Търсене в текстове за 'Християнска философия'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 175 резултата в 36 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

8. Квакери (или Общност на приятелите) – християнска група от анабаптисткия клон на протестантството.
5. Д-р Гастон Дюрвил – френски лекар, изучаващ в началото на ХХ век физиогномиката, която разглежда като учение за определяне на психо-емоционалното състояние, характера, болестните предразположения, общото здравословно състояние и съдбата на човека. Прави опити за определяне на въздействието на човешките енергии върху растенията. 6. Александър Гурвич (1874–1954) – руски биолог, работил в областта на цитологията, ембриологията, биофизиката и теоретичната биология; професор в университета в Симферопол (Крим), който е изследвал физиологията на клетъчното деление (митоза). Въвел е понятието „морфогенетическо поле“ и открива и изследва особени митогенетични лъчи в растенията и животните, чрез които те си влияят чрез индукция. 7. Жорж Лаковски – учен, който изучава в началото на ХХ век радиовълните, радиестезията, радиобиологията и радиацията като прояви на една основна нематериална субстанция, която е основа на всички видове лъчи, чрез сгъстяването на която се образува материята. 8. Квакери (или Общност на приятелите) – християнска група от анабаптисткия клон на протестантството. Основана е в Англия през 1650 г. от Джон Фокс. Квакерите са убедени във възможността човек лично да познае Бога и отхвърлят тайнствата на християнството. Те са силно социално ангажирани и са пацифисти. Тяхната организация, представена от английски и френски общества, е носител на Нобелова награда за мир за 1947 г.
към текста >>

Основни идеи във философията му са утвърждаването на аполониевото и дионисиевото начало, на идеите за смъртта на Бога и за свръхчовека, на волята за власт.
Древното палестинско село Уади Кумран, където са открити прочути свитъци с мистериални знания, е само едно звено от огромната мрежа от огнища на есеите. 19. Терапевти – юдейска мистическа секта в Египет. Те са крайни аскети и много от тях са били лечители, създавали са места, където са лекували бездомни и бедни хора. 20. Фридрих Ницше (1844–1900) – немски философ, професор в Базелския университет. Вследствие на дългогодишно тежко боледуване от сифилис през последните години от живота си изпада в умопомрачение. Основни идеи във философията му са утвърждаването на аполониевото и дионисиевото начало, на идеите за смъртта на Бога и за свръхчовека, на волята за власт. Предшественик е на екзистенциализма и психоанализата. Най-известното му произведение е „Тъй рече Заратустра”. 21. Кортеза – ясновидка от Сливен, открита от д-р Миркович на неговите спиритически сеанси, защото всичките ѝ предсказания се сбъдват. Тя посочва места край Смолянско, където има минерални извори и където хората могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза живее бедно, нападана и обвинявана от официалната преса, и изчезва от публичното пространство около 1910 год.
към текста >>

До края на живота си чете лекции по целия свят, като основа на неговата философия е разбирането му за свободата и за развитието на самосъзнанието.
28. Кундалини – според източния окултизъм Кундалини е енергия, която лежи спираловидно навита в сакралната чакра в основата на гръбначния стълб. Нейното освобождаване и отправяне към теменната чакра на човека е свързано с процеса на неговата еволюция и на духовното му израстване. В Индия тази енергия се описва като огнена змия, за активизирането на която има разработени многобройни упражнения и медитации. 29. Джиду Кришнамурти (1895–1986 г.) – индийски философ, станал популярен още като дете заради идеята на теософите да финансират духовното обучение на няколко момчета, смятани за гениални, едно от които да бъде обявено за Миров Учител. Заради Кришнамурти теософите основават Ордена на Звездата на Изтока, но той по-късно го разпуска и се отказва от вменената му роля на Миров Учител. До края на живота си чете лекции по целия свят, като основа на неговата философия е разбирането му за свободата и за развитието на самосъзнанието. 30. Рудолф Щайнер (1861–1925) – австрийски философ, литературовед, архитект, известен предимно като създател на антропософията, базирана на езотеричното християнство и на западните традиции в окултизма, както и на нейните практически приложения: валдорфските училища, биодинамичното земеделие, антропософската медицина и др. Като ръководител на Антропософското общество осъществява активна творческа и лекторска дейност. Известни са около 300 книги с негови лекции и практически методи. 31. Парии – представители на една от най-нисшите касти в Южна Индия. 32. Радославово правителство – правителството на Васил Радославов (1854–1929) – български политик, оглавявал Либералната партия от 1887 до 1918 год.
към текста >>

Във философията пише за етика и естетика, икономика, метафизика, политика, психология, реторика и теология.
„Житно зърно“, 1937 г., кн. 6, стр. 135. 58. Аристотел (384–322 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, ученик на Платон. В науката изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология и физика. Във философията пише за етика и естетика, икономика, метафизика, политика, психология, реторика и теология. Занимава се с литература и поезия. Създател е на логиката, като развива теорията за умозаключението и съждението. 59. Платон (427–347 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, ученик на Сократ. Основател на Атинската академия.
към текста >>

2. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Не става дума и за някаква спекулативна философия със схоластичен привкус, в която произволно се фиксират чисти понятия и свободно се движат абстрактни съждения.
Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията. Разпознаването на собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество. Но ако действително мистичната етимология на понятието "българин" означава "човек, който намира своя Учител", то националното ни "сетиво" за Учителя би трябвало да се схваща като историческа даденост, като все още недостатъчно осъзната национална дарба. ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ. Всеки читател, поне интуитивно, се досеща, че не става дума за обикновено литературно слово, нито за своеобразна семиотична система. Не става дума и за някаква спекулативна философия със схоластичен привкус, в която произволно се фиксират чисти понятия и свободно се движат абстрактни съждения. Още по-малко - за традиционен проповеднически коментар върху библейски текстове. За да не се изкушим в Словото, трябва отначало да му признаем една нефонетична, незнакова, дори и немисловна същност. Да върнем етимологичното му тъждество с неоплатоническия Логос, крито чрез своя отвъдсубстанциален и телеологичен живот възстановява "самородността на Битието". С други думи, да признаем творческия потенциал на Словото. Такъв един поглед е съвсем в духа на европейската християнска култура, респективно философия, които по наше дълбоко убеждение представляват своеобразно "тълкуване" на първия евангелски стих от Йоана "В началото бе Словото".
към текста >>

Такъв един поглед е съвсем в духа на европейската християнска култура, респективно философия, които по наше дълбоко убеждение представляват своеобразно "тълкуване" на първия евангелски стих от Йоана "В началото бе Словото".
Не става дума и за някаква спекулативна философия със схоластичен привкус, в която произволно се фиксират чисти понятия и свободно се движат абстрактни съждения. Още по-малко - за традиционен проповеднически коментар върху библейски текстове. За да не се изкушим в Словото, трябва отначало да му признаем една нефонетична, незнакова, дори и немисловна същност. Да върнем етимологичното му тъждество с неоплатоническия Логос, крито чрез своя отвъдсубстанциален и телеологичен живот възстановява "самородността на Битието". С други думи, да признаем творческия потенциал на Словото. Такъв един поглед е съвсем в духа на европейската християнска култура, респективно философия, които по наше дълбоко убеждение представляват своеобразно "тълкуване" на първия евангелски стих от Йоана "В началото бе Словото". И ако накрая изкажем твърдението, че когато един духовен Учител говори, нови психични светове се изграждат, а стари се преустройват, това би било една прекалено явна, но необходима провокация към читателския интелект. Живата, субстанциална същност на Логоса ни заставят да пишем "слово" с главна буква, както и всички останали форми на неговото инобитие. Природа, Слънце, Живот, Сила, Любов, Мъдрост, Истина, Светлина, Първа Причина, Единният, Неизменният, Безграничният, Благославящият и т.н. - това са също така живи, субстанциални светове със своя специфична феноменология. ЗА СТИЛА НА СЛОВОТО.
към текста >>

В тази философия се изповядва субстанциалната същност на Любовта, която съживява абстрактната отвъдност на Абсолюта, на Бога, привнася им екзистенциални измерения.
Това вече ни приближава до представата за езика като "психична вибрация". И докато за нея все още нямаме ясна перцепция, не бива да виним езика на Словото в немодерност и архаичност. ЗА СЛОВОТО КАТО ФИЛОСОФСКА СИСТЕМА. Такова едно възприемане би било твърде едностранчиво, но съвсем обичайно като интелектуален разрез. В този смисъл може да дефинираме Словото като трансцедентна система, която чрез идейно разгръщане и методологично приложение възвръща първичната чистота на християнството. В тази философия се изповядва субстанциалната същност на Любовта, която съживява абстрактната отвъдност на Абсолюта, на Бога, привнася им екзистенциални измерения. Любовта е, която придава на Абсолюта непосредственост, противно на неговата спекулативна опосредственост като резултат. Ако си послужим с хегелови перифрази, Любовта е трансцедентно тъждество - непомрачена еднаквост на субекта в себе си и ставането му като потенция. Субстанцията е любещ субект или с други думи, тя е Христос, който може да се опита. Между Абсолюта в себе си и крайния резултат от неговото ставане стои Христос като методологично основание на това ставане. Христос е посредникът, който примирява човешкото и Божественото.
към текста >>

Духовната мисия на българите и славянството е представена в Словото предимно в културологичен аспект - като съвременен етап в еволюцията на християнската култура.
"Невидимият свят" не е нещото в себе си, защото последното предполага единствено мисленето като гносеология. "Невидимото" също така е феноменален свят, населен с прафеномените на триизмерното. Окултното е присъщия на всички ни априорен релативизъм, който Айнщайн се опита да определи в себе си като "космична религиозност". СЛАВЯНСКАТА МЕСИАНСКА ИДЕЯ В СЛОВОТО. Недопустима е всяка буквална аналогия с православния месианизъм от Соловьов през Достоевски до Бердяев. Духовната мисия на българите и славянството е представена в Словото предимно в културологичен аспект - като съвременен етап в еволюцията на християнската култура. Чувствеността, алтруизмът п добродетелността в народопсихологнята на славяните се приема като необходимо условие за "снемане" на западноевропейския рационализъм. Христовата Любов "става" гносеологичен метод само чрез закона на саможертвата - толкова присъща на абсурдната в очите на модерна Европа руска "революционна есхатология". ЗА КУЛТУРОЛОГИЧНАТА СТОЙНОСТ НА СЛОВОТО. Една неконвенционална теория разглежда културите като своеобразен продукт на дейността на определени Духовни Школи и Учители: Шумерска, Халдейска, Египетска, Юдейска, Гръцка, Римска, Западноевропейска и др. В този контекст по необходимост се налага ясна диференциация между култура и цивилизация, разбира се, без преки аналогии с Освалд Шпенглер.
към текста >>

3. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В този смисъл, като говорим за християнската езотерична традиция, подразбираме едно живо тяло, през което протичат животът и Любовта на Христа към човешките души.
Най-добрите и бързи методи за ликвидиране на кармата са безкористието и самопожертвуването. По-бързи от тях няма. А тези качества човек може да придобие най- лесно, когато е свързан с Христа, Който е безкористие и самопожертвуване. Когато човек бъде посаден в Христа като почва, той ще поникне и израсте като човек на безкористието и самопожертвуването. Понеже Христос е главният фактор на духовния живот на човека и човечеството, затова с право заема централното място в християнския езотеризъм, който от своя страна представя онзи жив канал, по който непрекъснато се предава знанието и импулсите, които идват от Христа към човечеството. В този смисъл, като говорим за християнската езотерична традиция, подразбираме едно живо тяло, през което протичат животът и Любовта на Христа към човешките души. Под християнска езотерична традиция разбираме всички онези души, които са в съзнателна връзка с Христа и са проводници на Неговото Слово, на Неговия живот, па Неговата Любов и за благото и подигането на човечеството. В този смисъл християнската езотерична традиция е един жив извор, който непрекъснато извира и дава свежи и пресни живи води на изжаднелите човешки души. Щайнер, един от носителите на западната езотерична християнска традиция, изразява тази идея по следния начин: „В ръководството на развитието на човечеството, за което ние говорим като за едно ръководство чрез Учители, имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени. Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Източник Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения. Ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Посветени и сред този колегиум трябва да си представим онзи Източник, онзи жив Източник на ученията на Посветените.
към текста >>

Под християнска езотерична традиция разбираме всички онези души, които са в съзнателна връзка с Христа и са проводници на Неговото Слово, на Неговия живот, па Неговата Любов и за благото и подигането на човечеството.
По-бързи от тях няма. А тези качества човек може да придобие най- лесно, когато е свързан с Христа, Който е безкористие и самопожертвуване. Когато човек бъде посаден в Христа като почва, той ще поникне и израсте като човек на безкористието и самопожертвуването. Понеже Христос е главният фактор на духовния живот на човека и човечеството, затова с право заема централното място в християнския езотеризъм, който от своя страна представя онзи жив канал, по който непрекъснато се предава знанието и импулсите, които идват от Христа към човечеството. В този смисъл, като говорим за християнската езотерична традиция, подразбираме едно живо тяло, през което протичат животът и Любовта на Христа към човешките души. Под християнска езотерична традиция разбираме всички онези души, които са в съзнателна връзка с Христа и са проводници на Неговото Слово, на Неговия живот, па Неговата Любов и за благото и подигането на човечеството. В този смисъл християнската езотерична традиция е един жив извор, който непрекъснато извира и дава свежи и пресни живи води на изжаднелите човешки души. Щайнер, един от носителите на западната езотерична християнска традиция, изразява тази идея по следния начин: „В ръководството на развитието на човечеството, за което ние говорим като за едно ръководство чрез Учители, имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени. Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Източник Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения. Ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Посветени и сред този колегиум трябва да си представим онзи Източник, онзи жив Източник на ученията на Посветените. Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос.
към текста >>

В този смисъл християнската езотерична традиция е един жив извор, който непрекъснато извира и дава свежи и пресни живи води на изжаднелите човешки души.
А тези качества човек може да придобие най- лесно, когато е свързан с Христа, Който е безкористие и самопожертвуване. Когато човек бъде посаден в Христа като почва, той ще поникне и израсте като човек на безкористието и самопожертвуването. Понеже Христос е главният фактор на духовния живот на човека и човечеството, затова с право заема централното място в християнския езотеризъм, който от своя страна представя онзи жив канал, по който непрекъснато се предава знанието и импулсите, които идват от Христа към човечеството. В този смисъл, като говорим за християнската езотерична традиция, подразбираме едно живо тяло, през което протичат животът и Любовта на Христа към човешките души. Под християнска езотерична традиция разбираме всички онези души, които са в съзнателна връзка с Христа и са проводници на Неговото Слово, на Неговия живот, па Неговата Любов и за благото и подигането на човечеството. В този смисъл християнската езотерична традиция е един жив извор, който непрекъснато извира и дава свежи и пресни живи води на изжаднелите човешки души. Щайнер, един от носителите на западната езотерична християнска традиция, изразява тази идея по следния начин: „В ръководството на развитието на човечеството, за което ние говорим като за едно ръководство чрез Учители, имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени. Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Източник Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения. Ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Посветени и сред този колегиум трябва да си представим онзи Източник, онзи жив Източник на ученията на Посветените. Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос. Така, щото всички Посветени приемат от Христа онова, което трябва да дадат на човечеството в течение на развитието на епохата."
към текста >>

Щайнер, един от носителите на западната езотерична християнска традиция, изразява тази идея по следния начин: „В ръководството на развитието на човечеството, за което ние говорим като за едно ръководство чрез Учители, имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени.
Когато човек бъде посаден в Христа като почва, той ще поникне и израсте като човек на безкористието и самопожертвуването. Понеже Христос е главният фактор на духовния живот на човека и човечеството, затова с право заема централното място в християнския езотеризъм, който от своя страна представя онзи жив канал, по който непрекъснато се предава знанието и импулсите, които идват от Христа към човечеството. В този смисъл, като говорим за християнската езотерична традиция, подразбираме едно живо тяло, през което протичат животът и Любовта на Христа към човешките души. Под християнска езотерична традиция разбираме всички онези души, които са в съзнателна връзка с Христа и са проводници на Неговото Слово, на Неговия живот, па Неговата Любов и за благото и подигането на човечеството. В този смисъл християнската езотерична традиция е един жив извор, който непрекъснато извира и дава свежи и пресни живи води на изжаднелите човешки души. Щайнер, един от носителите на западната езотерична християнска традиция, изразява тази идея по следния начин: „В ръководството на развитието на човечеството, за което ние говорим като за едно ръководство чрез Учители, имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени. Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Източник Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения. Ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Посветени и сред този колегиум трябва да си представим онзи Източник, онзи жив Източник на ученията на Посветените. Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос. Така, щото всички Посветени приемат от Христа онова, което трябва да дадат на човечеството в течение на развитието на епохата." Не без значение за християнския езотеризъм е и фактът, че Христос още след раждането си отиде в Египет, центъра на окултната Мъдрост от където излязоха много импулси за човешкото развитие.
към текста >>

Та, когато говорим за християнската езотерична традиция, ние я разбираме в широк смисъл и тя се покрива с понятието западна окултна традиция, която изхожда от Египет, за разлика от източната традиция, която има друг произход.
Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос. Така, щото всички Посветени приемат от Христа онова, което трябва да дадат на човечеството в течение на развитието на епохата." Не без значение за християнския езотеризъм е и фактът, че Христос още след раждането си отиде в Египет, центъра на окултната Мъдрост от където излязоха много импулси за човешкото развитие. И Учителят казва: В древен Египет се изнесоха принципите на Божествената наука. Както видяхме, тези принципи са изнесени от Хермес, който беше във връзка с Христа и той му предаде принципите на Божествената наука, понеже Египет щеше да стане изходна точка за развитието на западноевропейската култура, в която именно се разпространи и християнството. Та, когато говорим за християнската езотерична традиция, ние я разбираме в широк смисъл и тя се покрива с понятието западна окултна традиция, която изхожда от Египет, за разлика от източната традиция, която има друг произход. Учителят казва, че няма съществена разлика между ученията на източната и западната традиция. Разликата е само в задачите, които има да изпълняват, методите, които прилагат за изпълнение на тези задачи и във формата, в която се излагат ученията, и в някои допълнителни учения, които са зле разбрани в източната традиция, поне в нейната популярна форма. Главната разлика между източната и западната традиция е в разбирането на Христовия импулс. Докато западната традиция, която както казах, е жива и е във връзка с Христа, поддържа, че Христос е главният фактор и двигател на човешкия прогрес и развитие, източната традиция, изразена понастоящем в теософското общество, не му отдава никакво значение. Това изпъква особено в трудовете на Блаватска, която съвсем го обезличава като фактор в човешкото развитие.
към текста >>

Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат Христовия импулс и новата християнска Мъдрост.
Това изпъква особено в трудовете на Блаватска, която съвсем го обезличава като фактор в човешкото развитие. Тя говори за Христа като принцип, но не го познава като въплотен човек в тялото на Исуса. Тя казва приблизително следното: Исус може да е някакъв адепт, когото ние не познаваме и затова не го признаваме. В последствие Ани Безант и Ледбитер се опитаха да коригират това схващане, понеже трябваше да работят в християнския свят, който почита Христа като Бог, какъвто е и всъщност. За целта Ани Безант написа книга под заглавие Езотеричното християнство, а Ледбитер написа книга, озаглавена Християнско верую. Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат Христовия импулс и новата християнска Мъдрост. Но, както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа е да обедини двете традиции, както и всички школи и религии, които произхождат от тях. Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви. Езотеричната традиция е душата, а екзотеричната традиция е тялото, а душата е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки. Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос.
към текста >>

Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви.
В последствие Ани Безант и Ледбитер се опитаха да коригират това схващане, понеже трябваше да работят в християнския свят, който почита Христа като Бог, какъвто е и всъщност. За целта Ани Безант написа книга под заглавие Езотеричното християнство, а Ледбитер написа книга, озаглавена Християнско верую. Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат Христовия импулс и новата християнска Мъдрост. Но, както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа е да обедини двете традиции, както и всички школи и религии, които произхождат от тях. Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви. Езотеричната традиция е душата, а екзотеричната традиция е тялото, а душата е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки. Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството.
към текста >>

Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа.
За тях Учителят казва, че те са били двама архангели, слезли на Земята, за да подемат Христовия импулс, който беше отслабнал. Защото всеки един голям импулс се провежда на етапи. Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс. Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите. Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България. Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа. Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н.
към текста >>

Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция.
Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция.
към текста >>

Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция.
Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция. Богомилството и розенкройцерството, както казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство или казано с други думи, представяха от себе си втората фаза на големия Христов импулс. Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света. Теософското общество беше основано от Елена Блаватска и полковник Олкът през 1875 година в Ню Йорк. Според Учителя Блаватска беше един окултен ученик, който послужи като посредник на Християн Розенкройц да изнесе част от окултните Истини пред света.
към текста >>

Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света.
Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция. Богомилството и розенкройцерството, както казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство или казано с други думи, представяха от себе си втората фаза на големия Христов импулс. Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света. Теософското общество беше основано от Елена Блаватска и полковник Олкът през 1875 година в Ню Йорк. Според Учителя Блаватска беше един окултен ученик, който послужи като посредник на Християн Розенкройц да изнесе част от окултните Истини пред света. Затова Учителят казва: Теософското общество беше пратено от Бялото Братство да обнови човешката мисъл, за да може да се влеят в нея след това Новите идеи, идеите на Бялото Братство, които Учителят донесе. Под това влияние Блаватска написа „Разбулената Изида", в която изложи някои от ученията на западната езотерична традиция. Но впоследствие Блаватска се подаде на друго влияние и се отклони от първоначалния си път и заедно с това отклони и теософското общество, което по такъв начин не можа да изпълни възложената му задача.
към текста >>

на християнската езотерична традиция.
Според Учителя Блаватска беше един окултен ученик, който послужи като посредник на Християн Розенкройц да изнесе част от окултните Истини пред света. Затова Учителят казва: Теософското общество беше пратено от Бялото Братство да обнови човешката мисъл, за да може да се влеят в нея след това Новите идеи, идеите на Бялото Братство, които Учителят донесе. Под това влияние Блаватска написа „Разбулената Изида", в която изложи някои от ученията на западната езотерична традиция. Но впоследствие Блаватска се подаде на друго влияние и се отклони от първоначалния си път и заедно с това отклони и теософското общество, което по такъв начин не можа да изпълни възложената му задача. Но тази задача се поде от други окултни Братства, които стояха на основата на западната, т.е. на християнската езотерична традиция. Такива Братства са антропо- софското движение на Щайнер, розенкройцерското общество на Макс Хайндел и други розенкройцерски школи в Европа и Америка. Под този импулс се развиха и обществото на Седир във Франция, а също и приятелите на Сент Ив д'Алвейдър, Папюс и др. Във всички езотерични християнски школи централно място заема Христос като въплотено Слово, като Учител на Бялото Братство, като Велик Учител и ръководител на човечеството и на окултните школи, като Учител на Любовта, който внесе Любовта като мощна сила, която трябвада преобрази както Земята, така и човека и човечеството. Езотеричната традиция не се предава по външни пътища, но по вътрешни пътища, защото носителите на тази традиция са винаги във връзка с Христа и от Него получават допълнителни импулси и енергии за работата, която имат да извършат. Общността и връзката между отделните етапи и фази се изразява в единството на идеите и принципите, които лежат в тяхната основа.
към текста >>

И най-после учението на Учителя, което е най-пълно изложение на Християнското езотерично учение и синтез на всичко, изнесено от Християнската традиция досега.
Йоан е предал в образи и картини това, което е видял и преживял, за да послужи като основа на Християнския езотеризъм. С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни. Към Християнското езотерично течение принадлежат в наше време различни розенкройцерски групировки, школата на Седир, д'Алвейдър, Папюс, Сен Мартен и други. Също така антропософията на Щайнер и движението на Толстой. Тук бих сложил и движението на Осмото в Япония и движението на Бахаула. И най-после учението на Учителя, което е най-пълно изложение на Християнското езотерично учение и синтез на всичко, изнесено от Християнската традиция досега. Учителят като говори за четирите импулса на Бялото Братство казва: Първият импулс се разви в Египет и под негово влияние се развиха окултните школи в древния свят. Там учиха Питагор, Орфей, Мойсей и всички Посветени от древността. Там бяха изнесени принципите на Божественото учение. Вторият импулс се породи преди идването на Христа и имаше задача да подготви идването на Христа и да разнесе Словото по света. Най- забележителна школа от тази епоха е школата на есеите в Палестина, която имаше пряка задача да подготви идването на Христа.
към текста >>

Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа.
3) Най-сетне това, което се нарича зло не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да се възвърне в своя път, едно необходимо състояние в общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас на световната еволюция. Манес бил осъден от някакъв църковен събор и умъртвен, не се знае от кого - дали от църквата или от персийския шах. Но той имал време да обучи ученици и да ги разпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галилея и дори в Скития и на Дунава. Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него. Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени, които се пръснали по света. Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа. Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта. Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание.
към текста >>

Като пример на човек на Изтока, който е в хармония със западната традиция, можем да вземем Йог Рамачарака, който е написал много книги и между другото книгата Философия на йогите, в която излага източния окултизъм.
Това са премъдростите, които се поднасят на западния свят от името на източната традиция. И това ясно говори без коментарии. Но трябва да забележа, че това е схващането само на известен кръг от хора на източната традиция, които вървят по линията на будизма, както и сами се наричат будисти или необудисти. Но има Посветени на Изток, които не мислят така и чиито схващания се покриват със схващанията на западната традиция. За тях Учителят казва: Има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България. Като пример на човек на Изтока, който е в хармония със западната традиция, можем да вземем Йог Рамачарака, който е написал много книги и между другото книгата Философия на йогите, в която излага източния окултизъм. Също е написал и книга за живота на Христа, в която се говори за историческия Христос, за въплощението на Христа на Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот на Земята. Като излагам горните различия между представителите на източната и западната традиции, не критикувам носителите на източната традиция, но само излагам едната и другата традиция. Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела. Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон. Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек.
към текста >>

4. АЛЕКСАНДРИЙСКАТА ШКОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

Те си поставиха за задача да открият Истината във всяка религия и философия, и да ги обединят в едно стройно цяло, защото всъщност те са части на цялата Истина, разпръсната в различните философии и религии.
АЛЕКСАНДРИЙСКАТА ШКОЛА Както Слънцето напролет събужда живота в цялата природа, така и Божествената Светлина, носена от Братството, което пътува по света, създава културата в различните области в света. Когато това Братство се установи в Палестина и Египет, за да подготви условията за Словото, което слизаше към Земята, тази Светлина предизвика към живот и стимулира носителите на древната Мъдрост, която имаше за задача да подготви човечеството за идването на Христа. Затова в началото на християнството, което беше плод на един мощен импулс, който нямаше равен на себе си в историята на земното развитие, се появиха ред мислители и философи, със седалище град Александрия, които възкресиха древната херметична Мъдрост. Те си поставиха за задача да открият Истината във всяка религия и философия, и да ги обединят в едно стройно цяло, защото всъщност те са части на цялата Истина, разпръсната в различните философии и религии. По такъв начин възникна така наречената александрийска школа. Тук възниква също така и християнската александрийска школа, която също разглежда християнството във връзка с древната Мъдрост. Като най-главни представители на тази християнска александрийска школа се явяват Климент Александрийски и Ориген. За нейните идеи и дейност ще спомена по-късно, когато ще разгледаме християнството. Сега ще се спрем накратко на другата александрийска школа, която иска да обедини и открие хубавото, доброто и Истината във всички философии и религии.
към текста >>

