Търсене в текстове за 'Фикс идея'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 41 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 69) Подем в биологията - Боян Боев (1883 – 1963)

Небезинтересен е фактът, че Шпеман и Манголд независимо един от друг са дошли до една и съща идея – индукцията при живите организми.
У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта то може да намалява, и след това пак може да се увеличава – това е доказано експериментално. Когато присадим зачатък от опашката на тритон върху рана на мястото на предния му крайник, то присадката ще даде крайник. Вайс, който прави тези опити, твърди, че влиянието при тях се дължи на действието на динамичното поле. За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч избира два вида тип мешести с различно обагрени клетки, а именно две разнообагрени хидри, и с част от тялото на тъмнокафявата хидра пъпкува другата; срастването успява лесно. Понеже пъпката не разполага с достатъчно материал, тя увлича в новите си образувания и тъмнозелените околни клетки, което се вижда от появяването на тъмнозелени части в растящата пъпка – този опит доказва ясно влиянието на растящата пъпка върху околните клетки. Небезинтересен е фактът, че Шпеман и Манголд независимо един от друг са дошли до една и съща идея – индукцията при живите организми. Ако се вземе от ектодермата на гаструлата на Тriton сristdtus такава част, предназначена за бъдещ епидермис, и я поставим в гаструлата на Тriton cristatus на място, предназначено да даде среден мозък, тя ще се развие в мозък – от този факт следва, че тази, вече сменена част, е индиферентна по отношение на своята по-късна съдба. От друга страна, подобни факти показват, че в различните области на зародиша господстват влияния, които определят по-нататъшната съдба на индиферентните части. Много опити са правени за установяване на местата на организационните центрове в живите организми и те са фиксирани у тритона, плапарията, прешленестите червеи и др. Например у хидрата са констатирани два главни организационни центъра: единият е перистомата (околоустната част или оралния край), а другият е при основата на хидрата (адорален край). Браун поставя едно пипало с част от перистомата върху произволна точка от тялото на хидрата и присадката организира околните тъкани, като на мястото се появява нова уста с венец от пипала, при което перистомната част действа като организатор върху околните тъкани.
към текста >>

Много опити са правени за установяване на местата на организационните центрове в живите организми и те са фиксирани у тритона, плапарията, прешленестите червеи и др.
За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч избира два вида тип мешести с различно обагрени клетки, а именно две разнообагрени хидри, и с част от тялото на тъмнокафявата хидра пъпкува другата; срастването успява лесно. Понеже пъпката не разполага с достатъчно материал, тя увлича в новите си образувания и тъмнозелените околни клетки, което се вижда от появяването на тъмнозелени части в растящата пъпка – този опит доказва ясно влиянието на растящата пъпка върху околните клетки. Небезинтересен е фактът, че Шпеман и Манголд независимо един от друг са дошли до една и съща идея – индукцията при живите организми. Ако се вземе от ектодермата на гаструлата на Тriton сristdtus такава част, предназначена за бъдещ епидермис, и я поставим в гаструлата на Тriton cristatus на място, предназначено да даде среден мозък, тя ще се развие в мозък – от този факт следва, че тази, вече сменена част, е индиферентна по отношение на своята по-късна съдба. От друга страна, подобни факти показват, че в различните области на зародиша господстват влияния, които определят по-нататъшната съдба на индиферентните части. Много опити са правени за установяване на местата на организационните центрове в живите организми и те са фиксирани у тритона, плапарията, прешленестите червеи и др. Например у хидрата са констатирани два главни организационни центъра: единият е перистомата (околоустната част или оралния край), а другият е при основата на хидрата (адорален край). Браун поставя едно пипало с част от перистомата върху произволна точка от тялото на хидрата и присадката организира околните тъкани, като на мястото се появява нова уста с венец от пипала, при което перистомната част действа като организатор върху околните тъкани. Сега усилено се работи в тази област на биологията от множество изследователи, от които можем да споменем Бауцман, Бранд, Харисон, А. Маркс, Весел, Филатов. От голям интерес е статията „Анализ на организационния център“ на В.
към текста >>

2. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Не става дума и за някаква спекулативна философия със схоластичен привкус, в която произволно се фиксират чисти понятия и свободно се движат абстрактни съждения.
Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията. Разпознаването на собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество. Но ако действително мистичната етимология на понятието "българин" означава "човек, който намира своя Учител", то националното ни "сетиво" за Учителя би трябвало да се схваща като историческа даденост, като все още недостатъчно осъзната национална дарба. ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ. Всеки читател, поне интуитивно, се досеща, че не става дума за обикновено литературно слово, нито за своеобразна семиотична система. Не става дума и за някаква спекулативна философия със схоластичен привкус, в която произволно се фиксират чисти понятия и свободно се движат абстрактни съждения. Още по-малко - за традиционен проповеднически коментар върху библейски текстове. За да не се изкушим в Словото, трябва отначало да му признаем една нефонетична, незнакова, дори и немисловна същност. Да върнем етимологичното му тъждество с неоплатоническия Логос, крито чрез своя отвъдсубстанциален и телеологичен живот възстановява "самородността на Битието". С други думи, да признаем творческия потенциал на Словото. Такъв един поглед е съвсем в духа на европейската християнска култура, респективно философия, които по наше дълбоко убеждение представляват своеобразно "тълкуване" на първия евангелски стих от Йоана "В началото бе Словото".
към текста >>

СЛАВЯНСКАТА МЕСИАНСКА ИДЕЯ В СЛОВОТО.
С други думи, окултно е всичко нетриизмерно, което се познава чрез неконвенционални психични методи. В Словото често се срещат понятията "невидим свят", "Възвишени Същества" и би било най-малкото наивно да се възприемат като поетична или митологична образност на речта. "Невидимият свят" не е нещото в себе си, защото последното предполага единствено мисленето като гносеология. "Невидимото" също така е феноменален свят, населен с прафеномените на триизмерното. Окултното е присъщия на всички ни априорен релативизъм, който Айнщайн се опита да определи в себе си като "космична религиозност". СЛАВЯНСКАТА МЕСИАНСКА ИДЕЯ В СЛОВОТО. Недопустима е всяка буквална аналогия с православния месианизъм от Соловьов през Достоевски до Бердяев. Духовната мисия на българите и славянството е представена в Словото предимно в културологичен аспект - като съвременен етап в еволюцията на християнската култура. Чувствеността, алтруизмът п добродетелността в народопсихологнята на славяните се приема като необходимо условие за "снемане" на западноевропейския рационализъм. Христовата Любов "става" гносеологичен метод само чрез закона на саможертвата - толкова присъща на абсурдната в очите на модерна Европа руска "революционна есхатология". ЗА КУЛТУРОЛОГИЧНАТА СТОЙНОСТ НА СЛОВОТО.
към текста >>

3. ПРОКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Обаче по-добре постъпи неговият Учител, който го въведе в цялата Божествена Истина, ограничи това неопределено разглеждане на по- древните мислители и доведе това безредно смесване на различните редове до едно мисловно различаване и го посъветва да следва точно и да фиксира различаванията на определенията."
Истински съществуващото, излизайки вън от самото себе си, е животът. Едва от обособяването, от развитието на моментите, които са в живота, произтича Логосът, разумът, а от него душата. Прокъл казва: „Логосът е това, което връща към принципите и е границата, той усвоява принципа и образува кръг." Прокъл се различава от Плотин именно по това, че Прокъл смята, че Логосът не произтича направо от Едното. Той казва: „Относно Първото Единство всички са съгласни помежду си. Само че, според Плотин, веднага след Единството се явява мислещата природа - Логосът. Обаче по-добре постъпи неговият Учител, който го въведе в цялата Божествена Истина, ограничи това неопределено разглеждане на по- древните мислители и доведе това безредно смесване на различните редове до едно мисловно различаване и го посъветва да следва точно и да фиксира различаванията на определенията." Прокъл приема три сфери на проява, различни една от друга. Всяка е същевременно цялото. Това са различни редове на пораждането. Според него трите момента, трите елемента на троичността са: Едното, Безкрайното и границата. И така, първото е Бог, Абсолютното Едно, което само по себе си е непознаваемо, неразкрито.
към текста >>

