление. Така се родиха ред школи и братства в началото на Христовия импулс, едни от които са, така да се каже, само отбиване на известни вадички от голямото течение, а други се явяват като ново направление на течението на главния импулс. Екзотеричната традиция се оформи и създаде църквата с всичките поделения и тя прониква в широките народни маси. Тази задача до голяма степен извърши апостол Павел. Но тогава още езотеричното и екзо- теричното течение не бяха разделени и вървяха и работеха заедно. Апостол Павел, редом със създаването на църквите, където имаше условия, създаваше и школа за по-напреднали. Той сам казва в посланията: На вас давам словесно мляко, а твърдата храна, каквато е Мъдростта, предавана в школата, е за по-напреднали.
към текста >>

От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в живота.
Поразен от тези думи, след известно време той става християнин и се запознава с апостол Павел. Той е написал 12 съчинения, от които само пет са останали. Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие. Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища. Това стана по причина на това, че в учението влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез обективния си ум разбираха само външната страна на учението. От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в живота. Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов живот в тях. Те разбраха, че древните мистерии имаха за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората да приемат Христовия импулс, който е най-голямото събитие в човешкото развитие и най-големият фактор за развитието на човека и човечеството. По-късно се явиха така наречените манихеи, които вече се родиха и развиха в началото на третия импулс на Бялото Братство, който идваше да подсили втория импулс, който, вследствие на разливането си нашироко, беше загубил от своята мощност. Манихеите, както и всички езотерични Братства, останаха неразбрани от своята съвременност. Всичко, което остана писано за манихеите, е от техните противници (защото тяхната литература е била напълно унищожена) и не отговаря на техните идеи, не отговаря на Истината.
към текста >>

Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов живот в тях.
Той е написал 12 съчинения, от които само пет са останали. Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие. Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища. Това стана по причина на това, че в учението влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез обективния си ум разбираха само външната страна на учението. От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в живота. Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов живот в тях. Те разбраха, че древните мистерии имаха за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората да приемат Христовия импулс, който е най-голямото събитие в човешкото развитие и най-големият фактор за развитието на човека и човечеството. По-късно се явиха така наречените манихеи, които вече се родиха и развиха в началото на третия импулс на Бялото Братство, който идваше да подсили втория импулс, който, вследствие на разливането си нашироко, беше загубил от своята мощност. Манихеите, както и всички езотерични Братства, останаха неразбрани от своята съвременност. Всичко, което остана писано за манихеите, е от техните противници (защото тяхната литература е била напълно унищожена) и не отговаря на техните идеи, не отговаря на Истината. Те бяха едно езотерично Християнско Братство, което имаше за задача да работи за смекчаването на злото в света и превръщането му в добро.
към текста >>

Те разбраха, че древните мистерии имаха за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората да приемат Христовия импулс, който е най-голямото събитие в човешкото развитие и най-големият фактор за развитието на човека и човечеството.
Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие. Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища. Това стана по причина на това, че в учението влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез обективния си ум разбираха само външната страна на учението. От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в живота. Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов живот в тях. Те разбраха, че древните мистерии имаха за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората да приемат Христовия импулс, който е най-голямото събитие в човешкото развитие и най-големият фактор за развитието на човека и човечеството. По-късно се явиха така наречените манихеи, които вече се родиха и развиха в началото на третия импулс на Бялото Братство, който идваше да подсили втория импулс, който, вследствие на разливането си нашироко, беше загубил от своята мощност. Манихеите, както и всички езотерични Братства, останаха неразбрани от своята съвременност. Всичко, което остана писано за манихеите, е от техните противници (защото тяхната литература е била напълно унищожена) и не отговаря на техните идеи, не отговаря на Истината. Те бяха едно езотерично Християнско Братство, което имаше за задача да работи за смекчаването на злото в света и превръщането му в добро. Те и сега работят в това направление.
към текста >>

Духът Божий беше с тях и в тях.
Затова една част от светлите Елфи се съединява с тъмните Елфи и след време злото бива победено. Омразата не се побеждава с омраза, но тя отстъпва пред Любовта. Тук му е мястото да кажа, че апостолите бяха Посветени от древните мистерии и посвещения, които впоследствие се преродиха като пророци на древния Израил и те владееха древната Мъдрост, която е вложена в Евангелията и в посланията, но вече осветена от Светлината на Христа и проникната от Неговата Любов. Учителят казва, че апостолите са имали пробудено свръхсъзнание в първата степен на неговото проявление. След възкресението, на Петдесятница, когато слязоха огнените езици над апостолите, според описанието на самите апостоли, тези огнени езици, казва Учителят, бяха външната страна, външната форма на Белите Братя, които се вселиха в апостолите и тяхното свръхсъзнание се пробуди, и се изпълниха с голям ентусиазъм и с голяма сила, и почнаха да работят и проповядват Новото учение. Духът Божий беше с тях и в тях. Те преминаха през големи борби, но устояваха и всеки според силата и възможностите си проповядваше Новото учение. За Йоан се казва, че е бил любимият ученик на Христа. Това показва, че той е имал най-високо Посвещение и най-дълбоко е проникнал както в древните мистерии, така и в импулса на учението, което Христос носеше. Затова се казва, че той е ученикът, когото Исус обичаше най-много. И той отрази най-пълно и най-дълбоко в своето Евангелие и Откровението вътрешната страна на учението.
към текста >>

След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален христов импулс.
Има едно поверие, в което трябва да има Истина, че кръвта, която капела от Христа на кръста, била събрана в една чаша от Йосиф Ариматейски или от Йоан и съхранявана от учениците на Йоан, и после предадена на бъдещите поколения. По тази линия се явява Братството на Светия Граал, от средата на което пък изхождат розенкройцерите, както ще видим по-късно. Когато Христос каза на Петра за Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда втори път. Това подразбира, че езотеричната традиция, представител на която е Йоан, ще продължи съществуването си до второто идване на Христа и ще се обновява постоянно от все нови и нови импулси, които идват от Христа. Един от тези импулси се изрази чрез манихейството, което, както казах, остана неразбрано. След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален христов импулс. Основа на богомилското учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението. Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата. Третият импулс на Бялото Братство имаше за задача да работи за развиването на човешкия ум, защото само когато умът е развит, може да се прояви Любовта като една творческа, организираща сила. Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия Христов импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха. Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад.
към текста >>

Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия Христов импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха.
Един от тези импулси се изрази чрез манихейството, което, както казах, остана неразбрано. След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален христов импулс. Основа на богомилското учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението. Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата. Третият импулс на Бялото Братство имаше за задача да работи за развиването на човешкия ум, защото само когато умът е развит, може да се прояви Любовта като една творческа, организираща сила. Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия Христов импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха. Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад. Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението. За тях Учителят казва, че те са били двама архангели, слезли на Земята, за да подемат Христовия импулс, който беше отслабнал. Защото всеки един голям импулс се провежда на етапи. Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс.
към текста >>

За тях Учителят казва, че те са били двама архангели, слезли на Земята, за да подемат Христовия импулс, който беше отслабнал.
Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата. Третият импулс на Бялото Братство имаше за задача да работи за развиването на човешкия ум, защото само когато умът е развит, може да се прояви Любовта като една творческа, организираща сила. Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия Христов импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха. Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад. Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението. За тях Учителят казва, че те са били двама архангели, слезли на Земята, за да подемат Христовия импулс, който беше отслабнал. Защото всеки един голям импулс се провежда на етапи. Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс. Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите. Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България. Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа.
към текста >>

Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс.
Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия Христов импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха. Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад. Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението. За тях Учителят казва, че те са били двама архангели, слезли на Земята, за да подемат Христовия импулс, който беше отслабнал. Защото всеки един голям импулс се провежда на етапи. Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс. Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите. Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България. Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа. Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят.
към текста >>

През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят.
Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс. Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите. Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България. Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа. Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето.
към текста >>

Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят.
Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите. Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България. Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа. Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век.
към текста >>

Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция.
Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция.
към текста >>

Богомилството и розенкройцерството, както казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство или казано с други думи, представяха от себе си втората фаза на големия Христов импулс.
Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция. Богомилството и розенкройцерството, както казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство или казано с други думи, представяха от себе си втората фаза на големия Христов импулс. Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света. Теософското общество беше основано от Елена Блаватска и полковник Олкът през 1875 година в Ню Йорк. Според Учителя Блаватска беше един окултен ученик, който послужи като посредник на Християн Розенкройц да изнесе част от окултните Истини пред света. Затова Учителят казва: Теософското общество беше пратено от Бялото Братство да обнови човешката мисъл, за да може да се влеят в нея след това Новите идеи, идеите на Бялото Братство, които Учителят донесе. Под това влияние Блаватска написа „Разбулената Изида", в която изложи някои от ученията на западната езотерична традиция.
към текста >>

Обединяващ център, който свързва и обединява всички, имаме в лицето на онзи център, от който дойдоха тримата Мъдреци при раждането на Христа, които по духовен път поддържат всеки един външен импулс и движение, които се пращат в света.
Такива Братства са антропо- софското движение на Щайнер, розенкройцерското общество на Макс Хайндел и други розенкройцерски школи в Европа и Америка. Под този импулс се развиха и обществото на Седир във Франция, а също и приятелите на Сент Ив д'Алвейдър, Папюс и др. Във всички езотерични християнски школи централно място заема Христос като въплотено Слово, като Учител на Бялото Братство, като Велик Учител и ръководител на човечеството и на окултните школи, като Учител на Любовта, който внесе Любовта като мощна сила, която трябвада преобрази както Земята, така и човека и човечеството. Езотеричната традиция не се предава по външни пътища, но по вътрешни пътища, защото носителите на тази традиция са винаги във връзка с Христа и от Него получават допълнителни импулси и енергии за работата, която имат да извършат. Общността и връзката между отделните етапи и фази се изразява в единството на идеите и принципите, които лежат в тяхната основа. Обединяващ център, който свързва и обединява всички, имаме в лицето на онзи център, от който дойдоха тримата Мъдреци при раждането на Христа, които по духовен път поддържат всеки един външен импулс и движение, които се пращат в света. Затова Учителят казва: Има едно Братство, което пътува в света и носи културата. То е било в Индия, Персия, Египет, Халдея, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. Сега то постепенно се премества у славяните и в България. И там, където то действува, има култура, всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство е Христос.
към текста >>

Така, когато започна еволюционният процес, бе даден един мощен импулс от Божествения Дух, който имаше за задача да облече човека във все по-плътни облекла, за да може да се прояви в по-гъстата материя.
И там, където то действува, има култура, всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство е Христос. Така че, християнският езотеризъм не е плод на едно историческо явление, а е резултат на един космичен факт, на един космичен импулс. От центъра на космоса едно Същество слиза на Земята и носи в себе си мощните творчески сили и енергии на Любовта, които поставя в действие, за да преобрази Земята и да я превърне в слънце, и също да даде обратно направление на силите, които работят в човешкото развитие, за да излезе човек от животинското състояние, в което е изпаднал при грехопадането. Както казах в началото, човешкото развитие се извършва под влиянието на ред импулси, като всеки импулс е носител на нови творчески сили, които се включват в развитието и дават направление на човешкия живот. Така, когато започна еволюционният процес, бе даден един мощен импулс от Божествения Дух, който имаше за задача да облече човека във все по-плътни облекла, за да може да се прояви в по-гъстата материя. Но понеже в по-гъстите области на материята действуват силите на злото, човек попадна под влиянието на тези сили. А всяка сила има тенденцията да създава форма в зависимост от средата, от която излиза. Така силите, породени от Божествения Дух дадоха образ на човека, който беше образ на Божия Дух и човек стана същество по образ и подобие Божие. Но когато изпадна под влияние на силите на злото, те имаха тенденция да създават други образи, образи на животни. И понеже материята беше още пластична, под влиянието на тези сили човек, който вътрешно имаше образа на Божествения Дух, външно доби животински образ.
към текста >>

Така силите, породени от Божествения Дух дадоха образ на човека, който беше образ на Божия Дух и човек стана същество по образ и подобие Божие.
От центъра на космоса едно Същество слиза на Земята и носи в себе си мощните творчески сили и енергии на Любовта, които поставя в действие, за да преобрази Земята и да я превърне в слънце, и също да даде обратно направление на силите, които работят в човешкото развитие, за да излезе човек от животинското състояние, в което е изпаднал при грехопадането. Както казах в началото, човешкото развитие се извършва под влиянието на ред импулси, като всеки импулс е носител на нови творчески сили, които се включват в развитието и дават направление на човешкия живот. Така, когато започна еволюционният процес, бе даден един мощен импулс от Божествения Дух, който имаше за задача да облече човека във все по-плътни облекла, за да може да се прояви в по-гъстата материя. Но понеже в по-гъстите области на материята действуват силите на злото, човек попадна под влиянието на тези сили. А всяка сила има тенденцията да създава форма в зависимост от средата, от която излиза. Така силите, породени от Божествения Дух дадоха образ на човека, който беше образ на Божия Дух и човек стана същество по образ и подобие Божие. Но когато изпадна под влияние на силите на злото, те имаха тенденция да създават други образи, образи на животни. И понеже материята беше още пластична, под влиянието на тези сили човек, който вътрешно имаше образа на Божествения Дух, външно доби животински образ. И със слизането си на Земята Христос даде нов импулс на Божественото в човека да се прояви и да разчупи черупката на животното, в което е облечен, и да излезе от него човешкия образ, който е роден от първоначалния Божествен импулс. Тази идея от древните мистерии е символизирана от сфинкса, който има човешка глава, тяло на бик, крака и гърди на лъв и крила на орел. Това са животински образи, присъщи на четирите вида групови души, които човек приема под влиянието на импулсите назлото.
към текста >>

И понеже материята беше още пластична, под влиянието на тези сили човек, който вътрешно имаше образа на Божествения Дух, външно доби животински образ.
Така, когато започна еволюционният процес, бе даден един мощен импулс от Божествения Дух, който имаше за задача да облече човека във все по-плътни облекла, за да може да се прояви в по-гъстата материя. Но понеже в по-гъстите области на материята действуват силите на злото, човек попадна под влиянието на тези сили. А всяка сила има тенденцията да създава форма в зависимост от средата, от която излиза. Така силите, породени от Божествения Дух дадоха образ на човека, който беше образ на Божия Дух и човек стана същество по образ и подобие Божие. Но когато изпадна под влияние на силите на злото, те имаха тенденция да създават други образи, образи на животни. И понеже материята беше още пластична, под влиянието на тези сили човек, който вътрешно имаше образа на Божествения Дух, външно доби животински образ. И със слизането си на Земята Христос даде нов импулс на Божественото в човека да се прояви и да разчупи черупката на животното, в което е облечен, и да излезе от него човешкия образ, който е роден от първоначалния Божествен импулс. Тази идея от древните мистерии е символизирана от сфинкса, който има човешка глава, тяло на бик, крака и гърди на лъв и крила на орел. Това са животински образи, присъщи на четирите вида групови души, които човек приема под влиянието на импулсите назлото. С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ. Тези четири животински форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят постепенно човешкото тяло с неговите четири главни системи: мозъчната, белодробната, сърдечно-съдовата и храносмилателната.
към текста >>

С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ.
Но когато изпадна под влияние на силите на злото, те имаха тенденция да създават други образи, образи на животни. И понеже материята беше още пластична, под влиянието на тези сили човек, който вътрешно имаше образа на Божествения Дух, външно доби животински образ. И със слизането си на Земята Христос даде нов импулс на Божественото в човека да се прояви и да разчупи черупката на животното, в което е облечен, и да излезе от него човешкия образ, който е роден от първоначалния Божествен импулс. Тази идея от древните мистерии е символизирана от сфинкса, който има човешка глава, тяло на бик, крака и гърди на лъв и крила на орел. Това са животински образи, присъщи на четирите вида групови души, които човек приема под влиянието на импулсите назлото. С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ. Тези четири животински форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят постепенно човешкото тяло с неговите четири главни системи: мозъчната, белодробната, сърдечно-съдовата и храносмилателната. Така груповата душа в образа на човек създава човешкия мозък. Груповата душа в образа на орел създава човешките бели дробове. Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система. Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система.
към текста >>

Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея.
Така се е оформило постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири рода сили, които изхождат от груповата душа, през които човек е минал в процеса на своето слизане от Божествения свят към Земята. Груповата душа в образа на човек включва в себе си енергии от умствения свят. Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния свят. Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия свят. Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността. Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип. Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки. Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят.
към текста >>

Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки.
Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността. Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип. Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки. Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека. Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически.
към текста >>

Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм.
Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността. Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип. Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки. Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека. Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически. Без този Христов импулс, без влияние на Любовта в живота на човека като организираща сила, под влияние само на земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал на животно. Затова усилията на Бялото Братство сега са да се пробудят колкото се може повече човешки души, да се заквасят от импулса на Любовта, за да имат сила да трансформират нисшата си природа, да победят животинската природа в себе си, да организират неорганизираните земни сили и да дадат път на Божественото в себе си.
към текста >>

Без този Христов импулс, без влияние на Любовта в живота на човека като организираща сила, под влияние само на земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал на животно.
Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека. Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически. Без този Христов импулс, без влияние на Любовта в живота на човека като организираща сила, под влияние само на земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал на животно. Затова усилията на Бялото Братство сега са да се пробудят колкото се може повече човешки души, да се заквасят от импулса на Любовта, за да имат сила да трансформират нисшата си природа, да победят животинската природа в себе си, да организират неорганизираните земни сили и да дадат път на Божественото в себе си. Затова задачата на християнския езотеризъм, изразен в ред школи и Братства по цялата Земя, намиращи се под Върховното ръководство на Христа - Великият Учител на Бялото Братство, е да проведат импулса на Любовта, който ще преобрази света. Последна проява на този велик импулс, както вече казах, се явява учението на Учителя, което иде в началото на епохата на Водолея, да подготви условията за раждането на Шестата раса. Учителят сега посява семената, които ще израстат в шестата културна епоха и ще се развият и дадат плод в Шестата раса, която ще бъде раса на Любовта и Братството. Затова Учителят сега носи учението на Любовта и Братството и Братството па човечеството, която ще обнови и трансформира целокупния живот на човека и човечеството.
към текста >>

Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип.
Четвъртият импулс, израз на което е учението на Учителя, синтезира в себе си всичко дадено в предишните импулси плюс новото, което сега се внася в живота от Космоса. В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно изложение на езотеричното Християнско учение, като изнесе дълбокото знание за Битието, живота и Любовта, като постави в центъра на световното развитие Христос, за когото казва: Христос е Върховният вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството. Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип. Ще започна от последното, за Христа и Христовия принцип, който е принцип на Любовта. Както казах по-рано, източното течение, което води началото си от индуското предание, е било дадено в процеса на инволюцията, когато Духът е слизал от Висшите светове към Земята и все повече е потъвал в материята и е бил обърнат, така да се каже, с гръб към центъра на Битието. От там представата на тези хора за Битието и живота се различават от тези на хората на Запада, които се движат от периферията към центъра. Движението от периферията към центъра подразбира постепенно зазоряване и увеличаване на Светлината, а движението от центъра към периферията е обратно - човек се движи от Светлината към тъмнината на гъстата материя и кръгозорът му все повече се стеснява. Затова и понятието за световния развой и за първопричината на света у тях е една, докато у западните хора е друга.
към текста >>

Ще започна от последното, за Христа и Христовия принцип, който е принцип на Любовта.
В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно изложение на езотеричното Християнско учение, като изнесе дълбокото знание за Битието, живота и Любовта, като постави в центъра на световното развитие Христос, за когото казва: Христос е Върховният вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството. Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип. Ще започна от последното, за Христа и Христовия принцип, който е принцип на Любовта. Както казах по-рано, източното течение, което води началото си от индуското предание, е било дадено в процеса на инволюцията, когато Духът е слизал от Висшите светове към Земята и все повече е потъвал в материята и е бил обърнат, така да се каже, с гръб към центъра на Битието. От там представата на тези хора за Битието и живота се различават от тези на хората на Запада, които се движат от периферията към центъра. Движението от периферията към центъра подразбира постепенно зазоряване и увеличаване на Светлината, а движението от центъра към периферията е обратно - човек се движи от Светлината към тъмнината на гъстата материя и кръгозорът му все повече се стеснява. Затова и понятието за световния развой и за първопричината на света у тях е една, докато у западните хора е друга. Учителят казва, че и в едното и в другото схващане има 50% Истина и сега и двете гледища трябва да се преоценят от ново гледище.
към текста >>

Както казах по-рано, източното течение, което води началото си от индуското предание, е било дадено в процеса на инволюцията, когато Духът е слизал от Висшите светове към Земята и все повече е потъвал в материята и е бил обърнат, така да се каже, с гръб към центъра на Битието.
Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството. Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип. Ще започна от последното, за Христа и Христовия принцип, който е принцип на Любовта. Както казах по-рано, източното течение, което води началото си от индуското предание, е било дадено в процеса на инволюцията, когато Духът е слизал от Висшите светове към Земята и все повече е потъвал в материята и е бил обърнат, така да се каже, с гръб към центъра на Битието. От там представата на тези хора за Битието и живота се различават от тези на хората на Запада, които се движат от периферията към центъра. Движението от периферията към центъра подразбира постепенно зазоряване и увеличаване на Светлината, а движението от центъра към периферията е обратно - човек се движи от Светлината към тъмнината на гъстата материя и кръгозорът му все повече се стеснява. Затова и понятието за световния развой и за първопричината на света у тях е една, докато у западните хора е друга. Учителят казва, че и в едното и в другото схващане има 50% Истина и сега и двете гледища трябва да се преоценят от ново гледище. Великите Учители на Индия от първоначалната епоха бяха дали в ученията си сведения за Христа, Който слизаше към Земята, като го наричаха Вишвакарман.
към текста >>

Така с течение на времето ученикът организира своето астрално тяло и изработва своите духовни органи, с което постепенно влиза във връзка с духовния свят.
Тези три и половина дни отговарят на трите и половина космични периода, през които е минало световното развитие досега. И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен. Това е в общи черти пътят на Посвещението в древните мистерии. В Християнските мистерии Посвещението е поставено на съвсем друга основа. Тук ученикът трябва в будно състояние на съзнанието да приеме известни импулси, идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло и през нощта, когато то е свободно от физическото тяло, те работят по-мощно за организиране на астралното тяло и за пробуждане на спящите в него сили и добродетели. Така с течение на времето ученикът организира своето астрално тяло и изработва своите духовни органи, с което постепенно влиза във връзка с духовния свят. Но това е един дълъг процес, за който се иска усилия и работа. Тук Учителят не влага знанието в астралното тяло по време на сън, но в будно съзнание му предава знанието и той го приема при пълна свобода. И това знание, понеже иде от космичното Слово, то само по себе си носи мощни сили и стимулира скритите сили на човека, организира неговото астрално тяло и изработва неговите органи. Тук вече волята на ученика не е подчинена на волята на Учителя, а е свободна. Това е втората важна особеност на западното езотерично учение.
към текста >>

Според западната традиция човек се състои от дух, душа и тяло, като духът, душата и тялото са троични.
И това знание, понеже иде от космичното Слово, то само по себе си носи мощни сили и стимулира скритите сили на човека, организира неговото астрално тяло и изработва неговите органи. Тук вече волята на ученика не е подчинена на волята на Учителя, а е свободна. Това е втората важна особеност на западното езотерично учение. Третата разлика е в класификацията на принципите на човешкото същество. Докато на Изток говорят за седморното деление на човека, за седем тела, западната традиция говори за троичното деление на човека. Според западната традиция човек се състои от дух, душа и тяло, като духът, душата и тялото са троични. По въпроса за разликата между източната и западната традиция, Едуард Шуре, авторът на Великите Посветени казва следното: „Християнският езотеризъм винаги е съществувал, при все, че римската църква никога не го е признавала." Ако искаме да стигнем до извора на Християнския езотеризъм, трябва да видим неговия първи представител в лицето на апостол Йоан, „ученика, когото Исус обичаше", вдъхновител на най-езотеричното и най- дълбокото от Евангелията. Но същинската езотерична традиция е свързана направо и без прекъсване с прочутия и мистериозен Манес, основател на манихейството, който е живял през четвърти век на брега на Ефрат в Персия. Първоначално той е бил ученик на персийските маги, но впоследствие станал християнин чрез свои лични размишления и вдъхновения и пряка връзка с Христа.
към текста >>

Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание.
Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа. Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта. Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му. Когато това е било постигнато от науката, главните Истини на окултната наука - учението за планетната еволюция, учението за превъплъщението и единството на религиите бяха разгласени в света. В очакване на това розенкройцерската мисъл, запазила своята сдържаност, засия в света през шестнадесети век чрез редица забележителни личности като кабалиста Хенрих Кунрат, свещеника-мистик Екхарт, обущаря Яков Бьоме, лекаря-алхимик Парацелзий, испанският окултист Раймонд Лулий и други. Известен брой розенкройцерски идеи са минали във франкмасонството на осемнадесети век, но деформирани и изопачени. Те обаче упражнили щастливо влияние над голяма група издигнати умове.
към текста >>

Както пчелата излиза от кошера и събира сок от цветята, за да го дестилира и да направи от него своя мед, така и душата, произлязла от Бога, прониква във физическата реалност и извлича от нея сока, за да го отнесе в лоното на Духа.
Щайнер определи сам отношението на западния окултист към Реалността на живота, което е диаметрално противоположно на това на източния будизъм. „Претендираха, казва той в една от най-забележителните си беседи, че теософията целяла да установи някакви догми и че се домогвала до унищожаването на тялото чрез аскетизъм. Разпространили идеята, че физическата реалност е илюзия и че трябва да бъде победена и унищожена. Това са неща, повече от преувеличени, това са теоретически грешки, опровергани от науката и практиката на истинския окултизъм. Много по-верен е гръцкият образ, който сравнява душата с една пчела. Както пчелата излиза от кошера и събира сок от цветята, за да го дестилира и да направи от него своя мед, така и душата, произлязла от Бога, прониква във физическата реалност и извлича от нея сока, за да го отнесе в лоното на Духа. Окултната наука не е наука, която иска унищожение на тялото, тя е наука, която учи как да си служим с него за по-висши цели. Онзи, който гледа един магнит, без да разбира природата му, може да каже, че това е един къс желязо под формата на подкова. Не, но ще го разбере този, който казва, че това е къс желязо, който крие в себе си сила да привлича към себе си други частици желязо. Както магнитът, така и физическата реалност, е проникната цялата от една по-висша реалност, която душата трябва да проникне, зa да я овладее." След гореказаното аз идвам до разликата между източното Посвещение, което произлиза от Индия и западното Посвещение, което произлиза от Исуса Христа.
към текста >>

Вечен Дух не съществува.
Разликата между двете схващания ясно изпъква без коментарии. Също така като проява на източната традиция е една книга, която на руски носи заглавието Чаша востока. Тя се състои от писма на някакви си махатми до някой европеец. Между другото в нея се казва: Ние сме будисти, ние сме материалисти. Спиритуализмът е най- голямото зло и най-голямото заблуждение в света. Вечен Дух не съществува. Всичко е превръщане на материята. Ние сме пребродили видимите и невидимите светове и не сме намерили никакъв Бог. И ние, макар и относително безсмъртни и да можем да живеем милиони години, в края на краищата ще престанем да съществуваме, защото всичко е материя, която се разпада на съставните си елементи и няма Вечен Дух. Това са премъдростите, които се поднасят на западния свят от името на източната традиция. И това ясно говори без коментарии.
към текста >>

И ние, макар и относително безсмъртни и да можем да живеем милиони години, в края на краищата ще престанем да съществуваме, защото всичко е материя, която се разпада на съставните си елементи и няма Вечен Дух.
Между другото в нея се казва: Ние сме будисти, ние сме материалисти. Спиритуализмът е най- голямото зло и най-голямото заблуждение в света. Вечен Дух не съществува. Всичко е превръщане на материята. Ние сме пребродили видимите и невидимите светове и не сме намерили никакъв Бог. И ние, макар и относително безсмъртни и да можем да живеем милиони години, в края на краищата ще престанем да съществуваме, защото всичко е материя, която се разпада на съставните си елементи и няма Вечен Дух. Това са премъдростите, които се поднасят на западния свят от името на източната традиция. И това ясно говори без коментарии. Но трябва да забележа, че това е схващането само на известен кръг от хора на източната традиция, които вървят по линията на будизма, както и сами се наричат будисти или необудисти. Но има Посветени на Изток, които не мислят така и чиито схващания се покриват със схващанията на западната традиция. За тях Учителят казва: Има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България.
към текста >>

Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят.
Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела. Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон. Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа. Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи безсмъртна. Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение. То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно. Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства. Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота.
към текста >>

Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение.
Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон. Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа. Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи безсмъртна. Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение. То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно. Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства. Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота. Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни.
към текста >>

Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог.
Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа. Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи безсмъртна. Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение. То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно. Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства. Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота. Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е.
към текста >>

Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е.
Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства. Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота. Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл. Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период. Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее.
към текста >>

С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл.
Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота. Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл. Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период. Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее. Импулсът на Любовта е внесен още със слизането на човека на Земята, още с разделянето на половете. Но той минава през различни фази.
към текста >>

Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта.
Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл. Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период. Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее. Импулсът на Любовта е внесен още със слизането на човека на Земята, още с разделянето на половете. Но той минава през различни фази. Сега се дава импулс за духовната Любов, която ще събуди Висшето Аз в човека и ще съедини душата с Духа. Без христовия импулс човек не би могъл да поеме възходящия път на своето развитие, защото развитието не е механическо, а разумен процес.
към текста >>

Сега се дава импулс за духовната Любов, която ще събуди Висшето Аз в човека и ще съедини душата с Духа.
Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период. Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее. Импулсът на Любовта е внесен още със слизането на човека на Земята, още с разделянето на половете. Но той минава през различни фази. Сега се дава импулс за духовната Любов, която ще събуди Висшето Аз в човека и ще съедини душата с Духа. Без христовия импулс човек не би могъл да поеме възходящия път на своето развитие, защото развитието не е механическо, а разумен процес. Според християнския езотеризъм развитието се извършва под влияние на два принципа, които периодически се редуват. Единият принцип е този, от който произлиза злото, а другият принцип е този, от който произлиза доброто. Чрез първия принцип Бог създава нещата, а чрез втория принцип ги организира и възраства. Бог работи и с двата принципа, но пребъдва във втория принцип.
към текста >>

Без христовия импулс човек не би могъл да поеме възходящия път на своето развитие, защото развитието не е механическо, а разумен процес.
Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее. Импулсът на Любовта е внесен още със слизането на човека на Земята, още с разделянето на половете. Но той минава през различни фази. Сега се дава импулс за духовната Любов, която ще събуди Висшето Аз в човека и ще съедини душата с Духа. Без христовия импулс човек не би могъл да поеме възходящия път на своето развитие, защото развитието не е механическо, а разумен процес. Според християнския езотеризъм развитието се извършва под влияние на два принципа, които периодически се редуват. Единият принцип е този, от който произлиза злото, а другият принцип е този, от който произлиза доброто. Чрез първия принцип Бог създава нещата, а чрез втория принцип ги организира и възраства. Бог работи и с двата принципа, но пребъдва във втория принцип. В края на краищата вторият принцип поглъща първия в себе си.
към текста >>

Отричането на Светия Дух е болезнено състояние на човешкия ум или по-право отсъствие на ум.
Любовта представлява цялото дърво. Затова Христос казва: Аз съм лозата, вие сте пръчките, а Отец Ми е земеделецът. Онези сили, които работят в корените и клоните, това са силите на Отца, които са поляризирани и са причина за растенето и развитието. Затова в Християнския езотеризъм се казва, че отричането на Бога е нещастие за човешката душа. Отричането на Христа е болезнено състояние на човешката душа. Отричането на Светия Дух е болезнено състояние на човешкия ум или по-право отсъствие на ум. Казах, че Учителят е последна проява на християнския езотеризъм и че той напълно и ясно е изнесъл християнското езотерично учение. В своите неделни беседи Учителят винаги говори върху известен стих от Евангелието или въобще от Новия завет и изнася по такъв начин разработено това, което само е загатнато в Евангелието. Той казва на едно място: Като взема един стих, не мислете, че всичко се съдържа в него. То е само като прозорец, през който може да се види един широк хоризонт. То е като малкото вълна, която като се изпреде тънко и майсторски, ще даде много прежда.
към текста >>

Така, че истинският източник, откъдето Посветените черпят сведения за христовото учение, това са акашовите записки или както Учителят ги нарича Великата Книга па природата.
Която и беседа на Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи на живота и излага вътрешното Християнско разбиране за света и живота, за световния развой, за развитието на човешката душа, за Бога, за Христа, за Неговата мисия и пр. Учителят разкрива на много места езотеричния смисъл на много текстове както от Новия завет, така и от Стария завет. Той казва: Всичко, каквото Христос е говорил, е записано със златни букви във Великата Книга на природата и оттам Посветените черпят сведения за това, което Христос е говорил, за Неговото учение, за вътрешната страна на учението. Външните документи за тях са ценни, но не са меродавни. Те са само едно бледо отражение на това, което е било. Така, че истинският източник, откъдето Посветените черпят сведения за христовото учение, това са акашовите записки или както Учителят ги нарича Великата Книга па природата. Учителят също така разкрива много неща от езотеризма на Стария завет. И той води началото си от Египет, защото Мойсей беше един Посветен в Египет и оттам научи той великите тайни на Битието, като и сам е имал някои откровения. Така че, и той принадлежи към западната езотерична традиция и школа. От него води началото си вторият импулс и клон на Бялото Братство, за които Учителят говори и за които споменах по-рано.
към текста >>

58. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

То е христовото учение.
Това е пътят на слизането в гъстата материя и Христос е, Който ръководи този процес. А раят - това е пътят на възлизането на човешките души, който възход се ръководи от Посветените от човешката раса под ръководството на Христа, като символ за който е взет апостол Петър." Учителят дава и ред други тълкувания за ада и рая, което показва, че известни екзотерични текстове имат няколко езотерични значения. Учителят казва: „Днес на хората се проповядва Божественото учение. Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия. То е христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува." Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят.
към текста >>

Нищите духом превръщат всички материални неща в духовни блага.
То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува." Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят. Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа." Нищите духом превръщат всички материални неща в духовни блага. Кротките ще наследят Земята. За да бъде човек наследник на Земята, трябва да бъде кротък. Кротък човек е този, който не влиза в стълкновение със своите ближни и със своите приятели и с всички има добра обхода, а не само да не прави зло. Не е въпрос човек само да не прави зло, но е въпрос да прави добро. Който не прави зло, но не прави и добро, не е кротък.
към текста >>

Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно.
Кротък човек е този, който не влиза в стълкновение със своите ближни и със своите приятели и с всички има добра обхода, а не само да не прави зло. Не е въпрос човек само да не прави зло, но е въпрос да прави добро. Който не прави зло, но не прави и добро, не е кротък. В блаженствата Христос е дал най-елементарните правила, които човек трябва да познава, за да влезе във връзка с разумния свят. Хубаво е да размишлявате върху блаженствата, за да се ползувате от тяхната Светлина. Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно. Значи те имат условия да направят всичко, каквото пожелаят. Блажени нажалените, защото те ще се утешат. Утехата е Божествено качество. Няма по-лошо от това да не бъдеш обичан. При това положение ще изпиташ най-голямо страдание.
към текста >>

За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете.
И това е важно, но той трябва преди всичко да се запознае със съдържанието на книгата и да се ползва от нея. Християнството е една ценна книга, хубаво подвързана, която ползува човека само когато я отвори и почне да я чете и прилага написаното в нея. Там всеки ще намери методите и законите, по които може да живее правилно. Остане ли затворена тази книга, тя няма никакъв смисъл. Такова е отношението на съвременните хора към християнството. За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете. Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се проявява и днес. Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи. Всеки стих от Евангелието има отношение към специален орган в човешкото тяло.
към текста >>

Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга.
Християнството е една ценна книга, хубаво подвързана, която ползува човека само когато я отвори и почне да я чете и прилага написаното в нея. Там всеки ще намери методите и законите, по които може да живее правилно. Остане ли затворена тази книга, тя няма никакъв смисъл. Такова е отношението на съвременните хора към християнството. За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете. Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се проявява и днес. Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи. Всеки стих от Евангелието има отношение към специален орган в човешкото тяло. Затова изучавайте Писанието, за да се ползувате от силите, които са вложени в него.
към текста >>

Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се проявява и днес.
Там всеки ще намери методите и законите, по които може да живее правилно. Остане ли затворена тази книга, тя няма никакъв смисъл. Такова е отношението на съвременните хора към християнството. За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете. Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се проявява и днес. Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи. Всеки стих от Евангелието има отношение към специален орган в човешкото тяло. Затова изучавайте Писанието, за да се ползувате от силите, които са вложени в него. Запример стиха: Бог е Любов, съдържа творчески сили в себе си.
към текста >>

Мощни сили се крият в книгите, написани под диктовката на Духа.
Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи. Всеки стих от Евангелието има отношение към специален орган в човешкото тяло. Затова изучавайте Писанието, за да се ползувате от силите, които са вложени в него. Запример стиха: Бог е Любов, съдържа творчески сили в себе си. Който познава тази Любов и обича Бога, всеки момент расте и се развива. Мощни сили се крият в книгите, написани под диктовката на Духа. Такива книги са Евангелията и всички Свещени Книги. Затова трябва да изучавате Свещените Писания, защото в тях ще намерите методите за разрешаване на всички противоречия, ще намерите методите за лекуване на всички болести. Защото тези Писания са свързани с Духа, който ги е продиктувал и неговите сили действуват чрез тях. Те са свързани със силите на космоса, които са също сили на Духа. Защото и всяка дума, изказана от Духа, която действува в космоса и когато ние я прочетем в Свещените Писания, това ни свързва с тези космични сили, които почват да работят в нас.
към текста >>

Защото тези Писания са свързани с Духа, който ги е продиктувал и неговите сили действуват чрез тях.
Запример стиха: Бог е Любов, съдържа творчески сили в себе си. Който познава тази Любов и обича Бога, всеки момент расте и се развива. Мощни сили се крият в книгите, написани под диктовката на Духа. Такива книги са Евангелията и всички Свещени Книги. Затова трябва да изучавате Свещените Писания, защото в тях ще намерите методите за разрешаване на всички противоречия, ще намерите методите за лекуване на всички болести. Защото тези Писания са свързани с Духа, който ги е продиктувал и неговите сили действуват чрез тях. Те са свързани със силите на космоса, които са също сили на Духа. Защото и всяка дума, изказана от Духа, която действува в космоса и когато ние я прочетем в Свещените Писания, това ни свързва с тези космични сили, които почват да работят в нас. Има доказателства за това, което Христос е говорил. Има една архива, в която се пази Свещената Книга с думите и притчите на Христа, написани със златни букви. Всички Посветени ученици на Божествената школа четат от това Велико Евангелие, което Христос е проповядвал.
към текста >>

Те са свързани със силите на космоса, които са също сили на Духа.
Който познава тази Любов и обича Бога, всеки момент расте и се развива. Мощни сили се крият в книгите, написани под диктовката на Духа. Такива книги са Евангелията и всички Свещени Книги. Затова трябва да изучавате Свещените Писания, защото в тях ще намерите методите за разрешаване на всички противоречия, ще намерите методите за лекуване на всички болести. Защото тези Писания са свързани с Духа, който ги е продиктувал и неговите сили действуват чрез тях. Те са свързани със силите на космоса, които са също сили на Духа. Защото и всяка дума, изказана от Духа, която действува в космоса и когато ние я прочетем в Свещените Писания, това ни свързва с тези космични сили, които почват да работят в нас. Има доказателства за това, което Христос е говорил. Има една архива, в която се пази Свещената Книга с думите и притчите на Христа, написани със златни букви. Всички Посветени ученици на Божествената школа четат от това Велико Евангелие, което Христос е проповядвал. Всички беседи на Христа са напечатани в тази Велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както днес се възпроизвежда всяка дума, произнесена пред микрофона.
към текста >>

Защото и всяка дума, изказана от Духа, която действува в космоса и когато ние я прочетем в Свещените Писания, това ни свързва с тези космични сили, които почват да работят в нас.
Мощни сили се крият в книгите, написани под диктовката на Духа. Такива книги са Евангелията и всички Свещени Книги. Затова трябва да изучавате Свещените Писания, защото в тях ще намерите методите за разрешаване на всички противоречия, ще намерите методите за лекуване на всички болести. Защото тези Писания са свързани с Духа, който ги е продиктувал и неговите сили действуват чрез тях. Те са свързани със силите на космоса, които са също сили на Духа. Защото и всяка дума, изказана от Духа, която действува в космоса и когато ние я прочетем в Свещените Писания, това ни свързва с тези космични сили, които почват да работят в нас. Има доказателства за това, което Христос е говорил. Има една архива, в която се пази Свещената Книга с думите и притчите на Христа, написани със златни букви. Всички Посветени ученици на Божествената школа четат от това Велико Евангелие, което Христос е проповядвал. Всички беседи на Христа са напечатани в тази Велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както днес се възпроизвежда всяка дума, произнесена пред микрофона. Колко думи и колко притчи са напечатани върху листата на тази Свещена Книга!
към текста >>

Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух.
Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор. Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от Бога за човечеството още от създаването на света. Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното: Силата, която образува връзката между две същества, която ги свързва и обединява, наричаме Любов. Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност. Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина. Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието.
към текста >>

Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие.
Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от Бога за човечеството още от създаването на света. Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното: Силата, която образува връзката между две същества, която ги свързва и обединява, наричаме Любов. Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност. Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина. Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот.
към текста >>

А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието.
Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е.
към текста >>

Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот.
Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта.
към текста >>

Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира.
По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта. Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие.
към текста >>

Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно.
В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта. Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие. Този човек, който се роди по този начин от вода и Дух, майка му няма да живее вън от него.
към текста >>

Така че, само роденият от Дух и вода, т.е.
А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта. Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие. Този човек, който се роди по този начин от вода и Дух, майка му няма да живее вън от него. Неговата майка живее вътре в него и неговият баща живее вътре в него.
към текста >>

този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта.
Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта. Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие. Този човек, който се роди по този начин от вода и Дух, майка му няма да живее вън от него. Неговата майка живее вътре в него и неговият баща живее вътре в него. Следователно той ще бъде самороден.
към текста >>

Този човек, който се роди по този начин от вода и Дух, майка му няма да живее вън от него.
Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта. Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие. Този човек, който се роди по този начин от вода и Дух, майка му няма да живее вън от него. Неговата майка живее вътре в него и неговият баща живее вътре в него. Следователно той ще бъде самороден. Роденият от Дух и вода може да е в тялото, може да е извън тялото. Аз мога да бъда в тялото и извън тялото. Аз съм в този салон, аз съм и извън този салон.
към текста >>

Роденият от Дух и вода може да е в тялото, може да е извън тялото.
Будическото поле е поле на Любовта. Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие. Този човек, който се роди по този начин от вода и Дух, майка му няма да живее вън от него. Неговата майка живее вътре в него и неговият баща живее вътре в него. Следователно той ще бъде самороден. Роденият от Дух и вода може да е в тялото, може да е извън тялото. Аз мога да бъда в тялото и извън тялото. Аз съм в този салон, аз съм и извън този салон. Аз съм в слънчевата система, аз съм и извън слънчевата система. Аз съм в космоса, аз съм извън космоса. Извън Земята, извън Слънчевата система, извън космоса подразбира, че роденият от вода и Дух е гражданин на Божествения свят, който е извън материалната вселена.
към текста >>

Извън Земята, извън Слънчевата система, извън космоса подразбира, че роденият от вода и Дух е гражданин на Божествения свят, който е извън материалната вселена.
Роденият от Дух и вода може да е в тялото, може да е извън тялото. Аз мога да бъда в тялото и извън тялото. Аз съм в този салон, аз съм и извън този салон. Аз съм в слънчевата система, аз съм и извън слънчевата система. Аз съм в космоса, аз съм извън космоса. Извън Земята, извън Слънчевата система, извън космоса подразбира, че роденият от вода и Дух е гражданин на Божествения свят, който е извън материалната вселена. Защото всички видими светове съставляват царството на материалната вселена, на материалния свят, който е училище за упражнение на съществата. И когато в невидимия свят на някой дух дотегне тамошния живот, у него се явява желание за едно малко развлечение. Тогава го пращат на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е.
към текста >>

И когато в невидимия свят на някой дух дотегне тамошния живот, у него се явява желание за едно малко развлечение.
Аз съм в този салон, аз съм и извън този салон. Аз съм в слънчевата система, аз съм и извън слънчевата система. Аз съм в космоса, аз съм извън космоса. Извън Земята, извън Слънчевата система, извън космоса подразбира, че роденият от вода и Дух е гражданин на Божествения свят, който е извън материалната вселена. Защото всички видими светове съставляват царството на материалната вселена, на материалния свят, който е училище за упражнение на съществата. И когато в невидимия свят на някой дух дотегне тамошния живот, у него се явява желание за едно малко развлечение. Тогава го пращат на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е. извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е. не принадлежи на материалната вселена, а е извън нея.
към текста >>

Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства.
Аз съм в космоса, аз съм извън космоса. Извън Земята, извън Слънчевата система, извън космоса подразбира, че роденият от вода и Дух е гражданин на Божествения свят, който е извън материалната вселена. Защото всички видими светове съставляват царството на материалната вселена, на материалния свят, който е училище за упражнение на съществата. И когато в невидимия свят на някой дух дотегне тамошния живот, у него се явява желание за едно малко развлечение. Тогава го пращат на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е. извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е. не принадлежи на материалната вселена, а е извън нея. Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят. Образът на този свят прехожда.
към текста >>

Те са хора, родени от Дух и вода, и ще дойдат от онова Царство, извън материалните светове, от духовния свят.
Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят. Образът на този свят прехожда. В света иде един друг свят, други хора идват, друга култура иде. Сега като казвам, че идат други хора, да не мислите, че те са като сегашните. Не, не са като сегашните. Те са хора, родени от Дух и вода, и ще дойдат от онова Царство, извън материалните светове, от духовния свят. И апостолите като се молиха дълго време, от невидимия свят слязоха хиляди духове, хиляди родени от Дух и вода, във вид на огнени езици и се вселиха в тях. След това христовите ученици отидоха да проповядват. Така и днес ще дойдат тези огнени езици и ще влязат в онези хора, които са готови. Тогава в света ще настане ред и порядък и хората ще се свестят, т.е. ще се пробудят от това хипнотично състояние, в което са изпаднали след грехопадението.
към текста >>

И апостолите като се молиха дълго време, от невидимия свят слязоха хиляди духове, хиляди родени от Дух и вода, във вид на огнени езици и се вселиха в тях.
Образът на този свят прехожда. В света иде един друг свят, други хора идват, друга култура иде. Сега като казвам, че идат други хора, да не мислите, че те са като сегашните. Не, не са като сегашните. Те са хора, родени от Дух и вода, и ще дойдат от онова Царство, извън материалните светове, от духовния свят. И апостолите като се молиха дълго време, от невидимия свят слязоха хиляди духове, хиляди родени от Дух и вода, във вид на огнени езици и се вселиха в тях. След това христовите ученици отидоха да проповядват. Така и днес ще дойдат тези огнени езици и ще влязат в онези хора, които са готови. Тогава в света ще настане ред и порядък и хората ще се свестят, т.е. ще се пробудят от това хипнотично състояние, в което са изпаднали след грехопадението. Под влиянието на тези, родени от вода и Дух, сегашните хора ще се изменят, ще се пробуди тяхното висше съзнание, което им е дал Бог при тяхното раждане в Божествения свят.
към текста >>

След това христовите ученици отидоха да проповядват.
В света иде един друг свят, други хора идват, друга култура иде. Сега като казвам, че идат други хора, да не мислите, че те са като сегашните. Не, не са като сегашните. Те са хора, родени от Дух и вода, и ще дойдат от онова Царство, извън материалните светове, от духовния свят. И апостолите като се молиха дълго време, от невидимия свят слязоха хиляди духове, хиляди родени от Дух и вода, във вид на огнени езици и се вселиха в тях. След това христовите ученици отидоха да проповядват. Така и днес ще дойдат тези огнени езици и ще влязат в онези хора, които са готови. Тогава в света ще настане ред и порядък и хората ще се свестят, т.е. ще се пробудят от това хипнотично състояние, в което са изпаднали след грехопадението. Под влиянието на тези, родени от вода и Дух, сегашните хора ще се изменят, ще се пробуди тяхното висше съзнание, което им е дал Бог при тяхното раждане в Божествения свят. Всеки човек има едно Свещено име, което Бог му е турил.
към текста >>

Под влиянието на тези, родени от вода и Дух, сегашните хора ще се изменят, ще се пробуди тяхното висше съзнание, което им е дал Бог при тяхното раждане в Божествения свят.
И апостолите като се молиха дълго време, от невидимия свят слязоха хиляди духове, хиляди родени от Дух и вода, във вид на огнени езици и се вселиха в тях. След това христовите ученици отидоха да проповядват. Така и днес ще дойдат тези огнени езици и ще влязат в онези хора, които са готови. Тогава в света ще настане ред и порядък и хората ще се свестят, т.е. ще се пробудят от това хипнотично състояние, в което са изпаднали след грехопадението. Под влиянието на тези, родени от вода и Дух, сегашните хора ще се изменят, ще се пробуди тяхното висше съзнание, което им е дал Бог при тяхното раждане в Божествения свят. Всеки човек има едно Свещено име, което Бог му е турил. И когато се родим от вода и Дух, ние ще знаем това Свещено име, което Бог ни е дал и което сме носили първоначално, когато сме живели в Божествения свят. Тогава ще дойде това вътрешно просветление в човека и той ще е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Той ще бъде силен, понеже цялото небе ще бъде с него. Така че, единственото нещо, което трябва да разберем, това е свещеното име, което Бог ни е дал, което ще стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от Любовта и Мъдростта, когато се изпълни това, за което Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е.
към текста >>

И когато се родим от вода и Дух, ние ще знаем това Свещено име, което Бог ни е дал и което сме носили първоначално, когато сме живели в Божествения свят.
Така и днес ще дойдат тези огнени езици и ще влязат в онези хора, които са готови. Тогава в света ще настане ред и порядък и хората ще се свестят, т.е. ще се пробудят от това хипнотично състояние, в което са изпаднали след грехопадението. Под влиянието на тези, родени от вода и Дух, сегашните хора ще се изменят, ще се пробуди тяхното висше съзнание, което им е дал Бог при тяхното раждане в Божествения свят. Всеки човек има едно Свещено име, което Бог му е турил. И когато се родим от вода и Дух, ние ще знаем това Свещено име, което Бог ни е дал и което сме носили първоначално, когато сме живели в Божествения свят. Тогава ще дойде това вътрешно просветление в човека и той ще е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Той ще бъде силен, понеже цялото небе ще бъде с него. Така че, единственото нещо, което трябва да разберем, това е свещеното име, което Бог ни е дал, което ще стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от Любовта и Мъдростта, когато се изпълни това, за което Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е. Любовта и Мъдростта, ще дойдем и ще направим жилище у вас. В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа.
към текста >>

Така че, единственото нещо, което трябва да разберем, това е свещеното име, което Бог ни е дал, което ще стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от Любовта и Мъдростта, когато се изпълни това, за което Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е.
Под влиянието на тези, родени от вода и Дух, сегашните хора ще се изменят, ще се пробуди тяхното висше съзнание, което им е дал Бог при тяхното раждане в Божествения свят. Всеки човек има едно Свещено име, което Бог му е турил. И когато се родим от вода и Дух, ние ще знаем това Свещено име, което Бог ни е дал и което сме носили първоначално, когато сме живели в Божествения свят. Тогава ще дойде това вътрешно просветление в човека и той ще е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Той ще бъде силен, понеже цялото небе ще бъде с него. Така че, единственото нещо, което трябва да разберем, това е свещеното име, което Бог ни е дал, което ще стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от Любовта и Мъдростта, когато се изпълни това, за което Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е. Любовта и Мъдростта, ще дойдем и ще направим жилище у вас. В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа. Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените. Другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши това противоречие.
към текста >>

Докато не е роден от вода и Дух, човек живее в корените на живота, като се роди от вода и Дух, той излиза от корените и влиза в света на клоните, цветовете и плодовете.
Любовта и Мъдростта, ще дойдем и ще направим жилище у вас. В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа. Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените. Другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши това противоречие. Докато не е роден от вода и Дух, човек живее в корените на живота, като се роди от вода и Дух, той излиза от корените и влиза в света на клоните, цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влязохме в света на клоните. И нашето Царство не е от този свят на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето.
към текста >>

Той е носител на Духа, т.е.
Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди ревност. Ева беше кръстена на името на Бога Йехова - Еве - Ева. Това е онази Свещена идея, която всеки човек има в душата си. Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си. Адам представя физическия свят. Той е носител на Духа, т.е. това, което създава нещата. Значи Адам подразбира разумната душа. Духът в нас, това е Адам, а душата в нас - това е Ева. Вашата душа е Ева, а вашият дух е Адам. Друго положение: вие сте умът - Адам, а вашата възлюбена Ева - това е вашето сърце.
към текста >>

Духът в нас, това е Адам, а душата в нас - това е Ева.
Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си. Адам представя физическия свят. Той е носител на Духа, т.е. това, което създава нещата. Значи Адам подразбира разумната душа. Духът в нас, това е Адам, а душата в нас - това е Ева. Вашата душа е Ева, а вашият дух е Адам. Друго положение: вие сте умът - Адам, а вашата възлюбена Ева - това е вашето сърце. Преди да се свърже с Ева, Адам е бил женен за Духа, а щом се ожени втори път за плътта - Ева, тя му донесе всички страдания и нещастия на земята. Първоначално по естество Адам е бил двуполов - и мъжът и жената са били в него. Той не се е нуждаел нито от мъж, нито от жена.
към текста >>

Вашата душа е Ева, а вашият дух е Адам.
Адам представя физическия свят. Той е носител на Духа, т.е. това, което създава нещата. Значи Адам подразбира разумната душа. Духът в нас, това е Адам, а душата в нас - това е Ева. Вашата душа е Ева, а вашият дух е Адам. Друго положение: вие сте умът - Адам, а вашата възлюбена Ева - това е вашето сърце. Преди да се свърже с Ева, Адам е бил женен за Духа, а щом се ожени втори път за плътта - Ева, тя му донесе всички страдания и нещастия на земята. Първоначално по естество Адам е бил двуполов - и мъжът и жената са били в него. Той не се е нуждаел нито от мъж, нито от жена. Един ден намислил да се раздели на два полюса и да се ожени.
към текста >>

Преди да се свърже с Ева, Адам е бил женен за Духа, а щом се ожени втори път за плътта - Ева, тя му донесе всички страдания и нещастия на земята.
това, което създава нещата. Значи Адам подразбира разумната душа. Духът в нас, това е Адам, а душата в нас - това е Ева. Вашата душа е Ева, а вашият дух е Адам. Друго положение: вие сте умът - Адам, а вашата възлюбена Ева - това е вашето сърце. Преди да се свърже с Ева, Адам е бил женен за Духа, а щом се ожени втори път за плътта - Ева, тя му донесе всички страдания и нещастия на земята. Първоначално по естество Адам е бил двуполов - и мъжът и жената са били в него. Той не се е нуждаел нито от мъж, нито от жена. Един ден намислил да се раздели на два полюса и да се ожени. Така той подписа нов договор и стана еднополов. Оттук започва началото на човешката карма, когато човек се е поляризирал и се е започнала борба за надмощие и власт между двата полюса.
към текста >>

Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери Бога.
Те не обичаха Бога и затова не изпълниха Неговата заповед. За да влезе човек отново в рая, трябва да обикне Бога и да изпълнява Неговата Воля. Значи, на първо място е Любовта към Бога. Как ще намериш Бога? Като се новородиш. Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери Бога. Само роденият от Бога има Любов към Бога и изпълнява Неговата Воля. Роденият от Бога расте и се развива правилно. Растенето е непреривен процес, който има отношение към Любовта към ближния. Ако Любовта на човека към ближния е правилна, и растенето му ще бъде правилно. Така че, чрез Любовта към Бога човек се ражда, а чрез Любовта към ближния той расте и се развива.
към текста >>

Онзи, който е изградил тялото на Любовта, Мъдростта и Истината, той е така одухотворил и физическото си тяло, че след смъртта той го дематериализира и превръща в духовно тяло.
Не се ли пробуди съзнанието у човека, няма възкресение. Тялото, в което сега живее човек, е един гроб, в който душата е затворена. Ние ще възкръснем с онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго. Това е тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, които като зародиши съществуват в това смъртно тяло. Това тяло е само една покривка, под която се изгражда безсмъртното тяло, с което човек ще се облече при възкресението, което тяло той е изгубил при грехопадането. Онзи, който е изградил тялото на Любовта, Мъдростта и Истината, той е така одухотворил и физическото си тяло, че след смъртта той го дематериализира и превръща в духовно тяло. Защото и физическото тяло по своята същина е духовно. То е отражение на най-висшият принцип на човешкия дух. Роденият от Дух и вода, роденият от Бога е така одухотворил тялото си, че може да го дематериализира, когато пожелае и пак да го материализира. Така че, когато се говори за възкресението, подразбира се пробуждане на Висшето космическо съзнание и създаване на безсмъртното тяло, с което се облича човешкият дух. Когато човек възкръсне, той идва до безсмъртието и е напълно спасен.
към текста >>

Защото и физическото тяло по своята същина е духовно.
Тялото, в което сега живее човек, е един гроб, в който душата е затворена. Ние ще възкръснем с онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго. Това е тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, които като зародиши съществуват в това смъртно тяло. Това тяло е само една покривка, под която се изгражда безсмъртното тяло, с което човек ще се облече при възкресението, което тяло той е изгубил при грехопадането. Онзи, който е изградил тялото на Любовта, Мъдростта и Истината, той е така одухотворил и физическото си тяло, че след смъртта той го дематериализира и превръща в духовно тяло. Защото и физическото тяло по своята същина е духовно. То е отражение на най-висшият принцип на човешкия дух. Роденият от Дух и вода, роденият от Бога е така одухотворил тялото си, че може да го дематериализира, когато пожелае и пак да го материализира. Така че, когато се говори за възкресението, подразбира се пробуждане на Висшето космическо съзнание и създаване на безсмъртното тяло, с което се облича човешкият дух. Когато човек възкръсне, той идва до безсмъртието и е напълно спасен. Той е свободен от греха и от смъртта.
към текста >>

То е отражение на най-висшият принцип на човешкия дух.
Ние ще възкръснем с онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго. Това е тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, които като зародиши съществуват в това смъртно тяло. Това тяло е само една покривка, под която се изгражда безсмъртното тяло, с което човек ще се облече при възкресението, което тяло той е изгубил при грехопадането. Онзи, който е изградил тялото на Любовта, Мъдростта и Истината, той е така одухотворил и физическото си тяло, че след смъртта той го дематериализира и превръща в духовно тяло. Защото и физическото тяло по своята същина е духовно. То е отражение на най-висшият принцип на човешкия дух. Роденият от Дух и вода, роденият от Бога е така одухотворил тялото си, че може да го дематериализира, когато пожелае и пак да го материализира. Така че, когато се говори за възкресението, подразбира се пробуждане на Висшето космическо съзнание и създаване на безсмъртното тяло, с което се облича човешкият дух. Когато човек възкръсне, той идва до безсмъртието и е напълно спасен. Той е свободен от греха и от смъртта. А съвременните християни твърдят, че са спасени чрез христовата кръв.
към текста >>

Роденият от Дух и вода, роденият от Бога е така одухотворил тялото си, че може да го дематериализира, когато пожелае и пак да го материализира.
Това е тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, които като зародиши съществуват в това смъртно тяло. Това тяло е само една покривка, под която се изгражда безсмъртното тяло, с което човек ще се облече при възкресението, което тяло той е изгубил при грехопадането. Онзи, който е изградил тялото на Любовта, Мъдростта и Истината, той е така одухотворил и физическото си тяло, че след смъртта той го дематериализира и превръща в духовно тяло. Защото и физическото тяло по своята същина е духовно. То е отражение на най-висшият принцип на човешкия дух. Роденият от Дух и вода, роденият от Бога е така одухотворил тялото си, че може да го дематериализира, когато пожелае и пак да го материализира. Така че, когато се говори за възкресението, подразбира се пробуждане на Висшето космическо съзнание и създаване на безсмъртното тяло, с което се облича човешкият дух. Когато човек възкръсне, той идва до безсмъртието и е напълно спасен. Той е свободен от греха и от смъртта. А съвременните християни твърдят, че са спасени чрез христовата кръв. Но това е външно разбиране.
към текста >>

Така че, когато се говори за възкресението, подразбира се пробуждане на Висшето космическо съзнание и създаване на безсмъртното тяло, с което се облича човешкият дух.
Това тяло е само една покривка, под която се изгражда безсмъртното тяло, с което човек ще се облече при възкресението, което тяло той е изгубил при грехопадането. Онзи, който е изградил тялото на Любовта, Мъдростта и Истината, той е така одухотворил и физическото си тяло, че след смъртта той го дематериализира и превръща в духовно тяло. Защото и физическото тяло по своята същина е духовно. То е отражение на най-висшият принцип на човешкия дух. Роденият от Дух и вода, роденият от Бога е така одухотворил тялото си, че може да го дематериализира, когато пожелае и пак да го материализира. Така че, когато се говори за възкресението, подразбира се пробуждане на Висшето космическо съзнание и създаване на безсмъртното тяло, с което се облича човешкият дух. Когато човек възкръсне, той идва до безсмъртието и е напълно спасен. Той е свободен от греха и от смъртта. А съвременните християни твърдят, че са спасени чрез христовата кръв. Но това е външно разбиране. Всъщност, погледнато вътрешно, езотерично, христовата кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи.
към текста >>

А съвременните християни твърдят, че са спасени чрез христовата кръв.
То е отражение на най-висшият принцип на човешкия дух. Роденият от Дух и вода, роденият от Бога е така одухотворил тялото си, че може да го дематериализира, когато пожелае и пак да го материализира. Така че, когато се говори за възкресението, подразбира се пробуждане на Висшето космическо съзнание и създаване на безсмъртното тяло, с което се облича човешкият дух. Когато човек възкръсне, той идва до безсмъртието и е напълно спасен. Той е свободен от греха и от смъртта. А съвременните християни твърдят, че са спасени чрез христовата кръв. Но това е външно разбиране. Всъщност, погледнато вътрешно, езотерично, христовата кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи. Без тази кръв човек не може да нарисува картината си, не може да се спаси. Любовта е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена.
към текста >>

Всъщност, погледнато вътрешно, езотерично, христовата кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи.
Така че, когато се говори за възкресението, подразбира се пробуждане на Висшето космическо съзнание и създаване на безсмъртното тяло, с което се облича човешкият дух. Когато човек възкръсне, той идва до безсмъртието и е напълно спасен. Той е свободен от греха и от смъртта. А съвременните християни твърдят, че са спасени чрез христовата кръв. Но това е външно разбиране. Всъщност, погледнато вътрешно, езотерично, христовата кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи. Без тази кръв човек не може да нарисува картината си, не може да се спаси. Любовта е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално.
към текста >>

Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално.
Всъщност, погледнато вътрешно, езотерично, христовата кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи. Без тази кръв човек не може да нарисува картината си, не може да се спаси. Любовта е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално. Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни.
към текста >>

Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти.
ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са човешките страсти. Няма по-груби сили от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти.
към текста >>

Духът, Великият Баща изпрати слугите си да донесат нова премяна.
Това означава да бъде човек господар на положението си. Блудният син пък представя човешката душа, изпаднала под влиянието на различни страсти. Бащата, за когото се говори в тази притча, представя Висшето у човека, което гради и създава. Слугите, които бащата изпратил да донесат нова дреха, когато блудния син се връща, били пет. Това са петте добродетели - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Духът, Великият Баща изпрати слугите си да донесат нова премяна. Да се облече човек с нова премяна, значи да се облече с ново тяло, изградено от петте Велики добродетели. Всеки човек, всеки народ трябва да се облече в Новото, т.е. да приложи нови начини и методи за новия живот. По отношение на човечеството новата дреха, която слугите донесли, е христовото учение. Там в притчата се казва, че бащата казал: Дайте пръстен на ръката му.
към текста >>

По отношение на човечеството новата дреха, която слугите донесли, е христовото учение.
Това са петте добродетели - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Духът, Великият Баща изпрати слугите си да донесат нова премяна. Да се облече човек с нова премяна, значи да се облече с ново тяло, изградено от петте Велики добродетели. Всеки човек, всеки народ трябва да се облече в Новото, т.е. да приложи нови начини и методи за новия живот. По отношение на човечеството новата дреха, която слугите донесли, е христовото учение. Там в притчата се казва, че бащата казал: Дайте пръстен на ръката му. Пръстенът означава правилата и законите, с които човек трябва да си служи. Пръстенът се туря на последната става, защото тя представя законите на материалния или физическия свят. В Евангелието всяка дума и всяка притча е символ на известни състояния и положения в живота, на известни закони и принципи в човека и вселената. Например в Евангелския символизъм думата нива означава човешкото тяло.
към текста >>

Вие сте първата дева - тялото, в което влизат останалите четири деви: умът, сърцето, душата и духът.
Такъв е случаят с Никодим, който през нощта отиде при Исуса. Да вземем притчата за петте разумни деви. Всеки от вас като чете или слуша притчата за десетте деви, употребил ли е няколко деня в размишление, за да проникне в нейния вътрешен смисъл? Достатъчно е да пожелаете искрено да разберете нещо повече от това което четете, за да ви се даде едно откровение. Само така ще разберете, че вие сте една от петте разумни деви. Вие сте първата дева - тялото, в което влизат останалите четири деви: умът, сърцето, душата и духът. Петте деви се сливат с Христа в едно цяло. Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата душа, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него. Казва се в Евангелието, че Христос влязъл в Ерусалим, възседнал ослица. Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят. И Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим.
към текста >>

Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят.
Само така ще разберете, че вие сте една от петте разумни деви. Вие сте първата дева - тялото, в което влизат останалите четири деви: умът, сърцето, душата и духът. Петте деви се сливат с Христа в едно цяло. Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата душа, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него. Казва се в Евангелието, че Христос влязъл в Ерусалим, възседнал ослица. Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят. И Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкият дух. Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа. Най- добрият проповедник на христовото учение е оселът, т.е.
към текста >>

Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкият дух.
Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата душа, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него. Казва се в Евангелието, че Христос влязъл в Ерусалим, възседнал ослица. Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят. И Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкият дух. Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа. Най- добрият проповедник на христовото учение е оселът, т.е. човешкото тяло. Той е инструмент, чрез който се проявяват душата и Духът. Казва се някъде в Евангелието, че в онези дни на страшния съд Слънцето и Луната ще потъмнеят и звездите ще почнат да падат от небето.
към текста >>

Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа.
Казва се в Евангелието, че Христос влязъл в Ерусалим, възседнал ослица. Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят. И Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкият дух. Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа. Най- добрият проповедник на христовото учение е оселът, т.е. човешкото тяло. Той е инструмент, чрез който се проявяват душата и Духът. Казва се някъде в Евангелието, че в онези дни на страшния съд Слънцето и Луната ще потъмнеят и звездите ще почнат да падат от небето. Слънцето, Луната и звездите са символи на нещо.
към текста >>

Най- добрият проповедник на христовото учение е оселът, т.е.
Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят. И Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкият дух. Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа. Най- добрият проповедник на христовото учение е оселът, т.е. човешкото тяло. Той е инструмент, чрез който се проявяват душата и Духът. Казва се някъде в Евангелието, че в онези дни на страшния съд Слънцето и Луната ще потъмнеят и звездите ще почнат да падат от небето. Слънцето, Луната и звездите са символи на нещо. Слънцето запример означава държавата, държавната власт.
към текста >>

Той е инструмент, чрез който се проявяват душата и Духът.
За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкият дух. Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа. Най- добрият проповедник на христовото учение е оселът, т.е. човешкото тяло. Той е инструмент, чрез който се проявяват душата и Духът. Казва се някъде в Евангелието, че в онези дни на страшния съд Слънцето и Луната ще потъмнеят и звездите ще почнат да падат от небето. Слънцето, Луната и звездите са символи на нещо. Слънцето запример означава държавата, държавната власт. Когато един народ, едно племе, една раса или цялото човечество се организира в една външна сила и започне да се проявява, това се нарича слънце. И когато се казва, че слънцето ще потъмнее и ще загуби Светлината си, подразбира се държава, която губи силата си, губи властта си.
към текста >>

И тъмнина бе върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата.
В началото на Библията, в първата глава на книгата Битие се описва създаването на света. Учителят казва, че за да се разбере тази глава, трябва да се напише цяло съчинение. И той отнася това създаване към живота на ученика, когато ученикът започва да създава и организира своя свят. В Битието е казано: „В началото създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена и пуста. И тъмнина бе върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина. И стана виделина. И виде Бог, че виделината беше добро, и нарече Бог виделината Ден и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, Ден първи." Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е описано това в първа глава на Битието.
към текста >>

А Земята беше неустроена и пуста, и тъмнината беше върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата.
И стана виделина. И виде Бог, че виделината беше добро, и нарече Бог виделината Ден и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, Ден първи." Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е описано това в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог Небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста, и тъмнината беше върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината Нощ. И стана вечер, стана утро, Ден първи. Това е работата на ученика за първия ден, когато той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. В Писанието се казва още: Нищо няма да остане от старото небе и старата земя.
към текста >>

От него няма да остане нито слънце, нито месечина, нито звезди и той ще увисне сам във въздуха.
И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината Нощ. И стана вечер, стана утро, Ден първи. Това е работата на ученика за първия ден, когато той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. В Писанието се казва още: Нищо няма да остане от старото небе и старата земя. Това значи, че в света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като пустиня. От него няма да остане нито слънце, нито месечина, нито звезди и той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито един човек, нито животни, нито растение. Отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Като говори и себе си няма да познава. Ще се намери в едно страшно противоречие в живота.
към текста >>

Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце.
" Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл. Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще разбере Реалността на живота. Така че, в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко. Няма друг, освен Теб. Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа Светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Господа, гласа на своя Учител: Нали искаш да Ме познаеш, нали искаш да Ме опиташ, приготви се за работа.
към текста >>

И като организира сушата и я обработи, ще мине от физическия свят на духовния и оттам в Божествения.
След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи. Той сам ще обработва тази суша. Той сам ще образува своите морета и океани, творец ще бъде той. Ученикът ще твори. И като види Бог, че е добро, ще се произнесе. И като организира сушата и я обработи, ще мине от физическия свят на духовния и оттам в Божествения. Когато обработи и там своята земя, ще отиде във Великия живот да учи велики и славни неща. Велик и славен е пътят на ученика! В четвъртия ден са създадени Слънцето, Месечината и звездите, за да определят човешкия живот. Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Четвъртият ден е страшен ден, страшно число.
към текста >>

Ученикът трябва да каже: В Твоите ръце предавам духа си.
Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. Това значи да туриш на гърба си доброто и злото и да ги носиш, и да последваш Христа, т.е. Любовта. Ученикът няма да чака да свърши борбата между доброто и злото, но ще ги вдигне на гърба си и ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време. Като вдигнете кръста на гърба си, ще разрешите противоречието, което се крие в него и ще кажете: Не моята воля, но Волята на Отца ще изпълним. Това е най-страшната, но същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Ученикът трябва да каже: В Твоите ръце предавам духа си. Ти ще ме водиш. Това подразбира връщане към Бога, това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всички ви. Христос казва: „Ето, хлопам на вратата ви." Този стих се отнася до учениците, до пробудените души. Христос хлопа само на вратата на учениците, както и на тези хора, у които съзнанието е пробудено.
към текста >>

59. ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА ЗАПАДНАТА ЕЗОТЕРИЧНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Източната традиция е дадена при слизането на Духа в материята, при отдалечаването на човека от Бога.
организиран свят, без Христа няма мистичен живот." „Христос е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи." Учителят В предишното изложение изтъкнах разликите между източната и западната окултна традиция. Основната разлика между тези две традиции е, че източната традиция има инволюционен характер, а западната традиция има еволюционен характер. Източната традиция е дадена при слизането на Духа в материята, при отдалечаването на човека от Бога. При това слизане на Духа неговата Светлина постепенно се намалява, докато се намери в пълна тъмнина в материята. За източната традиция материята е мая, илюзия, и човек трябва да я игнорира и да се стреми към Духовното, което стои зад тази мая. Това става по различните системи на йогите. Западната традиция и нейните учения изхождат от човека и отиват към Бога, от природата към Духа. За тази традиция физическият свят не е илюзия, но е Въплотено Слово, въплотена духовност.
към текста >>

При това слизане на Духа неговата Светлина постепенно се намалява, докато се намери в пълна тъмнина в материята.
„Христос е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи." Учителят В предишното изложение изтъкнах разликите между източната и западната окултна традиция. Основната разлика между тези две традиции е, че източната традиция има инволюционен характер, а западната традиция има еволюционен характер. Източната традиция е дадена при слизането на Духа в материята, при отдалечаването на човека от Бога. При това слизане на Духа неговата Светлина постепенно се намалява, докато се намери в пълна тъмнина в материята. За източната традиция материята е мая, илюзия, и човек трябва да я игнорира и да се стреми към Духовното, което стои зад тази мая. Това става по различните системи на йогите. Западната традиция и нейните учения изхождат от човека и отиват към Бога, от природата към Духа. За тази традиция физическият свят не е илюзия, но е Въплотено Слово, въплотена духовност. И всички процеси и явления в този феноменален свят са азбука, език, чрез който Духът ни се разкрива в природата.
към текста >>

За източната традиция материята е мая, илюзия, и човек трябва да я игнорира и да се стреми към Духовното, което стои зад тази мая.
Учителят В предишното изложение изтъкнах разликите между източната и западната окултна традиция. Основната разлика между тези две традиции е, че източната традиция има инволюционен характер, а западната традиция има еволюционен характер. Източната традиция е дадена при слизането на Духа в материята, при отдалечаването на човека от Бога. При това слизане на Духа неговата Светлина постепенно се намалява, докато се намери в пълна тъмнина в материята. За източната традиция материята е мая, илюзия, и човек трябва да я игнорира и да се стреми към Духовното, което стои зад тази мая. Това става по различните системи на йогите. Западната традиция и нейните учения изхождат от човека и отиват към Бога, от природата към Духа. За тази традиция физическият свят не е илюзия, но е Въплотено Слово, въплотена духовност. И всички процеси и явления в този феноменален свят са азбука, език, чрез който Духът ни се разкрива в природата. Като златна нишка през всички учения на западната традиция преминава мисълта, че Духът, Бог се намира дълбоко в човека и в природата, и трябва да Му дадем път да се прояви.
към текста >>

Западната традиция и нейните учения изхождат от човека и отиват към Бога, от природата към Духа.
Основната разлика между тези две традиции е, че източната традиция има инволюционен характер, а западната традиция има еволюционен характер. Източната традиция е дадена при слизането на Духа в материята, при отдалечаването на човека от Бога. При това слизане на Духа неговата Светлина постепенно се намалява, докато се намери в пълна тъмнина в материята. За източната традиция материята е мая, илюзия, и човек трябва да я игнорира и да се стреми към Духовното, което стои зад тази мая. Това става по различните системи на йогите. Западната традиция и нейните учения изхождат от човека и отиват към Бога, от природата към Духа. За тази традиция физическият свят не е илюзия, но е Въплотено Слово, въплотена духовност. И всички процеси и явления в този феноменален свят са азбука, език, чрез който Духът ни се разкрива в природата. Като златна нишка през всички учения на западната традиция преминава мисълта, че Духът, Бог се намира дълбоко в човека и в природата, и трябва да Му дадем път да се прояви. И това ще стане, когато се свържем с Духа на Слънцето, с духовното Слънце и възприемем неговите сили, неговата Светлина и топлина, които се изявяват като Любов и Мъдрост в нас, които ще пробудят заспалия, или по-право омагьосания в материята, Син Божи в човека, Който като се пробуди, ще издигне човека в себе си. Учителят казва, че в развитието на Бялата раса, Бялото Братство е дало три велики импулса, които са се изразили в трите клона на Бялото Братство.
към текста >>

За тази традиция физическият свят не е илюзия, но е Въплотено Слово, въплотена духовност.
Източната традиция е дадена при слизането на Духа в материята, при отдалечаването на човека от Бога. При това слизане на Духа неговата Светлина постепенно се намалява, докато се намери в пълна тъмнина в материята. За източната традиция материята е мая, илюзия, и човек трябва да я игнорира и да се стреми към Духовното, което стои зад тази мая. Това става по различните системи на йогите. Западната традиция и нейните учения изхождат от човека и отиват към Бога, от природата към Духа. За тази традиция физическият свят не е илюзия, но е Въплотено Слово, въплотена духовност. И всички процеси и явления в този феноменален свят са азбука, език, чрез който Духът ни се разкрива в природата. Като златна нишка през всички учения на западната традиция преминава мисълта, че Духът, Бог се намира дълбоко в човека и в природата, и трябва да Му дадем път да се прояви. И това ще стане, когато се свържем с Духа на Слънцето, с духовното Слънце и възприемем неговите сили, неговата Светлина и топлина, които се изявяват като Любов и Мъдрост в нас, които ще пробудят заспалия, или по-право омагьосания в материята, Син Божи в човека, Който като се пробуди, ще издигне човека в себе си. Учителят казва, че в развитието на Бялата раса, Бялото Братство е дало три велики импулса, които са се изразили в трите клона на Бялото Братство. Сега се дава четвъртият импулс, който се изразява в движението на Бялото Братство в България.
към текста >>

И всички процеси и явления в този феноменален свят са азбука, език, чрез който Духът ни се разкрива в природата.
При това слизане на Духа неговата Светлина постепенно се намалява, докато се намери в пълна тъмнина в материята. За източната традиция материята е мая, илюзия, и човек трябва да я игнорира и да се стреми към Духовното, което стои зад тази мая. Това става по различните системи на йогите. Западната традиция и нейните учения изхождат от човека и отиват към Бога, от природата към Духа. За тази традиция физическият свят не е илюзия, но е Въплотено Слово, въплотена духовност. И всички процеси и явления в този феноменален свят са азбука, език, чрез който Духът ни се разкрива в природата. Като златна нишка през всички учения на западната традиция преминава мисълта, че Духът, Бог се намира дълбоко в човека и в природата, и трябва да Му дадем път да се прояви. И това ще стане, когато се свържем с Духа на Слънцето, с духовното Слънце и възприемем неговите сили, неговата Светлина и топлина, които се изявяват като Любов и Мъдрост в нас, които ще пробудят заспалия, или по-право омагьосания в материята, Син Божи в човека, Който като се пробуди, ще издигне човека в себе си. Учителят казва, че в развитието на Бялата раса, Бялото Братство е дало три велики импулса, които са се изразили в трите клона на Бялото Братство. Сега се дава четвъртият импулс, който се изразява в движението на Бялото Братство в България. Центърът на първия клон е бил в Египет и оттам е разпрострял дейността си по целия древен свят.
към текста >>

Като златна нишка през всички учения на западната традиция преминава мисълта, че Духът, Бог се намира дълбоко в човека и в природата, и трябва да Му дадем път да се прояви.
За източната традиция материята е мая, илюзия, и човек трябва да я игнорира и да се стреми към Духовното, което стои зад тази мая. Това става по различните системи на йогите. Западната традиция и нейните учения изхождат от човека и отиват към Бога, от природата към Духа. За тази традиция физическият свят не е илюзия, но е Въплотено Слово, въплотена духовност. И всички процеси и явления в този феноменален свят са азбука, език, чрез който Духът ни се разкрива в природата. Като златна нишка през всички учения на западната традиция преминава мисълта, че Духът, Бог се намира дълбоко в човека и в природата, и трябва да Му дадем път да се прояви. И това ще стане, когато се свържем с Духа на Слънцето, с духовното Слънце и възприемем неговите сили, неговата Светлина и топлина, които се изявяват като Любов и Мъдрост в нас, които ще пробудят заспалия, или по-право омагьосания в материята, Син Божи в човека, Който като се пробуди, ще издигне човека в себе си. Учителят казва, че в развитието на Бялата раса, Бялото Братство е дало три велики импулса, които са се изразили в трите клона на Бялото Братство. Сега се дава четвъртият импулс, който се изразява в движението на Бялото Братство в България. Центърът на първия клон е бил в Египет и оттам е разпрострял дейността си по целия древен свят. Тогава в Египет са били изнесени принципите, където учениците се наричат херметисти по името на Учителя на клона Хермес.
към текста >>

И това ще стане, когато се свържем с Духа на Слънцето, с духовното Слънце и възприемем неговите сили, неговата Светлина и топлина, които се изявяват като Любов и Мъдрост в нас, които ще пробудят заспалия, или по-право омагьосания в материята, Син Божи в човека, Който като се пробуди, ще издигне човека в себе си.
Това става по различните системи на йогите. Западната традиция и нейните учения изхождат от човека и отиват към Бога, от природата към Духа. За тази традиция физическият свят не е илюзия, но е Въплотено Слово, въплотена духовност. И всички процеси и явления в този феноменален свят са азбука, език, чрез който Духът ни се разкрива в природата. Като златна нишка през всички учения на западната традиция преминава мисълта, че Духът, Бог се намира дълбоко в човека и в природата, и трябва да Му дадем път да се прояви. И това ще стане, когато се свържем с Духа на Слънцето, с духовното Слънце и възприемем неговите сили, неговата Светлина и топлина, които се изявяват като Любов и Мъдрост в нас, които ще пробудят заспалия, или по-право омагьосания в материята, Син Божи в човека, Който като се пробуди, ще издигне човека в себе си. Учителят казва, че в развитието на Бялата раса, Бялото Братство е дало три велики импулса, които са се изразили в трите клона на Бялото Братство. Сега се дава четвъртият импулс, който се изразява в движението на Бялото Братство в България. Центърът на първия клон е бил в Египет и оттам е разпрострял дейността си по целия древен свят. Тогава в Египет са били изнесени принципите, където учениците се наричат херметисти по името на Учителя на клона Хермес. Там са учили всички Посветени на древния свят: Орфей, Мойсей, Питагор, Платон и цялата плеяда гръцки философи.
към текста >>

В тяхната среда е израснал Исус, преди да започне своята дейност и преди да се всели Духът Христов в него.
Вторият клон излиза от Египет и преминава към Палестина, за да подготви там условията за идването на Христа. Него може да наречем палестински или есейски. Есеите, това е школата на Бялото Братство, която от Египет преминава в Палестина още във времето на Мойсей. Този клон, както казах, е имал задача да подготви условията за идването на Христа. През тази школа са минали всички еврейски пророци. В тяхната среда е израснал Исус, преди да започне своята дейност и преди да се всели Духът Христов в него. От тази среда излиза и Йоан Кръстител и апостолите, които са били Посветени в различните мистерии на древния свят. Този клон има за задача да приеме учението от Великия Учител и да го разпространи в света. Когато вълната, дадена от втория импулс е разляна на широко и е проникнала в широките народни маси, езотеричната страна на учението постепенно се загубва. Тогава се дава третият импулс на Бялото Братство, който се изразява в третия клон, който от Египет отива в Арабия, оттам в Индия, Персия, Асирия, Вавилон и през Мала Азия преминава в България, където се изявява като богомилство. Богомилството развива голяма дейност и става едно масово народно движение, което предизвиква гонение срещу себе си.
към текста >>

Учителят казва, че четвъртият клон синтезира в себе си трите предшествуващи, респективно техните учения, като внася в живота и Новото, което идва сега от Божествения Дух.
След разгрома на богомилите в България, те заминават на Запад и основават ред Братства и ордени, от които най-знаменит и окултен е орденът на розенкройцерите. Задачата на този клон е да стимулира развитието на човешкия ум и да даде методи за приложение на християнството - Божественото учение в живота. Проявен като розенкройцерство този клон имаше за задача да ръководи и развие западноевропейската култура. И както ще видим от понататъшното изложение, от неговите среди се явяват ред мислители, които стимулират мисълта на западния човек и осъществяват западно-европейската култура. Когато и третият клон е вече изпълнил своята мисия, Бялото Братство дава четвърти импулс, който се изразява в учението на Учителя и създаденото от него движение. Учителят казва, че четвъртият клон синтезира в себе си трите предшествуващи, респективно техните учения, като внася в живота и Новото, което идва сега от Божествения Дух. Сега в България са събрани учениците и на трите предшествуващи клона. В досегашното изложение на много места споменавах за пътя на историческото развитие на идеите на Бялото Братство в света и за носителите на тези идеи, но сега ще се спра по-конкретно, по-цялостно. Както казах и в предишното изложение, това Братство, което е двигателят на световния прогрес и култура, е невидимо, то е в етерния свят и периодически праща свои представители между хората, които да дадат нови импулси и да подтикнат човешката мисъл към работа и дейност. Всички тези представители на това Братство не са свързани външно помежду си, но са свързани с този вътрешен център, с това невидимо Братство. Те всички са като лъчи на едно слънце и връзката им е в самото Слънце, а не помежду отделните лъчи.
към текста >>

То е слязло във физическия свят, в гъстата материя, от етерния свят, чрез постепенно уплътняване на духовното тяло, с което е живял човек в етерния свят.
Както казах и в предишното изложение, това Братство, което е двигателят на световния прогрес и култура, е невидимо, то е в етерния свят и периодически праща свои представители между хората, които да дадат нови импулси и да подтикнат човешката мисъл към работа и дейност. Всички тези представители на това Братство не са свързани външно помежду си, но са свързани с този вътрешен център, с това невидимо Братство. Те всички са като лъчи на едно слънце и връзката им е в самото Слънце, а не помежду отделните лъчи. Общността на отделните лъчи е, че всички носят Светлината, която иде от Слънцето и стимулират човешката мисъл и живот. Учителят казва, че човечеството е слязло на Земята във физическото тяло от преди 18-20 милиона години. То е слязло във физическия свят, в гъстата материя, от етерния свят, чрез постепенно уплътняване на духовното тяло, с което е живял човек в етерния свят. Слязло на физическия свят в гъстата материя, човечеството преминава през ред раси и култури. Първата раса, през която минава човечеството във физическия свят е така наречената Лемурийска раса, в течение на която човечеството изпада под влиянието на тъмните сили. През тази раса постепенно се оформяло физическото човешко тяло. Остатъците от тази раса са чернокожите. Тази раса е просъществувала милиони години.
към текста >>

Той е могъл да влиза във връзка с Духа на Слънцето, от когото е получавал откровения за тайните на Битието.
Друг клон се насочва към Централна Азия, днешна Монголия и Китай, където води един скитнически, пастирски живот. Още от Атлантида те са били изпаднали под влияние на тъмните сили и се занимавали с черна магия. Друг клон преминава на запад и се настанява в днешна Персия и Афганистан, като образува древно-персийската култура. Този народ, който се заселва в Иран, е водил дълги войни, които са продължили векове с останалите на север и изток - туранците. Организатор и Учител на персийската култура е бил Великият Учител Зороастър. Той е могъл да влиза във връзка с Духа на Слънцето, от когото е получавал откровения за тайните на Битието. Светлината на Слънцето той е считал като външна дреха на едно Велико Космично Същество и я нарекъл Аура Мазда, Великата Аура. Зад тази Аура, зад тази Светлина той е виждал и съзерцавал Духа на Слънцето, с когото е бил във връзка и който му е предал Великото Божествено учение, което той предал на своите ученици. Те от своя страна го предават както на персийския народ, така и в следващото си въплъщение на други народи по-назапад, в долината на Тигър и Ефрат, на халдейците и чрез Хермес на египтяните, а чрез Мойсей на евреите.
към текста >>

Зад тази Аура, зад тази Светлина той е виждал и съзерцавал Духа на Слънцето, с когото е бил във връзка и който му е предал Великото Божествено учение, което той предал на своите ученици.
Друг клон преминава на запад и се настанява в днешна Персия и Афганистан, като образува древно-персийската култура. Този народ, който се заселва в Иран, е водил дълги войни, които са продължили векове с останалите на север и изток - туранците. Организатор и Учител на персийската култура е бил Великият Учител Зороастър. Той е могъл да влиза във връзка с Духа на Слънцето, от когото е получавал откровения за тайните на Битието. Светлината на Слънцето той е считал като външна дреха на едно Велико Космично Същество и я нарекъл Аура Мазда, Великата Аура. Зад тази Аура, зад тази Светлина той е виждал и съзерцавал Духа на Слънцето, с когото е бил във връзка и който му е предал Великото Божествено учение, което той предал на своите ученици. Те от своя страна го предават както на персийския народ, така и в следващото си въплъщение на други народи по-назапад, в долината на Тигър и Ефрат, на халдейците и чрез Хермес на египтяните, а чрез Мойсей на евреите.
към текста >>

60. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като говорим за братството на Есеите, в духа на изложеното в тази книга ще ги разглеждаме в широк и в тесен смисъл.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ Като говорим за братството на Есеите, в духа на изложеното в тази книга ще ги разглеждаме в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл на думата под Братство на Есеите разбираме цялата дейност на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам, минава през Мойсей, пророците, Братството на Есеите в тесен смисъл на думата и най-после преминава през християнството, с което се завършва втория клон на Бялото Братство. А в тесен смисъл на думата разбираме окултното братство, което е работило един век преди Христос да слезе на Земята в Палестина. В този смисъл то е известно и на историята, и за него говори Йосиф Флавий в своята история на еврейския народ, а също и Филон Александрийски в своето съчинение „За съзерцателния живот". За него говорят и други писатели. Разгледано в единия и другия смисъл, то е все едно и също братство - учениците на Бялото Братство в течение на втория клон.
към текста >>

Той е проповядвал, че наближава Царството Божие на Земята, че идва моментът, когато Синът Божи, Великият Божествен Дух
Но в по-раншни времена те са работили по-скрито, а един век преди идването на Христа, те излизат по-открито и оставят историческа следа. Всички пророци, както царете Давид и Соломон, са принадлежали към това Братство. Затова се споменава в Библията, ако се чете внимателно. Така че, когато ще говорим в следващото изложение за учението и идеите на Есеите, ще го разбираме в широк и в тесен смисъл, защото те се покриват. Един век преди Христа, начело на Братството на Есеите стои един Велик Посветен, който на еврейски език носи името Ешуа Бен Пандир - Йосиф, син Пандиров. Той е проповядвал, че наближава Царството Божие на Земята, че идва моментът, когато Синът Божи, Великият Божествен Дух ще слезе на Земята, към която иде вече. Затова му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Някои, които не познават Истината по въпроса, го смятат за Исус от Назарет, чрез когото се прояви Христос и казват, че Христос не е бил разпънат, а убит с камъни. Затова и отнасят раждането на Исус сто години по-рано, отколкото е. Това са две различни исторически личности, проявили се в два различни исторически момента, следващи един след друг.
към текста >>

Името есеи произлиза от сирийската дума есеи, която означава лекар, защото тяхната открита дейност сред народа се е състояла в лекуване на физическите и духовните недъзи на хората.
Затова и отнасят раждането на Исус сто години по-рано, отколкото е. Това са две различни исторически личности, проявили се в два различни исторически момента, следващи един след друг. Един век преди Христос да слезе на Земята, Есеите са били единственото окултно общество, поне в Палестина, което е имало непосредствена връзка с невидимия свят и е познавало не само на думи, но и на дело Великата тайна на Царството Божие. То е имало два главни центъра: единият е в Египет, а другият - в Палестина, на брега на Мъртво море. Там е бил центърът, но техните общества са били пръснати по цяла Палестина и Египет. Името есеи произлиза от сирийската дума есеи, която означава лекар, защото тяхната открита дейност сред народа се е състояла в лекуване на физическите и духовните недъзи на хората. И затова те са известни и познати на историята и под името терапевти или церители. Според някои думата есеи произлиза от арабската дума хасан, която означава чист или еврейската дума аса, която значи изцерявам. Някои историци разграничават Есеите от терапевтите като две общества, но те всъщност са едно и също общество. Членовете на есейските общества са били високо издигнати мъже и жени, истински Божии служители, изпълнени с горещо желание да работят за издигането на човечеството и за въдворяване на братството между хората. Те се стремели да церят не само телата, но и душите на хората и върховната тяхна цел е била да възвърнат на човечеството духовното и физическото здраве.
към текста >>

Те се стремели да церят не само телата, но и душите на хората и върховната тяхна цел е била да възвърнат на човечеството духовното и физическото здраве.
Името есеи произлиза от сирийската дума есеи, която означава лекар, защото тяхната открита дейност сред народа се е състояла в лекуване на физическите и духовните недъзи на хората. И затова те са известни и познати на историята и под името терапевти или церители. Според някои думата есеи произлиза от арабската дума хасан, която означава чист или еврейската дума аса, която значи изцерявам. Някои историци разграничават Есеите от терапевтите като две общества, но те всъщност са едно и също общество. Членовете на есейските общества са били високо издигнати мъже и жени, истински Божии служители, изпълнени с горещо желание да работят за издигането на човечеството и за въдворяване на братството между хората. Те се стремели да церят не само телата, но и душите на хората и върховната тяхна цел е била да възвърнат на човечеството духовното и физическото здраве. Те високо държали знамето на Истината и Светостта и се стремели да се удостоят с Божествени откровения. Те всички отричали частната собственост и между тях не е имало роби. Всички са били свободни и са работили братски, живеели са братски и комунално. Както всяко едно окултно братство те са имали две страни на живота: външна, екзотерична и вътрешна, езотерична. Външната страна на живота им се отнасяла до отношенията помежду им и отношенията към другите хора, техните ближни.
към текста >>

Онзи, който е желаел да стане техен ученик, в течение на много години е бил подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали за достоен, приемали го в първата степен на ордена чрез особен обряд на омиване - кръщение.
Всички са били свободни и са работили братски, живеели са братски и комунално. Както всяко едно окултно братство те са имали две страни на живота: външна, екзотерична и вътрешна, езотерична. Външната страна на живота им се отнасяла до отношенията помежду им и отношенията към другите хора, техните ближни. А редом с този, така да се каже социален живот, те са били като ученици на една окултна школа, където всеки е заемал мястото си според степента на своето развитие. Правилата на школата са били много строги, както във всички окултни школи и не е било лесно човек да стане техен ученик. Онзи, който е желаел да стане техен ученик, в течение на много години е бил подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали за достоен, приемали го в първата степен на ордена чрез особен обряд на омиване - кръщение. След това кандидатът няколко години бил подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане ученик. Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представяли един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери Есеите присъствували като на тайнство - обличали се в чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа.
към текста >>

Те обръщат всичкото свое внимание на нравствените задачи, следвайки указанията на Божествения Дух, без откровението на който човешкият ум не може да има позн"ания за Бога, за Началото на всичко самосъществуващо.
„Едни обработват земята, други се занимават с мирни занятия, работейки само за доставяне на необходимото за тях си. Сред хората те единствено живеят без пари, но при това са не по-малко богати от другите, защото имат малко потребности и винаги са доволни от своята съдба. Никой от тях не се занимава с работа, която води към несправедливост или алчност. Между тях няма нито един роб, всички са свободни, служейки един другиму. Те осъждат всяко господство от човек на човек като принцип на несправедливост, престъпвай- ки по такъв начин законите на природата, която ни е създала всички като братя. Те обръщат всичкото свое внимание на нравствените задачи, следвайки указанията на Божествения Дух, без откровението на който човешкият ум не може да има позн"ания за Бога, за Началото на всичко самосъществуващо. Следвайки своите древни предания, те развиват своите философски възгледи посредством алегорични тълкувания. Техните домове са открити за всички последователи на учението им. Те внасят всички свои продукти в общия склад за общо ползуване. Те не забравят болните, защото имат и големи средства за помощ на нуждаещите се. Тяхното общество е основано не на родствени връзки, а на ревността за служене на добродетелта и човеколюбието.
към текста >>

Тази мисъл показва, че те са знаели Великата Основна Истина, че Божественият Дух - Христос, се въплотява само в чистите сърца.
Животът им е много щастлив. Те са обкръжени с уважение, произхождащо по-скоро от добродетелното лично призвание, отколкото от роднинските връзки." „Есеите избягвали браковете, но възпитавали като собствени деца много сираци и изоставени деца. В общината никой не се раждал, но в нея не е имало недостиг от население." Филон твърди, че „у тях нямало желание да имат смъртно потомство, те имали безсмъртни плодове, зараждащи се само в чистата душа, оплодотворена от Божествените лъчи, изхождащи от Отца." Тази мисъл показва, че те са знаели Великата Основна Истина, че Божественият Дух - Христос, се въплотява само в чистите сърца. Плиний, говорейки за общината на есеите, разположена на брега на Мъртво море, ги нарича „чудо на света" и твърди, че това е едно племе, което продължава своето съществуване в течение на хилядолетия без жени и деца. Филон ги нарича светии и казва, че те били Посветени във всички тайни на древните мистерии. Техните идеи и схващания са били сходни с идеите на всички древни езотерични общества. Целер в своята история на философията говори за голямото сходство на есеите с пи- тагорейците не само по отношение на техния живот, но и по тяхното учение. Той изнася следните общи принципи между тях: Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа.
към текста >>

Шесто, придържали се към дуалисти- ческия възглед за същността на света, признавали взаимодействието между духа и материята, между доброто и злото, но в основата на този дуализъм стоял строгият монизъм, според който доброто и злото, духът и материята са проява на Абсолютния Бог.
Той изнася следните общи принципи между тях: Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа. Второ, скривали своите учения под покрива на символистиката и обредността. Трето, основали своята философия на алегорическите тълкувания на древните предания, авторитетността на които признавали. Четвърто, прекланяли се пред висшите сили, проявени в четирите елемента и въз- насяли молитви пред изгряващото слънце. Пето, вярвали в йерархическата стълба от същества, наредени между човека и върховното Божество. Шесто, придържали се към дуалисти- ческия възглед за същността на света, признавали взаимодействието между духа и материята, между доброто и злото, но в основата на този дуализъм стоял строгият монизъм, според който доброто и злото, духът и материята са проява на Абсолютния Бог. Цялата организация и учение на есеите са подобни на тия на питагорейците и на всички окултни школи на миналото. В допълнение на гореказаното общите черти между питагорей- ците и есеите са следните: 1) Молитва при започването и свършването на всяка работа. 2) Посрещане изгрева на Слънцето с песни и молитви. 3) Обличане с бели ленени дрехи при посрещане изгрева на Слънцето, при молитви и братски трапези. 4) Братски трапези.
към текста >>

Учителят казва, че вторият клон на Бялото Братство, представен от есеите, е имал за задача да подготви хора, които да бъдат среда за слизащия към Земята Божествен Дух, да подготви хора, които да приемат учението от Божествения Дух и да го разнесат по света.
Висшият йерофаит се наричал „Орел", а неговите помощници, посветени от по-ниска степен, се наричали „Врани". Така че, когато се говори, че врани са носили храна на Илия се подразбира, че са неговите ученици. Илия е бил устроил своята школа за пророци на планината Кармил. И Питагор, който е учил в Египет, според известни исторически сведения, е посетил школата на Илия на планината Кармил. Есеите и питагорейците, както и всички окултни братства на миналото, са поддържали учението за прераждането и кармата. Учителят казва, че вторият клон на Бялото Братство, представен от есеите, е имал за задача да подготви хора, които да бъдат среда за слизащия към Земята Божествен Дух, да подготви хора, които да приемат учението от Божествения Дух и да го разнесат по света. Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас. Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие. За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен. В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат.
към текста >>

Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас.
Така че, когато се говори, че врани са носили храна на Илия се подразбира, че са неговите ученици. Илия е бил устроил своята школа за пророци на планината Кармил. И Питагор, който е учил в Египет, според известни исторически сведения, е посетил школата на Илия на планината Кармил. Есеите и питагорейците, както и всички окултни братства на миналото, са поддържали учението за прераждането и кармата. Учителят казва, че вторият клон на Бялото Братство, представен от есеите, е имал за задача да подготви хора, които да бъдат среда за слизащия към Земята Божествен Дух, да подготви хора, които да приемат учението от Божествения Дух и да го разнесат по света. Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас. Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие. За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен. В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат. Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово.
към текста >>

Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие.
Илия е бил устроил своята школа за пророци на планината Кармил. И Питагор, който е учил в Египет, според известни исторически сведения, е посетил школата на Илия на планината Кармил. Есеите и питагорейците, както и всички окултни братства на миналото, са поддържали учението за прераждането и кармата. Учителят казва, че вторият клон на Бялото Братство, представен от есеите, е имал за задача да подготви хора, които да бъдат среда за слизащия към Земята Божествен Дух, да подготви хора, които да приемат учението от Божествения Дух и да го разнесат по света. Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас. Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие. За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен. В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат. Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово. Понеже есеите имаха за задача да подготвят средата, хората, които да приемат Божественото Слово, то и самият Исус израсна в техните среди и беше Учител на тяхната школа и това, което се учеше в школата между избраните, впоследствие Той го изнесе на широкия свят.
към текста >>

Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово.
Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас. Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие. За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен. В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат. Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово. Понеже есеите имаха за задача да подготвят средата, хората, които да приемат Божественото Слово, то и самият Исус израсна в техните среди и беше Учител на тяхната школа и това, което се учеше в школата между избраните, впоследствие Той го изнесе на широкия свят. Затова има пълна аналогия между ученията на есеите и тези на Новия Завет. От техните среди са излезли както Йоан Кръстител, така и апостолите. Отсъствието на каквото и да е споменаване на есе- ите в Евангелието може да се обясни само с факта, че самите тези, които са писали евангелията, са били есеи. Същото се отнася и за Йоан Кръстител.
към текста >>

Есеите не позволявали на своите ученици да наричат когото и да е с името Учител, защото един е Учителят в света - Божественият Дух.
Също така Христос казал на богатия момък, че ако иска да го последва, да продаде всичко, що има и да го раздаде на сиромасите. Много места от Свещеното Писание показват, че първите християни са били за общия, комуналния, братския живот. (Йоан 13; Деяния 2 и др.) Както казах, за есеите роднинските връзки не са били съществени. Същото говори и Христос, като казва: Който изпълнява волята на Отца небеснаго, той ми е брат, сестра и майка. Есеите не позволявали на своите ученици да наричат когото и да е с името Учител, защото един е Учителят в света - Божественият Дух. Същото е учил и Христос, като казва на учениците си: Не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос. Есеите, подобно на Исус, отдавали голямо значение на кротостта и смирението. Те учили своите ученици да си правят услуги един на друг, възхвалявали нищите духом, милостивите, чистите по сърце, миротворците. Същото нещо е учил и Христос своите ученици. Както Христос е пращал своите ученици да проповядват, като им е казвал да не носят нищо за път, защото работникът е достоен за своята заплата, също правили и есеите.
към текста >>

Те учили своите ученици да си правят услуги един на друг, възхвалявали нищите духом, милостивите, чистите по сърце, миротворците.
Както казах, за есеите роднинските връзки не са били съществени. Същото говори и Христос, като казва: Който изпълнява волята на Отца небеснаго, той ми е брат, сестра и майка. Есеите не позволявали на своите ученици да наричат когото и да е с името Учител, защото един е Учителят в света - Божественият Дух. Същото е учил и Христос, като казва на учениците си: Не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос. Есеите, подобно на Исус, отдавали голямо значение на кротостта и смирението. Те учили своите ученици да си правят услуги един на друг, възхвалявали нищите духом, милостивите, чистите по сърце, миротворците. Същото нещо е учил и Христос своите ученици. Както Христос е пращал своите ученици да проповядват, като им е казвал да не носят нищо за път, защото работникът е достоен за своята заплата, също правили и есеите. Те никога не носили по два чифта дрехи и обуща. Никога не носели със себе си пари, защото знаели, че всички членове на Братството, разпръснати по цяла Палестина, ще ги снабдят с всичко, което е необходимо. Есеите скривали своето тайно учение под покривалото на притчи.
към текста >>

Духа Святаго.
Както Христос е пращал своите ученици да проповядват, като им е казвал да не носят нищо за път, защото работникът е достоен за своята заплата, също правили и есеите. Те никога не носили по два чифта дрехи и обуща. Никога не носели със себе си пари, защото знаели, че всички членове на Братството, разпръснати по цяла Палестина, ще ги снабдят с всичко, което е необходимо. Есеите скривали своето тайно учение под покривалото на притчи. Есеите повече от всичко почитали Върховния Законодател, т.е. Духа Святаго. Провинените и светотатството наказвали със смърт. Известно е, че Христос счита греха срещу Духа Святаго за непростим. Мария Карадия в своята беседа за есеите казва: „Съществува един случай, един епизод в Евангелието, който превръща всичките положения, че Исус и учениците му са били есеи, в положителен факт. Това са думите на Исус към Натанаила: „Наистина, аз те видях под смоковницата", на което Натанаил отговорил: „Учителю, Ти си Син Божий." Лозата и смоковницата у египтяните са били символи на Господа и майката Господня. Те са символи на двата пътя.
към текста >>

Известно е, че Христос счита греха срещу Духа Святаго за непростим.
Никога не носели със себе си пари, защото знаели, че всички членове на Братството, разпръснати по цяла Палестина, ще ги снабдят с всичко, което е необходимо. Есеите скривали своето тайно учение под покривалото на притчи. Есеите повече от всичко почитали Върховния Законодател, т.е. Духа Святаго. Провинените и светотатството наказвали със смърт. Известно е, че Христос счита греха срещу Духа Святаго за непростим. Мария Карадия в своята беседа за есеите казва: „Съществува един случай, един епизод в Евангелието, който превръща всичките положения, че Исус и учениците му са били есеи, в положителен факт. Това са думите на Исус към Натанаила: „Наистина, аз те видях под смоковницата", на което Натанаил отговорил: „Учителю, Ти си Син Божий." Лозата и смоковницата у египтяните са били символи на Господа и майката Господня. Те са символи на двата пътя. за които се говори в „Книгата на мъртвите", ръководство, следвано приВеликите египетски Посвещения. Лозата съответствувала на царската стая в голямата пирамида, приготвена за посветяване във великите, Големите Мистерии.
към текста >>

Това духовно тълкуване обяснява също проклинането на смоковницата, която не давала плодове - случай, който смущава не малко християни.
С изключение на Великият йерофант, никой не е знаел името на посветявания неофит. Когато Исус казал на Натанаила: „Аз те видях под смоковницата", с това той му е казал две неща: първо, че го е видял в школата на малките мистерии и второ, с това му е открил своето равенство с началника на ордена, към който те и двамата принадлежали. Натанаил тутакси отговорил: „Ти си Син Божий", защото това е било титлата, с която са се обръщали към Великия Ръководител на ордена. Неговият отговор е тъй естествен, както в наше време всеки един поданик се обръща към своя цар или държавен глава с думите „Да, Ваше величество". Съвсем недопустимо е, щото благочестивият Натанаил да назове с името Син Божий чужд човек само затова, че проявил малко прозорливост, качество присъщо на много хора. Това духовно тълкуване обяснява също проклинането на смоковницата, която не давала плодове - случай, който смущава не малко християни. Кроткият Исус никога не бил осъдил дървото затова, че не е дало плод в определеното време. Той не може да бъде обвинен в такова безразсъдство и не би злоупотребил със своите свръхчовешки сили, за да излее гнева си там, където не намира физическа храна. Ние видяхме по- горе, че смоковницата е символ на малките Мистерии и когато Христос проклина, че не дава плодове, се подразбира, че онези, които следват пътя на малките Мистерии, ако не дават духовни плодове, се изключвали от школата. Също така и членовете на есейските общини, които не давали достатъчно плодове, за които говори Филон, се отсичали, за да изсъхнат. В притчата за безплодната смоковница също е казано, че градинарят е търсил три години плодове по нея и такива не е намирал.
към текста >>

Ние видяхме по- горе, че смоковницата е символ на малките Мистерии и когато Христос проклина, че не дава плодове, се подразбира, че онези, които следват пътя на малките Мистерии, ако не дават духовни плодове, се изключвали от школата.
Неговият отговор е тъй естествен, както в наше време всеки един поданик се обръща към своя цар или държавен глава с думите „Да, Ваше величество". Съвсем недопустимо е, щото благочестивият Натанаил да назове с името Син Божий чужд човек само затова, че проявил малко прозорливост, качество присъщо на много хора. Това духовно тълкуване обяснява също проклинането на смоковницата, която не давала плодове - случай, който смущава не малко християни. Кроткият Исус никога не бил осъдил дървото затова, че не е дало плод в определеното време. Той не може да бъде обвинен в такова безразсъдство и не би злоупотребил със своите свръхчовешки сили, за да излее гнева си там, където не намира физическа храна. Ние видяхме по- горе, че смоковницата е символ на малките Мистерии и когато Христос проклина, че не дава плодове, се подразбира, че онези, които следват пътя на малките Мистерии, ако не дават духовни плодове, се изключвали от школата. Също така и членовете на есейските общини, които не давали достатъчно плодове, за които говори Филон, се отсичали, за да изсъхнат. В притчата за безплодната смоковница също е казано, че градинарят е търсил три години плодове по нея и такива не е намирал. Учениците, които се посвещавали в малките мистерии само след три години от тяхното ученичество, ако те не принасяли плодове в течение на тези три годишни изпитания, изключвали ги от общината и те били обречени на духовно изсъхване. Това е смисълът на притчата за смоковницата. В друга притча Христос говори, че Царството Божие ще настъпи, когато се разлисти смоковницата.
към текста >>

Учениците, които се посвещавали в малките мистерии само след три години от тяхното ученичество, ако те не принасяли плодове в течение на тези три годишни изпитания, изключвали ги от общината и те били обречени на духовно изсъхване.
Кроткият Исус никога не бил осъдил дървото затова, че не е дало плод в определеното време. Той не може да бъде обвинен в такова безразсъдство и не би злоупотребил със своите свръхчовешки сили, за да излее гнева си там, където не намира физическа храна. Ние видяхме по- горе, че смоковницата е символ на малките Мистерии и когато Христос проклина, че не дава плодове, се подразбира, че онези, които следват пътя на малките Мистерии, ако не дават духовни плодове, се изключвали от школата. Също така и членовете на есейските общини, които не давали достатъчно плодове, за които говори Филон, се отсичали, за да изсъхнат. В притчата за безплодната смоковница също е казано, че градинарят е търсил три години плодове по нея и такива не е намирал. Учениците, които се посвещавали в малките мистерии само след три години от тяхното ученичество, ако те не принасяли плодове в течение на тези три годишни изпитания, изключвали ги от общината и те били обречени на духовно изсъхване. Това е смисълът на притчата за смоковницата. В друга притча Христос говори, че Царството Божие ще настъпи, когато се разлисти смоковницата. Това е една Велика Истина, която се отнася до раждането на Христа в нашите сърца. Тогава човешките души ще станат отново девствени, ще прорастне смоковницата и в нас ще се прояви Божествената майка. Конибир съобщава в своя научен труд, както и Филон, че първият християнски историк Евсевий отъждествявал общината на есеите с първата християнска църква в Александрия, основана от св. Марко.
към текста >>

Той имал за мисия да създаде един народ, чрез който ще слезе на Земята Божествения Дух.
Това е една Велика Истина, която се отнася до раждането на Христа в нашите сърца. Тогава човешките души ще станат отново девствени, ще прорастне смоковницата и в нас ще се прояви Божествената майка. Конибир съобщава в своя научен труд, както и Филон, че първият християнски историк Евсевий отъждествявал общината на есеите с първата християнска църква в Александрия, основана от св. Марко. Както вече казах, есеите са ученици на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам и минава през Мойсей и пророците, чак до Исуса Христа. Затова те са имали едно специално тайно учение, което произхожда от Авраам, който е бил Посветен със специална мисия. Той имал за мисия да създаде един народ, чрез който ще слезе на Земята Божествения Дух. Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух. Тогава, както вече казах, е работил между тях един Посветен, известен под името Ешуа Бен Пандир. В следващите страници ще предам ред мисли от Щайнер, които ни разкриват езотеричното учение на есеите. Те ни разкриват пътя, през който трябва да мине ученикът в своето окултно развитие. „Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят.
към текста >>

Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух.
Тогава човешките души ще станат отново девствени, ще прорастне смоковницата и в нас ще се прояви Божествената майка. Конибир съобщава в своя научен труд, както и Филон, че първият християнски историк Евсевий отъждествявал общината на есеите с първата християнска църква в Александрия, основана от св. Марко. Както вече казах, есеите са ученици на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам и минава през Мойсей и пророците, чак до Исуса Христа. Затова те са имали едно специално тайно учение, което произхожда от Авраам, който е бил Посветен със специална мисия. Той имал за мисия да създаде един народ, чрез който ще слезе на Земята Божествения Дух. Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух. Тогава, както вече казах, е работил между тях един Посветен, известен под името Ешуа Бен Пандир. В следващите страници ще предам ред мисли от Щайнер, които ни разкриват езотеричното учение на есеите. Те ни разкриват пътя, през който трябва да мине ученикът в своето окултно развитие. „Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят. Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане.
към текста >>

„Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят.
Той имал за мисия да създаде един народ, чрез който ще слезе на Земята Божествения Дух. Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух. Тогава, както вече казах, е работил между тях един Посветен, известен под името Ешуа Бен Пандир. В следващите страници ще предам ред мисли от Щайнер, които ни разкриват езотеричното учение на есеите. Те ни разкриват пътя, през който трябва да мине ученикът в своето окултно развитие. „Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят. Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане. Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа.
към текста >>

Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане.
Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух. Тогава, както вече казах, е работил между тях един Посветен, известен под името Ешуа Бен Пандир. В следващите страници ще предам ред мисли от Щайнер, които ни разкриват езотеричното учение на есеите. Те ни разкриват пътя, през който трябва да мине ученикът в своето окултно развитие. „Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят. Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане. Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам.
към текста >>

Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество.
Тогава, както вече казах, е работил между тях един Посветен, известен под името Ешуа Бен Пандир. В следващите страници ще предам ред мисли от Щайнер, които ни разкриват езотеричното учение на есеите. Те ни разкриват пътя, през който трябва да мине ученикът в своето окултно развитие. „Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят. Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане. Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа.
към текста >>

Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа.
„Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят. Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане. Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията.
към текста >>

Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам.
Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане. Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре.
към текста >>

Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа.
Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам.
към текста >>

А това същество можем да го видим само в духовния свят.
Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези.
към текста >>

И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба.
Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си.
към текста >>

Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези.
А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н.
към текста >>

Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си.
И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н. Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността.
към текста >>

Така минавайки през 42 степени, есеецът се е издигал така високо, че чувствувал в своята най-вътрешна същност, централната ядка на своето същество, сродно с Божествено- духовния принцип.
Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята вътрешност, което е проникнало в душата като нечистота в течение на 42 поколения. Ето защо всеки есеец е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през един труден мистичен път. Тези упражнения му позволявали, минавайки през 42 степени, да пречисти своята душа. Това били 42 степени, през които трябвало да мине есеецът вътрешно. Тогава той е знаел вече, че се е освободил от всички влияния на физическия свят, от всичко онова, което е било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество. Така минавайки през 42 степени, есеецът се е издигал така високо, че чувствувал в своята най-вътрешна същност, централната ядка на своето същество, сродно с Божествено- духовния принцип. Ето защо есеецът си казвал: Аз се издигам нагоре до Бога, който е моята цел, като преминавам през тези 42 степени. Така есеецът е имал едно добро разбиране затова, как човек може да се издигне до едно Божествено Същество, което още не е слязло на Земята. Той познавал този път нагоре. Той знаел това от собствената си опитност. Между всички хора, които живеели тогава на Земята, поне в Палестина, есеите са били единствените, които са знаели Истината относно едно такова събитие, каквото е било събитието с Авраам.
към текста >>

Тогава ще се роди един човек, който ще бъде способен да се издигне със своята собствена кръв толкова високо, че в него ще може да слезе онази Божествена сила, от която той се нуждае, за да изяви в кръвта на еврейския народ целия дух на този еврейски народ - Духът на Йехова.
Затова учение говори и евангелист Матей в началото на своето евангелие, което показва, че той е бил есей. Ешуа Бен Пандир е казвал на есеите, че те живеят един век преди изтичането на 42-те поколения. Завършването на 42-те поколения исторически щяло да стане след един век. И той обърнал вниманието на есеите, че те можели да се издигнат нагоре през 42-те степени само до определена степен, където можели да се свържат с историческите факти. Оттам нататък те можели да се издигат по-нагоре само по благодат свише, а не че е настъпило времето, когато това ще бъде естествено събитие. Тогава ще се роди един човек, който ще бъде способен да се издигне със своята собствена кръв толкова високо, че в него ще може да слезе онази Божествена сила, от която той се нуждае, за да изяви в кръвта на еврейския народ целия дух на този еврейски народ - Духът на Йехова. Всичко, което се отнася до физическото тяло, е свързано с 42 поколения, защото всичко, което е свързано с развитието на времето, което се отнася до времето, е свързано с числото 7. Ето защо и развитие нагоре над физическите наследствени признаци е било свързано у евреите с числото 7. Есеите си казвали: ние трябва да преминем през шест пъти по седем, т.е. през 42 степени. Тогава ще достигнем до следващите седем степени, които представят Христовото съвършенство на числото 7, т.е.
към текста >>

Тогава ще достигнем до следващите седем степени, които представят Христовото съвършенство на числото 7, т.е.
Тогава ще се роди един човек, който ще бъде способен да се издигне със своята собствена кръв толкова високо, че в него ще може да слезе онази Божествена сила, от която той се нуждае, за да изяви в кръвта на еврейския народ целия дух на този еврейски народ - Духът на Йехова. Всичко, което се отнася до физическото тяло, е свързано с 42 поколения, защото всичко, което е свързано с развитието на времето, което се отнася до времето, е свързано с числото 7. Ето защо и развитие нагоре над физическите наследствени признаци е било свързано у евреите с числото 7. Есеите си казвали: ние трябва да преминем през шест пъти по седем, т.е. през 42 степени. Тогава ще достигнем до следващите седем степени, които представят Христовото съвършенство на числото 7, т.е. 7 по 7 равно на 49 степени. Но това, което се намира над 42-те степени не трябва да се причислява към силите и съществата, които действуват във физическото и етерното тяло. Цялото развитие на физическото и етерното тяло е действително завършено според закона на числото 7, след 7 пъти по 7 поколения. Обаче за последните седем поколения е постигнато едно цялостно преобразувание. Там вече не съществува нищо от първите поколения.
към текста >>

Следователно, ние различаваме 6 пъти по 7 поколения, които са напълно свързани със Земята, а това, което е над тези 42 поколения, то ни извежда вече извън Земята, то е плод на духовния свят.
Там вече не съществува нищо от първите поколения. Това, което е от значение за нас, ние трябва да го търсим в рамките на 6 пъти по 7. Но когато числото 7 е напълно завършено, т.е. 7 пъти по 7, ние имаме пред себе си нещо, което трябва да признаем за съвършено ново. В онази област, където навлизаме след 42- те поколения, ние вече нямаме работа с едно човешко съществуване, а с едно свръхчовешко съществуване. Следователно, ние различаваме 6 пъти по 7 поколения, които са напълно свързани със Земята, а това, което е над тези 42 поколения, то ни извежда вече извън Земята, то е плод на духовния свят. След 6 пъти по 7 поколения се явява плодът, който се появява след това за духовния свят при 7 пъти по 7. Така че, есеите са знаели, че след като физическото тяло премине през 42 поколения, то се намира вече в началото на своето одухотворяване, на своето обожествяване. Следователно, това тяло се пада вече в началото на 43-тото поколение. Същественото у есеите било това, че те се научавали да възприемат всички сили, които произхождали от 42-те поколения. Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е.
към текста >>

След 6 пъти по 7 поколения се явява плодът, който се появява след това за духовния свят при 7 пъти по 7.
Това, което е от значение за нас, ние трябва да го търсим в рамките на 6 пъти по 7. Но когато числото 7 е напълно завършено, т.е. 7 пъти по 7, ние имаме пред себе си нещо, което трябва да признаем за съвършено ново. В онази област, където навлизаме след 42- те поколения, ние вече нямаме работа с едно човешко съществуване, а с едно свръхчовешко съществуване. Следователно, ние различаваме 6 пъти по 7 поколения, които са напълно свързани със Земята, а това, което е над тези 42 поколения, то ни извежда вече извън Земята, то е плод на духовния свят. След 6 пъти по 7 поколения се явява плодът, който се появява след това за духовния свят при 7 пъти по 7. Така че, есеите са знаели, че след като физическото тяло премине през 42 поколения, то се намира вече в началото на своето одухотворяване, на своето обожествяване. Следователно, това тяло се пада вече в началото на 43-тото поколение. Същественото у есеите било това, че те се научавали да възприемат всички сили, които произхождали от 42-те поколения. Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е. на 42-те поколения.
към текста >>

Така че, есеите са знаели, че след като физическото тяло премине през 42 поколения, то се намира вече в началото на своето одухотворяване, на своето обожествяване.
Но когато числото 7 е напълно завършено, т.е. 7 пъти по 7, ние имаме пред себе си нещо, което трябва да признаем за съвършено ново. В онази област, където навлизаме след 42- те поколения, ние вече нямаме работа с едно човешко съществуване, а с едно свръхчовешко съществуване. Следователно, ние различаваме 6 пъти по 7 поколения, които са напълно свързани със Земята, а това, което е над тези 42 поколения, то ни извежда вече извън Земята, то е плод на духовния свят. След 6 пъти по 7 поколения се явява плодът, който се появява след това за духовния свят при 7 пъти по 7. Така че, есеите са знаели, че след като физическото тяло премине през 42 поколения, то се намира вече в началото на своето одухотворяване, на своето обожествяване. Следователно, това тяло се пада вече в началото на 43-тото поколение. Същественото у есеите било това, че те се научавали да възприемат всички сили, които произхождали от 42-те поколения. Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е. на 42-те поколения. Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос.
към текста >>

Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят.
Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос. Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува. Затова той обикновено е възпрепятствуван от външното възпитание, за да може да познае тези сили. При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват. Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят. За разбирането на тези тайни есеите си служили със звездите от външния свят, съчетавани по особени закони. И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е.
към текста >>

За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи.
Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува. Затова той обикновено е възпрепятствуван от външното възпитание, за да може да познае тези сили. При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват. Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят. За разбирането на тези тайни есеите си служили със звездите от външния свят, съчетавани по особени закони. И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е. през 84 степени.
към текста >>

84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват.
Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят. За разбирането на тези тайни есеите си служили със звездите от външния свят, съчетавани по особени закони. И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е. през 84 степени. И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е. 84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват. При това състояние човек наистина добива спокойствие и мир и може да се ориентира в този грамаден лабиринт от сили. Есеите са учили също така, че в пътя на своето окултно развитие, когато човек стане ясновидец, при своето заспиване той се разлива в нещо, което се изразява в тайните на числото 12 пъти по 7. Но при това, което е 12 пъти по 7, той се намира вече в духовния свят. Защото когато е завършил 11 пъти по 7, той вече е стигнал до границата на духовния свят, до границата на тайната. Както при 7 пъти по 7 човек се намира вече в духовното, така и при 12 пъти по 7 той се намира вътре в духовната област.
към текста >>

Но при това, което е 12 пъти по 7, той се намира вече в духовния свят.
през 84 степени. И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е. 84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват. При това състояние човек наистина добива спокойствие и мир и може да се ориентира в този грамаден лабиринт от сили. Есеите са учили също така, че в пътя на своето окултно развитие, когато човек стане ясновидец, при своето заспиване той се разлива в нещо, което се изразява в тайните на числото 12 пъти по 7. Но при това, което е 12 пъти по 7, той се намира вече в духовния свят. Защото когато е завършил 11 пъти по 7, той вече е стигнал до границата на духовния свят, до границата на тайната. Както при 7 пъти по 7 човек се намира вече в духовното, така и при 12 пъти по 7 той се намира вътре в духовната област. Когато човек иска да измине този път, за да стигне до духовната област, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, т.е. в своето астрално тяло и в своя Аз човек трябва да мине през 11 пъти по 7 степени. Това, изразено в звездната писменост като числото 7, е представено от 7-те планети.
към текста >>

Защото когато е завършил 11 пъти по 7, той вече е стигнал до границата на духовния свят, до границата на тайната.
И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е. 84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват. При това състояние човек наистина добива спокойствие и мир и може да се ориентира в този грамаден лабиринт от сили. Есеите са учили също така, че в пътя на своето окултно развитие, когато човек стане ясновидец, при своето заспиване той се разлива в нещо, което се изразява в тайните на числото 12 пъти по 7. Но при това, което е 12 пъти по 7, той се намира вече в духовния свят. Защото когато е завършил 11 пъти по 7, той вече е стигнал до границата на духовния свят, до границата на тайната. Както при 7 пъти по 7 човек се намира вече в духовното, така и при 12 пъти по 7 той се намира вътре в духовната област. Когато човек иска да измине този път, за да стигне до духовната област, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, т.е. в своето астрално тяло и в своя Аз човек трябва да мине през 11 пъти по 7 степени. Това, изразено в звездната писменост като числото 7, е представено от 7-те планети. А това.
към текста >>

Както при 7 пъти по 7 човек се намира вече в духовното, така и при 12 пъти по 7 той се намира вътре в духовната област.
84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват. При това състояние човек наистина добива спокойствие и мир и може да се ориентира в този грамаден лабиринт от сили. Есеите са учили също така, че в пътя на своето окултно развитие, когато човек стане ясновидец, при своето заспиване той се разлива в нещо, което се изразява в тайните на числото 12 пъти по 7. Но при това, което е 12 пъти по 7, той се намира вече в духовния свят. Защото когато е завършил 11 пъти по 7, той вече е стигнал до границата на духовния свят, до границата на тайната. Както при 7 пъти по 7 човек се намира вече в духовното, така и при 12 пъти по 7 той се намира вътре в духовната област. Когато човек иска да измине този път, за да стигне до духовната област, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, т.е. в своето астрално тяло и в своя Аз човек трябва да мине през 11 пъти по 7 степени. Това, изразено в звездната писменост като числото 7, е представено от 7-те планети. А това. което човек трябва да измине в мировото пространство като 12 степени, е представено от 12-те знака на зодиака.
към текста >>

Когато човек иска да измине този път, за да стигне до духовната област, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, т.е.
При това състояние човек наистина добива спокойствие и мир и може да се ориентира в този грамаден лабиринт от сили. Есеите са учили също така, че в пътя на своето окултно развитие, когато човек стане ясновидец, при своето заспиване той се разлива в нещо, което се изразява в тайните на числото 12 пъти по 7. Но при това, което е 12 пъти по 7, той се намира вече в духовния свят. Защото когато е завършил 11 пъти по 7, той вече е стигнал до границата на духовния свят, до границата на тайната. Както при 7 пъти по 7 човек се намира вече в духовното, така и при 12 пъти по 7 той се намира вътре в духовната област. Когато човек иска да измине този път, за да стигне до духовната област, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, т.е. в своето астрално тяло и в своя Аз човек трябва да мине през 11 пъти по 7 степени. Това, изразено в звездната писменост като числото 7, е представено от 7-те планети. А това. което човек трябва да измине в мировото пространство като 12 степени, е представено от 12-те знака на зодиака. Както 7-те планети се съчетават вътре в 12-те зодиакални знаци и покриват тези зодиакални знаци, така и човек, когато се вживява в мировото пространство, трябва да мине през 7 пъти по 12, съответно по 7 пъти по 11 степени, докато достигне в духовната област.
към текста >>

Както 7-те планети се съчетават вътре в 12-те зодиакални знаци и покриват тези зодиакални знаци, така и човек, когато се вживява в мировото пространство, трябва да мине през 7 пъти по 12, съответно по 7 пъти по 11 степени, докато достигне в духовната област.
Когато човек иска да измине този път, за да стигне до духовната област, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, т.е. в своето астрално тяло и в своя Аз човек трябва да мине през 11 пъти по 7 степени. Това, изразено в звездната писменост като числото 7, е представено от 7-те планети. А това. което човек трябва да измине в мировото пространство като 12 степени, е представено от 12-те знака на зодиака. Както 7-те планети се съчетават вътре в 12-те зодиакални знаци и покриват тези зодиакални знаци, така и човек, когато се вживява в мировото пространство, трябва да мине през 7 пъти по 12, съответно по 7 пъти по 11 степени, докато достигне в духовната област. Ако искате да си съставите един образ за това, вие можете да си представите духовната област обкръжена от 12-те знака на зодиака, а самият човек се намира в средата на тази окръжност. Но духовната област е така разпростряна, че човек, когато иска да проникне в нея, той не може да започне да се разлива от центъра, а трябва да се разширява спиралообразно, като се върти в 7 спирални завъртания и всеки път, когато е изминал едно спирално завъртане, минава през всички зодиакални знаци. Така той трябва да мине 7 пъти през 12-те точки. Човек се разширява постепенно, спиралообразно в космоса. Всичко това е само символ на това, което човек изживява.
към текста >>

Ако искате да си съставите един образ за това, вие можете да си представите духовната област обкръжена от 12-те знака на зодиака, а самият човек се намира в средата на тази окръжност.
в своето астрално тяло и в своя Аз човек трябва да мине през 11 пъти по 7 степени. Това, изразено в звездната писменост като числото 7, е представено от 7-те планети. А това. което човек трябва да измине в мировото пространство като 12 степени, е представено от 12-те знака на зодиака. Както 7-те планети се съчетават вътре в 12-те зодиакални знаци и покриват тези зодиакални знаци, така и човек, когато се вживява в мировото пространство, трябва да мине през 7 пъти по 12, съответно по 7 пъти по 11 степени, докато достигне в духовната област. Ако искате да си съставите един образ за това, вие можете да си представите духовната област обкръжена от 12-те знака на зодиака, а самият човек се намира в средата на тази окръжност. Но духовната област е така разпростряна, че човек, когато иска да проникне в нея, той не може да започне да се разлива от центъра, а трябва да се разширява спиралообразно, като се върти в 7 спирални завъртания и всеки път, когато е изминал едно спирално завъртане, минава през всички зодиакални знаци. Така той трябва да мине 7 пъти през 12-те точки. Човек се разширява постепенно, спиралообразно в космоса. Всичко това е само символ на това, което човек изживява. И когато, кръжейки така, би минал седмия път 12-те знака на зодиака, той би стигнал до Божественото.
към текста >>

Но духовната област е така разпростряна, че човек, когато иска да проникне в нея, той не може да започне да се разлива от центъра, а трябва да се разширява спиралообразно, като се върти в 7 спирални завъртания и всеки път, когато е изминал едно спирално завъртане, минава през всички зодиакални знаци.
Това, изразено в звездната писменост като числото 7, е представено от 7-те планети. А това. което човек трябва да измине в мировото пространство като 12 степени, е представено от 12-те знака на зодиака. Както 7-те планети се съчетават вътре в 12-те зодиакални знаци и покриват тези зодиакални знаци, така и човек, когато се вживява в мировото пространство, трябва да мине през 7 пъти по 12, съответно по 7 пъти по 11 степени, докато достигне в духовната област. Ако искате да си съставите един образ за това, вие можете да си представите духовната област обкръжена от 12-те знака на зодиака, а самият човек се намира в средата на тази окръжност. Но духовната област е така разпростряна, че човек, когато иска да проникне в нея, той не може да започне да се разлива от центъра, а трябва да се разширява спиралообразно, като се върти в 7 спирални завъртания и всеки път, когато е изминал едно спирално завъртане, минава през всички зодиакални знаци. Така той трябва да мине 7 пъти през 12-те точки. Човек се разширява постепенно, спиралообразно в космоса. Всичко това е само символ на това, което човек изживява. И когато, кръжейки така, би минал седмия път 12-те знака на зодиака, той би стигнал до Божественото. Тогава се получава така, че вместо човек да гледа от своя център навън в Космоса, той гледа от духовната окръжност, от 12-те точки на зодиака вътре в този космос и може да вижда това, което е във външния свят.
към текста >>

Тогава се получава така, че вместо човек да гледа от своя център навън в Космоса, той гледа от духовната окръжност, от 12-те точки на зодиака вътре в този космос и може да вижда това, което е във външния свят.
Но духовната област е така разпростряна, че човек, когато иска да проникне в нея, той не може да започне да се разлива от центъра, а трябва да се разширява спиралообразно, като се върти в 7 спирални завъртания и всеки път, когато е изминал едно спирално завъртане, минава през всички зодиакални знаци. Така той трябва да мине 7 пъти през 12-те точки. Човек се разширява постепенно, спиралообразно в космоса. Всичко това е само символ на това, което човек изживява. И когато, кръжейки така, би минал седмия път 12-те знака на зодиака, той би стигнал до Божественото. Тогава се получава така, че вместо човек да гледа от своя център навън в Космоса, той гледа от духовната окръжност, от 12-те точки на зодиака вътре в този космос и може да вижда това, което е във външния свят. Това трябва да измине човек, ако иска да види какво се намира в света. Не е достатъчно той да застане на една точка на зрение, а трябва да застане на 12 точки на зрение. Така че, който би искал да проникне нагоре в духовно-Божественото, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, трябва да прекара своето астрално тяло и своя Аз през 11 пъти по 7 степени. Когато стигне до 12 пъти по 7, той се намира вече в духовната област. Това е било пътят, който есеите са практикували.
към текста >>

Така че, който би искал да проникне нагоре в духовно-Божественото, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, трябва да прекара своето астрално тяло и своя Аз през 11 пъти по 7 степени.
Всичко това е само символ на това, което човек изживява. И когато, кръжейки така, би минал седмия път 12-те знака на зодиака, той би стигнал до Божественото. Тогава се получава така, че вместо човек да гледа от своя център навън в Космоса, той гледа от духовната окръжност, от 12-те точки на зодиака вътре в този космос и може да вижда това, което е във външния свят. Това трябва да измине човек, ако иска да види какво се намира в света. Не е достатъчно той да застане на една точка на зрение, а трябва да застане на 12 точки на зрение. Така че, който би искал да проникне нагоре в духовно-Божественото, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, трябва да прекара своето астрално тяло и своя Аз през 11 пъти по 7 степени. Когато стигне до 12 пъти по 7, той се намира вече в духовната област. Това е било пътят, който есеите са практикували. По този начин астралното тяло и Азът трябва да минат през 12 пъти по 7, съответно през 11 пъти по 7 степени, за да достигнат до Божественото. Когато Божественото иска да слезе и да направи един човешки Аз пригоден за обитаване. То трябва също така да слезе през 1 1 пъти по 7 степени.
към текста >>

Когато стигне до 12 пъти по 7, той се намира вече в духовната област.
И когато, кръжейки така, би минал седмия път 12-те знака на зодиака, той би стигнал до Божественото. Тогава се получава така, че вместо човек да гледа от своя център навън в Космоса, той гледа от духовната окръжност, от 12-те точки на зодиака вътре в този космос и може да вижда това, което е във външния свят. Това трябва да измине човек, ако иска да види какво се намира в света. Не е достатъчно той да застане на една точка на зрение, а трябва да застане на 12 точки на зрение. Така че, който би искал да проникне нагоре в духовно-Божественото, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, трябва да прекара своето астрално тяло и своя Аз през 11 пъти по 7 степени. Когато стигне до 12 пъти по 7, той се намира вече в духовната област. Това е било пътят, който есеите са практикували. По този начин астралното тяло и Азът трябва да минат през 12 пъти по 7, съответно през 11 пъти по 7 степени, за да достигнат до Божественото. Когато Божественото иска да слезе и да направи един човешки Аз пригоден за обитаване. То трябва също така да слезе през 1 1 пъти по 7 степени. Така че есеите, подобно на всички окултни школи и братства на миналото са знаели, че онзи, който е минал през 77 степени на развитие, е очистил душата си от всичко, което човечеството е приело от земното съществуване.
към текста >>

Тогава той ще стигне до Божествения Дух.
Когато Божественото иска да слезе и да направи един човешки Аз пригоден за обитаване. То трябва също така да слезе през 1 1 пъти по 7 степени. Така че есеите, подобно на всички окултни школи и братства на миналото са знаели, че онзи, който е минал през 77 степени на развитие, е очистил душата си от всичко, което човечеството е приело от земното съществуване. То е достигнало онова състояние, което днес е възможно само когато човек се освобождава от тялото и може да живее в астралното тяло и Аза. Тогава той може да се разлее над всичко, от което самата земя е възникнала, над окръжаващата вселена, над цялата окръжаваща космична система. Тогава той ще стигне до Божествения Дух. Учителят изразява тази идея по следния начин: „Дойдете ли до Божественото в човека, не питайте какво е то. Някой казва, че иска да се изяви, да покаже кой е, какъв е, да разкрие целия си живот. Човек трябва да знае, че цялата Слънчева система не може да го побере. Колкото да се разкрива, няма къде да направи своето изложение. И като знае какво представя, човек все пак трябва да бъде смирен.
към текста >>

Есеите, като се издигаха 42 степени нагоре, се свързваха и със Заратустра, и с Христа, и знаеха за великото събитие, което предстои да стане на Земята, за което подготвяха избрани хора, които да послужат като среда, която да посрещне Великия Божествен Дух.
И като знае какво представя, човек все пак трябва да бъде смирен. Смирението е закон за запазване на енергията - с малко енергия смиреният извършва голяма работа." Есеите знаеха стотина години преди слизането на Христа, че Той иде към Земята да се въплоти. Те знаеха също, че един Велик Посветен от миналото, Заратустра, ще се въплоти в едно еврейско тяло, подготвено през 42 поколения, от Авраам до Исус. Също и халдейските Посветени, магите от Изток, както са описани в Евангелието знаеха, че Заратустра се готви за ново въплощение, за да стане проводник на Христа. Есеите, като се издигаха 42 степени нагоре, се свързваха и със Заратустра, и с Христа, и знаеха за великото събитие, което предстои да стане на Земята, за което подготвяха избрани хора, които да послужат като среда, която да посрещне Великия Божествен Дух. Както вече казах, есеите са се издигали през 42 степени, докато влязат във връзка с Божествения Дух. Но през тези 42 степени те са минавали през тежки изпитания, за да пречистят както душата, така и тялото си. Всъщност обаче това. което се практикувало в общината на есеите, като упражнения за пречистване на душата, е продължение на едно окултно обучение, което е съществувало от древни времена в юдейството. В юдейството още от времето на Мойсей е съществувало това, което се е наричало „назиреат" или „назирейст- во".
към текста >>

Както вече казах, есеите са се издигали през 42 степени, докато влязат във връзка с Божествения Дух.
Смирението е закон за запазване на енергията - с малко енергия смиреният извършва голяма работа." Есеите знаеха стотина години преди слизането на Христа, че Той иде към Земята да се въплоти. Те знаеха също, че един Велик Посветен от миналото, Заратустра, ще се въплоти в едно еврейско тяло, подготвено през 42 поколения, от Авраам до Исус. Също и халдейските Посветени, магите от Изток, както са описани в Евангелието знаеха, че Заратустра се готви за ново въплощение, за да стане проводник на Христа. Есеите, като се издигаха 42 степени нагоре, се свързваха и със Заратустра, и с Христа, и знаеха за великото събитие, което предстои да стане на Земята, за което подготвяха избрани хора, които да послужат като среда, която да посрещне Великия Божествен Дух. Както вече казах, есеите са се издигали през 42 степени, докато влязат във връзка с Божествения Дух. Но през тези 42 степени те са минавали през тежки изпитания, за да пречистят както душата, така и тялото си. Всъщност обаче това. което се практикувало в общината на есеите, като упражнения за пречистване на душата, е продължение на едно окултно обучение, което е съществувало от древни времена в юдейството. В юдейството още от времето на Мойсей е съществувало това, което се е наричало „назиреат" или „назирейст- во". То се е състояло в това, че отделни хора прилагали върху себе си напълно определени методи за развитие на душата и тялото.
към текста >>

С това те създавали в себе си възможност за определено олекотяване, защото в действителност ме- соядството пречи на духовния стремеж на човека.
което се практикувало в общината на есеите, като упражнения за пречистване на душата, е продължение на едно окултно обучение, което е съществувало от древни времена в юдейството. В юдейството още от времето на Мойсей е съществувало това, което се е наричало „назиреат" или „назирейст- во". То се е състояло в това, че отделни хора прилагали върху себе си напълно определени методи за развитие на душата и тялото. Те прилагали един метод, който се състоял в определена диета, която е полезна и днес, когато човек иска да напредне по-бързо в развитието на своята душа, отколкото това е възможно при обикновения начин на хранене. В прилагането на тази диета те се въздържали напълно от месоядство и алкохолни напитки. С това те създавали в себе си възможност за определено олекотяване, защото в действителност ме- соядството пречи на духовния стремеж на човека. Истината е тази, че чрез въздържанието от месо цялото човешко същество придобйва по-голяма лекота. Човек може да стане по- устойчив в своята душа и да прояви по-голяма сила в преодоляването на онези противодействия, които идват от физическото, етерното и астралното тела, когато той изостави месото. Тогава той става по-издръжлив, естествено той постига това не само чрез факта, че се въздържа от месо, а преди всичко чрез това, че става по-силен в своята душа. Когато човек само се въздържа от месо, той изменя своето физическо тяло. И ако тогава не е на лице това, което трябва да бъде направено от страна на душата, която да проникне тялото със своите импулси, то въздържанието от месо не довежда до някакви особени резултати.
към текста >>

Ставали такива хора, които през време на акта на Посвещението можели да прозрат в духовния свят.
Ето как Щайнер описва едно египетско Посвещение и след това едно есейско Посвещение. „В Египет е съществувало едно Посвещение, което се е състояло в това, че човек изживявал дневния процес на събуждането по такъв начин, че при потопяването в неговото ас- трално тяло и на неговия Аз във физическото и етерно тяло, неговата възприемателна способност не е отклонявана към външния физически свят, а е бил буден за процесите, които стават във физическото и етерното тяло. Едно такова Посвещение е съществувало във всички мистерии, центрове за Посвещения, които са се основавали на Свещената египетска култура. Онези, които търсеха едно такова Посвещение в стария смисъл, т.е. в смисъла, че при него са били насочвани и ръководени, за да могат да избегнат възникващите при това Посвещение опасности, те ставали чрез това други хора. Ставали такива хора, които през време на акта на Посвещението можели да прозрат в духовния свят. Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло." „Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам. Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време. Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество. Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа.
към текста >>

Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време.
Онези, които търсеха едно такова Посвещение в стария смисъл, т.е. в смисъла, че при него са били насочвани и ръководени, за да могат да избегнат възникващите при това Посвещение опасности, те ставали чрез това други хора. Ставали такива хора, които през време на акта на Посвещението можели да прозрат в духовния свят. Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло." „Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам. Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време. Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество. Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа. Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност. Следователно, тази е опасността, че човек израства чрез такова потопяване в своята вътрешност до най-високата точка на егоизма. Това е същото онова, което обхваща като особен род илюзия всички онези, които и днес се стремят да постигнат едно езотерично развитие чрез такова слизане в своята собствена вътрешност.
към текста >>

Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност.
Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло." „Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам. Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време. Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество. Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа. Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност. Следователно, тази е опасността, че човек израства чрез такова потопяване в своята вътрешност до най-високата точка на егоизма. Това е същото онова, което обхваща като особен род илюзия всички онези, които и днес се стремят да постигнат едно езотерично развитие чрез такова слизане в своята собствена вътрешност. В такъв случай в човека се проявяват множество форми на егоизъм. И когато те се проявяват така, те съвсем не вярват, че те са жертва на тази форма на егоизъм. Той вярва всичко друго, но не и това, че е станал егоист.
към текста >>

И някои от онези хора, които в наши дни силно желаят да се издигат във висшите светове, да вървят в пътя на издигането във висшите светове, но не искат да направят никакви усилия, за да превъзмогнат известни неща, които желаят да проникнат в духовните светове, но не искат да минат през изпитанията, това, което може да ги доведе до тези светове такива хора винаги считат за неестествено, когато в тях възникват всякакъв вид егоистични стремежи, които се коренят в човешката природа.
В такъв случай в човека се проявяват множество форми на егоизъм. И когато те се проявяват така, те съвсем не вярват, че те са жертва на тази форма на егоизъм. Той вярва всичко друго, но не и това, че е станал егоист. Пътят за висшите светове се описва така, че даже и когато той е търсен в наши дни. за това са необходими усилия и превъзмогване. И някои от онези хора, които в наши дни силно желаят да се издигат във висшите светове, да вървят в пътя на издигането във висшите светове, но не искат да направят никакви усилия, за да превъзмогнат известни неща, които желаят да проникнат в духовните светове, но не искат да минат през изпитанията, това, което може да ги доведе до тези светове такива хора винаги считат за неестествено, когато в тях възникват всякакъв вид егоистични стремежи, които се коренят в човешката природа. Те искат да се издигнат във висшите светове, без възникването на тези най-различни форми на егоизъм. Те не забелязват, че най-грубият, най-силният егоизъм се проявява в това, че те са недоволни от това, което се явява като нещо в реда на нещата за човешката природа и за което би трябвало да се запитат: „Понеже и аз съм човек, не трябва ли и аз да предизвиквам такива сили в себе си? " Онзи, който е намирал този път към духовния свят в древните времена чрез това, че минава Посвещение, водещо в човешката вътрешност, той с това е бил въведен във връзка с Божествено-духовните сили, понеже човешката вътрешност е създадена от Божествено-духовните същества. Тогава той е виждал, че над физическото и етерното тяло работят Божествените сили.
към текста >>

Онзи, който е намирал този път към духовния свят в древните времена чрез това, че минава Посвещение, водещо в човешката вътрешност, той с това е бил въведен във връзка с Божествено-духовните сили, понеже човешката вътрешност е създадена от Божествено-духовните същества.
за това са необходими усилия и превъзмогване. И някои от онези хора, които в наши дни силно желаят да се издигат във висшите светове, да вървят в пътя на издигането във висшите светове, но не искат да направят никакви усилия, за да превъзмогнат известни неща, които желаят да проникнат в духовните светове, но не искат да минат през изпитанията, това, което може да ги доведе до тези светове такива хора винаги считат за неестествено, когато в тях възникват всякакъв вид егоистични стремежи, които се коренят в човешката природа. Те искат да се издигнат във висшите светове, без възникването на тези най-различни форми на егоизъм. Те не забелязват, че най-грубият, най-силният егоизъм се проявява в това, че те са недоволни от това, което се явява като нещо в реда на нещата за човешката природа и за което би трябвало да се запитат: „Понеже и аз съм човек, не трябва ли и аз да предизвиквам такива сили в себе си? " Онзи, който е намирал този път към духовния свят в древните времена чрез това, че минава Посвещение, водещо в човешката вътрешност, той с това е бил въведен във връзка с Божествено-духовните сили, понеже човешката вътрешност е създадена от Божествено-духовните същества. Тогава той е виждал, че над физическото и етерното тяло работят Божествените сили. Когато един такъв Посветен излизал от духовните светове и слизал на физическия свят, той можел да каже: аз проникнах в духовното съществуване, но затова бях подпомогнат. Помощниците на инициатора направиха за мен възможно да издържа периода, през който демоните на моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали. Но чрез това, че дължал своето проглеждане в духовния свят на външна помощ, той оставал зависим от този колегиум на Посвещението през целия си живот; зависим от онези, които го били подпомогнали. Това, което описахме по-горе, беше в реда на нещата при древните Посвещения.
към текста >>

Когато един такъв Посветен излизал от духовните светове и слизал на физическия свят, той можел да каже: аз проникнах в духовното съществуване, но затова бях подпомогнат.
Те искат да се издигнат във висшите светове, без възникването на тези най-различни форми на егоизъм. Те не забелязват, че най-грубият, най-силният егоизъм се проявява в това, че те са недоволни от това, което се явява като нещо в реда на нещата за човешката природа и за което би трябвало да се запитат: „Понеже и аз съм човек, не трябва ли и аз да предизвиквам такива сили в себе си? " Онзи, който е намирал този път към духовния свят в древните времена чрез това, че минава Посвещение, водещо в човешката вътрешност, той с това е бил въведен във връзка с Божествено-духовните сили, понеже човешката вътрешност е създадена от Божествено-духовните същества. Тогава той е виждал, че над физическото и етерното тяло работят Божествените сили. Когато един такъв Посветен излизал от духовните светове и слизал на физическия свят, той можел да каже: аз проникнах в духовното съществуване, но затова бях подпомогнат. Помощниците на инициатора направиха за мен възможно да издържа периода, през който демоните на моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали. Но чрез това, че дължал своето проглеждане в духовния свят на външна помощ, той оставал зависим от този колегиум на Посвещението през целия си живот; зависим от онези, които го били подпомогнали. Това, което описахме по-горе, беше в реда на нещата при древните Посвещения. Но това трябваше да се измени, това трябваше да се преодолее. Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители.
към текста >>

Но чрез това, че дължал своето проглеждане в духовния свят на външна помощ, той оставал зависим от този колегиум на Посвещението през целия си живот; зависим от онези, които го били подпомогнали.
" Онзи, който е намирал този път към духовния свят в древните времена чрез това, че минава Посвещение, водещо в човешката вътрешност, той с това е бил въведен във връзка с Божествено-духовните сили, понеже човешката вътрешност е създадена от Божествено-духовните същества. Тогава той е виждал, че над физическото и етерното тяло работят Божествените сили. Когато един такъв Посветен излизал от духовните светове и слизал на физическия свят, той можел да каже: аз проникнах в духовното съществуване, но затова бях подпомогнат. Помощниците на инициатора направиха за мен възможно да издържа периода, през който демоните на моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали. Но чрез това, че дължал своето проглеждане в духовния свят на външна помощ, той оставал зависим от този колегиум на Посвещението през целия си живот; зависим от онези, които го били подпомогнали. Това, което описахме по-горе, беше в реда на нещата при древните Посвещения. Но това трябваше да се измени, това трябваше да се преодолее. Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители. Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз. При старото Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин.
към текста >>

При старото Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин.
Но чрез това, че дължал своето проглеждане в духовния свят на външна помощ, той оставал зависим от този колегиум на Посвещението през целия си живот; зависим от онези, които го били подпомогнали. Това, което описахме по-горе, беше в реда на нещата при древните Посвещения. Но това трябваше да се измени, това трябваше да се преодолее. Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители. Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз. При старото Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин. През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало. И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят. Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство. Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз.
към текста >>

През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало.
Това, което описахме по-горе, беше в реда на нещата при древните Посвещения. Но това трябваше да се измени, това трябваше да се преодолее. Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители. Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз. При старото Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин. През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало. И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят. Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство. Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане.
към текста >>

Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато.
Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители. Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз. При старото Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин. През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало. И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят. Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство. Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но което днес се достига до висока степен във всички истински Посвещения. И то се състои в това, че Азовото чувство да остане будно до висока степен, когато човек се издига във висшите светове.
към текста >>

С думата Ход са изразявали едно духовно естество, което се изявява навън.
Там се натъквам на всички страсти и вълнения, които са свързани с моето астрално тяло и всичко, което аз съм правил лошо през моите въплощения, е складирано в моето астрално тяло. Но аз още не съм покварил толкова много моето етерно тяло, както съм направил с моето астрално тяло. Моето етерно тяло е още много по- божествено, по-чисто. То ми се явява, когато аз минавам вторите 14 степени. Когато човек проникне в астралното си тяло и чрез него наблюдава астралния свят, човек ще срещне три рода сили и три рода същества, които древноеврейските Посветени са изразили с думите: Нецах, Йезод и Ход. С думата Ход са изразявали едно духовно естество, което се изявява навън. Тази дума означава нещо духовно, което се изразява навън. Думата Нецах изразява този стремеж за изявяване навън вече по- огрубял и се оказва като нещо непроницаемо. Това е изявяване в пространството, така щото се получава едно изключване на друго нещо, тъй както едно физическо тяло, поставено на определено място В пространството, на това място не може да се постави друго физическо тяло. А това, което стои между двете, е изразено с думата Йезод. Така ние имаме три различни нюанси на проява: първо, проявата на определен астрален факт, който се изразява навън - това е означено с думата Ход.
към текста >>

Тази дума означава нещо духовно, което се изразява навън.
Но аз още не съм покварил толкова много моето етерно тяло, както съм направил с моето астрално тяло. Моето етерно тяло е още много по- божествено, по-чисто. То ми се явява, когато аз минавам вторите 14 степени. Когато човек проникне в астралното си тяло и чрез него наблюдава астралния свят, човек ще срещне три рода сили и три рода същества, които древноеврейските Посветени са изразили с думите: Нецах, Йезод и Ход. С думата Ход са изразявали едно духовно естество, което се изявява навън. Тази дума означава нещо духовно, което се изразява навън. Думата Нецах изразява този стремеж за изявяване навън вече по- огрубял и се оказва като нещо непроницаемо. Това е изявяване в пространството, така щото се получава едно изключване на друго нещо, тъй както едно физическо тяло, поставено на определено място В пространството, на това място не може да се постави друго физическо тяло. А това, което стои между двете, е изразено с думата Йезод. Така ние имаме три различни нюанси на проява: първо, проявата на определен астрален факт, който се изразява навън - това е означено с думата Ход. След това вече процесът на това проявление е така загрубял, че се явява пред астралния поглед като нещо физическо, непроницаемо.
към текста >>

С горепосочените имена еврейската Кабала е означавала така наречените десет сефироти, чрез които се изразява Абсолютният Дух на Битието.
Малхут...............Царство.............Аз Всичко, върху което пада погледът на човека в момента на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически свят, е било наречено на езика на древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут. Това е светът, в който Азът запазва своята будност. Това е най-точното определение на това, което у еврейските Посветени е било свързано с израза Царство - това, при което човешкият Аз може да присъствува. Това е сетивният свят, в който човек се намира в будно състояние и пълно запазване на своя Аз. С горепосочените имена еврейската Кабала е означавала така наречените десет сефироти, чрез които се изразява Абсолютният Дух на Битието. Това са десетте ангелски йерархии, за които говори християнският езотеризъм и съвременната окултна наука. Това са качествата на онези същества, с които човек влиза във връзка, когато се потопи в своята вътрешност. Това потопяване е всъщност едно израстване нагоре. При едно такова Посвещение есеите са имали съвършено нови изживявания и са се запознавали с това, което действително е назовавано с тези имена. Но тук трябва да кажем, че това Посвещение на есеите се е различавало от Посвещенията, практикувани в другите древни окултни школи.
към текста >>

Като се издига в духовните светове той изживява много велики неща, изживява горепосочените качества като една реалност.
Това потопяване е всъщност едно израстване нагоре. При едно такова Посвещение есеите са имали съвършено нови изживявания и са се запознавали с това, което действително е назовавано с тези имена. Но тук трябва да кажем, че това Посвещение на есеите се е различавало от Посвещенията, практикувани в другите древни окултни школи. С това ние достигаме до едно от най-дълбоките, най- езотеричните учения на есеите. При древните Посвещения при проникването на посвещаващия в невидимия свят, той не е трябвало да запазва своето азово чувство, да запазва своя аз, който има във физическия свят. Като се издига в духовните светове той изживява много велики неща, изживява горепосочените качества като една реалност. Затова той трябва да се откаже от това себечувство, което има във външния свят. Това, което изживява в духовните светове, като преживява горепосочените качества, не може да бъде снето на физическия свят. Това е било всеобщо схващане и практика в древността. И онзи, който би твърдял противното, е бил считан за побъркан, за луд, за лъжец. Но есеите бяха първите, които се противопоставили на това древно схващане и практика.
към текста >>

Това, което изживява в духовните светове, като преживява горепосочените качества, не може да бъде снето на физическия свят.
Но тук трябва да кажем, че това Посвещение на есеите се е различавало от Посвещенията, практикувани в другите древни окултни школи. С това ние достигаме до едно от най-дълбоките, най- езотеричните учения на есеите. При древните Посвещения при проникването на посвещаващия в невидимия свят, той не е трябвало да запазва своето азово чувство, да запазва своя аз, който има във физическия свят. Като се издига в духовните светове той изживява много велики неща, изживява горепосочените качества като една реалност. Затова той трябва да се откаже от това себечувство, което има във външния свят. Това, което изживява в духовните светове, като преживява горепосочените качества, не може да бъде снето на физическия свят. Това е било всеобщо схващане и практика в древността. И онзи, който би твърдял противното, е бил считан за побъркан, за луд, за лъжец. Но есеите бяха първите, които се противопоставили на това древно схващане и практика. Те казвали: Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия свят. Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето азо- во чувство, ще запази своето самосъзнание.
към текста >>

Със слизането на земята Христос укрепи човешкия Аз за да може, когато проникне в духовните светове, да запази своята будност, като същевременно да се противопостави, да победи всички изкушения, които се появяват, когато човек последователно се потопява в своето астрално, етерно и физическо тяло.
Той е казвал, че дотогава е било така, че Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното царство, на което принадлежи Азът, но когато се изпълни времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от Авраамовия род, от Давидовото коляно ще се роди Един, който ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно в земното царство, в което присъствува Азът. Това учение било причина Ешуа Бен Пандир да бъде убит с камъни като богохулец, защото такова учение се считало като най-голямо оскверняване на Посвещението от онези, които не искали да допуснат, че нещо, което за даден период е правилно, не може да бъде правилно за следващия период. Но това, което учел Ешуа Бен Пандир, се сбъдна. Това Посвещение, за което е говорил Ешуа Бен Пандир, че ще бъде донесено от Един Велик Учител, беше донесено от Христа. Затова именно християнското Посвещение се различава от всички древни Посвещения. Със слизането на земята Христос укрепи човешкия Аз за да може, когато проникне в духовните светове, да запази своята будност, като същевременно да се противопостави, да победи всички изкушения, които се появяват, когато човек последователно се потопява в своето астрално, етерно и физическо тяло. Това сам Христос го е преживял при побеждаване противодействията на трите тела. Това е описано в историята за изкушенията на Христа от дявола. Казах вече, че когато човек слезе в своето астрално тяло, събужда всички страсти и вълнения, които имат седалището си в това тяло. И в древните времена при Посвещение са предприемали ред процеси за умъртвяване на страстите и вълненията на астралното тяло. Но след Христа, след импулса, който Той даде на човешкия Аз, в самия Аз трябва да се събудят силите, които да противодействуват на страстите на астрал- ното тяло и да ги обуздаят.
към текста >>

Защото силата и значението на християнството не се дължи на някои учения, които са били общи с тези на есеите и на други школи, но силата на християнството се дължи на онази духовна Божествена сила.
Последният етап на своята работа те, като работеха под ръководството на Ешуа Бен Пандир, бяха образували много братски общежития, из които излязоха самите апостоли, където израсна и Исус след завръщането си от Египет. За това говори самото евангелие, че се е заселил в град Назарет, който, както видяхме, е бил колония на есеите, наречени назареи. Фактът, че Исус и апостолите са били от есейски среди не показва, че учението на Великия Учител Христос е напълно идентично с учението на есеите. Учението на есеите се включва в учението на Христа, но християнството не се изчерпва с него. То е много по-всеобемащо и по-велико. Защото силата и значението на християнството не се дължи на някои учения, които са били общи с тези на есеите и на други школи, но силата на християнството се дължи на онази духовна Божествена сила. която Христос вложи в своите слова, с която укрепи човешкия Аз да може при проникване във висшите светове да запази своята будност и също така спря ин- волюционния процес, който рискуваше да спъне човешкото развитие и даде импулс на възхода. Това не са само думи, но Той вложи много сили в човешкото и земното развитие, които имаха силата да обновят човешкия живот, да направят човешката душа безсмъртна и гражданка на небесното Царство. Ако християнството беше идентично с учението на есеите. нямаше нужда да слиза Христос. Това го знаеха и самите есеи.
към текста >>

Това Божествено учение е предавано на човечеството от различни Учители, както видяхме това в първата част на тази книга, като тези Учители са получавали указанията си от Христа, който е Великият Божествен Дух, Който ръководи цялото световно и човешко развитие.
Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес живее още в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослу- шание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая." Така че под християнство в широк смисъл на думата разбираме Божественото учение, което е съпътствувало човечеството в пътя на неговото слизане от Божествения свят към физическия. Това Божествено учение е предавано на човечеството от различни Учители, както видяхме това в първата част на тази книга, като тези Учители са получавали указанията си от Христа, който е Великият Божествен Дух, Който ръководи цялото световно и човешко развитие. Под християнство в тесен смисъл на думата разбираме учението, което сам Христос донесе на земята, като слезе в тялото на Исус от Назарет. И противоречие между християнството в широк смисъл на думата и християнството в тесен смисъл на думата няма. Те са двете страни на една и съща реалност. Затова в учението на Христа, дадено преди две хиляди години, ние не трябва да търсим само някакви нови учения, които да ги няма в предишните времена. Много от ученията на християнството ги има и в предишните учения, защото идват от един източник - Божествения Дух.
към текста >>

Много от ученията на християнството ги има и в предишните учения, защото идват от един източник - Божествения Дух.
Това Божествено учение е предавано на човечеството от различни Учители, както видяхме това в първата част на тази книга, като тези Учители са получавали указанията си от Христа, който е Великият Божествен Дух, Който ръководи цялото световно и човешко развитие. Под християнство в тесен смисъл на думата разбираме учението, което сам Христос донесе на земята, като слезе в тялото на Исус от Назарет. И противоречие между християнството в широк смисъл на думата и християнството в тесен смисъл на думата няма. Те са двете страни на една и съща реалност. Затова в учението на Христа, дадено преди две хиляди години, ние не трябва да търсим само някакви нови учения, които да ги няма в предишните времена. Много от ученията на християнството ги има и в предишните учения, защото идват от един източник - Божествения Дух. Но с всяко учение, което се дава на човечеството, се внасят нови сили в човешкото развитие, дават се нови импулси за развитие на човешката душа. Така и с учението, дадено преди две хиляди години, се внесоха в развитието нови сили, които не бяха дадени по-рано. По-рано Учителите говореха за Любовта, но тя не беше влязла като сила в човешкото развитие. Със слизането си на земята Христос именно тури в деиствие Любовта като една космическа сила. която да обедини както психичния живот на човека, така да обедини и човечеството като едно цяло.
към текста >>

Тук става въпрос за приемането на Христа, на христовата сила в душата, която ще преобрази и ще роди Христос в нас.
За същината на християнството е важно, че онези, които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име, които от Бога се родиха. Значи истински християнин е онзи, който е роден от Бога. А родените от Бога са тези, които са приели Христа в себе си и Той им дава власт да бъдат чада Божии. Те са онези, които вярват в Неговото Име. Днес целият християнски свят вярва в името на Христа, но тук не става въпрос за тази вяра. Тук става въпрос за приемането на Христа, на христовата сила в душата, която ще преобрази и ще роди Христос в нас. Това е същината на християнството, а не в някои учения, които се предават и в други доктрини. Затова не трябва да се съблазняваме, когато сравняваме учението на есеите и християнството и намираме много аналогични положения. Такива неща ще намерим не само между християнството и есеите, но и между християнството и ред други учения, например будизма, бра- манизма и пр. Но това, което е същината на християнството, то е силата на Любовта, която Христос внася в човешката душа и я оплодява, за да може да роди Сина Божи в себе си, за да стане човек Син Божи, да приеме Христа в себе си. Които са родили Христа в себе си, те са, които вярват в Неговото Име, което е Великото Божествено Име, с което Христос е познат на небето и между съвършените същества.
към текста >>

61. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Камъкът, който ударил образа, е Христовият импулс, който ще преобрази кармата на човечеството от началото на неговото слизане до днешни дни и ще създаде Новото Царство на Шестата раса, която ще обхване цялата земя.
Това е медната епоха на гръцката митология. В тази епоха става грехопадането и затова е символизиран с медта, която се окислява и дава силна отрова, която е именно грехът. И понеже медта е под влиянието на Венера, това показва, че грехопадането е станало във връзка с Любовта, с което се загатва за разделянето на половете и пораждането на половата любов, която е началото на Любовта. Желязната част на образа показва Атлантската раса, когато се е формирала мускулната система, която е под влиянието на Марс и в която важно участие взема желязото, което е също под влиянието на Марс. А царствата, които са от кал и желязо, това са царствата на следатлантските култури, които продължават и до днес. Камъкът, който ударил образа, е Христовият импулс, който ще преобрази кармата на човечеството от началото на неговото слизане до днешни дни и ще създаде Новото Царство на Шестата раса, която ще обхване цялата земя. Това е една бегла скица, върху която може да се напише цяла книга. В третата глава се говори, че Навуходоносор направил златен образ и издал заповед всички да му се поклонят. Но тримата мъже - Седрах, Мисах и Авденаго - не се поклонили и ги завели при царя. Той им казал да се поклонят на златния образ, иначе ще ги хвърли в огнената пещ и никой не може да ги избави. Но те отказали категорично, като казали, че са готови да бъдат хвърлени в огнената пещ, като се надявали, че Бог, на Когото служат, ще ги избави.
към текста >>

Върху тази глава може много да се каже, защото засяга една от най-дълбоките тайни на окултната наука - тайната на Посвещението, при което става трансформация чак до физическото тяло, което е проникнато от Божественото Начало и одухотворено, че става вече неуязвимо и от огъня.
управителите, областни- ците и везирите царски, та видяха тези мъже, че огънят нямаше сила върху телата им и косъм ОТ главата им не беше изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито миризма от огън бе преминала върху тях. Тогава продума Навуходоносор и рече: Благословен Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов който изпрати ангела си и избави рабите си които уповаваха на Него и не послушаха думата на царя и предадоха телата си за да не служат, нито да се поклонят на други богове освен на своя си Бог. Затова издавам заповед, че всеки народ, племе и език, които говорят зло против Бога на Сидраха, Мисаха и Авденаго ще се насечат на късове и къщите им ще останат гноища. Защото друг Бог няма, който може да избави така. Тогава царят провъзведе Сидраха, Мисаха и Авденаго в областта вавилонска. Върху тази глава може много да се каже, защото засяга една от най-дълбоките тайни на окултната наука - тайната на Посвещението, при което става трансформация чак до физическото тяло, което е проникнато от Божественото Начало и одухотворено, че става вече неуязвимо и от огъня. Вибрациите на това тяло така се повишават, че образуват една броня, през която огънят не може да проникне, И съвременните учени правят опити с така наречените магнетични врати и завеси, през които не може да премине нищо. После, в древните мистерии едно от изпитанията е било изпитание чрез огън. Тук имаме подобно явление. За да може да образува тази магнетична броня, човек трябва да има жива вяра и упование на Бога в себе си. В четвърта глава се говори за съня на Навуходоносор, който видял едно грамадно дърво, което се простира до краищата на земята и под него живеели полските зверове, а в клоните му живеели небесните птици.
към текста >>

В течение на 21-ви век постепенно ще се организира животът на по-справедливи и разумни начала, и във 22-ри век ще дойде Царството Христово, което няма да има край.
Това е знаменито видение, в което Данаил вижда миналото, настоящето и бъдещето развитие на човечеството, вижда Христа, който ще поеме управлението на човечеството заедно със светиите, след отнемането на властта от четвъртия звяр. Това видение има отношение и към днешните времена. Отнася се до края на нашата раса и раждането на Новата раса, на Шестата раса, когато светиите ще управляват и ще бъде Царството на Христа и на Любовта. Тук ще припомня един разговор с Учителя, в който той казва, че до края на 20-ти век постепенно ще стихнат социалните бури. които сега бушуват. В течение на 21-ви век постепенно ще се организира животът на по-справедливи и разумни начала, и във 22-ри век ще дойде Царството Христово, което няма да има край. В 8-ма глава се описва друго едно видение на Данаил. Във видението си той вижда, че се намира при потока Улай. И като повдига очите си вижда, че пред реката стои един овен с два рога, от които единият е по-висок от другия. И този овен е толкова силен, че няма никакъв звяр, който да може да устои насреща му. Но докато Данаил размишлява за това видение, пак във видение гледа, че откъм запад идва един силен и напет ярец с един рог.
към текста >>

При Данаил имаме на лице и трите начина на контакт с духовния свят, което показва, че той е един голям Посветен, за когото Бог казва чрез Йезекил, че той е един от праведните хора, които предстоят пред Него.
Той с яс- новидски поглед прониква в далечното бъдеще и вижда нещата в образи, които трябва да се разбират правилно. Всеки един образ, който един Посветен вижда, има едно историческо значение, но има и едно мистично значение, а също така има и едно космично значение. Тук, както се дава обяснението, е на лице само историческата страна на въпроса. Но то си има и свое мистично и космично значение. После тук му е мястото пак да повторя, че невидимият свят се разкрива на Посветените по три начина: чрез образи и картини, чрез слово и музика, и чрез интуиция - сливане с реалността, която се разкрива непосредствено на човешката душа, която я изявява пак чрез мисълта. При Данаил имаме на лице и трите начина на контакт с духовния свят, което показва, че той е един голям Посветен, за когото Бог казва чрез Йезекил, че той е един от праведните хора, които предстоят пред Него. Данаил не само вижда и чува. но той се и среща с възвишените същества, ангели и архангели. Тук той има среща с архангел Гавраил, който е архангел на Луната и който управлява разбирането на нещата. Затова гласът му казва: Гавраиле, направи този да разумее видението. Много може да се каже за това видение, но нека всеки да размишлява върху него и да се свърже с Данаил и с архангел Гавраил и ще разбере казаното, за което е казано да бъде запечатано.
към текста >>

От тук и от по-нататъшното изложение се вижда, че се описват събития, които стават в духовния свят, където живеят Архангелите и се проявяват на земята, било чрез народите, било по друг начин.
Архангелите са, така да се каже, душата на народите, в която душа се развива индивидуалната еволюция на човешките души от даден народ. А тук се казва, че началникът на персийското царство, т.е. Архангелът на персийското царство, се противял на този, който говорел с Данаил. А видяхме по-рано, че той беше Архангел Гавраил, който бил ръководител на епохата, която приключва по времето на Данаил, след която ръководството на човечеството се поема от Архангел Михаил. С намесата на Михаил спорът между Гавраил и персийския началник се уредил. От тук и от по-нататъшното изложение се вижда, че се описват събития, които стават в духовния свят, където живеят Архангелите и се проявяват на земята, било чрез народите, било по друг начин. След това видението продължава. „И ето един, в подобие на человечески синове допре устните ми. Тогаз отворих устата си и говорих, и рекох на онзи, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението се върнаха болежите в мене и не остана сила в мен. И как може рабът на тогоз моя господар, да говори с тогози моя господар? В мене от нине няма никаква сила и нито дихание остана в мен.
към текста >>

Според Учителя, във времето на Данаил той е бил дух - ръководител на епохата, а не само на еврейския народ.
И когато изляза, ето началникът на Гърция ще дойде. Но ще ти възвестя писаното в писанието на Истината. И няма никой, който да помага с мене за тези работи, освен Михаил, началника ваш." (4-21 ст.) Тук, в тази глава се описва едно Посвещение от висша степен, когато Посветеният влиза във връзка с възвишени кос- мични същества, ръководители на народите. И накрая се казва, че Михаил е началникът на еврейския народ. Според Учителя, във времето на Данаил той е бил дух - ръководител на епохата, а не само на еврейския народ. В настоящата епоха, казва Учителят, Архангел Михаил пак поема ръководството на човечеството. Защото по отношение на епохите ръководителите се сменят на всеки 300 години. Според Учителя, духът ръководител на българския народ и на славянството, е Елохиил. В 11 -та глава съществото, което говори с Данаил, му описва събитията от бъдещето на човечеството. Говори се много прикрито за борбата между северния и южния цар.
към текста >>

Според Учителя, духът ръководител на българския народ и на славянството, е Елохиил.
Тук, в тази глава се описва едно Посвещение от висша степен, когато Посветеният влиза във връзка с възвишени кос- мични същества, ръководители на народите. И накрая се казва, че Михаил е началникът на еврейския народ. Според Учителя, във времето на Данаил той е бил дух - ръководител на епохата, а не само на еврейския народ. В настоящата епоха, казва Учителят, Архангел Михаил пак поема ръководството на човечеството. Защото по отношение на епохите ръководителите се сменят на всеки 300 години. Според Учителя, духът ръководител на българския народ и на славянството, е Елохиил. В 11 -та глава съществото, което говори с Данаил, му описва събитията от бъдещето на човечеството. Говори се много прикрито за борбата между северния и южния цар. От 28-ти стих се казва: „Тогаз ще се върне в земята си с голямо богатство и сърцето му ще е против Светия завет. В определеното време ще се върне и ще дойде към юг. Но сетният път не ще е като първия.
към текста >>

Тук се намеква, че след ликвидацията на кармата ще настане Нова епоха, в която човечеството ще се раздели на две части: едни, които са приели духовния импулс, ще прогресират все повече и повече, и ще преминат в Шестата раса, която ще бъде светеща раса, а другите, които не са приели духовния импулс и са останали със своите материалистични разбирания за живота, ще регресират и постепенно ще се изродят, и ще бъдат във вечен укор.
Там се казва „твоите люде", на пръв поглед като че се отнася до евреите, но от израза „които са написани в книгата" се разбира, че се отнася до учениците на Бялото Братство, и продължава: „И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни в живот вечен, а други - в поношение и укор вечен." Тук на пръв поглед като че се подразбира за умрелите, но това не е така. И Христос нали нарича фарисеите гробници варосани. Тук под „спящи в пръстта на земята", се разбират въплотените в телата хора, едни от които ще възкръснат за вечен живот, а други за вечен укор. Тук се намеква, че след ликвидацията на кармата ще настане Нова епоха, в която човечеството ще се раздели на две части: едни, които са приели духовния импулс, ще прогресират все повече и повече, и ще преминат в Шестата раса, която ще бъде светеща раса, а другите, които не са приели духовния импулс и са останали със своите материалистични разбирания за живота, ще регресират и постепенно ще се изродят, и ще бъдат във вечен укор. И Христос нали казва, че в последния ден ще отдели овцете от козите. Това се отнася до същата епоха. В следващия стих се потвърждава това, което казах. Там се казва: „Разумните ще сияят като Светостта на твърдта, а онези, които обръщат мнозина в правда, като звездите во веки веков." Тук ясно се говори за светещата раса. И в четвъртия стих е даден ключът и характера на цялата книга.
към текста >>

И затова се казва: „Запечатай за последните времена, когато мнозина ще я изследват и знанието ще се увеличи." Тя е една книга, дадена от духовния свят, от едно космично същество, което говори на Данаил, като му казва: „Затвори думите." Този израз показва, че това, което му е казал, да го предаде с такива думи, които да не бъдат разбрани от онези, които нямат Светлина, а само от Посветените, които имат подобни преживявания.
В следващия стих се потвърждава това, което казах. Там се казва: „Разумните ще сияят като Светостта на твърдта, а онези, които обръщат мнозина в правда, като звездите во веки веков." Тук ясно се говори за светещата раса. И в четвъртия стих е даден ключът и характера на цялата книга. Там е казано: „И ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до сетното време, когато мнозина ще изследват и знанието ще се умножава." Тук много ясно е показано, че книгата на Данаил е окултна книга и е написана така, че може да се разбере само от онзи, който има ключа, който има Светлина. И затова се казва: „Запечатай за последните времена, когато мнозина ще я изследват и знанието ще се увеличи." Тя е една книга, дадена от духовния свят, от едно космично същество, което говори на Данаил, като му казва: „Затвори думите." Този израз показва, че това, което му е казал, да го предаде с такива думи, които да не бъдат разбрани от онези, които нямат Светлина, а само от Посветените, които имат подобни преживявания. По- нататък видението е още по-интересно. Данаил продължава: „И аз Данаил, погледнах и ето, стоеха двама други, един отсам при брега на реката, а един оттам при брега на реката. И рече единият на облечения в ленени дрехи мъж, който бе над водата на реката: Докога ще бъде свършекът на тези чудеса." Този въпрос показва, че не само хората, но и на съществата от другите светове тайните не са разкрити, не са известни.
към текста >>

Има духове, които управляват епохите и това са Началствата.
Така че в пътя към върха на съвършенството има 40-42 стъпала, през които ученикът трябва да мине, докато стигне високия връх. При всяко едно Посвещение в съзнанието прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества. И в зависимост от това, с какви същества влиза в контакт, оттам и тайните, които му се разкриват. От описанието, което Данаил дава, се вижда, че той е влязъл във връзка с Архангелите и даже по-висшестоящи същества и съответно с това му се разкриват съдбините на народите и на цялото човечество. Когато човек влезе във връзка с Архангелите, понеже Архангелите управляват народите, когато той влезе във връзка с тях, тогава му се разкрива съдбата на народите. Има духове, които управляват епохите и това са Началствата. Когато човек влезе във връзка с тях, разкрива му се съдбата на цялото човечество. А когато влезе във връзка с духовете на формата или Властите, пред него се разкрива историята на цялата земя в нейното развитие. Когато влезе във връзка с още по-възвишени същества, разкрива му се миналото и бъдещето на цялата световна еволюция. А когато влезе във връзка с ангелите, разкрива му се индивидуалната съдба на един отделен човек. Когато влезе във връзка със същества още по-долни, разкриват му се неща, които са свързани с живота на физическия свят и т.н.
към текста >>

