Търсене в текстове за 'Христово Царство'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 554 резултата в 87 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 46) Мъдреците от изток - Боян Боев (1883 – 1963)

Те възвестявят идването на Помазания, който принася самия Себе Си жертва за греховете на целия свят и отваря входа към Небесното царство.
И като влязоха в къщата, видяха детето с майка Му Мария, и паднаха, та Му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха Му дарове – злато, ливан и смирна.“ (Матей 2:11) Разказът за Витлеемската звезда е от голямо значение, в него се обозначава Божественият произход на Месията. Присъствието в Ерусалим на мъдреците от Изток, които по особеното съчетание на звездите са известени за идването на Сина Божий, бележи духовния обмен на окултните школи. Търсейки ориентир по звездите, те са могли да определят географската област, мястото, където се ражда Христос. Звездата като символ е проява на разумността в света, нейните лъчи са отправени да разпръскват мрака на безсъзнателното. Но какво всъщност знаят мъдреците от Изток за своите очаквания и въжделения и кого приветстват? Те възвестявят идването на Помазания, който принася самия Себе Си жертва за греховете на целия свят и отваря входа към Небесното царство. По този начин започва еволюционният период на цялото човечество и неговото постепенно възлизане е съществена духовна необходимост. Трябва да се изтъкне, че човешката история от атлантско време до Христа е представлявала едно постепенно слизане на човешкото съзнание в гъстата материя.45 И тази посока – слизане от Духа към материята, се нарича инволюция. Древни култури като индийската, персийската, асиро-вавилонската и египетската са се развивали по време на човешката инволюция и тяхната придобита опитност и надареност имат характеристиката на инволюционния период. Но методите, които са необходими за развитието на човечеството, се менят според възрастта му и според степента на съзнанието му, така както не можем да си послужим при възпитанието на един юноша с методите, които употребяваме за развитието на едно тригодишно дете. Мъдреците, които представляват есенцията на инволюционната култура, са се поклонили на Месията, който ще им отвори нови хоризонти, ще преодолее известни препятствия в жертва свята и благоугодна и ще внесе нова светлина и нови възможности – така Той ще ги постави във връзка с изобилния живот.
към текста >>

Изток – това е Царството на Истината и Разумността, Царството на Духа.
Всякога факти, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от различни духовни полета и в този смисъл поклонението на мъдреците от Изток има обозримо значение за символичното звучене в Евангелието на Матея. А именно онова, което се случва, което е част от физическия свят, същевременно е и символ на вечни Истини. Мъдреците идат от изток, тогава нека да разгледаме понятието Изток. Що е мистичният Изток, що е вътрешният Изток? Изток – това е полето, в което работят Великите души с пробудено и просветлено съзнание, живеещи в реалността на Истината и Свободата. Изток – това е Царството на Истината и Разумността, Царството на Духа. Когато Христовото съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогава същността му е обърната към вътрешния Изток, откъдето идат всички животворни енергии, за да градят, за да обновяват, за да освобождават и за да възкресяват. Великият принцип, който работи в цялата Природа – разумността, поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителя казва: „Златото донася дар за Христовия ум, ливанът – за Неговото сърце; а смирната – за Неговата воля.“ С други думи, тези разумни сили в Природата са като тил на Христа, те Го подкрепят, те се въплътяват в съвременниците му. Кои са съществата, които са тил на Христа и непрестанно съдействат за Делото Му? В следващия текст се съобщава за съществуването на Великото Всемирно Бяло Братство: „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ (Послание към евреите 12:22-24) Това е написано от един посветен, какъвто е бил апостол Павел.
към текста >>

Когато Христовото съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогава същността му е обърната към вътрешния Изток, откъдето идат всички животворни енергии, за да градят, за да обновяват, за да освобождават и за да възкресяват.
А именно онова, което се случва, което е част от физическия свят, същевременно е и символ на вечни Истини. Мъдреците идат от изток, тогава нека да разгледаме понятието Изток. Що е мистичният Изток, що е вътрешният Изток? Изток – това е полето, в което работят Великите души с пробудено и просветлено съзнание, живеещи в реалността на Истината и Свободата. Изток – това е Царството на Истината и Разумността, Царството на Духа. Когато Христовото съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогава същността му е обърната към вътрешния Изток, откъдето идат всички животворни енергии, за да градят, за да обновяват, за да освобождават и за да възкресяват. Великият принцип, който работи в цялата Природа – разумността, поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителя казва: „Златото донася дар за Христовия ум, ливанът – за Неговото сърце; а смирната – за Неговата воля.“ С други думи, тези разумни сили в Природата са като тил на Христа, те Го подкрепят, те се въплътяват в съвременниците му. Кои са съществата, които са тил на Христа и непрестанно съдействат за Делото Му? В следващия текст се съобщава за съществуването на Великото Всемирно Бяло Братство: „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ (Послание към евреите 12:22-24) Това е написано от един посветен, какъвто е бил апостол Павел. Под хълма Сион, под града на живия Бог и под Небесния Ерусалим се разбира именно онзи Разумен център, който работи с духовни средства в Природата.
към текста >>

2. 58) Общение с Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

По същия начин, когато изучавате Христовото Учение, вие влизате във връзка с Христа.
Основателите на другите религии са от човешката еволюция, а Христос не е, Той е Божествено Същество. Христос е Светлината, която работи в цялата Природа. Братът си припомни една лекция, където бе казано, че човек, като си представи картинно сцени от живота на Христа, ще може да ги види реално. Да, човек трябва да си представи живо сцени от живота на Христа и тогава ще може да види това минало, а това ще улесни и виждането на самия Христос. Когато четете произведенията на учените хора, вие не изучавате само техните книги, но се свързвате и със самите учени, с техните умове и сърца. По същия начин, когато изучавате Христовото Учение, вие влизате във връзка с Христа. Ако у човека се яви подтик да слугува, това е от Христовия Дух. Тези, които работят за Делото Божие, са в интимна връзка с Христа – така се влиза в интимна връзка с Христа. Христос има връзка с тези, които ще образуват Шестата раса. Христос не е напуснал света, Той работи. Някой казва, че Христос е оставил човечеството.
към текста >>

Той се възмущаваше от лицемерния живот на фарисеите и когато дойде Царството Божие, всички тези хора ще се обърнат, ще преминат към новото и ще кажат: „Ние сме се заблуждавали, ние сме с новото.“
И като Го видиш между десет хиляди души, да Го познаеш. Под Христа винаги разбирам любовно разположение. Любовта на Христа да е в нас и ние да бъдем така снизходителни, както Той е снизходителен. Когато имаме едно любовно разположение, това е присъствието на Христа в нас. Но Христос не е бил мек. Той се възмущаваше от лицемерния живот на фарисеите и когато дойде Царството Божие, всички тези хора ще се обърнат, ще преминат към новото и ще кажат: „Ние сме се заблуждавали, ние сме с новото.“ Тук ще прибавя думите на Учителя при една обиколка из провинцията. Бяхме в Бургас сред съмишленици и Учителя каза следното: Христа не можем да Го посрещнем в нашата къща – тялото, а трябва да излезем вън из него и да Го посрещнем. През това време тялото ще бъде преустроено от Божествения Дух. След като се върнем в тялото, това ще е първото възкресение.
към текста >>

3. Общение с Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

По същия начин, като изучавате Христовото учение, вие влизате във връзка с Христа.
Това ще улесни и виждането на Христа. Ако у човек се появи подтик да служи, това е Христовият Дух. Тези, които работят за делото Божие, са в интимна връзка с Христа. Така се влиза в интимна връзка с Христа. Когато четете произведенията на учените хора, вие не изучавате само техните книги, но се свързвате и със самите учени, с техните умове и сърца. По същия начин, като изучавате Христовото учение, вие влизате във връзка с Христа. Христос има връзка с тези, които ще образуват шестата раса. Христос не е напуснал света. Той работи. Някой казва, че Христос е оставил човечеството. Не е така.
към текста >>

Когато дойде Царството Божие, всички тези хора ще се обърнат, ще преминат към Новото и ще кажат: „Ние сме се заблуждавали, ние сме с Новото".
" Едно време нали Христос се явяваше на учениците си и те не Го познаха. По същия закон сега Христос ходи и проповядва. Христос не е бил мек. Той се възмущава от лицемерния живот на фарисеите. Когато дойде Царството Божие, всички тези хора ще се обърнат, ще преминат към Новото и ще кажат: „Ние сме се заблуждавали, ние сме с Новото". Някой казва: „Аз искам да се запозная с Христа". -Старай се да разпознаваш Неговия глас. Гласът на Възлюбения се различава като Го слушаш между десет хиляди гласа. И като Го видиш между десет хиляди души, да Го познаеш. Под юриста" разбирам винаги любовното разположение: Любовта на Христа да е в нас и ние да бъдем снизходителни, както Той е снизходителен.
към текста >>

4. 098 ЛИКВИДАЦИЯ НА СТАРОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато хората минат през този Божествен Огън, ще дойде Царството Божие на Земята.
Затова се казва, че Бог е огън всепояждащ. Тези, които са готови да издържат трептенията на тази вълна и я приемат, ще просветнат, а онези, които не могат да издържат трептенията й, за тях тази вълна ще бъде огън, който ще ги изгори, или ще стане причина да минат през най-големи страдания. И тези страдания ще ги приготвят да приемат Любовта, да се пробудят. Затова тази вълна на Любовта, която иде, се нарича още Божествен Огън. В него ще изгори всичко старо, всичко нечисто. Когато хората минат през този Божествен Огън, ще дойде Царството Божие на Земята. Казвам: когато дойде Огънят на Любовта, едни ще просветнат, други ще изгорят, ще минат през разкаяние. Вие се намирате днес в една велика фаза на Живота. Няма да се мине дълго и ще минете през Огъня. Във ваше време ще бъде. Скоро ще мине тази огнена вълна и ще очисти света.
към текста >>

Евреите не приеха Христовото Учение и страданията дойдоха за тях.
Сегашните събития са като буря - ще минат. Всичко, каквото става, е за добро. Ние мислим, че сегашният порядък е най-добрият, а на Господа са дотегнали престъпленията, които хората правят. Кармата на европейските народи е узряла вече и произвежда страдания на цялото човечество. Страданията показват, че хората трябва да изменят живота си и да приложат Божественото Учение. Евреите не приеха Христовото Учение и страданията дойдоха за тях. Християнските народи не приложиха Христовото Учение - идват сегашните страдания. Понеже хората не приеха доброволно и с пробудено съзнание да изпълнят Волята Божия, идат усилни времена. Те са дошли вече. И ще дойдат още по-големи сътресения - външни и вътрешни, за да се пробудят хората и да изпълнят Волята Божия - да служат на Бога. Това ще стане, ще се наложи на човечеството.
към текста >>

Християнските народи не приложиха Христовото Учение - идват сегашните страдания.
Всичко, каквото става, е за добро. Ние мислим, че сегашният порядък е най-добрият, а на Господа са дотегнали престъпленията, които хората правят. Кармата на европейските народи е узряла вече и произвежда страдания на цялото човечество. Страданията показват, че хората трябва да изменят живота си и да приложат Божественото Учение. Евреите не приеха Христовото Учение и страданията дойдоха за тях. Християнските народи не приложиха Христовото Учение - идват сегашните страдания. Понеже хората не приеха доброволно и с пробудено съзнание да изпълнят Волята Божия, идат усилни времена. Те са дошли вече. И ще дойдат още по-големи сътресения - външни и вътрешни, за да се пробудят хората и да изпълнят Волята Божия - да служат на Бога. Това ще стане, ще се наложи на човечеството. Сегашната култура си отива.
към текста >>

5. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Който отрича Бога, доказва съществуването Му; защото само онова, което съществува, може да се отрича... Ние сме за Царството Божие на Земята.
Ако Бог нямаме, ще имаме друго. Репарации например имаме, защото Господ нямаме. Сиромашия има, защото Господ нямаме... Всичко, каквото е било вършено от древни светии и пророци, можем да извършим и ние днес... Открие ли се нейде извор, той ще се посещава от всички... Вие трябва да получавате писма от невидимия свят... Основата е Любов към Бога, със всички сили, с ум, сърце, воля и душа. Всички и всеки, който върши добро, той сътрудничи с нас и ние с него. И Бог се развива – еволюира. Който отрича Бога, доказва съществуването Му; защото само онова, което съществува, може да се отрича... Ние сме за Царството Божие на Земята. Целта е да разберем Бога. За да познаем Бога, трябва да го любим, а не обратното... За сегашния живот ще приказваме след 2000 години. Християнството остави платното на кросното (още не е рязано и не е шито)... За съвременния свят говорят на небето, както съвременните народи приказват за българите. Страданието може да е болезнено, но то не е зло. Страданието е чук в ръката на Божествения скулптор.
към текста >>

Ала от това, което чух и узнах, няма нищо, което да е непримиримо с Христовото учение.
И който вкуси от нашите плодове, да благодари на Бога..." Две неща издигат Учителя на Бялото Братство до български фактор от историческо значение. Първо, Неговото прихватливо учение. Второ, Неговите добри и предани Нему ученици. За мирогледа и учението на Дънов аз сравнително малко зная. Ала от това, което чух и узнах, няма нищо, което да е непримиримо с Христовото учение. Всъщност, аз го намерих много по-християнско, отколкото очаквах според слуховете. Ядката на системата е: Любов, Мъдрост и Истина. Това "ново учение" е древно като планините и чисто като светлината, а при това, не по-малко християнско. И от този център извират чудно възвишени, морални наставления. Кой свещеник, за пример, при коя черква, е дал на своето паство по-възвишен, по-християнски лозунг от тазгодишния на Белите Братя, който вече цитирах: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди."
към текста >>

Бялото Братство е пиле, излюпено из черупката на християнските догми и с освободените си, засилени крака и криле, то ще ускори хода на България към Божието царство на Земята.
България е дала досега само един друг велик реформатор, чието дело, отхвърлено у дома му, преобрази и издигна до първостепенна сила в света Германия, Англия, Америка – страните, които го възприеха и доразвиха. Ако днешната реформа вземе същия ход, същия път, тя ще има на по-висок етап подобни последици и постижения. Народ, който я приеме и доразвие, ще се издигне. Народ, който я отхвърли, ще изпадне на долно стъпало и ще лае на месечина против великите сили, т.е. против издигнатите чрез Истината. Бялото Братство е пиле, излюпено из черупката на християнските догми и с освободените си, засилени крака и криле, то ще ускори хода на България към Божието царство на Земята. Обвиняват Го, че Дънов е казал, че е превъплотен Христос. Аз не чух, нито съм чел, Той да твърди това нещо. Ала ако аз вярвах в преражданията, щях да кажа, че Той е превъплотен поп Богомил - онзи религиозен гений, от преди хиляда години, чийто живот, чрез учението му – пробуди и прероди, въпреки кървавите гонения, Западния свят."
към текста >>

6. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три неизменни тела и четири обвивки.
Това е станало в Съвета на Боговете под попечителството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този съвет се е занимавал със създаването на човека и определяне на името му." „Източните и западните школи се различават по класификацията на човешките обвивки и по някои други въпроси. Обаче тази класификация се отнася само до външната страна на това учение. По същина и двете школи нямат никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три неизменни тела и четири обвивки. В теософската литература се говори за четирите обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките тела, но по-подходящото име за тях е обвивки, а не тела. Други различия между източните и западните школи е в схващането за Христа и за неговата роля в развитието на човечеството. Има и други различия." „Съвременните хора мислят, че християнството е ново учение от преди две хиляди години.
към текста >>

Затова той казва: Моето Царство не е от този свят.
Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него. Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време. Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене. Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е. победих княза на този свят. А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души.
към текста >>

Според тази легенда в света съществуват две царства, царството на светлите Елфи и царството на тъмните или нощните Елфи.
И то се явява като противодействие на доброто, за да усили още повече силата на доброто. Когато доброто прави усилие да преодолее злото, то развива още по- голяма сила. Силата на злото тогава минава в доброто, защото те са полюси. Така мислеха и работеха манихеите, но те не бяха разбрани и бяха жестоко преследвани и унищожавани. От манихеите има запазена една легенда, в която е предадено най-същественото от тяхното учение. Според тази легенда в света съществуват две царства, царството на светлите Елфи и царството на тъмните или нощните Елфи. Тъмните Елфи нападат светлите Елфи, но са победени и трябва да бъдат наказани. Но тъй като светлите Елфи са напълно добри, докато тъмните са напълно зли, светлите Елфи не могат да наложат зло на неприятеля си, затова те трябва да бъдат наказани с добро. Затова една част от светлите Елфи се съединява с тъмните Елфи и след време злото бива победено. Омразата не се побеждава с омраза, но тя отстъпва пред Любовта. Тук му е мястото да кажа, че апостолите бяха Посветени от древните мистерии и посвещения, които впоследствие се преродиха като пророци на древния Израил и те владееха древната Мъдрост, която е вложена в Евангелията и в посланията, но вече осветена от Светлината на Христа и проникната от Неговата Любов.
към текста >>

Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта.
Но той имал време да обучи ученици и да ги разпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галилея и дори в Скития и на Дунава. Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него. Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени, които се пръснали по света. Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа. Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта. Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му. Когато това е било постигнато от науката, главните Истини на окултната наука - учението за планетната еволюция, учението за превъплъщението и единството на религиите бяха разгласени в света.
към текста >>

Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период.
Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл. Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период. Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее. Импулсът на Любовта е внесен още със слизането на човека на Земята, още с разделянето на половете. Но той минава през различни фази. Сега се дава импулс за духовната Любов, която ще събуди Висшето Аз в човека и ще съедини душата с Духа.
към текста >>

Така, че истинският източник, откъдето Посветените черпят сведения за христовото учение, това са акашовите записки или както Учителят ги нарича Великата Книга па природата.
Която и беседа на Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи на живота и излага вътрешното Християнско разбиране за света и живота, за световния развой, за развитието на човешката душа, за Бога, за Христа, за Неговата мисия и пр. Учителят разкрива на много места езотеричния смисъл на много текстове както от Новия завет, така и от Стария завет. Той казва: Всичко, каквото Христос е говорил, е записано със златни букви във Великата Книга на природата и оттам Посветените черпят сведения за това, което Христос е говорил, за Неговото учение, за вътрешната страна на учението. Външните документи за тях са ценни, но не са меродавни. Те са само едно бледо отражение на това, което е било. Така, че истинският източник, откъдето Посветените черпят сведения за христовото учение, това са акашовите записки или както Учителят ги нарича Великата Книга па природата. Учителят също така разкрива много неща от езотеризма на Стария завет. И той води началото си от Египет, защото Мойсей беше един Посветен в Египет и оттам научи той великите тайни на Битието, като и сам е имал някои откровения. Така че, и той принадлежи към западната езотерична традиция и школа. От него води началото си вторият импулс и клон на Бялото Братство, за които Учителят говори и за които споменах по-рано.
към текста >>

7. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

То е христовото учение.
Това е пътят на слизането в гъстата материя и Христос е, Който ръководи този процес. А раят - това е пътят на възлизането на човешките души, който възход се ръководи от Посветените от човешката раса под ръководството на Христа, като символ за който е взет апостол Петър." Учителят дава и ред други тълкувания за ада и рая, което показва, че известни екзотерични текстове имат няколко езотерични значения. Учителят казва: „Днес на хората се проповядва Божественото учение. Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия. То е христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува." Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят.
към текста >>

Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно.
Кротък човек е този, който не влиза в стълкновение със своите ближни и със своите приятели и с всички има добра обхода, а не само да не прави зло. Не е въпрос човек само да не прави зло, но е въпрос да прави добро. Който не прави зло, но не прави и добро, не е кротък. В блаженствата Христос е дал най-елементарните правила, които човек трябва да познава, за да влезе във връзка с разумния свят. Хубаво е да размишлявате върху блаженствата, за да се ползувате от тяхната Светлина. Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно. Значи те имат условия да направят всичко, каквото пожелаят. Блажени нажалените, защото те ще се утешат. Утехата е Божествено качество. Няма по-лошо от това да не бъдеш обичан. При това положение ще изпиташ най-голямо страдание.
към текста >>

Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие.
Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от Бога за човечеството още от създаването на света. Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното: Силата, която образува връзката между две същества, която ги свързва и обединява, наричаме Любов. Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност. Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина. Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот.
към текста >>

Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие.
За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта.
към текста >>

Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие.
Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта. Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие. Този човек, който се роди по този начин от вода и Дух, майка му няма да живее вън от него. Неговата майка живее вътре в него и неговият баща живее вътре в него. Следователно той ще бъде самороден. Роденият от Дух и вода може да е в тялото, може да е извън тялото. Аз мога да бъда в тялото и извън тялото.
към текста >>

Защото всички видими светове съставляват царството на материалната вселена, на материалния свят, който е училище за упражнение на съществата.
Аз мога да бъда в тялото и извън тялото. Аз съм в този салон, аз съм и извън този салон. Аз съм в слънчевата система, аз съм и извън слънчевата система. Аз съм в космоса, аз съм извън космоса. Извън Земята, извън Слънчевата система, извън космоса подразбира, че роденият от вода и Дух е гражданин на Божествения свят, който е извън материалната вселена. Защото всички видими светове съставляват царството на материалната вселена, на материалния свят, който е училище за упражнение на съществата. И когато в невидимия свят на някой дух дотегне тамошния живот, у него се явява желание за едно малко развлечение. Тогава го пращат на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е. извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е.
към текста >>

От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е.
Извън Земята, извън Слънчевата система, извън космоса подразбира, че роденият от вода и Дух е гражданин на Божествения свят, който е извън материалната вселена. Защото всички видими светове съставляват царството на материалната вселена, на материалния свят, който е училище за упражнение на съществата. И когато в невидимия свят на някой дух дотегне тамошния живот, у него се явява желание за едно малко развлечение. Тогава го пращат на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е. извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е. не принадлежи на материалната вселена, а е извън нея. Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят. Образът на този свят прехожда. В света иде един друг свят, други хора идват, друга култура иде.
към текста >>

извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е.
Защото всички видими светове съставляват царството на материалната вселена, на материалния свят, който е училище за упражнение на съществата. И когато в невидимия свят на някой дух дотегне тамошния живот, у него се явява желание за едно малко развлечение. Тогава го пращат на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е. извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е. не принадлежи на материалната вселена, а е извън нея. Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят. Образът на този свят прехожда. В света иде един друг свят, други хора идват, друга култура иде. Сега като казвам, че идат други хора, да не мислите, че те са като сегашните.
към текста >>

Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят.
Тогава го пращат на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е. извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е. не принадлежи на материалната вселена, а е извън нея. Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят. Образът на този свят прехожда. В света иде един друг свят, други хора идват, друга култура иде. Сега като казвам, че идат други хора, да не мислите, че те са като сегашните. Не, не са като сегашните. Те са хора, родени от Дух и вода, и ще дойдат от онова Царство, извън материалните светове, от духовния свят.
към текста >>

Те са хора, родени от Дух и вода, и ще дойдат от онова Царство, извън материалните светове, от духовния свят.
Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят. Образът на този свят прехожда. В света иде един друг свят, други хора идват, друга култура иде. Сега като казвам, че идат други хора, да не мислите, че те са като сегашните. Не, не са като сегашните. Те са хора, родени от Дух и вода, и ще дойдат от онова Царство, извън материалните светове, от духовния свят. И апостолите като се молиха дълго време, от невидимия свят слязоха хиляди духове, хиляди родени от Дух и вода, във вид на огнени езици и се вселиха в тях. След това христовите ученици отидоха да проповядват. Така и днес ще дойдат тези огнени езици и ще влязат в онези хора, които са готови. Тогава в света ще настане ред и порядък и хората ще се свестят, т.е. ще се пробудят от това хипнотично състояние, в което са изпаднали след грехопадението.
към текста >>

И нашето Царство не е от този свят на корените.
Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените. Другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши това противоречие. Докато не е роден от вода и Дух, човек живее в корените на живота, като се роди от вода и Дух, той излиза от корените и влиза в света на клоните, цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влязохме в света на клоните. И нашето Царство не е от този свят на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всички богатства, които Земята притежава, са дошли от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота.
към текста >>

По отношение на човечеството новата дреха, която слугите донесли, е христовото учение.
Това са петте добродетели - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Духът, Великият Баща изпрати слугите си да донесат нова премяна. Да се облече човек с нова премяна, значи да се облече с ново тяло, изградено от петте Велики добродетели. Всеки човек, всеки народ трябва да се облече в Новото, т.е. да приложи нови начини и методи за новия живот. По отношение на човечеството новата дреха, която слугите донесли, е христовото учение. Там в притчата се казва, че бащата казал: Дайте пръстен на ръката му. Пръстенът означава правилата и законите, с които човек трябва да си служи. Пръстенът се туря на последната става, защото тя представя законите на материалния или физическия свят. В Евангелието всяка дума и всяка притча е символ на известни състояния и положения в живота, на известни закони и принципи в човека и вселената. Например в Евангелския символизъм думата нива означава човешкото тяло.
към текста >>

Най- добрият проповедник на христовото учение е оселът, т.е.
Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят. И Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкият дух. Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа. Най- добрият проповедник на христовото учение е оселът, т.е. човешкото тяло. Той е инструмент, чрез който се проявяват душата и Духът. Казва се някъде в Евангелието, че в онези дни на страшния съд Слънцето и Луната ще потъмнеят и звездите ще почнат да падат от небето. Слънцето, Луната и звездите са символи на нещо. Слънцето запример означава държавата, държавната власт.
към текста >>

С други думи казано: светът да се обърне с главата надолу, Новото ще дойде в света и главите на всички хора ще узреят, и Царството Божие ще се въдвори на Земята.
Значи във времето на Йоан, когато стават тези събития, Бялата раса, т.е. Петата раса на човечеството, се е мъчила да роди. Раждането на това дете подразбира брожение между човешкия и Божествения живот. И на времето, и сега змеят се мъчи да задуши детето, раждащото се ново. Но целият свят да се опълчи против този акт, и целият свят да въстане против него, и дяволът да се обърне с главата надолу, детето ще се роди. С други думи казано: светът да се обърне с главата надолу, Новото ще дойде в света и главите на всички хора ще узреят, и Царството Божие ще се въдвори на Земята. Сега е съдбата на света. За нея се говори в двадесета глава на Откровението. Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където Любовта ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството. В началото на Библията, в първата глава на книгата Битие се описва създаването на света. Учителят казва, че за да се разбере тази глава, трябва да се напише цяло съчинение.
към текста >>

Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където Любовта ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството.
И на времето, и сега змеят се мъчи да задуши детето, раждащото се ново. Но целият свят да се опълчи против този акт, и целият свят да въстане против него, и дяволът да се обърне с главата надолу, детето ще се роди. С други думи казано: светът да се обърне с главата надолу, Новото ще дойде в света и главите на всички хора ще узреят, и Царството Божие ще се въдвори на Земята. Сега е съдбата на света. За нея се говори в двадесета глава на Откровението. Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където Любовта ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството. В началото на Библията, в първата глава на книгата Битие се описва създаването на света. Учителят казва, че за да се разбере тази глава, трябва да се напише цяло съчинение. И той отнася това създаване към живота на ученика, когато ученикът започва да създава и организира своя свят. В Битието е казано: „В началото създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена и пуста.
към текста >>

8. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е проповядвал, че наближава Царството Божие на Земята, че идва моментът, когато Синът Божи, Великият Божествен Дух
Но в по-раншни времена те са работили по-скрито, а един век преди идването на Христа, те излизат по-открито и оставят историческа следа. Всички пророци, както царете Давид и Соломон, са принадлежали към това Братство. Затова се споменава в Библията, ако се чете внимателно. Така че, когато ще говорим в следващото изложение за учението и идеите на Есеите, ще го разбираме в широк и в тесен смисъл, защото те се покриват. Един век преди Христа, начело на Братството на Есеите стои един Велик Посветен, който на еврейски език носи името Ешуа Бен Пандир - Йосиф, син Пандиров. Той е проповядвал, че наближава Царството Божие на Земята, че идва моментът, когато Синът Божи, Великият Божествен Дух ще слезе на Земята, към която иде вече. Затова му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Някои, които не познават Истината по въпроса, го смятат за Исус от Назарет, чрез когото се прояви Христос и казват, че Христос не е бил разпънат, а убит с камъни. Затова и отнасят раждането на Исус сто години по-рано, отколкото е. Това са две различни исторически личности, проявили се в два различни исторически момента, следващи един след друг.
към текста >>

Един век преди Христос да слезе на Земята, Есеите са били единственото окултно общество, поне в Палестина, което е имало непосредствена връзка с невидимия свят и е познавало не само на думи, но и на дело Великата тайна на Царството Божие.
ще слезе на Земята, към която иде вече. Затова му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Някои, които не познават Истината по въпроса, го смятат за Исус от Назарет, чрез когото се прояви Христос и казват, че Христос не е бил разпънат, а убит с камъни. Затова и отнасят раждането на Исус сто години по-рано, отколкото е. Това са две различни исторически личности, проявили се в два различни исторически момента, следващи един след друг. Един век преди Христос да слезе на Земята, Есеите са били единственото окултно общество, поне в Палестина, което е имало непосредствена връзка с невидимия свят и е познавало не само на думи, но и на дело Великата тайна на Царството Божие. То е имало два главни центъра: единият е в Египет, а другият - в Палестина, на брега на Мъртво море. Там е бил центърът, но техните общества са били пръснати по цяла Палестина и Египет. Името есеи произлиза от сирийската дума есеи, която означава лекар, защото тяхната открита дейност сред народа се е състояла в лекуване на физическите и духовните недъзи на хората. И затова те са известни и познати на историята и под името терапевти или церители. Според някои думата есеи произлиза от арабската дума хасан, която означава чист или еврейската дума аса, която значи изцерявам.
към текста >>

Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас.
Така че, когато се говори, че врани са носили храна на Илия се подразбира, че са неговите ученици. Илия е бил устроил своята школа за пророци на планината Кармил. И Питагор, който е учил в Египет, според известни исторически сведения, е посетил школата на Илия на планината Кармил. Есеите и питагорейците, както и всички окултни братства на миналото, са поддържали учението за прераждането и кармата. Учителят казва, че вторият клон на Бялото Братство, представен от есеите, е имал за задача да подготви хора, които да бъдат среда за слизащия към Земята Божествен Дух, да подготви хора, които да приемат учението от Божествения Дух и да го разнесат по света. Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас. Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие. За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен. В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат. Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово.
към текста >>

Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие.
Илия е бил устроил своята школа за пророци на планината Кармил. И Питагор, който е учил в Египет, според известни исторически сведения, е посетил школата на Илия на планината Кармил. Есеите и питагорейците, както и всички окултни братства на миналото, са поддържали учението за прераждането и кармата. Учителят казва, че вторият клон на Бялото Братство, представен от есеите, е имал за задача да подготви хора, които да бъдат среда за слизащия към Земята Божествен Дух, да подготви хора, които да приемат учението от Божествения Дух и да го разнесат по света. Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас. Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие. За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен. В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат. Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово. Понеже есеите имаха за задача да подготвят средата, хората, които да приемат Божественото Слово, то и самият Исус израсна в техните среди и беше Учител на тяхната школа и това, което се учеше в школата между избраните, впоследствие Той го изнесе на широкия свят.
към текста >>

Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово.
Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас. Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие. За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен. В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат. Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово. Понеже есеите имаха за задача да подготвят средата, хората, които да приемат Божественото Слово, то и самият Исус израсна в техните среди и беше Учител на тяхната школа и това, което се учеше в школата между избраните, впоследствие Той го изнесе на широкия свят. Затова има пълна аналогия между ученията на есеите и тези на Новия Завет. От техните среди са излезли както Йоан Кръстител, така и апостолите. Отсъствието на каквото и да е споменаване на есе- ите в Евангелието може да се обясни само с факта, че самите тези, които са писали евангелията, са били есеи. Същото се отнася и за Йоан Кръстител.
към текста >>

Неговата проповед за правдата и за наближаване на Царството Божие напълно съответствува на учението на есеите.
Затова има пълна аналогия между ученията на есеите и тези на Новия Завет. От техните среди са излезли както Йоан Кръстител, така и апостолите. Отсъствието на каквото и да е споменаване на есе- ите в Евангелието може да се обясни само с факта, че самите тези, които са писали евангелията, са били есеи. Същото се отнася и за Йоан Кръстител. Времето, през което Йоан Кръстител се е подготвял за своята дейност, е било прекарано в пустинята около Мъртво море, където е бил главният център на есеите. Неговата проповед за правдата и за наближаване на Царството Божие напълно съответствува на учението на есеите. Настойчивото му искане да се кръщават, за да се очистят, съответствува на учението на есеите, които държали най-много на необходимостта от очищението. Той проповядвал идването на Месия, което е било едно от основните учения на есеите. Есеите учили своите ученици да търсят преди всичко Царството Божие в правдата негова, което е учил и Христос. Те искали от всички, които желаят да влязат в тяхното братство, да продадат всичкия си имот и да внесат сумата в общата каса. Техният девиз е бил: „Моето е твое и твоето е мое".
към текста >>

Есеите учили своите ученици да търсят преди всичко Царството Божие в правдата негова, което е учил и Христос.
Същото се отнася и за Йоан Кръстител. Времето, през което Йоан Кръстител се е подготвял за своята дейност, е било прекарано в пустинята около Мъртво море, където е бил главният център на есеите. Неговата проповед за правдата и за наближаване на Царството Божие напълно съответствува на учението на есеите. Настойчивото му искане да се кръщават, за да се очистят, съответствува на учението на есеите, които държали най-много на необходимостта от очищението. Той проповядвал идването на Месия, което е било едно от основните учения на есеите. Есеите учили своите ученици да търсят преди всичко Царството Божие в правдата негова, което е учил и Христос. Те искали от всички, които желаят да влязат в тяхното братство, да продадат всичкия си имот и да внесат сумата в общата каса. Техният девиз е бил: „Моето е твое и твоето е мое". Същото са учили и първите християни. Известен е случаят, където се казва, че които се присъединявали към християнската община, продавали имотите си и сумата внасяли в общата каса. И когато един искал да излъже, той платил с живота си.
към текста >>

В друга притча Христос говори, че Царството Божие ще настъпи, когато се разлисти смоковницата.
Ние видяхме по- горе, че смоковницата е символ на малките Мистерии и когато Христос проклина, че не дава плодове, се подразбира, че онези, които следват пътя на малките Мистерии, ако не дават духовни плодове, се изключвали от школата. Също така и членовете на есейските общини, които не давали достатъчно плодове, за които говори Филон, се отсичали, за да изсъхнат. В притчата за безплодната смоковница също е казано, че градинарят е търсил три години плодове по нея и такива не е намирал. Учениците, които се посвещавали в малките мистерии само след три години от тяхното ученичество, ако те не принасяли плодове в течение на тези три годишни изпитания, изключвали ги от общината и те били обречени на духовно изсъхване. Това е смисълът на притчата за смоковницата. В друга притча Христос говори, че Царството Божие ще настъпи, когато се разлисти смоковницата. Това е една Велика Истина, която се отнася до раждането на Христа в нашите сърца. Тогава човешките души ще станат отново девствени, ще прорастне смоковницата и в нас ще се прояви Божествената майка. Конибир съобщава в своя научен труд, както и Филон, че първият християнски историк Евсевий отъждествявал общината на есеите с първата християнска църква в Александрия, основана от св. Марко. Както вече казах, есеите са ученици на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам и минава през Мойсей и пророците, чак до Исуса Христа. Затова те са имали едно специално тайно учение, което произхожда от Авраам, който е бил Посветен със специална мисия.
към текста >>

Тогава ще достигнем до следващите седем степени, които представят Христовото съвършенство на числото 7, т.е.
Тогава ще се роди един човек, който ще бъде способен да се издигне със своята собствена кръв толкова високо, че в него ще може да слезе онази Божествена сила, от която той се нуждае, за да изяви в кръвта на еврейския народ целия дух на този еврейски народ - Духът на Йехова. Всичко, което се отнася до физическото тяло, е свързано с 42 поколения, защото всичко, което е свързано с развитието на времето, което се отнася до времето, е свързано с числото 7. Ето защо и развитие нагоре над физическите наследствени признаци е било свързано у евреите с числото 7. Есеите си казвали: ние трябва да преминем през шест пъти по седем, т.е. през 42 степени. Тогава ще достигнем до следващите седем степени, които представят Христовото съвършенство на числото 7, т.е. 7 по 7 равно на 49 степени. Но това, което се намира над 42-те степени не трябва да се причислява към силите и съществата, които действуват във физическото и етерното тяло. Цялото развитие на физическото и етерното тяло е действително завършено според закона на числото 7, след 7 пъти по 7 поколения. Обаче за последните седем поколения е постигнато едно цялостно преобразувание. Там вече не съществува нищо от първите поколения.
към текста >>

Малхут...............Царство.............Аз
Превеждат го с думата венец или корона. Така че имаме следната таблица: Бина.................Хокма...............Кетер Гебурах..............Тиферет.............Гедулах Нецах................Йезод...............Ход Малхут...............Царство.............Аз Всичко, върху което пада погледът на човека в момента на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически свят, е било наречено на езика на древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут. Това е светът, в който Азът запазва своята будност. Това е най-точното определение на това, което у еврейските Посветени е било свързано с израза Царство - това, при което човешкият Аз може да присъствува. Това е сетивният свят, в който човек се намира в будно състояние и пълно запазване на своя Аз. С горепосочените имена еврейската Кабала е означавала така наречените десет сефироти, чрез които се изразява Абсолютният Дух на Битието.
към текста >>

Всичко, върху което пада погледът на човека в момента на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически свят, е било наречено на езика на древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут.
Така че имаме следната таблица: Бина.................Хокма...............Кетер Гебурах..............Тиферет.............Гедулах Нецах................Йезод...............Ход Малхут...............Царство.............Аз Всичко, върху което пада погледът на човека в момента на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически свят, е било наречено на езика на древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут. Това е светът, в който Азът запазва своята будност. Това е най-точното определение на това, което у еврейските Посветени е било свързано с израза Царство - това, при което човешкият Аз може да присъствува. Това е сетивният свят, в който човек се намира в будно състояние и пълно запазване на своя Аз. С горепосочените имена еврейската Кабала е означавала така наречените десет сефироти, чрез които се изразява Абсолютният Дух на Битието. Това са десетте ангелски йерархии, за които говори християнският езотеризъм и съвременната окултна наука.
към текста >>

Това е най-точното определение на това, което у еврейските Посветени е било свързано с израза Царство - това, при което човешкият Аз може да присъствува.
Гебурах..............Тиферет.............Гедулах Нецах................Йезод...............Ход Малхут...............Царство.............Аз Всичко, върху което пада погледът на човека в момента на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически свят, е било наречено на езика на древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут. Това е светът, в който Азът запазва своята будност. Това е най-точното определение на това, което у еврейските Посветени е било свързано с израза Царство - това, при което човешкият Аз може да присъствува. Това е сетивният свят, в който човек се намира в будно състояние и пълно запазване на своя Аз. С горепосочените имена еврейската Кабала е означавала така наречените десет сефироти, чрез които се изразява Абсолютният Дух на Битието. Това са десетте ангелски йерархии, за които говори християнският езотеризъм и съвременната окултна наука. Това са качествата на онези същества, с които човек влиза във връзка, когато се потопи в своята вътрешност. Това потопяване е всъщност едно израстване нагоре.
към текста >>

Есеите учели, че ще дойде един Велик Учител, който ще направи щото хората, които живеят във физическия свят, в Малхут, както го наричали в древноеврейското окултно учение, в царството на Аза, онова, което е горе, в царствата небесни, ще се изживее и долу.
Това е било всеобщо схващане и практика в древността. И онзи, който би твърдял противното, е бил считан за побъркан, за луд, за лъжец. Но есеите бяха първите, които се противопоставили на това древно схващане и практика. Те казвали: Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия свят. Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето азо- во чувство, ще запази своето самосъзнание. Есеите учели, че ще дойде един Велик Учител, който ще направи щото хората, които живеят във физическия свят, в Малхут, както го наричали в древноеврейското окултно учение, в царството на Аза, онова, което е горе, в царствата небесни, ще се изживее и долу. Това учение е било изнесено между есеите от Ешуа Бен Пандир. До неговото време и те практикували по стария начин на Посвещение. Той е казвал, че дотогава е било така, че Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното царство, на което принадлежи Азът, но когато се изпълни времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от Авраамовия род, от Давидовото коляно ще се роди Един, който ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно в земното царство, в което присъствува Азът. Това учение било причина Ешуа Бен Пандир да бъде убит с камъни като богохулец, защото такова учение се считало като най-голямо оскверняване на Посвещението от онези, които не искали да допуснат, че нещо, което за даден период е правилно, не може да бъде правилно за следващия период. Но това, което учел Ешуа Бен Пандир, се сбъдна.
към текста >>

Той е казвал, че дотогава е било така, че Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното царство, на което принадлежи Азът, но когато се изпълни времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от Авраамовия род, от Давидовото коляно ще се роди Един, който ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно в земното царство, в което присъствува Азът.
Те казвали: Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия свят. Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето азо- во чувство, ще запази своето самосъзнание. Есеите учели, че ще дойде един Велик Учител, който ще направи щото хората, които живеят във физическия свят, в Малхут, както го наричали в древноеврейското окултно учение, в царството на Аза, онова, което е горе, в царствата небесни, ще се изживее и долу. Това учение е било изнесено между есеите от Ешуа Бен Пандир. До неговото време и те практикували по стария начин на Посвещение. Той е казвал, че дотогава е било така, че Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното царство, на което принадлежи Азът, но когато се изпълни времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от Авраамовия род, от Давидовото коляно ще се роди Един, който ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно в земното царство, в което присъствува Азът. Това учение било причина Ешуа Бен Пандир да бъде убит с камъни като богохулец, защото такова учение се считало като най-голямо оскверняване на Посвещението от онези, които не искали да допуснат, че нещо, което за даден период е правилно, не може да бъде правилно за следващия период. Но това, което учел Ешуа Бен Пандир, се сбъдна. Това Посвещение, за което е говорил Ешуа Бен Пандир, че ще бъде донесено от Един Велик Учител, беше донесено от Христа. Затова именно християнското Посвещение се различава от всички древни Посвещения. Със слизането на земята Христос укрепи човешкия Аз за да може, когато проникне в духовните светове, да запази своята будност, като същевременно да се противопостави, да победи всички изкушения, които се появяват, когато човек последователно се потопява в своето астрално, етерно и физическо тяло.
към текста >>

Това не са само думи, но Той вложи много сили в човешкото и земното развитие, които имаха силата да обновят човешкия живот, да направят човешката душа безсмъртна и гражданка на небесното Царство.
Фактът, че Исус и апостолите са били от есейски среди не показва, че учението на Великия Учител Христос е напълно идентично с учението на есеите. Учението на есеите се включва в учението на Христа, но християнството не се изчерпва с него. То е много по-всеобемащо и по-велико. Защото силата и значението на християнството не се дължи на някои учения, които са били общи с тези на есеите и на други школи, но силата на християнството се дължи на онази духовна Божествена сила. която Христос вложи в своите слова, с която укрепи човешкия Аз да може при проникване във висшите светове да запази своята будност и също така спря ин- волюционния процес, който рискуваше да спъне човешкото развитие и даде импулс на възхода. Това не са само думи, но Той вложи много сили в човешкото и земното развитие, които имаха силата да обновят човешкия живот, да направят човешката душа безсмъртна и гражданка на небесното Царство. Ако християнството беше идентично с учението на есеите. нямаше нужда да слиза Христос. Това го знаеха и самите есеи. Те бяха само почвата, върху която израсна християнството. Християнството е Божественото учение, което под различни форми е съпътствувало човечеството в пътя на неговото развитие.
към текста >>

9. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

И във всяко дело на Мъдрост и на проумение, заради които ги питаше царят, намери ги десетократно по-добри от всички въвли и вражари, които бяха във всичкото му царство.
От 17-ти стих до края на главата се казва: „И на тези четири юноши даде Бог знание и разум във всяко учение и Мъдрост. И Данаил бе провидец на всяко видение и съновидение. И в свършекът на дните, когато рече царят да ги въведат пред него, началникът ги въведе пред Навухо- доносора. И говори с тях царят, и не се намери между тях подобен на Данаила, Анания, Мисаила и Азария. И предстояха пред царя. И във всяко дело на Мъдрост и на проумение, заради които ги питаше царят, намери ги десетократно по-добри от всички въвли и вражари, които бяха във всичкото му царство. И остана Данаил до първото лято на Кира." Във втора глава се описва как Навуходоносор сънувал сън, който се изгубил и не го запомнил. Той повикал всички халдейски Мъдреци да му кажат съня и да го изтълкуват. Но те не могли и той заповядал да ги избият всички. Това показва, че древното ясновидство е било вече изгубено и е останала само черупката на тайната наука, с която Мъдреците не могли да открият съня на царя.
към текста >>

Ти си, царю, цар на царете, защото Бог небесни ти даде царство, сила, крепост и слава.
Гледал си ти, додето се отсече камък без ръце и удари образа в нозете му, които бяха от желязо и кал и ги съкруши. Тогаз желязото, калта, медта, среброто и златото съкрушиха се купно и станаха като прах от плява на гумното лете. И вятърът ги вдигна и не се намери за тях никое място. И камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя. Това е сънят и тълкуването му ще кажа пред царя. Ти си, царю, цар на царете, защото Бог небесни ти даде царство, сила, крепост и слава. И на всяко място, гдето живеят человечески синове, горските зверове и птици небесни, даде в ръката ти и те постави господар над всички тях. Ти си онази златна глава. И подир тебе ще въздигне друго царство, по- долно от твоето, и друго трето царство от мед. което ще обладае всичката земя. И четвърто царство ще стане крепко като желязото, понеже желязото съкрушава и здробява всичко.
към текста >>

И подир тебе ще въздигне друго царство, по- долно от твоето, и друго трето царство от мед.
И камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя. Това е сънят и тълкуването му ще кажа пред царя. Ти си, царю, цар на царете, защото Бог небесни ти даде царство, сила, крепост и слава. И на всяко място, гдето живеят человечески синове, горските зверове и птици небесни, даде в ръката ти и те постави господар над всички тях. Ти си онази златна глава. И подир тебе ще въздигне друго царство, по- долно от твоето, и друго трето царство от мед. което ще обладае всичката земя. И четвърто царство ще стане крепко като желязото, понеже желязото съкрушава и здробява всичко. А понеже си видял нозете и пръстите, част от грънчарска кал и част от желязо, ще е едно царство разделено. Но ще има в него от силата на желязото. И както си видел ти желязото смесено с калта, така ще се размесят человеците, но ще са слепени един с друг, както желязото ще се смесва с калта.
към текста >>

И четвърто царство ще стане крепко като желязото, понеже желязото съкрушава и здробява всичко.
Ти си, царю, цар на царете, защото Бог небесни ти даде царство, сила, крепост и слава. И на всяко място, гдето живеят человечески синове, горските зверове и птици небесни, даде в ръката ти и те постави господар над всички тях. Ти си онази златна глава. И подир тебе ще въздигне друго царство, по- долно от твоето, и друго трето царство от мед. което ще обладае всичката земя. И четвърто царство ще стане крепко като желязото, понеже желязото съкрушава и здробява всичко. А понеже си видял нозете и пръстите, част от грънчарска кал и част от желязо, ще е едно царство разделено. Но ще има в него от силата на желязото. И както си видел ти желязото смесено с калта, така ще се размесят человеците, но ще са слепени един с друг, както желязото ще се смесва с калта. И в дните на онези царе ще възвиси Бог небесни Царство, което във век няма да се развали и това Царство няма да премине в други люде, но ще съкруши и довърши всички тези царства, а то ще пребъде във век. Така Бог Велики направи на царя познато това, което има да стане.
към текста >>

А понеже си видял нозете и пръстите, част от грънчарска кал и част от желязо, ще е едно царство разделено.
И на всяко място, гдето живеят человечески синове, горските зверове и птици небесни, даде в ръката ти и те постави господар над всички тях. Ти си онази златна глава. И подир тебе ще въздигне друго царство, по- долно от твоето, и друго трето царство от мед. което ще обладае всичката земя. И четвърто царство ще стане крепко като желязото, понеже желязото съкрушава и здробява всичко. А понеже си видял нозете и пръстите, част от грънчарска кал и част от желязо, ще е едно царство разделено. Но ще има в него от силата на желязото. И както си видел ти желязото смесено с калта, така ще се размесят человеците, но ще са слепени един с друг, както желязото ще се смесва с калта. И в дните на онези царе ще възвиси Бог небесни Царство, което във век няма да се развали и това Царство няма да премине в други люде, но ще съкруши и довърши всички тези царства, а то ще пребъде във век. Така Бог Велики направи на царя познато това, което има да стане. И истинен и сънят, и верно е тълкуванието му."
към текста >>

И в дните на онези царе ще възвиси Бог небесни Царство, което във век няма да се развали и това Царство няма да премине в други люде, но ще съкруши и довърши всички тези царства, а то ще пребъде във век.
което ще обладае всичката земя. И четвърто царство ще стане крепко като желязото, понеже желязото съкрушава и здробява всичко. А понеже си видял нозете и пръстите, част от грънчарска кал и част от желязо, ще е едно царство разделено. Но ще има в него от силата на желязото. И както си видел ти желязото смесено с калта, така ще се размесят человеците, но ще са слепени един с друг, както желязото ще се смесва с калта. И в дните на онези царе ще възвиси Бог небесни Царство, което във век няма да се развали и това Царство няма да премине в други люде, но ще съкруши и довърши всички тези царства, а то ще пребъде във век. Така Бог Велики направи на царя познато това, което има да стане. И истинен и сънят, и верно е тълкуванието му." Тогава цар Навуходоносор паднал на колене и се поклонил на Данаил, и му дал ашого подаръци. Назначил го управител на вавилонската област и началник на халдейските Мъдреци. Но той помолил царя да назначи неговите приятели да се занимават с вавилонската област, а Данаил останал в царския двор.
към текста >>

Този образ, както Данаил го изтълкувал, показва петте царства от онази епоха до днес: Вавилонското, Персийското, Александър Македонски, Римската империя и сегашното царство.
В тази глава са засегнати много дълбоки окултни проб- лелш и може ашого да се каже за нея. но аз ще посоча салдо някои основни положения. Тя най-първо ни показва, че всичкият наш живот в будно и сънно състояние се хроникира в книгата на природата или в така наречените акашови записи откъдето пророкът вижда съня на царя. А тълкуването на съня е вече тълкуване на образи и символи, които са език на природата. Образът, който е видял царят, представя човечеството в неговото развитие. Този образ, както Данаил го изтълкувал, показва петте царства от онази епоха до днес: Вавилонското, Персийското, Александър Македонски, Римската империя и сегашното царство. Това е едно тълкуване. Но този образ има и по-дълбоко значение. Златната глава показва Полярната или златната епоха на човешкото развитие. Първата човешка раса, която се е развивала в етерния свят. Тогава човечеството е имало една такава висока култура, за която Учителят казва, че съвременното човечество ще я достигне след 400 хиляди години, т.е.
към текста >>

Камъкът, който ударил образа, е Христовият импулс, който ще преобрази кармата на човечеството от началото на неговото слизане до днешни дни и ще създаде Новото Царство на Шестата раса, която ще обхване цялата земя.
Това е медната епоха на гръцката митология. В тази епоха става грехопадането и затова е символизиран с медта, която се окислява и дава силна отрова, която е именно грехът. И понеже медта е под влиянието на Венера, това показва, че грехопадането е станало във връзка с Любовта, с което се загатва за разделянето на половете и пораждането на половата любов, която е началото на Любовта. Желязната част на образа показва Атлантската раса, когато се е формирала мускулната система, която е под влиянието на Марс и в която важно участие взема желязото, което е също под влиянието на Марс. А царствата, които са от кал и желязо, това са царствата на следатлантските култури, които продължават и до днес. Камъкът, който ударил образа, е Христовият импулс, който ще преобрази кармата на човечеството от началото на неговото слизане до днешни дни и ще създаде Новото Царство на Шестата раса, която ще обхване цялата земя. Това е една бегла скица, върху която може да се напише цяла книга. В третата глава се говори, че Навуходоносор направил златен образ и издал заповед всички да му се поклонят. Но тримата мъже - Седрах, Мисах и Авденаго - не се поклонили и ги завели при царя. Той им казал да се поклонят на златния образ, иначе ще ги хвърли в огнената пещ и никой не може да ги избави. Но те отказали категорично, като казали, че са готови да бъдат хвърлени в огнената пещ, като се надявали, че Бог, на Когото служат, ще ги избави.
към текста >>

Данаил му казал, че това значи, че царят ще бъде изгонен от хората, царството му ще се отнеме, ще изгуби ума си и ще стане като животните, и така ще преживее седем години, като се храни с трева като животните и след седем години ще му се върне царството.
Тук имаме подобно явление. За да може да образува тази магнетична броня, човек трябва да има жива вяра и упование на Бога в себе си. В четвърта глава се говори за съня на Навуходоносор, който видял едно грамадно дърво, което се простира до краищата на земята и под него живеели полските зверове, а в клоните му живеели небесните птици. Халдейските Мъдреци не могли да го изтълкуват, но Данаил го изтълкувал като му казал, че това голямо дърво е той. И казва се в съня, че слязло същество от небето и казало да се отсече дървото, но коренът му да остане и така ще стои седем времена. Данаил му казал, че това значи, че царят ще бъде изгонен от хората, царството му ще се отнеме, ще изгуби ума си и ще стане като животните, и така ще преживее седем години, като се храни с трева като животните и след седем години ще му се върне царството. И всичко станало, както казал Данаил. От 34-ти до 37-ми стих се казва: „И в свършека на дните, аз Навуходоносор, повдигнах очите си към небето и умът ми се върна в мене, и благослових Вишнаго и похвалих и прославих живущаго във век, на Когото властта е власт вечна и царството му из род в род. И всичките земни жители се смятат пред Него като нищо. И според щението си прави на небесната войска и на земните жители. И няма кой да възбра- нява ръката Му или кой да Му говори: Що правиш ти?
към текста >>

От 34-ти до 37-ми стих се казва: „И в свършека на дните, аз Навуходоносор, повдигнах очите си към небето и умът ми се върна в мене, и благослових Вишнаго и похвалих и прославих живущаго във век, на Когото властта е власт вечна и царството му из род в род.
В четвърта глава се говори за съня на Навуходоносор, който видял едно грамадно дърво, което се простира до краищата на земята и под него живеели полските зверове, а в клоните му живеели небесните птици. Халдейските Мъдреци не могли да го изтълкуват, но Данаил го изтълкувал като му казал, че това голямо дърво е той. И казва се в съня, че слязло същество от небето и казало да се отсече дървото, но коренът му да остане и така ще стои седем времена. Данаил му казал, че това значи, че царят ще бъде изгонен от хората, царството му ще се отнеме, ще изгуби ума си и ще стане като животните, и така ще преживее седем години, като се храни с трева като животните и след седем години ще му се върне царството. И всичко станало, както казал Данаил. От 34-ти до 37-ми стих се казва: „И в свършека на дните, аз Навуходоносор, повдигнах очите си към небето и умът ми се върна в мене, и благослових Вишнаго и похвалих и прославих живущаго във век, на Когото властта е власт вечна и царството му из род в род. И всичките земни жители се смятат пред Него като нищо. И според щението си прави на небесната войска и на земните жители. И няма кой да възбра- нява ръката Му или кой да Му говори: Що правиш ти? В това време умът ми се върна в мене. И за чест на царството, върна ми се славата и светостта ми, и везирите ми и големците ми ме търсеха, и утвърдих се в царството си и ми се притури повече величество.
към текста >>

И за чест на царството, върна ми се славата и светостта ми, и везирите ми и големците ми ме търсеха, и утвърдих се в царството си и ми се притури повече величество.
От 34-ти до 37-ми стих се казва: „И в свършека на дните, аз Навуходоносор, повдигнах очите си към небето и умът ми се върна в мене, и благослових Вишнаго и похвалих и прославих живущаго във век, на Когото властта е власт вечна и царството му из род в род. И всичките земни жители се смятат пред Него като нищо. И според щението си прави на небесната войска и на земните жители. И няма кой да възбра- нява ръката Му или кой да Му говори: Що правиш ти? В това време умът ми се върна в мене. И за чест на царството, върна ми се славата и светостта ми, и везирите ми и големците ми ме търсеха, и утвърдих се в царството си и ми се притури повече величество. Сега аз, Навуходоносор, хваля и превъзнасям, и славя Небеснаго Царя, защото всичките Му дела са истинни и пътищата Му съдба. И може да смири онези, които ходят в гордост." От тази глава се вижда, както и от всички писания на пророците, че Бог е, Който поставя царе и сваля царе. Той е върховната власт в света. И когато някой се възгордее и мисли, че властта е негова, Той го сваля, за да го смири.
към текста >>

Данаил превежда това и казва: „Това е тълкуванието на това нещо: „мене" значи премери Бог царството ти и го свърши.
В пета глава се описва как цар Валтасар, син на Навухо- доносор, пирува с големците си и иска да му донесат златните прибори, взети от храма в Ерусалим, да пият с тях. В това време се явява една ръка на стената, която написва някакви тайнствени слова. Царят се смущава от това и вика Мъдреците да прочетат написаното и да го разтълкуват, но никой не може. Тогава жената на царя напомня за Данаил. Извикват го при царя и той разчита написаното, което се чете: „Мене, мене, текел, уфарсин". Данаил превежда това и казва: „Това е тълкуванието на това нещо: „мене" значи премери Бог царството ти и го свърши. „Текел" значи теглен си на везните и си намерен за недостатъчен. „Ферес" значи раздели се царството ти на мидияните и на персите." Още същата нощ Валтасар е убит и царството му го вземат Дарий и Мидиянинът. В тази глава, както и в предишната се вижда, че когато човек се мисли най-сигурен, Бог му показва, че не е така и че Бог разполага с живота на хората. Когато се възгордеят, Той отнема властта и живота им. Второто нещо: Данаил тук се явява като Посветен, който познава небесния език, на който е написаното на стената и го превежда.
към текста >>

„Ферес" значи раздели се царството ти на мидияните и на персите." Още същата нощ Валтасар е убит и царството му го вземат Дарий и Мидиянинът.
Царят се смущава от това и вика Мъдреците да прочетат написаното и да го разтълкуват, но никой не може. Тогава жената на царя напомня за Данаил. Извикват го при царя и той разчита написаното, което се чете: „Мене, мене, текел, уфарсин". Данаил превежда това и казва: „Това е тълкуванието на това нещо: „мене" значи премери Бог царството ти и го свърши. „Текел" значи теглен си на везните и си намерен за недостатъчен. „Ферес" значи раздели се царството ти на мидияните и на персите." Още същата нощ Валтасар е убит и царството му го вземат Дарий и Мидиянинът. В тази глава, както и в предишната се вижда, че когато човек се мисли най-сигурен, Бог му показва, че не е така и че Бог разполага с живота на хората. Когато се възгордеят, Той отнема властта и живота им. Второто нещо: Данаил тук се явява като Посветен, който познава небесния език, на който е написаното на стената и го превежда. Това показва, че той основно е познавал Кабала и с право е наречен началник на хал- дейските Мъдреци. В шеста глава се описва как Данаил е наклеветен пред царя, че се моли на своя Бог, когато големците подсторили царя да издаде заповед никой да не се моли на някакъв Бог, освен царя.
към текста >>

Повеление се издаде от мене до всичката държава на царството ми, да треперят человеците и да се боят пред Данаиловия Бог.
Тогаз отговори Данаил на царя: Царю, да си жив во век. Бог мой проводи ангела си и затули устата на лъвовете и не ме повредиха, защото незлобие се намери в мене пред Него, още и пред тебе, царю, съгрешение не съм направил. Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Данаила от рова. И се възведе Данаил из рова, и никаква повреда не се намери в него, защото имаше вяра в Бога своего." (20-23 ст.) След това царят заповядал да хвърлят клеветниците в рова на лъвовете, които ги разкъсали. „Тогаз цар Дарий писа към всички народи, племена и езици, които живееха по всичката земя: Мир да се умножи у вас. Повеление се издаде от мене до всичката държава на царството ми, да треперят человеците и да се боят пред Данаиловия Бог. Защото Той е Бог жив и пребивава във век, и царството му няма да се развали, и властта му ще бъде до край. Той избавя и спасява, и прави знамения и чудеса на небето и на земята, който отърва Данаила от силата на лъвовете. И благоденстваше този Данаил в царуването на Дария и в царуването на Кира персиянина." (25-28 ст.) В тази глава пак се подчертава дебело, че Данаил е един Посветен от висок разряд, защото само един такъв Посветен може да се спаси от лъвовете. Религиозните ще кажат, че той имал вяра и затова Бог го е спасил.
към текста >>

Защото Той е Бог жив и пребивава във век, и царството му няма да се развали, и властта му ще бъде до край.
Бог мой проводи ангела си и затули устата на лъвовете и не ме повредиха, защото незлобие се намери в мене пред Него, още и пред тебе, царю, съгрешение не съм направил. Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Данаила от рова. И се възведе Данаил из рова, и никаква повреда не се намери в него, защото имаше вяра в Бога своего." (20-23 ст.) След това царят заповядал да хвърлят клеветниците в рова на лъвовете, които ги разкъсали. „Тогаз цар Дарий писа към всички народи, племена и езици, които живееха по всичката земя: Мир да се умножи у вас. Повеление се издаде от мене до всичката държава на царството ми, да треперят человеците и да се боят пред Данаиловия Бог. Защото Той е Бог жив и пребивава във век, и царството му няма да се развали, и властта му ще бъде до край. Той избавя и спасява, и прави знамения и чудеса на небето и на земята, който отърва Данаила от силата на лъвовете. И благоденстваше този Данаил в царуването на Дария и в царуването на Кира персиянина." (25-28 ст.) В тази глава пак се подчертава дебело, че Данаил е един Посветен от висок разряд, защото само един такъв Посветен може да се спаси от лъвовете. Религиозните ще кажат, че той имал вяра и затова Бог го е спасил. Той е имал вяра, но не вярата на обикновените религиозни хора, а жива вяра.
към текста >>

Но светиите на Вишнаго ще приемат царството и ще имат царство во век и веков."
След това вижда, че Бог, Когото нарича с името Стария по дни, седнал на престола Си и отворил книгата на живота. Вижда също, че един, като Сина человечески, иде от облаците небесни и стига до Стария по дни, и го въвели пред Него. И се казва: „И даде се нему власт и слава, и царуване, за да му служат всичките народи, племена и езици. Властта му е власт вечна, която няма да премине и царуването му няма да се развали. Тогава Данаил попитал един, който стоял пред престола да му обясни това видение и той му казал: Тези четири големи звяра са четири царе, които ще се вдигнат от земята. Но светиите на Вишнаго ще приемат царството и ще имат царство во век и веков." Четвъртият звяр бил най-страшен, с десет рога. След това излиза един нов рог и три от старите падат. И този нов рог имал очи и уста, и говорел на голямо, и бил по-силен от другите. „И той правеше бран със светиите и преуспяваше се против тях. Четвъртият звяр е четвъртото царство на земята и десетте рога са десетте царе, които ще станат от това царство.
към текста >>

Четвъртият звяр е четвъртото царство на земята и десетте рога са десетте царе, които ще станат от това царство.
Но светиите на Вишнаго ще приемат царството и ще имат царство во век и веков." Четвъртият звяр бил най-страшен, с десет рога. След това излиза един нов рог и три от старите падат. И този нов рог имал очи и уста, и говорел на голямо, и бил по-силен от другите. „И той правеше бран със светиите и преуспяваше се против тях. Четвъртият звяр е четвъртото царство на земята и десетте рога са десетте царе, които ще станат от това царство. И след тях друг ще стане, и той ще покори и тримата царе, и ще говори думи против Вишнаго, и ще угнетява светиите на Вишнаго, и ще размисли да промени времена и закони. И ще се дадат в ръката му до време и времена, и пол време. Но след това ще му се отнеме властта, за да се изтреби и погуби докрай, и властта ще се предаде на светиите, чието Царство няма да има край." Това е знаменито видение, в което Данаил вижда миналото, настоящето и бъдещето развитие на човечеството, вижда Христа, който ще поеме управлението на човечеството заедно със светиите, след отнемането на властта от четвъртия звяр. Това видение има отношение и към днешните времена.
към текста >>

Но след това ще му се отнеме властта, за да се изтреби и погуби докрай, и властта ще се предаде на светиите, чието Царство няма да има край."
И този нов рог имал очи и уста, и говорел на голямо, и бил по-силен от другите. „И той правеше бран със светиите и преуспяваше се против тях. Четвъртият звяр е четвъртото царство на земята и десетте рога са десетте царе, които ще станат от това царство. И след тях друг ще стане, и той ще покори и тримата царе, и ще говори думи против Вишнаго, и ще угнетява светиите на Вишнаго, и ще размисли да промени времена и закони. И ще се дадат в ръката му до време и времена, и пол време. Но след това ще му се отнеме властта, за да се изтреби и погуби докрай, и властта ще се предаде на светиите, чието Царство няма да има край." Това е знаменито видение, в което Данаил вижда миналото, настоящето и бъдещето развитие на човечеството, вижда Христа, който ще поеме управлението на човечеството заедно със светиите, след отнемането на властта от четвъртия звяр. Това видение има отношение и към днешните времена. Отнася се до края на нашата раса и раждането на Новата раса, на Шестата раса, когато светиите ще управляват и ще бъде Царството на Христа и на Любовта. Тук ще припомня един разговор с Учителя, в който той казва, че до края на 20-ти век постепенно ще стихнат социалните бури. които сега бушуват.
към текста >>

Отнася се до края на нашата раса и раждането на Новата раса, на Шестата раса, когато светиите ще управляват и ще бъде Царството на Христа и на Любовта.
И след тях друг ще стане, и той ще покори и тримата царе, и ще говори думи против Вишнаго, и ще угнетява светиите на Вишнаго, и ще размисли да промени времена и закони. И ще се дадат в ръката му до време и времена, и пол време. Но след това ще му се отнеме властта, за да се изтреби и погуби докрай, и властта ще се предаде на светиите, чието Царство няма да има край." Това е знаменито видение, в което Данаил вижда миналото, настоящето и бъдещето развитие на човечеството, вижда Христа, който ще поеме управлението на човечеството заедно със светиите, след отнемането на властта от четвъртия звяр. Това видение има отношение и към днешните времена. Отнася се до края на нашата раса и раждането на Новата раса, на Шестата раса, когато светиите ще управляват и ще бъде Царството на Христа и на Любовта. Тук ще припомня един разговор с Учителя, в който той казва, че до края на 20-ти век постепенно ще стихнат социалните бури. които сега бушуват. В течение на 21-ви век постепенно ще се организира животът на по-справедливи и разумни начала, и във 22-ри век ще дойде Царството Христово, което няма да има край. В 8-ма глава се описва друго едно видение на Данаил. Във видението си той вижда, че се намира при потока Улай.
към текста >>

В течение на 21-ви век постепенно ще се организира животът на по-справедливи и разумни начала, и във 22-ри век ще дойде Царството Христово, което няма да има край.
Това е знаменито видение, в което Данаил вижда миналото, настоящето и бъдещето развитие на човечеството, вижда Христа, който ще поеме управлението на човечеството заедно със светиите, след отнемането на властта от четвъртия звяр. Това видение има отношение и към днешните времена. Отнася се до края на нашата раса и раждането на Новата раса, на Шестата раса, когато светиите ще управляват и ще бъде Царството на Христа и на Любовта. Тук ще припомня един разговор с Учителя, в който той казва, че до края на 20-ти век постепенно ще стихнат социалните бури. които сега бушуват. В течение на 21-ви век постепенно ще се организира животът на по-справедливи и разумни начала, и във 22-ри век ще дойде Царството Христово, което няма да има край. В 8-ма глава се описва друго едно видение на Данаил. Във видението си той вижда, че се намира при потока Улай. И като повдига очите си вижда, че пред реката стои един овен с два рога, от които единият е по-висок от другия. И този овен е толкова силен, че няма никакъв звяр, който да може да устои насреща му. Но докато Данаил размишлява за това видение, пак във видение гледа, че откъм запад идва един силен и напет ярец с един рог.
към текста >>

Началникът обаче на персийското царство ми противостоеше двадесет и един ден.
Чух обаче гласа на думите му, и като слушах гласа на думите му, аз бях нечувствен, паднал на лицето си и лицето ми върху земята. И ето, ръка се допре до мене и ме подигна на колената ми и на дланите на ръцете ми. И рече ми: Данаиле, мъже любезний, разумей словата, които аз ти говоря и стой прав, защото при тебе съм проводен сега. И като ми говореше това слово, дигнах се разтреперан. И рече ми: Не бой се, Данаиле, защото от първия ден, в който ти даде сърцето си, за да разу- мяваш и да смириш себе си пред Бога твоето, послушаха се думите ти и аз дойдох заради думите ти. Началникът обаче на персийското царство ми противостоеше двадесет и един ден. Но ето, Михаил, един от първите началници дойде да те направи да разумееш що има да се случи на людете ти в сетните дни. Защото видението е още за много дни. И като ми говореше толкова думи, турих лицето си на земята и останах ням." Под началника на персийското царство се разбира Архангела, който ръководи персийския народ. Защото от окултната наука се знае, че всеки един народ се ръководи от един Архангел.
към текста >>

Под началника на персийското царство се разбира Архангела, който ръководи персийския народ.
И рече ми: Не бой се, Данаиле, защото от първия ден, в който ти даде сърцето си, за да разу- мяваш и да смириш себе си пред Бога твоето, послушаха се думите ти и аз дойдох заради думите ти. Началникът обаче на персийското царство ми противостоеше двадесет и един ден. Но ето, Михаил, един от първите началници дойде да те направи да разумееш що има да се случи на людете ти в сетните дни. Защото видението е още за много дни. И като ми говореше толкова думи, турих лицето си на земята и останах ням." Под началника на персийското царство се разбира Архангела, който ръководи персийския народ. Защото от окултната наука се знае, че всеки един народ се ръководи от един Архангел. Архангелите са, така да се каже, душата на народите, в която душа се развива индивидуалната еволюция на човешките души от даден народ. А тук се казва, че началникът на персийското царство, т.е. Архангелът на персийското царство, се противял на този, който говорел с Данаил. А видяхме по-рано, че той беше Архангел Гавраил, който бил ръководител на епохата, която приключва по времето на Данаил, след която ръководството на човечеството се поема от Архангел Михаил.
към текста >>

А тук се казва, че началникът на персийското царство, т.е.
Защото видението е още за много дни. И като ми говореше толкова думи, турих лицето си на земята и останах ням." Под началника на персийското царство се разбира Архангела, който ръководи персийския народ. Защото от окултната наука се знае, че всеки един народ се ръководи от един Архангел. Архангелите са, така да се каже, душата на народите, в която душа се развива индивидуалната еволюция на човешките души от даден народ. А тук се казва, че началникът на персийското царство, т.е. Архангелът на персийското царство, се противял на този, който говорел с Данаил. А видяхме по-рано, че той беше Архангел Гавраил, който бил ръководител на епохата, която приключва по времето на Данаил, след която ръководството на човечеството се поема от Архангел Михаил. С намесата на Михаил спорът между Гавраил и персийския началник се уредил. От тук и от по-нататъшното изложение се вижда, че се описват събития, които стават в духовния свят, където живеят Архангелите и се проявяват на земята, било чрез народите, било по друг начин. След това видението продължава.
към текста >>

Архангелът на персийското царство, се противял на този, който говорел с Данаил.
И като ми говореше толкова думи, турих лицето си на земята и останах ням." Под началника на персийското царство се разбира Архангела, който ръководи персийския народ. Защото от окултната наука се знае, че всеки един народ се ръководи от един Архангел. Архангелите са, така да се каже, душата на народите, в която душа се развива индивидуалната еволюция на човешките души от даден народ. А тук се казва, че началникът на персийското царство, т.е. Архангелът на персийското царство, се противял на този, който говорел с Данаил. А видяхме по-рано, че той беше Архангел Гавраил, който бил ръководител на епохата, която приключва по времето на Данаил, след която ръководството на човечеството се поема от Архангел Михаил. С намесата на Михаил спорът между Гавраил и персийския началник се уредил. От тук и от по-нататъшното изложение се вижда, че се описват събития, които стават в духовния свят, където живеят Архангелите и се проявяват на земята, било чрез народите, било по друг начин. След това видението продължава. „И ето един, в подобие на человечески синове допре устните ми.
към текста >>

И след като говори още за силата и властта на северния цар, който ще покори много царства, главата завършва с думите: „И ще постави шатрите на царството си население между морята върху славната света гора.
Защото и то ще стане в определеното време." След това описва, че северният цар много ще се възгор- дее и ще говори против Бога на боговете и ще благоденствува, докато се излее гневът. Защото определеното ще се изпълни. И няма да се грижи за боговете на отците си, а бога за твърделите ще прослави на мястото му, т.е. бога на войната - Марс. И след като говори още за силата и властта на северния цар, който ще покори много царства, главата завършва с думите: „И ще постави шатрите на царството си население между морята върху славната света гора. Но ще дойде в свършека си и не ще има кой да му помогне." (45 ст.) Това, което се говори в 12-та глава, която е последната от книгата на Данаил, се отнася до днешните времена, до епохата на ликвидацията на кармата. Тя започва така: „В онова време ще се подигне Михаил, великият княз, (това го говори Гавраил, който говори с Данаила), стоящ откъм страната на своите люде." Михаил е, който е ръководил човечеството по времето на Данаил. И когато се казва: „В онова време", подразбира се времето, за което говори 11-та глава, че ще дойде. В това време ще се повдигне великият княз Михаил, което подразбира, че ще дойде епохата, когато пак Михаил ще управлява.
към текста >>

Тогава ще се отворят вратите на Царството Божие и който е готов, ще влезе в новия живот - това е възкресението.
Тогава човекът на доброто ще бъде силен, а човекът на злото - безсилен. След тия разклащания много хора ще поумнеят. Преди Архангел Михаил да вземе дежурството, владеел го е Архангел Гавраил. Архангел Михаил е като колективна Божествена вълна с цяла голяма армия от ангели. Тази ангелска армия ще се раздели на четири групи, защото има четири вида хора, кръвта им не е еднаква. Тогава ще се отворят вратите на Царството Божие и който е готов, ще влезе в новия живот - това е възкресението. По-нататък в 12-та глава на Данаил се казва: „В онова време ще се отърват твоите люде, всеки, който се намери написан в книгата." Тук ясно се говори, че ще се спасят, ще се отърват онези, които са писани в книгата на живота, т.е. учениците на Бялото Братство. Там се казва „твоите люде", на пръв поглед като че се отнася до евреите, но от израза „които са написани в книгата" се разбира, че се отнася до учениците на Бялото Братство, и продължава: „И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни в живот вечен, а други - в поношение и укор вечен." Тук на пръв поглед като че се подразбира за умрелите, но това не е така.
към текста >>

10. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Че Християнството е езотерично учение показват и думите на Христа, когато се обръща към учениците и казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи".
Древните посветени са знаели, че Словото идва към Земята и единично те са влизали във връзка с Него и са приемали Неговото благословение, но сега вече това Слово се всели в едно човешко тяло и прониква със силата си цялата Земя и потопи в Любовта си всички души, които са готови да се отворят за Него. И затова, когато Христос беше на кръста се каза, че се раздрала завесата на храма. Това е завесата, която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно се подразбира и раздиране на Завесата, която скрива Духовния свят от земния човек. Това е едно и също нещо. Защото при Посвещението, именно, се раздира тази Завеса и посветеният влиза във връзка с Духовния свят. Че Християнството е езотерично учение показват и думите на Христа, когато се обръща към учениците и казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи". Значи, за учениците има едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма, в притчи. И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна на учението. Защото кой няма уши? Само онзи, който има отворени духовните очи и уши, той ще разбере това, което Христос говори. А който няма, ще разбере само външната страна.
към текста >>

Даже там горе се намира и съответният небесен образ на страданието Христово, което става до свършека на целия еон, за да бъдат спасени чрез Неговото страдание всички същества във всички области на космоса".
"Телесният смисъл на Евангелието ни показва човеко-ставането на Христа. Но духовният смисъл ни разкрива света на Този, който е станал човек. Нима земното се понижава с това, че ние виждаме да стои на неговата глава Духовният свят. Само така то добива своя смисъл. Там, в света на Първообразите, се намира небесният Ерусалим, там е също истинската тайна на причастията, което хвърля своята първа сянка на земята в юдейската пасха и което сега в християнската тайна вечеря остава да се влее нещо от Неговата същност в човечеството. Даже там горе се намира и съответният небесен образ на страданието Христово, което става до свършека на целия еон, за да бъдат спасени чрез Неговото страдание всички същества във всички области на космоса". "От пълнотата Христова черпеха пророците и затова във всички тях лъха пълнотата и няма нищо в пророчествата или в Закона, или в Евангелията, или у апостолите, което да не е от Неговата пълнота. И понеже е от Неговата пълнота, в него лъха пълнотата за тези, които имат очи да виждат и уши да чуват, и сетиво за благоуханието, което лъха от пълнотата. Ако обаче, при четенето на Писанието се натъкнем на някоя мисъл, която за тебе е камък за препъване и скала за съблазън, не изгубвай надеждата, че и тази мисъл има своя смисъл. Приближи се към нея с чувството на вярата и по привидното препъване ще намериш много свещен плод". Така мислеше Ориген преди повече от 1700 години.
към текста >>

А Христос го прати та го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, що е видял.
Откровението на Йоана, както по своя произход, така и със своето съдържание е най-доброто доказателство за езотеричния характер на Християнството. Самото му заглавие показва, че то е плод на Откровение. А какво значи Откровение? Това е съзнателна връзка на едно земно същество с едно възвишено духовно Същество, което му разкрива Тайните на космоса. Откровението на Йоана почва по следния начин: "Откровението на Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите си онова, което има да стане скоро. А Христос го прати та го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, що е видял. Блажен, който прочита и онези, които слушат думите на това пророчество, и пазят Истината в него, защото времето е близо". Самият факт, че Евангелията описват манифестацията на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева система и същевременно на най-съкровената човешка природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос разкрива със своите мисли и действия. Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение към известни процеси и отношения в космоса. Следователно, действията на Логоса, макар и в човешко тяло, не са обикновени явления, а са дълбоки мистични и космически процеси. От това следва, че Евангелието е дълбоко езотерично, а не само една обикновена история.
към текста >>

11. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

И ще царува във веки над дома Яковов и Царството му не ще има край.
"Ангелът влезе при нея и каза: Привет тебе, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените. Мария се смути от това, как да го разбира, но Ангелът й рече: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. Ти ще заченеш в утробата си и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и Син на Всевишнаго ще се нарече. И Господ Бог ще му даде Престола на баща му Давида. И ще царува във веки над дома Яковов и Царството му не ще има край. Мария казва: Как ще стане това, тъй като аз не познавам мъж. Ангелът й рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще осени, затова и святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син. Тя казва: Ето Господнята слугиня, нека бъде тъй, както си рекъл и Ангелът си отиде". След това Мария отива при Елисавета, майката на Йоан Кръстител. И казано е в Евангелието: "Щом Елисавета чу Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й и Елисавета се изпълни със Светия Дух и като извика със силен глас, рече: Благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба.
към текста >>

Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото Христово Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението.
Друг един мистик от 18 век Йохан Албрехт Бенгел казва следното по този въпрос: Задава се въпросът върху светлинната природа на тялото на Адам в неговото състояние на невинност. Бенгел отговаря: Сигурно е, че интегралността, непорочността, просветлението на Адам, в състояние на невинност е било отлично, както например при един радостен, весел човек оживеността свети чрез лицето му както от лицето на Стефана е излизало едно сияние, както за същото четем и у много светии. И така, не може да бъде другояче, освен че от голямата Слава на неговата душа се предава и на неговото тяло същото състояние. Бог е Светлина и понеже Адам носил в себе си Образа на Бога и Той трябвало да носи в Себе Си Светлината и от Неговото тяло трябва да се излъчва такава Светлина, особено от Неговото лице. Всъщност и самият живот се състои от определена Светлина, както това може да се види у бодрите хора, у такива, които с благост умират, как сиянието постепенно се губи". Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото Христово Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението. Ето защо тялото, в което Христос се въплъти при Кръщението в Йордан било подготвено и обработено от една съвършено детски чиста Душа и същевременно проникната от най-висока Мъдрост. Така че, носителят на Христовото Същество може да бъде само едно такова човешко същество, което едновременно изцяло дете и Съвършен Мъдрец". А Щайнер казва: "В Исус от Назарет беше въплътена Душата на Небесния Човек. Тя е онази човешка Душа, която е била съхранявана в Духовния свят в Царството на Слънцето, която не е стъпвала в никакво земно въплъщение, за да запази чистия първообраз на падналото човечество. В нея останал чистия Божествен блясък, който човекът притежавал преди грехопадането.
към текста >>

Така че, носителят на Христовото Същество може да бъде само едно такова човешко същество, което едновременно изцяло дете и Съвършен Мъдрец".
И така, не може да бъде другояче, освен че от голямата Слава на неговата душа се предава и на неговото тяло същото състояние. Бог е Светлина и понеже Адам носил в себе си Образа на Бога и Той трябвало да носи в Себе Си Светлината и от Неговото тяло трябва да се излъчва такава Светлина, особено от Неговото лице. Всъщност и самият живот се състои от определена Светлина, както това може да се види у бодрите хора, у такива, които с благост умират, как сиянието постепенно се губи". Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото Христово Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението. Ето защо тялото, в което Христос се въплъти при Кръщението в Йордан било подготвено и обработено от една съвършено детски чиста Душа и същевременно проникната от най-висока Мъдрост. Така че, носителят на Христовото Същество може да бъде само едно такова човешко същество, което едновременно изцяло дете и Съвършен Мъдрец". А Щайнер казва: "В Исус от Назарет беше въплътена Душата на Небесния Човек. Тя е онази човешка Душа, която е била съхранявана в Духовния свят в Царството на Слънцето, която не е стъпвала в никакво земно въплъщение, за да запази чистия първообраз на падналото човечество. В нея останал чистия Божествен блясък, който човекът притежавал преди грехопадането. Той е Първият Адам, който не е опетнен от това, което се е родило от грехопадането. На Него беше присъща първоначалната етерна лъчезарност.
към текста >>

Тя е онази човешка Душа, която е била съхранявана в Духовния свят в Царството на Слънцето, която не е стъпвала в никакво земно въплъщение, за да запази чистия първообраз на падналото човечество.
Всъщност и самият живот се състои от определена Светлина, както това може да се види у бодрите хора, у такива, които с благост умират, как сиянието постепенно се губи". Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото Христово Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението. Ето защо тялото, в което Христос се въплъти при Кръщението в Йордан било подготвено и обработено от една съвършено детски чиста Душа и същевременно проникната от най-висока Мъдрост. Така че, носителят на Христовото Същество може да бъде само едно такова човешко същество, което едновременно изцяло дете и Съвършен Мъдрец". А Щайнер казва: "В Исус от Назарет беше въплътена Душата на Небесния Човек. Тя е онази човешка Душа, която е била съхранявана в Духовния свят в Царството на Слънцето, която не е стъпвала в никакво земно въплъщение, за да запази чистия първообраз на падналото човечество. В нея останал чистия Божествен блясък, който човекът притежавал преди грехопадането. Той е Първият Адам, който не е опетнен от това, което се е родило от грехопадането. На Него беше присъща първоначалната етерна лъчезарност. "Невидим Образ и Подобие Божие, Първично Начало на всички създания", както казва Павел в послание към Колосяните, първа глава, 15 стих. Това е живяло в Исус от Назарет.
към текста >>

12. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

И в Евангелието на Марка първа глава, 14 стих се казва: "Скоро след хвърлянето на Йоана в тъмницата, Исус дойде в Галилея и проповядваше там учението за Царството Небесно.
Тази аура е по-голяма или по-малка според степента на развитието на това Същество. Така Илия, респективно Йоан, който, както казах е Духът на еврейския народ, действа невидимо на целия народ. И когато Йоан казва, че приготвя пътя на Господа, това показва, че той по невидими пътища действа върху душите на хората, за да могат да приемат Христовия импулс. И такова Същество, свързано един път с един народ чрез едно физическо тяло, продължава да действа и след смъртта на неговото физическо тяло. Така че Йоан действаше всред еврейския народ и след като беше убит, за да подготви почвата за Христа. И в Евангелието на Марка първа глава, 14 стих се казва: "Скоро след хвърлянето на Йоана в тъмницата, Исус дойде в Галилея и проповядваше там учението за Царството Небесно. Следователно,в атмосферата, която Йоан беше създал със своята проповед навлезе да действа Христос. И по-нататък е забележително състоянието на Ирод след обезглавяването на Йоана. Като чува за чудесата на Исус, той казва, че и Йоан, когото той убил, е възкръснал от мъртвите. Той е чувствал неговото духовно присъствие. И хората чувстваха и мислеха, че чудотворната сила, чрез която Христос действа, иде от Илия или от някой от пророците.
към текста >>

С моята уста аз съобщих, че Царството Небесно, Царството на Господа е близо и че хората трябва да променят своя дух, да променят своя начин на мислене.
Също така забележително е, че Христос идва между онези, които бяха последователи и ученици на Йоан Кръстител. Това е показано много ясно в следните думи: "И като излезе, видя много народ и му дожаля за тях, изпита милост към тях, защото бяха като овце, които бяха изгубили своя пастир и започна да ги поучава много неща". Тук ясно се намеква за учениците и последователите на Йоан, които останали без учител след неговото убиване. И след това се извършва всред тях чудото на нахранването на петте хиляди, където имаме умножаване на хляба, както направи това Илия с вдовицата в Сарепта. Йоан Кръстител казва приблизително следното за себе си: Аз съм, който подготвих пътя на Този, Който е по-велик от мене. С моята уста аз съобщих, че Царството Небесно, Царството на Господа е близо и че хората трябва да променят своя дух, да променят своя начин на мислене. Аз съм дошъл между хората и бих могъл да им кажа, че един специален импулс навлиза в човечеството. Както слънцето напролет възхожда, за да съобщи, че обновлението в Природата започва, така и аз съм се явил, за да възвестя това, което се въздига в човечеството, човешкото Аз. Йоан Кръстител е чувствал възхода на Исус от Назарет като свой собствен възход, като този на слънцето, което възхожда. Той казва: Отсега нататък аз ще се смалявам, както слънцето се намалява от деня на свети Йоана, което е около времето на лятното слънцестоене, но Той, Духовното Слънце ще се увеличава и то заблестява, и разпръсква духовната тъмнина. От друга страна има известна аналогия между проповедта на Йоан Кръстител и проповедта на Буда.
към текста >>