В допълнение и изяснение на горната мисъл той казва още следното: „Първото битие е смесеното, единството на идеята със самата себе си.
Едното - от принципа на границата, а множествеността - от принципа на Безкрайността. В цялата противоположност на божествените поколения, по-превъзходното принадлежи на границата, а по-лошото - към безкрайното. От тези два принципа всичко получава своето движение напред, докато излезе в битието. Така Вечното, доколкото то е мярката, като интелектуална мярка, участвува в границата, а доколкото е причина на непрестанната сила, тласкаща към битието - Безкрайността. Така разумът, Логосът, доколкото той има в себе си мерките-образци, е продукт на границата, а доколкото вечно поражда всички, той има ненамаляваща сила на Безкрайността." В допълнение и изяснение на горната мисъл той казва още следното: „Първото битие е смесеното, единството на идеята със самата себе си. То е битието както на живота, така и на разума, на Логоса. Първото от смесеното е първо от всичко биващо. Има още два други реда: животът и Духът. Следователно всичко е троично, тъй като всяко от тези различни неща е троично в самото себе си. А тези три троичности се определят по-точно като Абсолютно битие, живот и Дух.
към текста >>

Първата триада остава скрита в самата граница и е фиксирала в себе си цялото съществуване на идеалното.
„Третата троичност поставя около себе си мислещия Логос. Третата триада е Самият Логос. Тя поставя средната триада между себе си и Абсолютната субстанция и изпълва мислещия Логос с Божествено Единство. Чрез средната триада тя изпълва битието и го обгръща в себе си. Това, третото, не съществува по силата на една причина, както първото битие, нито разкрива вселената, както втората, а съществува като акт и външно проявявайки се, тя е абсолютната граница. Първата триада остава скрита в самата граница и е фиксирала в себе си цялото съществуване на идеалното. Втората триада е също тъй трайна и същевременно се движи напред. Животът се появява, но в нея той е сведен до Единство. Третата триада след придвижването напред, насочва и връща идеалната граница към началото и преобръща реда в самата себе си. Защото разсъдъкът (разумът) е насочване обратно към изходната точка и привеждане в съответствие с мисленето и всичко това е едно мислене, една идея: постоянството, привеждането в ред и връщането назад. Всяко едно от тях е целокупност само за себе си, но всичките три се свеждат в едно.
към текста >>

Защото разсъдъкът (разумът) е насочване обратно към изходната точка и привеждане в съответствие с мисленето и всичко това е едно мислене, една идея: постоянството, привеждането в ред и връщането назад.
Това, третото, не съществува по силата на една причина, както първото битие, нито разкрива вселената, както втората, а съществува като акт и външно проявявайки се, тя е абсолютната граница. Първата триада остава скрита в самата граница и е фиксирала в себе си цялото съществуване на идеалното. Втората триада е също тъй трайна и същевременно се движи напред. Животът се появява, но в нея той е сведен до Единство. Третата триада след придвижването напред, насочва и връща идеалната граница към началото и преобръща реда в самата себе си. Защото разсъдъкът (разумът) е насочване обратно към изходната точка и привеждане в съответствие с мисленето и всичко това е едно мислене, една идея: постоянството, привеждането в ред и връщането назад. Всяко едно от тях е целокупност само за себе си, но всичките три се свеждат в едно. В Логоса първите две триади са само моменти, но Духът се състои в това, да обхваща в себе си целокупността на първите две. Тези три триединства възвестяват по един мистичен начин напълно познатата причина на Първия и Непознаваем Бог, Който е принципът на Първото Единство, но се манифестира и в трите единства. Първото е Неговото Неизмеримо Единство. Второто, животът, е преливането, изобилието на всички сили и тяхното излъчване, а третото е пълното пораждане на битието, на същността изобщо.
към текста >>

4. МАЛКИТЕ АРКАНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В хороскопа този Аркан предсказва: обсебеност, натрапчива мисъл, фикс-идея, която може да доведе до безумия и лудост.
58-ми Аркан: Четири меча, разположени в ъглите на един квадрат с върховете навътре. Число 4, буква Д. В хороскопа този Аркан предсказва неизбежни опасности, опасности от всички страни, угризение на съвестта, безплодни, безрезултатни огорчения, морални мъки, наранявания на сърцето, осъдителни действия. 59-ти Аркан: Пет меча, образуващи една звезда с пет върха. Число 5, буква Е. В хороскопа този Аркан предсказва: обсебеност, натрапчива мисъл, фикс-идея, която може да доведе до безумия и лудост. Престъпна ярост, страшни отмъщения. Опасност да се погуби човек, като се поддава на безразсъдни внушения или се увлича от внезапен подтик. Самоубийство или убийство. 60-ти Аркан: Шест меча, разположени в два противоположни прекръстосанн триъгълници. Букви Ц и В, число 6.
към текста >>

5. Земният тип - меланхоличен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Умът им винаги е зает с някаква фикс идея, която не дава покой.
Чувствеността им е твърде силна и страстите им отиват до крайност. Постоянни са във всичко - както в ненавистта, така и в любовта. Тяхната привързаност е силна и гореща, но нещастна и пълна с горести. Те са роби на своите навици; решителни, твърди и настойчиви в своите намерения, мнения и възприятия. Търпеливи в работата си. Умът им винаги е зает с някаква фикс идея, която не дава покой. Те се отнасят недоверчиво към себе си и към своите сили, както и към другите. Имат угризения на съвестта, а съмнения ги мъчат непрестанно. Скрито честолюбиви са и не се успокояват, докато не получат удовлетворение. Скептицизмът и суеверието вървят ръка за ръка при тях. Обществото ги дразни, затова те го избягват и самодоволно се отдават на самотен живот.
към текста >>

6. ФИЛОСОФСКА ДИСКУСИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

Целта ни е да видим главните линии на историческите философски предпоставки, чрез които да достигнем до великата идея за същността на Свободата.
Още Аристотел е търсел причинната обусловеност между явленията. Тази връзка философът отдава на материална причина, спира се на активната формираща сила и така достига до първопричината. Той започва разсъжденията си като материалист и завършва изводите си като идеалист. Подчертавам това, за да покажа, че още в онази древна епоха започва това философско раздвоение, този философски възел, който през вековете и до наши дни все още не е развързан. Няма да се спираме върху етапите на тази вековна философска дискусия. Целта ни е да видим главните линии на историческите философски предпоставки, чрез които да достигнем до великата идея за същността на Свободата. Идеализмът се състои от две главни разклонения: Обективен и Субективен идеализъм. Обективният Идеализъм изхожда от идеята, че всичко в природата е детерминирано. Според тази философска система духът, като абстрактно съзнание, е първопричината на нещата и явленията. Тази причина се намира и действа извън природата и човешкото съзнание. Най-видният представител на тази доктрина - Платон - разглежда всичко, което ни заобикаля, като сянка или отражение на идеите.
към текста >>

Обективният Идеализъм изхожда от идеята, че всичко в природата е детерминирано.
Той започва разсъжденията си като материалист и завършва изводите си като идеалист. Подчертавам това, за да покажа, че още в онази древна епоха започва това философско раздвоение, този философски възел, който през вековете и до наши дни все още не е развързан. Няма да се спираме върху етапите на тази вековна философска дискусия. Целта ни е да видим главните линии на историческите философски предпоставки, чрез които да достигнем до великата идея за същността на Свободата. Идеализмът се състои от две главни разклонения: Обективен и Субективен идеализъм. Обективният Идеализъм изхожда от идеята, че всичко в природата е детерминирано. Според тази философска система духът, като абстрактно съзнание, е първопричината на нещата и явленията. Тази причина се намира и действа извън природата и човешкото съзнание. Най-видният представител на тази доктрина - Платон - разглежда всичко, което ни заобикаля, като сянка или отражение на идеите. Всички теолози на Християнството са под влияние на Обективния Идеализъм. Лайбииц е също негов представител.
към текста >>

