Търсене в текстове за 'Философия на Живота'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 806 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_12 ) Активен в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

АКТИВЕН В ЖИВОТА
АКТИВЕН В ЖИВОТА След Паневритмшта се събрахме около Учителя и почна разговор. Вие мислите, че вашия живот няма смисъл. А други мислят, че Животът има смисъл. Кой е прав? Онези, които смятат, че Животът има смисъл.
към текста >>

Красотата на Живота се състои в това да не се безпокоим, и когато работите ни не вървят.
Вие мислите, че вашия живот няма смисъл. А други мислят, че Животът има смисъл. Кой е прав? Онези, които смятат, че Животът има смисъл. Новото учение не търпи никакви недоволства, безпокойства и тревоги. Красотата на Живота се състои в това да не се безпокоим, и когато работите ни не вървят. За да схванем Господа, трябва да се научим да разбираме Божиите дела и да се радваме на тях. Ние всички живеем с Божиите блага и получаваме подаръци. Доволството не значи пасивност и бездейност; напротив тогава си пак активен в Живота. Когато човек е недоволен, в недоволството си да е доволен. Това е новото.
към текста >>

Доволството не значи пасивност и бездейност; напротив тогава си пак активен в Живота.
Онези, които смятат, че Животът има смисъл. Новото учение не търпи никакви недоволства, безпокойства и тревоги. Красотата на Живота се състои в това да не се безпокоим, и когато работите ни не вървят. За да схванем Господа, трябва да се научим да разбираме Божиите дела и да се радваме на тях. Ние всички живеем с Божиите блага и получаваме подаръци. Доволството не значи пасивност и бездейност; напротив тогава си пак активен в Живота. Когато човек е недоволен, в недоволството си да е доволен. Това е новото. Когато човек се обезсърчи, Бог, който е създал света, идва при него и го утешава. Бог не е Бог на мъртвите, а на живите. При новото разбиране на Живота, считайте, че всеки ден е Божествен и се радвайте на това.
към текста >>

При новото разбиране на Живота, считайте, че всеки ден е Божествен и се радвайте на това.
Доволството не значи пасивност и бездейност; напротив тогава си пак активен в Живота. Когато човек е недоволен, в недоволството си да е доволен. Това е новото. Когато човек се обезсърчи, Бог, който е създал света, идва при него и го утешава. Бог не е Бог на мъртвите, а на живите. При новото разбиране на Живота, считайте, че всеки ден е Божествен и се радвайте на това. Работете с радост за днешния ден и не се безпокойте за утрешния ден. Радвайте се на онова, което е станало, и на онова, което има да става. Каквото и да стане, кажи: „Да бъде за Слава Божия! “ Извади тефтерите, в които е писано кои имат да ти дават, и всичко заличи. Бях ви дал в Школата задачата Един ден в Царството Божие, която се състоеше в следното: да прекарате денят в радост и да не допускате никаква тревога в душата си, да считате, че всичко е за добро, да имате красиво отношение към всички души, към всички същества.
към текста >>

Да създадеш в себе си воля и посред всички несгоди да ходиш спокойно и с мир, това е цяла философия.
И най-лошото да ви се случи, радвайте се и не се обезсърчавайте. Съществата от Невидимия свят биха дали милиони, за да имат опитността на Земята, а хората считат страданията за излишни. Страданията са една опитност, една форма, чрез която трябва да се предаде една истина. Някой път човек усеща недоволство, защото у него има свещени копнежи, а живее в една груба среда, която никак не отговаря на тях. Не да се безпокои, а да работи за повдигането на околните, чрез което сам ще се повдигне и ще изпълни мисията, с която е изпратен между тях и някои от тях ще се събудят. Да създадеш в себе си воля и посред всички несгоди да ходиш спокойно и с мир, това е цяла философия. Учителя отправи поглед към красивата полянка с цъфналите дървета на фона на Витоша и каза: Тази гледка е прекрасна, какво живо кино! Мен ме интересуват камъните, небето, облаците. Красиво е, когато човек посред дъжда не мисли, че ще се наквасят дрехите му, и никак не се мръщи: „Сега ли намери дъжд да вали, развали ми фасона на дрехите.“ Трябва да ти е приятно, че вали и като те напече Слънцето, пак да не роптаеш, че било горещо. Защо страдаме?
към текста >>

Ти си недоволен от Живота?
Някой казва, че иска да бъде щастлив. Как ще бъде щастлив, като не се радва на най-хубавото, което Бог му е дал. Какво по-хубаво от това да имаш глава, в която умът живее, да имаш сърце, в което чувството живее. Вие искате да имате най-малко по една слугиня, че и тогава вие не сте признателни на Господа. Той ви е дал по две слугини долу – да ви носят, две слугини горе – да работят за вас, повече слугини на главата и смеете да кажете, че няма кой да ви служи. Ти си недоволен от Живота? Погледни малкия бръмбар, който лази, и се насърчи, понеже той в тази бедна форма прави усилия и работи, той разбира по-добре от теб. При голямото си богатство си се обезсърчил в Живота, а той, в сравнение с теб, е първокласен бедняк и при голямата си сиромашия е доволен и работи. Червеят си пълзи и не се обезсърчава, в сравнение с него ти си цяло божество. Вие имате повече, отколкото сте разработили. Вие имате даже повече, отколкото можете да носите.
към текста >>

При голямото си богатство си се обезсърчил в Живота, а той, в сравнение с теб, е първокласен бедняк и при голямата си сиромашия е доволен и работи.
Какво по-хубаво от това да имаш глава, в която умът живее, да имаш сърце, в което чувството живее. Вие искате да имате най-малко по една слугиня, че и тогава вие не сте признателни на Господа. Той ви е дал по две слугини долу – да ви носят, две слугини горе – да работят за вас, повече слугини на главата и смеете да кажете, че няма кой да ви служи. Ти си недоволен от Живота? Погледни малкия бръмбар, който лази, и се насърчи, понеже той в тази бедна форма прави усилия и работи, той разбира по-добре от теб. При голямото си богатство си се обезсърчил в Живота, а той, в сравнение с теб, е първокласен бедняк и при голямата си сиромашия е доволен и работи. Червеят си пълзи и не се обезсърчава, в сравнение с него ти си цяло божество. Вие имате повече, отколкото сте разработили. Вие имате даже повече, отколкото можете да носите. Ти седиш и си замислен, а едно птиченце църка. То е доволно, когато има милион пъти по-малко от теб.
към текста >>

Има нещо красиво в Живота.
Уповавай на това, което не може да се отнеме. В Божествения свят всичко е във възходяща степен. Физическият свят съдържа доста условия за онзи, който разбира. Засега разработете това, което ви е дадено. В бъдеще ще ви се даде повече. Има нещо красиво в Живота. Всяка минута, всеки час има толкова красиви работи! Ние не сме използвали една стотна от възможностите, които ни са дадени. Знаете ли колко е хубаво човек да мине през Живота без да се е обезсърчил? При онзи, който не оценява Живота, идва страданието и смъртта, за да го разбере и оцени. Като дойде смъртта и отнеме всичко на човека, тогава той почва да оценява Живота и да съжалява за тялото си и казва.
към текста >>

Знаете ли колко е хубаво човек да мине през Живота без да се е обезсърчил?
Засега разработете това, което ви е дадено. В бъдеще ще ви се даде повече. Има нещо красиво в Живота. Всяка минута, всеки час има толкова красиви работи! Ние не сме използвали една стотна от възможностите, които ни са дадени. Знаете ли колко е хубаво човек да мине през Живота без да се е обезсърчил? При онзи, който не оценява Живота, идва страданието и смъртта, за да го разбере и оцени. Като дойде смъртта и отнеме всичко на човека, тогава той почва да оценява Живота и да съжалява за тялото си и казва. „Каква хубава къща имах! “ Че какво, Бог може да ви даде повече от това, което ви бе дал? Сега вие се учете да оценявате нещата.
към текста >>

При онзи, който не оценява Живота, идва страданието и смъртта, за да го разбере и оцени.
В бъдеще ще ви се даде повече. Има нещо красиво в Живота. Всяка минута, всеки час има толкова красиви работи! Ние не сме използвали една стотна от възможностите, които ни са дадени. Знаете ли колко е хубаво човек да мине през Живота без да се е обезсърчил? При онзи, който не оценява Живота, идва страданието и смъртта, за да го разбере и оцени. Като дойде смъртта и отнеме всичко на човека, тогава той почва да оценява Живота и да съжалява за тялото си и казва. „Каква хубава къща имах! “ Че какво, Бог може да ви даде повече от това, което ви бе дал? Сега вие се учете да оценявате нещата. Скръбта разстройва нервната система на човека.
към текста >>

Като дойде смъртта и отнеме всичко на човека, тогава той почва да оценява Живота и да съжалява за тялото си и казва.
Има нещо красиво в Живота. Всяка минута, всеки час има толкова красиви работи! Ние не сме използвали една стотна от възможностите, които ни са дадени. Знаете ли колко е хубаво човек да мине през Живота без да се е обезсърчил? При онзи, който не оценява Живота, идва страданието и смъртта, за да го разбере и оцени. Като дойде смъртта и отнеме всичко на човека, тогава той почва да оценява Живота и да съжалява за тялото си и казва. „Каква хубава къща имах! “ Че какво, Бог може да ви даде повече от това, което ви бе дал? Сега вие се учете да оценявате нещата. Скръбта разстройва нервната система на човека. Той не бива да мисли, че тази работа не може да се постигне, че никой не го обича и пр.
към текста >>

2. 2_01 ) Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да преминем към това, което свързва всички разумни души в едно цяло и което осмисля Живота, а това е Бог.
За Христа може да работи само един силен човек, а силният трябва да има знания. За да има знания, трябва да учи. А за да учи, трябва да има Любов. Според степента на Любовта иде всичко в човека. Като обичаме Бога, ще Го познаем. Трябва да преминем към това, което свързва всички разумни души в едно цяло и което осмисля Живота, а това е Бог. Ще дойде един ден, когато хората ще познаят Бога, така както трябва. И само Любовта е средство, чрез което можем да познаем същината на Живота – Бога. Нещо, което не обичаме, остава непознато за нас. Като не обичаш едно същество, как ще го познаеш? И като не те обича, как ще те познае?
към текста >>

И само Любовта е средство, чрез което можем да познаем същината на Живота – Бога.
А за да учи, трябва да има Любов. Според степента на Любовта иде всичко в човека. Като обичаме Бога, ще Го познаем. Трябва да преминем към това, което свързва всички разумни души в едно цяло и което осмисля Живота, а това е Бог. Ще дойде един ден, когато хората ще познаят Бога, така както трябва. И само Любовта е средство, чрез което можем да познаем същината на Живота – Бога. Нещо, което не обичаме, остава непознато за нас. Като не обичаш едно същество, как ще го познаеш? И като не те обича, как ще те познае? Ако познаваме Бога, придобиваме Вечния живот, понеже той излиза от Него. Казано е в Писанието: „Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, ще Ме намерите.“ Под израза когато Ме потърсите с всичкото си сърце се подразбира когато възлюбиш Бога.
към текста >>

Трябва да се приложи една опитна философия.
Някой ти е неприятен, но за Господа да ти е приятен. Ако хората те дразнят и ти не можеш да превъзмогнеш това, тогава не си разбрал. Разреши тази малка задача. С пет пари можеш да я разрешиш, а после става трудно, че и с хиляди левове не можеш да я разрешиш. Дойде при теб някой недоволен и внесе своята мисъл, а ти трябва да имаш силен вътрешен живот, че да внесеш своята мисъл в него. Трябва да се приложи една опитна философия. Вашите страдания са малки. Вие не сте опитали големите. Минал съм през тях и ги знам. Зная какво е страдание и зная как се разрешават тези въпроси. Страданията за едни са за изправление, а за други – за изпитване на онова, което учат.
към текста >>

Той е едно същество, което иска да изучи Живота чрез тази форма.
Минал съм през тях и ги знам. Зная какво е страдание и зная как се разрешават тези въпроси. Страданията за едни са за изправление, а за други – за изпитване на онова, което учат. Целият Живот е една Велика школа. Като видиш червей, не го презирай. Той е едно същество, което иска да изучи Живота чрез тази форма. Тук на Земята почитаме големите хора, а горе почитат малките същества. След това се върнахме в наблюдателницата. През деня обикаляхме околностите и посрещахме гости от Изгрева. На 26 септември, изпълнени с благодат, тръгнахме надолу. При слизане се спирахме на някои места за почивка и разговор с Учителя.
към текста >>

3. 3_02 ) Закони и методи на мъдростта - Боян Боев (1883 – 1963)

Казваш: „То се видя, че така ще прекарам живота си“ и така прекарваш.
“ Каквото вложиш в Природата, то се реализира. Празна дума да се избягва, трябва пълна дума. Забрави думи като не мога, беден съм, не го знам. Казваш: „Тази работа няма да я бъде“ и така става. Казваш: „То се видя, че така ще прекарам живота си“ и така прекарваш. Затова избягвайте отрицателните мисли. Като ви нарекат извеяни, вие кажете, че сте извеяно жито, което пари струва и, че не сте слама. Ние виждаме само опакото. Възмущаваш се, че една кола вдига прахоляк по пътя си, но че ще постигне нещо добро, това не виждаш. Истинска философия е: и в най-отрицателните неща да намираме все нещо добро.
към текста >>

Истинска философия е: и в най-отрицателните неща да намираме все нещо добро.
Казваш: „То се видя, че така ще прекарам живота си“ и така прекарваш. Затова избягвайте отрицателните мисли. Като ви нарекат извеяни, вие кажете, че сте извеяно жито, което пари струва и, че не сте слама. Ние виждаме само опакото. Възмущаваш се, че една кола вдига прахоляк по пътя си, но че ще постигне нещо добро, това не виждаш. Истинска философия е: и в най-отрицателните неща да намираме все нещо добро. После, хората могат да си влияят един на друг със своите мисли и затова са отговорни. В това отношение те представляват скачени съдове. Като намислиш нещо или като извършиш нещо, твоята мисъл се предава на много други хора и те могат да направят същото; и ако твоята мисъл или постъпка са лоши, ти си отговорен. Като си научил урока си хубаво, ти в този ден си помогнал на хиляди хора. Ако не го научиш, то и много други няма да го научат.
към текста >>

4. 5_01 ) Завеждам ви при извора - Боян Боев (1883 – 1963)

У нас философия, живот, упражнения и всичко друго вървят хармонично.
Толкова методи и образи съм дал за възпитание на децата, на големите, на философите, на поетите и пр. Образите, с които си служа, са извадени от Природата. Най-новото, което е сега в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години друго беше. Казват: „Едно време Христос е казал това“; да, но Христос също е казал: „Сега не може да разбирате някои неща и после ще ги разберете.“ Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови неща. У нас философия, живот, упражнения и всичко друго вървят хармонично. Тези гимнастически упражнения се дават на външния свят за пръв път. Музика прониква беседите и трябва да се намери някой, който да знае да ги изсвири. Който ще тълкува беседите, трябва да е майстор. В беседите са скрити истини за бъдещата култура. Четете беседите и лекциите от Младежкия и Общия окултен клас, Евангелието – също.
към текста >>

Най-първо човек трябва да цени Любовта, която дава Живот, а след това да желае да облече Живота.
Тогава Учителят към него има особено разположение. Добрата обхода е капитал! Чрез учене ученикът разработва този капитал. Ако не се учи, капиталът остава неразработен и тогава след време изчезва, изхарчва се. Всяко нещо, което не дава плод, се хаби, намалява се. Най-първо човек трябва да цени Любовта, която дава Живот, а след това да желае да облече Живота. Знанието е дреха на Любовта, Истината е охрана, жилище. В Любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което да живее. Любов, Мъдрост и Истина са три необходими неща. Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждането на материални и лични въпроси и не живеят идеен живот. Затова е необходимо да се създаде мисловна централа – не всяко нещо да се съобщава на всички, а само на определени.
към текста >>

5. 5_10 ) Път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако човек не се научи правилно да мисли, мъчно може да се справи с мъчнотиите в живота.
Но тези лоши мисли, това не си ти, това е тяхно състояние. Ти имаш нещо и искат да те оберат, а за да те оберат, трябва да размътят ума ти. И Светлите същества ще дойдат и ще внесат в теб най-хубавите мисли, и те не са твои. Къде е човекът? Ти си човекът, който едновременно изпитва и доброто, и злото, и ще извадиш поука. Ако човек не се научи правилно да мисли, мъчно може да се справи с мъчнотиите в живота. Толкова хиляди години човек се бори да се освободи от онзи вътрешен атавизъм. В Окултната школа има хиляди изпити, на които могат да се подложат учениците. Например един ученик тъкмо се разговаря с един свой другар и водят много пълноценен и вдъхновен разговор, а едно лице му казва: „Можеш ли да ми донесеш вода? “ Той трябва да отиде, да не наруши хармонията и после пак да продължи разговора, без ни най-малко недоволство. В живота всичко е изпит.
към текста >>

В живота всичко е изпит.
Ако човек не се научи правилно да мисли, мъчно може да се справи с мъчнотиите в живота. Толкова хиляди години човек се бори да се освободи от онзи вътрешен атавизъм. В Окултната школа има хиляди изпити, на които могат да се подложат учениците. Например един ученик тъкмо се разговаря с един свой другар и водят много пълноценен и вдъхновен разговор, а едно лице му казва: „Можеш ли да ми донесеш вода? “ Той трябва да отиде, да не наруши хармонията и после пак да продължи разговора, без ни най-малко недоволство. В живота всичко е изпит. Някой човек страда и не знае защо страда, а за ученика това е предметно учение. Когато човек се намира в най-големи противоречия, страдания, трябва да бъде благодарен на Бога, да има радост и хармония в себе си. Това е изпит. Господ казва: „Много работи мога да ти кажа, но по-напред искам да знам дали можеш да носиш товара, който ще ти дам.“ Всеки човек е подложен на изкушение. Някой път все ще дойдат изкушения.
към текста >>

Всичко това ще дойде по един естествен начин – ще ти дадат в живота някоя задача и това е изпит.
Та и пред вас все има по един капан. Едно приятелско предпазително предупреждение: пазете се от капаните, които са турени пред вашите врати. Отминете ги, не влизайте да изследвате какво е вътре. Не се самозаблуждавайте! Един брат попита за вътрешните изпити. Всичко това ще дойде по един естествен начин – ще ти дадат в живота някоя задача и това е изпит. Хване те сърцебиене, коремоболие; това са обикновени изпити. Дадат ти един милион лева и ти ги вземат; това е изпит. В състоянието, в което се намирате, какво трябва да правите, как да продължите пътя? Да видим колцина от вас са правили размишления и молитви и точно какви? Вие обичате някого, но той ви каже няколко думи, които ви нараняват.
към текста >>

Гледайте да се учите и да влезете в новата вълна, която ще ви повдигне по-горе, в новата фаза на Живота; инак ще повтаряте класа.
В състоянието, в което се намирате, какво трябва да правите, как да продължите пътя? Да видим колцина от вас са правили размишления и молитви и точно какви? Вие обичате някого, но той ви каже няколко думи, които ви нараняват. Любовта ви трябва да издържи на изпитите. Като поставят Любовта ви на изпит, тя почва да се огъва. Гледайте да се учите и да влезете в новата вълна, която ще ви повдигне по-горе, в новата фаза на Живота; инак ще повтаряте класа. Човек трябва да бъде твърд и да издържи докрай. Хората не могат да избегнат изпитите. Ако избегнеш един изпит, който Бог ти е дал, ще дойде друг. Когато човек има възвишен стремеж, възвишен идеал, за който живее, тогава той е издържлив на всички изпитания и изкушения. Това, което сте наследили от миналите поколения и от Животинското царство, е тор и който е умен, ще му намери мястото, а който не знае и не е умен, ще се въргаля из тази каша.
към текста >>

Философията е в това: искайте да бъдете господари на себе си!
Хората не могат да избегнат изпитите. Ако избегнеш един изпит, който Бог ти е дал, ще дойде друг. Когато човек има възвишен стремеж, възвишен идеал, за който живее, тогава той е издържлив на всички изпитания и изкушения. Това, което сте наследили от миналите поколения и от Животинското царство, е тор и който е умен, ще му намери мястото, а който не знае и не е умен, ще се въргаля из тази каша. Когато в човека надделява животинското, лицето му почва да се изменя. Философията е в това: искайте да бъдете господари на себе си! Човек трябва да подчини низшето и оттам да вади енергии, както растението пуща корените си в почвата и вади сокове. Онази жена искаше да изкуси Йосифа и ако той беше се оплел, щеше да се свърши с него. Но той устоя на този изпит – чрез затвор изплати своята карма и така се роди изново. Съществата от Невидимия свят, които са около теб, са две категории: едни по-горни, а други по-долни. От по-горните ще се учиш, а по-долните ще впрегнеш на работа.
към текста >>

6. 5_14 ) Будност на съзнанието на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги, трябва една отлична философия.
По витошките върхове се белееха още снегове и от тях лъхаше свежест. Стана въпрос за будността на съзнанието. Има един апаш, с когото не можете да се справите. Имаш едно хубаво чувство, една хубава мисъл, но изчезнат, защото апашът ги е задигнал. Няма кой да те пази. Трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги, трябва една отлична философия. Съзнанието трябва да бъде винаги будно и човек да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо и да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме. Сега трябва да се пазите да не би, когато се повдигнете нагоре, да паднете, да не би да стане реакция. Например, някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне и най-сетне се освобождава и си отива. Някой път и вие сте вързани. В човека има паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят, а има и Висши същества, които искат да го предпазят от тях и изобщо – помагат му.
към текста >>

Противоречията в живота са предмети за тълкувание.
Докато се осъзнае, човек се намира в едно хаотично състояние. В мисълта могат да се съберат много непотребни, излишни неща и човек трябва да се освободи от тях. Прахта в стаята влиза неканена. Човек трябва да познае, кое в неговото съзнание е прах и да се освободи от нея. Ако имаш Светлина и Топлина, ненапредналият дух се пази от теб като от чума – не може да се доближи, но все гледа да прекъсне Светлината и Топлината в теб. Противоречията в живота са предмети за тълкувание. Каквото и да се случи, онзи, който може да разгадава, няма какво да се смущава. Когато човек действа без Божествена светлина, тогава се ражда злото, тогава идат катастрофите. Например човек се разгневи на някого и иска да го бие, без да разсъждава за последствията. Една сестра попита: „Как да се вардим от лошите мисли? “
към текста >>

Вие всички живеете в живота на миналото; казвате, че сте се помолили преди десет години и Бог ви е послушал, обаче днешният ден е важен.
Натрупали много злато и пак не се помръдвало. Най-сетне прибавили малко пръст и то се вдигнало. Човек не бива да желае много неща; ако желае много неща, очите отслабват. Вие имате връзка с Христа. Вървете по този Път и връзката сама ще се усилва. Вие всички живеете в живота на миналото; казвате, че сте се помолили преди десет години и Бог ви е послушал, обаче днешният ден е важен. Всеки ден носи несметни богатства. А вие, като мислите за миналото, изгубвате настоящето. Сега трябва да турите основа; вътрешният ви живот е важен – там да бъдете изправни. Вътрешният човек е от Бога. Когато направиш нещо и не го харесваш, то е от тъмните духове; ако направиш нещо и го харесаш, то е от Бога.
към текста >>

Който пита какво ще стане с него, не разбира живота.
Малките грехове приличат на кръчмарска чаша – чукаш се в кръчмата и всичко това, което Бог е вложил в теб, изчезва; значи така се постига целта на онези, които искат да те оберат. Още при първата визитация на тъмния дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. Твоят Ангел-ръководител може да ти говори чрез някой човек и затова трябва да слушаш какво говорят добрите хора. Някой ще те пита как ще живееш в бъдеще. Аз за бъдещето не мисля, мисля за днешния ден и вярвам, че следващият ще бъде по-добър, а третият ден ще бъде още по-добър. Който пита какво ще стане с него, не разбира живота. Животът от единия до другия край е Божествена красота. Един Учител препоръчал на двама свои ученици следното: на първия – когото срещне да му казва, че във всичко ще сполучи, а на другия – когото срещне, да му казва, че в нищо няма да сполучи. Когато се върнал, вторият разправял, че много пъти бил бит. Трябва да казваме на хората: „Ще се оправи тази работа! “ Сегашните хора навсякъде се колебаят – и светските, и духовните.
към текста >>

7. 5_17 ) Сигурността на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие сега изучавате най-мъчната музика – музиката на Живота.
Господ, който е направил света, е предвидил всички неща. В знанието съществува същият закон, както и при яденето. Гладен си; яж, но не преяждай. Утре пак ще огладнееш, вечността е пред теб. Вие искате да изядете всичко – оставете за друг път и за други. Вие сега изучавате най-мъчната музика – музиката на Живота. Целият свят е училище за дисциплина на човешките души. Сигурността на ученика стои в ученето. В този мимолетен живот ние не можем да разрешим всички въпроси. Но онази мисъл, която остане в твоето съзнание и нищо не може да я помрачи, е висок планински връх – тя е това, на което в дадения случай можеш да разчиташ, тя е Реалното. Един учител ти е преподавал урок и за да му се отблагодариш, трябва да го заучиш.
към текста >>

Всеки да има една такава философия: нищо да не ви мъчи.
За отрицателни неща не говорете, а за положителни. Четете пророците. Всеки ден трябва да учите по нещо – не да станете учени, а да се учите. От Любов към Светлина, от Светлина към Свобода и от Свобода към Любов? Като мине този кръг, човек се подмладява, а който не го знае, остарява и умира. Всеки да има една такава философия: нищо да не ви мъчи. Беседите трябва да се проучават и прилагат. И отвън и отвътре ще ви учат; нали е казано: „Духът ще дойде и ще ви научи на всичко.“ Главната спънка е в нас; след това идват спънките в окръжаващата среда. Цялата Природа е пълна с материал за проучаване. Наблюдавай заека как разбира от геометрия – когато остане един километър, преди да го стигне копоят, заекът избира един център и започва да се върти, да се върти, а после от центъра той отскача на няколко метра встрани, а копоят остава да се върти на онова място в кръг. Ако се изучава живота на Природата, вижда се през какви фази трябва да мине човек.
към текста >>

Ако се изучава живота на Природата, вижда се през какви фази трябва да мине човек.
Всеки да има една такава философия: нищо да не ви мъчи. Беседите трябва да се проучават и прилагат. И отвън и отвътре ще ви учат; нали е казано: „Духът ще дойде и ще ви научи на всичко.“ Главната спънка е в нас; след това идват спънките в окръжаващата среда. Цялата Природа е пълна с материал за проучаване. Наблюдавай заека как разбира от геометрия – когато остане един километър, преди да го стигне копоят, заекът избира един център и започва да се върти, да се върти, а после от центъра той отскача на няколко метра встрани, а копоят остава да се върти на онова място в кръг. Ако се изучава живота на Природата, вижда се през какви фази трябва да мине човек. За да дойде до едно блажено състояние, той трябва да мине през много неблагоприятни фази. Да вземем например пеперудата: нали преди да каца от цвете на цвете, тя е била гъсеница, изложена на големи опасности, а стане ли пеперуда, забравя. Щом снесе яйца, от яйцата се излюпват пак гъсеници. Та и ние, като дойдем до онова висше съзнание, после пак изпадаме в старото съзнание. Значи необходимо е да се задържим във висшето съзнание, което дохожда в нас.
към текста >>

8. 7_02 ) Вярвай в невъзможното - Боян Боев (1883 – 1963)

Един американец отишъл в джунглата, за да проучва живота на маймуните.
Като не вярваш, ти си сам, а като вярваш, ти си заедно с всички и тогава няма да има противоречие. Това е цяло изкуство. Веруюто на човека е като едно укрепление. Представете си, че имате жилище, издигнато сред местност, където живеят тигри, но то е заобиколено с тънка телена мрежа и ти няма да се страхуваш от тигрите, защото когато дойдат, ще се блъснат в телта и ще се върнат назад. Но щом те намерят неподготвен, атакуват те. Един американец отишъл в джунглата, за да проучва живота на маймуните. Дохождали тигри, боа и други зверове, но той пущал електрически ток по една мрежа, поставена около него като ограда, и всички се разбягвали. Човекът на Вярата е ограден. Когато искаш да приложиш един план и ако твоето съзнание е раздвоено, планът няма да успее. Докато си раздвоен в живота си, ти не си в правия път. Вярвай в невъзможните неща.
към текста >>

Докато си раздвоен в живота си, ти не си в правия път.
Но щом те намерят неподготвен, атакуват те. Един американец отишъл в джунглата, за да проучва живота на маймуните. Дохождали тигри, боа и други зверове, но той пущал електрически ток по една мрежа, поставена около него като ограда, и всички се разбягвали. Човекът на Вярата е ограден. Когато искаш да приложиш един план и ако твоето съзнание е раздвоено, планът няма да успее. Докато си раздвоен в живота си, ти не си в правия път. Вярвай в невъзможните неща. То е Вяра. Ако вярваш във възможните неща, то е Знание. Вярвай в невъзможното и ще го опиташ. Някой път вие си възпрепятствате сами, понеже липсва Вярата.
към текста >>

Вярата довежда до елексира на Живота.
И човек да не уповава на каквото и да е друго, а само на Бога! Някой отива в Англия, носи ценни документи и пари, но го обират насред път и той се смущава. Не, след като те оберат, бъди тих, спокоен, като че ли нищо не е станало. Като дойде някое отчаяние, съмнение, обезсърчение, нещастие, приложи Вярата. При всички болести Вярата действа лечебно, понеже се привличат енергии от Природата. Вярата довежда до елексира на Живота. Но като дойде този елексир, низшите същества ще излязат напред да те спънат, за да се отклониш. Обръщането на света е един много важен въпрос. Един съдия от Варна ми разправи своя опитност: след като умряла майка му, вярата му се усилила. По-рано не вярвал, но вече виждал така ясно духовното устройство на света; и всичко дошло в него по естествен път, не можел да се противи вече. Понеже той обичал майка си, след заминаването си тя започнала да работи върху него, повдигнала го духовно и вече споделял нейните възгледи.
към текста >>

Ето коя е тайната на Живота: Вярата черпи своята материя от безверието.
Понеже той обичал майка си, след заминаването си тя започнала да работи върху него, повдигнала го духовно и вече споделял нейните възгледи. На един от братята Учителя каза: Ти трябва да другаруваш с някого, който няма критичен ум; това ще ти помогне, понеже твоят ум е критичен. Човек, който няма доверие и Вяра, не може да постигне нещата. Много е мъчно да дружиш с такъв човек. Ето коя е тайната на Живота: Вярата черпи своята материя от безверието. Всички безверници са работници в кариери и трошат камъни. И като натрупат камари, пренасят ги и хората на Вярата почват да градят. Апостол Павел е един философ; той е казал: „От вярата зависи слушането.“ Това е съвсем дълбока философия, ще я обясня накратко: ако имаш Вяра, ще можеш да слушаш отвътре това, което Бог ти говори, душата ти ще възприеме това, което ѝ нашепва Бог. А Бог говори постоянно на човека. Внесете едно цвете в зимника, дето не прониква слънчев лъч, и то почва да линее.
към текста >>

Апостол Павел е един философ; той е казал: „От вярата зависи слушането.“ Това е съвсем дълбока философия, ще я обясня накратко: ако имаш Вяра, ще можеш да слушаш отвътре това, което Бог ти говори, душата ти ще възприеме това, което ѝ нашепва Бог.
Човек, който няма доверие и Вяра, не може да постигне нещата. Много е мъчно да дружиш с такъв човек. Ето коя е тайната на Живота: Вярата черпи своята материя от безверието. Всички безверници са работници в кариери и трошат камъни. И като натрупат камари, пренасят ги и хората на Вярата почват да градят. Апостол Павел е един философ; той е казал: „От вярата зависи слушането.“ Това е съвсем дълбока философия, ще я обясня накратко: ако имаш Вяра, ще можеш да слушаш отвътре това, което Бог ти говори, душата ти ще възприеме това, което ѝ нашепва Бог. А Бог говори постоянно на човека. Внесете едно цвете в зимника, дето не прониква слънчев лъч, и то почва да линее. Изнесете го на слънце и ще се развие добре. Когато хората имат Вяра, те са в състояние на цвете, изложено на слънчеви лъчи, т.е. почват да приемат живот, прана.
към текста >>

9. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е една философия, едно учение, което може да се приложи.
Смирението е семе, а Мекотата – почва. С това правило много противоречия, които имате, се разрешават. Някой направил погрешка; прояви към него Мекота. Той сам вече се е осъдил, какво ще го съдиш? Към падналия прояви Мекота, превържи го и му кажи, че няма нищо. Това е една философия, едно учение, което може да се приложи. Който не го знае, ще ходи навсякъде да го търси и ще каже, че не е могъл да го намери. Ако слушаш Мекотата, тя ще те направи добър, умен и справедлив. А пък ако не я слушаш, ще ти каже: „Иди си и прави каквото искаш! “ Старият с Мекота се подмладява, а младият без Мекота остарява. Мекота е, когато човек отговаря добре на онзи, който го обижда.
към текста >>

За тези думи след два-три дни може да платите с живота си.
Как е вашият господар? Полива ли те навреме? “ Не трябва да заявявате на хората, че сте от Новото учение, но от обходата, която имате, да ви познаят. Не говорете лошо за някой човек, Бог го е създал. За тези думи след два-три дни може да платите с живота си. Много сте отговорни, когато се произнасяте зле за някого. Всеки човек е една картина, която Господ рисува. Картината не е довършена и не я цапайте; когато тя се довърши, ще бъде красива. Когато някой ти говори, не бързай да отговориш, но мълчи известно време и след дълго обмисляне, като разбереш работата, тогава говори или направи нещо. Окултният ученик много трябва да мълчи, да не бърза да говори, но да помисли и чак тогава да се изкаже.
към текста >>

Търпението произтича от вътрешното разбиране на Живота.
Има шанс и за него, и неговият ред ще дойде. Ти питаш какво ще стане от теб след хиляда години. Стипчивият плод ще стане сладък. Трябва да имаме Търпение и да чакаме нещата да узреят. Да чакаш, додето получиш това, което Бог е определил, е Търпение. Търпението произтича от вътрешното разбиране на Живота. Това разбиране се придобива, когато във всички и навсякъде виждаме Бога. Бог се е скрил в нещата, но вие трябва да Го намерите. Друго необходимо качество за ученика е приложението. За да се стопи захарта, трябва вода. Ако водата е вледенена, трябва огън.
към текста >>

Не се колебай и не казвай: „Чакай да уредим живота си, че тогава.“ У младите се забелязва една хубава черта – веднага възприемат и са готови да приложат.
Човек нека навикне и в най-големия шум и глъч да може да се съсредоточва. Та като работим за вдълбочаване във вътрешния си живот и за подобрение на вътрешните условия, тогава ще се променят и външните. Трябва да знаем, че външните условия са зависими от вътрешните. Всеки казва: „Аз още не съм готов.“ Кога ще бъдеш готов? Ако не си готов, закъснял си! Не се колебай и не казвай: „Чакай да уредим живота си, че тогава.“ У младите се забелязва една хубава черта – веднага възприемат и са готови да приложат. Младото поколение, което тръгва по духовния път, трябва да работи, няма какво да чака да остарява и тогава да търси Бога. От изгрев до залез имаш всички възможности, това е цял един живот – милионите години, които си живял, този ден ги съдържа в себе си. Всеки ден представлява нов живот. А човек отлага с години и там му е погрешката. Като че това, което отлага, ще го чака.
към текста >>

Когато те обидят, ще мълчиш, никому недей казва това, само ти го знай; философия има в това.
Да кажем, че някой те е обидил; ти си му казал тази обидна дума в миналото и сега той ти казва същото. Някой като ти каже обидна дума, и ти – готово, кипваш. Да не им даваме оръжие, още повече – да ги обезоръжим, като им покажем добър пример. С добър личен пример ти сменяш техните състояния. Най-мъчното е да смениш състоянието на някого. Когато те обидят, ще мълчиш, никому недей казва това, само ти го знай; философия има в това. Една сестра попита Учителя: „Какво трябва да правим, когато ни обиждат? “ Когато някой говори против теб, той те връзва с въжета. И ако ти мълчиш, ако запазиш самообладание и спокойствие, тогава в теб ще слезе един вътрешен свещен Огън, който изгаря въжетата и се освобождаваш и заедно с теб се освобождават още много други хора по Земята. Но ако ти му отговориш, тогава отговаряш на злото със зло и тогава твоите въжета, с които си вързан, остават, така че и двамата сте вързани.
към текста >>

И в живота е същото: някои искат с по-малко труд да влязат в Царството Божие, без много мъчнотии, с малко молитви; но толкова и придобиват.
И така, от окултно гледище, когато обиждат човека, той трябва да си мълчи. Да имаш хармонично мислене, за половин час да не те безпокои светът, нито дълговете, нито нищо друго, това е самообладание. Ако един зиант е уморен, ще запали огън, ще стопли вода и ще пие. Онзи, който не разбира, ще пие студена вода. Така прави онзи, който иска с по-малко труд да мине по-лесно. И в живота е същото: някои искат с по-малко труд да влязат в Царството Божие, без много мъчнотии, с малко молитви; но толкова и придобиват. Дойде някой благодетел и ти даде два милиона лева, но после си ги взема обратно; твоето самообладание е да не ти трепне сърцето. Една сестра сподели: „Аз съм импулсивна и когато някой върши нещо лошо, произнасям думи, за които съжалявам.“ Най-първо се постави на неговото място, за да видиш какво трябва да се направи. Един Ангел видял, че някой човек греши и казал на Господа: „Как го търпиш? “ Господ го пратил на мястото на човека и Ангелът направил два пъти повече погрешки.
към текста >>

Така ще мисли окултният ученик и ще се освободи от дрязгите на живота.
Когато си болен, кажи: „В Божествения свят няма никаква болест, аз ще бъда здрав! “ Нищо повече. Болестта и да се увеличава, кажи: „Аз ще оздравея! “ Ако продължаваш така месец, два, цяла година, тази болест най-после ще офейка. Ако искаш да бъдеш здрав, не мисли за нищо отрицателно, мисли, че си дошъл да извършиш Волята Божия. Така ще мисли окултният ученик и ще се освободи от дрязгите на живота. Всяка вечер си направете равносметка колко спечелихте и колко загубихте. Внимавайте днешните решителни времена да не отклонят вниманието ви от това да бдите над себе си. При сегашните сътресения, бури, катастрофи и бъркотии в живота на народите човек трябва да бъде спокоен и да не се смущава. Тъмните сили ще се стараят да внесат смут в него, за да го отклонят от духовната му работа и от духовното му състояние, но той да не губи вътрешните богатства. При тези събития да не изгубва спокойствие, Любов, Мир, Радост, Вяра; това е една от задачите, които той трябва да разреши правилно.
към текста >>

При сегашните сътресения, бури, катастрофи и бъркотии в живота на народите човек трябва да бъде спокоен и да не се смущава.
“ Ако продължаваш така месец, два, цяла година, тази болест най-после ще офейка. Ако искаш да бъдеш здрав, не мисли за нищо отрицателно, мисли, че си дошъл да извършиш Волята Божия. Така ще мисли окултният ученик и ще се освободи от дрязгите на живота. Всяка вечер си направете равносметка колко спечелихте и колко загубихте. Внимавайте днешните решителни времена да не отклонят вниманието ви от това да бдите над себе си. При сегашните сътресения, бури, катастрофи и бъркотии в живота на народите човек трябва да бъде спокоен и да не се смущава. Тъмните сили ще се стараят да внесат смут в него, за да го отклонят от духовната му работа и от духовното му състояние, но той да не губи вътрешните богатства. При тези събития да не изгубва спокойствие, Любов, Мир, Радост, Вяра; това е една от задачите, които той трябва да разреши правилно. Престани да се тревожиш, че са ти взели гевречето. Ако ти вземат едно, ще ти върнат пет; ако ти вземат осем, ще ти дадат шестнадесет. Едно нищо и никакво нещо – само за пет пари, а ти причинява мъчение.
към текста >>

Непосветеният казва, че му е дотегнал вече животът, а посветеният казва, че се радва на Живота.
Едно нищо и никакво нещо – само за пет пари, а ти причинява мъчение. Внимавайте, защото докато сме ту в радост, ту в скръб, ние занемаряваме Божественото и не можем да получим онова, което трябва. Това прилича на думи, написани на морския бряг, които вълните заличават. На пътя ти е легнал някой камък; няма как да не се спънеш, ако се блъснеш в него, но ако го заобиколиш, няма нищо, вървиш си напред без сблъсъци. За посветените Животът е светъл, а за непосветените – тъмен. Непосветеният казва, че му е дотегнал вече животът, а посветеният казва, че се радва на Живота. Едно важно качество на ученика е Безстрашието. Да имаме смелост, решителност, Безстрашие. Християнството отучва хората от страха. Докато трепериш от страх, ти не можещ да се развиваш правилно. Мъчнотията е да се отучим от страха!
към текста >>

10. 45) Невидими пътища - Боян Боев (1883 – 1963)

Може би тогава държахме ключа на Живота.
Колко свещени ни се видяха всички тези места! Всичко тук напомняше за дейността на Учителя. Посетихме морените – този тих, мистичен кът, заобиколен от мощни ели. Зърнахме Пиперката – една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Такава любов и единение изпитвахме! Може би тогава държахме ключа на Живота. И аз се наведох, отворих раницата си и разгърнах томчето „Ключът на живота“ . Ето някои мисли от прочетеното: “Никакво добро не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата Любов ще стане като Неговата. Когато повярвате в Божественото, силни сте.
към текста >>

И аз се наведох, отворих раницата си и разгърнах томчето „Ключът на живота“ .
Всичко тук напомняше за дейността на Учителя. Посетихме морените – този тих, мистичен кът, заобиколен от мощни ели. Зърнахме Пиперката – една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Такава любов и единение изпитвахме! Може би тогава държахме ключа на Живота. И аз се наведох, отворих раницата си и разгърнах томчето „Ключът на живота“ . Ето някои мисли от прочетеното: “Никакво добро не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата Любов ще стане като Неговата. Когато повярвате в Божественото, силни сте. Не търсете Христа вън от вас.
към текста >>

Има една дълбока философия и като я разберат, хората ще бъдат щастливи.
То видяло, че няма никой наоколо, а в една паница до един камък имало насипана каша и то взело да лочи. В това време идва господарят, затваря вратата и като го набива хубаво, пуска го. Кучето излязло на улицата и почнало да си ближе раните. Всичкото нещастие е в това, че човек иска непозволени работи. При непозволените работи той ще си ближе раните. Има една дълбока философия и като я разберат, хората ще бъдат щастливи. Аз ще ви покажа Пътя. Няма да остана назад, напред ще вървя. Как ще ви докажа, че този път е добър? Трябва да вярвате, нищо повече! Онзи, който иска да излъже другите хора, лъже себе си.
към текста >>

11. 61) Планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва разбиране, трябва философия на живота.
В града бе студ, а там – топло, температурата се бе покачила на 19 градуса. Ако сме в хармония, Природата се съобразява с нас, а дойде ли грехът, дисхармонията, времето веднага се разваля. В планината човек се учи как да се подмладява, а в полето – как да остарява. Но планинските жители, на които умът е в долините, не се ползват; дойдеш ли на планината, не трябва да мислиш за долината. Един говедар ми каза: „Скитаме се по планините и сме подивели“. Трябва разбиране, трябва философия на живота. Ако някой говедар е философ, тогава е друго. Един човек, като живее известно време на планината, трябва да слезе в долината; не бива постоянно да се живее на планината. Като се качваш на планината, смятай, че работите ти с всички хора са уредени и не казвай, че с някого се караш или че някой не ти дава това, което ти дължи. Всеки, който пада или се подхлъзва, всякога през него е минала една лоша, чужда мисъл. Щом имаш добра мисъл, няма да падаш.
към текста >>

На Земята има центрове, които са врата на Живота, и водата, която минава през тях, е вече свещена и има голямо въздействие.
Цялата местност е магнетична, особено при чешмата, където има изобилно ултравиолетови лъчи. Водата иде от Езерото на Чистотата. Тя е много бистра и хубава и още повече се пречиства, когато се прецежда през пластовете. Палестина бе избрана за Христовите мистерии, понеже местността е много хълмиста и е подходяща за духовна работа. България е избрана, понеже има много планини, а без тях не може. На Земята има центрове, които са врата на Живота, и водата, която минава през тях, е вече свещена и има голямо въздействие. Тези врати се пазят. Вода с голямо действие, с изобилен живот има в непристъпните, свещени места на планините, пазени от посветени. Мястото, през което минаваме за Бивака на Витоша, толкова сме го поляризирали, че като вървим през него, ние се лекуваме. То има хубава аура и докато не е изчерпана, всеки, който мине оттам, може да се лекува. Когато правиш екскурзия, не е все едно дали си излязъл в четвъртък, в петък или в някой друг ден.
към текста >>

Вие трябва да знаете, че ако очистите гората от сухи клонки и клечки, ще се оправят и вашите работи в живота.
Буреносният вятър казваше: „Трябва да мислите и трябва да се борите, да падате и да ставате, напред да вървите! “. Защото ако не вървим напред, ще се върнем назад. Ако тази атмосферна вълна бе студена, по никой начин не можехме да се качим горе, но за щастие тя бе топла. Когато се правят екскурзии, чистенето на изворите и потоците е полезно, от една страна, понеже се разкрасява местността и се добива хубава вода, а от друга страна, и самата работа действа върху здравето на човека и той е изпълнен с енергия. Чрез чешмите, които съграждаме на планината, идеите ни се разнасят надолу. Вие трябва да знаете, че ако очистите гората от сухи клонки и клечки, ще се оправят и вашите работи в живота. За в бъдеще животът на планината ще бъде използван по-добре и по-сполучливо ще бъде наредена програмата за всеки час. Ще се дадат някои специални научни лекции, които да ни въведат в познавателното лоно на Природата. Ако се вгледате в едно кътче, което на пръв поглед не прави никакво впечатление, ще забележите много подробности и закони, които са вложени в тези прости на вид места. Много интересни неща са написани в Природата и е хубаво човек да знае как да ги чете. Когато се отиде на Мусалла, първо трябва да се размишлява малко и там трябва да минат ден-два, за да се приспособи човек.
към текста >>

12. 70) Ръководен от Любовта и Мъдростта - Боян Боев (1883 – 1963)

Философия е това.
Например във време на екскурзия ще си правите услуги: един ще накладе огън, друг ще донесе вода, трети ще поддържа огъня през нощта, когато останалите спят, и пр. Често овчарите подпушват реката, за да стане два метра дълбока. После хвърлят овцете от моста в реката, те почват да плуват и тогава се изпира вълната им. Щом овчарят почне да къпе овцете, той мисли скоро да ги стриже. Влезете ли в мъчнотии, ще кажете: „Като овца във водата сме, опра ни се вълната“. Философия е това. Човек трябва да бъде търпелив. В Живота има най-големи противоречия, от които човек ще се учи. Земята е една много строга школа: някой път очакваш, че плодът е готов и че ще го откъснеш, но го оставяш за понеделник, за да узрее. Законът за единството в Природата изисква всички хора да са свободни, но да имат единство. Има простор за всички.
към текста >>

В Живота има най-големи противоречия, от които човек ще се учи.
После хвърлят овцете от моста в реката, те почват да плуват и тогава се изпира вълната им. Щом овчарят почне да къпе овцете, той мисли скоро да ги стриже. Влезете ли в мъчнотии, ще кажете: „Като овца във водата сме, опра ни се вълната“. Философия е това. Човек трябва да бъде търпелив. В Живота има най-големи противоречия, от които човек ще се учи. Земята е една много строга школа: някой път очакваш, че плодът е готов и че ще го откъснеш, но го оставяш за понеделник, за да узрее. Законът за единството в Природата изисква всички хора да са свободни, но да имат единство. Има простор за всички. И всичко, каквото човек желае, може да го постигне, но Природата е поставила особен път на всеки човек, по който той трябва да мине. Никой път двама души не добиват щастие по един и същ начин.
към текста >>

13. 81) Ще вземеш толкова, колкото торбата ти събира, а ще дадеш всичко, което имаш - Боян Боев (1883 – 1963)

Екскурзията си има своя философия.
Третото езеро Балдер-Дару означава висшата област на Астралния свят. Четвъртото езеро Близнаци означава Умствения свят. Петото езеро Махабур означава Причинния свят. Шестото езеро Сърцето означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро Шемхаа или Главата означава Божествения свят. Екскурзията си има своя философия. Тогава преди всичко човек трябва да диша правилно и да употреби известно време за размишление. В какво стои единството? Единството стои в това, че всички прояви на живота произтичат от едно Разумно Начало. Това Начало е вечно разнообразие. Във водата можеш да плуваш, но в тинята ще потънеш.
към текста >>

Единството стои в това, че всички прояви на живота произтичат от едно Разумно Начало.
Шестото езеро Сърцето означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро Шемхаа или Главата означава Божествения свят. Екскурзията си има своя философия. Тогава преди всичко човек трябва да диша правилно и да употреби известно време за размишление. В какво стои единството? Единството стои в това, че всички прояви на живота произтичат от едно Разумно Начало. Това Начало е вечно разнообразие. Във водата можеш да плуваш, но в тинята ще потънеш. Има някои идеи, които приличат на вода, и други, които приличат на тиня. На човека всеки ден му пращат мисли и чувства от Невидимия свят, над които той трябва да работи през деня. И ако остави тези мисли и чувства за утре и за други ден, той се отклонява, губи.
към текста >>

14. 32) Интуиция - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да има правилна философия за живота.
И когато този Божествен глас се обади, всякога се разлива светлина, а при другите гласове съзнанието се раздвоява и то тъне в мрак. Утихнат ли гласовете, Той пак ти говори – това е вече опит. Дълго време се изисква, за да умееш да схващаш от раз. Интуицията е вътрешно просветление. И във всички науки: физика, математика и пр., когато дойде просветлението, всичко оживява. Човек трябва да има правилна философия за живота. Знаеш много обикновени работи, обаче дойде една малка, но жива работа, и не знаеш как да я направиш. Един инженер, който гледал как на едно островче в реката бобърът прави бентове, си казал, че напролет водата сигурно ще ги завлече. Бобърът изградил своите четири бента, а инженерът построил мост. Напролет водата завлякла злополучния мост, а бентовете на бобъра останали невредими до един. От това следва, че по-учен бил бобърът, който предвидил всичко и избрал подходящото място.
към текста >>

Изключително важно е да помислите върху живота си и да успеете да видите добре ли ще го прекарате, или зле.
Ето друго упражнение: като получите писмо, подръжте го известно време, поставете го вьрху челото си и мислете, за да познаете съдържанието му. Или направете един друг по-прост опит с кутия. Можете да не познаете какво има в нея, но можете да познаете дали е празна, или пълна. Ако кутията е пълна, вие ще чувствате в слънчевия възел пълнота, ще ви се каже отвътре: „Кутията е пълна, не се колебай.“ Ако е празна, ще изпитвате празнота – „Тя е празна! “ По-сложно е да се разбере какво има в кутията. Изключително важно е да помислите върху живота си и да успеете да видите добре ли ще го прекарате, или зле. А как специфично ще се сложи той, може да се разгадае по-после. Някой път, като погледнем към живота си, усещаме присъствие на нещо тъмно, значи някакви препятствия ще ни се случат. С интуицията можем да намерим веднага отговор отвътре. Разумните същества имат отговор на това, което търсим, този въпрос е разрешен от тях. Един взводен командир, който имаше интуиция, командваше известен брой войници през Балканската война.
към текста >>

Някой път, като погледнем към живота си, усещаме присъствие на нещо тъмно, значи някакви препятствия ще ни се случат.
Можете да не познаете какво има в нея, но можете да познаете дали е празна, или пълна. Ако кутията е пълна, вие ще чувствате в слънчевия възел пълнота, ще ви се каже отвътре: „Кутията е пълна, не се колебай.“ Ако е празна, ще изпитвате празнота – „Тя е празна! “ По-сложно е да се разбере какво има в кутията. Изключително важно е да помислите върху живота си и да успеете да видите добре ли ще го прекарате, или зле. А как специфично ще се сложи той, може да се разгадае по-после. Някой път, като погледнем към живота си, усещаме присъствие на нещо тъмно, значи някакви препятствия ще ни се случат. С интуицията можем да намерим веднага отговор отвътре. Разумните същества имат отговор на това, което търсим, този въпрос е разрешен от тях. Един взводен командир, който имаше интуиция, командваше известен брой войници през Балканската война. За да ги опази, той непрекъснато слушаше вътрешния си глас: „Днес тук ще стоите, няма да се местите на друго място! “, и през целия ден в техния окоп не падна никакъв снаряд.
към текста >>

Тези, които се окопаха на нови позиции заедно със своя взводен командир, спасиха живота си.
Един взводен командир, който имаше интуиция, командваше известен брой войници през Балканската война. За да ги опази, той непрекъснато слушаше вътрешния си глас: „Днес тук ще стоите, няма да се местите на друго място! “, и през целия ден в техния окоп не падна никакъв снаряд. На следващия ден вътрешният глас му каза: „Тук няма да оставате! “ Някои от войниците отказаха да се преместят, падна един снаряд и множество от тях останаха на място. Тези, които се окопаха на нови позиции заедно със своя взводен командир, спасиха живота си. Всички, които са слушали вътрешния си глас, всякога са успявали. Човек е в състояние да усеща събитията по един Божествен начин. Както кокошките усещат промяната на времето, така и човек може да усеща какво точно може да му се случи и по този начин би могъл да се предпазва. Например Кортеза21 разказваше, че когато отиде в някое село, отвътре Ă се казва кой дом да посети. „Ще отидеш в еди-коя си къща, не в богатска, там ще те гледат отвисоко“; и ще я приемат добре в тази къща, която Ă се посочва отвътре.
към текста >>

15. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

Но на нейно място идва все още неизпитана, но младенчески чиста култура, носеща нови духовни и материални ценности, и чрез нейната изява ще прозвучи идеята, която Невидимият свят въплъщава в живота.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ46 В своя еволюционен път човечеството бележи съответна степен на развитие на съзнанието и културата. Всеки вид човешка култура минава през свой период на детство, юношество, младост, зрялост, старост, защото когато достигне кулминациионната си точка, тя сбъдва своя замисъл, след което залязва. Но на нейно място идва все още неизпитана, но младенчески чиста култура, носеща нови духовни и материални ценности, и чрез нейната изява ще прозвучи идеята, която Невидимият свят въплъщава в живота. При културния си възход човечеството всякога е подпомагано и ръководено от невидимата ръка на напредналите същества. Значението на тази съпричастност можем да обрисуваме с някоя подходяща аналогия. Например ако едно дете бъде оставено да изучи четирите аритметически действия без чужда помощ, то, разбира се, че ще може да ги усвои, но ще употреби повече усилия и време. Също така човек сам би могъл да открие и усвои цялата аритметика с дробите, с пропорциите, с простото и сложно тройно правило, след това – цялата алгебра, тригонометрия, аналитична и дескриптивна геометрия и т. н., да мине през висшата математика, но за да се справи съвсем сам с цялата тази наука, би имал нужда от много години, докато сега, с помощта на синтезираното знание, той усвоява този обем математическо знание в съкратен срок, за 10-15 години.
към текста >>

Такива просветителни центрове на висша наука, философия, изкуство и Божествена мъдрост е имало във всички култури.
Например ако едно дете бъде оставено да изучи четирите аритметически действия без чужда помощ, то, разбира се, че ще може да ги усвои, но ще употреби повече усилия и време. Също така човек сам би могъл да открие и усвои цялата аритметика с дробите, с пропорциите, с простото и сложно тройно правило, след това – цялата алгебра, тригонометрия, аналитична и дескриптивна геометрия и т. н., да мине през висшата математика, но за да се справи съвсем сам с цялата тази наука, би имал нужда от много години, докато сега, с помощта на синтезираното знание, той усвоява този обем математическо знание в съкратен срок, за 10-15 години. Именно затова в плана на напредналите същества е да вземат всякога участие при възпитанието и развитието на културата, докато човечеството я усвоява. Средищата, чрез които Светлите същества и гениите на човечеството действат, са окултните школи. Такива просветителни центрове на висша наука, философия, изкуство и Божествена мъдрост е имало във всички култури. Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура. Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма. Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание.
към текста >>

Всякога един специален окултен прочит в тази необятна територия, маркираща границите на подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще хвърля светлина върху проблемите на живота и на еволюционнното развитие на човешката душа.
Също така той може да си послужи и с красиви символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишени Истини – например с красивия символ на синьото цвете в романа на Новалис или с легендата за синята птица от Метерлинк, и т.н. Бих могъл да спомена, че е подходящо да се използват и символичните разкази, срещани в беседите на Учителя. Например легендите за цар Зензибо (4-та беседа от 5-а серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (12-а беседа от 5-а серия), за Самсун Ели (в 11-а беседа от 6-а серия), за Муса-Бентам (23-а беседа от 7-а серия), за Анунцио и Салвий (13-а беседа от 7-а серия), за Саваот-Амон-Ра (18-а беседа от 8-а серия) и т.н. От гореизложеното се вижда, че епическата и митологическа традиция е неотменима като средство, което има специално значение за развитието на човечеството. И че християнството със своята дълбока символика и с моралните си ценности доразвива посоките и идеите при символичната обрисовка. Всякога един специален окултен прочит в тази необятна територия, маркираща границите на подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще хвърля светлина върху проблемите на живота и на еволюционнното развитие на човешката душа.
към текста >>

16. 46) Мъдреците от изток - Боян Боев (1883 – 1963)

Източната философия вече била стигнала до своята върхова точка, но за човечеството, което навлизало в еволюционния си период, би трябвало да се проявят нови методи, програми, сили и пътища.
По този начин започва еволюционният период на цялото човечество и неговото постепенно възлизане е съществена духовна необходимост. Трябва да се изтъкне, че човешката история от атлантско време до Христа е представлявала едно постепенно слизане на човешкото съзнание в гъстата материя.45 И тази посока – слизане от Духа към материята, се нарича инволюция. Древни култури като индийската, персийската, асиро-вавилонската и египетската са се развивали по време на човешката инволюция и тяхната придобита опитност и надареност имат характеристиката на инволюционния период. Но методите, които са необходими за развитието на човечеството, се менят според възрастта му и според степента на съзнанието му, така както не можем да си послужим при възпитанието на един юноша с методите, които употребяваме за развитието на едно тригодишно дете. Мъдреците, които представляват есенцията на инволюционната култура, са се поклонили на Месията, който ще им отвори нови хоризонти, ще преодолее известни препятствия в жертва свята и благоугодна и ще внесе нова светлина и нови възможности – така Той ще ги постави във връзка с изобилния живот. Източната философия вече била стигнала до своята върхова точка, но за човечеството, което навлизало в еволюционния си период, би трябвало да се проявят нови методи, програми, сили и пътища. Поклонението на мъдреците от Изток пред малкия Исус е духовното осъзнаване на новите напредничави идеи – с Христа иде Любовта, от което източните школи имат нужда. Учението на Христа надминава тяхното знание и възможности. Окултистите от източната философия осъзнават, че трябва да идат да се учат при Христа. Именно това ще се осъществи през вековете и във вътрешния и външен живот на човечеството ще настьпят съществени промени. Тази неразривна връзка е изразена чрез думите: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.
към текста >>

Окултистите от източната философия осъзнават, че трябва да идат да се учат при Христа.
Но методите, които са необходими за развитието на човечеството, се менят според възрастта му и според степента на съзнанието му, така както не можем да си послужим при възпитанието на един юноша с методите, които употребяваме за развитието на едно тригодишно дете. Мъдреците, които представляват есенцията на инволюционната култура, са се поклонили на Месията, който ще им отвори нови хоризонти, ще преодолее известни препятствия в жертва свята и благоугодна и ще внесе нова светлина и нови възможности – така Той ще ги постави във връзка с изобилния живот. Източната философия вече била стигнала до своята върхова точка, но за човечеството, което навлизало в еволюционния си период, би трябвало да се проявят нови методи, програми, сили и пътища. Поклонението на мъдреците от Изток пред малкия Исус е духовното осъзнаване на новите напредничави идеи – с Христа иде Любовта, от което източните школи имат нужда. Учението на Христа надминава тяхното знание и възможности. Окултистите от източната философия осъзнават, че трябва да идат да се учат при Христа. Именно това ще се осъществи през вековете и във вътрешния и външен живот на човечеството ще настьпят съществени промени. Тази неразривна връзка е изразена чрез думите: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно. Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овците“ (Йоан 10:11). Стадото овци е цялото човечество, а пастирът – Христос. Всякога факти, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от различни духовни полета и в този смисъл поклонението на мъдреците от Изток има обозримо значение за символичното звучене в Евангелието на Матея.
към текста >>

Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овците“ (Йоан 10:11).
Поклонението на мъдреците от Изток пред малкия Исус е духовното осъзнаване на новите напредничави идеи – с Христа иде Любовта, от което източните школи имат нужда. Учението на Христа надминава тяхното знание и възможности. Окултистите от източната философия осъзнават, че трябва да идат да се учат при Христа. Именно това ще се осъществи през вековете и във вътрешния и външен живот на човечеството ще настьпят съществени промени. Тази неразривна връзка е изразена чрез думите: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно. Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овците“ (Йоан 10:11). Стадото овци е цялото човечество, а пастирът – Христос. Всякога факти, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от различни духовни полета и в този смисъл поклонението на мъдреците от Изток има обозримо значение за символичното звучене в Евангелието на Матея. А именно онова, което се случва, което е част от физическия свят, същевременно е и символ на вечни Истини. Мъдреците идат от изток, тогава нека да разгледаме понятието Изток. Що е мистичният Изток, що е вътрешният Изток?
към текста >>

17. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

С такова убеждение проявите на живота се свеждат до физико-химични процеси, обаче според окултизма Природата е жива и разумна и зад нейната физическа страна е насложена друга – духовната.
НОВОТО СЪЗНАНИЕ. ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ54 Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл. Съдържанието е силата, която организира формите, а смисълът е разумното, което дава целесъобразност на силата.55 Хората с механично разбиране за света разглеждат явленията само по тяхната повърхност или, би могло да се каже, че те, като изучават подвързията на книгата, мислят, че са проникнали и в нейното съдържание. С такова убеждение проявите на живота се свеждат до физико-химични процеси, обаче според окултизма Природата е жива и разумна и зад нейната физическа страна е насложена друга – духовната. Стремежът на окултната наука е да установи съответствие между външните явления и духовните сили, които ги създават. Качествените и количествените изменения на еволюционния процес са в пряка зависимост от развитието на съзнанието. Основната характеристика на днешното съзнание е, че всеки човек се чувства като същество, отделно от другите хора, защото съзнанието му е индивидуално. Тази степен на съзнание е само една фаза, но предстои следваща – разширение на индивидуалното съзнание. По-долу в текста ще изложим някои идеи и факти, с които ще обрисуваме характера на този нов тип съзнание.
към текста >>

Разумното съдържа живота на всички в себе си или Първичната Причина обема единството на всички души.
Качествените и количествените изменения на еволюционния процес са в пряка зависимост от развитието на съзнанието. Основната характеристика на днешното съзнание е, че всеки човек се чувства като същество, отделно от другите хора, защото съзнанието му е индивидуално. Тази степен на съзнание е само една фаза, но предстои следваща – разширение на индивидуалното съзнание. По-долу в текста ще изложим някои идеи и факти, с които ще обрисуваме характера на този нов тип съзнание. 1. Закон на частите и закон на Цялото Разумното съдържа живота на всички в себе си или Първичната Причина обема единството на всички души. В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички. Новото съзнание, което иде, може да се нарече космическо или съзнание за единството. Много са признаците, че днес посоката на човечеството е отправена към една култура на единството и че се желае обединение. Например разпространени са асоциации от всякакъв вид, свикват се международни конгреси – икономически, политически, научни. Народите желаят падането на границите, правят се контакти през морета и океани, рушат се стените между расите, народите и отделните души.
към текста >>

Ето защо, когато човек даде ход на Божественото в себе си, той чувства връзките си с Цялото и участва в единството на Живота.
Защо се наблюдава такава тенденция в развитието? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме в какво се състои същността на еволюционния процес – а именно в непрестанното развитие и в характерното постъпателно нарастване при проява на сили и заложби, скрити в монадата. Колкото повече човек се самоусъвършенства, толкова повече се и приобщава. В колкото по-голяма степен той проявява своята Божествена природа, толкова повече се и издига от съзнанието на отделната личност до едно по-разширено съзнание. Единството изгражда основата на цялото Битие: Животът е единен и разумното, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек даде ход на Божественото в себе си, той чувства връзките си с Цялото и участва в единството на Живота. И тогава, проявявайки алтруизъм, той променя своя егоцентричен начин на живот. Напускайки илюзията на личната резервираност и превъзмогвайки закона на частите, човек приема закона на Цялото, като навсякъде вижда един-единствен живот – живота на Бога. И когато животът на Първичната Причина, който протича през всички същества, вече преминава напълно осъзнато през него и укрепва връзките му с Цялото, те стават реални. При новата фаза на развитие човек не се обезличава – запазва индивидуалното си съзнание и същевременно с това преживява връзките си с Целокупния живот. Първичната Причина съдържа единството на всички души и когато човек живее в закона на Цялото, той има такова отношение към съществата, каквото Бог има към тях.
към текста >>

Напускайки илюзията на личната резервираност и превъзмогвайки закона на частите, човек приема закона на Цялото, като навсякъде вижда един-единствен живот – живота на Бога.
Колкото повече човек се самоусъвършенства, толкова повече се и приобщава. В колкото по-голяма степен той проявява своята Божествена природа, толкова повече се и издига от съзнанието на отделната личност до едно по-разширено съзнание. Единството изгражда основата на цялото Битие: Животът е единен и разумното, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек даде ход на Божественото в себе си, той чувства връзките си с Цялото и участва в единството на Живота. И тогава, проявявайки алтруизъм, той променя своя егоцентричен начин на живот. Напускайки илюзията на личната резервираност и превъзмогвайки закона на частите, човек приема закона на Цялото, като навсякъде вижда един-единствен живот – живота на Бога. И когато животът на Първичната Причина, който протича през всички същества, вече преминава напълно осъзнато през него и укрепва връзките му с Цялото, те стават реални. При новата фаза на развитие човек не се обезличава – запазва индивидуалното си съзнание и същевременно с това преживява връзките си с Целокупния живот. Първичната Причина съдържа единството на всички души и когато човек живее в закона на Цялото, той има такова отношение към съществата, каквото Бог има към тях. Така се изграждат хармонията и разбирателството при взаимоотношенията. 2. Животът в Цялото е извор на сила
към текста >>

И когато познаем този факт, че съдбата на всекиго е свързана със съдбата на останалите, ще дойдем и до правилната философия за живота.
При новата фаза на развитие човек не се обезличава – запазва индивидуалното си съзнание и същевременно с това преживява връзките си с Целокупния живот. Първичната Причина съдържа единството на всички души и когато човек живее в закона на Цялото, той има такова отношение към съществата, каквото Бог има към тях. Така се изграждат хармонията и разбирателството при взаимоотношенията. 2. Животът в Цялото е извор на сила Всички сме свързани. И когато познаем този факт, че съдбата на всекиго е свързана със съдбата на останалите, ще дойдем и до правилната философия за живота. Живот в Цялото означава бурен цъфтеж на всички спящи сили и заложби. Този, който живее в закона на Цялото, проявява вътрешните си дарби и добродетели, защото е във връзка с Космичния живот – при това положение към него прииждат отвсякъде сили, за да го подкрепят. Какво ли може да направи ръката на човека сама? Единствено тя може да бъде полезна дотолкова, доколкото е свързана с целия организъм. Ако клетките на ръката искат да се индивидуализират, те ще разслабят връзките си с цялото и ще настъпи израждане.
към текста >>

При преживяване на единството се чувства пулсът на живота, който обхваща цялата Природа – това е блаженството на мъдреца, понеже музиката на Всемира преминава през него.
Трябва да знаем, че всички сме свързани помежду си и че никой не може да бъде щастлив сам по себе си. Нали когато едно място в организма е наранено, то и останалите клетки в организма изпитват болка; същата индикация се забелязва и в обществото на хората. Защо животът в Любовта е извор на радост? Защото човек образува връзки с Цялото и когато в него се вливат импулсите на Единния живот, всичките му заложби се раздвижват и го подтикват да върви напред. Не бива да отслабваме връзките си с Целокупния живот, за да не се лишим от животворните сили, които ни развиват. При преживяване на единството се чувства пулсът на живота, който обхваща цялата Природа – това е блаженството на мъдреца, понеже музиката на Всемира преминава през него. Този, който живее в Любовта, като повдига околните, повдига себе си. Когато у човека протече новото съзнание, ориентирано към Цялото, тогава неговата най-специфична дарба се проявява: ако е музикант, разцъфтява музикалната му дарба, ако е математик – математическата му дарба. Всички души, които трептят в хармония, макар и да се намират на далечно разстояние една от друга, са в особена връзка помежду си. Ето защо душите, които са на еднакво ниво на съзнание, са в интимна вътрешна връзка и по закона на хармонията си препращат идеи. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато се изсвири или изпее един тон, той резонира в тази струна, която е в хармония с него.
към текста >>

Този, който греши, живее в закона на частите – той сам се изолира от известни сили на живота.
Ето защо душите, които са на еднакво ниво на съзнание, са в интимна вътрешна връзка и по закона на хармонията си препращат идеи. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато се изсвири или изпее един тон, той резонира в тази струна, която е в хармония с него. Също така и един добър човек е във вътрешна връзка с всички добри души, където и да се намират те, а добротата, нека отбележим, е извор на сила. Разумната Природа възпитава душите по един мъдър начин и ги води към развитие. Ако се причини страдание на което и да е същество, нарушава се законът на единството. Този, който греши, живее в закона на частите – той сам се изолира от известни сили на живота. Поради това именно ще мине през страдание. И така чрез собствената си Голгота ще разбере, че всичко, което причинява на другите, го е сторил на себе си. Като страдаме, Природата ни възпитава и по този начин човешката душа научава великия урок за единството на Живота. Човек се убеждава, че ако удари някого, всъщност удря самия себе си. Човекът, който живее в закона на Цялото, т.е.
към текста >>

Като страдаме, Природата ни възпитава и по този начин човешката душа научава великия урок за единството на Живота.
Разумната Природа възпитава душите по един мъдър начин и ги води към развитие. Ако се причини страдание на което и да е същество, нарушава се законът на единството. Този, който греши, живее в закона на частите – той сам се изолира от известни сили на живота. Поради това именно ще мине през страдание. И така чрез собствената си Голгота ще разбере, че всичко, което причинява на другите, го е сторил на себе си. Като страдаме, Природата ни възпитава и по този начин човешката душа научава великия урок за единството на Живота. Човек се убеждава, че ако удари някого, всъщност удря самия себе си. Човекът, който живее в закона на Цялото, т.е. в Мировата Любов, ще разбира езика на всички същества, а и той самият ще бъде разбран. Където и да ходи, такъв човек ще разнася една вътрешна светлина, мир, хармония, радост и живот. При него отчаяните ще се утешат и ще се изпълнят с надежда и вяра, болният ще оздравее, лошият ще се преобрази – у него ще се появи желание да прояви добротата си, а звярът ще седне кротко при нозете му.
към текста >>

“, тогава той живее в живота на частите.
– Защото то чувства, че майка му е едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто. По същия начин всеки обича да се сближава с този, който живее в закона на Цялото. За такъв човек да стори път на една мравка или да я спаси от капката, която ще я удави, е толкова важно, колкото и да направи някое велико дело за човечеството, защото той има ясното мировъзрение да преценява другите същества от гледището на Първичната Причина. Такъв човек изпитва радост, когато някой се издигне или прояви хармоничните си способности, или направи откритие. Когато някой види картина в нечий дом и си каже: „Ох, де да беше моя! “, тогава той живее в живота на частите. А този, който живее живота на Цялото, се радва, че някой е нарисувал с голям талант такава ценна картина и че друг някой я притежава. 3. Схващане за Единството Животът на Цялото е живот на частите и животът на частите е живот на Цялото. Божественото, което работи в нас, работи и във всички останали хора. Вечното, Красивото, което е вътре в нас, се намира и в хранилницата на всички души.
към текста >>

А този, който живее живота на Цялото, се радва, че някой е нарисувал с голям талант такава ценна картина и че друг някой я притежава.
По същия начин всеки обича да се сближава с този, който живее в закона на Цялото. За такъв човек да стори път на една мравка или да я спаси от капката, която ще я удави, е толкова важно, колкото и да направи някое велико дело за човечеството, защото той има ясното мировъзрение да преценява другите същества от гледището на Първичната Причина. Такъв човек изпитва радост, когато някой се издигне или прояви хармоничните си способности, или направи откритие. Когато някой види картина в нечий дом и си каже: „Ох, де да беше моя! “, тогава той живее в живота на частите. А този, който живее живота на Цялото, се радва, че някой е нарисувал с голям талант такава ценна картина и че друг някой я притежава. 3. Схващане за Единството Животът на Цялото е живот на частите и животът на частите е живот на Цялото. Божественото, което работи в нас, работи и във всички останали хора. Вечното, Красивото, което е вътре в нас, се намира и в хранилницата на всички души. В душата на всекиго растат странни цветя, които може би все още не са разцъфтели в целия си блясък; в същата обител извира кристално чист извор, който може би все още не си е проправил път, за да протекат животворните му струи навън към другите.
към текста >>

Този, който почувства своите извечни връзки с Цялото, почва да работи и от живот на мъчение и труд се издига до живота на работата.
Божественото, което работи в нас, работи и във всички останали хора. Вечното, Красивото, което е вътре в нас, се намира и в хранилницата на всички души. В душата на всекиго растат странни цветя, които може би все още не са разцъфтели в целия си блясък; в същата обител извира кристално чист извор, който може би все още не си е проправил път, за да протекат животворните му струи навън към другите. Разумното, което действа в нас, е сродно с Разумното, което действа и във всяко цвете и твар. Именно затова този, който живее в закона на Цялото, вижда навред Единния живот, така невероятно проявен в неизброими форми. Този, който почувства своите извечни връзки с Цялото, почва да работи и от живот на мъчение и труд се издига до живота на работата. Който живее в илюзията на несъпричастността, търси своята слава, а който живее в Закона на Цялото, търси Божията слава. Почнеш ли да работиш за славата на Бога, т.е. когато Любовта става импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната и ти си свободен. При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно озарение се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става предвестник на Новата култура, която иде. А тя ще бъде култура на единството.
към текста >>

Тази клетка, намираща се в корена, съдейства за живота на цялото растение, но от друга страна, и нейният живот е зависим от живота на цялото.
4. Дървото на Целокупния живот Всички същества са клончета на едно и също дърво – дървото на Целокупния живот. Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи. В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Например всяка клетка на корена е в зависима връзка и с най-отдалечените клетки в клончетата, листата, пъпките. Тази клетка, намираща се в корена, съдейства за живота на цялото растение, но от друга страна, и нейният живот е зависим от живота на цялото. Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от монадата. Такава вътрешна и външна връзка съществува между всички същества. Съществата заемат съответно място в общата корелация според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват. Също така се наблюдават едни и същи явления, проектирани на различни полета, обаче в основата си те са под давлението на едни и същи закони. Например седемте основни тона в музиката са аналогични на седемте основни цвята от слънчевия спектър.
към текста >>

18. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

През останалите 28 години от живота си написва 18 теологични творби, от които най-известната е „Небе и ад“.
Хр.) – вавилонски цар, основател на Нововавилонското царство. Построил е Висящите градини на Вавилон – едно от чудесата на света. В Библията е представен основно в Книгата на пророк Даниил, където е разкрит като тиранин и като Божи инструмент за наказание на Израил от неговите грехове. 15. Емануел Сведенборг (1688–1772) – шведски учен, философ, християнски мистик и теолог. На 56-годишна възраст навлиза в мистичния етап на своя живот, в който вижда видения и съновидения и заявява, че може да посещава Небето и ада, да разговаря с ангели и с дяволи, че е определен от Господ да пише небесни доктрини, основани на реформираното християнство. През останалите 28 години от живота си написва 18 теологични творби, от които най-известната е „Небе и ад“. 16. Акашови записи (санскр.) – информацията за цялата история на Вселената, запаметена в квантовата ѝ структура и достъпна за посветените. 17. Агарта – страна, намираща се в паралелен на Земята свят, където живеят представители на Бялото Братство. 18. Есеи – членове на аскетична и мистична юдейска секта от ІІ в. пр. Хр., които живеят според установени правила като езотерична общност. За тях се предполага, че са посветили в своите тайнства и самия Христос.
към текста >>

Вследствие на дългогодишно тежко боледуване от сифилис през последните години от живота си изпада в умопомрачение.
Централен култ на есеите е култът към светлината, изразен като култ към Слънцето. Древното палестинско село Уади Кумран, където са открити прочути свитъци с мистериални знания, е само едно звено от огромната мрежа от огнища на есеите. 19. Терапевти – юдейска мистическа секта в Египет. Те са крайни аскети и много от тях са били лечители, създавали са места, където са лекували бездомни и бедни хора. 20. Фридрих Ницше (1844–1900) – немски философ, професор в Базелския университет. Вследствие на дългогодишно тежко боледуване от сифилис през последните години от живота си изпада в умопомрачение. Основни идеи във философията му са утвърждаването на аполониевото и дионисиевото начало, на идеите за смъртта на Бога и за свръхчовека, на волята за власт. Предшественик е на екзистенциализма и психоанализата. Най-известното му произведение е „Тъй рече Заратустра”. 21. Кортеза – ясновидка от Сливен, открита от д-р Миркович на неговите спиритически сеанси, защото всичките ѝ предсказания се сбъдват. Тя посочва места край Смолянско, където има минерални извори и където хората могат да получат чудодейно изцеление.
към текста >>

Основни идеи във философията му са утвърждаването на аполониевото и дионисиевото начало, на идеите за смъртта на Бога и за свръхчовека, на волята за власт.
Древното палестинско село Уади Кумран, където са открити прочути свитъци с мистериални знания, е само едно звено от огромната мрежа от огнища на есеите. 19. Терапевти – юдейска мистическа секта в Египет. Те са крайни аскети и много от тях са били лечители, създавали са места, където са лекували бездомни и бедни хора. 20. Фридрих Ницше (1844–1900) – немски философ, професор в Базелския университет. Вследствие на дългогодишно тежко боледуване от сифилис през последните години от живота си изпада в умопомрачение. Основни идеи във философията му са утвърждаването на аполониевото и дионисиевото начало, на идеите за смъртта на Бога и за свръхчовека, на волята за власт. Предшественик е на екзистенциализма и психоанализата. Най-известното му произведение е „Тъй рече Заратустра”. 21. Кортеза – ясновидка от Сливен, открита от д-р Миркович на неговите спиритически сеанси, защото всичките ѝ предсказания се сбъдват. Тя посочва места край Смолянско, където има минерални извори и където хората могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза живее бедно, нападана и обвинявана от официалната преса, и изчезва от публичното пространство около 1910 год.
към текста >>

До края на живота си чете лекции по целия свят, като основа на неговата философия е разбирането му за свободата и за развитието на самосъзнанието.
28. Кундалини – според източния окултизъм Кундалини е енергия, която лежи спираловидно навита в сакралната чакра в основата на гръбначния стълб. Нейното освобождаване и отправяне към теменната чакра на човека е свързано с процеса на неговата еволюция и на духовното му израстване. В Индия тази енергия се описва като огнена змия, за активизирането на която има разработени многобройни упражнения и медитации. 29. Джиду Кришнамурти (1895–1986 г.) – индийски философ, станал популярен още като дете заради идеята на теософите да финансират духовното обучение на няколко момчета, смятани за гениални, едно от които да бъде обявено за Миров Учител. Заради Кришнамурти теософите основават Ордена на Звездата на Изтока, но той по-късно го разпуска и се отказва от вменената му роля на Миров Учител. До края на живота си чете лекции по целия свят, като основа на неговата философия е разбирането му за свободата и за развитието на самосъзнанието. 30. Рудолф Щайнер (1861–1925) – австрийски философ, литературовед, архитект, известен предимно като създател на антропософията, базирана на езотеричното християнство и на западните традиции в окултизма, както и на нейните практически приложения: валдорфските училища, биодинамичното земеделие, антропософската медицина и др. Като ръководител на Антропософското общество осъществява активна творческа и лекторска дейност. Известни са около 300 книги с негови лекции и практически методи. 31. Парии – представители на една от най-нисшите касти в Южна Индия. 32. Радославово правителство – правителството на Васил Радославов (1854–1929) – български политик, оглавявал Либералната партия от 1887 до 1918 год.
към текста >>

Във философията пише за етика и естетика, икономика, метафизика, политика, психология, реторика и теология.
„Житно зърно“, 1937 г., кн. 6, стр. 135. 58. Аристотел (384–322 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, ученик на Платон. В науката изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология и физика. Във философията пише за етика и естетика, икономика, метафизика, политика, психология, реторика и теология. Занимава се с литература и поезия. Създател е на логиката, като развива теорията за умозаключението и съждението. 59. Платон (427–347 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, ученик на Сократ. Основател на Атинската академия.
към текста >>

19. 75) Пробен камък - Боян Боев (1883 – 1963)

Дървото на живота е Любовта.
Някой дойде и казва: „Аз те любя“, а нищо не внася. Тогава каква е тази любов? А друг казва: „Аз те обичам“, а нищо не обработва. Тогава каква е тази обич? Често се създават любовни песни, които не са прави в съдържанието си. Дървото на живота е Любовта. Закон е, че по-рано трябва да се приложи Любовта и после – обичта. Да обичаш е много по-сложно, отколкото да любиш. Да знаеш как да нахраниш едно дете, да се приспособиш към характера му, това е обич. В човека има нещо Божествено. Ангелът го вижда и това, Божественото, привлича ангела към човека.
към текста >>

Ние се самозаблуждаваме, като търсим Господа извън въздуха, извън светлината, извън живота.
Един човек забелязал, че някой път розата издава повече благоухание. Веднъж той видял, че едно много красиво същество излязло от розата и тогава розата издала по-силно ухание, после то пак влязло в цветето. Във всички същества има един напор да развиват Любовта. Ти обичаш едно цвете, едно животно за това, Божественото, което е в него. Един човек искал да се удави в Черно море и влязъл в една пещера при Варна, но една мушичка кацнала върху него и този човек се насърчил и не се самоубил. Ние се самозаблуждаваме, като търсим Господа извън въздуха, извън светлината, извън живота. Някой идва при теб и иска да го обичаш. Дай му един грозд. Ние сега се спираме и се питаме дали можем да се раздаваме на целия свят. Давайте! Има закон – като ви обичам, вълната на Любовта през мен се предава наоколо в света и милиони хора почват да обичат. Любовта е едно голямо течение.
към текста >>

В живота има една хубава страна, която хората трябва да познават.
Любовта, като най-красива сила в теб, раздай на другите в най-красиви форми. Ние все искаме да знаем какви ще бъдат резултатите, ако приложим Божественото. Първо го приложи и после размишлявай върху него – винаги идва резултат. Ако всички хора се обичаха, щяха да бъдат напълно здрави. Лекарят, ако обича, ще лекува – онези лекари, у които няма любов, затова и не лекуват. В живота има една хубава страна, която хората трябва да познават. Видят ли живота в неговата светлина, тогава той е и красив. Какво ви струва, когато някой ви обича, да му се усмихнете. Ние мислим, че трябва да даваме на този, който ни люби, и го отбягваме. Но този, който люби, дава и не мисли да взема нищо от вас. Въздухът, който духа, е Любов.
към текста >>

Видят ли живота в неговата светлина, тогава той е и красив.
Ние все искаме да знаем какви ще бъдат резултатите, ако приложим Божественото. Първо го приложи и после размишлявай върху него – винаги идва резултат. Ако всички хора се обичаха, щяха да бъдат напълно здрави. Лекарят, ако обича, ще лекува – онези лекари, у които няма любов, затова и не лекуват. В живота има една хубава страна, която хората трябва да познават. Видят ли живота в неговата светлина, тогава той е и красив. Какво ви струва, когато някой ви обича, да му се усмихнете. Ние мислим, че трябва да даваме на този, който ни люби, и го отбягваме. Но този, който люби, дава и не мисли да взема нищо от вас. Въздухът, който духа, е Любов. Водата, която тече, е Любов.
към текста >>

Трябва нова философия, но хората не разбират това.
“ Изяждането на този плод е прочитането на това писмо, а като посадя семката, аз изпращам в отговор друго писмо, написано от мен. И ако не посадя семката, пишат ми второ писмо, в което ми казват: „Защо не пишеш? “ Христос, Който умря и възкръсна, имаше една радост, която по-рано не би могъл да си я представи. На Земята отначало се почва добре и с радост, после идва страданието, опакото, после пак радостта. Трябва нова философия, но хората не разбират това. Викаха ме в Обществената безопасност. При първото отиване всички бяха хладни. При второто бяха по-меки, при третото още повече омекнаха, а на петото почнаха да ме поздравяват и да ми казват: „Много ни е приятно, че идвате. Вие внесохте нещо ново.“ Вие всички имате стари методи, които трябва да напуснете.
към текста >>

А най-голямата благодарност, която човек може да даде за живота, това е работата.
Онези, които обичат Бог, у тях няма спор. Когато обичаш Бога, тогава и хората ще те обичат. Бог не може да се ограничи в своята благост, Той повдига хиляди паднали души, които са уповавали Нему, и е верен и истинен към тях. Чистотата е израз на съвършения живот. Най-голямото благо, което човек има от Бога, това е животът. А най-голямата благодарност, която човек може да даде за живота, това е работата. Велик закон е зачитането на работата на другия. Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и Невидимият свят е внимателен към неговата работа. Който работи, обича. Който разбира, живее. Който разбира, работи.
към текста >>

Всичко това, което Бог допуща в живота ни, е за да вярваме, че Той ще го обърне на добро.
Движиш краката си – опитваш доброто. Движиш ръцете си – опитваш справедливостта. Слушаш – търсиш Мъдростта. Гледаш – търсиш Истината. Учителя продължи да говори: Всичко това, което Бог допуща в живота ни, е за да вярваме, че Той ще го обърне на добро. Трябва практически да приложим тази идея. Ето един пример от живота на една учителка. За да възпита твърде непослушните си ученици, тя занесла една кошница ябълки и им ги раздала. Няколко дни подред тя правила същото, докато те се умирили. Новото Учение е нов метод и нова светлина влиза в света – винаги има предупреждение от Невидимия свят.
към текста >>

Ето един пример от живота на една учителка.
Слушаш – търсиш Мъдростта. Гледаш – търсиш Истината. Учителя продължи да говори: Всичко това, което Бог допуща в живота ни, е за да вярваме, че Той ще го обърне на добро. Трябва практически да приложим тази идея. Ето един пример от живота на една учителка. За да възпита твърде непослушните си ученици, тя занесла една кошница ябълки и им ги раздала. Няколко дни подред тя правила същото, докато те се умирили. Новото Учение е нов метод и нова светлина влиза в света – винаги има предупреждение от Невидимия свят. Казват, че се жертваме за нищо и никакво, а сега се жертват във войната по закон, но за Божественото всеки всякога се жертва свободно. В Стария Завет пише, че са дошли ангели да помагат, но са се оплели.
към текста >>

20. 78) Професор Ханс Дриш и науката парапсихология - Боян Боев (1883 – 1963)

Заинтригуван от чисто философски въпроси, той почва да чете лекции по философия в същия университет.
“ Г-н X. Дриш е известен като професор по зоология и със своите сериозни изследвания и с научните си трудове в тази област. Освен конкретното изследване на фактите, той проявява стремеж и към тяхното обобщаване, затова насочва вниманието си към синтезирането им. И така въз основа на собствени наблюдения и опити върху организмите професорът идва до обяснение на витализма. Заинтригуван от чисто философски въпроси, той почва да чете лекции по философия в същия университет. Едновременно с това, когато стига до доказването на окултни истини, проверени чрез резултатите на изследванията си, проф. Ханс Дриш създава нова наука, която нарича парапсихология. Тук ще се занимаем с книгата на проф. Дриш „Парапсихология“, която е публикувана през 1932 г. Според професора парапсихологията е наука за окултните явления и той избира за надслов на книгата си един цитат от Шопенхауер: „Този, който се съмнява във фактите на жизнения магнетизъм и в неговото виждане чрез ясновидство, трябва да го наречем не невярващ, а невежа“ (Парерга, първи том, 1850 г.).
към текста >>

Също така и притежателят на къщата не е познат с метагнома, но той дава точни данни за него и за живота му само върху горното описание.
Ето един интересен случай, приведен от Пагенщехер: пред метагномка се поставя бутилка, намерена в морето близо до Азорските острови. При корабокрушение, преди да загине, някой написва на испански няколко реда на един лист и пуска бутилката в морето. Действително, някои лица, които са намерили бутилката, знаели съдържанието на писмото, но тук може да се изключи психометрията, понеже метагномката в ред картини обрисува цялото произшествие – обстоятелства, които не били известни на тези, които намерили бутилката. Също така и Бестерман излага един опит, който можем да наречем случай на истинско ясновидство, защото изключва четенето на мисли и ролята на подсъзнанието. Описват подробно пред метагнома вътрешността на една къща, при което никой от присъстващите никога не я е бил посещавал. Също така и притежателят на къщата не е познат с метагнома, но той дава точни данни за него и за живота му само върху горното описание. Ако в този случай не допуснем истинско ясновидство, тогава трябва да прибегнем до съвсем изкуствени и пресилени комбинации за предаване на мисли. Друг случай на ясновидство: метагномът попипва един предмет, принадлежащ на един младеж, който при нещастен инцидент по време на воаяж бива изяден от акула. Метагномът вижда нещастието, случило се в пристанището Сидней, описва подробностите и заявява, че след известно време акулата ще бъде хваната. Така става: в стомаха ѝ намират остатъци от дрехите на младежа. При този случай трябва да се допусне или истинско ясновидство, или психометрично предаване от страна на умрелия.
към текста >>

Когато сензитивът се допира до някой предмет, той придобива възможността да вижда сцени из живота на притежателя му.
За да се удостовери един случай на прорицателство, трябва да се изключат внушението и телепатичното предаване на мислите. Обаче в някои случаи, когато се предскаже една случка, независеща от волята на потърпевшия, това пак не е доказателство. Например ако някому се предскаже, че къщата му ще бъде подпалена от злосторник, то все пак може да се предположи, че тази мисъл може да бъде възприета от лицето, което подпалва къщата. Дюн твърди, че човек почти всеки път има прорицателство в сънищата си за най-близкото бъдеще, и то понякога с големи подробности. Що е психометрия? Когато сензитивът се допира до някой предмет, той придобива възможността да вижда сцени из живота на притежателя му. Има множество случаи на психометрия, напълно научно доказани. И Дриш твърди, че психометрията трябва да се счита извън всяко съмнение, тъй като е напълно научно обоснована. Опити по психометрия са правени и от Василевски, Тишнер и Пагенщехер. В последно време биологията все повече клони към витализма, според който животът на организмите не може да се разбере само чрез свойствата на материята, но трябва да се приеме и един разумен принцип, който работи целесъобразно в органическите процеси. „Аз не искам да твърдя – казва Дриш, – че всички биолози са вече убедени виталисти, обаче всички разумни биолози вече не се задоволяват само с механичното обяснение на живота, макар и да се бавят все още да проникнат в областта, която е отвъд границата на механичното.“ В книгата „Проблемът на живота“ под редакцията на Дриш и Волферек са поместени ред статии от видни биолози.
към текста >>

„Аз не искам да твърдя – казва Дриш, – че всички биолози са вече убедени виталисти, обаче всички разумни биолози вече не се задоволяват само с механичното обяснение на живота, макар и да се бавят все още да проникнат в областта, която е отвъд границата на механичното.“ В книгата „Проблемът на живота“ под редакцията на Дриш и Волферек са поместени ред статии от видни биолози.
Когато сензитивът се допира до някой предмет, той придобива възможността да вижда сцени из живота на притежателя му. Има множество случаи на психометрия, напълно научно доказани. И Дриш твърди, че психометрията трябва да се счита извън всяко съмнение, тъй като е напълно научно обоснована. Опити по психометрия са правени и от Василевски, Тишнер и Пагенщехер. В последно време биологията все повече клони към витализма, според който животът на организмите не може да се разбере само чрез свойствата на материята, но трябва да се приеме и един разумен принцип, който работи целесъобразно в органическите процеси. „Аз не искам да твърдя – казва Дриш, – че всички биолози са вече убедени виталисти, обаче всички разумни биолози вече не се задоволяват само с механичното обяснение на живота, макар и да се бавят все още да проникнат в областта, която е отвъд границата на механичното.“ В книгата „Проблемът на живота“ под редакцията на Дриш и Волферек са поместени ред статии от видни биолози. От тези статии се вижда ясно как фактите на най-новата биология водят към витализма. Може да се направи обобщението, че днес биологията въз основа на най-новите си изследвания изоставя постепенно биомеханизма, защото натрупаните факти в нея не могат да се обяснят от механично гледище. Немалко допринесе за сформирането на новите постановки – за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма – и проф. X. Дриш с капиталното си съчинение „Философия на органичното“. Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти.
към текста >>

Дриш с капиталното си съчинение „Философия на органичното“.
В последно време биологията все повече клони към витализма, според който животът на организмите не може да се разбере само чрез свойствата на материята, но трябва да се приеме и един разумен принцип, който работи целесъобразно в органическите процеси. „Аз не искам да твърдя – казва Дриш, – че всички биолози са вече убедени виталисти, обаче всички разумни биолози вече не се задоволяват само с механичното обяснение на живота, макар и да се бавят все още да проникнат в областта, която е отвъд границата на механичното.“ В книгата „Проблемът на живота“ под редакцията на Дриш и Волферек са поместени ред статии от видни биолози. От тези статии се вижда ясно как фактите на най-новата биология водят към витализма. Може да се направи обобщението, че днес биологията въз основа на най-новите си изследвания изоставя постепенно биомеханизма, защото натрупаните факти в нея не могат да се обяснят от механично гледище. Немалко допринесе за сформирането на новите постановки – за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма – и проф. X. Дриш с капиталното си съчинение „Философия на органичното“. Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти. Дриш нарича този разумен принцип в организма ентелехия или душа. Този разумен принцип се изявява във филогенията на организмите. Действието му се вижда ясно при разглеждане процеса на регенерацията, при разглеждане на опитите, правени върху ранни зародишни фази на организмите. Дриш подробно е разгледал тези въпроси в гореспоменатата книга „Философия на органичното“.
към текста >>

Дриш подробно е разгледал тези въпроси в гореспоменатата книга „Философия на органичното“.
Дриш с капиталното си съчинение „Философия на органичното“. Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти. Дриш нарича този разумен принцип в организма ентелехия или душа. Този разумен принцип се изявява във филогенията на организмите. Действието му се вижда ясно при разглеждане процеса на регенерацията, при разглеждане на опитите, правени върху ранни зародишни фази на организмите. Дриш подробно е разгледал тези въпроси в гореспоменатата книга „Философия на органичното“. Витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане на духовното или разумното, действащо в цялата Природа. Ето защо от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията. Именно тази роля на витализма Дриш развива и обосновава подробно и книгата си „Парапсихология“. В обособен дял на тази книга Дриш изтьква, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни подготвят да приемем, че освен материалния свят има и един друг свят, който може да се нарече душевен или Невидим свят. В този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията и ясновидството.
към текста >>

Витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане на духовното или разумното, действащо в цялата Природа.
Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти. Дриш нарича този разумен принцип в организма ентелехия или душа. Този разумен принцип се изявява във филогенията на организмите. Действието му се вижда ясно при разглеждане процеса на регенерацията, при разглеждане на опитите, правени върху ранни зародишни фази на организмите. Дриш подробно е разгледал тези въпроси в гореспоменатата книга „Философия на органичното“. Витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане на духовното или разумното, действащо в цялата Природа. Ето защо от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията. Именно тази роля на витализма Дриш развива и обосновава подробно и книгата си „Парапсихология“. В обособен дял на тази книга Дриш изтьква, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни подготвят да приемем, че освен материалния свят има и един друг свят, който може да се нарече душевен или Невидим свят. В този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията и ясновидството. Въз основа на новите факти на парапсихологията се приема душата като самостоятелно същество.
към текста >>

21. 92) Словото ще даде живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако хората могат да научат какво нещо е Любовта и могат да я приложат, тя ще оправи всичко, понеже е единствената сила в света, която преобръща от основи живота ни.
И след като изнесе житото от хамбара и го засее – второто условие, той ще разчита на процес, който е Божествен: възрастването на посятото чрез Слънце, влага, топлина и вложените в семето сили. Същото е и по отношение на работата между хората – те са изорана земя, в която каквото се засее, такова ще израсте. Ето защо в нивата трябва да се вложи нещо хубаво, което да принесе добър плод, а това съответства на запознаването на народа с новите идеи. А когато посятото поникне чрез Божествените сили на човешката душа и даде добрия плод, това вече е Божественият процес. Някой път хората искат да приложат Божествения закон за постигане на човешки цели и това е погрешно. Ако хората могат да научат какво нещо е Любовта и могат да я приложат, тя ще оправи всичко, понеже е единствената сила в света, която преобръща от основи живота ни. Тя е, която ще научи хората как да работят безкористно. Майката, която обича детето си, работи добре за него. Всички, които обичат, работят добре, и обратното – всички, които не обичат, не работят добре. Така е навсякъде, даже и за птиците важи същият закон. Значи, ако посеете на българската нива Божественото семе, ще имате резултат.
към текста >>

Нали когато Слънцето не е тук в силата си, то е в силата си в Южното полукълбо и обратно – това става периодично, същото е и в живота на човечеството.
Той има и следната черта: като отидеш да му проповядваш, иска да знае дали проповедта ще бъде с пари, или безплатна. И щом види, че ти плащат, казва: „О, и аз знам така.“ А щом види, че проповядваш без пари, той се замисля: „Виж, има нещо важно тук – проповед без пари, значи има някаква идея.“ И той почва да изучава. Безидейното, което е с пари, го оставя настрана. Общественикът: И в странство виждат, че тъкмо Новото учение трябва да обнови света. Ние се радваме, че сме достойни синове на богомилите. Нали когато Слънцето не е тук в силата си, то е в силата си в Южното полукълбо и обратно – това става периодично, същото е и в живота на човечеството. Богомилството дойде преди хиляда години. От същия източник иде и Учението на Бялото Братство. Днес българският народ няма да загуби, в Природата събитията втори път не се повтарят и това, което стана с богомилите, не ще се повтори. Един селянин ми каза, че чул много работи за нас да говорят, и то все толкова лоши, че дошъл да провери дали са верни, или не. И след като се уверил сам, разбрал какви хора сме в действителност.
към текста >>

Има една философия на Природата – не бива да се гори житото и да се употребява вместо въглища, защото е дадено като хранително средство на човечеството.
В бъдеще в механиката ще стане преврат. А колкото до храната, има предостатъчно за всички. Даже Земята изкарва повече жито, отколкото е потребно. В Южна Америка са изхвърлили в морето 20 милиона тона кафе, за да се поддържа цената му. А преди години в Америка намираха за икономически по-износно да горят жито, вместо въглища, и след това настана криза. Има една философия на Природата – не бива да се гори житото и да се употребява вместо въглища, защото е дадено като хранително средство на човечеството. Има и много други недъзи, които трябва да се отстранят – ще дойде време, когато хората ще престанат да употребяват въглища, нефт и да секат горите, защото ще свалят атмосферното електричество от горните атмосферни слоеве и ще могат да го употребят. При едно Духовно учение важен е плодът – животът, който ще се внесе чрез него. Божественото живее там, където всичко друго замира. Божествено Учение е това, което ще влезе, за да даде живот на хората. Една къща е добра за обитаване, когато коминът Ă тегли отлично, ала когато тя се изпълва с дим, тогава очите се дразнят.
към текста >>

22. 95) Смени съдбата си - Боян Боев (1883 – 1963)

Новата философия е, че човек може да измени своята съдба, своя живот, и убеди ли се в това, той ще го направи, но докато се съмнява, ще бъде роб.
Има и такива, които се движат с аероплан. Но ако сме напреднали, ще вървим с по-голяма бързина. Хората все още не са оживели, но първата фаза са минали, втората я изкарват сега, а някои вече преминават в третата. Духовният човек най-първо се чисти отвътре и после – външно, докато светският човек се чисти отвън и оставя за после да се чисти отвътре. Във всеки човек има нещо хубаво, но му трябва и вътрешно познание как да се свързва с тази нишка, инак ще прояви лошото. Новата философия е, че човек може да измени своята съдба, своя живот, и убеди ли се в това, той ще го направи, но докато се съмнява, ще бъде роб. Докато човек върви по Божествения план, той е свободен; щом го напусне и създава свой план, той е роб. Да кажем, че някой има да плаща дългове на 20 души. Техните мисли могат да го смутят: те го държат в ума си като длъжник и това го обезсилва, затова е хубаво да не се вземат пари назаем. Тези, на които има да дава, го държат като слаб, безпомощен човек и смятат, че може да ги излъже. Така му внушават постоянно ту едно, ту друго отрицателно състояние, затова от първа необходимост е да се освободи от дълговете си.
към текста >>