В този момент тези две течения се съединяват на земята, за да образуват съда, който ще приеме Небесното съдържание - Христовото Същество.
Той трябваше още веднъж да постави пред човеците това, което старото учение и старото душевно съдържание можеха да донесат на хората и по такъв начин да ги подготвят за възприемане на Новото, носено от Христа". Всичко преходно е символ на някаква духовна реалност, която се проявява в света. И ако си представим сцената, където Йоан Кръстител кръщава Исус от Назарет в реката Йордан, то в лицето на тези два образа пред нас изпъкват две велики духовни течения от миналото. Йоан Кръстител е представител на есейското течение, което имаше за задача да поддържа пътя за Христа. А Исус от Назарет е представител на течението на Заратустра, който беше въплътен в Исус от Назарет. В този момент тези две течения се съединяват на земята, за да образуват съда, който ще приеме Небесното съдържание - Христовото Същество. Йоан Кръстител, както го описва Евангелието, е облечен в дреха от козина, което показва, че той е назареец, есеец. Това, което говори на хората, е Мъдростта на есейството. Обаче това е Мъдростта на онова есейство, което съзнава, че неговата мисия е завършена и че трябва да приготви пътя и да стори място на един по-велик. В него говори истинското есейство. Той казва: След мене иде един, Кой-то е по-голям от мене.
към текста >>

В това отношение ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем.
Двете родословни книги - на Матея и на Лука - разгледани като цяло, се различават помежду си не само чрез тяхната противоположна посока, в която са изброени имената. Те се различават, и то е от най-голямо значение, също и чрез различните места, на които се намират в Евангелието. Родословната книга в Евангелието на Матей се намира в самото начало, непосредствено преди раждането на момчето Исус. В Евангелието на Лука родословната книга не стои в началото, не стои също в някакво отношение с разказа за раждането на Исус, а следва в средата на трета глава, непосредствено след кръщението на Исус в Йордан. И това не е случайно, с него е казано много нещо. В това отношение ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем. Във Витлеем става раждането на физическото тяло на Исус. На Йордан става духовното раждане на Христа. Духът на Исус се въплъщава в детето, което Мария ражда. Христовото същество се въплъщава в телесно-душевната част на Исус от Назарет, когато на 30-та година след своето раждане той бе кръстен от Йоан в Йордан. Чрез това обяснение изпъква ясно различието между родословните дървета на Матей и на Лука.
към текста >>

Христовото същество се въплъщава в телесно-душевната част на Исус от Назарет, когато на 30-та година след своето раждане той бе кръстен от Йоан в Йордан.
И това не е случайно, с него е казано много нещо. В това отношение ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем. Във Витлеем става раждането на физическото тяло на Исус. На Йордан става духовното раждане на Христа. Духът на Исус се въплъщава в детето, което Мария ражда. Христовото същество се въплъщава в телесно-душевната част на Исус от Назарет, когато на 30-та година след своето раждане той бе кръстен от Йоан в Йордан. Чрез това обяснение изпъква ясно различието между родословните дървета на Матей и на Лука. Родословното дърво на първото Евангелие, водено от Небето надолу на земята, предхожда физическото раждане на Исус. То завършва с физическото раждане на Исус и стига напълно до земята. Родословното дърво на Лука следва духовното раждане на Христа. То води отново от земята нагоре към Небето.
към текста >>

Той е най-големият от всички онези, които са родени от Посвещението, но и най-малкият в Царството Небесно е по-голям от него.
В Евангелието на Лука Йоан Кръстител стои като посветител между човеците. Неговите думи не са вече само удари на секирата срещу Дървото. Той дава на човеците първите наставления за посаждането и отглеждането на Новото мирово Дърво, като дава на народа, на митарите и на войниците максими за стремеж към Духовното. Дървото на Матей пада, а Дървото на Лука се издига нагоре, след като се яви Христос. Йоан Кръстител беше човек и все пак нещо повече от човек. Той е най-големият от всички онези, които са родени от Посвещението, но и най-малкият в Царството Небесно е по-голям от него. Той е по-велик от всички хора, но по-малък от Ангелите. Той стои между човека и Ангела. Неговото духово Същество надминава толкова много всички човеци, че самото Евангелие употребява за него думите на пророк Малахия: "Ето, изпращам Вестителя Си пред Тебе, който да приготви пътя Ти". Така, че в едно човешко тяло е въплътено едно Същество, близко до Ангелите, което излиза далеч зад границите на тясното човешко тяло. И затова в църковните олтари на източните църкви Йоан Кръстител винаги е изобразяван като Същество с крила.
към текста >>

13. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете Тайните на Небесното Царство, а на тях не е дадено.
И събраха се до Него голямо множество, така щото влезе и седна в една ладия. А целият народ стоеше на брега. И говореше им много с притчи. Като завършва притчите, казва: Който има уши да слуша, нека слуша. Тогаз се приближиха учениците Му и Му казват: Защо им говориш с притчи? А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете Тайните на Небесното Царство, а на тях не е дадено. Защото който има, на него ще се даде и ще има изобилно, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи, защото гледат и не виждат, слушат и не чуват, нито разбират... А вашите очи са блажени, защото виждат и ушите ви, защото чувате", (от 1 до 16 cm.) В целия този пасаж ясно се виждат двете страни на проповедта на Христа. На една страна Той говори на народа с притчи, защото не разбира, а на учениците говори по друг начин. Съдържанието на Учението е едно, но по различен начин се предава.
към текста >>

Може да се каже, че народът приема Учението за Царството Небесно чрез образи в едно състояние на душата, подобно на сън, затова слушат и не чуват, а учениците могат да знаят Тайните на Царството Божие и да ги приемат в будно състояние на мисълта, защото те имат будно съзнание, имат отворени очи и уши.
На една страна Той говори на народа с притчи, защото не разбира, а на учениците говори по друг начин. Съдържанието на Учението е едно, но по различен начин се предава. На народа Учението се предава в образи, а на учениците се предава под формата на мисъл или като Слово. Оттук виждаме, че в Учението има външна, екзотерична страна, която се предава под формата на образи и езотерична страна, която се предава под формата на мисъл, на Слово. На народа Той дава притчата за Сеятеля, а на учениците дава обяснението на същата притча. Може да се каже, че народът приема Учението за Царството Небесно чрез образи в едно състояние на душата, подобно на сън, затова слушат и не чуват, а учениците могат да знаят Тайните на Царството Божие и да ги приемат в будно състояние на мисълта, защото те имат будно съзнание, имат отворени очи и уши. От това се вижда, че Христос има един екзотеричен, външен кръг, който е народът, на който говори с притчи, с образи и един по-вътрешен, езотеричен кръг - кръгът на 12-те ученици, на които говори по-ясно. Той има и друг един кръг между народа и 12-те - това са 72 ученици, който кръг е по средата между народа и 12-те . Естествено, може да се запитаме, защо Христос прави тази разлика между екзотеричното и езотеричното в Своето Учение. В същата глава на Матей се дава отговор на този въпрос, като се казва: "Учениците пристъпиха при Него и рекоха: Защо им говориш чрез притчи? Той отговори: На вас е дадено да разбирате Тайните на Царството Небесно, но на тези не е дадено.
към текста >>

Той отговори: На вас е дадено да разбирате Тайните на Царството Небесно, но на тези не е дадено.
Може да се каже, че народът приема Учението за Царството Небесно чрез образи в едно състояние на душата, подобно на сън, затова слушат и не чуват, а учениците могат да знаят Тайните на Царството Божие и да ги приемат в будно състояние на мисълта, защото те имат будно съзнание, имат отворени очи и уши. От това се вижда, че Христос има един екзотеричен, външен кръг, който е народът, на който говори с притчи, с образи и един по-вътрешен, езотеричен кръг - кръгът на 12-те ученици, на които говори по-ясно. Той има и друг един кръг между народа и 12-те - това са 72 ученици, който кръг е по средата между народа и 12-те . Естествено, може да се запитаме, защо Христос прави тази разлика между екзотеричното и езотеричното в Своето Учение. В същата глава на Матей се дава отговор на този въпрос, като се казва: "Учениците пристъпиха при Него и рекоха: Защо им говориш чрез притчи? Той отговори: На вас е дадено да разбирате Тайните на Царството Небесно, но на тези не е дадено. Защото, който има, ще му се придаде, за да има в изобилие, а който няма, ще му се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи". Ако тази мисъл се вземе буквално и се отнесе към социалните отношения, ясно е, че едно такова Учение е много жестоко. Но ние знаем, че Христос е носител на Учението за Любовта и братството, и застъпник за сиромасите и онеправданите. Следователно, тази мисъл има друг, по-дълбок смисъл, който се отнася до разбирането на Учението за Царството Небесно.
към текста >>

Следователно, тази мисъл има друг, по-дълбок смисъл, който се отнася до разбирането на Учението за Царството Небесно.
Той отговори: На вас е дадено да разбирате Тайните на Царството Небесно, но на тези не е дадено. Защото, който има, ще му се придаде, за да има в изобилие, а който няма, ще му се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи". Ако тази мисъл се вземе буквално и се отнесе към социалните отношения, ясно е, че едно такова Учение е много жестоко. Но ние знаем, че Христос е носител на Учението за Любовта и братството, и застъпник за сиромасите и онеправданите. Следователно, тази мисъл има друг, по-дълбок смисъл, който се отнася до разбирането на Учението за Царството Небесно. Учениците се различават от народа, защото имат нещо, което народът го няма. Затова Тайната за Царството им се дава под формата на мисли, под формата на знание. Но ако това знание се даде на народа, който е в едно полусънно състояние, то ще му навреди, защото ще му отнеме и това, което има. Народът живее с известни схващания и разбирания, които благодарение на степента на развитието, на което се намират, ги задоволява, ги хранят. Ако им се разкрият ясно Тайните на Царството Небесно, те ще се намерят в едно противоречие със своите стари разбирания и ще изгубят и това, което имат, без да придобият Новото, защото още не са готови.
към текста >>

Затова Тайната за Царството им се дава под формата на мисли, под формата на знание.
Затова им говоря с притчи". Ако тази мисъл се вземе буквално и се отнесе към социалните отношения, ясно е, че едно такова Учение е много жестоко. Но ние знаем, че Христос е носител на Учението за Любовта и братството, и застъпник за сиромасите и онеправданите. Следователно, тази мисъл има друг, по-дълбок смисъл, който се отнася до разбирането на Учението за Царството Небесно. Учениците се различават от народа, защото имат нещо, което народът го няма. Затова Тайната за Царството им се дава под формата на мисли, под формата на знание. Но ако това знание се даде на народа, който е в едно полусънно състояние, то ще му навреди, защото ще му отнеме и това, което има. Народът живее с известни схващания и разбирания, които благодарение на степента на развитието, на което се намират, ги задоволява, ги хранят. Ако им се разкрият ясно Тайните на Царството Небесно, те ще се намерят в едно противоречие със своите стари разбирания и ще изгубят и това, което имат, без да придобият Новото, защото още не са готови. Това е, защото в тях не е пробудено предметното съзнание на мисълта, самосъзнанието. Който притежава това съзнание, той не само разбира предложеното му Учение под формата на мисъл, но чрез това той добива повече и бавно израства в изобилието на едно ново духовно изживяване.
към текста >>

Ако им се разкрият ясно Тайните на Царството Небесно, те ще се намерят в едно противоречие със своите стари разбирания и ще изгубят и това, което имат, без да придобият Новото, защото още не са готови.
Следователно, тази мисъл има друг, по-дълбок смисъл, който се отнася до разбирането на Учението за Царството Небесно. Учениците се различават от народа, защото имат нещо, което народът го няма. Затова Тайната за Царството им се дава под формата на мисли, под формата на знание. Но ако това знание се даде на народа, който е в едно полусънно състояние, то ще му навреди, защото ще му отнеме и това, което има. Народът живее с известни схващания и разбирания, които благодарение на степента на развитието, на което се намират, ги задоволява, ги хранят. Ако им се разкрият ясно Тайните на Царството Небесно, те ще се намерят в едно противоречие със своите стари разбирания и ще изгубят и това, което имат, без да придобият Новото, защото още не са готови. Това е, защото в тях не е пробудено предметното съзнание на мисълта, самосъзнанието. Който притежава това съзнание, той не само разбира предложеното му Учение под формата на мисъл, но чрез това той добива повече и бавно израства в изобилието на едно ново духовно изживяване. Обаче, които живеят в областта на груповото чувство, то когато им се разкрие открито Учението за Царството, те стават по-бедни, защото им се отнема и това, което имат. Това значат думите: Които имат, ще им се даде още, за да имат преизобилно, а които нямат, ще им се отнеме и това, което имат. Тези, които имат развито самосъзнание и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще се увеличи.
към текста >>

Обаче, които живеят в областта на груповото чувство, то когато им се разкрие открито Учението за Царството, те стават по-бедни, защото им се отнема и това, което имат.
Но ако това знание се даде на народа, който е в едно полусънно състояние, то ще му навреди, защото ще му отнеме и това, което има. Народът живее с известни схващания и разбирания, които благодарение на степента на развитието, на което се намират, ги задоволява, ги хранят. Ако им се разкрият ясно Тайните на Царството Небесно, те ще се намерят в едно противоречие със своите стари разбирания и ще изгубят и това, което имат, без да придобият Новото, защото още не са готови. Това е, защото в тях не е пробудено предметното съзнание на мисълта, самосъзнанието. Който притежава това съзнание, той не само разбира предложеното му Учение под формата на мисъл, но чрез това той добива повече и бавно израства в изобилието на едно ново духовно изживяване. Обаче, които живеят в областта на груповото чувство, то когато им се разкрие открито Учението за Царството, те стават по-бедни, защото им се отнема и това, което имат. Това значат думите: Които имат, ще им се даде още, за да имат преизобилно, а които нямат, ще им се отнеме и това, което имат. Тези, които имат развито самосъзнание и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще се увеличи. А тези, които нямат пробудено самосъзнание и не са свикнали да мислят, нямат Светлина в съзнанието, като им се разкрие това Учение, то ще им отнеме и това, което имат и ще обеднеят още повече. Образите, в които се излагат притчите, са храна за чувството, което е състоянието, в което живее народът. Мисълта, Словото е храна за пробудения човешки ум, който се проявява чрез самосъзнанието.
към текста >>

Тези, които имат развито самосъзнание и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще се увеличи.
Ако им се разкрият ясно Тайните на Царството Небесно, те ще се намерят в едно противоречие със своите стари разбирания и ще изгубят и това, което имат, без да придобият Новото, защото още не са готови. Това е, защото в тях не е пробудено предметното съзнание на мисълта, самосъзнанието. Който притежава това съзнание, той не само разбира предложеното му Учение под формата на мисъл, но чрез това той добива повече и бавно израства в изобилието на едно ново духовно изживяване. Обаче, които живеят в областта на груповото чувство, то когато им се разкрие открито Учението за Царството, те стават по-бедни, защото им се отнема и това, което имат. Това значат думите: Които имат, ще им се даде още, за да имат преизобилно, а които нямат, ще им се отнеме и това, което имат. Тези, които имат развито самосъзнание и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще се увеличи. А тези, които нямат пробудено самосъзнание и не са свикнали да мислят, нямат Светлина в съзнанието, като им се разкрие това Учение, то ще им отнеме и това, което имат и ще обеднеят още повече. Образите, в които се излагат притчите, са храна за чувството, което е състоянието, в което живее народът. Мисълта, Словото е храна за пробудения човешки ум, който се проявява чрез самосъзнанието. И тогава можем да кажем, че човек, който само съзерцава образите, без да разбира тяхното съдържание, е представител на народа. В разбирането на образите човек става вече ученик.
към текста >>

Възкресението на момичето, на девицата стана физически над дъщерята на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те приемат нещо от самото Христово Същество.
Вътре той отново намира Духовния свят. Сибилата занемява, Девата възкръсва. Остарелият земноженствен елемент отива към своя край, вечноженственото, което не е вече свързано с пола, започва да действа. Тесният кръг от тримата ученици приема семето на новия живот. Изцелението на Петровата тъща става физически над старата жена, душевно над Петра и над тримата ученици. Възкресението на момичето, на девицата стана физически над дъщерята на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те приемат нещо от самото Христово Същество. Христос им се изявява като семе на Новия живот. Посятото в къщата на Яир семе се превръща на планината Тавор при Преображението в цвят на виждане. Петър, Яков и Йоан бяха изживели при одъра на момичето разливащите се от Христа навън нови жизнени сили. Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на Христовото Същество. Сцената на Преображението е една сцена, която разкрива много Тайни за онзи, който може да чете.
към текста >>

Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на Христовото Същество.
Изцелението на Петровата тъща става физически над старата жена, душевно над Петра и над тримата ученици. Възкресението на момичето, на девицата стана физически над дъщерята на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те приемат нещо от самото Христово Същество. Христос им се изявява като семе на Новия живот. Посятото в къщата на Яир семе се превръща на планината Тавор при Преображението в цвят на виждане. Петър, Яков и Йоан бяха изживели при одъра на момичето разливащите се от Христа навън нови жизнени сили. Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на Христовото Същество. Сцената на Преображението е една сцена, която разкрива много Тайни за онзи, който може да чете. Христос отива на планината Тавор със всичките си ученици. В подножието на планината Той оставя деветимата и взима със Себе Си само тримата Петър, Яков и Йоан, тези, които бяха при възкресението на дъщерята на Яир. Пред тях се преобразува, т.е. техните духовни очи се отварят и те виждат Неговата Слава, виждат Христа в етерния свят и от двете Му страни са Мойсей и Илия.
към текста >>

След като 40 деня Христос ги е поучавал в Тайните на Царството Небесно, след Възкресението Той се възнася, като облак го закрива от техните очи.
При призоваването на учениците се извършва чове- коставането на Логоса, Той е съединен с едно земно тяло и овладява стихиите на Природата, символизирани чрез четиримата ученици. В Гетсиманската градина, когато Христос е между живота и смъртта и води борба със смъртта, когато Логосът е на път да се освободи от човека, като премине през смъртта и я победи, присъстват тримата ученици Петър, Яков и Йоан. Триъгълникът е път към Небето, към космоса. Така че всичко в Евангелието, до буквата и до числото е пълно със смисъл и значение. При Преображението, където Христос се явява в своята небесна Слава, присъстват тримата; при Възнесението, което е едно още по-мощно преображение, присъстват всички ученици. След като 40 деня Христос ги е поучавал в Тайните на Царството Небесно, след Възкресението Той се възнася, като облак го закрива от техните очи. Също се казва, че облак ги е закрил и при Преображението изчезват Илия и Мойсей, и остава само Исус. "Може би ще можем да си изясним изживяването на учениците на планината на Възнесението като един велик синтез, обгръщане на това, което тримата видяха на планината на Преображението и което четиримата чуха на маслинената планина. А планината на Възнесението е именно маслинената планина. Но вместо светлия образ на Христа, който е закрит от облак, те виждат двама мъже в бели дрехи (Деяния, 1 глава, 10 стих). "И като се взираха към Небето, когато възлизаше, ето двама человека в бели дрехи, застанаха пред тях".
към текста >>

На Петдесетница те се пробуждат от този кошмарен сън и застават всеки на своето място като носители на Христовото Слово и сила, които трябва да проникнат в света.
В този смисъл Петър се явява като основател и ръководител на църквата, а Йоан се явява като ръководител на езотеричното течение в кръга на 12-те. Оттук всички ученици се пръскат като апостоли на Новото учение на Христа, което беше припомнено от Светия Дух. Защото и Христос им казва: Аз ще ви изпратя Светия Дух, който ще ви напомни всичко, което Аз ви говорих. А по времето на Гетсимания и около разпятието всички ученици, с изключение на Йоан, бяха изпаднали в едно полусънно състояние на съзнанието. Те бяха, така да се каже, забравили кои и какви са и се движеха като сомнамбули. На Петдесетница те се пробуждат от този кошмарен сън и застават всеки на своето място като носители на Христовото Слово и сила, които трябва да проникнат в света.
към текста >>

14. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото Същество.
Това е необходимо да знаем, за да разберем Писанията на различните евангелисти за Христа. При Христос имаме едно слизане отгоре надолу. И никак не трябва да се учудваме, ако за разбирането на това велико събитие биха били необходими не само четирима евангелисти, но много повече. Двама от евангелистите - Матей и Лука - се спират да опишат каква е била личността, която е приела в себе си Божественото Същество. Матей ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а Лука ни описва подготвянето на астралното тяло. Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото Същество. Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение.
към текста >>

Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища.
Матей ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а Лука ни описва подготвянето на астралното тяло. Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото Същество. Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение. Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество. Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела. Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души. Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух.
към текста >>

Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество.
Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение. Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество. Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела. Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души. Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух. Той не проследява никакво земно същество. За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло.
към текста >>

Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява.
Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души. Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух. Той не проследява никакво земно същество. За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло. Затова той обръща вниманието ни върху това, как действат силите на Слънчевия Дух, проявени чрез едно физическо тяло. Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява. Той ни описва Любовта, милостта, състраданието, които Христос проявява към хората. Понеже всички тези неща са израз на едно организирано астрално тяло, затова казваме, че Лука се интересува повече от това, да ни опише астралното тяло на Христос, докато Матей описва физическото и етерното тела, чрез които се проявява физическата личност. Авторът на Евангелието на Йоан насочва погледа си върху това, че най-възвишеното, което може да действа на земята, Слънчевият Дух, слиза на земята в тялото на Исус. За него физическото тяло е само средство, за да посочи как се проявява Слънчевия Логос в човечеството чрез едно физическо тяло. Казах по-рано, че Матей насочва своя поглед преди всичко към физическото тяло на Исус, в което се въплъщава Христос.
към текста >>

Лука и при смъртта насочва своя поглед върху астралното тяло и ни описва това, което Христовото Същество изживява в този момент.
" За Марко казахме, че той описва, как слънчевите сили със слизането на Христа на земята се вливат в земята и в тялото на Исус. А при смъртта тези сили се оттеглят с напускането на физическото тяло на Логоса, който е носител на тези сили. Затова същите думи, които бяха казани при Матей, са казани и в това Евангелие. Защото душата, която е още в тялото след напущането на Логоса, с което се изтеглят неговите животворни сили, чувства, че тези сили сега я напускат. Лука и при смъртта насочва своя поглед върху астралното тяло и ни описва това, което Христовото Същество изживява в този момент. Описва ни как в Христос в този момент изживява най-високото проявление на милост, на Любов. Ето защо той отбелязва думите: "Отче, прости им, защото не знаят, що вършат". Това са слова на Любов, които могат да излязат само от едно високо организирано астрално тяло. Той също предава последните думи на Исус на кръста: "Отче, в Твоите Ръце предавам духа Си". Това ни показва също голямата преданост, отдаденост и смирение, които също са израз на едно високо организирано астрално тяло.
към текста >>

По такъв начин ние можем да обгърнем Христовото събитие в неговата целокупност.
Така че, Йоан ни описва как, когато беше на кръста Христос установява едно по-висше братство от това, което се основава на кръвното родство. Четирите евангелисти разглеждат Христа от четири различни гледни точки. Този въпрос ще разгледаме по- подробно в следващите редове. И всеки един от тях насочва своя поглед към тази страна, за която той е подготвен и нея описва, а другото той го изпуска. Затова описанията на четирите Евангелия не си противоречат, но взаимно се допълват. По такъв начин ние можем да обгърнем Христовото събитие в неговата целокупност. На това се дължи фактът, че неща, които ги има в едно Евангелие, ги няма в други. Така например в Евангелието на Матей се срещат вдъхновените думи на Петър: "Ти си Син Божи, ти си Христос". Също се срещат и думите: "Ти си Петър, което значи камък, канара, и върху тази канара Аз ще съградя Моята църква, Моята общност". Матей ни описва Христос като човек, в Когото Бог се проявява. Тези думи ги няма в другите Евангелия.
към текста >>

Понеже според Херметичната Мъдрост туй, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе у подобно на това, което е долу, като под долу разбираме външната страна на явленията, а под горе - вътрешната, духовната страна на явленията, то можем да кажем: Както влиянието на Слънцето през дванадесетте зодиакални знака е различно, също така и Христовата сила, Христовото Слово, проявено чрез дванадесетте апостоли, ще бъде различно.
Евангелието на Лука ни рисува как се проявява душевния принцип в Христос, който се изразява чрез астралното тяло. Затова той Го описва като милосърден, състрадателен, смирен, кротък и пр. - всичко, с което може да помогне на човека и да влезе в неговото положение. Йоан ни описва духа на Христос, който е Духът на космоса. Видяхме, че Христос е проявеният Бог, Божественият Дух, Духът на Слънцето, което е външен израз на Духа Христов, като преминава през дванадесетте зодиакални знаци в своето видимо движение през небесната сфера, има различно влияние или се проявява по различен начин. Понеже според Херметичната Мъдрост туй, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе у подобно на това, което е долу, като под долу разбираме външната страна на явленията, а под горе - вътрешната, духовната страна на явленията, то можем да кажем: Както влиянието на Слънцето през дванадесетте зодиакални знака е различно, също така и Христовата сила, Христовото Слово, проявено чрез дванадесетте апостоли, ще бъде различно. То е една и съща сила, но поляризирана по 12 различни начина. Тъй както светлината е една, но като премине през призмата, се разлага на седем или дванадесет цвята. Сега познаваме седем, но те всъщност са дванадесет, което отговаря на дванадесетте знака на зодиака. Също и апостолите отговарят на дванадесетте зодиакални знака. Затова можем смело да кажем, че апостолите не са случайно дванадесет.
към текста >>

Зашото при старите схващания на света е било нещо естествено имена като Кифа - Петър, Бенехаргем, да бъдат свързани с царството на елементите, а именно:
В Евангелието на Марко, 3 глава, от 4 до 17 стих е казано: "Той (Христос) нареди дванадесетте да бъдат при него и ги разпроводи... И даде на Симона името Петър. На Яков, сина Заведеев и Йоан, брата на Яков даде името Бенехарген, което значи Синове на гърба или на бурята, и Андрей и т.н. Следователно, в самото Евангелие, където се говори за подреждането на кръга на учениците, което е също реда на призоваването, както и изпращането в света са назовани имена, които Христос прибавя на тримата ученици, които след това постепенно образуват най-тесния и най-интимния кръг около Него. Следователно, тези имена се отнасят и за диференцирането на отделните образи на учениците, и на техните задачи. Имената показват, че това е едно космично подреждане, един космически ред, който събира кръга на дванадесетте около Христа. Зашото при старите схващания на света е било нещо естествено имена като Кифа - Петър, Бенехаргем, да бъдат свързани с царството на елементите, а именно: Петър с елемента земя. Бенехаргем с елемента вода и въздух. В лицето на тримата ученици Симон, Яков и Йоан, Христос призовава представителите на елементите /стихиите/ на Природата. Петър е представител на твърдия, минералния елемент земя. Яков е представител на течния елемент вода.
към текста >>

И после трябва да знаем, че Христовото Същество не може да бъде разбрано от човешкия ум и това, което е описано в Евангелията, е само бегъл опит да се опише това Велико космично Същество.
И Учителят казва, че четирите евангелисти представят четирите кардинални точки в кръга на живота. А тези четири кардинални точки той определя като Любов, Мъдрост, Истина и Добро и зло. От това можем да заключим, че Евангелията имат много сложна окултна композиция, която в следващото изложение постепенно ще се опитаме да обясним, доколкото това е възможно. Сега искам само да посоча основния характер на всяко едно от Евангелията. За да можем да дадем една обща характеристика на всяко едно от Евангелията, трябва да открием централната Мисъл, централната Идея, около която се движат всички идеи, мисли и събития. И после трябва да знаем, че Христовото Същество не може да бъде разбрано от човешкия ум и това, което е описано в Евангелията, е само бегъл опит да се опише това Велико космично Същество. Четирите Евангелия Го описват от четири различни страни. По този въпрос Щайнер казва следното: "Това, което наричаме Същност на Христа, е доколкото е въобще възможно в нашата съвременна епоха едно човешко разбиране на тази Същност. Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото Същество за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. Би било липса на почит и благоговение по отношение на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло. Благоговение и почит, които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко разбиране, когато застанеш пред този най-велик проблем.
към текста >>

С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление".
Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото Същество за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. Би било липса на почит и благоговение по отношение на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло. Благоговение и почит, които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко разбиране, когато застанеш пред този най-велик проблем. Не се опитвай да поставиш твърде високо всичко това, даже ако то ти е дадено от най-възвишената духовна наука и те въвежда в най-възвишените области, щом се касае да застанеш пред най-великия проблем на живота. И не мисли, че човешките думи ще бъдат достатъчни да кажат първоначално нещо друго, освен това, което характеризира този велик и мощен проблем само от една страна. С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление". Така централната Мисъл, от която можем да изходим при разглеждането на Евангелието на Йоан е Мисълта, където Христос казва: "Аз съм Светлината на света". А Светлината е израз на Мъдростта. С това Христос казва, че Той е самата Мъдрост, Която организира света. Ако вземем след това Евангелието на Лука, централният мотив е изразен с думите: "Отче, прости им, защото не знаят що вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Тук вече Христос разкрива друга страна на Своето естество.
към текста >>

Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото Същество.
С това Христос казва, че Той е самата Мъдрост, Която организира света. Ако вземем след това Евангелието на Лука, централният мотив е изразен с думите: "Отче, прости им, защото не знаят що вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Тук вече Христос разкрива друга страна на Своето естество. Той принася най-великата жертва на преданост, която може да обедини всичко в себе си, без да изгуби себе си. Той показва, че е Същество, което включва в Себе Си способността за най-великата жертва, за най-голямата преданост и чрез това се явява като Извор на състрадание и Любов, Извор, който разлива топлина през целия човешки и земен живот. Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото Същество. Той ни разкрива силата и мощта на Христа, чрез която Той осъществява Любовта и Мъдростта. В Евангелието на Матей, Христос е представен като идеален земен човек, в когото Божественото е проявено в Своята пълнота. Понеже аз не излагам тук някакво мое лично разбиране или схващане, а излагам християнското езотерично учение, то ще предам по този случай с мои думи някои мисли на Щайнер, който по един гениален начин характеризира езотеричната страна на четирите Евангелия. Ще започна с Евангелието на Йоан, което е и най-дълбокото Евангелие. В Евангелието Йоан ни разкрива Христос като Логос, Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет.
към текста >>

Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини.
Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и всемирната топлина на Любовта се сливат в Христос като в никое друго същество в света и които не могат да бъдат достъпни за никакво човешко познание. И затова, изучавайки и размишлявайки върху Евангелието на Йоан, ние се вдъхновяваме и можем да говорим за великите мощни идеи, които се носят в орлови висини над човешките глави. А като изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Лука, ние намираме това, което всеки миг говори във всяко отделно човешко сърце. Това е важно в Евангелието на Лука, че то ни изпълва с такава топлина, която е израз на Любовта. То ни изпълва с разбирането на онази Любов, която е готова да отдаде самата себе си и не иска нищо друго, освен да се отдаде. Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини. Когато го описваме в смисъла на Евангелието на Лука, тогава ние описваме това, което блика от Христовото сърце като топлия Огън на Любовта. То е описано, че действа в онези висини, в които се намират Серафимите. Огънят на Любовта на Серафимите струи през света и този Огън бе предаден на земята чрез Христос. Но Христос не беше само Светлината на Мъдростта и топлината на Любовта.
към текста >>

Евангелието на Лука, тогава ние описваме това, което блика от Христовото сърце като топлия Огън на Любовта.
А като изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Лука, ние намираме това, което всеки миг говори във всяко отделно човешко сърце. Това е важно в Евангелието на Лука, че то ни изпълва с такава топлина, която е израз на Любовта. То ни изпълва с разбирането на онази Любов, която е готова да отдаде самата себе си и не иска нищо друго, освен да се отдаде. Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини. Когато го описваме в смисъла на Евангелието на Лука, тогава ние описваме това, което блика от Христовото сърце като топлия Огън на Любовта. То е описано, че действа в онези висини, в които се намират Серафимите. Огънят на Любовта на Серафимите струи през света и този Огън бе предаден на земята чрез Христос. Но Христос не беше само Светлината на Мъдростта и топлината на Любовта. Той не беше само херувимския и серафимския елемент всред земното съществуване, но когато го разглеждаме в неговата пълнота, Той бе и е в нашето земно съществуване това, което може да се нарече Същност, действаща чрез царството на Престолите, чрез които на земята идва пълната мощ и пълната сила, за да изпълни това, което са начертали Любовта и Мъдростта. Със своята Любов Серафимите ни потопяват в глъбините на човешкото сърце, а със своята Мъдрост Херувимите ни издигат до орлови висини.
към текста >>

Той не беше само херувимския и серафимския елемент всред земното съществуване, но когато го разглеждаме в неговата пълнота, Той бе и е в нашето земно съществуване това, което може да се нарече Същност, действаща чрез царството на Престолите, чрез които на земята идва пълната мощ и пълната сила, за да изпълни това, което са начертали Любовта и Мъдростта.
Когато го описваме в смисъла на Евангелието на Лука, тогава ние описваме това, което блика от Христовото сърце като топлия Огън на Любовта. То е описано, че действа в онези висини, в които се намират Серафимите. Огънят на Любовта на Серафимите струи през света и този Огън бе предаден на земята чрез Христос. Но Христос не беше само Светлината на Мъдростта и топлината на Любовта. Той не беше само херувимския и серафимския елемент всред земното съществуване, но когато го разглеждаме в неговата пълнота, Той бе и е в нашето земно съществуване това, което може да се нарече Същност, действаща чрез царството на Престолите, чрез които на земята идва пълната мощ и пълната сила, за да изпълни това, което са начертали Любовта и Мъдростта. Със своята Любов Серафимите ни потопяват в глъбините на човешкото сърце, а със своята Мъдрост Херувимите ни издигат до орлови висини. От царството на Херувимите лъчезари Мъдростта. Пълната с преданост Любов, която се струи от Серафимите, се превръща в Жертва. Това е символизирано в древността чрез жертвения Бик. Мощта, която пулсира през света, която развива силата да осъществи всичко, творческата сила, която пулсира в света, това е символизирано в древната окултна символика с Лъва.
към текста >>

От царството на Херувимите лъчезари Мъдростта.
То е описано, че действа в онези висини, в които се намират Серафимите. Огънят на Любовта на Серафимите струи през света и този Огън бе предаден на земята чрез Христос. Но Христос не беше само Светлината на Мъдростта и топлината на Любовта. Той не беше само херувимския и серафимския елемент всред земното съществуване, но когато го разглеждаме в неговата пълнота, Той бе и е в нашето земно съществуване това, което може да се нарече Същност, действаща чрез царството на Престолите, чрез които на земята идва пълната мощ и пълната сила, за да изпълни това, което са начертали Любовта и Мъдростта. Със своята Любов Серафимите ни потопяват в глъбините на човешкото сърце, а със своята Мъдрост Херувимите ни издигат до орлови висини. От царството на Херувимите лъчезари Мъдростта. Пълната с преданост Любов, която се струи от Серафимите, се превръща в Жертва. Това е символизирано в древността чрез жертвения Бик. Мощта, която пулсира през света, която развива силата да осъществи всичко, творческата сила, която пулсира в света, това е символизирано в древната окултна символика с Лъва. Онази мощ, която навлиза в нашата земя чрез Христос, онази мощ, която подрежда, управлява и насочва всичко, която е най-висшата сила, която се проявява в света, това ни рисува като трето качество на Христа Евангелието на Марко. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ на Любовта, и Матей с Човека.
към текста >>

Затова за него се казва, че той е бил ученикът, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в Христовото Същество.
Посветеният чува да му говорят висшите Същества и му разкриват Тайните на света. Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни. Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание. Евангелието на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение. Космичното Слово му е говорило и му разкрило Своите Тайни. Затова за него се казва, че той е бил ученикът, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в Христовото Същество. Затова той ни описва Христовото събитие с най- висшето познание на свръхсетивния свят - интуицията. Той ни описва Христа като Логос, като Бог, Който се проявява чрез едно човешк тяло. По-другояче стои въпросът с другите три Евангелия. От тях Лука е казал най-ясно това, което е имал да каже. Той започва своето Евангелие с един предговор, който е много забележителен.
към текста >>

Затова той ни описва Христовото събитие с най- висшето познание на свръхсетивния свят - интуицията.
Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни. Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание. Евангелието на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение. Космичното Слово му е говорило и му разкрило Своите Тайни. Затова за него се казва, че той е бил ученикът, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в Христовото Същество. Затова той ни описва Христовото събитие с най- висшето познание на свръхсетивния свят - интуицията. Той ни описва Христа като Логос, като Бог, Който се проявява чрез едно човешк тяло. По-другояче стои въпросът с другите три Евангелия. От тях Лука е казал най-ясно това, което е имал да каже. Той започва своето Евангелие с един предговор, който е много забележителен. Той започва по следния начин: "Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдени между нас събития, както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на евангелското Слово, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначалото да ти напиша наред за това, почтени Теофиле".
към текста >>

В смисъла на Евангелието на Лука самовидци са онези, които притежават имагинативно познание, които могат да проникнат в света на образите и там да възприемат Христовото събитие точно и ясно.
От тях Лука е казал най-ясно това, което е имал да каже. Той започва своето Евангелие с един предговор, който е много забележителен. Той започва по следния начин: "Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдени между нас събития, както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на евангелското Слово, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначалото да ти напиша наред за това, почтени Теофиле". Следователно, Лука ни предава онова, което са му предали тези, които отначало са били ученици и служители на Словото. Вместо очевидци по-добре бихме ги нарекли самовидци, защото сами са видели всичко. В смисъла на Евангелието на Лука самовидци са онези, които притежават имагинативно познание, които могат да проникнат в света на образите и там да възприемат Христовото събитие точно и ясно. Техните съобщения Лука поставя за основа на своето Евангелие. Той също черпи от такива, които бяха служители на Словото. Той не казва притежатели на Словото, защото такива биха били хора, които притежават пълно инспиративно познание или са били свързани, вдъхновени от възвишени Същества, а казва служители на Словото, следователно служители на онези, които са разполагали със съобщенията на възвишените Същества, които са вдъхновявали тези човецил На тях, на служителите им се съобщава това, което вдъхновеният посветен възприема. Те могат да възвестят това, защото то им е казано от вдъхновяващите ги Същества.
към текста >>

Ако се погледне по-дълбоко на въпроса, ще се види, че така наречените противоречия взаимно се допълват в описанието на цялостното Христово събитие.
Така Матей поставя в началото едно родословие, възлизащо до Авраам, докато Лука дава едно родословие, възлизащо чак до Адам и от Адам до Бога. Едно друго противоречие е, че Матей разказва, че тримата Мъдреци са дошли от Изток, водени от звездата, за да поздравят новородения Исус. Лука от своя страна разправя за явяването на Ангелите на овчарите, после за представянето в Храма. В замяна на това Матей споменава за преследването на Ирод, за бягството в Египет и за възвръщането в Назарет. Всичко това би могло да изглежда като противоречие, но всички тези противоречия са такива, когато се гледа на буквата на Писанието. Ако се погледне по-дълбоко на въпроса, ще се види, че така наречените противоречия взаимно се допълват в описанието на цялостното Христово събитие. За евангелистите, които са описвали живота на Исус от Назарет, всички събития от външния живот на Исус имат по-малка стойност пред етапите на Посвещението, което Исус е преминал. Защото те не описват само една биография, а редом с биографията описват и един път на Посвещение. Това е именно, което те описват, само че всеки го описва по свой маниер. Описанието, направено от Матей, е описание, направено от един посветен в Мистериите на Човека. Това Посвещение е било сродно с египетската Мъдрост и е било присъщо на есеите.
към текста >>

Тогава думата Евангелие би могло да се преведе като спасително действие от царството на Ангелите.
Това ни показва, че Христос е едно многостранно явление. Евангелията, най-дълбокото от които е Евангелието на Йоан, са документи, изпълнени с безкрайна дълбочина. Евангелията ни разкриват целия план на човешката еволюция и отношението на тази еволюция към вселената. Те ни дават възможност да разберем по-добре Духовния свят и духовния живот. Думата Евангелие съдържа в себе си думата Ангел. Тогава думата Евангелие би могло да се преведе като спасително действие от царството на Ангелите. За човечеството Ангелите действат по два начина в човешкото битие. Първата форма наблюдаваме у децата. У тях азът още не е пробуден и Ангелите витаят над тях и ги изпълват със светли мисли и видения. Когато човек стане напълно човек-аз, човек с напълно пробудено самосъзнание, той не може вече да се върне в детското си състояние. Въпреки това с думите "станете като децата" Христос призовава хората да отворят своя живот за действието на Ангелите.
към текста >>

Това е "Евангелието на Царството".
Когато човек стане напълно човек-аз, човек с напълно пробудено самосъзнание, той не може вече да се върне в детското си състояние. Въпреки това с думите "станете като децата" Христос призовава хората да отворят своя живот за действието на Ангелите. Когато човек направи от своя аз съсъд, чаша за Божественото, отваряйки се за Христовия висш Аз, той реално приема Евангелието в себе си. Тогава Христовият Аз слиза над него под формата на Ангелско същество. При своето слизане във вътрешността на човека, Христос изпраща пред себе си своя Ангел. Това е "Евангелието на Царството". Царството е нещо вътрешно. Вътрешният владетел и Цар на това Царство е висшият Аз, Христос. Историческите сведения относно различните евангелисти и произходът на Евангелията са доста оскъдни. Така за Евангелието на Матей се знае, че е написано най-напред и то е единственото Евангелие, което е написано на еврейски език, за да ползва и юдеите-християни. Предполага се, че то е написано към 38-та година след Рождество Христово, т. е.
към текста >>

Царството е нещо вътрешно.
Въпреки това с думите "станете като децата" Христос призовава хората да отворят своя живот за действието на Ангелите. Когато човек направи от своя аз съсъд, чаша за Божественото, отваряйки се за Христовия висш Аз, той реално приема Евангелието в себе си. Тогава Христовият Аз слиза над него под формата на Ангелско същество. При своето слизане във вътрешността на човека, Христос изпраща пред себе си своя Ангел. Това е "Евангелието на Царството". Царството е нещо вътрешно. Вътрешният владетел и Цар на това Царство е висшият Аз, Христос. Историческите сведения относно различните евангелисти и произходът на Евангелията са доста оскъдни. Така за Евангелието на Матей се знае, че е написано най-напред и то е единственото Евангелие, което е написано на еврейски език, за да ползва и юдеите-християни. Предполага се, че то е написано към 38-та година след Рождество Христово, т. е. 5-6 години след Голгота.
към текста >>

Вътрешният владетел и Цар на това Царство е висшият Аз, Христос.
Когато човек направи от своя аз съсъд, чаша за Божественото, отваряйки се за Христовия висш Аз, той реално приема Евангелието в себе си. Тогава Христовият Аз слиза над него под формата на Ангелско същество. При своето слизане във вътрешността на човека, Христос изпраща пред себе си своя Ангел. Това е "Евангелието на Царството". Царството е нещо вътрешно. Вътрешният владетел и Цар на това Царство е висшият Аз, Христос. Историческите сведения относно различните евангелисти и произходът на Евангелията са доста оскъдни. Така за Евангелието на Матей се знае, че е написано най-напред и то е единственото Евангелие, което е написано на еврейски език, за да ползва и юдеите-християни. Предполага се, че то е написано към 38-та година след Рождество Христово, т. е. 5-6 години след Голгота. Матей е галилянин по рождение, евреин по вяра, митар по професия.
към текста >>

Предполага се, че то е написано към 38-та година след Рождество Христово, т. е.
Това е "Евангелието на Царството". Царството е нещо вътрешно. Вътрешният владетел и Цар на това Царство е висшият Аз, Христос. Историческите сведения относно различните евангелисти и произходът на Евангелията са доста оскъдни. Така за Евангелието на Матей се знае, че е написано най-напред и то е единственото Евангелие, което е написано на еврейски език, за да ползва и юдеите-християни. Предполага се, че то е написано към 38-та година след Рождество Христово, т. е. 5-6 години след Голгота. Матей е галилянин по рождение, евреин по вяра, митар по професия. Другите евангелисти го наричат Левий. Следващите редове ще се спрем по-подробно за него. Според църковния историк Евсевий, отначало той проповядвал на евреите, за които е написал Евангелието си, но след това е заминал да проповядва на езичниците.
към текста >>

След това в Рим човечеството става тялото Христово.
Те се чувстваха вплетени в един велик процес на въплъщението на Христа. Този процес водеше от Египет към Ерусалим и от Ерусалим те предчувстваха, че той напредва към Рим. В Палестина те се чувстваха по средата на пътя между Египет и Рим. Те си казваха: В Египет се намира Изворът, от който извира Мъдростта за тялото на Месия. В страната на Ерусалим това тяло бе родено в земна форма. След това в Рим човечеството става тялото Христово. В Матей и в другите есеи трябва да е имало едно живо предчувствие за това, че Рим и неговият свят трябваше да играят много голяма роля за първото време на Християнството. Тайната на въплъщението беше сърцето на учението на терапевтите и есеите. Те знаеха, че Египет, Юдея и Рим са трите големи степени на въплъщението на Христа. И Матей, като есей, имаше отношение към Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него. Той виждаше, че старото е изпълнило своята мисия и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото лице, носител на бъдещето.
към текста >>

Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на Христовото въплъщение.
Тайната на въплъщението беше сърцето на учението на терапевтите и есеите. Те знаеха, че Египет, Юдея и Рим са трите големи степени на въплъщението на Христа. И Матей, като есей, имаше отношение към Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него. Той виждаше, че старото е изпълнило своята мисия и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото лице, носител на бъдещето. В тази насока може да бъде намерен отговорът на въпроса, защо Матей беше станал митар. Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на Христовото въплъщение. Матей не се смущаваше от демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство. И Христос, когато Го упрекват фарисеите, че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните". Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим. И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност към ордена на терапевтите. Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден.
към текста >>

15. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Предполага се, че към 65 година след рождество Христово се премества в Ефес и оттам заминава да проповядва Евангелието из Мала Азия.
Ползвал се е с името "ученикът, когото Господ обичаше". На Тайната вечеря той се наклонил към гърдите на Исус, за да узнае кой ще го предаде. И на него Исус предаде майка Си, когато беше на кръста. Заедно с Петър и Яков той беше очевидец на Преображението. След Възнесението Йоан се застоява известно време в Ерусалим, където е бил един от стълбовете на църквата. Предполага се, че към 65 година след рождество Христово се премества в Ефес и оттам заминава да проповядва Евангелието из Мала Азия. Той е бил заточен от император Домициан около 95 година след рождество Христово на остров Патмос, където му се дава откровение да напише своето Откровение. После се връща в Ефес, където доживява до дълбока старост и учениците му на ръце го носили в църквата. Като не можел дълго да говори, той приветствал народа с кратките думи: "Чада, обичайте се един други", и когато народът се удивлявал на краткостта на словото му, той отговарял: "Това е, което Господ ви заръчва. Това ако правите, доволно е". Той напуснал земята в стотната година след рождението Христово и е бил към 94 годишна възраст.
към текста >>

Той е бил заточен от император Домициан около 95 година след рождество Христово на остров Патмос, където му се дава откровение да напише своето Откровение.
На Тайната вечеря той се наклонил към гърдите на Исус, за да узнае кой ще го предаде. И на него Исус предаде майка Си, когато беше на кръста. Заедно с Петър и Яков той беше очевидец на Преображението. След Възнесението Йоан се застоява известно време в Ерусалим, където е бил един от стълбовете на църквата. Предполага се, че към 65 година след рождество Христово се премества в Ефес и оттам заминава да проповядва Евангелието из Мала Азия. Той е бил заточен от император Домициан около 95 година след рождество Христово на остров Патмос, където му се дава откровение да напише своето Откровение. После се връща в Ефес, където доживява до дълбока старост и учениците му на ръце го носили в църквата. Като не можел дълго да говори, той приветствал народа с кратките думи: "Чада, обичайте се един други", и когато народът се удивлявал на краткостта на словото му, той отговарял: "Това е, което Господ ви заръчва. Това ако правите, доволно е". Той напуснал земята в стотната година след рождението Христово и е бил към 94 годишна възраст. Освен Евангелието и Откровението е написал и три послания.
към текста >>

Той напуснал земята в стотната година след рождението Христово и е бил към 94 годишна възраст.
Предполага се, че към 65 година след рождество Христово се премества в Ефес и оттам заминава да проповядва Евангелието из Мала Азия. Той е бил заточен от император Домициан около 95 година след рождество Христово на остров Патмос, където му се дава откровение да напише своето Откровение. После се връща в Ефес, където доживява до дълбока старост и учениците му на ръце го носили в църквата. Като не можел дълго да говори, той приветствал народа с кратките думи: "Чада, обичайте се един други", и когато народът се удивлявал на краткостта на словото му, той отговарял: "Това е, което Господ ви заръчва. Това ако правите, доволно е". Той напуснал земята в стотната година след рождението Христово и е бил към 94 годишна възраст. Освен Евангелието и Откровението е написал и три послания. Предполага се, че Откровението и посланията са написани от около 96 до 98 година след Рождество Христово. Йоан е преживял всички апостоли и е работил много за утвърждаване на църквата. Умрял е от естествена смърт. Според едни твърдения, в 68 година при император Нерон, а според други около 95 година при император Домициан, той бил извикан в Рим и според църковното предание хвърлен в котел с кипящо масло, но оттам излязъл невредим.
към текста >>

Предполага се, че Откровението и посланията са написани от около 96 до 98 година след Рождество Христово.
После се връща в Ефес, където доживява до дълбока старост и учениците му на ръце го носили в църквата. Като не можел дълго да говори, той приветствал народа с кратките думи: "Чада, обичайте се един други", и когато народът се удивлявал на краткостта на словото му, той отговарял: "Това е, което Господ ви заръчва. Това ако правите, доволно е". Той напуснал земята в стотната година след рождението Христово и е бил към 94 годишна възраст. Освен Евангелието и Откровението е написал и три послания. Предполага се, че Откровението и посланията са написани от около 96 до 98 година след Рождество Христово. Йоан е преживял всички апостоли и е работил много за утвърждаване на църквата. Умрял е от естествена смърт. Според едни твърдения, в 68 година при император Нерон, а според други около 95 година при император Домициан, той бил извикан в Рим и според църковното предание хвърлен в котел с кипящо масло, но оттам излязъл невредим. След това му дали да изпие питие, примесено с отрова, но и това не му причинило никаква вреда, след което бил изпратен на заточение на остров Патмос. С това, че не го засегнало нито врящото масло, нито отровата му подействала, се посочва, че той е бил посветен през висока степен и е минал през смъртта и Възкресението, и е господар на живота и смъртта.
към текста >>

Юда като ученик на Христос очаквал Той по магически начин да събори римското царство и да възстанови Божието Царство на земята, по образец на Римската империя.
Така че съдбата на Юда-Едип е съдба на човечеството. На мястото на самоослепяването при Едип, в съдбата на Юда идва предаването на Христос. Защото Христос е Светлината на света. Причинявайки Христовата смърт, Юда ослепява окото на света. Юда, човекът на интелекта отрича Христа и затова Го предава. Юда като ученик на Христос очаквал Той по магически начин да събори римското царство и да възстанови Божието Царство на земята, по образец на Римската империя. Така че, Юда е очаквал социално и политическо преобразование, извършено по магически начин от Христос. В сцената, когато Мария-Магдалена помазва с миро краката на Христа, той се възмущава и казва, че е по-добре да се продаде това миро за триста динарии и парите да се раздадат на сиромасите. Когато неговото нетърпение стига своя връх, Юда помислил, че сам трябва да принуди Учителя си да извърши делото, което той очаквал. И той вярвал, че Той може това; той е бил убеден, че това е земната цел на Христос. Бил сигурен, че е достатъчно да доведат Учителя пред властта на света, пред римските и юдейските съдебни власти и Той ще прояви силата Си, ще събори властта на Рим и ще възстанови Божията власт на земята.
към текста >>

16. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

"Образите на земните събития, ставайки огледало на духовни събития, чрез тях се отваря царството на образите, на имагинацията.
Емил Бок казва: "Седемте Христови чудеса в Евангелието на Йоан стоят пред нас като мощни и завладяващи душата образи. Ако ги разгледаме внимателно ще видим, че чудесата не са били еднократни и това, което е станало веднъж няма повече влияние, но всъщност това е един процес, който обхваща всички човешки души в течение на времето. Така нашето собствено човешко същество се превръща в делвата от сватбата в Кана Галилейска, в която водата е превърната във вино. Ние самите сме момчето, което получава изцеление по молбата на своя баща. Картината от живот и действие на Христос се превръща в огледало, в което ние самите се оглеждаме и минаваме през едно преобразяващо чудо на Христос". "Образите на земните събития, ставайки огледало на духовни събития, чрез тях се отваря царството на образите, на имагинацията. Извършените някога на земята седем Христови дела се превръщат в седем печата, при разпечатването на които бликват 7 степени на изживяване, през които могат да минат човешките души навсякъде и по всяко време. Свещените исторически събития в Палестина се превръщат в Божествени притчи, изразени не с думи, а в събития. Те стават образи на виждането, без чрез това да престават да бъдат еднократни исторически събития в земния живот на Христос". В потвърждение на гореказаното, Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христос съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е. пробуди и те прогледнаха.
към текста >>

На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по- свещено и по-мощно.
След като серията от образни събития достигна своя връх във възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан от 12_та и 13_та глава нататък започва да царува един нов елемент. Сега вече Христос не върши никакви чудеса. Той се оттегля, така да се каже, заедно със своите ученици в едно Светилище, за да посее семената на най-Божественото учение и познание в душите на учениците. Преминаването от образа към Словото изпъква особено ясно в 13_та глава след извършване измиването нозете на учениците. Там започват така наречените прощални слова на Исус. На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по- свещено и по-мощно. И най-после завършекът на този Храм се постига в молитвата на Христа в 17_та глава. "... За да бъдат всички те в едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе. Така да бъдат едно в Нас... Аз в тях и Ти в Мене". Духовната църква - това е Храмът на Словото Христово. Обгръщайки с поглед цялото Евангелие на Йоан, ние виждаме прехода от образа към Словото от 12-та до 17-та глава.
към текста >>

Духовната църква - това е Храмът на Словото Христово.
Там започват така наречените прощални слова на Исус. На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по- свещено и по-мощно. И най-после завършекът на този Храм се постига в молитвата на Христа в 17_та глава. "... За да бъдат всички те в едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе. Така да бъдат едно в Нас... Аз в тях и Ти в Мене". Духовната църква - това е Храмът на Словото Христово. Обгръщайки с поглед цялото Евангелие на Йоан, ние виждаме прехода от образа към Словото от 12-та до 17-та глава. Тогава и тук, както в Откровението, ние се чувстваме носени от един Орел, който се издига нагоре чрез три велики кръга. Великите прощални слова на Исус са във втория кръг на орловия полет. Те обгръщат същинската област на инспирацията, на духовното чуване. Тук седемте мирови тръби са приели Гласа на Христос.
към текста >>

17. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той вижда човешкия образ на Исус, обгърнат и изпълнен от светлия образ на Христовото Същество.
В Цезария Филипова Исус запитва учениците върху Тайната на Неговото собствено Същество. Тогава Симон Петър спонтанно отговаря: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". До този момент само телесните очи на Петър са виждали Учителя, човека Исус от Назарет. Въпросът на Исус сега изведнъж разкъсва завесата на сетивния свят, вратата на Духовния свят се разтваря за един миг и от нея бликва лъчезарна Светлина. С тази врата се отварят духовните очи на Петър. Той вижда човешкия образ на Исус, обгърнат и изпълнен от светлия образ на Христовото Същество. Той вижда с духовните си очи и познава, че Исус е Христос, Божият Син. Това е шестата степен, която отговаря на изцелението на сляпородения при Йоан. Тук самият Петър е изцеленият сляпороден в душевно отношение. Тогава Христос му казва: "Ти си Петър и върху тази скала Аз ще съградя Моята църква и силите адови не ще я победят. Ще ти дам ключовете на Царството Небесно".
към текста >>

Ще ти дам ключовете на Царството Небесно".
Той вижда човешкия образ на Исус, обгърнат и изпълнен от светлия образ на Христовото Същество. Той вижда с духовните си очи и познава, че Исус е Христос, Божият Син. Това е шестата степен, която отговаря на изцелението на сляпородения при Йоан. Тук самият Петър е изцеленият сляпороден в душевно отношение. Тогава Христос му казва: "Ти си Петър и върху тази скала Аз ще съградя Моята църква и силите адови не ще я победят. Ще ти дам ключовете на Царството Небесно". Можем да кажем, че Христос не даде на Петър нищо друго, освен това, което той сам притежаваше в този миг на изповядването на Христа, именно ключа, който може да отключи вратата на познанието, вратата на виждането. Това е шестото знамение. Христос се готви да изпълни седмото знамение. Неговото съдържание е смърт и Възкресение. Христос върши това, което започва да говори на учениците за предстоящите неща.
към текста >>

В началото той възвестява раждането на Исус, а накрая придружава Възкресението Христово.
Така например, на 9-те блаженства, изказани в проповедта на планината, отговарят точно 9-те "горко", отправени към фарисеите и книжниците в 23-та глава. Учениците и противниците образуват главната велика полярност, която прониква Евангелието. Между участниците и противниците стои в средата народът, на който Исус говори и всред който върши своите изцеления. За малките отделни черти, които позволяват да познаем рамките на цялото, ще цитираме само няколко примера. Ангел Господен се явява в началото и в края на Евангелието като действащо лице. В началото той възвестява раждането на Исус, а накрая придружава Възкресението Христово. В началото тримата Мъдреци от Изток търсят царя на юдеите, а накрая Пилат, като представител на римския цезар признава Исус за Цар на юдеите. Както в Евангелието на Йоан, предимно в първата половина, формата на неговия строеж е дадена чрез седемте чудеса, така и за Евангелието на Матей се получава един важен композиционен елемент чрез съдържащите се в него притчи. Евангелието на Матей съдържа два пъти по 7 притчи. Първите 7 притчи се намират в 13-та глава. Втората група от притчи се простира от 18-та до 25-та глава.
към текста >>

Непосредствено след това следва Преображението Христово, описано в 17~та глава.
Ето защо е необходимо да се премине от четене на отделните стихове към едно такова четене на Евангелието, при което да се стремим да разберем подробностите, изхождайки от цялото. Навсякъде има преходи там, където между две сцени на Евангелието се крият най-важните ключове. Така накрая на 16-та глава Христос говори за това, че събитията на Неговото второ идване ще започнат още преди да премине живеещото тогава поколение. Такива места често пъти се изтъкват за да се покаже, че Христос е вярвал в един предстоящ свършек на света и че като другите хора на Неговото време Той е бил жертва на едно суеверие. Обаче ние може да стигнем до едно правилно разбиране на това, просто като прочетем нататък. Непосредствено след това следва Преображението Христово, описано в 17~та глава. Следователно с това Той иска да каже, че изживяното от учениците на планината Табор беше вече началото на онези събития, които през по-късните епохи ще завършат с истинското идване на Христос. Виждането на етерния Христос, станало при Преображението, започва още преди въплътения във физическо тяло Христос да е преминал през смъртта. Тайната на един елемент на по-висше възприятие прониква цялото Евангелие. В заключение, за да дам още един пример, нека да кажа нещо за срещащите се два пъти в Евангелието думи за Вярата, която премества планини. Два пъти Христос говори на учениците Си, че със силата на Вярата те могат да кажат на планината да изчезне от погледа им.
към текста >>

18. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на Евангелията ни се разказва за Рождество Христово, в началото на Деянията на апостолите ни се разказва за Възнесението на Христос и слизането на Светия Дух.
Три различни живота се редуват един след друг, от които нито един, даже и средният не са просто човешки. Тези три живота са свързани помежду си с една вътрешна връзка на Духа. В началото на всеки от тях стои образът на избиването на децата - избиването на децата по заповед на фараона в Египет, избиването на децата по заповед на Ирод и в третия кръг - гонението на първите християни, първата жертва на което става най-старият апостол Яков. Един ключ за разбиране на Деянията на апостолите намираме, когато разглеждаме Деянията като описание на живота на една общност, която не е свързана с кръвна връзка, както народът от Стария Завет. Това е една общност, свързана чрез Духа, която в своето развитие обхваща цялото човечество. В началото на Евангелията ни се разказва за Рождество Христово, в началото на Деянията на апостолите ни се разказва за Възнесението на Христос и слизането на Светия Дух. Така че, Петдесетница е рожденият час на Светия Дух, за чието проявление се разказва в течение на Деянията на апостолите. Деянията на апостолите ни описват развитието и характера на първичното Християнство, което в своето развитие постепенно прониква и обединява всички хора и народи в едно велико и идейно Братство. Деянията на апостолите ни дават всичко, което е необходимо, за да дойдем до един възглед за световната широта на първичното Християнство. Това Писание ни показва най-различните изворни места, откъдето са бликвали реките, които после се разпределят по народи и континенти. Трябва да отбележим, че състава на лицата, които са свързани с описаните събития в началото на Деянията на апостолите са напълно различни от тези накрая.
към текста >>

Той е нещо като свързващо звено между различните индивидуално оцветени провинции на първо християнско то царство".
Петър е представител на едно течение между много други, подобно на Яков, Йоан и други. Напротив, Павел е въобще представител на общочовешкото Християнство. Ние знаем, че Йоан е разгърнал своята дейност в Ефес, а Петър своята дейност в Рим. В тези два клона имаме изток и запад на първичното Християнство. Обаче Павел е действал заедно както с Йоан в Ефес, така и с Петър в Рим. Той е нещо като свързващо звено между различните индивидуално оцветени провинции на първо християнско то царство". Двете важни събития, които се описват в Деянията на апостолите и които са като изходна точка на две велики и важни течения в първичното християнство, са Петдесетница и събитието в Дамаск. Петдесетница е рожденият час на Петровото християнство, а Дамаск - този на Павловото християнство. Двете събития се отличават по това, че при Петдесетница слизането на Светия Дух става над един колектив и то рано сутринта в една стая. А при Павел това става по обяд, на открито поле. Празникът на Петдесетница е донесъл за учениците и особено за Петър едно пълно преобразяване на съзнанието.
към текста >>

19. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова Той казва: "Царството Божие е вътре във вас".
Със слизането си на земята и с образуването на Школата Христос донесе на земята Божественото Учение, което беше предал на хората още в рая. Но след изгонването им от рая те забравили всичко, каквото им било предадено и сега, със слизането си на земята Христос донесе това Божествено Учение и го проповядва, за да се пробуди у хората споменът за райския живот, където те са учили това Учение. И Платон, който е познавал този закон, казва: Ученето не е нищо друго, освен припомняне. По закона на асоциацията хората като слушат да им се говори Божественото Учение, постепенно в тяхното съзнание се пробужда това, което е вложено в тях, припомнят си го. И Христос това именно иска да направи - да накара хората да си припомнят това, което са учили някога в рая. Затова Той казва: "Царството Божие е вътре във вас". Царството Божие, това е Божественото в човека, това е Божественото Учение, което е вътре в нас и трябва да си го припомним, да го намерим вътре в себе си. А това става най-лесно, когато някой отвън ни го каже. Тогава по асоциация ние постепенно си припомняме това, което някога, в далечно минало сме учили и сме го знаели. Затова Учителят казва, че Християнството не е ново Учение. То е Учение, което хората са учили в рая, т.е.
към текста >>

Царството Божие, това е Божественото в човека, това е Божественото Учение, което е вътре в нас и трябва да си го припомним, да го намерим вътре в себе си.
Но след изгонването им от рая те забравили всичко, каквото им било предадено и сега, със слизането си на земята Христос донесе това Божествено Учение и го проповядва, за да се пробуди у хората споменът за райския живот, където те са учили това Учение. И Платон, който е познавал този закон, казва: Ученето не е нищо друго, освен припомняне. По закона на асоциацията хората като слушат да им се говори Божественото Учение, постепенно в тяхното съзнание се пробужда това, което е вложено в тях, припомнят си го. И Христос това именно иска да направи - да накара хората да си припомнят това, което са учили някога в рая. Затова Той казва: "Царството Божие е вътре във вас". Царството Божие, това е Божественото в човека, това е Божественото Учение, което е вътре в нас и трябва да си го припомним, да го намерим вътре в себе си. А това става най-лесно, когато някой отвън ни го каже. Тогава по асоциация ние постепенно си припомняме това, което някога, в далечно минало сме учили и сме го знаели. Затова Учителят казва, че Християнството не е ново Учение. То е Учение, което хората са учили в рая, т.е. в Божествения свят и сега си го припомнят.
към текста >>

Лука казва в първа глава: "... като им се явяваше в течение на 40 дни и им говореше за Царството Божие, (т.е.
Както вече казах, след възкресението 40 дни Той е учил учениците, предавал им е вътрешното Учение и ги е подготвил да им се отворят очите и ушите, за да влязат във връзка с Онзи свят, от който е дошъл и в който сега отива пак. От този свят слязоха Огнените езици, чрез които върху учениците слязоха Белите Братя. Те са, именно, този Святи Дух и се вселиха в апостолите, тяхното съзнание се разшири и те придобиха голяма Светлина, и същевременно силата да изцеляват болни, да възкресяват мъртви. Така те станаха проводници на Духа, който носи Светлина и Живот. Пътят на развитието на Християнството след Петде- сетница е описан в Деянията на апостолите от евангелист Лука. Лука казва в първа глава: "... като им се явяваше в течение на 40 дни и им говореше за Царството Божие, (т.е. за вътрешните закони на Живота), и като се събираше с тях, поръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни. И тъй, веднъж като се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството, Той им рече: Не е за вас да знаете годините или времената, които Отец е положил в собствената Си власт. Но ще приемете силата, когато дойде върху вас Светият Дух и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. И като изрече това те Го гледаха, Той се възнесе и облак го скри от погледа им.
към текста >>

И тъй, веднъж като се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството, Той им рече: Не е за вас да знаете годините или времената, които Отец е положил в собствената Си власт.
Така те станаха проводници на Духа, който носи Светлина и Живот. Пътят на развитието на Християнството след Петде- сетница е описан в Деянията на апостолите от евангелист Лука. Лука казва в първа глава: "... като им се явяваше в течение на 40 дни и им говореше за Царството Божие, (т.е. за вътрешните закони на Живота), и като се събираше с тях, поръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни. И тъй, веднъж като се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството, Той им рече: Не е за вас да знаете годините или времената, които Отец е положил в собствената Си власт. Но ще приемете силата, когато дойде върху вас Светият Дух и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. И като изрече това те Го гледаха, Той се възнесе и облак го скри от погледа им. И като се взираха в Небето, ето двама человека в бели дрехи застанаха при тях, които им рекоха: Защо стоите, та гледате към Небето? Този Исус, който се възнесе от вас на Небето, така ще дойде, както го видяхте да отива в Небето". След Възнесението апостолите се връщат от Елеонския хълм, където е станало Възнесението в Ерусалим, където живеели заедно и между тях била и майката Исусова, и братята му прекарвали в молитва.
към текста >>

Апостолите в Ерусалим като чули, че Самария е приела Учението, пратили им Петър и Йоан, "които като славиха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото Той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус Христовото Име.
"А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше на тъмницата". А разпръснатите по селата и градовете проповядвали Благовестието. Филип слязъл в Самария и там проповядвал Христа, изгонвал духове и изцелявал парализирани и пр. И настанала голяма радост в онзи град. Там живял и някой си Симон Влъхвата, който по-рано увлякъл хората в града с различни магии и той повярвал, като гледал чудесата и знаменията на Филип. Апостолите в Ерусалим като чули, че Самария е приела Учението, пратили им Петър и Йоан, "които като славиха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото Той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус Христовото Име. Тогаз апостолите полагаха ръцете си върху тях и те приемаха Светия Дух". Симон Магът, като гледал това, пожелал и на него да предадат тази дарба, да предава Светия Дух с полагане на ръце, като предлагал пари за това. Петър го изобличил и той пожелал да се молят за него, за да му се прости това прегрешение. След това апостолите се върнали в Ерусалим. "А Ангел Господен говори на Филипа, казвайки: Стани, иди на юг по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа".
към текста >>

И като преминали през много градове, където наставлявали учениците и ги учили, че през много скърби трябва да влязат в Божието Царство.
Те оприличили Павел на Меркурий, а Варнава на Юпитер. След това дошли юдеи от Антиохия и Икония, които настроили народа против апостолите. Те били Павел с камъни и го извлекли вън от града, като мислили, че е умрял. Но той оживял и влязъл в града. На другия ден заминали с Варнава за Дервия, където проповядвали и придобили много ученици. И като преминали през много градове, където наставлявали учениците и ги учили, че през много скърби трябва да влязат в Божието Царство. И като им ръкоположили презвитери на всяка църква, стигнали в Антиохия. Там разправили на братята и сестрите всичко, което Бог беше извършил чрез тях и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват. Там преседяли доста време с учениците си. В 15_та глава се разказва, че някои юдеи християни дошли от Ерусалим в Антиохия и учили, че преди всичко езичниците трябва да приемат Моисеевото учение и да се обрежат, и тогава да приемат Новото учение. Павел и Варнава се съпротивлявали на това и братята наредили на Павел и Варнава да отидат в Ерусалим, да се съвещават с апостолите по този въпрос.
към текста >>

20. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова Христос казва: Отсега Царството Божие насила се взема.
А всеки, който направи усилие, ще намери сили в себе си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне. Защото човешките души са посадени в гъстата материя, както житното зърно в земята. И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея. Тези сили на Любовта и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята. Но затова трябва да се направи известно усилие. Затова Христос казва: Отсега Царството Божие насила се взема. Който се насили, той ще го вземе. Значи, от човека се иска да направи усилие над себе си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие. Защото Христос казва още: Царството Божие е вътре във вас. А Царството Божие, това е Божественото Начало, което трябва да се пробуди във всяка душа. И тогава това пробудено Божествено Начало ще го въведе в своето Царство - безграничния Божествен свят.
към текста >>

Значи, от човека се иска да направи усилие над себе си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие.
И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея. Тези сили на Любовта и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята. Но затова трябва да се направи известно усилие. Затова Христос казва: Отсега Царството Божие насила се взема. Който се насили, той ще го вземе. Значи, от човека се иска да направи усилие над себе си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие. Защото Христос казва още: Царството Божие е вътре във вас. А Царството Божие, това е Божественото Начало, което трябва да се пробуди във всяка душа. И тогава това пробудено Божествено Начало ще го въведе в своето Царство - безграничния Божествен свят. За да разберем мисията на християнството, трябва да познаваме състоянието на епохата, в която то се яви. Тази епоха се характеризира с пълен упадък - морален, духовен, а също и политически, и стопански.
към текста >>

Защото Христос казва още: Царството Божие е вътре във вас.
Тези сили на Любовта и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята. Но затова трябва да се направи известно усилие. Затова Христос казва: Отсега Царството Божие насила се взема. Който се насили, той ще го вземе. Значи, от човека се иска да направи усилие над себе си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие. Защото Христос казва още: Царството Божие е вътре във вас. А Царството Божие, това е Божественото Начало, което трябва да се пробуди във всяка душа. И тогава това пробудено Божествено Начало ще го въведе в своето Царство - безграничния Божествен свят. За да разберем мисията на християнството, трябва да познаваме състоянието на епохата, в която то се яви. Тази епоха се характеризира с пълен упадък - морален, духовен, а също и политически, и стопански. Това положение на нещата било резултат на направлението на силите, които действали по това време в човешките души.
към текста >>

А Царството Божие, това е Божественото Начало, което трябва да се пробуди във всяка душа.
Но затова трябва да се направи известно усилие. Затова Христос казва: Отсега Царството Божие насила се взема. Който се насили, той ще го вземе. Значи, от човека се иска да направи усилие над себе си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие. Защото Христос казва още: Царството Божие е вътре във вас. А Царството Божие, това е Божественото Начало, което трябва да се пробуди във всяка душа. И тогава това пробудено Божествено Начало ще го въведе в своето Царство - безграничния Божествен свят. За да разберем мисията на християнството, трябва да познаваме състоянието на епохата, в която то се яви. Тази епоха се характеризира с пълен упадък - морален, духовен, а също и политически, и стопански. Това положение на нещата било резултат на направлението на силите, които действали по това време в човешките души. В тази епоха на всеобщ упадък и древните Мистерии били вече изгубили своето значение.
към текста >>

И тогава това пробудено Божествено Начало ще го въведе в своето Царство - безграничния Божествен свят.
Затова Христос казва: Отсега Царството Божие насила се взема. Който се насили, той ще го вземе. Значи, от човека се иска да направи усилие над себе си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие. Защото Христос казва още: Царството Божие е вътре във вас. А Царството Божие, това е Божественото Начало, което трябва да се пробуди във всяка душа. И тогава това пробудено Божествено Начало ще го въведе в своето Царство - безграничния Божествен свят. За да разберем мисията на християнството, трябва да познаваме състоянието на епохата, в която то се яви. Тази епоха се характеризира с пълен упадък - морален, духовен, а също и политически, и стопански. Това положение на нещата било резултат на направлението на силите, които действали по това време в човешките души. В тази епоха на всеобщ упадък и древните Мистерии били вече изгубили своето значение. Те били станали жертва на тъмните сили и бяха се превърнали в култове.
към текста >>

"Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл на Христовото учение, а не да го разбираме само повърхностно, по буква.
Човекът-християнин, който иска да придобие Вечния Живот, трябва да познава Основата на този Живот, да прилага законите, по които той се добива. Животът може да се уподоби на плат, който трябва да изтъчем и след това да го облечем. Той е първата дреха, в която трябва да се облече човешкия дух. Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим". "Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити". "Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл на Христовото учение, а не да го разбираме само повърхностно, по буква. Християнството има една вътрешна, дълбока страна, до която за да се добере човек, трябва да има просветен ум и разумно сърце. В това е дълбоката същност на Християнството, че то има за задача да научи хората как да придобият Вечния Живот. И Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос, това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи. Думите "Вечен Живот" подразбират разумно движение на душите, а думата "Бог" в случая означава зародишът на Духа, условията, силите, законите на Природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата. Исус Христос, това е Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и Което насочва и съхранява всички живи същества".
към текста >>

И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението Христово суетна е нашата вяра".
Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение. За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека". "Възкресението е една от основите на Християнството. И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението Христово суетна е нашата вяра". Това показва, че той е поставял Възкресението на Христос като Основа, като Същина на Християнството. Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички действия. С тази нова енергия, която Христос внесе в света със Своето Възкресение, Той показа Пътя на това Божествено изкуство - Спасението. И затова, именно, трябва да изучаваме усърдно Евангелието. Възкресението е един процес, който Духът Божий извършва в нас.
към текста >>

След това трябва да минем през друг един процес, за който е казано: Ако не се родиш изново, не можеш да влезеш в Царството Божие.
За да се измени този рад, човек първо трябва да има Идея, която да постави за основа на живота си и след това да се стреми да постигне тази Идея. Съвременните хора не могат да постигнат своята идея по простата причина, че те са жертва на неумолимия егоизъм, всеки мисли само за себе си, желае да бъде пръв". "Христос е дошъл на земята да ни приготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. Защото, ако човек неподготвен повдигне булото на Истината, той ще умре. Затова е необходимо да разберем кой живот води към спасение. След това трябва да минем през друг един процес, за който е казано: Ако не се родиш изново, не можеш да влезеш в Царството Божие. Законът на новораждането подразбира изпълнение на Волята Божия". Въпросът за новораждането, за раждането от Дух и Вода, е един от основните проблеми на Християнството. За да бъде истински християнин, човек трябва да се роди от Дух, т.е. да мине през Посвещение. В Пътя на това Посвещение той трябва да се приготви, защото ще срещне Истината и ако не е готов, ще умре.
към текста >>

Друга една идея на християнството е идеята за Царството Божие.
С раждането на Христос се отбелязва една велика епоха в света - явяването на Сина Божий. Когато в човека се роди Христос, това е един велик момент в неговия живот. Раждането на Христос преди две хиляди години има малко значение за нас, ако Христос не се роди в нашите души и сърца. Затова можем да кажем, че една от основните идеи на Християнството е раждането на Христа във всяка душа. Това е изразено с думите на Христос: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз и Отец Ми ще ви се изявим". Друга една идея на християнството е идеята за Царството Божие. Термините "Името Божие", "Царството Божие" и "Волята Божия", това са степени на един вътрешен Път. Който не познава името Божие, той не може да намери Царството Божие и да изпъли Волята Божия. Който не познава Името Божие, а иска да изпълни Волята Божия, прилича на онази майка, която шие дрешки на детето си, което още не е дошло на света. В процеса на осветяване на Името Божие, въдворяване на Царството Божие и изпълнение на Волята Божия ще дойде Царството Небесно. Под "Царство Божие" Христос в широк смисъл подразбира всички онези велики закони, които направляват човешкия живот, защото всичко в Природата е тясно свързано с човека и човек е свързан с Природата.
към текста >>

Термините "Името Божие", "Царството Божие" и "Волята Божия", това са степени на един вътрешен Път.
Когато в човека се роди Христос, това е един велик момент в неговия живот. Раждането на Христос преди две хиляди години има малко значение за нас, ако Христос не се роди в нашите души и сърца. Затова можем да кажем, че една от основните идеи на Християнството е раждането на Христа във всяка душа. Това е изразено с думите на Христос: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз и Отец Ми ще ви се изявим". Друга една идея на християнството е идеята за Царството Божие. Термините "Името Божие", "Царството Божие" и "Волята Божия", това са степени на един вътрешен Път. Който не познава името Божие, той не може да намери Царството Божие и да изпъли Волята Божия. Който не познава Името Божие, а иска да изпълни Волята Божия, прилича на онази майка, която шие дрешки на детето си, което още не е дошло на света. В процеса на осветяване на Името Божие, въдворяване на Царството Божие и изпълнение на Волята Божия ще дойде Царството Небесно. Под "Царство Божие" Христос в широк смисъл подразбира всички онези велики закони, които направляват човешкия живот, защото всичко в Природата е тясно свързано с човека и човек е свързан с Природата. А този Велик Закон, който обуславя Божието Царство, това е Мъдростта, която твори в света и е основа на всички закони.
към текста >>

Който не познава името Божие, той не може да намери Царството Божие и да изпъли Волята Божия.
Раждането на Христос преди две хиляди години има малко значение за нас, ако Христос не се роди в нашите души и сърца. Затова можем да кажем, че една от основните идеи на Християнството е раждането на Христа във всяка душа. Това е изразено с думите на Христос: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз и Отец Ми ще ви се изявим". Друга една идея на християнството е идеята за Царството Божие. Термините "Името Божие", "Царството Божие" и "Волята Божия", това са степени на един вътрешен Път. Който не познава името Божие, той не може да намери Царството Божие и да изпъли Волята Божия. Който не познава Името Божие, а иска да изпълни Волята Божия, прилича на онази майка, която шие дрешки на детето си, което още не е дошло на света. В процеса на осветяване на Името Божие, въдворяване на Царството Божие и изпълнение на Волята Божия ще дойде Царството Небесно. Под "Царство Божие" Христос в широк смисъл подразбира всички онези велики закони, които направляват човешкия живот, защото всичко в Природата е тясно свързано с човека и човек е свързан с Природата. А този Велик Закон, който обуславя Божието Царство, това е Мъдростта, която твори в света и е основа на всички закони. Царството Божие за нас е един велик обект.
към текста >>

В процеса на осветяване на Името Божие, въдворяване на Царството Божие и изпълнение на Волята Божия ще дойде Царството Небесно.
Това е изразено с думите на Христос: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз и Отец Ми ще ви се изявим". Друга една идея на християнството е идеята за Царството Божие. Термините "Името Божие", "Царството Божие" и "Волята Божия", това са степени на един вътрешен Път. Който не познава името Божие, той не може да намери Царството Божие и да изпъли Волята Божия. Който не познава Името Божие, а иска да изпълни Волята Божия, прилича на онази майка, която шие дрешки на детето си, което още не е дошло на света. В процеса на осветяване на Името Божие, въдворяване на Царството Божие и изпълнение на Волята Божия ще дойде Царството Небесно. Под "Царство Божие" Христос в широк смисъл подразбира всички онези велики закони, които направляват човешкия живот, защото всичко в Природата е тясно свързано с човека и човек е свързан с Природата. А този Велик Закон, който обуславя Божието Царство, това е Мъдростта, която твори в света и е основа на всички закони. Царството Божие за нас е един велик обект. В туй Царство Божие е вложено Разумното, разумния живот. В туй Царство Божие са вложени всички сили, с които ние можем да работим.
към текста >>

Под "Царство Божие" Христос в широк смисъл подразбира всички онези велики закони, които направляват човешкия живот, защото всичко в Природата е тясно свързано с човека и човек е свързан с Природата.
Друга една идея на християнството е идеята за Царството Божие. Термините "Името Божие", "Царството Божие" и "Волята Божия", това са степени на един вътрешен Път. Който не познава името Божие, той не може да намери Царството Божие и да изпъли Волята Божия. Който не познава Името Божие, а иска да изпълни Волята Божия, прилича на онази майка, която шие дрешки на детето си, което още не е дошло на света. В процеса на осветяване на Името Божие, въдворяване на Царството Божие и изпълнение на Волята Божия ще дойде Царството Небесно. Под "Царство Божие" Христос в широк смисъл подразбира всички онези велики закони, които направляват човешкия живот, защото всичко в Природата е тясно свързано с човека и човек е свързан с Природата. А този Велик Закон, който обуславя Божието Царство, това е Мъдростта, която твори в света и е основа на всички закони. Царството Божие за нас е един велик обект. В туй Царство Божие е вложено Разумното, разумния живот. В туй Царство Божие са вложени всички сили, с които ние можем да работим. То е основата, върху която можем да градим.
към текста >>

А този Велик Закон, който обуславя Божието Царство, това е Мъдростта, която твори в света и е основа на всички закони.
Термините "Името Божие", "Царството Божие" и "Волята Божия", това са степени на един вътрешен Път. Който не познава името Божие, той не може да намери Царството Божие и да изпъли Волята Божия. Който не познава Името Божие, а иска да изпълни Волята Божия, прилича на онази майка, която шие дрешки на детето си, което още не е дошло на света. В процеса на осветяване на Името Божие, въдворяване на Царството Божие и изпълнение на Волята Божия ще дойде Царството Небесно. Под "Царство Божие" Христос в широк смисъл подразбира всички онези велики закони, които направляват човешкия живот, защото всичко в Природата е тясно свързано с човека и човек е свързан с Природата. А този Велик Закон, който обуславя Божието Царство, това е Мъдростта, която твори в света и е основа на всички закони. Царството Божие за нас е един велик обект. В туй Царство Божие е вложено Разумното, разумния живот. В туй Царство Божие са вложени всички сили, с които ние можем да работим. То е основата, върху която можем да градим. И затова е казано: "Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи".
към текста >>

Царството Божие за нас е един велик обект.
Който не познава името Божие, той не може да намери Царството Божие и да изпъли Волята Божия. Който не познава Името Божие, а иска да изпълни Волята Божия, прилича на онази майка, която шие дрешки на детето си, което още не е дошло на света. В процеса на осветяване на Името Божие, въдворяване на Царството Божие и изпълнение на Волята Божия ще дойде Царството Небесно. Под "Царство Божие" Христос в широк смисъл подразбира всички онези велики закони, които направляват човешкия живот, защото всичко в Природата е тясно свързано с човека и човек е свързан с Природата. А този Велик Закон, който обуславя Божието Царство, това е Мъдростта, която твори в света и е основа на всички закони. Царството Божие за нас е един велик обект. В туй Царство Божие е вложено Разумното, разумния живот. В туй Царство Божие са вложени всички сили, с които ние можем да работим. То е основата, върху която можем да градим. И затова е казано: "Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи". Търсете Мъдростта и всичко друго ще ви се приложи.
към текста >>

В туй Царство Божие е вложено Разумното, разумния живот.
Който не познава Името Божие, а иска да изпълни Волята Божия, прилича на онази майка, която шие дрешки на детето си, което още не е дошло на света. В процеса на осветяване на Името Божие, въдворяване на Царството Божие и изпълнение на Волята Божия ще дойде Царството Небесно. Под "Царство Божие" Христос в широк смисъл подразбира всички онези велики закони, които направляват човешкия живот, защото всичко в Природата е тясно свързано с човека и човек е свързан с Природата. А този Велик Закон, който обуславя Божието Царство, това е Мъдростта, която твори в света и е основа на всички закони. Царството Божие за нас е един велик обект. В туй Царство Божие е вложено Разумното, разумния живот. В туй Царство Божие са вложени всички сили, с които ние можем да работим. То е основата, върху която можем да градим. И затова е казано: "Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи". Търсете Мъдростта и всичко друго ще ви се приложи. Тя ще ви заведе при Любовта и Истината.
към текста >>