Що се отнася до съзнанието, то не изчезва, а се трансформира подобно на звуковите вълни, които преминават в електромагнитни, когато се фиксират на магнетофонната лента.
Това преобразование той смята като логическо развитие на Абсолютния Дух, който се проявява чрез борбата на противоположностите. Според Хегел, животът носи в себе си елементите на своята собствена смърт. Нещата изчезват в своята противоположност, следователно те имат някакъв край. Ние се спираме по-подробно върху постановките на този философ, защото той стои на границата между идеализма и материализма. Неговите разсъждения са основателни единствено по отношение на материалния свят - светът на формите и явленията. Що се отнася до съзнанието, то не изчезва, а се трансформира подобно на звуковите вълни, които преминават в електромагнитни, когато се фиксират на магнетофонната лента. Както знаем, тези електромагнитни вълни могат отново да се декодират в звукови. В последните няколко десетилетия науката отбеляза колосални открития, не само в света на емпиризма - посредством ядрената физика, модерната химия, радиоастрономията..., но също и в областта на метапсихичните изследвания. Със своите остарели схващания, философията изостава. Тя трябва да се трансформира и да отговори на изискванията на новата епоха с един ултрамодерен стил. Що се отнася до диалектиката, тя не е откритие на Хегел, тъй като е била позната и в античния свят.
към текста >>

Маркс, от своя страна, подхвана тази идея на Хегел, но вече под знака на Материализма.
Хегел има заслуга, че сля гносеологията - теорията на познанието, на която Кант бе идеологът - е диалектичния метод. Последният се развива под знака на Идеализма. Хегел разглежда природата не само като състояние на покой и неподвижност, на застой и неизменност, а като състояние на движение и на непрекъсната трансформация. Причината за това движение и трансформация се намира не вън, а вътре в самата природа. В природата и в обществото развитието се извършва по силата на вътрешните, присъщи на обектите и явления, противоречия по силата на „самодвижението". Маркс, от своя страна, подхвана тази идея на Хегел, но вече под знака на Материализма. Според него нещата и явленията не са абсолютно дадени и безусловни, а се намират в развитие в течението на вечната промяна. Според диалектическия материализъм всички явления и събития се раждат от единството на противоположностите. Тази противоположност е източникът на тяхната вътрешна движеща сила, т.е. „самодвижението". Ние нямаме задача да разглеждаме диалектическия материализъм от гледище на неговите интерпретаторски школи, като тези на механистите или идеалистите меншевики и т. н. За нас е важна философската същност на историческия материализъм.
към текста >>

7. БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност - Методи Константинов (1902-1979)

Чрез изучаване на подсъзнанието, което хроникира целия съзнателен и несъзнателен живот на човека, тя пи помага да се доближим до идеята за безсмъртието па човешката душа.
При все това още не всичко е казано и ние знаем твърде малко за същността на психиката. Това е една от главните задачи, която съвременната наука се стреми да доведе докрай. Трябва да се признае, че ние сме ограничени в нашите изследвания.[1] Неоспоримо е, че все още не сме намерили причинната връзка и взаимоотношения с множество явления на нашата Слънчева система и нашата Галактика. Не бива да се възгордяваме и самозалъгваме, че можем да дадем пълното разрешение на тези проблеми, а да имаме смирението на Великите посветени, които предпочитат да благоговеят и мълчат пред Великата тайна. Чрез психоанализата модерната аналитична психология ни улеснява до известна степен в интерпретацията на големия проблем за безсмъртието на душата. Чрез изучаване на подсъзнанието, което хроникира целия съзнателен и несъзнателен живот на човека, тя пи помага да се доближим до идеята за безсмъртието па човешката душа. Затова Учителят изтъква: „Всичко може да изчезне в света, но душата - никога. Не може да изчезне отломка от Космичното Съзнание." Преди да пристъпим към разглеждане на въпросите около Закона за Причини и Последствия, Кармата и прераждането, налага се да хвърлим светлина върху съдържанието на понятията подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. С тези четири категории оперира съвременната психология.
към текста >>

Модерната психология с помощта на психотрониката е констатирала, че подсъзнанието регистрира всичко: всяко действие, всяко чувство, всяка мисъл и околните явления в живота се фиксират в тази универсална памет.
Учителят класира тези съзнания така: подсъзнанието съответства на душата; съзнанието - на емоционалната природа - сърцето; самосъзнанието - на интелектуалната природа - ума; свръхсъзнанието - на човешкия дух. Модерната психология с помощта на психотрониката е констатирала, че подсъзнанието регистрира всичко: всяко действие, всяко чувство, всяка мисъл и околните явления в живота се фиксират в тази универсална памет. Установено е е положителност, че нищо не се изпуска от погледа, от електромагнитната лента на подсъзнанието. То е един свръхчувствителен апарат, от когото нищо не може да се скрие. Каква могъща сила се крие в него! Подсъзнанието съхранява цялото минало. В него е неизличимо регистрирана историята на вековете.
към текста >>

Центърът му символизира идеята за вечността, а периферията - непрекъснатите процеси на Живота, изразени чрез миналото, настоящето и бъдещето.
Трябва да отбележим, че понастоящем тези изследвания вече не се считат за псевдонаучни нелепости. Това са първите признаци за доказване и приемане на духовните истини. Съзнанието (емоционалната природа) и самосъзнанието (интелектуалната) са свързани с настоящето, докато свръхсъзнанието е свързано с бъдещето. Духът - свръхсъзнанието - съдържа в себе си всички способности, които ще се разкрият в хода на еволюцията на живота. Учителят потвърждава Древната Мъдрост като посочва кръга за символ на съзнанието. Центърът му символизира идеята за вечността, а периферията - непрекъснатите процеси на Живота, изразени чрез миналото, настоящето и бъдещето. От центъра на кръга се виждат всички процеси на живота, затова той е наречен Вечно Траене - Дюре етернел. Четирите категории на съзнанието ни позволяват да разберем Законите за Причини и Последствия и за превъплъщението. Идеята за прераждането е съществувала още в дълбока древност. Китайският Учител (с български произход, бел. съст.) Лао Дзъ, в своята книга „Тао Те Кинг", изразява тази идея.
към текста >>

Идеята за прераждането е съществувала още в дълбока древност.
Духът - свръхсъзнанието - съдържа в себе си всички способности, които ще се разкрият в хода на еволюцията на живота. Учителят потвърждава Древната Мъдрост като посочва кръга за символ на съзнанието. Центърът му символизира идеята за вечността, а периферията - непрекъснатите процеси на Живота, изразени чрез миналото, настоящето и бъдещето. От центъра на кръга се виждат всички процеси на живота, затова той е наречен Вечно Траене - Дюре етернел. Четирите категории на съзнанието ни позволяват да разберем Законите за Причини и Последствия и за превъплъщението. Идеята за прераждането е съществувала още в дълбока древност. Китайският Учител (с български произход, бел. съст.) Лао Дзъ, в своята книга „Тао Те Кинг", изразява тази идея. И други учители на китайския народ са учили, че човек се състои от три части: „Кун" със седалище в корема; „Линг" със седалище в гърдите и „Хюон" - в главата. Първите две са ги смятали смъртни, преходни, и само третата - „Хюон" е притежавала искрата на безсмъртието. По-после в Индия започват да изтъкват идеята за прераждането.
към текста >>

съст.) Лао Дзъ, в своята книга „Тао Те Кинг", изразява тази идея.
Центърът му символизира идеята за вечността, а периферията - непрекъснатите процеси на Живота, изразени чрез миналото, настоящето и бъдещето. От центъра на кръга се виждат всички процеси на живота, затова той е наречен Вечно Траене - Дюре етернел. Четирите категории на съзнанието ни позволяват да разберем Законите за Причини и Последствия и за превъплъщението. Идеята за прераждането е съществувала още в дълбока древност. Китайският Учител (с български произход, бел. съст.) Лао Дзъ, в своята книга „Тао Те Кинг", изразява тази идея. И други учители на китайския народ са учили, че човек се състои от три части: „Кун" със седалище в корема; „Линг" със седалище в гърдите и „Хюон" - в главата. Първите две са ги смятали смъртни, преходни, и само третата - „Хюон" е притежавала искрата на безсмъртието. По-после в Индия започват да изтъкват идеята за прераждането. Но най-вече тя е била развита от езотеричните учения на египтяните. Ето защо ние казваме, че „всичко може да изчезне от света, освен душата".
към текста >>