Тук възниква също така и християнската александрийска школа, която също разглежда християнството във връзка с древната Мъдрост.
Както Слънцето напролет събужда живота в цялата природа, така и Божествената Светлина, носена от Братството, което пътува по света, създава културата в различните области в света. Когато това Братство се установи в Палестина и Египет, за да подготви условията за Словото, което слизаше към Земята, тази Светлина предизвика към живот и стимулира носителите на древната Мъдрост, която имаше за задача да подготви човечеството за идването на Христа. Затова в началото на християнството, което беше плод на един мощен импулс, който нямаше равен на себе си в историята на земното развитие, се появиха ред мислители и философи, със седалище град Александрия, които възкресиха древната херметична Мъдрост. Те си поставиха за задача да открият Истината във всяка религия и философия, и да ги обединят в едно стройно цяло, защото всъщност те са части на цялата Истина, разпръсната в различните философии и религии. По такъв начин възникна така наречената александрийска школа. Тук възниква също така и християнската александрийска школа, която също разглежда християнството във връзка с древната Мъдрост. Като най-главни представители на тази християнска александрийска школа се явяват Климент Александрийски и Ориген. За нейните идеи и дейност ще спомена по-късно, когато ще разгледаме християнството. Сега ще се спрем накратко на другата александрийска школа, която иска да обедини и открие хубавото, доброто и Истината във всички философии и религии. В нея има два етапа. Първият етап обикновено не го причисляват към тази школа, но понеже нейният представител, евреинът Филон е работил в Александрия в началото на първи век, затова причисляваме и неговата дейност към александрийската школа.
към текста >>

Като най-главни представители на тази християнска александрийска школа се явяват Климент Александрийски и Ориген.
Когато това Братство се установи в Палестина и Египет, за да подготви условията за Словото, което слизаше към Земята, тази Светлина предизвика към живот и стимулира носителите на древната Мъдрост, която имаше за задача да подготви човечеството за идването на Христа. Затова в началото на християнството, което беше плод на един мощен импулс, който нямаше равен на себе си в историята на земното развитие, се появиха ред мислители и философи, със седалище град Александрия, които възкресиха древната херметична Мъдрост. Те си поставиха за задача да открият Истината във всяка религия и философия, и да ги обединят в едно стройно цяло, защото всъщност те са части на цялата Истина, разпръсната в различните философии и религии. По такъв начин възникна така наречената александрийска школа. Тук възниква също така и християнската александрийска школа, която също разглежда християнството във връзка с древната Мъдрост. Като най-главни представители на тази християнска александрийска школа се явяват Климент Александрийски и Ориген. За нейните идеи и дейност ще спомена по-късно, когато ще разгледаме християнството. Сега ще се спрем накратко на другата александрийска школа, която иска да обедини и открие хубавото, доброто и Истината във всички философии и религии. В нея има два етапа. Първият етап обикновено не го причисляват към тази школа, но понеже нейният представител, евреинът Филон е работил в Александрия в началото на първи век, затова причисляваме и неговата дейност към александрийската школа. Всъщност той е истински основател на александрийската школа.
към текста >>

5. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Целер в своята история на философията говори за голямото сходство на есеите с пи- тагорейците не само по отношение на техния живот, но и по тяхното учение.
Филон твърди, че „у тях нямало желание да имат смъртно потомство, те имали безсмъртни плодове, зараждащи се само в чистата душа, оплодотворена от Божествените лъчи, изхождащи от Отца." Тази мисъл показва, че те са знаели Великата Основна Истина, че Божественият Дух - Христос, се въплотява само в чистите сърца. Плиний, говорейки за общината на есеите, разположена на брега на Мъртво море, ги нарича „чудо на света" и твърди, че това е едно племе, което продължава своето съществуване в течение на хилядолетия без жени и деца. Филон ги нарича светии и казва, че те били Посветени във всички тайни на древните мистерии. Техните идеи и схващания са били сходни с идеите на всички древни езотерични общества. Целер в своята история на философията говори за голямото сходство на есеите с пи- тагорейците не само по отношение на техния живот, но и по тяхното учение. Той изнася следните общи принципи между тях: Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа. Второ, скривали своите учения под покрива на символистиката и обредността. Трето, основали своята философия на алегорическите тълкувания на древните предания, авторитетността на които признавали. Четвърто, прекланяли се пред висшите сили, проявени в четирите елемента и въз- насяли молитви пред изгряващото слънце. Пето, вярвали в йерархическата стълба от същества, наредени между човека и върховното Божество.
към текста >>

Трето, основали своята философия на алегорическите тълкувания на древните предания, авторитетността на които признавали.
Филон ги нарича светии и казва, че те били Посветени във всички тайни на древните мистерии. Техните идеи и схващания са били сходни с идеите на всички древни езотерични общества. Целер в своята история на философията говори за голямото сходство на есеите с пи- тагорейците не само по отношение на техния живот, но и по тяхното учение. Той изнася следните общи принципи между тях: Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа. Второ, скривали своите учения под покрива на символистиката и обредността. Трето, основали своята философия на алегорическите тълкувания на древните предания, авторитетността на които признавали. Четвърто, прекланяли се пред висшите сили, проявени в четирите елемента и въз- насяли молитви пред изгряващото слънце. Пето, вярвали в йерархическата стълба от същества, наредени между човека и върховното Божество. Шесто, придържали се към дуалисти- ческия възглед за същността на света, признавали взаимодействието между духа и материята, между доброто и злото, но в основата на този дуализъм стоял строгият монизъм, според който доброто и злото, духът и материята са проява на Абсолютния Бог. Цялата организация и учение на есеите са подобни на тия на питагорейците и на всички окултни школи на миналото. В допълнение на гореказаното общите черти между питагорей- ците и есеите са следните: 1) Молитва при започването и свършването на всяка работа.
към текста >>

Известен е случаят, където се казва, че които се присъединявали към християнската община, продавали имотите си и сумата внасяли в общата каса.
Той проповядвал идването на Месия, което е било едно от основните учения на есеите. Есеите учили своите ученици да търсят преди всичко Царството Божие в правдата негова, което е учил и Христос. Те искали от всички, които желаят да влязат в тяхното братство, да продадат всичкия си имот и да внесат сумата в общата каса. Техният девиз е бил: „Моето е твое и твоето е мое". Същото са учили и първите християни. Известен е случаят, където се казва, че които се присъединявали към християнската община, продавали имотите си и сумата внасяли в общата каса. И когато един искал да излъже, той платил с живота си. Също така Христос казал на богатия момък, че ако иска да го последва, да продаде всичко, що има и да го раздаде на сиромасите. Много места от Свещеното Писание показват, че първите християни са били за общия, комуналния, братския живот. (Йоан 13; Деяния 2 и др.) Както казах, за есеите роднинските връзки не са били съществени.
към текста >>

Конибир съобщава в своя научен труд, както и Филон, че първият християнски историк Евсевий отъждествявал общината на есеите с първата християнска църква в Александрия, основана от св. Марко.
Учениците, които се посвещавали в малките мистерии само след три години от тяхното ученичество, ако те не принасяли плодове в течение на тези три годишни изпитания, изключвали ги от общината и те били обречени на духовно изсъхване. Това е смисълът на притчата за смоковницата. В друга притча Христос говори, че Царството Божие ще настъпи, когато се разлисти смоковницата. Това е една Велика Истина, която се отнася до раждането на Христа в нашите сърца. Тогава човешките души ще станат отново девствени, ще прорастне смоковницата и в нас ще се прояви Божествената майка. Конибир съобщава в своя научен труд, както и Филон, че първият християнски историк Евсевий отъждествявал общината на есеите с първата християнска църква в Александрия, основана от св. Марко. Както вече казах, есеите са ученици на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам и минава през Мойсей и пророците, чак до Исуса Христа. Затова те са имали едно специално тайно учение, което произхожда от Авраам, който е бил Посветен със специална мисия. Той имал за мисия да създаде един народ, чрез който ще слезе на Земята Божествения Дух. Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух. Тогава, както вече казах, е работил между тях един Посветен, известен под името Ешуа Бен Пандир.
към текста >>

Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си.
Никой от Учителите на миналото не е минал през този процес. За Буда се казва, че стигнал до преображението - да може да се преобрази и да свети като Христос при преображението. Но той не възкръсна след своята смърт. И той говорел за Любовта и състраданието, но не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който говори към душата. Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на Любовта в живота на земята и на силите на човешката душа. Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си. която носи истинското знание. Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи - възкръсна. Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на евангелието на Йоан. Ще предам част от нея без коментар: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога.
към текста >>

6. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Същият Бог, който даде двата Завета, предаде на гърците философията, чрез която се прослави между тях.
За езотеричната страна на Евангелието са говорили Климент Александрийски и Ориген, двама Първоучители на Християнството, живели в края на втори век и началото на трети век след Христа. Климент Александрийски казва, че всички Откровения на миналото в тяхната първоначална чистота са дарове на Логоса, на Христа, преди да се въплъти в Исус от Назарет. Той казва буквално следното: "Един е Този, който зася почвата на човешката земя и от самото начало на света бе разпръснал хранителни семена отгоре и във всяко време направи да пада отгоре Словото като дъжд. Само времената и местата, които трябваше да приемат семената, създаваха разликата. Той е един и същ Бог, който бе познат от гърци и юдеи: от първите езически, а от вторите по юдейски, от нас по един нов духовен начин. Същият Бог, който даде двата Завета, предаде на гърците философията, чрез която се прослави между тях. Както Евангелието дойде на своето време, така дойде на своето време и Законът и пророците на юдеите, а на езичниците философията, за да спечели техния слух за възвестяването на Евангелието. Варварската и елинската философия направи Вечната Истина, както това стана в митологията за Дионисий на разкъсаните части на богословието на Единния Логос. Но който отново събере разделеното и го съедини в едно, той не може без опасност да гледа съвършения Логос, Истината. Откакто самото Слово слезе от Небето, ние не се нуждаем вече да посещаваме училищата на человеците, не се нуждаем да отиваме в Атина, нито в Йония, за да добием там половин знание. Чрез него, сиреч Словото, отсега нататък Атина и Гърция е навсякъде".
към текста >>

Както Евангелието дойде на своето време, така дойде на своето време и Законът и пророците на юдеите, а на езичниците философията, за да спечели техния слух за възвестяването на Евангелието.
Климент Александрийски казва, че всички Откровения на миналото в тяхната първоначална чистота са дарове на Логоса, на Христа, преди да се въплъти в Исус от Назарет. Той казва буквално следното: "Един е Този, който зася почвата на човешката земя и от самото начало на света бе разпръснал хранителни семена отгоре и във всяко време направи да пада отгоре Словото като дъжд. Само времената и местата, които трябваше да приемат семената, създаваха разликата. Той е един и същ Бог, който бе познат от гърци и юдеи: от първите езически, а от вторите по юдейски, от нас по един нов духовен начин. Същият Бог, който даде двата Завета, предаде на гърците философията, чрез която се прослави между тях. Както Евангелието дойде на своето време, така дойде на своето време и Законът и пророците на юдеите, а на езичниците философията, за да спечели техния слух за възвестяването на Евангелието. Варварската и елинската философия направи Вечната Истина, както това стана в митологията за Дионисий на разкъсаните части на богословието на Единния Логос. Но който отново събере разделеното и го съедини в едно, той не може без опасност да гледа съвършения Логос, Истината. Откакто самото Слово слезе от Небето, ние не се нуждаем вече да посещаваме училищата на человеците, не се нуждаем да отиваме в Атина, нито в Йония, за да добием там половин знание. Чрез него, сиреч Словото, отсега нататък Атина и Гърция е навсякъде". Климент, който е бил проникнат от света на Мистериите, притежаваше един ключ за Свещени Писания.
към текста >>

Варварската и елинската философия направи Вечната Истина, както това стана в митологията за Дионисий на разкъсаните части на богословието на Единния Логос.
Той казва буквално следното: "Един е Този, който зася почвата на човешката земя и от самото начало на света бе разпръснал хранителни семена отгоре и във всяко време направи да пада отгоре Словото като дъжд. Само времената и местата, които трябваше да приемат семената, създаваха разликата. Той е един и същ Бог, който бе познат от гърци и юдеи: от първите езически, а от вторите по юдейски, от нас по един нов духовен начин. Същият Бог, който даде двата Завета, предаде на гърците философията, чрез която се прослави между тях. Както Евангелието дойде на своето време, така дойде на своето време и Законът и пророците на юдеите, а на езичниците философията, за да спечели техния слух за възвестяването на Евангелието. Варварската и елинската философия направи Вечната Истина, както това стана в митологията за Дионисий на разкъсаните части на богословието на Единния Логос. Но който отново събере разделеното и го съедини в едно, той не може без опасност да гледа съвършения Логос, Истината. Откакто самото Слово слезе от Небето, ние не се нуждаем вече да посещаваме училищата на человеците, не се нуждаем да отиваме в Атина, нито в Йония, за да добием там половин знание. Чрез него, сиреч Словото, отсега нататък Атина и Гърция е навсякъде". Климент, който е бил проникнат от света на Мистериите, притежаваше един ключ за Свещени Писания. Той познаваше прадревната Мъдрост на Светилищата за троичния смисъл на вдъхновените Книги.
към текста >>

Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота пътя на едно духовно разбиране на Писанието.
Той казва: "Закоравелите и фанатични юдеи не повярваха в Спасителя, защото се придържаха твърде много в буквата на предсказанията, които говореха за Него. Те вярваха, че предсказанието на Исайя какво вълкът ще пасе с агнето, пантерата с козите, че вълкът ще яде сено заедно с бика, че с всичко това се разбират действително четириноги животни. Понеже при явяването на Христа, в Когото ние вярваме, те не виждат осъществено нищо от това, поради което Господ Исус не беше по угодата им и го разпънаха". От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога на Стария завет за един демон. Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието. Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота пътя на едно духовно разбиране на Писанието. Той казва: "Причината за всички тези погрешни, безбожни и прости учения изглежда че не е някой друг, освен липсата на духовно разбиране на Писанието и неговото схващане според голата буква. Най-същественият предмет остава скрит за хората отчасти поради липсата на подходящо настроение на чувството, отчасти поради прибързани, а понякога също и когато въпреки наличието на настроение и внимание поради голямата трудност на хората да намерят духовните образи". Според Ориген хората искат лесно да стигнат до разбирането на Свещеното Писание и затова стигат само до неговата повърхност. Днес много се говори за простотата на Евангелието. По този повод важат думите на Ориген, който казва: "Винаги при четенето буди съмнение, когато се твърди, че лесно се разбира известно положение, когато всъщност въпросът, за който се касае, се нуждае от притежаването на съответен ключ, за да бъде разбран".
към текста >>

Там, в света на Първообразите, се намира небесният Ерусалим, там е също истинската тайна на причастията, което хвърля своята първа сянка на земята в юдейската пасха и което сега в християнската тайна вечеря остава да се влее нещо от Неговата същност в човечеството.
И доколкото е по силите му да търси смисъла на това, което според буквата е невъзможно". "Телесният смисъл на Евангелието ни показва човеко-ставането на Христа. Но духовният смисъл ни разкрива света на Този, който е станал човек. Нима земното се понижава с това, че ние виждаме да стои на неговата глава Духовният свят. Само така то добива своя смисъл. Там, в света на Първообразите, се намира небесният Ерусалим, там е също истинската тайна на причастията, което хвърля своята първа сянка на земята в юдейската пасха и което сега в християнската тайна вечеря остава да се влее нещо от Неговата същност в човечеството. Даже там горе се намира и съответният небесен образ на страданието Христово, което става до свършека на целия еон, за да бъдат спасени чрез Неговото страдание всички същества във всички области на космоса". "От пълнотата Христова черпеха пророците и затова във всички тях лъха пълнотата и няма нищо в пророчествата или в Закона, или в Евангелията, или у апостолите, което да не е от Неговата пълнота. И понеже е от Неговата пълнота, в него лъха пълнотата за тези, които имат очи да виждат и уши да чуват, и сетиво за благоуханието, което лъха от пълнотата. Ако обаче, при четенето на Писанието се натъкнем на някоя мисъл, която за тебе е камък за препъване и скала за съблазън, не изгубвай надеждата, че и тази мисъл има своя смисъл. Приближи се към нея с чувството на вярата и по привидното препъване ще намериш много свещен плод".
към текста >>

В тази християнска езотерична Школа в Атина, която била основана направо от самия апостол Павел, се е предавало най-чистото вътрешно знание.
Очите на всички хора са помазани, за да разбират това, което им се говори". Щайнер, който също изнася езотеричното Християнство, казва в една своя сказка: "Езотеричното Християнство винаги е съществувало наред с външното християнско учение. Аз често съм обръщал внимание на факта, че великият апостол в Християнството, Павел, е употребил своята мощна и пламенна словесна дарба, за да учи народите на Християнството. Но редом с основаването на църквите той е основавал и езотерични Школи. Като спомен за една такава Школа е запазен за Школата в Атина, чийто ръководител е бил Дионисий Аеропагит, за когото се споменава в Деянията на апостолите. В тази християнска езотерична Школа в Атина, която била основана направо от самия апостол Павел, се е предавало най-чистото вътрешно знание. Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите. Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни. Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос. Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари.
към текста >>

Розенкройцерското посвещение, при все че стои на християнска почва, работи повече с други символични представи, които произвеждат катарзиса.
Понеже сега развитието се намира в друга фаза, трябвало да се приложат нови методи, при които без да се отделя етерното тяло от физическото, да се отпечатат върху него астралните сетивни органи, които са изработени при пречистването. Един от методите за това отпечатване на астралното тяло върху етерното, като се преодолее физическото, е християнският метод, който е описан по-горе. Така човек, като премине през всичките тези седем степени на изживяване, може да постигне посвещение, без да става нужда да се поставя в летаргичен сън и без да се отделя етерното тяло от физическото. Това може да се постигне и когато ученикът постоянно медитира и размишлява върху определени изречения върху евангелието на Йоана, които трябва да предизвикат определени чувства. Тогава тези мисли действат като сили, които организират астралното тяло и могат да произведат отпечатък от него върху етерното тяло. Розенкройцерското посвещение, при все че стои на християнска почва, работи повече с други символични представи, които произвеждат катарзиса. Това се налага вследствие на придвижването на човешкото развитие напред. Така че първият етап е пречистването и организирането на астралното тяло, което представя духовната вътрешност на човека. Когато това е постигнато, тогава човек може да очаква външната духовна същност на света да се влее в него и да го озари. Когато астралното тяло се е отпечатало в етерното, тогава астралното тяло, от своя страна, приема това, което етерното тяло е приело от цялата вселена, от космическия Аз. Християнският езотеризъм е наричал това пречистено и озарено астрално тяло "чистата, непорочна, мъдра дева София".
към текста >>

7. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов.
По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце. Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка. Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите. Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към Евангелието на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните. Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука. Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа.
към текста >>

Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти.
Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници. Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него. Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан. Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога.
към текста >>

8. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителят казва, че Християнството не е някаква философия, а е Учение за Живота.
Същевременно техните духовни очи са отворени и те виждат в Духовния свят, където всичко е записано и със Светлината, която получават от Белите Братя, които се свързват с тях, в тяхното съзнание узрява и се оформя учението, което има да носят по света. След Петдесетница те постепенно се пръскат по света и носят новото Евангелие, новата Блага вест, която те са получили от своя контакт с Духовния свят. Все по това време, апостол Павел, който до тогава беше гонител, преживява срещата си с Христос при Дамаск, духовните му очи се отварят. Той вижда Възкръсналия в Неговото светещо и преобразено тяло, което прониква цялото духовно пространство и той се присъединява към другите апостоли. Оттук започва началото на Християнството като Учение за Живота, както Учителят го нарича. Учителят казва, че Християнството не е някаква философия, а е Учение за Живота. Под философия в съвременен смисъл на думата се разбира спекулативно учение, което е плод на човешкия интелект. А под Учение за Живота се разбира това учение, което е една жива опитност, нещо преживяно и проверено много пъти. Но това не значи, че Християнството е само едно морално учение, което дава норми и правила за живота. Животът трябва да се разбира в най-широк смисъл, а не само в неговото физическо приложение. Учителят казва, че физическият живот е само сянка на истинския живот.
към текста >>

Под философия в съвременен смисъл на думата се разбира спекулативно учение, което е плод на човешкия интелект.
След Петдесетница те постепенно се пръскат по света и носят новото Евангелие, новата Блага вест, която те са получили от своя контакт с Духовния свят. Все по това време, апостол Павел, който до тогава беше гонител, преживява срещата си с Христос при Дамаск, духовните му очи се отварят. Той вижда Възкръсналия в Неговото светещо и преобразено тяло, което прониква цялото духовно пространство и той се присъединява към другите апостоли. Оттук започва началото на Християнството като Учение за Живота, както Учителят го нарича. Учителят казва, че Християнството не е някаква философия, а е Учение за Живота. Под философия в съвременен смисъл на думата се разбира спекулативно учение, което е плод на човешкия интелект. А под Учение за Живота се разбира това учение, което е една жива опитност, нещо преживяно и проверено много пъти. Но това не значи, че Християнството е само едно морално учение, което дава норми и правила за живота. Животът трябва да се разбира в най-широк смисъл, а не само в неговото физическо приложение. Учителят казва, че физическият живот е само сянка на истинския живот. И когато се говори, че Християнството е Учение за Живота, то разбираме Живота в широк смисъл.
към текста >>

Когато Учителят казва, че Християнството не е някаква спекулативна философия, а е Учение за Живота, някои разбират това много материалистично и казват, че в Християнството няма нищо мистично, нищо окултно, а е едно просто учение за живота.
Когато съзнанието е пробудено, Душата предава тези опитности на земния човек. Най- после животът на Духа, който е във връзка със светлите възвишени духове и има велики и възвишени мисли и идеи, които мъчно достигат до обикновеното съзнание. Но когато съзнанието е пробудено, Духът прави контакт със земния човек и предава своите мисли и идеи като вдъхновение. Така че, когато се казва, че Християнството е Учение за Живота, трябва да се разбира Живота в широк смисъл, проявен в трите свята. То дава методи и правила как човек да развие своите духовни очи и уши, за да влезе в контакт с Възвишения свят. Когато Учителят казва, че Християнството не е някаква спекулативна философия, а е Учение за Живота, някои разбират това много материалистично и казват, че в Християнството няма нищо мистично, нищо окултно, а е едно просто учение за живота. Това е много повърхностно разбиране на мисълта на Учителя. Защото физическият живот е само сянка на Живота, той е реален колкото е реална сянката, но той няма самостоятелна реалност. Защото аксиома е в Окултната Наука, че физическото е проявление на духовното. И Гьоте, който е разбирал този закон, казва: "Всичко преходно е символ на вечно Божественото, което се проявява". И когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира Великия Живот, за който е казано в Евангелието на Йоан: "... И в Него бе Животът, т.е.
към текста >>

По-нататък в отделна глава ще се спра на Християнството като философия на Живота, направена по мисли от Учителя.
И когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира Великия Живот, за който е казано в Евангелието на Йоан: "... И в Него бе Животът, т.е. в Словото бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира онзи Живот, който изтича от Словото, от висшето разумно Начало, а не само от физическия живот, който е сянка на истинския Живот. В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в съзнанието и самосъзнанието, а в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на Душата и Духа". По-нататък в отделна глава ще се спра на Християнството като философия на Живота, направена по мисли от Учителя. С призоваването на учениците Христос образува най- вътрешния кръг, с което открива своята Окултна Школа, която образуваше най-интимната среда, в която Той изнасяше Своите беседи. В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа. След това кръгът се разширява, образува се втория кръг на 70-те и още по- широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи и проповеди на Христос. С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога. Защото само Любовта е Пътят, който води към Бога.
към текста >>

Там имало вече християнска община и учениците с радост го посрещнали.
Преди да изпратят апостола в Рим, цар Агрипа и жена му Вероника пожелали да го чуят. Речта на Павел произвела на цар Агрипа такова впечатление, че последният отбелязал на Павел: "Още малко и ще ни убедиш да станем християни". Под строг надзор, заедно с други затворници, Павел бил изпратен в Рим. Пътуването било трудно и продължително. Най-после, в 61-та година Павел пристигнал в Рим. Там имало вече християнска община и учениците с радост го посрещнали. Нему било позволено да живее в частна къща под слаб надзор, но след две години получил пълна свобода. През това време Павел проповядвал Учението между юдеите и езичниците. За по-нататъшната дейност и съдба на Павел няма запазени подробни сведения. Предполага се, че след като е бил освободен, е извършил още едно пътешествие, но не се знае именно къде. Може би в Испания, както той е предполагал да направи това, за което загатва в Посланието към римляните, 15-та глава, 24 стих.
към текста >>

9. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

А Душата на Християнството е самият Христос, който положи основите на християнската общност.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО Когато се говори за Същността на нещо, подразбира се Душата. Същината на човека е неговата Душа. Същината на Християнството е неговата Душа. А Душата на Християнството е самият Христос, който положи основите на християнската общност. До Негово време дадена общност се изграждала в кръга на определи кръвни връзки. Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора. Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа. Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той. Те са проява на Любовта и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина.
към текста >>

Със Светлината на Мъдростта и с топлината на Любовта, които носи, Христос събуди Божествените идеи в душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност.
До Негово време дадена общност се изграждала в кръга на определи кръвни връзки. Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора. Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа. Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той. Те са проява на Любовта и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина. Със Светлината на Мъдростта и с топлината на Любовта, които носи, Христос събуди Божествените идеи в душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност. Това са дванадесетте ученици и след тях кръгът на седемдесетте, които възприеха благодатните лъчи на Духовното слънце и се пробудиха от дълбокия сън, възкръснаха за нов живот. Християнството е първата общочовешка религия. До времето на Христос всички религии бяха народни и национални. Оттук произлиза мисията на Християнството - да обедини цялото човечество в едно семейство, в една общност. Това е основната идея и мисия на Християнството.
към текста >>

"Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити".
Бог е средата или условие, от които можем да черпим този Живот. Човекът-християнин, който иска да придобие Вечния Живот, трябва да познава Основата на този Живот, да прилага законите, по които той се добива. Животът може да се уподоби на плат, който трябва да изтъчем и след това да го облечем. Той е първата дреха, в която трябва да се облече човешкия дух. Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим". "Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити". "Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл на Христовото учение, а не да го разбираме само повърхностно, по буква. Християнството има една вътрешна, дълбока страна, до която за да се добере човек, трябва да има просветен ум и разумно сърце. В това е дълбоката същност на Християнството, че то има за задача да научи хората как да придобият Вечния Живот. И Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос, това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи. Думите "Вечен Живот" подразбират разумно движение на душите, а думата "Бог" в случая означава зародишът на Духа, условията, силите, законите на Природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата.
към текста >>