В туй Царство Божие са вложени всички сили, с които ние можем да работим.
В процеса на осветяване на Името Божие, въдворяване на Царството Божие и изпълнение на Волята Божия ще дойде Царството Небесно. Под "Царство Божие" Христос в широк смисъл подразбира всички онези велики закони, които направляват човешкия живот, защото всичко в Природата е тясно свързано с човека и човек е свързан с Природата. А този Велик Закон, който обуславя Божието Царство, това е Мъдростта, която твори в света и е основа на всички закони. Царството Божие за нас е един велик обект. В туй Царство Божие е вложено Разумното, разумния живот. В туй Царство Божие са вложени всички сили, с които ние можем да работим. То е основата, върху която можем да градим. И затова е казано: "Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи". Търсете Мъдростта и всичко друго ще ви се приложи. Тя ще ви заведе при Любовта и Истината. Христос казва: "Освети ги чрез Своята Истина, Твоето Слово е Истина." Този стих е един от най-дълбоките, един от най-великите стихове в Евангелието.
към текста >>

И затова е казано: "Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи".
А този Велик Закон, който обуславя Божието Царство, това е Мъдростта, която твори в света и е основа на всички закони. Царството Божие за нас е един велик обект. В туй Царство Божие е вложено Разумното, разумния живот. В туй Царство Божие са вложени всички сили, с които ние можем да работим. То е основата, върху която можем да градим. И затова е казано: "Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи". Търсете Мъдростта и всичко друго ще ви се приложи. Тя ще ви заведе при Любовта и Истината. Христос казва: "Освети ги чрез Своята Истина, Твоето Слово е Истина." Този стих е един от най-дълбоките, един от най-великите стихове в Евангелието. Той съдържа такава грандиозна Истина, която мъчно може да се опише. Освети ги чрез Твоята Истина, значи хвърли Светлина в техните умове да мислят, за да може да познаят Истината.
към текста >>

Учителят казва още: "Когато човек осветява Името Божие, въдворява Царството Божие в себе си и изпълнява Волята Божия, той може да влезе във връзка с Христос като проявен Бог.
Тя ще ви заведе при Любовта и Истината. Христос казва: "Освети ги чрез Своята Истина, Твоето Слово е Истина." Този стих е един от най-дълбоките, един от най-великите стихове в Евангелието. Той съдържа такава грандиозна Истина, която мъчно може да се опише. Освети ги чрез Твоята Истина, значи хвърли Светлина в техните умове да мислят, за да може да познаят Истината. Понеже Истината е Глава на Твоето Слово и Твоето Слово е Истина, само тогава ще разберат Истината. Учителят казва още: "Когато човек осветява Името Божие, въдворява Царството Божие в себе си и изпълнява Волята Божия, той може да влезе във връзка с Христос като проявен Бог. Тогава той ще бъде истински християнин. Някои искат да ни убедят, че и без да видим Христос, можем да бъдем истински християни. Това е едно лъжливо учение. Аз поддържам едно Учение, според което човек, който не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Някои казват, че трябва да вярваме.
към текста >>

Новото общество трябва да бъде изградено от свободни, силни творчески личности, които да осветяват Името Божие, да работят за въдворяване на Царството Божие и да изпълняват Волята Божия.
Там ще се развие онова ново, което трябва да възникне от оплодяването на народната душа с прилива на цялото съдържание на европейската култура. Всичко възвишено, което се е развило в западната култура, ще се предаде на новата култура, която се заражда между славянството, като основа на тази нова култура ще бъде езотеричното Християнство. Християнството даде импулса за развитие на досегашната култура, когато трябваше да се развие индивидуалното съзнание в човечеството. Сега новото, вътрешното Християнство ще даде импулса за развитие на новата култура, която се заражда между славяните. Тя ще бъде култура на братството между хората и народите, и ще донесе свободата на всички хора и народи. Новото общество трябва да бъде изградено от свободни, силни творчески личности, които да осветяват Името Божие, да работят за въдворяване на Царството Божие и да изпълняват Волята Божия. Това е същността и мисията на Християнството. Мисията на Християнството е била да даде на хората това, от което те се нуждаели, за да се чувстват сигурни и стабилни в своя отделен Аз. Защото в миналото човешкият Аз се опирал на колективния Аз на народа, а сега трябва да се опре на себе си. Така че, мисията на Християнството е да укрепи човешкия Аз. И този укрепнал Аз трябва така да се развие, че да изяви Любовта като свободен дар.
към текста >>

21. СЪДЪРЖАНИЕ: - Влад Пашов (1902- 1974)

Силата на Словото Христово 152
Пролог на Евангелието на Лука 1 28 Пътят на живота на Исус - Път на душата 129 Благовестията в Евангелието на Лука като окултни факти .... 130 Мисли на Христа, които са ясни окултни истини 151 Духовете познават Христа. Силата на Словото Христово 152 Притчите в Евангелието на Лука 161 Блаженствата в Евангелието на Лука 169 Степените на пречистване на душата в Евангелието на Лука - степени на Пътя 175 Изцеленията на Христа ; 188 Царството Божие и Царството Небесно 189
към текста >>

Царството Божие и Царството Небесно 189
Силата на Словото Христово 152 Притчите в Евангелието на Лука 161 Блаженствата в Евангелието на Лука 169 Степените на пречистване на душата в Евангелието на Лука - степени на Пътя 175 Изцеленията на Христа ; 188 Царството Божие и Царството Небесно 189 Риболовът на Петър в Евангелието на Лука 191 Пътуването за Ерусалим-Пътят на учението 194 Превръщане на вярата в знание 207 Езотеричното и екзотеричното в Евангелието на Лука 212 Второто идване на Христос 227
към текста >>

22. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

И ако Исус Христос е най-великото събитие за човечеството, то това, което в човешката душа съответства на това Христово събитие, има най-голяма важност.
И когато Христос казва "Аз съм Светлината на света", това трябва да се разбира буквално. Защото това Слово, въплътено в Исус от Назарет е същото, Което се проявява чрез светлината на Слънцето. Както видяхме, светлината на Слънцето е външната дреха на Логоса, чрез която Той изпраща Своето благословение на всички същества. Но тази светлина има и своя духовна страна, която е позната само на посветените. Първоначалните розенкройцери са учили, че във всяка човешка душа съществува нещо, което се отнася пряко към фактите, станали в Палестина и имащи отношение към Исуса Христа. И ако Исус Христос е най-великото събитие за човечеството, то това, което в човешката душа съответства на това Христово събитие, има най-голяма важност. Всяка човешка душа съдържа възможности за това, което може да се нарече Пробуждане, Възраждане или Посвещение. Когато човек обърне поглед навътре към душата си, той констатира, че вътрешното същество, което намира в себе си, е именно това, което той нарича "аз" или мене. На всичко друго вън от себе си той казва ти или той. Окултната Наука твърди, че от това аз се ражда едно висше Аз. Във всяко човешко аз спи едно второ Аз, едно висше Аз, което хората още не съзнават, но с течение на развитието ще осъзнаят.
към текста >>

Затова казваме, че Христовото събитие означава край на инволюцията и начало на еволюцията, т.е.
Така, както във всеки човек може да се роди висшето Аз, така е родено в Палестина висшето Аз на цялото човечество. Както от Слънцето зависи целия живот и светлина на Земята, всичката деятелност на Земята е обусловена от Слънцето и неговата топлина, така от раждането на Божественото Аз в човечеството, в лицето на Исус от Назарет, зависи раждането на индивидуалното висше Аз във всяка човешка душа. То е онази енергия, онзи импулс, който дава стимул на всяка индивидуална душа да роди висшето Аз, Божественото в себе си. Така именно, с идването на Христа на Земята в тялото на Исус от Назарет, се създават условия за Пробуждането и Възраждането на висшето човешко Аз. С това се започва Пътя на възхода, Пътя на еволюцията на човечеството. Затова казваме, че Христовото събитие означава край на инволюцията и начало на еволюцията, т.е. на възхода на човечеството. След като изтъкнах накратко за периодите в проявлението на Логоса, където споменах, че в първия период, Сатурновия, Логосът е действал чрез Принципа на Любовта, проявена като топлина. Във втория период, Слънчевия, Той е действал с Принципа на Истината. В третия период, Лунния, е действал с Принципа на Мъдростта и в четвъртия период, Земния, Логосът действа вече пак с Принципа на Любовта, но като синтез на всички Божествени Принципи, за да формира аза в човека, когото влага като зародиш в трите обвивки. Това е квасът, поставен в трите мери брашно, за което споменава Христос.
към текста >>

Христос казва: Царството Божие е подобно на квас, който го взема жена и го постави в три мери брашно.
на възхода на човечеството. След като изтъкнах накратко за периодите в проявлението на Логоса, където споменах, че в първия период, Сатурновия, Логосът е действал чрез Принципа на Любовта, проявена като топлина. Във втория период, Слънчевия, Той е действал с Принципа на Истината. В третия период, Лунния, е действал с Принципа на Мъдростта и в четвъртия период, Земния, Логосът действа вече пак с Принципа на Любовта, но като синтез на всички Божествени Принципи, за да формира аза в човека, когото влага като зародиш в трите обвивки. Това е квасът, поставен в трите мери брашно, за което споменава Христос. Христос казва: Царството Божие е подобно на квас, който го взема жена и го постави в три мери брашно. Това Царство Божие, поставено в трите мери брашно, е именно азът, който е поставен в трите обвивки, които са оформени от Логоса в течение на трите предшестващи периода. Задачата на Земния период е развитието на аза, в когото постепенно трябва да се пробуди висшето Божествено Аз, висшето Божествено съзнание, в което все по-пълно се проявяват Божествените възможности. Това развитие, пробуждането на висшето Аз, става постепенно в течение на цялото земно развитие. Това пробуждане на висшето Аз става на степени. Това именно проявление, пробуждане на висшето Божествено съзнание, на висшето Аз, е описано в следващите стихове на Евангелието на Йоана.
към текста >>

Това Царство Божие, поставено в трите мери брашно, е именно азът, който е поставен в трите обвивки, които са оформени от Логоса в течение на трите предшестващи периода.
След като изтъкнах накратко за периодите в проявлението на Логоса, където споменах, че в първия период, Сатурновия, Логосът е действал чрез Принципа на Любовта, проявена като топлина. Във втория период, Слънчевия, Той е действал с Принципа на Истината. В третия период, Лунния, е действал с Принципа на Мъдростта и в четвъртия период, Земния, Логосът действа вече пак с Принципа на Любовта, но като синтез на всички Божествени Принципи, за да формира аза в човека, когото влага като зародиш в трите обвивки. Това е квасът, поставен в трите мери брашно, за което споменава Христос. Христос казва: Царството Божие е подобно на квас, който го взема жена и го постави в три мери брашно. Това Царство Божие, поставено в трите мери брашно, е именно азът, който е поставен в трите обвивки, които са оформени от Логоса в течение на трите предшестващи периода. Задачата на Земния период е развитието на аза, в когото постепенно трябва да се пробуди висшето Божествено Аз, висшето Божествено съзнание, в което все по-пълно се проявяват Божествените възможности. Това развитие, пробуждането на висшето Аз, става постепенно в течение на цялото земно развитие. Това пробуждане на висшето Аз става на степени. Това именно проявление, пробуждане на висшето Божествено съзнание, на висшето Аз, е описано в следващите стихове на Евангелието на Йоана. В шестия стих се казва: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан".
към текста >>

Тогаз той написа на кръста, защото Христос действително е Цар, но не на земното царство, а на Небесното Царство.
Той разбира, че пред него стои Един, Който принадлежи към Великите Мистерии и познава в Него въплътения Бог, Логоса и затова казва: Ти си Син Божии, Цар Израилев. Значи, Божият Син е Цар Израилев, Цар на посветените в Божествените Тайни. Тук не става въпрос за цар на еврейския народ, а за Цар - Учител и Ръководител на посветените. В този смисъл Той се разкри и пред Пилат, когато Го попита: Ти Цар Израилев ли си? И Той казва: Ти каза. Тогаз той написа на кръста, защото Христос действително е Цар, но не на земното царство, а на Небесното Царство. По такъв начин се оформя основната ядка на новата езотерична група, която Христос образува всред еврейския народ и всред тогавашното човечество. Нова духовна Светлина навлизаше в света, която прониква човешките глъбини и събужда Божественото, което като зародиш е крито във всяка човешка душа. С пробуждането на това Божествено започва нов етап в човешкото развитие. От досегашния етап, който беше етап на слизане и при който човешките души бяха изпаднали под робството на тъмните или, се преминава в нов етап, когато Синът Божий се принася в жертва и поема греховете на света, за да открие Пътя на възхода, да даде подтик на Божественото във всяка душа да се прояви. С тази мисия Христос започва Своята дейност на Земята.
към текста >>

23. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Същият процес се извършва и в растителното царство, когато водните сокове, които се изкачват от корените към клоните, се превръщат в пълен с аромат сок на гроздето и на другите плодове, чрез действието на силите на Слънцето.
Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот. Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество. Когато в него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека. Това преминаване от природното колективно подсъзнание към индивидуалното съзнание е означено с превръщането на водата във вино. Същият процес се извършва и в растителното царство, когато водните сокове, които се изкачват от корените към клоните, се превръщат в пълен с аромат сок на гроздето и на другите плодове, чрез действието на силите на Слънцето. Това, което превръща водата в сок на гроздето, са космичните Азови сили, силите на Христа. Гърците наричали тези сили Дионисиус Загреус. Това, което превръща водата в кръв в човешкия организъм, са човешките азови сили. Гърците наричали тези сили Дионисиус Якхос. Когато на сватбата в Кана Галилейска Христос произведе това, което космичните Азови сили, силите на Слънцето, произвеждат в лозата, Той произведе същевременно в човешките души, които присъстваха на сватбата и особено в душите на учениците това, което иначе произвеждат човешките азови сили, дионисовския елемент в човека.
към текста >>

Христовото дело на сватбата в Кана беше една подбуда, едно укрепване на азовата същност в човека.
Това, което превръща водата в сок на гроздето, са космичните Азови сили, силите на Христа. Гърците наричали тези сили Дионисиус Загреус. Това, което превръща водата в кръв в човешкия организъм, са човешките азови сили. Гърците наричали тези сили Дионисиус Якхос. Когато на сватбата в Кана Галилейска Христос произведе това, което космичните Азови сили, силите на Слънцето, произвеждат в лозата, Той произведе същевременно в човешките души, които присъстваха на сватбата и особено в душите на учениците това, което иначе произвеждат човешките азови сили, дионисовския елемент в човека. Христовото дело на сватбата в Кана беше една подбуда, едно укрепване на азовата същност в човека. С това Той казва на всички хора: Вие трябва да развиете индивидуалния живот в себе си на основата на космичния духовен живот, ако искате да станете Мои ученици. С превръщането на водата във вино се загатва още една Тайна, която е свързана с мисията на Христа, с мисията на християнството. Прекъсвайки старата връзка с духовния свят, Христос прави хората да обърнат погледа си към външния свят, в който се проявява Логосът, и да открият мисълта на Логоса, изразена като природни закони. По този начин те трябва да се научат да мислят и да разсъждават, с което в тях постепенно се пробужда и развива самосъзнанието и се укрепва азът. Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н.
към текста >>

Затова човечеството под тяхно влияние е слизало надолу в гъстата материя, където е тяхното царство.
Защото, ако беше вярно това разбиране, ще излезе, че тези думи се отнасят до всички пророци и велики посветени, които са дошли преди Христа. Това не е вярно, защото сам Христос на много места цитира Мойсей, Исайя, Данаил и пр. Така че, тези думи имат по-дълбоко значение. Те трябва да се разбират по следния начин: Низшите духове, които господствали в човешката душа до идването на Христа, са крадци и разбойници. Те не са водили човека в правилния път на развитие, а са го водили по един крив път, с което са ограбвали силите на човешката душа и са пречили за нейното организиране и пробуждане на Божественото в нея. Затова човечеството под тяхно влияние е слизало надолу в гъстата материя, където е тяхното царство. Свързването на човечеството с Христос освобождава човека от влиянието на низшите същества, които са владеели човешките души, и човек постепенно почва своя възход, почва да организира силите на своята душа и постепенно се пробужда неговата дълбока, Божествена природа. Такова е значението на сватбата в Кана Галилейска, казано в няколко думи. За нея може да се напише цяла книга, но аз искам само да покажа окултния елемент, който е скрит в нея, както и в цялото Евангелие. ОБЩО ЗА СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ Сватбата в Кана Галилейска е първото знамение на Христос, но то не е изолирано, а е свързано с другите шест знамения, които са описани в Евангелието на Йоана до 11 глава.
към текста >>

В третия стих се казва: "Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой изново, не може да види Царството Божие".
В тази среща Христос е казал много важни и дълбоки мисли. Тази среща е интересна и за това, че е станала нощем, което ще рече, че не е станала на физическото поле, а в духовния свят. Там е казано: "Той дойде при Исуса нощем". Както е дадена срещата, Исус е сам без учениците, което във физическо отношение е много рядко явление. Това е една среща, която всеки сам трябва да направи с Христа в духовния свят, за да получи от Него откровение за Тайната на човешкото Битие. В третия стих се казва: "Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой изново, не може да види Царството Божие". Никодим пита, как може стар човек да се роди. "Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието Царство". И по-нататък Христос описва качествата на родения от Духа, като казва: "Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е Дух. Не се чуди, че ти рекох, трябва да се родите отново. Вятърът духа, дето ще и чуваш гласа му, но не знаеш откъде иде и къде отива.
към текста >>

"Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието Царство".
Там е казано: "Той дойде при Исуса нощем". Както е дадена срещата, Исус е сам без учениците, което във физическо отношение е много рядко явление. Това е една среща, която всеки сам трябва да направи с Христа в духовния свят, за да получи от Него откровение за Тайната на човешкото Битие. В третия стих се казва: "Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой изново, не може да види Царството Божие". Никодим пита, как може стар човек да се роди. "Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието Царство". И по-нататък Христос описва качествата на родения от Духа, като казва: "Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е Дух. Не се чуди, че ти рекох, трябва да се родите отново. Вятърът духа, дето ще и чуваш гласа му, но не знаеш откъде иде и къде отива. Така е с всеки, който е роден от Духа". Родените от вода и Дух, родените от Бога, са посветените, в които Божественото Аз е пробудено и е пълен господар на всички обвивки, То ги прониква, трансформира ги и ги преобразява.
към текста >>

24. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И царството му не ще има край.
И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение. И ето, ще заченеш и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния. И Господ Бог ще му даде престола на баща му Давида. И ще царува в Яковия дом до века. И царството му не ще има край. А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам. И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени. И тъй святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син. И ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син. И това е шестият месец за нея, която се казваше не- плодна.
към текста >>

Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество.
А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече. Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма. От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие. И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа. Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество. 9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22). Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него. И дойде глас от небето: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (1;10). Матей го предава по следния начин: "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, видя Божият Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него.
към текста >>

След това Христос дава наставления, кой може да бъде Негов ученик и в заключение на всичко това казва: "Казвам ви истина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието Царство.
При разглеждането на Евангелието на Йоан, аз разгледах този въпрос от друго гледище. И той е правилен. Това е разглеждането на един въпрос от две различни страни. Защото окултните истини така се предават, че засягат различни области от живота едновременно. 14. В същата глава, след като пита учениците, за кого Го мислят хората и те какво мислят за Него, Петър по вдъхновение, по откровение казва: Ти си Христос, Син на Бога Живаго. След това Христос дава наставления, кой може да бъде Негов ученик и в заключение на всичко това казва: "Казвам ви истина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието Царство. И около 8 дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се помоли. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво. И ето, двама мъже се разговаряха с Него, те бяха Мойсей и Илия, които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, която Му предстои да изпълни в Ерусалим. А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън. Но когато се разбудиха, видяха Славата Му и двамата мъже, които стояха и разговаряха с Него.
към текста >>

Следователно, учениците са били издигнати в Божествения свят, който се отразява в етерния свят, следователно били са в Царството Божие.
Затова се казва, че дрехите Му бяха бели и бляскави. Христос им показа Своята етерна. Своята Божествена природа в нейния троичен аспект. Учениците, в случая, стават ясновидци и яснослушащи. Те виждат Славата на Христа и чуват глас: Този е Моят възлюбен Син, избранник Мой, Него слушайте. Следователно, учениците са били издигнати в Божествения свят, който се отразява в етерния свят, следователно били са в Царството Божие. Затова Той казва преди преображението: "Казвам ви истина, че има някои от тук стоящите, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието Царство". Тримата ученици, които бяха с Него на планината, видяха Божието Царство, значи, за тях се отнасят гореказаните думи (На друго място в тази книга, аз по-обширно говорих за преображението като окултен факт. Тук само споменавам). 15. В 19 глава, от 41 до 44 стих се казва, че когато Христос приближил до Ерусалим, преди Голгота, Той предсказал съдбата на Ерусалим по следния начин: "И като се приближи и видя града, плака за него и каза: Да беше знаел ти, да, ти поне в този твой ден това, което служи за мира ти, но сега е скрито от очите ти. Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред.
към текста >>

Затова Той казва преди преображението: "Казвам ви истина, че има някои от тук стоящите, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието Царство".
Христос им показа Своята етерна. Своята Божествена природа в нейния троичен аспект. Учениците, в случая, стават ясновидци и яснослушащи. Те виждат Славата на Христа и чуват глас: Този е Моят възлюбен Син, избранник Мой, Него слушайте. Следователно, учениците са били издигнати в Божествения свят, който се отразява в етерния свят, следователно били са в Царството Божие. Затова Той казва преди преображението: "Казвам ви истина, че има някои от тук стоящите, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието Царство". Тримата ученици, които бяха с Него на планината, видяха Божието Царство, значи, за тях се отнасят гореказаните думи (На друго място в тази книга, аз по-обширно говорих за преображението като окултен факт. Тук само споменавам). 15. В 19 глава, от 41 до 44 стих се казва, че когато Христос приближил до Ерусалим, преди Голгота, Той предсказал съдбата на Ерусалим по следния начин: "И като се приближи и видя града, плака за него и каза: Да беше знаел ти, да, ти поне в този твой ден това, което служи за мира ти, но сега е скрито от очите ти. Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред. И ще те разорят, и ще избият жителите ти в тебе и няма да остане в тебе камък на камък, защото ти не позна времето, когато беше посетен".
към текста >>

Тримата ученици, които бяха с Него на планината, видяха Божието Царство, значи, за тях се отнасят гореказаните думи (На друго място в тази книга, аз по-обширно говорих за преображението като окултен факт.
Своята Божествена природа в нейния троичен аспект. Учениците, в случая, стават ясновидци и яснослушащи. Те виждат Славата на Христа и чуват глас: Този е Моят възлюбен Син, избранник Мой, Него слушайте. Следователно, учениците са били издигнати в Божествения свят, който се отразява в етерния свят, следователно били са в Царството Божие. Затова Той казва преди преображението: "Казвам ви истина, че има някои от тук стоящите, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието Царство". Тримата ученици, които бяха с Него на планината, видяха Божието Царство, значи, за тях се отнасят гореказаните думи (На друго място в тази книга, аз по-обширно говорих за преображението като окултен факт. Тук само споменавам). 15. В 19 глава, от 41 до 44 стих се казва, че когато Христос приближил до Ерусалим, преди Голгота, Той предсказал съдбата на Ерусалим по следния начин: "И като се приближи и видя града, плака за него и каза: Да беше знаел ти, да, ти поне в този твой ден това, което служи за мира ти, но сега е скрито от очите ти. Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред. И ще те разорят, и ще избият жителите ти в тебе и няма да остане в тебе камък на камък, защото ти не позна времето, когато беше посетен". Всичко това, което Христос каза за Ерусалим, се сбъдна.
към текста >>

Докато след кръщенето в Йордан, Христовото Същество постепенно се въплътява в тялото на Исус от Назарет, то след Тайната Вечеря и Гетсимания То постепенно почва да се отделя от тялото на Исус.
Затова, голяма е отговорността на един народ или на един човек, когато бъдат посетени от Божественото и те не могат да го познаят и приемат. Затова се иска будност, за да познае човек времето, когато ще дойде Божественото. И Христос казва: Будни бъдете и бдете, защото не знаете кога ще дойде Син Человечески. Във връзка с тази мисъл Христос казва: "Колко пъти съм искал да събера Своите чада, както кокошка събира пилците си под крилата си, но не искахте". 16. Гетсимания, Голгота, възкресение. Докато след кръщенето в Йордан, Христовото Същество постепенно се въплътява в тялото на Исус от Назарет, то след Тайната Вечеря и Гетсимания То постепенно почва да се отделя от тялото на Исус. И Учителят казва, че при разпятието Христовият Дух бил напуснал тялото. Тук се намираме пред една от най-големите Мистерии в човешкото развитие, за която сега само споменавам като един окултен факт, а по-нататък ще се спра подробно, доколкото е възможно, да разгледам въпроса за Тайната на Голгота. Сега ще предам как е предадено това събитие в Евангелието на Лука като окултен факт, с някои малки осветления. То е предадено в 22-ра глава, от 36 стих нататък: "И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.
към текста >>

Това е вече моментът, когато Христовото Същество постепенно се освобождава от обвивките на Исус.
И допре се до ухото и го изцели... Христос, обръщайки се към гонителите, казва им: когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръцете си върху Мен. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината". Това показва, че тук се намираме пред една война на Светлината с тъмнината. И сега, когато предават Христа, е властта и часът на тъмнината, на черното братство. В най-трагичния момент, когато капки кръв капят от челото на Исуса, това е резултат от напрежението, че Духът иска да напусне тялото и Исус прави усилие да го задържи. Това е вече моментът, когато Христовото Същество постепенно се освобождава от обвивките на Исус. В този момент идва ангелът, за да подкрепи Исуса, който трябва да мине през кръстна смърт, защото, както казах, в него е душата на Адам, която не изпълни Волята Божия в рая и сега трябва да изкупи това си непослушание. 17. Следва Голгота, където Исус е разпънат между двама разбойници. От кръста Исус казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях" (23;34) С тези думи от кръста е подчертано за сетен път, че тенденцията на Евангелието на Лука е да покаже силата на Любовта. Христос прощава на Своите врагове и с това излива Любовта като Сила по цялата земя, което е и Неговата задача.
към текста >>

"Като им се явяваше 40 дни и им говореше за Божието Царство".
В храмовете на Мистериите са минавали през едно състояние, подобно на смъртта, но тук Христос премина една действителна смърт, победи смъртта и възкръсна. С възкресението на Лазар, на момчето от Наин и на дъщерята на Яир, Той показа, че има власт над смъртта и когато Той премина през нея, Той я победи и Възкръсна. 19. Явяването на Възкръсналия и Възнесението. Както предава Лука в "Деянията на апостолите", в течение на 40 дни Христос е бил във връзка с учениците и им е говорил. "Като им се явяваше 40 дни и им говореше за Божието Царство". Най-напред Той се явява на двамата ученици, които пътуват за Емаус и пътува през целия път с тях. И като седна с тях на трапезата, взе хляб, благослови, разчупи и даде им. И очите им се отвориха и Го познаха. А Той стана невидим за тях. След това се явява на единадесетте при затворени врати.
към текста >>

25. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО
8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО Още от началото на проповедта след Назарет, Христос проповядва в Капернаум, "и се учудваха на учението Му, защото Неговото Слово беше с власт". Словото има власт, когато самият човек е облечен във власт. Каквото каже човекът, облечен във власт, то става. Понеже Христос изгонва бесовете и те Го познават, това показва, че Той има духовна власт и Неговата дума се чува в Духовния свят, Неговото Слово има власт. И затова Той казва на Пилат, когато Го пита "ти цар ли си", отговаря "Цар съм", т.е.
към текста >>

разполагам с власт и сила, но Моето царство не е от този свят.
Още от началото на проповедта след Назарет, Христос проповядва в Капернаум, "и се учудваха на учението Му, защото Неговото Слово беше с власт". Словото има власт, когато самият човек е облечен във власт. Каквото каже човекът, облечен във власт, то става. Понеже Христос изгонва бесовете и те Го познават, това показва, че Той има духовна власт и Неговата дума се чува в Духовния свят, Неговото Слово има власт. И затова Той казва на Пилат, когато Го пита "ти цар ли си", отговаря "Цар съм", т.е. разполагам с власт и сила, но Моето царство не е от този свят. Той е Цар в Духовните светове и разполага с голяма власт и сила. На излизане от синагогата в Капернаум го среща човек, хванат от нечист бяс, който извиква със силен глас: "Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познаваме Те Кой си Ти, Светият Божий. Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез от него.
към текста >>

Тук пак ни е показана Силата на Словото Христово.
Тогава фарисеите, които били там, почнали да роптаят и да казват, че богохулства". Но Исус, като видя разискванията им, в отговор им казва: Защо разисквате в сърцето си? Кое е по-лесно да кажа: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи? Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, рече на паралитика: Казвам ти: Стани, дигни постелката си и иди у дома си. И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше и отиде у дома си, дето славеше Бога". Тук пак ни е показана Силата на Словото Христово. Той казва: "Стани и ходи" и болният става и почва да ходи съвършено здрав. След призоваването на Левий, който дава обяд на Исус и учениците Му, на който присъстват много митари, фарисеите го обвиняват, че яде с грешниците, на което Христос им казва: "Здравите нямат нужда от лекар, но болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние". Навсякъде при тези изцелявания, Христос проявява Любовта си към болните телесно и душевно, към грешниците, за които казва, че той е дошъл да ги призове на покаяние, т.е. да им покаже правия Път на Живота.
към текста >>

Значи, стотникът е познавал Силата на Христовото Слово и затова казва: "Кажи само дума и слугата ми ще оздравее".
Затова ще се спра по-нататък. В седма глава се предава случката със слугата на стотника, който праща до Исус да го помолят да дойде да му помогне. След това изпраща други, когато Исус е вече близо до неговия дом, да му кажат: "Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми. Затова нито счетох себе си достоен да дойда при тебе. Кажи само една дума и слугата ми ще оздравее". Значи, стотникът е познавал Силата на Христовото Слово и затова казва: "Кажи само дума и слугата ми ще оздравее". Затова Христос казва: "Нито в Израиля съм намерил толкова вяра". И когато изпратените се върнали в къщи, намерили слугата оздравял. Случката с възкресението на момчето от Наин, за което споменах по-рано, е предадена в тази глава и там, между другото, пак е показана Силата на Словото на Христа. "И рече: Момче, казвам ти, стани! И мъртвият се повдигна, седна и почна да говори".
към текста >>

И изпрати ги да проповядват Царството Божие и да изцеляват болни" (9,1-2).
Духът му се връща в него. Значи и духовете, които са напуснали телата и са в отвъдния свят, като чуят гласа Му, веднага Му се подчиняват, защото Той е Господар на Духовния Свят. И всички Го познават като такъв, Който носи Любовта и Живота - те са сили, срещу които нищо не може да устои. В началото на девета глава се разказва, че свикал 12-те им дал власт и сила. Казано е: "И като свика 12-те, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести. И изпрати ги да проповядват Царството Божие и да изцеляват болни" (9,1-2). Значи, Той има власт не само да заповядва на бесовете и на всички духове, но има власт да предаде тази сила и власт на други, които са готови за това, каквито са апостолите. Това показва, че Той е господар и цар в духовните светове и разполага с неограничена власт, която използва за благото и доброто както на всички човеци, така и на всички същества. Да предаде някой власт и сила на други, Той трябва да е такъв, Който разполага с тази власт и сила и я дава на тези, които са достойни, които са готови. И тази сила и тази власт идват от Любовта, която е в Него и с която Той упражнява тази власт и сила. В случая Любовта е върховната творческа сила на Битието, с която Христос разполага.
към текста >>

26. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те виждат своите собствени души в астрални образи, които са заети със земния свят: бурята на въздушното царство разбунтува и морето.
Бурята показва, че в душата още не е настъпил дълбок вътрешен мир. Говорейки на народа притчата за Сеятеля, Христос направи да просветне през образите на притчата целта на пречистването на душата, която трябва да стане добра почва. За да приеме семето, Словото Божие, тя трябва да стане подобна на Мария, способна да зачене от осенението на Духа. С това Той записа ясно тази цел в душите на учениците, в тяхното съзнание. Колкото учениците са по-мощно обхванати от идеала, толкова по- ясно долавят разстоянието, което ги дели от Него. Те виждат своите собствени души в астрални образи, които са заети със земния свят: бурята на въздушното царство разбунтува и морето. Там е казано: "И дойде вихрушка върху морето и вълните удряха върху тях". Във вътрешно притеснение и страх те събуждат образа на Христос в себе си и когато Той става и простира ръката Си, утихват вятърът и вълните. Настава тишина, в която като в огледало се оглежда по- дълбокото вътрешно човешко същество, в което се разтварят лотосовите цветове, отварят се тяхните духовни очи и уши и те виждат и чуват пълният с упрек въпрос на Христа: "Къде е вашата вяра? " (8;25) Защото вярата е резултат на разцъфтяването на душевния орган, когато пречистването е произвело необходимата за това вътрешна тишина. Това е процес на по-нататъшно пречистване на душата.
към текста >>

Това е една грамадна концентрация на Христовото Откровение.
Това са все образи, в които се изязява чистият елемент на младежа и девойката, който се разцъфтява чрез обитаването на вечно женственото, на Духа в човека. Та, като се говори за младеж и девойка, разбира се вечно младото Божествено начало в човека. След завършване на тази степен на пречистване, Евантелието на Лука преминава в един величествен, възвишен стил към великата повратна точка, където започва пътуването за Ерусалим. Тук следва изпращането на апостолите, нахранването на 5-те хиляди, изповедта на Петра и Преображението. Всички тези важни изявления на Христос, които в другите Евангелия се простират в много глави, свързани помежду си с междинни степени, тук са поместени в девета глава, изпълвайки само нейната първа част. Това е една грамадна концентрация на Христовото Откровение. После идва повратната точка - отиването в Ерусалим, минаването през Самария, която е страна на непречистения душевен елемент. Затова, когато Христос минава през Самария, те не Го приемат. При това, преминаването на Христа през тази област е била една борба против свръхсетивните вражески сили. В Самария по това време са се практикували култове, свързани със сексуалността. Самария е била едно време поле на дейност на Илия.
към текста >>

В девета глава се казва: "Тук има някои, които не ще вкусят смърт, преди да видят Царството Божие".
А Христос е Син Человечески за това, защото Той е ясно осъществяване на духовния човек. Съобразно с това идването на Сина Человечески не е един чудотворен процес, идващ отвън към човека, но едно обективно изявление и едно проявление на човешкото същество в същото време. Когато етерното тяло на човека просиява в нас в светлината на духовното съзнание чрез укрепналия слънчев Христов Аз, тогава, едновременно с образа на духовния човек пред нас стои образът на изявяващия се в етерна форма отново идващ Христос. В 17 глава от Евангелието на Лука много ярко е посочено победоносната Слава на изявяващия се Христос и това изявление означава Новораждане на Космоса във вътрешността на човека. Ще посоча още две места от Евангелието на Лука, в които е показано проявлението на етерния свят, което преминава през цялото Евангелие. В девета глава се казва: "Тук има някои, които не ще вкусят смърт, преди да видят Царството Божие". А в 24 глава Христос казва, че Той вече не ще яде пасхалното агне и не ще пие от сока на лозата, преди да се изпълни Царството Божие. Между тези две мисли има вътрешна връзка. Първите думи са последвани от Преображението Христово. Тогава учениците виждат Царството Божие. А вторите думи са последвани от Тайната Вечеря.
към текста >>

А в 24 глава Христос казва, че Той вече не ще яде пасхалното агне и не ще пие от сока на лозата, преди да се изпълни Царството Божие.
Съобразно с това идването на Сина Человечески не е един чудотворен процес, идващ отвън към човека, но едно обективно изявление и едно проявление на човешкото същество в същото време. Когато етерното тяло на човека просиява в нас в светлината на духовното съзнание чрез укрепналия слънчев Христов Аз, тогава, едновременно с образа на духовния човек пред нас стои образът на изявяващия се в етерна форма отново идващ Христос. В 17 глава от Евангелието на Лука много ярко е посочено победоносната Слава на изявяващия се Христос и това изявление означава Новораждане на Космоса във вътрешността на човека. Ще посоча още две места от Евангелието на Лука, в които е показано проявлението на етерния свят, което преминава през цялото Евангелие. В девета глава се казва: "Тук има някои, които не ще вкусят смърт, преди да видят Царството Божие". А в 24 глава Христос казва, че Той вече не ще яде пасхалното агне и не ще пие от сока на лозата, преди да се изпълни Царството Божие. Между тези две мисли има вътрешна връзка. Първите думи са последвани от Преображението Христово. Тогава учениците виждат Царството Божие. А вторите думи са последвани от Тайната Вечеря. Там пасхалното агне и виното намират своето духовно изпълнение в Царството Божие.
към текста >>

Първите думи са последвани от Преображението Христово.
В 17 глава от Евангелието на Лука много ярко е посочено победоносната Слава на изявяващия се Христос и това изявление означава Новораждане на Космоса във вътрешността на човека. Ще посоча още две места от Евангелието на Лука, в които е показано проявлението на етерния свят, което преминава през цялото Евангелие. В девета глава се казва: "Тук има някои, които не ще вкусят смърт, преди да видят Царството Божие". А в 24 глава Христос казва, че Той вече не ще яде пасхалното агне и не ще пие от сока на лозата, преди да се изпълни Царството Божие. Между тези две мисли има вътрешна връзка. Първите думи са последвани от Преображението Христово. Тогава учениците виждат Царството Божие. А вторите думи са последвани от Тайната Вечеря. Там пасхалното агне и виното намират своето духовно изпълнение в Царството Божие. И двете са основни християнски загадки: за Преображението, и превръщането на Хляба и Виното в плът и кръв Христови, които са включени една в друга, като две форми на Царството Божие - на Царството на Христовото Слънце и на изявяващата се етерна Светлина.
към текста >>

Тогава учениците виждат Царството Божие.
Ще посоча още две места от Евангелието на Лука, в които е показано проявлението на етерния свят, което преминава през цялото Евангелие. В девета глава се казва: "Тук има някои, които не ще вкусят смърт, преди да видят Царството Божие". А в 24 глава Христос казва, че Той вече не ще яде пасхалното агне и не ще пие от сока на лозата, преди да се изпълни Царството Божие. Между тези две мисли има вътрешна връзка. Първите думи са последвани от Преображението Христово. Тогава учениците виждат Царството Божие. А вторите думи са последвани от Тайната Вечеря. Там пасхалното агне и виното намират своето духовно изпълнение в Царството Божие. И двете са основни християнски загадки: за Преображението, и превръщането на Хляба и Виното в плът и кръв Христови, които са включени една в друга, като две форми на Царството Божие - на Царството на Христовото Слънце и на изявяващата се етерна Светлина.
към текста >>

Там пасхалното агне и виното намират своето духовно изпълнение в Царството Божие.
А в 24 глава Христос казва, че Той вече не ще яде пасхалното агне и не ще пие от сока на лозата, преди да се изпълни Царството Божие. Между тези две мисли има вътрешна връзка. Първите думи са последвани от Преображението Христово. Тогава учениците виждат Царството Божие. А вторите думи са последвани от Тайната Вечеря. Там пасхалното агне и виното намират своето духовно изпълнение в Царството Божие. И двете са основни християнски загадки: за Преображението, и превръщането на Хляба и Виното в плът и кръв Христови, които са включени една в друга, като две форми на Царството Божие - на Царството на Христовото Слънце и на изявяващата се етерна Светлина.
към текста >>

И двете са основни християнски загадки: за Преображението, и превръщането на Хляба и Виното в плът и кръв Христови, които са включени една в друга, като две форми на Царството Божие - на Царството на Христовото Слънце и на изявяващата се етерна Светлина.
Между тези две мисли има вътрешна връзка. Първите думи са последвани от Преображението Христово. Тогава учениците виждат Царството Божие. А вторите думи са последвани от Тайната Вечеря. Там пасхалното агне и виното намират своето духовно изпълнение в Царството Божие. И двете са основни християнски загадки: за Преображението, и превръщането на Хляба и Виното в плът и кръв Христови, които са включени една в друга, като две форми на Царството Божие - на Царството на Христовото Слънце и на изявяващата се етерна Светлина.
към текста >>

27. 16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Царството на отвъдния свят се разлива в нашето отсамно царство.
Видението на пастирите е било изпълнено с безгранична красота и радост. През нощта на Гетсимания учениците видяха мечовете и идването на борбата на духовете. Тук няма красота, а сериозност, решава се съдбата на света. Пътят от Витлеем към Гетсимания е път на свободата от пълната с благодат вяра и нейния мир, към един нов свят на светлина и знание. Когато след това Христос умира на кръста, завесата на храма се раздира. Царството на отвъдния свят се разлива в нашето отсамно царство. С това е разкрит пътят на ясновидството. Но същевременно сега човек е поставен посред бойното поле, където водят борба ангели и демони. Той е победил тогава, когато както на разбойника на кръста, така и на войника под кръста се разкрива видението на лъчезарното Христово същество. Тогава сферата от светлина, която Той вижда, го приема в себе си. Царството Божие слиза при Него и Той може да влезе в рая, преминавайки край меча на ангела.
към текста >>

Той е победил тогава, когато както на разбойника на кръста, така и на войника под кръста се разкрива видението на лъчезарното Христово същество.
Пътят от Витлеем към Гетсимания е път на свободата от пълната с благодат вяра и нейния мир, към един нов свят на светлина и знание. Когато след това Христос умира на кръста, завесата на храма се раздира. Царството на отвъдния свят се разлива в нашето отсамно царство. С това е разкрит пътят на ясновидството. Но същевременно сега човек е поставен посред бойното поле, където водят борба ангели и демони. Той е победил тогава, когато както на разбойника на кръста, така и на войника под кръста се разкрива видението на лъчезарното Христово същество. Тогава сферата от светлина, която Той вижда, го приема в себе си. Царството Божие слиза при Него и Той може да влезе в рая, преминавайки край меча на ангела.
към текста >>

Царството Божие слиза при Него и Той може да влезе в рая, преминавайки край меча на ангела.
Царството на отвъдния свят се разлива в нашето отсамно царство. С това е разкрит пътят на ясновидството. Но същевременно сега човек е поставен посред бойното поле, където водят борба ангели и демони. Той е победил тогава, когато както на разбойника на кръста, така и на войника под кръста се разкрива видението на лъчезарното Христово същество. Тогава сферата от светлина, която Той вижда, го приема в себе си. Царството Божие слиза при Него и Той може да влезе в рая, преминавайки край меча на ангела.
към текста >>

28. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Новото състояние на света се състои в това, че между царството на човеците и това на ангелите се създава една нова връзка, едно ново отношение.
Също така забележителна е първата дума, с която започва Евангелието, която е преведена с думата начало и на гръцки значи архее. Според познавачите на гръцки език, това е една от най-силните думи в него. Това е името на онези духовни същества, които по чин стоят над архангелите и обикновено се наричат Духове на Личността, Духове на Времето или Началства. Когато Евангелието на Марко изговаря думата Евангелие, с това не трябва да се разбира самото Евангелие като книга. Напротив, то означава едно ново състояние на света, понеже в думата Евангелие се съдържа думата ангел. Новото състояние на света се състои в това, че между царството на човеците и това на ангелите се създава една нова връзка, едно ново отношение. И това, което книгата-Евангелие ни описва, е настъпването на това ново състояние на света. И така в действителност, първият стих на Евангелието е едно величествено заглавие на цялата книга, в кратки, сбити думи се разлива силата на един импулс от космическите волеви светове на Духовете, ръководители на епохата. Цялото Евангелие на Марко не иска да бъде нищо друго, освен описание за навлизането на една Велика космическа свръхземна воля в развитието на Земята и човечеството, и неговата първа дума архее-начало може спокойно да бъде преведена с думата импулс. Марко, като премълчава за детството Исусово, с това той показва, че за него не е важен човекът-Исус от Назарет, а е важно Божествено-космичното Същество, въплътено в този човек. Той съвсем не възнамерява да пише биография на един човек.
към текста >>

Отделянето на Христовото Същество от човешката обвивка не става чак при Разпятието, то започва по-рано и означава едно съзнателно пожертване на Христовото Същество.
Когато гонителите хващат Христа и учениците се разбягват, казва се, че го следвал един момък, който бил облечен с бяла ленена дреха. Когато гонителите се опитват да го хванат, той оставя в ръцете им ленената си дреха и побягва гол. От него гонителите задържат само дрехата. Смъртта на Христос не е като смъртта на един обикновен човек - в един единствен момент. Както въплъщението на Христа в човека Исус при Кръщението в реката Йордан, така и Неговото освобождаване от смъртта при събитията на страданията и тези на Голгота, е една неимоверна голяма загадка. Отделянето на Христовото Същество от човешката обвивка не става чак при Разпятието, то започва по-рано и означава едно съзнателно пожертване на Христовото Същество. Още самото учредяване на Тайната Вечеря има своята сила в самораз-даването и разливането на Христовата душа. В Гетсимания това отделяне напредва още повече, но към него се прибавя и нещо друго: тялото, в което в течение на три години беше обитавала свръхсилата на едно космическо Същество, застрашаваше да се раздроби преждевременно и беше необходима една от най-дълбоките борби в душата на Христа, за да не остави смъртта да вземе надмощие. Смъртта не трябва да дойде отвън чрез разрушението на тялото, а отвътре, чрез пожертването на Духа. Следователно, в Гетсимания Христос води борба, щото въпреки започнатото отделяне на тялото. Неговата душа да бъде задържана в тялото, докато бъде завършено делото.
към текста >>

Цялото Евангелие на Марко се движи между две Тайни, тези на въплътяването и на обезплътяването на Христовото Същество.
Както навсякъде в първите три Евангелия, така особено в Евангелието на Марко, в събитията на физическото поле се примесват свръхсе-тивни събития. В този младеж евангелистът иска да ни покаже младия космически Христов импулс, който сега вече започва да се отделя от Своето въплъщение в един човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечество и на Земята. По-нататък ни се обръща внимание, че в разказа за Възкресението Евангелието на Марко не говори за един ангел, както Матей, нито за два ангела, както Лука и Йоан. а говори за един младеж, който става видим при гроба, облечен в бяла дреха. Това е същият младеж. Цялото Евангелие на Марко се движи между две Тайни, тези на въплътяването и на обезплътяването на Христовото Същество. Тайната на въплътяването е изразено с разказа за изкушението. Този разказ при Марко се състои от едно единствено изречение. Той казва само следните думи: "Веднага Духът Го отведе в пустинята и Той бе в пустинята четиридесет дни. и бе изкушаван от Сатаната. Беше при животните и ангелите Му служеха" (1.13).
към текста >>

В него е въплътено едно същество, което принадлежи на царството на ангелите.
Победата на Христа над смъртта се състои в това. че точно сега Той се свързва със земното битие, като Семе на една нова Вселена. Това е, което Евангелието на Марко се стреми да опише. Евангелието на Марко е проникнато от още една Тайна - Тайната на Йоан Кръстител. Както Съществото, Което при Кръщението се въплъти в човека Исус от Назарет, едно Възвишено космическо Същество, за което Учителят казва, че е най-възвишеното от йерархията на ангелите, така и Йоан Кръстител е повече от човек. В него е въплътено едно същество, което принадлежи на царството на ангелите. Казано е в Писанието: "Ето, изпращам ангела Си пред Тебе". Още с първите думи Евангелието на Марко започва с надчовешкото равнище на ангелите. Ето защо у Марко Йоан Кръстител не се явява като един проповедник. Той не е проповедник на покаяние, както го описва Матей, нито Учител на Пътя, какъвто го описва Лука. У Марко не намираме нито думите за секирата, която е поставена при корена на дърветата, нито поучението, което дава на митарите и войниците.
към текста >>

29. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато го пия наново в Божието Царство.
Добре би било за този човек, ако не бе се родил. И като ядяха, Исус взе хляба и като благослови, разчупи го и като им даде, рече: Вземете, това е Моето тяло. Взе и чашата, благослови я и даде им. И те всички пиха от нея. И рече им: Това е моята кръв на Новия Завет, която се раздава за мнозина. Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато го пия наново в Божието Царство. И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните в Мене тази нощ, защото е писано: Ще поразя Пастира и овцете ще се разпръснат. А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея. А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз обаче не. Исус му каза: Истина ти казвам, че още тази нощ, преди да пее петелът два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
към текста >>

Ето защо, когато става въпрос за Христовото събитие като космически факт, в никое друго Евангелие не е така силно изразено, че в онзи момент, когато в тяхното неразбиране хората хванаха Сина Человечески, от ръцете им се изплъзна младият Космически елемент, който от това време насам се включи като импулс в развитието на Земята.
Затова и Бог сега не го послуша. И когато той вика: " Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? "- това ни показва, че Христовият Дух е вече напуснал тялото и е останала само душата на Адам, която трябва да преживее кръстната смърт, за да разбере, че това, което Бог е казал първоначално, трябва да се изпълни". "Никое от другите Евангелия не говори за това, че накрая остана само Синът Человечески и Космическият елемент само витаеше над него. Само Евангелието на Марко говори за това. Ето защо, когато става въпрос за Христовото събитие като космически факт, в никое друго Евангелие не е така силно изразено, че в онзи момент, когато в тяхното неразбиране хората хванаха Сина Человечески, от ръцете им се изплъзна младият Космически елемент, който от това време насам се включи като импулс в развитието на Земята. Това е представено от младия момък, който им се изплъзна, когато го хванаха и той остави дрехата си и избяга. В тяхните ръце остана само Синът Человечески, Исус от Назарет. Това ясно е подчертано в Евангелието на Марко. Но как стои въпросът с младия Космически елемент? Пред съдниците сега стои един самотен човек, който преди това беше проникнат от космическия Христос.
към текста >>

"И когато се свечери, понеже беше приготвителен ден, сиреч срещу съботата, дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието Царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска тялото Исусово.
и Исус, като издаде силен вик, издъхна. И завесата на храма се раздра отгоре до долу. А стотникът, който стоеше до Него, като видя, че извика така, рече: Наистина, този човек беше Божи Син". И много от жените, които са ходили с Него, са стояли настрана и са плачели. Между тях е и Мария Магдалина. "И когато се свечери, понеже беше приготвителен ден, сиреч срещу съботата, дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието Царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска тялото Исусово. Пилат се почуди как толкова скоро е издъхнал, но като се увери от стотника, му разреши да снеме тялото Исусово. И той купи плащеницата и го сне, обви го в плащеницата и положи го в гроба, който бе изсечен в скала и превали камък върху гробната врата. Мария Магдалина и Мария, Йосиевата майка, гледаха къде го положиха". Цялата тази глава е изпълнена с окултни факти и процеси. Тук най-напред ни са представени три процеса: един исторически - съденето и разпъването на Исус от Назарет, който е преплетен от много окултни факти.
към текста >>

30. 9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото Христово, приема тялото Христово, то сцената с Граала ни показва приемането на кръвта Христова от човека.
Римският войник пробожда с копие ребрата на разпънатия Исус и Йосиф от Ариматея събира в чашата от Тайната Вечеря Христовата кръв, която бликва, примесена с вода от раната, причинена от копието. С това започва историята на Светия Граал. Копие и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго. Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия. Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото Христово, приема тялото Христово, то сцената с Граала ни показва приемането на кръвта Христова от човека. И двата пъти Йосиф от Ариматея е този, който е определен от съдбата да действа като първообраз на приемане на причастието в хода на историята. Йосиф от Ариматея е човекът от Тайната Вечеря, той приема тялото и кръвта Христови. Чрез този Космичен дар той прониква в Царството отвъд Смъртта, в Царството отвъд трите макрокосмически степени: полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Но това е Царството на освободените от тялото живот и съзнание, когато човек става господар на своето тяло, където той не е вече слуга, а заедно с Христа е господар на съдбата, господар на наследствеността. Когато чрез приемането на тялото Христово нашето тяло приема нещо от същността на Христовото тяло, то също е снето от Кръста.
към текста >>

Чрез този Космичен дар той прониква в Царството отвъд Смъртта, в Царството отвъд трите макрокосмически степени: полагането в гроба, Възкресението и Възнесението.
Копие и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго. Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия. Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото Христово, приема тялото Христово, то сцената с Граала ни показва приемането на кръвта Христова от човека. И двата пъти Йосиф от Ариматея е този, който е определен от съдбата да действа като първообраз на приемане на причастието в хода на историята. Йосиф от Ариматея е човекът от Тайната Вечеря, той приема тялото и кръвта Христови. Чрез този Космичен дар той прониква в Царството отвъд Смъртта, в Царството отвъд трите макрокосмически степени: полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Но това е Царството на освободените от тялото живот и съзнание, когато човек става господар на своето тяло, където той не е вече слуга, а заедно с Христа е господар на съдбата, господар на наследствеността. Когато чрез приемането на тялото Христово нашето тяло приема нещо от същността на Христовото тяло, то също е снето от Кръста. Когато в нас се събуди Йосиф от Ариматея и заедно с него Тайната на донесената от ангела Чаша на Граала, той ни снема от кръста и ние се научаваме, освободени от тялото, как да пристъпим в Царството на Духа. Всеки може да се запита: защо на мястото, където стоят Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея не стоят две фигури от кръга на дванадесетте ученици? Те през цялото време са с Христа, а сега няма никой от тях.
към текста >>

Но това е Царството на освободените от тялото живот и съзнание, когато човек става господар на своето тяло, където той не е вече слуга, а заедно с Христа е господар на съдбата, господар на наследствеността.
Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия. Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото Христово, приема тялото Христово, то сцената с Граала ни показва приемането на кръвта Христова от човека. И двата пъти Йосиф от Ариматея е този, който е определен от съдбата да действа като първообраз на приемане на причастието в хода на историята. Йосиф от Ариматея е човекът от Тайната Вечеря, той приема тялото и кръвта Христови. Чрез този Космичен дар той прониква в Царството отвъд Смъртта, в Царството отвъд трите макрокосмически степени: полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Но това е Царството на освободените от тялото живот и съзнание, когато човек става господар на своето тяло, където той не е вече слуга, а заедно с Христа е господар на съдбата, господар на наследствеността. Когато чрез приемането на тялото Христово нашето тяло приема нещо от същността на Христовото тяло, то също е снето от Кръста. Когато в нас се събуди Йосиф от Ариматея и заедно с него Тайната на донесената от ангела Чаша на Граала, той ни снема от кръста и ние се научаваме, освободени от тялото, как да пристъпим в Царството на Духа. Всеки може да се запита: защо на мястото, където стоят Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея не стоят две фигури от кръга на дванадесетте ученици? Те през цялото време са с Христа, а сега няма никой от тях. Йоан стои под кръста с майката Исусова, според неговото Евангелие, но той не взема никакво участие.
към текста >>

Когато чрез приемането на тялото Христово нашето тяло приема нещо от същността на Христовото тяло, то също е снето от Кръста.
Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото Христово, приема тялото Христово, то сцената с Граала ни показва приемането на кръвта Христова от човека. И двата пъти Йосиф от Ариматея е този, който е определен от съдбата да действа като първообраз на приемане на причастието в хода на историята. Йосиф от Ариматея е човекът от Тайната Вечеря, той приема тялото и кръвта Христови. Чрез този Космичен дар той прониква в Царството отвъд Смъртта, в Царството отвъд трите макрокосмически степени: полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Но това е Царството на освободените от тялото живот и съзнание, когато човек става господар на своето тяло, където той не е вече слуга, а заедно с Христа е господар на съдбата, господар на наследствеността. Когато чрез приемането на тялото Христово нашето тяло приема нещо от същността на Христовото тяло, то също е снето от Кръста. Когато в нас се събуди Йосиф от Ариматея и заедно с него Тайната на донесената от ангела Чаша на Граала, той ни снема от кръста и ние се научаваме, освободени от тялото, как да пристъпим в Царството на Духа. Всеки може да се запита: защо на мястото, където стоят Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея не стоят две фигури от кръга на дванадесетте ученици? Те през цялото време са с Христа, а сега няма никой от тях. Йоан стои под кръста с майката Исусова, според неговото Евангелие, но той не взема никакво участие. От това се вижда, че Голготската Тайна е заобиколена от кръгове на Неизвестни, които, чрез тяхната принадлежност към Мистериите, могат да бъдат по-напред от учениците в изживяване на духовните степени.
към текста >>

Когато в нас се събуди Йосиф от Ариматея и заедно с него Тайната на донесената от ангела Чаша на Граала, той ни снема от кръста и ние се научаваме, освободени от тялото, как да пристъпим в Царството на Духа.
И двата пъти Йосиф от Ариматея е този, който е определен от съдбата да действа като първообраз на приемане на причастието в хода на историята. Йосиф от Ариматея е човекът от Тайната Вечеря, той приема тялото и кръвта Христови. Чрез този Космичен дар той прониква в Царството отвъд Смъртта, в Царството отвъд трите макрокосмически степени: полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Но това е Царството на освободените от тялото живот и съзнание, когато човек става господар на своето тяло, където той не е вече слуга, а заедно с Христа е господар на съдбата, господар на наследствеността. Когато чрез приемането на тялото Христово нашето тяло приема нещо от същността на Христовото тяло, то също е снето от Кръста. Когато в нас се събуди Йосиф от Ариматея и заедно с него Тайната на донесената от ангела Чаша на Граала, той ни снема от кръста и ние се научаваме, освободени от тялото, как да пристъпим в Царството на Духа. Всеки може да се запита: защо на мястото, където стоят Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея не стоят две фигури от кръга на дванадесетте ученици? Те през цялото време са с Христа, а сега няма никой от тях. Йоан стои под кръста с майката Исусова, според неговото Евангелие, но той не взема никакво участие. От това се вижда, че Голготската Тайна е заобиколена от кръгове на Неизвестни, които, чрез тяхната принадлежност към Мистериите, могат да бъдат по-напред от учениците в изживяване на духовните степени. Един кръг от Великите Неизвестни изпращат тук двама от своите членове на предната част на сцената, в един пълен със значение момент.
към текста >>

31. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото онзи, който обича само затова, защото към това го тласкат кръвните връзки, изразява на по-висока степен това, което съществува на по-ниска степен и в животинското царство.
Азът се намирал пред този решителен момент, той трябвало да стане самостоятелен. Така цялото човечество по това време е стояло пред раждането на аза, пред едно такова раждане на аза, чрез което той е трябвало да дойде до една Любов, родена от самия него. Азът е трябвало да развие Любовта в себе си и от Любовта да развие свобода. И всъщност, само едно такова същество е истински човек. Истински човек е този, който развива един такъв аз. Защото онзи, който обича само затова, защото към това го тласкат кръвните връзки, изразява на по-висока степен това, което съществува на по-ниска степен и в животинското царство. Едва в момента, който току-що описахме, човечеството било назряло да премине към една нова форма на живота. В този момент по Земята трябвало да премине онова влияние, което прави от човека истински човек. Чрез своя напълно развит аз, човекът е венец на земното творение. Всички други живи същества имат имена, които могат да им бъдат дадени отвън. Азът има такова име, което той сам може да даде на себе си.
към текста >>

В аза говори и се проявява Бог; в аза не говорят вече земни отношения на кръвни връзки, но в него говори Царството на Духа.
Едва в момента, който току-що описахме, човечеството било назряло да премине към една нова форма на живота. В този момент по Земята трябвало да премине онова влияние, което прави от човека истински човек. Чрез своя напълно развит аз, човекът е венец на земното творение. Всички други живи същества имат имена, които могат да им бъдат дадени отвън. Азът има такова име, което той сам може да даде на себе си. В аза говори и се проявява Бог; в аза не говорят вече земни отношения на кръвни връзки, но в него говори Царството на Духа. Духът от Небесата говори, когато този аз е стигнал до себе си, т.е. когато е пробудил Божественото в себе си, което го прави от една страна самостоятелен, силен и мощен, а от друга страна го свързва с всички същества връзката на духовната Любов, която се ражда свободно в него по подтик на Духа, който живее в него. За да разберем по-добре този въпрос, нека да кажа, че до този момент в развитието на Земята са съществували три царства: минерално, растително и животинско. Редом с тях съществувало още едно царство, което наистина се е издигнало над тези трите, но което още не е стигнало до своето съвършенство, което не е било приело още в себе си напълно своята свръхземна същност. Това царство се състои в това, че в един аз, в една душа може да бъде приет духовният свят, Царството Небесно, нещо, което никое друго същество по Земята не може да направи.
към текста >>

Редом с тях съществувало още едно царство, което наистина се е издигнало над тези трите, но което още не е стигнало до своето съвършенство, което не е било приело още в себе си напълно своята свръхземна същност.
Азът има такова име, което той сам може да даде на себе си. В аза говори и се проявява Бог; в аза не говорят вече земни отношения на кръвни връзки, но в него говори Царството на Духа. Духът от Небесата говори, когато този аз е стигнал до себе си, т.е. когато е пробудил Божественото в себе си, което го прави от една страна самостоятелен, силен и мощен, а от друга страна го свързва с всички същества връзката на духовната Любов, която се ражда свободно в него по подтик на Духа, който живее в него. За да разберем по-добре този въпрос, нека да кажа, че до този момент в развитието на Земята са съществували три царства: минерално, растително и животинско. Редом с тях съществувало още едно царство, което наистина се е издигнало над тези трите, но което още не е стигнало до своето съвършенство, което не е било приело още в себе си напълно своята свръхземна същност. Това царство се състои в това, че в един аз, в една душа може да бъде приет духовният свят, Царството Небесно, нещо, което никое друго същество по Земята не може да направи. Това царство на езика на Библията се нарича Царство Небесно или Царство Божие. А в смисъла, в който тук говорим, това Царство Небесно не е нищо друго, освен перифраза на израза човешко царство - царство, чрез което се проявява или въплътява Небето чрез аза, който живее в човека. Във времената, когато азът не е бил още пробуден в човека, той не е бил истински човек, а същество на път да стане човек. С раждането на аза човек става човек и може да каже за себе си аз: аз съм човек, аз съм онова същество, в което Бог живее.
към текста >>

Това царство се състои в това, че в един аз, в една душа може да бъде приет духовният свят, Царството Небесно, нещо, което никое друго същество по Земята не може да направи.
В аза говори и се проявява Бог; в аза не говорят вече земни отношения на кръвни връзки, но в него говори Царството на Духа. Духът от Небесата говори, когато този аз е стигнал до себе си, т.е. когато е пробудил Божественото в себе си, което го прави от една страна самостоятелен, силен и мощен, а от друга страна го свързва с всички същества връзката на духовната Любов, която се ражда свободно в него по подтик на Духа, който живее в него. За да разберем по-добре този въпрос, нека да кажа, че до този момент в развитието на Земята са съществували три царства: минерално, растително и животинско. Редом с тях съществувало още едно царство, което наистина се е издигнало над тези трите, но което още не е стигнало до своето съвършенство, което не е било приело още в себе си напълно своята свръхземна същност. Това царство се състои в това, че в един аз, в една душа може да бъде приет духовният свят, Царството Небесно, нещо, което никое друго същество по Земята не може да направи. Това царство на езика на Библията се нарича Царство Небесно или Царство Божие. А в смисъла, в който тук говорим, това Царство Небесно не е нищо друго, освен перифраза на израза човешко царство - царство, чрез което се проявява или въплътява Небето чрез аза, който живее в човека. Във времената, когато азът не е бил още пробуден в човека, той не е бил истински човек, а същество на път да стане човек. С раждането на аза човек става човек и може да каже за себе си аз: аз съм човек, аз съм онова същество, в което Бог живее. С това е настъпил моментът, когато Царството Небесно слиза на Земята.
към текста >>

Това царство на езика на Библията се нарича Царство Небесно или Царство Божие.
Духът от Небесата говори, когато този аз е стигнал до себе си, т.е. когато е пробудил Божественото в себе си, което го прави от една страна самостоятелен, силен и мощен, а от друга страна го свързва с всички същества връзката на духовната Любов, която се ражда свободно в него по подтик на Духа, който живее в него. За да разберем по-добре този въпрос, нека да кажа, че до този момент в развитието на Земята са съществували три царства: минерално, растително и животинско. Редом с тях съществувало още едно царство, което наистина се е издигнало над тези трите, но което още не е стигнало до своето съвършенство, което не е било приело още в себе си напълно своята свръхземна същност. Това царство се състои в това, че в един аз, в една душа може да бъде приет духовният свят, Царството Небесно, нещо, което никое друго същество по Земята не може да направи. Това царство на езика на Библията се нарича Царство Небесно или Царство Божие. А в смисъла, в който тук говорим, това Царство Небесно не е нищо друго, освен перифраза на израза човешко царство - царство, чрез което се проявява или въплътява Небето чрез аза, който живее в човека. Във времената, когато азът не е бил още пробуден в човека, той не е бил истински човек, а същество на път да стане човек. С раждането на аза човек става човек и може да каже за себе си аз: аз съм човек, аз съм онова същество, в което Бог живее. С това е настъпил моментът, когато Царството Небесно слиза на Земята. И когато Йоан Кръстител и сам Исус Христос е казал: Наближило е Царството Небесно, разбирали са, че сме в епохата, когато се пробужда азът в човека и той се осъзнава като едно Божествено същество.
към текста >>

А в смисъла, в който тук говорим, това Царство Небесно не е нищо друго, освен перифраза на израза човешко царство - царство, чрез което се проявява или въплътява Небето чрез аза, който живее в човека.
когато е пробудил Божественото в себе си, което го прави от една страна самостоятелен, силен и мощен, а от друга страна го свързва с всички същества връзката на духовната Любов, която се ражда свободно в него по подтик на Духа, който живее в него. За да разберем по-добре този въпрос, нека да кажа, че до този момент в развитието на Земята са съществували три царства: минерално, растително и животинско. Редом с тях съществувало още едно царство, което наистина се е издигнало над тези трите, но което още не е стигнало до своето съвършенство, което не е било приело още в себе си напълно своята свръхземна същност. Това царство се състои в това, че в един аз, в една душа може да бъде приет духовният свят, Царството Небесно, нещо, което никое друго същество по Земята не може да направи. Това царство на езика на Библията се нарича Царство Небесно или Царство Божие. А в смисъла, в който тук говорим, това Царство Небесно не е нищо друго, освен перифраза на израза човешко царство - царство, чрез което се проявява или въплътява Небето чрез аза, който живее в човека. Във времената, когато азът не е бил още пробуден в човека, той не е бил истински човек, а същество на път да стане човек. С раждането на аза човек става човек и може да каже за себе си аз: аз съм човек, аз съм онова същество, в което Бог живее. С това е настъпил моментът, когато Царството Небесно слиза на Земята. И когато Йоан Кръстител и сам Исус Христос е казал: Наближило е Царството Небесно, разбирали са, че сме в епохата, когато се пробужда азът в човека и той се осъзнава като едно Божествено същество. С това те са охарактеризирали най-дълбоко своята епоха.
към текста >>

С това е настъпил моментът, когато Царството Небесно слиза на Земята.
Това царство се състои в това, че в един аз, в една душа може да бъде приет духовният свят, Царството Небесно, нещо, което никое друго същество по Земята не може да направи. Това царство на езика на Библията се нарича Царство Небесно или Царство Божие. А в смисъла, в който тук говорим, това Царство Небесно не е нищо друго, освен перифраза на израза човешко царство - царство, чрез което се проявява или въплътява Небето чрез аза, който живее в човека. Във времената, когато азът не е бил още пробуден в човека, той не е бил истински човек, а същество на път да стане човек. С раждането на аза човек става човек и може да каже за себе си аз: аз съм човек, аз съм онова същество, в което Бог живее. С това е настъпил моментът, когато Царството Небесно слиза на Земята. И когато Йоан Кръстител и сам Исус Христос е казал: Наближило е Царството Небесно, разбирали са, че сме в епохата, когато се пробужда азът в човека и той се осъзнава като едно Божествено същество. С това те са охарактеризирали най-дълбоко своята епоха. Затова именно в този епоха е трябвало да се роди Христос на Земята. Той трябвало да донесе на човечеството онези сили, чрез които азът да развие посочените по-горе качества. Учителят нарича това разцъфтяване или пробуждане на човешката душа.
към текста >>

И когато Йоан Кръстител и сам Исус Христос е казал: Наближило е Царството Небесно, разбирали са, че сме в епохата, когато се пробужда азът в човека и той се осъзнава като едно Божествено същество.
Това царство на езика на Библията се нарича Царство Небесно или Царство Божие. А в смисъла, в който тук говорим, това Царство Небесно не е нищо друго, освен перифраза на израза човешко царство - царство, чрез което се проявява или въплътява Небето чрез аза, който живее в човека. Във времената, когато азът не е бил още пробуден в човека, той не е бил истински човек, а същество на път да стане човек. С раждането на аза човек става човек и може да каже за себе си аз: аз съм човек, аз съм онова същество, в което Бог живее. С това е настъпил моментът, когато Царството Небесно слиза на Земята. И когато Йоан Кръстител и сам Исус Христос е казал: Наближило е Царството Небесно, разбирали са, че сме в епохата, когато се пробужда азът в човека и той се осъзнава като едно Божествено същество. С това те са охарактеризирали най-дълбоко своята епоха. Затова именно в този епоха е трябвало да се роди Христос на Земята. Той трябвало да донесе на човечеството онези сили, чрез които азът да развие посочените по-горе качества. Учителят нарича това разцъфтяване или пробуждане на човешката душа. Така цялото развитие на човечеството е разделено на две части: времето преди идването на Христа, когато Царството Небесно не е било още дошло на Земята и времето след идването на Христа, когато Царството Небесно е дошло на Земята, когато човешкото царство добива своето най-високо значение.
към текста >>

Така цялото развитие на човечеството е разделено на две части: времето преди идването на Христа, когато Царството Небесно не е било още дошло на Земята и времето след идването на Христа, когато Царството Небесно е дошло на Земята, когато човешкото царство добива своето най-високо значение.
И когато Йоан Кръстител и сам Исус Христос е казал: Наближило е Царството Небесно, разбирали са, че сме в епохата, когато се пробужда азът в човека и той се осъзнава като едно Божествено същество. С това те са охарактеризирали най-дълбоко своята епоха. Затова именно в този епоха е трябвало да се роди Христос на Земята. Той трябвало да донесе на човечеството онези сили, чрез които азът да развие посочените по-горе качества. Учителят нарича това разцъфтяване или пробуждане на човешката душа. Така цялото развитие на човечеството е разделено на две части: времето преди идването на Христа, когато Царството Небесно не е било още дошло на Земята и времето след идването на Христа, когато Царството Небесно е дошло на Земята, когато човешкото царство добива своето най-високо значение. И затова Христос казва още: "Царството Божие е вътре във вас". Древноеврейският народ е бил предназначен да даде тяло в плът, телесна обвивка, която била узряла, за да приеме Носителя на Царството Небесно. Такива са Тайните, които се разкриват, когато вникнем в дълбокия смисъл в Евангелието на Матей и обгърнем с поглед историческите факти. Така че, еврейският народ е бил предназначен да развие един такъв човешки организъм, в който имало заложба да може да схваща и разбира външния свят посредством логическото мислене и така да се издигне постепенно от физическия свят до познаването на духовния свят, в който се изявява Бог. В лицето на Авраам бил избран един човек, чийто мозък е бил така изграден, щото той е могъл да стане родоначалник на цял един народ, наследяващ от него по-нататък тези качества.
към текста >>

И затова Христос казва още: "Царството Божие е вътре във вас".
С това те са охарактеризирали най-дълбоко своята епоха. Затова именно в този епоха е трябвало да се роди Христос на Земята. Той трябвало да донесе на човечеството онези сили, чрез които азът да развие посочените по-горе качества. Учителят нарича това разцъфтяване или пробуждане на човешката душа. Така цялото развитие на човечеството е разделено на две части: времето преди идването на Христа, когато Царството Небесно не е било още дошло на Земята и времето след идването на Христа, когато Царството Небесно е дошло на Земята, когато човешкото царство добива своето най-високо значение. И затова Христос казва още: "Царството Божие е вътре във вас". Древноеврейският народ е бил предназначен да даде тяло в плът, телесна обвивка, която била узряла, за да приеме Носителя на Царството Небесно. Такива са Тайните, които се разкриват, когато вникнем в дълбокия смисъл в Евангелието на Матей и обгърнем с поглед историческите факти. Така че, еврейският народ е бил предназначен да развие един такъв човешки организъм, в който имало заложба да може да схваща и разбира външния свят посредством логическото мислене и така да се издигне постепенно от физическия свят до познаването на духовния свят, в който се изявява Бог. В лицето на Авраам бил избран един човек, чийто мозък е бил така изграден, щото той е могъл да стане родоначалник на цял един народ, наследяващ от него по-нататък тези качества. Този народ приел всичко това, което произхождало от Авраама първо не отвътре, но той получил всичко това като едно откровение първо отвън.
към текста >>

Древноеврейският народ е бил предназначен да даде тяло в плът, телесна обвивка, която била узряла, за да приеме Носителя на Царството Небесно.
Затова именно в този епоха е трябвало да се роди Христос на Земята. Той трябвало да донесе на човечеството онези сили, чрез които азът да развие посочените по-горе качества. Учителят нарича това разцъфтяване или пробуждане на човешката душа. Така цялото развитие на човечеството е разделено на две части: времето преди идването на Христа, когато Царството Небесно не е било още дошло на Земята и времето след идването на Христа, когато Царството Небесно е дошло на Земята, когато човешкото царство добива своето най-високо значение. И затова Христос казва още: "Царството Божие е вътре във вас". Древноеврейският народ е бил предназначен да даде тяло в плът, телесна обвивка, която била узряла, за да приеме Носителя на Царството Небесно. Такива са Тайните, които се разкриват, когато вникнем в дълбокия смисъл в Евангелието на Матей и обгърнем с поглед историческите факти. Така че, еврейският народ е бил предназначен да развие един такъв човешки организъм, в който имало заложба да може да схваща и разбира външния свят посредством логическото мислене и така да се издигне постепенно от физическия свят до познаването на духовния свят, в който се изявява Бог. В лицето на Авраам бил избран един човек, чийто мозък е бил така изграден, щото той е могъл да стане родоначалник на цял един народ, наследяващ от него по-нататък тези качества. Този народ приел всичко това, което произхождало от Авраама първо не отвътре, но той получил всичко това като едно откровение първо отвън. С това ни е дадено нещо извънредно важно за различаването на цялата заложба на този народ от другите народи на древността.
към текста >>

Така наред с другите природни царства се ражда същинското човешко царство, или Царството Небесно на Земята.
С това ни е дадено нещо извънредно важно за различаването на цялата заложба на този народ от другите народи на древността. Еврейският народ се различава коренно от другите народи. Тази подготовка на еврейския народ е била необходима, за да се даде възможност да се подготвят хората за великия момент, който настъпил, когато Христос се намирал на Земята. Това е бил моментът, когато старото ясновидство и кръвното родство са били изгубили своето значение и за човечеството настъпило нещо ново, а именно, пълното проявление на аза и свързаният с него човешки ум. Чрез размесването на кръвта е било изгубено това, което в древни времена е имало голямо значение, но в замяна на това е настъпило пълно проявление на човешкия аз. Така наред с другите природни царства се ражда същинското човешко царство, или Царството Небесно на Земята. За да разберат хората идването на Христа, те е трябвало предварително да бъдат подготвени. Това именно трябва да се знае за правилното разбиране на Евангелието на Матей, за да могат поне отделни хора, макар и малко на брой, да разберат Христовото събитие. Това е трябвало да се знае, защото Христос е бил Онзи, Който е донесъл на хората възможността не само да получават физически впечатления от външния свят, а да приемат и Духа отвън. Затова е трябвало да бъдат подготвени отделни хора. И такива хора са били подготвяни в течение на цялата еврейска история, за да подготвят Христовото събитие.
към текста >>

Това именно трябва да се знае за правилното разбиране на Евангелието на Матей, за да могат поне отделни хора, макар и малко на брой, да разберат Христовото събитие.
Тази подготовка на еврейския народ е била необходима, за да се даде възможност да се подготвят хората за великия момент, който настъпил, когато Христос се намирал на Земята. Това е бил моментът, когато старото ясновидство и кръвното родство са били изгубили своето значение и за човечеството настъпило нещо ново, а именно, пълното проявление на аза и свързаният с него човешки ум. Чрез размесването на кръвта е било изгубено това, което в древни времена е имало голямо значение, но в замяна на това е настъпило пълно проявление на човешкия аз. Така наред с другите природни царства се ражда същинското човешко царство, или Царството Небесно на Земята. За да разберат хората идването на Христа, те е трябвало предварително да бъдат подготвени. Това именно трябва да се знае за правилното разбиране на Евангелието на Матей, за да могат поне отделни хора, макар и малко на брой, да разберат Христовото събитие. Това е трябвало да се знае, защото Христос е бил Онзи, Който е донесъл на хората възможността не само да получават физически впечатления от външния свят, а да приемат и Духа отвън. Затова е трябвало да бъдат подготвени отделни хора. И такива хора са били подготвяни в течение на цялата еврейска история, за да подготвят Христовото събитие. Тези хора са били само малцина сред еврейския народ, които са знаели за идването на Христа на Земята, Който представя-висшия Аз на човечеството, Който роден веднъж сред човечеството, трябвало да се роди във всяка една отделна човешка душа. Хората, които са били подготвени да могат да знаят и познават ясновидски, какво е всъщност Христос, са се наричали на-зареи.
към текста >>

И такива хора са били подготвяни в течение на цялата еврейска история, за да подготвят Христовото събитие.
Така наред с другите природни царства се ражда същинското човешко царство, или Царството Небесно на Земята. За да разберат хората идването на Христа, те е трябвало предварително да бъдат подготвени. Това именно трябва да се знае за правилното разбиране на Евангелието на Матей, за да могат поне отделни хора, макар и малко на брой, да разберат Христовото събитие. Това е трябвало да се знае, защото Христос е бил Онзи, Който е донесъл на хората възможността не само да получават физически впечатления от външния свят, а да приемат и Духа отвън. Затова е трябвало да бъдат подготвени отделни хора. И такива хора са били подготвяни в течение на цялата еврейска история, за да подготвят Христовото събитие. Тези хора са били само малцина сред еврейския народ, които са знаели за идването на Христа на Земята, Който представя-висшия Аз на човечеството, Който роден веднъж сред човечеството, трябвало да се роди във всяка една отделна човешка душа. Хората, които са били подготвени да могат да знаят и познават ясновидски, какво е всъщност Христос, са се наричали на-зареи. Чрез ясновиждане тези назареи са могли да прозрат това, което се подготвяло в древния еврейски народ, за да се роди Христос в този народ и да бъде разбран. Назареите принадлежали към окултната школа на есеите и са имали много строги правила за живот, за да се подготвят за своята мисия. През време на своята подготовка назареецът е трябвало да бъде доведен до определена ясновидска опитност, която е трябвало да му даде представа колко близо е било човечеството до идването на Христа.
към текста >>

Той образувал около себе си една общност, която можела да разбере наближаването на Христовото събитие.
Чрез кръщението те познавали колко близо е идването на Христа. Те познавали това по устройството на етерното тяло, което при кръщението се е отделяло частично от физическото. Йоан Кръстител е трябвало да покаже, че е било дошло времето, когато Азът е можел да се прояви в човешката природа. С това той е бил човекът, който сложил край на старото време. Той е трябвало да основе една общност около себе си, на която е можел да покаже, че обръщайки се към Аза, Христовият Принцип можел да навлезе в човечеството. Той образувал около себе си една общност, която можела да разбере наближаването на Христовото събитие. Той е бил развил назарейството в най-висша степен, така щото от едно пророчество то станало едно изпълнение. В тази светлина трябва да се разбират думите и проповедта на Кръстителя. Ако разбираме нещата буквално, то Йоан излиза пред нас като един кавгаджия, когато говори на фарисеите и садукеите, като ги нарича рожби ехидни и други подобни. Но когато разберем думите на Йоан Кръстител в тяхната вътрешна светлина, ще видим, че това не са фанатични ругатни, но зад тези думи се крие едно високо значение и един дълбок смисъл. Този дълбок смисъл ще се разбере само когато разберем правилно развитието и мисията на еврейския народ.
към текста >>

Йоан кръщавал с вода затова, да събуди в отделните хора силата, позволяваща им да познаят, че е наближило Царството Небесно и с това да могат да разберат кой е Исус Христос.
А горният Ерусалим е свободен, който е майка на всички". Йоан като казваше покайте се, тези думи означават: произведете във вас едно изменение на чувствата, на разбирането. И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на разбиранията на хората. Когато кръстеният излезе из водата, той трябва да измени своето схващане, не трябва вече да гледа назад към старото, към старите предания, а напред към това, което притежава освободеният Аз, който бе даден чрез Исус Христос. Така че, целта на Йоановото кръщение е била да измени схващането на хората. Йоан кръщавал с вода затова, да събуди в отделните хора силата, позволяваща им да познаят, че е наближило Царството Небесно и с това да могат да разберат кой е Исус Христос. Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в легендата за Авраам, който е бил една действителна историческа личност, един посветен със специално посвещение и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса, която именно се развива по този път, по който се посочва, че се развива еврейският народ от Авраам. В разказа на Авраам ни се разкрива историята на човечеството, която се простира между четвъртата и петата следатлантски култури и Тайната, свързана с това развитие, а също и законите на това развитие.
към текста >>

32. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, в човека Исус от Назарет се въплътява Христовото Същество.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА При кръщението на Исус от Йоан Кръстител в реката Йордан, в тялото на Исус се вселява Христовият Дух, вселява се Логосът, Господарят на Слънчевата система. Но това не е един прост и еднократен процес. Христос постепенно се вселява в телата - астрално, етерно и физическо, на Исус. А всяко от тези три тела е свързано с определени сили на Природата, които пораждат и съответни способности, и възможности на тези тела. Така че, в човека Исус от Назарет се въплътява Христовото Същество. Телесно-душевната част на най-великия човек стана носител на слизащото от духовното царство Христово Същество. Това въплъщение, това човекоставане е една от най-великите Тайни. В това въплътяване е скрита Тайната за отношението между тялото, душата и Духа, за проникването на земночовешкото от Небеснобожественото. Първичното християнство е познавало това отношение, но в по-късни времена се забравя тази Тайна. Аполикарис от Лаодикия, който е поддържал това учение за троичността на човешкото същество и за Тайните на Божественото въплътяване, на втория Вселенски събор, станал в Константинопол в 381 г., е бил обявен за еретик заради това си разбиране.
към текста >>

Телесно-душевната част на най-великия човек стана носител на слизащото от духовното царство Христово Същество.
При кръщението на Исус от Йоан Кръстител в реката Йордан, в тялото на Исус се вселява Христовият Дух, вселява се Логосът, Господарят на Слънчевата система. Но това не е един прост и еднократен процес. Христос постепенно се вселява в телата - астрално, етерно и физическо, на Исус. А всяко от тези три тела е свързано с определени сили на Природата, които пораждат и съответни способности, и възможности на тези тела. Така че, в човека Исус от Назарет се въплътява Христовото Същество. Телесно-душевната част на най-великия човек стана носител на слизащото от духовното царство Христово Същество. Това въплъщение, това човекоставане е една от най-великите Тайни. В това въплътяване е скрита Тайната за отношението между тялото, душата и Духа, за проникването на земночовешкото от Небеснобожественото. Първичното християнство е познавало това отношение, но в по-късни времена се забравя тази Тайна. Аполикарис от Лаодикия, който е поддържал това учение за троичността на човешкото същество и за Тайните на Божественото въплътяване, на втория Вселенски събор, станал в Константинопол в 381 г., е бил обявен за еретик заради това си разбиране. Той учел, че човек се състои от тяло, душа и Дух, както са учили и първите християни.
към текста >>

Интересно е също така, че Христовото Същество, като се вселява в тялото на Исус, първата Му среща е с дявола, който Го изкушава.
Следователно и пустинята, в която Духът отвел Исус, не е физическата пустиня, която се простира около Йордан. Възможно е Исус, след кръщението, да се е оттеглил в пустинята, за да се приготви за Своята работа. Но в случая с изкушението не се касае за тази пустиня. Също забележително е, че изкушенията са три. което не е случайно, а отговаря на един факт, който е свързан с човешкото естество. Интересно е също така, че Христовото Същество, като се вселява в тялото на Исус, първата Му среща е с дявола, който Го изкушава. Важно е също кой е знаел за тази среща на Христос с дявола в пустинята, когато никой не е бил там. Никъде не се казва, че Христос е разказал на учениците Си, за да я запишат. Следователно и това е едно основание, че Евангелията са окултни съчинения и са написани по откровение от духовния свят. Преди да разгледам накратко сцената на изкушението, ще кажа това, което вече съм казал: че Евангелията не са обикновени книги, а са окултни, езотерични, мистични съчинения. Те са, така да се каже, мистерийни книги, които изнасят на забулен език това, което е ставало в древните Мистерии.
към текста >>

В Евангелието на Матей е описано как след кръщението, извършено от Йоан, Христовото Същество действително е слязло във физическото и етерното тяло на Исус.
Това са двата основни стълба, които се изправят в двете Евангелия - това на Матей и това на Лука. Христос - най-висшата индивидуалност, свързана със Земята, е въплътен в човешко тяло. И Той със Своя живот на Земята показал на хората двете страни на Посвещението - слизането в Микрокосмоса и възлизането в Макрокосмоса. При слизането във физическото и етерното тяло Христос остава неуязвим за всички съблазни и изкушения, които наистина идват към Него, но са отблъснати. Също така Той е защитен и против онези опасности, с които човек се среща при възлизане в Космоса. В Евангелието на Матей е описано как след кръщението, извършено от Йоан, Христовото Същество действително е слязло във физическото и етерното тяло на Исус. Описанието на това събитие е разказът за изкушението. Тази сцена на изкушението предава с всички подробности изживяванията, които човек въобще има, когато слезе по същия начин във физическото и етерното тяло. Това първо забележително събитие в Евангелието на Матей е сцената с изкушението. Тя предава едната страна и на Посвещението - слизането във физическото и етерното тяло, в Микрокосмоса. Другата страна на Посвещението
към текста >>