А когато влезе във връзка с духовете на формата или Властите, пред него се разкрива историята на цялата земя в нейното развитие.
И в зависимост от това, с какви същества влиза в контакт, оттам и тайните, които му се разкриват. От описанието, което Данаил дава, се вижда, че той е влязъл във връзка с Архангелите и даже по-висшестоящи същества и съответно с това му се разкриват съдбините на народите и на цялото човечество. Когато човек влезе във връзка с Архангелите, понеже Архангелите управляват народите, когато той влезе във връзка с тях, тогава му се разкрива съдбата на народите. Има духове, които управляват епохите и това са Началствата. Когато човек влезе във връзка с тях, разкрива му се съдбата на цялото човечество. А когато влезе във връзка с духовете на формата или Властите, пред него се разкрива историята на цялата земя в нейното развитие. Когато влезе във връзка с още по-възвишени същества, разкрива му се миналото и бъдещето на цялата световна еволюция. А когато влезе във връзка с ангелите, разкрива му се индивидуалната съдба на един отделен човек. Когато влезе във връзка със същества още по-долни, разкриват му се неща, които са свързани с живота на физическия свят и т.н. Тук трябва да кажа също така, че цялата ангелска йерархия представя тяло на Божествения Дух, чрез което той се проявява. И когато казваме, че при контакт с определени йерархии се разкриват определени тайни, това подразбира, че Божествения Дух, според степента на съзнанието на съществата им се изявява чрез различни същества от йерархията.
към текста >>

Тук трябва да кажа също така, че цялата ангелска йерархия представя тяло на Божествения Дух, чрез което той се проявява.
Когато човек влезе във връзка с тях, разкрива му се съдбата на цялото човечество. А когато влезе във връзка с духовете на формата или Властите, пред него се разкрива историята на цялата земя в нейното развитие. Когато влезе във връзка с още по-възвишени същества, разкрива му се миналото и бъдещето на цялата световна еволюция. А когато влезе във връзка с ангелите, разкрива му се индивидуалната съдба на един отделен човек. Когато влезе във връзка със същества още по-долни, разкриват му се неща, които са свързани с живота на физическия свят и т.н. Тук трябва да кажа също така, че цялата ангелска йерархия представя тяло на Божествения Дух, чрез което той се проявява. И когато казваме, че при контакт с определени йерархии се разкриват определени тайни, това подразбира, че Божествения Дух, според степента на съзнанието на съществата им се изявява чрез различни същества от йерархията. Затова Учителят казва: Хората като цяло образуват физическото тяло на Христа. Ангелите като цяло образуват духовното тяло на Христа. А боговете като цяло образуват умственото тяло на Христа. Да се върнем към Данаил.
към текста >>

И когато казваме, че при контакт с определени йерархии се разкриват определени тайни, това подразбира, че Божествения Дух, според степента на съзнанието на съществата им се изявява чрез различни същества от йерархията.
А когато влезе във връзка с духовете на формата или Властите, пред него се разкрива историята на цялата земя в нейното развитие. Когато влезе във връзка с още по-възвишени същества, разкрива му се миналото и бъдещето на цялата световна еволюция. А когато влезе във връзка с ангелите, разкрива му се индивидуалната съдба на един отделен човек. Когато влезе във връзка със същества още по-долни, разкриват му се неща, които са свързани с живота на физическия свят и т.н. Тук трябва да кажа също така, че цялата ангелска йерархия представя тяло на Божествения Дух, чрез което той се проявява. И когато казваме, че при контакт с определени йерархии се разкриват определени тайни, това подразбира, че Божествения Дух, според степента на съзнанието на съществата им се изявява чрез различни същества от йерархията. Затова Учителят казва: Хората като цяло образуват физическото тяло на Христа. Ангелите като цяло образуват духовното тяло на Христа. А боговете като цяло образуват умственото тяло на Христа. Да се върнем към Данаил. От 7-ми стих нататък се казва: „И чух облечения в ленени дрехи мъж, който бе над водата на реката, когато възвиси десницата си и левицата си към небето, и се кле в живущия във век, че ще е време, времена и пол време.
към текста >>

Ангелите като цяло образуват духовното тяло на Христа.
А когато влезе във връзка с ангелите, разкрива му се индивидуалната съдба на един отделен човек. Когато влезе във връзка със същества още по-долни, разкриват му се неща, които са свързани с живота на физическия свят и т.н. Тук трябва да кажа също така, че цялата ангелска йерархия представя тяло на Божествения Дух, чрез което той се проявява. И когато казваме, че при контакт с определени йерархии се разкриват определени тайни, това подразбира, че Божествения Дух, според степента на съзнанието на съществата им се изявява чрез различни същества от йерархията. Затова Учителят казва: Хората като цяло образуват физическото тяло на Христа. Ангелите като цяло образуват духовното тяло на Христа. А боговете като цяло образуват умственото тяло на Христа. Да се върнем към Данаил. От 7-ми стих нататък се казва: „И чух облечения в ленени дрехи мъж, който бе над водата на реката, когато възвиси десницата си и левицата си към небето, и се кле в живущия във век, че ще е време, времена и пол време. И когато се свърши разпръсването на силата на светлите люде, всичко това ще се сбъдне напълно." „И аз чух, но не разумях.
към текста >>

62. УВОД - Влад Пашов (1902- 1974)

духовен живот и опит на човека и човечеството.
сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма мистичен живот. Той е Великият вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човека и човечеството. Учителят УВОД Във втория том на "Историческият път на Бялото Братство през вековете", разгледах пътя на Втория клон на Бялото Братство от Авраам до Христа. Мисията на този клон, както казах, беше да подготви човечеството за християнството, да подготви хората да посрещнат Божествения Дух, който слиза на Земята, да приемат от Него Божественото Учение и да го разнесат по цялата земя, да го предадат на всички народи. Християнството, което е последен плод на този втори клон и същевременно целта и задачата на клона, ще разгледам в следващото изложение.
към текста >>

Мисията на този клон, както казах, беше да подготви човечеството за християнството, да подготви хората да посрещнат Божествения Дух, който слиза на Земята, да приемат от Него Божественото Учение и да го разнесат по цялата земя, да го предадат на всички народи.
Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човека и човечеството. Учителят УВОД Във втория том на "Историческият път на Бялото Братство през вековете", разгледах пътя на Втория клон на Бялото Братство от Авраам до Христа. Мисията на този клон, както казах, беше да подготви човечеството за християнството, да подготви хората да посрещнат Божествения Дух, който слиза на Земята, да приемат от Него Божественото Учение и да го разнесат по цялата земя, да го предадат на всички народи. Християнството, което е последен плод на този втори клон и същевременно целта и задачата на клона, ще разгледам в следващото изложение. Както се вижда от заглавието на тома, ще го разгледам, доколкото ми е възможно, като една Окултна Школа, каквато е то в действителност. Христос е Върховният йерофант във всички древни Посвещения или, както Учителят го нарича, Вдъхновител на всички вдъхновения през всички времена и епохи. Той е говорил в миналото чрез устата на всички Велики Учители и Пророци и сега в Палестина Той се въплъти в тялото на Исус от Назарет. Изнесе непосредствено Божественото Учение пред човечеството, с което вля в него нови и свежи струи на живот и обнови целокупния живот на човека и човечеството, като даде нов импулс, който откри пътя на човешките души към Бога.
към текста >>

Христовият импулс, Любовта, която Той внесе като сила в земното развитие, има за задача да хармонизира тези три страни на човека, с което се открива пътя на човешката душа към Бога и тя постепенно ще придобие изгубеното си безсмъртие.
Той донесе не само учението на Любовта, но внесе в земното развитие и силата на Любовта, която има за мисия да внесе новия живот и да оживотвори цялата планета, да възкреси в човека всичко, което е умъртвено. Защото в пътя на своето слизане, под влияние на тъмните сили, човек е умъртвил много неща в себе си, които само с помощта на Любовта могат да бъдат събудени за живот и възкресение. Любовта, която Христос донесе на човечеството, има за мисия да обедини и сближи хората помежду им, да разберат и почувстват, че са братя, а също да обедини и хармонизира силите на самия човек, които са в дисхармония помежду си. У сегашния човек силите на сърцето теглят в една посока, силите на ума в друга, а силите на волята - в трета. Те са като орел, рак и щука. Христовият импулс, Любовта, която Той внесе като сила в земното развитие, има за задача да хармонизира тези три страни на човека, с което се открива пътя на човешката душа към Бога и тя постепенно ще придобие изгубеното си безсмъртие. По такъв начин и Земята ще реализира своята мисия - проникването на Любовта като сила в цялата планета и във всички души и обединението на човечеството в едно велико Братство.
към текста >>

63. 1. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

Всяко едно окултно движение е един нов импулс на Духовния свят, един нов импулс на Божествения Дух, един нов импулс на Бялото Братство, с който се цели да се внесе нещо ново в света, което дотогава не е съществувало.
Но това не значи, че Християнството е преповторило ученията на древните Окултни Школи и не е внесло нищо ново в света. Това е едно повърхностно разбиране. Всяко едно окултно движение, което идва в света, идва със специална мисия и задача, има да извърши нещо специфично в света. И това е примерно новото, което то внася в света и за което е дошло. Защото ако ще донесе това, което е било донесено по-рано, то си съществува, няма защо да го донася. Всяко едно окултно движение е един нов импулс на Духовния свят, един нов импулс на Божествения Дух, един нов импулс на Бялото Братство, с който се цели да се внесе нещо ново в света, което дотогава не е съществувало. Така че, всяко едно окултно движение, което се явява в света, то не е единствено преповторение на това, което е съществувало в миналото, а е нещо ново. Действително, Окултната Наука във всички времена и епохи е една и съща и Принципите на окултното обучение и развитие са вечни. Учителят казва, че Законите на Бялото Братство от сто милиона години не са претърпели никаква промяна. Тогава в какво се състои новото, което всяко едно окултно учение внася в света? Новото е във формата, в метода, с който си служи и в целта и задачата, която му се поставя.
към текста >>

Колкото по-нагоре се отива в развитието, знанието се разширява, познавателните способности и въобще духовните интереси се разширяват и заедно с това и начинът, и методът, по който се предава знанието, стават все по-разширени и по-сложни.
Тя е път, канал, по който се проектират енергиите и силите, за да свършат известна определена работа. Затова една форма, която в миналото е била на място, е била добра и полезна в развитието на човечеството, следващата епоха вече, когато на развитието се поставят нови задачи, тя губи своя смисъл и става една спънка за развитието, става едно зло. Животът в своята целокупност е едно Велико Училище с най-различни класове и отделения. И човечеството в своята цялост преминава, следователно, през всички степени на това Училище на Живота, като във всяка една степен се прилагат различни методи на обучение. Букварът на първо отделение дава елементарни знания, които въвеждат децата в пътя на познанието. Колкото по-нагоре се отива в развитието, знанието се разширява, познавателните способности и въобще духовните интереси се разширяват и заедно с това и начинът, и методът, по който се предава знанието, стават все по-разширени и по-сложни. И в основното училище, и в прогимназията, и в гимназията, и в университета се преподава, например, естествознание, но колко се различава естествознанието на отделенията от това на университета! Принципите са едни и същи, основните начала са едни и същи, но в отделенията те са дадени много повърхностно, дадени са, така да се каже, само известни факти. Когато, като се мине в гимназията и в университета, там вече се изнасят законите и принципите, върху които се обосновават тези факти. На същият принцип и основа почива и предаването на окултните знаци в света в различните епохи, в различните фази на човешкото развитие. Това е едната страна на въпроса за новото, което всяко окултно учение внася.
към текста >>

различните чинове на Ангелската йерархия са се занимавали с ръководството на човечеството, а сега вече сам Бог, Божественият Дух поема това ръководство.
От такъв род са силите и енергиите, които дадено окултно движение внася в света. В общия си вид и форма те може да изглеждат хомогенни, еднородни, но се отличават с голямо вътрешно разнообразие и съдържание. Тогава конкретно можем да кажем, че всяко окултно движение изявява Същества от различна йерархия на космоса, които са проводници на Божествената Мисъл и Воля. Всяка една йерархия представя специфичен проводник на Божествените енергии и има специфично влияние, което дава специфични и определени резултати. Затова Учителят казва, че досега Ангелите, т. е. различните чинове на Ангелската йерархия са се занимавали с ръководството на човечеството, а сега вече сам Бог, Божественият Дух поема това ръководство. В Окултната Наука има едно твърдение, което е същото, само че е дадено в друга форма, а именно, че в миналото ръководителите на човечеството са идвали от различни планети, сфери на нашата Слънчева система. А от епохата на Христа самият Божествен Дух, Логосът, Космичното Слово поема ръководството на човечеството, като само се всели в физическо тяло. И колкото по-възвишени Същества поемат ръководството на човечеството, толкова по-фини сили и енергии се турят в действие. Същото нещо се наблюдава и в развитието на човека. Окултната Наука твърди, че в различните възрасти на човека действат различни сили и енергии, както за оформянето на човешкото тяло, така и за оформяне и развитие на човешката психика, на човешкото сърце и на човешкия ум.
към текста >>

А от епохата на Христа самият Божествен Дух, Логосът, Космичното Слово поема ръководството на човечеството, като само се всели в физическо тяло.
Тогава конкретно можем да кажем, че всяко окултно движение изявява Същества от различна йерархия на космоса, които са проводници на Божествената Мисъл и Воля. Всяка една йерархия представя специфичен проводник на Божествените енергии и има специфично влияние, което дава специфични и определени резултати. Затова Учителят казва, че досега Ангелите, т. е. различните чинове на Ангелската йерархия са се занимавали с ръководството на човечеството, а сега вече сам Бог, Божественият Дух поема това ръководство. В Окултната Наука има едно твърдение, което е същото, само че е дадено в друга форма, а именно, че в миналото ръководителите на човечеството са идвали от различни планети, сфери на нашата Слънчева система. А от епохата на Христа самият Божествен Дух, Логосът, Космичното Слово поема ръководството на човечеството, като само се всели в физическо тяло. И колкото по-възвишени Същества поемат ръководството на човечеството, толкова по-фини сили и енергии се турят в действие. Същото нещо се наблюдава и в развитието на човека. Окултната Наука твърди, че в различните възрасти на човека действат различни сили и енергии, както за оформянето на човешкото тяло, така и за оформяне и развитие на човешката психика, на човешкото сърце и на човешкия ум. В детето действат едни сили, в юношеството - други сили, във възмъжалата възраст - трети сили и в старостта действат вече съвсем други сили. Същото нещо е и в развитието на човечеството.
към текста >>

Те идват от по-възвишените области на космичното пространство, които идват от по-възвишени Същества на космоса, идват от Божествения Дух.
В Окултната Наука формата е един много важен фактор. Една форма, която в миналото е била носител на нещо ново, в следващата епоха вече губи своята стойност и ако продължаваме да се придържаме към нея и да си служим с нея, вече се натъква на противоречия и се явява злото. Злото не е нищо друго, освен опит за приложение на старите форми при новите условия на развитие на живота. Така че, когато говорим, че Християнството е една Окултна Школа, с това ние подразбираме, че то повтаря миналото, но само че то изнася Вечните Принципи на Живота и Битието, които са изнасяни много пъти в миналото. Но ги изнася в нова форма, която е носител на нови сили и енергии. Те идват от по-възвишените области на космичното пространство, които идват от по-възвишени Същества на космоса, идват от Божествения Дух. Изследването на християнските Писания показват, че в тях са отразени Ученията на древните Окултни Школи. Но това не показва, че те са взети от тях. В проявлението на дейността на Бялото Братство съществува един Закон, че всяко следващо проявление във физическия свят се явява самостоятелно, независимо от това, което е дадено в миналото. Миналото е дало своя резултат в развитието на човешката психика и върху това развитие, като върху основа новият импулс действа, независимо от предшестващия импулс, който е една стара форма, която е изиграла своята роля. И второто нещо, ученията на всички окултни движения идват от Божествения Дух, от Христа и затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи." Следователно, всички импулси, които идват от Центъра на Бялото Братство, от Христа, няма защо да наследяват по физически начин ученията на миналите импулси, когато новият импулс е във връзка със самия Източник на това Знание.
към текста >>

И второто нещо, ученията на всички окултни движения идват от Божествения Дух, от Христа и затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи." Следователно, всички импулси, които идват от Центъра на Бялото Братство, от Христа, няма защо да наследяват по физически начин ученията на миналите импулси, когато новият импулс е във връзка със самия Източник на това Знание.
Те идват от по-възвишените области на космичното пространство, които идват от по-възвишени Същества на космоса, идват от Божествения Дух. Изследването на християнските Писания показват, че в тях са отразени Ученията на древните Окултни Школи. Но това не показва, че те са взети от тях. В проявлението на дейността на Бялото Братство съществува един Закон, че всяко следващо проявление във физическия свят се явява самостоятелно, независимо от това, което е дадено в миналото. Миналото е дало своя резултат в развитието на човешката психика и върху това развитие, като върху основа новият импулс действа, независимо от предшестващия импулс, който е една стара форма, която е изиграла своята роля. И второто нещо, ученията на всички окултни движения идват от Божествения Дух, от Христа и затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи." Следователно, всички импулси, които идват от Центъра на Бялото Братство, от Христа, няма защо да наследяват по физически начин ученията на миналите импулси, когато новият импулс е във връзка със самия Източник на това Знание. Всяко ново окултно движение получава началото си от Единия Източник - Христовият Дух, който е Глава на Бялото Братство и от Него приема задачата, която има да изпълни в света. От него приема кредита и енергията, с които трябва да работи. За всяко едно окултно движение Божественият Дух туря в действие специфични сили и енергии, защото Божественият Дух, който е проявление на Абсолютния Дух, разполага с безкрайни възможности и разнообразие на проявленията и енергиите. Всеки следващ импулс е с по-големи възможности и работи с по-мощни енергии, които идват от по-възвишените сфери на Битието. За да можем да разберем характера на Христовия импулс, трябва да поставим пред съзнанието си въпроса за инволюцията и еволюцията, за слизането и възлизането на човешките души.
към текста >>

Всяко ново окултно движение получава началото си от Единия Източник - Христовият Дух, който е Глава на Бялото Братство и от Него приема задачата, която има да изпълни в света.
Изследването на християнските Писания показват, че в тях са отразени Ученията на древните Окултни Школи. Но това не показва, че те са взети от тях. В проявлението на дейността на Бялото Братство съществува един Закон, че всяко следващо проявление във физическия свят се явява самостоятелно, независимо от това, което е дадено в миналото. Миналото е дало своя резултат в развитието на човешката психика и върху това развитие, като върху основа новият импулс действа, независимо от предшестващия импулс, който е една стара форма, която е изиграла своята роля. И второто нещо, ученията на всички окултни движения идват от Божествения Дух, от Христа и затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи." Следователно, всички импулси, които идват от Центъра на Бялото Братство, от Христа, няма защо да наследяват по физически начин ученията на миналите импулси, когато новият импулс е във връзка със самия Източник на това Знание. Всяко ново окултно движение получава началото си от Единия Източник - Христовият Дух, който е Глава на Бялото Братство и от Него приема задачата, която има да изпълни в света. От него приема кредита и енергията, с които трябва да работи. За всяко едно окултно движение Божественият Дух туря в действие специфични сили и енергии, защото Божественият Дух, който е проявление на Абсолютния Дух, разполага с безкрайни възможности и разнообразие на проявленията и енергиите. Всеки следващ импулс е с по-големи възможности и работи с по-мощни енергии, които идват от по-възвишените сфери на Битието. За да можем да разберем характера на Христовия импулс, трябва да поставим пред съзнанието си въпроса за инволюцията и еволюцията, за слизането и възлизането на човешките души. Защото, когато човешките души са излезли от Божественото Съзнание и са поели пътя на странстването в безграничната вселена и са се озовали в гъстата материя, която ги привлича със своите сили, това е пътят на слизането от Божествените висини в най-гъстата материя.
към текста >>

За всяко едно окултно движение Божественият Дух туря в действие специфични сили и енергии, защото Божественият Дух, който е проявление на Абсолютния Дух, разполага с безкрайни възможности и разнообразие на проявленията и енергиите.
В проявлението на дейността на Бялото Братство съществува един Закон, че всяко следващо проявление във физическия свят се явява самостоятелно, независимо от това, което е дадено в миналото. Миналото е дало своя резултат в развитието на човешката психика и върху това развитие, като върху основа новият импулс действа, независимо от предшестващия импулс, който е една стара форма, която е изиграла своята роля. И второто нещо, ученията на всички окултни движения идват от Божествения Дух, от Христа и затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи." Следователно, всички импулси, които идват от Центъра на Бялото Братство, от Христа, няма защо да наследяват по физически начин ученията на миналите импулси, когато новият импулс е във връзка със самия Източник на това Знание. Всяко ново окултно движение получава началото си от Единия Източник - Христовият Дух, който е Глава на Бялото Братство и от Него приема задачата, която има да изпълни в света. От него приема кредита и енергията, с които трябва да работи. За всяко едно окултно движение Божественият Дух туря в действие специфични сили и енергии, защото Божественият Дух, който е проявление на Абсолютния Дух, разполага с безкрайни възможности и разнообразие на проявленията и енергиите. Всеки следващ импулс е с по-големи възможности и работи с по-мощни енергии, които идват от по-възвишените сфери на Битието. За да можем да разберем характера на Христовия импулс, трябва да поставим пред съзнанието си въпроса за инволюцията и еволюцията, за слизането и възлизането на човешките души. Защото, когато човешките души са излезли от Божественото Съзнание и са поели пътя на странстването в безграничната вселена и са се озовали в гъстата материя, която ги привлича със своите сили, това е пътят на слизането от Божествените висини в най-гъстата материя. Учителят задава въпроса: "Защо е трябвало човешките души да слизат в гъстата материя? " И отговаря: За да се облекат във все по-плътни обвивки, които да послужат като основа, като база за доставяне на материал за изграждане на трите безсмъртни тела, в които трябва да се облече човешкият дух.
към текста >>

За да можем да разберем характера на Христовия импулс, трябва да поставим пред съзнанието си въпроса за инволюцията и еволюцията, за слизането и възлизането на човешките души.
И второто нещо, ученията на всички окултни движения идват от Божествения Дух, от Христа и затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи." Следователно, всички импулси, които идват от Центъра на Бялото Братство, от Христа, няма защо да наследяват по физически начин ученията на миналите импулси, когато новият импулс е във връзка със самия Източник на това Знание. Всяко ново окултно движение получава началото си от Единия Източник - Христовият Дух, който е Глава на Бялото Братство и от Него приема задачата, която има да изпълни в света. От него приема кредита и енергията, с които трябва да работи. За всяко едно окултно движение Божественият Дух туря в действие специфични сили и енергии, защото Божественият Дух, който е проявление на Абсолютния Дух, разполага с безкрайни възможности и разнообразие на проявленията и енергиите. Всеки следващ импулс е с по-големи възможности и работи с по-мощни енергии, които идват от по-възвишените сфери на Битието. За да можем да разберем характера на Христовия импулс, трябва да поставим пред съзнанието си въпроса за инволюцията и еволюцията, за слизането и възлизането на човешките души. Защото, когато човешките души са излезли от Божественото Съзнание и са поели пътя на странстването в безграничната вселена и са се озовали в гъстата материя, която ги привлича със своите сили, това е пътят на слизането от Божествените висини в най-гъстата материя. Учителят задава въпроса: "Защо е трябвало човешките души да слизат в гъстата материя? " И отговаря: За да се облекат във все по-плътни обвивки, които да послужат като основа, като база за доставяне на материал за изграждане на трите безсмъртни тела, в които трябва да се облече човешкият дух. В процеса на инволюцията се изграждат обвивките на човешкото тяло, чрез които се проявява човешката личност. В процеса на еволюцията се изграждат трите безсмъртни тела, с които трябва да се облече човешкия дух, за да добие Вечния Живот, свобода и гражданство във вселената.
към текста >>

" И отговаря: За да се облекат във все по-плътни обвивки, които да послужат като основа, като база за доставяне на материал за изграждане на трите безсмъртни тела, в които трябва да се облече човешкият дух.
За всяко едно окултно движение Божественият Дух туря в действие специфични сили и енергии, защото Божественият Дух, който е проявление на Абсолютния Дух, разполага с безкрайни възможности и разнообразие на проявленията и енергиите. Всеки следващ импулс е с по-големи възможности и работи с по-мощни енергии, които идват от по-възвишените сфери на Битието. За да можем да разберем характера на Христовия импулс, трябва да поставим пред съзнанието си въпроса за инволюцията и еволюцията, за слизането и възлизането на човешките души. Защото, когато човешките души са излезли от Божественото Съзнание и са поели пътя на странстването в безграничната вселена и са се озовали в гъстата материя, която ги привлича със своите сили, това е пътят на слизането от Божествените висини в най-гъстата материя. Учителят задава въпроса: "Защо е трябвало човешките души да слизат в гъстата материя? " И отговаря: За да се облекат във все по-плътни обвивки, които да послужат като основа, като база за доставяне на материал за изграждане на трите безсмъртни тела, в които трябва да се облече човешкият дух. В процеса на инволюцията се изграждат обвивките на човешкото тяло, чрез които се проявява човешката личност. В процеса на еволюцията се изграждат трите безсмъртни тела, с които трябва да се облече човешкия дух, за да добие Вечния Живот, свобода и гражданство във вселената. Учителят сравнява процесите на инволюцията и еволюцията с едно витло, което като се движи отдясно наляво слиза надолу, когато се завърти отляво надясно, то почва да се качва нагоре. Онзи, който е турил това световно витло в движение, това е Божественият Дух. И когато това движение стигне до определеното място, трябва да се спре по-нататъшното слизане, защото процесът на слизането е процес на сгъстяване на материята, която все повече ограничава възможностите на човешката душа.
към текста >>

В процеса на еволюцията се изграждат трите безсмъртни тела, с които трябва да се облече човешкия дух, за да добие Вечния Живот, свобода и гражданство във вселената.
За да можем да разберем характера на Христовия импулс, трябва да поставим пред съзнанието си въпроса за инволюцията и еволюцията, за слизането и възлизането на човешките души. Защото, когато човешките души са излезли от Божественото Съзнание и са поели пътя на странстването в безграничната вселена и са се озовали в гъстата материя, която ги привлича със своите сили, това е пътят на слизането от Божествените висини в най-гъстата материя. Учителят задава въпроса: "Защо е трябвало човешките души да слизат в гъстата материя? " И отговаря: За да се облекат във все по-плътни обвивки, които да послужат като основа, като база за доставяне на материал за изграждане на трите безсмъртни тела, в които трябва да се облече човешкият дух. В процеса на инволюцията се изграждат обвивките на човешкото тяло, чрез които се проявява човешката личност. В процеса на еволюцията се изграждат трите безсмъртни тела, с които трябва да се облече човешкия дух, за да добие Вечния Живот, свобода и гражданство във вселената. Учителят сравнява процесите на инволюцията и еволюцията с едно витло, което като се движи отдясно наляво слиза надолу, когато се завърти отляво надясно, то почва да се качва нагоре. Онзи, който е турил това световно витло в движение, това е Божественият Дух. И когато това движение стигне до определеното място, трябва да се спре по-нататъшното слизане, защото процесът на слизането е процес на сгъстяване на материята, която все повече ограничава възможностите на човешката душа. И моментът, когато трябваше това витло да почне да се движи отляво надясно, за да почне да се издига и материята да почне да се разрежда, е слизането на Божествения Дух в лицето на Христа на Земята. Със слизането си на Земята Христос обърна движението на това витло в обратна посока на досегашното движение и всички сили, които действат в Земята и в човешкото развитие, получиха обратно направление, получиха възходящо направление.
към текста >>

Онзи, който е турил това световно витло в движение, това е Божественият Дух.
Учителят задава въпроса: "Защо е трябвало човешките души да слизат в гъстата материя? " И отговаря: За да се облекат във все по-плътни обвивки, които да послужат като основа, като база за доставяне на материал за изграждане на трите безсмъртни тела, в които трябва да се облече човешкият дух. В процеса на инволюцията се изграждат обвивките на човешкото тяло, чрез които се проявява човешката личност. В процеса на еволюцията се изграждат трите безсмъртни тела, с които трябва да се облече човешкия дух, за да добие Вечния Живот, свобода и гражданство във вселената. Учителят сравнява процесите на инволюцията и еволюцията с едно витло, което като се движи отдясно наляво слиза надолу, когато се завърти отляво надясно, то почва да се качва нагоре. Онзи, който е турил това световно витло в движение, това е Божественият Дух. И когато това движение стигне до определеното място, трябва да се спре по-нататъшното слизане, защото процесът на слизането е процес на сгъстяване на материята, която все повече ограничава възможностите на човешката душа. И моментът, когато трябваше това витло да почне да се движи отляво надясно, за да почне да се издига и материята да почне да се разрежда, е слизането на Божествения Дух в лицето на Христа на Земята. Със слизането си на Земята Христос обърна движението на това витло в обратна посока на досегашното движение и всички сили, които действат в Земята и в човешкото развитие, получиха обратно направление, получиха възходящо направление. До този момент те са имали едно низходящо направление към центъра на Земята. След слизането на Христа на Земята и след Голготското събитие, тези сили добиват възходящо направление.
към текста >>

И моментът, когато трябваше това витло да почне да се движи отляво надясно, за да почне да се издига и материята да почне да се разрежда, е слизането на Божествения Дух в лицето на Христа на Земята.
В процеса на инволюцията се изграждат обвивките на човешкото тяло, чрез които се проявява човешката личност. В процеса на еволюцията се изграждат трите безсмъртни тела, с които трябва да се облече човешкия дух, за да добие Вечния Живот, свобода и гражданство във вселената. Учителят сравнява процесите на инволюцията и еволюцията с едно витло, което като се движи отдясно наляво слиза надолу, когато се завърти отляво надясно, то почва да се качва нагоре. Онзи, който е турил това световно витло в движение, това е Божественият Дух. И когато това движение стигне до определеното място, трябва да се спре по-нататъшното слизане, защото процесът на слизането е процес на сгъстяване на материята, която все повече ограничава възможностите на човешката душа. И моментът, когато трябваше това витло да почне да се движи отляво надясно, за да почне да се издига и материята да почне да се разрежда, е слизането на Божествения Дух в лицето на Христа на Земята. Със слизането си на Земята Христос обърна движението на това витло в обратна посока на досегашното движение и всички сили, които действат в Земята и в човешкото развитие, получиха обратно направление, получиха възходящо направление. До този момент те са имали едно низходящо направление към центъра на Земята. След слизането на Христа на Земята и след Голготското събитие, тези сили добиват възходящо направление. Така че, Християнството като Окултна Школа има специална мисия и задача в развитието на човечеството, откъдето иде неговото значение и място в развитието.
към текста >>

64. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички Ангели образуват сърцето или духовното тяло на Христа, а всички богове заедно образуват умственото или Божественото тяло на Христа".
Това са все велики тайни, за които само се загатва и за онзи, който има уши да слуша, те са Велики Тайни, а за онези, които нямат уши, те са обикновени думи. В тази първа глава на Йоана се разкрива цялата окултна космогония за онзи, който знае да чете, защото всяка една дума тук има смисъл и значение и означава нещо точно определено. Така в началото на проявлението стои Логосът, той е проявеният Бог, чрез него се изявява Великата Първопричина на света и се казва, че всичко чрез Него стана. Но в осъществяването на Вселената Логосът си служи с Ангелските йерархии, които са един вид Негови органи. И Учителят казва: "Всички хора в тяхната целокупност образуват физическото тяло на Христа. Всички Ангели образуват сърцето или духовното тяло на Христа, а всички богове заедно образуват умственото или Божественото тяло на Христа". Значи, в този смисъл проявеният Бог е един колектив, в центъра на който стои Словото, което се проявява чрез всички творчески йерархии. Учителят казва още: "Бог е едно Велико Единство, което се проявява като множество. Така се осъществява единството и хармонията на Вселената". И християнският езотеризъм казва: "Всички ние живеем и движим в Бога". Бог е онази Абсолютно разумна среда, в която е потопено цялото Битие и всички същества.
към текста >>

Но тогава той се е изявявал като един Велик Дух, който е имал седалището си на Слънцето и оттам се е изявявал в Мистериите при посвещаването на посветените.
Всички езотерични учения са говорили за Словото като начало на света, като Творец на света. Но Учителят казва още: "Всички Откровения, във всички времена и епохи са дадени от Христа". Значи, всичко това, което познаваме като Тайна на проявлението на Словото, на Логоса, през всички времена, е дадено от Христа. Защото Христос е, който се проявява в течение на всички древни Мистерии. Той е онзи Велик Посветител, през когото са минавали за посвещение всички истински посветени. Но тогава той се е изявявал като един Велик Дух, който е имал седалището си на Слънцето и оттам се е изявявал в Мистериите при посвещаването на посветените. На тях Той се е откривал като Азът на човечеството, като Висшето Аз на всеки човек, който се пробужда, когато човек минава през окултното развитие и стигне до Посвещението. И Окултната Наука твърди, че за осъществяването на ръководството на човечеството, около Христа има 12 Велики Същества, които Той праща периодически на Земята като велики Учители, да внесат известен импулс в човешкото развитие, да внесат известна енергия, която да събуди известни способности и чувства и да развие определена страна на човешкото естество. Всяко едно от тези Същества е получавало от Христа това, което има да даде на човечеството, било като учение, било като жива сила, която се влива в човешкото развитие. Затова Учителят казва, че всички Откроения във всички времена и епохи, са дадени от Христа. Така се осъществява ръководството и развитието на човечеството под ръководството на Христа.
към текста >>

Всички души, които приемат Любовта като една сила, под нейното влияние почват да съзнават, че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната любов, която Христос донесе.
До идването на Христа Земята се движеше отгоре надолу, отдясно наляво, а сега почна едно движение отдолу нагоре и от ляво надясно. С това Земята навлиза във все по-рядка среда и ще влезе във връзка с все девствени сили и материи на Космоса. От друга страна Христос въздейства на човешката душа, която под влиянието на съществата на първия принцип беше се пробудило самосъзнанието и заедно с него съзнанието за себе си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката душа. Хората все повече се отдалечаваха един от друг. Христос, със слизането си на Земята донесе силата на Любовта, не само Учението на Любовта, което беше донасяно и в миналото, но донесе силата на Любовта, която се вля в процеса на земното развитие и по такъв начин въздейства и на човешките души. Всички души, които приемат Любовта като една сила, под нейното влияние почват да съзнават, че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната любов, която Христос донесе. И когато евангелистът казва: "И Словото стана плът и всели се между нас", подразбираме това, че Словото като Любов се е вселило в човешките души, да образува основата на общочовешкото братство. Това е в мистичен смисъл. В исторически смисъл Словото се въплъти в тялото на Исуса от Назарет и прие човешки образ, и ходеше по Земята в течение на три години и проповядваше новото благовестие, че Любовта, която като сила обединява душите, е прониквала в света и действа за общото благо на всички души. Словото, един път въплътено в едно човешко тяло, то предава тази сила на всички човешки тела и души, като един мощен космичен импулс.
към текста >>

Това е завесата, която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно се подразбира и раздиране на Завесата, която скрива Духовния свят от земния човек.
Това, което се изля в тялото на Исуса от Назарет, прониква постепенно във всички хора, които приемат този импулс. Така че, същността на християнския езотеризъм е, че Словото т. е. Любовта стана плът и се всели между нас. Древните посветени са знаели, че Словото идва към Земята и единично те са влизали във връзка с Него и са приемали Неговото благословение, но сега вече това Слово се всели в едно човешко тяло и прониква със силата си цялата Земя и потопи в Любовта си всички души, които са готови да се отворят за Него. И затова, когато Христос беше на кръста се каза, че се раздрала завесата на храма. Това е завесата, която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно се подразбира и раздиране на Завесата, която скрива Духовния свят от земния човек. Това е едно и също нещо. Защото при Посвещението, именно, се раздира тази Завеса и посветеният влиза във връзка с Духовния свят. Че Християнството е езотерично учение показват и думите на Христа, когато се обръща към учениците и казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи". Значи, за учениците има едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма, в притчи. И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна на учението.
към текста >>

Защото при Посвещението, именно, се раздира тази Завеса и посветеният влиза във връзка с Духовния свят.
Любовта стана плът и се всели между нас. Древните посветени са знаели, че Словото идва към Земята и единично те са влизали във връзка с Него и са приемали Неговото благословение, но сега вече това Слово се всели в едно човешко тяло и прониква със силата си цялата Земя и потопи в Любовта си всички души, които са готови да се отворят за Него. И затова, когато Христос беше на кръста се каза, че се раздрала завесата на храма. Това е завесата, която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно се подразбира и раздиране на Завесата, която скрива Духовния свят от земния човек. Това е едно и също нещо. Защото при Посвещението, именно, се раздира тази Завеса и посветеният влиза във връзка с Духовния свят. Че Християнството е езотерично учение показват и думите на Христа, когато се обръща към учениците и казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи". Значи, за учениците има едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма, в притчи. И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна на учението. Защото кой няма уши? Само онзи, който има отворени духовните очи и уши, той ще разбере това, което Христос говори.
към текста >>

Само онзи, който има отворени духовните очи и уши, той ще разбере това, което Христос говори.
Защото при Посвещението, именно, се раздира тази Завеса и посветеният влиза във връзка с Духовния свят. Че Християнството е езотерично учение показват и думите на Христа, когато се обръща към учениците и казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи". Значи, за учениците има едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма, в притчи. И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна на учението. Защото кой няма уши? Само онзи, който има отворени духовните очи и уши, той ще разбере това, което Христос говори. А който няма, ще разбере само външната страна. Друго положение, което ни разкрива Християнството като езотерично учение, са посланията на апостол Павел и неговото посвещение в Дамаск. Той не беше от апостолите на Христа, той даже беше враг на Християнството и когато отиваше да гони християните, пред Дамаск му се отварят очите и той вижда възкръсналия Христос с духовните си очи и от Него приема учението, което той разнася после по целия свят. Значи, той е получил учението направо от Духовния свят, а не по физически начин. И той от своя страна казва: Които са деца в учението, ще ги храним със словесно мляко, а между съвършените говорим Мъдрост.
към текста >>

Той не беше от апостолите на Христа, той даже беше враг на Християнството и когато отиваше да гони християните, пред Дамаск му се отварят очите и той вижда възкръсналия Христос с духовните си очи и от Него приема учението, което той разнася после по целия свят.
И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна на учението. Защото кой няма уши? Само онзи, който има отворени духовните очи и уши, той ще разбере това, което Христос говори. А който няма, ще разбере само външната страна. Друго положение, което ни разкрива Християнството като езотерично учение, са посланията на апостол Павел и неговото посвещение в Дамаск. Той не беше от апостолите на Христа, той даже беше враг на Християнството и когато отиваше да гони християните, пред Дамаск му се отварят очите и той вижда възкръсналия Христос с духовните си очи и от Него приема учението, което той разнася после по целия свят. Значи, той е получил учението направо от Духовния свят, а не по физически начин. И той от своя страна казва: Които са деца в учението, ще ги храним със словесно мляко, а между съвършените говорим Мъдрост. Той открил окултна школа на Атина, където имал много ученици. Между тях са запазени спомени за Дионисий Аеропагит, за когото се говори в Деянията на апостолите. Той е написал около десетина книги за вътрешната страна на Християнството, най-забележителна от които е книгата "За духовните йерархии".
към текста >>

Значи, той е получил учението направо от Духовния свят, а не по физически начин.
Защото кой няма уши? Само онзи, който има отворени духовните очи и уши, той ще разбере това, което Христос говори. А който няма, ще разбере само външната страна. Друго положение, което ни разкрива Християнството като езотерично учение, са посланията на апостол Павел и неговото посвещение в Дамаск. Той не беше от апостолите на Христа, той даже беше враг на Християнството и когато отиваше да гони християните, пред Дамаск му се отварят очите и той вижда възкръсналия Христос с духовните си очи и от Него приема учението, което той разнася после по целия свят. Значи, той е получил учението направо от Духовния свят, а не по физически начин. И той от своя страна казва: Които са деца в учението, ще ги храним със словесно мляко, а между съвършените говорим Мъдрост. Той открил окултна школа на Атина, където имал много ученици. Между тях са запазени спомени за Дионисий Аеропагит, за когото се говори в Деянията на апостолите. Той е написал около десетина книги за вътрешната страна на Християнството, най-забележителна от които е книгата "За духовните йерархии". Той е бил един египетски посветен ОТ Хелиополис и когато Христос бил на кръста и Слънцето потъмняло, той познал, че Бог е въплътен в човешко тяло и минава през големи страдания.
към текста >>

Той е написал около десетина книги за вътрешната страна на Християнството, най-забележителна от които е книгата "За духовните йерархии".
Той не беше от апостолите на Христа, той даже беше враг на Християнството и когато отиваше да гони християните, пред Дамаск му се отварят очите и той вижда възкръсналия Христос с духовните си очи и от Него приема учението, което той разнася после по целия свят. Значи, той е получил учението направо от Духовния свят, а не по физически начин. И той от своя страна казва: Които са деца в учението, ще ги храним със словесно мляко, а между съвършените говорим Мъдрост. Той открил окултна школа на Атина, където имал много ученици. Между тях са запазени спомени за Дионисий Аеропагит, за когото се говори в Деянията на апостолите. Той е написал около десетина книги за вътрешната страна на Християнството, най-забележителна от които е книгата "За духовните йерархии". Той е бил един египетски посветен ОТ Хелиополис и когато Христос бил на кръста и Слънцето потъмняло, той познал, че Бог е въплътен в човешко тяло и минава през големи страдания. След това се срещнал с апостол Павел в Атина и приема Християнството. Учителят казва: "Когато четете Свещените книги, трябва да знаете на какво гледище заставате: външно, по буква, или вътрешно, по дух. Следователно, цялото Писание може да се разглежда двояко: ако го разгледате външно, ще имате един резултат; ако го разгледате вътрешно, ще имате дълбоко разбиране". На друго място Учителят казва, че Писанието има троен смисъл.
към текста >>

Учителят казва: "Когато четете Свещените книги, трябва да знаете на какво гледище заставате: външно, по буква, или вътрешно, по дух.
Той открил окултна школа на Атина, където имал много ученици. Между тях са запазени спомени за Дионисий Аеропагит, за когото се говори в Деянията на апостолите. Той е написал около десетина книги за вътрешната страна на Християнството, най-забележителна от които е книгата "За духовните йерархии". Той е бил един египетски посветен ОТ Хелиополис и когато Христос бил на кръста и Слънцето потъмняло, той познал, че Бог е въплътен в човешко тяло и минава през големи страдания. След това се срещнал с апостол Павел в Атина и приема Християнството. Учителят казва: "Когато четете Свещените книги, трябва да знаете на какво гледище заставате: външно, по буква, или вътрешно, по дух. Следователно, цялото Писание може да се разглежда двояко: ако го разгледате външно, ще имате един резултат; ако го разгледате вътрешно, ще имате дълбоко разбиране". На друго място Учителят казва, че Писанието има троен смисъл. Казва още, че вследствие на неправилния превод, който има Писанието на европейските езици, се губи неговия вътрешен смисъл. Ето буквално какво казва Учителят: "Евангелието, както е преведено, не е правилно преведено. За да преведеш нещо правилно, ти грябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тези времена, когато Христос е живял, за да разбереш духа в Павла, в Петра, в Христа.
към текста >>

За да преведеш нещо правилно, ти грябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тези времена, когато Христос е живял, за да разбереш духа в Павла, в Петра, в Христа.
Учителят казва: "Когато четете Свещените книги, трябва да знаете на какво гледище заставате: външно, по буква, или вътрешно, по дух. Следователно, цялото Писание може да се разглежда двояко: ако го разгледате външно, ще имате един резултат; ако го разгледате вътрешно, ще имате дълбоко разбиране". На друго място Учителят казва, че Писанието има троен смисъл. Казва още, че вследствие на неправилния превод, който има Писанието на европейските езици, се губи неговия вътрешен смисъл. Ето буквално какво казва Учителят: "Евангелието, както е преведено, не е правилно преведено. За да преведеш нещо правилно, ти грябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тези времена, когато Христос е живял, за да разбереш духа в Павла, в Петра, в Христа. А днес както превеждат, дават един буквален превод, вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него. Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там". Съвременният превод на Библията и Евангелието е направен към 400-та година след Христа от един монах на име Йероним, който е работил 40 години върху този превод. Той е направил латинския превод на Библията, така наречен Вулгата.
към текста >>

Духът го няма там".
Казва още, че вследствие на неправилния превод, който има Писанието на европейските езици, се губи неговия вътрешен смисъл. Ето буквално какво казва Учителят: "Евангелието, както е преведено, не е правилно преведено. За да преведеш нещо правилно, ти грябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тези времена, когато Христос е живял, за да разбереш духа в Павла, в Петра, в Христа. А днес както превеждат, дават един буквален превод, вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него. Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там". Съвременният превод на Библията и Евангелието е направен към 400-та година след Христа от един монах на име Йероним, който е работил 40 години върху този превод. Той е направил латинския превод на Библията, така наречен Вулгата. Но латинският превод на Новия завет не е същият, както първоначалният гръцки. Когато Лютер преведе Новия завет на немски и с това даде подтик за превеждане на Библията на европейските езици, той преведе Библията от латински, а не от гръцки. Днес в училищата и университетите се учи, че Лютер е превел Библията от гръцки, но всъщност той я превел от латински.
към текста >>

Той е един и същ Бог, който бе познат от гърци и юдеи: от първите езически, а от вторите по юдейски, от нас по един нов духовен начин.
Но славянският превод на Библията е направен от гръцки и той е по- близо до оригинала. За езотеричната страна на Евангелието са говорили Климент Александрийски и Ориген, двама Първоучители на Християнството, живели в края на втори век и началото на трети век след Христа. Климент Александрийски казва, че всички Откровения на миналото в тяхната първоначална чистота са дарове на Логоса, на Христа, преди да се въплъти в Исус от Назарет. Той казва буквално следното: "Един е Този, който зася почвата на човешката земя и от самото начало на света бе разпръснал хранителни семена отгоре и във всяко време направи да пада отгоре Словото като дъжд. Само времената и местата, които трябваше да приемат семената, създаваха разликата. Той е един и същ Бог, който бе познат от гърци и юдеи: от първите езически, а от вторите по юдейски, от нас по един нов духовен начин. Същият Бог, който даде двата Завета, предаде на гърците философията, чрез която се прослави между тях. Както Евангелието дойде на своето време, така дойде на своето време и Законът и пророците на юдеите, а на езичниците философията, за да спечели техния слух за възвестяването на Евангелието. Варварската и елинската философия направи Вечната Истина, както това стана в митологията за Дионисий на разкъсаните части на богословието на Единния Логос. Но който отново събере разделеното и го съедини в едно, той не може без опасност да гледа съвършения Логос, Истината. Откакто самото Слово слезе от Небето, ние не се нуждаем вече да посещаваме училищата на человеците, не се нуждаем да отиваме в Атина, нито в Йония, за да добием там половин знание.
към текста >>

Символичната писменост, подражавайки на нещата на външния свят, остава още подобна на тези неща, но тя се издига над тези неща, като изразява един духовен смисъл и на края приемайки вид на притчи, приема в себе си загадъчни форми".
"Египтяните бяха изпълнени с чувство на тайнственост чрез техните скрити устои на храмовете; евреите - чрез свещената завеса на храма. Единствено на посветените беше позволено да влизат в тях. Това са "опиращите се на гърдите Господни", които са пречистили техните желания и страсти, и чиято любов принадлежи единствено на Бога. Гака се получава, че думите на пророците и изреченията на оракулите се даваха в загадъчна форма и не се разкриваха направо на всеки един, а само след редица преминати степени на пречистване и наставления... " "Който иска да мине през училището на египтяните, трябва постепенно да научи египетските писмени знаци: първо знаците на писмовната писменост (епистологра- фията), втората храмовата писменост (йерархическата), с която си служат завеждащите Свещените Писания и най- после писмеността на посветените - йероглифите. Символичната писменост, подражавайки на нещата на външния свят, остава още подобна на тези неща, но тя се издига над тези неща, като изразява един духовен смисъл и на края приемайки вид на притчи, приема в себе си загадъчни форми". "Следователно всички, които бяха в притежание на Божествената Мъдрост, не гърците, а също и гърците, скриваха последните Първооснови на нещата и предаваха Истината в дрехата на загадки и символи, в образи и притчи и други подобни форми на говорене, каквито се използваха и при гръцките оракули. Затова и Питийският Аполон е наречен "тъмният". "С ясни думи говори апостолът: "Чрез Откровение познах Истината, както вече с малко думи ви написах сега, доколкото можете, трябва четейки да познаете, че аз проникнах в Тайната Христова" (Ефесяном 3:3). Той казва: "Доколкото можете", понеже знае, че някои могат да приемат само мляко и не могат да ядат още твърда храна, и все пак не трябва да останат на това положение". "Ние трябва да тълкуваме троично смисъла и волята на Закона или той ни се явява като един образ, или като Слово на заповедта ни предупреждава за едно правилно поведение в обществото.
към текста >>

"С ясни думи говори апостолът: "Чрез Откровение познах Истината, както вече с малко думи ви написах сега, доколкото можете, трябва четейки да познаете, че аз проникнах в Тайната Христова" (Ефесяном 3:3).
Гака се получава, че думите на пророците и изреченията на оракулите се даваха в загадъчна форма и не се разкриваха направо на всеки един, а само след редица преминати степени на пречистване и наставления... " "Който иска да мине през училището на египтяните, трябва постепенно да научи египетските писмени знаци: първо знаците на писмовната писменост (епистологра- фията), втората храмовата писменост (йерархическата), с която си служат завеждащите Свещените Писания и най- после писмеността на посветените - йероглифите. Символичната писменост, подражавайки на нещата на външния свят, остава още подобна на тези неща, но тя се издига над тези неща, като изразява един духовен смисъл и на края приемайки вид на притчи, приема в себе си загадъчни форми". "Следователно всички, които бяха в притежание на Божествената Мъдрост, не гърците, а също и гърците, скриваха последните Първооснови на нещата и предаваха Истината в дрехата на загадки и символи, в образи и притчи и други подобни форми на говорене, каквито се използваха и при гръцките оракули. Затова и Питийският Аполон е наречен "тъмният". "С ясни думи говори апостолът: "Чрез Откровение познах Истината, както вече с малко думи ви написах сега, доколкото можете, трябва четейки да познаете, че аз проникнах в Тайната Христова" (Ефесяном 3:3). Той казва: "Доколкото можете", понеже знае, че някои могат да приемат само мляко и не могат да ядат още твърда храна, и все пак не трябва да останат на това положение". "Ние трябва да тълкуваме троично смисъла и волята на Закона или той ни се явява като един образ, или като Слово на заповедта ни предупреждава за едно правилно поведение в обществото. Или той ни говори пророчески, изпълнен с Божествена Същност". "Познавам мъже, които разбират високото изкуство на тълкуването и учат на него и другите. Защото Писанието, което трябва да бъде разбрано като цяло, съвсем не е едно отделно малко островче, както се казва в поговорката".
към текста >>

Между двете царува такова родство, че невидимият Божествен свят може да бъде доловен от създаването на всемира насам в самите творения като духовни първообрази.
Ще предам сега някои мисли от Ориген, да се видят как са мислили 3 века след началото на Християнството. За Ориген Сътворението е един сгъстен силует на Висшия свят. Долу са подобията (копията), горе са първообразите. "Бог е отпечатал Своята невидима и свръхсетивна природа във видимата и възприемаема със сетивата природа, за да могат онези, които още принадлежат на тази сфера, да бъдат възпитани и формирани към съзерцанието на свръхсетивната природа". И по-нататък казва: "Който е създал видимите неща, той е създал и невидимите. Между двете царува такова родство, че невидимият Божествен свят може да бъде доловен от създаването на всемира насам в самите творения като духовни първообрази. Такова едно единство царува и между видимото на Закона и на пророците, и между невидимото, духовните първообрази на Закона и пророците". "Ако на непосветения не на всяко място в Писанието се хвърля в очи свръхчовешкото на мислите, това не трябва да ни учудва, защото и в произведенията на обгръщащото целия свят произведение, един от тях изпъква очевидно като произведение на Провидението. Но други са така очевидно скрити, че те създават място за безверие към Бога, Който е подредил всичко с неизразимо изкуство и сила. Защото не е така очебиещ пълният с изкуство план на провидението в земното тяло, както в Слънцето, Луната и звездите. Но както у тези, които веднъж сериозно са се убедили в съществуването на Провидението, то не се изгубва поради онова, което те не разбират, така става и с Божественото в Писанието.
към текста >>

Такова едно единство царува и между видимото на Закона и на пророците, и между невидимото, духовните първообрази на Закона и пророците".
За Ориген Сътворението е един сгъстен силует на Висшия свят. Долу са подобията (копията), горе са първообразите. "Бог е отпечатал Своята невидима и свръхсетивна природа във видимата и възприемаема със сетивата природа, за да могат онези, които още принадлежат на тази сфера, да бъдат възпитани и формирани към съзерцанието на свръхсетивната природа". И по-нататък казва: "Който е създал видимите неща, той е създал и невидимите. Между двете царува такова родство, че невидимият Божествен свят може да бъде доловен от създаването на всемира насам в самите творения като духовни първообрази. Такова едно единство царува и между видимото на Закона и на пророците, и между невидимото, духовните първообрази на Закона и пророците". "Ако на непосветения не на всяко място в Писанието се хвърля в очи свръхчовешкото на мислите, това не трябва да ни учудва, защото и в произведенията на обгръщащото целия свят произведение, един от тях изпъква очевидно като произведение на Провидението. Но други са така очевидно скрити, че те създават място за безверие към Бога, Който е подредил всичко с неизразимо изкуство и сила. Защото не е така очебиещ пълният с изкуство план на провидението в земното тяло, както в Слънцето, Луната и звездите. Но както у тези, които веднъж сериозно са се убедили в съществуването на Провидението, то не се изгубва поради онова, което те не разбират, така става и с Божественото в Писанието. То не се събаря поради това, че поради нашата слабост не можем да схванем при всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито зад един незначителен и обикновен начин на говорене".
към текста >>

Сега духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит пред очите на всички.
(Второ Коринтяном 4:7). (За Началата, 4,1,7). Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага". Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред сянка. Старият завет е разкрит чрез Новия. Сега духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит пред очите на всички. Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят. Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан.
към текста >>

Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят.
(За Началата, 4,1,7). Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага". Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред сянка. Старият завет е разкрит чрез Новия. Сега духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит пред очите на всички. Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят. Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено".
към текста >>

При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено".
Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят. Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено". Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо. И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие. Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие". В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време. Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето.
към текста >>

С тази мисъл на Ориген ни се разкрива, че макар и да не разбираме вътрешния смисъл на известни изречения в Писанието, те сами по себе си като слова, изказани от Духа, носят сила в себе си и въздействуват на онези, които ги четат.
И по- нататък Ориген казва: "И ако върху човешката душа не действа нищо, освен външната обвивка от думите на Свещеното Писание, от него излизат лечителни действия, които укрепват доброто, което се намира във всеки човек. Както магическите изречения имат една вродена сила в себе си и омагьосаният, макар и да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така и още по-силно действуват наименованията и имената в Свещеното Писание. В нас има сили, най-добрите от които се хранят и укрепват от тази свещена буква. Враждебните и злите от тези сили биват победени от магическото средство на Бога и биват приспани, подобно на това, както вълшебните средства приспиват змиите и други отровни животни". С тази мисъл на Ориген ни се разкрива, че макар и да не разбираме вътрешния смисъл на известни изречения в Писанието, те сами по себе си като слова, изказани от Духа, носят сила в себе си и въздействуват на онези, които ги четат. Затова се препоръчва четенето на Писанието, макар и да не се разбира. И Учителят казва, че в мислите на Христа се крие магическа сила, която се влива в човека и го преобразява, когато чете словата на Христа. Учителят казва още: "В Евангелието има цяр за всички болести - физически и психически, който се съдържа в известни стихове, които имат отношение към определени органи в човека". Ориген продължава: "Лечебна сила действа във всяка йота на Писанието. Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот.
към текста >>

Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов Давид, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове".
И Учителят казва, че в мислите на Христа се крие магическа сила, която се влива в човека и го преобразява, когато чете словата на Христа. Учителят казва още: "В Евангелието има цяр за всички болести - физически и психически, който се съдържа в известни стихове, които имат отношение към определени органи в човека". Ориген продължава: "Лечебна сила действа във всяка йота на Писанието. Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот. Старият и Новият завет, Законът, пророците и апостолите са в хармония едни с други, като различните струни на една арфа. Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов Давид, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове". В следващата мисъл Ориген говори за вдъхновението на Свещените Писания. Но за него вдъхновението не е едно вцепенено чудо, а един органически процес в обхода на човешката душа със съществата от висшите светове. Но Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии и на демоничните царства, и той е буден, за да разграничи различните видове вдъхновения. Той казва: "Искаме да приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите изречения на боговете са измислени от хитри измамници. Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете.
към текста >>

Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето.
В следващата мисъл Ориген говори за вдъхновението на Свещените Писания. Но за него вдъхновението не е едно вцепенено чудо, а един органически процес в обхода на човешката душа със съществата от висшите светове. Но Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии и на демоничните царства, и той е буден, за да разграничи различните видове вдъхновения. Той казва: "Искаме да приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите изречения на боговете са измислени от хитри измамници. Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете. Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето. Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си. Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него. Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната душа. Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато Божият Дух се докосвал до техния дух". "Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото.
към текста >>

Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си.
Но за него вдъхновението не е едно вцепенено чудо, а един органически процес в обхода на човешката душа със съществата от висшите светове. Но Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии и на демоничните царства, и той е буден, за да разграничи различните видове вдъхновения. Той казва: "Искаме да приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите изречения на боговете са измислени от хитри измамници. Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете. Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето. Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си. Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него. Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната душа. Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато Божият Дух се докосвал до техния дух". "Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото. Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото.
към текста >>

Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната душа.
Той казва: "Искаме да приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите изречения на боговете са измислени от хитри измамници. Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете. Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето. Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си. Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него. Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната душа. Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато Божият Дух се докосвал до техния дух". "Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото. Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото. Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор. Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа".
към текста >>

Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато Божият Дух се докосвал до техния дух".
Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете. Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето. Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си. Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него. Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната душа. Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато Божият Дух се докосвал до техния дух". "Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото. Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото. Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор. Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа". Ориген казва: "Съдържанието на Писанието е постоянно, неизменно и истинно, но в човешкия език при предаване на формите могат да се примесят погрешност и невежество".
към текста >>

"Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото.
Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето. Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си. Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него. Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната душа. Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато Божият Дух се докосвал до техния дух". "Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото. Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото. Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор. Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа". Ориген казва: "Съдържанието на Писанието е постоянно, неизменно и истинно, но в човешкия език при предаване на формите могат да се примесят погрешност и невежество". Той предупреждава за два вида възможности за едно погрешно разбиране на Евангелието.
към текста >>

Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор.
Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него. Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната душа. Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато Божият Дух се докосвал до техния дух". "Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото. Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото. Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор. Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа". Ориген казва: "Съдържанието на Писанието е постоянно, неизменно и истинно, но в човешкия език при предаване на формите могат да се примесят погрешност и невежество". Той предупреждава за два вида възможности за едно погрешно разбиране на Евангелието. Единият вид е юдейската грешка, по онова време е продължавало да съществува и да печели почва едно движение, което е държало на буквата на Писанието, което се е състояло в едно твърде буквално и земно схващане. Другото е гностич- ното погрешно разбиране, което бързо и непосредствено отнася твърде по човешки библейските изказвания към свръхестествения свят.
към текста >>

Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа".
Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната душа. Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато Божият Дух се докосвал до техния дух". "Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото. Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото. Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор. Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа". Ориген казва: "Съдържанието на Писанието е постоянно, неизменно и истинно, но в човешкия език при предаване на формите могат да се примесят погрешност и невежество". Той предупреждава за два вида възможности за едно погрешно разбиране на Евангелието. Единият вид е юдейската грешка, по онова време е продължавало да съществува и да печели почва едно движение, което е държало на буквата на Писанието, което се е състояло в едно твърде буквално и земно схващане. Другото е гностич- ното погрешно разбиране, което бързо и непосредствено отнася твърде по човешки библейските изказвания към свръхестествения свят. Той казва: "Закоравелите и фанатични юдеи не повярваха в Спасителя, защото се придържаха твърде много в буквата на предсказанията, които говореха за Него.
към текста >>

Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието.
Другото е гностич- ното погрешно разбиране, което бързо и непосредствено отнася твърде по човешки библейските изказвания към свръхестествения свят. Той казва: "Закоравелите и фанатични юдеи не повярваха в Спасителя, защото се придържаха твърде много в буквата на предсказанията, които говореха за Него. Те вярваха, че предсказанието на Исайя какво вълкът ще пасе с агнето, пантерата с козите, че вълкът ще яде сено заедно с бика, че с всичко това се разбират действително четириноги животни. Понеже при явяването на Христа, в Когото ние вярваме, те не виждат осъществено нищо от това, поради което Господ Исус не беше по угодата им и го разпънаха". От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога на Стария завет за един демон. Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието. Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота пътя на едно духовно разбиране на Писанието. Той казва: "Причината за всички тези погрешни, безбожни и прости учения изглежда че не е някой друг, освен липсата на духовно разбиране на Писанието и неговото схващане според голата буква. Най-същественият предмет остава скрит за хората отчасти поради липсата на подходящо настроение на чувството, отчасти поради прибързани, а понякога също и когато въпреки наличието на настроение и внимание поради голямата трудност на хората да намерят духовните образи". Според Ориген хората искат лесно да стигнат до разбирането на Свещеното Писание и затова стигат само до неговата повърхност. Днес много се говори за простотата на Евангелието.
към текста >>

Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота пътя на едно духовно разбиране на Писанието.
Той казва: "Закоравелите и фанатични юдеи не повярваха в Спасителя, защото се придържаха твърде много в буквата на предсказанията, които говореха за Него. Те вярваха, че предсказанието на Исайя какво вълкът ще пасе с агнето, пантерата с козите, че вълкът ще яде сено заедно с бика, че с всичко това се разбират действително четириноги животни. Понеже при явяването на Христа, в Когото ние вярваме, те не виждат осъществено нищо от това, поради което Господ Исус не беше по угодата им и го разпънаха". От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога на Стария завет за един демон. Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието. Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота пътя на едно духовно разбиране на Писанието. Той казва: "Причината за всички тези погрешни, безбожни и прости учения изглежда че не е някой друг, освен липсата на духовно разбиране на Писанието и неговото схващане според голата буква. Най-същественият предмет остава скрит за хората отчасти поради липсата на подходящо настроение на чувството, отчасти поради прибързани, а понякога също и когато въпреки наличието на настроение и внимание поради голямата трудност на хората да намерят духовните образи". Според Ориген хората искат лесно да стигнат до разбирането на Свещеното Писание и затова стигат само до неговата повърхност. Днес много се говори за простотата на Евангелието. По този повод важат думите на Ориген, който казва: "Винаги при четенето буди съмнение, когато се твърди, че лесно се разбира известно положение, когато всъщност въпросът, за който се касае, се нуждае от притежаването на съответен ключ, за да бъде разбран".
към текста >>

Той казва: "Причината за всички тези погрешни, безбожни и прости учения изглежда че не е някой друг, освен липсата на духовно разбиране на Писанието и неговото схващане според голата буква.
Те вярваха, че предсказанието на Исайя какво вълкът ще пасе с агнето, пантерата с козите, че вълкът ще яде сено заедно с бика, че с всичко това се разбират действително четириноги животни. Понеже при явяването на Христа, в Когото ние вярваме, те не виждат осъществено нищо от това, поради което Господ Исус не беше по угодата им и го разпънаха". От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога на Стария завет за един демон. Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието. Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота пътя на едно духовно разбиране на Писанието. Той казва: "Причината за всички тези погрешни, безбожни и прости учения изглежда че не е някой друг, освен липсата на духовно разбиране на Писанието и неговото схващане според голата буква. Най-същественият предмет остава скрит за хората отчасти поради липсата на подходящо настроение на чувството, отчасти поради прибързани, а понякога също и когато въпреки наличието на настроение и внимание поради голямата трудност на хората да намерят духовните образи". Според Ориген хората искат лесно да стигнат до разбирането на Свещеното Писание и затова стигат само до неговата повърхност. Днес много се говори за простотата на Евангелието. По този повод важат думите на Ориген, който казва: "Винаги при четенето буди съмнение, когато се твърди, че лесно се разбира известно положение, когато всъщност въпросът, за който се касае, се нуждае от притежаването на съответен ключ, за да бъде разбран". Ориген поддържа учението за тройния смисъл на Писанията и казва: "По три начина трябва да приемем в себе си смисъла на Свещените Писания.
към текста >>

Най-същественият предмет остава скрит за хората отчасти поради липсата на подходящо настроение на чувството, отчасти поради прибързани, а понякога също и когато въпреки наличието на настроение и внимание поради голямата трудност на хората да намерят духовните образи".
Понеже при явяването на Христа, в Когото ние вярваме, те не виждат осъществено нищо от това, поради което Господ Исус не беше по угодата им и го разпънаха". От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога на Стария завет за един демон. Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието. Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота пътя на едно духовно разбиране на Писанието. Той казва: "Причината за всички тези погрешни, безбожни и прости учения изглежда че не е някой друг, освен липсата на духовно разбиране на Писанието и неговото схващане според голата буква. Най-същественият предмет остава скрит за хората отчасти поради липсата на подходящо настроение на чувството, отчасти поради прибързани, а понякога също и когато въпреки наличието на настроение и внимание поради голямата трудност на хората да намерят духовните образи". Според Ориген хората искат лесно да стигнат до разбирането на Свещеното Писание и затова стигат само до неговата повърхност. Днес много се говори за простотата на Евангелието. По този повод важат думите на Ориген, който казва: "Винаги при четенето буди съмнение, когато се твърди, че лесно се разбира известно положение, когато всъщност въпросът, за който се касае, се нуждае от притежаването на съответен ключ, за да бъде разбран". Ориген поддържа учението за тройния смисъл на Писанията и казва: "По три начина трябва да приемем в себе си смисъла на Свещените Писания. Неученият може да намери назидание при плътта, т. е.
към текста >>

/Първо Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния laKOH.
Ориген поддържа учението за тройния смисъл на Писанията и казва: "По три начина трябва да приемем в себе си смисъла на Свещените Писания. Неученият може да намери назидание при плътта, т. е. при буквата на Писанието. По-напредналият ще се поучава от душата на Писанието. Съвършеният, обаче, е подобен на онези, за които апостолът казва: "Ние говорим Мъдрост между съвършените, не презряната Мъдрост на този свят, а ние говорим в тайно за скритата Божия Мъдрост, която Бог преди векове избра за нашето прославяне". /Първо Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния laKOH. Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух". По- нататък Ориген казва: "Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието. И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава". Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят.
към текста >>

Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух".
Неученият може да намери назидание при плътта, т. е. при буквата на Писанието. По-напредналият ще се поучава от душата на Писанието. Съвършеният, обаче, е подобен на онези, за които апостолът казва: "Ние говорим Мъдрост между съвършените, не презряната Мъдрост на този свят, а ние говорим в тайно за скритата Божия Мъдрост, която Бог преди векове избра за нашето прославяне". /Първо Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния laKOH. Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух". По- нататък Ориген казва: "Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието. И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава". Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят. За Ориген противоречията, които се състоят в несъвместимостта на външните факти и събития, са подбуди да се търси по-дълбок смисъл в Писанието.
към текста >>

"Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието.
По-напредналият ще се поучава от душата на Писанието. Съвършеният, обаче, е подобен на онези, за които апостолът казва: "Ние говорим Мъдрост между съвършените, не презряната Мъдрост на този свят, а ние говорим в тайно за скритата Божия Мъдрост, която Бог преди векове избра за нашето прославяне". /Първо Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния laKOH. Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух". По- нататък Ориген казва: "Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието. И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава". Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят. За Ориген противоречията, които се състоят в несъвместимостта на външните факти и събития, са подбуди да се търси по-дълбок смисъл в Писанието. Щом външните факти си противоречат, тогава се касае или за две различни външни събития, или пък се описват събития от привидно външен, а в действителност от духовен характер. Фактите си противоречат само в рамките на едно погрешно схващане.
към текста >>

И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава".
Съвършеният, обаче, е подобен на онези, за които апостолът казва: "Ние говорим Мъдрост между съвършените, не презряната Мъдрост на този свят, а ние говорим в тайно за скритата Божия Мъдрост, която Бог преди векове избра за нашето прославяне". /Първо Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния laKOH. Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух". По- нататък Ориген казва: "Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието. И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава". Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят. За Ориген противоречията, които се състоят в несъвместимостта на външните факти и събития, са подбуди да се търси по-дълбок смисъл в Писанието. Щом външните факти си противоречат, тогава се касае или за две различни външни събития, или пък се описват събития от привидно външен, а в действителност от духовен характер. Фактите си противоречат само в рамките на едно погрешно схващане. Духовно разбрани те винаги се съгласуват.
към текста >>

Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят.
/Първо Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния laKOH. Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух". По- нататък Ориген казва: "Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието. И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава". Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят. За Ориген противоречията, които се състоят в несъвместимостта на външните факти и събития, са подбуди да се търси по-дълбок смисъл в Писанието. Щом външните факти си противоречат, тогава се касае или за две различни външни събития, или пък се описват събития от привидно външен, а в действителност от духовен характер. Фактите си противоречат само в рамките на едно погрешно схващане. Духовно разбрани те винаги се съгласуват. Той казва:
към текста >>

Щом външните факти си противоречат, тогава се касае или за две различни външни събития, или пък се описват събития от привидно външен, а в действителност от духовен характер.
По- нататък Ориген казва: "Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието. И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава". Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят. За Ориген противоречията, които се състоят в несъвместимостта на външните факти и събития, са подбуди да се търси по-дълбок смисъл в Писанието. Щом външните факти си противоречат, тогава се касае или за две различни външни събития, или пък се описват събития от привидно външен, а в действителност от духовен характер. Фактите си противоречат само в рамките на едно погрешно схващане. Духовно разбрани те винаги се съгласуват. Той казва: "Ако навсякъде приложимостта на Закона и на природната връзка на историята би се набила така лесно на очите, едва ли бихме повярвали, че наред с буквалния смисъл на Писанието има и един по-дълбок смисъл. Ето защо Божественият Логос се е погрижил за това, че посред Закона и историята да бъдат внесени и съблазни, и противоречия.
към текста >>

Духовно разбрани те винаги се съгласуват.
И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава". Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят. За Ориген противоречията, които се състоят в несъвместимостта на външните факти и събития, са подбуди да се търси по-дълбок смисъл в Писанието. Щом външните факти си противоречат, тогава се касае или за две различни външни събития, или пък се описват събития от привидно външен, а в действителност от духовен характер. Фактите си противоречат само в рамките на едно погрешно схващане. Духовно разбрани те винаги се съгласуват. Той казва: "Ако навсякъде приложимостта на Закона и на природната връзка на историята би се набила така лесно на очите, едва ли бихме повярвали, че наред с буквалния смисъл на Писанието има и един по-дълбок смисъл. Ето защо Божественият Логос се е погрижил за това, че посред Закона и историята да бъдат внесени и съблазни, и противоречия. Ако, съобразно с това, главното намерение е да се приложи духовна връзка в това, което е станало или трябва да стане, тогава говорителят, който би искал да приспособи историческите факти към скрития смисъл, използва тези исторически факти, за да скрие пред народа по-дълбокия смисъл. Където напротив, в течение на развитието на свръхсетивните неща не отговарят никакви външни събития, тогава в историята се вмъква нещо, което не е станало, било че то въобще е невъзможно, било пък макар и възможно, то не е действително".
към текста >>

Ако, съобразно с това, главното намерение е да се приложи духовна връзка в това, което е станало или трябва да стане, тогава говорителят, който би искал да приспособи историческите факти към скрития смисъл, използва тези исторически факти, за да скрие пред народа по-дълбокия смисъл.
Фактите си противоречат само в рамките на едно погрешно схващане. Духовно разбрани те винаги се съгласуват. Той казва: "Ако навсякъде приложимостта на Закона и на природната връзка на историята би се набила така лесно на очите, едва ли бихме повярвали, че наред с буквалния смисъл на Писанието има и един по-дълбок смисъл. Ето защо Божественият Логос се е погрижил за това, че посред Закона и историята да бъдат внесени и съблазни, и противоречия. Ако, съобразно с това, главното намерение е да се приложи духовна връзка в това, което е станало или трябва да стане, тогава говорителят, който би искал да приспособи историческите факти към скрития смисъл, използва тези исторически факти, за да скрие пред народа по-дълбокия смисъл. Където напротив, в течение на развитието на свръхсетивните неща не отговарят никакви външни събития, тогава в историята се вмъква нещо, което не е станало, било че то въобще е невъзможно, било пък макар и възможно, то не е действително". Ориген изброява множество такива противоречия и казва: "Колко безсмислено е да си представим седемте дни на сътворението като обикновени дни, понеже едвам на четвъртия ден се говори за създаването на Слънцето. Следователно, би трябвало първите три дни да протекат без Слънце, Луна и звезди, а първият даже и без небе. По- нататък, колко безсмислено е да си представим Рая, Дървото на Живота и яденето от ябълката по физически начин. Когато се казва, че надвечер Бог е ходил из градината, че Адам се е скрил зад дърветата, вярвам, че никой не ще се усъмни, че тук под един недействителен телесен факт, се загатва образно за един скрит смисъл.
към текста >>

Подобно на тези неща и много други ни убеждават, че в Евангелието, в буквалната истинска история са втъкани много други външни недействителни неща, но действителни духовно".
Следователно, би трябвало първите три дни да протекат без Слънце, Луна и звезди, а първият даже и без небе. По- нататък, колко безсмислено е да си представим Рая, Дървото на Живота и яденето от ябълката по физически начин. Когато се казва, че надвечер Бог е ходил из градината, че Адам се е скрил зад дърветата, вярвам, че никой не ще се усъмни, че тук под един недействителен телесен факт, се загатва образно за един скрит смисъл. Също и Каин, когато побягна от Лицето на Бога, трябва да обърне вниманието на читателя за момент, да разбере що е Лицето на Бога и що значи да се обърне към него. Когато дяволът отведе Исуса на високата планина, за да му покаже оттам царствата на целия свят и тяхното величие, кой внимателен читател не ще осмива онези, които вярват, че дяволът показва на Исус царствата на персите, индийците, скитите и партите, и той ги вижда с телесните си очи, и за целта е необходимо да се изкачи на високо, за да вижда това, което се намира долу. Подобно на тези неща и много други ни убеждават, че в Евангелието, в буквалната истинска история са втъкани много други външни недействителни неща, но действителни духовно". "Понякога, за да се накара читателят да размишлява, невъзможното се прави закон, за да могат читателите да навлязат в едно по-точно изследване на Писанията и да достигнат до убеждението, че тук трябва да се търси един смисъл, достоен за Бога. За пример на това служат множество места в Стария завет. Ако преминем в Евангелието, какво по-нелепо би имало от това, "не поздравявайте никого по пътя", което, както вярват пророците, Спасителят е заповядал на своите апостоли. Също и това, че някой може да бъде ударен от дясната страна, както се казва, е твърде вероятно, защото всеки, който удря, ако няма телесен дефект, върши това с дясната ръка върху лявата страна. По-нататък, невъзможно е според Евангелието, да се извади дясното око, което съблазнява човека.
към текста >>

Той казва: "Истината трябва да бъде намерена в духовните първообрази, когато човек изпада в противоречие по отношение на известна мисъл.
Ако преминем в Евангелието, какво по-нелепо би имало от това, "не поздравявайте никого по пътя", което, както вярват пророците, Спасителят е заповядал на своите апостоли. Също и това, че някой може да бъде ударен от дясната страна, както се казва, е твърде вероятно, защото всеки, който удря, ако няма телесен дефект, върши това с дясната ръка върху лявата страна. По-нататък, невъзможно е според Евангелието, да се извади дясното око, което съблазнява човека. Защото даже ако допуснем, че някой може да се съблазни с гледането, как може да се прехвърли вината само върху дясното око, тъй като и двете гледат? ". Но тези противоречия не карат Ориген да отхвърли Евангелието, но напротив, противоречията го насочват към Евангелието. Той казва: "Истината трябва да бъде намерена в духовните първообрази, когато човек изпада в противоречие по отношение на известна мисъл. Ориген не отрича историческите факти в Евангелието, както правят това някои крайни гностици, но той взема историческото, външното като символ на нещо духовно, на нещо свръхсетивно. И той казва: "Но нека не се мисли, че аз въобще твърдя, че няма нищо историческо, понеже някои неща не са исторически и че някой закон не трябва да се спазва буквално, понеже някои закони, взети в буквален смисъл, са безсмислени и невъзможни. Историческите истини са далеч по-много, отколкото втъканите между тях чисто духовни събития. За размишляващия човек всяко отделно изречение може да представя дълбочината на Божията Мъдрост, без да оставя настрана буквата. Без съмнение внимателният човек понякога ще срещне затруднение и без дълбоко проучване не ще може да разреши дали дадена история е действително вярна или не.
към текста >>

Ориген не отрича историческите факти в Евангелието, както правят това някои крайни гностици, но той взема историческото, външното като символ на нещо духовно, на нещо свръхсетивно.
Също и това, че някой може да бъде ударен от дясната страна, както се казва, е твърде вероятно, защото всеки, който удря, ако няма телесен дефект, върши това с дясната ръка върху лявата страна. По-нататък, невъзможно е според Евангелието, да се извади дясното око, което съблазнява човека. Защото даже ако допуснем, че някой може да се съблазни с гледането, как може да се прехвърли вината само върху дясното око, тъй като и двете гледат? ". Но тези противоречия не карат Ориген да отхвърли Евангелието, но напротив, противоречията го насочват към Евангелието. Той казва: "Истината трябва да бъде намерена в духовните първообрази, когато човек изпада в противоречие по отношение на известна мисъл. Ориген не отрича историческите факти в Евангелието, както правят това някои крайни гностици, но той взема историческото, външното като символ на нещо духовно, на нещо свръхсетивно. И той казва: "Но нека не се мисли, че аз въобще твърдя, че няма нищо историческо, понеже някои неща не са исторически и че някой закон не трябва да се спазва буквално, понеже някои закони, взети в буквален смисъл, са безсмислени и невъзможни. Историческите истини са далеч по-много, отколкото втъканите между тях чисто духовни събития. За размишляващия човек всяко отделно изречение може да представя дълбочината на Божията Мъдрост, без да оставя настрана буквата. Без съмнение внимателният човек понякога ще срещне затруднение и без дълбоко проучване не ще може да разреши дали дадена история е действително вярна или не. Ето защо, читателят трябва точно да спазва предписанието на Спасителя "търсете в Писанието", да изпита грижливо къде нещо е вярно буквално, и къде то е невъзможно.
към текста >>

Историческите истини са далеч по-много, отколкото втъканите между тях чисто духовни събития.
Защото даже ако допуснем, че някой може да се съблазни с гледането, как може да се прехвърли вината само върху дясното око, тъй като и двете гледат? ". Но тези противоречия не карат Ориген да отхвърли Евангелието, но напротив, противоречията го насочват към Евангелието. Той казва: "Истината трябва да бъде намерена в духовните първообрази, когато човек изпада в противоречие по отношение на известна мисъл. Ориген не отрича историческите факти в Евангелието, както правят това някои крайни гностици, но той взема историческото, външното като символ на нещо духовно, на нещо свръхсетивно. И той казва: "Но нека не се мисли, че аз въобще твърдя, че няма нищо историческо, понеже някои неща не са исторически и че някой закон не трябва да се спазва буквално, понеже някои закони, взети в буквален смисъл, са безсмислени и невъзможни. Историческите истини са далеч по-много, отколкото втъканите между тях чисто духовни събития. За размишляващия човек всяко отделно изречение може да представя дълбочината на Божията Мъдрост, без да оставя настрана буквата. Без съмнение внимателният човек понякога ще срещне затруднение и без дълбоко проучване не ще може да разреши дали дадена история е действително вярна или не. Ето защо, читателят трябва точно да спазва предписанието на Спасителя "търсете в Писанието", да изпита грижливо къде нещо е вярно буквално, и къде то е невъзможно. И доколкото е по силите му да търси смисъла на това, което според буквата е невъзможно". "Телесният смисъл на Евангелието ни показва човеко-ставането на Христа.
към текста >>

Но духовният смисъл ни разкрива света на Този, който е станал човек.
За размишляващия човек всяко отделно изречение може да представя дълбочината на Божията Мъдрост, без да оставя настрана буквата. Без съмнение внимателният човек понякога ще срещне затруднение и без дълбоко проучване не ще може да разреши дали дадена история е действително вярна или не. Ето защо, читателят трябва точно да спазва предписанието на Спасителя "търсете в Писанието", да изпита грижливо къде нещо е вярно буквално, и къде то е невъзможно. И доколкото е по силите му да търси смисъла на това, което според буквата е невъзможно". "Телесният смисъл на Евангелието ни показва човеко-ставането на Христа. Но духовният смисъл ни разкрива света на Този, който е станал човек. Нима земното се понижава с това, че ние виждаме да стои на неговата глава Духовният свят. Само така то добива своя смисъл. Там, в света на Първообразите, се намира небесният Ерусалим, там е също истинската тайна на причастията, което хвърля своята първа сянка на земята в юдейската пасха и което сега в християнската тайна вечеря остава да се влее нещо от Неговата същност в човечеството. Даже там горе се намира и съответният небесен образ на страданието Христово, което става до свършека на целия еон, за да бъдат спасени чрез Неговото страдание всички същества във всички области на космоса". "От пълнотата Христова черпеха пророците и затова във всички тях лъха пълнотата и няма нищо в пророчествата или в Закона, или в Евангелията, или у апостолите, което да не е от Неговата пълнота.
към текста >>

Нима земното се понижава с това, че ние виждаме да стои на неговата глава Духовният свят.
Без съмнение внимателният човек понякога ще срещне затруднение и без дълбоко проучване не ще може да разреши дали дадена история е действително вярна или не. Ето защо, читателят трябва точно да спазва предписанието на Спасителя "търсете в Писанието", да изпита грижливо къде нещо е вярно буквално, и къде то е невъзможно. И доколкото е по силите му да търси смисъла на това, което според буквата е невъзможно". "Телесният смисъл на Евангелието ни показва човеко-ставането на Христа. Но духовният смисъл ни разкрива света на Този, който е станал човек. Нима земното се понижава с това, че ние виждаме да стои на неговата глава Духовният свят. Само така то добива своя смисъл. Там, в света на Първообразите, се намира небесният Ерусалим, там е също истинската тайна на причастията, което хвърля своята първа сянка на земята в юдейската пасха и което сега в християнската тайна вечеря остава да се влее нещо от Неговата същност в човечеството. Даже там горе се намира и съответният небесен образ на страданието Христово, което става до свършека на целия еон, за да бъдат спасени чрез Неговото страдание всички същества във всички области на космоса". "От пълнотата Христова черпеха пророците и затова във всички тях лъха пълнотата и няма нищо в пророчествата или в Закона, или в Евангелията, или у апостолите, което да не е от Неговата пълнота. И понеже е от Неговата пълнота, в него лъха пълнотата за тези, които имат очи да виждат и уши да чуват, и сетиво за благоуханието, което лъха от пълнотата.
към текста >>

Даже там горе се намира и съответният небесен образ на страданието Христово, което става до свършека на целия еон, за да бъдат спасени чрез Неговото страдание всички същества във всички области на космоса".
"Телесният смисъл на Евангелието ни показва човеко-ставането на Христа. Но духовният смисъл ни разкрива света на Този, който е станал човек. Нима земното се понижава с това, че ние виждаме да стои на неговата глава Духовният свят. Само така то добива своя смисъл. Там, в света на Първообразите, се намира небесният Ерусалим, там е също истинската тайна на причастията, което хвърля своята първа сянка на земята в юдейската пасха и което сега в християнската тайна вечеря остава да се влее нещо от Неговата същност в човечеството. Даже там горе се намира и съответният небесен образ на страданието Христово, което става до свършека на целия еон, за да бъдат спасени чрез Неговото страдание всички същества във всички области на космоса". "От пълнотата Христова черпеха пророците и затова във всички тях лъха пълнотата и няма нищо в пророчествата или в Закона, или в Евангелията, или у апостолите, което да не е от Неговата пълнота. И понеже е от Неговата пълнота, в него лъха пълнотата за тези, които имат очи да виждат и уши да чуват, и сетиво за благоуханието, което лъха от пълнотата. Ако обаче, при четенето на Писанието се натъкнем на някоя мисъл, която за тебе е камък за препъване и скала за съблазън, не изгубвай надеждата, че и тази мисъл има своя смисъл. Приближи се към нея с чувството на вярата и по привидното препъване ще намериш много свещен плод". Така мислеше Ориген преди повече от 1700 години.
към текста >>

"От пълнотата Христова черпеха пророците и затова във всички тях лъха пълнотата и няма нищо в пророчествата или в Закона, или в Евангелията, или у апостолите, което да не е от Неговата пълнота.
Но духовният смисъл ни разкрива света на Този, който е станал човек. Нима земното се понижава с това, че ние виждаме да стои на неговата глава Духовният свят. Само така то добива своя смисъл. Там, в света на Първообразите, се намира небесният Ерусалим, там е също истинската тайна на причастията, което хвърля своята първа сянка на земята в юдейската пасха и което сега в християнската тайна вечеря остава да се влее нещо от Неговата същност в човечеството. Даже там горе се намира и съответният небесен образ на страданието Христово, което става до свършека на целия еон, за да бъдат спасени чрез Неговото страдание всички същества във всички области на космоса". "От пълнотата Христова черпеха пророците и затова във всички тях лъха пълнотата и няма нищо в пророчествата или в Закона, или в Евангелията, или у апостолите, което да не е от Неговата пълнота. И понеже е от Неговата пълнота, в него лъха пълнотата за тези, които имат очи да виждат и уши да чуват, и сетиво за благоуханието, което лъха от пълнотата. Ако обаче, при четенето на Писанието се натъкнем на някоя мисъл, която за тебе е камък за препъване и скала за съблазън, не изгубвай надеждата, че и тази мисъл има своя смисъл. Приближи се към нея с чувството на вярата и по привидното препъване ще намериш много свещен плод". Така мислеше Ориген преди повече от 1700 години. Той умрял на 70 годишна възраст, в 254 година, вследствие на лежане в затвор.
към текста >>

Това е съзнателна връзка на едно земно същество с едно възвишено духовно Същество, което му разкрива Тайните на космоса.
Така мислеше Ориген преди повече от 1700 години. Той умрял на 70 годишна възраст, в 254 година, вследствие на лежане в затвор. Откровението на Йоана, както по своя произход, така и със своето съдържание е най-доброто доказателство за езотеричния характер на Християнството. Самото му заглавие показва, че то е плод на Откровение. А какво значи Откровение? Това е съзнателна връзка на едно земно същество с едно възвишено духовно Същество, което му разкрива Тайните на космоса. Откровението на Йоана почва по следния начин: "Откровението на Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите си онова, което има да стане скоро. А Христос го прати та го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, що е видял. Блажен, който прочита и онези, които слушат думите на това пророчество, и пазят Истината в него, защото времето е близо". Самият факт, че Евангелията описват манифестацията на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева система и същевременно на най-съкровената човешка природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос разкрива със своите мисли и действия. Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение към известни процеси и отношения в космоса.
към текста >>

А Христос го прати та го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, що е видял.
Откровението на Йоана, както по своя произход, така и със своето съдържание е най-доброто доказателство за езотеричния характер на Християнството. Самото му заглавие показва, че то е плод на Откровение. А какво значи Откровение? Това е съзнателна връзка на едно земно същество с едно възвишено духовно Същество, което му разкрива Тайните на космоса. Откровението на Йоана почва по следния начин: "Откровението на Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите си онова, което има да стане скоро. А Христос го прати та го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, що е видял. Блажен, който прочита и онези, които слушат думите на това пророчество, и пазят Истината в него, защото времето е близо". Самият факт, че Евангелията описват манифестацията на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева система и същевременно на най-съкровената човешка природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос разкрива със своите мисли и действия. Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение към известни процеси и отношения в космоса. Следователно, действията на Логоса, макар и в човешко тяло, не са обикновени явления, а са дълбоки мистични и космически процеси. От това следва, че Евангелието е дълбоко езотерично, а не само една обикновена история.
към текста >>

Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите.
Щайнер, който също изнася езотеричното Християнство, казва в една своя сказка: "Езотеричното Християнство винаги е съществувало наред с външното християнско учение. Аз често съм обръщал внимание на факта, че великият апостол в Християнството, Павел, е употребил своята мощна и пламенна словесна дарба, за да учи народите на Християнството. Но редом с основаването на църквите той е основавал и езотерични Школи. Като спомен за една такава Школа е запазен за Школата в Атина, чийто ръководител е бил Дионисий Аеропагит, за когото се споменава в Деянията на апостолите. В тази християнска езотерична Школа в Атина, която била основана направо от самия апостол Павел, се е предавало най-чистото вътрешно знание. Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите. Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни. Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос. Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари. И за да стане човек господар на своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека.
към текста >>

Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос.
Но редом с основаването на църквите той е основавал и езотерични Школи. Като спомен за една такава Школа е запазен за Школата в Атина, чийто ръководител е бил Дионисий Аеропагит, за когото се споменава в Деянията на апостолите. В тази християнска езотерична Школа в Атина, която била основана направо от самия апостол Павел, се е предавало най-чистото вътрешно знание. Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите. Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни. Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос. Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари. И за да стане човек господар на своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Учителят казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той казва буквално следното:
към текста >>

Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях.
Като спомен за една такава Школа е запазен за Школата в Атина, чийто ръководител е бил Дионисий Аеропагит, за когото се споменава в Деянията на апостолите. В тази християнска езотерична Школа в Атина, която била основана направо от самия апостол Павел, се е предавало най-чистото вътрешно знание. Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите. Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни. Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос. Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари. И за да стане човек господар на своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Учителят казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той казва буквално следното: "Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове.
към текста >>

И за да стане човек господар на своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека.
Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите. Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни. Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос. Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари. И за да стане човек господар на своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Учителят казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той казва буквално следното: "Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от Светлината. И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма Светлина, защото Светлината идва от Бога.
към текста >>

Учителят казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове.
Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни. Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос. Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари. И за да стане човек господар на своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Учителят казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той казва буквално следното: "Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от Светлината. И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма Светлина, защото Светлината идва от Бога. Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е ДА СЕ ОБЪРНЕ КЪМ БОГА.
към текста >>

"Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове.
Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари. И за да стане човек господар на своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Учителят казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той казва буквално следното: "Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от Светлината. И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма Светлина, защото Светлината идва от Бога. Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е ДА СЕ ОБЪРНЕ КЪМ БОГА. Вие сега сте обърнати с гръб към Бога и затова във вашия свят има тъмнина. Трябва да се обърнете с лице към Бога.
към текста >>

Нечистите духове ги е страх от Светлината.
Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари. И за да стане човек господар на своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Учителят казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той казва буквално следното: "Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от Светлината. И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма Светлина, защото Светлината идва от Бога. Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е ДА СЕ ОБЪРНЕ КЪМ БОГА. Вие сега сте обърнати с гръб към Бога и затова във вашия свят има тъмнина. Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може.
към текста >>

Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре.
Вие сега сте обърнати с гръб към Бога и затова във вашия свят има тъмнина. Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т. е. Мъдростта, не му покажа Пътя". При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. Второто необходимо нещо е ПОКАЯНИЕТО.
към текста >>

И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече.
Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т. е. Мъдростта, не му покажа Пътя". При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. Второто необходимо нещо е ПОКАЯНИЕТО. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки.
към текста >>

При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека.
Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т. е. Мъдростта, не му покажа Пътя". При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. Второто необходимо нещо е ПОКАЯНИЕТО. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е Покаяние, кредит.
към текста >>

Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове; само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа.
Възраждането е от човека и иде след спасението. Петата степен е НОВОРАЖДАНЕ. То иде след Възраждането. При Новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот, и никой не може да владее над него. Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове; само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа. А това е високо нещо, да бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците Христови са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие, били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди Новораждането. Новораждането е от Бога.
към текста >>

Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви.
То иде след Възраждането. При Новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот, и никой не може да владее над него. Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове; само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа. А това е високо нещо, да бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците Христови са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие, били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди Новораждането. Новораждането е от Бога. При Новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие. Затова при петата степен стават големи промени с човека.
към текста >>

Това показва, че учениците Христови са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие, били са новородени.
При Новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот, и никой не може да владее над него. Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове; само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа. А това е високо нещо, да бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците Христови са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие, били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди Новораждането. Новораждането е от Бога. При Новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие. Затова при петата степен стават големи промени с човека. Стават такива промени, които не стават при другите степени.
към текста >>

Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди Новораждането.
Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот, и никой не може да владее над него. Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове; само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа. А това е високо нещо, да бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците Христови са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие, били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди Новораждането. Новораждането е от Бога. При Новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие. Затова при петата степен стават големи промени с човека. Стават такива промени, които не стават при другите степени. Като наближава петата степен, наближава една буря за човека.
към текста >>

След като човек е добил Новораждане, след като е станал господар на лошите духове и на силите, свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога.
Това скъсване на връзките с миналото е ликвидиране на кармата. След Новораждането човек отива във висшите светове и затова трябва да се разплати със всички, на които дължи, за да бъде свободен. Преди Новораждането човек може да прекара и тежки физически болести, които са също признаци за ликвидиране на кармата. Шестата степен е ПОСВЕЩЕНИЕТО. То е от човека. След като човек е добил Новораждане, след като е станал господар на лошите духове и на силите, свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога. До тук човек е ученик, а оттук вече става служител на Бога. А на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение. Велико нещо е Посвещението, защото при него на човека се разкриват ключовете на Тайните на Природата и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг. Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на Природата, той се свързва с възвишените Същества и с Бога и му се разкриват велики Тайни на Битието.
към текста >>

Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на Природата, той се свързва с възвишените Същества и с Бога и му се разкриват велики Тайни на Битието.
След като човек е добил Новораждане, след като е станал господар на лошите духове и на силите, свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога. До тук човек е ученик, а оттук вече става служител на Бога. А на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение. Велико нещо е Посвещението, защото при него на човека се разкриват ключовете на Тайните на Природата и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг. Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на Природата, той се свързва с възвишените Същества и с Бога и му се разкриват велики Тайни на Битието. При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза във фазата на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония. Но между тази фаза и следващата ученикът трябва да премине пак през много големи страдания. Сега вече той няма да изплаща своя карма, но изучавайки Закона на Жертвата, той се учи да жертвува всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите братя човеци. През тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което иде седмата степен - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Седмата степен е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО.
към текста >>

Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества.
Затова трябва да се хармонизират енергиите, които функционират в нашия организъм. Защото всичките тези тела се изразяват като сили и енергии във физическия организъм на човека. Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога". Това е много бегло и кратко описание на пътя на ученика през седемте степени. Учителят в един разговор много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор се изгуби и остана само това бегло описание, което изнасям тука. Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората. По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране. За тези седем степени говори Щайнер в своите сказки върху Християнството. Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят.
към текста >>

Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа.
Защото всичките тези тела се изразяват като сили и енергии във физическия организъм на човека. Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога". Това е много бегло и кратко описание на пътя на ученика през седемте степени. Учителят в един разговор много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор се изгуби и остана само това бегло описание, което изнасям тука. Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората. По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране. За тези седем степени говори Щайнер в своите сказки върху Християнството. Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят. Затова са необходими определени методи, по които като се работи, се изработват духовните органи за възприятие.
към текста >>

Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят.
Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората. По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране. За тези седем степени говори Щайнер в своите сказки върху Християнството. Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят. Затова са необходими определени методи, по които като се работи, се изработват духовните органи за възприятие. В това отношение има три вида методи, по които се работи за постигане на тази цел. Единият е методът, който се практикува в древните Мистерии, при който се работи преди всичко с мисълта, упражнение и концентриране, размишление и съзерцание. Но човек може да действува също така и върху чувствата си, да работи с чувствата чрез тяхното пресъздаване. Това е специфично християнският метод на работа.
към текста >>

Затова са необходими определени методи, по които като се работи, се изработват духовните органи за възприятие.
Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората. По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране. За тези седем степени говори Щайнер в своите сказки върху Християнството. Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят. Затова са необходими определени методи, по които като се работи, се изработват духовните органи за възприятие. В това отношение има три вида методи, по които се работи за постигане на тази цел. Единият е методът, който се практикува в древните Мистерии, при който се работи преди всичко с мисълта, упражнение и концентриране, размишление и съзерцание. Но човек може да действува също така и върху чувствата си, да работи с чувствата чрез тяхното пресъздаване. Това е специфично християнският метод на работа. Най-после имаме хрис- тиянско-розенкройцерския метод, при който имаме комбиниране на мисълта, чувството и волята.
към текста >>

Това са опитности, през които са минали стотици хора и чрез което те са придобили способността да се издигат в духовните светове.
Трябва да си представиш какво би бил, ако всички мъки и страдания на света биха дошли върху тебе, да почувстваш как би бил, когато си изложен на напора на всички възможни препятствия и тогаз да изпитваш чувството, че трябва да останеш изправен, даже и ако цялата мизерия на света те връхлита. Когато ученикът упражнява достатъчно това чувство, явяват се пак два симптома. Единият е чувството, че той е удрян от всички страни. Вторият е астралното видение на бичуването на Христа. Ученикът го вижда в астралния мир. Това са опитности, през които са минали стотици хора и чрез което те са придобили способността да се издигат в духовните светове. При третата степен ученикът трябва да си представи, че най-свещеното, което той има, за което той се застъпва с цялото си същество, е обсипано с поругание, кал и позор. При това той трябва да си каже: каквото и да стане, аз трябва да стоя изправен и да се застъпя за това, което е свещено за мене. Когато се живее в това чувство, той ще изпита като убождане на главата и като астрално видение изживява сцената със слагането на трънения венец на главата на Христа. Отново трябва да си каже: важното тук не са симптомите, но те настъпват като резултат на упражненията, които ученикът прави. Вземат се всички мерки, за да не става дума за внушение или самовнушение.
към текста >>

Когато ученикът изпита това, тогава черната завеса като че се раздира и той вижда Духовния свят.
Чрез чувството, което ученикът е подготвен да изпита на тази степен, той изпитва нещо като че пред всичко физическо, видимо се издига една черна завеса и като че всичко изчезва. Този момент е важен също и чрез нещо друго, което човек трябва да изживее, ако иска да проникне действително до християнското Посвещение в истинския смисъл на думата. Той изпитва тогава, че може да се потопи в първичните глъбини на живота, на страданието, на мъките. И той може да вкуси всичко, което живее като зло в човешката душа, когато слиза в ада. Това е слизането в ада. Когато ученикът изпита това, тогава черната завеса като че се раздира и той вижда Духовния свят. Шестата степен е тази, която се нарича "погребение и възкресение". Това е степента, при която ученикът се чувствува едно с тялото на цялата земя, едно с тялото на цялата планета. Неговият живот се е развил до планетен живот. Седмата степен не може да се опише с думи. Само онзи може да я опише, който може да мисли без помощта на физическия мозък.
към текста >>

Нарича се "възнесение" или пълно проникване в Духовния свят.
Седмата степен не може да се опише с думи. Само онзи може да я опише, който може да мисли без помощта на физическия мозък. Затова не съществува на земята език, който да опише, защото земните езици имат значение само за физическия свят. Ето защо може само да се загатне за тази степен. Тя надминава всичко, за което човек може да си състави една представа. Нарича се "възнесение" или пълно проникване в Духовния свят. Завършвайки описанието на тези степени, Щайнер казва: "Тук завършва стълбицата на чувствата, в които ученикът трябва да се потопява през деня, в будно състояние, при пълно вътрешно самообладание и концентриране. Когато ученикът се е отдал на тези изживявания, те действат така силно върху неговото астрално тяло, че през нощта се изграждат вътрешните сетивни органи, оформят се пластично. В розенкройцерското Посвещение не се преминава тази седморна стълбица от чувства, но и там се получава същото действие, за което току-що говорихме". "От гореказаното се вижда, че при Посвещението се касае за това косвено чрез дневните преживявания да се повлияе на астралното тяло така, че когато то се освобождава от физическото тяло през нощта, само си изработва една нова пластична форма. Когато човек сам си е предал като астрално същество една пластична форма, астралното тяло се е превърнало в един нов член на човешкото същество.
към текста >>

Тогава то е проникнато напълно от манас или духовното себе".
Завършвайки описанието на тези степени, Щайнер казва: "Тук завършва стълбицата на чувствата, в които ученикът трябва да се потопява през деня, в будно състояние, при пълно вътрешно самообладание и концентриране. Когато ученикът се е отдал на тези изживявания, те действат така силно върху неговото астрално тяло, че през нощта се изграждат вътрешните сетивни органи, оформят се пластично. В розенкройцерското Посвещение не се преминава тази седморна стълбица от чувства, но и там се получава същото действие, за което току-що говорихме". "От гореказаното се вижда, че при Посвещението се касае за това косвено чрез дневните преживявания да се повлияе на астралното тяло така, че когато то се освобождава от физическото тяло през нощта, само си изработва една нова пластична форма. Когато човек сам си е предал като астрално същество една пластична форма, астралното тяло се е превърнало в един нов член на човешкото същество. Тогава то е проникнато напълно от манас или духовното себе". "Когато астралното тяло е организирано по този начин, касае се за това, че това, което е било пластично изработено в него, да бъде внесено и в етерното тяло. Също както натискате с един печат върху разтопен червен восък и тогава написаното от печата се отпечатва върху червения восък, така астралното тяло трябва да се потопи в етерното тяло и да отбележи това, което то самото съдържа в етерното тяло". "При всички методи на посвещение преработването на астралното тяло е еднакво. Отделните методи се различават едни от други само в пренасянето на изработеното върху етерното тяло". Пречистването на астралното тяло в древни времена чак до богомилско и розенкройцерско време се е наричало катарзис или пречистване.
към текста >>

Така че първият етап е пречистването и организирането на астралното тяло, което представя духовната вътрешност на човека.
Така човек, като премине през всичките тези седем степени на изживяване, може да постигне посвещение, без да става нужда да се поставя в летаргичен сън и без да се отделя етерното тяло от физическото. Това може да се постигне и когато ученикът постоянно медитира и размишлява върху определени изречения върху евангелието на Йоана, които трябва да предизвикат определени чувства. Тогава тези мисли действат като сили, които организират астралното тяло и могат да произведат отпечатък от него върху етерното тяло. Розенкройцерското посвещение, при все че стои на християнска почва, работи повече с други символични представи, които произвеждат катарзиса. Това се налага вследствие на придвижването на човешкото развитие напред. Така че първият етап е пречистването и организирането на астралното тяло, което представя духовната вътрешност на човека. Когато това е постигнато, тогава човек може да очаква външната духовна същност на света да се влее в него и да го озари. Когато астралното тяло се е отпечатало в етерното, тогава астралното тяло, от своя страна, приема това, което етерното тяло е приело от цялата вселена, от космическия Аз. Християнският езотеризъм е наричал това пречистено и озарено астрално тяло "чистата, непорочна, мъдра дева София". След като астралното тяло е така пречистено, че е дошло до състоянието "на дева София", тогава над тази дева София слиза космическият Аз, който произвежда озарението, което прави човека да има около себе си духовна светлина. Този процес на озарение на дева София, се нарича в християнския езотеризъм "слизане на Светия Дух", или осеняване от Светия Дух, от космичния Миров Дух.
към текста >>

Когато това е постигнато, тогава човек може да очаква външната духовна същност на света да се влее в него и да го озари.
Това може да се постигне и когато ученикът постоянно медитира и размишлява върху определени изречения върху евангелието на Йоана, които трябва да предизвикат определени чувства. Тогава тези мисли действат като сили, които организират астралното тяло и могат да произведат отпечатък от него върху етерното тяло. Розенкройцерското посвещение, при все че стои на християнска почва, работи повече с други символични представи, които произвеждат катарзиса. Това се налага вследствие на придвижването на човешкото развитие напред. Така че първият етап е пречистването и организирането на астралното тяло, което представя духовната вътрешност на човека. Когато това е постигнато, тогава човек може да очаква външната духовна същност на света да се влее в него и да го озари. Когато астралното тяло се е отпечатало в етерното, тогава астралното тяло, от своя страна, приема това, което етерното тяло е приело от цялата вселена, от космическия Аз. Християнският езотеризъм е наричал това пречистено и озарено астрално тяло "чистата, непорочна, мъдра дева София". След като астралното тяло е така пречистено, че е дошло до състоянието "на дева София", тогава над тази дева София слиза космическият Аз, който произвежда озарението, което прави човека да има около себе си духовна светлина. Този процес на озарение на дева София, се нарича в християнския езотеризъм "слизане на Светия Дух", или осеняване от Светия Дух, от космичния Миров Дух. Когато човек достигне до това състояние, да бъде озарен или осенен от Светия Дух, той когато говори не излага вече свое мнение, свое разбиране за нещата, а изнася обективна действителност, която се отразява чрез него.
към текста >>

След като астралното тяло е така пречистено, че е дошло до състоянието "на дева София", тогава над тази дева София слиза космическият Аз, който произвежда озарението, което прави човека да има около себе си духовна светлина.
Това се налага вследствие на придвижването на човешкото развитие напред. Така че първият етап е пречистването и организирането на астралното тяло, което представя духовната вътрешност на човека. Когато това е постигнато, тогава човек може да очаква външната духовна същност на света да се влее в него и да го озари. Когато астралното тяло се е отпечатало в етерното, тогава астралното тяло, от своя страна, приема това, което етерното тяло е приело от цялата вселена, от космическия Аз. Християнският езотеризъм е наричал това пречистено и озарено астрално тяло "чистата, непорочна, мъдра дева София". След като астралното тяло е така пречистено, че е дошло до състоянието "на дева София", тогава над тази дева София слиза космическият Аз, който произвежда озарението, което прави човека да има около себе си духовна светлина. Този процес на озарение на дева София, се нарича в християнския езотеризъм "слизане на Светия Дух", или осеняване от Светия Дух, от космичния Миров Дух. Когато човек достигне до това състояние, да бъде озарен или осенен от Светия Дух, той когато говори не излага вече свое мнение, свое разбиране за нещата, а изнася обективна действителност, която се отразява чрез него. Защото този свят, който ние възприемаме като външен свят, е израз на Духа, който сега озарява човека. А нашият вътрешен свят е обективен свят за Духа. И тогава тези, които са озарени от Духа, са наименували нещата и съществата не случайно и произволно, а според техните вътрешни качества, които за тях са обективна реалност.
към текста >>

Този процес на озарение на дева София, се нарича в християнския езотеризъм "слизане на Светия Дух", или осеняване от Светия Дух, от космичния Миров Дух.
Така че първият етап е пречистването и организирането на астралното тяло, което представя духовната вътрешност на човека. Когато това е постигнато, тогава човек може да очаква външната духовна същност на света да се влее в него и да го озари. Когато астралното тяло се е отпечатало в етерното, тогава астралното тяло, от своя страна, приема това, което етерното тяло е приело от цялата вселена, от космическия Аз. Християнският езотеризъм е наричал това пречистено и озарено астрално тяло "чистата, непорочна, мъдра дева София". След като астралното тяло е така пречистено, че е дошло до състоянието "на дева София", тогава над тази дева София слиза космическият Аз, който произвежда озарението, което прави човека да има около себе си духовна светлина. Този процес на озарение на дева София, се нарича в християнския езотеризъм "слизане на Светия Дух", или осеняване от Светия Дух, от космичния Миров Дух. Когато човек достигне до това състояние, да бъде озарен или осенен от Светия Дух, той когато говори не излага вече свое мнение, свое разбиране за нещата, а изнася обективна действителност, която се отразява чрез него. Защото този свят, който ние възприемаме като външен свят, е израз на Духа, който сега озарява човека. А нашият вътрешен свят е обективен свят за Духа. И тогава тези, които са озарени от Духа, са наименували нещата и съществата не случайно и произволно, а според техните вътрешни качества, които за тях са обективна реалност. Така са наименувани и различните исторически личности, за които се говори в Евангелието.
към текста >>

Когато човек достигне до това състояние, да бъде озарен или осенен от Светия Дух, той когато говори не излага вече свое мнение, свое разбиране за нещата, а изнася обективна действителност, която се отразява чрез него.
Когато това е постигнато, тогава човек може да очаква външната духовна същност на света да се влее в него и да го озари. Когато астралното тяло се е отпечатало в етерното, тогава астралното тяло, от своя страна, приема това, което етерното тяло е приело от цялата вселена, от космическия Аз. Християнският езотеризъм е наричал това пречистено и озарено астрално тяло "чистата, непорочна, мъдра дева София". След като астралното тяло е така пречистено, че е дошло до състоянието "на дева София", тогава над тази дева София слиза космическият Аз, който произвежда озарението, което прави човека да има около себе си духовна светлина. Този процес на озарение на дева София, се нарича в християнския езотеризъм "слизане на Светия Дух", или осеняване от Светия Дух, от космичния Миров Дух. Когато човек достигне до това състояние, да бъде озарен или осенен от Светия Дух, той когато говори не излага вече свое мнение, свое разбиране за нещата, а изнася обективна действителност, която се отразява чрез него. Защото този свят, който ние възприемаме като външен свят, е израз на Духа, който сега озарява човека. А нашият вътрешен свят е обективен свят за Духа. И тогава тези, които са озарени от Духа, са наименували нещата и съществата не случайно и произволно, а според техните вътрешни качества, които за тях са обективна реалност. Така са наименувани и различните исторически личности, за които се говори в Евангелието. Те не са случайни и произволни.
към текста >>

Защото този свят, който ние възприемаме като външен свят, е израз на Духа, който сега озарява човека.
Когато астралното тяло се е отпечатало в етерното, тогава астралното тяло, от своя страна, приема това, което етерното тяло е приело от цялата вселена, от космическия Аз. Християнският езотеризъм е наричал това пречистено и озарено астрално тяло "чистата, непорочна, мъдра дева София". След като астралното тяло е така пречистено, че е дошло до състоянието "на дева София", тогава над тази дева София слиза космическият Аз, който произвежда озарението, което прави човека да има около себе си духовна светлина. Този процес на озарение на дева София, се нарича в християнския езотеризъм "слизане на Светия Дух", или осеняване от Светия Дух, от космичния Миров Дух. Когато човек достигне до това състояние, да бъде озарен или осенен от Светия Дух, той когато говори не излага вече свое мнение, свое разбиране за нещата, а изнася обективна действителност, която се отразява чрез него. Защото този свят, който ние възприемаме като външен свят, е израз на Духа, който сега озарява човека. А нашият вътрешен свят е обективен свят за Духа. И тогава тези, които са озарени от Духа, са наименували нещата и съществата не случайно и произволно, а според техните вътрешни качества, които за тях са обективна реалност. Така са наименувани и различните исторически личности, за които се говори в Евангелието. Те не са случайни и произволни. Всяко име изразява съдържанието на неговия носител.
към текста >>

А нашият вътрешен свят е обективен свят за Духа.
Християнският езотеризъм е наричал това пречистено и озарено астрално тяло "чистата, непорочна, мъдра дева София". След като астралното тяло е така пречистено, че е дошло до състоянието "на дева София", тогава над тази дева София слиза космическият Аз, който произвежда озарението, което прави човека да има около себе си духовна светлина. Този процес на озарение на дева София, се нарича в християнския езотеризъм "слизане на Светия Дух", или осеняване от Светия Дух, от космичния Миров Дух. Когато човек достигне до това състояние, да бъде озарен или осенен от Светия Дух, той когато говори не излага вече свое мнение, свое разбиране за нещата, а изнася обективна действителност, която се отразява чрез него. Защото този свят, който ние възприемаме като външен свят, е израз на Духа, който сега озарява човека. А нашият вътрешен свят е обективен свят за Духа. И тогава тези, които са озарени от Духа, са наименували нещата и съществата не случайно и произволно, а според техните вътрешни качества, които за тях са обективна реалност. Така са наименувани и различните исторически личности, за които се говори в Евангелието. Те не са случайни и произволни. Всяко име изразява съдържанието на неговия носител. И тогава авторът на Евангелието на Йоан е взел най-изпъкващите качества на историческата майка на Исус и си е казал: Къде мога да намеря такова име, което да изразява нейната същност?
към текста >>

И тогава тези, които са озарени от Духа, са наименували нещата и съществата не случайно и произволно, а според техните вътрешни качества, които за тях са обективна реалност.
След като астралното тяло е така пречистено, че е дошло до състоянието "на дева София", тогава над тази дева София слиза космическият Аз, който произвежда озарението, което прави човека да има около себе си духовна светлина. Този процес на озарение на дева София, се нарича в християнския езотеризъм "слизане на Светия Дух", или осеняване от Светия Дух, от космичния Миров Дух. Когато човек достигне до това състояние, да бъде озарен или осенен от Светия Дух, той когато говори не излага вече свое мнение, свое разбиране за нещата, а изнася обективна действителност, която се отразява чрез него. Защото този свят, който ние възприемаме като външен свят, е израз на Духа, който сега озарява човека. А нашият вътрешен свят е обективен свят за Духа. И тогава тези, които са озарени от Духа, са наименували нещата и съществата не случайно и произволно, а според техните вътрешни качества, които за тях са обективна реалност. Така са наименувани и различните исторически личности, за които се говори в Евангелието. Те не са случайни и произволни. Всяко име изразява съдържанието на неговия носител. И тогава авторът на Евангелието на Йоан е взел най-изпъкващите качества на историческата майка на Исус и си е казал: Къде мога да намеря такова име, което да изразява нейната същност? Понеже през своите минали прераждания тя е била достигнала до голяма духовна висота и е била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено от Светия Дух, затова в своята външна личност тя се явява като един вид подобие, като едно Откровение на това, което християнският езотеризъм нарича Дева София.
към текста >>

Понеже през своите минали прераждания тя е била достигнала до голяма духовна висота и е била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено от Светия Дух, затова в своята външна личност тя се явява като един вид подобие, като едно Откровение на това, което християнският езотеризъм нарича Дева София.
И тогава тези, които са озарени от Духа, са наименували нещата и съществата не случайно и произволно, а според техните вътрешни качества, които за тях са обективна реалност. Така са наименувани и различните исторически личности, за които се говори в Евангелието. Те не са случайни и произволни. Всяко име изразява съдържанието на неговия носител. И тогава авторът на Евангелието на Йоан е взел най-изпъкващите качества на историческата майка на Исус и си е казал: Къде мога да намеря такова име, което да изразява нейната същност? Понеже през своите минали прераждания тя е била достигнала до голяма духовна висота и е била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено от Светия Дух, затова в своята външна личност тя се явява като един вид подобие, като едно Откровение на това, което християнският езотеризъм нарича Дева София. Затова той е нарекъл майката на Исус Дева София. Така се е наричала тя винаги в езотеричните кръгове, където Християнството е било предавано езотерично. Екзотерично Йоан не й дава никакво име, както другите евангелисти й дават светското име Мария. Той я нарича просто майката Исусова, което също има езотеричен смисъл. Исус, в случая, е символ на висшето Аз в човека, което се ражда от Дева София, пречистеното астрално тяло.
към текста >>

Исус от Назарет, за който по- подробно ще говорим в друга глава, е роден от най-чистата на времето жена, която така била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено и осенено от Светия Дух, че и роденото от нея се е развило под знака на това озарение.
Така се е наричала тя винаги в езотеричните кръгове, където Християнството е било предавано езотерично. Екзотерично Йоан не й дава никакво име, както другите евангелисти й дават светското име Мария. Той я нарича просто майката Исусова, което също има езотеричен смисъл. Исус, в случая, е символ на висшето Аз в човека, което се ражда от Дева София, пречистеното астрално тяло. Но това, което е мистически вярно, е и исторически вярно. Исус от Назарет, за който по- подробно ще говорим в друга глава, е роден от най-чистата на времето жена, която така била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено и осенено от Светия Дух, че и роденото от нея се е развило под знака на това озарение. Въпросът за непорочното зачатие принадлежи към най-дълбоките Тайни и за него не се говори публично, а само в тесен кръг от хора, които имат по-дълбоко разбиране за нещата. В заключение на всичко гореказано можем да резюмираме следното: Слънчевият Логос, Божественият Дух се вселява в тялото на Исус, който сам по себе си е един велик посветен, достигнал висока степен на Посвещение. В течение на три години Логосът в тялото на Исус ходи по земята и със силата, която носи в себе си, прониква както аурата на земята, така и онези човешки души, които са отворени и възприемчиви за неговите сили. В течение на трите години той изнася на историческата сцена това, което в миналото е живяло в Светилищата на Храмовете като Тайна на Посвещението. Три години проповед и изнасяне на Учението отговаря на периода, когато на ученика в Мистериите е предавана духовната наука и е минавал през процеса на пречистване, за да може да влезе във връзка с Духа и да получи това, което се нарича озарение.
към текста >>

В заключение на всичко гореказано можем да резюмираме следното: Слънчевият Логос, Божественият Дух се вселява в тялото на Исус, който сам по себе си е един велик посветен, достигнал висока степен на Посвещение.
Той я нарича просто майката Исусова, което също има езотеричен смисъл. Исус, в случая, е символ на висшето Аз в човека, което се ражда от Дева София, пречистеното астрално тяло. Но това, което е мистически вярно, е и исторически вярно. Исус от Назарет, за който по- подробно ще говорим в друга глава, е роден от най-чистата на времето жена, която така била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено и осенено от Светия Дух, че и роденото от нея се е развило под знака на това озарение. Въпросът за непорочното зачатие принадлежи към най-дълбоките Тайни и за него не се говори публично, а само в тесен кръг от хора, които имат по-дълбоко разбиране за нещата. В заключение на всичко гореказано можем да резюмираме следното: Слънчевият Логос, Божественият Дух се вселява в тялото на Исус, който сам по себе си е един велик посветен, достигнал висока степен на Посвещение. В течение на три години Логосът в тялото на Исус ходи по земята и със силата, която носи в себе си, прониква както аурата на земята, така и онези човешки души, които са отворени и възприемчиви за неговите сили. В течение на трите години той изнася на историческата сцена това, което в миналото е живяло в Светилищата на Храмовете като Тайна на Посвещението. Три години проповед и изнасяне на Учението отговаря на периода, когато на ученика в Мистериите е предавана духовната наука и е минавал през процеса на пречистване, за да може да влезе във връзка с Духа и да получи това, което се нарича озарение. След това следва Тайната вечеря, омиването на краката, предателството на Юда, съденето на Христа, разпятието, възкресението и най-после възнесението. Това са, както видяхме, степени, през които минава ученикът.
към текста >>

Три години проповед и изнасяне на Учението отговаря на периода, когато на ученика в Мистериите е предавана духовната наука и е минавал през процеса на пречистване, за да може да влезе във връзка с Духа и да получи това, което се нарича озарение.
Исус от Назарет, за който по- подробно ще говорим в друга глава, е роден от най-чистата на времето жена, която така била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено и осенено от Светия Дух, че и роденото от нея се е развило под знака на това озарение. Въпросът за непорочното зачатие принадлежи към най-дълбоките Тайни и за него не се говори публично, а само в тесен кръг от хора, които имат по-дълбоко разбиране за нещата. В заключение на всичко гореказано можем да резюмираме следното: Слънчевият Логос, Божественият Дух се вселява в тялото на Исус, който сам по себе си е един велик посветен, достигнал висока степен на Посвещение. В течение на три години Логосът в тялото на Исус ходи по земята и със силата, която носи в себе си, прониква както аурата на земята, така и онези човешки души, които са отворени и възприемчиви за неговите сили. В течение на трите години той изнася на историческата сцена това, което в миналото е живяло в Светилищата на Храмовете като Тайна на Посвещението. Три години проповед и изнасяне на Учението отговаря на периода, когато на ученика в Мистериите е предавана духовната наука и е минавал през процеса на пречистване, за да може да влезе във връзка с Духа и да получи това, което се нарича озарение. След това следва Тайната вечеря, омиването на краката, предателството на Юда, съденето на Христа, разпятието, възкресението и най-после възнесението. Това са, както видяхме, степени, през които минава ученикът. Това не са случайни явления, но явления, пълни със смисъл и значение. Логосът е вселен в едно човешко тяло, което е пречистено до най-висша степен и Христос е проникнал със силите си цялото това тяло, до костната система и до кръво-носната система. Да се мисли, че предаването на Христа, съденето и разпятието са случайни явления, това говори за повърхностно разбиране.
към текста >>

Силите на Христа трябваше да проникнат както в земята, за да спрат инволюционния процес, така и в човешките души, да им даде сила да се издигнат до Духа, да се съединят с Духа, да получат безсмъртие.
И Учителят казва някъде, че когато Пилат му казва, че има власт да го разпне или да го пусне, Учителят казва, че Христос му казал: Аз ти заповядвам да Ме разпънеш. Това е казано в Евангелието с думите: Ако не ти е дадено отгоре, ти не би имал власт. Значи, Волята на Бога, Волята на Логоса е била да бъде разпънат. Разпъването на Христа е свързано с много Тайни, за които сега няма да говоря. Само споменавам, че тези явления не са случайни, а са в плана на човешкото развитие. Силите на Христа трябваше да проникнат както в земята, за да спрат инволюционния процес, така и в човешките души, да им даде сила да се издигнат до Духа, да се съединят с Духа, да получат безсмъртие. Без Христа човешките души не биха могли да се освободят от греха, от егоизма, от злото, което не е тяхна природа, но им е присадено. Тази присадка трябваше да се отстрани. Това, именно, направи Христос като премина през Голгота и победи смъртта, и възкръсна. И след възкресението Христос се явява на учениците си в течение на 40 дена, и ги е поучавал, и им е предал вътрешната страна на Учението, предал им е вътрешното езотерично разбиране на Учението и ги е прекарал през Посвещение. Той е, така да се каже, събудил тяхните минали Посвещения, това, което те са придобили в миналото, за да ги приготви за работата, която им възлага.
към текста >>

Такъв е в общи линии характерът на вътрешното Християнство, което е съществувало редом с официалната църква и е било ръководено от Учителя Исус, който е Духът на Исус от Назарет, и който е в непрекъсната връзка с Христа.
Без Христа човешките души не биха могли да се освободят от греха, от егоизма, от злото, което не е тяхна природа, но им е присадено. Тази присадка трябваше да се отстрани. Това, именно, направи Христос като премина през Голгота и победи смъртта, и възкръсна. И след възкресението Христос се явява на учениците си в течение на 40 дена, и ги е поучавал, и им е предал вътрешната страна на Учението, предал им е вътрешното езотерично разбиране на Учението и ги е прекарал през Посвещение. Той е, така да се каже, събудил тяхните минали Посвещения, това, което те са придобили в миналото, за да ги приготви за работата, която им възлага. Такъв е в общи линии характерът на вътрешното Християнство, което е съществувало редом с официалната църква и е било ръководено от Учителя Исус, който е Духът на Исус от Назарет, и който е в непрекъсната връзка с Христа. В древните Посвещения седемте степени, през които минава ученикът, са кръщавани с различни имена. Първата степен се е наричала ВРАНА, втората - ОКУЛТНИЯТ, третата - ВОЮВАЩИЯТ, четвъртата - ЛЪВ. Петата степен е наричана с името на народа, към който принадлежи кандидатът за Посвещение. Така например у юдеите той е наричан ИЗРАИЛТЯНИН. И затова Христос, като вижда Натанаил че идва при него, казва: "Ето един истински израилтянин, в когото няма лукавщина".
към текста >>

Шестата степен е наречена слънчев герой, защото той влиза във връзка със Слънчевия Дух и както слънцето излъчва светлина и осветява всичко наоколо и дава живот на всички, така и той раздава живот и Светлина на всички същества.
Този, който е бил в третата степен, е трябвало да се застъпва за окултното, затова е наречен воюващият. Степен на воюващ не значи който воюва, но такъв, който трябва да се застъпи за окултното учение, да се застъпи за това, което окултният живот може да даде. Четвъртата степен на лъва означава човек, който осъществява окултния живот в себе си. Така че той трябва да се застъпи за окултното не само с думи, но и с дела, т. е. с един вид магически действия. Шестата степен е наречена слънчев герой, защото той влиза във връзка със Слънчевия Дух и както слънцето излъчва светлина и осветява всичко наоколо и дава живот на всички, така и той раздава живот и Светлина на всички същества. Седмата степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал това, което в Християнството се нарича възнесение, при което посветеният се слива с Духа на Космоса и става съработник на Великото дело на Отца: осъществяването на един космос, т. е. организиран и устроен свят. Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят.
към текста >>

Седмата степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал това, което в Християнството се нарича възнесение, при което посветеният се слива с Духа на Космоса и става съработник на Великото дело на Отца: осъществяването на един космос, т. е.
Степен на воюващ не значи който воюва, но такъв, който трябва да се застъпи за окултното учение, да се застъпи за това, което окултният живот може да даде. Четвъртата степен на лъва означава човек, който осъществява окултния живот в себе си. Така че той трябва да се застъпи за окултното не само с думи, но и с дела, т. е. с един вид магически действия. Шестата степен е наречена слънчев герой, защото той влиза във връзка със Слънчевия Дух и както слънцето излъчва светлина и осветява всичко наоколо и дава живот на всички, така и той раздава живот и Светлина на всички същества. Седмата степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал това, което в Християнството се нарича възнесение, при което посветеният се слива с Духа на Космоса и става съработник на Великото дело на Отца: осъществяването на един космос, т. е. организиран и устроен свят. Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят. Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа.
към текста >>

Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки.
организиран и устроен свят. Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят. Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат.
към текста >>

Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят.
Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят. Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества.
към текста >>

И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори.
Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят. Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят.
към текста >>

В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества.
Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа.
към текста >>

Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание.
Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят. Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание. Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие. За да разберем правилно Християнството като окултно езотерично учение, за да разберем неговата мисия и задача в развитието на човечеството, за да разберем неговото влияние и работа, която то извърши, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа, доколкото това е възможно при днешната степен на човешкото развитие. Защото при днешното състояние на развитието ние не можем да имаме пълно разбиране на Христа, защото Той е нещо велико. Ще изнеса по този въпрос някои мисли от Учителя, за да си съставим поне приблизителна представа за това, какво е Христос и каква е неговата мисия и задача на земята.
към текста >>

65. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ За да разберем Християнството като окултно учение, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа. Но понеже Христос е най-великото Същество, което някога е посетило земята, затова с нашия човешки ум ние не можем да го обгърнем и разберем. Затова, за да добием известна представа за това велико Космическо Същество, ще приведа някои мисли от Учителя, които имам под ръка. Защото Учителят много е говорил и осветлил Христос и Християнството от всички страни. Едва ли някой е разгледал въпроса за Христа с по-голяма дълбочина и по- голяма светлина от Учителя.
към текста >>

Всички истински посветени са виждали в Лицето на Христа Проявения Бог, Божия Дух.
За да разберем Християнството като окултно учение, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа. Но понеже Христос е най-великото Същество, което някога е посетило земята, затова с нашия човешки ум ние не можем да го обгърнем и разберем. Затова, за да добием известна представа за това велико Космическо Същество, ще приведа някои мисли от Учителя, които имам под ръка. Защото Учителят много е говорил и осветлил Христос и Християнството от всички страни. Едва ли някой е разгледал въпроса за Христа с по-голяма дълбочина и по- голяма светлина от Учителя. Всички истински посветени са виждали в Лицето на Христа Проявения Бог, Божия Дух. А онези, които минават за посветени без да са такива, имат различни теории за Христа. От това, което Учителят е говорил за Христа ще изнеса някои мисли, които характеризират Христос като Проявен Бог, като Духът Божий, като Глава на Бялото Братство, като Велик Учител на човечеството. В момента не разполагам с всичко, което Учителят е казал за Христа, затова ще изнеса това, което имам под ръка засега. То все пак хвърля една светлина върху проблема за Христа. "Христос е първото изявление на Бога.
към текста >>

От това, което Учителят е говорил за Христа ще изнеса някои мисли, които характеризират Христос като Проявен Бог, като Духът Божий, като Глава на Бялото Братство, като Велик Учител на човечеството.
Затова, за да добием известна представа за това велико Космическо Същество, ще приведа някои мисли от Учителя, които имам под ръка. Защото Учителят много е говорил и осветлил Христос и Християнството от всички страни. Едва ли някой е разгледал въпроса за Христа с по-голяма дълбочина и по- голяма светлина от Учителя. Всички истински посветени са виждали в Лицето на Христа Проявения Бог, Божия Дух. А онези, които минават за посветени без да са такива, имат различни теории за Христа. От това, което Учителят е говорил за Христа ще изнеса някои мисли, които характеризират Христос като Проявен Бог, като Духът Божий, като Глава на Бялото Братство, като Велик Учител на човечеството. В момента не разполагам с всичко, което Учителят е казал за Христа, затова ще изнеса това, което имам под ръка засега. То все пак хвърля една светлина върху проблема за Христа. "Христос е първото изявление на Бога. Той е Първият Образ, който се явява в света, от когото произтичат всички същества, които имат човешки образ. Той е Първородният, Единородният Син на Бога, роден преди всичките векове".
към текста >>

В "Завета на цветните лъчи", в началото на главата Духът Христов, Учителят изнася мисли от Писанието, подредени и допълнени от него и се казва:
В момента не разполагам с всичко, което Учителят е казал за Христа, затова ще изнеса това, което имам под ръка засега. То все пак хвърля една светлина върху проблема за Христа. "Христос е първото изявление на Бога. Той е Първият Образ, който се явява в света, от когото произтичат всички същества, които имат човешки образ. Той е Първородният, Единородният Син на Бога, роден преди всичките векове". В "Завета на цветните лъчи", в началото на главата Духът Христов, Учителят изнася мисли от Писанието, подредени и допълнени от него и се казва: "Христос е, който развързва седемте печата, отваря седемте очи, прораства седемте рогове, държи седемте църкви в ръцете си, образува седемте звезди, запалва седемте светилника, освещава седемте дни, разпровожда седемте духове, съединява всичко в едно Цяло, образува Божественото съзвучие на Големите и Малките светове, разпределя отредените блага, води към Божественото Сърце на Любовта, оживява, създава, произвежда и ражда, обогатява и украсява, милва и утешава, благославя и озарява, весели всичко живо, осветява, умъд- рява, събира знанието. Прави да прозябе всичката Божия Любов, Мъдрост и Истина. И апостол Павел казва: "Христос е Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото Същество и държи всичко със силата на Своето Слово". В допълнение на горните мисли Учителят казва: "Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството.
към текста >>

"Христос е, който развързва седемте печата, отваря седемте очи, прораства седемте рогове, държи седемте църкви в ръцете си, образува седемте звезди, запалва седемте светилника, освещава седемте дни, разпровожда седемте духове, съединява всичко в едно Цяло, образува Божественото съзвучие на Големите и Малките светове, разпределя отредените блага, води към Божественото Сърце на Любовта, оживява, създава, произвежда и ражда, обогатява и украсява, милва и утешава, благославя и озарява, весели всичко живо, осветява, умъд- рява, събира знанието.
То все пак хвърля една светлина върху проблема за Христа. "Христос е първото изявление на Бога. Той е Първият Образ, който се явява в света, от когото произтичат всички същества, които имат човешки образ. Той е Първородният, Единородният Син на Бога, роден преди всичките векове". В "Завета на цветните лъчи", в началото на главата Духът Христов, Учителят изнася мисли от Писанието, подредени и допълнени от него и се казва: "Христос е, който развързва седемте печата, отваря седемте очи, прораства седемте рогове, държи седемте църкви в ръцете си, образува седемте звезди, запалва седемте светилника, освещава седемте дни, разпровожда седемте духове, съединява всичко в едно Цяло, образува Божественото съзвучие на Големите и Малките светове, разпределя отредените блага, води към Божественото Сърце на Любовта, оживява, създава, произвежда и ражда, обогатява и украсява, милва и утешава, благославя и озарява, весели всичко живо, осветява, умъд- рява, събира знанието. Прави да прозябе всичката Божия Любов, Мъдрост и Истина. И апостол Павел казва: "Христос е Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото Същество и държи всичко със силата на Своето Слово". В допълнение на горните мисли Учителят казва: "Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят, без Христа няма мистичен живот.
към текста >>

Той е невидимият двигател на целокупния духовен живот на човечеството".
И апостол Павел казва: "Христос е Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото Същество и държи всичко със силата на Своето Слово". В допълнение на горните мисли Учителят казва: "Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят, без Христа няма мистичен живот. Той е Великият вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи. Той е невидимият двигател на целокупния духовен живот на човечеството". "Христос се е проявявал чрез всички Учители на миналото, чрез всички учени и гениални хора, за да подготви човешките умове за разбирането на Христа. Те са подготвили пътя за идването на Христа". "Със Своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта Пътя, по който единствено могат да възлязат човешките души към Бога". "До идването на Христос на земята човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше стигнало, така да се каже, до дъното на материята.
към текста >>

"Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движение на Духа, разумно прилагане на Законите на Природата.
"До идването на Христос на земята човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше стигнало, така да се каже, до дъното на материята. Христос, със слизането Си на земята, с Мистерията на Голгота, със смъртта и възкресението си даде импулса на възхода, вля в земното развитие нови сили, които обръщат движението на човечеството в обратна посока - към Бога. До Неговото идване човечеството се е движило със съзнанието си към центъра на земята, отдалечавало се е от Бога, било е с гръб към Бога. С Неговото идване хората постепенно се обръщат с лице към Бога, поемат пътя на възхода. Затова той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". "Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движение на Духа, разумно прилагане на Законите на Природата. Животът, това е хармонично организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа. Истината - това е проявление на Единния Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества". "Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, в която се крият великите цели на Битието". "Със Своето слизане на земята и със Своето възкресение, т. е. връщане в Божествения свят, Той посочи на хората Пътя към Вечния Живот.
към текста >>

"Да познаем Бога, това означава да познаем зародишите на Духа, условията, силите и Законите, по които се гради този величествен ред на нещата.
Истината - това е проявление на Единния Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества". "Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, в която се крият великите цели на Битието". "Със Своето слизане на земята и със Своето възкресение, т. е. връщане в Божествения свят, Той посочи на хората Пътя към Вечния Живот. И Той казва: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и изпратения от Тебе Исуса Христа". "Да познаем Бога, това означава да познаем зародишите на Духа, условията, силите и Законите, по които се гради този величествен ред на нещата. Да познаем Христа, значи да познаем Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и което носи живот на всички същества, направлява ги, съхранява ги, като ги свързва с първичния Център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния Живот на Истината". Съвременните хора и специално онези, които се занимават с Окултната Наука, но не са проникнали в нейните дълбочини, делят Христа на исторически, космичен, мистичен и т. н. Но Христос сам по себе си е неделим. Учителят казва: "Има само един Христос, живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта.
към текста >>

"Когато говорим за Христа, ние разбираме девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на Ангелите.
"Затова и мистиците виждат навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света, Началото на човешкия род, Началото на човешката еволюция, Първородният, Който е проявил всички Божествени добродетели, Който е приложил всички Божествени Закони, Който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя." "Планини, полета, морета, реки, извори със всички природни богатства, които се крият в тях, всичко това е израз на този Велик Брат. Ала това е една дълбока Тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в Неговата широта. Един е Той, макар и да Го схващат ту като историческа личност, ту като космична Същност, ту като мистична Сила." Учителят казва още: "Когато говорим за Христа, ние разбираме девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на Ангелите. Той се проявява и като историческа личност, и като космична Същност и като мистична Сила, в зависимост от това къде се проявява. Но Той е Един." Христос е Първият Образ, който се явил в света, който изявил Великата Реалност. И Учителят казва: "Този Бог, за Когото ви говоря, не е без форма. Той е най-красивото Същество.
към текста >>

Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята.
Значи, човешката форма има известна роля, известна мисия в света. И действително, целият космос е създаден по образ на Човека." "В Евангелието се казва, че Бог толкова люби света, че изпрати своя Единороден Син за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот Вечен. Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешката душа с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло". Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух.
към текста >>

В случая това Същество беше колективният Божи Дух.
"В Евангелието се казва, че Бог толкова люби света, че изпрати своя Единороден Син за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот Вечен. Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешката душа с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло". Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света.
към текста >>

От това гледище Христос е колективен Дух.
Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло". Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света. Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл.
към текста >>

Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух.
Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света. Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот.
към текста >>

Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността.
Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот. А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа. Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността. Затова и Христос казва: "Аз и Отец ми Едно сме". И каза още Христос: "Аз не говоря от само себе си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря". Христос е връзката между Бога и човешките души. Човешките души не могат направо да приемат Божествения импулс и енергия, а чрез Христос - Проявения Бог. Бог живее дълбоко в човешките души и всички дълбоки и възвишени импулси идват от Него.
към текста >>

Значи, Той се учи направо от Отца, от Великия Дух на Битието, Който е проявен и живее в Него и с Когото е в съзнателно общение.
И продължава Христос: "Никой не може да отиде при Отца, ако аз, Учителят на Любовта, Мъдростта и Истината не му покажа Пътя". Това значи, никой не може да намери Бога и да влезе във връзка с Него, ако преди това не е влязъл във връзка с Христа, Проявеният Бог, който ще го заведе при Отца. Такова е отношението, което съществува между тези двама Велики вътрешни Принципа. Христос, който е изявление на Бога, нямаше нужда да се учи в човешките училища. Защото Той сам казва: "Каквото Отец ми каже, това ви говоря". Значи, Той се учи направо от Отца, от Великия Дух на Битието, Който е проявен и живее в Него и с Когото е в съзнателно общение. Това се отнася до Христа и великият Божи Дух. Но Исус, макар и много напреднала човешка душа, една от най- напредналите между човешките души, имаше нужда да се учи на земята. Той беше един Велик посветен от минали епохи, който беше във връзка с тях преди да слезе Той на земята, но все пак в новото тяло на Исус той пак имаше нужда да се учи. Затова той отиде в Египет, когато го гонеше Ирод, за да влезе във връзка с Окултната Школа на Бялото Братство, която по това време беше в Египет, за да премине известна тренировка и дисциплина, за да се събуди и прояви неговото минало Посвещение, за да може да послужи като посредник, чрез когото да се прояви Христос. Евреите не познаха Христа и го мислеха за прост дърводелец.
към текста >>

Това се отнася до Христа и великият Божи Дух.
Това значи, никой не може да намери Бога и да влезе във връзка с Него, ако преди това не е влязъл във връзка с Христа, Проявеният Бог, който ще го заведе при Отца. Такова е отношението, което съществува между тези двама Велики вътрешни Принципа. Христос, който е изявление на Бога, нямаше нужда да се учи в човешките училища. Защото Той сам казва: "Каквото Отец ми каже, това ви говоря". Значи, Той се учи направо от Отца, от Великия Дух на Битието, Който е проявен и живее в Него и с Когото е в съзнателно общение. Това се отнася до Христа и великият Божи Дух. Но Исус, макар и много напреднала човешка душа, една от най- напредналите между човешките души, имаше нужда да се учи на земята. Той беше един Велик посветен от минали епохи, който беше във връзка с тях преди да слезе Той на земята, но все пак в новото тяло на Исус той пак имаше нужда да се учи. Затова той отиде в Египет, когато го гонеше Ирод, за да влезе във връзка с Окултната Школа на Бялото Братство, която по това време беше в Египет, за да премине известна тренировка и дисциплина, за да се събуди и прояви неговото минало Посвещение, за да може да послужи като посредник, чрез когото да се прояви Христос. Евреите не познаха Христа и го мислеха за прост дърводелец. Но Христос, Който слезе от света на Истината, е притежавал великата Божествена Мъдрост в нейната пълнота, защото Той слезе с една определена мисия и задача на земята - да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока на досегашната.
към текста >>

Това може да направи само едно Велико космично Същество като Христос, който беше във връзка с Абсолютния Дух и притежаваше пълнотата на Божествената Мъдрост и Божественото съвършенство.
Той беше един Велик посветен от минали епохи, който беше във връзка с тях преди да слезе Той на земята, но все пак в новото тяло на Исус той пак имаше нужда да се учи. Затова той отиде в Египет, когато го гонеше Ирод, за да влезе във връзка с Окултната Школа на Бялото Братство, която по това време беше в Египет, за да премине известна тренировка и дисциплина, за да се събуди и прояви неговото минало Посвещение, за да може да послужи като посредник, чрез когото да се прояви Христос. Евреите не познаха Христа и го мислеха за прост дърводелец. Но Христос, Който слезе от света на Истината, е притежавал великата Божествена Мъдрост в нейната пълнота, защото Той слезе с една определена мисия и задача на земята - да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока на досегашната. А това не може да направи един обикновен човек, даже и човек с високо Посвещение. Това може да направи само едно Велико космично Същество като Христос, който беше във връзка с Абсолютния Дух и притежаваше пълнотата на Божествената Мъдрост и Божественото съвършенство. И Той, обръщайки се към евреите, им каза: "Ако не разбирате земните работи, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за небесните работи, Христос подразбира Великата Мистерия на Слънцето, откъдето Той е слязъл на земята. Той, обаче, е разбирал и земните неща, т. е. познавал е и е владеел и Малките Мистерии, които проучват всички Тайни, свързани със земята като едно цяло и с развиващия се живот в нея, познавал е основно Кабалата и древните Мистерии на целия Изток. Но Той не преповтаря в Словото си Мъдростта на тези Мистерии, както искат да ни убедят някои, чиято мъдрост принадлежи към областта на Малките Мистерии, с малки проблясъци на Мъдростта на Великите Мистерии на Слънцето.
към текста >>

Христос е Глава на Всемирното Бяло Братство, в което влизат всички Ангелски йерархии, от Ангелите до Серафимите, а Абсолютният Дух е Глава на Великото Всемирно Братство, което ръководи и направлява както Бялото, така и Черното Братство.
И Той казва на учениците си: "На вас е дадено да познаете Царството Небесно, т. е. Великите Мистерии, а на народа се говори с притчи". Учителят казва, че Христос е едно велико космично Същество, което стои над цялата Ангелска йерархия, от Ангелите до Серафимите. И Той е дошъл в нашата слънчева система от централното слънце на нашата галак-тика, което Учителят нарича Алфиола, където е центърът на Великото Всемирно Братство, когато Слънцето е център на Всемирното Бяло Братство. Затова Учителят казва още: "Ние сме едно Братство, което има клонове по цялата вселена. Христос е Глава на Всемирното Бяло Братство, в което влизат всички Ангелски йерархии, от Ангелите до Серафимите, а Абсолютният Дух е Глава на Великото Всемирно Братство, което ръководи и направлява както Бялото, така и Черното Братство. Той държи в ръцете си и двата Принципа, чрез които се проявява в света. Те са двете Негови ръце". На едно място Учителят, отговаряйки на въпроса за отношението между Исус и Христос, казва: Отношението между Исус и Христос е такова, каквото е отношението между нашето Слънце и централното Слънце на нашата галактика, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето Слънце. Така и Христос е 75 милиона пъти по-велик от Исус. Това е едно сравнение, което изяснява какво е отношението между Исус и Христос.
към текста >>

И когато Христос на кръста беше прободен и потече кръвта му към земята, заедно с тези капки кръв, които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие Христовата сила.
Защото Той го погълна и преживя в Себе Си. Затова след Христа ясновидец, който иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото. Затова се казва, че Христос държи в ръцете си ключовете на ада. Адът, в този смисъл, е пътят на слизането, пътят на миналото, който Христос абсорбира в себе си. Със Своето слизане на земята и с Голготската Мистерия Христос спря по-нататъшното слизане в гъстата материя и даде обратен импулс, импулса на възхода, на възлизането към Бога. И когато Христос на кръста беше прободен и потече кръвта му към земята, заедно с тези капки кръв, които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие Христовата сила. Защото кръвта е носител на живот. Тези сили, които се вляха в земното развитие, са в състояние да извадят земята и човечеството от тринадесетата сфера, от ада, и да го въздигнат в светлите Небесни висини, където е Вечна Светлина, където има простор и свобода за човешките души. Затова Учителят казва: "С цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, се вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". Общо е убеждението у християнските народи, че Христос е спасил човечеството. Това взето принципиално е вярно.
към текста >>

В допълнение на тази мисъл Учителят казва още следното: "В миналото астралният свят, който в най-ниската си област представя ада, беше крепостта на падналите духове.
Ти като човек сам трябва да разрешаваш задачите, които животът ти дава със Светлината, която Христос ти дава". Учителят казва: "След свалянето на тялото на Христа от кръста и погребването му, след три деня той възкреси тялото си, защото то беше живо. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада. С влизането си в ада, Христос причини цяла революция - той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. В ада Христос не беше сам, а беше Вожд на цяло Войнство от Ангели, които очистиха ада и освободиха всички затворници". В допълнение на тази мисъл Учителят казва още следното: "В миналото астралният свят, който в най-ниската си област представя ада, беше крепостта на падналите духове. Но след преминаването на Христа през ада, той го разруши и пречисти и затова сега астралният свят е пречистен и не е такъв, какъвто е бил преди слизането на Христа на земята. А всички тъмни духове, които бяха в него преди идването на Христа на земята, сега са свалени на земята. Така Христос освободи човешките души, които бяха затворени в яда и им даде възможност за развитие". "След възкресението си Христос не отиде на Небето, а остана на земята. И Той каза на учениците си: "Идете и проповядвайте това Учение на всички народи и Аз ще бъда с вас до скончанието на века".
към текста >>

А всички тъмни духове, които бяха в него преди идването на Христа на земята, сега са свалени на земята.
Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада. С влизането си в ада, Христос причини цяла революция - той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. В ада Христос не беше сам, а беше Вожд на цяло Войнство от Ангели, които очистиха ада и освободиха всички затворници". В допълнение на тази мисъл Учителят казва още следното: "В миналото астралният свят, който в най-ниската си област представя ада, беше крепостта на падналите духове. Но след преминаването на Христа през ада, той го разруши и пречисти и затова сега астралният свят е пречистен и не е такъв, какъвто е бил преди слизането на Христа на земята. А всички тъмни духове, които бяха в него преди идването на Христа на земята, сега са свалени на земята. Така Христос освободи човешките души, които бяха затворени в яда и им даде възможност за развитие". "След възкресението си Христос не отиде на Небето, а остана на земята. И Той каза на учениците си: "Идете и проповядвайте това Учение на всички народи и Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Въпросът за идването на Христа на земята е един от най-дълбоките въпроси в Окултната Наука и крие в себе си много Тайни, свързани с човешкото развитие, въздигане и възкресението на човешките души. "Хората не познават Христа в Неговата Слава, в Неговото Божествено могъщество и сила.
към текста >>

"Всички Велики Братя, които работят в духовната сфера на земята са йерархии от седем категории.
Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това ще бъде Второто идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин, хората ще продължават този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди". Христос е Глава на Бялото Братство, в състава на което влизат всички пробудени души, всички Велики Посветени и всички Ангелски чинове от Ангелите до Серафимите. Учителят дава и следната класификация на Великите души, които съставят Бялото Братство. Той казва: "Всички Велики Братя, които работят в духовната сфера на земята са йерархии от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта и се наричат Братя на Любовта. Други принадлежат на Мъдростта и се наричат Братя на Мъдростта. Те поддържат науката и изкуствата и носят Знанието на човечеството. Трети от тях се наричат Братя на Истината. Те внасят Свободата в човешките умове и сърца.
към текста >>

Вие може да познаете Христа, Божия Дух, само когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите".
Пети се наричат Братя на Добродетелта, шести - Братя на Красотата и най-после идват онези, които се наричат Йеховисти. Това, обаче, не са същинските имена на тези Братя. Аз не мога да произнеса същинските им имена, защото са свещени". "В самопожертванието се крие познаването на Христа, Проявеният Бог на Любовта. Само онзи може да отиде при Христа, който прилага Закона на самопожертвуванието. Вие може да познаете Христа, Божия Дух, само когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите". "Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек, тъй както и най-гениалният музикант не може да свири на една дъска, на която са опънати четири струни и да изсвири нещо хубаво; тъй и Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек". "За да може да види и познае Христа, човек трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал преди да стигнат до това състояние, са падали с лицето си към земята". "Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което става възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето.
към текста >>

"За да може да види и познае Христа, човек трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите.
Аз не мога да произнеса същинските им имена, защото са свещени". "В самопожертванието се крие познаването на Христа, Проявеният Бог на Любовта. Само онзи може да отиде при Христа, който прилага Закона на самопожертвуванието. Вие може да познаете Христа, Божия Дух, само когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите". "Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек, тъй както и най-гениалният музикант не може да свири на една дъска, на която са опънати четири струни и да изсвири нещо хубаво; тъй и Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек". "За да може да види и познае Христа, човек трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал преди да стигнат до това състояние, са падали с лицето си към земята". "Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което става възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В този случай Съществото от Небето беше Колективният Божи Дух". "Много Велики Души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигането на човечеството.
към текста >>

"Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което става възможно осъществяването на една Божествена идея на земята.
Само онзи може да отиде при Христа, който прилага Закона на самопожертвуванието. Вие може да познаете Христа, Божия Дух, само когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите". "Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек, тъй както и най-гениалният музикант не може да свири на една дъска, на която са опънати четири струни и да изсвири нещо хубаво; тъй и Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек". "За да може да види и познае Христа, човек трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал преди да стигнат до това състояние, са падали с лицето си към земята". "Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което става възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В този случай Съществото от Небето беше Колективният Божи Дух". "Много Велики Души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигането на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача, и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророците и светиите, но те не можаха да свършат работата като трябва.
към текста >>

В този случай Съществото от Небето беше Колективният Божи Дух".
"Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек, тъй както и най-гениалният музикант не може да свири на една дъска, на която са опънати четири струни и да изсвири нещо хубаво; тъй и Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек". "За да може да види и познае Христа, човек трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал преди да стигнат до това състояние, са падали с лицето си към земята". "Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което става възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В този случай Съществото от Небето беше Колективният Божи Дух". "Много Велики Души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигането на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача, и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророците и светиите, но те не можаха да свършат работата като трябва. Когато Христос, Синът Божи слезе на земята, работниците от цялото Небе се съединиха с Него в Негово Име, за да довършат започнатото дело". "Христос е най-пълното проявление на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина".
към текста >>

Те са онези елементи, мисли, желания и действия, които разрушават човешкото щастие, човешките умове и сърца, човешките души, човешкият дух, които всяват смърт, безредие и робство навсякъде и сковават нашия живот.
По-напред 33 години Той беше затворен заедно с нас и Той ни научи как да излизаме от този затвор и как да победим смъртта и злото. Христос сега е отвън, в Онзи свят при Отца на Светлината. Той идва да посети нашите умове, нашите сърца. Той ще срути всички лъжливи учения. Кои са тези лъжливи учения? Те са онези елементи, мисли, желания и действия, които разрушават човешкото щастие, човешките умове и сърца, човешките души, човешкият дух, които всяват смърт, безредие и робство навсякъде и сковават нашия живот. А кое е Учението на Живота? То са всички онези елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в него обич и Любов към всичко - това е живият Христос. И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога". "Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът. Средата за всички същества и за нашите души е Бог.
към текста >>

То са всички онези елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в него обич и Любов към всичко - това е живият Христос.
Той идва да посети нашите умове, нашите сърца. Той ще срути всички лъжливи учения. Кои са тези лъжливи учения? Те са онези елементи, мисли, желания и действия, които разрушават човешкото щастие, човешките умове и сърца, човешките души, човешкият дух, които всяват смърт, безредие и робство навсякъде и сковават нашия живот. А кое е Учението на Живота? То са всички онези елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в него обич и Любов към всичко - това е живият Христос. И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога". "Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът. Средата за всички същества и за нашите души е Бог. Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух". "Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към периферията, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота.
към текста >>

"Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът.
Кои са тези лъжливи учения? Те са онези елементи, мисли, желания и действия, които разрушават човешкото щастие, човешките умове и сърца, човешките души, човешкият дух, които всяват смърт, безредие и робство навсякъде и сковават нашия живот. А кое е Учението на Живота? То са всички онези елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в него обич и Любов към всичко - това е живият Христос. И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога". "Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът. Средата за всички същества и за нашите души е Бог. Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух". "Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към периферията, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота. Дървото на Живота, това е Христос". "Защо днес хората почитат Христа?
към текста >>

Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух".
А кое е Учението на Живота? То са всички онези елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в него обич и Любов към всичко - това е живият Христос. И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога". "Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът. Средата за всички същества и за нашите души е Бог. Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух". "Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към периферията, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота. Дървото на Живота, това е Христос". "Защо днес хората почитат Христа? Защото Той изплати всичките им дългове, понесе всичките техни грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от себе си за хората, Той щеше да бъде един обикновен човек".
към текста >>

Христос е Духът и когато хората разберат, ще го видят във всеки човек.
"Всеки трябва да съедини двата Принципа в себе си с Христа. Само така ще бъдете полезни на обществото, на народа и на самите себе си". "За да избегнете лошите последствия от Първия Принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа". "Аз не ви говоря за историческия Христос, но за този живия Христос, Който е у вас и между вас. Избийте този клин от ума си да мислите, че Христос е вън от вас. Христос е Духът и когато хората разберат, ще го видят във всеки човек. Докато търсите Христа само в един човек, никога няма да Го намерите". "Да вярваме в Христа не значи да се изправим в църквата и да стоим благоговейно, но да бъдем в такова разположение, в такова състояние, каквото има Христос в душата си". "Казват, че Юда е предал Христа за тридесет сребърника. Това не е още всичко, важно е коя е причината, която го застави да Го предаде. Причината за това предателство е много по-дълбока, отколкото хората си я представят.
към текста >>

"Христос е един от най-великите човеци, който някога е слизал на земята, най-чистият човек, който някога се е явявал на земята, най-възвишената душа, която някога е посещавала този свят, най-великият дух, който някога е озарявал човешката мисъл".
"Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но затова трябва да намерите своята сродна душа от Небето. Павел казва тази мисъл малко по-другояче. Той казва: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена". С това той подразбира, че двата сегашни Принципа Мъж и Жена трябва да се слеят в една Душа и тази Душа да намери другата своя Сродна Душа от Небето, само тогаз Христос ще бъде между тях Третият". "Христос е един от най-великите човеци, който някога е слизал на земята, най-чистият човек, който някога се е явявал на земята, най-възвишената душа, която някога е посещавала този свят, най-великият дух, който някога е озарявал човешката мисъл". "Христос е навсякъде, в цялата Природа. И ние можем да влезем във връзка с Него, ако сме готови да приложим Неговото Учение. И когато го приложим, ще станем силни и мощни". "Ако дойде днес Христос, Той ще проповядва на първо място Любов, братство и равенство, защото еволюцията на човечеството това го изисква. Този Закон сега е необходим.
към текста >>

66. 4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Трябваше да се заличи от земята името Човек, ако не беше Христовия импулс.
И Шри Кришна казва на Арджуна: "Само с преданост се стига до Мене". Без работа за Великото дело, за което работи Христос, ние не можем да Го познаем. А душата, която не може да познае Христос, това е едно нещастие за нея, защото тя без Него не може да намери Пътя към Бога, не може да намери безсмъртието, към което се стреми. А щом една душа не може да намери безсмъртието, то всичкото й съществуване е безсмислено. Затова Учителят казва: "Христос е това Същество, което дава на земния живот Смисъл и значение. Трябваше да се заличи от земята името Човек, ако не беше Христовия импулс. Без Христа земното човечество не би могло да намери Пътя към Бога. След грехопадането си човечеството изпадна в дългове и грехове, от които само със собствени усилия не би могло да се отърве. Христос дойде на земята, за да даде условия и възможност на човечеството да си изплати дълговете". Христос казва на учениците си: "Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя и Аз ще бъда с вас до скончанието на века". И Христос от началото на човешкото битие до днес ръководи човечеството.
към текста >>

Третият удар от страна на тъмните сили е бил по времето, когато Христос слезе на земята, с което се предотвратява разлагането на човешкия Аз, чрез когото се проявява Духът.
Христос е изявление на Втория Принцип. Но понеже в процеса на проявлението вземат участие и съществата от Първия Принцип, затова служителите на Втория Принцип, начело с Христа, винаги е трябвало да противодействат на намесата на служителите на Първия Принцип в процеса на развитието и организирането на човешкия живот. Първата голяма намеса в подкрепа на правилното развитие на човечеството е станало през Лемурийската епоха, когато се е формирало човешкото тяло и ако не е била намесата на Христа да противодейства на тъмните сили, органите в човешкото тяло щели да се развият деформирано и човек щял да бъде не човек в днешния смисъл на думата, а само изрод на човек. Втората голяма атака, предприета от тъмните сили е станала в Атлантския период, за да разкъсат връзката, която съществува между мисълта, чувствата и волята и по такъв начин да осакатят психиката на човека и да спънат развитието на човешката душа. Тук пак се намесва Христос и спасява единството на човешката психика и осигурява нормалното развитие на човешката душа. Третият удар от страна на тъмните сили е бил по времето, когато Христос слезе на земята, с което се предотвратява разлагането на човешкия Аз, чрез когото се проявява Духът. Това е само един бегъл поглед на една борба от милиони години, която е водил Христос за повдигането и развитието на човечеството. Христос и днес работи и не е престанал да работи за организирането на човека и човечеството. Онези, които не познават Христа и които имат невярна представа за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята. Едни Го очакват да дойде на облаците, а други Го чакат да дойде във физическо тяло като човек. Но Христос не е напускал земята и не е престанал да работи и винаги е бил във връзка с онези, които работят за Великото дело, за което Той работи.
към текста >>

А онези, които очакват Христа като личност в едно тяло, те не очакват този велик Дух, за Който става дума тук, но очакват някакъв измислен от тях Миров Учител.
И Той казва: "Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века" и още: "Където са събрани двама или трима в Мое Име, там съм и Аз". Така че онези, които работят за Великото дело, Христос е винаги с тях. Христос днес се проявява чрез мисълта на всички гении, на всички учени, на всички работници за благото и повдигането на човечеството. Няма днес дело, което да е за благото на човечеството, което да не е стимулирано от Христа. И когато Христос заговори чрез умовете и сърцата на всички хора, тогава в света ще има един нов ред и порядък. А онези, които очакват Христа като личност в едно тяло, те не очакват този велик Дух, за Който става дума тук, но очакват някакъв измислен от тях Миров Учител. Учителят казва: "Христос това е Бог, Който се разкрива в света. Христос, това е Любовта, която хлопа на всяка врата". И онзи, който отвори на Любовта, който се отдаде в служба на Любовта, ще намери Христа, ще познае Бога в себе си и ще може да работи за благото и повдигането на човечеството. И както казва Учителят, стремежът на Христа е да вземе надмощие във всички съзнания, във всички живи клетки, които образуват телата на хората и да ги направи безсмъртни и неразрушими. Това значи, че само когато човек се проникне от импулса на Христа, само тогава ще намери Пътя към безсмъртието, защото този импулс ще внесе в човека безсмъртен Живот, който той е изгубил.
към текста >>

Всички постижения в науката и културата, всички духовни културни ценности и постижения са резултат на този импулс.
А само Христос, само Любовта организира света и може да възвърне изгубеното щастие. Стремежът на Христа е да подигне и спаси всички паднали души. Защото, както казах отначало, когато приведох легендата за Христос и Луцифер, Той Се отдаде в служба на Великото, на Любовта, която строи и организира света. И онзи, който иска да върви в Пътя на окултното познание без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, Който организира света, че Той е, Който води развоя на цялото човечество и го води към спасение и съвършенство. Всички благородни стремежи и копнежи както в отделния индивид, така и в цялото човечество са резултат на импулса на Христа. Всички постижения в науката и културата, всички духовни културни ценности и постижения са резултат на този импулс. Всичко благородно и възвишено в европейската култура е израз на този импулс. Великите гении на човечеството с ясно съзнание са изпълнявали ролята си като служители и проводници на този импулс. Затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи". И никой да не си прави илюзии, че вън от този импулс може да има някакви реални придобивки и постижения, може да има някаква култура. Този импулс все по-силно и по-силно започва да се чувства от човечеството, все повече и повече готови души заработват в унисон с него.
към текста >>

И когато хората се проникнат напълно от Христовия импулс ще почувстват, че са братя и разединението, което съществува между тях ще изчезне.
Всичко благородно и възвишено в европейската култура е израз на този импулс. Великите гении на човечеството с ясно съзнание са изпълнявали ролята си като служители и проводници на този импулс. Затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи". И никой да не си прави илюзии, че вън от този импулс може да има някакви реални придобивки и постижения, може да има някаква култура. Този импулс все по-силно и по-силно започва да се чувства от човечеството, все повече и повече готови души заработват в унисон с него. И когато хората се проникнат напълно от Христовия импулс ще почувстват, че са братя и разединението, което съществува между тях ще изчезне. Само когато хората се проникнат от този импулс ще могат да се почувстват като братя, само тогаз ще може да се въдвори Царството на братството и хармонията, където интересите на цялото са общи за всички братя на Христа. Учителят казва: "Христос всеки ден идва при нас и ни казва: Направи това заради Мен, направи онова заради Мен. Когато някой ти каже обидна дума, Христос ще дойде пръв при тебе и ще ти каже: Прости му заради Мен. Кажеш ли, че не можеш, че ти е мъчно, ти не си изпълнил Волята Божия. При тебе дойде някой бедняк и Христос ти каже в този момент: Дай новата си дреха на този бедняк.
към текста >>

Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че без Христовия импулс, без Христа и Неговото познаване човек би изгубил пътя си в живота.
И ако някой от обитателите на далечните светове биха могли да видят какво представлява от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако не беше живял, умрял и възкръснал Христос. Благодарение на Голготското събитие животът на земята придобива смисъл и съдържание за Вселената". А Учителят казва: "В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голямата задача, от която зависеше благоденствието на цялото човечество. Затова Христос казва: За този час дойдох Аз в света". От тези думи проличава голямата важност на Голготската Мистерия, а от нея ролята и значението на Христа за развитието на човечеството на земята. Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че без Христовия импулс, без Христа и Неговото познаване човек би изгубил пътя си в живота. И следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познаването на Христа е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за Единството на Оокултните Школи като разсадници и носители на Светлината и огнища за ръководството на човечеството, трябва да имаме предвид, че всички Школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят на тази вълна, в която Христос работи, тогава може да се говори за Единство на знанието и единство в работата. Но онези, които не познават Христа и още не са почувствали Неговия мощен импулс и говорят за Бялото Братство, за ръководство на човечеството, всъщност сами не разбират какво говорят и правят. Всеки, който дойде в света и претендира да даде Път и метод на хората как да живеят, който претендира за Учител и Ръководител на човечеството, трябва да познава Христос, да е във връзка с Него и да е едно изявление на Бога, да има ясно съзнание, че е във връзка с Бога. Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното.
към текста >>

И затова, когато говорим за Единството на Оокултните Школи като разсадници и носители на Светлината и огнища за ръководството на човечеството, трябва да имаме предвид, че всички Школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят на тази вълна, в която Христос работи, тогава може да се говори за Единство на знанието и единство в работата.
А Учителят казва: "В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голямата задача, от която зависеше благоденствието на цялото човечество. Затова Христос казва: За този час дойдох Аз в света". От тези думи проличава голямата важност на Голготската Мистерия, а от нея ролята и значението на Христа за развитието на човечеството на земята. Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че без Христовия импулс, без Христа и Неговото познаване човек би изгубил пътя си в живота. И следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познаването на Христа е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за Единството на Оокултните Школи като разсадници и носители на Светлината и огнища за ръководството на човечеството, трябва да имаме предвид, че всички Школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят на тази вълна, в която Христос работи, тогава може да се говори за Единство на знанието и единство в работата. Но онези, които не познават Христа и още не са почувствали Неговия мощен импулс и говорят за Бялото Братство, за ръководство на човечеството, всъщност сами не разбират какво говорят и правят. Всеки, който дойде в света и претендира да даде Път и метод на хората как да живеят, който претендира за Учител и Ръководител на човечеството, трябва да познава Христос, да е във връзка с Него и да е едно изявление на Бога, да има ясно съзнание, че е във връзка с Бога. Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното. Всеки опит вън от Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден. Защото всеки, който е проникнат от Любовта и е просветен от Мъдростта, той е непременно в Пътя на Христа.
към текста >>

И тъй, Христос е онзи мощен Дух, Който е ръководил човечеството в течение на милиони години, Който продължава и днес да го ръководи и за бъдеще ще го ръководи.
Всеки опит вън от Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден. Защото всеки, който е проникнат от Любовта и е просветен от Мъдростта, той е непременно в Пътя на Христа. Но всеки друг стимул няма да ни изведе на Неговия Път. И Христос сам казва на учениците си: "Вие не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос, а вие всички сте братя". Христос от две хиляди години е все между хората и ако Християнството се крепи, това се дължи на факта, че Христос и сега живее между хората и ще продължава вечно да живее, докато проникне във всички души и ги направи безсмъртни, и обедини човечеството в едно велико Братство. И тъй, Христос е онзи мощен Дух, Който е ръководил човечеството в течение на милиони години, Който продължава и днес да го ръководи и за бъдеще ще го ръководи. И когато говорим за Христа като Ръководител на човечеството, не разбираме под това име само една титла, но едно реално Същество, което има зад себе си целия Божествен свят. И както казах и по-рано, Той е, Който е вдъхновявал всички Учители и пророци в миналата история на човечеството. Той е, Който е стимулирал всички религии и култури, той е, Който вдъхновява и ръководи и днес човечеството и неговия възходящ път. В този смисъл всички религии на миналото в тяхната първична чистота са само стъпала, стадии от Всемирната Религия на Любовта, която сам Христос донесе в света. Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за Великото Учение на Любовта, което сам Великият Учител възвести.
към текста >>

67. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Марко не говори нищо за раждането на Исус, а почва да говори за Йоан Кръстител, който ще приготви пътя на Христа и след това говори за Кръщението, където казва: "И тутакси, като излезе от водата видя, че се разтвориха Небесата и Духът като гълъб слезваше над него.
Съвременните хора, всеки според степента на своето развитие, схващат този проблем. Но той си има своя обективна стойност, понеже отговаря на един определен факт. Исус от Назарет, както го описват в Евангелията, е роден в Палестина и неговото раждане определя началото на Новата епоха. Матей описва цялата родословна линия, по която иде Исус, като почва от Авраама, започвайки Евангелието с думите: "Родословието на Исуса Христа, сина Давидов, сина Авраамов". Като изрежда родовете, казва: "Иесей роди цар Давид, а цар Давид роди Соломона от Уриевата жена" и като следва родовете, казва: "Матана роди Якова, а Яков роди Йосиф, мъжа на Мария, от която се роди Исус, който се нарича Христос". Марко не говори нищо за раждането на Исус, а почва да говори за Йоан Кръстител, който ще приготви пътя на Христа и след това говори за Кръщението, където казва: "И тутакси, като излезе от водата видя, че се разтвориха Небесата и Духът като гълъб слезваше над него. И Глас биде от Небето: Ти си Син Мой възлюбени, в Когото благоволих" Лука чак в трета глава, след като говори за Кръщението на Исуса, казва: "Когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се Небето и слезе Дух Святий в телесен вид като гълъб върху него. И Глас биде от Небето, Който казваше: Ти си Син мой възлюбени. В Тебе благоволих". "И сам Исус начнуваше да е около 30 години.
към текста >>

Лука чак в трета глава, след като говори за Кръщението на Исуса, казва: "Когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се Небето и слезе Дух Святий в телесен вид като гълъб върху него.
Исус от Назарет, както го описват в Евангелията, е роден в Палестина и неговото раждане определя началото на Новата епоха. Матей описва цялата родословна линия, по която иде Исус, като почва от Авраама, започвайки Евангелието с думите: "Родословието на Исуса Христа, сина Давидов, сина Авраамов". Като изрежда родовете, казва: "Иесей роди цар Давид, а цар Давид роди Соломона от Уриевата жена" и като следва родовете, казва: "Матана роди Якова, а Яков роди Йосиф, мъжа на Мария, от която се роди Исус, който се нарича Христос". Марко не говори нищо за раждането на Исус, а почва да говори за Йоан Кръстител, който ще приготви пътя на Христа и след това говори за Кръщението, където казва: "И тутакси, като излезе от водата видя, че се разтвориха Небесата и Духът като гълъб слезваше над него. И Глас биде от Небето: Ти си Син Мой възлюбени, в Когото благоволих" Лука чак в трета глава, след като говори за Кръщението на Исуса, казва: "Когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се Небето и слезе Дух Святий в телесен вид като гълъб върху него. И Глас биде от Небето, Който казваше: Ти си Син мой възлюбени. В Тебе благоволих". "И сам Исус начнуваше да е около 30 години. Според както Го мислеха беше син на Йосифа, който беше син Илиев", а Илий Мататов и т. н. и стига до Натан, а Натан Давидов и стига чак до Адама.
към текста >>

Но още преди да осъзнаят, че са имали съвместен живот оказа се, че тя бе заченала дете чрез силата на Светия Дух.
Дървото на Матея върви отгоре надолу и показва как постепенно човешкото съзнание слиза от Висшите светове до ограниченото земно съзнание. Дървото на Лука почва от земята, от Исус и отива до Бога. Това е еволюционния процес, в течение на който човешкото съзнание все повече се разширява и се слива с Великото Божествено Съзнание. Сега ще предам подробно как различните евангелисти описват раждането на Исус. Матей описва раждането на Исус по следния начин: "Мария, неговата майка, беше сгодена за Йосиф. Но още преди да осъзнаят, че са имали съвместен живот оказа се, че тя бе заченала дете чрез силата на Светия Дух. Йосиф, нейният мъж, предаден на Божествен ред, не искаше да каже нищо лошо за нея и реши да не накърнява нейната тайна. Но докато размишляваше, явява му се Ангел Господен на сън и му казва: Йосифе, сине Давидов, не се оставяй да бъдеш заблуден, считай Мария за твоя жена, защото плодът в нейната утроба е заченат чрез силата на Светия Дух. Тя ще роди син, който трябва да наречеш Исус, защото Той ще изцели своите от болестите на греха. Всичко това стана, за да се сбъдне Словото, което Господ изрече чрез устата на пророците: Ето, Девица ще зачене и ще роди син, Той ще бъде наречен Емануил, което изтълкувано значи Бог всред нас. И като стана Йосиф от сън, той стори както бе му казал Ангелът, взе Мария при себе си като своя жена.
към текста >>

Но докато размишляваше, явява му се Ангел Господен на сън и му казва: Йосифе, сине Давидов, не се оставяй да бъдеш заблуден, считай Мария за твоя жена, защото плодът в нейната утроба е заченат чрез силата на Светия Дух.
Това е еволюционния процес, в течение на който човешкото съзнание все повече се разширява и се слива с Великото Божествено Съзнание. Сега ще предам подробно как различните евангелисти описват раждането на Исус. Матей описва раждането на Исус по следния начин: "Мария, неговата майка, беше сгодена за Йосиф. Но още преди да осъзнаят, че са имали съвместен живот оказа се, че тя бе заченала дете чрез силата на Светия Дух. Йосиф, нейният мъж, предаден на Божествен ред, не искаше да каже нищо лошо за нея и реши да не накърнява нейната тайна. Но докато размишляваше, явява му се Ангел Господен на сън и му казва: Йосифе, сине Давидов, не се оставяй да бъдеш заблуден, считай Мария за твоя жена, защото плодът в нейната утроба е заченат чрез силата на Светия Дух. Тя ще роди син, който трябва да наречеш Исус, защото Той ще изцели своите от болестите на греха. Всичко това стана, за да се сбъдне Словото, което Господ изрече чрез устата на пророците: Ето, Девица ще зачене и ще роди син, Той ще бъде наречен Емануил, което изтълкувано значи Бог всред нас. И като стана Йосиф от сън, той стори както бе му казал Ангелът, взе Мария при себе си като своя жена. Той нямаше съзнание, че е общувал с нея и като роди сина си, той му нарече името Исус". Във втора глава се описва поклонението на Мъдреците от Изток, наречени Царе Свещеници, които дошли от Изток и казали: "Къде се намира новороденият, който е предназначен да бъде Цар юдейски?
към текста >>

Тук Ангелът се явява на Йосиф и му казва, че Мария ще роди син, който е заченат от Светия Дух.
каза Ангелът, върна се в Израилевата земя, но понеже чу, че в Юдея царува синът на Ирод, убоя се да иде там. Като следваше едно Откровение, което му бе дадено насън, той отиде в Галилея и се засели в град Назарет, за да се сбъдне Словото на пророците: Той е определен да стане назорей или ще се нарече назорей. След това в трета глава Матей описва Кръщението в Йордан от Йоан Кръстител. След това следва изкушението от дявола и проповедта по цяла Галилея. Това е описанието на Матея за раждането на Исус. Тук Ангелът се явява на Йосиф и му казва, че Мария ще роди син, който е заченат от Светия Дух. След това забележително е явяването на Мъдреците, които на Изток видели звездата Му и дошли да Му се поклонят. Като влез-ли в Ерусалим звездата изчезнала, а като излезли тя пак тръгва пред тях и ги води до Витлеем, където намират детето и му се покланят, като му поднасят подаръци: злато, смирна и ливан. След това следва бягството в Египет и връщането от Египет, и настаняването в Назарет. Но винаги Ангелът се явява на Йосиф, а не на Мария. Исус се ражда по линията на Йосиф, който води началото си от Соломона.
към текста >>

Учителят казва, че тази звезда е представяла живи Същества, които са водили Мъдреците, а Щайнер казва, че тази звезда е бил духът на Заратустра, което име се тълкува Златна звезда, който идвал да се въплъти в детето Исус от Назарет.
След това следва бягството в Египет и връщането от Египет, и настаняването в Назарет. Но винаги Ангелът се явява на Йосиф, а не на Мария. Исус се ражда по линията на Йосиф, който води началото си от Соломона. Значи, раждането на Исус тук е оповестено от Ангела на Йосиф. Забележително е, че Царете Свещеници от Изток виждат звездата му. Учителят казва, че тази звезда е представяла живи Същества, които са водили Мъдреците, а Щайнер казва, че тази звезда е бил духът на Заратустра, което име се тълкува Златна звезда, който идвал да се въплъти в детето Исус от Назарет. Мъдреците, това са ученици на Заратустра от миналото, които идват да се поклонят на своя Учител, който иде в ново въплъщение. За бягството в Египет Учителя казва: Защо Йосиф не избяга с Исус и Мария в Асирия или Вавилон или другаде, а отиде в Египет, и отговаря: Защото по това време в Египет се намираше центърът на Бялото Братство и Исус бе изпратен в Египет за да влезе във връзка с ръководителите на Бялото Братство, за да пробудят в него съзнанието Кой е Той и да го подготвят за Неговата миския. Щайнер казва приблизително същото. Такава е историята на Исус според Евангелието на Матей, който се ражда по линията на Йосиф, който е от Давидовия род по линията на Соломон. Съвсем другояче описва това събитие Лука.
към текста >>

Шест месеца след това Ангел Гавраил е изпратен от Духовния свят в един град в Галилея, наречен Назарет.
За бягството в Египет Учителя казва: Защо Йосиф не избяга с Исус и Мария в Асирия или Вавилон или другаде, а отиде в Египет, и отговаря: Защото по това време в Египет се намираше центърът на Бялото Братство и Исус бе изпратен в Египет за да влезе във връзка с ръководителите на Бялото Братство, за да пробудят в него съзнанието Кой е Той и да го подготвят за Неговата миския. Щайнер казва приблизително същото. Такава е историята на Исус според Евангелието на Матей, който се ражда по линията на Йосиф, който е от Давидовия род по линията на Соломон. Съвсем другояче описва това събитие Лука. Той почва с Благовестието на Ангела за раждането на Йоан Кръстител, което е съобщено на баща му Захарий в храма. Шест месеца след това Ангел Гавраил е изпратен от Духовния свят в един град в Галилея, наречен Назарет. Там той трябваше да се изяви на една Девица, сгодена за мъж на име Йосиф от дома Давидов. А името на Девицата беше Мария. "Ангелът влезе при нея и каза: Привет тебе, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените. Мария се смути от това, как да го разбира, но Ангелът й рече: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. Ти ще заченеш в утробата си и ще родиш син, когото ще наречеш Исус.
към текста >>

Ангелът й рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще осени, затова и святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син.
Ти ще заченеш в утробата си и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и Син на Всевишнаго ще се нарече. И Господ Бог ще му даде Престола на баща му Давида. И ще царува във веки над дома Яковов и Царството му не ще има край. Мария казва: Как ще стане това, тъй като аз не познавам мъж. Ангелът й рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще осени, затова и святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син. Тя казва: Ето Господнята слугиня, нека бъде тъй, както си рекъл и Ангелът си отиде". След това Мария отива при Елисавета, майката на Йоан Кръстител. И казано е в Евангелието: "Щом Елисавета чу Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й и Елисавета се изпълни със Светия Дух и като извика със силен глас, рече: Благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба. И каква е тая чест, да дойде майката на моя Господ при мене. Защото, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми".
към текста >>

И казано е в Евангелието: "Щом Елисавета чу Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й и Елисавета се изпълни със Светия Дух и като извика със силен глас, рече: Благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба.
И ще царува във веки над дома Яковов и Царството му не ще има край. Мария казва: Как ще стане това, тъй като аз не познавам мъж. Ангелът й рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще осени, затова и святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син. Тя казва: Ето Господнята слугиня, нека бъде тъй, както си рекъл и Ангелът си отиде". След това Мария отива при Елисавета, майката на Йоан Кръстител. И казано е в Евангелието: "Щом Елисавета чу Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й и Елисавета се изпълни със Светия Дух и като извика със силен глас, рече: Благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба. И каква е тая чест, да дойде майката на моя Господ при мене. Защото, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". От това отношение, което е показано между Йоан Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята близост, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата. Тези души се чувстват сродни и затова изпитват радост при срещата. Мария като престоява при Елисавета три месеца, се връща в Назарет.
към текста >>