И оттам и дълбокото разбиране, че Християнството не е една спекулативна философия, а е Живот.
Под виждане Аз подразбирам да видиш своя приятел. Сърцето ти да трепне, когато видиш своя приятел, за такова виждане на Христа говоря". Да види човек Христос в този смисъл, за който говори Учителят, това значи да види Духовното слънце, което излъчва духовна Светлина, Топлина и Живот. Както когато видим физическото слънце, ние възприемаме неговата светлина и топлина, и всичко започва да расте, да се развива, така, когато видим Христос като Духовно слънце, Той излъчва Светлина и Живот, които ние като възприемем, ще започне да расте в нас всичко, което до този момент е било в спящо състояние. Това значи да види човек Христос. И оттам и дълбокото разбиране, че Християнството не е една спекулативна философия, а е Живот. Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота. Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот. Христос е носител на Вечния Живот. Затова Той казва на самарянката: "Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира за Вечен Живот". Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот".
към текста >>

Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот.
Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота. Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот. Христос е носител на Вечния Живот. Затова Той казва на самарянката: "Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира за Вечен Живот". Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот". Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот. Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи знание, е в Живота. И който има Живот, има условия да придобие всичкото знание. Разумността прониква Живота или Животът носи в себе си Разумността, която се изявява навън като Светлина. Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в себе си. А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас.
към текста >>

10. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Индуската философия нарича трите члена на Духа Манас, Будхи и Атма.
Тялото в своето проявление е тройно - физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Душата в своето проявление също е троична. Трите проявления на душата са сърцето, умът и волята, или съзнанието. Тези три проявление на душата са обединени от това, което наричаме човешки аз. Също и Духът е троичен в своето проявление. Индуската философия нарича трите члена на Духа Манас, Будхи и Атма. Западната окултна наука ги нарича Духовно Себе, Дух-Живот и Човеко-Дух. Учителят казва, че това са трите безсмъртни тела, с които човешкият Дух се облича и ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Той казва, че този въпрос принадлежи към една от най-дълбоките Тайни на окултната наука. Така че, деветте блаженства имат отношение към деветте члена на човешкото същество. С тях е показано как човек може да бъде блажен, като приеме Духа в себе си.
към текста >>

Той казва още: "Светла мисъл, чисто сърце - това е, което трябва да молим от Бога." С тази мисъл той ни разкрива духовният смисъл на шестото блаженство и отваря път за една християнска теория на познанието, за свръхсетивното, за виждането на Бога.
Тогава в човека се отразява, оглежда Божественият свят и човек вижда Бога. Фарисеите са тези, които се стремят само към външната чистота, към тях се отнася шестото горко. И Гьоте, който е познавал този закон, казва в едно стихотворение: "Светът на духовете не е затворен, затворена е твоята уста, мъртво е сърцето ти, стани, ученико, изкъпи усърдно земните гърди в утринната зора." С това Гьоте призовава за изкъпване, чрез което сърцето става чисто и се пробужда като око. Той казва още: "Светла мисъл, чисто сърце - това е, което трябва да молим от Бога." С тази мисъл той ни разкрива духовният смисъл на шестото блаженство и отваря път за една християнска теория на познанието, за свръхсетивното, за виждането на Бога. Вътрешният живот, обърнат правилно навън, това е благочестивият живот, гладът и жаждата за Божественото. Вътрешният живот, обусловен в самия себе си, се проявява като милосърдие. Това е чистото сърце, което отразява Божествения свят и Живот в себе си. Седмо блаженство: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии." Седмо горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които сте подобни на варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, но вътре са пълни с кости на мъртви и всякаква нечистота.
към текста >>

В индуската философия ги наричат Манас, Будхи и Атма.
И вие пред человеците се показвате благочестиви, но вътре сте пълни с лицемерие." С това блаженство ние навлизаме в третата тройка блаженства, които имат отношение към Божествената природа на човека, която е троична в себе си. Това са трите безсмъртни тела, в които се облича човешкият дух постепенно в процеса на развитието. Учителят ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Западната окултна наука ги нарича Духовно Себе, Дух на Живота и човешки Дух. В индуската философия ги наричат Манас, Будхи и Атма. Христос в трите последни блаженства ги нарича Мир, Правда и висше Аз. Мирът се явява като резултат, когато душата в своите най-висши проявления се свързва с Духа. Тогава в душата настава такъв Мир, какъвто тя не е поз-навала дотогава. Тогава у нея утихват всички бури и вълнения. Това блаженство се отнася до това, което се нарича Духовно Себе, което се ражда от свързването на човешката душа с човешкия дух.
към текста >>

11. 1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички религии на човечеството, всичката философия и наука, цялото изкуство, които са се развили в човечеството, е плод на представителите на Бялото Братство.
А в другото мото Учителя казва:" Христос е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи. Toй е невидим двигател на целия духовен живот и опит на човека и човечеството ". Тези две мисли на Учителя потвърждават идеята, че всичко велико и възвишено. което човечеството е създало в пътя на своето развитие, е дело на Бялото Братство. В различните културни епохи Белите Братя са работили по различен начин, според степента на развитието на народа, в който работят и според задачите, които се дават на дадена културна епоха. Всички религии на човечеството, всичката философия и наука, цялото изкуство, които са се развили в човечеството, е плод на представителите на Бялото Братство. И затова Учителя казва:" В развитието на бялата раса Бялото Братство е дало три клона. И трите клона са живели дълго време в Египет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли оттам в различни времена. " "Първия клон можем да наречем Египетски. Той отива от Египет в Персия, Гърция, Рим и т.н."
към текста >>

Той от Египет отива в Палестина и в християнската епоха отива в Рим, Англия, Германия и т.н."
И трите клона са живели дълго време в Египет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли оттам в различни времена. " "Първия клон можем да наречем Египетски. Той отива от Египет в Персия, Гърция, Рим и т.н." "Втория клон можем да наречем Палестински или Есейски. Той от Египет отива в Палестина и в християнската епоха отива в Рим, Англия, Германия и т.н." "Третия клон можем да наречем Богомилски в тесен смисъл на думата или Български. Той от Египет отива в Индия, оттам в Персия, Арабия. Сирия, Мала Азия, България". "Учениците на Всемирното Бяло Братство в днешната епоха представляват сбор от трите клона. Сега в България работят и трите клона".
към текста >>

"В Индия трите клона са оставили повече философия, а в Египет - повече наука".
"Тези, които ръководят трите клона, са Велики Посветени". "Най-първо е излязъл първият, Египетски клон, после Палестинският и най-после Българският или Богомилският клон". "Това са трите клона на Бялото Братство, които са работили в течение на развитието на бялата раса". "В Египет те са се наричали Херметисти, в Гърция се наричали Орфеисти, в Палестина - Есеисти, в Персия - Маздаисти, които са разклонение на Първия Египетски клон. Първият клон е построил в Египет пирамидите". "В Индия трите клона са оставили повече философия, а в Египет - повече наука". "Първият клон е имал за задача да подготви условията за Християнството, да подготви съзнанието на човечеството за Християнството". "Вторият клон е имал за задача да внесе Християнството в света и да го разпространи". "Третият клон е имал за цел да реализира Божественото Учение, Християнството. Богомилите не са успели в България, поради гонението на реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура". "Розенкройцерите са разклонение на Третия, Богомилския клон.
към текста >>

Като започнем от религиозния живот, минем през социалния и обществен живот, философията и науката, и стигнем до изкуството, в целокупния живот на европейското човечество прониква импулсът на Бялото Братство, носен от Третия клон.
под името Розенкройцерство. Дейността на представителите на този клон е много обширна и разнообразна, и се извършва в много страни от много хора, които са носители на идеите и методите, с които си служи този клон. Както видяхме, Учителя казва, че задачата на този клон била да приложи Божественото Учение в живота, като даде методи за това приложение. А това приложение на идеите на Бялото Братство, носени от Апостолите на този клон. е най-разнообразно. Като започнем от религиозния живот, минем през социалния и обществен живот, философията и науката, и стигнем до изкуството, в целокупния живот на европейското човечество прониква импулсът на Бялото Братство, носен от Третия клон. Няма област от човешкия живот и дейност на европейския континент, които да не са засегнати от импулса на Бялото Братство. Богатият духовен и културен живот, който се развива в течение на вековете на европейския континент, след разгрома на Римската империя и раждането на новите държави, е плод на импулса на Бялото Братство. Целокупният прогрес на Петата следатлантска културна епоха на бялата раса се извършва под импулса и прякото ръководство на Бялото Братство. Това, което познаваме като Западноевропейска култура, с нейната наука, философия и изкуство, е плод на дейността на Учениците на Бялото Братство, които са работили под ръководството на Велики Посветени, а те от своя страна са били ръководени и вдъхновявани от Христа. Това се потвърждава от мисълта на Учителя, който казва:" Христос е великият Вдъхновител на всички откровения, във всички времена и епохи.
към текста >>

Това, което познаваме като Западноевропейска култура, с нейната наука, философия и изкуство, е плод на дейността на Учениците на Бялото Братство, които са работили под ръководството на Велики Посветени, а те от своя страна са били ръководени и вдъхновявани от Христа.
е най-разнообразно. Като започнем от религиозния живот, минем през социалния и обществен живот, философията и науката, и стигнем до изкуството, в целокупния живот на европейското човечество прониква импулсът на Бялото Братство, носен от Третия клон. Няма област от човешкия живот и дейност на европейския континент, които да не са засегнати от импулса на Бялото Братство. Богатият духовен и културен живот, който се развива в течение на вековете на европейския континент, след разгрома на Римската империя и раждането на новите държави, е плод на импулса на Бялото Братство. Целокупният прогрес на Петата следатлантска културна епоха на бялата раса се извършва под импулса и прякото ръководство на Бялото Братство. Това, което познаваме като Западноевропейска култура, с нейната наука, философия и изкуство, е плод на дейността на Учениците на Бялото Братство, които са работили под ръководството на Велики Посветени, а те от своя страна са били ръководени и вдъхновявани от Христа. Това се потвърждава от мисълта на Учителя, който казва:" Христос е великият Вдъхновител на всички откровения, във всички времена и епохи. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човека и човечеството ". Христос вдъхновява и ръководи известни Посветени, които от своя страна създават духовни центрове на физическия свят. в които се събират по-будните умове на епохата и образуват по такъв начин окултно-мистични Братства. От своя страна те със светлината, която получават от Христа, насочват развитието на ума на европейския човек, което е задача на Западноевропейската култура.
към текста >>

Това е дълбоката философия на живота, която сега няма да обяснявам.
Защото в Битието съществува Закон на Свобода. Всяка душа е оставена свободна да живее и действа, както тя разбира, като същевременно носи и отговорността за своите действия, т.е. резултатите от своята дейност. Тези два Принципа са вътре в самия живот, в самата душа и на който от тях тя се поддаде, такава посока взема животът. Агентите на Бялото и Черното Братства само създават условия за проявата на единия или другия Принцип. Това е дълбоката философия на живота, която сега няма да обяснявам. но изтъквам само, че два центъра действат в развитието на човечеството. Това става по Закона на Полярността, който е закон на Творчество. Без поляризация няма творчество, няма развитие, няма прогрес. Както семето, когато се посади в почвата, се поляризира, като пусне коренчета надолу и стъбло нагоре, така и силите на Битието в живота са поляризирани за изграждане на формите, чрез които Животът се проявява. Злото не е в това, че съществува поляризация, но злото се явява тогава, когато силите, които действат в Космоса, искат да вземат мястото на силите, които действат в стъблото и клоните.
към текста >>

Но пак казвам, това е дълбока философия, която нямам намерение сега да коментирам, но само засягам този въпрос за изяснение на факторите на човешкия прогрес.
Процесът на историческото развитие не върви по права линия, а по една вълнообразна линия, където има високи върхове и дълбоки долини. Във върховете действат силите на Светлината, а в долината силите на Тъмнината. Това са необходими състояния на живота, това са епохи в процеса на развитието, в които действат различни сили. Под влиянието на тези два вида сили се развиват дарбите, способностите и добродетелите, вложени в човешките души. Затова Учителя казва, че противоречията са най-главният фактор на еволюцията. Но пак казвам, това е дълбока философия, която нямам намерение сега да коментирам, но само засягам този въпрос за изяснение на факторите на човешкия прогрес. Основната мисъл, от която се отклоних беше, че импулсите на Бялото Братство са главен фактор за развитието на човечеството, че всички велики идеи във всички области на живота са вдъхновени от Бялото Братство. Това действие на Бялото Братство се извършва, както казах, чрез негови представители, които са два вида - въплътени човешки същества и невъплътени пак човешки същества от по-напреднала еволюция. Невъплътените приемат идеите, импулсите, енергиите от Централното духовно Слънце, което е Христос и ги предават на въплътените, които в такъв случай стават като фарове в бурното житейско море. Те осветяват пътя на човешките души и ги насочват към спасителния бряг. Чрез светлината, която те носят, те предават идеите и силите на човешките души, които ги възприемат в зависимост от степента на тяхното развитие и ги прилагат в различните области на живота.
към текста >>

12. ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Този е един от най-неясните Принципи в Херметичната философия.
Всяко нещо има свой Мъжки и Женски принцип. Полът се проявява във всички полета. Думата пол тук е употребена в смисъл на мъжко и женско начало. За означаване на тази идея се употребяват също думите: е положително - за мъжкото начало и отрицателно - за женското начало. Но тези думи не изразяват правилно идеята, затова учените са въвели думите катод и анод, като катодът представлява Мъжкият принцип, а анодът Женският принцип. Този е един от най-неясните Принципи в Херметичната философия. Не че в самата доктрина той не е ясно формулиран, но като се предава на езика на съвременните хора, той губи своето значение и смисъл. При Принципа на полярността космичните енергии, които изтичат от космичния Ум и се предават чрез Принципа на вибрациите, са поляризирани на положителни и отрицателни енергии. При седмия Принцип тези енергии претърпяват втора поляризация и стават възходящи и низходящи. И затова се казва: двойнственост на активното и пасивното начало, т.е. те добиват възходящо и низходящо направление.
към текста >>

На това основание ние продължаваме да употребяваме думата женски вместо отрицателен или негативен, което е в хармония с Херметичната философия.
път на произвеждането, на създаване и пр. От катодния полюс изскачат рояк електрони. От същия полюс излизат и онези чудни лъчи, които са създали революция в научните схващания и разбирания. Катодният полюс е майката на всички онези чудни явления, които се описват като безполезни в старите книги и които са довели до това, много дълго време приемани теории да бъдат запратени на боклука на научната мисъл. Катодът или отрицателният полюс е майката, принципът на електрическите явления, както и на най-фините форми на материята, известни вече на науката. На това основание ние продължаваме да употребяваме думата женски вместо отрицателен или негативен, което е в хармония с Херметичната философия. Защото думата Женско начало, както се обясни по-горе и както се употребява в херметичната философия, означава Принципът, който съгражда, който организира формите и ги отглежда. Според последните научни схващания случва се, че една женска частица корпускул се откъсва от мъжкия корпускул и тръгва към нова служба и нови комбинации. Тя дейно търси да си създаде връзка с някой друг мъжки корпускул, като е подтиквана към това от своя естествен импулс да създаде нова форма на материя или енергия. Това откъсване и съединяване образува основата на по-голяма част от действията на химическия свят. Когато женският корпускул се съедини с един мъжки корпускул, започва един особен процес - женските частици почват да вибрират с голяма скорост под влияние на енергията на мъжкия корпускул и започват да се въртят бързо около последния.
към текста >>

Защото думата Женско начало, както се обясни по-горе и както се употребява в херметичната философия, означава Принципът, който съгражда, който организира формите и ги отглежда.
От катодния полюс изскачат рояк електрони. От същия полюс излизат и онези чудни лъчи, които са създали революция в научните схващания и разбирания. Катодният полюс е майката на всички онези чудни явления, които се описват като безполезни в старите книги и които са довели до това, много дълго време приемани теории да бъдат запратени на боклука на научната мисъл. Катодът или отрицателният полюс е майката, принципът на електрическите явления, както и на най-фините форми на материята, известни вече на науката. На това основание ние продължаваме да употребяваме думата женски вместо отрицателен или негативен, което е в хармония с Херметичната философия. Защото думата Женско начало, както се обясни по-горе и както се употребява в херметичната философия, означава Принципът, който съгражда, който организира формите и ги отглежда. Според последните научни схващания случва се, че една женска частица корпускул се откъсва от мъжкия корпускул и тръгва към нова служба и нови комбинации. Тя дейно търси да си създаде връзка с някой друг мъжки корпускул, като е подтиквана към това от своя естествен импулс да създаде нова форма на материя или енергия. Това откъсване и съединяване образува основата на по-голяма част от действията на химическия свят. Когато женският корпускул се съедини с един мъжки корпускул, започва един особен процес - женските частици почват да вибрират с голяма скорост под влияние на енергията на мъжкия корпускул и започват да се въртят бързо около последния. Като следствие от това се ражда един нов атом.
към текста >>

Според Херметичната философия едно умствено състояние, както и неговата противоположност са само двата полюса на едно и също нещо и чрез умствено превръщане на полярността може да се отстрани нежеланото умствено сътояние.
Волята отправя вниманието, а вниманието пък променя вибрациите. Обработвай, практикувай изкуството за приковаване вниманието последством волята и тогава ти ще си разрешил и усвоил Тайната да господстваш както над настроението си, така и над умствените си състояния. 3. За да премахнеш или да разрушиш една нежелана умствена вибрация, постави в действие Принципа на полярността и се съсредоточи върху противоположния полюс на това, което желаеш да премахнеш, да отстраниш. Убивай нежеланото, като промениш неговата полярност. Това е една от най-важните херметически формули. Според Херметичната философия едно умствено състояние, както и неговата противоположност са само двата полюса на едно и също нещо и чрез умствено превръщане на полярността може да се отстрани нежеланото умствено сътояние. Този Принцип е вече известен на съвременните психолози, които нашироко го прилагат за отстраняване на нежелани навици, като препоръчват на учениците си да се съсредоточат върху противоположното качество. В Християнството този Принцип е формулиран по следния начин: Побеждавай злото чрез добро. Ако някой е страхлив, то няма защо да си губи времето и силите да се бори със страха, защото това ще го усили още повече, но вместо него да развива чувството на смелост и страхът сам ще изчезне. Както тъмнината не може да се изхвърли от стаята с лопата или измете с метла, а като се отворят капаците на прозорците, светлината ще влезе в стаята и тъмнината сама по себе си ще изчезне. Едно отрицателно качество не може да се отстрани по друг начин, освен да се съсредоточи човек върху положителния полюс на същото това качество и получените вибрации сами постепенно ще променят отрицателното в положително, докато най-после вие се поляризирате на положителния, вместо на отрицателния полюс, където сте били преди това.
към текста >>

Затова те имат универсално значение и приложение, и са в основата на всяка наука и философия.
9. Всичко е ум. Вселената е умствена. От това кратко изложение на седемте херметични Принципа се вижда, че тези Принципи лежат в основата на Природата и Живота, и затова Учителя ги нарича просто седемте Принципа на Природата. Защото както Природата и Вселената като цяло са подчинени на тези Принципи, така и всяко явление в Природата и Живота на човека, както и на всички същества, е подчинено на тези Принципи. Няма една частица в Битието, която да не е подчинена на тези седем Принципа. Затова те имат универсално значение и приложение, и са в основата на всяка наука и философия. И древните гръцки философи са използвали в различни форми тези Принципи при изграждането на своите философски системи, защото те всички са учили в Египет от учениците на Хермес. Няма посветен от древността, който по един или друг начи да не е свързан с Хермес и неговата Мъдрост. И тази Мъдрост е осветявала пътя на човечеството и хората в древна Гърция и Рим, била е светлина и на мислителите, които изградиха западноевропейската култура. В следващото изложение, свързано с дейността на Бялото Братство при създаване на европейската култура, конкретно ще се спра да покажа как онези, които са били творци на тази култура, са били по един или друг начин повлияни от светлината на Хермесовата мъдрост и са я предали на езика и разбиранията на западноевропейския човек. Носителите на Херметичната мъдрост в началото на развитието на Западната култура са се организирали в ред Братства и Ордени, най-знаменит и най-тайнствен от които е Ордена на Розенкройцерите, който е истински наследник и приемник както на Богомилството, така и на древните Херметични истини, като ги свързва с Християнската Мистерия.
към текста >>

Носителите на Херметичната мъдрост в началото на развитието на Западната култура са се организирали в ред Братства и Ордени, най-знаменит и най-тайнствен от които е Ордена на Розенкройцерите, който е истински наследник и приемник както на Богомилството, така и на древните Херметични истини, като ги свързва с Християнската Мистерия.
Затова те имат универсално значение и приложение, и са в основата на всяка наука и философия. И древните гръцки философи са използвали в различни форми тези Принципи при изграждането на своите философски системи, защото те всички са учили в Египет от учениците на Хермес. Няма посветен от древността, който по един или друг начи да не е свързан с Хермес и неговата Мъдрост. И тази Мъдрост е осветявала пътя на човечеството и хората в древна Гърция и Рим, била е светлина и на мислителите, които изградиха западноевропейската култура. В следващото изложение, свързано с дейността на Бялото Братство при създаване на европейската култура, конкретно ще се спра да покажа как онези, които са били творци на тази култура, са били по един или друг начин повлияни от светлината на Хермесовата мъдрост и са я предали на езика и разбиранията на западноевропейския човек. Носителите на Херметичната мъдрост в началото на развитието на Западната култура са се организирали в ред Братства и Ордени, най-знаменит и най-тайнствен от които е Ордена на Розенкройцерите, който е истински наследник и приемник както на Богомилството, така и на древните Херметични истини, като ги свързва с Християнската Мистерия. Така ги предава на западноевропейския човек, за да му служат като ръководно начало в живота, в науката и философията. В заключение на това кратко изложение на херметичните Принципи ще дам накратко и формулирането им от Учителя, който е правил това многократно, както вече споменах. Даже има цели беседи за всеки един от тези Принципи, но сега не разполагам с тях. Затова ще предам само това, с което разполагам, при друг случай ще го допълня с други изказвания на Учителя по този въпрос. Учителя казва, че в Египет са изнесени Принципите на Божествената наука, като има предвид именно седемте Принципа, които изложих по-горе.
към текста >>

Така ги предава на западноевропейския човек, за да му служат като ръководно начало в живота, в науката и философията.
И древните гръцки философи са използвали в различни форми тези Принципи при изграждането на своите философски системи, защото те всички са учили в Египет от учениците на Хермес. Няма посветен от древността, който по един или друг начи да не е свързан с Хермес и неговата Мъдрост. И тази Мъдрост е осветявала пътя на човечеството и хората в древна Гърция и Рим, била е светлина и на мислителите, които изградиха западноевропейската култура. В следващото изложение, свързано с дейността на Бялото Братство при създаване на европейската култура, конкретно ще се спра да покажа как онези, които са били творци на тази култура, са били по един или друг начин повлияни от светлината на Хермесовата мъдрост и са я предали на езика и разбиранията на западноевропейския човек. Носителите на Херметичната мъдрост в началото на развитието на Западната култура са се организирали в ред Братства и Ордени, най-знаменит и най-тайнствен от които е Ордена на Розенкройцерите, който е истински наследник и приемник както на Богомилството, така и на древните Херметични истини, като ги свързва с Християнската Мистерия. Така ги предава на западноевропейския човек, за да му служат като ръководно начало в живота, в науката и философията. В заключение на това кратко изложение на херметичните Принципи ще дам накратко и формулирането им от Учителя, който е правил това многократно, както вече споменах. Даже има цели беседи за всеки един от тези Принципи, но сега не разполагам с тях. Затова ще предам само това, с което разполагам, при друг случай ще го допълня с други изказвания на Учителя по този въпрос. Учителя казва, че в Египет са изнесени Принципите на Божествената наука, като има предвид именно седемте Принципа, които изложих по-горе. Сега ще предам накратко изложението на Учителя на тези седем Принципа:
към текста >>

Херметичната философия изразява това със следните думи: Каквото има горе, има го и долу.
Сега ще предам накратко изложението на Учителя на тези седем Принципа: 1. Принцип на разумността. Той гласи: Всичко е Ум и Разум. Всичко в света е разумно. 2. Принцип на съответствието: Той може да се изясни така: Между всички неща има подобие, съответствие. Херметичната философия изразява това със следните думи: Каквото има горе, има го и долу. Например има съответствие между идея, тон, форма, движение, цвят, число. Има съответствие между химичните елементи и краски. Явления, съответни на раждането и смъртта срещаме в разните области на живота. 3. Принцип на трептенията или движенията. Този Принцип гласи: Всичко е в движение, всичко се движи, всичко трепти.
към текста >>

13. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Известно време той бил презвитер на християнската църква в град Евгац главен граф на персийската провинция Гутицис.
Манес е работел през третия век. За личността му са запазени различни противоречиви данни. Не се знае точно какъв произход е - според едни е от гръцки произход, според други - от индуски, според трети - от персийски, а според четвърти - от вавилонски. Той се отличавал с голяма начетеност. Бил запознат с математика, астрология, музика и живопис. Известно време той бил презвитер на християнската църква в град Евгац главен граф на персийската провинция Гутицис. Според официалната версия той бил изгонен от църквата заради лъжливото му учение и той се върнал към зороастровата религия, на която принадлежал отначало. Според официалното твърдение той препоръчвал себе си за Божи пратеник, какъвто е бил в действителност. Упълномощен бил да съобщи на хората истината. Той искал да реформира персийската религия на Заратустра, която също била извратена. Той искал да я очисти от заблуди и извратености и да я пред-на ухо.
към текста >>

Родоначалник на евионитите бил Керинт, евреин, родом от Александрия, където усвоил религиозната философия на Филон Александрийски.
Новият Завет бил откровение на благия Бог на любовта и благостта, а Старият - на Бога на правдата Яве. Тациан, ученик на Юстин, мъченик. Той бил голям християнски апологет, но след 170-та година възприел валентиновото гностично учение и основал обществото на така наречените енкратити (въздържатели). Те не употребявали вино дори и за причастие и не ядяли месо. В третия век в Източна Месопотамия (Вавилон) действали евиониски гностици, а също и Манес най-напред там разпространил своето учение. Родоначалник на евионитите бил Керинт, евреин, родом от Александрия, където усвоил религиозната философия на Филон Александрийски. Той според своите гностически схващания разделял Исуса Христа на две същества: Исус, който бил обикновен човек, роден естествено от Дева Мария и Йосиф и еона Христос, който слязъл над Исуса при кръщенето му и чрез него се открил на хората, Незнайният Отец. Разпнат бил само Исус, когото тогава Христос напуснал и се върнал на Небето. Той учил, че материята е вечна и от нея един нисш еон образувал света. Той се явява като родоначалник на третия вид юдейско християнство, еовинотски гностииизъм, който се развил във втория век в няколко вида. По тези области в Сирия, Мала Азия и Месопотамия са се развили ред гностически братства и учения като реакция на официалното братство, което се било отклонило от учението на евангелието.
към текста >>