Външният свят, в който азът е буден, в древноеврейския езотеризъм е наречен Царство или Малхут.
Но чрез това той остава зависим от колегиума от посветени през целия си останал живот, зависим от онези, които го бяха подпомогнали. Силите, които го бяха подпомогнали, оставаха с него в света. Както казах и по-рано, това трябваше да се измени и се измени със слизането на Христос на Земята в едно човешко тяло. При днешното състояние на човешкото развитие азът на човека не е буден за другия свят както е буден за физическия свят. Но едно истинско християнско Посвещение се състои именно в това, да подготви човешкия аз да стане така буден в духовните светове, както той е буден във външния свят. Външният свят, в който азът е буден, в древноеврейския езотеризъм е наречен Царство или Малхут. При слизането на човека в своята вътрешност, преди човек да слезе в своето етерно тяло и да проникне в него, да възприеме неговите Тайни, той трябва да проникне съзнателно със своя поглед своето астрално тяло. Това е вратата, през която човек трябва да слезе в своите етерно и физическо тела. В тези тела човек изживява нещо, което е обективно, както предметите във външния свят са нещо обективно. Както нашият поглед във външния свят обгръща всичко, което съществува в този свят, така и за онзи, който се потопява в своето астрално тяло, неговият поглед пада върху всичко, което той може да възприеме в астралното тяло и в астралния свят. Но сега човек вижда това не чрез своя аз направо, а си служи с органите на астралното тяло.
към текста >>

От думата Гедулах получаваме една представа за всичко онова, което в царството на Духа, в духовния свят, е величествено, велико, което прави впечатление на нещо поразяващо със своето величие.
При преживяването на астралното тяло човек изживява живота на първите четиринадесет поколения, за които говори Евангелието; при преживяването на етерното тяло той изживява живота на вторите четиринадесет поколения; при изживяването на физическото тяло, той изживява последните четиринадесет поколения. Астралното тяло е най-покварено и най-неорганизирано от човешките обвивки и то действа разрушително със своите страсти, инстинкти и желания върху физическото тяло. Етерното тяло не е така покварено от влиянието на тъмните сили, както астралното. И това, което човек преживява при съзнателното слизане в етерното тяло, в древноеврейския езотеризъм е било наречено с три имена, които трудно могат да се преведат на съвременен език. Тези три думи са: Гедулах, Тиферет и Гебурах. От думата Гедулах получаваме една представа за всичко онова, което в царството на Духа, в духовния свят, е величествено, велико, което прави впечатление на нещо поразяващо със своето величие. Напротив това, което е обозначено с думата Гебурах, има съвършено различен нюанс от този в думата величие. Гебурах е нюансът на онова величие, на онази сила, която вече се изявява навън, за да се противопостави, за да се бори, да се брани и да се изяви навън като самостоятелна същност. Тази сила се изразява навън чрез агресивно действие. Почиващо в себе си величие, вътрешност, която наистина се изявява навън, но не чрез агресивност, а чрез това, че изразява в себе си духовно величие, това е било обозначено с думата Тиферет, която може да се преведе само когато комбинираме нашите две съвременни понятия доброта и красота. Следователно при слизането в етерното тяло човек се свързва със съществата, които се изявяват чрез тези три качества.
към текста >>

Даден е импулс, за да може човек с аза, който се намира в Малкут, в Царството, в сетивния свят, да възлезе с този аз в духовния свят.
Тогава той му обещава това, което застава срещу самия него, но което не е нищо друго, освен илюзия, създадена от нашето собствено въображение. Когато този дух на егоистичността е в нас, тогава ние виждаме цял един свят, но един свят на илюзии и лъжа. И този дух на лъжата ни обещава този свят, но ние не трябва да вярваме, че това е светът на Истината, реалният Божествен свят. Тези три степени на изкушението изживява Христос като един образец пред човечеството. И веднъж това изживяно вън от древните Мистерии, изживяно чрез силата на едно същество, което живее в трите човешки тела - даден е импулс, за да може човечеството да постигне това в течение на развитието. Даден е импулс, за да може човек с аза, който се намира в Малкут, в Царството, в сетивния свят, да възлезе с този аз в духовния свят. Трябваше да бъде достигнато това състояние, щото това, което разделя двата свята да не съществува вече и човек да може да възлиза в духовните светове с аза, който живее в сетивния свят. Това бе постигнато за човечеството чрез побеждаване на изкушението от Христа така, както е описано от Евангелието на Матей. С това бе даден образец как живеещият в сетивния свят аз може да влезе във висшите светове, като превъзмогне изпитанията, изкушенията, които му поставят тъмните сили. В заключение на казаното върху изкушението, ще го резюмирам по следния начин. Първото нещо, което трябва да имаме предвид при разбирането на разказа за изкушението, е да помним, че когато се говори, че Исус е бил отведен от Духа в пустинята, не трябва да се разбира изключително външната пустиня.
към текста >>

Сега Христос слезе на Земята в царството на Сатаната.
Трите сцени на разказа за изкушението трябва да се схващат на първо място вътрешно, като три степени на слизането, на въплъщението, на завладяване на тялото, в което слиза. Още от най-древни времена Христос е бил победител на силите на изкушението в духовните светове. Отдавна войнствата на Христа бяха победили на Небето Сатана и неговите пълчища и ги бяха свалили в Бездната. И затова в Евангелието на Лука в 10-та глава, 18-ти стих, Христос казва: "Видях Сатана да пада като мълния от Небето". Тези тъмни сили бяха свалени на Земята. Сега Христос слезе на Земята в царството на Сатаната. С това Той срещна отново противниковите сили и неизбежно трябваше да влезе във война с тях. Те са първите същества, които Христос срещна на Земята. Той слезе в човешките глъбини и там срещна силите на Бездната. Той ги срещна в съставните членове на човешкото същество, в които се облича. Самият Христос е като идващ от Небето Огън.
към текста >>

С това Христос обявява война на тъмните сили, които е победил в духовните светове, и сега слиза на Земята, за да воюва с тях и да ги победи, за да освободи както земния свят, така и човека от тяхното влияние, да пренесе Царството Небесно, Своето Царство на Земята и в човека.
И след очистването на храма, като изгонва от него продавачите, Той казва: "Разрушете този храм и Аз в три дни ще го съградя". И по-нататък се казва: "Той говореше за храма на своето тяло". Така че, влизането в храма е вселяване в храма на тялото на Исус, откъдето Той е изгонил с бич всички тъмни сили, които са обърнали храма на тялото във вертеп. По такъв начин и Йоан е описал въплътяването на Христа в тялото на Исус и борбата с тъмните сили, които среща по пътя на това вселяване. Такъв е дълбокият окултен смисъл на разказа за изкушението и, паралелно с него, за очистването на храма. С това Христос обявява война на тъмните сили, които е победил в духовните светове, и сега слиза на Земята, за да воюва с тях и да ги победи, за да освободи както земния свят, така и човека от тяхното влияние, да пренесе Царството Небесно, Своето Царство на Земята и в човека. В неговите обвивки и в неговия аз ще царуват и владеят отсега нататък силите на Христа, силите на Съществата на Светлината. Това е смисълът на слизането на Христа на Земята, това е Неговата мисия.
към текста >>

33. 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И затова Христос, обръщайки се към учениците, им казва: Досега се казваше от Царството Небесно се открива това или онова.
Тогава народът стоял долу, в подножието на планината, и се вълнувал какво става горе, на върха на планината, където Мойсей говори с Бога. Сега, при планинската проповед, Христос е на планината с учениците Си, а долу, в полите на планината, стои народът и се вълнува, понеже предчувства, че горе на планината се извършва нещо, което има отношение и към него. И действително, сега с планинската проповед се извършва нещо, което има отношение към народа. Затова той се вълнува. С планинската проповед се дава импулс за развитие на Божественото вътре в човека, което за в бъдеще ще стимулира човешкото развитие. И затова Христос, обръщайки се към учениците, им казва: Досега се казваше от Царството Небесно се открива това или онова. Но отсега нататък вие ще изживеете това, когато оставите вашето Божествено Начало да говори; вие ще го изживеете в това, което вашето Аз ви казва. Оттук иде и постоянното повтаряне, което Христос прави: Аз ви казвам, понеже Христос се чувства като представител на онази човешка душа, която се проявява в израза Аз ви казвам, Аз присъствам с Моето пълно Азово съзнание в това. Това не трябва да се взема повърхностно, което се повтаря на много места в планинската проповед. Когато Христос казва много пъти Аз ви казвам, това е едно повторение, указващо онзи импулс, който бе вложен в развитието на човечеството чрез Христа. Ако в тази светлина се чете по-нататък планинската проповед, ще се почувства, ще се види, че Христос е искал да каже: Досега вие не апелирахте към вашето Божествено Начало, към вашето аз, но сега чрез това, което ви донесох Аз, може да добиете Царството Небесно чрез вашата вътрешна сила, чрез силата на вашето Божествено Начало.
към текста >>

Ако в тази светлина се чете по-нататък планинската проповед, ще се почувства, ще се види, че Христос е искал да каже: Досега вие не апелирахте към вашето Божествено Начало, към вашето аз, но сега чрез това, което ви донесох Аз, може да добиете Царството Небесно чрез вашата вътрешна сила, чрез силата на вашето Божествено Начало.
И затова Христос, обръщайки се към учениците, им казва: Досега се казваше от Царството Небесно се открива това или онова. Но отсега нататък вие ще изживеете това, когато оставите вашето Божествено Начало да говори; вие ще го изживеете в това, което вашето Аз ви казва. Оттук иде и постоянното повтаряне, което Христос прави: Аз ви казвам, понеже Христос се чувства като представител на онази човешка душа, която се проявява в израза Аз ви казвам, Аз присъствам с Моето пълно Азово съзнание в това. Това не трябва да се взема повърхностно, което се повтаря на много места в планинската проповед. Когато Христос казва много пъти Аз ви казвам, това е едно повторение, указващо онзи импулс, който бе вложен в развитието на човечеството чрез Христа. Ако в тази светлина се чете по-нататък планинската проповед, ще се почувства, ще се види, че Христос е искал да каже: Досега вие не апелирахте към вашето Божествено Начало, към вашето аз, но сега чрез това, което ви донесох Аз, може да добиете Царството Небесно чрез вашата вътрешна сила, чрез силата на вашето Божествено Начало. Целият дух на планинската проповед е проникнат от новия импулс, който се дава на Божественото в човека. Проповедта на планината се простира в пета, шеста и седма глава на Евангелието на Матей. Тя е дадена след изкушението и призоваването на учениците. Тя е началото на Христовата дейност, първият мощен импулс, който дава на човечеството. Четвъртата глава завършва с думите: "И подире Му вървяха голямо множество на Галилея и Декапол, от Ерусалим и Юдея, и изотвъд Йордан".
към текста >>

Началото на това Христово наставление започва с думата блажени, която се повтаря девет пъти в Блаженствата.
Това е законът и пророците". Разбрано като външно морално правило, то е било общо за всички религии. Но схванато като наставление на учениците, на апостолите, които се готвят да бъдат ръководители на човечеството, то е един вид резюме на цялата планинска проповед и може да се изрази по следния начин: Всичко, към което искате да водите хората, осъществете го първо в себе си. За разбирането на планинската проповед е от значение да разберем, че тя едно органическо цяло, а не отделни, случайно изказани мисли. А така ще я разберем, като я приемем като Път на душата, по който трябва да вървим, за да стигнем до върха на съвършенството - това е наставление на учениците. Началото на това Христово наставление започва с думата блажени, която се повтаря девет пъти в Блаженствата. Заключението е образувано от образа за изграждането на дома: "Ето защо, който слуша тези Мои думи и ги изпълнява, е подобен на разумен човек, който е съградил своя дом, своята къща върху скала. И като дойде проливен дъжд и причини наводнение, и бурята се блъска о дома, той не се събаря, защото основата му е върху скала. А който слуша тези Мои думи и не ги изпълнява, той е подобен на неразумен човек, който съгражда къщата си върху пясък. И когато дойде проливен дъжд и причини наводнение и бурята бушува, тя ще се събори с голямо падане". Емил Бок, ученик на Щайнер, който се е занимавал с разглеждане на Писанието, казва: "Думата блажени ни отнася до Небесните висини, до които може да се издигне човешката душа.
към текста >>

34. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато блаженствата ни насочват към съграждането на небесния Ерусалим, то произнесените горки в оплакването в Христовото пророчество са за гибелта на земния Ерусалим.
С тях е показано как човек може да бъде блажен, като приеме Духа в себе си. а каквото разстояние се намират деветте блаженства от началото на Евангелието на Матей, на такова разстояние от неговия край намираме една част, която се състои също от девет члена, които отговарят точно на групата на блаженства. Това са деветте горки (23,13-36). Христос казва блаженствата на учениците, на носителите и ръководителите на възлизането на света, на новото творение. Деветте горки са отправени към книжниците и фарисеите, носителите и ръководителите на гибелта на света, на умирането на старото творение. Докато блаженствата ни насочват към съграждането на небесния Ерусалим, то произнесените горки в оплакването в Христовото пророчество са за гибелта на земния Ерусалим. В 37-ми и 38-ми стихове на 23-та глава, непосредствено след изказването на горките, Христос казва: "Ерусалиме, Ерусалиме, ти, който убиваш пророците и с камъни убиваш проводените до тебе, колко пъти исках да събера чадата ти, както квачката събира пилците под крилата си, но вие не искахте. Ето, домът ви ще бъде напълно разрушен". Така че, блаженствата имат значение към съграждането на новия Ерусалим, а изговарянето на горките имат отношение към разрушението на земния Ерусалим. Сега накратко ще разгледам деветте блаженства като членове на един организъм, като всеки път към дадено блаженство ще цитирам съответстващото горко за сравнение. Първо блаженство: "Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно".
към текста >>

Първо блаженство: "Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно".
Докато блаженствата ни насочват към съграждането на небесния Ерусалим, то произнесените горки в оплакването в Христовото пророчество са за гибелта на земния Ерусалим. В 37-ми и 38-ми стихове на 23-та глава, непосредствено след изказването на горките, Христос казва: "Ерусалиме, Ерусалиме, ти, който убиваш пророците и с камъни убиваш проводените до тебе, колко пъти исках да събера чадата ти, както квачката събира пилците под крилата си, но вие не искахте. Ето, домът ви ще бъде напълно разрушен". Така че, блаженствата имат значение към съграждането на новия Ерусалим, а изговарянето на горките имат отношение към разрушението на земния Ерусалим. Сега накратко ще разгледам деветте блаженства като членове на един организъм, като всеки път към дадено блаженство ще цитирам съответстващото горко за сравнение. Първо блаженство: "Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно". Първо горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които затваряте Царството Небесно пред человеците. Вие не влизате в него и искате да попречите и на онези, които искат, да влязат". Съответното горко при Лука гласи: "Горко вам, книжници, защото сте отнели ключа на познанието. Вие не влизате и пречите на онези, които искат, да влязат". (11,52) В миналото човек е бил във връзка с духовния свят, затова е бил богат духом, поради връзката си с възвишените същества, с Духа.
към текста >>

Първо горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които затваряте Царството Небесно пред человеците.
В 37-ми и 38-ми стихове на 23-та глава, непосредствено след изказването на горките, Христос казва: "Ерусалиме, Ерусалиме, ти, който убиваш пророците и с камъни убиваш проводените до тебе, колко пъти исках да събера чадата ти, както квачката събира пилците под крилата си, но вие не искахте. Ето, домът ви ще бъде напълно разрушен". Така че, блаженствата имат значение към съграждането на новия Ерусалим, а изговарянето на горките имат отношение към разрушението на земния Ерусалим. Сега накратко ще разгледам деветте блаженства като членове на един организъм, като всеки път към дадено блаженство ще цитирам съответстващото горко за сравнение. Първо блаженство: "Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно". Първо горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които затваряте Царството Небесно пред человеците. Вие не влизате в него и искате да попречите и на онези, които искат, да влязат". Съответното горко при Лука гласи: "Горко вам, книжници, защото сте отнели ключа на познанието. Вие не влизате и пречите на онези, които искат, да влязат". (11,52) В миналото човек е бил във връзка с духовния свят, затова е бил богат духом, поради връзката си с възвишените същества, с Духа. Но след като се прекъсва тази връзка, вследствие на втвърдяването на човешкото тяло, човек е станал беден духом, който иска, търси Духа.
към текста >>

Тогава първото блаженство може да се преведе така: Блажени бедните духом, защото те сега в себе си ще намерят Царството Небесно - Духа.
Съответното горко при Лука гласи: "Горко вам, книжници, защото сте отнели ключа на познанието. Вие не влизате и пречите на онези, които искат, да влязат". (11,52) В миналото човек е бил във връзка с духовния свят, затова е бил богат духом, поради връзката си с възвишените същества, с Духа. Но след като се прекъсва тази връзка, вследствие на втвърдяването на човешкото тяло, човек е станал беден духом, който иска, търси Духа. Но чрез импулса, който Христос донесе за човека, чрез енергията, която Той внесе в живота на човека, той може да изживее в себе си Духа, проявен в неговия аз. Тогава първото блаженство може да се преведе така: Блажени бедните духом, защото те сега в себе си ще намерят Царството Небесно - Духа. Това е новата истина, новото положение на физическото тяло, което е бедно духом, поради факта на прекъсване на връзката с Духа. Но сега, чрез импулса на Христа, то добива възможност да намери Духа в собствените си глъбини. Така че, някога е имало един богат живот на човешката душа, което е богатството на крепящите душата духовни сили. Някога е имало един ключ на познанието. Човечеството е притежавало това богатство по силата на своето детство.
към текста >>

Осмо блаженство:"Блажени преследваните заради Правдата, защото е тяхно Царството Небесно."
Затова се наричат Синове Божии. А мирът на фарисеите е мирът на гроба. Зад него се крие човекът-скелет. Вътрешното умиране, духовната смърт се представя външно лъжливо като мир. Затова Христос казва: "Вие сте гробници варосани." Осмо блаженство:"Блажени преследваните заради Правдата, защото е тяхно Царството Небесно." Осмо горко: "Горко вам фарисеи и книжници, лицемери, които издигате гробници на пророците и украсявате гробниците на праведните и казвате: Ако ние бихме живели във времето на нашите отци, не бихме се провинили заедно с тях в кръвта на пророците. Така вие свидетелствате за себе си, че сте чада на тези, които убиваха пророците. Хайде, допълнете и вие мярката на вашите бащи." Това блаженство има отношение към онзи принцип на човешкия дух, който наричаме Божествена Мъдрост или Дух на Живота - Будхи. Това са онези хора, в които Духът е напълно проявен, които са малцина в света.
към текста >>

Когато човек достигне до това състояние, да прилага Божествената Правда в света, той намира Царството Небесно в себе си.
Това блаженство има отношение към онзи принцип на човешкия дух, който наричаме Божествена Мъдрост или Дух на Живота - Будхи. Това са онези хора, в които Духът е напълно проявен, които са малцина в света. Понеже те са отделни избраници и другите хора не могат да ги разберат, вследствие на което ги преследват. Правдата е външното проявление на Любовта и Мъдростта. Това е Божествената Справедливост, която разпределя благата между всички същества. Когато човек достигне до това състояние, да прилага Божествената Правда в света, той намира Царството Небесно в себе си. Той е възстановил Правдата в себе си и работи за нейното възстановяване в света, като работи върху тези, които са готови да служат на Любовта, изявена като Правда в света. Това са тези, които са изработили тялото на Мъдростта в себе си, което е преобразеното етерно тяло. Докато духовното Себе е преобразеното астрално тяло, а тялото на Истината, което е най-висшето проявление на човека, е преобразеното физическо тяло. Учителят, говорейки по този въпрос, казва: "Аз давам нов превод на трите съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Тялото на Любовта е истинското тяло на човека, което никога не умира.
към текста >>

Блаженствата ни показват как геният на Христа е съчетал в тях външните правила за живота и духовния Път на човека, под влиянието на прогресивно действащата Христова сила в човешката душа, която постепенно преобразява и прави човека Син Божи, и го въвежда в Царството Небесно, което той открива в самия себе си.
Понасянето на смъртта води до Възкресението и съграждането на небесния Ерусалим. Демоничното убийство, храмовото убийство води до гибелта, до разрушението на Ерусалим. С тези блаженства Христос, по един чуден, гениален начин, е изразил как се развива азът, когато той се изпълва с Христа и как този аз се изразява в различните членове на човешката природа. Тези блаженства изразяват по величествен начин, как действа Христовата сила върху деветте члена на човешкото същество. Първо е показано как действа настоящето, а след това как ще действа в близко бъдеще и след това" - в по-далечно бъдеще. Блаженствата ни показват как геният на Христа е съчетал в тях външните правила за живота и духовния Път на човека, под влиянието на прогресивно действащата Христова сила в човешката душа, която постепенно преобразява и прави човека Син Божи, и го въвежда в Царството Небесно, което той открива в самия себе си.
към текста >>

35. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете Тайните на Небесното Царство, а на тях не е дадено.
Това разделение е извършено в 13та глава с думите: "Тогаз Исус отпусна народа и дойде вкъщи, учениците пристъпиха към Него. И Той им обяснява притчата за плевелите". След завършването на първата притча, за сеятеля, Исус казва: "Който има уши да слуша, нека слуша". Това е един чисто окултен израз, който намеква за онези, които имат отворени духовни очи и уши и пробудено съзнание. Това се потвърждава от следните думи: "Тогаз се приближиха учениците Му и Му казаха: защо им говориш с притчи? А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете Тайните на Небесното Царство, а на тях не е дадено. Защото който има, нему ще се даде и ще има изобилно; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи, защото гледат и не виждат, чуват и не слушат, нито разбират. А вашите очи са блажени, защото виждат и ушите ви, защото чуват. Защото, Истина ви казвам: Мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха и да чуят това, което вие чувате, но не чуха". Това са ред окултни истини, които са ясни сами по себе си.
към текста >>

Като казва Исус: " На вас е дадено да познавате тайните на Царството Небесно, а на тях не е дадено", Той подразбира учениците, които са тръгнали в Тесния Път, в Пътя на окултното ученичество.
Затова им говоря с притчи, защото гледат и не виждат, чуват и не слушат, нито разбират. А вашите очи са блажени, защото виждат и ушите ви, защото чуват. Защото, Истина ви казвам: Мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха и да чуят това, което вие чувате, но не чуха". Това са ред окултни истини, които са ясни сами по себе си. И те ни показват окултния характер на притчите и на цялото Евангелие. Като казва Исус: " На вас е дадено да познавате тайните на Царството Небесно, а на тях не е дадено", Той подразбира учениците, които са тръгнали в Тесния Път, в Пътя на окултното ученичество. И затова техните очи и уши са отворени и те виждат това, което и пророците на миналото не се виждали. Пророците от миналото виждаха духовния свят, но те не виждаха Царството Божие вътре в човека. Това е разбирал Исус с горната мисъл. По-нататък на няколко места Той повтаря думите: " който има уши да слуша, нека слуша". Така че, Евангелието трябва да се чете като окултно съчинение, а не като обикновена книга, за да бъде разбрано, защото то е написано на един окултен език.
към текста >>

Пророците от миналото виждаха духовния свят, но те не виждаха Царството Божие вътре в човека.
Защото, Истина ви казвам: Мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха и да чуят това, което вие чувате, но не чуха". Това са ред окултни истини, които са ясни сами по себе си. И те ни показват окултния характер на притчите и на цялото Евангелие. Като казва Исус: " На вас е дадено да познавате тайните на Царството Небесно, а на тях не е дадено", Той подразбира учениците, които са тръгнали в Тесния Път, в Пътя на окултното ученичество. И затова техните очи и уши са отворени и те виждат това, което и пророците на миналото не се виждали. Пророците от миналото виждаха духовния свят, но те не виждаха Царството Божие вътре в човека. Това е разбирал Исус с горната мисъл. По-нататък на няколко места Той повтаря думите: " който има уши да слуша, нека слуша". Така че, Евангелието трябва да се чете като окултно съчинение, а не като обикновена книга, за да бъде разбрано, защото то е написано на един окултен език. Че това е така, ни показва всичко изложено дотук, както и гореприведени-те, и още много мисли от Евангелието. Първите четири притчи, казах, че са отправени към народа и са говорени при морето.
към текста >>

Горната мисъл на Исус към учениците: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие" ни навежда на мисълта, че притчите към учениците трябва да се четат по друг начин от тези, отправени към народа.
Така че, Евангелието трябва да се чете като окултно съчинение, а не като обикновена книга, за да бъде разбрано, защото то е написано на един окултен език. Че това е така, ни показва всичко изложено дотук, както и гореприведени-те, и още много мисли от Евангелието. Първите четири притчи, казах, че са отправени към народа и са говорени при морето. Последните три притчи са отправени към учениците и са говорени вкъщи. В случая морето и къщи не са случайни. Горната мисъл на Исус към учениците: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие" ни навежда на мисълта, че притчите към учениците трябва да се четат по друг начин от тези, отправени към народа. Това пък ни дава възможност да разберем Евангелието като окултно произведение. Седемте притчи са стъпала на един Път, който започва от Земята - нивата - и отива към морето - духовния свят. Този Път е описан в образите на притчите. Този Път води от сушата към морето, от Земята към духовния свят. От първата до петата притча ние се намираме на сушата, на нивата.
към текста >>

"Царството Божие е подобно на синапово зърно".
Само четвъртата категория е истинският ученик - това е първата стъпка в Пътя на окултното развитие. Във втората притча е показана втората стъпка, когато редом с Божествените добродетели в душата на ученика се пробуждат и плевелите, които са посети от дявола. Това е един окултен факт, върху който сега няма да се спирам. До края на века те ще останат заедно. Третата притча е за синаповото зърно. "Царството Божие е подобно на синапово зърно". Царството Божие е Духът, който се пробужда в душата на ученика - това е третата степен. В четвъртата притча се казва, че Царството Божие е подобно на квас, в който жената слага три мери брашно. След като Духът се пробужда в душата на ученика, той се проектира и започва да работи върху трите обвивки - астрално, етерно и физическо тяло. Те са трите мери брашно, които трябва да бъдат проникнати от Духа, от който той ще изгради с течение на времето трите безсмъртни тела - тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, в които ще се облече. В 34-ти и 35-ти стих на 13-та глава се казва: "И без притчи не им говореше, за да се изпълни реченото от пророка, който казва: Ще отвори устата Си в притчи и ще изкаже скритото още от създаването на света".
към текста >>

Царството Божие е Духът, който се пробужда в душата на ученика - това е третата степен.
Във втората притча е показана втората стъпка, когато редом с Божествените добродетели в душата на ученика се пробуждат и плевелите, които са посети от дявола. Това е един окултен факт, върху който сега няма да се спирам. До края на века те ще останат заедно. Третата притча е за синаповото зърно. "Царството Божие е подобно на синапово зърно". Царството Божие е Духът, който се пробужда в душата на ученика - това е третата степен. В четвъртата притча се казва, че Царството Божие е подобно на квас, в който жената слага три мери брашно. След като Духът се пробужда в душата на ученика, той се проектира и започва да работи върху трите обвивки - астрално, етерно и физическо тяло. Те са трите мери брашно, които трябва да бъдат проникнати от Духа, от който той ще изгради с течение на времето трите безсмъртни тела - тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, в които ще се облече. В 34-ти и 35-ти стих на 13-та глава се казва: "И без притчи не им говореше, за да се изпълни реченото от пророка, който казва: Ще отвори устата Си в притчи и ще изкаже скритото още от създаването на света". С тази мисъл ни е показано, че в притчите са скрити дълбоките Тайни на света, които могат да бъдат разкрити само от онзи, който има ключ за разбирането на тези притчи.
към текста >>

В четвъртата притча се казва, че Царството Божие е подобно на квас, в който жената слага три мери брашно.
Това е един окултен факт, върху който сега няма да се спирам. До края на века те ще останат заедно. Третата притча е за синаповото зърно. "Царството Божие е подобно на синапово зърно". Царството Божие е Духът, който се пробужда в душата на ученика - това е третата степен. В четвъртата притча се казва, че Царството Божие е подобно на квас, в който жената слага три мери брашно. След като Духът се пробужда в душата на ученика, той се проектира и започва да работи върху трите обвивки - астрално, етерно и физическо тяло. Те са трите мери брашно, които трябва да бъдат проникнати от Духа, от който той ще изгради с течение на времето трите безсмъртни тела - тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, в които ще се облече. В 34-ти и 35-ти стих на 13-та глава се казва: "И без притчи не им говореше, за да се изпълни реченото от пророка, който казва: Ще отвори устата Си в притчи и ще изкаже скритото още от създаването на света". С тази мисъл ни е показано, че в притчите са скрити дълбоките Тайни на света, които могат да бъдат разкрити само от онзи, който има ключ за разбирането на тези притчи. Това са онези, които имат уши да слушат и очи да виждат, т.е.
към текста >>

Така че, тази серия от седем притчи е оградена от рамката на проповедта за страданието Христово.
Втората серия от седем притчи се простира от 16-та до 26-та глава на Евангелието. Тези притчи са оградени от първата и последната, т.нар. проповеди за страданието. В 16-та глава, 21-ви стих е казано: "Оттогава Исус започна да показва на учениците, че трябва да отиде в Ерусалим и да пострада много от старейшините, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит и в третия ден да възкръсне." След завършването на притчите в 26-та глава, 1-ви и 2-ри стих е казано: "И когато свърши Исус всички тези речи, Той каза на учениците Си: Знаете, че след два дни ще бъде пасхата. Син Человечески ще бъде предаден, за да бъде разпнат". Така че, тази серия от седем притчи е оградена от рамката на проповедта за страданието Христово. И по-нататък, в 17-та глава, 22-ри и 23-ти стих, преди първата притча, Той пак говори за страданието, казвайки: "И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на человеците и ще Го убият, на третия ден ще възкръсне. И те се наскърбиха твърде много". В 20-та глава, от 17-ти до 19-ти стих, между втората и третата притча пак се повдига този въпрос: "И Той възлезе в Ерусалим, взе със Себе Си дванадесетте ученици настрана по пътя и рече им: Ето, влизаме в Ерусалим и Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на първосвещени-ците и книжниците, и те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците, да Му се подиграят, да Го бичуват и да Го разпнат, и на третия ден Той отново ще възкръсне". Втората рамка, която стои около тези притчи, са думите за второто пришествие на Христа. В 16-та глава, 27-ми стих е казано: "Защото ще стане така, че Син Человечески ще дойде в Славата на Отца Си, заедно със Своите ангели.
към текста >>

Ще ти дам ключовете на Небесното Царство и каквото вържеш на Земята, ще бъде вързано и на Небето; и каквото развържеш на Земята, ще бъде развързано на Небето".
Тази мисъл е свързана с началото на седмата притча: "Защото е както когато човек тръгва за чужбина, извиква слугите си да им предаде имота си... След дълго време господарят на тези слуги отново се върна и поиска сметка от тях ... ". (23,14-30) В тези рамки, редом с притчите са изказани много окултни истини, които само ще посоча. В 16-та глава Той запитва учениците Си, за кого Го мислят и Петър отговаря: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". И Христос му отговаря: "Плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на Небеса. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Моята църква и портите на ада няма да я надделеят. Ще ти дам ключовете на Небесното Царство и каквото вържеш на Земята, ще бъде вързано и на Небето; и каквото развържеш на Земята, ще бъде развързано на Небето". След това Петър съветва Исус да не се оставя да бъде хванат и разпнат, но Той му казва: "Махни се от Мене, Сатано, ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките". В тези няколко мисли е казано много и те могат да бъдат разбрани само в светлината на окултната наука. Канарата, на която Христос основава Своята църква, е човешкият аз. Този човешки аз още не е укрепнал. Той от една страна е свързан с Божественото, той казва " Ти си Христос" ;от друга страна - със света, на когото Христос казва: " Махни се от Мене, Сатано".
към текста >>

В заключение на тази мисъл и сцена, следва мисълта: "Истина ви казвам - има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия Син, идещ в Царството Си".
След това Петър съветва Исус да не се оставя да бъде хванат и разпнат, но Той му казва: "Махни се от Мене, Сатано, ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките". В тези няколко мисли е казано много и те могат да бъдат разбрани само в светлината на окултната наука. Канарата, на която Христос основава Своята църква, е човешкият аз. Този човешки аз още не е укрепнал. Той от една страна е свързан с Божественото, той казва " Ти си Христос" ;от друга страна - със света, на когото Христос казва: " Махни се от Мене, Сатано". В заключение на тази мисъл и сцена, следва мисълта: "Истина ви казвам - има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия Син, идещ в Царството Си". Непосредствено след това, в началото на 17-та глава, следва сцената с Преображението, където Христос се изявява в Своята Слава пред тримата ученици. Значи горната мисъл се отнася за Преображението, което само по себе си крие много Тайни, на които няма да се спирам тук. Това е един окултен факт, в който са скрити много дълбоки истини във връзка с развитието на човечеството. Учениците Му казват, че според книжниците Илия трябва първо да дойде и Той в отговор им казва: "Наистина, Илия ще дойде и ще възстанови всичко. Но казвам ви, че Илия е вече дошъл и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха.
към текста >>

Обаче най-малкият в Небесното Царство е по-голям от него.
Ученикът добива власт над нечистите духове, когато премине петата степен на окултното обучение, когато е придобил вече пълна чистота на сърцето и е завладял своя ум, добил е способността да се концентрира. Значи, учениците са били на тази степен на развитие, за да може да им се даде власт над нечистите духове. Втората окултна истина, вложена тук е, че всички болести се дължат на нечистите духове," които човек привлича със своите слабости и страсти. В 11-та глава, от 11-ти до 15-ти стих са изказани много важни окултни истини. Ще цитирам самите стихове: "Истина, истина ви казвам: между родените от жена не се е въздигнал по-голям от Йоана Кръстителя. Обаче най-малкият в Небесното Царство е по-голям от него. А от дните на Йоана Кръстителя досега Небесното Царство насила се взима и които се насилят, го грабват. Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоана. И ако искате да го приемете, той е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша". Тук първо е посочен един окултен факт, че Йоан Кръстител е най-издигнатият човек между всички човеци, достигнал най-високата степен на развитие, най-високо посвещение.
към текста >>

А от дните на Йоана Кръстителя досега Небесното Царство насила се взима и които се насилят, го грабват.
Значи, учениците са били на тази степен на развитие, за да може да им се даде власт над нечистите духове. Втората окултна истина, вложена тук е, че всички болести се дължат на нечистите духове," които човек привлича със своите слабости и страсти. В 11-та глава, от 11-ти до 15-ти стих са изказани много важни окултни истини. Ще цитирам самите стихове: "Истина, истина ви казвам: между родените от жена не се е въздигнал по-голям от Йоана Кръстителя. Обаче най-малкият в Небесното Царство е по-голям от него. А от дните на Йоана Кръстителя досега Небесното Царство насила се взима и които се насилят, го грабват. Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоана. И ако искате да го приемете, той е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша". Тук първо е посочен един окултен факт, че Йоан Кръстител е най-издигнатият човек между всички човеци, достигнал най-високата степен на развитие, най-високо посвещение. И второто нещо е, че той е прероденият пророк Илия.
към текста >>

36. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

1. Първият окултен факт, който ни се посочва още в самото начало на Деянията на апостолите, е фактът, че след Възкресението Исус в течение на 40 деня е бил в постоянна връзка е учениците и ги е учил на Тайните на Царството Божие.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ След основната характеристика, която направихме на Деянията на апостолите, сега ще се спра да посоча някои окултни факти, които ни се изнасят в тази книга. Както и по- рано споменах, когато говорим за окултни факти, ние разбираме факти, при които духовният свят, респективно великите духовни същества, се намесват конкретно в съдбата на нашия земен свят, намесват се в явленията и събитията, които стават както в един индивидуален живот, така и в живота на цели народи или на цялото човечество. С такива факти е изпълнен целият Нов Завет, което посочих доста конкретно досега. Сега ще посоча някои такива факти, които се споменават в книгата Деянията на апостолите. 1. Първият окултен факт, който ни се посочва още в самото начало на Деянията на апостолите, е фактът, че след Възкресението Исус в течение на 40 деня е бил в постоянна връзка е учениците и ги е учил на Тайните на Царството Божие. Тук ни е представен един факт, където Един, Който е минал през Смъртта и я е победил и е възкръснал, Който е станал едновременно гражданин както на духовния свят, така и на физическия, дружи и говори на хора, които са граждани само на физическия свят и ги упътва и наставлява в Тайните и законите на духовния свят. Това е един факт от голямо значение, който трябва да имаме винаги предвид, когато говорим за окултната страна на Християнството. В течение на тези разговори, които учениците са имали с възкръсналия Исус в продължение на 40 дни, Гой им е разкрил много от Тайните на Окултната наука, посочил им е методи за работа както над себе си, за да станат съзнателни граждани на духовния свят, така и методи как да работят между хората за проникването на Новия духовен импулс, който Той донесе в света. Ще предам някои места от книгата Деянията на апостолите, където се говори за срещата на възкръсналия Исус с учениците. "...На които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше четиридесет дни и им говореше за Божието Царство.
към текста >>

"...На които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше четиридесет дни и им говореше за Божието Царство.
1. Първият окултен факт, който ни се посочва още в самото начало на Деянията на апостолите, е фактът, че след Възкресението Исус в течение на 40 деня е бил в постоянна връзка е учениците и ги е учил на Тайните на Царството Божие. Тук ни е представен един факт, където Един, Който е минал през Смъртта и я е победил и е възкръснал, Който е станал едновременно гражданин както на духовния свят, така и на физическия, дружи и говори на хора, които са граждани само на физическия свят и ги упътва и наставлява в Тайните и законите на духовния свят. Това е един факт от голямо значение, който трябва да имаме винаги предвид, когато говорим за окултната страна на Християнството. В течение на тези разговори, които учениците са имали с възкръсналия Исус в продължение на 40 дни, Гой им е разкрил много от Тайните на Окултната наука, посочил им е методи за работа както над себе си, за да станат съзнателни граждани на духовния свят, така и методи как да работят между хората за проникването на Новия духовен импулс, който Той донесе в света. Ще предам някои места от книгата Деянията на апостолите, където се говори за срещата на възкръсналия Исус с учениците. "...На които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше четиридесет дни и им говореше за Божието Царство. И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да очакват обещанието от Отца, за което, рече, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени с Духа Святаго след тия не много дни." /1;3-5/. "И тъй веднъж, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството? Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене, както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на Земята.
към текста >>

"И тъй веднъж, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?
В течение на тези разговори, които учениците са имали с възкръсналия Исус в продължение на 40 дни, Гой им е разкрил много от Тайните на Окултната наука, посочил им е методи за работа както над себе си, за да станат съзнателни граждани на духовния свят, така и методи как да работят между хората за проникването на Новия духовен импулс, който Той донесе в света. Ще предам някои места от книгата Деянията на апостолите, където се говори за срещата на възкръсналия Исус с учениците. "...На които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше четиридесет дни и им говореше за Божието Царство. И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да очакват обещанието от Отца, за което, рече, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени с Духа Святаго след тия не много дни." /1;3-5/. "И тъй веднъж, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството? Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене, както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на Земята. И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе и облак Го скри от погледа им. И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето двама человеци в бели дрехи застанаха при тях, които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас към небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето." /1;6-11/.
към текста >>

За разговорите, които Исус е имал с учениците в течение на 40 дни, е казано само: "А им говореше за Божието Царство." Това е един окултен израз, в който е казано много за онзи, който знае да чете окултните текстове.
Възнесението и явяването на двамата человеци е бели дрехи е вторият голям окултен факт, за който споменава книгата Деянията на апостолите. Това не е едно просто явление, това е един окултен факт от грамадно значение, който става пред очите на цяла група, състояща се от повече от 10 души. Така че, това не е някаква илюзия или халюцинация, а един факт, засвидетелстван от много хора, че един Човек, Който е преминал през смъртта, както говори със Своите ученици и им дава наставления, се възнася на небето, т.е. видимо се повдига от Земята и отива нагоре в пространството, след което облак Го закрива, т.е. след което окончателно се дема- териализира и преминава в духовно състояние, преминава в етерния свят, откъдето после се явява на Павел. За разговорите, които Исус е имал с учениците в течение на 40 дни, е казано само: "А им говореше за Божието Царство." Това е един окултен израз, в който е казано много за онзи, който знае да чете окултните текстове. Преди това е казано: "Когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал." Значи, преди Възнесението Исус е дал нареждания на апостолите, посветил ги е в Тайните и Законите на духовния свят. В течение на тези 40 деня Той ги е прекарал през едно ново Посвещение, което се извършва за пръв път в света - подготвя ги да могат в будно съзнание да приемат Светия Дух, да влязат в съзнателна връзка с духовните същества. Това е новото Посвещение, което Христос завеща на бъдещото човечество, с което се отменя досегашната форма на Посвещение, която е била добра за времето си, но сега е изгубила своето значение, защото след новия импулс, който Той даде на човешкото развитие, развитието минава в друга фаза, с което и формата на Посвещението се изменя. Затова Той загатна още, когато говори за новото вино и новите мехове. С това загатва за новата форма на Посвещение, през която за в бъдеще ще преминават учениците, след като приемат правилата и нарежданията, дадени им от Учителя, който ги ръководи.
към текста >>

Явлението на Петдесетница е един окултен факт на едно масово вселяване на Светлите духове, великите Бели Братя в апостолите, които бяха подготвени от Христа в течение на 40 деня, когато беше с тях и им говореше за Тайните на Царството Божие.
И те всички се смаяха, и в недоумение си думаха един на друг: Какво значи това? А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино. А Петър, като се изправи с единадесетге, издигна главата си и им проговори, казвайки: Юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно това, и внимавайте в моите думи. Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е едва третият час на деня. Но това е казано чрез пророка Йоила: "И в последните дни, казва Бог, ще излея Духа Си на всяка твар; и синовете и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища." Явлението на Петдесетница е един окултен факт на едно масово вселяване на Светлите духове, великите Бели Братя в апостолите, които бяха подготвени от Христа в течение на 40 деня, когато беше с тях и им говореше за Тайните на Царството Божие. Казано е: "Явиха им се язици като огнени, кои то се разделяха и седнаха по един на всеки от тях и те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят." Значи, във всеки един от тях се е вселил един от Белите Братя, с което тяхното съзнание се пробужда. Пробужда се в свръх- съзнанието и те могат да говорят на чужди езици. В случая в тях говори онзи от Белите Братя, който се е вселил във всеки един от апостолите. А Белите Братя, които живеят в свръх- съзнанието, имат способността да говорят и разбират всички езици, защото те са във връзка с духовете на народите, които ръководят народите и им дават техния език. Но човек може да бъде обсебен и от нисши, тъмни духове и тогава той говори на неразбран език.
към текста >>

В 44-ти стих на 2-ра глава е казано: "И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си и разпределяха парите на всички според нуждата на всекиго." Тук ни се посочва социалната страна на Христовото учение.
То също си има своите Принципи и методи, които не са дадени в книгата Деянията на апостолите, но за тях е загатнато в скрита форма в Евангелията. Те се преподават в Християнските окултни Школи, които се ръководят от великия Учител Исус. При това Посвещение ученикът добива друго съзнание и заедно с това се облича в сила, с която може да извършва изцеления и други знамения, което се потвърждава от фактите и живота на апостолите и техните дела. Това е потвърдено с казаното в 43-ти стих на 2-ра глава: "И много чудеса и знамения станаха чрез апостолите." 3. Друг един факт, на който ни обръща внимание книгата Деянията на апостолите, който не е от окултно естество, но е резултат на окултното учение за Любовта и Братството, е следният: В 44-ти стих на 2-ра глава е казано: "И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си и разпределяха парите на всички според нуждата на всекиго." Тук ни се посочва социалната страна на Христовото учение. За да живеят така братски, те трябва да са били подготвени за това от излагане на Учението за Любовта и Братството като основа на всяка разумна обществена форма. По такъв начин са живели учениците на всички Окултни Школи в древността. Но при тях братският живот е бил практикуван в един по-ограничен кръг, а тук вече се слага на по-широка основа - между всички членове на църквата, която още на първия ден на проповедта на Петра стига до три хиляди. Така че, първите християни са образували първите братски комуни, където благата са били общи и са се разпределяли според нуждите на всеки един. Така че девизът: "На всекиго според нуждите и всеки според способностите" е стар колкото света, защото той е прилаган във всички Окултни Школи на древността, където учениците са живели като братя.
към текста >>

Апостолите, като чули за това нещо, пратили им Петър и Йоан, "които като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус Христовото Име.
7. След убийството на Стефан се повдига голямо гонение против учениците и те всички напускат Ерусалим и отиват в други градове на Юдея и Самария и проповядват Учението по тези места, където отишли. Така Филип слиза в град Самария и проповядва Христа. "И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени, тъй щото настана голяма радост в оня град." /8,6-8/. Там имало един маг на име Симон, който също проповядвал и се кръстил и постоянно придружавал Филипа, та като гледал, че стават знамения и велики дела, удивлявал се. Апостолите, като чули за това нещо, пратили им Петър и Йоан, "които като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус Христовото Име. Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух. А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки: Дайте и на мене тая сила, щото на когото положа ръцете си, да приема Светия Дух. А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари." /8;15-20/. След това апостолите се връщат в Ерусалим. 8. От 26-ти стих нататък на 8-ма глава се предава следната картина: "А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди на юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.
към текста >>

След това той събира юдеите от града и им говори за Исуса Христа, но повече не го приемат, защото той им казва: "Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат... А Павел преседе цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него, като проповядваше Божието Царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа, без да му забранява някой." /28;28,30-31/.
А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог."/28;4-6/. 25. "А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни. И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дезинтерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели. Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, дохождаха и се изцеляваха; които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни." /28;7-10/. 26. "А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше." /28;16/. След това той събира юдеите от града и им говори за Исуса Христа, но повече не го приемат, защото той им казва: "Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат... А Павел преседе цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него, като проповядваше Божието Царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа, без да му забранява някой." /28;28,30-31/. Така завършват Деянията на апостолите, в които са изнесени много окултни факти, които посочих последователно, и които са изнесени в самата книга. Всички тези факти показват, че апостолите са били Посветени и са разполагали със знание и сила, заради което езичниците често ги вземали за богове.
към текста >>

37. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е Учението, за което Христос казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на тях (т.е.
А твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение ea обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /Послание към евреите 5; 11-14/. "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа, и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщение и за ръкополагане, за възкресяване на мъртвите и за вечния съд. И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/. Млякото, за което говори Павел, това е екзотерична- та страна на Учението, което той проповядва в църквите и което е написано на книга и се проповядва и до днес във всички църкви. А твърдата храна, това е езотеричната страна на Учението, което той проповядва в окултната Школа. Това е Учението, за което Христос казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на тях (т.е. на широките народни маси), се говори с притчи". На цьрквите, които са младенци в учението, той дава млечна храна, говори им за вярата, а на пълнолетните, на съвършените говори им Мъдрост и знание. Вярата е подготвителна стъпка към знанието. За да дойде до знанието, човек трябва първо да повярва в това, което иска да знае. Това в съвременната наука го наричат допущане, хипотеза, която трябва да се доказва, да стане очевидна, за да стане знание.
към текста >>

И скиптърът на Твоето Царство е скиптър на Правда.
И за ангелите казва: - "Който прави ангелите Си силни като ветрове и служителите Си като огнен пламък"; А за Сина казва: "Твоят Престол, о, Боже, е до вечни векове; И скиптърът на Твоето Царство е скиптър на Правда. Възлюбил си Правда и намразил си беззаконие; Затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя", и пак: "В начало Ти, Господи, си основал Земята, И дело на Твоите ръце е Небето; Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да!
към текста >>

В Посланието към коринтяните казва: "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посели в Царството на Своя възлюбен Син.
Не са ли те всички служебни духове, изпратени да слугуват на ония, които ще наследят спасение? " /1-14/. И защо не на ангелите подчини Той бъдещия свят, за който говори? А в Посланието към ефесяните казва: "... могъщата Негова мощ, с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Му страна на Небесата, далеч по-горе от всяко началство и власт, сила и господство /чинове на ангелската йерархия/ и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му и постави Го да бъде Глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички." /1;19-21/. В Посланието към коринтяните казва: "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посели в Царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете." "В Него, Който е образ на Невидимия Бог, Първороден преди всяко създание. Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на Небето и на Земята, видимо и невидимо, било Престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено. И Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява." "И Глава от тялото, т.е.
към текста >>

На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашият Господ." /3;3-11/.
Върху изясненията на тази идея той се връща много пъти в посланията си, но винаги в една забулена форма. Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос. В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой. Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/. "Че по откровение ми стана известна Христовата Тайна, която в други поколения не биде известена на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми бе даден под действието на Неговата сила. На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашият Господ." /3;3-11/. В Посланието към филипяните казва: "А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е. Правдата, която е от Бога, въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;8-11/. "Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си." /3;20-21/ "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посени в Царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете."
към текста >>

"Който ни избави от властта на тъмнината и ни посени в Царството на Своя възлюбен Син.
"Че по откровение ми стана известна Христовата Тайна, която в други поколения не биде известена на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми бе даден под действието на Неговата сила. На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашият Господ." /3;3-11/. В Посланието към филипяните казва: "А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е. Правдата, която е от Бога, въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;8-11/. "Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си." /3;20-21/ "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посени в Царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете." "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Исуса Христа, когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му, посредством вярата. Това стори, за да покаже Правдата Си в прошението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава тези, които вярват в Исуса. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вярата, без делата на закона, а на този, който върши дела, наградата не му се счита като благодеяние, но като дълг. А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява в Правда."
към текста >>

38. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

в Пътя на окултното развитие, защото само чрез Мъдростта човек може да влезе и да наследи Царството Божие.
проповядване на мислите на Исуса Христа. "Защото в него се открива Правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее."/1;17/. Павел застъпва идеята, че човек се спасява чрез вярата и Правдата, а не чрез дела. Но тук Павел не разбира обикновената вяра, да вярва човек в Бога; ни само да вярва, че Бог съществува, без да изпълнява Неговите закони. Като говори за вярата чрез Правдата, Павел подразбира човек да е влязъл в Пътя на Мъдростга, т.е. в Пътя на окултното развитие, защото само чрез Мъдростта човек може да влезе и да наследи Царството Божие. А вярата е Принцип на Мъдростта. И затова той казва: "Защото Божият Гняв се открива от Небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на Истината чрез неправда." /1;18/. Чрез този стих Павел е изразил идеята за Кармата, която е резултат на неправдата на хората и която ни разкрива дълбочината на Божествената Мъдрост. Божият Гняв, за който говори Павел, и въобще Писанието, това е Законът на Кармата. В следващите стихове Павел говори за още една по-дълбока Тайна, за Тайната на Бога: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви." /1;19/.
към текста >>

Защото "всеки, който призове Господното Име, ще се спаси" /10;9-13/... "И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото Слово." /10;17/.
В тези няколко стиха Навел в забулена форма ни разкрива Пътя на окултните ученици, които са предопределени и призвани. По-нататък Павел пак подема темата за спасението чрез вярата, която на много места подхваща. Той казва: "Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава; и с уста прави изповед и се спасява. Защото Писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами." Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. Защото "всеки, който призове Господното Име, ще се спаси" /10;9-13/... "И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото Слово." /10;17/. В 9-та глава, 6-ти стих казва: "Защото не всички ония са Израил, които са от Израиля.", т.е. избран народ. В 11-та глава пак се връща на този въпрос и казва: "Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравяха даже до днес." /11;7/. Следователно, навсякъде в Писанието, където се говори за Израил като избран народ, се подразбират окултните ученици, учениците на Бялото Братство, които са живели между всички древни народи. "О, колко дълбоко е богатството на Премъдростта и знанието на Бога!
към текста >>

"Защото Божието Царство не е ядене и пиене, но Правда, Мир и радост в Светия Дух.
"Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта. Не оставяйте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който обича другиго, изпълнява закона... Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона." /13;7-8,10/. "Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си. Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй, живеем ли, умираме ли, Господни сме. Защото Христос затова умря и оживе да господства и над мъртвите, и над живите." /14;7-9/. "Защото Божието Царство не е ядене и пиене, но Правда, Мир и радост в Светия Дух. Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците." /14;17-18/. "И тъй, нека търсим това, което служи на мир и за взаимно назидание." /14;19/. "Заради ядене и пиене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън." /14;20/.
към текста >>

39. 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Защото Божието Царство не е в слово, но в сила." /4;20/.
Ако някой между вас мисли, че е мъдър според този век, нека стане глупав, за да бъде мъдър." /3;18/. "Защото мъдростта на този век е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им". Затова никой да не се хвали с човеците." /3;19-20/. "Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите Тайни. При туй, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен." /4;1-2/. "Защото Божието Царство не е в слово, но в сила." /4;20/. "Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа? " /6;15/. "Или не знаете, че вашето тяло е Храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии." /6;19-20/. В 7-мa глава Павел се спира на въпроса за женитбата и още в началото казва: "А относно това, що ме питате: Добре е човек да не се докосва до жена.
към текста >>

Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?
"Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака и всички да са минали през морето, и в облака, и в морето, всички да са били кръстени от Мойсея, и всички да са яли от същата духовна храна, и всички да са пили от същото духовно питие, защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос." /10;1-4/. Тук Павел повдига булото, което покрива Тайните на Стария Завет. "Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне."/10;12/. "Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите." /10;13/. "Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло? Тъй и ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в Единия Хляб участваме... Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете. Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господната трапеза и в бесовската трапеза." /10;20-21/. "Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно. Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго." /10;23-24/. "И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.
към текста >>

"А вие сте Христово тяло и поотделно части от Него.
Службите са различни; но Господ е същият. Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци. А на всеки се дава проявлението на Духа за обща полза. Защото на един се дава чрез Духа да говори с Мъдрост, а на друг - да говори със знание чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а на друг из- целителни дарби чрез Единия Дух; на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици. А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно." /12;1-11/. "А вие сте Христово тяло и поотделно части от Него. И ако страда една част, всичките части страдат с нея." /12;27,26/. "Копнейте за по-големите дарби, а при все това аз ви показвам един превъзходен път."/12;13/. В 13-та глава Павел говори за Любовта, затова ще я предам цялата, където Любовта е основа на Битието и на всяко учение. "Ако говоря с човешки и ангелски езици, а Любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка." /13;1/. "И ако имам пророческа дарба, и зная всички Тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а Любов нямам, нищо не съм."/13;2/.
към текста >>

"Тогава ще бъде краят, когато ще предаде Царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство, и всяка власт и сила.
"Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление." /15;19/ "Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите. Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресение на мъртвите. Защото както в Aдама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. Но всеки на своя ред; Христос, първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови." /15;20-23/ "Тогава ще бъде краят, когато ще предаде Царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство, и всяка власт и сила. Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си. И Смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена." /15;24-26/ В тези три последни стиха Павел по един гениален начин ни загатва най-дълбоките Тайни на Битието - за края на един еволюционен цикъл, когато онези, които са приели Христа в себе си, ще възкръснат, ще придобият Вечния Живот и Смъртта ще бъде победена. И цялото проявено Битие ще се върне в Бога Отца - Абсолютният Дух, след като унищожи всяко началство, власт и сила. Тук трябва да кажа следното: духовната ангелска йерархия се състои от девет чина, които носят следните имена в Християнския езотеризъм: ангели, архангели, началства, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими.
към текста >>

"А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието Царство, нито тленното наследява нетлението." /15;50/.
Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното. Първият човек е от земята, пръстен. Вторият човек е от Небето. Какъвто е пръстеният, такива и пръстените; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстения, ще се облечем и в образа на небесния." /15;45-49/. "А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието Царство, нито тленното наследява нетлението." /15;50/. "Ето, Тайна ви казвам: не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната Тръба, защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това, тленното, трябва да се облече в нетление, и това, смъртното, да се облече в безсмъртие... тогава ще се сбъдне писаното Слово: "Погълната биде Смъртта победоносно". О, Смърте, где ти е победата? О, Смърте, где ти е жилото? "/15;51-55/.
към текста >>

40. 14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син." /1;13/.
14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ "Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син." /1;13/. "В Него имаме изкуплението си, прошението на греховете." /1;14/. "В Него, Който е образ на Невидимия Бог, първороден преди всяко създание." /1;15/. "Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било Престоли или господства, било началства и власти, всичко чрез Него бе създадено." /1;16/.. "И Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява." /1;17/. "И Глава на тялото, т.е.
към текста >>

"Христовото Слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си." /3;16/.
. "И тъй, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение." /3;12/. "Претърпявайте си един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие. А над всичко това облечете се в Любовта, която свързва всичко в съвършенство. И нека царува в сърцата ви Христовият Мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни." /3;13-15/. "Христовото Слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си." /3;16/. "И каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса, благодарещи чрез Него на Бога Отца." /3;17/.. "Защото, който струва неправда, ще получи обратно неправдата си, и то без лицеприятие." /3;25/.
към текста >>

41. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

В онова отдалечено време човек е принадлежал на една групова душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад.
Черният кон съответства на това състояние на душата, когато тя е потънала дълбоко във физическия свят, когато тя е, така да се каже, омотана в материята. А бледият кон, което е крив превод и всъщност е блестящо-зелен кон, представя една узряла душа, която добива власт над тялото. Светлозеленият цвят в случая се явява като сила, която работи отвътре навън и дава външен израз на живота на душата. Образът на четирите животни, които са дадени и от пророк Езекиил, които се намират отразени и в египетския Сфинкс, представят един от първите еволюционни стадии на човечеството. В далечното минало човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова отдалечено време човек е принадлежал на една групова душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад. От груповата душа постепенно се развива индивидуалната душа на човека. Човешките групови души в астралния свят се свеждат към четири основни типа: Лъв, Телец, Орел и онази форма, която като групова душа се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, която се нарича Човек. Тук пак трябва да припомня, че всеки образ или картина, които ни представят Апокалипсисът или Евангелието, или който и да е езотеричен документ, има няколко значения. Има едно мистично значение, което се отнася до индивидуалното развитие на душата; има историческо значение, което се отнася до историческото развитие на човечеството, и най-после, има едно космическо значение, което се отнася до проявлението на Космоса като цяло. А също така трябва да отбележа, че понеже развитието върви циклически, то известни символи, които се отнасят до известно събитие, което е станало или има да стане, тези символи могат да се отнасят към различни моменти на историческото, мистичното или космичното развитие.
към текста >>

Апокалипсисът започва с думите: "Откровение на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан, който възвести Божието Слово и свидетелството Исус Христово - и всичко, що е видял." /1;1-2/.
Тук пак трябва да припомня, че всеки образ или картина, които ни представят Апокалипсисът или Евангелието, или който и да е езотеричен документ, има няколко значения. Има едно мистично значение, което се отнася до индивидуалното развитие на душата; има историческо значение, което се отнася до историческото развитие на човечеството, и най-после, има едно космическо значение, което се отнася до проявлението на Космоса като цяло. А също така трябва да отбележа, че понеже развитието върви циклически, то известни символи, които се отнасят до известно събитие, което е станало или има да стане, тези символи могат да се отнасят към различни моменти на историческото, мистичното или космичното развитие. Защото развитието върви по една спирала и има, така да се каже, едно повторение, но не в буквален смисъл на нещата. Това ще видим в следващото изложение. Апокалипсисът започва с думите: "Откровение на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан, който възвести Божието Слово и свидетелството Исус Христово - и всичко, що е видял." /1;1-2/. Пред духовния поглед на Йоана се разкриват Тайните на Битието, в центъра на които стои Христос или Божественият Дух. Така че, Апокалипсисът ни описва преживяването на един християнски посветен, което се разкрива на посветения в процеса на Посвещението. Така че, Откровението на Св. Йоан е една Посветителна книга или книга за Посвещение. Има една друга Посветителна книга от дълбоката египетска древност, която носи заглавие "Таро на Хермес", или "Посвегително Таро".
към текста >>

42. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Човекът, който става съсъд на Христовото Същество, и Духът Святи, който се изявява във вид на гълъб.
III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА В началото на първата година от живота на Христа на Земята Небето се разкъсва над река Йордан и отгоре се чува Глас: „Ето, Този е Моят обичен Син, върху Който почива Моето благоволение." На Лобното място всичко това е станало земно. Вместо Небето, разкъсва се завесата на Храма. Вместо Гласа на Бога Отца, се чува гласа на един човек: „Наистина, Този беше праведен човек и Син Божий." При кръщаването в реката Йордан се изявява образът на Божествената Троица. Отец, Който говори от разтвореното Небе, Синът, т.е. Човекът, който става съсъд на Христовото Същество, и Духът Святи, който се изявява във вид на гълъб. На Голгота Троицата е изобразена изцяло земно и сурово. Тя не е догма, а една форма-закон, царуващ над всички сфери. На Голгота стоят трите кръста. Средният кръст е кръстът на Сина, тук отражението на Небето е живо. Отляво и отдясно отначало не може да се разпознае никакво отражение на Царството на Божествените Същества.
към текста >>

Отляво и отдясно отначало не може да се разпознае никакво отражение на Царството на Божествените Същества.
Човекът, който става съсъд на Христовото Същество, и Духът Святи, който се изявява във вид на гълъб. На Голгота Троицата е изобразена изцяло земно и сурово. Тя не е догма, а една форма-закон, царуващ над всички сфери. На Голгота стоят трите кръста. Средният кръст е кръстът на Сина, тук отражението на Небето е живо. Отляво и отдясно отначало не може да се разпознае никакво отражение на Царството на Божествените Същества. Това, което виждаме там в образите на кръстовете на двамата разбойници, е изцяло земно - разбойникът отляво е сгърчен и втвърден, изцяло вкочанясал, без никаква останка от топлота. От него вее само циничната хула: „Ако си Христос, помогни на самия себе Си и на нас." /Лука23;39/. Разбойникът отдясно още е запазил в себе си човешкото сърце, той е по-мек, по-ясен. Още преди смъртта той стига дотам, да види Христовото Същество в Неговата истинска форма и да се съедини с Него. Двамата разбойници не са случайни грешници.
към текста >>

Още преди смъртта той стига дотам, да види Христовото Същество в Неговата истинска форма и да се съедини с Него.
Средният кръст е кръстът на Сина, тук отражението на Небето е живо. Отляво и отдясно отначало не може да се разпознае никакво отражение на Царството на Божествените Същества. Това, което виждаме там в образите на кръстовете на двамата разбойници, е изцяло земно - разбойникът отляво е сгърчен и втвърден, изцяло вкочанясал, без никаква останка от топлота. От него вее само циничната хула: „Ако си Христос, помогни на самия себе Си и на нас." /Лука23;39/. Разбойникът отдясно още е запазил в себе си човешкото сърце, той е по-мек, по-ясен. Още преди смъртта той стига дотам, да види Христовото Същество в Неговата истинска форма и да се съедини с Него. Двамата разбойници не са случайни грешници. Тук повече от всякъде другаде всичко външно е без остатък Откровение на Мировите закони, тук всичко преходно е символ, тук могат да се приложат в най-висш смисъл думите, които Гьоте е казал пред произведенията на класическото изкуство: „Тук има необходимост, тук има Бог." В двамата разбойника са въплътени двете възможности за заблуждение на човека. Едната възможност на заблуждение, наречена в Западната окултна наука аримаиическа, е изпадане под властта на студените и мъртви сили на глъбините на материята, които вцепеняват човека и го оковават в измамата на света на материята. Другата възможност за заблуждение, наречена в Западната окултна наука луциферическа, е изпадането под властта на примамващите и оплитащи сили на гордостта, които искат да отчуждят човека от Земята и да го направят да гори в нечисти желания. Трите кръста показват Христа между Ариман и Луцифер, между Сатаната и Дявола.
към текста >>

Ето защо Христос отхвърля това разбиране като казва: „Моето Царство не е от този свят." Пилат запитва: „Все пак Ти си Цар?
Обратният въпрос, зададен му от Исуса: "Това от себе си ли говориш, или други са ти казвали за Мене? " показва несигурността на Пилатовото разсъждение. Смисълът на този обратен въпрос е подобен на отговора, даден на Кайяфа: "Ти трябва да кажеш това." За римляните най-висшият Посветен на един народ е същевременно и външен владетел на този народ. Римлянинът може да разбере само приравняването на политиката и религията, което приравняване намира своя най-висш израз в римския култ на цезарите. Ето защо Христос отхвърля това разбиране като казва: „Моето Царство не е от този свят." Пилат запитва: „Все пак Ти си Цар? " Развълнуван от впечатлението, което му прави Христос, той е готов да приеме факта, че съществува един висш Посветен, без да разполага с външна власт. И той иска да опази Христа от Неговия народ, затова той, представителят на Цезаря, казва на юдеите: „Искате ли за празника на Пасхата да ви освободя Царя на юдеите? " Като назовава Исуса публично с това име, той прокламира царския Му сан. Народът отхвърля това нечувано дело на управителя на страната. Тогава Пилат заповядва да бичуват Исуса и да сложат на главата Му трънен венец.
към текста >>

Разбойникът, който разпознава Христа, е човек, който е под влияние на Луцифер, и сега, под влияние на Христовото Същество, проблясва в него Божествената Светлина и той познава Христа.
Ариман - Кайяфа, постига своята цел. Пилат и Ирод, след като по-рано са били врагове, сега свързват приятелство, но въпреки това стоят безсилни. Христос стана жертва на студените сили на Смъртта. Така че, в лицето на Кайяфа, Пилат и Ирода имаме една земна Троица, която отговаря на трите кръста на Голгота. Там са двама разбойници и между тях Христос, които са отражение на Небесната Троица. Разбойникът, който разпознава Христа, е човек, който е под влияние на Луцифер, и сега, под влияние на Христовото Същество, проблясва в него Божествената Светлина и той познава Христа. И сега, когато на физическото небе Слънцето потъмнява, в близост с Христа за него се отваря духовната сфера на Слънцето, Раят. Той е приет в света на Христовата Светлина.
към текста >>

43. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Манихейството има по-голямо сходство с гностиците, според които дуализмът съществува предимно в нравствената област, като добро и зло в човека и обществото, а в манихейството дуализмът е прокаран и в кос-мичната област, тъй като Манес считал различните стихии еманация на световния живот, за еманация или на царството на доброто или на царството на злото.
В нея той съчетава учението на Зороастър с учението на Исуса Христа. Като се върнал в Персия, бил обвинен от жреците, че изопачава тяхната религия и го отхвърлили на ужасна смърт - одрали му на живо кожата и го обесили за страх на други вероотстъпници. Според официалното схващане учението на Манес в първоначалната си форма нямал нищо общо с християнството. То било съвършено нова религия. При своето разпространи-ение срещайки се с християнството, гностицизма, то взема от тях някои техни възгледи. Манихейството има по-голямо сходство с гностиците, според които дуализмът съществува предимно в нравствената област, като добро и зло в човека и обществото, а в манихейството дуализмът е прокаран и в кос-мичната област, тъй като Манес считал различните стихии еманация на световния живот, за еманация или на царството на доброто или на царството на злото. Това схващане на Манес ще ни стане ясно и разбрано от следващото изложение. Учението на Манес е следното: В света съществува едно предвечно начало, великата Божествена мъдрост, която в своето проявление се проявява чрез два принципа, чрез две сили, които на обикновен език се наричат добро и зло, светлина и тъмнина. Дух и материя. Доброто начало се проявява чрез 12 принципа, наречени еони, които организират царството на светлината. Злото със своите 12 зли духове се явява владетел на царството на тъмнината, което е царството на матери-
към текста >>

Доброто начало се проявява чрез 12 принципа, наречени еони, които организират царството на светлината.
При своето разпространи-ение срещайки се с християнството, гностицизма, то взема от тях някои техни възгледи. Манихейството има по-голямо сходство с гностиците, според които дуализмът съществува предимно в нравствената област, като добро и зло в човека и обществото, а в манихейството дуализмът е прокаран и в кос-мичната област, тъй като Манес считал различните стихии еманация на световния живот, за еманация или на царството на доброто или на царството на злото. Това схващане на Манес ще ни стане ясно и разбрано от следващото изложение. Учението на Манес е следното: В света съществува едно предвечно начало, великата Божествена мъдрост, която в своето проявление се проявява чрез два принципа, чрез две сили, които на обикновен език се наричат добро и зло, светлина и тъмнина. Дух и материя. Доброто начало се проявява чрез 12 принципа, наречени еони, които организират царството на светлината. Злото със своите 12 зли духове се явява владетел на царството на тъмнината, което е царството на матери- СИРИЙСКИ ГНОСТИЦИ Според разбирането на сирийските гностици материята е вечно творческо зло начало, царство на Сатаната и Исус Христос е имал призрачно тяло. Това учение е развито от антиохиеца Сатурнин. Според него от Бога наречен Непознатият Отец, произтекъл духовният свят, а видимият свят бил образуван от материята от седемте нисши еони (духове), управители на планетите, възглавявани от еврейския Бог Яве.
към текста >>

Злото със своите 12 зли духове се явява владетел на царството на тъмнината, което е царството на матери-
Манихейството има по-голямо сходство с гностиците, според които дуализмът съществува предимно в нравствената област, като добро и зло в човека и обществото, а в манихейството дуализмът е прокаран и в кос-мичната област, тъй като Манес считал различните стихии еманация на световния живот, за еманация или на царството на доброто или на царството на злото. Това схващане на Манес ще ни стане ясно и разбрано от следващото изложение. Учението на Манес е следното: В света съществува едно предвечно начало, великата Божествена мъдрост, която в своето проявление се проявява чрез два принципа, чрез две сили, които на обикновен език се наричат добро и зло, светлина и тъмнина. Дух и материя. Доброто начало се проявява чрез 12 принципа, наречени еони, които организират царството на светлината. Злото със своите 12 зли духове се явява владетел на царството на тъмнината, което е царството на матери- СИРИЙСКИ ГНОСТИЦИ Според разбирането на сирийските гностици материята е вечно творческо зло начало, царство на Сатаната и Исус Христос е имал призрачно тяло. Това учение е развито от антиохиеца Сатурнин. Според него от Бога наречен Непознатият Отец, произтекъл духовният свят, а видимият свят бил образуван от материята от седемте нисши еони (духове), управители на планетите, възглавявани от еврейския Бог Яве. Човеците по своя произход се делят на два рода: духовни и веществени или добри и зли.
към текста >>

Според разбирането на сирийските гностици материята е вечно творческо зло начало, царство на Сатаната и Исус Христос е имал призрачно тяло.
Учението на Манес е следното: В света съществува едно предвечно начало, великата Божествена мъдрост, която в своето проявление се проявява чрез два принципа, чрез две сили, които на обикновен език се наричат добро и зло, светлина и тъмнина. Дух и материя. Доброто начало се проявява чрез 12 принципа, наречени еони, които организират царството на светлината. Злото със своите 12 зли духове се явява владетел на царството на тъмнината, което е царството на матери- СИРИЙСКИ ГНОСТИЦИ Според разбирането на сирийските гностици материята е вечно творческо зло начало, царство на Сатаната и Исус Христос е имал призрачно тяло. Това учение е развито от антиохиеца Сатурнин. Според него от Бога наречен Непознатият Отец, произтекъл духовният свят, а видимият свят бил образуван от материята от седемте нисши еони (духове), управители на планетите, възглавявани от еврейския Бог Яве. Човеците по своя произход се делят на два рода: духовни и веществени или добри и зли. Едните били създадени от нисши духове и отначало те били духовно и телесно слаби, та не могли да ходят прави и пълзели по земята като червеи. Обаче Бог се съжалил над тях и им дал Божествена искра и те се изправили на краката си.
към текста >>

И вие, Мои ученици, които сте посветени в Тайната на Неизразимия, вие ще се намирате при Мене от дясната и от лявата ми страна, бидейки царе на едно с мене в моето царство.
И тази Тайна защо съществува веществото в света и защо то ще трябва напълно да се разложи. "Мария Магдалина проиближавайки се към Исус му казва: "Господи, колко световни години се съдържат в една година на светлината? " И Исус отговаря на Мария: " Един ден от светлината съдържа хиляда години от света и за хората. И тъй, 36 и половина мириади (мириадата е равна на десет хилади години от света) съставят една година от светлината. Тъй щото аз ще царувам през течение на 1000 години от светлината, бидейки цар на всички лъчи на светлината и на всички праведни души, които са посветени в тайната на светлината. И вие, Мои ученици, които сте посветени в Тайната на Неизразимия, вие ще се намирате при Мене от дясната и от лявата ми страна, бидейки царе на едно с мене в моето царство. И ония, които биха били посветени в трите Тайни от петте Тайнства на Неизразимия ще бъдат царе заедно с вас в Царството на Светлината. Ония, които биха били посветени в бляскавите Тайни, бидейки царе в блестящите области, и ония, които биха били посветени във висшите Тайни, бидейки цape в долните области, всеки от тях ще се намери в своята йерархия на Тайни ". Мария, продължавайки да говори, казва на Исус: " Господи какъв е изгледът на външната тъмнина и колко място за наказание съдържа тя? " Исус отговори на Мария: " Външните тъмнини са грамаден дракон—змей на който опашката му е в устати му, moй се намира извън света и заобикала целия свят. Той съдържа множество места за съдене, защото там се намират 12 отделения за жестоки мъки.
към текста >>

И ония, които биха били посветени в трите Тайни от петте Тайнства на Неизразимия ще бъдат царе заедно с вас в Царството на Светлината.
"Мария Магдалина проиближавайки се към Исус му казва: "Господи, колко световни години се съдържат в една година на светлината? " И Исус отговаря на Мария: " Един ден от светлината съдържа хиляда години от света и за хората. И тъй, 36 и половина мириади (мириадата е равна на десет хилади години от света) съставят една година от светлината. Тъй щото аз ще царувам през течение на 1000 години от светлината, бидейки цар на всички лъчи на светлината и на всички праведни души, които са посветени в тайната на светлината. И вие, Мои ученици, които сте посветени в Тайната на Неизразимия, вие ще се намирате при Мене от дясната и от лявата ми страна, бидейки царе на едно с мене в моето царство. И ония, които биха били посветени в трите Тайни от петте Тайнства на Неизразимия ще бъдат царе заедно с вас в Царството на Светлината. Ония, които биха били посветени в бляскавите Тайни, бидейки царе в блестящите области, и ония, които биха били посветени във висшите Тайни, бидейки цape в долните области, всеки от тях ще се намери в своята йерархия на Тайни ". Мария, продължавайки да говори, казва на Исус: " Господи какъв е изгледът на външната тъмнина и колко място за наказание съдържа тя? " Исус отговори на Мария: " Външните тъмнини са грамаден дракон—змей на който опашката му е в устати му, moй се намира извън света и заобикала целия свят. Той съдържа множество места за съдене, защото там се намират 12 отделения за жестоки мъки. Във всяко отделение се намира по един архонт (началник) и лицата на архонтите са различни и те се преобразяват, вземайки едно след друго различни лица ".
към текста >>

Тези четири брачни двойки съставят една октоада (осморка) в духовното царство.
Дуализмът и е по-слаб. Тя е построена върху понятието за бракосъчетанието между мъжките и женските еони. Според учението на Валентиновия ученик Птоломей върховната брачна двойка са Праотец, наречен от Бездна, и Мисъл или Мълчание. Тази двойка родила втората брачна двойка: Божият разум наречен просто Единороден и Истината. Така една от друга са се родили брачните двойки Слово и Живот, Човек и Църква. Тези четири брачни двойки съставят една октоада (осморка) в духовното царство. Освен това Логосът и Животът родили още 5 брачни двойки, които съставили декада. А Антропос и Църква родили 6 двойки еони или додекада. Всички тези висши същества разделени на 15 брачни двойки образуват заедно Плирема или царството на светлината, духовното царство. Неговото най-нисше същество е женският еон Мъдрост. Тя била обзета от силно желание да се съедини с Отца и с това паднала в грях.
към текста >>

Всички тези висши същества разделени на 15 брачни двойки образуват заедно Плирема или царството на светлината, духовното царство.
Тази двойка родила втората брачна двойка: Божият разум наречен просто Единороден и Истината. Така една от друга са се родили брачните двойки Слово и Живот, Човек и Църква. Тези четири брачни двойки съставят една октоада (осморка) в духовното царство. Освен това Логосът и Животът родили още 5 брачни двойки, които съставили декада. А Антропос и Църква родили 6 двойки еони или додекада. Всички тези висши същества разделени на 15 брачни двойки образуват заедно Плирема или царството на светлината, духовното царство. Неговото най-нисше същество е женският еон Мъдрост. Тя била обзета от силно желание да се съедини с Отца и с това паднала в грях. Ще рече, първоначалният грях е бил извършен в духовния свят. Еонът Мъдрост родил недоносчето - нисшата мъдрост или Ахамот по еврейски. Нарушеното от Мъдростта единство в Мирома било възстановено от новата двойка еони, Христос и Руах (еврейско име на св. Дух).
към текста >>

Поради гоненията на Септимий Север, Климент напуснал Александрия и прекарал известно време в Кападокия при своя приятел епископа Александър като и там проповядвал христовото учение.
Изучил основно гръцката литература и философия. Пътувал в разни страни - Италия, Сирия, Палестина, Египет за да слуша някои прочути учители. В Александрия ученик на Пантен и негов помощник около 190-та година. След като Пантен напуснал Александрия станал управител на александрийската школа. Около 190 - 202-та година на Александрия бил ръкоположен за презвитер. Поради гоненията на Септимий Север, Климент напуснал Александрия и прекарал известно време в Кападокия при своя приятел епископа Александър като и там проповядвал христовото учение. Той умрял около 215 година. Климент Александрийски привличал за слушатели не само християни, но и езичници. Дори езически философи отивали да слушат неговите уроци, в които той се стараел да изясни учението на християнската религия, като единствен гносис (знание за света и човека). Той постепенно приближавал слушателите си към Христа и ги запознавал с неговата мъдрост. Целта му била да просвети и научи христяните така.
към текста >>

3. Разкривал философски христовото учение.
че тяхната вяра да бъде здрав философски мироглед, та да не бъдат само вярващи, но и гностици, т.е. обладатели за истинското знание за Бога. Ако се съди от неговата трилогия той ще да е поддържал тристепенна дидактическа система: 1. Възбуждал у слушателите вяра в Христа 2. Наставлявал повярвалите 3. Разкривал философски христовото учение. До нас са достигнали 4 съчинения на Климент Александрийски: 1. Подбудително слово към елините 2. Педагог 3. "Стромата" или Постилка 4. Кои богати ще се спасят
към текста >>

"Стромата" е опит да бъде изяснено и приложено христовото учение като истинско учение.
4. Кои богати ще се спасят Първите три съчинения са тъй тясно свързани, че пред. ставят едно цяло — трилогия. Първото съчинение изтъква превъзходството на християнството над езическата философия. В "Педагог" той представя Христа за истински ръководител и възпитател на света. "Стромата" е опит да бъде изяснено и приложено христовото учение като истинско учение. Това съчинение е по-скоро сбор от материали из съчиненията на разни автори - гръцки поети и философи, православни и гностически и в последствие и апокрифни. Това съчинение не е завършено, а само предговора или увода на тази част може да се вземе като едно развитие на богословската система и да носи заглавието "Учител". В "Кои богати ще бъдат спасени" Климент доказва, че богатството не е вредно само по себе си, а начинът по който го употребяваме може да бъде вреден. Климент изяснява Светото писание, както се вижда от дошлите до нас откъслеци от неговите съчинения "Чертици". Ако и да бранил православното учение той го е разбирал в неговата дълбока вътрешна същина
към текста >>

За да отстрани всякакво подозрение, Ориген се сомоскопил, разбирайки буквално думите на Христа, че има изкопци заради Царството Божие.
Научил е еврейски език, за да се ползва направо от еврейския текст на Светото Писание, за да проверява гръцкият му превод. Ориген преподавал безплатно от сутрин до вечер. Неговата високоученост привличала много слушатели - християни и езичници, мъже, жени. Той водел строго аскетически живот, с което силно влияел на мъчениците си, някои от които станали в последствие християнски мъченици, а богатият Авросий бивш последовател на гностика Валентин поел на свои разноски издаването на оригеновите съчинения. За да отстрани всякакво подозрение, Ориген се сомоскопил, разбирайки буквално думите на Христа, че има изкопци заради Царството Божие. После Ориген осъждал от тази своя постъпка, противна на думите на апостол Павел: "Буквата убива, духът животвори" (второ кор. 3,6). Славата на Ориген се е носила вън от Александрия. Към 215 година го повиква един княз в Арабия, за да го настави в християнството... За същата цел Юлия Манея, майката на бъдещия император Александър Север (222 - 235) и го поканила в Антиохия. По-късно около 230 година той бил повикан в Гърция, за да разреши един църковен спор минавайки през Палестина той спрял в Кесария Палестинска и бил ръкоположен за презвитер от приятелите си епископите Теокист Кесарийски и Александър Ерусалимски. Ръкоположението му не било признато от александрийския епископ Димитрий.
към текста >>

44. въведение - Влад Пашов (1902- 1974)

По такъв начин богомилите дадоха първия подтик за раз- витие на човешкия ум и оттам и за развитие на обективната наука, като дадоха също и една величествена философия за жи- вота, която дава методи за реализиране на Царството Божие на Земята.
Богомилството не е някаква секта, а определен нов начин на мислене и действане. Богомилите са изразители на отноше- нието на космичната мисъл към човечеството в епохата, в ко- ято са работили. И затова техните идеи са вечни и безсмъртни и раздвижиха умовете на средновековния европейски човек, като породиха Ренесанса и Възраждането . Те са онази светка- вица, която разкъсала облаците на средновековния мрак и на- правила възможно лъчите на духовното слънце да проникнат свободно и да огреят човешкия ум, за да почне да мисли. А ми- сълта е светлина, която разкрива пред човешкия дух широките хоризонти на Природата и Живота. По такъв начин богомилите дадоха първия подтик за раз- витие на човешкия ум и оттам и за развитие на обективната наука, като дадоха също и една величествена философия за жи- вота, която дава методи за реализиране на Царството Божие на Земята. За това Царство се бориха и умираха богомилите, 22 но техните жертви не отидоха напразно. От техните клади из- гря свободата и светлината, която озари Европа. Тази свобода беше високият идеал, който и до днес стимулира будните умо- ве и души.
към текста >>

За това Царство се бориха и умираха богомилите,
Богомилите са изразители на отноше- нието на космичната мисъл към човечеството в епохата, в ко- ято са работили. И затова техните идеи са вечни и безсмъртни и раздвижиха умовете на средновековния европейски човек, като породиха Ренесанса и Възраждането . Те са онази светка- вица, която разкъсала облаците на средновековния мрак и на- правила възможно лъчите на духовното слънце да проникнат свободно и да огреят човешкия ум, за да почне да мисли. А ми- сълта е светлина, която разкрива пред човешкия дух широките хоризонти на Природата и Живота. По такъв начин богомилите дадоха първия подтик за раз- витие на човешкия ум и оттам и за развитие на обективната наука, като дадоха също и една величествена философия за жи- вота, която дава методи за реализиране на Царството Божие на Земята. За това Царство се бориха и умираха богомилите, 22 но техните жертви не отидоха напразно. От техните клади из- гря свободата и светлината, която озари Европа. Тази свобода беше високият идеал, който и до днес стимулира будните умо- ве и души. Богомилството има космичен, а не земен произход.
към текста >>

Искаха да съз- дадат едно ядро от хора, които да приложат Любовта в живо- та и по този начин да поставят началото на Царството Божие на Земята.
Те познаваха скритите сили на Природата и си служеха с тях за доброто и повдигането на човечеството. Те притежаваха Бялата магия, което се вижда и от прозвището, дадено на Боян — Мага. Магът е човек мъ- дрец, който познава законите на Природата и Живота, позна- ва скритите сили на Природата и си служи с тях за доброто и повдигането на човечеството. Благодарение на владението на тези сили, те бяха много магнетични, с което привличаха хора- та към себе си и те ги слушаха и тръгваха след тях. Богомилите не бяха пустоверци и пустословци, но това, което говореха, те го прилагаха, те го живееха. Искаха да съз- дадат едно ядро от хора, които да приложат Любовта в живо- та и по този начин да поставят началото на Царството Божие на Земята. Техният идеал беше да въдворят Царството Божие на Земята, както е казано в Господнята молитва. „Да дойте Царството Ти както на Небето, така и на Земята." Те работиха именно за идването на това Царство на Земята — Царството на братство и Любов, Царство на хармония и разбирателство между хората. Затова работиха богомилите, затова хората ги слушаха и тръгваха след тях, защото това е копнеж на всяка човешка душа. Богомилите бяха наследници на първите християни, които като ученици на Бялото Братство, Глава на което е Христос, по- знаваха езотеричната доктрина и я предадоха на следващите поколения. Но под влияние на невежеството, което навлезе в Християнството, езотеричното учение постепенно бе отхвър- лено и остана само буквалното разбиране на учението и така то бе откъснато от живота; хората започнаха да живеят като езичници, а си туриха фирмата християни.
към текста >>

Техният идеал беше да въдворят Царството Божие на Земята, както е казано в Господнята молитва.
Те притежаваха Бялата магия, което се вижда и от прозвището, дадено на Боян — Мага. Магът е човек мъ- дрец, който познава законите на Природата и Живота, позна- ва скритите сили на Природата и си служи с тях за доброто и повдигането на човечеството. Благодарение на владението на тези сили, те бяха много магнетични, с което привличаха хора- та към себе си и те ги слушаха и тръгваха след тях. Богомилите не бяха пустоверци и пустословци, но това, което говореха, те го прилагаха, те го живееха. Искаха да съз- дадат едно ядро от хора, които да приложат Любовта в живо- та и по този начин да поставят началото на Царството Божие на Земята. Техният идеал беше да въдворят Царството Божие на Земята, както е казано в Господнята молитва. „Да дойте Царството Ти както на Небето, така и на Земята." Те работиха именно за идването на това Царство на Земята — Царството на братство и Любов, Царство на хармония и разбирателство между хората. Затова работиха богомилите, затова хората ги слушаха и тръгваха след тях, защото това е копнеж на всяка човешка душа. Богомилите бяха наследници на първите християни, които като ученици на Бялото Братство, Глава на което е Христос, по- знаваха езотеричната доктрина и я предадоха на следващите поколения. Но под влияние на невежеството, което навлезе в Християнството, езотеричното учение постепенно бе отхвър- лено и остана само буквалното разбиране на учението и така то бе откъснато от живота; хората започнаха да живеят като езичници, а си туриха фирмата християни. Затова богомилите искаха да възстановят първоначалната чистота на Христовото учение с неговата езотерична доктрина, като го приложат как- то в индивидуалния, така и в социалния живот.
към текста >>