Като се навършиха дните на Елисавета, ражда й се син, когото наричат Йоан, и баща му, изпълнен със Дух Святи, пророкува и говори за раждането на Спасителя и казва за детето си Йоан: Ти, детенце, Пророк на Всевишнаго ще се наречеш, защото ще вървиш пред Лицето на Господа да приготвиш Пъти-щата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им... А детето растеше и крепнеше по дух.
И каква е тая чест, да дойде майката на моя Господ при мене. Защото, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". От това отношение, което е показано между Йоан Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята близост, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата. Тези души се чувстват сродни и затова изпитват радост при срещата. Мария като престоява при Елисавета три месеца, се връща в Назарет. Като се навършиха дните на Елисавета, ражда й се син, когото наричат Йоан, и баща му, изпълнен със Дух Святи, пророкува и говори за раждането на Спасителя и казва за детето си Йоан: Ти, детенце, Пророк на Всевишнаго ще се наречеш, защото ще вървиш пред Лицето на Господа да приготвиш Пъти-щата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им... А детето растеше и крепнеше по дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля". След това във втората глава се разказва, че станало преброяване и Йосиф и Мария трябвало да отидат във Вит- леем, понеже Йосиф е бил от Давидовия род. И когато бяха там, навършиха й се дните и роди. И роди първородния си син, пови го и го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. По-нататък се разправя, че в околността имало овчари, на които се явил Ангел Господен и им съобщил, че в техния град Витлеем им се родил Спасител, който е Христос, Господ.
към текста >>

Казва се, че там имало един човек, на име Симеон, който бил праведен и благочестив и който чакал утехата на Израиля и Светия Дух беше на него.
И заедно с Ангела дошъл цял небесен хор, който хвалел Бога, казвайки: "Слава на Бога на висините и на земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение". След като Ангелите изчезват, те отиват във Витлеем и намират Мария, Йосиф и младенеца, лежащ в яслите и им разказват всичко, що са чули от Аангела. А Мария спазваше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си. И когато се навършили 8 дни от раждането и трябваше да обрежат детето, дадоха му името Исус, както беше наречено от Ангела, преди да е било заченато. Като се навършват дните на очистението й според Мойсеевия закон, занесоха го в Ерусалим, за да го представят пред Господа. Казва се, че там имало един човек, на име Симеон, който бил праведен и благочестив и който чакал утехата на Израиля и Светия Дух беше на него. (Значи той е бил Посветен, който е знаел за идването на Христа и е очаквал да Го види). И нему било открито от Духа, че няма да види смърт, преди да види Христа Господа. И по внушение той отишъл в храма и когато родителите внесли детето Исус, той Го взел на ръцете си, благословил Господа, като казал: "Сега, Владико, отпущаш слугата Си с мир, според думите Си, защото видяха очите ми спасението, Светлината, която посещава народите. А баща му и майка му се чудеха на това, което се говореше за него. А Симеон ги благослови и рече на майка му Мария: "Ето това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля и за белег, против който ще се говори.
към текста >>

И нему било открито от Духа, че няма да види смърт, преди да види Христа Господа.
А Мария спазваше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си. И когато се навършили 8 дни от раждането и трябваше да обрежат детето, дадоха му името Исус, както беше наречено от Ангела, преди да е било заченато. Като се навършват дните на очистението й според Мойсеевия закон, занесоха го в Ерусалим, за да го представят пред Господа. Казва се, че там имало един човек, на име Симеон, който бил праведен и благочестив и който чакал утехата на Израиля и Светия Дух беше на него. (Значи той е бил Посветен, който е знаел за идването на Христа и е очаквал да Го види). И нему било открито от Духа, че няма да види смърт, преди да види Христа Господа. И по внушение той отишъл в храма и когато родителите внесли детето Исус, той Го взел на ръцете си, благословил Господа, като казал: "Сега, Владико, отпущаш слугата Си с мир, според думите Си, защото видяха очите ми спасението, Светлината, която посещава народите. А баща му и майка му се чудеха на това, което се говореше за него. А Симеон ги благослови и рече на майка му Мария: "Ето това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля и за белег, против който ще се говори. Да, и на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца". Също имало и някоя пророчица Ана, която не се отделяла от храма, където денем и нощем служела на Бога в пост и молитва.
към текста >>

Казано е: "Като се кръстиха всички хора, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти Си Моя възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение.
И Той слезе с тях в Назарет и оттам се покоряваше. И майка му спазваше всички тези думи в сърцето си. А Исус напредваше в Мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и человеците". Тук е показан животът на Исус до 12 годишна възраст. След това се явява при Кръщението от Йоан в Йордан. Казано е: "Като се кръстиха всички хора, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти Си Моя възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение. А Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха беше син на Йосифа" и почва родословната книга назад до Адама за когото се казва, че бил Син Божий. След това в четвърта глава се говори за изкушението на дявола, след което почва проповедта си от Назарет, където казва, че никой Пророк не е приет в отечеството си. Такова е описанието на Лука за раждането на Исус и неговия живот до 12-та година, след което следва Кръщението, изкушението от дявола и почване на проповедта. От горното изложение се вижда, че двамата евангелисти описват две различни събития, две различни раждания, защото в нищо тяхното описание не съвпада, освен в името Исус, майката Мария и бащата Йосиф, и Светият Дух. Но родословната книга ни показва, че и в двата случая Йосиф е последният човек от една родословна линия.
към текста >>

От горното изложение се вижда, че двамата евангелисти описват две различни събития, две различни раждания, защото в нищо тяхното описание не съвпада, освен в името Исус, майката Мария и бащата Йосиф, и Светият Дух.
След това се явява при Кръщението от Йоан в Йордан. Казано е: "Като се кръстиха всички хора, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти Си Моя възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение. А Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха беше син на Йосифа" и почва родословната книга назад до Адама за когото се казва, че бил Син Божий. След това в четвърта глава се говори за изкушението на дявола, след което почва проповедта си от Назарет, където казва, че никой Пророк не е приет в отечеството си. Такова е описанието на Лука за раждането на Исус и неговия живот до 12-та година, след което следва Кръщението, изкушението от дявола и почване на проповедта. От горното изложение се вижда, че двамата евангелисти описват две различни събития, две различни раждания, защото в нищо тяхното описание не съвпада, освен в името Исус, майката Мария и бащата Йосиф, и Светият Дух. Но родословната книга ни показва, че и в двата случая Йосиф е последният човек от една родословна линия. В единия случай при Матея той е последният член по линията на Соломон, а при Лука той е последният член по линията на Натан. При Матей съобщението за раждането на Исус се дава на Йосиф, а при Лука Благовестието се дава на Мария. При Матей имаме бягството в Египет и поклонението на Мъдреците, а при Лука имаме овчарите, на които се явяват Ангелите и казват, че се е родил Христос. Йосиф и Мария на Лука живеят в Назарет, град в Галилея и отиват в Ерусалим на поклонение.
към текста >>

Лука ни описва раждането на Исус по Натанова линия и за това раждане Ангелът се явява на Мария и й казва, че ще зачене от Светия Дух и ще роди син, който ще нарече Исус.
А Матея не казва нищо за местожителството на родителите, но направо казва, че Исус е роден във Витлеем, град в Юдея. И след завръщането от Египет Йосиф се страхува да отиде във Витлеем, а се настанява в галилейския град Назарет. За да се изясни и разбере това противоречие, както и всички противоречия, които съществуват в Евангелието, може да ни помогне само Окултната Наука, която черпи своите сведения от Вечното Евангелие, което е записано в Невидимия свят. Историческите документи ясно ни показват, че имаме две различни раждания, които се описват съвсем независимо от двамата евангелисти. Матей, както вече казах няколко пъти, ни описва раждането на Исус по Соломоновата линия и при Него идват на поклонение Мъдреците от Изток, след това идва бягството в Египет, връщането от там и заселването в Назарет. Лука ни описва раждането на Исус по Натанова линия и за това раждане Ангелът се явява на Мария и й казва, че ще зачене от Светия Дух и ще роди син, който ще нарече Исус. След това, когато се ражда Исус, явяват се Ангели, които съобщават на овчарите за раждането на Христа, Спасителя на света. Друго важно в това описание е, че има известна интимна връзка между Йоан Кръстител и Исус, коготото ни описва Лука. Това са историческите факти. Сега ще кажа няколко думи как Окултната Наука разглежда този въпрос. Исторически факт е, че имаме две раждания, което следва от изследването на двата разказа.
към текста >>

Окултната Наука твърди, че в Исус по Соломонова линия се преражда духа на Великия Учител на древна Персия Зороастър, който е един от най-издигнатите Посветени на човечеството и който е Учител на Хермес и Мойсей още от Атлантида.
След това, когато се ражда Исус, явяват се Ангели, които съобщават на овчарите за раждането на Христа, Спасителя на света. Друго важно в това описание е, че има известна интимна връзка между Йоан Кръстител и Исус, коготото ни описва Лука. Това са историческите факти. Сега ще кажа няколко думи как Окултната Наука разглежда този въпрос. Исторически факт е, че имаме две раждания, което следва от изследването на двата разказа. Окултната Наука твърди, че в Исус по Соломонова линия се преражда духа на Великия Учител на древна Персия Зороастър, който е един от най-издигнатите Посветени на човечеството и който е Учител на Хермес и Мойсей още от Атлантида. Той е бил във връзка с Христа още като Учител в Персия и още по-рано в Атлантида. И затова се описва, че дошли Мъдреци от Изток да му се поклонят. Това са неговите ученици от миналото, които той е посветил и затова той им се явява като звезда, която ги води на мястото на новото му въплъщение. Защото и самото име Зороастър значи Златна звезда. Тази именно Златна звезда водеше Мъдреците.
към текста >>

Само една душа, Душата Христова, остава непримесена.
Според Учителя и според Окултната Наука въобще, в този Исус по Натанова линия се въплъщава душата на Адам, която била задържана в Невидимия свят и не е минала през прераждания, както други човешки души. Тази душа била девствена и не е била засегната от изкушението на дявола. В своето учение Ориген описва душата на Адам и как тя се подготвя за да послужи като посредник на Логоса при Неговото слизане на земята. Ориген казва, че човекоставане на Логоса в едно човешко тяло е било възможно само посредством онази запазена от Провидението душа, светещо чистата душа, която той нарича "Душата на Христа". Според неговото учение чрез грехопадането свободната воля е влязла в човешката душа и земното се е примесило с Небесното. Само една душа, Душата Христова, остава непримесена. Понеже по силата на свободната воля всяка душа била свързана с различно голяма любов със своя Създател, една по-сърдечна, друга по-слаба, но никоя душа, която е дошла някога в човешко тяло не била запазила чист и съвършен своя Първообраз освен онази, която Исус наричал Своя. Понеже още от началото на Сътворението тя била свързана непрестанно и неразделно с Логоса, с Мъдростта Божия, с Истината, със Светлината, била Го попила в себе си и сама била изцяло преминала в Неговата Светлина, тя е станала един дух с Него. Тази Душа ставайки сега посредник между Бога и плътта, защото е невъзможно Бог да се съедини с плътта, ражда се Богочовекът. За онази Душа- посредница било напълно естествено да се съедини с едно човешко тяло. Но и приемането на Бога не било противно на нейното естество, тъй като била се напълно сродила с него.
към текста >>

Понеже още от началото на Сътворението тя била свързана непрестанно и неразделно с Логоса, с Мъдростта Божия, с Истината, със Светлината, била Го попила в себе си и сама била изцяло преминала в Неговата Светлина, тя е станала един дух с Него.
В своето учение Ориген описва душата на Адам и как тя се подготвя за да послужи като посредник на Логоса при Неговото слизане на земята. Ориген казва, че човекоставане на Логоса в едно човешко тяло е било възможно само посредством онази запазена от Провидението душа, светещо чистата душа, която той нарича "Душата на Христа". Според неговото учение чрез грехопадането свободната воля е влязла в човешката душа и земното се е примесило с Небесното. Само една душа, Душата Христова, остава непримесена. Понеже по силата на свободната воля всяка душа била свързана с различно голяма любов със своя Създател, една по-сърдечна, друга по-слаба, но никоя душа, която е дошла някога в човешко тяло не била запазила чист и съвършен своя Първообраз освен онази, която Исус наричал Своя. Понеже още от началото на Сътворението тя била свързана непрестанно и неразделно с Логоса, с Мъдростта Божия, с Истината, със Светлината, била Го попила в себе си и сама била изцяло преминала в Неговата Светлина, тя е станала един дух с Него. Тази Душа ставайки сега посредник между Бога и плътта, защото е невъзможно Бог да се съедини с плътта, ражда се Богочовекът. За онази Душа- посредница било напълно естествено да се съедини с едно човешко тяло. Но и приемането на Бога не било противно на нейното естество, тъй като била се напълно сродила с него. Затова тя с право се нарича Син Божий, било защото Го прие изцяло в себе си, наред с приетото сетивно тяло... Забелязано е, че един метал, възприемчив за топлината и студа, когато една маса желязо постоянно стои в огъня, тя приема огъня във всички свои пори, във всички свои жили и става изцяло огън, като нито огънят угасва в него, нито пък желязото се отделя от огъня. Тогава ще кажем ли, че тази намираща се в огъня желязна маса може някога да приеме студа?
към текста >>

Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото Христово Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението.
Друг един мистик от 18 век Йохан Албрехт Бенгел казва следното по този въпрос: Задава се въпросът върху светлинната природа на тялото на Адам в неговото състояние на невинност. Бенгел отговаря: Сигурно е, че интегралността, непорочността, просветлението на Адам, в състояние на невинност е било отлично, както например при един радостен, весел човек оживеността свети чрез лицето му както от лицето на Стефана е излизало едно сияние, както за същото четем и у много светии. И така, не може да бъде другояче, освен че от голямата Слава на неговата душа се предава и на неговото тяло същото състояние. Бог е Светлина и понеже Адам носил в себе си Образа на Бога и Той трябвало да носи в Себе Си Светлината и от Неговото тяло трябва да се излъчва такава Светлина, особено от Неговото лице. Всъщност и самият живот се състои от определена Светлина, както това може да се види у бодрите хора, у такива, които с благост умират, как сиянието постепенно се губи". Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото Христово Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението. Ето защо тялото, в което Христос се въплъти при Кръщението в Йордан било подготвено и обработено от една съвършено детски чиста Душа и същевременно проникната от най-висока Мъдрост. Така че, носителят на Христовото Същество може да бъде само едно такова човешко същество, което едновременно изцяло дете и Съвършен Мъдрец". А Щайнер казва: "В Исус от Назарет беше въплътена Душата на Небесния Човек. Тя е онази човешка Душа, която е била съхранявана в Духовния свят в Царството на Слънцето, която не е стъпвала в никакво земно въплъщение, за да запази чистия първообраз на падналото човечество. В нея останал чистия Божествен блясък, който човекът притежавал преди грехопадането.
към текста >>

Така че, носителят на Христовото Същество може да бъде само едно такова човешко същество, което едновременно изцяло дете и Съвършен Мъдрец".
И така, не може да бъде другояче, освен че от голямата Слава на неговата душа се предава и на неговото тяло същото състояние. Бог е Светлина и понеже Адам носил в себе си Образа на Бога и Той трябвало да носи в Себе Си Светлината и от Неговото тяло трябва да се излъчва такава Светлина, особено от Неговото лице. Всъщност и самият живот се състои от определена Светлина, както това може да се види у бодрите хора, у такива, които с благост умират, как сиянието постепенно се губи". Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото Христово Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението. Ето защо тялото, в което Христос се въплъти при Кръщението в Йордан било подготвено и обработено от една съвършено детски чиста Душа и същевременно проникната от най-висока Мъдрост. Така че, носителят на Христовото Същество може да бъде само едно такова човешко същество, което едновременно изцяло дете и Съвършен Мъдрец". А Щайнер казва: "В Исус от Назарет беше въплътена Душата на Небесния Човек. Тя е онази човешка Душа, която е била съхранявана в Духовния свят в Царството на Слънцето, която не е стъпвала в никакво земно въплъщение, за да запази чистия първообраз на падналото човечество. В нея останал чистия Божествен блясък, който човекът притежавал преди грехопадането. Той е Първият Адам, който не е опетнен от това, което се е родило от грехопадането. На Него беше присъща първоначалната етерна лъчезарност.
към текста >>

Тя е онази човешка Душа, която е била съхранявана в Духовния свят в Царството на Слънцето, която не е стъпвала в никакво земно въплъщение, за да запази чистия първообраз на падналото човечество.
Всъщност и самият живот се състои от определена Светлина, както това може да се види у бодрите хора, у такива, които с благост умират, как сиянието постепенно се губи". Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото Христово Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението. Ето защо тялото, в което Христос се въплъти при Кръщението в Йордан било подготвено и обработено от една съвършено детски чиста Душа и същевременно проникната от най-висока Мъдрост. Така че, носителят на Христовото Същество може да бъде само едно такова човешко същество, което едновременно изцяло дете и Съвършен Мъдрец". А Щайнер казва: "В Исус от Назарет беше въплътена Душата на Небесния Човек. Тя е онази човешка Душа, която е била съхранявана в Духовния свят в Царството на Слънцето, която не е стъпвала в никакво земно въплъщение, за да запази чистия първообраз на падналото човечество. В нея останал чистия Божествен блясък, който човекът притежавал преди грехопадането. Той е Първият Адам, който не е опетнен от това, което се е родило от грехопадането. На Него беше присъща първоначалната етерна лъчезарност. "Невидим Образ и Подобие Божие, Първично Начало на всички създания", както казва Павел в послание към Колосяните, първа глава, 15 стих. Това е живяло в Исус от Назарет.
към текста >>

По това време умира Соломоновия Исус, който е бил напуснат от живеещия в него дух на Заратустра, който се вселява в тялото на Натановия Исус, когато е бил в храма в Ерусалим.
При раждането на Исус по Натанова линия се намесва и Буда, който влага своето астрално тяло, което е станало безсмъртно в тялото на Исус, така да се каже облича с него Душата на Адам и затова в тази Божествена Душа прозвучава Учението на Буда за Любовта и състраданието към цялото човечество. Затова ще видим, че цялото Евангелие на Лука е изпълнено с Учението за Любовта и състраданието, подновено и обновено от Христа, който, както видяхме, се вселява в тялото на Исус. Този Исус по Натанова линия отива с майка си и баща си на 12-та си година в Ерусалим и остава в храма, където разговаря със законоучителите и ги учудва със своята Мъдрост и интелигентност. Това учудва и неговите майка и баща, които са знаели дотогава, че той е много добър и състрадателен, но не се отличавал с някаква особена интелигентност. Тука според Окултната Наука става нещо особено. По това време умира Соломоновия Исус, който е бил напуснат от живеещия в него дух на Заратустра, който се вселява в тялото на Натановия Исус, когато е бил в храма в Ерусалим. И затова е тази голяма промяна в него, интересува се от учението на еврейския закон и разисква с еврейските учители като възрастен човек. От този момент в тялото на Исус по Натанова линия живеят Душата на Адам, преобразеното астрално тяло на Буда и духът на Заратустра. След това Исус отива с родителите си в Назарет, като се казва, че им се подчинява и растял в Мъдрост и благодат. Обикновено се мисли, че Исус е единствено дете на родителите си. Това е вярно за Натановия Исус, но Соломоновия Исус е имал братя и сестри и някъде в Евангелието се казва, че майка Му и братята Му искали да го видят.
към текста >>

От този момент в тялото на Исус по Натанова линия живеят Душата на Адам, преобразеното астрално тяло на Буда и духът на Заратустра.
Този Исус по Натанова линия отива с майка си и баща си на 12-та си година в Ерусалим и остава в храма, където разговаря със законоучителите и ги учудва със своята Мъдрост и интелигентност. Това учудва и неговите майка и баща, които са знаели дотогава, че той е много добър и състрадателен, но не се отличавал с някаква особена интелигентност. Тука според Окултната Наука става нещо особено. По това време умира Соломоновия Исус, който е бил напуснат от живеещия в него дух на Заратустра, който се вселява в тялото на Натановия Исус, когато е бил в храма в Ерусалим. И затова е тази голяма промяна в него, интересува се от учението на еврейския закон и разисква с еврейските учители като възрастен човек. От този момент в тялото на Исус по Натанова линия живеят Душата на Адам, преобразеното астрално тяло на Буда и духът на Заратустра. След това Исус отива с родителите си в Назарет, като се казва, че им се подчинява и растял в Мъдрост и благодат. Обикновено се мисли, че Исус е единствено дете на родителите си. Това е вярно за Натановия Исус, но Соломоновия Исус е имал братя и сестри и някъде в Евангелието се казва, че майка Му и братята Му искали да го видят. Този въпрос пак се изяснява от Окултната Наука. Както казах по-рано, че Соломоновият Исус умира на 12-13 годишна възраст и духът на Зороастър се вселява в Натановия Исус.
към текста >>

Както казах по-рано, че Соломоновият Исус умира на 12-13 годишна възраст и духът на Зороастър се вселява в Натановия Исус.
От този момент в тялото на Исус по Натанова линия живеят Душата на Адам, преобразеното астрално тяло на Буда и духът на Заратустра. След това Исус отива с родителите си в Назарет, като се казва, че им се подчинява и растял в Мъдрост и благодат. Обикновено се мисли, че Исус е единствено дете на родителите си. Това е вярно за Натановия Исус, но Соломоновия Исус е имал братя и сестри и някъде в Евангелието се казва, че майка Му и братята Му искали да го видят. Този въпрос пак се изяснява от Окултната Наука. Както казах по-рано, че Соломоновият Исус умира на 12-13 годишна възраст и духът на Зороастър се вселява в Натановия Исус. Но този Соломонов Исус имал братя и сестри. Известно време след неговата смърт умира и неговия баща. И братята и сестрите му остават само с майка си. Около това време умира и майката на Натановия Исус. Двете семейства са се познавали и са живели в приятелски отношения.
към текста >>

В течение на този период, който се простира между 12 и 30 година, Исус преминава един много интересен живот в духовно отношение.
Двете семейства са се познавали и са живели в приятелски отношения. И сега, когато на Соломоновото семейство умира бащата, а на Натановото семейство умира майката, двете семейства се събират. Соломоновата майка се оженва за Натановия баща и образуват едно семейство, в което израства Исус, като упражнява занаята на баща си - дърводелство. С този занаят той е пътувал по дяла Палестина, Сирия, в околните страни като е работил на различни места. И винаги там, където е работил, е влизал в близки отношения с хората и те много са го обиквали за неговия благ характер и за неговата интелигентност, и са слушали със радост неговите разговори. В течение на този период, който се простира между 12 и 30 година, Исус преминава един много интересен живот в духовно отношение. Първо Той се заема да изучи основно еврейското Свещено Писание и търси да намери в него спасение за изстрадалото човечество. Но остава разочарован. Той намира, че това учение е било вече изродено и нямало онзи Дух, който е съществувал при пророците и Мойсей. След това в Своите странствувания да упражнява занаята Си, Той влиза във връзка с езическия свят и намира и там един пълен упадък на Мистериите. И вместо да се явяват светли Същества при богослужението, се явявали демонични същества, които обсебвали хората и извращавали живота им.
към текста >>

Той намира, че това учение е било вече изродено и нямало онзи Дух, който е съществувал при пророците и Мойсей.
С този занаят той е пътувал по дяла Палестина, Сирия, в околните страни като е работил на различни места. И винаги там, където е работил, е влизал в близки отношения с хората и те много са го обиквали за неговия благ характер и за неговата интелигентност, и са слушали със радост неговите разговори. В течение на този период, който се простира между 12 и 30 година, Исус преминава един много интересен живот в духовно отношение. Първо Той се заема да изучи основно еврейското Свещено Писание и търси да намери в него спасение за изстрадалото човечество. Но остава разочарован. Той намира, че това учение е било вече изродено и нямало онзи Дух, който е съществувал при пророците и Мойсей. След това в Своите странствувания да упражнява занаята Си, Той влиза във връзка с езическия свят и намира и там един пълен упадък на Мистериите. И вместо да се явяват светли Същества при богослужението, се явявали демонични същества, които обсебвали хората и извращавали живота им. Тук Той разбрал, че езическите Мистерии в тази форма, в която съществували в него време, са изиграли своята роля и не могат да помогнат на човечеството. От това на него му станало много мъчно за човечеството, което е изоставено от светлите Същества по негова собствена вина и е обсебено от тъмните същества и Той е търсел начини да помогне на човечеството. Той не искал спасение само за евреите, но искал да помогне на цялото човечество.
към текста >>

Така че, неговата рождена майка, за която казахме, че е един велик посветен от миналото, е във връзка със Светия Дух и пак във връзка с Исус.
Но и от тях останал разочарован, защото и те търсели спасението за една ограничена част от човечеството, само за хората, които принадлежали на техния орден. Те водели един много чист и свят живот и били във връзка със светлите Същества и тъмните същества бягали от тях, но затова пък още по-яростно нападали останалите хора, които живеели в тъмнина. Това породило дълбока скръб в душата на Исус, която скръб се превръща в Любов към страдащото човечество и търси път и метод да им помогне. Не е било достатъчно само да говори на хората за Любов и братство, за страдание и милосърдие, но трябвало да се влее нова младенческа сила в остарелите жили на човечеството. След като майката на Соломоновия Исус се оженва за бащата на Натановия Исус, според Окултната Наука неговата рождена майка, която е била умряла, се вселява в тялото на майката на Натановия Исус. Така че, неговата рождена майка, за която казахме, че е един велик посветен от миналото, е във връзка със Светия Дух и пак във връзка с Исус. И той споделя с нея всички свои преживявания и разочарования от състоянието, в което е изпаднало човечеството. Тя му е била така да се каже, като един отдушник, пред която е могъл да изказва мъката си, да сподели с нея своето намерение да помогне на човечеството. След всички тези разочарования Исус дошъл до велико озарение и просветление, че към земята иде Великият Божествен Дух, който Той познава от миналото и че Той именно, ще стане носител на този Велик Божествен Дух, който идвал да спаси човечеството. С тази мисъл Той се отправя към реката Йордан, където кръщава Йоан Кръстител за опрощение на греховете. И той вече бил казал: "Аз ви кръщавам с вода, но посред вас стои един, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувката.
към текста >>

След всички тези разочарования Исус дошъл до велико озарение и просветление, че към земята иде Великият Божествен Дух, който Той познава от миналото и че Той именно, ще стане носител на този Велик Божествен Дух, който идвал да спаси човечеството.
Не е било достатъчно само да говори на хората за Любов и братство, за страдание и милосърдие, но трябвало да се влее нова младенческа сила в остарелите жили на човечеството. След като майката на Соломоновия Исус се оженва за бащата на Натановия Исус, според Окултната Наука неговата рождена майка, която е била умряла, се вселява в тялото на майката на Натановия Исус. Така че, неговата рождена майка, за която казахме, че е един велик посветен от миналото, е във връзка със Светия Дух и пак във връзка с Исус. И той споделя с нея всички свои преживявания и разочарования от състоянието, в което е изпаднало човечеството. Тя му е била така да се каже, като един отдушник, пред която е могъл да изказва мъката си, да сподели с нея своето намерение да помогне на човечеството. След всички тези разочарования Исус дошъл до велико озарение и просветление, че към земята иде Великият Божествен Дух, който Той познава от миналото и че Той именно, ще стане носител на този Велик Божествен Дух, който идвал да спаси човечеството. С тази мисъл Той се отправя към реката Йордан, където кръщава Йоан Кръстител за опрощение на греховете. И той вече бил казал: "Аз ви кръщавам с вода, но посред вас стои един, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувката. Той ще ви кръсти с Дух Святи и Огън". И когато Исус дохожда при Йоан да се кръсти, той отначало не иска да Го кръсти, защото Го познава, но по настояване на Исус Го кръщава. След кръщението се отварят Небесата и Духът слиза във вид на гълъб над Него и се чува Глас, Който казва: "Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".
към текста >>

Той ще ви кръсти с Дух Святи и Огън".
И той споделя с нея всички свои преживявания и разочарования от състоянието, в което е изпаднало човечеството. Тя му е била така да се каже, като един отдушник, пред която е могъл да изказва мъката си, да сподели с нея своето намерение да помогне на човечеството. След всички тези разочарования Исус дошъл до велико озарение и просветление, че към земята иде Великият Божествен Дух, който Той познава от миналото и че Той именно, ще стане носител на този Велик Божествен Дух, който идвал да спаси човечеството. С тази мисъл Той се отправя към реката Йордан, където кръщава Йоан Кръстител за опрощение на греховете. И той вече бил казал: "Аз ви кръщавам с вода, но посред вас стои един, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувката. Той ще ви кръсти с Дух Святи и Огън". И когато Исус дохожда при Йоан да се кръсти, той отначало не иска да Го кръсти, защото Го познава, но по настояване на Исус Го кръщава. След кръщението се отварят Небесата и Духът слиза във вид на гълъб над Него и се чува Глас, Който казва: "Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". И четирите Евангелия предават сцената на кръщението и слизането на Светия Дух, на Логоса, на Христа, който се вселява в тялото на Исус, почти по един и същ начин. Матей описва по следният начин кръщението. Йоан казва: "Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, който иде след мене е по-силен от мене, комуто не съм достоен да поднеса обувките.
към текста >>

След кръщението се отварят Небесата и Духът слиза във вид на гълъб над Него и се чува Глас, Който казва: "Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".
След всички тези разочарования Исус дошъл до велико озарение и просветление, че към земята иде Великият Божествен Дух, който Той познава от миналото и че Той именно, ще стане носител на този Велик Божествен Дух, който идвал да спаси човечеството. С тази мисъл Той се отправя към реката Йордан, където кръщава Йоан Кръстител за опрощение на греховете. И той вече бил казал: "Аз ви кръщавам с вода, но посред вас стои един, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувката. Той ще ви кръсти с Дух Святи и Огън". И когато Исус дохожда при Йоан да се кръсти, той отначало не иска да Го кръсти, защото Го познава, но по настояване на Исус Го кръщава. След кръщението се отварят Небесата и Духът слиза във вид на гълъб над Него и се чува Глас, Който казва: "Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". И четирите Евангелия предават сцената на кръщението и слизането на Светия Дух, на Логоса, на Христа, който се вселява в тялото на Исус, почти по един и същ начин. Матей описва по следният начин кръщението. Йоан казва: "Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, който иде след мене е по-силен от мене, комуто не съм достоен да поднеса обувките. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с Огън. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното си и ще събере житото си в житница, а плявата ще изгори в неугасим Огън.
към текста >>

И четирите Евангелия предават сцената на кръщението и слизането на Светия Дух, на Логоса, на Христа, който се вселява в тялото на Исус, почти по един и същ начин.
С тази мисъл Той се отправя към реката Йордан, където кръщава Йоан Кръстител за опрощение на греховете. И той вече бил казал: "Аз ви кръщавам с вода, но посред вас стои един, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувката. Той ще ви кръсти с Дух Святи и Огън". И когато Исус дохожда при Йоан да се кръсти, той отначало не иска да Го кръсти, защото Го познава, но по настояване на Исус Го кръщава. След кръщението се отварят Небесата и Духът слиза във вид на гълъб над Него и се чува Глас, Който казва: "Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". И четирите Евангелия предават сцената на кръщението и слизането на Светия Дух, на Логоса, на Христа, който се вселява в тялото на Исус, почти по един и същ начин. Матей описва по следният начин кръщението. Йоан казва: "Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, който иде след мене е по-силен от мене, комуто не съм достоен да поднеса обувките. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с Огън. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното си и ще събере житото си в житница, а плявата ще изгори в неугасим Огън. Тогаз идва Исус от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него.
към текста >>

Той ще ви кръсти със Светия Дух и с Огън.
И когато Исус дохожда при Йоан да се кръсти, той отначало не иска да Го кръсти, защото Го познава, но по настояване на Исус Го кръщава. След кръщението се отварят Небесата и Духът слиза във вид на гълъб над Него и се чува Глас, Който казва: "Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". И четирите Евангелия предават сцената на кръщението и слизането на Светия Дух, на Логоса, на Христа, който се вселява в тялото на Исус, почти по един и същ начин. Матей описва по следният начин кръщението. Йоан казва: "Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, който иде след мене е по-силен от мене, комуто не съм достоен да поднеса обувките. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с Огън. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното си и ще събере житото си в житница, а плявата ще изгори в неугасим Огън. Тогаз идва Исус от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше, казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе и Ти ли идваш при мене? (Значи, Йоан като посветен е познавал в Исус един още по-велик Посветен, който е подготвен за носител на Логоса). Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко, що е право.
към текста >>

И ето, отвориха му се Небесата и видя Божият Дух че слиза като гълъб и се спускаше на него.
А Йоан го възпираше, казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе и Ти ли идваш при мене? (Значи, Йоан като посветен е познавал в Исус един още по-велик Посветен, който е подготвен за носител на Логоса). Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко, що е право. Тогава Йоан го остави. И като се кръсти Исус, веднага излезе от водата. И ето, отвориха му се Небесата и видя Божият Дух че слиза като гълъб и се спускаше на него. И ето Глас от Небето, който казваше: Този е възлюбения Ми Син, в Когото е Моето благоволение". Марко не говори нищо за раждането на Исус, но почва веднага с кръщението на Йордан. Евангелието му почва с думите: Началото на благовестието на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път. Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Направете пътеките за Него.
към текста >>

Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух.
Евангелието му почва с думите: Началото на благовестието на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път. Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Направете пътеките за Него. Йоан дойде и кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние, за опрощение на греховете и всички идваха да се кръстят при него. И като проповядваше казваше: Подир мене идва Онзи, който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обувката Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През този ден дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоана в Йордан. И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слиза на Него. И дойде Глас от Небесата: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е моето благоволение". И само с едно изречение описва изкушението от дявола, след което почва проповедта. Лука, след като надълго говори за дейността на Йоан Кръстител и неговата проповед и като завършва словото си за Йоан, казва: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение".
към текста >>

И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слиза на Него.
Направете пътеките за Него. Йоан дойде и кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние, за опрощение на греховете и всички идваха да се кръстят при него. И като проповядваше казваше: Подир мене идва Онзи, който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обувката Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През този ден дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоана в Йордан. И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слиза на Него. И дойде Глас от Небесата: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е моето благоволение". И само с едно изречение описва изкушението от дявола, след което почва проповедта. Лука, след като надълго говори за дейността на Йоан Кръстител и неговата проповед и като завършва словото си за Йоан, казва: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение". И след това се казва: И сам Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха, беше сина на Йосифа, който бе син Илиев. След това, в четвърта глава подробно се описва изкушението от дявола.
към текста >>

Лука, след като надълго говори за дейността на Йоан Кръстител и неговата проповед и като завършва словото си за Йоан, казва: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение".
Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През този ден дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоана в Йордан. И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слиза на Него. И дойде Глас от Небесата: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е моето благоволение". И само с едно изречение описва изкушението от дявола, след което почва проповедта. Лука, след като надълго говори за дейността на Йоан Кръстител и неговата проповед и като завършва словото си за Йоан, казва: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение". И след това се казва: И сам Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха, беше сина на Йосифа, който бе син Илиев. След това, в четвърта глава подробно се описва изкушението от дявола. Апостол Йоан, след като изнася Учението за Словото, говори за Йоан Кръстител, когото фарисеите питат кой е той, и той им казва: Аз съм глас на едного, който вика в пустинята. Прав правете пътя за Господа, както казва Исайя. Тогава пратените от фарисеите го питат, защо кръщава, ако не е Христос, нито Илия, нито пророк.
към текста >>

И Йоан свидетелства, казвайки: "Видях Духът да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него и аз Го не познавах, но Оня, който ме проводи да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото виждаш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, който кръщава със Светия Дух.
Тогава пратените от фарисеите го питат, защо кръщава, ако не е Христос, нито Илия, нито пророк. И в отговор Йоан им рече: Аз кръщавам с вода, но посред вас стои един, Който вие не познавате. Онзи, който иде подир мен, Който предаден биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувките Му... На следния ден Йоан видя, че Исус идва към него и казва: Ето, Божият Агнец, който носи греховете на света. Той е за Когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да бъде пред мен, защото спрямо мене беше пръв. И аз не го познавах, но дойдох и кръщавах с вода, за да бъде Той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: "Видях Духът да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него и аз Го не познавах, но Оня, който ме проводи да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото виждаш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, който кръщава със Светия Дух. И видях и свидетелствам, че Тоя е Божият Син". След това следва призоваването на първите ученици, които са ученици на Йоан Кръстител и след това следва сватбата в Кана Галилейска. Нищо не споменава за изкушението от дявола. Трите първи Евангелия описват кръщението и слизането на Духа почти еднакво като се казва, че се отворило Небето и Исус видял Духът да слиза над Него във вид на гълъб и се чува Глас: Ти си Моят възлюбен Син. В Тебе е Моето благоволение.
към текста >>

Трите първи Евангелия описват кръщението и слизането на Духа почти еднакво като се казва, че се отворило Небето и Исус видял Духът да слиза над Него във вид на гълъб и се чува Глас: Ти си Моят възлюбен Син.
И аз не го познавах, но дойдох и кръщавах с вода, за да бъде Той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: "Видях Духът да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него и аз Го не познавах, но Оня, който ме проводи да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото виждаш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, който кръщава със Светия Дух. И видях и свидетелствам, че Тоя е Божият Син". След това следва призоваването на първите ученици, които са ученици на Йоан Кръстител и след това следва сватбата в Кана Галилейска. Нищо не споменава за изкушението от дявола. Трите първи Евангелия описват кръщението и слизането на Духа почти еднакво като се казва, че се отворило Небето и Исус видял Духът да слиза над Него във вид на гълъб и се чува Глас: Ти си Моят възлюбен Син. В Тебе е Моето благоволение. А Йоан го предава, че Йоан Кръстител казва, че му било казано от Онзи, Който го изпратил да кръщава с вода, че Онзи над Когото види, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух. И видях и свидетелствам, че Той е Божият Син. В цялото това описание в четирите Евангелия има много нещо, за което само се загатва и в което се крият много Тайни, но сега няма да се спирам върху тях.
към текста >>

А Йоан го предава, че Йоан Кръстител казва, че му било казано от Онзи, Който го изпратил да кръщава с вода, че Онзи над Когото види, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух.
И видях и свидетелствам, че Тоя е Божият Син". След това следва призоваването на първите ученици, които са ученици на Йоан Кръстител и след това следва сватбата в Кана Галилейска. Нищо не споменава за изкушението от дявола. Трите първи Евангелия описват кръщението и слизането на Духа почти еднакво като се казва, че се отворило Небето и Исус видял Духът да слиза над Него във вид на гълъб и се чува Глас: Ти си Моят възлюбен Син. В Тебе е Моето благоволение. А Йоан го предава, че Йоан Кръстител казва, че му било казано от Онзи, Който го изпратил да кръщава с вода, че Онзи над Когото види, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух. И видях и свидетелствам, че Той е Божият Син. В цялото това описание в четирите Евангелия има много нещо, за което само се загатва и в което се крият много Тайни, но сега няма да се спирам върху тях.
към текста >>

68. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

В лицето на Илия имаме работа с един Велик дух.
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА В следващите редове ще предам схващането на Окултната Наука за Йоан Кръстител, преродения Илия, както е показано и в самото Евангелие. В лицето на Илия имаме работа с един Велик дух. В лицето на Илия пред нас застава Духът на еврейския народ. Той действа като един природен закон, като господар на природните стихии. Това е показано, когато предизвиква да вали дъжд след тригодишна суша. В този смисъл Илия се явява като външна страна на Бога Йехова, който е същевременно Божествената Природа. Илия се преражда в Йоан Кръстител.
към текста >>

В лицето на Илия пред нас застава Духът на еврейския народ.
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА В следващите редове ще предам схващането на Окултната Наука за Йоан Кръстител, преродения Илия, както е показано и в самото Евангелие. В лицето на Илия имаме работа с един Велик дух. В лицето на Илия пред нас застава Духът на еврейския народ. Той действа като един природен закон, като господар на природните стихии. Това е показано, когато предизвиква да вали дъжд след тригодишна суша. В този смисъл Илия се явява като външна страна на Бога Йехова, който е същевременно Божествената Природа. Илия се преражда в Йоан Кръстител. Главната проява на неговата дейност е кръщението, което той извършва в реката Йордан.
към текста >>

Йоан казваше това, което досега беше само за Духовните светове и действаше от тези светове, него сега трябва да приемете във вашите души като един импулс, който от Небето е дошъл в човешките сърца.
Какъв е смисълът на това кръщение? Защо го правеше Йоан? Йоан правеше това кръщение, за да доведе хората до едно мигновено ясновидство, което става вследствие на частично отделяне на етерното тяло, когато човек се потопи във водата. С това хората виждаха, че е настъпил краят на старото време и сме в началото на едно ново време, когато Бог слиза на земята да даде нов импулс за развитието на човешките души. Той правеше кръщението, за да накара хората да познаят и преживеят това, което им говореше. Йоан казваше това, което досега беше само за Духовните светове и действаше от тези светове, него сега трябва да приемете във вашите души като един импулс, който от Небето е дошъл в човешките сърца. Но Йоан казва за себе си, че е дошъл да приготви пътя на Христа. Това не се разбира само външно, исторически, но и мистично. Той като Велик дух на еврейския народ трябва да подготви душите на хората, за да могат да приемат Христа в себе си. Тук ще спомена един важен окултен факт, за да разберем дейността на Илия и Йоан Кръстител. Когато едно Висше духовно Същество слезе на физическия свят в едно отделно тяло, то не е само в това тяло, но като една аура, като една духовна атмосфера прониква надалеч и действа в душите на всички хора около себе си.
към текста >>

Той като Велик дух на еврейския народ трябва да подготви душите на хората, за да могат да приемат Христа в себе си.
С това хората виждаха, че е настъпил краят на старото време и сме в началото на едно ново време, когато Бог слиза на земята да даде нов импулс за развитието на човешките души. Той правеше кръщението, за да накара хората да познаят и преживеят това, което им говореше. Йоан казваше това, което досега беше само за Духовните светове и действаше от тези светове, него сега трябва да приемете във вашите души като един импулс, който от Небето е дошъл в човешките сърца. Но Йоан казва за себе си, че е дошъл да приготви пътя на Христа. Това не се разбира само външно, исторически, но и мистично. Той като Велик дух на еврейския народ трябва да подготви душите на хората, за да могат да приемат Христа в себе си. Тук ще спомена един важен окултен факт, за да разберем дейността на Илия и Йоан Кръстител. Когато едно Висше духовно Същество слезе на физическия свят в едно отделно тяло, то не е само в това тяло, но като една аура, като една духовна атмосфера прониква надалеч и действа в душите на всички хора около себе си. Тази аура е по-голяма или по-малка според степента на развитието на това Същество. Така Илия, респективно Йоан, който, както казах е Духът на еврейския народ, действа невидимо на целия народ. И когато Йоан казва, че приготвя пътя на Господа, това показва, че той по невидими пътища действа върху душите на хората, за да могат да приемат Христовия импулс.
към текста >>

Когато едно Висше духовно Същество слезе на физическия свят в едно отделно тяло, то не е само в това тяло, но като една аура, като една духовна атмосфера прониква надалеч и действа в душите на всички хора около себе си.
Йоан казваше това, което досега беше само за Духовните светове и действаше от тези светове, него сега трябва да приемете във вашите души като един импулс, който от Небето е дошъл в човешките сърца. Но Йоан казва за себе си, че е дошъл да приготви пътя на Христа. Това не се разбира само външно, исторически, но и мистично. Той като Велик дух на еврейския народ трябва да подготви душите на хората, за да могат да приемат Христа в себе си. Тук ще спомена един важен окултен факт, за да разберем дейността на Илия и Йоан Кръстител. Когато едно Висше духовно Същество слезе на физическия свят в едно отделно тяло, то не е само в това тяло, но като една аура, като една духовна атмосфера прониква надалеч и действа в душите на всички хора около себе си. Тази аура е по-голяма или по-малка според степента на развитието на това Същество. Така Илия, респективно Йоан, който, както казах е Духът на еврейския народ, действа невидимо на целия народ. И когато Йоан казва, че приготвя пътя на Господа, това показва, че той по невидими пътища действа върху душите на хората, за да могат да приемат Христовия импулс. И такова Същество, свързано един път с един народ чрез едно физическо тяло, продължава да действа и след смъртта на неговото физическо тяло. Така че Йоан действаше всред еврейския народ и след като беше убит, за да подготви почвата за Христа.
към текста >>

Така Илия, респективно Йоан, който, както казах е Духът на еврейския народ, действа невидимо на целия народ.
Това не се разбира само външно, исторически, но и мистично. Той като Велик дух на еврейския народ трябва да подготви душите на хората, за да могат да приемат Христа в себе си. Тук ще спомена един важен окултен факт, за да разберем дейността на Илия и Йоан Кръстител. Когато едно Висше духовно Същество слезе на физическия свят в едно отделно тяло, то не е само в това тяло, но като една аура, като една духовна атмосфера прониква надалеч и действа в душите на всички хора около себе си. Тази аура е по-голяма или по-малка според степента на развитието на това Същество. Така Илия, респективно Йоан, който, както казах е Духът на еврейския народ, действа невидимо на целия народ. И когато Йоан казва, че приготвя пътя на Господа, това показва, че той по невидими пътища действа върху душите на хората, за да могат да приемат Христовия импулс. И такова Същество, свързано един път с един народ чрез едно физическо тяло, продължава да действа и след смъртта на неговото физическо тяло. Така че Йоан действаше всред еврейския народ и след като беше убит, за да подготви почвата за Христа. И в Евангелието на Марка първа глава, 14 стих се казва: "Скоро след хвърлянето на Йоана в тъмницата, Исус дойде в Галилея и проповядваше там учението за Царството Небесно. Следователно,в атмосферата, която Йоан беше създал със своята проповед навлезе да действа Христос.
към текста >>

И когато Йоан казва, че приготвя пътя на Господа, това показва, че той по невидими пътища действа върху душите на хората, за да могат да приемат Христовия импулс.
Той като Велик дух на еврейския народ трябва да подготви душите на хората, за да могат да приемат Христа в себе си. Тук ще спомена един важен окултен факт, за да разберем дейността на Илия и Йоан Кръстител. Когато едно Висше духовно Същество слезе на физическия свят в едно отделно тяло, то не е само в това тяло, но като една аура, като една духовна атмосфера прониква надалеч и действа в душите на всички хора около себе си. Тази аура е по-голяма или по-малка според степента на развитието на това Същество. Така Илия, респективно Йоан, който, както казах е Духът на еврейския народ, действа невидимо на целия народ. И когато Йоан казва, че приготвя пътя на Господа, това показва, че той по невидими пътища действа върху душите на хората, за да могат да приемат Христовия импулс. И такова Същество, свързано един път с един народ чрез едно физическо тяло, продължава да действа и след смъртта на неговото физическо тяло. Така че Йоан действаше всред еврейския народ и след като беше убит, за да подготви почвата за Христа. И в Евангелието на Марка първа глава, 14 стих се казва: "Скоро след хвърлянето на Йоана в тъмницата, Исус дойде в Галилея и проповядваше там учението за Царството Небесно. Следователно,в атмосферата, която Йоан беше създал със своята проповед навлезе да действа Христос. И по-нататък е забележително състоянието на Ирод след обезглавяването на Йоана.
към текста >>

Той е чувствал неговото духовно присъствие.
Така че Йоан действаше всред еврейския народ и след като беше убит, за да подготви почвата за Христа. И в Евангелието на Марка първа глава, 14 стих се казва: "Скоро след хвърлянето на Йоана в тъмницата, Исус дойде в Галилея и проповядваше там учението за Царството Небесно. Следователно,в атмосферата, която Йоан беше създал със своята проповед навлезе да действа Христос. И по-нататък е забележително състоянието на Ирод след обезглавяването на Йоана. Като чува за чудесата на Исус, той казва, че и Йоан, когото той убил, е възкръснал от мъртвите. Той е чувствал неговото духовно присъствие. И хората чувстваха и мислеха, че чудотворната сила, чрез която Христос действа, иде от Илия или от някой от пророците. След това Евангелието на Марко ни показва, че Христос дойде именно в местността, където Йоан действаше, преди да бъде убит. Също така забележително е, че Христос идва между онези, които бяха последователи и ученици на Йоан Кръстител. Това е показано много ясно в следните думи: "И като излезе, видя много народ и му дожаля за тях, изпита милост към тях, защото бяха като овце, които бяха изгубили своя пастир и започна да ги поучава много неща". Тук ясно се намеква за учениците и последователите на Йоан, които останали без учител след неговото убиване.
към текста >>

С моята уста аз съобщих, че Царството Небесно, Царството на Господа е близо и че хората трябва да променят своя дух, да променят своя начин на мислене.
Също така забележително е, че Христос идва между онези, които бяха последователи и ученици на Йоан Кръстител. Това е показано много ясно в следните думи: "И като излезе, видя много народ и му дожаля за тях, изпита милост към тях, защото бяха като овце, които бяха изгубили своя пастир и започна да ги поучава много неща". Тук ясно се намеква за учениците и последователите на Йоан, които останали без учител след неговото убиване. И след това се извършва всред тях чудото на нахранването на петте хиляди, където имаме умножаване на хляба, както направи това Илия с вдовицата в Сарепта. Йоан Кръстител казва приблизително следното за себе си: Аз съм, който подготвих пътя на Този, Който е по-велик от мене. С моята уста аз съобщих, че Царството Небесно, Царството на Господа е близо и че хората трябва да променят своя дух, да променят своя начин на мислене. Аз съм дошъл между хората и бих могъл да им кажа, че един специален импулс навлиза в човечеството. Както слънцето напролет възхожда, за да съобщи, че обновлението в Природата започва, така и аз съм се явил, за да възвестя това, което се въздига в човечеството, човешкото Аз. Йоан Кръстител е чувствал възхода на Исус от Назарет като свой собствен възход, като този на слънцето, което възхожда. Той казва: Отсега нататък аз ще се смалявам, както слънцето се намалява от деня на свети Йоана, което е около времето на лятното слънцестоене, но Той, Духовното Слънце ще се увеличава и то заблестява, и разпръсква духовната тъмнина. От друга страна има известна аналогия между проповедта на Йоан Кръстител и проповедта на Буда.
към текста >>

Той казва: Отсега нататък аз ще се смалявам, както слънцето се намалява от деня на свети Йоана, което е около времето на лятното слънцестоене, но Той, Духовното Слънце ще се увеличава и то заблестява, и разпръсква духовната тъмнина.
Йоан Кръстител казва приблизително следното за себе си: Аз съм, който подготвих пътя на Този, Който е по-велик от мене. С моята уста аз съобщих, че Царството Небесно, Царството на Господа е близо и че хората трябва да променят своя дух, да променят своя начин на мислене. Аз съм дошъл между хората и бих могъл да им кажа, че един специален импулс навлиза в човечеството. Както слънцето напролет възхожда, за да съобщи, че обновлението в Природата започва, така и аз съм се явил, за да възвестя това, което се въздига в човечеството, човешкото Аз. Йоан Кръстител е чувствал възхода на Исус от Назарет като свой собствен възход, като този на слънцето, което възхожда. Той казва: Отсега нататък аз ще се смалявам, както слънцето се намалява от деня на свети Йоана, което е около времето на лятното слънцестоене, но Той, Духовното Слънце ще се увеличава и то заблестява, и разпръсква духовната тъмнина. От друга страна има известна аналогия между проповедта на Йоан Кръстител и проповедта на Буда. И проповедта на Йоан Кръстител е един вид възкресение отново на проповедта на Буда. Буда в своите проповеди говори за страданията в живота и за освобождаването от тях чрез така наречения осмочленен път, който душата трябва да измине. Той казваше на народа: Досега сте имали учението на брамините, които приписват своя произход на самия Брама. Те казваха за себе си, че произхождат от Брама.
към текста >>

Йоан Кръстител говори в същия дух.
Той е достоен за Великата Мъдрост на света чрез това, което е направил от себе си като индивидуален човек. Чрез това Буда възбудил гнева на брамините, като говорил за възможността на индивидуалните качества, като казвал: Истина ви казвам, някой може да нарича себе си колкото иска брамин, това няма да го спаси, това няма никакво значение, но значение има, когато вие направите от себе си един пречистен човек чрез своите лични усилия. Такъв е бил смисълът на много от проповедите на Буда. И после той обикновено продължавал това учение, като казвал, че когато човек премине през страданието, той може да почувства и разбере страданието на другите. Тогава може да утешава и помага, като вземе участие в съдбата на другите, защото чувства страданието и мъката на хората като свои и се стреми да им помогне. Йоан Кръстител говори в същия дух. Той казва: Само така ли вярвате вие да донесете добри плодове на покаяние, като казвате: Имаме за Отца Авраама. Не казвайте, че имате за Отца Авраама, но бъдете истински човеци, като изпълнявате своите длъжности на мястото, където стоите в света. Наистина ви казвам, Бог може да създаде от тези камъни деца на Авраама. По-нататък той казва: Който има две дрехи, да даде и на другите, които нямат. Те дойдоха при него и го попитаха: Учителю, що трябва да правим?
към текста >>

Там, където великият Ману (Мелхиседек) ръководи и направлява духовните процеси в развитието на човечеството, оттам теченията се насочват където те трябва да действат.
Между многото изказвания за Йоан Кръстител, Щайнер казва и следното: Йоан Кръстител се явява като предтеча на Христа. Той има да възвести предварително за това, което трябва да дойде в Исуса. Йоан Кръстител бил роден от стари родители, роден така, че от самото начало неговото астрално тяло е чисто и пречистено от всички сили, които увличат човека надолу, защото у старите родители при зачатието не действат вече страстите и желанията. И тук имаме една дълбока Мъдрост, която ни е показана в Евангелието на Лука. За една такава индивидуалност като Йоан Кръстител, е поела грижата великата ложа Майка на човечеството. Там, където великият Ману (Мелхиседек) ръководи и направлява духовните процеси в развитието на човечеството, оттам теченията се насочват където те трябва да действат. Един такъв дух, какъвто е духът на Йоан Кръстител, се въплъщава под непосредственото ръководство на великата ложа Майка на човечеството, от централното място на земния духовен живот. Духът на Йоан произхожда от същото място, откъдето идва и душевната същност на детето Исус, за което Евангелието на Лука ни говори. Само че на Исус са предадени онези качества, които още не са проникнати от егоистично станалия аз, т. е. една млада душа е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият Адам. Странно ще ви се види, че тук от Великата ложа Майка се изпраща на определено място веднъж една душа, която не е имала още един същински развит аз.
към текста >>

Един такъв дух, какъвто е духът на Йоан Кръстител, се въплъщава под непосредственото ръководство на великата ложа Майка на човечеството, от централното място на земния духовен живот.
Той има да възвести предварително за това, което трябва да дойде в Исуса. Йоан Кръстител бил роден от стари родители, роден така, че от самото начало неговото астрално тяло е чисто и пречистено от всички сили, които увличат човека надолу, защото у старите родители при зачатието не действат вече страстите и желанията. И тук имаме една дълбока Мъдрост, която ни е показана в Евангелието на Лука. За една такава индивидуалност като Йоан Кръстител, е поела грижата великата ложа Майка на човечеството. Там, където великият Ману (Мелхиседек) ръководи и направлява духовните процеси в развитието на човечеството, оттам теченията се насочват където те трябва да действат. Един такъв дух, какъвто е духът на Йоан Кръстител, се въплъщава под непосредственото ръководство на великата ложа Майка на човечеството, от централното място на земния духовен живот. Духът на Йоан произхожда от същото място, откъдето идва и душевната същност на детето Исус, за което Евангелието на Лука ни говори. Само че на Исус са предадени онези качества, които още не са проникнати от егоистично станалия аз, т. е. една млада душа е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият Адам. Странно ще ви се види, че тук от Великата ложа Майка се изпраща на определено място веднъж една душа, която не е имала още един същински развит аз. Защото същият аз, който всъщност бе задържан и не се всели в Исус от Евангелието на Лука, същият този аз бе превъплътен в тялото на Йоан Кръстител.
към текста >>

Духът на Йоан произхожда от същото място, откъдето идва и душевната същност на детето Исус, за което Евангелието на Лука ни говори.
Йоан Кръстител бил роден от стари родители, роден така, че от самото начало неговото астрално тяло е чисто и пречистено от всички сили, които увличат човека надолу, защото у старите родители при зачатието не действат вече страстите и желанията. И тук имаме една дълбока Мъдрост, която ни е показана в Евангелието на Лука. За една такава индивидуалност като Йоан Кръстител, е поела грижата великата ложа Майка на човечеството. Там, където великият Ману (Мелхиседек) ръководи и направлява духовните процеси в развитието на човечеството, оттам теченията се насочват където те трябва да действат. Един такъв дух, какъвто е духът на Йоан Кръстител, се въплъщава под непосредственото ръководство на великата ложа Майка на човечеството, от централното място на земния духовен живот. Духът на Йоан произхожда от същото място, откъдето идва и душевната същност на детето Исус, за което Евангелието на Лука ни говори. Само че на Исус са предадени онези качества, които още не са проникнати от егоистично станалия аз, т. е. една млада душа е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият Адам. Странно ще ви се види, че тук от Великата ложа Майка се изпраща на определено място веднъж една душа, която не е имала още един същински развит аз. Защото същият аз, който всъщност бе задържан и не се всели в Исус от Евангелието на Лука, същият този аз бе превъплътен в тялото на Йоан Кръстител. И двете същности: това, което живееше като душевна същност в Исус от Назарет, и това, което живееше като аз в Йоан Кръстител, се намират от самото начало в едно вътрешно отношение.
към текста >>

Всичко преходно е символ на някаква духовна реалност, която се проявява в света.
И двете същности: това, което живееше като душевна същност в Исус от Назарет, и това, което живееше като аз в Йоан Кръстител, се намират от самото начало в едно вътрешно отношение. В Евангелието на Лука Христос като говори за Йоан казва, че той е призван да предаде на хората в най-чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, което се строеше чисто и благородно в старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и най-благородна форма това, което принадлежи на старите времена. След това Христос казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Той трябваше още веднъж да постави пред човеците това, което старото учение и старото душевно съдържание можеха да донесат на хората и по такъв начин да ги подготвят за възприемане на Новото, носено от Христа". Всичко преходно е символ на някаква духовна реалност, която се проявява в света. И ако си представим сцената, където Йоан Кръстител кръщава Исус от Назарет в реката Йордан, то в лицето на тези два образа пред нас изпъкват две велики духовни течения от миналото. Йоан Кръстител е представител на есейското течение, което имаше за задача да поддържа пътя за Христа. А Исус от Назарет е представител на течението на Заратустра, който беше въплътен в Исус от Назарет. В този момент тези две течения се съединяват на земята, за да образуват съда, който ще приеме Небесното съдържание - Христовото Същество. Йоан Кръстител, както го описва Евангелието, е облечен в дреха от козина, което показва, че той е назареец, есеец.
към текста >>

И ако си представим сцената, където Йоан Кръстител кръщава Исус от Назарет в реката Йордан, то в лицето на тези два образа пред нас изпъкват две велики духовни течения от миналото. Йоан
В Евангелието на Лука Христос като говори за Йоан казва, че той е призван да предаде на хората в най-чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, което се строеше чисто и благородно в старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и най-благородна форма това, което принадлежи на старите времена. След това Христос казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Той трябваше още веднъж да постави пред човеците това, което старото учение и старото душевно съдържание можеха да донесат на хората и по такъв начин да ги подготвят за възприемане на Новото, носено от Христа". Всичко преходно е символ на някаква духовна реалност, която се проявява в света. И ако си представим сцената, където Йоан Кръстител кръщава Исус от Назарет в реката Йордан, то в лицето на тези два образа пред нас изпъкват две велики духовни течения от миналото. Йоан Кръстител е представител на есейското течение, което имаше за задача да поддържа пътя за Христа. А Исус от Назарет е представител на течението на Заратустра, който беше въплътен в Исус от Назарет. В този момент тези две течения се съединяват на земята, за да образуват съда, който ще приеме Небесното съдържание - Христовото Същество. Йоан Кръстител, както го описва Евангелието, е облечен в дреха от козина, което показва, че той е назареец, есеец. Това, което говори на хората, е Мъдростта на есейството.
към текста >>

В този момент тези две течения се съединяват на земята, за да образуват съда, който ще приеме Небесното съдържание - Христовото Същество.
Той трябваше още веднъж да постави пред човеците това, което старото учение и старото душевно съдържание можеха да донесат на хората и по такъв начин да ги подготвят за възприемане на Новото, носено от Христа". Всичко преходно е символ на някаква духовна реалност, която се проявява в света. И ако си представим сцената, където Йоан Кръстител кръщава Исус от Назарет в реката Йордан, то в лицето на тези два образа пред нас изпъкват две велики духовни течения от миналото. Йоан Кръстител е представител на есейското течение, което имаше за задача да поддържа пътя за Христа. А Исус от Назарет е представител на течението на Заратустра, който беше въплътен в Исус от Назарет. В този момент тези две течения се съединяват на земята, за да образуват съда, който ще приеме Небесното съдържание - Христовото Същество. Йоан Кръстител, както го описва Евангелието, е облечен в дреха от козина, което показва, че той е назареец, есеец. Това, което говори на хората, е Мъдростта на есейството. Обаче това е Мъдростта на онова есейство, което съзнава, че неговата мисия е завършена и че трябва да приготви пътя и да стори място на един по-велик. В него говори истинското есейство. Той казва: След мене иде един, Кой-то е по-голям от мене.
към текста >>

Есейството трябваше да преведе човечеството по правилен начин през 43 степени от Адам надолу, от духовния до земния свят.
Това, което говори на хората, е Мъдростта на есейството. Обаче това е Мъдростта на онова есейство, което съзнава, че неговата мисия е завършена и че трябва да приготви пътя и да стори място на един по-велик. В него говори истинското есейство. Той казва: След мене иде един, Кой-то е по-голям от мене. Той трябва да расте, а аз да се смалявам. Есейството трябваше да преведе човечеството по правилен начин през 43 степени от Адам надолу, от духовния до земния свят. Това бе изпълнено. Сега трябва отново да се възлезе нагоре. И той казва: Изменете вашите разбирания. Образът на Йоан Кръстител е твърде различно обрисуван в трите първи Евангелия. Най-кратко описание дава Марко, после следва Матей, след това Лука.
към текста >>

Докато човечеството беше още обхванато в процеса на слизането, следователно не беше още стигнало до земята, то беше потопено в един общ духовен елемент.
Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода. Сентенциите, с които Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са сентенции на просветител, чрез които човек е насочен към един личен стремеж нагоре. Матей описва Йоан като проповедник в пустинята. Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов към уединението на душата. Човечеството е стигнало до земята, която е пустинята, която е мястото на уединения, самотен аз, отделил се от Цялото и живее само за себе си. Докато човечеството беше още обхванато в процеса на слизането, следователно не беше още стигнало до земята, то беше потопено в един общ духовен елемент. Едва на земята започва развитието на аза. Това развитие на аза е изкупено с цената на старото единение с Духа. Неговият първи стадий е "пустинята", уединението. Йоан е Вестител на развитието на аза, на пълното със страдание усамотяване на аза. Човечеството е изминало 42 поколения.
към текста >>

Това развитие на аза е изкупено с цената на старото единение с Духа.
Матей описва Йоан като проповедник в пустинята. Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов към уединението на душата. Човечеството е стигнало до земята, която е пустинята, която е мястото на уединения, самотен аз, отделил се от Цялото и живее само за себе си. Докато човечеството беше още обхванато в процеса на слизането, следователно не беше още стигнало до земята, то беше потопено в един общ духовен елемент. Едва на земята започва развитието на аза. Това развитие на аза е изкупено с цената на старото единение с Духа. Неговият първи стадий е "пустинята", уединението. Йоан е Вестител на развитието на аза, на пълното със страдание усамотяване на аза. Човечеството е изминало 42 поколения. Сега то действително може да намери Отца Авраама чрез възлизане по стълбата на пречистване с 42 стъпала. Но какво помага това?
към текста >>

В 6-та глава от книгата на Исайя се описва как Исайя направо получава духовно поръчение да отсече мировото Дърво чрез своята проповед.
От него ще израсте някога Новото Космично Съзнание, новото звездно Дърво. Отсичането на звездното Дърво е една мирова необходимост. То е тъждествено със слизането на човечеството на земята, без което е невъзможно никаква свобода. Пророците, последен от които е Йоан Кръстител, размахват със своите слова секирата срещу мировото Дърво. Старото Космично Съзнание трябва да отстъпи на ограниченото земно мислително съзнание. В 6-та глава от книгата на Исайя се описва как Исайя направо получава духовно поръчение да отсече мировото Дърво чрез своята проповед. "Затъпи сърцето на този народ и втвърди ушите му, и заслепи очите му, за да не вижда с очите си и да не чува с ушите си, нито да разбира със сърцето си, докато запустеят градовете и останат без жители и домовете без люде. Но както дъбът или липата, от които при отсичането остава още един пън, този пън ще бъде едно свято семе". Ако погледнем към микрокосмоса, към отделния човек, можем да кажем: Дървото, на което е сложена секирата, е Дървото на кръвоносната система. Докато живееше в Космичното Съзнание, в кръвта на човека е звучала космичната Хармония на звездите. След това Дървото беше отсечено.
към текста >>

Обаче от сърцето някога ще израсте новото сърце, когато то отново ще стане от плът вместо камък, човешко вместо животинско, когато във физическото сърце се пробуди етерното сърце като сетивен орган за възприятие на Духовния свят.
Ако погледнем към микрокосмоса, към отделния човек, можем да кажем: Дървото, на което е сложена секирата, е Дървото на кръвоносната система. Докато живееше в Космичното Съзнание, в кръвта на човека е звучала космичната Хармония на звездите. След това Дървото беше отсечено. Пънът - това е сърцето, което сега става твърдо като камък, затъпено ("затъпи сърцето на човеците") - Исайя, 6 глава. Или животинско, вместо човешко ("човешкото сърце трябва да бъде отнето от пъна и да му се даде животинско сърце") - Данаил, 6 глава, 13 стих. Обаче от сърцето някога ще израсте новото сърце, когато то отново ще стане от плът вместо камък, човешко вместо животинско, когато във физическото сърце се пробуди етерното сърце като сетивен орган за възприятие на Духовния свят. Между макрокосмичния и микрокосмичния аспект на мировото Дърво стои един трети аспект - един исторически, човечествен аспект. Тук можем да кажем: Дървото, което бива отсечено, е родословното Дърво. Тук ние стигаме, именно, много близо до смисъла на Евангелието на Ма-тей. Думите за дърветата, на корена на които е сложена секирата, следват непосредствено след думите за Авраам, камъните и синовете. Думите за дърветата се отнасят за размножението на рода.
към текста >>

Времето, когато кръвното родство, редуването на поколенията и физическата наследственост бяха съсъд и оръдие на Духа, е изтекло.
Думите за дърветата се отнасят за размножението на рода. Тук виждаме, че те изразяват Мъдростта на есеите. Дървото, на което е сложена секирата, е родословното Дърво, което е съставено от 42 члена. Дървото се отсича, когато от върховата област на Небето то е израснало надолу до земята. Мисията на народа е изпълнена. Времето, когато кръвното родство, редуването на поколенията и физическата наследственост бяха съсъд и оръдие на Духа, е изтекло. В каменистата почва остава пън с корените, от който трябва да израсте новият клон. "И клонка ще израстне от пъна корен есеев, ветва от корена есеев, която ще носи много плодове". (Исайя, игл. 1 стих) Коренът есеев на това Дърво е това, което е сърцето за Дървото на кръвоносната система и мисленето за звездното Дърво. Това показва раждането на Новото човечество.
към текста >>

В това отношение ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем.
Двете родословни книги - на Матея и на Лука - разгледани като цяло, се различават помежду си не само чрез тяхната противоположна посока, в която са изброени имената. Те се различават, и то е от най-голямо значение, също и чрез различните места, на които се намират в Евангелието. Родословната книга в Евангелието на Матей се намира в самото начало, непосредствено преди раждането на момчето Исус. В Евангелието на Лука родословната книга не стои в началото, не стои също в някакво отношение с разказа за раждането на Исус, а следва в средата на трета глава, непосредствено след кръщението на Исус в Йордан. И това не е случайно, с него е казано много нещо. В това отношение ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем. Във Витлеем става раждането на физическото тяло на Исус. На Йордан става духовното раждане на Христа. Духът на Исус се въплъщава в детето, което Мария ражда. Христовото същество се въплъщава в телесно-душевната част на Исус от Назарет, когато на 30-та година след своето раждане той бе кръстен от Йоан в Йордан. Чрез това обяснение изпъква ясно различието между родословните дървета на Матей и на Лука.
към текста >>

На Йордан става духовното раждане на Христа.
Родословната книга в Евангелието на Матей се намира в самото начало, непосредствено преди раждането на момчето Исус. В Евангелието на Лука родословната книга не стои в началото, не стои също в някакво отношение с разказа за раждането на Исус, а следва в средата на трета глава, непосредствено след кръщението на Исус в Йордан. И това не е случайно, с него е казано много нещо. В това отношение ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем. Във Витлеем става раждането на физическото тяло на Исус. На Йордан става духовното раждане на Христа. Духът на Исус се въплъщава в детето, което Мария ражда. Христовото същество се въплъщава в телесно-душевната част на Исус от Назарет, когато на 30-та година след своето раждане той бе кръстен от Йоан в Йордан. Чрез това обяснение изпъква ясно различието между родословните дървета на Матей и на Лука. Родословното дърво на първото Евангелие, водено от Небето надолу на земята, предхожда физическото раждане на Исус. То завършва с физическото раждане на Исус и стига напълно до земята.
към текста >>

Духът на Исус се въплъщава в детето, което Мария ражда.
В Евангелието на Лука родословната книга не стои в началото, не стои също в някакво отношение с разказа за раждането на Исус, а следва в средата на трета глава, непосредствено след кръщението на Исус в Йордан. И това не е случайно, с него е казано много нещо. В това отношение ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем. Във Витлеем става раждането на физическото тяло на Исус. На Йордан става духовното раждане на Христа. Духът на Исус се въплъщава в детето, което Мария ражда. Христовото същество се въплъщава в телесно-душевната част на Исус от Назарет, когато на 30-та година след своето раждане той бе кръстен от Йоан в Йордан. Чрез това обяснение изпъква ясно различието между родословните дървета на Матей и на Лука. Родословното дърво на първото Евангелие, водено от Небето надолу на земята, предхожда физическото раждане на Исус. То завършва с физическото раждане на Исус и стига напълно до земята. Родословното дърво на Лука следва духовното раждане на Христа.
към текста >>

Христовото същество се въплъщава в телесно-душевната част на Исус от Назарет, когато на 30-та година след своето раждане той бе кръстен от Йоан в Йордан.
И това не е случайно, с него е казано много нещо. В това отношение ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем. Във Витлеем става раждането на физическото тяло на Исус. На Йордан става духовното раждане на Христа. Духът на Исус се въплъщава в детето, което Мария ражда. Христовото същество се въплъщава в телесно-душевната част на Исус от Назарет, когато на 30-та година след своето раждане той бе кръстен от Йоан в Йордан. Чрез това обяснение изпъква ясно различието между родословните дървета на Матей и на Лука. Родословното дърво на първото Евангелие, водено от Небето надолу на земята, предхожда физическото раждане на Исус. То завършва с физическото раждане на Исус и стига напълно до земята. Родословното дърво на Лука следва духовното раждане на Христа. То води отново от земята нагоре към Небето.
към текста >>

Родословното дърво на Лука следва духовното раждане на Христа.
Духът на Исус се въплъщава в детето, което Мария ражда. Христовото същество се въплъщава в телесно-душевната част на Исус от Назарет, когато на 30-та година след своето раждане той бе кръстен от Йоан в Йордан. Чрез това обяснение изпъква ясно различието между родословните дървета на Матей и на Лука. Родословното дърво на първото Евангелие, водено от Небето надолу на земята, предхожда физическото раждане на Исус. То завършва с физическото раждане на Исус и стига напълно до земята. Родословното дърво на Лука следва духовното раждане на Христа. То води отново от земята нагоре към Небето. Възлизането отново е възможно чрез това, че Христос слезе в пъна на корена есеев, като направи да израстне вейката на Новото мирово Дърво. Родословното дърво на Матей е отсечено. То е Дървото на Отец, Дървото на познанието. Родословното дърво на Лука е новото Дърво на Живота, Дървото на школуването, Дървото на Сина.
към текста >>

Той дава на човеците първите наставления за посаждането и отглеждането на Новото мирово Дърво, като дава на народа, на митарите и на войниците максими за стремеж към Духовното.
То е Дървото на Отец, Дървото на познанието. Родословното дърво на Лука е новото Дърво на Живота, Дървото на школуването, Дървото на Сина. Ето защо в Евангелието на Матей Йоан Кръстител е човекът, който възвестява края на стария свят. В Евангелието на Лука Йоан Кръстител стои като посветител между човеците. Неговите думи не са вече само удари на секирата срещу Дървото. Той дава на човеците първите наставления за посаждането и отглеждането на Новото мирово Дърво, като дава на народа, на митарите и на войниците максими за стремеж към Духовното. Дървото на Матей пада, а Дървото на Лука се издига нагоре, след като се яви Христос. Йоан Кръстител беше човек и все пак нещо повече от човек. Той е най-големият от всички онези, които са родени от Посвещението, но и най-малкият в Царството Небесно е по-голям от него. Той е по-велик от всички хора, но по-малък от Ангелите. Той стои между човека и Ангела.
към текста >>

Неговото духово Същество надминава толкова много всички човеци, че самото Евангелие употребява за него думите на пророк Малахия: "Ето, изпращам Вестителя Си пред Тебе, който да приготви пътя Ти".
Дървото на Матей пада, а Дървото на Лука се издига нагоре, след като се яви Христос. Йоан Кръстител беше човек и все пак нещо повече от човек. Той е най-големият от всички онези, които са родени от Посвещението, но и най-малкият в Царството Небесно е по-голям от него. Той е по-велик от всички хора, но по-малък от Ангелите. Той стои между човека и Ангела. Неговото духово Същество надминава толкова много всички човеци, че самото Евангелие употребява за него думите на пророк Малахия: "Ето, изпращам Вестителя Си пред Тебе, който да приготви пътя Ти". Така, че в едно човешко тяло е въплътено едно Същество, близко до Ангелите, което излиза далеч зад границите на тясното човешко тяло. И затова в църковните олтари на източните църкви Йоан Кръстител винаги е изобразяван като Същество с крила. Това, което живее в тялото, не е целия Йоан. Тези крила принадлежат на неговото Същество. Това възвишено Същество, подобно на Ангел, беше действало вече всред израилския народ като пророк Илия и за него се споменава на много места, като се нарича Ангел на Господа.
към текста >>

69. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Който притежава това съзнание, той не само разбира предложеното му Учение под формата на мисъл, но чрез това той добива повече и бавно израства в изобилието на едно ново духовно изживяване.
Затова Тайната за Царството им се дава под формата на мисли, под формата на знание. Но ако това знание се даде на народа, който е в едно полусънно състояние, то ще му навреди, защото ще му отнеме и това, което има. Народът живее с известни схващания и разбирания, които благодарение на степента на развитието, на което се намират, ги задоволява, ги хранят. Ако им се разкрият ясно Тайните на Царството Небесно, те ще се намерят в едно противоречие със своите стари разбирания и ще изгубят и това, което имат, без да придобият Новото, защото още не са готови. Това е, защото в тях не е пробудено предметното съзнание на мисълта, самосъзнанието. Който притежава това съзнание, той не само разбира предложеното му Учение под формата на мисъл, но чрез това той добива повече и бавно израства в изобилието на едно ново духовно изживяване. Обаче, които живеят в областта на груповото чувство, то когато им се разкрие открито Учението за Царството, те стават по-бедни, защото им се отнема и това, което имат. Това значат думите: Които имат, ще им се даде още, за да имат преизобилно, а които нямат, ще им се отнеме и това, което имат. Тези, които имат развито самосъзнание и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще се увеличи. А тези, които нямат пробудено самосъзнание и не са свикнали да мислят, нямат Светлина в съзнанието, като им се разкрие това Учение, то ще им отнеме и това, което имат и ще обеднеят още повече. Образите, в които се излагат притчите, са храна за чувството, което е състоянието, в което живее народът.
към текста >>

В този смисъл планината е символ на Духовния свят, на едно издигане на съзнанието във Висшите светове, а къщата е символ на физическия свят.
Ако направим тези шест сцени като таблица ще видим, че три пъти имаме среща с четиримата ученици и три пъти с тримата. И тези неща не са случайни. Също не е без значение и това, къде стават тези събития. Две от тях стават в къщи, две на планината, където Христос дава известно Откровение на учениците. Къщата и планината, освен че са реално съществуващи, са същевременно и символи. В този смисъл планината е символ на Духовния свят, на едно издигане на съзнанието във Висшите светове, а къщата е символ на физическия свят. И както е показано в Евангелието от къщата се отива към планината. Така че, имаме три кръга от ученици, на които Христос говори. Най-голям е кръгът на народа, вторият е кръгът на 12-те и третият е кръгът на тримата или четиримата ученици, които са свързани по особен начин с отиването от къщи на планината. В тези три кръга Христос предава Учението по три различни начина, които отговарят на трите метода, на трите начина на предаване на окултното знание, на трите степени на окултното познаване. Първият начин е така нареченият образен начин, когато Духовният свят се разкрива в образи.
към текста >>

Първият начин е така нареченият образен начин, когато Духовният свят се разкрива в образи.
В този смисъл планината е символ на Духовния свят, на едно издигане на съзнанието във Висшите светове, а къщата е символ на физическия свят. И както е показано в Евангелието от къщата се отива към планината. Така че, имаме три кръга от ученици, на които Христос говори. Най-голям е кръгът на народа, вторият е кръгът на 12-те и третият е кръгът на тримата или четиримата ученици, които са свързани по особен начин с отиването от къщи на планината. В тези три кръга Христос предава Учението по три различни начина, които отговарят на трите метода, на трите начина на предаване на окултното знание, на трите степени на окултното познаване. Първият начин е така нареченият образен начин, когато Духовният свят се разкрива в образи. При втория начин учението, знанието се разкрива чрез Словото, при който ученикът слуша Учителя да говори за Тайните на Битието. При третата степен ученикът влиза във вътрешна връзка със самата Същност на нещата и Тя му се разкрива. При тази степен ние навлизаме, така да се каже, в най-вътрешното помещение на Храма на Мистериите, Светая Светих, където Христос сам се изявява в Своята Същност на учениците. В тези три степени на висшето познание ние виждаме едно точно разграничение на екзотеричната и езотеричната дейност на Христа. Народът е вън, най-външният кръг, където Учението Му се разкрива в образи, които се явяват като семена, които са посадени в тяхното подсъзнание и които като поникнат, ще предизвикат силите, които ще разчупят кората, която обгръща тяхното съзнание и ги привежда в спящо състояние.
към текста >>

А учениците са вътре в Светилището на Словото, където се поддържа съзнанието за Духа, където съзнанието на учениците е пробудено и те имат отворени уши и очи, чуват Словото, разбират го и го прилагат.
При третата степен ученикът влиза във вътрешна връзка със самата Същност на нещата и Тя му се разкрива. При тази степен ние навлизаме, така да се каже, в най-вътрешното помещение на Храма на Мистериите, Светая Светих, където Христос сам се изявява в Своята Същност на учениците. В тези три степени на висшето познание ние виждаме едно точно разграничение на екзотеричната и езотеричната дейност на Христа. Народът е вън, най-външният кръг, където Учението Му се разкрива в образи, които се явяват като семена, които са посадени в тяхното подсъзнание и които като поникнат, ще предизвикат силите, които ще разчупят кората, която обгръща тяхното съзнание и ги привежда в спящо състояние. Защото тези образи са живи и са свързани с мощните сили на Христа, които работят върху човешката душа. А учениците са вътре в Светилището на Словото, където се поддържа съзнанието за Духа, където съзнанието на учениците е пробудено и те имат отворени уши и очи, чуват Словото, разбират го и го прилагат. Тримата и четиримата ученици са още по- навътре - в Светая Светих на Храма, където човек вече се оформя като носител и проводник на Божествения Дух. Те по вътрешен път получават вече Откровението за истинската Христова Същност. Естествено, че не е случайно и кръгът на тримата и четиримата. И тук има някакво различие в техните възможности за вътрешно разбиране на Учението. В древността, в езотеричните среди, при писането на числата не се е гледало на тях само като количествени величини, но и като качество.
към текста >>

Тримата и четиримата ученици са още по- навътре - в Светая Светих на Храма, където човек вече се оформя като носител и проводник на Божествения Дух.
При тази степен ние навлизаме, така да се каже, в най-вътрешното помещение на Храма на Мистериите, Светая Светих, където Христос сам се изявява в Своята Същност на учениците. В тези три степени на висшето познание ние виждаме едно точно разграничение на екзотеричната и езотеричната дейност на Христа. Народът е вън, най-външният кръг, където Учението Му се разкрива в образи, които се явяват като семена, които са посадени в тяхното подсъзнание и които като поникнат, ще предизвикат силите, които ще разчупят кората, която обгръща тяхното съзнание и ги привежда в спящо състояние. Защото тези образи са живи и са свързани с мощните сили на Христа, които работят върху човешката душа. А учениците са вътре в Светилището на Словото, където се поддържа съзнанието за Духа, където съзнанието на учениците е пробудено и те имат отворени уши и очи, чуват Словото, разбират го и го прилагат. Тримата и четиримата ученици са още по- навътре - в Светая Светих на Храма, където човек вече се оформя като носител и проводник на Божествения Дух. Те по вътрешен път получават вече Откровението за истинската Христова Същност. Естествено, че не е случайно и кръгът на тримата и четиримата. И тук има някакво различие в техните възможности за вътрешно разбиране на Учението. В древността, в езотеричните среди, при писането на числата не се е гледало на тях само като количествени величини, но и като качество. Същото се отнася и за геометрическите фигури, с които изразяваме числата.
към текста >>

Те по вътрешен път получават вече Откровението за истинската Христова Същност.
В тези три степени на висшето познание ние виждаме едно точно разграничение на екзотеричната и езотеричната дейност на Христа. Народът е вън, най-външният кръг, където Учението Му се разкрива в образи, които се явяват като семена, които са посадени в тяхното подсъзнание и които като поникнат, ще предизвикат силите, които ще разчупят кората, която обгръща тяхното съзнание и ги привежда в спящо състояние. Защото тези образи са живи и са свързани с мощните сили на Христа, които работят върху човешката душа. А учениците са вътре в Светилището на Словото, където се поддържа съзнанието за Духа, където съзнанието на учениците е пробудено и те имат отворени уши и очи, чуват Словото, разбират го и го прилагат. Тримата и четиримата ученици са още по- навътре - в Светая Светих на Храма, където човек вече се оформя като носител и проводник на Божествения Дух. Те по вътрешен път получават вече Откровението за истинската Христова Същност. Естествено, че не е случайно и кръгът на тримата и четиримата. И тук има някакво различие в техните възможности за вътрешно разбиране на Учението. В древността, в езотеричните среди, при писането на числата не се е гледало на тях само като количествени величини, но и като качество. Същото се отнася и за геометрическите фигури, с които изразяваме числата. Така четирите се изразява като квадрат или правоъгълник, което е символ на основата, върху която се гради къщата.
към текста >>

Втората ни показва състоянието на душата при сливането й с Духа, когато става пълно преобразяване.
В средата на тримата Христос действа по един начин, а в средата на четиримата той действа по друг начин. Пред тримата той се разкрива като вътрешна Същност на човешкото същество, а пред четиримата се разкрива като космична Същност, която действа на човека отвън, от космоса. Това са двете страни на едно и също явление, на един и същ процес. Кръгът на тримата се явява при възкресението на дъщерята на Яир, при Преображението и в Гетсимания. Първата сцена е символ на пробуждането, на възкресението на човешката душа. Втората ни показва състоянието на душата при сливането й с Духа, когато става пълно преобразяване. Третата степен ни показва състоянието на душата, когато трябва да пожертва всичко, каквото е придобила за благото и повдигането на своите по-малки братя. Кръгът на четиримата се явява при призоваването на учениците, при изцелението на Петровата тъща и при Словото, с което Христос им разкрива свършека на стария свят и началото на новия. При призоваването Христос е вече слязъл от космоса в едно човешко тяло и извършва първото действие на физическия свят - призовава четиримата - символ на четирите природни стихии и ги поставя в служба на работата, която иде да извърши. При изцелението на тъщата на Петър четиримата присъстват на едно събитие от историческо значение, което се извършва също във външния свят. За тъщата на Петър се казва, че страдала от огница.
към текста >>

Известно е, че в духовните и специално в окултните Братства понятията брат, баща, отец се употребяват не за да означат кръвно родство, а духовно отношение.
Кръгът на четиримата се явява при призоваването на учениците, при изцелението на Петровата тъща и при Словото, с което Христос им разкрива свършека на стария свят и началото на новия. При призоваването Христос е вече слязъл от космоса в едно човешко тяло и извършва първото действие на физическия свят - призовава четиримата - символ на четирите природни стихии и ги поставя в служба на работата, която иде да извърши. При изцелението на тъщата на Петър четиримата присъстват на едно събитие от историческо значение, което се извършва също във външния свят. За тъщата на Петър се казва, че страдала от огница. Тук трябва да кажа, че както думата тъща, така и думата огница не трябва да се разбират в буквален смисъл. Известно е, че в духовните и специално в окултните Братства понятията брат, баща, отец се употребяват не за да означат кръвно родство, а духовно отношение. Същото се отнася и за думата тъща. Споменаването на тази дума намираме при разказа за Мойсей, когато бил при Мадианския първосвещеник Йетро, който му бил тъст, когато се оженил за една от неговите седем дъщери. Това е пак едно духовно отношение, един акт на Посвещение, при който Йетро става тъст в смисъл на духовен баща на Мойсей, който го въвежда във Висшите духовни светове. А че Христос е излекувал тъщата от огница, това ни показва един окултен исторически процес. Христос със своето слизане от Космоса на земята и с това, че призовава четиримата за свои ученици, които са свързани с четирите стихии на Природата, с което поставя под своя власт стихиите на Природата, се показва, че Христос прекъсва дейността на древните оракули, на древните друидеси, на древните сибили, които са пророчествали и вършили предсказания под влиянието на природните сили, а не по своя вътрешна духовност.
към текста >>

Това е пак едно духовно отношение, един акт на Посвещение, при който Йетро става тъст в смисъл на духовен баща на Мойсей, който го въвежда във Висшите духовни светове.
За тъщата на Петър се казва, че страдала от огница. Тук трябва да кажа, че както думата тъща, така и думата огница не трябва да се разбират в буквален смисъл. Известно е, че в духовните и специално в окултните Братства понятията брат, баща, отец се употребяват не за да означат кръвно родство, а духовно отношение. Същото се отнася и за думата тъща. Споменаването на тази дума намираме при разказа за Мойсей, когато бил при Мадианския първосвещеник Йетро, който му бил тъст, когато се оженил за една от неговите седем дъщери. Това е пак едно духовно отношение, един акт на Посвещение, при който Йетро става тъст в смисъл на духовен баща на Мойсей, който го въвежда във Висшите духовни светове. А че Христос е излекувал тъщата от огница, това ни показва един окултен исторически процес. Христос със своето слизане от Космоса на земята и с това, че призовава четиримата за свои ученици, които са свързани с четирите стихии на Природата, с което поставя под своя власт стихиите на Природата, се показва, че Христос прекъсва дейността на древните оракули, на древните друидеси, на древните сибили, които са пророчествали и вършили предсказания под влиянието на природните сили, а не по своя вътрешна духовност. Пророците се различават от сибилите по това, че те говорят от своя вътрешна духовна опитност - Духът при тях говори отвътре, а при сибилите духовете говорят отвън и привеждат своите проводници в едно състояние, подобно на треска. Такива са медиумите и всички, които говорят чужди езици. Такива са били и делфийските питии.
към текста >>

Христос със своето слизане от Космоса на земята и с това, че призовава четиримата за свои ученици, които са свързани с четирите стихии на Природата, с което поставя под своя власт стихиите на Природата, се показва, че Христос прекъсва дейността на древните оракули, на древните друидеси, на древните сибили, които са пророчествали и вършили предсказания под влиянието на природните сили, а не по своя вътрешна духовност.
Известно е, че в духовните и специално в окултните Братства понятията брат, баща, отец се употребяват не за да означат кръвно родство, а духовно отношение. Същото се отнася и за думата тъща. Споменаването на тази дума намираме при разказа за Мойсей, когато бил при Мадианския първосвещеник Йетро, който му бил тъст, когато се оженил за една от неговите седем дъщери. Това е пак едно духовно отношение, един акт на Посвещение, при който Йетро става тъст в смисъл на духовен баща на Мойсей, който го въвежда във Висшите духовни светове. А че Христос е излекувал тъщата от огница, това ни показва един окултен исторически процес. Христос със своето слизане от Космоса на земята и с това, че призовава четиримата за свои ученици, които са свързани с четирите стихии на Природата, с което поставя под своя власт стихиите на Природата, се показва, че Христос прекъсва дейността на древните оракули, на древните друидеси, на древните сибили, които са пророчествали и вършили предсказания под влиянието на природните сили, а не по своя вътрешна духовност. Пророците се различават от сибилите по това, че те говорят от своя вътрешна духовна опитност - Духът при тях говори отвътре, а при сибилите духовете говорят отвън и привеждат своите проводници в едно състояние, подобно на треска. Такива са медиумите и всички, които говорят чужди езици. Такива са били и делфийските питии. И когато се казва, че Христос излекувал тъщата на Петър, това показва, че Христос прекратил по този начин връзката с Духовния свят. Това се потвърждава и от мисълта на Учителя, където казва, че това, което Христос извършва с едного, се отразява на цялото човечество.
към текста >>

Пророците се различават от сибилите по това, че те говорят от своя вътрешна духовна опитност - Духът при тях говори отвътре, а при сибилите духовете говорят отвън и привеждат своите проводници в едно състояние, подобно на треска.
Същото се отнася и за думата тъща. Споменаването на тази дума намираме при разказа за Мойсей, когато бил при Мадианския първосвещеник Йетро, който му бил тъст, когато се оженил за една от неговите седем дъщери. Това е пак едно духовно отношение, един акт на Посвещение, при който Йетро става тъст в смисъл на духовен баща на Мойсей, който го въвежда във Висшите духовни светове. А че Христос е излекувал тъщата от огница, това ни показва един окултен исторически процес. Христос със своето слизане от Космоса на земята и с това, че призовава четиримата за свои ученици, които са свързани с четирите стихии на Природата, с което поставя под своя власт стихиите на Природата, се показва, че Христос прекъсва дейността на древните оракули, на древните друидеси, на древните сибили, които са пророчествали и вършили предсказания под влиянието на природните сили, а не по своя вътрешна духовност. Пророците се различават от сибилите по това, че те говорят от своя вътрешна духовна опитност - Духът при тях говори отвътре, а при сибилите духовете говорят отвън и привеждат своите проводници в едно състояние, подобно на треска. Такива са медиумите и всички, които говорят чужди езици. Такива са били и делфийските питии. И когато се казва, че Христос излекувал тъщата на Петър, това показва, че Христос прекратил по този начин връзката с Духовния свят. Това се потвърждава и от мисълта на Учителя, където казва, че това, което Христос извършва с едного, се отразява на цялото човечество. Петър вероятно е бил в някакъв духовен кръг, където неговата "тъща", неговата духовна ръководителка е била ръководителка на този кръжок.
към текста >>

И когато се казва, че Христос излекувал тъщата на Петър, това показва, че Христос прекратил по този начин връзката с Духовния свят.
А че Христос е излекувал тъщата от огница, това ни показва един окултен исторически процес. Христос със своето слизане от Космоса на земята и с това, че призовава четиримата за свои ученици, които са свързани с четирите стихии на Природата, с което поставя под своя власт стихиите на Природата, се показва, че Христос прекъсва дейността на древните оракули, на древните друидеси, на древните сибили, които са пророчествали и вършили предсказания под влиянието на природните сили, а не по своя вътрешна духовност. Пророците се различават от сибилите по това, че те говорят от своя вътрешна духовна опитност - Духът при тях говори отвътре, а при сибилите духовете говорят отвън и привеждат своите проводници в едно състояние, подобно на треска. Такива са медиумите и всички, които говорят чужди езици. Такива са били и делфийските питии. И когато се казва, че Христос излекувал тъщата на Петър, това показва, че Христос прекратил по този начин връзката с Духовния свят. Това се потвърждава и от мисълта на Учителя, където казва, че това, което Христос извършва с едного, се отразява на цялото човечество. Петър вероятно е бил в някакъв духовен кръг, където неговата "тъща", неговата духовна ръководителка е била ръководителка на този кръжок. И сега Христос я излекувал от тази духовна треска и я въвежда в новия път, да дойде чрез събуждането на своята вътрешна духовна природа във връзка с Духовния свят, който е проникнат от Христовата Същност. И това става пред присъствието на четиримата, които са представители на четирите природни стихии, чрез които са действали сибилите - обхванатите от огница. С този акт Христос въздейства и на четиримата ученици и специално на Петър, като укротява стихиите в него, които играят голяма роля в неговия живот, и ги насочва към развиване на вътрешните духовни сили, които като бъдат правилно развити, ще го поставят в контакт с Духовния свят и във вътрешно общение с Христа.
към текста >>

Петър вероятно е бил в някакъв духовен кръг, където неговата "тъща", неговата духовна ръководителка е била ръководителка на този кръжок.
Пророците се различават от сибилите по това, че те говорят от своя вътрешна духовна опитност - Духът при тях говори отвътре, а при сибилите духовете говорят отвън и привеждат своите проводници в едно състояние, подобно на треска. Такива са медиумите и всички, които говорят чужди езици. Такива са били и делфийските питии. И когато се казва, че Христос излекувал тъщата на Петър, това показва, че Христос прекратил по този начин връзката с Духовния свят. Това се потвърждава и от мисълта на Учителя, където казва, че това, което Христос извършва с едного, се отразява на цялото човечество. Петър вероятно е бил в някакъв духовен кръг, където неговата "тъща", неговата духовна ръководителка е била ръководителка на този кръжок. И сега Христос я излекувал от тази духовна треска и я въвежда в новия път, да дойде чрез събуждането на своята вътрешна духовна природа във връзка с Духовния свят, който е проникнат от Христовата Същност. И това става пред присъствието на четиримата, които са представители на четирите природни стихии, чрез които са действали сибилите - обхванатите от огница. С този акт Христос въздейства и на четиримата ученици и специално на Петър, като укротява стихиите в него, които играят голяма роля в неговия живот, и ги насочва към развиване на вътрешните духовни сили, които като бъдат правилно развити, ще го поставят в контакт с Духовния свят и във вътрешно общение с Христа. Казах, че тримата имаха отношение към вътрешния духовен живот на човека - мисълта, чувството и волята. Тогава можем да кажем, че Йоан е представител на мисълта, Петър е представител на чувството, а Яков е представител на волята, на делото.
към текста >>

И сега Христос я излекувал от тази духовна треска и я въвежда в новия път, да дойде чрез събуждането на своята вътрешна духовна природа във връзка с Духовния свят, който е проникнат от Христовата Същност.
Такива са медиумите и всички, които говорят чужди езици. Такива са били и делфийските питии. И когато се казва, че Христос излекувал тъщата на Петър, това показва, че Христос прекратил по този начин връзката с Духовния свят. Това се потвърждава и от мисълта на Учителя, където казва, че това, което Христос извършва с едного, се отразява на цялото човечество. Петър вероятно е бил в някакъв духовен кръг, където неговата "тъща", неговата духовна ръководителка е била ръководителка на този кръжок. И сега Христос я излекувал от тази духовна треска и я въвежда в новия път, да дойде чрез събуждането на своята вътрешна духовна природа във връзка с Духовния свят, който е проникнат от Христовата Същност. И това става пред присъствието на четиримата, които са представители на четирите природни стихии, чрез които са действали сибилите - обхванатите от огница. С този акт Христос въздейства и на четиримата ученици и специално на Петър, като укротява стихиите в него, които играят голяма роля в неговия живот, и ги насочва към развиване на вътрешните духовни сили, които като бъдат правилно развити, ще го поставят в контакт с Духовния свят и във вътрешно общение с Христа. Казах, че тримата имаха отношение към вътрешния духовен живот на човека - мисълта, чувството и волята. Тогава можем да кажем, че Йоан е представител на мисълта, Петър е представител на чувството, а Яков е представител на волята, на делото. И въздействайки върху тях, Христос въздейства върху всички човешки души, върху техните мисли, чувства и действия.
към текста >>

С този акт Христос въздейства и на четиримата ученици и специално на Петър, като укротява стихиите в него, които играят голяма роля в неговия живот, и ги насочва към развиване на вътрешните духовни сили, които като бъдат правилно развити, ще го поставят в контакт с Духовния свят и във вътрешно общение с Христа.
И когато се казва, че Христос излекувал тъщата на Петър, това показва, че Христос прекратил по този начин връзката с Духовния свят. Това се потвърждава и от мисълта на Учителя, където казва, че това, което Христос извършва с едного, се отразява на цялото човечество. Петър вероятно е бил в някакъв духовен кръг, където неговата "тъща", неговата духовна ръководителка е била ръководителка на този кръжок. И сега Христос я излекувал от тази духовна треска и я въвежда в новия път, да дойде чрез събуждането на своята вътрешна духовна природа във връзка с Духовния свят, който е проникнат от Христовата Същност. И това става пред присъствието на четиримата, които са представители на четирите природни стихии, чрез които са действали сибилите - обхванатите от огница. С този акт Христос въздейства и на четиримата ученици и специално на Петър, като укротява стихиите в него, които играят голяма роля в неговия живот, и ги насочва към развиване на вътрешните духовни сили, които като бъдат правилно развити, ще го поставят в контакт с Духовния свят и във вътрешно общение с Христа. Казах, че тримата имаха отношение към вътрешния духовен живот на човека - мисълта, чувството и волята. Тогава можем да кажем, че Йоан е представител на мисълта, Петър е представител на чувството, а Яков е представител на волята, на делото. И въздействайки върху тях, Христос въздейства върху всички човешки души, върху техните мисли, чувства и действия. Тримата са оставили и писмени документи, в които са отразили себе си: Йоан ни е оставил своето Евангелие, Откровението и три послания. От Петър имаме две послания и под негово ръководство евангелист
към текста >>

Казах, че тримата имаха отношение към вътрешния духовен живот на човека - мисълта, чувството и волята.
Това се потвърждава и от мисълта на Учителя, където казва, че това, което Христос извършва с едного, се отразява на цялото човечество. Петър вероятно е бил в някакъв духовен кръг, където неговата "тъща", неговата духовна ръководителка е била ръководителка на този кръжок. И сега Христос я излекувал от тази духовна треска и я въвежда в новия път, да дойде чрез събуждането на своята вътрешна духовна природа във връзка с Духовния свят, който е проникнат от Христовата Същност. И това става пред присъствието на четиримата, които са представители на четирите природни стихии, чрез които са действали сибилите - обхванатите от огница. С този акт Христос въздейства и на четиримата ученици и специално на Петър, като укротява стихиите в него, които играят голяма роля в неговия живот, и ги насочва към развиване на вътрешните духовни сили, които като бъдат правилно развити, ще го поставят в контакт с Духовния свят и във вътрешно общение с Христа. Казах, че тримата имаха отношение към вътрешния духовен живот на човека - мисълта, чувството и волята. Тогава можем да кажем, че Йоан е представител на мисълта, Петър е представител на чувството, а Яков е представител на волята, на делото. И въздействайки върху тях, Христос въздейства върху всички човешки души, върху техните мисли, чувства и действия. Тримата са оставили и писмени документи, в които са отразили себе си: Йоан ни е оставил своето Евангелие, Откровението и три послания. От Петър имаме две послания и под негово ръководство евангелист Марко е написал своето Евангелие.
към текста >>

Вътре той отново намира Духовния свят.
Момичето страда от друга крайност на жената с кръвотечението. Елементарните сили с техните периоди на приливи и отливи не могат да намерят никакъв достъп до нейния организъм. Тук имаме работа с една душа, която е тъй силно отведена отвън навътре, че настъпва безплодие до пресушаване на собствените жизнени сили. Можем да кажем, че в кръга на четиримата в Петровата къща става притъпяването на макрокосмичните сили. Човек е въведен вкъщи, където имаме стъпка от външността във вътрешността. Вътре той отново намира Духовния свят. Сибилата занемява, Девата възкръсва. Остарелият земноженствен елемент отива към своя край, вечноженственото, което не е вече свързано с пола, започва да действа. Тесният кръг от тримата ученици приема семето на новия живот. Изцелението на Петровата тъща става физически над старата жена, душевно над Петра и над тримата ученици. Възкресението на момичето, на девицата стана физически над дъщерята на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те приемат нещо от самото Христово Същество.
към текста >>

Възкресението на момичето, на девицата стана физически над дъщерята на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те приемат нещо от самото Христово Същество.
Вътре той отново намира Духовния свят. Сибилата занемява, Девата възкръсва. Остарелият земноженствен елемент отива към своя край, вечноженственото, което не е вече свързано с пола, започва да действа. Тесният кръг от тримата ученици приема семето на новия живот. Изцелението на Петровата тъща става физически над старата жена, душевно над Петра и над тримата ученици. Възкресението на момичето, на девицата стана физически над дъщерята на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те приемат нещо от самото Христово Същество. Христос им се изявява като семе на Новия живот. Посятото в къщата на Яир семе се превръща на планината Тавор при Преображението в цвят на виждане. Петър, Яков и Йоан бяха изживели при одъра на момичето разливащите се от Христа навън нови жизнени сили. Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на Христовото Същество. Сцената на Преображението е една сцена, която разкрива много Тайни за онзи, който може да чете.
към текста >>

Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на Христовото Същество.
Изцелението на Петровата тъща става физически над старата жена, душевно над Петра и над тримата ученици. Възкресението на момичето, на девицата стана физически над дъщерята на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те приемат нещо от самото Христово Същество. Христос им се изявява като семе на Новия живот. Посятото в къщата на Яир семе се превръща на планината Тавор при Преображението в цвят на виждане. Петър, Яков и Йоан бяха изживели при одъра на момичето разливащите се от Христа навън нови жизнени сили. Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на Христовото Същество. Сцената на Преображението е една сцена, която разкрива много Тайни за онзи, който може да чете. Христос отива на планината Тавор със всичките си ученици. В подножието на планината Той оставя деветимата и взима със Себе Си само тримата Петър, Яков и Йоан, тези, които бяха при възкресението на дъщерята на Яир. Пред тях се преобразува, т.е. техните духовни очи се отварят и те виждат Неговата Слава, виждат Христа в етерния свят и от двете Му страни са Мойсей и Илия.
към текста >>

техните духовни очи се отварят и те виждат Неговата Слава, виждат Христа в етерния свят и от двете Му страни са Мойсей и Илия.
Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на Христовото Същество. Сцената на Преображението е една сцена, която разкрива много Тайни за онзи, който може да чете. Христос отива на планината Тавор със всичките си ученици. В подножието на планината Той оставя деветимата и взима със Себе Си само тримата Петър, Яков и Йоан, тези, които бяха при възкресението на дъщерята на Яир. Пред тях се преобразува, т.е. техните духовни очи се отварят и те виждат Неговата Слава, виждат Христа в етерния свят и от двете Му страни са Мойсей и Илия. Значи, имаме три небесни фигури - Христос, между Мойсей и Илия и трима земни човеци - Петър, Яков и Йоан. Учениците са като замаяни от това, което виждат и Петър казва: Учителю, добре е да направим три шатри - една за Тебе, друга за Мойсей и трета за Илия. Ако вникнем по-добре в образите на Мойсей, Илия и Христос, между тях, можем да видим в тях представа за Небесната Троица - Отец, Син и Дух Святий. Мойсей представя Бога Отец, Който носи в Себе Си лоното на миналото. Христос е Синът - "Този е Моят обичен Син, Него слушайте".
към текста >>

Ако вникнем по-добре в образите на Мойсей, Илия и Христос, между тях, можем да видим в тях представа за Небесната Троица - Отец, Син и Дух Святий.
В подножието на планината Той оставя деветимата и взима със Себе Си само тримата Петър, Яков и Йоан, тези, които бяха при възкресението на дъщерята на Яир. Пред тях се преобразува, т.е. техните духовни очи се отварят и те виждат Неговата Слава, виждат Христа в етерния свят и от двете Му страни са Мойсей и Илия. Значи, имаме три небесни фигури - Христос, между Мойсей и Илия и трима земни човеци - Петър, Яков и Йоан. Учениците са като замаяни от това, което виждат и Петър казва: Учителю, добре е да направим три шатри - една за Тебе, друга за Мойсей и трета за Илия. Ако вникнем по-добре в образите на Мойсей, Илия и Христос, между тях, можем да видим в тях представа за Небесната Троица - Отец, Син и Дух Святий. Мойсей представя Бога Отец, Който носи в Себе Си лоното на миналото. Христос е Синът - "Този е Моят обичен Син, Него слушайте". В лицето на Илия е представена създаващата бъдещето сила на Светия Дух. И сега в тримата ученици трябва да се отрази живо Небесната Троица. Христос иска да направи от този кръг на тримата ученици земни носители на Небесната Троица.
към текста >>

В лицето на Илия е представена създаващата бъдещето сила на Светия Дух.
Значи, имаме три небесни фигури - Христос, между Мойсей и Илия и трима земни човеци - Петър, Яков и Йоан. Учениците са като замаяни от това, което виждат и Петър казва: Учителю, добре е да направим три шатри - една за Тебе, друга за Мойсей и трета за Илия. Ако вникнем по-добре в образите на Мойсей, Илия и Христос, между тях, можем да видим в тях представа за Небесната Троица - Отец, Син и Дух Святий. Мойсей представя Бога Отец, Който носи в Себе Си лоното на миналото. Христос е Синът - "Този е Моят обичен Син, Него слушайте". В лицето на Илия е представена създаващата бъдещето сила на Светия Дух. И сега в тримата ученици трябва да се отрази живо Небесната Троица. Христос иска да направи от този кръг на тримата ученици земни носители на Небесната Троица. Той извършва едно дело на Откровение, на самопожертване, за да бъде обожествена вътрешността на човека, на микрокосмоса. Небето трябва да бъде потопено в човешката душа в неговата троична същина. Учениците долавят смътно намерението на Христа и затова Петър казва: Да направим три шатри.
към текста >>

Тук Христос дава на четиримата ученици духовния образ върху съдбата на света.
Той казва: Виждате ли цялата тази голяма сграда? Камък на камък няма да остане, който да не бъде разрушен. След това Христос се качва с учениците на маслинената планина, на която се намира маслиновата градина Гетсимания. Тук Христос заделя четиримата ученици настрана на върха на маслинената планина, както беше взел при преображението тримата. В Евангелието е казано: Като седеше на маслинената планина срещу Храма, запитаха Го насаме Петър, Яков, Йоан и Андрей. Тук Христос дава на четиримата ученици духовния образ върху съдбата на света. Тук Христос показва на учениците загиването на стария свят. Но Той им показва и началото на новия свят, семето, което е посято в разораните бразди на разорания свят. Той е едновременно и Сеятел и семе. Той посява самия Себе Си в земния свят в една велика картина. От това семе, което е Христовата сила, ще израстне новият свят, обгърнат от Христовата аура.
към текста >>

От това семе, което е Христовата сила, ще израстне новият свят, обгърнат от Христовата аура.
Тук Христос дава на четиримата ученици духовния образ върху съдбата на света. Тук Христос показва на учениците загиването на стария свят. Но Той им показва и началото на новия свят, семето, което е посято в разораните бразди на разорания свят. Той е едновременно и Сеятел и семе. Той посява самия Себе Си в земния свят в една велика картина. От това семе, което е Христовата сила, ще израстне новият свят, обгърнат от Христовата аура. И затова Той казва за това време: Тогаз ще видите Сина Человечески да идва на облаците с голяма сила и Слава. Емил Бог, ученик на Щайнер казва: "Христос дойде от космическото в човешкото, той премина от четирите към трите. С това старите космически сили на света станаха неизползваеми (Петровата тъща, жената с кръвотечението) и във вътрешността на човека се пробужда семето на новото плодородие (дъщерята на Яир), в човешкото същество почва да свети Божествената Светлина на новия еон (Преображението). Но сега, пренасяйки Себе Си във велика жертва, Христос се връща от човешкото към космическото. Неговото човекоставане е последвано от неговото светоставане.
към текста >>

След Възнесението следват Петдесетницата, изливането на Святия Дух върху апостолите.
Също при Възкресението се казва, че Мария видяла двама Ангели в бели дрехи, че стоят в гроба. Откъде се вземат тези двама души в бели дрехи? Те бяха същите, които учениците видяха при Преображението и те са вървели с Христа, но Неговата Светлина, така да се каже, ги е закрила и когато Той се възнесе и облак го засени, те се явяват. И всички сцени, събития и явления, които се описват около Възкресението и Възнесението са пълни със смисъл и значение, а не са случайно станали неща. Това показва дълбоката езотерична композиция на Евангелията, а не на случайно написани биографии или истории. След Възнесението следват Петдесетницата, изливането на Святия Дух върху апостолите. Но преди това, по предложение на Петър, е избран 12-я апостол, за да попълнят кръга на 12-те. След това Петър от името на 12-те говори на народа на различни чужди езици. Тук говори Петър, за когото е казано, че е канара и на него Христос ще основе своята църква. В този смисъл Петър се явява като основател и ръководител на църквата, а Йоан се явява като ръководител на езотеричното течение в кръга на 12-те. Оттук всички ученици се пръскат като апостоли на Новото учение на Христа, което беше припомнено от Светия Дух.
към текста >>

Оттук всички ученици се пръскат като апостоли на Новото учение на Христа, което беше припомнено от Светия Дух.
След Възнесението следват Петдесетницата, изливането на Святия Дух върху апостолите. Но преди това, по предложение на Петър, е избран 12-я апостол, за да попълнят кръга на 12-те. След това Петър от името на 12-те говори на народа на различни чужди езици. Тук говори Петър, за когото е казано, че е канара и на него Христос ще основе своята църква. В този смисъл Петър се явява като основател и ръководител на църквата, а Йоан се явява като ръководител на езотеричното течение в кръга на 12-те. Оттук всички ученици се пръскат като апостоли на Новото учение на Христа, което беше припомнено от Светия Дух. Защото и Христос им казва: Аз ще ви изпратя Светия Дух, който ще ви напомни всичко, което Аз ви говорих. А по времето на Гетсимания и около разпятието всички ученици, с изключение на Йоан, бяха изпаднали в едно полусънно състояние на съзнанието. Те бяха, така да се каже, забравили кои и какви са и се движеха като сомнамбули. На Петдесетница те се пробуждат от този кошмарен сън и застават всеки на своето място като носители на Христовото Слово и сила, които трябва да проникнат в света.
към текста >>

Защото и Христос им казва: Аз ще ви изпратя Светия Дух, който ще ви напомни всичко, което Аз ви говорих.
Но преди това, по предложение на Петър, е избран 12-я апостол, за да попълнят кръга на 12-те. След това Петър от името на 12-те говори на народа на различни чужди езици. Тук говори Петър, за когото е казано, че е канара и на него Христос ще основе своята църква. В този смисъл Петър се явява като основател и ръководител на църквата, а Йоан се явява като ръководител на езотеричното течение в кръга на 12-те. Оттук всички ученици се пръскат като апостоли на Новото учение на Христа, което беше припомнено от Светия Дух. Защото и Христос им казва: Аз ще ви изпратя Светия Дух, който ще ви напомни всичко, което Аз ви говорих. А по времето на Гетсимания и около разпятието всички ученици, с изключение на Йоан, бяха изпаднали в едно полусънно състояние на съзнанието. Те бяха, така да се каже, забравили кои и какви са и се движеха като сомнамбули. На Петдесетница те се пробуждат от този кошмарен сън и застават всеки на своето място като носители на Христовото Слово и сила, които трябва да проникнат в света.
към текста >>

На Петдесетница те се пробуждат от този кошмарен сън и застават всеки на своето място като носители на Христовото Слово и сила, които трябва да проникнат в света.
В този смисъл Петър се явява като основател и ръководител на църквата, а Йоан се явява като ръководител на езотеричното течение в кръга на 12-те. Оттук всички ученици се пръскат като апостоли на Новото учение на Христа, което беше припомнено от Светия Дух. Защото и Христос им казва: Аз ще ви изпратя Светия Дух, който ще ви напомни всичко, което Аз ви говорих. А по времето на Гетсимания и около разпятието всички ученици, с изключение на Йоан, бяха изпаднали в едно полусънно състояние на съзнанието. Те бяха, така да се каже, забравили кои и какви са и се движеха като сомнамбули. На Петдесетница те се пробуждат от този кошмарен сън и застават всеки на своето място като носители на Христовото Слово и сила, които трябва да проникнат в света.
към текста >>

70. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Принадлежащите към Мистерийните центрове са различавали слизащите от духовните сфери Божествени Същества и издигащите се от земята, стремящи се към Посвещение в духовните Тайни човеци.
И тези Същества, които наричаме гении, които искат да движат напред развитието на човечеството, чрез тях работят възвишени Същества, които се свързват по някакъв начин с тези човеци и говорят чрез техните уста и се проявяват чрез техните мисли. Така че имаме два процеса, които трябва да имаме предвид: издигане, развитие на човека нагоре към Божествените висини, и слизане на Божествени Същества в човешкото тяло и в човешката душа. Тези възвишени Същества, които идват да помагат на човечеството, идват от сферата на Слънцето и планетите и се свързват със земното човечество, за да придвижат напред развитието на човечеството. И човек, който е проникнат от такова възвишено слънчево Същество, е нещо много повече, отколкото неговата външност показва. В древността, в Храмовете за Посвещение са знаели за този двойнствен факт относно хода на човешкото развитие. Принадлежащите към Мистерийните центрове са различавали слизащите от духовните сфери Божествени Същества и издигащите се от земята, стремящи се към Посвещение в духовните Тайни човеци. При случая с Христа имаме от една страна слизащия към земята Слънчев Дух и издигащия се нагоре Посветен в лицето на Исус от Назарет. И Учителят казва, че за да се извърши една велика работа на земята, трябва да се съединят едно Същество отгоре и едно същество от земята. Земното същество ще послужи само като проводник на небесното Същество. Четирите Евангелия ни описват именно това съчетание на две такива Същества - едно слизащо отгоре и друго, възлизащо от земята нагоре. В момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на земята и се съедини с човешкото същество Исус от Назарет.
към текста >>

При случая с Христа имаме от една страна слизащия към земята Слънчев Дух и издигащия се нагоре Посветен в лицето на Исус от Назарет.
Така че имаме два процеса, които трябва да имаме предвид: издигане, развитие на човека нагоре към Божествените висини, и слизане на Божествени Същества в човешкото тяло и в човешката душа. Тези възвишени Същества, които идват да помагат на човечеството, идват от сферата на Слънцето и планетите и се свързват със земното човечество, за да придвижат напред развитието на човечеството. И човек, който е проникнат от такова възвишено слънчево Същество, е нещо много повече, отколкото неговата външност показва. В древността, в Храмовете за Посвещение са знаели за този двойнствен факт относно хода на човешкото развитие. Принадлежащите към Мистерийните центрове са различавали слизащите от духовните сфери Божествени Същества и издигащите се от земята, стремящи се към Посвещение в духовните Тайни човеци. При случая с Христа имаме от една страна слизащия към земята Слънчев Дух и издигащия се нагоре Посветен в лицето на Исус от Назарет. И Учителят казва, че за да се извърши една велика работа на земята, трябва да се съединят едно Същество отгоре и едно същество от земята. Земното същество ще послужи само като проводник на небесното Същество. Четирите Евангелия ни описват именно това съчетание на две такива Същества - едно слизащо отгоре и друго, възлизащо от земята нагоре. В момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на земята и се съедини с човешкото същество Исус от Назарет. Но за едно такова възвишено Същество, каквото е слизащият към земята Божествен Дух в лицето на Христа, е било необходимо да се подготви едно специално за целта тяло, което да го приеме в себе си.
към текста >>

В момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на земята и се съедини с човешкото същество Исус от Назарет.
Принадлежащите към Мистерийните центрове са различавали слизащите от духовните сфери Божествени Същества и издигащите се от земята, стремящи се към Посвещение в духовните Тайни човеци. При случая с Христа имаме от една страна слизащия към земята Слънчев Дух и издигащия се нагоре Посветен в лицето на Исус от Назарет. И Учителят казва, че за да се извърши една велика работа на земята, трябва да се съединят едно Същество отгоре и едно същество от земята. Земното същество ще послужи само като проводник на небесното Същество. Четирите Евангелия ни описват именно това съчетание на две такива Същества - едно слизащо отгоре и друго, възлизащо от земята нагоре. В момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на земята и се съедини с човешкото същество Исус от Назарет. Но за едно такова възвишено Същество, каквото е слизащият към земята Божествен Дух в лицето на Христа, е било необходимо да се подготви едно специално за целта тяло, което да го приеме в себе си. И е било необходимо не само едно физическо тяло, но едно специално етерно и астрално тяло. За подготовката на тези носители ни говорят Евангелията на Матей и Лука, докато Марко и Йоан почват да говорят направо за дейността на Христа, който се вселява в тези обвивки. Посветените от различните Школи на миналото са знаели за идването на Христос на земята. Но не всички Посветени са били посветени във всички Тайни, защото и те са на степени.
към текста >>

Но за едно такова възвишено Същество, каквото е слизащият към земята Божествен Дух в лицето на Христа, е било необходимо да се подготви едно специално за целта тяло, което да го приеме в себе си.
При случая с Христа имаме от една страна слизащия към земята Слънчев Дух и издигащия се нагоре Посветен в лицето на Исус от Назарет. И Учителят казва, че за да се извърши една велика работа на земята, трябва да се съединят едно Същество отгоре и едно същество от земята. Земното същество ще послужи само като проводник на небесното Същество. Четирите Евангелия ни описват именно това съчетание на две такива Същества - едно слизащо отгоре и друго, възлизащо от земята нагоре. В момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на земята и се съедини с човешкото същество Исус от Назарет. Но за едно такова възвишено Същество, каквото е слизащият към земята Божествен Дух в лицето на Христа, е било необходимо да се подготви едно специално за целта тяло, което да го приеме в себе си. И е било необходимо не само едно физическо тяло, но едно специално етерно и астрално тяло. За подготовката на тези носители ни говорят Евангелията на Матей и Лука, докато Марко и Йоан почват да говорят направо за дейността на Христа, който се вселява в тези обвивки. Посветените от различните Школи на миналото са знаели за идването на Христос на земята. Но не всички Посветени са били посветени във всички Тайни, защото и те са на степени. Съществували са различни светове, различни родове посветени.
към текста >>

Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото Същество.
Това е необходимо да знаем, за да разберем Писанията на различните евангелисти за Христа. При Христос имаме едно слизане отгоре надолу. И никак не трябва да се учудваме, ако за разбирането на това велико събитие биха били необходими не само четирима евангелисти, но много повече. Двама от евангелистите - Матей и Лука - се спират да опишат каква е била личността, която е приела в себе си Божественото Същество. Матей ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а Лука ни описва подготвянето на астралното тяло. Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото Същество. Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение.
към текста >>

Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб.
При Христос имаме едно слизане отгоре надолу. И никак не трябва да се учудваме, ако за разбирането на това велико събитие биха били необходими не само четирима евангелисти, но много повече. Двама от евангелистите - Матей и Лука - се спират да опишат каква е била личността, която е приела в себе си Божественото Същество. Матей ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а Лука ни описва подготвянето на астралното тяло. Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото Същество. Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение. Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество.
към текста >>

А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло.
И никак не трябва да се учудваме, ако за разбирането на това велико събитие биха били необходими не само четирима евангелисти, но много повече. Двама от евангелистите - Матей и Лука - се спират да опишат каква е била личността, която е приела в себе си Божественото Същество. Матей ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а Лука ни описва подготвянето на астралното тяло. Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото Същество. Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение. Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество. Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела.
към текста >>

Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища.
Матей ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а Лука ни описва подготвянето на астралното тяло. Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото Същество. Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение. Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество. Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела. Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души. Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух.
към текста >>

Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество.
Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение. Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество. Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела. Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души. Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух. Той не проследява никакво земно същество. За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло.
към текста >>

Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души.
Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение. Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество. Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела. Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души. Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух. Той не проследява никакво земно същество. За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло. Затова той обръща вниманието ни върху това, как действат силите на Слънчевия Дух, проявени чрез едно физическо тяло. Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява.
към текста >>

Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух.
Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение. Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество. Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела. Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души. Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух. Той не проследява никакво земно същество. За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло. Затова той обръща вниманието ни върху това, как действат силите на Слънчевия Дух, проявени чрез едно физическо тяло. Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява. Той ни описва Любовта, милостта, състраданието, които Христос проявява към хората.
към текста >>

За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло.
Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество. Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела. Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души. Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух. Той не проследява никакво земно същество. За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло. Затова той обръща вниманието ни върху това, как действат силите на Слънчевия Дух, проявени чрез едно физическо тяло. Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява. Той ни описва Любовта, милостта, състраданието, които Христос проявява към хората. Понеже всички тези неща са израз на едно организирано астрално тяло, затова казваме, че Лука се интересува повече от това, да ни опише астралното тяло на Христос, докато Матей описва физическото и етерното тела, чрез които се проявява физическата личност. Авторът на Евангелието на Йоан насочва погледа си върху това, че най-възвишеното, което може да действа на земята, Слънчевият Дух, слиза на земята в тялото на Исус.
към текста >>

Затова той обръща вниманието ни върху това, как действат силите на Слънчевия Дух, проявени чрез едно физическо тяло.
Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела. Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души. Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух. Той не проследява никакво земно същество. За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло. Затова той обръща вниманието ни върху това, как действат силите на Слънчевия Дух, проявени чрез едно физическо тяло. Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява. Той ни описва Любовта, милостта, състраданието, които Христос проявява към хората. Понеже всички тези неща са израз на едно организирано астрално тяло, затова казваме, че Лука се интересува повече от това, да ни опише астралното тяло на Христос, докато Матей описва физическото и етерното тела, чрез които се проявява физическата личност. Авторът на Евангелието на Йоан насочва погледа си върху това, че най-възвишеното, което може да действа на земята, Слънчевият Дух, слиза на земята в тялото на Исус. За него физическото тяло е само средство, за да посочи как се проявява Слънчевия Логос в човечеството чрез едно физическо тяло.
към текста >>

Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява.
Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души. Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух. Той не проследява никакво земно същество. За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло. Затова той обръща вниманието ни върху това, как действат силите на Слънчевия Дух, проявени чрез едно физическо тяло. Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява. Той ни описва Любовта, милостта, състраданието, които Христос проявява към хората. Понеже всички тези неща са израз на едно организирано астрално тяло, затова казваме, че Лука се интересува повече от това, да ни опише астралното тяло на Христос, докато Матей описва физическото и етерното тела, чрез които се проявява физическата личност. Авторът на Евангелието на Йоан насочва погледа си върху това, че най-възвишеното, което може да действа на земята, Слънчевият Дух, слиза на земята в тялото на Исус. За него физическото тяло е само средство, за да посочи как се проявява Слънчевия Логос в човечеството чрез едно физическо тяло. Казах по-рано, че Матей насочва своя поглед преди всичко към физическото тяло на Исус, в което се въплъщава Христос.
към текста >>

Авторът на Евангелието на Йоан насочва погледа си върху това, че най-възвишеното, което може да действа на земята, Слънчевият Дух, слиза на земята в тялото на Исус.
За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло. Затова той обръща вниманието ни върху това, как действат силите на Слънчевия Дух, проявени чрез едно физическо тяло. Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява. Той ни описва Любовта, милостта, състраданието, които Христос проявява към хората. Понеже всички тези неща са израз на едно организирано астрално тяло, затова казваме, че Лука се интересува повече от това, да ни опише астралното тяло на Христос, докато Матей описва физическото и етерното тела, чрез които се проявява физическата личност. Авторът на Евангелието на Йоан насочва погледа си върху това, че най-възвишеното, което може да действа на земята, Слънчевият Дух, слиза на земята в тялото на Исус. За него физическото тяло е само средство, за да посочи как се проявява Слънчевия Логос в човечеството чрез едно физическо тяло. Казах по-рано, че Матей насочва своя поглед преди всичко към физическото тяло на Исус, в което се въплъщава Христос. И той проследява това физическо тяло до разпъването и полагането в гроба. Неговият поглед е насочен към това, как Божественото се вселява в тялото на Исус и след това как го напуска. И затова при него имаме израза: "Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?
към текста >>

Лука и при смъртта насочва своя поглед върху астралното тяло и ни описва това, което Христовото Същество изживява в този момент.
" За Марко казахме, че той описва, как слънчевите сили със слизането на Христа на земята се вливат в земята и в тялото на Исус. А при смъртта тези сили се оттеглят с напускането на физическото тяло на Логоса, който е носител на тези сили. Затова същите думи, които бяха казани при Матей, са казани и в това Евангелие. Защото душата, която е още в тялото след напущането на Логоса, с което се изтеглят неговите животворни сили, чувства, че тези сили сега я напускат. Лука и при смъртта насочва своя поглед върху астралното тяло и ни описва това, което Христовото Същество изживява в този момент. Описва ни как в Христос в този момент изживява най-високото проявление на милост, на Любов. Ето защо той отбелязва думите: "Отче, прости им, защото не знаят, що вършат". Това са слова на Любов, които могат да излязат само от едно високо организирано астрално тяло. Той също предава последните думи на Исус на кръста: "Отче, в Твоите Ръце предавам духа Си". Това ни показва също голямата преданост, отдаденост и смирение, които също са израз на едно високо организирано астрално тяло.
към текста >>

Той също предава последните думи на Исус на кръста: "Отче, в Твоите Ръце предавам духа Си".
Защото душата, която е още в тялото след напущането на Логоса, с което се изтеглят неговите животворни сили, чувства, че тези сили сега я напускат. Лука и при смъртта насочва своя поглед върху астралното тяло и ни описва това, което Христовото Същество изживява в този момент. Описва ни как в Христос в този момент изживява най-високото проявление на милост, на Любов. Ето защо той отбелязва думите: "Отче, прости им, защото не знаят, що вършат". Това са слова на Любов, които могат да излязат само от едно високо организирано астрално тяло. Той също предава последните думи на Исус на кръста: "Отче, в Твоите Ръце предавам духа Си". Това ни показва също голямата преданост, отдаденост и смирение, които също са израз на едно високо организирано астрално тяло. Йоан ни описва как самият той, майката Исусова и нейната сестра стоят под кръста и цитира думите, които Исус отправя към майка Си и към него: "При кръста стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: 'Жено, ето син ти". После каза на ученика: "Ето майка ти". И от онзи час ученикът я прибра у дома си".
към текста >>

По този начин Христос установява духовното братство - това, което е цел и смисъл на земния живот, което е и смисълът на Христовия импулс - основаването на новото духовно братство, основано на духовна, а не на кръвна връзка.
Това ни показва също голямата преданост, отдаденост и смирение, които също са израз на едно високо организирано астрално тяло. Йоан ни описва как самият той, майката Исусова и нейната сестра стоят под кръста и цитира думите, които Исус отправя към майка Си и към него: "При кръста стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: 'Жено, ето син ти". После каза на ученика: "Ето майка ти". И от онзи час ученикът я прибра у дома си". По този начин Христос установява духовното братство - това, което е цел и смисъл на земния живот, което е и смисълът на Христовия импулс - основаването на новото духовно братство, основано на духовна, а не на кръвна връзка. Така че, Йоан ни описва как, когато беше на кръста Христос установява едно по-висше братство от това, което се основава на кръвното родство. Четирите евангелисти разглеждат Христа от четири различни гледни точки. Този въпрос ще разгледаме по- подробно в следващите редове. И всеки един от тях насочва своя поглед към тази страна, за която той е подготвен и нея описва, а другото той го изпуска. Затова описанията на четирите Евангелия не си противоречат, но взаимно се допълват.
към текста >>

По такъв начин ние можем да обгърнем Христовото събитие в неговата целокупност.
Така че, Йоан ни описва как, когато беше на кръста Христос установява едно по-висше братство от това, което се основава на кръвното родство. Четирите евангелисти разглеждат Христа от четири различни гледни точки. Този въпрос ще разгледаме по- подробно в следващите редове. И всеки един от тях насочва своя поглед към тази страна, за която той е подготвен и нея описва, а другото той го изпуска. Затова описанията на четирите Евангелия не си противоречат, но взаимно се допълват. По такъв начин ние можем да обгърнем Христовото събитие в неговата целокупност. На това се дължи фактът, че неща, които ги има в едно Евангелие, ги няма в други. Така например в Евангелието на Матей се срещат вдъхновените думи на Петър: "Ти си Син Божи, ти си Христос". Също се срещат и думите: "Ти си Петър, което значи камък, канара, и върху тази канара Аз ще съградя Моята църква, Моята общност". Матей ни описва Христос като човек, в Когото Бог се проявява. Тези думи ги няма в другите Евангелия.
към текста >>

Йоан ни описва духа на Христос, който е Духът на космоса.
И тази сила, която е сила на космоса, която се струи през Него, Той употребява, за да помага на хората - изгонва бесове, лекува прокажени, парализирани и всички болести. В това се изразява космичната сила чрез Него. Евангелието на Лука ни рисува как се проявява душевния принцип в Христос, който се изразява чрез астралното тяло. Затова той Го описва като милосърден, състрадателен, смирен, кротък и пр. - всичко, с което може да помогне на човека и да влезе в неговото положение. Йоан ни описва духа на Христос, който е Духът на космоса. Видяхме, че Христос е проявеният Бог, Божественият Дух, Духът на Слънцето, което е външен израз на Духа Христов, като преминава през дванадесетте зодиакални знаци в своето видимо движение през небесната сфера, има различно влияние или се проявява по различен начин. Понеже според Херметичната Мъдрост туй, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе у подобно на това, което е долу, като под долу разбираме външната страна на явленията, а под горе - вътрешната, духовната страна на явленията, то можем да кажем: Както влиянието на Слънцето през дванадесетте зодиакални знака е различно, също така и Христовата сила, Христовото Слово, проявено чрез дванадесетте апостоли, ще бъде различно. То е една и съща сила, но поляризирана по 12 различни начина. Тъй както светлината е една, но като премине през призмата, се разлага на седем или дванадесет цвята. Сега познаваме седем, но те всъщност са дванадесет, което отговаря на дванадесетте знака на зодиака.
към текста >>

Видяхме, че Христос е проявеният Бог, Божественият Дух, Духът на Слънцето, което е външен израз на Духа Христов, като преминава през дванадесетте зодиакални знаци в своето видимо движение през небесната сфера, има различно влияние или се проявява по различен начин.
В това се изразява космичната сила чрез Него. Евангелието на Лука ни рисува как се проявява душевния принцип в Христос, който се изразява чрез астралното тяло. Затова той Го описва като милосърден, състрадателен, смирен, кротък и пр. - всичко, с което може да помогне на човека и да влезе в неговото положение. Йоан ни описва духа на Христос, който е Духът на космоса. Видяхме, че Христос е проявеният Бог, Божественият Дух, Духът на Слънцето, което е външен израз на Духа Христов, като преминава през дванадесетте зодиакални знаци в своето видимо движение през небесната сфера, има различно влияние или се проявява по различен начин. Понеже според Херметичната Мъдрост туй, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе у подобно на това, което е долу, като под долу разбираме външната страна на явленията, а под горе - вътрешната, духовната страна на явленията, то можем да кажем: Както влиянието на Слънцето през дванадесетте зодиакални знака е различно, също така и Христовата сила, Христовото Слово, проявено чрез дванадесетте апостоли, ще бъде различно. То е една и съща сила, но поляризирана по 12 различни начина. Тъй както светлината е една, но като премине през призмата, се разлага на седем или дванадесет цвята. Сега познаваме седем, но те всъщност са дванадесет, което отговаря на дванадесетте знака на зодиака. Също и апостолите отговарят на дванадесетте зодиакални знака.
към текста >>

Понеже според Херметичната Мъдрост туй, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе у подобно на това, което е долу, като под долу разбираме външната страна на явленията, а под горе - вътрешната, духовната страна на явленията, то можем да кажем: Както влиянието на Слънцето през дванадесетте зодиакални знака е различно, също така и Христовата сила, Христовото Слово, проявено чрез дванадесетте апостоли, ще бъде различно.
Евангелието на Лука ни рисува как се проявява душевния принцип в Христос, който се изразява чрез астралното тяло. Затова той Го описва като милосърден, състрадателен, смирен, кротък и пр. - всичко, с което може да помогне на човека и да влезе в неговото положение. Йоан ни описва духа на Христос, който е Духът на космоса. Видяхме, че Христос е проявеният Бог, Божественият Дух, Духът на Слънцето, което е външен израз на Духа Христов, като преминава през дванадесетте зодиакални знаци в своето видимо движение през небесната сфера, има различно влияние или се проявява по различен начин. Понеже според Херметичната Мъдрост туй, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе у подобно на това, което е долу, като под долу разбираме външната страна на явленията, а под горе - вътрешната, духовната страна на явленията, то можем да кажем: Както влиянието на Слънцето през дванадесетте зодиакални знака е различно, също така и Христовата сила, Христовото Слово, проявено чрез дванадесетте апостоли, ще бъде различно. То е една и съща сила, но поляризирана по 12 различни начина. Тъй както светлината е една, но като премине през призмата, се разлага на седем или дванадесет цвята. Сега познаваме седем, но те всъщност са дванадесет, което отговаря на дванадесетте знака на зодиака. Също и апостолите отговарят на дванадесетте зодиакални знака. Затова можем смело да кажем, че апостолите не са случайно дванадесет.
към текста >>

Понеже Христос е Слънцето и то в своето проявление трябва да се прояви чрез дванадесетте знаци, затова имаме дванадесет апостола, които са дванадесетте знака на зодиака, чрез които се поляризира Христовата сила.
То е една и съща сила, но поляризирана по 12 различни начина. Тъй както светлината е една, но като премине през призмата, се разлага на седем или дванадесет цвята. Сега познаваме седем, но те всъщност са дванадесет, което отговаря на дванадесетте знака на зодиака. Също и апостолите отговарят на дванадесетте зодиакални знака. Затова можем смело да кажем, че апостолите не са случайно дванадесет. Понеже Христос е Слънцето и то в своето проявление трябва да се прояви чрез дванадесетте знаци, затова имаме дванадесет апостола, които са дванадесетте знака на зодиака, чрез които се поляризира Христовата сила. Можем конкретно да определим кой апостол на кой зодиакален знак отговаря. Това показва, че има съответствие между космичната мисъл, отразена в зодиака и човешката мисъл, проявена чрез дванадесетте различни типове хора, които представят знаците на земния зодиак или зодиака на Християнството, ако можем така да се изразим. Имената на апостолите са следните и отговарят на следните знаци: 1. Петър - Телец ..........................................7. Тома - Близнаци
към текста >>

Бенехаргем с елемента вода и въздух.
Следователно, в самото Евангелие, където се говори за подреждането на кръга на учениците, което е също реда на призоваването, както и изпращането в света са назовани имена, които Христос прибавя на тримата ученици, които след това постепенно образуват най-тесния и най-интимния кръг около Него. Следователно, тези имена се отнасят и за диференцирането на отделните образи на учениците, и на техните задачи. Имената показват, че това е едно космично подреждане, един космически ред, който събира кръга на дванадесетте около Христа. Зашото при старите схващания на света е било нещо естествено имена като Кифа - Петър, Бенехаргем, да бъдат свързани с царството на елементите, а именно: Петър с елемента земя. Бенехаргем с елемента вода и въздух. В лицето на тримата ученици Симон, Яков и Йоан, Христос призовава представителите на елементите /стихиите/ на Природата. Петър е представител на твърдия, минералния елемент земя. Яков е представител на течния елемент вода. Йоан е представител на въздушния елемент. Четвъртият елемент огън, който е носител на духа, живее в самия Христос.
към текста >>

Четвъртият елемент огън, който е носител на духа, живее в самия Христос.
Бенехаргем с елемента вода и въздух. В лицето на тримата ученици Симон, Яков и Йоан, Христос призовава представителите на елементите /стихиите/ на Природата. Петър е представител на твърдия, минералния елемент земя. Яков е представител на течния елемент вода. Йоан е представител на въздушния елемент. Четвъртият елемент огън, който е носител на духа, живее в самия Христос. Често думата Бенехаргем се превежда с думите "Синове на гърба" /светкавицата/ и се мисли, че означава бушуващият холеричен темперамент, който се прояви, когато Яков и Йоан искаха да направят да падне гръм от Небето върху самаряните. Обаче точният смисъл на думата е "Синове на бурята", а бурята обитава в облаците, където елементите вода и въздух са съединени. Древните християнски легенди потвърждават това. Те рисуват Яков като апостол на морето, патронът, пазителят на мореплавателите и като такъв е играл през цялото Средновековие важна роля. Така, че Яков е Синът на водата.
към текста >>

Обаче точният смисъл на думата е "Синове на бурята", а бурята обитава в облаците, където елементите вода и въздух са съединени.
Петър е представител на твърдия, минералния елемент земя. Яков е представител на течния елемент вода. Йоан е представител на въздушния елемент. Четвъртият елемент огън, който е носител на духа, живее в самия Христос. Често думата Бенехаргем се превежда с думите "Синове на гърба" /светкавицата/ и се мисли, че означава бушуващият холеричен темперамент, който се прояви, когато Яков и Йоан искаха да направят да падне гръм от Небето върху самаряните. Обаче точният смисъл на думата е "Синове на бурята", а бурята обитава в облаците, където елементите вода и въздух са съединени. Древните християнски легенди потвърждават това. Те рисуват Яков като апостол на морето, патронът, пазителят на мореплавателите и като такъв е играл през цялото Средновековие важна роля. Така, че Яков е Синът на водата. А колко тясно е бил свързан Йоан с елемента въздух, носител на мисълта, на умствения елемент, това може да се види от Евангелието на Йоан и от Откровението. С космическите значения на дадените от Христос имена на учениците, се изявяват елементите на човечеството, които всеки един от тримата ученици има да носи.
към текста >>

А колко тясно е бил свързан Йоан с елемента въздух, носител на мисълта, на умствения елемент, това може да се види от Евангелието на Йоан и от Откровението.
Често думата Бенехаргем се превежда с думите "Синове на гърба" /светкавицата/ и се мисли, че означава бушуващият холеричен темперамент, който се прояви, когато Яков и Йоан искаха да направят да падне гръм от Небето върху самаряните. Обаче точният смисъл на думата е "Синове на бурята", а бурята обитава в облаците, където елементите вода и въздух са съединени. Древните християнски легенди потвърждават това. Те рисуват Яков като апостол на морето, патронът, пазителят на мореплавателите и като такъв е играл през цялото Средновековие важна роля. Така, че Яков е Синът на водата. А колко тясно е бил свързан Йоан с елемента въздух, носител на мисълта, на умствения елемент, това може да се види от Евангелието на Йоан и от Откровението. С космическите значения на дадените от Христос имена на учениците, се изявяват елементите на човечеството, които всеки един от тримата ученици има да носи. Петър, скалата, получава своята същност от глъбините на земята, които царуват в неговата воля с вулканична сила и жар, като дълбоко несъзнателни първични инстинкти. Яков носи в своята същност мировите ширини като вълните на морето. А Йоан разгръща от безкрайните висини на съществуването душевната мантия над всяко създание, както атмосферата обгръща земята. Петър е земята, скалата.
към текста >>

В чувството са отразени силите на водата, а в мисълта се проявяват силите на въздуха.
Петър е земята, скалата. И Христос, който гради Небесния Храм на земята, като добър зидар започва не от покрива, а от основите. Той слага основният камък, като поставя човека-камък, човека Петър за основа на земното Християнство. Ако Християнството трябваше да бъде основано здраво в човечеството като Храм, който е поставен на здрава, скалиста основа, той трябваше да бъде потопен първо във волевите глъбини в човека, макар и често тези глъбини да са несъзнателни, движени от вулканични инстинкти, непречистени. Във волята на човека са скрити земните сили. В чувството са отразени силите на водата, а в мисълта се проявяват силите на въздуха. Петър е човек на волята, затова той получава името Петър и е определен да бъде първият апостол, първият ръководител на Християнството. Ръководител за времето на основаването, когато Християнството трябва да живее още в спящите глъбини на човешката воля. Яков е човек на чувството, на изживяването и на приложението, а Йоан е човек на дълбоката мисъл, която синтезира в себе си волята и чувството. Той е покровител на вътрешното, на езотеричното Християнство. Изхождайки от това положение ще можем по-ясно и конкретно да определим общите, основни характеристики на всяко едно от Евангелията.
към текста >>

И тогава вече няма да има противоречие между Евангелията, а те взаимно ще се допълват, за да опишат целия кръг на проявяващата се Христова сила.
Петър е човек на волята, затова той получава името Петър и е определен да бъде първият апостол, първият ръководител на Християнството. Ръководител за времето на основаването, когато Християнството трябва да живее още в спящите глъбини на човешката воля. Яков е човек на чувството, на изживяването и на приложението, а Йоан е човек на дълбоката мисъл, която синтезира в себе си волята и чувството. Той е покровител на вътрешното, на езотеричното Християнство. Изхождайки от това положение ще можем по-ясно и конкретно да определим общите, основни характеристики на всяко едно от Евангелията. И тогава вече няма да има противоречие между Евангелията, а те взаимно ще се допълват, за да опишат целия кръг на проявяващата се Христова сила. Има една окултна картина, която в Братството е известна като така наречения Антиминс. Тя представя погребението на Христа и там са дадени четирите евангелисти, символизирани чрез четирите елемента на Сфинкса: един е представен като лъв, друг като стрелец, трети като орел и четвърти като човек. Това са четирите неподвижни знаци в зодиака: Телец, Лъв, Скорпион, Орел или Водолей. И Учителят казва, че четирите евангелисти представят четирите кардинални точки в кръга на живота. А тези четири кардинални точки той определя като Любов, Мъдрост, Истина и Добро и зло.
към текста >>

И после трябва да знаем, че Христовото Същество не може да бъде разбрано от човешкия ум и това, което е описано в Евангелията, е само бегъл опит да се опише това Велико космично Същество.
И Учителят казва, че четирите евангелисти представят четирите кардинални точки в кръга на живота. А тези четири кардинални точки той определя като Любов, Мъдрост, Истина и Добро и зло. От това можем да заключим, че Евангелията имат много сложна окултна композиция, която в следващото изложение постепенно ще се опитаме да обясним, доколкото това е възможно. Сега искам само да посоча основния характер на всяко едно от Евангелията. За да можем да дадем една обща характеристика на всяко едно от Евангелията, трябва да открием централната Мисъл, централната Идея, около която се движат всички идеи, мисли и събития. И после трябва да знаем, че Христовото Същество не може да бъде разбрано от човешкия ум и това, което е описано в Евангелията, е само бегъл опит да се опише това Велико космично Същество. Четирите Евангелия Го описват от четири различни страни. По този въпрос Щайнер казва следното: "Това, което наричаме Същност на Христа, е доколкото е въобще възможно в нашата съвременна епоха едно човешко разбиране на тази Същност. Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото Същество за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. Би било липса на почит и благоговение по отношение на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло. Благоговение и почит, които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко разбиране, когато застанеш пред този най-велик проблем.
към текста >>

Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото Същество за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа.
Сега искам само да посоча основния характер на всяко едно от Евангелията. За да можем да дадем една обща характеристика на всяко едно от Евангелията, трябва да открием централната Мисъл, централната Идея, около която се движат всички идеи, мисли и събития. И после трябва да знаем, че Христовото Същество не може да бъде разбрано от човешкия ум и това, което е описано в Евангелията, е само бегъл опит да се опише това Велико космично Същество. Четирите Евангелия Го описват от четири различни страни. По този въпрос Щайнер казва следното: "Това, което наричаме Същност на Христа, е доколкото е въобще възможно в нашата съвременна епоха едно човешко разбиране на тази Същност. Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото Същество за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. Би било липса на почит и благоговение по отношение на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло. Благоговение и почит, които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко разбиране, когато застанеш пред този най-велик проблем. Не се опитвай да поставиш твърде високо всичко това, даже ако то ти е дадено от най-възвишената духовна наука и те въвежда в най-възвишените области, щом се касае да застанеш пред най-великия проблем на живота. И не мисли, че човешките думи ще бъдат достатъчни да кажат първоначално нещо друго, освен това, което характеризира този велик и мощен проблем само от една страна. С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление".
към текста >>

Не се опитвай да поставиш твърде високо всичко това, даже ако то ти е дадено от най-възвишената духовна наука и те въвежда в най-възвишените области, щом се касае да застанеш пред най-великия проблем на живота.
Четирите Евангелия Го описват от четири различни страни. По този въпрос Щайнер казва следното: "Това, което наричаме Същност на Христа, е доколкото е въобще възможно в нашата съвременна епоха едно човешко разбиране на тази Същност. Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото Същество за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. Би било липса на почит и благоговение по отношение на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло. Благоговение и почит, които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко разбиране, когато застанеш пред този най-велик проблем. Не се опитвай да поставиш твърде високо всичко това, даже ако то ти е дадено от най-възвишената духовна наука и те въвежда в най-възвишените области, щом се касае да застанеш пред най-великия проблем на живота. И не мисли, че човешките думи ще бъдат достатъчни да кажат първоначално нещо друго, освен това, което характеризира този велик и мощен проблем само от една страна. С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление". Така централната Мисъл, от която можем да изходим при разглеждането на Евангелието на Йоан е Мисълта, където Христос казва: "Аз съм Светлината на света". А Светлината е израз на Мъдростта. С това Христос казва, че Той е самата Мъдрост, Която организира света.
към текста >>

С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление".
Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото Същество за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. Би било липса на почит и благоговение по отношение на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло. Благоговение и почит, които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко разбиране, когато застанеш пред този най-велик проблем. Не се опитвай да поставиш твърде високо всичко това, даже ако то ти е дадено от най-възвишената духовна наука и те въвежда в най-възвишените области, щом се касае да застанеш пред най-великия проблем на живота. И не мисли, че човешките думи ще бъдат достатъчни да кажат първоначално нещо друго, освен това, което характеризира този велик и мощен проблем само от една страна. С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление". Така централната Мисъл, от която можем да изходим при разглеждането на Евангелието на Йоан е Мисълта, където Христос казва: "Аз съм Светлината на света". А Светлината е израз на Мъдростта. С това Христос казва, че Той е самата Мъдрост, Която организира света. Ако вземем след това Евангелието на Лука, централният мотив е изразен с думите: "Отче, прости им, защото не знаят що вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Тук вече Христос разкрива друга страна на Своето естество.
към текста >>

Ако вземем след това Евангелието на Лука, централният мотив е изразен с думите: "Отче, прости им, защото не знаят що вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си".
И не мисли, че човешките думи ще бъдат достатъчни да кажат първоначално нещо друго, освен това, което характеризира този велик и мощен проблем само от една страна. С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление". Така централната Мисъл, от която можем да изходим при разглеждането на Евангелието на Йоан е Мисълта, където Христос казва: "Аз съм Светлината на света". А Светлината е израз на Мъдростта. С това Христос казва, че Той е самата Мъдрост, Която организира света. Ако вземем след това Евангелието на Лука, централният мотив е изразен с думите: "Отче, прости им, защото не знаят що вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Тук вече Христос разкрива друга страна на Своето естество. Той принася най-великата жертва на преданост, която може да обедини всичко в себе си, без да изгуби себе си. Той показва, че е Същество, което включва в Себе Си способността за най-великата жертва, за най-голямата преданост и чрез това се явява като Извор на състрадание и Любов, Извор, който разлива топлина през целия човешки и земен живот. Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото Същество. Той ни разкрива силата и мощта на Христа, чрез която Той осъществява Любовта и Мъдростта.
към текста >>

Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото Същество.
С това Христос казва, че Той е самата Мъдрост, Която организира света. Ако вземем след това Евангелието на Лука, централният мотив е изразен с думите: "Отче, прости им, защото не знаят що вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Тук вече Христос разкрива друга страна на Своето естество. Той принася най-великата жертва на преданост, която може да обедини всичко в себе си, без да изгуби себе си. Той показва, че е Същество, което включва в Себе Си способността за най-великата жертва, за най-голямата преданост и чрез това се явява като Извор на състрадание и Любов, Извор, който разлива топлина през целия човешки и земен живот. Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото Същество. Той ни разкрива силата и мощта на Христа, чрез която Той осъществява Любовта и Мъдростта. В Евангелието на Матей, Христос е представен като идеален земен човек, в когото Божественото е проявено в Своята пълнота. Понеже аз не излагам тук някакво мое лично разбиране или схващане, а излагам християнското езотерично учение, то ще предам по този случай с мои думи някои мисли на Щайнер, който по един гениален начин характеризира езотеричната страна на четирите Евангелия. Ще започна с Евангелието на Йоан, което е и най-дълбокото Евангелие. В Евангелието Йоан ни разкрива Христос като Логос, Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет.
към текста >>

В Евангелието Йоан ни разкрива Христос като Логос, Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет.
Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото Същество. Той ни разкрива силата и мощта на Христа, чрез която Той осъществява Любовта и Мъдростта. В Евангелието на Матей, Христос е представен като идеален земен човек, в когото Божественото е проявено в Своята пълнота. Понеже аз не излагам тук някакво мое лично разбиране или схващане, а излагам християнското езотерично учение, то ще предам по този случай с мои думи някои мисли на Щайнер, който по един гениален начин характеризира езотеричната страна на четирите Евангелия. Ще започна с Евангелието на Йоан, което е и най-дълбокото Евангелие. В Евангелието Йоан ни разкрива Христос като Логос, Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет. И затова той започва с думите: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". И после казва: "И Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". После, в Евангелието на Йоан Христос сам казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света".
към текста >>

И затова на кръста Той казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си".
От тази мисъл разбираме, че Христос е Съществото, което съдържа в себе си мировата Мъдрост и е Светлина на света. Но това Същество е нещо много повече от казаното за него в Евангелието на Йоан. И който мисли, че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той мисли, че е разбрал това светещо Същество само от една Негова жизнена проява. Другите Евангелия ни дават други страни на това Велико Същество. Докато Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като Същество, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света, то Евангелието на Лука ни разкрива друга страна на това Велико Същество: Неговата всеобхватна Любов, Неговата готовност за жертва и преданост. И затова на кръста Той казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Сега вече Христос ни се представя не само като Светлина на света, но като Същество, което принася най-великата жертва на преданост, което може да обедини в себе си всичко, без да загуби Себе Си. Същество, което включва в себе си способността за най-великата жертва, за най-великата преданост и чрез това е Извор на състрадание и Любов. Извор, от който се разлива топлина през целия човешки и земен живот. Всичко, което може да бъде обхванато от тези думи, ни показва една втора страна на това, което наричаме Същност на Христа. Така че можем да кажем, че Христос е Същество, което в Своето състрадание може да осъществи великата жертва и който чрез своята Светлина озарява всяко човешко същество.
към текста >>

Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като духовната Светлина на света, която като предвечна Мъдрост се влива във всички неща, за да живее и тъче в тях.
Същество, което включва в себе си способността за най-великата жертва, за най-великата преданост и чрез това е Извор на състрадание и Любов. Извор, от който се разлива топлина през целия човешки и земен живот. Всичко, което може да бъде обхванато от тези думи, ни показва една втора страна на това, което наричаме Същност на Христа. Така че можем да кажем, че Христос е Същество, което в Своето състрадание може да осъществи великата жертва и който чрез своята Светлина озарява всяко човешко същество. Мъдростта и Любовта, това са първите и основни качества, по които познаваме Христа. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като духовната Светлина на света, която като предвечна Мъдрост се влива във всички неща, за да живее и тъче в тях. И няма Мъдрост, която човек може да постигне, която да не се съдържа по някакъв начин в Евангелието на Йоан. Цялата Мъдрост на света се съдържа в това Евангелие на Йоан, защото онзи, който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и в най-далечното бъдеще. Ето защо изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване. Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела. Така е означен и в Антиминса.
към текста >>

Ето защо изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване.
Така че можем да кажем, че Христос е Същество, което в Своето състрадание може да осъществи великата жертва и който чрез своята Светлина озарява всяко човешко същество. Мъдростта и Любовта, това са първите и основни качества, по които познаваме Христа. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като духовната Светлина на света, която като предвечна Мъдрост се влива във всички неща, за да живее и тъче в тях. И няма Мъдрост, която човек може да постигне, която да не се съдържа по някакъв начин в Евангелието на Йоан. Цялата Мъдрост на света се съдържа в това Евангелие на Йоан, защото онзи, който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и в най-далечното бъдеще. Ето защо изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване. Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела. Така е означен и в Антиминса. Така се носи във висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива Евангелието на Йоан. Той се носи във висините с обгръщащите всичко идеи на това, което става в отделната човешка душа. Всеобгръщащите мирови идеи ни носят онази Мъдрост, която се влива в нас, когато изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Йоан.
към текста >>

Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини.
Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и всемирната топлина на Любовта се сливат в Христос като в никое друго същество в света и които не могат да бъдат достъпни за никакво човешко познание. И затова, изучавайки и размишлявайки върху Евангелието на Йоан, ние се вдъхновяваме и можем да говорим за великите мощни идеи, които се носят в орлови висини над човешките глави. А като изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Лука, ние намираме това, което всеки миг говори във всяко отделно човешко сърце. Това е важно в Евангелието на Лука, че то ни изпълва с такава топлина, която е израз на Любовта. То ни изпълва с разбирането на онази Любов, която е готова да отдаде самата себе си и не иска нищо друго, освен да се отдаде. Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини. Когато го описваме в смисъла на Евангелието на Лука, тогава ние описваме това, което блика от Христовото сърце като топлия Огън на Любовта. То е описано, че действа в онези висини, в които се намират Серафимите. Огънят на Любовта на Серафимите струи през света и този Огън бе предаден на земята чрез Христос. Но Христос не беше само Светлината на Мъдростта и топлината на Любовта.
към текста >>

Евангелието на Лука, тогава ние описваме това, което блика от Христовото сърце като топлия Огън на Любовта.
А като изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Лука, ние намираме това, което всеки миг говори във всяко отделно човешко сърце. Това е важно в Евангелието на Лука, че то ни изпълва с такава топлина, която е израз на Любовта. То ни изпълва с разбирането на онази Любов, която е готова да отдаде самата себе си и не иска нищо друго, освен да се отдаде. Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини. Когато го описваме в смисъла на Евангелието на Лука, тогава ние описваме това, което блика от Христовото сърце като топлия Огън на Любовта. То е описано, че действа в онези висини, в които се намират Серафимите. Огънят на Любовта на Серафимите струи през света и този Огън бе предаден на земята чрез Христос. Но Христос не беше само Светлината на Мъдростта и топлината на Любовта. Той не беше само херувимския и серафимския елемент всред земното съществуване, но когато го разглеждаме в неговата пълнота, Той бе и е в нашето земно съществуване това, което може да се нарече Същност, действаща чрез царството на Престолите, чрез които на земята идва пълната мощ и пълната сила, за да изпълни това, което са начертали Любовта и Мъдростта. Със своята Любов Серафимите ни потопяват в глъбините на човешкото сърце, а със своята Мъдрост Херувимите ни издигат до орлови висини.
към текста >>

В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос.
Онази мощ, която навлиза в нашата земя чрез Христос, онази мощ, която подрежда, управлява и насочва всичко, която е най-висшата сила, която се проявява в света, това ни рисува като трето качество на Христа Евангелието на Марко. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ на Любовта, и Матей с Човека. Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ. Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко. Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос. В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос. Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително един цялостен образ на човека. Когато описваме поотделно качествата на човека, било мисъл, било чувство или воля, те по-силно изпъкват. Но когато ги обединим в един образ, тези качества като че избледняват, общият образ избледнява. И когато се опитаме да обхванем целокупно трите качества, които определихме като качества на Христос, да ги обединим в един цялостен образ, тогава този цялостен образ става по-неясен и избледнява.
към текста >>

Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука.
В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей.
към текста >>

Като изхождаме от това гледище ще видим, че четирите Евангелия са написани от посветени и ясновидци на различни степени на развитие, които по различен начин са проникнали в Духовния свят.
Обаче това не е съвсем тъй. Евангелистите, както и апостолите са били много мъдри и учени хора. Христос се е учил в Небесното училище, затова Той нямаше нужда да учи на земята". Сега ще предам с мои думи известни мисли и идеи, които Щайнер изказал при различни случаи върху четирите Евангелия. "Така че, Евангелията са били създадени от хора, които са имали едно по-дълбоко схващане за живота и са проникнали по-дълбоко в същността на живота, и са изследвали нещата като посветени и ясновидци." Като изхождаме от това гледище ще видим, че четирите Евангелия са написани от посветени и ясновидци на различни степени на развитие, които по различен начин са проникнали в Духовния свят. Защото според Окултната Наука има главно три степени, три метода за придобиване на знания от Висшите светове. Първият от тези начини се нарича имагинативо или образно познаване. При него Духовния свят се разкрива в образи. Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше Същество, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света. Това е познание чрез Словото, чрез разговора.
към текста >>

При него Духовния свят се разкрива в образи.
Сега ще предам с мои думи известни мисли и идеи, които Щайнер изказал при различни случаи върху четирите Евангелия. "Така че, Евангелията са били създадени от хора, които са имали едно по-дълбоко схващане за живота и са проникнали по-дълбоко в същността на живота, и са изследвали нещата като посветени и ясновидци." Като изхождаме от това гледище ще видим, че четирите Евангелия са написани от посветени и ясновидци на различни степени на развитие, които по различен начин са проникнали в Духовния свят. Защото според Окултната Наука има главно три степени, три метода за придобиване на знания от Висшите светове. Първият от тези начини се нарича имагинативо или образно познаване. При него Духовния свят се разкрива в образи. Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше Същество, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света. Това е познание чрез Словото, чрез разговора. Посветеният чува да му говорят висшите Същества и му разкриват Тайните на света. Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни. Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание.
към текста >>

Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание.
При него Духовния свят се разкрива в образи. Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше Същество, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света. Това е познание чрез Словото, чрез разговора. Посветеният чува да му говорят висшите Същества и му разкриват Тайните на света. Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни. Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание. Евангелието на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение. Космичното Слово му е говорило и му разкрило Своите Тайни. Затова за него се казва, че той е бил ученикът, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в Христовото Същество. Затова той ни описва Христовото събитие с най- висшето познание на свръхсетивния свят - интуицията. Той ни описва Христа като Логос, като Бог, Който се проявява чрез едно човешк тяло.
към текста >>

Затова за него се казва, че той е бил ученикът, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в Христовото Същество.
Посветеният чува да му говорят висшите Същества и му разкриват Тайните на света. Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни. Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание. Евангелието на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение. Космичното Слово му е говорило и му разкрило Своите Тайни. Затова за него се казва, че той е бил ученикът, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в Христовото Същество. Затова той ни описва Христовото събитие с най- висшето познание на свръхсетивния свят - интуицията. Той ни описва Христа като Логос, като Бог, Който се проявява чрез едно човешк тяло. По-другояче стои въпросът с другите три Евангелия. От тях Лука е казал най-ясно това, което е имал да каже. Той започва своето Евангелие с един предговор, който е много забележителен.
към текста >>

Затова той ни описва Христовото събитие с най- висшето познание на свръхсетивния свят - интуицията.
Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни. Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание. Евангелието на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение. Космичното Слово му е говорило и му разкрило Своите Тайни. Затова за него се казва, че той е бил ученикът, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в Христовото Същество. Затова той ни описва Христовото събитие с най- висшето познание на свръхсетивния свят - интуицията. Той ни описва Христа като Логос, като Бог, Който се проявява чрез едно човешк тяло. По-другояче стои въпросът с другите три Евангелия. От тях Лука е казал най-ясно това, което е имал да каже. Той започва своето Евангелие с един предговор, който е много забележителен. Той започва по следния начин: "Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдени между нас събития, както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на евангелското Слово, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначалото да ти напиша наред за това, почтени Теофиле".
към текста >>

В смисъла на Евангелието на Лука самовидци са онези, които притежават имагинативно познание, които могат да проникнат в света на образите и там да възприемат Христовото събитие точно и ясно.
От тях Лука е казал най-ясно това, което е имал да каже. Той започва своето Евангелие с един предговор, който е много забележителен. Той започва по следния начин: "Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдени между нас събития, както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на евангелското Слово, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначалото да ти напиша наред за това, почтени Теофиле". Следователно, Лука ни предава онова, което са му предали тези, които отначало са били ученици и служители на Словото. Вместо очевидци по-добре бихме ги нарекли самовидци, защото сами са видели всичко. В смисъла на Евангелието на Лука самовидци са онези, които притежават имагинативно познание, които могат да проникнат в света на образите и там да възприемат Христовото събитие точно и ясно. Техните съобщения Лука поставя за основа на своето Евангелие. Той също черпи от такива, които бяха служители на Словото. Той не казва притежатели на Словото, защото такива биха били хора, които притежават пълно инспиративно познание или са били свързани, вдъхновени от възвишени Същества, а казва служители на Словото, следователно служители на онези, които са разполагали със съобщенията на възвишените Същества, които са вдъхновявали тези човецил На тях, на служителите им се съобщава това, което вдъхновеният посветен възприема. Те могат да възвестят това, защото то им е казано от вдъхновяващите ги Същества.
към текста >>

Следователно, Евангелието на Лука се позовава на съобщенията на онези, които сами виждат, сами имат опитност на вдъхновяващия Духовен свят и които са се научили да изразяват видяното в образния свят със средствата на вдъхновението.
Той също черпи от такива, които бяха служители на Словото. Той не казва притежатели на Словото, защото такива биха били хора, които притежават пълно инспиративно познание или са били свързани, вдъхновени от възвишени Същества, а казва служители на Словото, следователно служители на онези, които са разполагали със съобщенията на възвишените Същества, които са вдъхновявали тези човецил На тях, на служителите им се съобщава това, което вдъхновеният посветен възприема. Те могат да възвестят това, защото то им е казано от вдъхновяващите ги Същества. Така че те са служители, а не притежатели на Словото. Следователно, Евангелието на Лука се позовава на съобщенията на онези, които сами виждат, сами имат опитност на вдъхновяващия Духовен свят и които са се научили да изразяват видяното в образния свят със средствата на вдъхновението. Ясновидци можем да наречем онези, които виждат в образния свят, а посветени можем да наречем тези, които могат да се издигнат до степента на инспирацията и интуицията. За сегашните времена понятието ясновидец не съвпада с понятието посветен. Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, се основава на изследването на посветения, който може да се издигне до инспиративното и интуитивното познание. Това, което срещаме в другите Евангелия, се основава на съобщенията на хора ясновидци, на хора, притежаващи имагинативно познание. Те почиват, следователно, на съобщенията на онези хора, които сами се издигат до образния свят и виждат нещата, но не могат да се издигнат до инспиратив- ния и интуитивния свят и да влязат във връзка с възвишените Същества.
към текста >>

Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос.
Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан. Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога. В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил. От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция.
към текста >>

Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан.
Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан. Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога. В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил. От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция. Евангелистите са си поставили задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на вселената, със самия Бог. Бог, Който обитава невидимо в цялото човечество, се пробужда специално в Исус Христос.
към текста >>

От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция.
Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан. Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога. В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил. От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция. Евангелистите са си поставили задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на вселената, със самия Бог. Бог, Който обитава невидимо в цялото човечество, се пробужда специално в Исус Христос. За Този, именно, Бог се казва в Евангелието на Йоан, че е съществувал още отначало, още преди зараждането на Битието. Интересът на евангелистите е бил да докажат, че това именно е самият Бог. Ако Евангелията се четат повърхностно, в тях ще се намерят много противоречия.
към текста >>

Значи, те се интересуват от това, което е станало, след като Духът на Христос влиза във владение на телата, изградени от Исус от Назарет - физическото, етерното и астралното тела.
Те се съгласуват също и върху въпросите за разпятието и Възкресението. А това са събитията, които в действителност са най-важни. Що се отнася до привидните противоречия, те се обясняват с това, че различните евангелисти са разглеждали въпроса от различни становища. Две от Евангелията, това на Марко и на Йоан, започват с разказа за Кръщението на Христос. Те описват след това трите последни години от дейността на Исус Христос. Значи, те се интересуват от това, което е станало, след като Духът на Христос влиза във владение на телата, изградени от Исус от Назарет - физическото, етерното и астралното тела. Евангелията на Матей и Лука описват до известна степен и онова, което е предхождало вселяването на Христос, това, което е било историята на Исус от Назарет, преди Той да приеме Христос в себе си и там се намират местата, където тези, които търсят противоречия, ги намират. Така Матей поставя в началото едно родословие, възлизащо до Авраам, докато Лука дава едно родословие, възлизащо чак до Адам и от Адам до Бога. Едно друго противоречие е, че Матей разказва, че тримата Мъдреци са дошли от Изток, водени от звездата, за да поздравят новородения Исус. Лука от своя страна разправя за явяването на Ангелите на овчарите, после за представянето в Храма. В замяна на това Матей споменава за преследването на Ирод, за бягството в Египет и за възвръщането в Назарет.
към текста >>

Ако се погледне по-дълбоко на въпроса, ще се види, че така наречените противоречия взаимно се допълват в описанието на цялостното Христово събитие.
Така Матей поставя в началото едно родословие, възлизащо до Авраам, докато Лука дава едно родословие, възлизащо чак до Адам и от Адам до Бога. Едно друго противоречие е, че Матей разказва, че тримата Мъдреци са дошли от Изток, водени от звездата, за да поздравят новородения Исус. Лука от своя страна разправя за явяването на Ангелите на овчарите, после за представянето в Храма. В замяна на това Матей споменава за преследването на Ирод, за бягството в Египет и за възвръщането в Назарет. Всичко това би могло да изглежда като противоречие, но всички тези противоречия са такива, когато се гледа на буквата на Писанието. Ако се погледне по-дълбоко на въпроса, ще се види, че така наречените противоречия взаимно се допълват в описанието на цялостното Христово събитие. За евангелистите, които са описвали живота на Исус от Назарет, всички събития от външния живот на Исус имат по-малка стойност пред етапите на Посвещението, което Исус е преминал. Защото те не описват само една биография, а редом с биографията описват и един път на Посвещение. Това е именно, което те описват, само че всеки го описва по свой маниер. Описанието, направено от Матей, е описание, направено от един посветен в Мистериите на Човека. Това Посвещение е било сродно с египетската Мъдрост и е било присъщо на есеите.
към текста >>

Лука от своя страна ни дава едно описание, което е в отношение с Посвещението, което той е получил: това на Мистериите на Духа - Бик.
За евангелистите, които са описвали живота на Исус от Назарет, всички събития от външния живот на Исус имат по-малка стойност пред етапите на Посвещението, което Исус е преминал. Защото те не описват само една биография, а редом с биографията описват и един път на Посвещение. Това е именно, което те описват, само че всеки го описва по свой маниер. Описанието, направено от Матей, е описание, направено от един посветен в Мистериите на Човека. Това Посвещение е било сродно с египетската Мъдрост и е било присъщо на есеите. Лука от своя страна ни дава едно описание, което е в отношение с Посвещението, което той е получил: това на Мистериите на Духа - Бик. Това описание е съобразено с неговия род на Посвещение. Той вижда в Този, Който е живял в тялото на Исус от Назарет един Велик посветен, който е живял преди това в лоното на египетските Мистерии. И не е чудно, че той изтъква най- вече чертите, които отразяват повече египетския характер на Посвещение. И понеже това Посвещение е било познато на Лука, той си е казвал: Този Исус от Назарет, който е един тъй Велик посветен, между всички Посвещения, които е минал, е минал също и египетското Посвещение. Това, естествено, се е знаело и от другите евангелисти.
към текста >>

Авторът на Евангелието на Лука е имал духовно виждане на тези факти под форма, която му е давало египетското Посвещение.
Ние намираме описание на бягството в Египет в Евангелието на Матей, тъй като той е знаел от свое собствено Посвещение какво означавало за един посветен пътуването до Египет. И като се знае също, че авторът на Евангелието на Лука е човек, който е познавал египетското Посвещение, където също е царувал култът на Бика, тогава разбираме защо езотеричната традиция поставя Лука в отношение със символа на Бика. Въпреки, че той е бил свързан с египетските Мистерии, той по свои съображения не прави никакво описание за бягството в Египет. Но от друга страна той дава характерни факти, които само един човек, който е познавал египетското Посвещение, би могъл да ги оцени в истинската им стойност. Авторът на Евангелието на Матей посочва тези факти по един повече външен начин, в описание бягството в Египет. Авторът на Евангелието на Лука е имал духовно виждане на тези факти под форма, която му е давало египетското Посвещение. Евангелист Марко описва най-вече дейността на Христос в тялото на Исус през тези три години, а оставя настрана всички предварителни въпроси. Този евангелист е преминал през едно Посвещение, което прилича на Посвещенията в Мала Азия и даже на Посвещенията в Гърция. Това Посвещение било най-съвременно за епохата, когато са писани Евангелията и то би могло да бъде наречено европейско Посвещение. Той не се интересувал от физическия произход на Исус от Назарет, от Неговия външен произход, но се интересувал преди всичко от Духа, който е живял в това тяло. Това е една практика, която е практикувана във всички Посвещения.
към текста >>

Той не се интересувал от физическия произход на Исус от Назарет, от Неговия външен произход, но се интересувал преди всичко от Духа, който е живял в това тяло.
Авторът на Евангелието на Матей посочва тези факти по един повече външен начин, в описание бягството в Египет. Авторът на Евангелието на Лука е имал духовно виждане на тези факти под форма, която му е давало египетското Посвещение. Евангелист Марко описва най-вече дейността на Христос в тялото на Исус през тези три години, а оставя настрана всички предварителни въпроси. Този евангелист е преминал през едно Посвещение, което прилича на Посвещенията в Мала Азия и даже на Посвещенията в Гърция. Това Посвещение било най-съвременно за епохата, когато са писани Евангелията и то би могло да бъде наречено европейско Посвещение. Той не се интересувал от физическия произход на Исус от Назарет, от Неговия външен произход, но се интересувал преди всичко от Духа, който е живял в това тяло. Това е една практика, която е практикувана във всички Посвещения. Така например учениците на Платон, които са искали да разберат своя Учител и неговата същност, не са търсили да узнаят кой е бил неговият физически баща. За тях е имало значение произхода на духа на Платон. Те са смятали, че душата, която живее в това тяло, е била породена от едно Върховно Същество. Така те са отдавали раждането на Платон, на духовния Платон, на бога Аполон.
към текста >>

За тях е имало значение произхода на духа на Платон.
Този евангелист е преминал през едно Посвещение, което прилича на Посвещенията в Мала Азия и даже на Посвещенията в Гърция. Това Посвещение било най-съвременно за епохата, когато са писани Евангелията и то би могло да бъде наречено европейско Посвещение. Той не се интересувал от физическия произход на Исус от Назарет, от Неговия външен произход, но се интересувал преди всичко от Духа, който е живял в това тяло. Това е една практика, която е практикувана във всички Посвещения. Така например учениците на Платон, които са искали да разберат своя Учител и неговата същност, не са търсили да узнаят кой е бил неговият физически баща. За тях е имало значение произхода на духа на Платон. Те са смятали, че душата, която живее в това тяло, е била породена от едно Върховно Същество. Така те са отдавали раждането на Платон, на духовния Платон, на бога Аполон. За тях Платон е бил Син на Аполон. Във всички Посвещения съществува обичай, при описание живота на един посветен да не се занимават с онази част от живота му, която предшествала Посвещението, а са се интересували само от живота след Посвещението. Същият обичай са спазвали евангелистите, когато са описвали живота на Исус и затова те са се интересували преди всичко от Онзи, Който според израза на Евангелието, е Син Божи за своите поклонници, за своите напреднали ученици.
към текста >>

Така те са отдавали раждането на Платон, на духовния Платон, на бога Аполон.
Той не се интересувал от физическия произход на Исус от Назарет, от Неговия външен произход, но се интересувал преди всичко от Духа, който е живял в това тяло. Това е една практика, която е практикувана във всички Посвещения. Така например учениците на Платон, които са искали да разберат своя Учител и неговата същност, не са търсили да узнаят кой е бил неговият физически баща. За тях е имало значение произхода на духа на Платон. Те са смятали, че душата, която живее в това тяло, е била породена от едно Върховно Същество. Така те са отдавали раждането на Платон, на духовния Платон, на бога Аполон. За тях Платон е бил Син на Аполон. Във всички Посвещения съществува обичай, при описание живота на един посветен да не се занимават с онази част от живота му, която предшествала Посвещението, а са се интересували само от живота след Посвещението. Същият обичай са спазвали евангелистите, когато са описвали живота на Исус и затова те са се интересували преди всичко от Онзи, Който според израза на Евангелието, е Син Божи за своите поклонници, за своите напреднали ученици. По времето, когато са писани Евангелията, човечеството е стигнало една такава степен на своето развитие, че хората са се привързвали все повече и повече към физическия, към сетивния свят, обиквали са все повече земния живот. Те са обичали боговете на древността, понеже са виждали, ме Синовете на Земята са били някога Синове Божии.
към текста >>

Посвещението, добито от този евангелист, го е довело до познаването в Духовния свят под образа на Духа - Лъв.
Същият обичай са спазвали евангелистите, когато са описвали живота на Исус и затова те са се интересували преди всичко от Онзи, Който според израза на Евангелието, е Син Божи за своите поклонници, за своите напреднали ученици. По времето, когато са писани Евангелията, човечеството е стигнало една такава степен на своето развитие, че хората са се привързвали все повече и повече към физическия, към сетивния свят, обиквали са все повече земния живот. Те са обичали боговете на древността, понеже са виждали, ме Синовете на Земята са били някога Синове Божии. Това е, което е чувствал и авторът на Евангелието на Марко, когато говори за Христа, който от Син Божи става Син Человечески. И затова той започва с описанието на онова, което се е случило след кръщението в Йордан. Посвещението, добито от този евангелист, го е довело до познаването в Духовния свят под образа на Духа - Лъв. И ето защо древната езотерична традиция дава на автора на Евангелието на Марко символа на Лъва. А този, който е написал Евангелието на Йоан, е бил посветен от самия Христос. Затова той е могъл да даде това, което се съдържа в неговото Евангелие, така да се каже, зародишът на сегашната сила, която се излъчва от Христовия импулс. И то не само силата, която действа в сегашните времена, но и за най-далечни бъдещи времена. Той е принадлежал към групата на посветените Орли, които са се издигали над нормалното развитие.
към текста >>

Затова той е могъл да даде това, което се съдържа в неговото Евангелие, така да се каже, зародишът на сегашната сила, която се излъчва от Христовия импулс.
Това е, което е чувствал и авторът на Евангелието на Марко, когато говори за Христа, който от Син Божи става Син Человечески. И затова той започва с описанието на онова, което се е случило след кръщението в Йордан. Посвещението, добито от този евангелист, го е довело до познаването в Духовния свят под образа на Духа - Лъв. И ето защо древната езотерична традиция дава на автора на Евангелието на Марко символа на Лъва. А този, който е написал Евангелието на Йоан, е бил посветен от самия Христос. Затова той е могъл да даде това, което се съдържа в неговото Евангелие, така да се каже, зародишът на сегашната сила, която се излъчва от Христовия импулс. И то не само силата, която действа в сегашните времена, но и за най-далечни бъдещи времена. Той е принадлежал към групата на посветените Орли, които са се издигали над нормалното развитие. В Евангелието на Марко ние намираме това, което отговаря на нормалното за епохата развитие, а в Евангелието на Йоан ни се показва как Христос ще действа в бъдещите епохи: това, което се издига над настоящото земно развитие и го надминава. Ето защо древната езотерична традиция отдава на Йоан символа на Орела. Така че, тази древна езотерична традиция, която свързва евангелистите с това, какво е самото естество на тяхното Посвещение, съвсем не почива на никаква фантазия, но че то произлиза от най-дълбокото християнско познание.
към текста >>

Те ни дават възможност да разберем по-добре Духовния свят и духовния живот.
Ние трябва да навлезем дълбоко в нещата, за да разберем, че събитията, които доминират в живота на Христос, се дават по един и същ начин от четирите Евангелия, но че всеки от евангелистите рисува Христа такъв, какъвто той го е разбирал според вида на своето Посвещение. Така ние виждаме, че Христос е разгледан от четири различни страни от евангелистите. Това ни показва, че Христос е едно многостранно явление. Евангелията, най-дълбокото от които е Евангелието на Йоан, са документи, изпълнени с безкрайна дълбочина. Евангелията ни разкриват целия план на човешката еволюция и отношението на тази еволюция към вселената. Те ни дават възможност да разберем по-добре Духовния свят и духовния живот. Думата Евангелие съдържа в себе си думата Ангел. Тогава думата Евангелие би могло да се преведе като спасително действие от царството на Ангелите. За човечеството Ангелите действат по два начина в човешкото битие. Първата форма наблюдаваме у децата. У тях азът още не е пробуден и Ангелите витаят над тях и ги изпълват със светли мисли и видения.
към текста >>