По-после в Индия започват да изтъкват идеята за прераждането.
Идеята за прераждането е съществувала още в дълбока древност. Китайският Учител (с български произход, бел. съст.) Лао Дзъ, в своята книга „Тао Те Кинг", изразява тази идея. И други учители на китайския народ са учили, че човек се състои от три части: „Кун" със седалище в корема; „Линг" със седалище в гърдите и „Хюон" - в главата. Първите две са ги смятали смъртни, преходни, и само третата - „Хюон" е притежавала искрата на безсмъртието. По-после в Индия започват да изтъкват идеята за прераждането. Но най-вече тя е била развита от езотеричните учения на египтяните. Ето защо ние казваме, че „всичко може да изчезне от света, освен душата". Тя не може да бъде унищожена, понеже това би означавало да се мисли, че Космичният свят би могъл да изчезне, увличайки със себе си Космичната душа, Космичното съзнание. Въпросът за безсмъртието, който човекът си поставя от векове, и до днес си остава една пареща актуалност. Ние можем да твърдим, че този въпрос не може да намери априорно едно решение, защото еволюцията на живота го носи в себе си и го разгръща частично в даден отсек от време и пространство.
към текста >>

8. ЕТИКА И ЗАКОННОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА - Павел Желязков

Именно в този си неосъзнат стремеж за реализация интелектът посяга спекулативно към средствата за влияние върху личността, към внушенията от различен характер, винаги с идеята за реализация и утвърждаване.
Осъществяването на индивидуализацията се характеризира с понятието „изпълване със самия себе си". Така яйцето може да бъде идентифицирано според съдържанието му, когато в действителност е въпрос само на време и възможности да се превърне в птица. Ако съдбата му зависеше само от това, какво хората вярват, скоро то би се превърнало в запъртък. Ако дълго време се взираме само в себе си, в своите нужди, амбиции и интереси, в индивидуалното си съзнание, ще сведем обширния свят до онази форма, в която се ограничава нашето его, а резултатът ще е откъсване от целокупния живот, от природата. До този крайно опасен финал може да се стигне, когато нуждите на интелекта доминират над дейността на човека. Именно в този си неосъзнат стремеж за реализация интелектът посяга спекулативно към средствата за влияние върху личността, към внушенията от различен характер, винаги с идеята за реализация и утвърждаване. Когато силата на тези влияния и внушения се затвърди в социален аспект, то голият интелект няма много задръжки да си послужи и със средствата на манипулацията. В нашето модерно време на развихрилата се технокрация, на големия бум на физическите науки, на експанзията на медийната среда и информатиката, където протичат много хаотични и несъвместими процеси, първичният шаман се е преобразил до неузнаваемост и е приел образа на техномаг. Костюмът, ризата и вратовръзката, внушителният външен вид и елегантността, както и заслепяващата светлина отразена от очилата, са само артистични реквизити, зад които стои действителният образ на шамана: неговият фиксиращ и остър поглед, който блести като меч, притаен, но застрашителен. Този съвременен шаман е взел на въоръжение всички модерни средства, техники и технологии, чрез които внушава и утвърждава своето чувство за превъзходство. Поразяваща е приликата му с Ницшевия свръхчовек, когото музиката на Вагнер превъзнася до небесата.
към текста >>

Костюмът, ризата и вратовръзката, внушителният външен вид и елегантността, както и заслепяващата светлина отразена от очилата, са само артистични реквизити, зад които стои действителният образ на шамана: неговият фиксиращ и остър поглед, който блести като меч, притаен, но застрашителен.
Ако дълго време се взираме само в себе си, в своите нужди, амбиции и интереси, в индивидуалното си съзнание, ще сведем обширния свят до онази форма, в която се ограничава нашето его, а резултатът ще е откъсване от целокупния живот, от природата. До този крайно опасен финал може да се стигне, когато нуждите на интелекта доминират над дейността на човека. Именно в този си неосъзнат стремеж за реализация интелектът посяга спекулативно към средствата за влияние върху личността, към внушенията от различен характер, винаги с идеята за реализация и утвърждаване. Когато силата на тези влияния и внушения се затвърди в социален аспект, то голият интелект няма много задръжки да си послужи и със средствата на манипулацията. В нашето модерно време на развихрилата се технокрация, на големия бум на физическите науки, на експанзията на медийната среда и информатиката, където протичат много хаотични и несъвместими процеси, първичният шаман се е преобразил до неузнаваемост и е приел образа на техномаг. Костюмът, ризата и вратовръзката, внушителният външен вид и елегантността, както и заслепяващата светлина отразена от очилата, са само артистични реквизити, зад които стои действителният образ на шамана: неговият фиксиращ и остър поглед, който блести като меч, притаен, но застрашителен. Този съвременен шаман е взел на въоръжение всички модерни средства, техники и технологии, чрез които внушава и утвърждава своето чувство за превъзходство. Поразяваща е приликата му с Ницшевия свръхчовек, когото музиката на Вагнер превъзнася до небесата.
към текста >>

9. Два ключа към една необикновена книга - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всеки, който поне малко се е занимавал с наука, било тя конвенционална или езотерична, знае какво представляват за изследователското съзнание идеята и методът; те са тайната ключалка и златният ключ, които се дават на човек само в особени състояния на вдъхновение.
Разбира се, трудът на Николай Дойнов не е само необикновен; за обикновеното съзнание необикновеното е задължителен атрибут на астрологията и на всички останали окултни науки. Не е достатъчно да се квалифицира и като езотерична астрология само с единствената цел да бъде разграничена от конвенционалните техники за правене на хороскопи, които заливат сега света и съвременните масмедии. Фундаменталното в „Науките на Първата човешка раса” - онова, което генерира идеите и методите на научното изследване в тази книга, темата на темите, е великото знание от Окултната Школа на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). От този факт трудът на Николай Дойнов придобива най- малкото две характеристики, отличаващи го качествено от всичко, написано досега в тази област. Първата можем да наречем методологична. Всеки, който поне малко се е занимавал с наука, било тя конвенционална или езотерична, знае какво представляват за изследователското съзнание идеята и методът; те са тайната ключалка и златният ключ, които се дават на човек само в особени състояния на вдъхновение. Но има идеи и идеи, има методи и методи. Идеите и методите, които един Велик Учител преподава в своята Школа, са взети от Абсолютната Реалност, от Живата Природа и тяхната жива същина няма нищо общо с кухата формалност на множеството стари идеи, които рециркулират от век във век и от съзнание в съзнание. Следователно отношението, при което изследователското съзнание приема идеи и методи от Реалността, дефинира понятието „окултен ученик” и въобще - гносеологичната природа на отношението Учител - ученик. Тъкмо тук неусетно преминаваме към втората характеристика на Николай - Дойновия труд, която можем да наречем културологична. Тази книга трябва да се разглежда като школска разработка на знания от конкретна Окултна Школа.
към текста >>