„Да дойте Царството Ти както на Небето, така и на Земята." Те работиха именно за идването на това Царство на Земята — Царството на братство и Любов, Царство на хармония и разбирателство между хората.
Магът е човек мъ- дрец, който познава законите на Природата и Живота, позна- ва скритите сили на Природата и си служи с тях за доброто и повдигането на човечеството. Благодарение на владението на тези сили, те бяха много магнетични, с което привличаха хора- та към себе си и те ги слушаха и тръгваха след тях. Богомилите не бяха пустоверци и пустословци, но това, което говореха, те го прилагаха, те го живееха. Искаха да съз- дадат едно ядро от хора, които да приложат Любовта в живо- та и по този начин да поставят началото на Царството Божие на Земята. Техният идеал беше да въдворят Царството Божие на Земята, както е казано в Господнята молитва. „Да дойте Царството Ти както на Небето, така и на Земята." Те работиха именно за идването на това Царство на Земята — Царството на братство и Любов, Царство на хармония и разбирателство между хората. Затова работиха богомилите, затова хората ги слушаха и тръгваха след тях, защото това е копнеж на всяка човешка душа. Богомилите бяха наследници на първите християни, които като ученици на Бялото Братство, Глава на което е Христос, по- знаваха езотеричната доктрина и я предадоха на следващите поколения. Но под влияние на невежеството, което навлезе в Християнството, езотеричното учение постепенно бе отхвър- лено и остана само буквалното разбиране на учението и така то бе откъснато от живота; хората започнаха да живеят като езичници, а си туриха фирмата християни. Затова богомилите искаха да възстановят първоначалната чистота на Христовото учение с неговата езотерична доктрина, като го приложат как- то в индивидуалния, така и в социалния живот. Затова те се наричаха просто християни.
към текста >>

Затова богомилите искаха да възстановят първоначалната чистота на Христовото учение с неговата езотерична доктрина, като го приложат как- то в индивидуалния, така и в социалния живот.
Техният идеал беше да въдворят Царството Божие на Земята, както е казано в Господнята молитва. „Да дойте Царството Ти както на Небето, така и на Земята." Те работиха именно за идването на това Царство на Земята — Царството на братство и Любов, Царство на хармония и разбирателство между хората. Затова работиха богомилите, затова хората ги слушаха и тръгваха след тях, защото това е копнеж на всяка човешка душа. Богомилите бяха наследници на първите християни, които като ученици на Бялото Братство, Глава на което е Христос, по- знаваха езотеричната доктрина и я предадоха на следващите поколения. Но под влияние на невежеството, което навлезе в Християнството, езотеричното учение постепенно бе отхвър- лено и остана само буквалното разбиране на учението и така то бе откъснато от живота; хората започнаха да живеят като езичници, а си туриха фирмата християни. Затова богомилите искаха да възстановят първоначалната чистота на Христовото учение с неговата езотерична доктрина, като го приложат как- то в индивидуалния, така и в социалния живот. Затова те се наричаха просто християни. В следващото изложение ще разгледам накратко появата, развитието и учението на богомилите според схващането на окултната наука. Ще се постарая да посоча, че Богомилството е било християнско окултно учение, а не някакво дуалистично 2 4 учение, възприето от Изток.
към текста >>

45. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той казал на царя, че онези духовници, с които той общува, са позор на Христовото Царство и плевели на Божията нива.
През тия времена презвитер Козма и патриарх Данаил упорито говорили пред цар Петър, че Боян е богомил и че богомилите, именно, са причина за народните вълнения, метежи и бунтове. Това здраво се втълпило в главата на царя и той извикал Боян, за да го пита по тези въпроси. Но по това време Боян бил в Доростол и не могъл да дойде. Тогава, по настояването на двамата църковници, царят извикал Богомил и отправил към него въпросите: Той ли е водач на еретиците, що учат те, какви скверни деяния вършат на потулени места, какво замислят против царя и властта и пр. Богомил не отговорил на тези въпроси, а намира причината за метежите в слабостта на царя, разтлението на двора, лукавството на царица Мария, нехайната слабост на болярството. Той казал на царя, че онези духовници, с които той общува, са позор на Христовото Царство и плевели на Божията нива. От този разговор Петър разбрал, че наистина богомилите са безвластници, не търпят господарска власт, но не правят заговори против короната и властта. Те се стремят да пробудят съзнанието на народа за нов живот и така да преобразят обществото и държавата. Богомил не открил пред царя нищо от Тайното учение на Богомилите, но само казал: "Ние сме християни, ние се стремим да заслужим Божията Милост с дела, думи и мисъл. Ние нищо скверно не вършим. Нищо от Учението на Христа не отричаме, нито изменяме.
към текста >>

Патриарх Данаил се явява една вечер при цар Петър и настоява богомилите да бъдат заловени като явни бунтовници, защото те замисляли широк заговор против царството и църквата и чакат момент за провъзгласяван на безвластие.
Козма пише: "Измъчвани, бити, изтезавани, хвърляни в студени тъмници, те живеят все още за ереста, на която служеха." Козма вижда в това тъпо невежество, но истината е, че това е резултат на висок идеал и непоколебима увереност в истинността на своите идеи. Така постепенно отношенията между държавата и църквата, от една страна, и богомилите, от друга, станали напрегнати. Църквата не можела повече да понася това неестествено положение, държавата — също. Онова, което бе станало закон и бе санкционирало правото на стария ред, отведнъж рязко се нападало от неизвестни някакви монаси и еретици. Това не можело да бъде допуснато ни от цар, ни от патриарх. Патриарх Данаил се явява една вечер при цар Петър и настоява богомилите да бъдат заловени като явни бунтовници, защото те замисляли широк заговор против царството и църквата и чакат момент за провъзгласяван на безвластие. Цар Петър отказва. Тогава патриарха и Козма се явяват пред Сурсувул и искат от него богомилите да бъдат заловени и разпитани. И на другата нощ, през декември 933 година Сурсувул затваря в подземната тъмница на Преслав 17 души от най-видните избрани и съвършени богомили, посочени от патриарха. Измъчвани цели дни и нощи, те не разкриват нищо. Сурсувул разбира, че заговор няма, но патриархът поискал да узнае поне учението.
към текста >>

Той два пъти метежи разпалва до днес, и цели дни из царството метежници гони, за да ги убие и да измие ръцете си с кръвта на мъченици.
Жена не е съсипала народ досега, не може и да съсипе. Вие доведохте Божията казан на тия черни покои и мръсни дворци. Царю, не бягай! Аз няма да оставя подъл византиец да властва в Преслав. Ако Сурсувул иска корона, да не я предлага на мене. Той два пъти метежи разпалва до днес, и цели дни из царството метежници гони, за да ги убие и да измие ръцете си с кръвта на мъченици. Над пропастта виси народът ни, врагове вътре, врагове вън! Врагове в душите ви са влезли - ето отде иде метеж подир метеж. Скрити лъжи се трупаха в позорни крепости около вас. Мрежа от престъпления ...* изплетоха дворец и църква. Вие убивате и мъчите, за да забравите мъченията на съвестта си. Оставете!
към текста >>

46. СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова те били против всяка власт, като противна на Христовото учение за братство и равенство.
И задачата на богомилите е била да пресъздадат отделния човек, индивида, който е градивната единица на обществото. Когато отделният човек е изграден като една силна нравствена личност, със силно развито социално чувство, то понеже обществото е създадено от отделни личности, то и самото общество като цяло ще бъде преобразено. Като модел за устройството на обществото те устройвали своите братски задруги, където всички членове били равни и никой нямал право да властва над другите, над своите братя. Задругата е била изградена като едно семейство и отношенията били като отношения между членовете на семейството, като между братя. Всички се ползвали от общите блага според нуждите си като от свои блага и всеки работел според възможностите си. Затова те били против всяка власт, като противна на Христовото учение за братство и равенство. На Земята, според тях, трябвало да владее само Любовта. Законът на властта, законът на насилието трябва да бъде премахнат. Но богомилите не искали това да стане по насилствен начин, а чрез превъзпитание на хората, да дойдат до съзнанието, че да живеят по закона на Любовта е по-икономично и по-разумно, отколкото да живеят по закона на насилието. Богомилите имали като закон думите на Христа: „Князете на този свят властват над народите, но между вас, Моите ученици, не трябва да бъде така. Но който иска да бъде пръв, да стане слуга на всички." Това е пътят, който са следвали богомилите — Пътя на служенето, Пътя на Любовта и братството.
към текста >>

С една дума те са се стремили да реализират Царството Божие на Земята, като преди всичко преобразят и преродят отделния човек чрез своето учение, което е учение, приложимо във всички области на живота.
13-ти век е времето на най-големия разцвет на Богомилството, техни общини имало навсякъде по целия Балкански полуостров и Западна Европа. Със своите братски задруги богомилите показали, че хората биха могли на основата на Любовта да преобразят своя недобър и неправилен живот и да създадат нов живот, нов строй, нови отношения, където всички биха били равни, свободни и щастливи като членове на едно голямо семейство. Идеалът на богомилите в това отношение е бил да обединят цялото човечество в едно велико братство, където да царува Любовта, да управлява Мъдростта и Истината да бъде идеала, към който всеки да се стреми. Такива са накратко социалните възгледи на богомилите — общочовешко братство, на равни и свободни братя-човеци, където няма никакво насилие, никаква частна собственост, където няма гладни и унижени, където няма невежи и изостанали в културно и духовно отношение хора. Културните блага, както и материалните, са били общо достояние на всички. С една дума те са се стремили да реализират Царството Божие на Земята, като преди всичко преобразят и преродят отделния човек чрез своето учение, което е учение, приложимо във всички области на живота. Те са искали Любовта да проникне във всички области на живота и да бъде ръководна сила, ръководен Принцип във всичките им отношения, в целокупния им живот. Любовта да бъде подтик и основа във всяка работа. По такъв начин целокупният живот ще се одухотвори и трудът и работата ще бъдат приятни занимания, а не мъчение. Към това са се стремили богомилите, да направят живота приятен и щастлив чрез приложение на Любовта. Ще приведа мнението на Христо Досев за социалните възгледи на богомилите.
към текста >>

Защото е казано: „Да бъде Волята Ти както на небето, така и на земята, да дойде Царството Ти."
Козма се ужасява от анархическата проповед на богомилите и казва: „Учат своите да не се подчиняват на господарите си, хулят богатите, ненавиждат царя, подиграват се със старейшините, укоряват болярите, мислят че са омразни на Бога, които работят на царя и заповядват на всеки слуга да не работи на своя господар." „Според богомилите, децата на свободата, каквито са истинските християни, нямат нужда от деспоти и от тирани на своята воля, съвест и мисъл. Иисус сравнява деспотизма, властничеството със сатанизма. Не доброто начало, не Бог съблазнява Иисуса с деспотски трон, а Сатаната. Според богомилите Волята на Бога стои над всичко. Защото е казано: „Да бъде Волята Ти както на небето, така и на земята, да дойде Царството Ти." Богомилите са ратници за идване на Царството Божие на Земята. Иисус знае, че има властници на Земята, но той мечтае за Царството на Бога, за Божественото управление, когато ще бъдат премахнати войните, бесилките, тъмниците, съдилищата, неравенствата. Волята на Бога не е тирания, а е Правда, Мир, Любов и Свобода. Апостолите вървят по пътя на Христа. Те казват, че подобава повече да се подчиняваме на Бога, отколкото на земните властници.
към текста >>

Богомилите са ратници за идване на Царството Божие на Земята.
„Според богомилите, децата на свободата, каквито са истинските християни, нямат нужда от деспоти и от тирани на своята воля, съвест и мисъл. Иисус сравнява деспотизма, властничеството със сатанизма. Не доброто начало, не Бог съблазнява Иисуса с деспотски трон, а Сатаната. Според богомилите Волята на Бога стои над всичко. Защото е казано: „Да бъде Волята Ти както на небето, така и на земята, да дойде Царството Ти." Богомилите са ратници за идване на Царството Божие на Земята. Иисус знае, че има властници на Земята, но той мечтае за Царството на Бога, за Божественото управление, когато ще бъдат премахнати войните, бесилките, тъмниците, съдилищата, неравенствата. Волята на Бога не е тирания, а е Правда, Мир, Любов и Свобода. Апостолите вървят по пътя на Христа. Те казват, че подобава повече да се подчиняваме на Бога, отколкото на земните властници. Първите християни виждали в лицето на цезарите демони, които тиранизират душите и телата на хората.
към текста >>

Иисус знае, че има властници на Земята, но той мечтае за Царството на Бога, за Божественото управление, когато ще бъдат премахнати войните, бесилките, тъмниците, съдилищата, неравенствата.
Иисус сравнява деспотизма, властничеството със сатанизма. Не доброто начало, не Бог съблазнява Иисуса с деспотски трон, а Сатаната. Според богомилите Волята на Бога стои над всичко. Защото е казано: „Да бъде Волята Ти както на небето, така и на земята, да дойде Царството Ти." Богомилите са ратници за идване на Царството Божие на Земята. Иисус знае, че има властници на Земята, но той мечтае за Царството на Бога, за Божественото управление, когато ще бъдат премахнати войните, бесилките, тъмниците, съдилищата, неравенствата. Волята на Бога не е тирания, а е Правда, Мир, Любов и Свобода. Апостолите вървят по пътя на Христа. Те казват, че подобава повече да се подчиняваме на Бога, отколкото на земните властници. Първите християни виждали в лицето на цезарите демони, които тиранизират душите и телата на хората. Богомилите, като основавали свой индивидуален и социален живот на вярата в световното Добро — Бог, като считали, че тиранията не е от Бога, не могли да не...* (* в оригинала не се чете) и властта.
към текста >>

Те изхождали от евангелската истина: Търсете първом Царството Божие и Правдата негова и всичко друго ще ви се приложи.
С това нещо те преди десет века са внесли етичния елемент в ....* ( * в оригинала не се чете) икономия, за което се загатва едва в ново време от икономистите. Богомилите, подобно на първите християни, живеели комунален братски живот — произвеждали стопански блага и ги употребявали общо. Те не били само потребителен комунизъм, но и производителен. По такъв начин те разрешили социално-икономическите проблеми — премахнали материалните противоречия не по външен принудителен начин, а по разум и съвест, по убеждение. Богомилите не се стремели към властта, с политика не се занимавали, и не мислели, че братството, а оттук и равенството, ще дойдат от политическата власт. Те изхождали от евангелската истина: Търсете първом Царството Божие и Правдата негова и всичко друго ще ви се приложи. Без издигане на нравственото съзнание, без вътрешна просвета и без прераждане на цялата душа на човека социално-икономическите противоречия няма да се отстранят. Богомилите съединили съвестите и умовете си, насочили волите си към създаването на общо щастие и по такъв начин препятствията били премахнати и Волята на Бога станала двигателна сила на новите християнски общини у нас и в чужбина. Там, където има духовно родство, дето всички са братя и сестри, може ли да има неравенство, преяждане и глад, разкошно облечени и парцаливи, израждане от разкош и мизерия? Богомилите заявявали: Махнете просията, дайте земята на трудещите се, които я обработват и социалните противоречия ще изчезнат. Те не са били никакви екзалтирани мечтатели, както калугерите, а са работили за осъществяване на Царството Божие на Земята.
към текста >>

Те не са били никакви екзалтирани мечтатели, както калугерите, а са работили за осъществяване на Царството Божие на Земята.
Те изхождали от евангелската истина: Търсете първом Царството Божие и Правдата негова и всичко друго ще ви се приложи. Без издигане на нравственото съзнание, без вътрешна просвета и без прераждане на цялата душа на човека социално-икономическите противоречия няма да се отстранят. Богомилите съединили съвестите и умовете си, насочили волите си към създаването на общо щастие и по такъв начин препятствията били премахнати и Волята на Бога станала двигателна сила на новите християнски общини у нас и в чужбина. Там, където има духовно родство, дето всички са братя и сестри, може ли да има неравенство, преяждане и глад, разкошно облечени и парцаливи, израждане от разкош и мизерия? Богомилите заявявали: Махнете просията, дайте земята на трудещите се, които я обработват и социалните противоречия ще изчезнат. Те не са били никакви екзалтирани мечтатели, както калугерите, а са работили за осъществяване на Царството Божие на Земята. Богомилите били първите пионери в Европа за социално равенство и първи реализирали комунизма, следвайки първите християни. Християнството по начало е против съда, смъртното наказание и войната, затова и богомилите, като истински християни, били против тези неща. Богомилите отричали както гражданския, така и църковния съд. Иисус, казвали те, е заповядал да благославяме онези, които ни проклинат, а не да отмъщаваме, да не преследваме още повече в Негово име и от Негово име. Викът на богомилите против смъртното наказание едва в ново време намерил отзвук у някои благородни души.
към текста >>

47. 26. Светилникът на живота, 19 ноември 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство.
СВЕТИЛНИКЪТ НА ЖИВОТА Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум.
към текста >>

И ако всички християни приложат Христовото учение и насочат мисълта си към другите, светът ще се оправи много скоро.
Въпросът е, как да се приспособим към съвременния порядък, докато го изменим, защото той из един път не може да се измени. Не е лесно да се измени, понеже има два милиарда хора, които са групирани в нации и раси и всяка нация е една мощна сила. Това са два милиарда мозъци, които работят и мислят всеки по своему. Докато се координират всичките тези мозъци, се изисква време. А това координиране може да стане от една идея, която има предвид благото на цялото човечество. И ако всички християни приложат Христовото учение и насочат мисълта си към другите, светът ще се оправи много скоро. Хората трябва да дойдат до убеждение, че животът им ще се оправи само тогаз, когато престанат да търсят личното си благо и осигуряване, а всички работят за общото благо, което е и тяхно благо. Сега нито богатите знаят, как да използват своето богатство, нито сиромасите, как да използват своята сиромашия. Сиромасите се оплакват от сиромашията, но всички гениални хора са излезли все из сиромасите. Богатството не е дало гении. Един ден, когато и от богатите почнат да излизат гении, светът ще се оправи.
към текста >>

Този огън, който е в душата на човека и в цялото човечество, този огън с който е подпалена цялата вселена, този огън трябва да подкрепим в себе си и тогаз робството няма да има място между нас и ще дойде царството на свободата.
Като се освободите, идете да служите на природата, като работите за освобождаването на вашите братя. А човек може да придобие свободата само тогаз, когато запали в себе си огъня на Любовта, Мъдростта и Истината. Тогаз човек ще има знание и сила и ще може всичко да направи. Сега целият свят е запален от този свещен огън, и всички хора са запалени и трябва да вървят в съгласие с природата, или ще изгорят, че нищо няма да остане от тях. Всички хора трябва да живеят по закона на Бога, казано в религиозен смисъл; или по закона на природата, казано на научен език, или казано на социален език, да живеят за човечеството, да имат човещина. Този огън, който е в душата на човека и в цялото човечество, този огън с който е подпалена цялата вселена, този огън трябва да подкрепим в себе си и тогаз робството няма да има място между нас и ще дойде царството на свободата. И тъй, който е запалил свещения огън в себе си, когато дойде при него гладният, ще го нахрани, когато дойде голият, ще го облече, босия ще обуе, невежия ще просвети, ще даде всекиму това, от което има нужда. Това е човещината. И като прави това, принася полза на ближните си, повдига себе си и придобива великото живо знание. Ще кажете, че тези неща са непостижими. Но непостижимите неща носят радости, а постижимите носят скърби.
към текста >>

Само така ще можем да опитаме духът и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е Царството но Любовта, братството и свободата.
И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички нисши желания и помисли, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него. Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят любовта и нейната чистота. Защото и ако мъжът съгреши сега, както едно време жената, ужасно ще бъде състоянието на човечеството, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото от съгрешаването на жената. Сега трябва да дойде в света жената да царува, а мъжът да стане слуга, за да се предпази от греха, преди да е съгрешил. Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят любовта в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не нисши похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи. Само така ще можем да опитаме духът и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е Царството но Любовта, братството и свободата. По беседа, държана от Учителя на 19 ноември 1933г.
към текста >>

48. 3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

В ЦАРСТВОТО НА ХРИСТА
В ЦАРСТВОТО НА ХРИСТА В днешната си беседа няма да Ви говоря за неща, които знаете и които можете да научите от друго място. Светът е пълен с университети, колегии и книги, от където можете да научите много работи. Аз няма да ви говоря за тях. Аз ще ви говоря за онези криви изводи, които често правите в живота си. Религиозните хора, като се намерят в някое трудно положение в живота, когато попаднат на някое противоречие, искат да напуснат този свят и да отидат в онзи свят, където си мислят, че всичко ще им е уредено.
към текста >>

Така ще бъде в Царството на Христа.
Не съдя християните, но се спирам само върху известни контрасти. Сегашните християни са християни само на думи. Аз съм съгласен да се бият хората, но ето по какъв начин: гранатите да бъдат от хляб, захар и други провизии и един град да го бомбардират с хляб, захар и пр. Тогава тези в града ще кажат: „Господ здраве да им дава! “ И от всяко далнобойно оръдие на християните трябва да излиза нещо, от което да се радва светът. Така ще бъде в Царството на Христа. Сегашните хора поддържат, че Христос щял да прати едни в рая, а други в ада. Аз ще ви дам моето тълкувание на тази идея. Грешните хора Бог ги праща за огняри в големия световен параход, а другите ги оставя на палубата. А християните дават на този факт една тенденция, която не е вярна. Не са били съветници на Бога.
към текста >>

Но за да могат хората да разберат живота в неговата целокупност, тяхното съзнание трябва да бъде по-разширено и по-будно, за да бъде в контакт с по-разумни и по-напреднали същества, които живеят в един уреден и организиран свят - живеят в Царството на Христа.
Въпрос е дали са ходили. Те може да са ходили, но само като екскурзианти, а един екскурзиант може ли да види всички неща? Ако дойде някой и посети само българските затвори, каква представа ще има за България? Ако посети пък българските църкви и училища, друга представа ще има той. За да бъде разбран животът, той трябва да бъде разгледан в неговата целокупност. Но за да могат хората да разберат живота в неговата целокупност, тяхното съзнание трябва да бъде по-разширено и по-будно, за да бъде в контакт с по-разумни и по-напреднали същества, които живеят в един уреден и организиран свят - живеят в Царството на Христа. Това Царство на Христа трябва да се реализира и тук на Земята. Сега всички проповядват какво трябва да бъде това царство. Казват, че в това царство трябва да се обичаме. Но Любовта има две очи. Какво ще прави с тези две очи.
към текста >>

Това Царство на Христа трябва да се реализира и тук на Земята.
Те може да са ходили, но само като екскурзианти, а един екскурзиант може ли да види всички неща? Ако дойде някой и посети само българските затвори, каква представа ще има за България? Ако посети пък българските църкви и училища, друга представа ще има той. За да бъде разбран животът, той трябва да бъде разгледан в неговата целокупност. Но за да могат хората да разберат живота в неговата целокупност, тяхното съзнание трябва да бъде по-разширено и по-будно, за да бъде в контакт с по-разумни и по-напреднали същества, които живеят в един уреден и организиран свят - живеят в Царството на Христа. Това Царство на Христа трябва да се реализира и тук на Земята. Сега всички проповядват какво трябва да бъде това царство. Казват, че в това царство трябва да се обичаме. Но Любовта има две очи. Какво ще прави с тези две очи. Едното иска да вземе, а другото да даде.
към текста >>

Сега всички проповядват какво трябва да бъде това царство.
Ако дойде някой и посети само българските затвори, каква представа ще има за България? Ако посети пък българските църкви и училища, друга представа ще има той. За да бъде разбран животът, той трябва да бъде разгледан в неговата целокупност. Но за да могат хората да разберат живота в неговата целокупност, тяхното съзнание трябва да бъде по-разширено и по-будно, за да бъде в контакт с по-разумни и по-напреднали същества, които живеят в един уреден и организиран свят - живеят в Царството на Христа. Това Царство на Христа трябва да се реализира и тук на Земята. Сега всички проповядват какво трябва да бъде това царство. Казват, че в това царство трябва да се обичаме. Но Любовта има две очи. Какво ще прави с тези две очи. Едното иска да вземе, а другото да даде. Ако вземете повече, а давате по-малко, можете ли да бъдете в царството на Христа?
към текста >>

Казват, че в това царство трябва да се обичаме.
Ако посети пък българските църкви и училища, друга представа ще има той. За да бъде разбран животът, той трябва да бъде разгледан в неговата целокупност. Но за да могат хората да разберат живота в неговата целокупност, тяхното съзнание трябва да бъде по-разширено и по-будно, за да бъде в контакт с по-разумни и по-напреднали същества, които живеят в един уреден и организиран свят - живеят в Царството на Христа. Това Царство на Христа трябва да се реализира и тук на Земята. Сега всички проповядват какво трябва да бъде това царство. Казват, че в това царство трябва да се обичаме. Но Любовта има две очи. Какво ще прави с тези две очи. Едното иска да вземе, а другото да даде. Ако вземете повече, а давате по-малко, можете ли да бъдете в царството на Христа? - Не можете.
към текста >>

Ако вземете повече, а давате по-малко, можете ли да бъдете в царството на Христа?
Сега всички проповядват какво трябва да бъде това царство. Казват, че в това царство трябва да се обичаме. Но Любовта има две очи. Какво ще прави с тези две очи. Едното иска да вземе, а другото да даде. Ако вземете повече, а давате по-малко, можете ли да бъдете в царството на Христа? - Не можете. Дойде някой при вас и не можете да го търпите по единствената причина, че не се изказва и не разбира нещата като вас. За да бъдете в царевото на Христа, когато един човек изказва възгледите си, дайте му да се изкаже. Това още не показва неговото вътрешно верую. Човек може да мисли много право, но се изказва криво и ще го считате за безверник и за лош.
към текста >>

Всеки един от нас е на служба в природата, която е царството на Христа.
Истината е, че този човек не може да се изкаже какво мисли и затова криво го разбират. Затова преди всичко трябва да си давате свобода и да зачиташе свободата и разбиранията на другите, макар и да не сте съгласни с тях. Затова трябва да се даде на всеки човек свобода да се изкаже свободно и добре. И който се изказва и той да гледа да се изказва по-право, да не представя работите в преувеличена форма. Всеки един човек е проводник на Божественото в света. Всеки един от нас е на служба в природата, която е царството на Христа. И ние трябва да бъдем най-добри служители в царството на Христа и да знаем, че всички блага, които идват чрез нас, не са само за нас. Не да раздадем всичко. Всичко се никога не раздава. Но ще дадеш онова, което си взел у себе си като служител. Човек е служител в царството на природата и като такъв той трябва да бъде изправен и честен.
към текста >>

И ние трябва да бъдем най-добри служители в царството на Христа и да знаем, че всички блага, които идват чрез нас, не са само за нас.
Затова преди всичко трябва да си давате свобода и да зачиташе свободата и разбиранията на другите, макар и да не сте съгласни с тях. Затова трябва да се даде на всеки човек свобода да се изкаже свободно и добре. И който се изказва и той да гледа да се изказва по-право, да не представя работите в преувеличена форма. Всеки един човек е проводник на Божественото в света. Всеки един от нас е на служба в природата, която е царството на Христа. И ние трябва да бъдем най-добри служители в царството на Христа и да знаем, че всички блага, които идват чрез нас, не са само за нас. Не да раздадем всичко. Всичко се никога не раздава. Но ще дадеш онова, което си взел у себе си като служител. Човек е служител в царството на природата и като такъв той трябва да бъде изправен и честен. Ще задържи за себе си онова, което му е нужно за неговия живот, а другото ще предаде на другите, за които е предназначено.
към текста >>

Човек е служител в царството на природата и като такъв той трябва да бъде изправен и честен.
Всеки един от нас е на служба в природата, която е царството на Христа. И ние трябва да бъдем най-добри служители в царството на Христа и да знаем, че всички блага, които идват чрез нас, не са само за нас. Не да раздадем всичко. Всичко се никога не раздава. Но ще дадеш онова, което си взел у себе си като служител. Човек е служител в царството на природата и като такъв той трябва да бъде изправен и честен. Ще задържи за себе си онова, което му е нужно за неговия живот, а другото ще предаде на другите, за които е предназначено. Сега хората спорят кой е правоверен. Правоверен човек е онзи, който е свързан с Любовта - вечното начало на живота. Щом човек има Любовта, той е толкова богат, че не се нуждае да вземе нещо. И този човек не може да направи никакво престъпление, понеже всичко има и постоянно дава, защото престъпленията идват само от нямане на нещо.
към текста >>

Ако се приложеше този принцип и към растителното царство, то би следвало, когато светът се подобрява, плодородието да се намалява, а когато хората грешат, плодородието да се увеличава.
С 5 милиона се увеличава населението. След 100 години ще се увеличи около с 500 милиона. Но при сегашното състояние на човешкото развитие, ако се увеличи населението, ще се увеличат и страданията. Това ни показва статистиката. Така е в живота на хората. Ако се приложеше този принцип и към растителното царство, то би следвало, когато светът се подобрява, плодородието да се намалява, а когато хората грешат, плодородието да се увеличава. Но фактите показват, че не става така. Колкото хората са по-добри, толкова по-голямо плодородие има, и колкото повече грехове и престъпления правят, толкова и плодородието се намалява. Онези, които не са запознати с конкретните отношения, които съществуват между човека и природата, ще кажат че това е едно заблуждение. Но това не е заблуждение, а една действителност, която всеки може да провери и опита. Това са пак данни на статистиката.
към текста >>

Да се върнем към основната мисъл - за Царството на Христа.
Но това не е заблуждение, а една действителност, която всеки може да провери и опита. Това са пак данни на статистиката. Това, защо е така, е един дълбок философски въпрос, който изисква подходяща среда и условия, за да се разглежда. Но казвам: не е ли по-добре на земята да има 100 милиона хора и да живеят в мир, разбирателство и братство или да имаме милиарди хора, които постоянно враждуват помежду си? По-добре е, по-малко хора да идват, но да няма сегашните страдания. Да се върнем към основната мисъл - за Царството на Христа. Христос иска да изведе съвременното човечество от големите противоречия, в които се намира. Не е въпрос да се създават нови институти. Но сегашния ред и порядък с едно малко видоизменение, може да се поправи. Нещастието на съвременното човечество не е в отсъствието на блага, а в незнанието как да използват тези блага. Знание липсва на хората.
към текста >>

А царството на Христа е царство на Любов u знание, царство на разбирателство и побратимяване на хората.
Христос иска да изведе съвременното човечество от големите противоречия, в които се намира. Не е въпрос да се създават нови институти. Но сегашния ред и порядък с едно малко видоизменение, може да се поправи. Нещастието на съвременното човечество не е в отсъствието на блага, а в незнанието как да използват тези блага. Знание липсва на хората. А царството на Христа е царство на Любов u знание, царство на разбирателство и побратимяване на хората. Само когато хората се почувстват като братя, тогаз може да се говори за поправяне на света, но при сегашните разбирания, никой не може да помогне на хората, никой не може да поправи света. Трябва да се изменят преди всичко разбиранията на хората за живота и техните отношения към природата и помежду им. В света има достатъчно блага за всички хора. Но хората трябва да дойдат до съзнанието, че са касиери на Бога и да знаят, че тези, които имат блага, трябва да си задържат това, което им е необходимо, а другото да раздадат за нуждите на другите. А сега хората събират богатства, без да знаят защо са им те.
към текста >>

Това значи живот в царството на Христа - всичко живо да ти е мило и близко както твоят собствен живот.
И тогаз ще се явят разни проповедници да ни залъгват и утешават с онзи свят и пр. Но истината е това: Любовта към Бога трябва да бъде мярка. Щом любовта към Бога влезе в човешкото сърце, човек има еднакви отношения към всички живи същества. Ще започне да ви тупка сърцето и за една мравка, и за едно малко животинче. И мене ме е тъй жал за цветята и мравките, както и за хората. Това значи живот в царството на Христа - всичко живо да ти е мило и близко както твоят собствен живот. Сега не искам да ви държа отговорни за днешното състояние на света, защото не вие създадохте греха и не сте вие причината за сегашните нещастия. Всички вие носите последствията на миналите поколения, които са живели един неестествен и нередовен живот. Но ние като умни трябва да изменим тези отношения. И по този начин може да се създаде новото училище, в което да се изучават законите и пътищата, по които живота се проявява, но не, каквито сега се изучава. На сегашното семейство може да се покаже пътя към подобрение.
към текста >>

И аз ви пожелавам всеки да има новите разбирания - да бъде като един служител в Царството на Христа и като направи добро, да му е приятно и направеното да способства за повдигането както на тези, на които се прави, така и на този, който го прави.
И му казва: помоли се пак. Но светията втори път не се лъже. Не е лошото в знанието, но трябва да знаеш как да го употребиш. Всички блага, които имаме, трябва да знаем как да ги употребим, че да бъдат благо за всички. Това са новите разбирания в света. И аз ви пожелавам всеки да има новите разбирания - да бъде като един служител в Царството на Христа и като направи добро, да му е приятно и направеното да способства за повдигането както на тези, на които се прави, така и на този, който го прави. От такива хора се нуждае сегашното общество. Тези хора сме ние - носителите на новото в света. И трябва да бъдем смели и разумни като служители, за да изпълним задачата и предназначението си - да работим за Царството Христово на Земята, а то е царство на Любов и братство, където всички са служители на Бога и всички се ползват от благата на природата според нуждите си. По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г.
към текста >>

И трябва да бъдем смели и разумни като служители, за да изпълним задачата и предназначението си - да работим за Царството Христово на Земята, а то е царство на Любов и братство, където всички са служители на Бога и всички се ползват от благата на природата според нуждите си.
Всички блага, които имаме, трябва да знаем как да ги употребим, че да бъдат благо за всички. Това са новите разбирания в света. И аз ви пожелавам всеки да има новите разбирания - да бъде като един служител в Царството на Христа и като направи добро, да му е приятно и направеното да способства за повдигането както на тези, на които се прави, така и на този, който го прави. От такива хора се нуждае сегашното общество. Тези хора сме ние - носителите на новото в света. И трябва да бъдем смели и разумни като служители, за да изпълним задачата и предназначението си - да работим за Царството Христово на Земята, а то е царство на Любов и братство, където всички са служители на Бога и всички се ползват от благата на природата според нуждите си. По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г.
към текста >>

49. УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ - Теофана Савова

Учителя каза: „Имало едно време едно царство, в което хората много обичали Господа и го наричали „харния Бог".
Тя е място, дето всичко расте добре. Българин значи човек наДуха. Сестра Ст. Русева разказа: „Дядо Благо попита Учителя за произхода на името „българи". Учителя каза: „Имало едно време едно царство, в което хората много обичали Господа и го наричали „харния Бог". И оттам другите нарекли хората от това царство „Богхари." От нея е произлязла думата „българи". Това царство е съществувало още преди потопа. * България се нуждае от искрени хора, които говорят истината. Само така ще се повдигне българският народ.
към текста >>

И оттам другите нарекли хората от това царство „Богхари." От нея е произлязла думата „българи".
Българин значи човек наДуха. Сестра Ст. Русева разказа: „Дядо Благо попита Учителя за произхода на името „българи". Учителя каза: „Имало едно време едно царство, в което хората много обичали Господа и го наричали „харния Бог". И оттам другите нарекли хората от това царство „Богхари." От нея е произлязла думата „българи". Това царство е съществувало още преди потопа. * България се нуждае от искрени хора, които говорят истината. Само така ще се повдигне българският народ. Христос дойде между един народ, но Го разпнаха.
към текста >>

Това царство е съществувало още преди потопа.
Сестра Ст. Русева разказа: „Дядо Благо попита Учителя за произхода на името „българи". Учителя каза: „Имало едно време едно царство, в което хората много обичали Господа и го наричали „харния Бог". И оттам другите нарекли хората от това царство „Богхари." От нея е произлязла думата „българи". Това царство е съществувало още преди потопа. * България се нуждае от искрени хора, които говорят истината. Само така ще се повдигне българският народ. Христос дойде между един народ, но Го разпнаха. Българите имат за задача да предадат това учение на другите народи.
към текста >>

Това е Христовото учение: да завъртите колелото на малкия закон.
Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратна посока и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще разберат, че може да изпълнят и този малък закон, ще се въдвори между тях отлична, възвишена култура и ще станат един велик народ, който ще принесе своята лепта. Няма да се гордеете. Колелото още не е завъртяно, нужни са много усилия, за да се завърти. Всички вие ще вземете участие във въртенето на голямото колело, ще хванете по едно от малките колелца и ще въртите, не както сега, отдясно към ляво, а отляво към дясно. Това е Христовото учение: да завъртите колелото на малкия закон. Ще ме запитате: Какъв спомен ще ви оставя? " - Ще ви завъртя колелото отляво към дясно; тогава всички ангели, всички добри хора ще заработят и вие ще се повдигнете. 18януари, 1920 г. Горко на тия, които не се подчиняват на Духа, Който иде. Не мислете, че Слънцето може да измени нещата.
към текста >>

50. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

То точно изпълнява Евангелието и Христовото Слово и се явява голям противник на богатите църковни владетели, под чиято власт се намира измъченият български народ, (по 61) Поради своята социална основа — премахването на феодализма и робството, богомилството много бързо се разпространява по цяла България.
Третият клон е идването на богомилството в България и неговото разпространение по цяла Европа. И трите клона имат общи идеи и близки външни изяви. Последователите им започват всяка работа с молитва и редовно посрещат изгревите на Слънцето. И трите клона се ползват разумно от великите енергии на природата. Богомилството е мощно движение на Всемирното Бяло братство със задача: пробуждане на съзнанието и свръхсъзнанието на българите и европейските народи и подготовката им за идващата в бъдеще шеста раса. То точно изпълнява Евангелието и Христовото Слово и се явява голям противник на богатите църковни владетели, под чиято власт се намира измъченият български народ, (по 61) Поради своята социална основа — премахването на феодализма и робството, богомилството много бързо се разпространява по цяла България. Богомилските проповедници разнасят Словото смело и с несломим дух и огън, който гори в очите им. Техният чист и скромен общ живот, изграден на основата на братството и взаимопомощта, вън от боготворенето на материалните форми и насочен съзнателно навътре към Бога, който живее в човешките души, още по-силно привлича онеправдания български народ. Идеите им са общочовешки, изпреварили с векове своите съвременници. Те проповядват общо братство и са против всякакви войни, насилие, смъртното наказание и робство. Някои от техните идеи не са приложени даже и в нашето културно общество.
към текста >>

Третият син на Симеон поема царството, оженва се за внучката на Роман Лакапин — Мария, и попада под силно византийско влияние, в резултат на което България пада под византийско робство.
Свети Иван Рилски е най-големият български светия и в никакъв случай не може да произхожда от обикновено селско семейство, както нашите учени историци твърдят. Може да е някой друг Иван. По времето на царуването на малкия му брат Петър те имат среща: свети Иван е на Мальовица, а цар Петър на Царев връх. Иван приема дара на цар Петър - чаша, и му връща златото от нея, понеже не му трябва, и три пъти го нарича „братко" пред изпроводените от царя младежи. Това е исторически факт, който учените не могат да отрекат. Третият син на Симеон поема царството, оженва се за внучката на Роман Лакапин — Мария, и попада под силно византийско влияние, в резултат на което България пада под византийско робство. Вина за това има и българският народ, който се разединява на повече от 180 духовни движения и не служи на Бога на любовта. Ръководителите на богомилските групи са одухотворени, във вътрешна връзка са с Духа и изпълняват учението, което им се диктува отвътре. Затова за техния живот и учение в България и Европа има много малко книги и писмени документи. Започва голямо гонение срещу богомилите от държавата и църквата в България. Много от тях се изселват в Италия, Франция и Германия, където създават общества, подобни на българските, и подготвят Възраждането — Ренесанса, на европейските народи.
към текста >>

51. 8.1 Краят - ликвидацията на века - Светозар Няголов ( -2013)

Свърши ли се този век, хората ще дигнат бели знамена, ще дойдат до границата на Царството Божие и ще кажат: Да живее Любовта!
„Днес светът страда от толкова много бедствия, хората са обхванати от дух на безпокойство, страх от живота, разкъсани от вражди и ако нямат търпение, са загубени. Хората да изпитат до дъно всички свои теории, всички свои вярвания, системи, методи, примамливи пътеки. Търпение е потребно, за да се долови сред тази привидна разпокъсаност на нещата и явленията онази вътрешна целокупност, в която са свързани всички прояви на живота. Думите Любов, Мъдрост и Истина са в състояние да изразят тази съвкупност." (70, с. 33) „Сега е краят на века. Свърши ли се този век, хората ще дигнат бели знамена, ще дойдат до границата на Царството Божие и ще кажат: Да живее Любовта! Да живее Мъдростта! Да живее Истината! Всички хора ще си подадат ръка и ще заживеят в мир и любов, в братство и свобода." (55, с. 205) „Докато има учители, които работят за пари, докато има проповедници, които проповядват за пари, докато има съдии, които служат за пари, докато всичко става с пари, ние ще имаме свят като сегашния." (51, с. 178) „Тъй щото, ако хората питат кога ще се оправи светът, казвам: Светът ще се оправи, когато всички хора — учители, свещеници, проповедници, майки и бащи, започнат да работят без пари.
към текста >>

— Това било Христовото учение!
Схванем ли ние този факт, това е новото учение, така трябва да се реформира религията. Ако бъдещата религия не схване този велик закон, тя е осъдена в 100 години отгоре да й пишат: Бог да я прости! " (48, с. 43) „Целият свят е във военно положение. След това казват: Така е писано, така казал Господ. — Това било Христовото учение! Това били християни! Не, това са утайките от старата култура, която е пред своя край. Това, което преживяваме днес и усещаме, че тежи над главите ни, е кармата на цялото човечество. Това е дълг, който трябва да изплатим. Всички ще бъдем засегнати от общата карма на човечеството.
към текста >>

52. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

И ще има само едно царство на Земята, царство, а не република.
Новата епоха и идването на шестата раса „Денят господен е на нашия праг. Братя, първият звънец е ударил, остават още два! И като ударят последните два звънеца, всичките царства на Земята ще бъдат царства на Бялото братство. И ще има само едно царство на Земята, царство, а не република. Царство ще има! Всички хора тогава ще бъдат царе и свещеници на Бога. Тия са великите мисли, великите идеи, които бъдещето носи в себе си." (31, с.43 - б. 30) „Отде ще дойде новото? Новото ще дойде от Бога.
към текста >>

Царство ще има!
Новата епоха и идването на шестата раса „Денят господен е на нашия праг. Братя, първият звънец е ударил, остават още два! И като ударят последните два звънеца, всичките царства на Земята ще бъдат царства на Бялото братство. И ще има само едно царство на Земята, царство, а не република. Царство ще има! Всички хора тогава ще бъдат царе и свещеници на Бога. Тия са великите мисли, великите идеи, които бъдещето носи в себе си." (31, с.43 - б. 30) „Отде ще дойде новото? Новото ще дойде от Бога. Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога." Следователно, щом живеем и се движим в Бога, ние можем всичко да придобием направо от Него." (54, с. 81)
към текста >>

„Новото небе и новата земя са нашите души, в които ще се възстанови Царството Божие." (8, с.
Всички хора тогава ще бъдат царе и свещеници на Бога. Тия са великите мисли, великите идеи, които бъдещето носи в себе си." (31, с.43 - б. 30) „Отде ще дойде новото? Новото ще дойде от Бога. Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога." Следователно, щом живеем и се движим в Бога, ние можем всичко да придобием направо от Него." (54, с. 81) „Новото небе и новата земя са нашите души, в които ще се възстанови Царството Божие." (8, с. 22 - б. 1) „Пръв път Бог е слязъл на Земята, когато е създал човека по образ и подобие свое. Втори път предстои да слезе сега, когато хората са създали много грехове и престъпления на Земята. Понеже няма кой да ги избави, Той се е наел с тази грижа. А това е период от 365 милиона години.
към текста >>

„Царството Божие е идвало на Земята много пъти, но само за ония, които са били готови.
Щом слезе на земята, Бог тъй ще огрее света, че всички грехове ще се стопят и ще изчезнат. Всички хора ще се стопят и моментално ще се създаде нов обществен строй, какъвто никога не е съществувал. Тогава между хората ще се създаде такава любов, такава наука и хармония, каквито никога не са съществували. Когато Божественото работи в света, всичко става моментално, а не както при закона на еволюцията. Обаче всичко, което става днес в света, е приготовляване за идването на Бога на Земята." (14, с. 213) „Царството Божие е идвало на Земята много пъти, но само за ония, които са били готови. И днес Царството Божие иде на Земята, но пак за ония, които са готови, които могат да използват неговите блага. За ония, които не са готови, Царството Божие ще мине и замине, без да им остави нещо." (20, с. 80) „Ще дойде ден, когато човек ще стане господар на Земята и ще каже: „Дошло е вече Царството Божие." Тогава хората ще бъдат истински братя помежду си, ще живеят в пълно разбирателство и любов. Всичко старо, всичко отрицателно ще изчезне и ще се замести с новото и положителното." (21, с. 155) „Първата и най-важна задача на съвременния човек не седи в придобиване на богатство и щастие.
към текста >>

И днес Царството Божие иде на Земята, но пак за ония, които са готови, които могат да използват неговите блага.
Всички хора ще се стопят и моментално ще се създаде нов обществен строй, какъвто никога не е съществувал. Тогава между хората ще се създаде такава любов, такава наука и хармония, каквито никога не са съществували. Когато Божественото работи в света, всичко става моментално, а не както при закона на еволюцията. Обаче всичко, което става днес в света, е приготовляване за идването на Бога на Земята." (14, с. 213) „Царството Божие е идвало на Земята много пъти, но само за ония, които са били готови. И днес Царството Божие иде на Земята, но пак за ония, които са готови, които могат да използват неговите блага. За ония, които не са готови, Царството Божие ще мине и замине, без да им остави нещо." (20, с. 80) „Ще дойде ден, когато човек ще стане господар на Земята и ще каже: „Дошло е вече Царството Божие." Тогава хората ще бъдат истински братя помежду си, ще живеят в пълно разбирателство и любов. Всичко старо, всичко отрицателно ще изчезне и ще се замести с новото и положителното." (21, с. 155) „Първата и най-важна задача на съвременния човек не седи в придобиване на богатство и щастие. Тази задача е последна.
към текста >>

За ония, които не са готови, Царството Божие ще мине и замине, без да им остави нещо." (20, с. 80)
Тогава между хората ще се създаде такава любов, такава наука и хармония, каквито никога не са съществували. Когато Божественото работи в света, всичко става моментално, а не както при закона на еволюцията. Обаче всичко, което става днес в света, е приготовляване за идването на Бога на Земята." (14, с. 213) „Царството Божие е идвало на Земята много пъти, но само за ония, които са били готови. И днес Царството Божие иде на Земята, но пак за ония, които са готови, които могат да използват неговите блага. За ония, които не са готови, Царството Божие ще мине и замине, без да им остави нещо." (20, с. 80) „Ще дойде ден, когато човек ще стане господар на Земята и ще каже: „Дошло е вече Царството Божие." Тогава хората ще бъдат истински братя помежду си, ще живеят в пълно разбирателство и любов. Всичко старо, всичко отрицателно ще изчезне и ще се замести с новото и положителното." (21, с. 155) „Първата и най-важна задача на съвременния човек не седи в придобиване на богатство и щастие. Тази задача е последна. Той ще я постигне само след като завърши своето развитие на Земята.
към текста >>

„Ще дойде ден, когато човек ще стане господар на Земята и ще каже: „Дошло е вече Царството Божие." Тогава хората ще бъдат истински братя помежду си, ще живеят в пълно разбирателство и любов.
Когато Божественото работи в света, всичко става моментално, а не както при закона на еволюцията. Обаче всичко, което става днес в света, е приготовляване за идването на Бога на Земята." (14, с. 213) „Царството Божие е идвало на Земята много пъти, но само за ония, които са били готови. И днес Царството Божие иде на Земята, но пак за ония, които са готови, които могат да използват неговите блага. За ония, които не са готови, Царството Божие ще мине и замине, без да им остави нещо." (20, с. 80) „Ще дойде ден, когато човек ще стане господар на Земята и ще каже: „Дошло е вече Царството Божие." Тогава хората ще бъдат истински братя помежду си, ще живеят в пълно разбирателство и любов. Всичко старо, всичко отрицателно ще изчезне и ще се замести с новото и положителното." (21, с. 155) „Първата и най-важна задача на съвременния човек не седи в придобиване на богатство и щастие. Тази задача е последна. Той ще я постигне само след като завърши своето развитие на Земята. Завърши ли човек развитието си на Земята, живата природа, която владее всички слънца и системи, ще го вдигне на крилата си и ще го занесе в друга система, на друго някое слънце, дето ще може да постигне всички блага и богатства, каквито душата му желае.
към текста >>

„Христовото учение ще се приложи в новата култура, която иде вече.
„Ще минат стотици и хиляди години, но човечеството ще се обедини. Тогава няма да има бедни и грешни хора; няма да има ваши и наши, всички ще бъдат братя и сестри. Днес земята е пълна с мъртъвци. Тогава няма да има гробища и паметници. Умрелите ще изпращат на Луната, а на Земята ще останат живите, които могат да изпълняват Божия закон и Неговата воля." (21, с. 412) „Христовото учение ще се приложи в новата култура, която иде вече. Хората не са готови още за това учение. Наблюдавам колко мъчно хората понасят обидите. Те не са в състояние да понесат и най-малката обида." (60, с. 154) „Бъдещият живот ще дойде. Сега ние сме в последната фаза на живот, който е желязната епоха.
към текста >>

„Когато Царството Божие дойде на Земята в пълнота и сила, хората ще бъдат носители на новото, на Божественото учение.
Глупавите умни ще станат, а умните още по-умни ще станат, за хиляди години ще има веселие на Земята! Земята ще бъде като райска градина. Ще ядем и ще пием соковете на природата, няма да ходим да вкусваме от стария начин на познаването. Съберете си багажите от железния век, раздайте всичко и се гответе за новия век, за златния век. Това е новото, това е възвишеното, това е благородното — когато всяка омраза изчезне от земята и хората заживеят тъй, както Христос искаше." (77, с. 339) „Когато Царството Божие дойде на Земята в пълнота и сила, хората ще бъдат носители на новото, на Божественото учение. Само така ще се реализират Христовите идеи. Който възприеме Христовите идеи и ги реализира, той ще бъде пълноправен гражданин на Царството Божие. Има хора в света, готови за тези идеи." (21, с. 143) „Комунизмът е религия, защото има мъченици. Християнският комунизъм ще управлява света още 5000 години." (64) „Истинска комуна ще се осъществи на Земята след 300 години, когато първата група от Шестата раса слезе на Земята.
към текста >>

Който възприеме Христовите идеи и ги реализира, той ще бъде пълноправен гражданин на Царството Божие.
Ще ядем и ще пием соковете на природата, няма да ходим да вкусваме от стария начин на познаването. Съберете си багажите от железния век, раздайте всичко и се гответе за новия век, за златния век. Това е новото, това е възвишеното, това е благородното — когато всяка омраза изчезне от земята и хората заживеят тъй, както Христос искаше." (77, с. 339) „Когато Царството Божие дойде на Земята в пълнота и сила, хората ще бъдат носители на новото, на Божественото учение. Само така ще се реализират Христовите идеи. Който възприеме Христовите идеи и ги реализира, той ще бъде пълноправен гражданин на Царството Божие. Има хора в света, готови за тези идеи." (21, с. 143) „Комунизмът е религия, защото има мъченици. Християнският комунизъм ще управлява света още 5000 години." (64) „Истинска комуна ще се осъществи на Земята след 300 години, когато първата група от Шестата раса слезе на Земята. Не след дълго хората ще напуснат градовете и ще заживеят сред природата, на групи от по няколко семейства, в зависимост от хармонията, която имат помежду си." (64) „Христос ще дойде на Земята само когато раните Му съвършено изчезнат. Това ще стане във времето на шестата раса.
към текста >>

Не се влиза лесно в Царството Божие!
Ние ще се намерим пред една епоха, в която затвори няма да има, болници няма да има, а от всички сегашни институти ще останат само образци, в които ще се представлява на новото поколение как са съдели едновремешните съдии, как са проповядвали едновремешните проповедници, как са учели едновремешни учители, как са възпитавали едновремешните майки своите деца, как са търгували едновремешните търговци и т.н. Всичко това ще представлява едно голямо разнообразие от миналата култура, т. е. останки от културата на XX век. Сега обаче аз ви говоря за онова, което предстои да стане след 10 000 години." (7, 36 — б. 31) „В невидимия свят учителите са крайно взискателни: хиляда години ще държат ученика в първо отделение, докато го научат, както трябва. Не се влиза лесно в Царството Божие! Някой ученик работил много, приготвил се добре и мисли, че всичко знае и не могат да го скъсат, но остава изненадан, когато пропадне на изпита. В невидимия свят ученикът не минава по благоволение. Там се изисква знание — нищо повече! Няма по-красиво състояние за ученика от това, да се яви на изпит в невидимия свят. Сега всички трябва да се готвят, защото за всеки едного ще дойде денят, когато трябва да се яви на изпит пред тази велика комисия.
към текста >>

Когато дойде шестата раса, тя иде вече, Царството Божие ще се всели в миниатюр на Земята.
В шестата раса хората ще имат общи съобщения, и то от най-хубавите; също така ще има и общо осветление. Дето и да минеш тогава, през градове или села, всички ще се надпреварват да им отидеш на гости. Като си отиваш, ще си кажат: „Дано не ни забрави, да дойде и втори път." Библиотеките, училищата ще бъдат навсякъде отворени. И тогава отношенията между ученици и учители няма да бъдат такива, каквито са днес. Между служителите на църквата и свещениците няма да има такива отношения, каквито днес. Когато дойде шестата раса, тя иде вече, Царството Божие ще се всели в миниатюр на Земята. Тогава всеки от вас ще живее 120 години, за да се насити от живота и да каже: Слава Богу, предоволен съм, сега вече мога свободно да си замина от Земята! Пък, ако искате да живеете още 120 години, могат да ви се дадат." (7, с. 29 — б. 18) „Бъдещите хора ще донесат нови мерки. Те ще фотографират човешките мисли и желания.
към текста >>

53. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

По-късно в еврейското царство се издига голям мъдрец, осенен от Божията мъдрост - цар Соломон, който владее магическите сили на природата и може да връзва духовете.
Хермес е носител на такива велики идеи, които неговите съвременници не са разбирали и чак сега, в наше време учените започват да разбират много от тях и да ги прилагат. Създава се гръцко - римската култура на Питагор, Платон и Христос. Питагор, който развива математиката и геометрията, разглежда и борави в школата си с числата до 4, т.е. обяснява нещата до Четвъртата раса. От него е останала Питагоровата теорема за триъгълника. По-късно в еврейското царство се издига голям мъдрец, осенен от Божията мъдрост - цар Соломон, който владее магическите сили на природата и може да връзва духовете. Той прилага в науката окултните знаци: точката, линията, равностранния триъгълник, квадрата, Пентаграма, който се отнася до човешкия живот в Петата раса, и Шестограмът - съставен от два преплетени триъгълника - Соломоновия знак, отнасящ се до макрокосмоса и развитието на Шестата раса. През 1910 г. Учителя събира Синархическата верига, състояща се от дванадесетте ръководители на Братствата в България, и им дава едно кратко тълкуване за Пентаграма и на петте стъпки, по които минава човешката душа в своето развитие и повдигане. Това развитие е свързано с петте планински върха, на които са станали пет велики събития - жизнени условия за развитието на човечеството. Това са върховете : Арарат, Мория, Хорив от Синайската планина, Тавор и Голгота.
към текста >>

Ковчегът на Ной спира в планината Арарат, висока 5311 м., и от нея се заражда и развива наново животът на животинското и човешкото царство.
По това време на небето има две луни, едната от тях започва да се разпада и част от частиците й попадат в земната атмосфера като прашен облак, който абсорбира водните пари и предизвиква кален дъжд. Учителя казва, че само в Атлантида Бялото Братство е побеждавано и принудено да напусне континента и да отиде 6 Египет, където построява пирамидите и създава великата египетска култура. Всички планини пожелават да приемат ковчега на Ной и да станат начатък на по-нататъшното развитие на човечеството. Само планината Арарат казала на Господа, че е много малка и нищожна и има много други, по-известни планини от нея, на които може да започне новият живот на човечеството. Заради тази нейна добродетел Бог казва, че развитието на човечеството ще започне от нея и ще стане символ на новия разумен живот, който хората ще водят в бъдеще. Ковчегът на Ной спира в планината Арарат, висока 5311 м., и от нея се заражда и развива наново животът на животинското и човешкото царство. Така Бог спасява човечеството от пълно унищожение. Той се разкайва и решава повече да не прави потоп на Земята. „И рече Бог : Поставям дъгата си в облака, и тя ще бъде белег на завета между Мене и Земята." /13-и стих, 9-а глава, Битие/
към текста >>

Петият връх на Истината (Голгота) е най-мистично- то и най-високото духовно място в Христовото време.
чрез Правдата е силата на човешката душа."(3 пъти) При усилена и сериозна работа ние може да преминем през седемте нива на Правдата и да се свържем с ангелската йерархия на Началствата, наречени Същества на „Божествената правда и свобода в света". Те управляват далака в човека и той се разстройва и увеличава, когато човек наруши принципа на Правдата в себе си. Началствата носят абсолютната Божия Правда, която ще стопли и загрее хората, ще стопи всичките недоразумения и премахне всяка неправда в живота ни. Правдата, изявена на Земята е предвестник на шестата раса. Петият връх на Истината (Голгота) е най-мистично- то и най-високото духовно място в Христовото време. Насочваме върха на Истината напред. Хващаме с дясната си ръка върха на Мъдростта, а с лявата върха на Любовта u казваме: „В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа."(3 пъти) Така ние получаваме Троицата - числото 123, проявения Бог на Земята в своята пълнота.
към текста >>

В развитието на шестата раса ние ще се издигнем до света на Истината и Хармонията, на Земята ще се въдвори в ми- ниатюр Царството Божие.
Ако можем да преминем през седемте полета на Бог Отец, Бог Син и Бог Дух = Истината, чрез усилена духовна работа ние ще се слеем с Бога и ще станем едно с Него. Истината е Бог в своето съвършенство и абсолютна свобода на Духа. Любовта говори с всичките същества, дори и с най-мал- ките буболечки. Мъдростта говори с планетите, а Истината говори само със Слънцата. Далечна и велика е нейната цел. В развитието на шестата раса ние ще се издигнем до света на Истината и Хармонията, на Земята ще се въдвори в ми- ниатюр Царството Божие. Трябва добре да се знае, че повдигането в живота с петте добродетели е възможно само за ония ученици, които живеят в абсолютна чистота, имат абсолютно послушание към гласа на своя ръководител, абсолютно точно вършат възложената им работа и пазят пълна дискретност за всичко онова, което видят и знаят. Абсолютно послушание, абсолютна точност и абсолютна дискретност са най-важните качества за влизане на ученика във вътрешната Школа на Учителя - на Бога. Стотици и хиляди пъти ние сме минавали през петте върха на Пентаграма: убивали са ни, горили са ни на клади, хвърляли са ни на зверовете, докато изработим качествата, необходими да станем братя и сестри, да присъстваме в школата на Великия Учител - Беинса Дуно, на Бога, и да съставля- вяме земната аура на Учителя - необходимо условие за предаване на Словото Божие на човечеството. Преди 2000 години ние сме били онези евреи от тълпата, които са викали за Христа : „Разпни го!
към текста >>

54. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Със свещено смирение пристъпи Константин в полутъмното пространство към олтаря, пред който бе поставено разпятието, тъй като според установения ред тази вечер службата се наричаше погребение Христово.
Църквата „Свети Димитрий" е прочута и великолепно украсена. Тя е гордост на град Солун и най-мило прибежище на верующите християни - различни по народност и съдба, макар и събрани по различни поводи в този град. Денят, в който четиримата приятели, тръгнали да стават монаси, влязоха в църквата, наречена Кассъма джамиси, беше велики петък. Влязоха те във величествения църковен кораб и останаха слисани от дълбоката тишина преди вечернята, а също и от красотата и въздействието, което имаше върху тях неговият изглед. Мълчаливо тържество изпълни душите им. Със свещено смирение пристъпи Константин в полутъмното пространство към олтаря, пред който бе поставено разпятието, тъй като според установения ред тази вечер службата се наричаше погребение Христово. Тук-таме в дълбочината блещукаха кандилцата. Младежите приближиха до пангаря1, купиха си по една свещица и ги запалиха на свещника пред разпятието. - Господи, Исусе Христе, Богородице майчице, и ти, свети Димитре, благодаря ви за това, че ми подарихте живот. Сега ви моля да ми помогнете да сторя туй, което съм намислил и не само ради спасението на моята душа, но и за народа наш български - поробен и вързан с вериги. За този народ и за Христовата вяра искам да подаря живота си като служител в някой от манастирите на Света Гора.
към текста >>

Всесилният ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.
Заради натрупаните грехове на християните, Бог, Който е дълготърпелив, биде разгневен. Преди триста години наблизо до град Варна християни извършиха голяма измама, която накара турския султан да вдигне очи и ръце към небето и да извика с голям глас: „О, Исусе, ако наистина си Син Божий, както те изповядват твоите последователи, направи съдбата между мене и тях, дето не спазиха клетвата си, с която се заклеха пред Евангелието." Тогава препълнената чаша на Божия гняв се изляла от небето и силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила. Тогава освен град Варна те превзеха и Константинопол. Но Всеблагият Бог не враждува во век. От премногото любов към рода човешки той пак се смили и най-много от застъпничеството на небесната царица и милостивата бранителка на християнския род Пресвета Дева Мария, както и от молитвите на праведните духове, между които на първо място тези трима - измъчените Димитрий и Мина, а на третия, чието име е утаено от мен, е благоволил да яви своя утешителен отговор, че до свършването на числото сто петдесет и три риби, писани в Евангелието, Всемогъщият Бог ще съкрати и дните на отоманската империя и ще я съсипе докрай. Всесилният ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. За да бъде това действителност, милостивият Бог по непостижимата своя премъдрост е наредил християните да се обърнат с молитва и покаяние пред него. Затова според числото на рибите, писани в Евангелието, да се направят нови жертвеници, на които да се принася в името на Исуса Христа - Сина Божии и Неговите заслуги - безкръвно жертвоприношение за опрощение на греховете, за мира и съединението вярата на християните и чистосърдечно просене помощ и сила от Светаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „Едно стадо и един пастир." Началото нека бъде в Светия град Ерусалим от Светаго Сиона по море и по суша и на всяко място, дето се споменува Исус Христос". Накрая девойката се обърнала към своята майка и рекла: „Постигнатите на земята скръбни изпитания са станали по-непостижимите съдби божии и от премногото любов да ни подари вечно блаженство. Женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на небето, да се радваме на вечния живот. Прочее бъди бодра в молитвите си и на всички нас Бог да направи път - амин".
към текста >>

„Мерзкое, Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд благочестивим".
Отец Теофани, въодушевен от ревност Илиева по Бога, макар и в преклонна възраст, предприел да извърши всичко, което искал Бог и, без да се бави, се отправил за Иерусалим и се срещнал със самия патриарх от Светаго Сиона. След като се разговорил с него, отишъл в Константинопол и приказвал за станалото и с тамошния патриарх. Като се посъветвали помежду си, духовните лица приели като верен знак писаното в Евангелието за рибите, тъй като на елински език буквите на думата риба носят знаците: Исус Христос Божий Син, Спасител. Тогава в Константинопол бидоха отпечатани сто петдесет и три образа Божествени жертвеници според установения обичай и се нарекоха Антиминс. Първата служба станала в светия град Иерусалим на самия ден на велика събота със следното приложение: „Мерзкое, Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд благочестивим". Всичко това е станало съвсем тайно поради страх. Отведнъж на Константин дойде на ум това, което четоха върху пергамента във Варна. Види се хора бяха научили нещо за това Божие обещание, а някой благочестив българин бе написал това на пергамента, за да го четат поколенията и да живеят с вяра, че ще дойде избавлението. Така то е попаднало у дядото на Тодор Хаджимаврудиев. Преподобний Теофан, след като ходил на свети Синай, отишъл и в Антиохия и до островите Патмос, Кипър и след двадесет годишно скитане се върнал в Света гора, където и починал.
към текста >>

Между многото ревнители е бил и патриархът Григорий в Цариград, който е предложил на свои събратя да прилагат в антиминсите и по нещо от мощите на Светаго Великомученика Мина и наредил да остават моления в празниците в навечерието на Рождество Христово, Богоявление, Велика събота, Петдесетница и Преображение Христово.
Отведнъж на Константин дойде на ум това, което четоха върху пергамента във Варна. Види се хора бяха научили нещо за това Божие обещание, а някой благочестив българин бе написал това на пергамента, за да го четат поколенията и да живеят с вяра, че ще дойде избавлението. Така то е попаднало у дядото на Тодор Хаджимаврудиев. Преподобний Теофан, след като ходил на свети Синай, отишъл и в Антиохия и до островите Патмос, Кипър и след двадесет годишно скитане се върнал в Света гора, където и починал. Започнатото дело следвало с надежда в Божията милост, а ревностните Божии служители продължавали да се молят дано Бог съкрати времето, та и те да видят освобождението на християнския род. Между многото ревнители е бил и патриархът Григорий в Цариград, който е предложил на свои събратя да прилагат в антиминсите и по нещо от мощите на Светаго Великомученика Мина и наредил да остават моления в празниците в навечерието на Рождество Христово, Богоявление, Велика събота, Петдесетница и Преображение Христово. Но патриарх Григорий бил предаден от свой близък сподвижник и обесен на ден Великден. С него заедно пострадали и други архиереи и свещеници - също избесени и изклани. Едного само по чудо изварди Бога заради продължението на почнатото дело и той е уверен, че всичко обещано напълно ще се сбъдне в определеното от Бога време. - Сега - продължи старецът - в тази тържествена минута аз чувствувам с пълно упование на Бога едно облекчение на съвестта, а сърцето ми се прелива от непознато ангелско веселие. Като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго, имай го в пазвата си, при сърцето си.
към текста >>

Старият каза още думи в уверение на това, че каквото попросим от Отца в Името Христово, ще ни се подари и като се сбогува с Константин, изгуби се в дълбочината на храма „Свети Димитрий Солунски", познат с името Кассъма джамиси.
Константин бе дълбоко затрогнат от този разказ на стария свещеник. Той не можа да продума нищо. Но по лицето му сияеше обаянието, което получи от чутите думи, а очите на стареца бяха пълни с любов и доверие. - Връчвам ти този свят престол Божий за уверение на най-голяма милост в името на пресветата Троица. Помни добре, че Бог, когато и да е, явява Своята премъдрост на всички, та дори на земните власти... Знай, Туркия ке падне! Старият каза още думи в уверение на това, че каквото попросим от Отца в Името Христово, ще ни се подари и като се сбогува с Константин, изгуби се в дълбочината на храма „Свети Димитрий Солунски", познат с името Кассъма джамиси. 1 Масичка, където се продават свещи (б. р.).
към текста >>

55. Учителят за Христа - Георги Томалевски (1897-1988)

Христос не е вече онзи от преди двадесет столетия, тогава разпнаха Исуса, а Христос се върна в Своето Царство.
Този акт на Божията Любов се изяви като Дух на Христа. Христос не е във формата, понеже тя се мени. През всички векове Христос е един и същ, но тъй като съзнанието на хората е различно, затова и техните схващания за него са различни. Като говорим за Христа, най-правилно е да разбираме, че Той е първата проява на Бога в битието като любов.“ Хората искат да дойде Христос отново на земята, но това няма да стане така, както те го искат. Христос не е вече онзи от преди двадесет столетия, тогава разпнаха Исуса, а Христос се върна в Своето Царство. За правилното схващане на Христовата мисия, потребно е да се познават законите на Великата Божествена наука. Потребно е да се знае, че земята е планета, на която въплотените човешки души изплащат своята карма. Тази земя има своя аура - невидимата част, която както магнитното, електричното и гравитационното поле, има и свое поле, в което се намира, отразена в специална форма и вид, достъпна за зрящите в четвъртото и по-горното измерение, същността на човешките състояния. По времето на Христа тази земна аура е била гъсто изпълнена с неблагоприятни форми и е показала деградираното състояние на човечеството и дори на тогавашния избран израилски народ. Учителят по този въпрос казва следното:
към текста >>

За да се разбере и приложи Христовото учение, трябва дълбоко вътрешно просветление.
Христос не е на света. Най-малко след един век ще дойде.“ Хората се лъжат. Христос е в света. Всяка сутрин, когато изгрява слънцето, Той излиза заедно с него и гледа света. Това, гдето казват, че Христос е на небето и записва имената на тези, които грешат, е наивно и детско разбиране.“ За да се разбере и приложи Христовото учение, трябва дълбоко вътрешно просветление. ,,Христос е поставил три основни положения: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, да възлюбиш ближния си като себе си и да възлюбиш и врага си.“ Да възлюбиш врага, това е едно от най-тежките учения, което е дадено на хората.“ В текста на Евангелието има места, които не бива да се разбират буквално. За да се изяви истината, потребно е едно по-задълбочено анализиране на този текст. За тези, които очакват да видят Христа в човешка форма, в една от беседите е казано: „Христос живя веднъж между човеците в човешки образ.
към текста >>

Христовото учение още не е приложено.
Той трябваше да слезе от Своето величие, да приеме човешка форма, за да покаже на хората какво значи смирение. В този образ той трябваше да понесе най-големите поругания и накрая да изживее кръстната смърт. Без да роптае и без да се усъмни, Той понесе тези страдания. През целия Си живот Той лекуваше, поучаваше, без да очаква нещо от хората. И силата, с която Той понесе тези страдания, Той получи благодарение на своето абсолютно безкористие.“ Христовото учение още не е приложено. Хората не са готови още за него. Приложили са го само отделни хора, но всички, които се наричат християни, трябва да го приложат в своя живот. Не направят ли това, напразно е очакването им да дойде на земята. А и да дойде, ако те не са приложили в живота си Неговите истини, всичко ще бъде напразно. „Да обичаш Христа значи и престъпник да срещнеш пак да бъдеш готов да видиш доброто в него.“
към текста >>

Дали всеки може да приложи Христовото учение?
„За да стане Христос в душата ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на любовта. Тогава ще поставите Христа на най-високото място във вас и ще осветите името Му в своето сърце. При това, ако някой пожелае да бъде близо до Христа, трябва да е научил изкуството да се смалява. От една страна, казвате, че искате да бъдете като Христа, но от друга страна, желаете да заповядвате. Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с любов и на злото - с добро.“ Дали всеки може да приложи Христовото учение? „Христовото учение е дълбоко мистично. То може да се приложи само от такъв, който е истински мистик, защото когато започне да прилага Словото на Христа, ще бъде подложен на ред изкушения, които ще гледат да го отклонят и обещавайки му много блага, ще го спънат в поетия път.“ Съществува въпрос: Завършено ли е делото на Христа? „Това, което е говорил Христос, се пази. Един ден Неговите беседи ще се възпроизведат.
към текста >>

„Христовото учение е дълбоко мистично.
Тогава ще поставите Христа на най-високото място във вас и ще осветите името Му в своето сърце. При това, ако някой пожелае да бъде близо до Христа, трябва да е научил изкуството да се смалява. От една страна, казвате, че искате да бъдете като Христа, но от друга страна, желаете да заповядвате. Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с любов и на злото - с добро.“ Дали всеки може да приложи Христовото учение? „Христовото учение е дълбоко мистично. То може да се приложи само от такъв, който е истински мистик, защото когато започне да прилага Словото на Христа, ще бъде подложен на ред изкушения, които ще гледат да го отклонят и обещавайки му много блага, ще го спънат в поетия път.“ Съществува въпрос: Завършено ли е делото на Христа? „Това, което е говорил Христос, се пази. Един ден Неговите беседи ще се възпроизведат. Нищо не се губи.
към текста >>

56. Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа? - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят, който още в ранните си години е познавал дълбините на Христовото учение, е показал без колебание и със смелостта на човек, който знае, че то не се изчерпва само с изискванията, които има установеният ред на една църква и е в пълен преизобилен живот в любовта на човека към Бога и истината.
След завръщането си от Америка през 1895 г., където в Медисън Учителят учил медицина и богословие, видни люде от евангелските среди в България, които имали високо мнение за неговите познания и духовни добродетели, му предложили амвон в една от евангелистките църкви в град Ямбол. Това е един особено характерен, показателен момент от живота на Учителя. Тъкмо на този кръстопът в духовния му стремеж, свързан с мисията му и перспективите на една предлагана длъжност, която би могла да бъде начало на една кариера, се проявява специфичното, особеното у този непознат в своята дълбока същност човек. Няколко пъти в своя живот Учителят показа, че има свой, строго избран път и мисия. Първият случай е важен като прелом, когато той е трябвало да покаже на своя баща - свещеник Константин Дъновски, че неговото верую е Божествената виделина, която ще обнови човека, че не се заключва в установените догми и обряди на една религия, която и да е тя, а е свободна, дълбоко научна и разширена извън границите на нашия триизмерен свят същина. Учителят, който още в ранните си години е познавал дълбините на Христовото учение, е показал без колебание и със смелостта на човек, който знае, че то не се изчерпва само с изискванията, които има установеният ред на една църква и е в пълен преизобилен живот в любовта на човека към Бога и истината. Като православен свещеник Константин Дъновски вероятно е изпитал огорчение от това, че за неговия син черква представлява цялата величествена вселена и че ако има нещо свято в църквата, това свято нещо се намира и във всички други църкви, както и на всяко друго място, където хората поменуват и се молят на Христа. Учителят в желанието си да опознае по-широк кръг от верующи в различните религиозни формации и чрез личен опит да установи каква е разликата в дълбочината на разбирането във всички тях, доста дълго време е наблюдавал работата и службите в евангелистките църкви. Както в Свищов, където той е завършил средното си образование в евангелско-методическото училище, така и в Америка, където също между методисти е изучил подробно живота на евангелистите, той е разбрал всичко, което му е необходимо да разбере. Като резултат на всичко това Учителят не остана служител нито в православната църква, нито когато му е бил предлаган амвон в евангелистката църква в град Ямбол. Пред евангелистите той е заявил, че му са чужди всички неща, които ограничават свободата, а най-вече му е чуждо обстоятелството, че трябва да получава заплата по ведомост.
към текста >>

Учителят при тези разговори е разглеждал и разрешавал много трудни въпроси, които са му задавали тези почитатели, а най-главно той е тълкувал Христовото Слово извън установените граници на обичайното проповедническо тълкуване.
Човек трябва да служи на Бога без пари - казал той и отминал учтиво честта, която му е била направена. Публичната изява на Учителя като увлекателен сказчик по научно-философските въпроси, с била високо оценявана от голямо мнозинство почитатели. В цялата страна името му станало известно и той е бил желан като скъп гост в много видни семейства. Гостоприемните домакини широко разтваряли вратите на своя дом да чуят интересното слово, при което се канели и много гости. В тези разговори Учителят на обикновен език е разкривал законите на живота, с които се среща всеки човек, без да ги разбира, като при това равнодушно отминава много очебийни доказателства за съществуването на друг, по-висок от нашия, познат отчасти, свят. Учителят при тези разговори е разглеждал и разрешавал много трудни въпроси, които са му задавали тези почитатели, а най-главно той е тълкувал Христовото Слово извън установените граници на обичайното проповедническо тълкуване. Това е допадало на по-будните души, които започнали да правят разлика между църковното тълкуване и онова схващане за Христовото Учение, което в думите на Учителя се превръщало в практика за всекидневният човешки живот. С особена увлекателност и със своите забележителни сравнения, той е успявал да направи духовния свят разбираем и приемлив. Често в тия разговори е говорил за кармическата връзка между членовете на дадено семейство и е разяснявал причините за дадени взаимоотношения. По такъв начин той е запалвал мъжделеещия светилник в душите на хората, които с увлечение слушали неговото слово. Тази многостранна негова дейност е била внимателно проследена и от духовни хора на възраждащото се по това време теософско учение.
към текста >>

Това е допадало на по-будните души, които започнали да правят разлика между църковното тълкуване и онова схващане за Христовото Учение, което в думите на Учителя се превръщало в практика за всекидневният човешки живот.
Публичната изява на Учителя като увлекателен сказчик по научно-философските въпроси, с била високо оценявана от голямо мнозинство почитатели. В цялата страна името му станало известно и той е бил желан като скъп гост в много видни семейства. Гостоприемните домакини широко разтваряли вратите на своя дом да чуят интересното слово, при което се канели и много гости. В тези разговори Учителят на обикновен език е разкривал законите на живота, с които се среща всеки човек, без да ги разбира, като при това равнодушно отминава много очебийни доказателства за съществуването на друг, по-висок от нашия, познат отчасти, свят. Учителят при тези разговори е разглеждал и разрешавал много трудни въпроси, които са му задавали тези почитатели, а най-главно той е тълкувал Христовото Слово извън установените граници на обичайното проповедническо тълкуване. Това е допадало на по-будните души, които започнали да правят разлика между църковното тълкуване и онова схващане за Христовото Учение, което в думите на Учителя се превръщало в практика за всекидневният човешки живот. С особена увлекателност и със своите забележителни сравнения, той е успявал да направи духовния свят разбираем и приемлив. Често в тия разговори е говорил за кармическата връзка между членовете на дадено семейство и е разяснявал причините за дадени взаимоотношения. По такъв начин той е запалвал мъжделеещия светилник в душите на хората, които с увлечение слушали неговото слово. Тази многостранна негова дейност е била внимателно проследена и от духовни хора на възраждащото се по това време теософско учение. Като познавали по-добре от обикновените черковници структурата на световете, по начало взискателни към всичко, което се говори, те чули неща от Учителя, които в някои отношения напълно покривали теософската доктрина.
към текста >>

Според Учителя Христовото учение, независимо от това, че са протекли близо двадесет столетия, не е още приложено.
Учението на Бялото Братство е учение, което поставя на първо място действената любов към ближния и любовта към Бога. Учителят категорично заявява, че Хермес, Рама, Кришна, Зороастър, Буда и други учители са човешки души, които чрез много прераждания и упорита работа върху себе си са напреднали в своето развитие, че тяхната мисия е била да подготвят човешките души за идването на Христа, а Христос не е човек. Той не върви в тази еволюция, по която са минали и другите учители. Христос е дошъл направо от Божествения свят. До неговото идване човечеството е било в инволюционен период, а след Христос започва възходящият клон на развитието или възходящият клон на човечеството. Според Учителя Христовото учение, независимо от това, че са протекли близо двадесет столетия, не е още приложено. Тези две хиляди години още не са успяли да направят хората годни да разберат и приложат Неговото Слово. „През двадесет и първия век ще стане „връщането“ на блудния син при баща си“ - казва той. Това е век на установяване на нов порядък в света съгласно изискванията на Божиите Закони и чак през двадесет и втори век ще дойде Царството Божие на земята. С други думи тогава ще бъде приложено Христовото учение. Много по-късно след тези разговори с теософите в Холандия, в град Оммен стана един от най-интересните и дори драматични събори на теософското общество.
към текста >>

Това е век на установяване на нов порядък в света съгласно изискванията на Божиите Закони и чак през двадесет и втори век ще дойде Царството Божие на земята.
Христос е дошъл направо от Божествения свят. До неговото идване човечеството е било в инволюционен период, а след Христос започва възходящият клон на развитието или възходящият клон на човечеството. Според Учителя Христовото учение, независимо от това, че са протекли близо двадесет столетия, не е още приложено. Тези две хиляди години още не са успяли да направят хората годни да разберат и приложат Неговото Слово. „През двадесет и първия век ще стане „връщането“ на блудния син при баща си“ - казва той. Това е век на установяване на нов порядък в света съгласно изискванията на Божиите Закони и чак през двадесет и втори век ще дойде Царството Божие на земята. С други думи тогава ще бъде приложено Христовото учение. Много по-късно след тези разговори с теософите в Холандия, в град Оммен стана един от най-интересните и дори драматични събори на теософското общество. В замъка Ерде и около него в набързо построени бараки и палатки са били събрани теософи почти от всички страни. На този събор е присъствувал и брат Атанас Димитров. Тогава е била произнесена знаменитата и високодоблестна реч на Кришнамурти, в която той е съобщил на събраните от всички страни последователи на теософията, че той не е мировият учител, когото те очакват, защото идването на такъв учител те си представляват съвсем формално, съвсем церемониално и придружено от външни овации, лишено от духовна глъбина.
към текста >>

С други думи тогава ще бъде приложено Христовото учение.
До неговото идване човечеството е било в инволюционен период, а след Христос започва възходящият клон на развитието или възходящият клон на човечеството. Според Учителя Христовото учение, независимо от това, че са протекли близо двадесет столетия, не е още приложено. Тези две хиляди години още не са успяли да направят хората годни да разберат и приложат Неговото Слово. „През двадесет и първия век ще стане „връщането“ на блудния син при баща си“ - казва той. Това е век на установяване на нов порядък в света съгласно изискванията на Божиите Закони и чак през двадесет и втори век ще дойде Царството Божие на земята. С други думи тогава ще бъде приложено Христовото учение. Много по-късно след тези разговори с теософите в Холандия, в град Оммен стана един от най-интересните и дори драматични събори на теософското общество. В замъка Ерде и около него в набързо построени бараки и палатки са били събрани теософи почти от всички страни. На този събор е присъствувал и брат Атанас Димитров. Тогава е била произнесена знаменитата и високодоблестна реч на Кришнамурти, в която той е съобщил на събраните от всички страни последователи на теософията, че той не е мировият учител, когото те очакват, защото идването на такъв учител те си представляват съвсем формално, съвсем церемониално и придружено от външни овации, лишено от духовна глъбина. Това слово на Кришнамурти дойде като голяма, неочаквана изненада за всички теософи по света.
към текста >>

Христовото и Учителевото Слово изискват смирение, за да не се получи неправилният извод за учението и за Учителя по ръста, до който са стигнали неговите ученици.
„Ако българите приложат това учение в живота си - каза Учителят, - ще идват хора от всички страни на света и ще се възхищават на духовната култура на българския народ.“ Появяването на Учителя стана в едно време, когато предстои пробуждане на човешката душа. Има много признаци за това не само тук, но и по целия свят. С това“ ние не твърдим, че учениците на Бялото Братство са някакъв показателен пример за постигнато съвършенство. Те са обикновени хора, които следват един установен път, учат се, мъчат се да преодоляват препятствията, които самият процес на ученичество поставя пред тях и както всички хора понякога имат и погрешни стъпки. Христовото и Учителевото Слово изискват смирение, за да не се получи неправилният извод за учението и за Учителя по ръста, до който са стигнали неговите ученици. За непрекъснатата дейност на Учителя, за неговото забележително трудолюбие, като не поменаваме за ред неща, родени като негова инициатива, ще кажем, че в едно полустолетие - в непълни петдесет години, Учителят е изнесъл около седем хиляди беседи. Като прибавим и броя на специалните разговори с групи ученици, които разговори са бивали често доста продължителни, можем да заключим, че в това половин столетие той е държал на всеки два дни по една беседа.
към текста >>

57. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Христовото учение е още в зародиш в съзнанието на хората.
Нали вървяха по учението на Христа? Учителят се обърна към запитващия и подчертано, с известна строгост в гласа отговори. Учителят: Народите, които са живели в омраза и воини, не са вървили по Христовия път. В това отношение трябва да бъдем абсолютни и да не се самоизмамваме. Тези народи, които са служили на друг Бог, който ги е учил да вършат престъпления, а не на оня Бог, Когото Христос наричаше моя Отец, не може да се нарекат християнски. Христовото учение е още в зародиш в съзнанието на хората. То още не е приложено. Бог, за Когото ни говори Христос, Той никога не е променил Своето отношение към човека. Той винаги се притичва на помощ към оня, който Го е призовал с всичката си душа, сърце и ум. Той ще му изпрати утешител. Под утешител ние разбираме светящия човек.
към текста >>

Благодатта е непозната радост, изворите на която се намират в Царството на Божия Дух.
Той е придобил най-високото звание - Син Божий, което се дава на такъв, който непрестанно живее в любовта на Бога. За да има между хората и дори между учениците на различните школи, общества и църкви нееднакво разбиране на думата благодат, причината се крие в това, че хората влагат в нея различно съдържание. За един човек, който счита яденето и пиенето за най-блаженого състояние, благодатта за него е пълната трапеза. За славолюбивия благодатта е славата, а за трети някоя друга земна наслада. Благодатта обаче не е нито едно от тези състояния. Благодатта е непозната радост, изворите на която се намират в Царството на Божия Дух. Благодатта не освобождава от страданията, но прави човека годен да ги понася съзнателно, а дори и с радост. Най-надареният е небесна благодат е Христос, който страда най-мъченически на кръста. Христос обаче знаеше защо става всичко това и не се разколеба в пътя си. Мнозина ще се запитат: „Къде с благодатта, щом трябва да си носим кръста? “ Благодатта е в това.
към текста >>

Той е дар от живата разумна природа за всички твари на земята - най-напред растенията, а след това всички останали същества, които получават храна от растителното царство.
Учителят, който видя голямото желание на учениците да продължат разговора, усмихна се и бързо се запъти към салона. Групата го настигна бързо. Разговорът премина на закрито, защото пролетният дъжд вече приятно ръмеше над полянката. На естрадата беше също много уютно за разговор. Учителят: Виждате ли този дъжд? Той е дар от живата разумна природа за всички твари на земята - най-напред растенията, а след това всички останали същества, които получават храна от растителното царство. Небето е щедър извор на всички блага за живота. Освен слънчева енергия, определена за планетата, всички твари поотделно получават своя дял енергия. Птичките знаят това. Затова преди изгрев слънце застават по клоните и чакат мига на изгрева, за да приемат своя дял. От това, че получаваме даром живота и силите, които го поддържат, следва, че всяко придобито нещо ни подтиква да помогнем и на онези, които се нуждаят от нашата помощ.
към текста >>

