Търсене в текстове за 'Феноменален свят'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 90 резултата в 6 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

В Словото често се срещат понятията "невидим свят", "Възвишени Същества" и би било най-малкото наивно да се възприемат като поетична или митологична образност на речта.
Само тази компрометирана от всекидневна употреба думичка "любов" заслужи рицарската ни защита. ЗА ОКУЛТНОТО В СЛОВОТО. Ще избавим ли интелекта от спиритични изкушения, ако определим окултното като несетивно и нерационално? Читателят ще отдаде ли право на окултното, ако допълним, че то не е неемпирично? С други думи, окултно е всичко нетриизмерно, което се познава чрез неконвенционални психични методи. В Словото често се срещат понятията "невидим свят", "Възвишени Същества" и би било най-малкото наивно да се възприемат като поетична или митологична образност на речта. "Невидимият свят" не е нещото в себе си, защото последното предполага единствено мисленето като гносеология. "Невидимото" също така е феноменален свят, населен с прафеномените на триизмерното. Окултното е присъщия на всички ни априорен релативизъм, който Айнщайн се опита да определи в себе си като "космична религиозност". СЛАВЯНСКАТА МЕСИАНСКА ИДЕЯ В СЛОВОТО. Недопустима е всяка буквална аналогия с православния месианизъм от Соловьов през Достоевски до Бердяев.
към текста >>

"Невидимият свят" не е нещото в себе си, защото последното предполага единствено мисленето като гносеология.
ЗА ОКУЛТНОТО В СЛОВОТО. Ще избавим ли интелекта от спиритични изкушения, ако определим окултното като несетивно и нерационално? Читателят ще отдаде ли право на окултното, ако допълним, че то не е неемпирично? С други думи, окултно е всичко нетриизмерно, което се познава чрез неконвенционални психични методи. В Словото често се срещат понятията "невидим свят", "Възвишени Същества" и би било най-малкото наивно да се възприемат като поетична или митологична образност на речта. "Невидимият свят" не е нещото в себе си, защото последното предполага единствено мисленето като гносеология. "Невидимото" също така е феноменален свят, населен с прафеномените на триизмерното. Окултното е присъщия на всички ни априорен релативизъм, който Айнщайн се опита да определи в себе си като "космична религиозност". СЛАВЯНСКАТА МЕСИАНСКА ИДЕЯ В СЛОВОТО. Недопустима е всяка буквална аналогия с православния месианизъм от Соловьов през Достоевски до Бердяев. Духовната мисия на българите и славянството е представена в Словото предимно в културологичен аспект - като съвременен етап в еволюцията на християнската култура.
към текста >>

"Невидимото" също така е феноменален свят, населен с прафеномените на триизмерното.
Ще избавим ли интелекта от спиритични изкушения, ако определим окултното като несетивно и нерационално? Читателят ще отдаде ли право на окултното, ако допълним, че то не е неемпирично? С други думи, окултно е всичко нетриизмерно, което се познава чрез неконвенционални психични методи. В Словото често се срещат понятията "невидим свят", "Възвишени Същества" и би било най-малкото наивно да се възприемат като поетична или митологична образност на речта. "Невидимият свят" не е нещото в себе си, защото последното предполага единствено мисленето като гносеология. "Невидимото" също така е феноменален свят, населен с прафеномените на триизмерното. Окултното е присъщия на всички ни априорен релативизъм, който Айнщайн се опита да определи в себе си като "космична религиозност". СЛАВЯНСКАТА МЕСИАНСКА ИДЕЯ В СЛОВОТО. Недопустима е всяка буквална аналогия с православния месианизъм от Соловьов през Достоевски до Бердяев. Духовната мисия на българите и славянството е представена в Словото предимно в културологичен аспект - като съвременен етап в еволюцията на християнската култура. Чувствеността, алтруизмът п добродетелността в народопсихологнята на славяните се приема като необходимо условие за "снемане" на западноевропейския рационализъм.
към текста >>

2. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Както съвременните деца приемат Истината от нашия обективен свят най- добре във формата на приказки и разкази, така и човечеството, което досега минаваше детската фаза на своето развитие, можеше да приеме Истината най-добре предадена във формата на приказки, разкази и притчи.
Под езотеризъм се разбира вътрешната страна на Словото, където нещата са дадени тъй както ги е съзерцавал един велик Посветен, както са в действителност. А под екзотеризъм се разбира външната страна на Словото, предадена в образи и символи, забулена с ред була. Затова езотеричното учение, т.е учението за вътрешната страна на света и живота, са дадени в екзотеричните писания, забулени в разкази и случки от живота, като е подчертана моралната и практична страна на учението, които са необходими да дадат направление на живота на хората, за да могат един ден да повдигнат булото, което е хвърлено върху Реалността и да съзерцават Истината лице в лице. Всички Свещени Писания повече или по-малко предават Истината в забулена форма, защото хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице. Досега човечеството се е намирало в детската фаза на развитие и сега преминава в своето юношество, затова досега, като на деца, Истината е предавана под формата на разкази, притчи и приказки, за да могат да добият известна представа за Реалността. Както съвременните деца приемат Истината от нашия обективен свят най- добре във формата на приказки и разкази, така и човечеството, което досега минаваше детската фаза на своето развитие, можеше да приеме Истината най-добре предадена във формата на приказки, разкази и притчи. Затова и Христос казва на учениците си: На вас е дадено да познаете тайната на Царството Божие, а на тях, т.е. на народа, се говори с притчи. Под Царство Божие в случая се разбира вътрешната страна на учението. Но тези разкази не са случайно и произволно измислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които познават закона на съответствието и знаят за известни реалности от духовния свят какви форми във физическия свят съответствуват, и в такива форми обличат известни духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско съзнание. Когато в такива приказки и разкази се говори за известни форми и отношенията между тях, когато тези разкази се отнасят към духовния свят, това вече пи говори за характера и отношението на силите, които действуват в духовния свят.
към текста >>

Но тези разкази не са случайно и произволно измислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които познават закона на съответствието и знаят за известни реалности от духовния свят какви форми във физическия свят съответствуват, и в такива форми обличат известни духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско съзнание.
Досега човечеството се е намирало в детската фаза на развитие и сега преминава в своето юношество, затова досега, като на деца, Истината е предавана под формата на разкази, притчи и приказки, за да могат да добият известна представа за Реалността. Както съвременните деца приемат Истината от нашия обективен свят най- добре във формата на приказки и разкази, така и човечеството, което досега минаваше детската фаза на своето развитие, можеше да приеме Истината най-добре предадена във формата на приказки, разкази и притчи. Затова и Христос казва на учениците си: На вас е дадено да познаете тайната на Царството Божие, а на тях, т.е. на народа, се говори с притчи. Под Царство Божие в случая се разбира вътрешната страна на учението. Но тези разкази не са случайно и произволно измислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които познават закона на съответствието и знаят за известни реалности от духовния свят какви форми във физическия свят съответствуват, и в такива форми обличат известни духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско съзнание. Когато в такива приказки и разкази се говори за известни форми и отношенията между тях, когато тези разкази се отнасят към духовния свят, това вече пи говори за характера и отношението на силите, които действуват в духовния свят. А когато тези образи се отнесат към Божествения свят, това говори за характера и отношението на известни идеи и принципи, които са легнали в основата на формите. Това е един малък ключ за разкриване на вътрешния смисъл на екзотеричните текстове. Така когато в някои екзотерични текстове - разкази, приказки и пр. се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и душата, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили.
към текста >>

Когато в такива приказки и разкази се говори за известни форми и отношенията между тях, когато тези разкази се отнасят към духовния свят, това вече пи говори за характера и отношението на силите, които действуват в духовния свят.
Както съвременните деца приемат Истината от нашия обективен свят най- добре във формата на приказки и разкази, така и човечеството, което досега минаваше детската фаза на своето развитие, можеше да приеме Истината най-добре предадена във формата на приказки, разкази и притчи. Затова и Христос казва на учениците си: На вас е дадено да познаете тайната на Царството Божие, а на тях, т.е. на народа, се говори с притчи. Под Царство Божие в случая се разбира вътрешната страна на учението. Но тези разкази не са случайно и произволно измислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които познават закона на съответствието и знаят за известни реалности от духовния свят какви форми във физическия свят съответствуват, и в такива форми обличат известни духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско съзнание. Когато в такива приказки и разкази се говори за известни форми и отношенията между тях, когато тези разкази се отнасят към духовния свят, това вече пи говори за характера и отношението на силите, които действуват в духовния свят. А когато тези образи се отнесат към Божествения свят, това говори за характера и отношението на известни идеи и принципи, които са легнали в основата на формите. Това е един малък ключ за разкриване на вътрешния смисъл на екзотеричните текстове. Така когато в някои екзотерични текстове - разкази, приказки и пр. се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и душата, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили. Защото всеки принцип се изявява чрез специфични сили, а всеки род сили създава строго определени форми с определени качества.
към текста >>