За да не загубите свободата на мисълта си, никога не четете автор, който има отрицателни мисли, а проучвайте онзи автор, който има положителни схващания за живота и изтъква светли идеи.
Докато човек върви по Божествения план, той е свободен; щом го напусне и създава свой план, той е роб. Да кажем, че някой има да плаща дългове на 20 души. Техните мисли могат да го смутят: те го държат в ума си като длъжник и това го обезсилва, затова е хубаво да не се вземат пари назаем. Тези, на които има да дава, го държат като слаб, безпомощен човек и смятат, че може да ги излъже. Така му внушават постоянно ту едно, ту друго отрицателно състояние, затова от първа необходимост е да се освободи от дълговете си. За да не загубите свободата на мисълта си, никога не четете автор, който има отрицателни мисли, а проучвайте онзи автор, който има положителни схващания за живота и изтъква светли идеи. Човек има две души. Едната душа е плътска, тя държи всичко лошо в себе си: омраза, злоба, егоизъм; черна е като въглен. А другата душа е светла като Слънцето. Тези две души имат връзка помежду си и са винаги в борба. Както се казва: борба между Духа и плътта.
към текста >>

23. 98) Същинският човек - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако се давиш и носиш злато на гърба си, не трябва ли да се откажеш от златото, за да спасиш живота си?
Най-много убийства стават на Балканския полуостров. Тук и доброто е голямо, и злото е голямо. Една сестра попита как трябва да се разбира стихът: „Ако не намразиш себе си, не можеш да се спасиш? “ Има нещо в човека, което не представлява същинския човек – то не е съществено. Ако се давиш и носиш злато на гърба си, не трябва ли да се откажеш от златото, за да спасиш живота си? Така и от низшия живот трябва да се откажеш, за да се избавиш. Да вземем за пример едно низше чувство, което се среща в кръчмата. Някой човек се влюбва в чашката и всяка вечер кръчмарят го посреща и се здрависва с него, а той иска: „Дай, приятелю, една чаша, дай втора...“ Но като изяде за една-две години всичкото си наследство, кръчмарят го изритва и казва: „Да дойде друг.“ От такъв живот какъв смисъл има? След като изпие няколко бъчви, какво е добил човек? Онзи светия, който мисли, че е светия, не е светия.
към текста >>

Природата изпраща еднакво топлина и светлина и на грешния, и на праведния, а някой светия казва на грешника: „Ти стой по-далеч, аурата ми ще се повреди, ще се урони моят престиж.“ Ами тогава от същото гледище и Слънцето би трябвало да каже, че ще му се оцапа светлината; та това е една крива философия.
Така и от низшия живот трябва да се откажеш, за да се избавиш. Да вземем за пример едно низше чувство, което се среща в кръчмата. Някой човек се влюбва в чашката и всяка вечер кръчмарят го посреща и се здрависва с него, а той иска: „Дай, приятелю, една чаша, дай втора...“ Но като изяде за една-две години всичкото си наследство, кръчмарят го изритва и казва: „Да дойде друг.“ От такъв живот какъв смисъл има? След като изпие няколко бъчви, какво е добил човек? Онзи светия, който мисли, че е светия, не е светия. Природата изпраща еднакво топлина и светлина и на грешния, и на праведния, а някой светия казва на грешника: „Ти стой по-далеч, аурата ми ще се повреди, ще се урони моят престиж.“ Ами тогава от същото гледище и Слънцето би трябвало да каже, че ще му се оцапа светлината; та това е една крива философия. Хората на Новото учение всинца трябва да бъдат богати и съвършено безстрашни. Ние като живеем между хората, те да не намират голяма разлика между тях и нас, а да чувстват, че има едно духовно влияние, което ги прави абсолютно свободни. Сега някои философи ни забавляват, като казват, че като умреш и се преродиш втори път, ще се поправиш. Ти сега не си я втасал, че втори път ще я втасаш. Там е кривото разбиране.
към текста >>

Ние имаме съвсем повърхностна представа за живота и за света.
Там е спасението. Там е свободата. Тя си носи дарбите. Всички могат да живеят този хубав живот, защото всички са богати, но не знаят това. Как ще ме спъва мен грехът, като върша Волята Божия! Ние имаме съвсем повърхностна представа за живота и за света. Една сестра каза: Тази сутрин видях един млекар, цял увит, той и конят му бяха замръзнали, а той свиреше с устна хармоника. Млекарят е бил предметно учение за Вас – какво ще му мислим за студа, нека свирим и нищо повече – добър е животът – във всички противоречия има нещо красиво. Ние сами си създаваме своята съдба. Каквото помислим и каквото пожелаем, Господ ще ни го даде, но помнете, че ще си понесем и последствията. Някой път лошият живот е последствие от някое минало съществувание и ще опитаме неприятностите.
към текста >>

24. 20.II.1952 г. София - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота” от Учителя.
С голяма радост потърсихме чешмичката, дето с усърдие и любов Учителя работи няколко дни. Потърсихме морените - този тих мистичен кът, заобиколен от мощни ели. Ето Пиперката - една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как стават мили за нас и ценни всички места, дето е бил Учителя. Тук ще изложа няколко разговора с Учителя. Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота” от Учителя. Ето някои мисли от прочетеното: „Никакво добро дело не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата Любов ще стане като Неговата Любов. Щастието и радостта, които не изчезват, са Божествени. Любовта, която скоро изгаря, е човешка. Любовта, която не изгаря и постепенно се увеличава, е Божествена.
към текста >>

Всеки, който отслабва в живота на Любовта, върви в човешки път.
Ето някои мисли от прочетеното: „Никакво добро дело не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата Любов ще стане като Неговата Любов. Щастието и радостта, които не изчезват, са Божествени. Любовта, която скоро изгаря, е човешка. Любовта, която не изгаря и постепенно се увеличава, е Божествена. Всеки, който отслабва в живота на Любовта, върви в човешки път. Когато повярвате в Божественото, силни сте. Не търсете Христа вън от вас. Той е вътре във вашата душа. Когато Бог почне да работи вътре във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате. Тогава Любовта ви ще бъде свещена.
към текста >>

Има една дълбока философия.
Вратата била отворена. Кучето видяло, че няма никой и че има нещо за ядене. Но в това време идва господарят. Той затваря вратата и като го набива хубаво, пуща го вън. Кучето излиза на улицата и си ближе раните.” Има една дълбока философия. Като я разберат, хората ще бъдат щастливи. Аз ще ви покажа пътя. Няма да остана назад. Аз напред ще вървя. Как ще ви докажа, че този път е добър?
към текста >>

Казваш: „Върви ми в живота.” Значи обичаш.
Той не трябва да говори така. Любовта не трябва да вижда недостатъците. Като не обичаш, въпросът е предрешен. Всички врати са затворени за тебе. Някой идва при мене и ми казва: „Условията, при които живея, са лоши.” Аз му казвам: „При условията, при които живееш, никой не може да ти помогне, защото не обичаш.” Имаш условия, значи обичаш. Казваш: „Върви ми в живота.” Значи обичаш. Казваш: „Не ми върви в живота.” Значи не обичаш. Ще обичаш и условията ще потекат. Вие всеки ден можете да проверявате това. В малък размер да го проверите това. Когато дойде някой човек и ти виждаш лошото в него, ти си в ада.
към текста >>

Казваш: „Не ми върви в живота.” Значи не обичаш.
Любовта не трябва да вижда недостатъците. Като не обичаш, въпросът е предрешен. Всички врати са затворени за тебе. Някой идва при мене и ми казва: „Условията, при които живея, са лоши.” Аз му казвам: „При условията, при които живееш, никой не може да ти помогне, защото не обичаш.” Имаш условия, значи обичаш. Казваш: „Върви ми в живота.” Значи обичаш. Казваш: „Не ми върви в живота.” Значи не обичаш. Ще обичаш и условията ще потекат. Вие всеки ден можете да проверявате това. В малък размер да го проверите това. Когато дойде някой човек и ти виждаш лошото в него, ти си в ада. Когато дойде някой човек и ти виждаш доброто в него, ти си в рая.
към текста >>

25. 10. VI. 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да се приложи една опитна философия, защото много пъти се говори теоретически за онова, което не се разбира.
Господ не е от тези, които ще изявят Любовта си към тебе, когато си забогатял. Но когато те отхвърлят всички и си без нищо, тогава Той те обича. И ако разбереш това, тогава ти си силен. Дойде при тебе някой недоволен и той внесе твоята мисъл в тебе. А пък ти трябва да имаш силен вътрешен живот, че ти трябва да внесеш твоята мисъл в него. Трябва да се приложи една опитна философия, защото много пъти се говори теоретически за онова, което не се разбира. Ако ти обичаш Бога само когато ти е добре, това е на половина. Но когато дойде страдание и не се измени твоето отношение към Бога това показва, че в тебе има Любов. Ще се учиш на това. Това лесно се казва, но когато дойде да го опиташ, тогава е мъчно. Вярвайте, че светът е разумен и че каквото и да ти се случва, един ден ще се превърне за добро.
към текста >>

То е едно същество, което иска да изучи живота чрез тази форма.
Например, удариш си пръста и не можеш да пееш. А пък законът е: като си удариш пръста, пак да пееш, като че нищо няма. Иначе не си разбрал закона. Целият живот е една велика школа за учене. Като видиш червей, не го презирай. То е едно същество, което иска да изучи живота чрез тази форма. Тук, на Земята, почитаме големите хора, а пък горе почитат и малките същества.” След това се върнахме в наблюдателницата. През деня с Учителя обикаляхме околностите при хубаво време. Посрещахме гости от Изгрева. Незабелязано и с радост минаваха часовете.
към текста >>

26. Изгрев, 7.ХI.1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е цяла философия.
Тази идея трябва да се развие. Да се покаже по какъв начин от Любовта към Бога отиваме към ближния. При Любовта към Бога ние отиваме от периферията към Бога. А Любовта към ближния е от Бога към периферията. Ще обичаш ближния си, но си излюзъл вече от Бога и правиш това. Това е цяла философия. Любовта към Бога и към ближния са две различни посоки. Човек греши, като туря Бога извън себе си. А той трябва да се научи, че Бог е вътре в него. БЛИЖНИЯТ Е ОТРАЖЕНИЕ НА БОГА! В БЛИЖНИЯ ЩЕ ВИДИМ БОГА.
към текста >>

Който е дошъл на земята, трябва да използва това, тези хубави условия на живота, да не отлага.
НИКАКВО ОТЛАГАНЕ! Един брат попита: „Тази вълна занапред ли има да идва, или е дошла? ” Учителя каза: „Не е дошла още. Сега се подема, но не е още дошла в същинската си сила. Затова можем да кажем, че тази вълна иде. Който е дошъл на земята, трябва да използва това, тези хубави условия на живота, да не отлага. Светът е натегнал от ядене и пиене и е на заспиване духовно. А заспиването, немаренето не е хубаво нещо. Радвайте се, голяма радост ви очаква вас всички, които искате да работите и да станете съработници и съслужители Божии! Сега, ако и да прекарвате един период от страдания и големи противоречия, това не са страдания, това е само проверка за това, което ще ви се възложи. Да бъдете будни, трезви, да не се улисвате в нищо друго.
към текста >>

27. Изгрев, 19.I.1953 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще държите матура и ще се повдигнете в новата фаза на живота си.
Пазете се от капаните, които са сложени пред вашите врати. Отминете ги. Не влизайте да ги изследвате какво е вътре. Не се самозаблуждавайте. Гледайте да се опитате да влезете в новата вълна, която ще ви повдигне по-горе. Ще държите матура и ще се повдигнете в новата фаза на живота си. Инак ще повтаряте класа. Сега в състоянието, в което се намирате, какво трябва да правите, как трябва да продължите пътя? Например, днес колцина от вас какви медитации, какви размишления, съзерцания и молитви сте правили? Хората не могат да избегнат изпитите. Ако избегнат един изпит, който Бог ти е дал, ще дойде друг изпит.
към текста >>

ФИЛОСОФИЯТА СЕГА Е В ТОВА: ИСКАЙТЕ ДА БЪДЕТЕ ГОСПОДАРИ НА СЕБЕ СИ.
По-велико училище от това за нас няма. Тук, на земята, като живеете добре, има шанс за в бъдеще да бъдете ангели. Но ако като хора не живеете добре, ангели не можете да бъдете. Трябва да се работи между младите братя, защото някои от тях се намират в много изкушения на майя, на външните форми, които ги заблуждават. Между младите братя трябва да се образува един кръг на умствена дейност, да работят със своя ум. ФИЛОСОФИЯТА СЕГА Е В ТОВА: ИСКАЙТЕ ДА БЪДЕТЕ ГОСПОДАРИ НА СЕБЕ СИ. Невидимият свят дава изпитания, изпити. Само на способните души и на невежите не дава никакви изпити. Всички неблагоприятни условия, при които човек е поставен, са задачи, които човек трябва да разрешава. И върху това разрешение ще му турят бележка. И ще имаш придобивки.
към текста >>

28. ЗА ИДЕЙНИЯ ЖИВОТ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА - Боян Боев (1883 – 1963)

Бекон е казал: „Малкото философия, малкото наука отдалечава човека от Бога, а по-дълбоката наука отново го приближава при Него.” Едничкият изход е следният: въвеждане в гимназиите на новите научни факти, на най-новите опити и наблюдения, които довеждат до духовните основи на битието.
ЗА ИДЕЙНИЯ ЖИВОТ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА Кой е изходът от това положение, което изложихме по-горе? Бекон е казал: „Малкото философия, малкото наука отдалечава човека от Бога, а по-дълбоката наука отново го приближава при Него.” Едничкият изход е следният: въвеждане в гимназиите на новите научни факти, на най-новите опити и наблюдения, които довеждат до духовните основи на битието. Ако един вярващ, който не владее най-новите научни изследвания, влезе в разискване с един материалист, последният ще победи, понеже вярващият не може да отговори на доводите на материалиста. Последният изхожда от фактите на естествените науки. Но ако един, който владее най-новите изследвания в науката, разисква с материалиста, първият ще приведе научни изследвания, които водят към духовния мироглед и които не се поддават на материалистично обяснение. Обучението и възпитанието през третия образователен период - гимназиалният - зависи от състоянието, в което се намира човек през този период, зависи от силите, които тогава са в подем. Тук също така трябва да се приложи споменатият вече по-горе закон, че всеки период трябва да работи с тия сили, които тогава са в подем.
към текста >>

Най-новите научни факти водят към едно по-дълбоко разбиране на природата и живота.
През втория период детето е дошло до известни духовни истини, чрез сърцето, чрез чувствата, чрез приказки, притчи, символи, алегории и пр. През третия период всичко, което младежът учи, трябва да се постави във връзка с цялото научно познание, и той да види какво му говорите. Защо гимназистът трябва по чисто научен път да дойде до мироглед? Защото по този начин ще се запази преди всичко свободата на мисълта му. Така няма да бъде упражнено насилие върху него. Най-новите научни факти водят към едно по-дълбоко разбиране на природата и живота. Те могат да помогнат на човека за хвърляне мост между вярата и науката. Средношколникът трябва да се запознае с най-новите научни факти. Последните ще хвърлят светлина върху неговата мисъл, неговото съзнание. Ще се оставят фактите сами по себе си да му говорят, и той въз основа на тях да тегли своите заключения. Възпитателят е длъжен да му направи достояние най-новите научни факти и изследвания.
към текста >>

Говорим за най-видните представители на науката и философията на Запад - Анри Бергсон, Емил Бутру, Дриш, Лодж, Айнщайн и пр.
По този начин се подготвяше едно по-дълбоко и по-широко схващане на жизнените явления. Спиритуалистичната вълна, която се роди още в последните десетилетия на 19 в. поради новите факти, натрупани в биологията, геологията и пр. отначало се издигаше слабо, с по-неуверени стъпки, но тя все повече се изправяше със самоувереност. И ето, днес присъстваме на любопитно зрелище: все повече материализмът свива своите знамена и постепенно се оттегля от бойната арена на идеите. Говорим за най-видните представители на науката и философията на Запад - Анри Бергсон, Емил Бутру, Дриш, Лодж, Айнщайн и пр. Видни биолози, физици и пр. въз основа на научните факти в последно време станаха убедени апостоли на идеята за духовните устои на битието. Тази спиритуалистична вълна се отрази и върху изкуството: в поезията, музиката, живописта и пр. Учителят казва: „В средното училище трябва да се изучат най-новите научни факти, които водят към по-дълбоко разбиране на природата и живота.” Такива факти могат да се посочат в изобилие. Младежът, докато свърши гимназията, трябва да се запознае с всички най-нови научни факти и изследвания, които ще му помогнат за по-вярно разбиране на живота.
към текста >>

Учителят казва: „В средното училище трябва да се изучат най-новите научни факти, които водят към по-дълбоко разбиране на природата и живота.” Такива факти могат да се посочат в изобилие.
И ето, днес присъстваме на любопитно зрелище: все повече материализмът свива своите знамена и постепенно се оттегля от бойната арена на идеите. Говорим за най-видните представители на науката и философията на Запад - Анри Бергсон, Емил Бутру, Дриш, Лодж, Айнщайн и пр. Видни биолози, физици и пр. въз основа на научните факти в последно време станаха убедени апостоли на идеята за духовните устои на битието. Тази спиритуалистична вълна се отрази и върху изкуството: в поезията, музиката, живописта и пр. Учителят казва: „В средното училище трябва да се изучат най-новите научни факти, които водят към по-дълбоко разбиране на природата и живота.” Такива факти могат да се посочат в изобилие. Младежът, докато свърши гимназията, трябва да се запознае с всички най-нови научни факти и изследвания, които ще му помогнат за по-вярно разбиране на живота. Много от тях не могат да се поддадат на материалистично обяснение и водят към духовен мироглед. Естествознанието с най-новите придобивки може да се свърже хармонично с такъв мироглед. Преди да спомена някои от тия факти, ще разгледам друг въпрос. Защо днешният човек трябва да започне именно с изучаването на материалния свят за изграждане на своя мироглед?
към текста >>

Младежът, докато свърши гимназията, трябва да се запознае с всички най-нови научни факти и изследвания, които ще му помогнат за по-вярно разбиране на живота.
Говорим за най-видните представители на науката и философията на Запад - Анри Бергсон, Емил Бутру, Дриш, Лодж, Айнщайн и пр. Видни биолози, физици и пр. въз основа на научните факти в последно време станаха убедени апостоли на идеята за духовните устои на битието. Тази спиритуалистична вълна се отрази и върху изкуството: в поезията, музиката, живописта и пр. Учителят казва: „В средното училище трябва да се изучат най-новите научни факти, които водят към по-дълбоко разбиране на природата и живота.” Такива факти могат да се посочат в изобилие. Младежът, докато свърши гимназията, трябва да се запознае с всички най-нови научни факти и изследвания, които ще му помогнат за по-вярно разбиране на живота. Много от тях не могат да се поддадат на материалистично обяснение и водят към духовен мироглед. Естествознанието с най-новите придобивки може да се свърже хармонично с такъв мироглед. Преди да спомена някои от тия факти, ще разгледам друг въпрос. Защо днешният човек трябва да започне именно с изучаването на материалния свят за изграждане на своя мироглед? Това зависи от характера на днешната епоха.
към текста >>

Главните техни въпроси са: различни обяснения на живота, цел на битието и на човека в частност; за това, което лежи в основата на Битието; идеален живот; идейна насока; културен път и пр.
На това може да се отговори следното: Преди всичко, това е запознаване с известни научни факти, а тия факти трябва да бъдат направени достояние на младежа. С тяхното познаване той по-лесно ще се ориентира в днешното състояние на науката и по-лесно ще може да си образува мироглед. Защото един научен мироглед трябва да има за основа известни факти. Че наистина това е и най-голямото желание на юношата и младежа, е ясно за всички, които са влизали в досег с гимназиалната младеж. Това личи много ясно и от въпросите, които са задали на Цвятко Петков ученици от софийските гимназии. Главните техни въпроси са: различни обяснения на живота, цел на битието и на човека в частност; за това, което лежи в основата на Битието; идеален живот; идейна насока; културен път и пр. Следователно, запознаването с най-новите постижения в науката не само че не е нещо чуждо на младежката душа, но напротив, то е удовлетворение именно на нуждата, която тя чувства, - една нужда на младежката природа, нужда, която произтича от характера на периода, през който минава младежът. Именно, разглеждането на тия нови факти в науката ще запълни една празнота, която констатирал осмокласникът в своя лист, връчен на Цвятко Петков. Основният образователен принцип трябва да бъде свободно възпитание. Трябва да се спазва и тук, в средните училища, както и в основното училище, правилото: заниманието на ученика с известни въпроси да не бъде натрапено отвън, но да иде от вътрешния интерес на ученика, от вътрешни подбуди. Във всяка гимназия учениците от горните класове се вълнуват от въпроси, подобни на тия, които са били зададени на Цвятко Петков.
към текста >>

29. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Така ученикът ще може да завърши гимназията с цялостен мироглед и с разбиране основните закони на живота.
Мирът на идеите - това е стихията на учениците след 14-а година. Опасно е, ако младежът след 14-а година не преживее това. Това е в реда на нещата. Въпросите, които занимават ученика през този период, може да са отдавна разрешени, но те пак трябва да се открият от ученика чрез творческа дейност. В идейния живот през този период трябва да се въведе известна самодейност. Така ученикът ще може да завърши гимназията с цялостен мироглед и с разбиране основните закони на живота. А това е необходимо. Ученикът, който свършва гимназия, трябва да е изработил чрез собствени усилия един мироглед. Гимназиалният период е борба за мироглед. Всеки от трите образователни периода събужда у детето към дейност особени страни и сили на неговата природа. Характерното за третия образователен период е, че младежът тогава търси отговор на своите идейни търсения.
към текста >>

Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеали, който той чувства, че живее в душата му.
А това е необходимо. Ученикът, който свършва гимназия, трябва да е изработил чрез собствени усилия един мироглед. Гимназиалният период е борба за мироглед. Всеки от трите образователни периода събужда у детето към дейност особени страни и сили на неговата природа. Характерното за третия образователен период е, че младежът тогава търси отговор на своите идейни търсения. Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеали, който той чувства, че живее в душата му. На всички подобни въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Любен П. Абаджиев казва: „Щастие е за обществото, че категориите младежи несамостоятелни и без инициатива съставляват малък процент. Мнозинството, въпреки всички изпитания и колебания, на които е подложен техният дух, чувстват своята пробуждаща се личност и съзнателно се мъчат да й предадат едно реално външно проявление. Тия младежи постоянно и упорито се стремят към създаване на един строен и завършен цялостен мироглед.”[2]
към текста >>

В оная възраст много увлича философията.
В този период те, като че са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото, да пребивават във висшите сфери на идейния живот. Д-р Герасков пише: „През тази възраст се заражда и узрява полетът към висшия идеал. Младежът е склонен към идеализъм.”[3] Л. Седов казва: „Юношата харчи своите сили само за такива цели, които докосват най-съвършените форми на мечтите. Рядко са ония добри юноши, които не са полагали Анибалова клетва да унищожат злото и неправдата и да преобразят света на началата на справедливостта. В оная възраст много увлича философията. Пробуждането на нравственото чувство и търсенето смисъла на живота дава особена цена на тая наука, от която юношата очаква осветляване на всички тъмни за него въпроси. Всеки духовен образ на юношата е съвсем друг, отколкото онзи на детето и на възрастния. Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните. Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини. Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4]
към текста >>

Пробуждането на нравственото чувство и търсенето смисъла на живота дава особена цена на тая наука, от която юношата очаква осветляване на всички тъмни за него въпроси.
Д-р Герасков пише: „През тази възраст се заражда и узрява полетът към висшия идеал. Младежът е склонен към идеализъм.”[3] Л. Седов казва: „Юношата харчи своите сили само за такива цели, които докосват най-съвършените форми на мечтите. Рядко са ония добри юноши, които не са полагали Анибалова клетва да унищожат злото и неправдата и да преобразят света на началата на справедливостта. В оная възраст много увлича философията. Пробуждането на нравственото чувство и търсенето смисъла на живота дава особена цена на тая наука, от която юношата очаква осветляване на всички тъмни за него въпроси. Всеки духовен образ на юношата е съвсем друг, отколкото онзи на детето и на възрастния. Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните. Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини. Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4] Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията.
към текста >>

Ясно е, че този период от живота на човека – младенчеството - е период на едно непознато дотогава вътрешно лутане и търсене.
Всеки младеж обладава в дъното на душата си нещо Фаустовско - Брандонско. Подобно на Фауст той иска да обгърне и опознае изведнъж цялата вселена. Нищо не го задоволява. Постоянно търси, интересува се от всичко; затова е вечно неспокоен. Подобно на Ибсеновите герои погледът му е непрестанно отправен към висините. Ясно е, че този период от живота на човека – младенчеството - е период на едно непознато дотогава вътрешно лутане и търсене. Смелият полет на мисълта, голямата решителност и изобилието на широки планове през тая възраст откриват един богат духовен живот, една неизчерпаема морална и интелектуална сила. Целта на възпитанието би трябвало да бъде насочена към това: да се открие тая сила и да и се даде правилна насока. В младежката душа има много красота, много светлина и много благородни чувства.”[6] През този период младежта бленува за един свят на красота, светлина и хармония. Това е защото във всеки човек живее и работи една възвишена природа - Божественото.
към текста >>

Моята страст е такава, щото стопява ледовете-сърца и всички замръзнали души в суровите зими на живота, страст, що нагорещява изстинали железа.
Тая идея е добре изразена в стихотворението в проза „Имортела” от Вл. Хисаров: „Моето слънце е великият човешки подвиг, о, безсмъртна. Моето сърце - сърцето на истината и скръбта - сърце, живеещо за другите сърца. Моята пролет - пробуждането на човечеството. Моята скръб е скръб на всички земни плебеи. Моята страст е такава, щото стопява ледовете-сърца и всички замръзнали души в суровите зими на живота, страст, що нагорещява изстинали железа. Моята съвест е съвестта, която се бори за свободите на народите, за всички народи. И моите блянове - блянове за увенчани с победа борби! ”[8] Състоянието на младежа през този период е добре изразено в произведението „Праг” от Тургенев. В него е представено здание, пред прага на което стои девойка.
към текста >>

Чрез правилно образование през този период у тях ще се развие не само идеализмът, но и силно борческа воля, която утре няма да се сломи пред първите пречки на живота.
- продумала Вера с ясна усмивка. Ах, ако би ти знаела, колко аз напротив съжалявам всички вас, които оставате тук. Това били последните й думи преди тръгването на влака. Това, което чувства Вера Баранцева, чувства го всяка човешка душа през своето детинство и юношество, но по-после фалшивото възпитание заглушава вътрешния глас, стремежа да живее за красивото и доброто. С всички сили трябва да подпомогнем учениците да си изработят свети цели, за които са готови да живеят и да работят. Чрез правилно образование през този период у тях ще се развие не само идеализмът, но и силно борческа воля, която утре няма да се сломи пред първите пречки на живота. С каква цел трябва да се възпитава детето в дух на идеализъм? Някой, може би, ще отговори, имайки предвид гореказаното: „Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма с едничката цел да бъде полезно на околните.” Този отговор не е пълен и не е ясен. Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма преди всичко, защото това е в хармония с неговата природа, в хармония със силите, които се събуждат у него през този период. Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма и защото това най-добре съдейства за неговото развитие.
към текста >>

Кацаров казва: „Средното образование е насочено главно към живота, но от една по-висша гледна точка - не практическата, а интелектуално-моралната: разгръщане на детската личност с всичкото й богатство и мечти чрез нейното всестранно общо развитие - събуждане на вкус и интерес към знанието, на естетичните и морални чувства.
Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма и защото това най-добре съдейства за неговото развитие. Това е необходимо, защото задоволява нуждите на неговата природа. А от друга страна този начин на възпитание ще формира характери, които ще бъдат най-полезни и на околните. Само ако се подкрепи и насочи правилно идеализмът на младежта през третия период, ще се създадат работници за висша духовна култура. Професор Д. Кацаров казва: „Средното образование е насочено главно към живота, но от една по-висша гледна точка - не практическата, а интелектуално-моралната: разгръщане на детската личност с всичкото й богатство и мечти чрез нейното всестранно общо развитие - събуждане на вкус и интерес към знанието, на естетичните и морални чувства. То трябва да приучи младежта към търсене и мислене и да им помогне да се изработят здрави елементи за изграждане на техния мироглед. Обща култура значи цялостно духовно развитие на личността. Капитална грешка, следователно, е от образователно гледище, да се поставя това развитие в зависимост само от известни учебни дисциплини. Всяка учебна дисциплина може и трябва да носи всички елементи на хуманизма и да води към него. Всички учебни предмети, не само класическите, литературните и философските, но и естествено-научните, така и техническите, са неразделна част от едно хуманитарно образование в добрия и истинския смисъл на това понятие, така както го изяснява съвременната педагогична мисъл, и те ще съдействат за това в степента, в каквато всеки от тях развива способностите да се мисли, чувства и действа правилно.”[9]
към текста >>

Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път.
Околните не знаят силите, които работят в младежката душа и не знаят, как да им дадат храна по най-целесъобразен начин. Възпитателят трябва тъй правилно и целесъобразно да подхрани идеализма на младежа през третия период, че той да му остане верен и след училищния живот - през целия си живот. Това трябва да бъде именно целта на възпитателя. Лесно е човек да бъде идеалист, през идеалистичния период. Това явление срещаме навсякъде. Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път. Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие. Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот?
към текста >>

Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие.
Възпитателят трябва тъй правилно и целесъобразно да подхрани идеализма на младежа през третия период, че той да му остане верен и след училищния живот - през целия си живот. Това трябва да бъде именно целта на възпитателя. Лесно е човек да бъде идеалист, през идеалистичния период. Това явление срещаме навсякъде. Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път. Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие. Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано?
към текста >>

Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата?
Това явление срещаме навсякъде. Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път. Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие. Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата. Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм.
към текста >>

Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано?
Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие. Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата. Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила! Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение.
към текста >>

Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила!
Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата. Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила! Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение. Любомир Абаджиев казва: „Ако в тази критическа възраст младежът не намери подкрепа, трепетите и смущенията на неговата нежна душа могат да се изострят до болезненост и да доведат до неочаквани и нежелани резултати. Не са редки случаите, когато на младите се внушава, че те трябва да жертват напълно своите току-що породили се разбирания по разни житейски въпроси, да пречупят волята си или да потъпчат най-съкровените си вътрешни психични преживявания и стремежи, ако искат да си осигурят успех в живота. И вследствие на това безграничният младежки идеализъм почва да се разбива от суровата и безпощадна действителност. Вътрешният духовен кипеж престава.
към текста >>

Не са редки случаите, когато на младите се внушава, че те трябва да жертват напълно своите току-що породили се разбирания по разни житейски въпроси, да пречупят волята си или да потъпчат най-съкровените си вътрешни психични преживявания и стремежи, ако искат да си осигурят успех в живота.
Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила! Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение. Любомир Абаджиев казва: „Ако в тази критическа възраст младежът не намери подкрепа, трепетите и смущенията на неговата нежна душа могат да се изострят до болезненост и да доведат до неочаквани и нежелани резултати. Не са редки случаите, когато на младите се внушава, че те трябва да жертват напълно своите току-що породили се разбирания по разни житейски въпроси, да пречупят волята си или да потъпчат най-съкровените си вътрешни психични преживявания и стремежи, ако искат да си осигурят успех в живота. И вследствие на това безграничният младежки идеализъм почва да се разбива от суровата и безпощадна действителност. Вътрешният духовен кипеж престава. Младежът става тих, спокоен, послушен, изпълнителен. Някои родители и възпитатели си въобразяват, че в лицето на такива младежи са постигнали идеала на възпитанието. Но те горчиво се мамят.
към текста >>

По-рано, когато бях млад, бях зелен, хвърчах по облаците, но сега станах практичен, сега разбрах, че смисълът на живота е на парата.” Защо стана в него такъв прелом?
Този техен „идеал” се развива у младежа изключително под влиянието на средата, в която е поставен. И той се оформя като личност колеблива, без инициатива.”[10] Един студент в София минаваше за голям идеалист, спореше с всички за разни теории, принципи, убеждения и всички с възторг говореха за него и му възлагаха големи надежди. Но скоро след свършването на университета той изстина, стана практичен материалист-егоист, който освен за грубите си материални интереси, други никакви по-висши не признаваше. Даже казваше така: „Аз сега поумнях. По-рано, когато бях млад, бях зелен, хвърчах по облаците, но сега станах практичен, сега разбрах, че смисълът на живота е на парата.” Защо стана в него такъв прелом? Идеализмът му е бил много плитък. Той не е имал добре изработен мироглед, не е бил получил една дълбока духовна култура. Като студент той е бил усвоил няколко фрази, които механично е повтарял и парадирал с тях, но нямал вътрешна обнова. В повестите „Депутатът Стоянов” и „Хайлайф” от Дим. Шишманов са обрисувани известни типове от нашата интелигенция.
към текста >>

Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава днешното училище, няма компас в живота.
Типовете, които той рисува са плод на днешната действителност. Известен дял в това отношение има животът; известен дял има и училището. В днешното училище ние нахранваме само паметта и ума на ученика, а нуждите на душевния му живот, нуждите на неговия дух остават незадоволени. Днешното училище не дава отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава днешното училище, няма компас в живота. За да насърчим, за да подхраним идеализма на младежа не е достатъчно само да му говорим, че трябва да върви в пътя на идеализма. Ако само му казваме постоянно: „Стани идеалист”, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „Стани умен.” Русо казва: „Постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават през детинството, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги опитат, без да им ги именуваме.”[11] За да се види, какви интензивни идейни търсения има в юношата през третия образователен период, ще приведем следните примери, дадени от Цвятко Петков: „Колцина от възрастните се занимават с въпроса за обяснението на живота, за целта, която може да има животът, за ценностите и пр.? За мнозина от тях подобни въпроси отдавна са престанали да играят роля на подбудители за техния ум, не вълнуват сърцата им, не засягат волята им.
към текста >>

„Колцина от възрастните се занимават с въпроса за обяснението на живота, за целта, която може да има животът, за ценностите и пр.?
Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава днешното училище, няма компас в живота. За да насърчим, за да подхраним идеализма на младежа не е достатъчно само да му говорим, че трябва да върви в пътя на идеализма. Ако само му казваме постоянно: „Стани идеалист”, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „Стани умен.” Русо казва: „Постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават през детинството, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги опитат, без да им ги именуваме.”[11] За да се види, какви интензивни идейни търсения има в юношата през третия образователен период, ще приведем следните примери, дадени от Цвятко Петков: „Колцина от възрастните се занимават с въпроса за обяснението на живота, за целта, която може да има животът, за ценностите и пр.? За мнозина от тях подобни въпроси отдавна са престанали да играят роля на подбудители за техния ум, не вълнуват сърцата им, не засягат волята им. Не стои обаче така въпросът с младите: по тия въпроси те мислят, четат, спорят, търсят осветление от по-възрастните. Така, преди две години един от най-будните осмокласници на една гимназия ми даде към средата на учебната година листче със следните въпроси, като забеляза, че учениците, особено полукласиците, живо се интересуват от тях и би било добре да им се поговори по тях. Различни обяснения на живота. Цел в живота.
към текста >>

Различни обяснения на живота.
За да се види, какви интензивни идейни търсения има в юношата през третия образователен период, ще приведем следните примери, дадени от Цвятко Петков: „Колцина от възрастните се занимават с въпроса за обяснението на живота, за целта, която може да има животът, за ценностите и пр.? За мнозина от тях подобни въпроси отдавна са престанали да играят роля на подбудители за техния ум, не вълнуват сърцата им, не засягат волята им. Не стои обаче така въпросът с младите: по тия въпроси те мислят, четат, спорят, търсят осветление от по-възрастните. Така, преди две години един от най-будните осмокласници на една гимназия ми даде към средата на учебната година листче със следните въпроси, като забеляза, че учениците, особено полукласиците, живо се интересуват от тях и би било добре да им се поговори по тях. Различни обяснения на живота. Цел в живота. Идеален живот. Що е гражданин? Идейна насока. Културен път.
към текста >>

Цел в живота.
„Колцина от възрастните се занимават с въпроса за обяснението на живота, за целта, която може да има животът, за ценностите и пр.? За мнозина от тях подобни въпроси отдавна са престанали да играят роля на подбудители за техния ум, не вълнуват сърцата им, не засягат волята им. Не стои обаче така въпросът с младите: по тия въпроси те мислят, четат, спорят, търсят осветление от по-възрастните. Така, преди две години един от най-будните осмокласници на една гимназия ми даде към средата на учебната година листче със следните въпроси, като забеляза, че учениците, особено полукласиците, живо се интересуват от тях и би било добре да им се поговори по тях. Различни обяснения на живота. Цел в живота. Идеален живот. Що е гражданин? Идейна насока. Културен път. Ценности в живота.
към текста >>

Ценности в живота.
Цел в живота. Идеален живот. Що е гражданин? Идейна насока. Културен път. Ценности в живота. Ученикът добави, че би било добре периодично да се дават от гимназията ценни съобщения по тия въпроси, защото „ние излизаме в живота недостатъчно осветлени”.[12] Разбира се, зад всеки един от тия въпроси стоят грамади от факти, било от личния живот на младите, било от науката и изкуството, било от обществения живот, които ги подтикват да мислят по тях. През 1934 - 35 учебна година имахме отново и отново богата възможност, като ръководители на гимназисти да се убедим, че множество факти налагат рой въпроси в съзнанието на младите един от друг по-ценни от образователно гледище. Така например, нека посочим само по памет учениците от VI „б” клас. Те ни поставиха такива въпроси, като работиха успешно и сами за научното им разрешение.
към текста >>

Ученикът добави, че би било добре периодично да се дават от гимназията ценни съобщения по тия въпроси, защото „ние излизаме в живота недостатъчно осветлени”.[12]
Идеален живот. Що е гражданин? Идейна насока. Културен път. Ценности в живота. Ученикът добави, че би било добре периодично да се дават от гимназията ценни съобщения по тия въпроси, защото „ние излизаме в живота недостатъчно осветлени”.[12] Разбира се, зад всеки един от тия въпроси стоят грамади от факти, било от личния живот на младите, било от науката и изкуството, било от обществения живот, които ги подтикват да мислят по тях. През 1934 - 35 учебна година имахме отново и отново богата възможност, като ръководители на гимназисти да се убедим, че множество факти налагат рой въпроси в съзнанието на младите един от друг по-ценни от образователно гледище. Така например, нека посочим само по памет учениците от VI „б” клас. Те ни поставиха такива въпроси, като работиха успешно и сами за научното им разрешение. Каква е разликата между гения и обикновения човек?
към текста >>

Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си.
Поради развитието на логичното мислене и на идеализма, идейният живот през този период е нужен за правилното духовно развитие на юношата. Че наистина идейният живот през този период е необходим като насъщна храна, се вижда от следното: Ако не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в училището през този период, то той без ваше знание, скришом от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи, от разни философски, морални, научни и художествени проблеми и ще им търси отговор, обаче колко е по-полезно училището да съдейства на този идеен живот! Една от причините, поради които у младежа заглъхват всички красиви наченки на идеализма, е оня дух на кариеризъм, в който го насърчават околните. Колко е жалко, ако го насърчаваме да следва, само за да си създаде кариера, за да се осигури, жалко е за този младеж, който е възпитан в този дух. Той е загубил един много важен период от своя живот - период, който има решаващо значение за цялата му по-нататъшна съдба. Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза.” По този начин духът на кариеризма прониква в училището. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета. Той се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Той трябва да се отстрани от училището. Какво ще се постигне, ако в училището има творчески идеен живот през третия период - гимназиалния?
към текста >>

30. МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Същата идея е изразена и в херметичната философия така: „Всичко, каквото има горе, има го и долу.” Учителят казва: „Външният свят е сбор от символи, чрез които трябва да се изучава вътрешният свят.” Има съответствие между материалните явления и духовните и морални принципи и закони.
Ако детето усвои известни духовни или морални принципи и закони под формата на символи, алегории, притчи, приказки и пр., изобщо във вид на образи и картини, то тези образи ще работят в неговото подсъзнание и след време то ще стане способно да усвои същите принципи и закони в научна форма. Ако се пропусне вторият период, после духовните и моралните закони по-мъчно ще бъдат разбрани от него, по-мъчно ще станат живи сили в неговата душа! Великите възпитатели на човечеството не са ли действали по същия начин в миналото? Кое прави възможно, щото висшите духовни принципи и закони да могат да се излагат под форма на символи и алегории? Гьоте казва: „Всичко преходно е само символ.” Значи материалните явления могат да се вземат като символи на духовните закони. Същата идея е изразена и в херметичната философия така: „Всичко, каквото има горе, има го и долу.” Учителят казва: „Външният свят е сбор от символи, чрез които трябва да се изучава вътрешният свят.” Има съответствие между материалните явления и духовните и морални принципи и закони. Можем да разглеждаме първите като алегории на последните. Това може да се използва при възпитанието. Това е един от методите за събуждането на детското духовно естество. Учителят трябва да намери символи, алегории, приказки за съответствието между външните и вътрешните явления. И тия съответствия не трябва да бъдат произволни, а реални, истинни, т.е трябва да отговарят на съответствията, които съществуват в природата.
към текста >>

Прави като мен, за да имаш успех в живота.
Ягода /Fragaria vesca/ Листата са сложни и са съставени от три еднакво големи листчета. Това обстоятелство може да се използва, за да се прокара аналогия между ягодовите листа и човешката душа. За да се направи преводът, учителят пак може да използва една приказка, в която ягодата говори на едно дете. Те водят дълъг разговор, и накрая ягодата казва на детето: „Обърна ли внимание, че трите ми листчета са еднакво големи? Прави като мен, за да имаш успех в живота. Вземи пример от мен. Както аз имам еднакво големи листчета, тъй и ти трябва да бъдеш еднакво умен, добър и работлив.” Ябълковото дърво В приказката действащи лица са ябълковото дърво, други дръвчета и едно дете. Ябълковото дърво казва на детето: „Още от малко имах едно желание: да бъда отрупано с плодове и да зарадвам хората, които минават покрай мен, да си откъснат от моя плод.
към текста >>

По време на излет учениците се запознават със свойствата и живота на глухарчето: с неговия корен, стъбло, листа, цветове и пр.
И ето, аз съм сега щастливо. Мога ти кажа ключа на щастието. Разбрах, в какво е щастието: твоят живот да не бъде излишен за света. Това ще ти причини най-голямата радост и ще те направи щастлив.” Глухарчето /Taracacum officinale/ По време на излет учениците се запознават със свойствата и живота на глухарчето: с неговия корен, стъбло, листа, цветове и пр. Те ще констатират, че това, което изглежда като един цвят, в същност е сбор от много цветчета, и всичките образуват едно съцветие. Съцветието отвън е заобиколено със зелено покривало. Поради своето съцветие глухарчето спада към семейство сложноцветни. Цветчетата на глухарчето са така събрани, че всички вкупом изглеждат като единствен цвят. Зеленото общо покривало отвън прилича на цветна чашка.
към текста >>

И ти, когато срещнеш някои трудности и мъчнотии в живота си, не се обезсърчавай.
През каква температура е минал той! В една приказка може да се изложи разговорът между детето и диаманта, който то вижда поставен на един пръстен. Детето го разпитва да му разправи по-подробно от где и как е достигнал до това красиво състояние. Диамантът описва земните дълбочини, описва своите страдания там, високото налягане и температура, на които е бил подложен, и начина по който чрез това налягане и температура е станал красивият диамант, който пречупва тъй чудно светлината. На края на този разговор, от който детето научава много факти за условията в земните дълбочини, най-сетне диамантът завършва разказа си така: „Ето минах през много трудности, не се стреснах и най-сетне достигнах до това, което искам. И ти, когато срещнеш някои трудности и мъчнотии в живота си, не се обезсърчавай. Страданието ще те очисти и ще събуди в теб хубавото и доброто, ще те направи силен да превъзмогнеш мъчнотиите и да победиш.” Цветето върху скалата При разходка с децата може да се срещне висока скала. На нея може да се забележи шепа пръст, от която се подава красивото венче на някое цвете, например лайкучка, глухарче или друго някое. Ще се използва това за приказка, в която това цвете ще говори на детето, че и при най-трудните условия не трябва да пада духом, но да работи, и ще премахне мъчнотиите, ще ги превъзмогне.
към текста >>

31. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя ще влее в него нови сили, подем и възторг, за да го научи да запази в себе си до края на живота си нейната младост и свежест.
Нека да го възпитава великата природа. Тя е най-великият педагог. Тя е пълна с велика любов към своите деца. Нейните методи са най-разумни, най-целесъобразни. Детето сред природата ще учи нейните методи и нейния език. Тя ще влее в него нови сили, подем и възторг, за да го научи да запази в себе си до края на живота си нейната младост и свежест. В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в душата си музиката на поточето и симфонията на гората. Така то ще расте като син на майката природа, ще расте в една среда на радост и светлина. Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива любовта. Така детето в тази радостна, красива обстановка ще крепне, ще се разцъфтят силите му и то ще се чувства едно с камъните, птичките, езерата, изворите, планините, хората и звездите. То ще чувства единството на живота.
към текста >>

То ще чувства единството на живота.
Тя ще влее в него нови сили, подем и възторг, за да го научи да запази в себе си до края на живота си нейната младост и свежест. В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в душата си музиката на поточето и симфонията на гората. Така то ще расте като син на майката природа, ще расте в една среда на радост и светлина. Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива любовта. Така детето в тази радостна, красива обстановка ще крепне, ще се разцъфтят силите му и то ще се чувства едно с камъните, птичките, езерата, изворите, планините, хората и звездите. То ще чувства единството на живота. Така ще се развие у него един светъл ум, едно любвеобвилно сърце, пълно с дейна любов и дух на служене и на труд. Трудът сред природата ще го възпитава. Всички предмети, които то ще вижда около себе си, ще бъдат за него предметно учение, от които детето ще чете великата книга на живота. Всичко, което вижда около себе си, ще го учи. Изворът ще го учи да бъде щедър.
към текста >>

Всички предмети, които то ще вижда около себе си, ще бъдат за него предметно учение, от които детето ще чете великата книга на живота.
Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива любовта. Така детето в тази радостна, красива обстановка ще крепне, ще се разцъфтят силите му и то ще се чувства едно с камъните, птичките, езерата, изворите, планините, хората и звездите. То ще чувства единството на живота. Така ще се развие у него един светъл ум, едно любвеобвилно сърце, пълно с дейна любов и дух на служене и на труд. Трудът сред природата ще го възпитава. Всички предмети, които то ще вижда около себе си, ще бъдат за него предметно учение, от които детето ще чете великата книга на живота. Всичко, което вижда около себе си, ще го учи. Изворът ще го учи да бъде щедър. Камъните ще го научат да бъде твърд в своите убеждения, в своята воля и характер при постигането на своите цели. Планинският връх ще го научи да даде висок полет на своя дух. Слънчевите лъчи ще го учат да пръска навсякъде живот и любов.
към текста >>

Това може да се наблюдава навсякъде в живота.
Дърветата ще го учат на търпение, а цветята ще го научат да пръска като тях наоколо благоуханието на красиви мисли, чувства, добродетели и на своята любов. Нека детето да мине през едно златно детство, пълно със слънце, музика, движение и радост. И така ще израстне едно ново поколение, което ще донесе на земята Великата слънчева култура на хармония и братство - култура, за която копнее човешката душа. Що е творчески труд Голяма радост изпитва човек, когато твори. Това може да се наблюдава навсякъде в живота. Иполит Тен[1] казва, че картина, нарисувана с най-големи подробности, не ни се харесва. Той споменава за една картина на Денер в Лувърския музей. Денер е работил за нея четири години, като употребявал увеличително стъкло. Неговите портрети са нарисувани с най-малки подробности; с най-дребните черни точки по носа; с луничките по страните, с микроскопичните сини жилки по кожата, които едвам се виждат; представено е даже отражението на околните предмети в окото. Като че ли главата, казва Тен, иска да изскочи от рамката.
към текста >>

Най-добре е това да става във връзка с детския труд, детската дейност, която се бърши за задоволяване на някои насъщни нужди на живота.
Само така може да се осъществи свободното възпитание. Цв. Петков казва по това: „Немислима е никаква плодотворна дейност, когато в нейните основи не лежи трайна и дълбока нужда. Душевният живот като цяло и в частичните си прояви като мислене и фантазия, възприемане и памет, чувство и воля, е оръдие, инструмент, за да се справим ние като живи същества с нуждите си в цялата им широта и дълбочина. Благодарение на нуждите дейността - безразлично дали е телесна или духовна - се отправя в различни посоки, към различни обекти.”[3] В някои училища сетивата се развиват чрез изкуствени занимания, които нямат нищо общо с детските нужди. Най-добре е това да става във връзка с детския труд, детската дейност, която се бърши за задоволяване на някои насъщни нужди на живота. Например, Монтесори учи да се развива у децата усет за тежест чрез упражнения с разни специални тежести и апарати. Една наша учителка в детска градина ни казва от своята практика: „В моето училище децата проявяват разни дейности и при самия си труд развиват усета за тежест, и то труд, който се прилага за задоволяване на някоя реална нужда. Например, вместо да учат да правят възли по изкуствен начин, аз ги уча, как да връзват обущата си и как да връзват един пакет, когато се яви нужда за това в техния живот.” Детският труд подбуден от необходимостта да се задоволяват някои насъщни външни нужди, изпъкнали в детската среда, може в много случаи да стане любовен акт, когато тези нужди не са само на детето, но общи - нужди и на другите. Тъй че то като работи за задоволяване на тия нужди, работи и за другите.
към текста >>

Това е нужно, за да създаде училището творци в живота.
г/ При разходка или излет децата ще видят, че много мъчно се върви по горската пътека, по която има разхвърлени много камъни. Или ще видят извори, замърсени от жабуняк, тиня, клечки, сламки и пр. Или ще констатират, че на едно място реката се нуждае от мостче. Подобни факти могат да ги подтикнат по естествен начин към труд, за да внесат подобрение в околната местност. По този начин детският труд сред природата няма да бъде наложен на децата от вън като нещо чуждо на тях, но той ще се свърже с принципа на свободата, самодейността и творчеството. Това е нужно, за да създаде училището творци в живота. Ако натрапваме на детето този или онзи вид дейност, това или онова занимание, ще получим пасивни натури, негодни за създаване нови културни ценности. В/ Чрез този начин на обучение - приложение на трудовия принцип сред природата - се осъществяват основните дидактични принципи: природосъобразност, нагледност, активност, творчество и трудов принцип. При този начин на обучение се прилага принципът: обучение чрез дейност. Детето е склонно към движение, активност. Приложението на трудовия принцип при обучението е в съгласие с детското естество.
към текста >>

Защото изкуството има тази обновителна сила, която пробужда човека и осмисля живота му.
Два са пътищата, вървейки по които ще изградим твореца – човек: 1/ като го запознаем с най-висшата творба - природата. 2/ като го запознаем и с творбите на човешкия гений в областта на изкуството. Училището не трябва да бъде нито това, което е днес - един схоластичен кабинет, нито една работилница и търговска кантора. Да развием художествените заложби на детето - към това трябва да приспособим училището с неговия трудов принцип. Защото изкуството има тази обновителна сила, която пробужда човека и осмисля живота му. Ние винаги забравяме разликата между природата на детето и тая на възрастния. Искаме нуждите и желанията на възрастния да припишем на детето. Същата грешка са правили в миналите векове и най-видните педагози по отношение на детето, като са му приписвали физиката на възрастния, искали са да го обучават така, като че ли то има схващанията и способностите на възрастния.”[4] Тук пак става ясно, колко е нужно изследването на детските периоди - изучаването, кои сили и способности в кой период се развиват. От пренебрегването на тия закони могат да последват капитални грешки.
към текста >>

[1] Иполит Тен – „Философия на изкуството”
За да има детето това съзнание, трудът, въведен в училището, не трябва да бъде излишен за света. Детето трябва да съзнава, че със своя труд принася нещо в света. Продуктите от градинската и полската работа могат да се определят за някоя благородна цел, например за подпомагане на бедни другари в училището или за бедни семейства, а част от продуктите може да се употреби при общите обеди в училището. Това използване на продуктите за общи цели пак ще съдейства за събуждане социалното чувство у децата. Средището на цялото обучение ще бъде производителният труд, но центърът на тежестта няма да бъдат произведените продукти, но общообразователната цел, а производството на продукти е нужно, само за да се създаде по-голям интерес и да се даде по-голяма образователна ценност на труда. [1] Иполит Тен – „Философия на изкуството” [2] „Психология на творческия образователен процес”, 39, 59, 97 стр. [3] Пак там, 45, 80, 81 стр. [4] - „Педагогическа практика”, г.1, кн. 5
към текста >>

32. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Големите хора на изкуството, науката и философията, обществениците и политиците от първи ранг - това са новите образци, които сега замамват юношата.
Подражателността през втория период продължава да играе роля, само че изменява характера си. През първия период детето подражава на всичко, което вижда да се прави около него, а през втория подражава само на това, към което има уважение, благоговение. Петър Монев изтъква тази разлика в подражателността през първия и втория периоди: „През втория период от развитието подражанието се слага върху друга почва. Сега вече юношата се увлича не от физическия, а от нравствения героизъм. Тук вече героите са носители не на изключителни физически качества, а на висши нравствени и по-общо - духовни ценности. Големите хора на изкуството, науката и философията, обществениците и политиците от първи ранг - това са новите образци, които сега замамват юношата. Той чете биографиите им, изучава живота им и се сили да ги подражава.”[4] Затова през втория период като важен образователен фактор се счита следното: околните да събуждат благоговение у детето. Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детето има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните. Тук важи следният закон: „Тия качества, към които детето е благоговеело, то ще има предразположение да ги проявява в своя характер, в своя живот, когато порасне. Ето защо за да развием у децата идеален характер, трябва да ги поставим в такава среда, дето ще могат да проявяват това чувство. Григорий Петров разправя за един студент от московския университет, слушател на лекциите по история на проф. Грановски.
към текста >>

Той чете биографиите им, изучава живота им и се сили да ги подражава.”[4] Затова през втория период като важен образователен фактор се счита следното: околните да събуждат благоговение у детето.
През първия период детето подражава на всичко, което вижда да се прави около него, а през втория подражава само на това, към което има уважение, благоговение. Петър Монев изтъква тази разлика в подражателността през първия и втория периоди: „През втория период от развитието подражанието се слага върху друга почва. Сега вече юношата се увлича не от физическия, а от нравствения героизъм. Тук вече героите са носители не на изключителни физически качества, а на висши нравствени и по-общо - духовни ценности. Големите хора на изкуството, науката и философията, обществениците и политиците от първи ранг - това са новите образци, които сега замамват юношата. Той чете биографиите им, изучава живота им и се сили да ги подражава.”[4] Затова през втория период като важен образователен фактор се счита следното: околните да събуждат благоговение у детето. Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детето има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните. Тук важи следният закон: „Тия качества, към които детето е благоговеело, то ще има предразположение да ги проявява в своя характер, в своя живот, когато порасне. Ето защо за да развием у децата идеален характер, трябва да ги поставим в такава среда, дето ще могат да проявяват това чувство. Григорий Петров разправя за един студент от московския университет, слушател на лекциите по история на проф. Грановски. Студентът бил принуден да прекъсне студентството и да отиде в една Кавказка област, дето е трябвало да огрубее поради грубата среда, в която бил поставен.
към текста >>

През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си идеала като жив образец в лицето на околните.
От голяма важност е да не се пропусне развитието на благоговението у детето през този период. Неразвитието му ще има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи. Безкрайно много е загубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода между седма и четиринадесета година. Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си идеала като жив образец в лицето на околните. Един добър пример за благоговение е следният: при един учител преди Балканската война идва едно момченце на гости по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общо-европейската война учителят посещава дома на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение.
към текста >>

Ако учим живота на велики хора, те оживяват за нас.
да се рисуват възвишени характери, които да будят детското благоговение. Има закон в психологията: Това, за което мислиш, то извайва твоя характер, оказва въздействие върху твоя ум, сърце и воля. Като мислим за добрите хора, ние ставаме добри, доброто в нас почва да се развива. Тоя закон трябва да се приложи във възпитанието. Нали примерът е важен възпитателен фактор? Ако учим живота на велики хора, те оживяват за нас. Те стават един вид жив пример за нас. И така те ни възпитават. „Мислете върху добрите хора - казва Учителят- върху разумните хора, силните хора в света. Те са предметно учение. Ще получите нещо по този начин.
към текста >>

Например, може да се използва живота на Христофор Колумб, Галилей, Сократ, Хус и пр.
В това отношение детската литература има голяма важност. Тя трябва да е пропита от този дух. Тя трябва да бъде не само приятно четиво и да дава храна на въображението, но същевременно трябва да излага такива възвишени характери, които да будят благоговение у децата. Историята на българския и другите народи са пълни с примери на възвишени характери. Животът им трябва да се изложи пред децата в по-долна възраст във вид на приказки и разкази, а в по-горна във вид на биографии. Например, може да се използва живота на Христофор Колумб, Галилей, Сократ, Хус и пр. От българската история има също много примери Св.Св. Кирил и Методи, Св. Климент, патриарх Евтимий, отец Паисий, Раковски, Неофит Бозвели, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски и пр. През този период не трябва да се прави нищо пред детето, което пречи за проявата на благоговението у него. Пред него не трябва да се хулят, осмиват, одумват или критикуват други лица.
към текста >>

33. Навременност - Боян Боев (1883 – 1963)

То трябва да се постави през всеки период в допир с тая област на външния свят, която е най-подходяща за дадената епоха от живота му.
А който е имал отрицателни, криви мисли, чувства, желания и постъпки през първите три периода, той посява в себе си сили, които в бъдеще, в зряла и напреднала възраст, ще се проявят като предразположение към болест. За педагогиката от значение са първите три периода. Тяхното познаване е необходимо. Нужно е педагогът да знае състоянието на физичните и психични сили през разните периоди, за да знае през кой период кои сили трябва да възпитава и по кой начин. Трябва да се обърне внимание на начина, по който детето е поставено в досег с външния свят. То трябва да се постави през всеки период в допир с тая област на външния свят, която е най-подходяща за дадената епоха от живота му. Трябва да се вложат в работа, колкото се може по-дълбоко и по-правилно тъкмо тия енергии, които са най-подходящи да бъдат засегнати в дадената възраст. Чрез детската дейност трябва да се развият у него тъкмо тия сили, способности, дарби и добродетели, които съответстват на дадената възраст. Когато ще оценяваме критически някои педагогически методи, трябва да имаме предвид гореказаното и дали те са в хармония с нуждите и силите, които се развиват през съответния период. Тогава всички педагогически въпроси се явяват в нова светлина. Дюи казва: „Училищата употребяват наука, годна за възрастни, и материал, който няма никакви връзки с нуждите на развиващия се организъм, и се опитват да наложат това на децата, като ни най-малко не се съобразяват с това, което е нужно на децата през периода на техния растеж.” * Дюи цитира и думите на Рус[2] „Страхувайте се да пречите на природата!
към текста >>

Всяка епоха носи известни културни придобивки в науката, философията, религията, изкуството, техниката и пр.
Същият печален резултат се получава, ако не даваме материал на паметта през втория период. Пропуснатото през този период мъчно може да се навакса. Тогава човек също така ще има слаба памет. По-долу, при разглеждане на трите периода, ще се изтъкне в подробности кои детски сили и заложби в кой период са в подем и разцвет, за да се обърне специално внимание върху тях през съответния период. Връзка на образованието с нуждите и задачите на епохата. Всяка епоха носи известни културни придобивки в науката, философията, религията, изкуството, техниката и пр. И човек, за да бъде деен член на епохата, трябва да ги усвои. Всяка епоха поставя на човека известни задачи, известни проблеми, които той трябва да разреши. Всяка епоха се вълнува от известни въпроси, спрямо които човек трябва да вземе едно правилно становище. Всяка епоха развива нови страни на човешкия дух. Всичко това трябва да се вземе предвид при образованието.
към текста >>

Детето не трябва да бъде откъснато от живота, от реалния живот, който е около него.
И човек, за да бъде деен член на епохата, трябва да ги усвои. Всяка епоха поставя на човека известни задачи, известни проблеми, които той трябва да разреши. Всяка епоха се вълнува от известни въпроси, спрямо които човек трябва да вземе едно правилно становище. Всяка епоха развива нови страни на човешкия дух. Всичко това трябва да се вземе предвид при образованието. Детето не трябва да бъде откъснато от живота, от реалния живот, който е около него. Само така то ще разбира нуждите на епохата, в която живее и ще твори в нея. Така ще може да участва в по-нататъшното изграждане на културата. Всяка епоха се отличава с нещо ново: нови идеи се вливат в културата, нови методи, нови културно-стопански форми. Детето, юношата трябва да усвои културните постижения на епохата, трябва да се запознае с новите идеи, които епохата носи в себе си, за да допринесе за нови културни постижения. То трябва да разбира епохата, в която живее, трябва да развие в себе си усет за силите, които действат в епохата и на които принадлежи бъдещето.
към текста >>

34. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души.
Това се вижда и от статията на И. Горбунов - Посадов „Единното вечно”[1]: „Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из които е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, както в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение. Да падне на колене пред тях, да хване да им целуне братската ръка, да погледне с любящ поглед в очите на братята и да им каже: „Мили, родни мили, ето ние сме все едно. Ние сме нейни деца, на вечната любов” и да плаче заедно с тях за възкръсналата любов! ”
към текста >>

Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството.
Но тяхната проява не става произволно, а по точно определени закони. Тогава, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещават днешната и следващите епохи? Сега има много признаци, по които се познава, че отиваме към култура на единството. Днес стават международни конгреси от всякакъв вид - икономически, научни и пр. Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността. Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото. С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта.
към текста >>

Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото.
Днес стават международни конгреси от всякакъв вид - икономически, научни и пр. Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността. Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото. С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта. У него се отваря изворът на любовта към всички. Във всяко цвете, тревичка, буболечка, мушичка и пр. той ще обича единния живот.
към текста >>

С разцъфтяването на това ново създание ще бъдат разрешени правилно всички противоречия на живота.
Днес има чутки (рус. – чувствителни) души, които са в състояние да доловят вълните на новото, което се ражда. Те са носителите на новите идеи. Щастлив е онзи народ, който има повече такива. Той върви по пътя на възлизането. С разцъфтяването на това ново създание ще бъдат разрешени правилно всички противоречия на живота. Само при културата на любовта можем да имаме едно хармонично общество. Разни методи са били опитвани и се опитват за да разрешат въпросите на днешната епоха. Но тези методи са били външни, механични и затова не могат да дадат желания резултат. Учителят казва: „Нищо не може да оправи света, освен любовта. Тя е единствената сила, която може да изправи човечеството.
към текста >>

Действително, всеки човек, който иска да бъде цялостно развита личност, трябва да има реално знание за живота, за цялата природа.
” На това може да се отговори следното: а/ Да, но както казахме по-горе, любовта е вратата, през която човек ще влезе в царството на знанието и мъдростта, в царството на истината и свободата. Защото тя събужда всички центрове в човека, стимулира у него ония сили, които ще го направят способен да има постижения в областта на ума, мъдростта и истината. б/ От друга страна дейната любов е ценна и в друго отношение: Действително, всеки човек, който иска да бъде цялостно развита личност, трябва да има реално знание за живота, за цялата природа. То ще даде разумните методи за работа, но направлението, в което човек ще употреби това знание, както казахме по-горе, зависи от степента, в която човек е осъществил любовта в себе са Само при любовта човек ще употреби своето знание и воля за велика, благородна цел, за свята кауза, за общо добро. Нима не виждаме хора с големи знания, но автори на много злоупотребления в днешния обществен живот? Само любовта може да впрегне всички сили на човешката природа да работят за един висок идеал. Това ново съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет; човечеството ще се издигне до постижения в науката, изкуството, философията, в обществения живот и пр. От горното следва, че училището трябва да съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов - за да е в хармония със задачите и нуждите на днешната епоха.
към текста >>

Това ново съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет; човечеството ще се издигне до постижения в науката, изкуството, философията, в обществения живот и пр.
б/ От друга страна дейната любов е ценна и в друго отношение: Действително, всеки човек, който иска да бъде цялостно развита личност, трябва да има реално знание за живота, за цялата природа. То ще даде разумните методи за работа, но направлението, в което човек ще употреби това знание, както казахме по-горе, зависи от степента, в която човек е осъществил любовта в себе са Само при любовта човек ще употреби своето знание и воля за велика, благородна цел, за свята кауза, за общо добро. Нима не виждаме хора с големи знания, но автори на много злоупотребления в днешния обществен живот? Само любовта може да впрегне всички сили на човешката природа да работят за един висок идеал. Това ново съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет; човечеството ще се издигне до постижения в науката, изкуството, философията, в обществения живот и пр. От горното следва, че училището трябва да съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов - за да е в хармония със задачите и нуждите на днешната епоха. Така училището ще бъде в хармония с развитието на човечеството. Така ще се създаде едно ново поколение, пропито от идеализъм, възторг и готовност за работа. Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от една благоприятна среда за неговото развитие.
към текста >>

Всеки ден детето да учи чрез живия опит, че любовта е в състояние да разреши всички мъчнотии в живота, че тя е ключът, който отваря хорските сърца и пр.
Тя не е имала случаи да работи с очите си, понеже е живяла в тъмнина - в земята - и те са се атрофирали. Значи всеки орган или способност се развива, като функционира. Този принцип трябва да се приложи и за любовта. Всекидневният живот на детето в училището, в природата, в дома и пр. трябва да бъде предметно учение на любовта: то всеки ден да има случаи да учи, как тя се практикува, какви са нейните закони и методи, какво е нейното действие. Всеки ден детето да учи чрез живия опит, че любовта е в състояние да разреши всички мъчнотии в живота, че тя е ключът, който отваря хорските сърца и пр. Детският живот е достатъчно разнообразен, за да даде множество случаи за подобен жив опит на любовта. Тук ще кажа само няколко думи за методите, чрез които горните общи принципи намират своето приложение. Съвсем накратко ще разгледаме някои от начините, чрез които детето ще учи любовта чрез живия опит: 1. Най-важният метод си остава любовта на учителя към ученика. Това е магическият метод, който отваря всички врати, води към всички постижения.
към текста >>

Този закон има приложение в много области на живота.
Вътрешна връзка между учител и ученик. Законът на Хелмхолц. Ако вдигнем капака на пианото и изпеем срещу струните някой тон, например „ла”, то макар и въздушните вълни на изпетия тон да докосват всички струни, само струните “ла” на пианото ще затрептят и ще издадат изпетия тон „ла”. Също така ще затрептят и струните, които съдържат изпетия тон като свой обертон. Обаче, господстващият тон, който ще се чуе от пианото в отговор, ще бъде „ла”. Този закон има приложение в много области на живота. Той може да се използва за обяснение на някои факти във възпитателната област. От този закон става ясно, колко важна е хармонията между душите на учител и ученик. Ако музикантът, който дава концерт, има публика, която го обича, той ще получи вдъхновение от нея. Това е вярно и за ораторите и учителите. Ако учителят работи с ученици, които го обичат, ще получи вдъхновение от тях.
към текста >>

Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа.
При такава любов висшата детска природа ще бъде активна и по закона на Хелмхолц ще приведе в активност най-възвишените области в душата на учителя. Така ще се получи онзи възторг, онова вдъхновение, с което той ще работи. И обратното е вярно: любовта, повдигнатото състояние на учителя във време на час, пак по закона на Хелмхолц, ще събуди най-нежните, най-възвишените струни на детската душа. Значи, не е важна само външната хармония в класа, само външната учтивост на учителя. При липсата на тая хармония и любов пресича се вдъхновението на учителя и в същото време, като че ли са отрязани крилата на детската душа. Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа. Ето защо учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата. Със своето милосърдие събужда тяхното милосърдие; със своята чистота и идеализъм събужда чистота и идеализъм у тях и пр. В случая тук учителят не толкова предава на детето, но по закона на Хелмхолц събужда съответната му природа. Ако учителят влезе в клас с раздвоени мисли, например с мисълта, че има да пише едно писмо, че има среща след обед и пр. тогава по закона на Хелмхолц ще станат активни по-нисши, по-обикновени детски психични сили, а Божествените кътове на детската душа ще останат незасегнати, пасивни, независимо от думите, които учителят ще произнесе.
към текста >>

35. ВЪВЕДЕНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

В своите лекции, от които са напечатани около 200 тома, а има и още толкова неиздадени, той е засегнал всички области на живота - любовта, мъдростта, истината, свободата, здравните въпроси, разумния живот, музиката, паневритмията, педагогията и пр.
ВЪВЕДЕНИЕ Повече от 50 години Учителят работи в България. В своите лекции, от които са напечатани около 200 тома, а има и още толкова неиздадени, той е засегнал всички области на живота - любовта, мъдростта, истината, свободата, здравните въпроси, разумния живот, музиката, паневритмията, педагогията и пр. Тук ще се опитаме да разгледаме накратко педагогическите възгледи на Учителя. Този труд ни най-малко не изчерпва педагогическите му идеи. По-късно, всеки един от педагогическите въпроси, които се засягат тук, ще се разработят по-подробно. За всеки учебен предмет ще се разработят в подробности методите на Учителя. Но и това, което се дава тук, е достатъчно, за да се поставят основите на едно ново училище, което да е напълно в съгласие с детската природа, а това е целта и идеалът на педагогията, която излага Учителят.
към текста >>

Аз съм с младото поколение, момчета и момичета, които имат стремеж към вечните ценности на живота, които имат любов.
Ето думите на Учителя към младото поколение: „Аз поздравявам младото поколение. Те ще възкръснат. На младото поколение ще дадем всичкото си съдействие. Едно съм с тях. Аз съм с младото поколение, момчета и момичета, които имат стремеж към вечните ценности на живота, които имат любов. Идете и воювайте с оръжието на любовта! Победата ще бъде ваша. В бъдеще ще дойде едно ново поколение - нови типове.” „Ако ми дадете възможност, ще въздигна това младо поколение. Ще му дам философия, знания и начин за работа.
към текста >>

Ще му дам философия, знания и начин за работа.
Аз съм с младото поколение, момчета и момичета, които имат стремеж към вечните ценности на живота, които имат любов. Идете и воювайте с оръжието на любовта! Победата ще бъде ваша. В бъдеще ще дойде едно ново поколение - нови типове.” „Ако ми дадете възможност, ще въздигна това младо поколение. Ще му дам философия, знания и начин за работа. Не монаси да ги направим, но художници, музиканти, поети, и работници, да служат на Цялото, на Божественото. Във всички области на науката ще бъдат посветени.” „Трябват училища, в които младежите да се възпитават как могат да станат строители на бъдещото общество.”
към текста >>

36. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Днес се рушат старите форми на живота.
на образованието. ПРЕДИСЛОВИЕ Настоящите световни събития са едно велико посвещение за цялото човечество, един изпит, краят на една стара и началото на една нова епоха. Извършват се коренни преобразования във всички сфери на личния, обществения и международния живот. В трясъка на днешните събития ще се сринат из основи всички остарели политически, обществени, стопански схващания и системи, които ще станат тор, върху който ще се посадят семената на доброто - новият морал, новите социални отношения, новите стопански схващания. Днес се рушат старите форми на живота. Този процес е подобен на труда на земеделеца, който разорава със своето рало земята, а самият процес на посаждане семената на новото върху браздите на разораната земя, е творческият процес на доброто. В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите.
към текста >>

На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения.
Този процес е подобен на труда на земеделеца, който разорава със своето рало земята, а самият процес на посаждане семената на новото върху браздите на разораната земя, е творческият процес на доброто. В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.” „Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него.
към текста >>

Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад.
Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.” „Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него. Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас. Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки весело преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.” „Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга.
към текста >>

Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас.
Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.” „Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него. Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас. Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки весело преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.” „Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга. И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.” България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение към себе си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път. Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот.
към текста >>

Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им.
Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот. Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.” И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.” И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.” Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение. Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им. „И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг. Той ще остане вечен блян за човечеството, ще бъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений - негов създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворяват нов ред между хората и нова правда на земята.” Излишно е да изтъкваме мнението на редица западни капацитети, които също са подчертали историческата мисия на богомилите. Изобщо, българският дух крие дълбоко в своята природа потенциала на един висш устрем към реформаторство.
към текста >>

37. П л а н и н а т а - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва разбиране, трябва философия.
Щом дойде грехът, дисхар-монията, веднага се разваля времето. На планината човек изучава един закон - как да се подмладява. Тези хора, които живеят в планините, обаче умът им е в долините, не се ползуват. Като дойдеш на планината, да не мислиш за долината! Веднъж при мен дойде един говедар и ми казва: „Скитаме се по планините и сме подивели". Трябва разбиране, трябва философия. Ако е някой философ-говедар, тогава е друго. Един човек като живее на планината известно време, пак трябва да слезе в долината. Не трябва постоянно да живее в планината. Когато човек пада или се подхлъзва като върви в планината, винаги това означава, че е минала една лоша, чужда мисъл през него. Ако имаш добра мисъл, няма да падаш.
към текста >>

На Земята има центрове, които са врати на живота, и водата, която минава през тези врати на живота, е вече свещена и има силно действие.
Цялото място е магнетично и особено при чешмата. При чешмата има изобилно ултравиолетови лъчи. Водата в чешмата иде от Езерото на Чистотата. В самото езеро тя е чиста и още повече се пречиства, като се прецежда още веднъж през пластовете. Тя е много бистра и хубава вода. На Земята има центрове, които са врати на живота, и водата, която минава през тези врати на живота, е вече свещена и има силно действие. Тези врати се пазят. И вода с голямо и силно действие, с изобилен живот има в непристъпните, свещени места в планините, които се пазят от посветените. Непристъпни места са те! *
към текста >>

Братята и сестрите трябва да знаят, че ако очистят гората от сухите клончета и клечки, ще се оправят и техните работи в живота.
отиват там по това време? " * Когато се правят екскурзии на планината, чистенето на изворите и потоците е полезно, от една страна, понеже се укрепява месността и се добива хубава вода, а от друга страна, самата работа при изворите, потоците и чешмите въздействува върху човека - той става здрав, пълен с енергия. Чрез тези чешми, които ние правим на планината, идеите ни се разнасят надолу. Братята и сестрите трябва да знаят, че ако очистят гората от сухите клончета и клечки, ще се оправят и техните работи в живота. За в бъдеще животът на планината ще бъде използван по-добре и по-добре ще бъде наредена програмата за всеки час. Ще се дадат някои специални научни лекции, които да ни въведат в по-дълбокото познание на природата. Ако се вгледате в едно кътче, което на пръв поглед не прави никакво впечатление, ще видите много подробности и много интересни закони, които са вложени в тези прости на вид места. Много интересни неща са написани в природата - ако човек знае как да чете.
към текста >>

38. Екскурзия на Витоша на 9 юни 1941 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление.
Четвъртото езеро - „Близнаците" означава умствения свят. Петото езеро - „Махабур" означава причинния свят. Шестото езеро - „Сърцето" означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро - „Шемхаа" или „Главата" означава Божествения свят. * Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление. В какво стои Единството? Единството стои в това, че всички прояви на живота произтичат от Едно Разумно Начало. Това Начало е вечно и разнообразно. Във водата можеш, да плаваш. В тинята не можеш да плаваш.
към текста >>

Единството стои в това, че всички прояви на живота произтичат от Едно Разумно Начало.
Шестото езеро - „Сърцето" означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро - „Шемхаа" или „Главата" означава Божествения свят. * Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление. В какво стои Единството? Единството стои в това, че всички прояви на живота произтичат от Едно Разумно Начало. Това Начало е вечно и разнообразно. Във водата можеш, да плаваш. В тинята не можеш да плаваш. В тинята ще потънеш. Та има някои идеи, които приличат на вода, и други идеи, които приличат на тиня.
към текста >>

39. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж се прочетоха няколко страници из книгата „Ключът на живота" от Учителя.
Ето полянката, дето сутрин правехме Паневритмията и на която още личеше отъпканото колело. Потърсихме чешмичката, дето с голямо усърдие и любов Учителя работи няколко деня. Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни ели. Ето Пиперката, една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как остават мили и ценни за нас всички места, дето е бил Учителя! Веднъж се прочетоха няколко страници из книгата „Ключът на живота" от Учителя. Ето някои мисли от прочетеното: „Никакво добро не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата любов ще стане като Неговата. Щастието и радостта, които изчезват, са човешки. А щастието и радостта, които не изчезват, са Божествени.
към текста >>

Има една дълбока философия.
То видяло, че няма никой и че има нещо за ядене. В това Време идва господарят, затваря вратата и като го набива хубаво, пуща го. Кучето излязло навън и почнало да си блже раните. Всичкото нещастие е, че човек иска непозволени работи. При непозволените работи ще си ближе раните. Има една дълбока философия. Като я разберат, хората ще бъдат щастливи. Аз ще ви покажа пътя. Няма да остана назад, напред ще вървя. Как ще ви докажа, че този път е добър? Трябва да вярвате, нищо повече!
към текста >>

Нашето състояние беше едно предвкусване за живота, който ще имат душите в новия свят, който иде.
- Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Как неусетно се минаха тези 4 деня! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни, пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението и радостта ни бяха предчувствие за великата нова култура, която иде на Земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за живота, който ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане на вас, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с обичния ни Учител!
към текста >>

40. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук чувствуваш по-ясно, отколкото на друго място, свещения пулс на живота, светостта на всяко мигновение, скритата красота на нещата!
Пак сме при седмострунната арфа на Рила! Пред нас е второто езеро „Елбур". Колко сме сближени с него от миналите години! Ето Изгревния връх: скъпи мигове ни свързват с него. В кристалните сини води на езерото се оглеждат върхът „Харно ми е" и околните върхове. Тук чувствуваш по-ясно, отколкото на друго място, свещения пулс на живота, светостта на всяко мигновение, скритата красота на нещата! Тук долавяш вътрешната светлина, която озарява всяко същество. Колко живо се чувствува тук присъствието на тия същества, Синове на Светлината, чиято любов като мощна струя чертае линиите и контурите на бъднините! Как чудният замах на тяхната ръка е изваял тия форми, които виждаме около нас. Сочна трева покрива поляните около нас; наоколо летят мушички. Но една любеща ръка бди над тия деца и ги води към свещения връх на Пробуждането и Осъзнаването.
към текста >>

Тя гради, тя тъче постоянно великата симфония на живота, за да изведе всички към радостта на свободата!
Един лъч на Абсолютното те е озарил и ти си близо до свещената тайна! В красивите минути на тия движения ти искаш да простиш на всички, ти искаш да се жертвуваш. Всичко наоколо ти се явява в нов вид и ти говори по нов начин. В дърветата, в скалите, в езерата, в синьото небе, в тревите и цветята ти почваш да виждаш нещо, което до сега не си виждал и като че ли почваш да прозираш скрития смисъл на цялото битие. Почваш да прозираш, че зад всички тия форми е Любовта! Тя гради, тя тъче постоянно великата симфония на живота, за да изведе всички към радостта на свободата! Красиви мигове, преживени при Паневритмията! Останете винаги при нас. Колко искаме да ви бъдем верни постоянно. Нека да бъдем винаги такива, каквито сме тогаз! Нека да останем винаги верни на светлината, която тогаз ни озарява!
към текста >>

Смисълът на живота е в ежедневните придобивки.
Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на любовта. Научете се да обичате и добрите и лошите хора. Ако ти имаш любов към Безграничния, можеш да имаш всички постижения. Това, което разрешава въпросите, това е любовта. Който влезе в пълнотата на божествената любов, всичко каквото желае, ще му се даде. Смисълът на живота е в ежедневните придобивки. Любовта подразбира условията, при които може да дойде това, което искате. Единственото нещо в любовта е, че тя дава щастие, блаженство, сила. Най- първо тя ще внесе подмладяване във вас. Вие ще станете млад. Оня, който обича, той не може да умре.
към текста >>

Единственото възпитание на младото поколение, на мъжете и жените, е: трябва да се даде една правилна философия на любовта.
Любовта е най-силният лозунг. При любовта сърцето се обновява; това значи, че мирогледът и животът на човека вземат съвсем друго направление. Една любов, която не може да преобрази човека, не може да го направи силен, здрав и добър, това не е любов. Любовта подразбира онова красиво състояние на душата и оня вечният мир - да не виждате нищо лошо, защото зад най-голямата мъчнотия седи едно велико благо. Един ден всички противоречия ще изчезнат. Единственото възпитание на младото поколение, на мъжете и жените, е: трябва да се даде една правилна философия на любовта. Любовта е път за възкресение. Тая любов иде сега в света! " Обстановката чудно хармонира с красивия свят, в който ни въвежда Учителят! Едно битие извън всичко преходно ни облъхва със своето присъствие!
към текста >>

41. 06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - Боян Боев (1883 – 1963)

Какво прозрение за въпросите на живота!
Наближаваме с страхопочитание, със свещен трепет. Шумно се леят водите от двата чучура и пълнят 15 корита, наредени в полукръг. Каква красота в зодиакалните знакове! Всички мълчим, защото искаме да чуем това, което ще ни кажат тия води! Какви нови мисли минават през нас! Какво прозрение за въпросите на живота! Да, когато се потопиш в съзерцание на извори, ти се учиш от най-великата книга - вълшебната книга на природата. Преобразени и вдъхновени се връщаме в село. Привечер е вече. В наше отсъствие са дошли много нови гости! В салона, в двора и в съседните стаи е пълно с народ.
към текста >>

Какво желание да въплътят в живота си най-идейното и възвишеното!
Каква красива обстановка! Обща трапеза. Храната е красива - тя е чисто вегетарианска. Всички тия селяни - братя и сестри - са вегетарианци. Каква идейност! Какво желание да въплътят в живота си най-идейното и възвишеното! Този народ има духовни заложби, голямо духовно търсене кипи в неговите недра! Нека оценим силите, които се крият в народната душа! Село Тополица доказва това! Но този народ е много трезвен и далновиден - идеята, за която той трябва да отвори душата си, трябва да бъде не фиктивна, а да отговаря на една реалност! Това, което идеите на Учителя са направили в това село, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в душите Българското село е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в живота!
към текста >>

Това, което идеите на Учителя са направили в това село, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в душите Българското село е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в живота!
Какво желание да въплътят в живота си най-идейното и възвишеното! Този народ има духовни заложби, голямо духовно търсене кипи в неговите недра! Нека оценим силите, които се крият в народната душа! Село Тополица доказва това! Но този народ е много трезвен и далновиден - идеята, за която той трябва да отвори душата си, трябва да бъде не фиктивна, а да отговаря на една реалност! Това, което идеите на Учителя са направили в това село, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в душите Българското село е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в живота! Ние се храним общо, насядали долу. Каква чаровна картина. Това е един символ за онова, което гори в душите. Това общо хранене е символ за онова единство на душите, за което копнеем! Ние се храним общо, и всички се сливаме в едно, един общ живот ни споява в едно цяло!
към текста >>

С тая самоувереност ти можеш да минеш през най-големите изпитания на живота.
И това е естествено, защото тая среща създава нещо красиво: всички чувствуваме, че над нас витае духът на градящата раса. Всички чувствуваме, че ние тук предвкусваме онова, което е скрито зад завесата на близкото бъдеще. Духът на бъдещето хвърля върху нас своето неземно сияние! Почва се с четене на едно Слово от Учителя. Ето това Слово: „Когато разбереш божествения език, в тебе ще настане една вътрешна самоувереност, един вътрешен мир, една вътрешна радост, която не може да се опише с човешки език. С тая самоувереност ти можеш да минеш през най-големите изпитания на живота. Велики и славни неща са писани в човешката душа, които в бъдеще ще се четат и препрочитат. Човек съдържа всички възможности на един разумен живот, всички възможности на един любещ човек, всички възможности на един човек, пълен с Истина. Приятел може да ви бъде само онзи, който може да намери най-хубавото, което е във вас и помага то да израсне. Познанството е в любовта. Като дойде любовта, ще се опознаем.
към текста >>

Онова, което осмисля живота, то е любовта!
Тя е основата! Тя носи Разумността, Доброто и Истината! Любовта е въздухът, който трябва да дишате. И желая да дишате повече от любовта, и сърцата ви да се стоплят . Като дойде тя, ще се разрешат всички въпроси, които другите науки не могат да разрешат. Онова, което осмисля живота, то е любовта! Всеки един, който е засегнат от вълната на любовта, е готов да стане мъченик! Истинската любов носи здравословното състояние на човешките мисли и чувства. Ако един човек е човек на любовта, то в който и дом да влезе, ако има болен, той ще оздравее чрез това, което излиза от този човек. Ако животът им е заплетен, работите им ще се оправят. Ако не говорят Истината, ще стане преобразование в тях.
към текста >>

Живо чувстваш Великата Реалност, която гради и строи в душите и в живота.
Ако изпълниш най-малкото красиво подбуждение в тебе, това е изпълнение волята на Безграничния! Велики герои изисква днес светът! " Когато се чете Словото на Учителя, всичко странично изчезва за нас, и пред духовния ни взор се рисува бъдния човек, човекът на светлината! Словото на Учителя ражда хиляди нови мисли в нас! Новият свят, който слиза, докосва нашето съзнание! Живо чувстваш Великата Реалност, която гради и строи в душите и в живота. Светлината на едно откровение от един по-горен свят те озарява. Словото е прочетено, но ние още мълчим, като че ли за да не нарушим светостта и красотата на тия мигове. Почват декламации и диалози. Всички те са много добре подбрани, с тънък художествен усет. Декламираха повече младежи и малки деца.
към текста >>

Още в началото на разговора изпъква в очи мъдростта, сериозността и знанието, с което тия приятели от селата разглеждат сложни въпроси от областта на наука, философия, религия, изкуство и пр.. Какъв тънък усет за Истината, каква светлина, каква остра мисъл, логичност, наблюдателност и начетеност!
Новото ще влезе в света чрез музиката. Тя е вратата, казва Учителят, през която ще мине човек, за да се отворят всички възможности за него! Повечето от песните в тая среща са от Учителя. Ето, гостите са вече прибрани в определените им домове. На другия ден срещи на групи в разни къщи и красиви разговори върху идейни въпроси. Още в началото на разговора изпъква в очи мъдростта, сериозността и знанието, с което тия приятели от селата разглеждат сложни въпроси от областта на наука, философия, религия, изкуство и пр.. Какъв тънък усет за Истината, каква светлина, каква остра мисъл, логичност, наблюдателност и начетеност! Те постоянно четат, учат. Използуват и най-малкото свободно време за учене. Някои от тях, макар и възрастни, почват да учат цигулка! Какъв вътрешен подтик за висш живот! Казаха ми, че братството в селото имало обща земя, която всички работили.
към текста >>

42. 13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Това показва, как народната душа има едно вътрешно разбиране на социални въпроси, своя дълбока социална философия.
Значи още от ранни времена туй място е привличало вниманието! Още като влизам в дома на брат P., от там излиза кола. Той обяснява: Един от селото гради къща и му праща колата си за помощ. - Това разкрива цял един свят, в който живеят тия хора. С каква простота и естественост той изговаря тия думи, съдържащи една велика идея! Това показва, как народната душа има едно вътрешно разбиране на социални въпроси, своя дълбока социална философия. Навсякъде в глъбините на човешката душа е запазено нещо непокварено и чисто: в това е надеждата за красивия бъден ден! Някой ще строи къща: другите отиват да му помагат: едни му носят камъни, тухли, пясък, вар; други копаят основите на къщата; трети хранят работниците. Това е тъй наречената „межия", която дава богат материал за размишление. Тя показва, че в народната душа се крият красиви заложби, мощни духовни сили. Те говорят, че новото съзнание, което иде, не е чуждо на славянския бит.
към текста >>

Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с живота и туй е развивало тяхната интелигентност.
Мъглиж е буден център. Голяма е интелигенцията му. Повече от стотина тукашни учители пръскат светлина в близки и далечни краища на страната. Лятно време те се прибират и дават особена окраска на селото. Но и всички останали са будни. Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с живота и туй е развивало тяхната интелигентност. Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание. Щом посетите Мъглиж, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете, у млади и стари, почти всички видове напредничави, идейни движения и течения. Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглижани. По разните въпроси на днешната култура мъглижанинът има мнение и то съзнателно, изходящо от светогледа. Той говори безискуствено, трезво, реалистично и същевременно идейно върху тях.
към текста >>

Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание.
Голяма е интелигенцията му. Повече от стотина тукашни учители пръскат светлина в близки и далечни краища на страната. Лятно време те се прибират и дават особена окраска на селото. Но и всички останали са будни. Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с живота и туй е развивало тяхната интелигентност. Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание. Щом посетите Мъглиж, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете, у млади и стари, почти всички видове напредничави, идейни движения и течения. Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглижани. По разните въпроси на днешната култура мъглижанинът има мнение и то съзнателно, изходящо от светогледа. Той говори безискуствено, трезво, реалистично и същевременно идейно върху тях. Учениците на Всемирното Братство тук отдавна мислят за салон.
към текста >>

Те ще внесат поезия в живота.
Защото всеки знае, че всички са дали от глъбините на своята душа и сърце: всички са дали различно, но всеки е дал много, понеже дарът, придружен от топлината на любовта, има вътрешна цена; той е изобилен дар. Днес, когато дебели прегради делят душите една от друга, красива картина е взаимното доверие между тия идеалисти. И тоя брат, който пази сумите, харчи, харчи разумно за строежа, но никой не го пита за нищо. Никой не му иска сметка за нищо. Това са новите отношения, които идат. Те ще внесат поезия в живота. Кое може да внесе тая поезия в човешките отношения? Само възвишена идея, която черпи сокове от една висша реалност, има в себе си силата да събуди благородните подтици на човешката душа. Кипи живот около салона. След изкопаването на основите работят и няколко души външни работници, но работата на съидейниците не престава. Салонът ще бъде двуетажен.
към текста >>

43. 26. ЕДНА СРЕЩА НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

Много от гостите, дошли за беседата, се разхождат по полянката и двора, интересуват се от всичко, разпитват за живота на братята и сестрите, за идеите.
26. ЕДНА СРЕЩА НА ИЗГРЕВА Пролетен неделен ден. Изгревът е потънал в зеленина и цветя. Неделната беседа е свършена. Много от гостите, дошли за беседата, се разхождат по полянката и двора, интересуват се от всичко, разпитват за живота на братята и сестрите, за идеите. Искат да знаят, как схващат тия или ония въпроси на живота, на науката, философията, изкуството и пр.. През това време прииждат нови гости от града. Те са закъснели за беседата, но искат да разгледат Изгрева. Нови запознанства. Някои идват, движени само от любопитство, а други искат да проверят, да проучат. Трима души от братството – X, У и Z – си говорят нещо на полянката.
към текста >>

Искат да знаят, как схващат тия или ония въпроси на живота, на науката, философията, изкуството и пр.. През това време прииждат нови гости от града.
26. ЕДНА СРЕЩА НА ИЗГРЕВА Пролетен неделен ден. Изгревът е потънал в зеленина и цветя. Неделната беседа е свършена. Много от гостите, дошли за беседата, се разхождат по полянката и двора, интересуват се от всичко, разпитват за живота на братята и сестрите, за идеите. Искат да знаят, как схващат тия или ония въпроси на живота, на науката, философията, изкуството и пр.. През това време прииждат нови гости от града. Те са закъснели за беседата, но искат да разгледат Изгрева. Нови запознанства. Някои идват, движени само от любопитство, а други искат да проверят, да проучат. Трима души от братството – X, У и Z – си говорят нещо на полянката. Към тях идва една група гости.
към текста >>

Тя следва философия.
Нови запознанства. Някои идват, движени само от любопитство, а други искат да проверят, да проучат. Трима души от братството – X, У и Z – си говорят нещо на полянката. Към тях идва една група гости. Те са една студентка от държавния университет и двама студенти. Тя следва философия. Единият от студентите е юрист, другият – медик. Медикът казва: – Каква чистота цари тук! Въздухът тук е особено чист и свеж! Студентката възкликва:
към текста >>

За да разберете моя отговор, трябва да знаете, как ние разглеждаме въпросите на живота.
– Множество милиони! – Как така? Вие се шегувате. А пък аз ви питам сериозно! – И аз сериозно отговарям! За да разберете моя отговор, трябва да знаете, как ние разглеждаме въпросите на живота. Всички идейни хора, всички идеалисти, които работят безкористно за доброто на човечеството, за един разумен живот на братство, красота, хармония, изключващи всяко насилие, са с нас! Те са вдъхновени от подтика, пратен в света от Великото Всемирно Братство. Те са приели вълната, която иде от онзи велик център. А такива идеалисти има навсякъде в света. Те макар и да не се познават по между си, всички са свързани в едно с една вътрешна връзка.
към текста >>

44. 29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

– Има философия на глупавите и на умните хора.
Няколко братя и сестри са около него. Постепенно тая група расте и скоро става грамаден кръг около Учителя. Води се оживен разговор. Става въпрос за мирогледа. Учителят казва: – Има философия на глупавите и на умните хора. Има философия на болните и здравите хора. Има философия на грешните и на праведните. Представете си едно езеро. Ако прекъснеш всички негови връзки с изворите, какво ще стане с него? Ще изсъхне.
към текста >>

Има философия на болните и здравите хора.
Постепенно тая група расте и скоро става грамаден кръг около Учителя. Води се оживен разговор. Става въпрос за мирогледа. Учителят казва: – Има философия на глупавите и на умните хора. Има философия на болните и здравите хора. Има философия на грешните и на праведните. Представете си едно езеро. Ако прекъснеш всички негови връзки с изворите, какво ще стане с него? Ще изсъхне. Това става с човека, когато прекъсне своите връзки с Разумния свят, който лежи в основите на цялото битие.
към текста >>

Има философия на грешните и на праведните.
Води се оживен разговор. Става въпрос за мирогледа. Учителят казва: – Има философия на глупавите и на умните хора. Има философия на болните и здравите хора. Има философия на грешните и на праведните. Представете си едно езеро. Ако прекъснеш всички негови връзки с изворите, какво ще стане с него? Ще изсъхне. Това става с човека, когато прекъсне своите връзки с Разумния свят, който лежи в основите на цялото битие. Тогава какво ще стане с него?
към текста >>

– Те се дължат на отклонение от великите закони на живота.
Това става с човека, когато прекъсне своите връзки с Разумния свят, който лежи в основите на цялото битие. Тогава какво ще стане с него? В края на краищата той ще се лиши и от този малък живот, който има. Това е прекъсване връзката с Реалното в света. – Защо са страданията в света? – Те се дължат на отклонение от великите закони на живота. Препятствията, си имат и добрата страна. Те карат човека да мисли и да развива своите сили. Един старец на умиране дал на сина си една тояга и му казал: „Щастието ти е в тая тояга". Синът я взема и постоянно я носи със себе си, все в очакване да му донесе щастие.
към текста >>

Когато помислиш за нея, помисли за величието на Великата Разумност, която прониква живота, за оная Благост, която стои зад външните явления на живота.
И свободата добиваме по нашему - с насилие - и я изгубваме. Любовта прави човека способен да прояви велики дарби. Тя подмладява. Любов, която не подмладява, не е пълна. Когато те посети любовта, благодари! Когато помислиш за нея, помисли за величието на Великата Разумност, която прониква живота, за оная Благост, която стои зад външните явления на живота. Не могат да те обичат, докато не си обичал. Не можеш да бъдеш обичан, докато не си дал. Велики са законите на любовта. Това, което обичаш, ще го придобиеш . Затуй това нещо, което искаш да придобиеш, трябва да го обичаш!
към текста >>

45. 012 ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Разказът за грехопадението на човека крие в себе си една от великите тайни на живота В този разказ символично е засегнат въпроса за инволюцията.
Учителят каза: - Инволюцията е излизане от Бога, а еволюцията – връщане към Бога. Инволюцията е излизане от къщи и отиване на работа. Еволюцията означава: Връщаш се вкъщи с опитността, която си събрал. Слизането надолу е отиване в тъмнината, изкачването нагоре е възлизане в светлината. Разказът за грехопадението на човека крие в себе си една от великите тайни на живота В този разказ символично е засегнат въпроса за инволюцията. Едно време човек е бил при Бога и е живял между ангелите. Той сам е пожелал да слезе на земята да се учи. Хората са слезли в света да се учат и като дойдат до „свинете” и „рожковите” – до неблагоприятните, ограничителните условия, почват да мислят за баща си – Бога. Господ знае какви са хората, затова не им е дал безсмъртие и е допуснал да остаряват всички, които не изпълняват Неговата Воля. Като ги прати на Земята, Господ почва да взема от тях това, което имат.
към текста >>

Безграничната Божия Любов се стреми да проникне до тях, за да им възвърне живота и Светлината, които са изгубили.
Докато бяхте вън от материалния свят, вие бяхте идеалисти, стремяхте се към Любовта, искахте да се жертвате, да раздавате всичко. Като слязохте в материалния свят, всичко забравихте. При своето слизане вие сте изгубили нещо. Трябва да се възвърнете към първоначалното си състояние, което сте имали. От далечното минало много същества са изгубили своя първоначален висш живот. Безграничната Божия Любов се стреми да проникне до тях, за да им възвърне живота и Светлината, които са изгубили. Любовта иска да събути всички заспали, да съживи всички „мъртви”. Защо тези същества са изгубили висшия си живот, историята мълчи, но те са преживели голяма катастрофа. Техният живот е голяма трагедия. За причините на тази трагедия съществуват много легенди. Цялото човечество е минало през тази трагедия.
към текста >>

Днес повечето от хората живеят в илюзиите на живота.
Защо тези същества са изгубили висшия си живот, историята мълчи, но те са преживели голяма катастрофа. Техният живот е голяма трагедия. За причините на тази трагедия съществуват много легенди. Цялото човечество е минало през тази трагедия. Сега иде нова епоха за човечеството, когато Разумният Свят иска да покаже на хората начина, по който могат да се върнат към своя първоначален Живот, да застанат на здрава, положителна основа. Днес повечето от хората живеят в илюзиите на живота. При инволюционния процес, т.е. при процеса на слизане към материалния свят, въплътените души са слезли в най-гъстата материя на Земята, при най-голямото съпротивление. При това слизане се развива голяма енергия. Това е най-трудният път, пътят на Мъдростта. Макар, че се проповядва на хората учението на Любовта, т.е.
към текста >>

Прийомите, с които си служат в индийската философия, са инволюционни, а сега за европейските народи трябва да се дават нови прийоми – еволюционни.
Понеже след слизане има качване, на границата между двете, т.е. в преходния период, има най-голямо съпротивление, най-много страдания, затова сега има много спирки и пречки. Като почне еволюционният процес обаче енергиите ще се насочат нагоре. Тогава няма да има препятствия. Методите на източните народи са били добри, но сега не могат да се прилагат, понеже сме в началото на еволюционния процес, а не в инволюционния, когато са били дадени тези методи. Прийомите, с които си служат в индийската философия, са инволюционни, а сега за европейските народи трябва да се дават нови прийоми – еволюционни. На границите на инволюционната и еволюционната епоха е Христос. Идването на Христа ознаменува началото на еволюционната епоха, но болшинството от съвременните хора продължават да слизат надолу, т.е. още са в инволюционния път.Така те няма да разрешат своите задачи. Трябва да дойде друг подтик нагоре – към Слънцето. Сега има три категории души едни, които слизат – те са в инволюционния си период.
към текста >>

46. 029 БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРОМИСЪЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

Често вие прекъсвате връзката си с Невидимия Свят, с онези Същества, които ви любят, и по този начин разколебавате себе си в Живота.
При птичките майката, бащата топлят яйцата; после, като се излюпят пиленцата, и двете им носят храна, докато заякнат крилцата им. Кое кара птичките да носят храна на пиленцата? Божественото. Има нещо, което бди над нас и ни пази. Върху вас бдят всички Същества, които ви любят. Често вие прекъсвате връзката си с Невидимия Свят, с онези Същества, които ви любят, и по този начин разколебавате себе си в Живота. Ти си в училище. Въздухът, водата, светлината, топлината и студът в Природата са пособия на Великото Училище, в което си поставен. Те са временни пособия. Над тях стои Божественият Дух, който ръководи човека в неговото развитие. Всеки човек, когото срещнете, е изпратен от Бога, да ви помага.
към текста >>

Някой може да каже: "Ако Бог мисли за тебе, ти не трябва да работиш." Не, това е крива философия.
Човек има толкова благословии, дадени от Бога! На всеки човек е дадено по едно нещо на земята, но като не разбира предназначението му, той страда. Добрите работи са пред нас. Което сме учили досега, това са детински работи. Тепърва хората ще учат, ще придобиват добродетели, знание и изкуства. Някой може да каже: "Ако Бог мисли за тебе, ти не трябва да работиш." Не, това е крива философия. Бог ще промисли за мене, само когато насадя 200-300 дръвчета. Бог ще промисли за мене, когато свърша университета. Бог ще помисли за мене, когато работя на лозето и стана опитен лозар. Бог промисля за своите разумни деца, които работят, които мислят добре и го слушат. Един пътешественик в Африка срещнал лъв в пустинята.
към текста >>

47. 049 ЗАКОНИ НА МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ ЖИВОТ - Боян Боев (1883 – 1963)

– Третия закон на херметичната философия гласи: "Всичко е трептения."
Днешният век е много активен във външния живот. Там времето е пари. А човек трябва да разпределя времето си така, че да остави само една трета за активност във външния живот, а другото да бъде за задоволяване на нуждите на духа, на ума, на сърцето, на душата. ''Как можем да се освободим от отрицателните си състояния? '' – Третия закон на херметичната философия гласи: "Всичко е трептения." Трябва да се знае, че добрите, възвишените мисли имат по-голям брой трептения, отколкото лошите, нисшите мисли. Именно този закон ще използвате. Имаш едно отрицателно състояние. Повиши трептенията си и ще се освободиш от него, защото по-силните трептения на възвишените мисли ще надделеят и отстранят отрицателните състояния. За да бъдеш добър, трябва да бъдеш в съприкосновение с добри хора.
към текста >>