58. Закони - Георги Томалевски (1897-1988)

Тъй като западният окултизъм във всички свои разклонения върви по Христовото Слово, последователите му считат за погрешно всяко варварско отношение към тялото, което ни е дадено от природата като съвършен и прекрасен инструмент.
Много са вариантите на това източно праарийско учение, но някои от тези варианти са получили доста големи отклонения от основната задача на учението. Един от тия варианти е да се гледа на тялото като инструмент на духа, което всъщност е истина, но такъв инструмент, който трябва да бъде не само напълно във властта на волята, но и да бъде приучен към понасяне на физически несгоди и страдания. Немалко са привържениците на това схващане, които поставят съзнателно своето тяло на най-различни мъчения: глад, физически болки, мъчителни пози, понасяне несгодите, които причиняват остри металически предмети, и други такива самоизтезания. Западният окултизъм, включително Бялото Братство, което е част от Великото Всемирно Братство, не споделят тези методи за духовно издигане. Тъй като западният окултизъм във всички свои разклонения върви по Христовото Слово, последователите му считат за погрешно всяко варварско отношение към тялото, което ни е дадено от природата като съвършен и прекрасен инструмент. В устройството и функциите на тялото е вложена великата и още неразкрита премъдрост на живата природа. Има случаи, когато някои от школите на западния окултизъм препоръчват за известно време глада, но само като средство за лекуване. 14. Закон: Не съществуват сили, които могат да попречат на човека да направи едно добро дело. Пояснение: Някои хора, които са тръгнали в духовния път, често се оплакват, че в страната, където живеят, липсва свобода. Вярно е, че липсата на свобода за духовно подвизаване в широк смисъл на думата гнети човека, но за най-главното - вътрешната работа на ученика, винаги и при всички условия има свобода.
към текста >>

Не може робска психика да бъде жител на безкрайното и свободно царство на Духа.
Онзи, който е успял да унищожи враговете си на този свят с насилие, те стават невидими и още по-жестоко си отмъщават, защото са вече в самия него. Вгледайте се по-внимателно в живота и ще се уверите в това. 24. Закон: На ученика е забранено да приема робството. Пояснение: Ученикът, тръгнал в духовния път, може да живее при неблагоприятни и ограничени условия, но не и да се подчинява на робството. Не може робска психика да бъде жител на безкрайното и свободно царство на Духа. Свободният човек не бива да бъде роб и на своите деца. Да обичаш и да си готов да направиш всяка жертва е едно, а да си роб е друго. 25. Закон: Никой никого не може да владее. Пояснение: Може да владееш земи, държавни богатства и цели континенти и всичко, което е земно и материално, но една привидно скромна и незначителна човешка единица ти не може да владееш. Човекът не може да бъде завладян, защото носи жива безсмъртна душа.
към текста >>

59. 2. УЧИТЕЛЯТ НА ХАРМОНИЯТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Сега сме в Третата епоха на Светия Дух — епохата, когато Духът на Истината ни посещава, за да изпълни Христовото обещание.
Какво предвкусване за живота в Рая! И всичко това дойде, след като дойде на земята Синът на Хармонията. През 1944 г. Учителят на Хармонията каза: "Войната на смъртта свърши, сега започва войната на живота." Сега сме в Третата епоха на Светия Дух — епохата, когато Духът на Истината ни посещава, за да изпълни Христовото обещание. Двадесета глава от "Откровението" съответства на XX век. Третата епоха е времето на Първото възкресение, когато ние се изправяме пред Бога, Който ще съди света. Дойде времето, когато Бог ще ни заговори открито и ние ще Го чуваме и ще изпълняваме волята Му. Учителят ни разкри интересен факт за Бога. Когато Бог иска да прави нещо ново по важност, дяволът трябва да бъде първият, който идва и започва да го прави.
към текста >>

Но най-голямото, най-свещено и славно събитие на двадесети век беше изпълнението на Христовото обещание — Мисията на Учителя, Духът на Истината.
Той разкри на младото човечество великите истини на живота и вечните закони, обещавайки ни в бъдеще това божествено познание да ни се разкрие изцяло от Духа на Истината, Когото Отец ще изпрати на земята. "Тогава вашата печал ще се превърне в радост и Аз ще ви видя отново." Христос проля кръвта си на кръста заради процеса на раждане — и оттогава всеки християнин носи белега на Христовата кръв. Изминаха 2000 години — години на борба, войни, противоречия и кръвопролития. Навлизаме в нова ера, за която говорят всички пророци, мъдреци и духовно пробудени хора. Но най-голямото, най-свещено и славно събитие на двадесети век беше изпълнението на Христовото обещание — Мисията на Учителя, Духът на Истината. Той дойде в началото на този век и ни разкри значението на страданието на земята не като наказание, а като разкритие на причинно-следствения закон за нашите постъпки. Така Учителят Беинса Дуно, Който е Духът на Истината, успокои душите на страдащите хора. Христос го бе нарекъл "Утешителят", Който наистина дойде в тялото на Учителя. Той нарече страданието "нашия най-голям учител". Изявата на Учителя в човешка форма бе чиста и съвършена, като изява на самия Бог.
към текста >>

В зорите на XX век Духът на Истината започна Своята голяма мисия: даде методите за приложение на неприложеното досега Христово Учение — методи, които бе изпитвал векове и години наред.
Изявата на Учителя в човешка форма бе чиста и съвършена, като изява на самия Бог. Учителят прояви истината на Бога и съдържанието и смисъла на всички неща, създадени от Него. Той разкри на хората вселенските принципи и закони и лиши злото от неговата сила на земята. Дойде в една малка страна, чийто народ бе преминал през невъобразими страдания цели пет столетия. Само Божията милост и благословия са ни спасили от унищожение. В зорите на XX век Духът на Истината започна Своята голяма мисия: даде методите за приложение на неприложеното досега Христово Учение — методи, които бе изпитвал векове и години наред. То промени из основи нашия светоглед и ние разбрахме, че новият морал е любовта към всички. Ние правим всичко от любов към Бога! Придобиваме божествени качества в характера си. Това означава трансформация на енергията на злото в добро. Ние виждаме доброто и светлата страна на страданията като коригираща мярка, а не като проява на злото.
към текста >>

Човешкото съзнание навлиза в ангелското царство чрез пробудената душа.
Възкресението е време на радост и веселие, време на велик живот, когато човешкото съзнание ще навлезе в своята божествена слава — света на пълната божествена светлина — и тогава човечеството ще постигне единство с Бога. Време, когато човек ще срещне своя Баща в небесата чрез навлизане в Рая — неговия първи дом. Това е епоха, когато човешката душа разцъфтява и проявява богатствата, които Бог е вложил в нея в началото. Невестата в Откровението е човешката душа, която днес се венчава с Младоженеца — Светия Дух. Голямата епоха на божествената Женитба започна! Човешкото съзнание навлиза в ангелското царство чрез пробудената душа. Ние срещнахме Духа на Христос, Който ни упътваше в течение на почти половин столетие — много по-дълго време, отколкото през първата Му мисия. Духът на Истината обясни Христос и Неговото цялостно Учение, като ни каза нещата, които ще станат. Той ни говори много за епохата, в която навлизаме — идването на шестата раса и големите трансформации, които ще станат на тази планета — с нея самата и с всички нейни жители. Той ни разкри значението на възкресението и ни каза, че ние ще се повдигнем през тази епоха — дори още сега. Ще станем едно с Бога, както Христос е станал едно с Него.
към текста >>

60. 53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Предстои й да мине през стадия на растителното, животинското и човешкото царство и да стане едно с Твореца.
Виждаме, че цялата материална природа е разложеният човек и че самият човек, освен че е сбор от цялата зелена природа, е още и космос в миниатюр — микрокосмос. Великият ясновидец на XVIII век шведът Емануил Сведенборг е описал човешкия мозък, като твърди, че в кората на мозъка има център за всяка звезда във вселената. Когато тези центрове се развият, човек ще стане едно космично осъзнато творение, слято с всемирния Дух. Каква дълга еволюция ни очаква! А в розенкройцерската космогония се разкрива еволюцията на човешката мисъл, а именно, че днес тя е в кристалния стадий на развитие. Предстои й да мине през стадия на растителното, животинското и човешкото царство и да стане едно с Твореца. Творческият процес във вселената не е завършен. Милиони същества, достигнали тази фаза на развитие в своята еволюция, създават планети и слънца и ръководят вселенските галактики и мирове. Вселената, казват астрономите, е в непрестанен творчески процес. Зараждат се нови небули и огромни мъглявини, начала на нови светове, изчезват огромни тела и се превръщат в черни дупки, които служат за уравновесяване на силите на Космоса. Самата наша Земя излиза от 13-ата сфера в пространството и преминава в 12-ата сфера, по-близо до вселенския екватор.
към текста >>

Великата цел е да се прослави Бог чрез своите синове на земята, да дойде Царството му в света и да се изпълни Волята Му, както Христос я формулира в молитвата "Отче наш".
Смъртта означава кратко- трайността на злото. В злото няма безсмъртие. Смъртта дойде, за да не обезсмърти злото. Каква трагедия щеше да бъде животът на Земята, ако човекът, потънал в престъпления и грешки, останеше вечно в това положение! А той си отива и се връща като чисто дете, отново да поеме пътя на своето обучение и просветление, пътя на усъвършенстването. Великата цел е да се прослави Бог чрез своите синове на земята, да дойде Царството му в света и да се изпълни Волята Му, както Христос я формулира в молитвата "Отче наш". В своята безпределна Любов нашият Баща иска да направи всички щастливи и блажени, както Той е блажен в Своята абсолютна същност, непозната от нас, и Той ни показва пътя към безсмъртието и блаженството чрез своите велики синове, чрез първородния Си Син Христос и великите посветени, на които е разкрил Духа Си и плана Си за човечеството. Те са мощните фарове в мрака на тъмното, бурно море, в каквото невежият свят превърна този красив живот и хвърли човека в небивали мъки и страдания. Но изходният път е начертан и осветен. Ще излезем от мрака на невежеството. Светът ще поеме към светлината — пътя на звездите, както физически, така и духовно.
към текста >>

Христовото Учение влезе в конфликт с Моисеевия закон на Стария Завет.
Велико бъдеще очаква света. Велико е, защото влизаме в третата епоха на Светия Дух. Най-ясно, с небивало прозрение, е очертал пътя на човешката духовна еволюция полският месианист Август Циешковски през миналия век в четиритомния си труд "Отче наш", откровение, получено във време на молитва в храм, за значението и смисъла на Господнята молитва. Още като младеж Август Циешковски разкрива трите епохи — епохата на Отца, наречена тезата, епохата на Сина — антитезата, и епохата на Светия Дух — синтезата. Тези три епохи са изразени в Стария Завет — тезата, Новият Завет — антитезата и Новото Учение, дадено в началото на двадесетия век до средата му, или Учението, обещано на Христовите ученици от самия Христос, което Той ни даде чрез Учителя Беинса Дуно, откриващо епохата на Духа — синтезата. Христовото Учение влезе в конфликт с Моисеевия закон на Стария Завет. Строгият съдия и наказател, какъвто бе представен Бог на евреите преди Христа, отстъпи място н& идеята за Бога като Любов и благ Баща на хората. Евреите не приеха Христа — въплътената Божия Любов, но и светът още не е приел Христос, защото не е приел Любовта. Ние направихме от Христовото Учение църковни догми, а не живот. И днес Христос говори на света, за да ни разкрие как да живеем в Любовта. Той обеща на учениците Си в последната му среща с тях на Тайната вечеря, че ще им изпрати Духа Си, който ще им разкрие всичко.
към текста >>

Ние направихме от Христовото Учение църковни догми, а не живот.
Още като младеж Август Циешковски разкрива трите епохи — епохата на Отца, наречена тезата, епохата на Сина — антитезата, и епохата на Светия Дух — синтезата. Тези три епохи са изразени в Стария Завет — тезата, Новият Завет — антитезата и Новото Учение, дадено в началото на двадесетия век до средата му, или Учението, обещано на Христовите ученици от самия Христос, което Той ни даде чрез Учителя Беинса Дуно, откриващо епохата на Духа — синтезата. Христовото Учение влезе в конфликт с Моисеевия закон на Стария Завет. Строгият съдия и наказател, какъвто бе представен Бог на евреите преди Христа, отстъпи място н& идеята за Бога като Любов и благ Баща на хората. Евреите не приеха Христа — въплътената Божия Любов, но и светът още не е приел Христос, защото не е приел Любовта. Ние направихме от Христовото Учение църковни догми, а не живот. И днес Христос говори на света, за да ни разкрие как да живеем в Любовта. Той обеща на учениците Си в последната му среща с тях на Тайната вечеря, че ще им изпрати Духа Си, който ще им разкрие всичко. И ето Той стори това. Ние вече знаем какво е говорил на света и какво иска от всички хора. Няма вече място за невежество, след като Бог всичко ни е разкрил.
към текста >>

Хиляди съзнания днес се молят да дойде Царството Божие на земята, да бъде мир и братство на света.
Които са живели само с индивидуално съзнание, влизат в социално съзнание, а от социалното будните тръгват към космическото съзнание. От индивидуалното започваме при капитализма, вървим към социалната идая, която ще ни доведе до прага на общочовешкия живот на братство и любов. Огромна социална буря вилнее в целия свят и преобразява и съзнания, и строеве, и начини на живот. Всичко кипи. Но след този кипеж ще дойде Мирът, качество на Божия Дух — Той ще бъде победителят в края на всичко човешко. Хиляди съзнания днес се молят да дойде Царството Божие на земята, да бъде мир и братство на света. От дисонанса днес ще се роди новата хармония, която сам Духът ще наложи на света. Квартите и секундите ще се превърнат в терци и квинти. Слънчевият строеж на музиката ще замени лунния строеж на отраженията и нереалността в живота. Човекът ще осъзнае своята божественост и ще стане съработник на Бога. Строители и творци ще изпълнят опустошената земя и върху развалините ще цъфнат райски градини.
към текста >>

Епохата на Светия Дух е епоха на приложението на Христовото учение.
Великата хармония, която е Бог, ще се въплъти в живота на хората чрез музиката и другите изкуства и науки, чрез които ще се прославят и Синовете Божии. Това е епоха на проявения Дух, на Светия Дух, за който Христос обеща, че: "ще ви изпратя Духа Утешител, който ще ви разкрие цялата Истина, и който няма да говори от Себе си, а ще ви каже това, което Му се казва, и ще ви покаже това, което има да стане и Той ще Ме прослави, защото от Мен ще получи всичко и ще ви го разкрие."(Йоана 16:13-15) Бог изпрати Духа Си и за половин век ни предаде вечните Истини, за които светът жадува и очаква идването на Христос физически в този век. Но Христос изпрати Духа си и завърши мисията Си за следните 2000 години. Сега нашата задача е да проучим тези Истини, тази Велика Духовна Наука, която Христос ни даде да приложим и разкрием на света. Епохата на Светия Дух е епоха на приложението на Христовото учение. Поради тази причина Учителят Беинса Дуно даде Словото на ясен, прост и разбран език, тъй като целта Му бе да каже на света как да се приложи това Велико Учение, а не да развие идеите на висок ораторски език, който не би спомогнал крайната цел — приложението.
към текста >>

61. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Тези от по-високото царство рядко слизат на земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често, да помагат за духовното повдигане на хората.
Мнозина смятат, че тази скорост е неограничена, т. е. че клони към плюс безкрайност. Но Учителят П. Дънов е дал в Словото си конкретна числова стойност за скоростта на мисълта - 4,3.1014 (430 000 000 000 000) km/s. В допълнение Учителят предлага и една по-обща класификация на ангелите от гледна точка на степента им на обвързаност с материалния свят: "Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две велики царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често, да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешкатараса (в широкия смисъл на понятието! ; курсивът мой - К. З.; Учителят П. Дънов очевидно има пред вид хуманоидите, човекоподобните същества, населяващи цялата физическа Вселена; бел. К. З.), но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по- благоприятни, които са използвали разумно."
към текста >>

Главната задача на богомилите е била да очистят изначалното Христово благовестие от всичко излишно и регресивно и да възвърнат обновителния поток на това разклонение на Единното Божествено учение в предначертаното от Божия Промисъл русло.
(А "богомили" в широк смисъл на понятието Учителят П. Дънов назовава представителите на ББ като цяло, т. е. използва го като обобщителен термин за членовете на ББ въобще; бел. К. З.) Той (III клон) от Египет отива в Индия, оттам в Арабия, Сирия, Мала Азия и България." Според Учителя на ББ в нашата страна: "Третият клон имал за цел да реализира Божественото учение, християнството." По времето на появата на богомилите - началото на Х век - християнството вече е било опошлено в значителна степен от деформиращи човешки интерпретации и наслоения. Главната задача на богомилите е била да очистят изначалното Христово благовестие от всичко излишно и регресивно и да възвърнат обновителния поток на това разклонение на Единното Божествено учение в предначертаното от Божия Промисъл русло. "Богомилите не са успели в България - казва Учителят П. Дънов - поради гонението от реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура." За богомилското движение е писано твърде много от различни позиции, някои от които диаметрално противоположни, но за него се знае все още недостатъчно. Учителят на ББ у нас неведнъж е изказвал мнението, че времето, в което живеем, най-после ще извади на показ цялата истина за богомилите. А това означава и формиране на обективна историческа преценка за тяхното епохално дело.
към текста >>

62. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

(" Мойсеевото учение е Божествено, Христовото учение е Божествено.
Учението на Иисус Xристос и "Новото учение", т. е. Словото на Учителя П. Дънов, са в същност едно и също. Второто е продължение, актуализиране и конкретизиране на първото. Xристиянството има за своя основа Библията; Новото учение също. (" Мойсеевото учение е Божествено, Христовото учение е Божествено. Източникът е един, формите са различни, духът е един и същ. Ако вие изпълните трите учения едновременно, ще бъде прекрасно. В пълнотата си те са едно и също." Учителят П. Дънов). Теоретичната концепция на П. Дънов определено не носи авторитарен характер.
към текста >>

Ученикът на Божествената школа, за да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно.
Именувам се Петър Константинов Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, учител. Показвам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общо благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква пълна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавния строй могат да се изправят чрез самоусъвършенствувание, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както Отец ваш на небето е съвършен." Църквата трябва винаги да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

Щайнер) и вярата, че той може със собствени сили да поеме духовно-нравственото си развитие и да установи "Царството Божие на Земятада очисти всичките си грехове, живеейки според Божия закон.
Особено внимание в този аспект на осмисляне бива обръщано на ап. Павел, за когото се смята, че е бил окултист, и то от найвисок ранг (впрочем теософите твърдят, че ап. Павел е въплъщение на един от Великите Учители на земната Йерархия Иларион). Най-съществената разлика между схващанията на П. Дънов и християнското учение е концентрирането на вниманието на Словото на първия върху човека (допирни точки с антропософията на Р. Щайнер) и вярата, че той може със собствени сили да поеме духовно-нравственото си развитие и да установи "Царството Божие на Земятада очисти всичките си грехове, живеейки според Божия закон. Ролята на човека, в съответствие с възгледите на П. Дънов, е по-значима от това, да следва предопределението на съдбата. Учителят на ББ у нас допуска по-голям потенциал на човека, защото човешката душа е част от Бога, първична Божия искра. Когато в живота бъде приложено учението на Любовта, което е истинското Xристово учение, тогава ще настане и "Царството Божие на Земята". От позициите на християнския църковно-богословски критичен анализ теоретичната система на Учителя П.
към текста >>

Когато в живота бъде приложено учението на Любовта, което е истинското Xристово учение, тогава ще настане и "Царството Божие на Земята".
Дънов и християнското учение е концентрирането на вниманието на Словото на първия върху човека (допирни точки с антропософията на Р. Щайнер) и вярата, че той може със собствени сили да поеме духовно-нравственото си развитие и да установи "Царството Божие на Земятада очисти всичките си грехове, живеейки според Божия закон. Ролята на човека, в съответствие с възгледите на П. Дънов, е по-значима от това, да следва предопределението на съдбата. Учителят на ББ у нас допуска по-голям потенциал на човека, защото човешката душа е част от Бога, първична Божия искра. Когато в живота бъде приложено учението на Любовта, което е истинското Xристово учение, тогава ще настане и "Царството Божие на Земята". От позициите на християнския църковно-богословски критичен анализ теоретичната система на Учителя П. Дънов може да бъде определена като еклектическо учение, състоящо се от мирогледни принципи, насочени към подобряване живота на отделната личност и на човечеството като цяло. От друга гледна точка: практическата философия на П. Дънов, макар и пронизана от духа на ранното християнство, не е нито богословие, нито учение на Църквата. В беседите на Учителя на ББ не липсват критики към онези свещенослужители, които са се отдалечили от светлината на Евангелието и са се примирили с церемониалното възприемане на Xристовото Слово.
към текста >>

Иисус учи, че истинският живот, безсмъртието, Царството Божие може да бъдат постигнати чрез проявяване на Божествения живот, изпълнение на волята Божия или чрез активна творческа Любов и култивиране на действително съвършенство.
" Според Учителя П. Дънов Иисус е един от най-добрите ученици на най-великия и единствен Учител живия Бог, Словото, Xристос. Той е постигнал такова духовно съвършенство, така цялостно е хармонизирал и слял Своята воля с Божията и Своя живот с висшия Божествен живот, че се явява съвършен изразител на този Божествен живот, на Божията Воля, Мъдрост и Любов. Той има пълното право да заяви: "Аз и Отец Ми едно сме"; "Който познава Мене, познава Отца Ми". Ето защо с основание е наречен Xристос, Син Божий, Богочовек, велик Учител на човечеството. Иисус учи, че истинският живот, безсмъртието, Царството Божие може да бъдат постигнати чрез проявяване на Божествения живот, изпълнение на волята Божия или чрез активна творческа Любов и култивиране на действително съвършенство. За да придобие човек истинския живот, трябва да се освободи от робството на греха и тъмнината, да се откаже от всичко, което е противно на Любовта и на волята Божия. Той трябва "да изгуби" низшия живот, за да придобие висшия; следва да се свърже с висшия живот, както лозовата пръчка е свързана с лозата; длъжен е да усвои "тесния път" на живота и да се роди наново в дух и истина. Според Учителя П. Дънов учението на Иисус Xристос е окултно по своя характер неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на ранното (първото) християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в т. нар. Xристови малки и големи мистерии.
към текста >>

Тогава постепенно било създадено едно удобно християнство, започнали да проповядват и да утвърждават вярата в постигане Царството Божие не на Земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на Любовта, изключваща всякаква омраза и насилие, и не чрез постигане на истинско съвършенство, а чрез Xристовата жертва на Голгота, чрез опростена (до степен на опростенчество) вяра в Xриста, чрез осъществяване на чисто външни ритуали и обреди формална церемониалност.
Xристови малки и големи мистерии. Тези висши истини са били възприемани посредством дълга подготовка и нравствено издигане; те са ставали обект на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са били преценявани като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни от периода на ранната Църква са имали моралната сила да следват препоръчвания от Иисус "тесен път"; ето защо те са основавали братски общини, които са просъществували около три столетия; ето защо те са умирали с песни и молитви по арените, разкъсвани от диви зверове. Ала когато християнството се превърнало в държавна религия (след Миланския едикт на император Константин Велики 313 г.) религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а, от друга на робовладелците, феодалите, властимащите (на всички, които упражнявали експлоатация, насилие, неправда), тогава то било подложено на изопачаване. Тесният път бил изоставен, тайното учение забравено. Тогава постепенно било създадено едно удобно християнство, започнали да проповядват и да утвърждават вярата в постигане Царството Божие не на Земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на Любовта, изключваща всякаква омраза и насилие, и не чрез постигане на истинско съвършенство, а чрез Xристовата жертва на Голгота, чрез опростена (до степен на опростенчество) вяра в Xриста, чрез осъществяване на чисто външни ритуали и обреди формална церемониалност. Така се стигнало и до куриозите с обратен знак индулгенциите и инквизицията. По този начин "тесният път" бил заменен с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но същевременно официалното, институционализирано християнство изгубило своя истински живот и престанало да бъде онзи мощен фактор за всестранно повдигане на човека, каквото било в първите времена от земното битие на Църквата. Верен на своя метод да не се занимава с отрицателното в живота, а само да твори и да създава новия живот, П. Дънов не само не воюва срещу официалната Църква, но и твърде рядко си спомня за нея.
към текста >>

Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот и възприемане "тесния път" на духовно-нравственото усъвършенстване, на новорождението, на единението с Бога, чрез всеобхватно изпълнение на Неговата свята воля.
По този начин "тесният път" бил заменен с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но същевременно официалното, институционализирано християнство изгубило своя истински живот и престанало да бъде онзи мощен фактор за всестранно повдигане на човека, каквото било в първите времена от земното битие на Църквата. Верен на своя метод да не се занимава с отрицателното в живота, а само да твори и да създава новия живот, П. Дънов не само не воюва срещу официалната Църква, но и твърде рядко си спомня за нея. Той просто обяснява Xристовото учение, разкрива неговия истински смисъл и мощния творчески дух, извиращ от него; възстановява неговите най-красиви и значими традиции и създава в душите истинска жива вяра, способна да внесе великото и новото в живота. Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот и възприемане "тесния път" на духовно-нравственото усъвършенстване, на новорождението, на единението с Бога, чрез всеобхватно изпълнение на Неговата свята воля. Той проповядва и онова ново и велико, което Xристос носи днес навред по света и на първо място в нашите сърца и души. В заключение: учението на ББ в България и изградената върху неговата основа духовна общност не е нито църква, нито секта. То е Школа, която освен своята философска страна има и (най-вече!) практическо значение за живота. Тази Школа не се уповава на догми и ритуали, осветени от вселенските събори на християнството затова именно не е църква, макар че ББ никога не е било против никоя църква. Напротив официалната институция, наречена "християнска Църква" (в конкретния случай БПЦ), се е опитвала да воюва срещу Учителя и Братството.
към текста >>

63. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

В новозаветните времена вместо страха царуват Любовта, милосърдието и готовността за саможертва, които лежат в основата на Христовото благовестие.
Да живеем за Безграничния! За да бъдеш свободен, трябва в дадения момент да бъдеш готов да извършиш онова решение, да вършиш всичко онова, което Вечното Начало изисква. В дадения момент, днес, какво иска Първичната Причина от тебе? Тя изисква да се примирите всички." В старозаветния период от историята на човечеството основа на Премъдростта е страхът от Бога; такъв е манталитетът на старозаветния човек. В новозаветните времена вместо страха царуват Любовта, милосърдието и готовността за саможертва, които лежат в основата на Христовото благовестие. За да постигнем голямото, трябва да започнем от малкото. Това ни съветва и Учителят на ББ: "Човек трябва да знае в кой момент каква е волята на Бога и да я направи. Изпълнението волята на Бога е много лесно нещо. То седи в малките работи. Например, Бог ти казва: "Иди при този отчаян човек и му кажи: "Твоите работи ще се уредят." Направи го." Изпълнението на Божията воля е характеристика на служението, което отдават на Божия план за света великите духовни Учители на човешкия род и техните най-напреднали ученици.
към текста >>

Хиляди и милиони същества има в царството на Живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение.
И наистина, свободата седи във волята на човека. Затова свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен (курсивът мой - К.З.). И Живата Природа дава свобода само на разумните. Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на Живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо ? - Защото в тях има своеволното желание да се движат безразборно в каква да е посока. Свободата, обаче, подразбира движение само в една посока - Истината (курсивът мой - К. З.)." 5. Свободата цел на мировата еволюция Заслужава си да започнем осветляването на този проблем с дефиницията за връзката между свободата и еволюцията, предложена от Учителя П.
към текста >>

От разумния човек се очаква да зачита свободата и на представителите на растителното и животинското царство.
Свободата е универсален закон на Космоса! В този дух са и размислите и препоръките на Учителя П. Дънов: "Не само хората са свободни, но и всяко растение е свободно. И ти не трябва да нарушаваш свободата му. Ти нямаш право да си туриш крака върху цветята." Следователно личната свобода задължително предполага и уважение към свободата на всички останали. От разумния човек се очаква да зачита свободата и на представителите на растителното и животинското царство. В истинската свобода няма и не може да има никакви ограничения, никакво насилие. Сама по себе си тя обладава обективен характер, т. е. не следва да бъде обусловена от външни фактори. За този вид свобода, наречена от Учителя "идеална", става дума в следващия негов цитат: "Идеалната свобода, свободата, която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие. Тя не зависи ни от човешкото знание, ни от човешкия правов ред.
към текста >>

64. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

В нашия, общо взето, грешен и изменчив свят "ще настъпи царството на правдата, човекът ще овладее стихиите на физическия свят; ще бъде свободен, разумен, ще се управлява не от страсти, а от знание".
Любовта е Божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още "образ и подобие Божие" (Учителят П. Дънов). В нашия, общо взето, грешен и изменчив свят "ще настъпи царството на правдата, човекът ще овладее стихиите на физическия свят; ще бъде свободен, разумен, ще се управлява не от страсти, а от знание". Основният принцип на новата култура ще бъде "живот за Цялото" (курсивът мой - К. З.) - "идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура". Новото човечество ще служи не на егоизма, а на алтруизма. В бъдещето то ще представлява от социална гледна точка "една огромна задруга, в която големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи - малките братя". И именно от славяните се очаква да внесат сред хората "чувството на съзнателно побратимяване".
към текста >>

Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие.
Ще дойде от животните, от дърветата, от камъните, от светлината, от въздуха, от водата. Няма да остане място, отдето да не дойде и да не проговори на хората." С настъпването на културата на Любовта е свързана и тезата на Учителя П. Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде живот. Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни". Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие. Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на живота, който наричаме възкресение". Така Синът Божий дава израз и изпълва с неповторимо съдържание величествената жертва, която Бог прави за хората - Своите деца. Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос. За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у себе си. Такава е насоката и на разсъжденията на Учителя на ББ: "Човек на човека никога не може да даде това, което иска.
към текста >>

"Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ.
Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание. Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П. Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност. От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос. Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание.
към текста >>

От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос.
Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П. Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност. От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос. Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - при разглеждането на проблема за Новата култура - разкрива още една твърде важна за човека истина. А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). Висшата Божествена Любов е създала света, тя го съхранява и поддържа, издига го към красота, хармония и съвършенство.
към текста >>

65. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

Както вече бе отбелязано, мисията на Христовото Същество (както Го нарича д-р Рудолф Щайнер - основателят на антропософията и един от Великите Посветени на нашата епоха) бележи края на инволюционното и началото на еволюционното (в тесен смисъл на понятието) развитие на Земята и човечеството.
"Христос, това е една абсолютна Истина в себе си." "Най-великият Дух на Земята, на Вселената е Христос." (Учителят П. Дънов) Цялото западно езотерично познание е съсредоточено около Личността на Христос! Всички автентични езотерични школи - и на Изток, и на Запад - са единодушни по въпроса, че Христос е най-великото, най-високо еволюиралото Космическо Същество, Което се е въплъщавало на Земята за цялата история на нейното съществуване като планета. Както вече бе отбелязано, мисията на Христовото Същество (както Го нарича д-р Рудолф Щайнер - основателят на антропософията и един от Великите Посветени на нашата епоха) бележи края на инволюционното и началото на еволюционното (в тесен смисъл на понятието) развитие на Земята и човечеството. Животът, учението и Делото на Христос е онзи крайъгълен камък, който разделя на две не само летоброенето на съвременната цивилизация, но и пътя на човека към съвършенството, който е път към Бога. Затова и е напълно справедливо да бележим ерата преди изявата в плът на християнския Бог-Слово като времето "преди Рождество Христово", а съответно новозаветната епоха - като времето "след Рождество Христово". Изхождайки от Своята неизмерима, неизчерпаема и всеобхватна Любов, Бог проявява Същността Си пред хората по безброй начини: чрез хармоничното функциониране на колосалния жив организъм, който наричаме Вселена; чрез законите, който действат навсякъде около нас и в самите нас; чрез мащабите на Творението Си; чрез несекващия поток от дарове, с които ни удостоява всеки миг от нашия живот; чрез всичко онова, което християнските богослови назовават "Естествено Откровение", а Учителят Петър Дънов - "Живата Разумна Природа". Зад цялата тази грандиозна картина на из- вечното Божествено проявление се таи една непобедима Сила, която вече разкрихме - именно Неговата Любов. Живият образ на тази Любов е Христос.
към текста >>

Затова и е напълно справедливо да бележим ерата преди изявата в плът на християнския Бог-Слово като времето "преди Рождество Христово", а съответно новозаветната епоха - като времето "след Рождество Христово".
(Учителят П. Дънов) Цялото западно езотерично познание е съсредоточено около Личността на Христос! Всички автентични езотерични школи - и на Изток, и на Запад - са единодушни по въпроса, че Христос е най-великото, най-високо еволюиралото Космическо Същество, Което се е въплъщавало на Земята за цялата история на нейното съществуване като планета. Както вече бе отбелязано, мисията на Христовото Същество (както Го нарича д-р Рудолф Щайнер - основателят на антропософията и един от Великите Посветени на нашата епоха) бележи края на инволюционното и началото на еволюционното (в тесен смисъл на понятието) развитие на Земята и човечеството. Животът, учението и Делото на Христос е онзи крайъгълен камък, който разделя на две не само летоброенето на съвременната цивилизация, но и пътя на човека към съвършенството, който е път към Бога. Затова и е напълно справедливо да бележим ерата преди изявата в плът на християнския Бог-Слово като времето "преди Рождество Христово", а съответно новозаветната епоха - като времето "след Рождество Христово". Изхождайки от Своята неизмерима, неизчерпаема и всеобхватна Любов, Бог проявява Същността Си пред хората по безброй начини: чрез хармоничното функциониране на колосалния жив организъм, който наричаме Вселена; чрез законите, който действат навсякъде около нас и в самите нас; чрез мащабите на Творението Си; чрез несекващия поток от дарове, с които ни удостоява всеки миг от нашия живот; чрез всичко онова, което християнските богослови назовават "Естествено Откровение", а Учителят Петър Дънов - "Живата Разумна Природа". Зад цялата тази грандиозна картина на из- вечното Божествено проявление се таи една непобедима Сила, която вече разкрихме - именно Неговата Любов. Живият образ на тази Любов е Христос. За да се въплъти Той сред нас в материално тяло, било е нужно Неговата върховна, непостижима Божественост да се самоограничи доброволно до размери, достъпни за мащабите на нашия свят. Подобна изява на смирение, подчинена на един вездесъщ Промисъл, е подвластна единствено и само на Богоравните.
към текста >>

З.)." За да бъде разбрано и осъзнато в пълнота Христовото благовестие и още повече - за неговото прилагане в живота, е необходима радикална вътрешна промяна у човека.
Дънов съобщава следното: "Христос донесе на Земята една нова Светлина и нова Сила, чрез която се подобри аурата на Земята и се създадоха благоприятни условия за по-нататъшното развитие на човечеството. Без това вливане на нова Светлина и нова Сила, донесена от Христа, човечеството нямаше сили и условия да се промени. Христос трябваше да пострада, за да се изкупят хората и да се изплати част от натрупаната карма на човечеството. Идването на Христа е най-великото събитие в историята на Земята. Другите религии са само подготовка, без която хората не биха могли да разберат Христа (курсивът мой - К. З.)." За да бъде разбрано и осъзнато в пълнота Христовото благовестие и още повече - за неговото прилагане в живота, е необходима радикална вътрешна промяна у човека. Без такава личностна трансформация Словото на Спасителя не би се превърнало в начин на живот за приелия го. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Христос е поставил три основни положения: да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; да възлюбиш ближния си като себе си; да възлюбиш и врага си. Да възлюбиш врага - това е едно от най-трудните учения, което е дадено на хората (курсивът мой - К. З.)." Милиарди хора вече близо две хилядолетия очакват повторното идване (пришествие) на Христос.
към текста >>

" Една от водещите идеи в Христовото Слово е тази за новорождението.
Христос има връзка с тези, които ще образуват Шестата раса." Същевременно - според Учителя П. Дънов - пълноценният духовен живот на земните хора е немислим без прякото и конкретно съдействие на Христос, Който по незримите канали между видимия и невидимия свят непрекъснато разпраща светлината и обновителната енергия на Своята Божественост: "Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството." Христос демонстрира по най-ярък начин Своето величие в момента, когато - прикован на кръста, понасяйки най-ужасни страдания - Той намери у Себе Си сили да възкликне към Небесния Си Отец: "Боже, прости им! Те не знаят какво вършат! " Една от водещите идеи в Христовото Слово е тази за новорождението. Учителят П. Дънов обуславя изключителната важност на съдържанието на това понятие, пречупена през светогледа на Божественото учение, предадено на хората от Спасителя: "Когато преди две хиляди години Христос е говорил за Царството Божие, сиреч за онзи Разумен Космичен ред, на който се крепи светът, за онази Велика Правова Държава, в която живеят Великите Души. Той е определил и начина, по който човек може да влезе в туй Царство Божие, да добие права на гражданство. Този начин е именно Новораждането." Значението на Христовото свято Дело за еволюцията на човешкия род, както и смисълът на Неговата поява в точно определен исторически отрязък от време, са изяснени от Учителя П.
към текста >>

Дънов обуславя изключителната важност на съдържанието на това понятие, пречупена през светогледа на Божественото учение, предадено на хората от Спасителя: "Когато преди две хиляди години Христос е говорил за Царството Божие, сиреч за онзи Разумен Космичен ред, на който се крепи светът, за онази Велика Правова Държава, в която живеят Великите Души.
Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството." Христос демонстрира по най-ярък начин Своето величие в момента, когато - прикован на кръста, понасяйки най-ужасни страдания - Той намери у Себе Си сили да възкликне към Небесния Си Отец: "Боже, прости им! Те не знаят какво вършат! " Една от водещите идеи в Христовото Слово е тази за новорождението. Учителят П. Дънов обуславя изключителната важност на съдържанието на това понятие, пречупена през светогледа на Божественото учение, предадено на хората от Спасителя: "Когато преди две хиляди години Христос е говорил за Царството Божие, сиреч за онзи Разумен Космичен ред, на който се крепи светът, за онази Велика Правова Държава, в която живеят Великите Души. Той е определил и начина, по който човек може да влезе в туй Царство Божие, да добие права на гражданство. Този начин е именно Новораждането." Значението на Христовото свято Дело за еволюцията на човешкия род, както и смисълът на Неговата поява в точно определен исторически отрязък от време, са изяснени от Учителя П. Дънов с неподражаемо проникновение: "Идването на Христа е границата между инволюционния и еволюционния период. Христос е един трансформатор, без който човек не може да отиде при Бога.
към текста >>

Той е определил и начина, по който човек може да влезе в туй Царство Божие, да добие права на гражданство.
Христос демонстрира по най-ярък начин Своето величие в момента, когато - прикован на кръста, понасяйки най-ужасни страдания - Той намери у Себе Си сили да възкликне към Небесния Си Отец: "Боже, прости им! Те не знаят какво вършат! " Една от водещите идеи в Христовото Слово е тази за новорождението. Учителят П. Дънов обуславя изключителната важност на съдържанието на това понятие, пречупена през светогледа на Божественото учение, предадено на хората от Спасителя: "Когато преди две хиляди години Христос е говорил за Царството Божие, сиреч за онзи Разумен Космичен ред, на който се крепи светът, за онази Велика Правова Държава, в която живеят Великите Души. Той е определил и начина, по който човек може да влезе в туй Царство Божие, да добие права на гражданство. Този начин е именно Новораждането." Значението на Христовото свято Дело за еволюцията на човешкия род, както и смисълът на Неговата поява в точно определен исторически отрязък от време, са изяснени от Учителя П. Дънов с неподражаемо проникновение: "Идването на Христа е границата между инволюционния и еволюционния период. Христос е един трансформатор, без който човек не може да отиде при Бога. Той дойде да се оправи със злото в света - да отнеме отровните му еманации.
към текста >>

Значението на Христовото свято Дело за еволюцията на човешкия род, както и смисълът на Неговата поява в точно определен исторически отрязък от време, са изяснени от Учителя П.
" Една от водещите идеи в Христовото Слово е тази за новорождението. Учителят П. Дънов обуславя изключителната важност на съдържанието на това понятие, пречупена през светогледа на Божественото учение, предадено на хората от Спасителя: "Когато преди две хиляди години Христос е говорил за Царството Божие, сиреч за онзи Разумен Космичен ред, на който се крепи светът, за онази Велика Правова Държава, в която живеят Великите Души. Той е определил и начина, по който човек може да влезе в туй Царство Божие, да добие права на гражданство. Този начин е именно Новораждането." Значението на Христовото свято Дело за еволюцията на човешкия род, както и смисълът на Неговата поява в точно определен исторически отрязък от време, са изяснени от Учителя П. Дънов с неподражаемо проникновение: "Идването на Христа е границата между инволюционния и еволюционния период. Христос е един трансформатор, без който човек не може да отиде при Бога. Той дойде да се оправи със злото в света - да отнеме отровните му еманации. Който казва, че и без Христа може да се спаси, той не разбира закона. Ако не беше дошъл Христос, Земята щеше да се обезличи.
към текста >>

Когато е въпрос за вашия ад, вътре във вас, ключа на този ад държи Христос и тогава отнесете се до Него." В определен смисъл всичко, изградено от човечеството в областта на духовно-религиозното през ста- розаветната епоха, се явява подготовка за Христовото всеобхватно дело: "Идването на Христос е най-великото събитие в историята на Земята.
Мат. 28:20). В Неговата власт вече е цялата планетарна еволюция, включително и тъмните сили. За тази нова, поета от Христос отговорност Учителят П. Дънов свидетелства: "След възкресението Христос казва: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Ще бъда с вас до сконча- нието на века." Ключовете на ада са дадени на Христос. Когато е въпрос за вашия ад, вътре във вас, ключа на този ад държи Христос и тогава отнесете се до Него." В определен смисъл всичко, изградено от човечеството в областта на духовно-религиозното през ста- розаветната епоха, се явява подготовка за Христовото всеобхватно дело: "Идването на Христос е най-великото събитие в историята на Земята. Другите предшестващи религии са само подготовка на съзнанието на човечеството да разбере Христос. Християнският свят от две хиляди години говори за страданията на Христос, обаче тези страдания са външната страна. А онова, което даде сила на Христос да изтърпи тези страдания, беше Любовта Му" (Учителят П. Дънов). И до ден днешен Христовото учение не е приложено в своята пълнота. Очевидно ние, хората, още не сме подготвени, за да го оделотворим в нашия живот.
към текста >>

И до ден днешен Христовото учение не е приложено в своята пълнота.
Ще бъда с вас до сконча- нието на века." Ключовете на ада са дадени на Христос. Когато е въпрос за вашия ад, вътре във вас, ключа на този ад държи Христос и тогава отнесете се до Него." В определен смисъл всичко, изградено от човечеството в областта на духовно-религиозното през ста- розаветната епоха, се явява подготовка за Христовото всеобхватно дело: "Идването на Христос е най-великото събитие в историята на Земята. Другите предшестващи религии са само подготовка на съзнанието на човечеството да разбере Христос. Християнският свят от две хиляди години говори за страданията на Христос, обаче тези страдания са външната страна. А онова, което даде сила на Христос да изтърпи тези страдания, беше Любовта Му" (Учителят П. Дънов). И до ден днешен Христовото учение не е приложено в своята пълнота. Очевидно ние, хората, още не сме подготвени, за да го оделотворим в нашия живот. То е приложено само от онези, които наричаме светии, мъченици, праведници, велики духовни Учители. Останалите все още сме в дълг към него. От друга страна, от деня на възкресението Си до днес Христос нито за миг не е преставал да работи за благото на света. След успешното приключване на Своята мисия Той се нагърби с пряко участие и надзор над еволюционното развитие на планетата Земя и човечеството.
към текста >>

И така факелът на Христовото благовестие огрява и осветява пътя на всички народи от земния глобус, на всеки отделен човек.
То е приложено само от онези, които наричаме светии, мъченици, праведници, велики духовни Учители. Останалите все още сме в дълг към него. От друга страна, от деня на възкресението Си до днес Христос нито за миг не е преставал да работи за благото на света. След успешното приключване на Своята мисия Той се нагърби с пряко участие и надзор над еволюционното развитие на планетата Земя и човечеството. В този смисъл Той пое и функциите на Планетарен Дух, аналог на планетния Логос. И така факелът на Христовото благовестие огрява и осветява пътя на всички народи от земния глобус, на всеки отделен човек. Затова сме в правото си да отбележим, че именно Христос е най-великият от Пратениците на Бога, слизали някога на Земята; Той е най-чистият от всички хора за всички времена, най-възвишената Душа, която е посещавала този свят, и най-съвършеният Дух, Който е озарил човешката мисъл с Истината за нашия път към Божественото. Колко красота и поетичност има в следващите думи на Учителя П. Дънов, посредством които той добавя нови щрихи към портрета на Спасителя: "Христос бе сърцето на Бога и затова Той възкръсна. Божието сърце не може да умре." Когато разсъждаваме за подвига на Христос, две от Неговите качества изпъкват с особена сила: несъкрушимата Му Любов и безкористното Му служение на Божия План и на човеците. Като образец за подражание Синът Божий остава недостижим за всички епохи от историята.
към текста >>

Мнозина си задават въпроса: "Приложимо ли е Христовото учение за всекиго от нас?
В каквато и житейска ситуация да изпаднем, колкото и трудна и на пръв поглед неразрешима да е тя, щом се опитаме да си представим как би постъпил Христос в този случай, ще бъдем в състояние да решим проблема си, ръководейки се от всичко, сторено от Него в земния Му живот. Един от най-скъпоценните бисери в огърлицата на вечно живия Христов пример е смирението, издигнато в християнството на най-високо място сред пантеона от добродетели: "Първото нещо, което трябва да научите от проповедите на Христа, е смирението. То е майка на истинското, положителното знание. Гордостта е майка на временното, преходното знание. Може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш в положението на един от заблудените братя на Черната ложа." Мнозина си задават въпроса: "Приложимо ли е Христовото учение за всекиго от нас? Достъпно ли е за всяко човешко съзнание? " Макар че притежава универсален характер (т. е. предназначено е за всички хора и за всички времена), то - според уверението на Учителя П. Дънов - изисква за своето цялостно приложение съответна солидна основа, пробудена индивидуална душа, която да го приеме и да го осъществи на практика: "Христовото учение е дълбоко мистично. То може да се приложи само от такъв, който е истински мистик, защото когато започне да прилага Словото на Христа, ще бъде подложен на ред изкушения, които ще гледат да го отклонят и обещавайки му много блага, ще го спънат в поетия път." Съвременното човечество е призвано да доведе до край започнатото преди две хилядолетия.
към текста >>

Дънов - изисква за своето цялостно приложение съответна солидна основа, пробудена индивидуална душа, която да го приеме и да го осъществи на практика: "Христовото учение е дълбоко мистично.
Може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш в положението на един от заблудените братя на Черната ложа." Мнозина си задават въпроса: "Приложимо ли е Христовото учение за всекиго от нас? Достъпно ли е за всяко човешко съзнание? " Макар че притежава универсален характер (т. е. предназначено е за всички хора и за всички времена), то - според уверението на Учителя П. Дънов - изисква за своето цялостно приложение съответна солидна основа, пробудена индивидуална душа, която да го приеме и да го осъществи на практика: "Христовото учение е дълбоко мистично. То може да се приложи само от такъв, който е истински мистик, защото когато започне да прилага Словото на Христа, ще бъде подложен на ред изкушения, които ще гледат да го отклонят и обещавайки му много блага, ще го спънат в поетия път." Съвременното човечество е призвано да доведе до край започнатото преди две хилядолетия. Естествено, това не може да стане в рамките на едно или две поколения. Нашият дълг е да използваме оптимално мощния импулс на обновление, който обгръща Земята в наши дни и носи на крилете си прекрасните образи на сбъднати многовековни човешки мечти: "Работата на Христа не е завършена. Християнството в бъдеще има да преживее своя златен век" (Учителят П. Дънов). На въпроса къде е сега Христос и в коя от многобройните църкви, съградени в Негово име, се намира Той Учителят на ББ в България отговаря: "Не търсете Христа тук или там.
към текста >>

Дванадесетте апостоли се намираха под влиянието на дванадесетте знака на зодиакалния кръг." Той препоръчва и конкретен метод за постигане на пряка мистична връзка с Христос: "За да се свържете с Христа, четете Евангелието." Заслужава си да хвърлим поглед и от още една гледна точка върху картината на Второто Христово идване (пришествие) на Земята, нарисувана от българския духовен Учител: "Христос ще дойде на Земята по един начин, по какъвто Бог досега не се е откривал.
На въпроса къде е сега Христос и в коя от многобройните църкви, съградени в Негово име, се намира Той Учителят на ББ в България отговаря: "Не търсете Христа тук или там. Той е вътре във вас, във вашата душа" (курсивът мой - К. З.). А когато последователите му го запитали защо Христос е избрал дванадесет ученици, Учителят П. Дънов обяснил: "Числото 12 е число на ангелите. То е числото на дванадесетте знаци на Зодиака. Дванадесетте апостоли се намираха под влиянието на дванадесетте знака на зодиакалния кръг." Той препоръчва и конкретен метод за постигане на пряка мистична връзка с Христос: "За да се свържете с Христа, четете Евангелието." Заслужава си да хвърлим поглед и от още една гледна точка върху картината на Второто Христово идване (пришествие) на Земята, нарисувана от българския духовен Учител: "Христос ще дойде на Земята по един начин, по какъвто Бог досега не се е откривал. По цялата Земя ще се въдвори мир и радост. Тогава чак хората ще кажат: "Сега разбираме дълбокия смисъл на Божествената Мъдрост." Християнското богословие разглежда Христос като Син Божий, въплъщение на Второто Лице на Св. Троица - Бог Син, от Светия Дух и Дева Мария. Той е Изкупител и Спасител на човешкия род, чаканият така дълго Месия.
към текста >>

Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората го разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение.
Първите са тези, за които "Той е дошъл", а вторите - за тях Той "ще дойде тепърва". Интерес представлява и становището на Учителя П. Дънов относно идеята за спасението (централна за християнството), както и трактовката му за Христос като Син Божий: "Спасението, така както го схващат хората, също е едно частично разбиране на това велико събитие (мисията на Христос - бел. К. З.). Днес обаче всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята, за да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората го разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно съвсем друг смисъл има идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта.
към текста >>

" Изводът, който можем да направим от това твърдение на Учителя на ББ в България, е, че непреходността на Христовото благовестие, неговата непресъхваща, вечна актуалност се изразява във всяка епоха от човешката история по специфичен начин, съответстваща на тенденциите и социалните акценти на това време.
Дънов за Христос е концентриран в изявлението му: "Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще говори така, както е говорил преди две хиляди години? Другояче ще говори днес Христос. Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението. Защото законът на еволюцията изисква днес това. " Изводът, който можем да направим от това твърдение на Учителя на ББ в България, е, че непреходността на Христовото благовестие, неговата непресъхваща, вечна актуалност се изразява във всяка епоха от човешката история по специфичен начин, съответстваща на тенденциите и социалните акценти на това време. И, от друга страна, невидимото присъствие на Христос между нас след възнесението Му дава възможност Той да се изявява и чрез други проводници - освен онези, които познаваме от страниците на Библията. Разбира се, в този случай от решаващо значение е обективността и точността на преценката относно реалността на Неговата изява. Понеже лъжехристосовци и всякакви самозванци е имало и има в изобилие, за което Той самият ни предупреждава (ср. Мат. 24 гл.). И ако сме напълно уверени, че и днес Христос ни говори и ни напътства по пътя на съвършенството, то следва да се отнесем с доверие към Неговото настоящо послание.
към текста >>

66. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

"Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на Земята."
IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ "Славянството е Олтарът на Новата Култура." "Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на Земята." "Славяните ще бъдат обединени. Те ще бъдат като мост между Европа и Азия. След обединението на славяните трябва да се обедини цялото човечество." "Славяните ще внесат един духовен елемент в света - побратимяването. " "Мисията на славянството е да облагороди Петата раса и да подпомогне идването на шестата подраса."
към текста >>

Дънов и от Всемирното Бяло братство като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) "носители и застъпници на мира"; 4) "синове на Царството Божие" - следователно българите носят потенциала да бъдат синове Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) "свята длъжност в Царството на мира"; 6) "велико събитие в живота на този свят" - последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло.
Дънов набляга именно на славянския елемент в произхода на българите, имайки пред вид ролята, която предстои да изиграят славяните в най-съдбоносния за еволюцията на земното човечество момент. И още в първото изречение на Призванието авторът му нарича България "дом славянски", за да подчертае точно принадлежността на страната ни към настоящия могъщ еволюционен процес на плане- тарна трансформация. В началото на текста са използвани редица изрази, които недвусмислено разкриват мисията на българския народ в съвременната епоха - приемане, утвърждаване и разпространение на Новото учение, основа за победоносното установяване на Новата Култура на VI коренна раса. Българският народ е назован последователно: 1) "душа и сърце на бъдещето"; 2) "живот и спасение на настоящето" - т. е. мисията му бива преценена от Учителя П. Дънов и от Всемирното Бяло братство като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) "носители и застъпници на мира"; 4) "синове на Царството Божие" - следователно българите носят потенциала да бъдат синове Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) "свята длъжност в Царството на мира"; 6) "велико събитие в живота на този свят" - последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло. А кои са носителите на Промяната - тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? - Учителят П. Дънов ги назовава "всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род". Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи - като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума. Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната Учителят на ББ в нашата страна изтъква: "Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя." На друго място в текста неговият ав-тор подчертава: "Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението." Учителят П.
към текста >>

В следващите редове той анализира сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество - 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства от онова време, както и с великодържавния шовинизъм и стремеж за утвърждаване на Балканския полуостров с всички възможни средства от страна на руския царизъм от онази епоха: "Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви - то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство." С тези свои думи Учителят на ББ у нас предрича, че това, което България дава днес на света - неговото духовно-културно наследство, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХ!
З.)." Същевременно Учителят П. Дънов посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: "Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род..." Тук става въпрос за разединение и разногласие както сред българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), така и между отделните славянски народи - на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа. А на кого възлага най-големи надежди Учителят на ББ в България, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание - утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? - "...Новото поколение - казва той, - което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят." Под "новото поколение" би следвало да разбираме напредналите души, които са се въплътили на Земята до края на отминалия вече ХХ век (тоест те са вече сред нас!) и чиято роля е да съдействат решително за триумфа на Новото учение - според едно от пророчествата на Учителя П. Дънов за събитията, които ще настъпят до края на ХХ-то столетие. В следващите редове той анализира сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество - 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства от онова време, както и с великодържавния шовинизъм и стремеж за утвърждаване на Балканския полуостров с всички възможни средства от страна на руския царизъм от онази епоха: "Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви - то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство." С тези свои думи Учителят на ББ у нас предрича, че това, което България дава днес на света - неговото духовно-културно наследство, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХ! столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за планетата Земя. "Ще приемете от нея (Русия - бел. К. З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср. Битие, 14 глава - бел. К. З.).
към текста >>

Дънов обявява началото на Второто Христово идване (пришествие), за което се говори в Библията.
Понеже цикълът е много напреднал, то време за отлагане няма. А за отменение и дума да не става. Българският народ, ще не ще, ще изпълни своята задача. Могат да (о)станат и 300 000 българи, но възложената им от Небето мисия ще изпълнят. Българите духовно трябва да се повдигнат." Може да се приеме, че с тези свои думи Учителят П. Дънов обявява началото на Второто Христово идване (пришествие), за което се говори в Библията. Както е известно, според българския духовен Учител това пришествие ще бъде невидимо за физическите сетива на земните хора. То ще засегне като импулс и енергийна вълна техните сърца и души. В съответствие с твърденията на някои авторитетни езотерични школи (например, тази на антропосо- фите, основана от д-р Р. Щайнер) Второто идване на Христос през ХХ век действително е факт. Само че то е осъществено на етерно равнище, в етерния свят.
към текста >>

Дънов - според същите източници - е била именно подготвянето на това ново Христово слизане в по-гъстите области на невидимата вселена, окръжаващи планетата Земя.
То ще засегне като импулс и енергийна вълна техните сърца и души. В съответствие с твърденията на някои авторитетни езотерични школи (например, тази на антропосо- фите, основана от д-р Р. Щайнер) Второто идване на Христос през ХХ век действително е факт. Само че то е осъществено на етерно равнище, в етерния свят. Една от най-значимите задачи на Учителя П. Дънов - според същите източници - е била именно подготвянето на това ново Христово слизане в по-гъстите области на невидимата вселена, окръжаващи планетата Земя. Ако се съди по резултатите, в това направление мисията на Учителя на ББ у нас е била блестящо реализирана. Разбира се, тепърва предстои да осмислим и усвоим плодовете на тези езотерични факти. По-горе вече посочихме връзката на българския народ с принципа на волята сред славянското семейство. По този повод Учителят П. Дънов внася важно уточ-нение: "В общославянския организъм България представлява волята, тя се явява като средоточие, дето тези две сили - умът и любовта, трябва да се уравновесят." За съчетанието на ум и сърце у славяните вече говорихме.
към текста >>

Бог извика славяните, за да съдейства за Божието Царство на Земята.
Славянин е този, който слага великия закон на Любовта като основа на живота си и познава своя Баща. Славянин е този, който познава своя Баща и върши Неговата воля (курсивът мой - К. З.). Христос казва: "Аз и Отец едно сме." Днес славянството представлява Юдино коляно, чрез което Христос се проявява." Учителят на ББ в нашата страна подчертава и още три водещи качества на българите, без които те не биха могли да изпълнят предназначението си при изграждането на Новата Култура на VI раса - готовност за саможертва, храброст и дълбоко религиозно чувство: "Българинът е взел от славянина самопожертвуванието. От Аспаруховата чета е дошла храбростта на българина. Духът на самопожертвуванието го има у славяните. Бог извика славяните, за да съдейства за Божието Царство на Земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея. Българите са изпратени на Балканския полуостров между славяните, за да развият религиозното си чувство и Любов към Бога. И тия, които се запишат, ще се нарекат Божий народ. Те ще бъдат избран народ. Ще бъдат царе и свещеници на живия Господ." По- конкретно за подчертаната религиозност на славяните като неразделна част от тяхната душевна настройка той добавя още: "Славяните въобще се отличават със силно развито религиозно чувство.
към текста >>

67. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

От тази гледна точка те подлежат на развитие, разцвет и упадък, както и всичко останало в царството на относителността.
В тази насока са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Всяко учение, всяка религия, всяка философска система е клон на Божественото дърво. Следователно всеки клон трябва да стои на дървото. ...Всички религии са методи за възпитание и облагородяване на човека." В качеството си на методи за духовно- нравствено израстване на хората отделните религии обладават преходен характер. Те са в този смисъл форми, представящи съдържанието на идеи от висшите измерения на Битието, пречупени през потребностите на съответния исторически и космически момент. От тази гледна точка те подлежат на развитие, разцвет и упадък, както и всичко останало в царството на относителността. Религиите в познатия ни образ удовлетворяват търсенията на значителна част от съвкупното човечество - най-вече на средно и под средното еволюционно и интелектуално равнище. За малцина напреднали по духовния Път те са остарели като естество и обредност, но при наложително съхраняване на толерантното отношение към тях. Тук си заслужава да приведем обобщителните думи на българския духовен Учител: "Религиите, сектите, държавата - това са все пелени, в които майката повива бебето, но когато то порасне, пелените отпадат." В християнството основно понятие е "църква" (от гръцкия термин еклисия = общност от вярващи; в случая вярващи в Иисус Христос като Господ, въплътен Син Божий, Изкупител и Спасител на човешкия род). В новобългарския език то идва от славянското церковь, отразяващо адекватно съдържанието на гръцкия първоизточник.
към текста >>

Обект на критичен, но напълно обективен анализ в него са недъзите в служението и личния живот на свещенослужителите - включително висшите йерарси, - които твърде много са се отдалечили от светлината на Христовото благовестие и са затънали в церемониално възприемане и прилагане на Неговата проповед и наставления.
Само един Бог може да ме изхвърли. Това е учението, което проповядвам. Казвам: "Деня, в който съгрешите, вие сте изпъдени из Божествената църква, из рая." Учението на П. Дънов, което притежава ярка възпитателно-практическа насоченост и бива назовавано от изследователите и познавачите му "наука и философия за живота", макар и пронизано от духа на ранното християнство, не би могло да бъде дефинирано нито като богословие, нито като църковно учение. Обект на критичен, но напълно обективен анализ в него са недъзите в служението и личния живот на свещенослужителите - включително висшите йерарси, - които твърде много са се отдалечили от светлината на Христовото благовестие и са затънали в церемониално възприемане и прилагане на Неговата проповед и наставления. В частност, Учителят П. Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос. Според него тази институция в сегашния си вид е твърде далеч от първоначалния си заряд и цели. Върху основата на подобен анализ, правен от Учителя на ББ в нашата страна не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират различията между църковната действителност и идейната схема на П. Дънов в практически аспект.
към текста >>

Той упреква голяма част от клириците в лицемерие и фарисейство спрямо Христовото учение, в алчност, корупция и пренебрегване на пастирския дълг, изневяра спрямо духа на Христовото Слово. П.
Тази извънредно сериозна присъда бива подкрепена от Учителя П. Дънов с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и илюстрирана с множество факти и логически заключения. Той смята, че християнската Църква е разпиляла във вековете най-ценното си богатство - Христовата Любов и готовността за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и отбелязаните вече многобройни слабости (личностни и професионални) на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. В какво по-конкретно се състои критиката на Учителя на ББ по отношение на православното духовенство и Църквата като структура с духовно-нравствено назначение? Той упреква голяма част от клириците в лицемерие и фарисейство спрямо Христовото учение, в алчност, корупция и пренебрегване на пастирския дълг, изневяра спрямо духа на Христовото Слово. П. Дънов разглежда Българската православна църква (БПЦ) като закостеняла йерархическа институция, изчерпила възможностите си за прогресивно въздействие върху хората от всички социални групи и прослойки, осъдена на само- разруха, ако в нея не настъпят решителни промени, съобразени с тенденциите и предизвикателствата на съвременната епоха. Когато запитват Учителя П. Дънов дали неговата проповедническа дейност е съобразена с учението на Църквата, той отговаря: "Аз проповядвам неща, които са съгласни с вашия Божествен закон; пред Господа не лъжа. Дали обаче моето учение е съгласно с вашите възгледи (с възгледите на православното вероучение - бел. К. З.), това за мене е безразлично.
към текста >>

Ето какво ни съветва той: "Ние трябва да изучаваме Христовото учение като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която стяга и спира напредъка.
Дънов е също така категоричен в предупреждението си да избягваме всякаква форма на догматизиране на своите верови убеждения. За него вярата и знанието вървят ръка за ръка и ако едното изпреварва другото, то би трябвало да бъде само и единствено за това, излязлото напред да подтикне изостаналото да го настигне. Ако едната от двете везни натежи чувствително, отрицателните последствия не закъсняват. Ако знанието вземе решителен превес, тогава човек въздига в идол интелекта си и сърцето му (в което пониква и израства цветът на вярата) изстива. Обратно - ако религиозната вяра надделее значително, тогава възниква именно опасността, за която сигнализира Учителят на ББ у нас: съсухряне и догматизиране на личността, пренебрегване мъдрия глас на разума, склонност дори към фанатизъм с цялата му разрушителна външна проява. Ето какво ни съветва той: "Ние трябва да изучаваме Христовото учение като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която стяга и спира напредъка. Формите и нормите трябва да се изменят съобразно нашата възраст също тъй, както се сменят дрехите на малкото дете според растежа му. Това значи да искаме от Господа дух съобразно нашата възраст. Когато дрехите са тесни, те стягат и затова трябва да бъдат разширени. Същият закон важи и за природата." Никаква ритуалност - колкото и сложно и впечатляващо да е изградена тя - не може да замени Любовта!
към текста >>

Хлябът означава Христовото учение, а виното - неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него.
Това е личната истина на вярващия човек, който продължава да се развива в духовно-нравствено отношение, а не спира на първото стъпало на сляпата вяра. Постепенно той достига и до третата фаза на своята индивидуална еволюция в тази насока - знанието. На този етап от пътуването си към Божественото той вече е съединил в красива цялост вярата и разума, които - имайки под себе си непробиваемата твърдина на истината - раждат знанието: за Бога, за света, за законите на Битието, за мястото на човека в този тъй пъстър конгломерат от възможности за извисяване и пропадане. Ето как и Учителят П. Дънов рисува контурите на описаната схема: вяра - истина - знание, върху фона на размисли за символиката в Христовата Школа: "Да бъдем Христови ученици, това е един вътрешен процес. Хлябът означава Христовото учение, а виното - неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него. Житното зърно, това именно е Христос. И ако днес това житно зърно е толкова много в употреба - означава, че целият свят се храни с Христа. Житното зърно е Неговото тяло. Веществото на житното зърно - това са соковете, манната, с която ангелите са се хранили. Житното зърно е символът, емблемата на Христос.
към текста >>

Тези, от по-високото царство, рядко слизат на земята, а принадлежащите към по- долното царство слизат по-често да помагат за духовното повдигане на хората.
Затова са ангели.") Ето как очертава той тяхната същност, мястото им в духовната вселена и разделянето им на две големи групи в зависимост от степента им на обвързаност с материалния свят: "Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни "духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост, много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две велики царства. Тези, от по-високото царство, рядко слизат на земята, а принадлежащите към по- долното царство слизат по-често да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия, много по-благоприятни, които са използвали разумно." В Библията на много места става дума за срещи между хора и ангели. Реалността на подобни контакти не буди съмнение. От гледна точка на учението на ББ е от значение в каква форма и на какво равнище бива осъществявано това общуване между земните и небесните обитатели. Учителят П.
към текста >>

68. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Учителят на ББ у нас положи основите на едно проникновено знание за Бога, света, живота и човека, като използва за непоклатим фундамент водещото начало в Христовото благовестие - Любовта.
Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя." (Заветът на Учителя Петър Дънов) Учението на ББ представлява по същността си автентична редакция на извечното Божествено учение. Учителят П. Дънов му придава собствена специфика въз основа на потребността от актуализацията му в съвременната историческа епоха на велик преход на земното човечество от една планетарна култура към друга. Учителят на ББ у нас положи основите на едно проникновено знание за Бога, света, живота и човека, като използва за непоклатим фундамент водещото начало в Христовото благовестие - Любовта. Божественият принцип на Любовта, прогласен от Спасителя в качеството си на ръководно духовно-нравствено начало в зората на глобалната трансформация от инволюция към еволюция, заменя на множество места във философията на египетския велик Посветен Хермес Трисмегист понятието "ум". Теоретичната схема на Триждимогъщия Хермес е послужила в древността като изходна точка за възникването на други значими течения на мисълта, духовни школи и религии: питагорейството, юдаизма (утвърждаващ монотеизма), арийските учения на Изтока, включително древноиндийската философия. Седемте главни херметически принципа намират своето място и в гръбнака на Словото на Учителя П. Дънов. Окултната наука се опира на три основни постулата или закона, с чието осмисляне и прилагане биват разрешени всички противоречия в кардиналното направление на човешкото съществуване. Те са, както следва:
към текста >>

Цялата жизнена изява на Учителя на ББ у нас е посветена на идването на Царството Божие на Земята.
Когато определи час за някакво начинание, бива съвършено точен. Чувството за дълг и отговорност е издигнато от него в ранг на духовен закон. Той изповядва правилото: "Малко обещавай, но всякога изпълнявай." Не обича да отлага нищо. След като е планирал за изпълнение нещо и настъпи времето за осъществяването му, той веднага пристъпва към дело. Всяко начинание, подето от него, постепенно се превръща в елемент от изграждането на Новото - Културата на Любовта. Цялата жизнена изява на Учителя на ББ у нас е посветена на идването на Царството Божие на Земята. Всяка негова мисъл, чувство и действие са форма на служение на Бога. Всичко той извършва с максимално внимание, грижливост, по възможно най-добрия начин. Девизът му е: "Каквото работите, работете го заради Господа." Всичките му движения излъчват красота, всичките му постъпки - достойнство и целеустременост. Един от заветите му към учениците е: "Помни, че ти всякога предстоиш пред Великото Разумно Начало." Той не знае почивка.
към текста >>

Малката му стаичка на "Изгрева" нерядко е огряна от бледата електрическа светлина в мигове, когато всички останали бродят из царството на съня.
Девизът му е: "Каквото работите, работете го заради Господа." Всичките му движения излъчват красота, всичките му постъпки - достойнство и целеустременост. Един от заветите му към учениците е: "Помни, че ти всякога предстоиш пред Великото Разумно Начало." Той не знае почивка. Работи през всички часове на денонощието. Дори и в нощна доба или в най-ранна утрин той често е буден и използва времето за неспирен духовен труд. Малката му стаичка на "Изгрева" нерядко е огряна от бледата електрическа светлина в мигове, когато всички останали бродят из царството на съня. Учениците си наставлява по следния начин: " Човек разрешава най-мъчните си въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден." Извършената от него работа е титанична по своя обем и значимост. Неговото жизнено дело промени света и резултатите от него тепърва ще бъдат осъзнавани от земните хора. Да работиш с Любов, значи да служиш на Божия План за света: "Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът. И най-голямата благодарност на човека заради живота е работата." Учителят П.
към текста >>

Най-краткият път към Бога е обаче без съмнение Любовта - първата и най-великата заповед в Христовото благовестие.
За тези мигове на контакт с най-фините зони на Битието той споделя: "Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, слънцето и звездите. ...В душата си ученикът винаги слуша говора на Бога. Тогава страхът изчезва и у него настъпва дълбок мир. Той е свободен." Според него молитвата, размишлението, концентрацията, съзерцанието и медитацията са важни методи за духовно израстване и общуване със селенията на Божественото. Най-краткият път към Бога е обаче без съмнение Любовта - първата и най-великата заповед в Христовото благовестие. Свещени са миговете, в които Учителят П. Дънов говори за Бога - Великото Разумно Начало във Вселената. Словото му става особено проникновено, той бива озарен от бликаща вътрешна светлина: "Господ, за Когото ви говоря, е жив в цялата природа, Той я прониква и организира и действа във всички същества. Той говори във всяка душа, във всяко сърце. Говоря ви за Него, с Когото съм всякога в общение - познавам Гласа Му, държа Учението Му, върша Волята Му и служа на Духа Му, а радостта ми е в Неговото Живо Слово."
към текста >>

А Той е навсякъде." Целта на своето присъствие сред по-малките си братя и сестри от човешкия род той съзира в следното: "Пратен съм от Всемирния Извор за въдворяване на Царството Божие на Земята."
Следователно никоя сила в света не е в състояние да го победи." Поантата на самоосъзнаването в ролята на Божий Посланик сред човешкия род е съсредоточена в думите: "Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде нов свят, ново небе, нова земя и да промени всички хора. Това ще стане. . Това, което говоря, е Божествено. Моята проповед ще я чуят всички. Не могат да не я чуят, понеже Бог е, Който говори в света. А Той е навсякъде." Целта на своето присъствие сред по-малките си братя и сестри от човешкия род той съзира в следното: "Пратен съм от Всемирния Извор за въдворяване на Царството Божие на Земята." За мисията на Словото Божие той свидетелства: "Онова, което аз говорих четиридесет години, то вече изпълни света. От него той не може да се освободи. То не е мое, то е Божествено. Един ден хората отвътре ще го приемат." Той подчертава: "Словото, което ви говоря, не е мое. То е мисълта на Разумните Същества, които стоят зад мене.
към текста >>

Бъдещата наука ще бъде жива, ще работи с живи величини, ще проучва жива материя." Той не пренебрегва и важността на физическия живот в царството на материята: "Първо трябва да се разбере физическият живот и постепенно да се отива към духовния и Божествения живот."
Не се спирайте на погрешките им. Човекът - това е вложеното от Бога в него." Учителят П. Дънов разкрива в Словото си и хоризонтите на бъдещата наука: "Ще дойде време, когато учените хора ще проповядват нови учения, нови теории. Те ще бъдат на новата, положителна, Божествена наука. Бъдещата наука ще бъде жива, ще работи с живи величини, ще проучва жива материя." Той не пренебрегва и важността на физическия живот в царството на материята: "Първо трябва да се разбере физическият живот и постепенно да се отива към духовния и Божествения живот." Всичко, до което се докосне великият духовен Учител, бива одухотворено, изпълнено с нов живот, с ново значение и смисъл. Когато той възлюби нещо, всички го обикват. И сякаш го откриват за първи път чрез вътрешния си взор. Както никой друг, той владее Божественото изкуство да говори на душата, да я гали със Словото си: "В света има разумни души, които искат да се повдигнат, да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята великите Учители.
към текста >>

Този, Истий, Който ти говоря и диктувам тайните на Царството Божие да ги проумяваш.
Той ги назовава "Седем разговора с Духа". Ето какво го напътства Небесният Източник във втория разговор: "Ето, Аз ще подействам за теб с Духа Си, Който е непонятен за света. Силата Му ще е в Словото Ми и благодатта Ми в милостта. И сега - постави тия Мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето. Постави ги и гледай на тях, докато оживеят, защото не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяка дума, която излиза от Божиите уста." Инициаторът на диалозите разкрива Себе Си в третия разговор: "Ето, Аз съм, Който оживявам Словото Божие и всяко сърце, което го приема. Този, Истий, Който ти говоря и диктувам тайните на Царството Божие да ги проумяваш. Аз те следя навсякъде и те пазя във всичко, и ти давам Своята благодат да растеш и да се усъвършенстваш в познанието на Моето Слово." В четвъртия разговор на Петър Дънов бива разкрит коренът на импулса, с чиято помощ той е призван да изпълни назначението си на планетата Земя: "Това служение ще бъде под въздействието на Духа, Който ти говори чрез Мен и Който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе." В заключителния седми разговор Духът рисува ярка картина на трансформациите, които следва да настъпят в общественото съзнание на българския народ под въздействието на мисията на Божия Пратеник - Учителя Петър Дънов: "Тоя народ има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Има да мине една известна сила през тази страна, един чело- век от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината. В неговите думи ще има Сила и Мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на ангел, в очите му ще има запален Божествен огън.
към текста >>

69. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

Дънов напуска този свят на гъстата материя (на 27.12.1944 г.) и се завръща в царството на Духа, при условията на зловещия комунистически тоталитаризъм е трудно да се говори, че кълновете на тези процеси са изникнали в средата на белите братя и сестри у нас.
* * * След кончината ("заминаването" от този свят - както се изразяват членовете на земното ББ) на всеки духовен Учител в създадената от него духовна общност започват да протичат два негативни, разрушителни процеса: 1) догматизация на предаденото от него учение (закостеняване, съсухряне, "втвърдяване" на живото Слово, ограничаването му в рамки, удобни за възприемане и интерпретиране от масата средно и ниско еволюирали индивидуалности в тази духовна общност); никой велик духовен Учител, слизайки в плът на Земята, не си е поставял за цел да поставя началото на религия; единствената му задача е била да предаде Божественото учение в най-актуалната за историческия и космически момент редакция; несъвършенството на човешкото мислене и обичайната тенденция да вървим по пътя на най-малкото съпротивление свиват необятното Слово Божие до мащабите на религиозна система със своя вероизповедна, нравствена и култова основа - това е клетка (може би луксозна, но все пак клетка), в която предпочитат да пребивават огромното мнозинство от вярващите в Бога хора; 2) стремеж за обожествяване на личността му (както се е случило с Рама, Кришна, Буда, Христос, Заратустра и много други, включително и с Учителя Петър Дънов - ср. I том от поредицата "Изгревът на Бялото братство", под редакцията на Вергилий Кръстев); никой от изброените по-горе титани на Духа, както и впрочем всеки истински Пратеник на Небето, не си е поставял подобна цел в своята земна изява; те са се възприемали единствено като достойни, ала скромни пълномощници на Висшата Сила във Вселената; както и в първия случай, техните последователи, търсейки опора за своята духовна немощ, се стремят да възвеличат до възможния връх своите водачи и наставници, за да подчертаят неповторимостта на съответната редакция на Божествената Истина, предадена чрез тях, както и да се откроят измежду всички останали, познали Бога по свой собствен, различен и специфичен начин. Описаните тук два негативни (понякога до степен на разрушителност) процеса понастоящем в някаква степен протичат и в съвременното Духовно общество "Бяло братство" в България. След като Учителят П. Дънов напуска този свят на гъстата материя (на 27.12.1944 г.) и се завръща в царството на Духа, при условията на зловещия комунистически тоталитаризъм е трудно да се говори, че кълновете на тези процеси са изникнали в средата на белите братя и сестри у нас. Твърде много ангажирани са били те с опазването на завещаното им от техния Учител, както и със съхраняването на създадената от него общност, за да могат да простират мисълта си в други направления. Ала след 10.11.1989 г., след утвърждаването на религиозния плурализъм в страната и при свободно изповядване на религиозните и всякакви други убеждения в изграждащото се гражданско общество, част от тях започват да залитат в подобни уклони. Това може да бъде усетено в някои от издаваните за Учителя П. Дънов и Братството книги, в изказванията на отделни негови последователи, както и на някои от форумите, провеждани от тази духовна общност периодично или посветени на конкретни случаи. Не мисля, че тези тенденции са особено силно застъпени, но така или иначе те в определена степен влияят върху облика на ББ у нас.
към текста >>

- "Царството Божие на Земята") го назовава "Пророк на Бялата раса".
" - признава Онисабуро Дегучи, водач на движението. По същото време и в Чехословакия възниква интерес към идеите на Учителя П. Дънов. В сп. "Die Gloke" бива отпечатана биографията на П. Дънов, а философът Рудолф Буркерт в книгата си "Das Reich Gottes auf Erden" (от нем. - "Царството Божие на Земята") го назовава "Пророк на Бялата раса". През 1927 г. в Италия Алдо Лавини публикува в сп. "Il Messagero della salute" обширна биография на П. Дънов, придружена от възторжен отзив за неговата дейност. В 1928 г.
към текста >>

Основите на учението му са в духа на Христовото учение."
Дънов на "Изгрева". В нея между другото се казва: "Петър Дънов е съвсем скромен. Той напътства хората по най-естествен начин, учи ги чрез своя личен пример. Със своя живот той осветява пътя на човечеството, за да го издигне до нивото на един духовен живот, който ще му донесе здраве, сила и жизненост. Той иска да освободи човека, преди да бъде осъден. Основите на учението му са в духа на Христовото учение." Един от последователите на Учителя П. Дънов у нас - известният есперантист Петър Пампоров, предприема пътуване из Европа с цел пропагандиране на международния език есперанто и разпространяване идеите на Новото учение на П Дънов. По време на посещението си в Англия той изнася сказки за българския духовен Учител в Лондон, Оксфорд и Манчестър. Вестник "The Manchester Guardian" посвещава обширен материал на неговата апостолска дейност. Освен на Острова П.
към текста >>

70. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Аз проповядвам Христовото учение, което трябва да се приложи в живота поне в малък размер, а именно - в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари.
Ако вие, моите ученици, не изпълните своята мисия както трябва, ще давате отчет пред Бога. Ако българският народ не изпълни своята мисия, той ще дава отчет пред Бога." 3. Кой е Учителят Петър Дънов? "Мнозина ме питат каква е моята цел, когато проповядвам на хората. Ако аз съм дошъл да говоря това, което проповядват други, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам Христовото учение, което трябва да се приложи в живота поне в малък размер, а именно - в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари. Да се приложи между всички хора на Земята това Учение е моята задача. Нека всички свещеници и проповедници да се съберат и да се помолят на Бога да им помогне в прилагането на Христовото учение, защото само то е в състояние да примири всички хора. Учението, което проповядвам, е Учение за Живата Природа, с която се занимава и науката. То е Учение за Живота, наука за Разумното в света, наука за Бога и Любовта." "За Учението, което проповядвам, не казвайте, че го е измислил някой си Дънов, а казвайте, че това е Учението на Бялото братство.
към текста >>

Нека всички свещеници и проповедници да се съберат и да се помолят на Бога да им помогне в прилагането на Христовото учение, защото само то е в състояние да примири всички хора.
3. Кой е Учителят Петър Дънов? "Мнозина ме питат каква е моята цел, когато проповядвам на хората. Ако аз съм дошъл да говоря това, което проповядват други, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам Христовото учение, което трябва да се приложи в живота поне в малък размер, а именно - в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари. Да се приложи между всички хора на Земята това Учение е моята задача. Нека всички свещеници и проповедници да се съберат и да се помолят на Бога да им помогне в прилагането на Христовото учение, защото само то е в състояние да примири всички хора. Учението, което проповядвам, е Учение за Живата Природа, с която се занимава и науката. То е Учение за Живота, наука за Разумното в света, наука за Бога и Любовта." "За Учението, което проповядвам, не казвайте, че го е измислил някой си Дънов, а казвайте, че това е Учението на Бялото братство. Утре може да дойде някой друг с друго име. Величието на всички, които са идвали в света, е в това, че те са предали Истината така, както Бог я е предал."
към текста >>

И тъй като Царството Божие е вътре в самия човек (ср.
Той не заобикаля въпроса за изконната си същност. Но го интерпретира така, че отговорът му да стане достояние само на зрящите: "Кой е Учителят? Кой е Христос? Това са въпроси на невидимия свят. Невидимият свят - светът на Истината горе - той ще разкрие отвътре Истината на човека." Именно в невидимия свят се крият критериите за потвърждаване истинността на Учителевото Слово. И тъй като Царството Божие е вътре в самия човек (ср. Лука 17:21), то всеки негов ученик е длъжен да потърси това потвърждение дълбоко в духовната си природа: "Не е въпрос какво ще кажа аз по това, кой съм, а какво ще кажат от невидимия свят. Важно е дали от невидимия свят поддържат това, което аз изнасям. Защото Христос казва: "Ако Аз търся Своята слава, то нищо не съм, но има кой да я търси." Новото, което говоря, ще се завери от друго място." А последната дума има, разбира се, личната опитност на търсещия по духовния Път. Приложеното в живота, в ежедневието езотерично знание поражда най-непоклатимата увереност в достоверността на изнесеното от Учителя на ББ словесно богатство: "Аз ви давам жито. Вие казвате: "Дали е хубаво?
към текста >>

71. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Дънов и ВББ като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) „носители и застъпници на мира“; 4) „синове на Царството Божие“ – следователно българите носят потенциала да бъдат синове Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) „свята длъжност в Царството на мира“; 6) „велико събитие в живота на този свят“ – последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло.
По наше мнение авторът на Възванието има пред вид небесната Йерархия. Т.е. той предава послание от името на разумните същества от невидимия свят, които ръководят еволюцията на планетата Земя – извисените духовни същности от Всемирното Бяло братство (ВББ). В началото на текста са използвани редица изрази, които недвусмислено разкриват мисията на българския народ в съвременната епоха – приемане, утвърждаване и разпространение на Новото учение, основа за победоносното установяване на Новата Култура на VI коренна раса. Българският народ е назован последователно: 1) „душа и сърце на бъдещето“; 2) „живот и спасение на настоящето“ – т.е. мисията му бива преценена от Учителя П. Дънов и ВББ като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) „носители и застъпници на мира“; 4) „синове на Царството Божие“ – следователно българите носят потенциала да бъдат синове Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) „свята длъжност в Царството на мира“; 6) „велико събитие в живота на този свят“ – последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло. Учителят П. Дънов дефинира съдържанието на Възванието като „Слово“ с главна буква „С“ (буквално той казва: „Слушайте Словото“). Очевидно Учителят на ББ в нашата страна има пред вид Словото Божие, което никога не е преставало да бъде предлагано на хората и да се влива като живоносен поток в човешките души. Само формата му се е променяла през столетията, а съдържанието му винаги е едно, като акцентите зависят от основните тенденции на конкретната историческа епоха. „Вас ви чака едно славно бъдеще (курсивът мой – К.З.) , което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота.“
към текста >>

След успешното приключване на тази негова задача всички земни хора, притежаващи етерно зрение, биха могли да общуват непосредствено с Христовото Същество на етерно равнище.
Във всеки случай четирите определения „Вождът на спасението“, „Помазаникът Сионов“, „Царят Господен“ и „братът на страждущите“ свидетелстват, че Учителят П. Дънов има пред вид Божествен Пратеник, притежаващ всички пълномощия от ВББ да проведе неговото предначертание за нашата планета. Използваните тук изрази с библейски контекст, визиращ очаквания Месия, ни дават основания да идентифицираме Личността, призвана да „промени вида на този свят“ като Христос. Най-дълбокият духовно-мистичен аспект на мисията на Учителя П. Дънов е бил да подготви Земята и човечеството за Второто идване на Христос – в етерния свят. След успешното приключване на тази негова задача всички земни хора, притежаващи етерно зрение, биха могли да общуват непосредствено с Христовото Същество на етерно равнище. „... тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка“, казва по-нататък авторът на текста. Тук той визира ново качествено състояние на човешкото съзнание, отговарящо на нови условия върху Земята, на прилив от нови енергии с космически произход. Учителят П. Дънов нарича това предстоящо, вече актуално в наше време, състояние на земната ноосфера „тринадесетата сфера“. В Библията (Новия Завет) е използван за същото изразът „ново небе и нова земя“ (II Петр.
към текста >>