А когато тези образи се отнесат към Божествения свят, това говори за характера и отношението на известни идеи и принципи, които са легнали в основата на формите.
Затова и Христос казва на учениците си: На вас е дадено да познаете тайната на Царството Божие, а на тях, т.е. на народа, се говори с притчи. Под Царство Божие в случая се разбира вътрешната страна на учението. Но тези разкази не са случайно и произволно измислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които познават закона на съответствието и знаят за известни реалности от духовния свят какви форми във физическия свят съответствуват, и в такива форми обличат известни духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско съзнание. Когато в такива приказки и разкази се говори за известни форми и отношенията между тях, когато тези разкази се отнасят към духовния свят, това вече пи говори за характера и отношението на силите, които действуват в духовния свят. А когато тези образи се отнесат към Божествения свят, това говори за характера и отношението на известни идеи и принципи, които са легнали в основата на формите. Това е един малък ключ за разкриване на вътрешния смисъл на екзотеричните текстове. Така когато в някои екзотерични текстове - разкази, приказки и пр. се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и душата, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили. Защото всеки принцип се изявява чрез специфични сили, а всеки род сили създава строго определени форми с определени качества. И понеже съществува съответствие между трите свята, то като се говори за известни явления и събития във физическия свят, те трябва да се преведат какво означават в духовния и в Божествения свят.
към текста >>

се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и душата, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили.
Но тези разкази не са случайно и произволно измислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които познават закона на съответствието и знаят за известни реалности от духовния свят какви форми във физическия свят съответствуват, и в такива форми обличат известни духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско съзнание. Когато в такива приказки и разкази се говори за известни форми и отношенията между тях, когато тези разкази се отнасят към духовния свят, това вече пи говори за характера и отношението на силите, които действуват в духовния свят. А когато тези образи се отнесат към Божествения свят, това говори за характера и отношението на известни идеи и принципи, които са легнали в основата на формите. Това е един малък ключ за разкриване на вътрешния смисъл на екзотеричните текстове. Така когато в някои екзотерични текстове - разкази, приказки и пр. се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и душата, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили. Защото всеки принцип се изявява чрез специфични сили, а всеки род сили създава строго определени форми с определени качества. И понеже съществува съответствие между трите свята, то като се говори за известни явления и събития във физическия свят, те трябва да се преведат какво означават в духовния и в Божествения свят. Всичко преходно, всичко физическо е символ на духовните и Божествените реалности. За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът. Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят.
към текста >>

И понеже съществува съответствие между трите свята, то като се говори за известни явления и събития във физическия свят, те трябва да се преведат какво означават в духовния и в Божествения свят.
А когато тези образи се отнесат към Божествения свят, това говори за характера и отношението на известни идеи и принципи, които са легнали в основата на формите. Това е един малък ключ за разкриване на вътрешния смисъл на екзотеричните текстове. Така когато в някои екзотерични текстове - разкази, приказки и пр. се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и душата, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили. Защото всеки принцип се изявява чрез специфични сили, а всеки род сили създава строго определени форми с определени качества. И понеже съществува съответствие между трите свята, то като се говори за известни явления и събития във физическия свят, те трябва да се преведат какво означават в духовния и в Божествения свят. Всичко преходно, всичко физическо е символ на духовните и Божествените реалности. За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът. Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят. Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта. Старият човек е символ на Мъдростта, на Божественото знание.
към текста >>