Например, хората се страхуват, как ще прекарат живота си.
Астралният свят символично се нарича вода, воден свят. Астралният свят ще слезе надолу и ще стане воден, астрален. ''Кои са причините за отслабване на паметта? '' – Паметта отслабва поради натрупване на стари идеи в ума. Например, хората се страхуват, как ще прекарат живота си. Това са стари идеи на деди и прадеди. Когато се наруши хармонията между мислите и чувствата, паметта отслабва. Някой човек се проявява: не го спирай в неговата проява. Само насочи вниманието му в друго, по-възвишено направление. Понеже ако го спънеш, това течение ще влезе в тебе.
към текста >>

''Какво е отражението на човешките постъпки в Живота на човечеството?
Ревността ще се прояви в тебе. ''Защо бялата раса е станала нервна? '' – От престъпленията, които върши. Човек, със своя лош живот, става нервен. ''Какво е отражението на човешките постъпки в Живота на човечеството? '' – Каквото стане в голямото, ще стане и в малкото. И каквото стане в малкото, ще стане и в голямото. Това е природен закон. Ти като дадеш някому един лев, друг ще даде другиму десет лева, трети - сто лева, четвърти – един милион лева и т.н.
към текста >>

И ако го вземе едно чувствително лице, като пипне предмета, ще опише характера ти и живота ти в картини.
През това място е минал скръбен човек. Има места, дето са станали престъпления. Тези престъпления оставят там своите влияния, които дълго време след това се чувстват. Всеки предмет, който е минал през твоите ръце, е получил известно влияние от тебе. Твоят характер е отпечатан върху него. И ако го вземе едно чувствително лице, като пипне предмета, ще опише характера ти и живота ти в картини. Ти живееш добър живот. Ако един предмет, който ти си употребявал, премине в друг човек, у него ще се появи подтик, по-слаб или по-силен, да живее и той така. Във връзка с горния закон стои и следното правило: не хвърляй водата, с която си миеш лицето и ръцете си, на нечисто място. Като спазваш това правило, ще имаш едно микроскопическо подобрение.
към текста >>

48. 083 ВЛИЗАНЕ В ЕДИН ВЕЛИК СВЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Като четете Евангелието ще видите, че според мъчнотиите на живота, любовта на мнозина ще охладнее.
Всички буби не завиват пашкула си в един и същи ден. Също така и всички хора в различни времена ще дойдат до Божествената Любов. Тя сега е достъпна за хората с по-висока еволюция. Съвременните хора не разбират Любовта. Тя е Сила, която още не е позната на тях. Като четете Евангелието ще видите, че според мъчнотиите на живота, любовта на мнозина ще охладнее. Значи, няма да имат сила да издържат. Да възлюбиш някого, това значи да го издигнеш на голяма висота. А да го разлюбиш, това значи да го пуснеш от тази височина надолу. Каква философия има в това? Това е човешката любов.
към текста >>

Каква философия има в това?
Тя е Сила, която още не е позната на тях. Като четете Евангелието ще видите, че според мъчнотиите на живота, любовта на мнозина ще охладнее. Значи, няма да имат сила да издържат. Да възлюбиш някого, това значи да го издигнеш на голяма висота. А да го разлюбиш, това значи да го пуснеш от тази височина надолу. Каква философия има в това? Това е човешката любов. Някои ме питат – какво означава тази Любов, за която говоря - Безграничната Любов, непроявената още Любов. В нея е Бог. Чрез нея Той се проявява. Животът има смисъл в Безграничното и Непроявеното.
към текста >>

Ако успеете да достигнете това нещо, вие сте разрешили една от важните задачи на живота си, вие сте дошли до положението да изпълните Волята Божия.
Когато говоря за Любовта, не разбирам човешката любов. Любовта е нещо възвишено, което малцина са опитали. Докато дойде до истинската Любов, човек опитва чувствата. Хората могат да се възлюбят само като души. Когато обикнете някой човек като душа, няма да обръщате внимание на неговите слабости и грешки, както майката не обръща внимание на грешките на своето дете. Ако успеете да достигнете това нещо, вие сте разрешили една от важните задачи на живота си, вие сте дошли до положението да изпълните Волята Божия. Божествената Любов се отличава по това, че каквото придобиеш в нея, никой не може да ти го отнеме. При това, колкото си по-далече от онзи, когото обичаш, толкова си по-близо, толкова е по-силна Любовта ти. При човешката любов е обратно: само когато си близо до този, когото обичаш, любовта ти е силна, а когато си далеч, тя изчезва. Вие сте още в сянката на Любовта. Необикновената Любов е нужна на хората.
към текста >>

49. 089 ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Онези хора, в чиято душа и дух живее Бог, са Великите Същества, гениите, Учителите на човечеството, които са дали най-високите проявления в музиката, в поезията, в изкуството и изобщо, във всички области на Живота.
Той е бил посветен, учил се е в една от Школите на древността. Новото в света е било давано винаги от това Велико Братство. Светлите Братя, чрез Христа, внесоха доброто в света. Ако не беше дошъл Христос преди две хиляди години, какво щеше да бъде положението на човечеството? Всичко хубаво в света се е внасяло от Светлите Братя, които са работели за повдигането на народите. Онези хора, в чиято душа и дух живее Бог, са Великите Същества, гениите, Учителите на човечеството, които са дали най-високите проявления в музиката, в поезията, в изкуството и изобщо, във всички области на Живота. Това са душите, които подтикват човечеството напред. За историческия процес не са фактори този или онзи народ, това или онова лице, но Невидимия Свят, Силите, които дирижират събитията, а именно - членовете на Бялото Братство. Единственото ръководство в света е това – на Всемирното Бяло Братство. Всички други хора - общественици, писатели, свещеници, проповедници - са служители на Бялото Братство. Цялата култура, Правдата в света се подтиква от мощната сила на Братството.
към текста >>

При всички условия на живота си е бил готов да се жертва за тебе.
Някои казват, че за да постигнеш посвещение, трябва да отидеш в Индия. Може да си ходил в Индия, да си минал изпитите, без да си се посветил. Който иска да се посвети, може да получи посвещение навсякъде - и в Индия, и тук. Членовете на Бялото Братство знаят законите на Природата, могат да сгъстяват и разредяват материята на своето тяло и да се пренасят, дето искат. Брат е онзи, който, от излизането от Бога, до връщането при Бога, през всички съществувания ти е бил брат. При всички условия на живота си е бил готов да се жертва за тебе. И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му. Ако всинца имате такъв идеал, ще бъдете ученици и служители на това Велико Всемирно Братство. Божественото Учение на Великото Братство не се ражда сега. То е съществувало от началото на създаването на света. То съществува, откак Вселената съществува.
към текста >>

Ако изучавате живота на тези Братя, ще видите каква жертва са дали те на света.
То е съществувало от началото на създаването на света. То съществува, откак Вселената съществува. Бялото Братство е взело участие още при създаването на света, на целия Всемир. Всеки член от това Братство е проява на Бога. Те са придобили това чрез усилена работа. Ако изучавате живота на тези Братя, ще видите каква жертва са дали те на света. Ако би се намерил някой да опише живота им като роман, вие бихте тръгнали в техния път. Засега не може да се намери поет или писател, който може да напише такъв роман. Защо? Защото той не може да намери такива красиви образи нито в ума, нито в сърцето си. Само онзи човек познава новата философия на Живота, който се е свързал с Великите Братя и върви по техния път. ''Един брат запита:''
към текста >>

Ако би се намерил някой да опише живота им като роман, вие бихте тръгнали в техния път.
То съществува, откак Вселената съществува. Бялото Братство е взело участие още при създаването на света, на целия Всемир. Всеки член от това Братство е проява на Бога. Те са придобили това чрез усилена работа. Ако изучавате живота на тези Братя, ще видите каква жертва са дали те на света. Ако би се намерил някой да опише живота им като роман, вие бихте тръгнали в техния път. Засега не може да се намери поет или писател, който може да напише такъв роман. Защо? Защото той не може да намери такива красиви образи нито в ума, нито в сърцето си. Само онзи човек познава новата философия на Живота, който се е свързал с Великите Братя и върви по техния път. ''Един брат запита:'' ''– Защо изразът "Бели Братя" се предпочита пред израза "Напреднали, Светли Същества?
към текста >>

Само онзи човек познава новата философия на Живота, който се е свързал с Великите Братя и върви по техния път.
Те са придобили това чрез усилена работа. Ако изучавате живота на тези Братя, ще видите каква жертва са дали те на света. Ако би се намерил някой да опише живота им като роман, вие бихте тръгнали в техния път. Засега не може да се намери поет или писател, който може да напише такъв роман. Защо? Защото той не може да намери такива красиви образи нито в ума, нито в сърцето си. Само онзи човек познава новата философия на Живота, който се е свързал с Великите Братя и върви по техния път. ''Един брат запита:'' ''– Защо изразът "Бели Братя" се предпочита пред израза "Напреднали, Светли Същества? "'' – Защото, като се каже Братя, разбира се, че те имат отношение към нас, наши братя са. В някои най-обикновени събития се крият неща, които вие не подозирате.
към текста >>

50. 116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Той вземаше много примери из живота на българите - образи, типове.
Най-после са дошли Аспаруховите българи. От тях са приели храбростта. ''Учителят познаваше душата на този народ - Божественото, което е вложено в него. Познаваше и онова, чуждото, което отпосле се бе вмъкнало. Като работеше върху характера на българите, Учителят търсеше методи да го повдигне. Той вземаше много примери из живота на българите - образи, типове. Знаеше много анекдоти, характерни за тях и често ги привеждаше в своите беседи и разговори. Веднъж, когато бяхме на планината, стана въпрос за българския народ. Учителят каза:'' – Човек, докато не обикне един народ, не може да го познае. Българското правителство трябва да даде премия на този, който напише най-добрата история за произхода на българския народ.
към текста >>

Българите имат в живота си много неща, които не са Божествени, а човешки.
Невидимият Свят им помага. По натура те са песимисти. У тях надеждата е слабо развита. В религиозно отношение у българина има много заблуждения. Не са се освободили още от идолопоклонничеството. Българите имат в живота си много неща, които не са Божествени, а човешки. Те вярват в амулети, не отиват на работа във вторник и петък. Като мине котка мислят, че няма да им върви. Българският народ е музикален. В България има музикални хора. Какво означава думата „българин”?
към текста >>

От гледището на Божествената философия, това е значението на думата „българин”.
В България има музикални хора. Какво означава думата „българин”? Тя е от древен произход. Коренът й се крие в дълбоката древност. Под „българин” разбирам човек, който търси Учителя си, намира го и учи. От гледището на Божествената философия, това е значението на думата „българин”. Значи, българин е всеки човек, който търси и намира своя велик Учител, за да приложи неговото Учение и да покаже на своя народ и на своя ближен, как трябва да се живее. Ти питаш: „Българин ли съм? ” Казвам: „Ако ме разбираш, българин си, ако не ме разбираш, не си българин.” Има два вида българи: по плът и по дух. По плът са повече, а по дух - по-малко.
към текста >>

Само тогава ще разберете смисъла на Живота.
От вас, като българи, се иска геройство. Англичаните се отличават с честността си. Германците - с трудолюбието си. Славяните - със самопожертвованието си. И вие, като българи, желая да имате за девиз самопожертвованието. Само тогава ще разберете смисъла на Живота. Аз нося добро на българите. Ако не бях се застъпил пред Великия, Разумния Свят, те щяха съвсем да загазят. Сега Невидимия Свят иска да ги избави. Сегашната епоха е от голяма важност за България. Ако сега България не приеме идеите, които проповядвам, ако изтърве благоприятните условия, които й са дадени, тогава ще я оставят и тя ще има същите условия за повдигане, в най-добрия случай, след 2000 години най-малко, или при най-лошите условия - след 15 хиляди години най-късно.
към текста >>

51. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота“ (Общ окултен клас, 1928 г.).
С радост потърсихме чешмичката, дето с голяма любов и усърдие Учителя работи няколко дни. Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни сили. Ето „Пиперката“ една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как стават мили и ценни за нас всички места, дето е бил Учителя. Тук ще изложа няколко разговора с Учителя. Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота“ (Общ окултен клас, 1928 г.). Ето някои мисли от прочетеното: Никакво добро дело не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата любов ще стане като Неговата любов. Щастието и радостта, които не изчезват, са Божествени. Любовта, която скоро изгаря, е човешка.
към текста >>

Всеки, който отслабва в живота на любовта, върви в човешки път.
Никакво добро дело не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата любов ще стане като Неговата любов. Щастието и радостта, които не изчезват, са Божествени. Любовта, която скоро изгаря, е човешка. Любовта, която не изгаря, а постоянно се увеличава, е Божествена. Всеки, който отслабва в живота на любовта, върви в човешки път. Когато повярвате в Божественото, силни сте. Не търсете Христа вън от вас. Той е вътре във вашата душа. Когато Бог почне да работи вътре във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате. Тогава любовта ви ще бъде свещена.
към текста >>

Има една дълбока философия, като я разберат хората, ще бъдат щастливи.
Вратата била отворена. Кучето видяло, че няма никой и че има нещо за ядене. Но в това време идва господарят. Той затваря вратата и като го набива хубаво, пуща го вън. Кучето излиза на улицата и си ближе раните. Има една дълбока философия, като я разберат хората, ще бъдат щастливи. Аз ще ви покажа пътя. Няма да остана назад. Аз напред ще вървя. Как ще ви докажа, че този път е добър? Трябва да вярвате, нищо повече.
към текста >>

Казваш: „върви ми в живота.
“ Аз му казвам: При условията, при които живееш, никой не може да ти помогне, защото не обичаш. Някой казва: „Аз нямам условия. “ Значи не обичаш. „Имам условия. “ Значи обичаш. Казваш: „върви ми в живота. “ Значи обичаш. Казваш: „Не ми върви в живота. “ Значи не обичаш. Ще обичаш и условията ще потекат. Вие всеки ден можете да проверите това.
към текста >>

Казваш: „Не ми върви в живота.
“ Значи не обичаш. „Имам условия. “ Значи обичаш. Казваш: „върви ми в живота. “ Значи обичаш. Казваш: „Не ми върви в живота. “ Значи не обичаш. Ще обичаш и условията ще потекат. Вие всеки ден можете да проверите това. В малък размер можете да го проверите това. Когато дойде някой човек и ти виждаш лошото в него, ти си в ада.
към текста >>

52. Екскурзия на Витоша - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да се приложи една опитна философия, защото много пъти се говори теоретически онова, което не се разбира.
Господ не е от тези, които ще изявят любовта си към тебе, когато си забогатял. Но когато те отхвърлят всички и си без нищо, тогава Той те обича. И ако разбереш това, тогава ти си силен. Дойде при тебе някой недоволен и внесе своята мисъл в теб. А пък ти трябва да имаш силен вътрешен живот, ти трябва да внесеш твоята мисъл в него. Трябва да се приложи една опитна философия, защото много пъти се говори теоретически онова, което не се разбира. Ако ти обичаш Бога само когато ти е добре, това е наполовина. Но когато дойде страдание и не се измени твоето отношение към Бога, това показва, че в тебе има любов. Ще се учиш на това. То лесно се казва, но като дойде да го опиташ, тогава е мъчно. Вярвайте, че светът е разумен и каквото и да ви се случи, един ден ще се превърне за добро.
към текста >>

То е едно същество, което иска да изучи живота чрез тази форма.
Но докато дойде човек да разреши тези работи! Например удариш си пръста и не можеш да пееш, а пък законът е: като си удариш пръста, пак да пееш, като че нищо няма. Иначе не си разбрал закона. Целият живот е една велика школа за учение. Като видиш червей, не го презирай. То е едно същество, което иска да изучи живота чрез тази форма. Тук на земята почитаме големите хора, а пък горе почитат и малките същества. След това се върнахме в наблюдателницата. През деня е Учителя обикаляхме околностите при хубаво време. Посрещахме гости от Изгрева. Незабелязано и в радост минаха часовете.
към текста >>

53. Разговор за Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е цяла философия.
Тази идея трябва да се развие. Да се покаже по какъв начин от любовта към Бога отиваме до любовта към ближния. При любовта към Бога ние отиваме от периферията към Бога. А любовта към ближния е от Бога към периферията. Ще обичаш ближния си, но си излязъл вече от Бога и правиш това. Това е цяла философия. Любовта към Бога и към ближния са две различни посоки. Човек греши, ако туря Бога извън себе си. И той трябва да се научи, че Бог е вътре в него. Ближният е отражение на Бога! В ближния ще видим Бога!
към текста >>

Който е дошъл на земята, трябва да използува това, тези хубави условия на живота, да не отлага.
“ Учителя каза: Не е дошла още. Сега се подема, но не е дошла още в същинската си сила. Затова можем да кажем, че тази вълна иде. Който е дошъл на земята, трябва да използува това, тези хубави условия на живота, да не отлага. Светът е натегнал от ядене и пиене йена заспиване духовно. А заспиването, немаренето, не е хубаво нещо. Радвайте се, голяма радост ви очаква вас всички, които искате да работите и да станете съработници и съслужители Божии. Сега, ако и да прекарвате един период от страдания и големи противоречия, това не са страдания, а само проверка на това, което ще ви се възложи. Да бъдете будни, трезви, да не се улисвате в нищо друго.
към текста >>

54. Изпити и изкушения на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще държите матура и ще се повдигнете в новата фаза на живота си.
Правя ви едно предпазително предупреждение: Пазете се от капаните, които са сложени пред вашите врати. Отминете ги. Не влизайте да изследвате какво е вътре. Не се самозаблуждавайте. Гледайте да се опитате да влезете в новата вълна, която ще ви повдигне по-горе. Ще държите матура и ще се повдигнете в новата фаза на живота си. Инак ще повтаряте класа. Сега в състоянието, в което се намирате, какво трябва да правите, как да продължите пътя. Например днес колцина от вас какви медитации, какви размишления, съзерцания и молитви сте правили? Хората не могат да избегнат изпитите. Ако избегнеш един изпит, който Бог ти е дал, ще дойде друг изпит.
към текста >>

Философията е сега в това: искайте да бъдете господари на себе си.
По-велико училище от това за нас няма. Тук, на земята, като живеете добре, има шанс в бъдеще да станете ангели. Но ако като хора не живеете добре, ангели не можете да бъдете. Трябва да се работи между младите братя, защото много от тях се намират в изкушения на Майа, на външните форми, които ги заблуждават. Между младите братя трябва да се образува един кръг на умствена дейност, да работят със своя ум. Философията е сега в това: искайте да бъдете господари на себе си. Невидимият свят дава изпитания, изпити само на способните души, а на невежите не дава никакви изпити. Всички неблагоприятни условия, при които човек е поставен, са задачи, които той трябва да решава. И върху това решение ще му турят бележка. И ще имаш придобивки. Ще видят какво си придобил, ще видят дали си имал вяра, чувство, внимание към хората, доколко си бил справедлив.
към текста >>

55. Пътят на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

В живота има една хубава страна, която хората трябва да знаят.
Ние искаме да знаем какви ще бъдат резултатите, ако приложим Божественото. Ти го приложи и после ще видиш резултатите. Приложи го и после размишлявай върху него. Винаги има резултат. Ако всички хора обичаха, щяха да бъдат здрави. В живота има една хубава страна, която хората трябва да знаят. Трябва да видим живота в неговата светлина. Тогава той е красив. Какво ти струва, когато някой те обича, ти да му се усмихнеш? Ние мислим, че щом някой те обича, ти ще му дадеш нещо и ще побегнеш. А щом онзи те обича, той дава, не мисли да вземе нещо.
към текста >>

Трябва да видим живота в неговата светлина.
Ти го приложи и после ще видиш резултатите. Приложи го и после размишлявай върху него. Винаги има резултат. Ако всички хора обичаха, щяха да бъдат здрави. В живота има една хубава страна, която хората трябва да знаят. Трябва да видим живота в неговата светлина. Тогава той е красив. Какво ти струва, когато някой те обича, ти да му се усмихнеш? Ние мислим, че щом някой те обича, ти ще му дадеш нещо и ще побегнеш. А щом онзи те обича, той дава, не мисли да вземе нещо. Въздухът, който духа, е любов.
към текста >>

Трябва нова философия.
“ Христос, като умря и възкръсна, имаше една радост, която по-рано не е могъл да си представи. На земята от началото ще почне добре, с радост. После идва страданието, обратното. После идва радостта. Трябва нова философия. Хората не разбират. Вие всички имате стари методи, които трябва да напуснете. Блажени са онези хора, онези народи, които изпълняват волята Божия. Сестра Савка прочете няколко мисли от Учителя: Няма по-хубава дружба в света от дружбата с Бога.
към текста >>

А най-голямата благодарност, която човек може да даде за живота, това е работата.
Бог не може да се ограничи в своята благост. Той повдига хиляди паднали души, които са се уповавали Нему. Той е верен и истинен към тях. Чистотата е извор на съвършен живот. Най-голямото благо, което човек има от Бога, това е животът. А най-голямата благодарност, която човек може да даде за живота, това е работата. Висш закон е зачитане работата на другия. Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и невидимият свят е внимателен към неговата работа. Който работи, обича. Който разбира, живее. Който разбира, работи.
към текста >>

56. Един ден в Царството Божие - Боян Боев (1883 – 1963)

Красотата на живота седи в това, човек да не се безпокои и тогава, когато работите му не вървят.
Вие мислите, че нашият живот няма смисъл. А другите хора мислят, че животът има смисъл. Кой е прав? Онзи, който мисли, че животът има смисъл. Новото учение не търпи никакво безпокойство, никакви тревоги. Красотата на живота седи в това, човек да не се безпокои и тогава, когато работите му не вървят. За да схванеш Господа, трябва да се научиш да разбираш делата Му, да се радваш на делата Божии. Ние всички живеем с Божиите блага, получаваме подаръци. В дадения момент бъди доволен от това положение, в което се намираш. В следващия момент ще бъдеш в друго положение. Доволството не значи пасивност и бездейност.
към текста >>

Ти ще бъдеш доволен, но пак ще бъдеш активен в живота.
За да схванеш Господа, трябва да се научиш да разбираш делата Му, да се радваш на делата Божии. Ние всички живеем с Божиите блага, получаваме подаръци. В дадения момент бъди доволен от това положение, в което се намираш. В следващия момент ще бъдеш в друго положение. Доволството не значи пасивност и бездейност. Ти ще бъдеш доволен, но пак ще бъдеш активен в живота. От какво се нуждаеш днес в материално отношение? Днес ти се нуждаеш от един обяд, а се тревожиш какво ще правиш след 20 30 години. Когато човек е недоволен, в недоволството да бъде доволен. Това е новото. Когато човек се обезсърчи, Онзи, Който е създал света, идва при него и го утешава.
към текста >>

При новото разбиране на живота считайте, че всеки ден е Божествен и да се радвате на това.
Това е новото. Когато човек се обезсърчи, Онзи, Който е създал света, идва при него и го утешава. Някой г умрял. Ако вие вярвате, че някой е умрял, тогава къде ви е вярата.? Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите. При новото разбиране на живота считайте, че всеки ден е Божествен и да се радвате на това. А някой ден ставате неразположени и считате, че този ден не е важен. А това е отрицателно разбиране. Не е право разбиране. Радвай се на всичко, което днешният ден ти носи, и не се безпокой за утрешния ден. И той носи нещо хубаво.
към текста >>

Това е цяла философия.
Някои от тях ще се събудят. Учителя погледна красивата полянка, цъфналите дървета, погледна Витоша и каза: Тази гледка на какво кино можеш да я представиш? На никакво кино не можеш да представиш тази полянка, тези градини, това небе. Да създадеш в себе си воля и посред всички неволи да ходиш спокойно и с мир. Това е цяла философия. Мен ме интересуват най-малките работи: камъните, небето, облаците. Красиво е, когато посред дъжд човек не мисли, че ще се намокрят дрехите му. Да не каже:“Сега ли намери дъжд да вали, развали ми фасона на дрехите.“ Да ти е приятно, че вали. Като те напече слънцето, пак роптаеш и казваш:“Много е горещо.“ Пак си недоволен. Отвътре да е изворът на човека.
към текста >>

Ти си недоволен от живота.
Какво по-хубаво от това, да има глава, в която ум живее, да има сърце. Вие искате да имате най-малко по една слугиня. Че тогава вие не сте признателни на Господа. Той ви е дал по две слугини долу, да ви носят, две слугини да работят за вас, повече слугини и на главата, краката, ръцете и пр. И казвате, че няма кой да ви слуша? Ти си недоволен от живота. Прекарай през ума си сто заека. И си кажи: Ако заекът е доволен, аз защо да не съм доволен? Като видя един бръмбар, да се насърча, понеже той е в такава бедна форма и прави усилия да работи. Той разбира по-добре, отколкото аз разбирам. Аз при голямото си богатство съм се обезсърчил в живота, а той при голямата си сиромашия е доволен и работи.
към текста >>

Аз при голямото си богатство съм се обезсърчил в живота, а той при голямата си сиромашия е доволен и работи.
Ти си недоволен от живота. Прекарай през ума си сто заека. И си кажи: Ако заекът е доволен, аз защо да не съм доволен? Като видя един бръмбар, да се насърча, понеже той е в такава бедна форма и прави усилия да работи. Той разбира по-добре, отколкото аз разбирам. Аз при голямото си богатство съм се обезсърчил в живота, а той при голямата си сиромашия е доволен и работи. В сравнение с мене бръмбарът е първокласен бедняк. Червеят си пълзи и не се обезсърчава. Вие в сравнение с червея сте цяло божество. Един кърт се радва и не се обезсърчава. Вие имате повече, отколкото сте разработили.
към текста >>

Има нещо красиво в живота.
Вие сте деца и се обезсърчавате. Вие се оплаквате, че майка ви не е опекла баницата. Засега работете това, което ви е дадено. В бъдеще ще ви се да.де повече. В Божествения свят всичко е във възходяща степен. Има нещо красиво в живота. Всяка минута, всеки час има толкова красиви работи. Някой път ние спим и не виждаме красотата на живота. Ние не сме използвали нито една стотна от възможностите, които са ни дадени. Всичко, което хората имат, не е тяхно. Нося шапка, дрехи, обуща, те не са мои, а чужди.
към текста >>

Някой път ние спим и не виждаме красотата на живота.
Засега работете това, което ви е дадено. В бъдеще ще ви се да.де повече. В Божествения свят всичко е във възходяща степен. Има нещо красиво в живота. Всяка минута, всеки час има толкова красиви работи. Някой път ние спим и не виждаме красотата на живота. Ние не сме използвали нито една стотна от възможностите, които са ни дадени. Всичко, което хората имат, не е тяхно. Нося шапка, дрехи, обуща, те не са мои, а чужди. Аз търся тези, които дадоха вълната за дрехите и им плащам. Търся тези, които донесоха водата и им казвам: Много ви благодаря за водата.
към текста >>

Знаете ли колко е хубаво човек да мине живота, без да се е обезсърчил?
Всичко, което хората имат, не е тяхно. Нося шапка, дрехи, обуща, те не са мои, а чужди. Аз търся тези, които дадоха вълната за дрехите и им плащам. Търся тези, които донесоха водата и им казвам: Много ви благодаря за водата. Търся тези, които донесоха въздуха и им казвам: Много ви благодаря за въздуха. Знаете ли колко е хубаво човек да мине живота, без да се е обезсърчил? Онзи, който не оценява живота, трябва да дойде в страданието и смъртта, за да разбере и оцени. Като дойде смъртта и отнеме всичко на човека, тогава той оценява живота и казва: Хубава къща имах тялото.“ Че какво повече Бог може да ви даде от това, което ви е дал? Сега вие се учите да оценявате нещата. Скръбта разстройва нервната система на човека, като мисли: Тази работа не може да се постигне, никой не ме обича и пр. Че вие така си подрязвате всички условия, в които живеете.
към текста >>

Онзи, който не оценява живота, трябва да дойде в страданието и смъртта, за да разбере и оцени.
Нося шапка, дрехи, обуща, те не са мои, а чужди. Аз търся тези, които дадоха вълната за дрехите и им плащам. Търся тези, които донесоха водата и им казвам: Много ви благодаря за водата. Търся тези, които донесоха въздуха и им казвам: Много ви благодаря за въздуха. Знаете ли колко е хубаво човек да мине живота, без да се е обезсърчил? Онзи, който не оценява живота, трябва да дойде в страданието и смъртта, за да разбере и оцени. Като дойде смъртта и отнеме всичко на човека, тогава той оценява живота и казва: Хубава къща имах тялото.“ Че какво повече Бог може да ви даде от това, което ви е дал? Сега вие се учите да оценявате нещата. Скръбта разстройва нервната система на човека, като мисли: Тази работа не може да се постигне, никой не ме обича и пр. Че вие така си подрязвате всички условия, в които живеете. Ако ти повярваш., че никой не те обича, ти веднага ще умреш, не можеш да живееш.
към текста >>

Като дойде смъртта и отнеме всичко на човека, тогава той оценява живота и казва: Хубава къща имах тялото.“ Че какво повече Бог може да ви даде от това, което ви е дал?
Аз търся тези, които дадоха вълната за дрехите и им плащам. Търся тези, които донесоха водата и им казвам: Много ви благодаря за водата. Търся тези, които донесоха въздуха и им казвам: Много ви благодаря за въздуха. Знаете ли колко е хубаво човек да мине живота, без да се е обезсърчил? Онзи, който не оценява живота, трябва да дойде в страданието и смъртта, за да разбере и оцени. Като дойде смъртта и отнеме всичко на човека, тогава той оценява живота и казва: Хубава къща имах тялото.“ Че какво повече Бог може да ви даде от това, което ви е дал? Сега вие се учите да оценявате нещата. Скръбта разстройва нервната система на човека, като мисли: Тази работа не може да се постигне, никой не ме обича и пр. Че вие така си подрязвате всички условия, в които живеете. Ако ти повярваш., че никой не те обича, ти веднага ще умреш, не можеш да живееш. Най-първо ще повярваш, че има поне Един, който те обича.
към текста >>

57. На Яворови присои - Боян Боев (1883 – 1963)

Чистотата значи да не внесеш в живота си еднообразие.
В разговора Учителя каза: Когато някой се къпе постоянно, често светлите същества имат условия да дойдат при него, защото едно от условията за идването им е чистотата. И не само еднократно чистене, но често да се къпе човек. През лятото може всеки ден. Бъдете чисти. Чистотата значи да не внесеш в живота си еднообразие. Грехът е нещо еднообразно. Например против някого ще кажеш, че той е такъв и такъв. Утре ще кажеш същото. Всеки ден повтаряш все старото. Значи за духовния напредък, за духовния растеж, важно условие е не само вътрешната чистота в мисли и чувства, но и физическата, физическата чистота е важно условие, за да има и вътрешна чистота.
към текста >>

Всички хора трябва да имат вяра, понеже те минават в живота през разни условия, през мъчнотии.
А последните, като се запалят, ще станат силни. Хората първоначално са излезли от Бога равни, но сега тe се раждат различни, понеже през хилядите години някои са дремали, а други са работили. Има някои надарени днес, а други не, защото последните не са разработвали талантите си в миналото. Светът е обезверен. Това е всичкото нещастие. Всички хора трябва да имат вяра, понеже те минават в живота през разни условия, през мъчнотии. Не може да имаш права мисъл, докато нямаш любов. Не може да мислиш право за един човек, ако не го обичаш. Някой живее между хиляди хора и казва, че живее сред вълци. Това е, защото не ги обича. Като не ги обичаш, ще ги възприемаш като вълци.
към текста >>

Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден животът, и законите, които управляват живота.
Те струват милиони. Где ще намериш такава сцена като сегашната? Някои проповедници, като проповядват, морализират хората. Там е погрешката. Това е погрешен метод. Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден животът, и законите, които управляват живота. Един възвишен дух по който и да е начин трябва да слезе на земята, да помага по свой почин или по почина на великия закон, да дойде с някоя мисия да помага. Тогава ще опита противоречието на живота, но ще носи нещо светло в себе си, ще бъде свободен. След обяд отидохме с Учителя на извора, който бяхме почиствали няколко дена. Впоследствие там направихме чешма. Поработихме известно време, за да завършим почистването.
към текста >>

Тогава ще опита противоречието на живота, но ще носи нещо светло в себе си, ще бъде свободен.
Някои проповедници, като проповядват, морализират хората. Там е погрешката. Това е погрешен метод. Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден животът, и законите, които управляват живота. Един възвишен дух по който и да е начин трябва да слезе на земята, да помага по свой почин или по почина на великия закон, да дойде с някоя мисия да помага. Тогава ще опита противоречието на живота, но ще носи нещо светло в себе си, ще бъде свободен. След обяд отидохме с Учителя на извора, който бяхме почиствали няколко дена. Впоследствие там направихме чешма. Поработихме известно време, за да завършим почистването. След това Учителя каза: Като очистим този извор, то очистваме и отваряме един извор вътре в нас.
към текста >>

В живота на човека трябва да има разнообразие.
Аз го зная, но не го казвам. Това злато е за праведните. Един народ може да използува своите блага само ако е праведен, а ако не е всичко това се крие. Природата е опитала своите хора. И познава своите деца кой какъв е. В живота на човека трябва да има разнообразие. Това значи следното: човек да не се ограничава само с размишления и молитви, но да върши и външна работа, и то разнообразна. Например екскурзии, гимнастика, строеж на чешми, правене на пътища, земеделска работа и пр. Най-важното е стремежът на човека да върши волята Божия, и то в мисли, чувства и постъпки. В мислите, чрез изпращане към човечеството на мощни, добри мисли в духа на новите идеи. В чувства чрез изпращане любов към другите.
към текста >>

Трябва ви цяла философия за гимнастическите упражнения.
У всинца ви центърът на времето е различно развит. А в природата има общ такт, ритъм. Когато при паневритмията правите обливане, то като си вдигнете ръцете нагоре, при снемането им допрете ги до горната част на главата. Тази горна част на главата е важна. Така ще развиете хилядолистника, кой-, то е на горната част на главата. Трябва ви цяла философия за гимнастическите упражнения. Един брат или една сестра се намира в големи мъчнотии и плаче. Изпрати му една мисъл на подкрепа, една добра мисъл и същевременно иди до него незабелязано и остави до него един ценен дар. Той, като види този дар, ще се чуди откъде е дошъл. Но остави такъв дар, от който той да има нужда. Ако е в материална мъчнотия, остави незабелязано при него една златна монета.
към текста >>

58. В райската градина - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек да се убеди в тази философия и да живее в нея.
Всички се радваха на слънцето, на цветята, на тревите, на скалите, на върховете и на това, че сме заедно с Учителя на това място. В разговора Учителя каза между другото: Нашите страдания са нашият прогрес. Те се отбелязват. Всичко е за добро. Човек да се убеди в тази философия и да живее в нея. Този, който има много радост, той има изобилие, да даде. А този, който страда, той има по-малко, да му се даде. Да си влизаме в положението един на друг и да си помагаме. Като мислиш все за лошите черти на един човек, ти усилваш лошото в него. А като мислиш за добрите му черти, усилваш доброто в него.
към текста >>

Хубаво е човек всяка вечер, като седне, да си ликвидира сметките с живота през деня.
Едно време знанието е било достъпно за малцина, а сега е достъпно до известна степен и за обикновените хора. Това знание, което сега се преподава, е третостепенно. - Можем ли да добием първостепенни знания? - Това може. Човек може да има постижения. Хубаво е човек всяка вечер, като седне, да си ликвидира сметките с живота през деня. Той всяка вечер да смята, че това е последният ден и да си даде отчет какво е спечелил и какво е загубил през деня. Ще благодариш на Бога и ще почнеш на другия ден друг живот. Сега в този живот ще жънете това, което в друг живот сте сяли. А в бъдеще ще жънете това, което сега сеете. Това, което сега сеете, то ще бъде за бъдеще.
към текста >>

59. Странникът и красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

СТРАННИКЪТ И КРАСОТАТА НА ЖИВОТА
СТРАННИКЪТ И КРАСОТАТА НА ЖИВОТА Изгрев, 10 октомври 1955 г. Любезни брат, Тук ще ви опиша една екскурзия с Учителя до Бивака, или Ел Шадай, на 16 юни 1941 г. Тръгнахме в 4 часа сутринта. Стигнахме Бивака навреме.
към текста >>

Има неща красиви в живота.
Аз виждам, че той е песъчлива почва. Друг иска да му помагам. Виждам, че е чернозем и посаждам нещо. Някой се кара. Аз ще се отдалеча, за да не слушам думите му. Има неща красиви в живота. Всяка минута, всеки час има толкова красиви работи. Някой път ние спим и не виждаме красотата на живота. Ние не сме използвали нито една стотна от възможностите, които са ни дадени. Дадено ти е много. Един човек стои и е недоволен.
към текста >>

Някой път ние спим и не виждаме красотата на живота.
Виждам, че е чернозем и посаждам нещо. Някой се кара. Аз ще се отдалеча, за да не слушам думите му. Има неща красиви в живота. Всяка минута, всеки час има толкова красиви работи. Някой път ние спим и не виждаме красотата на живота. Ние не сме използвали нито една стотна от възможностите, които са ни дадени. Дадено ти е много. Един човек стои и е недоволен. Че той трябва да обича въздуха, водата, земята, всичко. А той мисли за неща, които не са реални.
към текста >>

Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление.
Третото езеро Белдер дару, означава висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро Близнакът, означава умствения свят. Петото езеро Махабур, означава причинния свят. Шестото езеро Сърцето, означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро Щемхаа, или Главата, означава Божествения свят. Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление. На човека всеки ден му пращат мисли и чувства от невидимия свят, с които той трябва да работи през деня. И ако той остави тези мисли и чувства за утре и за другиден, той се осакатява и губи. Когато човек не долавя тези мисли и чувства всеки ден, той се чувствува неразположен. За да бъдем разположени, трябва да долавяме всеки ден мислите и чувствата, които ни се предават, и да работим с тях. Един брат запита: „Какво трябва на човека, за да има успех?
към текста >>

60. В Божествената светлина - Боян Боев (1883 – 1963)

Гледайте да се учите и да влезете в новата фаза на живота.
Това не може да избегнеш. Няма да ти дадат мъчнотии едновременно отвътре и отвън. Вие обичате някого, но той ви каже няколко обидни думи, които ви нараняват. Любовта ви трябва да издържи на изпитите. Като поставят любовта ви на изпит, тя почва да се огъва. Гледайте да се учите и да влезете в новата фаза на живота. Иначе ще повтаряте класа. Човек трябва да бъде твърд и да издържи докрай. Хората не могат да избегнат изпитанията. Когато човек има вътрешни стремежи, възвишени идеали, тогава той е издържал всички изпитания и изкушения. Това, което сте наследили от миналите поколения и от животинското царство, това е тор.
към текста >>

Философията сега е в това: Искайте да бъдете господари на себе си.
Хората не могат да избегнат изпитанията. Когато човек има вътрешни стремежи, възвишени идеали, тогава той е издържал всички изпитания и изкушения. Това, което сте наследили от миналите поколения и от животинското царство, това е тор. Който е умен, ще намери място за тази тор, а който не е и не знае, ще се въргаля из тази каша. Когато в човека почва да надделява животинското, лицето му почва да се изменя. Философията сега е в това: Искайте да бъдете господари на себе си. Човек трябва да подчини нисшето и оттам да вади енергии както растението пуща корените си в почвата и вади сокове. Онази жена искаше да изкуши Йосифа и ако той беше се оплел, щеше да се свърши с него. Но той устоя на този изпит. Чрез затвор изплати кармата си и така се роди отново. Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>

Миг от живота на Изгрева
Онази жена искаше да изкуши Йосифа и ако той беше се оплел, щеше да се свърши с него. Но той устоя на този изпит. Чрез затвор изплати кармата си и така се роди отново. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев Миг от живота на Изгрева
към текста >>

61. Студенти при Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Казваш: „То се видя, че така ще прекарам живота си.“ И така става.
Каквото вложиш в природата, то се реализира. Празната дума да се избягва. Казваш: „Не мога, беден съм, не го зная“. И това става. Казваш: „Тази работа няма да я бъде.“ И така става. Казваш: „То се видя, че така ще прекарам живота си.“ И така става. Затова избягвайте отрицателните мисли. Като ви кажат, че сте завеяни, вие кажете, че сте извеяно жито, което пари струва, не сте слама. Ние виждаме само опакото. Като видиш една кола да върви по пътя, ти виждаш само прахта, но колата върви, тя ще постигне нещо добро. Това ти не виждаш.
към текста >>

Истинската философия е и в най-отрицателните неща да виждаш все нещо добро.
Затова избягвайте отрицателните мисли. Като ви кажат, че сте завеяни, вие кажете, че сте извеяно жито, което пари струва, не сте слама. Ние виждаме само опакото. Като видиш една кола да върви по пътя, ти виждаш само прахта, но колата върви, тя ще постигне нещо добро. Това ти не виждаш. Истинската философия е и в най-отрицателните неща да виждаш все нещо добро. После хората могат да си влияят един на друг със своите мисли и за това са отговорни. В това отношение всички хора представляват нещо като скачени съдове. Като намислиш нещо, или като направиш нещо, твоята мисъл се предава на много други хора по цялата земя. И те могат да направят същото. И ако твоята мисъл или постъпка са лоши, ти си отговорен.
към текста >>

62. Желай непостижимото - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е една философия.
Обични брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя в местността Ел Шадай на Витоша: Отношението на Бога към човешката душа не може да се замени с никои други отношения. Ако ти дадат целия свят и ангелите ти пеят цял ден, ако ти не си опитал това, което Бог ще ти даде, ако не си опитал Божията Любов, ти ще останеш празен. Така мисли мистикът. Това е една философия. За да бъдеш в рая, ти трябва да имаш вътрешна връзка с Бога. Ако нямаш любов, ти по никой начин не можеш да бъдеш в рая. Ако не обичаш Бога, ако в твоята душа няма любов, ти няма да знаеш какво нещо е раят. В дъното на ада да си, ако произнесеш името Божие, в рая ще бъдеш. Ако слизаш надолу, значи името Божие не произнасяш.
към текста >>

Идеята за Бога, идеята да обичаш Бога трябва да се обясни, тогава човек ще разбере живота.
Връзката с Бога трябва да се обясни. Щом се направи връзка, всичко идва. Без връзка с Бога нищо не можеш да направиш. Ако искаш да направиш сам, ти си на крив път. Човек трябва да добие връзката с Бога, за да намери онзи елемент, който му липсва - безсмъртието. Идеята за Бога, идеята да обичаш Бога трябва да се обясни, тогава човек ще разбере живота. Основният принцип във всяка една школа е: Трябва да има едно разбиране за Бога. И това да стане като мярка. Идеята е да се образуват онези правилни връзки, които някога са съществували между човешката душа и Бога. Защото тогава ще имате постижение на Земята, ще постигнете това, което искате. Това е желанието на Бога.
към текста >>

Еликсирът на живота е открит, няма какво да се открива.
Вдъхването от Бога в човека не е еднократен процес, а е непреривен. Заедно с въздуха ти трябва да приемеш и Божествените енергии, които Бог вдъхва в тебе. Ние сме длъжни да свържем съзнанието си с Бога, за да могат Божествените енергии да функционират в нас. Една формула за безсмъртие е открита. Христос казва: „И това е живот вечен, да познаем Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Който има това, добива безсмъртие. Еликсирът на живота е открит, няма какво да се открива. То е познанието на Бога. Във вашето съзнание Бог трябва да седи като нещо много определено. Той да ви бъде като тил. И дето ходите, да бъдете свързани с Бога. И тогава, дето влезете, вие ще можете да влияете благотворно.
към текста >>

63. 08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Справедливостта подобрява живота." И казва още Учителя: "Страданията учат." И Природата, и Разумният свят, започнаха да учат хората и народите първо на справедливост.
Без справедливост не могат да се проявят Любовта, Мъдростта и Свободата. Абсолютната справедливост трябва да бъде идеал за вас. Тя усилва дарбите и способностите на човека. Носи вътрешен мир и спокойствие. Когато справедливостта се прилага, престъпленията са невъзможни. Справедливостта подобрява живота." И казва още Учителя: "Страданията учат." И Природата, и Разумният свят, започнаха да учат хората и народите първо на справедливост. И ние ще трябва да разберем, че докато не се въдвори справедливостта между отделните личности, страданията няма да престанат и мир на Земята не може да има. В 1914 година демонична алчност завладя германския народ. И той пожела да бъде над всички, да заграби онова, което по право принадлежи на другите. Този устрем към "справедливост" завърши катастрофално. Победителите след Първата световна война, французи и англичани, обаче също тъй несправедливо и жестоко се отнасят към победените.
към текста >>

На тези безизходни препирни той противопоставя философията на древните мъдреци, които са познавали скритите природни закони.
Отварянето на Школата, поднасянето на живото Слово и присъствието на Учителя дават новите методи и новите духовни сетива, за да се развива човечеството през настъпилия период на Водолея. В България преди Школата на Учителя, Теософското общество привлича онези хора с духовен интерес към отвъдното. Теософското общество е основано от рускинята Елена Петровна Блаватска и от американския полковник Хенри Олкът. На 7 септември 1875 година в скромната квартира на Блаватска се събират 17 души - няколко редактори и писатели, един учен, един еврейски равин, председателят на нюйоркското общество за разследване на спиритизма, двама лекари и още няколко лица. Полковник Олкът произнася реч, в която очертава съвременното духовно състояние на света, конфликта между материализма и спиритизма от една страна, между религията и науката от друга. На тези безизходни препирни той противопоставя философията на древните мъдреци, които са познавали скритите природни закони. Той предлага да се образува общество на окултистите и да се създаде библиотека от духовни книги, забравени и пръснати по света. След сказката го избират за председател на образуваното Теософско общество. В 1878 година основателите на Теософското общество преместват своята централа в Индия на едно живописно място в околностите на Мадрас, близо до морския бряг. Главната квартира на Теософското общество е известна под името АДИАР. След смъртта на полковник Олкът в 1907 година, за нов председател се избира Ани Безант, която заедно с Ледбийтър и индуса Джинараджаса поемат делото с голяма енергия, като успяват да създадат на много места по света и у нас Теософски общества.
към текста >>

64. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Да приемем, че с нашите сетивни възможности сме способни да обхванем всички прояви на тази необятност и неизчерпаемост и да приемем, че изявата на живота е само в тази, практически безкрайно малка ивичка от вибрации, е повече от наивно.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Да се приеме, че това необятно и могъщо течение, наречено живот, се проявява само чрез видимите за нашите очи форми, ще рече да имаме една много примитивна представа за него. Установено е по един безспорен начин, че цялото пространство около нас, безкрайният миров простор, е изпълнен с вибрации, с трептения от най-различно естество, с най-различна интензивност и дължина на вълната, израз на едно велико и необятно по своята разумност течение - ЖИВОТЪТ. Очите на човека долавят само вибрации с дължина на вълната от 4 до 8 милионни части от милиметъра, тънка ивичка, много по-тънка от косъм. Да приемем, че с нашите сетивни възможности сме способни да обхванем всички прояви на тази необятност и неизчерпаемост и да приемем, че изявата на живота е само в тази, практически безкрайно малка ивичка от вибрации, е повече от наивно. Трябва да отбележим, че само тази тъй тясна ивичка ни дава възможност да доловим толкова разнообразни изяви на живота, че ние за много дълго време ще трябва да ги изучаваме. Всяка форма, която ни заобикаля, е изпълнена с живот и живеейки, изгражда в двойника съответни качества и воля за проява. Учителя казва: "И в минералния свят има живот, но там той протича много медлено." В растителния свят протича по-интензивно, при животните - бавно, но със сигурност животът вече оформя една индивидуалност, нещо особено като цяло със своя специфичен израз. При човека тази индивидуалност е вече напълно оформена, тя е една съвкупност от качества и способности за тяхната изява. Един път вече оформена тази монада, разумното и могъщо течение, животът, непрекъснато подтиква, като за това създава съответните условия да обогатява, организира и облагородява както придобитото, така и онова, което се придобива.
към текста >>

Трябва да отбележим, че само тази тъй тясна ивичка ни дава възможност да доловим толкова разнообразни изяви на живота, че ние за много дълго време ще трябва да ги изучаваме.
ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Да се приеме, че това необятно и могъщо течение, наречено живот, се проявява само чрез видимите за нашите очи форми, ще рече да имаме една много примитивна представа за него. Установено е по един безспорен начин, че цялото пространство около нас, безкрайният миров простор, е изпълнен с вибрации, с трептения от най-различно естество, с най-различна интензивност и дължина на вълната, израз на едно велико и необятно по своята разумност течение - ЖИВОТЪТ. Очите на човека долавят само вибрации с дължина на вълната от 4 до 8 милионни части от милиметъра, тънка ивичка, много по-тънка от косъм. Да приемем, че с нашите сетивни възможности сме способни да обхванем всички прояви на тази необятност и неизчерпаемост и да приемем, че изявата на живота е само в тази, практически безкрайно малка ивичка от вибрации, е повече от наивно. Трябва да отбележим, че само тази тъй тясна ивичка ни дава възможност да доловим толкова разнообразни изяви на живота, че ние за много дълго време ще трябва да ги изучаваме. Всяка форма, която ни заобикаля, е изпълнена с живот и живеейки, изгражда в двойника съответни качества и воля за проява. Учителя казва: "И в минералния свят има живот, но там той протича много медлено." В растителния свят протича по-интензивно, при животните - бавно, но със сигурност животът вече оформя една индивидуалност, нещо особено като цяло със своя специфичен израз. При човека тази индивидуалност е вече напълно оформена, тя е една съвкупност от качества и способности за тяхната изява. Един път вече оформена тази монада, разумното и могъщо течение, животът, непрекъснато подтиква, като за това създава съответните условия да обогатява, организира и облагородява както придобитото, така и онова, което се придобива. Тази индивидуалност някои наричат, и то съвсем правилно, Двойника на човека, който всъщност е и истинският човек.
към текста >>

Тук описвам един случай от живота на група наши приятели, търсещи пътища за бърза и ускорена еволюция - подтик, получен от четенето на теософска литература.
Това вмъкване може да бъде временно и тогава имаме тъй наречените МЕДИУМИ, които почват да говорят, да пишат, а понякога да правят неща, които новодошлият двойник, чрез мозъка на медиума казва, без самият медиум да знае, да помни какво е вършил. Ако това вмъкване е по-продължително, често неправилно и непълно, тогава имаме тъй нареченото психическо разстройство. Такова вмъкване е опасно, даже и когато е временно, защото в повечето случаи идват разни лъжци и с други принизени качества, заминали умрели, които със своето нахалство и жажда за проява, лесно взимат преднина. Те ограбват човека, чрез който се проявяват, вземат му жизнените сили. Ето защо след сеанси медиумите обикновено се чувстват отпаднали. Тук описвам един случай от живота на група наши приятели, търсещи пътища за бърза и ускорена еволюция - подтик, получен от четенето на теософска литература. В този си стремеж, без да искат, попадат в лапите на такива примитивни двойници, проявяващи се чрез две момичета - медиуми. Този случай ми разкри един мой близък приятел Михаил Влаевски. "Като войник през 1916 година - разказва той, - разхождайки се около халите, се запознах с фотографа Дончо Попов, Той имаше малко ателие за моментални снимки на улица "Кирил и Методий" и "Мария Луиза", между нас се създаде приятелство, най-вече, че аз като художник, а той като фотограф имахме общ език във връзка с увеличаването на портрети. Веднъж той ме покани да ме заведе следващия неделен ден на едно място, без да ми обясни къде и защо. Приех. В уречения ден сутринта отидохме на улица "Витоша" №12.
към текста >>

През цялото време слушах с голямо внимание и си казах с благоговение: "Само тук ще намеря смисъл на живота, само тук е Истината.
В уречения ден сутринта отидохме на улица "Витоша" №12. Това беше ателието, на Ружа Иванович, предоставено за духовните беседи на Учителя Петър Дънов. Влизам аз в неголяма стая, на малък подиум разположени масичка и стол, а отпреде им наредени столове в няколко реда. Помещението се изпълни от хора, на подиума излезе човек с брада и дълга коса. Той прочете стих от Библията, а след това започна да говори. През цялото време слушах с голямо внимание и си казах с благоговение: "Само тук ще намеря смисъл на живота, само тук е Истината. Най-сетне ще мога да задоволя онази своя вечна жажда към духовното и към възвишеното." Гледах с копнеещата си душа този човек и виждах около Него някаква неземна синкава светлина. От този момент редовно посещавах беседите на Учителя, които се провеждаха на различни места - на улица "Кърниградска", където беше клуба на Радикалната партия; друг път в едно салонче, намиращо се на ъгъла на "Раковска" и "Граф Игнатиев". По това време бушуваше Първата световна война. Властта тогава беше разпоредила да се иска разрешение за правене на събрания от какъвто и да е характер. За своите беседи Учителя не бил взел разрешение.
към текста >>

Следователно, като ученици на Бялото Братство, трябва да вървите по неговия път, да следвате живота на Белите Братя.
според законите на Живата Разумна Природа. Те живеят и на високите и на ниските места, между хората. Бялото Братство съществува от незапомнени времена, откак Вселената съществува. Бялото Братство е взело участие още при създаването на света, на целия Космос. Всеки член от това Братство е проява на Бога. Следователно, като ученици на Бялото Братство, трябва да вървите по неговия път, да следвате живота на Белите Братя. Изучавали ли сте техния живот, за да знаете как са дошли до това знание, до тази Любов? Те са придобили всичко това чрез усилена работа, а не по наследство. Ако изучавате живота на тия Братя, ще видите каква жертва са дали те на света. Ако би се намерил някой да опише живота им като роман, вие веднага бихте тръгнали по техния път. За съжаление сега не може да се намери поет или писател, който би могъл да напише такъв роман. Защо?
към текста >>

Ако изучавате живота на тия Братя, ще видите каква жертва са дали те на света.
Бялото Братство е взело участие още при създаването на света, на целия Космос. Всеки член от това Братство е проява на Бога. Следователно, като ученици на Бялото Братство, трябва да вървите по неговия път, да следвате живота на Белите Братя. Изучавали ли сте техния живот, за да знаете как са дошли до това знание, до тази Любов? Те са придобили всичко това чрез усилена работа, а не по наследство. Ако изучавате живота на тия Братя, ще видите каква жертва са дали те на света. Ако би се намерил някой да опише живота им като роман, вие веднага бихте тръгнали по техния път. За съжаление сега не може да се намери поет или писател, който би могъл да напише такъв роман. Защо? Защото той не може да намери такива красиви образи, нито в ума, нито в сърцето си. Само онзи човек познава новата философия на живота, който се е свързал с Белите Братя и върви по техния път. За историческите процеси не са фактори този или онзи народ, това или онова лице, но Невидимият свят - силите, които дирижират събитията отгоре, а именно членовете на Бялото Братство.
към текста >>

Ако би се намерил някой да опише живота им като роман, вие веднага бихте тръгнали по техния път.
Всеки член от това Братство е проява на Бога. Следователно, като ученици на Бялото Братство, трябва да вървите по неговия път, да следвате живота на Белите Братя. Изучавали ли сте техния живот, за да знаете как са дошли до това знание, до тази Любов? Те са придобили всичко това чрез усилена работа, а не по наследство. Ако изучавате живота на тия Братя, ще видите каква жертва са дали те на света. Ако би се намерил някой да опише живота им като роман, вие веднага бихте тръгнали по техния път. За съжаление сега не може да се намери поет или писател, който би могъл да напише такъв роман. Защо? Защото той не може да намери такива красиви образи, нито в ума, нито в сърцето си. Само онзи човек познава новата философия на живота, който се е свързал с Белите Братя и върви по техния път. За историческите процеси не са фактори този или онзи народ, това или онова лице, но Невидимият свят - силите, които дирижират събитията отгоре, а именно членовете на Бялото Братство. Всички закони, които владееха свещените Школи в Египет, посветените са ги заимствали от други Свещени школи, а първоначално всички тези закони са получени отгоре.
към текста >>

Само онзи човек познава новата философия на живота, който се е свързал с Белите Братя и върви по техния път.
Те са придобили всичко това чрез усилена работа, а не по наследство. Ако изучавате живота на тия Братя, ще видите каква жертва са дали те на света. Ако би се намерил някой да опише живота им като роман, вие веднага бихте тръгнали по техния път. За съжаление сега не може да се намери поет или писател, който би могъл да напише такъв роман. Защо? Защото той не може да намери такива красиви образи, нито в ума, нито в сърцето си. Само онзи човек познава новата философия на живота, който се е свързал с Белите Братя и върви по техния път. За историческите процеси не са фактори този или онзи народ, това или онова лице, но Невидимият свят - силите, които дирижират събитията отгоре, а именно членовете на Бялото Братство. Всички закони, които владееха свещените Школи в Египет, посветените са ги заимствали от други Свещени школи, а първоначално всички тези закони са получени отгоре. Вдигането на грамадните каменни блокове за постройката на египетските пирамиди е станало чрез обезтегляване, посредством законите на електричеството и магнетизма. Египетските посветени са владеели тези закони, които днес са непознати. Единственото ръководство в света е това на Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

Те пазят книгата на живота и всички вие трябва да изучавате тази книга.
Йоан Кръстител, който беше дошъл малко преди Христа, бе запознат с Божествената наука, с Божественото учение. Той не е бил от простите - невежите. Той е бил посветен, учил се е в една школа на древността. Добрите хора по вътрешен начин се свързват с Бялото Братство. Струва си да бъдете ученици на Великото Бяло Братство, понеже Учителите на това Братство държат всички архиви на Космоса. Те пазят книгата на живота и всички вие трябва да изучавате тази книга. По голямо благо от нея няма. Когато идете при Господа във Великата школа на Бялото Братство, абсолютно се забранява да се оплаквате от когото и да било. Законът на Любовта трябва да се приложи. Той е първият закон на Всемирното Бяло Братство. Вторият закон е на Мъдростта.
към текста >>

Ако по живота ви не се познава, че сте ученици на Бялото Братство, то по някаква табела ли ще ви познават?
Той е първият закон на Всемирното Бяло Братство. Вторият закон е на Мъдростта. Любовта носи живот, а Мъдростта светлина и знание. Тези два закона работят заедно в света. Всемирното Бяло Братство казва на своите ученици: Бъдете абсолютно честни, без никакво изключение, бъдете абсолютно добри, без никакво изключение, бъдете абсолютно интелигентни, без никакво изключение. Ако по живота ви не се познава, че сте ученици на Бялото Братство, то по някаква табела ли ще ви познават? Всеки брат трябва да ходи прав като свещ, гърбица да няма. Очите на ученика на Бялото Братство не трябва да бъдат премрежени, а любов, енергия трябва да блика от тях. Да светят денем и нощем, светлина да блика от тях. Гърдите да бъдат отворени, изпъкнали, а не така хилави, лицето да бъде светло, бодро, да показва, че в него има добродетели, устните да бъдат едва прилепнали, да се вижда, че в тях има живот, а не така стиснати и затворени. Щом ви погледнат, да кажат, че в лицето на тези хора има някаква идея.
към текста >>

" - За да научите законите на щастието, законите на живота, да знаете как да живеете.
В учението на Бялото Братство има особено разбиране за създаването на света, особена теория. Белите Братя никога не оспорват съвременните теории, Те си мълчат за тях. Те не казват никому: "Ти не си прав! " Вие ще кажете: "Защо ни е нужно да влезнем и да учим в школите, в училището на Бялото Братство? " - За да научите законите на щастието, законите на живота, да знаете как да живеете. Няма друг път. Новият живот е път към Бялото Братство. То ще ви даде истинските методи и закони. Бъдещият ни живот ще се обусловя от Школата. Затова трябва да влезете, няма как другояче, защото, ако не влезете да научите новите методи и начини как да живеете, вие ще фалирате, тъй както досега сте фалирали.
към текста >>

65. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Аз му дължа живота си.
– една американка. И тя носеше бяла забрадка. Щастлива в новата си вяра, тя изведнъж почна, на английски, да ми проповядва. Както всички, и тя с особен жар говореше за Учителя: "Ах, г-н В., вие трябва да Го чуете как говори! Аз съм американка, слушала съм велики проповедници, но като Учителя – никога никъде! Аз му дължа живота си. Неговото учение ме спаси и телесно, и духовно". Удари часът за вечеря. Поканиха ни на трапезата. По-правилно, на една от трапезите. Защото разбира се, хиляда и повече души не могат да се хранят на една трапеза.
към текста >>

Носи радост за живота тя ".
Заловиха се ръце, като на хоро. Те образуваха седем концентрични кръга – пет вътрешни кръга от жени, и два външни от мъже. И всички запяха заедно: "Изгрява Слънцето, Праща Светлина, Носи радост за живота тя ". От другите песни, които пяха, схванах следните думи: "Мисли, право мисли!..." "Свещени мисли за живота ти крепи..." "Крепи, крепи, крепи..." "Сила жива изворна течуща..."
към текста >>

"Свещени мисли за живота ти крепи..."
"Изгрява Слънцето, Праща Светлина, Носи радост за живота тя ". От другите песни, които пяха, схванах следните думи: "Мисли, право мисли!..." "Свещени мисли за живота ти крепи..." "Крепи, крепи, крепи..." "Сила жива изворна течуща..." "Зун Мезун...бином ту мето..." "Аумен! "
към текста >>

Като оратор Той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия.
Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които навремето, на верски език, са се наричали Божии пратеници, пророк, ясновидец, Кришна, Махатма Баб, а на съвременен научен език – Религиозен Гений. Аз видях Дънов, както казах, най-първо на вечерята, а после Го видях като слушател на две Негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с напълно бяла брада, прошарени вежди, изобилна прошарена подрязана коса. Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник или индийски йога, върху постройка на калено, здраво тяло. Лицето Му внушава силна воля, железни нерви, а изпод дългите вежди, гледат две – уж равнодушни очи, но всъщност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терзия. Като оратор Той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И както видяхме, владее общолюдието с голяма сила, с почит, с неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен, в това отношение, не го е надминал. За последователите Му буквално: "Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите, не като кардиналите, владиците, пастирите със зазубрени по угода на времето легалности." Някои от мислите, доколкото ги схванах, са следните: "Големите и много пророци в България са признак, че тук има извънредно богатство на живот, голяма жизнеспособност... Що е зло? Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота... Идолослужителят не е омразен на Бога. Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си – Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в живота трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога.
към текста >>

Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота... Идолослужителят не е омразен на Бога.
Лицето Му внушава силна воля, железни нерви, а изпод дългите вежди, гледат две – уж равнодушни очи, но всъщност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терзия. Като оратор Той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И както видяхме, владее общолюдието с голяма сила, с почит, с неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен, в това отношение, не го е надминал. За последователите Му буквално: "Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите, не като кардиналите, владиците, пастирите със зазубрени по угода на времето легалности." Някои от мислите, доколкото ги схванах, са следните: "Големите и много пророци в България са признак, че тук има извънредно богатство на живот, голяма жизнеспособност... Що е зло? Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота... Идолослужителят не е омразен на Бога. Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си – Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в живота трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога. Новото Учение почва с Бога и твори по закона на Любовта. Ако Бог нямаме, ще имаме друго. Репарации например имаме, защото Господ нямаме. Сиромашия има, защото Господ нямаме... Всичко, каквото е било вършено от древни светии и пророци, можем да извършим и ние днес... Открие ли се нейде извор, той ще се посещава от всички... Вие трябва да получавате писма от невидимия свят... Основата е Любов към Бога, със всички сили, с ум, сърце, воля и душа.
към текста >>

Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си – Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в живота трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога.
Като оратор Той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И както видяхме, владее общолюдието с голяма сила, с почит, с неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен, в това отношение, не го е надминал. За последователите Му буквално: "Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите, не като кардиналите, владиците, пастирите със зазубрени по угода на времето легалности." Някои от мислите, доколкото ги схванах, са следните: "Големите и много пророци в България са признак, че тук има извънредно богатство на живот, голяма жизнеспособност... Що е зло? Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота... Идолослужителят не е омразен на Бога. Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си – Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в живота трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога. Новото Учение почва с Бога и твори по закона на Любовта. Ако Бог нямаме, ще имаме друго. Репарации например имаме, защото Господ нямаме. Сиромашия има, защото Господ нямаме... Всичко, каквото е било вършено от древни светии и пророци, можем да извършим и ние днес... Открие ли се нейде извор, той ще се посещава от всички... Вие трябва да получавате писма от невидимия свят... Основата е Любов към Бога, със всички сили, с ум, сърце, воля и душа. Всички и всеки, който върши добро, той сътрудничи с нас и ние с него.
към текста >>

Неговото велико дело, което е като пристигаща пролет, носи пъпките на живота, началото на зората на утрешния ден.
Нито е потребно човек да бъде дъновист, за да види, че Дънов е вече човек на историята, издигнат до недосегаема неувредимост в света, от когото и да е било, Той е вече неуязвим. Гонения от пътя Му няма да го отклонят. Смърт делото Му няма да спре. Насилствена смърт само би Го засилила и ускорила. Българинът, господин Петър Дънов, не е вече ни Петър, ни Господин; Той е Дънов – предмет на историята, за критика и за славословие. Неговото велико дело, което е като пристигаща пролет, носи пъпките на живота, началото на зората на утрешния ден. Историческо Братско движение, на което Той е родител, глава и душа. Ще се отнесе името Му над всяко българско име ,до краищата на света. България е дала досега само един друг велик реформатор, чието дело, отхвърлено у дома му, преобрази и издигна до първостепенна сила в света Германия, Англия, Америка – страните, които го възприеха и доразвиха. Ако днешната реформа вземе същия ход, същия път, тя ще има на по-висок етап подобни последици и постижения. Народ, който я приеме и доразвие, ще се издигне.
към текста >>

66. ПРЕДГОВОР - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителят казва, че в Индия Братството създаде повече философия, във философска форма изложи учението, докато в Египет са работили повече в полето на науката и в създаването на една велика наука, която е имала широко приложение и в практичния живот на древния Египет.
От Египет представителите на Братството са се пръскали във всички страни на света. От там те са отивали в Индия, Персия, Халдея, Палестина, Гърция, Рим и оттам последователно преминават в страните на Западна Европа. А сега, казва Учителят, Белите братя постепенно преминават в България и славянските страни, където ще се развие Шестата културна епоха на Бялата раса. Учителят казва, че учението на Бялото Братство е разпръснато във всички религии, във всички философски и окултни школи. В различни страни учението е предавано под различна форма. Учителят казва, че в Индия Братството създаде повече философия, във философска форма изложи учението, докато в Египет са работили повече в полето на науката и в създаването на една велика наука, която е имала широко приложение и в практичния живот на древния Египет. Затова Учителят казва, че в древния Египет е съществувала една истинска правова държава, която може да послужи като образец на истинската правова държава. А това, което се говори официално за робството на Египет, това е от епохата на хиксусите, които от Индия нахлуват в древна Азия, и завземат и Египет. Но преди тях е съществувала една истинска демократична държава с равни права за всички граждани, с правилно разпределение на благата. Там е съществувала също така една велика наука, хиляди пъти опитана и проверена, която е служила за основа на целия обществен, културен и стопански живот на страната. Там е съществувала и една дълбока религия.
към текста >>

В Гърция учението се предава повече под формата на философия, в която е скрита дълбоката окултна Мъдрост.
В Халдея, Персия и Египет, то се предава в една стройна научна система, която няма равна на себе си в световната история. Всичкото това знание е било събрано в Александрийската библиотека, която е съдържала над двеста хиляди ръкописа, в които е било съхранено знанието, което човечеството е придобило в течение на Третата и Четвъртата раса, също така и знанието на предците от Първата и Втората раса. От това величествено знание са останали откъслеци, които са достояние на съвременното човечество, а е запазено в своята цялост във вътрешната окултна школа. И, както казва Учителят, в Шестата раса всичкото това знание ще бъде изнесено от вътрешните хранилища на школата и ще бъде достояние на цялото човечество, което ще се е издигнало с една степен по-високо в своето развитие и ще се е освободило от своя егоизъм. В Гърция учението се предава повече под формата на философия, в която е скрита дълбоката окултна Мъдрост. Орфей го предаде в поетична и митологична форма, а Питагор го предаде па езика на математиката. Платон и другите философи го облякоха във философска форма. В Палестина учението се изрази в християнството, което се разпространи по целия свят и стана религия па новообразуваните държави, на мястото на Римската империя. Като премина в Западна Европа под формата на християнство, учението на Братството развива широка и разностранна дейност във всички области на живота. В България то се изнесе и разпространи от богомилите и след това, под формата на розенкройцерството, премина в Западна Европа, където стимулира изкуството и науката и въобще целокупния прогрес на Западния свят.
към текста >>

Като премина в Западна Европа под формата на християнство, учението на Братството развива широка и разностранна дейност във всички области на живота.
И, както казва Учителят, в Шестата раса всичкото това знание ще бъде изнесено от вътрешните хранилища на школата и ще бъде достояние на цялото човечество, което ще се е издигнало с една степен по-високо в своето развитие и ще се е освободило от своя егоизъм. В Гърция учението се предава повече под формата на философия, в която е скрита дълбоката окултна Мъдрост. Орфей го предаде в поетична и митологична форма, а Питагор го предаде па езика на математиката. Платон и другите философи го облякоха във философска форма. В Палестина учението се изрази в християнството, което се разпространи по целия свят и стана религия па новообразуваните държави, на мястото на Римската империя. Като премина в Западна Европа под формата на християнство, учението на Братството развива широка и разностранна дейност във всички области на живота. В България то се изнесе и разпространи от богомилите и след това, под формата на розенкройцерството, премина в Западна Европа, където стимулира изкуството и науката и въобще целокупния прогрес на Западния свят. Редом с външната дейност в полето на науката и изкуството, чрез различни окултни школи, то стимулира духовния живот на западния човек. Преминавайки в славянството, учението намира най-пълен израз в учението на Учителя, който се явява в зората на Шестата културна епоха и има за задача да даде принципите, законите и методите, върху които трябва да бъде изграден животът на Шестата културна епоха и оттам - на Шестата културна раса. В Русия то се изяви в делото на Толстой, на Достоевски, Гогол и други руски мистици, поети и философи, между които видно място заема Владимир Соловьов. Също така различните религиозни движения, които се родиха и развиха в Русия, са плод на този импулс на Бялото Братство, който постоянно преминава в славянството.
към текста >>

67. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос.
Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат Христовия импулс и новата християнска Мъдрост. Но, както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа е да обедини двете традиции, както и всички школи и религии, които произхождат от тях. Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви. Езотеричната традиция е душата, а екзотеричната традиция е тялото, а душата е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки. Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса. Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта.
към текста >>

Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта.
Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса. Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта. Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа. Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е. екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила на живота и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие.
към текста >>

екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила на живота и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие.
Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта. Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа. Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е. екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила на живота и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие. Затова Учителят ни учи да не критикуваме и осъждаме никоя религия, а още по-малко християнските църкви, а колкото може да им помагаме, защото те работят за провеждане на великия Христов импулс. Но главният проводник на Христовия импулс е езотеричната традиция, проявена в ред школи в различни епохи. Така, че съществуването на езотеричната и екзотеричната традиция са обусловени от две причини: Първата причина е нееднаквата степен на развитие на хората. Защото има хора на по-ниска степен на развитие и не са пригодени за учението на езотеричната традиция, която е твърда храна и хората трябва да имат здрави зъби, за да могат да дъвчат тази храна, т.е. трябва да имат пробудена мисъл, за да могат да схванат, разберат и приложат това, което учат.
към текста >>

Всяко ново учение, което е външен израз на един космически импулс, изхожда от един езотеричен център, който е приемник на космичния импулс и го провежда в живота на човека и човечеството.
Бялото Братство дава известни духовни импулси, тъмните сили се намесват и отбиват тези импулси или ги използват за свои цели. По такъв начин се създават различните култове и религии в съвременен смисъл на думата. Но езотеричната традиция използва всичко за напредъка и развитието на човечеството, използува всичко за добро. Тя, която работи по законите на природата, превръща всичко за доброто и повдигането на човечеството. И така от взаимодействието на двете ложи - Бялата и Черната - от борбата между тях се извършва развитието на човечеството. Всяко ново учение, което е външен израз на един космически импулс, изхожда от един езотеричен център, който е приемник на космичния импулс и го провежда в живота на човека и човечеството. Но понеже всички хора не са еднакво готови да приемат новия импулс и освен това, както казах, намесват се тъмните сили, които използуват неподготвеността на хората и отбиват до известна степен течението на импулса, като го вкарват в известни рамки, в известни форми и канализации и по такъв начин създават външната, екзотерична традиция, която се явява на историческата сцена като законен представител на Новото учение, родено от езотеричния център. Но с това дейността на езотеричния център не се прекратява. Неговата дейност продължава в нова посока. Той по естество е скрит и вътрешен, затова започва да работи вътрешно, като влияе по вътрешни пътища върху по-пробудените души и ги привлича към себе си. По такъв начин се оформя известен езотеричен център, който има във външния си израз една окултна школа, в която се изнасят по-дълбоките Истини, които този импулс има да внесе в света.
към текста >>

То е като едно мощно течение, на което като турят преграда в известно направление, то се отбива в друга посока, но неотклонно върви все напред и прониква в живота на човека и човечеството, и на цялата Земя.
между езотеричната и екзотеричната традиции. Църквата тръгна по свой път, по пътя на външните форми и външните ефекти, а школата се затвори в себе си и продължи своята вътрешна работа. Както казах в началото, развитието се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа. Има импулси, по-големи и по-малки. Един голям импулс, какъвто е Христовият, който обхваща цялата планетна еволюция и цялото бъдеще на човечеството, се провежда и проявява последователно, на етапи. То е като едно мощно течение, на което като турят преграда в известно направление, то се отбива в друга посока, но неотклонно върви все напред и прониква в живота на човека и човечеството, и на цялата Земя. Защото Христовият импулс обхваща както човека и човечеството, така и цялата Земя. Под този импулс Земята ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната субстанция постепенно се ефиризира. Това ефиризиране се извършва чрез постепенно повдигане в по-висшите сфери на Битието, където налягането се намалява и материята става по-ефирна. Защото твърдостта на материята зависи от налягането и от посоката на действието на силите, които работят в нея. До времето на Христа Земята като цяло се движеше надолу, т.е силите, които действуваха, имаха едно движение към центъра на Земята и затова материята се сгъстяваше все повече и повече.
към текста >>

От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в живота.
Поразен от тези думи, след известно време той става християнин и се запознава с апостол Павел. Той е написал 12 съчинения, от които само пет са останали. Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие. Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища. Това стана по причина на това, че в учението влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез обективния си ум разбираха само външната страна на учението. От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в живота. Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов живот в тях. Те разбраха, че древните мистерии имаха за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората да приемат Христовия импулс, който е най-голямото събитие в човешкото развитие и най-големият фактор за развитието на човека и човечеството. По-късно се явиха така наречените манихеи, които вече се родиха и развиха в началото на третия импулс на Бялото Братство, който идваше да подсили втория импулс, който, вследствие на разливането си нашироко, беше загубил от своята мощност. Манихеите, както и всички езотерични Братства, останаха неразбрани от своята съвременност. Всичко, което остана писано за манихеите, е от техните противници (защото тяхната литература е била напълно унищожена) и не отговаря на техните идеи, не отговаря на Истината.
към текста >>

Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически.
Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки. Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека. Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически. Без този Христов импулс, без влияние на Любовта в живота на човека като организираща сила, под влияние само на земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал на животно. Затова усилията на Бялото Братство сега са да се пробудят колкото се може повече човешки души, да се заквасят от импулса на Любовта, за да имат сила да трансформират нисшата си природа, да победят животинската природа в себе си, да организират неорганизираните земни сили и да дадат път на Божественото в себе си. Затова задачата на християнския езотеризъм, изразен в ред школи и Братства по цялата Земя, намиращи се под Върховното ръководство на Христа - Великият Учител на Бялото Братство, е да проведат импулса на Любовта, който ще преобрази света. Последна проява на този велик импулс, както вече казах, се явява учението на Учителя, което иде в началото на епохата на Водолея, да подготви условията за раждането на Шестата раса. Учителят сега посява семената, които ще израстат в шестата културна епоха и ще се развият и дадат плод в Шестата раса, която ще бъде раса на Любовта и Братството.
към текста >>

Без този Христов импулс, без влияние на Любовта в живота на човека като организираща сила, под влияние само на земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал на животно.
Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека. Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически. Без този Христов импулс, без влияние на Любовта в живота на човека като организираща сила, под влияние само на земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал на животно. Затова усилията на Бялото Братство сега са да се пробудят колкото се може повече човешки души, да се заквасят от импулса на Любовта, за да имат сила да трансформират нисшата си природа, да победят животинската природа в себе си, да организират неорганизираните земни сили и да дадат път на Божественото в себе си. Затова задачата на християнския езотеризъм, изразен в ред школи и Братства по цялата Земя, намиращи се под Върховното ръководство на Христа - Великият Учител на Бялото Братство, е да проведат импулса на Любовта, който ще преобрази света. Последна проява на този велик импулс, както вече казах, се явява учението на Учителя, което иде в началото на епохата на Водолея, да подготви условията за раждането на Шестата раса. Учителят сега посява семената, които ще израстат в шестата културна епоха и ще се развият и дадат плод в Шестата раса, която ще бъде раса на Любовта и Братството. Затова Учителят сега носи учението на Любовта и Братството и Братството па човечеството, която ще обнови и трансформира целокупния живот на човека и човечеството.
към текста >>

Те ни разкриват Великите тайни на Битието или човешкото развитие, разкриват законите и принципите в живота и Битието, разкриват ни мисията на Христа и тайната на Голготската мистерия, тайната на Любовта, разкриват ни най-после тайната на човешкото съществуване.
Учителят сега посява семената, които ще израстат в шестата културна епоха и ще се развият и дадат плод в Шестата раса, която ще бъде раса на Любовта и Братството. Затова Учителят сега носи учението на Любовта и Братството и Братството па човечеството, която ще обнови и трансформира целокупния живот на човека и човечеството. Християнският езотеризъм е изложен в ред документи от миналото и настоящето. Документ от времето на апостолите е целият Нов завет - Евангелията, които предават Словото на Христа и посланията на апостолите. Най-после идва Откровението което е най-дълбокото съчинение върху Християнския езотеризъм. Те ни разкриват Великите тайни на Битието или човешкото развитие, разкриват законите и принципите в живота и Битието, разкриват ни мисията на Христа и тайната на Голготската мистерия, тайната на Любовта, разкриват ни най-после тайната на човешкото съществуване. Но всичко там е така предвидено, че човек трябва да притежава ключ, за да го разбере и разчете. Това са принципи, факти и събития, преживени от един Посветен и той ни издава фактите, както ги е преживял, както ги е видял и съзерцал. В тях е вложено Великото Знание, но което е достъпно само за онези, които имат ключ да разчетат символичния език, на който е предадено това знание. Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване на Висшето Знание.
към текста >>

Йоан както в Евангелието, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните на Битието и живота.
Но всичко там е така предвидено, че човек трябва да притежава ключ, за да го разбере и разчете. Това са принципи, факти и събития, преживени от един Посветен и той ни издава фактите, както ги е преживял, както ги е видял и съзерцал. В тях е вложено Великото Знание, но което е достъпно само за онези, които имат ключ да разчетат символичния език, на който е предадено това знание. Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване на Висшето Знание. Йоан както в Евангелието, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните на Битието и живота. По този начин Посветеният влиза в контакт със самата Реалност и понеже тя е жива и разумна, му разкрива своите тайни според степента на неговото развитие. Йоан е предал в образи и картини това, което е видял и преживял, за да послужи като основа на Християнския езотеризъм. С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни. Към Християнското езотерично течение принадлежат в наше време различни розенкройцерски групировки, школата на Седир, д'Алвейдър, Папюс, Сен Мартен и други. Също така антропософията на Щайнер и движението на Толстой.
към текста >>

С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни.
Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване на Висшето Знание. Йоан както в Евангелието, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните на Битието и живота. По този начин Посветеният влиза в контакт със самата Реалност и понеже тя е жива и разумна, му разкрива своите тайни според степента на неговото развитие. Йоан е предал в образи и картини това, което е видял и преживял, за да послужи като основа на Християнския езотеризъм. С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни. Към Християнското езотерично течение принадлежат в наше време различни розенкройцерски групировки, школата на Седир, д'Алвейдър, Папюс, Сен Мартен и други. Също така антропософията на Щайнер и движението на Толстой. Тук бих сложил и движението на Осмото в Япония и движението на Бахаула. И най-после учението на Учителя, което е най-пълно изложение на Християнското езотерично учение и синтез на всичко, изнесено от Християнската традиция досега. Учителят като говори за четирите импулса на Бялото Братство казва: Първият импулс се разви в Египет и под негово влияние се развиха окултните школи в древния свят.
към текста >>

Четвъртият импулс, израз на което е учението на Учителя, синтезира в себе си всичко дадено в предишните импулси плюс новото, което сега се внася в живота от Космоса.
Там учиха Питагор, Орфей, Мойсей и всички Посветени от древността. Там бяха изнесени принципите на Божественото учение. Вторият импулс се породи преди идването на Христа и имаше задача да подготви идването на Христа и да разнесе Словото по света. Най- забележителна школа от тази епоха е школата на есеите в Палестина, която имаше пряка задача да подготви идването на Христа. Третият импулс роди манихейството, богомилството и розенкройцерството. Четвъртият импулс, израз на което е учението на Учителя, синтезира в себе си всичко дадено в предишните импулси плюс новото, което сега се внася в живота от Космоса. В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно изложение на езотеричното Християнско учение, като изнесе дълбокото знание за Битието, живота и Любовта, като постави в центъра на световното развитие Христос, за когото казва: Христос е Върховният вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството. Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип.
към текста >>

В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно изложение на езотеричното Християнско учение, като изнесе дълбокото знание за Битието, живота и Любовта, като постави в центъра на световното развитие Христос, за когото казва: Христос е Върховният вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи.
Там бяха изнесени принципите на Божественото учение. Вторият импулс се породи преди идването на Христа и имаше задача да подготви идването на Христа и да разнесе Словото по света. Най- забележителна школа от тази епоха е школата на есеите в Палестина, която имаше пряка задача да подготви идването на Христа. Третият импулс роди манихейството, богомилството и розенкройцерството. Четвъртият импулс, израз на което е учението на Учителя, синтезира в себе си всичко дадено в предишните импулси плюс новото, което сега се внася в живота от Космоса. В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно изложение на езотеричното Християнско учение, като изнесе дълбокото знание за Битието, живота и Любовта, като постави в центъра на световното развитие Христос, за когото казва: Христос е Върховният вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството. Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип. Ще започна от последното, за Христа и Христовия принцип, който е принцип на Любовта.
към текста >>

От там представата на тези хора за Битието и живота се различават от тези на хората на Запада, които се движат от периферията към центъра.
Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип. Ще започна от последното, за Христа и Христовия принцип, който е принцип на Любовта. Както казах по-рано, източното течение, което води началото си от индуското предание, е било дадено в процеса на инволюцията, когато Духът е слизал от Висшите светове към Земята и все повече е потъвал в материята и е бил обърнат, така да се каже, с гръб към центъра на Битието. От там представата на тези хора за Битието и живота се различават от тези на хората на Запада, които се движат от периферията към центъра. Движението от периферията към центъра подразбира постепенно зазоряване и увеличаване на Светлината, а движението от центъра към периферията е обратно - човек се движи от Светлината към тъмнината на гъстата материя и кръгозорът му все повече се стеснява. Затова и понятието за световния развой и за първопричината на света у тях е една, докато у западните хора е друга. Учителят казва, че и в едното и в другото схващане има 50% Истина и сега и двете гледища трябва да се преоценят от ново гледище. Великите Учители на Индия от първоначалната епоха бяха дали в ученията си сведения за Христа, Който слизаше към Земята, като го наричаха Вишвакарман. Но то не прониква в популярните учения на древна Индия, а още по-малко в настоящето проявление на източното течение.
към текста >>

Индусите от по-късните времена имаха метафизични и смътни представи за това Същество и за Неговата роля в живота на човека и човечеството.
Учителят казва, че и в едното и в другото схващане има 50% Истина и сега и двете гледища трябва да се преоценят от ново гледище. Великите Учители на Индия от първоначалната епоха бяха дали в ученията си сведения за Христа, Който слизаше към Земята, като го наричаха Вишвакарман. Но то не прониква в популярните учения на древна Индия, а още по-малко в настоящето проявление на източното течение. Там това знание бе включено в понятието за Брама, който е проявеният Бог. А ние знаем, че проявеният Бог е космичното Слово, което се въплоти в Исуса от Назарет преди две хиляди години. Индусите от по-късните времена имаха метафизични и смътни представи за това Същество и за Неговата роля в живота на човека и човечеството. Така че източното течение в неговата популярна форма няма конкретно познание за Христа и за Неговата мисия върху Земята. Това, както казах, се отнася за популярните носители на тези традиции, докато Истинските Посветени както на Запад, така и на Изток, имат еднакви схващания по тези въпроси. Посветените от миналото знаеха това, но не го предадоха на никакъв писмен документ да остане за бъдещите поколения. Докато, както изтъкнах в предишното изложение, западната традиция поставя Христа в центъра на световното човешко развитие. В заключение към гореказаното трябва да кажа, че източното предание се основава на откровенията на миналото, върху тях то гради своите учения и затова апелира към древната Мъдрост.
към текста >>

Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма на живота.
Това, както казах, се отнася за популярните носители на тези традиции, докато Истинските Посветени както на Запад, така и на Изток, имат еднакви схващания по тези въпроси. Посветените от миналото знаеха това, но не го предадоха на никакъв писмен документ да остане за бъдещите поколения. Докато, както изтъкнах в предишното изложение, западната традиция поставя Христа в центъра на световното човешко развитие. В заключение към гореказаното трябва да кажа, че източното предание се основава на откровенията на миналото, върху тях то гради своите учения и затова апелира към древната Мъдрост. Затова можем да кажем, че то има статичен характер, в него е спрян импулса и ритъма на творческия процес. Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма на живота. То не се основава на откровение на миналото, но се основава на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените. Затова то е динамично, творческо и има непосредствено отношение към настоящия живот. То не апелира към никакви дребни прозрения и документи, но апелира към това, което животът сега ни разкрива чрез Посветените. То не отхвърля древната традиция, но защото тя само подкрепя това, което творческият процес сега ни дава. И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество.
към текста >>

То не се основава на откровение на миналото, но се основава на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените.
Посветените от миналото знаеха това, но не го предадоха на никакъв писмен документ да остане за бъдещите поколения. Докато, както изтъкнах в предишното изложение, западната традиция поставя Христа в центъра на световното човешко развитие. В заключение към гореказаното трябва да кажа, че източното предание се основава на откровенията на миналото, върху тях то гради своите учения и затова апелира към древната Мъдрост. Затова можем да кажем, че то има статичен характер, в него е спрян импулса и ритъма на творческия процес. Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма на живота. То не се основава на откровение на миналото, но се основава на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените. Затова то е динамично, творческо и има непосредствено отношение към настоящия живот. То не апелира към никакви дребни прозрения и документи, но апелира към това, което животът сега ни разкрива чрез Посветените. То не отхвърля древната традиция, но защото тя само подкрепя това, което творческият процес сега ни дава. И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество. С това не искам да злепоставя източното предание, но само изнасям най-характерното за двете течения.
към текста >>

И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество.
Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма на живота. То не се основава на откровение на миналото, но се основава на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените. Затова то е динамично, творческо и има непосредствено отношение към настоящия живот. То не апелира към никакви дребни прозрения и документи, но апелира към това, което животът сега ни разкрива чрез Посветените. То не отхвърля древната традиция, но защото тя само подкрепя това, което творческият процес сега ни дава. И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество. С това не искам да злепоставя източното предание, но само изнасям най-характерното за двете течения. Това е първата разлика между Изтока и Запада. Втората разлика е в методите на Посвещението, което е в зависимост от степента на развитие в даден момент. Главната задача на окултното обучение и развитие е да се организира астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, и в което е вложен принципът на Любовта като зародиш. В миналото, когато е дадено на света източното предание, „Азът" се е проявявал главно чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната нервна система във физическото тяло.
към текста >>

Тази разлика не се състои в някакъв друг възглед за вселената и нейната еволюция, но в друго разбиране на света и живота, и в други методи на окултно обучение.
Той получил на младини розенкройцерско Посвещение. Научните му дела са изпълнени с това Посвещение, а поезията му прелива от него. Езотеричните идеи изобилстват и във Фауст. Под тяхно влияние се развиват Шилер, Лесинг, Лайбниц и други. В качеството си на розенкройцер и д-р Рудолф Щайнер е чувствувал дълбоката разлика между западната практика на Посвещение и тези на източното Посвещение. Тази разлика не се състои в някакъв друг възглед за вселената и нейната еволюция, но в друго разбиране на света и живота, и в други методи на окултно обучение. Щайнер определи сам отношението на западния окултист към Реалността на живота, което е диаметрално противоположно на това на източния будизъм. „Претендираха, казва той в една от най-забележителните си беседи, че теософията целяла да установи някакви догми и че се домогвала до унищожаването на тялото чрез аскетизъм. Разпространили идеята, че физическата реалност е илюзия и че трябва да бъде победена и унищожена. Това са неща, повече от преувеличени, това са теоретически грешки, опровергани от науката и практиката на истинския окултизъм. Много по-верен е гръцкият образ, който сравнява душата с една пчела.
към текста >>

Щайнер определи сам отношението на западния окултист към Реалността на живота, което е диаметрално противоположно на това на източния будизъм.
Научните му дела са изпълнени с това Посвещение, а поезията му прелива от него. Езотеричните идеи изобилстват и във Фауст. Под тяхно влияние се развиват Шилер, Лесинг, Лайбниц и други. В качеството си на розенкройцер и д-р Рудолф Щайнер е чувствувал дълбоката разлика между западната практика на Посвещение и тези на източното Посвещение. Тази разлика не се състои в някакъв друг възглед за вселената и нейната еволюция, но в друго разбиране на света и живота, и в други методи на окултно обучение. Щайнер определи сам отношението на западния окултист към Реалността на живота, което е диаметрално противоположно на това на източния будизъм. „Претендираха, казва той в една от най-забележителните си беседи, че теософията целяла да установи някакви догми и че се домогвала до унищожаването на тялото чрез аскетизъм. Разпространили идеята, че физическата реалност е илюзия и че трябва да бъде победена и унищожена. Това са неща, повече от преувеличени, това са теоретически грешки, опровергани от науката и практиката на истинския окултизъм. Много по-верен е гръцкият образ, който сравнява душата с една пчела. Както пчелата излиза от кошера и събира сок от цветята, за да го дестилира и да направи от него своя мед, така и душата, произлязла от Бога, прониква във физическата реалност и извлича от нея сока, за да го отнесе в лоното на Духа.
към текста >>

Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя.
След гореказаното аз идвам до разликата между източното Посвещение, което произлиза от Индия и западното Посвещение, което произлиза от Исуса Христа. В храмовете на Индия ученикът е бил поставен от неговия Учител в летаргичен сън в течение обикновено па три и половина дни и нощи. В една такава летаргия душата, т.е. съзнателното Аз се отделя временно от физическото тяло, придружено от етерното и астралното тяло. Впечатлителността на етерното тяло, отделено от физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато е преплетено с физическото. Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя. Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден. Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности. Но той остава до края на живота си в тясна зависимост от своя Учител. Източното Посвещение, следователно, е внушение до живот. Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на ученика.
към текста >>

Но той остава до края на живота си в тясна зависимост от своя Учител.
съзнателното Аз се отделя временно от физическото тяло, придружено от етерното и астралното тяло. Впечатлителността на етерното тяло, отделено от физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато е преплетено с физическото. Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя. Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден. Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности. Но той остава до края на живота си в тясна зависимост от своя Учител. Източното Посвещение, следователно, е внушение до живот. Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на ученика. Неговата цел е същата, както и при източното Посвещение, т.е. раждането на Божественото и човешката душа, което е едно истинско възкресение. По тук Посветителят се пази да не налага, той се стреми да намери начин да постигне целта с личните усилия на ученика, чийто водач е той, и когото той само подготвя сам да намери пътя си.
към текста >>

„Към тези две различия между източното и западното Посвещение, които имат голямо значение за възпитанието и дейността в живота, се прибавя едно трето, не по-малко сериозно.
Колкото до Посветителя, неговото първо правило е, че за да бъде Учител, той трябва да бъде служител. За него е важно не да моделира ученика по своя образ, но да разкрие в него загадката. Той не иска да изфабрикува едно изкуствено цвете, но да направи да се развие една жива пъпка. Колкото до догмата, тя има стойност само като принцип за еволюцията. Всяка Истина, която не е същевременно една жива сила, е една безплодна истина и всяка мисъл, която не достига до душата, защото не е пропита с чувството, е мъртва мисъл." „Към тези две различия между източното и западното Посвещение, които имат голямо значение за възпитанието и дейността в живота, се прибавя едно трето, не по-малко сериозно. Защото то засяга бъдещето на религията на Запада - християнството. Отнася се до капиталната роля, отдавана от западната езотерична доктрина на историческата личност на Исус и до ролята на Христа в цялата човешка еволюция, роля напълно пренебрегната от основателите на теософското общество и недостатъчно осветена от техните приемници." Като най-ново проявление на източната традиция е учението на Агни-йога. С цялото си съдържание това учение потвърждава това, което казах по-рано за източната традиция. За него Учителят казва, че това е старо учение, което е имало своето място в миналото, но засега то не може да помогне на човека и човечеството.
към текста >>

Като пример на човек на Изтока, който е в хармония със западната традиция, можем да вземем Йог Рамачарака, който е написал много книги и между другото книгата Философия на йогите, в която излага източния окултизъм.
Това са премъдростите, които се поднасят на западния свят от името на източната традиция. И това ясно говори без коментарии. Но трябва да забележа, че това е схващането само на известен кръг от хора на източната традиция, които вървят по линията на будизма, както и сами се наричат будисти или необудисти. Но има Посветени на Изток, които не мислят така и чиито схващания се покриват със схващанията на западната традиция. За тях Учителят казва: Има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България. Като пример на човек на Изтока, който е в хармония със западната традиция, можем да вземем Йог Рамачарака, който е написал много книги и между другото книгата Философия на йогите, в която излага източния окултизъм. Също е написал и книга за живота на Христа, в която се говори за историческия Христос, за въплощението на Христа на Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот на Земята. Като излагам горните различия между представителите на източната и западната традиции, не критикувам носителите на източната традиция, но само излагам едната и другата традиция. Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела. Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон. Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек.
към текста >>

Също е написал и книга за живота на Христа, в която се говори за историческия Христос, за въплощението на Христа на Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот на Земята.
И това ясно говори без коментарии. Но трябва да забележа, че това е схващането само на известен кръг от хора на източната традиция, които вървят по линията на будизма, както и сами се наричат будисти или необудисти. Но има Посветени на Изток, които не мислят така и чиито схващания се покриват със схващанията на западната традиция. За тях Учителят казва: Има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България. Като пример на човек на Изтока, който е в хармония със западната традиция, можем да вземем Йог Рамачарака, който е написал много книги и между другото книгата Философия на йогите, в която излага източния окултизъм. Също е написал и книга за живота на Христа, в която се говори за историческия Христос, за въплощението на Христа на Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот на Земята. Като излагам горните различия между представителите на източната и западната традиции, не критикувам носителите на източната традиция, но само излагам едната и другата традиция. Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела. Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон. Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа.
към текста >>

Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота.
Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение. То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно. Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства. Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота. Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл.
към текста >>

Така че, според Християнския езотеризъм, злото и доброто са две еднакво необходими сили за прогреса и развитието на космоса и живота, само че злото не е вечно, докато доброто е вечно.
Бог работи и с двата принципа, но пребъдва във втория принцип. В края на краищата вторият принцип поглъща първия в себе си. Вторият принцип се изявява чрез Христа, а първият се изразява чрез това, което в първоначалния Християнски езотеризъм е наречено Сатанаил. Зад тези два принципа стои Великата Божествена Мъдрост, която ги направлява в тяхното проявление. Затова творческата линия на Битието е вълнообразна и се символизира със змията в движение. Така че, според Християнския езотеризъм, злото и доброто са две еднакво необходими сили за прогреса и развитието на космоса и живота, само че злото не е вечно, докато доброто е вечно. Злото, това са корените па живота, които извличат соковете от гъстата материя и ги пращат на клоните, които представят доброто. В този смисъл злото работи за доброто и колкото по-силно е едно зло, толкова по-силно ще се прояви след това и доброто. Затова апостол Павел казва че, с увеличаването на греха, се увеличава и благодатта. Това не значи поощрение на греха, но това показва факта, че и двата принципа работят едновременно в живота както корените и клоните. Колкото по-силен е коренът, толкова по-мощно ще расте дървото и ще даде по-добри плодове.
към текста >>

Злото, това са корените па живота, които извличат соковете от гъстата материя и ги пращат на клоните, които представят доброто.
В края на краищата вторият принцип поглъща първия в себе си. Вторият принцип се изявява чрез Христа, а първият се изразява чрез това, което в първоначалния Християнски езотеризъм е наречено Сатанаил. Зад тези два принципа стои Великата Божествена Мъдрост, която ги направлява в тяхното проявление. Затова творческата линия на Битието е вълнообразна и се символизира със змията в движение. Така че, според Християнския езотеризъм, злото и доброто са две еднакво необходими сили за прогреса и развитието на космоса и живота, само че злото не е вечно, докато доброто е вечно. Злото, това са корените па живота, които извличат соковете от гъстата материя и ги пращат на клоните, които представят доброто. В този смисъл злото работи за доброто и колкото по-силно е едно зло, толкова по-силно ще се прояви след това и доброто. Затова апостол Павел казва че, с увеличаването на греха, се увеличава и благодатта. Това не значи поощрение на греха, но това показва факта, че и двата принципа работят едновременно в живота както корените и клоните. Колкото по-силен е коренът, толкова по-мощно ще расте дървото и ще даде по-добри плодове. Значи, злото е в корените, а доброто е в клоните, цветовете и плодовете.
към текста >>

Това не значи поощрение на греха, но това показва факта, че и двата принципа работят едновременно в живота както корените и клоните.
Затова творческата линия на Битието е вълнообразна и се символизира със змията в движение. Така че, според Християнския езотеризъм, злото и доброто са две еднакво необходими сили за прогреса и развитието на космоса и живота, само че злото не е вечно, докато доброто е вечно. Злото, това са корените па живота, които извличат соковете от гъстата материя и ги пращат на клоните, които представят доброто. В този смисъл злото работи за доброто и колкото по-силно е едно зло, толкова по-силно ще се прояви след това и доброто. Затова апостол Павел казва че, с увеличаването на греха, се увеличава и благодатта. Това не значи поощрение на греха, но това показва факта, че и двата принципа работят едновременно в живота както корените и клоните. Колкото по-силен е коренът, толкова по-мощно ще расте дървото и ще даде по-добри плодове. Значи, злото е в корените, а доброто е в клоните, цветовете и плодовете. И когато силите на злото искат да излязат да работят в клоните, цветовете и плодовете, тогава се явява аномалия и дисхармония в живота. Любовта представлява цялото дърво. Затова Христос казва: Аз съм лозата, вие сте пръчките, а Отец Ми е земеделецът.
към текста >>

И когато силите на злото искат да излязат да работят в клоните, цветовете и плодовете, тогава се явява аномалия и дисхармония в живота.
В този смисъл злото работи за доброто и колкото по-силно е едно зло, толкова по-силно ще се прояви след това и доброто. Затова апостол Павел казва че, с увеличаването на греха, се увеличава и благодатта. Това не значи поощрение на греха, но това показва факта, че и двата принципа работят едновременно в живота както корените и клоните. Колкото по-силен е коренът, толкова по-мощно ще расте дървото и ще даде по-добри плодове. Значи, злото е в корените, а доброто е в клоните, цветовете и плодовете. И когато силите на злото искат да излязат да работят в клоните, цветовете и плодовете, тогава се явява аномалия и дисхармония в живота. Любовта представлява цялото дърво. Затова Христос казва: Аз съм лозата, вие сте пръчките, а Отец Ми е земеделецът. Онези сили, които работят в корените и клоните, това са силите на Отца, които са поляризирани и са причина за растенето и развитието. Затова в Християнския езотеризъм се казва, че отричането на Бога е нещастие за човешката душа. Отричането на Христа е болезнено състояние на човешката душа.
към текста >>

Която и беседа на Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи на живота и излага вътрешното Християнско разбиране за света и живота, за световния развой, за развитието на човешката душа, за Бога, за Христа, за Неговата мисия и пр.
В своите неделни беседи Учителят винаги говори върху известен стих от Евангелието или въобще от Новия завет и изнася по такъв начин разработено това, което само е загатнато в Евангелието. Той казва на едно място: Като взема един стих, не мислете, че всичко се съдържа в него. То е само като прозорец, през който може да се види един широк хоризонт. То е като малкото вълна, която като се изпреде тънко и майсторски, ще даде много прежда. Така, че в беседите на Учителя е изнесен християнския езотеризъм в най-пълна форма от досега съществуващите изложения. Която и беседа на Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи на живота и излага вътрешното Християнско разбиране за света и живота, за световния развой, за развитието на човешката душа, за Бога, за Христа, за Неговата мисия и пр. Учителят разкрива на много места езотеричния смисъл на много текстове както от Новия завет, така и от Стария завет. Той казва: Всичко, каквото Христос е говорил, е записано със златни букви във Великата Книга на природата и оттам Посветените черпят сведения за това, което Христос е говорил, за Неговото учение, за вътрешната страна на учението. Външните документи за тях са ценни, но не са меродавни. Те са само едно бледо отражение на това, което е било. Така, че истинският източник, откъдето Посветените черпят сведения за христовото учение, това са акашовите записки или както Учителят ги нарича Великата Книга па природата.
към текста >>

68. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота като условие да го приложите и не го използувате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат нещастията.
Например дойде идеята за комуна, но християните казаха: не е време сега за комуни. И други благоприятни условия и сили дойдоха и останаха все неизползувани. Вследствие на това дойдоха гоненията. Всякога помнете това. Законът е същият и за вас. Ако една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота като условие да го приложите и не го използувате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат нещастията. Това е верно, както е верно, че две плюс две е равно на четири." Учителят В беседите и лекциите Учителят много обширно и задълбочено разглежда вътрешната страна на християнството. Неговото Слово е продължение на Словото на Христа, то разширява и повдига малко булото, което скрива Реалността от очите на обикновения човек. В неделните си беседи Учителят винаги говори върху някой евангелски текст или въобще върху някой текст от Новия завет или изобщо от Библията.
към текста >>

То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота.
А раят - това е пътят на възлизането на човешките души, който възход се ръководи от Посветените от човешката раса под ръководството на Христа, като символ за който е взет апостол Петър." Учителят дава и ред други тълкувания за ада и рая, което показва, че известни екзотерични текстове имат няколко езотерични значения. Учителят казва: „Днес на хората се проповядва Божественото учение. Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия. То е христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува." Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят. Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа."
към текста >>

Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи.
Такова е отношението на съвременните хора към християнството. За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете. Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се проявява и днес. Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи. Всеки стих от Евангелието има отношение към специален орган в човешкото тяло. Затова изучавайте Писанието, за да се ползувате от силите, които са вложени в него. Запример стиха: Бог е Любов, съдържа творчески сили в себе си. Който познава тази Любов и обича Бога, всеки момент расте и се развива. Мощни сили се крият в книгите, написани под диктовката на Духа.
към текста >>

Думата Исус е символична и съдържа в себе си великите основни принципи ьа битието и живота.
В тази Свещена Книга се крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове. Както Любовта отваря вратата към Божествения свят, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат човека в красиви и възвишени светове. Понеже Исус е централното лице в Новия завет, затова ще предам няколко мисли на Учителя, в които той определя значението на думата Исус. Той казва: Думата Исус е символична и съдържа в себе си великите основни принципи ьа битието и живота. Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човекът, който не се занимава с обикновени работи. Той има предвид Великата Божествена Истина, която поставя всички неща в ред и порядък. Вторият принцип, който се съдържа в думата Исус е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игла както правят онези, които изучават буболечките и пеперудите.
към текста >>

Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока.
В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове. Както Любовта отваря вратата към Божествения свят, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат човека в красиви и възвишени светове. Понеже Исус е централното лице в Новия завет, затова ще предам няколко мисли на Учителя, в които той определя значението на думата Исус. Той казва: Думата Исус е символична и съдържа в себе си великите основни принципи ьа битието и живота. Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човекът, който не се занимава с обикновени работи. Той има предвид Великата Божествена Истина, която поставя всички неща в ред и порядък. Вторият принцип, който се съдържа в думата Исус е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игла както правят онези, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества.
към текста >>

Третият принцип е законът на равновесието, който урежда всички спорове и недоразумения в живота между хората.
Той има предвид Великата Божествена Истина, която поставя всички неща в ред и порядък. Вторият принцип, който се съдържа в думата Исус е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игла както правят онези, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества. Тя е силата, която организира и възраства нещата или както я наричаме още закон на Любовта. Третият принцип е законът на равновесието, който урежда всички спорове и недоразумения в живота между хората. Така, че Исус е човекът, който съдържа в себе си трите Велики Принципа - Любовта, Мъдростта и Истината. Исус на еврейски значи Ешуа. Той означава онзи принцип, който съдържа в себе си творческите и позитивни сили, които създават нещата. Това са силите на Мъдростта. Той съдържа в себе си и онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред и порядък във всичко.
към текста >>

Най- после Той съдържа в себе си онези сили, които дават направление на живота, дават му простор и свобода да се развива и проявява.
Исус на еврейски значи Ешуа. Той означава онзи принцип, който съдържа в себе си творческите и позитивни сили, които създават нещата. Това са силите на Мъдростта. Той съдържа в себе си и онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред и порядък във всичко. Това е силата на Любовта. Най- после Той съдържа в себе си онези сили, които дават направление на живота, дават му простор и свобода да се развива и проявява. Всички тези сили са подчинени на този Висш принцип. Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор. Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от Бога за човечеството още от създаването на света. Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното: Силата, която образува връзката между две същества, която ги свързва и обединява, наричаме Любов. Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност.
към текста >>

Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор.
Това са силите на Мъдростта. Той съдържа в себе си и онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред и порядък във всичко. Това е силата на Любовта. Най- после Той съдържа в себе си онези сили, които дават направление на живота, дават му простор и свобода да се развива и проявява. Всички тези сили са подчинени на този Висш принцип. Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор. Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от Бога за човечеството още от създаването на света. Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното: Силата, която образува връзката между две същества, която ги свързва и обединява, наричаме Любов. Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност. Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина. Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух.
към текста >>

За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено.
Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното: Силата, която образува връзката между две същества, която ги свързва и обединява, наричаме Любов. Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност. Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина. Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие.
към текста >>

По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота.
Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност. Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина. Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира.
към текста >>

Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят.
Тогава го пращат на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е. извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е. не принадлежи на материалната вселена, а е извън нея. Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят. Образът на този свят прехожда. В света иде един друг свят, други хора идват, друга култура иде. Сега като казвам, че идат други хора, да не мислите, че те са като сегашните. Не, не са като сегашните. Те са хора, родени от Дух и вода, и ще дойдат от онова Царство, извън материалните светове, от духовния свят.
към текста >>

Докато не е роден от вода и Дух, човек живее в корените на живота, като се роди от вода и Дух, той излиза от корените и влиза в света на клоните, цветовете и плодовете.
Любовта и Мъдростта, ще дойдем и ще направим жилище у вас. В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа. Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените. Другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши това противоречие. Докато не е роден от вода и Дух, човек живее в корените на живота, като се роди от вода и Дух, той излиза от корените и влиза в света на клоните, цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влязохме в света на клоните. И нашето Царство не е от този свят на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето.
към текста >>

Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си.
Другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши това противоречие. Докато не е роден от вода и Дух, човек живее в корените на живота, като се роди от вода и Дух, той излиза от корените и влиза в света на клоните, цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влязохме в света на клоните. И нашето Царство не е от този свят на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всички богатства, които Земята притежава, са дошли от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Дървото на живота представя целокупния космически живот, на който всички същества от най-малките до най-големите представят части.
към текста >>

Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота.
И нашето Царство не е от този свят на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всички богатства, които Земята притежава, са дошли от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Дървото на живота представя целокупния космически живот, на който всички същества от най-малките до най-големите представят части. По-нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата дева.
към текста >>

Дървото на живота представя целокупния космически живот, на който всички същества от най-малките до най-големите представят части.
Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всички богатства, които Земята притежава, са дошли от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Дървото на живота представя целокупния космически живот, на който всички същества от най-малките до най-големите представят части. По-нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата дева. Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот.
към текста >>

Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота.
По-нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата дева. Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот. Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот.
към текста >>

Не казвам, че не трябва да влизате в живота.
Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот. Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво. Казва се в Писанието, че раят, където бяха посадени тези дървета, е ограден от четири реки.
към текста >>

Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот.
Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво. Казва се в Писанието, че раят, където бяха посадени тези дървета, е ограден от четири реки. Съвременните хора търсят рая някъде към четирите реки.
към текста >>

Те ограждат неговия рай, в който са насадени различни дървета, между които и дървото на живота и дървото за познаване на доброто и злото.
Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво. Казва се в Писанието, че раят, където бяха посадени тези дървета, е ограден от четири реки. Съвременните хора търсят рая някъде към четирите реки. Тигър и Ефрат представят артериалната и венозна система в човека, а останалите две реки са симпатичната и главномозъчната система. Така, че четирите реки са богатството на човека. Те ограждат неговия рай, в който са насадени различни дървета, между които и дървото на живота и дървото за познаване на доброто и злото. В този рай беше поставен да живее първият човек Адам. Това дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост. Те имаха право да ядат от това дърво за познаване на доброто и злото. Когато човек стане възрастен и на него ще дадат да яде от него. Но той яде преждевременно от него и затова го изгониха от рая.
към текста >>

Така се роди първото противоречие в живота на човека.
Като яде от забранения плод, в него се пробуди съзнанието и той видя, че е гол. Бог каза на Адама: Ако ядеш от това дърво, непременно ще умреш. След това дойде другият учител и каза на Ева: вие криво сте разбрали Божията мисъл. Ако ядете от това дърво, освен че няма да умрете, но ще станете като Бога. От тези думи се раздвои тяхното сърце - в кого да вярват и в кого да не вярват. Така се роди първото противоречие в живота на човека. Те трябваше да опитат и започнаха с негативната страна. Вие ще кажете, че нищо не става без Волята Божия. Стана ли Божията Воля в рая? - Вие знаете каква беше Волята Божия - да не ядат от това дърво. Бог им каза да не ядат, а те ядоха.
към текста >>

По този начин те внесоха чужди елементи в живота.
Първо тя хапна от плода, и после даде и на Адам. Щом ядоха от забранения плод, царските мантии, с които бяха облечени, паднаха от гърбовете им и те се намериха голи пред отворената врата на рая. Първите хора бяха облечени преди съгрешаването с дреха, направена от Светлина и като съгрешиха, те изгубиха тази дреха, изгубиха своята Светлина и оголяха. Първият грях се дължи на непослушанието на първите човеци. Ева съгреши със сърцето си, а Адам с ума си. По този начин те внесоха чужди елементи в живота. Тези елементи ще се изхвърлят навън чрез страданията. В разговор някои приятели задават на Учителя въпроса: Откъде е влязла в рая змията, та измами Ева, щом се знае, че раят е място на блаженство? Учителят отговаря: Змията представя човешкият ум. Забележете, че змията дойде в рая след създаването на Ева.
към текста >>

- Защото Адам имаше ум, а Ева нямаше такъв и змията й каза: Аз ще се наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене - ум, който ти търсиш и така заедно ще вършим работата в живота.
В разговор някои приятели задават на Учителя въпроса: Откъде е влязла в рая змията, та измами Ева, щом се знае, че раят е място на блаженство? Учителят отговаря: Змията представя човешкият ум. Забележете, че змията дойде в рая след създаването на Ева. Ще попитате защо не дойде по-рано. - Защото Адам имаше ум, а Ева нямаше такъв и змията й каза: Аз ще се наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене - ум, който ти търсиш и така заедно ще вършим работата в живота. Ами как ще влезеш в мене - попитала Ева. - Като ядеш от този плод. Пак задават въпрос: Нали Ева беше създадена от реброто на Адама? Учителят отговаря: Наистина Ева беше направена от реброто на Адама и той й даде всичко, но не и своя ум. Той беше благороден и разумен и знаеше каква сила е умът, но не й го даваше, защото се опасяваше да не злоупотреби с него.
към текста >>

Щом го разбере, тя ще изправи живота си.
И Адам, и Ева съгрешиха в рая, но причината за погрешката не е една и съща. Ева се изкуси от змията, тя повярва на думите й и яде от забраненото дърво. Адам пък се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да направят, за да се освободят от погрешката си? - Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи жената трябва да разбира естеството на животинското начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мъжът иска да изправи погрешките си, трябва да разбира естеството и характера на жената. Под животински живот разбираме първичния живот, който не е диференциран, не е организиран. Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс представлява още умствения свят, а южния полюс - астралния свят. Така че Адам живее на северния полюс, умствения свят, а Ева живее на южния полюс, астралния свят.
към текста >>

Всъщност, погледнато вътрешно, езотерично, христовата кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи.
Така че, когато се говори за възкресението, подразбира се пробуждане на Висшето космическо съзнание и създаване на безсмъртното тяло, с което се облича човешкият дух. Когато човек възкръсне, той идва до безсмъртието и е напълно спасен. Той е свободен от греха и от смъртта. А съвременните християни твърдят, че са спасени чрез христовата кръв. Но това е външно разбиране. Всъщност, погледнато вътрешно, езотерично, христовата кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи. Без тази кръв човек не може да нарисува картината си, не може да се спаси. Любовта е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално.
към текста >>

Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека.
Без тази кръв човек не може да нарисува картината си, не може да се спаси. Любовта е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално. Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство.
към текста >>

Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта.
Любовта е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално. Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции?
към текста >>

В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни.
Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално. Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство.
към текста >>

В живота има радости и скърби, страдания и блаженство.
Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете.
към текста >>

Защо в живота има две тенденции?
Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са човешките страсти.
към текста >>

- Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята.
Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са човешките страсти. Няма по-груби сили от страстите.
към текста >>

Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство.
В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са човешките страсти. Няма по-груби сили от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи.
към текста >>

В Евангелието всяка дума и всяка притча е символ на известни състояния и положения в живота, на известни закони и принципи в човека и вселената.
да приложи нови начини и методи за новия живот. По отношение на човечеството новата дреха, която слугите донесли, е христовото учение. Там в притчата се казва, че бащата казал: Дайте пръстен на ръката му. Пръстенът означава правилата и законите, с които човек трябва да си служи. Пръстенът се туря на последната става, защото тя представя законите на материалния или физическия свят. В Евангелието всяка дума и всяка притча е символ на известни състояния и положения в живота, на известни закони и принципи в човека и вселената. Например в Евангелския символизъм думата нива означава човешкото тяло. Петте чифта волове, това са петте сетива, силите, които работят за изработването в нивата, тялото. Често в Евангелието се говори за нощта. Под нощ, както и за всички други символи има най-малко три значения. Казано е например някъде: работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи.
към текста >>

Видите ли Свещта на Бога, чуете ли Гласа Му, излизате от нощта на живота и за вас настава ясен, светъл ден.
Петте чифта волове, това са петте сетива, силите, които работят за изработването в нивата, тялото. Често в Евангелието се говори за нощта. Под нощ, както и за всички други символи има най-малко три значения. Казано е например някъде: работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. Нощта е времето, часовете на страданието, когато човек е сам и когато освен Бог никой друг не може да му помогне. Видите ли Свещта на Бога, чуете ли Гласа Му, излизате от нощта на живота и за вас настава ясен, светъл ден. Тогава човек разбира, че има кой да мисли за него и да му помага. Днес Бог е запалил Свещта Си, за да отидем при Него. Нощта е време за почивка, за обновление. Нощта също подразбира едно вътрешно мистично състояние, когато външната светлина изчезва и под влияние на вътрешната Светлина човек влиза във връзка с Висшето, Божественото в себе си, с висшите разумни същества в Космоса. Такъв е случаят с Никодим, който през нощта отиде при Исуса.
към текста >>

Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където Любовта ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството.
И на времето, и сега змеят се мъчи да задуши детето, раждащото се ново. Но целият свят да се опълчи против този акт, и целият свят да въстане против него, и дяволът да се обърне с главата надолу, детето ще се роди. С други думи казано: светът да се обърне с главата надолу, Новото ще дойде в света и главите на всички хора ще узреят, и Царството Божие ще се въдвори на Земята. Сега е съдбата на света. За нея се говори в двадесета глава на Откровението. Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където Любовта ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството. В началото на Библията, в първата глава на книгата Битие се описва създаването на света. Учителят казва, че за да се разбере тази глава, трябва да се напише цяло съчинение. И той отнася това създаване към живота на ученика, когато ученикът започва да създава и организира своя свят. В Битието е казано: „В началото създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена и пуста.
към текста >>

И той отнася това създаване към живота на ученика, когато ученикът започва да създава и организира своя свят.
Сега е съдбата на света. За нея се говори в двадесета глава на Откровението. Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където Любовта ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството. В началото на Библията, в първата глава на книгата Битие се описва създаването на света. Учителят казва, че за да се разбере тази глава, трябва да се напише цяло съчинение. И той отнася това създаване към живота на ученика, когато ученикът започва да създава и организира своя свят. В Битието е казано: „В началото създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена и пуста. И тъмнина бе върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина. И стана виделина.
към текста >>

Ще се намери в едно страшно противоречие в живота.
От него няма да остане нито слънце, нито месечина, нито звезди и той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито един човек, нито животни, нито растение. Отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Като говори и себе си няма да познава. Ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Това е тъмнината, за която се казва в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на живота си изчезва, и той се намира сам самичък, не знае какво да прави. В чудо се намира. И гласа на Господа не чува. И Той се скрива за него.
към текста >>

Това е тъмнината, за която се казва в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на живота си изчезва, и той се намира сам самичък, не знае какво да прави.
Отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Като говори и себе си няма да познава. Ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Това е тъмнината, за която се казва в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на живота си изчезва, и той се намира сам самичък, не знае какво да прави. В чудо се намира. И гласа на Господа не чува. И Той се скрива за него. За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл.
към текста >>

Само по този начин ученикът ще разбере Реалността на живота.
И гласа на Господа не чува. И Той се скрива за него. За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл. Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще разбере Реалността на живота. Така че, в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко.
към текста >>

Така че, в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието.
И Той се скрива за него. За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл. Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще разбере Реалността на живота. Така че, в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко. Няма друг, освен Теб.
към текста >>

Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика.
От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина разбираме великия стремеж на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден на ученика. Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика. Виделината и Светлината носят в себе си и топлината. „И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе.
към текста >>

69. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В това видение на Хермес се разкриват всички тайни на Битието и живота.
Най-после не трябва да пропускаме да отбележим и Книгата на мъртвите или Излаз от деня, която е една от най-древните египетски книги. В гръцкия превод, издаден с името на Хермес Трисмегистус, се съдържат главно три книги, озаглавени: Поимандър, Асклепиус или Речи за Посвещение и Девицата на света. Освен тях там има и части от други книги. Ще предам някои мисли от тези три книги и най-после някои книги от Книгата на мъртвите. В Поимандър е дадено „видението на Хермес", в което е изнесена доктрината и учението за Словото и творческата еволюция. В това видение на Хермес се разкриват всички тайни на Битието и живота. В него той има среща с Озирис, Божествения Разум, който му разкрива тайните на Битието. Един ден Хермес бил потънал в дълбоко размишление върху произхода на нещата, духът му се издига високо в пространството и той чува, че някой го вика по име. Той пита: Кой си ти? Гласът му отговаря: Аз съм Озирис, Върховният Разум и всичко мога да ти разкрия. Какво желаеш ти, Хермесе?
към текста >>

- Понеже е така, казва Хермес, дай ми възможност да видя живота на световете, пътя на душите, покажи ми от где иде човек и накъде отива?
- казва Хермес. Аз не виждам вече с телесните си очи, но с онези на духа си. Как стана това! Озирис му отговаря: Дете на праха, това става, защото Словото е в тебе. Онова, което в тебе чува, вижда и действува е самото Слово, Свещеният Огън, творческата дума. - Понеже е така, казва Хермес, дай ми възможност да видя живота на световете, пътя на душите, покажи ми от где иде човек и накъде отива? - Нека бъде според желанието, каза Озирис. Подигни очи и гледай. Тогава Хермес видя една чудна гледка. Безкрайният простор, звездното небе го обгръща със седемте си сфери. Само с един поглед Хермес видя седемте Небеса като натрупани над главата му, като седем прозрачни и концентрични кълба, на които той заемаше звездния център.
към текста >>

Все повече и повече пленявани от материята, все повече и повече упоявани от живота, те се спускат като огнен дъжд, със сладострастни тръпки минавайки през областта на скръбта, на Любовта и смъртта, и пристигайки в земния си затвор, гдето и ти самият въздишаш, задържан от огнения център на Земята, и гдето Божествения живот ти се вижда празна мечта.
Те живеят като леки пари в областта на Сатурн, щастливи, без никакви грижи, без да знаят своето щастие. Но попадайки от сфера в сфера, те се обличат във все по-тежко облекло. При всяко въплощение те се сдобиват с ново телесно чувство, съобразено със средата, която населяват. Жизнената им енергия се увеличава, но обличайки все по-плътни тела, те забравят небесното си произхождение. Така се извършва падението на душите, които идват от Божествения етер. Все повече и повече пленявани от материята, все повече и повече упоявани от живота, те се спускат като огнен дъжд, със сладострастни тръпки минавайки през областта на скръбта, на Любовта и смъртта, и пристигайки в земния си затвор, гдето и ти самият въздишаш, задържан от огнения център на Земята, и гдето Божествения живот ти се вижда празна мечта. - Душите могат ли да умират? - попита Хермес. - Да - отговори гласът на Озирис. Много от тях загиват при фаталното си слизане. Душата е дъщеря на небето и нейното пътешествие е едно изпитание.
към текста >>

Тъй щото ще знаете, че каквито и отклонения да правите в живота си, те ни най- малко няма да изменят вашия път.
Значи до известна степен всеки лъч се влияе от средата. Така че, Безграничното определя отношенията, както и формите на граничното. И тъй, когато у вас се прояви някаква особеност ще знаете, че тя се дължи на първичната среда, в която сте попаднали. Един ден, когато се върнете в дадена точка, вашето естество ще се измени. Тогава вие ще завършите еволюцията си, както ви е било определено първоначално. Тъй щото ще знаете, че каквито и отклонения да правите в живота си, те ни най- малко няма да изменят вашия път. Но окултният ученик трябва да знае, че по никой начин не може да измени първоначалната посока на своя път, докато не постигне целта си. Посоката на човешкия дух, както и на всеки дух във вселената е точно определена и той трябва да върви в тази посока, защото тук са дадени възможностите и условията за развиване на неговата деятелност. Ако някой се противи на този ред на нещата, той трябва да се върне назад и да се погълне от общия център." Видението на Хермес продължава. При думите на Озирис, че душите могат да умират, Хермес настръхва.
към текста >>

Принципите, които са изложени в нея, могат да послужат за основа на едно истинско научно познание за света и живота.
След това той не виждал вече, не чувал вече, а само непрестанно повтарял наизуст съдържанието на тази чиста и свещена глава. От тогава вече той не се приближавал до жена и вече не ядял нито месо, нито риба." В най-тайнствената херметична книга Кибалион, която както казах е предавана от уста на ухо от времето на Хермес до началото на двадесети век, когато е бил записан отчасти от трима Посветени в херметическата Мъдрост. Това показва съществуването на жива връзка в течение на хилядите години, през което време се е предавала мисълта на книгата от Учител на ученик. В нея е изложено най-ясно и най-пълно учението на Хермес, изразено в най-блестяща научно-философска форма, която няма равна на себе си и в съвременната епоха. Принципите, които са изложени в нея, могат да послужат за основа на едно истинско научно познание за света и живота. В различна форма, отчасти или изцяло, тези принципи са легнали в основата на всички философски и религиозни учения от древността до днес. От тях се е вдъхновявал и Мойсей, и Санхониатон от Финикия, който въз основа на тези принципи е написал книга под заглавие Физиката на Хермес, също така Орфей, халдейските Мъдреци, Питагор, Платон, Хераклит и др. Тази Мъдрост е изучил и Аполоний Тиански, александрийците, арабите и цялото Средновековие. Ще изложа накратко тези принципи тъй както са формулирани в Кибалиона: 1) Първият принцип е наречен принцип на мен- тализма или принцип на ума.
към текста >>

5) Петият принцип е наречен принцип на ритъма, според който навсякъде в природата и живота има прилив и отлив, които се редуват в точно определени интервали.
3) Третият принцип е наречен принцип на вибрациите. Според този принцип всичко в света трепти, вибрира, всичко е в движение, нищо няма в покой. По закона на вибрациите се предават всички енергии в природата. 4) Четвъртият принцип е наречен принцип на полярността. Според този принцип всички енергии, които излизат от космичния ум в своето проявление, се поляризират на положителни и отрицателни. 5) Петият принцип е наречен принцип на ритъма, според който навсякъде в природата и живота има прилив и отлив, които се редуват в точно определени интервали. 6) Шестият принцип е наречен принцип на при- чинността. Според него всяка причина поражда следствие и всяко следствие е резултат на една причина. Над всички причини стои Първата Причина - Великото Цяло. 7) Седмият принцип е наречен принцип на рода или на пола. Тук космичните енергии претърпяват втора поляризация и се явяват като възходящи и низходящи.
към текста >>

Учителят нарича тези седем принципа принципи на природата и казва, че всеки процес, явление в природата и живота минава през седем фази, в които се проявяват седемте принципа на природата.
6) Шестият принцип е наречен принцип на при- чинността. Според него всяка причина поражда следствие и всяко следствие е резултат на една причина. Над всички причини стои Първата Причина - Великото Цяло. 7) Седмият принцип е наречен принцип на рода или на пола. Тук космичните енергии претърпяват втора поляризация и се явяват като възходящи и низходящи. Учителят нарича тези седем принципа принципи на природата и казва, че всеки процес, явление в природата и живота минава през седем фази, в които се проявяват седемте принципа на природата. В окултната наука те са познати под името седемте херметични принципа, понеже са били за първи път формулирани от Хермес. За Хермес цялата природа и цялата видима вселена е откровение, изявление на Божия Дух. Затова според него всички процеси и явления, които стават в природата и вселената, са израз на известни духовни процеси. Затова той казва: Това, което е долу е подобно на това, което е горе; и това, което е горе е подобно на това, което е долу. За него явленията, процесите и фактите от физическия свят са азбука, език на боговете, език на Духа, чрез който той ни разкрива своята Воля.
към текста >>

И където се занасяше тази Светлина, се зараждаше култура и се развиваше наука, философия и изкуство, защото всичко расте и се развива под влиянието на Светлината.
Там бяха учили Орфей, Питагор, Херодот, Платон и много други гръцки философи. Тук са учили и финикийските Посветени, най-известен от които е Санхониатон, който написа книга за физиката на Хермес. Тук е учил и Мойсей; от тук получиха Мъдростта си и александрийците, даже и халдейците, макар че в Халдея или по-право във Вавилон беше прероден, както казах Заратустра като Учителя Заратус. От Египет Светлината премина в Гърция, оттам в Рим, откъдето проникна в Западна Европа. И където се занасяше тази Светлина, се зараждаше култура и се развиваше наука, философия и изкуство, защото всичко расте и се развива под влиянието на Светлината. Тази Светлина се носи от представителите на онова Братство, за което Учителят казва, че пътува в света и носи културата.
към текста >>

70. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа.
Като организатори и ръководители на расата в Индия Великият Водач на Бялата раса Посвещава така наречените седем Велики Риши, които организират духовния живот на народа и редом с него и неговия обществен живот. От тях водят началото си Ведите, Свещените книги на индусите, които дълго време са били предавани устно и чак по-късно се записват. Този Велик Водач на Бялата раса, който в индуските Свещени Писания е известен под името Ману, а както казах по-рано, в Библията е наречен с името Мелхиседек, е изложил пред своите ученици законите и методите, по които трябва да се ръководи и организира животът на хората от Бялата раса. Тези закони и правила са предавани отначало устно, но впоследствие са записани под общо заглавие: Законите на Ману. В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество. Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа. 1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти." 3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия." 4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света." 5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън."
към текста >>

2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти."
Този Велик Водач на Бялата раса, който в индуските Свещени Писания е известен под името Ману, а както казах по-рано, в Библията е наречен с името Мелхиседек, е изложил пред своите ученици законите и методите, по които трябва да се ръководи и организира животът на хората от Бялата раса. Тези закони и правила са предавани отначало устно, но впоследствие са записани под общо заглавие: Законите на Ману. В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество. Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа. 1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти." 3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия." 4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света." 5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън." 6. „Тогава Божественият Самосъществуващ, невидим, но създаващ всичко това, великите елементи и всичко видимо, изявил се с непреодолима творческа сила, разсейвайки тъмнината." 7. „Този, разбиран само от ума, неуловим за сетивата, невидим, вечен, включващ в себе си всички създания, непостижим, просветнал по Своя Собствена Воля."
към текста >>

4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света."
В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество. Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа. 1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти." 3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия." 4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света." 5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън." 6. „Тогава Божественият Самосъществуващ, невидим, но създаващ всичко това, великите елементи и всичко видимо, изявил се с непреодолима творческа сила, разсейвайки тъмнината." 7. „Този, разбиран само от ума, неуловим за сетивата, невидим, вечен, включващ в себе си всички създания, непостижим, просветнал по Своя Собствена Воля." 8. „Имайки намерение да произведе от Своето тяло различни същества, той отначало създал Ведите и поставил в тях Своето семе." 9. „Това семе станало златно яйце, по блясък равно на Слънцето.
към текста >>

Познай сега другата Моя природа, висшата, що съставя елемента на живота и която държи вселената.
Който Ме вижда навсякъде и вижда всичко в Мен, никога Аз не ще го напусна, нито той ще Ме напусне. Който утвърден в единство се покланя на Мен, обитаващ във всички същества, този йога живее в Мен, какъвто и да е неговият начин на живот." „Между хилядите люде едва един се стреми към съвършенство, а от преуспяващите хиляди едва ли един познава Моята Същност." „Земя, вода, огън, въздух, етер, ум и разум, също и егоизъм е основното подразделение на Моята природа. Такава е нисшата Моя природа. Познай сега другата Моя природа, висшата, що съставя елемента на живота и която държи вселената. Знай, тя е утроба на всички същества - Аз съм източник за възникване на цялата вселена и в Мен тя изчезва. Няма нищо по-високо от Мен. Всичко това е нанизано на Мен, като редица бисери на нишка. Знай Ме като Вечно Семе на всички същества. Аз съм разумът на надарените и разум и великолепие на всички прекрасни неща."
към текста >>

Като ставам огън на живота, Аз завладявам тялото на въодушевените твари и съединен с жизнедиханията Аз ставам четирите вида храна."
„Който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той като надмогва качествата е пригоден да стане едно с Вечния. Понеже аз съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на Безконечното блаженство." „Една част от Моето Собствено Себе, превърната в света на живот, заключен в един безсмъртен дух, привлича около себе си обвивката на материята, в която се проявяват чувствата, от които умът е шестото. Този блясък, що изхожда от Слънцето и озарява целия свят, блясъкът на Луната и огъня, тази светозарност, знай, изхожда от Мен. Проникнал почвата, Аз поддържам съществата чрез Моята жизнена енергия и като ставам сладка сома (мазга) Аз храня всички растения. Като ставам огън на живота, Аз завладявам тялото на въодушевените твари и съединен с жизнедиханията Аз ставам четирите вида храна." „Аз пребивавам в сърцето на всички, и от Мен е всяка памет и Мъдрост, както и тяхното отсъствие. Аз съм това, което трябва да се знае във всички Веди; Аз съм наистина познавачът на Ведите и авторът на Ведите." „Две са енергиите на този свят - разрушима и неразрушима. Всички същества са разрушимата енергия. Непроменената се нарича неразрушима.
към текста >>

Това е една от шестте системи на индуската философия, тя учи за еволюцията.
Във всички разговори, осемнадесет на брой, от които се състои Бхагават Гита, Кришна дава различни методи, по които душите могат да стигнат съвършенство, като влязат в общение с Логоса, с космичното Слово, което е изявено в Кришна. Във всеки отделен разговор се дава един специфичен метод, посочва се една пътека от общия велик Път. В следващите редове ще посоча най- характерното за всяка една от тези пътеки на Пътя към високия връх на съвършенството. Но преди да влезе в Пътя на съвършенството, човек преживява една голяма вътрешна борба, която е описана в първия разговор, озаглавен Отчаянието на Аржуна. Вторият разговор е озаглавен: Йога чрез санкия. Това е една от шестте системи на индуската философия, тя учи за еволюцията. Този път е изложен във втория разговор. Кришна казва на Аржуна: Това учение, което ти давам днес е съгласно със санкия. Чуй го сега съгласно с йога. (Друга една от шестте системи от индуската философия, която учи за медитацията). И проникнат от него ти ще захвърлиш настрана веригите на делата.
към текста >>

(Друга една от шестте системи от индуската философия, която учи за медитацията).
Вторият разговор е озаглавен: Йога чрез санкия. Това е една от шестте системи на индуската философия, тя учи за еволюцията. Този път е изложен във втория разговор. Кришна казва на Аржуна: Това учение, което ти давам днес е съгласно със санкия. Чуй го сега съгласно с йога. (Друга една от шестте системи от индуската философия, която учи за медитацията). И проникнат от него ти ще захвърлиш настрана веригите на делата. (Всичко, което вършим на Земята ни привързва към него, освен ако го вършим от дълг, от Любов). В тази разговор отначало Кришна излага учението за безсмъртието на човешкия дух, който е Вечен и не може да бъде унищожен. Той казва: „Той не се ражда, нито умира, нито като е, ще престане някога да бъде. Нероден, Безкраен, Вечен, Издревен, той не може да бъде убит.
към текста >>

Безстрашие, чистота на живота, постоянство на йога чрез Мъдростта, благотворителност, себеобуздаване, жертвоприношение, изучаване на Писанията, строго въздържание и правдивост, безобидност, истинност, отсъствие на гняв, себеотрицание, миролюбие, отсъствие на извратеност, състрадание към живите същества, нелюбостежание, кротост, скромност, неколебливост, енергичност, твърдост, отсъствие на завист и надменност - това са качествата на родения с Божествени Свойства.
А понеже Аз съм над разрушимата енергия и стоя по- високо и от неразрушимата, затова във Ведите Аз съм наречен Върховен Дух. Който незаблуден така Ме познава - като Върховен Дух - той Ме боготвори с цялото си същество. Така Аз ти разкрих това, което е най-тайното учение. Който знае това, става Посветен и вече е извършил своето дело. Шестнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез различаване между Божественото и демоничното. Безстрашие, чистота на живота, постоянство на йога чрез Мъдростта, благотворителност, себеобуздаване, жертвоприношение, изучаване на Писанията, строго въздържание и правдивост, безобидност, истинност, отсъствие на гняв, себеотрицание, миролюбие, отсъствие на извратеност, състрадание към живите същества, нелюбостежание, кротост, скромност, неколебливост, енергичност, твърдост, отсъствие на завист и надменност - това са качествата на родения с Божествени Свойства. Лицемерие, надутост и самомнение, гняв, както и грубост и безсмисленост са качества на тези, които са родени с демонични свойства. Божествените свойства са предназначени да освобождават, а демоничните - да обвързват. Двойно е творението в този свят - Божествено и демонично. Божественото е било подробно описано, чуй от Мен сега за демоничното. Демоничните хора не знаят нито правилна дейност, нито правилно въздържание, нито целомъдрие, нито приличие, дори истина няма в тях.
към текста >>

71. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той видя всичко това, и живота си и делото си в моментно и ясно просветление, с непоколебима и несъкрушима увереност на духа, който чувствувал, че се намира пред Истината.
И в едно величествено видение Питагор видял световете да се движат съгласно ритъма и хармонията на Свещените Числа. Той видял равновесието на Небето и на Земята, махалото на което се държи човешката свобода. Трите свята - природният, човешкият и Божественият, поддържащи се и оплодяващи се взаимно и представляващи всемирната драма чрез двояко движение - низходящо и възходящо. Той схвана областите на невидимия свят, които обгръщат видимия свят и безспирно го оживотворяват. Той схвана най- сетне пречистването и освобождаването на човека още на Земята чрез троякото Посвещение в тайните. Той видя всичко това, и живота си и делото си в моментно и ясно просветление, с непоколебима и несъкрушима увереност на духа, който чувствувал, че се намира пред Истината. Това беше цяла светкавица. Сега се касаеше да докаже с разсъдъка си това, което чистият му разум беше схванал от Абсолютното. Но затова се искаше наука, затова се искаше работа. Къде ще намери тази наука? И като се питаше и размишляваше в себе си, той си припомни думите на Първосвещеника от храма на Адонай, че само в Египет се намира науката за Бога.
към текста >>

Той много пъти рискувал живота си, особено когато искал да си служи с тайните сили на природата, с опасното практикуване на магията.
Те направили всичко, за да обезсърчат Питагор. Но той издържал всички изпити, на които го подложили. Той прекарал в египетските храмове цели 22 години. Той преминал през всички фази на изпитанията и Посвещенията, които давали възможност да се реализира не като празна теория, но като нещо преживяно доктрината на Словото-Светлина, или на Всемирното Слово и онази на човешката еволюция през седемте планетни цикли. При всяка крачка на посвещаването в тайните изпитанията се удвоявали и ставали по-страшни. Той много пъти рискувал живота си, особено когато искал да си служи с тайните сили на природата, с опасното практикуване на магията. Но Питагор вярвал в звездата си и нищо не могло да го отклони от намеренията му да придобие Великото знание. Когато Жреците разбрали, че той притежава необикновена душевна сила и непреодолим стремеж към Мъдростта, те отворили пред него съкровищата на своите опитности. При тях той имал възможност да научи напълно Свещената математика, науката на числата или на всемирните принципи, които той направи център на своята философия. Науката на числата и изкуството на силната воля са двата ключа на магията, му казаха Жреците на Египет. Те отварят всички врати на вселената.
към текста >>

При тях той имал възможност да научи напълно Свещената математика, науката на числата или на всемирните принципи, които той направи център на своята философия.
Той преминал през всички фази на изпитанията и Посвещенията, които давали възможност да се реализира не като празна теория, но като нещо преживяно доктрината на Словото-Светлина, или на Всемирното Слово и онази на човешката еволюция през седемте планетни цикли. При всяка крачка на посвещаването в тайните изпитанията се удвоявали и ставали по-страшни. Той много пъти рискувал живота си, особено когато искал да си служи с тайните сили на природата, с опасното практикуване на магията. Но Питагор вярвал в звездата си и нищо не могло да го отклони от намеренията му да придобие Великото знание. Когато Жреците разбрали, че той притежава необикновена душевна сила и непреодолим стремеж към Мъдростта, те отворили пред него съкровищата на своите опитности. При тях той имал възможност да научи напълно Свещената математика, науката на числата или на всемирните принципи, които той направи център на своята философия. Науката на числата и изкуството на силната воля са двата ключа на магията, му казаха Жреците на Египет. Те отварят всички врати на вселената. Когато Питагор бил вече завършил обучението си в Египет и бе минал през всички изпитания и Посвещения, и бе придобил всичката Мъдрост на Египет, и мислил да се върне в Гърция, за да обнови и продължи делото на Орфей, Египет попаднал под ударите на персийците, които били завладели цяла предна Азия. Те нахлули в Египет, като разрушили и разграбили храмовете и онези от Жреците, които останали живи, преселили във Вавилон като пленници. Между тях попаднал и Питагор.
към текста >>

Той отишъл в Гърция за да продължи делото на Орфей, да възвърне на храма на Аполон предишната му сила и обаяние, и да основе някъде школа за науката и за живота.
Един негов съотечественик, лекар при деспота, ходатайствал за него и успял да го освободи. Питагор се върнал в Самос след 34-годишно отсъствие. И неговото отечество беше поробено от персийците. Там намерил майка си, която не се съмнявала в неговото завръщане. Той с майка си напуснал Самос и отишъл в Гърция. Той отишъл в Гърция за да продължи делото на Орфей, да възвърне на храма на Аполон предишната му сила и обаяние, и да основе някъде школа за науката и за живота. След като пристигнал в Гърция славата му се разнесла по цялата страна и всички храмове го очаквали като Учител и обновител. След като обиколил всички по-важни храмове, той се спрял в храма на Делфи, където прекарал цяла година. Там пророческото изкуство било в упадък и Питагор искал да го възвърне с първоначалната дълбочина, сила и обаяние. Той искал да просвети жреците и служителите на Аполон, да огрее ентусиазма им, да събуди тяхната енергия. Той знаел, че да действува върху тях, значи да действува върху душата на Гърция и да подготви и нейното бъдеще.
към текста >>

Образувайки магическа верига с волите си ще продължите и живота на народа.
Той им казал, че и Гърция я заплашва тази страшна вълна на унищожение, ако не се обединят около Мъдростта и ръководството на Аполоновия храм. Ако Египет, им казал той, който беше просъществувал повече от 6 хиляди години в голямо благоденствие и слава под ръководството на една велика наука, завещана му от Великия Хермес, бил така лесно унищожен от тази варварска вълна, то Гърция още по-скоро ще бъде погълната и ще изчезне. И той им казал, че ще дойде време, когато храмът в Делфи ще бъде разорен под ударите на варварите, ако народите на Гърция не се обединят под ръководството на храма. Но това са тайни, които трябва да се пазят в дъното на храмовете. Посветените в тайните, според волята си, привличат смъртта или я отблъсват. Образувайки магическа верига с волите си ще продължите и живота на народа. От вас зависи, обърнал се той към Жреците, да отложите за по-дълго време настъпването на фаталния час. От вас зависи да дадете възможност на Гърция да блесне, от вас зависи да засияе в нея отново Светлината на Аполон. Народите биват такива, каквито ги правят техните богове. Но боговете се появяват само пред онези, които ги призовават. Какво нещо е Аполон?
към текста >>

Ето какво казва германският философ Хегел в своята история на философията за Питагор:
Както магнитът привлича желязото, също така и ние привличаме Божественото вдъхновение с мислите си, с молитвите си, с делата си. От вас зависи да предадете на Гърция Словото на Аполон и Гърция да блесне с Безсмъртна Светлина. Така говорил Питагор пред Жреците от Делфи, за да осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция, така и за целия свят. Питагор престоял в храма на Делфи цяла година. И когато научил и просветил Жреците във всичките тайни на своята наука, и като подготвил Теоклея за службата й, напуснал храма и заминал за велика Гърция - южна Италия. Ето какво казва германският философ Хегел в своята история на философията за Питагор: „За Питагор се разказва, че бил твърде красив човек, с величествена външност, която веднага колкото привличала, толкова и внушавала страхопочитание. С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености, благодарение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество. Той носил бяла ленена дреха и се въздържал от употреба на известни ястия и питиета. Към тази външна страна на личността му се присъединява още и голямото му красноречие и дълбоките му познания, които той започнал да споделя не само с отделни свои приятели. Напротив, Питагор се стремял да окаже всеобщо въздействие върху културата на обществото и то както по отношение на възгледите, така и по отношение на целия начин на живот и на нравствеността.
към текста >>

Той не само обучавал своите приятели, но ги обединил за особен живот, за да ги оформи като изтъкнати личности и да ги приучи към изкусност в работата и към нравственост в живота.
„За Питагор се разказва, че бил твърде красив човек, с величествена външност, която веднага колкото привличала, толкова и внушавала страхопочитание. С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености, благодарение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество. Той носил бяла ленена дреха и се въздържал от употреба на известни ястия и питиета. Към тази външна страна на личността му се присъединява още и голямото му красноречие и дълбоките му познания, които той започнал да споделя не само с отделни свои приятели. Напротив, Питагор се стремял да окаже всеобщо въздействие върху културата на обществото и то както по отношение на възгледите, така и по отношение на целия начин на живот и на нравствеността. Той не само обучавал своите приятели, но ги обединил за особен живот, за да ги оформи като изтъкнати личности и да ги приучи към изкусност в работата и към нравственост в живота. Школата на Питагор се разраснала в съюз, който обхващал целия живот на своите членове. Сам Питагор бил едно завършено художествено произведение, една достойна пластична натура. Относно наредбите в неговото общество, притежаваме описанията от по-късни автори, особено от неоплатониците, които се впущат в големи подробности при описание на учението, живота и порядките в обществото. Общо взето, неговото общество имало характер на един свещенически или монашески орден от по-нови времена. Онзи, който желаел да бъде приет за член на обществото, бивал подлаган на изпитания както по отношение на своята образованост, така и по отношение на своето послушание.
към текста >>

Относно наредбите в неговото общество, притежаваме описанията от по-късни автори, особено от неоплатониците, които се впущат в големи подробности при описание на учението, живота и порядките в обществото.
Към тази външна страна на личността му се присъединява още и голямото му красноречие и дълбоките му познания, които той започнал да споделя не само с отделни свои приятели. Напротив, Питагор се стремял да окаже всеобщо въздействие върху културата на обществото и то както по отношение на възгледите, така и по отношение на целия начин на живот и на нравствеността. Той не само обучавал своите приятели, но ги обединил за особен живот, за да ги оформи като изтъкнати личности и да ги приучи към изкусност в работата и към нравственост в живота. Школата на Питагор се разраснала в съюз, който обхващал целия живот на своите членове. Сам Питагор бил едно завършено художествено произведение, една достойна пластична натура. Относно наредбите в неговото общество, притежаваме описанията от по-късни автори, особено от неоплатониците, които се впущат в големи подробности при описание на учението, живота и порядките в обществото. Общо взето, неговото общество имало характер на един свещенически или монашески орден от по-нови времена. Онзи, който желаел да бъде приет за член на обществото, бивал подлаган на изпитания както по отношение на своята образованост, така и по отношение на своето послушание. Събирали са сведения и относно неговото поведение, неговите наклонности и занятия. В съюза бил въведен живот, който се подчинявал на съвсем строги правила така, че облеклото, храната, заниманията, лягането и ставането и т.н. били точно определени.
към текста >>

Главното положение в питагорейската философия е, че числото е същността на всички неща и че организацията на вселената изобщо в нейните определения е една система от числа и техните отношения.
Сутрин, а често пъти през целия ден, те се занимавали с музика, един от главните предмети на гръцкото обучение и образование изобщо. Като редовно занятие при тях били въведени също така и гимнастическите упражнения. Те се хранели заедно и също в това отношение се отличавали с особености. Предава се, че хлябът и медът било тяхно главно ядене, а водата - главно, дори единствено питие. По същия начин те напълно се въздържали от употребата на месни ястия и избягвали да ядат дори и боб. Главното положение в питагорейската философия е, че числото е същността на всички неща и че организацията на вселената изобщо в нейните определения е една система от числа и техните отношения. Забележително е, че питагорейците са схващали душата като система, която е копие на системите на небето. Питагорейците учили също така и за преселението на душите, за прераждането, което Питагор почерпил пак от египтяните. Според преданието, Питагор сам помнел много от своите минали прераждания. Той сам уверявал, че той знаел кой е бил по-рано и че Хермес му е дал съзнанието за неговото състояние преди раждането." Порфирий, един от неоплатониците, казва следното за философията на Питагор:
към текста >>

Порфирий, един от неоплатониците, казва следното за философията на Питагор:
Главното положение в питагорейската философия е, че числото е същността на всички неща и че организацията на вселената изобщо в нейните определения е една система от числа и техните отношения. Забележително е, че питагорейците са схващали душата като система, която е копие на системите на небето. Питагорейците учили също така и за преселението на душите, за прераждането, което Питагор почерпил пак от египтяните. Според преданието, Питагор сам помнел много от своите минали прераждания. Той сам уверявал, че той знаел кой е бил по-рано и че Хермес му е дал съзнанието за неговото състояние преди раждането." Порфирий, един от неоплатониците, казва следното за философията на Питагор: „Питагор излага философията по един начин, който му позволява да изтръгне мисълта от нейните окови. Без мисъл нищо не може да се познае и не може да се знае нищо за Истината. Мисълта чува и вижда всичко в самата себе си. Другото (сетивото) е сакато и сляпо. За постигане на своята цел Питагор си служел с математичното, тъй като то се намира между сетивното и мисълта, като форма на предварително упражнение за онова, което е в себе си и за себе си."
към текста >>

„Питагор излага философията по един начин, който му позволява да изтръгне мисълта от нейните окови.
Забележително е, че питагорейците са схващали душата като система, която е копие на системите на небето. Питагорейците учили също така и за преселението на душите, за прераждането, което Питагор почерпил пак от египтяните. Според преданието, Питагор сам помнел много от своите минали прераждания. Той сам уверявал, че той знаел кой е бил по-рано и че Хермес му е дал съзнанието за неговото състояние преди раждането." Порфирий, един от неоплатониците, казва следното за философията на Питагор: „Питагор излага философията по един начин, който му позволява да изтръгне мисълта от нейните окови. Без мисъл нищо не може да се познае и не може да се знае нищо за Истината. Мисълта чува и вижда всичко в самата себе си. Другото (сетивото) е сакато и сляпо. За постигане на своята цел Питагор си служел с математичното, тъй като то се намира между сетивното и мисълта, като форма на предварително упражнение за онова, което е в себе си и за себе си." Порфирий цитира един по-раншен автор - Модерат, който казва: „Понеже питагорейците не могли ясно да изразят чрез мисълта Абсолютното и първите принципи, те прибягнали до числата, до математическия начин на изразяване, тъй като по такъв начин определенията могат да се посочат по-лесно.
към текста >>

Понеже този начин на преподаване чрез числата бил първоначалната философия на питаго- рейците, тя в последствие била изоставена поради загадката, която съдържала в себе си.
Мисълта чува и вижда всичко в самата себе си. Другото (сетивото) е сакато и сляпо. За постигане на своята цел Питагор си служел с математичното, тъй като то се намира между сетивното и мисълта, като форма на предварително упражнение за онова, което е в себе си и за себе си." Порфирий цитира един по-раншен автор - Модерат, който казва: „Понеже питагорейците не могли ясно да изразят чрез мисълта Абсолютното и първите принципи, те прибягнали до числата, до математическия начин на изразяване, тъй като по такъв начин определенията могат да се посочат по-лесно. Например, те изразяват единството, равенството като единица, а неравенството - като двойка. Понеже този начин на преподаване чрез числата бил първоначалната философия на питаго- рейците, тя в последствие била изоставена поради загадката, която съдържала в себе си. Впоследствие Платон, Впевзип, Аристотел и други откраднаха плодовете на питагорейците чрез едно леко приспособяване, чрез поставяне на мисловните определения вместо числото." След като напуснал Гърция, Питагор отишъл в град Кротона, южна Италия, на брега на Теренския залив. Той избрал този град, който бил населен пак с гърци, но бил много по-демократичен от онези в Елада и можел да направи опит да приложи своите принципи в уреждането на обществения живот. Целта му не била само да научи избраните си ученици на езотеричната наука, която той владеел, но още и да приспособи принципите й за възпитанието на младежта и за живота на държавата. Той искал да основе един институт за посвещаване в тайните, с крайна цел постепенно да се преобразува политическата организация на градовете по образец на тези философски и религиозни идеи.
към текста >>

Целта му не била само да научи избраните си ученици на езотеричната наука, която той владеел, но още и да приспособи принципите й за възпитанието на младежта и за живота на държавата.
Например, те изразяват единството, равенството като единица, а неравенството - като двойка. Понеже този начин на преподаване чрез числата бил първоначалната философия на питаго- рейците, тя в последствие била изоставена поради загадката, която съдържала в себе си. Впоследствие Платон, Впевзип, Аристотел и други откраднаха плодовете на питагорейците чрез едно леко приспособяване, чрез поставяне на мисловните определения вместо числото." След като напуснал Гърция, Питагор отишъл в град Кротона, южна Италия, на брега на Теренския залив. Той избрал този град, който бил населен пак с гърци, но бил много по-демократичен от онези в Елада и можел да направи опит да приложи своите принципи в уреждането на обществения живот. Целта му не била само да научи избраните си ученици на езотеричната наука, която той владеел, но още и да приспособи принципите й за възпитанието на младежта и за живота на държавата. Той искал да основе един институт за посвещаване в тайните, с крайна цел постепенно да се преобразува политическата организация на градовете по образец на тези философски и религиозни идеи. Той намерил благоприятен прием на идеите си от сената на Кротона. Като пристигнал в този град, като се представил на сената, той събрал младежите в храма на Аполон и с красноречието си успял да ги убеди да последват неговия път и да се откажат от стария начин на живот. Той събрал жените в храма на Юнона и ги убедил да се откажат от суетния и разкошен живот, и да занесат златотканите си рокли и накити в храма като трофеи от поражението на суетността и разкошния живот. Жените го сравнявали с Юпитер, а младежите - с Аполон.
към текста >>

Питагор запознавал новите ученици с основните принципи на своята тайна наука за числата, които са основните принципи на битието в живота, след което им разкривал пътя на еволюцията на душите.
След като ученикът премине подготвителните стадии и издържи ред изпитания, и се пречисти в душевно и физическо отношение, Питагор го приемал в жилището си между своите приближени ученици. Там той прекарвал в продължителен разговор и общение с Питагор. По такъв начин той прониквал във вътрешния двор, в жилището на Питагор, предназначен за избраните и верни ученици. Оттам произхожда и названието езотерии (вътрешен), противоположен на екзотерии - външно. От този момент започва истинското Посвещение в тайните. Питагор запознавал новите ученици с основните принципи на своята тайна наука за числата, които са основните принципи на битието в живота, след което им разкривал пътя на еволюцията на душите. Питагор изложил тази наука в една книга, озаглавена Хиурос-логос - Свещената дума, която не е запазена, но принципите й се съдържат в по-късните питагорейски писатели. Така учениците на Питагор започвали изучаването на Свещената математика или науката за принципите. Питагор не считал числата като абстрактни количества, но като естествени и активни качества на Върховното Едно, на Бога, източник на Всемирната хармония. Науката за числата била една наука за живите сили на природата, на Божествените способности, действували в света и в човека, в макрокосмоса и микрокосмоса. Вниквайки в тях и обяснявайки техните отношения Питагор изяснявал пред учениците своята теогония.
към текста >>

Троичността е устроителният закон на нещата и същински ключ на живота.
Вечната жена, душата на света ражда, съхранява и възобновява. Така че, Единицата представя същината на Бога, Двойката - производителната му способност. Последната поражда света - видимата проява на Бога във време и пространство. Тъй щото, реалният свят е троен. Тъй както човек се състои от дух, душа и тяло, обединени в едно, тъй също и светът е троичен - състои се от дух, душа и тяло: Духът е Бог, душата е Вечната Светлина, а тялото е външната природа. Троичността е устроителният закон на нещата и същински ключ на живота. Законът на троичността действува във всички стъпала на жизнената стълба - от клетката до вселената. Душата е посредник между Духа и тялото. Един Посветен казва: Навсякъде във вселената царува числото три. Единицата е неговото начало. Но тази троичност както в Бога, така и в човека се съсредоточава в единицата чрез творческата воля.
към текста >>

В тази фаза ученикът се запознавал с езотеричната космогония и психология, които засягат най-големите тайни на живота.
Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото небе е хармония и число. Те са твърдели, че движението във вселената и частично на небесните тела е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко според тях е наредено от боговете според изискванията на хармонията." Третата степен в питагоровите Посвещения е наречена усъвършенстване. Тук вече ученикът се запознавал с еволюцията на душата. Науката за числата, която се изучава във втората степен, е предисловие към Великото Посвещение, през което минава ученикът в третата степен. В тази фаза ученикът се запознавал с езотеричната космогония и психология, които засягат най-големите тайни на живота. Тук също се изучавали материалната и духовната еволюция на света и човека, като и едното и другото са различни проявления на Бога. Питагор е знаел, че Земята се върти около оста си и заедно с другите планети се върти около Слънцето. Това беше известно на всички Посветени в древността. Но когато в своите системи те поставиха Земята като център на вселената, това беше по отношение на духовната еволюция на Земята, където Земята се поставя като център на развиващия се живот, затова тя е обкръжена от духовните сфери на другите планети и под тяхно влияние се развива както духовния, така и физическия живот на Земята. Видимата вселена, небето с всичките му звезди, е една мимолетна форма на света, на творческото Слово, което е изявление на Абсолютния Дух.
към текста >>

Достигнал до тази фаза, човек става Посветен в тайните на живота и се сдобива с нови способности и сили.
Защото всяка невъздържаност на физическото тяло оставя своята следа в звездното тяло и сетне в самия Дух. Тъй щото, за да бъде душата чиста, трябва тялото да бъде чисто. После душата трябва да бъде добродетелна, да се изработи втора природа, която да замени първата. Това се постига чрез осветяване на душата от разума, за да се сдобие със смелост, със себеотрицание, с преданост и вяра. Най-сетне интелектът трябва да достигне до Мъдростта и по такъв начин да умее да различава във всичко доброто и злото, и да вижда Бога в най-малките от съществата, както и в целостта на световете. Достигнал до тази фаза, човек става Посветен в тайните на живота и се сдобива с нови способности и сили. Вътрешните чувства на душата се разтварят, волята става мощна творческа сила. Телесният му магнетизъм, проникнат от душата, укрепва волята, която става мощна и творческа. Такъв Посветен може да лекува болни чрез възлагане на ръцете си върху тях или само с присъствието си. Често прониква в мисълта на хората като ги погледне само, или в будно състояние вижда събития, които ще станат и пр. Посветеният се чувствува винаги заобиколен и покровителствуван от Светли възвишени същества, които му дават сила и му помагат в изпълнение на мисията му.
към текста >>

72. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато Орфей и Питагор говореха с езика на мистериите, то Платон вече говори с езика на философията.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ Докато Орфей и Питагор говореха с езика на мистериите, то Платон вече говори с езика на философията. Той облича във философска форма идеите на Питагор, идеите на мистериите. И Учителят казва, че след Платон до наши дни философите не са казали нищо ново, а само са преповтаряли това, което Платон е казал. За онзи, който познава езотеричната доктрина, Платон безсъмнено е езотерик и мистик, което най-ясно се вижда от неговия Федон или За душата и от Тимей. Платон е роден в Атина през 429 година преди Христа и е бил от прочут държавнически род. Той получил солидно образование от най-прочутите учители на онова време.
към текста >>

След като се задълбочил така във философията, той загубил интерес към държавните работи, отказал се напълно от тях и се посветил на науката и философията.
Платон се отличавал със спокойно величие, като някой бог и се отличавал с голяма естественост и любезност. Той общувал осем години със Сократ, до смъртта на последния, но Мъдростта на Сократ не могла да го задоволи. Още като бил при Сократ, той изучавал по-древните философи, предимно Хераклит. Той изучавал също елеатите и особено питагорейците, чието учение той възприел и усвоил. Общувал и с най-прочутите софисти. След като се задълбочил така във философията, той загубил интерес към държавните работи, отказал се напълно от тях и се посветил на науката и философията. След смъртта на Сократ, с когото общувал осем години - от 20 до 28 годишна възраст, той, както много други философи, избягали от Атина и отишли в Мегара, при знаменития математик Евклид. От Мегара почнал да пътува и отишъл най-напред в Кирена на африканския бряг, където се заел с изучаването на математиката под ръководството на прочутия математик Теодор, и самият той станал добър математик. На него се приписва решаването на делфийската задача, зададена от оракула, която е подобна на питагоровата теорема, но се отнася до куба. От Кирена Платон отишъл в Египет, където се запознал с египетската Мъдрост и наука. Оттам се завърнал във велика Гърция (южна Италия), където се запознал с питагорейците на тогавашното време.
към текста >>

Най- прочут от тях бил Архид Таренски, при когото Платон изучавал питагоровата философия и закупил за крупна сума съчиненията на старите питагорейци.
След смъртта на Сократ, с когото общувал осем години - от 20 до 28 годишна възраст, той, както много други философи, избягали от Атина и отишли в Мегара, при знаменития математик Евклид. От Мегара почнал да пътува и отишъл най-напред в Кирена на африканския бряг, където се заел с изучаването на математиката под ръководството на прочутия математик Теодор, и самият той станал добър математик. На него се приписва решаването на делфийската задача, зададена от оракула, която е подобна на питагоровата теорема, но се отнася до куба. От Кирена Платон отишъл в Египет, където се запознал с египетската Мъдрост и наука. Оттам се завърнал във велика Гърция (южна Италия), където се запознал с питагорейците на тогавашното време. Най- прочут от тях бил Архид Таренски, при когото Платон изучавал питагоровата философия и закупил за крупна сума съчиненията на старите питагорейци. Оттам той отишъл в Сицилия, където се запознал с Дион, също питагореец. Оттам се завърнал в Атина. Като се завърнал в Атина, след като бил проучил както египетската Мъдрост, така и питагоровата философия, той събрал около себе си ученици, с които започнал да беседва в Академията - една хубава градина, посветена на един Атлет. Там, в Академията, той започнал да развива философията си пред своите ученици. Платон няколко пъти прекъсвал пребиваването си и заниманията си в Атина, поради трикратното пътуване до Сицилия, при Дионисий младши, владетел на Сиракуза в Сицилия.
към текста >>

Като се завърнал в Атина, след като бил проучил както египетската Мъдрост, така и питагоровата философия, той събрал около себе си ученици, с които започнал да беседва в Академията - една хубава градина, посветена на един Атлет.
От Кирена Платон отишъл в Египет, където се запознал с египетската Мъдрост и наука. Оттам се завърнал във велика Гърция (южна Италия), където се запознал с питагорейците на тогавашното време. Най- прочут от тях бил Архид Таренски, при когото Платон изучавал питагоровата философия и закупил за крупна сума съчиненията на старите питагорейци. Оттам той отишъл в Сицилия, където се запознал с Дион, също питагореец. Оттам се завърнал в Атина. Като се завърнал в Атина, след като бил проучил както египетската Мъдрост, така и питагоровата философия, той събрал около себе си ученици, с които започнал да беседва в Академията - една хубава градина, посветена на един Атлет. Там, в Академията, той започнал да развива философията си пред своите ученици. Платон няколко пъти прекъсвал пребиваването си и заниманията си в Атина, поради трикратното пътуване до Сицилия, при Дионисий младши, владетел на Сиракуза в Сицилия. Чрез него той искал да приложи своето учение за държавата, което той изложил в своето съчинение За държавата. Дионисий много харесал Платон и се проникнал от такова уважение към него, че искал и той да бъде уважаван от Платон. Но това не продължило дълго.
към текста >>

Там, в Академията, той започнал да развива философията си пред своите ученици.
Оттам се завърнал във велика Гърция (южна Италия), където се запознал с питагорейците на тогавашното време. Най- прочут от тях бил Архид Таренски, при когото Платон изучавал питагоровата философия и закупил за крупна сума съчиненията на старите питагорейци. Оттам той отишъл в Сицилия, където се запознал с Дион, също питагореец. Оттам се завърнал в Атина. Като се завърнал в Атина, след като бил проучил както египетската Мъдрост, така и питагоровата философия, той събрал около себе си ученици, с които започнал да беседва в Академията - една хубава градина, посветена на един Атлет. Там, в Академията, той започнал да развива философията си пред своите ученици. Платон няколко пъти прекъсвал пребиваването си и заниманията си в Атина, поради трикратното пътуване до Сицилия, при Дионисий младши, владетел на Сиракуза в Сицилия. Чрез него той искал да приложи своето учение за държавата, което той изложил в своето съчинение За държавата. Дионисий много харесал Платон и се проникнал от такова уважение към него, че искал и той да бъде уважаван от Платон. Но това не продължило дълго. Платон насочил вниманието на Дионисий към науката и философията, но той бил повърхностен и не обичал да го водят.
към текста >>

Платон насочил вниманието на Дионисий към науката и философията, но той бил повърхностен и не обичал да го водят.
Там, в Академията, той започнал да развива философията си пред своите ученици. Платон няколко пъти прекъсвал пребиваването си и заниманията си в Атина, поради трикратното пътуване до Сицилия, при Дионисий младши, владетел на Сиракуза в Сицилия. Чрез него той искал да приложи своето учение за държавата, което той изложил в своето съчинение За държавата. Дионисий много харесал Платон и се проникнал от такова уважение към него, че искал и той да бъде уважаван от Платон. Но това не продължило дълго. Платон насочил вниманието на Дионисий към науката и философията, но той бил повърхностен и не обичал да го водят. Той искал Платон да принадлежи само на него, но Платон не се съгласил и отпътувал обратно в Атина. Те се разделили, но все пак чувствували нужда един от друг. Дионисий се скарал с Диона, който бил негов близък роднина и не можал да се примири с това, че и Платон не се отказал от него. Под влияние на други техни приятели те тримата се примирили, но това не траяло дълго. Така те отново се приближавали и пак се разделяли.
към текста >>

Той, както казах, отишъл при Дионисий с цел да може, като владетел, да приложи в управлението неговата философия, да създаде една държава, основана върху неговата философия, начело на която да стоят учените и философите, но надеждите му се провалили.
Те се разделили, но все пак чувствували нужда един от друг. Дионисий се скарал с Диона, който бил негов близък роднина и не можал да се примири с това, че и Платон не се отказал от него. Под влияние на други техни приятели те тримата се примирили, но това не траяло дълго. Така те отново се приближавали и пак се разделяли. При третото си пребиваване в Сицилия отношенията толкова се обтегнали, че Дионисий искал да задържи Платон насила, но се намесили питагорейците от Тарент и Платон успял да се върне в Гърция. Той, както казах, отишъл при Дионисий с цел да може, като владетел, да приложи в управлението неговата философия, да създаде една държава, основана върху неговата философия, начело на която да стоят учените и философите, но надеждите му се провалили. По-късно той отказал и на други държави, които се обърнали към него да им стане законодател. Той не се съгласил с тези предложения, понеже те не приели първото условие, което той поставил - премахването на всяка частна собственост. Платон умрял през 348 година преди Христа на рождения си ден, на 81 годишна възраст. Философията на Платон е изразена в неговите многобройни съчинения, „един от най-хубавите подаръци, които съдбата ни е запазила от древността", казва Хегел. Платон имал едно съчинение, озаглавено За философията или за идеите, което е изгубено.
към текста >>

Философията на Платон е изразена в неговите многобройни съчинения, „един от най-хубавите подаръци, които съдбата ни е запазила от древността", казва Хегел.
При третото си пребиваване в Сицилия отношенията толкова се обтегнали, че Дионисий искал да задържи Платон насила, но се намесили питагорейците от Тарент и Платон успял да се върне в Гърция. Той, както казах, отишъл при Дионисий с цел да може, като владетел, да приложи в управлението неговата философия, да създаде една държава, основана върху неговата философия, начело на която да стоят учените и философите, но надеждите му се провалили. По-късно той отказал и на други държави, които се обърнали към него да им стане законодател. Той не се съгласил с тези предложения, понеже те не приели първото условие, което той поставил - премахването на всяка частна собственост. Платон умрял през 348 година преди Христа на рождения си ден, на 81 годишна възраст. Философията на Платон е изразена в неговите многобройни съчинения, „един от най-хубавите подаръци, които съдбата ни е запазила от древността", казва Хегел. Платон имал едно съчинение, озаглавено За философията или за идеите, което е изгубено. В него той излагал ясно и конкретно своята философия за идеите като първична реалност. До нас са достигнали неговите диалози, в които той също излага своята философия в разговорна форма. Някои историци на философията приемат, че неговата философия има две страни - екзотерична и езотерична, а други отричат това. Който е запознат с езотеричната доктрина лесно ще види, че Платон именно нея излага във формата на философия.
към текста >>

Платон имал едно съчинение, озаглавено За философията или за идеите, което е изгубено.
Той, както казах, отишъл при Дионисий с цел да може, като владетел, да приложи в управлението неговата философия, да създаде една държава, основана върху неговата философия, начело на която да стоят учените и философите, но надеждите му се провалили. По-късно той отказал и на други държави, които се обърнали към него да им стане законодател. Той не се съгласил с тези предложения, понеже те не приели първото условие, което той поставил - премахването на всяка частна собственост. Платон умрял през 348 година преди Христа на рождения си ден, на 81 годишна възраст. Философията на Платон е изразена в неговите многобройни съчинения, „един от най-хубавите подаръци, които съдбата ни е запазила от древността", казва Хегел. Платон имал едно съчинение, озаглавено За философията или за идеите, което е изгубено. В него той излагал ясно и конкретно своята философия за идеите като първична реалност. До нас са достигнали неговите диалози, в които той също излага своята философия в разговорна форма. Някои историци на философията приемат, че неговата философия има две страни - екзотерична и езотерична, а други отричат това. Който е запознат с езотеричната доктрина лесно ще види, че Платон именно нея излага във формата на философия. Тепеман казва: „Платон се възползвал от същото право, което има всеки мислител, да съобщава от своите открития само толкова, колкото намери за добре и то само на онези, които очаква, че ще го приемат и разберат."
към текста >>

В него той излагал ясно и конкретно своята философия за идеите като първична реалност.
По-късно той отказал и на други държави, които се обърнали към него да им стане законодател. Той не се съгласил с тези предложения, понеже те не приели първото условие, което той поставил - премахването на всяка частна собственост. Платон умрял през 348 година преди Христа на рождения си ден, на 81 годишна възраст. Философията на Платон е изразена в неговите многобройни съчинения, „един от най-хубавите подаръци, които съдбата ни е запазила от древността", казва Хегел. Платон имал едно съчинение, озаглавено За философията или за идеите, което е изгубено. В него той излагал ясно и конкретно своята философия за идеите като първична реалност. До нас са достигнали неговите диалози, в които той също излага своята философия в разговорна форма. Някои историци на философията приемат, че неговата философия има две страни - екзотерична и езотерична, а други отричат това. Който е запознат с езотеричната доктрина лесно ще види, че Платон именно нея излага във формата на философия. Тепеман казва: „Платон се възползвал от същото право, което има всеки мислител, да съобщава от своите открития само толкова, колкото намери за добре и то само на онези, които очаква, че ще го приемат и разберат." По този въпрос Щайнер казва следното: „Има само едно средство да се разбере напълно Платон - трябва да го поставим в Светлината, която излъчват мистериите.
към текста >>

До нас са достигнали неговите диалози, в които той също излага своята философия в разговорна форма.
Той не се съгласил с тези предложения, понеже те не приели първото условие, което той поставил - премахването на всяка частна собственост. Платон умрял през 348 година преди Христа на рождения си ден, на 81 годишна възраст. Философията на Платон е изразена в неговите многобройни съчинения, „един от най-хубавите подаръци, които съдбата ни е запазила от древността", казва Хегел. Платон имал едно съчинение, озаглавено За философията или за идеите, което е изгубено. В него той излагал ясно и конкретно своята философия за идеите като първична реалност. До нас са достигнали неговите диалози, в които той също излага своята философия в разговорна форма. Някои историци на философията приемат, че неговата философия има две страни - екзотерична и езотерична, а други отричат това. Който е запознат с езотеричната доктрина лесно ще види, че Платон именно нея излага във формата на философия. Тепеман казва: „Платон се възползвал от същото право, което има всеки мислител, да съобщава от своите открития само толкова, колкото намери за добре и то само на онези, които очаква, че ще го приемат и разберат." По този въпрос Щайнер казва следното: „Има само едно средство да се разбере напълно Платон - трябва да го поставим в Светлината, която излъчват мистериите. По- късни ученици на Платон - неоплатониците, му приписват едно тайно учение, което той запазил за най-достойните и то под печат на мълчанието.
към текста >>

Някои историци на философията приемат, че неговата философия има две страни - екзотерична и езотерична, а други отричат това.
Платон умрял през 348 година преди Христа на рождения си ден, на 81 годишна възраст. Философията на Платон е изразена в неговите многобройни съчинения, „един от най-хубавите подаръци, които съдбата ни е запазила от древността", казва Хегел. Платон имал едно съчинение, озаглавено За философията или за идеите, което е изгубено. В него той излагал ясно и конкретно своята философия за идеите като първична реалност. До нас са достигнали неговите диалози, в които той също излага своята философия в разговорна форма. Някои историци на философията приемат, че неговата философия има две страни - екзотерична и езотерична, а други отричат това. Който е запознат с езотеричната доктрина лесно ще види, че Платон именно нея излага във формата на философия. Тепеман казва: „Платон се възползвал от същото право, което има всеки мислител, да съобщава от своите открития само толкова, колкото намери за добре и то само на онези, които очаква, че ще го приемат и разберат." По този въпрос Щайнер казва следното: „Има само едно средство да се разбере напълно Платон - трябва да го поставим в Светлината, която излъчват мистериите. По- късни ученици на Платон - неоплатониците, му приписват едно тайно учение, което той запазил за най-достойните и то под печат на мълчанието. Значи учението на Платон е имало тайни за профаните, каквито е имало и при Мъдростта на мистериите.
към текста >>

Който е запознат с езотеричната доктрина лесно ще види, че Платон именно нея излага във формата на философия.
Философията на Платон е изразена в неговите многобройни съчинения, „един от най-хубавите подаръци, които съдбата ни е запазила от древността", казва Хегел. Платон имал едно съчинение, озаглавено За философията или за идеите, което е изгубено. В него той излагал ясно и конкретно своята философия за идеите като първична реалност. До нас са достигнали неговите диалози, в които той също излага своята философия в разговорна форма. Някои историци на философията приемат, че неговата философия има две страни - екзотерична и езотерична, а други отричат това. Който е запознат с езотеричната доктрина лесно ще види, че Платон именно нея излага във формата на философия. Тепеман казва: „Платон се възползвал от същото право, което има всеки мислител, да съобщава от своите открития само толкова, колкото намери за добре и то само на онези, които очаква, че ще го приемат и разберат." По този въпрос Щайнер казва следното: „Има само едно средство да се разбере напълно Платон - трябва да го поставим в Светлината, която излъчват мистериите. По- късни ученици на Платон - неоплатониците, му приписват едно тайно учение, което той запазил за най-достойните и то под печат на мълчанието. Значи учението на Платон е имало тайни за профаните, каквито е имало и при Мъдростта на мистериите. Някои оспорват истинността на седмото писмо на Платон, в което се говори за мистериите.
към текста >>

Чувството, което то изразява излиза от същината на платоновата философия.
По този въпрос Щайнер казва следното: „Има само едно средство да се разбере напълно Платон - трябва да го поставим в Светлината, която излъчват мистериите. По- късни ученици на Платон - неоплатониците, му приписват едно тайно учение, което той запазил за най-достойните и то под печат на мълчанието. Значи учението на Платон е имало тайни за профаните, каквито е имало и при Мъдростта на мистериите. Някои оспорват истинността на седмото писмо на Платон, в което се говори за мистериите. Без значение е дали това писмо е от самия Учител, или от някой от неговите ученици. Чувството, което то изразява излиза от същината на платоновата философия. Ето една извадка от това писмо: „Мнозина са писали и може би ще пишат върху крайната цел на моята философия, но не трябва никак да се вярва на такива думи, било когато казват, че творенията ми са уж мои или на трети лица, било когато твърдят, че са ги измислили сами. По този предмет аз не съм писал нищо, а и не би ми било позволено да обнародвам нещо подобно. Такива работи не могат да се изразят с думи, както другите учения. За тях трябва продължителната близост с предмета на познанието и едно прилежно усилие, за да проникнем докрай.
към текста >>

„Мнозина са писали и може би ще пишат върху крайната цел на моята философия, но не трябва никак да се вярва на такива думи, било когато казват, че творенията ми са уж мои или на трети лица, било когато твърдят, че са ги измислили сами.
Значи учението на Платон е имало тайни за профаните, каквито е имало и при Мъдростта на мистериите. Някои оспорват истинността на седмото писмо на Платон, в което се говори за мистериите. Без значение е дали това писмо е от самия Учител, или от някой от неговите ученици. Чувството, което то изразява излиза от същината на платоновата философия. Ето една извадка от това писмо: „Мнозина са писали и може би ще пишат върху крайната цел на моята философия, но не трябва никак да се вярва на такива думи, било когато казват, че творенията ми са уж мои или на трети лица, било когато твърдят, че са ги измислили сами. По този предмет аз не съм писал нищо, а и не би ми било позволено да обнародвам нещо подобно. Такива работи не могат да се изразят с думи, както другите учения. За тях трябва продължителната близост с предмета на познанието и едно прилежно усилие, за да проникнем докрай. Тогава като че искра блесва и запалва в душата една Светлина, която после сама се поддържа." Щайнер заключава: „Тези думи биха означавали личното безсилие на писача да изкаже мисълта си с думи, ако в тях не намираме смисъла на мистериите.
към текста >>

То трябва да бъде едно чувство, едно усещане, едно преживяване, което не може да се придобие с непосредствено съобщение, но само с едно продължително потапяне на душата и на волята в сърцето на живота.
Такива работи не могат да се изразят с думи, както другите учения. За тях трябва продължителната близост с предмета на познанието и едно прилежно усилие, за да проникнем докрай. Тогава като че искра блесва и запалва в душата една Светлина, която после сама се поддържа." Щайнер заключава: „Тези думи биха означавали личното безсилие на писача да изкаже мисълта си с думи, ако в тях не намираме смисъла на мистериите. Предметът, върху който Платон не е писал и не е желал да пише, трябва да бъде предмет, по който всяко писане би било напразно. То трябва да бъде едно чувство, едно усещане, едно преживяване, което не може да се придобие с непосредствено съобщение, но само с едно продължително потапяне на душата и на волята в сърцето на живота. Тук става въпрос за тайното обучение, което Платон е знаел да дава на своите избраници. За тях Огънят бликвал из неговите думи, а за другите от думите му бликвали само идеи. Не е безразлично по какъв начин се заемаме да четем диалозите на Платон. Тяхното действие ще бъде нищожно или голямо според духовното състояние, в което се намираме. От Платон е минавала една висша сила към неговите ученици в буквален смисъл на думата.
към текста >>

Платон, както вече казах, е проучил всички философи преди него и най-вече питагорейската философия.
Тяхното действие ще бъде нищожно или голямо според духовното състояние, в което се намираме. От Платон е минавала една висша сила към неговите ученици в буквален смисъл на думата. Там дето той е поучавал, е царувал Духът на мистериите. Словото му е събуждало съзвучие във висшите области на Всемирната душа, но тези съзвучия имали нужда от атмосферата на мистериите, за да проникнат в душата на неговите слушатели. Иначе трептението е отминало, без да бъде схванато." Платон, както вече казах, е проучил всички философи преди него и най-вече питагорейската философия. Той също е бил запознат с египетската езотерична наука. Тези две предшествуващи философии той ги взема за основа и ги излага във формата на диалози. Даже някои казват, че неговият Тимей е разширено и предадено в диалогична форма едно питагорейско съчинение. В Тимей Платон казва, че Бог е създал света с помощта на даймоните - възвишените духовни същества. За Платон философията е съзнанието или проучването на свръхестественото.
към текста >>

За Платон философията е съзнанието или проучването на свръхестественото.
Платон, както вече казах, е проучил всички философи преди него и най-вече питагорейската философия. Той също е бил запознат с египетската езотерична наука. Тези две предшествуващи философии той ги взема за основа и ги излага във формата на диалози. Даже някои казват, че неговият Тимей е разширено и предадено в диалогична форма едно питагорейско съчинение. В Тимей Платон казва, че Бог е създал света с помощта на даймоните - възвишените духовни същества. За Платон философията е съзнанието или проучването на свръхестественото. Платон определя философията като съзерцание на Истината, която е в свръхсетивното. Затова той признава като същност само идеята, доброто, което е свръхсетивно. Според него идеите, които принадлежат на свръхсетивния свят, са Първичната Реалност и по тях са образувани формите във феноменалния свят. Идеите са реалния свят, единствено те са битие, а явленията във феноменалния свят са отражение, сянка на идеите, които единствено са реални. Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното отношение към феноменалния свят с един разказ за пещерата.
към текста >>

Платон определя философията като съзерцание на Истината, която е в свръхсетивното.
Той също е бил запознат с египетската езотерична наука. Тези две предшествуващи философии той ги взема за основа и ги излага във формата на диалози. Даже някои казват, че неговият Тимей е разширено и предадено в диалогична форма едно питагорейско съчинение. В Тимей Платон казва, че Бог е създал света с помощта на даймоните - възвишените духовни същества. За Платон философията е съзнанието или проучването на свръхестественото. Платон определя философията като съзерцание на Истината, която е в свръхсетивното. Затова той признава като същност само идеята, доброто, което е свръхсетивно. Според него идеите, които принадлежат на свръхсетивния свят, са Първичната Реалност и по тях са образувани формите във феноменалния свят. Идеите са реалния свят, единствено те са битие, а явленията във феноменалния свят са отражение, сянка на идеите, които единствено са реални. Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното отношение към феноменалния свят с един разказ за пещерата. Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината.
към текста >>

Така, както е представен Сократ в Платоновите диалози, особено във Федон, той е една личност, посветила живота си на Истината и който се пожертвувал за Истината чрез смъртта си.
И те се съзерцават не чрез тялото, а единствено в душата. Платон приема, че душата след напущане на тялото пребивава в една по-бляскава и по-прекрасна земя. След това отново се връща на нашата Земя. В центъра на платоновите диалози се намира личността на Сократ. Чрез него той изяснява своето мнение върху нещата. Така, както е представен Сократ в Платоновите диалози, особено във Федон, той е една личност, посветила живота си на Истината и който се пожертвувал за Истината чрез смъртта си. Но интересно е неговото отношение към смъртта. Преди момента на смъртта той не изпитва страх и ужас, но най-спокойно отива към смъртта, както отива един Посветен, за когото смъртта е само един момент от живота. Той така се държи в този момент, че даже неговите приятели, които са при него, не могат да изпитат печално чувство, което обикновено възниква при мисълта за смъртта. Самият Федон казва: „Наистина от моя страна аз се намирах в странно състояние. Аз нямах за Сократ тази милост, която чувствуваме обикновено при смъртта на един скъп приятел.
към текста >>

Преди момента на смъртта той не изпитва страх и ужас, но най-спокойно отива към смъртта, както отива един Посветен, за когото смъртта е само един момент от живота.
След това отново се връща на нашата Земя. В центъра на платоновите диалози се намира личността на Сократ. Чрез него той изяснява своето мнение върху нещата. Така, както е представен Сократ в Платоновите диалози, особено във Федон, той е една личност, посветила живота си на Истината и който се пожертвувал за Истината чрез смъртта си. Но интересно е неговото отношение към смъртта. Преди момента на смъртта той не изпитва страх и ужас, но най-спокойно отива към смъртта, както отива един Посветен, за когото смъртта е само един момент от живота. Той така се държи в този момент, че даже неговите приятели, които са при него, не могат да изпитат печално чувство, което обикновено възниква при мисълта за смъртта. Самият Федон казва: „Наистина от моя страна аз се намирах в странно състояние. Аз нямах за Сократ тази милост, която чувствуваме обикновено при смъртта на един скъп приятел. Държанието му и думите му дишаха такова голямо щастие, краят му така твърд и благороден, като че ли той слизаше в ада с не по-малка Божествена мисия, отколкото тази, която го беше довела на Земята и като че там щеше да се радва на по-съвършено блаженство, каквото друг не е изпитвал. Аз не чувствувах сърцето си да се натъжи, както би трябвало при такава печална случка.
към текста >>

И пак във Федон Сократ казва: „Защо тези, които искат да се занимават с философия се стараят да умират и да бъдат мъртви, без другите да забележат това.
Държанието му и думите му дишаха такова голямо щастие, краят му така твърд и благороден, като че ли той слизаше в ада с не по-малка Божествена мисия, отколкото тази, която го беше довела на Земята и като че там щеше да се радва на по-съвършено блаженство, каквото друг не е изпитвал. Аз не чувствувах сърцето си да се натъжи, както би трябвало при такава печална случка. Аз имах също така тази яснота на ума, която обикновено придружава философски разговор, аз се намирах в едно чудно настроение, в една смесица от радост и скръб като мислех, че този човек тъй скоро умира." Интересно е тук, че умиращият Сократ поучава учениците си за безсмъртието, което не може да бъде направено от един обикновен човек, който не е минал през Посвещението на мистериите и на когото очите не са отворени за света, в който отива. Целият разговор в този диалог за безсмъртието има за задача да заведе приятелите до едно положение, където те навлизат в контакт с Вечното. Тогава те няма да имат нужда от доказателства за безсмъртието, защото те го виждат, те го преживяват. И пак във Федон Сократ казва: „Защо тези, които искат да се занимават с философия се стараят да умират и да бъдат мъртви, без другите да забележат това. Ако това е така, ще бъде странно, като сме се занимавали само с това през целия си живот и когато смъртта дойде, да се противопоставим на нея - отдавна желана и търсена." След това Сократ пита един от своите приятели: „Смяташ ли, че приляга на един философ да се безпокои за чувствените удоволствия като вкусна храна или питие, или за удоволствията на половото влечение? И вярваш ли, че такъв човек се безпокои за другите телесни нужди като хубави дрехи и обуща и други украшения? Вярваш ли, че той им отдава важност по-голяма, отколкото изисква строгата необходимост на живота? Не смяташ ли, че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не към тялото, но всецяло към душата.
към текста >>

Вярваш ли, че той им отдава важност по-голяма, отколкото изисква строгата необходимост на живота?
Тогава те няма да имат нужда от доказателства за безсмъртието, защото те го виждат, те го преживяват. И пак във Федон Сократ казва: „Защо тези, които искат да се занимават с философия се стараят да умират и да бъдат мъртви, без другите да забележат това. Ако това е така, ще бъде странно, като сме се занимавали само с това през целия си живот и когато смъртта дойде, да се противопоставим на нея - отдавна желана и търсена." След това Сократ пита един от своите приятели: „Смяташ ли, че приляга на един философ да се безпокои за чувствените удоволствия като вкусна храна или питие, или за удоволствията на половото влечение? И вярваш ли, че такъв човек се безпокои за другите телесни нужди като хубави дрехи и обуща и други украшения? Вярваш ли, че той им отдава важност по-голяма, отколкото изисква строгата необходимост на живота? Не смяташ ли, че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не към тялото, но всецяло към душата. Ето прочие първият белег на философа: Повече от който и да е друг човек да освободи душата си от общността на тялото." След това Сократ казва, че общото между смъртта и стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива човека от телесните влечения и го насочва в живота на Духа. И затова философ, който цял живот се стреми да освободи душата си от влиянията на тялото, за да може да познае Истината, когато дойде смъртта той не се плаши от нея, защото той още приживе е освободил душата си от влиянието на телесните желания. Когато душата е сама в себе си, тогава тя може да намери Вечните Истини.
към текста >>

След това Сократ казва, че общото между смъртта и стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива човека от телесните влечения и го насочва в живота на Духа.
След това Сократ пита един от своите приятели: „Смяташ ли, че приляга на един философ да се безпокои за чувствените удоволствия като вкусна храна или питие, или за удоволствията на половото влечение? И вярваш ли, че такъв човек се безпокои за другите телесни нужди като хубави дрехи и обуща и други украшения? Вярваш ли, че той им отдава важност по-голяма, отколкото изисква строгата необходимост на живота? Не смяташ ли, че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не към тялото, но всецяло към душата. Ето прочие първият белег на философа: Повече от който и да е друг човек да освободи душата си от общността на тялото." След това Сократ казва, че общото между смъртта и стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива човека от телесните влечения и го насочва в живота на Духа. И затова философ, който цял живот се стреми да освободи душата си от влиянията на тялото, за да може да познае Истината, когато дойде смъртта той не се плаши от нея, защото той още приживе е освободил душата си от влиянието на телесните желания. Когато душата е сама в себе си, тогава тя може да намери Вечните Истини. Душата е роднина на Вечното, а не на кратковременното. Душата прилича най-много на Божественото, на безсмъртното, на разумното, на единственото, на нерушимото, но вечно равно на себе си същество и прочие. Ако е така, душата по своя воля отива към това, което й прилича, което е Божествено, безсмъртно и разумно.
към текста >>

Платоновата философия може да се раздели на три дяла: Първо, спекулативна или логична философия, или диалектика.
Ние виждаме света да се снабдява и изпълва със смъртни и безсмъртни същества и да се превръща сам в едно същество от този род, което обгръща всички видими неща, един образец на Създателя и на възприетия от сетивата Бог. Така той става най-великият, най-добрият, най-хубавият и най-съвършеният свят, произлязъл от първоначалното единство на вселената." Но този свят на единството, роден единствен, не би бил никак съвършен, ако между множеството образи, що съдържа, не се намираше и образа на самия Създател. Но този образ може да бъде роден само от човешката душа. Бог Отец - Безкрайният Дух - е недостъпен в неизмеримата си дълбочина, обаче Синът, отблясък от Бога, който живее в душата и който е подобен на Бащата, ето Бога, когото човек може да роди. Платоновата философия може да се раздели на три дяла: Първо, спекулативна или логична философия, или диалектика. Второ, философия на природата, изложена най-вече в Тимей. Трето, философията на Духа. Философията на Платон е разпръсната във всичките му диалози, но най-цялостно е разгледана в книгата За държавата, където излага своята философия за Духа, след това в Тимей, Критин, Парменид, Федон и други. Диалектиката се стреми да намери единството на противоположностите. Платон прилага диалектиката към Абсолютната Същност, която е общото, основната Реалност.
към текста >>

Второ, философия на природата, изложена най-вече в Тимей.
Така той става най-великият, най-добрият, най-хубавият и най-съвършеният свят, произлязъл от първоначалното единство на вселената." Но този свят на единството, роден единствен, не би бил никак съвършен, ако между множеството образи, що съдържа, не се намираше и образа на самия Създател. Но този образ може да бъде роден само от човешката душа. Бог Отец - Безкрайният Дух - е недостъпен в неизмеримата си дълбочина, обаче Синът, отблясък от Бога, който живее в душата и който е подобен на Бащата, ето Бога, когото човек може да роди. Платоновата философия може да се раздели на три дяла: Първо, спекулативна или логична философия, или диалектика. Второ, философия на природата, изложена най-вече в Тимей. Трето, философията на Духа. Философията на Платон е разпръсната във всичките му диалози, но най-цялостно е разгледана в книгата За държавата, където излага своята философия за Духа, след това в Тимей, Критин, Парменид, Федон и други. Диалектиката се стреми да намери единството на противоположностите. Платон прилага диалектиката към Абсолютната Същност, която е общото, основната Реалност. Той е прозрял, че идеалното е единствената реалност.
към текста >>

Трето, философията на Духа.
Но този свят на единството, роден единствен, не би бил никак съвършен, ако между множеството образи, що съдържа, не се намираше и образа на самия Създател. Но този образ може да бъде роден само от човешката душа. Бог Отец - Безкрайният Дух - е недостъпен в неизмеримата си дълбочина, обаче Синът, отблясък от Бога, който живее в душата и който е подобен на Бащата, ето Бога, когото човек може да роди. Платоновата философия може да се раздели на три дяла: Първо, спекулативна или логична философия, или диалектика. Второ, философия на природата, изложена най-вече в Тимей. Трето, философията на Духа. Философията на Платон е разпръсната във всичките му диалози, но най-цялостно е разгледана в книгата За държавата, където излага своята философия за Духа, след това в Тимей, Критин, Парменид, Федон и други. Диалектиката се стреми да намери единството на противоположностите. Платон прилага диалектиката към Абсолютната Същност, която е общото, основната Реалност. Той е прозрял, че идеалното е единствената реалност. А общото, Абсолютната Същност е идеалното.
към текста >>

Философията на Платон е разпръсната във всичките му диалози, но най-цялостно е разгледана в книгата За държавата, където излага своята философия за Духа, след това в Тимей, Критин, Парменид, Федон и други.
Но този образ може да бъде роден само от човешката душа. Бог Отец - Безкрайният Дух - е недостъпен в неизмеримата си дълбочина, обаче Синът, отблясък от Бога, който живее в душата и който е подобен на Бащата, ето Бога, когото човек може да роди. Платоновата философия може да се раздели на три дяла: Първо, спекулативна или логична философия, или диалектика. Второ, философия на природата, изложена най-вече в Тимей. Трето, философията на Духа. Философията на Платон е разпръсната във всичките му диалози, но най-цялостно е разгледана в книгата За държавата, където излага своята философия за Духа, след това в Тимей, Критин, Парменид, Федон и други. Диалектиката се стреми да намери единството на противоположностите. Платон прилага диалектиката към Абсолютната Същност, която е общото, основната Реалност. Той е прозрял, че идеалното е единствената реалност. А общото, Абсолютната Същност е идеалното. Истината е общото, мисълта, определена в противоположност на сетивното.
към текста >>

Хегел казва: „Истинското велико на Платон е онова, с което той направи епоха в историята на философията, а с това и в световната история изобщо, е точното определение на идеята като основна реалност.
Платон прилага диалектиката към Абсолютната Същност, която е общото, основната Реалност. Той е прозрял, че идеалното е единствената реалност. А общото, Абсолютната Същност е идеалното. Истината е общото, мисълта, определена в противоположност на сетивното. Той нарича общото идеал, мисълта - това е реалното и неизменното, а сетивното не е нещо истинно, тъй като то се променя, определя се от нещо друго, а не от самото себе си, защото реалното е това, което се определя от само себе си. Хегел казва: „Истинското велико на Платон е онова, с което той направи епоха в историята на философията, а с това и в световната история изобщо, е точното определение на идеята като основна реалност. Изследването на Платон протича изцяло в чистата мисъл. Разглеждането на чистата мисъл сама по себе си и за себе си се нарича диалектика." Платон схваща Абсолютното като Вечно съществуващо само по себе си битие. В своите идеи той отразява числата на питагорейците. Той схваща Абсолютното като единство на битие и небитие, на едното в многото.
към текста >>

Хегел казва още: „Това съчетаване на различните неща, на битие и небитие, на едното и многото и т.н., при което се преминава от едното към другото - това е най-вътрешното, истинското във философията на Платон.
Платон схваща Абсолютното като Вечно съществуващо само по себе си битие. В своите идеи той отразява числата на питагорейците. Той схваща Абсолютното като единство на битие и небитие, на едното в многото. По такъв начин според него Абсолютното обединява противоположностите в едно единство. И затова той казва: Истината, която е Абсолютното, е единството на едното и многото, на битието и небитието. Хегел казва още: „Това съчетаване на различните неща, на битие и небитие, на едното и многото и т.н., при което се преминава от едното към другото - това е най-вътрешното, истинското във философията на Платон. Смята се, че това е езотеричното в неговата философия, а другото е екзотеричното." Според Платон Безкрайното е неопределимо, без форма, абсолютно, съществуващо само по себе си. А крайното, напротив, е гранично, определено, в него има пропорция и мярка. Мъдростта е истинската причина, от която възниква превъзходното - тя е това, което поставя мярката и целта, и е целта в себе си и за себе си, то е целеопределящото. Това е общото, идеалното, Абсолютното.
към текста >>

Смята се, че това е езотеричното в неговата философия, а другото е екзотеричното."
В своите идеи той отразява числата на питагорейците. Той схваща Абсолютното като единство на битие и небитие, на едното в многото. По такъв начин според него Абсолютното обединява противоположностите в едно единство. И затова той казва: Истината, която е Абсолютното, е единството на едното и многото, на битието и небитието. Хегел казва още: „Това съчетаване на различните неща, на битие и небитие, на едното и многото и т.н., при което се преминава от едното към другото - това е най-вътрешното, истинското във философията на Платон. Смята се, че това е езотеричното в неговата философия, а другото е екзотеричното." Според Платон Безкрайното е неопределимо, без форма, абсолютно, съществуващо само по себе си. А крайното, напротив, е гранично, определено, в него има пропорция и мярка. Мъдростта е истинската причина, от която възниква превъзходното - тя е това, което поставя мярката и целта, и е целта в себе си и за себе си, то е целеопределящото. Това е общото, идеалното, Абсолютното. От единството на безкрайното и крайното възникват всички неща: топлината и студът, сухотата и влагата, също така и музикалната хармония на високите и ниските тонове, на по-бързото и по-бавното движение, изобщо всичко красиво и съвършено възниква чрез единството на такива противоположности.
към текста >>

Платоновата философия на природата се съдържа преди всичко в Тимей.
Могъщото, силното е Духът, онова, което може да понася противоречията в себе си. Духът може да понася най- високата степен на противоречие, а слабото, телесното същество не може, то загива веднага, щом в него влезе нещо друго. И тази причина, този Дух, който пренася всички противоречия е Логосът, който възглавява света. Красотата на света, която виждаме в цялата природа и е във всички живи същества, съществува благодарение на Него. Неоплатоникът Прокъл и други неоплатоници смятат изложението в Парменид за истинска теология, за истинско разкриване на всички мистерии на Божествената Същност. Платоновата философия на природата се съдържа преди всичко в Тимей. В тази част на философията си, както и в цялата си философия той въплотил идеите на питагорейците и въобще на езотеричната доктрина. За същността на природата или за създаването на света Платон казва: „Бог е доброто. А доброто по никакъв начин не съдържа в себе си завист, поради това Бог искал да направи света в най-голяма степен подобен на себе си. Най-напред Бог създал елементите - огън, въздух, вода и земя, от които създава видимия и осезаемия свят. Формата на света е кръговидна като най-съвършена форма, която съдържа всички други.
към текста >>

В тази част на философията си, както и в цялата си философия той въплотил идеите на питагорейците и въобще на езотеричната доктрина.
Духът може да понася най- високата степен на противоречие, а слабото, телесното същество не може, то загива веднага, щом в него влезе нещо друго. И тази причина, този Дух, който пренася всички противоречия е Логосът, който възглавява света. Красотата на света, която виждаме в цялата природа и е във всички живи същества, съществува благодарение на Него. Неоплатоникът Прокъл и други неоплатоници смятат изложението в Парменид за истинска теология, за истинско разкриване на всички мистерии на Божествената Същност. Платоновата философия на природата се съдържа преди всичко в Тимей. В тази част на философията си, както и в цялата си философия той въплотил идеите на питагорейците и въобще на езотеричната доктрина. За същността на природата или за създаването на света Платон казва: „Бог е доброто. А доброто по никакъв начин не съдържа в себе си завист, поради това Бог искал да направи света в най-голяма степен подобен на себе си. Най-напред Бог създал елементите - огън, въздух, вода и земя, от които създава видимия и осезаемия свят. Формата на света е кръговидна като най-съвършена форма, която съдържа всички други. Бог е дал на света най-подходящото движение от седемте възможни движения, а именно онова, което най-много подобява на разсъдъка и на съзнанието - кръговото движение.
към текста >>

В третата част на своята философия Платон разглежда качествата, които притежава Чистият Дух.
И те, подражавайки на Божественото са създали както човека, така и всички същества, троични. Създали едно безсмъртно тяло и поставили в него друг един смъртен образ на идеята за душата. Този смъртен образ е носител на всички страсти и стремежи към удоволствие. Това е така наречената нисша или смъртна душа. (Това е звездното или астралното тяло, за което говори съвременната окултна наука.) В третата част на своята философия Платон разглежда качествата, които притежава Чистият Дух. И той го определя като съвкупност на всички добродетели. Първата добродетел, която отличава Духа, е доброто. Второто нещо е Мъдростта, третото - справедливостта, четвъртото - силата. Те съставят Божествения организъм. Като отражение на Духа, Платон основава принципите на своята идеална държава, която има за основа доброто и се ръководи от Мъдростта - учените и просветените хора.
към текста >>

В различните диалози Платон разглежда различните страни от своята философия.
Като отражение на Духа, Платон основава принципите на своята идеална държава, която има за основа доброто и се ръководи от Мъдростта - учените и просветените хора. Военните представляват принципа на силата, а правдата, справедливостта представя административния апарат, който разпределя благата по целия организъм. И доброто, което стои в основата на всичко, представя още стопанският институт, който произвежда всички блага. Това схващане на Платон за устройството на държавата е Вечната синархия, троичното Божествено управление, което съществува както в целия космос, в цялата природа, също така е отразено и в устройството на човека като цяло и частно в устройството на човешкото тяло. Същият принцип на управление е провеждал и Питагор в управлението на Кротона. В различните диалози Платон разглежда различните страни от своята философия. В Пир Платон разглежда въпроса за Любовта. Тук той разглежда Любовта като вестител на Мъдростта. Ако Мъдростта е Словото (Логосът), Синът на Вечния Създател на световете, то Любовта е в материнското отношение с Логоса. Преди още ясната искра на Мъдростта - Светлината - да озари човешката душа, в нея трябва да се пробуди един стремеж, едно влечение, един устрем към Бога, това е Любовта. Човешката душа трябва да се чувствува привлечена към Вечната Светлина, която като се прояви чрез съзнанието й, донася върховното щастие.
към текста >>

Тогава то е нещо повече от наука и то става същина на живота.
Душевната сила, която събужда стремежа на човека към Божествената Мъдрост и която предшествува разцъфтяването на Мъдростта, е представена от Сократ като Мъдрата жена. Това е материнското начало, което ражда Сина Божи, Мъдростта, Логоса. Затова Платон схваща познаването на света като познаване на Истината, като религия. Той поставя познанието във връзка с това, което човек може да постигне като най- висше чрез чувствата си. За Платон познанието има стойност само когато обхване цялата душа. Тогава то е нещо повече от наука и то става същина на живота. То е вече раждане на Висшето, Божественото в човешката душа. В човека се ражда едно същество, което е много по-висше от неговата личност - това е Първоначалният, Висшият, Духовният човек. Това още един път ни показва, че това, което е учил в древните школи на мистериите, в древните окултни школи, Платон го предава в своята философия във формата на диалози. Ще завърша изложението за Платон с една мисъл, където той ясно и определено говори за мистериите и за Посвещенията. Той казва:
към текста >>

Това още един път ни показва, че това, което е учил в древните школи на мистериите, в древните окултни школи, Платон го предава в своята философия във формата на диалози.
Той поставя познанието във връзка с това, което човек може да постигне като най- висше чрез чувствата си. За Платон познанието има стойност само когато обхване цялата душа. Тогава то е нещо повече от наука и то става същина на живота. То е вече раждане на Висшето, Божественото в човешката душа. В човека се ражда едно същество, което е много по-висше от неговата личност - това е Първоначалният, Висшият, Духовният човек. Това още един път ни показва, че това, което е учил в древните школи на мистериите, в древните окултни школи, Платон го предава в своята философия във формата на диалози. Ще завърша изложението за Платон с една мисъл, където той ясно и определено говори за мистериите и за Посвещенията. Той казва: „Явно е почти, че учредителите на Посвещението не са били ни най-малко обикновени хора. Отдавна те ни учат, че този, който отива в другия свят без да бъде Посветен и осветен, пада в тинята, когато напротив, пречистеният и Посветеният живее там с боговете. Защото, казват Учителите на Посвещението, има много хора, които носят тире (тире е жезълът, който е бил даван на Посветения след обряда на Посвещението).
към текста >>

73. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Друг гръцки философ, който е бил свързан с Мистериите и е предал в своята философия езотеричната доктрина, е Хераклит Ефески, живял между 535 и 475 година преди Христа.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ Друг гръцки философ, който е бил свързан с Мистериите и е предал в своята философия езотеричната доктрина, е Хераклит Ефески, живял между 535 и 475 година преди Христа. Връзката му с Мистериите е доказана от един немски автор Едмунд Плайдерер в книгата му Философията на Хераклит Ефески в Светлината на Мистериите, издадена през 1866 година в Берлин. В предговора авторът казва: „Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение, прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от слънце" за този, който е воден от един Посветен. И като разказва, че той е оставил своята книга на съхранение в храма на Диана Ефеска, това значи, че само Посветените са могли да я разберат. Хераклит е наречен „тъмният", защото само Светлината на мистериите може да освети идеите му.
към текста >>

Връзката му с Мистериите е доказана от един немски автор Едмунд Плайдерер в книгата му Философията на Хераклит Ефески в Светлината на Мистериите, издадена през 1866 година в Берлин.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ Друг гръцки философ, който е бил свързан с Мистериите и е предал в своята философия езотеричната доктрина, е Хераклит Ефески, живял между 535 и 475 година преди Христа. Връзката му с Мистериите е доказана от един немски автор Едмунд Плайдерер в книгата му Философията на Хераклит Ефески в Светлината на Мистериите, издадена през 1866 година в Берлин. В предговора авторът казва: „Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение, прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от слънце" за този, който е воден от един Посветен. И като разказва, че той е оставил своята книга на съхранение в храма на Диана Ефеска, това значи, че само Посветените са могли да я разберат. Хераклит е наречен „тъмният", защото само Светлината на мистериите може да освети идеите му. Ще предам някои основни мисли от книгата му, от която са запазени само отделни фрагменти.
към текста >>

Хераклит е представен като човек, който гледа на живота много сериозно.
В предговора авторът казва: „Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение, прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от слънце" за този, който е воден от един Посветен. И като разказва, че той е оставил своята книга на съхранение в храма на Диана Ефеска, това значи, че само Посветените са могли да я разберат. Хераклит е наречен „тъмният", защото само Светлината на мистериите може да освети идеите му. Ще предам някои основни мисли от книгата му, от която са запазени само отделни фрагменти. Хераклит е представен като човек, който гледа на живота много сериозно. Той казвал, че думите могат само да покажат вътрешната наука, но не и да я обяснят. Науката се обяснява само когато се преживее. Прочуто е неговото изречение „Панта рей" - „Всичко тече", което ще рече, че всички неща са в движение, в постоянен прилив. Плутарх, коментирайки това изречение, казва: „Не може да се потопите два пъти в една и съща вода на реката и не може да хванем два пъти едно и също смъртно същество. Със своята сила и бързина то се разпръсва и съединява, то отива и се връща по хиляди начини." По-нататък той казва: „Животът и смъртта, бдението и сънят, младостта и старостта са едно и също нещо.
към текста >>

Затова той казва: „Този, който вижда смъртта в живота и живота в смъртта, само той вижда в истинската Светлина недостатъците и преимуществата на съществуването.
Плутарх, коментирайки това изречение, казва: „Не може да се потопите два пъти в една и съща вода на реката и не може да хванем два пъти едно и също смъртно същество. Със своята сила и бързина то се разпръсва и съединява, то отива и се връща по хиляди начини." По-нататък той казва: „Животът и смъртта, бдението и сънят, младостта и старостта са едно и също нещо. Едното минава в другото, и другото става отново в първото." И продължава: „Има живот и смърт в акта на живеенето, както ги има и в акта на умирането." „Как бихме могли да кажем на всекидневния си живот „ние сме", когато от гледна точка на Вечното ние знаем, че „ние сме и не сме." „Хадес и Дионисий са един и същ бог. Дионисий, богът на радостта да живеем, на възраждането и растежа, е богът, за когото се празнуваха дионисиевите празници. За Хераклит той е като Хадес, богът на разрушението и унищожението. Затова той казва: „Този, който вижда смъртта в живота и живота в смъртта, само той вижда в истинската Светлина недостатъците и преимуществата на съществуването. Тогава и самите недостатъци се оправдават, защото Вечното живее също и в тях. От тази гледна точка те представят друго нещо, отколкото гледището на нисшия живот." Не би било щастие за хората, ако се изпълняват всичките им желания. Болестта прави приятно и добро здравето, гладът ни прави да ценим храната, а работата - почивката. Морската вода е най-чиста и най-нечиста. Тя е пивка и спасителна за рибите, а вредна за хората."
към текста >>

Първите живеят в смъртта на хората, а вторите умират в живота на боговете." Първоначалната грешка на човека е, че със съзнанието си той се привързва към тленните неща.
За да означи това Вечно Същество, той си служи с един дълбок символ. Хармонията на света се връща в първоначалното си положение, както струната на лирата и както тетивата на лъка. Много работи могат да се видят в този му образ - силите, които се разделят в противоположни посоки, за да се съединят чрез една крива и създават единство. Различните ноти си противоречат, но заедно произвеждат хармония. Като приложим този принцип към духовния свят, ние имаме следната хераклитова мисъл: „Безсмъртните са смъртни и смъртните са безсмъртни. Първите живеят в смъртта на хората, а вторите умират в живота на боговете." Първоначалната грешка на човека е, че със съзнанието си той се привързва към тленните неща. По тази причина животът става една опасност. Това, което се случва с човека иде от живота. Но тези събития губят жилото си, ако човек не отдава на живота абсолютна стойност. Тогава той намира невинността си, както ако се възвърнал от така наречения сериозен живот към детското си безгрижие. Възрастните считат за важни много неща, които служат за играчка на детето.
към текста >>

Това, което се случва с човека иде от живота.
Много работи могат да се видят в този му образ - силите, които се разделят в противоположни посоки, за да се съединят чрез една крива и създават единство. Различните ноти си противоречат, но заедно произвеждат хармония. Като приложим този принцип към духовния свят, ние имаме следната хераклитова мисъл: „Безсмъртните са смъртни и смъртните са безсмъртни. Първите живеят в смъртта на хората, а вторите умират в живота на боговете." Първоначалната грешка на човека е, че със съзнанието си той се привързва към тленните неща. По тази причина животът става една опасност. Това, което се случва с човека иде от живота. Но тези събития губят жилото си, ако човек не отдава на живота абсолютна стойност. Тогава той намира невинността си, както ако се възвърнал от така наречения сериозен живот към детското си безгрижие. Възрастните считат за важни много неща, които служат за играчка на детето. Разгледани от становището на Вечното, значителни ценности губят своята стойност. Ето защо Хераклит нарича Вечното „едно дете, което си играе", а Вечността - Царство на детето.
към текста >>

Но тези събития губят жилото си, ако човек не отдава на живота абсолютна стойност.
Различните ноти си противоречат, но заедно произвеждат хармония. Като приложим този принцип към духовния свят, ние имаме следната хераклитова мисъл: „Безсмъртните са смъртни и смъртните са безсмъртни. Първите живеят в смъртта на хората, а вторите умират в живота на боговете." Първоначалната грешка на човека е, че със съзнанието си той се привързва към тленните неща. По тази причина животът става една опасност. Това, което се случва с човека иде от живота. Но тези събития губят жилото си, ако човек не отдава на живота абсолютна стойност. Тогава той намира невинността си, както ако се възвърнал от така наречения сериозен живот към детското си безгрижие. Възрастните считат за важни много неща, които служат за играчка на детето. Разгледани от становището на Вечното, значителни ценности губят своята стойност. Ето защо Хераклит нарича Вечното „едно дете, което си играе", а Вечността - Царство на детето. „И тогава в какво се състои първоначалната грешка?
към текста >>

За него раждането и смъртта на личността са само моменти от живота на духа.
Затова човек държи средата между Бога и животните. Тази сила на растеж и на увеличаваща се сила е неговият духовен елемент. „Даймонът (духът) на човека е неговата съдба. Според него жизнената сила на човека далеч надхвърля неговата личност. Човек е носител на своя даймон и този даймон не е затворен в границите на неговата личност. За него раждането и смъртта на личността са само моменти от живота на духа. Човешката личност е само една преходна форма, едно частично проявление на духа, което я засенчва и осветява. Този, който е познал своя даймон, почва да гледа отвъд себе си, напред и назад. Опитността на духовните неща, която преживява, му доказват неговата собствена Вечност. На този даймон, на тази Божествена душа, той не може повече да възлага едничката служба да изпълня земната му личност. Защото тази личност е само една от формите, чрез които този дух се показва на света.
към текста >>

Нали е така в живота?
Моето днес е рожба на моето вчера. Моето утре ще бъде рожба на моето днес. Така моят живот е плод на един предшествуващ живот и ще бъде семе за един бъдещ живот. Също както човек вижда зад себе си много преживяни дни и пред себе си много дни за живеене, така и душата на Мъдреца вижда много животи в миналото си и много животи в бъдещето си. Мислите и способностите си, които съм придобил вчера, ни служат днес. Нали е така в живота? Не се ли явяват хората на небосклона на съществуването с най- различни дарби? Отде иде това различие? От нищо ли се появява? " Както казах, Хераклит е написал едно единствено съчинение, озаглавено" според едни Музите, а според други За природата, което той предал на съхранение в храма на Диана Ефеска.
към текста >>

Други учени са правили сбирки от фрагментите, между които и Едмунд Плайдерер в книгата му Философията на Хераклит Ефески е Светлината на мистериите.
От нищо ли се появява? " Както казах, Хераклит е написал едно единствено съчинение, озаглавено" според едни Музите, а според други За природата, което той предал на съхранение в храма на Диана Ефеска. Като цяло то е загубено, но са запазени известни фрагменти, които са събрани от различни автори. Шлаермаер ги е събрал по един своеобразен план под заглавие: Хераклит, тъмният от Ефес, изложено въз основа на останките от неговото произведение и на свидетелството на древните. Други учени са правили сбирки от фрагментите, между които и Едмунд Плайдерер в книгата му Философията на Хераклит Ефески е Светлината на мистериите. Хераклит е наречен тъмен, понеже той е писал символично и не е разбран от онези, които нямат Светлината на мистериите. Цицерон казва, че той преднамерено е писал на тъмно. А Сократ е казал за неговата книга: „Това, което разбрах от него, е превъзходно, а за онова, което не успях да разбера аз вярвам, че то също така е превъзходно, но за да се справи с него човек, трябва да бъде делийски плувец." Платон също изучавал философията на Хераклит и в неговите произведения се намират много сведения за нея. Също Хипократ е бил под влиянието на Хераклит.
към текста >>

А Сократ е казал за неговата книга: „Това, което разбрах от него, е превъзходно, а за онова, което не успях да разбера аз вярвам, че то също така е превъзходно, но за да се справи с него човек, трябва да бъде делийски плувец." Платон също изучавал философията на Хераклит и в неговите произведения се намират много сведения за нея.
Шлаермаер ги е събрал по един своеобразен план под заглавие: Хераклит, тъмният от Ефес, изложено въз основа на останките от неговото произведение и на свидетелството на древните. Други учени са правили сбирки от фрагментите, между които и Едмунд Плайдерер в книгата му Философията на Хераклит Ефески е Светлината на мистериите. Хераклит е наречен тъмен, понеже той е писал символично и не е разбран от онези, които нямат Светлината на мистериите. Цицерон казва, че той преднамерено е писал на тъмно. А Сократ е казал за неговата книга: „Това, което разбрах от него, е превъзходно, а за онова, което не успях да разбера аз вярвам, че то също така е превъзходно, но за да се справи с него човек, трябва да бъде делийски плувец." Платон също изучавал философията на Хераклит и в неговите произведения се намират много сведения за нея. Също Хипократ е бил под влиянието на Хераклит. Хераклит казва, че както животът, така и умирането са обединени в нашия живот, както и нашата смърт. Защото като живеем, нашите души са умрели и са погребани от нас. Но като умираме, нашите души възкръсват и живеят. Той казва още: „Ние мислим и вършим всичко съгласно участието на Божествения Разум (Логос).
към текста >>

Във философията на Хераклит намираме първо Божествения Разум, Логоса, Словото като неизменна Реалност в сетивния свят, който произхожда от това
Но разумът не е нищо друго, освен изтълкуването, осъзнаването и разбирането на начина, по който е подредена и устроена вселената. Поради това доколкото вземаме участие в знанието за нея, ние се намираме в Истината, а доколкото притежаваме нещо особено, ние се намираме в заблуждението. Това цяло, Всеобемащият Божествен Разум, в който ние сме потопени, това е същността на Истината. Ето защо онова, което на всички изглежда общо, е убедително, защото то участвува във Всеобщия и Божествен Логос. А онова, което се харесва само на отделен човек поради противоположни причини, няма в себе си никаква убедителност." Във философията на Хераклит намираме първо Божествения Разум, Логоса, Словото като неизменна Реалност в сетивния свят, който произхожда от това Слово, който е в непрестанно движение, в непрестанно изменение. Затова той казва, че всичко тече, всичко е в движение, няма два момента от ставащото, които да са еднакви. И Платон казва за Хераклит: „Той сравнява нещата с течението на реката и твърди, че не може да се влезе два пъти в една и съща река." Вечният Божествен Разум, Словото, от когото произхожда всичко, той го нарича живият Огън, от който произлиза всичко и към който всичко се възвръща. Хераклит казва още: „Хората са смъртни богове, а боговете са безсмъртни хора.
към текста >>

По такъв начин се дава едно ново направление на мисълта и живота, и се създава нова епоха, която най-напред е в един тесен кръг, но впоследствие обхваща целия народ и цялото човечество.
Такива са били например Емпедокъл, Софокъл, Пиндар, Есхил и даже Омир и Хезиод. Гореказаното ни потвърждава мисълта на Учителя, която многократно изнесох, където се казва, че има едно Братство, което пътува в света и носи културата. Където то се установи, там се ражда и развива култура. Когато преминава през даден народ или раса, то се явява най- първо като една вътрешна Светлина и топлина, които стимулират народната душа към мисъл и творчество и към благородни чувства. И това присъствие в даден народ се изявява чрез някаква личност или плеяда от личности, които в течение на развитието на народа става център, около който се групират онези чудни души, които са довели присъствието на Братството в своята среда. По такъв начин се дава едно ново направление на мисълта и живота, и се създава нова епоха, която най-напред е в един тесен кръг, но впоследствие обхваща целия народ и цялото човечество. Учителят казва: „За днешната епоха аз съм първата прелетна птица, която иде да възвести идването на духовната пролет. След мен ще дойдат още хиляди." Орфей беше първата прелетна птичка, която възвести началото на елинската култура. След него дойдоха още много, знайни и незнайни, които станаха носители на мисълта и идеите на Братството, което пребиваваше тогава в Гърция. Същото нещо забелязваме, когато Братството в лицето на розенкройцерите премина в Западна Европа и събуди творческата мисъл на европееца, и се почна творчество във всички области на човешката мисъл и дейност, което създаде Западно-европейската култура.
към текста >>

Той познава края на живота, той познава и началото му."
Вечното, което е целта. По такъв начин тя е истинното, което съществува единствено за себе си и чрез което съществува всичко. Той е поставил принципа на огъня на една страна, а другите три елемента - въздух, вода и земя на другата страна, като противоположност на огъня. Огънят, това е принципът на Духа, на Вечната Същина, а трите други елемента образуват сетивния свят, чрез който Вечното се проявява. Пиндар, друг гръцки философ казва: „Блажен, който е видял мистериите и после слиза в гроба. Той познава края на живота, той познава и началото му." Ксенофон казва: Има един Бог по-велик от всички хора, тялото му не е подобно на тялото на смъртните, нито мисълта му е като мисълта на смъртните. А Плутарх казва, че мистериите са давали най- великите откровения върху природата на даймоните. Софокъл казва: Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките. Само те намират живот там. За другите - там е нищета и страдание.
към текста >>

74. АЛЕКСАНДРИЙСКАТА ШКОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

Както Слънцето напролет събужда живота в цялата природа, така и Божествената Светлина, носена от Братството, което пътува по света, създава културата в различните области в света.
АЛЕКСАНДРИЙСКАТА ШКОЛА Както Слънцето напролет събужда живота в цялата природа, така и Божествената Светлина, носена от Братството, което пътува по света, създава културата в различните области в света. Когато това Братство се установи в Палестина и Египет, за да подготви условията за Словото, което слизаше към Земята, тази Светлина предизвика към живот и стимулира носителите на древната Мъдрост, която имаше за задача да подготви човечеството за идването на Христа. Затова в началото на християнството, което беше плод на един мощен импулс, който нямаше равен на себе си в историята на земното развитие, се появиха ред мислители и философи, със седалище град Александрия, които възкресиха древната херметична Мъдрост. Те си поставиха за задача да открият Истината във всяка религия и философия, и да ги обединят в едно стройно цяло, защото всъщност те са части на цялата Истина, разпръсната в различните философии и религии. По такъв начин възникна така наречената александрийска школа. Тук възниква също така и християнската александрийска школа, която също разглежда християнството във връзка с древната Мъдрост.
към текста >>

Те си поставиха за задача да открият Истината във всяка религия и философия, и да ги обединят в едно стройно цяло, защото всъщност те са части на цялата Истина, разпръсната в различните философии и религии.
АЛЕКСАНДРИЙСКАТА ШКОЛА Както Слънцето напролет събужда живота в цялата природа, така и Божествената Светлина, носена от Братството, което пътува по света, създава културата в различните области в света. Когато това Братство се установи в Палестина и Египет, за да подготви условията за Словото, което слизаше към Земята, тази Светлина предизвика към живот и стимулира носителите на древната Мъдрост, която имаше за задача да подготви човечеството за идването на Христа. Затова в началото на християнството, което беше плод на един мощен импулс, който нямаше равен на себе си в историята на земното развитие, се появиха ред мислители и философи, със седалище град Александрия, които възкресиха древната херметична Мъдрост. Те си поставиха за задача да открият Истината във всяка религия и философия, и да ги обединят в едно стройно цяло, защото всъщност те са части на цялата Истина, разпръсната в различните философии и религии. По такъв начин възникна така наречената александрийска школа. Тук възниква също така и християнската александрийска школа, която също разглежда християнството във връзка с древната Мъдрост. Като най-главни представители на тази християнска александрийска школа се явяват Климент Александрийски и Ориген. За нейните идеи и дейност ще спомена по-късно, когато ще разгледаме християнството. Сега ще се спрем накратко на другата александрийска школа, която иска да обедини и открие хубавото, доброто и Истината във всички философии и религии.
към текста >>

75. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

След като се запознал с много учители по философия, той станал меланхоличен и дълбоко замислен.
ПЛОТИН Сведенията за биографията на Плотин ни дава Порфирий, негов ученик. Плотин е египтянин, роден в Ликопол към 205 година след Христа, при управлението на Септимий Север. След като се запознал с много учители по философия, той станал меланхоличен и дълбоко замислен. На 28 годишна възраст се срещнал с Амониус и от него се почувствувал удовлетворен, при него намерил средата си, това, което търсил. Той слушал Амониус 11 години. По това време в Александрия била широко разпространена славата на индийската Мъдрост и Плотин имал силно желание сам да отиде в Индия и да се запознае на място с тази Мъдрост. Затова той се включил във войската на император Гордиян, който по това време предприемал поход към Персия и Индия. Но походът завършил безуспешно и Плотин не осъществил намерението си и едва се спасил.
към текста >>

Той ги написал в последните 16 години от живота си, а Порфирий ги редактирал и издал по-късно.
Но министрите осуетили това намерение. Плотин умрял в Рим на 66 годишна възраст през 270 година след Христа. Той бил Посветен в мистериите и бил известен като чудотворец. Бил запознат добре с науката за числата. Неговите съчинения възникнали предимно като отговор на въпроси, поставени му от слушатели. Той ги написал в последните 16 години от живота си, а Порфирий ги редактирал и издал по-късно. Съчиненията на Плотин са наречени с общото име Енеади - Девятки и са шест на брой. Всяка от тях съдържа девет отделни трактата, затова се наричат и девятки. Следователно шест по девет прави всичко 54 трактата, всеки от които има по много глави. Във всяка книга се разглеждат отделни въпроси. Първата Енеада разглежда предимно морални проблеми.
към текста >>

Третата: За диалектиката, четвъртата: За блаженството, петата: Дали блаженството се състои в продължителността на времето, шестата: За красотата, седмата: За най-висшето добро и за другите блага, осмата: Откъде идва злото, деветата: За един разумен край на живота.
Следователно шест по девет прави всичко 54 трактата, всеки от които има по много глави. Във всяка книга се разглеждат отделни въпроси. Първата Енеада разглежда предимно морални проблеми. Първата книга е озаглавена Какво е животът и какво е човекът. Втората книга носи заглавието За добродетелите. Третата: За диалектиката, четвъртата: За блаженството, петата: Дали блаженството се състои в продължителността на времето, шестата: За красотата, седмата: За най-висшето добро и за другите блага, осмата: Откъде идва злото, деветата: За един разумен край на живота. Това са деветте раздела на първата Енеада. Другите Енеади са от по-метафизично естество. Преди Порфирий да отиде при Плотин, последният вече бил написал 21 книги. По това време Плотин е бил на 59 години. Той написал 24 книги, след като Порфирий отишъл при него като ученик.
към текста >>

Основният тон на неговата философия ни води към добродетелта и интелектуалното разглеждане на Вечното, на Едното, като неин източник.
Той написал 24 книги, след като Порфирий отишъл при него като ученик. Когато Порфирий отишъл в Сицилия, в последните години преди смъртта си Плотин написал още девет книги, с което всичко правят 54 на брой под общото заглавие Енеади. Във всичките си съчинения той развива идеите на Платон и отчасти на Аристотел, но в Светлината на това, което е научил от Амониус, в Светлината на мистериите. Главното, характерното у Плотин, е възвишеното, чистото вдъхновение в името на издигането на Духа до доброто и истинното. То отвежда душата от отделните предмети към съзерцание па Едното, на Истинното, на Вечното, към размисъл върху Истината, което означава, че душата постига блаженство от това съзерцание. Основният тон на неговата философия ни води към добродетелта и интелектуалното разглеждане на Вечното, на Едното, като неин източник. След това той разглежда особеното съдържание на добродетелта и пътищата за почистване на душата от страстите, от пороците и от неверните представи за злото, за съдбата, а също и от неверието и суеверието. Той посочва пътищата за придобиване на добродетелите, за развитието и пречистването на душата. Той твърди, че трябва да имаме методи за съзерцание на Бога, а не само да се казва, че трябва да съзерцаваме Бога. Той казва: „Добродетел, която е насочена към една последна, крайна цел и с Мъдрост обитава в душата, показва Бога. Душите в света са сродни на висшето, на Бога, следователно как могат да се откъснат от Него."
към текста >>

Философията на Плотин е висш идеализъм и той като всички мистици и Посветени различават три обекта, към които насочва своята мисъл, три проявления на Реалността.
Отделянето на душата от тялото се извършва само от чистата мисъл. Екстазът за него не е просто възторг, а усещане и фантазията, не е разпалване на кръвта, а излизане вън от съдържанието на сетивното съзнание. То е чистото мислене, при което душата влиза в контакт с Божеството. Плотин казва: „Често, когато се пробуждам и от тялото идвам при самия себе си, и съм вън от тялото, аз съм вътрешно при самия себе си, имам удивително съзерцание и водя Божествен живот." В тези екстази той не е бил в безсъзнание, но изпълнен с възвишени мисли и идеи, които напълно съзнавал и живее с тях и когато излезе от състоянието на екстаз. Плотин поддържа, че Абсолютната Същност, Бог, присъствува в мисленето на самосъзнанието и в него съществува като същност, или че самото мислене е Божественото. Философията на Плотин е висш идеализъм и той като всички мистици и Посветени различават три обекта, към които насочва своята мисъл, три проявления на Реалността. Първото нещо е Абсолютната Същност сама по себе си. Второто нещо е Логосът, второто лице на Бога, Синът, и третото нещо е сетивният свят, външната природа. Ще се спрем накратко на тези три момента от неговата философия. 1) Абсолютната Същност е основата, чистото битие, непроменливото, което е основание и причина на всяко появяващо се битие, чиято възможност е отделна от неговата действителност, а абсолютната действителност е в самото него. Той е също тъй същественото единство или единството, което е същността на всички същности.
към текста >>

Ще се спрем накратко на тези три момента от неговата философия.
Плотин казва: „Често, когато се пробуждам и от тялото идвам при самия себе си, и съм вън от тялото, аз съм вътрешно при самия себе си, имам удивително съзерцание и водя Божествен живот." В тези екстази той не е бил в безсъзнание, но изпълнен с възвишени мисли и идеи, които напълно съзнавал и живее с тях и когато излезе от състоянието на екстаз. Плотин поддържа, че Абсолютната Същност, Бог, присъствува в мисленето на самосъзнанието и в него съществува като същност, или че самото мислене е Божественото. Философията на Плотин е висш идеализъм и той като всички мистици и Посветени различават три обекта, към които насочва своята мисъл, три проявления на Реалността. Първото нещо е Абсолютната Същност сама по себе си. Второто нещо е Логосът, второто лице на Бога, Синът, и третото нещо е сетивният свят, външната природа. Ще се спрем накратко на тези три момента от неговата философия. 1) Абсолютната Същност е основата, чистото битие, непроменливото, което е основание и причина на всяко появяващо се битие, чиято възможност е отделна от неговата действителност, а абсолютната действителност е в самото него. Той е също тъй същественото единство или единството, което е същността на всички същности. Принципът, истинното, не е в проявяващото множество на съществуванието, обикновената субстанциалност на нещата, съгласно която всяко от тях е отделна единица от другите, а по-скоро чисто и просто тяхната същност е тяхното единство. Абсолютно чистото битие е абсолютното добро. Доброто е онова, към което е привързано всичко, за което жадуват всички неща и същества и го имат за принцип, от който всички се нуждаят, докато самото то не изпитва нужда, самозадоволява се и е мярка и граница на всичко, то дава от самото себе си Логоса и същността, душата, живота и дейността на Логоса.
към текста >>

Доброто е онова, към което е привързано всичко, за което жадуват всички неща и същества и го имат за принцип, от който всички се нуждаят, докато самото то не изпитва нужда, самозадоволява се и е мярка и граница на всичко, то дава от самото себе си Логоса и същността, душата, живота и дейността на Логоса.
Ще се спрем накратко на тези три момента от неговата философия. 1) Абсолютната Същност е основата, чистото битие, непроменливото, което е основание и причина на всяко появяващо се битие, чиято възможност е отделна от неговата действителност, а абсолютната действителност е в самото него. Той е също тъй същественото единство или единството, което е същността на всички същности. Принципът, истинното, не е в проявяващото множество на съществуванието, обикновената субстанциалност на нещата, съгласно която всяко от тях е отделна единица от другите, а по-скоро чисто и просто тяхната същност е тяхното единство. Абсолютно чистото битие е абсолютното добро. Доброто е онова, към което е привързано всичко, за което жадуват всички неща и същества и го имат за принцип, от който всички се нуждаят, докато самото то не изпитва нужда, самозадоволява се и е мярка и граница на всичко, то дава от самото себе си Логоса и същността, душата, живота и дейността на Логоса. Но самото То не е нищо от онова, чиито принцип е То. Абсолютното битие е познаваемо и остава в себе си. Абсолютното единство не позволява на нещата да се разпаднат, То е здрава връзка на единството на всичко, която прониква, събира и обединява всичко, което се намира в опасност да се разпадне, да се раздвои във вид на противоположност. Ние го наричаме Едното и Доброто. То нито е, нито е нещо, някаква единица, а е над всичко, То е центърът на универсума, Вечният ред на добродетелта и източник на Божествената Любов, около него се движи всичко и към него се насочва всичко.
към текста >>

76. ЯМБЛИХ - Влад Пашов (1902- 1974)

След това е написал Животът на Питагор, Едно обучение по философия и Един трактат за математиката и съдбата.
Но той нямал изящния език на Учителя си, затова се ползувал с по- малка популярност и известност. Той бил много високо уважаван и затова бил наречен Божествен Учител. Той е правил много чудеса. Неговият биограф Евнапий твърди, че той често се издигал над земята на височина 5-6 метра и главата му е била обкръжена от ореол. Той е написал много книги, най-важната от които е книгата му За мистериите. След това е написал Животът на Питагор, Едно обучение по философия и Един трактат за математиката и съдбата. Ще предам някои мисли от книгата му За мистериите. Както казах, той се е занимавал с теургия - изкуство за влизане във връзка с различни категории духове чрез произнасяне на специални за целта формули и извършване на определени обреди и символи. В следната мисъл той описва какъв е ефектът от появяването на различните Божествени същества и какво носят те за човечеството. „Толкова е голяма изпусканата от боговете Светлина при появата им, че телесните ни очи не могат да я понасят и страдат както рибите, извадени от водата и оставени на суша във въздуха. И хората, които съзерцават Божествения Огън, не можейки вече да дишат по причина на силата на този Огън, отслабват при неговата поява и естественото дишане се спира.
към текста >>

От появата на Архонтите някои доставят космически блага и всички блага на живота, а други - по-долните - носят изобилие на веществени блага.
Появата на архангелите доставя Истината, не върху всички неща, но особено върху известни неща и тази Истина не винаги се доставя, но само понякога, нито безразлично на всички и навсякъде, но по начин определен, в точно определено място и досежно известни неща. Също тъй тя не дава сила безусловно за всичко, нито винаги безразлично и навсякъде, но я дава само понякога и в определени места. Появата на ангелите, още повече отколкото появата на архангелите, описва много по-тесни кръгове при раздаване на благата. Оная на гениите не доставя повече блага за душата, но блага за тялото или такива, които засягат тялото и то само когато редът на света го позволява. Оная на хероите доставя блага от втори и трети ред и всецяло се стреми към космическото и земното управление на душите. От появата на Архонтите някои доставят космически блага и всички блага на живота, а други - по-долните - носят изобилие на веществени блага. Появата на душите доставя на зрителите всички полезни за човешкия живот неща. Така според реда, присъщ на всяка проява, полученото при нея е напълно отличително и онова, което ти питаш за появите ще получиш пълен отговор по подобаващ за това начин." По-нататък, в следващия параграф Ямблих продължава обясненията си как се извършва самото призоваване. Той казва: „Теургическото единение се добива само с помощта на неизразимите обреди, чрез дела, извършени по обреден начин, достойни за боговете и надминаващи всяко схващане и чрез необяснимата сила на символите, позната само на боговете.
към текста >>

Когато душата се извиси до същества, по-повдигнати от нея, тогава тя напълно се отделя от подчинените същества, заменя живота си заради един друг живот, и като напуща оня ред на нещата, с който е била свързана дотогава, свързва се с един друг миров ред."
Веднъж произведени, такива магически, ритмически вибрации, то незабавно те се проявяват в съществуването на целия елементален свят. Следователно, правилно произнесеното слово само тогава получава значение, когато оживяващата го идея е зачената в ума и намира отклик в душата. Волята и мотивът са основата! " И Ямблих казва: „Има един душевен принцип, който седи по-високо от всяка природа и чрез който ние можем да се издигнем над всеки ред и над всяка система във вселената. Когато душата се извиси до същества, по-повдигнати от нея, тогава тя напълно се отделя от подчинените същества, заменя живота си заради един друг живот, и като напуща оня ред на нещата, с който е била свързана дотогава, свързва се с един друг миров ред." А Ван Хелмонт казва: „Има една екстатична или възвисяваща сила, която веднъж възбудена и сепната от някое горещо желание или от живо въображение, е способна да отведе духа към някои отсъствуващи или далечни обекти." По-нататък Ямблих говори за вдъхновението, за неговото естество и за неговите причини. Той казва: „Ти казваш, че много хора узнават бъдещето чрез Божествено вдъхновение и унес, при всичко че са будни дотолкова, щото да могат да се ползуват от сетивата си, но без да бъдат господари на себе си или поне по-малко владеещи себе си, отколкото по-напред. Аз искам да ти покажа по какви признаци се познават онези, които действително са обладани от боговете: те или напълно подчиняват живота си на волята на боговете, които ги вдъхновяват, или пък са променили човешкия си живот в Божествен, или пък постъпват в собствения си живот съобразно Волята на Бога, защото те не си служат със сетивата си и не са будни по същия начин, както онези, които напълно се ползуват от сетивата си. Също самите те не постигат знанието за бъдещето и не се движат като онези, които действуват по собствена воля.
към текста >>

Аз искам да ти покажа по какви признаци се познават онези, които действително са обладани от боговете: те или напълно подчиняват живота си на волята на боговете, които ги вдъхновяват, или пък са променили човешкия си живот в Божествен, или пък постъпват в собствения си живот съобразно Волята на Бога, защото те не си служат със сетивата си и не са будни по същия начин, както онези, които напълно се ползуват от сетивата си.
И Ямблих казва: „Има един душевен принцип, който седи по-високо от всяка природа и чрез който ние можем да се издигнем над всеки ред и над всяка система във вселената. Когато душата се извиси до същества, по-повдигнати от нея, тогава тя напълно се отделя от подчинените същества, заменя живота си заради един друг живот, и като напуща оня ред на нещата, с който е била свързана дотогава, свързва се с един друг миров ред." А Ван Хелмонт казва: „Има една екстатична или възвисяваща сила, която веднъж възбудена и сепната от някое горещо желание или от живо въображение, е способна да отведе духа към някои отсъствуващи или далечни обекти." По-нататък Ямблих говори за вдъхновението, за неговото естество и за неговите причини. Той казва: „Ти казваш, че много хора узнават бъдещето чрез Божествено вдъхновение и унес, при всичко че са будни дотолкова, щото да могат да се ползуват от сетивата си, но без да бъдат господари на себе си или поне по-малко владеещи себе си, отколкото по-напред. Аз искам да ти покажа по какви признаци се познават онези, които действително са обладани от боговете: те или напълно подчиняват живота си на волята на боговете, които ги вдъхновяват, или пък са променили човешкия си живот в Божествен, или пък постъпват в собствения си живот съобразно Волята на Бога, защото те не си служат със сетивата си и не са будни по същия начин, както онези, които напълно се ползуват от сетивата си. Също самите те не постигат знанието за бъдещето и не се движат като онези, които действуват по собствена воля. Напротив, те не са вече господари на себе си, както по-напред, до никаква степен и не отразяват собствения си ум, нито дължат познанията си на себе си. Ето един твърде верен признак: Мнозина от тях не се горят от огън, защото огънят не може да ги засегне, по причина на намиращото се у тях Божествено вдъхновение. И мнозина от тях, когато ги горят, не чувствуват това, защото тогава те не живеят с животинския живот. Други, пронизани от железни остриета, не чувствуват Това.
към текста >>

Това показва, че вдъхновените и унесените не съзнават действията си, не живеят вече с човешкия живот, нито с животинския живот, нито угаждат на чувствуванията си, нито на своята воля, но те променят живота си в Божествен, който ги вдъхновява и напълно ги обладава.
И мнозина от тях, когато ги горят, не чувствуват това, защото тогава те не живеят с животинския живот. Други, пронизани от железни остриета, не чувствуват Това. Трети пък, получават в гърба си удари от секири или си насичат ръцете с ханжари, без да чувствуват нещо. Техните действия не са вече човешки, защото Божественият Дух им дава възможност да минават оттам, откъдето другите не могат да минат. Те се хвърлят в огъня без ни най-малко да си напакостят, те вървят из огъня, преминават през реки и т.н. Това показва, че вдъхновените и унесените не съзнават действията си, не живеят вече с човешкия живот, нито с животинския живот, нито угаждат на чувствуванията си, нито на своята воля, но те променят живота си в Божествен, който ги вдъхновява и напълно ги обладава. Съществуват многобройни видове на Божествено обладаване и Божествено вдъхновение, които се произвеждат по-много начини. Поради това често се случва признаците на последните да бъдат различни. Понякога боговете, от които сме вдъхновени са различни и произвеждат различно вдъхновение, а понякога различния начин на унасянията прави различно и вдъхновението. Защото или Бог ни обладава, или ние сме погълнати от Него, или пък действуваме с постъпка, обща с Неговата. Също понякога ние споделяме най- долната Божествена сила, понякога средната Му сила, а понякога най-първата от всички.
към текста >>

77. ПРОКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-напред той отишъл в Александрия да изучава риторика и философия, където учил при платониците Плутарх и Сиран.
Прокъл е един от последните забележителни неоплатоници. Той е роден през 412 година след Христа в Константинопол, а умрял в Атина през 485 година. Учил и живял предимно в Атина, където по това време е живял и поучавал Плутарх. Животът му е описан от ученика му Марин. Според този биограф родителите му били от Мала Азия. Най-напред той отишъл в Александрия да изучава риторика и философия, където учил при платониците Плутарх и Сиран. Най-напред той се запознал с философията на Аристотел и после с тази на Платон. Според неговия биограф, дъщерята на Плутарх, Асклапидения, която единствена по времето на Прокъл била запазила предаденото й от баща й знание за мистериите и цялата теургическа наука, и ги предала на Прокъл. Прокъл научил всичко, което се отнася до мистериите: Орфическите поеми, съчиненията на Хермес и религиозните обреди на всички религии така че, където и да отивал, той разбирал церемониите на различните богослужения по-добре от самите Жреци на съответните религии. Прокъл е бил Посветен във всички мистерии в древността.
към текста >>

Най-напред той се запознал с философията на Аристотел и после с тази на Платон.
Той е роден през 412 година след Христа в Константинопол, а умрял в Атина през 485 година. Учил и живял предимно в Атина, където по това време е живял и поучавал Плутарх. Животът му е описан от ученика му Марин. Според този биограф родителите му били от Мала Азия. Най-напред той отишъл в Александрия да изучава риторика и философия, където учил при платониците Плутарх и Сиран. Най-напред той се запознал с философията на Аристотел и после с тази на Платон. Според неговия биограф, дъщерята на Плутарх, Асклапидения, която единствена по времето на Прокъл била запазила предаденото й от баща й знание за мистериите и цялата теургическа наука, и ги предала на Прокъл. Прокъл научил всичко, което се отнася до мистериите: Орфическите поеми, съчиненията на Хермес и религиозните обреди на всички религии така че, където и да отивал, той разбирал церемониите на различните богослужения по-добре от самите Жреци на съответните религии. Прокъл е бил Посветен във всички мистерии в древността. Познавал много добре египетското богослужение и спазвал всички техни празници, като прекарвал в молитви и в пеене на химни в дните, определени за постене.
към текста >>

Главните му съчинения са: Теология на Платон и Елементите на философията.
Той преподавал в Атина, където имал неоплато- ническа школа. Неговият биограф разказва най-големи чудеса за него, а именно: че докарвал дъжд от небето и смекчавал големите горещини, спирал земетресения, излекувал нелечими болести, виждал Божествени явления и пр. Прокъл е бил с дълбок ум и притежавал най-широки познания и водил изключително един деен, научен живот.Той написал много съчинения, някои от които са достигнали до нас, между които няколко математически съчинения, като например За сферата. Философските му съчинения са предимно коментарии върху Диалозите на Платон. Особено прочут бил коментарът му върху Тимей. Главните му съчинения са: Теология на Платон и Елементите на философията. Прокъл е живял с философията си, тя за него е била живот, а не само теория. Главните идеи на неговата философия са изложени в съчинението му Теология на Платон. Той се отличавал с едно по-дълбоко проучаване и разбиране на Платон от предишните неоплатоници. В теологията на Платон той най-вече се занимава с въпроса за Едното, за Абсолютното Същество. Той се стреми да покаже множеството като Едно и Едното като множество, да изложи формата, която приема Едното.
към текста >>

Прокъл е живял с философията си, тя за него е била живот, а не само теория.
Неговият биограф разказва най-големи чудеса за него, а именно: че докарвал дъжд от небето и смекчавал големите горещини, спирал земетресения, излекувал нелечими болести, виждал Божествени явления и пр. Прокъл е бил с дълбок ум и притежавал най-широки познания и водил изключително един деен, научен живот.Той написал много съчинения, някои от които са достигнали до нас, между които няколко математически съчинения, като например За сферата. Философските му съчинения са предимно коментарии върху Диалозите на Платон. Особено прочут бил коментарът му върху Тимей. Главните му съчинения са: Теология на Платон и Елементите на философията. Прокъл е живял с философията си, тя за него е била живот, а не само теория. Главните идеи на неговата философия са изложени в съчинението му Теология на Платон. Той се отличавал с едно по-дълбоко проучаване и разбиране на Платон от предишните неоплатоници. В теологията на Платон той най-вече се занимава с въпроса за Едното, за Абсолютното Същество. Той се стреми да покаже множеството като Едно и Едното като множество, да изложи формата, която приема Едното. В платоновия Парменид той намира познанието за природата на Абсолютната Същност.
към текста >>

Главните идеи на неговата философия са изложени в съчинението му Теология на Платон.
Прокъл е бил с дълбок ум и притежавал най-широки познания и водил изключително един деен, научен живот.Той написал много съчинения, някои от които са достигнали до нас, между които няколко математически съчинения, като например За сферата. Философските му съчинения са предимно коментарии върху Диалозите на Платон. Особено прочут бил коментарът му върху Тимей. Главните му съчинения са: Теология на Платон и Елементите на философията. Прокъл е живял с философията си, тя за него е била живот, а не само теория. Главните идеи на неговата философия са изложени в съчинението му Теология на Платон. Той се отличавал с едно по-дълбоко проучаване и разбиране на Платон от предишните неоплатоници. В теологията на Платон той най-вече се занимава с въпроса за Едното, за Абсолютното Същество. Той се стреми да покаже множеството като Едно и Едното като множество, да изложи формата, която приема Едното. В платоновия Парменид той намира познанието за природата на Абсолютната Същност. За него само Едното е реална същност, само то е Истина, а всички други са само моменти на неговото проявление.
към текста >>

Едва от обособяването, от развитието на моментите, които са в живота, произтича Логосът, разумът, а от него душата.
Тя е Първичната Единица. Породеното от нея е вече определено, то е двойствеността, двойката, а третото, тройката е едно цяло - единство на определеното и неопределеното или нещо смесено. Едва то е биващото, субстанциалното, Едното-много. В това истинско съществуващо е красотата, Истината и симетрията. Истински съществуващото, излизайки вън от самото себе си, е животът. Едва от обособяването, от развитието на моментите, които са в живота, произтича Логосът, разумът, а от него душата. Прокъл казва: „Логосът е това, което връща към принципите и е границата, той усвоява принципа и образува кръг." Прокъл се различава от Плотин именно по това, че Прокъл смята, че Логосът не произтича направо от Едното. Той казва: „Относно Първото Единство всички са съгласни помежду си. Само че, според Плотин, веднага след Единството се явява мислещата природа - Логосът. Обаче по-добре постъпи неговият Учител, който го въведе в цялата Божествена Истина, ограничи това неопределено разглеждане на по- древните мислители и доведе това безредно смесване на различните редове до едно мисловно различаване и го посъветва да следва точно и да фиксира различаванията на определенията." Прокъл приема три сфери на проява, различни една от друга.
към текста >>

То е битието както на живота, така и на разума, на Логоса.
В цялата противоположност на божествените поколения, по-превъзходното принадлежи на границата, а по-лошото - към безкрайното. От тези два принципа всичко получава своето движение напред, докато излезе в битието. Така Вечното, доколкото то е мярката, като интелектуална мярка, участвува в границата, а доколкото е причина на непрестанната сила, тласкаща към битието - Безкрайността. Така разумът, Логосът, доколкото той има в себе си мерките-образци, е продукт на границата, а доколкото вечно поражда всички, той има ненамаляваща сила на Безкрайността." В допълнение и изяснение на горната мисъл той казва още следното: „Първото битие е смесеното, единството на идеята със самата себе си. То е битието както на живота, така и на разума, на Логоса. Първото от смесеното е първо от всичко биващо. Има още два други реда: животът и Духът. Следователно всичко е троично, тъй като всяко от тези различни неща е троично в самото себе си. А тези три троичности се определят по-точно като Абсолютно битие, живот и Дух. Така те трябва да се схващат духовно и в мисълта.
към текста >>

Както казах, Прокъл е живял със своята философия, тя за него не е била една празна метафизика, а една конкретна наука, едно конкретно познание за Божественото естество и Божественото проявление.
Първото е Неговото Неизмеримо Единство. Второто, животът, е преливането, изобилието на всички сили и тяхното излъчване, а третото е пълното пораждане на битието, на същността изобщо. Тези три момента, това са трите проявления на Абсолютното, които Прокъл нарича три Бога или трите лица на Бога. Бог е Цялото в Себе Си. Тези три Бога са чисто трите проявления, трите лица на Абсолютния Бог. Както казах, Прокъл е живял със своята философия, тя за него не е била една празна метафизика, а една конкретна наука, едно конкретно познание за Божественото естество и Божественото проявление. Той е познавал много добре магията и теургията и си е служил с тях. По този въпрос той казва: „Трябва да приемем, че първите и най-превъзходни имена на боговете се основават в самите богове. Божественото мислене прави от своите мисли имена и показва образите на боговете. Всяко име сякаш носи образа на един Бог. Както теургията призовава чрез известни символи безкористната доброта на Бога да осветли творбите на художниците, така мисловната наука чрез съчетания и разделяне на тоновете кара да се прояви скритата същност на Бога."
към текста >>

Прокъл е върхът на неоплатоническата философия.
Той е познавал много добре магията и теургията и си е служил с тях. По този въпрос той казва: „Трябва да приемем, че първите и най-превъзходни имена на боговете се основават в самите богове. Божественото мислене прави от своите мисли имена и показва образите на боговете. Всяко име сякаш носи образа на един Бог. Както теургията призовава чрез известни символи безкористната доброта на Бога да осветли творбите на художниците, така мисловната наука чрез съчетания и разделяне на тоновете кара да се прояви скритата същност на Бога." Прокъл е върхът на неоплатоническата философия. Неговата мисъл преминава през цялото Средновековие. Той имал много приемници на катедрата в Атина. По- известни са: Марин, неговият биограф, Изидор от Газа и Дамаский. От него има също така запазени доста интересни съчинения. Той бил един от последните преподаватели на.неоплатоническата философия в академията в Атина, защото през 529 година след Христа император Юстиниян наредил да закрият тази школа и изгонил от империята си всички езически философи.
към текста >>

Той бил един от последните преподаватели на.неоплатоническата философия в академията в Атина, защото през 529 година след Христа император Юстиниян наредил да закрият тази школа и изгонил от империята си всички езически философи.
Прокъл е върхът на неоплатоническата философия. Неговата мисъл преминава през цялото Средновековие. Той имал много приемници на катедрата в Атина. По- известни са: Марин, неговият биограф, Изидор от Газа и Дамаский. От него има също така запазени доста интересни съчинения. Той бил един от последните преподаватели на.неоплатоническата философия в академията в Атина, защото през 529 година след Христа император Юстиниян наредил да закрият тази школа и изгонил от империята си всички езически философи. Макар, че школата външно престанала да съществува, все пак неоплатоническите идеи, особено философията на Прокъл се закрепила и запазила в църквата още дълго време. И всички по-късни мистици в църквата или вън от нея са говорили за мистичните дълбочини на Бога както Прокъл. Цялата неоплатоническа философия се основава предимно на коментарии на Платон и всички нейни апостоли се стремят да влязат във връзка с Духа и да получат откровение за същността на битието, на Духа и на живота. Те са се издигнали над сетивния свят и са търсили света на Духа. Изхождайки от Платон, те изхождат от древните мистерии, защото видяхме, че Платон изнесе учението на мистериите във философска форма.
към текста >>

Макар, че школата външно престанала да съществува, все пак неоплатоническите идеи, особено философията на Прокъл се закрепила и запазила в църквата още дълго време.
Неговата мисъл преминава през цялото Средновековие. Той имал много приемници на катедрата в Атина. По- известни са: Марин, неговият биограф, Изидор от Газа и Дамаский. От него има също така запазени доста интересни съчинения. Той бил един от последните преподаватели на.неоплатоническата философия в академията в Атина, защото през 529 година след Христа император Юстиниян наредил да закрият тази школа и изгонил от империята си всички езически философи. Макар, че школата външно престанала да съществува, все пак неоплатоническите идеи, особено философията на Прокъл се закрепила и запазила в църквата още дълго време. И всички по-късни мистици в църквата или вън от нея са говорили за мистичните дълбочини на Бога както Прокъл. Цялата неоплатоническа философия се основава предимно на коментарии на Платон и всички нейни апостоли се стремят да влязат във връзка с Духа и да получат откровение за същността на битието, на Духа и на живота. Те са се издигнали над сетивния свят и са търсили света на Духа. Изхождайки от Платон, те изхождат от древните мистерии, защото видяхме, че Платон изнесе учението на мистериите във философска форма. Те продължиха неговата работа, като си служеха и с по-конкретни окултни изкуства като теургията, магията, астрологията и пр.
към текста >>

Цялата неоплатоническа философия се основава предимно на коментарии на Платон и всички нейни апостоли се стремят да влязат във връзка с Духа и да получат откровение за същността на битието, на Духа и на живота.
По- известни са: Марин, неговият биограф, Изидор от Газа и Дамаский. От него има също така запазени доста интересни съчинения. Той бил един от последните преподаватели на.неоплатоническата философия в академията в Атина, защото през 529 година след Христа император Юстиниян наредил да закрият тази школа и изгонил от империята си всички езически философи. Макар, че школата външно престанала да съществува, все пак неоплатоническите идеи, особено философията на Прокъл се закрепила и запазила в църквата още дълго време. И всички по-късни мистици в църквата или вън от нея са говорили за мистичните дълбочини на Бога както Прокъл. Цялата неоплатоническа философия се основава предимно на коментарии на Платон и всички нейни апостоли се стремят да влязат във връзка с Духа и да получат откровение за същността на битието, на Духа и на живота. Те са се издигнали над сетивния свят и са търсили света на Духа. Изхождайки от Платон, те изхождат от древните мистерии, защото видяхме, че Платон изнесе учението на мистериите във философска форма. Те продължиха неговата работа, като си служеха и с по-конкретни окултни изкуства като теургията, магията, астрологията и пр. Неоплатониците като мистици и езотерици, като хора, които са познавали мистериите, са искали да посочат, че всички религии са имали Божествен произход, но впоследствие, с течение на времето, са изопачени. И те искали да открият Божественото във всяка религия, да го очистят от праха на вековете.
към текста >>

78. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Както всяко едно окултно братство те са имали две страни на живота: външна, екзотерична и вътрешна, езотерична.
Членовете на есейските общества са били високо издигнати мъже и жени, истински Божии служители, изпълнени с горещо желание да работят за издигането на човечеството и за въдворяване на братството между хората. Те се стремели да церят не само телата, но и душите на хората и върховната тяхна цел е била да възвърнат на човечеството духовното и физическото здраве. Те високо държали знамето на Истината и Светостта и се стремели да се удостоят с Божествени откровения. Те всички отричали частната собственост и между тях не е имало роби. Всички са били свободни и са работили братски, живеели са братски и комунално. Както всяко едно окултно братство те са имали две страни на живота: външна, екзотерична и вътрешна, езотерична. Външната страна на живота им се отнасяла до отношенията помежду им и отношенията към другите хора, техните ближни. А редом с този, така да се каже социален живот, те са били като ученици на една окултна школа, където всеки е заемал мястото си според степента на своето развитие. Правилата на школата са били много строги, както във всички окултни школи и не е било лесно човек да стане техен ученик. Онзи, който е желаел да стане техен ученик, в течение на много години е бил подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали за достоен, приемали го в първата степен на ордена чрез особен обряд на омиване - кръщение. След това кандидатът няколко години бил подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане ученик.
към текста >>

Външната страна на живота им се отнасяла до отношенията помежду им и отношенията към другите хора, техните ближни.
Те се стремели да церят не само телата, но и душите на хората и върховната тяхна цел е била да възвърнат на човечеството духовното и физическото здраве. Те високо държали знамето на Истината и Светостта и се стремели да се удостоят с Божествени откровения. Те всички отричали частната собственост и между тях не е имало роби. Всички са били свободни и са работили братски, живеели са братски и комунално. Както всяко едно окултно братство те са имали две страни на живота: външна, екзотерична и вътрешна, езотерична. Външната страна на живота им се отнасяла до отношенията помежду им и отношенията към другите хора, техните ближни. А редом с този, така да се каже социален живот, те са били като ученици на една окултна школа, където всеки е заемал мястото си според степента на своето развитие. Правилата на школата са били много строги, както във всички окултни школи и не е било лесно човек да стане техен ученик. Онзи, който е желаел да стане техен ученик, в течение на много години е бил подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали за достоен, приемали го в първата степен на ордена чрез особен обряд на омиване - кръщение. След това кандидатът няколко години бил подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане ученик. Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни.
към текста >>

Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни.
Външната страна на живота им се отнасяла до отношенията помежду им и отношенията към другите хора, техните ближни. А редом с този, така да се каже социален живот, те са били като ученици на една окултна школа, където всеки е заемал мястото си според степента на своето развитие. Правилата на школата са били много строги, както във всички окултни школи и не е било лесно човек да стане техен ученик. Онзи, който е желаел да стане техен ученик, в течение на много години е бил подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали за достоен, приемали го в първата степен на ордена чрез особен обряд на омиване - кръщение. След това кандидатът няколко години бил подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане ученик. Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представяли един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери Есеите присъствували като на тайнство - обличали се в чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа. Есеите давали обещания: първо: да любят Бога от всичко най-много; второ: да оказват милосърдие и справедливост към хората и животните; и трето: да водят непорочен живот. Тези три обета включват в себе си всички обязаности на човека към Бога, към ближния и към самия себе си.
към текста >>

Целер в своята история на философията говори за голямото сходство на есеите с пи- тагорейците не само по отношение на техния живот, но и по тяхното учение.
Филон твърди, че „у тях нямало желание да имат смъртно потомство, те имали безсмъртни плодове, зараждащи се само в чистата душа, оплодотворена от Божествените лъчи, изхождащи от Отца." Тази мисъл показва, че те са знаели Великата Основна Истина, че Божественият Дух - Христос, се въплотява само в чистите сърца. Плиний, говорейки за общината на есеите, разположена на брега на Мъртво море, ги нарича „чудо на света" и твърди, че това е едно племе, което продължава своето съществуване в течение на хилядолетия без жени и деца. Филон ги нарича светии и казва, че те били Посветени във всички тайни на древните мистерии. Техните идеи и схващания са били сходни с идеите на всички древни езотерични общества. Целер в своята история на философията говори за голямото сходство на есеите с пи- тагорейците не само по отношение на техния живот, но и по тяхното учение. Той изнася следните общи принципи между тях: Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа. Второ, скривали своите учения под покрива на символистиката и обредността. Трето, основали своята философия на алегорическите тълкувания на древните предания, авторитетността на които признавали. Четвърто, прекланяли се пред висшите сили, проявени в четирите елемента и въз- насяли молитви пред изгряващото слънце. Пето, вярвали в йерархическата стълба от същества, наредени между човека и върховното Божество.
към текста >>

Трето, основали своята философия на алегорическите тълкувания на древните предания, авторитетността на които признавали.
Филон ги нарича светии и казва, че те били Посветени във всички тайни на древните мистерии. Техните идеи и схващания са били сходни с идеите на всички древни езотерични общества. Целер в своята история на философията говори за голямото сходство на есеите с пи- тагорейците не само по отношение на техния живот, но и по тяхното учение. Той изнася следните общи принципи между тях: Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа. Второ, скривали своите учения под покрива на символистиката и обредността. Трето, основали своята философия на алегорическите тълкувания на древните предания, авторитетността на които признавали. Четвърто, прекланяли се пред висшите сили, проявени в четирите елемента и въз- насяли молитви пред изгряващото слънце. Пето, вярвали в йерархическата стълба от същества, наредени между човека и върховното Божество. Шесто, придържали се към дуалисти- ческия възглед за същността на света, признавали взаимодействието между духа и материята, между доброто и злото, но в основата на този дуализъм стоял строгият монизъм, според който доброто и злото, духът и материята са проява на Абсолютния Бог. Цялата организация и учение на есеите са подобни на тия на питагорейците и на всички окултни школи на миналото. В допълнение на гореказаното общите черти между питагорей- ците и есеите са следните: 1) Молитва при започването и свършването на всяка работа.
към текста >>

И когато един искал да излъже, той платил с живота си.
Есеите учили своите ученици да търсят преди всичко Царството Божие в правдата негова, което е учил и Христос. Те искали от всички, които желаят да влязат в тяхното братство, да продадат всичкия си имот и да внесат сумата в общата каса. Техният девиз е бил: „Моето е твое и твоето е мое". Същото са учили и първите християни. Известен е случаят, където се казва, че които се присъединявали към християнската община, продавали имотите си и сумата внасяли в общата каса. И когато един искал да излъже, той платил с живота си. Също така Христос казал на богатия момък, че ако иска да го последва, да продаде всичко, що има и да го раздаде на сиромасите. Много места от Свещеното Писание показват, че първите християни са били за общия, комуналния, братския живот. (Йоан 13; Деяния 2 и др.) Както казах, за есеите роднинските връзки не са били съществени. Същото говори и Христос, като казва: Който изпълнява волята на Отца небеснаго, той ми е брат, сестра и майка.
към текста >>

Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа.
„Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят. Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане. Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията.
към текста >>

Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си.
И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н. Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността.
към текста >>

Защото само докато човек преброди всички възможности на живота, той може да стигне до пълно притежание на тази Мъдрост.
Това, което човек среща тук, в древноеврейското окултно учение е било назовано с три имена, които много трудно могат да се преведат на съвременните езици: Гедулах, Тиферет и Гебурах, които общо казано, изразяват величието, добротата и красотата на силите и съществата, които действуват чрез етерното тяло. Така че, при слизането си в етерното тяло човек се свързва със съществата, които се изразяват чрез тия три качества. През следващите 14 степени човек слиза в своето физическо тяло. Когато човек се потопява в своето физическо тяло, гой идва в допир със същества, цялата същност на които се състои в това, което човек може да добие в малък размер, когато се стреми към Мъдростта. Но не към Мъдростта, която може да се постигне в обикновената наука, в обикновеното външно знание, а в онова знание, което се добива в процеса на страданията и тежките изживявания на душата, и което не може да се добие в едно прераждане, а в течение на много прераждания и то пак само отчасти се добива. Защото само докато човек преброди всички възможности на живота, той може да стигне до пълно притежание на тази Мъдрост. Качествата на тези същества на Мъдростта древноеврейско- то окултно учение, което е било най-добре запазено у есеите, нарича със следните имена: Хокма - което днес се превежда с думата Мъдрост. Прониквайки по-дълбоко в своето физическо тяло. човек среща сили, които са свързани със същества още по-напреднали, които сияят чрез тази Мъдрост, която носят в себе си. Това качество е изразено в древноеврейс- кото окултно учение с думата Бина. И най-висшето, до което човек може да се издигне, когато слиза в своето физическо тяло, е наречено Кетер, което мъчно може да се преведе на съвременен език.
към текста >>

Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на Любовта в живота на земята и на силите на човешката душа.
Тези сили се вляха в земното развитие от факта на смъртта и възкресението, през които Христос премина. Никой от Учителите на миналото не е минал през този процес. За Буда се казва, че стигнал до преображението - да може да се преобрази и да свети като Христос при преображението. Но той не възкръсна след своята смърт. И той говорел за Любовта и състраданието, но не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който говори към душата. Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на Любовта в живота на земята и на силите на човешката душа. Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си. която носи истинското знание. Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи - възкръсна. Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на евангелието на Йоан. Ще предам част от нея без коментар: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
към текста >>

Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си.
Никой от Учителите на миналото не е минал през този процес. За Буда се казва, че стигнал до преображението - да може да се преобрази и да свети като Христос при преображението. Но той не възкръсна след своята смърт. И той говорел за Любовта и състраданието, но не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който говори към душата. Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на Любовта в живота на земята и на силите на човешката душа. Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си. която носи истинското знание. Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи - възкръсна. Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на евангелието на Йоан. Ще предам част от нея без коментар: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога.
към текста >>

79. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега трябва да влязат в Ханаанската земя, да приемат Божественото начало, да турят ред в живота си и да изпълняват волята Божия.
И каквото знаеше от учението на Белите Братя, всичко прилагаше и затова се ползуваше с почит и уважение между всички." „Мойсей, който беше Посветен в Египет в тайните на Бялото Братство, дълго време трябваше да седи в пустинята, и едва тогаз му се разкриха някои тайни при къпината." „Съвременните хора са минали през няколко състояния: бяха роби в Египет, правеха тухли. След това Мойсей ги изведе от пустинята. На Синай им дадоха закони, по които да живеят и тук спряха. Сега трябва да влязат в Ханаанската земя, да приемат Божественото начало, да турят ред в живота си и да изпълняват волята Божия. Така че, историята на еврейския народ е история на цялото човечество." „Ако четете псалмите на Давид, вие трябва да се свържете с него. Като се свържете с него, ще разберете какво е вложил той във всеки псалом и ще можете да се ползвате от него. Всеки псалм представя известна формула, известен ключ, с който се отварят тайните на природата." Сега ще изложим накратко съдържанието на псалмите и тяхното окултно значение, доколкото съм могъл да ги разбера.
към текста >>

В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата.
И по-нататък дава ред формули за призоваване на Божието благословение и за отстраняване на влиянията на тъмните сили. Псаломът завършва с формулата: „Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, ще го покриеш с благоволение като с щит." В 6-ия псалом Давид се обръща с голямо смирение към Господа, да го избави от неприятелите. В 8-ми стих казва: „Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, защото чу Господ гласа на плача ми. Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори Давид. В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата. Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение. Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв душата ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели на човека, които искат да погубят душата му. И по-нататък казва: „Бог ще съди народите, съди ме. Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго." Осмият псалом е славословие за величието на Божието Име и за Неговите дела.
към текста >>

Шестнадесетият псалом е молба на Давид да го опази Бог, защото на Него възлага надеждите си и да го води в пътя на живота.
Защото който има ум в главата си, той знае, че има Бог. В 15-ти псалом се описва душевното състояние на праведния, на добрия, на святия човек. Псаломът започва с думите: „Господи, кой ще обитава в Твоята скиния? Кой ще живее в светата Твоя гора? " И отговаря: „Който ходи в незло- бие и прави правда, и който говори Истината от сърцето си", и по-нататък изрежда всичките му качества. Шестнадесетият псалом е молба на Давид да го опази Бог, защото на Него възлага надеждите си и да го води в пътя на живота. Защото всеки, който е тръгнал в пътя знае и съзнава, че опасности го дебнат на всяка крачка и трябва да държи винаги връзката си с Бога, т.е. съзнанието му да е винаги будно, за да не се отклони. Казва: „Ще благославям Господа, Който ме вразуми, още и в нощно време учат ме вътрешностите ми." „Винаги имам Господа пред себе си, понеже е отдясно ми, да не се поколебая." Значи, Посветеният знае, че за да не се отклони, винаги трябва да държи Бога в съзнанието си пред себе си, отдясно, т.е. да бъде светлина в ума му. И после казва: „Ще ми изявиш пътя на живота."
към текста >>

И после казва: „Ще ми изявиш пътя на живота."
Шестнадесетият псалом е молба на Давид да го опази Бог, защото на Него възлага надеждите си и да го води в пътя на живота. Защото всеки, който е тръгнал в пътя знае и съзнава, че опасности го дебнат на всяка крачка и трябва да държи винаги връзката си с Бога, т.е. съзнанието му да е винаги будно, за да не се отклони. Казва: „Ще благославям Господа, Който ме вразуми, още и в нощно време учат ме вътрешностите ми." „Винаги имам Господа пред себе си, понеже е отдясно ми, да не се поколебая." Значи, Посветеният знае, че за да не се отклони, винаги трябва да държи Бога в съзнанието си пред себе си, отдясно, т.е. да бъде светлина в ума му. И после казва: „Ще ми изявиш пътя на живота." В 17-ти псалом пак продължава молбата да го пази Господ, като казва: „Изпитал си сърцето ми, посетил си го в нощно време, опитал си ме и не си намерил нищо в него... Утвърди стъпките ми в пътищата си, за да не се подхлъзнат нозете ми." И защото враговете го дебнат да го нападнат, затова казва: „Стани, Господи, предвари го, свали го, извади душата му от нечестие с твоя меч." Тук не става въпрос за физически врагове и неприятели, но за духовни врагове, които дебнат човека да го отклонят от правия път и да го вплетат в мрежите си, и да го погубят. Тук му е мястото да кажа, че онзи, който е тръгнал в духовния път, е изложен на два вида опасности, на два вида изкушения. От една страна има духове, които го съветват да се откаже от живота и събуждат в него гордост и тщеславие, че не е като другите хора. А от друга страна има други, които за да го спънат, го вплитат в материалния живот и по този начин той незабелязано се откъсва от връзката с духовния свят. Началото на 18-ти псалом е славословие към Господа, в заключение на което се казва: „Ще призова Господа хвалимаго, и ще се избавя от враговете си." След това се оплаква пак от нападението на вътрешните врагове и като се обърнал към Бога за помощ, помощта дошла и в заключение на това казва: „Проводи от височината, взе ме, извлече ме от много води.
към текста >>

От една страна има духове, които го съветват да се откаже от живота и събуждат в него гордост и тщеславие, че не е като другите хора.
Казва: „Ще благославям Господа, Който ме вразуми, още и в нощно време учат ме вътрешностите ми." „Винаги имам Господа пред себе си, понеже е отдясно ми, да не се поколебая." Значи, Посветеният знае, че за да не се отклони, винаги трябва да държи Бога в съзнанието си пред себе си, отдясно, т.е. да бъде светлина в ума му. И после казва: „Ще ми изявиш пътя на живота." В 17-ти псалом пак продължава молбата да го пази Господ, като казва: „Изпитал си сърцето ми, посетил си го в нощно време, опитал си ме и не си намерил нищо в него... Утвърди стъпките ми в пътищата си, за да не се подхлъзнат нозете ми." И защото враговете го дебнат да го нападнат, затова казва: „Стани, Господи, предвари го, свали го, извади душата му от нечестие с твоя меч." Тук не става въпрос за физически врагове и неприятели, но за духовни врагове, които дебнат човека да го отклонят от правия път и да го вплетат в мрежите си, и да го погубят. Тук му е мястото да кажа, че онзи, който е тръгнал в духовния път, е изложен на два вида опасности, на два вида изкушения. От една страна има духове, които го съветват да се откаже от живота и събуждат в него гордост и тщеславие, че не е като другите хора. А от друга страна има други, които за да го спънат, го вплитат в материалния живот и по този начин той незабелязано се откъсва от връзката с духовния свят. Началото на 18-ти псалом е славословие към Господа, в заключение на което се казва: „Ще призова Господа хвалимаго, и ще се избавя от враговете си." След това се оплаква пак от нападението на вътрешните врагове и като се обърнал към Бога за помощ, помощта дошла и в заключение на това казва: „Проводи от височината, взе ме, извлече ме от много води. Избави ме от силния ми враг, и от онези, които ме ненавидят, защото бяха по-силни от мене. Стигнаха ме в деня на скръбта ми, но Господ ми стана подпорка и изведе ме на ширина, избави ме. защото благоволи над мене.
към текста >>

Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите свята и получава Посвещение.
Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие. Във втори и трети стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи води ме води. Възвръща душата ми. води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на душата от Бога в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото. И достига до Посвещението на душата, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива. Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите свята и получава Посвещение. И завършва, че ще живее в дома Господен на дълги дни. Това е състоянието на Посветения ученик. Двадесет и четвърти псалом описва състоянието на ученика, след като е преминал Посвещението и добил вътрешното просветление, може да проникне в тайните на земята и вселената, които са проникнати от Божието присъствие. След това казва: „Кой ще възлезе на гората Господня? - Божественйя свят - И кой ще застане на святото Негово място?
към текста >>

Господ е силата на живота ми, от кого ще се устраша?...
" И отговаря: „Който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е дал на суетата душата си и не се е клел с лъст, той ще приема благословение от Господа и правда от Бога на спасението си." Двадесет и петият псалом пак описва състоянието на посветената душа, която уповава на Господа и от четвърти стих нататък се казва: „Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи ме на стъпките Си, води ме в пътя на Истината Си и научи ме, защото Ти Си Бог на спасението ми, Тебе чакам всеки ден." В 26-ти псалом ученикът, след като е придобил вътрешна Светлина, казва: „Съди ме, Господи, защото ходих в незлобието си, уповавах на Господа и няма да се поклатя. Изпитай ме, Господи, и изкуси ме, опитай утробата и сърцето ми, защото Твоята милост е пред очите ми и ходих в Истината." Двадесет и седми псалом описва по-нататъшното състояние на осветения ученик, който казва: „Господ е виделина моя и спасение мое, от кого ще се боя? Господ е силата на живота ми, от кого ще се устраша?... Едно просих от Господа, това ще търся, да живея в дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа и да Го диря в храма Му." Двадесет и осмият псалом описва отношението на ученика към Господа, след като го е опитал и след като е бил изпитан, и казва: „Към Тебе ще викна, Господи, крепост моя. Да не мълчиш към мене, да не ако млъкнеш към мене, да се оприлича на онези, които слизат в рова. Послушай гласа на молението и когато викам към Тебе, когато дигам ръце към Светия Твой дозор." След това изнася пак закона на кармата, който възпитава онези, които не следват пътя Господен и вървят в пътя на нечестивите. Двадесет и девети псалом описва състоянието на ученика, след като е опитал Господа като основа на живота и казва: „Принесете Господу, синове на силните, принесете Господу слава и държава, принесете Господу славата на Името Му, поклонете се Господу с великолепие свято." След това говори за силата на гласа Господен.
към текста >>

Едно просих от Господа, това ще търся, да живея в дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа и да Го диря в храма Му."
Двадесет и петият псалом пак описва състоянието на посветената душа, която уповава на Господа и от четвърти стих нататък се казва: „Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи ме на стъпките Си, води ме в пътя на Истината Си и научи ме, защото Ти Си Бог на спасението ми, Тебе чакам всеки ден." В 26-ти псалом ученикът, след като е придобил вътрешна Светлина, казва: „Съди ме, Господи, защото ходих в незлобието си, уповавах на Господа и няма да се поклатя. Изпитай ме, Господи, и изкуси ме, опитай утробата и сърцето ми, защото Твоята милост е пред очите ми и ходих в Истината." Двадесет и седми псалом описва по-нататъшното състояние на осветения ученик, който казва: „Господ е виделина моя и спасение мое, от кого ще се боя? Господ е силата на живота ми, от кого ще се устраша?... Едно просих от Господа, това ще търся, да живея в дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа и да Го диря в храма Му." Двадесет и осмият псалом описва отношението на ученика към Господа, след като го е опитал и след като е бил изпитан, и казва: „Към Тебе ще викна, Господи, крепост моя. Да не мълчиш към мене, да не ако млъкнеш към мене, да се оприлича на онези, които слизат в рова. Послушай гласа на молението и когато викам към Тебе, когато дигам ръце към Светия Твой дозор." След това изнася пак закона на кармата, който възпитава онези, които не следват пътя Господен и вървят в пътя на нечестивите. Двадесет и девети псалом описва състоянието на ученика, след като е опитал Господа като основа на живота и казва: „Принесете Господу, синове на силните, принесете Господу слава и държава, принесете Господу славата на Името Му, поклонете се Господу с великолепие свято." След това говори за силата на гласа Господен. Гласът Господен, това е Словото Господне.
към текста >>

Двадесет и девети псалом описва състоянието на ученика, след като е опитал Господа като основа на живота и казва: „Принесете Господу, синове на силните, принесете Господу слава и държава, принесете Господу славата на Името Му, поклонете се Господу с великолепие свято." След това говори за силата на гласа Господен.
Господ е силата на живота ми, от кого ще се устраша?... Едно просих от Господа, това ще търся, да живея в дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа и да Го диря в храма Му." Двадесет и осмият псалом описва отношението на ученика към Господа, след като го е опитал и след като е бил изпитан, и казва: „Към Тебе ще викна, Господи, крепост моя. Да не мълчиш към мене, да не ако млъкнеш към мене, да се оприлича на онези, които слизат в рова. Послушай гласа на молението и когато викам към Тебе, когато дигам ръце към Светия Твой дозор." След това изнася пак закона на кармата, който възпитава онези, които не следват пътя Господен и вървят в пътя на нечестивите. Двадесет и девети псалом описва състоянието на ученика, след като е опитал Господа като основа на живота и казва: „Принесете Господу, синове на силните, принесете Господу слава и държава, принесете Господу славата на Името Му, поклонете се Господу с великолепие свято." След това говори за силата на гласа Господен. Гласът Господен, това е Словото Господне. Казва се: „Гласът Господен е над водите." Водите са емблема на астралния свят. И като се казва „гласът Господен е над водите", подразбира се умствения свят, който е светът на гласа, на Словото. „Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен", като изрежда всичко какво прави гласът Господен. Тридесети псалом е благодарствена молитва на Посветения към Господа, Който го е водил в пътя на живота и му помагал при всички изпитания.
към текста >>

Тридесети псалом е благодарствена молитва на Посветения към Господа, Който го е водил в пътя на живота и му помагал при всички изпитания.
Двадесет и девети псалом описва състоянието на ученика, след като е опитал Господа като основа на живота и казва: „Принесете Господу, синове на силните, принесете Господу слава и държава, принесете Господу славата на Името Му, поклонете се Господу с великолепие свято." След това говори за силата на гласа Господен. Гласът Господен, това е Словото Господне. Казва се: „Гласът Господен е над водите." Водите са емблема на астралния свят. И като се казва „гласът Господен е над водите", подразбира се умствения свят, който е светът на гласа, на Словото. „Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен", като изрежда всичко какво прави гласът Господен. Тридесети псалом е благодарствена молитва на Посветения към Господа, Който го е водил в пътя на живота и му помагал при всички изпитания. Псаломът започва с думите: „Ще Те превъзнасям, Господи, защото си ме избавил и не си оставил враговете ми да се радват над мене. Господи, Боже мой, виках към Тебе и изцелил си ме, Господи, възвел си от ада душата ми, опазил си живота ми, за да не сляза в рова." Тридесет и първи псалом е псалом на надеждата в Господа. Започва с думите: „На Тебе, Господи, уповавах, да не се посрамя във век, спаси ме с правдата си. В ръцете предавам духа си.
към текста >>

Господи, Боже мой, виках към Тебе и изцелил си ме, Господи, възвел си от ада душата ми, опазил си живота ми, за да не сляза в рова."
Казва се: „Гласът Господен е над водите." Водите са емблема на астралния свят. И като се казва „гласът Господен е над водите", подразбира се умствения свят, който е светът на гласа, на Словото. „Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен", като изрежда всичко какво прави гласът Господен. Тридесети псалом е благодарствена молитва на Посветения към Господа, Който го е водил в пътя на живота и му помагал при всички изпитания. Псаломът започва с думите: „Ще Те превъзнасям, Господи, защото си ме избавил и не си оставил враговете ми да се радват над мене. Господи, Боже мой, виках към Тебе и изцелил си ме, Господи, възвел си от ада душата ми, опазил си живота ми, за да не сляза в рова." Тридесет и първи псалом е псалом на надеждата в Господа. Започва с думите: „На Тебе, Господи, уповавах, да не се посрамя във век, спаси ме с правдата си. В ръцете предавам духа си. Ти си ме избавил. Господи Боже на Истината... Колко голяма е Твоята благост, която си съхранил за онези: които Ти се боят, и която си направил на онези, които се на- деят на Тебе."
към текста >>

И в заключение казва: „Защото у Тебе е източникът на живота, във виделината Ти ще видим виделина." След това казва, че нечестивите ще се спънат в гордостта си и се моли да не дойде до него гордостта, която е път на падение.
Да се пое- тидят и да се посрамят онези, които искат да погубят душата ми. Да се върнат назад и да се постидят онези, които мислят зло. Да бъдат като прах от плява пред вятъра и ангел Господен да ги гони." В 36-ти псалом първо се описва състоянието на беззакон- ния човек, който прави зло и не прави добро. След това изрежда Божиите добродетели - милосърдие, Истина, правда, съдба, чрез които Господ опазва и хората, и животните. И в заключение казва: „Защото у Тебе е източникът на живота, във виделината Ти ще видим виделина." След това казва, че нечестивите ще се спънат в гордостта си и се моли да не дойде до него гордостта, която е път на падение. В 37-ми псалом са дадени двата пътя на живота - пътят на доброто и пътят на злото, и резултатите от тях. Очертавайки пътя на доброто, Давид започва псалома с думите: „Не се раз- дражавай заради лукавите, нито завиждай на онези, които правят беззаконие, защото като трева скоро ще се окосят и като зелен злак ще повяхнат. Уповай на Господа и прави добро. Населявай земята и нрави се на Истината, и весели се в Господа и ще ти даде прошенията на сърцето ти. Предай на Господа пътя си и уповай на Него и Той ще извърши... кротките ще наследят земята и ще се наслаждават с много мир... праведните ще наследят земята и ще живеят във век..." Законът на неговия Бог е в сърцето му.
към текста >>

В 37-ми псалом са дадени двата пътя на живота - пътят на доброто и пътят на злото, и резултатите от тях.
Да се върнат назад и да се постидят онези, които мислят зло. Да бъдат като прах от плява пред вятъра и ангел Господен да ги гони." В 36-ти псалом първо се описва състоянието на беззакон- ния човек, който прави зло и не прави добро. След това изрежда Божиите добродетели - милосърдие, Истина, правда, съдба, чрез които Господ опазва и хората, и животните. И в заключение казва: „Защото у Тебе е източникът на живота, във виделината Ти ще видим виделина." След това казва, че нечестивите ще се спънат в гордостта си и се моли да не дойде до него гордостта, която е път на падение. В 37-ми псалом са дадени двата пътя на живота - пътят на доброто и пътят на злото, и резултатите от тях. Очертавайки пътя на доброто, Давид започва псалома с думите: „Не се раз- дражавай заради лукавите, нито завиждай на онези, които правят беззаконие, защото като трева скоро ще се окосят и като зелен злак ще повяхнат. Уповай на Господа и прави добро. Населявай земята и нрави се на Истината, и весели се в Господа и ще ти даде прошенията на сърцето ти. Предай на Господа пътя си и уповай на Него и Той ще извърши... кротките ще наследят земята и ще се наслаждават с много мир... праведните ще наследят земята и ще живеят във век..." Законът на неговия Бог е в сърцето му. Това е пътят на доброто.
към текста >>

ще имам уза на устата си, когато е нечестивият пред мене." След това говори за скръбта си, че се е увеличила и идва до идеята, че човешкият живот е кратък и мимолетен, и казва: „Ето, направил си дните ми като педя, и времето на живота ми е нищо пред Тебе." И след това говори за суетата на обикновения човешки живот и казва: „Наистина, всеки человек е суета." И се моли на Бога да послуша молитвата му и казва: „Остави ме на отряда, за да се съвзема преди да отида и да ме няма вече." Целият псалом е композиран така, че показва празнотата и суетата на обикновения живот на човек без идея и идеал.
да се не отдалечиш от мене. побързай да ми помогнеш. Господи, спасение мое." В 39-ти псалом се описва състоянието на човек, който има съзнание, че трябва да върви по Божествен път и прави усилие в това направление. Псаломът започва с думите: „Рекох, ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. ще имам уза на устата си, когато е нечестивият пред мене." След това говори за скръбта си, че се е увеличила и идва до идеята, че човешкият живот е кратък и мимолетен, и казва: „Ето, направил си дните ми като педя, и времето на живота ми е нищо пред Тебе." И след това говори за суетата на обикновения човешки живот и казва: „Наистина, всеки человек е суета." И се моли на Бога да послуша молитвата му и казва: „Остави ме на отряда, за да се съвзема преди да отида и да ме няма вече." Целият псалом е композиран така, че показва празнотата и суетата на обикновения живот на човек без идея и идеал. 40-ти псалом започва с думите: „Очаквах с нетърпение Господа. И Той се приклони към мене и чу вика ми. И възведе ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си на Бога, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг. Но затова трябва да събуди Бога в себе си и Той ще го изведе на спасителния бряг. 41-ви псалом започва с думите: „Блажен, който приглеж- да сиромаха, в скръбен ден ще го избави Господ.
към текста >>

Господ ще го варди и ще опази живота му, блажен ще бъде той на земята." Това е пътят на доброто.
40-ти псалом започва с думите: „Очаквах с нетърпение Господа. И Той се приклони към мене и чу вика ми. И възведе ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си на Бога, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг. Но затова трябва да събуди Бога в себе си и Той ще го изведе на спасителния бряг. 41-ви псалом започва с думите: „Блажен, който приглеж- да сиромаха, в скръбен ден ще го избави Господ. Господ ще го варди и ще опази живота му, блажен ще бъде той на земята." Това е пътят на доброто. Когато човек прави добро, с това той събужда Бога в себе си. който ще го варди и опазва живота му. 42-ри псалом е славословие към Бога и в много поетична форма описва стремежа та душата към Бога. Казано е: „Както еленът желае водните извори, така душата ми желае Тебе, Боже. Жадна е душата AMI за Бога, за Бога живаго."
към текста >>

който ще го варди и опазва живота му.
И възведе ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си на Бога, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг. Но затова трябва да събуди Бога в себе си и Той ще го изведе на спасителния бряг. 41-ви псалом започва с думите: „Блажен, който приглеж- да сиромаха, в скръбен ден ще го избави Господ. Господ ще го варди и ще опази живота му, блажен ще бъде той на земята." Това е пътят на доброто. Когато човек прави добро, с това той събужда Бога в себе си. който ще го варди и опазва живота му. 42-ри псалом е славословие към Бога и в много поетична форма описва стремежа та душата към Бога. Казано е: „Както еленът желае водните извори, така душата ми желае Тебе, Боже. Жадна е душата AMI за Бога, за Бога живаго." В 43-ти псалом са дадени ред формули за призоваване на Божията правда, на Божията сила и милост. Псаломът започва с думите: „Съди ме, Боже, и отсъди съдбата ми, против неп- реподобен народ, избави ме от лъст и беззаконен човек." И после казва: „Провиди виделината Си и Истината Си, те да ме водят, да ме заведат в гора на светинята Ти и селенията Ти."
към текста >>

Висшата природа на човека е троична - Бога в човека, който е помазан, е това, което в индуската езотерична философия се нарича атма, а в християнския езотеризъм е наречено Божествен Дух.
И десницата ти ще покаже страшни неща." След това говори за Бога, който живее в него и казва: „Твоят престол, Боже во век века, скиптъра на Твоето Царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и възневидил си неправда, затова те помаза, Боже, твоят Бог с елей на радост повече от твоите съучастници. На смирна и алой, и кайсия благоухаят всичките ти дрехи." Посветеният се обръща към Бога в себе си, който е събуден, помазан от великия Бог на вселената. Висшата природа на човека е троична - Бога в човека, който е помазан, е това, което в индуската езотерична философия се нарича атма, а в християнския езотеризъм е наречено Божествен Дух. А изразът „повече от твоите съучастници" подразбира другите два принципа на висшата човешка троичност, които индус- кият езотеризъм нарича будхи и манас, а християнския езо- теризъм ги нарича съответно Син Божи и Син Человечески. В западната окултна наука им дават следните имена: Духовното себе. Духът на живота и човекът - Дух. Учителят ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Във връзка с това Учителят казва: „Никой човек не може да научи Божествените закони, докато не освети Божието Име." Като осветите Божието Име, мислите ви ще бъдат чисти и святи.
към текста >>

Духът на живота и човекът - Дух.
На смирна и алой, и кайсия благоухаят всичките ти дрехи." Посветеният се обръща към Бога в себе си, който е събуден, помазан от великия Бог на вселената. Висшата природа на човека е троична - Бога в човека, който е помазан, е това, което в индуската езотерична философия се нарича атма, а в християнския езотеризъм е наречено Божествен Дух. А изразът „повече от твоите съучастници" подразбира другите два принципа на висшата човешка троичност, които индус- кият езотеризъм нарича будхи и манас, а християнския езо- теризъм ги нарича съответно Син Божи и Син Человечески. В западната окултна наука им дават следните имена: Духовното себе. Духът на живота и човекът - Дух. Учителят ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Във връзка с това Учителят казва: „Никой човек не може да научи Божествените закони, докато не освети Божието Име." Като осветите Божието Име, мислите ви ще бъдат чисти и святи. С тях ще градите тази обвивка, дето ще се зачене тялото на Истината, което ще ви направи свободни. Истината е първото тяло, върху което трябва да работите сега. В това тяло живее човешката душа.
към текста >>

Устата ви ще говорят Мъдрост и преговарянето на сърцето - разум." И по-нататък развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми само към богатство, слава и тем подобни, той нищо не печели в живота си и ... .този техен път е лудост за тях.
Това е пак едно мистично преживяване на един Посветен, който преживява величието на Бога в себе си и апелира към цялата си природа да пее и слави Бога. 48-ми псалод1 е славословие към Бога, който живее в Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна на възвишението, радост на всичката земя е гората Сион на северните страни, градът на Великия Цар." Под Сион в мистичен смисъл се разбира най-възвишеното в човека, където живее Бо, но тук както е дадено „Сион на северните страни, градът па Великия Цар", се подразбира централната ложа на Бялото Братство, която има седалището си на северния полюс. Там е градът на Великия Цар. 49-ти псалом започва много тържествено: „Чуйте това, всички народи, слушайте всички жители на вселената, и малки и големи, богати и сиромаси купно. Устата ви ще говорят Мъдрост и преговарянето на сърцето - разум." И по-нататък развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми само към богатство, слава и тем подобни, той нищо не печели в живота си и ... .този техен път е лудост за тях. Като овци се турят в ада и смъртта да ги пасе." Но за онзи, който следва пътя на правдата и Истината, за него казва: „Но Бог ще избави душата ми из ръката адова, защото ще ме приеме." Това са двата пътя в живота - пътят на материалния живот, на материалните придобивки и грижи, и пътят на високия идеал, който води към Бога. Това е Мъдростта, която Посветеният възвестява на всички същества на вселената - Мъдростта за двата пътя и техните резултати. В 50-ти псалом пак са посочени двата пътя в живота в друга светлина, от друго гледище. Първо описва величието и съвършенството на Бога, като казва: „Бог на боговете, Господ говори и призовава земята от Сион, който е съвършенство на красота, възсия Бог... ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете си." И след това им казва, че той не иска да му принасят жертви, каквито и да било животни или каквито и да е неща, защото всичко е негово, като казва: „Защото моя е вселената и всичко, което я населява. Ще ям ли аз месо от юнци?
към текста >>

Като овци се турят в ада и смъртта да ги пасе." Но за онзи, който следва пътя на правдата и Истината, за него казва: „Но Бог ще избави душата ми из ръката адова, защото ще ме приеме." Това са двата пътя в живота - пътят на материалния живот, на материалните придобивки и грижи, и пътят на високия идеал, който води към Бога.
48-ми псалод1 е славословие към Бога, който живее в Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна на възвишението, радост на всичката земя е гората Сион на северните страни, градът на Великия Цар." Под Сион в мистичен смисъл се разбира най-възвишеното в човека, където живее Бо, но тук както е дадено „Сион на северните страни, градът па Великия Цар", се подразбира централната ложа на Бялото Братство, която има седалището си на северния полюс. Там е градът на Великия Цар. 49-ти псалом започва много тържествено: „Чуйте това, всички народи, слушайте всички жители на вселената, и малки и големи, богати и сиромаси купно. Устата ви ще говорят Мъдрост и преговарянето на сърцето - разум." И по-нататък развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми само към богатство, слава и тем подобни, той нищо не печели в живота си и ... .този техен път е лудост за тях. Като овци се турят в ада и смъртта да ги пасе." Но за онзи, който следва пътя на правдата и Истината, за него казва: „Но Бог ще избави душата ми из ръката адова, защото ще ме приеме." Това са двата пътя в живота - пътят на материалния живот, на материалните придобивки и грижи, и пътят на високия идеал, който води към Бога. Това е Мъдростта, която Посветеният възвестява на всички същества на вселената - Мъдростта за двата пътя и техните резултати. В 50-ти псалом пак са посочени двата пътя в живота в друга светлина, от друго гледище. Първо описва величието и съвършенството на Бога, като казва: „Бог на боговете, Господ говори и призовава земята от Сион, който е съвършенство на красота, възсия Бог... ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете си." И след това им казва, че той не иска да му принасят жертви, каквито и да било животни или каквито и да е неща, защото всичко е негово, като казва: „Защото моя е вселената и всичко, което я населява. Ще ям ли аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от ярци?
към текста >>

В 50-ти псалом пак са посочени двата пътя в живота в друга светлина, от друго гледище.
Там е градът на Великия Цар. 49-ти псалом започва много тържествено: „Чуйте това, всички народи, слушайте всички жители на вселената, и малки и големи, богати и сиромаси купно. Устата ви ще говорят Мъдрост и преговарянето на сърцето - разум." И по-нататък развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми само към богатство, слава и тем подобни, той нищо не печели в живота си и ... .този техен път е лудост за тях. Като овци се турят в ада и смъртта да ги пасе." Но за онзи, който следва пътя на правдата и Истината, за него казва: „Но Бог ще избави душата ми из ръката адова, защото ще ме приеме." Това са двата пътя в живота - пътят на материалния живот, на материалните придобивки и грижи, и пътят на високия идеал, който води към Бога. Това е Мъдростта, която Посветеният възвестява на всички същества на вселената - Мъдростта за двата пътя и техните резултати. В 50-ти псалом пак са посочени двата пътя в живота в друга светлина, от друго гледище. Първо описва величието и съвършенството на Бога, като казва: „Бог на боговете, Господ говори и призовава земята от Сион, който е съвършенство на красота, възсия Бог... ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете си." И след това им казва, че той не иска да му принасят жертви, каквито и да било животни или каквито и да е неща, защото всичко е негово, като казва: „Защото моя е вселената и всичко, което я населява. Ще ям ли аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от ярци? Пожертвувайте Богу жертва на хвала, и отдайте Вишному обричанията си, и призови ме в скръбен ден, ще ти се изявя и ще ме прославиш." Но на нечестивия рече Бог: Що имаш ти да казваш Моите повеления и да вземяш завета Ми в устата си? А сам ти ненавидиш поучение и хвърляш зад себе си Моите думи... Ще те облича и ще представя всичко пред очите ти.
към текста >>

В 52-ри псалом се изнасят двата пътя на живота в друга светлина.
Най-вече омий ме от беззаконието ми и очисти ме от греха ми. Защото беззаконията си аз зная и грехът ми е винаги пред мене." И по-нататък казва: „Ето, родих се в беззаконие, и в грях ме зачена майка ми. Ето, възлюбил си Истината в човека, и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на Мъдрост. Поръси ме с исоп и ще бъда чист, омий ме и ще бъда по-бял от сняг... Сърце чисто сътвори, Боже, в мене и дух прав обнови вътре в мене." Тук се изнася един много важен окултен закон, че когато човек направи погрешка, да не я крие, но да я признае пред себе си като грешка и да помоли Бога да му помогне да я изправи, като има пълна вяра, че Бог ще чуе молбата му и ще му помогне. В 52-ри псалом се изнасят двата пътя на живота в друга светлина. От една страна се представя човека на греха, на злото, за когото се казва, че Бог ще го съсипе и ще го изкорени от земята на живите. Това са хората, които уповават на богатството и на силата си. А пътят на праведния е описан по следния начин: „А аз съм като маслина цъфтяща в Божия дом, надея се на Божията милост във век века. Ще те славословя всякога, защото си направил така и ще се надея на Твоето Име, защото е благо пред твоите преподобни." 53-ти псалом започва със знаменитите думи: „Рече безумният в сърцето си няма Бог." И по-нататък разсъждава, че всички хора са се отклонили от Божия път и няма кой да прави добро.
към текста >>

Често Давид използва лични преживявания и положения в живота си.
Ще те славословя всякога, защото си направил така и ще се надея на Твоето Име, защото е благо пред твоите преподобни." 53-ти псалом започва със знаменитите думи: „Рече безумният в сърцето си няма Бог." И по-нататък разсъждава, че всички хора са се отклонили от Божия път и няма кой да прави добро. И Бог пита: „Нямат ли разум, които правят беззаконие? Които изпояждат людете Ми като че ядат хляб? " Често Давид използва лични преживявания и положения в живота си. за да изнесе известни принципи, легнали в живота, за да изнесе известни закони и правила, по които трябва да се ръководи живота на човека, за да успява в живота си. Такъв е случаят с 54-ти псалом, където като че говори за себе си, но това са общи положения, формули, с които може да си служи всеки, който върви в пътя на съвършенството. Псаломът започва с думите: „Боже, спаси ме с Името Си и със Силата Си съди ме." Името Божие е сила, с която си служат всички Посветени. Затова и Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие. И после казва: „Господ е с онези, които подкрепят душата ми." Онези, които подкрепват човешката душа в пътя на нейното развитие, това са светлите Божии духове и Господ е с тях.
към текста >>

за да изнесе известни принципи, легнали в живота, за да изнесе известни закони и правила, по които трябва да се ръководи живота на човека, за да успява в живота си.
53-ти псалом започва със знаменитите думи: „Рече безумният в сърцето си няма Бог." И по-нататък разсъждава, че всички хора са се отклонили от Божия път и няма кой да прави добро. И Бог пита: „Нямат ли разум, които правят беззаконие? Които изпояждат людете Ми като че ядат хляб? " Често Давид използва лични преживявания и положения в живота си. за да изнесе известни принципи, легнали в живота, за да изнесе известни закони и правила, по които трябва да се ръководи живота на човека, за да успява в живота си. Такъв е случаят с 54-ти псалом, където като че говори за себе си, но това са общи положения, формули, с които може да си служи всеки, който върви в пътя на съвършенството. Псаломът започва с думите: „Боже, спаси ме с Името Си и със Силата Си съди ме." Името Божие е сила, с която си служат всички Посветени. Затова и Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие. И после казва: „Господ е с онези, които подкрепят душата ми." Онези, които подкрепват човешката душа в пътя на нейното развитие, това са светлите Божии духове и Господ е с тях. Говорейки за Божието Име, Учителят казва: „Първият човек, който е назовал Бога с истинското Му Име, той изгубил тази дума.
към текста >>

Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие.
- На български е Бог, на турски е Аллах, обаче това са преводи на Истинското Име на Бога. Понеже тази дума е изгубена, хората и до днес говорят неразбрано. Говориш на Бога, но Той не те слуша. Бог ще те слуша само тогаз, когато произнесеш истинското Му Име." В 55-ти псалом Давид като че описва външни събития и явления, но всъщност той описва вътрешни мистични преживявания и събития, през които преминават душите на различна степен на развитие. Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие. Но за тази борба, която душата води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното съзнание винаги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е. съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ. Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът? " Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи.
към текста >>

63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището."
Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми." 61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога. Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени. И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му." 63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището." 64-ти псалом описва състоянието на една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава. Псаломът завършва с думите: „Праведният ще се развесели в Господа и ще се надее на Него, и ще се хвалят всичките прави в сърце." 65-ти псалом е славословие към Бога. Който прониква цялата земя и цялата вселена със сила и могъщество, и дава всички блага на живеещите в нея същества, от хората до тревите. Казва се в псалома: „Посещаваш земята и я напояваш, преобогатяваш я.
към текста >>

69-ти псалом е изповедта на страдащата душа, която съзнава прегрешенията си и дюли Бога да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване на враговете на душата, а също и формули за призоваване на Божието благословение и милост.
67-ми псалом е също славословие към Бога и същевременно окултна формула, с която Посветеният извиква Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Бог да ни помилва и благослови, да яви лицето Си нам." 68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на Бога, на онези, които не вървят в Божествения път. Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата. „А праведните да се веселят, да се радват пред Бога и да се наслаждават с веселие." 69-ти псалом е изповедта на страдащата душа, която съзнава прегрешенията си и дюли Бога да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване на враговете на душата, а също и формули за призоваване на Божието благословение и милост. 70-ти псалом е съставен също от формули за призоваване на Божията помощ. Но за да дойде Божията помощ, човек трябва да бъде смирен. И псаломът завършва с думите: „Но аз съм сиромах и нищ, Боже, побързай при мене. Ти си моя помощ, избавителю мой. Господи, да не закъснееш."
към текста >>

Движението на живота напред върви по вълнообразна линия, по която има височини и долини.
Тук е изнесена идеята за тесния път и идеята за широкия път, който води към погибел. 74-ти псалом описва едно състояние, когато неправдата, беззаконието и злото се ширят по земята, и унищожават всичко свято, и притесняват и унищожават Светилищата. И Бог мълчи и не им въздава, макар и да е силен и мощен. Псалмопевецът пита: „Докога, Боже, неприятелят ще те хули? " Движението на живота напред върви по вълнообразна линия, по която има височини и долини. По височините се развива възвишен духовен живот, устремен към Бога, а в долините се развива живот, свързан с гъстата материя, където хората забравят Бога и живеят най-обикновен живот. В този пса- лом псалмопевецът описва именно такъв един живот, когато хората са се отдалечили от Бога и са Го забравили, и похули- ли Името Му. В 75-ти псалом се описва точно противоположно състояние, когато животът се проявява по височините на творческата вълна на живота, животът на Светлината, живот на близост с Бога, живот на хваление на Името Божие. И псалмът завършва с думите: „Всички рогове на нечестивите ще съкруша, а роговете на праведните ще се възвисят." В 76-ти псалом се говори, че Бог ще съкруши насилието и гордостта в каквато и форма да се проявяват.
към текста >>

В 75-ти псалом се описва точно противоположно състояние, когато животът се проявява по височините на творческата вълна на живота, животът на Светлината, живот на близост с Бога, живот на хваление на Името Божие.
Псалмопевецът пита: „Докога, Боже, неприятелят ще те хули? " Движението на живота напред върви по вълнообразна линия, по която има височини и долини. По височините се развива възвишен духовен живот, устремен към Бога, а в долините се развива живот, свързан с гъстата материя, където хората забравят Бога и живеят най-обикновен живот. В този пса- лом псалмопевецът описва именно такъв един живот, когато хората са се отдалечили от Бога и са Го забравили, и похули- ли Името Му. В 75-ти псалом се описва точно противоположно състояние, когато животът се проявява по височините на творческата вълна на живота, животът на Светлината, живот на близост с Бога, живот на хваление на Името Божие. И псалмът завършва с думите: „Всички рогове на нечестивите ще съкруша, а роговете на праведните ще се възвисят." В 76-ти псалом се говори, че Бог ще съкруши насилието и гордостта в каквато и форма да се проявяват. И ще се проведе съдба на земята, „за да спаси всички кротки на земята." В 77-ми псалом отначало се описва смущението на псал- мопевеца от това, че Бог ни е забравил и казва: „Дали престана милостта Му за всегда? Дали забрави да помилва Бог?
към текста >>

„Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е утвърждението на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си.
Това е молитва на Посветения, който познава Господа и когото Господ познава. Започва с думите: „Господи, Ти си бил нам прибежище на род в род." 91-ви псалом е също молитва на Посветения, която Учителят е дал за молитва. Той е много силен псалом и неговата композиция е много особена и е в зависимост от тройния строеж на човека. Първият стих е, така да се каже, пролог. „Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е утвърждението на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си. В следващия стих, третият, започва да говори друг, това е духовният ръководител на въплотения човек, това е висшето Аз на човека, което го ръководи и обяснява защо е горното утвърждение. „Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него. И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога. за което Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме прикове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си." В този псалом са посочени трите начала в човека - човешката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп- лотеният човек; душата и духът на човека и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го ръководи.
към текста >>

Така да говорят избавените чрез Господа, които избави от ръката на неприятеля и ги събра от страните." След това излага ред окултни закони, които действат в живота на онези, които изпадат в известни противоречия и като се обърнат към Господа, Той ги избавя.
105-ти псалом е славословие към Бога, след което в поетична форма изнася историята на еврейския народ от отиването на Яков в Египет, до излизането им от Египет. 106-ти псалом е славословие към Господ. Започва с думите: „Алилуйя. Славете Господа, защото е Благ, защото милостта Му е от век във век." След това пак повтаря историята на евреите от излизането им от Египет и тяхното непослу- шание. 107 псалом започва с думите: „Славете Господа, защото е Благ, защото милостта Му е във век. Така да говорят избавените чрез Господа, които избави от ръката на неприятеля и ги събра от страните." След това излага ред окултни закони, които действат в живота на онези, които изпадат в известни противоречия и като се обърнат към Господа, Той ги избавя. 108-ми слалом е славословие към Бога. Започва с думите: „Утвърдено е сърцето ми, Боже, ще пея и ще песнопея и със славата си" и завършва: „Защото е суетно спасение от человек. Чрез Бога ние ще направим юначество. И Той ще стъпче враговете ни." 109-ти псалом описва състоянието на душата, когато е в утеснение и е прекъснала връзката с Бога или Бог се е скрил, за да я изпита.
към текста >>