Когато човек направи от своя аз съсъд, чаша за Божественото, отваряйки се за Христовия висш Аз, той реално приема Евангелието в себе си.
За човечеството Ангелите действат по два начина в човешкото битие. Първата форма наблюдаваме у децата. У тях азът още не е пробуден и Ангелите витаят над тях и ги изпълват със светли мисли и видения. Когато човек стане напълно човек-аз, човек с напълно пробудено самосъзнание, той не може вече да се върне в детското си състояние. Въпреки това с думите "станете като децата" Христос призовава хората да отворят своя живот за действието на Ангелите. Когато човек направи от своя аз съсъд, чаша за Божественото, отваряйки се за Христовия висш Аз, той реално приема Евангелието в себе си. Тогава Христовият Аз слиза над него под формата на Ангелско същество. При своето слизане във вътрешността на човека, Христос изпраща пред себе си своя Ангел. Това е "Евангелието на Царството". Царството е нещо вътрешно. Вътрешният владетел и Цар на това Царство е висшият Аз, Христос.
към текста >>

Тогава Христовият Аз слиза над него под формата на Ангелско същество.
Първата форма наблюдаваме у децата. У тях азът още не е пробуден и Ангелите витаят над тях и ги изпълват със светли мисли и видения. Когато човек стане напълно човек-аз, човек с напълно пробудено самосъзнание, той не може вече да се върне в детското си състояние. Въпреки това с думите "станете като децата" Христос призовава хората да отворят своя живот за действието на Ангелите. Когато човек направи от своя аз съсъд, чаша за Божественото, отваряйки се за Христовия висш Аз, той реално приема Евангелието в себе си. Тогава Христовият Аз слиза над него под формата на Ангелско същество. При своето слизане във вътрешността на човека, Христос изпраща пред себе си своя Ангел. Това е "Евангелието на Царството". Царството е нещо вътрешно. Вътрешният владетел и Цар на това Царство е висшият Аз, Христос. Историческите сведения относно различните евангелисти и произходът на Евангелията са доста оскъдни.
към текста >>

Предполага се, че то е написано към 38-та година след Рождество Христово, т. е.
Това е "Евангелието на Царството". Царството е нещо вътрешно. Вътрешният владетел и Цар на това Царство е висшият Аз, Христос. Историческите сведения относно различните евангелисти и произходът на Евангелията са доста оскъдни. Така за Евангелието на Матей се знае, че е написано най-напред и то е единственото Евангелие, което е написано на еврейски език, за да ползва и юдеите-християни. Предполага се, че то е написано към 38-та година след Рождество Христово, т. е. 5-6 години след Голгота. Матей е галилянин по рождение, евреин по вяра, митар по професия. Другите евангелисти го наричат Левий. Следващите редове ще се спрем по-подробно за него. Според църковния историк Евсевий, отначало той проповядвал на евреите, за които е написал Евангелието си, но след това е заминал да проповядва на езичниците.
към текста >>

За да си изясним това, трябва да знаем, че в Римската империя римските цезари са добили с насилие Посвещение и са се свързали с демонични същества от Духовния свят, и са установили култа на цезарите - да ги почитат като богове.
(5 гл., 27, 28). Това са указанията на Евангелията за личността Ма- тей-Леви. Името Леви ни показва, че евангелист Матей е принадлежал на Левиевото коляно, което беше определено като род на Свещеници още от времето на Мойсей. Матей е Леви и с това съносител на юдейското Свещенство. Как той като левит е влязъл в средата на презрените и грешните митари? За да си изясним това, трябва да знаем, че в Римската империя римските цезари са добили с насилие Посвещение и са се свързали с демонични същества от Духовния свят, и са установили култа на цезарите - да ги почитат като богове. Във всички страни, където римляните са били проникнали като завоеватели, са били подчинени боговете на страните, които са завладявали на цезаревия култ и цезарят се обявявал за върховен свещенослужител. Юдеите бяха като съюзници на римляните, но и от тях изискваха данъци и ги вземаха като дарове на храма, дарове на бога-цезар. Така като плащаха данък на цезаря, юдеите бяха членове на култа на цезарите. Митнически чиновници, които бяха на римска служба, отчасти и римляни, отчасти юдеи, постъпили на римска служба, според разбирането на римляните те били фактически един по- нисш клир, по-нисши свещеници. Защото това, което имаше да събират, бяха храмови данъци, жертвени дарове.
към текста >>

След това в Рим човечеството става тялото Христово.
Те се чувстваха вплетени в един велик процес на въплъщението на Христа. Този процес водеше от Египет към Ерусалим и от Ерусалим те предчувстваха, че той напредва към Рим. В Палестина те се чувстваха по средата на пътя между Египет и Рим. Те си казваха: В Египет се намира Изворът, от който извира Мъдростта за тялото на Месия. В страната на Ерусалим това тяло бе родено в земна форма. След това в Рим човечеството става тялото Христово. В Матей и в другите есеи трябва да е имало едно живо предчувствие за това, че Рим и неговият свят трябваше да играят много голяма роля за първото време на Християнството. Тайната на въплъщението беше сърцето на учението на терапевтите и есеите. Те знаеха, че Египет, Юдея и Рим са трите големи степени на въплъщението на Христа. И Матей, като есей, имаше отношение към Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него. Той виждаше, че старото е изпълнило своята мисия и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото лице, носител на бъдещето.
към текста >>

Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на Христовото въплъщение.
Тайната на въплъщението беше сърцето на учението на терапевтите и есеите. Те знаеха, че Египет, Юдея и Рим са трите големи степени на въплъщението на Христа. И Матей, като есей, имаше отношение към Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него. Той виждаше, че старото е изпълнило своята мисия и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото лице, носител на бъдещето. В тази насока може да бъде намерен отговорът на въпроса, защо Матей беше станал митар. Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на Христовото въплъщение. Матей не се смущаваше от демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство. И Христос, когато Го упрекват фарисеите, че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните". Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим. И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност към ордена на терапевтите. Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден.
към текста >>

И от този латински превод е направен гръцкия, така че оригиналния текст на еврейски език е непознат и неговият дух е далеч загубен с превода на латински.
От юдейството той има мисленето като левит. От Египет той има чувството като есей, от римлянството той има волята като митар. В него юдейството, египетството и римлянството се съчетават в мировата човечност. Матей е последният призован от учениците. Евангелието на Матей първоначално било написано на еврейски, откъдето е преведено на латински от църковния отец Йеронимус в 4"™ век. И от този латински превод е направен гръцкия, така че оригиналния текст на еврейски език е непознат и неговият дух е далеч загубен с превода на латински. Този отец е превел цялата Библия на латински, откъдето са произлезли протестанските преводи. А гръцкият превод на Библията, направен от 70-те е по-близо до оригинала и българския превод е направен от него. Така че преводите от гръцки са по-близо до оригинала, отколкото латинския превод. В латинския превод споменатият отец съзнателно е превеждал така, че да се заличи езотеричния характер, който еврейският език придава на евреиските писания и да ги направи един обикновен разказ и история, както се представят пред обикновения човешки поглед. Евангелието на Матей, както вече споменах, произхожда от течението на есеите, т.е.
към текста >>

71. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Предполага се, че към 65 година след рождество Христово се премества в Ефес и оттам заминава да проповядва Евангелието из Мала Азия.
Ползвал се е с името "ученикът, когото Господ обичаше". На Тайната вечеря той се наклонил към гърдите на Исус, за да узнае кой ще го предаде. И на него Исус предаде майка Си, когато беше на кръста. Заедно с Петър и Яков той беше очевидец на Преображението. След Възнесението Йоан се застоява известно време в Ерусалим, където е бил един от стълбовете на църквата. Предполага се, че към 65 година след рождество Христово се премества в Ефес и оттам заминава да проповядва Евангелието из Мала Азия. Той е бил заточен от император Домициан около 95 година след рождество Христово на остров Патмос, където му се дава откровение да напише своето Откровение. После се връща в Ефес, където доживява до дълбока старост и учениците му на ръце го носили в църквата. Като не можел дълго да говори, той приветствал народа с кратките думи: "Чада, обичайте се един други", и когато народът се удивлявал на краткостта на словото му, той отговарял: "Това е, което Господ ви заръчва. Това ако правите, доволно е". Той напуснал земята в стотната година след рождението Христово и е бил към 94 годишна възраст.
към текста >>

Той е бил заточен от император Домициан около 95 година след рождество Христово на остров Патмос, където му се дава откровение да напише своето Откровение.
На Тайната вечеря той се наклонил към гърдите на Исус, за да узнае кой ще го предаде. И на него Исус предаде майка Си, когато беше на кръста. Заедно с Петър и Яков той беше очевидец на Преображението. След Възнесението Йоан се застоява известно време в Ерусалим, където е бил един от стълбовете на църквата. Предполага се, че към 65 година след рождество Христово се премества в Ефес и оттам заминава да проповядва Евангелието из Мала Азия. Той е бил заточен от император Домициан около 95 година след рождество Христово на остров Патмос, където му се дава откровение да напише своето Откровение. После се връща в Ефес, където доживява до дълбока старост и учениците му на ръце го носили в църквата. Като не можел дълго да говори, той приветствал народа с кратките думи: "Чада, обичайте се един други", и когато народът се удивлявал на краткостта на словото му, той отговарял: "Това е, което Господ ви заръчва. Това ако правите, доволно е". Той напуснал земята в стотната година след рождението Христово и е бил към 94 годишна възраст. Освен Евангелието и Откровението е написал и три послания.
към текста >>

Той напуснал земята в стотната година след рождението Христово и е бил към 94 годишна възраст.
Предполага се, че към 65 година след рождество Христово се премества в Ефес и оттам заминава да проповядва Евангелието из Мала Азия. Той е бил заточен от император Домициан около 95 година след рождество Христово на остров Патмос, където му се дава откровение да напише своето Откровение. После се връща в Ефес, където доживява до дълбока старост и учениците му на ръце го носили в църквата. Като не можел дълго да говори, той приветствал народа с кратките думи: "Чада, обичайте се един други", и когато народът се удивлявал на краткостта на словото му, той отговарял: "Това е, което Господ ви заръчва. Това ако правите, доволно е". Той напуснал земята в стотната година след рождението Христово и е бил към 94 годишна възраст. Освен Евангелието и Откровението е написал и три послания. Предполага се, че Откровението и посланията са написани от около 96 до 98 година след Рождество Христово. Йоан е преживял всички апостоли и е работил много за утвърждаване на църквата. Умрял е от естествена смърт. Според едни твърдения, в 68 година при император Нерон, а според други около 95 година при император Домициан, той бил извикан в Рим и според църковното предание хвърлен в котел с кипящо масло, но оттам излязъл невредим.
към текста >>

Предполага се, че Откровението и посланията са написани от около 96 до 98 година след Рождество Христово.
После се връща в Ефес, където доживява до дълбока старост и учениците му на ръце го носили в църквата. Като не можел дълго да говори, той приветствал народа с кратките думи: "Чада, обичайте се един други", и когато народът се удивлявал на краткостта на словото му, той отговарял: "Това е, което Господ ви заръчва. Това ако правите, доволно е". Той напуснал земята в стотната година след рождението Христово и е бил към 94 годишна възраст. Освен Евангелието и Откровението е написал и три послания. Предполага се, че Откровението и посланията са написани от около 96 до 98 година след Рождество Христово. Йоан е преживял всички апостоли и е работил много за утвърждаване на църквата. Умрял е от естествена смърт. Според едни твърдения, в 68 година при император Нерон, а според други около 95 година при император Домициан, той бил извикан в Рим и според църковното предание хвърлен в котел с кипящо масло, но оттам излязъл невредим. След това му дали да изпие питие, примесено с отрова, но и това не му причинило никаква вреда, след което бил изпратен на заточение на остров Патмос. С това, че не го засегнало нито врящото масло, нито отровата му подействала, се посочва, че той е бил посветен през висока степен и е минал през смъртта и Възкресението, и е господар на живота и смъртта.
към текста >>

И въпреки, че е поставен на първо положение, Евангелието не показва, че той е духовно най-зрелият или че е бил най-близкия на Христос.
Тогава Петър разбрал това за укор и се върнал в Рим, където бил разпънат. Той написал две Съборни послания. Между 12-те ученици, още от самото начало Петър взема едно особено място. Даже при изпращането на 12-те, Евангелието на Матей изрично го нарича Първият. Той е, на когото Христос възлага особената апостолска задача, той е първият между апостолите. И въпреки, че е поставен на първо положение, Евангелието не показва, че той е духовно най-зрелият или че е бил най-близкия на Христос. Той не е ученикът, когото Христос любеше. Той е този, който три пъти се отрече от Христос. Първото и най-важно тълкуване на образа на Петър ни дава сам Христос, като му дава името Петър, което значи камък, канара. "Като го видя Исус, рече му: Ти си Симон, Йона, ще се наречеш Кифа, което изтълкувано значи Петър, канара". И в името Йона се крие една Тайна, защото тази еврейска дума, преведена на български, значи гълъб.
към текста >>

А гълъбът е символ на Духа, който слезе върху Исус. Името
Той не е ученикът, когото Христос любеше. Той е този, който три пъти се отрече от Христос. Първото и най-важно тълкуване на образа на Петър ни дава сам Христос, като му дава името Петър, което значи камък, канара. "Като го видя Исус, рече му: Ти си Симон, Йона, ще се наречеш Кифа, което изтълкувано значи Петър, канара". И в името Йона се крие една Тайна, защото тази еврейска дума, преведена на български, значи гълъб. А гълъбът е символ на Духа, който слезе върху Исус. Името Йона се среща и при пророк Йона, който мина през корема на Кита. Това е един процес на Посвещение. 2. АПОСТОЛ АНДРЕЙ, наречен първозвани, защото той пръв бил повикан от Христос, когато е бил при Йоан Кръстител. Той е брат на апостол Петър. За неговия живот има запазени много малко сведения.
към текста >>

Едип е човекът, в когото се пробужда интелектът и с това той се откъсва от Небето, от Духа, което е означено като убиване на бащата.
Когато веднъж Цибора поискала да облекчи потиснатото си сърце, разказала на Юда за своето пуснато в морето дете. Юда разбрал, че той е това дете и се отчаял от живота. Обаче Цибора, която била християнка, го завела при Христос и Той го взел в кръга на своите ученици. Виждаме, че според легендата преданието за Юда е подобно на това за Едип цар. Но легендата за Едип цар не е само една празна приказка, а крие в себе си дълбоки Тайни. Едип е човекът, в когото се пробужда интелектът и с това той се откъсва от Небето, от Духа, което е означено като убиване на бащата. А майката, за която се оженва, това е земята. С интелекта Едип намира отговор на въпроса на Сфинкса. Като научава, че е убил баща си, Едип се самоослепява. И човекът на интелекта става сляп за Духовния свят и с пипане изследва земята, своята майка. Юда е Едип в кръга на Християнството.
към текста >>

И човекът на интелекта става сляп за Духовния свят и с пипане изследва земята, своята майка.
Но легендата за Едип цар не е само една празна приказка, а крие в себе си дълбоки Тайни. Едип е човекът, в когото се пробужда интелектът и с това той се откъсва от Небето, от Духа, което е означено като убиване на бащата. А майката, за която се оженва, това е земята. С интелекта Едип намира отговор на въпроса на Сфинкса. Като научава, че е убил баща си, Едип се самоослепява. И човекът на интелекта става сляп за Духовния свят и с пипане изследва земята, своята майка. Юда е Едип в кръга на Християнството. Затова той е човекът, който навлиза в стадия на интелекта. Така че съдбата на Юда-Едип е съдба на човечеството. На мястото на самоослепяването при Едип, в съдбата на Юда идва предаването на Христос. Защото Христос е Светлината на света.
към текста >>

Причинявайки Христовата смърт, Юда ослепява окото на света.
Юда е Едип в кръга на Християнството. Затова той е човекът, който навлиза в стадия на интелекта. Така че съдбата на Юда-Едип е съдба на човечеството. На мястото на самоослепяването при Едип, в съдбата на Юда идва предаването на Христос. Защото Христос е Светлината на света. Причинявайки Христовата смърт, Юда ослепява окото на света. Юда, човекът на интелекта отрича Христа и затова Го предава. Юда като ученик на Христос очаквал Той по магически начин да събори римското царство и да възстанови Божието Царство на земята, по образец на Римската империя. Така че, Юда е очаквал социално и политическо преобразование, извършено по магически начин от Христос. В сцената, когато Мария-Магдалена помазва с миро краката на Христа, той се възмущава и казва, че е по-добре да се продаде това миро за триста динарии и парите да се раздадат на сиромасите. Когато неговото нетърпение стига своя връх, Юда помислил, че сам трябва да принуди Учителя си да извърши делото, което той очаквал.
към текста >>

72. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Но това именно, царственото в движението на Орела, което плува във въздуха, при което покой и движение са съчетани в един чуден синтез.
Между символичните образи, които езотеричната християнска традиция посочва, онзи, който принадлежи на Евангелието на Йоан, изпъква по особен начин. Образите, които са причислени към първите три Евангелия - Човек, Лъв и Телец са от земно естество, живеят на земята. Орелът, който е даден като символ на евангелист Йоан, лети във висините. Следователно, между първите три образа и Орела царува разлика във висините. Друга една разлика е, че Човекът, Лъвът и Телецът си ги представяме в покой, а Орелът в движение. Но това именно, царственото в движението на Орела, което плува във въздуха, при което покой и движение са съчетани в един чуден синтез. Без да движи крилата си, орелът се движи величествено напред. Този образ изразява извънредно много от същността и силата на Евангелието на Йоан, което от една страна има корените си във Вечността, във висините на Битието, както Орелът във висините на въздуха, а в същото време той е най-конкретното, и ясно, и определено по отношение на конкретните исторически факти и явления, които описва, както когато Орелът слиза на земята. Емил Бък казва: "От четирите Евангелия това на Йоан е най-съвършено в своята композиция. С това то ни пренася в Откровението на Йоан.
към текста >>

Този образ изразява извънредно много от същността и силата на Евангелието на Йоан, което от една страна има корените си във Вечността, във висините на Битието, както Орелът във висините на въздуха, а в същото време той е най-конкретното, и ясно, и определено по отношение на конкретните исторически факти и явления, които описва, както когато Орелът слиза на земята.
Орелът, който е даден като символ на евангелист Йоан, лети във висините. Следователно, между първите три образа и Орела царува разлика във висините. Друга една разлика е, че Човекът, Лъвът и Телецът си ги представяме в покой, а Орелът в движение. Но това именно, царственото в движението на Орела, което плува във въздуха, при което покой и движение са съчетани в един чуден синтез. Без да движи крилата си, орелът се движи величествено напред. Този образ изразява извънредно много от същността и силата на Евангелието на Йоан, което от една страна има корените си във Вечността, във висините на Битието, както Орелът във висините на въздуха, а в същото време той е най-конкретното, и ясно, и определено по отношение на конкретните исторически факти и явления, които описва, както когато Орелът слиза на земята. Емил Бък казва: "От четирите Евангелия това на Йоан е най-съвършено в своята композиция. С това то ни пренася в Откровението на Йоан. Музикалните тонови фигури, които после в Откровението кристализират в гигантски артектонични форми, в Евангелието на Йоан са от по-нежно естество, като че са облечени в една цветна обвивка. Особено величествено и тържествено се проявява композицинния елемент на Евангелието на Йоан, който предхожда същинското Евангелие.
към текста >>

Думите, които тук евангелистът предава като език и Слово, стоят на едно по-високо духовно поле, отколкото словата на евангелието, където всъщност евангелистът предава не човешки слова, а Божествени.
Но тези са записани, за да повярвате, че Исус беше Христос". Така че, Евангелието на Йоан се развива между пролога и прибавката. Само между тези две ограждащи части говори самият евангелист. В пролога говори всъщност Бог. Това отделя пролога от Евангелието. Думите, които тук евангелистът предава като език и Слово, стоят на едно по-високо духовно поле, отколкото словата на евангелието, където всъщност евангелистът предава не човешки слова, а Божествени. И както в пролога говори Бог, така в последната глава говорят човеците. Най-вероятно е, че тази глава произхожда от някои ученици на стария Йоан, които той е бил събрал около себе си в Ефес. Това проличава от 24 стих, който гласи: "Този е ученикът, който свидетелства за тези неща, който и написа тези неща. И знаем, че неговото свидетелство е истинно". Така че, в началото говори Бог с човешки език, а накрая говорят човеците с Божествени думи.
към текста >>

С това добива радиуса на кръговете на Вечността, които Орелът на Духа очертава в него.
Така че, в началото говори Бог с човешки език, а накрая говорят човеците с Божествени думи. По средата стои същинското Евангелие на Йоан. В пролога се говори за предсъществуването на Христос. Напротив, заключителната глава завършва с тайнствените думи, отправени към Петър върху новото идване на Христос. Така Евангелието се развива между миналото, където говори Бог и бъдещото проявление на Бога. С това добива радиуса на кръговете на Вечността, които Орелът на Духа очертава в него. В цялото Евангелие се втъкава след това темата на Вечността на Христос отпреди съществуването на света, а също и тонът на бъдещото действие на Христос. Например, за предсъществуването на Христос в Евангелието се говори с думите: "Преди Авраам да бъде, Аз съм". И още: "Прослави Ме, Отче, у Тебе е Славата, която имах при Тебе, преди създанието на света". За бъдещото действие се говори особено в прощалните слова, където Христос говори, че ще изпрати Утешителя, който ще напомни на учениците всичко, каквото Той им е казал. От тези най-външни рамки ние можем след това така да навлезем в Евангелието, че полярността между началото и края ни разкрива все по-широки и по-дълбоки отношения.
към текста >>

При кръста ни е посочено едно духовно съединение, при което кръвта Христова изтича от раните му.
През Евангелието минават анонимно две фигури, чиито имена не се назовават никъде. Първата фигура е ученикът, когото Исус любеше. Втората фигура, на която се премълчава името, е майката Исусова. Майката Исусова е посочена в началото при сватбата в Кана Галилейска и накрая под кръста, заедно с Йоан и нейната сестра Мария, която е назована. В Кана Галилейска ни е показано едно физическо съединение, при което водата се превръща във вино. При кръста ни е посочено едно духовно съединение, при което кръвта Христова изтича от раните му. Между тези две симетрични сцени има една вътрешна връзка. За да разберем по-отблизо тази симетрия, трябва да разгледаме първата половина на Евангелието на Йоан. Там Евангелието проявява своята композиционна форма чрез разкриването на седемте знамения, които Исус прави. Три от тези знамения - първото и последното - са свързани заедно чрез посочване на времето, когато те се извършват. В Евангелието се явява три пъти изречението: "Празникът пасха на юдеите наближаваше".
към текста >>

" Със следващото изречение, че неговото време още не е дошло, Исус обръща внимание на това, че делото, което той извършва тука, не протича от неговия Дух, но че неговото произвеждане е свързано с дадените от Природата отношения на сили, в които Той е поставен чрез своето въплъщение.
Смъртта е победена чрез създаването на нов живот. Също превръщането на водата във вино става не просто като едно чудо чрез Христос, а протича от дадената от Природата връзка между Майката и Сина. Това е смисълът на присъствието на Исус и майка му на сватбата в Кана Галилейска. Този смисъл е бил забулен от кривия превод, където неправилно е казано: "Жено, какво общо имам Аз с тебе? " Но това изречение загатва за обмяната на сили между майката и сина, и трябва да се преведе: "Жено, какво тече между Мене и тебе? " Със следващото изречение, че неговото време още не е дошло, Исус обръща внимание на това, че делото, което той извършва тука, не протича от неговия Дух, но че неговото произвеждане е свързано с дадените от Природата отношения на сили, в които Той е поставен чрез своето въплъщение. Следователно, образът на майката в тази пролетна сцена сочи в крайна сметка назад, към онези времена, когато самата Природа още е била Великата Майка на Живота". "Ако преминем към новото съдържание на пролетта, което е изразено в разказа на Лазар и във всичко, което е свързано с него, ние виждаме, как новосъздаденият живот не е вече поставен наред с умирането за уравновесяване. Ние виждаме как животът е извоюван непосредствено от смъртта. Срещу смъртта се води борба не чрез зачатието, а чрез възкресението. Тук вече човек не черпи живот от изворите на Природата, а чрез вътрешната деятелност трябва да се обърне към изворите на Духа, който го укрепва вътрешно и прави от него победител на смъртта.
към текста >>

Тук вече човек не черпи живот от изворите на Природата, а чрез вътрешната деятелност трябва да се обърне към изворите на Духа, който го укрепва вътрешно и прави от него победител на смъртта.
" Със следващото изречение, че неговото време още не е дошло, Исус обръща внимание на това, че делото, което той извършва тука, не протича от неговия Дух, но че неговото произвеждане е свързано с дадените от Природата отношения на сили, в които Той е поставен чрез своето въплъщение. Следователно, образът на майката в тази пролетна сцена сочи в крайна сметка назад, към онези времена, когато самата Природа още е била Великата Майка на Живота". "Ако преминем към новото съдържание на пролетта, което е изразено в разказа на Лазар и във всичко, което е свързано с него, ние виждаме, как новосъздаденият живот не е вече поставен наред с умирането за уравновесяване. Ние виждаме как животът е извоюван непосредствено от смъртта. Срещу смъртта се води борба не чрез зачатието, а чрез възкресението. Тук вече човек не черпи живот от изворите на Природата, а чрез вътрешната деятелност трябва да се обърне към изворите на Духа, който го укрепва вътрешно и прави от него победител на смъртта. От чисто природните области Майчиният Принцип преминава в чисто духовното. И там, където в края на Евангелието на Йоан майката на Исус отново се явява без назоваването на човешкото име, в нейния образ ние не виждаме вече Великата богиня Природа, Майката Земя, както при сватбата в Кана Галилейска, а Дева София, в която образно е изразена вътрешно достижимата духовност на света". "Тук всъщност ние се движим около Тайната на троич- ното съществуване. Древната форма на Троицата беше Отец, Син и Майка: у египтяните имаме Озирис, Хорус и Изис. На мястото, където по-рано стоеше Богинята-майка, като израз на изливащите се сили на Природата, християнският възглед постави Светия Дух.
към текста >>

От чисто природните области Майчиният Принцип преминава в чисто духовното.
Следователно, образът на майката в тази пролетна сцена сочи в крайна сметка назад, към онези времена, когато самата Природа още е била Великата Майка на Живота". "Ако преминем към новото съдържание на пролетта, което е изразено в разказа на Лазар и във всичко, което е свързано с него, ние виждаме, как новосъздаденият живот не е вече поставен наред с умирането за уравновесяване. Ние виждаме как животът е извоюван непосредствено от смъртта. Срещу смъртта се води борба не чрез зачатието, а чрез възкресението. Тук вече човек не черпи живот от изворите на Природата, а чрез вътрешната деятелност трябва да се обърне към изворите на Духа, който го укрепва вътрешно и прави от него победител на смъртта. От чисто природните области Майчиният Принцип преминава в чисто духовното. И там, където в края на Евангелието на Йоан майката на Исус отново се явява без назоваването на човешкото име, в нейния образ ние не виждаме вече Великата богиня Природа, Майката Земя, както при сватбата в Кана Галилейска, а Дева София, в която образно е изразена вътрешно достижимата духовност на света". "Тук всъщност ние се движим около Тайната на троич- ното съществуване. Древната форма на Троицата беше Отец, Син и Майка: у египтяните имаме Озирис, Хорус и Изис. На мястото, където по-рано стоеше Богинята-майка, като израз на изливащите се сили на Природата, християнският възглед постави Светия Дух. При сватбата в Кана Галилейска сам Исус черпи още от силата на Природата, с която е свързан чрез присъствието на Неговата майка.
към текста >>

И там, където в края на Евангелието на Йоан майката на Исус отново се явява без назоваването на човешкото име, в нейния образ ние не виждаме вече Великата богиня Природа, Майката Земя, както при сватбата в Кана Галилейска, а Дева София, в която образно е изразена вътрешно достижимата духовност на света".
"Ако преминем към новото съдържание на пролетта, което е изразено в разказа на Лазар и във всичко, което е свързано с него, ние виждаме, как новосъздаденият живот не е вече поставен наред с умирането за уравновесяване. Ние виждаме как животът е извоюван непосредствено от смъртта. Срещу смъртта се води борба не чрез зачатието, а чрез възкресението. Тук вече човек не черпи живот от изворите на Природата, а чрез вътрешната деятелност трябва да се обърне към изворите на Духа, който го укрепва вътрешно и прави от него победител на смъртта. От чисто природните области Майчиният Принцип преминава в чисто духовното. И там, където в края на Евангелието на Йоан майката на Исус отново се явява без назоваването на човешкото име, в нейния образ ние не виждаме вече Великата богиня Природа, Майката Земя, както при сватбата в Кана Галилейска, а Дева София, в която образно е изразена вътрешно достижимата духовност на света". "Тук всъщност ние се движим около Тайната на троич- ното съществуване. Древната форма на Троицата беше Отец, Син и Майка: у египтяните имаме Озирис, Хорус и Изис. На мястото, където по-рано стоеше Богинята-майка, като израз на изливащите се сили на Природата, християнският възглед постави Светия Дух. При сватбата в Кана Галилейска сам Исус черпи още от силата на Природата, с която е свързан чрез присъствието на Неговата майка. Под кръста Йоан, изпреварвайки събитието на Петдесетница, е доведен до една вътрешна връзка с Духа Святи.
към текста >>

На мястото, където по-рано стоеше Богинята-майка, като израз на изливащите се сили на Природата, християнският възглед постави Светия Дух.
Тук вече човек не черпи живот от изворите на Природата, а чрез вътрешната деятелност трябва да се обърне към изворите на Духа, който го укрепва вътрешно и прави от него победител на смъртта. От чисто природните области Майчиният Принцип преминава в чисто духовното. И там, където в края на Евангелието на Йоан майката на Исус отново се явява без назоваването на човешкото име, в нейния образ ние не виждаме вече Великата богиня Природа, Майката Земя, както при сватбата в Кана Галилейска, а Дева София, в която образно е изразена вътрешно достижимата духовност на света". "Тук всъщност ние се движим около Тайната на троич- ното съществуване. Древната форма на Троицата беше Отец, Син и Майка: у египтяните имаме Озирис, Хорус и Изис. На мястото, където по-рано стоеше Богинята-майка, като израз на изливащите се сили на Природата, християнският възглед постави Светия Дух. При сватбата в Кана Галилейска сам Исус черпи още от силата на Природата, с която е свързан чрез присъствието на Неговата майка. Под кръста Йоан, изпреварвайки събитието на Петдесетница, е доведен до една вътрешна връзка с Духа Святи. И този свят на Светия Дух или на Дева София, е поставен пред него, олицетворен в образа на майката Исусова. При сватбата в Кана Галилейска, плод на въздействието между Майката и Сина е скъпоценното вино. Под кръста бихме могли да кажем, се ражда Евангелието на Йоан като плод на сега напълно одухотвореното отношение Майка-Син".
към текста >>

Под кръста Йоан, изпреварвайки събитието на Петдесетница, е доведен до една вътрешна връзка с Духа Святи.
И там, където в края на Евангелието на Йоан майката на Исус отново се явява без назоваването на човешкото име, в нейния образ ние не виждаме вече Великата богиня Природа, Майката Земя, както при сватбата в Кана Галилейска, а Дева София, в която образно е изразена вътрешно достижимата духовност на света". "Тук всъщност ние се движим около Тайната на троич- ното съществуване. Древната форма на Троицата беше Отец, Син и Майка: у египтяните имаме Озирис, Хорус и Изис. На мястото, където по-рано стоеше Богинята-майка, като израз на изливащите се сили на Природата, християнският възглед постави Светия Дух. При сватбата в Кана Галилейска сам Исус черпи още от силата на Природата, с която е свързан чрез присъствието на Неговата майка. Под кръста Йоан, изпреварвайки събитието на Петдесетница, е доведен до една вътрешна връзка с Духа Святи. И този свят на Светия Дух или на Дева София, е поставен пред него, олицетворен в образа на майката Исусова. При сватбата в Кана Галилейска, плод на въздействието между Майката и Сина е скъпоценното вино. Под кръста бихме могли да кажем, се ражда Евангелието на Йоан като плод на сега напълно одухотвореното отношение Майка-Син". Дотук очертах накратко общите рамки на композицията на Евангелието на Йоан. Този въпрос подробно е разгледан от Емил Бок в неговата книга "Приноси към разбирането на Евангелието".
към текста >>

И този свят на Светия Дух или на Дева София, е поставен пред него, олицетворен в образа на майката Исусова.
"Тук всъщност ние се движим около Тайната на троич- ното съществуване. Древната форма на Троицата беше Отец, Син и Майка: у египтяните имаме Озирис, Хорус и Изис. На мястото, където по-рано стоеше Богинята-майка, като израз на изливащите се сили на Природата, християнският възглед постави Светия Дух. При сватбата в Кана Галилейска сам Исус черпи още от силата на Природата, с която е свързан чрез присъствието на Неговата майка. Под кръста Йоан, изпреварвайки събитието на Петдесетница, е доведен до една вътрешна връзка с Духа Святи. И този свят на Светия Дух или на Дева София, е поставен пред него, олицетворен в образа на майката Исусова. При сватбата в Кана Галилейска, плод на въздействието между Майката и Сина е скъпоценното вино. Под кръста бихме могли да кажем, се ражда Евангелието на Йоан като плод на сега напълно одухотвореното отношение Майка-Син". Дотук очертах накратко общите рамки на композицията на Евангелието на Йоан. Този въпрос подробно е разгледан от Емил Бок в неговата книга "Приноси към разбирането на Евангелието". Също и в книгите на Фридрих Ри- термайер и в книгата на Рудолф Фрилинг "Свещените числа в Евангелието на Йоан" се намират още много ценни сведения върху богатия композиционен строеж на четвъртото Евангелие.
към текста >>

Под кръста бихме могли да кажем, се ражда Евангелието на Йоан като плод на сега напълно одухотвореното отношение Майка-Син".
На мястото, където по-рано стоеше Богинята-майка, като израз на изливащите се сили на Природата, християнският възглед постави Светия Дух. При сватбата в Кана Галилейска сам Исус черпи още от силата на Природата, с която е свързан чрез присъствието на Неговата майка. Под кръста Йоан, изпреварвайки събитието на Петдесетница, е доведен до една вътрешна връзка с Духа Святи. И този свят на Светия Дух или на Дева София, е поставен пред него, олицетворен в образа на майката Исусова. При сватбата в Кана Галилейска, плод на въздействието между Майката и Сина е скъпоценното вино. Под кръста бихме могли да кажем, се ражда Евангелието на Йоан като плод на сега напълно одухотвореното отношение Майка-Син". Дотук очертах накратко общите рамки на композицията на Евангелието на Йоан. Този въпрос подробно е разгледан от Емил Бок в неговата книга "Приноси към разбирането на Евангелието". Също и в книгите на Фридрих Ри- термайер и в книгата на Рудолф Фрилинг "Свещените числа в Евангелието на Йоан" се намират още много ценни сведения върху богатия композиционен строеж на четвъртото Евангелие. Както доказва Фрилинг, числата 7 и 3 са втъкани в неизчерпаемото богатство на Евангелието. Не само това, че първата половина на Евангелието добива своята структура чрез седемте знамения.
към текста >>

Първата половина на Евангелието на Йоан, която обхваща първите 11 глави, получава своя строеж чрез седемте чудеса Христови, описани от Йоан, както следва:
Чрез звука стърготините се подреждат в съвършени симетрични фигури. Такива звукови фигури от по-висш разряд са тези, които втъкават в Евангелието на Йоан един такъв богат композиционен елемент от неговия инспиративен характер. Както казах в началото на това изложение, разликата между Евангелието на Йоан и другите Евангелия се състои в това, че първите три Евангелия имат имагинативен произход, че са плод на едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан има инспиративно-интуитивен произход. Тази разлика може най-ясно да се разбере и познае при едно сравнение на Евангелието на Йоан и Евангелието на Матей. За да направим това, трябва първо, опирайки се на композицията на Откровението на Йоан като цяло, да се опитаме да хвърлим кратък поглед върху общия строеж на Евангелието на Йоан и след това върху строежа на Евангелието на Матей. Първата половина на Евангелието на Йоан, която обхваща първите 11 глави, получава своя строеж чрез седемте чудеса Христови, описани от Йоан, както следва: 1. Превръщането на водата във вино в Кана Галилейска. 2. Изцелението на сина на царския служител. 3. Изцелението на болния в къпалнята на Витезда. 4. Нахранването на петте хиляди. 5. Ходенето по морето.
към текста >>

Редът и ритъмът на числото 7 съществуват като факт в духовните светове, също както в октавата има 7 тона, в дъгата 7 цвята, в седмицата 7 дни.
5. Ходенето по морето. 6. Изцеление на сляпородения. 7. Възкресението на Лазар. Числото 7 тук не е нито случайно, нито произволно. Това важи както тук, така и при четирите пъти по седем степени на Откровението. Редът и ритъмът на числото 7 съществуват като факт в духовните светове, също както в октавата има 7 тона, в дъгата 7 цвята, в седмицата 7 дни. Емил Бок казва: "Седемте Христови чудеса в Евангелието на Йоан стоят пред нас като мощни и завладяващи душата образи. Ако ги разгледаме внимателно ще видим, че чудесата не са били еднократни и това, което е станало веднъж няма повече влияние, но всъщност това е един процес, който обхваща всички човешки души в течение на времето. Така нашето собствено човешко същество се превръща в делвата от сватбата в Кана Галилейска, в която водата е превърната във вино. Ние самите сме момчето, което получава изцеление по молбата на своя баща. Картината от живот и действие на Христос се превръща в огледало, в което ние самите се оглеждаме и минаваме през едно преобразяващо чудо на Христос".
към текста >>

Емил Бок казва: "Седемте Христови чудеса в Евангелието на Йоан стоят пред нас като мощни и завладяващи душата образи.
6. Изцеление на сляпородения. 7. Възкресението на Лазар. Числото 7 тук не е нито случайно, нито произволно. Това важи както тук, така и при четирите пъти по седем степени на Откровението. Редът и ритъмът на числото 7 съществуват като факт в духовните светове, също както в октавата има 7 тона, в дъгата 7 цвята, в седмицата 7 дни. Емил Бок казва: "Седемте Христови чудеса в Евангелието на Йоан стоят пред нас като мощни и завладяващи душата образи. Ако ги разгледаме внимателно ще видим, че чудесата не са били еднократни и това, което е станало веднъж няма повече влияние, но всъщност това е един процес, който обхваща всички човешки души в течение на времето. Така нашето собствено човешко същество се превръща в делвата от сватбата в Кана Галилейска, в която водата е превърната във вино. Ние самите сме момчето, което получава изцеление по молбата на своя баща. Картината от живот и действие на Христос се превръща в огледало, в което ние самите се оглеждаме и минаваме през едно преобразяващо чудо на Христос". "Образите на земните събития, ставайки огледало на духовни събития, чрез тях се отваря царството на образите, на имагинацията.
към текста >>

"Образите на земните събития, ставайки огледало на духовни събития, чрез тях се отваря царството на образите, на имагинацията.
Емил Бок казва: "Седемте Христови чудеса в Евангелието на Йоан стоят пред нас като мощни и завладяващи душата образи. Ако ги разгледаме внимателно ще видим, че чудесата не са били еднократни и това, което е станало веднъж няма повече влияние, но всъщност това е един процес, който обхваща всички човешки души в течение на времето. Така нашето собствено човешко същество се превръща в делвата от сватбата в Кана Галилейска, в която водата е превърната във вино. Ние самите сме момчето, което получава изцеление по молбата на своя баща. Картината от живот и действие на Христос се превръща в огледало, в което ние самите се оглеждаме и минаваме през едно преобразяващо чудо на Христос". "Образите на земните събития, ставайки огледало на духовни събития, чрез тях се отваря царството на образите, на имагинацията. Извършените някога на земята седем Христови дела се превръщат в седем печата, при разпечатването на които бликват 7 степени на изживяване, през които могат да минат човешките души навсякъде и по всяко време. Свещените исторически събития в Палестина се превръщат в Божествени притчи, изразени не с думи, а в събития. Те стават образи на виждането, без чрез това да престават да бъдат еднократни исторически събития в земния живот на Христос". В потвърждение на гореказаното, Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христос съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е. пробуди и те прогледнаха.
към текста >>

Извършените някога на земята седем Христови дела се превръщат в седем печата, при разпечатването на които бликват 7 степени на изживяване, през които могат да минат човешките души навсякъде и по всяко време.
Ако ги разгледаме внимателно ще видим, че чудесата не са били еднократни и това, което е станало веднъж няма повече влияние, но всъщност това е един процес, който обхваща всички човешки души в течение на времето. Така нашето собствено човешко същество се превръща в делвата от сватбата в Кана Галилейска, в която водата е превърната във вино. Ние самите сме момчето, което получава изцеление по молбата на своя баща. Картината от живот и действие на Христос се превръща в огледало, в което ние самите се оглеждаме и минаваме през едно преобразяващо чудо на Христос". "Образите на земните събития, ставайки огледало на духовни събития, чрез тях се отваря царството на образите, на имагинацията. Извършените някога на земята седем Христови дела се превръщат в седем печата, при разпечатването на които бликват 7 степени на изживяване, през които могат да минат човешките души навсякъде и по всяко време. Свещените исторически събития в Палестина се превръщат в Божествени притчи, изразени не с думи, а в събития. Те стават образи на виждането, без чрез това да престават да бъдат еднократни исторически събития в земния живот на Христос". В потвърждение на гореказаното, Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христос съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е. пробуди и те прогледнаха. Очите на всички хора на земята са помазани, за да разбират това, което им се говори".
към текста >>

От това следва, че всичко преходно е символ на вечно проявяващата се духовна Реалност.
Свещените исторически събития в Палестина се превръщат в Божествени притчи, изразени не с думи, а в събития. Те стават образи на виждането, без чрез това да престават да бъдат еднократни исторически събития в земния живот на Христос". В потвърждение на гореказаното, Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христос съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е. пробуди и те прогледнаха. Очите на всички хора на земята са помазани, за да разбират това, което им се говори". От това следва, че всичко преходно е символ на вечно проявяващата се духовна Реалност. Това, което Христос направи като исторически факт е символ на един духовен процес, който извършва за цялото човечество. След като серията от образни събития достигна своя връх във възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан от 12_та и 13_та глава нататък започва да царува един нов елемент. Сега вече Христос не върши никакви чудеса. Той се оттегля, така да се каже, заедно със своите ученици в едно Светилище, за да посее семената на най-Божественото учение и познание в душите на учениците. Преминаването от образа към Словото изпъква особено ясно в 13_та глава след извършване измиването нозете на учениците.
към текста >>

Това, което Христос направи като исторически факт е символ на един духовен процес, който извършва за цялото човечество.
Те стават образи на виждането, без чрез това да престават да бъдат еднократни исторически събития в земния живот на Христос". В потвърждение на гореказаното, Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христос съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е. пробуди и те прогледнаха. Очите на всички хора на земята са помазани, за да разбират това, което им се говори". От това следва, че всичко преходно е символ на вечно проявяващата се духовна Реалност. Това, което Христос направи като исторически факт е символ на един духовен процес, който извършва за цялото човечество. След като серията от образни събития достигна своя връх във възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан от 12_та и 13_та глава нататък започва да царува един нов елемент. Сега вече Христос не върши никакви чудеса. Той се оттегля, така да се каже, заедно със своите ученици в едно Светилище, за да посее семената на най-Божественото учение и познание в душите на учениците. Преминаването от образа към Словото изпъква особено ясно в 13_та глава след извършване измиването нозете на учениците. Там започват така наречените прощални слова на Исус.
към текста >>

На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по- свещено и по-мощно.
След като серията от образни събития достигна своя връх във възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан от 12_та и 13_та глава нататък започва да царува един нов елемент. Сега вече Христос не върши никакви чудеса. Той се оттегля, така да се каже, заедно със своите ученици в едно Светилище, за да посее семената на най-Божественото учение и познание в душите на учениците. Преминаването от образа към Словото изпъква особено ясно в 13_та глава след извършване измиването нозете на учениците. Там започват така наречените прощални слова на Исус. На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по- свещено и по-мощно. И най-после завършекът на този Храм се постига в молитвата на Христа в 17_та глава. "... За да бъдат всички те в едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе. Така да бъдат едно в Нас... Аз в тях и Ти в Мене". Духовната църква - това е Храмът на Словото Христово. Обгръщайки с поглед цялото Евангелие на Йоан, ние виждаме прехода от образа към Словото от 12-та до 17-та глава.
към текста >>

Духовната църква - това е Храмът на Словото Христово.
Там започват така наречените прощални слова на Исус. На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по- свещено и по-мощно. И най-после завършекът на този Храм се постига в молитвата на Христа в 17_та глава. "... За да бъдат всички те в едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе. Така да бъдат едно в Нас... Аз в тях и Ти в Мене". Духовната църква - това е Храмът на Словото Христово. Обгръщайки с поглед цялото Евангелие на Йоан, ние виждаме прехода от образа към Словото от 12-та до 17-та глава. Тогава и тук, както в Откровението, ние се чувстваме носени от един Орел, който се издига нагоре чрез три велики кръга. Великите прощални слова на Исус са във втория кръг на орловия полет. Те обгръщат същинската област на инспирацията, на духовното чуване. Тук седемте мирови тръби са приели Гласа на Христос.
към текста >>

Те обгръщат същинската област на инспирацията, на духовното чуване.
Така да бъдат едно в Нас... Аз в тях и Ти в Мене". Духовната църква - това е Храмът на Словото Христово. Обгръщайки с поглед цялото Евангелие на Йоан, ние виждаме прехода от образа към Словото от 12-та до 17-та глава. Тогава и тук, както в Откровението, ние се чувстваме носени от един Орел, който се издига нагоре чрез три велики кръга. Великите прощални слова на Исус са във втория кръг на орловия полет. Те обгръщат същинската област на инспирацията, на духовното чуване. Тук седемте мирови тръби са приели Гласа на Христос. Започвайки от 13-та глава на Евангелието на Йоан, се издига третия кръг на орловия полет. Започва страданието, умирането и Възкресението на Христос. Тук вече Христос не действа външно и символично като образни дела. Той не говори вече в слова на Откровение.
към текста >>

Тук през времето, когато човечеството действа върху Него, бичува Го, разпъва Го и Го полага в гроб, Той върши своето велико, истинско духовно дело.
Тук седемте мирови тръби са приели Гласа на Христос. Започвайки от 13-та глава на Евангелието на Йоан, се издига третия кръг на орловия полет. Започва страданието, умирането и Възкресението на Христос. Тук вече Христос не действа външно и символично като образни дела. Той не говори вече в слова на Откровение. Тук през времето, когато човечеството действа върху Него, бичува Го, разпъва Го и Го полага в гроб, Той върши своето велико, истинско духовно дело. Той излива чашите на Божията Любов, а това е Неговото собствено Същество, Неговата собствена душа. Той се жертва, съединявайки Своята душа със Своите ученици и последователи от цялата земя. Отсега нататък една действителна интуиция прониква цялото Битие, става едно действително Единение със съществата на Божествения свят. Христос е пожертвал, сега Той може да бъде близо до всяко създание, всяко създание може да долови и да докосне Неговата близост и Неговото Същество. Никое друго Евангелие не предава интуитивния характер на страданието, умирането и Възкресението на Христос, както Евангелието на Йоан.
към текста >>

Но преди всичко то е образният израз на вътрешното състояние на интуицията, при което духовното същество на Йоан докосва духовното същество на Христос.
То предава този интуитивен характер преди всичко в начина на описанието, а също и в самото съдържание. Много неща в тези свещени четири заключителни глави на Евангелието на Йоан остават напълно неразбираеми, ако не се разберат, че те са израз на едно интуитивно преживяване. Най-вътрешният и най-великият израз на едно интуитивно изживяване ни дава Евангелието на Йоан там, където се говори за самия ученик Йоан. То го описва как той се обляга на гърдите на Господа при Тайната вечеря. Наистина, това на първо място е описание на едно физическо положение, което ученикът Йоан е взел на масата на вечерята. Но преди всичко то е образният израз на вътрешното състояние на интуицията, при което духовното същество на Йоан докосва духовното същество на Христос. Йоан има други възможности да получава от Христос отговори на въпросите, за разлика от другите ученици, защото може да слуша непосредствено в сърцето на Христос. Затова Петър казва на Йоан: Запитай Учителя кой е този, който ще го предаде. Ако отговорът би бил даден с думи, които могат да се чуят външно, тогава сам Петър би могъл да зададе въпроса. Йоан чува Христос да говори от една друга област, различна от тази, където се движат устните. Той може това благодарение на интуицията, която притежава.
към текста >>

В прощалните слова звучат тръбите на Откровението с Христовия Глас.
Всяка една от тези форми на познанието намира своето всеобхватно развитие: имагинацията обгръща главите от 10-ва до 11_та, където се извършват седемте чудеса. Инспирацията се простира от 12-та до 17-та глава в прощалните слова. Интуицията обгръща главите от 18-та до 21-ва, където се говори за страданието и Възкресението на Христа. Така, че завършвайки троякото описание на композицията на Евангелието на Йоана, можем да резюмираме по следния начин: Седемте чудеса, описани от Йоана, са седемте печата на Откровението - това са делата на Христа. В прощалните слова звучат тръбите на Откровението с Христовия Глас. В страданията, смъртта и Възкресението седемте чаши на Гнева, за които говори Откровението, са превърнати от Христа в голямата чаша на Жертвата на Любовта, която се излива за спасението на света.
към текста >>

73. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

И Евангелието на Матей, както и Евангелието на Йоан, е книга на Посвещение, които описват Пътя, по който човешките души могат да се издигнат до Духовния свят.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ С ключа, който ни дава Откровението и Евангелието на Йоан, ще се опитаме да открием композицията на Евангелието на Матей. Тук композицията може да се разкрие много по-трудно, защото тя е, така да се каже, много скрита, затрупана. Но при едно по-задълбочено изследване тя се разкрива, макар и не така ясно. И Евангелието на Матей, както и Евангелието на Йоан, е книга на Посвещение, които описват Пътя, по който човешките души могат да се издигнат до Духовния свят. Но двете Евангелия ни показват два различни Пътя на развитие, за два различни типа човеци. Можем да кажем, че Евангелието на Йоан ни описва Пътя на човека Йоан, а Евангелието на Матей ни описва пътя на човека Петър. Човекът Йоан е този, който получава благодатта да измине докрай трите степени на развитието - на образа, на Словото и на Същността, ясно и изцяло. Това е човекът, когото Бог люби, ученикът, когото Учителят обича. И поради това той е като предопределен за причастие в Божественото, за истинска и пълна интуиция.
към текста >>

Той ясно преминава докрай през ранните степени на чудесата Христови, а това значи, че той е имал силата да мине през смъртта и Възкресението, защото това е съдържанието на седмата, последната степен на първия кръг.
Но двете Евангелия ни показват два различни Пътя на развитие, за два различни типа човеци. Можем да кажем, че Евангелието на Йоан ни описва Пътя на човека Йоан, а Евангелието на Матей ни описва пътя на човека Петър. Човекът Йоан е този, който получава благодатта да измине докрай трите степени на развитието - на образа, на Словото и на Същността, ясно и изцяло. Това е човекът, когото Бог люби, ученикът, когото Учителят обича. И поради това той е като предопределен за причастие в Божественото, за истинска и пълна интуиция. Той ясно преминава докрай през ранните степени на чудесата Христови, а това значи, че той е имал силата да мине през смъртта и Възкресението, защото това е съдържанието на седмата, последната степен на първия кръг. Лазар, който умира, възкръсва в истинския човек - Йоан. На първите 11 глави на Йоан отговарят първите 16 глави на Евангелието на Матей. Тук, вместо човекът- Йоан ние виждаме в пътя на седемте степени на делата Христови човека Петър. Той не върви по този път със същата сигурност, както човекът Йоан. В него човешкото е по-силно, отколкото у човека Йоан, в когото преобладава повече ангелското естество.
към текста >>

Тук, вместо човекът- Йоан ние виждаме в пътя на седемте степени на делата Христови човека Петър.
Това е човекът, когото Бог люби, ученикът, когото Учителят обича. И поради това той е като предопределен за причастие в Божественото, за истинска и пълна интуиция. Той ясно преминава докрай през ранните степени на чудесата Христови, а това значи, че той е имал силата да мине през смъртта и Възкресението, защото това е съдържанието на седмата, последната степен на първия кръг. Лазар, който умира, възкръсва в истинския човек - Йоан. На първите 11 глави на Йоан отговарят първите 16 глави на Евангелието на Матей. Тук, вместо човекът- Йоан ние виждаме в пътя на седемте степени на делата Христови човека Петър. Той не върви по този път със същата сигурност, както човекът Йоан. В него човешкото е по-силно, отколкото у човека Йоан, в когото преобладава повече ангелското естество. Темпераментът на човека Петър го импулсира да се стреми да се издигне до големи висини, за да падне след това в още по-дълбоки глъбини. От седемте Йоанови степени на първия кръг, две могат да бъдат разпознати в Евангелието на Матей от пръв поглед. Това са четвъртата и петата степен - нахранването на петте хиляди и ходенето по морето (Йоан 6 гл., Матей - 14 гл.).
към текста >>

Ходенето по морето е описано по различен начин в двете Евангелия, което ни показва как Йоан и как Петър преминаван петата степен - преминаването в Духовния свят, което е символизирано с морето.
Той не върви по този път със същата сигурност, както човекът Йоан. В него човешкото е по-силно, отколкото у човека Йоан, в когото преобладава повече ангелското естество. Темпераментът на човека Петър го импулсира да се стреми да се издигне до големи висини, за да падне след това в още по-дълбоки глъбини. От седемте Йоанови степени на първия кръг, две могат да бъдат разпознати в Евангелието на Матей от пръв поглед. Това са четвъртата и петата степен - нахранването на петте хиляди и ходенето по морето (Йоан 6 гл., Матей - 14 гл.). Ходенето по морето е описано по различен начин в двете Евангелия, което ни показва как Йоан и как Петър преминаван петата степен - преминаването в Духовния свят, което е символизирано с морето. Състоянието на Духовния свят за всеки даден човек зависи от неговото душевно състояние. Петър, като се опитва да ходи по морето, се уплашва и вика за помощ към Христос. При Йоан се описва, че като видели Христос да ходи по морето, те не Го познали и се уплашили. Но когато след виждането се прибавя и слушането, като чуват да им казва: Аз съм, тогава поискали да Го вземат в ладията и тутакси ладията стигнала на брега. Седемте Йоанови степени, изразени в чудесата Христови, имат своето съответствие и в Евангелието на Матей.
към текста >>

Състоянието на Духовния свят за всеки даден човек зависи от неговото душевно състояние.
В него човешкото е по-силно, отколкото у човека Йоан, в когото преобладава повече ангелското естество. Темпераментът на човека Петър го импулсира да се стреми да се издигне до големи висини, за да падне след това в още по-дълбоки глъбини. От седемте Йоанови степени на първия кръг, две могат да бъдат разпознати в Евангелието на Матей от пръв поглед. Това са четвъртата и петата степен - нахранването на петте хиляди и ходенето по морето (Йоан 6 гл., Матей - 14 гл.). Ходенето по морето е описано по различен начин в двете Евангелия, което ни показва как Йоан и как Петър преминаван петата степен - преминаването в Духовния свят, което е символизирано с морето. Състоянието на Духовния свят за всеки даден човек зависи от неговото душевно състояние. Петър, като се опитва да ходи по морето, се уплашва и вика за помощ към Христос. При Йоан се описва, че като видели Христос да ходи по морето, те не Го познали и се уплашили. Но когато след виждането се прибавя и слушането, като чуват да им казва: Аз съм, тогава поискали да Го вземат в ладията и тутакси ладията стигнала на брега. Седемте Йоанови степени, изразени в чудесата Христови, имат своето съответствие и в Евангелието на Матей. Както казах, напълно ясно е съответствието при нахранването на петте хиляди и ходенето по морето.
към текста >>

Седемте Йоанови степени, изразени в чудесата Христови, имат своето съответствие и в Евангелието на Матей.
Ходенето по морето е описано по различен начин в двете Евангелия, което ни показва как Йоан и как Петър преминаван петата степен - преминаването в Духовния свят, което е символизирано с морето. Състоянието на Духовния свят за всеки даден човек зависи от неговото душевно състояние. Петър, като се опитва да ходи по морето, се уплашва и вика за помощ към Христос. При Йоан се описва, че като видели Христос да ходи по морето, те не Го познали и се уплашили. Но когато след виждането се прибавя и слушането, като чуват да им казва: Аз съм, тогава поискали да Го вземат в ладията и тутакси ладията стигнала на брега. Седемте Йоанови степени, изразени в чудесата Христови, имат своето съответствие и в Евангелието на Матей. Както казах, напълно ясно е съответствието при нахранването на петте хиляди и ходенето по морето. Ще съпоставим тук съответните положения, които си съответстват. Евангелие на Йоан..........................................................................................................Евангелие на Матей 1-ва степен: Сватбата в Кана (2 гл.)..............................................................................................Проповедта на планината (7)
към текста >>

Въпросът на Исус сега изведнъж разкъсва завесата на сетивния свят, вратата на Духовния свят се разтваря за един миг и от нея бликва лъчезарна Светлина.
Възкресението на Лазар, описано от Йоан, няма никакво съответствие в Евангелието на Матей. За по-нататъшното разбиране на композицията в Евангелието на Матей трябва да насочим по-точно погледа си върху тази точка - липсата на съответствие за 7-та степен. В Цезария Филипова Исус запитва учениците върху Тайната на Неговото собствено Същество. Тогава Симон Петър спонтанно отговаря: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". До този момент само телесните очи на Петър са виждали Учителя, човека Исус от Назарет. Въпросът на Исус сега изведнъж разкъсва завесата на сетивния свят, вратата на Духовния свят се разтваря за един миг и от нея бликва лъчезарна Светлина. С тази врата се отварят духовните очи на Петър. Той вижда човешкия образ на Исус, обгърнат и изпълнен от светлия образ на Христовото Същество. Той вижда с духовните си очи и познава, че Исус е Христос, Божият Син. Това е шестата степен, която отговаря на изцелението на сляпородения при Йоан. Тук самият Петър е изцеленият сляпороден в душевно отношение.
към текста >>

С тази врата се отварят духовните очи на Петър.
За по-нататъшното разбиране на композицията в Евангелието на Матей трябва да насочим по-точно погледа си върху тази точка - липсата на съответствие за 7-та степен. В Цезария Филипова Исус запитва учениците върху Тайната на Неговото собствено Същество. Тогава Симон Петър спонтанно отговаря: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". До този момент само телесните очи на Петър са виждали Учителя, човека Исус от Назарет. Въпросът на Исус сега изведнъж разкъсва завесата на сетивния свят, вратата на Духовния свят се разтваря за един миг и от нея бликва лъчезарна Светлина. С тази врата се отварят духовните очи на Петър. Той вижда човешкия образ на Исус, обгърнат и изпълнен от светлия образ на Христовото Същество. Той вижда с духовните си очи и познава, че Исус е Христос, Божият Син. Това е шестата степен, която отговаря на изцелението на сляпородения при Йоан. Тук самият Петър е изцеленият сляпороден в душевно отношение. Тогава Христос му казва: "Ти си Петър и върху тази скала Аз ще съградя Моята църква и силите адови не ще я победят.
към текста >>

Той вижда човешкия образ на Исус, обгърнат и изпълнен от светлия образ на Христовото Същество.
В Цезария Филипова Исус запитва учениците върху Тайната на Неговото собствено Същество. Тогава Симон Петър спонтанно отговаря: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". До този момент само телесните очи на Петър са виждали Учителя, човека Исус от Назарет. Въпросът на Исус сега изведнъж разкъсва завесата на сетивния свят, вратата на Духовния свят се разтваря за един миг и от нея бликва лъчезарна Светлина. С тази врата се отварят духовните очи на Петър. Той вижда човешкия образ на Исус, обгърнат и изпълнен от светлия образ на Христовото Същество. Той вижда с духовните си очи и познава, че Исус е Христос, Божият Син. Това е шестата степен, която отговаря на изцелението на сляпородения при Йоан. Тук самият Петър е изцеленият сляпороден в душевно отношение. Тогава Христос му казва: "Ти си Петър и върху тази скала Аз ще съградя Моята църква и силите адови не ще я победят. Ще ти дам ключовете на Царството Небесно".
към текста >>

Той вижда с духовните си очи и познава, че Исус е Христос, Божият Син.
Тогава Симон Петър спонтанно отговаря: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". До този момент само телесните очи на Петър са виждали Учителя, човека Исус от Назарет. Въпросът на Исус сега изведнъж разкъсва завесата на сетивния свят, вратата на Духовния свят се разтваря за един миг и от нея бликва лъчезарна Светлина. С тази врата се отварят духовните очи на Петър. Той вижда човешкия образ на Исус, обгърнат и изпълнен от светлия образ на Христовото Същество. Той вижда с духовните си очи и познава, че Исус е Христос, Божият Син. Това е шестата степен, която отговаря на изцелението на сляпородения при Йоан. Тук самият Петър е изцеленият сляпороден в душевно отношение. Тогава Христос му казва: "Ти си Петър и върху тази скала Аз ще съградя Моята църква и силите адови не ще я победят. Ще ти дам ключовете на Царството Небесно". Можем да кажем, че Христос не даде на Петър нищо друго, освен това, което той сам притежаваше в този миг на изповядването на Христа, именно ключа, който може да отключи вратата на познанието, вратата на виждането.
към текста >>

Казахме, че според Евангелието на Йоан има три кръга на редуване в Пътя на духовното развитие.
Сега Христос отговаря на Петър различно от преди. По-рано Христос му казва: "Плът и кръв не са ти открили това, а Отец Ми на Небето". А сега Той му казва: "Ти не мислиш това, което е Божествено, а това, което е човешко". По-рано е казано: "Вратата адови няма да я победят", а сега е казано: "Махни се от Мене, Сатана". Това ни навежда на мисълта, че сам Петър няма сила да мине през седмата степен - през смъртта и Възкресението. Казахме, че според Евангелието на Йоан има три кръга на редуване в Пътя на духовното развитие. Йоан преминава успешно и трите кръга. Петър се спира накрая на първия кръг. Но как влиза човекът Петър във втория кръг? Едно важно откритие за строежа на Евангелието на Матей и за последователните степени на Петровия кръг може да се направи, ако обърнем внимание на седемте Исусови притчи, които образуват спирките на този среден връх. Евангелието на Матей съдържа два пъти по седем притчи.
към текста >>

Едва празникът на Петдесетница изтръгва Петър от образното сънуване и го издига в света на духовното Слово.
Петър и Йоан изживяват страданията на Христос по съвършено различен начин. Йоан е единственият ученик, който стои под кръста. В Гетсимания Петър заспива. Той отново се опълчва против настъпващата съдба на смъртта, както при Цезария Филипова, като отрязва с ножа си ухото на слугата Малхус. Накрая, намирайки се в този съновиден сън, той се отрича от Христос: сън, в който изпада в будно състояние и който превръща за него всичко в чужди и далечни образи. Едва празникът на Петдесетница изтръгва Петър от образното сънуване и го издига в света на духовното Слово. И ние можем да почувстваме края на Евангелието на Матей като една прелюдия на чудото на Словото в празника на Петдесетница. Накрая душата на човека Петър, а с това и Евангелието на Матей преминава от имагинацията и се издига до света на инспирацията, на Словото. Това е показано с думите на Възкръсналия, Който казва: "Идете в света и научете всички народи, и ги кръщавайте в Името на Отца, Сина и Светаго Духа". В заключение на това сравнение можем да дадем следната таблица: Евангелие на Йоан........................................................................Евангелие на Матей
към текста >>

Това е показано с думите на Възкръсналия, Който казва: "Идете в света и научете всички народи, и ги кръщавайте в Името на Отца, Сина и Светаго Духа".
Той отново се опълчва против настъпващата съдба на смъртта, както при Цезария Филипова, като отрязва с ножа си ухото на слугата Малхус. Накрая, намирайки се в този съновиден сън, той се отрича от Христос: сън, в който изпада в будно състояние и който превръща за него всичко в чужди и далечни образи. Едва празникът на Петдесетница изтръгва Петър от образното сънуване и го издига в света на духовното Слово. И ние можем да почувстваме края на Евангелието на Матей като една прелюдия на чудото на Словото в празника на Петдесетница. Накрая душата на човека Петър, а с това и Евангелието на Матей преминава от имагинацията и се издига до света на инспирацията, на Словото. Това е показано с думите на Възкръсналия, Който казва: "Идете в света и научете всички народи, и ги кръщавайте в Името на Отца, Сина и Светаго Духа". В заключение на това сравнение можем да дадем следната таблица: Евангелие на Йоан........................................................................Евангелие на Матей От 1 -ва до 11 -та гл.....................................................................От 1 -ва до 16-та гл. Седемте чудеса Христови - имагинация......................................7-те чудеса - имагинация От 12-та до 17-та гл.....................................................................От 17-та до 25-та гл.
към текста >>

Седемте чудеса Христови - имагинация......................................7-те чудеса - имагинация
Накрая душата на човека Петър, а с това и Евангелието на Матей преминава от имагинацията и се издига до света на инспирацията, на Словото. Това е показано с думите на Възкръсналия, Който казва: "Идете в света и научете всички народи, и ги кръщавайте в Името на Отца, Сина и Светаго Духа". В заключение на това сравнение можем да дадем следната таблица: Евангелие на Йоан........................................................................Евангелие на Матей От 1 -ва до 11 -та гл.....................................................................От 1 -ва до 16-та гл. Седемте чудеса Христови - имагинация......................................7-те чудеса - имагинация От 12-та до 17-та гл.....................................................................От 17-та до 25-та гл. Прощалните слова на Христос - инспирация...............................7-те притчи - инспирация във формата на имагинация От 18-та до 21-ва глава.................................................................От 26-та до 28-ма гл. Страдание, смърт и Възкресение - интуиция..............................Страдание, смърт и Възкресение - интуиция във форма на имагинация Евангелието на Матей съдържа в себе си известна симетрия в голям стил.
към текста >>

В началото той възвестява раждането на Исус, а накрая придружава Възкресението Христово.
Така например, на 9-те блаженства, изказани в проповедта на планината, отговарят точно 9-те "горко", отправени към фарисеите и книжниците в 23-та глава. Учениците и противниците образуват главната велика полярност, която прониква Евангелието. Между участниците и противниците стои в средата народът, на който Исус говори и всред който върши своите изцеления. За малките отделни черти, които позволяват да познаем рамките на цялото, ще цитираме само няколко примера. Ангел Господен се явява в началото и в края на Евангелието като действащо лице. В началото той възвестява раждането на Исус, а накрая придружава Възкресението Христово. В началото тримата Мъдреци от Изток търсят царя на юдеите, а накрая Пилат, като представител на римския цезар признава Исус за Цар на юдеите. Както в Евангелието на Йоан, предимно в първата половина, формата на неговия строеж е дадена чрез седемте чудеса, така и за Евангелието на Матей се получава един важен композиционен елемент чрез съдържащите се в него притчи. Евангелието на Матей съдържа два пъти по 7 притчи. Първите 7 притчи се намират в 13-та глава. Втората група от притчи се простира от 18-та до 25-та глава.
към текста >>

Поверените таланти, които човек не трябва да заравя в земята, са дремещите органи на душата, чрез развитието на които човек се пробужда за виждането на Духовния свят.
Не напразно тя е последната от притчите. Откъснем ли я от връзката с поученията на учениците, а я вземем като общо религиозно поучение, тя до много голяма степен се явява като едно търговско-християнско схващане, отколкото притчата за съкровището в нивата. Под самата връзка на композицията, където тази притча следва притчата за девиците и преминава в думите за второто пришествие на Христос, се получава едно истинско равнище, на което тя може да бъде правилно разбрана. Това е една притча, която се отнася до второто идване на Христос, и която съдържа важно изискване за развитие на вътрешните дарби и способности на човека. Тук е изразен с най- голяма убедителност избликът на Християнството в един нов езотеризъм и в един нов окултизъм, който трябва да бъде наново постигнат. Поверените таланти, които човек не трябва да заравя в земята, са дремещите органи на душата, чрез развитието на които човек се пробужда за виждането на Духовния свят. По същия начин, както накратко показах тук за притчите, трябва да бъде четено цялото Евангелие, като се обръща внимание на неговите композиционни тайни. Ето защо е необходимо да се премине от четене на отделните стихове към едно такова четене на Евангелието, при което да се стремим да разберем подробностите, изхождайки от цялото. Навсякъде има преходи там, където между две сцени на Евангелието се крият най-важните ключове. Така накрая на 16-та глава Христос говори за това, че събитията на Неговото второ идване ще започнат още преди да премине живеещото тогава поколение. Такива места често пъти се изтъкват за да се покаже, че Христос е вярвал в един предстоящ свършек на света и че като другите хора на Неговото време Той е бил жертва на едно суеверие.
към текста >>

Непосредствено след това следва Преображението Христово, описано в 17~та глава.
Ето защо е необходимо да се премине от четене на отделните стихове към едно такова четене на Евангелието, при което да се стремим да разберем подробностите, изхождайки от цялото. Навсякъде има преходи там, където между две сцени на Евангелието се крият най-важните ключове. Така накрая на 16-та глава Христос говори за това, че събитията на Неговото второ идване ще започнат още преди да премине живеещото тогава поколение. Такива места често пъти се изтъкват за да се покаже, че Христос е вярвал в един предстоящ свършек на света и че като другите хора на Неговото време Той е бил жертва на едно суеверие. Обаче ние може да стигнем до едно правилно разбиране на това, просто като прочетем нататък. Непосредствено след това следва Преображението Христово, описано в 17~та глава. Следователно с това Той иска да каже, че изживяното от учениците на планината Табор беше вече началото на онези събития, които през по-късните епохи ще завършат с истинското идване на Христос. Виждането на етерния Христос, станало при Преображението, започва още преди въплътения във физическо тяло Христос да е преминал през смъртта. Тайната на един елемент на по-висше възприятие прониква цялото Евангелие. В заключение, за да дам още един пример, нека да кажа нещо за срещащите се два пъти в Евангелието думи за Вярата, която премества планини. Два пъти Христос говори на учениците Си, че със силата на Вярата те могат да кажат на планината да изчезне от погледа им.
към текста >>

Но и двата пъти е необходимо само да осъз-наем сцените, при които тези думи са казани, за да бъдем предпазени от едно кривоматериалистично разбиране на думите Христови.
Виждането на етерния Христос, станало при Преображението, започва още преди въплътения във физическо тяло Христос да е преминал през смъртта. Тайната на един елемент на по-висше възприятие прониква цялото Евангелие. В заключение, за да дам още един пример, нека да кажа нещо за срещащите се два пъти в Евангелието думи за Вярата, която премества планини. Два пъти Христос говори на учениците Си, че със силата на Вярата те могат да кажат на планината да изчезне от погледа им. Един път това е в 17_та глава, друг път е в 21-ва глава. Но и двата пъти е необходимо само да осъз-наем сцените, при които тези думи са казани, за да бъдем предпазени от едно кривоматериалистично разбиране на думите Христови. И двата пъти Христос произнася тези думи на склона на една планина към своите ученици. Единият път това става на планината Табор, а втория път на Маслинената планина. Това са двете планини, чиито върхове сочат към сферата на свръхсетивното виждане. На планината Табор тримата ученици видяха лъчезарния образ на Христос. На върха на Маслинената планина Христос показа на своите ученици бъдещето на човечеството и Тайната на Неговото второ идване.
към текста >>

Следователно и тук двата пъти планината е отместена и погледът за духовния свят е останал свободен.
И двата пъти Христос произнася тези думи на склона на една планина към своите ученици. Единият път това става на планината Табор, а втория път на Маслинената планина. Това са двете планини, чиито върхове сочат към сферата на свръхсетивното виждане. На планината Табор тримата ученици видяха лъчезарния образ на Христос. На върха на Маслинената планина Христос показа на своите ученици бъдещето на човечеството и Тайната на Неговото второ идване. Следователно и тук двата пъти планината е отместена и погледът за духовния свят е останал свободен. Планината на земния свят трябва да бъде отместена, трябва да отстъпи, за да стане видим Духовния свят. Такива образи могат да ни дадат главно направляващите линии за правилното разбиране на Евангелието. Евангелието не трябва да се чете само с интелекта. То трябва да се чете с вътрешните сили и с вътрешните органи на душата, за които загатва Евангелието, когато говори за Вярата. Докато тези органи не са будни при четенето на Евангелието, планината на кривото материалистично разбиране ще препятства пътя на човешкия поглед.
към текста >>

Планината на земния свят трябва да бъде отместена, трябва да отстъпи, за да стане видим Духовния свят.
Единият път това става на планината Табор, а втория път на Маслинената планина. Това са двете планини, чиито върхове сочат към сферата на свръхсетивното виждане. На планината Табор тримата ученици видяха лъчезарния образ на Христос. На върха на Маслинената планина Христос показа на своите ученици бъдещето на човечеството и Тайната на Неговото второ идване. Следователно и тук двата пъти планината е отместена и погледът за духовния свят е останал свободен. Планината на земния свят трябва да бъде отместена, трябва да отстъпи, за да стане видим Духовния свят. Такива образи могат да ни дадат главно направляващите линии за правилното разбиране на Евангелието. Евангелието не трябва да се чете само с интелекта. То трябва да се чете с вътрешните сили и с вътрешните органи на душата, за които загатва Евангелието, когато говори за Вярата. Докато тези органи не са будни при четенето на Евангелието, планината на кривото материалистично разбиране ще препятства пътя на човешкия поглед. Но ако те са пробудени, ако работят, планината ще се премести настрана и погледът за духовния свят ще бъде освободен.
към текста >>

Но ако те са пробудени, ако работят, планината ще се премести настрана и погледът за духовния свят ще бъде освободен.
Планината на земния свят трябва да бъде отместена, трябва да отстъпи, за да стане видим Духовния свят. Такива образи могат да ни дадат главно направляващите линии за правилното разбиране на Евангелието. Евангелието не трябва да се чете само с интелекта. То трябва да се чете с вътрешните сили и с вътрешните органи на душата, за които загатва Евангелието, когато говори за Вярата. Докато тези органи не са будни при четенето на Евангелието, планината на кривото материалистично разбиране ще препятства пътя на човешкия поглед. Но ако те са пробудени, ако работят, планината ще се премести настрана и погледът за духовния свят ще бъде освободен. По този начин Евангелията и особено първите три Евангелия стават разбираеми. В противен случай човек не може да ги разбере. Ще завърша това описание с една мисъл от Емил Бок. Той казва: "Във всички Евангелия царува една висша композиция, обаче вътрешните скицирани фигури, които се пораждат чрез това във всяко Евангелие, се различават извънредно много помежду си и изпъкват по един характерен начин духовните особености на Евангелията.
към текста >>

"Във всички Евангелия царува една висша композиция, обаче вътрешните скицирани фигури, които се пораждат чрез това във всяко Евангелие, се различават извънредно много помежду си и изпъкват по един характерен начин духовните особености на Евангелията.
Но ако те са пробудени, ако работят, планината ще се премести настрана и погледът за духовния свят ще бъде освободен. По този начин Евангелията и особено първите три Евангелия стават разбираеми. В противен случай човек не може да ги разбере. Ще завърша това описание с една мисъл от Емил Бок. Той казва: "Във всички Евангелия царува една висша композиция, обаче вътрешните скицирани фигури, които се пораждат чрез това във всяко Евангелие, се различават извънредно много помежду си и изпъкват по един характерен начин духовните особености на Евангелията. Композицията на Евангелието на Матей прилича на един добре изграден кристал. Напротив, строежът на Евангелието на Лука прилича на едно добре оформено растение. Той е по-мек, по-текущ, по-негоден да се доведе до строги формули, но е ефирно, животворно и благотворно. Можем само да кажем, че в Евангелието на Матей може да се долови един художник-архитект, а в Евангелието на Лука - един художник-скулптор и живописец. Живописният елемент проличава в богатството на образите и притчите на Исус.
към текста >>

74. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Юдея е повече планинска и пустинна област, в която се чувства един дух на строгост и суровост.
Композицията на Евангелието на Лука е по-скрита и по-трудно може да се открие. За да я открием и дойдем до нея, трябва да направим един анализ, при каква обстановка се развиват събитията, за които се говори в това Евангелие. Различните обстановки имат различен характер. Така например, Палестина навремето се е състояла от три големи области - Юдея, Галилея и посредата между тях Самария. Това са три области с три различни природни характери и с три различно устроени хора. Юдея е повече планинска и пустинна област, в която се чувства един дух на строгост и суровост. А Галилея е една светла, слънчева страна, където хората са по-весели и по-разположени духом. Хората на Галилея са като пролетта, а хората на Юдея са студени и сериозни като късна есен и зима. Самария стои вътрешно и външно посредата между Галилея и Юдея. Както душата на човека е нещо средно между тялото, и духа, и чувството е нещо средно между мисълта и волята, така Самария стои в средата на трите палестински области. Юдеите са хора консерватори, фанатици, считат се за най-ревностните пазители на закона на Мойсей, най-правоверни, най-близко до Бога.
към текста >>

А Галилея е една светла, слънчева страна, където хората са по-весели и по-разположени духом.
За да я открием и дойдем до нея, трябва да направим един анализ, при каква обстановка се развиват събитията, за които се говори в това Евангелие. Различните обстановки имат различен характер. Така например, Палестина навремето се е състояла от три големи области - Юдея, Галилея и посредата между тях Самария. Това са три области с три различни природни характери и с три различно устроени хора. Юдея е повече планинска и пустинна област, в която се чувства един дух на строгост и суровост. А Галилея е една светла, слънчева страна, където хората са по-весели и по-разположени духом. Хората на Галилея са като пролетта, а хората на Юдея са студени и сериозни като късна есен и зима. Самария стои вътрешно и външно посредата между Галилея и Юдея. Както душата на човека е нещо средно между тялото, и духа, и чувството е нещо средно между мисълта и волята, така Самария стои в средата на трите палестински области. Юдеите са хора консерватори, фанатици, считат се за най-ревностните пазители на закона на Мойсей, най-правоверни, най-близко до Бога. Галилейците са едно смешение на много народи - елини, римляни и различни израилски племена.
към текста >>

Както душата на човека е нещо средно между тялото, и духа, и чувството е нещо средно между мисълта и волята, така Самария стои в средата на трите палестински области.
Това са три области с три различни природни характери и с три различно устроени хора. Юдея е повече планинска и пустинна област, в която се чувства един дух на строгост и суровост. А Галилея е една светла, слънчева страна, където хората са по-весели и по-разположени духом. Хората на Галилея са като пролетта, а хората на Юдея са студени и сериозни като късна есен и зима. Самария стои вътрешно и външно посредата между Галилея и Юдея. Както душата на човека е нещо средно между тялото, и духа, и чувството е нещо средно между мисълта и волята, така Самария стои в средата на трите палестински области. Юдеите са хора консерватори, фанатици, считат се за най-ревностните пазители на закона на Мойсей, най-правоверни, най-близко до Бога. Галилейците са едно смешение на много народи - елини, римляни и различни израилски племена. Те са хора по-прогресивни, по-свободолюбиви, с весел дух, докато юдеите са мрачни и сериозни. Народът на Самария заема средно място. Те са хора на чувството и настроението.
към текста >>

Те са хора по-прогресивни, по-свободолюбиви, с весел дух, докато юдеите са мрачни и сериозни.
Хората на Галилея са като пролетта, а хората на Юдея са студени и сериозни като късна есен и зима. Самария стои вътрешно и външно посредата между Галилея и Юдея. Както душата на човека е нещо средно между тялото, и духа, и чувството е нещо средно между мисълта и волята, така Самария стои в средата на трите палестински области. Юдеите са хора консерватори, фанатици, считат се за най-ревностните пазители на закона на Мойсей, най-правоверни, най-близко до Бога. Галилейците са едно смешение на много народи - елини, римляни и различни израилски племена. Те са хора по-прогресивни, по-свободолюбиви, с весел дух, докато юдеите са мрачни и сериозни. Народът на Самария заема средно място. Те са хора на чувството и настроението. Те са плод на една смесица на вавилонците, преселени при вавилонското робство в Палестина и се смесили с израилските племена, които живеели там. Така била създадена онази смесица от народи, които юдеите, които имали съзнание за своята раса, толкова много презирали. Между Самария и Вавилон е царувало едно вътрешно родство.
към текста >>

От това може да се види, че в притчата към учениците се касае за степента на едно поучение за духовна работа над себе си по пътя на молитвата и медитацията.
4. Притчата за молещата се вдовица - 18-та глава 5. Притчата за поверените таланти - 19-та глава Тези притчи представят един екстракт и квинтесенция на целия Път, даден в Евангелието на Лука. Встъпителната част към тях образува молбата на учениците: "Господи, научи ни да се молим". На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел. От това може да се види, че в притчата към учениците се касае за степента на едно поучение за духовна работа над себе си по пътя на молитвата и медитацията. Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често показва образа на молещия се Христос. Там често се казва: Той отиде на планината, за да се помоли. Понеже Евангелието на Лука носи характер на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено настроение. Към притчите, отправени към учениците, е необходимо да бъде приложено едно тълкуване близко до алегоричното, за да не бъдат разбрани в материален смисъл, защото те говорят за духовни процеси в процеса на развитието на душата, в процеса Пътя на Ученика. Така че, смисълът на притчите към учениците не трябва да търсим на физическото поле, а на духовното поле.
към текста >>

Към притчите, отправени към учениците, е необходимо да бъде приложено едно тълкуване близко до алегоричното, за да не бъдат разбрани в материален смисъл, защото те говорят за духовни процеси в процеса на развитието на душата, в процеса Пътя на Ученика.
На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел. От това може да се види, че в притчата към учениците се касае за степента на едно поучение за духовна работа над себе си по пътя на молитвата и медитацията. Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често показва образа на молещия се Христос. Там често се казва: Той отиде на планината, за да се помоли. Понеже Евангелието на Лука носи характер на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено настроение. Към притчите, отправени към учениците, е необходимо да бъде приложено едно тълкуване близко до алегоричното, за да не бъдат разбрани в материален смисъл, защото те говорят за духовни процеси в процеса на развитието на душата, в процеса Пътя на Ученика. Така че, смисълът на притчите към учениците не трябва да търсим на физическото поле, а на духовното поле. Душата трябва да прояви вътрешна активност, за да развие вътрешните си сили, които ще я свържат с духа. Такава е идеята например, на притчата за молещия се приятел. Защото във всеки от нас има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. В нас има нещо неподвижно, спящо, спрямо което трябва да бъде употребено енергично усилие, за да го раздвижим.
към текста >>

Така че, смисълът на притчите към учениците не трябва да търсим на физическото поле, а на духовното поле.
От това може да се види, че в притчата към учениците се касае за степента на едно поучение за духовна работа над себе си по пътя на молитвата и медитацията. Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често показва образа на молещия се Христос. Там често се казва: Той отиде на планината, за да се помоли. Понеже Евангелието на Лука носи характер на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено настроение. Към притчите, отправени към учениците, е необходимо да бъде приложено едно тълкуване близко до алегоричното, за да не бъдат разбрани в материален смисъл, защото те говорят за духовни процеси в процеса на развитието на душата, в процеса Пътя на Ученика. Така че, смисълът на притчите към учениците не трябва да търсим на физическото поле, а на духовното поле. Душата трябва да прояви вътрешна активност, за да развие вътрешните си сили, които ще я свържат с духа. Такава е идеята например, на притчата за молещия се приятел. Защото във всеки от нас има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. В нас има нещо неподвижно, спящо, спрямо което трябва да бъде употребено енергично усилие, за да го раздвижим. А това става по пътя на молитвата и медитацията.
към текста >>

Душата трябва да прояви вътрешна активност, за да развие вътрешните си сили, които ще я свържат с духа.
Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често показва образа на молещия се Христос. Там често се казва: Той отиде на планината, за да се помоли. Понеже Евангелието на Лука носи характер на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено настроение. Към притчите, отправени към учениците, е необходимо да бъде приложено едно тълкуване близко до алегоричното, за да не бъдат разбрани в материален смисъл, защото те говорят за духовни процеси в процеса на развитието на душата, в процеса Пътя на Ученика. Така че, смисълът на притчите към учениците не трябва да търсим на физическото поле, а на духовното поле. Душата трябва да прояви вътрешна активност, за да развие вътрешните си сили, които ще я свържат с духа. Такава е идеята например, на притчата за молещия се приятел. Защото във всеки от нас има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. В нас има нещо неподвижно, спящо, спрямо което трябва да бъде употребено енергично усилие, за да го раздвижим. А това става по пътя на молитвата и медитацията. При втората притча към учениците, притчата за будния слуга, се загатва за второто идване на Христос.
към текста >>

Но тази притча има отношения към Духовния свят, към света на Душата.
Тук самото Евангелие ни показва много ясно разликата между притчите към народа и тези към учениците. Петър запитва: Господи, тази притча казваш само на нас, или към всички човеци? Обаче Христос не му отговаря а просто продължава с разгръщането образа на будния слуга. Особено трудна за разбиране е притчата за нечестния домоуправител. Ако отнесем притчата към физическото поле ще излезе, че Христос насърчава кражбата. Но тази притча има отношения към Духовния свят, към света на Душата. Когато човек живее за другите, той до известна степен се изразходва. За да може да служи безкористно на другите хора, човек се нуждае от един вид усамотяване, през което време да възстанови изгубените си сили. Той трябва, тъй да се каже, да краде от времето, което посвещава в служене на хората, за да се уедини в себе си, за да може да възстанови изгубените си сили. Това е дълбокият смисъл на притчата. В заключение на тази притча е казано: Никой не може да служи едновременно на Бога и на Мамона.
към текста >>

Противоположно на него е духовния и вътрешен живот като извор на всичко в бъдеще.
Той трябва, тъй да се каже, да краде от времето, което посвещава в служене на хората, за да се уедини в себе си, за да може да възстанови изгубените си сили. Това е дълбокият смисъл на притчата. В заключение на тази притча е казано: Никой не може да служи едновременно на Бога и на Мамона. Това са два противоположни свята. Мамонът е символ на всичко външно, на всичко станало, дължащо се на миналото. Противоположно на него е духовния и вътрешен живот като извор на всичко в бъдеще. Миналото и неговите произведения, даже и тогава, когато са Свещени предания, трябва да служи на вечно новото настояще и бъдеще, и не трябва да си присвоява една себестойност. От този Мамон ние трябва да си създадем приятел, т.е. помощник на бъдещето. Притчата за молещата се вдовица, както и всички притчи, имат преди всичко вътрешен характер, имат отношение към вътрешния живот на човека. Кой е съдията в човека?
към текста >>

Чрез своето сърдечно отношение към Духовния свят те са свързани с Бога.
Прологът ни дава ключа за произхода на Евангелието на Лука. Името Теофил, ако се преведе, означава Божи приятел. И затова може смело да се каже, че то не е отправено към даден човек, а въобще към Божиите приятели, т.е. към всички, които следват Пътя на Христос. Приятели на Бога са онези, които са съзнателни участници в Божествената Мъдрост чрез своето отворено сърце. Чрез своето сърдечно отношение към Духовния свят те са свързани с Бога. Така за Авраам се казва, че е бил приятел на Бога. Други важни думи в пролога са думите "очевидци" и "служители на Словото", от които Лука е приел, така да се каже, Евангелието. Кои и какви са тези очевидци и служители? На пръв поглед изглежда, че тези очевидци са били апостолите, които по външен начин са разказали на Лука тези неща и той ги е записал, но ако приемем нещата така, то как те са видели изкушението на Христос от дявола, когато Той е бил сам? Това ни навежда вече на идеята, че Евангелието на Лука и въобще Евангелията имат свръхсетивен, т.е.
към текста >>

духовен произход.
Така за Авраам се казва, че е бил приятел на Бога. Други важни думи в пролога са думите "очевидци" и "служители на Словото", от които Лука е приел, така да се каже, Евангелието. Кои и какви са тези очевидци и служители? На пръв поглед изглежда, че тези очевидци са били апостолите, които по външен начин са разказали на Лука тези неща и той ги е записал, но ако приемем нещата така, то как те са видели изкушението на Христос от дявола, когато Той е бил сам? Това ни навежда вече на идеята, че Евангелието на Лука и въобще Евангелията имат свръхсетивен, т.е. духовен произход. Апостолите са видели всичко с духовните си очи и го предават на Лука, и той го описва. Значи, тук не става въпрос за физически очевидци, а за духовни очевидци, т.е. ясновидци. Като вземем в съображение и факта, че Лука е бил ученик на Павел, а Павел не е видял с физическите си очи Христос във физическо тяло, нито пък е присъствал на неговите проповеди и дела, значи това пак потвърждава твърдението, че тези очевидци са видели с духовните си очи това, което описват. А пък под служители на Словото, на Логоса се разбират тези, които са слушали Словото в Духовния свят и са го предавали на обикновените хора. Това са два вида посветени - едни, които само виждат, и други, които виждат и чуват или пък само чуват Словото, което се предава в Духовния свят.
към текста >>

Апостолите са видели всичко с духовните си очи и го предават на Лука, и той го описва.
Други важни думи в пролога са думите "очевидци" и "служители на Словото", от които Лука е приел, така да се каже, Евангелието. Кои и какви са тези очевидци и служители? На пръв поглед изглежда, че тези очевидци са били апостолите, които по външен начин са разказали на Лука тези неща и той ги е записал, но ако приемем нещата така, то как те са видели изкушението на Христос от дявола, когато Той е бил сам? Това ни навежда вече на идеята, че Евангелието на Лука и въобще Евангелията имат свръхсетивен, т.е. духовен произход. Апостолите са видели всичко с духовните си очи и го предават на Лука, и той го описва. Значи, тук не става въпрос за физически очевидци, а за духовни очевидци, т.е. ясновидци. Като вземем в съображение и факта, че Лука е бил ученик на Павел, а Павел не е видял с физическите си очи Христос във физическо тяло, нито пък е присъствал на неговите проповеди и дела, значи това пак потвърждава твърдението, че тези очевидци са видели с духовните си очи това, което описват. А пък под служители на Словото, на Логоса се разбират тези, които са слушали Словото в Духовния свят и са го предавали на обикновените хора. Това са два вида посветени - едни, които само виждат, и други, които виждат и чуват или пък само чуват Словото, което се предава в Духовния свят. Ако вземем израза на Лука: "След като го проучих усърдно отначало", думата отначало, която на гръцки значи анотхен, всъщност означава отгоре.
към текста >>

Значи, тук не става въпрос за физически очевидци, а за духовни очевидци, т.е. ясновидци.
Кои и какви са тези очевидци и служители? На пръв поглед изглежда, че тези очевидци са били апостолите, които по външен начин са разказали на Лука тези неща и той ги е записал, но ако приемем нещата така, то как те са видели изкушението на Христос от дявола, когато Той е бил сам? Това ни навежда вече на идеята, че Евангелието на Лука и въобще Евангелията имат свръхсетивен, т.е. духовен произход. Апостолите са видели всичко с духовните си очи и го предават на Лука, и той го описва. Значи, тук не става въпрос за физически очевидци, а за духовни очевидци, т.е. ясновидци. Като вземем в съображение и факта, че Лука е бил ученик на Павел, а Павел не е видял с физическите си очи Христос във физическо тяло, нито пък е присъствал на неговите проповеди и дела, значи това пак потвърждава твърдението, че тези очевидци са видели с духовните си очи това, което описват. А пък под служители на Словото, на Логоса се разбират тези, които са слушали Словото в Духовния свят и са го предавали на обикновените хора. Това са два вида посветени - едни, които само виждат, и други, които виждат и чуват или пък само чуват Словото, което се предава в Духовния свят. Ако вземем израза на Лука: "След като го проучих усърдно отначало", думата отначало, която на гръцки значи анотхен, всъщност означава отгоре. С това Лука сам се поставя в редиците на учениците или самовидците и служители на Словото, на Логоса.
към текста >>

Като вземем в съображение и факта, че Лука е бил ученик на Павел, а Павел не е видял с физическите си очи Христос във физическо тяло, нито пък е присъствал на неговите проповеди и дела, значи това пак потвърждава твърдението, че тези очевидци са видели с духовните си очи това, което описват.
На пръв поглед изглежда, че тези очевидци са били апостолите, които по външен начин са разказали на Лука тези неща и той ги е записал, но ако приемем нещата така, то как те са видели изкушението на Христос от дявола, когато Той е бил сам? Това ни навежда вече на идеята, че Евангелието на Лука и въобще Евангелията имат свръхсетивен, т.е. духовен произход. Апостолите са видели всичко с духовните си очи и го предават на Лука, и той го описва. Значи, тук не става въпрос за физически очевидци, а за духовни очевидци, т.е. ясновидци. Като вземем в съображение и факта, че Лука е бил ученик на Павел, а Павел не е видял с физическите си очи Христос във физическо тяло, нито пък е присъствал на неговите проповеди и дела, значи това пак потвърждава твърдението, че тези очевидци са видели с духовните си очи това, което описват. А пък под служители на Словото, на Логоса се разбират тези, които са слушали Словото в Духовния свят и са го предавали на обикновените хора. Това са два вида посветени - едни, които само виждат, и други, които виждат и чуват или пък само чуват Словото, което се предава в Духовния свят. Ако вземем израза на Лука: "След като го проучих усърдно отначало", думата отначало, която на гръцки значи анотхен, всъщност означава отгоре. С това Лука сам се поставя в редиците на учениците или самовидците и служители на Словото, на Логоса. Той се е постарал да проследи събитията в живота на Христос отгоре, възприел ги е с духовното си виждане и ги предава на своя майчин гръцки език.
към текста >>

А пък под служители на Словото, на Логоса се разбират тези, които са слушали Словото в Духовния свят и са го предавали на обикновените хора.
Това ни навежда вече на идеята, че Евангелието на Лука и въобще Евангелията имат свръхсетивен, т.е. духовен произход. Апостолите са видели всичко с духовните си очи и го предават на Лука, и той го описва. Значи, тук не става въпрос за физически очевидци, а за духовни очевидци, т.е. ясновидци. Като вземем в съображение и факта, че Лука е бил ученик на Павел, а Павел не е видял с физическите си очи Христос във физическо тяло, нито пък е присъствал на неговите проповеди и дела, значи това пак потвърждава твърдението, че тези очевидци са видели с духовните си очи това, което описват. А пък под служители на Словото, на Логоса се разбират тези, които са слушали Словото в Духовния свят и са го предавали на обикновените хора. Това са два вида посветени - едни, които само виждат, и други, които виждат и чуват или пък само чуват Словото, което се предава в Духовния свят. Ако вземем израза на Лука: "След като го проучих усърдно отначало", думата отначало, която на гръцки значи анотхен, всъщност означава отгоре. С това Лука сам се поставя в редиците на учениците или самовидците и служители на Словото, на Логоса. Той се е постарал да проследи събитията в живота на Христос отгоре, възприел ги е с духовното си виждане и ги предава на своя майчин гръцки език. Емил Бок превежда пролога свободно по следния начин: "Мнозина вече си поставиха задача да опишат в правилна връзка и ред пътя на събитията, чрез които Божествената пълнота се изявява между нас.
към текста >>

Това са два вида посветени - едни, които само виждат, и други, които виждат и чуват или пък само чуват Словото, което се предава в Духовния свят.
духовен произход. Апостолите са видели всичко с духовните си очи и го предават на Лука, и той го описва. Значи, тук не става въпрос за физически очевидци, а за духовни очевидци, т.е. ясновидци. Като вземем в съображение и факта, че Лука е бил ученик на Павел, а Павел не е видял с физическите си очи Христос във физическо тяло, нито пък е присъствал на неговите проповеди и дела, значи това пак потвърждава твърдението, че тези очевидци са видели с духовните си очи това, което описват. А пък под служители на Словото, на Логоса се разбират тези, които са слушали Словото в Духовния свят и са го предавали на обикновените хора. Това са два вида посветени - едни, които само виждат, и други, които виждат и чуват или пък само чуват Словото, което се предава в Духовния свят. Ако вземем израза на Лука: "След като го проучих усърдно отначало", думата отначало, която на гръцки значи анотхен, всъщност означава отгоре. С това Лука сам се поставя в редиците на учениците или самовидците и служители на Словото, на Логоса. Той се е постарал да проследи събитията в живота на Христос отгоре, възприел ги е с духовното си виждане и ги предава на своя майчин гръцки език. Емил Бок превежда пролога свободно по следния начин: "Мнозина вече си поставиха задача да опишат в правилна връзка и ред пътя на събитията, чрез които Божествената пълнота се изявява между нас. Знанието за тези важни събития се разпространява между нас чрез тези, които чрез пробуждане на душата са станали самовидци и служители на Словото.
към текста >>

Той се е постарал да проследи събитията в живота на Христос отгоре, възприел ги е с духовното си виждане и ги предава на своя майчин гръцки език.
Като вземем в съображение и факта, че Лука е бил ученик на Павел, а Павел не е видял с физическите си очи Христос във физическо тяло, нито пък е присъствал на неговите проповеди и дела, значи това пак потвърждава твърдението, че тези очевидци са видели с духовните си очи това, което описват. А пък под служители на Словото, на Логоса се разбират тези, които са слушали Словото в Духовния свят и са го предавали на обикновените хора. Това са два вида посветени - едни, които само виждат, и други, които виждат и чуват или пък само чуват Словото, което се предава в Духовния свят. Ако вземем израза на Лука: "След като го проучих усърдно отначало", думата отначало, която на гръцки значи анотхен, всъщност означава отгоре. С това Лука сам се поставя в редиците на учениците или самовидците и служители на Словото, на Логоса. Той се е постарал да проследи събитията в живота на Христос отгоре, възприел ги е с духовното си виждане и ги предава на своя майчин гръцки език. Емил Бок превежда пролога свободно по следния начин: "Мнозина вече си поставиха задача да опишат в правилна връзка и ред пътя на събитията, чрез които Божествената пълнота се изявява между нас. Знанието за тези важни събития се разпространява между нас чрез тези, които чрез пробуждане на душата са станали самовидци и служители на Словото. Сега и за мен възниква духовното поръчение, след като преминах степените на този път, да ги опиша за тебе, благородни приятелю на Бога, най-точно и в тяхното правилно редуване, за да можеш чрез познанието да добиеш непоколебимост на душата във всичко, което си получил като учение". Композицията на Евангелието на Лука не е така открита и ясна, както тази на Йоан и Матей. За да разберем строежа на Евангелието на Лука, трябва да го разгледаме като едно цяло, а не всяка част сама за себе си.
към текста >>

Сега и за мен възниква духовното поръчение, след като преминах степените на този път, да ги опиша за тебе, благородни приятелю на Бога, най-точно и в тяхното правилно редуване, за да можеш чрез познанието да добиеш непоколебимост на душата във всичко, което си получил като учение".
Ако вземем израза на Лука: "След като го проучих усърдно отначало", думата отначало, която на гръцки значи анотхен, всъщност означава отгоре. С това Лука сам се поставя в редиците на учениците или самовидците и служители на Словото, на Логоса. Той се е постарал да проследи събитията в живота на Христос отгоре, възприел ги е с духовното си виждане и ги предава на своя майчин гръцки език. Емил Бок превежда пролога свободно по следния начин: "Мнозина вече си поставиха задача да опишат в правилна връзка и ред пътя на събитията, чрез които Божествената пълнота се изявява между нас. Знанието за тези важни събития се разпространява между нас чрез тези, които чрез пробуждане на душата са станали самовидци и служители на Словото. Сега и за мен възниква духовното поръчение, след като преминах степените на този път, да ги опиша за тебе, благородни приятелю на Бога, най-точно и в тяхното правилно редуване, за да можеш чрез познанието да добиеш непоколебимост на душата във всичко, което си получил като учение". Композицията на Евангелието на Лука не е така открита и ясна, както тази на Йоан и Матей. За да разберем строежа на Евангелието на Лука, трябва да го разгледаме като едно цяло, а не всяка част сама за себе си. Като го разглеждаме така ние ще разберем, че пътят на живота на Исус е Път на Душата. Външни спирки в този път стават вътрешни спирки, редуването на които ни разкрива голяма вътрешна последователност. В голямата средна част на Евангелията пътят, който Лука описва, е "Пътят на Учението", където Христос говори на хората като ги поучаваше, било че раздава богатство от притчи, било че изказва направо духовни Истини.
към текста >>

В голямата средна част на Евангелията пътят, който Лука описва, е "Пътят на Учението", където Христос говори на хората като ги поучаваше, било че раздава богатство от притчи, било че изказва направо духовни Истини.
Сега и за мен възниква духовното поръчение, след като преминах степените на този път, да ги опиша за тебе, благородни приятелю на Бога, най-точно и в тяхното правилно редуване, за да можеш чрез познанието да добиеш непоколебимост на душата във всичко, което си получил като учение". Композицията на Евангелието на Лука не е така открита и ясна, както тази на Йоан и Матей. За да разберем строежа на Евангелието на Лука, трябва да го разгледаме като едно цяло, а не всяка част сама за себе си. Като го разглеждаме така ние ще разберем, че пътят на живота на Исус е Път на Душата. Външни спирки в този път стават вътрешни спирки, редуването на които ни разкрива голяма вътрешна последователност. В голямата средна част на Евангелията пътят, който Лука описва, е "Пътят на Учението", където Христос говори на хората като ги поучаваше, било че раздава богатство от притчи, било че изказва направо духовни Истини. Тази средна голяма част започва в края на 9~та глава там, където започва голямото пътешествие за Ерусалим, което е един Път на Душата. В това пътешествие не са отбелязани почти никакви събития, а само поучения, които Христос дава. Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния Път, на Пътя на Учението. Евангелието на Лука е така построено, че се разделя на три части. Първата част обхваща началото до 9-та глава.
към текста >>

В нея се говори за детството на Исус и за чудесата Христови.
Тази средна голяма част започва в края на 9~та глава там, където започва голямото пътешествие за Ерусалим, което е един Път на Душата. В това пътешествие не са отбелязани почти никакви събития, а само поучения, които Христос дава. Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния Път, на Пътя на Учението. Евангелието на Лука е така построено, че се разделя на три части. Първата част обхваща началото до 9-та глава. В нея се говори за детството на Исус и за чудесата Христови. Втората част, която започва от средата на 9-та глава и се простира до 19_та глава, ни разказва за пътешествието към Ерусалим, описва Пътя на Учението. Третата част, която обхваща от 19-та до 24-та глава ни описва страданието, умирането и Възкресението на Христос. В първата част ни говори повече образът, във втората част се разлива Словото, което ни разкрива Учението и в третата част ни говори съприкосновението със Същността. В Евангелието на Йоан Христос седем пъти казва: "Аз съм": 1. "Аз съм Хлябът на Живота" - 6 гл.
към текста >>

От тази мисъл се вижда, че в учениците на Христос се събужда едно ново ясновидство, което ги прави способни да виждат Бога в човека, докато древните пророци и ясновидци виждаха възвишените духовни Същества, но не виждаха Бога в човека.
На него отговаря горкото, казано по повод на съблазните: "Невъзможно е съблазните да не дойдат, но горко чрез когото дойдат". Това блаженство има отношение към раждането на висшето Аз в човека - превъзмогване на низшето аз и раждането на висшето Аз, което е Христос. Следните блаженства тогава могат да ни покажат степенуваното развитие на висшето същество в човека. В следващото блаженство се казва: "Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Казвам ви: Мнозина пророци и царе биха искали да видят това, което вие виждате, но не го видяха и да чуят това, което вие чувате, но не го чуха". От тази мисъл се вижда, че в учениците на Христос се събужда едно ново ясновидство, което ги прави способни да виждат Бога в човека, докато древните пророци и ясновидци виждаха възвишените духовни Същества, но не виждаха Бога в човека. На жените Христос казва: "Блажени тези, които слушат Словото Божие и го пазят". Това са тези, които са дали място на Словото Божие в душите си и които чуват Словото Божие, което говори на човешките души. Следващото блаженство е едно тържествено поучение на учениците и се отнася до второто идване на Христос, което изисква будност от страна на човека за духовните явления в света и да различава духовете. Блаженствата са така групирани, че в своята цялост очертават Пътя на развиващия се човек. Така те образуват общата рамка, в която се развива строежът на цялото Евангелие.
към текста >>

Следващото блаженство е едно тържествено поучение на учениците и се отнася до второто идване на Христос, което изисква будност от страна на човека за духовните явления в света и да различава духовете.
В следващото блаженство се казва: "Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Казвам ви: Мнозина пророци и царе биха искали да видят това, което вие виждате, но не го видяха и да чуят това, което вие чувате, но не го чуха". От тази мисъл се вижда, че в учениците на Христос се събужда едно ново ясновидство, което ги прави способни да виждат Бога в човека, докато древните пророци и ясновидци виждаха възвишените духовни Същества, но не виждаха Бога в човека. На жените Христос казва: "Блажени тези, които слушат Словото Божие и го пазят". Това са тези, които са дали място на Словото Божие в душите си и които чуват Словото Божие, което говори на човешките души. Следващото блаженство е едно тържествено поучение на учениците и се отнася до второто идване на Христос, което изисква будност от страна на човека за духовните явления в света и да различава духовете. Блаженствата са така групирани, че в своята цялост очертават Пътя на развиващия се човек. Така те образуват общата рамка, в която се развива строежът на цялото Евангелие. 1. Първото блаженство е отправено към Мария - първообраз на Душата. 2. Второто блаженство, блажени бедните, се отнася до земно-телесното и ни казва: "Бъди винаги вътрешно свободен". 3. Третото блаженство е блажени гладните, отнася се до областта на жизнената сила и ни учи да бъдем възприемчиви.
към текста >>

6. Шестото блаженство е отправено към жените, блажени духовните зародиши: не оставяйте да бъде разклатен вашия духовен зародиш, а го укрепвайте чрез Христос.
1. Първото блаженство е отправено към Мария - първообраз на Душата. 2. Второто блаженство, блажени бедните, се отнася до земно-телесното и ни казва: "Бъди винаги вътрешно свободен". 3. Третото блаженство е блажени гладните, отнася се до областта на жизнената сила и ни учи да бъдем възприемчиви. 4. Четвъртото блаженство, блажени плачещите, блажени сълзите, се отнася до областта на душевните вълнения и ни учи да бъдем готови да понасяме скърбите и страданията. 5. Петото блаженство е блажени преследваните: отнася се до областта на личния живот, събуждането на аза и ни учи - търсете Основата на Живота в самите себе си. 6. Шестото блаженство е отправено към жените, блажени духовните зародиши: не оставяйте да бъде разклатен вашия духовен зародиш, а го укрепвайте чрез Христос. 7. Блажени очите, които виждат: това показва, че висшето виждане започва и се разкрива светът на образите. 8. Блажени ушите, които чуват: това показва, че духовните уши са отворени и започва слушането на духовното Слово. 9. Блажено будното сърце: това показва събуждането на духовното сърце на човека, чрез което се възприема идващия Христос. 10. Блажени безплодните: това подсказва за изпитанията на изпълнения с Бога човек. Такъв един обзор ни показва вътрешния строеж на Евангелието на Лука, което е Евангелие на Пътя, на вътрешното окултно развитие на човешкото същество.
към текста >>

8. Блажени ушите, които чуват: това показва, че духовните уши са отворени и започва слушането на духовното Слово.
3. Третото блаженство е блажени гладните, отнася се до областта на жизнената сила и ни учи да бъдем възприемчиви. 4. Четвъртото блаженство, блажени плачещите, блажени сълзите, се отнася до областта на душевните вълнения и ни учи да бъдем готови да понасяме скърбите и страданията. 5. Петото блаженство е блажени преследваните: отнася се до областта на личния живот, събуждането на аза и ни учи - търсете Основата на Живота в самите себе си. 6. Шестото блаженство е отправено към жените, блажени духовните зародиши: не оставяйте да бъде разклатен вашия духовен зародиш, а го укрепвайте чрез Христос. 7. Блажени очите, които виждат: това показва, че висшето виждане започва и се разкрива светът на образите. 8. Блажени ушите, които чуват: това показва, че духовните уши са отворени и започва слушането на духовното Слово. 9. Блажено будното сърце: това показва събуждането на духовното сърце на човека, чрез което се възприема идващия Христос. 10. Блажени безплодните: това подсказва за изпитанията на изпълнения с Бога човек. Такъв един обзор ни показва вътрешния строеж на Евангелието на Лука, което е Евангелие на Пътя, на вътрешното окултно развитие на човешкото същество. От това се вижда, че всичко до шестото блаженство е подготовка, след което започва разгръщането на висшия човек. Между шестото и седмото блаженство се намира началото на пътуването за Ерусалим и всичко, което се намира до това пътуване, е само подготовка за това.
към текста >>

9. Блажено будното сърце: това показва събуждането на духовното сърце на човека, чрез което се възприема идващия Христос.
4. Четвъртото блаженство, блажени плачещите, блажени сълзите, се отнася до областта на душевните вълнения и ни учи да бъдем готови да понасяме скърбите и страданията. 5. Петото блаженство е блажени преследваните: отнася се до областта на личния живот, събуждането на аза и ни учи - търсете Основата на Живота в самите себе си. 6. Шестото блаженство е отправено към жените, блажени духовните зародиши: не оставяйте да бъде разклатен вашия духовен зародиш, а го укрепвайте чрез Христос. 7. Блажени очите, които виждат: това показва, че висшето виждане започва и се разкрива светът на образите. 8. Блажени ушите, които чуват: това показва, че духовните уши са отворени и започва слушането на духовното Слово. 9. Блажено будното сърце: това показва събуждането на духовното сърце на човека, чрез което се възприема идващия Христос. 10. Блажени безплодните: това подсказва за изпитанията на изпълнения с Бога човек. Такъв един обзор ни показва вътрешния строеж на Евангелието на Лука, което е Евангелие на Пътя, на вътрешното окултно развитие на човешкото същество. От това се вижда, че всичко до шестото блаженство е подготовка, след което започва разгръщането на висшия човек. Между шестото и седмото блаженство се намира началото на пътуването за Ерусалим и всичко, което се намира до това пътуване, е само подготовка за това. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето да бъде отнесено оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9 гл., 51 cm.) .
към текста >>

Ако проследим вътрешното описание, което Лука дава на живота на Исус след Кръщението в Йордан, ще видим навсякъде да се загатва, че Исус не се издига веднага до пълната сила на Христовото действие, а остава първоначално на степента на Ангела, на Илия.
Такъв един обзор ни показва вътрешния строеж на Евангелието на Лука, което е Евангелие на Пътя, на вътрешното окултно развитие на човешкото същество. От това се вижда, че всичко до шестото блаженство е подготовка, след което започва разгръщането на висшия човек. Между шестото и седмото блаженство се намира началото на пътуването за Ерусалим и всичко, което се намира до това пътуване, е само подготовка за това. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето да бъде отнесено оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9 гл., 51 cm.) . И оттам нататък в същия "Път на Учението", висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христос. Ако проследим вътрешното описание, което Лука дава на живота на Исус след Кръщението в Йордан, ще видим навсякъде да се загатва, че Исус не се издига веднага до пълната сила на Христовото действие, а остава първоначално на степента на Ангела, на Илия. Той сега действа от степента на Илия, от степента на Ангела. Защото Христос, слизайки отгоре надолу, предизвиква същевременно в съзнанието на Исус едно движение отдолу нагоре и затова не изязява изведнъж всичката си сила, а постепенно. Най-първо той действа от степента на Ангела, на която степен се намираше Илия и постепенно се издига нагоре през Архангелите към Своята собствена сила и мощ като Бог. Първата проповед на Христос е в синагогата, в родния му град Назарет. Това е една Илиева проповед.
към текста >>

С напускането на Илиевата степен е започнала суровата, строго Михаиловска строгост на Христовия Път.
Отсега нататък вече Михаиловото естество действа в Христос. Дотук Христос беше подобен на Ангела, проявяваше се като Ангел. Сега вече Той проявява своето архангелско естество и затова казва: Той направи лицето Си твърдо, силно. Сега започваше суровото минаване Пътя на Учението, на пътуването нагоре за Ерусалим, където се издига Голгота. Сега вече е станало неотменим факт - тук има нещо повече от Илия. С напускането на Илиевата степен е започнала суровата, строго Михаиловска строгост на Христовия Път. Сега вече няма никакво връщане назад. Сега има само напредване към Ерусалим и Голгота. Така първата част от Евангелието на Лука преминава във втората.
към текста >>

75. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Зад и над изцеленията на Христос стават видими битки на духове.
То описва Божествената творческа сила как се проявява чрез човека Исус от Назарет. Ето защо в нито едно друго Евангелие Христос не се явява толкова много като Маг, както при Марко. Така при изцелението на глухонемия Христос изговаря магическата дума "хефата", а при възкресението на дъщерята на Яир, той говори, като че изговаря една магическа формула: "Талита куми". Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на Марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си. Евангелието на Марко е Евангелие на изгонване на демоните. Зад и над изцеленията на Христос стават видими битки на духове. Това Евангелие ни показва с извънредно голяма яснота свръхсетивните сили в човека. Това Христос изразява с думите: "Ако би могъл да вярваш, всички неща са възможни за този, който вярва". Тук не става въпрос за вярване, а за Вяра. Тези думи, които призовават човека към магията на Божествената Воля в него, не се съдържат в никое друго Евангелие, освен в това на Марко. Особено характерно за начина на изложението на Евангелието на Марко е повелята за мълчание, която Христос тук винаги отправя към онези, които биват изцерявани или които са свидетели на тези изцеления.
към текста >>

И когато постоянно чуваме, че хората не спазват заповедите за мълчание, от това можем да разберем, че хората не бяха в състояние да приемат напълно космическата Христова сила.
Тези думи, които призовават човека към магията на Божествената Воля в него, не се съдържат в никое друго Евангелие, освен в това на Марко. Особено характерно за начина на изложението на Евангелието на Марко е повелята за мълчание, която Христос тук винаги отправя към онези, които биват изцерявани или които са свидетели на тези изцеления. Тук не става дума да бъдат скрити делата на Христос, но те трябва да действат като дела и да не бъдат разреждани до мисли и думи. Делата са семето на развитието, а не думите. В Евангелието на Марко е описано онова, което преминава над умовете и съзнанията на хората като силов импулс и като семе на космическото ставане чрез Христос в света. И когато постоянно чуваме, че хората не спазват заповедите за мълчание, от това можем да разберем, че хората не бяха в състояние да приемат напълно космическата Христова сила. Те разреждаха тази космическа сила, като я изразяваха с думи, защото знаеха да говорят само езика на Словото, но не езика на Мълчанието. Вярно е, че Евангелието на Марко говори с човешки думи, но неговата краткост и сбитост показват, че то е в състояние да говори с езика на Мълчанието, който е всъщност езика на Космичната сила. Между думите, които се изговарят в Евангелието на Марко, навсякъде звучи един цял свят от думи, които са премълчани. Тези, именно, думи са истинската сила, която е присъща на Евангелието на Марко. Евангелието на Марко не е богато на притчи.
към текста >>

Семето, което е посято, което се развива и расте далеч над главите на хората, е Христовия импулс.
Това е притчата за саморастящото семе. По-нататък следва една притча, която се намира в Лука и в Матей - притчата за синапеното семе. Трите притчи за посева в Евангелието на Марко - за Сеятеля, за саморастящото семе и за синаповото семе се опират на малко назидателната същинска Маркова притча, която стои в средата. Това е притчата за саморастящото семе, което веднъж посято, расте от само себе си и че човекът, който го е посял, може спокойно да го изостави на неговата по-нататъшна съдба, докато дойде жътвата. С тази притча Евангелието на Марко отправя погледа ни там, където царува космичния растеж, който е по-велик от човека и към който човек не може да допринесе нищо, защото той е захранван от по-висши извори. Семето, което е посято, което се развива и расте далеч над главите на хората, е Христовия импулс. Чрез Тайната на Голгота в земята е посято семето на едно космично преобразяване и развитие, и Евангелието на Марко ни посочва това развитие, което е напълно независимо от това дали и доколко хората го подпомагат чрез своята воля. Докато стремежът на Лука е да разпространи чрез притчите едно изобилно богатство от Мъдрост, то Марко се стреми чрез притчите, които привежда, да разтвори Изворите на Божествената сила. Особеното богатство на Евангелието на Марко се състои главно в три малки места. Притчата за растящото от само себе си семе е първото от тези неща. Второто място е краткият разказ за изцелението на един сляп от Витсаида, който разказва накрая на двете опитности с нахранването.
към текста >>

Когато слепият казва, че вижда хората като дървета, това показва, че преди да се приучи да вижда физически, неговият поглед е отворен за етерния свят, където той вижда етерните тела на хората, които представят Дървото на Живота, което хората носят в своя духовен организъм.
Първият път слепият отговаря: "Виждам хората като дървета". Вторият път той казва, че вижда всичко в ясно очертание. Интересното в тази част в Евангелието на Марко е отново изложението на това, което е в процес на ставане, на развитие. Ние сме поставени не пред едно площадно чудо, а участваме в един органически процес на ставане, който минава през степени и етапи. В този кратък разказ се крият и други Тайни. Когато слепият казва, че вижда хората като дървета, това показва, че преди да се приучи да вижда физически, неговият поглед е отворен за етерния свят, където той вижда етерните тела на хората, които представят Дървото на Живота, което хората носят в своя духовен организъм. И едва при втората степен на процеса на изцелението той вижда физическите форми в техните ясни земни очертания. Третата и най-загадъчна част от особеното богатство на Евангелието на Марко ние намираме в разказа за улавянето на Христос в Гетсимания. Когато гонителите хванали Христос и учениците се разбягали, казва се, че го следвал един момък, който бил облечен в бяла ленена дреха. Когато гонителите се опитали да го хванат, той оставил в ръцете им ленената си дреха и избягал гол. От него гонителите задържали в ръцете си само дрехата.
към текста >>

Щайнер казва, че в този младеж евангелистът не иска да ни покаже нищо друго, освен младия космичен Христов импулс, който сега вече започва да се отделя от своето въплъщение в един човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечеството на земята.
И едва при втората степен на процеса на изцелението той вижда физическите форми в техните ясни земни очертания. Третата и най-загадъчна част от особеното богатство на Евангелието на Марко ние намираме в разказа за улавянето на Христос в Гетсимания. Когато гонителите хванали Христос и учениците се разбягали, казва се, че го следвал един момък, който бил облечен в бяла ленена дреха. Когато гонителите се опитали да го хванат, той оставил в ръцете им ленената си дреха и избягал гол. От него гонителите задържали в ръцете си само дрехата. Щайнер казва, че в този младеж евангелистът не иска да ни покаже нищо друго, освен младия космичен Христов импулс, който сега вече започва да се отделя от своето въплъщение в един човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечеството на земята. Също така при Възкресението Марко не говори за един Ангел, както другите евангелисти, а за един младеж, който стои при гроба, облечен в бяла дреха. Същото същество се явява и на жените при гроба. Това е същият младеж, който се явява в Гетсимания. С това евангелистът иска да ни покаже, че в живота навлиза един нов космичен, младежки елемент, който носи подмладяване на земното и човешкото битие. Учителят изразява тази идея, като казва, че Христос внесе в остарелите жили на човечеството нова, млада струя от живот.
към текста >>

Тази на въплътяването и тази на обезплътяването на Христовото Същество.
Същото същество се явява и на жените при гроба. Това е същият младеж, който се явява в Гетсимания. С това евангелистът иска да ни покаже, че в живота навлиза един нов космичен, младежки елемент, който носи подмладяване на земното и човешкото битие. Учителят изразява тази идея, като казва, че Христос внесе в остарелите жили на човечеството нова, млада струя от живот. Цялото евангелие на Марко се движи между двете Тайни. Тази на въплътяването и тази на обезплътяването на Христовото Същество. По този начин се вижда мощната и сбита композиция, която огражда всичко. Фактът на въплъщението е подчертан най-силно чрез това, че ни се описва по един твърде особен начин събитието на изкушението. То е предадено само чрез едно изречение: "Веднага Духът го отведе в пустинята, Той бе в пустинята 40 дни и бе изкушаван от Сатаната, беше при животните и Ангелите Му служеха". Тук ни е показано, че изпитанието лежи само по себе си в човешкото битие, човек стои между животното и Ангела. Но тази среда не може да бъде никога спокойна.
към текста >>

То е предадено само чрез едно изречение: "Веднага Духът го отведе в пустинята, Той бе в пустинята 40 дни и бе изкушаван от Сатаната, беше при животните и Ангелите Му служеха".
Учителят изразява тази идея, като казва, че Христос внесе в остарелите жили на човечеството нова, млада струя от живот. Цялото евангелие на Марко се движи между двете Тайни. Тази на въплътяването и тази на обезплътяването на Христовото Същество. По този начин се вижда мощната и сбита композиция, която огражда всичко. Фактът на въплъщението е подчертан най-силно чрез това, че ни се описва по един твърде особен начин събитието на изкушението. То е предадено само чрез едно изречение: "Веднага Духът го отведе в пустинята, Той бе в пустинята 40 дни и бе изкушаван от Сатаната, беше при животните и Ангелите Му служеха". Тук ни е показано, че изпитанието лежи само по себе си в човешкото битие, човек стои между животното и Ангела. Но тази среда не може да бъде никога спокойна. Тя може да бъде извоювана и утвърдена само в една непрестанна борба за развитие. Щом тази борба спре, човек потъва надолу до животните. Човешкото достойнство се състои в непрестанна борба за извоюване на равновесието.
към текста >>

При Кръщението в река Йордан Христовото Същество слиза в земно въплъщение.
Но тази среда не може да бъде никога спокойна. Тя може да бъде извоювана и утвърдена само в една непрестанна борба за развитие. Щом тази борба спре, човек потъва надолу до животните. Човешкото достойнство се състои в непрестанна борба за извоюване на равновесието. В това се проявява величието в Евангелието на Марко, че тук, където трябва да бъде описано човекоставането на Христос, той намира класическия израз за Тайната на човешкото битие. При Кръщението в река Йордан Христовото Същество слиза в земно въплъщение. При Възнесението като че става обратно, но в действителност става това, че посятото в земята семе отсега нататък израства с космическа енергия и космичен обсег на действие. Както Възкресението, така и Възнесението Марко описва много кратко и сбито. С Възкресението Христос побеждава смъртта и тази победа се състои в това, че точно сега Той се свързва със земното битие като семе на една нова вселена. Това е, което Евангелието на Марко иска да опише. Като мото към това Евангелие са подходящи думите от една стара великденска песен:
към текста >>

76. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Както в Евангелието, така и в Деянията Лука много често говори за Свети Дух.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ Деянията на апостолите са написани от евангелист Лука и има една вътрешна връзка между неговото Евангелие и Деянията. Както в Евангелието, така и в Деянията Лука много често говори за Свети Дух. Също така с присъствието на Мария и другите жени на Петдесетница са изказани многобройни сцени с жени от Евангелието на Лука. Но от друга страна изпъква много ясно различния стил, на който са написани Евангелието на Лука и Деянията на апостолите. При Деянията имаме работа с едно описание, което чисто исторически ни предава събитията от първите времена на Християнството. Когато преминаваме от четвъртото Евангелие към Деянията на апостолите, ние слизаме от едно Божествено свръхчовешко равнище до това на човешките събития. Но това слизане е също и едно възлизане.
към текста >>

Човекоставането на Христос е последвана от навлизането на Христовия импулс в историята.
При Деянията имаме работа с едно описание, което чисто исторически ни предава събитията от първите времена на Християнството. Когато преминаваме от четвъртото Евангелие към Деянията на апостолите, ние слизаме от едно Божествено свръхчовешко равнище до това на човешките събития. Но това слизане е също и едно възлизане. Евангелията ни описват слизането на Христос на земята, където Той се вживява в човечеството. Деянията на апостолите ни показват стадия, където този процес на въплътяването навлиза в историята. Човекоставането на Христос е последвана от навлизането на Христовия импулс в историята. Можем да кажем, че Евангелията слизат от Небето на земята, Откровението се възнася от земята към Небето, а преходът е образуван от Деянията на апостолите. Тук Небето прониква земята. Това, именно, съставя същността на истинската история. Защото историята, сама по себе си, е една важна Тайна. Старият Завет ни рисува историята на еврейския народ и с това историята на човечеството.
към текста >>

Тези три живота са свързани помежду си с една вътрешна връзка на Духа.
Евангелията ни рисуват идването на Небето на земята, а Деянията на апостолите ни описват земята все повече проникната от Небето. В този процес, който се извършва с течение на времето, се редуват пред нас три кръга един след друг, в които има известно подобие. Животът на народа в неговите 12 колена е обект на Стария Завет. Той е последван от живота на Исус Христос в кръга на 12-те апостоли, и третият кръг е животът на Църквата, която според Откровението на Йоан в нейното първично състояние се състои от 12 пъти по 12 хиляди души. Три различни живота се редуват един след друг, от които нито един, даже и средният не са просто човешки. Тези три живота са свързани помежду си с една вътрешна връзка на Духа. В началото на всеки от тях стои образът на избиването на децата - избиването на децата по заповед на фараона в Египет, избиването на децата по заповед на Ирод и в третия кръг - гонението на първите християни, първата жертва на което става най-старият апостол Яков. Един ключ за разбиране на Деянията на апостолите намираме, когато разглеждаме Деянията като описание на живота на една общност, която не е свързана с кръвна връзка, както народът от Стария Завет. Това е една общност, свързана чрез Духа, която в своето развитие обхваща цялото човечество. В началото на Евангелията ни се разказва за Рождество Христово, в началото на Деянията на апостолите ни се разказва за Възнесението на Христос и слизането на Светия Дух. Така че, Петдесетница е рожденият час на Светия Дух, за чието проявление се разказва в течение на Деянията на апостолите.
към текста >>

Това е една общност, свързана чрез Духа, която в своето развитие обхваща цялото човечество.
Той е последван от живота на Исус Христос в кръга на 12-те апостоли, и третият кръг е животът на Църквата, която според Откровението на Йоан в нейното първично състояние се състои от 12 пъти по 12 хиляди души. Три различни живота се редуват един след друг, от които нито един, даже и средният не са просто човешки. Тези три живота са свързани помежду си с една вътрешна връзка на Духа. В началото на всеки от тях стои образът на избиването на децата - избиването на децата по заповед на фараона в Египет, избиването на децата по заповед на Ирод и в третия кръг - гонението на първите християни, първата жертва на което става най-старият апостол Яков. Един ключ за разбиране на Деянията на апостолите намираме, когато разглеждаме Деянията като описание на живота на една общност, която не е свързана с кръвна връзка, както народът от Стария Завет. Това е една общност, свързана чрез Духа, която в своето развитие обхваща цялото човечество. В началото на Евангелията ни се разказва за Рождество Христово, в началото на Деянията на апостолите ни се разказва за Възнесението на Христос и слизането на Светия Дух. Така че, Петдесетница е рожденият час на Светия Дух, за чието проявление се разказва в течение на Деянията на апостолите. Деянията на апостолите ни описват развитието и характера на първичното Християнство, което в своето развитие постепенно прониква и обединява всички хора и народи в едно велико и идейно Братство. Деянията на апостолите ни дават всичко, което е необходимо, за да дойдем до един възглед за световната широта на първичното Християнство. Това Писание ни показва най-различните изворни места, откъдето са бликвали реките, които после се разпределят по народи и континенти.
към текста >>

В началото на Евангелията ни се разказва за Рождество Христово, в началото на Деянията на апостолите ни се разказва за Възнесението на Христос и слизането на Светия Дух.
Три различни живота се редуват един след друг, от които нито един, даже и средният не са просто човешки. Тези три живота са свързани помежду си с една вътрешна връзка на Духа. В началото на всеки от тях стои образът на избиването на децата - избиването на децата по заповед на фараона в Египет, избиването на децата по заповед на Ирод и в третия кръг - гонението на първите християни, първата жертва на което става най-старият апостол Яков. Един ключ за разбиране на Деянията на апостолите намираме, когато разглеждаме Деянията като описание на живота на една общност, която не е свързана с кръвна връзка, както народът от Стария Завет. Това е една общност, свързана чрез Духа, която в своето развитие обхваща цялото човечество. В началото на Евангелията ни се разказва за Рождество Христово, в началото на Деянията на апостолите ни се разказва за Възнесението на Христос и слизането на Светия Дух. Така че, Петдесетница е рожденият час на Светия Дух, за чието проявление се разказва в течение на Деянията на апостолите. Деянията на апостолите ни описват развитието и характера на първичното Християнство, което в своето развитие постепенно прониква и обединява всички хора и народи в едно велико и идейно Братство. Деянията на апостолите ни дават всичко, което е необходимо, за да дойдем до един възглед за световната широта на първичното Християнство. Това Писание ни показва най-различните изворни места, откъдето са бликвали реките, които после се разпределят по народи и континенти. Трябва да отбележим, че състава на лицата, които са свързани с описаните събития в началото на Деянията на апостолите са напълно различни от тези накрая.
към текста >>

Така че, Петдесетница е рожденият час на Светия Дух, за чието проявление се разказва в течение на Деянията на апостолите.
Тези три живота са свързани помежду си с една вътрешна връзка на Духа. В началото на всеки от тях стои образът на избиването на децата - избиването на децата по заповед на фараона в Египет, избиването на децата по заповед на Ирод и в третия кръг - гонението на първите християни, първата жертва на което става най-старият апостол Яков. Един ключ за разбиране на Деянията на апостолите намираме, когато разглеждаме Деянията като описание на живота на една общност, която не е свързана с кръвна връзка, както народът от Стария Завет. Това е една общност, свързана чрез Духа, която в своето развитие обхваща цялото човечество. В началото на Евангелията ни се разказва за Рождество Христово, в началото на Деянията на апостолите ни се разказва за Възнесението на Христос и слизането на Светия Дух. Така че, Петдесетница е рожденият час на Светия Дух, за чието проявление се разказва в течение на Деянията на апостолите. Деянията на апостолите ни описват развитието и характера на първичното Християнство, което в своето развитие постепенно прониква и обединява всички хора и народи в едно велико и идейно Братство. Деянията на апостолите ни дават всичко, което е необходимо, за да дойдем до един възглед за световната широта на първичното Християнство. Това Писание ни показва най-различните изворни места, откъдето са бликвали реките, които после се разпределят по народи и континенти. Трябва да отбележим, че състава на лицата, които са свързани с описаните събития в началото на Деянията на апостолите са напълно различни от тези накрая. Тези, които в началото стоят на преден план, напускат един след друг сцената.
към текста >>

Двете събития се отличават по това, че при Петдесетница слизането на Светия Дух става над един колектив и то рано сутринта в една стая.
В тези два клона имаме изток и запад на първичното Християнство. Обаче Павел е действал заедно както с Йоан в Ефес, така и с Петър в Рим. Той е нещо като свързващо звено между различните индивидуално оцветени провинции на първо християнско то царство". Двете важни събития, които се описват в Деянията на апостолите и които са като изходна точка на две велики и важни течения в първичното християнство, са Петдесетница и събитието в Дамаск. Петдесетница е рожденият час на Петровото християнство, а Дамаск - този на Павловото християнство. Двете събития се отличават по това, че при Петдесетница слизането на Светия Дух става над един колектив и то рано сутринта в една стая. А при Павел това става по обяд, на открито поле. Празникът на Петдесетница е донесъл за учениците и особено за Петър едно пълно преобразяване на съзнанието. В известно отношение Петдесетница е противоположност на Гетсимания, където над съзнанието на учениците и особено това на Петър беше спуснато един вид було, и това, което последва след това, беше изживяно като насън или в съновидение. А Петдесетница означава премахването на това було и пробуждането на висшето съзнание на апостолите и особено на Петър, което ги свързва със Светия Дух, с Белите Братя, които слизат над тях, както е описано във формата на Огнени езици. Това пробуждане на висшето съзнание на Петър и съединението със Светия Дух придава на думите на Петър една голяма сила.
към текста >>

А Петдесетница означава премахването на това було и пробуждането на висшето съзнание на апостолите и особено на Петър, което ги свързва със Светия Дух, с Белите Братя, които слизат над тях, както е описано във формата на Огнени езици.
Петдесетница е рожденият час на Петровото християнство, а Дамаск - този на Павловото християнство. Двете събития се отличават по това, че при Петдесетница слизането на Светия Дух става над един колектив и то рано сутринта в една стая. А при Павел това става по обяд, на открито поле. Празникът на Петдесетница е донесъл за учениците и особено за Петър едно пълно преобразяване на съзнанието. В известно отношение Петдесетница е противоположност на Гетсимания, където над съзнанието на учениците и особено това на Петър беше спуснато един вид було, и това, което последва след това, беше изживяно като насън или в съновидение. А Петдесетница означава премахването на това було и пробуждането на висшето съзнание на апостолите и особено на Петър, което ги свързва със Светия Дух, с Белите Братя, които слизат над тях, както е описано във формата на Огнени езици. Това пробуждане на висшето съзнание на Петър и съединението със Светия Дух придава на думите на Петър една голяма сила. Това вече не е човешки говор, това е говор на едно по-висше Същество, което се проявява чрез него, като си служи с неговата уста. Така че, слизането на Светия Дух е нещо вътрешно, което се отнася до съзнанието на апостолите. То се разширява и се свързва с възвишените Същества, с Белите Братя. В сравнение с това изживяването на Павел пред Дамаск носи един подчертано космичен характер.
към текста >>

Това пробуждане на висшето съзнание на Петър и съединението със Светия Дух придава на думите на Петър една голяма сила.
Двете събития се отличават по това, че при Петдесетница слизането на Светия Дух става над един колектив и то рано сутринта в една стая. А при Павел това става по обяд, на открито поле. Празникът на Петдесетница е донесъл за учениците и особено за Петър едно пълно преобразяване на съзнанието. В известно отношение Петдесетница е противоположност на Гетсимания, където над съзнанието на учениците и особено това на Петър беше спуснато един вид було, и това, което последва след това, беше изживяно като насън или в съновидение. А Петдесетница означава премахването на това було и пробуждането на висшето съзнание на апостолите и особено на Петър, което ги свързва със Светия Дух, с Белите Братя, които слизат над тях, както е описано във формата на Огнени езици. Това пробуждане на висшето съзнание на Петър и съединението със Светия Дух придава на думите на Петър една голяма сила. Това вече не е човешки говор, това е говор на едно по-висше Същество, което се проявява чрез него, като си служи с неговата уста. Така че, слизането на Светия Дух е нещо вътрешно, което се отнася до съзнанието на апостолите. То се разширява и се свързва с възвишените Същества, с Белите Братя. В сравнение с това изживяването на Павел пред Дамаск носи един подчертано космичен характер. Павел не беше видял Исус с физическите очи и това, което видя пред Дамаск, беше съвършено ново преживяване за него, а не един спомен.
към текста >>

Така че, слизането на Светия Дух е нещо вътрешно, което се отнася до съзнанието на апостолите.
Празникът на Петдесетница е донесъл за учениците и особено за Петър едно пълно преобразяване на съзнанието. В известно отношение Петдесетница е противоположност на Гетсимания, където над съзнанието на учениците и особено това на Петър беше спуснато един вид було, и това, което последва след това, беше изживяно като насън или в съновидение. А Петдесетница означава премахването на това було и пробуждането на висшето съзнание на апостолите и особено на Петър, което ги свързва със Светия Дух, с Белите Братя, които слизат над тях, както е описано във формата на Огнени езици. Това пробуждане на висшето съзнание на Петър и съединението със Светия Дух придава на думите на Петър една голяма сила. Това вече не е човешки говор, това е говор на едно по-висше Същество, което се проявява чрез него, като си служи с неговата уста. Така че, слизането на Светия Дух е нещо вътрешно, което се отнася до съзнанието на апостолите. То се разширява и се свързва с възвишените Същества, с Белите Братя. В сравнение с това изживяването на Павел пред Дамаск носи един подчертано космичен характер. Павел не беше видял Исус с физическите очи и това, което видя пред Дамаск, беше съвършено ново преживяване за него, а не един спомен. Дотогава той беше един личен човек, затворен в света на земните възприятия на сетивата. Отсега нататък той престава да бъде такъв.
към текста >>

За него физическия свят става прозрачен и вижда зад него Духовния свят.
То се разширява и се свързва с възвишените Същества, с Белите Братя. В сравнение с това изживяването на Павел пред Дамаск носи един подчертано космичен характер. Павел не беше видял Исус с физическите очи и това, което видя пред Дамаск, беше съвършено ново преживяване за него, а не един спомен. Дотогава той беше един личен човек, затворен в света на земните възприятия на сетивата. Отсега нататък той престава да бъде такъв. За него физическия свят става прозрачен и вижда зад него Духовния свят. В тази сфера на Светлина, намираща се зад сферата на земното, той вижда образа на Христос. Даже в продължение на три дни неговите физически очи са ослепени, след като му бяха отворени вътрешните очи. В този смисъл изживяването на Павел е един космичен факт. Павел изживява Христос като Господар на Природата и на природните стихии и още от самото начало приема поръчението, което му позволява да преброди най-големите ширини на земния свят. Между Петдесетница и Дамаск стои друго едно изживяване - мъченичеството и убиването на Стефан.
към текста >>

Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили у Петър, стои у Павел добиването на една нова бъдеща духовна способност.
Поради това и по-късно Павел се изказва върху говоренето езици в църквите с известни ограничения. Той виждал някаква стойност в това говорене, само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на чужди езици е в състояние да предаде на ясен език мисълта, казана преди това от него, или някой друг, който има способността да го изтълкува. Павел е писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говорене на езици, въпреки че имал способността да го стори. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са живо доказателство за широкия замах, който първичното Християнство е притежавало даже по отношение на силите на миналото. Това показва, че старото трябва да живее по-нататък с новото и да бъде претопено в Светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили у Петър, стои у Павел добиването на една нова бъдеща духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери в бъдеще. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало от него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и като такъв е стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на Ангел. В него се проявявала висшата човешка същност, която му придавала това самообладание и спокойствие, което е проявил.
към текста >>

Между Петър, в когото оживяват силите на миналото и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух.
Павел е писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говорене на езици, въпреки че имал способността да го стори. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са живо доказателство за широкия замах, който първичното Християнство е притежавало даже по отношение на силите на миналото. Това показва, че старото трябва да живее по-нататък с новото и да бъде претопено в Светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили у Петър, стои у Павел добиването на една нова бъдеща духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери в бъдеще. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало от него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и като такъв е стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на Ангел. В него се проявявала висшата човешка същност, която му придавала това самообладание и спокойствие, което е проявил. Това, което беше вътрешният смисъл и квинтесенцията на гръцката култура, развитието на истинската човечност, намери тук своето осъществяване. В своите скулптурни произведения гърците са изобразявали идеалната човешка форма, за да добият чрез това една представа за боговете.
към текста >>

Първият раздел на Деянията на апостолите включва във себе си Възнесението и слизането на Светия Дух, и дейността на Петър, редом с когото върви мълчаливо Йоан.
В него се проявявала висшата човешка същност, която му придавала това самообладание и спокойствие, което е проявил. Това, което беше вътрешният смисъл и квинтесенцията на гръцката култура, развитието на истинската човечност, намери тук своето осъществяване. В своите скулптурни произведения гърците са изобразявали идеалната човешка форма, за да добият чрез това една представа за боговете. Тук в случая един човек, Стефан, постигна чрез чиста човечност да бъде образ на едно Ангелско същество и да излъчва от себе си Ангелската същност. В троичността на основните събития - Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред Дамаск, се вижда основният строеж на Деянията на апостолите. Първият раздел на Деянията на апостолите включва във себе си Възнесението и слизането на Светия Дух, и дейността на Петър, редом с когото върви мълчаливо Йоан. Във втория раздел започва същинската история, която започва като жертвоприношение: върху общността се стоварват първите удари на съдбата. След образуването на общността се започва общ братски живот, всичко става обща собственост на общността. Пробив отвътре на тази инициатива идва от Ананий и Сапфира, които от егоистични подбуди скриват част от сумата на имота, който са продали. След това вражески сили нападат и отвън. Следва убийството на Стефан и след това на Яков.
към текста >>

Но от това не отпада духа на общността, но се засилва.
Във втория раздел започва същинската история, която започва като жертвоприношение: върху общността се стоварват първите удари на съдбата. След образуването на общността се започва общ братски живот, всичко става обща собственост на общността. Пробив отвътре на тази инициатива идва от Ананий и Сапфира, които от егоистични подбуди скриват част от сумата на имота, който са продали. След това вражески сили нападат и отвън. Следва убийството на Стефан и след това на Яков. Но от това не отпада духа на общността, но се засилва. След смъртта на Стефан, вследствие на гоненията, по-голям брой хора тръгват да разнасят Евангелията по света. Така че, тежките условия заставят апостолите и първите християни да се разпръснат по света и да разнесат Евангелието. Петър остава в Ерусалим повече от 10 години след Петдесетница, преди да тръгне по света като апостол, за да стигне до Рим. Третият раздел на Деянията на апостолите е най-голям. Този раздел отговаря на Преображението в Евангелието.
към текста >>

Следващото е призоваването при Корнелий чрез духовно преживяване.
Това видение и опитност на Петър с Корнелий принадлежи към вътрешните преобразувания, през които трябва да мине Петър. Интересно е, че пълното вътрешно преобразувание на Петър става след изживяването на Павел. Отначало той още не е самостоятелен и затова винаги го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан. Едва след Павловото изживяване Петър намира пътя на своята самостоятелна мисия. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно. Следващото е призоваването при Корнелий чрез духовно преживяване. И той първо скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдейството. След събитието пред Дамаск, навсякъде рамките на юдейството стават тесни за Християнството. Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот. Заключението на вътрешното освобождаване, което Петър постига, е отбелязано от неговото освобождаване от тъмницата от Ангела, за което се разказва в 12-та глава на Деянията. Освобождението от външната тъмница беше едновременно освобождение от един вътрешен плен, който постоянно го потискаше.
към текста >>

Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот.
Едва след Павловото изживяване Петър намира пътя на своята самостоятелна мисия. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно. Следващото е призоваването при Корнелий чрез духовно преживяване. И той първо скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдейството. След събитието пред Дамаск, навсякъде рамките на юдейството стават тесни за Християнството. Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот. Заключението на вътрешното освобождаване, което Петър постига, е отбелязано от неговото освобождаване от тъмницата от Ангела, за което се разказва в 12-та глава на Деянията. Освобождението от външната тъмница беше едновременно освобождение от един вътрешен плен, който постоянно го потискаше. След това ние го срещаме в Деянията на апостолите само още веднъж. Това е при така наречения апостолски събор, който е описан в 15-та глава. След това Петър изглежда, че напуска Ерусалим и заминава за Рим.
към текста >>

"В първата част, която отговаря на четенето на Евангелието, в центъра на която стои разказът за слизането на Светия Дух, е изживяна в духовната област, т.е.
Тук вече Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските събития. Третото пътешествие на Павел е съдбоносно. Той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим. В заключение ще приведа заключителните думи на Емил Бок от неговото разглеждане на строежа на Деянията на апостолите. Той казва: "В първата част, която отговаря на четенето на Евангелието, в центъра на която стои разказът за слизането на Светия Дух, е изживяна в духовната област, т.е. в действието на Петър чрез Словото. На втората част, която отговаря на жертвоприношението, Духът е изживян в човека, преди всичко в образа на Стефан, който пристъпва към мъченичеството като озарен човек. В третата част, която отговаря на преобразяването, на преден план стои преживяването пред Дамаск. Тук Духът е изживян във видимата вселена. Самият свят на земните елементи е хлябът на причастието, в което става превръщането.
към текста >>

На втората част, която отговаря на жертвоприношението, Духът е изживян в човека, преди всичко в образа на Стефан, който пристъпва към мъченичеството като озарен човек.
Той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим. В заключение ще приведа заключителните думи на Емил Бок от неговото разглеждане на строежа на Деянията на апостолите. Той казва: "В първата част, която отговаря на четенето на Евангелието, в центъра на която стои разказът за слизането на Светия Дух, е изживяна в духовната област, т.е. в действието на Петър чрез Словото. На втората част, която отговаря на жертвоприношението, Духът е изживян в човека, преди всичко в образа на Стефан, който пристъпва към мъченичеството като озарен човек. В третата част, която отговаря на преобразяването, на преден план стои преживяването пред Дамаск. Тук Духът е изживян във видимата вселена. Самият свят на земните елементи е хлябът на причастието, в което става превръщането. Четвъртата част отговаря на причастието. Тук в пътешествието и съденето на Павел ние изживяваме духовното в борба заради човечеството.
към текста >>

Тук Духът е изживян във видимата вселена.
Той казва: "В първата част, която отговаря на четенето на Евангелието, в центъра на която стои разказът за слизането на Светия Дух, е изживяна в духовната област, т.е. в действието на Петър чрез Словото. На втората част, която отговаря на жертвоприношението, Духът е изживян в човека, преди всичко в образа на Стефан, който пристъпва към мъченичеството като озарен човек. В третата част, която отговаря на преобразяването, на преден план стои преживяването пред Дамаск. Тук Духът е изживян във видимата вселена. Самият свят на земните елементи е хлябът на причастието, в което става превръщането. Четвъртата част отговаря на причастието. Тук в пътешествието и съденето на Павел ние изживяваме духовното в борба заради човечеството. Духовното става фактор на културата и с това се явява като сила, създаваща историята".
към текста >>

Тук в пътешествието и съденето на Павел ние изживяваме духовното в борба заради човечеството.
На втората част, която отговаря на жертвоприношението, Духът е изживян в човека, преди всичко в образа на Стефан, който пристъпва към мъченичеството като озарен човек. В третата част, която отговаря на преобразяването, на преден план стои преживяването пред Дамаск. Тук Духът е изживян във видимата вселена. Самият свят на земните елементи е хлябът на причастието, в което става превръщането. Четвъртата част отговаря на причастието. Тук в пътешествието и съденето на Павел ние изживяваме духовното в борба заради човечеството. Духовното става фактор на културата и с това се явява като сила, създаваща историята".
към текста >>

Духовното става фактор на културата и с това се явява като сила, създаваща историята".
В третата част, която отговаря на преобразяването, на преден план стои преживяването пред Дамаск. Тук Духът е изживян във видимата вселена. Самият свят на земните елементи е хлябът на причастието, в което става превръщането. Четвъртата част отговаря на причастието. Тук в пътешествието и съденето на Павел ние изживяваме духовното в борба заради човечеството. Духовното става фактор на културата и с това се явява като сила, създаваща историята".
към текста >>

77. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Космично явление е, защото в основата му стои Духът на нашия космос, на нашата слънчева система, Логосът, който се изявява на земята посредством Исус от Назарет.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ Християнството не е само едно историческо явление, но то е същевременно и едно космично явление и едно мистично явление. Космично явление е, защото в основата му стои Духът на нашия космос, на нашата слънчева система, Логосът, който се изявява на земята посредством Исус от Назарет. Мистично е, защото със слизането си на земята Логосът има за задача да проникне в човешките души и да ги освободи от пленничеството на тъмните сили, да ги издигне до Духа, да събуди Аза в тях, да събуди Духа в тях и да ги направи безсмъртни. Историческо е, защото Логосът се всели в човешкото тяло на Исус и стана човек в един определен исторически момент, който не е случайно избран от Логоса да слезе на земята, но е обусловен от общото развитие на човечеството. Преди милиони и милиарди години човечеството е напуснало дома на своя Велик Баща - Небето и е слязло на земята. В процеса на това слизане от възвишените светове към земята, човечеството постепенно се облича във все по-плътни обвивки, докато слиза на земята, където се облича във физическо тяло. Дълга е историята на това физическо тяло, но засега няма да се спирам върху него.
към текста >>

Мистично е, защото със слизането си на земята Логосът има за задача да проникне в човешките души и да ги освободи от пленничеството на тъмните сили, да ги издигне до Духа, да събуди Аза в тях, да събуди Духа в тях и да ги направи безсмъртни.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ Християнството не е само едно историческо явление, но то е същевременно и едно космично явление и едно мистично явление. Космично явление е, защото в основата му стои Духът на нашия космос, на нашата слънчева система, Логосът, който се изявява на земята посредством Исус от Назарет. Мистично е, защото със слизането си на земята Логосът има за задача да проникне в човешките души и да ги освободи от пленничеството на тъмните сили, да ги издигне до Духа, да събуди Аза в тях, да събуди Духа в тях и да ги направи безсмъртни. Историческо е, защото Логосът се всели в човешкото тяло на Исус и стана човек в един определен исторически момент, който не е случайно избран от Логоса да слезе на земята, но е обусловен от общото развитие на човечеството. Преди милиони и милиарди години човечеството е напуснало дома на своя Велик Баща - Небето и е слязло на земята. В процеса на това слизане от възвишените светове към земята, човечеството постепенно се облича във все по-плътни обвивки, докато слиза на земята, където се облича във физическо тяло. Дълга е историята на това физическо тяло, но засега няма да се спирам върху него. Човек трябваше да слезе във физическо тяло, за да се осъзнае като самостоятелна единица в света и да пробуди Божественото, което е скрито вътре в него.
към текста >>

В течение на следатлантските културни епохи човечеството със своето съзнание слиза все по-дълбоко във физическия свят и в четвъртата културна епоха - гръко-латинската - то е слязло най-дълбоко в материята и постепенно изгубва връзката си с Духовния свят.
През Атлантския период съзнанието на човечеството, както и физическото му тяло, коренно се е различавало от съвременното човечество. Тогава човечеството е било, така да се каже, в общение с възвишените Същества на космоса, които са познавали като богове - добри и лоши и съзнанието му за физическия свят е било като съзнанието на днешните животни. Те не са схващали външния свят тъй, както ние го схващаме, но са виждали образите на физическите неща в астралния свят. Те са живели между Небето и земята, така да се каже. Не са били още стъпили с двата си крака на земята. В течение на следатлантските културни епохи човечеството със своето съзнание слиза все по-дълбоко във физическия свят и в четвъртата културна епоха - гръко-латинската - то е слязло най-дълбоко в материята и постепенно изгубва връзката си с Духовния свят. Човек се превръща в земно, материално същество, което е забравило своя духовен произход. У човека вече постепенно се пробужда самосъзнанието и той се чувства като отделно същество със свои лични интереси и желания, докато по-рано той се е чувствал като част от племето или народа. И това личностно същество, със своите интереси и желания, под влияние на тъмните сили развива своя егоизъм и иска да живее само за себе си. Човек постепенно изгубва идеята за Бога и сам се провъзгласява за божество. При пристигането на Христос на земята, под влияние на тъмните сили, които са поляризирани от своя страна в две направления, човек се оформява като егоистично същество със силни страсти и желания, със стремеж към материално осигуряване.
към текста >>

Човек се превръща в земно, материално същество, което е забравило своя духовен произход.
Тогава човечеството е било, така да се каже, в общение с възвишените Същества на космоса, които са познавали като богове - добри и лоши и съзнанието му за физическия свят е било като съзнанието на днешните животни. Те не са схващали външния свят тъй, както ние го схващаме, но са виждали образите на физическите неща в астралния свят. Те са живели между Небето и земята, така да се каже. Не са били още стъпили с двата си крака на земята. В течение на следатлантските културни епохи човечеството със своето съзнание слиза все по-дълбоко във физическия свят и в четвъртата културна епоха - гръко-латинската - то е слязло най-дълбоко в материята и постепенно изгубва връзката си с Духовния свят. Човек се превръща в земно, материално същество, което е забравило своя духовен произход. У човека вече постепенно се пробужда самосъзнанието и той се чувства като отделно същество със свои лични интереси и желания, докато по-рано той се е чувствал като част от племето или народа. И това личностно същество, със своите интереси и желания, под влияние на тъмните сили развива своя егоизъм и иска да живее само за себе си. Човек постепенно изгубва идеята за Бога и сам се провъзгласява за божество. При пристигането на Христос на земята, под влияние на тъмните сили, които са поляризирани от своя страна в две направления, човек се оформява като егоистично същество със силни страсти и желания, със стремеж към материално осигуряване. Това най-дълбоко слизане в материята е край на инволюционния процес, на слизането на човека.
към текста >>

В духовно отношение човечеството отивало към пълно израждане.
Човек постепенно изгубва идеята за Бога и сам се провъзгласява за божество. При пристигането на Христос на земята, под влияние на тъмните сили, които са поляризирани от своя страна в две направления, човек се оформява като егоистично същество със силни страсти и желания, със стремеж към материално осигуряване. Това най-дълбоко слизане в материята е край на инволюционния процес, на слизането на човека. И ако човек би продължил своето слизане или най- малко ако би останал в същото положение, той рискуваше да се самоунищожи. В тази епоха в човешкото съзнание царувал голям мрак и хората не са виждали нищо вън от материалния свят. В духовно отношение човечеството отивало към пълно израждане. Древните култове на Мистериите, от които са произлезли различните религии на древността, които ние обикновено наричаме езически, са били съвършено извратени и са се превърнали в черно магьосничество. Римските цезари се провъзгласили за богове и техните статуи са били поставени на местата на древните богове. Но за тази цел те преминавали през едно извратено Посвещение, което ги свързвало с демоничните същества, със съществата от Черното Братство. Защото при Посвещението се извършват известни церемонии, чрез които посвещаваният се поставя в контакт с духовните същества. Но за да влезе в контакт със светлите Същества, кандидатът за Посвещение трябва да бъде чист по сърце, т.е.
към текста >>

Защото при Посвещението се извършват известни церемонии, чрез които посвещаваният се поставя в контакт с духовните същества.
В тази епоха в човешкото съзнание царувал голям мрак и хората не са виждали нищо вън от материалния свят. В духовно отношение човечеството отивало към пълно израждане. Древните култове на Мистериите, от които са произлезли различните религии на древността, които ние обикновено наричаме езически, са били съвършено извратени и са се превърнали в черно магьосничество. Римските цезари се провъзгласили за богове и техните статуи са били поставени на местата на древните богове. Но за тази цел те преминавали през едно извратено Посвещение, което ги свързвало с демоничните същества, със съществата от Черното Братство. Защото при Посвещението се извършват известни церемонии, чрез които посвещаваният се поставя в контакт с духовните същества. Но за да влезе в контакт със светлите Същества, кандидатът за Посвещение трябва да бъде чист по сърце, т.е. да е с пречистено астрално тяло. Когато не е чист по сърце, той не може да влезе във връзка със светлите Същества, не може да види Бога, но ще влезе във връзка с демоничните същества, които обсебват неговото тяло и се проявяват чрез него. Такъв е случаят с римските цезари, които без да притежават нужната чистота са насилили йерофантите на Мистериите и са минали през процеса на Посвещението, който ги е свързал с демоничните същества. И не само те, но голяма част от човечеството е изпаднало под влияние на тъмните сили.
към текста >>

И както във физическо отношение тъмнината отстъпва пред светлината, така и тук, в духовната сфера, силите на тъмнината отстъпват пред Светлината, която иде в света.
Но след Кръщението Христос започва своите проповеди, чрез които внася новите Божествени сили в земния свят и в човешката душа. Със слизането Си на земята Той обявява, така да се каже, война на тъмните сили, на дявола и Сатана. И затова Евангелието предава, че първо, след слизането на земята Христос има среща с дявола, който го изкушава, но Христос го побеждава. По този въпрос ще се спрем по-подробно по-нататък. След изкушението Христос започва своите проповеди, своите Божествени Слова, чрез които влива нови сили в земното развитие и в човешките души, които противодействат на силите на тъмнината. И както във физическо отношение тъмнината отстъпва пред светлината, така и тук, в духовната сфера, силите на тъмнината отстъпват пред Светлината, която иде в света. Три години Христос проповядва на народа и учениците, на книжниците и фарисеите и най-после стигна до Голгота, където се дава генералното сражение с тъмните сили. Тъмните сили привидно победиха, като го приковаха на кръст и го прекараха през най-големи страдания, но това беше една необходимост, това беше една тактика на Христос, за да влезе в тяхната крепост и да я разруши. Чрез смъртта на Голгота Христос слезе в ада, той проникна в центъра на земята, където е центърът на Черната ложа и извади оттам всички заробени човешки души. Същевременно със своята аура, със своята Светлина, Той проникна цялото космическо пространство, в което земята се движи и погълна в своята аура цялата духовна атмосфера на земята, с което трансформира всички онези набрани нечисти мисли и желания, които отежняваха пътя на човешкото развитие. В това се състои Спасението, което Христос извърши за човечеството, че обърна движението на неговите сили в противоположна посока на дотогавашната, че погълна в себе си дотогавашната аура на земята с всички нечистотии, породени от човешките мисли и желания, и най-после посочи на хората Пътя, по който могат да намерят Бога в себе си.
към текста >>

Същевременно със своята аура, със своята Светлина, Той проникна цялото космическо пространство, в което земята се движи и погълна в своята аура цялата духовна атмосфера на земята, с което трансформира всички онези набрани нечисти мисли и желания, които отежняваха пътя на човешкото развитие.
След изкушението Христос започва своите проповеди, своите Божествени Слова, чрез които влива нови сили в земното развитие и в човешките души, които противодействат на силите на тъмнината. И както във физическо отношение тъмнината отстъпва пред светлината, така и тук, в духовната сфера, силите на тъмнината отстъпват пред Светлината, която иде в света. Три години Христос проповядва на народа и учениците, на книжниците и фарисеите и най-после стигна до Голгота, където се дава генералното сражение с тъмните сили. Тъмните сили привидно победиха, като го приковаха на кръст и го прекараха през най-големи страдания, но това беше една необходимост, това беше една тактика на Христос, за да влезе в тяхната крепост и да я разруши. Чрез смъртта на Голгота Христос слезе в ада, той проникна в центъра на земята, където е центърът на Черната ложа и извади оттам всички заробени човешки души. Същевременно със своята аура, със своята Светлина, Той проникна цялото космическо пространство, в което земята се движи и погълна в своята аура цялата духовна атмосфера на земята, с което трансформира всички онези набрани нечисти мисли и желания, които отежняваха пътя на човешкото развитие. В това се състои Спасението, което Христос извърши за човечеството, че обърна движението на неговите сили в противоположна посока на дотогавашната, че погълна в себе си дотогавашната аура на земята с всички нечистотии, породени от човешките мисли и желания, и най-после посочи на хората Пътя, по който могат да намерят Бога в себе си. След смъртта на Голгота Христос възкръсна и дълго след това поучаваше учениците Си и ги наставляваше, за да бъдат като учители и ръководители на човечеството в Новия път, който Той посочи и очерта. От Гетсимания до Възкресението и Възнесението, учениците в тяхното болшинство бяха като замаяни от станалото, не можеха с ясно съзнание да преценят всичко което стана, макар че Христос ги беше предупредил за всичко, което имаше да преживее. Те, с изключение на Йоан, не разбраха смисъла на Голгота и затова останаха като замаяни. Както казва Евангелието, само Йоан е присъствал при кръста, на който Христос е бил разпнат и напуснал тялото си, а другите ученици са се били разбягали.
към текста >>

Но след Възкресението те постепенно идват на себе си и на Петдесетница, когато Светият Дух слиза над тях, техните съзнания се пробуждат и те разбират дълбокия смисъл на всичко, което е станало.
В това се състои Спасението, което Христос извърши за човечеството, че обърна движението на неговите сили в противоположна посока на дотогавашната, че погълна в себе си дотогавашната аура на земята с всички нечистотии, породени от човешките мисли и желания, и най-после посочи на хората Пътя, по който могат да намерят Бога в себе си. След смъртта на Голгота Христос възкръсна и дълго след това поучаваше учениците Си и ги наставляваше, за да бъдат като учители и ръководители на човечеството в Новия път, който Той посочи и очерта. От Гетсимания до Възкресението и Възнесението, учениците в тяхното болшинство бяха като замаяни от станалото, не можеха с ясно съзнание да преценят всичко което стана, макар че Христос ги беше предупредил за всичко, което имаше да преживее. Те, с изключение на Йоан, не разбраха смисъла на Голгота и затова останаха като замаяни. Както казва Евангелието, само Йоан е присъствал при кръста, на който Христос е бил разпнат и напуснал тялото си, а другите ученици са се били разбягали. Но след Възкресението те постепенно идват на себе си и на Петдесетница, когато Светият Дух слиза над тях, техните съзнания се пробуждат и те разбират дълбокия смисъл на всичко, което е станало. От този момент те влизат във връзка с Белите Братя, които като Огнени езици слизат над тях и те са вече готови за работа. От този момент нататък почват своите проповеди и поучения. От този момент, както се казва, се заражда Християнството. Защото всичко, което те са чули и видели, постепенно възкръсва в тяхното съзнание. Същевременно техните духовни очи са отворени и те виждат в Духовния свят, където всичко е записано и със Светлината, която получават от Белите Братя, които се свързват с тях, в тяхното съзнание узрява и се оформя учението, което има да носят по света.
към текста >>

Същевременно техните духовни очи са отворени и те виждат в Духовния свят, където всичко е записано и със Светлината, която получават от Белите Братя, които се свързват с тях, в тяхното съзнание узрява и се оформя учението, което има да носят по света.
Но след Възкресението те постепенно идват на себе си и на Петдесетница, когато Светият Дух слиза над тях, техните съзнания се пробуждат и те разбират дълбокия смисъл на всичко, което е станало. От този момент те влизат във връзка с Белите Братя, които като Огнени езици слизат над тях и те са вече готови за работа. От този момент нататък почват своите проповеди и поучения. От този момент, както се казва, се заражда Християнството. Защото всичко, което те са чули и видели, постепенно възкръсва в тяхното съзнание. Същевременно техните духовни очи са отворени и те виждат в Духовния свят, където всичко е записано и със Светлината, която получават от Белите Братя, които се свързват с тях, в тяхното съзнание узрява и се оформя учението, което има да носят по света. След Петдесетница те постепенно се пръскат по света и носят новото Евангелие, новата Блага вест, която те са получили от своя контакт с Духовния свят. Все по това време, апостол Павел, който до тогава беше гонител, преживява срещата си с Христос при Дамаск, духовните му очи се отварят. Той вижда Възкръсналия в Неговото светещо и преобразено тяло, което прониква цялото духовно пространство и той се присъединява към другите апостоли. Оттук започва началото на Християнството като Учение за Живота, както Учителят го нарича. Учителят казва, че Християнството не е някаква философия, а е Учение за Живота.
към текста >>

След Петдесетница те постепенно се пръскат по света и носят новото Евангелие, новата Блага вест, която те са получили от своя контакт с Духовния свят.
От този момент те влизат във връзка с Белите Братя, които като Огнени езици слизат над тях и те са вече готови за работа. От този момент нататък почват своите проповеди и поучения. От този момент, както се казва, се заражда Християнството. Защото всичко, което те са чули и видели, постепенно възкръсва в тяхното съзнание. Същевременно техните духовни очи са отворени и те виждат в Духовния свят, където всичко е записано и със Светлината, която получават от Белите Братя, които се свързват с тях, в тяхното съзнание узрява и се оформя учението, което има да носят по света. След Петдесетница те постепенно се пръскат по света и носят новото Евангелие, новата Блага вест, която те са получили от своя контакт с Духовния свят. Все по това време, апостол Павел, който до тогава беше гонител, преживява срещата си с Христос при Дамаск, духовните му очи се отварят. Той вижда Възкръсналия в Неговото светещо и преобразено тяло, което прониква цялото духовно пространство и той се присъединява към другите апостоли. Оттук започва началото на Християнството като Учение за Живота, както Учителят го нарича. Учителят казва, че Християнството не е някаква философия, а е Учение за Живота. Под философия в съвременен смисъл на думата се разбира спекулативно учение, което е плод на човешкия интелект.
към текста >>

Все по това време, апостол Павел, който до тогава беше гонител, преживява срещата си с Христос при Дамаск, духовните му очи се отварят.
От този момент нататък почват своите проповеди и поучения. От този момент, както се казва, се заражда Християнството. Защото всичко, което те са чули и видели, постепенно възкръсва в тяхното съзнание. Същевременно техните духовни очи са отворени и те виждат в Духовния свят, където всичко е записано и със Светлината, която получават от Белите Братя, които се свързват с тях, в тяхното съзнание узрява и се оформя учението, което има да носят по света. След Петдесетница те постепенно се пръскат по света и носят новото Евангелие, новата Блага вест, която те са получили от своя контакт с Духовния свят. Все по това време, апостол Павел, който до тогава беше гонител, преживява срещата си с Христос при Дамаск, духовните му очи се отварят. Той вижда Възкръсналия в Неговото светещо и преобразено тяло, което прониква цялото духовно пространство и той се присъединява към другите апостоли. Оттук започва началото на Християнството като Учение за Живота, както Учителят го нарича. Учителят казва, че Християнството не е някаква философия, а е Учение за Живота. Под философия в съвременен смисъл на думата се разбира спекулативно учение, което е плод на човешкия интелект. А под Учение за Живота се разбира това учение, което е една жива опитност, нещо преживяно и проверено много пъти.
към текста >>

Той вижда Възкръсналия в Неговото светещо и преобразено тяло, което прониква цялото духовно пространство и той се присъединява към другите апостоли.
От този момент, както се казва, се заражда Християнството. Защото всичко, което те са чули и видели, постепенно възкръсва в тяхното съзнание. Същевременно техните духовни очи са отворени и те виждат в Духовния свят, където всичко е записано и със Светлината, която получават от Белите Братя, които се свързват с тях, в тяхното съзнание узрява и се оформя учението, което има да носят по света. След Петдесетница те постепенно се пръскат по света и носят новото Евангелие, новата Блага вест, която те са получили от своя контакт с Духовния свят. Все по това време, апостол Павел, който до тогава беше гонител, преживява срещата си с Христос при Дамаск, духовните му очи се отварят. Той вижда Възкръсналия в Неговото светещо и преобразено тяло, което прониква цялото духовно пространство и той се присъединява към другите апостоли. Оттук започва началото на Християнството като Учение за Живота, както Учителят го нарича. Учителят казва, че Християнството не е някаква философия, а е Учение за Живота. Под философия в съвременен смисъл на думата се разбира спекулативно учение, което е плод на човешкия интелект. А под Учение за Живота се разбира това учение, което е една жива опитност, нещо преживяно и проверено много пъти. Но това не значи, че Християнството е само едно морално учение, което дава норми и правила за живота.
към текста >>

Животът на Душата, който се изявява в духовни изживявания и опитности, свързани с Духовния свят.
Но това не значи, че Християнството е само едно морално учение, което дава норми и правила за живота. Животът трябва да се разбира в най-широк смисъл, а не само в неговото физическо приложение. Учителят казва, че физическият живот е само сянка на истинския живот. И когато се говори, че Християнството е Учение за Живота, то разбираме Живота в широк смисъл. Животът се проявява в три направления: физическият живот на личността, който се изразява в мислите, чувствата и желанията, които са свързани с мозъка и тялото. Животът на Душата, който се изявява в духовни изживявания и опитности, свързани с Духовния свят. Когато съзнанието е пробудено, Душата предава тези опитности на земния човек. Най- после животът на Духа, който е във връзка със светлите възвишени духове и има велики и възвишени мисли и идеи, които мъчно достигат до обикновеното съзнание. Но когато съзнанието е пробудено, Духът прави контакт със земния човек и предава своите мисли и идеи като вдъхновение. Така че, когато се казва, че Християнството е Учение за Живота, трябва да се разбира Живота в широк смисъл, проявен в трите свята. То дава методи и правила как човек да развие своите духовни очи и уши, за да влезе в контакт с Възвишения свят.
към текста >>

Най- после животът на Духа, който е във връзка със светлите възвишени духове и има велики и възвишени мисли и идеи, които мъчно достигат до обикновеното съзнание.
Учителят казва, че физическият живот е само сянка на истинския живот. И когато се говори, че Християнството е Учение за Живота, то разбираме Живота в широк смисъл. Животът се проявява в три направления: физическият живот на личността, който се изразява в мислите, чувствата и желанията, които са свързани с мозъка и тялото. Животът на Душата, който се изявява в духовни изживявания и опитности, свързани с Духовния свят. Когато съзнанието е пробудено, Душата предава тези опитности на земния човек. Най- после животът на Духа, който е във връзка със светлите възвишени духове и има велики и възвишени мисли и идеи, които мъчно достигат до обикновеното съзнание. Но когато съзнанието е пробудено, Духът прави контакт със земния човек и предава своите мисли и идеи като вдъхновение. Така че, когато се казва, че Християнството е Учение за Живота, трябва да се разбира Живота в широк смисъл, проявен в трите свята. То дава методи и правила как човек да развие своите духовни очи и уши, за да влезе в контакт с Възвишения свят. Когато Учителят казва, че Християнството не е някаква спекулативна философия, а е Учение за Живота, някои разбират това много материалистично и казват, че в Християнството няма нищо мистично, нищо окултно, а е едно просто учение за живота. Това е много повърхностно разбиране на мисълта на Учителя.
към текста >>

Но когато съзнанието е пробудено, Духът прави контакт със земния човек и предава своите мисли и идеи като вдъхновение.
И когато се говори, че Християнството е Учение за Живота, то разбираме Живота в широк смисъл. Животът се проявява в три направления: физическият живот на личността, който се изразява в мислите, чувствата и желанията, които са свързани с мозъка и тялото. Животът на Душата, който се изявява в духовни изживявания и опитности, свързани с Духовния свят. Когато съзнанието е пробудено, Душата предава тези опитности на земния човек. Най- после животът на Духа, който е във връзка със светлите възвишени духове и има велики и възвишени мисли и идеи, които мъчно достигат до обикновеното съзнание. Но когато съзнанието е пробудено, Духът прави контакт със земния човек и предава своите мисли и идеи като вдъхновение. Така че, когато се казва, че Християнството е Учение за Живота, трябва да се разбира Живота в широк смисъл, проявен в трите свята. То дава методи и правила как човек да развие своите духовни очи и уши, за да влезе в контакт с Възвишения свят. Когато Учителят казва, че Християнството не е някаква спекулативна философия, а е Учение за Живота, някои разбират това много материалистично и казват, че в Християнството няма нищо мистично, нищо окултно, а е едно просто учение за живота. Това е много повърхностно разбиране на мисълта на Учителя. Защото физическият живот е само сянка на Живота, той е реален колкото е реална сянката, но той няма самостоятелна реалност.
към текста >>

То дава методи и правила как човек да развие своите духовни очи и уши, за да влезе в контакт с Възвишения свят.
Животът на Душата, който се изявява в духовни изживявания и опитности, свързани с Духовния свят. Когато съзнанието е пробудено, Душата предава тези опитности на земния човек. Най- после животът на Духа, който е във връзка със светлите възвишени духове и има велики и възвишени мисли и идеи, които мъчно достигат до обикновеното съзнание. Но когато съзнанието е пробудено, Духът прави контакт със земния човек и предава своите мисли и идеи като вдъхновение. Така че, когато се казва, че Християнството е Учение за Живота, трябва да се разбира Живота в широк смисъл, проявен в трите свята. То дава методи и правила как човек да развие своите духовни очи и уши, за да влезе в контакт с Възвишения свят. Когато Учителят казва, че Християнството не е някаква спекулативна философия, а е Учение за Живота, някои разбират това много материалистично и казват, че в Християнството няма нищо мистично, нищо окултно, а е едно просто учение за живота. Това е много повърхностно разбиране на мисълта на Учителя. Защото физическият живот е само сянка на Живота, той е реален колкото е реална сянката, но той няма самостоятелна реалност. Защото аксиома е в Окултната Наука, че физическото е проявление на духовното. И Гьоте, който е разбирал този закон, казва: "Всичко преходно е символ на вечно Божественото, което се проявява".
към текста >>

Защото аксиома е в Окултната Наука, че физическото е проявление на духовното.
Така че, когато се казва, че Християнството е Учение за Живота, трябва да се разбира Живота в широк смисъл, проявен в трите свята. То дава методи и правила как човек да развие своите духовни очи и уши, за да влезе в контакт с Възвишения свят. Когато Учителят казва, че Християнството не е някаква спекулативна философия, а е Учение за Живота, някои разбират това много материалистично и казват, че в Християнството няма нищо мистично, нищо окултно, а е едно просто учение за живота. Това е много повърхностно разбиране на мисълта на Учителя. Защото физическият живот е само сянка на Живота, той е реален колкото е реална сянката, но той няма самостоятелна реалност. Защото аксиома е в Окултната Наука, че физическото е проявление на духовното. И Гьоте, който е разбирал този закон, казва: "Всичко преходно е символ на вечно Божественото, което се проявява". И когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира Великия Живот, за който е казано в Евангелието на Йоан: "... И в Него бе Животът, т.е. в Словото бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира онзи Живот, който изтича от Словото, от висшето разумно Начало, а не само от физическия живот, който е сянка на истинския Живот.
към текста >>

В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в съзнанието и самосъзнанието, а в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на Душата и Духа".
И Гьоте, който е разбирал този закон, казва: "Всичко преходно е символ на вечно Божественото, което се проявява". И когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира Великия Живот, за който е казано в Евангелието на Йоан: "... И в Него бе Животът, т.е. в Словото бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира онзи Живот, който изтича от Словото, от висшето разумно Начало, а не само от физическия живот, който е сянка на истинския Живот. В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в съзнанието и самосъзнанието, а в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на Душата и Духа". По-нататък в отделна глава ще се спра на Християнството като философия на Живота, направена по мисли от Учителя. С призоваването на учениците Христос образува най- вътрешния кръг, с което открива своята Окултна Школа, която образуваше най-интимната среда, в която Той изнасяше Своите беседи. В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа. След това кръгът се разширява, образува се втория кръг на 70-те и още по- широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи и проповеди на Христос. С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога.
към текста >>

В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа.
Следователно, когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира онзи Живот, който изтича от Словото, от висшето разумно Начало, а не само от физическия живот, който е сянка на истинския Живот. В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в съзнанието и самосъзнанието, а в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на Душата и Духа". По-нататък в отделна глава ще се спра на Християнството като философия на Живота, направена по мисли от Учителя. С призоваването на учениците Христос образува най- вътрешния кръг, с което открива своята Окултна Школа, която образуваше най-интимната среда, в която Той изнасяше Своите беседи. В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа. След това кръгът се разширява, образува се втория кръг на 70-те и още по- широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи и проповеди на Христос. С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога. Защото само Любовта е Пътят, който води към Бога. И Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". А Христос е изявената Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и има за обект Истината и Живота.
към текста >>

С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога.
В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в съзнанието и самосъзнанието, а в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на Душата и Духа". По-нататък в отделна глава ще се спра на Християнството като философия на Живота, направена по мисли от Учителя. С призоваването на учениците Христос образува най- вътрешния кръг, с което открива своята Окултна Школа, която образуваше най-интимната среда, в която Той изнасяше Своите беседи. В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа. След това кръгът се разширява, образува се втория кръг на 70-те и още по- широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи и проповеди на Христос. С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога. Защото само Любовта е Пътят, който води към Бога. И Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". А Христос е изявената Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и има за обект Истината и Живота. Затова и Учителят в мотото на младежкия клас казва: "Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът".
към текста >>

И Той им каза, че ще изпрати Светия Дух, който ще им припомни всичко, което Той им е казал.
Затова Учителят казва, че Християнството не е ново Учение. То е Учение, което хората са учили в рая, т.е. в Божествения свят и сега си го припомнят. Христос три години проповядва на народа и на учениците и понеже той казва: Аз съм Светлината на света, Аз съм Животът, с тази Светлина и с този Живот Той въздейства на това, което спи дълбоко в човешката душа и му помага да се пробуди за нов живот. Най-напред той подготвя учениците, които след Неговото напускане на физическия свят да продължат Неговото дело на поливачи на Божествения зародиш, за да поникне и даде обилен плод. И Той им каза, че ще изпрати Светия Дух, който ще им припомни всичко, което Той им е казал. И този Дух Святи се изля върху апостолите в деня на Петдесетница. Оттогава постепенно апостолите започнаха да се проявяват, да проповядват и разнасят Учението. Сега ще направя един кратък исторически преглед на развитие на Християнството след Възкресението на Христос. Както вече казах, след възкресението 40 дни Той е учил учениците, предавал им е вътрешното Учение и ги е подготвил да им се отворят очите и ушите, за да влязат във връзка с Онзи свят, от който е дошъл и в който сега отива пак. От този свят слязоха Огнените езици, чрез които върху учениците слязоха Белите Братя.
към текста >>

И този Дух Святи се изля върху апостолите в деня на Петдесетница.
То е Учение, което хората са учили в рая, т.е. в Божествения свят и сега си го припомнят. Христос три години проповядва на народа и на учениците и понеже той казва: Аз съм Светлината на света, Аз съм Животът, с тази Светлина и с този Живот Той въздейства на това, което спи дълбоко в човешката душа и му помага да се пробуди за нов живот. Най-напред той подготвя учениците, които след Неговото напускане на физическия свят да продължат Неговото дело на поливачи на Божествения зародиш, за да поникне и даде обилен плод. И Той им каза, че ще изпрати Светия Дух, който ще им припомни всичко, което Той им е казал. И този Дух Святи се изля върху апостолите в деня на Петдесетница. Оттогава постепенно апостолите започнаха да се проявяват, да проповядват и разнасят Учението. Сега ще направя един кратък исторически преглед на развитие на Християнството след Възкресението на Христос. Както вече казах, след възкресението 40 дни Той е учил учениците, предавал им е вътрешното Учение и ги е подготвил да им се отворят очите и ушите, за да влязат във връзка с Онзи свят, от който е дошъл и в който сега отива пак. От този свят слязоха Огнените езици, чрез които върху учениците слязоха Белите Братя. Те са, именно, този Святи Дух и се вселиха в апостолите, тяхното съзнание се разшири и те придобиха голяма Светлина, и същевременно силата да изцеляват болни, да възкресяват мъртви.
към текста >>