Читателят трябва окончателно да се раздели с конвенционалните представи за хороскопа като абстрактна карта за смътни предсказания и да приеме идеята за своя Звезден двойник, който неизменно присъства с него навсякъде - от минутата на раждането до минутата на смъртта.
Следователно, ако отношенията между двойника и физическото тяло са правилни,хармонични, човек всякога ще бъде здрав...” Учителя Беинса Дуно КЛЮЧ ПЪРВИ. АСТРОЛОГИЧНАТА ЕКЗИСТЕНЦИЯ. Струва ми се, че ще е потребен на рационалния читател, по-скоро на скептичния му интелект, повече или по- малко склонен към отвлечени съждения, при срещата му с основното понятие на тази книга - Звездно тяло, или Двойник на човека. Ключовата позиция на понятието Частно тяло е почти методологична, защото чрез него се обосновават макро- и микрокосмичните аналогии в астрологията, мозъчните структури и формите на черепа във френологията, различните детайли на лицеизраза във физиогномията и най-после - формите и линиите на ръцете в хиромантията. С други думи, според Николай Дойнов конкретната личност притежава определени психични качества и житейски условия за тяхната реализация, притежава определени физически форми на главата и ръцете си, детерминирани от уникалната структура на нейното Звездно тяло. Читателят трябва окончателно да се раздели с конвенционалните представи за хороскопа като абстрактна карта за смътни предсказания и да приеме идеята за своя Звезден двойник, който неизменно присъства с него навсякъде - от минутата на раждането до минутата на смъртта. Запознатите с популярната окултна литература могат да свържат Двойника с описваните четири етерни тела или с астралното тяло. Но в стила на чистия интелектуален рационализъм можем да твърдим, че радикалната тема (рожденият хороскоп) в труда на Николай Дойнов се родее по-скоро с Аристотеловия термин „ентелехия”, който е активното начало у човека с телеологична природа, синтез на възможност и действителност, който носи целта в самия себе си. В този смисъл радикалната тема изисква да бъде схващана не като обективна проекция на положението на небесните тела в часа на раждането, а като неразчленено единство на субекта като потенция, и на обекта като необходимост. Така астрологичното мислене по необходимост е модално, следователно - непригодно за всички нива на общественото съзнание, което в повечето случаи изисква от астрологията всякакви други феноменални предсказания и чудеса, но не и модални съждения. След като споменахме вече за астрологичното мислене, много по-лесно можем да се прехвърлим от древността на астрологичната ентелехия към Сартъровата „открита възможност” или към „отворената същност” на Хайдегер, различни както от същността, така и от детерминизма, а още по- малко от фатализма, за да стигнем до скандалното наглед понятие за АСТРОЛОГИЧНА ЕКЗИСТЕНЦИЯ.
към текста >>

свойството й да се движи свободно, фиксирайки чисти абстракции и енергетични сфери (нива), достатъчно безразлични към богатството на собствената феноменология.
Така астрологичното мислене по необходимост е модално, следователно - непригодно за всички нива на общественото съзнание, което в повечето случаи изисква от астрологията всякакви други феноменални предсказания и чудеса, но не и модални съждения. След като споменахме вече за астрологичното мислене, много по-лесно можем да се прехвърлим от древността на астрологичната ентелехия към Сартъровата „открита възможност” или към „отворената същност” на Хайдегер, различни както от същността, така и от детерминизма, а още по- малко от фатализма, за да стигнем до скандалното наглед понятие за АСТРОЛОГИЧНА ЕКЗИСТЕНЦИЯ. Може би защото екзистенционалното битие е колкото модерно, толкова и традиционно за съвременната европейска култура, следователно най-понятно като саморефлексия. Затова ми се струва, че съвременният интелектуалец би могъл сполучливо да си представи, дори да почувства Звездното тяло именно като астрологична екзистенция - най-близка до първичната екзистенция на човека, която в различните времена и култури, повече или по-малко съзнателно, се е проявявала като гносеологичен опит за самопознание. Главният атрибут на астрологичната екзистенция е нейната принципиалност, т.е. свойството й да се движи свободно, фиксирайки чисти абстракции и енергетични сфери (нива), достатъчно безразлични към богатството на собствената феноменология. Всички явления са проникнати от принципа. Астрологичният принцип се представя като абсолютна мощ и абсолютна проницателност спрямо цялото свое феноменално съдържание. Астрологичната екзистенция обитава всяка от тези сфери принципиално, нейният живот там и нейната воля са също така принципиални и е погрешно да се очакват от нея конкретни пространствено-временни пророчества. Всяка планета в радикалната тема трябва да се схваща като монада, т.е. като субстанциална структурна единица в живота на астрологичната екзистенция.
към текста >>

Тогава може би безмълвната негова мъдрост е докоснала бедността на моето знание и се е родила идеята за астрологичната екзистенция и хармонията на сферите... Варна, февруари 1993 година Димитър Н. Калев
Не се наемам да тълкувам какво точно се крие зад иносказателността на това твърдение, но за какви екзистенционални или хармонични ключове може да става дума след всичко това?... Преди да започнем работа върху издаването на тази книга, посетих Николай Дойнов в апартамента на дъщеря му в София. Той дори не разбра, че бях влязъл в стаята. Седеше полуизлегнат върху дивана с неизменното си слухово апаратче на дясното ухо и гледаше спокойно към светлината от прозореца. На масата до него лежеше току-що завършен хороскоп на болно младо момиче. Тогава може би безмълвната негова мъдрост е докоснала бедността на моето знание и се е родила идеята за астрологичната екзистенция и хармонията на сферите... Варна, февруари 1993 година Димитър Н. Калев
към текста >>

10. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

Това е само един начин да се фиксира вашият ум за противодействие.
Писанието казва: Там да се въоръжите. Как? Ако те упо- требяват известни сили, ние ще употребим в противодействие други. Отдалече ще направите своето упражнение - ще погледнете нагоре и ще си направите упражнението. Който ви види ще каже: „Този какво ли прави? “ Той няма нищо да разбере. Това е само един начин да се фиксира вашият ум за противодействие. Туй упражнение може да направите и мис- лено, но когато участвуват и ръцете, въздействието е по-силно - едновременно взимат участие и нашият ум, и нашето сърце. - Ами когато се намираме много близо до неприятеля? - Тогава ще действувате отблизо, но това са изключения - един случай на 10000. Ако вашият противник дойде наблизо, това показва, че той преди вас отдалече ви е омагьосал. Ако влагате силите си, вие ще го видите по-напред.
към текста >>

Наблюдавал съм, че когато аз ви задам някоя работа, както съм правил досега, вие се спогледате и си кажете: „Близо до ума е, хубава идея е, но дали може да се изпълни?
Затова и ние, като Негови Удове, ще се раздвижим - щом Господ започне да работи, то крак ли си, нокът ли си, ръка ли си, или каквото и да си, ще заемеш своето място и ще работиш; друг не може да заеме твоето място. Ще кажеш: „Че аз ли съм определен за тази работа? “ - Да, ти си определен. Ще си кажете: „Господи, ние можем да изпълним Твоята Воля.“ Божият Дух ще ни даде известни внушения. Много ще се радвам, ако от вас могат да излязат някои хубави работи. Наблюдавал съм, че когато аз ви задам някоя работа, както съм правил досега, вие се спогледате и си кажете: „Близо до ума е, хубава идея е, но дали може да се изпълни? Хайде да оставим това за друг път.“ А щом детето излезе от вас, като се роди, майката повече му се радва и по-лесно го отглежда - чуждото дете си е чуждо, а когато е твое, ще се ангажираш с него. Сега искам всеки от вас да се ангажира с нещо, да роди по нещо. И тъй, ще си образувате три съвета от по сто съветници - Съвет на физическия труд, Съвет на духовния живот и Съвет на просветата. Така ще можете да разграничите кои работи влизат в Съвета на просветата, кои в Съвета на духовния живот и кои в кръга на физическия труд. Последният е най-важният.
към текста >>

11. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Идеята беше в хода на това изпълнение да се постигне унификация, сливане на танцуващите с Вселената.
На Изгрева Паневритмията се провеждаше всяка сутрин от изгрев слънце от пролетното до есенното равноденствие. Отначало Паневритмията се е играела на бос крак, но през тридесетте години и Втората световна война, това вече не се правеше. Група ученици свиреха в центъра на поляната. Обикновено имаше няколко цигулки, виола, чело, китара, кларинет и флейта. Братята и сестрите оформяха кръг около тях и изпълняваха Пневритмията, която представляваше нещо средно между ритмични физически упражнения и танц, и се играеше от тридесет минути до около един час. Идеята беше в хода на това изпълнение да се постигне унификация, сливане на танцуващите с Вселената. Състоеше се от три неравни части с по няколко парчета. (Понякога се играеха съкратени версии). Първият цикъл беше „Събуждането“ на братята и сестрите т.е. издигането на съзнанието им до непосредственото им обкръжение. Следваше вторият цикъл.
към текста >>