За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът.
Така когато в някои екзотерични текстове - разкази, приказки и пр. се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и душата, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили. Защото всеки принцип се изявява чрез специфични сили, а всеки род сили създава строго определени форми с определени качества. И понеже съществува съответствие между трите свята, то като се говори за известни явления и събития във физическия свят, те трябва да се преведат какво означават в духовния и в Божествения свят. Всичко преходно, всичко физическо е символ на духовните и Божествените реалности. За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът. Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят. Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта. Старият човек е символ на Мъдростта, на Божественото знание. Така че под езотерична страна на Словото разбираме Словото, предадено в такава форма, в каквато се представя пред погледа на Посветения. В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят.
към текста >>

Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят.
се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и душата, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили. Защото всеки принцип се изявява чрез специфични сили, а всеки род сили създава строго определени форми с определени качества. И понеже съществува съответствие между трите свята, то като се говори за известни явления и събития във физическия свят, те трябва да се преведат какво означават в духовния и в Божествения свят. Всичко преходно, всичко физическо е символ на духовните и Божествените реалности. За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът. Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят. Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта. Старият човек е символ на Мъдростта, на Божественото знание. Така че под езотерична страна на Словото разбираме Словото, предадено в такава форма, в каквато се представя пред погледа на Посветения. В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят. С една дума, езотеризмът ни предава Реалността такава, каквато е съзерцавана от един Посветен.
към текста >>

Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта.
Защото всеки принцип се изявява чрез специфични сили, а всеки род сили създава строго определени форми с определени качества. И понеже съществува съответствие между трите свята, то като се говори за известни явления и събития във физическия свят, те трябва да се преведат какво означават в духовния и в Божествения свят. Всичко преходно, всичко физическо е символ на духовните и Божествените реалности. За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът. Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят. Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта. Старият човек е символ на Мъдростта, на Божественото знание. Така че под езотерична страна на Словото разбираме Словото, предадено в такава форма, в каквато се представя пред погледа на Посветения. В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят. С една дума, езотеризмът ни предава Реалността такава, каквато е съзерцавана от един Посветен. Но понеже Посветените са на различна степен на развитие, затова те различно схващат творческите прояви на космичното Слово.
към текста >>

В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят.
За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът. Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят. Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта. Старият човек е символ на Мъдростта, на Божественото знание. Така че под езотерична страна на Словото разбираме Словото, предадено в такава форма, в каквато се представя пред погледа на Посветения. В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят. С една дума, езотеризмът ни предава Реалността такава, каквато е съзерцавана от един Посветен. Но понеже Посветените са на различна степен на развитие, затова те различно схващат творческите прояви на космичното Слово. Едни от тях схващат тези творчески прояви в образи, в картини и ни предават своите видения в картини и образи. Други слушат творческата музика на Словото и я предават или чрез думи от човешките езици, или в ноти, а трети преживяват вътре в себе си творческите прояви на Словото и им дават един или друг словесен израз. Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете символите, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово.
към текста >>

И древното езотерично учение учеше, че в началото на проявения свят е Словото, което е проявеният Бог.
Всичко чрез Него стана и което е станало нищо без него не стана. В Него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. И Словото стана плът и всели се между нас." В тези няколко изречения е изразено по най-гениален начин християнският езотеризъм. И древното езотерично учение учеше, че в началото на проявения свят е Словото, което е проявеният Бог. Новото в християнския езо- теризъм е, че Словото стана плът и се всели между нас. И видяхме Славата Му като Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина. Древните Посветени говореха за Словото, за Слънчевия Дух, но още нямаха връзка с него, докато християнският Посветен казва: „И Словото стана плът и всели се между нас и видехме Славата Му като на Единороден от Отца." Така че в християнското езотерично учение има нещо, за което само се споменава в древния езотеризъм, без да го познават какво е. А християнският езотеризъм говори и ни свърза с това, за което древните само загатваха като нещо, което предстои да се изяви. Централен мотив в християнския езотеризъм е Христос - Слънчевият Дух, Духът Божи, Проявеният Бог, космичното Слово, което стана плът и се всели между нас, и видяхме Неговата Слава.
към текста >>