Те са, именно, този Святи Дух и се вселиха в апостолите, тяхното съзнание се разшири и те придобиха голяма Светлина, и същевременно силата да изцеляват болни, да възкресяват мъртви.
И този Дух Святи се изля върху апостолите в деня на Петдесетница. Оттогава постепенно апостолите започнаха да се проявяват, да проповядват и разнасят Учението. Сега ще направя един кратък исторически преглед на развитие на Християнството след Възкресението на Христос. Както вече казах, след възкресението 40 дни Той е учил учениците, предавал им е вътрешното Учение и ги е подготвил да им се отворят очите и ушите, за да влязат във връзка с Онзи свят, от който е дошъл и в който сега отива пак. От този свят слязоха Огнените езици, чрез които върху учениците слязоха Белите Братя. Те са, именно, този Святи Дух и се вселиха в апостолите, тяхното съзнание се разшири и те придобиха голяма Светлина, и същевременно силата да изцеляват болни, да възкресяват мъртви. Така те станаха проводници на Духа, който носи Светлина и Живот. Пътят на развитието на Християнството след Петде- сетница е описан в Деянията на апостолите от евангелист Лука. Лука казва в първа глава: "... като им се явяваше в течение на 40 дни и им говореше за Царството Божие, (т.е. за вътрешните закони на Живота), и като се събираше с тях, поръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.
към текста >>

Така те станаха проводници на Духа, който носи Светлина и Живот.
Оттогава постепенно апостолите започнаха да се проявяват, да проповядват и разнасят Учението. Сега ще направя един кратък исторически преглед на развитие на Християнството след Възкресението на Христос. Както вече казах, след възкресението 40 дни Той е учил учениците, предавал им е вътрешното Учение и ги е подготвил да им се отворят очите и ушите, за да влязат във връзка с Онзи свят, от който е дошъл и в който сега отива пак. От този свят слязоха Огнените езици, чрез които върху учениците слязоха Белите Братя. Те са, именно, този Святи Дух и се вселиха в апостолите, тяхното съзнание се разшири и те придобиха голяма Светлина, и същевременно силата да изцеляват болни, да възкресяват мъртви. Така те станаха проводници на Духа, който носи Светлина и Живот. Пътят на развитието на Християнството след Петде- сетница е описан в Деянията на апостолите от евангелист Лука. Лука казва в първа глава: "... като им се явяваше в течение на 40 дни и им говореше за Царството Божие, (т.е. за вътрешните закони на Живота), и като се събираше с тях, поръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни. И тъй, веднъж като се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството, Той им рече: Не е за вас да знаете годините или времената, които Отец е положил в собствената Си власт.
към текста >>

Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.
Те са, именно, този Святи Дух и се вселиха в апостолите, тяхното съзнание се разшири и те придобиха голяма Светлина, и същевременно силата да изцеляват болни, да възкресяват мъртви. Така те станаха проводници на Духа, който носи Светлина и Живот. Пътят на развитието на Християнството след Петде- сетница е описан в Деянията на апостолите от евангелист Лука. Лука казва в първа глава: "... като им се явяваше в течение на 40 дни и им говореше за Царството Божие, (т.е. за вътрешните закони на Живота), и като се събираше с тях, поръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни. И тъй, веднъж като се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството, Той им рече: Не е за вас да знаете годините или времената, които Отец е положил в собствената Си власт. Но ще приемете силата, когато дойде върху вас Светият Дух и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. И като изрече това те Го гледаха, Той се възнесе и облак го скри от погледа им. И като се взираха в Небето, ето двама человека в бели дрехи застанаха при тях, които им рекоха: Защо стоите, та гледате към Небето? Този Исус, който се възнесе от вас на Небето, така ще дойде, както го видяхте да отива в Небето".
към текста >>

Но ще приемете силата, когато дойде върху вас Светият Дух и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.
Пътят на развитието на Християнството след Петде- сетница е описан в Деянията на апостолите от евангелист Лука. Лука казва в първа глава: "... като им се явяваше в течение на 40 дни и им говореше за Царството Божие, (т.е. за вътрешните закони на Живота), и като се събираше с тях, поръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни. И тъй, веднъж като се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството, Той им рече: Не е за вас да знаете годините или времената, които Отец е положил в собствената Си власт. Но ще приемете силата, когато дойде върху вас Светият Дух и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. И като изрече това те Го гледаха, Той се възнесе и облак го скри от погледа им. И като се взираха в Небето, ето двама человека в бели дрехи застанаха при тях, които им рекоха: Защо стоите, та гледате към Небето? Този Исус, който се възнесе от вас на Небето, така ще дойде, както го видяхте да отива в Небето". След Възнесението апостолите се връщат от Елеонския хълм, където е станало Възнесението в Ерусалим, където живеели заедно и между тях била и майката Исусова, и братята му прекарвали в молитва. По това време по предложение на Петър избират заместник на Юда Искари- отски измежду тези, които са били отначало с Исус и апостолите.
към текста >>

И те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят на чужди езици, според както им даваше Духа да говорят".
Този Исус, който се възнесе от вас на Небето, така ще дойде, както го видяхте да отива в Небето". След Възнесението апостолите се връщат от Елеонския хълм, където е станало Възнесението в Ерусалим, където живеели заедно и между тях била и майката Исусова, и братята му прекарвали в молитва. По това време по предложение на Петър избират заместник на Юда Искари- отски измежду тези, които са били отначало с Исус и апостолите. Хвърлят жребие между Юст и Матия и се пада на Матия, и той се присъединява към 12-те апостоли. В деня на Петдесетница, както били събрани, "внезапно стана шум от Небето, като фучене на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха и явиха им се езици като огнени, които се разделяха и седнаха по един над всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят на чужди езици, според както им даваше Духа да говорят". Слизането на Огнените езици над апостолите, казва Учителят, е слизането на Белите Братя, които се вселяват в апостолите и тяхното съзнание се разширява, и добиват сила. Това е един вид Посвещение. Защото и при древните Посвещения, като са извършвали акта на Посвещението, посветеният влиза във връзка с Духовния свят, със Съществата от този свят и придобива ново съзнание, става нов човек. И тогава Духът се изливал върху този, който е бил посвещаван. Казва се по-нататък, че в Ерусалим по това време имало много чужденци от разни краища на света.
към текста >>

Защото и при древните Посвещения, като са извършвали акта на Посвещението, посветеният влиза във връзка с Духовния свят, със Съществата от този свят и придобива ново съзнание, става нов човек.
Хвърлят жребие между Юст и Матия и се пада на Матия, и той се присъединява към 12-те апостоли. В деня на Петдесетница, както били събрани, "внезапно стана шум от Небето, като фучене на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха и явиха им се езици като огнени, които се разделяха и седнаха по един над всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят на чужди езици, според както им даваше Духа да говорят". Слизането на Огнените езици над апостолите, казва Учителят, е слизането на Белите Братя, които се вселяват в апостолите и тяхното съзнание се разширява, и добиват сила. Това е един вид Посвещение. Защото и при древните Посвещения, като са извършвали акта на Посвещението, посветеният влиза във връзка с Духовния свят, със Съществата от този свят и придобива ново съзнание, става нов човек. И тогава Духът се изливал върху този, който е бил посвещаван. Казва се по-нататък, че в Ерусалим по това време имало много чужденци от разни краища на света. От шума се събрала една навалица около къщата и апостолите почнали да говорят на различни езици и хората се чудели как така да говорят на техния език, когато не го познавали. Когато Духът дойде в човека, той може да говори на всички езици. Някои ги считали за пияни.
към текста >>

И тогава Духът се изливал върху този, който е бил посвещаван.
В деня на Петдесетница, както били събрани, "внезапно стана шум от Небето, като фучене на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха и явиха им се езици като огнени, които се разделяха и седнаха по един над всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят на чужди езици, според както им даваше Духа да говорят". Слизането на Огнените езици над апостолите, казва Учителят, е слизането на Белите Братя, които се вселяват в апостолите и тяхното съзнание се разширява, и добиват сила. Това е един вид Посвещение. Защото и при древните Посвещения, като са извършвали акта на Посвещението, посветеният влиза във връзка с Духовния свят, със Съществата от този свят и придобива ново съзнание, става нов човек. И тогава Духът се изливал върху този, който е бил посвещаван. Казва се по-нататък, че в Ерусалим по това време имало много чужденци от разни краища на света. От шума се събрала една навалица около къщата и апостолите почнали да говорят на различни езици и хората се чудели как така да говорят на техния език, когато не го познавали. Когато Духът дойде в човека, той може да говори на всички езици. Някои ги считали за пияни. И тогава апостол Петър държал първата си публична проповед пред това множество и казал в отговор на тези, които ги правили пияни, че не са пияни, но че Духът се излял върху тях и те говорят на различни езици.
към текста >>

Когато Духът дойде в човека, той може да говори на всички езици.
Това е един вид Посвещение. Защото и при древните Посвещения, като са извършвали акта на Посвещението, посветеният влиза във връзка с Духовния свят, със Съществата от този свят и придобива ново съзнание, става нов човек. И тогава Духът се изливал върху този, който е бил посвещаван. Казва се по-нататък, че в Ерусалим по това време имало много чужденци от разни краища на света. От шума се събрала една навалица около къщата и апостолите почнали да говорят на различни езици и хората се чудели как така да говорят на техния език, когато не го познавали. Когато Духът дойде в човека, той може да говори на всички езици. Някои ги считали за пияни. И тогава апостол Петър държал първата си публична проповед пред това множество и казал в отговор на тези, които ги правили пияни, че не са пияни, но че Духът се излял върху тях и те говорят на различни езици. Той им говорил за Исус, за Неговото Възкресение и Възнесение като им казал, че техните началници и те самите са Го предали на смърт, но Той възкръснал. И Петър ги поканил да се покаят и да се покръстят в Името на Исуса Христа и ще бъдат простени, защото са го извършили от незнание и ще приемат Светия Дух. "Тези, които приеха поученията му, се кръстиха.
към текста >>

И тогава апостол Петър държал първата си публична проповед пред това множество и казал в отговор на тези, които ги правили пияни, че не са пияни, но че Духът се излял върху тях и те говорят на различни езици.
И тогава Духът се изливал върху този, който е бил посвещаван. Казва се по-нататък, че в Ерусалим по това време имало много чужденци от разни краища на света. От шума се събрала една навалица около къщата и апостолите почнали да говорят на различни езици и хората се чудели как така да говорят на техния език, когато не го познавали. Когато Духът дойде в човека, той може да говори на всички езици. Някои ги считали за пияни. И тогава апостол Петър държал първата си публична проповед пред това множество и казал в отговор на тези, които ги правили пияни, че не са пияни, но че Духът се излял върху тях и те говорят на различни езици. Той им говорил за Исус, за Неговото Възкресение и Възнесение като им казал, че техните началници и те самите са Го предали на смърт, но Той възкръснал. И Петър ги поканил да се покаят и да се покръстят в Името на Исуса Христа и ще бъдат простени, защото са го извършили от незнание и ще приемат Светия Дух. "Тези, които приеха поученията му, се кръстиха. И в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И апостолите вършеха много чудеса и привличаха към себе си все повече хора.
към текста >>

И Петър ги поканил да се покаят и да се покръстят в Името на Исуса Христа и ще бъдат простени, защото са го извършили от незнание и ще приемат Светия Дух.
От шума се събрала една навалица около къщата и апостолите почнали да говорят на различни езици и хората се чудели как така да говорят на техния език, когато не го познавали. Когато Духът дойде в човека, той може да говори на всички езици. Някои ги считали за пияни. И тогава апостол Петър държал първата си публична проповед пред това множество и казал в отговор на тези, които ги правили пияни, че не са пияни, но че Духът се излял върху тях и те говорят на различни езици. Той им говорил за Исус, за Неговото Възкресение и Възнесение като им казал, че техните началници и те самите са Го предали на смърт, но Той възкръснал. И Петър ги поканил да се покаят и да се покръстят в Името на Исуса Христа и ще бъдат простени, защото са го извършили от незнание и ще приемат Светия Дух. "Тези, които приеха поученията му, се кръстиха. И в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И апостолите вършеха много чудеса и привличаха към себе си все повече хора. И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо. И продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички според нуждите на всекиго".
към текста >>

И всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието Слово.
Тогава Петър държал една проповед и пред тях, след което синедрионът, като ги смъмрил, заръчал да не говорят повече в Исусово Име". А Петър и Йоан им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете. И те пак ги заплашили, но ги пуснали, поради страха от народа. И след като ги пуснали, върнали се при своите и всички се радвали и славели Бога за Неговата Милост и за делата, които вършел чрез тях. "И като се помолиха, потресе се местото, където бяха събрани. И всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието Слово. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа. И нито един от тях не казваше, че нещо от имота е негово, но всичко беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса. И голяма благодарност почиваше над всички тях" По-нататък се разправя, как всички продавали имотите си и всичко донасяли на апостолите.
към текста >>

И Петър рекъл: "Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
И нито един от тях не казваше, че нещо от имота е негово, но всичко беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса. И голяма благодарност почиваше над всички тях" По-нататък се разправя, как всички продавали имотите си и всичко донасяли на апостолите. След това се разправя историята на Анания и Сапфира, които като продали имота, скрили една част от парите и една част занесли на апостолите. И Петър рекъл: "Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата? ". Значи Петър с ясновидски поглед е видял това и като го пита, го изобличава, и той пада и умира. След него и с жена му става същото. По-нататък се казва: "И чрез ръцете на апостолите станаха много знамения и чудеса между людете... и още по-голямо множество повярваха в Господа, мъже и жени. Така щото даже изнасяха болни по улиците и ги поставяха на постели и легла, та като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някои от тях". Понеже Петър правил много знамения и чудеса, говорил много и привличал народа към себе си, управниците се уплашили и "туриха ръце на апостолите и ги положиха в обща тъмница.
към текста >>

Затова предложили да се изберат 7 души "с одобрен и изпълнени с Дух и Мъдрост, които да поставят на тази работа, а ние ще постоянстваме в молитвата и в служене на Словото".
Но ако е Божие дело, каквото и да правите, не може да го унищожите". Те го послушали и като ги набили, и им заръчали да не говорят повече в това Име, ги пуснали. Те се върнали при своите си радостни, "че се удостоили да претърпят опозоряване за Исусовото Име" В 6-та глава се говори, че вследствие на голямото нарастване на хората на общността, започнали да стават спорове за неправилното разпределение на благата. Дванадесетте събрали всички ученици и им казали: "Не е добре ние да оставим Божието Слово и да прислужваме на трапезата". Затова предложили да се изберат 7 души "с одобрен и изпълнени с Дух и Мъдрост, които да поставят на тази работа, а ние ще постоянстваме в молитвата и в служене на Словото". И избрали Стефан, мъж пълен с Вяра в Светия Дух, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармеон и Николая, един прозелит от Антиохия. Тях поставиха пред апостолите и като се помолиха, положиха ръцете си върху тях". В това време учениците се увеличавали и много от свещениците се присъединили към тях. "А Стефан, пълен с благодат и Истина, извършил големи знамения и чудеса между людете". Това породило спор с някои и те като не могли да противостоят на думите му, го наклеветяват, че говорил хула против Мойсей и против Бога и го нападнали.
към текста >>

И избрали Стефан, мъж пълен с Вяра в Светия Дух, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармеон и Николая, един прозелит от Антиохия.
Те го послушали и като ги набили, и им заръчали да не говорят повече в това Име, ги пуснали. Те се върнали при своите си радостни, "че се удостоили да претърпят опозоряване за Исусовото Име" В 6-та глава се говори, че вследствие на голямото нарастване на хората на общността, започнали да стават спорове за неправилното разпределение на благата. Дванадесетте събрали всички ученици и им казали: "Не е добре ние да оставим Божието Слово и да прислужваме на трапезата". Затова предложили да се изберат 7 души "с одобрен и изпълнени с Дух и Мъдрост, които да поставят на тази работа, а ние ще постоянстваме в молитвата и в служене на Словото". И избрали Стефан, мъж пълен с Вяра в Светия Дух, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармеон и Николая, един прозелит от Антиохия. Тях поставиха пред апостолите и като се помолиха, положиха ръцете си върху тях". В това време учениците се увеличавали и много от свещениците се присъединили към тях. "А Стефан, пълен с благодат и Истина, извършил големи знамения и чудеса между людете". Това породило спор с някои и те като не могли да противостоят на думите му, го наклеветяват, че говорил хула против Мойсей и против Бога и го нападнали. Завели го в синедриона, където потвърдили същото обвинение.
към текста >>

Като хвърляли камъни върху него, той се молел, казвайки: "Господи Исусе, приеми духа ми.
Това породило спор с някои и те като не могли да противостоят на думите му, го наклеветяват, че говорил хула против Мойсей и против Бога и го нападнали. Завели го в синедриона, където потвърдили същото обвинение. И всичките, които седели в синедриона, като се вгледали в него, видели лицето му като че беше лице на Ангел. В 7_ма глава се описва Стефан пред синедриона, където им държи голяма проповед. Те изпадат в ярост, извеждат го на края на града и го убиват с камъни. Като хвърляли камъни върху него, той се молел, казвайки: "Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях. И като рече това, заспа". Преди убиването му съблекли дрехите и ги оставили при един младеж на име Савел. По-нататък, в началото на 8-ма глава се разправя, че се подигнало голямо гонение в Ерусалим против църквата и множеството се разпръснало по юдейските и самарийските окръзи. "А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше на тъмницата".
към текста >>

Филип слязъл в Самария и там проповядвал Христа, изгонвал духове и изцелявал парализирани и пр.
И като рече това, заспа". Преди убиването му съблекли дрехите и ги оставили при един младеж на име Савел. По-нататък, в началото на 8-ма глава се разправя, че се подигнало голямо гонение в Ерусалим против църквата и множеството се разпръснало по юдейските и самарийските окръзи. "А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше на тъмницата". А разпръснатите по селата и градовете проповядвали Благовестието. Филип слязъл в Самария и там проповядвал Христа, изгонвал духове и изцелявал парализирани и пр. И настанала голяма радост в онзи град. Там живял и някой си Симон Влъхвата, който по-рано увлякъл хората в града с различни магии и той повярвал, като гледал чудесата и знаменията на Филип. Апостолите в Ерусалим като чули, че Самария е приела Учението, пратили им Петър и Йоан, "които като славиха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото Той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус Христовото Име. Тогаз апостолите полагаха ръцете си върху тях и те приемаха Светия Дух". Симон Магът, като гледал това, пожелал и на него да предадат тази дарба, да предава Светия Дух с полагане на ръце, като предлагал пари за това.
към текста >>

Апостолите в Ерусалим като чули, че Самария е приела Учението, пратили им Петър и Йоан, "които като славиха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото Той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус Христовото Име.
"А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше на тъмницата". А разпръснатите по селата и градовете проповядвали Благовестието. Филип слязъл в Самария и там проповядвал Христа, изгонвал духове и изцелявал парализирани и пр. И настанала голяма радост в онзи град. Там живял и някой си Симон Влъхвата, който по-рано увлякъл хората в града с различни магии и той повярвал, като гледал чудесата и знаменията на Филип. Апостолите в Ерусалим като чули, че Самария е приела Учението, пратили им Петър и Йоан, "които като славиха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото Той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус Христовото Име. Тогаз апостолите полагаха ръцете си върху тях и те приемаха Светия Дух". Симон Магът, като гледал това, пожелал и на него да предадат тази дарба, да предава Светия Дух с полагане на ръце, като предлагал пари за това. Петър го изобличил и той пожелал да се молят за него, за да му се прости това прегрешение. След това апостолите се върнали в Ерусалим. "А Ангел Господен говори на Филипа, казвайки: Стани, иди на юг по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа".
към текста >>

Тогаз апостолите полагаха ръцете си върху тях и те приемаха Светия Дух".
А разпръснатите по селата и градовете проповядвали Благовестието. Филип слязъл в Самария и там проповядвал Христа, изгонвал духове и изцелявал парализирани и пр. И настанала голяма радост в онзи град. Там живял и някой си Симон Влъхвата, който по-рано увлякъл хората в града с различни магии и той повярвал, като гледал чудесата и знаменията на Филип. Апостолите в Ерусалим като чули, че Самария е приела Учението, пратили им Петър и Йоан, "които като славиха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото Той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус Христовото Име. Тогаз апостолите полагаха ръцете си върху тях и те приемаха Светия Дух". Симон Магът, като гледал това, пожелал и на него да предадат тази дарба, да предава Светия Дух с полагане на ръце, като предлагал пари за това. Петър го изобличил и той пожелал да се молят за него, за да му се прости това прегрешение. След това апостолите се върнали в Ерусалим. "А Ангел Господен говори на Филипа, казвайки: Стани, иди на юг по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа". И той става, отива и намира един велможа на етиопската царица, който бил дошъл в Ерусалим да се поклони и на връщане седял на колесницата си и четял пророк Исайя.
към текста >>

Симон Магът, като гледал това, пожелал и на него да предадат тази дарба, да предава Светия Дух с полагане на ръце, като предлагал пари за това.
Филип слязъл в Самария и там проповядвал Христа, изгонвал духове и изцелявал парализирани и пр. И настанала голяма радост в онзи град. Там живял и някой си Симон Влъхвата, който по-рано увлякъл хората в града с различни магии и той повярвал, като гледал чудесата и знаменията на Филип. Апостолите в Ерусалим като чули, че Самария е приела Учението, пратили им Петър и Йоан, "които като славиха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото Той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус Христовото Име. Тогаз апостолите полагаха ръцете си върху тях и те приемаха Светия Дух". Симон Магът, като гледал това, пожелал и на него да предадат тази дарба, да предава Светия Дух с полагане на ръце, като предлагал пари за това. Петър го изобличил и той пожелал да се молят за него, за да му се прости това прегрешение. След това апостолите се върнали в Ерусалим. "А Ангел Господен говори на Филипа, казвайки: Стани, иди на юг по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа". И той става, отива и намира един велможа на етиопската царица, който бил дошъл в Ерусалим да се поклони и на връщане седял на колесницата си и четял пророк Исайя. "А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тази колесница".
към текста >>

"А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тази колесница".
Симон Магът, като гледал това, пожелал и на него да предадат тази дарба, да предава Светия Дух с полагане на ръце, като предлагал пари за това. Петър го изобличил и той пожелал да се молят за него, за да му се прости това прегрешение. След това апостолите се върнали в Ерусалим. "А Ангел Господен говори на Филипа, казвайки: Стани, иди на юг по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа". И той става, отива и намира един велможа на етиопската царица, който бил дошъл в Ерусалим да се поклони и на връщане седял на колесницата си и четял пророк Исайя. "А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тази колесница". Филип се приближава и като вижда какво чете, пита разбира ли го и той казва, че не разбира и има нужда от обяснение. Той чел на онова място, където пророкът говори за Исус и Неговата смърт. И той го попитал за кого се отнася това и Филип му казва, че това се отнася за Исус Христос. Почва да му говори за Него и Учението Му, и го кръщава с вода. "А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа и скопецът вече не го видя и възрадван продължи пътя си.
към текста >>

"А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа и скопецът вече не го видя и възрадван продължи пътя си.
"А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тази колесница". Филип се приближава и като вижда какво чете, пита разбира ли го и той казва, че не разбира и има нужда от обяснение. Той чел на онова място, където пророкът говори за Исус и Неговата смърт. И той го попитал за кого се отнася това и Филип му казва, че това се отнася за Исус Христос. Почва да му говори за Него и Учението Му, и го кръщава с вода. "А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа и скопецът вече не го видя и възрадван продължи пътя си. А Филип се намери в Азот и проповядваше Благовестието по всички градове, докато стигна в Кесария". Както от случката с Филип, така и от всичко казано дотук се вижда, че както апостолите, така и всички, които са възприели Учението, са били поставени във връзка с Духа и под Негово ръководство са вършили всичко. Целият Невидим свят, целият Окултен свят по това време е бил в голяма активност и е създавал благоприятна атмосфера за разпространение и приемане на Учението. Но също и противодействието от тъмните сили е голямо. В 9-та глава се говори за обръщането на Савел, след това за изцелението от Петър на парализирания в Лида и възкресението на Тавита в Йопия.
към текста >>

Както от случката с Филип, така и от всичко казано дотук се вижда, че както апостолите, така и всички, които са възприели Учението, са били поставени във връзка с Духа и под Негово ръководство са вършили всичко.
Той чел на онова място, където пророкът говори за Исус и Неговата смърт. И той го попитал за кого се отнася това и Филип му казва, че това се отнася за Исус Христос. Почва да му говори за Него и Учението Му, и го кръщава с вода. "А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа и скопецът вече не го видя и възрадван продължи пътя си. А Филип се намери в Азот и проповядваше Благовестието по всички градове, докато стигна в Кесария". Както от случката с Филип, така и от всичко казано дотук се вижда, че както апостолите, така и всички, които са възприели Учението, са били поставени във връзка с Духа и под Негово ръководство са вършили всичко. Целият Невидим свят, целият Окултен свят по това време е бил в голяма активност и е създавал благоприятна атмосфера за разпространение и приемане на Учението. Но също и противодействието от тъмните сили е голямо. В 9-та глава се говори за обръщането на Савел, след това за изцелението от Петър на парализирания в Лида и възкресението на Тавита в Йопия. Понеже това са важни моменти от живота на общността, ще се спра малко на тях. Савел отива в Дамаск с писмо от главния свещеник да преследва учениците Христови.
към текста >>

Савел отива в Дамаск с писмо от главния свещеник да преследва учениците Христови.
Както от случката с Филип, така и от всичко казано дотук се вижда, че както апостолите, така и всички, които са възприели Учението, са били поставени във връзка с Духа и под Негово ръководство са вършили всичко. Целият Невидим свят, целият Окултен свят по това време е бил в голяма активност и е създавал благоприятна атмосфера за разпространение и приемане на Учението. Но също и противодействието от тъмните сили е голямо. В 9-та глава се говори за обръщането на Савел, след това за изцелението от Петър на парализирания в Лида и възкресението на Тавита в Йопия. Понеже това са важни моменти от живота на общността, ще се спра малко на тях. Савел отива в Дамаск с писмо от главния свещеник да преследва учениците Христови. Но на пътя пред Дамаск се случва чудото. "И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него Светлина от Небето. И като падна на земята, чу се Глас, Който му казва: Савле, Савле, защо Ме гониш? А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
към текста >>

Ананий намира Савел, полага ръцете си на главата му и му казва, че Господ Исус, който му се явил на пътя го праща при него, за да прогледне и да се изпълни със Светия Дух.
И водеха го за ръка и го заведоха в Дамаск. И прекара три дни без да вижда и не яде, нито пи". По-нататък се разправя, че в Дамаск имало един ученик на име Ананий и Господ му казва във видение да отиде на улица Права да попита в къщата на Юда за един търсянин на име Савел, защото той се моли и е видял един човек на име Ананий да влиза и да полага ръцете си на него, за да прогледне. Но Ананий казва на Господа какво чул за този човек, че бил гонител, но Господ му казва: "Иди, защото той ми е съсъд избран да разглася Моето Име пред народите и царете, и пред израилтяните. Защото Аз ще му покажа колко много той има да пострада за Името Ми". Ананий намира Савел, полага ръцете си на главата му и му казва, че Господ Исус, който му се явил на пътя го праща при него, за да прогледне и да се изпълни със Светия Дух. И начаса паднаха от очите му като люспи и той прогледна. И стана та се кръсти и като похапна, доби сила и прекара няколко дни с учениците в Дамаск. И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Син Божий". И понеже е проповядвал много дързостно, юдеите се наговорили да го убият, но учениците го пуснали през нощта през градските стени в един кош. Оттам той отишъл в Ерусалим и се стараел да се доближи до учениците, но те го избягвали като знаели кой е.
към текста >>

Това е отваряне на духовните очи на Савел, а това отваряне не става по някакъв каприз, а вследствие на това, че той в миналото е работил, затова Исус казва: "Защото той ми е избран съсъд да носи Името Ми пред народи и царе".
В същото време той почнал и в Ерусалим да проповядва за Христос. Юдеите и там поискали да го убият. Но братята като разбрали това, го завели в Кесария и оттам в Тарас. Обръщането на Савел е едно забележително явление в развитието на Християнството - най-върлият противник и гонител да стане най-ревностният разпространител. Това показва преди всичко, че Савел е бил готов отвътре и Христос го срещнал от етерния свят и му се разкрива като една Светлина, от която се чува Глас. Това е отваряне на духовните очи на Савел, а това отваряне не става по някакъв каприз, а вследствие на това, че той в миналото е работил, затова Исус казва: "Защото той ми е избран съсъд да носи Името Ми пред народи и царе". И забележително е, че само в една среща на него му се разкрива цялата Тайна на Голгота и той разбира мисията и значението на Христос, и е готов да се жертва за Него. Това е едно Посвещение, за което не е необходимо никакъв физически йерофант да положи ръцете си, за да приеме Духа. Той приема Духа направо, без физическо полагане. После Ананий като посредник полага ръцете си, за да приеме Духа, но то е само, за да се спази формалната страна на Посвещението, което е вече извършено. Друго забележително в тази глава са двете знамения, които Петър извършва - изцеление на парализирания Еней, който е бил парализиран от 8 години и възкресението на Тавита.
към текста >>

Това е едно Посвещение, за което не е необходимо никакъв физически йерофант да положи ръцете си, за да приеме Духа.
Но братята като разбрали това, го завели в Кесария и оттам в Тарас. Обръщането на Савел е едно забележително явление в развитието на Християнството - най-върлият противник и гонител да стане най-ревностният разпространител. Това показва преди всичко, че Савел е бил готов отвътре и Христос го срещнал от етерния свят и му се разкрива като една Светлина, от която се чува Глас. Това е отваряне на духовните очи на Савел, а това отваряне не става по някакъв каприз, а вследствие на това, че той в миналото е работил, затова Исус казва: "Защото той ми е избран съсъд да носи Името Ми пред народи и царе". И забележително е, че само в една среща на него му се разкрива цялата Тайна на Голгота и той разбира мисията и значението на Христос, и е готов да се жертва за Него. Това е едно Посвещение, за което не е необходимо никакъв физически йерофант да положи ръцете си, за да приеме Духа. Той приема Духа направо, без физическо полагане. После Ананий като посредник полага ръцете си, за да приеме Духа, но то е само, за да се спази формалната страна на Посвещението, което е вече извършено. Друго забележително в тази глава са двете знамения, които Петър извършва - изцеление на парализирания Еней, който е бил парализиран от 8 години и възкресението на Тавита. Изцелението става в град Лида, а възкресението в град Йопия. След това Петър отива в Кесария по нареждане на Духа, да кръсти римския стотник Корнелий.
към текста >>

Той приема Духа направо, без физическо полагане.
Обръщането на Савел е едно забележително явление в развитието на Християнството - най-върлият противник и гонител да стане най-ревностният разпространител. Това показва преди всичко, че Савел е бил готов отвътре и Христос го срещнал от етерния свят и му се разкрива като една Светлина, от която се чува Глас. Това е отваряне на духовните очи на Савел, а това отваряне не става по някакъв каприз, а вследствие на това, че той в миналото е работил, затова Исус казва: "Защото той ми е избран съсъд да носи Името Ми пред народи и царе". И забележително е, че само в една среща на него му се разкрива цялата Тайна на Голгота и той разбира мисията и значението на Христос, и е готов да се жертва за Него. Това е едно Посвещение, за което не е необходимо никакъв физически йерофант да положи ръцете си, за да приеме Духа. Той приема Духа направо, без физическо полагане. После Ананий като посредник полага ръцете си, за да приеме Духа, но то е само, за да се спази формалната страна на Посвещението, което е вече извършено. Друго забележително в тази глава са двете знамения, които Петър извършва - изцеление на парализирания Еней, който е бил парализиран от 8 години и възкресението на Тавита. Изцелението става в град Лида, а възкресението в град Йопия. След това Петър отива в Кесария по нареждане на Духа, да кръсти римския стотник Корнелий. Докато още мислил в Йопия, Духът му казал: "Ето трима човеци те търсят.
към текста >>

После Ананий като посредник полага ръцете си, за да приеме Духа, но то е само, за да се спази формалната страна на Посвещението, което е вече извършено.
Това показва преди всичко, че Савел е бил готов отвътре и Христос го срещнал от етерния свят и му се разкрива като една Светлина, от която се чува Глас. Това е отваряне на духовните очи на Савел, а това отваряне не става по някакъв каприз, а вследствие на това, че той в миналото е работил, затова Исус казва: "Защото той ми е избран съсъд да носи Името Ми пред народи и царе". И забележително е, че само в една среща на него му се разкрива цялата Тайна на Голгота и той разбира мисията и значението на Христос, и е готов да се жертва за Него. Това е едно Посвещение, за което не е необходимо никакъв физически йерофант да положи ръцете си, за да приеме Духа. Той приема Духа направо, без физическо полагане. После Ананий като посредник полага ръцете си, за да приеме Духа, но то е само, за да се спази формалната страна на Посвещението, което е вече извършено. Друго забележително в тази глава са двете знамения, които Петър извършва - изцеление на парализирания Еней, който е бил парализиран от 8 години и възкресението на Тавита. Изцелението става в град Лида, а възкресението в град Йопия. След това Петър отива в Кесария по нареждане на Духа, да кръсти римския стотник Корнелий. Докато още мислил в Йопия, Духът му казал: "Ето трима човеци те търсят. Стани, слез та иди с тях и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги пратил".
към текста >>

След това Петър отива в Кесария по нареждане на Духа, да кръсти римския стотник Корнелий.
Това е едно Посвещение, за което не е необходимо никакъв физически йерофант да положи ръцете си, за да приеме Духа. Той приема Духа направо, без физическо полагане. После Ананий като посредник полага ръцете си, за да приеме Духа, но то е само, за да се спази формалната страна на Посвещението, което е вече извършено. Друго забележително в тази глава са двете знамения, които Петър извършва - изцеление на парализирания Еней, който е бил парализиран от 8 години и възкресението на Тавита. Изцелението става в град Лида, а възкресението в град Йопия. След това Петър отива в Кесария по нареждане на Духа, да кръсти римския стотник Корнелий. Докато още мислил в Йопия, Духът му казал: "Ето трима човеци те търсят. Стани, слез та иди с тях и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги пратил". Петър се явява пред тримата пратеници и те му казват, че са изпратени от Корнелий, стотника, праведен човек, който се бои от Бога и на когото Ангел се явил в отговор на неговата молитва. Той го отпратил при Петър, за да му покаже какво да прави. Тук с Петър става един вътрешен обрат.
към текста >>

Докато още мислил в Йопия, Духът му казал: "Ето трима човеци те търсят.
Той приема Духа направо, без физическо полагане. После Ананий като посредник полага ръцете си, за да приеме Духа, но то е само, за да се спази формалната страна на Посвещението, което е вече извършено. Друго забележително в тази глава са двете знамения, които Петър извършва - изцеление на парализирания Еней, който е бил парализиран от 8 години и възкресението на Тавита. Изцелението става в град Лида, а възкресението в град Йопия. След това Петър отива в Кесария по нареждане на Духа, да кръсти римския стотник Корнелий. Докато още мислил в Йопия, Духът му казал: "Ето трима човеци те търсят. Стани, слез та иди с тях и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги пратил". Петър се явява пред тримата пратеници и те му казват, че са изпратени от Корнелий, стотника, праведен човек, който се бои от Бога и на когото Ангел се явил в отговор на неговата молитва. Той го отпратил при Петър, за да му покаже какво да прави. Тук с Петър става един вътрешен обрат. Дотогава той е бил ревностен юдеин и е считал, че които от езичниците искат да приемат Христос, трябва преди всичко да приемат юдейската религия.
към текста >>

"Докато Петър още говореше, Святият Дух слезе над всички, които слушаха Словото и след това Петър ги кръсти в Името на Исуса Христа".
" След това Корнелий му разправя, че в отговор на неговите молитви му се явил Ангел в човешка форма и му казал да го повика, "за да ми кажеш все, що ти е заповядано от Господа. Петър отвори уста и рече: Наистина, виждам, че Бог не гледа на лице, но във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правото и Му е угоден". Оттук се вижда, че Петър окончателно разбира, че във всички народи има готови хора да приемат Христос и да Му служат. И след това той разправя подробно на Корнелий и на неговите близки за Христос. "Докато Петър още говореше, Святият Дух слезе над всички, които слушаха Словото и след това Петър ги кръсти в Името на Исуса Христа". В 11-та глава се разправя, че след като Петър се върнал в Ерусалим, тамошните братя от юдейски произход, като научили, че е бил с езичниците, почнали да го укоряват и той им разправил подробно всичко, както е станало и те се зарадвали, че Бог се открива и на езичниците. След това се разправя, че разпръснатите поради гонението след убийството на Стефан, стигнали чак до Финикия, Кипър и Антиохия, като само на юдеи възвестявали Словото. Обаче между тях имало някои киприяни и киринейци, които като пристигнали в Антиохия, говорили и на гърците за Христос. Тук вече проповедта излиза извън юдеите и преминава освен към римляните, и към елините. Това е също важен момент в развитието на първичното Християнство, от което се вижда, че съзнанието на учениците все повече се разширява и те разбират, че Христос не е дошъл само за евреите, но за всички народи и че мисията на новото Учение е универсална - трябва да проникне във всички народи.
към текста >>

Той бил добър човек, пълен със Светия Дух и с Вяра.
Обаче между тях имало някои киприяни и киринейци, които като пристигнали в Антиохия, говорили и на гърците за Христос. Тук вече проповедта излиза извън юдеите и преминава освен към римляните, и към елините. Това е също важен момент в развитието на първичното Християнство, от което се вижда, че съзнанието на учениците все повече се разширява и те разбират, че Христос не е дошъл само за евреите, но за всички народи и че мисията на новото Учение е универсална - трябва да проникне във всички народи. И там голямо число човеци се обърнали към Господа. Апостолите в Ерусалим, като научили за това, изпратили Варнава в Антиохия. Той бил добър човек, пълен със Светия Дух и с Вяра. И още много хора приели Учението. Тогава той отишъл да търси Савел. И като го намерил, довел го в Антиохия, престояли там цяла година и въвели в Учението много хора. И първо в Антиохия учениците се нарекли християни. По това време пристигнали от Ерусалим пророци, които обявили, че ще има глад и затова братята от тази страна събрали помощи и ги изпратили чрез Варнава и Савел в Ерусалим.
към текста >>

Но както и да е, Петър излиза с намесата на Духовния свят, който е винаги близо до нас и може да ни помогне.
И Петър излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от Ангела е действително, но си мислеше, че вижда видение. А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до железната порта, която води в града и тя им се отвори сама. И като излязоха през нея, изминаха една улица и Ангелът веднага се оттегли от него. И Петър като дойде на себе си рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати Ангела си и ме избави от ръката на Ирода и от всичко, каквото юдейските люде очакваха". Това освобождаване на Петър от тъмницата е пак едно окултно явление, което може да бъде обяснено по два начина: или че Ангелът го е дематериализирал и извел от тъмницата, или дълбоко е приспал всички стражи и войници и го е извел, като пък той се е материализирал. Но както и да е, Петър излиза с намесата на Духовния свят, който е винаги близо до нас и може да ни помогне. Но в това време учениците се молили усърдно и в отговор на тяхната молба се изпраща ангела. "Между това Божието Учение растеше и се умножаваше. А Варнава и Савла като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си и Йоана, чието презиме беше Марко". В 13-та глава се казва в началото, че в Антиохия имало пророци и учители, които като постили и се молили, Светият Дух им казал: "Отделете ми Варнава и Савла за работата, за която съм ги призовал". Тогава, като постили и се молили, положили ръцете си над тях и ги изпратили.
към текста >>

В 13-та глава се казва в началото, че в Антиохия имало пророци и учители, които като постили и се молили, Светият Дух им казал: "Отделете ми Варнава и Савла за работата, за която съм ги призовал".
Това освобождаване на Петър от тъмницата е пак едно окултно явление, което може да бъде обяснено по два начина: или че Ангелът го е дематериализирал и извел от тъмницата, или дълбоко е приспал всички стражи и войници и го е извел, като пък той се е материализирал. Но както и да е, Петър излиза с намесата на Духовния свят, който е винаги близо до нас и може да ни помогне. Но в това време учениците се молили усърдно и в отговор на тяхната молба се изпраща ангела. "Между това Божието Учение растеше и се умножаваше. А Варнава и Савла като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си и Йоана, чието презиме беше Марко". В 13-та глава се казва в началото, че в Антиохия имало пророци и учители, които като постили и се молили, Светият Дух им казал: "Отделете ми Варнава и Савла за работата, за която съм ги призовал". Тогава, като постили и се молили, положили ръцете си над тях и ги изпратили. И така те, изпратени от Светия Дух отпътували за Кипър и там по различни градове проповядвали Словото Божие. В Пафа намерили някой си магьосник, лъжепророк, който дружал с управителя Сергей Павла, един разумен човек. Той повикал Варнава и Савел да чуе Божието Слово. Магьосникът се стараел да отклони управителя от вярата, но Савел, който се наричал и Павел го изобличил и му казал, че ще ослепее за това, и действително ослепял.
към текста >>

И така те, изпратени от Светия Дух отпътували за Кипър и там по различни градове проповядвали Словото Божие.
Но в това време учениците се молили усърдно и в отговор на тяхната молба се изпраща ангела. "Между това Божието Учение растеше и се умножаваше. А Варнава и Савла като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си и Йоана, чието презиме беше Марко". В 13-та глава се казва в началото, че в Антиохия имало пророци и учители, които като постили и се молили, Светият Дух им казал: "Отделете ми Варнава и Савла за работата, за която съм ги призовал". Тогава, като постили и се молили, положили ръцете си над тях и ги изпратили. И така те, изпратени от Светия Дух отпътували за Кипър и там по различни градове проповядвали Словото Божие. В Пафа намерили някой си магьосник, лъжепророк, който дружал с управителя Сергей Павла, един разумен човек. Той повикал Варнава и Савел да чуе Божието Слово. Магьосникът се стараел да отклони управителя от вярата, но Савел, който се наричал и Павел го изобличил и му казал, че ще ослепее за това, и действително ослепял. Тогава управителят, като видял станалото, повярвал смаян в Господното Учение. Като обикаляли от град на град, стигнали в Антиохия Писимийска.
към текста >>

Петър говорил в този дух, като разказал случаят с Корнелий, който приел Светия Дух.
В 15_та глава се разказва, че някои юдеи християни дошли от Ерусалим в Антиохия и учили, че преди всичко езичниците трябва да приемат Моисеевото учение и да се обрежат, и тогава да приемат Новото учение. Павел и Варнава се съпротивлявали на това и братята наредили на Павел и Варнава да отидат в Ерусалим, да се съвещават с апостолите по този въпрос. На път за Ерусалим те минали през Финикия и Самария, където разправяли на братята за обръщането на езичниците. Като стигнали в Ерусалим, те разправили за своята дейност между езичниците и за повдигнатия въпрос за обрязването. Тогаз се събрал Първият апостолски събор и взел общо решение да се отмени и отхвърли едно такова гледище, че езичниците трябва да се обрязват. Петър говорил в този дух, като разказал случаят с Корнелий, който приел Светия Дух. След това и Павел и Варнава се изказали и казали своите опитности в това отношение. Най-после и Яков, братът Господен заключил събранието, като казал, че това не трябва да се допуска, като се мотивирал с цитати от пророците. Тогава апостолите решили да изберат двама души, да ги пратят с Павел и Варнава в Антиохия, като писмено съобщават по тях решението на апостолите. Избрани са били Юда, наречен Варсава и Сила. Изпратените стигнали в Антиохия, събрали братята и им дали посланието на апостолите.
към текста >>

Като преминал през Фригийската и Галатийската земи, понеже им било забранено от Светия Дух да проповядват Словото в Азия и като дошли срещу Мизия, пожелали да отидат във Витания, но Исусовия Дух не ги допуснал.
Тогава Павел и Варнава се разделили. Варнава взел Марко и отишъл в Кипър, а Павел взел със себе си Сила и минал през Сирия и Киликия, и утвърждавал църквите. После пристига в Дервия и Листра, откъдето взема със себе си и Тимотей, син на еврейка и баща грък. Като ходел по градовете, предавал им наредбата, определена от апостолите. Така църквите се утвърждавали във вярата и от ден на ден се умножавали числено. Като преминал през Фригийската и Галатийската земи, понеже им било забранено от Светия Дух да проповядват Словото в Азия и като дошли срещу Мизия, пожелали да отидат във Витания, но Исусовия Дух не ги допуснал. Като изминали Мизия, слезли в Трояда. Там Павел имал през нощта видение: Явява му се един македонец и го моли да отиде в Македония, за да им помогне. Той разбрал, че Бог го праща в тази страна да проповядва и от Трояда се отправил към Самотраки. На следния ден в Неапол и от там във Филипи, който е бил главният град на онази част от Македония. В този град Павел преседял няколко дни.
към текста >>

Това дотегнало на Павел и той, в Името на Исус Христос прогонил този дух, който говорил чрез нея.
В този град Павел преседял няколко дни. Неговата проповед в този град имала голям успех. Но един случай предизвикал гнева на гражданите и той бил хвърлен в затвора. Една мома от този град имала дарбата да пророчествува и вървяла след Павел, и казвала: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, който ви проповядва Път за спасение. Това правела много дни наред. Това дотегнало на Павел и той, в Името на Исус Христос прогонил този дух, който говорил чрез нея. Господарите на момата, като видели, че се лишават от една печалба, хванали Павел и Сила и ги завели пред управителя, като ги наклеветили, че смущавали народа със своите проповеди. И затова ги хвърлили в затвора, като ги оковали във вериги. През нощта става земетресение и вратата на затвора се отваря и веригите на всички падат. Началникът на тъмницата като се събужда през нощта и вижда вратата отворена, мислел, че затворниците избягали и искал да се самоубие. Но Павел му извикал да не прави пакост на себе си, защото те са вътре.
към текста >>

Той им казал: Приехте ли Святия Дух?
След като се простил с учениците, заминал за Сирия с Акила и Прискила. Като стигнал в Ефес той ги оставил там и сам влязъл в синагогата, и разисквал с юдеите. От Ефес заминал за Кесария, оттам за Ерусалим, където поздравил църквата и после заминал за Антиохия. И като преседял там известно време, тръгнал да обикаля Галатийската и Фригийската страна, където утвърждавал учениците. Като минал през горните страни, Павел отишъл в Ефес, където намерил някои ученици. Той им казал: Приехте ли Святия Дух? А те му отговорили, че не са и чули, че има Свети Дух. Те били кръстени в Йоановото кръщение. Павел ги кръстил в Името на Исус Христос и като положил ръцете си на тях, Светият Дух дошъл на тях и почнали да говорят чужди езици и да пророкуват. Те били около 12 души мъже. В Ефес Павел имал голям успех.
към текста >>

А те му отговорили, че не са и чули, че има Свети Дух.
Като стигнал в Ефес той ги оставил там и сам влязъл в синагогата, и разисквал с юдеите. От Ефес заминал за Кесария, оттам за Ерусалим, където поздравил църквата и после заминал за Антиохия. И като преседял там известно време, тръгнал да обикаля Галатийската и Фригийската страна, където утвърждавал учениците. Като минал през горните страни, Павел отишъл в Ефес, където намерил някои ученици. Той им казал: Приехте ли Святия Дух? А те му отговорили, че не са и чули, че има Свети Дух. Те били кръстени в Йоановото кръщение. Павел ги кръстил в Името на Исус Христос и като положил ръцете си на тях, Светият Дух дошъл на тях и почнали да говорят чужди езици и да пророкуват. Те били около 12 души мъже. В Ефес Павел имал голям успех. Там повярвали в Учението и много заклинатели с магически формули, които почнали да употребяват формулата: "Заклевам ви в Исус, когото Павел проповядва".
към текста >>

Павел ги кръстил в Името на Исус Христос и като положил ръцете си на тях, Светият Дух дошъл на тях и почнали да говорят чужди езици и да пророкуват.
И като преседял там известно време, тръгнал да обикаля Галатийската и Фригийската страна, където утвърждавал учениците. Като минал през горните страни, Павел отишъл в Ефес, където намерил някои ученици. Той им казал: Приехте ли Святия Дух? А те му отговорили, че не са и чули, че има Свети Дух. Те били кръстени в Йоановото кръщение. Павел ги кръстил в Името на Исус Христос и като положил ръцете си на тях, Светият Дух дошъл на тях и почнали да говорят чужди езици и да пророкуват. Те били около 12 души мъже. В Ефес Павел имал голям успех. Там повярвали в Учението и много заклинатели с магически формули, които почнали да употребяват формулата: "Заклевам ви в Исус, когото Павел проповядва". Но при един такъв случай беснуемият ги надвил и казал: "И Исуса познавам, и Павла познавам, но вие кои сте не ви познавам". Това станало известно на всички жители на Ефес и още повече спомогнало за разпространение на учението.
към текста >>

78. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това тържество на Християнството било постигнато преди всичко с морални средства и висок дух.
Но в 313-та година Максимин бил свален от Лициний и Максентий загинал в бой с Константин в 312-та година. След това за християните от цялата империя настанали спокойни времена. Така се завършила почти триста годишната борба на Християнството с езичеството. В тази борба против Християнството се съюзили всички тъмни сили на езичеството: предразсъдъци и суеверия, долните инстинкти на тълпата и могъществото на държавната власт. Но всичко това християните победили със силата на своето вътрешно убеждение. Това тържество на Християнството било постигнато преди всичко с морални средства и висок дух. Но зад всичко е стоял Христовият Дух, цялото Небе, което е вдъхновявало последователите. Този ентусиазъм, това вдъхновение, което имали първите християни, които отивали с радост към смъртта показва, че те са имали съзнателна връзка с Невидимия свят и със светлите Същества, и са знаели от реална опитност, че човек не е тяло, а една жива Душа и един мощен Дух, който е способен да превъзмогне всички пречки, които се поставят на пътя му. Победата на Християнството е победа на Духа над инстинктите на низшата човешка природа. Говорейки за окултните причини при гонението на християните, Учителят казва, че главната причина, поради която християните бяха гонени, е неприложението на Учението от тяхна страна. Общоизвестно е в Окултната Наука, че всяка идея, която слиза от висшите светове, носи със себе си големи енергии и сили.
към текста >>

Но зад всичко е стоял Христовият Дух, цялото Небе, което е вдъхновявало последователите.
След това за християните от цялата империя настанали спокойни времена. Така се завършила почти триста годишната борба на Християнството с езичеството. В тази борба против Християнството се съюзили всички тъмни сили на езичеството: предразсъдъци и суеверия, долните инстинкти на тълпата и могъществото на държавната власт. Но всичко това християните победили със силата на своето вътрешно убеждение. Това тържество на Християнството било постигнато преди всичко с морални средства и висок дух. Но зад всичко е стоял Христовият Дух, цялото Небе, което е вдъхновявало последователите. Този ентусиазъм, това вдъхновение, което имали първите християни, които отивали с радост към смъртта показва, че те са имали съзнателна връзка с Невидимия свят и със светлите Същества, и са знаели от реална опитност, че човек не е тяло, а една жива Душа и един мощен Дух, който е способен да превъзмогне всички пречки, които се поставят на пътя му. Победата на Християнството е победа на Духа над инстинктите на низшата човешка природа. Говорейки за окултните причини при гонението на християните, Учителят казва, че главната причина, поради която християните бяха гонени, е неприложението на Учението от тяхна страна. Общоизвестно е в Окултната Наука, че всяка идея, която слиза от висшите светове, носи със себе си големи енергии и сили. И колкото от по- възвишен свят иде една идея, толкова по-голяма енергия и сила носи тя.
към текста >>

Този ентусиазъм, това вдъхновение, което имали първите християни, които отивали с радост към смъртта показва, че те са имали съзнателна връзка с Невидимия свят и със светлите Същества, и са знаели от реална опитност, че човек не е тяло, а една жива Душа и един мощен Дух, който е способен да превъзмогне всички пречки, които се поставят на пътя му.
Така се завършила почти триста годишната борба на Християнството с езичеството. В тази борба против Християнството се съюзили всички тъмни сили на езичеството: предразсъдъци и суеверия, долните инстинкти на тълпата и могъществото на държавната власт. Но всичко това християните победили със силата на своето вътрешно убеждение. Това тържество на Християнството било постигнато преди всичко с морални средства и висок дух. Но зад всичко е стоял Христовият Дух, цялото Небе, което е вдъхновявало последователите. Този ентусиазъм, това вдъхновение, което имали първите християни, които отивали с радост към смъртта показва, че те са имали съзнателна връзка с Невидимия свят и със светлите Същества, и са знаели от реална опитност, че човек не е тяло, а една жива Душа и един мощен Дух, който е способен да превъзмогне всички пречки, които се поставят на пътя му. Победата на Християнството е победа на Духа над инстинктите на низшата човешка природа. Говорейки за окултните причини при гонението на християните, Учителят казва, че главната причина, поради която християните бяха гонени, е неприложението на Учението от тяхна страна. Общоизвестно е в Окултната Наука, че всяка идея, която слиза от висшите светове, носи със себе си големи енергии и сили. И колкото от по- възвишен свят иде една идея, толкова по-голяма енергия и сила носи тя. Първите християни, като се почне от апостолите, като приеха окултните идеи, които Христос им предаде, приеха в себе си и силите, и енергиите, които тези идеи носеха в себе си.
към текста >>

Победата на Християнството е победа на Духа над инстинктите на низшата човешка природа.
В тази борба против Християнството се съюзили всички тъмни сили на езичеството: предразсъдъци и суеверия, долните инстинкти на тълпата и могъществото на държавната власт. Но всичко това християните победили със силата на своето вътрешно убеждение. Това тържество на Християнството било постигнато преди всичко с морални средства и висок дух. Но зад всичко е стоял Христовият Дух, цялото Небе, което е вдъхновявало последователите. Този ентусиазъм, това вдъхновение, което имали първите християни, които отивали с радост към смъртта показва, че те са имали съзнателна връзка с Невидимия свят и със светлите Същества, и са знаели от реална опитност, че човек не е тяло, а една жива Душа и един мощен Дух, който е способен да превъзмогне всички пречки, които се поставят на пътя му. Победата на Християнството е победа на Духа над инстинктите на низшата човешка природа. Говорейки за окултните причини при гонението на християните, Учителят казва, че главната причина, поради която християните бяха гонени, е неприложението на Учението от тяхна страна. Общоизвестно е в Окултната Наука, че всяка идея, която слиза от висшите светове, носи със себе си големи енергии и сили. И колкото от по- възвишен свят иде една идея, толкова по-голяма енергия и сила носи тя. Първите християни, като се почне от апостолите, като приеха окултните идеи, които Христос им предаде, приеха в себе си и силите, и енергиите, които тези идеи носеха в себе си. А всяка една енергия трябва да се впрегне на работа, иначе тя ще предизвика експлозия.
към текста >>

Вътрешната връзка постепенно се изгубила и този Дух, който въодушевявал всички християни до последните мъченици в началото на четвърти век, се оттеглил, защото и самите християни възприели само буквата на Учението и изгубили вътрешното разбиране на Учението и постепенно от гонени и преследвани, станали гонители на онези, които държали за вътрешното разбиране на Учението, на истинските Христови последователи, което продължава и до днешни времена.
Гоненията на Христос се дължат пак на същия закон, само че тук причината не е в Христос, а в юдеите. Те от своя страна бяха приели известни идеи от техните Мистерии и като не ги прилагаха, избиха в гонение на Христос. За враждебността на юдеите против Христос има много други дълбоки причини, за които сега няма да говоря. Приложението, за което става въпрос, бива индивидуално и колективно. Но след преставането на гоненията и след признаването на Християнството за официална религия в 353"та година Християнството изгубило своята вътрешна сила и се превърнало в в една външна религия. Вътрешната връзка постепенно се изгубила и този Дух, който въодушевявал всички християни до последните мъченици в началото на четвърти век, се оттеглил, защото и самите християни възприели само буквата на Учението и изгубили вътрешното разбиране на Учението и постепенно от гонени и преследвани, станали гонители на онези, които държали за вътрешното разбиране на Учението, на истинските Христови последователи, което продължава и до днешни времена. Така в Християнството се оформила от една страна християнската църква, а от друга страна тайно и скрито продължавали да работят и до наши дни езотеричните групи, ръководени и вдъхновявани от Духа на Учителя Исус и неговият помощник апостол Йоан.
към текста >>

Така в Християнството се оформила от една страна християнската църква, а от друга страна тайно и скрито продължавали да работят и до наши дни езотеричните групи, ръководени и вдъхновявани от Духа на Учителя Исус и неговият помощник апостол Йоан.
Те от своя страна бяха приели известни идеи от техните Мистерии и като не ги прилагаха, избиха в гонение на Христос. За враждебността на юдеите против Христос има много други дълбоки причини, за които сега няма да говоря. Приложението, за което става въпрос, бива индивидуално и колективно. Но след преставането на гоненията и след признаването на Християнството за официална религия в 353"та година Християнството изгубило своята вътрешна сила и се превърнало в в една външна религия. Вътрешната връзка постепенно се изгубила и този Дух, който въодушевявал всички християни до последните мъченици в началото на четвърти век, се оттеглил, защото и самите християни възприели само буквата на Учението и изгубили вътрешното разбиране на Учението и постепенно от гонени и преследвани, станали гонители на онези, които държали за вътрешното разбиране на Учението, на истинските Христови последователи, което продължава и до днешни времена. Така в Християнството се оформила от една страна християнската църква, а от друга страна тайно и скрито продължавали да работят и до наши дни езотеричните групи, ръководени и вдъхновявани от Духа на Учителя Исус и неговият помощник апостол Йоан.
към текста >>

79. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той.
Същината на Християнството е неговата Душа. А Душата на Християнството е самият Христос, който положи основите на християнската общност. До Негово време дадена общност се изграждала в кръга на определи кръвни връзки. Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора. Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа. Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той. Те са проява на Любовта и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина. Със Светлината на Мъдростта и с топлината на Любовта, които носи, Христос събуди Божествените идеи в душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност. Това са дванадесетте ученици и след тях кръгът на седемдесетте, които възприеха благодатните лъчи на Духовното слънце и се пробудиха от дълбокия сън, възкръснаха за нов живот. Християнството е първата общочовешка религия. До времето на Христос всички религии бяха народни и национални.
към текста >>

Това са дванадесетте ученици и след тях кръгът на седемдесетте, които възприеха благодатните лъчи на Духовното слънце и се пробудиха от дълбокия сън, възкръснаха за нов живот.
Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора. Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа. Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той. Те са проява на Любовта и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина. Със Светлината на Мъдростта и с топлината на Любовта, които носи, Христос събуди Божествените идеи в душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност. Това са дванадесетте ученици и след тях кръгът на седемдесетте, които възприеха благодатните лъчи на Духовното слънце и се пробудиха от дълбокия сън, възкръснаха за нов живот. Християнството е първата общочовешка религия. До времето на Христос всички религии бяха народни и национални. Оттук произлиза мисията на Християнството - да обедини цялото човечество в едно семейство, в една общност. Това е основната идея и мисия на Християнството. Християнството има за задача да научи всички хора, че са братя и деца на един Баща.
към текста >>

Християнството разширява идеята за братството зад границите на кръвното родство и създава братство на духовна основа, където обединително звено са идеите.
Оттук произлиза мисията на Християнството - да обедини цялото човечество в едно семейство, в една общност. Това е основната идея и мисия на Християнството. Християнството има за задача да научи всички хора, че са братя и деца на един Баща. Те имат един Учител - Христос. Християнството има за задача да научи хората, че като братя имат общи интереси и трябва да живеят като братя, а не да враждуват. Християнството разширява идеята за братството зад границите на кръвното родство и създава братство на духовна основа, където обединително звено са идеите. Тези идеи, както казах, идват от Христос, Великото духовно Слънце. При Възкресението си Той каза на учениците Си: Идете и проповядвайте това Евангелие между всички народи и Аз ще бъда с вас до окончанието на века. Значи, този Дух, това вътрешно сцепление и сила на християнските идеи иде от самия Дух на Христос, който сам работи за проникването на Неговите идеи в човешките души. Христос иска да проникне във всички души, за да ги направи безсмъртни, да събуди Божественото Начало в тях. Това е истинската мисия на Християнството - да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за познаване и събуждане на този Бог, Който е вътре в душата.
към текста >>

Тези идеи, както казах, идват от Христос, Великото духовно Слънце.
Това е основната идея и мисия на Християнството. Християнството има за задача да научи всички хора, че са братя и деца на един Баща. Те имат един Учител - Христос. Християнството има за задача да научи хората, че като братя имат общи интереси и трябва да живеят като братя, а не да враждуват. Християнството разширява идеята за братството зад границите на кръвното родство и създава братство на духовна основа, където обединително звено са идеите. Тези идеи, както казах, идват от Христос, Великото духовно Слънце. При Възкресението си Той каза на учениците Си: Идете и проповядвайте това Евангелие между всички народи и Аз ще бъда с вас до окончанието на века. Значи, този Дух, това вътрешно сцепление и сила на християнските идеи иде от самия Дух на Христос, който сам работи за проникването на Неговите идеи в човешките души. Христос иска да проникне във всички души, за да ги направи безсмъртни, да събуди Божественото Начало в тях. Това е истинската мисия на Християнството - да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за познаване и събуждане на този Бог, Който е вътре в душата. И Учителят казва: "Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно на Бога, но трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя.
към текста >>

Значи, този Дух, това вътрешно сцепление и сила на християнските идеи иде от самия Дух на Христос, който сам работи за проникването на Неговите идеи в човешките души.
Те имат един Учител - Христос. Християнството има за задача да научи хората, че като братя имат общи интереси и трябва да живеят като братя, а не да враждуват. Християнството разширява идеята за братството зад границите на кръвното родство и създава братство на духовна основа, където обединително звено са идеите. Тези идеи, както казах, идват от Христос, Великото духовно Слънце. При Възкресението си Той каза на учениците Си: Идете и проповядвайте това Евангелие между всички народи и Аз ще бъда с вас до окончанието на века. Значи, този Дух, това вътрешно сцепление и сила на християнските идеи иде от самия Дух на Христос, който сам работи за проникването на Неговите идеи в човешките души. Христос иска да проникне във всички души, за да ги направи безсмъртни, да събуди Божественото Начало в тях. Това е истинската мисия на Християнството - да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за познаване и събуждане на този Бог, Който е вътре в душата. И Учителят казва: "Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно на Бога, но трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила мине през всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. Когато разпънали Христа, т.е.
към текста >>

Тази епоха се характеризира с пълен упадък - морален, духовен, а също и политически, и стопански.
Значи, от човека се иска да направи усилие над себе си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие. Защото Христос казва още: Царството Божие е вътре във вас. А Царството Божие, това е Божественото Начало, което трябва да се пробуди във всяка душа. И тогава това пробудено Божествено Начало ще го въведе в своето Царство - безграничния Божествен свят. За да разберем мисията на християнството, трябва да познаваме състоянието на епохата, в която то се яви. Тази епоха се характеризира с пълен упадък - морален, духовен, а също и политически, и стопански. Това положение на нещата било резултат на направлението на силите, които действали по това време в човешките души. В тази епоха на всеобщ упадък и древните Мистерии били вече изгубили своето значение. Те били станали жертва на тъмните сили и бяха се превърнали в култове. Също така и народните религии бяха изгубили своето значение за възпитанието на широките народни маси. И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност.
към текста >>

И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност.
Тази епоха се характеризира с пълен упадък - морален, духовен, а също и политически, и стопански. Това положение на нещата било резултат на направлението на силите, които действали по това време в човешките души. В тази епоха на всеобщ упадък и древните Мистерии били вече изгубили своето значение. Те били станали жертва на тъмните сили и бяха се превърнали в култове. Също така и народните религии бяха изгубили своето значение за възпитанието на широките народни маси. И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност. За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята. Със слизането Си на земята Той имал за задача първо да спре инволюционния процес, който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление. След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек. Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание.
към текста >>

За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята.
Това положение на нещата било резултат на направлението на силите, които действали по това време в човешките души. В тази епоха на всеобщ упадък и древните Мистерии били вече изгубили своето значение. Те били станали жертва на тъмните сили и бяха се превърнали в култове. Също така и народните религии бяха изгубили своето значение за възпитанието на широките народни маси. И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност. За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята. Със слизането Си на земята Той имал за задача първо да спре инволюционния процес, който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление. След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек. Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание. По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят.
към текста >>

С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление.
Те били станали жертва на тъмните сили и бяха се превърнали в култове. Също така и народните религии бяха изгубили своето значение за възпитанието на широките народни маси. И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност. За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята. Със слизането Си на земята Той имал за задача първо да спре инволюционния процес, който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление. След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек. Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание. По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят. Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието.
към текста >>

Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието.
С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление. След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек. Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание. По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят. Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена. Със слизането Си на земята Христос вля в остарялото тяло на човечеството нови Божествени сили, които са в състояние да го обновят и подмладят. Така стана възможно по-нататъшното развитие на човечеството в духовно и културно отношение. Целият прогрес на човечеството в духовно, културно и обществено отношение се дължи на Христовия импулс. Той е онази вътрешна сила, която стимулира развитието на човечеството във всички посоки.
към текста >>

Така стана възможно по-нататъшното развитие на човечеството в духовно и културно отношение.
По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят. Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена. Със слизането Си на земята Христос вля в остарялото тяло на човечеството нови Божествени сили, които са в състояние да го обновят и подмладят. Така стана възможно по-нататъшното развитие на човечеството в духовно и културно отношение. Целият прогрес на човечеството в духовно, културно и обществено отношение се дължи на Христовия импулс. Той е онази вътрешна сила, която стимулира развитието на човечеството във всички посоки. Той е като пролетното слънце по отношение на духовното, културното и обществено развитие на човечеството. Както без слънцето не е възможно никакво растене и развитие в органичния свят, така и без Христос не е възможно никакво духовно, културно и обществено развитие. Енергията, която Той внесе в земното развитие, стана причина за всички преобразования във всички области на човешкия живот.
към текста >>

Целият прогрес на човечеството в духовно, културно и обществено отношение се дължи на Христовия импулс.
Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена. Със слизането Си на земята Христос вля в остарялото тяло на човечеството нови Божествени сили, които са в състояние да го обновят и подмладят. Така стана възможно по-нататъшното развитие на човечеството в духовно и културно отношение. Целият прогрес на човечеството в духовно, културно и обществено отношение се дължи на Христовия импулс. Той е онази вътрешна сила, която стимулира развитието на човечеството във всички посоки. Той е като пролетното слънце по отношение на духовното, културното и обществено развитие на човечеството. Както без слънцето не е възможно никакво растене и развитие в органичния свят, така и без Христос не е възможно никакво духовно, културно и обществено развитие. Енергията, която Той внесе в земното развитие, стана причина за всички преобразования във всички области на човешкия живот. Затова Учителят казва, че Християнството е Наука за Живота.
към текста >>

Той е като пролетното слънце по отношение на духовното, културното и обществено развитие на човечеството.
Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена. Със слизането Си на земята Христос вля в остарялото тяло на човечеството нови Божествени сили, които са в състояние да го обновят и подмладят. Така стана възможно по-нататъшното развитие на човечеството в духовно и културно отношение. Целият прогрес на човечеството в духовно, културно и обществено отношение се дължи на Христовия импулс. Той е онази вътрешна сила, която стимулира развитието на човечеството във всички посоки. Той е като пролетното слънце по отношение на духовното, културното и обществено развитие на човечеството. Както без слънцето не е възможно никакво растене и развитие в органичния свят, така и без Христос не е възможно никакво духовно, културно и обществено развитие. Енергията, която Той внесе в земното развитие, стана причина за всички преобразования във всички области на човешкия живот. Затова Учителят казва, че Християнството е Наука за Живота. А Животът е многолик в своето проявление. Индивидуалното развитие на отделния човек в неговите мисли, чувства и воля, в развитието на неговите душа и дух, е резултат на Христовия импулс.
към текста >>

Както без слънцето не е възможно никакво растене и развитие в органичния свят, така и без Христос не е възможно никакво духовно, културно и обществено развитие.
Със слизането Си на земята Христос вля в остарялото тяло на човечеството нови Божествени сили, които са в състояние да го обновят и подмладят. Така стана възможно по-нататъшното развитие на човечеството в духовно и културно отношение. Целият прогрес на човечеството в духовно, културно и обществено отношение се дължи на Христовия импулс. Той е онази вътрешна сила, която стимулира развитието на човечеството във всички посоки. Той е като пролетното слънце по отношение на духовното, културното и обществено развитие на човечеството. Както без слънцето не е възможно никакво растене и развитие в органичния свят, така и без Христос не е възможно никакво духовно, културно и обществено развитие. Енергията, която Той внесе в земното развитие, стана причина за всички преобразования във всички области на човешкия живот. Затова Учителят казва, че Християнството е Наука за Живота. А Животът е многолик в своето проявление. Индивидуалното развитие на отделния човек в неговите мисли, чувства и воля, в развитието на неговите душа и дух, е резултат на Христовия импулс. Общественото и културно развитие на човечеството като цяло, както и на отделните народи, се дължи пак на Христовия импулс.
към текста >>

Индивидуалното развитие на отделния човек в неговите мисли, чувства и воля, в развитието на неговите душа и дух, е резултат на Христовия импулс.
Той е като пролетното слънце по отношение на духовното, културното и обществено развитие на човечеството. Както без слънцето не е възможно никакво растене и развитие в органичния свят, така и без Христос не е възможно никакво духовно, културно и обществено развитие. Енергията, която Той внесе в земното развитие, стана причина за всички преобразования във всички области на човешкия живот. Затова Учителят казва, че Християнството е Наука за Живота. А Животът е многолик в своето проявление. Индивидуалното развитие на отделния човек в неговите мисли, чувства и воля, в развитието на неговите душа и дух, е резултат на Христовия импулс. Общественото и културно развитие на човечеството като цяло, както и на отделните народи, се дължи пак на Христовия импулс. На този импулс се дължи развитието на науката, изкуството и на практичното осъществяване на известни идеи в живота. Социалното и икономическото развитие на съвременното човечество се дължи пак на този импулс. Постепенното извоюване на свободата на човека - мъж или жена - се дължи пак на този импулс. До времето на Христос жената е била роб в семейството.
към текста >>

Общественото и културно развитие на човечеството като цяло, както и на отделните народи, се дължи пак на Христовия импулс.
Както без слънцето не е възможно никакво растене и развитие в органичния свят, така и без Христос не е възможно никакво духовно, културно и обществено развитие. Енергията, която Той внесе в земното развитие, стана причина за всички преобразования във всички области на човешкия живот. Затова Учителят казва, че Християнството е Наука за Живота. А Животът е многолик в своето проявление. Индивидуалното развитие на отделния човек в неговите мисли, чувства и воля, в развитието на неговите душа и дух, е резултат на Христовия импулс. Общественото и културно развитие на човечеството като цяло, както и на отделните народи, се дължи пак на Христовия импулс. На този импулс се дължи развитието на науката, изкуството и на практичното осъществяване на известни идеи в живота. Социалното и икономическото развитие на съвременното човечество се дължи пак на този импулс. Постепенното извоюване на свободата на човека - мъж или жена - се дължи пак на този импулс. До времето на Христос жената е била роб в семейството. Христос освободи жената и човека и ги направи равноправни.
към текста >>

И няма сила в света, колкото и мощна да е, която да може да противодейства на Христовата сила.
В миналото Христос действал повече отвън върху човечеството, както слънцето действа върху земята. След слизането Си на земята, Той проникна цялата земя и се стреми да проникне във всички души и същества, да действа като една вътрешна сила. Затова Учителят казва: Трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила проникне във всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. И по-нататък Учителят казва: Христос е вече на земята и е решил да избави човечеството, и ще го избави. И няма сила в света, колкото и мощна да е, която да може да противодейства на Христовата сила. Както снеговете и ледовете в началото на пролетта се разтопяват под въздействието на слънцето, така и ледовете, които сковават човешките души ще се стопят под въздействието на Божественото Слънце, което е Христос, представен в цялото човечество. Затова мистиците казват, че докато Христос не се роди във всеки човек поотделно, спасението на човека не може да дойде. Външното слънце, външното явяване на Христос трябва да събуди вътрешното Слънце в човека, което ще стопи ледовете и ще даде условия за неговото развитие. Стремежът на хората и народите към свобода, към братство и равенство, към по-добър живот, се дължи на импулса на Христос, на тази Жива разумна сила, която прониква в човешките души и събужда техните Божествени възможности. Някои учени-недоучени отричат историческото съществуване на Исус, основател на Християнството.
към текста >>

И в миналото, в Храмовете на Мистериите посветените са се стремели да влязат във връзка с Божествения Дух, който бил Върховният Посветител в Мистериите.
Това са хора слепци, които са надянали мантията на водители на човечеството, без да имат нужния ценз за това. За такива Учителят казва: "Има някои, които или са изключени от Школата, или са завършили Школата с тройка и те имат амбицията да бъдат учители и ръководители на човечеството, и да заместят Христа. Това е смешна работа. Това са самозванци, амбициозни хора, които са жертва на тъмните сили". Тук е мястото да посоча една от най-дълбоките и съществени черти, която характеризира същността на Християнството. И в миналото, в Храмовете на Мистериите посветените са се стремели да влязат във връзка с Божествения Дух, който бил Върховният Посветител в Мистериите. Те се стремели да Го видят, да придобият известни познания от Него, според степента на своето развитие. Те се стремели чрез познание да влязат във връзка с Реалността. Били такива, които виждали Духовната реалност. След Възкресението, когато Христос се яви на учениците Си, каза на Тома: "Ела, тури пръстта си в раните ми и бъди верен, а не неверен. И ти повярва, защото видя, но по-блажени, които вярват, без да са видели".
към текста >>

Били такива, които виждали Духовната реалност.
Това са самозванци, амбициозни хора, които са жертва на тъмните сили". Тук е мястото да посоча една от най-дълбоките и съществени черти, която характеризира същността на Християнството. И в миналото, в Храмовете на Мистериите посветените са се стремели да влязат във връзка с Божествения Дух, който бил Върховният Посветител в Мистериите. Те се стремели да Го видят, да придобият известни познания от Него, според степента на своето развитие. Те се стремели чрез познание да влязат във връзка с Реалността. Били такива, които виждали Духовната реалност. След Възкресението, когато Христос се яви на учениците Си, каза на Тома: "Ела, тури пръстта си в раните ми и бъди верен, а не неверен. И ти повярва, защото видя, но по-блажени, които вярват, без да са видели". И в първа глава на Евангелието на Йоан се казва: "И Словото стана плът и видяхме Неговата Слава като на Единороден от Отца". В тези два стиха се състои същността на Християнството и разликата му от древните Мистерии. Древните Мистерии виждали Христа като Дух, а учениците на Христа и техните последователи го видяха въплътен във физическо тяло.
към текста >>

Древните Мистерии виждали Христа като Дух, а учениците на Христа и техните последователи го видяха въплътен във физическо тяло.
Били такива, които виждали Духовната реалност. След Възкресението, когато Христос се яви на учениците Си, каза на Тома: "Ела, тури пръстта си в раните ми и бъди верен, а не неверен. И ти повярва, защото видя, но по-блажени, които вярват, без да са видели". И в първа глава на Евангелието на Йоан се казва: "И Словото стана плът и видяхме Неговата Слава като на Единороден от Отца". В тези два стиха се състои същността на Християнството и разликата му от древните Мистерии. Древните Мистерии виждали Христа като Дух, а учениците на Христа и техните последователи го видяха въплътен във физическо тяло. Въплъщението на Христос в тялото на Исус, това е най-отличителната черта на Християнството: че Бог се всели в едно човешко тяло и се прояви на земята като Богочовек. След това премина през смъртта и я победи, показа тържеството на живота над смъртта. И понеже всички следващи последователи не са видели Бога, въплътен в тяло, а вярват на тези, които са Го видели, затова Той казва: По-блажени са тези, които не са видели, но са повярвали. По такъв начин вярата във въплътения във физическо тяло Бог е втората основна черта на Християнството. И затова апостолите казват някъде: Господи, придай ни Вяра.
към текста >>

И Учителят казва: "От този момент духовните очи на цялото човечество се отвориха, човешкото съзнание се пробуди и хората почват да виждат, че Бог, Който се проявявал в техните души е и в цялата Природа".
Той виждал Словото да прониква цялата Природа и разчитал неговите проявления както в движението на звездите, така и в шумоленето на листата, в движението на облаците, в промените на времената и във всички външни феномени на Природата. Това Слово, което прониква цялата Природа, се всели в тялото на Исус и стана осезаемо, видимо, познато за всички. Дотогава То е било познато само на посветените в Храмовете на Мистериите. Но отсега То става познато на всички, които имат очи да Го видят. И затова То помаза очите на слепия, с което той прогледна и Го прослави. И Учителят казва: "От този момент духовните очи на цялото човечество се отвориха, човешкото съзнание се пробуди и хората почват да виждат, че Бог, Който се проявявал в техните души е и в цялата Природа". За изяснение същността и мисията на Християнството ще приведа някои мисли от Учителя, които следват по- долу: "Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по себе си е Музика". "Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот. Той казва: Аз съм Животът, а Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. Животът е целта, към която се стремим.
към текста >>

Той е първата дреха, в която трябва да се облече човешкия дух.
Животът е целта, към която се стремим. Затова казваме, че Християнството е Учение за Живота, а познанието е метод за постигане на тази цел. Бог е средата или условие, от които можем да черпим този Живот. Човекът-християнин, който иска да придобие Вечния Живот, трябва да познава Основата на този Живот, да прилага законите, по които той се добива. Животът може да се уподоби на плат, който трябва да изтъчем и след това да го облечем. Той е първата дреха, в която трябва да се облече човешкия дух. Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим". "Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити". "Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл на Христовото учение, а не да го разбираме само повърхностно, по буква. Християнството има една вътрешна, дълбока страна, до която за да се добере човек, трябва да има просветен ум и разумно сърце. В това е дълбоката същност на Християнството, че то има за задача да научи хората как да придобият Вечния Живот.
към текста >>

"Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл на Христовото учение, а не да го разбираме само повърхностно, по буква.
Човекът-християнин, който иска да придобие Вечния Живот, трябва да познава Основата на този Живот, да прилага законите, по които той се добива. Животът може да се уподоби на плат, който трябва да изтъчем и след това да го облечем. Той е първата дреха, в която трябва да се облече човешкия дух. Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим". "Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити". "Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл на Христовото учение, а не да го разбираме само повърхностно, по буква. Християнството има една вътрешна, дълбока страна, до която за да се добере човек, трябва да има просветен ум и разумно сърце. В това е дълбоката същност на Християнството, че то има за задача да научи хората как да придобият Вечния Живот. И Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос, това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи. Думите "Вечен Живот" подразбират разумно движение на душите, а думата "Бог" в случая означава зародишът на Духа, условията, силите, законите на Природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата. Исус Христос, това е Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и Което насочва и съхранява всички живи същества".
към текста >>

Думите "Вечен Живот" подразбират разумно движение на душите, а думата "Бог" в случая означава зародишът на Духа, условията, силите, законите на Природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата.
"Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити". "Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл на Христовото учение, а не да го разбираме само повърхностно, по буква. Християнството има една вътрешна, дълбока страна, до която за да се добере човек, трябва да има просветен ум и разумно сърце. В това е дълбоката същност на Християнството, че то има за задача да научи хората как да придобият Вечния Живот. И Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос, това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи. Думите "Вечен Живот" подразбират разумно движение на душите, а думата "Бог" в случая означава зародишът на Духа, условията, силите, законите на Природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата. Исус Христос, това е Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и Което насочва и съхранява всички живи същества". Едно от основните учения на Християнството и на всички религии в миналото, е идеята за троичността на Бога. Тази троичност Учителят я превежда с думите: среда, условие, елемент за съществуване. Това е троичността на Бога. Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж.
към текста >>

А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух.
Тази троичност Учителят я превежда с думите: среда, условие, елемент за съществуване. Това е троичността на Бога. Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем. И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния.
към текста >>

За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа.
"Според Християнството животът се проявява чрез два процеса - слизане и възлизане. Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е. в течението, което върви отгоре надолу към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение. За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека". "Възкресението е една от основите на Християнството. И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението Христово суетна е нашата вяра". Това показва, че той е поставял Възкресението на Христос като Основа, като Същина на Християнството. Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички действия.
към текста >>

Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека".
Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е. в течението, което върви отгоре надолу към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение. За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека". "Възкресението е една от основите на Християнството. И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението Христово суетна е нашата вяра". Това показва, че той е поставял Възкресението на Христос като Основа, като Същина на Християнството. Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички действия. С тази нова енергия, която Христос внесе в света със Своето Възкресение, Той показа Пътя на това Божествено изкуство - Спасението.
към текста >>

И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението Христово суетна е нашата вяра".
Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение. За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека". "Възкресението е една от основите на Християнството. И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението Христово суетна е нашата вяра". Това показва, че той е поставял Възкресението на Христос като Основа, като Същина на Християнството. Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички действия. С тази нова енергия, която Христос внесе в света със Своето Възкресение, Той показа Пътя на това Божествено изкуство - Спасението. И затова, именно, трябва да изучаваме усърдно Евангелието. Възкресението е един процес, който Духът Божий извършва в нас.
към текста >>

Възкресението е един процес, който Духът Божий извършва в нас.
И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението Христово суетна е нашата вяра". Това показва, че той е поставял Възкресението на Христос като Основа, като Същина на Християнството. Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички действия. С тази нова енергия, която Христос внесе в света със Своето Възкресение, Той показа Пътя на това Божествено изкуство - Спасението. И затова, именно, трябва да изучаваме усърдно Евангелието. Възкресението е един процес, който Духът Божий извършва в нас. Животът е един велик процес, чрез който Бог възстановява първоначалната Хармония". Учителят казва още: "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за Висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз. Окултистите и теософите го наричат тъй. Тогаз ще започне новият Божествен живот. А той седи в разбирането, приложението на Великия закон, който сега съществува в Битието".
към текста >>

Учителят казва още: "Три важни неща, три важни думи има в учението на Христа: Отец, Син и Свети Дух.
Той много добре казва: Никой не може да дойде при Мене, ако Отец, Великото Начало, не го привлече. И в познаването на Христа има степени. Тома три години ходи с него, но го познаваше само външно. Но когато го позна вътрешно, каза: "Господ мой и Бог мой". Не е въпрос да познаваме само историческия Христос, но да познаваме този Христос, Който сега се проявява, Христос на Великата Любов, която действа вътре в нас и в света". Учителят казва още: "Три важни неща, три важни думи има в учението на Христа: Отец, Син и Свети Дух. Ако можете да произнесете тези думи в техния дълбок смисъл и в тяхната пълнота, вие сте влезли вече в Учението на Христа. Когато произнесете думата Отец, вие трябва да почувствате пулса на вашето сърце, което движи света. Вие трябва да го почувствате така, както майката чувства пулса на своето дете. Да чувствате Божията Мисъл, това значи да я разбирате и познавате. Ако всички това сте придобили, вие ще разберете стиха, в който се казва: Преди да сте пожелали нещо от Отца, Той ще изпълни вашето желание.
към текста >>

Въпросът за новораждането, за раждането от Дух и Вода, е един от основните проблеми на Християнството.
"Христос е дошъл на земята да ни приготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. Защото, ако човек неподготвен повдигне булото на Истината, той ще умре. Затова е необходимо да разберем кой живот води към спасение. След това трябва да минем през друг един процес, за който е казано: Ако не се родиш изново, не можеш да влезеш в Царството Божие. Законът на новораждането подразбира изпълнение на Волята Божия". Въпросът за новораждането, за раждането от Дух и Вода, е един от основните проблеми на Християнството. За да бъде истински християнин, човек трябва да се роди от Дух, т.е. да мине през Посвещение. В Пътя на това Посвещение той трябва да се приготви, защото ще срещне Истината и ако не е готов, ще умре. А Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Който тръгне в този Път, като приеме Христа в себе си, ще дойде до познаването на Истината, която е покрита с було.
към текста >>

За да бъде истински християнин, човек трябва да се роди от Дух, т.е.
Защото, ако човек неподготвен повдигне булото на Истината, той ще умре. Затова е необходимо да разберем кой живот води към спасение. След това трябва да минем през друг един процес, за който е казано: Ако не се родиш изново, не можеш да влезеш в Царството Божие. Законът на новораждането подразбира изпълнение на Волята Божия". Въпросът за новораждането, за раждането от Дух и Вода, е един от основните проблеми на Християнството. За да бъде истински християнин, човек трябва да се роди от Дух, т.е. да мине през Посвещение. В Пътя на това Посвещение той трябва да се приготви, защото ще срещне Истината и ако не е готов, ще умре. А Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Който тръгне в този Път, като приеме Христа в себе си, ще дойде до познаването на Истината, която е покрита с було. Това було се вдига при Посвещение и ако човек не е готов, ще плати с живота си.
към текста >>

Под "Аз" тук се разбира Духът, Който живее в Христа и Който казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" и който ръководи целия процес на новораждането, на духовното раждане.
Затова Учителят казва, че Христос, чрез Своето Учение иска да ни подготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. В миналото, в Храмовете за Посвещение това подготвяне се е извършвало в самите Храмове, под ръководството на Учителите и ръководителите на Посвещението. А Христос изнесе това Учение публично, за да се ползват от него всички, които са призвани от Отца. Защото Той казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Никой не може да тръгне в Пътя на Посвещението, в Пътя на придобиването на Вечния Живот, ако Отец в него не се пробуди и го подтикне към това. По-нататък Христос казва: "И никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." Това е второто положение. Под "Аз" тук се разбира Духът, Който живее в Христа и Който казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" и който ръководи целия процес на новораждането, на духовното раждане. Той е. Който е ръководил учениците в древните Мистерии чрез посветените, но сега Той сам слезе на земята и това, което някога се учеше и проповядваше скрито, Той го изнесе на открито. Затова Той казва някъде на учениците Си: Това, което чуете скрито, в тайно, изнесете го открито, за да свети на всички. Затова Учителят казва, което е подчертано и от Христос, че който иска да се подвизава в Христовия Път, от нищо не трябва да се плаши. Който се плаши, той не е готов да познае Истината, той не е готов да повдигне булото на Истината.
към текста >>

Затова Учителят казва, което е подчертано и от Христос, че който иска да се подвизава в Христовия Път, от нищо не трябва да се плаши.
По-нататък Христос казва: "И никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." Това е второто положение. Под "Аз" тук се разбира Духът, Който живее в Христа и Който казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" и който ръководи целия процес на новораждането, на духовното раждане. Той е. Който е ръководил учениците в древните Мистерии чрез посветените, но сега Той сам слезе на земята и това, което някога се учеше и проповядваше скрито, Той го изнесе на открито. Затова Той казва някъде на учениците Си: Това, което чуете скрито, в тайно, изнесете го открито, за да свети на всички. Затова Учителят казва, което е подчертано и от Христос, че който иска да се подвизава в Христовия Път, от нищо не трябва да се плаши. Който се плаши, той не е готов да познае Истината, той не е готов да повдигне булото на Истината. Христос със Своето Учение полага основите на едно ново общество, на едно ново човечество. Той полага Любовта като основа на целокупния живот на човека и човечеството. А Любовта изисква да имаме братски отношения помежду си и да имаме синовни отношения към Бога. А Любовта е Закон на служене.
към текста >>

И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята на Бога, се грижат за нас.
Затова Той казва: "Гладен бях и не Ме нахранихте, жаден бях и не Ме напоихте, страдащ бях и не Ме прибрахте, гол бях и не Ме облякохте, в тъмница бях и не Ме посетихте". И заключава: "Това, което направите на моите братя, на Мене сте го направили." Ако не изпълним това Учение, казва Учителят, затова Господ ще съди света. Ако не изпълните това, за което Христос говори, и десет пъти на ден да се молите, нищо няма да постигнете. Христос иска да внесе Светлина и бодрост в нашите умове, да ни даде подтик към права мисъл, за да можем да влезем във връзка с Божествения свят. Ние сме постоянно свързани с Бога, но не съзнаваме тази връзка. И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята на Бога, се грижат за нас. И ако някой път тези приятели се показват безчувствени, това е по причина на нашите отношения, дължими на невежество. Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както към Бога, така и към своите ближни. А Любовта към Бога и Любовта към ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството. Така че, Християнството е една Наука, която ни учи как да живеем. Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с Бога, а то значи да имаме отворени духовни очи.
към текста >>

Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с Бога, а то значи да имаме отворени духовни очи.
И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята на Бога, се грижат за нас. И ако някой път тези приятели се показват безчувствени, това е по причина на нашите отношения, дължими на невежество. Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както към Бога, така и към своите ближни. А Любовта към Бога и Любовта към ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството. Така че, Християнството е една Наука, която ни учи как да живеем. Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с Бога, а то значи да имаме отворени духовни очи. И Учителят казва: "Доколкото зная, старите християни са имали пряко общение с Небето. Те са се разговаряли с Бога, със светиите и затова са имали такава готовност и самопожертвователност. Затова само когато вътрешният Духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на Християнството. Християнството има за цел да оправи семейството, да тури хармония между мъжете и жените, между братята и сестрите и въобще между всички хора и народи. С това Христос полага един Принцип, върху който съгражда основата на Своето Учение, т.е.
към текста >>

Затова само когато вътрешният Духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на Християнството.
А Любовта към Бога и Любовта към ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството. Така че, Християнството е една Наука, която ни учи как да живеем. Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с Бога, а то значи да имаме отворени духовни очи. И Учителят казва: "Доколкото зная, старите християни са имали пряко общение с Небето. Те са се разговаряли с Бога, със светиите и затова са имали такава готовност и самопожертвователност. Затова само когато вътрешният Духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на Християнството. Християнството има за цел да оправи семейството, да тури хармония между мъжете и жените, между братята и сестрите и въобще между всички хора и народи. С това Христос полага един Принцип, върху който съгражда основата на Своето Учение, т.е. материалната, видимата, физическата страна. Когато Той говори за братя, сестри и майка, разбира чисто физическата страна, тъй както сега светът е изявен, а не говори за Небето, защото в Божествения свят няма такива отношения. Необходимо е Любовта като един Велик Принцип да проникне в човешките души.
към текста >>

Да види човек Христос в този смисъл, за който говори Учителят, това значи да види Духовното слънце, което излъчва духовна Светлина, Топлина и Живот.
Някои казват, че трябва да вярваме. Тук не е въпрос до вяра, но човек трябва да види. Но не да види от любопитство, това не е виждане. Под виждане Аз подразбирам да видиш своя приятел. Сърцето ти да трепне, когато видиш своя приятел, за такова виждане на Христа говоря". Да види човек Христос в този смисъл, за който говори Учителят, това значи да види Духовното слънце, което излъчва духовна Светлина, Топлина и Живот. Както когато видим физическото слънце, ние възприемаме неговата светлина и топлина, и всичко започва да расте, да се развива, така, когато видим Христос като Духовно слънце, Той излъчва Светлина и Живот, които ние като възприемем, ще започне да расте в нас всичко, което до този момент е било в спящо състояние. Това значи да види човек Христос. И оттам и дълбокото разбиране, че Християнството не е една спекулативна философия, а е Живот. Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота. Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот.
към текста >>

Както когато видим физическото слънце, ние възприемаме неговата светлина и топлина, и всичко започва да расте, да се развива, така, когато видим Христос като Духовно слънце, Той излъчва Светлина и Живот, които ние като възприемем, ще започне да расте в нас всичко, което до този момент е било в спящо състояние.
Тук не е въпрос до вяра, но човек трябва да види. Но не да види от любопитство, това не е виждане. Под виждане Аз подразбирам да видиш своя приятел. Сърцето ти да трепне, когато видиш своя приятел, за такова виждане на Христа говоря". Да види човек Христос в този смисъл, за който говори Учителят, това значи да види Духовното слънце, което излъчва духовна Светлина, Топлина и Живот. Както когато видим физическото слънце, ние възприемаме неговата светлина и топлина, и всичко започва да расте, да се развива, така, когато видим Христос като Духовно слънце, Той излъчва Светлина и Живот, които ние като възприемем, ще започне да расте в нас всичко, което до този момент е било в спящо състояние. Това значи да види човек Христос. И оттам и дълбокото разбиране, че Християнството не е една спекулативна философия, а е Живот. Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота. Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот. Христос е носител на Вечния Живот.
към текста >>

Християнството дойде да одухотвори живота, да внесе духовния импулс в живота на съвременното човечество.
Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас. Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това. Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота. А това значи човек да не живее само като едно животно за ядене и спане, но да има по-високи интереси. Християнството дойде да одухотвори живота, да внесе духовния импулс в живота на съвременното човечество. И фактът е, че народите, между които се разпространи Християнството, създадоха новата култура, културата на петата раса, съвременната култура на човечеството, в която живеем. И ако днес имаме култура у нас и в другите страни на света, тя е само отражение на културата, родена от христовия импулс в бялата раса. Затова Учителят казва някъде, че Христос е дошъл за бялата раса. Това трябва да се разбере в този смисъл, че понеже бялата раса е била в началото на своето проявление и понеже тя застава начело на човешкото развитие, на нея трябва да се даде подтик, за да може да изпълни своята мисия. И когато тя се повдигне една стъпка по-високо по пътя на своето развитие, ще се повдигне и цялото човечество.
към текста >>

И ако днес имаме култура у нас и в другите страни на света, тя е само отражение на културата, родена от христовия импулс в бялата раса.
Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това. Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота. А това значи човек да не живее само като едно животно за ядене и спане, но да има по-високи интереси. Християнството дойде да одухотвори живота, да внесе духовния импулс в живота на съвременното човечество. И фактът е, че народите, между които се разпространи Християнството, създадоха новата култура, културата на петата раса, съвременната култура на човечеството, в която живеем. И ако днес имаме култура у нас и в другите страни на света, тя е само отражение на културата, родена от христовия импулс в бялата раса. Затова Учителят казва някъде, че Христос е дошъл за бялата раса. Това трябва да се разбере в този смисъл, че понеже бялата раса е била в началото на своето проявление и понеже тя застава начело на човешкото развитие, на нея трябва да се даде подтик, за да може да изпълни своята мисия. И когато тя се повдигне една стъпка по-високо по пътя на своето развитие, ще се повдигне и цялото човечество. Бялата раса има за задача да развие човешкия ум, за да може да проучи видимата Природа, в която е проявено Словото като велики закони на Битието и като живот, проявен във всички форми. Човешкият ум трябва да открие това Слово и да стане Негов служител.
към текста >>

Християнството се спря само върху буквата на Учението и отхвърли Духа на Учението, който носи Живот.
С това то отсече клона, на който стои и вместо да признае Словото, проявено като Живот и Разумност в цялата Природа, той се оплете в лабиринта на материята, от който не може да излезе, докато не му се даде помощ. Трябва да дойде Ариадна, която да му подаде кълбото и да го изведе от този лабиринт. А тази Ариадна е Божествената Мъдрост, която ще изведе човешкия ум от омагьосания лабиринт на материята. Може да се види чудно, като кажа, че причините за това отклонение на човешкия ум от първоначалния импулс, който му е бил даден, е кривото разбиране на Християнството. Материалистичното разбиране на Християнството се установи след Никейския събор. Християнството се спря само върху буквата на Учението и отхвърли Духа на Учението, който носи Живот. А Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта, външните форми нищо не ползуват." А точно това направи християнството след Никейския събор. То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение. Християнството започна да се разбира само външно, по буква, което е материалистично разбиране. Впоследствие на това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача - познаване на Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота. Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква.
към текста >>

А Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта, външните форми нищо не ползуват." А точно това направи християнството след Никейския събор.
Трябва да дойде Ариадна, която да му подаде кълбото и да го изведе от този лабиринт. А тази Ариадна е Божествената Мъдрост, която ще изведе човешкия ум от омагьосания лабиринт на материята. Може да се види чудно, като кажа, че причините за това отклонение на човешкия ум от първоначалния импулс, който му е бил даден, е кривото разбиране на Християнството. Материалистичното разбиране на Християнството се установи след Никейския събор. Християнството се спря само върху буквата на Учението и отхвърли Духа на Учението, който носи Живот. А Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта, външните форми нищо не ползуват." А точно това направи християнството след Никейския събор. То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение. Християнството започна да се разбира само външно, по буква, което е материалистично разбиране. Впоследствие на това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача - познаване на Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота. Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква. Да се разбере, че Християнството е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение за разединение и разделяне.
към текста >>

То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение.
А тази Ариадна е Божествената Мъдрост, която ще изведе човешкия ум от омагьосания лабиринт на материята. Може да се види чудно, като кажа, че причините за това отклонение на човешкия ум от първоначалния импулс, който му е бил даден, е кривото разбиране на Християнството. Материалистичното разбиране на Християнството се установи след Никейския събор. Християнството се спря само върху буквата на Учението и отхвърли Духа на Учението, който носи Живот. А Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта, външните форми нищо не ползуват." А точно това направи християнството след Никейския събор. То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение. Християнството започна да се разбира само външно, по буква, което е материалистично разбиране. Впоследствие на това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача - познаване на Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота. Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква. Да се разбере, че Християнството е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение за разединение и разделяне. Християнството е Учение на Любовта и братството, а Любовта е Принцип, който обединява Битието като един жив организъм, обединява и човечеството като едно Велико Братство от души, Глава на което е самият Христос.
към текста >>

Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква.
Християнството се спря само върху буквата на Учението и отхвърли Духа на Учението, който носи Живот. А Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта, външните форми нищо не ползуват." А точно това направи християнството след Никейския събор. То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение. Християнството започна да се разбира само външно, по буква, което е материалистично разбиране. Впоследствие на това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача - познаване на Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота. Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква. Да се разбере, че Християнството е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение за разединение и разделяне. Християнството е Учение на Любовта и братството, а Любовта е Принцип, който обединява Битието като един жив организъм, обединява и човечеството като едно Велико Братство от души, Глава на което е самият Христос. И затова според това Учение човек трябва да обича другите, както обича себе си и да има предвид техните интереси като свои, да зачита идеите и разбиранията на всеки човек като свещени. Защото Християнството е Учение за Свободата. Христос иска да направи хората самостоятелни и свободни, за да могат да станат носители на Великото в света, което е обект на следващата културна епоха.
към текста >>

В днешната епоха Християнството, разбрано в неговата вътрешна дълбочина, като Учение за вътрешния духовен Път на човешките души, е призвано да положи основите на едно ново човечество, на новата човешка култура, която се заражда в недрата на съвременната култура.
И затова според това Учение човек трябва да обича другите, както обича себе си и да има предвид техните интереси като свои, да зачита идеите и разбиранията на всеки човек като свещени. Защото Християнството е Учение за Свободата. Христос иска да направи хората самостоятелни и свободни, за да могат да станат носители на Великото в света, което е обект на следващата културна епоха. Християнството даде подтик за развитие на човешкия ум, който роди и разви съвременната западноевропейска култура. Но Християнството е в началото на своето проявление и развитие. В днешната епоха Християнството, разбрано в неговата вътрешна дълбочина, като Учение за вътрешния духовен Път на човешките души, е призвано да положи основите на едно ново човечество, на новата човешка култура, която се заражда в недрата на съвременната култура. Ние се намираме пред един такъв момент в развитието на човечеството, какъвто сме имали в началото на развитието на арийската раса, когато човечеството минавало от четвъртата коренна раса, в петата коренна раса. Сега се дава импулс за преминаване на човечеството към шестата коренна раса. Но преди това развитието ще навлезе в шестата културна епоха, когато ще се създаде едно ядро от човешки души, които ще приложат Християнството в своя живот и от които ще се образува новата раса, която ще бъде раса за приложение на Християнството в неговата пълнота. Когато в Окултната Наука се говори за развитие, подразбира се преди всичко развитието на съзнанието, като последствие на което се явява развитието на формата. Към края на атлантската раса, в нейната пета култура, развитието навлиза в една нова фаза.
към текста >>

На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека.
В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие. Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро. Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта
към текста >>

Но създаващото се в него духовно е вече готово да избликне в нови мисли, да извика към живот нова култура за цялото човечество.
Старата култура е стигнала до своя краен предел. Изчерпани са всички възможности. Нишката, по която протича животът на досегашната култура е скъсана и се образува един прелом. Импулсът за новия културен подтик е вече даден, но е още скрит в дълбочината на душите на стоящите на реда си народи. Умът на тези народи като че ли още спи. Но създаващото се в него духовно е вече готово да избликне в нови мисли, да извика към живот нова култура за цялото човечество. Смисълът на това, което става пред нас, на този нов вихър на Битието, е разлагането на досегашната култура, която е достигнала до своя краен предел на развитие и възникване на новата, която се заражда между славяните. Старата култура трябва да даде тласък на новата. От прехода към новото възниква творческият зародиш. Така е било в атлантски времена, когато древните семити са представяли от себе си този творчески зародиш. Те са дали началото на културата на критичното, раздробяващото, аналитичното съзнание.
към текста >>

Нишката е скъсана, образува се прелом - необходим е скок, за да се отиде на другия бряг, откъдето към нас гледа духовността, плод на едно ново съзнание, което се заражда между славяните.
Старата култура трябва да даде тласък на новата. От прехода към новото възниква творческият зародиш. Така е било в атлантски времена, когато древните семити са представяли от себе си този творчески зародиш. Те са дали началото на културата на критичното, раздробяващото, аналитичното съзнание. Невъзможно е да се продължава в този път по-нататък. Нишката е скъсана, образува се прелом - необходим е скок, за да се отиде на другия бряг, откъдето към нас гледа духовността, плод на едно ново съзнание, което се заражда между славяните. Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще се отнасят едно към друго, както трансът към будното съзнание. При пълно всекидневно будно съзнание народите на бъдещето ще развият своята духовна култура, която ще бъде съвсем различна от досегашната. Затова и Мъдростта няма да се ограничава с предаване на старото, а ще внесе нещо ново, което е вътрешният смисъл на Християнството. То ще бъде вътрешното, езотерично Християнство, което досега е било скрито за малцина. Новото ще се развие от зародиша, възникнал вече в скрит вид между славяните.
към текста >>

Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще се отнасят едно към друго, както трансът към будното съзнание.
От прехода към новото възниква творческият зародиш. Така е било в атлантски времена, когато древните семити са представяли от себе си този творчески зародиш. Те са дали началото на културата на критичното, раздробяващото, аналитичното съзнание. Невъзможно е да се продължава в този път по-нататък. Нишката е скъсана, образува се прелом - необходим е скок, за да се отиде на другия бряг, откъдето към нас гледа духовността, плод на едно ново съзнание, което се заражда между славяните. Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще се отнасят едно към друго, както трансът към будното съзнание. При пълно всекидневно будно съзнание народите на бъдещето ще развият своята духовна култура, която ще бъде съвсем различна от досегашната. Затова и Мъдростта няма да се ограничава с предаване на старото, а ще внесе нещо ново, което е вътрешният смисъл на Християнството. То ще бъде вътрешното, езотерично Християнство, което досега е било скрито за малцина. Новото ще се развие от зародиша, възникнал вече в скрит вид между славяните. Там ще се развие онова ново, което трябва да възникне от оплодяването на народната душа с прилива на цялото съдържание на европейската култура.
към текста >>

При пълно всекидневно будно съзнание народите на бъдещето ще развият своята духовна култура, която ще бъде съвсем различна от досегашната.
Така е било в атлантски времена, когато древните семити са представяли от себе си този творчески зародиш. Те са дали началото на културата на критичното, раздробяващото, аналитичното съзнание. Невъзможно е да се продължава в този път по-нататък. Нишката е скъсана, образува се прелом - необходим е скок, за да се отиде на другия бряг, откъдето към нас гледа духовността, плод на едно ново съзнание, което се заражда между славяните. Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще се отнасят едно към друго, както трансът към будното съзнание. При пълно всекидневно будно съзнание народите на бъдещето ще развият своята духовна култура, която ще бъде съвсем различна от досегашната. Затова и Мъдростта няма да се ограничава с предаване на старото, а ще внесе нещо ново, което е вътрешният смисъл на Християнството. То ще бъде вътрешното, езотерично Християнство, което досега е било скрито за малцина. Новото ще се развие от зародиша, възникнал вече в скрит вид между славяните. Там ще се развие онова ново, което трябва да възникне от оплодяването на народната душа с прилива на цялото съдържание на европейската култура. Всичко възвишено, което се е развило в западната култура, ще се предаде на новата култура, която се заражда между славянството, като основа на тази нова култура ще бъде езотеричното Християнство.
към текста >>

Когато Любовта така се одухотвори, че никой не ще иска нищо друго, освен да следва този импулс, тогава ще се изпълни това, което е искал да донесе Христос в света.
Защото в миналото човешкият Аз се опирал на колективния Аз на народа, а сега трябва да се опре на себе си. Така че, мисията на Християнството е да укрепи човешкия Аз. И този укрепнал Аз трябва така да се развие, че да изяви Любовта като свободен дар. До края на земното развитие хората ще стигнат дотам, че Азът, станал вече самостоятелен, ще прояви всеотдайно от своите глъбини да върши това, което е правилно и добро. Понеже Азът има импулса на Любовта, импулса на Христа, затова той ще върши това, което е право и добро. Когато Любовта така се одухотвори, че никой не ще иска нищо друго, освен да следва този импулс, тогава ще се изпълни това, което е искал да донесе Христос в света. Защото тази е една от Тайните на Християнството, че то учи: гледайте Христа, изпълнете се със силата на Неговия образ, стремете се да бъдете като Него, да следвате Него. Тогава вашият свободен Аз ще стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв закон, а ще върши онова, което е по-добро, което е право, като едно свободно същество. Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата Любов. Обаче, за своето развитие този импулс има нужда още от цялото останало време на съществуването на земята. Началото на този процес е бил положен от Христос и образът' на Христа ще бъде непрестанно силата, която ще възпитава човеците за тази цел.
към текста >>

В Христовия Принцип лежи превъзмогването на закона.
Докато хората нямаха един самостоятелен, укрепнал в себе си Аз, техният обществен живот трябваше да се урежда чрез един външно проявен закон. И днес още в много неща хората не са се издигнали над груповия Аз. В много неща днешният човек още не е индивидуален човек, а едно групово същество. Свободният човек днес е още един идеал. Който доброволно работи за всеобщото развитие, който по свобода намира своето място във всеобщата дейност в света, той е силна индивидуалност, той не се управлява от външен закон, а действа по вътрешен закон. В Христовия Принцип лежи превъзмогването на закона. И казано е в Писанието: Законът бе даден чрез Мойсей, а Истината чрез Христа Исуса. В християнски смисъл благодат се нарича способността на душата да върши доброто по един вътрешен подтик. Благодатта и вътрешното познаване на Истината са се родили чрез Христос. Ще завърша горното изложение със следната мисъл на Учителя: "Христос е дошъл да приготви пътя за освобождаването на човечеството от ръководството на разделящите расови и фамилни духове, и да обедини цялото човечество в едно Велико Братство.
към текста >>

"Христос е дошъл да приготви пътя за освобождаването на човечеството от ръководството на разделящите расови и фамилни духове, и да обедини цялото човечество в едно Велико Братство.
В Христовия Принцип лежи превъзмогването на закона. И казано е в Писанието: Законът бе даден чрез Мойсей, а Истината чрез Христа Исуса. В християнски смисъл благодат се нарича способността на душата да върши доброто по един вътрешен подтик. Благодатта и вътрешното познаване на Истината са се родили чрез Христос. Ще завърша горното изложение със следната мисъл на Учителя: "Христос е дошъл да приготви пътя за освобождаването на човечеството от ръководството на разделящите расови и фамилни духове, и да обедини цялото човечество в едно Велико Братство. Той е учил, че "Аврамово семе сме" се отнася само до тялото и обърна внимание на факта, че преди Авраам е живял Азът, Духът на човека. Духът е съществувал преди всички раси и племена и той ще остане, когато те са вече отминали и споменът за тях се е заличил. Духът в човека е Бог вътре в човека, Когото личността, телесният човек трябва да се научи да следва. Затова Христос казва, че за да бъде човек Негов ученик, трябва да се откаже от всичко, което има. Той призовава човека да упражни своята привилегия като индивид и да се издигне над семейството, племето и нацията.
към текста >>

Той е учил, че "Аврамово семе сме" се отнася само до тялото и обърна внимание на факта, че преди Авраам е живял Азът, Духът на човека.
И казано е в Писанието: Законът бе даден чрез Мойсей, а Истината чрез Христа Исуса. В християнски смисъл благодат се нарича способността на душата да върши доброто по един вътрешен подтик. Благодатта и вътрешното познаване на Истината са се родили чрез Христос. Ще завърша горното изложение със следната мисъл на Учителя: "Христос е дошъл да приготви пътя за освобождаването на човечеството от ръководството на разделящите расови и фамилни духове, и да обедини цялото човечество в едно Велико Братство. Той е учил, че "Аврамово семе сме" се отнася само до тялото и обърна внимание на факта, че преди Авраам е живял Азът, Духът на човека. Духът е съществувал преди всички раси и племена и той ще остане, когато те са вече отминали и споменът за тях се е заличил. Духът в човека е Бог вътре в човека, Когото личността, телесният човек трябва да се научи да следва. Затова Христос казва, че за да бъде човек Негов ученик, трябва да се откаже от всичко, което има. Той призовава човека да упражни своята привилегия като индивид и да се издигне над семейството, племето и нацията. Но не трябва да пренебрегне, а трябва да изпълни всичките си задължения към семейство, народ, раса, но трябва да престане да се идентифицира с тях и да признае родството си с целия свят.
към текста >>

Духът е съществувал преди всички раси и племена и той ще остане, когато те са вече отминали и споменът за тях се е заличил.
В християнски смисъл благодат се нарича способността на душата да върши доброто по един вътрешен подтик. Благодатта и вътрешното познаване на Истината са се родили чрез Христос. Ще завърша горното изложение със следната мисъл на Учителя: "Христос е дошъл да приготви пътя за освобождаването на човечеството от ръководството на разделящите расови и фамилни духове, и да обедини цялото човечество в едно Велико Братство. Той е учил, че "Аврамово семе сме" се отнася само до тялото и обърна внимание на факта, че преди Авраам е живял Азът, Духът на човека. Духът е съществувал преди всички раси и племена и той ще остане, когато те са вече отминали и споменът за тях се е заличил. Духът в човека е Бог вътре в човека, Когото личността, телесният човек трябва да се научи да следва. Затова Христос казва, че за да бъде човек Негов ученик, трябва да се откаже от всичко, което има. Той призовава човека да упражни своята привилегия като индивид и да се издигне над семейството, племето и нацията. Но не трябва да пренебрегне, а трябва да изпълни всичките си задължения към семейство, народ, раса, но трябва да престане да се идентифицира с тях и да признае родството си с целия свят. Това е идеята, дадена от Христос на човечеството".
към текста >>

Духът в човека е Бог вътре в човека, Когото личността, телесният човек трябва да се научи да следва.
Благодатта и вътрешното познаване на Истината са се родили чрез Христос. Ще завърша горното изложение със следната мисъл на Учителя: "Христос е дошъл да приготви пътя за освобождаването на човечеството от ръководството на разделящите расови и фамилни духове, и да обедини цялото човечество в едно Велико Братство. Той е учил, че "Аврамово семе сме" се отнася само до тялото и обърна внимание на факта, че преди Авраам е живял Азът, Духът на човека. Духът е съществувал преди всички раси и племена и той ще остане, когато те са вече отминали и споменът за тях се е заличил. Духът в човека е Бог вътре в човека, Когото личността, телесният човек трябва да се научи да следва. Затова Христос казва, че за да бъде човек Негов ученик, трябва да се откаже от всичко, което има. Той призовава човека да упражни своята привилегия като индивид и да се издигне над семейството, племето и нацията. Но не трябва да пренебрегне, а трябва да изпълни всичките си задължения към семейство, народ, раса, но трябва да престане да се идентифицира с тях и да признае родството си с целия свят. Това е идеята, дадена от Христос на човечеството".
към текста >>

80. СЪДЪРЖАНИЕ: - Влад Пашов (1902- 1974)

Духовете познават Христа.
Събитието в Палестина - централно събитие в земното развитие. 115 Пролог на Евангелието на Лука 1 28 Пътят на живота на Исус - Път на душата 129 Благовестията в Евангелието на Лука като окултни факти .... 130 Мисли на Христа, които са ясни окултни истини 151 Духовете познават Христа. Силата на Словото Христово 152 Притчите в Евангелието на Лука 161 Блаженствата в Евангелието на Лука 169 Степените на пречистване на душата в Евангелието на Лука - степени на Пътя 175 Изцеленията на Христа ; 188
към текста >>

Силата на Словото Христово 152
Пролог на Евангелието на Лука 1 28 Пътят на живота на Исус - Път на душата 129 Благовестията в Евангелието на Лука като окултни факти .... 130 Мисли на Христа, които са ясни окултни истини 151 Духовете познават Христа. Силата на Словото Христово 152 Притчите в Евангелието на Лука 161 Блаженствата в Евангелието на Лука 169 Степените на пречистване на душата в Евангелието на Лука - степени на Пътя 175 Изцеленията на Христа ; 188 Царството Божие и Царството Небесно 189
към текста >>

81. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова и Йоан е черпил от най-високия Източник на познание - прякото общение с Духа, прякото вътрешно общение с Логоса, с Божественото Слово.
Това не е външен процес, а един дълбок, вътрешен процес на отношение. Защото в случая, Учителят е дълбоката вътрешна Същина на ученика. И когато тази дълбока, вътрешна Същина на ученика се пробуди, той е в непосредствена вътрешна връзка с Учителя. Защото Бог е едно велико Единство, което в проявленията Си се изразява като множество. Така че, Божественото в Учителя и ученика е едно и също нещо, То е една и съща Същина, проявена в две различни форми и степени. Затова и Йоан е черпил от най-високия Източник на познание - прякото общение с Духа, прякото вътрешно общение с Логоса, с Божественото Слово. И затова неговото Евангелие е така дълбоко и проникнато с Живот и Светлина, която се излъчва от всеки стих. Всеки стих от това Евангелие е формула, с която ученикът може да си въздейства, за да организира своята духовна природа и да направи връзка с Духа на Христа. През цялото Средновековие е имало редица Братства, които са виждали в Евангелието на Йоана своя идеал и главен източник на християнските истини. Тези Братства са носили различни имена, но са произхождали от един общ център, от центъра на Бялото Братство, което пътува по света и носи културата. В различните страни и времена те са носили различни имена.
към текста >>

Всеки стих от това Евангелие е формула, с която ученикът може да си въздейства, за да организира своята духовна природа и да направи връзка с Духа на Христа.
И когато тази дълбока, вътрешна Същина на ученика се пробуди, той е в непосредствена вътрешна връзка с Учителя. Защото Бог е едно велико Единство, което в проявленията Си се изразява като множество. Така че, Божественото в Учителя и ученика е едно и също нещо, То е една и съща Същина, проявена в две различни форми и степени. Затова и Йоан е черпил от най-високия Източник на познание - прякото общение с Духа, прякото вътрешно общение с Логоса, с Божественото Слово. И затова неговото Евангелие е така дълбоко и проникнато с Живот и Светлина, която се излъчва от всеки стих. Всеки стих от това Евангелие е формула, с която ученикът може да си въздейства, за да организира своята духовна природа и да направи връзка с Духа на Христа. През цялото Средновековие е имало редица Братства, които са виждали в Евангелието на Йоана своя идеал и главен източник на християнските истини. Тези Братства са носили различни имена, но са произхождали от един общ център, от центъра на Бялото Братство, което пътува по света и носи културата. В различните страни и времена те са носили различни имена. Наричали са се "Братята на св. Йоан", богомили, катари, албигойци, тамплиери, розен- кройцери и други.
към текста >>

Така първите 14 стиха от това Евангелие са били за богомилите и розенкройцерите обект на всекидневно съзерцание, размишление и духовно упражнение.
В различните страни и времена те са носили различни имена. Наричали са се "Братята на св. Йоан", богомили, катари, албигойци, тамплиери, розен- кройцери и други. Всички те са имали Евангелието на Йоана като настолна книга, в която се съдържа цялата Мъдрост на света, откъдето те са черпили правила и методи за Великите Мистерии на света. За тях това Евангелие не е било само книга за четене, но е било един практичен мистичен наръчник в тяхната окултно-мистична практика. Така първите 14 стиха от това Евангелие са били за богомилите и розенкройцерите обект на всекидневно съзерцание, размишление и духовно упражнение. Те са им приписвали магическа сила, която всеки истински посветен знае. Повтаряйки ги всеки ден в един и същи час, те са успявали да развият ясновидските си способности и са виждали и преживявали всички събития, разказани в Евангелието. И затова Учителят, изхождайки от това разбиране за тези стихове, ни ги даде в две песни -"В начало бе Словото" и "Имаше человек". Тук стиховете са дадени с музика, която им съответства и имат още по-голямо магическо действие. Учителят също така препоръчваше размишление върху стихове от Евангелието на Йоана.
към текста >>

От тази мисъл се вижда, че Учителят е отдавал голямо значение на работата с Евангелието на Йоана като метод за духовно развитие и организиране на низшата природа, на низшето естество, както са работили всички християнски езотерични Братства.
Щом очистим нашите мисли и желания, Христос започва да се вселява в нас. На първо място трябва да се изхвърли съмнението. Учителят казва по-нататък: Всеки ден четете и размишлявайте върху Евангелието на Йоана и мислете за Христа, тогава ще можете да си представите, стига в това отношение да постоянствате. Възхищавайте се от търпението, което е имал Христос, за да понесе страданието на света. Когато се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас. От тази мисъл се вижда, че Учителят е отдавал голямо значение на работата с Евангелието на Йоана като метод за духовно развитие и организиране на низшата природа, на низшето естество, както са работили всички християнски езотерични Братства. Това показва, че всички, които са проникнали в Тайните на Битието, считат Евангелието на Йоана като един от най-забележителните документи в духовния живот на човечеството. С такова уважение се е ползвало това Евангелие не само през Средновековието, както споменах, но още в течение на развитието на първото християнство то е било настолна книга на всички мистици посветени, като започнем от Климент Александрийски и Ориген, та чак до наши дни. Евангелието на Йоана е основа на християнския езотеризъм. От него са черпили всички мистици и посветени, които са били проникнали в Тайните на света. В него те са откривали това, което преживяват и с още по-голяма самоувереност са следвали Пътя на вътрешното преживяване Тайните на Битието.
към текста >>

Това показва, че всички, които са проникнали в Тайните на Битието, считат Евангелието на Йоана като един от най-забележителните документи в духовния живот на човечеството.
На първо място трябва да се изхвърли съмнението. Учителят казва по-нататък: Всеки ден четете и размишлявайте върху Евангелието на Йоана и мислете за Христа, тогава ще можете да си представите, стига в това отношение да постоянствате. Възхищавайте се от търпението, което е имал Христос, за да понесе страданието на света. Когато се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас. От тази мисъл се вижда, че Учителят е отдавал голямо значение на работата с Евангелието на Йоана като метод за духовно развитие и организиране на низшата природа, на низшето естество, както са работили всички християнски езотерични Братства. Това показва, че всички, които са проникнали в Тайните на Битието, считат Евангелието на Йоана като един от най-забележителните документи в духовния живот на човечеството. С такова уважение се е ползвало това Евангелие не само през Средновековието, както споменах, но още в течение на развитието на първото християнство то е било настолна книга на всички мистици посветени, като започнем от Климент Александрийски и Ориген, та чак до наши дни. Евангелието на Йоана е основа на християнския езотеризъм. От него са черпили всички мистици и посветени, които са били проникнали в Тайните на света. В него те са откривали това, което преживяват и с още по-голяма самоувереност са следвали Пътя на вътрешното преживяване Тайните на Битието. То е било извор на вдъхновение за влезлите в Пътя на духовното развитие, защото е било написано от един, който е бил в най-близък контакт с въплътения Логос, станал плът и живял като човек.
към текста >>

То е било извор на вдъхновение за влезлите в Пътя на духовното развитие, защото е било написано от един, който е бил в най-близък контакт с въплътения Логос, станал плът и живял като човек.
Това показва, че всички, които са проникнали в Тайните на Битието, считат Евангелието на Йоана като един от най-забележителните документи в духовния живот на човечеството. С такова уважение се е ползвало това Евангелие не само през Средновековието, както споменах, но още в течение на развитието на първото християнство то е било настолна книга на всички мистици посветени, като започнем от Климент Александрийски и Ориген, та чак до наши дни. Евангелието на Йоана е основа на християнския езотеризъм. От него са черпили всички мистици и посветени, които са били проникнали в Тайните на света. В него те са откривали това, което преживяват и с още по-голяма самоувереност са следвали Пътя на вътрешното преживяване Тайните на Битието. То е било извор на вдъхновение за влезлите в Пътя на духовното развитие, защото е било написано от един, който е бил в най-близък контакт с въплътения Логос, станал плът и живял като човек. И Той е Вдъхновител на всички Откровения през всички времена и епохи. Той е вдъхновил и Йоановото Евангелие. Йоан не само бе срещнал Логоса, както древните посветени, като Дух, Който им се изявява в храмовете, но той е бил във физически контакт с Него, Който беше станал плът. Той Го е познавал като въплътен Логос, а не само като Дух. Затова неговата опитност е много по- дълбока, много по-ценна и обективна.
към текста >>

Йоан не само бе срещнал Логоса, както древните посветени, като Дух, Който им се изявява в храмовете, но той е бил във физически контакт с Него, Който беше станал плът.
От него са черпили всички мистици и посветени, които са били проникнали в Тайните на света. В него те са откривали това, което преживяват и с още по-голяма самоувереност са следвали Пътя на вътрешното преживяване Тайните на Битието. То е било извор на вдъхновение за влезлите в Пътя на духовното развитие, защото е било написано от един, който е бил в най-близък контакт с въплътения Логос, станал плът и живял като човек. И Той е Вдъхновител на всички Откровения през всички времена и епохи. Той е вдъхновил и Йоановото Евангелие. Йоан не само бе срещнал Логоса, както древните посветени, като Дух, Който им се изявява в храмовете, но той е бил във физически контакт с Него, Който беше станал плът. Той Го е познавал като въплътен Логос, а не само като Дух. Затова неговата опитност е много по- дълбока, много по-ценна и обективна. Защото, както вече казах, той е бил ученикът, когото Исус обичал. Евангелието на Йоана е Книга, запечатана със седем печата. И аз не си поставям за задача да я отпечатам, защото всеки сам трябва да намери ключа за разкриване на Тайните.
към текста >>

Той Го е познавал като въплътен Логос, а не само като Дух.
В него те са откривали това, което преживяват и с още по-голяма самоувереност са следвали Пътя на вътрешното преживяване Тайните на Битието. То е било извор на вдъхновение за влезлите в Пътя на духовното развитие, защото е било написано от един, който е бил в най-близък контакт с въплътения Логос, станал плът и живял като човек. И Той е Вдъхновител на всички Откровения през всички времена и епохи. Той е вдъхновил и Йоановото Евангелие. Йоан не само бе срещнал Логоса, както древните посветени, като Дух, Който им се изявява в храмовете, но той е бил във физически контакт с Него, Който беше станал плът. Той Го е познавал като въплътен Логос, а не само като Дух. Затова неговата опитност е много по- дълбока, много по-ценна и обективна. Защото, както вече казах, той е бил ученикът, когото Исус обичал. Евангелието на Йоана е Книга, запечатана със седем печата. И аз не си поставям за задача да я отпечатам, защото всеки сам трябва да намери ключа за разкриване на Тайните. Такъв е окултният закон, всеки сам да се добере до висшите Тайни, да ги опита и провери.
към текста >>

И тогава те са могли вече да влязат в съзнателна връзка с духовния свят.
Аз искам само да посоча, че това Евангелие е окултна Книга, Книга на Вечната Мъдрост, която съдържа много дълбоки Тайни в себе си. За да можем да разберем Евангелието на Йоана в цялата му дълбочина, трябва да разберем разликата между древните Мистерии и християнските Мистерии. Древните Мистерии са се извършвали в Храмовете на Мистериите, които са били Храмове за Посвещение или можем да кажем, че те са били скрити окултни Школи. В тези Школи посветените са били обучавани най-първо за придобиване на вътрешна чистота, за пречистване на астралното тяло или, казано на християнски език, за пречистване на сърцето. След това те са били учени да въздействат на своето етерно тяло, върху което е трябвало да отпечатат възприемателните органи в астралното тяло. И тогава те са могли вече да влязат в съзнателна връзка с духовния свят. Посвещението, през което те са минавали, се е наричало "живот, смърт и възкресение". Ученикът е прекарвал три дни в гроба, в един ковчег в Храма. Неговият дух е бил освободен от тялото и е отивал в духовния свят, където под ръководството на своя Учител, е влизал във връзка с възвишените същества, които са му разкривали някои от Тайните на света. На третия ден неговият Учител го извиквал по име и той е слизал от пределите на Вселената и се е връщал в тялото си. С пробуждането си той е бил вече преобразен и новороден, бил е нов човек, бил е истински човек.
към текста >>

Неговият дух е бил освободен от тялото и е отивал в духовния свят, където под ръководството на своя Учител, е влизал във връзка с възвишените същества, които са му разкривали някои от Тайните на света.
В тези Школи посветените са били обучавани най-първо за придобиване на вътрешна чистота, за пречистване на астралното тяло или, казано на християнски език, за пречистване на сърцето. След това те са били учени да въздействат на своето етерно тяло, върху което е трябвало да отпечатат възприемателните органи в астралното тяло. И тогава те са могли вече да влязат в съзнателна връзка с духовния свят. Посвещението, през което те са минавали, се е наричало "живот, смърт и възкресение". Ученикът е прекарвал три дни в гроба, в един ковчег в Храма. Неговият дух е бил освободен от тялото и е отивал в духовния свят, където под ръководството на своя Учител, е влизал във връзка с възвишените същества, които са му разкривали някои от Тайните на света. На третия ден неговият Учител го извиквал по име и той е слизал от пределите на Вселената и се е връщал в тялото си. С пробуждането си той е бил вече преобразен и новороден, бил е нов човек, бил е истински човек. Най- великите гръцки философи са говорили с благоговение и ентусиазъм за Мистериите. Платон даже казва, че само посветеният заслужава името Човек. Но това Посвещение е ставало в скрити места, далеч от света.
към текста >>

Затова в тях, паралелно с физическите събития се описват и вътрешни, духовни процеси.
Само той е бил под кръста, когато Исус издъхнал на него. И той е бил един от първите, които отишли на гроба и видял, че тялото го няма там. Това се потвърждава и от принципа, че физическият свят е отражение на Божествения и следователно, на всеки принцип от Божествения свят трябва да отговаря определен факт от физическия свят, защото това, което е долу е подобно на онова, което е горе. За да не бъда голословен, ще приведа някои факти от самото Евангелие, които потвърждават гореказаното. По- рано споменах, че Евангелията са плод на Откровение, а не са една обикновена биография. Затова в тях, паралелно с физическите събития се описват и вътрешни, духовни процеси. По-специално казах, че трите първи Евангелия са плод на така нареченото образно ясновидство, наречено в Окултната Наука имагинативно виждане, а Евангелието на Йоана е плод на пряко вдъхновение и интуиция. Докато при образното виждане човек може да изгуби от погледа си физическата действителност, то вдъхновението и интуицията са свързани с ясното виждане на това, което става на физическото поле. Изживяването на Словото при вдъхновението не отблъсква физическото възприятие, какъвто е често случаят при образното виждане, а го подсилва и просветлява. Затова Евангелието на Йоана, макар че няма за пряка задача да ни даде един биографичен очерк, изнася най-много факти от историческия живот на Исуса, които не са дадени в другите Евангелия. В пролога Йоан казва, че Словото станало плът и се вселило между нас, и видяхме Славата Му като на Едино- роден от Отца.
към текста >>

Йоан, както и Марко, ни предава живота на Исус след кръщенето в Йордан, когато Христовото Същество се вселява в Него.
Докато при образното виждане човек може да изгуби от погледа си физическата действителност, то вдъхновението и интуицията са свързани с ясното виждане на това, което става на физическото поле. Изживяването на Словото при вдъхновението не отблъсква физическото възприятие, какъвто е често случаят при образното виждане, а го подсилва и просветлява. Затова Евангелието на Йоана, макар че няма за пряка задача да ни даде един биографичен очерк, изнася най-много факти от историческия живот на Исуса, които не са дадени в другите Евангелия. В пролога Йоан казва, че Словото станало плът и се вселило между нас, и видяхме Славата Му като на Едино- роден от Отца. И тук Небето и земята, Божественото и човешкото са дадени паралелно. Йоан, както и Марко, ни предава живота на Исус след кръщенето в Йордан, когато Христовото Същество се вселява в Него. Затова в него напълно липсва стремящия се към висините човешки живот. То е изпълнено изключително с Това, Което слиза от Божествените висини в човешките глъбини. Човеко- ставането на Бога, това е единствената тема на Евангелието на Йоана когато погледнем в описания от него исторически живот на Исус Христос. Животът на Исуса Христа протича в чести пътувания от Галилея в Юдея, като за това трябва да минава често през Самария. Това са три области на Палестина, съвършено различни в географско отношение.
към текста >>

Но това не се дължи на нейната религиозност или духовност.
И докато в първите три Евангелия само един път се споменава, че Исус преминал от Галилея в Юдея, то в Евангелието на Йоана се споменава три или четири пъти, че е преминавал от Галилея в Юдея. И това става в течение на три години. Забележително е, че Христос отива в Юдея, в Ерусалим по време на празници, особено на пасхата и говори на народа в храма. Не е безинтересен въпросът, защо Исус трябваше да се роди в Юдея. Това не е случайно явление. Но това не се дължи на нейната религиозност или духовност. Има по- дълбоки причини за това. Отговорът на този въпрос е свързан с въпроса, защо Исус беше кръстен от Йоан в река Йордан, близо до нейното вливане в Мъртво море. Мъртво море лежи на 400 метра под морското равнище. Следователно, при Своето слизане, за да се въплъти в човешка форма на земята, Христовото Същество търси онази точка на земята, където земното съществуване притежава най-голяма дълбочина и по отношение устройството на местността също е приела характер на падението, на космическото грехопадение.
към текста >>

Следователно, при Своето слизане, за да се въплъти в човешка форма на земята, Христовото Същество търси онази точка на земята, където земното съществуване притежава най-голяма дълбочина и по отношение устройството на местността също е приела характер на падението, на космическото грехопадение.
Но това не се дължи на нейната религиозност или духовност. Има по- дълбоки причини за това. Отговорът на този въпрос е свързан с въпроса, защо Исус беше кръстен от Йоан в река Йордан, близо до нейното вливане в Мъртво море. Мъртво море лежи на 400 метра под морското равнище. Следователно, при Своето слизане, за да се въплъти в човешка форма на земята, Христовото Същество търси онази точка на земята, където земното съществуване притежава най-голяма дълбочина и по отношение устройството на местността също е приела характер на падението, на космическото грехопадение. При Човекоставането на Христа се касае не само за това, Той да стигне някъде земята. Той трябва да достигне земята там, където има най-много нужда от спасение и от силите, които Той носи от мировите висини. И по същата причина, по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най- дълбоката точка на земната повърхност, и Христовото Същество е намерило своето въплъщение в юдейството. Юдейският народ е бил онзи клон от човечеството, който се бил откъснал най-дълбоко и най-съзнателно от свръхсетивния свят. Това изгубване на старото ясновидство и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува в отрицателен смисъл.
към текста >>

И по същата причина, по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най- дълбоката точка на земната повърхност, и Христовото Същество е намерило своето въплъщение в юдейството.
Мъртво море лежи на 400 метра под морското равнище. Следователно, при Своето слизане, за да се въплъти в човешка форма на земята, Христовото Същество търси онази точка на земята, където земното съществуване притежава най-голяма дълбочина и по отношение устройството на местността също е приела характер на падението, на космическото грехопадение. При Човекоставането на Христа се касае не само за това, Той да стигне някъде земята. Той трябва да достигне земята там, където има най-много нужда от спасение и от силите, които Той носи от мировите висини. И по същата причина, по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най- дълбоката точка на земната повърхност, и Христовото Същество е намерило своето въплъщение в юдейството. Юдейският народ е бил онзи клон от човечеството, който се бил откъснал най-дълбоко и най-съзнателно от свръхсетивния свят. Това изгубване на старото ясновидство и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува в отрицателен смисъл. В него лежи положителната мисия, която юдейството е трябвало да мине в един по-ранен стадий, като представител на цялото човечество. В бъдеще цялото човечество е трябвало да мине по този път. Старата духовност дошла в упадък и се изродила в суеверия.
към текста >>

Това изгубване на старото ясновидство и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува в отрицателен смисъл.
Следователно, при Своето слизане, за да се въплъти в човешка форма на земята, Христовото Същество търси онази точка на земята, където земното съществуване притежава най-голяма дълбочина и по отношение устройството на местността също е приела характер на падението, на космическото грехопадение. При Човекоставането на Христа се касае не само за това, Той да стигне някъде земята. Той трябва да достигне земята там, където има най-много нужда от спасение и от силите, които Той носи от мировите висини. И по същата причина, по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най- дълбоката точка на земната повърхност, и Христовото Същество е намерило своето въплъщение в юдейството. Юдейският народ е бил онзи клон от човечеството, който се бил откъснал най-дълбоко и най-съзнателно от свръхсетивния свят. Това изгубване на старото ясновидство и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува в отрицателен смисъл. В него лежи положителната мисия, която юдейството е трябвало да мине в един по-ранен стадий, като представител на цялото човечество. В бъдеще цялото човечество е трябвало да мине по този път. Старата духовност дошла в упадък и се изродила в суеверия. За тази си мисия еврейският народ е бил подготвян още от времето на Авраама и Мойсея. Пророците са действали в същия смисъл.
към текста >>

Старата духовност дошла в упадък и се изродила в суеверия.
И по същата причина, по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най- дълбоката точка на земната повърхност, и Христовото Същество е намерило своето въплъщение в юдейството. Юдейският народ е бил онзи клон от човечеството, който се бил откъснал най-дълбоко и най-съзнателно от свръхсетивния свят. Това изгубване на старото ясновидство и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува в отрицателен смисъл. В него лежи положителната мисия, която юдейството е трябвало да мине в един по-ранен стадий, като представител на цялото човечество. В бъдеще цялото човечество е трябвало да мине по този път. Старата духовност дошла в упадък и се изродила в суеверия. За тази си мисия еврейският народ е бил подготвян още от времето на Авраама и Мойсея. Пророците са действали в същия смисъл. Така например, Бог казва на Исайя: "Иди и втвърди сърцето на този народ, щото да гледа и да не вижда, да слуша и да не чува". Благодарение на строгото спазване на расовата чистота, физическото тяло, което се било изработило в юдейството, е било достигнало в онова време най-голяма степен на втвърдяване сред човечеството. Докато гърците и още повече германските и славянските народи на север, благодарение на това, че тяхното тяло не е било така втвърдено, са били още напълно потопени в образния свят на митовете.
към текста >>

Ако Христос се беше въплътил тогава в някой друг народ, а не в юдейския, тогава донесените от Него духовни сили биха се примесили с остатъците от старите духовни сили.
Пророците са действали в същия смисъл. Така например, Бог казва на Исайя: "Иди и втвърди сърцето на този народ, щото да гледа и да не вижда, да слуша и да не чува". Благодарение на строгото спазване на расовата чистота, физическото тяло, което се било изработило в юдейството, е било достигнало в онова време най-голяма степен на втвърдяване сред човечеството. Докато гърците и още повече германските и славянските народи на север, благодарение на това, че тяхното тяло не е било така втвърдено, са били още напълно потопени в образния свят на митовете. Израилският народ отдавна бил навлязъл във фазата на "минаването през пустинята" по отношение на своето земно съществуване, както в материално, така и в интелектуално отношение. Ако Христос се беше въплътил тогава в някой друг народ, а не в юдейския, тогава донесените от Него духовни сили биха се примесили с остатъците от старите духовни сили. Затова Той потърси онзи народ от човечеството, който е бил скъсал напълно връзката си с духовния свят и е бил слязъл най-дълбоко в земната материя, и чието тяло било най-много втвърдено. По такъв начин най- висшето духовно Същество се свързва с най-втвърдената земна глъбина. Това велико мирово отношение се изразява във факта, че Евангелието на Йоана, като най-духовното Евангелие, има за арена почти изключително най-умъртвения, най- втвърдения свят на Юдея. Макар, че Исус е живял повече в Галилея и по- голяма част от учениците Му били от Галилея, в нея Той е бил като на гости, а повече клонял към Юдея, макар, че там Го гонили. Малко неща описва Йоан, които са станали в Галилея.
към текста >>

Затова Той потърси онзи народ от човечеството, който е бил скъсал напълно връзката си с духовния свят и е бил слязъл най-дълбоко в земната материя, и чието тяло било най-много втвърдено.
Така например, Бог казва на Исайя: "Иди и втвърди сърцето на този народ, щото да гледа и да не вижда, да слуша и да не чува". Благодарение на строгото спазване на расовата чистота, физическото тяло, което се било изработило в юдейството, е било достигнало в онова време най-голяма степен на втвърдяване сред човечеството. Докато гърците и още повече германските и славянските народи на север, благодарение на това, че тяхното тяло не е било така втвърдено, са били още напълно потопени в образния свят на митовете. Израилският народ отдавна бил навлязъл във фазата на "минаването през пустинята" по отношение на своето земно съществуване, както в материално, така и в интелектуално отношение. Ако Христос се беше въплътил тогава в някой друг народ, а не в юдейския, тогава донесените от Него духовни сили биха се примесили с остатъците от старите духовни сили. Затова Той потърси онзи народ от човечеството, който е бил скъсал напълно връзката си с духовния свят и е бил слязъл най-дълбоко в земната материя, и чието тяло било най-много втвърдено. По такъв начин най- висшето духовно Същество се свързва с най-втвърдената земна глъбина. Това велико мирово отношение се изразява във факта, че Евангелието на Йоана, като най-духовното Евангелие, има за арена почти изключително най-умъртвения, най- втвърдения свят на Юдея. Макар, че Исус е живял повече в Галилея и по- голяма част от учениците Му били от Галилея, в нея Той е бил като на гости, а повече клонял към Юдея, макар, че там Го гонили. Малко неща описва Йоан, които са станали в Галилея. Такива са сватбата в Кана Галилейска, изцелението на сина на царския служител в Капернаум, след това нахранването на петте хиляди, ходенето по морето и най-после явяването на Възкръсналия при Генесаретското езеро.
към текста >>

По такъв начин най- висшето духовно Същество се свързва с най-втвърдената земна глъбина.
Благодарение на строгото спазване на расовата чистота, физическото тяло, което се било изработило в юдейството, е било достигнало в онова време най-голяма степен на втвърдяване сред човечеството. Докато гърците и още повече германските и славянските народи на север, благодарение на това, че тяхното тяло не е било така втвърдено, са били още напълно потопени в образния свят на митовете. Израилският народ отдавна бил навлязъл във фазата на "минаването през пустинята" по отношение на своето земно съществуване, както в материално, така и в интелектуално отношение. Ако Христос се беше въплътил тогава в някой друг народ, а не в юдейския, тогава донесените от Него духовни сили биха се примесили с остатъците от старите духовни сили. Затова Той потърси онзи народ от човечеството, който е бил скъсал напълно връзката си с духовния свят и е бил слязъл най-дълбоко в земната материя, и чието тяло било най-много втвърдено. По такъв начин най- висшето духовно Същество се свързва с най-втвърдената земна глъбина. Това велико мирово отношение се изразява във факта, че Евангелието на Йоана, като най-духовното Евангелие, има за арена почти изключително най-умъртвения, най- втвърдения свят на Юдея. Макар, че Исус е живял повече в Галилея и по- голяма част от учениците Му били от Галилея, в нея Той е бил като на гости, а повече клонял към Юдея, макар, че там Го гонили. Малко неща описва Йоан, които са станали в Галилея. Такива са сватбата в Кана Галилейска, изцелението на сина на царския служител в Капернаум, след това нахранването на петте хиляди, ходенето по морето и най-после явяването на Възкръсналия при Генесаретското езеро. По-голяма част от дейността на Христа е описана в Юдея, където става Голгота и където апостолите остават след Възнесението.
към текста >>

Това велико мирово отношение се изразява във факта, че Евангелието на Йоана, като най-духовното Евангелие, има за арена почти изключително най-умъртвения, най- втвърдения свят на Юдея.
Докато гърците и още повече германските и славянските народи на север, благодарение на това, че тяхното тяло не е било така втвърдено, са били още напълно потопени в образния свят на митовете. Израилският народ отдавна бил навлязъл във фазата на "минаването през пустинята" по отношение на своето земно съществуване, както в материално, така и в интелектуално отношение. Ако Христос се беше въплътил тогава в някой друг народ, а не в юдейския, тогава донесените от Него духовни сили биха се примесили с остатъците от старите духовни сили. Затова Той потърси онзи народ от човечеството, който е бил скъсал напълно връзката си с духовния свят и е бил слязъл най-дълбоко в земната материя, и чието тяло било най-много втвърдено. По такъв начин най- висшето духовно Същество се свързва с най-втвърдената земна глъбина. Това велико мирово отношение се изразява във факта, че Евангелието на Йоана, като най-духовното Евангелие, има за арена почти изключително най-умъртвения, най- втвърдения свят на Юдея. Макар, че Исус е живял повече в Галилея и по- голяма част от учениците Му били от Галилея, в нея Той е бил като на гости, а повече клонял към Юдея, макар, че там Го гонили. Малко неща описва Йоан, които са станали в Галилея. Такива са сватбата в Кана Галилейска, изцелението на сина на царския служител в Капернаум, след това нахранването на петте хиляди, ходенето по морето и най-после явяването на Възкръсналия при Генесаретското езеро. По-голяма част от дейността на Христа е описана в Юдея, където става Голгота и където апостолите остават след Възнесението. Интересен е фактът, че първите три Евангелия само един път споменават за празника пасха и за преминаването от Галилея в Юдея.
към текста >>

Това е загатнато в старите живописни изображения на сцената в Гетсимания, които показват Йоана не спящ, както Петър и Яков, а гледащ с отворени очи духовните събития.
Разказите за някои събития, като например Преображението и Гетсимания липсват, защото те са намерили своето особено очертание в такива души като Петър и подобни на него ученици. Това, което Петър изживява на планината Табор, за Йоан то е било едно постоянно изживяване. Също и Гетсимания за него е било нещо по-различно, отколкото за Петър. И виждаме, че при отвеждането на Исус при първосвещеника, Йоан и Петър вървят след Него, но Петър още същата нощ се отказва три пъти от Него. Неговото съзнание за станалото заспива, заличава се от неговото съзнание. Това е загатнато в старите живописни изображения на сцената в Гетсимания, които показват Йоана не спящ, както Петър и Яков, а гледащ с отворени очи духовните събития. Друго нещо, на което трябва да обърнем внимание при четенето и проучването на Евангелието, е това, че не всякога Исус присъства физически на дадено място, където хората Го виждат и им говори. В такива случаи Той не присъства физически, но може да се яви така реално видим за хората, като че стои физически пред тях. В такива случаи хората Го виждат и чуват, обаче Той всъщност не присъства там със Своето физическо тяло. В началото на 7-ма глава се казва, че братята на Исус Го поканили да отиде в Ерусалим с тях по случай празника на шатрите. Той им отказва, но въпреки това, след като те заминават, отива в Ерусалим.
към текста >>

Така че, Той не присъства физически в Ерусалим, а се изявява на хората, които са събрани в Ерусалим, с пълна духовна мощ.
В началото на 7-ма глава се казва, че братята на Исус Го поканили да отиде в Ерусалим с тях по случай празника на шатрите. Той им отказва, но въпреки това, след като те заминават, отива в Ерусалим. На пръв поглед би се помислило, че Той се отказал от първото си намерение да не отива, и отишъл. Това не е така. Той действително остава в Галилея и въпреки това отива в Ерусалим със Своето етерно тяло, което може да става видимо и да извършва действия като с физическо тяло. Така че, Той не присъства физически в Ерусалим, а се изявява на хората, които са събрани в Ерусалим, с пълна духовна мощ. Това е ясно казано в Евангелието. Там е казано: "Когато заминаха братята Му, Той също отиде на празника, но не открито, а тайно". Това значи, именно, че Той отива в Ерусалим не с физическото Си тяло, а по тайнствен начин. Оттук става разбираемо и обстоятелството, защо до 8-ма глава постоянно се казва, че в Ерусалим хората искали да Го хванат, но Той винаги се изплъзвал от ръцете им и не можели да Го хванат. Това показва, че Той е видим физически, говори, действа физически, но не присъства с физическото Си тяло.
към текста >>

82. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е външна проява на Абсолютния Дух, Който е Непостижим и Непознаваем.
Ще разгледам най-напред пролога, който е в началото на първа глава. В него е изнесено Учението за Логоса, за Божественото Слово. Това Учение е било познато и на древните посветени. В най-ясна и конкретна форма то е дадено от Хермес в Египет, в така нареченото "Видение на Хермес" и във всички книги, останали от Хермес. Логосът, това е проявеният Бог, Който ръководи и организира света. Той е външна проява на Абсолютния Дух, Който е Непостижим и Непознаваем. Той е Великият Миров Отец. Някои, които разсъждават материалистически смятат, че Евангелието на Йоана е написано под влияние на Херметичната литература. Други приемат, че Йоан е бил близък с Филон Александрийски, който по това време е популяризирал Учението за Словото, за Логоса, което е взаимствал от Хермес. В това може да има нещо вярно, но аз ще изнеса едно друго предположение, а именно, че самият Йоан е прероденият Хермес. Ако приемем, че Исус е превъплътеният Зороастър, чийто любим ученик е бил Хермес, то е логично да приемем сега, че Йоан, любимият ученик на Исус, е Хермес.
към текста >>

"Девственият Божествен Дух слиза в кръгообразни вълни през седем полета, т.е.
Така че, това потвърждава моето предположение, че Йоан е прероденият Хермес. За да разберем по-добре Учението за Словото, изложено в пролога, трябва да си изясним дългото развитие на нашата Земя, което е станало в ред периоди, в които Логосът се проявява в различни форми. За изяснение на тази мисъл ще цитирам какво казва Учителят за тези космични периоди. В беседата "Братът на най-малките", от тома "Петимата братя", на стр. 182, Учителят казва: "Девственият Божествен Дух слиза в кръгообразни вълни през седем полета, т.е. през седем светове. През Сатурновия период девственият Божествен Дух, Който е Логосът, е слязъл до умствения свят и образувал умственото или менталното тяло на човека, което е прототип на физическото тяло. През втория период, т.е. Слънчевия, Духът е слязъл до астралния свят и е образувал тялото на желанията. През третия период - Лунния, Духът е слязъл в етерната област на физическия свят, като образувал етерната обвивка на човека.
към текста >>

През Сатурновия период девственият Божествен Дух, Който е Логосът, е слязъл до умствения свят и образувал умственото или менталното тяло на човека, което е прототип на физическото тяло.
За изяснение на тази мисъл ще цитирам какво казва Учителят за тези космични периоди. В беседата "Братът на най-малките", от тома "Петимата братя", на стр. 182, Учителят казва: "Девственият Божествен Дух слиза в кръгообразни вълни през седем полета, т.е. през седем светове. През Сатурновия период девственият Божествен Дух, Който е Логосът, е слязъл до умствения свят и образувал умственото или менталното тяло на човека, което е прототип на физическото тяло. През втория период, т.е. Слънчевия, Духът е слязъл до астралния свят и е образувал тялото на желанията. През третия период - Лунния, Духът е слязъл в етерната област на физическия свят, като образувал етерната обвивка на човека. През четвъртия период - през Земния, Духът е слязъл в низшето поле на физическия свят и е образувал физическото тяло. През този период, когато Духът е слизал и се качвал, светът е минавал през духовните Ден и Нощ.
към текста >>

Слънчевия, Духът е слязъл до астралния свят и е образувал тялото на желанията.
182, Учителят казва: "Девственият Божествен Дух слиза в кръгообразни вълни през седем полета, т.е. през седем светове. През Сатурновия период девственият Божествен Дух, Който е Логосът, е слязъл до умствения свят и образувал умственото или менталното тяло на човека, което е прототип на физическото тяло. През втория период, т.е. Слънчевия, Духът е слязъл до астралния свят и е образувал тялото на желанията. През третия период - Лунния, Духът е слязъл в етерната област на физическия свят, като образувал етерната обвивка на човека. През четвъртия период - през Земния, Духът е слязъл в низшето поле на физическия свят и е образувал физическото тяло. През този период, когато Духът е слизал и се качвал, светът е минавал през духовните Ден и Нощ. През първия период, когато Божественият Дух е работил и създал човека по образ и подобие на Бога, човек е бил безгрешен. През втория период човек започва да пада.
към текста >>

През третия период - Лунния, Духът е слязъл в етерната област на физическия свят, като образувал етерната обвивка на човека.
"Девственият Божествен Дух слиза в кръгообразни вълни през седем полета, т.е. през седем светове. През Сатурновия период девственият Божествен Дух, Който е Логосът, е слязъл до умствения свят и образувал умственото или менталното тяло на човека, което е прототип на физическото тяло. През втория период, т.е. Слънчевия, Духът е слязъл до астралния свят и е образувал тялото на желанията. През третия период - Лунния, Духът е слязъл в етерната област на физическия свят, като образувал етерната обвивка на човека. През четвъртия период - през Земния, Духът е слязъл в низшето поле на физическия свят и е образувал физическото тяло. През този период, когато Духът е слизал и се качвал, светът е минавал през духовните Ден и Нощ. През първия период, когато Божественият Дух е работил и създал човека по образ и подобие на Бога, човек е бил безгрешен. През втория период човек започва да пада. През третия период той дошъл до пълно падение.
към текста >>

През четвъртия период - през Земния, Духът е слязъл в низшето поле на физическия свят и е образувал физическото тяло.
през седем светове. През Сатурновия период девственият Божествен Дух, Който е Логосът, е слязъл до умствения свят и образувал умственото или менталното тяло на човека, което е прототип на физическото тяло. През втория период, т.е. Слънчевия, Духът е слязъл до астралния свят и е образувал тялото на желанията. През третия период - Лунния, Духът е слязъл в етерната област на физическия свят, като образувал етерната обвивка на човека. През четвъртия период - през Земния, Духът е слязъл в низшето поле на физическия свят и е образувал физическото тяло. През този период, когато Духът е слизал и се качвал, светът е минавал през духовните Ден и Нощ. През първия период, когато Божественият Дух е работил и създал човека по образ и подобие на Бога, човек е бил безгрешен. През втория период човек започва да пада. През третия период той дошъл до пълно падение. През четвъртия период - Земния, най-ниският период на слизането, падението достигнало своя краен предел".
към текста >>

През този период, когато Духът е слизал и се качвал, светът е минавал през духовните Ден и Нощ.
През Сатурновия период девственият Божествен Дух, Който е Логосът, е слязъл до умствения свят и образувал умственото или менталното тяло на човека, което е прототип на физическото тяло. През втория период, т.е. Слънчевия, Духът е слязъл до астралния свят и е образувал тялото на желанията. През третия период - Лунния, Духът е слязъл в етерната област на физическия свят, като образувал етерната обвивка на човека. През четвъртия период - през Земния, Духът е слязъл в низшето поле на физическия свят и е образувал физическото тяло. През този период, когато Духът е слизал и се качвал, светът е минавал през духовните Ден и Нощ. През първия период, когато Божественият Дух е работил и създал човека по образ и подобие на Бога, човек е бил безгрешен. През втория период човек започва да пада. През третия период той дошъл до пълно падение. През четвъртия период - Земния, най-ниският период на слизането, падението достигнало своя краен предел". В течение на тези периоди Духът, Логосът се проявява по различни начини.
към текста >>

През първия период, когато Божественият Дух е работил и създал човека по образ и подобие на Бога, човек е бил безгрешен.
През втория период, т.е. Слънчевия, Духът е слязъл до астралния свят и е образувал тялото на желанията. През третия период - Лунния, Духът е слязъл в етерната област на физическия свят, като образувал етерната обвивка на човека. През четвъртия период - през Земния, Духът е слязъл в низшето поле на физическия свят и е образувал физическото тяло. През този период, когато Духът е слизал и се качвал, светът е минавал през духовните Ден и Нощ. През първия период, когато Божественият Дух е работил и създал човека по образ и подобие на Бога, човек е бил безгрешен. През втория период човек започва да пада. През третия период той дошъл до пълно падение. През четвъртия период - Земния, най-ниският период на слизането, падението достигнало своя краен предел". В течение на тези периоди Духът, Логосът се проявява по различни начини. Това Учение е било познато на всички окултни Школи на миналото и настоящето и сега е обширно разработено от западната Окултна Наука, в лицето на Щайнер.
към текста >>

В течение на тези периоди Духът, Логосът се проявява по различни начини.
През този период, когато Духът е слизал и се качвал, светът е минавал през духовните Ден и Нощ. През първия период, когато Божественият Дух е работил и създал човека по образ и подобие на Бога, човек е бил безгрешен. През втория период човек започва да пада. През третия период той дошъл до пълно падение. През четвъртия период - Земния, най-ниският период на слизането, падението достигнало своя краен предел". В течение на тези периоди Духът, Логосът се проявява по различни начини. Това Учение е било познато на всички окултни Школи на миналото и настоящето и сега е обширно разработено от западната Окултна Наука, в лицето на Щайнер. В първия период, Сатурновия, е било създадено умственото тяло на човека, което е като първообраз на физическото тяло. Тогава човек е бил създаден по образ и подобие на Бога и е бил безсмъртен. Първообазът на физическото тяло е бил създаден по образа на Логоса и Логосът е работил първоначално върху първообраза на физическото тяло на човека. И Логосът действа в него и до днес.
към текста >>

Първоначално То е у Бога, Абсолютния Дух, но като се казва, че в начало бе Словото, подразбира се в началото на проявлението, в началото на създаването на света.
Когато човек заспива и неговата душа напуска тялото, това тяло не остава без обитател. Тогава Логосът, Бог работи върху напуснатото от душата физическо и етерно тяло. И тогава в началото на Евангелието на Йоана се казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". В тези няколко израза се съдържа цялото Учение за първоначалното проявление на Словото. Първоначално То е у Бога, Абсолютния Дух, но като се казва, че в начало бе Словото, подразбира се в началото на проявлението, в началото на създаването на света. А редом със създаването на света става и създаването на човека. Това са два процеса, които вървят паралелно. Това начало, за което става дума в Евангелието, е Сатурновият период, когато човек е създаден по образ Божий и почва своето слизане в гъстата материя. По-нататък се казва: "Всичко това чрез Него стана и без Него не е станало нищо от онова, което е станало". А какво е станало?
към текста >>

Следователно, в Слънчевия период Логосът се проявява като Дух на Живота, проявява се като Живот и Светлина.
Според схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в неговото външно проявление, не е съществувала физическа светлина. В своето външно проявление Сатурновият период е бил едно топлинно, тъмно тяло. В Слънчевия период се явяват Животът и Светлината. Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и Светлината. Затова се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, в Слънчевия период Логосът се проявява като Дух на Живота, проявява се като Живот и Светлина. Затова и Слънчевият период е бил едно светещо тяло. Проявлението на Логоса продължава по-нататък и развитието напредва. След Слънчевия период следва Лунния период, където към първообразите на физическото и етерното тяло се присъединява и първообразът на астралното тяло. А астралното тяло също е носител на Светлина, но на Духовна Светлина и можем да я наречем Виделина. Затова Йоан казва по-нататък: "Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе".
към текста >>

А астралното тяло също е носител на Светлина, но на Духовна Светлина и можем да я наречем Виделина.
Затова се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, в Слънчевия период Логосът се проявява като Дух на Живота, проявява се като Живот и Светлина. Затова и Слънчевият период е бил едно светещо тяло. Проявлението на Логоса продължава по-нататък и развитието напредва. След Слънчевия период следва Лунния период, където към първообразите на физическото и етерното тяло се присъединява и първообразът на астралното тяло. А астралното тяло също е носител на Светлина, но на Духовна Светлина и можем да я наречем Виделина. Затова Йоан казва по-нататък: "Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". В Сатурновия период Логосът се изявява, като създава първообраза на физическото тяло, което произлиза от умственото тяло. На Слънцето към него се прибавя първообраза на етерното тяло, като израз на Духа на Живота, Логосът се проявява като Живот. На Луната се прибавя тялото на Светлината, Животът става Светлина. Така протича развитието до края на Лунния период.
към текста >>

На Слънцето към него се прибавя първообраза на етерното тяло, като израз на Духа на Живота, Логосът се проявява като Живот.
Проявлението на Логоса продължава по-нататък и развитието напредва. След Слънчевия период следва Лунния период, където към първообразите на физическото и етерното тяло се присъединява и първообразът на астралното тяло. А астралното тяло също е носител на Светлина, но на Духовна Светлина и можем да я наречем Виделина. Затова Йоан казва по-нататък: "Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". В Сатурновия период Логосът се изявява, като създава първообраза на физическото тяло, което произлиза от умственото тяло. На Слънцето към него се прибавя първообраза на етерното тяло, като израз на Духа на Живота, Логосът се проявява като Живот. На Луната се прибавя тялото на Светлината, Животът става Светлина. Така протича развитието до края на Лунния период. Тогава, какво се явява в четвъртия период, Земния, как се изявява Логосът тук? В началото на четвъртия период първообразите на физическото, етерното и астралното тела се обличат в съответната материя и стават реални тела за съответните светове, в които, като в обвивки, се поселява човешката душа, в която е посаден зародишът на аза. Чрез създаването на аз, човек става способен не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа всичко това вън от себе си.
към текста >>

В течение на трите предшестващи периода се развиват трите тела - физическото, етерното и астралното, и в четвъртия период към тях се присъединява създадения по образ на Бога човешки дух, който се проявява като аз, същество, което може да каже за себе си аз.
Към четвъртия период се отнася стиха от Евангелието: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан". Това е човекът на аза, човекът на самосъзнанието. Въплъ- щаването на аза, най-вътрешната същина на човека, става за пръв път в древно-лемурийската епоха. Тогава човекът за пръв път влиза във физическо тяло. Това е станало приблизително прези 18 милиона години. В течение на трите предшестващи периода се развиват трите тела - физическото, етерното и астралното, и в четвъртия период към тях се присъединява създадения по образ на Бога човешки дух, който се проявява като аз, същество, което може да каже за себе си аз. Съзнанието за аза или самосъзнанието постепенно се пробужда в човека в течение на земното развитие. Човек става същество, което може да носи име, може да се назовава. Само човек може да има име, защото името се дава, за да се отличи едно същество от друго. А азът, именно, прави всеки човек нещо специфично. И когато в стиха е казано: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан", името Йоан не е случайно.
към текста >>

Мъдростта прониква тогава цялата природа, тя е основата на всичко съществуващо като една духовна субстанция.
Любовта трябва да проникне напълно Земята, когато тя достигне до края на своето развитие. Затова казваме, че Земята е планетата или космосът за развитие на Любовта. Периодът на Луната е имал друга мисия. Луната е била планета или космосът на Мъдростта. Тогава е действал Принципът на Божествената Мъдрост. Мъдростта прониква тогава цялата природа, тя е основата на всичко съществуващо като една духовна субстанция. Тази целесъобразност и закономерност, тази разумност, която намираме в цялата заобикаляща ни природа и в строежа на човешкото тяло, е плод на Мъдростта, която е действала в Лунния период. Така че, цялата външна природа е била проникната и устроена от Мъдростта в течение на Лунния период. Вътрешната Мъдрост е навлязла в Земята едва с раждането на аза в човека. Но човекът ще трябва постепенно да развие тази вътрешна Мъдрост. И така, както в течение на Лунния период Мъдростта е проникнала цялата природа, така в течение на Земния период Любовта трябва да проникне целия живот.
към текста >>

Но в течение на земното съществуване тя все повече ще се одухотворява, докато най-после, когато Земята стигне до края на своето развитие, цялото съществувание ще бъде проникнато от Любовта така, както днес цялата планета е проникната от Мъдростта.
Така че, цялата външна природа е била проникната и устроена от Мъдростта в течение на Лунния период. Вътрешната Мъдрост е навлязла в Земята едва с раждането на аза в човека. Но човекът ще трябва постепенно да развие тази вътрешна Мъдрост. И така, както в течение на Лунния период Мъдростта е проникнала цялата природа, така в течение на Земния период Любовта трябва да проникне целия живот. Първо тя се е проявила в своята най-низша форма в Лемурийската епоха. Но в течение на земното съществуване тя все повече ще се одухотворява, докато най-после, когато Земята стигне до края на своето развитие, цялото съществувание ще бъде проникнато от Любовта така, както днес цялата планета е проникната от Мъдростта. В едно бъдещо планетно въплъщение на Земята хората ще развият Любовта от вътрешността на своето същество така, както днес те постепенно развиват Мъдростта. Тогава Великата космична Любов ще проникне всички неща, докато сега е в началото на своето проявление. Любовта е проява на Божественото Начало в човека. Но Божественото Начало в човека е вложено в неговия аз. Затова, за да може едно същество да прояви Любовта към друго същество, необходимо е това същество да има развито себесъзнание или самосъзнание, да бъде напълно самостоятелно.
към текста >>

Така че, чрез слънчевата светлина към Земята струи нещо духовно, което е израз на Бога, на Логоса, Който изпраща Своята Любов към Земята.
Така че, носител на Любовта е само самостоятелният аз, който постепенно се развива в течение на Земното развитие. Любовта е проява на Бога, на Логоса. В далечното минало, когато човек още не е бил придобил пълно самосъзнание, Любовта се е вливала несъзнателно в човека и го е подтиквала по такъв начин към вътрешно възприемане на Любовта с пълно и ясно съзнание. Светлината, която ние получаваме от Слънцето, е външен израз на Любовта. Светлината е дреха на Любовта. Така че, чрез слънчевата светлина към Земята струи нещо духовно, което е израз на Бога, на Логоса, Който изпраща Своята Любов към Земята. И хората затова са на Земята, за да възприемат тази Любов, която Бог изпраща към Земята и да я развият в Любов към Бога. Обаче те могат да сторят това само благодарение на факта, че са себесъзнаващи същества. Но човек постепенно е бил подготвян, за да възприема и отразява Любовта. Човек е бил постепенно подготвян, за да може да почувства самия Логос, да почувства силите на Неговата Любов. Но затова човек е трябвало да има един Учител, Когото да възприема чрез сетивата си в будно съзнание.
към текста >>

Но тази светлина има и своя духовна страна, която е позната само на посветените.
Ето защо най-висшите посветени са се чувствали обединени в това Име. Това е било Името, с което най- висшите посветени са познавали Христа. И когато Христос казва "Аз съм Светлината на света", това трябва да се разбира буквално. Защото това Слово, въплътено в Исус от Назарет е същото, Което се проявява чрез светлината на Слънцето. Както видяхме, светлината на Слънцето е външната дреха на Логоса, чрез която Той изпраща Своето благословение на всички същества. Но тази светлина има и своя духовна страна, която е позната само на посветените. Първоначалните розенкройцери са учили, че във всяка човешка душа съществува нещо, което се отнася пряко към фактите, станали в Палестина и имащи отношение към Исуса Христа. И ако Исус Христос е най-великото събитие за човечеството, то това, което в човешката душа съответства на това Христово събитие, има най-голяма важност. Всяка човешка душа съдържа възможности за това, което може да се нарече Пробуждане, Възраждане или Посвещение. Когато човек обърне поглед навътре към душата си, той констатира, че вътрешното същество, което намира в себе си, е именно това, което той нарича "аз" или мене. На всичко друго вън от себе си той казва ти или той.
към текста >>

И ако Исус Христос е най-великото събитие за човечеството, то това, което в човешката душа съответства на това Христово събитие, има най-голяма важност.
И когато Христос казва "Аз съм Светлината на света", това трябва да се разбира буквално. Защото това Слово, въплътено в Исус от Назарет е същото, Което се проявява чрез светлината на Слънцето. Както видяхме, светлината на Слънцето е външната дреха на Логоса, чрез която Той изпраща Своето благословение на всички същества. Но тази светлина има и своя духовна страна, която е позната само на посветените. Първоначалните розенкройцери са учили, че във всяка човешка душа съществува нещо, което се отнася пряко към фактите, станали в Палестина и имащи отношение към Исуса Христа. И ако Исус Христос е най-великото събитие за човечеството, то това, което в човешката душа съответства на това Христово събитие, има най-голяма важност. Всяка човешка душа съдържа възможности за това, което може да се нарече Пробуждане, Възраждане или Посвещение. Когато човек обърне поглед навътре към душата си, той констатира, че вътрешното същество, което намира в себе си, е именно това, което той нарича "аз" или мене. На всичко друго вън от себе си той казва ти или той. Окултната Наука твърди, че от това аз се ражда едно висше Аз. Във всяко човешко аз спи едно второ Аз, едно висше Аз, което хората още не съзнават, но с течение на развитието ще осъзнаят.
към текста >>

Когато се пробуди второто Аз в човека, той може да съзерцава духовните светове, както чрез низшето аз съзерцава сетивния свят чрез сетивата си.
Когато човек обърне поглед навътре към душата си, той констатира, че вътрешното същество, което намира в себе си, е именно това, което той нарича "аз" или мене. На всичко друго вън от себе си той казва ти или той. Окултната Наука твърди, че от това аз се ражда едно висше Аз. Във всяко човешко аз спи едно второ Аз, едно висше Аз, което хората още не съзнават, но с течение на развитието ще осъзнаят. Това Аз е свързано с Нетленното, с Вечното, както първото аз е свързано с тленното, с временното. Когато се пробуди второто Аз в човека, той може да съзерцава духовните светове, както чрез низшето аз съзерцава сетивния свят чрез сетивата си. Затова това, което се нарича духовно Пробуждане, Възраждане, Посвещение, е най-важното събитие в живота на човешката душа. И това, което е едно мистично събитие за всеки отделен човек, това, което той може да изпита като раждане на второто му Аз, е станало за цялото човечество във външния свят исторически в лицето на идването на Исус Христос в Палестина. И когато в човека се пробуди висшето Аз, тогава става духовното раждане на човека и този момент на духовното раждане е много по-важен от физическото раждане. И когато в миналото са изучавали живота на посветените, те са обръщали внимание именно на момента на тяхното Пробуждане, на тяхното Възраждане, на тяхното Посвещение. Предишният им живот е един обикновен живот, както на всеки човек и е от малко значение.
към текста >>

Затова това, което се нарича духовно Пробуждане, Възраждане, Посвещение, е най-важното събитие в живота на човешката душа.
На всичко друго вън от себе си той казва ти или той. Окултната Наука твърди, че от това аз се ражда едно висше Аз. Във всяко човешко аз спи едно второ Аз, едно висше Аз, което хората още не съзнават, но с течение на развитието ще осъзнаят. Това Аз е свързано с Нетленното, с Вечното, както първото аз е свързано с тленното, с временното. Когато се пробуди второто Аз в човека, той може да съзерцава духовните светове, както чрез низшето аз съзерцава сетивния свят чрез сетивата си. Затова това, което се нарича духовно Пробуждане, Възраждане, Посвещение, е най-важното събитие в живота на човешката душа. И това, което е едно мистично събитие за всеки отделен човек, това, което той може да изпита като раждане на второто му Аз, е станало за цялото човечество във външния свят исторически в лицето на идването на Исус Христос в Палестина. И когато в човека се пробуди висшето Аз, тогава става духовното раждане на човека и този момент на духовното раждане е много по-важен от физическото раждане. И когато в миналото са изучавали живота на посветените, те са обръщали внимание именно на момента на тяхното Пробуждане, на тяхното Възраждане, на тяхното Посвещение. Предишният им живот е един обикновен живот, както на всеки човек и е от малко значение. Тук ще приведа един пасаж от Щайнер, където той изяснява много ясно идеята за пробуждането на Аза в човека и човечеството.
към текста >>

И когато в човека се пробуди висшето Аз, тогава става духовното раждане на човека и този момент на духовното раждане е много по-важен от физическото раждане.
Във всяко човешко аз спи едно второ Аз, едно висше Аз, което хората още не съзнават, но с течение на развитието ще осъзнаят. Това Аз е свързано с Нетленното, с Вечното, както първото аз е свързано с тленното, с временното. Когато се пробуди второто Аз в човека, той може да съзерцава духовните светове, както чрез низшето аз съзерцава сетивния свят чрез сетивата си. Затова това, което се нарича духовно Пробуждане, Възраждане, Посвещение, е най-важното събитие в живота на човешката душа. И това, което е едно мистично събитие за всеки отделен човек, това, което той може да изпита като раждане на второто му Аз, е станало за цялото човечество във външния свят исторически в лицето на идването на Исус Христос в Палестина. И когато в човека се пробуди висшето Аз, тогава става духовното раждане на човека и този момент на духовното раждане е много по-важен от физическото раждане. И когато в миналото са изучавали живота на посветените, те са обръщали внимание именно на момента на тяхното Пробуждане, на тяхното Възраждане, на тяхното Посвещение. Предишният им живот е един обикновен живот, както на всеки човек и е от малко значение. Тук ще приведа един пасаж от Щайнер, където той изяснява много ясно идеята за пробуждането на Аза в човека и човечеството. Той казва: "Евангелистите са си поставили за задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на Вселената, със самия Бог.
към текста >>

Що се отнася до тези, които до нашата епоха са съхранили вечната първична Мъдрост, тяхната цел е била да покажат как висшето Аз, Божественият Дух, се е проявил в Исус от Назарет по време на събитията в Палестина.
Той казва: "Евангелистите са си поставили за задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на Вселената, със самия Бог. Бог, Който е обитавал Невидим в цялото човечество, се пробужда спецално в Исус Христос. За този именно Бог се казва в Евангелието на Йоана, че е съществувал още от начало, още от започването на Битието. Интересът на евангелистите е бил да покажат, че това именно е същият Бог, Който е живял в Исус от Назарет. Що се отнася до тези, които до нашата епоха са съхранили вечната първична Мъдрост, тяхната цел е била да покажат как висшето Аз, Божественият Дух, се е проявил в Исус от Назарет по време на събитията в Палестина. Той е останал същият и се е запазил във всички онези, които са имали за това едно правилно разбиране. Евангелистите са описали Бога, Който се е проявил в човека до събитията в Палестина, как този Бог се е проявил и как Той се е родил отново и т.н. Но тези, които трябваше да се покажат като продължители на евангелистите, са имали присърце да покажат, че моментът на Новораждането на висшето Аз в човечеството е този момент, в който ние се намираме единствено пред духовната Чистота, чийто блясък надминава всичко останало. Тези, които се наричат християни-Йоанисти и имали за символ розата- кръст, казват: "Този, Който е наново роден в човечеството, Мистерията на Върховното Аз, е бил запазен в едно малко общество, произлязло от розенкройцерите. Това се изразява в един символ: Светата Чаша, от която е ял и пил Христос с учениците Си, наречена "Чашата на св.
към текста >>

Но тези, които трябваше да се покажат като продължители на евангелистите, са имали присърце да покажат, че моментът на Новораждането на висшето Аз в човечеството е този момент, в който ние се намираме единствено пред духовната Чистота, чийто блясък надминава всичко останало.
За този именно Бог се казва в Евангелието на Йоана, че е съществувал още от начало, още от започването на Битието. Интересът на евангелистите е бил да покажат, че това именно е същият Бог, Който е живял в Исус от Назарет. Що се отнася до тези, които до нашата епоха са съхранили вечната първична Мъдрост, тяхната цел е била да покажат как висшето Аз, Божественият Дух, се е проявил в Исус от Назарет по време на събитията в Палестина. Той е останал същият и се е запазил във всички онези, които са имали за това едно правилно разбиране. Евангелистите са описали Бога, Който се е проявил в човека до събитията в Палестина, как този Бог се е проявил и как Той се е родил отново и т.н. Но тези, които трябваше да се покажат като продължители на евангелистите, са имали присърце да покажат, че моментът на Новораждането на висшето Аз в човечеството е този момент, в който ние се намираме единствено пред духовната Чистота, чийто блясък надминава всичко останало. Тези, които се наричат християни-Йоанисти и имали за символ розата- кръст, казват: "Този, Който е наново роден в човечеството, Мистерията на Върховното Аз, е бил запазен в едно малко общество, произлязло от розенкройцерите. Това се изразява в един символ: Светата Чаша, от която е ял и пил Христос с учениците Си, наречена "Чашата на св. Граал" и в която Чаша е била събрана от Йосиф от Ариматея кръвта, която е текла от раните на Христа. Тази Чаша е била, както казва преданието, донесена в Европа от ангелите. За нея е бил изграден един специален храм и розенкройцерите станали пазители на съдържанието на тази Чаша, т.е.
към текста >>

Затова казваме, че Христовото събитие означава край на инволюцията и начало на еволюцията, т.е.
Така, както във всеки човек може да се роди висшето Аз, така е родено в Палестина висшето Аз на цялото човечество. Както от Слънцето зависи целия живот и светлина на Земята, всичката деятелност на Земята е обусловена от Слънцето и неговата топлина, така от раждането на Божественото Аз в човечеството, в лицето на Исус от Назарет, зависи раждането на индивидуалното висше Аз във всяка човешка душа. То е онази енергия, онзи импулс, който дава стимул на всяка индивидуална душа да роди висшето Аз, Божественото в себе си. Така именно, с идването на Христа на Земята в тялото на Исус от Назарет, се създават условия за Пробуждането и Възраждането на висшето човешко Аз. С това се започва Пътя на възхода, Пътя на еволюцията на човечеството. Затова казваме, че Христовото събитие означава край на инволюцията и начало на еволюцията, т.е. на възхода на човечеството. След като изтъкнах накратко за периодите в проявлението на Логоса, където споменах, че в първия период, Сатурновия, Логосът е действал чрез Принципа на Любовта, проявена като топлина. Във втория период, Слънчевия, Той е действал с Принципа на Истината. В третия период, Лунния, е действал с Принципа на Мъдростта и в четвъртия период, Земния, Логосът действа вече пак с Принципа на Любовта, но като синтез на всички Божествени Принципи, за да формира аза в човека, когото влага като зародиш в трите обвивки. Това е квасът, поставен в трите мери брашно, за което споменава Христос.
към текста >>

Тук се намеква, че Логосът постепенно слиза към Земята като една истинска духовна Светлина, която се проявява чрез всички, в които душата се е пробудила и Божественото е проявено в тях.
говори на хората, че Божествената Светлина живее във всеки човек, за да се вгледат хората в себе си и да открият тази Светлина в себе си. В осмия стих се казва: "Не беше той Светлината, но дойде да свидетелства за Светлината". Светлината, за която свидетелства, беше Словото, Което се проявява в него. Затова той може да свидетелства за тази Светлина. В 9-™ стих се казва: "Истинската Светлина, която осветява всеки човек, идеше на света". Тук се намеква, че Логосът постепенно слиза към Земята като една истинска духовна Светлина, която се проявява чрез всички, в които душата се е пробудила и Божественото е проявено в тях. Тук става въпрос за проявата на Логоса чрез всички Водачи и Учители на човечеството, които в миналото са го водили в Пътя на Светлината, в Божествения Път. В следващите стихове: 10, 11 и 12, се говори за проявлението на Логоса в течение на Земния период, като се казва: "Той бе в света и светът чрез Него стана, но светът не Го позна". Той е проявен в целия свят и прониква всичко съществуващо, което образува света, който чрез Него е станал. Но този свят, създаден от Него, Го не познал. В 11 стих се казва: "У Своите Си дойде, но и Своите не Го приеха".
към текста >>

И Христос казва някъде: Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е.
И по-нататък се казва: А онези, които Го приеха, даде им власт да станат Чада Божии, сиреч тези, които вярват в Неговото Име, които се родиха не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога. Тук става въпрос не за едно външно приемане, но които вътрешно са възприели, които вярват в Неговото Име, дава им власт да бъдат Чада Божии, да бъдат Синове Божии. Значи тези, които приемат Логоса като Светлина в себе си и които вярват в Неговото Име, т.е. които са пробудили висшето Аз в себе си, което е Неговото Име, на тях дава право да бъдат Синове Божии. Те са тези, които не са родени по физически начин, а от Бога са родени. И Христос казва някъде: Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е. Роденият от Бога, значи роден от Духа, роден по дух, а това са тези, у които е пробудено висшето Божествено съзнание, в които се е пробудило Висшето Аз и са станали Синове Божии. Това са посветените от всички времена, които са били служители и свидетели на Словото в течение на целия Земен период до наши дни. В 14 стих се казва: "И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина". Тук се подчертава, че Логосът се въплътява в едно физическо тяло и пребивава между посветените, чрез които в миналото се е проявявал като Светлина.
към текста >>