Сирийските гностици са били свързани със сирохалдей-ската или персийска религия, докато александрийските гностици били повлияни от гръцката философия, предимно от Платон.
Разпнат бил само Исус, когото тогава Христос напуснал и се върнал на Небето. Той учил, че материята е вечна и от нея един нисш еон образувал света. Той се явява като родоначалник на третия вид юдейско християнство, еовинотски гностииизъм, който се развил във втория век в няколко вида. По тези области в Сирия, Мала Азия и Месопотамия са се развили ред гностически братства и учения като реакция на официалното братство, което се било отклонило от учението на евангелието. По това време работил и Арий. Сирийските гностици са били свързани със сирохалдей-ската или персийска религия, докато александрийските гностици били повлияни от гръцката философия, предимно от Платон. Сирийските гностици смятали материята за жива, самодейна сила, а александрийските гностици - за недейно начало, почти небитие. АЛЕКСАНДРИЙСКИТЕ ГНОСТИЦИ Най-видните александрийски гностици били Василит и Валентин. Василит е действал в Александрия около 120 и 140 години. Той написал особено евангелие и тълкувание на това евангелие 24 книги, където изложил своето учение.
към текста >>

Изучил основно гръцката литература и философия.
КЛИМЕНТ АЛЕКСАНДРИЙСКИ Климент Александрийски и Ориген укрепили и издигнали катехизисното училище в школа, където се изучавала вътрешната страна на християнството. Пълното име на Климент е Тит Флавий Климент. Роден е около Атина към 150-та година. Първоначално той е бил езичник. Изучил основно гръцката литература и философия. Пътувал в разни страни - Италия, Сирия, Палестина, Египет за да слуша някои прочути учители. В Александрия ученик на Пантен и негов помощник около 190-та година. След като Пантен напуснал Александрия станал управител на александрийската школа. Около 190 - 202-та година на Александрия бил ръкоположен за презвитер. Поради гоненията на Септимий Север, Климент напуснал Александрия и прекарал известно време в Кападокия при своя приятел епископа Александър като и там проповядвал христовото учение.
към текста >>

Дори езически философи отивали да слушат неговите уроци, в които той се стараел да изясни учението на християнската религия, като единствен гносис (знание за света и човека).
След като Пантен напуснал Александрия станал управител на александрийската школа. Около 190 - 202-та година на Александрия бил ръкоположен за презвитер. Поради гоненията на Септимий Север, Климент напуснал Александрия и прекарал известно време в Кападокия при своя приятел епископа Александър като и там проповядвал христовото учение. Той умрял около 215 година. Климент Александрийски привличал за слушатели не само християни, но и езичници. Дори езически философи отивали да слушат неговите уроци, в които той се стараел да изясни учението на християнската религия, като единствен гносис (знание за света и човека). Той постепенно приближавал слушателите си към Христа и ги запознавал с неговата мъдрост. Целта му била да просвети и научи христяните така. че тяхната вяра да бъде здрав философски мироглед, та да не бъдат само вярващи, но и гностици, т.е. обладатели за истинското знание за Бога. Ако се съди от неговата трилогия той ще да е поддържал тристепенна дидактическа система:
към текста >>

Първото съчинение изтъква превъзходството на християнството над езическата философия.
2. Педагог 3. "Стромата" или Постилка 4. Кои богати ще се спасят Първите три съчинения са тъй тясно свързани, че пред. ставят едно цяло — трилогия. Първото съчинение изтъква превъзходството на християнството над езическата философия. В "Педагог" той представя Христа за истински ръководител и възпитател на света. "Стромата" е опит да бъде изяснено и приложено христовото учение като истинско учение. Това съчинение е по-скоро сбор от материали из съчиненията на разни автори - гръцки поети и философи, православни и гностически и в последствие и апокрифни. Това съчинение не е завършено, а само предговора или увода на тази част може да се вземе като едно развитие на богословската система и да носи заглавието "Учител". В "Кои богати ще бъдат спасени" Климент доказва, че богатството не е вредно само по себе си, а начинът по който го употребяваме може да бъде вреден.
към текста >>

В александрийското катехизисно училище учението било предметно и разделено на три вида: общи науки (граматика, диалектика, риторика, музика, геометрия, естествена история, физика, астрономия), които са предавали и в езическите училища; философия и мъдрост.
Баща му Леонид пострадал мъченически в 202 година при гонението на императора Септими Север. Ориген тогава седемнадесет годишен го насърчавал да не се отрича от вярата си и дори искал да умре заедно с баща си и едвам го спасила майка му скрила дрехите му. След като Климент напуснал Александрия, Ориген бил назначен за учител - управител на тамошното катехизисно училище (школа). В 211 - 212 година Ориген посетил Рим, за да види най-старата римска църква. Скоро след това той се върнал в Александрия и продължил учителската си работа. В александрийското катехизисно училище учението било предметно и разделено на три вида: общи науки (граматика, диалектика, риторика, музика, геометрия, естествена история, физика, астрономия), които са предавали и в езическите училища; философия и мъдрост. От всички философи предпочитан бил Платон. Всички тези науки е преподавал Ориген заедно със своя помощник Иракъл. За да се усъвършенства философията, той когато бил учител, посещавал уроците на неоплатони-ческия философ Амониус Макос. Научил е еврейски език, за да се ползва направо от еврейския текст на Светото Писание, за да проверява гръцкият му превод. Ориген преподавал безплатно от сутрин до вечер.
към текста >>

За да се усъвършенства философията, той когато бил учител, посещавал уроците на неоплатони-ческия философ Амониус Макос.
В 211 - 212 година Ориген посетил Рим, за да види най-старата римска църква. Скоро след това той се върнал в Александрия и продължил учителската си работа. В александрийското катехизисно училище учението било предметно и разделено на три вида: общи науки (граматика, диалектика, риторика, музика, геометрия, естествена история, физика, астрономия), които са предавали и в езическите училища; философия и мъдрост. От всички философи предпочитан бил Платон. Всички тези науки е преподавал Ориген заедно със своя помощник Иракъл. За да се усъвършенства философията, той когато бил учител, посещавал уроците на неоплатони-ческия философ Амониус Макос. Научил е еврейски език, за да се ползва направо от еврейския текст на Светото Писание, за да проверява гръцкият му превод. Ориген преподавал безплатно от сутрин до вечер. Неговата високоученост привличала много слушатели - християни и езичници, мъже, жени. Той водел строго аскетически живот, с което силно влияел на мъчениците си, някои от които станали в последствие християнски мъченици, а богатият Авросий бивш последовател на гностика Валентин поел на свои разноски издаването на оригеновите съчинения.
към текста >>

Ориген се намирал под силното влияние на платоновата философия и допускал неправославни мисли, като например: " От вечността съществуването на световете, предше-ствуването и преселението на душите, пъкъла ще бъде временно мъчилище и Сатаната също ще се върне при Бога в последния момент ".
Сетнешните издатели Памфил и Евсений Кесарийски поправили по него текста на седемдесетте. От този труд са запазени само откъслеци. Най-ценното догматично съчинение на Ориген е "За Началата" в четири книги. Главно с този свой труд той се явява като баща на богословската наука. В него за първи път християнското учение било изложено като философска система. Ориген се намирал под силното влияние на платоновата философия и допускал неправославни мисли, като например: " От вечността съществуването на световете, предше-ствуването и преселението на душите, пъкъла ще бъде временно мъчилище и Сатаната също ще се върне при Бога в последния момент ". Това Ориген наричал възстановяване на първоначалното състояние. Син Божи е подчинение на Отца. От 520 до 580 година се е водила остра борба между християнските църкви за и против учението на Ориген. В края на краищата надделяват противниците и неговото учение било обявено за еретическо. По молба на приятеля си Авросий Ориген написал апо-логенетично съчиение в осем книги "Против Целза", в което обстойно опровергава целзовото съчинение "Истинското слово", което е насочено против християнството.
към текста >>

14. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

в далечна Испания.Християнска Европа прие от тях знанието.
Сто години тихо учение, след което се започна разпространението на знанието от света. От осмия до 14 век хората на исляма държеха факела на науката. Навсякъде, където отиваха, те носеха със себе си знание. Те носеха войни и побеждаваха, но там, където победеха, основаваха училище и университети. Такива училища и университети имаше в Кайро, Багдат, Кордова. в далечна Испания.Християнска Европа прие от тях знанието. Те бяха възприели всичкото знание на древния свят — Египет, Индия, Персия. Гърция, Рим и го предадоха на европейците. Те изучаваха математика, химия, алхимия, астрономия и астрология. В математиката те откриха уравненията от втора степен, после от четвърта и след това теорията на бинома. Те приложиха в тригонометрията синуса и косинуса.
към текста >>

Също така те са работили много в областта на философията, като са дали редица знаменити философи, за които ще спомена по-после.
Те откриха или изнамериха сферичната тригонометрия. Те направиха първия телескоп и изучаваха звездите. Те изследваха размерите на земята до една или две степени приближени и още много други неща. Те установиха арабските числа и в астрологията увеличиха и разработиха учението за "частите". Създадоха нова архитектура, създадоха нова музика, преподаваха научна агрикултура, развиха доста голяма индустрия. Също така те са работили много в областта на философията, като са дали редица знаменити философи, за които ще спомена по-после. Те развили мощни мистични движения. Също така развили медицината начело с Аавице-на. Във философията те се вдълбочили дори до есенцията на Висшето Същество. Те провъзгласили единството на човешкия и Божествен ум и разсъждавали за времето и пространството. Те имали, както казах, и свое мистично учение.
към текста >>

Във философията те се вдълбочили дори до есенцията на Висшето Същество.
Те установиха арабските числа и в астрологията увеличиха и разработиха учението за "частите". Създадоха нова архитектура, създадоха нова музика, преподаваха научна агрикултура, развиха доста голяма индустрия. Също така те са работили много в областта на философията, като са дали редица знаменити философи, за които ще спомена по-после. Те развили мощни мистични движения. Също така развили медицината начело с Аавице-на. Във философията те се вдълбочили дори до есенцията на Висшето Същество. Те провъзгласили единството на човешкия и Божествен ум и разсъждавали за времето и пространството. Те имали, както казах, и свое мистично учение. Али е бил родоначалник, а неговите ученици разспространили това мистично движение. В годините, които следват след бягството от Мека, 45 бедни хора се съединили, за да следват подир Бога и неговия пророк, да живеят заедно и да съблюдават ас-кетическите правила. Така те сложили началото на суфизма — мистично движение в исляма.
към текста >>

Сега ще се спра накратко на философията на исляма, по-специално на някои представители, ученията на които са проникнати от окултните идеи и истини.
...Прочее, докато душата не е познала още имамина на епохата и времето, тя ще се връща в света на раждане и умиране, в света на тялото и долината на скърбите, докато познае имамина на своята епоха и му се подчини. Щом го познае и му се подчини, тя ще се повдигне. Но ако не го познае тя няма да престане да идва и отива, докато най-после след дълги страдания не го познае. Някой си мъдрец казал на своето дете: "О, сине мой, направи усилие да освободиш душата си през едно само стоене в тялото си, а не през времето на едно второ обитаване в едно ново тяло." И много от философите на исляма са приемали учението за прераждането. Сега ще се спра накратко на философията на исляма, по-специално на някои представители, ученията на които са проникнати от окултните идеи и истини. Метафизичният ум на арабите е откривал най-чудни философски истини, отнасящи се към чистото знание. Имената на Ибу-Сина и на Ибу-Руста стоят над всички други. Арабските философи могат да се разделят на рациона-листи и мистици. Но едните и другите са проникнати от култ -ните идеи на Платон, Питагор и неоплатониците, в които се възраждат древните мистерии. Също така арабските философи се делят на източни и западни.
към текста >>

Философията се развива в непосредствено отношение с литературата.
Джордж Бернау казва: "Арабите не само са запазили, но са и решили това, което са получили от древността, благодарение на непрекъснатите усилия. При търсенето на по-добри и по-добри авторитети арабските учени са извадили гръцката наука от състоянието на упадък, в което тя е била под властта на Римската империя от последния период. Те създават една жива, развиваща се наука, която се е ползвала от постиженията на Египет. Персия, Халдея, Индия и Китай. Наред с другите открития те са открили, както вече казах оптиката и са създали първия телескоп." Философията се развива в непосредствено отношение с литературата. Между отделните клонове на литературата доминира поезията. Арабската поезия принадлежи почти изключително към лириката. Тя придобива изключително развитие в арабския халифат. От тази епоха са и така наречените арабски приказки "Хиляда и една нощ". Арабската философия, както вече казах, възниква и се обособява под влиянието на гръцката философия.
към текста >>

Арабската философия, както вече казах, възниква и се обособява под влиянието на гръцката философия.
Философията се развива в непосредствено отношение с литературата. Между отделните клонове на литературата доминира поезията. Арабската поезия принадлежи почти изключително към лириката. Тя придобива изключително развитие в арабския халифат. От тази епоха са и така наречените арабски приказки "Хиляда и една нощ". Арабската философия, както вече казах, възниква и се обособява под влиянието на гръцката философия. В Сирия намират убежище редица западни мислители, които са били преселвани в Европа от католическата църква. В няколко сирийски града се основават школи, които запазват древногръцката философия и я предават на арабите. И голяма роля в това отношение има гръцката школа в град Едеса, основан в 365 година от някой си Ефрем. Известно значение има и философската школа на Кенседа в VII век. В първата школа работят християните несториянци, които намират убежище тука от преследванията на християнския фанатизъм.
към текста >>

В няколко сирийски града се основават школи, които запазват древногръцката философия и я предават на арабите.
Арабската поезия принадлежи почти изключително към лириката. Тя придобива изключително развитие в арабския халифат. От тази епоха са и така наречените арабски приказки "Хиляда и една нощ". Арабската философия, както вече казах, възниква и се обособява под влиянието на гръцката философия. В Сирия намират убежище редица западни мислители, които са били преселвани в Европа от католическата църква. В няколко сирийски града се основават школи, които запазват древногръцката философия и я предават на арабите. И голяма роля в това отношение има гръцката школа в град Едеса, основан в 365 година от някой си Ефрем. Известно значение има и философската школа на Кенседа в VII век. В първата школа работят християните несториянци, които намират убежище тука от преследванията на християнския фанатизъм. Тя е последно убежище на елинската философия. Господстващо влияние в нея има монофизитизмът, който обяснява единната природа на Христа.
към текста >>

Тя е последно убежище на елинската философия.
В Сирия намират убежище редица западни мислители, които са били преселвани в Европа от католическата църква. В няколко сирийски града се основават школи, които запазват древногръцката философия и я предават на арабите. И голяма роля в това отношение има гръцката школа в град Едеса, основан в 365 година от някой си Ефрем. Известно значение има и философската школа на Кенседа в VII век. В първата школа работят християните несториянци, които намират убежище тука от преследванията на християнския фанатизъм. Тя е последно убежище на елинската философия. Господстващо влияние в нея има монофизитизмът, който обяснява единната природа на Христа. Те превеждат от гръцки на сирийски, редица антични автори - Платон, Аристотел, Хипократ, Евклит, Аполоний Тиянски, Гален, Прокъл, Плутарх и др. По-късно сирийските преводи се превеждат на арабски. След създаването на арабската държава се създава специален преводачески институт, където се превеждат на арабски език, гръцки, еврейски, сирийски, персийски и индуски мислители. Учените от школите в Едеса и в Багдад коментират тези автори и с това се подготвя почвата за възникването на оригиналната арабска философия.
към текста >>

Учените от школите в Едеса и в Багдад коментират тези автори и с това се подготвя почвата за възникването на оригиналната арабска философия.
Тя е последно убежище на елинската философия. Господстващо влияние в нея има монофизитизмът, който обяснява единната природа на Христа. Те превеждат от гръцки на сирийски, редица антични автори - Платон, Аристотел, Хипократ, Евклит, Аполоний Тиянски, Гален, Прокъл, Плутарх и др. По-късно сирийските преводи се превеждат на арабски. След създаването на арабската държава се създава специален преводачески институт, където се превеждат на арабски език, гръцки, еврейски, сирийски, персийски и индуски мислители. Учените от школите в Едеса и в Багдад коментират тези автори и с това се подготвя почвата за възникването на оригиналната арабска философия. След закриването на школата на Едеса нейните представители намират убежище в Персия. Тук продължават своята дейност мислителите неоплатоници на чело със Синклиций. Редом с Аристотел, който е изтълкувал в неоплатонически дух, главно влияние в арабски свят имат Платон и непла-тониците, които проникват като червена нишка през цялата арабска философия, която в известен смисъл може да се нарече продължение на Платон и неоплатониците... (Забележка - липсва страница в ръкописа на издателя.) След налагането на мохамеданството всред арабите, се обособяват различни течения школи. Едни са ортодоксални, други опозиционни, трети - компромисни.
към текста >>

Редом с Аристотел, който е изтълкувал в неоплатонически дух, главно влияние в арабски свят имат Платон и непла-тониците, които проникват като червена нишка през цялата арабска философия, която в известен смисъл може да се нарече продължение на Платон и неоплатониците... (Забележка - липсва страница в ръкописа на издателя.)
По-късно сирийските преводи се превеждат на арабски. След създаването на арабската държава се създава специален преводачески институт, където се превеждат на арабски език, гръцки, еврейски, сирийски, персийски и индуски мислители. Учените от школите в Едеса и в Багдад коментират тези автори и с това се подготвя почвата за възникването на оригиналната арабска философия. След закриването на школата на Едеса нейните представители намират убежище в Персия. Тук продължават своята дейност мислителите неоплатоници на чело със Синклиций. Редом с Аристотел, който е изтълкувал в неоплатонически дух, главно влияние в арабски свят имат Платон и непла-тониците, които проникват като червена нишка през цялата арабска философия, която в известен смисъл може да се нарече продължение на Платон и неоплатониците... (Забележка - липсва страница в ръкописа на издателя.) След налагането на мохамеданството всред арабите, се обособяват различни течения школи. Едни са ортодоксални, други опозиционни, трети - компромисни. Някои от тях притежават колкото и религиозно толкова и философско съдържание. Официалната религиозна теория, която се оформила към края на VII и началото на VIII век, е наречена Кламат. Калам значи Слово, Логос.
към текста >>

Едно от най-разпространените учения в мохамеданството, тясно свързано с философията е арабския мистицизъм, така наречения суфизъм.
Гази Първопричина те разбират Духа на неоплатонизма като безлична идея, т.е. тя е Бог. Те не приписват на Бога никакви атрибути, тъй като Той сам е Творец на всичко съществуващо, в това число и на самите атрибути. Те учат също за въплъщението на Бога у хората, което се извършва периодически. По този начин връзката между Бога и хората не се прекъсва. Едно от най-разпространените учения в мохамеданството, тясно свързано с философията е арабския мистицизъм, така наречения суфизъм. Суфизмът е израз на духовния живот на арабите под влиянието на християнството и арабската религия. Той се обособява ясно в началото на IX век. В първия период в съществуването на суфизма известена роля играят персийските мислители Джунаит и неговия ученик Халладж в X век. Суфизмът както казах, има връзка с персийската религия, с неоплатонизма и с християнството. По-преди се спрях накратко върху учението и практиката на суфизма.
към текста >>

15. ОРДЕНЪТ НА 'ЧИСТИТЕ БРАТЯ' - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са написали една енциклопедия, която обхваща 52 трактата из областта на философията, теологията, етиката, астрономията, математиката и другите клонове на знанието.
Друго мистично братство, което се развива под сянката на исляма е школата на така наречените Чистите братя. Школата на Чистите братя е енциклопедично учение, чието съдържание обхваща многообразните форми и видове на целокупното човешко знание. В този именно смисъл те преодоляват едностранчивостта на другите религиозно-философ-ски учения и показват сродни черти с енциклопедическата същност на античните философски системи. Чистите братя дават теоритична обосновка на идеите на исмаилството, което, както видяхме, по характер е неоплатонично. Орденът на Чистите братя възниква предимно през втората половина на X век в град Басора в Ирак. Те са написали една енциклопедия, която обхваща 52 трактата из областта на философията, теологията, етиката, астрономията, математиката и другите клонове на знанието. Съдържащите се в нея положения в редица отношения влизат в противоречие с официалната религия , затова те развиват своята дейност тайно. Независимо от различните възгледи и идеи, застъпени от Чистите братя, тяхното учение може да се характеризира като обективен идеализъм. В този идеализъм си дават среща крайно идеалистически. теологически и мистични възгледи с подчертан рационализъм и своеобразен натурализъм. С една дума това е еклектическо учение с обективна идеалистическа основа.
към текста >>

Подобно на неоплатониците Чистите братя защищават една мистична натурфилософия.
Независимо от различните възгледи и идеи, застъпени от Чистите братя, тяхното учение може да се характеризира като обективен идеализъм. В този идеализъм си дават среща крайно идеалистически. теологически и мистични възгледи с подчертан рационализъм и своеобразен натурализъм. С една дума това е еклектическо учение с обективна идеалистическа основа. В него са съчетани мистицизма с рационализма. Подобно на неоплатониците Чистите братя защищават една мистична натурфилософия. Според тях светът е създаден от Бога, Който е причина за всичко съществуващо и е източник на съвършенството в природата и обществото. Чистите братя говорят за всеобщата проницаемост на Първата Причина, на Бога. Той прониква всичко. Колкото до Неговото Всемогъщество то се проявява чрез съответните Му еманации. Първата най-близка до Него еманация е всеобщата душа на ангелите.
към текста >>

Според един съвременен френски автор: "философията на Платон има господстващо влияние в арабския свят до Аве-роес.
А духовната наука има за обект Бога и неговите еманации - ангелите, духовете и душите, както и нормите и отношенията между хората. Такова е в общи линии е учението на Чистите братя, което е чисто окултно учение, предавано от Белите братя в различни форми през различните епохи и народи, в които са действали. Учението на Белите братя всред арабския народ се проявява също така и в мистицизма на суфистите, както и на други арабски мислители, за които ще спомена по-нататък. Арабската философска мисъл, както вече споменах се развива на основата на неоплатонизма, който е една от формите на окултната наука, който се развива в началото на християнството в Александрия и имал за задача да събере всичко останало в древността и да го предаде на тогавашните хора и на бъдещите поколения, които бяха изгубили връзката с древните мистерии, които бяха се изопачили и изродили. Под влияние на Христовия импулс те искаха да възродят древните мистерии. Според един съвременен френски автор: "философията на Платон има господстващо влияние в арабския свят до Аве-роес. От това именно гледище имената на Ал-Кинди, Ал-Фа-раби и Ибн-Сина фигурират заедно с това на Ал-Газали. Така до времето на Авероес арабската философия следва неоплатониците. Тя се стреми да съгласува в хармонична система платоновата мисъл и аристотелевата мисъл с догмите, които ислямът беше възприел от юдейството и християнството. Четири имена ни представят този арабски неоплатонизъм: Ал-Кинди, Ал-Фараби, Авицена и Ал-Газали." (П. Дюжем "Системата на света" - Париж, 1954 година)
към текста >>

Така до времето на Авероес арабската философия следва неоплатониците.
Учението на Белите братя всред арабския народ се проявява също така и в мистицизма на суфистите, както и на други арабски мислители, за които ще спомена по-нататък. Арабската философска мисъл, както вече споменах се развива на основата на неоплатонизма, който е една от формите на окултната наука, който се развива в началото на християнството в Александрия и имал за задача да събере всичко останало в древността и да го предаде на тогавашните хора и на бъдещите поколения, които бяха изгубили връзката с древните мистерии, които бяха се изопачили и изродили. Под влияние на Христовия импулс те искаха да възродят древните мистерии. Според един съвременен френски автор: "философията на Платон има господстващо влияние в арабския свят до Аве-роес. От това именно гледище имената на Ал-Кинди, Ал-Фа-раби и Ибн-Сина фигурират заедно с това на Ал-Газали. Така до времето на Авероес арабската философия следва неоплатониците. Тя се стреми да съгласува в хармонична система платоновата мисъл и аристотелевата мисъл с догмите, които ислямът беше възприел от юдейството и християнството. Четири имена ни представят този арабски неоплатонизъм: Ал-Кинди, Ал-Фараби, Авицена и Ал-Газали." (П. Дюжем "Системата на света" - Париж, 1954 година) Друг автор пише: "Платонизацията и аристотилизмът и връзката между философията и религията представят двете насоки, които са били изследвани от арабската философия." Хегел казва: "В основата на арабската, както и nа схоластическата философия и на всичко, което е създадено в християнската епоха, лежи като същност Александрийската или неоплатоническа идея.
към текста >>

Друг автор пише: "Платонизацията и аристотилизмът и връзката между философията и религията представят двете насоки, които са били изследвани от арабската философия."
От това именно гледище имената на Ал-Кинди, Ал-Фа-раби и Ибн-Сина фигурират заедно с това на Ал-Газали. Така до времето на Авероес арабската философия следва неоплатониците. Тя се стреми да съгласува в хармонична система платоновата мисъл и аристотелевата мисъл с догмите, които ислямът беше възприел от юдейството и християнството. Четири имена ни представят този арабски неоплатонизъм: Ал-Кинди, Ал-Фараби, Авицена и Ал-Газали." (П. Дюжем "Системата на света" - Париж, 1954 година) Друг автор пише: "Платонизацията и аристотилизмът и връзката между философията и религията представят двете насоки, които са били изследвани от арабската философия." Хегел казва: "В основата на арабската, както и nа схоластическата философия и на всичко, което е създадено в християнската епоха, лежи като същност Александрийската или неоплатоническа идея. Върху тази идея се извършват и движат определенията на понятията." А. Риво смята за мистици всички арабски философи с изключение на Авероес, който пък спорд мен е криворазбран. В източно-европейската философия се обособяват две основни течения: рационализмът и мистизмът на суфизма. Първият е представен главно от Ал-Кинди и Ал-Фараби, а вторият от Ал-Газали.
към текста >>

Хегел казва: "В основата на арабската, както и nа схоластическата философия и на всичко, което е създадено в християнската епоха, лежи като същност Александрийската или неоплатоническа идея.
Така до времето на Авероес арабската философия следва неоплатониците. Тя се стреми да съгласува в хармонична система платоновата мисъл и аристотелевата мисъл с догмите, които ислямът беше възприел от юдейството и християнството. Четири имена ни представят този арабски неоплатонизъм: Ал-Кинди, Ал-Фараби, Авицена и Ал-Газали." (П. Дюжем "Системата на света" - Париж, 1954 година) Друг автор пише: "Платонизацията и аристотилизмът и връзката между философията и религията представят двете насоки, които са били изследвани от арабската философия." Хегел казва: "В основата на арабската, както и nа схоластическата философия и на всичко, което е създадено в християнската епоха, лежи като същност Александрийската или неоплатоническа идея. Върху тази идея се извършват и движат определенията на понятията." А. Риво смята за мистици всички арабски философи с изключение на Авероес, който пък спорд мен е криворазбран. В източно-европейската философия се обособяват две основни течения: рационализмът и мистизмът на суфизма. Първият е представен главно от Ал-Кинди и Ал-Фараби, а вторият от Ал-Газали. Първото течение бележи началото на арабската философия.
към текста >>