Следва едно указание с особена важност: „Пътят, в който ида да ви поведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен (курсивът мой – К.З.), път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове Небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край... (курсивът мой – К.З.).“ Тук срещаме два израза с възлово значение за съдържанието на Възванието: 1) „вечен път“ – има се пред вид безкрайният във времето Път на духовната еволюция във Вселената; 2) „вечност, която е без начало и без край“ – Учителят П.
Името Му знаете.“ Лично Бог, Създателят на всичко видимо и невидимо (както е дефиниран Бог Отец в първия член на християнския Символ на вярата), ще бди над земните хора, ще ги закриля и ще им помага. Но това не отменя тяхната отговорност! Малко по-долу в текста българският духовен Учител дава още една илюстрация на Бога като Закрилник и Двигател на Промяната: „... вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в този обширен Божествен свят.“ Тук е разкрита творческата природа на Божия Дух – Светия Дух на християнството (Третото Лице на Света Троица). Основният резултат от победата на Новата Култура на VI раса ще бъде радикалното обновление на човешкото физическо, нравствено, умствено и духовно естество: „Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите да влезете в пътя на Виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.“ Настъпва краят на една епоха и началото на друга в еволюцията на Земята и човечеството: „Тя (благодатта – б.К.З.) е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с който ще се завърши все, що е отредено.“ Следва едно указание с особена важност: „Пътят, в който ида да ви поведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен (курсивът мой – К.З.), път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове Небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край... (курсивът мой – К.З.).“ Тук срещаме два израза с възлово значение за съдържанието на Възванието: 1) „вечен път“ – има се пред вид безкрайният във времето Път на духовната еволюция във Вселената; 2) „вечност, която е без начало и без край“ – Учителят П. Дънов изтъква, че във ВББ има и велики Същества, които са приключили с материалния (земния) етап от своята индивидуална духовна еволюция и са постигнали съвършенство в предишни цикли на Проявеното Битие (т.е. далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес). „... и помежду вас и пътя на небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила; и при все това има една невидима връзка (курсивът мой – К.З.), която всичко свързва в едно неразривно Братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – Извор на живота (курсивът мой – К.З.).“ Любовта е вечната връзка между всичко съществуващо, между всички неизброими йерархии същества в Космоса. Учителят Беинса Дуно е Пратеник на Божията Любов към света и към земните хора: „Непреодолимата Любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре, да дойда и ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.“
към текста >>

„Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за Своя избраник, Вожда на спасението (курсивът мой – К.З.), Който скоро ще се яви (курсивът мой – К.З.) помежду ви в пълната Си слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.“ Кой е този „Вожд на спасението“?
И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в Завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствующ господар и му известих волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане (курсивът мой – К.З.). И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на княз Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България. Тя поема с бързи крачки към лоното на европейската цивилизация и много скоро, при сина на св. княз Борис – цар Симеон Велики – се превръща в една от трите най-могъщи държави на Стария континент. „Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за Своя избраник, Вожда на спасението (курсивът мой – К.З.), Който скоро ще се яви (курсивът мой – К.З.) помежду ви в пълната Си слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.“ Кой е този „Вожд на спасението“? Това, по всичко личи, е Месия, Който „скоро ще се яви“. Тоест става дума за Второто пришествие (идване) на Господ Иисус Христос, за Майтрея на будизма, за Имам Махди на исляма (в неговата шиитска разновидност), сиреч – за лелеяното очакване на онзи Божий Пратеник, Аватар, Който със Словото и делата Си ще измени качествено и невъзвратимо посоката на земната еволюция. Както вече бе отбелязано по-горе, според някои източници Второто пришествие (идване) на Христос на Земята е било осъществено през изтеклия ХХ век на етерно ниво (в етерния свят – неделима част от физическия в широк смисъл). По-долу в текста на Възванието са представени и нови свидетелства за прякото участие на Учителя Беинса Дуно в историческите съдбини на българския народ: „Но в тогавашното ваше падение (османското иго – б.К.З.) аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, Който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа, Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.
към текста >>

„Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново и премахна адската омраза с братския вам род (авторът на посланието има пред вид сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество – 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства по онова време; б.К.З.), който е положил за вас безброй человечески жертви – то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство.“ Това, което България дава днес на света – духовно-културното наследство на Учителя Беинса Дуно, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХI-то столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за Земята.
Българският Учител на Любовта посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: „Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род...“ Тук става въпрос за разединение и разногласие вътре в българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), както и между отделните славянски народи – на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа. А на кого възлага най-големи надежди Учителят П. Дънов, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание – утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? – „... Новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят.“ Под „новото поколение“ следва да разбираме напредналите души, които следва да се въплътят до края на ХХ век (те са вече сред нас!) и да съдействат решително за триумфа на Новото учение – според едно от пророчествата на Учителя на ББ за събитията, които ще настъпят до края на изминалото столетие. Но идва ред на още едно сурово предупреждение: „Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствам за вас, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота.“ Ако българският народ не изпълни планетарната си мисия, която му възлага Бог чрез Своя Пратеник – Учителя Беинса Дуно, той ще натрупа много тежка национална карма, която може да доведе дори до разпадането на България като държава. „Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново и премахна адската омраза с братския вам род (авторът на посланието има пред вид сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество – 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства по онова време; б.К.З.), който е положил за вас безброй человечески жертви – то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство.“ Това, което България дава днес на света – духовно-културното наследство на Учителя Беинса Дуно, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХI-то столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за Земята. „Ще приемете от нея (Русия – б.К.З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср. Битие, 14 глава; б.К.З.). Днешната ў сила и слава тя вам дължи (курсивът мой – К.З.). Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо.“ Според Учителя П. Дънов днешната си сила и слава Русия дължи на България.
към текста >>

– „Царството, което ида да възстановя, не е Царство на омраза, но на любов.
След научни проучвания, установили безспорно прабългарския му произход, тогавашната съветска власт го засекретява и консервира, забранявайки достъпа до него. Скоро след настъпването на ерата на космическите полети американската система за спътниково наблюдение го разкрива и поставя въпроса за него в ООН. От официалната трибуна на Общото събрание съветският представител с половин уста признава наличието и произхода на находката.) Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Беинса Дуно (руската общност на ББ – макар и все още малобройна – се отличава с изключителна преданост и самоотверженост към заветите на българския духовен Учител), това би било сигурен знак за скорошната победа на Новото учение навред по света. Следва уверение за това, че няма да бъде позволено на силите на злото да осуетят замисъла на ВББ: „Рушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.“ Кой ще бъде водещият импулс на Новата Култура? – „Царството, което ида да възстановя, не е Царство на омраза, но на любов. Повдигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жътва (курсивът мой – К.З.).“ Новата Култура на VI раса ще бъде изцяло под знака на Любовта – Божествената, святата, всепобеждаващата. А изразът „светът е узрял за жътва“ означава, че Промяната – в глобален мащаб – е близка и неизбежна! Следват заключителните думи на Учителя П. Дънов относно колосалния залог, пред който са изправени България и нейните най-достойни синове и дъщери: „Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви, и от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите ми (курсивът мой – К.З.).“ Ако българският народ приеме, запази и разпространи Словото, той ще изкупи докрай негативната си национална карма и ще направи огромна крачка напред по пътя на своето духовно-нравствено развитие и израстване.
към текста >>

72. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Словото Божие, трябва да даде плод.“ Тълкуването на посланието, заложено в библейския текст, изисква от нас максимална отговорност, строго научен подход, освободен от всякакъв намек за догматизъм и съсухрена схоластика, вдъхновението на пробудения за истините на Битието дух: „Ние трябва да изучаваме Христовото учение като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която стяга и спира напредъка.
И в природата също така има един вечен растеж. Словото Божие е вътре в нас. Ние всеки ден се променяме в нашите схващания. Тези схващания също са вътре в нас. Тази лоза, т.е. Словото Божие, трябва да даде плод.“ Тълкуването на посланието, заложено в библейския текст, изисква от нас максимална отговорност, строго научен подход, освободен от всякакъв намек за догматизъм и съсухрена схоластика, вдъхновението на пробудения за истините на Битието дух: „Ние трябва да изучаваме Христовото учение като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която стяга и спира напредъка. Формите и нормите трябва да се изменят съобразно нашата възраст също тъй, както се сменят дрехите на малкото дете според растежа му. Това значи да искаме от Господа дух съобразно нашата възраст. Когато дрехите са тесни, те стягат и затова трябва да бъдат разширени. Същият закон важи и за природата.“ В приведения цитат под „нашата възраст“ Учителят П. Дънов очевидно разбира степента на духовна зрелост на личността.
към текста >>

Докато в новозаветните времена е прогласена нова доминанта в човешкото мислене и поведение – Любовта, сърцевината в Христовото благовестие, ядрото и на Учителевото Слово.
Ако не мислиш правилно, ти не можеш да очакваш Бог да дойде и да уреди твоите работи. Други ще ги уреждат. Казвам онова, което вие трябва да приложите на Земята: най-първо вие не се отказвайте от живота! “ Старозаветната епоха преминава под знака на Закона. Неговата императивна същност отговаря най-точно на манталитета на старозаветния човек. Докато в новозаветните времена е прогласена нова доминанта в човешкото мислене и поведение – Любовта, сърцевината в Христовото благовестие, ядрото и на Учителевото Слово. Осмислената и приложена на практика Божествена Любов прави излишен старозаветния Закон и проправя най-краткия път към духовно-нравственото съвършенство. На тези библейски послания са посветени новозаветните книги на ап. Павел, както и огромна част от беседите и лекциите на Учителя П. Дънов. Никак не са малко т.нар. „златни стихове“ в Библията, най-ценните нейни пасажи, диктувани непосредствено от Божия Дух на библейските писатели.
към текста >>

Учителят на ББ у нас не отминава без внимание и тълкувание това фундаментално Божие послание към хората: „В Господнята молитва има три важни думи: „Да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя“… Волята Божия няма да се изпълни, докато нашият ум не стане седалище на тази Негова воля.
Павел, както и огромна част от беседите и лекциите на Учителя П. Дънов. Никак не са малко т.нар. „златни стихове“ в Библията, най-ценните нейни пасажи, диктувани непосредствено от Божия Дух на библейските писатели. Ала все пак някои от тях се открояват с величието на духовната си мощ и незаличимото си въздействие върху човешките сърца. Такава е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Господ Иисус Христос на Неговите най-приближени ученици – дванадесетте апостоли. Учителят на ББ у нас не отминава без внимание и тълкувание това фундаментално Божие послание към хората: „В Господнята молитва има три важни думи: „Да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя“… Волята Божия няма да се изпълни, докато нашият ум не стане седалище на тази Негова воля. А когато се казва: „Не ни въвеждай в изкушение“, иска да се каже да не ни дава изпитания, които не можем да понесем… И така, Господ иска от нас: 1. Да осветим името Божие – по отношение на тялото. 2. Да дойде Царството Божие – по отношение на сърцето. 3. Да бъде изпълнена волята Божия – по отношение на ума.“ Особен интерес представляват обясненията на българския духовен Учител относно критичния и далеч не от всички правилно разбран израз, чрез който се обръщаме към Небесния Отец с молба да не ни въвежда в изкушения: „В Господнята молитва е казано: „Не въведи нас в изкушение, но избави нас от Лукаваго.“ В превода на този стих има нещо пропуснато, поради което се явява известно противоречие, една непоследователност. Щом се молим на Бога да не ни въвежда в изкушения, защо трябва да се молим да ни избави от Лукавия?
към текста >>

Да дойде Царството Божие – по отношение на сърцето. 3.
Ала все пак някои от тях се открояват с величието на духовната си мощ и незаличимото си въздействие върху човешките сърца. Такава е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Господ Иисус Христос на Неговите най-приближени ученици – дванадесетте апостоли. Учителят на ББ у нас не отминава без внимание и тълкувание това фундаментално Божие послание към хората: „В Господнята молитва има три важни думи: „Да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя“… Волята Божия няма да се изпълни, докато нашият ум не стане седалище на тази Негова воля. А когато се казва: „Не ни въвеждай в изкушение“, иска да се каже да не ни дава изпитания, които не можем да понесем… И така, Господ иска от нас: 1. Да осветим името Божие – по отношение на тялото. 2. Да дойде Царството Божие – по отношение на сърцето. 3. Да бъде изпълнена волята Божия – по отношение на ума.“ Особен интерес представляват обясненията на българския духовен Учител относно критичния и далеч не от всички правилно разбран израз, чрез който се обръщаме към Небесния Отец с молба да не ни въвежда в изкушения: „В Господнята молитва е казано: „Не въведи нас в изкушение, но избави нас от Лукаваго.“ В превода на този стих има нещо пропуснато, поради което се явява известно противоречие, една непоследователност. Щом се молим на Бога да не ни въвежда в изкушения, защо трябва да се молим да ни избави от Лукавия? Правилно би било така: „И въведи нас в изкушение, но избави нас от Лукаваго.“ Изкушението подразбира изпитание, изпитване. Чрез изкушението човек се изпитва да познае колко може да издържа. Когато ни поставят на изкушения, т.е.
към текста >>

Затова Библията е стара само по възраст – първите нейни книги (от Стария Завет) са написани около 1500 години преди Рождество Христово, а последните (от Новия Завет) са завършени в началото на второто столетие след Рождество Христово.
Трябва да разрешите вътрешния живот. Щом разрешите вътрешния живот, и външния ще разрешите“ (Учителят П. Дънов). Буквалният и историческият пласт в Библията крият в контекст онези вечни истини, които именно назоваваме есенция на Божието Слово. И философията, и езотеричното познание ни учат, че формата е преходна и служи само за израз или проявление на съдържанието и смисъла, вложени в нея и вдъхващи ў живот. Така и буквата в свещения библейски текст е само външна изява на Духа, Който е истинският Автор и Вдъхновител на Божественото Откровение в неговия писмен вид. Затова Библията е стара само по възраст – първите нейни книги (от Стария Завет) са написани около 1500 години преди Рождество Христово, а последните (от Новия Завет) са завършени в началото на второто столетие след Рождество Христово. И ако формално възрастта на Свещеното Писание се изчислява, както виждаме, на около 3500 години, то духовният елемент в нея, който предопределя и непреходната ў стойност, няма и не може да има количествена обусловеност. Понеже той изхожда от Вечността на Твореца и има за цел да съдейства на пробудените души да поемат своя път към нея. Въз основа на тези факти имаме всички основания да обявим Библията за вечно млада Книга – поради иманентно заложения в нея заряд на непрестанното духовно-нравствено обновление и израстване. Затова и е нелепо да се твърди, че Бог веднъж завинаги е казал Своята дума, че Откровението Му е приключило с окончателното оформяне на каноническия библейски текст. Бог е говорил, говори и винаги ще продължава да говори на хората: „Ако Господ в миналото е говорил на хората, Той и днес ще им говори, ще им говори и в бъдеще.“ Въпросът е: доколко те съумяват да доловят Неговия глас сред пъстрата шумотевица на дните си, доколко са способни да го разграничат от всички фалшиви имитации и да извлекат от него мъдрост и упование за себе си и за всички останали?!
към текста >>

Евреите и досега страдат, защото не приеха Христовото учение.
Но онази Библия, която аз зная, нея вие не знаете.“ И на друго място в беседите му: „Старото си отива, ново иде. Нова Библия се пише сега. Ново Евангелие се пише. Не го пиша аз, Бог го пише. Горко на оня, който не приеме новото Евангелие! Евреите и досега страдат, защото не приеха Христовото учение. Ще кажете, че малко е Евангелието, оставено от Христа. Онова, което сега се пише, е още по-малко. Един от кодексите на новото Евангелие гласи: „Зачитайте Божественото в човека! “ Скромността и чувството за съвършено обективна самооценка на Учителя на ББ у нас го подтикват да посочи единствения автентичен Автор на новата Библия – Бог, Който е Автор и на всички останали свещени книги на човечеството, а, естествено, и на съвременното Откровение, един от чиито Носители е Петър Дънов (Беинса Дуно). За хората, обаче, е по-съществено да разберат не кой е Първоизточникът на великата Истина, а нейния смисъл и приложението ў в живия живот.
към текста >>

73. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Пирамидата на всичко съществуващо има за свой вечен връх Бога – Твореца на Вселената, а всичките ў етажи под Него са творенията Му: от най-извисените Негови съработници до най-ниското в еволюционно отношение минерално царство.
Той е съвършеният Небесен Отец, за Когото Учителят П. Дънов свидетелства: „Учителят – това е Бащата. Бог се превръща в Баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта.“ Духовният Учител на земните хора винаги е конкретна историческа личност. Но в същото време той е проявление и на онзи Божествен Принцип, носещ на всички в Космоса знание и светлина: „Ето защо под „Учител“, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота“ (Учителят П. Дънов). В своята проповед, отправена към съзнанието на по-малките им братя и сестри, Учителите на човешкия род втъкават неизменно откровението за Единството на Живота. Пирамидата на всичко съществуващо има за свой вечен връх Бога – Твореца на Вселената, а всичките ў етажи под Него са творенията Му: от най-извисените Негови съработници до най-ниското в еволюционно отношение минерално царство. Затова „... един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления.“ Духовният Учител представлява изява на Божията Мъдрост като Принцип на Битието. Но същевременно той е въплъщение и на същността на Създателя, чиято субстанциалност ние възприемаме като светлина: „Учителят е проява на Божествената светлина (курсивът мой – К.З.). Колкото повече човек приема от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си – не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога (курсивът мой – К.З.)“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Очевиден фактор за принадлежността на един Учител към Бялата ложа е наличието от негова страна на дела и плодове от делата в духа на Христовото учение.
“ Ако някой си позволи самоволно да учителства и осакати духовно някои души, ще отговаря пред великия Закон. Великият Закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват хвърлени в затвор и след като излежат своето наказание, чак тогава ще поемат правия път на своето развитие. А знаете ли колко хиляди години са потребни за това? “ Очевиден фактор за принадлежността на един Учител към Бялата ложа е наличието от негова страна на дела и плодове от делата в духа на Христовото учение. Той неизменно остава тих, ненатрапчив и пределно скромен. От друга страна, характерна черта – и то безпогрешно различителна! – за поведението на лъжеучителите са гордостта и егоизмът. Макар и същества от висока еволюционна степен, те са се поддали на поривите и страстите в низшата си природа и са ги последвали докрай. Така са се превърнали в инструменти на злото – с деформирана ценностна система, която безмилостно налагат на последователите си.
към текста >>

74. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

Дънов „Новото учение“ и възприемано от него като актуализация на чистото Христово благовестие) е универсално и претърпява редакция, както вече изтъкнахме по-горе, само пред вид на конкретните исторически фактори, в настоящото изложение ще предложим концепцията на ББ за душата именно в светлината на теоретичното наследство на българския духовен Учител.
Всички те – и знайните, и незнайните Бели Братя, Великите Посветени на човечеството – са идвали при хората от едно място (една твърде извисена област от духовния свят) и са им посочвали пътя към Божественото, който е Път на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване и има едничка Цел – единението с Първопричината на всичко съществуващо. Според последователите на ББ в нашата страна негов последен пратеник на нашата планета е българският духовен Учител Петър Дънов (12.07.1864-27.12.1944), известен и с духовното си име Беинса Дуно. Той именно основава духовна общност със същото название през 1900 г., която се приема за рождена дата на ББ в България. Онези, които са успели (много или малко) да надникнат зад завесата на езотеричното познание (във всяка епоха разкривано на малцина избраници, ала понастоящем достъпно за мнозина поради преходния характер на нашето време), твърдят, че членовете на ББ у нас, предвождани от своя Учител, са духовни наследници и продължители на делото на богомилите, а притежават нетленно родство и с далеч по-старата школа на Орфей. И тъй като единодушното мнение на познавачите е, че Учението на ББ (наричано от Учителя П. Дънов „Новото учение“ и възприемано от него като актуализация на чистото Христово благовестие) е универсално и претърпява редакция, както вече изтъкнахме по-горе, само пред вид на конкретните исторически фактори, в настоящото изложение ще предложим концепцията на ББ за душата именно в светлината на теоретичното наследство на българския духовен Учител. В стремежа си да се придържаме към първоизточника на интерпретираната тук проблематика ще си служим навсякъде, където е необходимо, с цитати от Словото на Учителя П. Дънов. Понеже именно степента на проникване в съдържанието и смисъла на това планетарно Учение е критерият за стойността на изследователския процес, включително и в областта на такъв фундаментален философски, богословски и антропологически феномен, какъвто е душата. 2. Произход на душата според учението на Бялото братство: „Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието „зазоряване на човешката душа“
към текста >>

Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното царство.
Дънов, в което той определя душата като мярка на Божествената мисъл. В древността един от представителите на школата на софистите – Протагор, отива още по-далеч в своето прозрение с крилатата си фраза: „Човекът е мярка за всички неща! “ И отново душата е тази, която отсъжда нравствената стойност на човешките действия посредством гласа на Вечното Начало у себе си – съвестта. За да играе ролята на морален съдник, душата следва да обладава още едно качество – непорочност. Такова гледище застъпва и Учителят на ББ у нас: „Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното царство. Тя е излязла от Божественото дихание. Туй трябва да считате като закон. Чистата душа не може да се опорочи, тя всякога си е чиста! “ Друго качество на душата, обект на осветляване в учението на ББ, е мекотата.
към текста >>

Свободата е качество на душата, което решително я дистанцира както от неволите на преходното царство на Майя (великата илюзия на материалното битие според древната индийска мъдрост), така и от естествените ограничения, оковаващи тялото и привързващи го към земното.
Всяка една душа носи благо за цялото човечество.“ Едно подобно универсално благо, което същевременно се явява и Божествен принцип на Битието, и цел на индивидуалната еволюция на всички живи същества, е Истината. Според учението на ББ душата не само е носителка на великата космическа Истина, нещо повече – тя е тъждествена с нея по един своеобразен, неповторим начин: „Истината – това представлява нашата душа, това, което е излязло от Бога. Тая Божествена частица, това, в което не можем да се изменим, него Бог обича в нас, а пък другите неща, които сме натрупали наоколо – нашите друхи, нашите къщи, нашето знание – като ги погледне Бог, Той ги възприема като забавление, като наши играчки. За Него нямат никакво значение тези играчки, Той ги оставя за наша сметка, а пък това, което Го интересува, то е душата ни“ (Учителят П. Дънов). За разлика от тленната природа на човека душата не е подвластна на болката и страданията, така обичайни за действителността на гъстата материя, за нашия земен живот. Свободата е качество на душата, което решително я дистанцира както от неволите на преходното царство на Майя (великата илюзия на материалното битие според древната индийска мъдрост), така и от естествените ограничения, оковаващи тялото и привързващи го към земното. И е нормално да бъде така, тъй като тя е безсмъртна, а физическият ў носител е смъртен. Ето какво споделя по въпроса Учителят П. Дънов: „Сърцето може да страда, душата – никога, защото тя не е от материалния свят, тя временно е свързана с тялото. Един ден тя ще напусне тялото и ще се освободи. Всякога тя може да се освободи.
към текста >>

75. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е виделината, тя въздига и възраства нещата, сиреч всички мисли и желания растат във виделината и се развиват по- правилно.“ Черпейки от плодовете на Христовото благовестие, Учителят на Новата Култура доразвива кратките, но извънредно дълбоки принципни положения на Назаретянина и достига до заключението, че „...виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее.“ В крайна сметка „виделината има за цел... да ни направи свободни.“ Това е свободата на личността да разгърне в пълнота своя физически, умствен и духовен потенциал и да го използва за целите на Божия план за света.
В този смисъл Учителят на ББ отбелязва: „Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългия му живот.“ И заключава със завладяваща яснота: „Виделината е един вътрешен процес.“ Нейното послание иде от една извисена зона на Космоса, където царува извечна хармония и Божествена красота: „Един ден и пред вас ще се открие един велик свят, в който виделината съществува. Тази виделина идва отвътре, а не отвън.“ Тоест съвършенството е резултат от плавното и цялостно съединяване на виделината от света на Духа с тази, която извира от дълбините на безсмъртната човешка същност. В Своята Проповед на планината Христос се обръща към пробудените души с думите: „Вие сте виделината (в Синодалния превод на Библията – „светлината“; б.К.З.) на света“ (Мат. 5:14). Ето как Учителят П. Дънов тълкува тази реплика на Спасителя: „Христос казва: „Вие сте виделината.“ Кои „вие“? Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е виделината, тя въздига и възраства нещата, сиреч всички мисли и желания растат във виделината и се развиват по- правилно.“ Черпейки от плодовете на Христовото благовестие, Учителят на Новата Култура доразвива кратките, но извънредно дълбоки принципни положения на Назаретянина и достига до заключението, че „...виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее.“ В крайна сметка „виделината има за цел... да ни направи свободни.“ Това е свободата на личността да разгърне в пълнота своя физически, умствен и духовен потенциал и да го използва за целите на Божия план за света. Да живееш във виделината от позициите на това съкровено познание е „... един живот на Божествената хармония и само човек, у когото има тази хармония, може да изпита величието на виделината. Виделината е един разумен елемент.“ Когато останеш съвсем сам, когато решиш, че и Бог те е изоставил, тогава значи е настъпил мигът на върховното изпитание. Промисълът на Твореца дълго те е водил по пътя на духовното съзряване и сега Небето очаква от теб да оправдаеш доверието. За да издържиш този последен изпит преди просветлението, е нужна пълна мобилизация.
към текста >>

Той слезе да даде упътвания и да обърне кормилото на човешката еволюция, да даде светлина да вървят хората напред, да им покаже пътя на човешкото спасение.“ Да възприемаш Христовото присъствие, означава съзнанието ти да е настроено на такава вълна, че да различава тленната от нетленната светлина.
Най-съвършеният израз на духовната светлина, проявена в света на материята, е мисията на Богочовека Иисус Христос – въплътения Син Божий, най-великия от Учителите на Космоса. Той самият като същност е изтъкан от най-фина Божествена светлина. А чрез живота и делото Си Спасителят разпръсна мрака в човешките души и ги изпълни с нетленната виделина на импулса за новорождение и духовно извисяване. За Него и резултатите от земната Му изява Учителят П. Дънов споделя: „Христос е един от най-възвишените духове. Той слезе да даде упътвания и да обърне кормилото на човешката еволюция, да даде светлина да вървят хората напред, да им покаже пътя на човешкото спасение.“ Да възприемаш Христовото присъствие, означава съзнанието ти да е настроено на такава вълна, че да различава тленната от нетленната светлина. Разтворените духовни сетива на личността я правят съпричастна на благодатното озарение на земната аура, предизвикано от успешния завършек на Христовата мисия. Все повече хора придобиват тези способности и с това се приближават все по-близо до Божествения лъч на Христос. Когато настъпи моментът за Неговото първо идване сред нас в плът, Витлеемската звезда бе символът на това епохално събитие. А какво да очакваме в навечерието на Второто Му пришествие? Ето отговора на Учителя на ББ в България: „Когато Христос дойде на Земята, звездата Му дойде заедно с Него.
към текста >>

Не той, а Христос в него е Този, Който го води по пътеката към съвършенството: „Когато тази светлина (Христовата светлина, Христовото начало – б.К.З.) обхване една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява.
Нека отново се доверим на твърдението на същия източник: „Такива човеци със „звезди“ бяха едно време апостолите. Когато Христос възкръсна, явиха се много „звезди“. Това са ония „огнени езици“, за които твърде забулено се говори в Евангелието. Тези звезди излъчиха толкова много светлина, че стана едно съединение между видимия и невидимия свят, между апостолите и разумните, светещи същества – жители на небето.“ Когато вътрешната светлина на човека бъде обгърната и възвисена от Христовата светлина, това е момент на съдбоносна промяна, на еволюционен скок, който довежда до разширяване на съзнанието в космически мащаби. От този благословен миг нататък за ученика по духовния Път вече няма връщане назад! Не той, а Христос в него е Този, Който го води по пътеката към съвършенството: „Когато тази светлина (Христовата светлина, Христовото начало – б.К.З.) обхване една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява. Това е един от най-великите моменти, които може да преживее човек. В него се заражда и тихо и непреривно засиява едно благородно, нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но интензивно. То обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим.“ Вътрешната светлина е определяща не само за духовния ръст на индивидуалността, но и за нейното здравословно състояние, за физическата ў кондиция.
към текста >>

Дънов към неговите последователи и, в частност, към онези, които са поели по пътеката на окултното ученичество, не оставя никакви съмнения в необходимостта от еднозначно обусловена принадлежност към царството на светлината: „Ученикът живее в Светлината.
Последната представлява основната движеща сила, привеждаща в действие както менталните, така и чисто биологическите и биохимическите процеси в съзнанието и тялото на индивида. За този род обусловеност на личностните структури от светлината Учителят П. Дънов отбелязва: „... Никаква умствена дейност не може да се прояви, никакъв органически процес не може да се извърши без присъствие на светлина.“ 6. Светлината и ученикът по духовния Път: Напътствието на Учителя П. Дънов към неговите последователи и, в частност, към онези, които са поели по пътеката на окултното ученичество, не оставя никакви съмнения в необходимостта от еднозначно обусловена принадлежност към царството на светлината: „Ученикът живее в Светлината. Това е единственият реален свят. Сянката не е реална. Търси Светлината, която няма сенки. Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание.“ Ученикът по духовния Път е разумно същество, което е достигнало такава степен на личната си еволюция, която му позволява да възприема пълноценно светлината, да я усвоява и раздава на всички и на всичко наоколо с щедростта на позналия Божествената Истина. Именно него има пред вид Учителят на ББ в нашата страна, когато заявява: „Светлината се привлича от тела или от съзнания, които са високо организирани.“ Вътрешната светлина на окултния ученик е достатъчно силна, за да надмогне всички външни изпитания, съблазни и изкушения.
към текста >>

Божественото учение свидетелства, че тя е символ на Христос, на Христовото присъствие и Свръхсъзнание.
Всеки от тях е субект – притежател на съответна духовна информация, и всеки от тях упражнява въздействие върху определена страна или елемент на психо-физическото единство на личността: „Цветовете са форма на светлината, а светлината е носителка на Божествената храна. Ако не знаете как да сгъстявате и как да възприемате светлината, не може да сте нито много умен, нито здрав, нито благороден.“ Пълноценното усвояване и използване на даровете на светлината води ученика към жадувания бряг на духовната свобода: „Обичай светлината и свободен бъди! “ Специално внимание в своята теоретична концепция Учителят П. Дънов обръща на бялата светлина. Божественото учение свидетелства, че тя е символ на Христос, на Христовото присъствие и Свръхсъзнание. В своето дълбоко мистично съчинение „Заветът на цветните лъчи на светлината“ (написано и публикувано през 1912 г.), събрало върху страниците си най-съкровените стихове от Библията, вдъхновени пряко от Божия Дух, българският Учител на Любовта е отделил раздел на т.нар. от него „Диамантовите бели лъчи“. Те са знакът и връзката с Христовия Дух (с. 40-47). Основавайки се на това познание-откровение, той разкрива завесата пред едно от най-великите постижения по пътя на окултното ученичество: „Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител. Учителят му говори от полето на Бялата Светлина.“ Гаранция за проявата на бялата светлина е служението на Доброто от страна на ученика.
към текста >>

76. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

Без нея никой няма да бъде допуснат в Царството Божие, т.е.
1. Чистотата от гледна точка на Божественото учение: Пътят на човека към съвършенството неминуемо минава през чистотата. Чистота телесна, нравствена и духовна. Абсолютна чистота. Тя е постижение по духовния Път, но същевременно и условие за събуждането и цялостната изява на Божественото у всекиго от нас. Без нея никой няма да бъде допуснат в Царството Божие, т.е. в онази област на невидимия свят, където разумното същество да продължи своята еволюция, освободено от товара на въплъщенията в горнилото на материята. И тук не става дума за някаква прищявка на Твореца, а за обективно и напълно справедливо съответствие между вибрационната честота на извисените селения на Духа и собствената вибрационна честота на кандидата за преминаване в тях. Ако той не е постигнал необходимото хармонично съзвучие, самите закони на Космоса ще издигнат пред него непреодолима преграда, която ще остане възправена пред него до мига на неговото израстване до нужната духовно-нравствена висота. Ако все пак – хипотетично! – той успее да се промъкне през крепостните стени и се озове в жадуваната обител, то нейните вибрации или мигновено ще го унищожат, или, в най-добрия случай, ще го отхвърлят незабавно на дистанцията, съответстваща на различието между степените на чистота на тази небесна сфера и неговата лична.
към текста >>

Дънов казва: „... Тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас.“ Христовото присъствие освен това обуславя пълната хармония между вътрешната и външната чистота – духовната и телесната.
Абсолютната чистота има своята цена. Нарича се предано служение в Духа и изграждане на земна проекция на Божествената Любов. Постигането на тази най-извисена степен на чистотата означава и осъществяване на непосредствена връзка с Христовия Дух. Той прониква изцяло съзнанието на пречистилия душата си човек и го насочва по най-кратката пътека към съвършенството. За този своеобразен връх в благородните усилия на окултния ученик Учителят П. Дънов казва: „... Тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас.“ Христовото присъствие освен това обуславя пълната хармония между вътрешната и външната чистота – духовната и телесната. Двете са взаимно обусловени и допълващи се: „Външната и вътрешната чистота вървят заедно. Те са зависими една от друга. Щом няма външна чистота, няма условия и за вътрешна“ (Учителят П. Дънов). Тялото, мисълта и чувствата подлежат на последователно или успоредно пречистване. За съвременния човек най-трудно е да обуздае своята емоционалност и да впрегне безчетните си желания на работа за Общото благо.
към текста >>

Само който е победил окончателно плътските си желания, има право на достъп до Небесното Царство: „Трябва да имате чистота както физическа, така и на ума и сърцето.
Те са зависими една от друга. Щом няма външна чистота, няма условия и за вътрешна“ (Учителят П. Дънов). Тялото, мисълта и чувствата подлежат на последователно или успоредно пречистване. За съвременния човек най-трудно е да обуздае своята емоционалност и да впрегне безчетните си желания на работа за Общото благо. Мощният порив на плътта за задоволяване на нейните щения представлява тежка котва, теглеща с неудържима сила разумното същество към блатото на гъстата материя. Само който е победил окончателно плътските си желания, има право на достъп до Небесното Царство: „Трябва да имате чистота както физическа, така и на ума и сърцето. Човек трябва да пречисти желанията си, да види кои от тях са животински, човешки и Божествени и всякога да задържа тези, които са човешки и Божествени“ (Учителят П. Дънов). Непобедимо е могъществото на пречистената мисъл! Тя преброжда в миг всички пространства и измерения на Битието и твори чудеса! А разумното, пречистено желание вдъхва вътрешна увереност и непреклонност на онзи, който е овладял низшата си природа. В тази насока Учителят на ББ у нас споделя: „Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна.
към текста >>

А третият закон: всички трябва да бъдете съвършени.“ Последователното, повсеместно и неотклонно прилагане на тези три закона в живота на ученика го довежда до навлизане в пълнотата на Христовото съзнание („пълната възраст на Христовото съвършенство“, както го характеризира ап.
Българският Учител на Любовта ги обяснява по следния начин: „Има три закона, на които ние по някой път се подчиняваме. Първият е: любов към Бога. В тоя закон изключение у нас няма – Бога ще обичаш със сърцето си, с ума си, с душата си, със силата си. Как? – Ти ще се научиш. Вторият закон е: ще обичаш ближния си. А третият закон: всички трябва да бъдете съвършени.“ Последователното, повсеместно и неотклонно прилагане на тези три закона в живота на ученика го довежда до навлизане в пълнотата на Христовото съзнание („пълната възраст на Христовото съвършенство“, както го характеризира ап. Павел в Еф. 4:13): „... Зарад този жив Христос ние ще приложим тия три велики закона: любов към Бога, любов към ближния и закона на съвършенството – за да бъдем чисти.“ Езотеричното познание отстоява тезата, че вътрешното състояние и настройка на човека се проектира в неговата външна среда и я извайва според собственото си качество и особености. Този основен постулат се отнася с пълна сила и за чистотата. Равнището на личната и колективна чистота се отразява дори и върху климатичната картина: „Когато нашите мисли не са хармонични, и времето се разваля“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Един от многобройните завети на Спасителя Иисус Христос към Неговите последователи е, че те трябва да станат като децата, за да влязат в Царството Небесно.
Всяко автентично духовно учение, произлизащо от вечния извор на Божественото, притежава морално-етически кодекс, гарантиращ култивирането на изискуемата за духовния Път чистота. Най-актуалната за нашата съвременност редакция на Единното учение, принадлежаща на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), съдържа пребогат набор от методи и средства за външно и вътрешно пречистване. Тяхното прилагане в ежедневието на окултния ученик довежда до утвърждаването на такава естествена среда, в която той живее и работи най-пълноценно: „Чистотата е среда, в която живее ученикът. Няма по-хубаво нещо за ученика от нея! “ (Учителят П. Дънов). Един от многобройните завети на Спасителя Иисус Христос към Неговите последователи е, че те трябва да станат като децата, за да влязат в Царството Небесно. Очевидно е, че Той има пред вид преди всичко детската невинност и чистота. Малцина го разбраха тогава, преди две хилядолетия. Още по-малко бяха онези, които приложиха на дело благовестието Му. Учителят П. Дънов в своето Слово обобщава Христовия завет със завладяваща краткост и яснота: „Бъди чист като дете.“ Това негово послание не е отправено, разбира се, само към учениците и кандидатите за такива.
към текста >>

Сравнението предполага и езотеричния факт, че постигналият съвършена чистота в условията на земния живот вече е на една крачка от надприродното царство на ангелите.
Дънов въвежда и едно ново езотерично понятие – „нюкс“, което според него изразява аромата, излъчван от ангелските същества. Той твърди, че то не е веднъж завинаги дадено, а подлежи на развитие, т.е. на засилване неговата интензивност в зависимост от насоката на разумно приложените от окултния ученик усилия: „Ученикът трябва да бъде тъй чист, че да мирише на нюкс – миризмата на ангелите. И туй благоухание да не се изменя, а през цялата вечност да се усилва като едно цвете в Божията градина.“ На редица места в Словото си Учителят на ББ у нас изтъква, че последователите на това светло Учение ще бъдат разпознавани от хората – непробудените и пробуждащите се души, именно поради техния аромат. Придобиването на външна и най-вече на вътрешна чистота от страна на окултния ученик обуславя излъчването на това специфично благоухание, наречено по-горе „нюкс“ – „миризмата на ангелите“. Сравнението предполага и езотеричния факт, че постигналият съвършена чистота в условията на земния живот вече е на една крачка от надприродното царство на ангелите. Външната и вътрешната чистота (както вече бе подчертано в т. 1) са взаимно обусловени и зависими. Външната чистота е предпоставка за постигане и на вътрешна. От своя страна вътрешната по естествен път се проектира и във външна. И все пак главната посока на проявление е отвътре навън.
към текста >>

77. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

И преходът от учение към служение е преход от човешкото към ангелското царство във Вселената.
Човек се учи сега, а ангелите се проявяват – слугуват. Човек трябва да е бил ученик, за да може да слугува. Хората са ученици, а ангелите – служители. В това отношение ученикът се учи, а служителят служи. Казано е: „Син Человечески не дойде да Му служат, а да послужи.“ От казаното бихме могли да изведем заключението, че учението е основна, водеща характеристика на човека в земната му изява, докато служението е най-съществената характеристика на духовните същества на Светлината – ангелите. И преходът от учение към служение е преход от човешкото към ангелското царство във Вселената. Всички природни царства (минерално, растително, животинско и човешко), както и надприродните (ангелско, с деветте ангелски чина), в своето еволюционно развитие допринасят за осъществяването на великия Божествен план за света, т.е. по свой начин служат на Бога. Колкото по-съвършена е формата, толкова по-интензивно и целенасочено е проявлението на Духа чрез нея, като този процес достига своя апогей в общностите на Разума. Учителят на Бялото братство (ББ) в България разкрива тези взаимозависимости, както следва: „Плодните дървета работят за оправяне на света. Водата, Слънцето, всичко, което е в движение, работи за Господа.
към текста >>

И така, крачка по крачка, ученикът по духовния Път, въоръжен с безсмъртната и животворяща Любов, достига дверите на вечното Царство на Светлината и ги прекрачва, за да отдаде по-нататък най-доброто от себе си на служението.
На Бога и Божественото сме длъжни да служим единствено и само от Любов и с Любов: „Вие се радвате, когато един човек ви обича. Щом един човек ви обича, Бог ви се усмихва. Бог ви е възлюбил. Щом хората ви обичат, имате бъдеще. Служене на Бога с Любов“ (Учителят П. Дънов). И така, крачка по крачка, ученикът по духовния Път, въоръжен с безсмъртната и животворяща Любов, достига дверите на вечното Царство на Светлината и ги прекрачва, за да отдаде по-нататък най-доброто от себе си на служението. Той вече е прозрял великата истина, че служението е форма на Любов. („Любовта подразбира служене. Любовта е служене, доброволно, с радост. Майката слугува на децата си и на мъжа си, защото ги обича. Любовта движи всички същества.“) И че всяко човешко действие, всяка мисъл, чувство и слово, които са изпълнени с Любов, са проявление на служението, отдадено на Бога: „Да обичате другите хора, това е служене на Бога.
към текста >>

Царството Небесно, според думите на Богочовека от Назарет, е крепост, която следва да бъде превзета с щурм.
Това правило е в сила и за духовния Път като цяло, и за служението, в частност. Безстрашието в случая означава, че степента на самоосъзнаване и осмисляне на своето жизнено предназначение е достигнала пълнотата на духовния подвиг. Така се раждат самоотверженост и жертвоготовност, пред които отстъпват и най-страшните препятствия в живота: „Решиш ли веднъж да служиш на Бога, повече не мисли: ще те колят ли, ще те бесят ли, ще те режат на парчета ли – за нищо не мисли. Всичко може да стане с тебе, но в края на краищата ще стане такова чудо, каквото хората никога не са виждали. Ако Христос се боеше, Той не би дошъл до възкресението“ (Учителят П. Дънов). Царството Небесно, според думите на Богочовека от Назарет, е крепост, която следва да бъде превзета с щурм. А това могат да извършат само безстрашните. И по-точно – безстрашните служители на Божията всепобедна Правда и Любов. Те започват от малкото и завършват с голямото: „Смели хора са нужни днес – хора, които да служат на Бога в малките работи“ (Учителят П. Дънов). Служението на храбрите, обаче, освен всичко останало, трябва да бъде и разумно. Разумността в случая предполага топлина на чувствата, светлина в мислите, хармония със самия себе си и със света като цяло и подем в духовното израстване на човека.
към текста >>

От придобивка за духовно зрелите и дълг на духовните Учители то ще се превърне в естествен начин на мислене и поведение за всички хора, правещи решителна крачка към ангелското царство, към нематериална форма на съществуване.
В ангелския свят заповед не се издава никога. Там всеки схваща Божиите мисли и ги прилага – досетлив е. Един ден и вие може да чувствате, да схващате Божиите мисли и да ги прилагате. Това е Божието благословение“ (Учителят П. Дънов). Изгряващата днес Нова Култура на VI коренна раса и периодът на самата VI раса ще се характеризират с повсеместен приоритет на служението. От придобивка за духовно зрелите и дълг на духовните Учители то ще се превърне в естествен начин на мислене и поведение за всички хора, правещи решителна крачка към ангелското царство, към нематериална форма на съществуване. Образът на съвършената личност на бъдещето, нарисуван от Христос в неговата Проповед на планината и по-конкретно – в стиховете за блаженствата (Мат. 5:3-12), ще бъде реализиран в пълнота. Невидимият свят ще разкрие своите тайни на хората, но те никога не ще злоупотребят с новото познание, а ще го употребяват единствено и само за добро, за целите на мировата еволюция. Това състояние на съзнанието и радикално променената земна реалност, назована в Библията „Царство Божие“ или „Царство Небесно“, е разкрита от Учителя на ББ у нас в ярки и точни щрихи: „Един ден туй, което засега е невидимо, ще стане видимо. Новият порядък ще бъде порядък на братство, на кротост, на милосърдие.
към текста >>

Това състояние на съзнанието и радикално променената земна реалност, назована в Библията „Царство Божие“ или „Царство Небесно“, е разкрита от Учителя на ББ у нас в ярки и точни щрихи: „Един ден туй, което засега е невидимо, ще стане видимо.
Изгряващата днес Нова Култура на VI коренна раса и периодът на самата VI раса ще се характеризират с повсеместен приоритет на служението. От придобивка за духовно зрелите и дълг на духовните Учители то ще се превърне в естествен начин на мислене и поведение за всички хора, правещи решителна крачка към ангелското царство, към нематериална форма на съществуване. Образът на съвършената личност на бъдещето, нарисуван от Христос в неговата Проповед на планината и по-конкретно – в стиховете за блаженствата (Мат. 5:3-12), ще бъде реализиран в пълнота. Невидимият свят ще разкрие своите тайни на хората, но те никога не ще злоупотребят с новото познание, а ще го употребяват единствено и само за добро, за целите на мировата еволюция. Това състояние на съзнанието и радикално променената земна реалност, назована в Библията „Царство Божие“ или „Царство Небесно“, е разкрита от Учителя на ББ у нас в ярки и точни щрихи: „Един ден туй, което засега е невидимо, ще стане видимо. Новият порядък ще бъде порядък на братство, на кротост, на милосърдие. И няма нещо, което да задържа вече новия порядък. Наближило е Царството Божие, при вратата е. Пригответе се да служите на Бога. Единствен Той заслужава да Му служим.“ Едни от най-характерните добродетели на новия човек – човека на Новата Култура, са милосърдието, разумността и скромността.
към текста >>

Наближило е Царството Божие, при вратата е.
5:3-12), ще бъде реализиран в пълнота. Невидимият свят ще разкрие своите тайни на хората, но те никога не ще злоупотребят с новото познание, а ще го употребяват единствено и само за добро, за целите на мировата еволюция. Това състояние на съзнанието и радикално променената земна реалност, назована в Библията „Царство Божие“ или „Царство Небесно“, е разкрита от Учителя на ББ у нас в ярки и точни щрихи: „Един ден туй, което засега е невидимо, ще стане видимо. Новият порядък ще бъде порядък на братство, на кротост, на милосърдие. И няма нещо, което да задържа вече новия порядък. Наближило е Царството Божие, при вратата е. Пригответе се да служите на Бога. Единствен Той заслужава да Му служим.“ Едни от най-характерните добродетели на новия човек – човека на Новата Култура, са милосърдието, разумността и скромността. Той знае, че каквото и да е постигнал, го дължи на Бога. Дори и доброто, което е сторил, без Божията помощ не би могъл да го извърши. Затова прави необходимото – по най-бързия и ефективен начин, и веднага се скрива в сянката на своята анонимност: „В душата на новия човек има милосърдие, разумност.
към текста >>

В Царството Божие приемат хора, които нямат представа за достойнството си, не мислят за своята личност“ (Учителят П. Дънов).
Откажете се от живота на господаруването и приемете живота на слугуването.“ Препоръката е кратка и категорична, но трудно изпълнима. Поне за повечето днешни хора. Те все още са затънали в блатото на инволюционното мислене и поведение и никак не е просто да надделеят неговата инерция: „Хората не искат да се откажат от господарството си, защото мислят, че като слуги ще изгубят достойнството си. Не се страхувайте от това. Радвайте се, ако загубите достойнството си. В Царството Божие приемат хора, които нямат представа за достойнството си, не мислят за своята личност“ (Учителят П. Дънов). Проблемът опира до изграждането на нова ценностна система на всеки човек по отделно и на обществото като цяло. А това е дълъг и болезнен за егото процес, който в заключителната си част предполага окончателно пречупване на себелюбието. След победоносното възтържествуване на новия, по-съвършен мироглед мотивацията на човека се променя из основи и напълно се хармонизира с повелите на Божественото учение. Наградата за това върховно духовно постижение в християнската църковна лексика, както и в езотеричното познание, се нарича „вечен живот“: „Христос казва: „Не само с хляб от камъни може да се живее, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.“ Значи гордостта и достойнството не осмислят човешкия живот. Любовта осмисля живота.
към текста >>

Великата задача на окултния ученик, който твърдо и неотклонно е решил да стане Божий служител, е формулирана от българския духовен Учител в духа на Христовото благовестие: „Да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: „Не моята воля, а Волята на Отца си ще изпълня.“ „В Твоите ръце предавам духа си.“ Противоречието, което се крие в кръста, който сме длъжни да поемем на гръб и да го отнесем до своята собствена Голгота, е между духа и материята, между душата и тялото – предизвикателството да се преборим веднъж завинаги със зова на плътта и да я одухотворим до степен на пълно освещаване и обожествяване.
Измежду всички жертви най-достойна е саможертвата. Да се жертваш означава да положиш доброволно пред олтара на Божественото нещо, което е много скъпо за теб. И да го извършиш с пълното съзнание, че така допринасяш – макар и скромно, според възможностите си – за успеха на Божието Дело на тази планета, както и за собственото си духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Учителят П. Дънов, както обикновено, го е казал с кратки, прости и внушителни, завладяващо убедителни думи: „Най-мъчното нещо в живота на човека е да пожертва онова, което той обича.“ Великата задача на окултния ученик, който твърдо и неотклонно е решил да стане Божий служител, е формулирана от българския духовен Учител в духа на Христовото благовестие: „Да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: „Не моята воля, а Волята на Отца си ще изпълня.“ „В Твоите ръце предавам духа си.“ Противоречието, което се крие в кръста, който сме длъжни да поемем на гръб и да го отнесем до своята собствена Голгота, е между духа и материята, между душата и тялото – предизвикателството да се преборим веднъж завинаги със зова на плътта и да я одухотворим до степен на пълно освещаване и обожествяване. Това е най-тежката, ала и най-благородната задача на искрено търсещия в Духа. Служението – когато е осмислено и целенасочено, породено от вътрешна необходимост, а не от външна принуда – предлага дори и чисто физиологически, целебен ефект. Следователно то извисява душата, но същевременно помага и на тялото да бъде здраво, истински „храм Божий“ – по думите на ап. Павел ( I Кор. 3:16). В този смисъл засегнатите от някакво заболяване могат да открият опора и път към изцеление в безкористното служение: „Болният не бива да чака да му прислужват, а сам да иска да услужва и помага на здравите.
към текста >>

78. Учението на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

А Учителят твърди: „Казват, че Христовото учение не било приложимо.
Беинса Дуно счита, че окултните ученици в неговата школа трябва да се стремят не само да вървят в тези принципи, но и да ги преживяват и проявяват сред обществото и по този начин да се приготвят да бъдат полезни на цялото човечество. Епохата, в която живеем, е особено важна. Живият Господ, Който се изявява като Любов, Мъдрост и Истина, ни подлага на изпит и гледа как ние ще го издържим. „Онзи, който иска да научи Божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, откъдето да гледа ясно на живота, и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши Божественото училище на Земята със зрелостен изпит. В това свършване седи благото на всекиго.“[14] Аз се учудвам на ума на християнските народи, които приемат, че Христос е дошъл да спаси света и считат Неговото учение за идеал, при все това те казват, че то е неприложимо. А Учителят твърди: „Казват, че Христовото учение не било приложимо. Приложимо е. Я спрете се на ден по пет минути и мислете върху него ...ще видите какви резултати ще има.“[15] Сега е дошло времето да се приложи Христовото учение. То ни носи готово познание и учи хората как да се освободят от страданието. Учителят казва: „Идва епоха пo-величава, отколкото е имало досега, и ние можем с радост да очакваме това светло бъдеще. От тия бури, които идват да дезинфекцират, да пречистят света, не трябва да се боим ни най-малко.
към текста >>

Я спрете се на ден по пет минути и мислете върху него ...ще видите какви резултати ще има.“[15] Сега е дошло времето да се приложи Христовото учение.
Живият Господ, Който се изявява като Любов, Мъдрост и Истина, ни подлага на изпит и гледа как ние ще го издържим. „Онзи, който иска да научи Божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, откъдето да гледа ясно на живота, и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши Божественото училище на Земята със зрелостен изпит. В това свършване седи благото на всекиго.“[14] Аз се учудвам на ума на християнските народи, които приемат, че Христос е дошъл да спаси света и считат Неговото учение за идеал, при все това те казват, че то е неприложимо. А Учителят твърди: „Казват, че Христовото учение не било приложимо. Приложимо е. Я спрете се на ден по пет минути и мислете върху него ...ще видите какви резултати ще има.“[15] Сега е дошло времето да се приложи Христовото учение. То ни носи готово познание и учи хората как да се освободят от страданието. Учителят казва: „Идва епоха пo-величава, отколкото е имало досега, и ние можем с радост да очакваме това светло бъдеще. От тия бури, които идват да дезинфекцират, да пречистят света, не трябва да се боим ни най-малко. Трябва да благодарим на Бога, че те идват. Те ще минат и ще принесат своето добро.
към текста >>

Ние се нуждаем От великата Божествена наука, чрез която може да превърнем страданието в радост, слабостта в сила и злото в добродетел, да станем физически й душевно здрави, да разрушим затворите, да превърнем живота в земен рай, да свалим Царството Божие на Земята.
Всеки може да го приложи според степента на своето развитие. Учителят казва: „Всички ученици не са на еднакво стъпало на развитие. Едни от тях са напреднали и притежават големи знания и сила в сравнение с онези, които са още в началото на своето учение. И напредналите има още много да учат: ако в една област на знанието са отишли далеч, в друга са още в началото. Това не трябва да ви обезсърчава, радвайте се, че има какво да учите и да придобивате.“[19] Ние се нуждаем От великата Божествена наука, чрез която може да превърнем страданието в радост, слабостта в сила и злото в добродетел, да станем физически й душевно здрави, да разрушим затворите, да превърнем живота в земен рай, да свалим Царството Божие на Земята. Учителят счита, че това е възможно, когато хората решат да живеят в истината и да бъдат готови да пожертват всичко за Бога. Това ново Божествено учение идва в света да пробуди съзнанието на човеците, да им покаже, че те трябва да претърпят една вътрешна трансформация и да приложат това учение във всички области на живота и във всички общества. Това е живата светлина за всички хора, за всички общества, за всички народи, за всички светове. То ще освети цялата Земя. Безгранична е светлината на Новото учение!
към текста >>

79. Братският живот - Крум Въжаров (1908- 1991)

Според схващане на истинското Христово учение те не са служители на Бога, а обикновени работници.“[54]
Съзнателният доброволен труд беше основа на нашия колективен живот. Колективната работа. Крум Въжаров и други ученици на Учителя работят в овощната градина на Изгрева Беседите и лекциите, които Учителят изнасяше, бяха безплатни. Той казва: „Съвременните попове, учители и съдии са професионалисти, работят за пари. Според схващане на истинското Христово учение те не са служители на Бога, а обикновени работници.“[54] Учителят ни даваше пример как да работим без корист. Да живеем за другите, това е основен принцип на нашето учение. Водата, която извира и тече свободно, е символ на изобилен и пълен живот. Вода, която не се оттича, се превръща в блато и започва да мирише, така че, ако ние не искаме да сме смрадливо блато, трябва да оставим свободно Божественият живот да протече през нас. Вода, която тече, и при най-големия студ не замръзва и ако ние не искаме да замръзнем, трябва да дадем свободен път на Божественото у нас.
към текста >>

Така ще слезе Царството Божие на Земята.
То е нещо реално. Там, където има мир и хармония, там е Братството. Истинските братя и сестри носят този мир у себе си и го предават на околните. И този мир и хармония, на които ние трябва да сме проводници, рано или късно ще залеят цялата земя. Хората ще дойдат до едно глобално съзнание и то вече идва, близко е. Така ще слезе Царството Божие на Земята. Животът на Бялото Братство намира своя най-пълен израз в редовните високопланински екскурзии и лагери. От 1922 г. започват ежегодните лагери на свещената Рила планина, в която участват хора от всички възрасти. Лагерите се провеждат и досега на височина над 2000 метра. Рила е старонагъната планина от вулканичен произход още от архайската ера, сцена на велики митологични тайнства и исторически събития.
към текста >>

80. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Евакуират се на някакъв остров и почват да установяват своето царство на новия живот според разбирането на революционерите.
Романът „Свободна земя“, доколкото си спомням, беше от Жан Граф. Навярно французин. Накратко казано, изпращат група затворници революционери, изпращат ги на заточение из Южна Америка, из островите. Те се разбунтуват по пътя. Вземат властта в парахода. Евакуират се на някакъв остров и почват да установяват своето царство на новия живот според разбирането на революционерите. Там в романа има контрасти, имало някои или други, на които повече им се лежало отколкото да им се работи. Обаче чрез превъзпитание и чрез примера на другите всичко тръгнало по мед и масло, както си го въобразявахме и ние и както нашите другари комунистите си го въобразяваха, че ще тръгне по мед и масло. Както и да е, този роман за 15-годишни юноши е чудесен. Така да ги вдъхновява и да възбужда в тях ревността да работят с всички сили за това общество на светлината, доброто, истината. Много бяха книгите, прочетени в тази насока.
към текста >>

Обаче комуна не на основи на революционната тактика, а върху основа на едно християнско съзнание, въз основа на Христовото учение, въз основа на учението на Учителя Дънов.
Понеже бях възприел комунизма, неговите идеи дълбоко бяха залегнали в съзнанието ми, в душата ми и аз смятах, че от това по-важно нещо няма, че всички други работи, които имах, са странични и повърхностни. Най- важното е комунизмът. В 1923 год. отидох в София на Първи младежки събор. Моята идея беше да правим комуна. Обаче комуна не на основи на революционната тактика, а върху основа на едно християнско съзнание, въз основа на Христовото учение, въз основа на учението на Учителя Дънов. Замислихме там с Влад Пашов да направим подобна комуна, обаче се явиха малко по-късно някои пречки, които не ми позволиха да действам свободно, останах с вързани ръце. След неуспеха реших да се върна в Севлиево. Престоях 4 год. в София като печатарски работник и като работещ в започнатата от нас с Влад печатница, в която имахме само буквите и нареждахме сп. „Житно зърно“ и „Беседи“ на Учителя.
към текста >>

81. Четиритѣ учения - Георги Радев (1900–1940)

То трѣбва да излѣзе отъ тия човѣшки форми и да влѣзе въ царството на Природата, където нѣма дори и поменъ отъ тѣхъ, и където царуватъ вѣчнитѣ сили на Любовьта, Мъдростъта, Истината и Правдата.
Клерикализъмътъ е изопачена форма на любовьта, милитаризъмътъ е изопачена форма на мъдростъта, капитализъмътъ е изопачена форма на истината, а социализъмътъ — изопачена форма на правдата. Въ всички тия учения се прилага насилието, принудата, убийството. Тѣ всички, въ края на краищата, си служатъ съ едни и същи срѣдства и методи. Фатално свързани съ омагъосания кръгъ, който се върти отъ слугитѣ на „княза на този свѣтъ“, тѣ водятъ до едни и същи резултати — борби, насилия, неправди, разрушения. Ако иска да добие своята свобода, човѣчеството трѣбва да излѣзе отъ този омагъосанъ кръгъ, въ който го удържа една властна, но тъмна воля. То трѣбва да излѣзе отъ тия човѣшки форми и да влѣзе въ царството на Природата, където нѣма дори и поменъ отъ тѣхъ, и където царуватъ вѣчнитѣ сили на Любовьта, Мъдростъта, Истината и Правдата. Постъпва ли по човѣшки, човѣкъ непременно ще се прояви или като клерикалъ, или като милитаристъ, или като капиталистъ, или като социалистъ. Но ако постъпва по божествения законъ, той не може да бъде клерикалъ, той ще бъде човѣкъ на любовьта, който се интересува отъ живота въ всичкитѣ му прояви; той не може да бъде милитаристъ, а ще бъде човѣкъ на мъдростъта и ще се интересува отъ знанието и силата; той не може да бъде капиталистъ, а ще бъде човѣкъ на истината и ще работи за свободата на всички същества — той нѣма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нѣщата; най-после той нѣма да бъде и социалистъ, а ще бъде човѣкъ на правдата. Истинскиятъ човѣкъ е човѣкъ на любовьта, която ражда живота; на мъдростъта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и опредѣля посоката, къмъ която първитѣ два принципа се движатъ; най- сетне, истинскиятъ човѣкъ е човѣкъ на правдата, която показва крайния предѣлъ на това, което можемъ да осъществимъ тукъ на земята. Този истински човѣкъ е идеалъ на бъдещата култура, която ще се изгради отъ една нова раса. Защото днешната бѣла раса не е въ състояние да разбере и приложи Любовьта въ нейната пълнота.
към текста >>

Насилието и разрушението съ още твърде силни у нея, и затова тя изопачи Христовото учение.
Този истински човѣкъ е идеалъ на бъдещата култура, която ще се изгради отъ една нова раса. Защото днешната бѣла раса не е въ състояние да разбере и приложи Любовьта въ нейната пълнота. Бѣлата раса не изразява още стремежитѣ на душата. Тя не е още раса на любовьта. Въ нея преобладава низшия, обективенъ умъ, и отчасти — висшиятъ разумъ. Насилието и разрушението съ още твърде силни у нея, и затова тя изопачи Христовото учение. Съвременнитѣ хора не съ още съединени съ нишкитѣ на Любовьта. Тѣ съ съединени само посрѣдствомъ своитѣ чувства. Въ бъдеще Любовьта ще се яви като съединителна връзка между хората. И все пакъ човѣчеството днесъ вече се намира подъ сѣнката на Любовьта. Първиятъ признакъ за идването иа Любовьта е страданието.
към текста >>

82. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

Не да хванеш брата си за гушата, да го разтърсиш и да кажеш: „Давай!“ Ще го хванеш по Закона на Любовта и ще му кажеш: „Братко, дай ми моето и аз ще ти дам твоето; тогава ще започнем Новия живот, който настъпва.“ Всеки един от вас лично трябва да ликвидира сметките си през тази година, ако иска да се учи, ако иска да бъде ученик и да разбере Христовото учение в бъдеще.
Едно малко изворче е за предпочитане пред един голям извор, който за да се достигне, трябва да се пътува 400-500 километра. Понеже Бог строи новото у нас, Той ни казва да се пазим от тези илюзии, които ни мамят. Няма да се спирам върху илюзиите - вие имате за тях достатъчно опитности. Понеже тази година аз наричам юбилейна година, трябва да разчистите сметките си - всякакво вземане-даване. Комуто каквото имате да давате, ще му го върнете и ще кажете: „Братко, аз имам да ти давам, вземи си го.“ Пък и каквото имате да си взимате, ще си го вземете, ще кажете: „Братко, върни ми това, което си ми взел.“ Всеки да си вземе своето! Туй, което е ваше, ще минете през девет реки, но ще си го вземете. Не да хванеш брата си за гушата, да го разтърсиш и да кажеш: „Давай!“ Ще го хванеш по Закона на Любовта и ще му кажеш: „Братко, дай ми моето и аз ще ти дам твоето; тогава ще започнем Новия живот, който настъпва.“ Всеки един от вас лично трябва да ликвидира сметките си през тази година, ако иска да се учи, ако иска да бъде ученик и да разбере Христовото учение в бъдеще. Някой ще каже: „Има време“ - Няма време! Мине ли тази година - изгубвате всичко. Няма време! И този Ерусалим, който вече слиза, това са новите тела, в които хората ще бъдат облечени. Символично казано: Всеки ден ще сваляте, ще събличате тези стари дрехи, тези дрипи. Ще гледате колкото може по-скоро да се съблечете, да се облечете в новите дрехи и душата ви тогава ще бъде в Новия Ерусалим. Докато не сме облечени, докато сме в затвор, при нас ще влизат стражари да ни бият.
към текста >>

Ние ще работим за Царството Божие.
Затова всички ще се обедините и ще работите по Закона на Любовта. Ще поставите в действие Закона на хармонията и той ще почне да отваря пътя ви, във вас ще дойдат Божиите Мисли. Този свят е на Бога, ние сме Негови Служители и ще работим за Него. Нищо повече. Ние няма да работим за някоя черква - нито за православна, нито за протестантска, нито за католишка. Ние ще работим за Царството Божие. Ако пък и тези черкви работят за Царството Божие - добре дошли, ние сме с тях! Но ако те не работят за Бога, аз за тях един косъм няма да дам - един косъм от брадата ми струва повече от една такава черква. Нашето правило е да служим съзнателно на Онзи, Който ни е дал живот, Който ни е дал всичко. Няма да допуснем някой да ни лъже - стига толкова лъжи! Ние и вие, черквите, сме служители на Господа, а това, което вие правите, това, дето искате да ни лъжете - няма да мине. Ние познаваме тези лъжи. Нали мъжът и жената, преди да се оженят, се докарват?
към текста >>

Ако пък и тези черкви работят за Царството Божие - добре дошли, ние сме с тях! Но ако те не работят за Бога, аз за тях един косъм няма да дам - един косъм от брадата ми струва повече от една такава черква.
Ще поставите в действие Закона на хармонията и той ще почне да отваря пътя ви, във вас ще дойдат Божиите Мисли. Този свят е на Бога, ние сме Негови Служители и ще работим за Него. Нищо повече. Ние няма да работим за някоя черква - нито за православна, нито за протестантска, нито за католишка. Ние ще работим за Царството Божие. Ако пък и тези черкви работят за Царството Божие - добре дошли, ние сме с тях! Но ако те не работят за Бога, аз за тях един косъм няма да дам - един косъм от брадата ми струва повече от една такава черква. Нашето правило е да служим съзнателно на Онзи, Който ни е дал живот, Който ни е дал всичко. Няма да допуснем някой да ни лъже - стига толкова лъжи! Ние и вие, черквите, сме служители на Господа, а това, което вие правите, това, дето искате да ни лъжете - няма да мине. Ние познаваме тези лъжи. Нали мъжът и жената, преди да се оженят, се докарват? Мъжът се докарва, че е много благороден, жената се докарва, че е много благородна, а после, като се оженят, казват един на друг: „Не ми се докарвай, познаваме се - беше то преди, но сега вече се опознахме!“ За какво да се лъжем - сега трябва да излезе чистата истина, за да можем да се обновим, и тогава ще станем ученици на Всемирното Бяло Братство, ще станем ученици на Христа в този смисъл .
към текста >>

Някой мой брат е беден, няма работа - ще отиде у брата си: „Братко, дай да ти помогна в дюкяна!“ А другият, като си затваря дюкяна вечерта, казва: „Братко, аз от любов ще ти дам нещо от това, което съм припечелил.“ По този начин ще се стараем да приложим на практика Христовото учение.
Ще създадете работа за всички - ако някоя от сестрите няма работа, ще є създадете. Не считайте между вас за унижение това, че някоя сестра е бедна и се срамува да работи, да очаква подаяние. Ние ще вършим всичко от любов - някоя сестра е бедна, ще отиде при друга сестра, която е състоятелна и ще є каже: „Сестро, ще дойда днес от любов да ти опера.“ А другата ще отговори: „Сестро, и аз от любов ще ти помогна.“ От любов ще ти опере дрехите и ти от любов ще отвориш кесията си. А сега ще дойде при тебе, ще започне: „Бедна съм, мъжът ми това-онова“ - оплаква се. Такова учение у нас няма, то е от лукаваго. Някой мой брат е беден, няма работа - ще отиде у брата си: „Братко, дай да ти помогна в дюкяна!“ А другият, като си затваря дюкяна вечерта, казва: „Братко, аз от любов ще ти дам нещо от това, което съм припечелил.“ По този начин ще се стараем да приложим на практика Христовото учение. Малко ще се поизпотите, но ако го приложите по този начин, Господ ще каже: „Понеже вие осветявате Моето Име, Аз ще ви благословя, Аз ще тръгна с вас.“ И тогава няма да има жена, чийто мъж да е лош, няма да има мъж, чиято жена да не е замесила тестото за хляба си, да не е изпрала дрехите си - и всичко ще върви добре и ще се благославя. Ние сега трябва да уредим работите си, трябва да работим по Бога за себе си. Не само един ще работи, а всички - всеки ще работи, доколкото съзнанието в него е пробудено и не насила, а от любов. Всеки от нас ще отвори съзнателно кесията си и от любов ще помогне на брат си, ще каже: „Братко, позволи ми от любов да го направя.“ - „Добре, и аз от любов ще го приема, а без любов не го вземам.“ Това е правилото, което аз ви давам. Приложете го, пък и вашият ум ще създаде нещо - туй правило ще създаде малки правилца, и като ги приложите в живота, ще се създаде много нещо.
към текста >>

83. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Ученикът на духовната школа, за да може да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно.
Телескопичен блик Протокол за разпит на свидетел. Именувам се Петър Дънов, от Варна, 60 г., българин, Неженен, Неосъждан, Учител, Показвам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братство и взаимна помощ за общо благо. 'Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената праведност. Ученикът на духовната школа, за да може да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй може да се изправи чрез самоусъвършенствуване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на Небесата е съвършен.“ Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената у1юбов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел.
към текста >>

Ала от това което чух и узнах, няма нищо, което да е непримиримо с Христовото учение.
Никой папа, никой Демостен в това отношение го е надминал. За последователите му буквално „Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите.“ Не като кардиналите, владиците, пастирите със зазубрени по угода на времето легалности. Две неща издигат Учителя на Бялото братство до български фактор от историческо значение: Първо неговото прихватливо учение. Второ неговите добри и предани нему ученици. За мирогледа и учението на Дънов, аз сравнително малко зная. Ала от това което чух и узнах, няма нищо, което да е непримиримо с Христовото учение. Същност, аз го намерих много по-християнско отколкото очаквах според слуховете. Ядката на системата е: Любов, Мъдрост, Истина. Това „ново учение“ е древно като планините и чисто като светлината, а при това, не по малко Християнско. И от този център извират чудно възвишени морални наставления. Кой свещеник, за пример, при коя черкова е дал на своето паство, no-възвишен и по-християнски лозунг от тазгодишният на Белите Братя, който цитирах: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!“ Бялото братство е пиле излюпено из черупката на Християнските догми и с освободените си засилени крака и криле, то ще ускори хода на България към Божието царство на земята.
към текста >>

Кой свещеник, за пример, при коя черкова е дал на своето паство, no-възвишен и по-християнски лозунг от тазгодишният на Белите Братя, който цитирах: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!“ Бялото братство е пиле излюпено из черупката на Християнските догми и с освободените си засилени крака и криле, то ще ускори хода на България към Божието царство на земята.
Ала от това което чух и узнах, няма нищо, което да е непримиримо с Христовото учение. Същност, аз го намерих много по-християнско отколкото очаквах според слуховете. Ядката на системата е: Любов, Мъдрост, Истина. Това „ново учение“ е древно като планините и чисто като светлината, а при това, не по малко Християнско. И от този център извират чудно възвишени морални наставления. Кой свещеник, за пример, при коя черкова е дал на своето паство, no-възвишен и по-християнски лозунг от тазгодишният на Белите Братя, който цитирах: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!“ Бялото братство е пиле излюпено из черупката на Християнските догми и с освободените си засилени крака и криле, то ще ускори хода на България към Божието царство на земята. Обвиняват го, че Дънов казал, че е превъплътен Христос. Аз не чух, нито съм чел, той да твърди такова нещо. Ала ако аз вярвах в прераждането щях да кажа че той е превъплътен поп Богомил. Онзи религиозен гений отпреди хиляда години, чиито живот чрез учението му, пробуди и прероди въпреки кървавите гонения Западния свят. Каквито и усилия да полага Православната църква да наложи пълен контрол над духовния живот на България, те не са оказват особено плодотворни.
към текста >>

Нали ние всички според христовото учение сме братя и сестри на земята?...
Попските вестници, както ги нарича той, не закъсняват да се обадят. „Търновски епархийски вести“ пускат брошура „Дъновизма като вредна секта.“ Замесват се в разправията „Сговор“, „Пряпорец“, „Зора“, „Зорница“, „Ново време.“ Става ясно, че никой от тези вестници не е дъновистки пропагандатор, и че искането дъновисткия събор да се забрани е смешно. Просто цитирам „има хора с покрусени души, които търсят в нещо утеха. Такива сломени души не са един, не са двама те са легион. Тая утеха те искат да я намерят не в черквата на моя поп (попът дето му грабнал хляба А.С.), където има повече панаир, отколкото благоговение, където е повече театър, отколкото молитвен дом, а в тихите дебри на планината, или в първия лъч на зората... Наричали се „братя“ и „сестри“ какво от това? Нали ние всички според христовото учение сме братя и сестри на земята?... За да не помислите, че съм дъновист ще кажа, че пуша по 30 цигари на ден, плюс две-три лули, попийвам си и на обяд и надвечер, ям повече месо отколкото зеленчук, лъчите на зората твърде рядко съм имал щастието да посрещам, и след това като ми се завърти главата... заключвам дори вратата на кабинета си.“ Въпреки врявата и истеричните нападки срещу Дънов, обикновеният българин не вижда в него никаква заплаха, не изпитва никаква омраза. Или поне решително по-малко отколкото към католическите църкви и синагогите. Хората не се свързват с учението предлагано от Дънов поради една единствена причина, която вече споменахме: нагърбването с него ще доведе до нови навици, нови обичаи, нови задължения, нови ограничения, с които нито те, нито семействата и роднините им са свикнали. Ще се разклати уюта на старата семейна култура, в която са отгледани и с която се чувстват добре. Така или иначе през втората половина на 20-те години, когато песните на братската Паневритмия зазвучават при изгрев слънце над Борисовата градина, въпросът за Дънов идва от самосебе си: „Кой си ти?
към текста >>

84. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и от далеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори“?
Някои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т.е. задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим настрана неоспоримият факт, че на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и чрез господството на това мнозинство, само зарегистрирва всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата? Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота, на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение наречено „демократически режим“? Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и от далеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори“? Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т.е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация“73 . Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage universel74) е чиста политическа мистификация, една пъстра тълпа, наречена „избирателно тяло“ и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т.е. по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери75 в Народното събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които са посочват в кандидатни листи от политическите партии, сиреч от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати.
към текста >>

Христовото общежитие е, преди всичко, враг на всякакъв материализъм, на всякакво насилие и на всякакъв милитаризъм.
Единствената идеална форма на човешко общежитие остава бялата братска комуна, т.е. задругата, основана от Великия Учител на човечеството, Христос. За нея ние много пъти сме говорили и писали в това списание83. Тя е израз на духовно сродство и единение и следователно, напълно отговаря на основния закон в природата: законът за любовта и братството. А формата на държавна уредба, която кристализира в себе си белия комунизъм, е синархията. Христовото общежитие е, преди всичко, враг на всякакъв материализъм, на всякакво насилие и на всякакъв милитаризъм. Основата му е: пълната свобода на ума, сърцето и волята, а принципите му са: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи. Средствата са: безкористният труд и взаимопомощта, а Целта е: духовното усъвършенстване на личността, обществото, народа и човечеството. Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа. От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството.
към текста >>

85. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Те често се движат в света като обикновени хора, но са носители на възвишени добродетели и работят за една заветна цел -човечеството да може практически да реализира Мъдростта, струяща от Светия Дух в Името Христово.
Външната сетивна дванадесетичност е периферията, имаща за център вътрешния микрокосмос на Аз-а, който, на свой ред, също има периферия от дванадесет иманентни функции и свой център - Христос. Но човешкият Аз е плод и проекция на макрокосмичния, общочовешки Аз. Има ли подобна организация Космическият Аз на човечеството и ако има, какво говори Духовната наука по този въпрос? Според изнесените от Рудолф Щайнер данни8 ясно се разбира, че има Ложа от дванадесет Учители9, отдавна изминали пътя, по който човечеството тепърва ще минава. За тези Учители на човечеството се знае, че динамично седем от тях постоянно са въплътени във физическия план, а останалите пет са в Духовния свят. Те често се движат в света като обикновени хора, но са носители на възвишени добродетели и работят за една заветна цел -човечеството да може практически да реализира Мъдростта, струяща от Светия Дух в Името Христово. В тези писмени отговори на Рудолф Щайнер се споменават имената на Учителя Исус, Кутхуми, Мория, Иларион, Сен-Жармен (Християн Розенкройц). От друга страна, Рудолф Щайнер говори и за една още по-възвишена Ложа, съставена от дванадесет човешки същества със степен на развитие Бодхисатва10. Тези изключително напреднали човеци обитават Света на Провидението и пряко съзерцават Христовото същество11. За тях се знае, че са интензивно свързани с Духовния свят и едва частично - с физическия12. Те имат конкретна мисия към човечеството, свързана с все по-дълбокото познаване на Христовото същество13.
към текста >>

Тези изключително напреднали човеци обитават Света на Провидението и пряко съзерцават Христовото същество11.
Според изнесените от Рудолф Щайнер данни8 ясно се разбира, че има Ложа от дванадесет Учители9, отдавна изминали пътя, по който човечеството тепърва ще минава. За тези Учители на човечеството се знае, че динамично седем от тях постоянно са въплътени във физическия план, а останалите пет са в Духовния свят. Те често се движат в света като обикновени хора, но са носители на възвишени добродетели и работят за една заветна цел -човечеството да може практически да реализира Мъдростта, струяща от Светия Дух в Името Христово. В тези писмени отговори на Рудолф Щайнер се споменават имената на Учителя Исус, Кутхуми, Мория, Иларион, Сен-Жармен (Християн Розенкройц). От друга страна, Рудолф Щайнер говори и за една още по-възвишена Ложа, съставена от дванадесет човешки същества със степен на развитие Бодхисатва10. Тези изключително напреднали човеци обитават Света на Провидението и пряко съзерцават Христовото същество11. За тях се знае, че са интензивно свързани с Духовния свят и едва частично - с физическия12. Те имат конкретна мисия към човечеството, свързана с все по-дълбокото познаване на Христовото същество13. В момента един от тях има специална мисия на Земята и трябва да стане първия Просветлен, първия Буда след Христос. Пет хиляди години, след като е поел тиарата на Мъдростта, тиарата на Светия Дух от Гаутама Буда, той ще направи решителната крачка от степента Бодхисатва към степента Буда, като прониже живота и културата на човечество с една могъща морална сила, произлизаща от Христовите Сила и Живот.14 Рудолф Щайнер говори конкретно за няколко Бодхисатви (или Бодхисатваси). Скитианус, Заратустра, Гаутама15 са работили върху човечеството с последователни мисии и са преминали от степен Бодхисатва в степен Буда.
към текста >>

Те имат конкретна мисия към човечеството, свързана с все по-дълбокото познаване на Христовото същество13.
Те често се движат в света като обикновени хора, но са носители на възвишени добродетели и работят за една заветна цел -човечеството да може практически да реализира Мъдростта, струяща от Светия Дух в Името Христово. В тези писмени отговори на Рудолф Щайнер се споменават имената на Учителя Исус, Кутхуми, Мория, Иларион, Сен-Жармен (Християн Розенкройц). От друга страна, Рудолф Щайнер говори и за една още по-възвишена Ложа, съставена от дванадесет човешки същества със степен на развитие Бодхисатва10. Тези изключително напреднали човеци обитават Света на Провидението и пряко съзерцават Христовото същество11. За тях се знае, че са интензивно свързани с Духовния свят и едва частично - с физическия12. Те имат конкретна мисия към човечеството, свързана с все по-дълбокото познаване на Христовото същество13. В момента един от тях има специална мисия на Земята и трябва да стане първия Просветлен, първия Буда след Христос. Пет хиляди години, след като е поел тиарата на Мъдростта, тиарата на Светия Дух от Гаутама Буда, той ще направи решителната крачка от степента Бодхисатва към степента Буда, като прониже живота и културата на човечество с една могъща морална сила, произлизаща от Христовите Сила и Живот.14 Рудолф Щайнер говори конкретно за няколко Бодхисатви (или Бодхисатваси). Скитианус, Заратустра, Гаутама15 са работили върху човечеството с последователни мисии и са преминали от степен Бодхисатва в степен Буда. Вече се каза, че в момента над човечеството работи Бодхисатвата, който пое мисията да бъде пратеник на Светия Дух на Земята след Гаутама. Неговата мисия започва приблизително шестотин години преди Обрата на времената.
към текста >>

Аз-ът на човека има свой съкровен център, който има пряка връзка с Христовото същество.
Този единен духовен организъм е подобен по структура на човешкия Аз, защото тази Ложа е по същество самият принцип на азовостга на човечеството19. Така Цялото проектира своя модел фрактално в своите части, като оформя т.нар. златна (слънчева) пропорция. С други думи, принципът на макрокосмичната азовост, самият Аз на човечеството има подобна структура, както Аз-ът на човека. Ако човешкият Аз има двойна дванадесетичност в себе си, изразена в дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни душевни функции, то Аз-ът на човечеството има двойна дванадесетичност, изразена съответно в Ложата на дванадесетте Учители - Махатми и Ложата на дванадесетте Велики Учители - Бодхисатви. Аз-ът на човека има свой съкровен център, който има пряка връзка с Христовото същество. Какъв е аналогът на този център в Аз-а на човечеството? Съкровеният център в Аз-а на човечеството е Натановата душа20, която е отделена и спасена от луциферичното изкушение по време на Лемурия. Тя е сродната душа на цялото човечество, сродната душа на първичния Адам. Прониквайки я, Христос извърши Своите жертвени дела в името на спасението и повдигането на човешката раса. Когато говорим за Ложата на Бодхисатвите, ние можем да я съзерцаваме като съкровена част от Аз-а на човечеството - един по-вътрешен организъм в Бялата ложа.
към текста >>

Настъпва коренна промяна (Рудолф Щайнер дава три важни знака, чрез които може да се различи съществото Бодхисатва): Бодхисатвата, проявил се чрез човека-носител, стои сякаш сам в света, несвързан с никаква верига учител-ученик, и словото му има изключителна морална сила, защото, благодарение на особената инкорпорация в човека-носител, успява да поддържа постоянна връзка както с духовното поле на Висшия Девакхан, така и с още по-висшия Свят на Провидението, откъдето извират великите принципи и добродетели на Христовото същество.
Според Езотеричната наука дванадесетте Велики Учители изпращат един свой представител, който става изявител на импулсите на Светия Дух. Може да се каже, че той ръководи развитието на човечеството за период от приблизително 5000 години.29 През този период той се инкарнира по твърде особен начин приблизително на всеки 100 години.30 Процесът на въплъщение на Бодхисатвите може да се обясни по следния начин: тези човешки същества, поради своята възвишена и специална еволюция, имат необходимостта да бъдат в постоянна връзка с висшите духовни светове; поради тази причина те не могат да навлизат дълбоко във физическия свят и да се раждат както обикновените хора. За целта те използуват друга човешки същества и се вселяват (инкорпорират) в техните духовни структури. Хората, които се явяват един вид носители на Бодхисатвите, са високо посветени човешки индивидуалности. Особена закономерност в живота на Бодхисатвите е, че те остават неизвестни за света до 30-годишната си възраст.31 Част от Аз-а на Бодхисатвата прониква в предварително подготвените телесни структури на даден човек-носител, когато той е на приблизително 33 години. Настъпва коренна промяна (Рудолф Щайнер дава три важни знака, чрез които може да се различи съществото Бодхисатва): Бодхисатвата, проявил се чрез човека-носител, стои сякаш сам в света, несвързан с никаква верига учител-ученик, и словото му има изключителна морална сила, защото, благодарение на особената инкорпорация в човека-носител, успява да поддържа постоянна връзка както с духовното поле на Висшия Девакхан, така и с още по-висшия Свят на Провидението, откъдето извират великите принципи и добродетели на Христовото същество. Този процес на обмен с човешките същества на физическо поле протича периодично до момента, когато Бодхисатвата отработи способността сам да изгражда човешко тяло и по този начин да се роди като човек. Това е и последният път, когато Бодхисатвата се въплъщава във физическо тяло.32 Процесът на завършване на необходимостта от физическо въплъщение е съпроводен и от фаза на завършване на конкретната му мисия към човечеството. Тогава се казва, че съответният Бодхисатва се е издигнал до степента на развитие Буда. Най-общо, мисията на един Бодхисатва е насочена да подпомогне изработването на специални качества, добродетели и сили в човечеството, които съответстват на самото естество на дадения Велик Учител-Бодхисатва. Само част от въплъщенията на Учителите-Бодхисатви имат историческа известност.
към текста >>

Тук е мястото да припомним, че дванадесетте Велики Учители пряко съзерцават Христовия лик и са носители и изявители на Христовото Слово34 - те са най-близките Христови ученици, душите, които са направили първи най-дълбока и пълноценна връзка с Христовия Дух още в най-дълбока древност.
Най-общо, мисията на един Бодхисатва е насочена да подпомогне изработването на специални качества, добродетели и сили в човечеството, които съответстват на самото естество на дадения Велик Учител-Бодхисатва. Само част от въплъщенията на Учителите-Бодхисатви имат историческа известност. Когато един Бодхисатва завърши своята мисия, в последното си прераждане той преминава от степен Бодхисатва в степен Буда и предава водачеството на нов пратеник от Ложата на Светия Дух - Ложата на дванадесетте Бодхисатви". В това последно въплъщение учението на Бодхисатвата, станал Буда, обгръща цялото човечество. За това допринася и фактът, че Той е подготвил достатъчно ученици, които да възприемат извечната Христова Мъдрост, струяща от Него. Тук е мястото да припомним, че дванадесетте Велики Учители пряко съзерцават Христовия лик и са носители и изявители на Христовото Слово34 - те са най-близките Христови ученици, душите, които са направили първи най-дълбока и пълноценна връзка с Христовия Дух още в най-дълбока древност. Обсъждането на въпроса за процеса на контакт между Христовото същество и дванадесетте Бодхисатви, за оформянето на тази най-висша Ложа в духовната история на Слънчевата система и по специално - в окултната история на Земята е тема на друга статия.35 Бодхисатвите могат да бъдат наречени Учители на Божествената Мъдрост - проводници на Виделината, която струи от Христовото същество. Тяхната Божествена мисия е да донесат Христовата Мъдрост. Това става чрез тяхното учение, чрез което хората могат да познаят Христовото същество на нова, по-висока степен. Онова, което може да се каже за Будите, е, че те вече не са носители на дадено учение, а стават един вид извори на Христов Живот36 и разливат своята мисия в цялата Слънчева система. Една друга особеност при Бодхисатвите е, че те не винаги действат само чрез един човешки носител, но имат един основен.
към текста >>