Затова е казал Мойсей: „Не произнасяй напразно Името на Господа." Фразата „начало на Мъдростта е страх Господен" е една дълбока мисъл и за нея Учителят казва: „Онзи, който пристъпва към проуча- ване на Божествените тайни, трябва да има или благоговение към Бога и Неговото Име, което крие всички тайни, или да има страх, защото ако не спазва законите, ще плати с живота си."
„Делата на ръцете Му са Истина и правосъдие. Истинни са всичките Му заповеди... Свято и Страшно е Името Му. Начало на Мъдрост е страх Господен. Всички, които ги правят, имат добър разум, Неговата хвала пребъдва до век." Вече на няколко места казах за Името Божие, защо е Свято и Страшно, и че то е голяма сила. Затова е казал Мойсей: „Не произнасяй напразно Името на Господа." Фразата „начало на Мъдростта е страх Господен" е една дълбока мисъл и за нея Учителят казва: „Онзи, който пристъпва към проуча- ване на Божествените тайни, трябва да има или благоговение към Бога и Неговото Име, което крие всички тайни, или да има страх, защото ако не спазва законите, ще плати с живота си." В 112-ти псалом продължава мисълта и казва: „Блажен онзи человек, който се бои от Господа и благоволи много на заповедите Му..., изобилие и богатство ще има в дома му и правдата му остава във век. Виделината изгрява в тъмнината за праведните." И по-нататък описва състоянието на благочестивия и праведен човек и на нечестивия. 113-ти псалом е славословие към Господа, славословие на Името Господне, което въздига смирените и им дава благодат. Започва с думите: „Алилуйя! Хвалете, раби Господни, хвалете Името Господне.
към текста >>

140-ти псалом е зов на душата към Господа, да я запази от неприятелите й, които искат да я спънат в пътя на живота.
Целият този пасаж показва, че Посветеният е проникнал в Божествения свят и е видял първообразите на нещата, по които впоследствие се създават реално съществуващите неща. Там той е видял целия строеж на човека и е разбрал, че много чудно и странно е създаден човекът. Действително, чудно е устройството на човека не само във физическо отношение, но и в духовно отношение. Той е такава сложна композиция, каквато обикновеният човек не може да си представи. А че е страшно създаден, това е още по-дълбока мисъл, за която няма нищо да говоря. 140-ти псалом е зов на душата към Господа, да я запази от неприятелите й, които искат да я спънат в пътя на живота. Това се отнася както до външния, така и до вътрешния свят. И към края на псалома говори за съдбата на нечестивите и казва: „Лукавството на устните на онези, които ме окръжават, ще покрие главите им. Въглища разпалени ще паднат върху тях, ще бъдат хвърлени в огъня." Този пасаж ни показва действието на закона на кармата. 141 -ви псалом е молитва на стремящата се към чист и свят живот душа, да я пази Господ да не се поддаде на греха и казва: „Нека ме удари праведния, то е милост, и нека ме обличава, то е миро за главата. Главата ми да не го отхвърля, защото още и в злощастието ми ще се моля за тях." И казва по-нататък, че тези, които правят примки за другите, сами ще паднат в тях, а праведният, добрият ще премине неповредим.
към текста >>

Защото, както казах, псалмите са диктувани на Давид от различните чинове на ангелските йерархии и представят ключове за разкриване на тайните на битието и живота.
„Алилуйя! Хвалете Бога в Светилището Му хвалете Го в твърдта на силата Му, хвалете Го заради могъществото Му, хвалете Го според голямото Негово Величество, хвалете Го с тръбен глас, хвалете Го с псалтир и китара, хвалете Го с тъпани и ликуване, хвалете Го със струни и свирки, хвалете Го с доброгласни кимвали, хвалете Го с възклицателни кимвали. Всяко дихание да хвали Господа. Алилуйя! " Този анализ, който направих на псалмите не е пълен, защото всеки псалом съдържа още много идеи и истини, за които не съм споменал нищо. Защото, както казах, псалмите са диктувани на Давид от различните чинове на ангелските йерархии и представят ключове за разкриване на тайните на битието и живота. Аз исках само да посоча, че псалмите не са само прекрасна поезия, изпълнени с величествени и прекрасни образи, но са изпълнени с едно дълбоко знание и прозрение в тайните, битието и живота и представят, както вече казах, магически формули, с които може да си служи само онзи, който намери ключовете им.
към текста >>

Аз исках само да посоча, че псалмите не са само прекрасна поезия, изпълнени с величествени и прекрасни образи, но са изпълнени с едно дълбоко знание и прозрение в тайните, битието и живота и представят, както вече казах, магически формули, с които може да си служи само онзи, който намери ключовете им.
Хвалете Бога в Светилището Му хвалете Го в твърдта на силата Му, хвалете Го заради могъществото Му, хвалете Го според голямото Негово Величество, хвалете Го с тръбен глас, хвалете Го с псалтир и китара, хвалете Го с тъпани и ликуване, хвалете Го със струни и свирки, хвалете Го с доброгласни кимвали, хвалете Го с възклицателни кимвали. Всяко дихание да хвали Господа. Алилуйя! " Този анализ, който направих на псалмите не е пълен, защото всеки псалом съдържа още много идеи и истини, за които не съм споменал нищо. Защото, както казах, псалмите са диктувани на Давид от различните чинове на ангелските йерархии и представят ключове за разкриване на тайните на битието и живота. Аз исках само да посоча, че псалмите не са само прекрасна поезия, изпълнени с величествени и прекрасни образи, но са изпълнени с едно дълбоко знание и прозрение в тайните, битието и живота и представят, както вече казах, магически формули, с които може да си служи само онзи, който намери ключовете им.
към текста >>

80. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Значи, за учениците има едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма, в притчи.
И затова, когато Христос беше на кръста се каза, че се раздрала завесата на храма. Това е завесата, която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно се подразбира и раздиране на Завесата, която скрива Духовния свят от земния човек. Това е едно и също нещо. Защото при Посвещението, именно, се раздира тази Завеса и посветеният влиза във връзка с Духовния свят. Че Християнството е езотерично учение показват и думите на Христа, когато се обръща към учениците и казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи". Значи, за учениците има едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма, в притчи. И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна на учението. Защото кой няма уши? Само онзи, който има отворени духовните очи и уши, той ще разбере това, което Христос говори. А който няма, ще разбере само външната страна. Друго положение, което ни разкрива Християнството като езотерично учение, са посланията на апостол Павел и неговото посвещение в Дамаск.
към текста >>

Същият Бог, който даде двата Завета, предаде на гърците философията, чрез която се прослави между тях.
За езотеричната страна на Евангелието са говорили Климент Александрийски и Ориген, двама Първоучители на Християнството, живели в края на втори век и началото на трети век след Христа. Климент Александрийски казва, че всички Откровения на миналото в тяхната първоначална чистота са дарове на Логоса, на Христа, преди да се въплъти в Исус от Назарет. Той казва буквално следното: "Един е Този, който зася почвата на човешката земя и от самото начало на света бе разпръснал хранителни семена отгоре и във всяко време направи да пада отгоре Словото като дъжд. Само времената и местата, които трябваше да приемат семената, създаваха разликата. Той е един и същ Бог, който бе познат от гърци и юдеи: от първите езически, а от вторите по юдейски, от нас по един нов духовен начин. Същият Бог, който даде двата Завета, предаде на гърците философията, чрез която се прослави между тях. Както Евангелието дойде на своето време, така дойде на своето време и Законът и пророците на юдеите, а на езичниците философията, за да спечели техния слух за възвестяването на Евангелието. Варварската и елинската философия направи Вечната Истина, както това стана в митологията за Дионисий на разкъсаните части на богословието на Единния Логос. Но който отново събере разделеното и го съедини в едно, той не може без опасност да гледа съвършения Логос, Истината. Откакто самото Слово слезе от Небето, ние не се нуждаем вече да посещаваме училищата на человеците, не се нуждаем да отиваме в Атина, нито в Йония, за да добием там половин знание. Чрез него, сиреч Словото, отсега нататък Атина и Гърция е навсякъде".
към текста >>

Както Евангелието дойде на своето време, така дойде на своето време и Законът и пророците на юдеите, а на езичниците философията, за да спечели техния слух за възвестяването на Евангелието.
Климент Александрийски казва, че всички Откровения на миналото в тяхната първоначална чистота са дарове на Логоса, на Христа, преди да се въплъти в Исус от Назарет. Той казва буквално следното: "Един е Този, който зася почвата на човешката земя и от самото начало на света бе разпръснал хранителни семена отгоре и във всяко време направи да пада отгоре Словото като дъжд. Само времената и местата, които трябваше да приемат семената, създаваха разликата. Той е един и същ Бог, който бе познат от гърци и юдеи: от първите езически, а от вторите по юдейски, от нас по един нов духовен начин. Същият Бог, който даде двата Завета, предаде на гърците философията, чрез която се прослави между тях. Както Евангелието дойде на своето време, така дойде на своето време и Законът и пророците на юдеите, а на езичниците философията, за да спечели техния слух за възвестяването на Евангелието. Варварската и елинската философия направи Вечната Истина, както това стана в митологията за Дионисий на разкъсаните части на богословието на Единния Логос. Но който отново събере разделеното и го съедини в едно, той не може без опасност да гледа съвършения Логос, Истината. Откакто самото Слово слезе от Небето, ние не се нуждаем вече да посещаваме училищата на человеците, не се нуждаем да отиваме в Атина, нито в Йония, за да добием там половин знание. Чрез него, сиреч Словото, отсега нататък Атина и Гърция е навсякъде". Климент, който е бил проникнат от света на Мистериите, притежаваше един ключ за Свещени Писания.
към текста >>

Варварската и елинската философия направи Вечната Истина, както това стана в митологията за Дионисий на разкъсаните части на богословието на Единния Логос.
Той казва буквално следното: "Един е Този, който зася почвата на човешката земя и от самото начало на света бе разпръснал хранителни семена отгоре и във всяко време направи да пада отгоре Словото като дъжд. Само времената и местата, които трябваше да приемат семената, създаваха разликата. Той е един и същ Бог, който бе познат от гърци и юдеи: от първите езически, а от вторите по юдейски, от нас по един нов духовен начин. Същият Бог, който даде двата Завета, предаде на гърците философията, чрез която се прослави между тях. Както Евангелието дойде на своето време, така дойде на своето време и Законът и пророците на юдеите, а на езичниците философията, за да спечели техния слух за възвестяването на Евангелието. Варварската и елинската философия направи Вечната Истина, както това стана в митологията за Дионисий на разкъсаните части на богословието на Единния Логос. Но който отново събере разделеното и го съедини в едно, той не може без опасност да гледа съвършения Логос, Истината. Откакто самото Слово слезе от Небето, ние не се нуждаем вече да посещаваме училищата на человеците, не се нуждаем да отиваме в Атина, нито в Йония, за да добием там половин знание. Чрез него, сиреч Словото, отсега нататък Атина и Гърция е навсякъде". Климент, който е бил проникнат от света на Мистериите, притежаваше един ключ за Свещени Писания. Той познаваше прадревната Мъдрост на Светилищата за троичния смисъл на вдъхновените Книги.
към текста >>

По- нататък, колко безсмислено е да си представим Рая, Дървото на Живота и яденето от ябълката по физически начин.
Ето защо Божественият Логос се е погрижил за това, че посред Закона и историята да бъдат внесени и съблазни, и противоречия. Ако, съобразно с това, главното намерение е да се приложи духовна връзка в това, което е станало или трябва да стане, тогава говорителят, който би искал да приспособи историческите факти към скрития смисъл, използва тези исторически факти, за да скрие пред народа по-дълбокия смисъл. Където напротив, в течение на развитието на свръхсетивните неща не отговарят никакви външни събития, тогава в историята се вмъква нещо, което не е станало, било че то въобще е невъзможно, било пък макар и възможно, то не е действително". Ориген изброява множество такива противоречия и казва: "Колко безсмислено е да си представим седемте дни на сътворението като обикновени дни, понеже едвам на четвъртия ден се говори за създаването на Слънцето. Следователно, би трябвало първите три дни да протекат без Слънце, Луна и звезди, а първият даже и без небе. По- нататък, колко безсмислено е да си представим Рая, Дървото на Живота и яденето от ябълката по физически начин. Когато се казва, че надвечер Бог е ходил из градината, че Адам се е скрил зад дърветата, вярвам, че никой не ще се усъмни, че тук под един недействителен телесен факт, се загатва образно за един скрит смисъл. Също и Каин, когато побягна от Лицето на Бога, трябва да обърне вниманието на читателя за момент, да разбере що е Лицето на Бога и що значи да се обърне към него. Когато дяволът отведе Исуса на високата планина, за да му покаже оттам царствата на целия свят и тяхното величие, кой внимателен читател не ще осмива онези, които вярват, че дяволът показва на Исус царствата на персите, индийците, скитите и партите, и той ги вижда с телесните си очи, и за целта е необходимо да се изкачи на високо, за да вижда това, което се намира долу. Подобно на тези неща и много други ни убеждават, че в Евангелието, в буквалната истинска история са втъкани много други външни недействителни неща, но действителни духовно". "Понякога, за да се накара читателят да размишлява, невъзможното се прави закон, за да могат читателите да навлязат в едно по-точно изследване на Писанията и да достигнат до убеждението, че тук трябва да се търси един смисъл, достоен за Бога.
към текста >>

Самият факт, че Евангелията описват манифестацията на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева система и същевременно на най-съкровената човешка природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос разкрива със своите мисли и действия.
А какво значи Откровение? Това е съзнателна връзка на едно земно същество с едно възвишено духовно Същество, което му разкрива Тайните на космоса. Откровението на Йоана почва по следния начин: "Откровението на Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите си онова, което има да стане скоро. А Христос го прати та го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, що е видял. Блажен, който прочита и онези, които слушат думите на това пророчество, и пазят Истината в него, защото времето е близо". Самият факт, че Евангелията описват манифестацията на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева система и същевременно на най-съкровената човешка природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос разкрива със своите мисли и действия. Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение към известни процеси и отношения в космоса. Следователно, действията на Логоса, макар и в човешко тяло, не са обикновени явления, а са дълбоки мистични и космически процеси. От това следва, че Евангелието е дълбоко езотерично, а не само една обикновена история. Външната история е само дрехата, в която е облечена една дълбока Истина, която е душата на Евангелието. А моралното поучение е, така да се каже, тялото, което е облечено в дрехата на разказа или историята.
към текста >>

Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари.
В тази християнска езотерична Школа в Атина, която била основана направо от самия апостол Павел, се е предавало най-чистото вътрешно знание. Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите. Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни. Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос. Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари. И за да стане човек господар на своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Учителят казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той казва буквално следното: "Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от Светлината.
към текста >>

А на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение.
Преди Новораждането човек може да прекара и тежки физически болести, които са също признаци за ликвидиране на кармата. Шестата степен е ПОСВЕЩЕНИЕТО. То е от човека. След като човек е добил Новораждане, след като е станал господар на лошите духове и на силите, свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога. До тук човек е ученик, а оттук вече става служител на Бога. А на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение. Велико нещо е Посвещението, защото при него на човека се разкриват ключовете на Тайните на Природата и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг. Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на Природата, той се свързва с възвишените Същества и с Бога и му се разкриват велики Тайни на Битието. При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза във фазата на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония. Но между тази фаза и следващата ученикът трябва да премине пак през много големи страдания.
към текста >>

Сега вече той няма да изплаща своя карма, но изучавайки Закона на Жертвата, той се учи да жертвува всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите братя човеци.
Велико нещо е Посвещението, защото при него на човека се разкриват ключовете на Тайните на Природата и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг. Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на Природата, той се свързва с възвишените Същества и с Бога и му се разкриват велики Тайни на Битието. При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза във фазата на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония. Но между тази фаза и следващата ученикът трябва да премине пак през много големи страдания. Сега вече той няма да изплаща своя карма, но изучавайки Закона на Жертвата, той се учи да жертвува всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите братя човеци. През тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което иде седмата степен - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Седмата степен е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. Това е последната степен в развитието на човека, когато човек завършва своята човешка еволюция и става равноангелен. Възкресението е от Бога. Това е пълно пробуждане на Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник на Природата и служител на Бога в истинския смисъл на думата.
към текста >>

Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа.
Защото всичките тези тела се изразяват като сили и енергии във физическия организъм на човека. Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога". Това е много бегло и кратко описание на пътя на ученика през седемте степени. Учителят в един разговор много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор се изгуби и остана само това бегло описание, което изнасям тука. Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората. По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране. За тези седем степени говори Щайнер в своите сказки върху Християнството. Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят. Затова са необходими определени методи, по които като се работи, се изработват духовните органи за възприятие.
към текста >>

Той изпитва тогава, че може да се потопи в първичните глъбини на живота, на страданието, на мъките.
А като вътрешни симптоми ученикът вижда образа на разпятието. Само накратко могат да се опишат 5-та, 6-та и 7-та степени. Петата степен се състои в това, което се нарича "мистична смърт". Чрез чувството, което ученикът е подготвен да изпита на тази степен, той изпитва нещо като че пред всичко физическо, видимо се издига една черна завеса и като че всичко изчезва. Този момент е важен също и чрез нещо друго, което човек трябва да изживее, ако иска да проникне действително до християнското Посвещение в истинския смисъл на думата. Той изпитва тогава, че може да се потопи в първичните глъбини на живота, на страданието, на мъките. И той може да вкуси всичко, което живее като зло в човешката душа, когато слиза в ада. Това е слизането в ада. Когато ученикът изпита това, тогава черната завеса като че се раздира и той вижда Духовния свят. Шестата степен е тази, която се нарича "погребение и възкресение". Това е степента, при която ученикът се чувствува едно с тялото на цялата земя, едно с тялото на цялата планета.
към текста >>

81. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

В живота, както и в развитието и организирането на света няма нищо случайно.
Казано е в Писанието: "Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". И още се казва в Писанието, че когато Христос издъхнал на кръста, настанала тъмнина по цялата земя, т.е. цялата земя била обхваната от Първия Принцип, който предаде Христа на разпятието. Случайно ли беше това явление? Не, това не беше случайно, това не беше и победа на тъмнината, защото, както казах по-горе, Писанието казва: Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. В живота, както и в развитието и организирането на света няма нищо случайно. И когато Петър съветва Христа да избегне изпиването на тази чаша, Той му казва: Махни се от мен, Сатана, защото Аз за този час дойдох. Учителят казва: "Хората, каквото и да приказват за страданията на Христа, Неговото разпятие и позорната смърт, те си остават едни от най-големите загадки". Учителят пита: "Защо Христос, най-великата душа, която е посещавала някога земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, учен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва само, че така е било писано и нищо повече. Други казват, че това е трябвало да стане, за да се спаси света.
към текста >>

Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота се вля нова кръв, нови сили в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота".
Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта. И както в страданията му се разкриха Тайните на миналото, във възкресението Той получи Откровение за бъдещето. Христос бе Сърцето на Бога, затова Той възкръсна. Защото Божието Сърце не може да умре. И Той се възвърна там, откъдето беше дошъл. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота се вля нова кръв, нови сили в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". В горните мисли Учителят повдига малко завесата, която скрива Тайната на Голгота. Това събитие не беше случайно и имаше, и има свой дълбок смисъл. Учителят казва: "Христос изпи чашата, в която бяха събрани всички утайки на отровите в миналото". Това е един символичен език, който много говори. Учителят продължава: "Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество".
към текста >>

Затова Учителят казва: "С цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, се вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота".
Адът, в този смисъл, е пътят на слизането, пътят на миналото, който Христос абсорбира в себе си. Със Своето слизане на земята и с Голготската Мистерия Христос спря по-нататъшното слизане в гъстата материя и даде обратен импулс, импулса на възхода, на възлизането към Бога. И когато Христос на кръста беше прободен и потече кръвта му към земята, заедно с тези капки кръв, които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие Христовата сила. Защото кръвта е носител на живот. Тези сили, които се вляха в земното развитие, са в състояние да извадят земята и човечеството от тринадесетата сфера, от ада, и да го въздигнат в светлите Небесни висини, където е Вечна Светлина, където има простор и свобода за човешките души. Затова Учителят казва: "С цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, се вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". Общо е убеждението у християнските народи, че Христос е спасил човечеството. Това взето принципиално е вярно. Но какво се разбира под думата спасение? Ако се вземе в буквален смисъл, то защо хората пак страдат, пак грешат и са изложени на всякакви изкушения и страсти, които ги водят към ада? Ясно е, че има нещо, което не е разбрано в това спасение.
към текста >>

Това е първият факт, който влиза в понятието за спасението - движението на човешкото развитие, движението на човешките енергии е обърнато в обратна посока на досегашната, обърнато е в посока към Бога, към Слънцето на живота.
Според Учителя и въобще според Окултната Наука, спасението е един факт и той е следният: до идването на Христа човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше обърнато с гръб към Бога, отдалечаваше се от Него, вследствие на което беше изложено на много изкушения и съблазни. Христос обърна това движение в обратна посока, т. е. посока към Бога. Затова Учителят казва: "Идването на Христа на земята е най-великото, най-важното събитие в цялата човешка история. Това е един кардинален пункт в развитието на човечеството. Това е първият факт, който влиза в понятието за спасението - движението на човешкото развитие, движението на човешките енергии е обърнато в обратна посока на досегашната, обърнато е в посока към Бога, към Слънцето на живота. Вторият факт, който се отнася към понятието за спасението, това е фактът, който споменах, че от човешките престъпления и грехове се беше образувал един тъмен облак, който преграждаше пътя на човешките души към Бога. Христос абсорбира, погълна в себе си този тъмен облак и с това разчисти пътя на човешките души към Бога, разчисти хоризонта и даде възможност на слънчевите лъчи и енергии да въздействуват непосредствено на човешките души. В тези два факта от космично значение се състои спасението на човечеството. А онзи дял от кармата която е оставила своя отпечатък в самия човек, човек ще си понесе последствията. И от това вече идват страданията и изпитанията, паданията и ставанията в човешкия живот.
към текста >>

А кое е Учението на Живота?
Христос сега е отвън, в Онзи свят при Отца на Светлината. Той идва да посети нашите умове, нашите сърца. Той ще срути всички лъжливи учения. Кои са тези лъжливи учения? Те са онези елементи, мисли, желания и действия, които разрушават човешкото щастие, човешките умове и сърца, човешките души, човешкият дух, които всяват смърт, безредие и робство навсякъде и сковават нашия живот. А кое е Учението на Живота? То са всички онези елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в него обич и Любов към всичко - това е живият Христос. И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога". "Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът. Средата за всички същества и за нашите души е Бог. Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух".
към текста >>

Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух".
А кое е Учението на Живота? То са всички онези елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в него обич и Любов към всичко - това е живият Христос. И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога". "Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът. Средата за всички същества и за нашите души е Бог. Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух". "Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към периферията, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота. Дървото на Живота, това е Христос". "Защо днес хората почитат Христа? Защото Той изплати всичките им дългове, понесе всичките техни грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от себе си за хората, Той щеше да бъде един обикновен човек".
към текста >>

"Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към периферията, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота.
То са всички онези елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в него обич и Любов към всичко - това е живият Христос. И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога". "Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът. Средата за всички същества и за нашите души е Бог. Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух". "Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към периферията, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота. Дървото на Живота, това е Христос". "Защо днес хората почитат Христа? Защото Той изплати всичките им дългове, понесе всичките техни грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от себе си за хората, Той щеше да бъде един обикновен човек". "Всички чакат да дойде Христос от Небето.
към текста >>

Дървото на Живота, това е Христос".
И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога". "Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът. Средата за всички същества и за нашите души е Бог. Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух". "Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към периферията, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота. Дървото на Живота, това е Христос". "Защо днес хората почитат Христа? Защото Той изплати всичките им дългове, понесе всичките техни грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от себе си за хората, Той щеше да бъде един обикновен човек". "Всички чакат да дойде Христос от Небето. Но Той един път е слязъл вече.
към текста >>

Той ще ни събере и от нас ще образува Царство на Живота, на което ще съставяме коренчета, клончета, листа, цветове и плодове.
Втори път няма да слезе на земята. Бог слезе на земята, когато я създаде, когато направи света. Той и до днес работи върху света и ще стои тук, докато всичко уреди. След това Той ще се върне на Небето, заедно със всички свои чеда. Този Бог е винаги с нас и работи заедно с нас. Той ще ни събере и от нас ще образува Царство на Живота, на което ще съставяме коренчета, клончета, листа, цветове и плодове. Всеки лист ще бъде за изцеление и всеки плод - жива храна. Тогава ние ще бъдем Едно с Господа, тъй както всяка клетка, всяко клонче, всяко коренче и всеки лист съставят част от дървото". "Христос слезе на земята за да отнеме товара на хората и затова казва: Възложете товара си на Господа. Ще направите една обмяна: Господ ще вземе вашите страдания и ще ви даде радост. Като е слязъл на земята, Той е пожелал да ви направи щастливи".
към текста >>

"Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа.
Това е по форма в буквален смисъл, но по отношение на неговото Учение има нещо по-съществено: "Ако вие не ядете от плътта ми и не пиете от кръвта ми няма да имате Вечен Живот", т. е. ако вие не приемете моето Учение и не го приложите, не ще можете да живеете Вечен Живот". "Аз не говоря за историческия или за космическия, но за Живия Христос на Любовта, който сега живее в нашите души. Всяко благородно побуждение вътре в нашите души е резултат на Живия Христос, който живее в нас. Аз бих ви говорил и за космическия, и за историческия Христос, но засега ви говоря за мистичния Христос, за Христа, който се проявява в човешката душа". "Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но затова трябва да намерите своята сродна душа от Небето. Павел казва тази мисъл малко по-другояче. Той казва: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена". С това той подразбира, че двата сегашни Принципа Мъж и Жена трябва да се слеят в една Душа и тази Душа да намери другата своя Сродна Душа от Небето, само тогаз Христос ще бъде между тях Третият". "Христос е един от най-великите човеци, който някога е слизал на земята, най-чистият човек, който някога се е явявал на земята, най-възвишената душа, която някога е посещавала този свят, най-великият дух, който някога е озарявал човешката мисъл".
към текста >>

82. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И Учителят казва, че четирите евангелисти представят четирите кардинални точки в кръга на живота.
Изхождайки от това положение ще можем по-ясно и конкретно да определим общите, основни характеристики на всяко едно от Евангелията. И тогава вече няма да има противоречие между Евангелията, а те взаимно ще се допълват, за да опишат целия кръг на проявяващата се Христова сила. Има една окултна картина, която в Братството е известна като така наречения Антиминс. Тя представя погребението на Христа и там са дадени четирите евангелисти, символизирани чрез четирите елемента на Сфинкса: един е представен като лъв, друг като стрелец, трети като орел и четвърти като човек. Това са четирите неподвижни знаци в зодиака: Телец, Лъв, Скорпион, Орел или Водолей. И Учителят казва, че четирите евангелисти представят четирите кардинални точки в кръга на живота. А тези четири кардинални точки той определя като Любов, Мъдрост, Истина и Добро и зло. От това можем да заключим, че Евангелията имат много сложна окултна композиция, която в следващото изложение постепенно ще се опитаме да обясним, доколкото това е възможно. Сега искам само да посоча основния характер на всяко едно от Евангелията. За да можем да дадем една обща характеристика на всяко едно от Евангелията, трябва да открием централната Мисъл, централната Идея, около която се движат всички идеи, мисли и събития. И после трябва да знаем, че Христовото Същество не може да бъде разбрано от човешкия ум и това, което е описано в Евангелията, е само бегъл опит да се опише това Велико космично Същество.
към текста >>

Не се опитвай да поставиш твърде високо всичко това, даже ако то ти е дадено от най-възвишената духовна наука и те въвежда в най-възвишените области, щом се касае да застанеш пред най-великия проблем на живота.
Четирите Евангелия Го описват от четири различни страни. По този въпрос Щайнер казва следното: "Това, което наричаме Същност на Христа, е доколкото е въобще възможно в нашата съвременна епоха едно човешко разбиране на тази Същност. Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото Същество за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. Би било липса на почит и благоговение по отношение на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло. Благоговение и почит, които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко разбиране, когато застанеш пред този най-велик проблем. Не се опитвай да поставиш твърде високо всичко това, даже ако то ти е дадено от най-възвишената духовна наука и те въвежда в най-възвишените области, щом се касае да застанеш пред най-великия проблем на живота. И не мисли, че човешките думи ще бъдат достатъчни да кажат първоначално нещо друго, освен това, което характеризира този велик и мощен проблем само от една страна. С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление". Така централната Мисъл, от която можем да изходим при разглеждането на Евангелието на Йоан е Мисълта, където Христос казва: "Аз съм Светлината на света". А Светлината е израз на Мъдростта. С това Христос казва, че Той е самата Мъдрост, Която организира света.
към текста >>

Всеобщо известно е, че майките, от прекалена любов към децата ги развалят и правят негодни за живота.
Тогава това, което се влива в нас от Евангелйето на Йоан, ни се явява като нещо, носещо се във висините, както орелът над всичко, което става в ежедневната, ежечасова, ежеминутна съдба на човека. И когато след това слезем от тези висини и разгледаме човешкия живот от час на час, от ден на ден, от година на година, от столетие на столетие, от хилядолетие на хилядолетие, когато човек съзерцава онази сила, която наричаме човешка любов, той вижда, че тази любов минава и тъче през вековете в живите човешки сърца и души. Тогава той вижда как тази любов върши от една страна най-великите, най-знаменитите, най-героичните дела сред човечеството. Той вижда тогава как най-великите жертви всред човечеството са произлезли от любовта към това или онова същество, към един или друг въпрос. Човек вижда тогава как тази любов произвежда най-великото в човешките сърца, най-възвишеното, но и как тя същевременно е и като двуостър меч. Всеобщо известно е, че майките, от прекалена любов към децата ги развалят и правят негодни за живота. Затова Учителят казва, че Любовта извършва най-велики дела, когато е проникната от Божествената Мъдрост. Това беше именно и значението на онази Любов, която се разля от Голгота в света, че тя беше съединена в едно Същество със Светлината на света, с Мъдростта. Така че, насочвайки погледа си върху Христос, като вземем предвид тези две качества, ние познаваме, че Любовта е най-висшето нещо в света, но същевременно познаваме, че Любовта и Мъдростта взаимно се стремят една към друга и взаимно се допълват. Затова Учителят казва: Отличителното качество на Любовта е, че тя има непреодолим стремеж към Знанието, към Мъдростта. А отличителното качество на Мъдростта е, че тя се стреми да изяви Любовта, която раздава от благата, които има, на другите.
към текста >>

"Така че, Евангелията са били създадени от хора, които са имали едно по-дълбоко схващане за живота и са проникнали по-дълбоко в същността на живота, и са изследвали нещата като посветени и ясновидци."
Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен. Обаче това не е съвсем тъй. Евангелистите, както и апостолите са били много мъдри и учени хора. Христос се е учил в Небесното училище, затова Той нямаше нужда да учи на земята". Сега ще предам с мои думи известни мисли и идеи, които Щайнер изказал при различни случаи върху четирите Евангелия. "Така че, Евангелията са били създадени от хора, които са имали едно по-дълбоко схващане за живота и са проникнали по-дълбоко в същността на живота, и са изследвали нещата като посветени и ясновидци." Като изхождаме от това гледище ще видим, че четирите Евангелия са написани от посветени и ясновидци на различни степени на развитие, които по различен начин са проникнали в Духовния свят. Защото според Окултната Наука има главно три степени, три метода за придобиване на знания от Висшите светове. Първият от тези начини се нарича имагинативо или образно познаване. При него Духовния свят се разкрива в образи. Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше Същество, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света.
към текста >>

Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти.
Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници. Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него. Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан. Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога.
към текста >>

За евангелистите, които са описвали живота на Исус от Назарет, всички събития от външния живот на Исус имат по-малка стойност пред етапите на Посвещението, което Исус е преминал.
Едно друго противоречие е, че Матей разказва, че тримата Мъдреци са дошли от Изток, водени от звездата, за да поздравят новородения Исус. Лука от своя страна разправя за явяването на Ангелите на овчарите, после за представянето в Храма. В замяна на това Матей споменава за преследването на Ирод, за бягството в Египет и за възвръщането в Назарет. Всичко това би могло да изглежда като противоречие, но всички тези противоречия са такива, когато се гледа на буквата на Писанието. Ако се погледне по-дълбоко на въпроса, ще се види, че така наречените противоречия взаимно се допълват в описанието на цялостното Христово събитие. За евангелистите, които са описвали живота на Исус от Назарет, всички събития от външния живот на Исус имат по-малка стойност пред етапите на Посвещението, което Исус е преминал. Защото те не описват само една биография, а редом с биографията описват и един път на Посвещение. Това е именно, което те описват, само че всеки го описва по свой маниер. Описанието, направено от Матей, е описание, направено от един посветен в Мистериите на Човека. Това Посвещение е било сродно с египетската Мъдрост и е било присъщо на есеите. Лука от своя страна ни дава едно описание, което е в отношение с Посвещението, което той е получил: това на Мистериите на Духа - Бик.
към текста >>

Във всички Посвещения съществува обичай, при описание живота на един посветен да не се занимават с онази част от живота му, която предшествала Посвещението, а са се интересували само от живота след Посвещението.
Така например учениците на Платон, които са искали да разберат своя Учител и неговата същност, не са търсили да узнаят кой е бил неговият физически баща. За тях е имало значение произхода на духа на Платон. Те са смятали, че душата, която живее в това тяло, е била породена от едно Върховно Същество. Така те са отдавали раждането на Платон, на духовния Платон, на бога Аполон. За тях Платон е бил Син на Аполон. Във всички Посвещения съществува обичай, при описание живота на един посветен да не се занимават с онази част от живота му, която предшествала Посвещението, а са се интересували само от живота след Посвещението. Същият обичай са спазвали евангелистите, когато са описвали живота на Исус и затова те са се интересували преди всичко от Онзи, Който според израза на Евангелието, е Син Божи за своите поклонници, за своите напреднали ученици. По времето, когато са писани Евангелията, човечеството е стигнало една такава степен на своето развитие, че хората са се привързвали все повече и повече към физическия, към сетивния свят, обиквали са все повече земния живот. Те са обичали боговете на древността, понеже са виждали, ме Синовете на Земята са били някога Синове Божии. Това е, което е чувствал и авторът на Евангелието на Марко, когато говори за Христа, който от Син Божи става Син Человечески. И затова той започва с описанието на онова, което се е случило след кръщението в Йордан.
към текста >>

Същият обичай са спазвали евангелистите, когато са описвали живота на Исус и затова те са се интересували преди всичко от Онзи, Който според израза на Евангелието, е Син Божи за своите поклонници, за своите напреднали ученици.
За тях е имало значение произхода на духа на Платон. Те са смятали, че душата, която живее в това тяло, е била породена от едно Върховно Същество. Така те са отдавали раждането на Платон, на духовния Платон, на бога Аполон. За тях Платон е бил Син на Аполон. Във всички Посвещения съществува обичай, при описание живота на един посветен да не се занимават с онази част от живота му, която предшествала Посвещението, а са се интересували само от живота след Посвещението. Същият обичай са спазвали евангелистите, когато са описвали живота на Исус и затова те са се интересували преди всичко от Онзи, Който според израза на Евангелието, е Син Божи за своите поклонници, за своите напреднали ученици. По времето, когато са писани Евангелията, човечеството е стигнало една такава степен на своето развитие, че хората са се привързвали все повече и повече към физическия, към сетивния свят, обиквали са все повече земния живот. Те са обичали боговете на древността, понеже са виждали, ме Синовете на Земята са били някога Синове Божии. Това е, което е чувствал и авторът на Евангелието на Марко, когато говори за Христа, който от Син Божи става Син Человечески. И затова той започва с описанието на онова, което се е случило след кръщението в Йордан. Посвещението, добито от този евангелист, го е довело до познаването в Духовния свят под образа на Духа - Лъв.
към текста >>

Ние трябва да навлезем дълбоко в нещата, за да разберем, че събитията, които доминират в живота на Христос, се дават по един и същ начин от четирите Евангелия, но че всеки от евангелистите рисува Христа такъв, какъвто той го е разбирал според вида на своето Посвещение.
И то не само силата, която действа в сегашните времена, но и за най-далечни бъдещи времена. Той е принадлежал към групата на посветените Орли, които са се издигали над нормалното развитие. В Евангелието на Марко ние намираме това, което отговаря на нормалното за епохата развитие, а в Евангелието на Йоан ни се показва как Христос ще действа в бъдещите епохи: това, което се издига над настоящото земно развитие и го надминава. Ето защо древната езотерична традиция отдава на Йоан символа на Орела. Така че, тази древна езотерична традиция, която свързва евангелистите с това, какво е самото естество на тяхното Посвещение, съвсем не почива на никаква фантазия, но че то произлиза от най-дълбокото християнско познание. Ние трябва да навлезем дълбоко в нещата, за да разберем, че събитията, които доминират в живота на Христос, се дават по един и същ начин от четирите Евангелия, но че всеки от евангелистите рисува Христа такъв, какъвто той го е разбирал според вида на своето Посвещение. Така ние виждаме, че Христос е разгледан от четири различни страни от евангелистите. Това ни показва, че Христос е едно многостранно явление. Евангелията, най-дълбокото от които е Евангелието на Йоан, са документи, изпълнени с безкрайна дълбочина. Евангелията ни разкриват целия план на човешката еволюция и отношението на тази еволюция към вселената. Те ни дават възможност да разберем по-добре Духовния свят и духовния живот.
към текста >>

83. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Оттук започва началото на Християнството като Учение за Живота, както Учителят го нарича.
Защото всичко, което те са чули и видели, постепенно възкръсва в тяхното съзнание. Същевременно техните духовни очи са отворени и те виждат в Духовния свят, където всичко е записано и със Светлината, която получават от Белите Братя, които се свързват с тях, в тяхното съзнание узрява и се оформя учението, което има да носят по света. След Петдесетница те постепенно се пръскат по света и носят новото Евангелие, новата Блага вест, която те са получили от своя контакт с Духовния свят. Все по това време, апостол Павел, който до тогава беше гонител, преживява срещата си с Христос при Дамаск, духовните му очи се отварят. Той вижда Възкръсналия в Неговото светещо и преобразено тяло, което прониква цялото духовно пространство и той се присъединява към другите апостоли. Оттук започва началото на Християнството като Учение за Живота, както Учителят го нарича. Учителят казва, че Християнството не е някаква философия, а е Учение за Живота. Под философия в съвременен смисъл на думата се разбира спекулативно учение, което е плод на човешкия интелект. А под Учение за Живота се разбира това учение, което е една жива опитност, нещо преживяно и проверено много пъти. Но това не значи, че Християнството е само едно морално учение, което дава норми и правила за живота. Животът трябва да се разбира в най-широк смисъл, а не само в неговото физическо приложение.
към текста >>

Учителят казва, че Християнството не е някаква философия, а е Учение за Живота.
Същевременно техните духовни очи са отворени и те виждат в Духовния свят, където всичко е записано и със Светлината, която получават от Белите Братя, които се свързват с тях, в тяхното съзнание узрява и се оформя учението, което има да носят по света. След Петдесетница те постепенно се пръскат по света и носят новото Евангелие, новата Блага вест, която те са получили от своя контакт с Духовния свят. Все по това време, апостол Павел, който до тогава беше гонител, преживява срещата си с Христос при Дамаск, духовните му очи се отварят. Той вижда Възкръсналия в Неговото светещо и преобразено тяло, което прониква цялото духовно пространство и той се присъединява към другите апостоли. Оттук започва началото на Християнството като Учение за Живота, както Учителят го нарича. Учителят казва, че Християнството не е някаква философия, а е Учение за Живота. Под философия в съвременен смисъл на думата се разбира спекулативно учение, което е плод на човешкия интелект. А под Учение за Живота се разбира това учение, което е една жива опитност, нещо преживяно и проверено много пъти. Но това не значи, че Християнството е само едно морално учение, което дава норми и правила за живота. Животът трябва да се разбира в най-широк смисъл, а не само в неговото физическо приложение. Учителят казва, че физическият живот е само сянка на истинския живот.
към текста >>

Под философия в съвременен смисъл на думата се разбира спекулативно учение, което е плод на човешкия интелект.
След Петдесетница те постепенно се пръскат по света и носят новото Евангелие, новата Блага вест, която те са получили от своя контакт с Духовния свят. Все по това време, апостол Павел, който до тогава беше гонител, преживява срещата си с Христос при Дамаск, духовните му очи се отварят. Той вижда Възкръсналия в Неговото светещо и преобразено тяло, което прониква цялото духовно пространство и той се присъединява към другите апостоли. Оттук започва началото на Християнството като Учение за Живота, както Учителят го нарича. Учителят казва, че Християнството не е някаква философия, а е Учение за Живота. Под философия в съвременен смисъл на думата се разбира спекулативно учение, което е плод на човешкия интелект. А под Учение за Живота се разбира това учение, което е една жива опитност, нещо преживяно и проверено много пъти. Но това не значи, че Християнството е само едно морално учение, което дава норми и правила за живота. Животът трябва да се разбира в най-широк смисъл, а не само в неговото физическо приложение. Учителят казва, че физическият живот е само сянка на истинския живот. И когато се говори, че Християнството е Учение за Живота, то разбираме Живота в широк смисъл.
към текста >>

А под Учение за Живота се разбира това учение, което е една жива опитност, нещо преживяно и проверено много пъти.
Все по това време, апостол Павел, който до тогава беше гонител, преживява срещата си с Христос при Дамаск, духовните му очи се отварят. Той вижда Възкръсналия в Неговото светещо и преобразено тяло, което прониква цялото духовно пространство и той се присъединява към другите апостоли. Оттук започва началото на Християнството като Учение за Живота, както Учителят го нарича. Учителят казва, че Християнството не е някаква философия, а е Учение за Живота. Под философия в съвременен смисъл на думата се разбира спекулативно учение, което е плод на човешкия интелект. А под Учение за Живота се разбира това учение, което е една жива опитност, нещо преживяно и проверено много пъти. Но това не значи, че Християнството е само едно морално учение, което дава норми и правила за живота. Животът трябва да се разбира в най-широк смисъл, а не само в неговото физическо приложение. Учителят казва, че физическият живот е само сянка на истинския живот. И когато се говори, че Християнството е Учение за Живота, то разбираме Живота в широк смисъл. Животът се проявява в три направления: физическият живот на личността, който се изразява в мислите, чувствата и желанията, които са свързани с мозъка и тялото.
към текста >>

Но това не значи, че Християнството е само едно морално учение, което дава норми и правила за живота.
Той вижда Възкръсналия в Неговото светещо и преобразено тяло, което прониква цялото духовно пространство и той се присъединява към другите апостоли. Оттук започва началото на Християнството като Учение за Живота, както Учителят го нарича. Учителят казва, че Християнството не е някаква философия, а е Учение за Живота. Под философия в съвременен смисъл на думата се разбира спекулативно учение, което е плод на човешкия интелект. А под Учение за Живота се разбира това учение, което е една жива опитност, нещо преживяно и проверено много пъти. Но това не значи, че Християнството е само едно морално учение, което дава норми и правила за живота. Животът трябва да се разбира в най-широк смисъл, а не само в неговото физическо приложение. Учителят казва, че физическият живот е само сянка на истинския живот. И когато се говори, че Християнството е Учение за Живота, то разбираме Живота в широк смисъл. Животът се проявява в три направления: физическият живот на личността, който се изразява в мислите, чувствата и желанията, които са свързани с мозъка и тялото. Животът на Душата, който се изявява в духовни изживявания и опитности, свързани с Духовния свят.
към текста >>

И когато се говори, че Християнството е Учение за Живота, то разбираме Живота в широк смисъл.
Под философия в съвременен смисъл на думата се разбира спекулативно учение, което е плод на човешкия интелект. А под Учение за Живота се разбира това учение, което е една жива опитност, нещо преживяно и проверено много пъти. Но това не значи, че Християнството е само едно морално учение, което дава норми и правила за живота. Животът трябва да се разбира в най-широк смисъл, а не само в неговото физическо приложение. Учителят казва, че физическият живот е само сянка на истинския живот. И когато се говори, че Християнството е Учение за Живота, то разбираме Живота в широк смисъл. Животът се проявява в три направления: физическият живот на личността, който се изразява в мислите, чувствата и желанията, които са свързани с мозъка и тялото. Животът на Душата, който се изявява в духовни изживявания и опитности, свързани с Духовния свят. Когато съзнанието е пробудено, Душата предава тези опитности на земния човек. Най- после животът на Духа, който е във връзка със светлите възвишени духове и има велики и възвишени мисли и идеи, които мъчно достигат до обикновеното съзнание. Но когато съзнанието е пробудено, Духът прави контакт със земния човек и предава своите мисли и идеи като вдъхновение.
към текста >>

Така че, когато се казва, че Християнството е Учение за Живота, трябва да се разбира Живота в широк смисъл, проявен в трите свята.
Животът се проявява в три направления: физическият живот на личността, който се изразява в мислите, чувствата и желанията, които са свързани с мозъка и тялото. Животът на Душата, който се изявява в духовни изживявания и опитности, свързани с Духовния свят. Когато съзнанието е пробудено, Душата предава тези опитности на земния човек. Най- после животът на Духа, който е във връзка със светлите възвишени духове и има велики и възвишени мисли и идеи, които мъчно достигат до обикновеното съзнание. Но когато съзнанието е пробудено, Духът прави контакт със земния човек и предава своите мисли и идеи като вдъхновение. Така че, когато се казва, че Християнството е Учение за Живота, трябва да се разбира Живота в широк смисъл, проявен в трите свята. То дава методи и правила как човек да развие своите духовни очи и уши, за да влезе в контакт с Възвишения свят. Когато Учителят казва, че Християнството не е някаква спекулативна философия, а е Учение за Живота, някои разбират това много материалистично и казват, че в Християнството няма нищо мистично, нищо окултно, а е едно просто учение за живота. Това е много повърхностно разбиране на мисълта на Учителя. Защото физическият живот е само сянка на Живота, той е реален колкото е реална сянката, но той няма самостоятелна реалност. Защото аксиома е в Окултната Наука, че физическото е проявление на духовното.
към текста >>

Когато Учителят казва, че Християнството не е някаква спекулативна философия, а е Учение за Живота, някои разбират това много материалистично и казват, че в Християнството няма нищо мистично, нищо окултно, а е едно просто учение за живота.
Когато съзнанието е пробудено, Душата предава тези опитности на земния човек. Най- после животът на Духа, който е във връзка със светлите възвишени духове и има велики и възвишени мисли и идеи, които мъчно достигат до обикновеното съзнание. Но когато съзнанието е пробудено, Духът прави контакт със земния човек и предава своите мисли и идеи като вдъхновение. Така че, когато се казва, че Християнството е Учение за Живота, трябва да се разбира Живота в широк смисъл, проявен в трите свята. То дава методи и правила как човек да развие своите духовни очи и уши, за да влезе в контакт с Възвишения свят. Когато Учителят казва, че Християнството не е някаква спекулативна философия, а е Учение за Живота, някои разбират това много материалистично и казват, че в Християнството няма нищо мистично, нищо окултно, а е едно просто учение за живота. Това е много повърхностно разбиране на мисълта на Учителя. Защото физическият живот е само сянка на Живота, той е реален колкото е реална сянката, но той няма самостоятелна реалност. Защото аксиома е в Окултната Наука, че физическото е проявление на духовното. И Гьоте, който е разбирал този закон, казва: "Всичко преходно е символ на вечно Божественото, което се проявява". И когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира Великия Живот, за който е казано в Евангелието на Йоан: "... И в Него бе Животът, т.е.
към текста >>

Защото физическият живот е само сянка на Живота, той е реален колкото е реална сянката, но той няма самостоятелна реалност.
Но когато съзнанието е пробудено, Духът прави контакт със земния човек и предава своите мисли и идеи като вдъхновение. Така че, когато се казва, че Християнството е Учение за Живота, трябва да се разбира Живота в широк смисъл, проявен в трите свята. То дава методи и правила как човек да развие своите духовни очи и уши, за да влезе в контакт с Възвишения свят. Когато Учителят казва, че Християнството не е някаква спекулативна философия, а е Учение за Живота, някои разбират това много материалистично и казват, че в Християнството няма нищо мистично, нищо окултно, а е едно просто учение за живота. Това е много повърхностно разбиране на мисълта на Учителя. Защото физическият живот е само сянка на Живота, той е реален колкото е реална сянката, но той няма самостоятелна реалност. Защото аксиома е в Окултната Наука, че физическото е проявление на духовното. И Гьоте, който е разбирал този закон, казва: "Всичко преходно е символ на вечно Божественото, което се проявява". И когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира Великия Живот, за който е казано в Евангелието на Йоан: "... И в Него бе Животът, т.е. в Словото бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, когато
към текста >>

И когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира Великия Живот, за който е казано в Евангелието на Йоан: "... И в Него бе Животът, т.е.
Когато Учителят казва, че Християнството не е някаква спекулативна философия, а е Учение за Живота, някои разбират това много материалистично и казват, че в Християнството няма нищо мистично, нищо окултно, а е едно просто учение за живота. Това е много повърхностно разбиране на мисълта на Учителя. Защото физическият живот е само сянка на Живота, той е реален колкото е реална сянката, но той няма самостоятелна реалност. Защото аксиома е в Окултната Наука, че физическото е проявление на духовното. И Гьоте, който е разбирал този закон, казва: "Всичко преходно е символ на вечно Божественото, което се проявява". И когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира Великия Живот, за който е казано в Евангелието на Йоан: "... И в Него бе Животът, т.е. в Словото бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира онзи Живот, който изтича от Словото, от висшето разумно Начало, а не само от физическия живот, който е сянка на истинския Живот. В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в съзнанието и самосъзнанието, а в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на Душата и Духа". По-нататък в отделна глава ще се спра на Християнството като философия на Живота, направена по мисли от Учителя.
към текста >>

Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира онзи Живот, който изтича от Словото, от висшето разумно Начало, а не само от физическия живот, който е сянка на истинския Живот.
Защото аксиома е в Окултната Наука, че физическото е проявление на духовното. И Гьоте, който е разбирал този закон, казва: "Всичко преходно е символ на вечно Божественото, което се проявява". И когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира Великия Живот, за който е казано в Евангелието на Йоан: "... И в Него бе Животът, т.е. в Словото бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира онзи Живот, който изтича от Словото, от висшето разумно Начало, а не само от физическия живот, който е сянка на истинския Живот. В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в съзнанието и самосъзнанието, а в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на Душата и Духа". По-нататък в отделна глава ще се спра на Християнството като философия на Живота, направена по мисли от Учителя. С призоваването на учениците Христос образува най- вътрешния кръг, с което открива своята Окултна Школа, която образуваше най-интимната среда, в която Той изнасяше Своите беседи. В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа. След това кръгът се разширява, образува се втория кръг на 70-те и още по- широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи и проповеди на Христос.
към текста >>

По-нататък в отделна глава ще се спра на Християнството като философия на Живота, направена по мисли от Учителя.
И когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира Великия Живот, за който е казано в Евангелието на Йоан: "... И в Него бе Животът, т.е. в Словото бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира онзи Живот, който изтича от Словото, от висшето разумно Начало, а не само от физическия живот, който е сянка на истинския Живот. В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в съзнанието и самосъзнанието, а в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на Душата и Духа". По-нататък в отделна глава ще се спра на Християнството като философия на Живота, направена по мисли от Учителя. С призоваването на учениците Христос образува най- вътрешния кръг, с което открива своята Окултна Школа, която образуваше най-интимната среда, в която Той изнасяше Своите беседи. В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа. След това кръгът се разширява, образува се втория кръг на 70-те и още по- широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи и проповеди на Христос. С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога. Защото само Любовта е Пътят, който води към Бога.
към текста >>

В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа.
Следователно, когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира онзи Живот, който изтича от Словото, от висшето разумно Начало, а не само от физическия живот, който е сянка на истинския Живот. В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в съзнанието и самосъзнанието, а в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на Душата и Духа". По-нататък в отделна глава ще се спра на Християнството като философия на Живота, направена по мисли от Учителя. С призоваването на учениците Христос образува най- вътрешния кръг, с което открива своята Окултна Школа, която образуваше най-интимната среда, в която Той изнасяше Своите беседи. В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа. След това кръгът се разширява, образува се втория кръг на 70-те и още по- широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи и проповеди на Христос. С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога. Защото само Любовта е Пътят, който води към Бога. И Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". А Христос е изявената Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и има за обект Истината и Живота.
към текста >>

А Христос е изявената Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и има за обект Истината и Живота.
В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа. След това кръгът се разширява, образува се втория кръг на 70-те и още по- широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи и проповеди на Христос. С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога. Защото само Любовта е Пътят, който води към Бога. И Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". А Христос е изявената Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и има за обект Истината и Живота. Затова и Учителят в мотото на младежкия клас казва: "Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът". Докато човек не намери Истината, той не може да придобие истинския Живот. А за да намери Истината, трябва да влезе в Пътя на Любовта. За да влезе в Пътя на Мъдростта, той трябва отвътре да е привлечен от Любовта - Отец отвътре да го е събудил за този Път.
към текста >>

за вътрешните закони на Живота), и като се събираше с тях, поръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което чухте от Мене.
От този свят слязоха Огнените езици, чрез които върху учениците слязоха Белите Братя. Те са, именно, този Святи Дух и се вселиха в апостолите, тяхното съзнание се разшири и те придобиха голяма Светлина, и същевременно силата да изцеляват болни, да възкресяват мъртви. Така те станаха проводници на Духа, който носи Светлина и Живот. Пътят на развитието на Християнството след Петде- сетница е описан в Деянията на апостолите от евангелист Лука. Лука казва в първа глава: "... като им се явяваше в течение на 40 дни и им говореше за Царството Божие, (т.е. за вътрешните закони на Живота), и като се събираше с тях, поръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни. И тъй, веднъж като се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството, Той им рече: Не е за вас да знаете годините или времената, които Отец е положил в собствената Си власт. Но ще приемете силата, когато дойде върху вас Светият Дух и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. И като изрече това те Го гледаха, Той се възнесе и облак го скри от погледа им. И като се взираха в Небето, ето двама человека в бели дрехи застанаха при тях, които им рекоха: Защо стоите, та гледате към Небето?
към текста >>

Той им казва: "Вие се отрекохте от Светия и Праведния, като поискахте да ви се пусне един убиец, като убихте Началника на Живота.
И той внимаваше на тях, като мислеше да получи нещо от тях. Но Петър му казва, че нямат сребро и злато, но му казва: В името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи. И като го хванал за дясната ръка, дигнал го и на часа нозете и глезените му добили сила. И влезе заедно с тях в храма и всички се чудеха". И хората се събрали около апостолите и Петър започнал да им говори за Христос, как е бил предаден от техните наставници и убит и как възкръснал, и чрез Неговото Име той прави тези знамения. Той им казва: "Вие се отрекохте от Светия и Праведния, като поискахте да ви се пусне един убиец, като убихте Началника на Живота. Но Бог го възкреси от мъртвите, за което Ние сме свидетели". В проповедите си Петър винаги си служи с цитати от Стария Завет, за да убеди служителите си, че това, за което им говори, е предсказано от пророците и Моисей и казва: Защото Моисей казал: "Господ ще ви въздигне от братята ви Пророк, както въздигна мене. Него слушайте във всичко, каквото би ви рекъл. И всяка душа, която не би слушала този Пророк, ще бъде изтребена от людете". И още докато говорел на хората, дошли свещениците и началника на храмовата стража и го арестували, като ги оставили да пренощуват в затвора, защото било привечер и на другия ден да ги изведат пред синедриона.
към текста >>

Понеже това са важни моменти от живота на общността, ще се спра малко на тях.
А Филип се намери в Азот и проповядваше Благовестието по всички градове, докато стигна в Кесария". Както от случката с Филип, така и от всичко казано дотук се вижда, че както апостолите, така и всички, които са възприели Учението, са били поставени във връзка с Духа и под Негово ръководство са вършили всичко. Целият Невидим свят, целият Окултен свят по това време е бил в голяма активност и е създавал благоприятна атмосфера за разпространение и приемане на Учението. Но също и противодействието от тъмните сили е голямо. В 9-та глава се говори за обръщането на Савел, след това за изцелението от Петър на парализирания в Лида и възкресението на Тавита в Йопия. Понеже това са важни моменти от живота на общността, ще се спра малко на тях. Савел отива в Дамаск с писмо от главния свещеник да преследва учениците Христови. Но на пътя пред Дамаск се случва чудото. "И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него Светлина от Небето. И като падна на земята, чу се Глас, Който му казва: Савле, Савле, защо Ме гониш? А той рече: Кой си Ти, Господи?
към текста >>

84. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова Учителят казва, че Християнството е Наука за Живота.
Целият прогрес на човечеството в духовно, културно и обществено отношение се дължи на Христовия импулс. Той е онази вътрешна сила, която стимулира развитието на човечеството във всички посоки. Той е като пролетното слънце по отношение на духовното, културното и обществено развитие на човечеството. Както без слънцето не е възможно никакво растене и развитие в органичния свят, така и без Христос не е възможно никакво духовно, културно и обществено развитие. Енергията, която Той внесе в земното развитие, стана причина за всички преобразования във всички области на човешкия живот. Затова Учителят казва, че Християнството е Наука за Живота. А Животът е многолик в своето проявление. Индивидуалното развитие на отделния човек в неговите мисли, чувства и воля, в развитието на неговите душа и дух, е резултат на Христовия импулс. Общественото и културно развитие на човечеството като цяло, както и на отделните народи, се дължи пак на Христовия импулс. На този импулс се дължи развитието на науката, изкуството и на практичното осъществяване на известни идеи в живота. Социалното и икономическото развитие на съвременното човечество се дължи пак на този импулс.
към текста >>

На този импулс се дължи развитието на науката, изкуството и на практичното осъществяване на известни идеи в живота.
Енергията, която Той внесе в земното развитие, стана причина за всички преобразования във всички области на човешкия живот. Затова Учителят казва, че Християнството е Наука за Живота. А Животът е многолик в своето проявление. Индивидуалното развитие на отделния човек в неговите мисли, чувства и воля, в развитието на неговите душа и дух, е резултат на Христовия импулс. Общественото и културно развитие на човечеството като цяло, както и на отделните народи, се дължи пак на Христовия импулс. На този импулс се дължи развитието на науката, изкуството и на практичното осъществяване на известни идеи в живота. Социалното и икономическото развитие на съвременното човечество се дължи пак на този импулс. Постепенното извоюване на свободата на човека - мъж или жена - се дължи пак на този импулс. До времето на Христос жената е била роб в семейството. Христос освободи жената и човека и ги направи равноправни. В миналото Христос действал повече отвън върху човечеството, както слънцето действа върху земята.
към текста >>

Тези окултисти "твърдят", че в някои древни индуски писания било определено кога ще дойде Месия, които дати съвпадат с живота на Исус.
Външното слънце, външното явяване на Христос трябва да събуди вътрешното Слънце в човека, което ще стопи ледовете и ще даде условия за неговото развитие. Стремежът на хората и народите към свобода, към братство и равенство, към по-добър живот, се дължи на импулса на Христос, на тази Жива разумна сила, която прониква в човешките души и събужда техните Божествени възможности. Някои учени-недоучени отричат историческото съществуване на Исус, основател на Християнството. По този въпрос Жан Жак Русо казва: "По-лесно е да си представя, че Исус е съществувал, отколкото да търся обяснение за основаването и развитието на Християнството без Неговото съществуване". А други окултисти и "посветени" твърдят, че Христос, проявеният Бог, не се е въплътил в Исус и че Той не е очаквания Месия, както твърдят еврейските фарисеи. Тези окултисти "твърдят", че в някои древни индуски писания било определено кога ще дойде Месия, които дати съвпадат с живота на Исус. Това са хора слепци, които са надянали мантията на водители на човечеството, без да имат нужния ценз за това. За такива Учителят казва: "Има някои, които или са изключени от Школата, или са завършили Школата с тройка и те имат амбицията да бъдат учители и ръководители на човечеството, и да заместят Христа. Това е смешна работа. Това са самозванци, амбициозни хора, които са жертва на тъмните сили". Тук е мястото да посоча една от най-дълбоките и съществени черти, която характеризира същността на Християнството.
към текста >>

След това премина през смъртта и я победи, показа тържеството на живота над смъртта.
И ти повярва, защото видя, но по-блажени, които вярват, без да са видели". И в първа глава на Евангелието на Йоан се казва: "И Словото стана плът и видяхме Неговата Слава като на Единороден от Отца". В тези два стиха се състои същността на Християнството и разликата му от древните Мистерии. Древните Мистерии виждали Христа като Дух, а учениците на Христа и техните последователи го видяха въплътен във физическо тяло. Въплъщението на Христос в тялото на Исус, това е най-отличителната черта на Християнството: че Бог се всели в едно човешко тяло и се прояви на земята като Богочовек. След това премина през смъртта и я победи, показа тържеството на живота над смъртта. И понеже всички следващи последователи не са видели Бога, въплътен в тяло, а вярват на тези, които са Го видели, затова Той казва: По-блажени са тези, които не са видели, но са повярвали. По такъв начин вярата във въплътения във физическо тяло Бог е втората основна черта на Християнството. И затова апостолите казват някъде: Господи, придай ни Вяра. Но тук става въпрос за Вяра, а не за вярване. Защото Вярата е едно качество на човешкия ум.
към текста >>

Затова казваме, че Християнството е Учение за Живота, а познанието е метод за постигане на тази цел.
За изяснение същността и мисията на Християнството ще приведа някои мисли от Учителя, които следват по- долу: "Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по себе си е Музика". "Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот. Той казва: Аз съм Животът, а Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. Животът е целта, към която се стремим. Затова казваме, че Християнството е Учение за Живота, а познанието е метод за постигане на тази цел. Бог е средата или условие, от които можем да черпим този Живот. Човекът-християнин, който иска да придобие Вечния Живот, трябва да познава Основата на този Живот, да прилага законите, по които той се добива. Животът може да се уподоби на плат, който трябва да изтъчем и след това да го облечем. Той е първата дреха, в която трябва да се облече човешкия дух. Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим".
към текста >>

"Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити".
Бог е средата или условие, от които можем да черпим този Живот. Човекът-християнин, който иска да придобие Вечния Живот, трябва да познава Основата на този Живот, да прилага законите, по които той се добива. Животът може да се уподоби на плат, който трябва да изтъчем и след това да го облечем. Той е първата дреха, в която трябва да се облече човешкия дух. Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим". "Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити". "Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл на Христовото учение, а не да го разбираме само повърхностно, по буква. Християнството има една вътрешна, дълбока страна, до която за да се добере човек, трябва да има просветен ум и разумно сърце. В това е дълбоката същност на Християнството, че то има за задача да научи хората как да придобият Вечния Живот. И Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос, това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи. Думите "Вечен Живот" подразбират разумно движение на душите, а думата "Бог" в случая означава зародишът на Духа, условията, силите, законите на Природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата.
към текста >>

Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос.
Едно от основните учения на Християнството и на всички религии в миналото, е идеята за троичността на Бога. Тази троичност Учителят я превежда с думите: среда, условие, елемент за съществуване. Това е троичността на Бога. Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем. И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот.
към текста >>

А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух.
Тази троичност Учителят я превежда с думите: среда, условие, елемент за съществуване. Това е троичността на Бога. Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем. И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния.
към текста >>

И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота.
Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем. И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния. То е Наука за Любовта. Който научи тази Наука, той може да гради.
към текста >>

После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка.
Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем. И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния. То е Наука за Любовта. Който научи тази Наука, той може да гради. "Според Християнството животът се проявява чрез два процеса - слизане и възлизане.
към текста >>

Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е.
И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния. То е Наука за Любовта. Който научи тази Наука, той може да гради. "Според Християнството животът се проявява чрез два процеса - слизане и възлизане. Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е. в течението, което върви отгоре надолу към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение. За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека".
към текста >>

Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение.
Който научи тази Наука, той може да гради. "Според Християнството животът се проявява чрез два процеса - слизане и възлизане. Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е. в течението, което върви отгоре надолу към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение. За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека". "Възкресението е една от основите на Християнството. И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението Христово суетна е нашата вяра". Това показва, че той е поставял Възкресението на Христос като Основа, като Същина на Християнството.
към текста >>

За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа.
"Според Християнството животът се проявява чрез два процеса - слизане и възлизане. Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е. в течението, което върви отгоре надолу към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение. За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека". "Възкресението е една от основите на Християнството. И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението Христово суетна е нашата вяра". Това показва, че той е поставял Възкресението на Христос като Основа, като Същина на Християнството. Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички действия.
към текста >>

За да се измени този рад, човек първо трябва да има Идея, която да постави за основа на живота си и след това да се стреми да постигне тази Идея.
Ако всички това сте придобили, вие ще разберете стиха, в който се казва: Преди да сте пожелали нещо от Отца, Той ще изпълни вашето желание. Всички трябва да имате синовно отношение към Бога, да изпълнявате длъжността си към Него като към свой Баща. Той не слезе на земята, но прати Своя Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него. На същото основание и ние , веднъж дошли на земята, трябва да се пожертваме". "В Своето Учение Христос иска да покаже на хората основните закони, чрез които могат да изменят реда на нещата, установен от самите тях. За да се измени този рад, човек първо трябва да има Идея, която да постави за основа на живота си и след това да се стреми да постигне тази Идея. Съвременните хора не могат да постигнат своята идея по простата причина, че те са жертва на неумолимия егоизъм, всеки мисли само за себе си, желае да бъде пръв". "Христос е дошъл на земята да ни приготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. Защото, ако човек неподготвен повдигне булото на Истината, той ще умре. Затова е необходимо да разберем кой живот води към спасение. След това трябва да минем през друг един процес, за който е казано: Ако не се родиш изново, не можеш да влезеш в Царството Божие.
към текста >>

Това було се вдига при Посвещение и ако човек не е готов, ще плати с живота си.
За да бъде истински християнин, човек трябва да се роди от Дух, т.е. да мине през Посвещение. В Пътя на това Посвещение той трябва да се приготви, защото ще срещне Истината и ако не е готов, ще умре. А Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Който тръгне в този Път, като приеме Христа в себе си, ще дойде до познаването на Истината, която е покрита с було. Това було се вдига при Посвещение и ако човек не е готов, ще плати с живота си. Ако е готов, ще придобие Вечния Живот. Това е практикувано във всички древи Мистерии. И който е пристъпил подготвен към Истината, той е придобивал Вечния Живот. А който е пристъпвал неподготвен, той ще плати с живота си и ще изчезне от света. Затова Учителят казва, че Христос, чрез Своето Учение иска да ни подготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината.
към текста >>

А който е пристъпвал неподготвен, той ще плати с живота си и ще изчезне от света.
Който тръгне в този Път, като приеме Христа в себе си, ще дойде до познаването на Истината, която е покрита с було. Това було се вдига при Посвещение и ако човек не е готов, ще плати с живота си. Ако е готов, ще придобие Вечния Живот. Това е практикувано във всички древи Мистерии. И който е пристъпил подготвен към Истината, той е придобивал Вечния Живот. А който е пристъпвал неподготвен, той ще плати с живота си и ще изчезне от света. Затова Учителят казва, че Христос, чрез Своето Учение иска да ни подготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. В миналото, в Храмовете за Посвещение това подготвяне се е извършвало в самите Храмове, под ръководството на Учителите и ръководителите на Посвещението. А Христос изнесе това Учение публично, за да се ползват от него всички, които са призвани от Отца. Защото Той казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Никой не може да тръгне в Пътя на Посвещението, в Пътя на придобиването на Вечния Живот, ако Отец в него не се пробуди и го подтикне към това. По-нататък Христос казва: "И никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." Това е второто положение.
към текста >>

Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с Бога, а то значи да имаме отворени духовни очи.
И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята на Бога, се грижат за нас. И ако някой път тези приятели се показват безчувствени, това е по причина на нашите отношения, дължими на невежество. Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както към Бога, така и към своите ближни. А Любовта към Бога и Любовта към ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството. Така че, Християнството е една Наука, която ни учи как да живеем. Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с Бога, а то значи да имаме отворени духовни очи. И Учителят казва: "Доколкото зная, старите християни са имали пряко общение с Небето. Те са се разговаряли с Бога, със светиите и затова са имали такава готовност и самопожертвователност. Затова само когато вътрешният Духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на Християнството. Християнството има за цел да оправи семейството, да тури хармония между мъжете и жените, между братята и сестрите и въобще между всички хора и народи. С това Христос полага един Принцип, върху който съгражда основата на Своето Учение, т.е.
към текста >>

И оттам и дълбокото разбиране, че Християнството не е една спекулативна философия, а е Живот.
Под виждане Аз подразбирам да видиш своя приятел. Сърцето ти да трепне, когато видиш своя приятел, за такова виждане на Христа говоря". Да види човек Христос в този смисъл, за който говори Учителят, това значи да види Духовното слънце, което излъчва духовна Светлина, Топлина и Живот. Както когато видим физическото слънце, ние възприемаме неговата светлина и топлина, и всичко започва да расте, да се развива, така, когато видим Христос като Духовно слънце, Той излъчва Светлина и Живот, които ние като възприемем, ще започне да расте в нас всичко, което до този момент е било в спящо състояние. Това значи да види човек Христос. И оттам и дълбокото разбиране, че Християнството не е една спекулативна философия, а е Живот. Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота. Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот. Христос е носител на Вечния Живот. Затова Той казва на самарянката: "Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира за Вечен Живот". Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот".
към текста >>

Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота.
Сърцето ти да трепне, когато видиш своя приятел, за такова виждане на Христа говоря". Да види човек Христос в този смисъл, за който говори Учителят, това значи да види Духовното слънце, което излъчва духовна Светлина, Топлина и Живот. Както когато видим физическото слънце, ние възприемаме неговата светлина и топлина, и всичко започва да расте, да се развива, така, когато видим Христос като Духовно слънце, Той излъчва Светлина и Живот, които ние като възприемем, ще започне да расте в нас всичко, което до този момент е било в спящо състояние. Това значи да види човек Христос. И оттам и дълбокото разбиране, че Християнството не е една спекулативна философия, а е Живот. Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота. Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот. Христос е носител на Вечния Живот. Затова Той казва на самарянката: "Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира за Вечен Живот". Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот". Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот.
към текста >>

Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот.
Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота. Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот. Христос е носител на Вечния Живот. Затова Той казва на самарянката: "Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира за Вечен Живот". Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот". Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот. Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи знание, е в Живота. И който има Живот, има условия да придобие всичкото знание. Разумността прониква Живота или Животът носи в себе си Разумността, която се изявява навън като Светлина. Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в себе си. А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас.
към текста >>

Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи знание, е в Живота.
Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот. Христос е носител на Вечния Живот. Затова Той казва на самарянката: "Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира за Вечен Живот". Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот". Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот. Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи знание, е в Живота. И който има Живот, има условия да придобие всичкото знание. Разумността прониква Живота или Животът носи в себе си Разумността, която се изявява навън като Светлина. Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в себе си. А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас. Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на древността говорят за Христа.
към текста >>

Разумността прониква Живота или Животът носи в себе си Разумността, която се изявява навън като Светлина.
Затова Той казва на самарянката: "Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира за Вечен Живот". Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот". Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот. Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи знание, е в Живота. И който има Живот, има условия да придобие всичкото знание. Разумността прониква Живота или Животът носи в себе си Разумността, която се изявява навън като Светлина. Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в себе си. А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас. Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на древността говорят за Христа. И като се проследят всички древни Свещени Писания ще се види, че под различни форми и имена те говорят за Христос. Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството.
към текста >>

Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота.
Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в себе си. А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас. Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на древността говорят за Христа. И като се проследят всички древни Свещени Писания ще се види, че под различни форми и имена те говорят за Христос. Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството. Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота. И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е. на Любовта и на Исус Христос, т.е. на Сина Божий, който е Мъдростта. Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание.
към текста >>

Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа.
Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството. Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота. И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е. на Любовта и на Исус Христос, т.е. на Сина Божий, който е Мъдростта. Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас. Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това. Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота.
към текста >>

Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота.
Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас. Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това. Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота. А това значи човек да не живее само като едно животно за ядене и спане, но да има по-високи интереси. Християнството дойде да одухотвори живота, да внесе духовния импулс в живота на съвременното човечество. И фактът е, че народите, между които се разпространи Християнството, създадоха новата култура, културата на петата раса, съвременната култура на човечеството, в която живеем. И ако днес имаме култура у нас и в другите страни на света, тя е само отражение на културата, родена от христовия импулс в бялата раса. Затова Учителят казва някъде, че Христос е дошъл за бялата раса.
към текста >>

Християнството дойде да одухотвори живота, да внесе духовния импулс в живота на съвременното човечество.
Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас. Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това. Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота. А това значи човек да не живее само като едно животно за ядене и спане, но да има по-високи интереси. Християнството дойде да одухотвори живота, да внесе духовния импулс в живота на съвременното човечество. И фактът е, че народите, между които се разпространи Християнството, създадоха новата култура, културата на петата раса, съвременната култура на човечеството, в която живеем. И ако днес имаме култура у нас и в другите страни на света, тя е само отражение на културата, родена от христовия импулс в бялата раса. Затова Учителят казва някъде, че Христос е дошъл за бялата раса. Това трябва да се разбере в този смисъл, че понеже бялата раса е била в началото на своето проявление и понеже тя застава начело на човешкото развитие, на нея трябва да се даде подтик, за да може да изпълни своята мисия. И когато тя се повдигне една стъпка по-високо по пътя на своето развитие, ще се повдигне и цялото човечество.
към текста >>

То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение.
А тази Ариадна е Божествената Мъдрост, която ще изведе човешкия ум от омагьосания лабиринт на материята. Може да се види чудно, като кажа, че причините за това отклонение на човешкия ум от първоначалния импулс, който му е бил даден, е кривото разбиране на Християнството. Материалистичното разбиране на Християнството се установи след Никейския събор. Християнството се спря само върху буквата на Учението и отхвърли Духа на Учението, който носи Живот. А Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта, външните форми нищо не ползуват." А точно това направи християнството след Никейския събор. То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение. Християнството започна да се разбира само външно, по буква, което е материалистично разбиране. Впоследствие на това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача - познаване на Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота. Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква. Да се разбере, че Християнството е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение за разединение и разделяне. Християнството е Учение на Любовта и братството, а Любовта е Принцип, който обединява Битието като един жив организъм, обединява и човечеството като едно Велико Братство от души, Глава на което е самият Христос.
към текста >>

Впоследствие на това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача - познаване на Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота.
Материалистичното разбиране на Християнството се установи след Никейския събор. Християнството се спря само върху буквата на Учението и отхвърли Духа на Учението, който носи Живот. А Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта, външните форми нищо не ползуват." А точно това направи християнството след Никейския събор. То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение. Християнството започна да се разбира само външно, по буква, което е материалистично разбиране. Впоследствие на това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача - познаване на Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота. Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква. Да се разбере, че Християнството е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение за разединение и разделяне. Християнството е Учение на Любовта и братството, а Любовта е Принцип, който обединява Битието като един жив организъм, обединява и човечеството като едно Велико Братство от души, Глава на което е самият Христос. И затова според това Учение човек трябва да обича другите, както обича себе си и да има предвид техните интереси като свои, да зачита идеите и разбиранията на всеки човек като свещени. Защото Християнството е Учение за Свободата.
към текста >>

85. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато в него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека.
Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот. Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество. Когато в него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека. Това преминаване от природното колективно подсъзнание към индивидуалното съзнание е означено с превръщането на водата във вино. Същият процес се извършва и в растителното царство, когато водните сокове, които се изкачват от корените към клоните, се превръщат в пълен с аромат сок на гроздето и на другите плодове, чрез действието на силите на Слънцето. Това, което превръща водата в сок на гроздето, са космичните Азови сили, силите на Христа. Гърците наричали тези сили Дионисиус Загреус. Това, което превръща водата в кръв в човешкия организъм, са човешките азови сили.
към текста >>

Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н.
Христовото дело на сватбата в Кана беше една подбуда, едно укрепване на азовата същност в човека. С това Той казва на всички хора: Вие трябва да развиете индивидуалния живот в себе си на основата на космичния духовен живот, ако искате да станете Мои ученици. С превръщането на водата във вино се загатва още една Тайна, която е свързана с мисията на Христа, с мисията на християнството. Прекъсвайки старата връзка с духовния свят, Христос прави хората да обърнат погледа си към външния свят, в който се проявява Логосът, и да открият мисълта на Логоса, изразена като природни закони. По този начин те трябва да се научат да мислят и да разсъждават, с което в тях постепенно се пробужда и развива самосъзнанието и се укрепва азът. Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н. Всичко това трябваше да бъде забравено, след като Логосът е станал плът и се е вселил между нас. Затова, именно, Христос превърна водата във вино и прекъсна старата връзка на човека с невидимия свят. Тази връзка е била полусъзнателна, каквото е било въобще тогавашното съзнание на човечеството. С това Христос е искал да направи хората свободни, самостоятелни същества, които да мислят и да действат по вътрешен импулс, а не ръководени отвън от различни духовни същества. Той иска да насочи погледа на човека навътре, където само Той действа, за да може човек да влезе във връзка с Неговата вътрешна Същина, която ще го укрепи и направи свободен и самостоятелен.
към текста >>

В индуската окултна философия тези три страни на висшата човешка природа се наричат Атма, Буда и Манас.
Човекът в своя строеж е троичен. Физическият човек, това са трите обвивки - физическото, етерното и астралното тяло. След това идва духовният или по-правилно - душевният човек, душата, която също е троична в своето проявление. Тя се проявява в ума, сърцето и волята. И най-после Божественият човек е висшето Аз, което е Духът в човека, който също е троичен в своето проявление. В индуската окултна философия тези три страни на висшата човешка природа се наричат Атма, Буда и Манас. Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух. В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух. И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна.
към текста >>

Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух.
Физическият човек, това са трите обвивки - физическото, етерното и астралното тяло. След това идва духовният или по-правилно - душевният човек, душата, която също е троична в своето проявление. Тя се проявява в ума, сърцето и волята. И най-после Божественият човек е висшето Аз, което е Духът в човека, който също е троичен в своето проявление. В индуската окултна философия тези три страни на висшата човешка природа се наричат Атма, Буда и Манас. Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух. В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух. И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот.
към текста >>

Защото Човешкият Син е Духът на Живота.
И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески. Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат. "Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи.
към текста >>

86. 3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Съществените, качествените значения на отделните числа, са играли особено голяма роля във философията на Питагор и преди него в Египет и Халдея, където той премина своето ученичество.
Да се вижда само външното, това е материализъм; да се вижда само духовното, това е отвлечен символизъм. Във времето, когато са писани Евангелията и в цялата древност, на числата се е гледало с по-друго разбиране. Те не са били разглеждани само като количества, но и като качества. Всяко число е било едно индивидуално същество. Разликата в големината и количеството, които две числа изразяват, не е така важна, докато хората са чувствали различието на същностите. Съществените, качествените значения на отделните числа, са играли особено голяма роля във философията на Питагор и преди него в Египет и Халдея, където той премина своето ученичество. Според това схващане числата са имена на същества, а не само формални обозначения за количества. Библията, както и всички други древни религиозни документи, почиват на едно такова схващане за числата. Така например и числата пет хиляди и четири хиляди не трябва да се разбират непременно в количествено отношение. За да разберем какво се крие зад тези числа, трябва да направим една малка екскурзия из историята на света, в историята на културното развитие на човечеството. Знаем, че според Библията светът е създаден в 7 дни.
към текста >>

В случая укрухите, това е материята, която е станала носител на Живота, който излиза от Христа и преминава в хората на петия ден.
Укрухите, с които се напълниха дванадесетте коша, представят материята, от която са изградени телата на 12-те типа хора. Или още, те представляват материята, която изгражда тялото на човека от петия ден. Защото човешкото тяло е построено по образец на космоса, на космичния човек, където 12-те зодиакални знаци представят 12-те части на това велико тяло. Тези 12 части, намиращи се под влиянието на 12-те зодиакални знаци, образуват човешкото тяло. Те са 12-те коша, които са изпълнени с укрухите. В случая укрухите, това е материята, която е станала носител на Живота, който излиза от Христа и преминава в хората на петия ден. И като продукт на творческия процес на Живота са укрухите, от които е съградено човешкото тяло и неговите 12 части. Защото Животът е първичното проявление на Битието, а материята е продукт на творческия процес на Живота. Животът не е резултат на обмяната на веществата, но обмяната на веществата е резултат на творческия процес на Живота. Това е проблем, който бъдещата наука ще докаже научно. В разказа за нахранването са загатнати още много тайни, свързани с развитието на човечеството.
към текста >>

И като продукт на творческия процес на Живота са укрухите, от които е съградено човешкото тяло и неговите 12 части.
Или още, те представляват материята, която изгражда тялото на човека от петия ден. Защото човешкото тяло е построено по образец на космоса, на космичния човек, където 12-те зодиакални знаци представят 12-те части на това велико тяло. Тези 12 части, намиращи се под влиянието на 12-те зодиакални знаци, образуват човешкото тяло. Те са 12-те коша, които са изпълнени с укрухите. В случая укрухите, това е материята, която е станала носител на Живота, който излиза от Христа и преминава в хората на петия ден. И като продукт на творческия процес на Живота са укрухите, от които е съградено човешкото тяло и неговите 12 части. Защото Животът е първичното проявление на Битието, а материята е продукт на творческия процес на Живота. Животът не е резултат на обмяната на веществата, но обмяната на веществата е резултат на творческия процес на Живота. Това е проблем, който бъдещата наука ще докаже научно. В разказа за нахранването са загатнати още много тайни, свързани с развитието на човечеството. Посочено е, че нахранването на петте хиляди става при настъпването на нощта.
към текста >>

Защото Животът е първичното проявление на Битието, а материята е продукт на творческия процес на Живота.
Защото човешкото тяло е построено по образец на космоса, на космичния човек, където 12-те зодиакални знаци представят 12-те части на това велико тяло. Тези 12 части, намиращи се под влиянието на 12-те зодиакални знаци, образуват човешкото тяло. Те са 12-те коша, които са изпълнени с укрухите. В случая укрухите, това е материята, която е станала носител на Живота, който излиза от Христа и преминава в хората на петия ден. И като продукт на творческия процес на Живота са укрухите, от които е съградено човешкото тяло и неговите 12 части. Защото Животът е първичното проявление на Битието, а материята е продукт на творческия процес на Живота. Животът не е резултат на обмяната на веществата, но обмяната на веществата е резултат на творческия процес на Живота. Това е проблем, който бъдещата наука ще докаже научно. В разказа за нахранването са загатнати още много тайни, свързани с развитието на човечеството. Посочено е, че нахранването на петте хиляди става при настъпването на нощта. Интересна е и обстановката, при която става нахранването.
към текста >>

Животът не е резултат на обмяната на веществата, но обмяната на веществата е резултат на творческия процес на Живота.
Тези 12 части, намиращи се под влиянието на 12-те зодиакални знаци, образуват човешкото тяло. Те са 12-те коша, които са изпълнени с укрухите. В случая укрухите, това е материята, която е станала носител на Живота, който излиза от Христа и преминава в хората на петия ден. И като продукт на творческия процес на Живота са укрухите, от които е съградено човешкото тяло и неговите 12 части. Защото Животът е първичното проявление на Битието, а материята е продукт на творческия процес на Живота. Животът не е резултат на обмяната на веществата, но обмяната на веществата е резултат на творческия процес на Живота. Това е проблем, който бъдещата наука ще докаже научно. В разказа за нахранването са загатнати още много тайни, свързани с развитието на човечеството. Посочено е, че нахранването на петте хиляди става при настъпването на нощта. Интересна е и обстановката, при която става нахранването. Това не са неща случайни и без значение.
към текста >>

С това е показано, че нахранването е станало в етерния свят, като е въздействано на етерното тяло на човеците, което е носител на Живота.
След това Исус се оттегля сам на хълма. "А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото". Че нахранването е станало вечер, при настъпването на нощта, това ни показва, че имаме един процес, който е станал в духовния свят. В духовния свят Христос нахранва човечеството на петия ден. Това е показано и от думите на Йоан, че на мястото имаше трева. С това е показано, че нахранването е станало в етерния свят, като е въздействано на етерното тяло на човеците, което е носител на Живота. Това не значи, че не е станало едно физическо нахранване. Защото всичко преходно е символ на един духовен процес, който става. Според Окултната Наука, когато човек е в будно, дневно състояние на съзнанието, непрекъснато става едно разрушаване на неговото физическо тяло, особено на нервната система и човек пред погледа на ясновидеца прилича на пусто място, на изсъхнала ливада. А когато човек спи, тогава астралното тяло, което е причина за тези разрушения, излиза от физическото тяло и остава само етерното тяло, което е носител на Живота. То възстановява всички разрушения през деня, тогава имаме един процес на творчество и растеж, и човек прилича на зелена ливада, на място, покрито със зелена трева.
към текста >>

А когато човек спи, тогава астралното тяло, което е причина за тези разрушения, излиза от физическото тяло и остава само етерното тяло, което е носител на Живота.
Това е показано и от думите на Йоан, че на мястото имаше трева. С това е показано, че нахранването е станало в етерния свят, като е въздействано на етерното тяло на човеците, което е носител на Живота. Това не значи, че не е станало едно физическо нахранване. Защото всичко преходно е символ на един духовен процес, който става. Според Окултната Наука, когато човек е в будно, дневно състояние на съзнанието, непрекъснато става едно разрушаване на неговото физическо тяло, особено на нервната система и човек пред погледа на ясновидеца прилича на пусто място, на изсъхнала ливада. А когато човек спи, тогава астралното тяло, което е причина за тези разрушения, излиза от физическото тяло и остава само етерното тяло, което е носител на Живота. То възстановява всички разрушения през деня, тогава имаме един процес на творчество и растеж, и човек прилича на зелена ливада, на място, покрито със зелена трева. Това е също едно указание, че нахранването е станало в етерния свят, паралелно с един физически процес на нахранване. Нахранването на четирите хиляди е станало през деня, при друга обстановка. Там когато учениците казват на Христос, че хората нямат нищо за ядене, Той им казва: Дайте им вие да ядат. И след това Христос благослови хляба, разчупи го и го предаде на учениците, а те нахраниха с него народа.
към текста >>

87. 3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

На другия ден, по повод нахранването, Исус изнася учението за Хляба и Живота, като казва: "Аз съм Хлябът на Живота.
Това показва, че Той е в духовния свят, с присъщо на духовния свят съзнание. И затова Неговият образ е изменен и те не Го познават. Но когато казва "Аз съм", те чуват гласа Му и Го познават. А гласът е свързан с етерното тяло. Значи, Христос, Учителят е бил в духовния свят със Своето етерно тяло и затова не са Го познали. На другия ден, по повод нахранването, Исус изнася учението за Хляба и Живота, като казва: "Аз съм Хлябът на Живота. Който дойде при Мене, няма да огладнее и който вярва в Мене, няма да ожаднее". По-нататък на няколко пъти повтаря: "Аз съм Хлябът на Живота, Който е слязъл от Небето. Ако яде някой от този Хляб, ще живее във век. И Хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света". И по-нататък казва: "Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
към текста >>

По-нататък на няколко пъти повтаря: "Аз съм Хлябът на Живота, Който е слязъл от Небето.
Но когато казва "Аз съм", те чуват гласа Му и Го познават. А гласът е свързан с етерното тяло. Значи, Христос, Учителят е бил в духовния свят със Своето етерно тяло и затова не са Го познали. На другия ден, по повод нахранването, Исус изнася учението за Хляба и Живота, като казва: "Аз съм Хлябът на Живота. Който дойде при Мене, няма да огладнее и който вярва в Мене, няма да ожаднее". По-нататък на няколко пъти повтаря: "Аз съм Хлябът на Живота, Който е слязъл от Небето. Ако яде някой от този Хляб, ще живее във век. И Хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света". И по-нататък казва: "Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. А който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има Вечен Живот. И Аз ще го възкреся в последния ден.
към текста >>

И Хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света".
Значи, Христос, Учителят е бил в духовния свят със Своето етерно тяло и затова не са Го познали. На другия ден, по повод нахранването, Исус изнася учението за Хляба и Живота, като казва: "Аз съм Хлябът на Живота. Който дойде при Мене, няма да огладнее и който вярва в Мене, няма да ожаднее". По-нататък на няколко пъти повтаря: "Аз съм Хлябът на Живота, Който е слязъл от Небето. Ако яде някой от този Хляб, ще живее във век. И Хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света". И по-нататък казва: "Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. А който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има Вечен Живот. И Аз ще го възкреся в последния ден. Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие. И който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене и Аз в него.
към текста >>

Това не е една абстрактна философия, а един живот, който трябва да се опита и преживее, за да бъде разбран.
Думите, които съм ги говорил, Дух са и Живот". В тези няколко изречения е вложена толкова дълбока и необятна Мъдрост, която не може да се обхване и разбере от човешкия ум. За да бъде разбрана, тя трябва да се преживее. Както, колкото и да разправяте на гладния за качествата на хляба, това нищо няма да го ползва, докато не го опита. Само живият опит е, който прави нещата познати и разбрани. Това не е една абстрактна философия, а един живот, който трябва да се опита и преживее, за да бъде разбран. Казано с една дума, смисълът на горното учение за Живия Хляб е, че ние трябва да приемем Христа в себе си и тогава ще имаме Вечен Живот. А в случая Христос, това е висшето Божествено Начало, Което трябва да се пробуди в нас. Но за да се пробуди това Божествено Начало в нас, то трябва да се нахрани с Живия Хляб, слязъл от Небето, Който е Логосът, въплътеното Слово. Понеже става въпрос за Вечния Живот, той се добива, когато приемем Божествената Мъдрост в себе си, която не е само една празна теория, но една жива есенция, която изтича от Божествения Дух и която прониква цялото Битие. Тя е истинска храна за онези, които са тръгнали по Пътя на съвършенството.
към текста >>

Външното материално проявление на тази Божествена есенция, която носи Вечния Живот, е Еликсирът на Живота, който не е една празна приказка, но една реалност, която всеки, който тръгне в Пътя на окултното развитие, може да я опита.
Но за да се пробуди това Божествено Начало в нас, то трябва да се нахрани с Живия Хляб, слязъл от Небето, Който е Логосът, въплътеното Слово. Понеже става въпрос за Вечния Живот, той се добива, когато приемем Божествената Мъдрост в себе си, която не е само една празна теория, но една жива есенция, която изтича от Божествения Дух и която прониква цялото Битие. Тя е истинска храна за онези, които са тръгнали по Пътя на съвършенството. Това е Еликсирът на средновековните алхимици. Защото всяка една духовна реалност има свое външно проявление, свое материално проявление. Външното материално проявление на тази Божествена есенция, която носи Вечния Живот, е Еликсирът на Живота, който не е една празна приказка, но една реалност, която всеки, който тръгне в Пътя на окултното развитие, може да я опита. В следващата седма глава е описан един много забележителен факт, който може да бъде разбран само в светлината на Окултната Наука. Във втори стих е казано: "А наближаваше юдейския празник на шатроразпъването". Братята на Исус били решили да отидат в Ерусалим на празника и канят Исус да отиде с тях. В пети стих се казва: "Защото нито братята Му вярваха в Него". "Исус им отговори: Моето време още не е дошло, а вашето винаги е готово.
към текста >>

Блажен е онзи, който не се съблазнява от противоречията в живота.
При разрешаването на този въпрос всички съвременни хора постъпват като евреите, но Христос казва: Всички, които искате да убиете тази жена, трябва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мъдрост, Неговата Истина, Неговата Любов, Неговата Правда, Неговата Красота и да бъдете един към друг тъй благи, както е благ Господ. Това е истинското разрешение на този социален въпрос. Христос пишеше: Вие трябва да разрешите тази задача по закона на Любовта. Ако всички ние си подадем ръката по Любов, по братски, ще можем да живеем разумно. И тогава Христос пишеше на тази Велика Книга: Блажен е онзи, който изпълнява Волята Божия. Блажен е онзи, който не се съблазнява от противоречията в живота. Блажен е онзи, когото греховете на братята му не го отчуждават. Блажен е онзи, който всякога може да даде право комуто и да е, без да се съблазнява. Блажен е, пише по-нататък Христос... " С това писане на земята Христос разрешава кармата на човечеството, която само по Пътя на Любовта, на Мъдростта и на Божествената Справедливост може да се ликвидира. Това е писал Христос на земята.
към текста >>

Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина, но ще има Светлина в живота си".
Блажен е онзи, който всякога може да даде право комуто и да е, без да се съблазнява. Блажен е, пише по-нататък Христос... " С това писане на земята Христос разрешава кармата на човечеството, която само по Пътя на Любовта, на Мъдростта и на Божествената Справедливост може да се ликвидира. Това е писал Христос на земята. След като казва на жената: Иди и не съгрешавай повече, Христос казва: "Аз съм Светлината на света. Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина, но ще има Светлина в живота си". Така Той е изказал това, което е писал на земята, че само когато човек ходи в Светлина, той не греши, не си създава карма. А тази Светлина е Христос, тази Светлина е Божествената Мъдрост, Която като следва човек, ще бъде блажен в живота си. В 20 стих на тази глава пак е казано: "Поучаваше в храма и никой не Го хвана, понеже часът Му още не беше дошъл". И още много идеи и учения изнася Христос в тази глава, но не мога да се спирам на всичко, защото казах, че няма да тълкувам Евангелието, но само ще посоча някои места, които показват неговия окултен произход и характер. В 51 стих от тази глава Христос казва: "Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века".
към текста >>

А тази Светлина е Христос, тази Светлина е Божествената Мъдрост, Която като следва човек, ще бъде блажен в живота си.
С това писане на земята Христос разрешава кармата на човечеството, която само по Пътя на Любовта, на Мъдростта и на Божествената Справедливост може да се ликвидира. Това е писал Христос на земята. След като казва на жената: Иди и не съгрешавай повече, Христос казва: "Аз съм Светлината на света. Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина, но ще има Светлина в живота си". Така Той е изказал това, което е писал на земята, че само когато човек ходи в Светлина, той не греши, не си създава карма. А тази Светлина е Христос, тази Светлина е Божествената Мъдрост, Която като следва човек, ще бъде блажен в живота си. В 20 стих на тази глава пак е казано: "Поучаваше в храма и никой не Го хвана, понеже часът Му още не беше дошъл". И още много идеи и учения изнася Христос в тази глава, но не мога да се спирам на всичко, защото казах, че няма да тълкувам Евангелието, но само ще посоча някои места, които показват неговия окултен произход и характер. В 51 стих от тази глава Христос казва: "Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века". С тези думи е казано много нещо. Това означава, че всеки, който приложи това учение, няма да види смърт и показва, че всички съвременни хора, които се наричат християни, не са всъщност такива.
към текста >>

88. 3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР - Влад Пашов (1902- 1974)

Той беше приет в един неразрушим организъм и както се изразяваха старите, участник във войската на висшите богове (Това казва Шелинг в своята книга "Философия на Откровението").
Няма нищо чудно, следователно, ако той туря в устата на Исус думите: "Аз съм Възкресение и Живот". Разбрана в този смисъл, случката във Витания е едно възкресение в духовен смисъл. Достатъчно е да характеризираме случката с думите на посветените в Мистериите и веднага ще разберем смисъла на случилото се. Плутарх, говорейки за Мистериите, казва, че те имат за цел да отделят душата от тялото и да я съединят с боговете. Ето как описва немският философ Шелинг впечатленията на един посветен: "Чрез Посвещението посветеният ставаше член на магическата верига, става Кабир (Кабир е името, което си даваха посветените в Мистериите на Самотраки). Той беше приет в един неразрушим организъм и както се изразяваха старите, участник във войската на висшите богове (Това казва Шелинг в своята книга "Философия на Откровението"). А Адезиус изразява промяната, която става с посветения, със следните думи, отправени към неговия ученик император Константин: "Когато един ден ти вземеш участие в Мистериите, ти ще се срамуваш, че си роден човек". Целият разказ за възкресението на Лазар е обвит в едно тайнствено було. Това лесно се вижда от следната мисъл, изказана в самия разказ. Ако трябва да разбираме разказа буквално, как ще разберем думите "тази болест не е смъртоносна"? Тя е болест, за да се изяви Славата Божия, за да се прослави чрез нея Синът Божий.
към текста >>

Но този процес разделя живота на ученика на две части: частта, която е преди Посвещението, е животът на физическия човек, а частта след Посвещението, е животът на възкръсналия Бог в човека.
И затова в древните Мистерии при такива случаи се е казвало: Умри и стани! , т.е умри за телесното и стани за духовното. Земният човек трябва да умре, за да възкръсне духовното и Божественото, което е скрито в душата на човека. И затова, както при древните Посвещения в Мистериите, така и при Лазар, той е изпаднал в летаргичен сън, който е подобен на смърт, защото при него и етерното тяло е излязло от физическото. В това време душата, под ръководството на своя Учител, отива в невидимия свят. Но този процес разделя живота на ученика на две части: частта, която е преди Посвещението, е животът на физическия човек, а частта след Посвещението, е животът на възкръсналия Бог в човека. Земното тяло е било наистина мъртво в продължение на три и половина дни. От недрата на смъртта избликва новия живот. Безсмъртната душа е преживяла смъртта. Тя излиза оттам със съзнанието за своето безсмъртие, защото тя го е преживяла. Това е било преживяно от Лазар, както и от всички, които минават през Посвещение.
към текста >>

89. Съдържание - Влад Пашов (1902- 1974)

3. ЗНАМЕНИЯТА - ЕТАПИ В НАВЛИЗАНЕТО НА НОВИЯ ИМПУЛС В ЖИВОТА ......... 18
Съдържание ЕВАНГЕЛИЕТО на МАРКО - Книга на Истината и Волята 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО 4 2. НОВОТО НАЧАЛО .. 13 3. ЗНАМЕНИЯТА - ЕТАПИ В НАВЛИЗАНЕТО НА НОВИЯ ИМПУЛС В ЖИВОТА ......... 18 3.1. Изгонването на нечистия дух 18 3.2. Треската на Петровата тъща 19 3.3. Изцелението на прокажения 20 3.4. Изцеление на парализирания 22 3.5. Изцеление на човека с изсъхналата ръка 26
към текста >>

ЕВАНГЕЛИЕТО на МАТЕЙ - Книга на Живота
8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ 70 9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ .. 85 10. НОВИЯТ КОСМИЧЕН ИМПУЛС 92 11. ЕВАНГЕЛИЯТА - ИЗРАЗ НА КОСМИЧНИЯ РИТЪМ 97 12. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ 99 ЕВАНГЕЛИЕТО на МАТЕЙ - Книга на Живота 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ 104 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА. 107 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ .,. 125 4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ ... 141 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА 145
към текста >>

2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА. 107
10. НОВИЯТ КОСМИЧЕН ИМПУЛС 92 11. ЕВАНГЕЛИЯТА - ИЗРАЗ НА КОСМИЧНИЯ РИТЪМ 97 12. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ 99 ЕВАНГЕЛИЕТО на МАТЕЙ - Книга на Живота 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ 104 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА. 107 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ .,. 125 4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ ... 141 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА 145 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА 165 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА 175
към текста >>

90. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА
2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА Ще започна разглеждането на Евангелието на Матей с една мисъл от Учителя, която ще ни подчертае насоката, в която ще бъде разгледано Евангелието. Учителят казва: "Различните притчи на Христа са казани при различни обстоятелства. Той се е съобразявал пред какви хора говори и с такива притчи си е служил: пред земеделците е говорил притчата за сеятеля; пред рибарите говорил за ловенето на риба; пред търговците говори други притчи." "Три категории хора са засегнати, на които Христос е говорил. Първата категория са тези, които са си купили нива; втората категория са тези, които са си купили пет чифта волове, а третата категория са тези, които са се оженили.
към текста >>

Ако вземете притчите на Христа, Той определя коя притча на кое съответства и какви принципи обяснява в живота.
Учителят казва: "Различните притчи на Христа са казани при различни обстоятелства. Той се е съобразявал пред какви хора говори и с такива притчи си е служил: пред земеделците е говорил притчата за сеятеля; пред рибарите говорил за ловенето на риба; пред търговците говори други притчи." "Три категории хора са засегнати, на които Христос е говорил. Първата категория са тези, които са си купили нива; втората категория са тези, които са си купили пет чифта волове, а третата категория са тези, които са се оженили. Всяка притча е за особена категория хора. Ако вземете притчите на Христа, Той определя коя притча на кое съответства и какви принципи обяснява в живота. Нивата съответства на съня, воловете съответстват на яденето, а женитбата съответства на работата. Това са три категории дейности на човека". "Христос е говорил на един окултен език на учениците Си как да разпределят работата си на Земята. Той внася ново гледище при разяснение на този окултен въпрос. Та като дойдем до проучването на Евангелието, ще го проучваме по един окултен начин - трябва да намерим в какво съотношение стоят притчите една към друга.
към текста >>

В сърцето са корените на Живота, а в ума са клонищата и плодовете".
Сърцето в дадения случай е ученикът, който трябва да разбира, а не Учителят. Умът е Учителят, затова не той трябва да възприеме Любовта, а сърцето е, което трябва да възприеме Любовта. В сърцето липсва Любов. Следователно тази велика сила - Любовта - трябва да се възприеме чрез сърцето, за да укрепне то. През сърцето минава Животът, който иде от Любовта. В сърцето са корените на Живота, а в ума са клонищата и плодовете". Като казваме, че Христос, християнството не е едно верую, а Живот, ние не разбираме обикновения живот, както днес се проявява. Това е сянка на истинския Живот. Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Любовта и прониква цялата Природа, и чрез сърцето се влива в човека, като дава своите плодове в неговия ум. В човека Животът има трояко проявление: физически живот, сърдечен живот и умствен живот. Това са три процеса, които вървят паралелно и последователно.
към текста >>