Що се отнася до текстовете на песните на братството, въпреки че те са с „фиксиран текст“ одобрен от Учителят да бъде запазен такъв какъвто е даден от него, те все пак са само един от трите елемента на Паневритмията, в която текст, мелодия и танц са сляти.
Неделя в центъра на София. Мозайките на министерството на отбраната и Народния театър също заслужават да бъдат споменати в тази връзка. Авторски блик Трудно е да се формулира прецизно учението на Бялото братство. Няма какъвто и да било основен източник, от който то да бъде проучено. Публикуваните беседи на Учителя са просто разговорната част от многопластовото му сливане на учениците, Учителят, и позитивните сили на природата, както ги виждат дъновистите. Що се отнася до текстовете на песните на братството, въпреки че те са с „фиксиран текст“ одобрен от Учителят да бъде запазен такъв какъвто е даден от него, те все пак са само един от трите елемента на Паневритмията, в която текст, мелодия и танц са сляти. Независимо от това, основните характеристики на учението на Дънов от тридесетте и началото на четиридесетте години на миналия век прозират достатъчно ясно в тях. Първата характеристика на учението е, че Дънов иска да изгради една универсална единна вяра, в която всички раси, етнически групи, класи, култури, нации, възрастови и сексуални различия да се чувстват равни като братя и сестри. За да постигне това той центрира тази вяра около основните, прости елементи на човешкия живот, които пораждат положителни чувства. Това, според Учението му, щеше да елеминира всичките исторически натоварвания, които биха могли да стимулират груповото противопоставяне и религиозната ненавист, от които нашата цивилизация е страдала толкова много през миналото. Фокусът на тези положителни елементи е единственият универсален „Бог“, който човечеството е имало до сега, чийто символ е Слънцето.
към текста >>

12. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Камшикът, вълната, дишането на планетарната кора, както звукът и светлината не могат да се фиксират ясно в нашето плоско еднопосочно мислене, тъй като не заемат определено време и определено място на нашето „тука“ и „сега“, а се реализират в дифузното за невиждащия голямата картина пространство на „време-мястото“.
при Кауаи, но не в 10 ч. 20 мин., а „напред“ в 11 ч. 03 мин.; или, с други думи, в хода на явлението цунамито на „послешния час“ се проявява на „предишното място“, т.е. „напред“ във времето върви с „назад“ в мястото. И всичко това е едно, едно общо нещо по време-място, но съвсем разбито и хаотично, ако се наблюдава как протича във времето само или как се разполага в мястото само. Камшикът, вълната, дишането на планетарната кора, както звукът и светлината не могат да се фиксират ясно в нашето плоско еднопосочно мислене, тъй като не заемат определено време и определено място на нашето „тука“ и „сега“, а се реализират в дифузното за невиждащия голямата картина пространство на „време-мястото“. И ако трябва да опишем общото в тях на езика на нашето ежедневие, ще трябва да приемем, че са форма на енергия на отдалечаване, което е и приближаване, на издигане, което е и падане, на минало, което е и бъдеще. На емиграцията, бягството от европейската родина, на вълна подир вълна, което е събиране на планетарното семейство през раззиващите дълбини на Атлантическия щит, описани от Платон в легендата за Атлантида. То е и емиграцията, бягството от Православието, на вълна след вълна (от страна на богомили, павликяни, унияти, протестанти), което в пълното развиване на вълната на камшика ще видим, че на друга дължина и час е бягство от протестантските мисии нататък и все нататък към събирането на планетарната енергия на разпиляното всемирно съзнание над раззиващите дълбини на верския фанатизъм и сектантство. Докато не изплющи върхът. Вълните на емиграцията и разселването, и опразването отзад! Бразилия, Аржентина.
към текста >>

И докато италианците избухнаха в смях, като разбраха, че мъжът й преведе идеята им, един мъж на средна възраст от групата им се обади.
- Какво казват? - попита мъжа си еврейката. - Момчетии! - успокои я той. - Казват, че имаш хубав глас и че трябва да станеш певица. На италиански песни. И докато италианците избухнаха в смях, като разбраха, че мъжът й преведе идеята им, един мъж на средна възраст от групата им се обади. - Io ho un limono!4 - каза той. - Струва един долар. - Един долар! - жената беше ужасена от цената на лимона. Това беше цяла надница, според каквото й бяха казали, че плащат в Ню Йорк. Само че й мина за секунда и се обърна към отец Куцак.
към текста >>

Проповедта дълги години се започва с това, че Учителят фиксира цитат от Новия завет и поема оттам.
Петър Дънов научава уроците на чичо Сам и въпреки че в дългите години напред го надминава в практическите резултати на проповедничеството, основните принципи на Юфамовата проповед остават непокътнати за него през следващите петдесет и пет години. Столът на Учителя Дънов на „Изгрева“ е методистки проповеднически стол с уширение на дясната подпорка на ръката, на което може да се пише. Близо зад гърба му има черна дъска. Дължината на проповедта е определена след столетия проповедническа практика за това колко може да се разтегне вниманието на слушателите: двадесет минути. Преди проповедта се пеят духовни химни, макар в случая да се наричат „братски песни“. Проповедта дълги години се започва с това, че Учителят фиксира цитат от Новия завет и поема оттам. След проповедта - също химни и братски песни. Това, че този, който му отваря света, е чичо Сам, не значи, че Петър Дънов няма какво да получи и от другите си учители. Той научава много като теория от другия шегаджия от преподавателския тим - доктор Джон Милей. Вероятно по тази причина и на него му викат „чичо Джон“. Само че шегите на Милей никога не са в клас.
към текста >>

Ако вземем думата „теология“ в най-широкия й и дълбок смисъл, идеята е чудесна и вярна;...оцветяването също е изискано и хармонично.
Той не е част от моето време. Музеите не ме възбуждат. Тогава? Когато този род неща едва са си пробивали път... Порових се в архивите на тогавашната семинария и останах доволен. Това, което са виждали тогава в „Леса на Дрю“ и ученици, и учители, наистина можем да видим и ние през техните очи... Оказа се, че цяла година след откриването на библиотеката поразителният й кръгъл цветен прозорец продължава да се дискутира. През септември следващата 1889 година чак лондонското архитектурно списание „Билдър“ му се възхищава: „Прозорецът, изписан от господин Хенри Холидей, е замислен така, че да представи „Теологията“ възвеличено в центъра на композицията с моралните добродетели и интелектуалните сили, струпани наоколо й, докато „Скромността“ заема централното място отдолу и е изобразена как води „Младостта“ нагоре към „Знанието'за Бога“. Ако вземем думата „теология“ в най-широкия й и дълбок смисъл, идеята е чудесна и вярна;...оцветяването също е изискано и хармонично. Централната част е с най-ярки цветове, драпериите на страничните фигури са в сдържани тонове дори там, където са в топлите гами, за да поставят главния акцент в центъра.“ Първата обиколка на Петър из „гората“ в началото на учебната година е направена набързо. Съзерцанието идва по-късно, идва обогатено от учителите му; от формулировката на чичо Джон Милей за намирането на божественото в природата, от неуморното бродене на Сам Юфам с мълчаливите си щастливи придружители. И както Томов и Икономов, Петър също е имал своята декемврийска разходка. Разбира се, рамо до рамо с любимия си чичо Сам. Можем да я видим в описанието на професор Къртис от онези дни, изпратено до някого си.
към текста >>

13. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

И понеже Уитни иска да мине през старите чинари на парка, два пъти подред бостънският съвет отхвърля идеята.
Изглежда че няма друг изход с тези експлодиращи американски градове, и навсякъде постъпват точно така. Това е то спасението за претъпканите им центрове! Уитни дори има подкрепата на губернатора Ръсел, който казва: „Направи превоза до предградията лесен, бърз и евтин, а пък невзрачните сгради за даване под наем в града и тъй и тъй не могат да се сравняват, както показва опитът, с предимствата на извънградските резиденции.“ Така че лозунгът на Уитни е: „Шумът на бесилото! Мръсотията по дяволите!“ Не ви трябват коне от кол и въже да ви теглят по 303 каруци на час по Парк стрийт към центъра! Само елове! И как да спориш с него, когато в Бостън нещата стоят по-зле от където и да било. Единият квадратен хектар терен на центъра има 24 километра релсов път, 80 км тролейни маршрути с железните им пръчки и преградите им, 714 стълба, 195 кръстовища, 257 превключвания и 149 спирки. На Тремонт стрийт е такова тъпкало, че от пет до шест и половина следобед тролеите са вагон до вагон от площад „Сколи“ в бизнес- ката част до улица „Бойлстън“ в края на градската градина. Планът е във въздуха над улица „Тремон“ да се дигне „ел“, да се разкопаят старите гробища и да се удари през парка „Бостън Камън“. И понеже Уитни иска да мине през старите чинари на парка, два пъти подред бостънският съвет отхвърля идеята. Толкова тежки са тези тежки граждани, че градът им е по-важен от бизнеса и разноските, и губернаторът да си гледа работата, защото те точно по това време вече са пръснали милиони не само за благоустрояването на старите градски паркове и градиш!, а са започнали изпълнението на един грандиозен план за освежаването на града - прокарването на така наречената „емералдова огърлица“ - десет километра дълга верига от паркове, гори и градини, като се почне от „Бостън Камън“ на' върха на стария център на града и се стигне до 4000-те декара на крайградския парк в Уест Роксбъри на архитекта Фредерик Олмстед. Примерите и сравненията с други градове не помагат. Нюйоркчани, чи- кагци и балтиморци може да разтрисат железните си сгради с елове, да секат паркове и градини, да събарят сгради, за да разширяват улици - но не и бостънци, защото градът си е техен град - всяка педя от него. Като казваме „техен“, трябва да не забравяме, че това всъщност е градът на избягалите някога от позлатата на кралска Англия английски пуритани. Стегнати хора в ботуши, дълги прави роби до глезените, църквите им - голи като хамбари отвътре, само с редици евтини столове; за да не пречи нищо на тяхното устремление към Бог, какъвто е; към неговата природа, такава каквато е, а не каквато я правим с орнаменти, идоли, украси и разните там други стимулатори на верското чувство.
към текста >>

Той се запалва от идеите на Боун за анализ на понятието „вяра“ и правомерността на съчетаването на религия и съвременна наука за издигане нивото на правдоподобността на чудото и провидението - идеята на скъпия „чичо“ Джон Милей от Дрю, но изнесена още една крачка напред.
Колко по-точен, по-истински „учителски“ е този чист и прям отговор на Боун на кокетника от примиренческия отговор на любимия му Шишков от варненската реалка на ироничните кривеници на Васил Коларов; измъкването му встрани с контраирония, с пресилено капитулиране, което само някак зад пердето намеква, че той може би не се предава и не се признава за по-прост от Вазов, но е тъжен и неуверен в тази объркана следосвобожденска обстановка. При това някои студенти са започнали официални оплаквания и обвинения в отклонение от установените доктрини на методизма срещу Боун и други преподаватели. Боун обаче е учител и е непоклатим: Ако не ти харесва, отивай си! Ако ти се струва сложно да се вглъбиш във философията на етиката и теизма, то ти е от главата, а не от сложността на материята, както я преподавам аз! На Дънов му харесва, че учителят трябва, обича или не обича ученика, да е строг и да го води напред, да не се огъва от умиление, да не предлага емоционални патерици, когато трябва да го научи бодро и уверено да крачи напред. А че материята е сложна, сложна е, в това няма съмнение. Петър ще се опита да вникне в нея истински, когато избухне спорът по това дали учителите им Боун, Шедцън и Мичел са еретици наистина. Той се запалва от идеите на Боун за анализ на понятието „вяра“ и правомерността на съчетаването на религия и съвременна наука за издигане нивото на правдоподобността на чудото и провидението - идеята на скъпия „чичо“ Джон Милей от Дрю, но изнесена още една крачка напред. * Различен, на пръв поглед студен, после все по-увлекателен, все по- стимулиращ, факултетът по тукашната бостънска традиция също е не само „машина за живеене“, но и „машина за учене“. Домашната организация на Дрю тук е заменена с гладко работеща, прецизна и ясна образователна операция. Преподавателският метод, който се предпочита, е - както се нарича навремето - сократичният метод. Това ще рече устно преподаване с оптималното непосредствено включване на студентите. Книгите и учебниците са подръка; препоръчват се и се предоставят и частно написани лекции от преподавателите, но зубренето не е на мода.
към текста >>

Идеята е, че в субективния поток на преживените опитности, в начина, по който си усетил, видял, възприел всичко, с което си се сблъскал и е останало в тебе и е минало през сърцето и душата ти, за да създаде там радост, отврата, задоволство, идеал за подражаване, идея за търсене на път и нова възможност за изживяване на сходни обстоятелства по нов начин, т.е.
От юг от Ню Йорк навлизаха новите издания на интелектуалните водачи на Теософското общество, окултна литература, езотерична литература. Започна като гръм от ясно небе дискусия за мястото на Русия и нейната съдба, нейната връзка с Америка и идеите на панславизма. И сред това - в библиотеката на Института и в Бостънската цитадела на знанието, Обществената библиотека на площада „Купли“, Петър Дънов четеше за германски варварски племена, за духа на славяните, за Природата и Бога като две лица на едно и също нещо и за създаването в личностното на собствената реалност като същност, и на собствената ценност като достойнство, върховен образец за което е Исус. Колкото и претоварен, той търсеше природата на Нова Англия, разширяваше разходките си с приятели, напипваше опора в българите състуденти от други университети и в скритите в горите комуни на трансценденталистите; и се мъчеше да пише... * Когато започва дискусията около персоналисткия уклон на някои теоретици на методистката църква от това време, не е лесно да се разбере откъде идва той. По традиция персоналистката философия се свързва с Декартовото „Мисля, следователно съществувам“. Идеята е, че в субективния поток на преживените опитности, в начина, по който си усетил, видял, възприел всичко, с което си се сблъскал и е останало в тебе и е минало през сърцето и душата ти, за да създаде там радост, отврата, задоволство, идеал за подражаване, идея за търсене на път и нова възможност за изживяване на сходни обстоятелства по нов начин, т.е. във вътрешното ти изживяване на живота ти се ражда и истинската реалност като реалност. Не в сетивните възприятия и сигнали, идващи от очите и ушите и другите ти сетива, защото, без да се вградят в личностното, те не са нищо, те са „шарена гайда писана, със мъниста низана“, която нищо не значи и не е. С една дума, личността ти отвътре е това, което създава реалността. Личността, която господства над живота ти като реалност (или вечната ти същност, която се проявява в изживените ти опитности) и личността, която господства над чувството ти за достойнство (или морално-етичната ти същност, която се проявява в отзвука ти и оценката ти на твоите опитности). Бостънската обществена библиотека За много мислители, независимо от влияния и традиции, и школи на философията в техните култури, замислянето над проблемите на духовното, божественото, същността на познанието водят в края на краищата до този ключов възел на персоналистката идея: реалността в целия неин ред и хармония или дисхармония се вижда от нас като цялостно мироздание само чрез вътрешната степен на развитие на нашата иманентна същност и нашата морално-етическа оценка на преживяното.
към текста >>