В източно-европейската философия се обособяват две основни течения: рационализмът и мистизмът на суфизма.
Дюжем "Системата на света" - Париж, 1954 година) Друг автор пише: "Платонизацията и аристотилизмът и връзката между философията и религията представят двете насоки, които са били изследвани от арабската философия." Хегел казва: "В основата на арабската, както и nа схоластическата философия и на всичко, което е създадено в християнската епоха, лежи като същност Александрийската или неоплатоническа идея. Върху тази идея се извършват и движат определенията на понятията." А. Риво смята за мистици всички арабски философи с изключение на Авероес, който пък спорд мен е криворазбран. В източно-европейската философия се обособяват две основни течения: рационализмът и мистизмът на суфизма. Първият е представен главно от Ал-Кинди и Ал-Фараби, а вторият от Ал-Газали. Първото течение бележи началото на арабската философия. То съществува главно през IX и X век. Второто течение, което съществува от по-рано и има по-продължително съществуване се явява като реакция на първото. То макар, че съществува още от времето на Али, VII век, неговите теоретични основи са положени в края на XI век от Ал-Газали.
към текста >>

Първото течение бележи началото на арабската философия.
Хегел казва: "В основата на арабската, както и nа схоластическата философия и на всичко, което е създадено в християнската епоха, лежи като същност Александрийската или неоплатоническа идея. Върху тази идея се извършват и движат определенията на понятията." А. Риво смята за мистици всички арабски философи с изключение на Авероес, който пък спорд мен е криворазбран. В източно-европейската философия се обособяват две основни течения: рационализмът и мистизмът на суфизма. Първият е представен главно от Ал-Кинди и Ал-Фараби, а вторият от Ал-Газали. Първото течение бележи началото на арабската философия. То съществува главно през IX и X век. Второто течение, което съществува от по-рано и има по-продължително съществуване се явява като реакция на първото. То макар, че съществува още от времето на Али, VII век, неговите теоретични основи са положени в края на XI век от Ал-Газали. То получава широко разпространение през XI и XII век. Суфизмът е много характерна черта на източно-арабската философия.
към текста >>

Суфизмът е много характерна черта на източно-арабската философия.
Първото течение бележи началото на арабската философия. То съществува главно през IX и X век. Второто течение, което съществува от по-рано и има по-продължително съществуване се явява като реакция на първото. То макар, че съществува още от времето на Али, VII век, неговите теоретични основи са положени в края на XI век от Ал-Газали. То получава широко разпространение през XI и XII век. Суфизмът е много характерна черта на източно-арабската философия.
към текста >>

16. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

дуалистическа секта или някаква католическа ерес, каквито християнската религия даде много.
Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците, която и до днес не е поправена, и тя пълни сърцето му с мъка. Той пише: „Скромни хора, които живели в 13-ти век в Южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал — любовта към своите ближни, били убивани до последния и тържествуващата клевета заличила даже спомена за тях. И тази клевета е била толкова активна и остра, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи и когато искат да я изучават, предлагат им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало." А Морис Магр пише тази книга, за да може с нея да хвърли един лъч светлина върху живота на тези, които са умирали за един висок идеал. Той, опирайки се на най-новите изследвания върху Богомилството, го представя в съвсем нова светлина. Ето какво пише по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали Албигойството /Богомилството/, са твърдели с голям авторитет, което говори за тяхното невежество, че албигойците са били една манихейска, т.е. дуалистическа секта или някаква католическа ерес, каквито християнската религия даде много. Но те са се лъгали." Тогава коя е тази светла и възвишена идея, този висок идеал, който е давал сила на богомилите да жертват живота си? — Тази възвишена идея, която хората са прегръщали с радост, е била идеята за общочовешкото братство, за това, че всички хора са братя и равни като деца на един Баща. Това е учението за любовта към Бога, към ближния и за разпределяне на благата като между братя. И богомилите са живели с тази идея и са отричали частната собственост като са живели в братски задруги.
към текста >>

Така че, това, което е давало сила и крила на богомилските идеи, е фактът, че те са били във връзка с възвишените същества на Космоса, откъдето са получавали своите идеи и че тези идеи са били пряко свързани с живота и са били прилагани във всекидневния живот, а не са били една спекулативна философия, която няма отношение към живота.
Това е учението за любовта към Бога, към ближния и за разпределяне на благата като между братя. И богомилите са живели с тази идея и са отричали частната собственост като са живели в братски задруги. Това е външната страна на високия идеал на богомилите. Вътрешната страна на този висок идеал, това е възможността, която е давало богомилското учение на човека да се издигне над обикновения живот, да придобие безсмъртния, вечния живот по пътя на една специална тренировка и дисциплина. Този път е водил богомилите до връзка с духовните същества на Космоса, която именно връзка им е давала сила и крила и ги е вдъхновявала в разпространението и приложението на учението. Така че, това, което е давало сила и крила на богомилските идеи, е фактът, че те са били във връзка с възвишените същества на Космоса, откъдето са получавали своите идеи и че тези идеи са били пряко свързани с живота и са били прилагани във всекидневния живот, а не са били една спекулативна философия, която няма отношение към живота. Защото само едно учение, което е свързано с живота, може да стимулира и да вдъхнови хората да се жертват за него. Така че, великата идея, високият идеал, който е вдъхновявал богомилите, е била идеята за общочовешко братство, която е идеал на човешкото развитие. Те са работили за идването на Царството Божие на Земята, те са работили за падането на стената, която отделя физическия от духовния свят, за да влязат хората в общение с възвишените духовни същества. С други думи, те са работили за одухотворяването на живота на Земята, за да стане израз на високата Божествена идея, с което са живели. Те са притежавали едно знание, което е било достояние на всички окултни братства на миналото, с помощта на което са могли да извършват трансформация на своя живот, да го превърнат от човешки в Божествен.
към текста >>

17. 16. Пред прага на новото, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

А съвременната християнска философия, която не е учението на Христа, иска човек да се освободи от тялото.
Ближен се нарича онзи, без когото ти не можеш да живееш. Най- ближен на човека е човешкият ум. Без него човек не може да живее, също и без сърцето. Близко е тялото на човека и неговата воля. Без тялото не можем да живеем. А съвременната християнска философия, която не е учението на Христа, иска човек да се освободи от тялото. Това е криво схващане. И всички болести и недъзи са резултат на нашите криви възгледи, които пораждат криви отношения към тялото, ума и сърцето. Голямото нещастие на съвременните хора е в това, че искат да подобрят живота си механически. А за правотата на едно учение не се съди по външната форма и привидна логичност, а по това какво отношение има към нашия живот - може ли да подобри живота ни или не. От всяко учение, което не може да подобри живота ни, трябва да се откажем.
към текста >>

Съвременната култура се нарича християнска, но няма нищо християнско в нея.
Деца са онези, които отиват при Бога. А и детето трябва да има вяра, а майката Любов, а Любовта служи. Когато Христос говори за любов към Бога, разбирал е една вътрешна връзка на човека с това същество, което живее в него. Ако е свързан човек с Бога в себе си, той е господар и неговата сила има сила и мощ. Когато говори за Любовта към ближния, това е връзката, която човек трябва да има с всички разумни същества по цялата Земя и целия свят. Съвременната култура се нарича християнска, но няма нищо християнско в нея. И ако върви по този път, ще я постигне съдбата на миналите култури. Но забелязва се едно опомняне на хората от тази култура. Има доста голяма вероятност да се мине съзнателно тази криза в културата и да се премине непосредствено към новата култура. Новата култура ще възникне от недрата на старата. Няма да има загиване на старата култура и старата да започва отначало, както е било в миналото.
към текста >>

18. ШЕСТВИЕТО НА ЕПОХИТЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Християнската епоха преминава под зодиакалния знак „Риби", а Новата епоха ще се разгръща под знака „Водолей".
" Новото схващане за света, дадено ни от Учителя, се изразява с формулата: „Злото ще стане служител па Доброто! " Всяка епоха е поставена под влиянието на един зодиакален знак и има продължителност от 2 160 години. Така напр. Християнската епоха преминава под зодиакалния знак „Риби", а Новата епоха ще се разгръща под знака „Водолей". Събитията от Християнската ера са скицирани в общи линии в Откровението на ап. Йоан, дадено на остров Патмос. Всяка една от неговите 22 глави, съответства на едно столетие. По същия начин беседите в Школата на Учителя, изнесени за 22 години, предначертават идеите, които ще се реализират през Новата епоха: всяка от тези години съответства на един век. Мирогледът на Новата епоха има своя космогонична структура, изразена в Космичната Стълба на Реалността, която бе разгледана в едър план.
към текста >>

Събитията от Християнската ера са скицирани в общи линии в Откровението на ап.
Новото схващане за света, дадено ни от Учителя, се изразява с формулата: „Злото ще стане служител па Доброто! " Всяка епоха е поставена под влиянието на един зодиакален знак и има продължителност от 2 160 години. Така напр. Християнската епоха преминава под зодиакалния знак „Риби", а Новата епоха ще се разгръща под знака „Водолей". Събитията от Християнската ера са скицирани в общи линии в Откровението на ап. Йоан, дадено на остров Патмос. Всяка една от неговите 22 глави, съответства на едно столетие. По същия начин беседите в Школата на Учителя, изнесени за 22 години, предначертават идеите, които ще се реализират през Новата епоха: всяка от тези години съответства на един век. Мирогледът на Новата епоха има своя космогонична структура, изразена в Космичната Стълба на Реалността, която бе разгледана в едър план. Тази концепция има и свое гносеологично съдържание.
към текста >>

Тя ще придаде мощен тласък на философията, чрез своя издигнат мистичен дух.
Атлантската раса ни е оставила едно от най-крупните съчинения на философа-мъдрец Лао-Дзъ[1] „Тао Те Кинг". Големите мислители и философи, принадлежащи на Бялата Раса, са търсили разрешението на тези задачи в рамките на индийската, персийската, египетско-халдейската, гръко-римската и западноевропейската култури, но и до днес не са успели да дадат правилни отговори. Съгласно законите на Живата Разумна Природа, всяка раса се създава от тази култура на предходната, която съответства на нейното число. Така V-та поредна - Бялата Раса - е създадена от V-та култура на IV-та (Атлантската Раса). Настоящата култура - „славянската", която започва да се изгражда, е Шестата култура на Арийската Бяла раса. Тя ще придаде мощен тласък на философията, чрез своя издигнат мистичен дух. Новата Шеста раса ще бъде създадена от тази „славянска култура"«[2] Останките от Лемурийската Раса (черната) и на Атлантската Раса (жълтата) ще влязат в подготвителния цикъл на VII-та култура на Бялата Раса. Тази VII-ма култура ще ги подготви да заемат своето място в културите на Шеста коренна раса. Всички раси, през които е преминало човечеството, са се развили под знака на антагонизма на двете философски школи: Идеализма и Материализма. В предшестващите глави ние изложихме в най-общи линии двете системи на Идеализма: Обективния, базиращ се на идеята, че светът е създаден от Абсолютен Дух, и че всичко е определено (детерминирано) и Субективния, който счита, че Абсолютният Дух е идентичен със Сътворението, което се развива по пътя на неопределеността (индетерминизма).
към текста >>

19. БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност - Методи Константинов (1902-1979)

Религията, науката и философията имат противоречиви схващания по тези въпроси.
Въпросите, които човешкото съзнание си поставя с най-голяма острота в моменти на големи изпитания или в периоди на откровение и вдъхновение, са винаги едни и същи: - Откъде идва човекът? - Какво представлява той по своята природа? - Накъде отива той? Тези три въпроса вълнуват човешката душа от най-дълбока древност. Религията, науката и философията имат противоречиви схващания по тези въпроси. От друга страна, те са непосредствено свързани с проблемите за: Безсмъртието на човешката душа; Законът за Причини и Последствия; превъплътяването на душата и Пътя към усъвършенстването. Преди да пристъпим към разглеждането на тези въпроси, ще спрем вниманието си върху съдържанието на понятията „личност" и „индивидуалност". Това е важна предпоставка за правилното ориентиране по поставените проблеми. Проблемът за безсмъртието на човешката душа, приведен към понятията личност и индивидуалност, е занимавал не само религиозните среди, но също така и научната, и философската мисъл. Дискусията между представителите на окултизма, на модерната психология и на религията е чисто теоретична, главно по отношение на самата терминология.
към текста >>

Няма да се занимаваме повече с формулирането на тези две понятия -личност и индивидуалност - като предоставяме на религията, науката и философията да продължават тяхната дискусия, тъй като считаме, че тези дебати засягат по-скоро тяхната терминология.
Личността е израз на дадена историческа ситуация, тя се ражда и умира. Тя е временна дреха на индивидуалността, която, както казахме, е лъч със свой специфичен енергиен код, вложен от Вечното Космично Начало. И така, личността е конкретно въплъщение на индивидуалността във време и пространство - малък фрагмент, който отразява само частично индивидуалността. Темпераментът, както и тембърът на гласа, е свързан с психо- динамичното съдържание на индивидуалността, докато характерът е психофизиологична изява на личността. С пълно право философът Лайбниц подчертава, че чрез личността индивидуалността претърпява метаморфоза, но не и метапсихоза. Няма да се занимаваме повече с формулирането на тези две понятия -личност и индивидуалност - като предоставяме на религията, науката и философията да продължават тяхната дискусия, тъй като считаме, че тези дебати засягат по-скоро тяхната терминология. Налагаше се накратко да изложим съдържанието им, за да можем да ги различаваме и да обясним по-ясно въпросите, свързани с превъплъщението и Закона за Причини и Последствия. Въпросът за безсмъртието на човешката душа е универсален. Този проблем е искра за вдъхновението на поета; уравнение с много неизвестни за учения; загадка за философа и вечен блян за обикновения човек. Тези, които отричат безсмъртието на душата, считат, че са постигнали разрешаването на този проблем като приемат, че материята е първична, и че тя е създала съзнанието като вторичен продукт в хода на нейната еволюция. Това е една догма, която оковава човешката мисъл, както тази на ограниченото религиозно съзнание с идеите му за вечния огън на Ада и статичното блаженство на Рая.
към текста >>

Християнската теология застъпва схващането, че човекът след своята смърт, в деня на Страшния Съд, ще възкръсне в своето физично тяло като личност.
Налагаше се накратко да изложим съдържанието им, за да можем да ги различаваме и да обясним по-ясно въпросите, свързани с превъплъщението и Закона за Причини и Последствия. Въпросът за безсмъртието на човешката душа е универсален. Този проблем е искра за вдъхновението на поета; уравнение с много неизвестни за учения; загадка за философа и вечен блян за обикновения човек. Тези, които отричат безсмъртието на душата, считат, че са постигнали разрешаването на този проблем като приемат, че материята е първична, и че тя е създала съзнанието като вторичен продукт в хода на нейната еволюция. Това е една догма, която оковава човешката мисъл, както тази на ограниченото религиозно съзнание с идеите му за вечния огън на Ада и статичното блаженство на Рая. Християнската теология застъпва схващането, че човекът след своята смърт, в деня на Страшния Съд, ще възкръсне в своето физично тяло като личност. За хората на науката, тази концепция ие е свързана с реалността и е неприемлива. За един окултист, тези твърдения са също много наивни. Те могат да задоволяват само тези, които се намират в забавачницата на живота. За този, който се стреми да открие големите тайни на Творението, това са само интелектуални примамки, които постепенно, постепенно ще избледнеят от съзнанието на хората в светлината на новите научни открития. За разумния човек няма по-голяма трагедия от мисълта, че душата е дадена само за един живот.
към текста >>

Тези въпроси са многократно разглеждани в световната литература и философия.
За разумния човек няма по-голяма трагедия от мисълта, че душата е дадена само за един живот. Той съзнава своето съществуване и за него е неприемливо, че никога преди не е съществувал и че след смъртта неговото съзнание ще изчезне завинаги. Това е трагедия на трагедиите. И най-големите учени и гении на човечеството се отчайват при мисълта, че животът ще продължи да съществува, а тяхната душа ще изчезне завинаги. Смъртта е разрушение и изчезване само на личността, която се движи между двата полюса: раждане и смърт. Тези въпроси са многократно разглеждани в световната литература и философия. Какво величие има в Битието! След като е създал планети, слънца, галактики, човека и всички условия за развитието на живота, Творецът се е скрил от хорските очи. Поради това някои хора отричат съществуването му, а други вярват в Него. Това е един от принципните въпроси, който е занимавал човешката мисъл през изминалите хилядолетия. Безсмъртието на душата е вълнувало човешкото съзнание от най- дълбока древност.
към текста >>

20. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

То има достойнствата на наука и философия за живота.
1) Основната характеристика на съвременната епоха - глобален преход от едно състояние на човешкото съзнание към друго, по- високо, което на езотеричен език наричаме изграждане на Новата Култура на VI раса. 2) Мисията на Петър Дънов като Миров Учител, еманация на Христовия Дух - да предаде на българския народ и на света Новото Учение, което е най-актуалното и най-адекватното за сегашния космически етап от еволюцията на земното човечество. Това Слово представлява осъвремененото християнство на днешния ден, изчистено от наслагванията на човешките предразсъдъци през вековете, максимално съобразено с духовно-нравствените изисквания на нашето време. Учението му в този вид съчетава водещите християнски ценности с хилядолетната мъдрост на Изтока (духовен и географски) и същевременно притежава неподражаем, оригинален фундамент, който не се среща никъде другаде по света. По своя характер учението е универсално (сиреч предназначено за всички хора и за всички времена), но възниква на българска почва. То има достойнствата на наука и философия за живота. 3) Мисията на българския народ - да приеме Словото на своя Учител - Новото Учение, да го осмисли, да го съхрани от вражески атаки, да го приложи в живота, да го разпространи сред славянството и по цялата планета Земя. Възванието е подписано от П. Дънов по следния начин: "Аз съм Елохим, Ангел на Завета Господен". Чрез този подпис авторът декларира себе си като представител на висшата Божествена Йерархия ("Елохим" е едно от названията на Бога в Стария Завет), като проявление на Второто Лице на християнската Света Троица (също в Стария Завет "Ангел на Завета Господен" се определя като израз на конкретна изява на Бог-Слово, на Логоса - именно Второто Лице на Св. Троица, чието въплъщение в християнското учение е Господ Иисус Христос).
към текста >>

Чрез този подпис авторът декларира себе си като представител на висшата Божествена Йерархия ("Елохим" е едно от названията на Бога в Стария Завет), като проявление на Второто Лице на християнската Света Троица (също в Стария Завет "Ангел на Завета Господен" се определя като израз на конкретна изява на Бог-Слово, на Логоса - именно Второто Лице на Св.
По своя характер учението е универсално (сиреч предназначено за всички хора и за всички времена), но възниква на българска почва. То има достойнствата на наука и философия за живота. 3) Мисията на българския народ - да приеме Словото на своя Учител - Новото Учение, да го осмисли, да го съхрани от вражески атаки, да го приложи в живота, да го разпространи сред славянството и по цялата планета Земя. Възванието е подписано от П. Дънов по следния начин: "Аз съм Елохим, Ангел на Завета Господен". Чрез този подпис авторът декларира себе си като представител на висшата Божествена Йерархия ("Елохим" е едно от названията на Бога в Стария Завет), като проявление на Второто Лице на християнската Света Троица (също в Стария Завет "Ангел на Завета Господен" се определя като израз на конкретна изява на Бог-Слово, на Логоса - именно Второто Лице на Св. Троица, чието въплъщение в християнското учение е Господ Иисус Христос). И така, периода между 1895 и 1900 г. Петър Дънов прекарва в почти пълна самота, посвещавайки това време изключително на работа върху самия себе си. През 1900 г. завършва труда си "Седем разговора с Духа Господен", в който дава израз на своите мистично-окултни търсения и разсъждения.
към текста >>

Учението за Любовта като основен принцип на Битието и за братството между хората (аналогично с християнската и теософската концепция) - водеща поанта в етиката и метафизиката на П.
И все пак най-важното е, че учението на П. Дънов се отличава от останалите идейни направления в онази епоха (а и не само в нея) по своята практическа насоченост. Представителите на интелигенцията, които посещават беседите, са водени там от перспективата, която им предлага лекторът - чрез себепознание и самоусъвършенстване на всяка човешка индивидуалност да възтържествува нов ред на Земята. Тази мащабна цел изглежда убедителна, ясна и напълно издържана от нравствено гледище. Особено привлекателен е еволюционният елемент, който в дълбочина кореспондира с избягване на кръвопролитията и брато- убийството, ужасът от които е още жив в съзнанието на съвременниците. Учението за Любовта като основен принцип на Битието и за братството между хората (аналогично с християнската и теософската концепция) - водеща поанта в етиката и метафизиката на П. Дънов - отговаря на социалните и нравствените търсения и стремления на епохата и в този момент е в съзвучие с идеите на най- напредналите европейски и световни умове. Има и един друг съществен аспект на изследвания феномен - своеобразната институционализация на личността на Петър Дънов в рамките на цялостния социално-културен фон, което изпъква много отчетливо и в най-чист вид около средата на 20-те години. Като прототип духовният водач (или "гуру") е по-характерен за източните култури и религиозно-философски системи. Там терминът "Учител" притежава древна традиция и предполага определено духовно съдържание, в чиято основа се намира идеята за същество от по- висока небесна йерархия, Божий пратеник на Земята, който е натоварен с мисията да ускори еволюцията и да издигне благоденствието на по-малките си събратя, обикновените хора. В западноевропейската цивилизация това понятие е наложено от модерната теософия, като първичното индийско мистично съдържание е конкретизирано от учението на ББ в България от неговите последователи.
към текста >>

Според това учение християнската догматика и църковна практика е изпълнена със закостенялост и архаизми, характерът на Църквата се преценява като непоправимо формален и несъобразен с динамиката на съвременния живот.
Дънов за обозначаване на собственото им движение. Символ на тяхната духовна общност е белият цвят като изразител на чистотата и извисената духовност. Учението на П. Дънов в онази епоха печели привърженици и със своя синтез между източен мистицизъм и западна научно-рационална мисъл, т. е. с жадуваното единение на вяра и разум. Според това учение християнската догматика и църковна практика е изпълнена със закостенялост и архаизми, характерът на Църквата се преценява като непоправимо формален и несъобразен с динамиката на съвременния живот. След завръщането си от периода на интерниране във Варна П. Дънов остава да живее на ул. "Опълченска" № 66. Последната му обиколка из страната е в самото начало на 20-те години. Същевременно не прекратява и беседите в София, които в един момент биват пренесени на ул.
към текста >>

към тях се присъединява и Боян Боев - учил философия в Германия, след това ученик на д-р Рудолф Щайнер, родоначалника на антропософията, който в края на десетилетието започва да изпълнява функциите на личен секретар на П. Дънов.
Към тази група принадлежат голям брой студенти, предимно от Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Те са жадни за всичко ново и необикновено и излъчват неотразима енергия. От техните среди най-изявени са: Георги Томалевски - изтъкнат писател-есеист, физик; Георги Радев - философ; Борис Николов - естественик; д-р Методи Константинов - също философ. От началото на 20-те години на ХХ в. към тях се присъединява и Боян Боев - учил философия в Германия, след това ученик на д-р Рудолф Щайнер, родоначалника на антропософията, който в края на десетилетието започва да изпълнява функциите на личен секретар на П. Дънов. Идването на подобни хора в Братството е показател за авторитета на движението по онова време и служи като стимул за възникването на нови организационни форми. Голямата цел, която бива преследвана с изграждането на "Изгрева", е той да бъде превърнат в "школа на братското сдружаване, в която човек да превъзмогне и завладее низшата си природа и пробуди Божествената душа в себе си за бъдещата работа". Основни занимания на обитателите са трудът за общото благо и за личното самоусъвършенстване. През 1928 г. съществуват овощна градина, царевични и слънчогледови насаждения, зеленчукова градина, от които се набавят продуктите за общите трапези.
към текста >>

Основните тематични кръгове са из областта на историята, философията, социологията, окултното учение, изкуството, вести от живота на Братството и книгопис.
Кръстник на това издание е д-р Г. Томалевски. Името "Житно зърно" отразява идеята на П. Дънов, че съзнанието на хората е нива, която новото учение ще подготви и засее с Божественото семе на знанието, т. е. то е израз на схващането за просветителската и мисионерската задача, която П. Дънов и неговите последователи поставят пред себе си. Основните тематични кръгове са из областта на историята, философията, социологията, окултното учение, изкуството, вести от живота на Братството и книгопис. Интерес представлява замисълът в края на всяка книжка да се публикуват части от беседите, обикновено в превод на френски език, като авторът е назован "Учителят". Най-голям печатен и издателски център на движението става Севлиево благодарение на енергичната дейност на Сава Калименов (починал 1990 г.). Тук започва издаването на в. "Братство" - първият брой е от 15.11.1928 г. Изданието е безплатно и излиза между 1928 и 1944 г.
към текста >>

Пампоров, завършил философия в Софийския университет, от младата студентска вълна в движението.
Летният лагер на ББ в района на Седемте Рилски езера придобива широка известност като второ най-важно средище на движението. Там П. Дънов бива посещаван от видни държавници, обществени дейци, хора на културата, чужденци и пр. За първи път в началото на 30-те години член на Братството осъществява обиколка из Европа, за да разпространява идеите на П. Дънов. Това е П. Г. Пампоров, завършил философия в Софийския университет, от младата студентска вълна в движението. През 1930 г. той предприема пътуване по Стария континент като организатор на курсове по есперанто. Паралелно с това изнася лекции за "учението на ББ в България". Посещава Англия, Франция, Германия, Италия, Полша, Чехословакия и Швеция. Отзиви за беседите му, посветени на Словото на П.
към текста >>

21. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Днешната наша цивилизация съвсем неслучайно се нарича "християнска".
Днес за никого няма съмнение, че пред очите ни и с нашето лично участие се ражда една нова епоха. И разкъсваща болка има в това раждане неизменният сблъсък между старото и новото, между порива към обновление и ръждясалите окови на личните интереси и еснафското благополучие. Ала наред с болката звучи и победоносният химн на прогреса, на вечния устрем на Духа към непознатото, непостигнатото, неовладяното, към мамещия светлик на далечните светове. Движещи сили на обновлението са новите идеи и просветлението за действителното предназначение на разумните същества в необятната Вселена. Проекцията на духовните импулси върху материалните дадености поражда формулирането на конкретните задачи, най-актуални за космическия момент. Днешната наша цивилизация съвсем неслучайно се нарича "християнска". Ръководно начало от две хиляди години насам са именно идеите на Xристос. Неговото благовестие е проникнало в най-дълбоките пластове на общественото съзнание и инициира конструктивните усилия на земните хора във всички области на живота. Но за цялостната реализация на Xристовото учение е нужен подълъг период от време. И точно затова Учителят П. Дънов се яви между нас да покаже пътя за приложение на Великия Идеал, завещан от Xристос на човечеството.
към текста >>