Роденият от Бога, значи роден от Духа, роден по дух, а това са тези, у които е пробудено висшето Божествено съзнание, в които се е пробудило Висшето Аз и са станали Синове Божии.
Тук става въпрос не за едно външно приемане, но които вътрешно са възприели, които вярват в Неговото Име, дава им власт да бъдат Чада Божии, да бъдат Синове Божии. Значи тези, които приемат Логоса като Светлина в себе си и които вярват в Неговото Име, т.е. които са пробудили висшето Аз в себе си, което е Неговото Име, на тях дава право да бъдат Синове Божии. Те са тези, които не са родени по физически начин, а от Бога са родени. И Христос казва някъде: Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е. Роденият от Бога, значи роден от Духа, роден по дух, а това са тези, у които е пробудено висшето Божествено съзнание, в които се е пробудило Висшето Аз и са станали Синове Божии. Това са посветените от всички времена, които са били служители и свидетели на Словото в течение на целия Земен период до наши дни. В 14 стих се казва: "И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина". Тук се подчертава, че Логосът се въплътява в едно физическо тяло и пребивава между посветените, чрез които в миналото се е проявявал като Светлина. В 12 и 13 стих се говори за посветените, които са родени от Бога, които са приели Логоса, Бога в себе си и живеят в Неговата Светлина.
към текста >>

Значи, Единородният Син е изявление на Отец, на Абсолютния Дух.
вътрешният закон, който е написан в душата на всеки човек, дойде чрез Исус Христос. Словото, Което става плът, създаде условия на човешките души да погледнат в себе си и там да намерят Вечния Закон, по който да живеят. По-нататък Йоан ни разкрива Тайната на Логоса, както е дадено в началото. Той казва: "Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви". Значи, Единородният Син е изявление на Отец, на Абсолютния Дух. А Абсолютния Дух никой не Го е видял, даже и великите посветени, но Единородният Син Го прави вече познат и може да бъде видян, и да се влезе във връзка с Него. Затова Христос казва: "Аз и Отец ми едно сме". Така че, Онзи Бог, Който е говорил и се е явявал в течение на човешкото развитие на пророците и посветените, това е Единородният Син, Словото, Което в средата на Земния период слезе в човешко тяло на Земята. После Йоан говори за себе си, а заедно с това и за всички посветени, като казва: "Аз съм "глас на едного, който вика и пустинята: прав правете пътя за Господа". - Всеки един посветен е като в пустиня, защото всички човешки души спят, и в тази човешка пустиня вика посветеният - прав правете пътя за Господа, Който иде да се всели във вас, Който се пробужда във вас.
към текста >>

А Абсолютния Дух никой не Го е видял, даже и великите посветени, но Единородният Син Го прави вече познат и може да бъде видян, и да се влезе във връзка с Него.
Словото, Което става плът, създаде условия на човешките души да погледнат в себе си и там да намерят Вечния Закон, по който да живеят. По-нататък Йоан ни разкрива Тайната на Логоса, както е дадено в началото. Той казва: "Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви". Значи, Единородният Син е изявление на Отец, на Абсолютния Дух. А Абсолютния Дух никой не Го е видял, даже и великите посветени, но Единородният Син Го прави вече познат и може да бъде видян, и да се влезе във връзка с Него. Затова Христос казва: "Аз и Отец ми едно сме". Така че, Онзи Бог, Който е говорил и се е явявал в течение на човешкото развитие на пророците и посветените, това е Единородният Син, Словото, Което в средата на Земния период слезе в човешко тяло на Земята. После Йоан говори за себе си, а заедно с това и за всички посветени, като казва: "Аз съм "глас на едного, който вика и пустинята: прав правете пътя за Господа". - Всеки един посветен е като в пустиня, защото всички човешки души спят, и в тази човешка пустиня вика посветеният - прав правете пътя за Господа, Който иде да се всели във вас, Който се пробужда във вас. Като казва "прав правете пътя за Господа", той подразбира учението, което посветените са давали на онези, които искат да следват Пътя, да не остане само едно книжно учение, а да се приложи в живота.
към текста >>

Заратустра беше преди Илия, който е Йоан, той е онзи посветен от човешката раса, който се издигна до най-висока степен на посвещение и когото Божественият Дух напълно го проникна чак до физическото тяло.
След това се описва, че Исус идва при Йоан, за да бъде кръстен. В 29 стих се казва: "На следния ден Йоан вижда Исус, че иде към него и казва: Ето Божия Агнец, Който носи греховете на света! Тоя е, за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв". Тук може да се разбере, че Йоан говори за този, който е въплътен в Исус от Назарет, преди да се въплъти в него Христос, като казва: "Подир мене иде човек, Който достигна да бъде преди мене, защото спрямо мене беше пръв". Ние видяхме, когато говорихме за Исус от Назарет, че в него бе въплътена душата на Адам, която е създадена от Бога, и Заратустра. Заратустра беше преди Илия, който е Йоан, той е онзи посветен от човешката раса, който се издигна до най-висока степен на посвещение и когото Божественият Дух напълно го проникна чак до физическото тяло. Йоан по-нататък казва: "И аз не Го познавах, но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля". И Йоан свидетелства и казва: "Видях Духа да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него. И аз не Го познавах, но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух. И видях, и свидетелствам, Този е Божият Син". Казаното е ясно само по себе си, но ще направя някои малки забележки за още по-голяма яснота.
към текста >>

И Йоан свидетелства и казва: "Видях Духа да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него.
Тоя е, за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв". Тук може да се разбере, че Йоан говори за този, който е въплътен в Исус от Назарет, преди да се въплъти в него Христос, като казва: "Подир мене иде човек, Който достигна да бъде преди мене, защото спрямо мене беше пръв". Ние видяхме, когато говорихме за Исус от Назарет, че в него бе въплътена душата на Адам, която е създадена от Бога, и Заратустра. Заратустра беше преди Илия, който е Йоан, той е онзи посветен от човешката раса, който се издигна до най-висока степен на посвещение и когото Божественият Дух напълно го проникна чак до физическото тяло. Йоан по-нататък казва: "И аз не Го познавах, но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля". И Йоан свидетелства и казва: "Видях Духа да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него. И аз не Го познавах, но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух. И видях, и свидетелствам, Този е Божият Син". Казаното е ясно само по себе си, но ще направя някои малки забележки за още по-голяма яснота. От горния пасаж се вижда първо, че Йоан е бил във връзка с духовното Ръководство на човечеството, което изпраща посветени с определена мисия в света. Второто нещо, което ни е казано е, че Йоан е ясновидец.
към текста >>

И аз не Го познавах, но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух.
Тук може да се разбере, че Йоан говори за този, който е въплътен в Исус от Назарет, преди да се въплъти в него Христос, като казва: "Подир мене иде човек, Който достигна да бъде преди мене, защото спрямо мене беше пръв". Ние видяхме, когато говорихме за Исус от Назарет, че в него бе въплътена душата на Адам, която е създадена от Бога, и Заратустра. Заратустра беше преди Илия, който е Йоан, той е онзи посветен от човешката раса, който се издигна до най-висока степен на посвещение и когото Божественият Дух напълно го проникна чак до физическото тяло. Йоан по-нататък казва: "И аз не Го познавах, но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля". И Йоан свидетелства и казва: "Видях Духа да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него. И аз не Го познавах, но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух. И видях, и свидетелствам, Този е Божият Син". Казаното е ясно само по себе си, но ще направя някои малки забележки за още по-голяма яснота. От горния пасаж се вижда първо, че Йоан е бил във връзка с духовното Ръководство на човечеството, което изпраща посветени с определена мисия в света. Второто нещо, което ни е казано е, че Йоан е ясновидец. Този, Който го е пратил, му е казал: Ще видиш, че Духът слиза като гълъб върху Него.
към текста >>

От горния пасаж се вижда първо, че Йоан е бил във връзка с духовното Ръководство на човечеството, което изпраща посветени с определена мисия в света.
Йоан по-нататък казва: "И аз не Го познавах, но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля". И Йоан свидетелства и казва: "Видях Духа да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него. И аз не Го познавах, но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух. И видях, и свидетелствам, Този е Божият Син". Казаното е ясно само по себе си, но ще направя някои малки забележки за още по-голяма яснота. От горния пасаж се вижда първо, че Йоан е бил във връзка с духовното Ръководство на човечеството, което изпраща посветени с определена мисия в света. Второто нещо, което ни е казано е, че Йоан е ясновидец. Този, Който го е пратил, му е казал: Ще видиш, че Духът слиза като гълъб върху Него. Този Дух, Който е слязъл като гълъб върху Исус, е бил Духът на Христос, Който слиза да се въплъти в тялото на Исус от Назарет. А Йоан е видял Духа във форма на гълъб, а не физически гълъб, значи видял Го е с духовните си очи. И третият извод от горната мисъл е, че раждането на Исус и въплътяването на Христос в неговото тяло не е случайно явление, а ръководено от духовните Ръководители на човечеството.
към текста >>

Този, Който го е пратил, му е казал: Ще видиш, че Духът слиза като гълъб върху Него.
И аз не Го познавах, но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух. И видях, и свидетелствам, Този е Божият Син". Казаното е ясно само по себе си, но ще направя някои малки забележки за още по-голяма яснота. От горния пасаж се вижда първо, че Йоан е бил във връзка с духовното Ръководство на човечеството, което изпраща посветени с определена мисия в света. Второто нещо, което ни е казано е, че Йоан е ясновидец. Този, Който го е пратил, му е казал: Ще видиш, че Духът слиза като гълъб върху Него. Този Дух, Който е слязъл като гълъб върху Исус, е бил Духът на Христос, Който слиза да се въплъти в тялото на Исус от Назарет. А Йоан е видял Духа във форма на гълъб, а не физически гълъб, значи видял Го е с духовните си очи. И третият извод от горната мисъл е, че раждането на Исус и въплътяването на Христос в неговото тяло не е случайно явление, а ръководено от духовните Ръководители на човечеството. По-нататък се говори за това, как на другия ден, като минава Исус през мястото, където Йоан кръщава, двама от учениците на Йоан тръгват след Него. Единият от тези ученици е бил Андрей, братът на Симон Петър, а другият - самият евангелист Йоан.
към текста >>

Този Дух, Който е слязъл като гълъб върху Исус, е бил Духът на Христос, Който слиза да се въплъти в тялото на Исус от Назарет.
И видях, и свидетелствам, Този е Божият Син". Казаното е ясно само по себе си, но ще направя някои малки забележки за още по-голяма яснота. От горния пасаж се вижда първо, че Йоан е бил във връзка с духовното Ръководство на човечеството, което изпраща посветени с определена мисия в света. Второто нещо, което ни е казано е, че Йоан е ясновидец. Този, Който го е пратил, му е казал: Ще видиш, че Духът слиза като гълъб върху Него. Този Дух, Който е слязъл като гълъб върху Исус, е бил Духът на Христос, Който слиза да се въплъти в тялото на Исус от Назарет. А Йоан е видял Духа във форма на гълъб, а не физически гълъб, значи видял Го е с духовните си очи. И третият извод от горната мисъл е, че раждането на Исус и въплътяването на Христос в неговото тяло не е случайно явление, а ръководено от духовните Ръководители на човечеството. По-нататък се говори за това, как на другия ден, като минава Исус през мястото, където Йоан кръщава, двама от учениците на Йоан тръгват след Него. Единият от тези ученици е бил Андрей, братът на Симон Петър, а другият - самият евангелист Йоан. Андрей казва на Петър и го завежда при Исуса.
към текста >>

А Йоан е видял Духа във форма на гълъб, а не физически гълъб, значи видял Го е с духовните си очи.
Казаното е ясно само по себе си, но ще направя някои малки забележки за още по-голяма яснота. От горния пасаж се вижда първо, че Йоан е бил във връзка с духовното Ръководство на човечеството, което изпраща посветени с определена мисия в света. Второто нещо, което ни е казано е, че Йоан е ясновидец. Този, Който го е пратил, му е казал: Ще видиш, че Духът слиза като гълъб върху Него. Този Дух, Който е слязъл като гълъб върху Исус, е бил Духът на Христос, Който слиза да се въплъти в тялото на Исус от Назарет. А Йоан е видял Духа във форма на гълъб, а не физически гълъб, значи видял Го е с духовните си очи. И третият извод от горната мисъл е, че раждането на Исус и въплътяването на Христос в неговото тяло не е случайно явление, а ръководено от духовните Ръководители на човечеството. По-нататък се говори за това, как на другия ден, като минава Исус през мястото, където Йоан кръщава, двама от учениците на Йоан тръгват след Него. Единият от тези ученици е бил Андрей, братът на Симон Петър, а другият - самият евангелист Йоан. Андрей казва на Петър и го завежда при Исуса. "Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Йонов, ти ще се наричаш Кифа, което значи Петър, канара".
към текста >>

И третият извод от горната мисъл е, че раждането на Исус и въплътяването на Христос в неговото тяло не е случайно явление, а ръководено от духовните Ръководители на човечеството.
От горния пасаж се вижда първо, че Йоан е бил във връзка с духовното Ръководство на човечеството, което изпраща посветени с определена мисия в света. Второто нещо, което ни е казано е, че Йоан е ясновидец. Този, Който го е пратил, му е казал: Ще видиш, че Духът слиза като гълъб върху Него. Този Дух, Който е слязъл като гълъб върху Исус, е бил Духът на Христос, Който слиза да се въплъти в тялото на Исус от Назарет. А Йоан е видял Духа във форма на гълъб, а не физически гълъб, значи видял Го е с духовните си очи. И третият извод от горната мисъл е, че раждането на Исус и въплътяването на Христос в неговото тяло не е случайно явление, а ръководено от духовните Ръководители на човечеството. По-нататък се говори за това, как на другия ден, като минава Исус през мястото, където Йоан кръщава, двама от учениците на Йоан тръгват след Него. Единият от тези ученици е бил Андрей, братът на Симон Петър, а другият - самият евангелист Йоан. Андрей казва на Петър и го завежда при Исуса. "Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Йонов, ти ще се наричаш Кифа, което значи Петър, канара". Това е станало в Юдея, в областта около реката Йордан, където е кръщавал Йоан.
към текста >>

Нова духовна Светлина навлизаше в света, която прониква човешките глъбини и събужда Божественото, което като зародиш е крито във всяка човешка душа.
Тук не става въпрос за цар на еврейския народ, а за Цар - Учител и Ръководител на посветените. В този смисъл Той се разкри и пред Пилат, когато Го попита: Ти Цар Израилев ли си? И Той казва: Ти каза. Тогаз той написа на кръста, защото Христос действително е Цар, но не на земното царство, а на Небесното Царство. По такъв начин се оформя основната ядка на новата езотерична група, която Христос образува всред еврейския народ и всред тогавашното човечество. Нова духовна Светлина навлизаше в света, която прониква човешките глъбини и събужда Божественото, което като зародиш е крито във всяка човешка душа. С пробуждането на това Божествено започва нов етап в човешкото развитие. От досегашния етап, който беше етап на слизане и при който човешките души бяха изпаднали под робството на тъмните или, се преминава в нов етап, когато Синът Божий се принася в жертва и поема греховете на света, за да открие Пътя на възхода, да даде подтик на Божественото във всяка душа да се прояви. С тази мисия Христос започва Своята дейност на Земята.
към текста >>

83. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

На тази историческа сватба става съединението, свързването на човешкия дух с човешката душа, от което въплътеният човек постепенно става мислещо същество, защото дотогава човек е бил, преди всичко, едно същество на чувствата и импулсите.
Окултната история ни казва, че човечеството е слязло във физическо тяло в Лемурийската епоха, която е третата раса по отношение на първите две раси, които са се развили в етерния свят. Но по отношение на физическото съществуване на човечеството, тя може да се вземе за първа раса и след нея следват Атлантската, която обикновено се приема като четвърта и след нея петата раса, като се броят и първите две раси, развили се в етерния свят. Но ако се смята като първа Лемурийската раса, откогато започва физическото съществуване на човечеството, нашата пета раса е третата, в която човечеството преминава през седем културни епохи. Първата и втората културни епохи са един вид като преповторение на първите две раси, а третата културна епоха се явява като истинско начало на третата раса, която се развива на физическо поле. И когато се казва, че в третия ден имаше сватба, подразбира се, че в третата културна епоха на третата земна раса става едно явление в човечеството, което е обозначено като сватба. На тази историческа сватба става съединението, свързването на човешкия дух с човешката душа, от което въплътеният човек постепенно става мислещо същество, защото дотогава човек е бил, преди всичко, едно същество на чувствата и импулсите. Тази сватба става в Кана Галилейска, която е страна със събрани много народности. С това ни се показва, че е изтекла вече епохата на кръвното родство и женитбите могат да стават вече извън родовата среда. Любовта не е само една кръвна връзка, а е вече един свободен израз на душата. Значи, в третата културна епоха, която обикновено се нарича Халдейско-Египетска, се празнува сватбата на човечеството и с това началото на неговото пълнолетие. Оттогава хората започват да мислят, да разсъждават.
към текста >>

А Ной е представител па следатлантското човечество, когато хората постепенно прекъсват връзката си с духовния свят и започват да си служат с мисълта, с разсъдъка.
На сватбата в Кана Галилейска Исус дава нов подтик, ново направление на човешкото сърце, като влива в него нови сили, за да може в бъдеще да се развие до такава висота, че да стане носител на Божията Любов, любов към всичко живо. Друго интересно нещо на сватбата е виното. В пра- древни времена хората не са познавали виното. Казва се в Библията, че Ной се напил. Той е първият човек, за когото се споменава, че се напил. А Ной е представител па следатлантското човечество, когато хората постепенно прекъсват връзката си с духовния свят и започват да си служат с мисълта, с разсъдъка. Пиянството на Ной не е случайно описано в Библията. С това се намеква, че след като хората започнали да употребяват виното, тяхният спомен за отвъдния свят постепенно се прекъсва и те забравят, че принадлежат на един духовен свят, а започват да се считат само като земни същества. Защото виното унищожава дълбоката памет, която има седалище в етерното тяло и която памет се предава през поколенията и стига до онзи свят. След като започнали да употребяват виното, хората изгубили спомена и паметта си за духовния свят и станали само земни същества. Същият смисъл има и гръцката легенда за бог Бакхус, бог на виното.
към текста >>

С това се намеква, че след като хората започнали да употребяват виното, тяхният спомен за отвъдния свят постепенно се прекъсва и те забравят, че принадлежат на един духовен свят, а започват да се считат само като земни същества.
В пра- древни времена хората не са познавали виното. Казва се в Библията, че Ной се напил. Той е първият човек, за когото се споменава, че се напил. А Ной е представител па следатлантското човечество, когато хората постепенно прекъсват връзката си с духовния свят и започват да си служат с мисълта, с разсъдъка. Пиянството на Ной не е случайно описано в Библията. С това се намеква, че след като хората започнали да употребяват виното, тяхният спомен за отвъдния свят постепенно се прекъсва и те забравят, че принадлежат на един духовен свят, а започват да се считат само като земни същества. Защото виното унищожава дълбоката памет, която има седалище в етерното тяло и която памет се предава през поколенията и стига до онзи свят. След като започнали да употребяват виното, хората изгубили спомена и паметта си за духовния свят и станали само земни същества. Същият смисъл има и гръцката легенда за бог Бакхус, бог на виното. И като се казва, че Христос превърнал водата във вино, това е един действителен исторически факт за онези, които познават Окултната Наука и специално алхимията. Защото Христос владее природните сили и с помощта на тези сили, които в случая са символизирани от Неговата майка, която е Майката-Природа, Той превръща водата във вино.
към текста >>

След като започнали да употребяват виното, хората изгубили спомена и паметта си за духовния свят и станали само земни същества.
Той е първият човек, за когото се споменава, че се напил. А Ной е представител па следатлантското човечество, когато хората постепенно прекъсват връзката си с духовния свят и започват да си служат с мисълта, с разсъдъка. Пиянството на Ной не е случайно описано в Библията. С това се намеква, че след като хората започнали да употребяват виното, тяхният спомен за отвъдния свят постепенно се прекъсва и те забравят, че принадлежат на един духовен свят, а започват да се считат само като земни същества. Защото виното унищожава дълбоката памет, която има седалище в етерното тяло и която памет се предава през поколенията и стига до онзи свят. След като започнали да употребяват виното, хората изгубили спомена и паметта си за духовния свят и станали само земни същества. Същият смисъл има и гръцката легенда за бог Бакхус, бог на виното. И като се казва, че Христос превърнал водата във вино, това е един действителен исторически факт за онези, които познават Окултната Наука и специално алхимията. Защото Христос владее природните сили и с помощта на тези сили, които в случая са символизирани от Неговата майка, която е Майката-Природа, Той превръща водата във вино. Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество. Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание.
към текста >>

Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса.
Същият смисъл има и гръцката легенда за бог Бакхус, бог на виното. И като се казва, че Христос превърнал водата във вино, това е един действителен исторически факт за онези, които познават Окултната Наука и специално алхимията. Защото Христос владее природните сили и с помощта на тези сили, които в случая са символизирани от Неговата майка, която е Майката-Природа, Той превръща водата във вино. Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество. Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание. Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса. С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот.
към текста >>

С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят.
И като се казва, че Христос превърнал водата във вино, това е един действителен исторически факт за онези, които познават Окултната Наука и специално алхимията. Защото Христос владее природните сили и с помощта на тези сили, които в случая са символизирани от Неговата майка, която е Майката-Природа, Той превръща водата във вино. Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество. Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание. Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса. С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот. Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество.
към текста >>

То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание.
Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество. Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание. Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса. С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот. Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество. Когато в него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека. Това преминаване от природното колективно подсъзнание към индивидуалното съзнание е означено с превръщането на водата във вино.
към текста >>

Христовото дело на сватбата в Кана беше една подбуда, едно укрепване на азовата същност в човека.
Това, което превръща водата в сок на гроздето, са космичните Азови сили, силите на Христа. Гърците наричали тези сили Дионисиус Загреус. Това, което превръща водата в кръв в човешкия организъм, са човешките азови сили. Гърците наричали тези сили Дионисиус Якхос. Когато на сватбата в Кана Галилейска Христос произведе това, което космичните Азови сили, силите на Слънцето, произвеждат в лозата, Той произведе същевременно в човешките души, които присъстваха на сватбата и особено в душите на учениците това, което иначе произвеждат човешките азови сили, дионисовския елемент в човека. Христовото дело на сватбата в Кана беше една подбуда, едно укрепване на азовата същност в човека. С това Той казва на всички хора: Вие трябва да развиете индивидуалния живот в себе си на основата на космичния духовен живот, ако искате да станете Мои ученици. С превръщането на водата във вино се загатва още една Тайна, която е свързана с мисията на Христа, с мисията на християнството. Прекъсвайки старата връзка с духовния свят, Христос прави хората да обърнат погледа си към външния свят, в който се проявява Логосът, и да открият мисълта на Логоса, изразена като природни закони. По този начин те трябва да се научат да мислят и да разсъждават, с което в тях постепенно се пробужда и развива самосъзнанието и се укрепва азът. Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н.
към текста >>

С това Той казва на всички хора: Вие трябва да развиете индивидуалния живот в себе си на основата на космичния духовен живот, ако искате да станете Мои ученици.
Гърците наричали тези сили Дионисиус Загреус. Това, което превръща водата в кръв в човешкия организъм, са човешките азови сили. Гърците наричали тези сили Дионисиус Якхос. Когато на сватбата в Кана Галилейска Христос произведе това, което космичните Азови сили, силите на Слънцето, произвеждат в лозата, Той произведе същевременно в човешките души, които присъстваха на сватбата и особено в душите на учениците това, което иначе произвеждат човешките азови сили, дионисовския елемент в човека. Христовото дело на сватбата в Кана беше една подбуда, едно укрепване на азовата същност в човека. С това Той казва на всички хора: Вие трябва да развиете индивидуалния живот в себе си на основата на космичния духовен живот, ако искате да станете Мои ученици. С превръщането на водата във вино се загатва още една Тайна, която е свързана с мисията на Христа, с мисията на християнството. Прекъсвайки старата връзка с духовния свят, Христос прави хората да обърнат погледа си към външния свят, в който се проявява Логосът, и да открият мисълта на Логоса, изразена като природни закони. По този начин те трябва да се научат да мислят и да разсъждават, с което в тях постепенно се пробужда и развива самосъзнанието и се укрепва азът. Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н. Всичко това трябваше да бъде забравено, след като Логосът е станал плът и се е вселил между нас.
към текста >>

Прекъсвайки старата връзка с духовния свят, Христос прави хората да обърнат погледа си към външния свят, в който се проявява Логосът, и да открият мисълта на Логоса, изразена като природни закони.
Гърците наричали тези сили Дионисиус Якхос. Когато на сватбата в Кана Галилейска Христос произведе това, което космичните Азови сили, силите на Слънцето, произвеждат в лозата, Той произведе същевременно в човешките души, които присъстваха на сватбата и особено в душите на учениците това, което иначе произвеждат човешките азови сили, дионисовския елемент в човека. Христовото дело на сватбата в Кана беше една подбуда, едно укрепване на азовата същност в човека. С това Той казва на всички хора: Вие трябва да развиете индивидуалния живот в себе си на основата на космичния духовен живот, ако искате да станете Мои ученици. С превръщането на водата във вино се загатва още една Тайна, която е свързана с мисията на Христа, с мисията на християнството. Прекъсвайки старата връзка с духовния свят, Христос прави хората да обърнат погледа си към външния свят, в който се проявява Логосът, и да открият мисълта на Логоса, изразена като природни закони. По този начин те трябва да се научат да мислят и да разсъждават, с което в тях постепенно се пробужда и развива самосъзнанието и се укрепва азът. Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н. Всичко това трябваше да бъде забравено, след като Логосът е станал плът и се е вселил между нас. Затова, именно, Христос превърна водата във вино и прекъсна старата връзка на човека с невидимия свят. Тази връзка е била полусъзнателна, каквото е било въобще тогавашното съзнание на човечеството.
към текста >>

Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н.
Христовото дело на сватбата в Кана беше една подбуда, едно укрепване на азовата същност в човека. С това Той казва на всички хора: Вие трябва да развиете индивидуалния живот в себе си на основата на космичния духовен живот, ако искате да станете Мои ученици. С превръщането на водата във вино се загатва още една Тайна, която е свързана с мисията на Христа, с мисията на християнството. Прекъсвайки старата връзка с духовния свят, Христос прави хората да обърнат погледа си към външния свят, в който се проявява Логосът, и да открият мисълта на Логоса, изразена като природни закони. По този начин те трябва да се научат да мислят и да разсъждават, с което в тях постепенно се пробужда и развива самосъзнанието и се укрепва азът. Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н. Всичко това трябваше да бъде забравено, след като Логосът е станал плът и се е вселил между нас. Затова, именно, Христос превърна водата във вино и прекъсна старата връзка на човека с невидимия свят. Тази връзка е била полусъзнателна, каквото е било въобще тогавашното съзнание на човечеството. С това Христос е искал да направи хората свободни, самостоятелни същества, които да мислят и да действат по вътрешен импулс, а не ръководени отвън от различни духовни същества. Той иска да насочи погледа на човека навътре, където само Той действа, за да може човек да влезе във връзка с Неговата вътрешна Същина, която ще го укрепи и направи свободен и самостоятелен.
към текста >>

С това Христос е искал да направи хората свободни, самостоятелни същества, които да мислят и да действат по вътрешен импулс, а не ръководени отвън от различни духовни същества.
По този начин те трябва да се научат да мислят и да разсъждават, с което в тях постепенно се пробужда и развива самосъзнанието и се укрепва азът. Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н. Всичко това трябваше да бъде забравено, след като Логосът е станал плът и се е вселил между нас. Затова, именно, Христос превърна водата във вино и прекъсна старата връзка на човека с невидимия свят. Тази връзка е била полусъзнателна, каквото е било въобще тогавашното съзнание на човечеството. С това Христос е искал да направи хората свободни, самостоятелни същества, които да мислят и да действат по вътрешен импулс, а не ръководени отвън от различни духовни същества. Той иска да насочи погледа на човека навътре, където само Той действа, за да може човек да влезе във връзка с Неговата вътрешна Същина, която ще го укрепи и направи свободен и самостоятелен. Когато човек е бил в полусъзнателна връзка с духовния свят, той често и в повечето случаи е изпадал под властта и ръководството на низши, изостанали същества, които са имали интерес да държат човека в това състояние, за да го използват за лични цели. А Христос, Който е въплътеният Логос, иска да направи хората силни, свободни и самостоятелни. Затова Той казва: "Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги послушаха. Аз съм Вратата на овцете.
към текста >>

Когато човек е бил в полусъзнателна връзка с духовния свят, той често и в повечето случаи е изпадал под властта и ръководството на низши, изостанали същества, които са имали интерес да държат човека в това състояние, за да го използват за лични цели.
Всичко това трябваше да бъде забравено, след като Логосът е станал плът и се е вселил между нас. Затова, именно, Христос превърна водата във вино и прекъсна старата връзка на човека с невидимия свят. Тази връзка е била полусъзнателна, каквото е било въобще тогавашното съзнание на човечеството. С това Христос е искал да направи хората свободни, самостоятелни същества, които да мислят и да действат по вътрешен импулс, а не ръководени отвън от различни духовни същества. Той иска да насочи погледа на човека навътре, където само Той действа, за да може човек да влезе във връзка с Неговата вътрешна Същина, която ще го укрепи и направи свободен и самостоятелен. Когато човек е бил в полусъзнателна връзка с духовния свят, той често и в повечето случаи е изпадал под властта и ръководството на низши, изостанали същества, които са имали интерес да държат човека в това състояние, за да го използват за лични цели. А Христос, Който е въплътеният Логос, иска да направи хората силни, свободни и самостоятелни. Затова Той казва: "Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги послушаха. Аз съм Вратата на овцете. Ако влезе някой през Мене, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намери". Някой може да помисли, че според тези думи всички, които са проповядвали преди Христа, са крадци и разбойници.
към текста >>

Те трябва да се разбират по следния начин: Низшите духове, които господствали в човешката душа до идването на Христа, са крадци и разбойници.
Някой може да помисли, че според тези думи всички, които са проповядвали преди Христа, са крадци и разбойници. Това е повърхностно и материалистично разбиране на въпросите. Защото, ако беше вярно това разбиране, ще излезе, че тези думи се отнасят до всички пророци и велики посветени, които са дошли преди Христа. Това не е вярно, защото сам Христос на много места цитира Мойсей, Исайя, Данаил и пр. Така че, тези думи имат по-дълбоко значение. Те трябва да се разбират по следния начин: Низшите духове, които господствали в човешката душа до идването на Христа, са крадци и разбойници. Те не са водили човека в правилния път на развитие, а са го водили по един крив път, с което са ограбвали силите на човешката душа и са пречили за нейното организиране и пробуждане на Божественото в нея. Затова човечеството под тяхно влияние е слизало надолу в гъстата материя, където е тяхното царство. Свързването на човечеството с Христос освобождава човека от влиянието на низшите същества, които са владеели човешките души, и човек постепенно почва своя възход, почва да организира силите на своята душа и постепенно се пробужда неговата дълбока, Божествена природа. Такова е значението на сватбата в Кана Галилейска, казано в няколко думи. За нея може да се напише цяла книга, но аз искам само да покажа окултния елемент, който е скрит в нея, както и в цялото Евангелие.
към текста >>

При разглеждането на Евангелията изхождаме от принципа, че всичко преходно е само символ на проявяващата се духовна действителност.
Сватбата в Кана Галилейска е първото знамение на Христос, но то не е изолирано, а е свързано с другите шест знамения, които са описани в Евангелието на Йоана до 11 глава. Това не са случайни и изолирани действия и събития на Христа, защото в Неговата дейност няма нищо случайно, а те са свързани в едно цяло и представляват един жив организъм. Или те представляват един път, който както всеки човек, така и човечеството като цяло трябва да измине. Както вече казах, аз нямам за цел да тълкувам Евангелието, защото това е една огромна и непосилна работа, която всеки сам трябва да направи за себе си. Аз искам само да посоча, че Евангелията са окултни съчинения и да посоча някои такива елементи и моменти в тях. При разглеждането на Евангелията изхождаме от принципа, че всичко преходно е само символ на проявяващата се духовна действителност. Така че, зад всички случаи, знамения и събития, които са действителни исторически факти, ние трябва да открием една духовна реалност, на която физическото е само една сянка и тази сянка ще ни заведе при предмета. Вече няколко пъти казах, че седемте чудеса или знамения на Христос са стъпки в един път, който всеки човек по отделно и човечеството като цяло трябва да измине. Тези знамения-стъпки са следните: 1. Сватбата в Кана Галилейска /2/ 2. Изцелението на сина на царския служител /4/
към текста >>

Така че, зад всички случаи, знамения и събития, които са действителни исторически факти, ние трябва да открием една духовна реалност, на която физическото е само една сянка и тази сянка ще ни заведе при предмета.
Това не са случайни и изолирани действия и събития на Христа, защото в Неговата дейност няма нищо случайно, а те са свързани в едно цяло и представляват един жив организъм. Или те представляват един път, който както всеки човек, така и човечеството като цяло трябва да измине. Както вече казах, аз нямам за цел да тълкувам Евангелието, защото това е една огромна и непосилна работа, която всеки сам трябва да направи за себе си. Аз искам само да посоча, че Евангелията са окултни съчинения и да посоча някои такива елементи и моменти в тях. При разглеждането на Евангелията изхождаме от принципа, че всичко преходно е само символ на проявяващата се духовна действителност. Така че, зад всички случаи, знамения и събития, които са действителни исторически факти, ние трябва да открием една духовна реалност, на която физическото е само една сянка и тази сянка ще ни заведе при предмета. Вече няколко пъти казах, че седемте чудеса или знамения на Христос са стъпки в един път, който всеки човек по отделно и човечеството като цяло трябва да измине. Тези знамения-стъпки са следните: 1. Сватбата в Кана Галилейска /2/ 2. Изцелението на сина на царския служител /4/ 3. Изцелението на схванатия в къпалнята Витесда /5/
към текста >>

Чрез духовно виждане Той прониква в душата на човека и го познава така, както човекът сам не се познава.
И след това Христос поставя идеала на аза, че той трябва да дойде до такова развитие, че да може да възстановява храма, т.е. тялото си, ако бъде разрушено. То така трябва да бъде проникнато от Божественото, че да го направи безсмъртно, да може да се възражда от само себе си. В 24 и 25 стих на втора глава е казано: "Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всички человеци и защото Той нямаше нужда да му свидетелства някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека". Тук ни е показано с какви възможности разполага Христос. Чрез духовно виждане Той прониква в душата на човека и го познава така, както човекът сам не се познава. С това е посочил и пътя на всеки човек - това е идеалът за всеки човек. В трета глава се говори за срещата на Никодим с Христос. В тази среща Христос е казал много важни и дълбоки мисли. Тази среща е интересна и за това, че е станала нощем, което ще рече, че не е станала на физическото поле, а в духовния свят. Там е казано: "Той дойде при Исуса нощем".
към текста >>

Тази среща е интересна и за това, че е станала нощем, което ще рече, че не е станала на физическото поле, а в духовния свят.
Тук ни е показано с какви възможности разполага Христос. Чрез духовно виждане Той прониква в душата на човека и го познава така, както човекът сам не се познава. С това е посочил и пътя на всеки човек - това е идеалът за всеки човек. В трета глава се говори за срещата на Никодим с Христос. В тази среща Христос е казал много важни и дълбоки мисли. Тази среща е интересна и за това, че е станала нощем, което ще рече, че не е станала на физическото поле, а в духовния свят. Там е казано: "Той дойде при Исуса нощем". Както е дадена срещата, Исус е сам без учениците, което във физическо отношение е много рядко явление. Това е една среща, която всеки сам трябва да направи с Христа в духовния свят, за да получи от Него откровение за Тайната на човешкото Битие. В третия стих се казва: "Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой изново, не може да види Царството Божие". Никодим пита, как може стар човек да се роди.
към текста >>

Това е една среща, която всеки сам трябва да направи с Христа в духовния свят, за да получи от Него откровение за Тайната на човешкото Битие.
В трета глава се говори за срещата на Никодим с Христос. В тази среща Христос е казал много важни и дълбоки мисли. Тази среща е интересна и за това, че е станала нощем, което ще рече, че не е станала на физическото поле, а в духовния свят. Там е казано: "Той дойде при Исуса нощем". Както е дадена срещата, Исус е сам без учениците, което във физическо отношение е много рядко явление. Това е една среща, която всеки сам трябва да направи с Христа в духовния свят, за да получи от Него откровение за Тайната на човешкото Битие. В третия стих се казва: "Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой изново, не може да види Царството Божие". Никодим пита, как може стар човек да се роди. "Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието Царство". И по-нататък Христос описва качествата на родения от Духа, като казва: "Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е Дух. Не се чуди, че ти рекох, трябва да се родите отново.
към текста >>

"Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието Царство".
Там е казано: "Той дойде при Исуса нощем". Както е дадена срещата, Исус е сам без учениците, което във физическо отношение е много рядко явление. Това е една среща, която всеки сам трябва да направи с Христа в духовния свят, за да получи от Него откровение за Тайната на човешкото Битие. В третия стих се казва: "Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой изново, не може да види Царството Божие". Никодим пита, как може стар човек да се роди. "Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието Царство". И по-нататък Христос описва качествата на родения от Духа, като казва: "Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е Дух. Не се чуди, че ти рекох, трябва да се родите отново. Вятърът духа, дето ще и чуваш гласа му, но не знаеш откъде иде и къде отива. Така е с всеки, който е роден от Духа". Родените от вода и Дух, родените от Бога, са посветените, в които Божественото Аз е пробудено и е пълен господар на всички обвивки, То ги прониква, трансформира ги и ги преобразява.
към текста >>

И по-нататък Христос описва качествата на родения от Духа, като казва: "Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е Дух.
Както е дадена срещата, Исус е сам без учениците, което във физическо отношение е много рядко явление. Това е една среща, която всеки сам трябва да направи с Христа в духовния свят, за да получи от Него откровение за Тайната на човешкото Битие. В третия стих се казва: "Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой изново, не може да види Царството Божие". Никодим пита, как може стар човек да се роди. "Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието Царство". И по-нататък Христос описва качествата на родения от Духа, като казва: "Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е Дух. Не се чуди, че ти рекох, трябва да се родите отново. Вятърът духа, дето ще и чуваш гласа му, но не знаеш откъде иде и къде отива. Така е с всеки, който е роден от Духа". Родените от вода и Дух, родените от Бога, са посветените, в които Божественото Аз е пробудено и е пълен господар на всички обвивки, То ги прониква, трансформира ги и ги преобразява. В 12 стих Исус казва: "Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, т.е.
към текста >>

Вятърът духа, дето ще и чуваш гласа му, но не знаеш откъде иде и къде отива.
В третия стих се казва: "Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой изново, не може да види Царството Божие". Никодим пита, как може стар човек да се роди. "Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието Царство". И по-нататък Христос описва качествата на родения от Духа, като казва: "Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е Дух. Не се чуди, че ти рекох, трябва да се родите отново. Вятърът духа, дето ще и чуваш гласа му, но не знаеш откъде иде и къде отива. Така е с всеки, който е роден от Духа". Родените от вода и Дух, родените от Бога, са посветените, в които Божественото Аз е пробудено и е пълен господар на всички обвивки, То ги прониква, трансформира ги и ги преобразява. В 12 стих Исус казва: "Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, т.е. не можете да ги разберете, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните работи". И по-нататък Исус казва: "И никой не е възлизал на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, който е на Небето".
към текста >>

Така е с всеки, който е роден от Духа".
Никодим пита, как може стар човек да се роди. "Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието Царство". И по-нататък Христос описва качествата на родения от Духа, като казва: "Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е Дух. Не се чуди, че ти рекох, трябва да се родите отново. Вятърът духа, дето ще и чуваш гласа му, но не знаеш откъде иде и къде отива. Така е с всеки, който е роден от Духа". Родените от вода и Дух, родените от Бога, са посветените, в които Божественото Аз е пробудено и е пълен господар на всички обвивки, То ги прониква, трансформира ги и ги преобразява. В 12 стих Исус казва: "Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, т.е. не можете да ги разберете, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните работи". И по-нататък Исус казва: "И никой не е възлизал на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, който е на Небето". В тези няколко стиха е казано много, което се отнася до строежа на човека.
към текста >>

Родените от вода и Дух, родените от Бога, са посветените, в които Божественото Аз е пробудено и е пълен господар на всички обвивки, То ги прониква, трансформира ги и ги преобразява.
"Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието Царство". И по-нататък Христос описва качествата на родения от Духа, като казва: "Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е Дух. Не се чуди, че ти рекох, трябва да се родите отново. Вятърът духа, дето ще и чуваш гласа му, но не знаеш откъде иде и къде отива. Така е с всеки, който е роден от Духа". Родените от вода и Дух, родените от Бога, са посветените, в които Божественото Аз е пробудено и е пълен господар на всички обвивки, То ги прониква, трансформира ги и ги преобразява. В 12 стих Исус казва: "Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, т.е. не можете да ги разберете, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните работи". И по-нататък Исус казва: "И никой не е възлизал на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, който е на Небето". В тези няколко стиха е казано много, което се отнася до строежа на човека. Човекът в своя строеж е троичен.
към текста >>

След това идва духовният или по-правилно - душевният човек, душата, която също е троична в своето проявление.
не можете да ги разберете, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните работи". И по-нататък Исус казва: "И никой не е възлизал на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, който е на Небето". В тези няколко стиха е казано много, което се отнася до строежа на човека. Човекът в своя строеж е троичен. Физическият човек, това са трите обвивки - физическото, етерното и астралното тяло. След това идва духовният или по-правилно - душевният човек, душата, която също е троична в своето проявление. Тя се проявява в ума, сърцето и волята. И най-после Божественият човек е висшето Аз, което е Духът в човека, който също е троичен в своето проявление. В индуската окултна философия тези три страни на висшата човешка природа се наричат Атма, Буда и Манас. Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух. В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух.
към текста >>

И най-после Божественият човек е висшето Аз, което е Духът в човека, който също е троичен в своето проявление.
В тези няколко стиха е казано много, което се отнася до строежа на човека. Човекът в своя строеж е троичен. Физическият човек, това са трите обвивки - физическото, етерното и астралното тяло. След това идва духовният или по-правилно - душевният човек, душата, която също е троична в своето проявление. Тя се проявява в ума, сърцето и волята. И най-после Божественият човек е висшето Аз, което е Духът в човека, който също е троичен в своето проявление. В индуската окултна философия тези три страни на висшата човешка природа се наричат Атма, Буда и Манас. Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух. В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух. И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот".
към текста >>

Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух.
Физическият човек, това са трите обвивки - физическото, етерното и астралното тяло. След това идва духовният или по-правилно - душевният човек, душата, която също е троична в своето проявление. Тя се проявява в ума, сърцето и волята. И най-после Божественият човек е висшето Аз, което е Духът в човека, който също е троичен в своето проявление. В индуската окултна философия тези три страни на висшата човешка природа се наричат Атма, Буда и Манас. Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух. В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух. И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот.
към текста >>

В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух.
След това идва духовният или по-правилно - душевният човек, душата, която също е троична в своето проявление. Тя се проявява в ума, сърцето и волята. И най-после Божественият човек е висшето Аз, което е Духът в човека, който също е троичен в своето проявление. В индуската окултна философия тези три страни на висшата човешка природа се наричат Атма, Буда и Манас. Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух. В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух. И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот.
към текста >>

И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят.
Тя се проявява в ума, сърцето и волята. И най-после Божественият човек е висшето Аз, което е Духът в човека, който също е троичен в своето проявление. В индуската окултна философия тези три страни на висшата човешка природа се наричат Атма, Буда и Манас. Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух. В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух. И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син е Духът на Живота.
към текста >>

Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот.
Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух. В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух. И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески.
към текста >>

Защото Човешкият Син е Духът на Живота.
И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески. Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат. "Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи.
към текста >>

Ще цитирам само последните три стиха: "Защото Този, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи, понеже Той не Му дава Духа с мяра.
А всеки, който не повярва в името на Единородния Божи Син, е осъден. По-нататък развива мисълта, че осъждането е в това, че хората обикнали повече тъмнината от Светлината. Тук всяка дума е пълна със смисъл и значение, но нямам възможност всичко да цитирам. От 30 до 36 стих Йоан Кръстител говори за Божия Син и пак изнася това, което Христос казва в горецитираните думи. Това са също думи, пълни с дълбок смисъл и значение. Ще цитирам само последните три стиха: "Защото Този, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи, понеже Той не Му дава Духа с мяра. Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка. Който вярва в Сина, има Вечен Живот, а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него". Това са все думи, изказани на един класически окултен език, при което всяка дума има смисъл и значение. И ако трябва да се преведат на съвременен език, трябва да се напише цяла серия от томове, или, както казва накрая Йоан: "Ако трябваше да се напише всичко, което Христос е говорил, няма да стигнат всичките книги на света". Смисълът на окултния език е в това, че с малко думи се изказват много неща.
към текста >>

Но иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в Дух и Истина, защото такива иска Отец да бъдат поклониците Му.
В 14 стих казва: "Който пие от Водата, която Аз ще му дам, няма да ожъднее до века. Но Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която ще извира за Вечен Живот". От 21 до 24 стих са казани много важни думи: "Казва й Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в този хълм, нито в Ерусалим ще се покланят на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем. Защото спасението е от юдеите. Но иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в Дух и Истина, защото такива иска Отец да бъдат поклониците Му. Бог е Дух и ония, които Му се кланят, с Дух и Истина трябва да се кланят". Тук ясно е подчертана мисълта, че в Дух и Истина трябва да се служи на Бога, а не по форма в тази или онази църква. По-нататък, когато жената повдига въпроса за Месия, Исус й казва: "Аз, Който се разговарям с тебе, съм Месия". С този стих Христос сам отговаря на онези, които считат, че Той не е Месия. Споменавам това, защото има някои, които считат, че Исус не е Месия и че Месия един ден щял да дойде след хиляди години.
към текста >>

Бог е Дух и ония, които Му се кланят, с Дух и Истина трябва да се кланят".
Но Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която ще извира за Вечен Живот". От 21 до 24 стих са казани много важни думи: "Казва й Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в този хълм, нито в Ерусалим ще се покланят на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем. Защото спасението е от юдеите. Но иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в Дух и Истина, защото такива иска Отец да бъдат поклониците Му. Бог е Дух и ония, които Му се кланят, с Дух и Истина трябва да се кланят". Тук ясно е подчертана мисълта, че в Дух и Истина трябва да се служи на Бога, а не по форма в тази или онази църква. По-нататък, когато жената повдига въпроса за Месия, Исус й казва: "Аз, Който се разговарям с тебе, съм Месия". С този стих Христос сам отговаря на онези, които считат, че Той не е Месия. Споменавам това, защото има някои, които считат, че Исус не е Месия и че Месия един ден щял да дойде след хиляди години.
към текста >>

Тук ясно е подчертана мисълта, че в Дух и Истина трябва да се служи на Бога, а не по форма в тази или онази църква.
От 21 до 24 стих са казани много важни думи: "Казва й Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в този хълм, нито в Ерусалим ще се покланят на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем. Защото спасението е от юдеите. Но иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в Дух и Истина, защото такива иска Отец да бъдат поклониците Му. Бог е Дух и ония, които Му се кланят, с Дух и Истина трябва да се кланят". Тук ясно е подчертана мисълта, че в Дух и Истина трябва да се служи на Бога, а не по форма в тази или онази църква. По-нататък, когато жената повдига въпроса за Месия, Исус й казва: "Аз, Който се разговарям с тебе, съм Месия". С този стих Христос сам отговаря на онези, които считат, че Той не е Месия. Споменавам това, защото има някои, които считат, че Исус не е Месия и че Месия един ден щял да дойде след хиляди години.
към текста >>

84. 3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Нахранването на петте хиляди души е четвъртото знамение, четвъртата стъпка по пътя на духовното развитие.
3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ В шеста глава е описано четвъртото знамение - нахранването на петте хиляди души. В четвъртия стих е казано: "А наближаваше юдейския празник на пасхата". Знаменията на Христа предшестват даден празник на юдеите, което не е случайно явление. Нахранването на петте хиляди души е четвъртото знамение, четвъртата стъпка по пътя на духовното развитие. С това знамение е казано много нещо. С първото знамение се дава импулс за развитието на човешкото сърце, с второто знамение се дава импулс и нова енергия за развитието на човешкия ум. С третото знамение се дава импулс за укрепване на човешката воля. С това се създават условия за развиването на човешкото самосъзнание, за развиването на аза в човешката душа, с което човек започва да се чувства като самостоятелна личност, със собствено сърце, ум и воля и като работи с тях, ще придобие своята свобода. Знамението за нахранването на петте хиляди се описва и в четирите Евангелия.
към текста >>

Знаменията, които Христос е правил, имат две страни: от една страна те са факти от нашия сетивен свят, исторически факти, а от друга страна те са духовни процеси, които имат отношение както към вътрешния живот на човешката душа, така и към историческото развитие на човечеството.
Това не е случайно, както няма нищо случайно в Евангелието. Също така не са случайни и числата пет хиляди, четири хиляди и другите числа, които се употребяват в този разказ. При нахранването на петте хиляди се казва, че имало пет хляба и две риби и след като се нахранили всички с тези пет хляба, останали къшеи, от които се напълнили 12 коша. За да се разбере тайната, която е скрита във всички тези числа, трябва да проникнем за малко в тайната на числата. Преди да се спра накратко върху тайната на числата, за които се говори тук, ще кажа следното. Знаменията, които Христос е правил, имат две страни: от една страна те са факти от нашия сетивен свят, исторически факти, а от друга страна те са духовни процеси, които имат отношение както към вътрешния живот на човешката душа, така и към историческото развитие на човечеството. Така че, това, което Евангелията ни съобщават, са действителни исторически събития. Но историческите събития от този род са едновременно външни исторически събития и същевременно събития и процеси от духовния свят. Така че, във всеки разказ в Евангелието се намира, така да се каже, една част Небе. В подробностите, които принадлежат на външния сетивен свят, е скрит един духовен образ, едно първично явление, един свръхсетивен свят, едно Божествено действие. Така че, сцените на Евангелието са едновременно сетивни и свръхсетивни процеси, история и свръхистория.
към текста >>

Но историческите събития от този род са едновременно външни исторически събития и същевременно събития и процеси от духовния свят.
При нахранването на петте хиляди се казва, че имало пет хляба и две риби и след като се нахранили всички с тези пет хляба, останали къшеи, от които се напълнили 12 коша. За да се разбере тайната, която е скрита във всички тези числа, трябва да проникнем за малко в тайната на числата. Преди да се спра накратко върху тайната на числата, за които се говори тук, ще кажа следното. Знаменията, които Христос е правил, имат две страни: от една страна те са факти от нашия сетивен свят, исторически факти, а от друга страна те са духовни процеси, които имат отношение както към вътрешния живот на човешката душа, така и към историческото развитие на човечеството. Така че, това, което Евангелията ни съобщават, са действителни исторически събития. Но историческите събития от този род са едновременно външни исторически събития и същевременно събития и процеси от духовния свят. Така че, във всеки разказ в Евангелието се намира, така да се каже, една част Небе. В подробностите, които принадлежат на външния сетивен свят, е скрит един духовен образ, едно първично явление, един свръхсетивен свят, едно Божествено действие. Така че, сцените на Евангелието са едновременно сетивни и свръхсетивни процеси, история и свръхистория. Да се вижда само външното, това е материализъм; да се вижда само духовното, това е отвлечен символизъм. Във времето, когато са писани Евангелията и в цялата древност, на числата се е гледало с по-друго разбиране.
към текста >>

В подробностите, които принадлежат на външния сетивен свят, е скрит един духовен образ, едно първично явление, един свръхсетивен свят, едно Божествено действие.
Преди да се спра накратко върху тайната на числата, за които се говори тук, ще кажа следното. Знаменията, които Христос е правил, имат две страни: от една страна те са факти от нашия сетивен свят, исторически факти, а от друга страна те са духовни процеси, които имат отношение както към вътрешния живот на човешката душа, така и към историческото развитие на човечеството. Така че, това, което Евангелията ни съобщават, са действителни исторически събития. Но историческите събития от този род са едновременно външни исторически събития и същевременно събития и процеси от духовния свят. Така че, във всеки разказ в Евангелието се намира, така да се каже, една част Небе. В подробностите, които принадлежат на външния сетивен свят, е скрит един духовен образ, едно първично явление, един свръхсетивен свят, едно Божествено действие. Така че, сцените на Евангелието са едновременно сетивни и свръхсетивни процеси, история и свръхистория. Да се вижда само външното, това е материализъм; да се вижда само духовното, това е отвлечен символизъм. Във времето, когато са писани Евангелията и в цялата древност, на числата се е гледало с по-друго разбиране. Те не са били разглеждани само като количества, но и като качества. Всяко число е било едно индивидуално същество.
към текста >>

Да се вижда само външното, това е материализъм; да се вижда само духовното, това е отвлечен символизъм.
Така че, това, което Евангелията ни съобщават, са действителни исторически събития. Но историческите събития от този род са едновременно външни исторически събития и същевременно събития и процеси от духовния свят. Така че, във всеки разказ в Евангелието се намира, така да се каже, една част Небе. В подробностите, които принадлежат на външния сетивен свят, е скрит един духовен образ, едно първично явление, един свръхсетивен свят, едно Божествено действие. Така че, сцените на Евангелието са едновременно сетивни и свръхсетивни процеси, история и свръхистория. Да се вижда само външното, това е материализъм; да се вижда само духовното, това е отвлечен символизъм. Във времето, когато са писани Евангелията и в цялата древност, на числата се е гледало с по-друго разбиране. Те не са били разглеждани само като количества, но и като качества. Всяко число е било едно индивидуално същество. Разликата в големината и количеството, които две числа изразяват, не е така важна, докато хората са чувствали различието на същностите. Съществените, качествените значения на отделните числа, са играли особено голяма роля във философията на Питагор и преди него в Египет и Халдея, където той премина своето ученичество.
към текста >>

А петте ечемичени хляба и двете риби показват, че тази Христова сила, която стимулира развитието на това човечество, ще се предаде чрез петте сетива, емблема на която са петте ечемичени хляба.
Мойсей има за задача да подготви близкото бъдеще, а Илия има за задача да подготви най-далечното бъдеще. Тези примери ни дават ключа за разбирането на разказа за нахранването на петте хиляди и четирите хиляди. Нахранването на петте хиляди мъже, за които говорят и четирите Евангелия, са живущите в петия ден, в петата културна епоха, която е нашата настояща културна епоха. С това нахранване е показано, че Христос е, Който действа както в течение на четвъртия ден, на четвъртата културна епоха, така и в петия ден, на петата културна епоха. Неговата сила е, която храни човечеството на петата културна епоха в пътя на неговото развитие. А петте ечемичени хляба и двете риби показват, че тази Христова сила, която стимулира развитието на това човечество, ще се предаде чрез петте сетива, емблема на която са петте ечемичени хляба. Ечемичените хлябове показват, че тези проводници на Христовата сила не са от най-доброкачествените, какъвто е пшениченият хляб, но все пак са проводници на тази сила, за да може да нахрани хората на нашата епоха. А двете риби, това са новите чувства (сетива), които постепенно ще се развиват в течение на петата културна епоха. Това са интуицията и предчувствието. А 12-те коша с укрухите, които са събрани от учениците след нахранването, представят 12 типа хора, които са яли на трапезата. Укрухите, с които се напълниха дванадесетте коша, представят материята, от която са изградени телата на 12-те типа хора.
към текста >>

Ечемичените хлябове показват, че тези проводници на Христовата сила не са от най-доброкачествените, какъвто е пшениченият хляб, но все пак са проводници на тази сила, за да може да нахрани хората на нашата епоха.
Тези примери ни дават ключа за разбирането на разказа за нахранването на петте хиляди и четирите хиляди. Нахранването на петте хиляди мъже, за които говорят и четирите Евангелия, са живущите в петия ден, в петата културна епоха, която е нашата настояща културна епоха. С това нахранване е показано, че Христос е, Който действа както в течение на четвъртия ден, на четвъртата културна епоха, така и в петия ден, на петата културна епоха. Неговата сила е, която храни човечеството на петата културна епоха в пътя на неговото развитие. А петте ечемичени хляба и двете риби показват, че тази Христова сила, която стимулира развитието на това човечество, ще се предаде чрез петте сетива, емблема на която са петте ечемичени хляба. Ечемичените хлябове показват, че тези проводници на Христовата сила не са от най-доброкачествените, какъвто е пшениченият хляб, но все пак са проводници на тази сила, за да може да нахрани хората на нашата епоха. А двете риби, това са новите чувства (сетива), които постепенно ще се развиват в течение на петата културна епоха. Това са интуицията и предчувствието. А 12-те коша с укрухите, които са събрани от учениците след нахранването, представят 12 типа хора, които са яли на трапезата. Укрухите, с които се напълниха дванадесетте коша, представят материята, от която са изградени телата на 12-те типа хора. Или още, те представляват материята, която изгражда тялото на човека от петия ден.
към текста >>

Че нахранването е станало вечер, при настъпването на нощта, това ни показва, че имаме един процес, който е станал в духовния свят.
Така и от рибите, колкото искаха. И като се наситиха, казва на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо" (6;5-12). Забележително е, че Христос сам раздава хляба на народа, а учениците събираха укрухите. След това Исус се оттегля сам на хълма. "А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото". Че нахранването е станало вечер, при настъпването на нощта, това ни показва, че имаме един процес, който е станал в духовния свят. В духовния свят Христос нахранва човечеството на петия ден. Това е показано и от думите на Йоан, че на мястото имаше трева. С това е показано, че нахранването е станало в етерния свят, като е въздействано на етерното тяло на човеците, което е носител на Живота. Това не значи, че не е станало едно физическо нахранване. Защото всичко преходно е символ на един духовен процес, който става.
към текста >>

В духовния свят Христос нахранва човечеството на петия ден.
И като се наситиха, казва на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо" (6;5-12). Забележително е, че Христос сам раздава хляба на народа, а учениците събираха укрухите. След това Исус се оттегля сам на хълма. "А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото". Че нахранването е станало вечер, при настъпването на нощта, това ни показва, че имаме един процес, който е станал в духовния свят. В духовния свят Христос нахранва човечеството на петия ден. Това е показано и от думите на Йоан, че на мястото имаше трева. С това е показано, че нахранването е станало в етерния свят, като е въздействано на етерното тяло на човеците, което е носител на Живота. Това не значи, че не е станало едно физическо нахранване. Защото всичко преходно е символ на един духовен процес, който става. Според Окултната Наука, когато човек е в будно, дневно състояние на съзнанието, непрекъснато става едно разрушаване на неговото физическо тяло, особено на нервната система и човек пред погледа на ясновидеца прилича на пусто място, на изсъхнала ливада.
към текста >>

Защото всичко преходно е символ на един духовен процес, който става.
Че нахранването е станало вечер, при настъпването на нощта, това ни показва, че имаме един процес, който е станал в духовния свят. В духовния свят Христос нахранва човечеството на петия ден. Това е показано и от думите на Йоан, че на мястото имаше трева. С това е показано, че нахранването е станало в етерния свят, като е въздействано на етерното тяло на човеците, което е носител на Живота. Това не значи, че не е станало едно физическо нахранване. Защото всичко преходно е символ на един духовен процес, който става. Според Окултната Наука, когато човек е в будно, дневно състояние на съзнанието, непрекъснато става едно разрушаване на неговото физическо тяло, особено на нервната система и човек пред погледа на ясновидеца прилича на пусто място, на изсъхнала ливада. А когато човек спи, тогава астралното тяло, което е причина за тези разрушения, излиза от физическото тяло и остава само етерното тяло, което е носител на Живота. То възстановява всички разрушения през деня, тогава имаме един процес на творчество и растеж, и човек прилича на зелена ливада, на място, покрито със зелена трева. Това е също едно указание, че нахранването е станало в етерния свят, паралелно с един физически процес на нахранване. Нахранването на четирите хиляди е станало през деня, при друга обстановка.
към текста >>

Това нахранване на петте хиляди, като стъпка на духовното развитие е четвъртата стъпка.
Всички звездни кошове са отворени и след станалото нахранване всички 12 коша остават пълни. При нахранването на четирите хиляди остават пълни седем коша, толкова, колкото хляб има. От небето струят своето благословение седемте съзвездия. И тези седем коша, които през деня стоят над хоризонта, не се изпразват. Седемте хляба могат да бъдат изядени, но те стават като седемте пълни коша. Това нахранване на петте хиляди, като стъпка на духовното развитие е четвъртата стъпка. Тук се пробужда човешката душа, която ще се развие в течение на петата културна епоха и получава импулса на Христос за това свое развитие. Нахранването на петте хиляди дава стимул за развитието на душите в течение на петата културна епоха.
към текста >>

85. 3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР - Влад Пашов (1902- 1974)

И той говори за един вид възкресение, когато намеква за събуждането на духовния живот в тялото. Това.
Този разказ го няма в другите Евангелия. Онзи, който малко от малко познава метода на древното Посвещение в Мистериите, ще познае в този разказ едно Посвещение, извършено от Исус публично, докато в древността, в храмовете на Мистериите, това се е извършвало тайно, а не публично. Това е един процес на едно мистично възкресение, на пробуждането на Божественото в човека. А гробницата, за която става въпрос, е човешкото тяло. Платон, който е бил посветен в Тайните на Мистериите, нарича човешкото тяло гробница на душата. И той говори за един вид възкресение, когато намеква за събуждането на духовния живот в тялото. Това. което Платон нарича духовна душа, Йоан го означава като Логос, като Слово. Платон казва: Този, който става духовен, е възкресил нещо Божествено в гробницата на своето тяло. И за Йоан животът на Исус е това възкресение. Няма нищо чудно, следователно, ако той туря в устата на Исус думите: "Аз съм Възкресение и Живот". Разбрана в този смисъл, случката във Витания е едно възкресение в духовен смисъл.
към текста >>

което Платон нарича духовна душа, Йоан го означава като Логос, като Слово.
Онзи, който малко от малко познава метода на древното Посвещение в Мистериите, ще познае в този разказ едно Посвещение, извършено от Исус публично, докато в древността, в храмовете на Мистериите, това се е извършвало тайно, а не публично. Това е един процес на едно мистично възкресение, на пробуждането на Божественото в човека. А гробницата, за която става въпрос, е човешкото тяло. Платон, който е бил посветен в Тайните на Мистериите, нарича човешкото тяло гробница на душата. И той говори за един вид възкресение, когато намеква за събуждането на духовния живот в тялото. Това. което Платон нарича духовна душа, Йоан го означава като Логос, като Слово. Платон казва: Този, който става духовен, е възкресил нещо Божествено в гробницата на своето тяло. И за Йоан животът на Исус е това възкресение. Няма нищо чудно, следователно, ако той туря в устата на Исус думите: "Аз съм Възкресение и Живот". Разбрана в този смисъл, случката във Витания е едно възкресение в духовен смисъл. Достатъчно е да характеризираме случката с думите на посветените в Мистериите и веднага ще разберем смисъла на случилото се.
към текста >>

Платон казва: Този, който става духовен, е възкресил нещо Божествено в гробницата на своето тяло.
Това е един процес на едно мистично възкресение, на пробуждането на Божественото в човека. А гробницата, за която става въпрос, е човешкото тяло. Платон, който е бил посветен в Тайните на Мистериите, нарича човешкото тяло гробница на душата. И той говори за един вид възкресение, когато намеква за събуждането на духовния живот в тялото. Това. което Платон нарича духовна душа, Йоан го означава като Логос, като Слово. Платон казва: Този, който става духовен, е възкресил нещо Божествено в гробницата на своето тяло. И за Йоан животът на Исус е това възкресение. Няма нищо чудно, следователно, ако той туря в устата на Исус думите: "Аз съм Възкресение и Живот". Разбрана в този смисъл, случката във Витания е едно възкресение в духовен смисъл. Достатъчно е да характеризираме случката с думите на посветените в Мистериите и веднага ще разберем смисъла на случилото се. Плутарх, говорейки за Мистериите, казва, че те имат за цел да отделят душата от тялото и да я съединят с боговете.
към текста >>

Разбрана в този смисъл, случката във Витания е едно възкресение в духовен смисъл.
И той говори за един вид възкресение, когато намеква за събуждането на духовния живот в тялото. Това. което Платон нарича духовна душа, Йоан го означава като Логос, като Слово. Платон казва: Този, който става духовен, е възкресил нещо Божествено в гробницата на своето тяло. И за Йоан животът на Исус е това възкресение. Няма нищо чудно, следователно, ако той туря в устата на Исус думите: "Аз съм Възкресение и Живот". Разбрана в този смисъл, случката във Витания е едно възкресение в духовен смисъл. Достатъчно е да характеризираме случката с думите на посветените в Мистериите и веднага ще разберем смисъла на случилото се. Плутарх, говорейки за Мистериите, казва, че те имат за цел да отделят душата от тялото и да я съединят с боговете. Ето как описва немският философ Шелинг впечатленията на един посветен: "Чрез Посвещението посветеният ставаше член на магическата верига, става Кабир (Кабир е името, което си даваха посветените в Мистериите на Самотраки). Той беше приет в един неразрушим организъм и както се изразяваха старите, участник във войската на висшите богове (Това казва Шелинг в своята книга "Философия на Откровението"). А Адезиус изразява промяната, която става с посветения, със следните думи, отправени към неговия ученик император Константин: "Когато един ден ти вземеш участие в Мистериите, ти ще се срамуваш, че си роден човек".
към текста >>

Преди това Словото, Духът не живееше в него.
Това е Великият, Който беше още в началото. Ако Той наистина е Възкресението, то тогава у Лазар е бил събуден Вечният, първоначалният Живот. Тук се касае, следователно, за призоваването на вечното Слово и това Слово е Живот, за който Лазар е бил събуден. Следователно, тук се касае за болест, която не води към смърт, но за Слава Божия. Ако вечното Слово е възкръснало у Лазар, тогава цялото събитие проявява Славата Божия, защото чрез целия този процес Лазар е станал съвсем друг. Преди това Словото, Духът не живееше в него. Сега вече този Дух живее в него. Този Дух е роден в душата му. А всяко раждане е придружено от страдание, от една болест. Но тази болест не води към смърт, но към нов живот. Така че, вечното Слово се е пробудило у Лазар и той е станал истински посветен.
към текста >>

Сега вече този Дух живее в него.
Ако Той наистина е Възкресението, то тогава у Лазар е бил събуден Вечният, първоначалният Живот. Тук се касае, следователно, за призоваването на вечното Слово и това Слово е Живот, за който Лазар е бил събуден. Следователно, тук се касае за болест, която не води към смърт, но за Слава Божия. Ако вечното Слово е възкръснало у Лазар, тогава цялото събитие проявява Славата Божия, защото чрез целия този процес Лазар е станал съвсем друг. Преди това Словото, Духът не живееше в него. Сега вече този Дух живее в него. Този Дух е роден в душата му. А всяко раждане е придружено от страдание, от една болест. Но тази болест не води към смърт, но към нов живот. Така че, вечното Слово се е пробудило у Лазар и той е станал истински посветен. Цялото събитие, както е разказано, е един процес на Посвещение.
към текста >>

Този Дух е роден в душата му.
Тук се касае, следователно, за призоваването на вечното Слово и това Слово е Живот, за който Лазар е бил събуден. Следователно, тук се касае за болест, която не води към смърт, но за Слава Божия. Ако вечното Слово е възкръснало у Лазар, тогава цялото събитие проявява Славата Божия, защото чрез целия този процес Лазар е станал съвсем друг. Преди това Словото, Духът не живееше в него. Сега вече този Дух живее в него. Този Дух е роден в душата му. А всяко раждане е придружено от страдание, от една болест. Но тази болест не води към смърт, но към нов живот. Така че, вечното Слово се е пробудило у Лазар и той е станал истински посветен. Цялото събитие, както е разказано, е един процес на Посвещение. Това ни навежда на мисълта, че Лазар е бил ученик на Исус и то ученикът, когото Исус обичал и е знаел, че в него може да се извърши Възкресение.
към текста >>

, т.е умри за телесното и стани за духовното.
Така че, вечното Слово се е пробудило у Лазар и той е станал истински посветен. Цялото събитие, както е разказано, е един процес на Посвещение. Това ни навежда на мисълта, че Лазар е бил ученик на Исус и то ученикът, когото Исус обичал и е знаел, че в него може да се извърши Възкресение. Но преди да възкръсне, телесното в човека трябва да умре, трябва да се преобрази. И затова в древните Мистерии при такива случаи се е казвало: Умри и стани! , т.е умри за телесното и стани за духовното. Земният човек трябва да умре, за да възкръсне духовното и Божественото, което е скрито в душата на човека. И затова, както при древните Посвещения в Мистериите, така и при Лазар, той е изпаднал в летаргичен сън, който е подобен на смърт, защото при него и етерното тяло е излязло от физическото. В това време душата, под ръководството на своя Учител, отива в невидимия свят. Но този процес разделя живота на ученика на две части: частта, която е преди Посвещението, е животът на физическия човек, а частта след Посвещението, е животът на възкръсналия Бог в човека. Земното тяло е било наистина мъртво в продължение на три и половина дни.
към текста >>

Земният човек трябва да умре, за да възкръсне духовното и Божественото, което е скрито в душата на човека.
Цялото събитие, както е разказано, е един процес на Посвещение. Това ни навежда на мисълта, че Лазар е бил ученик на Исус и то ученикът, когото Исус обичал и е знаел, че в него може да се извърши Възкресение. Но преди да възкръсне, телесното в човека трябва да умре, трябва да се преобрази. И затова в древните Мистерии при такива случаи се е казвало: Умри и стани! , т.е умри за телесното и стани за духовното. Земният човек трябва да умре, за да възкръсне духовното и Божественото, което е скрито в душата на човека. И затова, както при древните Посвещения в Мистериите, така и при Лазар, той е изпаднал в летаргичен сън, който е подобен на смърт, защото при него и етерното тяло е излязло от физическото. В това време душата, под ръководството на своя Учител, отива в невидимия свят. Но този процес разделя живота на ученика на две части: частта, която е преди Посвещението, е животът на физическия човек, а частта след Посвещението, е животът на възкръсналия Бог в човека. Земното тяло е било наистина мъртво в продължение на три и половина дни. От недрата на смъртта избликва новия живот.
към текста >>

Но Христовото Възкресение трябваше да произведе действие върху цялото човечество.
"Знаменателни са думите на Исус, които съпровождат този акт: "Аз зная, че винаги си Ме слушал, но за народа, който е около Мене, Аз казах това, за да повярват, че Ти си Ме пратил". Всъщност, това събитие бе за Исус само средство, а не цел. Той го предизвика, за да повярват в думите Му тези, които вярват във Възкресението само под тази външна форма. За Него главното е Възкресението на душата, чийто символ бе това Възкресение на тялото. От това може да се заключи, че Той вярваше в друг род Възкресение и че то бе Неговото Възкресение. Но Христовото Възкресение трябваше да произведе действие върху цялото човечество. То трябваше, до известна степен, да бъде за всички хора това, каквото Възкресението в Мистериите бе за посветените. Лазар е възкръсналият, трябваше да бъде и той съзнателният свидетел на великото историческо събитие - Възкресението на Христос. В Исус Христос древното предание стана личност. И евангелистът на Духа има право да каже: В Него Словото стана плът. Той има право да вижда в Исус една въплътена Мистерия.
към текста >>

И евангелистът на Духа има право да каже: В Него Словото стана плът.
От това може да се заключи, че Той вярваше в друг род Възкресение и че то бе Неговото Възкресение. Но Христовото Възкресение трябваше да произведе действие върху цялото човечество. То трябваше, до известна степен, да бъде за всички хора това, каквото Възкресението в Мистериите бе за посветените. Лазар е възкръсналият, трябваше да бъде и той съзнателният свидетел на великото историческо събитие - Възкресението на Христос. В Исус Христос древното предание стана личност. И евангелистът на Духа има право да каже: В Него Словото стана плът. Той има право да вижда в Исус една въплътена Мистерия. Ето защо Евангелието на Йоана е една Мистерия. Трябва да го четем с мисълта, че фактите в него са духовни факти. Ако това Евангелие бе написано от някакъв жрец преди Христа, разказът би взел формата на един обряд. За Йоан този обряд стана личност.
към текста >>

Трябва да го четем с мисълта, че фактите в него са духовни факти.
Лазар е възкръсналият, трябваше да бъде и той съзнателният свидетел на великото историческо събитие - Възкресението на Христос. В Исус Христос древното предание стана личност. И евангелистът на Духа има право да каже: В Него Словото стана плът. Той има право да вижда в Исус една въплътена Мистерия. Ето защо Евангелието на Йоана е една Мистерия. Трябва да го четем с мисълта, че фактите в него са духовни факти. Ако това Евангелие бе написано от някакъв жрец преди Христа, разказът би взел формата на един обряд. За Йоан този обряд стана личност. Обрядът стана живот на Исуса". С възгласа "Лазаре, излез вън! " Исус разгласи Тайната на Мистериите.
към текста >>

Това е било необходимо, за да може духовните органи, които са изработени в астралното тяло в течение на окултното обучение на ученика, да се отпечатат върху етерното тяло.
Разликата е в провеждане акта на Посвещението. В древността, когато един ученик е бил вече готов да мине през Посвещение, са го привеждали в магнетичен летаргичен сън, в което състояние е прекарвал три и половина дни. Този сън се е отличавал от обикновения сън по това, че тук вече и етерното тяло е извадено от физическото, а не само астралното, както при обикновения сън. И само една слаба връзка свързва физическото тяло с етерното. Този сън е подобен на смъртта, само че не настъпва разлагане на тялото, защото има една слаба връзка с етерното тяло. Това е било необходимо, за да може духовните органи, които са изработени в астралното тяло в течение на окултното обучение на ученика, да се отпечатат върху етерното тяло. Преживяванията на ученика в духовния свят е трябвало да бъдат пренесени в будното му съзнание на земята. Това предаване на органите от астралното върху етерното тяло, не е могло да стане в будно съзнание, когато етерното тяло е свързано с физическото. Затова е трябвало етерното тяло да се освободи от физическото, за да бъдат отпечатани в него органите, изработени в астралното тяло. Процесът на обучението преди Посвещението има за цел, именно, да организира астралното тяло и да изработи в него съответните органи, за да може да възприема чрез тях впечатления от духовния свят, както физическите сетива възприемат впечатления от физическия свят. Затова са практикували различни методи, които общо се свеждат към това, ученикът чрез молитва, медитация, размишление и съзерцание да внесе известни сили в астралното тяло, които да работят за неговото организиране и създаването на органите.
към текста >>

Преживяванията на ученика в духовния свят е трябвало да бъдат пренесени в будното му съзнание на земята.
В древността, когато един ученик е бил вече готов да мине през Посвещение, са го привеждали в магнетичен летаргичен сън, в което състояние е прекарвал три и половина дни. Този сън се е отличавал от обикновения сън по това, че тук вече и етерното тяло е извадено от физическото, а не само астралното, както при обикновения сън. И само една слаба връзка свързва физическото тяло с етерното. Този сън е подобен на смъртта, само че не настъпва разлагане на тялото, защото има една слаба връзка с етерното тяло. Това е било необходимо, за да може духовните органи, които са изработени в астралното тяло в течение на окултното обучение на ученика, да се отпечатат върху етерното тяло. Преживяванията на ученика в духовния свят е трябвало да бъдат пренесени в будното му съзнание на земята. Това предаване на органите от астралното върху етерното тяло, не е могло да стане в будно съзнание, когато етерното тяло е свързано с физическото. Затова е трябвало етерното тяло да се освободи от физическото, за да бъдат отпечатани в него органите, изработени в астралното тяло. Процесът на обучението преди Посвещението има за цел, именно, да организира астралното тяло и да изработи в него съответните органи, за да може да възприема чрез тях впечатления от духовния свят, както физическите сетива възприемат впечатления от физическия свят. Затова са практикували различни методи, които общо се свеждат към това, ученикът чрез молитва, медитация, размишление и съзерцание да внесе известни сили в астралното тяло, които да работят за неговото организиране и създаването на органите. Това става, когато човек всеки ден в определен час се отдава на размишление и медитация върху определени свещени текстове.
към текста >>

Процесът на обучението преди Посвещението има за цел, именно, да организира астралното тяло и да изработи в него съответните органи, за да може да възприема чрез тях впечатления от духовния свят, както физическите сетива възприемат впечатления от физическия свят.
Този сън е подобен на смъртта, само че не настъпва разлагане на тялото, защото има една слаба връзка с етерното тяло. Това е било необходимо, за да може духовните органи, които са изработени в астралното тяло в течение на окултното обучение на ученика, да се отпечатат върху етерното тяло. Преживяванията на ученика в духовния свят е трябвало да бъдат пренесени в будното му съзнание на земята. Това предаване на органите от астралното върху етерното тяло, не е могло да стане в будно съзнание, когато етерното тяло е свързано с физическото. Затова е трябвало етерното тяло да се освободи от физическото, за да бъдат отпечатани в него органите, изработени в астралното тяло. Процесът на обучението преди Посвещението има за цел, именно, да организира астралното тяло и да изработи в него съответните органи, за да може да възприема чрез тях впечатления от духовния свят, както физическите сетива възприемат впечатления от физическия свят. Затова са практикували различни методи, които общо се свеждат към това, ученикът чрез молитва, медитация, размишление и съзерцание да внесе известни сили в астралното тяло, които да работят за неговото организиране и създаването на органите. Това става, когато човек всеки ден в определен час се отдава на размишление и медитация върху определени свещени текстове. Такива текстове могат да се вземат от Евангелието на Йоана и от беседите на Учителя. И тези размишления събуждат, така да се каже, скритите сили на астралното тяло, които го организират. Както физическата светлина е създала окото и звукът е създал ухото, така духовната Светлина, която се развива при размишлението и медитацията, ще създаде духовните очи на човека, а духовното Слово и звук ще създадат духовните уши.
към текста >>

Както физическата светлина е създала окото и звукът е създал ухото, така духовната Светлина, която се развива при размишлението и медитацията, ще създаде духовните очи на човека, а духовното Слово и звук ще създадат духовните уши.
Процесът на обучението преди Посвещението има за цел, именно, да организира астралното тяло и да изработи в него съответните органи, за да може да възприема чрез тях впечатления от духовния свят, както физическите сетива възприемат впечатления от физическия свят. Затова са практикували различни методи, които общо се свеждат към това, ученикът чрез молитва, медитация, размишление и съзерцание да внесе известни сили в астралното тяло, които да работят за неговото организиране и създаването на органите. Това става, когато човек всеки ден в определен час се отдава на размишление и медитация върху определени свещени текстове. Такива текстове могат да се вземат от Евангелието на Йоана и от беседите на Учителя. И тези размишления събуждат, така да се каже, скритите сили на астралното тяло, които го организират. Както физическата светлина е създала окото и звукът е създал ухото, така духовната Светлина, която се развива при размишлението и медитацията, ще създаде духовните очи на човека, а духовното Слово и звук ще създадат духовните уши. Затова Учителят много настоятелно е препоръчвал на онези, които искат да бъдат ученици, да си определят един свещен час през деня, в течение на който да прекарват в размишление върху определени духовни текстове. За тази цел, както посочих по-рано, препоръчва Евангелието на Йоана. Без този свещен час, казва Учителят, не можете да бъдете ученици. Защото, ученичеството се състои в това, да може човек да организира астралното си тяло, за да стане съзнателен в духовния свят и да влезе във връзка с духовните същества и с Христа. С Възкресението на Лазар и после със Своето Възкресение, Христос за последен път произведе този начин на Посвещение, който е бил практикуван в древността.
към текста >>

Затова Учителят много настоятелно е препоръчвал на онези, които искат да бъдат ученици, да си определят един свещен час през деня, в течение на който да прекарват в размишление върху определени духовни текстове.
Затова са практикували различни методи, които общо се свеждат към това, ученикът чрез молитва, медитация, размишление и съзерцание да внесе известни сили в астралното тяло, които да работят за неговото организиране и създаването на органите. Това става, когато човек всеки ден в определен час се отдава на размишление и медитация върху определени свещени текстове. Такива текстове могат да се вземат от Евангелието на Йоана и от беседите на Учителя. И тези размишления събуждат, така да се каже, скритите сили на астралното тяло, които го организират. Както физическата светлина е създала окото и звукът е създал ухото, така духовната Светлина, която се развива при размишлението и медитацията, ще създаде духовните очи на човека, а духовното Слово и звук ще създадат духовните уши. Затова Учителят много настоятелно е препоръчвал на онези, които искат да бъдат ученици, да си определят един свещен час през деня, в течение на който да прекарват в размишление върху определени духовни текстове. За тази цел, както посочих по-рано, препоръчва Евангелието на Йоана. Без този свещен час, казва Учителят, не можете да бъдете ученици. Защото, ученичеството се състои в това, да може човек да организира астралното си тяло, за да стане съзнателен в духовния свят и да влезе във връзка с духовните същества и с Христа. С Възкресението на Лазар и после със Своето Възкресение, Христос за последен път произведе този начин на Посвещение, който е бил практикуван в древността. Оттогава насетне Той въведе нов начин на Посвещение, при който ученикът вече не трябва да бъде поставян в летаргичен сън.
към текста >>

Защото, ученичеството се състои в това, да може човек да организира астралното си тяло, за да стане съзнателен в духовния свят и да влезе във връзка с духовните същества и с Христа.
И тези размишления събуждат, така да се каже, скритите сили на астралното тяло, които го организират. Както физическата светлина е създала окото и звукът е създал ухото, така духовната Светлина, която се развива при размишлението и медитацията, ще създаде духовните очи на човека, а духовното Слово и звук ще създадат духовните уши. Затова Учителят много настоятелно е препоръчвал на онези, които искат да бъдат ученици, да си определят един свещен час през деня, в течение на който да прекарват в размишление върху определени духовни текстове. За тази цел, както посочих по-рано, препоръчва Евангелието на Йоана. Без този свещен час, казва Учителят, не можете да бъдете ученици. Защото, ученичеството се състои в това, да може човек да организира астралното си тяло, за да стане съзнателен в духовния свят и да влезе във връзка с духовните същества и с Христа. С Възкресението на Лазар и после със Своето Възкресение, Христос за последен път произведе този начин на Посвещение, който е бил практикуван в древността. Оттогава насетне Той въведе нов начин на Посвещение, при който ученикът вече не трябва да бъде поставян в летаргичен сън. А това, което е изработено в астралното тяло като възприемателни органи, може да се отпечата в етерното тяло в будно съзнание, като ученикът поддържа съзнателна връзка с Христа. И затова Учителят препоръчва ученикът да съсредоточава мисълта си по време на размишление върху образа на Христа, който постепенно ще се отпечатва върху самия човек. А образът на Христа е свързан с мощните сили на творческото космическо Слово.
към текста >>

86. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.
Вечерта на същия ден, първият на седмицата, когато вратата на стаята, където бяха учениците, беше заключена, поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред и им каза: Мир вам! И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците, като видяха Господа. Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така Аз изпращам вас. И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух. На когото простите греховете, простени са; на които задържите, задържани са... Подир осем дни учениците Му пак бяха вътре и Тома беше с тях. Исус дохожда, както беше заключена вратата, застана насред и рече им: Мир вам! Тогаз казва на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми и тури ръката си в ребрата Ми и не бъди неверен, но верен. Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой. Исус му каза: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва.
към текста >>

То е последният етап от голямата Христова драма на историческата сцена на Палестина.
Блажени, които без да видят, са повярвали". "Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са написани в тази книга. А тези са написани, за да повярват, че Исус е Христос, Божият Син и като вярват, да имат Живот в Неговто име". В тази глава е загатнато за много важни и дълбоки Тайни. Защото въпросът за Възкресението е най-голямата Тайна, свързана с човешкото Битие. То е последният етап от голямата Христова драма на историческата сцена на Палестина. Със Своя тригодишен живот в Палестина Христос изнесе на историческата сцена това, което в древността се извършваше в Храмовете на Посвещение пред ограничено число хора. И затова в едно от Евангелията се казва, че когато Христос бил на кръста, завесата на Храма се раздрала. Това е завесата, която е скривала Тайните, скрити в Храмовете. А там е скрита Тайната на смъртта и Възкресението на ученика на Тесния Път. Възкресението е целта и смисълът на човешкия живот.
към текста >>

Учителят казва, че материята, това са спящи духове, които трябва да бъдат събудени.
Той можеше да разглобява тялото Си и да става невидим и пак да го сглоби и да стане видим. Той можеше да дематериализира тялото Си и да го материализира когато поиска. За да разберем този процес, трябва да знаем как се е родила и образувала материята. Според Окултната Наука материята не е първично явление в Битието. Тя е резултат на нещо. Учителят казва, че материята, това са спящи духове, които трябва да бъдат събудени. В нея е затворен един живот, който трябва да се събуди и тогаз материята ще оживее. Според Учителя и според Окултната Наука въобще, материята е образувана вследствие на едно налягане, което се изразява в това, което наричаме гравитация. Гравитацията е сила, насочена към центъра на Земята. А тази сила е резултат на едно космично налягане, което се упражнява от Божествената Мъдрост. Следователно е един съзнателен процес, който може да се регулира и направлява.
към текста >>

За изяснение на този въпрос трябва да знаем следното: В човешкото Битие съществуват две троичности - материална троичност и духовно-Божествена троичност.
Това налягане е, което е причина за образуването на формите. За образуването на формите е необходимо действието на две противоположни сили - едната действа като вътрешно напрежение, а другата - като външно налягане. На този принцип са образувани всички форми по лицето на Земята, на този принцип са образувани и всички небесни тела в пространството от първичната материя - Етера, който е една енергия. И съвременната наука, в лицето на някои свои представители, е дошла до идеята, че материята е кондензирата енергия. И когато се говори за Възкресението в смисъла, описан от Евангелието на Йоана, фактически Възкресението предполага познаването на вътрешните закони за образуването на формите, за да може дадена форма да се материализира и дематериализира. За изяснение на този въпрос трябва да знаем следното: В човешкото Битие съществуват две троичности - материална троичност и духовно-Божествена троичност. Материалната троичност образува трите тела, в които се облича човешката душа при слизането си на земята - астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. А духовната троичност се състои от трите първични Божествени Начала, които се проектират в трите обвивки, като най-висшия духовен Принцип на човешкия Дух се проектира в най- грубото тяло - физическото. Вторият Принцип се проектира в етерното тяло и третият, така да се каже, най-нисшият, който е връзка между човешката душа и човешкия Дух, се проектира в астралното тяло. В обикновения човек тези Божествени Принципи са в спящо състояние, когато в един посветен, според степента на неговото посвещение, те са пробудени, Бог в него е възкръснал и преобразява и завладява съответната материя, разполага с нея. По такъв начин най-първо се организира астралното тяло, след това етерното и най- после - физическото.
към текста >>

А духовната троичност се състои от трите първични Божествени Начала, които се проектират в трите обвивки, като най-висшия духовен Принцип на човешкия Дух се проектира в най- грубото тяло - физическото.
На този принцип са образувани всички форми по лицето на Земята, на този принцип са образувани и всички небесни тела в пространството от първичната материя - Етера, който е една енергия. И съвременната наука, в лицето на някои свои представители, е дошла до идеята, че материята е кондензирата енергия. И когато се говори за Възкресението в смисъла, описан от Евангелието на Йоана, фактически Възкресението предполага познаването на вътрешните закони за образуването на формите, за да може дадена форма да се материализира и дематериализира. За изяснение на този въпрос трябва да знаем следното: В човешкото Битие съществуват две троичности - материална троичност и духовно-Божествена троичност. Материалната троичност образува трите тела, в които се облича човешката душа при слизането си на земята - астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. А духовната троичност се състои от трите първични Божествени Начала, които се проектират в трите обвивки, като най-висшия духовен Принцип на човешкия Дух се проектира в най- грубото тяло - физическото. Вторият Принцип се проектира в етерното тяло и третият, така да се каже, най-нисшият, който е връзка между човешката душа и човешкия Дух, се проектира в астралното тяло. В обикновения човек тези Божествени Принципи са в спящо състояние, когато в един посветен, според степента на неговото посвещение, те са пробудени, Бог в него е възкръснал и преобразява и завладява съответната материя, разполага с нея. По такъв начин най-първо се организира астралното тяло, след това етерното и най- после - физическото. Тогава тези тела, така да се каже, стават безсмъртни и човешкият Дух е пълен господар на тези тела. Те не са вече мъртви, а само проникнати и одухотворени от троичния живот на Духа.
към текста >>

Вторият Принцип се проектира в етерното тяло и третият, така да се каже, най-нисшият, който е връзка между човешката душа и човешкия Дух, се проектира в астралното тяло.
И съвременната наука, в лицето на някои свои представители, е дошла до идеята, че материята е кондензирата енергия. И когато се говори за Възкресението в смисъла, описан от Евангелието на Йоана, фактически Възкресението предполага познаването на вътрешните закони за образуването на формите, за да може дадена форма да се материализира и дематериализира. За изяснение на този въпрос трябва да знаем следното: В човешкото Битие съществуват две троичности - материална троичност и духовно-Божествена троичност. Материалната троичност образува трите тела, в които се облича човешката душа при слизането си на земята - астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. А духовната троичност се състои от трите първични Божествени Начала, които се проектират в трите обвивки, като най-висшия духовен Принцип на човешкия Дух се проектира в най- грубото тяло - физическото. Вторият Принцип се проектира в етерното тяло и третият, така да се каже, най-нисшият, който е връзка между човешката душа и човешкия Дух, се проектира в астралното тяло. В обикновения човек тези Божествени Принципи са в спящо състояние, когато в един посветен, според степента на неговото посвещение, те са пробудени, Бог в него е възкръснал и преобразява и завладява съответната материя, разполага с нея. По такъв начин най-първо се организира астралното тяло, след това етерното и най- после - физическото. Тогава тези тела, така да се каже, стават безсмъртни и човешкият Дух е пълен господар на тези тела. Те не са вече мъртви, а само проникнати и одухотворени от троичния живот на Духа. При едно такова положение на нещата, Възкресението е един естествен процес.
към текста >>

Тогава тези тела, така да се каже, стават безсмъртни и човешкият Дух е пълен господар на тези тела.
Материалната троичност образува трите тела, в които се облича човешката душа при слизането си на земята - астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. А духовната троичност се състои от трите първични Божествени Начала, които се проектират в трите обвивки, като най-висшия духовен Принцип на човешкия Дух се проектира в най- грубото тяло - физическото. Вторият Принцип се проектира в етерното тяло и третият, така да се каже, най-нисшият, който е връзка между човешката душа и човешкия Дух, се проектира в астралното тяло. В обикновения човек тези Божествени Принципи са в спящо състояние, когато в един посветен, според степента на неговото посвещение, те са пробудени, Бог в него е възкръснал и преобразява и завладява съответната материя, разполага с нея. По такъв начин най-първо се организира астралното тяло, след това етерното и най- после - физическото. Тогава тези тела, така да се каже, стават безсмъртни и човешкият Дух е пълен господар на тези тела. Те не са вече мъртви, а само проникнати и одухотворени от троичния живот на Духа. При едно такова положение на нещата, Възкресението е един естествен процес. Защото смъртта е победена преди да е настъпила, затова и Христос, още преди да премине през смъртта, казва на учениците си: "Дерзайте, Аз победих света". Това значи: Аз победих смъртта, защото Аз съм Пътят, Истината и Животът. Аз нося в Себе Си Вечния Живот.
към текста >>

Те не са вече мъртви, а само проникнати и одухотворени от троичния живот на Духа.
А духовната троичност се състои от трите първични Божествени Начала, които се проектират в трите обвивки, като най-висшия духовен Принцип на човешкия Дух се проектира в най- грубото тяло - физическото. Вторият Принцип се проектира в етерното тяло и третият, така да се каже, най-нисшият, който е връзка между човешката душа и човешкия Дух, се проектира в астралното тяло. В обикновения човек тези Божествени Принципи са в спящо състояние, когато в един посветен, според степента на неговото посвещение, те са пробудени, Бог в него е възкръснал и преобразява и завладява съответната материя, разполага с нея. По такъв начин най-първо се организира астралното тяло, след това етерното и най- после - физическото. Тогава тези тела, така да се каже, стават безсмъртни и човешкият Дух е пълен господар на тези тела. Те не са вече мъртви, а само проникнати и одухотворени от троичния живот на Духа. При едно такова положение на нещата, Възкресението е един естествен процес. Защото смъртта е победена преди да е настъпила, затова и Христос, още преди да премине през смъртта, казва на учениците си: "Дерзайте, Аз победих света". Това значи: Аз победих смъртта, защото Аз съм Пътят, Истината и Животът. Аз нося в Себе Си Вечния Живот. Но когато физическото тяло се проникне от духовния Принцип, който го оживява и този Принцип даде външен израз на формата, той дава на тази форма образа на Първообраза, от Който произлиза тази форма.
към текста >>

Но когато физическото тяло се проникне от духовния Принцип, който го оживява и този Принцип даде външен израз на формата, той дава на тази форма образа на Първообраза, от Който произлиза тази форма.
Те не са вече мъртви, а само проникнати и одухотворени от троичния живот на Духа. При едно такова положение на нещата, Възкресението е един естествен процес. Защото смъртта е победена преди да е настъпила, затова и Христос, още преди да премине през смъртта, казва на учениците си: "Дерзайте, Аз победих света". Това значи: Аз победих смъртта, защото Аз съм Пътят, Истината и Животът. Аз нося в Себе Си Вечния Живот. Но когато физическото тяло се проникне от духовния Принцип, който го оживява и този Принцип даде външен израз на формата, той дава на тази форма образа на Първообраза, от Който произлиза тази форма. Затова и след възкресението Христос така е преобразил Своето тяло, че Мария Магдалина не можала да Го познае, но по гласа, който не се променя, тя Го познала. Такава в няколко думи е Мистерията на Възкресението. И понеже всичко преходно е символ, това физическо възкресение е резултат на едно духовно Възкресение - на Възкресението на Божественото, скрито във физическото. Това е идеалът на всички души - да дойдат до духовното Възкресение, да събудят Божественото в себе си. И Христос им показва Пътя.
към текста >>

И понеже всичко преходно е символ, това физическо възкресение е резултат на едно духовно Възкресение - на Възкресението на Божественото, скрито във физическото.
Това значи: Аз победих смъртта, защото Аз съм Пътят, Истината и Животът. Аз нося в Себе Си Вечния Живот. Но когато физическото тяло се проникне от духовния Принцип, който го оживява и този Принцип даде външен израз на формата, той дава на тази форма образа на Първообраза, от Който произлиза тази форма. Затова и след възкресението Христос така е преобразил Своето тяло, че Мария Магдалина не можала да Го познае, но по гласа, който не се променя, тя Го познала. Такава в няколко думи е Мистерията на Възкресението. И понеже всичко преходно е символ, това физическо възкресение е резултат на едно духовно Възкресение - на Възкресението на Божественото, скрито във физическото. Това е идеалът на всички души - да дойдат до духовното Възкресение, да събудят Божественото в себе си. И Христос им показва Пътя. Учителят много е говорил за Възкресението, но от това, което в момента имам под ръка, ще цитирам следното: "Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия". "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че който чуе гласа на Бога, той ще възкръсне, а се казва, който чуе гласа на Сина Человеческаго, той ще възкръсне.
към текста >>

Това е идеалът на всички души - да дойдат до духовното Възкресение, да събудят Божественото в себе си.
Аз нося в Себе Си Вечния Живот. Но когато физическото тяло се проникне от духовния Принцип, който го оживява и този Принцип даде външен израз на формата, той дава на тази форма образа на Първообраза, от Който произлиза тази форма. Затова и след възкресението Христос така е преобразил Своето тяло, че Мария Магдалина не можала да Го познае, но по гласа, който не се променя, тя Го познала. Такава в няколко думи е Мистерията на Възкресението. И понеже всичко преходно е символ, това физическо възкресение е резултат на едно духовно Възкресение - на Възкресението на Божественото, скрито във физическото. Това е идеалът на всички души - да дойдат до духовното Възкресение, да събудят Божественото в себе си. И Христос им показва Пътя. Учителят много е говорил за Възкресението, но от това, което в момента имам под ръка, ще цитирам следното: "Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия". "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че който чуе гласа на Бога, той ще възкръсне, а се казва, който чуе гласа на Сина Человеческаго, той ще възкръсне. А Син Человечески, това е Божествената Мъдрост.
към текста >>

Когато вътрешният духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на християнството".
И Учителят казва: "Днес от хората се изисква вътрешно, мистично разбиране на Живота. Тъй както съвременните хора разбират религията, те се забавляват Това не е религия, но забавление. Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбира и проучва. В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички хора на Земята. Сега Аз говоря за вътрешното християнство, което може да ни свързва с всички области на невидимия свят. Когато вътрешният духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на християнството". С този кратък обзор на Евангелието на Йоан, както вече казах няколко пъти, нямах намерение да тълкувам Евангелието, което е Книга, съдържаща всичката Мъдрост на света и не може да бъде тълкувана по аналитичен път. Както казах, всеки образ, всяка сцена, всяка дума в него има смисъл и ни свързва с необятната ширина на Космоса, откъдето е дошъл Логосът и с необятните дълбини на човешката душа, където Логосът прониква, което е и Негова задача: да проникне във всички човешки души, за да ги направи безсмъртни, т.е. да укрепи в тях самосъзнанието, че са отделни Божествени центрове на проявление. Целта ми не е да повдигна булото, което скрива Тайните на Космоса, Тайните на човешката душа, които са изложени в Евангелието на Йоана, но само да посоча насоката, в която като се върви, ще се стигне до тези велики Тайни. Ако това се постигне, то изложението е изпълнило своята цел.
към текста >>

Останалите Евангелия са писани в притчи и поговорки, които имат отношение повече към физическия живот, отколкото към духовния.
Коя е онази черта в характера на Йоан, заради която Христос го е обичал? Все е имало нещо, за което Христос е обичал Йоан. Сам Йоан е обичал Христа. Той е бил готов да се жертва за Него. Неговото Евангелие е проникнато от идеи, каквито другите Евангелия не са изнесли. Останалите Евангелия са писани в притчи и поговорки, които имат отношение повече към физическия живот, отколкото към духовния. Йоан, обаче, е писал в мистичен дух. Например, мислите, които е предал от разговорите и беседите на Христа в Евангелието си, говорят за разбирането, което е имал. От онова, което е писал, се вижда неговата преданост и чистота към Учителя си и желанието му да не го използва. За Йоан се казва, че е умрял от естествена смърт. В едно предание се казва, че Йоан е хвърлен във врящо масло, но не е изгорял.
към текста >>

Йоан, обаче, е писал в мистичен дух.
Все е имало нещо, за което Христос е обичал Йоан. Сам Йоан е обичал Христа. Той е бил готов да се жертва за Него. Неговото Евангелие е проникнато от идеи, каквито другите Евангелия не са изнесли. Останалите Евангелия са писани в притчи и поговорки, които имат отношение повече към физическия живот, отколкото към духовния. Йоан, обаче, е писал в мистичен дух. Например, мислите, които е предал от разговорите и беседите на Христа в Евангелието си, говорят за разбирането, което е имал. От онова, което е писал, се вижда неговата преданост и чистота към Учителя си и желанието му да не го използва. За Йоан се казва, че е умрял от естествена смърт. В едно предание се казва, че Йоан е хвърлен във врящо масло, но не е изгорял. Посветеният не гори.
към текста >>

87. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелието на Лука е било винаги една книга, към която са обръщали своето чувство онези, които са искали да се проникнат от Христовата Любов.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Докато Евангелието на Йоан е една книга за мистиците, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството. Така е било считано то през всичките времена на християнството. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са обременени от страданията и болките в живота. Защото в това Евангелие най-много се говори за великия Утешител, за великия Благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и подтиснатите. Евангелието на Лука е било винаги една книга, към която са обръщали своето чувство онези, които са искали да се проникнат от Христовата Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече, от който и да е друг християнски документ. Затова казваме, че Евангелието на Лука е книга на Любовта. И всички обременени във всички времена са намирали назидание и утеха в Евангелието на Лука. И тези, които по някакъв начин са изпаднали в робството на греха и се борят с него, са могли на основание на Евангелието на Лука да си кажат: Христос е дошъл не само за праведните, но и за грешните. И Той сам казва в Евангелието: "Аз не съм дошъл за праведните, но грешните да призова на покаяние".
към текста >>

Картината, която се представя пред нас ни разкрива, че овчарите поглеждат нагоре и им се явява нещо като отворено небе и съществата на духовния свят се разкриват пред тях в образи.
Вярно е, че в описанието на Лука навсякъде се чувства една топлота, която се чувства от всеки човек, като например, притчата за милостивия сама- рянин, притчата за блудния син, притчата за бедния Лазар и богатия, разказа за срещата на Мария и Елисавета, за учениците в Емаус. Но ако го обхванем в неговата цялост, Евангелието на Лука е изпълнено с много загадъчни, подобни на йероглифи образи и думи, които правят от него най-трудно разбираемо от четирите Евангелия. Това е едно противоречие на пръв поглед, но то е един факт. В началото на Евангелието на Лука се казва, че един ангел възвестил на овчарите в полето, че се е родил Спасител на света. След това се споменава, че към този ангел, след като е възвестил раждането на Спасителя, се присъединява ангелски небесен хор. Картината, която се представя пред нас ни разкрива, че овчарите поглеждат нагоре и им се явява нещо като отворено небе и съществата на духовния свят се разкриват пред тях в образи. Това, което се възвестява на пастирите, е облечено във величествени слова, които са станали коледна максима за християните. Пастирите чуват думите, които правилно преведени, са следните: Във висините се изявяват Божествените същества, за да царува мир долу на Земята, между човеците, които са проникнати от добра воля. В официалния превод на Евангелието е казано: "И слава на Бога във висините и на Земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение" (2; 14). Според окултното схващане официалният превод не е верен. Това, което виждат пастирите, е откровение на духовните същества от висините, и че това откровение става сега, за да проникне мир в човешките сърца, които са изпълнени с добра воля.
към текста >>

Това, което виждат пастирите, е откровение на духовните същества от висините, и че това откровение става сега, за да проникне мир в човешките сърца, които са изпълнени с добра воля.
Картината, която се представя пред нас ни разкрива, че овчарите поглеждат нагоре и им се явява нещо като отворено небе и съществата на духовния свят се разкриват пред тях в образи. Това, което се възвестява на пастирите, е облечено във величествени слова, които са станали коледна максима за християните. Пастирите чуват думите, които правилно преведени, са следните: Във висините се изявяват Божествените същества, за да царува мир долу на Земята, между човеците, които са проникнати от добра воля. В официалния превод на Евангелието е казано: "И слава на Бога във висините и на Земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение" (2; 14). Според окултното схващане официалният превод не е верен. Това, което виждат пастирите, е откровение на духовните същества от висините, и че това откровение става сега, за да проникне мир в човешките сърца, които са изпълнени с добра воля. Лука е бил ученик на апостол Павел и той се е ползвал от откровението на Павел пред Дамаск за разбирането на Христа. В Евангелието си той е предал дълбокото мистично разбиране на Павел за Христос. В първото послание към коринтяните, 15 гл., 8 стих, Павел казва: "Най-после бе виден и от мене като един преждевременно роден". Срещата на Павел пред Дамаск е подобна на срещата, която са имали другите апостоли след Възкресението. Това трябва да имаме предвид, за да разберем Евангелието на Лука в неговата дълбочина.
към текста >>

Лука с особено старание ни рисува духовния образ на Мария.
Тя пристъпва пред Мария, така да се каже, в името на всички жени, които в предхристиянски времена са изпълнявали свещената служба на жрици и сибили (2;36). Най-после, накрая на втората глава ни показва Мария, как тя стои пред 12-годишното момче Исус в храма. Мечът вече е почнал да пронизва нейната душа. "Майка му рече: Сине мой, защо ни стори ти това? Ето, баща ти и аз много наскърбени те търсехме" (2;48). Лука с особено старание ни рисува духовния образ на Мария. Така, след разказа за рождеството, след поклонението на пастирите, се казва: "Мария пазеше всички тези думи и ги поддържаше живи в сърцето си" (2-, 19). И след намирането на 12-годишния Исус в храма, при неговия отговор на въпроса на майката, пак се казва: "Майка му пазеше тези думи в сърцето си" (2;51). Цялото Евангелие на Лука е изпълнено с образи на жени. Тук са Мария, наречена Магдалина, от която са изгонени 7 демона, и Йоана, жената на Хуза, настойник на Ирод, и Сузана и много други, които Му слугуваха с имота си. След това - изцелението на дъщерята на Яир, и изцелението на жената с кръвотечението, описано с по-големи подробности, отколкото у Марко и Матей.
към текста >>

С образа на Дева Мария в първото християнство е свързана идеята за Светия Дух.
Тук са Мария, наречена Магдалина, от която са изгонени 7 демона, и Йоана, жената на Хуза, настойник на Ирод, и Сузана и много други, които Му слугуваха с имота си. След това - изцелението на дъщерята на Яир, и изцелението на жената с кръвотечението, описано с по-големи подробности, отколкото у Марко и Матей. След това още много жени се явяват по време на ходенето на Исус по страната и накрая, плачещите жени по пътя към Голгота. Също така намираме жени и при погребението, Възкресението и Възнесението. Мария и другите жени се явяват и на Петдесятница. С образа на Дева Мария в първото християнство е свързана идеята за Светия Дух. Както Христос е едно Божествено Същество, което беше въплътено в Исус, така за първите християни в човешкия образ на Мария е бил въплътен Светият Дух. Първите християни не са мислили, че осенението от Духа Святи е само еднократно събитие за произвеждане на зачатието, а е едно трайно състояние. Чрез това осенение Мария зае особено място не само между всички жени, но и между всички човеци. Произходът на култа към Мадоната се състои в това, че обожавайки Мария, хората се кланят на Светия Дух. Тя е вечно женственото, Майчината мирова Душа, в която почива съкровищницата на Божествената Мъдрост.
към текста >>

Както Христос е едно Божествено Същество, което беше въплътено в Исус, така за първите християни в човешкия образ на Мария е бил въплътен Светият Дух.
След това - изцелението на дъщерята на Яир, и изцелението на жената с кръвотечението, описано с по-големи подробности, отколкото у Марко и Матей. След това още много жени се явяват по време на ходенето на Исус по страната и накрая, плачещите жени по пътя към Голгота. Също така намираме жени и при погребението, Възкресението и Възнесението. Мария и другите жени се явяват и на Петдесятница. С образа на Дева Мария в първото християнство е свързана идеята за Светия Дух. Както Христос е едно Божествено Същество, което беше въплътено в Исус, така за първите християни в човешкия образ на Мария е бил въплътен Светият Дух. Първите християни не са мислили, че осенението от Духа Святи е само еднократно събитие за произвеждане на зачатието, а е едно трайно състояние. Чрез това осенение Мария зае особено място не само между всички жени, но и между всички човеци. Произходът на култа към Мадоната се състои в това, че обожавайки Мария, хората се кланят на Светия Дух. Тя е вечно женственото, Майчината мирова Душа, в която почива съкровищницата на Божествената Мъдрост. Затова Мария е наречена в средата на първите християни и гностиците Дева София, Иисти София.
към текста >>

Първите християни не са мислили, че осенението от Духа Святи е само еднократно събитие за произвеждане на зачатието, а е едно трайно състояние.
След това още много жени се явяват по време на ходенето на Исус по страната и накрая, плачещите жени по пътя към Голгота. Също така намираме жени и при погребението, Възкресението и Възнесението. Мария и другите жени се явяват и на Петдесятница. С образа на Дева Мария в първото християнство е свързана идеята за Светия Дух. Както Христос е едно Божествено Същество, което беше въплътено в Исус, така за първите християни в човешкия образ на Мария е бил въплътен Светият Дух. Първите християни не са мислили, че осенението от Духа Святи е само еднократно събитие за произвеждане на зачатието, а е едно трайно състояние. Чрез това осенение Мария зае особено място не само между всички жени, но и между всички човеци. Произходът на култа към Мадоната се състои в това, че обожавайки Мария, хората се кланят на Светия Дух. Тя е вечно женственото, Майчината мирова Душа, в която почива съкровищницата на Божествената Мъдрост. Затова Мария е наречена в средата на първите християни и гностиците Дева София, Иисти София. Тази Мъдрост може да бъде по-добре почувствана от разбиращия инстинкт на сърцето, отколкото от обективния ум на многознаещите учени.
към текста >>

Произходът на култа към Мадоната се състои в това, че обожавайки Мария, хората се кланят на Светия Дух.
Мария и другите жени се явяват и на Петдесятница. С образа на Дева Мария в първото християнство е свързана идеята за Светия Дух. Както Христос е едно Божествено Същество, което беше въплътено в Исус, така за първите християни в човешкия образ на Мария е бил въплътен Светият Дух. Първите християни не са мислили, че осенението от Духа Святи е само еднократно събитие за произвеждане на зачатието, а е едно трайно състояние. Чрез това осенение Мария зае особено място не само между всички жени, но и между всички човеци. Произходът на култа към Мадоната се състои в това, че обожавайки Мария, хората се кланят на Светия Дух. Тя е вечно женственото, Майчината мирова Душа, в която почива съкровищницата на Божествената Мъдрост. Затова Мария е наречена в средата на първите християни и гностиците Дева София, Иисти София. Тази Мъдрост може да бъде по-добре почувствана от разбиращия инстинкт на сърцето, отколкото от обективния ум на многознаещите учени. Сърцето на човека стои по-близо до първичната Мъдрост, отколкото до обективния ум. Това, което стана за учениците като цяло в изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, то стана за ученика Йоан още под кръста, когато Христос го съедини с Мария-София, с думите: "Жено, ето твоя син".
към текста >>

Това, което стана за учениците като цяло в изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, то стана за ученика Йоан още под кръста, когато Христос го съедини с Мария-София, с думите: "Жено, ето твоя син".
Произходът на култа към Мадоната се състои в това, че обожавайки Мария, хората се кланят на Светия Дух. Тя е вечно женственото, Майчината мирова Душа, в която почива съкровищницата на Божествената Мъдрост. Затова Мария е наречена в средата на първите християни и гностиците Дева София, Иисти София. Тази Мъдрост може да бъде по-добре почувствана от разбиращия инстинкт на сърцето, отколкото от обективния ум на многознаещите учени. Сърцето на човека стои по-близо до първичната Мъдрост, отколкото до обективния ум. Това, което стана за учениците като цяло в изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, то стана за ученика Йоан още под кръста, когато Христос го съедини с Мария-София, с думите: "Жено, ето твоя син". После казва на ученика: "Ето твоята майка". Космическата Мъдрост започва да се излива в пробуждащите се сърца. Както Евангелието на Лука изобилства с образите на жените, което не е случайно, така също то е онова Евангелие, в което най-много се говори за Святия Дух. Ще посоча някои такива места. Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15).
към текста >>

Както Евангелието на Лука изобилства с образите на жените, което не е случайно, така също то е онова Евангелие, в което най-много се говори за Святия Дух.
Тази Мъдрост може да бъде по-добре почувствана от разбиращия инстинкт на сърцето, отколкото от обективния ум на многознаещите учени. Сърцето на човека стои по-близо до първичната Мъдрост, отколкото до обективния ум. Това, което стана за учениците като цяло в изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, то стана за ученика Йоан още под кръста, когато Христос го съедини с Мария-София, с думите: "Жено, ето твоя син". После казва на ученика: "Ето твоята майка". Космическата Мъдрост започва да се излива в пробуждащите се сърца. Както Евангелието на Лука изобилства с образите на жените, което не е случайно, така също то е онова Евангелие, в което най-много се говори за Святия Дух. Ще посоча някои такива места. Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15). Гавраил казва също на Мария: "Дух Святий ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени" (1;35). И когато Мария идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41). След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария.
към текста >>

Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15).
Това, което стана за учениците като цяло в изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, то стана за ученика Йоан още под кръста, когато Христос го съедини с Мария-София, с думите: "Жено, ето твоя син". После казва на ученика: "Ето твоята майка". Космическата Мъдрост започва да се излива в пробуждащите се сърца. Както Евангелието на Лука изобилства с образите на жените, което не е случайно, така също то е онова Евангелие, в което най-много се говори за Святия Дух. Ще посоча някои такива места. Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15). Гавраил казва също на Мария: "Дух Святий ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени" (1;35). И когато Мария идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41). След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария. "И баща му Захари се изпълни със Светия Дух, пророкува и казва:..." (1;67). А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля.
към текста >>

Гавраил казва също на Мария: "Дух Святий ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени" (1;35).
После казва на ученика: "Ето твоята майка". Космическата Мъдрост започва да се излива в пробуждащите се сърца. Както Евангелието на Лука изобилства с образите на жените, което не е случайно, така също то е онова Евангелие, в което най-много се говори за Святия Дух. Ще посоча някои такива места. Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15). Гавраил казва също на Мария: "Дух Святий ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени" (1;35). И когато Мария идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41). След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария. "И баща му Захари се изпълни със Светия Дух, пророкува и казва:..." (1;67). А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля. И Дух Святий беше на него.
към текста >>

И когато Мария идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41).
Космическата Мъдрост започва да се излива в пробуждащите се сърца. Както Евангелието на Лука изобилства с образите на жените, което не е случайно, така също то е онова Евангелие, в което най-много се говори за Святия Дух. Ще посоча някои такива места. Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15). Гавраил казва също на Мария: "Дух Святий ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени" (1;35). И когато Мария идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41). След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария. "И баща му Захари се изпълни със Светия Дух, пророкува и казва:..." (1;67). А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля. И Дух Святий беше на него. При едно вдъхновение Дух Святий му беше открил, че не ще умре, преди да види Христа, Господа.
към текста >>

След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария.
Както Евангелието на Лука изобилства с образите на жените, което не е случайно, така също то е онова Евангелие, в което най-много се говори за Святия Дух. Ще посоча някои такива места. Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15). Гавраил казва също на Мария: "Дух Святий ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени" (1;35). И когато Мария идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41). След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария. "И баща му Захари се изпълни със Светия Дух, пророкува и казва:..." (1;67). А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля. И Дух Святий беше на него. При едно вдъхновение Дух Святий му беше открил, че не ще умре, преди да види Христа, Господа. Сега той дойде в храма, воден от Духа" (2;25-27).
към текста >>

"И баща му Захари се изпълни със Светия Дух, пророкува и казва:..." (1;67).
Ще посоча някои такива места. Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15). Гавраил казва също на Мария: "Дух Святий ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени" (1;35). И когато Мария идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41). След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария. "И баща му Захари се изпълни със Светия Дух, пророкува и казва:..." (1;67). А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля. И Дух Святий беше на него. При едно вдъхновение Дух Святий му беше открил, че не ще умре, преди да види Христа, Господа. Сега той дойде в храма, воден от Духа" (2;25-27). След обрязването и след разказа за 12-годишния Исус, и двата пъти се казва, че Исус растеше в Мъдрост.
към текста >>

И Дух Святий беше на него.
Гавраил казва също на Мария: "Дух Святий ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени" (1;35). И когато Мария идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41). След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария. "И баща му Захари се изпълни със Светия Дух, пророкува и казва:..." (1;67). А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля. И Дух Святий беше на него. При едно вдъхновение Дух Святий му беше открил, че не ще умре, преди да види Христа, Господа. Сега той дойде в храма, воден от Духа" (2;25-27). След обрязването и след разказа за 12-годишния Исус, и двата пъти се казва, че Исус растеше в Мъдрост. С това е показано, че неговата душа е обгърната с аурата на Мария, обгърната е с дрехата на Мъдростта. Той се подготвя за това, което после става при кръщенето в Йордан, когато Духът Светий слиза над него в образа на гълъб (3;22).
към текста >>

При едно вдъхновение Дух Святий му беше открил, че не ще умре, преди да види Христа, Господа.
И когато Мария идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41). След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария. "И баща му Захари се изпълни със Светия Дух, пророкува и казва:..." (1;67). А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля. И Дух Святий беше на него. При едно вдъхновение Дух Святий му беше открил, че не ще умре, преди да види Христа, Господа. Сега той дойде в храма, воден от Духа" (2;25-27). След обрязването и след разказа за 12-годишния Исус, и двата пъти се казва, че Исус растеше в Мъдрост. С това е показано, че неговата душа е обгърната с аурата на Мария, обгърната е с дрехата на Мъдростта. Той се подготвя за това, което после става при кръщенето в Йордан, когато Духът Светий слиза над него в образа на гълъб (3;22). След като Йоан беше възвестил: "След мене иде един, който ще кръщава с Дух Святий и огън" (3; 16-17).
към текста >>

Сега той дойде в храма, воден от Духа" (2;25-27).
След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария. "И баща му Захари се изпълни със Светия Дух, пророкува и казва:..." (1;67). А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля. И Дух Святий беше на него. При едно вдъхновение Дух Святий му беше открил, че не ще умре, преди да види Христа, Господа. Сега той дойде в храма, воден от Духа" (2;25-27). След обрязването и след разказа за 12-годишния Исус, и двата пъти се казва, че Исус растеше в Мъдрост. С това е показано, че неговата душа е обгърната с аурата на Мария, обгърната е с дрехата на Мъдростта. Той се подготвя за това, което после става при кръщенето в Йордан, когато Духът Светий слиза над него в образа на гълъб (3;22). След като Йоан беше възвестил: "След мене иде един, който ще кръщава с Дух Святий и огън" (3; 16-17). "Изпълнен с Дух Свяий Исус отново се върна от Йордан и бе отнесен от Духа в пустинята" (4;1).
към текста >>

Той се подготвя за това, което после става при кръщенето в Йордан, когато Духът Светий слиза над него в образа на гълъб (3;22).
И Дух Святий беше на него. При едно вдъхновение Дух Святий му беше открил, че не ще умре, преди да види Христа, Господа. Сега той дойде в храма, воден от Духа" (2;25-27). След обрязването и след разказа за 12-годишния Исус, и двата пъти се казва, че Исус растеше в Мъдрост. С това е показано, че неговата душа е обгърната с аурата на Мария, обгърната е с дрехата на Мъдростта. Той се подготвя за това, което после става при кръщенето в Йордан, когато Духът Светий слиза над него в образа на гълъб (3;22). След като Йоан беше възвестил: "След мене иде един, който ще кръщава с Дух Святий и огън" (3; 16-17). "Изпълнен с Дух Свяий Исус отново се върна от Йордан и бе отнесен от Духа в пустинята" (4;1). "А Исус се върна в Галилея, изпълнен със силата на Духа". Сега в Него се беше вляла непосредствено творческата сила на Мъдростта, това, което по-рано идвайки от майка Му, Го обгръщаше като обвивка, като мантия. В 11 глава се описва как Христос дава на учениците молитвата "Отче наш".
към текста >>

След като Йоан беше възвестил: "След мене иде един, който ще кръщава с Дух Святий и огън" (3; 16-17).
При едно вдъхновение Дух Святий му беше открил, че не ще умре, преди да види Христа, Господа. Сега той дойде в храма, воден от Духа" (2;25-27). След обрязването и след разказа за 12-годишния Исус, и двата пъти се казва, че Исус растеше в Мъдрост. С това е показано, че неговата душа е обгърната с аурата на Мария, обгърната е с дрехата на Мъдростта. Той се подготвя за това, което после става при кръщенето в Йордан, когато Духът Светий слиза над него в образа на гълъб (3;22). След като Йоан беше възвестил: "След мене иде един, който ще кръщава с Дух Святий и огън" (3; 16-17). "Изпълнен с Дух Свяий Исус отново се върна от Йордан и бе отнесен от Духа в пустинята" (4;1). "А Исус се върна в Галилея, изпълнен със силата на Духа". Сега в Него се беше вляла непосредствено творческата сила на Мъдростта, това, което по-рано идвайки от майка Му, Го обгръщаше като обвивка, като мантия. В 11 глава се описва как Христос дава на учениците молитвата "Отче наш". Според един важен ръкопис, останал от първите християнски времена, текстът на втората молба не гласи: "Да дойде Твоето Царство", а "Твоят Свят Дух да дойде над нас и да ни преведе през пречистване".
към текста >>

"Изпълнен с Дух Свяий Исус отново се върна от Йордан и бе отнесен от Духа в пустинята" (4;1).
Сега той дойде в храма, воден от Духа" (2;25-27). След обрязването и след разказа за 12-годишния Исус, и двата пъти се казва, че Исус растеше в Мъдрост. С това е показано, че неговата душа е обгърната с аурата на Мария, обгърната е с дрехата на Мъдростта. Той се подготвя за това, което после става при кръщенето в Йордан, когато Духът Светий слиза над него в образа на гълъб (3;22). След като Йоан беше възвестил: "След мене иде един, който ще кръщава с Дух Святий и огън" (3; 16-17). "Изпълнен с Дух Свяий Исус отново се върна от Йордан и бе отнесен от Духа в пустинята" (4;1). "А Исус се върна в Галилея, изпълнен със силата на Духа". Сега в Него се беше вляла непосредствено творческата сила на Мъдростта, това, което по-рано идвайки от майка Му, Го обгръщаше като обвивка, като мантия. В 11 глава се описва как Христос дава на учениците молитвата "Отче наш". Според един важен ръкопис, останал от първите християнски времена, текстът на втората молба не гласи: "Да дойде Твоето Царство", а "Твоят Свят Дух да дойде над нас и да ни преведе през пречистване". Това ни показва връзката, която съществува между идеите за Светия Дух и за Царството Божие.
към текста >>

"А Исус се върна в Галилея, изпълнен със силата на Духа".
След обрязването и след разказа за 12-годишния Исус, и двата пъти се казва, че Исус растеше в Мъдрост. С това е показано, че неговата душа е обгърната с аурата на Мария, обгърната е с дрехата на Мъдростта. Той се подготвя за това, което после става при кръщенето в Йордан, когато Духът Светий слиза над него в образа на гълъб (3;22). След като Йоан беше възвестил: "След мене иде един, който ще кръщава с Дух Святий и огън" (3; 16-17). "Изпълнен с Дух Свяий Исус отново се върна от Йордан и бе отнесен от Духа в пустинята" (4;1). "А Исус се върна в Галилея, изпълнен със силата на Духа". Сега в Него се беше вляла непосредствено творческата сила на Мъдростта, това, което по-рано идвайки от майка Му, Го обгръщаше като обвивка, като мантия. В 11 глава се описва как Христос дава на учениците молитвата "Отче наш". Според един важен ръкопис, останал от първите християнски времена, текстът на втората молба не гласи: "Да дойде Твоето Царство", а "Твоят Свят Дух да дойде над нас и да ни преведе през пречистване". Това ни показва връзката, която съществува между идеите за Светия Дух и за Царството Божие. Царството Божие не трябва да се разбира във външен смисъл, а в духовен смисъл.
към текста >>

Според един важен ръкопис, останал от първите християнски времена, текстът на втората молба не гласи: "Да дойде Твоето Царство", а "Твоят Свят Дух да дойде над нас и да ни преведе през пречистване".
След като Йоан беше възвестил: "След мене иде един, който ще кръщава с Дух Святий и огън" (3; 16-17). "Изпълнен с Дух Свяий Исус отново се върна от Йордан и бе отнесен от Духа в пустинята" (4;1). "А Исус се върна в Галилея, изпълнен със силата на Духа". Сега в Него се беше вляла непосредствено творческата сила на Мъдростта, това, което по-рано идвайки от майка Му, Го обгръщаше като обвивка, като мантия. В 11 глава се описва как Христос дава на учениците молитвата "Отче наш". Според един важен ръкопис, останал от първите християнски времена, текстът на втората молба не гласи: "Да дойде Твоето Царство", а "Твоят Свят Дух да дойде над нас и да ни преведе през пречистване". Това ни показва връзката, която съществува между идеите за Светия Дух и за Царството Божие. Царството Божие не трябва да се разбира във външен смисъл, а в духовен смисъл. Това е една изпълнена с Духа вътрешна сфера на света. Светият Дух е Майчината мирова Душа. И след "Отче наш" следват наставления, как трябва да се молим, които завършват с изречението: "Ако вие, въпреки, че сте лоши, можете да давате добри давания на вашите деца, колко повече ще даде вашият Отец на Небето, Светият Дух на онези, които се обръщат с молитва към Него" (11;13).
към текста >>

Това ни показва връзката, която съществува между идеите за Светия Дух и за Царството Божие.
"Изпълнен с Дух Свяий Исус отново се върна от Йордан и бе отнесен от Духа в пустинята" (4;1). "А Исус се върна в Галилея, изпълнен със силата на Духа". Сега в Него се беше вляла непосредствено творческата сила на Мъдростта, това, което по-рано идвайки от майка Му, Го обгръщаше като обвивка, като мантия. В 11 глава се описва как Христос дава на учениците молитвата "Отче наш". Според един важен ръкопис, останал от първите християнски времена, текстът на втората молба не гласи: "Да дойде Твоето Царство", а "Твоят Свят Дух да дойде над нас и да ни преведе през пречистване". Това ни показва връзката, която съществува между идеите за Светия Дух и за Царството Божие. Царството Божие не трябва да се разбира във външен смисъл, а в духовен смисъл. Това е една изпълнена с Духа вътрешна сфера на света. Светият Дух е Майчината мирова Душа. И след "Отче наш" следват наставления, как трябва да се молим, които завършват с изречението: "Ако вие, въпреки, че сте лоши, можете да давате добри давания на вашите деца, колко повече ще даде вашият Отец на Небето, Светият Дух на онези, които се обръщат с молитва към Него" (11;13). Това показва, че Светият Дух е целта и плодът на истинската молитва.
към текста >>

Царството Божие не трябва да се разбира във външен смисъл, а в духовен смисъл.
"А Исус се върна в Галилея, изпълнен със силата на Духа". Сега в Него се беше вляла непосредствено творческата сила на Мъдростта, това, което по-рано идвайки от майка Му, Го обгръщаше като обвивка, като мантия. В 11 глава се описва как Христос дава на учениците молитвата "Отче наш". Според един важен ръкопис, останал от първите християнски времена, текстът на втората молба не гласи: "Да дойде Твоето Царство", а "Твоят Свят Дух да дойде над нас и да ни преведе през пречистване". Това ни показва връзката, която съществува между идеите за Светия Дух и за Царството Божие. Царството Божие не трябва да се разбира във външен смисъл, а в духовен смисъл. Това е една изпълнена с Духа вътрешна сфера на света. Светият Дух е Майчината мирова Душа. И след "Отче наш" следват наставления, как трябва да се молим, които завършват с изречението: "Ако вие, въпреки, че сте лоши, можете да давате добри давания на вашите деца, колко повече ще даде вашият Отец на Небето, Светият Дух на онези, които се обръщат с молитва към Него" (11;13). Това показва, че Светият Дух е целта и плодът на истинската молитва. Така виждаме, че идеята за Светия Дух е проникнала през цялото Евангелие и преминава в "Деянията на апостолите", която книга също е написана от Лука.
към текста >>

Това е една изпълнена с Духа вътрешна сфера на света.
Сега в Него се беше вляла непосредствено творческата сила на Мъдростта, това, което по-рано идвайки от майка Му, Го обгръщаше като обвивка, като мантия. В 11 глава се описва как Христос дава на учениците молитвата "Отче наш". Според един важен ръкопис, останал от първите християнски времена, текстът на втората молба не гласи: "Да дойде Твоето Царство", а "Твоят Свят Дух да дойде над нас и да ни преведе през пречистване". Това ни показва връзката, която съществува между идеите за Светия Дух и за Царството Божие. Царството Божие не трябва да се разбира във външен смисъл, а в духовен смисъл. Това е една изпълнена с Духа вътрешна сфера на света. Светият Дух е Майчината мирова Душа. И след "Отче наш" следват наставления, как трябва да се молим, които завършват с изречението: "Ако вие, въпреки, че сте лоши, можете да давате добри давания на вашите деца, колко повече ще даде вашият Отец на Небето, Светият Дух на онези, които се обръщат с молитва към Него" (11;13). Това показва, че Светият Дух е целта и плодът на истинската молитва. Така виждаме, че идеята за Светия Дух е проникнала през цялото Евангелие и преминава в "Деянията на апостолите", която книга също е написана от Лука. Там възкръсналият Христос казва: "Йоан кръщаваше с вода, но вие трябва да бъдете кръстени с Дух Свети" (1;5).
към текста >>

Светият Дух е Майчината мирова Душа.
В 11 глава се описва как Христос дава на учениците молитвата "Отче наш". Според един важен ръкопис, останал от първите християнски времена, текстът на втората молба не гласи: "Да дойде Твоето Царство", а "Твоят Свят Дух да дойде над нас и да ни преведе през пречистване". Това ни показва връзката, която съществува между идеите за Светия Дух и за Царството Божие. Царството Божие не трябва да се разбира във външен смисъл, а в духовен смисъл. Това е една изпълнена с Духа вътрешна сфера на света. Светият Дух е Майчината мирова Душа. И след "Отче наш" следват наставления, как трябва да се молим, които завършват с изречението: "Ако вие, въпреки, че сте лоши, можете да давате добри давания на вашите деца, колко повече ще даде вашият Отец на Небето, Светият Дух на онези, които се обръщат с молитва към Него" (11;13). Това показва, че Светият Дух е целта и плодът на истинската молитва. Така виждаме, че идеята за Светия Дух е проникнала през цялото Евангелие и преминава в "Деянията на апостолите", която книга също е написана от Лука. Там възкръсналият Христос казва: "Йоан кръщаваше с вода, но вие трябва да бъдете кръстени с Дух Свети" (1;5). "Вие ще приемете силата на Светия Дух, който ще дойде във вас" (1;8).
към текста >>

И след "Отче наш" следват наставления, как трябва да се молим, които завършват с изречението: "Ако вие, въпреки, че сте лоши, можете да давате добри давания на вашите деца, колко повече ще даде вашият Отец на Небето, Светият Дух на онези, които се обръщат с молитва към Него" (11;13).
Според един важен ръкопис, останал от първите християнски времена, текстът на втората молба не гласи: "Да дойде Твоето Царство", а "Твоят Свят Дух да дойде над нас и да ни преведе през пречистване". Това ни показва връзката, която съществува между идеите за Светия Дух и за Царството Божие. Царството Божие не трябва да се разбира във външен смисъл, а в духовен смисъл. Това е една изпълнена с Духа вътрешна сфера на света. Светият Дух е Майчината мирова Душа. И след "Отче наш" следват наставления, как трябва да се молим, които завършват с изречението: "Ако вие, въпреки, че сте лоши, можете да давате добри давания на вашите деца, колко повече ще даде вашият Отец на Небето, Светият Дух на онези, които се обръщат с молитва към Него" (11;13). Това показва, че Светият Дух е целта и плодът на истинската молитва. Така виждаме, че идеята за Светия Дух е проникнала през цялото Евангелие и преминава в "Деянията на апостолите", която книга също е написана от Лука. Там възкръсналият Христос казва: "Йоан кръщаваше с вода, но вие трябва да бъдете кръстени с Дух Свети" (1;5). "Вие ще приемете силата на Светия Дух, който ще дойде във вас" (1;8). После, с изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, Пътят на душата стига до своята цел, по който Път Евангелието на Лука ни води.
към текста >>

Това показва, че Светият Дух е целта и плодът на истинската молитва.
Това ни показва връзката, която съществува между идеите за Светия Дух и за Царството Божие. Царството Божие не трябва да се разбира във външен смисъл, а в духовен смисъл. Това е една изпълнена с Духа вътрешна сфера на света. Светият Дух е Майчината мирова Душа. И след "Отче наш" следват наставления, как трябва да се молим, които завършват с изречението: "Ако вие, въпреки, че сте лоши, можете да давате добри давания на вашите деца, колко повече ще даде вашият Отец на Небето, Светият Дух на онези, които се обръщат с молитва към Него" (11;13). Това показва, че Светият Дух е целта и плодът на истинската молитва. Така виждаме, че идеята за Светия Дух е проникнала през цялото Евангелие и преминава в "Деянията на апостолите", която книга също е написана от Лука. Там възкръсналият Христос казва: "Йоан кръщаваше с вода, но вие трябва да бъдете кръстени с Дух Свети" (1;5). "Вие ще приемете силата на Светия Дух, който ще дойде във вас" (1;8). После, с изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, Пътят на душата стига до своята цел, по който Път Евангелието на Лука ни води. Евангелист Лука е гръцки лекар и е познавал гръцкото окултно лечебно изкуство, което е лекувало с използване силите на Природата, която те обожавали
към текста >>

Така виждаме, че идеята за Светия Дух е проникнала през цялото Евангелие и преминава в "Деянията на апостолите", която книга също е написана от Лука.
Царството Божие не трябва да се разбира във външен смисъл, а в духовен смисъл. Това е една изпълнена с Духа вътрешна сфера на света. Светият Дух е Майчината мирова Душа. И след "Отче наш" следват наставления, как трябва да се молим, които завършват с изречението: "Ако вие, въпреки, че сте лоши, можете да давате добри давания на вашите деца, колко повече ще даде вашият Отец на Небето, Светият Дух на онези, които се обръщат с молитва към Него" (11;13). Това показва, че Светият Дух е целта и плодът на истинската молитва. Така виждаме, че идеята за Светия Дух е проникнала през цялото Евангелие и преминава в "Деянията на апостолите", която книга също е написана от Лука. Там възкръсналият Христос казва: "Йоан кръщаваше с вода, но вие трябва да бъдете кръстени с Дух Свети" (1;5). "Вие ще приемете силата на Светия Дух, който ще дойде във вас" (1;8). После, с изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, Пътят на душата стига до своята цел, по който Път Евангелието на Лука ни води. Евангелист Лука е гръцки лекар и е познавал гръцкото окултно лечебно изкуство, което е лекувало с използване силите на Природата, която те обожавали под името Диана или Артемида.
към текста >>

Там възкръсналият Христос казва: "Йоан кръщаваше с вода, но вие трябва да бъдете кръстени с Дух Свети" (1;5).
Това е една изпълнена с Духа вътрешна сфера на света. Светият Дух е Майчината мирова Душа. И след "Отче наш" следват наставления, как трябва да се молим, които завършват с изречението: "Ако вие, въпреки, че сте лоши, можете да давате добри давания на вашите деца, колко повече ще даде вашият Отец на Небето, Светият Дух на онези, които се обръщат с молитва към Него" (11;13). Това показва, че Светият Дух е целта и плодът на истинската молитва. Така виждаме, че идеята за Светия Дух е проникнала през цялото Евангелие и преминава в "Деянията на апостолите", която книга също е написана от Лука. Там възкръсналият Христос казва: "Йоан кръщаваше с вода, но вие трябва да бъдете кръстени с Дух Свети" (1;5). "Вие ще приемете силата на Светия Дух, който ще дойде във вас" (1;8). После, с изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, Пътят на душата стига до своята цел, по който Път Евангелието на Лука ни води. Евангелист Лука е гръцки лекар и е познавал гръцкото окултно лечебно изкуство, което е лекувало с използване силите на Природата, която те обожавали под името Диана или Артемида. Същността на гръцкото лечебно изкуство е проникнало в християнството, така да се каже, по подземни пътища.
към текста >>

"Вие ще приемете силата на Светия Дух, който ще дойде във вас" (1;8).
Светият Дух е Майчината мирова Душа. И след "Отче наш" следват наставления, как трябва да се молим, които завършват с изречението: "Ако вие, въпреки, че сте лоши, можете да давате добри давания на вашите деца, колко повече ще даде вашият Отец на Небето, Светият Дух на онези, които се обръщат с молитва към Него" (11;13). Това показва, че Светият Дух е целта и плодът на истинската молитва. Така виждаме, че идеята за Светия Дух е проникнала през цялото Евангелие и преминава в "Деянията на апостолите", която книга също е написана от Лука. Там възкръсналият Христос казва: "Йоан кръщаваше с вода, но вие трябва да бъдете кръстени с Дух Свети" (1;5). "Вие ще приемете силата на Светия Дух, който ще дойде във вас" (1;8). После, с изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, Пътят на душата стига до своята цел, по който Път Евангелието на Лука ни води. Евангелист Лука е гръцки лекар и е познавал гръцкото окултно лечебно изкуство, което е лекувало с използване силите на Природата, която те обожавали под името Диана или Артемида. Същността на гръцкото лечебно изкуство е проникнало в християнството, така да се каже, по подземни пътища. Съществуват много места за поклонение, където се разказва за чудотворни изцеления, които са били произведени там от Дева Мария, където са били издигнати храмове на Дева Мария.
към текста >>

После, с изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, Пътят на душата стига до своята цел, по който Път Евангелието на Лука ни води.
И след "Отче наш" следват наставления, как трябва да се молим, които завършват с изречението: "Ако вие, въпреки, че сте лоши, можете да давате добри давания на вашите деца, колко повече ще даде вашият Отец на Небето, Светият Дух на онези, които се обръщат с молитва към Него" (11;13). Това показва, че Светият Дух е целта и плодът на истинската молитва. Така виждаме, че идеята за Светия Дух е проникнала през цялото Евангелие и преминава в "Деянията на апостолите", която книга също е написана от Лука. Там възкръсналият Христос казва: "Йоан кръщаваше с вода, но вие трябва да бъдете кръстени с Дух Свети" (1;5). "Вие ще приемете силата на Светия Дух, който ще дойде във вас" (1;8). После, с изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, Пътят на душата стига до своята цел, по който Път Евангелието на Лука ни води. Евангелист Лука е гръцки лекар и е познавал гръцкото окултно лечебно изкуство, което е лекувало с използване силите на Природата, която те обожавали под името Диана или Артемида. Същността на гръцкото лечебно изкуство е проникнало в християнството, така да се каже, по подземни пътища. Съществуват много места за поклонение, където се разказва за чудотворни изцеления, които са били произведени там от Дева Мария, където са били издигнати храмове на Дева Мария. Това са обикновено места с особена етерна природа, която намира своя израз в някои извори.
към текста >>

Евангелист Лука е бил запознат с това гръцко лечебно изкуство и понеже е знаел, че тези сили се проектират от Светия Дух, той, ставайки християнин, свързва тези изцелителни сили на Светия Дух с Дева Мария, която е едно въплъщение на Светия Дух.
Такива места е имало и преди християнските времена. На такива места по- чувствителните натури са срещали, виждайки или чувайки Богинята-Природа, раздаваща живот. Тези видения и изцеления, приписвани в древността на Богинята-Природа, или на богинята Диана, са били отнесени в християнски времена към Дева Мария. Защото в етерния свят, който обгръща нашата земя, съществуват етерни центрове, където извира нещо от вътрешната сфера, от скритата Мирова майчина Душа по етерен начин. На такива места се проявява в концентрирана форма хармонизиращото и лекуващо действие, което в миналото се е излъчвало много по-силно, отколкото днес. Евангелист Лука е бил запознат с това гръцко лечебно изкуство и понеже е знаел, че тези сили се проектират от Светия Дух, той, ставайки християнин, свързва тези изцелителни сили на Светия Дух с Дева Мария, която е едно въплъщение на Светия Дух. Лука, който е запознат с предхристиянския начин на действие на целителния Свети Дух в Природата, той, като християнин сега, намира действието на целителния Свети Дух в човешката душа. За него сега Дева Мария е това, което в древността е била Богинята-Природа. Сега тя става за него първообраз на душата, която търси Духа. Преданието казва, че Лука произхожда от Антиохия, където са били разпространени езическите природни култове, свързани с Мистериите на Слънцето и Луната. При тях са се използвали природните сили както за лечение, така и за черна магия.
към текста >>

Лука, който е запознат с предхристиянския начин на действие на целителния Свети Дух в Природата, той, като християнин сега, намира действието на целителния Свети Дух в човешката душа.
На такива места по- чувствителните натури са срещали, виждайки или чувайки Богинята-Природа, раздаваща живот. Тези видения и изцеления, приписвани в древността на Богинята-Природа, или на богинята Диана, са били отнесени в християнски времена към Дева Мария. Защото в етерния свят, който обгръща нашата земя, съществуват етерни центрове, където извира нещо от вътрешната сфера, от скритата Мирова майчина Душа по етерен начин. На такива места се проявява в концентрирана форма хармонизиращото и лекуващо действие, което в миналото се е излъчвало много по-силно, отколкото днес. Евангелист Лука е бил запознат с това гръцко лечебно изкуство и понеже е знаел, че тези сили се проектират от Светия Дух, той, ставайки християнин, свързва тези изцелителни сили на Светия Дух с Дева Мария, която е едно въплъщение на Светия Дух. Лука, който е запознат с предхристиянския начин на действие на целителния Свети Дух в Природата, той, като християнин сега, намира действието на целителния Свети Дух в човешката душа. За него сега Дева Мария е това, което в древността е била Богинята-Природа. Сега тя става за него първообраз на душата, която търси Духа. Преданието казва, че Лука произхожда от Антиохия, където са били разпространени езическите природни култове, свързани с Мистериите на Слънцето и Луната. При тях са се използвали природните сили както за лечение, така и за черна магия. Те проникнали в Израиля по разни начини, което се вижда от книгите на Стария завет.
към текста >>

Сега тя става за него първообраз на душата, която търси Духа.
Защото в етерния свят, който обгръща нашата земя, съществуват етерни центрове, където извира нещо от вътрешната сфера, от скритата Мирова майчина Душа по етерен начин. На такива места се проявява в концентрирана форма хармонизиращото и лекуващо действие, което в миналото се е излъчвало много по-силно, отколкото днес. Евангелист Лука е бил запознат с това гръцко лечебно изкуство и понеже е знаел, че тези сили се проектират от Светия Дух, той, ставайки християнин, свързва тези изцелителни сили на Светия Дух с Дева Мария, която е едно въплъщение на Светия Дух. Лука, който е запознат с предхристиянския начин на действие на целителния Свети Дух в Природата, той, като християнин сега, намира действието на целителния Свети Дух в човешката душа. За него сега Дева Мария е това, което в древността е била Богинята-Природа. Сега тя става за него първообраз на душата, която търси Духа. Преданието казва, че Лука произхожда от Антиохия, където са били разпространени езическите природни култове, свързани с Мистериите на Слънцето и Луната. При тях са се използвали природните сили както за лечение, така и за черна магия. Те проникнали в Израиля по разни начини, което се вижда от книгите на Стария завет.
към текста >>

88. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

За да разберем Евангелието на Лука в неговата дълбочина, трябва да знаем, че в развитието на човечеството са дадени много духовни импулси.
3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ За да разберем Евангелието на Лука в неговата дълбочина, трябва да знаем, че в развитието на човечеството са дадени много духовни импулси. Те са породени от много духовни течения, от които са произлезли учения, ръководили човешките души в Пътя на тяхното развитие. Така в Персия е работил Заратустра, в Индия - Кришна и Буда, в Египет - Хермес, но всички тези течения са били подготвителни стъпки, за да подготвят човечеството да приеме Христовия импулс, който е централен импулс в човешкото развитие. Затова носителите на тези импулси на миналото, както и самите течения, породени от тях, вземат по различен начин участие във великия импулс, който Христос дава на човешкото развитие. Те, така да се каже, създават условията, в които Христос да се прояви. Защото, за да се изяви на Земята едно Божествено Същество, трябва да се създадат подходящи условия.
към текста >>

Те са породени от много духовни течения, от които са произлезли учения, ръководили човешките души в Пътя на тяхното развитие.
3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ За да разберем Евангелието на Лука в неговата дълбочина, трябва да знаем, че в развитието на човечеството са дадени много духовни импулси. Те са породени от много духовни течения, от които са произлезли учения, ръководили човешките души в Пътя на тяхното развитие. Така в Персия е работил Заратустра, в Индия - Кришна и Буда, в Египет - Хермес, но всички тези течения са били подготвителни стъпки, за да подготвят човечеството да приеме Христовия импулс, който е централен импулс в човешкото развитие. Затова носителите на тези импулси на миналото, както и самите течения, породени от тях, вземат по различен начин участие във великия импулс, който Христос дава на човешкото развитие. Те, така да се каже, създават условията, в които Христос да се прояви. Защото, за да се изяви на Земята едно Божествено Същество, трябва да се създадат подходящи условия. Затова, именно, тези велики водители от миналото на човечеството, сега, когато Христос слиза на земята, за да даде мощния импулс на възхода, подготвят условията за Неговото слизане на Земята.
към текста >>

Така в Персия е работил Заратустра, в Индия - Кришна и Буда, в Египет - Хермес, но всички тези течения са били подготвителни стъпки, за да подготвят човечеството да приеме Христовия импулс, който е централен импулс в човешкото развитие.
3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ За да разберем Евангелието на Лука в неговата дълбочина, трябва да знаем, че в развитието на човечеството са дадени много духовни импулси. Те са породени от много духовни течения, от които са произлезли учения, ръководили човешките души в Пътя на тяхното развитие. Така в Персия е работил Заратустра, в Индия - Кришна и Буда, в Египет - Хермес, но всички тези течения са били подготвителни стъпки, за да подготвят човечеството да приеме Христовия импулс, който е централен импулс в човешкото развитие. Затова носителите на тези импулси на миналото, както и самите течения, породени от тях, вземат по различен начин участие във великия импулс, който Христос дава на човешкото развитие. Те, така да се каже, създават условията, в които Христос да се прояви. Защото, за да се изяви на Земята едно Божествено Същество, трябва да се създадат подходящи условия. Затова, именно, тези велики водители от миналото на човечеството, сега, когато Христос слиза на земята, за да даде мощния импулс на възхода, подготвят условията за Неговото слизане на Земята. Както вече споменах, когато говорих за Исус от Назарет, според Окултната Наука в тялото на Исус се въплъщава духът на Заратустра, за да подготви това тяло, за да може да приеме Христа в себе си.
към текста >>

Както вече споменах, когато говорих за Исус от Назарет, според Окултната Наука в тялото на Исус се въплъщава духът на Заратустра, за да подготви това тяло, за да може да приеме Христа в себе си.
Така в Персия е работил Заратустра, в Индия - Кришна и Буда, в Египет - Хермес, но всички тези течения са били подготвителни стъпки, за да подготвят човечеството да приеме Христовия импулс, който е централен импулс в човешкото развитие. Затова носителите на тези импулси на миналото, както и самите течения, породени от тях, вземат по различен начин участие във великия импулс, който Христос дава на човешкото развитие. Те, така да се каже, създават условията, в които Христос да се прояви. Защото, за да се изяви на Земята едно Божествено Същество, трябва да се създадат подходящи условия. Затова, именно, тези велики водители от миналото на човечеството, сега, когато Христос слиза на земята, за да даде мощния импулс на възхода, подготвят условията за Неговото слизане на Земята. Както вече споменах, когато говорих за Исус от Назарет, според Окултната Наука в тялото на Исус се въплъщава духът на Заратустра, за да подготви това тяло, за да може да приеме Христа в себе си. Защото Той беше един от първите Синове на човечеството, който е бил в съзнателна връзка с Христос, преди Той да слезе на Земята. От друга страна Буда, Който е завършил своето човешко развитие и е станал едно равноангелско същество, присъединява своето усилие чрез вливане на своето преобразено астрално тяло в тялото на Исус от Назарет. По такъв начин Той подготвя астралното тяло, в което Христос ще се всели. Също така Заратустра, заедно с физическото тяло подготвя и етерното тяло. По такъв начин става сливане на течението на Заратустра с течението на Буда, които се вливат в импулса, който Христос носи.
към текста >>

Така всички духовни течения в миналото се сливат като в един център в Палестина с идването на Христа.
Защото Той беше един от първите Синове на човечеството, който е бил в съзнателна връзка с Христос, преди Той да слезе на Земята. От друга страна Буда, Който е завършил своето човешко развитие и е станал едно равноангелско същество, присъединява своето усилие чрез вливане на своето преобразено астрално тяло в тялото на Исус от Назарет. По такъв начин Той подготвя астралното тяло, в което Христос ще се всели. Също така Заратустра, заедно с физическото тяло подготвя и етерното тяло. По такъв начин става сливане на течението на Заратустра с течението на Буда, които се вливат в импулса, който Христос носи. Така всички духовни течения в миналото се сливат като в един център в Палестина с идването на Христа. Буда даде на света религията на състраданието и Любовта, което учение той разви в така наречения осмо- членен път. Това учение, предадено във форма, за да бъде разбрано и от най-простите човешки души, ни е предадено от Евангелието на Лука. Защото това учение е предадено на Буда от Христа, когато го е пратил на Земята като Учител и сега то се влива във великото Христово течение. Тук ще се отклоня малко, за да кажа няколко думи за развитието на човечеството във връзка с мисията на Великите Учители. Човечеството, така, както го познаваме днес, не е било такова в миналото.
към текста >>

Защото това учение е предадено на Буда от Христа, когато го е пратил на Земята като Учител и сега то се влива във великото Христово течение.
Също така Заратустра, заедно с физическото тяло подготвя и етерното тяло. По такъв начин става сливане на течението на Заратустра с течението на Буда, които се вливат в импулса, който Христос носи. Така всички духовни течения в миналото се сливат като в един център в Палестина с идването на Христа. Буда даде на света религията на състраданието и Любовта, което учение той разви в така наречения осмо- членен път. Това учение, предадено във форма, за да бъде разбрано и от най-простите човешки души, ни е предадено от Евангелието на Лука. Защото това учение е предадено на Буда от Христа, когато го е пратил на Земята като Учител и сега то се влива във великото Христово течение. Тук ще се отклоня малко, за да кажа няколко думи за развитието на човечеството във връзка с мисията на Великите Учители. Човечеството, така, както го познаваме днес, не е било такова в миналото. Съвременният човек притежава способности, които човекът на миналото не е притежавал. Днешният човек има интелектуални способности, има в себе си мярка, чувство за това, кое е добро и кое е лошо. Има, така да се каже, развито морално чувство.
към текста >>

В миналото това, което човек днес разбира със собствените си способности, е трябвало да му се каже от Възвишените същества на Духовния Свят посредством Великите Учители, които са били във връзка с тези Възвишени същества.
Човечеството, така, както го познаваме днес, не е било такова в миналото. Съвременният човек притежава способности, които човекът на миналото не е притежавал. Днешният човек има интелектуални способности, има в себе си мярка, чувство за това, кое е добро и кое е лошо. Има, така да се каже, развито морално чувство. Но в миналото не е било така. В миналото това, което човек днес разбира със собствените си способности, е трябвало да му се каже от Възвишените същества на Духовния Свят посредством Великите Учители, които са били във връзка с тези Възвишени същества. Тези Велики Учители, към които принадлежи и Буда, са работили в течение на човешкото развитие за постепенното развиване на способностите, които човечеството сега притежава. Те са насаждани като семена, които с течение на времето се развиват в способности. И мисията на тези Велики Учители, които на Изток са наричани Будисатви, е била да създадат постепенно едно физическо тяло, в което да вложат тези способности, които са посаждали като семена и е трябвало да изявят чрез него онова познание, което по-рано те са предавали като откровение от вътрешните светове. Когато един Будисатва създаде едно такова физическо тяло, в което да въплъти онези способности и морални чувства, които са били негова мисия да всади в човечеството, той достига до такава степен на развитие, че няма нужда повече да се преражда и от Будисатва става Буда. Един път създадено човешко тяло с тези способности, всички човеци добиват възможност постепенно да придобият тези способности, които са били вече посадени в тях като семена.
към текста >>

След като напусна тялото си като Буда, той нямал вече нужда да се преражда и станал едно духовно същество, подобно на ангелите и оттам се е проявявал като духовно същество във всички неща, които стават на Земята.
Един път създадено човешко тяло с тези способности, всички човеци добиват възможност постепенно да придобият тези способности, които са били вече посадени в тях като семена. Така в миналото не са могли да разбират, че състраданието и Любовта принадлежат на най-висшето развитие на човешката душа. Затова е било необходимо наличието на Учители, които са ръководили човечеството и които са имали откровения от Възвишените Същества на Космоса, за да могат да кажат на хората, как да развиват в себе си състраданието и Любовта, защото хората още не са били узрели да разберат това със собствените си сили. Това, което днес хората познават със собствените си сили като висши добродетели на състраданието и Любовта, до които моралното чувство се издига днес, то е трябвало да бъде предавано в течение на дълги епохи от Небесните висини чрез Великите Учители. А Учителят на състраданието и Любовта през онези времена, когато хората не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и Любовта, е бил онзи Будисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда. След като напусна тялото си като Буда, той нямал вече нужда да се преражда и станал едно духовно същество, подобно на ангелите и оттам се е проявявал като духовно същество във всички неща, които стават на Земята. Така, според Окултната Наука това, което се яви на пастирите като видение и им възвести раждането на Спасителя заедно с ангелите, това беше озареният Буда. И когато се роди Исус от Назарет по Давидова линия, Буда, който заедно с ангелите възвести на овчарите раждането Му, озари с присъствието си детето Исус. И праведният Симеон в храма, при представянето на Исус, според Окултната Наука, е прероденият мъдрец Азита, който при раждането на Буда предсказал неговото величие, но заплакал, че не може да доживее да види Неговата Слава. Но сега му било отредено да изживее това и затова той казва: "Господи, остави своя раб да умре с мир" (2;29-30). Да се върнем сега към Евангелието на Лука.
към текста >>

Защото Будизмът като светоглед може да бъде разбран само от онзи, който се издига до определена висша идея, до чисто ефирните висини на Духа.
Да се върнем сега към Евангелието на Лука. Ако човек се остави да му въздейства Евангелието на Лука, той ще почувства, че то действа преди всичко на неговото сърце и събужда състраданието и Любовта, което беше и задачата на учението на Буда. От това, което казах по-горе се разбира, че будисткият светоглед се е влял в Евангелието на Лука. Затова можем да кажем, че учението за състраданието и Любовта е изнесено от Евангелието на Лука. Обаче това учение е така предадено, че да бъде разбираемо за най-простите, най-наивните души. Защото Будизмът като светоглед може да бъде разбран само от онзи, който се издига до определена висша идея, до чисто ефирните висини на Духа. Затова, за да можем да разберем първоначалния будизъм, е необходима голяма подготовка. Обаче, в Евангелието на Лука учението за състраданието и Любовта, което е същината на Будизма е така предадено, че да може да въздейства върху всяка душа. То може да действа върху всеки човек, който отвори сърцето си за него. Но от Евангелието на Лука се вливат в нас не само духовните постижения на Будизма, но те ни се представят в една по-висша форма, издигнати на по-висока степен, отколкото са били в миналото, когато са дадени на човечеството за пръв път. Както видяхме, будизмът е учение за състраданието и Любовта.
към текста >>

Но от Евангелието на Лука се вливат в нас не само духовните постижения на Будизма, но те ни се представят в една по-висша форма, издигнати на по-висока степен, отколкото са били в миналото, когато са дадени на човечеството за пръв път.
Обаче това учение е така предадено, че да бъде разбираемо за най-простите, най-наивните души. Защото Будизмът като светоглед може да бъде разбран само от онзи, който се издига до определена висша идея, до чисто ефирните висини на Духа. Затова, за да можем да разберем първоначалния будизъм, е необходима голяма подготовка. Обаче, в Евангелието на Лука учението за състраданието и Любовта, което е същината на Будизма е така предадено, че да може да въздейства върху всяка душа. То може да действа върху всеки човек, който отвори сърцето си за него. Но от Евангелието на Лука се вливат в нас не само духовните постижения на Будизма, но те ни се представят в една по-висша форма, издигнати на по-висока степен, отколкото са били в миналото, когато са дадени на човечеството за пръв път. Както видяхме, будизмът е учение за състраданието и Любовта. Обаче ние виждаме, че от Евангелието на Лука ни е предадено не само учението за състраданието и Любовта, но и нещо друго: то ни предлага и методите за приложение на това учение, за превръщането на състраданието и Любовта в дело. Така че, Евангелието на Лука ни предава не само учението за състраданието и любовта, но превръща това учение в дело, в действаща Любов. Така човекът, който живее според Евангелието на Лука, чувства нужда да действа активно и да помогне за изцелението на болката на страдащите. Да направи повече от това, което другите правят на нас самите, това се излъчва като едно изискване от Евангелието на Лука.
към текста >>

Според Окултната Наука това стана възможно, защото преобразено и одухотворено астралното тяло на Буда, което озари детето Исус при неговото раждане, се съединило с освободената астрална майчина обвивка на детето Исус към 12-та година (когато се ражда астралното тяло и обвивката, която го обвива, се освобождава), когато той беше в храма.
Затова той намира подходящи думи и образи, които да засегнат душата, защото, както казах, той сам е работил като лекар и е можел да отбележи и подчертае онова за Христа, като лекар на тялото и душата. Друго, което прави впечатление от Евангелието на Лука е това, че възвишеното будистко учение, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява в Евангелието на Лука като подмладено, като новородено от един извор на младостта. Будизмът се изявява като плод на дървото на човечеството. Но когато отново срещаме това учение за състраданието и Любовта в Евангелието на Лука, то ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на това, което е било по-рано. Така че, Евангелието на Лука съдържа учението за състраданието и Любовта в една нова форма и за най- простите души, възродено от извора на Мъдростта. Според Окултната Наука това стана възможно, защото преобразено и одухотворено астралното тяло на Буда, което озари детето Исус при неговото раждане, се съединило с освободената астрална майчина обвивка на детето Исус към 12-та година (когато се ражда астралното тяло и обвивката, която го обвива, се освобождава), когато той беше в храма. И затова той говореше като мъдрец, който разбира Писанието. Така че, астралното тяло на Буда се съединява с астралното тяло на детето Исус, или казано с други думи: Буда се вселява със своето астрално тяло в астралното тяло на детето Исус. С това Буда получава един младенчески импулс и има възможност да предаде учението в една разбираема за човечеството форма. Получаването на този младенчески импулс, който подмлади и самия Буда, се дължи на това, че в тялото на Исус е била въплътена една особена душа, чиито сили се предават на астралната обвивка на Исус, когато тя се отделя и се съединява с духовното тяло на Буда, тя влива тези младенчески сили. Тази особена душа е била душата на Адам, която след грехопадението е била задържана в Духовния свят и се е намирала под ръководството на Великия Слънчев Посветен, ръководител на човечеството, познат в Библията като Мелхиседек и в индуската литература, като Ману.
към текста >>

Получаването на този младенчески импулс, който подмлади и самия Буда, се дължи на това, че в тялото на Исус е била въплътена една особена душа, чиито сили се предават на астралната обвивка на Исус, когато тя се отделя и се съединява с духовното тяло на Буда, тя влива тези младенчески сили.
Така че, Евангелието на Лука съдържа учението за състраданието и Любовта в една нова форма и за най- простите души, възродено от извора на Мъдростта. Според Окултната Наука това стана възможно, защото преобразено и одухотворено астралното тяло на Буда, което озари детето Исус при неговото раждане, се съединило с освободената астрална майчина обвивка на детето Исус към 12-та година (когато се ражда астралното тяло и обвивката, която го обвива, се освобождава), когато той беше в храма. И затова той говореше като мъдрец, който разбира Писанието. Така че, астралното тяло на Буда се съединява с астралното тяло на детето Исус, или казано с други думи: Буда се вселява със своето астрално тяло в астралното тяло на детето Исус. С това Буда получава един младенчески импулс и има възможност да предаде учението в една разбираема за човечеството форма. Получаването на този младенчески импулс, който подмлади и самия Буда, се дължи на това, че в тялото на Исус е била въплътена една особена душа, чиито сили се предават на астралната обвивка на Исус, когато тя се отделя и се съединява с духовното тяло на Буда, тя влива тези младенчески сили. Тази особена душа е била душата на Адам, която след грехопадението е била задържана в Духовния свят и се е намирала под ръководството на Великия Слънчев Посветен, ръководител на човечеството, познат в Библията като Мелхиседек и в индуската литература, като Ману. Забележително е и това, че Лука ни описва родството на родителите на Исус чак до Адам. Значи, в тялото на Исус тече кръвта на Адам, а сега в това тяло се въплътява и душата на Адам, която не е минала през никакво прераждане и е запазена млада и девствена. И сега тя прониква със своите сили майчината обвивка на астралното тяло на Исус, която се отделя към 12-годишната му възраст и се съединява с духовното тяло на Буда, с което се извършва едно подмладяване на Буда и на будизма. Когато говорих за Исус от Назарет, аз посочих, че според евангелието на Матей и Евангелието на Лука ни се описват двете момчета Исус, родени от две двойки родители, които носят името Йосиф и Мария.
към текста >>

Тази особена душа е била душата на Адам, която след грехопадението е била задържана в Духовния свят и се е намирала под ръководството на Великия Слънчев Посветен, ръководител на човечеството, познат в Библията като Мелхиседек и в индуската литература, като Ману.
Според Окултната Наука това стана възможно, защото преобразено и одухотворено астралното тяло на Буда, което озари детето Исус при неговото раждане, се съединило с освободената астрална майчина обвивка на детето Исус към 12-та година (когато се ражда астралното тяло и обвивката, която го обвива, се освобождава), когато той беше в храма. И затова той говореше като мъдрец, който разбира Писанието. Така че, астралното тяло на Буда се съединява с астралното тяло на детето Исус, или казано с други думи: Буда се вселява със своето астрално тяло в астралното тяло на детето Исус. С това Буда получава един младенчески импулс и има възможност да предаде учението в една разбираема за човечеството форма. Получаването на този младенчески импулс, който подмлади и самия Буда, се дължи на това, че в тялото на Исус е била въплътена една особена душа, чиито сили се предават на астралната обвивка на Исус, когато тя се отделя и се съединява с духовното тяло на Буда, тя влива тези младенчески сили. Тази особена душа е била душата на Адам, която след грехопадението е била задържана в Духовния свят и се е намирала под ръководството на Великия Слънчев Посветен, ръководител на човечеството, познат в Библията като Мелхиседек и в индуската литература, като Ману. Забележително е и това, че Лука ни описва родството на родителите на Исус чак до Адам. Значи, в тялото на Исус тече кръвта на Адам, а сега в това тяло се въплътява и душата на Адам, която не е минала през никакво прераждане и е запазена млада и девствена. И сега тя прониква със своите сили майчината обвивка на астралното тяло на Исус, която се отделя към 12-годишната му възраст и се съединява с духовното тяло на Буда, с което се извършва едно подмладяване на Буда и на будизма. Когато говорих за Исус от Назарет, аз посочих, че според евангелието на Матей и Евангелието на Лука ни се описват двете момчета Исус, родени от две двойки родители, които носят името Йосиф и Мария. Едната двойка живее във Витлеем, а другата - в Назарет.
към текста >>

И сега тя прониква със своите сили майчината обвивка на астралното тяло на Исус, която се отделя към 12-годишната му възраст и се съединява с духовното тяло на Буда, с което се извършва едно подмладяване на Буда и на будизма.
С това Буда получава един младенчески импулс и има възможност да предаде учението в една разбираема за човечеството форма. Получаването на този младенчески импулс, който подмлади и самия Буда, се дължи на това, че в тялото на Исус е била въплътена една особена душа, чиито сили се предават на астралната обвивка на Исус, когато тя се отделя и се съединява с духовното тяло на Буда, тя влива тези младенчески сили. Тази особена душа е била душата на Адам, която след грехопадението е била задържана в Духовния свят и се е намирала под ръководството на Великия Слънчев Посветен, ръководител на човечеството, познат в Библията като Мелхиседек и в индуската литература, като Ману. Забележително е и това, че Лука ни описва родството на родителите на Исус чак до Адам. Значи, в тялото на Исус тече кръвта на Адам, а сега в това тяло се въплътява и душата на Адам, която не е минала през никакво прераждане и е запазена млада и девствена. И сега тя прониква със своите сили майчината обвивка на астралното тяло на Исус, която се отделя към 12-годишната му възраст и се съединява с духовното тяло на Буда, с което се извършва едно подмладяване на Буда и на будизма. Когато говорих за Исус от Назарет, аз посочих, че според евангелието на Матей и Евангелието на Лука ни се описват двете момчета Исус, родени от две двойки родители, които носят името Йосиф и Мария. Едната двойка живее във Витлеем, а другата - в Назарет. Детето, което живее в Назарет, е родено по свещеническата линия на Натан. В това дете се въплъщава душата на Адам, а в другата двойка, която живее във Витлеем и произхожда по царската линия на Соломон, също се ражда дете, което носи името Исус. В него се въплъщава духът на Заратустра.
към текста >>

В него се въплъщава духът на Заратустра.
И сега тя прониква със своите сили майчината обвивка на астралното тяло на Исус, която се отделя към 12-годишната му възраст и се съединява с духовното тяло на Буда, с което се извършва едно подмладяване на Буда и на будизма. Когато говорих за Исус от Назарет, аз посочих, че според евангелието на Матей и Евангелието на Лука ни се описват двете момчета Исус, родени от две двойки родители, които носят името Йосиф и Мария. Едната двойка живее във Витлеем, а другата - в Назарет. Детето, което живее в Назарет, е родено по свещеническата линия на Натан. В това дете се въплъщава душата на Адам, а в другата двойка, която живее във Витлеем и произхожда по царската линия на Соломон, също се ражда дете, което носи името Исус. В него се въплъщава духът на Заратустра. Двойката, която живее в Назарет, е описана от Лука, а тази, която живее във Витлеем, е описана от Матей. Следователно, с двете момчета Исус се свързват двама от най-великите учители на човечеството от миналото - Заратустра със Соломоновото момче Исус и Буда с Ната- новото момче Исус. По такъв начин става сливането на двете мощни културни течения на миналото, които се обединяват за великото събитие, което предстои да се извърши в Палестина, като същевременно те се подмладяват. Будизмът е учение за човешката душа и как тя може да се издигне над ограниченията на кармата. Същността на това учение е за вътрешният живот на човека, за вътрешните сили на човешката душа.
към текста >>

Той е учил хората как може да бъде разбран Бог външно, как може да бъде разбран духовно великия космос.
Същността на това учение е за вътрешният живот на човека, за вътрешните сили на човешката душа. Човек се схваща като едно същество само по себе си и се оставя настрана от Вселената, от която човек е произлязъл. Затова учението на Буда, когато то се познава истински, действа така топло и вътрешно на човешката душа. И поради това, когато то отново се явява подмладено в Евангелието на Лука, то действа също така топло на човешката душа. Съвсем друга задача имал Заратустра. Той е учил хората как може да бъде разбран Бог външно, как може да бъде разбран духовно великия космос. Буда насочва погледа си към вътрешността на човека и казва: Когато човек се развие, от незнанието възникват постепенно шестте органа. Тези шест органа са петте сетива и шестият орган е манас, умът, който се проявява чрез тези сетива. Обаче всичко, което се намира в човека, е родено от Вселената. Ние не бихме имали никакво око, което да възприема светлината, ако светлината не бе родила окото из организма. Окото е създадено от светлината и за светлината, казва Гьоте.
към текста >>

И всички духовни сили в света съграждат различните органи в човека.
Тези шест органа са петте сетива и шестият орган е манас, умът, който се проявява чрез тези сетива. Обаче всичко, което се намира в човека, е родено от Вселената. Ние не бихме имали никакво око, което да възприема светлината, ако светлината не бе родила окото из организма. Окото е създадено от светлината и за светлината, казва Гьоте. Това е една дълбока истина. И всички духовни сили в света съграждат различните органи в човека. Това, което е в човека вътрешно, в неговата душа, то е организирано първоначално от Божествено-духовните сили на Космоса. Ето защо на всичко вътрешно в човека отговаря нещо външно във Вселената. Затова Учителят казва, че субективният човешки свят е обективен за Бога, а обективният Божествен свят е субективен за човека. Така че, отвън се вливат в човека силите, които след това работят вътре в неговата душа. И Заратустра е имал задача да обърне внимание на това, което е външно, което се намира около човека и влияе както върху неговата душа, така и върху неговото тяло.
към текста >>

Това, което е в човека вътрешно, в неговата душа, то е организирано първоначално от Божествено-духовните сили на Космоса.
Обаче всичко, което се намира в човека, е родено от Вселената. Ние не бихме имали никакво око, което да възприема светлината, ако светлината не бе родила окото из организма. Окото е създадено от светлината и за светлината, казва Гьоте. Това е една дълбока истина. И всички духовни сили в света съграждат различните органи в човека. Това, което е в човека вътрешно, в неговата душа, то е организирано първоначално от Божествено-духовните сили на Космоса. Ето защо на всичко вътрешно в човека отговаря нещо външно във Вселената. Затова Учителят казва, че субективният човешки свят е обективен за Бога, а обективният Божествен свят е субективен за човека. Така че, отвън се вливат в човека силите, които след това работят вътре в неговата душа. И Заратустра е имал задача да обърне внимание на това, което е външно, което се намира около човека и влияе както върху неговата душа, така и върху неговото тяло. Затова той говори за великите духовни същества, които той нарича Амшаспанди, които са 12 на брой, шест изявени и шест скрити.
към текста >>

Затова той говори за великите духовни същества, които той нарича Амшаспанди, които са 12 на брой, шест изявени и шест скрити.
Това, което е в човека вътрешно, в неговата душа, то е организирано първоначално от Божествено-духовните сили на Космоса. Ето защо на всичко вътрешно в човека отговаря нещо външно във Вселената. Затова Учителят казва, че субективният човешки свят е обективен за Бога, а обективният Божествен свят е субективен за човека. Така че, отвън се вливат в човека силите, които след това работят вътре в неговата душа. И Заратустра е имал задача да обърне внимание на това, което е външно, което се намира около човека и влияе както върху неговата душа, така и върху неговото тяло. Затова той говори за великите духовни същества, които той нарича Амшаспанди, които са 12 на брой, шест изявени и шест скрити. Тези възвишени духове действат отвън организиращо като строители на човека, те дават форма на неговите органи. Заратустра показвал, как зад тези сетивни органи на човека стоят духовните същества, които създават и организират човека. Затова той обръща внимание върху великите гении, върху силите на Вселената, които намираме вън от нас. След това той говори за други 28 вида духовни същества, които стоят зад Амшаспандите и които той нарича Изеди, които също действат отвън върху човека и работят върху неговата вътрешна организация. Докато Буда обръща внимание върху вътрешните сили на човешката душа, върху мислителната субстанция, от която възниква мисълта в човешката душа, Заратустра обръща внимание върху така наречените фарохари, които са мировите творящи мисли, които ни заобикалят и са разпръснати навсякъде в света.
към текста >>

Тези възвишени духове действат отвън организиращо като строители на човека, те дават форма на неговите органи.
Ето защо на всичко вътрешно в човека отговаря нещо външно във Вселената. Затова Учителят казва, че субективният човешки свят е обективен за Бога, а обективният Божествен свят е субективен за човека. Така че, отвън се вливат в човека силите, които след това работят вътре в неговата душа. И Заратустра е имал задача да обърне внимание на това, което е външно, което се намира около човека и влияе както върху неговата душа, така и върху неговото тяло. Затова той говори за великите духовни същества, които той нарича Амшаспанди, които са 12 на брой, шест изявени и шест скрити. Тези възвишени духове действат отвън организиращо като строители на човека, те дават форма на неговите органи. Заратустра показвал, как зад тези сетивни органи на човека стоят духовните същества, които създават и организират човека. Затова той обръща внимание върху великите гении, върху силите на Вселената, които намираме вън от нас. След това той говори за други 28 вида духовни същества, които стоят зад Амшаспандите и които той нарича Изеди, които също действат отвън върху човека и работят върху неговата вътрешна организация. Докато Буда обръща внимание върху вътрешните сили на човешката душа, върху мислителната субстанция, от която възниква мисълта в човешката душа, Заратустра обръща внимание върху така наречените фарохари, които са мировите творящи мисли, които ни заобикалят и са разпръснати навсякъде в света. Така че.
към текста >>

Заратустра показвал, как зад тези сетивни органи на човека стоят духовните същества, които създават и организират човека.
Затова Учителят казва, че субективният човешки свят е обективен за Бога, а обективният Божествен свят е субективен за човека. Така че, отвън се вливат в човека силите, които след това работят вътре в неговата душа. И Заратустра е имал задача да обърне внимание на това, което е външно, което се намира около човека и влияе както върху неговата душа, така и върху неговото тяло. Затова той говори за великите духовни същества, които той нарича Амшаспанди, които са 12 на брой, шест изявени и шест скрити. Тези възвишени духове действат отвън организиращо като строители на човека, те дават форма на неговите органи. Заратустра показвал, как зад тези сетивни органи на човека стоят духовните същества, които създават и организират човека. Затова той обръща внимание върху великите гении, върху силите на Вселената, които намираме вън от нас. След това той говори за други 28 вида духовни същества, които стоят зад Амшаспандите и които той нарича Изеди, които също действат отвън върху човека и работят върху неговата вътрешна организация. Докато Буда обръща внимание върху вътрешните сили на човешката душа, върху мислителната субстанция, от която възниква мисълта в човешката душа, Заратустра обръща внимание върху така наречените фарохари, които са мировите творящи мисли, които ни заобикалят и са разпръснати навсякъде в света. Така че. Неговата мисия е била тази - да обърне вниманието върху това, че човек, където и да се намира във Вселената, не е сам, че той се намира в един одухотворен космос, че е част от един Духовен свят, изпълнен с разумни същества.
към текста >>

След това той говори за други 28 вида духовни същества, които стоят зад Амшаспандите и които той нарича Изеди, които също действат отвън върху човека и работят върху неговата вътрешна организация.
И Заратустра е имал задача да обърне внимание на това, което е външно, което се намира около човека и влияе както върху неговата душа, така и върху неговото тяло. Затова той говори за великите духовни същества, които той нарича Амшаспанди, които са 12 на брой, шест изявени и шест скрити. Тези възвишени духове действат отвън организиращо като строители на човека, те дават форма на неговите органи. Заратустра показвал, как зад тези сетивни органи на човека стоят духовните същества, които създават и организират човека. Затова той обръща внимание върху великите гении, върху силите на Вселената, които намираме вън от нас. След това той говори за други 28 вида духовни същества, които стоят зад Амшаспандите и които той нарича Изеди, които също действат отвън върху човека и работят върху неговата вътрешна организация. Докато Буда обръща внимание върху вътрешните сили на човешката душа, върху мислителната субстанция, от която възниква мисълта в човешката душа, Заратустра обръща внимание върху така наречените фарохари, които са мировите творящи мисли, които ни заобикалят и са разпръснати навсякъде в света. Така че. Неговата мисия е била тази - да обърне вниманието върху това, че човек, където и да се намира във Вселената, не е сам, че той се намира в един одухотворен космос, че е част от един Духовен свят, изпълнен с разумни същества. Той учеше, че човек е роден от Духа и почива в Него, и че със всяко вдишване човек поглъща Божествения Дух, Който прониква цялото пространство като една велика, разумна енергия, която храни всички същества. Тук по-обширно ще кажа за едно важно положение, относно великите учители на човечеството, които на Изток наричат Будисатви.
към текста >>

Неговата мисия е била тази - да обърне вниманието върху това, че човек, където и да се намира във Вселената, не е сам, че той се намира в един одухотворен космос, че е част от един Духовен свят, изпълнен с разумни същества.
Заратустра показвал, как зад тези сетивни органи на човека стоят духовните същества, които създават и организират човека. Затова той обръща внимание върху великите гении, върху силите на Вселената, които намираме вън от нас. След това той говори за други 28 вида духовни същества, които стоят зад Амшаспандите и които той нарича Изеди, които също действат отвън върху човека и работят върху неговата вътрешна организация. Докато Буда обръща внимание върху вътрешните сили на човешката душа, върху мислителната субстанция, от която възниква мисълта в човешката душа, Заратустра обръща внимание върху така наречените фарохари, които са мировите творящи мисли, които ни заобикалят и са разпръснати навсякъде в света. Така че. Неговата мисия е била тази - да обърне вниманието върху това, че човек, където и да се намира във Вселената, не е сам, че той се намира в един одухотворен космос, че е част от един Духовен свят, изпълнен с разумни същества. Той учеше, че човек е роден от Духа и почива в Него, и че със всяко вдишване човек поглъща Божествения Дух, Който прониква цялото пространство като една велика, разумна енергия, която храни всички същества. Тук по-обширно ще кажа за едно важно положение, относно великите учители на човечеството, които на Изток наричат Будисатви. Според Окултната Наука будисатвите приемат своята мисия и своето учение от Христа. Те са негови проводници. И будисатва, който стана Буда 500-600 години преди Рождество Христово, имал за мисия да предаде постепенно на човечеството учението за състраданието и Любовта, чрез което да събуди моралното чувство в човека като една самостоятелна способност.
към текста >>

Той учеше, че човек е роден от Духа и почива в Него, и че със всяко вдишване човек поглъща Божествения Дух, Който прониква цялото пространство като една велика, разумна енергия, която храни всички същества.
Затова той обръща внимание върху великите гении, върху силите на Вселената, които намираме вън от нас. След това той говори за други 28 вида духовни същества, които стоят зад Амшаспандите и които той нарича Изеди, които също действат отвън върху човека и работят върху неговата вътрешна организация. Докато Буда обръща внимание върху вътрешните сили на човешката душа, върху мислителната субстанция, от която възниква мисълта в човешката душа, Заратустра обръща внимание върху така наречените фарохари, които са мировите творящи мисли, които ни заобикалят и са разпръснати навсякъде в света. Така че. Неговата мисия е била тази - да обърне вниманието върху това, че човек, където и да се намира във Вселената, не е сам, че той се намира в един одухотворен космос, че е част от един Духовен свят, изпълнен с разумни същества. Той учеше, че човек е роден от Духа и почива в Него, и че със всяко вдишване човек поглъща Божествения Дух, Който прониква цялото пространство като една велика, разумна енергия, която храни всички същества. Тук по-обширно ще кажа за едно важно положение, относно великите учители на човечеството, които на Изток наричат Будисатви. Според Окултната Наука будисатвите приемат своята мисия и своето учение от Христа. Те са негови проводници. И будисатва, който стана Буда 500-600 години преди Рождество Христово, имал за мисия да предаде постепенно на човечеството учението за състраданието и Любовта, чрез което да събуди моралното чувство в човека като една самостоятелна способност. Според схващането на Окултната Наука има 12 будисатви, които образуват една велика духовна ложа.
към текста >>