Бостънската обществена библиотека За много мислители, независимо от влияния и традиции, и школи на философията в техните култури, замислянето над проблемите на духовното, божественото, същността на познанието водят в края на краищата до този ключов възел на персоналистката идея: реалността в целия неин ред и хармония или дисхармония се вижда от нас като цялостно мироздание само чрез вътрешната степен на развитие на нашата иманентна същност и нашата морално-етическа оценка на преживяното.
Идеята е, че в субективния поток на преживените опитности, в начина, по който си усетил, видял, възприел всичко, с което си се сблъскал и е останало в тебе и е минало през сърцето и душата ти, за да създаде там радост, отврата, задоволство, идеал за подражаване, идея за търсене на път и нова възможност за изживяване на сходни обстоятелства по нов начин, т.е. във вътрешното ти изживяване на живота ти се ражда и истинската реалност като реалност. Не в сетивните възприятия и сигнали, идващи от очите и ушите и другите ти сетива, защото, без да се вградят в личностното, те не са нищо, те са „шарена гайда писана, със мъниста низана“, която нищо не значи и не е. С една дума, личността ти отвътре е това, което създава реалността. Личността, която господства над живота ти като реалност (или вечната ти същност, която се проявява в изживените ти опитности) и личността, която господства над чувството ти за достойнство (или морално-етичната ти същност, която се проявява в отзвука ти и оценката ти на твоите опитности). Бостънската обществена библиотека За много мислители, независимо от влияния и традиции, и школи на философията в техните култури, замислянето над проблемите на духовното, божественото, същността на познанието водят в края на краищата до този ключов възел на персоналистката идея: реалността в целия неин ред и хармония или дисхармония се вижда от нас като цялостно мироздание само чрез вътрешната степен на развитие на нашата иманентна същност и нашата морално-етическа оценка на преживяното. Останалото е хаос и всъщност остава извън регистриращата се в съзнанието ни перцепция. И крайният извод - повече или по-малко ясен - е прост: ако реалното иде само отвътре, от нашата личност, тогава реалността е една общност, една взаимозависима среда от завършени личности, като ултимативната личност е Бог. Реалността е едно всемирно съзнание което живее във всяка личност, и всяка личност отразява част от него като взаимопроникване с цялото. У Милей - както споменахме - дори материализирането на Бог в човека, в сина, в Исус, без да се променя персоната на Бога, въплътен в човека, започва да свързва реалността по нов начин, модифицира се от неговото вживяване в Исус като ново виждане. Не много приятна картина за едва добралия се до семинарията простоват бъдещ пастор или за ограничения стар остарял пастор, който иска да го оставят на мира, да знае, че горе на небето на трон, скован от добър дърводелец, от чист махагон стои Бог, англосаксонец със сини очи и бяла брада, сангвиничен по темперамент - т.е.
към текста >>

Петър се съсредоточи да фиксира в погледа си къде точно бе хоризонтът.
Нямаше гори - нямаше ту тополи, ту дъбове, ту лозя, ту череши, ту плаж, ту блата. Тук беше част от планетата Земя. Легнал пясък, легнала вода, легнало небе. Плоско! Прекоси през два-тристаметровата коса при Алертън да спре поглед на северното изложение и океанът бе необятен - нищо не спираше погледа ти да го залиса, да го учуди, да те накара да стоиш, ако ще две денонощия и никога да не можеш да кажеш как точно изглежда този бряг, както бе с изгледа от Курекя. Това си беше, това, което е и е било веднъж завинаги. Петър се съсредоточи да фиксира в погледа си къде точно бе хоризонтът. Мъчеше се да улови геометричното му място над местещото се ту по-наблизо, ту по-надалеч негово очертание. И след няколко минути флуктуацията на образа вече не му пречеше да закове точно къде минаваше той. Веднъж постигнал това, той започна любимото си ухажване на Водата, което щеше да завърши с влизане в нея. Отпусна се, и се отпусна и остави чувството за обкръжението си, за това как изглеждаше всичко около себе си да се оттече някъде встрани, където се оттичат несъществените неща. И когато това стана, той се загледа в кривата на хоризонта и постепенно долови нейната едва видима, деликатна, тъничка извивка - и тогава настъпи това, което търсеше! - видя планетата, видя исполинската й топка в пространството, видя водата върху нея, видя и почувства с цялото си тяло как гравитацията я привличаше вътре към себе си и почувства тази неправдоподобна форма на съществованието на водния елемент в морето: водата не бе приела формата на съда, в който е налята, тъй като не беше в съд, а свободна, и формата на това й свободно състояние бе сферата на гравитацията й.
към текста >>

Конкорд за него беше стара мечта: градът на Емерсън, на Олкот, на Торо и езерото Уолдън... Сега вече наистина щеше да отиде до там! Когато сподели идеята си с Граблашев, Величко отначало също се запали, въпреки че не беше уверен дали има толкова пари и сигурно щеше да трябва да вземе заем от Петър, само че после нещо се разколеба.
Научил български и започнал да проповядва на този език е два два месеца след като се захванал с него, а в последния брой на списание „Методист“ пишело как за него се говори, че знаел почти толкова езици, на колкото ще говорят апостолите по време на Страшния съд. Когато стана дума по какъв случай пишат за него в „Методист“, Боун обясни, че идването му ще бъде свързано с последното събиране на завършилите Теологически факултет в Конкорд, който бил отворен там двадесет години преди да се премести в Бостън. Съобщили, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа на 1857 година, с когото Конкорд най-много се гордеел, щял да държи речта на това последно събиране. След това добави - пак без да поглежда Дънов, - че да бил на мястото на студентите си, щял да вземе влака до Конкорд, да го чуе. За Дънов беше ново, че доктор Лонг е учил в Конкорд, и това го развълнува. Конкорд за него беше стара мечта: градът на Емерсън, на Олкот, на Торо и езерото Уолдън... Сега вече наистина щеше да отиде до там! Когато сподели идеята си с Граблашев, Величко отначало също се запали, въпреки че не беше уверен дали има толкова пари и сигурно щеше да трябва да вземе заем от Петър, само че после нещо се разколеба. Каза, че му се струва, че нещо бъркат. Нещо му се въртеше в главата, че университетът е бил в друг Конкорд, не Конкорда на Емерсън. Петър също му се стори, че наистина има някаква грешка, и веднага се мушнаха в читалнята на факултета над една карта на Нова Англия. Между Конкорд на Емерсън и Торо в Масачузетс, и Конкорд на Алберт Лонг в Ню Хемпшър имаше осемдесет километра разстояние. Нищо! Толкова по-зле, че още не беше отишъл до Уолдън.
към текста >>

Виждаш истинското лице на творческата си амбиция; дотук си имал идея да напишеш нещо, но сега изведнъж виждаш вътре в себе си, искал ли си всъщност да го напишеш, или си се виждал в ролята на автор на съчинение на такава тема; виждаш какви са били мотивите ти, виждаш кого си искал да впечатлиш, виждаш кой ще го чете и какво ще си помисли за цялата работа, виждаш ще даде ли нещо на някого и на кого, и ще даде ли нещо на теб и какво.
Снегът спускаше тънката си завеса в здрача на умиращия ден над всичко, което бе останало там, дето бе висял духът на този човек в звездния си миг, и сърцето на младия учен се свиваше в сладка неясна болка. Под снега, под кленовете и боровите дървета на хълма на гробището Слипи Халоу лежаха един до друг гробовете на Торо, Хоторн, Емерсън и Луиза Мей Олкот, когато влакът за Бостън свирна сбогом. * Остава написването на тезата му и той сяда над нея. Белият лист е особено нещо. Той е не толкова покана, колкото огледало. Виждаш истинското лице на творческата си амбиция; дотук си имал идея да напишеш нещо, но сега изведнъж виждаш вътре в себе си, искал ли си всъщност да го напишеш, или си се виждал в ролята на автор на съчинение на такава тема; виждаш какви са били мотивите ти, виждаш кого си искал да впечатлиш, виждаш кой ще го чете и какво ще си помисли за цялата работа, виждаш ще даде ли нещо на някого и на кого, и ще даде ли нещо на теб и какво. Виждаш дали ръководителят ти Питър Таунсенд е бил прав, като се е мъчил да те убеди да не се нагърбваш с широкообхватна тема. На тезите в Теологическия факултет не се гледа като на нещо особено важно, не се иска в тях да имат какъвто и да било научен принос. Цялото обучение по него време е ориентирано преди всичко към бъдещата практическа работа в църквата или мисията и написването на тезата е своего рода форма, под която студентът още да се повърти в своята Алма матер, да се поочука в отношенията си с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете, да може съсредоточено да пише, да знае как да излага системно мислите си. Ако видите тезите от онова време, ще се учудите. Това не са дори дипломни работи в днешния смисъл на думата.
към текста >>

НАГОРЕ

0.2220470905304