То не може да бъде отъждествено с никоя религия или християнска Църква.
По своето съдържание то е насочено към бъдещето, към изгряващата Нова Култура на VI раса. В Новото учение липсват задължителни правила и догми. То не препоръчва наличието на платени проповедници, сиреч на хора, които да си изкарват хляба под дебелата сянка на Словото. Xарактерна за него е подкупващата яснота на изказа, достъпността за всички възрасти и настройки на мисленето, пълната свобода на личния избор. Новото учение не се противопоставя на останалите учения с еволюционна насоченост, а ги допълва по свой собствен начин, притежавайки неповторим облик и автентичност. То не може да бъде отъждествено с никоя религия или християнска Църква. То е наука и философия за живота. Новото учение намира израз както в Словото на Учителя П. Дънов, така и в самия му живот, в неговия личен пример. Едва ли ще сгрешим, ако изтъкнем, че в неговите беседи и лекции са засегнати на практика всички най-важни проблеми на Битието. Социалното и философското, науката и изкуството се преплитат по удивителен начин в живата тъкан на изреченото и написаното от него.
към текста >>

Дънов по своята същност е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че благовестието на Xристос в неговата първична неподправеност и простота трябва да стане основа за идването на един нов човек, човека на новата (окултна) раса, човека, който ще живее с повелята на Божия закон.
В този аспект на разсъждение след движението на богомилите идеите на П. Дънов за природата и човека, за знанието и хармонията, за нравствените проблеми и смисъла на живота прерастват в един реален път за опознаването и приемането на българската духовност и културна идентичност в европейски и планетарен план. Това негово наследство е водещо между не малкото най-стойностни неща, които България е дала на света. На мнозина подобна оценка би се сторила твърде преувеличена, но ние знаем, че това е истина. Учението на П. Дънов по своята същност е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че благовестието на Xристос в неговата първична неподправеност и простота трябва да стане основа за идването на един нов човек, човека на новата (окултна) раса, човека, който ще живее с повелята на Божия закон. Може би тук е мястото отново да дадем думата на самия П. Дънов. В следващите редове предлагаме един саморъчно написан от него текст, представен пред органите на Обществена безопасност във връзка с конкретен случай: ПРОТОКОЛ ЗА РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛ Именувам се Петър Константинов Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, учител. Показвам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина.
към текста >>

апокатастасис, което е било отхвърлено от християнската Църква като еретично) и старият материален свят ще изчерпи съдържанието си; център на съвършенството на човека е познанието на Бога; единственото средство за проникване в Божията Същност е Любовта.
изтъква безсмъртието на душата, която има Божествен произход и представлява истинският човек); неоплатонизма на Плотин (205-270 г. сл. Xр. възгледът за еманация на света от Бога, Който е трансцендентно и творческо Едно); египетския херметизъм (идеята за вечното възкресение и неразривната връзка между Бог, природа и човек; принципът, че Бог обича човека и затова му прощава всичко). Могат да бъдат открити сходства между учението на ББ и други теоретични източници, които по същността си са близки до християнството: гностицизмът също окултна система, която набляга на знанието за начина, по който Божествената искра в човека ще се реинтегрира (т. е. ще се съедини отново) с източника си Бога; бележитите учители на Църквата от първите векове на християнството, представители на Александрийската богословска школа Ориген и Климент Александрийски: те разглеждат цялото Битие като одухотворена същност (елементи на хилозоизъм философско учение за универсалната одушевеност на материята и на света като цяло); според тези двама християнски богослови и мислители човешките души се пречистват и извисяват и постъпателно се завръщат към целта си Бога; в края на времената всички ще се спасят (учението на Ориген за т.нар. апокатастасис, което е било отхвърлено от християнската Църква като еретично) и старият материален свят ще изчерпи съдържанието си; център на съвършенството на човека е познанието на Бога; единственото средство за проникване в Божията Същност е Любовта. Не е трудно да бъдат установени някои прилики в схващанията на П. Дънов и тези на Лев Толстой (идеята за познаване на Бога като Любов и вярата в безсмъртието на душата, както и етическата концепция за отказ от егоизма). Но П. Дънов критикува разбиранията на Толстой, че държавата, науката и изкуството са пагубни, тъй като били творения на предхристиянската култура, както и неговото отношение към окултизма като към суеверие. Учителят П.
към текста >>

Дънов критикува разбиранията на Толстой, че държавата, науката и изкуството са пагубни, тъй като били творения на предхристиянската култура, както и неговото отношение към окултизма като към суеверие.
ще се съедини отново) с източника си Бога; бележитите учители на Църквата от първите векове на християнството, представители на Александрийската богословска школа Ориген и Климент Александрийски: те разглеждат цялото Битие като одухотворена същност (елементи на хилозоизъм философско учение за универсалната одушевеност на материята и на света като цяло); според тези двама християнски богослови и мислители човешките души се пречистват и извисяват и постъпателно се завръщат към целта си Бога; в края на времената всички ще се спасят (учението на Ориген за т.нар. апокатастасис, което е било отхвърлено от християнската Църква като еретично) и старият материален свят ще изчерпи съдържанието си; център на съвършенството на човека е познанието на Бога; единственото средство за проникване в Божията Същност е Любовта. Не е трудно да бъдат установени някои прилики в схващанията на П. Дънов и тези на Лев Толстой (идеята за познаване на Бога като Любов и вярата в безсмъртието на душата, както и етическата концепция за отказ от егоизма). Но П. Дънов критикува разбиранията на Толстой, че държавата, науката и изкуството са пагубни, тъй като били творения на предхристиянската култура, както и неговото отношение към окултизма като към суеверие. Учителят П. Дънов оценява високо теорията за интуицията на Анри Бергсон и я приема като основна в своята гносеология (вкл. твърдението, че интуицията е едно от най-важните качества на формиращата се VI раса). Могат да бъдат открити паралели и с други идейни течения от подобен характер: антропософията на д-р Рудолф Щайнер, теософските трудове на Елена Блаватска, Ани Безант, Чарлз Ледбитър, Алис Бейли, Мейбъл Колинз и др., японското духовно движение Оомото, бахайството в Иран и т.н. б) връзки и взаимоотношения с християнството
към текста >>

От друга гледна точка: практическата философия на П.
Дънов, е по-значима от това, да следва предопределението на съдбата. Учителят на ББ у нас допуска по-голям потенциал на човека, защото човешката душа е част от Бога, първична Божия искра. Когато в живота бъде приложено учението на Любовта, което е истинското Xристово учение, тогава ще настане и "Царството Божие на Земята". От позициите на християнския църковно-богословски критичен анализ теоретичната система на Учителя П. Дънов може да бъде определена като еклектическо учение, състоящо се от мирогледни принципи, насочени към подобряване живота на отделната личност и на човечеството като цяло. От друга гледна точка: практическата философия на П. Дънов, макар и пронизана от духа на ранното християнство, не е нито богословие, нито учение на Църквата. В беседите на Учителя на ББ не липсват критики към онези свещенослужители, които са се отдалечили от светлината на Евангелието и са се примирили с церемониалното възприемане на Xристовото Слово. Като развива своето учение, Учителят П. Дънов набляга на твърдението, че изхожда от духа и основните начала на истинското християнство, че той възсъздава Xристовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от самия Иисус Xристос и от първите отци и учители на Църквата. Нещо повече той го допълва с онова ново, което Спасителят "би казал сега" след 2 000 години, на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света чрез живия и непрестанно творящ в душите Xристос, проявяващ се във всичко непреходно и прекрасно, което се ражда и иде в живота.
към текста >>

"Философия на живота"
Немалко е извършено за систематизацията и класификацията на това българско духовно-културно наследство извор на законна гордост пред съкровищницата на човешкото знание и духовна опитност. И все пак най-важното в тази насока тепърва предстои. Това е задача за последователите на това светло Учение за десетилетия, а може би дори и за векове напред. 4. Практическа стойност на учението на Петър Дънов. Правилото за приложение на придобитото знание. "Философия на живота" "Знанието се превръща в сила, когато се прилага (Учителят П. Дънов) Нерядко в свободен разговор със своите ученици П. Дънов се е обръщал към тях с думите: "Колко неща сте приложили от това, което съм ви говорил? Много малко сте приложили.
към текста >>

И философията, която има, трябва да я постави на опит."
А пък делото е това, което претворява словесните форми в конкретни практически резултати. Така своеобразната верига мисъл слово дело се затваря и принася плодовете на човешкото творческо начало пред олтара на Служението. В този смисъл Учителят П. Дънов наставлява: "Когато хората започнат да прилагат в малък мащаб това, за което говорят, тогава ще се обнови светът. Всяка мисъл, която човек има, трябва да я постави на опит. И философията, която има, трябва да я постави на опит." Образите, с които П. Дънов си служи в беседите, са заимствани от Природата. В това отношение той споделя: "Трябва мисленето, философията, животът и упражненията, всичко да напредва заедно, в хармония. Истините и упражненията, които съм ви дал, се дават за първи път на външния свят. Най-новото, което сега е в Природата, това превеждам.
към текста >>

В това отношение той споделя: "Трябва мисленето, философията, животът и упражненията, всичко да напредва заедно, в хармония.
Дънов наставлява: "Когато хората започнат да прилагат в малък мащаб това, за което говорят, тогава ще се обнови светът. Всяка мисъл, която човек има, трябва да я постави на опит. И философията, която има, трябва да я постави на опит." Образите, с които П. Дънов си служи в беседите, са заимствани от Природата. В това отношение той споделя: "Трябва мисленето, философията, животът и упражненията, всичко да напредва заедно, в хармония. Истините и упражненията, които съм ви дал, се дават за първи път на външния свят. Най-новото, което сега е в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години беше друго. Казват: "Едно време Христос е казал това." Но Христос е казал също: "Сега не можете да разберете някои неща, а после ще ги разберете." Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови." Прилагането на усвоеното знание е първа и неотменна задача на окултния ученик.
към текста >>

22. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

Християнската философия в своя онтологически ракурс разкрива същността на телеологията - концепцията, утвърждаваща, че всичко сътворено е целесъобразно, плод на една велика Разумност.
Както казва и ап. Павел: "Не аз, а Христос в мен." Единичното се разтваря в Цялото и без остатък подчинява своята воля на Волята на Всевишния. Смирението му е помогнало да се отърси завинаги от всички излишни слабости и недостатъци на стария човек. То го е превърнало неусетно в свободен човек - съработник на Бога, участник на най-високо равнище в осъществяването на непостижимия План за Творението. е) с висшата природа у човека Християнската философия в своя онтологически ракурс разкрива същността на телеологията - концепцията, утвърждаваща, че всичко сътворено е целесъобразно, плод на една велика Разумност. От същата тази Разумност като от непресъхващ вселенски Извор бликат всички постижения на Духа, стаени в нея като потенциал на вездесъщото Проявление. Свободната воля на безчетните същества в Космоса пък е тази, която би могла да отприщи Извора на Сбъдването и да вдъхне живот на цялата красота и величие, скрити в него и очакващи мига на своето възхождане в душите на поелите вечния Път на Духа. Пробудената висша природа у човека създава най-благоприятните условия за постигане на пълна духовна свобода. Критерият на такъв човек във всичките му действия е винаги най- точен, най-справедлив, Божествен. Законите на материалното битие вече нямат власт над него.
към текста >>

Философията на това коренно променено отношение на човешкия род към неговата естествена среда се заключава в следното: не овладяване и господство над природата, а мъдро, хармонично съвместно съжителство с нея.
И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, свобода ли е? " Необходимостта човек да признава правото на самоопределение и свободен избор на всички равнища на творението, включително в сферата на растенията и животните (флората и фауната), доведе до възникването през ХХ век на едно ново научно-практическо направление - екологията. По своята същност и съдържание тя представлява ново, разумно, неексплоататорско отношение на човека към природата. Особено бурно развитие екологията отбеляза в последните десетилетия на отминалото двадесето столетие и остава все така актуална (дори бихме казали - отличава се с постоянно нарастваща актуалност!) и днес, в началото на ХХ1 век и на третото хилядолетие. Философията на това коренно променено отношение на човешкия род към неговата естествена среда се заключава в следното: не овладяване и господство над природата, а мъдро, хармонично съвместно съжителство с нея. Развитите западни държави редовно провеждат представителни международни форуми за обсъждане на екологиче ската ситуация на планетарно и регионално ниво. Макар и нелишени от противоречия, продиктувани най-вече от конюнктурни интереси, тези дискусии като правило довеждат до вземането на отговорни решения. Изключително тежко екологическо наследство получиха източноевропейските страни (между които и България) след рухването на тоталитарните режими в тях. Равнището на обществената култура в тези държави все още не предполага максимално точна и обективна оценка на реалното екологическо положение. След като изминаха вече повече от петнадесет години от началото на прехода от тоталитаризъм към демокрация, се оказа, че наличието на политически плурализъм и свобода на словото сами по себе си не са достатъчно условие за повишаване социалните критерии при общуването на човека с природната среда.
към текста >>

23. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Най-важният момент във философията на развитието на Учителя П.
Учителят П. Дънов подчертава, че развитието на човешката история е концентрирано в еволюцията на неговото съзнание. Механизмът на тази еволюция се състои в прераждането на душата. (На този проблем ще бъде посветена отделна тема от настоящия лекционен курс.) Съзнанието на човека, от тази гледна точка, е преминало през следните стадии: "първобитно колективно съзнание" (Лемурийска - III коренна раса), начало на личното съзнание (Атлантска - IV коренна раса), "индивидуално съзнание" (Бяла или Арийска - V коренна раса, в която живеем днес и на която сме представители ние, съвременните хора от биологическата бяла раса). Следващите етапи от еволюцията на съзнанието, които човечеството следва да преодолее, са: колективно, Космическо и Божествено съзнание. Най-важният момент във философията на развитието на Учителя П. Дънов е убеждението, че сега цялата планета и човечеството навлизат в нова епоха. (Въпросът ще бъде разгледан по-подробно в понататъшното изложение, в рамките на следваща лекционна тема. Тук ще бъдат изложени някои от водещите ракурси на тематиката за Новата култура - култура на Любовта.) Тя е свързана с вълна, изпратена от "Великия Разумен център на Вселената". В новата епоха "Земята ще излезе от 13-та сфера на страданието" и ще навлезе в ерата на Водолея (от астрологическо гледище една подобна ера трае 2160 години). Сред хората ще дойде, по-точно - ще се утвърди, "шестата раса, която ще бъде преход между ангели и човеци; в нея всички ще бъдат ясновидци".
към текста >>

Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност.
Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание. Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П. Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност. От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос. Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - при разглеждането на проблема за Новата култура - разкрива още една твърде важна за човека истина. А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16).
към текста >>

24. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ.
VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ 1. Учение за Църквата "Църквата на ученика трябва да бъде вътре. "Храм Божий сте и Дух Божий живее във вас" (I Кор. 3:16 - бел.
към текста >>

Дънов - не отрича правото на съществуване на християнската Църква (която в същност е раздробена на три главни изповедания - православие, римо-католицизъм и протестантство, и на повече от 2000 деноминации, в огромната си част от протестантски произход).
И така, първоизворът на великата Божествена Мъдрост е Неговото вечно и неизменно Учение, съдържащо Истината за всичко съществуващо. В рамките на материалния свят това Учение бива представяно във вид на религия, на религиозно-философска система. За прилагането на всяка религия от своя страна бива изградена съответна институция, организирана в йерархичен порядък и почиваща върху каноните на отстояваната от нея вероизповед. В християнството тази институция се нарича "Църква". Новото учение - съвременната редакция на учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов - не отрича правото на съществуване на християнската Църква (която в същност е раздробена на три главни изповедания - православие, римо-католицизъм и протестантство, и на повече от 2000 деноминации, в огромната си част от протестантски произход). В него е застъпена обаче тезата, че в настоящата си форма Църквата не е адекватна на обективните изменения в обществения и планетарния живот, плаща скъп данък на редица закостенели схващания и шаблони и не се вписва по подобаващ начин в социалната среда. Затова са и толкова симптоматични следните думи на Учителя на ББ у нас: "Съвременните хора казват: "Който вярва в прераждането, ще го изхвърлим от Църквата... Когато аз живея съгласно Божия закон, дали ще ме изхвърлите из Църквата или ще ме държите в нея, това не засяга душата ми. Когато аз живея при Бога, никого не мразя, старая се да обичам всички, може ли някой да ме изхвърли? Само един Бог може да ме изхвърли. Това е учението, което проповядвам.
към текста >>

Дънов, което притежава ярка възпитателно-практическа насоченост и бива назовавано от изследователите и познавачите му "наука и философия за живота", макар и пронизано от духа на ранното християнство, не би могло да бъде дефинирано нито като богословие, нито като църковно учение.
Когато аз живея при Бога, никого не мразя, старая се да обичам всички, може ли някой да ме изхвърли? Само един Бог може да ме изхвърли. Това е учението, което проповядвам. Казвам: "Деня, в който съгрешите, вие сте изпъдени из Божествената църква, из рая." Учението на П. Дънов, което притежава ярка възпитателно-практическа насоченост и бива назовавано от изследователите и познавачите му "наука и философия за живота", макар и пронизано от духа на ранното християнство, не би могло да бъде дефинирано нито като богословие, нито като църковно учение. Обект на критичен, но напълно обективен анализ в него са недъзите в служението и личния живот на свещенослужителите - включително висшите йерарси, - които твърде много са се отдалечили от светлината на Христовото благовестие и са затънали в церемониално възприемане и прилагане на Неговата проповед и наставления. В частност, Учителят П. Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос. Според него тази институция в сегашния си вид е твърде далеч от първоначалния си заряд и цели. Върху основата на подобен анализ, правен от Учителя на ББ в нашата страна не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират различията между църковната действителност и идейната схема на П.
към текста >>

25. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Дънов се дистанцира категорично от структурите на християнската Църква, превърнала се през вековете в тромава бюрократична институция и в духовен аспект отклонила се твърде далеч от първичната чистота и насока на Христовото благовестие.
За да вникнем в същността на взаимоотношенията между БПЦ и духовно общество "Бяло братство" за периода от земната изява на Учителя П. Дънов, следва да проследим хронологически позицията на тази Църква - представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция това е източно-право славното вероизповедание), спрямо личността на българския духовен Учител и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковните канони, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя П. Дънов. Система, която - разбира се - се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване от този свят на 27.12.1944 г. Още в самото начало на своята мисия на планетата Земя Учителят П. Дънов се дистанцира категорично от структурите на християнската Църква, превърнала се през вековете в тромава бюрократична институция и в духовен аспект отклонила се твърде далеч от първичната чистота и насока на Христовото благовестие. Но когато около Учителя на ББ започват да се събират последователи, той въобще не ги ограничава да водят обичайния си начин на религиозен живот. Целта му не е да се конфронтира с Църквата, а да помогне на съмишлениците си, които смятат, че са намерили мястото си в нея, да осмислят целта на присъствието си в църковната среда и да придобият нови, ценни знания за общуването в Духа. Всеки е в правото си да направи своя свободен избор. Никой не бива привличан насила в ББ, нито пък някой бива ограничаван да посещава избрана от него християнска Църква. Когато, обаче, говори за Църквата изобщо и за БПЦ, в частност, Учителят П.
към текста >>

Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са "Писма против дъновизма" (София, 1923) и "Кратък наръчник по християнска апологетика" (София, 1942).
Паралелно с гореизброените мерки БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители с оглед придаване на научно-бо- гословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ. Специална роля в идеологическата битка бива възложена на: Проф. архимандрит Евтимий Сапунджиев - ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет към СУ "Св. Кл. Охридски". Своя критичен анализ на учението на П. Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са "Писма против дъновизма" (София, 1923) и "Кратък наръчник по християнска апологетика" (София, 1942). Даниил Ласков - завеждащ културно-просветния отдел към Св. Синод и редактор на "Църковен вестник". Неговите писания намират място в официозите на БПЦ - сп. "Духовна култура" и "Църковен вестник" (ср. сп. "Духовна култура", 1922, кн. XI-XII).
към текста >>

Дякон Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнската вероизповед ("Критика на Дъновото окултно- теософско учение" - Варна, 1925).
Проф. протопрезвитер Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя П. Дънов духовна общност извън християнството ("Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" - Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 1938-39). Свещеник Н. Тулешков, твърдящ, че учението на П. Дънов не е християнство и че то отрича народната вяра и традиции ("Сектите в България" - 1935). Дякон Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнската вероизповед ("Критика на Дъновото окултно- теософско учение" - Варна, 1925). Н. Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на П. Дънов за свободата като опасно за обществото ("Дъновизмът от социално гледище", сп. "Духовна култура" - 1922, кн. XIII, XIV, XV). Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П.
към текста >>

Сектата е религиозна общност от хора, която се е отделила от християнската Църква - гласи централната част на определението.
Що е секта), като не пропуснем да отбележим огромните усилия, които са вложили те при написването му, и грамадния обхват на съдържанието му, ще бъдем в състояние да изведем една пълна и задълбочена дефиниция на понятието "секта" от православно християнско гледище. А именно: по своята същност сектата представлява религиозна общност от хора, която в определен момент от времето, под чуждо влияние, се е отделила от Христовата Църква, нарушила е единството на Църквата и е формирала свои собствени възгледи и идеали за святост и спасение (ср. "Учебник по мисионерство", с. 245). От тази така дълга и обстойна дефиниция можем да извлечем и конкретни заключения, които да ни помогнат да си отговорим на по-горе поставения въпрос. Сектата е религиозна общност от хора, която се е отделила от християнската Църква - гласи централната част на определението. Щом като се е отделила от Църквата, значи преди това тази общност е принадлежала към Църквата. И в някакъв момент, "под чуждо влияние" (което може да бъде всякакъв вид въздействие извън християнската теория и практика), тази група от хора напуска Църквата и поема по свой път към светостта и спасението - водещи категории на християнското вероучение. Да, но духовното общество "Всемирно Бяло братство", създадено от Учителя Петър Дънов у нас, никога не е принадлежало към християнската Църква - нито формално, нито неформално; нито в широк, нито в тесен смисъл; нито юридически, нито практически. И това означава - в смисъла на горната дефиниция, която изразява официалното гледище на Православната църква, - че духовното общество "Всемирно Бяло братство" не може да бъде дефинирано като секта. Голяма част от последователите на Учителя П.
към текста >>

И в някакъв момент, "под чуждо влияние" (което може да бъде всякакъв вид въздействие извън християнската теория и практика), тази група от хора напуска Църквата и поема по свой път към светостта и спасението - водещи категории на християнското вероучение.
Църква, нарушила е единството на Църквата и е формирала свои собствени възгледи и идеали за святост и спасение (ср. "Учебник по мисионерство", с. 245). От тази така дълга и обстойна дефиниция можем да извлечем и конкретни заключения, които да ни помогнат да си отговорим на по-горе поставения въпрос. Сектата е религиозна общност от хора, която се е отделила от християнската Църква - гласи централната част на определението. Щом като се е отделила от Църквата, значи преди това тази общност е принадлежала към Църквата. И в някакъв момент, "под чуждо влияние" (което може да бъде всякакъв вид въздействие извън християнската теория и практика), тази група от хора напуска Църквата и поема по свой път към светостта и спасението - водещи категории на християнското вероучение. Да, но духовното общество "Всемирно Бяло братство", създадено от Учителя Петър Дънов у нас, никога не е принадлежало към християнската Църква - нито формално, нито неформално; нито в широк, нито в тесен смисъл; нито юридически, нито практически. И това означава - в смисъла на горната дефиниция, която изразява официалното гледище на Православната църква, - че духовното общество "Всемирно Бяло братство" не може да бъде дефинирано като секта. Голяма част от последователите на Учителя П. Дънов - членове на ББ, са приели християнско кръщение (в основната си част - в Православната църква), но те като общност, като идейно обособена група от хора не принадлежат формално към БПЦ. Следователно и никога не са я напускали - в смисъла на горепосочената дефиниция за секта.
към текста >>

Да, но духовното общество "Всемирно Бяло братство", създадено от Учителя Петър Дънов у нас, никога не е принадлежало към християнската Църква - нито формално, нито неформално; нито в широк, нито в тесен смисъл; нито юридически, нито практически.
"Учебник по мисионерство", с. 245). От тази така дълга и обстойна дефиниция можем да извлечем и конкретни заключения, които да ни помогнат да си отговорим на по-горе поставения въпрос. Сектата е религиозна общност от хора, която се е отделила от християнската Църква - гласи централната част на определението. Щом като се е отделила от Църквата, значи преди това тази общност е принадлежала към Църквата. И в някакъв момент, "под чуждо влияние" (което може да бъде всякакъв вид въздействие извън християнската теория и практика), тази група от хора напуска Църквата и поема по свой път към светостта и спасението - водещи категории на християнското вероучение. Да, но духовното общество "Всемирно Бяло братство", създадено от Учителя Петър Дънов у нас, никога не е принадлежало към християнската Църква - нито формално, нито неформално; нито в широк, нито в тесен смисъл; нито юридически, нито практически. И това означава - в смисъла на горната дефиниция, която изразява официалното гледище на Православната църква, - че духовното общество "Всемирно Бяло братство" не може да бъде дефинирано като секта. Голяма част от последователите на Учителя П. Дънов - членове на ББ, са приели християнско кръщение (в основната си част - в Православната църква), но те като общност, като идейно обособена група от хора не принадлежат формално към БПЦ. Следователно и никога не са я напускали - в смисъла на горепосочената дефиниция за секта. По този начин отговорихме аргументирано и категорично на втората част от въпроса, формулиран в началото на изложението по т. 2.
към текста >>

Какво те ползва твоята философия или твоето верую, ако след като си обиколил с него всички светове, се върнеш нещастен?
З.) Истината е обект на любовта. Не можеш да говориш за истинската любов, докато не възлюбиш истината. Сега аз говоря на всички. Казват за някого: Той е православен, евангелист или човек от новото учение. Според мене безразлично е какъв си; важно е дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти. Какво те ползва твоята философия или твоето верую, ако след като си обиколил с него всички светове, се върнеш нещастен? " (курсивът мой - К. З.; "Новият човек", София, 1921). 2) "В проявите на човешкия живот има нещо незавършено или във формата, или в съдържанието, или в неговия смисъл. Човек трябва да работи в три посоки: да усъвършенства формата, да допълва съдържанието и да прилага смисъла. С други думи казано, той трябва да работи едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят и като греши, да знае къде е погрешката му - в света на чувствата, на мислите или на постъпките.
към текста >>