И будисатва, който стана Буда 500-600 години преди Рождество Христово, имал за мисия да предаде постепенно на човечеството учението за състраданието и Любовта, чрез което да събуди моралното чувство в човека като една самостоятелна способност.
Неговата мисия е била тази - да обърне вниманието върху това, че човек, където и да се намира във Вселената, не е сам, че той се намира в един одухотворен космос, че е част от един Духовен свят, изпълнен с разумни същества. Той учеше, че човек е роден от Духа и почива в Него, и че със всяко вдишване човек поглъща Божествения Дух, Който прониква цялото пространство като една велика, разумна енергия, която храни всички същества. Тук по-обширно ще кажа за едно важно положение, относно великите учители на човечеството, които на Изток наричат Будисатви. Според Окултната Наука будисатвите приемат своята мисия и своето учение от Христа. Те са негови проводници. И будисатва, който стана Буда 500-600 години преди Рождество Христово, имал за мисия да предаде постепенно на човечеството учението за състраданието и Любовта, чрез което да събуди моралното чувство в човека като една самостоятелна способност. Според схващането на Окултната Наука има 12 будисатви, които образуват една велика духовна ложа. Ако бихме могли да надзърнем във великата духовна ложа на будисатвите, ние ще открием, че в средата на 12-те будисатви стои едно тринадесето Същество, което не бихме могли да наречем Учител в този същия смисъл, както за 12-те будисатви, но което трябва да наречем Съществото, от което самата Мъдрост се излива субстанциално. Ето защо, ако искаме да представим този факт правилно, трябва да кажем: 12-те будисатви стоят във великата духовна ложа, заобикалящи своя Център. Те са вглъбени в съзерцание на това Велико Същество, което влива в тях всичко, което те трябва да внедрят като своя мисия в земното развитие. Така от този 13-ти се излива онова, което другите трябва да предадат като Учение всред Човечеството.
към текста >>

Според схващането на Окултната Наука има 12 будисатви, които образуват една велика духовна ложа.
Той учеше, че човек е роден от Духа и почива в Него, и че със всяко вдишване човек поглъща Божествения Дух, Който прониква цялото пространство като една велика, разумна енергия, която храни всички същества. Тук по-обширно ще кажа за едно важно положение, относно великите учители на човечеството, които на Изток наричат Будисатви. Според Окултната Наука будисатвите приемат своята мисия и своето учение от Христа. Те са негови проводници. И будисатва, който стана Буда 500-600 години преди Рождество Христово, имал за мисия да предаде постепенно на човечеството учението за състраданието и Любовта, чрез което да събуди моралното чувство в човека като една самостоятелна способност. Според схващането на Окултната Наука има 12 будисатви, които образуват една велика духовна ложа. Ако бихме могли да надзърнем във великата духовна ложа на будисатвите, ние ще открием, че в средата на 12-те будисатви стои едно тринадесето Същество, което не бихме могли да наречем Учител в този същия смисъл, както за 12-те будисатви, но което трябва да наречем Съществото, от което самата Мъдрост се излива субстанциално. Ето защо, ако искаме да представим този факт правилно, трябва да кажем: 12-те будисатви стоят във великата духовна ложа, заобикалящи своя Център. Те са вглъбени в съзерцание на това Велико Същество, което влива в тях всичко, което те трябва да внедрят като своя мисия в земното развитие. Така от този 13-ти се излива онова, което другите трябва да предадат като Учение всред Човечеството. Те са учители и ръководители на Човечеството, но приемат Учението и мисията си от това 13-то същество, те се вдъхновяват от Него.
към текста >>

Ако бихме могли да надзърнем във великата духовна ложа на будисатвите, ние ще открием, че в средата на 12-те будисатви стои едно тринадесето Същество, което не бихме могли да наречем Учител в този същия смисъл, както за 12-те будисатви, но което трябва да наречем Съществото, от което самата Мъдрост се излива субстанциално.
Тук по-обширно ще кажа за едно важно положение, относно великите учители на човечеството, които на Изток наричат Будисатви. Според Окултната Наука будисатвите приемат своята мисия и своето учение от Христа. Те са негови проводници. И будисатва, който стана Буда 500-600 години преди Рождество Христово, имал за мисия да предаде постепенно на човечеството учението за състраданието и Любовта, чрез което да събуди моралното чувство в човека като една самостоятелна способност. Според схващането на Окултната Наука има 12 будисатви, които образуват една велика духовна ложа. Ако бихме могли да надзърнем във великата духовна ложа на будисатвите, ние ще открием, че в средата на 12-те будисатви стои едно тринадесето Същество, което не бихме могли да наречем Учител в този същия смисъл, както за 12-те будисатви, но което трябва да наречем Съществото, от което самата Мъдрост се излива субстанциално. Ето защо, ако искаме да представим този факт правилно, трябва да кажем: 12-те будисатви стоят във великата духовна ложа, заобикалящи своя Център. Те са вглъбени в съзерцание на това Велико Същество, което влива в тях всичко, което те трябва да внедрят като своя мисия в земното развитие. Така от този 13-ти се излива онова, което другите трябва да предадат като Учение всред Човечеството. Те са учители и ръководители на Човечеството, но приемат Учението и мисията си от това 13-то същество, те се вдъхновяват от Него. Те говорят на човеците за това Същество постоянно от епоха в епоха.
към текста >>

Ето защо, ако искаме да представим този факт правилно, трябва да кажем: 12-те будисатви стоят във великата духовна ложа, заобикалящи своя Център.
Според Окултната Наука будисатвите приемат своята мисия и своето учение от Христа. Те са негови проводници. И будисатва, който стана Буда 500-600 години преди Рождество Христово, имал за мисия да предаде постепенно на човечеството учението за състраданието и Любовта, чрез което да събуди моралното чувство в човека като една самостоятелна способност. Според схващането на Окултната Наука има 12 будисатви, които образуват една велика духовна ложа. Ако бихме могли да надзърнем във великата духовна ложа на будисатвите, ние ще открием, че в средата на 12-те будисатви стои едно тринадесето Същество, което не бихме могли да наречем Учител в този същия смисъл, както за 12-те будисатви, но което трябва да наречем Съществото, от което самата Мъдрост се излива субстанциално. Ето защо, ако искаме да представим този факт правилно, трябва да кажем: 12-те будисатви стоят във великата духовна ложа, заобикалящи своя Център. Те са вглъбени в съзерцание на това Велико Същество, което влива в тях всичко, което те трябва да внедрят като своя мисия в земното развитие. Така от този 13-ти се излива онова, което другите трябва да предадат като Учение всред Човечеството. Те са учители и ръководители на Човечеството, но приемат Учението и мисията си от това 13-то същество, те се вдъхновяват от Него. Те говорят на човеците за това Същество постоянно от епоха в епоха. Този 13-ти е Онзи, Когото индуските риши наричаха Вишна Карман, Когото Заратустра нарече Ахура Мазда, Когото Мойсей позна като Йехова и Когото ние познаваме като Христос.
към текста >>

Така в една по-малко известна и пълна с тайнственост местност в Северна Европа, в местността на Троптите, които са съществували преди идването на Христос, е бил създаден един земен символ на този духовен факт - ложата на 12-те будисатви.
Така че, Учението на всички будисатви, което те са носили на човечеството, е Учението на Христа. И индуската легенда разказва, че и Буда е бил украсен, бил надарен със Силата на Вишна Карман, т.е. със Силата на Христос. Онзи, Който в лицето на Натановия Исус прие Христос в себе си, Той не бе само украсен, не бе само надарен, а помазан, проникнат, пропит от Христа. Тази Тайна на будисатвите като едно Велико Братство е била позната на всички, които са били свързани с Древните Мистерии. Така в една по-малко известна и пълна с тайнственост местност в Северна Европа, в местността на Троптите, които са съществували преди идването на Христос, е бил създаден един земен символ на този духовен факт - ложата на 12-те будисатви. В средата на троптите в Древни Времена в Европа, всред онези, които бяха учители и духовни ръководители винаги е имало една общност от 12 души. Те имали за задача да възвестяват Духовните Истини на хората. А всред тези 12 е имало Един тринадесети, Който не винаги е поучавал, а чрез Своето собствено присъствие е излъчвал Мъдрост, която другите са приемали и предавали на хората. Това е един образ на Земята за онзи небесен духовен факт. Подобен образ е даден в стихотворението "Тайни" от Гьоте, в което той загатва за своето розенкройцерско вдъхновение и ни показва как 12 са наредени в кръг около един тринадесети, и как този последният не е било необходимо да бъде един Велик Учител.
към текста >>

В средата на троптите в Древни Времена в Европа, всред онези, които бяха учители и духовни ръководители винаги е имало една общност от 12 души.
И индуската легенда разказва, че и Буда е бил украсен, бил надарен със Силата на Вишна Карман, т.е. със Силата на Христос. Онзи, Който в лицето на Натановия Исус прие Христос в себе си, Той не бе само украсен, не бе само надарен, а помазан, проникнат, пропит от Христа. Тази Тайна на будисатвите като едно Велико Братство е била позната на всички, които са били свързани с Древните Мистерии. Така в една по-малко известна и пълна с тайнственост местност в Северна Европа, в местността на Троптите, които са съществували преди идването на Христос, е бил създаден един земен символ на този духовен факт - ложата на 12-те будисатви. В средата на троптите в Древни Времена в Европа, всред онези, които бяха учители и духовни ръководители винаги е имало една общност от 12 души. Те имали за задача да възвестяват Духовните Истини на хората. А всред тези 12 е имало Един тринадесети, Който не винаги е поучавал, а чрез Своето собствено присъствие е излъчвал Мъдрост, която другите са приемали и предавали на хората. Това е един образ на Земята за онзи небесен духовен факт. Подобен образ е даден в стихотворението "Тайни" от Гьоте, в което той загатва за своето розенкройцерско вдъхновение и ни показва как 12 са наредени в кръг около един тринадесети, и как този последният не е било необходимо да бъде един Велик Учител. Защото след заминаването на 13-тия, дванадесетте считат като тринадесети брат Маркус в неговото простодушие.
към текста >>

Те имали за задача да възвестяват Духовните Истини на хората.
със Силата на Христос. Онзи, Който в лицето на Натановия Исус прие Христос в себе си, Той не бе само украсен, не бе само надарен, а помазан, проникнат, пропит от Христа. Тази Тайна на будисатвите като едно Велико Братство е била позната на всички, които са били свързани с Древните Мистерии. Така в една по-малко известна и пълна с тайнственост местност в Северна Европа, в местността на Троптите, които са съществували преди идването на Христос, е бил създаден един земен символ на този духовен факт - ложата на 12-те будисатви. В средата на троптите в Древни Времена в Европа, всред онези, които бяха учители и духовни ръководители винаги е имало една общност от 12 души. Те имали за задача да възвестяват Духовните Истини на хората. А всред тези 12 е имало Един тринадесети, Който не винаги е поучавал, а чрез Своето собствено присъствие е излъчвал Мъдрост, която другите са приемали и предавали на хората. Това е един образ на Земята за онзи небесен духовен факт. Подобен образ е даден в стихотворението "Тайни" от Гьоте, в което той загатва за своето розенкройцерско вдъхновение и ни показва как 12 са наредени в кръг около един тринадесети, и как този последният не е било необходимо да бъде един Велик Учител. Защото след заминаването на 13-тия, дванадесетте считат като тринадесети брат Маркус в неговото простодушие. Той не трябва да бъде носител на едно учение, а самата духовна субстанция на Мъдростта.
към текста >>

Това е един образ на Земята за онзи небесен духовен факт.
Тази Тайна на будисатвите като едно Велико Братство е била позната на всички, които са били свързани с Древните Мистерии. Така в една по-малко известна и пълна с тайнственост местност в Северна Европа, в местността на Троптите, които са съществували преди идването на Христос, е бил създаден един земен символ на този духовен факт - ложата на 12-те будисатви. В средата на троптите в Древни Времена в Европа, всред онези, които бяха учители и духовни ръководители винаги е имало една общност от 12 души. Те имали за задача да възвестяват Духовните Истини на хората. А всред тези 12 е имало Един тринадесети, Който не винаги е поучавал, а чрез Своето собствено присъствие е излъчвал Мъдрост, която другите са приемали и предавали на хората. Това е един образ на Земята за онзи небесен духовен факт. Подобен образ е даден в стихотворението "Тайни" от Гьоте, в което той загатва за своето розенкройцерско вдъхновение и ни показва как 12 са наредени в кръг около един тринадесети, и как този последният не е било необходимо да бъде един Велик Учител. Защото след заминаването на 13-тия, дванадесетте считат като тринадесети брат Маркус в неговото простодушие. Той не трябва да бъде носител на едно учение, а самата духовна субстанция на Мъдростта. Също така първоначалният розенкройцерски орден, който се учредил на един събор към средата на 13-ти век, се е състоял от 12 велики посветени и един тринадесети, който е бил самият Християн Розенкройц. Учениците на Христа също бяха 12 и Той беше тринадесетият, което отговаря на 12-те будисатви, в средата на които е Христос.
към текста >>

Той не трябва да бъде носител на едно учение, а самата духовна субстанция на Мъдростта.
Те имали за задача да възвестяват Духовните Истини на хората. А всред тези 12 е имало Един тринадесети, Който не винаги е поучавал, а чрез Своето собствено присъствие е излъчвал Мъдрост, която другите са приемали и предавали на хората. Това е един образ на Земята за онзи небесен духовен факт. Подобен образ е даден в стихотворението "Тайни" от Гьоте, в което той загатва за своето розенкройцерско вдъхновение и ни показва как 12 са наредени в кръг около един тринадесети, и как този последният не е било необходимо да бъде един Велик Учител. Защото след заминаването на 13-тия, дванадесетте считат като тринадесети брат Маркус в неговото простодушие. Той не трябва да бъде носител на едно учение, а самата духовна субстанция на Мъдростта. Също така първоначалният розенкройцерски орден, който се учредил на един събор към средата на 13-ти век, се е състоял от 12 велики посветени и един тринадесети, който е бил самият Християн Розенкройц. Учениците на Христа също бяха 12 и Той беше тринадесетият, което отговаря на 12-те будисатви, в средата на които е Христос. Според Херметическата Мъдрост, "туй, което е долу, е подобно на това, което е горе". И така е било навсякъде, където е съществувало едно предчувствие или познаване на този възвишен духовен факт. Учителят казва на едно място: "Има едно Велико Братство, което пътува по света и носи Културата.
към текста >>

И така е било навсякъде, където е съществувало едно предчувствие или познаване на този възвишен духовен факт.
Защото след заминаването на 13-тия, дванадесетте считат като тринадесети брат Маркус в неговото простодушие. Той не трябва да бъде носител на едно учение, а самата духовна субстанция на Мъдростта. Също така първоначалният розенкройцерски орден, който се учредил на един събор към средата на 13-ти век, се е състоял от 12 велики посветени и един тринадесети, който е бил самият Християн Розенкройц. Учениците на Христа също бяха 12 и Той беше тринадесетият, което отговаря на 12-те будисатви, в средата на които е Христос. Според Херметическата Мъдрост, "туй, което е долу, е подобно на това, което е горе". И така е било навсякъде, където е съществувало едно предчувствие или познаване на този възвишен духовен факт. Учителят казва на едно място: "Има едно Велико Братство, което пътува по света и носи Културата. Където се яви това Братство, там се ражда и развива Култура. То е било в Египет, Персия, Индия, Халдея, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия и сега постепенно преминава между Славянството. Глава на това Братство е Христос". С това Учителят загатва за същия Духовен факт.
към текста >>

С това Учителят загатва за същия Духовен факт.
И така е било навсякъде, където е съществувало едно предчувствие или познаване на този възвишен духовен факт. Учителят казва на едно място: "Има едно Велико Братство, което пътува по света и носи Културата. Където се яви това Братство, там се ражда и развива Култура. То е било в Египет, Персия, Индия, Халдея, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия и сега постепенно преминава между Славянството. Глава на това Братство е Христос". С това Учителят загатва за същия Духовен факт. Тези 12 учители около Христа имат отношение към това, което в Кабала наричат 12 Сефироти, а също така има отношение и към 12-те зодиакални знаци. Следователно с Кръщението, извършено от Йоан в Йордан, беше настъпил онзи момент в развитието на Човечеството, когато този 13-ти се яви на Земята в плът, от Когото всички други будисатви и Буди бяха приели в миналото своите мисии и учения. Казах, че в Соломоновия Исус беше се преродил Зара- тустра, който е бил ученик на Хермес и беше му отдал своето астрално тяло със всички сили в него, с помощта на което организира Египетската култура. И сега Евангелието на Матей ни описва, че Исус с родителите си бяга в Египет. Това е станало, за да отиде Исус-Заратустра в Египет, където са се развили Неговите сили, за да си ги прибере обратно, за да може да извърши Великото Дело.
към текста >>

Детето, което носи в себе си духа на Заратустра, развива постепенно, с голяма бързина зрелостта на онези Сили, които той трябва да развие.
Интересен е също и фактът, че раждането на Исус по Соломонова линия е възвестено на Бащата Йосиф, а раждането на Натановия Исус е възвестено на майката Мария. Това не е случайно, защото в Евангелието няма нищо случайно. Тук ни е разкрит един велик закон, който Гьоте изразява по следния начин: "От баща си съм наследил телосложението и сериозното поведение в живота, а от майка си - веселата природа и любовта към познанието". С този факт е показано, че Соломоновият Исус, който е въплътеният Заратустра, наследява от баща си волята и характера, които са свойствени на Заратустра, а Натановият Исус, чието раждане е известно на майката, който е свързан с Буда, наследява от майка си вътрешните качества мекота и стремеж към познанието. Така че, двете момчета Исус са събрани да живеят в Назарет. Детето, което носи в себе си духа на Заратустра, развива постепенно, с голяма бързина зрелостта на онези Сили, които той трябва да развие. Индивидуалността, която действа в другото дете Исус, е от друго естество. В него действа преобразеното астрално тяло на Буда, което в Източния окултизъм наричат Нирманикая. Ето защо се казва, че когато родителите се връщат от Витлеем в Назарет, детето е пълно с Мъдрост (т.е. Неговото етерно тяло е проникнато от Мъдростта)" и Божията благодат беше над Него" (2;51-52). Но то растеше така, че развиваше много бавно обикновените човешки способности, които се отнасят към разбирането и познаването на външния свят.
към текста >>

В замяна на това в него се развива именно онова, което се изливаше от небето, от осияващото Духовно тяло на Буда.
Индивидуалността, която действа в другото дете Исус, е от друго естество. В него действа преобразеното астрално тяло на Буда, което в Източния окултизъм наричат Нирманикая. Ето защо се казва, че когато родителите се връщат от Витлеем в Назарет, детето е пълно с Мъдрост (т.е. Неговото етерно тяло е проникнато от Мъдростта)" и Божията благодат беше над Него" (2;51-52). Но то растеше така, че развиваше много бавно обикновените човешки способности, които се отнасят към разбирането и познаването на външния свят. В замяна на това в него се развива именно онова, което се изливаше от небето, от осияващото Духовно тяло на Буда. То развива такава дълбочина на вътрешния живот, която не може да се сравни с нищо друго по рода си в света. В детето се развива такава дълбочина на чувствата, която действа по един чудотворен начин на окръжаващата го среда. Така ние виждаме в детето Исус от Натановата линия да расте едно същество с дълбока чувствителност, а в Соломоновия Исус виждаме да расте една индивидуалност с невиждана зрялост, с дълбоко разбиране за света. Когато детето Исус е занесено в Храма и го вижда Мъдрецът Симеон, той казва на майка му Мария, че меч ще прониже нейното сърце. А този меч е почнал да действа, когато Натановият Исус е изгубен за родителите си в Ерусалим и го намират при книжниците и мъдреците, че разисква върху Писанията.
към текста >>

Но на Окултната Наука е познат фактът, че Духът, Който обитава в едно тяло, може да го напусне и да отиде в друго тяло.
Не знаете ли, че аз трябва да бъда в дома на Отца? " (2;49-50). Това, именно, смущава майката и не го разбира. Но това показва, че с детето е станало нещо, за да не могат родителите му, така да се каже, да го познаят. Те външно го познават, но той се изменил вътрешно и те не разбират как е станало това. Но на Окултната Наука е познат фактът, че Духът, Който обитава в едно тяло, може да го напусне и да отиде в друго тяло. Такова нещо е станало и с Натановия Исус. Духът на Заратустра, Който в това време е живял в Соломоновия Исус, го напуска и се пренася в тялото на Натановия Исус, вследствие на което става тази промяна в него, че родителите му не могат да го разберат. Така в Натановия Исус се събират преобразеното Духовно тяло на Буда и Духът на Заратустра. Скоро след това умира майката на Натановия Исус. Също Йосиф от Соломоновата линия е бил умрял и майката, заедно с децата се прибира в дома на Натановия Исус.
към текста >>

Духът на Заратустра, Който в това време е живял в Соломоновия Исус, го напуска и се пренася в тялото на Натановия Исус, вследствие на което става тази промяна в него, че родителите му не могат да го разберат.
Това, именно, смущава майката и не го разбира. Но това показва, че с детето е станало нещо, за да не могат родителите му, така да се каже, да го познаят. Те външно го познават, но той се изменил вътрешно и те не разбират как е станало това. Но на Окултната Наука е познат фактът, че Духът, Който обитава в едно тяло, може да го напусне и да отиде в друго тяло. Такова нещо е станало и с Натановия Исус. Духът на Заратустра, Който в това време е живял в Соломоновия Исус, го напуска и се пренася в тялото на Натановия Исус, вследствие на което става тази промяна в него, че родителите му не могат да го разберат. Така в Натановия Исус се събират преобразеното Духовно тяло на Буда и Духът на Заратустра. Скоро след това умира майката на Натановия Исус. Също Йосиф от Соломоновата линия е бил умрял и майката, заедно с децата се прибира в дома на Натановия Исус. По такъв начин двете семейства се събират заедно. При кръщението на Исус в Йордан не се казва, че той е син на Йосиф, а се казва: "... и го считаха за сина на Йосифа".
към текста >>

Така в Натановия Исус се събират преобразеното Духовно тяло на Буда и Духът на Заратустра.
Но това показва, че с детето е станало нещо, за да не могат родителите му, така да се каже, да го познаят. Те външно го познават, но той се изменил вътрешно и те не разбират как е станало това. Но на Окултната Наука е познат фактът, че Духът, Който обитава в едно тяло, може да го напусне и да отиде в друго тяло. Такова нещо е станало и с Натановия Исус. Духът на Заратустра, Който в това време е живял в Соломоновия Исус, го напуска и се пренася в тялото на Натановия Исус, вследствие на което става тази промяна в него, че родителите му не могат да го разберат. Така в Натановия Исус се събират преобразеното Духовно тяло на Буда и Духът на Заратустра. Скоро след това умира майката на Натановия Исус. Също Йосиф от Соломоновата линия е бил умрял и майката, заедно с децата се прибира в дома на Натановия Исус. По такъв начин двете семейства се събират заедно. При кръщението на Исус в Йордан не се казва, че той е син на Йосиф, а се казва: "... и го считаха за сина на Йосифа". След Кръщението се казва: "А Исус, изпълнен с Дух Святи..." Когато се казва, че един човек е изпълнен с Дух Святи, се разбира едно човешко същество, едно човешко тяло, в което не е напълно въплътено Възвишено Духовно Същество, а само частично и по такъв начин то е във връзка едновременно и с Духовния, и с физическия свят.
към текста >>

След Кръщението се казва: "А Исус, изпълнен с Дух Святи..." Когато се казва, че един човек е изпълнен с Дух Святи, се разбира едно човешко същество, едно човешко тяло, в което не е напълно въплътено Възвишено Духовно Същество, а само частично и по такъв начин то е във връзка едновременно и с Духовния, и с физическия свят.
Така в Натановия Исус се събират преобразеното Духовно тяло на Буда и Духът на Заратустра. Скоро след това умира майката на Натановия Исус. Също Йосиф от Соломоновата линия е бил умрял и майката, заедно с децата се прибира в дома на Натановия Исус. По такъв начин двете семейства се събират заедно. При кръщението на Исус в Йордан не се казва, че той е син на Йосиф, а се казва: "... и го считаха за сина на Йосифа". След Кръщението се казва: "А Исус, изпълнен с Дух Святи..." Когато се казва, че един човек е изпълнен с Дух Святи, се разбира едно човешко същество, едно човешко тяло, в което не е напълно въплътено Възвишено Духовно Същество, а само частично и по такъв начин то е във връзка едновременно и с Духовния, и с физическия свят. живее едновременно в Духовното и физическо тяло и сваля на Земята Духовни Истини като Откровения. Каквато и индивидуалност да слезе на Земята, тя може да се изяви в зависимост от способностите, които идват от тялото, в което се въплъщава. Но едно Възвишено Същество може постепенно да изработи своето тяло или да го преобрази. Така и Исус от Назарет трябваше да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на Великото Същество, Което слизаше на Земята, за да възвести всеобщата Любов между душите, независимо от кръвното родство. И затова, когато казват на Христа, че братята и майка Му искат да Го видят, Той посочва към учениците Си и казва: "Моите братя и моята майка са тези.
към текста >>

живее едновременно в Духовното и физическо тяло и сваля на Земята Духовни Истини като Откровения.
Скоро след това умира майката на Натановия Исус. Също Йосиф от Соломоновата линия е бил умрял и майката, заедно с децата се прибира в дома на Натановия Исус. По такъв начин двете семейства се събират заедно. При кръщението на Исус в Йордан не се казва, че той е син на Йосиф, а се казва: "... и го считаха за сина на Йосифа". След Кръщението се казва: "А Исус, изпълнен с Дух Святи..." Когато се казва, че един човек е изпълнен с Дух Святи, се разбира едно човешко същество, едно човешко тяло, в което не е напълно въплътено Възвишено Духовно Същество, а само частично и по такъв начин то е във връзка едновременно и с Духовния, и с физическия свят. живее едновременно в Духовното и физическо тяло и сваля на Земята Духовни Истини като Откровения. Каквато и индивидуалност да слезе на Земята, тя може да се изяви в зависимост от способностите, които идват от тялото, в което се въплъщава. Но едно Възвишено Същество може постепенно да изработи своето тяло или да го преобрази. Така и Исус от Назарет трябваше да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на Великото Същество, Което слизаше на Земята, за да възвести всеобщата Любов между душите, независимо от кръвното родство. И затова, когато казват на Христа, че братята и майка Му искат да Го видят, Той посочва към учениците Си и казва: "Моите братя и моята майка са тези. които изпълняват волята Божия и слушат Словото Божие" (8;21) Тази задача имаше Исус, да подготви тялото си за Великото същество - Христос.
към текста >>

Според Окултната Наука, след напускането на тялото на Исус от Назарет, Духът на Заратустра се съединява с етерното тяло на Соломоновия Исус, което Той е преработил и организирал, докато бил още в неговото физическо тяло и с него си изгражда ново физическо тяло.
Каквато и индивидуалност да слезе на Земята, тя може да се изяви в зависимост от способностите, които идват от тялото, в което се въплъщава. Но едно Възвишено Същество може постепенно да изработи своето тяло или да го преобрази. Така и Исус от Назарет трябваше да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на Великото Същество, Което слизаше на Земята, за да възвести всеобщата Любов между душите, независимо от кръвното родство. И затова, когато казват на Христа, че братята и майка Му искат да Го видят, Той посочва към учениците Си и казва: "Моите братя и моята майка са тези. които изпълняват волята Божия и слушат Словото Божие" (8;21) Тази задача имаше Исус, да подготви тялото си за Великото същество - Христос. Според Окултната Наука, след напускането на тялото на Исус от Назарет, Духът на Заратустра се съединява с етерното тяло на Соломоновия Исус, което Той е преработил и организирал, докато бил още в неговото физическо тяло и с него си изгражда ново физическо тяло. Оттогава Той се преражда многократно в нови тела и се движи в света като Ръководител на Християнството, познат под името Учителят Исус. Той е вдъхновител на всички онези, които са работили в полето на християнството. Той ръководи Езотеричните и Окултни Християнски Школи. След като Духът на Заратустра напуска тялото на Ната- новия Исус, след кръщението в това тяло се вселява Христовия Дух. В по-старите ръкописи на Евангелието е казано: "Този е моят обичен Син, Когото родих днес".
към текста >>

След като Духът на Заратустра напуска тялото на Ната- новия Исус, след кръщението в това тяло се вселява Христовия Дух.
които изпълняват волята Божия и слушат Словото Божие" (8;21) Тази задача имаше Исус, да подготви тялото си за Великото същество - Христос. Според Окултната Наука, след напускането на тялото на Исус от Назарет, Духът на Заратустра се съединява с етерното тяло на Соломоновия Исус, което Той е преработил и организирал, докато бил още в неговото физическо тяло и с него си изгражда ново физическо тяло. Оттогава Той се преражда многократно в нови тела и се движи в света като Ръководител на Християнството, познат под името Учителят Исус. Той е вдъхновител на всички онези, които са работили в полето на християнството. Той ръководи Езотеричните и Окултни Християнски Школи. След като Духът на Заратустра напуска тялото на Ната- новия Исус, след кръщението в това тяло се вселява Христовия Дух. В по-старите ръкописи на Евангелието е казано: "Този е моят обичен Син, Когото родих днес". Това значи, че в този момент е роден Синът на небето - Христос.
към текста >>

89. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Окултният факт се състои в съзнателната връзка на човек с Духовния свят.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ Понеже съм си поставил като задача да посоча окултния елемент на някои окултни факти от Евангелието, които ни показват окултния му характер, затова ще кажа няколко думи за благовестията, дадени в началото му. Защото, какво нещо е един окултен факт? Окултният факт се състои в съзнателната връзка на човек с Духовния свят. Когато Духовният свят, Духовните същества се намесват в живота на човека и на Човечеството, това е един окултен факт. Защото чрез този факт Духовният свят се изявява, разкрива се на хората от физическия свят и им носи своето благословение. Духовният свят може по различни начини да се изяви и разкрие на хората от Земята. Защото физическият свят, сам по себе си, така да се каже, е едно откровение, едно изявление на Духовния свят. Той е външната страна на Духовния свят.
към текста >>

Когато Духовният свят, Духовните същества се намесват в живота на човека и на Човечеството, това е един окултен факт.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ Понеже съм си поставил като задача да посоча окултния елемент на някои окултни факти от Евангелието, които ни показват окултния му характер, затова ще кажа няколко думи за благовестията, дадени в началото му. Защото, какво нещо е един окултен факт? Окултният факт се състои в съзнателната връзка на човек с Духовния свят. Когато Духовният свят, Духовните същества се намесват в живота на човека и на Човечеството, това е един окултен факт. Защото чрез този факт Духовният свят се изявява, разкрива се на хората от физическия свят и им носи своето благословение. Духовният свят може по различни начини да се изяви и разкрие на хората от Земята. Защото физическият свят, сам по себе си, така да се каже, е едно откровение, едно изявление на Духовния свят. Той е външната страна на Духовния свят. И във всичко, което става на физическия свят, ние имаме изявление на Духовния свят.
към текста >>

Защото чрез този факт Духовният свят се изявява, разкрива се на хората от физическия свят и им носи своето благословение.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ Понеже съм си поставил като задача да посоча окултния елемент на някои окултни факти от Евангелието, които ни показват окултния му характер, затова ще кажа няколко думи за благовестията, дадени в началото му. Защото, какво нещо е един окултен факт? Окултният факт се състои в съзнателната връзка на човек с Духовния свят. Когато Духовният свят, Духовните същества се намесват в живота на човека и на Човечеството, това е един окултен факт. Защото чрез този факт Духовният свят се изявява, разкрива се на хората от физическия свят и им носи своето благословение. Духовният свят може по различни начини да се изяви и разкрие на хората от Земята. Защото физическият свят, сам по себе си, така да се каже, е едно откровение, едно изявление на Духовния свят. Той е външната страна на Духовния свят. И във всичко, което става на физическия свят, ние имаме изявление на Духовния свят. Затова е казано: Всичко преходно е само символ на Божественото, което се проявява в света.
към текста >>

Духовният свят може по различни начини да се изяви и разкрие на хората от Земята.
Понеже съм си поставил като задача да посоча окултния елемент на някои окултни факти от Евангелието, които ни показват окултния му характер, затова ще кажа няколко думи за благовестията, дадени в началото му. Защото, какво нещо е един окултен факт? Окултният факт се състои в съзнателната връзка на човек с Духовния свят. Когато Духовният свят, Духовните същества се намесват в живота на човека и на Човечеството, това е един окултен факт. Защото чрез този факт Духовният свят се изявява, разкрива се на хората от физическия свят и им носи своето благословение. Духовният свят може по различни начини да се изяви и разкрие на хората от Земята. Защото физическият свят, сам по себе си, така да се каже, е едно откровение, едно изявление на Духовния свят. Той е външната страна на Духовния свят. И във всичко, което става на физическия свят, ние имаме изявление на Духовния свят. Затова е казано: Всичко преходно е само символ на Божественото, което се проявява в света. Зад нашите мисли, зад нашите чувства, зад нашите постъпки, зад нашия живот, зад цялото наше тяло, както и конкретно зад всеки орган от нашето тяло, стои една Духовна реалност.
към текста >>

Защото физическият свят, сам по себе си, така да се каже, е едно откровение, едно изявление на Духовния свят.
Защото, какво нещо е един окултен факт? Окултният факт се състои в съзнателната връзка на човек с Духовния свят. Когато Духовният свят, Духовните същества се намесват в живота на човека и на Човечеството, това е един окултен факт. Защото чрез този факт Духовният свят се изявява, разкрива се на хората от физическия свят и им носи своето благословение. Духовният свят може по различни начини да се изяви и разкрие на хората от Земята. Защото физическият свят, сам по себе си, така да се каже, е едно откровение, едно изявление на Духовния свят. Той е външната страна на Духовния свят. И във всичко, което става на физическия свят, ние имаме изявление на Духовния свят. Затова е казано: Всичко преходно е само символ на Божественото, което се проявява в света. Зад нашите мисли, зад нашите чувства, зад нашите постъпки, зад нашия живот, зад цялото наше тяло, както и конкретно зад всеки орган от нашето тяло, стои една Духовна реалност. Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото областта на съзнанието и самосъзнанието е само една ограничена област от целокупния живот на човека, който сам по себе си е необятен като Вселената.
към текста >>

Той е външната страна на Духовния свят.
Окултният факт се състои в съзнателната връзка на човек с Духовния свят. Когато Духовният свят, Духовните същества се намесват в живота на човека и на Човечеството, това е един окултен факт. Защото чрез този факт Духовният свят се изявява, разкрива се на хората от физическия свят и им носи своето благословение. Духовният свят може по различни начини да се изяви и разкрие на хората от Земята. Защото физическият свят, сам по себе си, така да се каже, е едно откровение, едно изявление на Духовния свят. Той е външната страна на Духовния свят. И във всичко, което става на физическия свят, ние имаме изявление на Духовния свят. Затова е казано: Всичко преходно е само символ на Божественото, което се проявява в света. Зад нашите мисли, зад нашите чувства, зад нашите постъпки, зад нашия живот, зад цялото наше тяло, както и конкретно зад всеки орган от нашето тяло, стои една Духовна реалност. Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото областта на съзнанието и самосъзнанието е само една ограничена област от целокупния живот на човека, който сам по себе си е необятен като Вселената. И Учителят казва някъде: "Човешката душа е една велика, ненаписана книга, на която разумните същества с милиони години са писали и има още милиони години да пишат".
към текста >>

И във всичко, което става на физическия свят, ние имаме изявление на Духовния свят.
Когато Духовният свят, Духовните същества се намесват в живота на човека и на Човечеството, това е един окултен факт. Защото чрез този факт Духовният свят се изявява, разкрива се на хората от физическия свят и им носи своето благословение. Духовният свят може по различни начини да се изяви и разкрие на хората от Земята. Защото физическият свят, сам по себе си, така да се каже, е едно откровение, едно изявление на Духовния свят. Той е външната страна на Духовния свят. И във всичко, което става на физическия свят, ние имаме изявление на Духовния свят. Затова е казано: Всичко преходно е само символ на Божественото, което се проявява в света. Зад нашите мисли, зад нашите чувства, зад нашите постъпки, зад нашия живот, зад цялото наше тяло, както и конкретно зад всеки орган от нашето тяло, стои една Духовна реалност. Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото областта на съзнанието и самосъзнанието е само една ограничена област от целокупния живот на човека, който сам по себе си е необятен като Вселената. И Учителят казва някъде: "Човешката душа е една велика, ненаписана книга, на която разумните същества с милиони години са писали и има още милиони години да пишат". Но когато говорим за благовестието, ние разбираме съзнателно разкриване на Духовния свят пред човека.
към текста >>

Зад нашите мисли, зад нашите чувства, зад нашите постъпки, зад нашия живот, зад цялото наше тяло, както и конкретно зад всеки орган от нашето тяло, стои една Духовна реалност.
Духовният свят може по различни начини да се изяви и разкрие на хората от Земята. Защото физическият свят, сам по себе си, така да се каже, е едно откровение, едно изявление на Духовния свят. Той е външната страна на Духовния свят. И във всичко, което става на физическия свят, ние имаме изявление на Духовния свят. Затова е казано: Всичко преходно е само символ на Божественото, което се проявява в света. Зад нашите мисли, зад нашите чувства, зад нашите постъпки, зад нашия живот, зад цялото наше тяло, както и конкретно зад всеки орган от нашето тяло, стои една Духовна реалност. Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото областта на съзнанието и самосъзнанието е само една ограничена област от целокупния живот на човека, който сам по себе си е необятен като Вселената. И Учителят казва някъде: "Човешката душа е една велика, ненаписана книга, на която разумните същества с милиони години са писали и има още милиони години да пишат". Но когато говорим за благовестието, ние разбираме съзнателно разкриване на Духовния свят пред човека. Човек със своето самосъзнание приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят. Това може да стане по различен начин.
към текста >>

Но когато говорим за благовестието, ние разбираме съзнателно разкриване на Духовния свят пред човека.
И във всичко, което става на физическия свят, ние имаме изявление на Духовния свят. Затова е казано: Всичко преходно е само символ на Божественото, което се проявява в света. Зад нашите мисли, зад нашите чувства, зад нашите постъпки, зад нашия живот, зад цялото наше тяло, както и конкретно зад всеки орган от нашето тяло, стои една Духовна реалност. Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото областта на съзнанието и самосъзнанието е само една ограничена област от целокупния живот на човека, който сам по себе си е необятен като Вселената. И Учителят казва някъде: "Човешката душа е една велика, ненаписана книга, на която разумните същества с милиони години са писали и има още милиони години да пишат". Но когато говорим за благовестието, ние разбираме съзнателно разкриване на Духовния свят пред човека. Човек със своето самосъзнание приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят. Това може да стане по различен начин. Може човешкото самосъзнание да се издигне до границата на свръхсъзнанието и да му бъде дадено откровение и благовестие от специални същества на Духовния свят. А може и тези същества на Духовния свят да се материализират с помощта на определено етерно тяло във физически образи, да се явят пред човека и да му кажат това, което има да му кажат като благовестие и откровение от Духовния свят, да му възложат известна задача и мисия или да му съобщят неща, които има да станат и в които той сам ще вземе участие или не. 1. Евангелието на Лука в своето начало е пълно, така да се каже, с откровения, с благовестия на Духовния свят, на духовните същества.
към текста >>

Човек със своето самосъзнание приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят.
Затова е казано: Всичко преходно е само символ на Божественото, което се проявява в света. Зад нашите мисли, зад нашите чувства, зад нашите постъпки, зад нашия живот, зад цялото наше тяло, както и конкретно зад всеки орган от нашето тяло, стои една Духовна реалност. Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото областта на съзнанието и самосъзнанието е само една ограничена област от целокупния живот на човека, който сам по себе си е необятен като Вселената. И Учителят казва някъде: "Човешката душа е една велика, ненаписана книга, на която разумните същества с милиони години са писали и има още милиони години да пишат". Но когато говорим за благовестието, ние разбираме съзнателно разкриване на Духовния свят пред човека. Човек със своето самосъзнание приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят. Това може да стане по различен начин. Може човешкото самосъзнание да се издигне до границата на свръхсъзнанието и да му бъде дадено откровение и благовестие от специални същества на Духовния свят. А може и тези същества на Духовния свят да се материализират с помощта на определено етерно тяло във физически образи, да се явят пред човека и да му кажат това, което има да му кажат като благовестие и откровение от Духовния свят, да му възложат известна задача и мисия или да му съобщят неща, които има да станат и в които той сам ще вземе участие или не. 1. Евангелието на Лука в своето начало е пълно, така да се каже, с откровения, с благовестия на Духовния свят, на духовните същества. Първо ни се съобщава за явяването на ангела, пратен от Господа при свещеник Захари, да му съобщи за раждането на Йоан Кръстител.
към текста >>

Може човешкото самосъзнание да се издигне до границата на свръхсъзнанието и да му бъде дадено откровение и благовестие от специални същества на Духовния свят.
Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото областта на съзнанието и самосъзнанието е само една ограничена област от целокупния живот на човека, който сам по себе си е необятен като Вселената. И Учителят казва някъде: "Човешката душа е една велика, ненаписана книга, на която разумните същества с милиони години са писали и има още милиони години да пишат". Но когато говорим за благовестието, ние разбираме съзнателно разкриване на Духовния свят пред човека. Човек със своето самосъзнание приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят. Това може да стане по различен начин. Може човешкото самосъзнание да се издигне до границата на свръхсъзнанието и да му бъде дадено откровение и благовестие от специални същества на Духовния свят. А може и тези същества на Духовния свят да се материализират с помощта на определено етерно тяло във физически образи, да се явят пред човека и да му кажат това, което има да му кажат като благовестие и откровение от Духовния свят, да му възложат известна задача и мисия или да му съобщят неща, които има да станат и в които той сам ще вземе участие или не. 1. Евангелието на Лука в своето начало е пълно, така да се каже, с откровения, с благовестия на Духовния свят, на духовните същества. Първо ни се съобщава за явяването на ангела, пратен от Господа при свещеник Захари, да му съобщи за раждането на Йоан Кръстител. В първата глава, от 11 до 20 стих е казано: "И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар. И Захари, като го видя, смути се и страх го обзе.
към текста >>

А може и тези същества на Духовния свят да се материализират с помощта на определено етерно тяло във физически образи, да се явят пред човека и да му кажат това, което има да му кажат като благовестие и откровение от Духовния свят, да му възложат известна задача и мисия или да му съобщят неща, които има да станат и в които той сам ще вземе участие или не.
И Учителят казва някъде: "Човешката душа е една велика, ненаписана книга, на която разумните същества с милиони години са писали и има още милиони години да пишат". Но когато говорим за благовестието, ние разбираме съзнателно разкриване на Духовния свят пред човека. Човек със своето самосъзнание приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят. Това може да стане по различен начин. Може човешкото самосъзнание да се издигне до границата на свръхсъзнанието и да му бъде дадено откровение и благовестие от специални същества на Духовния свят. А може и тези същества на Духовния свят да се материализират с помощта на определено етерно тяло във физически образи, да се явят пред човека и да му кажат това, което има да му кажат като благовестие и откровение от Духовния свят, да му възложат известна задача и мисия или да му съобщят неща, които има да станат и в които той сам ще вземе участие или не. 1. Евангелието на Лука в своето начало е пълно, така да се каже, с откровения, с благовестия на Духовния свят, на духовните същества. Първо ни се съобщава за явяването на ангела, пратен от Господа при свещеник Захари, да му съобщи за раждането на Йоан Кръстител. В първата глава, от 11 до 20 стих е казано: "И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар. И Захари, като го видя, смути се и страх го обзе. Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще роди син, когото ще наречеш Йоан.
към текста >>

1. Евангелието на Лука в своето начало е пълно, така да се каже, с откровения, с благовестия на Духовния свят, на духовните същества.
Но когато говорим за благовестието, ние разбираме съзнателно разкриване на Духовния свят пред човека. Човек със своето самосъзнание приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят. Това може да стане по различен начин. Може човешкото самосъзнание да се издигне до границата на свръхсъзнанието и да му бъде дадено откровение и благовестие от специални същества на Духовния свят. А може и тези същества на Духовния свят да се материализират с помощта на определено етерно тяло във физически образи, да се явят пред човека и да му кажат това, което има да му кажат като благовестие и откровение от Духовния свят, да му възложат известна задача и мисия или да му съобщят неща, които има да станат и в които той сам ще вземе участие или не. 1. Евангелието на Лука в своето начало е пълно, така да се каже, с откровения, с благовестия на Духовния свят, на духовните същества. Първо ни се съобщава за явяването на ангела, пратен от Господа при свещеник Захари, да му съобщи за раждането на Йоан Кръстител. В първата глава, от 11 до 20 стих е казано: "И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар. И Захари, като го видя, смути се и страх го обзе. Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще бъде за радост и веселие, и мнозина ще се зарадват на неговото раждане.
към текста >>

Вино и спиртно питие няма да пие и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си.
В първата глава, от 11 до 20 стих е казано: "И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар. И Захари, като го видя, смути се и страх го обзе. Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще бъде за радост и веселие, и мнозина ще се зарадват на неговото раждане. Защото ще бъде велик пред Господа. Вино и спиртно питие няма да пие и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си. И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа, техния Бог. Той ще предиде пред лицето Му в дух и сила на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата и непокорните към Мъдростта, да приготви за Господа благоразположен народ. Захари рече на ангела: По какво ще узная това? Защото съм стар и жена ми е в напреднала възраст? Ангелът в отговор му казва: Аз съм Гавраил, който стои пред Бога и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.
към текста >>

Той ще предиде пред лицето Му в дух и сила на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата и непокорните към Мъдростта, да приготви за Господа благоразположен народ.
Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще бъде за радост и веселие, и мнозина ще се зарадват на неговото раждане. Защото ще бъде велик пред Господа. Вино и спиртно питие няма да пие и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си. И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа, техния Бог. Той ще предиде пред лицето Му в дух и сила на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата и непокорните към Мъдростта, да приготви за Господа благоразположен народ. Захари рече на ангела: По какво ще узная това? Защото съм стар и жена ми е в напреднала възраст? Ангелът в отговор му казва: Аз съм Гавраил, който стои пред Бога и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. И ето, ще млъкнеш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва на думите ми, които ще се сбъднат своевременно". Това откровение няма нужда от тълкуване, защото е ясно само по себе си и това, за което то говори, се сбъдва точно така.
към текста >>

И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени.
Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния. И Господ Бог ще му даде престола на баща му Давида. И ще царува в Яковия дом до века. И царството му не ще има край. А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам. И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени. И тъй святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син. И ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син. И това е шестият месец за нея, която се казваше не- плодна. Защото за Бога няма невъзможни неща. А Мария рече: Ето Господнята слугиня.
към текста >>

И Елисавета се изпълни със Светия Дух".
А Мария рече: Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде според както си казал, и ангелът си отиде от нея". Това благовестие е също много интересно и в него има скрити много окултни истини, за някои от които споменавам на друго място в тази книга, а други, за които не е казано, всеки сам ще си ги открие. 3. Интересна е също срещата на Мария с Елисавета. В 41 стих на първа глава е казано: "Щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й. И Елисавета се изпълни със Светия Дух". Тук е даден един друг род Откровение. По-нататък се казва: "И като извика със силен глас, рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба. И от какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ. Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа" (1-.42-45).
към текста >>

И Мария каза: "Величае душата ми Господа и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя ми, защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си и ето отсега ще ме облажават всички родове.
По-нататък се казва: "И като извика със силен глас, рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба. И от какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ. Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа" (1-.42-45). Следва откровението на Мария, от 46 стих на първа глава. И Мария каза: "Величае душата ми Господа и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя ми, защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си и ето отсега ще ме облажават всички родове. Защото Силният извърши на мене силни дела. И свято е Неговото име. И през родове и родове Неговата милост е върху ония, които му се боят. Извърши силни дела със своята мишца. Разпръсна онези, които са горделиви в помислите на сърцето си.
към текста >>

Тук Мария, осенена от Святия Дух, прозира в бъдещето и предсказва какво ще стане.
Извърши силни дела със своята мишца. Разпръсна онези, които са горделиви в помислите на сърцето си. Свали владетели от престолите им и въздигна смирени. Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни. Помогна на слугата си Израил, за да помни, за да покаже милост към Авраама и към неговото потомство до века". Тук Мария, осенена от Святия Дух, прозира в бъдещето и предсказва какво ще стане. Тук ще кажа, че осенението, което Мария получи и зачатието не е еднократен процес, а това осенение продължава. Това е един особен род посвещение за нея и Духът Святи остава свързан с нея. Казано на окултен език, тогава става едно разхлабване на връзките на физическото и етерното тяло и върху етерното тяло се отпечатват изработените астрални органи. По такъв начин Мария е в непрекъсната връзка със Святия Дух, с Духовния свят. Това е един особен род посвещение, за което не е необходимо да се мине през така наречената мистична смърт, а в будно съзнание тя получава връзка с Духовния свят.
към текста >>

Това е един особен род посвещение за нея и Духът Святи остава свързан с нея.
Свали владетели от престолите им и въздигна смирени. Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни. Помогна на слугата си Израил, за да помни, за да покаже милост към Авраама и към неговото потомство до века". Тук Мария, осенена от Святия Дух, прозира в бъдещето и предсказва какво ще стане. Тук ще кажа, че осенението, което Мария получи и зачатието не е еднократен процес, а това осенение продължава. Това е един особен род посвещение за нея и Духът Святи остава свързан с нея. Казано на окултен език, тогава става едно разхлабване на връзките на физическото и етерното тяло и върху етерното тяло се отпечатват изработените астрални органи. По такъв начин Мария е в непрекъсната връзка със Святия Дух, с Духовния свят. Това е един особен род посвещение, за което не е необходимо да се мине през така наречената мистична смърт, а в будно съзнание тя получава връзка с Духовния свят. 4. Следва откровението на Захария за Йоан Кръстител и за Исус Христос. То е описано по следния начин: "Тогава баща му Захари се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевия
към текста >>

По такъв начин Мария е в непрекъсната връзка със Святия Дух, с Духовния свят.
Помогна на слугата си Израил, за да помни, за да покаже милост към Авраама и към неговото потомство до века". Тук Мария, осенена от Святия Дух, прозира в бъдещето и предсказва какво ще стане. Тук ще кажа, че осенението, което Мария получи и зачатието не е еднократен процес, а това осенение продължава. Това е един особен род посвещение за нея и Духът Святи остава свързан с нея. Казано на окултен език, тогава става едно разхлабване на връзките на физическото и етерното тяло и върху етерното тяло се отпечатват изработените астрални органи. По такъв начин Мария е в непрекъсната връзка със Святия Дух, с Духовния свят. Това е един особен род посвещение, за което не е необходимо да се мине през така наречената мистична смърт, а в будно съзнание тя получава връзка с Духовния свят. 4. Следва откровението на Захария за Йоан Кръстител и за Исус Христос. То е описано по следния начин: "Тогава баща му Захари се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевия Бог, защото посети днес людете си и извърши изкупление за тях. И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата си Давида, както е говорил чрез устата на светите си от века пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е клел на баща ни Авраама, да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките си дни.
към текста >>

Това е един особен род посвещение, за което не е необходимо да се мине през така наречената мистична смърт, а в будно съзнание тя получава връзка с Духовния свят.
Тук Мария, осенена от Святия Дух, прозира в бъдещето и предсказва какво ще стане. Тук ще кажа, че осенението, което Мария получи и зачатието не е еднократен процес, а това осенение продължава. Това е един особен род посвещение за нея и Духът Святи остава свързан с нея. Казано на окултен език, тогава става едно разхлабване на връзките на физическото и етерното тяло и върху етерното тяло се отпечатват изработените астрални органи. По такъв начин Мария е в непрекъсната връзка със Святия Дух, с Духовния свят. Това е един особен род посвещение, за което не е необходимо да се мине през така наречената мистична смърт, а в будно съзнание тя получава връзка с Духовния свят. 4. Следва откровението на Захария за Йоан Кръстител и за Исус Христос. То е описано по следния начин: "Тогава баща му Захари се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевия Бог, защото посети днес людете си и извърши изкупление за тях. И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата си Давида, както е говорил чрез устата на светите си от века пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е клел на баща ни Авраама, да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките си дни. Да, и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа, да приготвиш пътищата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им.
към текста >>

То е описано по следния начин: "Тогава баща му Захари се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевия
Това е един особен род посвещение за нея и Духът Святи остава свързан с нея. Казано на окултен език, тогава става едно разхлабване на връзките на физическото и етерното тяло и върху етерното тяло се отпечатват изработените астрални органи. По такъв начин Мария е в непрекъсната връзка със Святия Дух, с Духовния свят. Това е един особен род посвещение, за което не е необходимо да се мине през така наречената мистична смърт, а в будно съзнание тя получава връзка с Духовния свят. 4. Следва откровението на Захария за Йоан Кръстител и за Исус Христос. То е описано по следния начин: "Тогава баща му Захари се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевия Бог, защото посети днес людете си и извърши изкупление за тях. И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата си Давида, както е говорил чрез устата на светите си от века пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е клел на баща ни Авраама, да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките си дни. Да, и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа, да приготвиш пътищата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им. Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе стоящите в тъмнина и в мрачна сянка, така щото да отправи нозете ни в пътя на мира. А детенцето растеше и крепнеше в дух.
към текста >>

А детенцето растеше и крепнеше в дух.
То е описано по следния начин: "Тогава баща му Захари се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевия Бог, защото посети днес людете си и извърши изкупление за тях. И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата си Давида, както е говорил чрез устата на светите си от века пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е клел на баща ни Авраама, да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките си дни. Да, и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа, да приготвиш пътищата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им. Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе стоящите в тъмнина и в мрачна сянка, така щото да отправи нозете ни в пътя на мира. А детенцето растеше и крепнеше в дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля" (1;67-80). 5. Следващото благовестие е към овчарите в полето при раждането на Исус във Витлеем. Във втората глава, от 9 до 14 стих, е дадено това откровение, като е казано: "И ангел от Господа застана пред тях и Господната Слава ги осия. И те се уплашиха много. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовествам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос Господ.
към текста >>

Тук имаме един факт, където не само един човек, но един колектив от хора получава откровение от духовния свят и то не учени хора и философи, а прости овчари получават откровение от духовния свят за най-великото събитие, което става на нашата Земя.
Във втората глава, от 9 до 14 стих, е дадено това откровение, като е казано: "И ангел от Господа застана пред тях и Господната Слава ги осия. И те се уплашиха много. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовествам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът: Ще намерите младенец, повит и лежащ в ясли. И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във висините и на земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение". Тук имаме един факт, където не само един човек, но един колектив от хора получава откровение от духовния свят и то не учени хора и философи, а прости овчари получават откровение от духовния свят за най-великото събитие, което става на нашата Земя. Това потвърждава мисълта, в която е казано: Чистите по сърце ще видят Бога. Овчарите са хора простодушни, смирени, с чисти сърца, затова на тях се открива Духовния свят. За тях се отвори небето и те влязоха във връзка с Духовни същества -ангелите, които им казват радостната вест, че се е родил Спасител на света. Според Окултната Наука, както вече изтъкнах в предишните страници, тук заедно с ангелите се явява и Буда, който е завършил своето човешко развитие и е станал равноангелен.
към текста >>

сърца, затова на тях се открива Духовния свят.
И това ще ви бъде знакът: Ще намерите младенец, повит и лежащ в ясли. И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във висините и на земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение". Тук имаме един факт, където не само един човек, но един колектив от хора получава откровение от духовния свят и то не учени хора и философи, а прости овчари получават откровение от духовния свят за най-великото събитие, което става на нашата Земя. Това потвърждава мисълта, в която е казано: Чистите по сърце ще видят Бога. Овчарите са хора простодушни, смирени, с чисти сърца, затова на тях се открива Духовния свят. За тях се отвори небето и те влязоха във връзка с Духовни същества -ангелите, които им казват радостната вест, че се е родил Спасител на света. Според Окултната Наука, както вече изтъкнах в предишните страници, тук заедно с ангелите се явява и Буда, който е завършил своето човешко развитие и е станал равноангелен. И понеже има връзка с Човечеството и е работил за неговото повдигане и развитие, и той взема участие във великото дело, което се извършва на Земята. 6. Следващото откровение, за което Лука споменава е това, дадено на праведния Симеон и на пророчица Ана. От 25 до 35 стих на втора глава се казва: "И имаше в Ерусалим един човек на име Симеон.
към текста >>

За тях се отвори небето и те влязоха във връзка с Духовни същества -ангелите, които им казват радостната вест, че се е родил Спасител на света.
И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във висините и на земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение". Тук имаме един факт, където не само един човек, но един колектив от хора получава откровение от духовния свят и то не учени хора и философи, а прости овчари получават откровение от духовния свят за най-великото събитие, което става на нашата Земя. Това потвърждава мисълта, в която е казано: Чистите по сърце ще видят Бога. Овчарите са хора простодушни, смирени, с чисти сърца, затова на тях се открива Духовния свят. За тях се отвори небето и те влязоха във връзка с Духовни същества -ангелите, които им казват радостната вест, че се е родил Спасител на света. Според Окултната Наука, както вече изтъкнах в предишните страници, тук заедно с ангелите се явява и Буда, който е завършил своето човешко развитие и е станал равноангелен. И понеже има връзка с Човечеството и е работил за неговото повдигане и развитие, и той взема участие във великото дело, което се извършва на Земята. 6. Следващото откровение, за което Лука споменава е това, дадено на праведния Симеон и на пророчица Ана. От 25 до 35 стих на втора глава се казва: "И имаше в Ерусалим един човек на име Симеон. И този човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля.
към текста >>

И Светият Дух беше в него.
Според Окултната Наука, както вече изтъкнах в предишните страници, тук заедно с ангелите се явява и Буда, който е завършил своето човешко развитие и е станал равноангелен. И понеже има връзка с Човечеството и е работил за неговото повдигане и развитие, и той взема участие във великото дело, което се извършва на Земята. 6. Следващото откровение, за което Лука споменава е това, дадено на праведния Симеон и на пророчица Ана. От 25 до 35 стих на втора глава се казва: "И имаше в Ерусалим един човек на име Симеон. И този човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля. И Светият Дух беше в него. Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа Господен. И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детенцето Исус, за да сторят за Него по обичая на закона, той го взе на ръце и благослови Бога, като каза: "Сега, Владико, отпущаш слугата си в мир според думите си. Защото видях с очите ми спасението, което си приготвил пред всичките люде, светлина за просвещение на езичниците и слава на твоя народ Израил. А баща му и майка му се чудеха за това, което се говори за него.
към текста >>

Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа Господен.
И понеже има връзка с Човечеството и е работил за неговото повдигане и развитие, и той взема участие във великото дело, което се извършва на Земята. 6. Следващото откровение, за което Лука споменава е това, дадено на праведния Симеон и на пророчица Ана. От 25 до 35 стих на втора глава се казва: "И имаше в Ерусалим един човек на име Симеон. И този човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля. И Светият Дух беше в него. Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа Господен. И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детенцето Исус, за да сторят за Него по обичая на закона, той го взе на ръце и благослови Бога, като каза: "Сега, Владико, отпущаш слугата си в мир според думите си. Защото видях с очите ми спасението, което си приготвил пред всичките люде, светлина за просвещение на езичниците и слава на твоя народ Израил. А баща му и майка му се чудеха за това, което се говори за него. А Симеон ги благослови и рече на майка му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля и за белег, против който ще се говори; да!
към текста >>

И по внушение на Духа той дойде в храма.
6. Следващото откровение, за което Лука споменава е това, дадено на праведния Симеон и на пророчица Ана. От 25 до 35 стих на втора глава се казва: "И имаше в Ерусалим един човек на име Симеон. И този човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля. И Светият Дух беше в него. Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа Господен. И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детенцето Исус, за да сторят за Него по обичая на закона, той го взе на ръце и благослови Бога, като каза: "Сега, Владико, отпущаш слугата си в мир според думите си. Защото видях с очите ми спасението, което си приготвил пред всичките люде, светлина за просвещение на езичниците и слава на твоя народ Израил. А баща му и майка му се чудеха за това, което се говори за него. А Симеон ги благослови и рече на майка му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля и за белег, против който ще се говори; да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца"
към текста >>

Той беше проникнат отпреди от одухотвореното астрално тяло на Буда.
А те не разбраха думите, които им рече. И той слезе с тях в Назарет и там им се покоряваше. А майка му спазваше всички тези думи в сърцето си. А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците" (2;39-52). Тук, според Окултната Наука, както съм изтъквал и на друго място, става една особена промяна в Исус. Той беше проникнат отпреди от одухотвореното астрално тяло на Буда. А сега, на 12 годишна възраст, когато е в Храма, в него се вселява Духът на Заратустра, който дотогава е бил в Соломоновия Исус и затова става тази промяна в него, че майка му се чуди на това, което говори. 8. Следващото откровение е към Йоан Кръстител. В трета глава, втори стих е казано: "...При първосвещенството на Ана Каиафа Божието Слово дойде до Йоана, Захариевия син в пустинята. И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощение на греховете, както е писано на пророк Исайя: "Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките му. Всяка долина ще се изпълни и всяка планина и хълм ще се сниши.
към текста >>

А сега, на 12 годишна възраст, когато е в Храма, в него се вселява Духът на Заратустра, който дотогава е бил в Соломоновия Исус и затова става тази промяна в него, че майка му се чуди на това, което говори.
И той слезе с тях в Назарет и там им се покоряваше. А майка му спазваше всички тези думи в сърцето си. А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците" (2;39-52). Тук, според Окултната Наука, както съм изтъквал и на друго място, става една особена промяна в Исус. Той беше проникнат отпреди от одухотвореното астрално тяло на Буда. А сега, на 12 годишна възраст, когато е в Храма, в него се вселява Духът на Заратустра, който дотогава е бил в Соломоновия Исус и затова става тази промяна в него, че майка му се чуди на това, което говори. 8. Следващото откровение е към Йоан Кръстител. В трета глава, втори стих е казано: "...При първосвещенството на Ана Каиафа Божието Слово дойде до Йоана, Захариевия син в пустинята. И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощение на греховете, както е писано на пророк Исайя: "Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките му. Всяка долина ще се изпълни и всяка планина и хълм ще се сниши. Кривите пътеки ще станат прави и на равните места гладки пътища.
към текста >>

Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.
Дойдоха и бирниците да се кръстят и му рекоха: Учителю, ние какво да правим? Той им каза: Не изисквайте повече от това, що ви е определено. Питаха го и военослужащите: А ние какво да правим? Казва им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте и задволявайте се със заплатата си. И понеже людете бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцето си за Йоана, да не би той да е Христос, Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън. Той държи лопатата в ръката си, за да очисти гумното си и ще събере житото в житницата си и плявата ще изгори в неугасимия огън. И с много други увещания той благовестваше людете" (3;2-19). В това откровение, в тази проповед на Йоан са скрити и много дълбоки окултни истини, върху някои от които съм казвал нещо на друго място в тази книга, а за някои сега ще кажа няколко думи. Тази проповед на Йоан пред народа много прилича на проповедта на Буда пред народа на Бенарес. И той каза приблизително следното: Досега сте имали учението на брамините.
към текста >>

Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън.
Това, което Буда на времето направи, може да се сравни със зародиша на един цвят. А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече. Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма. От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие. И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа. Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество. 9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22). Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него. И дойде глас от небето: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (1;10).
към текста >>

Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество.
А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече. Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма. От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие. И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа. Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество. 9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22). Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него. И дойде глас от небето: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (1;10). Матей го предава по следния начин: "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, видя Божият Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него.
към текста >>

В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22).
От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие. И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа. Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество. 9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22). Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него. И дойде глас от небето: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (1;10). Матей го предава по следния начин: "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, видя Божият Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него. И ето глас от небесата, който казваше: "Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение" (3;16-17). Йоан предава това събитие по следния начин: "На следния ден Йоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света!
към текста >>

Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него.
И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа. Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество. 9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22). Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него. И дойде глас от небето: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (1;10). Матей го предава по следния начин: "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, видя Божият Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него. И ето глас от небесата, който казваше: "Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение" (3;16-17). Йоан предава това събитие по следния начин: "На следния ден Йоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света! Тоя е, за когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв.
към текста >>

Матей го предава по следния начин: "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, видя Божият Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него.
Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество. 9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22). Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него. И дойде глас от небето: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (1;10). Матей го предава по следния начин: "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, видя Божият Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него. И ето глас от небесата, който казваше: "Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение" (3;16-17). Йоан предава това събитие по следния начин: "На следния ден Йоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света! Тоя е, за когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв. И аз го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да почива върху него.
към текста >>

И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да почива върху него.
Матей го предава по следния начин: "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, видя Божият Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него. И ето глас от небесата, който казваше: "Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение" (3;16-17). Йоан предава това събитие по следния начин: "На следния ден Йоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света! Тоя е, за когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв. И аз го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да почива върху него. И аз го не познавах, но оня, който ме прати да кръщавам с вода, той ми рече: Онзи, над когото видиш да слиза Духът и да почива върху него, той е, който кръщава със Светия Дух" (1:29-33). Това ни предават четирите Евангелия за най-великото събитие, което е станало на Земята - слизането на Божия Дух на Земята и въплъщаването Му в едно човешко тяло. Изразът: "Онзи, на когото видиш да слиза Духът и да почива върху него", т.е. да остава с него, той е, който кръщава със Светия Дух - с този израз е показано, че Духът е слязъл върху Исус и е останал с него. Това е един факт, който трябва добре да се запомни.
към текста >>

И аз го не познавах, но оня, който ме прати да кръщавам с вода, той ми рече: Онзи, над когото видиш да слиза Духът и да почива върху него, той е, който кръщава със Светия Дух" (1:29-33).
И ето глас от небесата, който казваше: "Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение" (3;16-17). Йоан предава това събитие по следния начин: "На следния ден Йоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света! Тоя е, за когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв. И аз го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да почива върху него. И аз го не познавах, но оня, който ме прати да кръщавам с вода, той ми рече: Онзи, над когото видиш да слиза Духът и да почива върху него, той е, който кръщава със Светия Дух" (1:29-33). Това ни предават четирите Евангелия за най-великото събитие, което е станало на Земята - слизането на Божия Дух на Земята и въплъщаването Му в едно човешко тяло. Изразът: "Онзи, на когото видиш да слиза Духът и да почива върху него", т.е. да остава с него, той е, който кръщава със Светия Дух - с този израз е показано, че Духът е слязъл върху Исус и е останал с него. Това е един факт, който трябва добре да се запомни. Евангелист Йоан ни го предава, че Йоан кръстител е видял Духът да слиза като гълъб върху него.
към текста >>

Това ни предават четирите Евангелия за най-великото събитие, което е станало на Земята - слизането на Божия Дух на Земята и въплъщаването Му в едно човешко тяло.
Йоан предава това събитие по следния начин: "На следния ден Йоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света! Тоя е, за когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв. И аз го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да почива върху него. И аз го не познавах, но оня, който ме прати да кръщавам с вода, той ми рече: Онзи, над когото видиш да слиза Духът и да почива върху него, той е, който кръщава със Светия Дух" (1:29-33). Това ни предават четирите Евангелия за най-великото събитие, което е станало на Земята - слизането на Божия Дух на Земята и въплъщаването Му в едно човешко тяло. Изразът: "Онзи, на когото видиш да слиза Духът и да почива върху него", т.е. да остава с него, той е, който кръщава със Светия Дух - с този израз е показано, че Духът е слязъл върху Исус и е останал с него. Това е един факт, който трябва добре да се запомни. Евангелист Йоан ни го предава, че Йоан кръстител е видял Духът да слиза като гълъб върху него. Марко ни казва, че след като се кръстил Исус, излязъл от водата, отворило се небето на него самия и той вижда Божият Дух да слиза като гълъб върху него.
към текста >>

Изразът: "Онзи, на когото видиш да слиза Духът и да почива върху него", т.е.
Тоя е, за когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв. И аз го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да почива върху него. И аз го не познавах, но оня, който ме прати да кръщавам с вода, той ми рече: Онзи, над когото видиш да слиза Духът и да почива върху него, той е, който кръщава със Светия Дух" (1:29-33). Това ни предават четирите Евангелия за най-великото събитие, което е станало на Земята - слизането на Божия Дух на Земята и въплъщаването Му в едно човешко тяло. Изразът: "Онзи, на когото видиш да слиза Духът и да почива върху него", т.е. да остава с него, той е, който кръщава със Светия Дух - с този израз е показано, че Духът е слязъл върху Исус и е останал с него. Това е един факт, който трябва добре да се запомни. Евангелист Йоан ни го предава, че Йоан кръстител е видял Духът да слиза като гълъб върху него. Марко ни казва, че след като се кръстил Исус, излязъл от водата, отворило се небето на него самия и той вижда Божият Дух да слиза като гълъб върху него. Матей го предава по същият начин.
към текста >>

да остава с него, той е, който кръщава със Светия Дух - с този израз е показано, че Духът е слязъл върху Исус и е останал с него.
И аз го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да почива върху него. И аз го не познавах, но оня, който ме прати да кръщавам с вода, той ми рече: Онзи, над когото видиш да слиза Духът и да почива върху него, той е, който кръщава със Светия Дух" (1:29-33). Това ни предават четирите Евангелия за най-великото събитие, което е станало на Земята - слизането на Божия Дух на Земята и въплъщаването Му в едно човешко тяло. Изразът: "Онзи, на когото видиш да слиза Духът и да почива върху него", т.е. да остава с него, той е, който кръщава със Светия Дух - с този израз е показано, че Духът е слязъл върху Исус и е останал с него. Това е един факт, който трябва добре да се запомни. Евангелист Йоан ни го предава, че Йоан кръстител е видял Духът да слиза като гълъб върху него. Марко ни казва, че след като се кръстил Исус, излязъл от водата, отворило се небето на него самия и той вижда Божият Дух да слиза като гълъб върху него. Матей го предава по същият начин. А Лука го предава по следния начин: "Като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ, като гълъб; който казваше: Ти Си Моят Възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение".
към текста >>

Евангелист Йоан ни го предава, че Йоан кръстител е видял Духът да слиза като гълъб върху него.
И аз го не познавах, но оня, който ме прати да кръщавам с вода, той ми рече: Онзи, над когото видиш да слиза Духът и да почива върху него, той е, който кръщава със Светия Дух" (1:29-33). Това ни предават четирите Евангелия за най-великото събитие, което е станало на Земята - слизането на Божия Дух на Земята и въплъщаването Му в едно човешко тяло. Изразът: "Онзи, на когото видиш да слиза Духът и да почива върху него", т.е. да остава с него, той е, който кръщава със Светия Дух - с този израз е показано, че Духът е слязъл върху Исус и е останал с него. Това е един факт, който трябва добре да се запомни. Евангелист Йоан ни го предава, че Йоан кръстител е видял Духът да слиза като гълъб върху него. Марко ни казва, че след като се кръстил Исус, излязъл от водата, отворило се небето на него самия и той вижда Божият Дух да слиза като гълъб върху него. Матей го предава по същият начин. А Лука го предава по следния начин: "Като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ, като гълъб; който казваше: Ти Си Моят Възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение". Макар и да има известна разлика в начина на предаването, един безспорен факт е посочен от четирите Евангелия, а именно, че при кръщението Божият Дух слиза над Исус, съединява се с Него и остава с Него. Това значи, че Божественият Дух се вселява, въплътява се в тялото на Исус от Назарет.
към текста >>

Марко ни казва, че след като се кръстил Исус, излязъл от водата, отворило се небето на него самия и той вижда Божият Дух да слиза като гълъб върху него.
Това ни предават четирите Евангелия за най-великото събитие, което е станало на Земята - слизането на Божия Дух на Земята и въплъщаването Му в едно човешко тяло. Изразът: "Онзи, на когото видиш да слиза Духът и да почива върху него", т.е. да остава с него, той е, който кръщава със Светия Дух - с този израз е показано, че Духът е слязъл върху Исус и е останал с него. Това е един факт, който трябва добре да се запомни. Евангелист Йоан ни го предава, че Йоан кръстител е видял Духът да слиза като гълъб върху него. Марко ни казва, че след като се кръстил Исус, излязъл от водата, отворило се небето на него самия и той вижда Божият Дух да слиза като гълъб върху него. Матей го предава по същият начин. А Лука го предава по следния начин: "Като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ, като гълъб; който казваше: Ти Си Моят Възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение". Макар и да има известна разлика в начина на предаването, един безспорен факт е посочен от четирите Евангелия, а именно, че при кръщението Божият Дух слиза над Исус, съединява се с Него и остава с Него. Това значи, че Божественият Дух се вселява, въплътява се в тялото на Исус от Назарет. Според Окултната Наука Той се въплътява не само във физическото, но и в етерното и астралното тяло на Исус.
към текста >>

А Лука го предава по следния начин: "Като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ, като гълъб; който казваше: Ти Си Моят Възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение".
да остава с него, той е, който кръщава със Светия Дух - с този израз е показано, че Духът е слязъл върху Исус и е останал с него. Това е един факт, който трябва добре да се запомни. Евангелист Йоан ни го предава, че Йоан кръстител е видял Духът да слиза като гълъб върху него. Марко ни казва, че след като се кръстил Исус, излязъл от водата, отворило се небето на него самия и той вижда Божият Дух да слиза като гълъб върху него. Матей го предава по същият начин. А Лука го предава по следния начин: "Като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ, като гълъб; който казваше: Ти Си Моят Възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение". Макар и да има известна разлика в начина на предаването, един безспорен факт е посочен от четирите Евангелия, а именно, че при кръщението Божият Дух слиза над Исус, съединява се с Него и остава с Него. Това значи, че Божественият Дух се вселява, въплътява се в тялото на Исус от Назарет. Според Окултната Наука Той се въплътява не само във физическото, но и в етерното и астралното тяло на Исус. Но Божественият Дух, като едно Велико Космично Същество, Което е носител на огромни, динамични сили, много по-силни от физическия огън, биха стопили тялото на Исус, ако се въплътяха изведнъж в своята пълнота. Затова Божественият Дух постепенно се въплътява в тялото на Исус с течение на времето.
към текста >>

Макар и да има известна разлика в начина на предаването, един безспорен факт е посочен от четирите Евангелия, а именно, че при кръщението Божият Дух слиза над Исус, съединява се с Него и остава с Него.
Това е един факт, който трябва добре да се запомни. Евангелист Йоан ни го предава, че Йоан кръстител е видял Духът да слиза като гълъб върху него. Марко ни казва, че след като се кръстил Исус, излязъл от водата, отворило се небето на него самия и той вижда Божият Дух да слиза като гълъб върху него. Матей го предава по същият начин. А Лука го предава по следния начин: "Като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ, като гълъб; който казваше: Ти Си Моят Възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение". Макар и да има известна разлика в начина на предаването, един безспорен факт е посочен от четирите Евангелия, а именно, че при кръщението Божият Дух слиза над Исус, съединява се с Него и остава с Него. Това значи, че Божественият Дух се вселява, въплътява се в тялото на Исус от Назарет. Според Окултната Наука Той се въплътява не само във физическото, но и в етерното и астралното тяло на Исус. Но Божественият Дух, като едно Велико Космично Същество, Което е носител на огромни, динамични сили, много по-силни от физическия огън, биха стопили тялото на Исус, ако се въплътяха изведнъж в своята пълнота. Затова Божественият Дух постепенно се въплътява в тялото на Исус с течение на времето. Това е показано в Евангелията от начина, по който почва да се проявява Исус, след като Божият Дух се съединява с него.
към текста >>

Това значи, че Божественият Дух се вселява, въплътява се в тялото на Исус от Назарет.
Евангелист Йоан ни го предава, че Йоан кръстител е видял Духът да слиза като гълъб върху него. Марко ни казва, че след като се кръстил Исус, излязъл от водата, отворило се небето на него самия и той вижда Божият Дух да слиза като гълъб върху него. Матей го предава по същият начин. А Лука го предава по следния начин: "Като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ, като гълъб; който казваше: Ти Си Моят Възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение". Макар и да има известна разлика в начина на предаването, един безспорен факт е посочен от четирите Евангелия, а именно, че при кръщението Божият Дух слиза над Исус, съединява се с Него и остава с Него. Това значи, че Божественият Дух се вселява, въплътява се в тялото на Исус от Назарет. Според Окултната Наука Той се въплътява не само във физическото, но и в етерното и астралното тяло на Исус. Но Божественият Дух, като едно Велико Космично Същество, Което е носител на огромни, динамични сили, много по-силни от физическия огън, биха стопили тялото на Исус, ако се въплътяха изведнъж в своята пълнота. Затова Божественият Дух постепенно се въплътява в тялото на Исус с течение на времето. Това е показано в Евангелията от начина, по който почва да се проявява Исус, след като Божият Дух се съединява с него. Както ни предава Евангелието на Лука, първата си проповед Исус е държал в родния си град Назарет.
към текста >>

Но Божественият Дух, като едно Велико Космично Същество, Което е носител на огромни, динамични сили, много по-силни от физическия огън, биха стопили тялото на Исус, ако се въплътяха изведнъж в своята пълнота.
Матей го предава по същият начин. А Лука го предава по следния начин: "Като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ, като гълъб; който казваше: Ти Си Моят Възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение". Макар и да има известна разлика в начина на предаването, един безспорен факт е посочен от четирите Евангелия, а именно, че при кръщението Божият Дух слиза над Исус, съединява се с Него и остава с Него. Това значи, че Божественият Дух се вселява, въплътява се в тялото на Исус от Назарет. Според Окултната Наука Той се въплътява не само във физическото, но и в етерното и астралното тяло на Исус. Но Божественият Дух, като едно Велико Космично Същество, Което е носител на огромни, динамични сили, много по-силни от физическия огън, биха стопили тялото на Исус, ако се въплътяха изведнъж в своята пълнота. Затова Божественият Дух постепенно се въплътява в тялото на Исус с течение на времето. Това е показано в Евангелията от начина, по който почва да се проявява Исус, след като Божият Дух се съединява с него. Както ни предава Евангелието на Лука, първата си проповед Исус е държал в родния си град Назарет. След като прочел в книгата на Исайя, където се говори за Него, Той казва: "Днес се изпълни това писание във вашите уши" (4;21). И те Му казват: Това, което си направил в Капернаум, направи го и тука.
към текста >>

Затова Божественият Дух постепенно се въплътява в тялото на Исус с течение на времето.
А Лука го предава по следния начин: "Като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ, като гълъб; който казваше: Ти Си Моят Възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение". Макар и да има известна разлика в начина на предаването, един безспорен факт е посочен от четирите Евангелия, а именно, че при кръщението Божият Дух слиза над Исус, съединява се с Него и остава с Него. Това значи, че Божественият Дух се вселява, въплътява се в тялото на Исус от Назарет. Според Окултната Наука Той се въплътява не само във физическото, но и в етерното и астралното тяло на Исус. Но Божественият Дух, като едно Велико Космично Същество, Което е носител на огромни, динамични сили, много по-силни от физическия огън, биха стопили тялото на Исус, ако се въплътяха изведнъж в своята пълнота. Затова Божественият Дух постепенно се въплътява в тялото на Исус с течение на времето. Това е показано в Евангелията от начина, по който почва да се проявява Исус, след като Божият Дух се съединява с него. Както ни предава Евангелието на Лука, първата си проповед Исус е държал в родния си град Назарет. След като прочел в книгата на Исайя, където се говори за Него, Той казва: "Днес се изпълни това писание във вашите уши" (4;21). И те Му казват: Това, което си направил в Капернаум, направи го и тука. А Той им казва: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.
към текста >>

Това е показано в Евангелията от начина, по който почва да се проявява Исус, след като Божият Дух се съединява с него.
Макар и да има известна разлика в начина на предаването, един безспорен факт е посочен от четирите Евангелия, а именно, че при кръщението Божият Дух слиза над Исус, съединява се с Него и остава с Него. Това значи, че Божественият Дух се вселява, въплътява се в тялото на Исус от Назарет. Според Окултната Наука Той се въплътява не само във физическото, но и в етерното и астралното тяло на Исус. Но Божественият Дух, като едно Велико Космично Същество, Което е носител на огромни, динамични сили, много по-силни от физическия огън, биха стопили тялото на Исус, ако се въплътяха изведнъж в своята пълнота. Затова Божественият Дух постепенно се въплътява в тялото на Исус с течение на времето. Това е показано в Евангелията от начина, по който почва да се проявява Исус, след като Божият Дух се съединява с него. Както ни предава Евангелието на Лука, първата си проповед Исус е държал в родния си град Назарет. След като прочел в книгата на Исайя, където се говори за Него, Той казва: "Днес се изпълни това писание във вашите уши" (4;21). И те Му казват: Това, което си направил в Капернаум, направи го и тука. А Той им казва: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си. И после им казва: "А казах ви наистина, че много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя; А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска.
към текста >>

Защото, според Окултната Наука възвишените същества, когато слизат в човешко тяло, могат да не се въплътят напълно, като по такъв начин живеят едновременно в Духовния и във физическия свят.
А Той им казва: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си. И после им казва: "А казах ви наистина, че много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя; А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска. Също тъй много прокажени имаше в Израил по времето на пророк Елисея, но никой от тях не бе очистен, а само сириеца Нееман" (4;25-27). Този пасаж ни показва, че тук Исус говори от степента на Илия, който беше, така да се каже, едно равноангелско същество. Дотук Христос е слязъл до равнището на ангела и оттам говори, не се е въплътил още напълно в тялото на Исус. Защото, според Окултната Наука възвишените същества, когато слизат в човешко тяло, могат да не се въплътят напълно, като по такъв начин живеят едновременно в Духовния и във физическия свят. Така беше и при Христа, Който постепенно се въплътявал в тялото на Исус, за да го подготви последователно. Много Тайни са свързани с това вселяване на Божия Дух в едно физическо тяло, но моята задача не е да ги изнасям, защото това са вътрешни, езотерични Тайни, които се разкриват само във вътрешните окултни школи. Моята задача е само да посоча, че съществуват такива Тайни. 10. Следващото откровение, което ни е предадено в трите първи Евангелия, а в Евангелието на Йоан не е предадено, е изкушението от дявола. Лука го предава по следния начин: "А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна от Йордан, бе воден от Духа из пустинята 40 деня, дето беше изкушаван от дявола.
към текста >>

Много Тайни са свързани с това вселяване на Божия Дух в едно физическо тяло, но моята задача не е да ги изнасям, защото това са вътрешни, езотерични Тайни, които се разкриват само във вътрешните окултни школи.
Също тъй много прокажени имаше в Израил по времето на пророк Елисея, но никой от тях не бе очистен, а само сириеца Нееман" (4;25-27). Този пасаж ни показва, че тук Исус говори от степента на Илия, който беше, така да се каже, едно равноангелско същество. Дотук Христос е слязъл до равнището на ангела и оттам говори, не се е въплътил още напълно в тялото на Исус. Защото, според Окултната Наука възвишените същества, когато слизат в човешко тяло, могат да не се въплътят напълно, като по такъв начин живеят едновременно в Духовния и във физическия свят. Така беше и при Христа, Който постепенно се въплътявал в тялото на Исус, за да го подготви последователно. Много Тайни са свързани с това вселяване на Божия Дух в едно физическо тяло, но моята задача не е да ги изнасям, защото това са вътрешни, езотерични Тайни, които се разкриват само във вътрешните окултни школи. Моята задача е само да посоча, че съществуват такива Тайни. 10. Следващото откровение, което ни е предадено в трите първи Евангелия, а в Евангелието на Йоан не е предадено, е изкушението от дявола. Лука го предава по следния начин: "А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна от Йордан, бе воден от Духа из пустинята 40 деня, дето беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни. И като се изминаха те, огладне".
към текста >>

Лука го предава по следния начин: "А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна от Йордан, бе воден от Духа из пустинята 40 деня, дето беше изкушаван от дявола.
Защото, според Окултната Наука възвишените същества, когато слизат в човешко тяло, могат да не се въплътят напълно, като по такъв начин живеят едновременно в Духовния и във физическия свят. Така беше и при Христа, Който постепенно се въплътявал в тялото на Исус, за да го подготви последователно. Много Тайни са свързани с това вселяване на Божия Дух в едно физическо тяло, но моята задача не е да ги изнасям, защото това са вътрешни, езотерични Тайни, които се разкриват само във вътрешните окултни школи. Моята задача е само да посоча, че съществуват такива Тайни. 10. Следващото откровение, което ни е предадено в трите първи Евангелия, а в Евангелието на Йоан не е предадено, е изкушението от дявола. Лука го предава по следния начин: "А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна от Йордан, бе воден от Духа из пустинята 40 деня, дето беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни. И като се изминаха те, огладне". И след това започва изкушението от дявола. Така го предава Лука. Марко го предава много кратко.
към текста >>

"И веднага Духът го закара в пустинята.
И не яде нищо през тези дни. И като се изминаха те, огладне". И след това започва изкушението от дявола. Така го предава Лука. Марко го предава много кратко. "И веднага Духът го закара в пустинята. И беше в пустинята 40 дни, изкушаван от Сатаната и беше със зверовете и ангелите му служеха". Матей предава това явление по следния начин: "Тогаз Исус биде отведен в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. И след като пости 40 деня и 40 нощи, най-после огладне". И почва изкушението от дявола. И в трите Евангелия Онзи, Който отвежда Исуса в пустинята, е Духът, за да бъде изкушаван от дявола.
към текста >>

И в трите Евангелия Онзи, Който отвежда Исуса в пустинята, е Духът, за да бъде изкушаван от дявола.
"И веднага Духът го закара в пустинята. И беше в пустинята 40 дни, изкушаван от Сатаната и беше със зверовете и ангелите му служеха". Матей предава това явление по следния начин: "Тогаз Исус биде отведен в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. И след като пости 40 деня и 40 нощи, най-после огладне". И почва изкушението от дявола. И в трите Евангелия Онзи, Който отвежда Исуса в пустинята, е Духът, за да бъде изкушаван от дявола. Това е едно велико откровение, за което малко загатвам при разглеждането Евангелието на Матей. Пустинята, в която е отведен Христос, в случая, е човешката вътрешност. Той може да е бил във външната пустиня, но важното в случая е вътрешната пустиня, в областта на човешкия аз, който живее в пустинята на самотата. И трите изкушения ни показват постепенното навлизане на Христовия Дух в трите обвивки на Исус - астралната, етерната и физическата. 11. Следващото окултно явление е възкресението на момчето от Наин.
към текста >>

И трите изкушения ни показват постепенното навлизане на Христовия Дух в трите обвивки на Исус - астралната, етерната и физическата.
И почва изкушението от дявола. И в трите Евангелия Онзи, Който отвежда Исуса в пустинята, е Духът, за да бъде изкушаван от дявола. Това е едно велико откровение, за което малко загатвам при разглеждането Евангелието на Матей. Пустинята, в която е отведен Христос, в случая, е човешката вътрешност. Той може да е бил във външната пустиня, но важното в случая е вътрешната пустиня, в областта на човешкия аз, който живее в пустинята на самотата. И трите изкушения ни показват постепенното навлизане на Христовия Дух в трите обвивки на Исус - астралната, етерната и физическата. 11. Следващото окултно явление е възкресението на момчето от Наин. То е предадено по следния начин в Евангелието на Лука: "А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин. И с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество. И като се приближи до градската порта, ето изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше вдовица. И с нея имаше голямо множество от града.
към текста >>

И върна се духът му и то начаса стана, И Той заповяда да му дадат нещо да яде.
И когато дойде в къщи, не остави никой да влезе с Него, освен Петър, Яков и Йоан, и бащата и майката на момичето. И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете, защото не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло. Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани! И върна се духът му и то начаса стана, И Той заповяда да му дадат нещо да яде. И родителите Му се учудваха, а Той им заръча да не казват на никого за станалото". Тук пак имаме едно възкресение, едно Посвещение. Интересното е, че момичето умира от липса на жизнена сила и кръв. от преизобилието на която страда жената с кръвотечението. И когато жената се допира до Исус, Той възприема нейната излишна сила и тя оздравява.
към текста >>

Той, Който е Духът на Слънцето и носи всички блага и енергии на Земята, сега прилага тази сила при умножение на благата в природата.
Също така и това момиче, след своето възкресение се преобразява и става нов човек, става ученик на Христа. В следващото си прераждане е един от добрите работници за великото дело, начало на което сложи Христос. 13. Следващият окултен факт е нахранването на петте хиляди. Това е един окултен факт от голяма величина, който е ясен сам по себе си и хората, които не познават законите, по които стават нещата, ги наричат чудеса. Христос познаваше закона за умножаването на благата. Той, Който е Духът на Слънцето и носи всички блага и енергии на Земята, сега прилага тази сила при умножение на благата в природата. Това не е черна магия, но едно използване на природните сили, които са сили на Христовия Дух, за да умножат благата. Спомням си пак един пример от Учителя и той е следният: На Изгрева, в първите години на мястото, където сега е положено тялото на Учителя, се сееше жито. Един брат сее нивата и посял половината, вижда, че житото му свършва и остава много малко. Той казва на Учителя: Учителю, семето няма да стигне. Учителят му казва: Сей, ще стигне.
към текста >>

Това не е черна магия, но едно използване на природните сили, които са сили на Христовия Дух, за да умножат благата.
В следващото си прераждане е един от добрите работници за великото дело, начало на което сложи Христос. 13. Следващият окултен факт е нахранването на петте хиляди. Това е един окултен факт от голяма величина, който е ясен сам по себе си и хората, които не познават законите, по които стават нещата, ги наричат чудеса. Христос познаваше закона за умножаването на благата. Той, Който е Духът на Слънцето и носи всички блага и енергии на Земята, сега прилага тази сила при умножение на благата в природата. Това не е черна магия, но едно използване на природните сили, които са сили на Христовия Дух, за да умножат благата. Спомням си пак един пример от Учителя и той е следният: На Изгрева, в първите години на мястото, където сега е положено тялото на Учителя, се сееше жито. Един брат сее нивата и посял половината, вижда, че житото му свършва и остава много малко. Той казва на Учителя: Учителю, семето няма да стигне. Учителят му казва: Сей, ще стигне. И за негово учудване той взема от кофата и сее, и то все толкова си
към текста >>

Докато след кръщенето в Йордан, Христовото Същество постепенно се въплътява в тялото на Исус от Назарет, то след Тайната Вечеря и Гетсимания То постепенно почва да се отделя от тялото на Исус.
Затова, голяма е отговорността на един народ или на един човек, когато бъдат посетени от Божественото и те не могат да го познаят и приемат. Затова се иска будност, за да познае човек времето, когато ще дойде Божественото. И Христос казва: Будни бъдете и бдете, защото не знаете кога ще дойде Син Человечески. Във връзка с тази мисъл Христос казва: "Колко пъти съм искал да събера Своите чада, както кокошка събира пилците си под крилата си, но не искахте". 16. Гетсимания, Голгота, възкресение. Докато след кръщенето в Йордан, Христовото Същество постепенно се въплътява в тялото на Исус от Назарет, то след Тайната Вечеря и Гетсимания То постепенно почва да се отделя от тялото на Исус. И Учителят казва, че при разпятието Христовият Дух бил напуснал тялото. Тук се намираме пред една от най-големите Мистерии в човешкото развитие, за която сега само споменавам като един окултен факт, а по-нататък ще се спра подробно, доколкото е възможно, да разгледам въпроса за Тайната на Голгота. Сега ще предам как е предадено това събитие в Евангелието на Лука като окултен факт, с някои малки осветления. То е предадено в 22-ра глава, от 36 стих нататък: "И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.
към текста >>

И Учителят казва, че при разпятието Христовият Дух бил напуснал тялото.
Затова се иска будност, за да познае човек времето, когато ще дойде Божественото. И Христос казва: Будни бъдете и бдете, защото не знаете кога ще дойде Син Человечески. Във връзка с тази мисъл Христос казва: "Колко пъти съм искал да събера Своите чада, както кокошка събира пилците си под крилата си, но не искахте". 16. Гетсимания, Голгота, възкресение. Докато след кръщенето в Йордан, Христовото Същество постепенно се въплътява в тялото на Исус от Назарет, то след Тайната Вечеря и Гетсимания То постепенно почва да се отделя от тялото на Исус. И Учителят казва, че при разпятието Христовият Дух бил напуснал тялото. Тук се намираме пред една от най-големите Мистерии в човешкото развитие, за която сега само споменавам като един окултен факт, а по-нататък ще се спра подробно, доколкото е възможно, да разгледам въпроса за Тайната на Голгота. Сега ще предам как е предадено това събитие в Евангелието на Лука като окултен факт, с някои малки осветления. То е предадено в 22-ра глава, от 36 стих нататък: "И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба.
към текста >>

В най-трагичния момент, когато капки кръв капят от челото на Исуса, това е резултат от напрежението, че Духът иска да напусне тялото и Исус прави усилие да го задържи.
А Исус проговори, казвайки: Остави до тук! И допре се до ухото и го изцели... Христос, обръщайки се към гонителите, казва им: когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръцете си върху Мен. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината". Това показва, че тук се намираме пред една война на Светлината с тъмнината. И сега, когато предават Христа, е властта и часът на тъмнината, на черното братство. В най-трагичния момент, когато капки кръв капят от челото на Исуса, това е резултат от напрежението, че Духът иска да напусне тялото и Исус прави усилие да го задържи. Това е вече моментът, когато Христовото Същество постепенно се освобождава от обвивките на Исус. В този момент идва ангелът, за да подкрепи Исуса, който трябва да мине през кръстна смърт, защото, както казах, в него е душата на Адам, която не изпълни Волята Божия в рая и сега трябва да изкупи това си непослушание. 17. Следва Голгота, където Исус е разпънат между двама разбойници. От кръста Исус казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях" (23;34) С тези думи от кръста е подчертано за сетен път, че тенденцията на Евангелието на Лука е да покаже силата на Любовта.
към текста >>

Това е вече моментът, когато Христовото Същество постепенно се освобождава от обвивките на Исус.
И допре се до ухото и го изцели... Христос, обръщайки се към гонителите, казва им: когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръцете си върху Мен. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината". Това показва, че тук се намираме пред една война на Светлината с тъмнината. И сега, когато предават Христа, е властта и часът на тъмнината, на черното братство. В най-трагичния момент, когато капки кръв капят от челото на Исуса, това е резултат от напрежението, че Духът иска да напусне тялото и Исус прави усилие да го задържи. Това е вече моментът, когато Христовото Същество постепенно се освобождава от обвивките на Исус. В този момент идва ангелът, за да подкрепи Исуса, който трябва да мине през кръстна смърт, защото, както казах, в него е душата на Адам, която не изпълни Волята Божия в рая и сега трябва да изкупи това си непослушание. 17. Следва Голгота, където Исус е разпънат между двама разбойници. От кръста Исус казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях" (23;34) С тези думи от кръста е подчертано за сетен път, че тенденцията на Евангелието на Лука е да покаже силата на Любовта. Христос прощава на Своите врагове и с това излива Любовта като Сила по цялата земя, което е и Неговата задача.
към текста >>

Раздирането на завесата показва, че когато човек мине през смъртта на Посвещението, завесата на физическия свят се разкъсва и той вижда в духовния свят.
Затова Слънцето потъмнява и завесата на храма се раздира, завесата, която дотогава е скривала Тайните на Посвещението в храмовете. Сега тази Тайна се изнася на историческата сцена пред лицето на всички хора. Това е една от страните на Тайната на Голгота, изнасяне на Тайната на Мистериите пред света, която е една от причините еврейските големци, които са били запознати с Тайните на Мистериите, да искат да убият Христа, защото ги изнася. Но с това те сами помогнали да бъде изнесена цялата Мистерия открито и затова завесата се раздрала. Раздирането на завесата показва, че когато човек мине през смъртта на Посвещението, завесата на физическия свят се разкъсва и той вижда в духовния свят. И пред светлината, която проблясва пред него от духовния свят, слънчевата светлина изглежда като тъмнина. "И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна" (23;46). Голгота беше едно събитие, което трябваше да стане на Земята и за него бяха предсказали писанията. И затова Христос казва: "Писанията за Мене се изпълняват и са към своя край".
към текста >>

И пред светлината, която проблясва пред него от духовния свят, слънчевата светлина изглежда като тъмнина.
Сега тази Тайна се изнася на историческата сцена пред лицето на всички хора. Това е една от страните на Тайната на Голгота, изнасяне на Тайната на Мистериите пред света, която е една от причините еврейските големци, които са били запознати с Тайните на Мистериите, да искат да убият Христа, защото ги изнася. Но с това те сами помогнали да бъде изнесена цялата Мистерия открито и затова завесата се раздрала. Раздирането на завесата показва, че когато човек мине през смъртта на Посвещението, завесата на физическия свят се разкъсва и той вижда в духовния свят. И пред светлината, която проблясва пред него от духовния свят, слънчевата светлина изглежда като тъмнина. "И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна" (23;46). Голгота беше едно събитие, което трябваше да стане на Земята и за него бяха предсказали писанията. И затова Христос казва: "Писанията за Мене се изпълняват и са към своя край". Той от Галилея предприе цяло пътешествие, за да дойде в Ерусалим, за да мине през Голгота, да мине през смъртта и да я победи.
към текста >>

"И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.
Това е една от страните на Тайната на Голгота, изнасяне на Тайната на Мистериите пред света, която е една от причините еврейските големци, които са били запознати с Тайните на Мистериите, да искат да убият Христа, защото ги изнася. Но с това те сами помогнали да бъде изнесена цялата Мистерия открито и затова завесата се раздрала. Раздирането на завесата показва, че когато човек мине през смъртта на Посвещението, завесата на физическия свят се разкъсва и той вижда в духовния свят. И пред светлината, която проблясва пред него от духовния свят, слънчевата светлина изглежда като тъмнина. "И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна" (23;46). Голгота беше едно събитие, което трябваше да стане на Земята и за него бяха предсказали писанията. И затова Христос казва: "Писанията за Мене се изпълняват и са към своя край". Той от Галилея предприе цяло пътешествие, за да дойде в Ерусалим, за да мине през Голгота, да мине през смъртта и да я победи. Това беше Неговата задача.
към текста >>

А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
И като седна с тях на трапезата, взе хляб, благослови, разчупи и даде им. И очите им се отвориха и Го познаха. А Той стана невидим за тях. След това се явява на единадесетте при затворени врати. "И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам. А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. А Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцето ви? Погледнете ръцете и нозете ми, че Аз съм същият. Попипайте Ме и вижте, защото духът няма меса и кости, а както виждате, Аз имам. И като рече това, показа им ръцете и нозете Си".
към текста >>

Попипайте Ме и вижте, защото духът няма меса и кости, а както виждате, Аз имам.
"И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам. А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. А Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцето ви? Погледнете ръцете и нозете ми, че Аз съм същият. Попипайте Ме и вижте, защото духът няма меса и кости, а както виждате, Аз имам. И като рече това, показа им ръцете и нозете Си". И след това ги пита: Имат ли нещо за ядене, и ял с тях. "И рече им: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Мойсеевия закон, в пророците и псалмите. Тогаз им отвори умовете, за да разбират писанията. И рече им: Така е писано, :е Христос трябва да пострада, да умре и да възкръсне от мъртвите в третия ден.
към текста >>

В тях са изнесени факти, закони и пътища, които ни разкриват Духовните светове и законите, които действат в тях, и същевременно ни показват връзката и проявлението на Духовния свят на земята и в живота на хората.
А вие стойте в Ерусалим, докато се облечете със сила отгоре". "И ги заведе на едно високо място срещу Витания и вдигна ръцете Си да ги благослови. И като ги благослови, отдели се от тях и се възнесе на небето". Всички тези факти, които посочих от Евангелието на Лука, не могат да бъдат обяснени без светлината на Окултната Наука, защото както видяхме, те сами по себе си са окултни факти. Това ни показва, че Евангелията не са прости описания и разкази, а дълбоки окултни съчинения. В тях са изнесени факти, закони и пътища, които ни разкриват Духовните светове и законите, които действат в тях, и същевременно ни показват връзката и проявлението на Духовния свят на земята и в живота на хората. По-голяма част от фактите, които изнесох, са от такова естество, че показват намесата на Духовния свят и на Духовните същества в живота на земното човечество. А връзката на Духовните същества с хората на земята, това е основата на всяко окултно познание.
към текста >>

По-голяма част от фактите, които изнесох, са от такова естество, че показват намесата на Духовния свят и на Духовните същества в живота на земното човечество.
"И ги заведе на едно високо място срещу Витания и вдигна ръцете Си да ги благослови. И като ги благослови, отдели се от тях и се възнесе на небето". Всички тези факти, които посочих от Евангелието на Лука, не могат да бъдат обяснени без светлината на Окултната Наука, защото както видяхме, те сами по себе си са окултни факти. Това ни показва, че Евангелията не са прости описания и разкази, а дълбоки окултни съчинения. В тях са изнесени факти, закони и пътища, които ни разкриват Духовните светове и законите, които действат в тях, и същевременно ни показват връзката и проявлението на Духовния свят на земята и в живота на хората. По-голяма част от фактите, които изнесох, са от такова естество, че показват намесата на Духовния свят и на Духовните същества в живота на земното човечество. А връзката на Духовните същества с хората на земята, това е основата на всяко окултно познание.
към текста >>

А връзката на Духовните същества с хората на земята, това е основата на всяко окултно познание.
И като ги благослови, отдели се от тях и се възнесе на небето". Всички тези факти, които посочих от Евангелието на Лука, не могат да бъдат обяснени без светлината на Окултната Наука, защото както видяхме, те сами по себе си са окултни факти. Това ни показва, че Евангелията не са прости описания и разкази, а дълбоки окултни съчинения. В тях са изнесени факти, закони и пътища, които ни разкриват Духовните светове и законите, които действат в тях, и същевременно ни показват връзката и проявлението на Духовния свят на земята и в живота на хората. По-голяма част от фактите, които изнесох, са от такова естество, че показват намесата на Духовния свят и на Духовните същества в живота на земното човечество. А връзката на Духовните същества с хората на земята, това е основата на всяко окултно познание.
към текста >>

90. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА.
8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО Още от началото на проповедта след Назарет, Христос проповядва в Капернаум, "и се учудваха на учението Му, защото Неговото Слово беше с власт". Словото има власт, когато самият човек е облечен във власт. Каквото каже човекът, облечен във власт, то става. Понеже Христос изгонва бесовете и те Го познават, това показва, че Той има духовна власт и Неговата дума се чува в Духовния свят, Неговото Слово има власт.
към текста >>

СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО
8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО Още от началото на проповедта след Назарет, Христос проповядва в Капернаум, "и се учудваха на учението Му, защото Неговото Слово беше с власт". Словото има власт, когато самият човек е облечен във власт. Каквото каже човекът, облечен във власт, то става. Понеже Христос изгонва бесовете и те Го познават, това показва, че Той има духовна власт и Неговата дума се чува в Духовния свят, Неговото Слово има власт. И затова Той казва на Пилат, когато Го пита "ти цар ли си", отговаря "Цар съм", т.е.
към текста >>

Понеже Христос изгонва бесовете и те Го познават, това показва, че Той има духовна власт и Неговата дума се чува в Духовния свят, Неговото Слово има власт.
8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО Още от началото на проповедта след Назарет, Христос проповядва в Капернаум, "и се учудваха на учението Му, защото Неговото Слово беше с власт". Словото има власт, когато самият човек е облечен във власт. Каквото каже човекът, облечен във власт, то става. Понеже Христос изгонва бесовете и те Го познават, това показва, че Той има духовна власт и Неговата дума се чува в Духовния свят, Неговото Слово има власт. И затова Той казва на Пилат, когато Го пита "ти цар ли си", отговаря "Цар съм", т.е. разполагам с власт и сила, но Моето царство не е от този свят. Той е Цар в Духовните светове и разполага с голяма власт и сила. На излизане от синагогата в Капернаум го среща човек, хванат от нечист бяс, който извиква със силен глас: "Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш?
към текста >>

Той е Цар в Духовните светове и разполага с голяма власт и сила.
Словото има власт, когато самият човек е облечен във власт. Каквото каже човекът, облечен във власт, то става. Понеже Христос изгонва бесовете и те Го познават, това показва, че Той има духовна власт и Неговата дума се чува в Духовния свят, Неговото Слово има власт. И затова Той казва на Пилат, когато Го пита "ти цар ли си", отговаря "Цар съм", т.е. разполагам с власт и сила, но Моето царство не е от този свят. Той е Цар в Духовните светове и разполага с голяма власт и сила. На излизане от синагогата в Капернаум го среща човек, хванат от нечист бяс, който извиква със силен глас: "Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познаваме Те Кой си Ти, Светият Божий. Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез от него. И бесът, като го повали насред, излезе от него, без да го повреди никак".
към текста >>

Тук пак ни е показана Силата на Словото Христово.
Тогава фарисеите, които били там, почнали да роптаят и да казват, че богохулства". Но Исус, като видя разискванията им, в отговор им казва: Защо разисквате в сърцето си? Кое е по-лесно да кажа: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи? Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, рече на паралитика: Казвам ти: Стани, дигни постелката си и иди у дома си. И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше и отиде у дома си, дето славеше Бога". Тук пак ни е показана Силата на Словото Христово. Той казва: "Стани и ходи" и болният става и почва да ходи съвършено здрав. След призоваването на Левий, който дава обяд на Исус и учениците Му, на който присъстват много митари, фарисеите го обвиняват, че яде с грешниците, на което Христос им казва: "Здравите нямат нужда от лекар, но болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние". Навсякъде при тези изцелявания, Христос проявява Любовта си към болните телесно и душевно, към грешниците, за които казва, че той е дошъл да ги призове на покаяние, т.е. да им покаже правия Път на Живота.
към текста >>

Съботата е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето.
Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние". Навсякъде при тези изцелявания, Христос проявява Любовта си към болните телесно и душевно, към грешниците, за които казва, че той е дошъл да ги призове на покаяние, т.е. да им покаже правия Път на Живота. Когато фарисеите Го обвиняват, защо Неговите ученици като минават през полето, късат класове и ядат в съботен ден, Той казва: "Човешкият Син е господар на съботата". И на друго място загатва за това, че Исус извършва своите изцеления обикновено в събота. Съботата е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето. Слънцето е носител на Живота, а Сатурн е планета, която препятства Живота. И когато Той в събота лекува, с това Той противопоставя Своята слънчева природа на сатурновата природа и слънчевата природа взема надмощие. Затова Той казва: Човешкият Син е господар на съботата. До Неговото слизане на земята, у евреите, особено, е господарувала съботата, т.е. Сатурн, който, от друга страна, представлява законът на кармата.
към текста >>

И като казва Христос, че Син Человечески е господар и на съботата, с това Той им казва, че Той, като Дух на Слънцето, като носител на Живота, е господар на кармата.
Слънцето е носител на Живота, а Сатурн е планета, която препятства Живота. И когато Той в събота лекува, с това Той противопоставя Своята слънчева природа на сатурновата природа и слънчевата природа взема надмощие. Затова Той казва: Човешкият Син е господар на съботата. До Неговото слизане на земята, у евреите, особено, е господарувала съботата, т.е. Сатурн, който, от друга страна, представлява законът на кармата. И като казва Христос, че Син Человечески е господар и на съботата, с това Той им казва, че Той, като Дух на Слънцето, като носител на Живота, е господар на кармата. Защото кармата е, която връзва болните и Христос, чрез Живота и Любовта, които носи в Себе Си, поема кармата в Себе Си и я трансформира, а на хората дава Живот и импулса на Любовта, които ги оздравяват. Защото Животът и Любовта винаги носят здраве и сила, а болестите са резултат на противодействащите сили на Сатурн, т.е. на съдбата и затова, изцелявайки болните, Христос казва: Аз съм господар на съботата, т.е. на съдбата. От 7 до 11 стих в шеста глава се говори, как в присъствието на фарисеите Христос излекувал човека с изсъхналата ръка.
към текста >>

Също и измъчваните от нечисти духове се изцелявали.
И той направи така и ръката му оздраве". Тук пак ни е показана Силата на Словото, че думите на Христос имат Сила и носят Живот. Това е, защото те са изпълнени с Любов, а Любовта носи Живот. Христос прави всичко от Любов към хората и понеже Той носи Силата на Любовта, а Любовта носи Живот, затова думите Му имат Сила. След това се казва, че много народ дошъл да Го чуе и да се изцелява от болестите. Също и измъчваните от нечисти духове се изцелявали. "Целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всички". Тук ни е показано, че Силата на Любовта и Живота преливат в Него като Сила, която носи живот, която изцелява всички болести. В случая Той е като едно живо динамо, което непрекъснато излъчва от себе Си мощни енергии, които прогонват всички лоши духове, които причиняват различните болести и по такъв начин изцелява болните. След този случай следва поучението към учениците, като ги нарича блажени. Затова ще се спра по-нататък.
към текста >>

В случая Той е като едно живо динамо, което непрекъснато излъчва от себе Си мощни енергии, които прогонват всички лоши духове, които причиняват различните болести и по такъв начин изцелява болните.
Христос прави всичко от Любов към хората и понеже Той носи Силата на Любовта, а Любовта носи Живот, затова думите Му имат Сила. След това се казва, че много народ дошъл да Го чуе и да се изцелява от болестите. Също и измъчваните от нечисти духове се изцелявали. "Целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всички". Тук ни е показано, че Силата на Любовта и Живота преливат в Него като Сила, която носи живот, която изцелява всички болести. В случая Той е като едно живо динамо, което непрекъснато излъчва от себе Си мощни енергии, които прогонват всички лоши духове, които причиняват различните болести и по такъв начин изцелява болните. След този случай следва поучението към учениците, като ги нарича блажени. Затова ще се спра по-нататък. В седма глава се предава случката със слугата на стотника, който праща до Исус да го помолят да дойде да му помогне. След това изпраща други, когато Исус е вече близо до неговия дом, да му кажат: "Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми. Затова нито счетох себе си достоен да дойда при тебе.
към текста >>

Значи, стотникът е познавал Силата на Христовото Слово и затова казва: "Кажи само дума и слугата ми ще оздравее".
Затова ще се спра по-нататък. В седма глава се предава случката със слугата на стотника, който праща до Исус да го помолят да дойде да му помогне. След това изпраща други, когато Исус е вече близо до неговия дом, да му кажат: "Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми. Затова нито счетох себе си достоен да дойда при тебе. Кажи само една дума и слугата ми ще оздравее". Значи, стотникът е познавал Силата на Христовото Слово и затова казва: "Кажи само дума и слугата ми ще оздравее". Затова Христос казва: "Нито в Израиля съм намерил толкова вяра". И когато изпратените се върнали в къщи, намерили слугата оздравял. Случката с възкресението на момчето от Наин, за което споменах по-рано, е предадена в тази глава и там, между другото, пак е показана Силата на Словото на Христа. "И рече: Момче, казвам ти, стани! И мъртвият се повдигна, седна и почна да говори".
към текста >>

И в същият час той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.
И когато изпратените се върнали в къщи, намерили слугата оздравял. Случката с възкресението на момчето от Наин, за което споменах по-рано, е предадена в тази глава и там, между другото, пак е показана Силата на Словото на Христа. "И рече: Момче, казвам ти, стани! И мъртвият се повдигна, седна и почна да говори". Учениците на Йоан Кръстител идат, пратени от него, да Го питат: "Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме? И в същият час той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение. Тогава в отговор им каза: Идете и кажете на Йоана това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват. Мъртвите биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието. И блажен е онзи, който не се съблазни в мене" (7;20-23). В осма глава се говори за плаването на учениците по езерото. "А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха, така щото бяха в опасност.
към текста >>

Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека.
Но тук се казва, че Христос смъмрал вятъра и водата, и те утихнали. Значи, те са живи същества, които се подчиняват на Неговото Слово. По-нататък се разказва за човека с многото бесове, който живее в гробищата. "Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него и рече със силен глас: Какво имаш ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи. Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти го беше прихващал; та го връзваха във вериги и окови, и така го пазеха; но той разкъсваше веригите и духът го гонеше по пустините. Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много духове бяха влезли в него. И молеха Го да не им заповяда да отиват в бездната" (8;28-31). Тук, както и на други места е показано, че Христос заповядва и на духовете на бездната.
към текста >>

Понеже много пъти го беше прихващал; та го връзваха във вериги и окови, и така го пазеха; но той разкъсваше веригите и духът го гонеше по пустините.
Значи, те са живи същества, които се подчиняват на Неговото Слово. По-нататък се разказва за човека с многото бесове, който живее в гробищата. "Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него и рече със силен глас: Какво имаш ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи. Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти го беше прихващал; та го връзваха във вериги и окови, и така го пазеха; но той разкъсваше веригите и духът го гонеше по пустините. Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много духове бяха влезли в него. И молеха Го да не им заповяда да отиват в бездната" (8;28-31). Тук, както и на други места е показано, че Христос заповядва и на духовете на бездната. Само като го видят духовете на бездната, понеже го виждат в неговата Божествена светлина, затова веднага викат да не ги мъчи, да не ги изгонва от телата, в които са се настанили.
към текста >>

А той каза: Легион; защото много духове бяха влезли в него.
"Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него и рече със силен глас: Какво имаш ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи. Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти го беше прихващал; та го връзваха във вериги и окови, и така го пазеха; но той разкъсваше веригите и духът го гонеше по пустините. Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много духове бяха влезли в него. И молеха Го да не им заповяда да отиват в бездната" (8;28-31). Тук, както и на други места е показано, че Христос заповядва и на духовете на бездната. Само като го видят духовете на бездната, понеже го виждат в неговата Божествена светлина, затова веднага викат да не ги мъчи, да не ги изгонва от телата, в които са се настанили. И в случая с дъщерята на Яир, който е описан в тази глава, Христос само казва на момичето: "Момиче, стани! " И то става.
към текста >>

Тук, както и на други места е показано, че Христос заповядва и на духовете на бездната.
Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти го беше прихващал; та го връзваха във вериги и окови, и така го пазеха; но той разкъсваше веригите и духът го гонеше по пустините. Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много духове бяха влезли в него. И молеха Го да не им заповяда да отиват в бездната" (8;28-31). Тук, както и на други места е показано, че Христос заповядва и на духовете на бездната. Само като го видят духовете на бездната, понеже го виждат в неговата Божествена светлина, затова веднага викат да не ги мъчи, да не ги изгонва от телата, в които са се настанили. И в случая с дъщерята на Яир, който е описан в тази глава, Христос само казва на момичето: "Момиче, стани! " И то става. Духът му се връща в него. Значи и духовете, които са напуснали телата и са в отвъдния свят, като чуят гласа Му, веднага Му се подчиняват, защото Той е Господар на Духовния Свят.
към текста >>

Само като го видят духовете на бездната, понеже го виждат в неговата Божествена светлина, затова веднага викат да не ги мъчи, да не ги изгонва от телата, в които са се настанили.
Понеже много пъти го беше прихващал; та го връзваха във вериги и окови, и така го пазеха; но той разкъсваше веригите и духът го гонеше по пустините. Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много духове бяха влезли в него. И молеха Го да не им заповяда да отиват в бездната" (8;28-31). Тук, както и на други места е показано, че Христос заповядва и на духовете на бездната. Само като го видят духовете на бездната, понеже го виждат в неговата Божествена светлина, затова веднага викат да не ги мъчи, да не ги изгонва от телата, в които са се настанили. И в случая с дъщерята на Яир, който е описан в тази глава, Христос само казва на момичето: "Момиче, стани! " И то става. Духът му се връща в него. Значи и духовете, които са напуснали телата и са в отвъдния свят, като чуят гласа Му, веднага Му се подчиняват, защото Той е Господар на Духовния Свят. И всички Го познават като такъв, Който носи Любовта и Живота - те са сили, срещу които нищо не може да устои.
към текста >>

Духът му се връща в него.
И молеха Го да не им заповяда да отиват в бездната" (8;28-31). Тук, както и на други места е показано, че Христос заповядва и на духовете на бездната. Само като го видят духовете на бездната, понеже го виждат в неговата Божествена светлина, затова веднага викат да не ги мъчи, да не ги изгонва от телата, в които са се настанили. И в случая с дъщерята на Яир, който е описан в тази глава, Христос само казва на момичето: "Момиче, стани! " И то става. Духът му се връща в него. Значи и духовете, които са напуснали телата и са в отвъдния свят, като чуят гласа Му, веднага Му се подчиняват, защото Той е Господар на Духовния Свят. И всички Го познават като такъв, Който носи Любовта и Живота - те са сили, срещу които нищо не може да устои. В началото на девета глава се разказва, че свикал 12-те им дал власт и сила. Казано е: "И като свика 12-те, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести. И изпрати ги да проповядват Царството Божие и да изцеляват болни" (9,1-2).
към текста >>

Значи и духовете, които са напуснали телата и са в отвъдния свят, като чуят гласа Му, веднага Му се подчиняват, защото Той е Господар на Духовния Свят.
Тук, както и на други места е показано, че Христос заповядва и на духовете на бездната. Само като го видят духовете на бездната, понеже го виждат в неговата Божествена светлина, затова веднага викат да не ги мъчи, да не ги изгонва от телата, в които са се настанили. И в случая с дъщерята на Яир, който е описан в тази глава, Христос само казва на момичето: "Момиче, стани! " И то става. Духът му се връща в него. Значи и духовете, които са напуснали телата и са в отвъдния свят, като чуят гласа Му, веднага Му се подчиняват, защото Той е Господар на Духовния Свят. И всички Го познават като такъв, Който носи Любовта и Живота - те са сили, срещу които нищо не може да устои. В началото на девета глава се разказва, че свикал 12-те им дал власт и сила. Казано е: "И като свика 12-те, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести. И изпрати ги да проповядват Царството Божие и да изцеляват болни" (9,1-2). Значи, Той има власт не само да заповядва на бесовете и на всички духове, но има власт да предаде тази сила и власт на други, които са готови за това, каквито са апостолите.
към текста >>

Значи, Той има власт не само да заповядва на бесовете и на всички духове, но има власт да предаде тази сила и власт на други, които са готови за това, каквито са апостолите.
Значи и духовете, които са напуснали телата и са в отвъдния свят, като чуят гласа Му, веднага Му се подчиняват, защото Той е Господар на Духовния Свят. И всички Го познават като такъв, Който носи Любовта и Живота - те са сили, срещу които нищо не може да устои. В началото на девета глава се разказва, че свикал 12-те им дал власт и сила. Казано е: "И като свика 12-те, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести. И изпрати ги да проповядват Царството Божие и да изцеляват болни" (9,1-2). Значи, Той има власт не само да заповядва на бесовете и на всички духове, но има власт да предаде тази сила и власт на други, които са готови за това, каквито са апостолите. Това показва, че Той е господар и цар в духовните светове и разполага с неограничена власт, която използва за благото и доброто както на всички човеци, така и на всички същества. Да предаде някой власт и сила на други, Той трябва да е такъв, Който разполага с тази власт и сила и я дава на тези, които са достойни, които са готови. И тази сила и тази власт идват от Любовта, която е в Него и с която Той упражнява тази власт и сила. В случая Любовта е върховната творческа сила на Битието, с която Христос разполага. Когато Исус слезе от планината след преображението, "И,ето, един човек от народа извика казвайки: Учителю, моля ти се, погледни на сина ми, защото ми е единствено чадо.
към текста >>

Това показва, че Той е господар и цар в духовните светове и разполага с неограничена власт, която използва за благото и доброто както на всички човеци, така и на всички същества.
И всички Го познават като такъв, Който носи Любовта и Живота - те са сили, срещу които нищо не може да устои. В началото на девета глава се разказва, че свикал 12-те им дал власт и сила. Казано е: "И като свика 12-те, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести. И изпрати ги да проповядват Царството Божие и да изцеляват болни" (9,1-2). Значи, Той има власт не само да заповядва на бесовете и на всички духове, но има власт да предаде тази сила и власт на други, които са готови за това, каквито са апостолите. Това показва, че Той е господар и цар в духовните светове и разполага с неограничена власт, която използва за благото и доброто както на всички човеци, така и на всички същества. Да предаде някой власт и сила на други, Той трябва да е такъв, Който разполага с тази власт и сила и я дава на тези, които са достойни, които са готови. И тази сила и тази власт идват от Любовта, която е в Него и с която Той упражнява тази власт и сила. В случая Любовта е върховната творческа сила на Битието, с която Христос разполага. Когато Исус слезе от планината след преображението, "И,ето, един човек от народа извика казвайки: Учителю, моля ти се, погледни на сина ми, защото ми е единствено чадо. И ето, духът го прихваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.
към текста >>

И ето, духът го прихваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.
Това показва, че Той е господар и цар в духовните светове и разполага с неограничена власт, която използва за благото и доброто както на всички човеци, така и на всички същества. Да предаде някой власт и сила на други, Той трябва да е такъв, Който разполага с тази власт и сила и я дава на тези, които са достойни, които са готови. И тази сила и тази власт идват от Любовта, която е в Него и с която Той упражнява тази власт и сила. В случая Любовта е върховната творческа сила на Битието, с която Христос разполага. Когато Исус слезе от планината след преображението, "И,ето, един човек от народа извика казвайки: Учителю, моля ти се, погледни на сина ми, защото ми е единствено чадо. И ето, духът го прихваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща. И помолих твоите ученици да го изгонят, но те не можаха. Исус в отговор рече: О, роден неверен и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук. И когато още идеше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му" (9;37-42).
към текста >>

И когато още идеше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му" (9;37-42).
И ето, духът го прихваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща. И помолих твоите ученици да го изгонят, но те не можаха. Исус в отговор рече: О, роден неверен и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук. И когато още идеше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му" (9;37-42). Интересното тук е, че по-рано се каза, че Христос дава власт на учениците над нечистите духове и те ги изгонваха, но сега не могат да изгонят този дух. А по-нататък се казва, че когато не ги приели в едно самарийско село, Яков и Йоан искали да свалят огън от небето, да ги изгорят, както направи пророк Илия. Но Христос ги смъмрал за това и им казал, че не знаят на какъв дух служат. Значи, апостолите са имали власт да свалят и огън от небето. Това е пак една окултна дарба, която не е достояние на всички хора.
към текста >>

Интересното тук е, че по-рано се каза, че Христос дава власт на учениците над нечистите духове и те ги изгонваха, но сега не могат да изгонят този дух.
И помолих твоите ученици да го изгонят, но те не можаха. Исус в отговор рече: О, роден неверен и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук. И когато още идеше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му" (9;37-42). Интересното тук е, че по-рано се каза, че Христос дава власт на учениците над нечистите духове и те ги изгонваха, но сега не могат да изгонят този дух. А по-нататък се казва, че когато не ги приели в едно самарийско село, Яков и Йоан искали да свалят огън от небето, да ги изгорят, както направи пророк Илия. Но Христос ги смъмрал за това и им казал, че не знаят на какъв дух служат. Значи, апостолите са имали власт да свалят и огън от небето. Това е пак една окултна дарба, която не е достояние на всички хора. В началото на 10 глава се казва, че изпратил 70-те да проповядват пред Него в онези градове, където Той ще мине.
към текста >>

Но Христос ги смъмрал за това и им казал, че не знаят на какъв дух служат.
Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук. И когато още идеше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му" (9;37-42). Интересното тук е, че по-рано се каза, че Христос дава власт на учениците над нечистите духове и те ги изгонваха, но сега не могат да изгонят този дух. А по-нататък се казва, че когато не ги приели в едно самарийско село, Яков и Йоан искали да свалят огън от небето, да ги изгорят, както направи пророк Илия. Но Христос ги смъмрал за това и им казал, че не знаят на какъв дух служат. Значи, апостолите са имали власт да свалят и огън от небето. Това е пак една окултна дарба, която не е достояние на всички хора. В началото на 10 глава се казва, че изпратил 70-те да проповядват пред Него в онези градове, където Той ще мине. И като се върнали 70-те, казали Му: "Господи, в Твоето име бесовете се покоряваха на нас. А той им рече: Видях Сатана, паднал от небето като светкавица.
към текста >>

Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са изписани на небесата" (10;17-20).
Това е пак една окултна дарба, която не е достояние на всички хора. В началото на 10 глава се казва, че изпратил 70-те да проповядват пред Него в онези градове, където Той ще мине. И като се върнали 70-те, казали Му: "Господи, в Твоето име бесовете се покоряваха на нас. А той им рече: Видях Сатана, паднал от небето като светкавица. Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди. Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са изписани на небесата" (10;17-20). Тук пак ни е подчертано, че Христос има власт да раздава сила и власт над цялата сила на врага. Но по-важно за учениците е, че имената им са написани на небето, т.е., че те са граждани на небето, а не това, че имат власт над духовете. И това е важно, но второто е още по-важно. Да бъде името на някого изписано на небето, това предполага, че неговото съзнание е пробудено в духовния свят, да има известна степен на посвещение. В 13-та глава се говори за гърбавата жена, която той излекувал в събота.
към текста >>

Но по-важно за учениците е, че имената им са написани на небето, т.е., че те са граждани на небето, а не това, че имат власт над духовете.
И като се върнали 70-те, казали Му: "Господи, в Твоето име бесовете се покоряваха на нас. А той им рече: Видях Сатана, паднал от небето като светкавица. Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди. Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са изписани на небесата" (10;17-20). Тук пак ни е подчертано, че Христос има власт да раздава сила и власт над цялата сила на врага. Но по-важно за учениците е, че имената им са написани на небето, т.е., че те са граждани на небето, а не това, че имат власт над духовете. И това е важно, но второто е още по-важно. Да бъде името на някого изписано на небето, това предполага, че неговото съзнание е пробудено в духовния свят, да има известна степен на посвещение. В 13-та глава се говори за гърбавата жена, която той излекувал в събота. Тя била схваната от 18 години. "А Исус като я видя, повика я и рече: Жено, освободена си от немощта си.
към текста >>

Да бъде името на някого изписано на небето, това предполага, че неговото съзнание е пробудено в духовния свят, да има известна степен на посвещение.
Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди. Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са изписани на небесата" (10;17-20). Тук пак ни е подчертано, че Христос има власт да раздава сила и власт над цялата сила на врага. Но по-важно за учениците е, че имената им са написани на небето, т.е., че те са граждани на небето, а не това, че имат власт над духовете. И това е важно, но второто е още по-важно. Да бъде името на някого изписано на небето, това предполага, че неговото съзнание е пробудено в духовния свят, да има известна степен на посвещение. В 13-та глава се говори за гърбавата жена, която той излекувал в събота. Тя била схваната от 18 години. "А Исус като я видя, повика я и рече: Жено, освободена си от немощта си. И положи ръцете си на нея и тя се изправи, и славеше Бога" (13:12-13). Значи, само с една дума и полагане на ръцете си върху жената, тя е освободена от своя недъг.
към текста >>

91. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова те трябва да се тълкуват до известна степен като духовни процеси, които стават в ученика в Пътя на неговото развитие.
В 11 глава, от 1 до 4 стих е казано: "И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от учениците Му рече: Господи, научи ни да се молим". След това им дава "Отче наш". На Елеонския хълм, преди предаването, Той се моли така усърдно, че капки кръв потичат по тялото Му. Понеже Евангелието на Лука носи характера на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено, едно медитативно настроение. Ако притчите към учениците се разберат външно, те могат да ни доведат до един религиозен егоизъм, до заблуждение. Затова те трябва да се тълкуват до известна степен като духовни процеси, които стават в ученика в Пътя на неговото развитие. Това са степени в пътя на ученика. В първата притча, за просещия приятел ни е показано, че във всеки човек има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. Душата трябва да развие вътрешна активност, за да пробуди чрез молитва и медитация спящите извори на Духа. При втората притча към учениците, за будния слуга, главното там е идеята за Второто пришествие. Чрез молитва и медитация човек събужда духовните си сили, с помощта на които може да изживее Второто пришествие.
към текста >>

Душата трябва да развие вътрешна активност, за да пробуди чрез молитва и медитация спящите извори на Духа.
Понеже Евангелието на Лука носи характера на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено, едно медитативно настроение. Ако притчите към учениците се разберат външно, те могат да ни доведат до един религиозен егоизъм, до заблуждение. Затова те трябва да се тълкуват до известна степен като духовни процеси, които стават в ученика в Пътя на неговото развитие. Това са степени в пътя на ученика. В първата притча, за просещия приятел ни е показано, че във всеки човек има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. Душата трябва да развие вътрешна активност, за да пробуди чрез молитва и медитация спящите извори на Духа. При втората притча към учениците, за будния слуга, главното там е идеята за Второто пришествие. Чрез молитва и медитация човек събужда духовните си сили, с помощта на които може да изживее Второто пришествие. След като казва притчата за будния слуга, Христос казва: "Бъдете, прочее, и вие будни, защото в час, когато не мислите, Човешкият Син ще дойде". От това се вижда, че тази притча се отнася за второто идване на Христа. Третата притча, за нечестния домоуправител, за да бъде разбрана правилно, трябва да бъде отнесена към вътрешния свят на ученика.
към текста >>

Чрез молитва и медитация човек събужда духовните си сили, с помощта на които може да изживее Второто пришествие.
Затова те трябва да се тълкуват до известна степен като духовни процеси, които стават в ученика в Пътя на неговото развитие. Това са степени в пътя на ученика. В първата притча, за просещия приятел ни е показано, че във всеки човек има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. Душата трябва да развие вътрешна активност, за да пробуди чрез молитва и медитация спящите извори на Духа. При втората притча към учениците, за будния слуга, главното там е идеята за Второто пришествие. Чрез молитва и медитация човек събужда духовните си сили, с помощта на които може да изживее Второто пришествие. След като казва притчата за будния слуга, Христос казва: "Бъдете, прочее, и вие будни, защото в час, когато не мислите, Човешкият Син ще дойде". От това се вижда, че тази притча се отнася за второто идване на Христа. Третата притча, за нечестния домоуправител, за да бъде разбрана правилно, трябва да бъде отнесена към вътрешния свят на ученика. За да стигне до един съзерцателен живот, човек трябва да прояви известен егоизъм, един свещен егоизъм. Ако човек иска винаги да бъде алтруист, да живее за другите, той постепенно се изразходва.
към текста >>

На онзи Бог, който като Христов Принцип трябва да даде огромен тласък на човешкото развитие и на онзи Бог, когото проповядват книжниците и фарисеите, който е застанал като пречка в пътя на човешкото развитие.
И вземайки повод от притчата, Христос казва: Защото децата на този свят са по-умни от децата на Светлината в начина на своето постъпване. Така че, според начина, по който постъпват, децата на този свят са по-умни от децата на светлината; според начина, по който те разбират създаденото положение, те са по-умни. Нечестният управител е разбрал, че ако иска да живее, трябва да направи хората да го обичат. Той е разбрал, че не може да служи на двама господари. Така казва Христос на окръжаващите, че не може да се служи на двама господари: на Бога, който живее в сърцето и на онзи Бог, за когото ви говорят книжниците и фарисеите. На онзи Бог, който като Христов Принцип трябва да даде огромен тласък на човешкото развитие и на онзи Бог, когото проповядват книжниците и фарисеите, който е застанал като пречка в пътя на човешкото развитие. Защото всичко, което в една минала епоха е било правилно и полезно за развитието, то се превръща в пречка за следващите епохи. В известен смисъл развитието се състои именно в това, че онова, което е правилно в дадена епоха, то се превръща в пречка, когато е пренесено в една по-късна епоха. Такъв е дълбокият смисъл на тази забулена притча. Но и след това кратко обяснение, тя все още е забулена. Също и притчата за молещата се вдовица и строгия съдия ще бъде разбрана правилно, когато я схванем като един вътрешен процес в човека.
към текста >>

Често, когато човек желае да упражнява, да води един духовен живот на вътрешно самовглъбяване и работа за развиване на вътрешните си духовни сили, често е възпрепятстван от чувството на малоценност, от чувството, че не е достоен, че не е дорасъл за тази работа.
В известен смисъл развитието се състои именно в това, че онова, което е правилно в дадена епоха, то се превръща в пречка, когато е пренесено в една по-късна епоха. Такъв е дълбокият смисъл на тази забулена притча. Но и след това кратко обяснение, тя все още е забулена. Също и притчата за молещата се вдовица и строгия съдия ще бъде разбрана правилно, когато я схванем като един вътрешен процес в човека. Стремежът на душата към молитва и медитация може да влезе в противоречие със съвестта, която е един строг съдия. Често, когато човек желае да упражнява, да води един духовен живот на вътрешно самовглъбяване и работа за развиване на вътрешните си духовни сили, често е възпрепятстван от чувството на малоценност, от чувството, че не е достоен, че не е дорасъл за тази работа. Затова духовната работа над себе си трябва да почива на определен минимум на себеутвърждаване и на смелост. Учителят е изразил тази идея със следната мисъл: Не е достатъчно човек да има само стремеж да постигне нещо, но той трябва да има и самоувереност, че може да го постигне, трябва да има смелост. Също така човек може да се обвинява дали работи правилно за своето духовно развитие или не. Правилното разбиране на този въпрос е следното: съвестта може да обвинява човека заради една грешка. Обаче, молитвата, духовната работа над себе си може да укрепи вътрешните сили отвъд тази погрешка така, че съвестта трябва да замлъкне.
към текста >>

Затова духовната работа над себе си трябва да почива на определен минимум на себеутвърждаване и на смелост.
Такъв е дълбокият смисъл на тази забулена притча. Но и след това кратко обяснение, тя все още е забулена. Също и притчата за молещата се вдовица и строгия съдия ще бъде разбрана правилно, когато я схванем като един вътрешен процес в човека. Стремежът на душата към молитва и медитация може да влезе в противоречие със съвестта, която е един строг съдия. Често, когато човек желае да упражнява, да води един духовен живот на вътрешно самовглъбяване и работа за развиване на вътрешните си духовни сили, често е възпрепятстван от чувството на малоценност, от чувството, че не е достоен, че не е дорасъл за тази работа. Затова духовната работа над себе си трябва да почива на определен минимум на себеутвърждаване и на смелост. Учителят е изразил тази идея със следната мисъл: Не е достатъчно човек да има само стремеж да постигне нещо, но той трябва да има и самоувереност, че може да го постигне, трябва да има смелост. Също така човек може да се обвинява дали работи правилно за своето духовно развитие или не. Правилното разбиране на този въпрос е следното: съвестта може да обвинява човека заради една грешка. Обаче, молитвата, духовната работа над себе си може да укрепи вътрешните сили отвъд тази погрешка така, че съвестта трябва да замлъкне. Защото загубата на морална тежест поради грешката е била обезщетена от духовната работа над себе си.
към текста >>

Също така човек може да се обвинява дали работи правилно за своето духовно развитие или не.
Също и притчата за молещата се вдовица и строгия съдия ще бъде разбрана правилно, когато я схванем като един вътрешен процес в човека. Стремежът на душата към молитва и медитация може да влезе в противоречие със съвестта, която е един строг съдия. Често, когато човек желае да упражнява, да води един духовен живот на вътрешно самовглъбяване и работа за развиване на вътрешните си духовни сили, често е възпрепятстван от чувството на малоценност, от чувството, че не е достоен, че не е дорасъл за тази работа. Затова духовната работа над себе си трябва да почива на определен минимум на себеутвърждаване и на смелост. Учителят е изразил тази идея със следната мисъл: Не е достатъчно човек да има само стремеж да постигне нещо, но той трябва да има и самоувереност, че може да го постигне, трябва да има смелост. Също така човек може да се обвинява дали работи правилно за своето духовно развитие или не. Правилното разбиране на този въпрос е следното: съвестта може да обвинява човека заради една грешка. Обаче, молитвата, духовната работа над себе си може да укрепи вътрешните сили отвъд тази погрешка така, че съвестта трябва да замлъкне. Защото загубата на морална тежест поради грешката е била обезщетена от духовната работа над себе си. В духовната работа, която човек извършва в себе си, той се намира в постоянна промяна на отношенията между съдията - съвестта и вдовицата - душата, която се стреми към духовно развитие. Най-после съдията ще отстъпи.
към текста >>

Обаче, молитвата, духовната работа над себе си може да укрепи вътрешните сили отвъд тази погрешка така, че съвестта трябва да замлъкне.
Често, когато човек желае да упражнява, да води един духовен живот на вътрешно самовглъбяване и работа за развиване на вътрешните си духовни сили, често е възпрепятстван от чувството на малоценност, от чувството, че не е достоен, че не е дорасъл за тази работа. Затова духовната работа над себе си трябва да почива на определен минимум на себеутвърждаване и на смелост. Учителят е изразил тази идея със следната мисъл: Не е достатъчно човек да има само стремеж да постигне нещо, но той трябва да има и самоувереност, че може да го постигне, трябва да има смелост. Също така човек може да се обвинява дали работи правилно за своето духовно развитие или не. Правилното разбиране на този въпрос е следното: съвестта може да обвинява човека заради една грешка. Обаче, молитвата, духовната работа над себе си може да укрепи вътрешните сили отвъд тази погрешка така, че съвестта трябва да замлъкне. Защото загубата на морална тежест поради грешката е била обезщетена от духовната работа над себе си. В духовната работа, която човек извършва в себе си, той се намира в постоянна промяна на отношенията между съдията - съвестта и вдовицата - душата, която се стреми към духовно развитие. Най-после съдията ще отстъпи. В притчата за поверените таланти пак е прокарана идеята за второто идване на Христос. Чрез правилна духовна работа над себе си за развиване на вътрешните духовни сили, става умножаване на поверените таланти.
към текста >>

Защото загубата на морална тежест поради грешката е била обезщетена от духовната работа над себе си.
Затова духовната работа над себе си трябва да почива на определен минимум на себеутвърждаване и на смелост. Учителят е изразил тази идея със следната мисъл: Не е достатъчно човек да има само стремеж да постигне нещо, но той трябва да има и самоувереност, че може да го постигне, трябва да има смелост. Също така човек може да се обвинява дали работи правилно за своето духовно развитие или не. Правилното разбиране на този въпрос е следното: съвестта може да обвинява човека заради една грешка. Обаче, молитвата, духовната работа над себе си може да укрепи вътрешните сили отвъд тази погрешка така, че съвестта трябва да замлъкне. Защото загубата на морална тежест поради грешката е била обезщетена от духовната работа над себе си. В духовната работа, която човек извършва в себе си, той се намира в постоянна промяна на отношенията между съдията - съвестта и вдовицата - душата, която се стреми към духовно развитие. Най-после съдията ще отстъпи. В притчата за поверените таланти пак е прокарана идеята за второто идване на Христос. Чрез правилна духовна работа над себе си за развиване на вътрешните духовни сили, става умножаване на поверените таланти. Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и медитация, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях и престъпление по отношение на собствената си душа.
към текста >>

В духовната работа, която човек извършва в себе си, той се намира в постоянна промяна на отношенията между съдията - съвестта и вдовицата - душата, която се стреми към духовно развитие.
Учителят е изразил тази идея със следната мисъл: Не е достатъчно човек да има само стремеж да постигне нещо, но той трябва да има и самоувереност, че може да го постигне, трябва да има смелост. Също така човек може да се обвинява дали работи правилно за своето духовно развитие или не. Правилното разбиране на този въпрос е следното: съвестта може да обвинява човека заради една грешка. Обаче, молитвата, духовната работа над себе си може да укрепи вътрешните сили отвъд тази погрешка така, че съвестта трябва да замлъкне. Защото загубата на морална тежест поради грешката е била обезщетена от духовната работа над себе си. В духовната работа, която човек извършва в себе си, той се намира в постоянна промяна на отношенията между съдията - съвестта и вдовицата - душата, която се стреми към духовно развитие. Най-после съдията ще отстъпи. В притчата за поверените таланти пак е прокарана идеята за второто идване на Христос. Чрез правилна духовна работа над себе си за развиване на вътрешните духовни сили, става умножаване на поверените таланти. Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и медитация, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях и престъпление по отношение на собствената си душа. Така разбрани, притчите на Лука към учениците очертават цялостния Път на ученика, описан от Лука, Пътят на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и медитация, изложен в притчите за учениците.
към текста >>

Чрез правилна духовна работа над себе си за развиване на вътрешните духовни сили, става умножаване на поверените таланти.
Обаче, молитвата, духовната работа над себе си може да укрепи вътрешните сили отвъд тази погрешка така, че съвестта трябва да замлъкне. Защото загубата на морална тежест поради грешката е била обезщетена от духовната работа над себе си. В духовната работа, която човек извършва в себе си, той се намира в постоянна промяна на отношенията между съдията - съвестта и вдовицата - душата, която се стреми към духовно развитие. Най-после съдията ще отстъпи. В притчата за поверените таланти пак е прокарана идеята за второто идване на Христос. Чрез правилна духовна работа над себе си за развиване на вътрешните духовни сили, става умножаване на поверените таланти. Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и медитация, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях и престъпление по отношение на собствената си душа. Така разбрани, притчите на Лука към учениците очертават цялостния Път на ученика, описан от Лука, Пътят на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и медитация, изложен в притчите за учениците. Така имаме: 1. Притчата за молещия се приятел ни говори за вътрешната деятелност, която човек трябва да практикува. 2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път.
към текста >>

Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и медитация, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях и престъпление по отношение на собствената си душа.
Защото загубата на морална тежест поради грешката е била обезщетена от духовната работа над себе си. В духовната работа, която човек извършва в себе си, той се намира в постоянна промяна на отношенията между съдията - съвестта и вдовицата - душата, която се стреми към духовно развитие. Най-после съдията ще отстъпи. В притчата за поверените таланти пак е прокарана идеята за второто идване на Христос. Чрез правилна духовна работа над себе си за развиване на вътрешните духовни сили, става умножаване на поверените таланти. Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и медитация, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях и престъпление по отношение на собствената си душа. Така разбрани, притчите на Лука към учениците очертават цялостния Път на ученика, описан от Лука, Пътят на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и медитация, изложен в притчите за учениците. Така имаме: 1. Притчата за молещия се приятел ни говори за вътрешната деятелност, която човек трябва да практикува. 2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път. 3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа.
към текста >>

Така разбрани, притчите на Лука към учениците очертават цялостния Път на ученика, описан от Лука, Пътят на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и медитация, изложен в притчите за учениците.
В духовната работа, която човек извършва в себе си, той се намира в постоянна промяна на отношенията между съдията - съвестта и вдовицата - душата, която се стреми към духовно развитие. Най-после съдията ще отстъпи. В притчата за поверените таланти пак е прокарана идеята за второто идване на Христос. Чрез правилна духовна работа над себе си за развиване на вътрешните духовни сили, става умножаване на поверените таланти. Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и медитация, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях и престъпление по отношение на собствената си душа. Така разбрани, притчите на Лука към учениците очертават цялостния Път на ученика, описан от Лука, Пътят на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и медитация, изложен в притчите за учениците. Така имаме: 1. Притчата за молещия се приятел ни говори за вътрешната деятелност, която човек трябва да практикува. 2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път. 3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа. 4. Притчата за молещата се вдовица ни говори за сигурността отвъд доброто и злото.
към текста >>

2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път.
Чрез правилна духовна работа над себе си за развиване на вътрешните духовни сили, става умножаване на поверените таланти. Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и медитация, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях и престъпление по отношение на собствената си душа. Така разбрани, притчите на Лука към учениците очертават цялостния Път на ученика, описан от Лука, Пътят на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и медитация, изложен в притчите за учениците. Така имаме: 1. Притчата за молещия се приятел ни говори за вътрешната деятелност, която човек трябва да практикува. 2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път. 3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа. 4. Притчата за молещата се вдовица ни говори за сигурността отвъд доброто и злото. 5. Притчата за поверените таланти ни говори, че човек трябва да работи за развиване на духовните сили и духовните органи. Във всички останали притчи, отправени към народа, също са скрити дълбоки окултни правила и методи за работа на онзи, който се стреми към духовно развитие. Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по няколко думи само за четири от притчите: Притчата за новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата за добрия самарянин и притчата за блудния син.
към текста >>

3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа.
Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и медитация, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях и престъпление по отношение на собствената си душа. Така разбрани, притчите на Лука към учениците очертават цялостния Път на ученика, описан от Лука, Пътят на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и медитация, изложен в притчите за учениците. Така имаме: 1. Притчата за молещия се приятел ни говори за вътрешната деятелност, която човек трябва да практикува. 2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път. 3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа. 4. Притчата за молещата се вдовица ни говори за сигурността отвъд доброто и злото. 5. Притчата за поверените таланти ни говори, че човек трябва да работи за развиване на духовните сили и духовните органи. Във всички останали притчи, отправени към народа, също са скрити дълбоки окултни правила и методи за работа на онзи, който се стреми към духовно развитие. Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по няколко думи само за четири от притчите: Притчата за новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата за добрия самарянин и притчата за блудния син. В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е несъвместимо със старото.
към текста >>

5. Притчата за поверените таланти ни говори, че човек трябва да работи за развиване на духовните сили и духовните органи.
Така имаме: 1. Притчата за молещия се приятел ни говори за вътрешната деятелност, която човек трябва да практикува. 2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път. 3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа. 4. Притчата за молещата се вдовица ни говори за сигурността отвъд доброто и злото. 5. Притчата за поверените таланти ни говори, че човек трябва да работи за развиване на духовните сили и духовните органи. Във всички останали притчи, отправени към народа, също са скрити дълбоки окултни правила и методи за работа на онзи, който се стреми към духовно развитие. Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по няколко думи само за четири от притчите: Притчата за новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата за добрия самарянин и притчата за блудния син. В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е несъвместимо със старото. Старото не може да бъде закърпено. Старото са старите мехове, в което като се влее новото, което носи динамични сили в себе си, те ще се пукнат.
към текста >>

Във всички останали притчи, отправени към народа, също са скрити дълбоки окултни правила и методи за работа на онзи, който се стреми към духовно развитие.
1. Притчата за молещия се приятел ни говори за вътрешната деятелност, която човек трябва да практикува. 2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път. 3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа. 4. Притчата за молещата се вдовица ни говори за сигурността отвъд доброто и злото. 5. Притчата за поверените таланти ни говори, че човек трябва да работи за развиване на духовните сили и духовните органи. Във всички останали притчи, отправени към народа, също са скрити дълбоки окултни правила и методи за работа на онзи, който се стреми към духовно развитие. Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по няколко думи само за четири от притчите: Притчата за новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата за добрия самарянин и притчата за блудния син. В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е несъвместимо със старото. Старото не може да бъде закърпено. Старото са старите мехове, в което като се влее новото, което носи динамични сили в себе си, те ще се пукнат. Новите сили, които Христос носи със Себе Си, изискват нови форми, с които да се изразят.
към текста >>

Притчата за Сеятеля - за нея Учителят е говорил много и между другото казва следното: Сеятелят е Божият Дух, който сее Божественото Слово.
Старото не може да бъде закърпено. Старото са старите мехове, в което като се влее новото, което носи динамични сили в себе си, те ще се пукнат. Новите сили, които Христос носи със Себе Си, изискват нови форми, с които да се изразят. Не може да се прави никакъв компромис между новото, което сега навлиза в живота и старото, което в миналото е било на мястото си и е било полезно, но сега вече то представя една отживяла времето си форма, която се явява като пречка за прогреса и развитието на човечеството. Затова всички, които искат да помиряват старото с новото, нека прочетат внимателно тази притча. Притчата за Сеятеля - за нея Учителят е говорил много и между другото казва следното: Сеятелят е Божият Дух, който сее Божественото Слово. Падналото на пътя семе е паднало на физическия свят и затова го стъпкват и изяждат птиците небесни. Падналото на камениста почва и в тръните, е падналото в душевния свят, в астралния свят, където или няма почва да се развие, или е заглушено от световните грижи и умира. А падналото на добрата почва има добри условия да се развие и да даде плод. Щайнер, говорейки за тази притча, казва почти същото с по-други думи. Така Сеятелят е Божественото - духовният свят.
към текста >>

Така Сеятелят е Божественото - духовният свят.
Притчата за Сеятеля - за нея Учителят е говорил много и между другото казва следното: Сеятелят е Божият Дух, който сее Божественото Слово. Падналото на пътя семе е паднало на физическия свят и затова го стъпкват и изяждат птиците небесни. Падналото на камениста почва и в тръните, е падналото в душевния свят, в астралния свят, където или няма почва да се развие, или е заглушено от световните грижи и умира. А падналото на добрата почва има добри условия да се развие и да даде плод. Щайнер, говорейки за тази притча, казва почти същото с по-други думи. Така Сеятелят е Божественото - духовният свят. Това Царство на Духа трябва да се влее като семе в човешките души, трябва да стане действено на земята. Но има такива души на земята, които имат само такива душевни сили, които отхвърлят духовния светоглед, отхвърлят Духа и признават реалността само на материалния свят. Духовното семе при тях е изядено от пречките, съществуващи в човешката душа. То е изядено от птиците, преди още да поникне. След това идат тези семена, които са паднали на камениста почва.
към текста >>

Това Царство на Духа трябва да се влее като семе в човешките души, трябва да стане действено на земята.
Падналото на пътя семе е паднало на физическия свят и затова го стъпкват и изяждат птиците небесни. Падналото на камениста почва и в тръните, е падналото в душевния свят, в астралния свят, където или няма почва да се развие, или е заглушено от световните грижи и умира. А падналото на добрата почва има добри условия да се развие и да даде плод. Щайнер, говорейки за тази притча, казва почти същото с по-други думи. Така Сеятелят е Божественото - духовният свят. Това Царство на Духа трябва да се влее като семе в човешките души, трябва да стане действено на земята. Но има такива души на земята, които имат само такива душевни сили, които отхвърлят духовния светоглед, отхвърлят Духа и признават реалността само на материалния свят. Духовното семе при тях е изядено от пречките, съществуващи в човешката душа. То е изядено от птиците, преди още да поникне. След това идат тези семена, които са паднали на камениста почва. Каменистата почва показва, че няма дълбочина в дадена душа и не може да разбере духовните Истини.
към текста >>

Но има такива души на земята, които имат само такива душевни сили, които отхвърлят духовния светоглед, отхвърлят Духа и признават реалността само на материалния свят.
Падналото на камениста почва и в тръните, е падналото в душевния свят, в астралния свят, където или няма почва да се развие, или е заглушено от световните грижи и умира. А падналото на добрата почва има добри условия да се развие и да даде плод. Щайнер, говорейки за тази притча, казва почти същото с по-други думи. Така Сеятелят е Божественото - духовният свят. Това Царство на Духа трябва да се влее като семе в човешките души, трябва да стане действено на земята. Но има такива души на земята, които имат само такива душевни сили, които отхвърлят духовния светоглед, отхвърлят Духа и признават реалността само на материалния свят. Духовното семе при тях е изядено от пречките, съществуващи в човешката душа. То е изядено от птиците, преди още да поникне. След това идат тези семена, които са паднали на камениста почва. Каменистата почва показва, че няма дълбочина в дадена душа и не може да разбере духовните Истини. Тя ги намира за правдоподобни, но не може да намери сили в себе си да ги приложи в живота си.
към текста >>

Духовното семе при тях е изядено от пречките, съществуващи в човешката душа.
А падналото на добрата почва има добри условия да се развие и да даде плод. Щайнер, говорейки за тази притча, казва почти същото с по-други думи. Така Сеятелят е Божественото - духовният свят. Това Царство на Духа трябва да се влее като семе в човешките души, трябва да стане действено на земята. Но има такива души на земята, които имат само такива душевни сили, които отхвърлят духовния светоглед, отхвърлят Духа и признават реалността само на материалния свят. Духовното семе при тях е изядено от пречките, съществуващи в човешката душа. То е изядено от птиците, преди още да поникне. След това идат тези семена, които са паднали на камениста почва. Каменистата почва показва, че няма дълбочина в дадена душа и не може да разбере духовните Истини. Тя ги намира за правдоподобни, но не може да намери сили в себе си да ги приложи в живота си. На трето място е семето, паднало в тръните.
към текста >>

Каменистата почва показва, че няма дълбочина в дадена душа и не може да разбере духовните Истини.
Това Царство на Духа трябва да се влее като семе в човешките души, трябва да стане действено на земята. Но има такива души на земята, които имат само такива душевни сили, които отхвърлят духовния светоглед, отхвърлят Духа и признават реалността само на материалния свят. Духовното семе при тях е изядено от пречките, съществуващи в човешката душа. То е изядено от птиците, преди още да поникне. След това идат тези семена, които са паднали на камениста почва. Каменистата почва показва, че няма дълбочина в дадена душа и не може да разбере духовните Истини. Тя ги намира за правдоподобни, но не може да намери сили в себе си да ги приложи в живота си. На трето място е семето, паднало в тръните. Там то пониква, но не може да вирее. Това са хора способни да разберат духовните Истини, но грижите на света заглушават духовните интереси. Четвъртата категория са тези, които приемат духовните истини и напълно се отдават на тях.
към текста >>

Това са хора способни да разберат духовните Истини, но грижите на света заглушават духовните интереси.
След това идат тези семена, които са паднали на камениста почва. Каменистата почва показва, че няма дълбочина в дадена душа и не може да разбере духовните Истини. Тя ги намира за правдоподобни, но не може да намери сили в себе си да ги приложи в живота си. На трето място е семето, паднало в тръните. Там то пониква, но не може да вирее. Това са хора способни да разберат духовните Истини, но грижите на света заглушават духовните интереси. Четвъртата категория са тези, които приемат духовните истини и напълно се отдават на тях. Притчата за добрия самарянин е ясна сама по себе си, но ще кажа няколко думи и за нея. Тази притча е една от най-важните притчи в Евангелието на Лука, защото в нея е вложено разбирането, че Любовта, състраданието не трябва да бъдат само една идея, едно учение за човека, но те трябва да бъдат една действаща сила, която се проявява в живота. Добрият самарянин е човекът, който е носител на силата на Любовта и състраданието, които се проявяват в живота, а не само да се говори за тях. Показани са също типовете на старото учение - свещеника, левита и фарисея, които теоретически учат това учение за Любовта и състраданието, но когато дойде да го приложат, те не го прилагат.
към текста >>

Четвъртата категория са тези, които приемат духовните истини и напълно се отдават на тях.
Каменистата почва показва, че няма дълбочина в дадена душа и не може да разбере духовните Истини. Тя ги намира за правдоподобни, но не може да намери сили в себе си да ги приложи в живота си. На трето място е семето, паднало в тръните. Там то пониква, но не може да вирее. Това са хора способни да разберат духовните Истини, но грижите на света заглушават духовните интереси. Четвъртата категория са тези, които приемат духовните истини и напълно се отдават на тях. Притчата за добрия самарянин е ясна сама по себе си, но ще кажа няколко думи и за нея. Тази притча е една от най-важните притчи в Евангелието на Лука, защото в нея е вложено разбирането, че Любовта, състраданието не трябва да бъдат само една идея, едно учение за човека, но те трябва да бъдат една действаща сила, която се проявява в живота. Добрият самарянин е човекът, който е носител на силата на Любовта и състраданието, които се проявяват в живота, а не само да се говори за тях. Показани са също типовете на старото учение - свещеника, левита и фарисея, които теоретически учат това учение за Любовта и състраданието, но когато дойде да го приложат, те не го прилагат. Тук също е показана идеята, че ближен на човека е онзи, който проявява дейна любов към него, а не онзи, който само му говори, че го обича, но не проявява никаква любов.
към текста >>

По-дълбокият смисъл на тази притча е, че този блуден син е човешкият дух, който е слязъл от небето в земния свят със всичкото си богатство и го е разпилял, но в него се пробужда съзнанието и той се връща към Баща си, към Бога, Който го приема с голяма любов и се радва, че той е придобил една опитност.
Този, който прилага Любовта, той Ми е брат, сестра и майка, той Ми е близък". В притчата за блудния син пак ни е показана от една страна любовта на бащата, а от друга страна жесто- косърдечието на големия брат. Бащата е показан като образец на действащата Любов, той живее с тази Любов. Когато синът му поиска дела си, той, по закона на Любовта, която дава свобода на всеки човек, му го дава. И когато той пропилява всичко и се връща при баща си, той го приема с отворено сърце и с радост, че се е осъзнал, че е научил урока си, че е добил смирение. По-дълбокият смисъл на тази притча е, че този блуден син е човешкият дух, който е слязъл от небето в земния свят със всичкото си богатство и го е разпилял, но в него се пробужда съзнанието и той се връща към Баща си, към Бога, Който го приема с голяма любов и се радва, че той е придобил една опитност. С това ни е показано, че за човека не е важно да има теоретическо знание, което е богатството на човешкия дух, когато е тръгнал в света, но е важна опитността, която човек може да придобие в живота. С това ни е показано, че духовният свят, Бог, оставя човека свободен даже и да прави грешки, но да придобие опитност. Затова основен закон на Битието е Свободата. Бог дава свобода на всички същества, за да могат да придобият опитност, която е концентрирано знание, опитано и проверено, а не само една теория. Във всички притчи на Лука са скрити дълбоки окултни закони и методи, с които човек може да работи в Пътя на своето развитие.
към текста >>

С това ни е показано, че за човека не е важно да има теоретическо знание, което е богатството на човешкия дух, когато е тръгнал в света, но е важна опитността, която човек може да придобие в живота.
В притчата за блудния син пак ни е показана от една страна любовта на бащата, а от друга страна жесто- косърдечието на големия брат. Бащата е показан като образец на действащата Любов, той живее с тази Любов. Когато синът му поиска дела си, той, по закона на Любовта, която дава свобода на всеки човек, му го дава. И когато той пропилява всичко и се връща при баща си, той го приема с отворено сърце и с радост, че се е осъзнал, че е научил урока си, че е добил смирение. По-дълбокият смисъл на тази притча е, че този блуден син е човешкият дух, който е слязъл от небето в земния свят със всичкото си богатство и го е разпилял, но в него се пробужда съзнанието и той се връща към Баща си, към Бога, Който го приема с голяма любов и се радва, че той е придобил една опитност. С това ни е показано, че за човека не е важно да има теоретическо знание, което е богатството на човешкия дух, когато е тръгнал в света, но е важна опитността, която човек може да придобие в живота. С това ни е показано, че духовният свят, Бог, оставя човека свободен даже и да прави грешки, но да придобие опитност. Затова основен закон на Битието е Свободата. Бог дава свобода на всички същества, за да могат да придобият опитност, която е концентрирано знание, опитано и проверено, а не само една теория. Във всички притчи на Лука са скрити дълбоки окултни закони и методи, с които човек може да работи в Пътя на своето развитие. Всяка притча е метод, който ни показва как да решим даден въпрос, накъде да насочим своята мисъл, за да бъдем полезни както на себе си, така и на своите ближни.
към текста >>

С това ни е показано, че духовният свят, Бог, оставя човека свободен даже и да прави грешки, но да придобие опитност.
Бащата е показан като образец на действащата Любов, той живее с тази Любов. Когато синът му поиска дела си, той, по закона на Любовта, която дава свобода на всеки човек, му го дава. И когато той пропилява всичко и се връща при баща си, той го приема с отворено сърце и с радост, че се е осъзнал, че е научил урока си, че е добил смирение. По-дълбокият смисъл на тази притча е, че този блуден син е човешкият дух, който е слязъл от небето в земния свят със всичкото си богатство и го е разпилял, но в него се пробужда съзнанието и той се връща към Баща си, към Бога, Който го приема с голяма любов и се радва, че той е придобил една опитност. С това ни е показано, че за човека не е важно да има теоретическо знание, което е богатството на човешкия дух, когато е тръгнал в света, но е важна опитността, която човек може да придобие в живота. С това ни е показано, че духовният свят, Бог, оставя човека свободен даже и да прави грешки, но да придобие опитност. Затова основен закон на Битието е Свободата. Бог дава свобода на всички същества, за да могат да придобият опитност, която е концентрирано знание, опитано и проверено, а не само една теория. Във всички притчи на Лука са скрити дълбоки окултни закони и методи, с които човек може да работи в Пътя на своето развитие. Всяка притча е метод, който ни показва как да решим даден въпрос, накъде да насочим своята мисъл, за да бъдем полезни както на себе си, така и на своите ближни. Всички притчи имат за цел да ни насочат в Пътя на Любовта, да почувстваме и разберем Любовта като една сила, която се влива в света от Христос.
към текста >>

92. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Пробуждането на лотосовия цвят на сърцето бива осъзнато първо повече духовно.
С пречистването на душата каменното сърце постепенно се сменя с плътско и по такъв начин етерното сърце постепенно ще се освободи от своята тъмница. Така, именно, се образува същинският орган за възприемане на Христос. По такъв начин сърцето става око за виждане на Христа. Затова е казано, че чистите по сърце ще видят Бога. Когато човек стане действително християнин, той приема Христа в сърцето си. Пробуждането на лотосовия цвят на сърцето бива осъзнато първо повече духовно. Светлината на Христос излива своите лъчи върху бавно разтварящата се пъпка на лотосовия цвят на сърцето. Раздвижването на този орган на сърцето е това, което в смисъла на Новия Завет се нарича вяра. В този смисъл вярата не е способност на главата, на ума, а на сърцето. Но тя не е само едно чувство. Тя е една пъпка, един цвят, който все повече иска да се отвори за Светлината на Духа.
към текста >>

Тя е една пъпка, един цвят, който все повече иска да се отвори за Светлината на Духа.
Пробуждането на лотосовия цвят на сърцето бива осъзнато първо повече духовно. Светлината на Христос излива своите лъчи върху бавно разтварящата се пъпка на лотосовия цвят на сърцето. Раздвижването на този орган на сърцето е това, което в смисъла на Новия Завет се нарича вяра. В този смисъл вярата не е способност на главата, на ума, а на сърцето. Но тя не е само едно чувство. Тя е една пъпка, един цвят, който все повече иска да се отвори за Светлината на Духа. Вярата е център на вътрешното виждане, което схваща цялата Истина, но в скрита форма, както цветът е скрит в пъпката. Това скрито виждане ще се превърне постепенно, под влиянието на Христос, в нещо открито. Пъпката ще се разтвори и тогава, както апостол Павел казва, вярата ще се превърне във виждане. От пъпката ще се развие, ще се разтвори цвят от Светлина и това е Христос. Та, когато се казва: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога, трябва да се разбира буквално в горния смисъл, когато ще се разцъфти лотосовият цвят на сърцето, който ще се изяви външно като вяра, която ще разцъфти в живота.
към текста >>

В съответствието между макрокосмоса и микрокосмоса, елементът земя отговаря на физическото тяло; морето, водата отговаря на етерното тяло; облачната, въздушната област отговаря на душевното или астралното тяло, а топлинният елемент отговаря на аза, на духовния елемент.
Това скрито виждане ще се превърне постепенно, под влиянието на Христос, в нещо открито. Пъпката ще се разтвори и тогава, както апостол Павел казва, вярата ще се превърне във виждане. От пъпката ще се развие, ще се разтвори цвят от Светлина и това е Христос. Та, когато се казва: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога, трябва да се разбира буквално в горния смисъл, когато ще се разцъфти лотосовият цвят на сърцето, който ще се изяви външно като вяра, която ще разцъфти в живота. По такъв начин човек ще вижда Бога, Христос в себе си. В съответствието между макрокосмоса и микрокосмоса, елементът земя отговаря на физическото тяло; морето, водата отговаря на етерното тяло; облачната, въздушната област отговаря на душевното или астралното тяло, а топлинният елемент отговаря на аза, на духовния елемент. Водният елемент в етерното тяло се вълнува от вълненията и страстите, които идват от астралния елемент. Когато душата, астралният елемент, е пречистена, етерното тяло е спокойно и тогава се разцъфтява вярата като цвят. Така можем да разберем Мистичната страна на много събития и изживявания на учениците на Христа. С това можем да разберем и ходенето по морето. Когато се казва, че Христос влязъл с лодката в морето и вятърът утихнал, това показва, в мистичен смисъл, че душевният елемент е утихнал и учениците приемат Христос при себе си и в себе си.
към текста >>

В осма глава се казва, че редом с учениците на Христос са ходили и много жени, които Христос изцерил от зли духове и болести.
Значи, те още не са успокоили душевния елемент, за да може да се разцъфти в пълна сила цветът на вярата, лотосовият цвят на сърцето. В Евангелието на Лука липсва разказът за ходенето на Христос по езерото, където пътуват учениците. Но разглеждайки сцените в Евангелието от гледището на пречистването на душата и пробуждането на етерните органи, ние намираме, че прониква цялото Евангелие. Тя е сцената, която говори за пречистването на душата. А процесът на пречистването на душата е един от основните тонове на Евангелието на Лука. В осма глава се казва, че редом с учениците на Христос са ходили и много жени, които Христос изцерил от зли духове и болести. Тук жената е символ на човешката душа. Ако жената се явява като образ на душата, то Христос е образ на Духа, чрез който душата намира опора и съдържание. Това показва, че от Христа се излива Силата, която пречиства човешката душа. И всеки човек, доколкото той е душевно същество, трябва да стане Мария. Всеки човек има в себе си две Марии, две души.
към текста >>

Ако жената се явява като образ на душата, то Христос е образ на Духа, чрез който душата намира опора и съдържание.
Но разглеждайки сцените в Евангелието от гледището на пречистването на душата и пробуждането на етерните органи, ние намираме, че прониква цялото Евангелие. Тя е сцената, която говори за пречистването на душата. А процесът на пречистването на душата е един от основните тонове на Евангелието на Лука. В осма глава се казва, че редом с учениците на Христос са ходили и много жени, които Христос изцерил от зли духове и болести. Тук жената е символ на човешката душа. Ако жената се явява като образ на душата, то Христос е образ на Духа, чрез който душата намира опора и съдържание. Това показва, че от Христа се излива Силата, която пречиства човешката душа. И всеки човек, доколкото той е душевно същество, трябва да стане Мария. Всеки човек има в себе си две Марии, две души. Едната Мария Магдалина, която е нисшата животинска душа и другата - висшата душа, Дева Мария. В осма глава Лука описва помазването на Христа с миро от една грешница.
към текста >>

Първият вид души не оставя въобще духовното семе да поникне в тях.
Тази идея на Лука прониква цялото Евангелие, само трябва внимателно да се чете. В притчата за Сеятеля е представена пак същата идея за Пътя на човешката душа. Семето, това е Словото Божие, но Словото Божие като семе е нещо реално, а не само една празна дума. То е Божествено семе, което се посажда в човешката душа, където според степента на развитие на душата ще израстне и ще даде плод. Според притчата за Сеятеля има четири категории души, които, като слушат Словото, различно го отглеждат. Първият вид души не оставя въобще духовното семе да поникне в тях. То е семето, паднало на пътя, където бива стъпкано и изкълвано от птиците небесни. Тук човек още не е навлязъл в едно вътрешно развитие. Той още не е тръгнал по Пътя, който води нагоре. Човек трябва първо да стане вътрешно жена, да придобие вътрешна мекота, за да приготви по този начин в себе си място за семето на Словото. На скала семето не може да расте, трябва му мека, рохкава пръст.
към текста >>

Обаче там, където в душата има неспокойствие, грижи, духовното семе не може да хване дълбоки корени.
На скала семето не може да расте, трябва му мека, рохкава пръст. Душата, която е в състояние на скала е, още в състояние на изкушение. Човек, в който царува неспокойният стремеж, изкушението, съвсем не е най-плодороден. Изкушението, всъщност, не е нищо друго, освен изпадналия в заблуда копнеж, който е вложен от самия Бог в душата като стремеж към съвършенство. Чрез изкушението човек е преминал вече стадия на абсолютното втвърдяване, каквото представлява скалата. Обаче там, където в душата има неспокойствие, грижи, духовното семе не може да хване дълбоки корени. Повърхността на душата, в случая, е мека, но скоро под тази мека повърхност пускащото корени семе се натъква на твърда скала. Душата става Мария едва в четвъртата степен. Тук душата е добра почва. Към тази категория принадлежат хората, които слушат Словото и го пазят в нежни и добри сърца. Мария, майката Исусова, е първообраз и образец на душата, която е станала възприемчива, защото е добила мир в себе си.
към текста >>

Тук става въпрос за етерното сърце, което се превръща в духовен орган най- първо на вярата и след това в духовен орган на виждане.
"Мария, обаче, пазеше тези думи и ги оживяваше в сърцето си." (2; 19) "И Неговата майка запази тези думи в сърцето си." (2;51) Мария Магдалина, която е станала Мария, е също така първообраз и образец на възприемащата душа. Контрастът с нейната сетра Марта ясно ни подчертава това. "Мария седна при нозете на Исус и слушаше Неговото Слово." (10; 39) Душата, добила мир в себе си, е добрата почва. Плодът, който тя принася, е виждането на сърцето. Тук става въпрос за етерното сърце, което се превръща в духовен орган най- първо на вярата и след това в духовен орган на виждане. Там семето на Духа се разцъфтява в разтворен цвят. На втвърдените сърца "дяволът отнема семето на Словото от тяхното сърце" (8;12). Душите-Мария са тези, които слушат Словото и го пазят в своите нежни и добри сърца. След обяснението, което Христос дава на учениците на притчата за Сеятеля, следва една кратка сцена, която дава потвърждение на скрития Мариин образ в притчата за Сеятеля. Някои обръщат внимание на Исус, че вън стоят майка Му и братята Му и искат да Го видят.
към текста >>

Там семето на Духа се разцъфтява в разтворен цвят.
Контрастът с нейната сетра Марта ясно ни подчертава това. "Мария седна при нозете на Исус и слушаше Неговото Слово." (10; 39) Душата, добила мир в себе си, е добрата почва. Плодът, който тя принася, е виждането на сърцето. Тук става въпрос за етерното сърце, което се превръща в духовен орган най- първо на вярата и след това в духовен орган на виждане. Там семето на Духа се разцъфтява в разтворен цвят. На втвърдените сърца "дяволът отнема семето на Словото от тяхното сърце" (8;12). Душите-Мария са тези, които слушат Словото и го пазят в своите нежни и добри сърца. След обяснението, което Христос дава на учениците на притчата за Сеятеля, следва една кратка сцена, която дава потвърждение на скрития Мариин образ в притчата за Сеятеля. Някои обръщат внимание на Исус, че вън стоят майка Му и братята Му и искат да Го видят. "Той отговори: Моята майка, моите братя са тези, които изпълняват Словото Божие".
към текста >>

Брат на Христа става онзи, който оставя духовното семе да обхване неговата воля, която изпълнява Словото Божие.
След обяснението, което Христос дава на учениците на притчата за Сеятеля, следва една кратка сцена, която дава потвърждение на скрития Мариин образ в притчата за Сеятеля. Някои обръщат внимание на Исус, че вън стоят майка Му и братята Му и искат да Го видят. "Той отговори: Моята майка, моите братя са тези, които изпълняват Словото Божие". От външната същност на Мария, вниманието е насочено към вътрешната Мариина и майчина Божественост, която живее навсякъде, където семето на Словото е прието в душата. Който слуша Словото, той става Мария, майка на Христа. Брат на Христа става онзи, който оставя духовното семе да обхване неговата воля, която изпълнява Словото Божие. Пречистването на душата е един от основните мотиви на Евангелието на Лука. И това пречистване се извършва на степени и е дадено в различни образи и сцени. Както видяхме, и притчата за Сеятеля е един от образите на степените на това пречистване. Първо Христос говори на народа, след това на учениците и после се говори за пътуването по морето и успокояването на бурята. Това успокояване на бурята е пак един образ на процеса на пречистването на душата.
към текста >>

За да приеме семето, Словото Божие, тя трябва да стане подобна на Мария, способна да зачене от осенението на Духа.
Първо Христос говори на народа, след това на учениците и после се говори за пътуването по морето и успокояването на бурята. Това успокояване на бурята е пак един образ на процеса на пречистването на душата. Това е една степен на пречистване. Бурята показва, че в душата още не е настъпил дълбок вътрешен мир. Говорейки на народа притчата за Сеятеля, Христос направи да просветне през образите на притчата целта на пречистването на душата, която трябва да стане добра почва. За да приеме семето, Словото Божие, тя трябва да стане подобна на Мария, способна да зачене от осенението на Духа. С това Той записа ясно тази цел в душите на учениците, в тяхното съзнание. Колкото учениците са по-мощно обхванати от идеала, толкова по- ясно долавят разстоянието, което ги дели от Него. Те виждат своите собствени души в астрални образи, които са заети със земния свят: бурята на въздушното царство разбунтува и морето. Там е казано: "И дойде вихрушка върху морето и вълните удряха върху тях". Във вътрешно притеснение и страх те събуждат образа на Христос в себе си и когато Той става и простира ръката Си, утихват вятърът и вълните.
към текста >>

Настава тишина, в която като в огледало се оглежда по- дълбокото вътрешно човешко същество, в което се разтварят лотосовите цветове, отварят се тяхните духовни очи и уши и те виждат и чуват пълният с упрек въпрос на Христа: "Къде е вашата вяра?
С това Той записа ясно тази цел в душите на учениците, в тяхното съзнание. Колкото учениците са по-мощно обхванати от идеала, толкова по- ясно долавят разстоянието, което ги дели от Него. Те виждат своите собствени души в астрални образи, които са заети със земния свят: бурята на въздушното царство разбунтува и морето. Там е казано: "И дойде вихрушка върху морето и вълните удряха върху тях". Във вътрешно притеснение и страх те събуждат образа на Христос в себе си и когато Той става и простира ръката Си, утихват вятърът и вълните. Настава тишина, в която като в огледало се оглежда по- дълбокото вътрешно човешко същество, в което се разтварят лотосовите цветове, отварят се тяхните духовни очи и уши и те виждат и чуват пълният с упрек въпрос на Христа: "Къде е вашата вяра? " (8;25) Защото вярата е резултат на разцъфтяването на душевния орган, когато пречистването е произвело необходимата за това вътрешна тишина. Това е процес на по-нататъшно пречистване на душата. Но постепенният ход на изминатото от учениците пречистване на душата напредва и по-нататък. Следва един от най-загадъчните разкази в Новия Завет - изгонването на демоните от обсебения и изпращането им в свинете. С това ни е представена една сцена, която ни показва една степен на пречистването на душата.
към текста >>

Сега, когато обсебеният казва на Христа: Какво общо имаш Ти с нас, с това се загатва, че духовете, които са обитавали човешката душа, в случая това са духовете на сексуалността, нямат нищо общо с Христа.
Следва един от най-загадъчните разкази в Новия Завет - изгонването на демоните от обсебения и изпращането им в свинете. С това ни е представена една сцена, която ни показва една степен на пречистването на душата. Ключът към изяснението на тази степен се намира в думите, които обсебеният казва към Христос: "Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Христе, Сине Божий". Подобни думи казва Исус на майка Си при сватбата в Кана Галилейска, чийто правилен превод е: "Какво тече между Мене и тебе, жено? " Мария, в случая, е образ на вечно женственото, девствената Божествена душа и това, което тече между нея и Христос, е чистият Божествен Живот. Сега, когато обсебеният казва на Христа: Какво общо имаш Ти с нас, с това се загатва, че духовете, които са обитавали човешката душа, в случая това са духовете на сексуалността, нямат нищо общо с Христа. В образа на обсебения ние имаме карикатура на вечно женственото. Сексуалността, това е последната нечистота, с която трябва да се справи човешката душа. Че с този разказ ни е указано това, се вижда от думите, които Христос казва на излекувания: "Върни се у дома си и разкажи какви неща ти стори Бог". И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус" (8;39). Докато при други случаи Христос забранява да се говори за изцелението, тук той възлага на изцеления обсебен да излезе пред света като възвестител.
към текста >>

А единороден е роденият от Духа.
За момъка от Наин също се казва, че е единствен син на своята майка, която била вдовица. Също и момчето, което Христос изцелява след слизането от планината на Преображението, се казва, че е единствено. Гръцката дума, която е преведена с думата единствен, е моногенес. Това е същата дума, която в пролога на Евангелието на Йоан е казана за Логоса: Единороден Син. Значи и в тези случаи тя трябва да се преведе с думата единороден, а не единствен. А единороден е роденият от Духа. В Евангелието на Лука на много места се споменава за младежи и девойки. Имаме 12-годишният Исус в храма, възкресение на юноша от Наин, възкресената дъщеря на Яир, изцеление на лунатичното момче. Това са все образи, в които се изязява чистият елемент на младежа и девойката, който се разцъфтява чрез обитаването на вечно женственото, на Духа в човека. Та, като се говори за младеж и девойка, разбира се вечно младото Божествено начало в човека. След завършване на тази степен на пречистване, Евантелието на Лука преминава в един величествен, възвишен стил към великата повратна точка, където започва пътуването за Ерусалим.
към текста >>