Да изучим законите на нашата воля, на нашите действия; да изучим законите на нашите чувства и да изучим законите на нашата мисъл - това значи да разберем християнството като Наука за Живота.
Това е сянка на истинския Живот. Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Любовта и прониква цялата Природа, и чрез сърцето се влива в човека, като дава своите плодове в неговия ум. В човека Животът има трояко проявление: физически живот, сърдечен живот и умствен живот. Това са три процеса, които вървят паралелно и последователно. Физическият живот има отношение към нашата воля, към нашата дейност; сърдечният живот има отношение към нашите чувства и желания, а умственият живот има отношение към нашата мисъл. Да изучим законите на нашата воля, на нашите действия; да изучим законите на нашите чувства и да изучим законите на нашата мисъл - това значи да разберем християнството като Наука за Живота. Волята е свързана със силите на Природата, с Истината, която прониква цялата Природа. Чувствата са свързани с топлината и с Любовта в света, а мисълта е свързана със Светлината, с Мъдростта. Следователно, за да разберем християнството, трябва да го разгледаме като Наука за Истината, Любовта и Мъдростта - това са трите аспекта на Божествената Троица, това са трите аспекта на висшата Божествена природа на човека. Животът, като едно космическо течение, е проявление на тези три велики Принципа. Той е един синтез на тези три велики Принципа, които се изявяват обективно чрез него.
към текста >>

Учителят, говорейки за Живота, развива следните мисли и идеи.
Волята е свързана със силите на Природата, с Истината, която прониква цялата Природа. Чувствата са свързани с топлината и с Любовта в света, а мисълта е свързана със Светлината, с Мъдростта. Следователно, за да разберем християнството, трябва да го разгледаме като Наука за Истината, Любовта и Мъдростта - това са трите аспекта на Божествената Троица, това са трите аспекта на висшата Божествена природа на човека. Животът, като едно космическо течение, е проявление на тези три велики Принципа. Той е един синтез на тези три велики Принципа, които се изявяват обективно чрез него. Учителят, говорейки за Живота, развива следните мисли и идеи. Той казва: "Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Бога и прониква и оживява цялата Вселена с трите нейни свята - физически, духовен и Божествен, или умствен. Минавайки през умствения свят, Животът събужда или поражда човешката мисъл; минавайки през духовния свят. Животът събужда човешките чувства и минавайки през физическия свят, животът се проявява във волята, която прониква цялото тяло". "Проявлението на Живота в човечеството образува това, което наричаме история на човечеството или история на един отделен народ. Животът в своето троично проявление обуславя целокупната дейност, както на отделната личност, така и колективната дейност на даден народ, или на цялото човечество".
към текста >>

"Проявлението на Живота в човечеството образува това, което наричаме история на човечеството или история на един отделен народ.
Той е един синтез на тези три велики Принципа, които се изявяват обективно чрез него. Учителят, говорейки за Живота, развива следните мисли и идеи. Той казва: "Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Бога и прониква и оживява цялата Вселена с трите нейни свята - физически, духовен и Божествен, или умствен. Минавайки през умствения свят, Животът събужда или поражда човешката мисъл; минавайки през духовния свят. Животът събужда човешките чувства и минавайки през физическия свят, животът се проявява във волята, която прониква цялото тяло". "Проявлението на Живота в човечеството образува това, което наричаме история на човечеството или история на един отделен народ. Животът в своето троично проявление обуславя целокупната дейност, както на отделната личност, така и колективната дейност на даден народ, или на цялото човечество". Учителят, говорейки за Живота, казва: "Това е най-великото благо, което човек познава. Всички други блага се познават само чрез Живота. Когато ние говорим за Живота, разбираме онова същественото, реалното, което не се губи. Думите съществено и реално са синоними.
към текста >>

Учителят, говорейки за Живота, казва: "Това е най-великото благо, което човек познава.
Той казва: "Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Бога и прониква и оживява цялата Вселена с трите нейни свята - физически, духовен и Божествен, или умствен. Минавайки през умствения свят, Животът събужда или поражда човешката мисъл; минавайки през духовния свят. Животът събужда човешките чувства и минавайки през физическия свят, животът се проявява във волята, която прониква цялото тяло". "Проявлението на Живота в човечеството образува това, което наричаме история на човечеството или история на един отделен народ. Животът в своето троично проявление обуславя целокупната дейност, както на отделната личност, така и колективната дейност на даден народ, или на цялото човечество". Учителят, говорейки за Живота, казва: "Това е най-великото благо, което човек познава. Всички други блага се познават само чрез Живота. Когато ние говорим за Живота, разбираме онова същественото, реалното, което не се губи. Думите съществено и реално са синоними. Реалното е отвън, а същественото е отвътре. Но както външното се променя, така и вътрешното се променя.
към текста >>

Всички други блага се познават само чрез Живота.
Минавайки през умствения свят, Животът събужда или поражда човешката мисъл; минавайки през духовния свят. Животът събужда човешките чувства и минавайки през физическия свят, животът се проявява във волята, която прониква цялото тяло". "Проявлението на Живота в човечеството образува това, което наричаме история на човечеството или история на един отделен народ. Животът в своето троично проявление обуславя целокупната дейност, както на отделната личност, така и колективната дейност на даден народ, или на цялото човечество". Учителят, говорейки за Живота, казва: "Това е най-великото благо, което човек познава. Всички други блага се познават само чрез Живота. Когато ние говорим за Живота, разбираме онова същественото, реалното, което не се губи. Думите съществено и реално са синоними. Реалното е отвън, а същественото е отвътре. Но както външното се променя, така и вътрешното се променя. Животът има две фази и той се мени външно, и вътрешно.
към текста >>

Когато ние говорим за Живота, разбираме онова същественото, реалното, което не се губи.
Животът събужда човешките чувства и минавайки през физическия свят, животът се проявява във волята, която прониква цялото тяло". "Проявлението на Живота в човечеството образува това, което наричаме история на човечеството или история на един отделен народ. Животът в своето троично проявление обуславя целокупната дейност, както на отделната личност, така и колективната дейност на даден народ, или на цялото човечество". Учителят, говорейки за Живота, казва: "Това е най-великото благо, което човек познава. Всички други блага се познават само чрез Живота. Когато ние говорим за Живота, разбираме онова същественото, реалното, което не се губи. Думите съществено и реално са синоними. Реалното е отвън, а същественото е отвътре. Но както външното се променя, така и вътрешното се променя. Животът има две фази и той се мени външно, и вътрешно. Следователно външните промени на Живота съответстват на вътрешните, а вътрешното изменение на Живота всякога носи велико разширение на съзнателния живот.
към текста >>

Следователно външните промени на Живота съответстват на вътрешните, а вътрешното изменение на Живота всякога носи велико разширение на съзнателния живот.
Когато ние говорим за Живота, разбираме онова същественото, реалното, което не се губи. Думите съществено и реално са синоними. Реалното е отвън, а същественото е отвътре. Но както външното се променя, така и вътрешното се променя. Животът има две фази и той се мени външно, и вътрешно. Следователно външните промени на Живота съответстват на вътрешните, а вътрешното изменение на Живота всякога носи велико разширение на съзнателния живот. Животът е един комплекс от много действащи сили. Има разлика между всички сили, които се проявяват чрез Живота. Всичко, което става в пробудената душа, е съзнателно. Ние вземаме душата като неизменна форма на Живота или Същина на човека. За да може човек да разбира тази Същина, трябва да разбира самия Живот, който е вложен в него; но не физическия живот - той е външната страна на Живота, на вътрешния, духовния живот, Великото Божествено Начало в него.
към текста >>

Има разлика между всички сили, които се проявяват чрез Живота.
Реалното е отвън, а същественото е отвътре. Но както външното се променя, така и вътрешното се променя. Животът има две фази и той се мени външно, и вътрешно. Следователно външните промени на Живота съответстват на вътрешните, а вътрешното изменение на Живота всякога носи велико разширение на съзнателния живот. Животът е един комплекс от много действащи сили. Има разлика между всички сили, които се проявяват чрез Живота. Всичко, което става в пробудената душа, е съзнателно. Ние вземаме душата като неизменна форма на Живота или Същина на човека. За да може човек да разбира тази Същина, трябва да разбира самия Живот, който е вложен в него; но не физическия живот - той е външната страна на Живота, на вътрешния, духовния живот, Великото Божествено Начало в него. И когато ние говорим за Великото Божествено Начало в човека, някои мислят, че това е нещо специфично. Не е така.
към текста >>

Ние вземаме душата като неизменна форма на Живота или Същина на човека.
Животът има две фази и той се мени външно, и вътрешно. Следователно външните промени на Живота съответстват на вътрешните, а вътрешното изменение на Живота всякога носи велико разширение на съзнателния живот. Животът е един комплекс от много действащи сили. Има разлика между всички сили, които се проявяват чрез Живота. Всичко, което става в пробудената душа, е съзнателно. Ние вземаме душата като неизменна форма на Живота или Същина на човека. За да може човек да разбира тази Същина, трябва да разбира самия Живот, който е вложен в него; но не физическия живот - той е външната страна на Живота, на вътрешния, духовния живот, Великото Божествено Начало в него. И когато ние говорим за Великото Божествено Начало в човека, някои мислят, че това е нещо специфично. Не е така. Божественото е именно Същественото в Живота, то е безсмъртният Живот. А безсмъртният Живот подразбира онова Висше Съзнание, което обхваща всички закони.
към текста >>

За да може човек да разбира тази Същина, трябва да разбира самия Живот, който е вложен в него; но не физическия живот - той е външната страна на Живота, на вътрешния, духовния живот, Великото Божествено Начало в него.
Следователно външните промени на Живота съответстват на вътрешните, а вътрешното изменение на Живота всякога носи велико разширение на съзнателния живот. Животът е един комплекс от много действащи сили. Има разлика между всички сили, които се проявяват чрез Живота. Всичко, което става в пробудената душа, е съзнателно. Ние вземаме душата като неизменна форма на Живота или Същина на човека. За да може човек да разбира тази Същина, трябва да разбира самия Живот, който е вложен в него; но не физическия живот - той е външната страна на Живота, на вътрешния, духовния живот, Великото Божествено Начало в него. И когато ние говорим за Великото Божествено Начало в човека, някои мислят, че това е нещо специфично. Не е така. Божественото е именно Същественото в Живота, то е безсмъртният Живот. А безсмъртният Живот подразбира онова Висше Съзнание, което обхваща всички закони. Следователно никаква външна сила не е в състояние да видоизмени Живота и да внесе някаква дисхармония в него".
към текста >>

Божественото е именно Същественото в Живота, то е безсмъртният Живот.
Всичко, което става в пробудената душа, е съзнателно. Ние вземаме душата като неизменна форма на Живота или Същина на човека. За да може човек да разбира тази Същина, трябва да разбира самия Живот, който е вложен в него; но не физическия живот - той е външната страна на Живота, на вътрешния, духовния живот, Великото Божествено Начало в него. И когато ние говорим за Великото Божествено Начало в човека, някои мислят, че това е нещо специфично. Не е така. Божественото е именно Същественото в Живота, то е безсмъртният Живот. А безсмъртният Живот подразбира онова Висше Съзнание, което обхваща всички закони. Следователно никаква външна сила не е в състояние да видоизмени Живота и да внесе някаква дисхармония в него". "Животът трябва да се разбира. Ние не можем да разберем Любовта, докато не разберем Живота. Животът е най-малката величина, най-малкото проявление, с което започва Любовта.
към текста >>

Следователно никаква външна сила не е в състояние да видоизмени Живота и да внесе някаква дисхармония в него".
За да може човек да разбира тази Същина, трябва да разбира самия Живот, който е вложен в него; но не физическия живот - той е външната страна на Живота, на вътрешния, духовния живот, Великото Божествено Начало в него. И когато ние говорим за Великото Божествено Начало в човека, някои мислят, че това е нещо специфично. Не е така. Божественото е именно Същественото в Живота, то е безсмъртният Живот. А безсмъртният Живот подразбира онова Висше Съзнание, което обхваща всички закони. Следователно никаква външна сила не е в състояние да видоизмени Живота и да внесе някаква дисхармония в него". "Животът трябва да се разбира. Ние не можем да разберем Любовта, докато не разберем Живота. Животът е най-малката величина, най-малкото проявление, с което започва Любовта. Значи Животът е най-малката величина в Космоса. Понеже хората не разбират същината на Живота казват, че Животът се е изменил.
към текста >>

Ние не можем да разберем Любовта, докато не разберем Живота.
Не е така. Божественото е именно Същественото в Живота, то е безсмъртният Живот. А безсмъртният Живот подразбира онова Висше Съзнание, което обхваща всички закони. Следователно никаква външна сила не е в състояние да видоизмени Живота и да внесе някаква дисхармония в него". "Животът трябва да се разбира. Ние не можем да разберем Любовта, докато не разберем Живота. Животът е най-малката величина, най-малкото проявление, с което започва Любовта. Значи Животът е най-малката величина в Космоса. Понеже хората не разбират същината на Живота казват, че Животът се е изменил. Не, Животът не се изменя, но изменя се само материята, която се организира от Живота. Изменят се мислите, които се проявяват чрез Живота; изменят се чувствата, които се изразяват чрез Живота.
към текста >>

Понеже хората не разбират същината на Живота казват, че Животът се е изменил.
Следователно никаква външна сила не е в състояние да видоизмени Живота и да внесе някаква дисхармония в него". "Животът трябва да се разбира. Ние не можем да разберем Любовта, докато не разберем Живота. Животът е най-малката величина, най-малкото проявление, с което започва Любовта. Значи Животът е най-малката величина в Космоса. Понеже хората не разбират същината на Живота казват, че Животът се е изменил. Не, Животът не се изменя, но изменя се само материята, която се организира от Живота. Изменят се мислите, които се проявяват чрез Живота; изменят се чувствата, които се изразяват чрез Живота. Защото в дадения случай всяка мисъл, всяко чувство, това са елементи на един по-висш живот. Христос казва: "Аз ви давам Живот и то преизобилно". Тук не става въпрос за обикновения живот, а за Божествения.
към текста >>

Не, Животът не се изменя, но изменя се само материята, която се организира от Живота.
"Животът трябва да се разбира. Ние не можем да разберем Любовта, докато не разберем Живота. Животът е най-малката величина, най-малкото проявление, с което започва Любовта. Значи Животът е най-малката величина в Космоса. Понеже хората не разбират същината на Живота казват, че Животът се е изменил. Не, Животът не се изменя, но изменя се само материята, която се организира от Живота. Изменят се мислите, които се проявяват чрез Живота; изменят се чувствата, които се изразяват чрез Живота. Защото в дадения случай всяка мисъл, всяко чувство, това са елементи на един по-висш живот. Христос казва: "Аз ви давам Живот и то преизобилно". Тук не става въпрос за обикновения живот, а за Божествения. Има степени в Живота.
към текста >>

Изменят се мислите, които се проявяват чрез Живота; изменят се чувствата, които се изразяват чрез Живота.
Ние не можем да разберем Любовта, докато не разберем Живота. Животът е най-малката величина, най-малкото проявление, с което започва Любовта. Значи Животът е най-малката величина в Космоса. Понеже хората не разбират същината на Живота казват, че Животът се е изменил. Не, Животът не се изменя, но изменя се само материята, която се организира от Живота. Изменят се мислите, които се проявяват чрез Живота; изменят се чувствата, които се изразяват чрез Живота. Защото в дадения случай всяка мисъл, всяко чувство, това са елементи на един по-висш живот. Христос казва: "Аз ви давам Живот и то преизобилно". Тук не става въпрос за обикновения живот, а за Божествения. Има степени в Живота. Човек трябва да познава Живота.
към текста >>

Има степени в Живота.
Не, Животът не се изменя, но изменя се само материята, която се организира от Живота. Изменят се мислите, които се проявяват чрез Живота; изменят се чувствата, които се изразяват чрез Живота. Защото в дадения случай всяка мисъл, всяко чувство, това са елементи на един по-висш живот. Христос казва: "Аз ви давам Живот и то преизобилно". Тук не става въпрос за обикновения живот, а за Божествения. Има степени в Живота. Човек трябва да познава Живота. Съвременните хора още не са се натъкнали на истинските прояви на Живота. Това, което съвременните хора наричат живот, това е още предисловие на истинския Живот. Ако във вашата градина се влива една река, пълна с тиня, нима това е вода? Там има вода, но пълна с тиня.
към текста >>

Човек трябва да познава Живота.
Изменят се мислите, които се проявяват чрез Живота; изменят се чувствата, които се изразяват чрез Живота. Защото в дадения случай всяка мисъл, всяко чувство, това са елементи на един по-висш живот. Христос казва: "Аз ви давам Живот и то преизобилно". Тук не става въпрос за обикновения живот, а за Божествения. Има степени в Живота. Човек трябва да познава Живота. Съвременните хора още не са се натъкнали на истинските прояви на Живота. Това, което съвременните хора наричат живот, това е още предисловие на истинския Живот. Ако във вашата градина се влива една река, пълна с тиня, нима това е вода? Там има вода, но пълна с тиня. Тази вода, със своите утайки, по-скоро ще внесе разлагане, смърт, отколкото живот.
към текста >>

Съвременните хора още не са се натъкнали на истинските прояви на Живота.
Защото в дадения случай всяка мисъл, всяко чувство, това са елементи на един по-висш живот. Христос казва: "Аз ви давам Живот и то преизобилно". Тук не става въпрос за обикновения живот, а за Божествения. Има степени в Живота. Човек трябва да познава Живота. Съвременните хора още не са се натъкнали на истинските прояви на Живота. Това, което съвременните хора наричат живот, това е още предисловие на истинския Живот. Ако във вашата градина се влива една река, пълна с тиня, нима това е вода? Там има вода, но пълна с тиня. Тази вода, със своите утайки, по-скоро ще внесе разлагане, смърт, отколкото живот. Съвременният органически живот, с който хората се хвалят, е живот, пълен само с тиня, с утайки и затова хората умират, разлагат се.
към текста >>

"Следователно, първото проявление на Живота е, че в него се забелязва един съразмерен ритъм, едно разумно движение.
Тази вода, със своите утайки, по-скоро ще внесе разлагане, смърт, отколкото живот. Съвременният органически живот, с който хората се хвалят, е живот, пълен само с тиня, с утайки и затова хората умират, разлагат се. Материалният живот на хората аз наричам тинестия живот, с който хората, като се поливат, разлагат се и умират на общо основание. Разлагане има в материята, но в самия Живот няма разлагане. Животът разлага нещата, но той сам не се разлага". "Следователно, първото проявление на Живота е, че в него се забелязва един съразмерен ритъм, едно разумно движение. Ето защо първият ритъм в Живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево, разумно движение, което е отмерено. Затова всеки човек, който иска да изрази Живота, трябва да има този ритъм на движение в себе си. Когато човек дойде да борави с ритъма на Живота, той не трябва да си представя дали е млад или стар; той не трябва да мисли кога е роден и кога ще умре. Когато старият човек мисли, че е стар, животът му не може да има ритъм; когато младият човек мисли, че е млад, животът му също не може да има ритъм.
към текста >>

Ето защо първият ритъм в Живота е разумното движение.
Съвременният органически живот, с който хората се хвалят, е живот, пълен само с тиня, с утайки и затова хората умират, разлагат се. Материалният живот на хората аз наричам тинестия живот, с който хората, като се поливат, разлагат се и умират на общо основание. Разлагане има в материята, но в самия Живот няма разлагане. Животът разлага нещата, но той сам не се разлага". "Следователно, първото проявление на Живота е, че в него се забелязва един съразмерен ритъм, едно разумно движение. Ето защо първият ритъм в Живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево, разумно движение, което е отмерено. Затова всеки човек, който иска да изрази Живота, трябва да има този ритъм на движение в себе си. Когато човек дойде да борави с ритъма на Живота, той не трябва да си представя дали е млад или стар; той не трябва да мисли кога е роден и кога ще умре. Когато старият човек мисли, че е стар, животът му не може да има ритъм; когато младият човек мисли, че е млад, животът му също не може да има ритъм. Ти ще престанеш да мислиш, че си млад или стар и ще почнеш с опитността на Великия Божествен Живот".
към текста >>

Затова всеки човек, който иска да изрази Живота, трябва да има този ритъм на движение в себе си.
Разлагане има в материята, но в самия Живот няма разлагане. Животът разлага нещата, но той сам не се разлага". "Следователно, първото проявление на Живота е, че в него се забелязва един съразмерен ритъм, едно разумно движение. Ето защо първият ритъм в Живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево, разумно движение, което е отмерено. Затова всеки човек, който иска да изрази Живота, трябва да има този ритъм на движение в себе си. Когато човек дойде да борави с ритъма на Живота, той не трябва да си представя дали е млад или стар; той не трябва да мисли кога е роден и кога ще умре. Когато старият човек мисли, че е стар, животът му не може да има ритъм; когато младият човек мисли, че е млад, животът му също не може да има ритъм. Ти ще престанеш да мислиш, че си млад или стар и ще почнеш с опитността на Великия Божествен Живот". "И тъй, ритъмът е първото движение в Живота. Второто движение е разумността в Живота, а Животът е разумно движение на Словото.
към текста >>

Когато човек дойде да борави с ритъма на Живота, той не трябва да си представя дали е млад или стар; той не трябва да мисли кога е роден и кога ще умре.
Животът разлага нещата, но той сам не се разлага". "Следователно, първото проявление на Живота е, че в него се забелязва един съразмерен ритъм, едно разумно движение. Ето защо първият ритъм в Живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево, разумно движение, което е отмерено. Затова всеки човек, който иска да изрази Живота, трябва да има този ритъм на движение в себе си. Когато човек дойде да борави с ритъма на Живота, той не трябва да си представя дали е млад или стар; той не трябва да мисли кога е роден и кога ще умре. Когато старият човек мисли, че е стар, животът му не може да има ритъм; когато младият човек мисли, че е млад, животът му също не може да има ритъм. Ти ще престанеш да мислиш, че си млад или стар и ще почнеш с опитността на Великия Божествен Живот". "И тъй, ритъмът е първото движение в Живота. Второто движение е разумността в Живота, а Животът е разумно движение на Словото. Всяко движение си има особен звук.
към текста >>

"И тъй, ритъмът е първото движение в Живота.
Туй движение се нарича волево, разумно движение, което е отмерено. Затова всеки човек, който иска да изрази Живота, трябва да има този ритъм на движение в себе си. Когато човек дойде да борави с ритъма на Живота, той не трябва да си представя дали е млад или стар; той не трябва да мисли кога е роден и кога ще умре. Когато старият човек мисли, че е стар, животът му не може да има ритъм; когато младият човек мисли, че е млад, животът му също не може да има ритъм. Ти ще престанеш да мислиш, че си млад или стар и ще почнеш с опитността на Великия Божествен Живот". "И тъй, ритъмът е първото движение в Живота. Второто движение е разумността в Живота, а Животът е разумно движение на Словото. Всяко движение си има особен звук. И когато човек направи едно разумно движение, в това разумно движение има и разумно слово. Както онзи цигулар, който си движи разумно ръката по цигулката, дава смисъл на музиката, така и човешката ръка, като се движи разумно, изразява разумния Живот". "Смисълът на Живота е да имаме този правилен ритъм на сърцето си, че като станем сутрин, да сме весели, разположени и да виждаме навсякъде красивото в Живота".
към текста >>

Второто движение е разумността в Живота, а Животът е разумно движение на Словото.
Затова всеки човек, който иска да изрази Живота, трябва да има този ритъм на движение в себе си. Когато човек дойде да борави с ритъма на Живота, той не трябва да си представя дали е млад или стар; той не трябва да мисли кога е роден и кога ще умре. Когато старият човек мисли, че е стар, животът му не може да има ритъм; когато младият човек мисли, че е млад, животът му също не може да има ритъм. Ти ще престанеш да мислиш, че си млад или стар и ще почнеш с опитността на Великия Божествен Живот". "И тъй, ритъмът е първото движение в Живота. Второто движение е разумността в Живота, а Животът е разумно движение на Словото. Всяко движение си има особен звук. И когато човек направи едно разумно движение, в това разумно движение има и разумно слово. Както онзи цигулар, който си движи разумно ръката по цигулката, дава смисъл на музиката, така и човешката ръка, като се движи разумно, изразява разумния Живот". "Смисълът на Живота е да имаме този правилен ритъм на сърцето си, че като станем сутрин, да сме весели, разположени и да виждаме навсякъде красивото в Живота". "И когато Христос казва: Аз ви давам Живот, Той подразбира, че дава Живот на онези, които искат да намерят Пътя на Истината, който ще ги направи свободни.
към текста >>

"Смисълът на Живота е да имаме този правилен ритъм на сърцето си, че като станем сутрин, да сме весели, разположени и да виждаме навсякъде красивото в Живота".
"И тъй, ритъмът е първото движение в Живота. Второто движение е разумността в Живота, а Животът е разумно движение на Словото. Всяко движение си има особен звук. И когато човек направи едно разумно движение, в това разумно движение има и разумно слово. Както онзи цигулар, който си движи разумно ръката по цигулката, дава смисъл на музиката, така и човешката ръка, като се движи разумно, изразява разумния Живот". "Смисълът на Живота е да имаме този правилен ритъм на сърцето си, че като станем сутрин, да сме весели, разположени и да виждаме навсякъде красивото в Живота". "И когато Христос казва: Аз ви давам Живот, Той подразбира, че дава Живот на онези, които искат да намерят Пътя на Истината, който ще ги направи свободни. Истината именно е истинската форма, която носи Живот. Само истинската форма на Живота може да ни даде разумност, свобода и простор. Просторът е необходим за Живота; малкият живот се простира в малки форми, а великият Живот изисква велики форми. Като казвам велики форми разбирам форма; която е сложна в себе си.
към текста >>

Само истинската форма на Живота може да ни даде разумност, свобода и простор.
И когато човек направи едно разумно движение, в това разумно движение има и разумно слово. Както онзи цигулар, който си движи разумно ръката по цигулката, дава смисъл на музиката, така и човешката ръка, като се движи разумно, изразява разумния Живот". "Смисълът на Живота е да имаме този правилен ритъм на сърцето си, че като станем сутрин, да сме весели, разположени и да виждаме навсякъде красивото в Живота". "И когато Христос казва: Аз ви давам Живот, Той подразбира, че дава Живот на онези, които искат да намерят Пътя на Истината, който ще ги направи свободни. Истината именно е истинската форма, която носи Живот. Само истинската форма на Живота може да ни даде разумност, свобода и простор. Просторът е необходим за Живота; малкият живот се простира в малки форми, а великият Живот изисква велики форми. Като казвам велики форми разбирам форма; която е сложна в себе си. Някоя форма може да е малка, но всъщност е сложна. Истинският Живот изисква сложни форми. По какво се отличава животът на човека от този на нисшите същества?
към текста >>

Просторът е необходим за Живота; малкият живот се простира в малки форми, а великият Живот изисква велики форми.
Както онзи цигулар, който си движи разумно ръката по цигулката, дава смисъл на музиката, така и човешката ръка, като се движи разумно, изразява разумния Живот". "Смисълът на Живота е да имаме този правилен ритъм на сърцето си, че като станем сутрин, да сме весели, разположени и да виждаме навсякъде красивото в Живота". "И когато Христос казва: Аз ви давам Живот, Той подразбира, че дава Живот на онези, които искат да намерят Пътя на Истината, който ще ги направи свободни. Истината именно е истинската форма, която носи Живот. Само истинската форма на Живота може да ни даде разумност, свобода и простор. Просторът е необходим за Живота; малкият живот се простира в малки форми, а великият Живот изисква велики форми. Като казвам велики форми разбирам форма; която е сложна в себе си. Някоя форма може да е малка, но всъщност е сложна. Истинският Живот изисква сложни форми. По какво се отличава животът на човека от този на нисшите същества? Неговият живот е с хиляди пъти по-сложен от този на мравките, например, на птиците, на млекопитаещите и т.н.
към текста >>

И животните съзнават, но те виждат само формите на Живота; те не разбират, че в него има смисъл, че има изобщо по-велик живот от техния.
Истинският Живот изисква сложни форми. По какво се отличава животът на човека от този на нисшите същества? Неговият живот е с хиляди пъти по-сложен от този на мравките, например, на птиците, на млекопитаещите и т.н. Сложен е човешкият живот! В него има по-друто разбиране от това на животните. И животните съзнават, но те виждат само формите на Живота; те не разбират, че в него има смисъл, че има изобщо по-велик живот от техния. Животът на хората е сложен, но животът на ангелите е още по-сложен от техния. Те виждат неща. които ние не виждаме. Тези работи, които за тях имат смисъл, за нас не представят нищо или нямат особен смисъл. Като не схващаме дълбокия смисъл на Живота, ние губим кредита на онези истински разумни същества, които носят истинския Божествен Живот и които ни дават знанията".
към текста >>

Като не схващаме дълбокия смисъл на Живота, ние губим кредита на онези истински разумни същества, които носят истинския Божествен Живот и които ни дават знанията".
И животните съзнават, но те виждат само формите на Живота; те не разбират, че в него има смисъл, че има изобщо по-велик живот от техния. Животът на хората е сложен, но животът на ангелите е още по-сложен от техния. Те виждат неща. които ние не виждаме. Тези работи, които за тях имат смисъл, за нас не представят нищо или нямат особен смисъл. Като не схващаме дълбокия смисъл на Живота, ние губим кредита на онези истински разумни същества, които носят истинския Божествен Живот и които ни дават знанията". "Първото важно нещо в Живота ви е да искате да знаете, да познавате живота на другите хора, защото той е и ваш живот. Ние трябва да знаем смисъла на Живота, понеже е по-висш, отколкото си го представяме. В тази реалност, в която живеем, ако речем да направим един несполучлив опит, може да се осакатим. От този опит ще видим, че има една опасност в неестествените илюзии на живота". "Ние се стремим към доброто, за да може нашият живот да намери онзи пластичен израз, който е израз на Божествения Живот.
към текста >>

"Първото важно нещо в Живота ви е да искате да знаете, да познавате живота на другите хора, защото той е и ваш живот.
Животът на хората е сложен, но животът на ангелите е още по-сложен от техния. Те виждат неща. които ние не виждаме. Тези работи, които за тях имат смисъл, за нас не представят нищо или нямат особен смисъл. Като не схващаме дълбокия смисъл на Живота, ние губим кредита на онези истински разумни същества, които носят истинския Божествен Живот и които ни дават знанията". "Първото важно нещо в Живота ви е да искате да знаете, да познавате живота на другите хора, защото той е и ваш живот. Ние трябва да знаем смисъла на Живота, понеже е по-висш, отколкото си го представяме. В тази реалност, в която живеем, ако речем да направим един несполучлив опит, може да се осакатим. От този опит ще видим, че има една опасност в неестествените илюзии на живота". "Ние се стремим към доброто, за да може нашият живот да намери онзи пластичен израз, който е израз на Божествения Живот. Доброто е форма.
към текста >>

Ние трябва да знаем смисъла на Живота, понеже е по-висш, отколкото си го представяме.
Те виждат неща. които ние не виждаме. Тези работи, които за тях имат смисъл, за нас не представят нищо или нямат особен смисъл. Като не схващаме дълбокия смисъл на Живота, ние губим кредита на онези истински разумни същества, които носят истинския Божествен Живот и които ни дават знанията". "Първото важно нещо в Живота ви е да искате да знаете, да познавате живота на другите хора, защото той е и ваш живот. Ние трябва да знаем смисъла на Живота, понеже е по-висш, отколкото си го представяме. В тази реалност, в която живеем, ако речем да направим един несполучлив опит, може да се осакатим. От този опит ще видим, че има една опасност в неестествените илюзии на живота". "Ние се стремим към доброто, за да може нашият живот да намери онзи пластичен израз, който е израз на Божествения Живот. Доброто е форма. Без доброто Животът не може да се прояви.
към текста >>

От този опит ще видим, че има една опасност в неестествените илюзии на живота".
Тези работи, които за тях имат смисъл, за нас не представят нищо или нямат особен смисъл. Като не схващаме дълбокия смисъл на Живота, ние губим кредита на онези истински разумни същества, които носят истинския Божествен Живот и които ни дават знанията". "Първото важно нещо в Живота ви е да искате да знаете, да познавате живота на другите хора, защото той е и ваш живот. Ние трябва да знаем смисъла на Живота, понеже е по-висш, отколкото си го представяме. В тази реалност, в която живеем, ако речем да направим един несполучлив опит, може да се осакатим. От този опит ще видим, че има една опасност в неестествените илюзии на живота". "Ние се стремим към доброто, за да може нашият живот да намери онзи пластичен израз, който е израз на Божествения Живот. Доброто е форма. Без доброто Животът не може да се прояви. Първата форма на Живота е доброто. Втората форма на Живота е мисълта.
към текста >>

Първата форма на Живота е доброто.
В тази реалност, в която живеем, ако речем да направим един несполучлив опит, може да се осакатим. От този опит ще видим, че има една опасност в неестествените илюзии на живота". "Ние се стремим към доброто, за да може нашият живот да намери онзи пластичен израз, който е израз на Божествения Живот. Доброто е форма. Без доброто Животът не може да се прояви. Първата форма на Живота е доброто. Втората форма на Живота е мисълта. Животът не може да се прояви без доброто и без мисълта. Без тези две форми той не може да стане елемент на съзнанието ни. Доброто за нас е една необходима Божествена форма, за да можем да разберем Божествения Живот и да придобием радостта. Истинската мисъл е втората форма, тъй необходима за нашата душа, за да разбере тя другата половина на същия Живот, за да придобие великото благо, което търси.
към текста >>

Втората форма на Живота е мисълта.
От този опит ще видим, че има една опасност в неестествените илюзии на живота". "Ние се стремим към доброто, за да може нашият живот да намери онзи пластичен израз, който е израз на Божествения Живот. Доброто е форма. Без доброто Животът не може да се прояви. Първата форма на Живота е доброто. Втората форма на Живота е мисълта. Животът не може да се прояви без доброто и без мисълта. Без тези две форми той не може да стане елемент на съзнанието ни. Доброто за нас е една необходима Божествена форма, за да можем да разберем Божествения Живот и да придобием радостта. Истинската мисъл е втората форма, тъй необходима за нашата душа, за да разбере тя другата половина на същия Живот, за да придобие великото благо, което търси. Трябва да бъдем добри, за да може да се изрази Божественият Живот в нас.
към текста >>

"Втората фаза на Живота е истинската мисъл, която ние наричаме Божествена идея.
А щом този извор не тече, тогава няма Живот. Ако ние сме добри, Божественият Живот ще излезе от нас и тогава всички хора, които са в хармония с нас, те се напояват от Божествения Живот и се радват. Тогава знаете ли как ще се преплете нашият живот? - Всеки красив живот ще мине през твоя живот, за да внесе онези сокове, от които твоите мисли и чувства ще растат и ще се развиват. Ако ние не внесем доброто като един основен елемент, в който Божественият Живот може да се прояви, ние сме осъдени на страдания, разрушения и смърт". "Втората фаза на Живота е истинската мисъл, която ние наричаме Божествена идея. Тя е също тай необходима за нас, понеже трябва да мине през нашия живот като Светлина. Затова всички трябва да бъдем добри и да имаме светла мисъл. Мисълта се проявява в живота като права линия - това е мъжкият принцип в живота, това е мъжът. А доброто се проявява в живота като крива линия, като една спирала, която се увива около правата линия. Така че, кривата линия - жената - е доброто в света, а правата линия - мъжът - това е мисълта в света, това е Светлината.
към текста >>

Мисълта се проявява в живота като права линия - това е мъжкият принцип в живота, това е мъжът.
- Всеки красив живот ще мине през твоя живот, за да внесе онези сокове, от които твоите мисли и чувства ще растат и ще се развиват. Ако ние не внесем доброто като един основен елемент, в който Божественият Живот може да се прояви, ние сме осъдени на страдания, разрушения и смърт". "Втората фаза на Живота е истинската мисъл, която ние наричаме Божествена идея. Тя е също тай необходима за нас, понеже трябва да мине през нашия живот като Светлина. Затова всички трябва да бъдем добри и да имаме светла мисъл. Мисълта се проявява в живота като права линия - това е мъжкият принцип в живота, това е мъжът. А доброто се проявява в живота като крива линия, като една спирала, която се увива около правата линия. Така че, кривата линия - жената - е доброто в света, а правата линия - мъжът - това е мисълта в света, това е Светлината. И ако доброто в света изчезне, ще изчезне и мисълта. В Божествения свят по-рано се е родило доброто, а после мисълта: а в човешкия свят по-рано се е родила мисълта, а после доброто. И доброто, и мисълта се проявяват в Живота.
към текста >>

А доброто се проявява в живота като крива линия, като една спирала, която се увива около правата линия.
Ако ние не внесем доброто като един основен елемент, в който Божественият Живот може да се прояви, ние сме осъдени на страдания, разрушения и смърт". "Втората фаза на Живота е истинската мисъл, която ние наричаме Божествена идея. Тя е също тай необходима за нас, понеже трябва да мине през нашия живот като Светлина. Затова всички трябва да бъдем добри и да имаме светла мисъл. Мисълта се проявява в живота като права линия - това е мъжкият принцип в живота, това е мъжът. А доброто се проявява в живота като крива линия, като една спирала, която се увива около правата линия. Така че, кривата линия - жената - е доброто в света, а правата линия - мъжът - това е мисълта в света, това е Светлината. И ако доброто в света изчезне, ще изчезне и мисълта. В Божествения свят по-рано се е родило доброто, а после мисълта: а в човешкия свят по-рано се е родила мисълта, а после доброто. И доброто, и мисълта се проявяват в Живота. Затова казваме, че без Живот нито можем да мислим, нито можем да проявим доброто.
към текста >>

И доброто, и мисълта се проявяват в Живота.
Мисълта се проявява в живота като права линия - това е мъжкият принцип в живота, това е мъжът. А доброто се проявява в живота като крива линия, като една спирала, която се увива около правата линия. Така че, кривата линия - жената - е доброто в света, а правата линия - мъжът - това е мисълта в света, това е Светлината. И ако доброто в света изчезне, ще изчезне и мисълта. В Божествения свят по-рано се е родило доброто, а после мисълта: а в човешкия свят по-рано се е родила мисълта, а после доброто. И доброто, и мисълта се проявяват в Живота. Затова казваме, че без Живот нито можем да мислим, нито можем да проявим доброто. Щом живеем, ние имаме условия да мислим и да правим добро. Аз живея, следователно възприемам Божествения Живот и тогава доброто представлява за мене една необходимост. И мисълта също става за мене една необходимост. Бог мисли, и аз мисля; Бог прави добро и аз правя добро".
към текста >>

И като се роди тази Мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш Книгата на Живота и Духът ще заговори на твоята душа.
Бог мисли, и аз мисля; Бог прави добро и аз правя добро". Двете форми, чрез които Животът се проявява, са скръбта и радостта. Само скръбта ражда доброто. И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мировата скръб именно се ражда великото Божие Добро. Скръбта е допусната, за да се роди отново доброто; радостта е допусната, за да се роди светлата Божия Мисъл. И като се роди тази Мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш Книгата на Живота и Духът ще заговори на твоята душа. И тогава Доброто и Мисълта, съединени заедно; скръбта и радостта, съединени заедно дават израз на великия Божествен Живот. А този Живот е безсмъртието на човека. Когато ние разберем тези две фази на Живота и ги усвоим, ще бъдем безсмъртни. И затова Христос казва: "Тези, които се спо-добят с този Живот, с това разбиране, и Духът ги обгърне, те ще се нарекат Синове Божии, които живеят и в Доброто, и в Мисълта, и скърбят и се радват, и Доброто раждат, и Мисълта раждат - това е философията на Живота". Учителят от много страни, от много гледища е разгледал философията на Живота, защото и самият Живот е едно много сложно явление.
към текста >>

Когато ние разберем тези две фази на Живота и ги усвоим, ще бъдем безсмъртни.
И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мировата скръб именно се ражда великото Божие Добро. Скръбта е допусната, за да се роди отново доброто; радостта е допусната, за да се роди светлата Божия Мисъл. И като се роди тази Мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш Книгата на Живота и Духът ще заговори на твоята душа. И тогава Доброто и Мисълта, съединени заедно; скръбта и радостта, съединени заедно дават израз на великия Божествен Живот. А този Живот е безсмъртието на човека. Когато ние разберем тези две фази на Живота и ги усвоим, ще бъдем безсмъртни. И затова Христос казва: "Тези, които се спо-добят с този Живот, с това разбиране, и Духът ги обгърне, те ще се нарекат Синове Божии, които живеят и в Доброто, и в Мисълта, и скърбят и се радват, и Доброто раждат, и Мисълта раждат - това е философията на Живота". Учителят от много страни, от много гледища е разгледал философията на Живота, защото и самият Живот е едно много сложно явление. Понеже християнството е философия на Живота, затова ще изнеса най-малко още две становища, от които Учителят разглежда философията на Живота. Така, както сега се разбира Живота, това е едно механично, материалистично разбиране, което не може да задоволи един човек с просветено, пробудено съзнание. За да разберем Живота, трябва да го разгледаме като едно космично явление, като един космичен факт.
към текста >>

И затова Христос казва: "Тези, които се спо-добят с този Живот, с това разбиране, и Духът ги обгърне, те ще се нарекат Синове Божии, които живеят и в Доброто, и в Мисълта, и скърбят и се радват, и Доброто раждат, и Мисълта раждат - това е философията на Живота".
Скръбта е допусната, за да се роди отново доброто; радостта е допусната, за да се роди светлата Божия Мисъл. И като се роди тази Мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш Книгата на Живота и Духът ще заговори на твоята душа. И тогава Доброто и Мисълта, съединени заедно; скръбта и радостта, съединени заедно дават израз на великия Божествен Живот. А този Живот е безсмъртието на човека. Когато ние разберем тези две фази на Живота и ги усвоим, ще бъдем безсмъртни. И затова Христос казва: "Тези, които се спо-добят с този Живот, с това разбиране, и Духът ги обгърне, те ще се нарекат Синове Божии, които живеят и в Доброто, и в Мисълта, и скърбят и се радват, и Доброто раждат, и Мисълта раждат - това е философията на Живота". Учителят от много страни, от много гледища е разгледал философията на Живота, защото и самият Живот е едно много сложно явление. Понеже християнството е философия на Живота, затова ще изнеса най-малко още две становища, от които Учителят разглежда философията на Живота. Така, както сега се разбира Живота, това е едно механично, материалистично разбиране, което не може да задоволи един човек с просветено, пробудено съзнание. За да разберем Живота, трябва да го разгледаме като едно космично явление, като един космичен факт. За да си изясним Живота като едно космично явление, ще приведа следната мисъл от Учителя.
към текста >>

Учителят от много страни, от много гледища е разгледал философията на Живота, защото и самият Живот е едно много сложно явление.
И като се роди тази Мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш Книгата на Живота и Духът ще заговори на твоята душа. И тогава Доброто и Мисълта, съединени заедно; скръбта и радостта, съединени заедно дават израз на великия Божествен Живот. А този Живот е безсмъртието на човека. Когато ние разберем тези две фази на Живота и ги усвоим, ще бъдем безсмъртни. И затова Христос казва: "Тези, които се спо-добят с този Живот, с това разбиране, и Духът ги обгърне, те ще се нарекат Синове Божии, които живеят и в Доброто, и в Мисълта, и скърбят и се радват, и Доброто раждат, и Мисълта раждат - това е философията на Живота". Учителят от много страни, от много гледища е разгледал философията на Живота, защото и самият Живот е едно много сложно явление. Понеже християнството е философия на Живота, затова ще изнеса най-малко още две становища, от които Учителят разглежда философията на Живота. Така, както сега се разбира Живота, това е едно механично, материалистично разбиране, което не може да задоволи един човек с просветено, пробудено съзнание. За да разберем Живота, трябва да го разгледаме като едно космично явление, като един космичен факт. За да си изясним Живота като едно космично явление, ще приведа следната мисъл от Учителя. Той казва: "Всяка душа, като отделна единица, има възможност да се разширява или да се смалява, да се отклонява от правия път.
към текста >>

Понеже християнството е философия на Живота, затова ще изнеса най-малко още две становища, от които Учителят разглежда философията на Живота.
И тогава Доброто и Мисълта, съединени заедно; скръбта и радостта, съединени заедно дават израз на великия Божествен Живот. А този Живот е безсмъртието на човека. Когато ние разберем тези две фази на Живота и ги усвоим, ще бъдем безсмъртни. И затова Христос казва: "Тези, които се спо-добят с този Живот, с това разбиране, и Духът ги обгърне, те ще се нарекат Синове Божии, които живеят и в Доброто, и в Мисълта, и скърбят и се радват, и Доброто раждат, и Мисълта раждат - това е философията на Живота". Учителят от много страни, от много гледища е разгледал философията на Живота, защото и самият Живот е едно много сложно явление. Понеже християнството е философия на Живота, затова ще изнеса най-малко още две становища, от които Учителят разглежда философията на Живота. Така, както сега се разбира Живота, това е едно механично, материалистично разбиране, което не може да задоволи един човек с просветено, пробудено съзнание. За да разберем Живота, трябва да го разгледаме като едно космично явление, като един космичен факт. За да си изясним Живота като едно космично явление, ще приведа следната мисъл от Учителя. Той казва: "Всяка душа, като отделна единица, има възможност да се разширява или да се смалява, да се отклонява от правия път. В окултната наука туй го обясняват по няколко начина.
към текста >>

Така, както сега се разбира Живота, това е едно механично, материалистично разбиране, което не може да задоволи един човек с просветено, пробудено съзнание.
А този Живот е безсмъртието на човека. Когато ние разберем тези две фази на Живота и ги усвоим, ще бъдем безсмъртни. И затова Христос казва: "Тези, които се спо-добят с този Живот, с това разбиране, и Духът ги обгърне, те ще се нарекат Синове Божии, които живеят и в Доброто, и в Мисълта, и скърбят и се радват, и Доброто раждат, и Мисълта раждат - това е философията на Живота". Учителят от много страни, от много гледища е разгледал философията на Живота, защото и самият Живот е едно много сложно явление. Понеже християнството е философия на Живота, затова ще изнеса най-малко още две становища, от които Учителят разглежда философията на Живота. Така, както сега се разбира Живота, това е едно механично, материалистично разбиране, което не може да задоволи един човек с просветено, пробудено съзнание. За да разберем Живота, трябва да го разгледаме като едно космично явление, като един космичен факт. За да си изясним Живота като едно космично явление, ще приведа следната мисъл от Учителя. Той казва: "Всяка душа, като отделна единица, има възможност да се разширява или да се смалява, да се отклонява от правия път. В окултната наука туй го обясняват по няколко начина. Западните окултисти го обясняват с т.н.
към текста >>

За да разберем Живота, трябва да го разгледаме като едно космично явление, като един космичен факт.
Когато ние разберем тези две фази на Живота и ги усвоим, ще бъдем безсмъртни. И затова Христос казва: "Тези, които се спо-добят с този Живот, с това разбиране, и Духът ги обгърне, те ще се нарекат Синове Божии, които живеят и в Доброто, и в Мисълта, и скърбят и се радват, и Доброто раждат, и Мисълта раждат - това е философията на Живота". Учителят от много страни, от много гледища е разгледал философията на Живота, защото и самият Живот е едно много сложно явление. Понеже християнството е философия на Живота, затова ще изнеса най-малко още две становища, от които Учителят разглежда философията на Живота. Така, както сега се разбира Живота, това е едно механично, материалистично разбиране, което не може да задоволи един човек с просветено, пробудено съзнание. За да разберем Живота, трябва да го разгледаме като едно космично явление, като един космичен факт. За да си изясним Живота като едно космично явление, ще приведа следната мисъл от Учителя. Той казва: "Всяка душа, като отделна единица, има възможност да се разширява или да се смалява, да се отклонява от правия път. В окултната наука туй го обясняват по няколко начина. Западните окултисти го обясняват с т.н. топлинен етер.
към текста >>

За да си изясним Живота като едно космично явление, ще приведа следната мисъл от Учителя.
И затова Христос казва: "Тези, които се спо-добят с този Живот, с това разбиране, и Духът ги обгърне, те ще се нарекат Синове Божии, които живеят и в Доброто, и в Мисълта, и скърбят и се радват, и Доброто раждат, и Мисълта раждат - това е философията на Живота". Учителят от много страни, от много гледища е разгледал философията на Живота, защото и самият Живот е едно много сложно явление. Понеже християнството е философия на Живота, затова ще изнеса най-малко още две становища, от които Учителят разглежда философията на Живота. Така, както сега се разбира Живота, това е едно механично, материалистично разбиране, което не може да задоволи един човек с просветено, пробудено съзнание. За да разберем Живота, трябва да го разгледаме като едно космично явление, като един космичен факт. За да си изясним Живота като едно космично явление, ще приведа следната мисъл от Учителя. Той казва: "Всяка душа, като отделна единица, има възможност да се разширява или да се смалява, да се отклонява от правия път. В окултната наука туй го обясняват по няколко начина. Западните окултисти го обясняват с т.н. топлинен етер. Топлинният етер е първичната енергия, която е.
към текста >>

"Следователно в първото изявление на Живота се проявява Любовта, през което време започва да действа топлинният етер в материята.
Топлинният етер е първичната енергия, която е. започнала дейността си и има връзка с обичта, с Любовта. Етерът означава това, от което нещата се раждат, отглеждат. Частицата ет означава Първичното Начало, от което нещата се раждат, а тер е това, което отглежда нещата на Земята. Етерът не е гъста материя". "Следователно в първото изявление на Живота се проявява Любовта, през което време започва да действа топлинният етер в материята. И така Животът се проявява в топлината. С появяването на топлината течението на Живота е започнало да слиза на Земята, за да я организира. Чрез това течение слиза Божественият Дух, който слиза отгоре, за да организира нещата. При сегашното състояние на развитие вие трябва да разбирате законите на топлинния етер. Той е едно движение отвън навътре.
към текста >>

С появяването на топлината течението на Живота е започнало да слиза на Земята, за да я организира.
Етерът означава това, от което нещата се раждат, отглеждат. Частицата ет означава Първичното Начало, от което нещата се раждат, а тер е това, което отглежда нещата на Земята. Етерът не е гъста материя". "Следователно в първото изявление на Живота се проявява Любовта, през което време започва да действа топлинният етер в материята. И така Животът се проявява в топлината. С появяването на топлината течението на Живота е започнало да слиза на Земята, за да я организира. Чрез това течение слиза Божественият Дух, който слиза отгоре, за да организира нещата. При сегашното състояние на развитие вие трябва да разбирате законите на топлинния етер. Той е едно движение отвън навътре. И когато казваме, че трябва да любим другите хора, ние подразбираме този топлинен етер, който иде отвън. Това, че хората искат да обичат, това е резултат на тази енергия на топлинния етер в Природата, който иска да се прояви.
към текста >>

"След това иде Светлината, също тъй необходима за Живота.
След като сте приели един стимул отвън навътре от топлинния етер, чрез който се проявява Божият Дух отвън, от центъра на вашето сърце трябва да се прояви друг подтик, за да се изяви Животът, да се прояви животворният етер. А този животворен етер е свързан с твърдата материя. Затова всеки, който иска да види, ще дойде в стълкновение с твърдата материя. И човек, който не може да работи с твърдата материя, не може и да живее. В това отношение страданията са камъни, чрез които се гради вашето бъдеще". "След това иде Светлината, също тъй необходима за Живота. И тя е едно течение, което се нарича светлинен етер. Всички тези външни прояви на Живота имат свои форми: топлинният етер създава известни форми в човека; светлинният етер също създава известни форми; всяко едно течение създава специфични форми". "Топлината и Светлината идват от Слънцето и оказват голямо влияние върху религиозното състояние на човека и върху науката. Затова ще се стремите да възприемате в себе си тази Светлина и топлина. Никога не трябва да изгубвате тази топлина, която имате в слънчевия възел.
към текста >>

Всички тези външни прояви на Живота имат свои форми: топлинният етер създава известни форми в човека; светлинният етер също създава известни форми; всяко едно течение създава специфични форми".
Затова всеки, който иска да види, ще дойде в стълкновение с твърдата материя. И човек, който не може да работи с твърдата материя, не може и да живее. В това отношение страданията са камъни, чрез които се гради вашето бъдеще". "След това иде Светлината, също тъй необходима за Живота. И тя е едно течение, което се нарича светлинен етер. Всички тези външни прояви на Живота имат свои форми: топлинният етер създава известни форми в човека; светлинният етер също създава известни форми; всяко едно течение създава специфични форми". "Топлината и Светлината идват от Слънцето и оказват голямо влияние върху религиозното състояние на човека и върху науката. Затова ще се стремите да възприемате в себе си тази Светлина и топлина. Никога не трябва да изгубвате тази топлина, която имате в слънчевия възел. Тази топлина винаги трябва да съществува у вас. Ако имате тази топлина, вие сте неуязвими - никой нищо не може да ви направи.
към текста >>

Ще изучавате и жизнения етер, който е свързан с Живота, с твърдата материя и с Доброто".
Като имате топлина, после ще имате Светлина, а тя носи знание. Светлинният етер има влияние върху мозъка, а топлинният етер има влияние върху сърцето". "В сърцето на човека, отвътре навън, стават ред химически процеси, от който зависи как ще се прояви човек - по един или по друг начин. Това зависи от химическия етер, който действа отвътре навън". "Та ще се занимавате с изучаване на топлинния етер, който има връзка с Любовта; ще се занимавате със светлинния етер или Светлината, която има връзка с Вярата и Мъдростта; ще се занимавате с химическия етер, който има връзка с волевите прояви на човешката душа, и който е свързан с водата и с Истината. Ще изучавате и жизнения етер, който е свързан с Живота, с твърдата материя и с Доброто". "Старите алхимици-окултисти са правили следните деления: Земята, твърдата материя - това е Животът, животворният етер; Водата, течната материя - това е химическият етер, това са химическите процеси; Светлината, светлинният етер - това е Въздухът на древните; топлината, топлинният етер - това е Огънят на древните". "Човек трябва да владее тези елементи: Земята, Водата, Въздуха и Огъня. Човек, който не владее тези четири елемента, нищо не може да направи. Това са все възможности, които човек трябва да използва. Вие трябва да изучавате силите, свързани с тези четири елемента, но има опасност, че ако ви се разкрият някои Тайни, няма да ги използвате разумно".
към текста >>

Това е едно окултно разбиране на Живота, което разкрива големи възможности пред човека.
"Старите алхимици-окултисти са правили следните деления: Земята, твърдата материя - това е Животът, животворният етер; Водата, течната материя - това е химическият етер, това са химическите процеси; Светлината, светлинният етер - това е Въздухът на древните; топлината, топлинният етер - това е Огънят на древните". "Човек трябва да владее тези елементи: Земята, Водата, Въздуха и Огъня. Човек, който не владее тези четири елемента, нищо не може да направи. Това са все възможности, които човек трябва да използва. Вие трябва да изучавате силите, свързани с тези четири елемента, но има опасност, че ако ви се разкрият някои Тайни, няма да ги използвате разумно". Това е едно окултно разбиране на Живота, което разкрива големи възможности пред човека. То ни разкрива една дълбока философия на Живота, която може да ни свърже с всички същества на Космоса. Тази е дълбоката философия на християнството, която е скрита в Евангелието, и която е философия на Живота. Затова Христос казва: "Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно". Който възприеме този Живот, който Христос носи, той е разбрал дълбоката философия на Живота, разбрал е дълбоката наука на Живота. Тази наука за Живота е разкрита под различни аспекти в четирите Евангелия и в Посланията на апостолите, особено в Посланията на Павел.
към текста >>

То ни разкрива една дълбока философия на Живота, която може да ни свърже с всички същества на Космоса.
"Човек трябва да владее тези елементи: Земята, Водата, Въздуха и Огъня. Човек, който не владее тези четири елемента, нищо не може да направи. Това са все възможности, които човек трябва да използва. Вие трябва да изучавате силите, свързани с тези четири елемента, но има опасност, че ако ви се разкрият някои Тайни, няма да ги използвате разумно". Това е едно окултно разбиране на Живота, което разкрива големи възможности пред човека. То ни разкрива една дълбока философия на Живота, която може да ни свърже с всички същества на Космоса. Тази е дълбоката философия на християнството, която е скрита в Евангелието, и която е философия на Живота. Затова Христос казва: "Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно". Който възприеме този Живот, който Христос носи, той е разбрал дълбоката философия на Живота, разбрал е дълбоката наука на Живота. Тази наука за Живота е разкрита под различни аспекти в четирите Евангелия и в Посланията на апостолите, особено в Посланията на Павел. Учителят е изнесъл обширно тази мисъл за Живота в нейната всеобхватност, като ни е дал методи за приложение за законите на Живота.
към текста >>

Тази е дълбоката философия на християнството, която е скрита в Евангелието, и която е философия на Живота.
Човек, който не владее тези четири елемента, нищо не може да направи. Това са все възможности, които човек трябва да използва. Вие трябва да изучавате силите, свързани с тези четири елемента, но има опасност, че ако ви се разкрият някои Тайни, няма да ги използвате разумно". Това е едно окултно разбиране на Живота, което разкрива големи възможности пред човека. То ни разкрива една дълбока философия на Живота, която може да ни свърже с всички същества на Космоса. Тази е дълбоката философия на християнството, която е скрита в Евангелието, и която е философия на Живота. Затова Христос казва: "Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно". Който възприеме този Живот, който Христос носи, той е разбрал дълбоката философия на Живота, разбрал е дълбоката наука на Живота. Тази наука за Живота е разкрита под различни аспекти в четирите Евангелия и в Посланията на апостолите, особено в Посланията на Павел. Учителят е изнесъл обширно тази мисъл за Живота в нейната всеобхватност, като ни е дал методи за приложение за законите на Живота. Затова Учителят казва: "Съществува една вътрешна философия за Живота, която определя Пътя на човека.
към текста >>

Който възприеме този Живот, който Христос носи, той е разбрал дълбоката философия на Живота, разбрал е дълбоката наука на Живота.
Вие трябва да изучавате силите, свързани с тези четири елемента, но има опасност, че ако ви се разкрият някои Тайни, няма да ги използвате разумно". Това е едно окултно разбиране на Живота, което разкрива големи възможности пред човека. То ни разкрива една дълбока философия на Живота, която може да ни свърже с всички същества на Космоса. Тази е дълбоката философия на християнството, която е скрита в Евангелието, и която е философия на Живота. Затова Христос казва: "Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно". Който възприеме този Живот, който Христос носи, той е разбрал дълбоката философия на Живота, разбрал е дълбоката наука на Живота. Тази наука за Живота е разкрита под различни аспекти в четирите Евангелия и в Посланията на апостолите, особено в Посланията на Павел. Учителят е изнесъл обширно тази мисъл за Живота в нейната всеобхватност, като ни е дал методи за приложение за законите на Живота. Затова Учителят казва: "Съществува една вътрешна философия за Живота, която определя Пътя на човека. За да придобие тази философия, човек трябва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си. Тогава човек ще разбере защо е дошъл на Земята и какъв е Смисълът на Живота.
към текста >>

Тази наука за Живота е разкрита под различни аспекти в четирите Евангелия и в Посланията на апостолите, особено в Посланията на Павел.
Това е едно окултно разбиране на Живота, което разкрива големи възможности пред човека. То ни разкрива една дълбока философия на Живота, която може да ни свърже с всички същества на Космоса. Тази е дълбоката философия на християнството, която е скрита в Евангелието, и която е философия на Живота. Затова Христос казва: "Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно". Който възприеме този Живот, който Христос носи, той е разбрал дълбоката философия на Живота, разбрал е дълбоката наука на Живота. Тази наука за Живота е разкрита под различни аспекти в четирите Евангелия и в Посланията на апостолите, особено в Посланията на Павел. Учителят е изнесъл обширно тази мисъл за Живота в нейната всеобхватност, като ни е дал методи за приложение за законите на Живота. Затова Учителят казва: "Съществува една вътрешна философия за Живота, която определя Пътя на човека. За да придобие тази философия, човек трябва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си. Тогава човек ще разбере защо е дошъл на Земята и какъв е Смисълът на Живота. Който разбира Смисъла на Живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно.
към текста >>

Учителят е изнесъл обширно тази мисъл за Живота в нейната всеобхватност, като ни е дал методи за приложение за законите на Живота.
То ни разкрива една дълбока философия на Живота, която може да ни свърже с всички същества на Космоса. Тази е дълбоката философия на християнството, която е скрита в Евангелието, и която е философия на Живота. Затова Христос казва: "Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно". Който възприеме този Живот, който Христос носи, той е разбрал дълбоката философия на Живота, разбрал е дълбоката наука на Живота. Тази наука за Живота е разкрита под различни аспекти в четирите Евангелия и в Посланията на апостолите, особено в Посланията на Павел. Учителят е изнесъл обширно тази мисъл за Живота в нейната всеобхватност, като ни е дал методи за приложение за законите на Живота. Затова Учителят казва: "Съществува една вътрешна философия за Живота, която определя Пътя на човека. За да придобие тази философия, човек трябва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си. Тогава човек ще разбере защо е дошъл на Земята и какъв е Смисълът на Живота. Който разбира Смисъла на Живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви със сигурност и с отворени очи в пътя си.
към текста >>

Затова Учителят казва: "Съществува една вътрешна философия за Живота, която определя Пътя на човека.
Тази е дълбоката философия на християнството, която е скрита в Евангелието, и която е философия на Живота. Затова Христос казва: "Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно". Който възприеме този Живот, който Христос носи, той е разбрал дълбоката философия на Живота, разбрал е дълбоката наука на Живота. Тази наука за Живота е разкрита под различни аспекти в четирите Евангелия и в Посланията на апостолите, особено в Посланията на Павел. Учителят е изнесъл обширно тази мисъл за Живота в нейната всеобхватност, като ни е дал методи за приложение за законите на Живота. Затова Учителят казва: "Съществува една вътрешна философия за Живота, която определя Пътя на човека. За да придобие тази философия, човек трябва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си. Тогава човек ще разбере защо е дошъл на Земята и какъв е Смисълът на Живота. Който разбира Смисъла на Живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви със сигурност и с отворени очи в пътя си. На каквито и мъчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава.
към текста >>

За да придобие тази философия, човек трябва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си.
Затова Христос казва: "Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно". Който възприеме този Живот, който Христос носи, той е разбрал дълбоката философия на Живота, разбрал е дълбоката наука на Живота. Тази наука за Живота е разкрита под различни аспекти в четирите Евангелия и в Посланията на апостолите, особено в Посланията на Павел. Учителят е изнесъл обширно тази мисъл за Живота в нейната всеобхватност, като ни е дал методи за приложение за законите на Живота. Затова Учителят казва: "Съществува една вътрешна философия за Живота, която определя Пътя на човека. За да придобие тази философия, човек трябва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си. Тогава човек ще разбере защо е дошъл на Земята и какъв е Смисълът на Живота. Който разбира Смисъла на Живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви със сигурност и с отворени очи в пътя си. На каквито и мъчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава. Този човек се интересува от всичко в живота, защото той знае, че човек е дошъл на Земята да учи, да събира опитност.
към текста >>

Тогава човек ще разбере защо е дошъл на Земята и какъв е Смисълът на Живота.
Който възприеме този Живот, който Христос носи, той е разбрал дълбоката философия на Живота, разбрал е дълбоката наука на Живота. Тази наука за Живота е разкрита под различни аспекти в четирите Евангелия и в Посланията на апостолите, особено в Посланията на Павел. Учителят е изнесъл обширно тази мисъл за Живота в нейната всеобхватност, като ни е дал методи за приложение за законите на Живота. Затова Учителят казва: "Съществува една вътрешна философия за Живота, която определя Пътя на човека. За да придобие тази философия, човек трябва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си. Тогава човек ще разбере защо е дошъл на Земята и какъв е Смисълът на Живота. Който разбира Смисъла на Живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви със сигурност и с отворени очи в пътя си. На каквито и мъчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава. Този човек се интересува от всичко в живота, защото той знае, че човек е дошъл на Земята да учи, да събира опитност. Като ученик на Живота той се стреми към придобиване на положителни знания,които могат да внесат в него дълбок вътрешен мир.
към текста >>

Който разбира Смисъла на Живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно.
Тази наука за Живота е разкрита под различни аспекти в четирите Евангелия и в Посланията на апостолите, особено в Посланията на Павел. Учителят е изнесъл обширно тази мисъл за Живота в нейната всеобхватност, като ни е дал методи за приложение за законите на Живота. Затова Учителят казва: "Съществува една вътрешна философия за Живота, която определя Пътя на човека. За да придобие тази философия, човек трябва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си. Тогава човек ще разбере защо е дошъл на Земята и какъв е Смисълът на Живота. Който разбира Смисъла на Живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви със сигурност и с отворени очи в пътя си. На каквито и мъчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава. Този човек се интересува от всичко в живота, защото той знае, че човек е дошъл на Земята да учи, да събира опитност. Като ученик на Живота той се стреми към придобиване на положителни знания,които могат да внесат в него дълбок вътрешен мир. Но затова е необходимо преди всичко човек да познава себе си, а после окръжаващите.
към текста >>

Този човек се интересува от всичко в живота, защото той знае, че човек е дошъл на Земята да учи, да събира опитност.
За да придобие тази философия, човек трябва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си. Тогава човек ще разбере защо е дошъл на Земята и какъв е Смисълът на Живота. Който разбира Смисъла на Живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви със сигурност и с отворени очи в пътя си. На каквито и мъчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава. Този човек се интересува от всичко в живота, защото той знае, че човек е дошъл на Земята да учи, да събира опитност. Като ученик на Живота той се стреми към придобиване на положителни знания,които могат да внесат в него дълбок вътрешен мир. Но затова е необходимо преди всичко човек да познава себе си, а после окръжаващите. Само така той ще проучи законите, които действат в Живота и ще разбере, че Животът е едно велико благо. За да използва разумно това благо, човек трябва да изпълнява Волята Божия, т.е. да изпълнява законите на Живота, в които е отразена Божията Воля.
към текста >>

Като ученик на Живота той се стреми към придобиване на положителни знания,които могат да внесат в него дълбок вътрешен мир.
Тогава човек ще разбере защо е дошъл на Земята и какъв е Смисълът на Живота. Който разбира Смисъла на Живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви със сигурност и с отворени очи в пътя си. На каквито и мъчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава. Този човек се интересува от всичко в живота, защото той знае, че човек е дошъл на Земята да учи, да събира опитност. Като ученик на Живота той се стреми към придобиване на положителни знания,които могат да внесат в него дълбок вътрешен мир. Но затова е необходимо преди всичко човек да познава себе си, а после окръжаващите. Само така той ще проучи законите, които действат в Живота и ще разбере, че Животът е едно велико благо. За да използва разумно това благо, човек трябва да изпълнява Волята Божия, т.е. да изпълнява законите на Живота, в които е отразена Божията Воля. Тогава човек ще бъде здрав, силен и разумен.
към текста >>

Само така той ще проучи законите, които действат в Живота и ще разбере, че Животът е едно велико благо.
Той върви със сигурност и с отворени очи в пътя си. На каквито и мъчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава. Този човек се интересува от всичко в живота, защото той знае, че човек е дошъл на Земята да учи, да събира опитност. Като ученик на Живота той се стреми към придобиване на положителни знания,които могат да внесат в него дълбок вътрешен мир. Но затова е необходимо преди всичко човек да познава себе си, а после окръжаващите. Само така той ще проучи законите, които действат в Живота и ще разбере, че Животът е едно велико благо. За да използва разумно това благо, човек трябва да изпълнява Волята Божия, т.е. да изпълнява законите на Живота, в които е отразена Божията Воля. Тогава човек ще бъде здрав, силен и разумен. Така той е свързан с Бога и молитвата му всякога се приема. Така той е една пръчка от Лозата и приема соковете, чрез които иде Живот.
към текста >>

да изпълнява законите на Живота, в които е отразена Божията Воля.
Този човек се интересува от всичко в живота, защото той знае, че човек е дошъл на Земята да учи, да събира опитност. Като ученик на Живота той се стреми към придобиване на положителни знания,които могат да внесат в него дълбок вътрешен мир. Но затова е необходимо преди всичко човек да познава себе си, а после окръжаващите. Само така той ще проучи законите, които действат в Живота и ще разбере, че Животът е едно велико благо. За да използва разумно това благо, човек трябва да изпълнява Волята Божия, т.е. да изпълнява законите на Живота, в които е отразена Божията Воля. Тогава човек ще бъде здрав, силен и разумен. Така той е свързан с Бога и молитвата му всякога се приема. Така той е една пръчка от Лозата и приема соковете, чрез които иде Живот. Затова той е здрав, силен и разумен. Затова и Христос казва: "Аз съм Лозата, вие пръчките; без Мене вие нищо не можете да направите".
към текста >>

не можем да използваме Живота като едно велико благо.
Така той е свързан с Бога и молитвата му всякога се приема. Така той е една пръчка от Лозата и приема соковете, чрез които иде Живот. Затова той е здрав, силен и разумен. Затова и Христос казва: "Аз съм Лозата, вие пръчките; без Мене вие нищо не можете да направите". Ако не сме свързани с Лозата, с Христа, нищо не можем да постигнем, т.е. не можем да използваме Живота като едно велико благо. Който не може да използва това велико благо, той прилича на пукната стомна, в която каквото се налее, изтича. Затова философията на Живота поддържа, че човешкото тяло, в което се влива Животът, трябва да бъде здраво, за да не изтича Животът от него. То трябва да бъде здраво и добре организирано, за да може да използва благото - Животът, който се влива в него. Започне ли Животът да изтича, човек става неразположен, започва да се оплаква от болести, преждевременно остаряване, вижда, че е нарушил отношенията си към Разумната Природа. За да подобри състоянието си, той трябва да възстанови отношенията си с Разумната Природа.
към текста >>

Затова философията на Живота поддържа, че човешкото тяло, в което се влива Животът, трябва да бъде здраво, за да не изтича Животът от него.
Затова той е здрав, силен и разумен. Затова и Христос казва: "Аз съм Лозата, вие пръчките; без Мене вие нищо не можете да направите". Ако не сме свързани с Лозата, с Христа, нищо не можем да постигнем, т.е. не можем да използваме Живота като едно велико благо. Който не може да използва това велико благо, той прилича на пукната стомна, в която каквото се налее, изтича. Затова философията на Живота поддържа, че човешкото тяло, в което се влива Животът, трябва да бъде здраво, за да не изтича Животът от него. То трябва да бъде здраво и добре организирано, за да може да използва благото - Животът, който се влива в него. Започне ли Животът да изтича, човек става неразположен, започва да се оплаква от болести, преждевременно остаряване, вижда, че е нарушил отношенията си към Разумната Природа. За да подобри състоянието си, той трябва да възстанови отношенията си с Разумната Природа. "Всеки човек, праведен или грешен, може да прекъсне отношенията си с Разумната Природа, може и да ги възстанови. С една крива постъпка праведният може да прекъсне връзката си с Разумната Природа, с духовния свят.
към текста >>

Да изпълнява човек Волята Божия, това значи да се движи по пътя на най-малкото съпротивление, да се движи в посоката на силите, които действат в Природата и Живота.
И оттам повредата на даден орган показва нарушение на отношенията между човека и Природата, която със своите сили създава човешкото тяло и неговите органи, като свързва всеки орган с определени сили. Когато човек възстанови хармонията си с Природата и силите на Природата протичат хармонично, неговите органите възстановяват здравословното си състояние. Това значи, на религиозен език, че когато човек е готов да служи на Бога и да изпълнява Неговата Воля, здравето му се възстановява и работите му се оправят. И Христос дойде на Земята да помогне на онези, които бяха външно или вътрешно слепи, но същевременно бяха готови да изпълняват Волята Божия и да служат на Бога. И тогава можем да кажем, че духовните очи на човека се отварят тогава, когато дълбоко в душата си той пожелае да прогледа, да служи на Бога и да изпълнява Неговата Воля. Да изпълнява човек Волята Божия, това значи да се движи по пътя на най-малкото съпротивление, да се движи в посоката на силите, които действат в Природата и Живота. Това значи да спазва закона на морала на Природата. Когато човек спазва морала на Природата, целият му живот се изявява хармонично, говорът и езикът му е мек и приятен. Когато има мекота и хармония в себе си. човек може да даде израз на Божествените сили и е във връзка с Божествения свят, и неговата молитва се чува. Такава молитва излиза от дълбочината на душата.
към текста >>

Такъв човек има вяра, върху която е изградил живота си.
Не изправя ли погрешките си, той дохожда до едио вътрешно състояние на греховност, при което изгубва достойнството и силата си. Той съзнава, че е изгубил онова, което му е давало сила и подем да расте, да се развива. При това положение, каквото и да мислят окръжаващите хора за него, важно е неговото вътрешно състояние. Изповяда ли погрешките си, той възстановява отношението си към Бога и се чувства силен и смел. Той гледа спокойно в очите на хората и не се смущава от тяхното мнение. Такъв човек има вяра, върху която е изградил живота си. От човека се изисква разумна вяра, а не суеверие. Истинската вяра, както и истинската обич, подразбира работа. Вярваш ли в някого, ще работиш за него. Обичаш ли някого, ще работиш за него. Обичта е закон на работа.
към текста >>

Любовта на майката и на бащата, на братята и на сестрите продължава живота на човека.
Той е създал света за нас, да се учим и да се развиваме. По същия закон и ние трябва да работим за Него, да правим това, което Той желае. Това значи да изпълняваме Волята на Бога от Любов към Него. Хората се радват на живот, на здраве, на сила, благодарение на Любовта и на грижите на Бога, на напредналите същества към тях. Престане ли Бог да мисли за тях, те ще се стопят и ще изчезнат от лицето на Земята. Любовта на майката и на бащата, на братята и на сестрите продължава живота на човека. Щом го обичат, те искат той да живее и с това продължават живота му. Значи Любовта продължава живота. Дето има Любов, там има и Живот; където отсъства Любовта, там няма Живот. Докато близките ни обичат и желаят да живеем, ние ще живеем. Щом те пожелаят да умрете, вие изгубвате живота си - това е един от вътрешните закони на Битието.
към текста >>

Щом го обичат, те искат той да живее и с това продължават живота му.
По същия закон и ние трябва да работим за Него, да правим това, което Той желае. Това значи да изпълняваме Волята на Бога от Любов към Него. Хората се радват на живот, на здраве, на сила, благодарение на Любовта и на грижите на Бога, на напредналите същества към тях. Престане ли Бог да мисли за тях, те ще се стопят и ще изчезнат от лицето на Земята. Любовта на майката и на бащата, на братята и на сестрите продължава живота на човека. Щом го обичат, те искат той да живее и с това продължават живота му. Значи Любовта продължава живота. Дето има Любов, там има и Живот; където отсъства Любовта, там няма Живот. Докато близките ни обичат и желаят да живеем, ние ще живеем. Щом те пожелаят да умрете, вие изгубвате живота си - това е един от вътрешните закони на Битието. Като знаете това, дръжте връзката си с Бога.
към текста >>

Значи Любовта продължава живота.
Това значи да изпълняваме Волята на Бога от Любов към Него. Хората се радват на живот, на здраве, на сила, благодарение на Любовта и на грижите на Бога, на напредналите същества към тях. Престане ли Бог да мисли за тях, те ще се стопят и ще изчезнат от лицето на Земята. Любовта на майката и на бащата, на братята и на сестрите продължава живота на човека. Щом го обичат, те искат той да живее и с това продължават живота му. Значи Любовта продължава живота. Дето има Любов, там има и Живот; където отсъства Любовта, там няма Живот. Докато близките ни обичат и желаят да живеем, ние ще живеем. Щом те пожелаят да умрете, вие изгубвате живота си - това е един от вътрешните закони на Битието. Като знаете това, дръжте връзката си с Бога. Прекъсне ли се тази връзка, животът ви се прекъсва.
към текста >>

Щом те пожелаят да умрете, вие изгубвате живота си - това е един от вътрешните закони на Битието.
Любовта на майката и на бащата, на братята и на сестрите продължава живота на човека. Щом го обичат, те искат той да живее и с това продължават живота му. Значи Любовта продължава живота. Дето има Любов, там има и Живот; където отсъства Любовта, там няма Живот. Докато близките ни обичат и желаят да живеем, ние ще живеем. Щом те пожелаят да умрете, вие изгубвате живота си - това е един от вътрешните закони на Битието. Като знаете това, дръжте връзката си с Бога. Прекъсне ли се тази връзка, животът ви се прекъсва. А щом животът ви се прекъсва, нещастията идват едно след друго. Следователно, ако страдате, не търсете причината вън от себе си, но знайте, че сте нарушили своите святи отношения с Първата Причина. Щом възстановите тази връзка, животът ви отново ще потече правилно.
към текста >>

Със ставането си от сън човек трябва да се обърне към Великото Съзнание в живота, да се свърже с Него и да възприеме поне една Негова мисъл или едно Негово чувство.
От линиите, които човек изработва, зависи неговото светло или тъмно бъдеще. С мислите и чувствата си човек подобрява или влошава състоянието на удовете си. Например, ако човек постоянно се тревожи и държи в ума си еднообразни мисли и чувства, в това време зрението му отслабва. Ние трябва да знаем, че състоянието на нашите удове и отношението на хората към нас зависят от нашите отношения към Първата Причина на нещата. Хората не могат да имат правилни отношения едни към други, докато нямат правилни отношения към Бога. Със ставането си от сън човек трябва да се обърне към Великото Съзнание в живота, да се свърже с Него и да възприеме поне една Негова мисъл или едно Негово чувство. Направи ли човек тази връзка, приеме ли нещо от Бога, работата му през целия ден ще върви добре и той ще бъде весел и готов на услуги към всички свои приятели и познати. "Няма по-велико нещо от това, Бог да проговори на човека чрез Своите мисли и чувства и да му даде импулс за работа. Това значи да осмисли човек живота си. За онзи, който е осмислил живота, всички врати са отворени. Където и да похлопа, веднага вратата му се отваря и казват: "Добре дошъл".
към текста >>

Това значи да осмисли човек живота си.
Ние трябва да знаем, че състоянието на нашите удове и отношението на хората към нас зависят от нашите отношения към Първата Причина на нещата. Хората не могат да имат правилни отношения едни към други, докато нямат правилни отношения към Бога. Със ставането си от сън човек трябва да се обърне към Великото Съзнание в живота, да се свърже с Него и да възприеме поне една Негова мисъл или едно Негово чувство. Направи ли човек тази връзка, приеме ли нещо от Бога, работата му през целия ден ще върви добре и той ще бъде весел и готов на услуги към всички свои приятели и познати. "Няма по-велико нещо от това, Бог да проговори на човека чрез Своите мисли и чувства и да му даде импулс за работа. Това значи да осмисли човек живота си. За онзи, който е осмислил живота, всички врати са отворени. Където и да похлопа, веднага вратата му се отваря и казват: "Добре дошъл". За да възстанови човек връзката си с Бога, още от ставането си от сън трябва да мисли за Него. Ще Го търсите, ще мислите за Него, докато приемете поне една от мислите Му. Това ще стане като прочетете нещо било от Библията, или от живота на святи и добри хора.
към текста >>

За онзи, който е осмислил живота, всички врати са отворени.
Хората не могат да имат правилни отношения едни към други, докато нямат правилни отношения към Бога. Със ставането си от сън човек трябва да се обърне към Великото Съзнание в живота, да се свърже с Него и да възприеме поне една Негова мисъл или едно Негово чувство. Направи ли човек тази връзка, приеме ли нещо от Бога, работата му през целия ден ще върви добре и той ще бъде весел и готов на услуги към всички свои приятели и познати. "Няма по-велико нещо от това, Бог да проговори на човека чрез Своите мисли и чувства и да му даде импулс за работа. Това значи да осмисли човек живота си. За онзи, който е осмислил живота, всички врати са отворени. Където и да похлопа, веднага вратата му се отваря и казват: "Добре дошъл". За да възстанови човек връзката си с Бога, още от ставането си от сън трябва да мисли за Него. Ще Го търсите, ще мислите за Него, докато приемете поне една от мислите Му. Това ще стане като прочетете нещо било от Библията, или от живота на святи и добри хора. Ще прочетете нещо от беседите, в които е вложена Божествената Мисъл.
към текста >>

Това ще стане като прочетете нещо било от Библията, или от живота на святи и добри хора.
Това значи да осмисли човек живота си. За онзи, който е осмислил живота, всички врати са отворени. Където и да похлопа, веднага вратата му се отваря и казват: "Добре дошъл". За да възстанови човек връзката си с Бога, още от ставането си от сън трябва да мисли за Него. Ще Го търсите, ще мислите за Него, докато приемете поне една от мислите Му. Това ще стане като прочетете нещо било от Библията, или от живота на святи и добри хора. Ще прочетете нещо от беседите, в които е вложена Божествената Мисъл. След това ще започнете работата си. Докато не дадете храна на ума и сърцето си, никаква работа не предприемайте. Започнете ли една работа без Бога, никакъв успех не очаквайте. Според Мене всяка работа трябва да се предшества от мисъл и чувство за Бога.
към текста >>

Сегашните хора не успяват в живота си, защото започват работата си без мисъл за Великото в света.
Ще прочетете нещо от беседите, в които е вложена Божествената Мисъл. След това ще започнете работата си. Докато не дадете храна на ума и сърцето си, никаква работа не предприемайте. Започнете ли една работа без Бога, никакъв успех не очаквайте. Според Мене всяка работа трябва да се предшества от мисъл и чувство за Бога. Сегашните хора не успяват в живота си, защото започват работата си без мисъл за Великото в света. Каквото и да предприеме човек в живота си, трябва да се допита по вътрешен път до Бога. Човек трябва да бъде като дете към Бога, за всичко да се отнася до Него. Каквито са отношенията на хора. които се обичат, такива трябва да бъдат и отношенията на човек към Бога. Като ни обича, Бог постоянно мисли за нас, как да ни помогне, за да задоволи нуждите ни.
към текста >>

Каквото и да предприеме човек в живота си, трябва да се допита по вътрешен път до Бога.
След това ще започнете работата си. Докато не дадете храна на ума и сърцето си, никаква работа не предприемайте. Започнете ли една работа без Бога, никакъв успех не очаквайте. Според Мене всяка работа трябва да се предшества от мисъл и чувство за Бога. Сегашните хора не успяват в живота си, защото започват работата си без мисъл за Великото в света. Каквото и да предприеме човек в живота си, трябва да се допита по вътрешен път до Бога. Човек трябва да бъде като дете към Бога, за всичко да се отнася до Него. Каквито са отношенията на хора. които се обичат, такива трябва да бъдат и отношенията на човек към Бога. Като ни обича, Бог постоянно мисли за нас, как да ни помогне, за да задоволи нуждите ни. Като знае това, човек трябва да бъде готов да пожертва всичко за Бога.
към текста >>

А това значи прекъсване на връзката с Бога, прекъсване притока на Живота и тогава идват всички страдания и нещастия, кармата му от миналото се проявява.
Като знае това, човек трябва да бъде готов да пожертва всичко за Бога. Види ли готовността на човека да се жертва, Бог му проговаря. Една дума ще му каже, но тази дума ще го повдигне, ще осмисли неговия живот. Не може ли да направи тази жертва, той е осъден на смърт - физическа и духовна. Духовната смърт подразбира изгубване на Любовта. А това значи прекъсване на връзката с Бога, прекъсване притока на Живота и тогава идват всички страдания и нещастия, кармата му от миналото се проявява. При това положение трябва да дойде някое светло Същество от невидимия свят, което да разпръсне този тъмен облак, който е застанал между човека и Бога, да възстанови връзката на човека с Бога". "И Христос, като дойде на Земята, имаше именно тази задача - да свърже хората с Бога, да премахне този тъмен облак, който отделя тяхното съзнание от връзката с Божественото Съзнание. Божественото Съзнание е подобно на Слънцето, което изпраща Светлина и Топлина на всички същества. Но когато черни облаци се натрупат на небето, те прекъсват връзката на хората със Слънцето. И тогава, особено през зимата, земята се сковава от мраз и лед, и животът престава.
към текста >>

"Така че, философията на Живота седи в това, човек да поддържа връзката си с Бога.
С Възкресението на Христа настъпва нова епоха в света - ликвидиране кармата на човечеството. Христос не можеше сам да разреши този въпрос, но го предостави на Бога. Така и всеки човек не може сам да реши въпросите на своя живот, ако не е свързан с Бога. А за да бъде свързан с Бога, човек трябва да има устойчива вяра като диаманта. Но преди да дойде до тази вяра, той трябва да има доверие в своите ближни, да има вяра в Божественото, което работи във всеки човек. "Така че, философията на Живота седи в това, човек да поддържа връзката си с Бога. А това значи да е в хармония с целия Космос. И тогава силите на Космоса, които са сили на Бога, ще действат хармонично в него, както в неговото тяло, така и в неговото съзнание, в неговата душа, в неговото сърце и в неговия ум. И животът му няма да бъде мъчение и труд, но радост и песен. Това значи човек да се отрече от старото, от робството на греха и да влезе в новия живот, който носи свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Това е подразбирал Христос, когато е казвал да се отрече човек от майка си, от баща си, от братята и сестрите си - да се отрече човек от стария живот на греха и робството и да влезе в новия живот на Свободата.
към текста >>

Такава е философията на Живота според Христовото учение, което е учение на Синовете Божии, на Белите Братя.
И животът му няма да бъде мъчение и труд, но радост и песен. Това значи човек да се отрече от старото, от робството на греха и да влезе в новия живот, който носи свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Това е подразбирал Христос, когато е казвал да се отрече човек от майка си, от баща си, от братята и сестрите си - да се отрече човек от стария живот на греха и робството и да влезе в новия живот на Свободата. Който се е отрекъл от стария живот, той не умира, а заминава. Като дойде денят за заминаването му, той поканва приятелите си на угощение, разговаря с тях, взема писма до близките им от Онзи свят и след като се прости с всички, тръгва за планината, далеч от света, където е живял". Такава е философията на Живота според Христовото учение, което е учение на Синовете Божии, на Белите Братя. Само с тази философия, само с това разбиране човек може да прогресира и да се развива правилно. Тази философия е изложена в Евангелията, но те трябва да се четат не по буква, а по Дух, за да открие човек законите на Живота, които са скрити в тях.
към текста >>

Само с тази философия, само с това разбиране човек може да прогресира и да се развива правилно.
Това значи човек да се отрече от старото, от робството на греха и да влезе в новия живот, който носи свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Това е подразбирал Христос, когато е казвал да се отрече човек от майка си, от баща си, от братята и сестрите си - да се отрече човек от стария живот на греха и робството и да влезе в новия живот на Свободата. Който се е отрекъл от стария живот, той не умира, а заминава. Като дойде денят за заминаването му, той поканва приятелите си на угощение, разговаря с тях, взема писма до близките им от Онзи свят и след като се прости с всички, тръгва за планината, далеч от света, където е живял". Такава е философията на Живота според Христовото учение, което е учение на Синовете Божии, на Белите Братя. Само с тази философия, само с това разбиране човек може да прогресира и да се развива правилно. Тази философия е изложена в Евангелията, но те трябва да се четат не по буква, а по Дух, за да открие човек законите на Живота, които са скрити в тях.
към текста >>

Тази философия е изложена в Евангелията, но те трябва да се четат не по буква, а по Дух, за да открие човек законите на Живота, които са скрити в тях.
Това е подразбирал Христос, когато е казвал да се отрече човек от майка си, от баща си, от братята и сестрите си - да се отрече човек от стария живот на греха и робството и да влезе в новия живот на Свободата. Който се е отрекъл от стария живот, той не умира, а заминава. Като дойде денят за заминаването му, той поканва приятелите си на угощение, разговаря с тях, взема писма до близките им от Онзи свят и след като се прости с всички, тръгва за планината, далеч от света, където е живял". Такава е философията на Живота според Христовото учение, което е учение на Синовете Божии, на Белите Братя. Само с тази философия, само с това разбиране човек може да прогресира и да се развива правилно. Тази философия е изложена в Евангелията, но те трябва да се четат не по буква, а по Дух, за да открие човек законите на Живота, които са скрити в тях.
към текста >>

91. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Индуската философия нарича трите члена на Духа Манас, Будхи и Атма.
Тялото в своето проявление е тройно - физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Душата в своето проявление също е троична. Трите проявления на душата са сърцето, умът и волята, или съзнанието. Тези три проявление на душата са обединени от това, което наричаме човешки аз. Също и Духът е троичен в своето проявление. Индуската философия нарича трите члена на Духа Манас, Будхи и Атма. Западната окултна наука ги нарича Духовно Себе, Дух-Живот и Човеко-Дух. Учителят казва, че това са трите безсмъртни тела, с които човешкият Дух се облича и ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Той казва, че този въпрос принадлежи към една от най-дълбоките Тайни на окултната наука. Така че, деветте блаженства имат отношение към деветте члена на човешкото същество. С тях е показано как човек може да бъде блажен, като приеме Духа в себе си.
към текста >>

Но чрез импулса, който Христос донесе за човека, чрез енергията, която Той внесе в живота на човека, той може да изживее в себе си Духа, проявен в неговия аз.
Вие не влизате в него и искате да попречите и на онези, които искат, да влязат". Съответното горко при Лука гласи: "Горко вам, книжници, защото сте отнели ключа на познанието. Вие не влизате и пречите на онези, които искат, да влязат". (11,52) В миналото човек е бил във връзка с духовния свят, затова е бил богат духом, поради връзката си с възвишените същества, с Духа. Но след като се прекъсва тази връзка, вследствие на втвърдяването на човешкото тяло, човек е станал беден духом, който иска, търси Духа. Но чрез импулса, който Христос донесе за човека, чрез енергията, която Той внесе в живота на човека, той може да изживее в себе си Духа, проявен в неговия аз. Тогава първото блаженство може да се преведе така: Блажени бедните духом, защото те сега в себе си ще намерят Царството Небесно - Духа. Това е новата истина, новото положение на физическото тяло, което е бедно духом, поради факта на прекъсване на връзката с Духа. Но сега, чрез импулса на Христа, то добива възможност да намери Духа в собствените си глъбини. Така че, някога е имало един богат живот на човешката душа, което е богатството на крепящите душата духовни сили. Някога е имало един ключ на познанието.
към текста >>

Тази скръб произхожда от материалните потребности на живота.
Второ блаженство: "Блажени скърбящите, защото те ще се утешат". Второ горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които изпояждате домовете на вдовиците и правите дълги молитви. Вашата гибел ще бъде толкова по-голяма". Скръбта произхожда от тежестите, които животът носи. Тази скръб произхожда от материалните потребности на живота. Душевно-духовното е подемната сила, която противодейства на чисто материалното, създавайки лекотата в живота. Тежестта на физическия живот се чувства толкова по-силно, колкото повече човек е обеднял духовно. Но в човека има и друга една сила, с помощта на която той носи бремето и тежестите на живота и на съдбата. Тази е силата, която свързва душата с тялото и тя се изразява в характера на човека. Колкото по-силен характер има един човек, толкова повече той носи скърбите и страданията на човечеството, защото той притежава истинско състрадание; защото има едно състрадание, което лесно се превръща в сантименталност.
към текста >>

Душевно-духовното е подемната сила, която противодейства на чисто материалното, създавайки лекотата в живота.
Второ горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които изпояждате домовете на вдовиците и правите дълги молитви. Вашата гибел ще бъде толкова по-голяма". Скръбта произхожда от тежестите, които животът носи. Тази скръб произхожда от материалните потребности на живота. Душевно-духовното е подемната сила, която противодейства на чисто материалното, създавайки лекотата в живота. Тежестта на физическия живот се чувства толкова по-силно, колкото повече човек е обеднял духовно. Но в човека има и друга една сила, с помощта на която той носи бремето и тежестите на живота и на съдбата. Тази е силата, която свързва душата с тялото и тя се изразява в характера на човека. Колкото по-силен характер има един човек, толкова повече той носи скърбите и страданията на човечеството, защото той притежава истинско състрадание; защото има едно състрадание, което лесно се превръща в сантименталност. За първия род състрадание, с което човек скърби за страданията на хората, се говори във второто блаженство.
към текста >>

Но в човека има и друга една сила, с помощта на която той носи бремето и тежестите на живота и на съдбата.
ще бъде толкова по-голяма". Скръбта произхожда от тежестите, които животът носи. Тази скръб произхожда от материалните потребности на живота. Душевно-духовното е подемната сила, която противодейства на чисто материалното, създавайки лекотата в живота. Тежестта на физическия живот се чувства толкова по-силно, колкото повече човек е обеднял духовно. Но в човека има и друга една сила, с помощта на която той носи бремето и тежестите на живота и на съдбата. Тази е силата, която свързва душата с тялото и тя се изразява в характера на човека. Колкото по-силен характер има един човек, толкова повече той носи скърбите и страданията на човечеството, защото той притежава истинско състрадание; защото има едно състрадание, което лесно се превръща в сантименталност. За първия род състрадание, с което човек скърби за страданията на хората, се говори във второто блаженство. Благодарение на него той разбира страданията на хората и се стреми да им помогне. Тази сила, която свързва душата с тялото, окултната наука нарича етерно тяло.
към текста >>

Западната окултна наука ги нарича Духовно Себе, Дух на Живота и човешки Дух.
Седмо горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които сте подобни на варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, но вътре са пълни с кости на мъртви и всякаква нечистота. И вие пред человеците се показвате благочестиви, но вътре сте пълни с лицемерие." С това блаженство ние навлизаме в третата тройка блаженства, които имат отношение към Божествената природа на човека, която е троична в себе си. Това са трите безсмъртни тела, в които се облича човешкият дух постепенно в процеса на развитието. Учителят ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Западната окултна наука ги нарича Духовно Себе, Дух на Живота и човешки Дух. В индуската философия ги наричат Манас, Будхи и Атма. Христос в трите последни блаженства ги нарича Мир, Правда и висше Аз. Мирът се явява като резултат, когато душата в своите най-висши проявления се свързва с Духа. Тогава в душата настава такъв Мир, какъвто тя не е поз-навала дотогава. Тогава у нея утихват всички бури и вълнения.
към текста >>

В индуската философия ги наричат Манас, Будхи и Атма.
И вие пред человеците се показвате благочестиви, но вътре сте пълни с лицемерие." С това блаженство ние навлизаме в третата тройка блаженства, които имат отношение към Божествената природа на човека, която е троична в себе си. Това са трите безсмъртни тела, в които се облича човешкият дух постепенно в процеса на развитието. Учителят ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Западната окултна наука ги нарича Духовно Себе, Дух на Живота и човешки Дух. В индуската философия ги наричат Манас, Будхи и Атма. Христос в трите последни блаженства ги нарича Мир, Правда и висше Аз. Мирът се явява като резултат, когато душата в своите най-висши проявления се свързва с Духа. Тогава в душата настава такъв Мир, какъвто тя не е поз-навала дотогава. Тогава у нея утихват всички бури и вълнения. Това блаженство се отнася до това, което се нарича Духовно Себе, което се ражда от свързването на човешката душа с човешкия дух.
към текста >>

Това блаженство има отношение към онзи принцип на човешкия дух, който наричаме Божествена Мъдрост или Дух на Живота - Будхи.
Затова Христос казва: "Вие сте гробници варосани." Осмо блаженство:"Блажени преследваните заради Правдата, защото е тяхно Царството Небесно." Осмо горко: "Горко вам фарисеи и книжници, лицемери, които издигате гробници на пророците и украсявате гробниците на праведните и казвате: Ако ние бихме живели във времето на нашите отци, не бихме се провинили заедно с тях в кръвта на пророците. Така вие свидетелствате за себе си, че сте чада на тези, които убиваха пророците. Хайде, допълнете и вие мярката на вашите бащи." Това блаженство има отношение към онзи принцип на човешкия дух, който наричаме Божествена Мъдрост или Дух на Живота - Будхи. Това са онези хора, в които Духът е напълно проявен, които са малцина в света. Понеже те са отделни избраници и другите хора не могат да ги разберат, вследствие на което ги преследват. Правдата е външното проявление на Любовта и Мъдростта. Това е Божествената Справедливост, която разпределя благата между всички същества. Когато човек достигне до това състояние, да прилага Божествената Правда в света, той намира Царството Небесно в себе си.
към текста >>

Тялото на Любовта е това, което се нарича духовно Себе или Манас; тялото на Мъдростта е това, което се нарича Дух на Живота или Будхи, а тялото на Истината е това, което се нарича човешки Дух или Атма.
Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи." "Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния светове - има само една цел: да приготовлява материал за изграждане тялото на Любовта. И когато Аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането тялото на Любовта. Тогава едва човек ще възкръсне и ще заживее Вечния Живот." Тялото на Любовта е това, което се нарича духовно Себе или Манас; тялото на Мъдростта е това, което се нарича Дух на Живота или Будхи, а тялото на Истината е това, което се нарича човешки Дух или Атма. Учителят го нарича още Божественият Дух в човека. Девето блаженство: "Блажени сте, когато хората ви похулят и ви гонят заради Мене и говорят всякакво зло против вас на лъжа. Радвайте се и веселете се, защото ще получите добра заплата на Небето. Затова преследваха и пророците, които бяха преди вас. Девето горко: "Вие змии и рожби ехидни, как ще избегнете осъждането на ада, защото ето, Аз провождам при вас пророци, мъдреци и книжници.
към текста >>

Блаженствата ни показват как геният на Христа е съчетал в тях външните правила за живота и духовния Път на човека, под влиянието на прогресивно действащата Христова сила в човешката душа, която постепенно преобразява и прави човека Син Божи, и го въвежда в Царството Небесно, което той открива в самия себе си.
Понасянето на смъртта води до Възкресението и съграждането на небесния Ерусалим. Демоничното убийство, храмовото убийство води до гибелта, до разрушението на Ерусалим. С тези блаженства Христос, по един чуден, гениален начин, е изразил как се развива азът, когато той се изпълва с Христа и как този аз се изразява в различните членове на човешката природа. Тези блаженства изразяват по величествен начин, как действа Христовата сила върху деветте члена на човешкото същество. Първо е показано как действа настоящето, а след това как ще действа в близко бъдеще и след това" - в по-далечно бъдеще. Блаженствата ни показват как геният на Христа е съчетал в тях външните правила за живота и духовния Път на човека, под влиянието на прогресивно действащата Христова сила в човешката душа, която постепенно преобразява и прави човека Син Божи, и го въвежда в Царството Небесно, което той открива в самия себе си.
към текста >>

92. VIII. ЯДРОТО, КОЕТО ЩЕ ОБРАЗУВА НАЧАЛОТО НА ШЕСТАТА РАСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Небето ви отрежда една свята длъжност в царството на Мира, което иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни отсега на това свято звание, което ви чака, то вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със Слава и величие и ще отбележи името ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свято дело на великото избавление.
Те ще бъдат онези, които са приели импулса на Христа, импулса на Любовта и живеят един идеен духовен живот. Но в центъра на тази културна епоха ще стои славянството, за чиято мисия Учителя много е говорил. Още в 1989 г. Учителя се обръща с Послание към Славянството като го призовава като избран народ, който ще постави основите на новото човечество. Ето какво казва Учителя: „Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на Мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото. Небето ви отрежда една свята длъжност в царството на Мира, което иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни отсега на това свято звание, което ви чака, то вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със Слава и величие и ще отбележи името ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална Земя." Ето какво казва Щайнер по този въпрос: „Наред със всичко това, което се подготвя в цялото човечество чрез импулса на Христа, специално се подготвят някои североизточни народи. Тези народи се подготвят да излязат от състоянието на известна летаргия и да предизвикат, чрез един огромен импулс, една духовна сила, която ще бъде като плюс, но противоположна на интелекта.
към текста >>

Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота.
Но в центъра на тази културна епоха ще стои славянството, за чиято мисия Учителя много е говорил. Още в 1989 г. Учителя се обръща с Послание към Славянството като го призовава като избран народ, който ще постави основите на новото човечество. Ето какво казва Учителя: „Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на Мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото. Небето ви отрежда една свята длъжност в царството на Мира, което иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни отсега на това свято звание, което ви чака, то вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със Слава и величие и ще отбележи името ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална Земя." Ето какво казва Щайнер по този въпрос: „Наред със всичко това, което се подготвя в цялото човечество чрез импулса на Христа, специално се подготвят някои североизточни народи. Тези народи се подготвят да излязат от състоянието на известна летаргия и да предизвикат, чрез един огромен импулс, една духовна сила, която ще бъде като плюс, но противоположна на интелекта. Преди Шестата културна епоха на нашата Пета раса, която в Апокалипсиса е посочена в лицето на Филаделфийската Църква, човечеството ще види да се формира един велик съюз между народите, който ще бъде един брак между интелегентността и духовността.
към текста >>

Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална Земя."
Учителя се обръща с Послание към Славянството като го призовава като избран народ, който ще постави основите на новото човечество. Ето какво казва Учителя: „Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на Мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото. Небето ви отрежда една свята длъжност в царството на Мира, което иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни отсега на това свято звание, което ви чака, то вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със Слава и величие и ще отбележи името ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална Земя." Ето какво казва Щайнер по този въпрос: „Наред със всичко това, което се подготвя в цялото човечество чрез импулса на Христа, специално се подготвят някои североизточни народи. Тези народи се подготвят да излязат от състоянието на известна летаргия и да предизвикат, чрез един огромен импулс, една духовна сила, която ще бъде като плюс, но противоположна на интелекта. Преди Шестата културна епоха на нашата Пета раса, която в Апокалипсиса е посочена в лицето на Филаделфийската Църква, човечеството ще види да се формира един велик съюз между народите, който ще бъде един брак между интелегентността и духовността. Днес ние едвам можем да прозрем Зората на това обединение." „Ние забелязваме необикновени явления, когато сравняваме Запада с Изтока и когато изследваме с ясновидски поглед дълбините на най-потайните гънки на душите.
към текста >>