Йордан Ватев предлага собствена интерпретация на това учение: "Това е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че учението на Христос в неговата първична истинност и простота трябва да стане основа за идването на един нов човек - човека на новата раса, човека, който ще живее с повелята на Божия закон" ("Теософската концепция на Петър Дънов" - публична лекция, изнесена на 14.11.1989 г.
Дънов и основаното от него духовно общество "Бяло братство" като "специфично българско теософско движение, получило названието "дъновизъм" (Философски речник, София, 1985, с. 164). Тук е мястото да отбележим, че понятието "дъновизъм" бива използвано само от източници, външни спрямо ББ - недостатъчно добре информирани такива или откровени негови противници. За доброжелателно настроените към Учителя на ББ и създадената от него духовна общност има редица други понятия и изрази, които - според нас - по-добре изразяват същността на явлението: "последователи на Учителя Петър Дънов", "ученици/членове на ББ", "бели братя и сестри" и други. Самият Петър Дънов заявява многократно и достатъчно категорично, че предлаганото от него учение не може да носи името му, тъй като то не е плод на собствените му прозрения, а е актуализация на чистото, езотеричното християнство. Вероятно най-добрият познавач на тематиката измежду днешните български философи д.ф.н. Йордан Ватев предлага собствена интерпретация на това учение: "Това е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че учението на Христос в неговата първична истинност и простота трябва да стане основа за идването на един нов човек - човека на новата раса, човека, който ще живее с повелята на Божия закон" ("Теософската концепция на Петър Дънов" - публична лекция, изнесена на 14.11.1989 г. в Института по философия към БАН, с. 2-3). От друга страна, споменатите двама авторитетни православни богослови от старата генерация - Д. Дюлгеров и Ил. Цоневски, в цитирания си учебник по мисионерство дават следното определение на същия феномен: "Дъновизмът е окултно и мистическо учение, оформявано от Петър Дънов. В него има смесица от християнство, гностицизъм, окултизъм, мистицизъм, теософия, пантеизъм и ... най- вече лични ясновидски домогвания на учителя (курсивът е на авторите - бел. К.
към текста >>

в Института по философия към БАН, с. 2-3).
Тук е мястото да отбележим, че понятието "дъновизъм" бива използвано само от източници, външни спрямо ББ - недостатъчно добре информирани такива или откровени негови противници. За доброжелателно настроените към Учителя на ББ и създадената от него духовна общност има редица други понятия и изрази, които - според нас - по-добре изразяват същността на явлението: "последователи на Учителя Петър Дънов", "ученици/членове на ББ", "бели братя и сестри" и други. Самият Петър Дънов заявява многократно и достатъчно категорично, че предлаганото от него учение не може да носи името му, тъй като то не е плод на собствените му прозрения, а е актуализация на чистото, езотеричното християнство. Вероятно най-добрият познавач на тематиката измежду днешните български философи д.ф.н. Йордан Ватев предлага собствена интерпретация на това учение: "Това е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че учението на Христос в неговата първична истинност и простота трябва да стане основа за идването на един нов човек - човека на новата раса, човека, който ще живее с повелята на Божия закон" ("Теософската концепция на Петър Дънов" - публична лекция, изнесена на 14.11.1989 г. в Института по философия към БАН, с. 2-3). От друга страна, споменатите двама авторитетни православни богослови от старата генерация - Д. Дюлгеров и Ил. Цоневски, в цитирания си учебник по мисионерство дават следното определение на същия феномен: "Дъновизмът е окултно и мистическо учение, оформявано от Петър Дънов. В него има смесица от християнство, гностицизъм, окултизъм, мистицизъм, теософия, пантеизъм и ... най- вече лични ясновидски домогвания на учителя (курсивът е на авторите - бел. К. З.) Петър Дънов" (Учебник по мисионерство, София, 1937, с. 343).
към текста >>

И ако някой си постави за задача да систематизира тези седем "основни теоретични идеи на дъновизма", той ще открие в тях "една особена теория на развитието", "една философия на световната история (главно точка 4 и 5)", "една мътна пантеистична метафизика (точка 1 и 3)", "една своеобразна теория на познанието (точка 6) и една етика (точка 2 и 7)".
Томов за фомулирането на тези седем обобщителни положения, разкриващи - според Д. Михалчев - мирогледа на Учителя П. Дънов и на представяното от него учение, Д. Михалчев предлага и свои собствени заключения. Той твърди, че за познавачите на съвременната нему теософия "не може да има никакво съмнение, че теоретичните елементи в мирогледа на Петър Дънов са в своите девет десети едно теософско учение". И ако някой си постави за задача да систематизира тези седем "основни теоретични идеи на дъновизма", той ще открие в тях "една особена теория на развитието", "една философия на световната история (главно точка 4 и 5)", "една мътна пантеистична метафизика (точка 1 и 3)", "една своеобразна теория на познанието (точка 6) и една етика (точка 2 и 7)". От своя страна Ангел Томов - философ с подчертан обществен авторитет и съвременник на Д. Михалчев - предлага на широката аудитория своята студия "Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (сп. "Философски преглед", 1930, кн. I), която именно предоставя материал на Д. Михалчев за неговия критичен анализ на учението на ББ.
към текста >>

Един от най-вълнуващите моментни в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: "По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела.
Казанлък - септември 1922", е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922 г. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във В. Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моментни в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: "По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията" (пос. съч., с. 13). "Учението за любовта и братството (неговата същност - процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII-IX на сп.
към текста >>

26. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Атеистическата идеология на управляващата БКП не допускаше отклонения от "марксистко-ленинската философия" и "научния комунизъм".
Дънов за фактор от общобългарско значение, който може да бъде сравнен само с Махатма Ганди, и посочва за това две основни причини: 1) неговото силно прихватливо учение; и 2) неговите добри, предани ученици, т. е. характера, който той е възпитал у тях (Ст. Ватралски, "Кои и какви са белите братя", С. 1926, с. 25-26). По време на тоталитарния период в България (1944-1989 г.) темата за личността и учението на Петър Дънов, както и за създадената от него духовно общество "Бяло братство", бе откровено табу. Атеистическата идеология на управляващата БКП не допускаше отклонения от "марксистко-ленинската философия" и "научния комунизъм". Всички духовни и религиозни общности и църкви бяха поставени под строго наблюдение и контрол, свободата на словото и вероизповеданието фигурираше само в конституцията на държавата, но в житейската практика крееше под оловен похлупак. След като ББ у нас години наред бе поставено извън закона и бе иззето цялото му имущество, во главе с десетките хиляди томове издадени сборници с беседи на неговия Учител, то получи регистрация като религиозна общност в съответствие със Закона за вероизповеданията. Разбира се, дейността му бе сведена до минимум, а организационната работа вътре в него бе осъществявана в полулегални условия. Така то посрещна зората на демократичните преобразувания в България през 1989 г. - лишено от всякаква материална база и поддръжка от страна на държавните органи, ала със съхранена структура и опазено духовно-културно наследство от своя Учител и основател.
към текста >>

Все още мнозина възприемат духовното общество "Бяло братство" като секта - тоест като организация извън християнската Църква, едва ли не с антицърковна идеология и практика.
Издателствата, които отпечатват книги и периодични издания с такова съдържание, отдавна надхвърлят първата десетица от числовия ред. Ала от гледна точка на изследваната тук тема по-важно е какво казват другите, т. е. външните за ББ личности и организации, за белите братя и сестри и техния духовен Учител Петър Дънов. Тъжната истина е, че българската общественост все още не е достатъчно запозната с истината за Учителя на ББ у нас и за създадената от него духовна общност. Все още битуват схващания и оценки, натрапени през тоталитарната епоха, а и отпреди нея - когато Православната църква в България е воювала открито срещу движението и неговия водач. Все още мнозина възприемат духовното общество "Бяло братство" като секта - тоест като организация извън християнската Църква, едва ли не с антицърковна идеология и практика. Но, слава Богу, има и изключения. Ето и две от тях. 1) Издателска къща "Кибеа" (едно от най-авторитетните и популярни издателства в страната, с подчертан вкус към духовната проблематика и с публикувани до момента десетки бестселъри в тази област) пусна през 1997 г. на книжния пазар луксозното издание "Духовни водачи на България (духовници, учители, будители)", от серията "Наследство". Авторът Боян Обретенов е включил в сборника и очерк за Учителя Петър Дънов и духовното общество "Бяло братство" под заглавие "Училище по човещина" (с.63-65).
към текста >>

27. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

За да вникнем в същността на Божественото проявление на българския духовен Учител Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно), е необходимо да почерпим жива вода от изворите на вселенската Мъдрост, да синтезираме целия хилядолетен опит, концентриран във философията, историята и духовното познание на човешкия род.
(Учителят П. Дънов) 1. Смисълът на живота Откакто човекът осъзнава себе си като разумно същество, той неизменно търси отговор на въпроса за смисъла на своето присъствие в света на материята. Този най-велик онтологически проблем на нашето битие крие в себе си цялата гама от възможности за оформянето на определен мироглед. Всеки точен и осмислен отговор на така поставения въпрос предопределя до най-висока степен жизнения път на този, който е съзрял за него. За да вникнем в същността на Божественото проявление на българския духовен Учител Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно), е необходимо да почерпим жива вода от изворите на вселенската Мъдрост, да синтезираме целия хилядолетен опит, концентриран във философията, историята и духовното познание на човешкия род. Само тогава бихме придобили смелостта да разкрием поне край- чеца от завесата на всемирната драма, в която изпълнител на главната роля е поредният пълномощен Пратеник на Всевишния, а ние, простосмъртните, сме зрители или участници според възможностите си и в съответствие със степента, в която успяваме да проникнем в мистериите на Духа. А колко още остава неразкрито за нашите очи - физически и нетленни... Цяла бездна от познанието за Истината, която отвека променя света към добро. Ала дори и в шепа да гребнем от нея, би ни стигнало за цял един живот. По наше мнение крайната цел на човешкото съществувание е Божественото съвършенство, така както е формулирана от Учителя на Учителите, Христос, в Неговата Проповед на планината (Мат. 5:48). Смисълът на нашия живот е в непрекъснатото духов- но-нравствено развитие и усъвършенстване, наречено богоупо- добяване в християнството.
към текста >>

Тъй седи великата философия.
Неведнъж са сравнявали Учителя П. Дънов с Христос. По този повод той заявява: "Ще тръгнат за мене да говорят: Христос съм бил. Дръж го за себе си. Аз съм това, което съм, а ти си това, което си. Тъй седи великата философия. ...Христос не съм, но Христос е в мене (курсивът мой - К. З.)." Осъзнавайки невъзможността да представи пред съвременниците си действителната си същност, той споделя: "Аз не се боря да оставя име между хората. Какво ме интересува това име ? Хората и без това не знаят истинското ми име." Немаловажно за целите на настоящото изследване е да се опитаме да узнаем за какъв са смятали Учителя П.
към текста >>

Синод да отлъчат Учителя на ББ от християнската Църква той споделя: "Едно време гръцките владици с един замах обявиха българите за схизматици и ги изключиха от Църквата.
Затова не говоря за себе си, че съм голямо величие." Естествено е действително великият да е и безподобно скромен... Но величието в Духа не означава да спестяваш на по- малките си братя и сестри някои горчиви истини. Това е и причината той нерядко да предпочита да бъде безпощадно прям, вместо да премълчи неудобни за слушателите му разсъждения: "Аз още не съм започнал да говоря. За да говоря, трябва да ме разбирате, а вие едва сте научили азбуката. Още много има да ви уча - да ви уча на сричките, думите, изреченията." За опита на православните владици от Св. Синод да отлъчат Учителя на ББ от християнската Църква той споделя: "Едно време гръцките владици с един замах обявиха българите за схизматици и ги изключиха от Църквата. Сега 16 синодални старци разискват за изключването ми от Църквата. Лошото е там, че никой не може да ме изключи. Този, Който ми е дал живот, Той ме изпрати на работа. Онзи, който може да ме изключи, това съм аз. Как ще се изключа?
към текста >>

Дънов теоретично богатство: "Всеки въпрос, разглеждан от Учителя, носи ярко и недвусмислено характера на философия и паралелно с нея - на научна методика.
Голям брой философи предлагат картината на действителността или като механическа схема, или с щрихите, които се долавят в един съзерцателен унес. Учителят не показа предпочитание към някой от тези методи. Той си служи виртуозно с тях, употребява ги където е потребно, но в края на краищата той сочи опита като последна проверка на тази теза. В този смисъл Словото на Учителя Беинса Дуно има белега на една философия - наука (курсивът мой - К. З.)." Същият автор предлага своята гледна точка спрямо научния характер на предлаганото от Учителя П. Дънов теоретично богатство: "Всеки въпрос, разглеждан от Учителя, носи ярко и недвусмислено характера на философия и паралелно с нея - на научна методика. Отношението на Учителя към науката - според това, което говори той - е положително. Той неведнъж е приказвал за похвалното усилие на учените хора да откриват закономерностите на природата. Той, обаче, говори за една наука, за едно знание, което нарича "Божествена наука". Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като в библиотечен рафт. Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните си състояния с положителни." И завършва разсъжденията си със следното заключение: "Не се колебая да заявя, че в духовната история на българския народ няма по-значително по обем, дълбочина и оригиналност, както и по смел полет (на мисълта) творчество от това на Учителя на Бялото братство (курсивът мой - К. З.).
към текста >>

28. БИБЛИОГРАФИЯ - Константин Златев

Киров, Християнска етика - Том I: Философия на морала, С., 1996.
53. Москона, Л., Второто пришествие, С., 1998. 54. Ненов, З., П. в. Кампен, Сектите (И как да ги разпознаваме), С., 1994. 55. Панчовски, И., Модерният човек пред живота, смъртта и безсмъртието, С., 1944. 56. Панчовски, И., Д. Киров, Християнска етика - Том I: Философия на морала, С., 1996. 57. Паскал, Б., Мисли, С., 1987. 58. Пеев, В., Бог, Вселената, човекът, С., 1992. 59. Пенов, Ст., Философия на Духа (Душа, тяло, Бог и свят), С., 1996. 60. Портативна визуална енциклопедия, С., 1997, изд. "Кибеа". 61. Пътеводител за духовните общности в България, С., 1998.
към текста >>

59. Пенов, Ст., Философия на Духа (Душа, тяло, Бог и свят), С., 1996.
55. Панчовски, И., Модерният човек пред живота, смъртта и безсмъртието, С., 1944. 56. Панчовски, И., Д. Киров, Християнска етика - Том I: Философия на морала, С., 1996. 57. Паскал, Б., Мисли, С., 1987. 58. Пеев, В., Бог, Вселената, човекът, С., 1992. 59. Пенов, Ст., Философия на Духа (Душа, тяло, Бог и свят), С., 1996. 60. Портативна визуална енциклопедия, С., 1997, изд. "Кибеа". 61. Пътеводител за духовните общности в България, С., 1998. 62. Тома Кемпийски, Подражание на Христа, С., 1997. 63. Хокинг, Ст., Кратка история на времето, С., 1993. 64. Шелер, М., Мястото на човека в Космоса, С., 1991.
към текста >>

69. Стратев, Ил., Философия на здравето (по Учителя Дънов), С., 1994.
65. Шри Юктешвар Гири, Святая наука, Москва, 1991. 66. Щайнер, Р., От Исус към Христос, Ст. Загора, 1999. 67. Уилбър, К., Кратка история на всичко, С., 2000. 68. Кралева, М., Учителят Петър Дънов - живот и учение, С., 2001, изд. "Кибеа" 69. Стратев, Ил., Философия на здравето (по Учителя Дънов), С., 1994. 70. Висша мистика (Из словото на Учителя Петър Дънов), кн. I, Варна, 1997. 71. Учителят като съкровена мистерия (Из Словото на Учителя Беинса Дуно), Варна, 2001 (съставител: Елеазар Хараш). 72. Константинов, М., Хр. Маджаров, Новата култура през епохата на Водолея: т.
към текста >>

75. Стойчев, Г., Паневритмия (Мъдрост, философия, откровение), С., 1997.
II, Варна, 1992; т. Ш, Варна, 1994. 73. Славов, Ат., Пътят и времето (Светска биография на Петър Дънов), т. I - Началото, С., 1998. 74. Табакова, Цв.-Л., Съзвучия от бъдещето, Варна, 1992. 75. Стойчев, Г., Паневритмия (Мъдрост, философия, откровение), С., 1997. 76. Богомилство, славянство, възраждане, С., 1995, изд. "Хелиопол". 77. Пашов, В., Новото учение, в. "Братство", бр. 4-5/1990. 78. Паневритмия (по Учителя Петър Дънов), С., 1996, изд. "Хелиопол". 79. Дънов, П., Изворът на Доброто, Варна, 1992.
към текста >>

29. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Ораторът – Учителят Беинса Дуно, чрез този подпис декларира себе си като представител на висшата Божествена йерархия („Елохим“ е едно от названията на Бога в Стария Завет, а в случая „Елохил“ очевидно е собствено име на Същество, принадлежащо към Божествената йерархия), като проявление на Второто Лице на християнската Света Троица (също в Стария Завет „Ангел на Завета Господен“ бива определен като израз на конкретна изява на Бог Слово, на Логоса – именно Второто Лице на Св. Троица).
д покаяние, последвано от изправление. Новото следва да бъде посадено на чиста, плодородна почва, от която са изкоренени всички плевели! Когато завършваме писмо или изготвяме официален документ, в края му поставяме подписа си. Той е удостоверение за авторство и принадлежност. Ето и подписа на автора на Възванието: „Аз съм Елохил, Ангел на Завета Господен“. Ораторът – Учителят Беинса Дуно, чрез този подпис декларира себе си като представител на висшата Божествена йерархия („Елохим“ е едно от названията на Бога в Стария Завет, а в случая „Елохил“ очевидно е собствено име на Същество, принадлежащо към Божествената йерархия), като проявление на Второто Лице на християнската Света Троица (също в Стария Завет „Ангел на Завета Господен“ бива определен като израз на конкретна изява на Бог Слово, на Логоса – именно Второто Лице на Св. Троица). През 1911 г. във Велико Търново Учителят П. Дънов разкрива пред последователите си същността и ролята на великото Същество Елохил: „Духът Елохил, който е Бог Помазаник, е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Той е Ангелът на Завета Господен.
към текста >>

То има достойнствата на наука и философия за живота.
1) Основната характеристика на съвременната епоха – глобален преход от едно състояние на планетарното (колективното) човешко съзнание към друго, по-високо, което на езотеричен език именно наричаме изграждане на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса. 2) Мисията на Учителя Беинса Дуно – да предаде на българския народ и на света Новото учение, което е най-актуалното и най-адекватното за сегашния космически момент от еволюцията на земното човечество. Това Слово представлява осъвремененото християнство на днешния ден, изчистено от наслагванията на човешките предразсъдъци през вековете, максимално съобразено с духовно-нравствените изисквания на нашето време. Това Учение съчетава водещите християнски ценности с хилядолетната мъдрост на Изтока (духовен и географски) и същевременно притежава неподражаем, оригинален фундамент, който не се среща никъде другаде по света. Учението е универсално по своя характер, но възниква на българска почва. То има достойнствата на наука и философия за живота. 3) Мисията на българския народ – да приеме Словото на Учителя Беинса Дуно – Новото учение, да го осмисли, да го съхрани от вражески атаки, да го приложи в живота, да го разпространи сред славянството и по цялата планета Земя. Забележка: В настоящото изследване са използвани текстовете на „Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско“, издание на издателство „Бяло братство“ (София, 1994), и на Културна асоциация „Беинса Дуно“ (издателство „Хелиопол“ – София, 1998).
към текста >>

30. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

Служението е извънредно важен елемент от великата наука и философия на живота.
Когато е в духовната Школа или в училището на живота, се учи най-усърдно и прилежно. Прилага наученото с последователност и всеотдайност, отдавайки всичките си физически, нравствени и душевни сили за проявлението на великата съзидателна Любов на Всевишния. Той е открил смисъла на своето съществувание и земното му битие е преизпълнено с Божествено съдържание, с музиката на космическите сфери: „В училището на слугуването ще слугувате добре. В училището на Мъдростта ще се учите добре, а в Любовта ще обичате Господа от всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила. Това е смисълът на живота“ (Учителят П. Дънов). Служението е извънредно важен елемент от великата наука и философия на живота. То само по себе си е начин на живот. Служителят на Божественото е предан и в малкото, и в голямото. Волята на Бога за него е свещена и неприкосновена – тя определя насоките на всичките му намерения, усилия и постижения. Служителят на Божия план е над условията на средата. От тях той винаги почерпва максималното, пресътворява го в принос към Общото благо и смирено го полага в нозете на небесния си Баща.
към текста >>

Наградата за това върховно духовно постижение в християнската църковна лексика, както и в езотеричното познание, се нарича „вечен живот“: „Христос казва: „Не само с хляб от камъни може да се живее, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.“ Значи гордостта и достойнството не осмислят човешкия живот.
Радвайте се, ако загубите достойнството си. В Царството Божие приемат хора, които нямат представа за достойнството си, не мислят за своята личност“ (Учителят П. Дънов). Проблемът опира до изграждането на нова ценностна система на всеки човек по отделно и на обществото като цяло. А това е дълъг и болезнен за егото процес, който в заключителната си част предполага окончателно пречупване на себелюбието. След победоносното възтържествуване на новия, по-съвършен мироглед мотивацията на човека се променя из основи и напълно се хармонизира с повелите на Божественото учение. Наградата за това върховно духовно постижение в християнската църковна лексика, както и в езотеричното познание, се нарича „вечен живот“: „Христос казва: „Не само с хляб от камъни може да се живее, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.“ Значи гордостта и достойнството не осмислят човешкия живот. Любовта осмисля живота. Тя представя разумното начало, което излиза от Бога. Който яде хляб, направен от камъни, умира; който се храни с живия хляб, със Словото Божие, той вечно живее“ (Учителят П. Дънов). Да служиш на Бога, означава да се научиш да служиш и на ближния. В негово лице съзираш свой брат, Божие чедо, какъвто си ти самият.
към текста >>

31. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Стъпила, както се иска от християнска църква, направо на земята, на пръстта.
Но както и да е! Отива комисията и оглежда всичко изтънко. Няма никаква огромна сграда. Няма никакво руско злато, защото селяните строят църква с един - вярно че майстор, но все пак един такъв майстор, че отсега основите на южната й стена не са баш изправени под конец. Бедна работа. Ниска ще е. Стъпила, както се иска от християнска църква, направо на земята, на пръстта. И не може да се каже дори, че е баш църква, защото има комин. Значи е сграда за живеене. Селска объркана работа! Като питала комисията кой ще живее тука, казали им, че попът ще спи там. А законът казва, че щом има комин, значи е жилищно помещение, и така и вписали в протокола хората на варненския кмет. „...Установихме, че в Хадърча се строи „папаз-еви“ (попска къща).” Ще кажете - тоя чорбаджи Атанас голям дипломат бил, и аз натам водя разказа си.
към текста >>

Та не виждат ли тези хора, че младите се оттеглят от методизма, семействата си дори не следват, че науката е минала напред; обществото, правото, инженерството, стопанският живот си имат закони - кого могат да поведат тези чисти червеноврати душици на миналия век с коня си и библията си, дето нищо не знаят за философия, за инженерство, за медицина... Бог ли ще ни лекува и той ли ще строи за нас, като ни е дал медицината и инженерството сами да си се лекуваме и сами да си строим! Трябва знание, за да ни върне младите в редиците на методизма, и Бог не е против знанието, защото, каквото и да е то, то е знание, дадено от Него, и знание, което да усвоиме и разбираме до съвършенство.
Това, което е вдъхновявало проповедниците на кон, е тяхно си вдъхновение, нали? - на тяхното си време, на тях както Бог се е изявил. А ние, а нашето вдъхновение, кажи го век по-късно? За тяхна сметка ли ще живеем? Докога ще повтаряме едно и също, едно и също, без да си вярваме? Та не виждат ли тези хора, че младите се оттеглят от методизма, семействата си дори не следват, че науката е минала напред; обществото, правото, инженерството, стопанският живот си имат закони - кого могат да поведат тези чисти червеноврати душици на миналия век с коня си и библията си, дето нищо не знаят за философия, за инженерство, за медицина... Бог ли ще ни лекува и той ли ще строи за нас, като ни е дал медицината и инженерството сами да си се лекуваме и сами да си строим! Трябва знание, за да ни върне младите в редиците на методизма, и Бог не е против знанието, защото, каквото и да е то, то е знание, дадено от Него, и знание, което да усвоиме и разбираме до съвършенство. И дори споделя тези си мисли по време на някой и друг чай, но щом си разкрие душата, присъстващите започват да си прочистват гърлото с дискретни кашлички и минават на дискусия за ланшния сняг. А това не е добре за самочувствието на лъва. Не може да не му се обръща внимание, така както говори умни и добри, и лъчезарни неща. Не му обръщай гръб, защото ще изреве! Така се идва до съкрушителната предколедна статия на Стронг в списание „Кришчън Адвокейт“ в броя му от 22 декември 1853 година: „За Централна теологическа семинария“. За науката и религията (темата на Петър Дънов в първата му книга, след като се връща в България) - че науката и религията вървят в крак и че методизмът трябва да върви в крак или „адио бене пасати!“ - на добър му път към небитието.
към текста >>

А когато божественият глас на християнина в него му казва, че да се води империалистическа война и да се убива за това е грях, и когато християнската му любов му казва, че робството е грях, той публично отказва да плати данъците си за 1843 година на държава, която нарушава най-светите принципи на християнството, и разстроеният шериф на Конкорд е принуден да го заключи зад решетките на градския затвор.
Когато Константин започва училище в Устово, Торо слуша сказката на Емерсън при завършването си на Харвард за „себепознанието“ и „изучаването на природата“, и по-късно се оказва единственият тран- сценденталист, който изживява всеки свой час на останалия си живот по тези принципи, защото го „казва“, но не го баш прави дори самият Емерсън, разбира се. В 1847, когато Константин заживява в къщата на чорбаджи Атанас, Торо става храненик в дома на Емерсън в Конкорд. Там редактира Емерсъновото списание „Дайъл“, чете книгите в библиотеката на Емерсън (още са запазени в къщата му в Конкорд: Ведите, Упанишадите, мистиката на Индия и Персия, Хоторн и Шекспир); но това не е „природата“ и „себе си“ (по речника на самия Емерсън), това е (пак по него) „самоосъществяване на личности от миналото... стари книги, четенето на които е празно загубено време, поради което трябва да се хвърлят настрана...“ И ето че от главите на почетните граждани на Конкорд започват да изскачат питанки, когато двадесет и една годишният младеж излиза от дома на Емерсън и вече никой не може да разбере с какво се занимава; макар че е напълно очевидно, че се посвещава на природното в себе си, в търсенето на божествената си същност, в претворяването в думи на Природата с главна буква, за да намери в нея Бог. Прави моливи в работилницата на баща си, наемат го за дърводелски услуги, цепи дърва - всичко, което може да му осигури бързо спечелена прехрана, за да има повече време за съзерцание и писане. И какви поразителни книги и опитности стават плод на това: „По реката Мари- мак“, „Екскурзиите“ му, „Горите на щата Мейн“, „Кейп Код“, „Един янки в Канада“. А когато божественият глас на християнина в него му казва, че да се води империалистическа война и да се убива за това е грях, и когато християнската му любов му казва, че робството е грях, той публично отказва да плати данъците си за 1843 година на държава, която нарушава най-светите принципи на християнството, и разстроеният шериф на Конкорд е принуден да го заключи зад решетките на градския затвор. В килията черноокият, строен младеж със странното френско име и мъжествения гърбав нос написва безсмъртното си есе „Съпротивата срещу Гражданските власти“ (в по-късни издания известно като „Гражданско неподчинение“ и „За дългът към гражданско неподчинение”). Това е есето, върху принципите на което Махатма Ганди построява борбата на Индия за независимост. Есето, което става програма на гражданските стълкновения за човешки права в САЩ срещу Маккарти и по-късно, по времето на Мартин Лутер Кинг. Дотук добре, но още дори не сме започнали да разправяме за него, защото този вулкан от духовна сила, който винаги остава външно кротък и тих, още не се е заизлъчвал с пълния си капацитет. На другия ден след излизането от затвора Торо купува торба пирони и брадва, връзка тетрадки, взима запас от моливи, произведени в собствената му работилница, и е готов да проведе опита си дали човек може „да живее природо- съобразно“.
към текста >>