Това са все образи, в които се изязява чистият елемент на младежа и девойката, който се разцъфтява чрез обитаването на вечно женственото, на Духа в човека.
Това е същата дума, която в пролога на Евангелието на Йоан е казана за Логоса: Единороден Син. Значи и в тези случаи тя трябва да се преведе с думата единороден, а не единствен. А единороден е роденият от Духа. В Евангелието на Лука на много места се споменава за младежи и девойки. Имаме 12-годишният Исус в храма, възкресение на юноша от Наин, възкресената дъщеря на Яир, изцеление на лунатичното момче. Това са все образи, в които се изязява чистият елемент на младежа и девойката, който се разцъфтява чрез обитаването на вечно женственото, на Духа в човека. Та, като се говори за младеж и девойка, разбира се вечно младото Божествено начало в човека. След завършване на тази степен на пречистване, Евантелието на Лука преминава в един величествен, възвишен стил към великата повратна точка, където започва пътуването за Ерусалим. Тук следва изпращането на апостолите, нахранването на 5-те хиляди, изповедта на Петра и Преображението. Всички тези важни изявления на Христос, които в другите Евангелия се простират в много глави, свързани помежду си с междинни степени, тук са поместени в девета глава, изпълвайки само нейната първа част. Това е една грамадна концентрация на Христовото Откровение.
към текста >>

Това е една грамадна концентрация на Христовото Откровение.
Това са все образи, в които се изязява чистият елемент на младежа и девойката, който се разцъфтява чрез обитаването на вечно женственото, на Духа в човека. Та, като се говори за младеж и девойка, разбира се вечно младото Божествено начало в човека. След завършване на тази степен на пречистване, Евантелието на Лука преминава в един величествен, възвишен стил към великата повратна точка, където започва пътуването за Ерусалим. Тук следва изпращането на апостолите, нахранването на 5-те хиляди, изповедта на Петра и Преображението. Всички тези важни изявления на Христос, които в другите Евангелия се простират в много глави, свързани помежду си с междинни степени, тук са поместени в девета глава, изпълвайки само нейната първа част. Това е една грамадна концентрация на Христовото Откровение. После идва повратната точка - отиването в Ерусалим, минаването през Самария, която е страна на непречистения душевен елемент. Затова, когато Христос минава през Самария, те не Го приемат. При това, преминаването на Христа през тази област е била една борба против свръхсетивните вражески сили. В Самария по това време са се практикували култове, свързани със сексуалността. Самария е била едно време поле на дейност на Илия.
към текста >>

Но Христос ги възпира с думите: "Вие на кой сте дух не знаете?
Затова, когато Христос минава през Самария, те не Го приемат. При това, преминаването на Христа през тази област е била една борба против свръхсетивните вражески сили. В Самария по това време са се практикували култове, свързани със сексуалността. Самария е била едно време поле на дейност на Илия. И когато не ги приемат, синовете на гърма Яков и Йоан искат, както някога Илия, да направят да падне огън от небето върху препречващите пътя на Христос богове на Самария. Но Христос ги възпира с думите: "Вие на кой сте дух не знаете? Син Человечески не е дошъл да погуби души, а за да ги спаси". Едно от първите наставления на Христос по пътя за Ерусалим е притчата за милостивия самарянин. Христос не иска да унищожи душевните сили на Самария, но Той иска да ги пречисти. Той показва, че сексуалността подлежи на преобразяване. Милосърдието е преобразена сексуалност.
към текста >>

Постепенно, под влияние на Христовата сила, тя се превръща във виждане.
Марта - болестта, превърната в ревност за служене; Мария - демонизмът, превърнат в сила на молитвено вглъбяване; "Отче наш" - сега душата се научава да се моли. Това са степените на пречистването на душата. В началото на тази глава споменах за развитието на лотосовия цвят на сърцето, чрез който човешкото сърце от каменно се превръща в плътско и човек придобива това, което се нарича вяра. Постепенно, под влияние на Христовата сила, тя се превръща във виждане. Тогава човек възприема етерния свят като светлина. Слънчевата светлина, която ние възприемаме, е пак едно проявление на етерния свят. Защото според Учителя и според Окултната Наука въобще, Слънцето не е едно материално тяло, а е една етерна сфера, която излъчва светлина или по-право енергия, която се превръща в светлина в сферата на земята, когато премине през така наречения светлинен етер. Етерният свят се проявява във физическия свят като светлина и като животворна сила. И на много места в Евангелието на Лука се срещат думи, които ни посочват проявлението на етерния свят във физическия.
към текста >>

Син Человечески е роденият в земният човек по-висш човек, духовният човек.
За това говорих в предишна глава. В Евангелието Христос говори за своето второ идване като за идването на Сина Человечески. Обаче, от самото начало едно правилно разбиране на думите "Син Человечески" би могло да ни предпази от едно външно материалистическо схващане на второто пришествие. Така, както тази дума е употребена в Евангелието, тя има няколко значения. Веднъж тя се отнася за човека въобще, а на друго място тя означава самия Христос. Син Человечески е роденият в земният човек по-висш човек, духовният човек. А Христос е Син Человечески за това, защото Той е ясно осъществяване на духовния човек. Съобразно с това идването на Сина Человечески не е един чудотворен процес, идващ отвън към човека, но едно обективно изявление и едно проявление на човешкото същество в същото време. Когато етерното тяло на човека просиява в нас в светлината на духовното съзнание чрез укрепналия слънчев Христов Аз, тогава, едновременно с образа на духовния човек пред нас стои образът на изявяващия се в етерна форма отново идващ Христос. В 17 глава от Евангелието на Лука много ярко е посочено победоносната Слава на изявяващия се Христос и това изявление означава Новораждане на Космоса във вътрешността на човека. Ще посоча още две места от Евангелието на Лука, в които е показано проявлението на етерния свят, което преминава през цялото Евангелие.
към текста >>

А Христос е Син Человечески за това, защото Той е ясно осъществяване на духовния човек.
В Евангелието Христос говори за своето второ идване като за идването на Сина Человечески. Обаче, от самото начало едно правилно разбиране на думите "Син Человечески" би могло да ни предпази от едно външно материалистическо схващане на второто пришествие. Така, както тази дума е употребена в Евангелието, тя има няколко значения. Веднъж тя се отнася за човека въобще, а на друго място тя означава самия Христос. Син Человечески е роденият в земният човек по-висш човек, духовният човек. А Христос е Син Человечески за това, защото Той е ясно осъществяване на духовния човек. Съобразно с това идването на Сина Человечески не е един чудотворен процес, идващ отвън към човека, но едно обективно изявление и едно проявление на човешкото същество в същото време. Когато етерното тяло на човека просиява в нас в светлината на духовното съзнание чрез укрепналия слънчев Христов Аз, тогава, едновременно с образа на духовния човек пред нас стои образът на изявяващия се в етерна форма отново идващ Христос. В 17 глава от Евангелието на Лука много ярко е посочено победоносната Слава на изявяващия се Христос и това изявление означава Новораждане на Космоса във вътрешността на човека. Ще посоча още две места от Евангелието на Лука, в които е показано проявлението на етерния свят, което преминава през цялото Евангелие. В девета глава се казва: "Тук има някои, които не ще вкусят смърт, преди да видят Царството Божие".
към текста >>

Когато етерното тяло на човека просиява в нас в светлината на духовното съзнание чрез укрепналия слънчев Христов Аз, тогава, едновременно с образа на духовния човек пред нас стои образът на изявяващия се в етерна форма отново идващ Христос.
Така, както тази дума е употребена в Евангелието, тя има няколко значения. Веднъж тя се отнася за човека въобще, а на друго място тя означава самия Христос. Син Человечески е роденият в земният човек по-висш човек, духовният човек. А Христос е Син Человечески за това, защото Той е ясно осъществяване на духовния човек. Съобразно с това идването на Сина Человечески не е един чудотворен процес, идващ отвън към човека, но едно обективно изявление и едно проявление на човешкото същество в същото време. Когато етерното тяло на човека просиява в нас в светлината на духовното съзнание чрез укрепналия слънчев Христов Аз, тогава, едновременно с образа на духовния човек пред нас стои образът на изявяващия се в етерна форма отново идващ Христос. В 17 глава от Евангелието на Лука много ярко е посочено победоносната Слава на изявяващия се Христос и това изявление означава Новораждане на Космоса във вътрешността на човека. Ще посоча още две места от Евангелието на Лука, в които е показано проявлението на етерния свят, което преминава през цялото Евангелие. В девета глава се казва: "Тук има някои, които не ще вкусят смърт, преди да видят Царството Божие". А в 24 глава Христос казва, че Той вече не ще яде пасхалното агне и не ще пие от сока на лозата, преди да се изпълни Царството Божие. Между тези две мисли има вътрешна връзка.
към текста >>

Първите думи са последвани от Преображението Христово.
В 17 глава от Евангелието на Лука много ярко е посочено победоносната Слава на изявяващия се Христос и това изявление означава Новораждане на Космоса във вътрешността на човека. Ще посоча още две места от Евангелието на Лука, в които е показано проявлението на етерния свят, което преминава през цялото Евангелие. В девета глава се казва: "Тук има някои, които не ще вкусят смърт, преди да видят Царството Божие". А в 24 глава Христос казва, че Той вече не ще яде пасхалното агне и не ще пие от сока на лозата, преди да се изпълни Царството Божие. Между тези две мисли има вътрешна връзка. Първите думи са последвани от Преображението Христово. Тогава учениците виждат Царството Божие. А вторите думи са последвани от Тайната Вечеря. Там пасхалното агне и виното намират своето духовно изпълнение в Царството Божие. И двете са основни християнски загадки: за Преображението, и превръщането на Хляба и Виното в плът и кръв Христови, които са включени една в друга, като две форми на Царството Божие - на Царството на Христовото Слънце и на изявяващата се етерна Светлина.
към текста >>

Там пасхалното агне и виното намират своето духовно изпълнение в Царството Божие.
А в 24 глава Христос казва, че Той вече не ще яде пасхалното агне и не ще пие от сока на лозата, преди да се изпълни Царството Божие. Между тези две мисли има вътрешна връзка. Първите думи са последвани от Преображението Христово. Тогава учениците виждат Царството Божие. А вторите думи са последвани от Тайната Вечеря. Там пасхалното агне и виното намират своето духовно изпълнение в Царството Божие. И двете са основни християнски загадки: за Преображението, и превръщането на Хляба и Виното в плът и кръв Христови, които са включени една в друга, като две форми на Царството Божие - на Царството на Христовото Слънце и на изявяващата се етерна Светлина.
към текста >>

И двете са основни християнски загадки: за Преображението, и превръщането на Хляба и Виното в плът и кръв Христови, които са включени една в друга, като две форми на Царството Божие - на Царството на Христовото Слънце и на изявяващата се етерна Светлина.
Между тези две мисли има вътрешна връзка. Първите думи са последвани от Преображението Христово. Тогава учениците виждат Царството Божие. А вторите думи са последвани от Тайната Вечеря. Там пасхалното агне и виното намират своето духовно изпълнение в Царството Божие. И двете са основни християнски загадки: за Преображението, и превръщането на Хляба и Виното в плът и кръв Христови, които са включени една в друга, като две форми на Царството Божие - на Царството на Христовото Слънце и на изявяващата се етерна Светлина.
към текста >>

93. 13. ЦАРСТВОТО БОЖИЕ И ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО - Влад Пашов (1902- 1974)

В духовно отношение този образ за света е реален и действителен.
Лука употребява понятието Царство Божие. За него то е едно основно понятие. Матей винаги казва: Царство Небесно. За да разберем тези две понятия в техния вътрешен смисъл и различие, трябва да се пренесем към идеята за старата представа за света, според която седем сфери заобикалят Земята. Това са сферите на Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн. В духовно отношение този образ за света е реален и действителен. Царството Небесно е целокупността на тези сфери и на отношенията, които те могат да намерят в земния свят. Обаче, когато се говори за Царството Божие по същество, това е четвъртата, средната сфера на духовното Слънце, която прониква останалите сфери. Павел, който е бил учител на Лука, ни загатва за този духовен образ на света, когато говори за своето духовно изживяване. Той говори, първо, за пренасянето си на третото небе и после за това в рая. С думата рай, която намираме също и у Лука, в думите, които Христос отправи от кръста към единия от разбойниците, разпънат заедно с него, Павел разбира четвъртото небе, сферата на Слънцето, която като средна сфера включва в себе си заедно силите на всички останали сфери.
към текста >>

Обаче, когато се говори за Царството Божие по същество, това е четвъртата, средната сфера на духовното Слънце, която прониква останалите сфери.
Матей винаги казва: Царство Небесно. За да разберем тези две понятия в техния вътрешен смисъл и различие, трябва да се пренесем към идеята за старата представа за света, според която седем сфери заобикалят Земята. Това са сферите на Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн. В духовно отношение този образ за света е реален и действителен. Царството Небесно е целокупността на тези сфери и на отношенията, които те могат да намерят в земния свят. Обаче, когато се говори за Царството Божие по същество, това е четвъртата, средната сфера на духовното Слънце, която прониква останалите сфери. Павел, който е бил учител на Лука, ни загатва за този духовен образ на света, когато говори за своето духовно изживяване. Той говори, първо, за пренасянето си на третото небе и после за това в рая. С думата рай, която намираме също и у Лука, в думите, които Христос отправи от кръста към единия от разбойниците, разпънат заедно с него, Павел разбира четвъртото небе, сферата на Слънцето, която като средна сфера включва в себе си заедно силите на всички останали сфери. Раят и Царството Божие означават също духовното пространство. Благовестието на Лука в неговото Евангелие е, че Царството Божие е вътре в нас.
към текста >>

Павел, който е бил учител на Лука, ни загатва за този духовен образ на света, когато говори за своето духовно изживяване.
За да разберем тези две понятия в техния вътрешен смисъл и различие, трябва да се пренесем към идеята за старата представа за света, според която седем сфери заобикалят Земята. Това са сферите на Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн. В духовно отношение този образ за света е реален и действителен. Царството Небесно е целокупността на тези сфери и на отношенията, които те могат да намерят в земния свят. Обаче, когато се говори за Царството Божие по същество, това е четвъртата, средната сфера на духовното Слънце, която прониква останалите сфери. Павел, който е бил учител на Лука, ни загатва за този духовен образ на света, когато говори за своето духовно изживяване. Той говори, първо, за пренасянето си на третото небе и после за това в рая. С думата рай, която намираме също и у Лука, в думите, които Христос отправи от кръста към единия от разбойниците, разпънат заедно с него, Павел разбира четвъртото небе, сферата на Слънцето, която като средна сфера включва в себе си заедно силите на всички останали сфери. Раят и Царството Божие означават също духовното пространство. Благовестието на Лука в неговото Евангелие е, че Царството Божие е вътре в нас. Това е благовестието за вътрешното Слънце, за Духа, за Божественото в човека.
към текста >>

Раят и Царството Божие означават също духовното пространство.
Царството Небесно е целокупността на тези сфери и на отношенията, които те могат да намерят в земния свят. Обаче, когато се говори за Царството Божие по същество, това е четвъртата, средната сфера на духовното Слънце, която прониква останалите сфери. Павел, който е бил учител на Лука, ни загатва за този духовен образ на света, когато говори за своето духовно изживяване. Той говори, първо, за пренасянето си на третото небе и после за това в рая. С думата рай, която намираме също и у Лука, в думите, които Христос отправи от кръста към единия от разбойниците, разпънат заедно с него, Павел разбира четвъртото небе, сферата на Слънцето, която като средна сфера включва в себе си заедно силите на всички останали сфери. Раят и Царството Божие означават също духовното пространство. Благовестието на Лука в неговото Евангелие е, че Царството Божие е вътре в нас. Това е благовестието за вътрешното Слънце, за Духа, за Божественото в човека. Тук не се говори за идването на Царството Божие във външния свят, когато в света ще станат някакви промени, а за Духа на човека, проникнат от Христовата сила, която прониква етерното тяло на човека и той добива съзнание за себе си, както у съвременния човек физическото тяло има съзнание за себе си. Чрез тази Светлина прониква зад процесите на физическия свят.
към текста >>

Това е благовестието за вътрешното Слънце, за Духа, за Божественото в човека.
Павел, който е бил учител на Лука, ни загатва за този духовен образ на света, когато говори за своето духовно изживяване. Той говори, първо, за пренасянето си на третото небе и после за това в рая. С думата рай, която намираме също и у Лука, в думите, които Христос отправи от кръста към единия от разбойниците, разпънат заедно с него, Павел разбира четвъртото небе, сферата на Слънцето, която като средна сфера включва в себе си заедно силите на всички останали сфери. Раят и Царството Божие означават също духовното пространство. Благовестието на Лука в неговото Евангелие е, че Царството Божие е вътре в нас. Това е благовестието за вътрешното Слънце, за Духа, за Божественото в човека. Тук не се говори за идването на Царството Божие във външния свят, когато в света ще станат някакви промени, а за Духа на човека, проникнат от Христовата сила, която прониква етерното тяло на човека и той добива съзнание за себе си, както у съвременния човек физическото тяло има съзнание за себе си. Чрез тази Светлина прониква зад процесите на физическия свят.
към текста >>

Тук не се говори за идването на Царството Божие във външния свят, когато в света ще станат някакви промени, а за Духа на човека, проникнат от Христовата сила, която прониква етерното тяло на човека и той добива съзнание за себе си, както у съвременния човек физическото тяло има съзнание за себе си.
Той говори, първо, за пренасянето си на третото небе и после за това в рая. С думата рай, която намираме също и у Лука, в думите, които Христос отправи от кръста към единия от разбойниците, разпънат заедно с него, Павел разбира четвъртото небе, сферата на Слънцето, която като средна сфера включва в себе си заедно силите на всички останали сфери. Раят и Царството Божие означават също духовното пространство. Благовестието на Лука в неговото Евангелие е, че Царството Божие е вътре в нас. Това е благовестието за вътрешното Слънце, за Духа, за Божественото в човека. Тук не се говори за идването на Царството Божие във външния свят, когато в света ще станат някакви промени, а за Духа на човека, проникнат от Христовата сила, която прониква етерното тяло на човека и той добива съзнание за себе си, както у съвременния човек физическото тяло има съзнание за себе си. Чрез тази Светлина прониква зад процесите на физическия свят.
към текста >>

94. 14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това показва, че духовната особеност, духовният път на Лука не са от Петровото естество.
14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА В Евангелието на Лука много малко се говори за Петър. Това показва, че духовната особеност, духовният път на Лука не са от Петровото естество. Въпреки това, Евангелието на Лука съдържа една сцена с Петър, която не е описвана в никое друго Евангелие. Това е риболовът на Петър. Той е описан по следния начин: "Народът се притискаше към Него, за да чуе Словото Божие и Той стоеше при Генисаретското езеро, и видя да стоят там две ладии. Обаче, рибарите бяха слезли от тях и измиваха своите мрежи. Тогава Той влезе в една от ладиите, която принадлежеше на Симона и го помоли да я отведе малко от сушата.
към текста >>

Това са действителни физически явления и процеси, но те съответстват на определени състояния на учениците, на определена степен в духовното развитие на учениците и народа.
Той е описан по следния начин: "Народът се притискаше към Него, за да чуе Словото Божие и Той стоеше при Генисаретското езеро, и видя да стоят там две ладии. Обаче, рибарите бяха слезли от тях и измиваха своите мрежи. Тогава Той влезе в една от ладиите, която принадлежеше на Симона и го помоли да я отведе малко от сушата. И седна, та поучаваше народа от ладията" (5; 1-3). В Евангелието често се споменават изразите: "Исус призова учениците от морето на сушата" или "от сушата влезе вкъщи", "От къщи отиде при морето и влезе в ладията и морето". Това са действителни физически явления и процеси, но те съответстват на определени състояния на учениците, на определена степен в духовното развитие на учениците и народа. Така призоваването на Петър започва с изискването ладията да бъде малко отдалечена от сушата навътре в морето. Призоваването на първите ученици, на двете двойки братя става така, че Христос ги призовава от морето на сушата, където те ще станат след това Негови последователи. Морето, в случая, е емблема на душевния живот на учениците. Излизането им от морето на сушата показва отричането от стария душевен живот, който се е характеризирал с голям елемент на чувствата и екзалтации, което е едно богатство. Но сега учениците трябва да се откажат от това богатство и да навлязат в бедното на изживявания, трезво земно схващане, преди душата да проникне по Христовия път до новото духовно богатство.
към текста >>

Но сега учениците трябва да се откажат от това богатство и да навлязат в бедното на изживявания, трезво земно схващане, преди душата да проникне по Христовия път до новото духовно богатство.
Това са действителни физически явления и процеси, но те съответстват на определени състояния на учениците, на определена степен в духовното развитие на учениците и народа. Така призоваването на Петър започва с изискването ладията да бъде малко отдалечена от сушата навътре в морето. Призоваването на първите ученици, на двете двойки братя става така, че Христос ги призовава от морето на сушата, където те ще станат след това Негови последователи. Морето, в случая, е емблема на душевния живот на учениците. Излизането им от морето на сушата показва отричането от стария душевен живот, който се е характеризирал с голям елемент на чувствата и екзалтации, което е едно богатство. Но сега учениците трябва да се откажат от това богатство и да навлязат в бедното на изживявания, трезво земно схващане, преди душата да проникне по Христовия път до новото духовно богатство. По-късно, след известни опитности и подготовка, се казва: "Исус излезе от къщи и седна до морето. И събра се много народ при Него, така щото Той седна в ладията, а целият народ стоеше на брега. И Той им говореше много неща в притчи." (Матей 13;1) Отначало Христос говори на народа, а след това се обръща към Петър, който е в ладията и му казва: "Изтегли ладията към вътрешността и хвърлете мрежите да уловите риба. Петър Му казва: Учителю, цяла нощ работихме и нищо не хванахме. Но ще изпълня Твоята дума и ще хвърля мрежата.
към текста >>

Ако морето е образ на Духовния свят, то рибите, които са хванати в мрежите стават образ на това, което човек е в състояние да възприеме от Духовния свят и да го пренесе в своето земно същество.
И Той им говореше много неща в притчи." (Матей 13;1) Отначало Христос говори на народа, а след това се обръща към Петър, който е в ладията и му казва: "Изтегли ладията към вътрешността и хвърлете мрежите да уловите риба. Петър Му казва: Учителю, цяла нощ работихме и нищо не хванахме. Но ще изпълня Твоята дума и ще хвърля мрежата. И хванаха много риба." (Лука 5;4-5) Този риболов на Петър в Евангелието на Йоан е даден след Възкресението. Ако морето е образ на Духовния свят, то рибите, които са хванати в мрежите стават образ на това, което човек е в състояние да възприеме от Духовния свят и да го пренесе в своето земно същество. Рибите, изобилието на които разкъсва мрежите, са откровения на Духовния свят в образи, слова и същества, които се потопяват в човешката душа. Риболовът на Йоан ни описва, как чрез предчувстващото изживяване на Възкресението, душите на Петър и на другите ученици са щедро надарени с откровения. Риболовът при Лука външно се различава от този на Йоан, но смисълът му е същият. Тук действително е имало един външен риболов, но по-важно е това, което Петър и другите ученици изживяват. Тук Петър получава първото велико впечатление от Христа в своята душа.
към текста >>

Рибите, изобилието на които разкъсва мрежите, са откровения на Духовния свят в образи, слова и същества, които се потопяват в човешката душа.
Петър Му казва: Учителю, цяла нощ работихме и нищо не хванахме. Но ще изпълня Твоята дума и ще хвърля мрежата. И хванаха много риба." (Лука 5;4-5) Този риболов на Петър в Евангелието на Йоан е даден след Възкресението. Ако морето е образ на Духовния свят, то рибите, които са хванати в мрежите стават образ на това, което човек е в състояние да възприеме от Духовния свят и да го пренесе в своето земно същество. Рибите, изобилието на които разкъсва мрежите, са откровения на Духовния свят в образи, слова и същества, които се потопяват в човешката душа. Риболовът на Йоан ни описва, как чрез предчувстващото изживяване на Възкресението, душите на Петър и на другите ученици са щедро надарени с откровения. Риболовът при Лука външно се различава от този на Йоан, но смисълът му е същият. Тук действително е имало един външен риболов, но по-важно е това, което Петър и другите ученици изживяват. Тук Петър получава първото велико впечатление от Христа в своята душа. Той Го вижда до себе си в ладията, чува Го да говори мощно на народа.
към текста >>

Неговата душа и тази на народа е разтърсена от Христовите думи.
Риболовът на Йоан ни описва, как чрез предчувстващото изживяване на Възкресението, душите на Петър и на другите ученици са щедро надарени с откровения. Риболовът при Лука външно се различава от този на Йоан, но смисълът му е същият. Тук действително е имало един външен риболов, но по-важно е това, което Петър и другите ученици изживяват. Тук Петър получава първото велико впечатление от Христа в своята душа. Той Го вижда до себе си в ладията, чува Го да говори мощно на народа. Неговата душа и тази на народа е разтърсена от Христовите думи. Заедно с външните възприятия на неговите очи и уши, върху него се втурва едно множество от чувства и предчувствия, които не са от този свят, а носят откровения. Като че върху него нахлува един свят от духовни образи, тонове и сили, а преди това се е чувствал напълно празен. Това е вътрешната страна на чудния риболов и неговият същински смисъл. Близостта на Христос, Който е стоял заедно с Петър в ладията, трябва да се е сторило на Петър нещо страшно, ново и велико. Затова се казва: "И той падна на колене пред Исуса и рече: Господи, иди си от мене, аз съм грешен човек.
към текста >>

Като че върху него нахлува един свят от духовни образи, тонове и сили, а преди това се е чувствал напълно празен.
Тук действително е имало един външен риболов, но по-важно е това, което Петър и другите ученици изживяват. Тук Петър получава първото велико впечатление от Христа в своята душа. Той Го вижда до себе си в ладията, чува Го да говори мощно на народа. Неговата душа и тази на народа е разтърсена от Христовите думи. Заедно с външните възприятия на неговите очи и уши, върху него се втурва едно множество от чувства и предчувствия, които не са от този свят, а носят откровения. Като че върху него нахлува един свят от духовни образи, тонове и сили, а преди това се е чувствал напълно празен. Това е вътрешната страна на чудния риболов и неговият същински смисъл. Близостта на Христос, Който е стоял заедно с Петър в ладията, трябва да се е сторило на Петър нещо страшно, ново и велико. Затова се казва: "И той падна на колене пред Исуса и рече: Господи, иди си от мене, аз съм грешен човек. Защото него и всички, които бяха с него, беше ги обзел страх заради този риболов, който бяха направили заедно" (5;8-9). Петър изживява пълнотата на откровението, но също и изпитанието на душата, което е свързано с близостта на Христовото Същество.
към текста >>

Петър изживява пълнотата на откровението, но също и изпитанието на душата, което е свързано с близостта на Христовото Същество.
Като че върху него нахлува един свят от духовни образи, тонове и сили, а преди това се е чувствал напълно празен. Това е вътрешната страна на чудния риболов и неговият същински смисъл. Близостта на Христос, Който е стоял заедно с Петър в ладията, трябва да се е сторило на Петър нещо страшно, ново и велико. Затова се казва: "И той падна на колене пред Исуса и рече: Господи, иди си от мене, аз съм грешен човек. Защото него и всички, които бяха с него, беше ги обзел страх заради този риболов, който бяха направили заедно" (5;8-9). Петър изживява пълнотата на откровението, но също и изпитанието на душата, което е свързано с близостта на Христовото Същество. Колкото по-голямо е изобилието на Божественото откровение, което се изявява чрез Христовото Същество в чудния риболов, с толкова по-голяма уплаха Петър осъзнава своята човешка слабост. Затова той казва: "Господи, иди си от мене, аз съм грешен човек". Така казва Петър, изпреварвайки с това думите на стотника от Капернаум: "Не съм достоен да влезеш под моя покрив" (17;9). Отговорът, който сега Петър получава, е истинското призоваване на учениците: "Не бой се, защото отсега нататък ще ловиш человеци" (5;10). С тези думи Христос извежда Петър и другите ученици от личното и ги насочва към общочовешкото.
към текста >>

Колкото по-голямо е изобилието на Божественото откровение, което се изявява чрез Христовото Същество в чудния риболов, с толкова по-голяма уплаха Петър осъзнава своята човешка слабост.
Това е вътрешната страна на чудния риболов и неговият същински смисъл. Близостта на Христос, Който е стоял заедно с Петър в ладията, трябва да се е сторило на Петър нещо страшно, ново и велико. Затова се казва: "И той падна на колене пред Исуса и рече: Господи, иди си от мене, аз съм грешен човек. Защото него и всички, които бяха с него, беше ги обзел страх заради този риболов, който бяха направили заедно" (5;8-9). Петър изживява пълнотата на откровението, но също и изпитанието на душата, което е свързано с близостта на Христовото Същество. Колкото по-голямо е изобилието на Божественото откровение, което се изявява чрез Христовото Същество в чудния риболов, с толкова по-голяма уплаха Петър осъзнава своята човешка слабост. Затова той казва: "Господи, иди си от мене, аз съм грешен човек". Така казва Петър, изпреварвайки с това думите на стотника от Капернаум: "Не съм достоен да влезеш под моя покрив" (17;9). Отговорът, който сега Петър получава, е истинското призоваване на учениците: "Не бой се, защото отсега нататък ще ловиш человеци" (5;10). С тези думи Христос извежда Петър и другите ученици от личното и ги насочва към общочовешкото. С това Той му казва: Докато гледаш само своята греховност, ти не ще намериш смелост за никое общочовешко дело.
към текста >>

Този цвят е окото за виждане на Христовия свят.
Първата истинска среща с Христос предизвиква в душата на Петър основното религиозно изживяване - вярата. В случая, вярата не е работа на ума, а на сърцето. Тя не е просто работа на чувството, а е начало на откровение. Вярата е пробуждане на душевния орган, който човек носи в спящо състояние в своето сърце. От Светлината пъпката се разтваря в голям цвят. Този цвят е окото за виждане на Христовия свят. Пъпката постепенно се развива. Отначало тя е едно напъващо предчувствие, което живее в сърцето. Сърцето постепенно се събужда, пъпката се разтваря. Вярата е пъпката, която постепенно се разтваря, с което вярата се превръща в знание, на все повече проявяващото се Божествено виждане, виждането на Бога, което е обещано на чистите сърца. В Евангелието на Лука Петър не играе никаква особена роля.
към текста >>

Но той е онзи, в сърцето на когото се отваря Пътят Христов, който започва с вярата и трябва да доведе до виждането и познанията.
Пъпката постепенно се развива. Отначало тя е едно напъващо предчувствие, което живее в сърцето. Сърцето постепенно се събужда, пъпката се разтваря. Вярата е пъпката, която постепенно се разтваря, с което вярата се превръща в знание, на все повече проявяващото се Божествено виждане, виждането на Бога, което е обещано на чистите сърца. В Евангелието на Лука Петър не играе никаква особена роля. Но той е онзи, в сърцето на когото се отваря Пътят Христов, който започва с вярата и трябва да доведе до виждането и познанията. Риболовът на Петър е пъпката на ставането, изживяването и чието разгръщане означава съдържанието - следването на Христос. Евангелието на Лука предполага съдържанието на Петровата душа. Той гради своя дом върху основата на Петровото същество, което е вече поставено в първите две Евангелия. А съдържанието на Петровото същество е вярата. Преходът от пъпката към напълно разтворения цвят, преходът от вярата към знанието, Евангелието на Лука има да изобрази с неговите вътрешни фигури и движения.
към текста >>

95. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Както във всички Евангелия, така и в Евангелието на Лука, с физическите образи и действия, които описва, то изразява велики духовни Истини.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО Както във всички Евангелия, така и в Евангелието на Лука, с физическите образи и действия, които описва, то изразява велики духовни Истини. У него всичко външно, всичко преходно е символ на нещо духовно. От средата на 9-та глава започва да се говори за пътуването на Исус от Галилея за Ерусалим, като пътят минава през Самария. Исус отива в Ерусалим с пълното съзнание за принасянето Си в жертва, за изнасянето на историческата сцена на това, което в Древността е ставало в Храмовете на Посвещението. Нима Той, Който знаеше какво има да стане, ако трябваше да го избегне, можеше да не отива в Ерусалим, където бяха Неговите врагове. Но Той, отивайки към Ерусалим, казва: "Никой пророк не е загинал вън от Ерусалим", затова и Той отива там, да се принесе в жертва на олтара на човечеството, за неговото спасение.
към текста >>

У него всичко външно, всичко преходно е символ на нещо духовно.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО Както във всички Евангелия, така и в Евангелието на Лука, с физическите образи и действия, които описва, то изразява велики духовни Истини. У него всичко външно, всичко преходно е символ на нещо духовно. От средата на 9-та глава започва да се говори за пътуването на Исус от Галилея за Ерусалим, като пътят минава през Самария. Исус отива в Ерусалим с пълното съзнание за принасянето Си в жертва, за изнасянето на историческата сцена на това, което в Древността е ставало в Храмовете на Посвещението. Нима Той, Който знаеше какво има да стане, ако трябваше да го избегне, можеше да не отива в Ерусалим, където бяха Неговите врагове. Но Той, отивайки към Ерусалим, казва: "Никой пророк не е загинал вън от Ерусалим", затова и Той отива там, да се принесе в жертва на олтара на човечеството, за неговото спасение. Велика е Тайната на Голгота, за нея сега няма да говоря, но само споменавам, че Христос предприема едно дълго пътуване, за да дойде в Ерусалим, да Се принесе в жертва.
към текста >>

В процеса на пречистването той придобива вярата, а в Пътя на учението той придобива теоретично знание, което, след като мине през Мистичната смърт, ще провери това теоретично познание на опит, ще има изживяването на Духовния свят и ще получи откровение от него за Тайните на Битието и Живота.
Велика е Тайната на Голгота, за нея сега няма да говоря, но само споменавам, че Христос предприема едно дълго пътуване, за да дойде в Ерусалим, да Се принесе в жертва. В течение на целия този път Христос почти само говори и посява семето в душата на народа и на учениците. И накрая на този път на посяване на учението е жертвата, принесена на Голгота. Това е било практикувано и в Древните Храмове за Посвещение. След като ученикът е преминал първия етап на школата, където е изработил морален устой и придобил морална чистота в пречистването на душата, той пристъпва към придобиването на знанието, изминава Пътя на учението. В процеса на пречистването той придобива вярата, а в Пътя на учението той придобива теоретично знание, което, след като мине през Мистичната смърт, ще провери това теоретично познание на опит, ще има изживяването на Духовния свят и ще получи откровение от него за Тайните на Битието и Живота. Затова Евангелието на Лука е в пълния смисъл на думата Евангелие на вътрешния Път, на Пътя на учението. То постоянно изразява това с един тих и душевно силен език. Като светещи фарове са разпръснати в цялото Евангелие думите за Пътя. Така още в първата глава, 79 стих, се казва: "Ще насочи нашите нозе в пътя на мира". В края на Евангелието, по пътя за Емаус, 24 глава, 72 стих, учениците си казват: "Не гореше ли сърцето ни, когато той говореше с нас по пътя".
към текста >>

Така в изминаването на един външен Път се изживява всичко онова, което трябва да бъде изминато по вътрешен Път, по Христовия Път.
Затова Евангелието на Лука е в пълния смисъл на думата Евангелие на вътрешния Път, на Пътя на учението. То постоянно изразява това с един тих и душевно силен език. Като светещи фарове са разпръснати в цялото Евангелие думите за Пътя. Така още в първата глава, 79 стих, се казва: "Ще насочи нашите нозе в пътя на мира". В края на Евангелието, по пътя за Емаус, 24 глава, 72 стих, учениците си казват: "Не гореше ли сърцето ни, когато той говореше с нас по пътя". Така в изминаването на един външен Път се изживява всичко онова, което трябва да бъде изминато по вътрешен Път, по Христовия Път. Пътят ги беше довел до виждането на Възкръсналия. "Сърцето им горяло" - това е един израз, който показва, че тяхното сърце е преминало от каменно в плътско, станало е едно раздвижване на сърцето, напиращото чувстване на виждащата сила на сърцето. Това е животът на пъпката, която иска да се разцъфти. Така вярата е била началото на виждането за двамата ученици на път за Емаус. Без да знаят, те са били във вътрешния Път, когато постепенно се осъзнали.
към текста >>

Мирът, това е първият член на висшата човешка троица, който в Окултната Наука се нарича духовно Себе, или по източната терминология Манас.
Мирът никога не се ражда от само себе си. Мирът не е едно преходно състояние, а трайно, висше състояние на душата. С това, което Новият Завет нарича мир, започва обитаването на Божественото в човешката душа. То е началото на висшия човек, който се ражда не отгоре, а отдолу. Ето защо в блаженствата се казва: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии". Мирът, това е първият член на висшата човешка троица, който в Окултната Наука се нарича духовно Себе, или по източната терминология Манас. Този мирен резултат на пречистването е организирането на астралното тяло от Духа. Също така Духът работи и върху етерното тяло и го превръща в Дух на Живота или Будхи. Духът работи и над преобразяването на физическото тяло, което се нарича човешки Дух или Атма. В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм. Учителят означава тези три члена на висшата човешка троица с думите: тяло на Любовта, (висшето Себе), тяло на Мъдростта (Духът на Живота) и тяло на Истината (човешкият Дух или Атма).
към текста >>

Този мирен резултат на пречистването е организирането на астралното тяло от Духа.
Мирът не е едно преходно състояние, а трайно, висше състояние на душата. С това, което Новият Завет нарича мир, започва обитаването на Божественото в човешката душа. То е началото на висшия човек, който се ражда не отгоре, а отдолу. Ето защо в блаженствата се казва: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии". Мирът, това е първият член на висшата човешка троица, който в Окултната Наука се нарича духовно Себе, или по източната терминология Манас. Този мирен резултат на пречистването е организирането на астралното тяло от Духа. Също така Духът работи и върху етерното тяло и го превръща в Дух на Живота или Будхи. Духът работи и над преобразяването на физическото тяло, което се нарича човешки Дух или Атма. В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм. Учителят означава тези три члена на висшата човешка троица с думите: тяло на Любовта, (висшето Себе), тяло на Мъдростта (Духът на Живота) и тяло на Истината (човешкият Дух или Атма). Така, че встъпването в Пътя на мира е, от една страна, една от най-висшите дейности и работи на пречистване и трансформиране, които Духът извършва над душата.
към текста >>

Също така Духът работи и върху етерното тяло и го превръща в Дух на Живота или Будхи.
С това, което Новият Завет нарича мир, започва обитаването на Божественото в човешката душа. То е началото на висшия човек, който се ражда не отгоре, а отдолу. Ето защо в блаженствата се казва: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии". Мирът, това е първият член на висшата човешка троица, който в Окултната Наука се нарича духовно Себе, или по източната терминология Манас. Този мирен резултат на пречистването е организирането на астралното тяло от Духа. Също така Духът работи и върху етерното тяло и го превръща в Дух на Живота или Будхи. Духът работи и над преобразяването на физическото тяло, което се нарича човешки Дух или Атма. В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм. Учителят означава тези три члена на висшата човешка троица с думите: тяло на Любовта, (висшето Себе), тяло на Мъдростта (Духът на Живота) и тяло на Истината (човешкият Дух или Атма). Така, че встъпването в Пътя на мира е, от една страна, една от най-висшите дейности и работи на пречистване и трансформиране, които Духът извършва над душата. От друга страна той е едно разцъфтяване, пробуждане на душата в духовния свят.
към текста >>

Духът работи и над преобразяването на физическото тяло, което се нарича човешки Дух или Атма.
То е началото на висшия човек, който се ражда не отгоре, а отдолу. Ето защо в блаженствата се казва: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии". Мирът, това е първият член на висшата човешка троица, който в Окултната Наука се нарича духовно Себе, или по източната терминология Манас. Този мирен резултат на пречистването е организирането на астралното тяло от Духа. Също така Духът работи и върху етерното тяло и го превръща в Дух на Живота или Будхи. Духът работи и над преобразяването на физическото тяло, което се нарича човешки Дух или Атма. В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм. Учителят означава тези три члена на висшата човешка троица с думите: тяло на Любовта, (висшето Себе), тяло на Мъдростта (Духът на Живота) и тяло на Истината (човешкият Дух или Атма). Така, че встъпването в Пътя на мира е, от една страна, една от най-висшите дейности и работи на пречистване и трансформиране, които Духът извършва над душата. От друга страна той е едно разцъфтяване, пробуждане на душата в духовния свят. Работата на пречистването, която проникнатия от Христа аз, или Христос в човешкия аз произвежда, намира своя образен израз в редуващите се образи на Евангелието на Лука, за които споменах по- рано, а именно: успокояването на бурята, изгонването на бесовете от обсебения, с които ни се говори за пречистването на душата.
към текста >>

В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм.
Ето защо в блаженствата се казва: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии". Мирът, това е първият член на висшата човешка троица, който в Окултната Наука се нарича духовно Себе, или по източната терминология Манас. Този мирен резултат на пречистването е организирането на астралното тяло от Духа. Също така Духът работи и върху етерното тяло и го превръща в Дух на Живота или Будхи. Духът работи и над преобразяването на физическото тяло, което се нарича човешки Дух или Атма. В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм. Учителят означава тези три члена на висшата човешка троица с думите: тяло на Любовта, (висшето Себе), тяло на Мъдростта (Духът на Живота) и тяло на Истината (човешкият Дух или Атма). Така, че встъпването в Пътя на мира е, от една страна, една от най-висшите дейности и работи на пречистване и трансформиране, които Духът извършва над душата. От друга страна той е едно разцъфтяване, пробуждане на душата в духовния свят. Работата на пречистването, която проникнатия от Христа аз, или Христос в човешкия аз произвежда, намира своя образен израз в редуващите се образи на Евангелието на Лука, за които споменах по- рано, а именно: успокояването на бурята, изгонването на бесовете от обсебения, с които ни се говори за пречистването на душата. С изцелението на жената с кръвотечението и възкресението на дъщерята на Яир, се загатва за възстановяването на душевното равновесие между силите на майчинството и силите на девичеството.
към текста >>

Учителят означава тези три члена на висшата човешка троица с думите: тяло на Любовта, (висшето Себе), тяло на Мъдростта (Духът на Живота) и тяло на Истината (човешкият Дух или Атма).
Мирът, това е първият член на висшата човешка троица, който в Окултната Наука се нарича духовно Себе, или по източната терминология Манас. Този мирен резултат на пречистването е организирането на астралното тяло от Духа. Също така Духът работи и върху етерното тяло и го превръща в Дух на Живота или Будхи. Духът работи и над преобразяването на физическото тяло, което се нарича човешки Дух или Атма. В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм. Учителят означава тези три члена на висшата човешка троица с думите: тяло на Любовта, (висшето Себе), тяло на Мъдростта (Духът на Живота) и тяло на Истината (човешкият Дух или Атма). Така, че встъпването в Пътя на мира е, от една страна, една от най-висшите дейности и работи на пречистване и трансформиране, които Духът извършва над душата. От друга страна той е едно разцъфтяване, пробуждане на душата в духовния свят. Работата на пречистването, която проникнатия от Христа аз, или Христос в човешкия аз произвежда, намира своя образен израз в редуващите се образи на Евангелието на Лука, за които споменах по- рано, а именно: успокояването на бурята, изгонването на бесовете от обсебения, с които ни се говори за пречистването на душата. С изцелението на жената с кръвотечението и възкресението на дъщерята на Яир, се загатва за възстановяването на душевното равновесие между силите на майчинството и силите на девичеството. Чрез пречистването се създава възможност за пробуждане на висшата душа, която можем да си представим образно като пъпка, която постепенно се разцъфтява.
към текста >>

Така, че встъпването в Пътя на мира е, от една страна, една от най-висшите дейности и работи на пречистване и трансформиране, които Духът извършва над душата.
Този мирен резултат на пречистването е организирането на астралното тяло от Духа. Също така Духът работи и върху етерното тяло и го превръща в Дух на Живота или Будхи. Духът работи и над преобразяването на физическото тяло, което се нарича човешки Дух или Атма. В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм. Учителят означава тези три члена на висшата човешка троица с думите: тяло на Любовта, (висшето Себе), тяло на Мъдростта (Духът на Живота) и тяло на Истината (човешкият Дух или Атма). Така, че встъпването в Пътя на мира е, от една страна, една от най-висшите дейности и работи на пречистване и трансформиране, които Духът извършва над душата. От друга страна той е едно разцъфтяване, пробуждане на душата в духовния свят. Работата на пречистването, която проникнатия от Христа аз, или Христос в човешкия аз произвежда, намира своя образен израз в редуващите се образи на Евангелието на Лука, за които споменах по- рано, а именно: успокояването на бурята, изгонването на бесовете от обсебения, с които ни се говори за пречистването на душата. С изцелението на жената с кръвотечението и възкресението на дъщерята на Яир, се загатва за възстановяването на душевното равновесие между силите на майчинството и силите на девичеството. Чрез пречистването се създава възможност за пробуждане на висшата душа, която можем да си представим образно като пъпка, която постепенно се разцъфтява. Когато пъпката има подходящи условия, тя все повече и повече се разтваря под напора на вътрешните сили и стига до разцъфтяване.
към текста >>

От друга страна той е едно разцъфтяване, пробуждане на душата в духовния свят.
Също така Духът работи и върху етерното тяло и го превръща в Дух на Живота или Будхи. Духът работи и над преобразяването на физическото тяло, което се нарича човешки Дух или Атма. В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм. Учителят означава тези три члена на висшата човешка троица с думите: тяло на Любовта, (висшето Себе), тяло на Мъдростта (Духът на Живота) и тяло на Истината (човешкият Дух или Атма). Така, че встъпването в Пътя на мира е, от една страна, една от най-висшите дейности и работи на пречистване и трансформиране, които Духът извършва над душата. От друга страна той е едно разцъфтяване, пробуждане на душата в духовния свят. Работата на пречистването, която проникнатия от Христа аз, или Христос в човешкия аз произвежда, намира своя образен израз в редуващите се образи на Евангелието на Лука, за които споменах по- рано, а именно: успокояването на бурята, изгонването на бесовете от обсебения, с които ни се говори за пречистването на душата. С изцелението на жената с кръвотечението и възкресението на дъщерята на Яир, се загатва за възстановяването на душевното равновесие между силите на майчинството и силите на девичеството. Чрез пречистването се създава възможност за пробуждане на висшата душа, която можем да си представим образно като пъпка, която постепенно се разцъфтява. Когато пъпката има подходящи условия, тя все повече и повече се разтваря под напора на вътрешните сили и стига до разцъфтяване. Вътрешният напор на силите прониква цялото човешко същество, като укрепващо чувстване на близостта на Божествения свят - това е вярата.
към текста >>

Пътят на Лука, Пътят на мира има като съдържание развитието на това, което вярата съдържа като пъпка, което води до разцъфтяването на човешката душа в Духовния свят.
Вътрешният напор на силите прониква цялото човешко същество, като укрепващо чувстване на близостта на Божествения свят - това е вярата. А според напора на силите отвътре, като благословение слиза отгоре проникващата в човека благодат, която първо се въплътява в човека като мир. Вярата и мирът са думи, които посочват същата действителност, като вярата е от човека, а мирът от Божествения свят. Вярата е окото, а мирът е Светлината. Чрез вярата човек възприема мира и с това го реализира в себе си. Пътят на Лука, Пътят на мира има като съдържание развитието на това, което вярата съдържа като пъпка, което води до разцъфтяването на човешката душа в Духовния свят. Така че мирът е един непрестанен плод на най- висшата духовна активност. Мирът не е едно временно успокояване, а задоволство, идващо не отвън, а отвътре. Непосредствено след като Евангелието ни обрисува образа на Мария и Марта, и във връзка с това идеала на душата станала Мария, на душата, станала способна за медитация и молитва, ние виждаме ученците да пристъпват към Христа с молба: Учителю, научи ни да се молим (11;1). Тогава Христос дава на учениците "Отче наш", прибавя към него едно общо наставление за моленето и медитацията. Молитвата и медитацията, това е силата на вървенето в Пътя, това е силата, която прави пъпката да се разпукне, да се разцъфти отвътре.
към текста >>

Така че мирът е един непрестанен плод на най- висшата духовна активност.
А според напора на силите отвътре, като благословение слиза отгоре проникващата в човека благодат, която първо се въплътява в човека като мир. Вярата и мирът са думи, които посочват същата действителност, като вярата е от човека, а мирът от Божествения свят. Вярата е окото, а мирът е Светлината. Чрез вярата човек възприема мира и с това го реализира в себе си. Пътят на Лука, Пътят на мира има като съдържание развитието на това, което вярата съдържа като пъпка, което води до разцъфтяването на човешката душа в Духовния свят. Така че мирът е един непрестанен плод на най- висшата духовна активност. Мирът не е едно временно успокояване, а задоволство, идващо не отвън, а отвътре. Непосредствено след като Евангелието ни обрисува образа на Мария и Марта, и във връзка с това идеала на душата станала Мария, на душата, станала способна за медитация и молитва, ние виждаме ученците да пристъпват към Христа с молба: Учителю, научи ни да се молим (11;1). Тогава Христос дава на учениците "Отче наш", прибавя към него едно общо наставление за моленето и медитацията. Молитвата и медитацията, това е силата на вървенето в Пътя, това е силата, която прави пъпката да се разпукне, да се разцъфти отвътре. Вътрешната молитва, молитвата, превърната в медитация, е работа на душата над себе си, тя е подготовка за приемането на Божествената сила на благодатта.
към текста >>

А цялото наставление може да бъде разбрано, като вземем неговия край: "Щом вие, които сте лоши, можете да давате добри дарове на своите чада, колко повече Отец ваш, Който е на небето, ще даде Дух Святий на онези, които Го помолят" (11;13).
Мирът не е едно временно успокояване, а задоволство, идващо не отвън, а отвътре. Непосредствено след като Евангелието ни обрисува образа на Мария и Марта, и във връзка с това идеала на душата станала Мария, на душата, станала способна за медитация и молитва, ние виждаме ученците да пристъпват към Христа с молба: Учителю, научи ни да се молим (11;1). Тогава Христос дава на учениците "Отче наш", прибавя към него едно общо наставление за моленето и медитацията. Молитвата и медитацията, това е силата на вървенето в Пътя, това е силата, която прави пъпката да се разпукне, да се разцъфти отвътре. Вътрешната молитва, молитвата, превърната в медитация, е работа на душата над себе си, тя е подготовка за приемането на Божествената сила на благодатта. А цялото наставление може да бъде разбрано, като вземем неговия край: "Щом вие, които сте лоши, можете да давате добри дарове на своите чада, колко повече Отец ваш, Който е на небето, ще даде Дух Святий на онези, които Го помолят" (11;13). Духът Святий е това, за което човек се моли. Той е единственият истински достоен обем на молитвата. Той е това, за което душата трябва да се разтвори във всяко молитвено съсредоточаване, във всяка молитва, превърната в медитация. Всяка истинска молитва е насочена, в крайна сметка, не към една земна цел, а към една небесна цел, за вселяването на Божествената сила на благодатта, на мира, на правдата в човешката душа. В поучението за молитвата Христос споменава думите "хляб, риба, яйце, камък, змия, скорпия" и пр.
към текста >>

Духът Святий е това, за което човек се моли.
Непосредствено след като Евангелието ни обрисува образа на Мария и Марта, и във връзка с това идеала на душата станала Мария, на душата, станала способна за медитация и молитва, ние виждаме ученците да пристъпват към Христа с молба: Учителю, научи ни да се молим (11;1). Тогава Христос дава на учениците "Отче наш", прибавя към него едно общо наставление за моленето и медитацията. Молитвата и медитацията, това е силата на вървенето в Пътя, това е силата, която прави пъпката да се разпукне, да се разцъфти отвътре. Вътрешната молитва, молитвата, превърната в медитация, е работа на душата над себе си, тя е подготовка за приемането на Божествената сила на благодатта. А цялото наставление може да бъде разбрано, като вземем неговия край: "Щом вие, които сте лоши, можете да давате добри дарове на своите чада, колко повече Отец ваш, Който е на небето, ще даде Дух Святий на онези, които Го помолят" (11;13). Духът Святий е това, за което човек се моли. Той е единственият истински достоен обем на молитвата. Той е това, за което душата трябва да се разтвори във всяко молитвено съсредоточаване, във всяка молитва, превърната в медитация. Всяка истинска молитва е насочена, в крайна сметка, не към една земна цел, а към една небесна цел, за вселяването на Божествената сила на благодатта, на мира, на правдата в човешката душа. В поучението за молитвата Христос споменава думите "хляб, риба, яйце, камък, змия, скорпия" и пр. Това са символи, които изразяват определени сили на живота.
към текста >>

Яйце е това, чрез което човек действа творчески отвътре навън, чрез което той създава нещо ново като духовно произведение.
Всяка истинска молитва е насочена, в крайна сметка, не към една земна цел, а към една небесна цел, за вселяването на Божествената сила на благодатта, на мира, на правдата в човешката душа. В поучението за молитвата Христос споменава думите "хляб, риба, яйце, камък, змия, скорпия" и пр. Това са символи, които изразяват определени сили на живота. Така хлябът е всичко, което нахранва душевно човека и което той получава отвън. Риба е това, което оживява човешкото етерно тяло със силите, които извират отвътре. Яйце е това, чрез което човек действа творчески отвътре навън, чрез което той създава нещо ново като духовно произведение. Камък става в човека всичко, което външният свят дава като сетивни впечатления и външни дарове, когато човек не може да го приеме одушевено и да го преработи вътрешно. Змия стават жизнените сили, когато човек вместо да ги използва за вътрешно оживяване, ги използува само за изработване на мозъчна интелигентност. Скорпион стават в човека пробуждащите се в него творчески сили, когато вместо за творчество те се използват само за задоволяване на неговото тщеславие и на неговата чувственост. Това, което може да направи човека производителен, може също да се прояви като отровно жило, което причинява парализиране и душевно умиране. Наставленията на Христа за молитвата крие в себе си дълбок смисъл.
към текста >>

Тогава молитвата и чуването на молитвата взаимно се проникват, в молещия се човек просветва нещо от Духа Святий, което е истинският обект на молитвата.
Приятелят на Бога изучава Божията Воля чрез вътрешната деятелност на молитвата. При тази молитва дейността не е вече човешка, а благодат, деятелно вселяване на Бога в човека. Ето защо в християнската наука трябва да царува побеждаването на страха и боязливостта, с които се отличава рабът Божий. Когато учениците помолват Христа "Учителю, научи ни да се молим", Той ги научава чрез побеждаване на боязливостта да добият смелост и воля да пристъпят към вътрешната молитва. Така молещият се се разтваря вътрешно, за да може да приеме в себе си Божията благодат, Божието Присъствие. Тогава молитвата и чуването на молитвата взаимно се проникват, в молещия се човек просветва нещо от Духа Святий, което е истинският обект на молитвата. Чрез тази вътрешна молитва човек добива вътрешна смелост, Божествена сила, чрез която Небето бива пренесено на Земята. В 16 глава, 16 стих Христос казва, че "законът и пророците бяха до Йоана, оттогава Царството Божие се благовества и всеки прониква със сила в него". А Матей предава тази мисъл със следните думи: "От дните на Йоана Кръстителя насам, Царството Божие насила се взема. И които се насилят, те го грабват" (11;12). Изразът на Лука води до едно преобразяване на отношението на човека към Божествения свят, да премине от закона към благовестието, към Евангелието.
към текста >>

И тогава разделянето на хората и на духовете няма да стане по физически начин, а по духовен начин.
По-рано цялата деятелност е принадлежала на отдалечения от човека Бог, сега човек трябва да събуди в самия себе си Божествената деятелност. Сега благодатта действа по-различно от по-рано, тя не действа вече отвън, а отвътре в човешката воля. Евангелието на Лука ни е показало прилагането на този закон, за побеждаването на боязливостта, с притчата за молещата се вдовица и несправедливия съдия, дадена в началото на 18 глава. Загадъчно е, че в заключение на тази притча Христос казва: "Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на Земята? " В смисъла на Евангелието на Лука, идването на Човешкия Син не е едно физическо, а едно свръхсетивно събитие, което ще стане в етерния свят и в умовете на хората. И тогава разделянето на хората и на духовете няма да стане по физически начин, а по духовен начин. Всички онези, които са приели в себе си Христа като Светлина, ще отидат от дясната Му страна и ще Го видят в етерния свят в Неговата Слава. А които не са приели тази Светлина, те ще отидат отляво, ще отпаднат от еволюцията, ще останат назад в своето развитие. Това зависи от развитието на душевното око. Казах, че според това разбиране вярата е органът на човека, за да проникне той в етерния свят, в който Христос отново ще дойде. Вярата е виждащата сила на сърцето за Възкръсналия и отново идващия на Земята Христос.
към текста >>

Фактически, вярата е отвореността на човешкото същество за влиянието на духовните сили, които принадлежат на един по-висш ред от този, в който царуват природните закони.
Учениците в Пътя на своето развитие са добили вярата и с това и мира. Сега те искат да бъдат доведени до следващата степен. Първият отговор на Христос на молбата на учениците е: "Ако имате вяра, колкото синапово зърно, бихте казали на тази смоковница - изтръгни се и се насади в морето, тя би ви се подчинила" (17;6). Тези думи не трябва да се разбират буквално. С това Христос обръща вниманието на учениците върху това, че вярата е една вълшебна сила, че тя съдържа в себе си силата за преобразяване на света, показа им магията на вярата образно. Фактически, вярата е отвореността на човешкото същество за влиянието на духовните сили, които принадлежат на един по-висш ред от този, в който царуват природните закони. За магията на вярата Христос на два пъти говори у Матея. Първият път за преместването на планината и втори път, за смоковницата. Фарисеите запитват: "Кога ще дойде Царството Божие? " (17;9). Христос им отговаря: "Царството Божие не ще дойде с външни жестове и не може да се каже: Ето тука е или ето там е.
към текста >>

Царството Божие е една духовна сфера, сферата на духовното Слънце, от която се ражда Светлината, Словото и Животът.
Първият път за преместването на планината и втори път, за смоковницата. Фарисеите запитват: "Кога ще дойде Царството Божие? " (17;9). Христос им отговаря: "Царството Божие не ще дойде с външни жестове и не може да се каже: Ето тука е или ето там е. Защото, ето Царството Божие е вътре във вас" (17;20-21). Царството Божие е една духовна сфера, сферата на духовното Слънце, от която се ражда Светлината, Словото и Животът. Минало е вече това време, когато това Царство можеше да се търси вън, както в някаква форма на екстаз, когато човешката душа, излъчвайки се, се потопява в него. Сега на мястото на екстаза за човека идва вселяването на благодатта на Небето, етерната пълнота на Светлината, Любовта и Живота. Царството Божие трябва да се събуди вътре в човека, трябва да стане събуждане на човешката душа. Вярващото сърце е вратата, чрез която Царството, Силата и Славата могат да се влеят в човешкото същество. Човешкото сърце вижда Славата във висините и приема Мира на Земята.
към текста >>

Както външната светлина идва от външното слънце, така Славата на Царството идва от Христа, Който е духовното Слънце.
На чуждите, на външните, Той говори за идването на Царството Божие, а на приятелите, на учениците Той говори за идването на Човешкия Син. Той показва, че тези две понятия са идентични. Царството Божие е сферата на етерната Светлина, а Син Человечески е образ от Светлина, Която царува и ръководи в тази сфера. Да възприеме човек Царството Божие, това значи той да вижда и да се потопи в едно море от Светлина. Да вижда Сина Человечески, това значи да може да различи в морето от Светлина образа на Съществото, Което е извор на всяка Светлина, която е Светлината на света. Както външната светлина идва от външното слънце, така Славата на Царството идва от Христа, Който е духовното Слънце. И както външното слънце става видимо, когато настъпи неговият ден, така и Христос, когато изгрее един ден на Сина человечески. Казано е: "Ще дойде време, когато ще копнеете да видите един ден на Сина человечески и не ще Го видите. И ще ви казват: Ето тук е, ето там е, не отивайте и не Го следвайте. Защото, както светкавицата блесва горе на небето и осветява всичко, което е долу под небето, така ще бъде и Син человечески в Своя ден" (17;22-24). Колкото повече навлизаме в Евангелието на Лука, толкова повече в неговата вътрешна задушевност се явява друг един елемент на космическа строгост.
към текста >>

Той проблесва като пронизан от духовни мечове.
И както външното слънце става видимо, когато настъпи неговият ден, така и Христос, когато изгрее един ден на Сина человечески. Казано е: "Ще дойде време, когато ще копнеете да видите един ден на Сина человечески и не ще Го видите. И ще ви казват: Ето тук е, ето там е, не отивайте и не Го следвайте. Защото, както светкавицата блесва горе на небето и осветява всичко, което е долу под небето, така ще бъде и Син человечески в Своя ден" (17;22-24). Колкото повече навлизаме в Евангелието на Лука, толкова повече в неговата вътрешна задушевност се явява друг един елемент на космическа строгост. Той проблесва като пронизан от духовни мечове. Образът на светкавицата постоянно се възвръща: "Видях Сатана да пада като светкавица от небето" (10;18). "Окото е светило на тялото. Когато окото ти е чисто и отворено, цялото ти тяло е светло. Ако окото ти е затворено или нечисто, цялото ти тяло ще бъде в тъмнина. И така, гледай светлината в тебе да не бъде тъмнина.
към текста >>

От самия разказ в Евангелието се вижда, че повереният талант е спящият духовен орган на сърцето, вложен във всеки човек.
И самото Евангелие казва, че Христос дава притчата във връзка със скорошното идване на Царството. Изявлението на Царството е, следователно, едно и също със второто пришествие на Христа. Обаче, идването на Царството на Сина человечески е едно строго даване на сметка за хората. На всеки човек е поверено по един талант. Онзи, който умножава талантите, ще устои при второто пришествие на Господа, а който само запазва дадените му таланти, не ще издържи. От самия разказ в Евангелието се вижда, че повереният талант е спящият духовен орган на сърцето, вложен във всеки човек. Който само съхранява този орган, може би от страх, че иначе би вършил дело на самоспасяване, той ще проспи второто идване на Христа. Само когато е пробудил спящия орган, превърнал е вярата във виждане и я е умножил, ще може да устои пред завръщащия се господар. Така притчата за талантите е увенчаващото резюме на пътя, описан от Лука, великият призив за вътрешно активно молитвено обучение, за молитвено преобразяване, което води от вярата към виждането. Негодният слуга е онзи, който е само благочестив, но се държи далеч от Бога. Похвални слуги са онези, които към благочестието прибавят смелостта да работят за духовно развитие, за да станат съсъдове, носители на Божественото.
към текста >>

Похвални слуги са онези, които към благочестието прибавят смелостта да работят за духовно развитие, за да станат съсъдове, носители на Божественото.
От самия разказ в Евангелието се вижда, че повереният талант е спящият духовен орган на сърцето, вложен във всеки човек. Който само съхранява този орган, може би от страх, че иначе би вършил дело на самоспасяване, той ще проспи второто идване на Христа. Само когато е пробудил спящия орган, превърнал е вярата във виждане и я е умножил, ще може да устои пред завръщащия се господар. Така притчата за талантите е увенчаващото резюме на пътя, описан от Лука, великият призив за вътрешно активно молитвено обучение, за молитвено преобразяване, което води от вярата към виждането. Негодният слуга е онзи, който е само благочестив, но се държи далеч от Бога. Похвални слуги са онези, които към благочестието прибавят смелостта да работят за духовно развитие, за да станат съсъдове, носители на Божественото.
към текста >>

96. 16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелието ни разкрива пътя на душата, където пъпката на вярата се превръща в цвят на знанието, където душата се пробужда за Духовния Свят.
16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ Евангелието ни разкрива пътя на душата, където пъпката на вярата се превръща в цвят на знанието, където душата се пробужда за Духовния Свят. Казах, че събуждането на вярата в душата е съпроводено със събуждането на лотосовия цвят на сърцето. Събуждането на вярата не е един еднократен процес, а един прогресивен процес. И тя трябва да се подхранва и подкрепя. Процесът на придобиването на вярата ни е показан с един интересен образ - риболовът на Петър. Изобилният риболов е раждането на вярата в Петър.
към текста >>

Съсредоточаването като последно външно обедняване трябваше да бъде желано като път към духовно изобилие.
От това, което Христос говори на Тайната Вечеря на учениците, ясно се вижда, че тук не става въпрос за физически неща - кесии, тържик, меч. Тук се намираме в сферата на образното съзнание, на образното виждане, което дава изразните средства за разговор. Христос се позовава на думите, които някога беше казал на 12-те и на 70-те при тяхното изпращане. Тогава Той ги изпрати в света, но всъщност това беше изпращане в един вътрешен път. Този вътрешен път предполагаше отхвърлянето на всичко ненужно и вглъбяване в самия себе си. Съсредоточаването като последно външно обедняване трябваше да бъде желано като път към духовно изобилие. Този път не трябваше да отдалечава от света, неговото следване трябваше да бъде подготовка за апостолско действие в света. Когато се казва: "Не вземайте нито кесия, нито тържик, нито обуща и никого не поздравявайте в пътя", това се отнася до тесния път, който води към тясната врата, към иглените уши, води към пълно обедняване. И при това учениците не са изпитали никакво лишение. Това показва, че обедняването в Христовия път е така изпълнено с предчувствието за бъдещото изобилие, така изпълнено със съзнанието за близостта на Духа, щото учениците се чувстваха толкова повече в изобилие, колкото повече се приближаваха към иглените уши. Но сега Христос им казва, че е достигната една повратна точка.
към текста >>

Това показва, че обедняването в Христовия път е така изпълнено с предчувствието за бъдещото изобилие, така изпълнено със съзнанието за близостта на Духа, щото учениците се чувстваха толкова повече в изобилие, колкото повече се приближаваха към иглените уши.
Този вътрешен път предполагаше отхвърлянето на всичко ненужно и вглъбяване в самия себе си. Съсредоточаването като последно външно обедняване трябваше да бъде желано като път към духовно изобилие. Този път не трябваше да отдалечава от света, неговото следване трябваше да бъде подготовка за апостолско действие в света. Когато се казва: "Не вземайте нито кесия, нито тържик, нито обуща и никого не поздравявайте в пътя", това се отнася до тесния път, който води към тясната врата, към иглените уши, води към пълно обедняване. И при това учениците не са изпитали никакво лишение. Това показва, че обедняването в Христовия път е така изпълнено с предчувствието за бъдещото изобилие, така изпълнено със съзнанието за близостта на Духа, щото учениците се чувстваха толкова повече в изобилие, колкото повече се приближаваха към иглените уши. Но сега Христос им казва, че е достигната една повратна точка. Сега Той им казва: "Вие сте достатъчно обеднели. Вие сте минали през иглените уши. Сега трябва да вземете от това, което е около вас, защото сега изобилието на Духа ви залива". Още раздаването на Тайната Вечеря беше великият огнен знак на излизането от бедността и навлизането в богатството.
към текста >>

Сега трябва да вземете от това, което е около вас, защото сега изобилието на Духа ви залива".
И при това учениците не са изпитали никакво лишение. Това показва, че обедняването в Христовия път е така изпълнено с предчувствието за бъдещото изобилие, така изпълнено със съзнанието за близостта на Духа, щото учениците се чувстваха толкова повече в изобилие, колкото повече се приближаваха към иглените уши. Но сега Христос им казва, че е достигната една повратна точка. Сега Той им казва: "Вие сте достатъчно обеднели. Вие сте минали през иглените уши. Сега трябва да вземете от това, което е около вас, защото сега изобилието на Духа ви залива". Още раздаването на Тайната Вечеря беше великият огнен знак на излизането от бедността и навлизането в богатството. След приемането на Божествената храна на Тайната Вечеря, учениците отново трябва да си вземат кесията и тържика. Те посягат към тях не по принуда, а при пълна свобода, не заради себе си, а заради тяхната мисия. Това са духовни провизии, които те сега получават, това са плодовете на Божествения посев, който те сега събират, за да го раздадат на народа. Загадъчни са думите: "Който няма меч, да продаде своята дреха и да си купи меч".
към текста >>

Това са духовни провизии, които те сега получават, това са плодовете на Божествения посев, който те сега събират, за да го раздадат на народа.
Вие сте минали през иглените уши. Сега трябва да вземете от това, което е около вас, защото сега изобилието на Духа ви залива". Още раздаването на Тайната Вечеря беше великият огнен знак на излизането от бедността и навлизането в богатството. След приемането на Божествената храна на Тайната Вечеря, учениците отново трябва да си вземат кесията и тържика. Те посягат към тях не по принуда, а при пълна свобода, не заради себе си, а заради тяхната мисия. Това са духовни провизии, които те сега получават, това са плодовете на Божествения посев, който те сега събират, за да го раздадат на народа. Загадъчни са думите: "Който няма меч, да продаде своята дреха и да си купи меч". Ако това се разбира буквално, външно, получава се едно пълно безсмислие. Скоро след това Христос забранява на Петър да употребява меча на слугата на първосвещеника. Връхната дреха, мантията, това е душевната дреха, която увива човека. А мечът, това е мълниеносната мощ на Духа.
към текста >>

А мечът, това е мълниеносната мощ на Духа.
Това са духовни провизии, които те сега получават, това са плодовете на Божествения посев, който те сега събират, за да го раздадат на народа. Загадъчни са думите: "Който няма меч, да продаде своята дреха и да си купи меч". Ако това се разбира буквално, външно, получава се едно пълно безсмислие. Скоро след това Христос забранява на Петър да употребява меча на слугата на първосвещеника. Връхната дреха, мантията, това е душевната дреха, която увива човека. А мечът, това е мълниеносната мощ на Духа. Който още не се е издигнал до пълнотата на Духовния свят, трябва да се залови да преработи, да трансформира своите душевни сили в сили на Духа. Това значи да продаде дрехата си, за да си купи нож. Суров и строг трябва да бъде сега преходът от личното към безличното. Това не са външни, а вътрешни духовни борби. Започват светкавици и гръмотевици.
към текста >>

Който още не се е издигнал до пълнотата на Духовния свят, трябва да се залови да преработи, да трансформира своите душевни сили в сили на Духа.
Загадъчни са думите: "Който няма меч, да продаде своята дреха и да си купи меч". Ако това се разбира буквално, външно, получава се едно пълно безсмислие. Скоро след това Христос забранява на Петър да употребява меча на слугата на първосвещеника. Връхната дреха, мантията, това е душевната дреха, която увива човека. А мечът, това е мълниеносната мощ на Духа. Който още не се е издигнал до пълнотата на Духовния свят, трябва да се залови да преработи, да трансформира своите душевни сили в сили на Духа. Това значи да продаде дрехата си, за да си купи нож. Суров и строг трябва да бъде сега преходът от личното към безличното. Това не са външни, а вътрешни духовни борби. Започват светкавици и гръмотевици. С това вече стават разбираеми думите на Христа: "Дошъл съм да запаля огън на земята... Не дойдох да донеса мир, а меч" (12;49-51).
към текста >>

Това не са външни, а вътрешни духовни борби.
Връхната дреха, мантията, това е душевната дреха, която увива човека. А мечът, това е мълниеносната мощ на Духа. Който още не се е издигнал до пълнотата на Духовния свят, трябва да се залови да преработи, да трансформира своите душевни сили в сили на Духа. Това значи да продаде дрехата си, за да си купи нож. Суров и строг трябва да бъде сега преходът от личното към безличното. Това не са външни, а вътрешни духовни борби. Започват светкавици и гръмотевици. С това вече стават разбираеми думите на Христа: "Дошъл съм да запаля огън на земята... Не дойдох да донеса мир, а меч" (12;49-51). Тези думи не трябва да се разбират външно, а вътрешно. Светкавицата на изгряващия ден на Сина Человечески преминава през сърцата на учениците. Пъпката на вярата ще се разпукне сега или никога.
към текста >>

Така са изобразявали в Древността един духовен орган, който произвежда преминаването на мисълта в образ, когато той се пробуди.
Пъпката на вярата ще се разпукне сега или никога. От тях се изтръгват думите: "Господи, ето два меча" (22;38). С това възклицание на учениците ни е показано преминаването на учениците от вярата към знанието. В раздраното от светкавици небе проблясва нощното видение на двата меча от светлина. Известно е, че вдъхновените художници като Рафаел, Микеланджело и други, са изобразили Мойсей с два рога на челото или с два светкавични снопа лъчи от светлина. Така са изобразявали в Древността един духовен орган, който произвежда преминаването на мисълта в образ, когато той се пробуди. За този орган загатват учениците в образа на двата меча. В тяхното съзнание оживява духовното въоръжение, духовното оръжие, с което те трябва да водят духовна борба. Така в сърцето на учениците пъпката на вярата се разцъфтява в цвят на виждането. Човек придобива съзнание за този цвят в образа на една двулистна роза. Когато розата на сърцето е напълно разцъфтяла, неговото духовно пробуждане се предава на главата на човека.
към текста >>

В тяхното съзнание оживява духовното въоръжение, духовното оръжие, с което те трябва да водят духовна борба.
С това възклицание на учениците ни е показано преминаването на учениците от вярата към знанието. В раздраното от светкавици небе проблясва нощното видение на двата меча от светлина. Известно е, че вдъхновените художници като Рафаел, Микеланджело и други, са изобразили Мойсей с два рога на челото или с два светкавични снопа лъчи от светлина. Така са изобразявали в Древността един духовен орган, който произвежда преминаването на мисълта в образ, когато той се пробуди. За този орган загатват учениците в образа на двата меча. В тяхното съзнание оживява духовното въоръжение, духовното оръжие, с което те трябва да водят духовна борба. Така в сърцето на учениците пъпката на вярата се разцъфтява в цвят на виждането. Човек придобива съзнание за този цвят в образа на една двулистна роза. Когато розата на сърцето е напълно разцъфтяла, неговото духовно пробуждане се предава на главата на човека. И тогава истинският орган на знанието, на вдъхновението, на инспирацията се разтваря. В Древността този орган е бил наричан двулистов лотосов цвят.
към текста >>

Когато розата на сърцето е напълно разцъфтяла, неговото духовно пробуждане се предава на главата на човека.
Така са изобразявали в Древността един духовен орган, който произвежда преминаването на мисълта в образ, когато той се пробуди. За този орган загатват учениците в образа на двата меча. В тяхното съзнание оживява духовното въоръжение, духовното оръжие, с което те трябва да водят духовна борба. Така в сърцето на учениците пъпката на вярата се разцъфтява в цвят на виждането. Човек придобива съзнание за този цвят в образа на една двулистна роза. Когато розата на сърцето е напълно разцъфтяла, неговото духовно пробуждане се предава на главата на човека. И тогава истинският орган на знанието, на вдъхновението, на инспирацията се разтваря. В Древността този орган е бил наричан двулистов лотосов цвят. Той се намира на челото, в областта между веждите. Това са двата святкащи меча, които осветяват пътя на човека в тъмнината на света. С това са се отваряли две очи, в които не проникват лъчите на външната светлина, а от които излизат мечоподобно два снопа лъчи.
към текста >>

През нощта на Гетсимания учениците видяха мечовете и идването на борбата на духовете.
С това са се отваряли две очи, в които не проникват лъчите на външната светлина, а от които излизат мечоподобно два снопа лъчи. Това са двата меча, за които учениците на Христа говорят. Тогава Христос казва: "Достатъчно. Добре". И така, през нощта на Витлеем пастирите виждат ангелски хор. Видението на пастирите е било изпълнено с безгранична красота и радост. През нощта на Гетсимания учениците видяха мечовете и идването на борбата на духовете. Тук няма красота, а сериозност, решава се съдбата на света. Пътят от Витлеем към Гетсимания е път на свободата от пълната с благодат вяра и нейния мир, към един нов свят на светлина и знание. Когато след това Христос умира на кръста, завесата на храма се раздира. Царството на отвъдния свят се разлива в нашето отсамно царство. С това е разкрит пътят на ясновидството.
към текста >>

Той е победил тогава, когато както на разбойника на кръста, така и на войника под кръста се разкрива видението на лъчезарното Христово същество.
Пътят от Витлеем към Гетсимания е път на свободата от пълната с благодат вяра и нейния мир, към един нов свят на светлина и знание. Когато след това Христос умира на кръста, завесата на храма се раздира. Царството на отвъдния свят се разлива в нашето отсамно царство. С това е разкрит пътят на ясновидството. Но същевременно сега човек е поставен посред бойното поле, където водят борба ангели и демони. Той е победил тогава, когато както на разбойника на кръста, така и на войника под кръста се разкрива видението на лъчезарното Христово същество. Тогава сферата от светлина, която Той вижда, го приема в себе си. Царството Божие слиза при Него и Той може да влезе в рая, преминавайки край меча на ангела.
към текста >>

97. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Това, което лежи в астралното тяло като прегрешение и се проявява като болести в Евангелието на Лука, е наречено обсебване, при което съответният човек привлича в своето астрално тяло чужди духове, при което той не е господар на своята човечност, чрез своите най-добри качества.
Този Аз, този себесъзнаващ Аз ще бъде онзи, който отново ще добие онова, което човечеството е изгубило в течение на епохите след грехопадението. Затова трябваше да бъде поставена видимо пред хората властта на този принцип на Аза на всичко, което съществува като процес на външното тяло в света. Тази власт трябваше да бъде показана някога на хората като един велик образец. Това направи Христос, като се въплъти в едно тяло, над което Той доби власт напълно. Той проникна както във физическото, така и в етерното, и в астралното тяло. Това, което лежи в астралното тяло като прегрешение и се проявява като болести в Евангелието на Лука, е наречено обсебване, при което съответният човек привлича в своето астрално тяло чужди духове, при което той не е господар на своята човечност, чрез своите най-добри качества. У онези хора, които още притежаваха онова отделяне и излизане на етерното тяло над физическото, това заболяване се е проявявало до висока степен като обсебване от лоши духове, които действаха така, както Евангелието на Лука ни описва и предизвикваха болести, представящи се като обсебване. Евангелист Лука ни показва как такива хора са били излекувани чрез присъствието на Христос. Той ни показва как това, което действаше като зло, беше изпъждано от Христос. С това пред човечеството се представя един образец, който показва как в края на земното развитие добрите качества ще вземат надмощие и ще действат осезателно. Обикновено хората не забелязват потънкостите, които се крият зад някои неща в Евангелието.
към текста >>

У онези хора, които още притежаваха онова отделяне и излизане на етерното тяло над физическото, това заболяване се е проявявало до висока степен като обсебване от лоши духове, които действаха така, както Евангелието на Лука ни описва и предизвикваха болести, представящи се като обсебване.
Затова трябваше да бъде поставена видимо пред хората властта на този принцип на Аза на всичко, което съществува като процес на външното тяло в света. Тази власт трябваше да бъде показана някога на хората като един велик образец. Това направи Христос, като се въплъти в едно тяло, над което Той доби власт напълно. Той проникна както във физическото, така и в етерното, и в астралното тяло. Това, което лежи в астралното тяло като прегрешение и се проявява като болести в Евангелието на Лука, е наречено обсебване, при което съответният човек привлича в своето астрално тяло чужди духове, при което той не е господар на своята човечност, чрез своите най-добри качества. У онези хора, които още притежаваха онова отделяне и излизане на етерното тяло над физическото, това заболяване се е проявявало до висока степен като обсебване от лоши духове, които действаха така, както Евангелието на Лука ни описва и предизвикваха болести, представящи се като обсебване. Евангелист Лука ни показва как такива хора са били излекувани чрез присъствието на Христос. Той ни показва как това, което действаше като зло, беше изпъждано от Христос. С това пред човечеството се представя един образец, който показва как в края на земното развитие добрите качества ще вземат надмощие и ще действат осезателно. Обикновено хората не забелязват потънкостите, които се крият зад някои неща в Евангелието. Така обикновено се казва "изцеление на хилавия", когато всъщност трябва да се каже "изцеление на парализирания", защото в гръцкия текст стои думата "паралелименос".
към текста >>

Това явно показва, че първо трябва да бъде премахната духовната причина на болестта, защото Той не казва веднага на парализирания "Стани и ходи", а отива до причината, която като болест действа чак до етерното тяло и казва: "Прощават ти се греховете".
А това значи човек, който е с парализирани крайници. За тази болест се е знаело в онези времена, че тя произхожда от качеството на етерното тяло. И когато ни се казва, че Христос изцелява такива, които са парализирани, с това ни се показва, че чрез силата на Неговата индивидуалност се постигат не само въздействия в астралното тяло, но че тези сили достигат чак до етерното тяло. Така, щото онези, които имат повредени етерни тела, могат да изпитат изцеление. Именно там, където Христос говори за онова, което представя по-дълбок грях и е загнездено в етерното тяло, там Той употребява един особен израз. Това явно показва, че първо трябва да бъде премахната духовната причина на болестта, защото Той не казва веднага на парализирания "Стани и ходи", а отива до причината, която като болест действа чак до етерното тяло и казва: "Прощават ти се греховете". А това значи, че онова, което се е загнездило като грях в етерното тяло, то първо трябва да се махне. Затова Христос въздействаше както върху астралното тяло, така и върху етерното и даже върху физическото тяло. Един човек може да бъде наранен, например, само като му се каже една изпълнена с омраза дума. Той чувства язвителната дума и преживява това, което е едно страдание в неговото астрално тяло, в неговото сърце. Много по-скрито е това, което е обмяна между етерно и етерно тяло.
към текста >>

Обаче най-скрити са действията, които засягат физическото тяло, защото чрез своята гъста материя физическото тяло най-силно скрива действието на духовното.
Затова Христос въздействаше както върху астралното тяло, така и върху етерното и даже върху физическото тяло. Един човек може да бъде наранен, например, само като му се каже една изпълнена с омраза дума. Той чувства язвителната дума и преживява това, което е едно страдание в неговото астрално тяло, в неговото сърце. Много по-скрито е това, което е обмяна между етерно и етерно тяло. С него са свързани по-тънки действия между човек и човек, които днес съвсем не се вземат под внимание. Обаче най-скрити са действията, които засягат физическото тяло, защото чрез своята гъста материя физическото тяло най-силно скрива действието на духовното. Христос е показал, че Той може да прониква чрез физическото тяло и да действа върху него. Той ни показа, че Той може да действа чрез Своята сила изцелително и върху онези болести, които се коренят във физическото тяло. Но за целта е необходимо да се познават тайнствените въздействия, които преминават от физическото тяло от един човек върху физическото тяло на друг човек, когато искаме да отстраним болестите от физическото тяло. Когато някой иска да действа духовно, той не може да счита човека като едно същество, затворено само в неговата кожа, неговия физически организъм, защото човек принадлежи на цялото човечество и постоянно преминават сили и действия от един човек върху друг и, че човек не може да отдели своето здраве от здравето на цялото човечество. Хората допускат това в по-грубите действия, но не и по отношение на по-тънките действия, защото не познават фактите.
към текста >>

Когато някой иска да действа духовно, той не може да счита човека като едно същество, затворено само в неговата кожа, неговия физически организъм, защото човек принадлежи на цялото човечество и постоянно преминават сили и действия от един човек върху друг и, че човек не може да отдели своето здраве от здравето на цялото човечество.
С него са свързани по-тънки действия между човек и човек, които днес съвсем не се вземат под внимание. Обаче най-скрити са действията, които засягат физическото тяло, защото чрез своята гъста материя физическото тяло най-силно скрива действието на духовното. Христос е показал, че Той може да прониква чрез физическото тяло и да действа върху него. Той ни показа, че Той може да действа чрез Своята сила изцелително и върху онези болести, които се коренят във физическото тяло. Но за целта е необходимо да се познават тайнствените въздействия, които преминават от физическото тяло от един човек върху физическото тяло на друг човек, когато искаме да отстраним болестите от физическото тяло. Когато някой иска да действа духовно, той не може да счита човека като едно същество, затворено само в неговата кожа, неговия физически организъм, защото човек принадлежи на цялото човечество и постоянно преминават сили и действия от един човек върху друг и, че човек не може да отдели своето здраве от здравето на цялото човечество. Хората допускат това в по-грубите действия, но не и по отношение на по-тънките действия, защото не познават фактите. Но в Евангелието на Лука са посочени такива по-тънки действия. Така в 8-ма глава се казва: "А когато се върна Исус, народът Го прие, защото всички Го чакаха. И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, падна при краката на Исус и Го молеше да дойде в неговия дом, защото имаше единствена дъщеря, на около 12 години, която умираше.
към текста >>

Така нагледно ни се показва как Духът на Христа действа върху всички членове на човешкото същество.
Защото на момичето липсваха именно онези жизнени сили, които преливаха в изобилие у болната жена. И в случая Христос взема от нейните сили и ги предаде на болното момиче, и то оздравя. Така дълбоко трябва да вникнем в нещата, за да можем да разберем кармата, която свързва един човек с друг. Тогава ние можем да видим как третият начин на действие на Христос, действие върху целокупния човек, е посочен в Евангелието на Лука. Именно с оглед на това трябва да се разглежда по-висшето действие на Христос така, както то е показано в Евангелието на Лука. Така нагледно ни се показва как Духът на Христа действа върху всички членове на човешкото същество. А това, именно, е същественото. И евангелист Лука, който в тази част на своето Евангелие се спира особено на изцеленията, иска да покаже как изцелителните действия на духа на Христа ни представя едно разгръщане на Аза до най-високия връх на човешкото развитие. Така той ни показва как Христос действа върху астралното, етерното и физическото тяло на човеците. По този начин Лука е поставил пред хората великият идеал на развитието на човечеството. С това, което ни представя той, ни казва: Насочете погледа си към вашето бъдеще.
към текста >>

И евангелист Лука, който в тази част на своето Евангелие се спира особено на изцеленията, иска да покаже как изцелителните действия на духа на Христа ни представя едно разгръщане на Аза до най-високия връх на човешкото развитие.
Така дълбоко трябва да вникнем в нещата, за да можем да разберем кармата, която свързва един човек с друг. Тогава ние можем да видим как третият начин на действие на Христос, действие върху целокупния човек, е посочен в Евангелието на Лука. Именно с оглед на това трябва да се разглежда по-висшето действие на Христос така, както то е показано в Евангелието на Лука. Така нагледно ни се показва как Духът на Христа действа върху всички членове на човешкото същество. А това, именно, е същественото. И евангелист Лука, който в тази част на своето Евангелие се спира особено на изцеленията, иска да покаже как изцелителните действия на духа на Христа ни представя едно разгръщане на Аза до най-високия връх на човешкото развитие. Така той ни показва как Христос действа върху астралното, етерното и физическото тяло на човеците. По този начин Лука е поставил пред хората великият идеал на развитието на човечеството. С това, което ни представя той, ни казва: Насочете погледа си към вашето бъдеще. Днес вашият Аз "така, както той се е раздвоил, е още слаб. Той има още малка власт, но Той постепенно ще стане господар на астралното, на етерното и физическото тяло и ще ги преобрази.
към текста >>

Пред вас е поставен великият идеал на Христа, който показва на човеците каква може да бъде властта на Духа над астралното, етерното и физическото тяло.
Така той ни показва как Христос действа върху астралното, етерното и физическото тяло на човеците. По този начин Лука е поставил пред хората великият идеал на развитието на човечеството. С това, което ни представя той, ни казва: Насочете погледа си към вашето бъдеще. Днес вашият Аз "така, както той се е раздвоил, е още слаб. Той има още малка власт, но Той постепенно ще стане господар на астралното, на етерното и физическото тяло и ще ги преобрази. Пред вас е поставен великият идеал на Христа, който показва на човеците каква може да бъде властта на Духа над астралното, етерното и физическото тяло. Това, което Христос можеше, е идеал за всички човеци, в течение на развитието всеки човек ще го постигне. Това ни е показано в Евангелието на Лука чрез изцелението на различните видове болести, които са във връзка с различните тела от страна на Христа. И както Христос проникна трите тела на Исус, така и човешкият Дух постепенно, в течение на развитието ще проникне и ще завладее трите тела на човека - астралното, етерното и физическото. И тогава той ще постигне своята свобода. Но без Христос това не може да се постигне.
към текста >>

И както Христос проникна трите тела на Исус, така и човешкият Дух постепенно, в течение на развитието ще проникне и ще завладее трите тела на човека - астралното, етерното и физическото.
Днес вашият Аз "така, както той се е раздвоил, е още слаб. Той има още малка власт, но Той постепенно ще стане господар на астралното, на етерното и физическото тяло и ще ги преобрази. Пред вас е поставен великият идеал на Христа, който показва на човеците каква може да бъде властта на Духа над астралното, етерното и физическото тяло. Това, което Христос можеше, е идеал за всички човеци, в течение на развитието всеки човек ще го постигне. Това ни е показано в Евангелието на Лука чрез изцелението на различните видове болести, които са във връзка с различните тела от страна на Христа. И както Христос проникна трите тела на Исус, така и човешкият Дух постепенно, в течение на развитието ще проникне и ще завладее трите тела на човека - астралното, етерното и физическото. И тогава той ще постигне своята свобода. Но без Христос това не може да се постигне. Христос, със слизането Си на земята и с вливането на силата на Любовта в земното развитие и в човешката душа, с това Той укрепи човешката душа. За да може да се разцъфти, да се пробуди Духът в нея и тогава тя ще получи свободата си, като се съедини с Духа, който е едно с Христовия Дух. Ако Христос не беше дошъл на Земята, тогава развитието на човечеството така би напредвало, че азът би се изявил напълно.
към текста >>

За да може да се разцъфти, да се пробуди Духът в нея и тогава тя ще получи свободата си, като се съедини с Духа, който е едно с Христовия Дух.
Това ни е показано в Евангелието на Лука чрез изцелението на различните видове болести, които са във връзка с различните тела от страна на Христа. И както Христос проникна трите тела на Исус, така и човешкият Дух постепенно, в течение на развитието ще проникне и ще завладее трите тела на човека - астралното, етерното и физическото. И тогава той ще постигне своята свобода. Но без Христос това не може да се постигне. Христос, със слизането Си на земята и с вливането на силата на Любовта в земното развитие и в човешката душа, с това Той укрепи човешката душа. За да може да се разцъфти, да се пробуди Духът в нея и тогава тя ще получи свободата си, като се съедини с Духа, който е едно с Христовия Дух. Ако Христос не беше дошъл на Земята, тогава развитието на човечеството така би напредвало, че азът би се изявил напълно. Но колкото повече би се изявявал азът, толкова повече биха изчезвали съществуващите по- рано изпъкващи качества на астралното, на етерното и на физическото тяло, всяко старо ясновидство, всяко старо господство на душата и Духа над тялото биха изчезнали, защото това би било една необходимост на това развитие. Човек би станал един себесъзнателен аз, обаче един аз, който все повече и повече би довел човека до егоизъм, би го довел все повече до там да направи да умре Любовта на Земята, да направи да изчезне Любовта от Земята. Хората пак биха станали азове, обаче напълно егоистични. Това е важен пункт в развитието.
към текста >>

Но колкото повече би се изявявал азът, толкова повече биха изчезвали съществуващите по- рано изпъкващи качества на астралното, на етерното и на физическото тяло, всяко старо ясновидство, всяко старо господство на душата и Духа над тялото биха изчезнали, защото това би било една необходимост на това развитие.
И тогава той ще постигне своята свобода. Но без Христос това не може да се постигне. Христос, със слизането Си на земята и с вливането на силата на Любовта в земното развитие и в човешката душа, с това Той укрепи човешката душа. За да може да се разцъфти, да се пробуди Духът в нея и тогава тя ще получи свободата си, като се съедини с Духа, който е едно с Христовия Дух. Ако Христос не беше дошъл на Земята, тогава развитието на човечеството така би напредвало, че азът би се изявил напълно. Но колкото повече би се изявявал азът, толкова повече биха изчезвали съществуващите по- рано изпъкващи качества на астралното, на етерното и на физическото тяло, всяко старо ясновидство, всяко старо господство на душата и Духа над тялото биха изчезнали, защото това би било една необходимост на това развитие. Човек би станал един себесъзнателен аз, обаче един аз, който все повече и повече би довел човека до егоизъм, би го довел все повече до там да направи да умре Любовта на Земята, да направи да изчезне Любовта от Земята. Хората пак биха станали азове, обаче напълно егоистични. Това е важен пункт в развитието. При идването на Христос човечеството вече е узряло да се издигне до развитието на аза. Но същевременно чрез това то беше изгубило способността да му се въздейства по стария начин - чрез закона, даван отвън.
към текста >>

И това не е никоя друга сила, освен онази, която може да действа в човешката душа като Христова сила и, която човешката душа може да направи да се струи в изобилие от нея, която е наречена сила на вярата, както в Евангелието на Лука, така и в другите Евангелия.
Той вля самата Любов в човеците и тя все повече ще расте и ще се развива в света. Така че, Буда донесе на човечеството учението за състраданието и Любовта под влияние, на което в човечесвото постепенно се изработва моралното чувство, а Христос донесе на хората Любовта като жива сила, която влияе върху техните души и сърца, и способността да се излива тази Любов от техния аз върху човечеството. Това донесе Той на всяко човешко сърце и на всяка човешка душа. Той донесе нещо, от което човешките души могат да бъдат препълнени. Той даде не само едно учение, което човек може да приеме като една мисъл или идея и една сила, която може да прелива от човешката душа. И това не е никоя друга сила, освен онази, която може да действа в човешката душа като Христова сила и, която човешката душа може да направи да се струи в изобилие от нея, която е наречена сила на вярата, както в Евангелието на Лука, така и в другите Евангелия. Вяра има онзи, който приеме Любовта в себе си, който приеме Христа в себе си така, щото Христос живее в него. Неговият аз не е само празен съд, но този аз е изпълнен с Любовта, която прелива от него. Христос можеше да изцерява чрез Словото, защото беше първият, който направи да се върти "колелото на любовта" като една свободна способност и сила в човешката душа, който имаше в себе си Любовта, най-високата степен, така преизпълваща и преливаща, че тя се преливаше в онези, които го заобикаляха и ги оздравяваше душевно и телесно, като внасяше в тях новия живот. Защото Словото, което той изричаше - безразлично дали "Стани и ходи" или "Прощават ти се греховете" или някои други думи - извличаше от преливащата в неговата душа Любов. А онези, които можеха макар и малко да се изпълнят със това съдържание, Христос ги наричаше вярващи.
към текста >>

Тогава нашите думи ще бъдат такива, че те действително ще съдържат Христовата сила така, че изречението "От изпълнението на сърцето говори устата" е изречение, което съдържа в себе си същността на християнството.
Евангелието на Лука съдържа тази сила на преливащата Любов, когато остави думите му да действат върху нас така, че ние намираме тази преливаща Любов да прониква всички наши думи и тези думи имат сила да произведат едно действие върху външния свят. Евангелист Матей е изразил тази тайна на християнството в следните кратки думи: "От преизпълнението на сърцето говори устата". Това е един от най-висшите християнски идеали. Устата говори от преливащото от Любов сърце, от това, което сърцето не може да побере. Сърцето се движи от кръвта, а кръвта е израз на аза, следователно горните думи могат да се преведат: От един преливащ аз, който излъчва от себе си сила, защото тази сила е и силата на вярата, говори устата. Тогава нашите думи ще бъдат такива, че те действително ще съдържат Христовата сила така, че изречението "От изпълнението на сърцето говори устата" е изречение, което съдържа в себе си същността на християнството. Това изречение е дадено в латинския превод, както горе го посочихме. В някои преводи е казано: "Каквото е в сърцето на човека, това говори устата". В някои български преводи това изречение е преведено както е в латинския превод. Тази сила, която може да прелива от човешкото сърце, е силата Христова. Тук думата сърце е писана вместо думата аз.
към текста >>

Тази сила, която може да прелива от човешкото сърце, е силата Христова.
Сърцето се движи от кръвта, а кръвта е израз на аза, следователно горните думи могат да се преведат: От един преливащ аз, който излъчва от себе си сила, защото тази сила е и силата на вярата, говори устата. Тогава нашите думи ще бъдат такива, че те действително ще съдържат Христовата сила така, че изречението "От изпълнението на сърцето говори устата" е изречение, което съдържа в себе си същността на християнството. Това изречение е дадено в латинския превод, както горе го посочихме. В някои преводи е казано: "Каквото е в сърцето на човека, това говори устата". В някои български преводи това изречение е преведено както е в латинския превод. Тази сила, която може да прелива от човешкото сърце, е силата Христова. Тук думата сърце е писана вместо думата аз. Това, което азът може да създаде в себе си, то изтича от него. Едва към края на земното развитие азът ще стигне до там, да приеме целия Христос в себе си. Христос пренесе Любовта от небесните висини на Земята и направи тя да стане постоянно достояние, собственост на отделния човешки аз, на отделната човешка душа. Не трябва да се мисли, че Любовта по-рано не е съществувала.
към текста >>

Радвайте се и веселете се в този ден, защото ето вашата заплата ще бъде голяма в духовните светове".
Така в шеста глава, от 20 до 23 стих на Лука е казано: "Блажени сте вие, които сте бедни, защото вие ще наследите Царството Небесно. Блажени сте вие, които гладувате, защото ще бъдете наситени. Блажени сте вие, които сега плачете, защото вие ще се смеете. Блажени сте, когато хората ви мразят и ругаят заради Сина Человечески. Радвайте се и веселете се в този ден, защото ето вашата заплата ще бъде голяма в духовните светове". Тук ние имаме изложено учението за възмездието, закона за уравновесяването, на компенсирането, без да се излага по отвлечен начин учението за кармата и прераждането, а се проявява старание да се влее в душата по пътя на чувствата сигурността, че тези, които гладуват известно време в определена област, ще намерят възмездие. В онази епоха тези чувства трябваше да се влеят в човешките души. И душите, които живееха в тази епоха и в чиито души това учение бе влято в тази форма, когато се въплътят отново, те ще бъдат вече узрели, за да могат да приемат тези учения като Мъдрост, като учения. Така в онова време трябваше да се влее това, което постепенно да узрее в тях. Защото тогава се подготвяше настъпването на едно ново време, когато човешкият аз трябваше да се изяви в своята пълнота.
към текста >>

Затова духовното ръководство на човечеството се е погрижило, винаги в подходящо време да могат да се явяват на Земята хора, които да донесат онова, за което хората са узрели в определено време.
В онази епоха тези чувства трябваше да се влеят в човешките души. И душите, които живееха в тази епоха и в чиито души това учение бе влято в тази форма, когато се въплътят отново, те ще бъдат вече узрели, за да могат да приемат тези учения като Мъдрост, като учения. Така в онова време трябваше да се влее това, което постепенно да узрее в тях. Защото тогава се подготвяше настъпването на едно ново време, когато човешкият аз трябваше да се изяви в своята пълнота. Навремето Христос можа само да посади семето, да даде подбудата и това семе трябваше постепенно да прорасте и да се развие. Затова духовното ръководство на човечеството се е погрижило, винаги в подходящо време да могат да се явяват на Земята хора, които да донесат онова, за което хората са узрели в определено време. Христос се погрижи за това, непосредствено след неговото заминаване хората да имат благовестието така, както те можеха да го разберат. И той се погрижи също така, в по-късните времена да се явят хора, които да се погрижат в духовно отношение, които са готови да приемат учението. Начинът, по който Христос предварително се погрижи за времената, които последваха събитието на Голгота, ни е описано от Евангелието на Йоан. Той ни показва как самият Христос възкреси Лазар, който стана един от най- добрите работници в началото на християнското развитие. Но Христос също се погрижи предварително за това, в по-късните времена да може да дойде онази индивидуалност, която ще може да изнесе в една конкретна форма това учение на човечеството, за което хората щяха да станат готови по-късно.
към текста >>

И той се погрижи също така, в по-късните времена да се явят хора, които да се погрижат в духовно отношение, които са готови да приемат учението.
Така в онова време трябваше да се влее това, което постепенно да узрее в тях. Защото тогава се подготвяше настъпването на едно ново време, когато човешкият аз трябваше да се изяви в своята пълнота. Навремето Христос можа само да посади семето, да даде подбудата и това семе трябваше постепенно да прорасте и да се развие. Затова духовното ръководство на човечеството се е погрижило, винаги в подходящо време да могат да се явяват на Земята хора, които да донесат онова, за което хората са узрели в определено време. Христос се погрижи за това, непосредствено след неговото заминаване хората да имат благовестието така, както те можеха да го разберат. И той се погрижи също така, в по-късните времена да се явят хора, които да се погрижат в духовно отношение, които са готови да приемат учението. Начинът, по който Христос предварително се погрижи за времената, които последваха събитието на Голгота, ни е описано от Евангелието на Йоан. Той ни показва как самият Христос възкреси Лазар, който стана един от най- добрите работници в началото на християнското развитие. Но Христос също се погрижи предварително за това, в по-късните времена да може да дойде онази индивидуалност, която ще може да изнесе в една конкретна форма това учение на човечеството, за което хората щяха да станат готови по-късно. За тази цел Христос трябваше да възкреси още една индивидуалност, която чрез това се подготвя за една бъдеща апостолска работа. Това възкресение ни е предадено в Евангелието на Лука.
към текста >>

Друг един вид посвещение може да стане така, че отначало в душата на посвещавания само се посажда зародиша на едно духовно развитие и тази душа трябва да чака още ред прераждания, докато това, което е заложено като зародиш в нея се развие в следващото прераждане.
За да ни опише този пълен с тайнственост процес, евангелист Лука е вплел в своето Евангелие това възкресение. Това, което ни описва Лука за възкресението на момчето от Наин, съдържа тайната за едно посвещение. Това възкресение е една форма на посвещение. Според Окултната Наука, онзи индивид, който беше в тялото на момчето от Наин, трябваше да мине през един особен ред посвещения, защото съществуват различни видове посвещения. Един начин на посвещение е обикновеният начин, при който посвещаваният вижда още след посвещението да просияват в неговата душа знанията за висшите светове. Друг един вид посвещение може да стане така, че отначало в душата на посвещавания само се посажда зародиша на едно духовно развитие и тази душа трябва да чака още ред прераждания, докато това, което е заложено като зародиш в нея се развие в следващото прераждане. Тогава този зародиш прораства и в това следващо прераждане човек се появява като посветен в истинския смисъл на думата. Такова едно посвещение е било извършено с момчето от Наин. Тогава при възкресението неговата душа е била преобразена. Но тази душа още не е имала съзнанието, че е пробудена вече във висшите светове. Едва в следващото въплъщение се развиват силите, които са били положени в нея в миналото.
към текста >>

98. 20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Той обръща внимание на това, че по-рано хората не бяха видели духовния свят да се влива в техния самостоятелен аз, но духовното се е вливало в тях чрез техните астрални, етерни и физически тела и при това те имали винаги известна степен на несъзнателност.
20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША В смисъла на Евангелието на Лука, Христос показва и обръща достатъчно внимание, че в развитието на човечеството е навлязло нещо съвършено ново - осъзнаването на аза. Той обръща внимание на това, че по-рано хората не бяха видели духовния свят да се влива в техния самостоятелен аз, но духовното се е вливало в тях чрез техните астрални, етерни и физически тела и при това те имали винаги известна степен на несъзнателност. Сега това трябва да стане по друг начин. По-рано хората трябваше да приемат закона от Синай, в който Христос действаше непосредствено и този закон можеше да говори само на човешкото астрално тяло. Той беше даден така на човека, че наистина действаше на човека, но това действие не ставаше непосредствено от силите на неговата душа. Тези сили бяха станали възможни едва във времето на Христа, защото едва тогава хората бяха стигнали до съзнаието за своя аз. Христос показва това в Евангелието на Лука там, където говори за своя предтеча Йоан Кръстител.
към текста >>

Но когато той се отдаде на топлината, която иде от Христовия принцип, той може да бъде облагороден и да се развива правилно.
Трябваше още веднъж да представи пред хората това, което старото учение и старото душевно съдържание можеше да донесе на хората. Според Окултната Наука преди Христос да слезе на Земята, човек можеше да си служи само с онези способности, които му се предаваха по наследство. В течение на живота между раждането и смъртта човек развива като способност това, което сам може да изработи за себе си от зародиша, който получава от родителите, като се ползва от силите на физическото, етерното и астралното тяло. После към него се прибавя това, което се ражда девствено, Божествено, което не се образува от зародиш. Но то може да бъде силно покварено, задържано в своето развитие, когато човек се отдава на чисто материалистични възгледи. Но когато той се отдаде на топлината, която иде от Христовия принцип, той може да бъде облагороден и да се развива правилно. Тогава човек го пренася в своето следващо прераждане, в една все по-висша и по- висша форма. И Христос имаше за задача да говори, да въздейства на способностите, които нямат нищо общо със земния зародиш, но които са свързани със земния зародиш, идвайки от Божествените светове. Всички, които се явили преди Христа, можеха да говорят и да влияят на онези способности на хората, които се предават по наследство. Обаче Христос говори на онова в човека, което не израства от зародиша, но което произхожда от Царството Божие. Затова той загатва в Евангелието на Лука, когато говори на своите ученици за същността на Йоан Кръстител: "Казвам ви, няма по-голям пророк между тези, които са родени от жена, от Йоана", т.е.
към текста >>

В миналото са съществували посветени като цар Соломон, които са имали връзка с духовния свят и които са получавали откровения чрез развитието на етерното тяло, както и такива като пророк Йона, които са развивали своето астрално тяло и са предавали това развитие на етерното тяло.
чието същество така, както стои пред нас може да бъде обяснено чрез физическото раждане от мъжки и женски зародиш. По-нататък той казва: "Но най-малките в Царството Небесно са по-големи от Йоан". Това преведено на съвременен език може да се изрази по следния начин: Най-малката част от онова в човека, което не е родено от жена, което иде от Божествените Царства е по-голямо от Йоан. По-нататък Христос казва: "Тук има нещо много повече от Соломона, много повече от Йона". С това той загатва, че в света е навлязло нещо ново. В миналото са съществували посветени като цар Соломон, които са имали връзка с духовния свят и които са получавали откровения чрез развитието на етерното тяло, както и такива като пророк Йона, които са развивали своето астрално тяло и са предавали това развитие на етерното тяло. Така са получавали откровения от духовния свят. Затова посветените в древността са казвали, че носят знака на Йона или на Соломон. Но Христос казва: "Тук има нещо повече от Йона". Когато човек е развил до зрялост своя аз, той се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, т.е. тогава силите от Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа.
към текста >>

Така са получавали откровения от духовния свят.
По-нататък той казва: "Но най-малките в Царството Небесно са по-големи от Йоан". Това преведено на съвременен език може да се изрази по следния начин: Най-малката част от онова в човека, което не е родено от жена, което иде от Божествените Царства е по-голямо от Йоан. По-нататък Христос казва: "Тук има нещо много повече от Соломона, много повече от Йона". С това той загатва, че в света е навлязло нещо ново. В миналото са съществували посветени като цар Соломон, които са имали връзка с духовния свят и които са получавали откровения чрез развитието на етерното тяло, както и такива като пророк Йона, които са развивали своето астрално тяло и са предавали това развитие на етерното тяло. Така са получавали откровения от духовния свят. Затова посветените в древността са казвали, че носят знака на Йона или на Соломон. Но Христос казва: "Тук има нещо повече от Йона". Когато човек е развил до зрялост своя аз, той се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, т.е. тогава силите от Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа. А тази девствена част на човешката душа принадлежи на Небесното Царство.
към текста >>

Когато хората се отказват от Христовия принцип, от Любовта, те могат да я покварят.
Затова посветените в древността са казвали, че носят знака на Йона или на Соломон. Но Христос казва: "Тук има нещо повече от Йона". Когато човек е развил до зрялост своя аз, той се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, т.е. тогава силите от Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа. А тази девствена част на човешката душа принадлежи на Небесното Царство. Когато хората се отказват от Христовия принцип, от Любовта, те могат да я покварят. Но когато те се отдадат на Христовия принцип, на Любовта, те дават възможност на тази част на човешката душа да се развива и облагородява. Така в смисъла на Евангелието на Лука Христос прибавя към своето учение онова, което тогава дойде като един нов елемент на Земята. И Христос казва: "Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона чрез откровение или чрез посвещение, със знака на Йона", т.е. които са минали през смъртта и са възкръснали. Но сега Христос иска да покаже, че има и такива хора, които без да умрат мога" да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло сега като един нов елемент на света.
към текста >>

Но когато те се отдадат на Христовия принцип, на Любовта, те дават възможност на тази част на човешката душа да се развива и облагородява.
Но Христос казва: "Тук има нещо повече от Йона". Когато човек е развил до зрялост своя аз, той се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, т.е. тогава силите от Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа. А тази девствена част на човешката душа принадлежи на Небесното Царство. Когато хората се отказват от Христовия принцип, от Любовта, те могат да я покварят. Но когато те се отдадат на Христовия принцип, на Любовта, те дават възможност на тази част на човешката душа да се развива и облагородява. Така в смисъла на Евангелието на Лука Христос прибавя към своето учение онова, което тогава дойде като един нов елемент на Земята. И Христос казва: "Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона чрез откровение или чрез посвещение, със знака на Йона", т.е. които са минали през смъртта и са възкръснали. Но сега Христос иска да покаже, че има и такива хора, които без да умрат мога" да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло сега като един нов елемент на света. В Евангелието на Лука има едно чудесно място, където Христос говори за едно новз откровение, като казва: "Но истина ви казвам, има между тези, които стоят тук, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Небесно" (9;27).
към текста >>

Но учениците не разбраха, че те, които бяха около него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, на Христовия принцип, чрез който трябваше непосредствено да се издигнат в духовния свят, и духовният свят трябваше да им бъде разкрит не като на Соломон или на Йон, а по съвсем нов нов начин.
Така в смисъла на Евангелието на Лука Христос прибавя към своето учение онова, което тогава дойде като един нов елемент на Земята. И Христос казва: "Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона чрез откровение или чрез посвещение, със знака на Йона", т.е. които са минали през смъртта и са възкръснали. Но сега Христос иска да покаже, че има и такива хора, които без да умрат мога" да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло сега като един нов елемент на света. В Евангелието на Лука има едно чудесно място, където Христос говори за едно новз откровение, като казва: "Но истина ви казвам, има между тези, които стоят тук, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Небесно" (9;27). Но учениците не разбраха, че те, които бяха около него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, на Христовия принцип, чрез който трябваше непосредствено да се издигнат в духовния свят, и духовният свят трябваше да им бъде разкрит не като на Соломон или на Йон, а по съвсем нов нов начин. И това стана. Непосредствено след тази сцена е описана сцената на преображението, където трима ученици - Петър, Яков и Йоан са възнесени в духовния свят и виждат там това, което съществува като Мойсей и Илия и същевременно самата духовна същност, която живее в Христа. За момент те проглеждат в духовния свят, за да имат едно доказателство за това, че човек може да проникне в духовния свят и без знака на Соломон и на Йон. Но същевременно се разказва, че те са още начинаещи, те заспиват веднага щом по силата на това, което става са изтръгнати от техните тела. Ето защо Христос ги намира да спят.
към текста >>

Непосредствено след тази сцена е описана сцената на преображението, където трима ученици - Петър, Яков и Йоан са възнесени в духовния свят и виждат там това, което съществува като Мойсей и Илия и същевременно самата духовна същност, която живее в Христа.
които са минали през смъртта и са възкръснали. Но сега Христос иска да покаже, че има и такива хора, които без да умрат мога" да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло сега като един нов елемент на света. В Евангелието на Лука има едно чудесно място, където Христос говори за едно новз откровение, като казва: "Но истина ви казвам, има между тези, които стоят тук, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Небесно" (9;27). Но учениците не разбраха, че те, които бяха около него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, на Христовия принцип, чрез който трябваше непосредствено да се издигнат в духовния свят, и духовният свят трябваше да им бъде разкрит не като на Соломон или на Йон, а по съвсем нов нов начин. И това стана. Непосредствено след тази сцена е описана сцената на преображението, където трима ученици - Петър, Яков и Йоан са възнесени в духовния свят и виждат там това, което съществува като Мойсей и Илия и същевременно самата духовна същност, която живее в Христа. За момент те проглеждат в духовния свят, за да имат едно доказателство за това, че човек може да проникне в духовния свят и без знака на Соломон и на Йон. Но същевременно се разказва, че те са още начинаещи, те заспиват веднага щом по силата на това, което става са изтръгнати от техните тела. Ето защо Христос ги намира да спят. С това Христос показва кой е третият начин, по който човек може да проникне в духовния свят. Това знаеха онези, които за онова време разбираха как да тълкуват знаменията на времето, че азът е вече пробуден и сега вече непосредствено трябваше да бъде вдъхновяван, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на аза.
към текста >>

За момент те проглеждат в духовния свят, за да имат едно доказателство за това, че човек може да проникне в духовния свят и без знака на Соломон и на Йон.
Но сега Христос иска да покаже, че има и такива хора, които без да умрат мога" да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло сега като един нов елемент на света. В Евангелието на Лука има едно чудесно място, където Христос говори за едно новз откровение, като казва: "Но истина ви казвам, има между тези, които стоят тук, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Небесно" (9;27). Но учениците не разбраха, че те, които бяха около него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, на Христовия принцип, чрез който трябваше непосредствено да се издигнат в духовния свят, и духовният свят трябваше да им бъде разкрит не като на Соломон или на Йон, а по съвсем нов нов начин. И това стана. Непосредствено след тази сцена е описана сцената на преображението, където трима ученици - Петър, Яков и Йоан са възнесени в духовния свят и виждат там това, което съществува като Мойсей и Илия и същевременно самата духовна същност, която живее в Христа. За момент те проглеждат в духовния свят, за да имат едно доказателство за това, че човек може да проникне в духовния свят и без знака на Соломон и на Йон. Но същевременно се разказва, че те са още начинаещи, те заспиват веднага щом по силата на това, което става са изтръгнати от техните тела. Ето защо Христос ги намира да спят. С това Христос показва кой е третият начин, по който човек може да проникне в духовния свят. Това знаеха онези, които за онова време разбираха как да тълкуват знаменията на времето, че азът е вече пробуден и сега вече непосредствено трябваше да бъде вдъхновяван, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на аза. Но същевременно трябваше да бъде показано как тогавашните хора, макар и най- високо развити, не бяха в състояние да приемат Христовия принцип в себе си.
към текста >>

С това Христос показва кой е третият начин, по който човек може да проникне в духовния свят.
И това стана. Непосредствено след тази сцена е описана сцената на преображението, където трима ученици - Петър, Яков и Йоан са възнесени в духовния свят и виждат там това, което съществува като Мойсей и Илия и същевременно самата духовна същност, която живее в Христа. За момент те проглеждат в духовния свят, за да имат едно доказателство за това, че човек може да проникне в духовния свят и без знака на Соломон и на Йон. Но същевременно се разказва, че те са още начинаещи, те заспиват веднага щом по силата на това, което става са изтръгнати от техните тела. Ето защо Христос ги намира да спят. С това Христос показва кой е третият начин, по който човек може да проникне в духовния свят. Това знаеха онези, които за онова време разбираха как да тълкуват знаменията на времето, че азът е вече пробуден и сега вече непосредствено трябваше да бъде вдъхновяван, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на аза. Но същевременно трябваше да бъде показано как тогавашните хора, макар и най- високо развити, не бяха в състояние да приемат Христовия принцип в себе си. Едно начало в това отношение трябваше да бъде направено чрез преображението. Но същевременно трябваше да бъде показано, че учениците не бяха способни отначало да приемат напълно Христовия принцип. Ето защо след това техните сили им отказват, когато искат да изгонят лошия дух от обсебения в полите на планината на преображението.
към текста >>

Но същевременно трябваше да бъде показано как тогавашните хора, макар и най- високо развити, не бяха в състояние да приемат Христовия принцип в себе си.
За момент те проглеждат в духовния свят, за да имат едно доказателство за това, че човек може да проникне в духовния свят и без знака на Соломон и на Йон. Но същевременно се разказва, че те са още начинаещи, те заспиват веднага щом по силата на това, което става са изтръгнати от техните тела. Ето защо Христос ги намира да спят. С това Христос показва кой е третият начин, по който човек може да проникне в духовния свят. Това знаеха онези, които за онова време разбираха как да тълкуват знаменията на времето, че азът е вече пробуден и сега вече непосредствено трябваше да бъде вдъхновяван, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на аза. Но същевременно трябваше да бъде показано как тогавашните хора, макар и най- високо развити, не бяха в състояние да приемат Христовия принцип в себе си. Едно начало в това отношение трябваше да бъде направено чрез преображението. Но същевременно трябваше да бъде показано, че учениците не бяха способни отначало да приемат напълно Христовия принцип. Ето защо след това техните сили им отказват, когато искат да изгонят лошия дух от обсебения в полите на планината на преображението. Тогаз Христос им показа, че те се намират едва в своето начало, като им казва: "Аз трябва още дълго време да остана с вас, докато висшите сили могат да се влеят също и в другите хора". И след това той изцерява онзи, когото учениците не можеха да изцерят.
към текста >>

Но същевременно трябваше да бъде показано, че учениците не бяха способни отначало да приемат напълно Христовия принцип.
Ето защо Христос ги намира да спят. С това Христос показва кой е третият начин, по който човек може да проникне в духовния свят. Това знаеха онези, които за онова време разбираха как да тълкуват знаменията на времето, че азът е вече пробуден и сега вече непосредствено трябваше да бъде вдъхновяван, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на аза. Но същевременно трябваше да бъде показано как тогавашните хора, макар и най- високо развити, не бяха в състояние да приемат Христовия принцип в себе си. Едно начало в това отношение трябваше да бъде направено чрез преображението. Но същевременно трябваше да бъде показано, че учениците не бяха способни отначало да приемат напълно Христовия принцип. Ето защо след това техните сили им отказват, когато искат да изгонят лошия дух от обсебения в полите на планината на преображението. Тогаз Христос им показа, че те се намират едва в своето начало, като им казва: "Аз трябва още дълго време да остана с вас, докато висшите сили могат да се влеят също и в другите хора". И след това той изцерява онзи, когото учениците не можеха да изцерят. Но след това обръща внимание на това, още какви тайни се крият в това събитие, като казва: "Сега е дошло времето да бъде предаден Син Человечески в ръцете на хората". Това значи, че това, което хората трябва да развият от себе си в течение на земното развитие, трябва постепенно да се влее в тях, това е човешкият аз, който се предава на човека, който те трябваше да видят в най- висша форма в Христа.
към текста >>

Ето защо след това техните сили им отказват, когато искат да изгонят лошия дух от обсебения в полите на планината на преображението.
С това Христос показва кой е третият начин, по който човек може да проникне в духовния свят. Това знаеха онези, които за онова време разбираха как да тълкуват знаменията на времето, че азът е вече пробуден и сега вече непосредствено трябваше да бъде вдъхновяван, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на аза. Но същевременно трябваше да бъде показано как тогавашните хора, макар и най- високо развити, не бяха в състояние да приемат Христовия принцип в себе си. Едно начало в това отношение трябваше да бъде направено чрез преображението. Но същевременно трябваше да бъде показано, че учениците не бяха способни отначало да приемат напълно Христовия принцип. Ето защо след това техните сили им отказват, когато искат да изгонят лошия дух от обсебения в полите на планината на преображението. Тогаз Христос им показа, че те се намират едва в своето начало, като им казва: "Аз трябва още дълго време да остана с вас, докато висшите сили могат да се влеят също и в другите хора". И след това той изцерява онзи, когото учениците не можеха да изцерят. Но след това обръща внимание на това, още какви тайни се крият в това събитие, като казва: "Сега е дошло времето да бъде предаден Син Человечески в ръцете на хората". Това значи, че това, което хората трябва да развият от себе си в течение на земното развитие, трябва постепенно да се влее в тях, това е човешкият аз, който се предава на човека, който те трябваше да видят в най- висша форма в Христа. Затова Той казва на учениците: "Вложете тези думи в ушите си, защото е дошло времето, когато Человешкият Син ще бъде предаден в ръцете на человеците" (9;44-45) Днес малко хора разбират тези думи, техният истински смисъл.
към текста >>

Но то не може да се съедини със съзнанието на днешния човек без онова, което човек може да изработи в себе си чрез Христовия принцип.
След това дойдоха тъмните сили и увлякоха човека надолу. Всичко това се изяви в способностите, които човек притежава. Чрез всичко онова, което произхожда от зародиша, получен от родителите в съзнанието на човека от преди нашата епоха се е примесило онова, което го е увлякло в една по-нисша сфера. Човек е двойнствено същество, но това, което той е развил досега като съзнание, то е проникнато напълно под влиянието на тъмните сили. Само това, което царува несъзнателно в човека, като един последен остатък от развитието през миналите космични периоди Сатурн, Слънце, Луна, когато не са се били намесили още тъмните сили в човешката еволюция, то е, което днес се влива в човека като девствсна част. Но то не може да се съедини със съзнанието на днешния човек без онова, което човек може да изработи в себе си чрез Христовия принцип. Така че човек, както днес го познаваме е едно двойно същество - Божествената същност и това, което се е развило в течение на развитието след грахопадането, под влиянието на тъмните сили. Но докато човек не е бил още озарен от самосъзнанието, докато той от само себе си не може да различава между доброто и злото, той постоянно ни показва своята по-ранна природа, първичната си Божествена природа през булото на това, което се е развило в течение на слизането, под влиянието на тъмните сили. Това, което у днешния човек е детско, съдържа един последен остатък от онази същност, която човек е имал преди да попадне под влиянието на тъмните сили. Ето защо днес ние имаме пред себе си човека така, че различаваме в него една детска част, наследство от Божественото начало и една възрастна част, плод на развитие под влияние на тъмните сили. Тази част проявява своето влияние още от началото на зародиша.
към текста >>

Тази именно детска, Божествена част трябва да се пробуди отново чрез Христовата сила.
Но докато човек не е бил още озарен от самосъзнанието, докато той от само себе си не може да различава между доброто и злото, той постоянно ни показва своята по-ранна природа, първичната си Божествена природа през булото на това, което се е развило в течение на слизането, под влиянието на тъмните сили. Това, което у днешния човек е детско, съдържа един последен остатък от онази същност, която човек е имал преди да попадне под влиянието на тъмните сили. Ето защо днес ние имаме пред себе си човека така, че различаваме в него една детска част, наследство от Божественото начало и една възрастна част, плод на развитие под влияние на тъмните сили. Тази част проявява своето влияние още от началото на зародиша. Така, щото в обикновения живот не може да се прояви първо това, което е вродено в човека по-рано, преди тъмните сили да се намесят в човешкия живот. Тази именно детска, Божествена част трябва да се пробуди отново чрез Христовата сила. Христовата сила трябва да се съедини с това, което представя най-добрите детски Божествени сили в човека. Христовата сила не може да се свърже с произхождащото, което е родено след грехопадането. Но тя трябва да се свърже с това, което е останало като детска, младенческа природа от най-древни времена. Това е най-доброто, него трябва Христовата сила - Любовта - да възроди и изхождайки от там, да оплоди и възроди и останалата част от човешкото същество. Тази идея Христос изразява по следния начин: "Но между тях възникна спор, кой от тях е най-голям", т.е.
към текста >>

Христовата сила трябва да се съедини с това, което представя най-добрите детски Божествени сили в човека.
Това, което у днешния човек е детско, съдържа един последен остатък от онази същност, която човек е имал преди да попадне под влиянието на тъмните сили. Ето защо днес ние имаме пред себе си човека така, че различаваме в него една детска част, наследство от Божественото начало и една възрастна част, плод на развитие под влияние на тъмните сили. Тази част проявява своето влияние още от началото на зародиша. Така, щото в обикновения живот не може да се прояви първо това, което е вродено в човека по-рано, преди тъмните сили да се намесят в човешкия живот. Тази именно детска, Божествена част трябва да се пробуди отново чрез Христовата сила. Христовата сила трябва да се съедини с това, което представя най-добрите детски Божествени сили в човека. Христовата сила не може да се свърже с произхождащото, което е родено след грехопадането. Но тя трябва да се свърже с това, което е останало като детска, младенческа природа от най-древни времена. Това е най-доброто, него трябва Христовата сила - Любовта - да възроди и изхождайки от там, да оплоди и възроди и останалата част от човешкото същество. Тази идея Христос изразява по следния начин: "Но между тях възникна спор, кой от тях е най-голям", т.е. кой е най-подходящ да приеме Христовия принцип в себе си.
към текста >>

Христовата сила не може да се свърже с произхождащото, което е родено след грехопадането.
Ето защо днес ние имаме пред себе си човека така, че различаваме в него една детска част, наследство от Божественото начало и една възрастна част, плод на развитие под влияние на тъмните сили. Тази част проявява своето влияние още от началото на зародиша. Така, щото в обикновения живот не може да се прояви първо това, което е вродено в човека по-рано, преди тъмните сили да се намесят в човешкия живот. Тази именно детска, Божествена част трябва да се пробуди отново чрез Христовата сила. Христовата сила трябва да се съедини с това, което представя най-добрите детски Божествени сили в човека. Христовата сила не може да се свърже с произхождащото, което е родено след грехопадането. Но тя трябва да се свърже с това, което е останало като детска, младенческа природа от най-древни времена. Това е най-доброто, него трябва Христовата сила - Любовта - да възроди и изхождайки от там, да оплоди и възроди и останалата част от човешкото същество. Тази идея Христос изразява по следния начин: "Но между тях възникна спор, кой от тях е най-голям", т.е. кой е най-подходящ да приеме Христовия принцип в себе си. Но тъй като Исус знаеше помислите на сърцето им, той взе едно дете, постави го пред тях и каза: "Който приеме това дете в мое име, т.е който в името на Христа се съедини с това, което е останало преди грехопадането, той мене приема.
към текста >>

Това е най-доброто, него трябва Христовата сила - Любовта - да възроди и изхождайки от там, да оплоди и възроди и останалата част от човешкото същество.
Така, щото в обикновения живот не може да се прояви първо това, което е вродено в човека по-рано, преди тъмните сили да се намесят в човешкия живот. Тази именно детска, Божествена част трябва да се пробуди отново чрез Христовата сила. Христовата сила трябва да се съедини с това, което представя най-добрите детски Божествени сили в човека. Христовата сила не може да се свърже с произхождащото, което е родено след грехопадането. Но тя трябва да се свърже с това, което е останало като детска, младенческа природа от най-древни времена. Това е най-доброто, него трябва Христовата сила - Любовта - да възроди и изхождайки от там, да оплоди и възроди и останалата част от човешкото същество. Тази идея Христос изразява по следния начин: "Но между тях възникна спор, кой от тях е най-голям", т.е. кой е най-подходящ да приеме Христовия принцип в себе си. Но тъй като Исус знаеше помислите на сърцето им, той взе едно дете, постави го пред тях и каза: "Който приеме това дете в мое име, т.е който в името на Христа се съедини с това, което е останало преди грехопадането, той мене приема. Който приема мене, той приема Този, който ме е изпратил", т.е. този, който е пратил тази Божествена част в човека на земята.
към текста >>

кой е най-подходящ да приеме Христовия принцип в себе си.
Христовата сила трябва да се съедини с това, което представя най-добрите детски Божествени сили в човека. Христовата сила не може да се свърже с произхождащото, което е родено след грехопадането. Но тя трябва да се свърже с това, което е останало като детска, младенческа природа от най-древни времена. Това е най-доброто, него трябва Христовата сила - Любовта - да възроди и изхождайки от там, да оплоди и възроди и останалата част от човешкото същество. Тази идея Христос изразява по следния начин: "Но между тях възникна спор, кой от тях е най-голям", т.е. кой е най-подходящ да приеме Христовия принцип в себе си. Но тъй като Исус знаеше помислите на сърцето им, той взе едно дете, постави го пред тях и каза: "Който приеме това дете в мое име, т.е който в името на Христа се съедини с това, което е останало преди грехопадането, той мене приема. Който приема мене, той приема Този, който ме е изпратил", т.е. този, който е пратил тази Божествена част в човека на земята. Тук имаме подчертано великото значение на това, което е останало детско в човешката природа и което трябва да бъде отгледано и развито чрез съединението му с Христовия принцип. Ние трябва да развием детското, да го облагородим, за да можем чрез него да развием и облагородим другите способности, които са се развили в течение на инволюцията.
към текста >>

Тук имаме подчертано великото значение на това, което е останало детско в човешката природа и което трябва да бъде отгледано и развито чрез съединението му с Христовия принцип.
Тази идея Христос изразява по следния начин: "Но между тях възникна спор, кой от тях е най-голям", т.е. кой е най-подходящ да приеме Христовия принцип в себе си. Но тъй като Исус знаеше помислите на сърцето им, той взе едно дете, постави го пред тях и каза: "Който приеме това дете в мое име, т.е който в името на Христа се съедини с това, което е останало преди грехопадането, той мене приема. Който приема мене, той приема Този, който ме е изпратил", т.е. този, който е пратил тази Божествена част в човека на земята. Тук имаме подчертано великото значение на това, което е останало детско в човешката природа и което трябва да бъде отгледано и развито чрез съединението му с Христовия принцип. Ние трябва да развием детското, да го облагородим, за да можем чрез него да развием и облагородим другите способности, които са се развили в течение на инволюцията. В това отношение всеки човек носи в себе си тази детска природа, повече или по-малко развита. Когато тази детска природа бъде пробудена, тя става възприемчива за Христовия принцип, за Любовта, става способна да се съедини с Христовия принцип. Обаче силите, способностите, които се намират под влиянието на тъмните сили, колкото издигнати и да са те, ако днес само те действат в човека, те ще отхвърлят, ще охулят това, което живее на земята като Христова сила, както Христос представи това. Христос казва: "Ново вино се налива в нови мехове и стара дреха не се кърпи с нова кръпка".
към текста >>

Когато тази детска природа бъде пробудена, тя става възприемчива за Христовия принцип, за Любовта, става способна да се съедини с Христовия принцип.
Който приема мене, той приема Този, който ме е изпратил", т.е. този, който е пратил тази Божествена част в човека на земята. Тук имаме подчертано великото значение на това, което е останало детско в човешката природа и което трябва да бъде отгледано и развито чрез съединението му с Христовия принцип. Ние трябва да развием детското, да го облагородим, за да можем чрез него да развием и облагородим другите способности, които са се развили в течение на инволюцията. В това отношение всеки човек носи в себе си тази детска природа, повече или по-малко развита. Когато тази детска природа бъде пробудена, тя става възприемчива за Христовия принцип, за Любовта, става способна да се съедини с Христовия принцип. Обаче силите, способностите, които се намират под влиянието на тъмните сили, колкото издигнати и да са те, ако днес само те действат в човека, те ще отхвърлят, ще охулят това, което живее на земята като Христова сила, както Христос представи това. Христос казва: "Ново вино се налива в нови мехове и стара дреха не се кърпи с нова кръпка". С това Христос иска да каже, че трябва да се създадат нови форми, в които да се влее новото, което влиза в света. С това той искал да каже, че този начин на връзка с духовния свят, който е съществувал досега е вече остарял и ако той иска в него да влее новото, нищо няма да излезе. Затова е било необходима една нова подготовка, за да се осъществи нещо повече от това, което можеше Соломон и древните посветени от знака на Йон.
към текста >>

Обаче силите, способностите, които се намират под влиянието на тъмните сили, колкото издигнати и да са те, ако днес само те действат в човека, те ще отхвърлят, ще охулят това, което живее на земята като Христова сила, както Христос представи това.
този, който е пратил тази Божествена част в човека на земята. Тук имаме подчертано великото значение на това, което е останало детско в човешката природа и което трябва да бъде отгледано и развито чрез съединението му с Христовия принцип. Ние трябва да развием детското, да го облагородим, за да можем чрез него да развием и облагородим другите способности, които са се развили в течение на инволюцията. В това отношение всеки човек носи в себе си тази детска природа, повече или по-малко развита. Когато тази детска природа бъде пробудена, тя става възприемчива за Христовия принцип, за Любовта, става способна да се съедини с Христовия принцип. Обаче силите, способностите, които се намират под влиянието на тъмните сили, колкото издигнати и да са те, ако днес само те действат в човека, те ще отхвърлят, ще охулят това, което живее на земята като Христова сила, както Христос представи това. Христос казва: "Ново вино се налива в нови мехове и стара дреха не се кърпи с нова кръпка". С това Христос иска да каже, че трябва да се създадат нови форми, в които да се влее новото, което влиза в света. С това той искал да каже, че този начин на връзка с духовния свят, който е съществувал досега е вече остарял и ако той иска в него да влее новото, нищо няма да излезе. Затова е било необходима една нова подготовка, за да се осъществи нещо повече от това, което можеше Соломон и древните посветени от знака на Йон. Ето защо съвременниците на Христос, книжниците и фарисеите не можеха да разберат защо той сяда при онези, които те считат за грешници.
към текста >>

С това той искал да каже, че този начин на връзка с духовния свят, който е съществувал досега е вече остарял и ако той иска в него да влее новото, нищо няма да излезе.
В това отношение всеки човек носи в себе си тази детска природа, повече или по-малко развита. Когато тази детска природа бъде пробудена, тя става възприемчива за Христовия принцип, за Любовта, става способна да се съедини с Христовия принцип. Обаче силите, способностите, които се намират под влиянието на тъмните сили, колкото издигнати и да са те, ако днес само те действат в човека, те ще отхвърлят, ще охулят това, което живее на земята като Христова сила, както Христос представи това. Христос казва: "Ново вино се налива в нови мехове и стара дреха не се кърпи с нова кръпка". С това Христос иска да каже, че трябва да се създадат нови форми, в които да се влее новото, което влиза в света. С това той искал да каже, че този начин на връзка с духовния свят, който е съществувал досега е вече остарял и ако той иска в него да влее новото, нищо няма да излезе. Затова е било необходима една нова подготовка, за да се осъществи нещо повече от това, което можеше Соломон и древните посветени от знака на Йон. Ето защо съвременниците на Христос, книжниците и фарисеите не можеха да разберат защо той сяда при онези, които те считат за грешници. Затова той им казва: "Ако бих възвестил това, което има да дава на човеците по стария начин, ако на мястото на старата форма не бе дошла една съвършено нова форма, аз бих сторил същото, както когато някой би закърпил нова кръпка на стара дреха или би взел ново вино и би го сложил в стари мехове. Но това, което сега трябва да бъде дадено на човечеството и което е нещо повече от знака на Соломон и знака на Йон, т.е. от древното посвещение, то трябва да бъде изцяло в нови мехове, в нови форми.
към текста >>

И вие трябва да се подготвите да разберете в новите форми новото благовестие, новото изявление на духовния свят".
Затова е било необходима една нова подготовка, за да се осъществи нещо повече от това, което можеше Соломон и древните посветени от знака на Йон. Ето защо съвременниците на Христос, книжниците и фарисеите не можеха да разберат защо той сяда при онези, които те считат за грешници. Затова той им казва: "Ако бих възвестил това, което има да дава на човеците по стария начин, ако на мястото на старата форма не бе дошла една съвършено нова форма, аз бих сторил същото, както когато някой би закърпил нова кръпка на стара дреха или би взел ново вино и би го сложил в стари мехове. Но това, което сега трябва да бъде дадено на човечеството и което е нещо повече от знака на Соломон и знака на Йон, т.е. от древното посвещение, то трябва да бъде изцяло в нови мехове, в нови форми. И вие трябва да се подготвите да разберете в новите форми новото благовестие, новото изявление на духовния свят". Онези, които бяха призвани да разберат това ново благовестие, не са били избрани от онези, които бяха подготвени в смисъла на старото учение, на старото посвещение, но онези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това се показваха като прости хора, като прости рибари, хора с детска природа, които можеха да разберат новото чрез влялата се в тях сила на вярата. Ето защо и пред тях трябваше да бъде поставено едно знамение, което се разигра пред очите на всички. Това, което хилядолетия наред се беше разигравало в храмовете на мистериите под формата на минаването през мистичната смърт, Христос трябваше да разиграе на великата арена на световно-историческата сцена. Всичко, което ставаше тайно във великите храмове на посвещението сега излезе навън и застава като единствено събитие на Голгота. Пред човечеството застана с пълна сила това, което иначе се явяваше само пред посветените през три и половина дни, в течение на които се е извършвало старото посвещение.
към текста >>

Това, което в миналото само малцина посветени са видели в храмовете за посвещение, оставайки в течение на три и половина дни в едно състояние, подобно на смърт, чрез което са се убеждавали, че духовното винаги побеждава телесното, че духовната част на човека принадлежи на духовния свят, това трябваше сега да се разиграе веднъж пред очите на всички.
Ето защо и пред тях трябваше да бъде поставено едно знамение, което се разигра пред очите на всички. Това, което хилядолетия наред се беше разигравало в храмовете на мистериите под формата на минаването през мистичната смърт, Христос трябваше да разиграе на великата арена на световно-историческата сцена. Всичко, което ставаше тайно във великите храмове на посвещението сега излезе навън и застава като единствено събитие на Голгота. Пред човечеството застана с пълна сила това, което иначе се явяваше само пред посветените през три и половина дни, в течение на които се е извършвало старото посвещение. Ето защо този, който познаваше фактите, трябваше да опише процеса на Голгота такъв, какъвто беше в действителност, като превърнат исторически факт, като изнесе на арената на световната история старото посвещение. Това, което в миналото само малцина посветени са видели в храмовете за посвещение, оставайки в течение на три и половина дни в едно състояние, подобно на смърт, чрез което са се убеждавали, че духовното винаги побеждава телесното, че духовната част на човека принадлежи на духовния свят, това трябваше сега да се разиграе веднъж пред очите на всички. Така че, събитието на Голгота е едно посвещение, пренесено на сцената на световната история.
към текста >>

99. 21. ЛЮБОВТА, ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА КАТО ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Един подтик от нов духовен живот идва от капките кръв, които на Голгота потекоха от раните на Исус Христос, вливайки се в цялото човечество.
21. ЛЮБОВТА, ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА КАТО ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША Събитието на Голгота, с което се изнесе древното посвещение на историческата сцена и което само по себе си е едно посвещение пред очите на целия свят, не е извършено само за онези, които по онова време бяха негови свидетели, но за цялото човечество и това, което се разля от смъртта на кръста, то се вля в цялото човечество. Един подтик от нов духовен живот идва от капките кръв, които на Голгота потекоха от раните на Исус Христос, вливайки се в цялото човечество. Защото в човечеството трябваше да се влее като сила това, което от другите основатели на религии се бе вляло като мъдрост, като учение. Тази е великата разлика между събитието на Голгота и учението на другите основатели на религии. За да бъде схванато това, което някога стана на Голгота е необходимо едно разбиране по-дълбоко, отколкото съществува днес. Онова, с което бе свързан физическия човешки аз, когато започна земното развитие е кръвта. Кръвта е външен израз на човешкия аз.
към текста >>

Обаче другият има тази вяра като една слаба светлина, която проблясва в духовния свят.
За прощение се моли Този, който там, на кръста на Голгота извършва най-великото дело от своята безгранична Любов към онези, които Го разпнаха. Още веднъж евангелистът се спира на въпроса за силата на вярата. Трябва да бъде подчертано, че в човешката природа има нещо, което може да се разлее от нея и което е необходимо да съществува, за да откъсне човека от сетивния свят, колкото и силно да е свързан с него. Това е представено от двамата разбойници на кръста. Единият няма тази вяра, с него въпросът е свършен. Обаче другият има тази вяра като една слаба светлина, която проблясва в духовния свят. Ето защо той не може да изгуби връзката с духовното. Затова на него Христос казва: "Още днес, понеже знаеш, че си свързан с духовния свят, ти ще бъдеш с мене в рая". Така прозвуча от кръста Истината за Вярата, Надеждата, наред с Любовта, описани ни от Евангелието на Лука. Ще завърша това изложение със следната мисъл от Щайнер: "Когато човек е проникнат от онази Любов, която бликаше от кръста на Голгота, той може да погледне в бъдещето и да каже: На земята развитието трябва постепенно да протече така, щото онова, което живее в мене като Дух да преобрази цялото ми физическо съществуване. Това, което е било преди грехопадането, принципът на Отца и Духа, който ние приехме, ние постепенно ще го върнем на принципа на Отца.
към текста >>

Ето защо той не може да изгуби връзката с духовното.
Още веднъж евангелистът се спира на въпроса за силата на вярата. Трябва да бъде подчертано, че в човешката природа има нещо, което може да се разлее от нея и което е необходимо да съществува, за да откъсне човека от сетивния свят, колкото и силно да е свързан с него. Това е представено от двамата разбойници на кръста. Единият няма тази вяра, с него въпросът е свършен. Обаче другият има тази вяра като една слаба светлина, която проблясва в духовния свят. Ето защо той не може да изгуби връзката с духовното. Затова на него Христос казва: "Още днес, понеже знаеш, че си свързан с духовния свят, ти ще бъдеш с мене в рая". Така прозвуча от кръста Истината за Вярата, Надеждата, наред с Любовта, описани ни от Евангелието на Лука. Ще завърша това изложение със следната мисъл от Щайнер: "Когато човек е проникнат от онази Любов, която бликаше от кръста на Голгота, той може да погледне в бъдещето и да каже: На земята развитието трябва постепенно да протече така, щото онова, което живее в мене като Дух да преобрази цялото ми физическо съществуване. Това, което е било преди грехопадането, принципът на Отца и Духа, който ние приехме, ние постепенно ще го върнем на принципа на Отца. Обаче ние трябва да направим да бъде проникнат целия наш дух от Христовата Любов и нашите ръце ще бъдат израз на това, което живее в нашата душа като един ясен, бистър образ.
към текста >>

Затова на него Христос казва: "Още днес, понеже знаеш, че си свързан с духовния свят, ти ще бъдеш с мене в рая".
Трябва да бъде подчертано, че в човешката природа има нещо, което може да се разлее от нея и което е необходимо да съществува, за да откъсне човека от сетивния свят, колкото и силно да е свързан с него. Това е представено от двамата разбойници на кръста. Единият няма тази вяра, с него въпросът е свършен. Обаче другият има тази вяра като една слаба светлина, която проблясва в духовния свят. Ето защо той не може да изгуби връзката с духовното. Затова на него Христос казва: "Още днес, понеже знаеш, че си свързан с духовния свят, ти ще бъдеш с мене в рая". Така прозвуча от кръста Истината за Вярата, Надеждата, наред с Любовта, описани ни от Евангелието на Лука. Ще завърша това изложение със следната мисъл от Щайнер: "Когато човек е проникнат от онази Любов, която бликаше от кръста на Голгота, той може да погледне в бъдещето и да каже: На земята развитието трябва постепенно да протече така, щото онова, което живее в мене като Дух да преобрази цялото ми физическо съществуване. Това, което е било преди грехопадането, принципът на Отца и Духа, който ние приехме, ние постепенно ще го върнем на принципа на Отца. Обаче ние трябва да направим да бъде проникнат целия наш дух от Христовата Любов и нашите ръце ще бъдат израз на това, което живее в нашата душа като един ясен, бистър образ. Както нашите ръце не са били създадени от нас, а от принципа на Отца, така те ще бъдат преустроени от Христовия принцип и от Любовта.
към текста >>

Ще завърша това изложение със следната мисъл от Щайнер: "Когато човек е проникнат от онази Любов, която бликаше от кръста на Голгота, той може да погледне в бъдещето и да каже: На земята развитието трябва постепенно да протече така, щото онова, което живее в мене като Дух да преобрази цялото ми физическо съществуване.
Единият няма тази вяра, с него въпросът е свършен. Обаче другият има тази вяра като една слаба светлина, която проблясва в духовния свят. Ето защо той не може да изгуби връзката с духовното. Затова на него Христос казва: "Още днес, понеже знаеш, че си свързан с духовния свят, ти ще бъдеш с мене в рая". Така прозвуча от кръста Истината за Вярата, Надеждата, наред с Любовта, описани ни от Евангелието на Лука. Ще завърша това изложение със следната мисъл от Щайнер: "Когато човек е проникнат от онази Любов, която бликаше от кръста на Голгота, той може да погледне в бъдещето и да каже: На земята развитието трябва постепенно да протече така, щото онова, което живее в мене като Дух да преобрази цялото ми физическо съществуване. Това, което е било преди грехопадането, принципът на Отца и Духа, който ние приехме, ние постепенно ще го върнем на принципа на Отца. Обаче ние трябва да направим да бъде проникнат целия наш дух от Христовата Любов и нашите ръце ще бъдат израз на това, което живее в нашата душа като един ясен, бистър образ. Както нашите ръце не са били създадени от нас, а от принципа на Отца, така те ще бъдат преустроени от Христовия принцип и от Любовта. И като минават хората през ред прераждания в онова, което вършат, в техните външни тела ще се влее това, което блика като духовна същност от тайната на Голгота. Така, щото външният свят да бъде проникнат от принципа на Любовта, от принципа на Христа.
към текста >>

Това, което е било преди грехопадането, принципът на Отца и Духа, който ние приехме, ние постепенно ще го върнем на принципа на Отца.
Обаче другият има тази вяра като една слаба светлина, която проблясва в духовния свят. Ето защо той не може да изгуби връзката с духовното. Затова на него Христос казва: "Още днес, понеже знаеш, че си свързан с духовния свят, ти ще бъдеш с мене в рая". Така прозвуча от кръста Истината за Вярата, Надеждата, наред с Любовта, описани ни от Евангелието на Лука. Ще завърша това изложение със следната мисъл от Щайнер: "Когато човек е проникнат от онази Любов, която бликаше от кръста на Голгота, той може да погледне в бъдещето и да каже: На земята развитието трябва постепенно да протече така, щото онова, което живее в мене като Дух да преобрази цялото ми физическо съществуване. Това, което е било преди грехопадането, принципът на Отца и Духа, който ние приехме, ние постепенно ще го върнем на принципа на Отца. Обаче ние трябва да направим да бъде проникнат целия наш дух от Христовата Любов и нашите ръце ще бъдат израз на това, което живее в нашата душа като един ясен, бистър образ. Както нашите ръце не са били създадени от нас, а от принципа на Отца, така те ще бъдат преустроени от Христовия принцип и от Любовта. И като минават хората през ред прераждания в онова, което вършат, в техните външни тела ще се влее това, което блика като духовна същност от тайната на Голгота. Така, щото външният свят да бъде проникнат от принципа на Любовта, от принципа на Христа. Хората ще изпитат в бъдеще онзи Мир, който прозвуча от кръста на Голгота и който води до най-висшата надежда в бъдеще - до идеала: Аз оставям да пребъде в мене Вярата, оставям да пребъде в мене Любовта.
към текста >>

Обаче ние трябва да направим да бъде проникнат целия наш дух от Христовата Любов и нашите ръце ще бъдат израз на това, което живее в нашата душа като един ясен, бистър образ.
Ето защо той не може да изгуби връзката с духовното. Затова на него Христос казва: "Още днес, понеже знаеш, че си свързан с духовния свят, ти ще бъдеш с мене в рая". Така прозвуча от кръста Истината за Вярата, Надеждата, наред с Любовта, описани ни от Евангелието на Лука. Ще завърша това изложение със следната мисъл от Щайнер: "Когато човек е проникнат от онази Любов, която бликаше от кръста на Голгота, той може да погледне в бъдещето и да каже: На земята развитието трябва постепенно да протече така, щото онова, което живее в мене като Дух да преобрази цялото ми физическо съществуване. Това, което е било преди грехопадането, принципът на Отца и Духа, който ние приехме, ние постепенно ще го върнем на принципа на Отца. Обаче ние трябва да направим да бъде проникнат целия наш дух от Христовата Любов и нашите ръце ще бъдат израз на това, което живее в нашата душа като един ясен, бистър образ. Както нашите ръце не са били създадени от нас, а от принципа на Отца, така те ще бъдат преустроени от Христовия принцип и от Любовта. И като минават хората през ред прераждания в онова, което вършат, в техните външни тела ще се влее това, което блика като духовна същност от тайната на Голгота. Така, щото външният свят да бъде проникнат от принципа на Любовта, от принципа на Христа. Хората ще изпитат в бъдеще онзи Мир, който прозвуча от кръста на Голгота и който води до най-висшата надежда в бъдеще - до идеала: Аз оставям да пребъде в мене Вярата, оставям да пребъде в мене Любовта. Тогава Вярата и Любовта ще заживеят в мене и аз ще зная, че когато са достатъчно силни, те ще проникнат всичко външно.
към текста >>

Както нашите ръце не са били създадени от нас, а от принципа на Отца, така те ще бъдат преустроени от Христовия принцип и от Любовта.
Затова на него Христос казва: "Още днес, понеже знаеш, че си свързан с духовния свят, ти ще бъдеш с мене в рая". Така прозвуча от кръста Истината за Вярата, Надеждата, наред с Любовта, описани ни от Евангелието на Лука. Ще завърша това изложение със следната мисъл от Щайнер: "Когато човек е проникнат от онази Любов, която бликаше от кръста на Голгота, той може да погледне в бъдещето и да каже: На земята развитието трябва постепенно да протече така, щото онова, което живее в мене като Дух да преобрази цялото ми физическо съществуване. Това, което е било преди грехопадането, принципът на Отца и Духа, който ние приехме, ние постепенно ще го върнем на принципа на Отца. Обаче ние трябва да направим да бъде проникнат целия наш дух от Христовата Любов и нашите ръце ще бъдат израз на това, което живее в нашата душа като един ясен, бистър образ. Както нашите ръце не са били създадени от нас, а от принципа на Отца, така те ще бъдат преустроени от Христовия принцип и от Любовта. И като минават хората през ред прераждания в онова, което вършат, в техните външни тела ще се влее това, което блика като духовна същност от тайната на Голгота. Така, щото външният свят да бъде проникнат от принципа на Любовта, от принципа на Христа. Хората ще изпитат в бъдеще онзи Мир, който прозвуча от кръста на Голгота и който води до най-висшата надежда в бъдеще - до идеала: Аз оставям да пребъде в мене Вярата, оставям да пребъде в мене Любовта. Тогава Вярата и Любовта ще заживеят в мене и аз ще зная, че когато са достатъчно силни, те ще проникнат всичко външно. Тогава аз зная също, че принципът на Отца в мене ще бъде проникнат отвътре - надеждата за бъдещето на човечеството ще се прибави към Вярата и Любовта и хората ще разберат, че в бъдеще трябва да придобият онова спокойствие и онзи мир, и да кажат: Ако имаме само Вяра, ако имаме само Любов, ние можем да се отдадем на надеждата, че това, което е в нас от Христа постепенно ще премине във външния свят.
към текста >>

И като минават хората през ред прераждания в онова, което вършат, в техните външни тела ще се влее това, което блика като духовна същност от тайната на Голгота.
Така прозвуча от кръста Истината за Вярата, Надеждата, наред с Любовта, описани ни от Евангелието на Лука. Ще завърша това изложение със следната мисъл от Щайнер: "Когато човек е проникнат от онази Любов, която бликаше от кръста на Голгота, той може да погледне в бъдещето и да каже: На земята развитието трябва постепенно да протече така, щото онова, което живее в мене като Дух да преобрази цялото ми физическо съществуване. Това, което е било преди грехопадането, принципът на Отца и Духа, който ние приехме, ние постепенно ще го върнем на принципа на Отца. Обаче ние трябва да направим да бъде проникнат целия наш дух от Христовата Любов и нашите ръце ще бъдат израз на това, което живее в нашата душа като един ясен, бистър образ. Както нашите ръце не са били създадени от нас, а от принципа на Отца, така те ще бъдат преустроени от Христовия принцип и от Любовта. И като минават хората през ред прераждания в онова, което вършат, в техните външни тела ще се влее това, което блика като духовна същност от тайната на Голгота. Така, щото външният свят да бъде проникнат от принципа на Любовта, от принципа на Христа. Хората ще изпитат в бъдеще онзи Мир, който прозвуча от кръста на Голгота и който води до най-висшата надежда в бъдеще - до идеала: Аз оставям да пребъде в мене Вярата, оставям да пребъде в мене Любовта. Тогава Вярата и Любовта ще заживеят в мене и аз ще зная, че когато са достатъчно силни, те ще проникнат всичко външно. Тогава аз зная също, че принципът на Отца в мене ще бъде проникнат отвътре - надеждата за бъдещето на човечеството ще се прибави към Вярата и Любовта и хората ще разберат, че в бъдеще трябва да придобият онова спокойствие и онзи мир, и да кажат: Ако имаме само Вяра, ако имаме само Любов, ние можем да се отдадем на надеждата, че това, което е в нас от Христа постепенно ще премине във външния свят. Тогава хората ще разберат думите, които звучат от кръста като висок идеал: "Отче, в Твоите ръце предавам Духа си".
към текста >>

Тогава хората ще разберат думите, които звучат от кръста като висок идеал: "Отче, в Твоите ръце предавам Духа си".
И като минават хората през ред прераждания в онова, което вършат, в техните външни тела ще се влее това, което блика като духовна същност от тайната на Голгота. Така, щото външният свят да бъде проникнат от принципа на Любовта, от принципа на Христа. Хората ще изпитат в бъдеще онзи Мир, който прозвуча от кръста на Голгота и който води до най-висшата надежда в бъдеще - до идеала: Аз оставям да пребъде в мене Вярата, оставям да пребъде в мене Любовта. Тогава Вярата и Любовта ще заживеят в мене и аз ще зная, че когато са достатъчно силни, те ще проникнат всичко външно. Тогава аз зная също, че принципът на Отца в мене ще бъде проникнат отвътре - надеждата за бъдещето на човечеството ще се прибави към Вярата и Любовта и хората ще разберат, че в бъдеще трябва да придобият онова спокойствие и онзи мир, и да кажат: Ако имаме само Вяра, ако имаме само Любов, ние можем да се отдадем на надеждата, че това, което е в нас от Христа постепенно ще премине във външния свят. Тогава хората ще разберат думите, които звучат от кръста като висок идеал: "Отче, в Твоите ръце предавам Духа си". Така звучат думите на Любовта, Вярата и Надеждата от кръста, според Евангелието на Лука там, където се описва как Исус от Назарет, в душата на този Исус разделените по- рано духовни течения се сливат. Това, което е било дадено някога на човечеството като Мъдрост, то се вля в него като сила на душата, като висш идеал на Христа. И задачата на човешката душа е да разбере все по-добре и по-добре това, което ни се предава чрез един такъв документ, като Евангелието на Лука, за да станат все по-живи и по-живи в човешката душа дълбоко проникващите звуци, които произлизат от трите думи, прозвучали от кръста на Голгота. Когато благодарение на способностите, които хората ще могат да развият в себе си чрез духовните истини, дадени им от духовната наука, те ще чувстват, че от кръста звучи не едно мъртво предание, а едно живо слово".
към текста >>

Така звучат думите на Любовта, Вярата и Надеждата от кръста, според Евангелието на Лука там, където се описва как Исус от Назарет, в душата на този Исус разделените по- рано духовни течения се сливат.
Така, щото външният свят да бъде проникнат от принципа на Любовта, от принципа на Христа. Хората ще изпитат в бъдеще онзи Мир, който прозвуча от кръста на Голгота и който води до най-висшата надежда в бъдеще - до идеала: Аз оставям да пребъде в мене Вярата, оставям да пребъде в мене Любовта. Тогава Вярата и Любовта ще заживеят в мене и аз ще зная, че когато са достатъчно силни, те ще проникнат всичко външно. Тогава аз зная също, че принципът на Отца в мене ще бъде проникнат отвътре - надеждата за бъдещето на човечеството ще се прибави към Вярата и Любовта и хората ще разберат, че в бъдеще трябва да придобият онова спокойствие и онзи мир, и да кажат: Ако имаме само Вяра, ако имаме само Любов, ние можем да се отдадем на надеждата, че това, което е в нас от Христа постепенно ще премине във външния свят. Тогава хората ще разберат думите, които звучат от кръста като висок идеал: "Отче, в Твоите ръце предавам Духа си". Така звучат думите на Любовта, Вярата и Надеждата от кръста, според Евангелието на Лука там, където се описва как Исус от Назарет, в душата на този Исус разделените по- рано духовни течения се сливат. Това, което е било дадено някога на човечеството като Мъдрост, то се вля в него като сила на душата, като висш идеал на Христа. И задачата на човешката душа е да разбере все по-добре и по-добре това, което ни се предава чрез един такъв документ, като Евангелието на Лука, за да станат все по-живи и по-живи в човешката душа дълбоко проникващите звуци, които произлизат от трите думи, прозвучали от кръста на Голгота. Когато благодарение на способностите, които хората ще могат да развият в себе си чрез духовните истини, дадени им от духовната наука, те ще чувстват, че от кръста звучи не едно мъртво предание, а едно живо слово".
към текста >>

Когато благодарение на способностите, които хората ще могат да развият в себе си чрез духовните истини, дадени им от духовната наука, те ще чувстват, че от кръста звучи не едно мъртво предание, а едно живо слово".
Тогава аз зная също, че принципът на Отца в мене ще бъде проникнат отвътре - надеждата за бъдещето на човечеството ще се прибави към Вярата и Любовта и хората ще разберат, че в бъдеще трябва да придобият онова спокойствие и онзи мир, и да кажат: Ако имаме само Вяра, ако имаме само Любов, ние можем да се отдадем на надеждата, че това, което е в нас от Христа постепенно ще премине във външния свят. Тогава хората ще разберат думите, които звучат от кръста като висок идеал: "Отче, в Твоите ръце предавам Духа си". Така звучат думите на Любовта, Вярата и Надеждата от кръста, според Евангелието на Лука там, където се описва как Исус от Назарет, в душата на този Исус разделените по- рано духовни течения се сливат. Това, което е било дадено някога на човечеството като Мъдрост, то се вля в него като сила на душата, като висш идеал на Христа. И задачата на човешката душа е да разбере все по-добре и по-добре това, което ни се предава чрез един такъв документ, като Евангелието на Лука, за да станат все по-живи и по-живи в човешката душа дълбоко проникващите звуци, които произлизат от трите думи, прозвучали от кръста на Голгота. Когато благодарение на способностите, които хората ще могат да развият в себе си чрез духовните истини, дадени им от духовната наука, те ще чувстват, че от кръста звучи не едно мъртво предание, а едно живо слово".
към текста >>

100. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Възкресението на Лазар е източникът на Евангелието на Йоан, слизането на Светия Дух е източник на Евангелието на Марко.
Евангелието на Марко е Евангелие на магическата воля. То притежава онази форма, която му позволява да противопостави на магията на цезарите магията на Христа. Както изживяването пред Дамаск на Павел премина върху Лука и послужи като основа на неговото Евангелие, така изживяването на Петдесятница на Петър премина върху Марко. Петър увлича Марк във видението на онова възвишено възпоменание и на вдъхновената воля. Всяко Евангелие има като източник едно от великите събития на първичното християнство. Възкресението на Лазар е източникът на Евангелието на Йоан, слизането на Светия Дух е източник на Евангелието на Марко. Евангелието на Матей е плод на спокойното развитие на човешката душа, което Матей е имал всред ордена на есеите. Събитието пред Дамаск е източник на Евангелието на Лука. Петър не е предал на Марко своя личен спомен, защото в последната част на Голготската трагедия той е изпаднал в душевен сън, а е предал на Марко своето вдъхновено видение. Също така важно е, че Марко създава своето Евангелие в света на древната египетска храмова култура. Волевите светове на Египет и Рим са, така да се каже, кумовете на
към текста >>

Това е името на онези духовни същества, които по чин стоят над архангелите и обикновено се наричат Духове на Личността, Духове на Времето или Началства.
То показва по-малко неща от другите Евангелия, защото целта му не е да изрази мъдри мисли, а един импулс на сила. Затова Евангелието на Марко е Евангелие на воля. Стилът на Евангелието на Марко се характеризира с много честата употреба на думата веднага на много малки интервали, която предизвиква впечатлението на едно бързо и бурно напредване в описанието. Също така забележителна е първата дума, с която започва Евангелието, която е преведена с думата начало и на гръцки значи архее. Според познавачите на гръцки език, това е една от най-силните думи в него. Това е името на онези духовни същества, които по чин стоят над архангелите и обикновено се наричат Духове на Личността, Духове на Времето или Началства. Когато Евангелието на Марко изговаря думата Евангелие, с това не трябва да се разбира самото Евангелие като книга. Напротив, то означава едно ново състояние на света, понеже в думата Евангелие се съдържа думата ангел. Новото състояние на света се състои в това, че между царството на човеците и това на ангелите се създава една нова връзка, едно ново отношение. И това, което книгата-Евангелие ни описва, е настъпването на това ново състояние на света. И така в действителност, първият стих на Евангелието е едно величествено заглавие на цялата книга, в кратки, сбити думи се разлива силата на един импулс от космическите волеви светове на Духовете, ръководители на епохата.
към текста >>

И така в действителност, първият стих на Евангелието е едно величествено заглавие на цялата книга, в кратки, сбити думи се разлива силата на един импулс от космическите волеви светове на Духовете, ръководители на епохата.
Това е името на онези духовни същества, които по чин стоят над архангелите и обикновено се наричат Духове на Личността, Духове на Времето или Началства. Когато Евангелието на Марко изговаря думата Евангелие, с това не трябва да се разбира самото Евангелие като книга. Напротив, то означава едно ново състояние на света, понеже в думата Евангелие се съдържа думата ангел. Новото състояние на света се състои в това, че между царството на човеците и това на ангелите се създава една нова връзка, едно ново отношение. И това, което книгата-Евангелие ни описва, е настъпването на това ново състояние на света. И така в действителност, първият стих на Евангелието е едно величествено заглавие на цялата книга, в кратки, сбити думи се разлива силата на един импулс от космическите волеви светове на Духовете, ръководители на епохата. Цялото Евангелие на Марко не иска да бъде нищо друго, освен описание за навлизането на една Велика космическа свръхземна воля в развитието на Земята и човечеството, и неговата първа дума архее-начало може спокойно да бъде преведена с думата импулс. Марко, като премълчава за детството Исусово, с това той показва, че за него не е важен човекът-Исус от Назарет, а е важно Божествено-космичното Същество, въплътено в този човек. Той съвсем не възнамерява да пише биография на един човек. Той иска да опише Бога, станал човек, чрез което ставане целият свят бива увлечен в едно ново развитие. Единственият рождествен разказ, който привлича неговото внимание, това е Кръщението в реката Йордан, защото то е едно събитие, чрез което в човека Исус се ражда Христос.
към текста >>

Зад и над изцеленията на Христа стават видими битки на духовете.
При изцелението на глухонемия Христос изговаря магическата матрична дума " хефата", а при възкресението на дъщерята на Яир изговаря магическа формула: " Талита, куми". Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си, също както латинските думи, които се явяват на много места в елинизирана форма, издават римския заден план на Евангелието. Например пазачът, на когото Ирод заповядва да отсече главата на Йоан Кръстител, се нарича спекула-тор, а монетата, която бедната вдовица пуска в Божията каса, е назована по римски начин кодрант. Евангелието на Марко е Евангелие на изгонването на демоните. Тези изгонвания на демоните заемат тук много повече място и дават повече тон на Евангелието, отколкото в Евангелието на Матей. Зад и над изцеленията на Христа стават видими битки на духовете. Между трите Евангелия това на Марко има най-изразен характер на свръхисторическо. То ни показва с извънредно голяма яснота свръхсетивните сили на човека. Най-важен пример за това са думате, които Христос отправя към бащата на болното момче в полите на планината на Преображението: "Ако би могъл да вярваш! Всички неща са възможни за този, който вярва." (9,23) Тези думи, които призовават човека към магията на обожествената воля, не се съдържат в никое друго Евангелие, освен в това на Марко. Особено характерно за начина на изложението в Евангелието на Марко е повелята за мълчание, която тук Христос винаги отправя към онези, които биват изцелявани или които са били свидетели на тези изцеления.
към текста >>

И когато постоянно чуваме, че хората не спазват заповедта за мълчание, от това можем да разберем, че хората не са били в състояние да приемат напълно космическата Христова сила.
На всяка крачка в Евангелието на Марко се среща такава повеля. Това, което трябва да се разбира с тези повели за мълчанието, не може да бъде разбрано, ако останем в областта на едно обикновено човешко разбиране. Тук не става дума да бъдат скрити делата на Христос, но те трябва да действат като дела и да не бъдат разредени до думи и мисли. Делата са семе на развитието, а не думите. В Евангелието на Марко е описано онова, което преминава над умовете и съзнанието на хората като силов импулс и като семе на космическо ставане чрез Христа в света. И когато постоянно чуваме, че хората не спазват заповедта за мълчание, от това можем да разберем, че хората не са били в състояние да приемат напълно космическата Христова сила. Те разреждат тази космическа сила до едно съдържание на човешката душа, като изказваха станалото с думи, защото знаеха да говорят само на езика на Словото, но не и на езика на мълчанието. Вярно е, че Евангелието на Марко говори с човешки думи, но неговата краткост и сбитост показват, че то е в състояние да говори с езика на мълчанието, което е всъщност езикът на космическите сили. Между думите, които са изговорени в Евангелието на Марко, навсякъде съзвучи цял един свят от думи, които са премълчани. Тези думи са именно истинската сила, която е присъща на Евангелието на Марко. Едно привидно малко противоречие, което съществува между Евангелието на Марко и Евангелията на Матей и на Лука, може да ни доведе до една друга страна на особеността на Марковото Евангелие.
към текста >>

В отхвърлянето и на обущата в Евангелието на Матей и Лука се съдържа изискването да се откъснем от това, което ни свързва със Земята, и да се стремим към духовното.
Тези думи са именно истинската сила, която е присъща на Евангелието на Марко. Едно привидно малко противоречие, което съществува между Евангелието на Марко и Евангелията на Матей и на Лука, може да ни доведе до една друга страна на особеността на Марковото Евангелие. При изпращането на учениците, както при Матей, така и при Лука е казано, че не трябва да вземат нищо със себе си из пътя и също да не носят никакви обуща на краката си. Напротив, в Евангелието на Марко се казва, че не трябва да вземат нищо със себе си, освен тояга и обувки на краката си. Това не е случайно. В отхвърлянето и на обущата в Евангелието на Матей и Лука се съдържа изискването да се откъснем от това, което ни свързва със Земята, и да се стремим към духовното. Това се дължи на факта, че Евангелието на Матей и Лука започват от земното, от детството Исусово и отиват към Христа. И затова е този зов за освобождаване от земното. Евангелието на Марко има обратно направление. То започва от равнището на Христос и показва как Христос напътства учениците да не изгубват почвата под краката си с предадените им свръхземни сили. Какво ползват всички свръхземни дарби и сили, ако те не могат да бъдат пренесени и приложени в света на волята и делата на физическия свят.
към текста >>

Семето, което е посято и расте от самосебе си и далеч над главите на хората, е Христовият импулс.
Централната притча тука е втората, за саморастящото семе. Върху нея, така да се каже, се спират останалите две. Идеята на тази притча е, че един път посято, това семе не изисква повече грижа от човека. То се развива от са-мосебе си. С това Марко насочва погледа ни към сферата, където царува космическият растеж, който е по-велик от човека и към който човек не може да допринесе нищо, защото той се захранва от Висшите извори. Семето, което е посято и расте от самосебе си и далеч над главите на хората, е Христовият импулс. Чрез Тайната на Голгота в Земята е посято семето на едно космическо преобразование и развитие и Евангелието на Марко ни говори за това развитие, което е напълно независимо от това, дали и доколко човек го подпомага чрез своята воля. Според Марко същността на религията не е поддържането на Преданието, а правилното приемане и възрастване на един нов Импулс, на едно вечно възобновяващо се Начало. Особеното богатство на Евангелието на Марко се състои главно в три малки места: притчата за растящото от самосебе си семе е първото от тези три места. Второто място е краткият разказ за изцелението на един сляп от Витсаида, който е разказан накрая на двете нахранвания. При това изцеление не става дума за едно чудно изцеление, а за един процес на ставане, на развитие, който минава през степени и етапи.
към текста >>

Отделянето на Христовото Същество от човешката обвивка не става чак при Разпятието, то започва по-рано и означава едно съзнателно пожертване на Христовото Същество.
Когато гонителите хващат Христа и учениците се разбягват, казва се, че го следвал един момък, който бил облечен с бяла ленена дреха. Когато гонителите се опитват да го хванат, той оставя в ръцете им ленената си дреха и побягва гол. От него гонителите задържат само дрехата. Смъртта на Христос не е като смъртта на един обикновен човек - в един единствен момент. Както въплъщението на Христа в човека Исус при Кръщението в реката Йордан, така и Неговото освобождаване от смъртта при събитията на страданията и тези на Голгота, е една неимоверна голяма загадка. Отделянето на Христовото Същество от човешката обвивка не става чак при Разпятието, то започва по-рано и означава едно съзнателно пожертване на Христовото Същество. Още самото учредяване на Тайната Вечеря има своята сила в самораз-даването и разливането на Христовата душа. В Гетсимания това отделяне напредва още повече, но към него се прибавя и нещо друго: тялото, в което в течение на три години беше обитавала свръхсилата на едно космическо Същество, застрашаваше да се раздроби преждевременно и беше необходима една от най-дълбоките борби в душата на Христа, за да не остави смъртта да вземе надмощие. Смъртта не трябва да дойде отвън чрез разрушението на тялото, а отвътре, чрез пожертването на Духа. Следователно, в Гетсимания Христос води борба, щото въпреки започнатото отделяне на тялото. Неговата душа да бъде задържана в тялото, докато бъде завършено делото.
към текста >>

Още самото учредяване на Тайната Вечеря има своята сила в самораз-даването и разливането на Христовата душа.
Когато гонителите се опитват да го хванат, той оставя в ръцете им ленената си дреха и побягва гол. От него гонителите задържат само дрехата. Смъртта на Христос не е като смъртта на един обикновен човек - в един единствен момент. Както въплъщението на Христа в човека Исус при Кръщението в реката Йордан, така и Неговото освобождаване от смъртта при събитията на страданията и тези на Голгота, е една неимоверна голяма загадка. Отделянето на Христовото Същество от човешката обвивка не става чак при Разпятието, то започва по-рано и означава едно съзнателно пожертване на Христовото Същество. Още самото учредяване на Тайната Вечеря има своята сила в самораз-даването и разливането на Христовата душа. В Гетсимания това отделяне напредва още повече, но към него се прибавя и нещо друго: тялото, в което в течение на три години беше обитавала свръхсилата на едно космическо Същество, застрашаваше да се раздроби преждевременно и беше необходима една от най-дълбоките борби в душата на Христа, за да не остави смъртта да вземе надмощие. Смъртта не трябва да дойде отвън чрез разрушението на тялото, а отвътре, чрез пожертването на Духа. Следователно, в Гетсимания Христос води борба, щото въпреки започнатото отделяне на тялото. Неговата душа да бъде задържана в тялото, докато бъде завършено делото. Когато гонителите Го хващат, тази борба е вече издържана.
към текста >>

Смъртта не трябва да дойде отвън чрез разрушението на тялото, а отвътре, чрез пожертването на Духа.
Смъртта на Христос не е като смъртта на един обикновен човек - в един единствен момент. Както въплъщението на Христа в човека Исус при Кръщението в реката Йордан, така и Неговото освобождаване от смъртта при събитията на страданията и тези на Голгота, е една неимоверна голяма загадка. Отделянето на Христовото Същество от човешката обвивка не става чак при Разпятието, то започва по-рано и означава едно съзнателно пожертване на Христовото Същество. Още самото учредяване на Тайната Вечеря има своята сила в самораз-даването и разливането на Христовата душа. В Гетсимания това отделяне напредва още повече, но към него се прибавя и нещо друго: тялото, в което в течение на три години беше обитавала свръхсилата на едно космическо Същество, застрашаваше да се раздроби преждевременно и беше необходима една от най-дълбоките борби в душата на Христа, за да не остави смъртта да вземе надмощие. Смъртта не трябва да дойде отвън чрез разрушението на тялото, а отвътре, чрез пожертването на Духа. Следователно, в Гетсимания Христос води борба, щото въпреки започнатото отделяне на тялото. Неговата душа да бъде задържана в тялото, докато бъде завършено делото. Когато гонителите Го хващат, тази борба е вече издържана. Те именно Му помагат да остане още в тялото. Но въпреки това Той не е вече Този.
към текста >>

Това вътрешно състояние на нещата се явява като духовни видения пред душата на евангелиста в загадъчната сцена с момъка, който побягва гол оттам.
което държат в ръцете си. е един съсъд и една обвивка. от която съдържанието е започнало вече да изчезва. Гонителите държат в ръцете си дрехата, обаче Този. Който беше облечен в дрехата, се изплъзва от тяхната власт. Това вътрешно състояние на нещата се явява като духовни видения пред душата на евангелиста в загадъчната сцена с момъка, който побягва гол оттам. Както навсякъде в първите три Евангелия, така особено в Евангелието на Марко, в събитията на физическото поле се примесват свръхсе-тивни събития. В този младеж евангелистът иска да ни покаже младия космически Христов импулс, който сега вече започва да се отделя от Своето въплъщение в един човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечество и на Земята. По-нататък ни се обръща внимание, че в разказа за Възкресението Евангелието на Марко не говори за един ангел, както Матей, нито за два ангела, както Лука и Йоан. а говори за един младеж, който става видим при гроба, облечен в бяла дреха. Това е същият младеж.
към текста >>

В този младеж евангелистът иска да ни покаже младия космически Христов импулс, който сега вече започва да се отделя от Своето въплъщение в един човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечество и на Земята.
от която съдържанието е започнало вече да изчезва. Гонителите държат в ръцете си дрехата, обаче Този. Който беше облечен в дрехата, се изплъзва от тяхната власт. Това вътрешно състояние на нещата се явява като духовни видения пред душата на евангелиста в загадъчната сцена с момъка, който побягва гол оттам. Както навсякъде в първите три Евангелия, така особено в Евангелието на Марко, в събитията на физическото поле се примесват свръхсе-тивни събития. В този младеж евангелистът иска да ни покаже младия космически Христов импулс, който сега вече започва да се отделя от Своето въплъщение в един човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечество и на Земята. По-нататък ни се обръща внимание, че в разказа за Възкресението Евангелието на Марко не говори за един ангел, както Матей, нито за два ангела, както Лука и Йоан. а говори за един младеж, който става видим при гроба, облечен в бяла дреха. Това е същият младеж. Цялото Евангелие на Марко се движи между две Тайни, тези на въплътяването и на обезплътяването на Христовото Същество. Тайната на въплътяването е изразено с разказа за изкушението.
към текста >>

Цялото Евангелие на Марко се движи между две Тайни, тези на въплътяването и на обезплътяването на Христовото Същество.
Както навсякъде в първите три Евангелия, така особено в Евангелието на Марко, в събитията на физическото поле се примесват свръхсе-тивни събития. В този младеж евангелистът иска да ни покаже младия космически Христов импулс, който сега вече започва да се отделя от Своето въплъщение в един човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечество и на Земята. По-нататък ни се обръща внимание, че в разказа за Възкресението Евангелието на Марко не говори за един ангел, както Матей, нито за два ангела, както Лука и Йоан. а говори за един младеж, който става видим при гроба, облечен в бяла дреха. Това е същият младеж. Цялото Евангелие на Марко се движи между две Тайни, тези на въплътяването и на обезплътяването на Христовото Същество. Тайната на въплътяването е изразено с разказа за изкушението. Този разказ при Марко се състои от едно единствено изречение. Той казва само следните думи: "Веднага Духът Го отведе в пустинята и Той бе в пустинята четиридесет дни. и бе изкушаван от Сатаната. Беше при животните и ангелите Му служеха" (1.13).
към текста >>

Той казва само следните думи: "Веднага Духът Го отведе в пустинята и Той бе в пустинята четиридесет дни.
а говори за един младеж, който става видим при гроба, облечен в бяла дреха. Това е същият младеж. Цялото Евангелие на Марко се движи между две Тайни, тези на въплътяването и на обезплътяването на Христовото Същество. Тайната на въплътяването е изразено с разказа за изкушението. Този разказ при Марко се състои от едно единствено изречение. Той казва само следните думи: "Веднага Духът Го отведе в пустинята и Той бе в пустинята четиридесет дни. и бе изкушаван от Сатаната. Беше при животните и ангелите Му служеха" (1.13). Тук не ни се описват опасностите за човешкото същество в техните различни прояви, както го описват Матей и Лука. а изпитанието. което лежи само по себе си в човешкото битие.
към текста >>

Тук трябва да причислим и разказа за обезглавяването на Кръстителя и неговото по-нататъшно действие в кръга на учениците Христови като невидим.
Когото той предхожда. Така че, важни са не думите на Йоан, а неговото битие. То е свръхчовешко и ни говори за стоящия още по-високо от него. Една от най-важните Тайни на Евангелието на Марко е, че през цялото Евангелие се описва съдбата на съществото, което беше въплътено в Йоан Кръстител, независимо от това дали името на Йоан се споменава, или не. Въпреки, че Евангелието на Марко навсякъде говори чрез събитията, които описва, и премълчаването, то все пак описва някои сцени с такива подробности, както никое друго Евангелие. Тук трябва да причислим и разказа за обезглавяването на Кръстителя и неговото по-нататъшно действие в кръга на учениците Христови като невидим. Кръгът на учениците е една общност, благодарение на това, че те стават тяло на едно по-висше същество, а това по-висше същество е душата на Йоан Кръстител. Той действа с тях и чрез тях. Той се е свързал с тях като техен патрон, ръководител и като техен духовен помощник. Той по такъв начин възкръсва в тях.
към текста >>

Той се е свързал с тях като техен патрон, ръководител и като техен духовен помощник.
Една от най-важните Тайни на Евангелието на Марко е, че през цялото Евангелие се описва съдбата на съществото, което беше въплътено в Йоан Кръстител, независимо от това дали името на Йоан се споменава, или не. Въпреки, че Евангелието на Марко навсякъде говори чрез събитията, които описва, и премълчаването, то все пак описва някои сцени с такива подробности, както никое друго Евангелие. Тук трябва да причислим и разказа за обезглавяването на Кръстителя и неговото по-нататъшно действие в кръга на учениците Христови като невидим. Кръгът на учениците е една общност, благодарение на това, че те стават тяло на едно по-висше същество, а това по-висше същество е душата на Йоан Кръстител. Той действа с тях и чрез тях. Той се е свързал с тях като техен патрон, ръководител и като техен духовен помощник. Той по такъв начин възкръсва в тях.
към текста >>

НАГОРЕ

0.8804337978363