Ако направим едно обективно сравнение на философията и науката, която се манифестира на Запад, с това, което се издига на Изток, като например с работите на Толстой, без да бъдем последователи на Толстоя, би било справедливо да кажем, че в една книга като тази, в която той е писал „Върху живота", се намират страници, които струват колкото цели библиотеки на Запад.
Ето какво казва Щайнер по този въпрос: „Наред със всичко това, което се подготвя в цялото човечество чрез импулса на Христа, специално се подготвят някои североизточни народи. Тези народи се подготвят да излязат от състоянието на известна летаргия и да предизвикат, чрез един огромен импулс, една духовна сила, която ще бъде като плюс, но противоположна на интелекта. Преди Шестата културна епоха на нашата Пета раса, която в Апокалипсиса е посочена в лицето на Филаделфийската Църква, човечеството ще види да се формира един велик съюз между народите, който ще бъде един брак между интелегентността и духовността. Днес ние едвам можем да прозрем Зората на това обединение." „Ние забелязваме необикновени явления, когато сравняваме Запада с Изтока и когато изследваме с ясновидски поглед дълбините на най-потайните гънки на душите. Ако направим едно обективно сравнение на философията и науката, която се манифестира на Запад, с това, което се издига на Изток, като например с работите на Толстой, без да бъдем последователи на Толстоя, би било справедливо да кажем, че в една книга като тази, в която той е писал „Върху живота", се намират страници, които струват колкото цели библиотеки на Запад. Тук, в Западна Европа, е налице един забележителен инструмент, един изтънчен интелект, който е годен да извае, да подреди, да комбинира която и да е било идея, за да направи от нея една система за изясняване на Вселената. И културата на Западна Европа е дала също така толкова много в тази област, че никоя епоха не може да я надмине. Но идеите, разгърнати тук в 30 тома, вие бихте могли да ги намерите в една дузина редове у Толстоя и, при това, с една първична сила, сгъстена, която има такъв обсег, колкото и най-дългия коментар. „Старите цивилизации имат едно изсушаващо действие по отношение на новия сок, спрямо новите сили на зараждащата се цивилизация." "Толстой е една преждевременна сила, която се е пробудила твърде рано, за да може да се развие в своята епоха."
към текста >>

93. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

ОБЩО ЗА ФИЛОСОФИЯТА НА ХЕРМЕС 21
СЪДЪРЖАНИЕ 1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ 5 ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ 1. СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА 19 ОБЩО ЗА ФИЛОСОФИЯТА НА ХЕРМЕС 21 СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА ИЛИ СЕДЕМТЕ ПРИНЦИПА НА ПРИРОДАТА 27 ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА 28 ПРИНЦИП НА АНАЛОГИЯТА ИЛИ СЪОТВЕТСТВИЯТА 46 ПРИНЦИП НА ВИБРАЦИИТЕ 52 ПРИНЦИП НА ПОЛЯРНОСТТА 56
към текста >>

10. Десети Аркан: КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА или КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА или още СФИНКСЪТ. 112
5. Пети Аркан: ЙЕРОФАНТЪТ, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите. 95 6. Шести Аркан: ДВАТА ПЪТЯ или Влюбеният. 99 7. Седми Аркан: ТРИУМФИРАЩАТА КОЛЕСНИЦА НА ОЗИРИС или осъществяването на Великия План. 102 8. Осми Аркан: ВЕЗНИТЕ И МЕЧЪТ, равосъдие, Справедливост и Истина. 105 9. Девети Аркан: ЗАБУЛЕНАТА ЛАМПА или ПИЛИГРИМЪТ, ОТШЕЛНИКЪТ. 108 10. Десети Аркан: КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА или КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА или още СФИНКСЪТ. 112 11. Единадесети Аркан ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник — смелост, магически сили. 116 12. Дванадесета Аркан: ОБЕСЕНИЯТ или ЖЕРТВО ПРИНОШЕНИЕ, изпитание, жертва за Идеята. 123 13. Тринадесети Аркан: СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА. 126 14. Четиринадесети Аркан: ДВЕТЕ УРНИ или ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ. 128 15. Петнадесети Аркан: ФАТАЛНOCT, ТИФОН или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС. 130
към текста >>

ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ 316
НЕОПЛАТОНИЗЪМ 270 ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ 276 ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ 285 МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО 287 ОРДЕНЪТ НА "ЧИСТИТЕ БРАТЯ" 310 ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ 316 ФИЛОСОФИ ЯТА НА АЛ-ФАРАБИ 319 ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ГАЗАЛИ - СУФИ3MA 322 ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ 325 AЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА 334 ГЕБЕР - VIII ИЛИ IX ВЕК 341
към текста >>

ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ГАЗАЛИ - СУФИ3MA 322
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ 285 МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО 287 ОРДЕНЪТ НА "ЧИСТИТЕ БРАТЯ" 310 ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ 316 ФИЛОСОФИ ЯТА НА АЛ-ФАРАБИ 319 ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ГАЗАЛИ - СУФИ3MA 322 ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ 325 AЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА 334 ГЕБЕР - VIII ИЛИ IX ВЕК 341
към текста >>

ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ 325
МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО 287 ОРДЕНЪТ НА "ЧИСТИТЕ БРАТЯ" 310 ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ 316 ФИЛОСОФИ ЯТА НА АЛ-ФАРАБИ 319 ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ГАЗАЛИ - СУФИ3MA 322 ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ 325 AЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА 334 ГЕБЕР - VIII ИЛИ IX ВЕК 341
към текста >>

94. 1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Създаването на известни социално-икономически условия дава възможност за пораждането на едно или друго явление или движение в живота на човечеството, за раждането на една философска, религиозна или политическа школа.
1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ При разглеждането на какъвто и да е проблем, при познанието се пристъпва от различни гледища. Според едно схващане, което претендира за научност, всички прояви в пътя на историческото развитие са обусловени от икономическите и социални условия на дадена епоха. Създаването на известни социално-икономически условия дава възможност за пораждането на едно или друго явление или движение в живота на човечеството, за раждането на една философска, религиозна или политическа школа. Това е материалистическото схващане. Другото схващане е така нареченото идеалистическо схващане, според което известна идея се ражда в ума на някой гений, който я предава на даден кръг от хора, които постепенно я правят достояние на широките народни маси. Така са се родили различните религии и философски школи. Тук се прави разлика между произхода на религиите, които са плод на Откровение, и на различните философски школи и научни системи. Но има и едно трето становище, от което може да се разгледат нещата, и което е всъщност най-реалистичното и най-правилното.
към текста >>

Според това схващане главните фактори на всяко развитие и прогрес трябва да търсим във влиянието на Космоса върху развитието на живота на Земята.
Другото схващане е така нареченото идеалистическо схващане, според което известна идея се ражда в ума на някой гений, който я предава на даден кръг от хора, които постепенно я правят достояние на широките народни маси. Така са се родили различните религии и философски школи. Тук се прави разлика между произхода на религиите, които са плод на Откровение, и на различните философски школи и научни системи. Но има и едно трето становище, от което може да се разгледат нещата, и което е всъщност най-реалистичното и най-правилното. Това е така нареченото космическо схващане. Според това схващане главните фактори на всяко развитие и прогрес трябва да търсим във влиянието на Космоса върху развитието на живота на Земята. Животът на Земята е отражение на живота на Космоса, на живота на Живата Природа. Това е схващането на Окултната наука. Според това схващане развитието на човечеството е развитие на човешкото съзнание, а всичко друго е отражение на развитието на съзнанието. А това развитие на съзнанието е обусловено от процесите, които се извършват в Космоса. Според това схващане цялото Битие е един жив организъм и всички процеси, които стават в различните части на този организъм, са обусловени от живота, който функционира в целия организъм на Битието.
към текста >>

Животът на Земята е отражение на живота на Космоса, на живота на Живата Природа.
Така са се родили различните религии и философски школи. Тук се прави разлика между произхода на религиите, които са плод на Откровение, и на различните философски школи и научни системи. Но има и едно трето становище, от което може да се разгледат нещата, и което е всъщност най-реалистичното и най-правилното. Това е така нареченото космическо схващане. Според това схващане главните фактори на всяко развитие и прогрес трябва да търсим във влиянието на Космоса върху развитието на живота на Земята. Животът на Земята е отражение на живота на Космоса, на живота на Живата Природа. Това е схващането на Окултната наука. Според това схващане развитието на човечеството е развитие на човешкото съзнание, а всичко друго е отражение на развитието на съзнанието. А това развитие на съзнанието е обусловено от процесите, които се извършват в Космоса. Според това схващане цялото Битие е един жив организъм и всички процеси, които стават в различните части на този организъм, са обусловени от живота, който функционира в целия организъм на Битието. Според това схващане световните космически процеси се ръководят от една висша Разумност, която в своето проявление си служи с два Принципа, които имат своя израз в Светлината и Тъмнината.
към текста >>

Според това схващане цялото Битие е един жив организъм и всички процеси, които стават в различните части на този организъм, са обусловени от живота, който функционира в целия организъм на Битието.
Според това схващане главните фактори на всяко развитие и прогрес трябва да търсим във влиянието на Космоса върху развитието на живота на Земята. Животът на Земята е отражение на живота на Космоса, на живота на Живата Природа. Това е схващането на Окултната наука. Според това схващане развитието на човечеството е развитие на човешкото съзнание, а всичко друго е отражение на развитието на съзнанието. А това развитие на съзнанието е обусловено от процесите, които се извършват в Космоса. Според това схващане цялото Битие е един жив организъм и всички процеси, които стават в различните части на този организъм, са обусловени от живота, който функционира в целия организъм на Битието. Според това схващане световните космически процеси се ръководят от една висша Разумност, която в своето проявление си служи с два Принципа, които имат своя израз в Светлината и Тъмнината. И затова развитието не върви по права линия, а по вълнообразна линия, която спираловидно се издига все по-нагоре. От това гледище, когато разглеждаме дадено историческо явление, го разглеждаме като проява на Космоса в процеса на историческото развитие. Това е много естествено, като приемем Битието за един жив организъм. А че това е така ни потвърждава и древната Херметическа мъдрост, която гласи: " Туй, което е долу е подобно на това, което е горе; туй, което е горе е подобно на това.
към текста >>

В Природата наблюдаваме един ритъм, който се изявява във всички области на живота.
Това е много естествено, като приемем Битието за един жив организъм. А че това е така ни потвърждава и древната Херметическа мъдрост, която гласи: " Туй, което е долу е подобно на това, което е горе; туй, което е горе е подобно на това. което е долу". Ако ние на Земята имаме организъм, в който всички функции са взаимнообусловени, същото нещо имаме и в Космоса. Ако наблюдаваме Природата около нас, тя ще ни даде известно изяснение по въпроса. В Природата наблюдаваме един ритъм, който се изявява във всички области на живота. Това е ритъмът на годишното и денонощно движение на Слънцето. Както през нощта, така и през зимата животът във външния обективен свят е така да се каже замрял, латентен, докато през деня, лятото и пролетта животът е активен в обективния свят. Същият процес се наблюдава и в историческото развитие на човечеството. Има епохи, когато животът във външния обективен свят в дадена епоха е сведен до минимум - няма никакво творчество, а има само едно преповторение на това, което е било. А има други епохи, които се отличават с голяма активност и творчество, и животът се изявява с всичката си сила във външния обективен свят.
към текста >>

Тези разумни Същества на Космоса в своята съвкупност образуват духовното Слънце на Космоса, от което идват всички импулси и енергии за живота на целия Космос, и специално на Земята.
А има други епохи, които се отличават с голяма активност и творчество, и животът се изявява с всичката си сила във външния обективен свят. Това се дължи на космичния ритъм, който се отразява в историческото развитие на човечеството. Той обуславя също социалното и икономическо развитие. От тази гледна точка, това, което става в историческото развитие на човечеството, е резултат на импулс, даден от Космоса, като с всеки импулс се внасят нови енергии в земното развитие, които обуславят развитието на идеите, мислите и добродетелите на хората в дадена епоха. Но Космосът е съвкупност от разумни Същества, които се сменят периодически в своята дейност по Закона на Ритъма. Тези разумни Същества на Космоса в своята съвкупност образуват духовното Слънце на Космоса, от което идват всички импулси и енергии за живота на целия Космос, и специално на Земята. Физическото Слънце е само едно отражение на това велико духовно Слънце. И както физическата светлина има своите седем лъча, седем цвята, така и духовната светлина има своите седем лъча. И тези седем лъча както на физическата, така и на духовната светлина са резултат на седем категории духовни Същества, които образуват съвкупността на духовното Слънце. Всички творчески йерархии, които действат в Космоса са дванадесет, но пет от тях са, така да се каже тил. неактивни в обективния свят и затова техните лъчи са един вид като скрити, непроявени, а седем други са активни в обективния свят и затова техните енергии се проявяват и чрез седемте лъча на видимата бяла светлина.
към текста >>

Всички религии на човечеството, всичката философия и наука, цялото изкуство, които са се развили в човечеството, е плод на представителите на Бялото Братство.
А в другото мото Учителя казва:" Христос е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи. Toй е невидим двигател на целия духовен живот и опит на човека и човечеството ". Тези две мисли на Учителя потвърждават идеята, че всичко велико и възвишено. което човечеството е създало в пътя на своето развитие, е дело на Бялото Братство. В различните културни епохи Белите Братя са работили по различен начин, според степента на развитието на народа, в който работят и според задачите, които се дават на дадена културна епоха. Всички религии на човечеството, всичката философия и наука, цялото изкуство, които са се развили в човечеството, е плод на представителите на Бялото Братство. И затова Учителя казва:" В развитието на бялата раса Бялото Братство е дало три клона. И трите клона са живели дълго време в Египет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли оттам в различни времена. " "Първия клон можем да наречем Египетски. Той отива от Египет в Персия, Гърция, Рим и т.н."
към текста >>

"В Индия трите клона са оставили повече философия, а в Египет - повече наука".
"Тези, които ръководят трите клона, са Велики Посветени". "Най-първо е излязъл първият, Египетски клон, после Палестинският и най-после Българският или Богомилският клон". "Това са трите клона на Бялото Братство, които са работили в течение на развитието на бялата раса". "В Египет те са се наричали Херметисти, в Гърция се наричали Орфеисти, в Палестина - Есеисти, в Персия - Маздаисти, които са разклонение на Първия Египетски клон. Първият клон е построил в Египет пирамидите". "В Индия трите клона са оставили повече философия, а в Египет - повече наука". "Първият клон е имал за задача да подготви условията за Християнството, да подготви съзнанието на човечеството за Християнството". "Вторият клон е имал за задача да внесе Християнството в света и да го разпространи". "Третият клон е имал за цел да реализира Божественото Учение, Християнството. Богомилите не са успели в България, поради гонението на реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура". "Розенкройцерите са разклонение на Третия, Богомилския клон.
към текста >>

Както видяхме, Учителя казва, че задачата на този клон била да приложи Божественото Учение в живота, като даде методи за това приложение.
За дейността на Първия клон, който излиза от Египет и дава импулс на развитието на културата в целия древен свят - Египет, Халдея, Персия, Асирия, Вавилон, Гърция, Рим говорих в първия том на тази книга. За дейността на Втория клон, който Учителя нарича Палестински или Есейски, който започва от Авраам и завършва с Исус Христос и Апостолите, които разнесоха Божественото Учение по света, говорих във втори до шести том. В настоящото изложение ще се спрем на дейността на Третия клон, който е важен за нас, понеже е работил в България и след това преминава в Европа, където създава и ръководи развитието на Западноевропейската култура. под името Розенкройцерство. Дейността на представителите на този клон е много обширна и разнообразна, и се извършва в много страни от много хора, които са носители на идеите и методите, с които си служи този клон. Както видяхме, Учителя казва, че задачата на този клон била да приложи Божественото Учение в живота, като даде методи за това приложение. А това приложение на идеите на Бялото Братство, носени от Апостолите на този клон. е най-разнообразно. Като започнем от религиозния живот, минем през социалния и обществен живот, философията и науката, и стигнем до изкуството, в целокупния живот на европейското човечество прониква импулсът на Бялото Братство, носен от Третия клон. Няма област от човешкия живот и дейност на европейския континент, които да не са засегнати от импулса на Бялото Братство. Богатият духовен и културен живот, който се развива в течение на вековете на европейския континент, след разгрома на Римската империя и раждането на новите държави, е плод на импулса на Бялото Братство.
към текста >>

Като започнем от религиозния живот, минем през социалния и обществен живот, философията и науката, и стигнем до изкуството, в целокупния живот на европейското човечество прониква импулсът на Бялото Братство, носен от Третия клон.
под името Розенкройцерство. Дейността на представителите на този клон е много обширна и разнообразна, и се извършва в много страни от много хора, които са носители на идеите и методите, с които си служи този клон. Както видяхме, Учителя казва, че задачата на този клон била да приложи Божественото Учение в живота, като даде методи за това приложение. А това приложение на идеите на Бялото Братство, носени от Апостолите на този клон. е най-разнообразно. Като започнем от религиозния живот, минем през социалния и обществен живот, философията и науката, и стигнем до изкуството, в целокупния живот на европейското човечество прониква импулсът на Бялото Братство, носен от Третия клон. Няма област от човешкия живот и дейност на европейския континент, които да не са засегнати от импулса на Бялото Братство. Богатият духовен и културен живот, който се развива в течение на вековете на европейския континент, след разгрома на Римската империя и раждането на новите държави, е плод на импулса на Бялото Братство. Целокупният прогрес на Петата следатлантска културна епоха на бялата раса се извършва под импулса и прякото ръководство на Бялото Братство. Това, което познаваме като Западноевропейска култура, с нейната наука, философия и изкуство, е плод на дейността на Учениците на Бялото Братство, които са работили под ръководството на Велики Посветени, а те от своя страна са били ръководени и вдъхновявани от Христа. Това се потвърждава от мисълта на Учителя, който казва:" Христос е великият Вдъхновител на всички откровения, във всички времена и епохи.
към текста >>

Това, което познаваме като Западноевропейска култура, с нейната наука, философия и изкуство, е плод на дейността на Учениците на Бялото Братство, които са работили под ръководството на Велики Посветени, а те от своя страна са били ръководени и вдъхновявани от Христа.
е най-разнообразно. Като започнем от религиозния живот, минем през социалния и обществен живот, философията и науката, и стигнем до изкуството, в целокупния живот на европейското човечество прониква импулсът на Бялото Братство, носен от Третия клон. Няма област от човешкия живот и дейност на европейския континент, които да не са засегнати от импулса на Бялото Братство. Богатият духовен и културен живот, който се развива в течение на вековете на европейския континент, след разгрома на Римската империя и раждането на новите държави, е плод на импулса на Бялото Братство. Целокупният прогрес на Петата следатлантска културна епоха на бялата раса се извършва под импулса и прякото ръководство на Бялото Братство. Това, което познаваме като Западноевропейска култура, с нейната наука, философия и изкуство, е плод на дейността на Учениците на Бялото Братство, които са работили под ръководството на Велики Посветени, а те от своя страна са били ръководени и вдъхновявани от Христа. Това се потвърждава от мисълта на Учителя, който казва:" Христос е великият Вдъхновител на всички откровения, във всички времена и епохи. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човека и човечеството ". Христос вдъхновява и ръководи известни Посветени, които от своя страна създават духовни центрове на физическия свят. в които се събират по-будните умове на епохата и образуват по такъв начин окултно-мистични Братства. От своя страна те със светлината, която получават от Христа, насочват развитието на ума на европейския човек, което е задача на Западноевропейската култура.
към текста >>

Както Слънцето напролет носи условия за проявите на живота във външния свят, така и тези Братства, които са лъчи от духовното Слънце на света, създават условия за проявите на всички дарби, способности и добродетели, вложени в човешките души.
От тези окултно-мистични Братства, които са съществували в течение на развитието на цялата Европейска култура, излизат всички импулси и всички работници в различните области на културата. Оттук излизат духовните Учители и Ръководители на европейското човечество: оттук излизат мислителите, философите, учените, хората на изкуството и социалните реформатори, които от своя страна са предавали светлината, която са приели, на широките народни маси. Така се осъществява развитието на културата. Но зад цялата тази външна дейност стои едно невидимо духовно Братство- което се изявява на физическия свят чрез един от своите членове като Велик Посветен, който образува известно окултно-мистично Братство на физическия свят. Това духовно Братство, със своето присъствие в дадена епоха или дадено място, със светлината и топлината, и въобще с духовните сили, които носи, създава подходящи условия, за да подготви по вътрешен път душите, за да могат да приемат духовните импулси, предавани външно от Учениците на Бялото Братство. Както Слънцето напролет носи условия за проявите на живота във външния свят, така и тези Братства, които са лъчи от духовното Слънце на света, създават условия за проявите на всички дарби, способности и добродетели, вложени в човешките души. Но понеже както в Космоса, така и в процеса на историческото развитие на човечеството действат два Принципа, то редом с представителите на Бялото Братство, които са носители на така наречения Втори принцип, израз на който в Битието е Христос, действат и представители на Първия принцип, които винаги се стремят да използват импулсите на Бялото Братство за свои цели. Те са агенти на така нареченото Черно братство, което има специфични разбирания за живота, откъдето произтичат и методите на тяхната дейност. Докато Бялото Братство се стреми да пробуди съзнанието на хората, за да съзнаят какви трябва да бъдат отношенията помежду им, както и към Първата Причина, то агентите на Черното братство имат разбирането, че по пътя на насилието и външното организиране на хората могат да ги заставят да живеят по един или друг начин. Така че в историческото развитие на човечеството действат два Принципа - Принципът на Любовта и Принципът на външното ограничение и насилието. По такъв начин човешките души трябва да избират по кой път да вървят.
към текста >>

Те са агенти на така нареченото Черно братство, което има специфични разбирания за живота, откъдето произтичат и методите на тяхната дейност.
Така се осъществява развитието на културата. Но зад цялата тази външна дейност стои едно невидимо духовно Братство- което се изявява на физическия свят чрез един от своите членове като Велик Посветен, който образува известно окултно-мистично Братство на физическия свят. Това духовно Братство, със своето присъствие в дадена епоха или дадено място, със светлината и топлината, и въобще с духовните сили, които носи, създава подходящи условия, за да подготви по вътрешен път душите, за да могат да приемат духовните импулси, предавани външно от Учениците на Бялото Братство. Както Слънцето напролет носи условия за проявите на живота във външния свят, така и тези Братства, които са лъчи от духовното Слънце на света, създават условия за проявите на всички дарби, способности и добродетели, вложени в човешките души. Но понеже както в Космоса, така и в процеса на историческото развитие на човечеството действат два Принципа, то редом с представителите на Бялото Братство, които са носители на така наречения Втори принцип, израз на който в Битието е Христос, действат и представители на Първия принцип, които винаги се стремят да използват импулсите на Бялото Братство за свои цели. Те са агенти на така нареченото Черно братство, което има специфични разбирания за живота, откъдето произтичат и методите на тяхната дейност. Докато Бялото Братство се стреми да пробуди съзнанието на хората, за да съзнаят какви трябва да бъдат отношенията помежду им, както и към Първата Причина, то агентите на Черното братство имат разбирането, че по пътя на насилието и външното организиране на хората могат да ги заставят да живеят по един или друг начин. Така че в историческото развитие на човечеството действат два Принципа - Принципът на Любовта и Принципът на външното ограничение и насилието. По такъв начин човешките души трябва да избират по кой път да вървят. Защото в Битието съществува Закон на Свобода. Всяка душа е оставена свободна да живее и действа, както тя разбира, като същевременно носи и отговорността за своите действия, т.е.
към текста >>

Това е дълбоката философия на живота, която сега няма да обяснявам.
Защото в Битието съществува Закон на Свобода. Всяка душа е оставена свободна да живее и действа, както тя разбира, като същевременно носи и отговорността за своите действия, т.е. резултатите от своята дейност. Тези два Принципа са вътре в самия живот, в самата душа и на който от тях тя се поддаде, такава посока взема животът. Агентите на Бялото и Черното Братства само създават условия за проявата на единия или другия Принцип. Това е дълбоката философия на живота, която сега няма да обяснявам. но изтъквам само, че два центъра действат в развитието на човечеството. Това става по Закона на Полярността, който е закон на Творчество. Без поляризация няма творчество, няма развитие, няма прогрес. Както семето, когато се посади в почвата, се поляризира, като пусне коренчета надолу и стъбло нагоре, така и силите на Битието в живота са поляризирани за изграждане на формите, чрез които Животът се проявява. Злото не е в това, че съществува поляризация, но злото се явява тогава, когато силите, които действат в Космоса, искат да вземат мястото на силите, които действат в стъблото и клоните.
към текста >>

Както семето, когато се посади в почвата, се поляризира, като пусне коренчета надолу и стъбло нагоре, така и силите на Битието в живота са поляризирани за изграждане на формите, чрез които Животът се проявява.
Агентите на Бялото и Черното Братства само създават условия за проявата на единия или другия Принцип. Това е дълбоката философия на живота, която сега няма да обяснявам. но изтъквам само, че два центъра действат в развитието на човечеството. Това става по Закона на Полярността, който е закон на Творчество. Без поляризация няма творчество, няма развитие, няма прогрес. Както семето, когато се посади в почвата, се поляризира, като пусне коренчета надолу и стъбло нагоре, така и силите на Битието в живота са поляризирани за изграждане на формите, чрез които Животът се проявява. Злото не е в това, че съществува поляризация, но злото се явява тогава, когато силите, които действат в Космоса, искат да вземат мястото на силите, които действат в стъблото и клоните. От дълбоко окултно гледище дейността на тези два Принципа взаимно се допълват в развитието на човечеството. Било е време, когато предимство, първенство, ръководна роля е имал Първият принцип на Черното Братство. Но сега се намираме в епохата, когато ръководна роля има Вторият принцип и Бялото Братство. И оттогава се явява известна борба както вътре в човешките души, така и във външния живот, който се развива в течение на историята.
към текста >>

За нас в случая е важно да знаем, че редом с дейността на Бялото Братство в света работи и Черното Братство, което внася своите импулси и енергии в живота, които влияят на развитието на живота.
Злото не е в това, че съществува поляризация, но злото се явява тогава, когато силите, които действат в Космоса, искат да вземат мястото на силите, които действат в стъблото и клоните. От дълбоко окултно гледище дейността на тези два Принципа взаимно се допълват в развитието на човечеството. Било е време, когато предимство, първенство, ръководна роля е имал Първият принцип на Черното Братство. Но сега се намираме в епохата, когато ръководна роля има Вторият принцип и Бялото Братство. И оттогава се явява известна борба както вътре в човешките души, така и във външния живот, който се развива в течение на историята. За нас в случая е важно да знаем, че редом с дейността на Бялото Братство в света работи и Черното Братство, което внася своите импулси и енергии в живота, които влияят на развитието на живота. И затова, когато наблюдаваме ред отрицателни прояви, които се явяват в развитието на живота в течение на времето, това се дължи на дейността на тъмните сили. А всички положителни прояви на доброто, на Любовта и братството между хората се дължат на дейността на Бялото Братство. Процесът на историческото развитие не върви по права линия, а по една вълнообразна линия, където има високи върхове и дълбоки долини. Във върховете действат силите на Светлината, а в долината силите на Тъмнината. Това са необходими състояния на живота, това са епохи в процеса на развитието, в които действат различни сили.
към текста >>

И затова, когато наблюдаваме ред отрицателни прояви, които се явяват в развитието на живота в течение на времето, това се дължи на дейността на тъмните сили.
От дълбоко окултно гледище дейността на тези два Принципа взаимно се допълват в развитието на човечеството. Било е време, когато предимство, първенство, ръководна роля е имал Първият принцип на Черното Братство. Но сега се намираме в епохата, когато ръководна роля има Вторият принцип и Бялото Братство. И оттогава се явява известна борба както вътре в човешките души, така и във външния живот, който се развива в течение на историята. За нас в случая е важно да знаем, че редом с дейността на Бялото Братство в света работи и Черното Братство, което внася своите импулси и енергии в живота, които влияят на развитието на живота. И затова, когато наблюдаваме ред отрицателни прояви, които се явяват в развитието на живота в течение на времето, това се дължи на дейността на тъмните сили. А всички положителни прояви на доброто, на Любовта и братството между хората се дължат на дейността на Бялото Братство. Процесът на историческото развитие не върви по права линия, а по една вълнообразна линия, където има високи върхове и дълбоки долини. Във върховете действат силите на Светлината, а в долината силите на Тъмнината. Това са необходими състояния на живота, това са епохи в процеса на развитието, в които действат различни сили. Под влиянието на тези два вида сили се развиват дарбите, способностите и добродетелите, вложени в човешките души.
към текста >>

Това са необходими състояния на живота, това са епохи в процеса на развитието, в които действат различни сили.
За нас в случая е важно да знаем, че редом с дейността на Бялото Братство в света работи и Черното Братство, което внася своите импулси и енергии в живота, които влияят на развитието на живота. И затова, когато наблюдаваме ред отрицателни прояви, които се явяват в развитието на живота в течение на времето, това се дължи на дейността на тъмните сили. А всички положителни прояви на доброто, на Любовта и братството между хората се дължат на дейността на Бялото Братство. Процесът на историческото развитие не върви по права линия, а по една вълнообразна линия, където има високи върхове и дълбоки долини. Във върховете действат силите на Светлината, а в долината силите на Тъмнината. Това са необходими състояния на живота, това са епохи в процеса на развитието, в които действат различни сили. Под влиянието на тези два вида сили се развиват дарбите, способностите и добродетелите, вложени в човешките души. Затова Учителя казва, че противоречията са най-главният фактор на еволюцията. Но пак казвам, това е дълбока философия, която нямам намерение сега да коментирам, но само засягам този въпрос за изяснение на факторите на човешкия прогрес. Основната мисъл, от която се отклоних беше, че импулсите на Бялото Братство са главен фактор за развитието на човечеството, че всички велики идеи във всички области на живота са вдъхновени от Бялото Братство. Това действие на Бялото Братство се извършва, както казах, чрез негови представители, които са два вида - въплътени човешки същества и невъплътени пак човешки същества от по-напреднала еволюция.
към текста >>

Но пак казвам, това е дълбока философия, която нямам намерение сега да коментирам, но само засягам този въпрос за изяснение на факторите на човешкия прогрес.
Процесът на историческото развитие не върви по права линия, а по една вълнообразна линия, където има високи върхове и дълбоки долини. Във върховете действат силите на Светлината, а в долината силите на Тъмнината. Това са необходими състояния на живота, това са епохи в процеса на развитието, в които действат различни сили. Под влиянието на тези два вида сили се развиват дарбите, способностите и добродетелите, вложени в човешките души. Затова Учителя казва, че противоречията са най-главният фактор на еволюцията. Но пак казвам, това е дълбока философия, която нямам намерение сега да коментирам, но само засягам този въпрос за изяснение на факторите на човешкия прогрес. Основната мисъл, от която се отклоних беше, че импулсите на Бялото Братство са главен фактор за развитието на човечеството, че всички велики идеи във всички области на живота са вдъхновени от Бялото Братство. Това действие на Бялото Братство се извършва, както казах, чрез негови представители, които са два вида - въплътени човешки същества и невъплътени пак човешки същества от по-напреднала еволюция. Невъплътените приемат идеите, импулсите, енергиите от Централното духовно Слънце, което е Христос и ги предават на въплътените, които в такъв случай стават като фарове в бурното житейско море. Те осветяват пътя на човешките души и ги насочват към спасителния бряг. Чрез светлината, която те носят, те предават идеите и силите на човешките души, които ги възприемат в зависимост от степента на тяхното развитие и ги прилагат в различните области на живота.
към текста >>

Основната мисъл, от която се отклоних беше, че импулсите на Бялото Братство са главен фактор за развитието на човечеството, че всички велики идеи във всички области на живота са вдъхновени от Бялото Братство.
Във върховете действат силите на Светлината, а в долината силите на Тъмнината. Това са необходими състояния на живота, това са епохи в процеса на развитието, в които действат различни сили. Под влиянието на тези два вида сили се развиват дарбите, способностите и добродетелите, вложени в човешките души. Затова Учителя казва, че противоречията са най-главният фактор на еволюцията. Но пак казвам, това е дълбока философия, която нямам намерение сега да коментирам, но само засягам този въпрос за изяснение на факторите на човешкия прогрес. Основната мисъл, от която се отклоних беше, че импулсите на Бялото Братство са главен фактор за развитието на човечеството, че всички велики идеи във всички области на живота са вдъхновени от Бялото Братство. Това действие на Бялото Братство се извършва, както казах, чрез негови представители, които са два вида - въплътени човешки същества и невъплътени пак човешки същества от по-напреднала еволюция. Невъплътените приемат идеите, импулсите, енергиите от Централното духовно Слънце, което е Христос и ги предават на въплътените, които в такъв случай стават като фарове в бурното житейско море. Те осветяват пътя на човешките души и ги насочват към спасителния бряг. Чрез светлината, която те носят, те предават идеите и силите на човешките души, които ги възприемат в зависимост от степента на тяхното развитие и ги прилагат в различните области на живота. По този път се осъществява развитието на живота, на религията, на науката и изкуствата.
към текста >>

Чрез светлината, която те носят, те предават идеите и силите на човешките души, които ги възприемат в зависимост от степента на тяхното развитие и ги прилагат в различните области на живота.
Но пак казвам, това е дълбока философия, която нямам намерение сега да коментирам, но само засягам този въпрос за изяснение на факторите на човешкия прогрес. Основната мисъл, от която се отклоних беше, че импулсите на Бялото Братство са главен фактор за развитието на човечеството, че всички велики идеи във всички области на живота са вдъхновени от Бялото Братство. Това действие на Бялото Братство се извършва, както казах, чрез негови представители, които са два вида - въплътени човешки същества и невъплътени пак човешки същества от по-напреднала еволюция. Невъплътените приемат идеите, импулсите, енергиите от Централното духовно Слънце, което е Христос и ги предават на въплътените, които в такъв случай стават като фарове в бурното житейско море. Те осветяват пътя на човешките души и ги насочват към спасителния бряг. Чрез светлината, която те носят, те предават идеите и силите на човешките души, които ги възприемат в зависимост от степента на тяхното развитие и ги прилагат в различните области на живота. По този път се осъществява развитието на живота, на религията, на науката и изкуствата. Онези исторически личности, които са били фактор на прогреса по един или друг начин, са били свързани с окултно-мистичните Братства, за които споменах. Някои от тях са били в пряка съзнателна връзка с тези Братства, били са техни членове, а други са били, така да се каже, несъзнателни проводници на идеите на тези Братства. Те, като чувствителни, са възприемали идеите, без да знаят откъде идват и са им давали израз. В други случаи представителите на Братството насочват специално мисълта си към определен човек, когото виждат, че може да стане добър проводник на идеите и силите на Братството, и той, без да съзнава, възприема тези идеи, на които става изразител.
към текста >>

По този път се осъществява развитието на живота, на религията, на науката и изкуствата.
Основната мисъл, от която се отклоних беше, че импулсите на Бялото Братство са главен фактор за развитието на човечеството, че всички велики идеи във всички области на живота са вдъхновени от Бялото Братство. Това действие на Бялото Братство се извършва, както казах, чрез негови представители, които са два вида - въплътени човешки същества и невъплътени пак човешки същества от по-напреднала еволюция. Невъплътените приемат идеите, импулсите, енергиите от Централното духовно Слънце, което е Христос и ги предават на въплътените, които в такъв случай стават като фарове в бурното житейско море. Те осветяват пътя на човешките души и ги насочват към спасителния бряг. Чрез светлината, която те носят, те предават идеите и силите на човешките души, които ги възприемат в зависимост от степента на тяхното развитие и ги прилагат в различните области на живота. По този път се осъществява развитието на живота, на религията, на науката и изкуствата. Онези исторически личности, които са били фактор на прогреса по един или друг начин, са били свързани с окултно-мистичните Братства, за които споменах. Някои от тях са били в пряка съзнателна връзка с тези Братства, били са техни членове, а други са били, така да се каже, несъзнателни проводници на идеите на тези Братства. Те, като чувствителни, са възприемали идеите, без да знаят откъде идват и са им давали израз. В други случаи представителите на Братството насочват специално мисълта си към определен човек, когото виждат, че може да стане добър проводник на идеите и силите на Братството, и той, без да съзнава, възприема тези идеи, на които става изразител. Също така някой от Братята ще посети някой човек, когото вижда, че може да бъде фактор в живота, и му изяснява идеите на Братството, които той приема и разпространява.
към текста >>

Също така някой от Братята ще посети някой човек, когото вижда, че може да бъде фактор в живота, и му изяснява идеите на Братството, които той приема и разпространява.
По този път се осъществява развитието на живота, на религията, на науката и изкуствата. Онези исторически личности, които са били фактор на прогреса по един или друг начин, са били свързани с окултно-мистичните Братства, за които споменах. Някои от тях са били в пряка съзнателна връзка с тези Братства, били са техни членове, а други са били, така да се каже, несъзнателни проводници на идеите на тези Братства. Те, като чувствителни, са възприемали идеите, без да знаят откъде идват и са им давали израз. В други случаи представителите на Братството насочват специално мисълта си към определен човек, когото виждат, че може да стане добър проводник на идеите и силите на Братството, и той, без да съзнава, възприема тези идеи, на които става изразител. Също така някой от Братята ще посети някой човек, когото вижда, че може да бъде фактор в живота, и му изяснява идеите на Братството, които той приема и разпространява. Много са начините, по които идеите на Братството се предават на хората в дадена епоха. Но първо идеите живеят и зреят в един тесен кръг, където добиват, така да се каже, плът и кръв, където се реализират и осъществяват. След това постепенно преминават по горепосочените пътища към широкото общество, където стават достояние на по-широк кръг от хора. Така се осъществява постепенно културното развитие на човечеството под импулсите на Бялото Братство. Учителя казва, че Третият клон от Египет отива в Индия, оттам в Персия, Арабия, Сирия, Мала Азия и България.
към текста >>

95. 1,ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ. СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА - Влад Пашов (1902- 1974)

ОБЩО ЗА ФИЛОСОФИЯТА НА ХЕРМЕС
Учителят Понеже Херметизмът е играл голяма роля в духовното и окултно развитие на Западна Европа, заедно с Розенкройцер-ството и известни гностични и мистични движения, макар че говорих за него в първия том, тук пак ще го разгледам от едно друго гледище, защото и той се възражда под влияние на третата вълна на Бялото Братство, която почва своя път от Египет. Сега ще изложа основните учения на Древния херметизъм, които влизат в ученията на Розенкройцерството, защото в Розенкройцерството се съчетават Херметизъм, Гностици-зъм, Мистицизъм, Кабала, Алхимия и Християнски езотери-зъм. Главната теория и практика на Херметизма се съдържа в седемте херметични Принципа и в тайнствената Книга на Таро или Книгата на Арканите. Ще се спра на седемте херметични Принципа, които Учителя нарича Принципи на Природата и на Таро, с неговите големи и малки Аркани, които лежат в основата както на Кабала, така и на Магията, Алхи-мията и Астрологията. ОБЩО ЗА ФИЛОСОФИЯТА НА ХЕРМЕС Един анонимен автор казва: "Няма нито една чертица от окултното знание, което е проникнало в света и е притежавано от човеците, което да не се е считало като отронена частица от Учението на Хермес, което е дошло до нас от преди много десетки векове." "Неговият велик основател-Хермес Трисмегист, "Учител на хората и боговете", е живял в древен Египет през времето, когато настоящата човешка раса е била в своето детство. Съвременник на Авраам, и ако легендите ни говорят истината, е и наставник на този почтен мъж; жрец, защото Хермес е бил и е Великото централно слънце на окултизма, чиито лъчи са осветлявали всички учени, които са се промъквали в света още от неговото време. Всички основни принципи, вмъкнати и положени в езотеричните учения на всички народи, могат да се проследят, че произхождат от Учението на Хермес. Даже и най-древните учения на Индия безсъмнено имат своите корени в оригиналните Учения на Хермес.
към текста >>

Тези хора са посветили живота си за делото на Любовта, което нещо така добре е изразил поетът със следните редове:
Но въпреки всичко оригиналните истини, проповядвани от него, са били запазвани непокътнати в тяхната първична чистота от малцина човеци през всеки век. От уста на ухо са били предавани между малцина избрани, които са били подготвени да ги разберат, пазят и практикуват. Всякога са съществували малцина Посветени във всяко следващо поколение в различните страни на Земята, които са поддържали свещения пламък на ученията на Хермес. И тези малцина всякога са били готови да запалят от своите светилници по-малките лампи на външния свят, когато са виждали, че Светлината на Истината е почвала да мъждее и да се замъглява от чужди наслоявания и непотребни материали. Но всякога е имало неколцина, които зорко са бдяли и вярно са служили на Олтара на Истината, в който се е запазила и поддържала жива и вечно горяща лампата на Мъдростта. Тези хора са посветили живота си за делото на Любовта, което нещо така добре е изразил поетът със следните редове: "О, не позволявай, щото Пламъкът да угасне, поддържай и пази от век на век в неговата тъмна стаичка, в неговите свети олтари и храмове, поддържан горящ всякога. Подхранван от чисти служители на Любовта, не позволявай щото Пламъкът да угасне". "Тези хора никога не са ламтели за световна слава, похвала или признание, нито пък са търсили последователи. Те са били безразлични към тези неща, защото те знаят колко малко могат да се намерят такива предани хора във всяко поколение, които да са готови за приемане на Истината или които биха били готови да я схванат и разберат, ако добре им се представи. Те са се ръководили от правилото: "Твърдата храна е за възрастните, а млякото е за децата".
към текста >>

Даже и в наши дни има малко книги върху херметичната философия, макар че за нея се загатва в много съчинения, писани върху различни области на окултизма.
Същото станало и с учението на гностиците и езотеричното учение на ранното Християнство. През всички векове Истината не е могла да бъде предадена напълно на книга, а само отчасти. По-голяма част от Истината се е предавала винаги от Учител на Ученик устно, от уста на ухо. И когато някой се опитвал да изложи Истината в книга, той забулвал с алхимични и астрологически термини, така щото само онзи, който притежавал ключа, може да я открие и разбере. Това се е правило през Средните векове, за да избегнат преследванията, затварянията и убиването на всеки, който се осмелявал да търси Истината. Даже и в наши дни има малко книги върху херметичната философия, макар че за нея се загатва в много съчинения, писани върху различни области на окултизма. Философията на Хермес е единственият главен Ключ, с който могат да се отворят всички Врати на Окултното Светилище. В ранните времена е имало един сборник на известни основни херметични учения, който сборник се е предавал от Учител на Ученик, който е бил известен под името Кибалион. чието точно значение и смисъл е изгубен за много векове. Този сборник никога не е бил написан или напечатан. Неговите наставления, максими, правила и аксиоми са били неразбираеми за широкия кръг от хора.
към текста >>

Философията на Хермес е единственият главен Ключ, с който могат да се отворят всички Врати на Окултното Светилище.
През всички векове Истината не е могла да бъде предадена напълно на книга, а само отчасти. По-голяма част от Истината се е предавала винаги от Учител на Ученик устно, от уста на ухо. И когато някой се опитвал да изложи Истината в книга, той забулвал с алхимични и астрологически термини, така щото само онзи, който притежавал ключа, може да я открие и разбере. Това се е правило през Средните векове, за да избегнат преследванията, затварянията и убиването на всеки, който се осмелявал да търси Истината. Даже и в наши дни има малко книги върху херметичната философия, макар че за нея се загатва в много съчинения, писани върху различни области на окултизма. Философията на Хермес е единственият главен Ключ, с който могат да се отворят всички Врати на Окултното Светилище. В ранните времена е имало един сборник на известни основни херметични учения, който сборник се е предавал от Учител на Ученик, който е бил известен под името Кибалион. чието точно значение и смисъл е изгубен за много векове. Този сборник никога не е бил написан или напечатан. Неговите наставления, максими, правила и аксиоми са били неразбираеми за широкия кръг от хора. Само Учениците под ръководството на Учителите са могли да ги разбират.
към текста >>

96. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Този Принцип въплътява истината, че всичко в света е Ум, че Умът е реалността, който лежи в основата на всички външни прояви и явления, които ние познаваме под понятието материална Вселена, проявление на Живота, материята и енергията.
ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА Този Принцип е формулиран в Кибалион по следния начин: Всичко в света е Ум. Умът е основа на света. Учителя в много беседи е развил този Принцип. Този Принцип въплътява истината, че всичко в света е Ум, че Умът е реалността, който лежи в основата на всички външни прояви и явления, които ние познаваме под понятието материална Вселена, проявление на Живота, материята и енергията. Накратко всичко това, което е доловимо от нашите физически сетива е Дух, който сам по себе си е непознаваем, неопределим, но който може да бъде разглеждан като единен, безкраен, жив, всемирен, космичен Ум. Според този Принцип целият свят на явленията или цялата Вселена е само една умствена творба на Бога и че Вселената като цяло, както и в отделните части, има свое съществуване в Ума на Бога, в който живеем, движим се и съществуваме. С този Принцип лесно могат да се обяснят всички различни умствени и психични явления, които привличат вниманието ни и които са неразбираеми и необясними за науката. А едно разбиране на този Принцип помага на човека лесно да долови умствените закони на Вселената и да ги приложи за своето духовно развитие и здравословно състояние. Привърженикът на Херметичната философия също може лесно и разумно да приложи и използва великите умствени закони, вместо да ги употребява случайно и неразумно.
към текста >>

Привърженикът на Херметичната философия също може лесно и разумно да приложи и използва великите умствени закони, вместо да ги употребява случайно и неразумно.
Този Принцип въплътява истината, че всичко в света е Ум, че Умът е реалността, който лежи в основата на всички външни прояви и явления, които ние познаваме под понятието материална Вселена, проявление на Живота, материята и енергията. Накратко всичко това, което е доловимо от нашите физически сетива е Дух, който сам по себе си е непознаваем, неопределим, но който може да бъде разглеждан като единен, безкраен, жив, всемирен, космичен Ум. Според този Принцип целият свят на явленията или цялата Вселена е само една умствена творба на Бога и че Вселената като цяло, както и в отделните части, има свое съществуване в Ума на Бога, в който живеем, движим се и съществуваме. С този Принцип лесно могат да се обяснят всички различни умствени и психични явления, които привличат вниманието ни и които са неразбираеми и необясними за науката. А едно разбиране на този Принцип помага на човека лесно да долови умствените закони на Вселената и да ги приложи за своето духовно развитие и здравословно състояние. Привърженикът на Херметичната философия също може лесно и разумно да приложи и използва великите умствени закони, вместо да ги употребява случайно и неразумно. С този мощен Ключ в ръцете си ученикът може да отключва много Врати на умственото и духовното Светилище на Знанието и да влиза вътре свободно и разумно. Този Принцип обяснява истинската природа на енергията или силата и материята, защото пряко те са подчинени на Ума. Един от древните херметични посветени е казал следното: "Този, който би могъл да схване истината за умствената природа на Вселената, той е вече напреднал по пътя към господството над нея". Без този мощен Ключ господството е невъзможно и ученикът напразно ще тропа по Вратата на голямото Светилище на Знанието. Този велик Принцип на Ума, който лежи в основата на Вселената и живота, има приложение както във философската мисъл за обяснението на Вселената, така и във всички умствени проявления, чрез които човек може да работи както над себе си и за себе си, така и над другите и за другите.
към текста >>

Този велик Принцип на Ума, който лежи в основата на Вселената и живота, има приложение както във философската мисъл за обяснението на Вселената, така и във всички умствени проявления, чрез които човек може да работи както над себе си и за себе си, така и над другите и за другите.
Привърженикът на Херметичната философия също може лесно и разумно да приложи и използва великите умствени закони, вместо да ги употребява случайно и неразумно. С този мощен Ключ в ръцете си ученикът може да отключва много Врати на умственото и духовното Светилище на Знанието и да влиза вътре свободно и разумно. Този Принцип обяснява истинската природа на енергията или силата и материята, защото пряко те са подчинени на Ума. Един от древните херметични посветени е казал следното: "Този, който би могъл да схване истината за умствената природа на Вселената, той е вече напреднал по пътя към господството над нея". Без този мощен Ключ господството е невъзможно и ученикът напразно ще тропа по Вратата на голямото Светилище на Знанието. Този велик Принцип на Ума, който лежи в основата на Вселената и живота, има приложение както във философската мисъл за обяснението на Вселената, така и във всички умствени проявления, чрез които човек може да работи както над себе си и за себе си, така и над другите и за другите. В Кибалион е казано: "Умът, както металите и елементите, може да се превръща от едно състояние в друго, от една степен в друга, от полюс на полюс, от една вибрация в друга. Истинското херметично превръщане е едно умствено изкуство". Херметиците са били първите алхимици, астролози и психолози, защото самият Хермес е основател на тази Школа на Мисълта. От Астрологията е произлязла съвременната астрономия, от Алхимията е произлязла съвременната химия. От древната психология, която е била много по-дълбока от съвременната, е израстнала съвременната психология.
към текста >>

Също така и всяко материално условие може да бъде променено или превърнато, съобразно със силното желание и волята на лицето, желаещо да промени условията на живота.
Всичко онова, което днес е познато под името психични явления, умствени явления, умствена наука, явленията на новата мисъл и други, се извършват по същите общи линии, защото само един и същ Принцип се прилага. Ученикът, както и този, който практикува умственото превръщане, работи на умственото поле, превръща умствените условия и състояния от едни в други, съгласно различните формули. Различните лекувания, заклинания, отричания и прочее, са само формули, често много несъвършени и не-научни, и несъответстващи на херметичното изкуство. Мнозинството от съвременните практици са съвършено невежи в сравнение с древните, защото на тях им липсва основното знание, върху което се основава самата работа. Не само собствените си умствени състояния човек може да промени или превърне чрез херметичните методи, но също така и умствените състояния на другите могат да бъдат преобърнати по същия начин, често несъзнателно, но понякога и съзнателно, с помощта познаването на законите и принципите, особено ако засегнатото лице не знае законите за себепредпазване. Също така и всяко материално условие може да бъде променено или превърнато, съобразно със силното желание и волята на лицето, желаещо да промени условията на живота. За да може човек да работи с принципите на ума, той трябва да разбере конкретно, че всичко е Ум. Това трябва да се изучи с голямо внимание, защото този Принцип е в основата на цялата херметична философия и на херметичното изкуство за умствено превръщане. В Кибалион е казано: "Под и зад Вселената на време, пространство и промени, всякога лежи и се намира Основната Реалност, Основната Истина, че Умът е в основата на света. Той е субстанцията и есенцията на всичко съществуващо". "Субстанция означава това, което е залегнало в основата на всички неща, това което е, есенцията, истинската им същност и реалност, нещото в себе си, това, което действително съществува.
към текста >>

Това трябва да се изучи с голямо внимание, защото този Принцип е в основата на цялата херметична философия и на херметичното изкуство за умствено превръщане.
Различните лекувания, заклинания, отричания и прочее, са само формули, често много несъвършени и не-научни, и несъответстващи на херметичното изкуство. Мнозинството от съвременните практици са съвършено невежи в сравнение с древните, защото на тях им липсва основното знание, върху което се основава самата работа. Не само собствените си умствени състояния човек може да промени или превърне чрез херметичните методи, но също така и умствените състояния на другите могат да бъдат преобърнати по същия начин, често несъзнателно, но понякога и съзнателно, с помощта познаването на законите и принципите, особено ако засегнатото лице не знае законите за себепредпазване. Също така и всяко материално условие може да бъде променено или превърнато, съобразно със силното желание и волята на лицето, желаещо да промени условията на живота. За да може човек да работи с принципите на ума, той трябва да разбере конкретно, че всичко е Ум. Това трябва да се изучи с голямо внимание, защото този Принцип е в основата на цялата херметична философия и на херметичното изкуство за умствено превръщане. В Кибалион е казано: "Под и зад Вселената на време, пространство и промени, всякога лежи и се намира Основната Реалност, Основната Истина, че Умът е в основата на света. Той е субстанцията и есенцията на всичко съществуващо". "Субстанция означава това, което е залегнало в основата на всички неща, това което е, есенцията, истинската им същност и реалност, нещото в себе си, това, което действително съществува. А реалност означава истинското, трайното, валидното, определеното, постоянното, действителното и пр." Под и зад цялата външна проява или видимост трябва всякога да съществува една основна Реалност - това е Законът. Човекът на самосъзнанието вижда само един свят на постоянни промени - раждане и умиране, постоянно преливане от едно нещо в друго, едно постоянно действие и противодействие, изграждане и разрушение.
към текста >>

Ние не трябва да базираме живота си върху една илюзорна Вселена, но трябва по-скоро да разбираме истинската природа на Вселената, да разбираме нейните умствени закони и да се помъчим да ги използваме както за наше добро, така и за доброто на нашите ближни и за нашето развитие, издигайки се от поле към поле на съществуване.
От гледна точка на Абсолютното, наистина, Вселената е от природата на една илюзия, един умствен образ със всичко съществуващо в себе си. Но това е така по отношение на висшето Божествено Съзнание, което е породило този умствен образ. Но за нас, които също сме умствена творба, идея на Бога, за нас тази Вселена, този умствен образ на Бога, е реален, колкото и ние сме реални. За Херметичната наука Вселената има трайна основа, има за основа една действителна субстанция и се ръководи от реални закони. Субстанцията, която лежи в основата на Вселената е това, което Учителя нарича Любов, а законите, които функционират в тази Вселена, са израз на това, което Учителя нарича Божествена Мъдрост. Ние не трябва да базираме живота си върху една илюзорна Вселена, но трябва по-скоро да разбираме истинската природа на Вселената, да разбираме нейните умствени закони и да се помъчим да ги използваме както за наше добро, така и за доброто на нашите ближни и за нашето развитие, издигайки се от поле към поле на съществуване. Законите на Вселената, които имат в основата си Божествена Мъдрост, са абсолютни и вечни, всичко, освен Абсолютното, е обвързано от тях. Няма нищо в Битието, което да не е подчинено на тези закони, които са реални, а не илюзорни, както и самата Вселена. Защото всичко, което е безкрайният Ум на Бога, на Абсолютното, е реално, само така да се каже една степен по-долу по отношение на онази Единствена Реалност, внедрена в природата от Абсолютното. Според Херметичната наука материята си е пак материя за нас, щом като ние живеем в полето на материята, макар че знаем положително, че тя е една форма на енергията, която, от своя страна, е проява на Божествения Ум и, като всичко друго във Вселената, е чисто умствена по природа. Макар че на нивото на материята трябва да признаем нейните проявления, ние все пак можем да контролираме материята, прилагайки по-висши сили.
към текста >>

Всички същества - от най-висшите богове до най-нисшите същества - са подчинени на законите на Вселената и Живота и никой не може да ги пренебрегва ненаказано.
Те са напълно относителни на различните полета, но ние можем да преодолеем по-нисшите закони, прилагайки, ползвайки се от по-висшите такива. И само по този начин можем да избегнем влиянието на по-нисшите закони. Но ние не можем да избегнем по никакъв начин Закона или да се издигнем съвсем над него. Ако от нисшето се измъкнем, то на висшето ще се подчиним. И никой друг, а само Абсолютното е над всички закони, от които произлизат всички други закони. Всички същества - от най-висшите богове до най-нисшите същества - са подчинени на законите на Вселената и Живота и никой не може да ги пренебрегва ненаказано. Докато Вселената съществува и те ще съществуват и ще бъдат напълно реални за нас, защото Вселената съществува само благодарение на тези закони, които съставят и образуват нейната рамка и опора и които закони свързват всички части в едно велико Цяло. Според Херметичната наука ние не трябва да живеем в един свят на сънища и видения, а в една Вселена, която, макар и относителна, е все пак реална, доколкото засяга нашия живот и нашата дейност. Нашата работа във Вселената не е да отричаме нейното съществуване, но да живеем и да използваме нейните закони, да се изкачваме от по-нисшето към по-висшето, следвайки живота си, вършейки най-доброто. което можем, при обстоятелствата, които ни заобикалят и живеейки доколкото можем и съгласно с нашите най-добри и най-висши идеали и схващания. Изхождайки от Принципа на ментализма, Кибалион казва: "Макар че всичко е във Всичкото, то еднакво вярно е, че и Всичкото е във всичко".
към текста >>

Нашата работа във Вселената не е да отричаме нейното съществуване, но да живеем и да използваме нейните закони, да се изкачваме от по-нисшето към по-висшето, следвайки живота си, вършейки най-доброто.
Ако от нисшето се измъкнем, то на висшето ще се подчиним. И никой друг, а само Абсолютното е над всички закони, от които произлизат всички други закони. Всички същества - от най-висшите богове до най-нисшите същества - са подчинени на законите на Вселената и Живота и никой не може да ги пренебрегва ненаказано. Докато Вселената съществува и те ще съществуват и ще бъдат напълно реални за нас, защото Вселената съществува само благодарение на тези закони, които съставят и образуват нейната рамка и опора и които закони свързват всички части в едно велико Цяло. Според Херметичната наука ние не трябва да живеем в един свят на сънища и видения, а в една Вселена, която, макар и относителна, е все пак реална, доколкото засяга нашия живот и нашата дейност. Нашата работа във Вселената не е да отричаме нейното съществуване, но да живеем и да използваме нейните закони, да се изкачваме от по-нисшето към по-висшето, следвайки живота си, вършейки най-доброто. което можем, при обстоятелствата, които ни заобикалят и живеейки доколкото можем и съгласно с нашите най-добри и най-висши идеали и схващания. Изхождайки от Принципа на ментализма, Кибалион казва: "Макар че всичко е във Всичкото, то еднакво вярно е, че и Всичкото е във всичко". Онзи, който правилно е разбрал тази истина, той е придобил всичкото знание". В тази херметична максима е скрита една от най-великите философски, научни и религиозни истини. Херметичната наука държи здраво на истината, че Всичкото е иманентно (пребиваващо) вътре в своята Вселена, както и вътре във всяка частица или групировка, намираща се във Вселената.
към текста >>

пребиваващ в неговото същество, в неговото битие, дотолкова той ще може и да се издигне до духовната степен на Живота.
В тази херметична максима е скрита една от най-великите философски, научни и религиозни истини. Херметичната наука държи здраво на истината, че Всичкото е иманентно (пребиваващо) вътре в своята Вселена, както и вътре във всяка частица или групировка, намираща се във Вселената. Това учение обикновено се илюстрира и обяснява с Принципа на съответствието, според който това, което е долу, е подобно на това. което е горе. И до степента, до която човек днес ще може да реализира съществуването на вътре живеещия Дух. пребиваващ в неговото същество, в неговото битие, дотолкова той ще може и да се издигне до духовната степен на Живота. Това е значението и смисъла на духовния развой — осъзнаването, осъществяването, проявите на Духа вътре в нас. Ученията на Хермес, засягащи прогреса на умствените творби на Вселената са следните: В началото на творческия цикъл Абсолютното, в неговия аспект Битие, проектира Волята Си към аспекта "да стане" и процесът на Сътворяването започва. Пo-нататък ни се казва, че процесът се състои в постепенно намаляване на вибрациите, докато се стигне до една много ниска степен, на която точка се появява и най-грубата възможна форма на материята. Този процес е наречен степен на инволюцията, в който Абсолютното се е "включило", "се е обвило" в Своята Творба. На този процес, според Херметичната наука, е аналогичен умствения процес на един артист, писател или изобретател, който до толкова потъва и се обвива в своята умствена творба и идея, щото забравя своето съществуване и които поне за през това време на напрегнато мислене живеят почти изцяло в своята творба, намират се, така да се каже, в захлас, в екстаз.
към текста >>

97. ПРИНЦИП НА АНАЛОГИЯТА ИЛИ СЪОТВЕТСТВИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Този Принцип има универсално приложение и проявление върху разните полета на Вселената и Живота.
ПРИНЦИП НА АНАЛОГИЯТА ИЛИ СЪОТВЕТСТВИЯТА Този Принцип е формулиран в Кибалион по следния начин: Както горе, тьй и долу; както долу, тъй и горе. Този Принцип въплътява истината, че винаги съществува едно съотношение между законите и явленията на разните полета на съществуване и живот. Когато човек схване и разбере значението и смисъла на този Принцип, това би му дало възможност да разреши много неясни противоречия, както и да проникне в много Тайни на Природата. Този Принцип има универсално приложение и проявление върху разните полета на Вселената и Живота. Той е един всемирен Закон. Древните херметисти са считали този Принцип като един от най-важните умствени инструменти, с помощта на които човек би могъл да отстрани пречките, които скриват от погледа му непознаваемото. Неговата употреба и приложение е в състояние да повдигне булото на Изида, за да може да се види лицето на богинята за малко. Както знанието на геометрическите принципи помага и улеснява астронома да измерва и изследва далечните слънца и техните движения, седейки в обсерваторията си, така и познаването на Принципа на съответствията улеснява човека да разсъждава разумно и правилно, изхождайки от познатото и отивайки към непознатото. С вторият велик херметичен Принцип се изяснява истината, че съществува хармония, съгласуване, съотношение между различните полета на проява, живот и съществуване.
към текста >>

Според херметичната философия Вселената е тяло на Бога.
Древните херметисти са считали този Принцип като един от най-важните умствени инструменти, с помощта на които човек би могъл да отстрани пречките, които скриват от погледа му непознаваемото. Неговата употреба и приложение е в състояние да повдигне булото на Изида, за да може да се види лицето на богинята за малко. Както знанието на геометрическите принципи помага и улеснява астронома да измерва и изследва далечните слънца и техните движения, седейки в обсерваторията си, така и познаването на Принципа на съответствията улеснява човека да разсъждава разумно и правилно, изхождайки от познатото и отивайки към непознатото. С вторият велик херметичен Принцип се изяснява истината, че съществува хармония, съгласуване, съотношение между различните полета на проява, живот и съществуване. Този Принцип ни показва, че законите, които действат в нашата физическа Вселена, са същите и в духовната страна на Вселената. Според херметичната философия Вселената е тяло на Бога. но както човешкото тяло, както човек е троичен, така и Вселената е троична и се състои от три проявени плана, наречени съответно физическо поле, духовно поле и умствено или Божествено поле. Учителя нарича по някой път тези полета феноменално, реално и идеално. Той ги нарича светове и е по-право. Но както човешкото тяло, което се състои от три части - глава, гърди и стомах и представлява едно цяло, така и Вселената, със своите три полета, представя едно цяло.
към текста >>

Трите полета се различават по степените на проявата в живота, а тези степени се обуславят от степените на бързината на трептенията или вибрациите на енергията.
Той ги нарича светове и е по-право. Но както човешкото тяло, което се състои от три части - глава, гърди и стомах и представлява едно цяло, така и Вселената, със своите три полета, представя едно цяло. И по закона на съответствията човешката глава отговаря на умственото поле, дробовете, средният човек, отговаря на духовното поле и стомахът отговаря на физическото поле. Както в човешкото тяло функционира единният Живот, който се диференцира и обособява в трите полета и е един и същ, само че диференциран и приспособен към определена степен на съзнание. Това са трите степени в проявлението и развитието на съзнанието, които образуват една стълба, на долния край на която се намира това, което наричаме материя, а на горния край това, което се нарича Дух. Трите полета се различават по степените на проявата в живота, а тези степени се обуславят от степените на бързината на трептенията или вибрациите на енергията. Колкото по-високо е полето, толкова по-високи са вибрациите на проявяващия се Живот. Херметистите разделят всяко от тези полета на по седем по-малки полета, а всяко от тези последните се подразделя на седем подполета. Първите три подполета обгръщат това, което наричаме материя. Но според херметичната философия материята е само една форма на проява на енергията, енергията на най-ниската степен на вибрации. Първото под-поле на материята обема формата с нейните видове: твърдо, течно и въздухообразно.
към текста >>

Но според херметичната философия материята е само една форма на проява на енергията, енергията на най-ниската степен на вибрации.
Това са трите степени в проявлението и развитието на съзнанието, които образуват една стълба, на долния край на която се намира това, което наричаме материя, а на горния край това, което се нарича Дух. Трите полета се различават по степените на проявата в живота, а тези степени се обуславят от степените на бързината на трептенията или вибрациите на енергията. Колкото по-високо е полето, толкова по-високи са вибрациите на проявяващия се Живот. Херметистите разделят всяко от тези полета на по седем по-малки полета, а всяко от тези последните се подразделя на седем подполета. Първите три подполета обгръщат това, което наричаме материя. Но според херметичната философия материята е само една форма на проява на енергията, енергията на най-ниската степен на вибрации. Първото под-поле на материята обема формата с нейните видове: твърдо, течно и въздухообразно. Второто подполе обгръща някои по-висши и по-фини форми на материята, чието съществуване съвременната наука едва напоследък открива, като така наречената лъчиста материя. Третото подполе на материята обгръща форми от най-еластична материя, чието съществуване все още не се подозира от съвременната наука. Четвъртото подполе е на етерната субстанция, която обгръща онези фини степени на материята, която науката нарича етер. Това е една субстанция с извънредно напрежение и еластичност, проникваща цялото всемирно пространство и действа като посредник за предаване на вълните на енергията, като тези на светлина, топлина, електричество и други.
към текста >>

Споменавайки за тези велики духове като проявления на Абсолютния Дух, трябва да кажа, че смисълът и значението на думата Дух, както се употребява от херметическата философия е нещо сродно на понятието Жива Сила, Оживотворяваща Сила, вътрешна Есенция, Есенция на Живота и прочие.
Защото всички същества във Вселената се развиват и развитието е безкраен и безграничен процес. Няма предел на развитието и развитието никога няма да се завърши във Вечността, а ще продължава безконечно, като всеки дух все по-пълно и по-пълно разкрива възможностите на Абсолютния Дух. Последният сам по Себе Си е непознаваем и непостижим, но се изявява чрез вътрешно разгръщане на отделните духове в тяхното прогресивно развитие. Затова Учителя казва: Бог е едно единство, което се проявява като множество. Всеки един от тези велики духове, които живеят в Божествения свят, е едно изявление на Абсолютния Дух. Споменавайки за тези велики духове като проявления на Абсолютния Дух, трябва да кажа, че смисълът и значението на думата Дух, както се употребява от херметическата философия е нещо сродно на понятието Жива Сила, Оживотворяваща Сила, вътрешна Есенция, Есенция на Живота и прочие. От херметистите, и въобще от окултистите, думата Дух се употребява в същия смисъл, както и термина Одухотворяващ Принцип, включващ идеята за сила, жива енергия, мистична или тайнствена Сила. Окултистите знаят, че това, което е познато като духовна сила, може да се използва както за добри цели, така и за лоши цели, в съгласие с Принципа на полярността. Когато някое същество злоупотреби с духовните сили, които е придобило, то пада от положението, на което се е намирало. Оттук е и идеята за падналите ангели, дяволи, Сатана, Луцифер и прочие. Този възвишен свят е светът на идеите на Платон, затова Учителя го нарича Идеен свят.
към текста >>

98. ПРИНЦИП НА РИТЪМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Този Принцип въплътява истината, че във всяко нещо в Живота и в Природата се проявява едно отмерено движение напред и назад, един прилив и един отлив.
ПРИНЦИП НА РИТЪМА Този Принцип е изразен в Кибалион по следния начин: Всичко тече, навън и навътре. Всяко нещо си има свои приливи и отливи. Движението на махалото се проявява във всяко нещо, като движението наляво е равно на движението надясно. Така ритъмът се уравновесява. Този Принцип въплътява истината, че във всяко нещо в Живота и в Природата се проявява едно отмерено движение напред и назад, един прилив и един отлив. Това движение се извършва между двата Полюса, които съществуват съгласно Принципа на полярността. Всякога има едно действие и едно противодействие, едно изкачване и едно слизане. На този Принцип е подчинено всичко в света - слънцата и световете, хората и животните, умът, енергията и материята. Този закон се проявява при сътворяването на световете, както и при тяхното разрушение. Това са вдишките и издишките на Брама според индусите.
към текста >>

Така учениците на Херметическата наука избягват лошите действия, лошите условия, отливите, причинени от Принципа на ритъма в живота.
И когато има отлив във физическия свят, има прилив в духовния свят. Отливът подразбира неблагоприятни условия за растене и развитие. Когато има отлив в един свят, човек трябва да се качи в друг свят, в който да има прилив. Когато има прилив в сърцето, човек трябва да работи с него, а когато настане отлив в сърцето, човек трябва да се качи в ума си и там да работи. Когато има отлив в ума и в сърцето, човек трябва да се повдигне още по-високо, до полето на душата и духа. Така учениците на Херметическата наука избягват лошите действия, лошите условия, отливите, причинени от Принципа на ритъма в живота. Така те постигат себеконтрол и владеене на своите сили. Повечето хора, които са успели да станат до известна степен господари на себе си, са извършили това несъзнателно. Но учениците на Херметичната наука вършат това съзнателно, употребявайки волята си и достигат до едно равновесие и умствена устойчивост просто невероятни за обикновените хора, които се люлеят напред-назад между двата Полюса. Този Принцип, както и Принципът на полярността са били внимателно изучавани и добитото познание, както и методите за противодействие и използването им съставят много важна част от Херметическата алхимия за превръщането на състоянията. Проявите на закона на ритъма на физическото поле е познат на съвременните учени.
към текста >>

Но херметистите виждат неговата проява и в по-висши области на Битието и Живота.
Така те постигат себеконтрол и владеене на своите сили. Повечето хора, които са успели да станат до известна степен господари на себе си, са извършили това несъзнателно. Но учениците на Херметичната наука вършат това съзнателно, употребявайки волята си и достигат до едно равновесие и умствена устойчивост просто невероятни за обикновените хора, които се люлеят напред-назад между двата Полюса. Този Принцип, както и Принципът на полярността са били внимателно изучавани и добитото познание, както и методите за противодействие и използването им съставят много важна част от Херметическата алхимия за превръщането на състоянията. Проявите на закона на ритъма на физическото поле е познат на съвременните учени. Но херметистите виждат неговата проява и в по-висши области на Битието и Живота. Те казват, че и човешките умствени и психически състояния се подчиняват на същия закон. Поради този закон онзи, който силно са наслаждава, силно и ще страда; и онзи, който малко страда, не е способен да чувства буйните радости. Има темпераменти. които изпитват малко наслади, но същевременно и малко страдат. Когато пък хора с буйни темпераменти изпитват силни наслади и, съответно с това, са склонни и към силни страдания.
към текста >>

Но херметичната философия отива още по-нататък по този въпрос.
Има темпераменти. които изпитват малко наслади, но същевременно и малко страдат. Когато пък хора с буйни темпераменти изпитват силни наслади и, съответно с това, са склонни и към силни страдания. Законът е, че силите на насладата и страданието във всеки човек трябва да се балансират, да се уравновесят. И тук законът на удовлетворението и компенсацията е в пълно действие. Но херметичната философия отива още по-нататък по този въпрос. Тя учи, че преди човек да изпита някаква наслада от дадена степен на удоволствие, той трябва да е опитал пропорционално и другия полюс на чувството. Те твърдят обаче, че негативното предшества положителното. С други думи казано: като компенсация на известно страдание човек ще изпита същата степен на радост, било в този или в друг живот. Защото херметичната философия приема закона на прераждането, съществуването на човека в ред последователни съществувания. Според Принципа на ритъма, проявен в закона на компенсацията, на всяко страдание, което е единият полюс на махалото на живота, отговаря една радост.
към текста >>

Защото херметичната философия приема закона на прераждането, съществуването на човека в ред последователни съществувания.
И тук законът на удовлетворението и компенсацията е в пълно действие. Но херметичната философия отива още по-нататък по този въпрос. Тя учи, че преди човек да изпита някаква наслада от дадена степен на удоволствие, той трябва да е опитал пропорционално и другия полюс на чувството. Те твърдят обаче, че негативното предшества положителното. С други думи казано: като компенсация на известно страдание човек ще изпита същата степен на радост, било в този или в друг живот. Защото херметичната философия приема закона на прераждането, съществуването на човека в ред последователни съществувания. Според Принципа на ритъма, проявен в закона на компенсацията, на всяко страдание, което е единият полюс на махалото на живота, отговаря една радост. И на всяка радост отговаря едно страдание. И колкото по-интензивно е едното, толкова по-интензивно ще бъде и другото. Щом човек много се радва, много и ще скърби; и когато много скърби, много ще се радва. Това става по Принципа на ритъма, където Полюсите последователно се сменят, като махалото отива ту в дясно, ту в ляво.
към текста >>

Според Принципа на ритъма, проявен в закона на компенсацията, на всяко страдание, което е единият полюс на махалото на живота, отговаря една радост.
Но херметичната философия отива още по-нататък по този въпрос. Тя учи, че преди човек да изпита някаква наслада от дадена степен на удоволствие, той трябва да е опитал пропорционално и другия полюс на чувството. Те твърдят обаче, че негативното предшества положителното. С други думи казано: като компенсация на известно страдание човек ще изпита същата степен на радост, било в този или в друг живот. Защото херметичната философия приема закона на прераждането, съществуването на човека в ред последователни съществувания. Според Принципа на ритъма, проявен в закона на компенсацията, на всяко страдание, което е единият полюс на махалото на живота, отговаря една радост. И на всяка радост отговаря едно страдание. И колкото по-интензивно е едното, толкова по-интензивно ще бъде и другото. Щом човек много се радва, много и ще скърби; и когато много скърби, много ще се радва. Това става по Принципа на ритъма, където Полюсите последователно се сменят, като махалото отива ту в дясно, ту в ляво.
към текста >>

99. ПРИНЦИП НА ПРИЧИНА И ПОСЛЕДСТВИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В този Принцип е изнесена истината, че всичко във Вселената и Живота е подчинено на закони и че нищо не става случайно, че случайността е само една дума, която показва съществуването на известна причина, която още не е открита.
ПРИНЦИП НА ПРИЧИНА И ПОСЛЕДСТВИЕ Този Принцип е представен в Кибалион по следния начин: Всяка причина има своето следствие; всяко следствие има своя причина; всяко нещо става съгласно определен закон. Случайността е само едно име, чийто закони са още неизвестни. Съществуват много полета на причинност, но нищо не избягва от закона, всичко става но определени закони. В този Принцип е изнесена истината, че всичко във Вселената и Живота е подчинено на закони и че нищо не става случайно, че случайността е само една дума, която показва съществуването на известна причина, която още не е открита. Принципът на причина и следствие е основа на всяка научна мисъл и е бил оповестен от Хремес от най-ранните времена на нашата култура, в зората, в зараждането на нашата култура. Този Принцип изключва всякаква случайност от света и живота. Всичко в света и живота е подчинено на закони, но те от своя страна са проекция на Божествения Ум, на Божествената Мисъл. Да се допусне, че нещо съществува извън законите на Вселената и Живота, значи да се допусне, че във Вселената царува хаос и безредие, а не законност и целесъобразност. Случайността е само един израз, отнасящ се до непознати причини, които засега не познаваме и не разбираме.
към текста >>

Този Принцип изключва всякаква случайност от света и живота.
Този Принцип е представен в Кибалион по следния начин: Всяка причина има своето следствие; всяко следствие има своя причина; всяко нещо става съгласно определен закон. Случайността е само едно име, чийто закони са още неизвестни. Съществуват много полета на причинност, но нищо не избягва от закона, всичко става но определени закони. В този Принцип е изнесена истината, че всичко във Вселената и Живота е подчинено на закони и че нищо не става случайно, че случайността е само една дума, която показва съществуването на известна причина, която още не е открита. Принципът на причина и следствие е основа на всяка научна мисъл и е бил оповестен от Хремес от най-ранните времена на нашата култура, в зората, в зараждането на нашата култура. Този Принцип изключва всякаква случайност от света и живота. Всичко в света и живота е подчинено на закони, но те от своя страна са проекция на Божествения Ум, на Божествената Мисъл. Да се допусне, че нещо съществува извън законите на Вселената и Живота, значи да се допусне, че във Вселената царува хаос и безредие, а не законност и целесъобразност. Случайността е само един израз, отнасящ се до непознати причини, които засега не познаваме и не разбираме. Когато говорим за Принципа за причина и последствие, подразбираме верига от случки и събития, зависими едно от друго. Под случка и събитие се подразбира това, което настъпва или се случва като резултат или последствие на една предшестваща случка или събитие, а не че една случка или събитие създава или твори друго събитие.
към текста >>

Всичко в света и живота е подчинено на закони, но те от своя страна са проекция на Божествения Ум, на Божествената Мисъл.
Случайността е само едно име, чийто закони са още неизвестни. Съществуват много полета на причинност, но нищо не избягва от закона, всичко става но определени закони. В този Принцип е изнесена истината, че всичко във Вселената и Живота е подчинено на закони и че нищо не става случайно, че случайността е само една дума, която показва съществуването на известна причина, която още не е открита. Принципът на причина и следствие е основа на всяка научна мисъл и е бил оповестен от Хремес от най-ранните времена на нашата култура, в зората, в зараждането на нашата култура. Този Принцип изключва всякаква случайност от света и живота. Всичко в света и живота е подчинено на закони, но те от своя страна са проекция на Божествения Ум, на Божествената Мисъл. Да се допусне, че нещо съществува извън законите на Вселената и Живота, значи да се допусне, че във Вселената царува хаос и безредие, а не законност и целесъобразност. Случайността е само един израз, отнасящ се до непознати причини, които засега не познаваме и не разбираме. Когато говорим за Принципа за причина и последствие, подразбираме верига от случки и събития, зависими едно от друго. Под случка и събитие се подразбира това, което настъпва или се случва като резултат или последствие на една предшестваща случка или събитие, а не че една случка или събитие създава или твори друго събитие. Тя е само една предшестваща брънка в дългата строго последователна верига от събития, произтичащи от творческата енергия на Абсолютното.
към текста >>

Да се допусне, че нещо съществува извън законите на Вселената и Живота, значи да се допусне, че във Вселената царува хаос и безредие, а не законност и целесъобразност.
Съществуват много полета на причинност, но нищо не избягва от закона, всичко става но определени закони. В този Принцип е изнесена истината, че всичко във Вселената и Живота е подчинено на закони и че нищо не става случайно, че случайността е само една дума, която показва съществуването на известна причина, която още не е открита. Принципът на причина и следствие е основа на всяка научна мисъл и е бил оповестен от Хремес от най-ранните времена на нашата култура, в зората, в зараждането на нашата култура. Този Принцип изключва всякаква случайност от света и живота. Всичко в света и живота е подчинено на закони, но те от своя страна са проекция на Божествения Ум, на Божествената Мисъл. Да се допусне, че нещо съществува извън законите на Вселената и Живота, значи да се допусне, че във Вселената царува хаос и безредие, а не законност и целесъобразност. Случайността е само един израз, отнасящ се до непознати причини, които засега не познаваме и не разбираме. Когато говорим за Принципа за причина и последствие, подразбираме верига от случки и събития, зависими едно от друго. Под случка и събитие се подразбира това, което настъпва или се случва като резултат или последствие на една предшестваща случка или събитие, а не че една случка или събитие създава или твори друго събитие. Тя е само една предшестваща брънка в дългата строго последователна верига от събития, произтичащи от творческата енергия на Абсолютното. Съществува непрекъсната последователност между всички събития и случки - предшестващи, следващи и последващи.
към текста >>

Но според Херметичната философия и двете страни са отчасти прави.
Съществува непрекъсната последователност между всички събития и случки - предшестващи, следващи и последващи. Съществува едно строго съотношение и сродство между всички неща, които са минали преди и всички неща, които са последвали или ще последват. Всяка мисъл, която мислим, всяко действие, което извършваме, дава своите прави или косвени последици, които се нареждат в една верига от причини и последствия. Във връзка с Принципа за причината и последствията може да се повдигне въпросът за свободната воля на човека. Едни философи твърдят, че човек има свободна воля, а други - че няма. Но според Херметичната философия и двете страни са отчасти прави. И двете страни изказват само полуистини, т.е. противоположните полюси на самата Истина. Според Учението на Хремес човек може да бъде както свободен, така и привързан към необходимостта в зависимост от смисъла, който влагаме в понятията и от височината на истината, от която разглеждаме въпроса. Херметичната философия изразява тази мисъл по следния начин: Колкото по-далеч е творението от Центъра, толкова то е по-зависимо, по-обвързано, а колкото повече се приближава до Центъра, толкова то е по-свободно. Преведено на съвременен език това означава: Колкото човек по-малко е проявил Божественото в себе си, толкова е по-ограничен, а колкото повече проявява Божественото в себе си, толкова е по-свободен.
към текста >>

Херметичната философия изразява тази мисъл по следния начин: Колкото по-далеч е творението от Центъра, толкова то е по-зависимо, по-обвързано, а колкото повече се приближава до Центъра, толкова то е по-свободно.
Едни философи твърдят, че човек има свободна воля, а други - че няма. Но според Херметичната философия и двете страни са отчасти прави. И двете страни изказват само полуистини, т.е. противоположните полюси на самата Истина. Според Учението на Хремес човек може да бъде както свободен, така и привързан към необходимостта в зависимост от смисъла, който влагаме в понятията и от височината на истината, от която разглеждаме въпроса. Херметичната философия изразява тази мисъл по следния начин: Колкото по-далеч е творението от Центъра, толкова то е по-зависимо, по-обвързано, а колкото повече се приближава до Центъра, толкова то е по-свободно. Преведено на съвременен език това означава: Колкото човек по-малко е проявил Божественото в себе си, толкова е по-ограничен, а колкото повече проявява Божественото в себе си, толкова е по-свободен. Съвременните хора са роби на своята нисша природа, която е резултат на наследствеността, свързана е с желанията и живота на хиляди поколения и се обуславя от техния живот. Колкото човек се издига над нисшата си природа и проявява Божественото Начало, толкова е по-свободен от наследствените тенденции и от условията. Индусите са включили този Принцип за причината и последствията в учението за Кармата.
към текста >>

Съвременните хора са роби на своята нисша природа, която е резултат на наследствеността, свързана е с желанията и живота на хиляди поколения и се обуславя от техния живот.
И двете страни изказват само полуистини, т.е. противоположните полюси на самата Истина. Според Учението на Хремес човек може да бъде както свободен, така и привързан към необходимостта в зависимост от смисъла, който влагаме в понятията и от височината на истината, от която разглеждаме въпроса. Херметичната философия изразява тази мисъл по следния начин: Колкото по-далеч е творението от Центъра, толкова то е по-зависимо, по-обвързано, а колкото повече се приближава до Центъра, толкова то е по-свободно. Преведено на съвременен език това означава: Колкото човек по-малко е проявил Божественото в себе си, толкова е по-ограничен, а колкото повече проявява Божественото в себе си, толкова е по-свободен. Съвременните хора са роби на своята нисша природа, която е резултат на наследствеността, свързана е с желанията и живота на хиляди поколения и се обуславя от техния живот. Колкото човек се издига над нисшата си природа и проявява Божественото Начало, толкова е по-свободен от наследствените тенденции и от условията. Индусите са включили този Принцип за причината и последствията в учението за Кармата.
към текста >>

100. ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Този е един от най-неясните Принципи в Херметичната философия.
Всяко нещо има свой Мъжки и Женски принцип. Полът се проявява във всички полета. Думата пол тук е употребена в смисъл на мъжко и женско начало. За означаване на тази идея се употребяват също думите: е положително - за мъжкото начало и отрицателно - за женското начало. Но тези думи не изразяват правилно идеята, затова учените са въвели думите катод и анод, като катодът представлява Мъжкият принцип, а анодът Женският принцип. Този е един от най-неясните Принципи в Херметичната философия. Не че в самата доктрина той не е ясно формулиран, но като се предава на езика на съвременните хора, той губи своето значение и смисъл. При Принципа на полярността космичните енергии, които изтичат от космичния Ум и се предават чрез Принципа на вибрациите, са поляризирани на положителни и отрицателни енергии. При седмия Принцип тези енергии претърпяват втора поляризация и стават възходящи и низходящи. И затова се казва: двойнственост на активното и пасивното начало, т.е. те добиват възходящо и низходящо направление.
към текста >>

От взаимодействието на тези четири реда енергии се създават както всички форми в обективната Природа, така и всички психични състояния в живота на човека.
При Принципа на полярността космичните енергии, които изтичат от космичния Ум и се предават чрез Принципа на вибрациите, са поляризирани на положителни и отрицателни енергии. При седмия Принцип тези енергии претърпяват втора поляризация и стават възходящи и низходящи. И затова се казва: двойнственост на активното и пасивното начало, т.е. те добиват възходящо и низходящо направление. Така че енергиите на активното начало биват възходящи и низходящи, а също и енергиите на пасивното начало биват възходящи и низходящи. От взаимодействието на тези четири реда енергии се създават както всички форми в обективната Природа, така и всички психични състояния в живота на човека. Учителя много подробно е разгледал този въпрос в своите окултни лекции, но сега не разполагам с тях. Затова ще прибавя накратко това, което е предадено в коментарите на Кибалион по този въпрос. Думата пол (гендер) произлиза от латински корен, означаващ раждам, пресъздавам, възпроизвеждам. Едно малко размишление ще покаже, че думата има много по-широк и по-всеобхващащ смисъл и значение, отколкото понятието пол, както се разбира обикновено - до физическата разлика между мъжките и женските живи същества. Думата пол като секс е просто една проява на пола, гендер, като Принцип на възпроизвеждането и творчеството в полето на органическия живот.
към текста >>

На това основание ние продължаваме да употребяваме думата женски вместо отрицателен или негативен, което е в хармония с Херметичната философия.
път на произвеждането, на създаване и пр. От катодния полюс изскачат рояк електрони. От същия полюс излизат и онези чудни лъчи, които са създали революция в научните схващания и разбирания. Катодният полюс е майката на всички онези чудни явления, които се описват като безполезни в старите книги и които са довели до това, много дълго време приемани теории да бъдат запратени на боклука на научната мисъл. Катодът или отрицателният полюс е майката, принципът на електрическите явления, както и на най-фините форми на материята, известни вече на науката. На това основание ние продължаваме да употребяваме думата женски вместо отрицателен или негативен, което е в хармония с Херметичната философия. Защото думата Женско начало, както се обясни по-горе и както се употребява в херметичната философия, означава Принципът, който съгражда, който организира формите и ги отглежда. Според последните научни схващания случва се, че една женска частица корпускул се откъсва от мъжкия корпускул и тръгва към нова служба и нови комбинации. Тя дейно търси да си създаде връзка с някой друг мъжки корпускул, като е подтиквана към това от своя естествен импулс да създаде нова форма на материя или енергия. Това откъсване и съединяване образува основата на по-голяма част от действията на химическия свят. Когато женският корпускул се съедини с един мъжки корпускул, започва един особен процес - женските частици почват да вибрират с голяма скорост под влияние на енергията на мъжкия корпускул и започват да се въртят бързо около последния.
към текста >>

Защото думата Женско начало, както се обясни по-горе и както се употребява в херметичната философия, означава Принципът, който съгражда, който организира формите и ги отглежда.
От катодния полюс изскачат рояк електрони. От същия полюс излизат и онези чудни лъчи, които са създали революция в научните схващания и разбирания. Катодният полюс е майката на всички онези чудни явления, които се описват като безполезни в старите книги и които са довели до това, много дълго време приемани теории да бъдат запратени на боклука на научната мисъл. Катодът или отрицателният полюс е майката, принципът на електрическите явления, както и на най-фините форми на материята, известни вече на науката. На това основание ние продължаваме да употребяваме думата женски вместо отрицателен или негативен, което е в хармония с Херметичната философия. Защото думата Женско начало, както се обясни по-горе и както се употребява в херметичната философия, означава Принципът, който съгражда, който организира формите и ги отглежда. Според последните научни схващания случва се, че една женска частица корпускул се откъсва от мъжкия корпускул и тръгва към нова служба и нови комбинации. Тя дейно търси да си създаде връзка с някой друг мъжки корпускул, като е подтиквана към това от своя естествен импулс да създаде нова форма на материя или енергия. Това откъсване и съединяване образува основата на по-голяма част от действията на химическия свят. Когато женският корпускул се съедини с един мъжки корпускул, започва един особен процес - женските частици почват да вибрират с голяма скорост под влияние на енергията на мъжкия корпускул и започват да се въртят бързо около последния. Като следствие от това се ражда един нов атом.
към текста >>

1. Владеенето на знанието само, ако то не е придружено е практическа проява и дейност в живота, е подобно на събирането и трупането на скъпоценни метали без всякакво използване; това е едно безполезно, тщеславно и глупаво нещо.
Това подсилване на Женския принцип чрез енергията на вибрациите от страна на Мъжкия принцип е в пълно съгласие с вселенските природни закони. Природата предлага безброй аналогични случаи, чрез които този Принцип може лесно да се схване и разбере. Херметичната наука ни казва, че и самото сътворение на Вселената е следвало същия закон и че във всички творчески прояви вьрху духовното, умственото и физическото полета винаги е на лице дейността на този Принцип на пола, т.е. тези прояви па Мъжкия и Женския принцип. Сега ще предам някои херметични аксиоми, както са предадени в Кибалион: 1. Владеенето на знанието само, ако то не е придружено е практическа проява и дейност в живота, е подобно на събирането и трупането на скъпоценни метали без всякакво използване; това е едно безполезно, тщеславно и глупаво нещо. Знанието, както и богатството, е предназначено за употреба. Законът за употреба е всемирен и онзи, който го пренебрегва и не го изпълнява, ще страда вследствие на пренебрегването на природните закони. 2. За да промениш настроението си, както и умственото си състояние, трябва да промениш вибрациите си. Човек може да промени умствените си вибрации с едно усилие на волята, по направление или посока на едно желано състояние, върху което свободно да насочи цялото си внимание. Волята отправя вниманието, а вниманието пък променя вибрациите.
към текста >>

Според Херметичната философия едно умствено състояние, както и неговата противоположност са само двата полюса на едно и също нещо и чрез умствено превръщане на полярността може да се отстрани нежеланото умствено сътояние.
Волята отправя вниманието, а вниманието пък променя вибрациите. Обработвай, практикувай изкуството за приковаване вниманието последством волята и тогава ти ще си разрешил и усвоил Тайната да господстваш както над настроението си, така и над умствените си състояния. 3. За да премахнеш или да разрушиш една нежелана умствена вибрация, постави в действие Принципа на полярността и се съсредоточи върху противоположния полюс на това, което желаеш да премахнеш, да отстраниш. Убивай нежеланото, като промениш неговата полярност. Това е една от най-важните херметически формули. Според Херметичната философия едно умствено състояние, както и неговата противоположност са само двата полюса на едно и също нещо и чрез умствено превръщане на полярността може да се отстрани нежеланото умствено сътояние. Този Принцип е вече известен на съвременните психолози, които нашироко го прилагат за отстраняване на нежелани навици, като препоръчват на учениците си да се съсредоточат върху противоположното качество. В Християнството този Принцип е формулиран по следния начин: Побеждавай злото чрез добро. Ако някой е страхлив, то няма защо да си губи времето и силите да се бори със страха, защото това ще го усили още повече, но вместо него да развива чувството на смелост и страхът сам ще изчезне. Както тъмнината не може да се изхвърли от стаята с лопата или измете с метла, а като се отворят капаците на прозорците, светлината ще влезе в стаята и тъмнината сама по себе си ще изчезне. Едно отрицателно качество не може да се отстрани по друг начин, освен да се съсредоточи човек върху положителния полюс на същото това качество и получените вибрации сами постепенно ще променят отрицателното в положително, докато най-после вие се поляризирате на положителния, вместо на отрицателния полюс, където сте били преди това.
към текста >>

Подобни хора играят ролята си в живота с пълно съзнание и отговорност, и стават творци, водачи, а не водени насам-натам от по-силни влияния, сили и желания.
Със своето знание и изкуство да господстват над своите настроения и чувства, бидейки способни и годни да неутрализират ритъма, те могат да избегнат до голяма степен действието на причините и последствията на обикновеното гюле на съществуване. Мнозинството, обаче, е влачено насам-натам, подчинено на околната среда, на волята и желанието на другите по-силни от него внушения, както и на други външни причини, които ги движат като пионки върху шахматна дъска. Чрез покачване на тези влияещи причини, напредналият херметист търси едно по-висше поле за умствена дейност и. владеейки своите склонности, чувства и подтици, си създава и изгражда един нов характер, нови чувства и придобива нови сили, е помощта на които той побеждава и покорява своята обикновена среда. По този начин става сам играч, вместо проста пионка. Подобни хора играят ролята си в живота с пълно съзнание и отговорност, и стават творци, водачи, а не водени насам-натам от по-силни влияния, сили и желания. Те сами употребяват Принципа на причина и последствие, вместо сами да бъдат употребявани от него. Няма съмнание, че и най-напредналият е пак подчинен на Принципа, проявяващ се на по-висшето поле, но на по-ни-ските полета те са господари, вместо да бъдат роби. 7. Мъдрият служи на висшия, но владее по-нисшия закон. Той се подчинява на закона, който е над него, а госпо-дарува и дава заповеди на закона на неговото поле и на тези. които са под неговото поле.
към текста >>

От това кратко изложение на седемте херметични Принципа се вижда, че тези Принципи лежат в основата на Природата и Живота, и затова Учителя ги нарича просто седемте Принципа на Природата.
И ако Вселената е умствена в своята субстан-циална природа, то тогава логически следва, че умствените превръщания трябва да променят условията и явленията във Вселената. И ако Вселената е умствена творба, тогава следва, че Умът трябва да бъде най-висшата сила, която може да влияе на нейните явления. И ако това се разбере и схване добре, тогава следва логически, че всички така наречени чудеса, както и лечебните действия могат лесно да се обяснят и да се видят такива, каквито са в действителност. 9. Всичко е ум. Вселената е умствена. От това кратко изложение на седемте херметични Принципа се вижда, че тези Принципи лежат в основата на Природата и Живота, и затова Учителя ги нарича просто седемте Принципа на Природата. Защото както Природата и Вселената като цяло са подчинени на тези Принципи, така и всяко явление в Природата и Живота на човека, както и на всички същества, е подчинено на тези Принципи. Няма една частица в Битието, която да не е подчинена на тези седем Принципа. Затова те имат универсално значение и приложение, и са в основата на всяка наука и философия. И древните гръцки философи са използвали в различни форми тези Принципи при изграждането на своите философски системи, защото те всички са учили в Египет от учениците на Хермес. Няма посветен от древността, който по един или друг начи да не е свързан с Хермес и неговата Мъдрост.
към текста >>

Защото както Природата и Вселената като цяло са подчинени на тези Принципи, така и всяко явление в Природата и Живота на човека, както и на всички същества, е подчинено на тези Принципи.
И ако Вселената е умствена творба, тогава следва, че Умът трябва да бъде най-висшата сила, която може да влияе на нейните явления. И ако това се разбере и схване добре, тогава следва логически, че всички така наречени чудеса, както и лечебните действия могат лесно да се обяснят и да се видят такива, каквито са в действителност. 9. Всичко е ум. Вселената е умствена. От това кратко изложение на седемте херметични Принципа се вижда, че тези Принципи лежат в основата на Природата и Живота, и затова Учителя ги нарича просто седемте Принципа на Природата. Защото както Природата и Вселената като цяло са подчинени на тези Принципи, така и всяко явление в Природата и Живота на човека, както и на всички същества, е подчинено на тези Принципи. Няма една частица в Битието, която да не е подчинена на тези седем Принципа. Затова те имат универсално значение и приложение, и са в основата на всяка наука и философия. И древните гръцки философи са използвали в различни форми тези Принципи при изграждането на своите философски системи, защото те всички са учили в Египет от учениците на Хермес. Няма посветен от древността, който по един или друг начи да не е свързан с Хермес и неговата Мъдрост. И тази Мъдрост е осветявала пътя на човечеството и хората в древна Гърция и Рим, била е светлина и на мислителите, които изградиха западноевропейската култура.
към текста >>

Затова те имат универсално значение и приложение, и са в основата на всяка наука и философия.
9. Всичко е ум. Вселената е умствена. От това кратко изложение на седемте херметични Принципа се вижда, че тези Принципи лежат в основата на Природата и Живота, и затова Учителя ги нарича просто седемте Принципа на Природата. Защото както Природата и Вселената като цяло са подчинени на тези Принципи, така и всяко явление в Природата и Живота на човека, както и на всички същества, е подчинено на тези Принципи. Няма една частица в Битието, която да не е подчинена на тези седем Принципа. Затова те имат универсално значение и приложение, и са в основата на всяка наука и философия. И древните гръцки философи са използвали в различни форми тези Принципи при изграждането на своите философски системи, защото те всички са учили в Египет от учениците на Хермес. Няма посветен от древността, който по един или друг начи да не е свързан с Хермес и неговата Мъдрост. И тази Мъдрост е осветявала пътя на човечеството и хората в древна Гърция и Рим, била е светлина и на мислителите, които изградиха западноевропейската култура. В следващото изложение, свързано с дейността на Бялото Братство при създаване на европейската култура, конкретно ще се спра да покажа как онези, които са били творци на тази култура, са били по един или друг начин повлияни от светлината на Хермесовата мъдрост и са я предали на езика и разбиранията на западноевропейския човек. Носителите на Херметичната мъдрост в началото на развитието на Западната култура са се организирали в ред Братства и Ордени, най-знаменит и най-тайнствен от които е Ордена на Розенкройцерите, който е истински наследник и приемник както на Богомилството, така и на древните Херметични истини, като ги свързва с Християнската Мистерия.
към текста >>

Така ги предава на западноевропейския човек, за да му служат като ръководно начало в живота, в науката и философията.
И древните гръцки философи са използвали в различни форми тези Принципи при изграждането на своите философски системи, защото те всички са учили в Египет от учениците на Хермес. Няма посветен от древността, който по един или друг начи да не е свързан с Хермес и неговата Мъдрост. И тази Мъдрост е осветявала пътя на човечеството и хората в древна Гърция и Рим, била е светлина и на мислителите, които изградиха западноевропейската култура. В следващото изложение, свързано с дейността на Бялото Братство при създаване на европейската култура, конкретно ще се спра да покажа как онези, които са били творци на тази култура, са били по един или друг начин повлияни от светлината на Хермесовата мъдрост и са я предали на езика и разбиранията на западноевропейския човек. Носителите на Херметичната мъдрост в началото на развитието на Западната култура са се организирали в ред Братства и Ордени, най-знаменит и най-тайнствен от които е Ордена на Розенкройцерите, който е истински наследник и приемник както на Богомилството, така и на древните Херметични истини, като ги свързва с Християнската Мистерия. Така ги предава на западноевропейския човек, за да му служат като ръководно начало в живота, в науката и философията. В заключение на това кратко изложение на херметичните Принципи ще дам накратко и формулирането им от Учителя, който е правил това многократно, както вече споменах. Даже има цели беседи за всеки един от тези Принципи, но сега не разполагам с тях. Затова ще предам само това, с което разполагам, при друг случай ще го допълня с други изказвания на Учителя по този въпрос. Учителя казва, че в Египет са изнесени Принципите на Божествената наука, като има предвид именно седемте Принципа, които изложих по-горе. Сега ще предам накратко изложението на Учителя на тези седем Принципа:
към текста >>

Херметичната философия изразява това със следните думи: Каквото има горе, има го и долу.
Сега ще предам накратко изложението на Учителя на тези седем Принципа: 1. Принцип на разумността. Той гласи: Всичко е Ум и Разум. Всичко в света е разумно. 2. Принцип на съответствието: Той може да се изясни така: Между всички неща има подобие, съответствие. Херметичната философия изразява това със следните думи: Каквото има горе, има го и долу. Например има съответствие между идея, тон, форма, движение, цвят, число. Има съответствие между химичните елементи и краски. Явления, съответни на раждането и смъртта срещаме в разните области на живота. 3. Принцип на трептенията или движенията. Този Принцип гласи: Всичко е в движение, всичко се движи, всичко трепти.
към текста >>

Явления, съответни на раждането и смъртта срещаме в разните области на живота.
Всичко в света е разумно. 2. Принцип на съответствието: Той може да се изясни така: Между всички неща има подобие, съответствие. Херметичната философия изразява това със следните думи: Каквото има горе, има го и долу. Например има съответствие между идея, тон, форма, движение, цвят, число. Има съответствие между химичните елементи и краски. Явления, съответни на раждането и смъртта срещаме в разните области на живота. 3. Принцип на трептенията или движенията. Този Принцип гласи: Всичко е в движение, всичко се движи, всичко трепти. Нищо не е в покой. Фактите на съвременната наука потвърждават това. Трептенията на материята, на енергията, на ума и даже на Духа се различават според бързината си.
към текста >>

При Паневритмията човек посреща и възприема Божественото и мощното, което гради Вселената и с това става способен да работи за реализирането на великия Идеал на Живота.
Всички неща в Природата са сродни, родствени, защото в основата им лежи Единството. Например, химичните елементи са наглед много различни едни от други, но в основата им лежат електроните, които са кондензиран етер. Всички елементи не са нищо друго, освен различни комбинации на електроните. При по-близките неща сродството се вижда явно, а при по-далечните то лежи по-дълбоко. Върху тези седем Принципа на Природата Учителя е основал Паневритмията, която е наука за приемане на разумните движения и енергии на Природата. При Паневритмията човек посреща и възприема Божественото и мощното, което гради Вселената и с това става способен да работи за реализирането на великия Идеал на Живота.
към текста >>

НАГОРЕ

0.5731360912323