Обсъждането на въпроса за процеса на контакт между Христовото същество и дванадесетте Бодхисатви, за оформянето на тази най-висша Ложа в духовната история на Слънчевата система и по специално - в окултната история на Земята е тема на друга статия.35 Бодхисатвите могат да бъдат наречени Учители на Божествената Мъдрост - проводници на Виделината, която струи от Христовото същество.
Само част от въплъщенията на Учителите-Бодхисатви имат историческа известност. Когато един Бодхисатва завърши своята мисия, в последното си прераждане той преминава от степен Бодхисатва в степен Буда и предава водачеството на нов пратеник от Ложата на Светия Дух - Ложата на дванадесетте Бодхисатви". В това последно въплъщение учението на Бодхисатвата, станал Буда, обгръща цялото човечество. За това допринася и фактът, че Той е подготвил достатъчно ученици, които да възприемат извечната Христова Мъдрост, струяща от Него. Тук е мястото да припомним, че дванадесетте Велики Учители пряко съзерцават Христовия лик и са носители и изявители на Христовото Слово34 - те са най-близките Христови ученици, душите, които са направили първи най-дълбока и пълноценна връзка с Христовия Дух още в най-дълбока древност. Обсъждането на въпроса за процеса на контакт между Христовото същество и дванадесетте Бодхисатви, за оформянето на тази най-висша Ложа в духовната история на Слънчевата система и по специално - в окултната история на Земята е тема на друга статия.35 Бодхисатвите могат да бъдат наречени Учители на Божествената Мъдрост - проводници на Виделината, която струи от Христовото същество. Тяхната Божествена мисия е да донесат Христовата Мъдрост. Това става чрез тяхното учение, чрез което хората могат да познаят Христовото същество на нова, по-висока степен. Онова, което може да се каже за Будите, е, че те вече не са носители на дадено учение, а стават един вид извори на Христов Живот36 и разливат своята мисия в цялата Слънчева система. Една друга особеност при Бодхисатвите е, че те не винаги действат само чрез един човешки носител, но имат един основен. Така и други велики същества могат косвено да бъдат наречени Бодхисатви, но при тях не е налице пълният процес на изява, както при основния човек-носител.
към текста >>

Това става чрез тяхното учение, чрез което хората могат да познаят Христовото същество на нова, по-висока степен.
В това последно въплъщение учението на Бодхисатвата, станал Буда, обгръща цялото човечество. За това допринася и фактът, че Той е подготвил достатъчно ученици, които да възприемат извечната Христова Мъдрост, струяща от Него. Тук е мястото да припомним, че дванадесетте Велики Учители пряко съзерцават Христовия лик и са носители и изявители на Христовото Слово34 - те са най-близките Христови ученици, душите, които са направили първи най-дълбока и пълноценна връзка с Христовия Дух още в най-дълбока древност. Обсъждането на въпроса за процеса на контакт между Христовото същество и дванадесетте Бодхисатви, за оформянето на тази най-висша Ложа в духовната история на Слънчевата система и по специално - в окултната история на Земята е тема на друга статия.35 Бодхисатвите могат да бъдат наречени Учители на Божествената Мъдрост - проводници на Виделината, която струи от Христовото същество. Тяхната Божествена мисия е да донесат Христовата Мъдрост. Това става чрез тяхното учение, чрез което хората могат да познаят Христовото същество на нова, по-висока степен. Онова, което може да се каже за Будите, е, че те вече не са носители на дадено учение, а стават един вид извори на Христов Живот36 и разливат своята мисия в цялата Слънчева система. Една друга особеност при Бодхисатвите е, че те не винаги действат само чрез един човешки носител, но имат един основен. Така и други велики същества могат косвено да бъдат наречени Бодхисатви, но при тях не е налице пълният процес на изява, както при основния човек-носител. Например Рудолф Щайнер обяснява, че Хермес също в известен смисъл може да се нарече Бодхисатва.37 Нещо повече, дори по времето на една конкретна физическа изява, когато даденият Бодхисатва вече се е инкорпорирал в определена човешка индивидуалност, той може да инспирира и да ръководи и други достатъчно напреднали в посвещението си хора.38 Това е изява на духовното могъщество на Великите Учители на Мъдростта. Ако се концентрираме към настоящия етап от дейността на Ложата на Бодхисатвите, трябва да се каже, че след издигането на Бодхисатва Гаутама до степен Буда идва времето на един друг Бодхисатва да поеме мисията към човечеството.
към текста >>

„В лицето на Майтрея-Буда ни е даден най-великият Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото събитие в неговия пълен обхват.
Ако се концентрираме към настоящия етап от дейността на Ложата на Бодхисатвите, трябва да се каже, че след издигането на Бодхисатва Гаутама до степен Буда идва времето на един друг Бодхисатва да поеме мисията към човечеството. Това е Бодхисатва Майтрея, който след около 3000 години ще стане, така да се каже, първия Християнски Буда. Тогава, според думите на Рудолф Щайнер, той ще се изяви в човечеството като най-великият Учител на импулса на Христос, които ще действа чрез моралната сила на Словото39. Рудолф Щайнер изтъква, че името Майтрея се превежда като онзи, който носи Доброто чрез Словото40. Това Слово ще действа магически върху волята на хората и ще им помага да реализират Христовите Добродетели. „В лицето на Майтрея-Буда ни е даден най-великият Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото събитие в неговия пълен обхват. Особеното при него ще бъде, че като най-велик Учител, той ще донесе най-великото и възвишено слово."41 Рудолф Щайнер изрича грандиозните слова: „Ако би имало [след 3000 години] един 'евангелист Йоан', той ще говори [за този Велик Учител на човечеството] по различен начин в сравнение с това, което Апостол Йоан е казал за Христос. Ако за Христос е казано: „И Словото стана плът"; „Евангелистът Йоан" на Майтрея-Буда би трябвало да каже: 'и плътта стана Слово' "42. „Особеното при този Майтрея-Буда е, че той ще трябва да подражава по определен начин на станалото при събитията на Голгота."43 Това ще бъде характерна черта и при изявата и при подготовката на мисията на Майтрея-Буда. Гаутама Буда изпълнява своята мисия и около 600 г. пр. Хр.
към текста >>

Щом като Бодхисатва Майтрея е подготвящият своята мисия „най-велик Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото събитие в неговия пълен обхват" и щом като той „е въплътен също и сега", то за антропософа, търсещ озарението на Христовото етерно пришествие, е най-естествено да си зададе въпроса: Как мога да се докосна до учението на физически проявения в XX век Бодхисатва Майтрея, защото то ще даде жизнено необходимата ми гледна точка към съвременната изява на Христос?
Приблизително сто години преди въплъщението на Слънчевия Логос на Земята Бодхисатва Майтрея е вече исторически известен чрез своята проява посредством водача на есеите Йешуа бен Пандира. Рудолф Щайнер уточнява в книгата „Езотерично християнство" (GA 130) и по-специално в своята лекция от 4.11.1911: „Бодхисатва Майтрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като [инкорпориран в индивидуалността на] Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло, той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха, в Етерно тяло, както някога беше предвестник на [физическата изява на] Христос." Може да се каже, че изричайки тези думи, Рудолф Щайнер поставя неформално една практическа задача пред всеки истински ученик, тръгнал по пътеките на Духовната наука Антропософия. От решаването на тази кардинална задача пряко зависи правилното разбиране и реализиране на Етерното пришествие на Христос в душата на търсещия Истината. Това е така, защото Бодхисатва Майтрея, проявил себе си през първата половина на XX век, е имал специално отношение към разгърналата се Христова мисия в Астралния свят по същото време. За това отношение Рудолф Щайнер намеква с думите: „Той е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Всеки буден изследовател на езотеричното християнство би следвало да обърне специално внимание на тези пророчески думи на Рудолф Щайнер, ако наистина търси искрено и с цялата си душа познавателен път към Второто етерно пришествие на Христос. Щом като Бодхисатва Майтрея е подготвящият своята мисия „най-велик Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото събитие в неговия пълен обхват" и щом като той „е въплътен също и сега", то за антропософа, търсещ озарението на Христовото етерно пришествие, е най-естествено да си зададе въпроса: Как мога да се докосна до учението на физически проявения в XX век Бодхисатва Майтрея, защото то ще даде жизнено необходимата ми гледна точка към съвременната изява на Христос? Това по същество е третият краеъгълен въпрос в този труд и ние ще се опитаме да представим тук един съвсем конкретен негов отговор. И така, поради ред окултни, етични и социални причини Рудолф Щайнер не е могъл директно да посочи индивидуалността, чрез която се е проявил Бодхисатва Майтрея. Но от друга страна, посредством многобройните ясновидски откровения, знаци и напътствия от окултната история на човечеството и някои, така да се каже, духовно-научни теореми, Рудолф Щайнер сякаш е щрихирал образа на Христовия пратеник, оставяйки на нас да довършим тази духовно-историческа картина и по този начин да направим първи стъпки в езотеричното християнство. Според нас чрез този метод по същество е дадена една нова Граалова задача, която се състои в търсенето и откриването на Словото на Бодхисатва Майтрея -посланика на Светия Дух в XX век. За да навлезем в дълбочината на това езотерично търсене, е необходимо да разгледаме изминатия дотук духовен път към тази заветна цел.
към текста >>

Той недвусмислено казва: „Бодхисатвата е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Когато един човек е проповедник в Името Христово, нещо повече - когато този проповедник работи за Второто етерно пришествие на Христовото същество, е невъзможно той да остане исторически неизвестен.
Но от друга страна, посредством многобройните ясновидски откровения, знаци и напътствия от окултната история на човечеството и някои, така да се каже, духовно-научни теореми, Рудолф Щайнер сякаш е щрихирал образа на Христовия пратеник, оставяйки на нас да довършим тази духовно-историческа картина и по този начин да направим първи стъпки в езотеричното християнство. Според нас чрез този метод по същество е дадена една нова Граалова задача, която се състои в търсенето и откриването на Словото на Бодхисатва Майтрея -посланика на Светия Дух в XX век. За да навлезем в дълбочината на това езотерично търсене, е необходимо да разгледаме изминатия дотук духовен път към тази заветна цел. Ето защо ние ще представим преглед на изложените до момента възможни отговори на вече споменатия нов Граалов въпрос на нашето време. Преглед на вече изложени до момента хипотези по въпроса чрез коя исторически известна личност се е проявил в XX век Бодхисатва Майтрея.44 (1)Чрез изложения по-горе цитат от книгата „Езотерично християнство" става ясно, че Бодхисатва Майтрея е въплътен (по-точно - инкорпориран) в XX век и то по времето на Рудолф Щайнер. Той недвусмислено казва: „Бодхисатвата е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Когато един човек е проповедник в Името Христово, нещо повече - когато този проповедник работи за Второто етерно пришествие на Христовото същество, е невъзможно той да остане исторически неизвестен. Освен това, за новата изява на Великия Учител на човечеството, наследил Гаутама Буда, е имало отдавна известни пророчества. Може би това довежда и до първия, явно неуспешен, опит за откриването на физическата изява на Бодхисатвата на настоящето. Ани Безант и Ледбитер смятат, че Божественото същество Христос и човешкото същество Майтрея са едно и също нещо. Освен това те провъзгласяват, че новият Миров Учител (които според тях е едновременно Христос и Майтрея) се е проявил чрез индийския младеж Кришнамурти. Срещу това грубо недомислие работят разумните и светли сили в лицето например на Рудолф Щайнер и Духовния Учител, проявил се в България чрез Петър Дънов (Беинса Дуно).
към текста >>

Поради тази причина и поради факта, че са попаднали под влиянието на източни окултисти, които явно не разбират дълбочината на Христовото същество, те стигат до такава степен на заблуждение, че влизат в цялостен конфликт както с класическите будистки предсказания за дейността на Бодхисатва Майтрея, така и с откровенията на антропософската наука по същата тема.
Този метод нарушава окултната хигиена на азовостта и превръща човека в лесна плячка за тъмни окултни сили. Попадайки в капана на медиумизма и окултната диктовка на псевдо-махатми, семейство Рьорих прави следващия неуспешен опит за познаване на Мировия Учител Майтрея. Елена Рьорих изразява идеята, че има трима Владици на Света: Буда, Христос и Майтрея, като Майтрея е Старшият, Първият и Последният сред тях, и освен това той е Цар на Царете и Учител на Учителите.46 Елена Рьорих обяснява, че Бодхисатва Майтрея отдавна е постигнал Озарението, станал е Буда и не му е необходимо физическо въплъщение, като естествено се проявява като Владика на Хималайска Шамбала47. Явно тук отново става въпрос за същия, описан по-горе, проблем, но в друг ракурс, който ще се опитаме да обясним чрез една аналогия: възможно е неподготвеният изследовател на светлината да се обърка и когато изследва за първи път призма, която разделя бялата светлина на цветни лъчи, да помисли, че призмата е по-старша, по-съществена и по-важна от самата светлина. В подобна ситуация са изпаднали създателите на Агни Йога: те прекомерно са хиперболизирали образа на Учителя Майтрея, като не могат да различат, че той е изключително чист и свят проводник на Христовите Сила и Живот. Поради тази причина и поради факта, че са попаднали под влиянието на източни окултисти, които явно не разбират дълбочината на Христовото същество, те стигат до такава степен на заблуждение, че влизат в цялостен конфликт както с класическите будистки предсказания за дейността на Бодхисатва Майтрея, така и с откровенията на антропософската наука по същата тема. Ако някой търси Граала, необходимо му е Различаване! (3) В края на земния път на Рудолф Щайнер, а и веднага след това, в антропософските среди започва интензивен изследователски процес, насочен към разкриване на загадката относно пророчеството за Бодхисатва Майтрея. От една страна, съвсем ясно се разбира, че без директното и конкретно познаване на Христовия пратеник в XX век съществува сериозна и реална опасност да не се познае в пълнота Етерното пришествие на Христос48. От друга страна, се натрупват сериозни данни за мисията на Бодхисатва Майтрея от самия факт, че започва изследване и синтезиране на трудовете на Рудолф Щайнер. Става ясно, че Рудолф Щайнер е бил под пряката инспирация на Бодхисатва Майтрея за известен период от време49. Освен това се разбира, че в разговора си с Фридрих Рителмайер (август 1921 г.) Рудолф Щайнер е намекнал, че онзи, който се прояви чрез Иешуа бен Пандира, сега отново се е родил в началото на столетието.
към текста >>

относно раждането на Бодхисатвата около началото на столетието; (iii) „Също в нашата епоха, сега в XX век, от този Бодхисатва, който някога ще стане Майтрея Буда, изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня на индийците..."65; (iv) „Всеки Бодхисатва, който се издига до степента Буда, има свой приемник, свой последовател.
Не е място сега да се занимаваме със спекулациите за това чрез коя личност в друг случай [при условие, че няма противодействия от ложите на левия път] е можело да действа Бодхисатвата. В това време (1910-1913) Рудолф Щайнер е бил непосредствено инспириран от пребиваващия в духовните светове Бодхисатва. [И благодарение на това в XX век] Бодхисатвата е имал възможност да изпълни своята мисия чрез него, без каквато и да е замяна в личността на Рудолф Щайнер или описаното по-горе внезапно превръщане на неговото същество. Възможно да е имало временна астрална инкорпорация [а не описаната инкорпорация, пронизваща етерното тяло], при това - без заместване на личността, което е било възможно в резултат на придобитото от Рудолф Щайнер розенкройцерско посвещение..."63 Човек, четящ задълбочено тези интересни предположения и разсъждения, констатира и директно вижда как те влизат в конкретен и сериозен концептуален и логически сблъсък с редица изказвания по темата, изречени от Посветения Рудолф Щайнер. Ние ще посочим поне четири: (i) „Бодхисатва Мамрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло..., той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха..."64; (ii) изказването на Рудолф Щайнер през август 1921 г. относно раждането на Бодхисатвата около началото на столетието; (iii) „Също в нашата епоха, сега в XX век, от този Бодхисатва, който някога ще стане Майтрея Буда, изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня на индийците..."65; (iv) „Всеки Бодхисатва, който се издига до степента Буда, има свой приемник, свой последовател. Тази източна традиция е в пълно съответствие с окултните изследвания. А онзи Бодхисатва, който тогава искаше да се включи в подготовката на Христовото събитие, продължи да се инкарнира отново и отново. Едно от тези прераждания се пада в XX век."66 Всеки, който допусне в съзнанието си този логически сблъсък, без да има опитност със Словото на Рудолф Щайнер и поне скромна и първоначална езотерична подготовка, лесно ще изпадне в опасно съмнение за духовните възможности на Рудолф Щайнер и истинността на антропософията. За да не изпаднем в такава ситуация, нека с безпристрастна и трезва мисъл разгледаме възможните варианти в съотношението между цитираните предположения на по-късни антропософски изследователи и изказванията на Рудолф Щайнер. Независимо колко са опасни някои от тези варианти, чрез самото им спокойно разглеждане ще отпаднат явно неверните и безмислените, и естествено ще остане онова, което е вярно и разумно.
към текста >>

А онзи Бодхисатва, който тогава искаше да се включи в подготовката на Христовото събитие, продължи да се инкарнира отново и отново.
[И благодарение на това в XX век] Бодхисатвата е имал възможност да изпълни своята мисия чрез него, без каквато и да е замяна в личността на Рудолф Щайнер или описаното по-горе внезапно превръщане на неговото същество. Възможно да е имало временна астрална инкорпорация [а не описаната инкорпорация, пронизваща етерното тяло], при това - без заместване на личността, което е било възможно в резултат на придобитото от Рудолф Щайнер розенкройцерско посвещение..."63 Човек, четящ задълбочено тези интересни предположения и разсъждения, констатира и директно вижда как те влизат в конкретен и сериозен концептуален и логически сблъсък с редица изказвания по темата, изречени от Посветения Рудолф Щайнер. Ние ще посочим поне четири: (i) „Бодхисатва Мамрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло..., той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха..."64; (ii) изказването на Рудолф Щайнер през август 1921 г. относно раждането на Бодхисатвата около началото на столетието; (iii) „Също в нашата епоха, сега в XX век, от този Бодхисатва, който някога ще стане Майтрея Буда, изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня на индийците..."65; (iv) „Всеки Бодхисатва, който се издига до степента Буда, има свой приемник, свой последовател. Тази източна традиция е в пълно съответствие с окултните изследвания. А онзи Бодхисатва, който тогава искаше да се включи в подготовката на Христовото събитие, продължи да се инкарнира отново и отново. Едно от тези прераждания се пада в XX век."66 Всеки, който допусне в съзнанието си този логически сблъсък, без да има опитност със Словото на Рудолф Щайнер и поне скромна и първоначална езотерична подготовка, лесно ще изпадне в опасно съмнение за духовните възможности на Рудолф Щайнер и истинността на антропософията. За да не изпаднем в такава ситуация, нека с безпристрастна и трезва мисъл разгледаме възможните варианти в съотношението между цитираните предположения на по-късни антропософски изследователи и изказванията на Рудолф Щайнер. Независимо колко са опасни някои от тези варианти, чрез самото им спокойно разглеждане ще отпаднат явно неверните и безмислените, и естествено ще остане онова, което е вярно и разумно. И така, според авторите вариантите са следните: (i) Рудолф Щайнер се обърква за определен период от време и говори неадекватно и противоречиво относно вече изразената цялостна структура на Духовната наука и съответно е необходимо да бъде поправен от друга духовни изследователи; (ii) Рудолф Щайнер, говорейки за Бодхисатва Майтрея, за неговата велика мисия в бъдеще и за неговата настояща проповед за Етерния Христос, не преценява добре атаките на тъмните сили и се оказва в опасно тщеславната ситуация да говори окултно нехигиенично за един настоящ Бодхисатва, а да разбира всъщност себе си; (iii) Рудолф Щайнер, говорейки за Бодхисатва Майтрея, за неговото инкорпориране в XX век и за факта, че той ще е „истинският проповедник на Христа в етерна дреха", просто откровено казва неверни и неистинни неща, които естествено не намират своя реализация, както нещо подобно се случва при Ани Безант, Елена Рьорих, Алис Бейли и др. Току-що формулираните три варианта се появяват, ако приемем, че съвременнитеантропософскиавторинацитиранитепо-горе предположения са прави, а основателят на антропософското общество е сгрешил в нещо.
към текста >>

Именно в Първото българско царство възниква и се разгръща толкова широко за пръв път в Европа едно обновено манихейско учение - Богомилството.
сл. Хр.72 Дейността на Гаутама Буда през VII-VIII век в духовното пространство на Черно море вероятно съвпада със създаването на България край устието на река Дунав през 681 г. - една от най-старите държави в Европа. Прабългарите, славяните и траките са трите племена, създали съвременната българска народност. Тази народност приема християнството като своя официална религия и успоредно с това приема и утвърждава славянската писменост на светите Кирил и Методий, едни от покровителите на съвременна Европа. С това България става духовен и културен център за славянските народи, обитаващи границите на формиралото се по-късно Източно Православие. Именно в Първото българско царство възниква и се разгръща толкова широко за пръв път в Европа едно обновено манихейско учение - Богомилството. Създадено е от третия син на цар Симеон Велики (от втората му съпруга Мариам) Боян Мага (Бениамин) с помощта на двама тайнствени сирийски християнски Посветени, които предават на учредената езотерико-християнска школа оригиналите на Евангелието от Йоан. Учението за Милостта Божия се разгръща мощно в цяла България. Така духовния импулс на Великия Учител Манес влиза за първи път в контакт със славянството, създавайки много братски богомилски общини, които практикуват непознати за Европа ценности - реформация на социално-политическите структури, братски начин на живот, спиритуална свобода, равноправие на жената, вегетарианство, стремеж за социално приложение на принципите на Първичното християнство. Независимо че са преследвани и изгаряни на клади, те успяват да пръснат искрите на Реформацията и Ренесанса в цяла Европа чрез своите преки духовни наследници - теченията на албигойците, бугрите, катарите и розенкройцерите.73 Именно сред тези мощни духовни условия74, където са работили импулсите на Великите Учители на човечеството - Орфей, Питагор, Буда, Манес, в съвременна България на XX век се проявява едно силно езотерико-християнско учение, основано от Учителя Петър Дънов. То е наречено, както вече казахме, Учение на Всемирното Бяло Братство и има за глава Христовия Дух, който ръководи духовен организъм от десет чина - от Разумните човешки души до Братята на Любовта, наричани Серафими.
към текста >>

Кулминацията на чистия братски живот на хилядите последователи на Учението е преживяването на Христовото присъствие чрез жива космогония във формата на етерен синтез от музика, поетичен текст, мистичен танц, образна медитация и молитва - синтез, наречен Паневритмия.
От 1922 г. до 1944 г. работи първата християнска Езотерична школа в Европа, имаща два класа (Младежки и Общ) с двадесет и три годишни цикъла. Прилага се уникална методология, основана на духовните традиции на езотеричното християнство: мистична работа със Словото; посрещане на изгрева на Слънцето; практикуване на физически упражнения, пронизани с духовен смисъл; съзерцаване на мистична картина-имагинация във форма на Пентаграм, онагледяваща стъпките в Пътя на ученика; пеене на духовни песни и систематична работа с мистична музика; интензивна работа чрез метода на молитвата; размишление и медитация върху специално цветово-подбрани текстове от Библията - метод на Завета на цветните лъчи на Светлината; приложение на хранителните режими на вегетарианството и плодоядството; проникнат с идеен стремеж пост; приложение на мистерията на общите братски обеди и вечери; ежедневно възпитание на братска взаимопомощ и любов към всичко живо. Едни от най-живописните методи, прилагани от Учителя Петър Дънов, са братските събори, идейни екскурзии и излети по високите над 2000 метра български планини, чрез което се възпитава свята любов към Живата разумна природа, израз на творческата дейност на Ангелските йерархии. Кулминацията на чистия братски живот на хилядите последователи на Учението е преживяването на Христовото присъствие чрез жива космогония във формата на етерен синтез от музика, поетичен текст, мистичен танц, образна медитация и молитва - синтез, наречен Паневритмия. Учителя Петър Дънов се проявява като изключителен терапевт - през десетилетията активна духовна дейност са излекувани хиляди българи чрез духовни, природни и нетрадиционни методи. В свещен завет към човечеството Учителя завещава около четири хиляди беседи, публикувани в над триста тома, и няколко десетки музикални произведения. До този момент той е най-издаваният в България автор, а през 2006 г. в национална кампания на БНТ Учителя Петър Дънов беше представен като един от 10-те най-велики българи. Естествено една такава могъща дейност на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) създава десетки хиляди последователи по цяла България и по-късно - десетки духовни центрове по цял свят.
към текста >>

Рудолф Щайнер казва: „Сега, в XX век, от този Бодхисатва... изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня... Бодхисатва Майтрея... е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха."76 И сякаш за да се изпълни казаното от Рудолф Щайнер, че „ще дойде някога времето..., когато ще бъде произнесено името на този Бодхисатва, който ще се издигне до Майтрея Буда"77, т.е.
в национална кампания на БНТ Учителя Петър Дънов беше представен като един от 10-те най-велики българи. Естествено една такава могъща дейност на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) създава десетки хиляди последователи по цяла България и по-късно - десетки духовни центрове по цял свят. С други думи, нека направим извод от всичко казано дотук. По времето на Рудолф Щайнер и две десетилетия след неговото заминаване в една източноевропейска славянска страна се проява могъщо социално езотерико-християнско учение, създадено от един пророк, лечител, музиканти най-вече Учител в Христовите Сила и Живот - Учителя Петър Дънов. На практика в първата половина на XX век на територията на Европа действат само две истински езотерико-християнски духовни течения: антропософията, създадена от Рудолф Щайнер, и Учението на Всемирното Бяло Братство, дадено от Учителя Петър Дънов. Рудолф Щайнер казва: „Сега, в XX век, от този Бодхисатва... изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня... Бодхисатва Майтрея... е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха."76 И сякаш за да се изпълни казаното от Рудолф Щайнер, че „ще дойде някога времето..., когато ще бъде произнесено името на този Бодхисатва, който ще се издигне до Майтрея Буда"77, т.е. почти сто години след изследваните събития, ние можем да изразим основната теза на нашата разработка. Теза: Конкретният извод е, че когато Рудолф Щайнер е говорил за проявлението на Бодхисатва Майтрея в XX век, явно е имал предвид духовния лидер, работил в България, известен с духовното име Беинса Дуно, наричан от своите последователи Учителя и проявил се чрез високо издигнатата индивидуалност Петър Дънов. Ако наистина сме достигнали логически и разсъдъчно до тази нова теза за конкретното историческо проявление на Бодхисатва Майтрея в XX век по сравнително косвени и опосредствени пътища, нека сега се опитаме съвсем накратко да проверим дали основните духовно-научни тези, дадени от Рудолф Щайнер като един вид базови теореми, съответстват адекватно на Словото на Учителя Петър Дънов и на някои от известните събития и факти от неговия живот. 1. Какво е отношението на Учителя Петър Дънов към Христос? За да се отговори на този въпрос в неговата цялост, ще е необходимо да се цитират и преразкажат хиляди беседи и лекции, защото Учителя Петър Дънов е говорил преди всичко за Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, извиращи от Христовото същество.
към текста >>

За да се отговори на този въпрос в неговата цялост, ще е необходимо да се цитират и преразкажат хиляди беседи и лекции, защото Учителя Петър Дънов е говорил преди всичко за Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, извиращи от Христовото същество.
Рудолф Щайнер казва: „Сега, в XX век, от този Бодхисатва... изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня... Бодхисатва Майтрея... е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха."76 И сякаш за да се изпълни казаното от Рудолф Щайнер, че „ще дойде някога времето..., когато ще бъде произнесено името на този Бодхисатва, който ще се издигне до Майтрея Буда"77, т.е. почти сто години след изследваните събития, ние можем да изразим основната теза на нашата разработка. Теза: Конкретният извод е, че когато Рудолф Щайнер е говорил за проявлението на Бодхисатва Майтрея в XX век, явно е имал предвид духовния лидер, работил в България, известен с духовното име Беинса Дуно, наричан от своите последователи Учителя и проявил се чрез високо издигнатата индивидуалност Петър Дънов. Ако наистина сме достигнали логически и разсъдъчно до тази нова теза за конкретното историческо проявление на Бодхисатва Майтрея в XX век по сравнително косвени и опосредствени пътища, нека сега се опитаме съвсем накратко да проверим дали основните духовно-научни тези, дадени от Рудолф Щайнер като един вид базови теореми, съответстват адекватно на Словото на Учителя Петър Дънов и на някои от известните събития и факти от неговия живот. 1. Какво е отношението на Учителя Петър Дънов към Христос? За да се отговори на този въпрос в неговата цялост, ще е необходимо да се цитират и преразкажат хиляди беседи и лекции, защото Учителя Петър Дънов е говорил преди всичко за Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, извиращи от Христовото същество. Едно мащабно цитиране не е възможно в рамките на този труд, но въпреки това ние ще приведем няколко откъса от Словото с цел едно встъпление към някои основни идеи на Източния клон на езотеричното християнство, разгърнало се чрез дейността на Учителя Беинса Дуно: Що е Христос? - Христос е колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от Любов и Живот. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение - това е Христос. В този смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство.
към текста >>

Мойсеевото учение е Божествено, както е Божествено и Христовото учение, и моето.
На практика срещу масовото заблуждение в теософските среди, проявено в обявяването наКришнамурти за прероден Христос и Майтрея, работят конкретно само двама физически проявени духовни лидери - Рудолф Щайнер и Беинса Дуно. Учителя Петър Дънов е съвсем ясен и категоричен по въпроса за очакваното от тези среди физическо проявление на Христос. Заедно с това ликвидира и неправилното отношение на някои от последователите си към самия него с мистичните думи: Вашето отношение към мен е отношение към Бялото Братство. А отношенията ви към Бялото Братство са отношения към Бога. Вие трябва да следвате или Мойсея, или Исуса, или мен - ние сме едно. Мойсеевото учение е Божествено, както е Божествено и Христовото учение, и моето. Онзи Христос, който беше в Исуса, е същият, който е в мен - един е Духът. Едно от тия учения в Пълнотата му трябва да изпълните точно. Аз бих желал да изпълните и трите. Според степента на искреността ви ще бъде и благословението на Бога... Не търсете Христа на физическото поле. Не Го търсете и в един човек, защото Той е във всички хора.
към текста >>

Бодхисатвата пряко съзерцава Христовото същество и е един свят извор, от който изтичат Христовите Сила и Живот.
" Ще ви кажа: Христос не съм. Но Христос е в мен. Ако бях Христос, за когото ме мислите, щях да управлявам целия свят; щом не съм такъв човек, не съм и Христос. Христос не е на физическия свят.90 Ако приемем новата теза за проявлението на Бодхисатвата на XX век и разгледаме обстойно току-що цитираните думи, ще констатираме точността на казаното от Рудолф Щайнер, че Бодхисатва Майтрея няма да проповядва второ физическо проявление на Христос. Освен това, пратеникът на Ложата на Бодхисатвите няма да се самоизтьква за отново дошлия Христос и никой не бива да го отъждествява с едно ново физическо проявление на Христос. Бодхисатвата пряко съзерцава Христовото същество и е един свят извор, от който изтичат Христовите Сила и Живот. От друга страна, човек, който е добре запознат с антропософските идеи, веднага забелязва троичното отношение в горния цитат за Мойсеевото, Христовото и учението на Беинса Дуно, което може да се интерпретира като конкретно изказване на Посланика на Светия Дух на Земята. 6. Има ли данни за конкретно отношение на Рудолф Щайнер към дейността на Петър Дънов и съответно какво е отношението на Учителя Беинса Дуно към Рудолф Щайнер? От конкретни изказвания на Рудолф Щайнер знаем, че е имало духовна връзка между него и Бодхисатвата на XX век. В някои мемоари на най-близки последователи на Учителя Беинса Дуно присъстват и някои допълнителни подробности. Интересен е фактът как Боян Боев намира учението на Беинса Дуно.
към текста >>

От друга страна, човек, който е добре запознат с антропософските идеи, веднага забелязва троичното отношение в горния цитат за Мойсеевото, Христовото и учението на Беинса Дуно, което може да се интерпретира като конкретно изказване на Посланика на Светия Дух на Земята. 6.
Но Христос е в мен. Ако бях Христос, за когото ме мислите, щях да управлявам целия свят; щом не съм такъв човек, не съм и Христос. Христос не е на физическия свят.90 Ако приемем новата теза за проявлението на Бодхисатвата на XX век и разгледаме обстойно току-що цитираните думи, ще констатираме точността на казаното от Рудолф Щайнер, че Бодхисатва Майтрея няма да проповядва второ физическо проявление на Христос. Освен това, пратеникът на Ложата на Бодхисатвите няма да се самоизтьква за отново дошлия Христос и никой не бива да го отъждествява с едно ново физическо проявление на Христос. Бодхисатвата пряко съзерцава Христовото същество и е един свят извор, от който изтичат Христовите Сила и Живот. От друга страна, човек, който е добре запознат с антропософските идеи, веднага забелязва троичното отношение в горния цитат за Мойсеевото, Христовото и учението на Беинса Дуно, което може да се интерпретира като конкретно изказване на Посланика на Светия Дух на Земята. 6. Има ли данни за конкретно отношение на Рудолф Щайнер към дейността на Петър Дънов и съответно какво е отношението на Учителя Беинса Дуно към Рудолф Щайнер? От конкретни изказвания на Рудолф Щайнер знаем, че е имало духовна връзка между него и Бодхисатвата на XX век. В някои мемоари на най-близки последователи на Учителя Беинса Дуно присъстват и някои допълнителни подробности. Интересен е фактът как Боян Боев намира учението на Беинса Дуно. Известен е като човекът, който е бил толкова близко до Учителя Петър Дънов, че е можел да записва много негови лични разговори с последователи; освен това е съставител на едни от най-важните книги за Учението (Учителя, Акордиране на човешката душа, Изворът на Доброто и др.) и след заминаването на Учителя участва в организационния съвет на Общество Бяло Братство.
към текста >>

От друга страна, друг ключов момент, който трябва да се спомене, е фактът, че Учителя Петър Дънов заявява конкретно, че неговото Учение ще е насочено към новия импулс, идващ от Божествения свят и Христовото същество, проявяващо се в момента чрез мощния импулс на Любовта като принцип.
Въпреки сравнително малкия брой последователи и ограничената в географско и културно отношение територия на действие, той успява да подготви, както знаем, физическото проявление на Христос Исус. Знае се както от Рудолф Щайнер, така и от историческите изследователи, че есеите водят ограничен и почти аскетичен начин на живот, който, макар да е организиран в общини, е откъснат от гръко-римската култура от онова време. Аналогично и при Учителя Беинса Дуно е налице подобно проявление, но вече с общност от около четиридесет хиляди души, действаща основно на територията на България. Поради условията на новото време тя вече не е така аскетично откъснато от съвременната цивилизация в Европа. Заедно с това трябва да се изтъкне, че към края на XX век Словото и методологията на Учителя Беинса Дуно естествено се разгръща в цял свят. От друга страна, друг ключов момент, който трябва да се спомене, е фактът, че Учителя Петър Дънов заявява конкретно, че неговото Учение ще е насочено към новия импулс, идващ от Божествения свят и Христовото същество, проявяващо се в момента чрез мощния импулс на Любовта като принцип. Учителя Беинса Дуно директно казва, че времето е толкова интензивно, поради което той няма условия да повтаря вече изразени от Учителите на човечеството знания и концепции, а ще изрази онова Учение, което никой досега не е изразявал. На учениците е поставена задачата да проучат самостоятелно и в колектив цялата духовна и езотерична традиция на човечеството, като имат следните опорни точки: (i) новото Божествено учение, основано на Пентаграма, с принципите Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел; (ii) пътят на Бялото Братство (Бялата Ложа) през вековете и културните епохи и (iii) най-вече - дейността на Христовия Дух, движещ цялата мирова еволюция. Това проучване е жизнено необходимо, защото само тогава, когато ученикът познава езика, методологията и целите на езотеричните школи, които по един или друг начин произлизат от Христовия импулс, само тогава ще разбира кое е новото и същественото в словата на Учителя, който е пратеник на Божествения свят. Още в първите години на братския живот около духовния център Изгрев Учителя Беинса Дуно насочва своите последователи да изследват стойностни и истинни учения. Той напомня, че съвременният езотеричен ученик, произлизащ от европейските народи, не трябва да прилага индийски упражнения и практики, без да бъдат трансформирани и пригодени за съвременната еволюционна вълна.
към текста >>

Според нас обаче тя е ключ и към откриването на Словото на Бодхисатвата на XX век, което ни ориентира към настоящата дейност на Христовото същество.
Свещената връзка между двата импулса на съвременното езотерично християнство - Западен и Източен, огненият синтез между истинното Розенкройцерство на съвремието и Словото на Бодхисатва Майтрея е един от свещените идеали, движещ всеки искрен търсач в пътя, сочен от сияещия поглед на Архангел Михаел. 7. Има ли някакви други съществени знаци, идеи или изводи по темата, които допълнително могат да ориентират духовно-научния изследовател? Ще се опитаме съвсем накратко да загатнем някои допълнителни изводи и идеи, които осветляват темата. 7.1. Рудолф Щайнер недвусмислено е изразил идеята, че Бодхисатва Майтрея носи, подготвя и изявява най-дълбокото разбиране на всички необходими понятия и детайли около Мистерията на Голгота. Освен това в същата лекция, където Рудолф Щайнер обявява едни от най-важните детайли около мисията на Бодхисатва Майтрея (Лайпциг, 4.11.1911), се загатва и един важен ключ, един вид словесна парола: „Христовият импулс е Сила и Живот..." Чрез нея се посочва съкровения център на езотеричното християнство, който се съзерцава от дванадесетте Бодхисатви. Според нас обаче тя е ключ и към откриването на Словото на Бодхисатвата на XX век, което ни ориентира към настоящата дейност на Христовото същество. За всеки последовател на Учението на Учителя Петър Дънов тази идея е изключително позната. Дори за всеки изследовател на културологичните процеси в България изразът Сила и Живот е синоним на основите на Учението и езотеричното разбиране на евангелските текстове. Този културен феномен има историческо основание: когато попитали Учителя Петър Дънов откъде да започнат да изучават неговото Учение, той насочил своите последователи към публикуваните беседи в шест тома, озаглавени Сила и Живот (1914-1924).98 Именно в тях от езотерико-християнска гледна точка са разгледани в най-големи детайли почти всички стихове от Евангелията. Според нас Рудолф Щайнер, изразявайки съкровената идея за Христос в лекциите, които най-дълбоко ориентират за мисията на Бодхисатвата в настоящето, всъщност е дал и един от главните методи, чрез който той може да бъде разпознат: Бодхисатвата съзерцава и черпи вдъхновение за своето Слово от Христовите Сила и Живот. Ето защо и Словото на Бодхисатвата ще води душите към Христовите Сила и Живот - Словото на Бодхисатвата ще носи името Сила и Живот.
към текста >>

Изключително усилените материалистични уклони на човечеството довеждат до ново разпятие на Христовото същество.
Този културен феномен има историческо основание: когато попитали Учителя Петър Дънов откъде да започнат да изучават неговото Учение, той насочил своите последователи към публикуваните беседи в шест тома, озаглавени Сила и Живот (1914-1924).98 Именно в тях от езотерико-християнска гледна точка са разгледани в най-големи детайли почти всички стихове от Евангелията. Според нас Рудолф Щайнер, изразявайки съкровената идея за Христос в лекциите, които най-дълбоко ориентират за мисията на Бодхисатвата в настоящето, всъщност е дал и един от главните методи, чрез който той може да бъде разпознат: Бодхисатвата съзерцава и черпи вдъхновение за своето Слово от Христовите Сила и Живот. Ето защо и Словото на Бодхисатвата ще води душите към Христовите Сила и Живот - Словото на Бодхисатвата ще носи името Сила и Живот. И наистина има един Учител в XX век, който е нарекъл своето Слово с думите Сила и Живот. 7.2. Духовната наука е дала достатъчно данни за това, че в края на XIX век протича един вид нова Голготска мистерия, но вече в Духовния свят. Изключително усилените материалистични уклони на човечеството довеждат до ново разпятие на Христовото същество. От 1930 г. човечеството става все по-способно да вижда и да преживява Христос в Етерно тяло, защото е настъпила нова Христова жертва и ново Възкресение. Рудолф Щайнер предсказва, че около средата на четвъртото десетилетие човечеството ще се изправи лице в лице срещу Звяра, който идва от адските бездни. Съществуват съвсем конкретни данни, пряко свързани с живота на Учителя Петър Дънов, за величествена мистерия, протекла през 1936 г. и пряко свързана с Новата жертва на Христовото същество в етерни условия и Неговото Второ пришествие.
към текста >>

и пряко свързана с Новата жертва на Христовото същество в етерни условия и Неговото Второ пришествие.
Изключително усилените материалистични уклони на човечеството довеждат до ново разпятие на Христовото същество. От 1930 г. човечеството става все по-способно да вижда и да преживява Христос в Етерно тяло, защото е настъпила нова Христова жертва и ново Възкресение. Рудолф Щайнер предсказва, че около средата на четвъртото десетилетие човечеството ще се изправи лице в лице срещу Звяра, който идва от адските бездни. Съществуват съвсем конкретни данни, пряко свързани с живота на Учителя Петър Дънов, за величествена мистерия, протекла през 1936 г. и пряко свързана с Новата жертва на Христовото същество в етерни условия и Неговото Второ пришествие. Изглежда протича един вид проекция на Новата Голгота върху Бодхисатвата на XX век, защото той е в постоянна съзерцателна връзка с Христовия Дух. Събитията още веднъж доказват недвусмислено величествения ясновидски поглед на Рудолф Щайнер. 7.3. От информацията изнесената от Рудолф Щайнер, се знае, че Учителят проявил се чрез Йешуа бен Пандира, е бил един от водачите на братята есеи - братята терапевти. Те се стремели към пречистване на душата, тялото и кръвта чрез ред духовни практики, включително и чрез въздържание от месоядство и алкохолни питиета. Така не само са постигали лична духовна хигиена, но и са овладявали лечебното изкуство до съвършенство.
към текста >>

Това не са някакви специални ритуални форми, насочени към спасението на малка група хора, а са широк спектър от методи за съзнателно пречистване и спасение на всички хора и заедно с тях - и на животинското царство. 7.4.
И това е наистина така: Учителя Петър Дънов е известен като лечител и е излекувал хиляди хора. Описани са и няколко случаи, които са били интерпретирани като възкресения от неговите последователи, но това не се афишира или рекламира, защото Учителя изтъква, че това би довело до изместване и възпрепятстване на неговата мисия. Това потвърждава изказаната от Рудолф Щайнер идея, че Бодхисатвата няма да прокламира себе си.100 Друг не по-слаб знак е една от духовните традиции, приложена естествено от Бялото Братство в България. Под плавното ръководство на Учителя Петър Дънов се прилага идейно вегетарианство - от любов и състрадание към по-малките братя-животни се ликвидира всяко консумиране на храна, получена след убийство. Освен този подход към храненето, заедно с въздържанието от алкохолни питиета се прилагат и много други методи за пречистване на кръвта и тялото. Това не са някакви специални ритуални форми, насочени към спасението на малка група хора, а са широк спектър от методи за съзнателно пречистване и спасение на всички хора и заедно с тях - и на животинското царство. 7.4. Рудолф Щайнер уточнява, че съвременното човечество преминава през един вид посвещение, насочено към полусъзнателно или съзнателно овладяване на функциите на Астралното тяло, т.е. човечеството работи за придобиването на принципа Дух-Себе. Само ученикът на езотерико-християнската школа обаче насочва своята съзнателна дейност към овладяването на привичките, навиците, втората природа на човека - т.нар. характер. Съзнателното хармонизиране на характера и навиците всъщност е съзнателно хармонизиране и овладяване на Етерното тяло, което довежда до разгръщането на втория принцип на Духа в нас - Дух-Жиеот. Оказва се, както и предсказва Рудолф Щайнер, че Бодхисатвата на XX век - Учителя Петър Дънов -акцентира в създадената от него Езотерична школа главно върху тази дейност.
към текста >>

Едни от най-първите цели, поставени пред ученика на Бялото Братство, са насочени към съзнателно овладяване на всички онези функции на втората природа (подходи при мислене, чувстване и действие; процеси в съзнанието при хранене, дишане, спане и пр.) и цялостното им пронизване от Христовото присъствие.
Рудолф Щайнер уточнява, че съвременното човечество преминава през един вид посвещение, насочено към полусъзнателно или съзнателно овладяване на функциите на Астралното тяло, т.е. човечеството работи за придобиването на принципа Дух-Себе. Само ученикът на езотерико-християнската школа обаче насочва своята съзнателна дейност към овладяването на привичките, навиците, втората природа на човека - т.нар. характер. Съзнателното хармонизиране на характера и навиците всъщност е съзнателно хармонизиране и овладяване на Етерното тяло, което довежда до разгръщането на втория принцип на Духа в нас - Дух-Жиеот. Оказва се, както и предсказва Рудолф Щайнер, че Бодхисатвата на XX век - Учителя Петър Дънов -акцентира в създадената от него Езотерична школа главно върху тази дейност. Едни от най-първите цели, поставени пред ученика на Бялото Братство, са насочени към съзнателно овладяване на всички онези функции на втората природа (подходи при мислене, чувстване и действие; процеси в съзнанието при хранене, дишане, спане и пр.) и цялостното им пронизване от Христовото присъствие. Поставят се задачи за придобиване на добри навици, благороден и балансиран характер, изпълнен с Христовите добродетели. Цялото Учение на Бодхисатвата на Доброто, цялата методология на Учителя Беинса Дуно възпитава плодоносно преобразяваш в ученическата душа чрез Мъдростта на Осемстепенния път (правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилно дело и т.н.) в преливащата и неудържима сила на Любовта, чрез капките Христова кръв в Светата чаша. Ако сто години преди Новата ера Бодхисатвата проповядваше и работеше за физическото проявление на Христос, то сега той проповядва и работи с конкретна методология за Етерното пришествие на Христос в душата, характера и ежедневието на ученика на езотеричната Христова школа. Когато ученикът овладява съзнателно своето Етерно тяло, той всъщност практически се подготвя за контакт и съзерцаваш на Второто пришествие на Христос в етерен образ. Ако чрез Йешуа бен Пандира Бодхисатвата работи в миналото за физически проявените тяло и кръв Христови, то сега Учителя Беинса Дуно ни учи чрез съкровени Граалови мистерии как Христовите Сила и Живот да станат наши плът и кръв.
към текста >>

Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които организират социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на Божествената Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество.
Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов. Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта. Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е принципът на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух. Но от друга страна, именно днес, в епохата на Съзнаващата душа, се проявява един макрокосмичен импулс, идващ от Братята на Любовта - Серафими. Освен като най-висш принцип сред Ангелските йерархии, те се явяват едновременно и макрокосмичен принцип на Съзнаващата душа в душевно-космическия организъм106 на Небесния Христос - Великия космичен човек. Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които организират социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на Божествената Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество. И точно тук искаме да изтъкнем една нова гледна точка*. Известно е, че Бодхисатвите са дълбоко вътрешно свързани с Йерархиите на Архангелите и Силите107. От друга страна се знае, че мисията на Бодхисатва Майтрея започва от епохата на Разсъдъчната душа, ще завърши в епохата на пророческото развитие на Духът-Себе, а в настоящето тя протича в епохата на Съзнаващата душа. Поради тази причина може да се направи връзката, че мисията на Бодхисатвата на XX век ще е обхваната, а и ще е носител на любящия Серафимов пламък на Аз-а на Космоса - Христос.108 Разумната Природа е вложила редица ключове на Мъдростта в самото устройство на човека. Например, за да може един наблюдател да различава триизмерни обекти в разстояние и дълбочина, е необходимо бинокулярно зрение, т.е.
към текста >>

Само синхронизирайки Михаелично гледните точки на двата импулса на съвременното езотерично християнство, можем да се докоснем реално до Второто пришествие на Христовото същество.
От друга страна се знае, че мисията на Бодхисатва Майтрея започва от епохата на Разсъдъчната душа, ще завърши в епохата на пророческото развитие на Духът-Себе, а в настоящето тя протича в епохата на Съзнаващата душа. Поради тази причина може да се направи връзката, че мисията на Бодхисатвата на XX век ще е обхваната, а и ще е носител на любящия Серафимов пламък на Аз-а на Космоса - Христос.108 Разумната Природа е вложила редица ключове на Мъдростта в самото устройство на човека. Например, за да може един наблюдател да различава триизмерни обекти в разстояние и дълбочина, е необходимо бинокулярно зрение, т.е. едновременно и синхронизирано наблюдение от две различни гледни точки. Прилагайки именно този метод в нашите духовно-научни търсения за мисията на Бодхисатвата в XX век, ние можем да разберем обемно и в дълбочина ключови детайли от настоящите духовни условия. Само синхронизирайки Михаелично гледните точки на двата импулса на съвременното езотерично християнство, можем да се докоснем реално до Второто пришествие на Христовото същество. Една от най-важните допълнителни идеи, получена чрез такъв подход, е, че дейността на Бодхисатва Майтрея няма да е насочена само към проповед за новото проявление на Христос, но заедно с това ще е и методология за реализацията на Второто пришествие в азовото пространство на ученика, и то в условията на един братски колективен живот. Нещо повече - дълбоко осъзнатата от духовно-научна гледна точка практическа работа с методологията на Бодхисатвата на XX век е не нещо друго, а самото ставане на Етерното пришествие на Христос, самото езотерико-християнско посвещение на Новата епоха. Ето защо, както мореплавателите, които определят своето точно местоположение в пространството и времето чрез три ярки звезди от небосвода, така и ние ще се опитаме прецизно и конкретно да покажем същественото място на Учението и методологията на Учителя Беинса Дуно в общочовешката духовна култура чрез три сияещи в Христова Виделина метода, дадени от Бодхисатвата на XX век: Пентаграм, Завета на цветните лъчи на Светлината, Паневритмия. 7.8. Пентаграмът е символът на Учението на Учителя Петър Дънов. Той е оформен от пет лъча, върху които са изписани петте Божествени принципа -Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел - и кръг, обграждащ лъчите, по който е изписана мистичната формула: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Имагинацията, представляваща Пентаграм с връх, насочен нагоре, е дадена първо като черно-бяла графика през 1910 г.
към текста >>

Този учител ще бъде Майтрея Буда, който ще се яви три хиляди години след нашето време, който отново ще може да учи хората за Христовия импулс... Също в нашата епоха, сега в XX век, от този Бодхисатва, който някога ще стане Майтрея Буда, изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня на индийците - т.нар.
(в периода, в които според Сергей Прокофиев е протичало най-силно духовното влияние на Бодхисатва Майтрея върху Рудолф Щайнер чрез инспирация)112, Учителя Беинса Дуно казва: „Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо до физическото поле. И Той присъства тази година на събора. Всички тези стихове [от Завета на цветните лъчи на Светлината] са извадени под Негово ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ... Христос никога не е присъствал така, както тази година присъства... Оказва се, че чрез ключовете, дадени ни от Рудолф Щайнер, можем да разпознаем в тази конкретна методологическа дейност на Учителя Петър Дънов изявлението на Бодхисатва Майтрея. Основателят на антро-пософското движение много подробно описва как Архангелите, тези Синовете на Огъня, придобиват своята човешка степен на развитие на Древното Слънце чрез излъчването и проявлението на Светлината.114 Известно е, че развитието на Бодхисатвите е дълбоко и вътрешно свързано с Архангелската йерархия и с етапа от развитието на Слънчевата система, наречен Древно Слънце.115 Съотнасянето на всички споменати факти ни помага да разберем по-ясно и конкретно следното загадъчното предсказание на Рудолф Щайнер: „Източните мистици можеха да си представят, че потопените в огъня, в светлината на Слънцето чисти акашови форми ще дойдат в течение на пет хиляди години от озарението на Буда насам като един вид свита на този, който не може да бъде познат чрез източната мистика..., ще дойде нещо, което ще направи възможно чрез една пречистена морална атмосфера на Земята... да ходят Синовете на Светлината и Огъня, не въплътени във физическата форма, а като чисто акашови форми. Но тогава ще бъде налице също и Учителят, пет хиляди години след озарението на великия Гаутама Буда, който ще учи хората какво представляват тези чудесни форми, тези чисти огнени и светлинни форми. Този учител ще бъде Майтрея Буда, който ще се яви три хиляди години след нашето време, който отново ще може да учи хората за Христовия импулс... Също в нашата епоха, сега в XX век, от този Бодхисатва, който някога ще стане Майтрея Буда, изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня на индийците - т.нар. Агнишватас,"116 Както е предсказал създателят на Духовната наука, има един Бодхисатва, който се е проявил с могъща морална сила в XX век и който дава на човечеството възвишен духовен метод за връзка с Етерния Христос и с Духовете на Светлината и Огъня (Архангелите) - метод, който е оформен от свещените Слова на Бога, вечно записани в Книгата на Живота като чисти акашови форми. Сякаш всеки стих, всяка дума, изразена някога от Духа Свят по лицето на Земята, намира своето място в Завета на цветните лъчи на Светлината и стават свещена аура, свещена свита на онзи Учител, който е пратеник на Ложата на Бодхисатвите. С други думи, Завета на цветните лъчи на Светлината е един свещен лъч от започващата зора на онова велико събитие, което ще се разгръща все по-силно и по-силно и ще кулминира в пълната си мощ след около три хиляди години. Именно това епохално събитие ще бъде проповедта на Първия Христов просветлен, учещ човечеството на извечната Мъдрост за това как Виделината става Добродетел, а Добродетелта - реализирана Любов Христова. 7.10. Изричайки думата Паневритмия, ние не можем да не забележим прякото звуково съответствие с името на духовния метод Евритмия, даден на човечеството от Рудолф Щайнер.
към текста >>

Накрая всеобщият-жизнен-ритъм може да ни помогне тук, на физичния план, интуитивно да преживеем космическата реалност на Христовото същество и така пророчески да работим за нашето превръщане в Духочовеци.
И наистина Пан-ев-ритмия е тотален-жизнен-ритъм, който е насочен към задвижването и еволюцията на всичките седем духовни нива в целостта на човека. Изящните геометрически форми, описвани от движенията на изпълнителите, сякаш повдигат и благославят по специален начин физическото тяло; силовите потоци, задвижени от ритмичната групова работа на хиляди хора, синхронизирани с дейността на ларинкса и с движенията на крайниците, пронизват и структурират Етерното тяло. Изпълнителите съзнателно работят със своето въображение като възприемат, свободно изграждат и подържат красиви образи в своето съзнание и така повдигат своето Астрално тяло. Мистичната, нежна мелодика хармонизира менталната дейност на човешката индивидуалност, а живописните поетични слова носят виделината на манастичното зазоряване на нашия Дух-Себе. Играейки Паневритмия, човек започва да отглежда и дарява плодовете на своите добродетели от етерна градина, наречена Дух-Живот. Накрая всеобщият-жизнен-ритъм може да ни помогне тук, на физичния план, интуитивно да преживеем космическата реалност на Христовото същество и така пророчески да работим за нашето превръщане в Духочовеци. Паневритмията е нещо изключително древно и едновременно с това е само начало на принципно нов тип явления в човешката култура, които тепърва ще се разгръщат в далечното бъдеще. Специалистите хореографи знаят, че в определени области на света от дълбока древност се е запазил определен тип метод на съхраняване на човешки опит и познания: чрез целостта на последователни, точно определени движения се записва например историята на един народ или легендата за живота на дадено Възвишено същество. Пример за тези древни практики на такава хореографска писменост има все още сред народа на остров Тайга и в традицията на индийския танц. Рудолф Щайнер дава духовно-научните аналогии във форма на движения, които съответстват на определени фонеми, музикални тонове, астрологични знаци и прочее. Тези красиви евритмични движения се композират свободно и на практика безкрайно в определени съчетания, за да опишат една цялостна картина на дадено поетично или драматургично произведение.
към текста >>

Същото се отнася и за Света на Провидението: той също има свои седем поднива и освен че може да се нарече План на Провидението, може да се съзерцава и като Царство на Бодхисатвите, където тези дванадесет Велики Учители на Мъдростта в своята неповторима индивидуалност стават смирени ученици на Христовия Дух, слизащ от необятните висини на Макрокосмоса120.
Нещо повече, чрез Паневритмията може да се постигне едно интимно преживяване на космофизиологичната структура на Великия космичен човек - Христос. (iv) Ако човек се запознае задълбочено и систематично с описанията, които в редица свои лекции Рудолф Щайнер дава за духовните светове (по-специално в книгата Теософия), ще може да оформи един друг смислов ключ в своето съзнание - ключ, разкриващ структурата на Битието. От антропософията е известно, че освен физическият, има и астрален план, който Рудолф Щайнер нарича още Свят на душите; освен това има Свят на духовете и още по-висш Свят на Провидението, който е известен още с името План Будхи. Физическият свят има седморна структура (земна, водна и въздушна стихии, топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер). Сферата на душите или Астралният свят има също седем поднива, а Светът на духовете се разделя на два плана - Низш и Висш Девакхан, но като цяло също има седем поднива. Същото се отнася и за Света на Провидението: той също има свои седем поднива и освен че може да се нарече План на Провидението, може да се съзерцава и като Царство на Бодхисатвите, където тези дванадесет Велики Учители на Мъдростта в своята неповторима индивидуалност стават смирени ученици на Христовия Дух, слизащ от необятните висини на Макрокосмоса120. Точно тази грандиозна картина на Битието, описана от Рудолф Щайнер, можем да преживеем чрез изиграването и прочитането на Свещената книга, наречена Паневритмия. Всичките двадесет и осем стъпки до Царството на Бодхисатвите, същите двадесет и осем стъпки (4 х 7); които всеки Бодхисатва изминава, слизайки на Земния план, за да служи на Аз-а на Макрокосмоса Христос, могат да се съзерцават чрез една активна, динамична медитация върху двадесет и осемте упражнения в първата част на Паневритмията. Святото царство на дванадесетте Бодхисатви, този зодиак на Мъдростта, може, от една страна, съвсем конкретно-будно, а от друга страна, свръхсъзнателно-космично да се преживее чрез дванадесетте лъча във втората част на Паневритмията, наречена Слънчеви лъчи. А до самия център, от който извират Христовите Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел, духовно-научният изследовател може да се докосне, ако изиграе третата част на Паневритмията - Пентаграм. Още много неща могат да бъдат казани за Паневритмията, но най-същественото - самото ii преживяване като реалност може да се постигне само чрез пряк и директен контакт с нея.
към текста >>

Всичките двадесет и осем стъпки до Царството на Бодхисатвите, същите двадесет и осем стъпки (4 х 7); които всеки Бодхисатва изминава, слизайки на Земния план, за да служи на Аз-а на Макрокосмоса Христос, могат да се съзерцават чрез една активна, динамична медитация върху двадесет и осемте упражнения в първата част на Паневритмията.
От антропософията е известно, че освен физическият, има и астрален план, който Рудолф Щайнер нарича още Свят на душите; освен това има Свят на духовете и още по-висш Свят на Провидението, който е известен още с името План Будхи. Физическият свят има седморна структура (земна, водна и въздушна стихии, топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер). Сферата на душите или Астралният свят има също седем поднива, а Светът на духовете се разделя на два плана - Низш и Висш Девакхан, но като цяло също има седем поднива. Същото се отнася и за Света на Провидението: той също има свои седем поднива и освен че може да се нарече План на Провидението, може да се съзерцава и като Царство на Бодхисатвите, където тези дванадесет Велики Учители на Мъдростта в своята неповторима индивидуалност стават смирени ученици на Христовия Дух, слизащ от необятните висини на Макрокосмоса120. Точно тази грандиозна картина на Битието, описана от Рудолф Щайнер, можем да преживеем чрез изиграването и прочитането на Свещената книга, наречена Паневритмия. Всичките двадесет и осем стъпки до Царството на Бодхисатвите, същите двадесет и осем стъпки (4 х 7); които всеки Бодхисатва изминава, слизайки на Земния план, за да служи на Аз-а на Макрокосмоса Христос, могат да се съзерцават чрез една активна, динамична медитация върху двадесет и осемте упражнения в първата част на Паневритмията. Святото царство на дванадесетте Бодхисатви, този зодиак на Мъдростта, може, от една страна, съвсем конкретно-будно, а от друга страна, свръхсъзнателно-космично да се преживее чрез дванадесетте лъча във втората част на Паневритмията, наречена Слънчеви лъчи. А до самия център, от който извират Христовите Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел, духовно-научният изследовател може да се докосне, ако изиграе третата част на Паневритмията - Пентаграм. Още много неща могат да бъдат казани за Паневритмията, но най-същественото - самото ii преживяване като реалност може да се постигне само чрез пряк и директен контакт с нея. Паневритмията, този монументален по светител ен храм на Второто етерно пришествие на Христос, построен по необикновен начин от Бодхисатва Майтрея, чака с широко отворени врати смелите, любознателни и искрено търсещи души на хората Михаелити. В края на този труд читателят може да зададе въпроса въобще може ли да се говори по този начин и има ли нещо вярно във всичко това.
към текста >>

Святото царство на дванадесетте Бодхисатви, този зодиак на Мъдростта, може, от една страна, съвсем конкретно-будно, а от друга страна, свръхсъзнателно-космично да се преживее чрез дванадесетте лъча във втората част на Паневритмията, наречена Слънчеви лъчи.
Физическият свят има седморна структура (земна, водна и въздушна стихии, топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер). Сферата на душите или Астралният свят има също седем поднива, а Светът на духовете се разделя на два плана - Низш и Висш Девакхан, но като цяло също има седем поднива. Същото се отнася и за Света на Провидението: той също има свои седем поднива и освен че може да се нарече План на Провидението, може да се съзерцава и като Царство на Бодхисатвите, където тези дванадесет Велики Учители на Мъдростта в своята неповторима индивидуалност стават смирени ученици на Христовия Дух, слизащ от необятните висини на Макрокосмоса120. Точно тази грандиозна картина на Битието, описана от Рудолф Щайнер, можем да преживеем чрез изиграването и прочитането на Свещената книга, наречена Паневритмия. Всичките двадесет и осем стъпки до Царството на Бодхисатвите, същите двадесет и осем стъпки (4 х 7); които всеки Бодхисатва изминава, слизайки на Земния план, за да служи на Аз-а на Макрокосмоса Христос, могат да се съзерцават чрез една активна, динамична медитация върху двадесет и осемте упражнения в първата част на Паневритмията. Святото царство на дванадесетте Бодхисатви, този зодиак на Мъдростта, може, от една страна, съвсем конкретно-будно, а от друга страна, свръхсъзнателно-космично да се преживее чрез дванадесетте лъча във втората част на Паневритмията, наречена Слънчеви лъчи. А до самия център, от който извират Христовите Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел, духовно-научният изследовател може да се докосне, ако изиграе третата част на Паневритмията - Пентаграм. Още много неща могат да бъдат казани за Паневритмията, но най-същественото - самото ii преживяване като реалност може да се постигне само чрез пряк и директен контакт с нея. Паневритмията, този монументален по светител ен храм на Второто етерно пришествие на Христос, построен по необикновен начин от Бодхисатва Майтрея, чака с широко отворени врати смелите, любознателни и искрено търсещи души на хората Михаелити. В края на този труд читателят може да зададе въпроса въобще може ли да се говори по този начин и има ли нещо вярно във всичко това. В отговор на такива въпроси едва ли има смисъл отново и отново да се добавят и демонстрират почти неизброимите резултати и следствия, придобити чрез многогодишни духовно-научни изследвания по изразената вече теза.
към текста >>

86. Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея - Филип Филипов

В исторически аспект Учителя Беинса Дуно е първият Бодхисатва след мистерията на Голгота, затова той се определя като най-великият Учител, който някога се е явявал, за да изясни на човечеството Христовото събитие в неговия пълен обхват, т.е.
Всички доказателства в тази насока биха могли да се опрат преди всичко на няколко твърдения, заимствани от антропософската доктрина, най-вече - от нейните духовни изследвания върху Ложата на Бодхисатвите и тяхната мисия.1 По този начин, използвайки аналогии между духовната наука и историческите данни за Учителя Беинса Дуно (1864-1944), ние можем да формулираме нашата теза в следните няколко твърдения: I. Учителя Беинса Дуно е Бодхисатвата на XX век, т.е. един от дванадесетте от Ложата на Бодхисатвите, ръководена от Христос чрез Светия Дух.2 II. Той е Бодхисатва Майтрея, т.е. този Бодхисатва, на когото след три хиляди години предстои да стане Буда (на санскритМайтрея означава буквално този, който предава Доброто чрез Слово3, а псевдонимът Беинса Дуно е негова транскрипция на един свещен протоезик, наричан от самия Учител ватански). III. В исторически аспект Учителя Беинса Дуно е първият Бодхисатва след мистерията на Голгота, затова той се определя като най-великият Учител, който някога се е явявал, за да изясни на човечеството Христовото събитие в неговия пълен обхват, т.е. той е най-великият Учител на Христовия импулс.4 IV. Индивидуалността на Бодхисатва Майтрея се инкорпорира, т.е. непълно се въплъщава в Петър Дънов около 1896-7 г.5 и се проявява физически чрез него четиридесет и девет години (седем периода от по седем години) като Учителя Беинса Дуно. V. Неговото дело и Слово, както това на всеки Бодхисатва, е микрокосмично отражение на макрокосмическия живот на Христос, защото Христос и Бодхисатвите се срещат на границата между „звездния" и „планетния" аспект на Слънцето.6 VI. Мисията на Учителя Беинса Дуно е да провъзгласи най-значителното духовно събитие на нашето време - явяването на Христос в Етерно тяло, наречено Етерно откровение на Христос в астралния план7, започнало от 1909 г. VII.
към текста >>

Словото на Учителя Беинса Дуно е метод на ново християнско посвещение: Аз-ът съзнателно и свободно преживява космическия Аз Съм, доброволно приема Христос в себе си и получава възможност непосредствено да познава „звездния" аспект на Слънчевите мистерии -тайните на Духовния космос, разположен зад пределите на Слънчевата система и наричан Царство на Божествения Отец. IX.
непълно се въплъщава в Петър Дънов около 1896-7 г.5 и се проявява физически чрез него четиридесет и девет години (седем периода от по седем години) като Учителя Беинса Дуно. V. Неговото дело и Слово, както това на всеки Бодхисатва, е микрокосмично отражение на макрокосмическия живот на Христос, защото Христос и Бодхисатвите се срещат на границата между „звездния" и „планетния" аспект на Слънцето.6 VI. Мисията на Учителя Беинса Дуно е да провъзгласи най-значителното духовно събитие на нашето време - явяването на Христос в Етерно тяло, наречено Етерно откровение на Христос в астралния план7, започнало от 1909 г. VII. Като проповедник на Етерния Христос, Учителя Беинса Дуно е донесъл и тепърва ще носи Слово с магическа сила, което непосредствено ще се влива в човечеството, ще се превръща в непосредствени морални импулси, т.е. ще пронизва хората с моралната сила на Христовия импулс, който е Сила и Живот.8 VIII. Словото на Учителя Беинса Дуно е метод на ново християнско посвещение: Аз-ът съзнателно и свободно преживява космическия Аз Съм, доброволно приема Христос в себе си и получава възможност непосредствено да познава „звездния" аспект на Слънчевите мистерии -тайните на Духовния космос, разположен зад пределите на Слънчевата система и наричан Царство на Божествения Отец. IX. Целта на Теософското общество, обявена от Елена Блаватска през 1889 г., и целта на Антропософското общество, отделило се от Теософското през май 1907 г., е да подготви човечеството за идването на Мировия Учител - Бодхисатва Майтрея. X. През 1907 г. се извършва разделяне на Езотеричната школа на Източна (Индийска) и Западна (Европейска), чиито задачи са да развият Шестата и Седмата подраси на Петата коренна раса. XI. В периода 1910-1913 г. Учителя Беинса Дуно работи непосредствено чрез Рудолф Щайнер (до астрално въплъщение) и така се постига сливане на Розенкройцерското западноевропейско течение с Източноевропейското течение на Майтрея.
към текста >>

Царството на Етерния Христос се представя като всеобемаща етерна сфера, наричана Шамбала (розовото сияние над източния хоризонт преди изгрев), а новото Етерно откровение на Христос, като владетел на Шамбала, е изпълнение на думите Му: „Моето царство не е от този свят" (Лука 18: 36); 4.
Според повечето изследователи на антропософската наука мисията му е негова главна отличителна черта, по която той може да бъде исторически познат и персонално посочен. Рудолф Щайнер многократно дефинира тази мисия като възвестяване на централното духовно събитие на съвремието и на следващите три хилядолетия, наречено Етерно пришествие на Христос в астралния свят. Това централно събитие би могло да се резюмира в следните седем духовно-научни твърдения: 1. Физическото откровение на Христос е мистерията на Голгота и кръвта на Спасителя, пролята в Земята. 2. Като висш групов Аз на цялото човечество Христос трябва да си изработи, освен физическа, две други нови обвивки - етерна и астрална, за да може да прониже човечеството като единен организъм и да го подготви за прехода му от Земното към следващото космично състояние, наречено Бъдещ Юпитер или Нов Йерусалим. 3. Царството на Етерния Христос се представя като всеобемаща етерна сфера, наричана Шамбала (розовото сияние над източния хоризонт преди изгрев), а новото Етерно откровение на Христос, като владетел на Шамбала, е изпълнение на думите Му: „Моето царство не е от този свят" (Лука 18: 36); 4. В микро- и макрокосмоса непрестанно протичат аналогични процеси: от сърцето към мозъка струи поток от светлинни лъчи, които обтичат епифизата (пинеалната жлеза), а от друга страна, етерната сфера на Земята, съдържаща етеризираната кръв на Христос, пролята на Голгота, също поражда в хората потоци, струящи отдолу нагоре. 5. Обединяването на двата етерни потока води до способност за възприемане на Етерното откровение на Христос в астралния план, т.е. човешкият кръвоток се среща с кръвотока на Христос. 6. Обединяването на двата етерни потока се осъществява само ако човек практикува правилно разбиране и отношение към Христовия импулс, т.е. ако човек се научи постепенно така да възпламенява своя етерен поток, че да се появи в него способност да долавя приближаването на Христос в Етерно тяло - като жив Утешител или морален съветник. 7.
към текста >>

обикновено съзнание; във втория случай обаче всички мисли и волеви действия са проникнати от Христовото същество, т.е.
Според езотеричнатанаука всичко, което функционирав съзнанието ни като мисли, е формирано в нашето минало; всичко, което функционира като волеви действия, определя и формира нашето бъдеще; единственото, което функционира тук и сега, са нашите чувства, т.е. единствено в сърцето си ние преживяваме нашето настояще. 2. Когато съвременният човек съзнателно пронизва с мислите си своите волеви действия, той генерира в себе си Любов; обратно - когато съзнателно пронизва с волята си своите мисли, той генерира в себе си Свобода; затова се казва, че настоящото еволюционно въплъщение на Земята е космос на Любовта и Свободата. 3.Ив двата случая (когато със силите на миналото си пронизва бъдещето си или със силите на бъдещето си пронизва миналото си) човек неизбежно прокарва силите на съзнанието си през настоящето на своето сърце - тук и сега; следователно емоционалната сфера или сърцето е единствената психична структура, с която човек може тук и сега да преживее Христос като макро- и микрокосмичен Аз Съм. 4. От онтологична и метафизична гледна точка за космоса не е равностойно дали човешкото съзнание генерира Любов и Свобода през сърцето на своето ежедневно съзнание, или генерира Любов и Свобода през изпълненото с благоговение към Христос сърце; в първия случай човек оперира с т.нар. обикновено съзнание; във втория случай обаче всички мисли и волеви действия са проникнати от Христовото същество, т.е. съзнанието функционира чрез и заради Христос и с терминологията на християнската традиция това негово състояние се нарича Дух на Истината. 5. Именно в този процес на съзнателно генериране на Любов и Свобода през християнизираното сърце съзнанието започва да преживява явления, наречени Етерно пришествие на Христос в астралния свят. Фигура 1. Сине мой, дай ми сърцето си. Методът Сине мой, дай ми сърцето си съчетава микрокосмичната гледна точка и макрокосмичния аспект на съвременния етап от общочовешката еволюция.
към текста >>

Етерното тяло се явява и съвременното поле на проява на Христовото същество във всяко индивидуално съзнание.
Свръхсешвният скелет на Етерното тяло има форма на пентаграм, състои се от пет етерни потока, циркулиращи между тавата и крайниците, а точка на неговото приложение е главният мозък. 3. Свръхсетивният скелет на астралното тяло има форма на хексаграм (Соломонов знак), състои се от астрални потоци, циркулиращи между ушите, раменете, сърцето и главния мозък, а точка на неговото приложение е гръбначният мозък. 4. С амият Аз също има анатомична точка на приложение - ганглиите от симпатиковия дял на вегетативната нервна система и специално (голямото чревно сплетение, plexus solans, наричано слънчев възел), т.е. през слънчевия възел Аз-ът нахлува във физическата организация на тялото ни. В настоящия етап от еволюцията на съзнанието ключова е функцията на Етерното тяло като свръхсетивна анатомична структура, в която и чрез която съзнателно работи езотеричният ученик. Етерното тяло се явява и съвременното поле на проява на Христовото същество във всяко индивидуално съзнание. Християнката традиция го нарича Дърво на Живота и го идентифицира със самия Христос. По данни на езотеричната наука в Етерното тяло има четири нива: (i) топлинен етер, в който функционира волята и обмяната на веществата; (ii) светлинен етер, в който функционират петте човешки сетива и биологичната репродукция; (iii) звуков или химически етер, в който буквално се тъкат нашите мисли, и (iv) жизнен етер, в който функционира паметта и онова, което се нарича Живот. Историческо разгръщане на нашата теза След формулиране на тезата и на методологичния подход към нея ние неизбежно навлизаме в една историчност. Единствено чрез историческо разгръщане на Словото и делото на Учителя Беинса Дуно би могло да се докаже или отхвърли неговата връзка с Бодхисатва Майтрея. За тази цел условно разделяме историческия период от време, през който е живял и работил Учителя Беинса Дуно, на седем подпериода от по седем години.
към текста >>

Всичко, изговорено за него, звучи като метод за овладяване на Дървото на Живота и съкровено преживяване на Христовото същество: „Виждате от картината..., че при подвига трябва да се започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията, и оттам - към Правдата.
Знайте, че вие имате в себе си прашката, защото притежавате и ум, и сърце. А пък камъкът, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката. Имайте предвид, че Христос е винаги на физическото поле, Той е постоянно на Земята, Той е вътре в нас... Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца. И чак когато вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате... Христос ще дойде, това е безспорно, и скоро ще дойде... Под думата Второ пришествие не бива да се разбира свършекът на света, а второто идване на Христа" (11 август)15 През същата 1911 г. Учителя Беинса Дуно за първи път показва пред своите ученици рисунка с величествения образ на Пентаграма (свръхсетивен скелет на Етерното тяло). Всичко, изговорено за него, звучи като метод за овладяване на Дървото на Живота и съкровено преживяване на Христовото същество: „Виждате от картината..., че при подвига трябва да се започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията, и оттам - към Правдата. Но когато влезете в Истината, там ще ви срещне Христос" (11 август). На следващия ден Учителя Беинса Дуно обявява седемте стъпки на съвременното християнско посвещение: ,Дървата стъпка е слизане, втората е, която сега минавате, а третата е Любовта. Тия три стъпки съответстват в християнството на седем стъпки: първата е Обръщането..., втората стъпка... е Покаянието..., третата стъпка е Спасението..., четвъртата стъпка е Възраждането, петата стъпка е Новораждането от дух и вода..., шестата стъпка е Посвещението..., седмата стъпка вече е Възкресението. Тия седем стъпки се делят на четиридесет и девет други стъпки, т.е. всяка една се разделя на седем стъпки (7*7 = 49), по които трябва да се изкачите" (12 август).
към текста >>

По всяка вероятност става дума за микрокосмично отражение наважно свръхсешвно събитие в макрокосмичния живот на Христовото същество.
С парализирана дясна ръка, ден след ден, черта по черта, в продължение почти на един месец той изписва върху една тетрадка: Богъ е Любовь. На 12 август напълно възстановява здравето си и слиза в София на 14 август. На 19 август Учителя Беинса Дуно открива на Изгрева годишния събор на Бялото Братство с беседата Да им дам Живот. Според спомени на редица очевидци, самият Учител Беинса Дуно нарекъл събитията от 1936 г. Нова Голгота. По всяка вероятност става дума за микрокосмично отражение наважно свръхсешвно събитие в макрокосмичния живот на Христовото същество. Видимите му прояви наподобяват Голгота, но явно това е мистерия, в която кръвта се излива не навън към Земята, а вътре към мозъка (по-точно в лявото му полукълбо), т.е. там, където според антропософската наука е точката на приложение на Етерното тяло. На практика десностранната парализа е следствие на „изместване" на Етерното тяло наляво спрямо физическото, а пълното възстановяване от парализата буквално е тържество на Етерното тяло и негово ново оживяване. Период 1938-1944. Седмият, последен, подпериод може да бъде условно наречен завръщане в Ложата на Бодхисатвите.
към текста >>

87. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

За да дойде до по-голямо развитие, атомът трябва да мине през четирите царства -минерално, растително, животинско и царството на човека.
Щом срещне някакво препятствие, тя създава вече известна форма. ...Направете средата на вашите мисли по-рядка или по-гъста и те веднага ще претърпят пречупване." (Младежки окултен клас, година I, лекция 5, Стар и нов живот, 29 март 1922) „Първият процес, с който волята започва, е ограничаването. Без ограничаване волята не може да се прояви. Преди всичко волята разбира строго определено движение в съзнанието, т.е. наклон в съзнанието." (Младежки окултен клас, година I, лекция 4, Качества и проява на волята, 15 март 1922) „Колкото по-висока е еволюцията на дадена форма [на живот], толкова по-високо интелигентни са атомите, които я съставят. За да дойде до по-голямо развитие, атомът трябва да мине през четирите царства -минерално, растително, животинско и царството на човека. ...Колкото по-устойчиви са атомите на дадени елементи, които влизат в състава на човешкия организъм, толкова по-добри качества придават на характера на човека." (Младежки окултен клас, година V, лекция 13, Реални величини, 7 февруари 1926) Принос към науките за себепошанпе В периода 1901-1912 г. Учителя Беинса Дуно провежда френологични изследвания върху избрани представители от българския народ. По-късно част от резултатите са изложени в неговите неделни проповеди, а с откриване на Езотеричната школа на Всемирното Бяло Братство (1922) се демонстрира цялостният му подход към окултните науки за себе-познание - астрология, хиромантия, физиогномия, френология, кабала и др. Неговата оригинална методология в тази област включва следните основни принципи: • Учителя Беинса Дуно дава импулс на окултния ученик сам да изучава традицията на дадена окултна наука, коригирайки и насочвайки учебния процес и изследователските търсения. • Той забранява използването на окултните науки за критика.
към текста >>

Ако съвременните европейски народи не приемат Христовото учение, след десет години ще дойде такава война, каквато човек не помни... И аз казвам: Христос иде! Ако народите приемат Любовта, войната ще се отмени; ако не я приемат, войната ще дойде и тогава ще опитат още по-големи страдания." (24 юни 1923) „След сто години ще намерите Европа съвсем друга.
дава в двата окултни класа на своята Школа песни и мелодии, които нарича окултни музикални упражнения. Според него те са метод за работа на езотеричния ученик и са предназначени да тонизират и хармонизират неговите психични процеси. Някои от текстовете на музикалните упражнени са на свещен протоезик, който Учителя Беинса Дуно нарича ватански и го дефинира като първичен език на човечеството. Някой предсказания и прозрения, свързани с Европа „Необходимо е да научим великия закон, че Бог е наш Баща, че трябва да живеем братски, че никой няма право да убива и насилие не може да става. Тъй е писал Господ и всички трябва да живеем по Неговия закон. Ако съвременните европейски народи не приемат Христовото учение, след десет години ще дойде такава война, каквато човек не помни... И аз казвам: Христос иде! Ако народите приемат Любовта, войната ще се отмени; ако не я приемат, войната ще дойде и тогава ще опитат още по-големи страдания." (24 юни 1923) „След сто години ще намерите Европа съвсем друга. Границите ще бъдат премахнати и ще се създадат други отношения между народите и човеците." (20 септември 1935) „След войната ще се заговори за Съединени европейски щати и тази идея ще се осъществи." (1 май 1940) Разпространение на Учението на Учителя Беинса Дуно През 40-те години на XX век учението на Учителя Беинса Дуно става популярно в някои европейски страни като Франция и Литва, а през 70-те години трайно навлиза в Русия, Канада и САГЦ. През последната декада на миналия век негови ученици и последователи се появяват в Англия, Германия, Австралия и Конго. След демократичните промени в България последователи на Всемирното Бяло Братство в България юридически регистрират организация с идеална цел („Бяло Братство - България", 1995), която се ръководи от Върховен братски съвет със седалище София. Извън пределите на страната съществуват десетки духовни центрове, най-голям от които е френският център в Бонфен. Той е основан през 1953 г.
към текста >>

От друга страна, неговата езотерично-християнска доктрина се основава на принципите на причинно-следствената зависимост и прераждане (закон за реинкарнация и карма) с цел усъвършенстване и повдигане на човешката душа все по-близо до Христовото съвършенство - принципи, противоречащи на официалната църковна догматика.
След демократичните промени в България стотици духовно-търсещи от цялата планета посещават ежегодния събор край Седемте рилски езера, за да участват в Школата на Планината, създадена от Учителя Беинса Дуно, и да изпълняват свещения танц Паневритмия заедно с хиляди духовни братя и сестри. Отношение на Православната църква към Учителя Беинса Дуно Петър Дънов е потомък на възрожденци със значителен принос в борбата за църковна независимост. Във второто десетилетие след освобождението на България от османска власт той основава Общество за повдигане религиозния дух на българския народ (1897), в което членуват изтъкнати дейци за национално религиозно самоопределение. Но архиереите на Българската православна църква не приемат неговите реформаторски идеи за връщане към принципите на ранното християнство. Според него духовенството трябва да работи безплатно и безкористно, прехранвайки се от духовната си работа сред народа. От друга страна, неговата езотерично-християнска доктрина се основава на принципите на причинно-следствената зависимост и прераждане (закон за реинкарнация и карма) с цел усъвършенстване и повдигане на човешката душа все по-близо до Христовото съвършенство - принципи, противоречащи на официалната църковна догматика. Такъв е и моралният принцип на вегетарианството, заложен в социалния живот на Всемирното Бяло Братство. През второто десетилетие на XX век Българската православна църква предприема преки или косвени, открити или тайни опити за дискредитиране дейността на Учителя Петър Дънов. Главно обвинение срещу него е, че се идентифицира с Христос, въпреки недвусмисленото му изказване от 8 август 1920 г.: „Не търсете Христа на физическото поле; не Го търсете и в един човек, защото Той е във всички хора. Само че там, където се проявява Христос, ще видите интензивна Светлина. Христос е един и много.
към текста >>

Но още по-високо от Всемирното Бяло Братство е Царството Божие.
То трябва да разбере, че така първо себе си ще спъне." На 7 юли 1922 г. Архиерейски събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал". Учителя Петър Дънов не коментира събитието, не излиза публично в своя защита, а визира единствено идеала на Великото Всемирно Братство: „Нека се реши този въпрос от Православната църква: възкръснал ли е Христос в Право славната църква, приета ли е Любовта в Православната църква? Една църква има в света. Но вън от църквата е Всемирното Бяло Братство - то е по-високо от църквата. Но още по-високо от Всемирното Бяло Братство е Царството Божие. Следователно църквата е първото стъпало, Всемирното Бяло Братство е второто стъпало, а Царството Божие е третото стъпало - най-великото, което трябва да се прояви." (24 юни 1923) Отношение на българската философска мисъл към Учителя Беинса Дуно Учението на Учителя Беинса Дуно е обект на теологични и философски анализи. През 1917 г. теологът Даниил Ласков публикува във в-к „Духовна култура" статиите: „Какво нещо е теософията" и „Как гледа Библията на теософския спиритизъм и окултизъм", а през 1922 г. излиза книгата му „Петър Дънов и неговото учение", в което последното се определя като „сбор от езически суеверия, теософски спиритизъм и окултизъм". През 1929 г.
към текста >>

Следователно църквата е първото стъпало, Всемирното Бяло Братство е второто стъпало, а Царството Божие е третото стъпало - най-великото, което трябва да се прояви." (24 юни 1923) Отношение на българската философска мисъл към Учителя Беинса Дуно Учението на Учителя Беинса Дуно е обект на теологични и философски анализи.
Архиерейски събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал". Учителя Петър Дънов не коментира събитието, не излиза публично в своя защита, а визира единствено идеала на Великото Всемирно Братство: „Нека се реши този въпрос от Православната църква: възкръснал ли е Христос в Право славната църква, приета ли е Любовта в Православната църква? Една църква има в света. Но вън от църквата е Всемирното Бяло Братство - то е по-високо от църквата. Но още по-високо от Всемирното Бяло Братство е Царството Божие. Следователно църквата е първото стъпало, Всемирното Бяло Братство е второто стъпало, а Царството Божие е третото стъпало - най-великото, което трябва да се прояви." (24 юни 1923) Отношение на българската философска мисъл към Учителя Беинса Дуно Учението на Учителя Беинса Дуно е обект на теологични и философски анализи. През 1917 г. теологът Даниил Ласков публикува във в-к „Духовна култура" статиите: „Какво нещо е теософията" и „Как гледа Библията на теософския спиритизъм и окултизъм", а през 1922 г. излиза книгата му „Петър Дънов и неговото учение", в което последното се определя като „сбор от езически суеверия, теософски спиритизъм и окултизъм". През 1929 г. Ангел Томов анализира в сп.
към текста >>

Ученикът на Божествената Школа, за да може да възприеме и приложи всичките истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно.
Учителя Беинса Дуно е призован за разпит в столичната Обществена безопасност; отговорите на зададените му въпроси са документирани. Именувам се Петър Константинов Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, учител: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествена Любов, Божествена Мъдрост и Божествена Истина. От тия три принципа произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената Школа, за да може да възприеме и приложи всичките истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавния строй може да се изправи чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на небесата е съвършен. " Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

НАГОРЕ

0.75168204307556