Да върви да лази... Да лази, но балчишките пияници видяха ли, че не можаха да го пратят в Диарбекир нашия човек! Голяма работа станало, една свещ да запали в християнска българска църква.
И се съгласява да се застъпи. На 20 декември, все едно че нищо общо няма с Иларион и патриотичните песни на евксиноградския манастир „Св. Димитър“, поп Димитър отслужва една чудесна служба в униатската църква в Пера - да му се ненагледаш. Запалва в нея, дето се вика, първата свещ, защото това е на откриването й тука, в Истанбул! И турците - какво толкоз - не щат сега разправия с папата; отърва се българинът, карай, няма да ходи на заточение, щом си е овесил вирнатия нос и запълзява пред Брюнони. Спаднала му е парата значи. Да върви да лази... Да лази, но балчишките пияници видяха ли, че не можаха да го пратят в Диарбекир нашия човек! Голяма работа станало, една свещ да запали в християнска българска църква. Ако ще да е католишка. А пиесата има и второ действие. Много скоро униятската работа се поразкалва и какво да правим - Демяни научава, че нещо поп Димитър го гложде сърцето, не се чувства добре в Цариград, много голям град, много шумно таквоз - и тая работа с унията не е за селски човек като него, объркал се е нещо... Брюнони се разсмива в големия стол. Тия българи и те взели да душат първите стъпки на дипломацията; ама че смешна работа! Да върви там... Да се маха. Така че през юни 1861 година ухилен до уши, след една-две вечери прегръдки и бъбрене с поп Константин и чорбаджи Атанас във Варна, ей го де е на! - поп Димитър пристига в Балчик.
към текста >>

32. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

1877 в Теологическия колеж на Бостънския университет започва лекциите си по философия обвиненият по-късно в персонализъм проф.
1876 (2 октомври) в Русе се провежда годишното събрание на методистката мисия в България и на него завършилият пасторския си стаж в Ню Арк Йордан Икономов получава българското си пасторско назначение. Най-старият български протестант Гавраил Йлиев е избран за декан на методистите в България. 1876 в Русия Петър Илич Чайковски изживява най-щастливия момент в живота си, когато седящият до него Лев Толстой се разплаква, докато слуша анданте-кантабилето на първия му струнен квартет. 1877 в Медисън (семинарията на Дрю) отново се връща за двегодишна специализация Боянов. 1877 в Свищов почива съпругата на ръководителя на американското духовно училище Чалис и бива погребана в местните гробища. 1877 в Теологическия колеж на Бостънския университет започва лекциите си по философия обвиненият по-късно в персонализъм проф. Бордън Паркър Боун. 1877 в Калифорния започва да излиза ново мистично американско списание „Езотерик окултизъм“. 1877 (5 септември) бива убит при опит за бягство Крейзи Хорс, прочутият индиански оглалски вожд на бунтуващите се срещу системата на резерватите. 1877 в лондонския „Дейли Нюз“ и френския „Либерасион“ се появяват статиите на американския журналист Макгахан в защита на пострадалите от турските кланета българи по време на Априлското въстание. 1877 (октомври) генерал Хоуард, който изгражда университет за негри във Вашингтон и защитава индианците, получава заповед да спре вожда Джоузеф (с индианското име Гръм-отърколен-от- планината), който е напуснал резервата си с племето си, за да избяга на свобода в Канада.
към текста >>

И тези бомбейки, тези бомбета, също като по-късно тези панамени шапки (от град Панама им викат панамки в България, само че в САЩ, като първо взимат да ги носят, му викат на такъв човек, че се носи в Чарлстоунски стил, и панамените шапки са чарлстоунки... И танц също има такъв, и песента му е: „Рита, скача като кон, туй ми било Чарлестон!“)... абе, карай! Абе, няма столици, няма Цариград, няма българи граждани със стил или уличници без стил - вече селски калпак носи самият саксонец князът, защото оттук*нататък свърши се със света, оттук нататък руснакът ти казва, че си селянин славянин, и който е облечен като света, е чорбаджия изедник, и щом си селянин, си славянин и ще ти надуват главата с това от училищата си и с великата глупост, че първенците ти са изедници - толкоз! - селяните славяни са да слушат и служат на Петербург, и това и ще правиш, велика ти моя християнска православни и чиста душо с дървеното рало, а твойте изедници им острижи брадите и - бой! Батюшка цар ще ти помогне! Петър вижда от високото, дето е стъпил, и чува: - Да живее князът! Да живее България! Долу две дами с капелуши и огромни очи се стискат под мишница и се кокорят към стройния германец с калпака, който слиза, подкрепян от Драган Цанков.
валчесто черно нещо. И така нататък. Песен има една много години по-късно. Скачат едни моми с дълги голи крака и стегнати задни бузи и пеят: Четри стъпки направи и назад се обърни. Туй, всеки знай, е новият танц Бомбай! Хей! И тропат като кобилки по шантаните, и като тропат В такт, си клатят модните бобени гърнета и ту ги свалят, ту ги турят на къдравите си главунки, милите! А пък ритъмът на танца, който танцуват, се казва Чарлстоун - това вече не е английски град в Индия, а американско пристанище в Южните щати, дето негрите го измислят този „Чарлстоун“ да го тропат, докато надуват джаз. И тези бомбейки, тези бомбета, също като по-късно тези панамени шапки (от град Панама им викат панамки в България, само че в САЩ, като първо взимат да ги носят, му викат на такъв човек, че се носи в Чарлстоунски стил, и панамените шапки са чарлстоунки... И танц също има такъв, и песента му е: „Рита, скача като кон, туй ми било Чарлестон!“)... абе, карай! Абе, няма столици, няма Цариград, няма българи граждани със стил или уличници без стил - вече селски калпак носи самият саксонец князът, защото оттук*нататък свърши се със света, оттук нататък руснакът ти казва, че си селянин славянин, и който е облечен като света, е чорбаджия изедник, и щом си селянин, си славянин и ще ти надуват главата с това от училищата си и с великата глупост, че първенците ти са изедници - толкоз! - селяните славяни са да слушат и служат на Петербург, и това и ще правиш, велика ти моя християнска православни и чиста душо с дървеното рало, а твойте изедници им острижи брадите и - бой! Батюшка цар ще ти помогне! Петър вижда от високото, дето е стъпил, и чува: - Да живее князът! Да живее България! Долу две дами с капелуши и огромни очи се стискат под мишница и се кокорят към стройния германец с калпака, който слиза, подкрепян от Драган Цанков. Председателят на градския съвет поднася хляб и сол с думите: „Ваша Светлост! В името на населението от град Варна...“ и кара нататък... На които думи красивият младеж със селския калпак отговаря с много точно и внимателно изговорените български думи - сякаш стъпва на пръстчетата на краката си: - Сърдечно благодария за изразените вий чувства. Да живее новотто ми отечество! Да живее Блягария! После на ален кон... После гърмят сто и едно оръдия... „Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена...“ Авторски блик И това е по-добро от Шишковото: „Варна, Варна край Каварна, много стара се изкара“, така ли? Съмнявам се! Но времената са такива. Всички онези поети от онова време знаят, че не са поети и че просто в този романтичен период има „места“ за поети, и ги заемат, но им треперят гащите, че не им е там мястото и утре може да изхвръкнат. И е естествено, че не си гледат работата с облаците и самодивите в бяла премена, ами току захапят някой колега, да го пооцапат, да не им мъти водата.
към текста >>

33. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Тази християнска любов е, която събира тримата.
Бихте ли прочели горния параграф отново? Благодаря! Така Исус обича прокажените. Така Алберт Лонг обича мрящите в мизерията бедни цариградчани по време на холерата през 1879 година - отвратителна гледка! Така дебелоглавецът Джеймс Кларк обича останалите в парцали, покритите в собствената си мръсотия и съсирената кръв на закланите си родители български петгодишни момиченца, които се крият в хралупите на буките над Батак. И ги мие в примитивно скованата барака от Никола Чакалов, и сърцето му се разкъсва - на дебелоглавия мълчаливец - и ги води в Самоков, да им даде живот. Някакъв! Оттук нататък колкото му разбира дебелата догматична, протестантска глава. Тази християнска любов е, която събира тримата. Любов, извираща от истината. Алеко обича бай Ганю, защото е като сляпо животно, но няма да подвие врат и да склони глава-дори да разбира колко мизерни са познанията му за живота. Много пъти този задръстен, силен човек сам ще се надсмива над себе си, но няма да се разколебае! Алеко обича неизчерпаемата му енергия, тъмния му стремеж да изпълзи от дупката на собствения си исторически мрак и да е хубав и чист, и добре облечен, и да знае как да яде и да държи вилицата, когато седне да яде заедно с хората, там, където е „чисто и светло“ (както казва Хемингуей), и те да разговарят с него като с истински човек. Алеко трепери разнищен до костния си мозък от непреклонната си вяра, че това рано или късно ще стане; и господин Ганю ще положи огромните си лапи на ленената покривка да си почиват най-сетне, и те - ръцете му - няма да са грозни. Каква само вяра е вярата на Алеко в бай Ганю, и каква любов е любовта на този българин, който така добре знае, че яснотата, с която вижда, ще го разкъса на парчета.
към текста >>

И това, че е грозен и няма да стигне, не променя силата на вярата му, не пресушава християнската сълза на Алеко, и дълбоката почуда от мощта му.
И там, в света, той няма да се загуби, разбира се с всеки, огъва се около всеки, навлиза напред с пет езика (Колко езика говориш ти, скъпи висшисте мой български, с подпетените гуменки?). Ако бай Ганю беше постъпил като студент в Дрю, вместо да продава розово масло, щеше да заеме третото почетно място в полиглотското дружество на доктор Стронг в семинарията в Медисън веднага след свищовските учители от Алеково време Стефан Томов от Котел и Йордан Икономов от Елена. Алеко обича бай Ганю истински, защото като събирателен образ на проблемите на издигащия се към света и слънцето българин той не го рисува като роб на преструвки, на превземки и на селско лицемерие, а такъв какъвто е. Личност! С чудовищни, отблъскващи недостатъци. Но въоръжен с божествената вяра, че ако върви, и върви, и върви, ще стигне в подножието на Неговия престол. И това, че е грозен и няма да стигне, не променя силата на вярата му, не пресушава християнската сълза на Алеко, и дълбоката почуда от мощта му. И това, че не го харесва, и дори има отврата от него, не намалява скритата дълбока вътрешна хипнотична сила, с която бай Ганю привлича създателя си. И така, трима вече вървят в Пътя, по който върви Петър Дънов, и то във Времето - такова, каквото го виждаме - на Петър Дънов. Самият той, Георги Чакалов и Алеко Константинов. * Сега се сетих, че май го казах - две високи точки, две високи места в Свищов по времето на ученето там на Петър, от които може да се съзерцава небето, слънцето и Дунава като път към света. Май сбърках.
към текста >>

Не става дума за кой знае каква философия или знание, но това, което е внесъл там, е било наистина нов, свеж дух, различен от тогавашното официално първоначално образование.
Старите методистки архиви виждат нещата в същата положителна светлина. Това място е благодатно с либералните отношения сред селяните, се казва в доклада на Дейвис на годишното събрание в Свищов. Така че местните хора посрещат младия, елегантен учител с голяма радост и не остават разочаровани. Петър Дънов „идва с благородната си осанка (както казват); и с благото си слово, и с цигулката си, и открива на млади и стари непознати духовни хоризонти“. От това, което намираме в бележките на неговите първи ученици, се вижда какво е споделял Петър Дънов за учителстването си в Хотанца. Не става дума за кой знае каква философия или знание, но това, което е внесъл там, е било наистина нов, свеж дух, различен от тогавашното официално първоначално образование. Децата и той непрекъснато били извън класната стая, ученето било в жив контакт с природата, с пътя, нивата, градините, гората. Всъщност Големите му уроци идели извън академичната програма - той бил Учител в истинския смисъл на думата. Като във всяко тогавашно село, не всичко било спретнато и чисто (за да сме снизходителни). Той учи децата на чистота; и след месец-два само те стават млади ратници на хигиената в Хотанца. Особено нетърпим бил за Петър придобитият в семействата им навик да се клеветят.
към текста >>

34. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

От друга страна, това, че имаше милостиви хора със и без християнска проповед, съвсем не значеше, че няма какво да се каже и на най-добрите хора от града, такива каквито си бяха.
Какво лошо има в това? Нищо лошо! Но какво можеше да им каже той от амвона, когато всичко беше толкова необятно, непровидяно, недоразбрано, недопроникнато... Да им разкаже за добрия самарянин? Та в Свищов всеки ден можеше да срещнеш по пет заможни хора, милосърдни като самото Милосърдие; какво да им го казва? Свищовските училища, сиропиталища, пансионът за бедни момичета на женското настоятелство - всичкото това нали бе дълбоко бъркане в джоба от страна на имащите свищовлии от милосърдие именно! Да не говорим за свищовските турци, които както бяха по-богати, така бяха и по-щедри от заможните щедри българи към градските просяци. Без да са християни и без дори да са чували притчата за добрия самарянин. От друга страна, това, че имаше милостиви хора със и без християнска проповед, съвсем не значеше, че няма какво да се каже и на най-добрите хора от града, такива каквито си бяха. И това беше просто едно смътно чувство, едно недоизразено с думи чувство, което си оставаше в него, и растеше, и той просто не можеше да направи първата крачка. Нямаше да е искрен. Щеше да повтаря заученото, колкото и да е хубаво и правилно. И не беше достатъчно. Или пък може би беше достатъчно?
към текста >>

В читалнята на библиотеката има всички големи религиозни и литературни списания от САЩ и Англия, а освен това има и литературно дружество извън учебната програма, в което професорите (с изключение на Бъц) дискутират различни теми, свързани с изящната литература, философията и общата история.
Вечерта е за учене. В понеделник професор Силвърнейл провежда упражнения по красноречие и техники на проповядване. Останалите дни: събота, неделя и понеделник сутрин са за работа, за прехрана, за изкарване на три-четири долара, които са нужни на студентите за храна. Вече казахме, че дали това ще е проповядване в църквите на Медисън и околните градчета, дали ще е работа в библиотеката или по работилниците и другите сгради, или нещо извън семинарията - това е вече до студента да го уреди с помощта и съвета на преподавателите, разбира се. Учат се следните задължителни предмети: текстологична теология, Нов завет, историческа теология, систематична теология и практическа теология, което включва реторика, проповед от амвона и история на проповядването, пасторски задължения, литургия, катехизис, църковна политика, мисионерство и пр. В читалнята на библиотеката има всички големи религиозни и литературни списания от САЩ и Англия, а освен това има и литературно дружество извън учебната програма, в което професорите (с изключение на Бъц) дискутират различни теми, свързани с изящната литература, философията и общата история. Особено силно са застъпени религиозните упражнения. Всеки ден има служба в църквата, провеждана от някой от членовете на преподавателското тяло, но сряда сутрин има специален час за най-младите, по време на който студентите, каращи последната си година, проповядват в присъствието на учителите си. Студентите са разделени на групи за часовете по религия и групите провеждат молитва в четвъртък вечер, а събота рано сутрин отново има обща молитва за всички в църквата. Редовният курс е тригодишен: Младежки клас, Среден клас и Старши клас. Завършилите този курс получават бакалавърско звание по теология и проповедническо право.
към текста >>

35. 3. Статия трета - Георги Христов

Във всяка християнска страна, която се е стремила към единство, основателите на династиите са напрягали всичките си усилия да учредят самодържавието, и само това им давало сила да изпълняват задачата си.
Юридическото условие, необходимо за да се използва това средство, се състои в издаването на закона непосредствено от самовластния господар, без участието на други представители или упълномощени от царя, освен секретарите, съдиите и полицията. Гаранцията за успеха на тази форма на управление може да бъде само смъртното наказание (легалното убийство), тъй като при съществуването на обществената анархия (а само при това състояние на обществото е възможна появата на самодържавието) само човекът, който има власт над живота на всекиго, може да поддържа единството на нацията и няма да я остави да се разпадне. Чистата монархия е съществувала у асирийците. Класически образци на монарси могат да се смятат: Кир, Атила, Чингис-Хан, Тимур и др. Между християнските народи никога не е имало чиста монархия, в пълния смисъл на тази дума. Във всяка християнска страна, която се е стремила към единство, основателите на династиите са напрягали всичките си усилия да учредят самодържавието, и само това им давало сила да изпълняват задачата си. Всичките те прекрасно са знаели, че смъртното наказание е единствената гаранция на властта им, но на никого от тях не се е допуснало да се ползва от това наказание толкова свободно и последователно, както са правели това изброените азиатски монарси. Теокрация. Основата на чистата теокрация е религията. Целта, която тя преследва, е развитието на умовете и културата на сърцето, всеобщото единение и мира. Средството за постигане на тая цел е уважението към всичките религии и разяснението на тяхната общност. Необходимото условие за постигане на същата цел се явява личната увереност както на законодателя, така и на народа в действителността и полезността на науките и добродетелите, проповядвани и практикувани от йерарсите и свещенослужителите.
към текста >>

Християнска Европа не ще има вече политическа сила да отблъсне тия бедствия, понеже чистата република и простата монархия са еднакво невъзможни в нея, поради пълната безнравственост на основите и.
Що се отнася до силата, която е способна да подигне против Европа народите на двата съседни материка, то тя ще се появи в неукротимата енергия на някой азиатец или африканец. Такъв владетел няма да се поколебае пред последиците на своя политически принцип. Тогава би се възродила една проста, но твърда монархия, като изпълнителка на волята на съдбата. Ще хвръкнат главите на императорските и кралските фамилии; огънят ще опустоши цели страни; силните „Мира сего“ ще бъдат принудени да се присъединят към войските на чуждоземците. „Варварите“ ще ни отмъстят за варварството на нашата колониална политика, като превърнат градовете ни в купища развалини, залени с кръвта на ония жители, които не ще могат да бъдат пръснати по далечните краища на Азия и Африка. Християнска Европа не ще има вече политическа сила да отблъсне тия бедствия, понеже чистата република и простата монархия са еднакво невъзможни в нея, поради пълната безнравственост на основите и. По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските народи. Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения“. От горното изложение на Сент-Ив д‘Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването и против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония.
към текста >>

Наред със своя учител Сократ и с ученика си Аристотел, Платон поставя основите на Западната философия и наука.
за така наречените представителни учреждения“. От горното изложение на Сент-Ив д‘Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването и против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония. Проектираното в Париж „общество на народите“ се явява като преграда на тая евентуална опасност. ________________________________________________________ 57 Платон (370 г.пр.н.е.-347 г.пр.н.е.) е древногръцки философ, математик, ученик на Сократ, автор на философски диалози и основател на Атинската академия, която е първата институция за висше образование в Западния свят. Наред със своя учител Сократ и с ученика си Аристотел, Платон поставя основите на Западната философия и наука. 58 Остракизъм е метод за политическа борба, въведен от Клис- тен (570 г.пр.н.е-507 г.пр.н.е). Всяка пролет Народното събрание на Атина (еклесия) при кворум не по-малко от 6000 души взима решение да изгони или не някой опасен за демократичния ред на полиса гражданин. 59 Орфически мистерии - тайни посветителни обреди, свързани с култа към Орфей и системата от философски възгледи, наричана по неговото име Орфизъм. 60 Делфийският оракул е един от най-важните оракули в античния свят, който прави своите предсказания и пророкувания при храма на Аполон в Делфи, построен на склона на планината Парнас. 61 Елевзински мистерии (’ЕХешша Мистррш) се наричат ритуалите в чест на Деметра и Персефона, извършвани в Елевзина, град в Атика на около 20 км североизточно от Атина.
към текста >>

Роден е в заможно семейство и отрано се увлича от философия.
72 Аполоний Тиански е древногръцки философ, неопитагореец. Роден е в планинската местност Тиана, в Кападокия, Мала Азия. Г одините на неговото раждане и смърт са неясни и варират от 3 г. пр.н.е. до 98 г. Това, което се знае със сигурност, е, че той е съвременник на Исус Христос. Роден е в заможно семейство и отрано се увлича от философия.
към текста >>

36. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

Славейков", избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство сказките: „Произхождението на человека", „Преглед върху древната и модерна философия", „Науката и философията", „Защо и как живеем" и „Основите на просвещението".
(на 31-годишна възраст) Петър Дънов се завръща в България, установява се във Варна, отказва предлаганите му длъжности на методистки и теософски проповедник. През 1896 г. издава книгата „Науката и възпитанието", в която анализира пътя на човека в световната драма и говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи през идващия век. През 1896 г. е един от учредителите на Дружественото читалище „П. Р. Славейков", избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство сказките: „Произхождението на человека", „Преглед върху древната и модерна философия", „Науката и философията", „Защо и как живеем" и „Основите на просвещението". През 1897 г. (на 33-годишна възраст) Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна Общество за повдигание религиозния дух на българский народ, в който членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеню Киров, Анастасия д-р Желязкова и Милкон Партомиян. Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил". Събитията от 1897 г. го поставят в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в Санархическа Верига (1906 г.) и общество Всемирно Бяло Братство (1920 г.), а самият него утвърждават като индивидуалност с прозвище Учителя.
към текста >>

От друга страна, неговата езотерично-християнска доктрина се основава на принципите на причинно-следствената зависимост и прераждане (закон за реинкарнация и карма) с цел усъвършенстване и повдигане на човешката душа все по-близо до Христовото съвършенство - принципи, противоречащи на официалната църковна догматика.
След демократичните промени в България стотици духовно-търсещи от цялата планета посещават ежегодния събор край Седемте рилски езера, за да участват в Школата на Планината, създадена от Учителя Беинса Дуно, и да изпълняват свещения танц Паневритмия заедно с хиляди духовни братя и сестри. Отношение на Православната църква към Учителя Беинса Дуно Петър Дънов е потомък на възрожденци със значителен принос в борбата за църковна независимост. Във второто десетилетие след освобождението на България от османска власт той основава Общество за повдигане религиозния дух на българския народ (1897), в което членуват изтъкнати дейци за национално религиозно самоопределение. Но архиереите на Българската православна църква не приемат неговите реформаторски идеи за връщане към принципите на ранното християнство. Според него духовенството трябва да работи безплатно и безкористно, прехранвайки се от духовната си работа сред народа. От друга страна, неговата езотерично-християнска доктрина се основава на принципите на причинно-следствената зависимост и прераждане (закон за реинкарнация и карма) с цел усъвършенстване и повдигане на човешката душа все по-близо до Христовото съвършенство - принципи, противоречащи на официалната църковна догматика. Такъв е и моралният принцип на вегетарианството, заложен в социалния живот на Всемирното Бяло Братство. През второто десетилетие на XX век Българската православна църква предприема преки или косвени, открити или тайни опити за дискредитиране дейността на Учителя Петър Дънов. Главно обвинение срещу него е, че се идентифицира с Христос, въпреки недвусмисленото му изказване от 8 август 1920 г.: „Не търсете Христа на физическото поле; не Го търсете и в един човек, защото Той е във всички хора. Само че там, където се проявява Христос, ще видите интензивна Светлина. Христос е един и много.
към текста >>

Всички критически анализи от този период визират предимно идеалистично-религиозните аспекти на учението, неволно или преднамерено игнорирайки неговата езотерично-християнска основа.
Димитър Михалчев публикува последователно в същото списание студиите „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (1930) и "Против дъновизма като теософско учение" (1931). Според него става дума за пантеистична метафизика, която увлича масите в мистицизъм и ги прави „загубена част от народа" за държавата и нацията. През 1940 г. психиатърът д-р Кирил Чолаков, ученик на Михалчев, публикува в сп. „Душевно здраве" три критически статии, квалифицирайки Учителя Петър Дънов и многохилядните му последователи с клинични термини. Всички критически анализи от този период визират предимно идеалистично-религиозните аспекти на учението, неволно или преднамерено игнорирайки неговата езотерично-християнска основа. Марксическата философия след 1944 г. разглежда Учителя Беинса Дуно като основоположник на „специфично българско теософско учение" в условията на буржоазното общество. Последователите му се определят като хора „глухи и слепи към болките на епохата". Лансират се тенденциозни версии за „самоубийство" на Петър Дънов, въпреки съществуващи документални доказателства за пневмония като непосредствена причина за смърт. В края на XX век някои неформални философски кръгове в България предлагат метода на струкгуралистична реконструкция в интерпретацията на текстовете на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>

Марксическата философия след 1944 г.
Според него става дума за пантеистична метафизика, която увлича масите в мистицизъм и ги прави „загубена част от народа" за държавата и нацията. През 1940 г. психиатърът д-р Кирил Чолаков, ученик на Михалчев, публикува в сп. „Душевно здраве" три критически статии, квалифицирайки Учителя Петър Дънов и многохилядните му последователи с клинични термини. Всички критически анализи от този период визират предимно идеалистично-религиозните аспекти на учението, неволно или преднамерено игнорирайки неговата езотерично-християнска основа. Марксическата философия след 1944 г. разглежда Учителя Беинса Дуно като основоположник на „специфично българско теософско учение" в условията на буржоазното общество. Последователите му се определят като хора „глухи и слепи към болките на епохата". Лансират се тенденциозни версии за „самоубийство" на Петър Дънов, въпреки съществуващи документални доказателства за пневмония като непосредствена причина за смърт. В края на XX век някои неформални философски кръгове в България предлагат метода на струкгуралистична реконструкция в интерпретацията на текстовете на Учителя Беинса Дуно. Според тях те са построени на троичен диалог Христос-Аз-Другия, което позволява да бъдат видени отвътре и да бъдат преживени като Слово или морално събитие.
към текста >>

0.75889897346497