Умът е външната страна на Духа, а външният обективен свят, е външната, проявената страна на ума.
Много пъти съм споменавал за тях и пак ще кажа няколко думи, защото те са същината на западната окултна наука. Те са основата, върху която се гради всичко. Учителят много говори за тях в беседите и лекциите, и върху тях гради и паневритмията като проява на космичния ритъм, в който са проявени тези седем принципа. Първият принцип Учителят нарича принцип на ума, според който умът стои в основата на света и живота. Всичко в света е ум, умът и Духът са едно и също нещо. Умът е външната страна на Духа, а външният обективен свят, е външната, проявената страна на ума. Всички форми, които съществуват в Битието, първоначално са съществували в Божествения ум. Вторият принцип е наречен принцип на аналогията, или съответствието, и е формулиран по следния начин: Това, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе е подобно на това, което е долу. Това, което съществува като идея в ума на Бога, се проявява обективирано в една конкретна форма в проявеното Битие. И тази форма е подобна на тази първична идея, на този първичен образ, който съществува в ума на Бога. Третият принцип е принципът на полярността.
към текста >>

При проявата на този принцип космичните сили се привеждат в действие, от което се ражда обективният свят - сетивният свят, който ние познаваме.
Това, което съществува като идея в ума на Бога, се проявява обективирано в една конкретна форма в проявеното Битие. И тази форма е подобна на тази първична идея, на този първичен образ, който съществува в ума на Бога. Третият принцип е принципът на полярността. Всички сили, които излизат от космичния ум, са поляризирани на положителни и отрицателни, на активни и пасивни. Принципът на полярността е принцип на проява на творчество. При проявата на този принцип космичните сили се привеждат в действие, от което се ражда обективният свят - сетивният свят, който ние познаваме. При проявата на този принцип започва стълкновението на силите в света, защото зад всяка сила стои едно съзнание. Тук започва разделянето на съществата - едни поемат левия път, пътят на първия принцип, а други поемат десния път - пътят на втория принцип. Едни стават положителни, други - отрицателни и почва голямата космическа борба, която е процес на създаване и която е описана под различни форми и различни религии и митологии. Четвъртият принцип е принципът на вибрациите, според който всички енергии, които излизат от космичния ум, се предават чрез специфични вибрации и трептения, чрез специфични дължини на вълните по цялата вселена. Всичко в природата трепти, всичко е в движение.
към текста >>

Йоан завършва своето Евангелие с думите: Още много други дела извърши Исус, но ако се напишат едно по едно, струва ми се, че целият свят не щеше да събере написаните книги.
И те, заедно с Духа на Христа, образуват онзи истински езотеричен център, който непрекъснато излъчва и организира външното проявление в различни моменти па историческото развитие. Учителят казва: В миналото школата се явяваше пред света за кратко време, хвърляше известна Светлина в живота на човечеството, даваше известни импулси и се прибираше в своето вътрешно прибежище. Но сега школата е решила, продължава Учителят, да проведе всичките си идеи и принципи в целокупния живот и да одухотвори живота. Та, от този жив, езотеричен център периодически излизаха пред света представители, които даваха видим израз на езотеричния център. Така след Голготската мистерия се продължи непрекъснатото съществуване на езотеричния център, което е показано в Евангелието с факти, където Христос след възкресението се явява многократно на учениците и ги ръководи. Йоан завършва своето Евангелие с думите: Още много други дела извърши Исус, но ако се напишат едно по едно, струва ми се, че целият свят не щеше да събере написаните книги. Това също показва, че езотеричния център е продължил своята дейност, като се е изявявал по различни начини и е давал импулси в различни времена. Така през четвърти век, когато езотеричната традиция постепенно се загуби външно и християнската община се обособи като едно религиозно общество, се роди движението на Манихеите, което се явява като външен израз на третия клон на Бялото Братство и като носител на езотеричната традиция. В същия дух работеха и различните гностични школи като Ориген, Валентин, неоплатониците и цялата александрийска школа. Като една по-голяма и силна проява на езотеричния център, като реакция на изгубването на вътрешната страна на учението от християнската църква, се явява богомилството в България, което просъществува 4-5 века и се превърна в масово народно движение, като винаги имаше за тил езотеричния център. Когато те бяха разпръснати и изгонени из България, този езотеричен център се премести на запад и от него се роди вътрешният розенкройцерски орден, който пое ръководството на западноевропейската култура.
към текста >>

Вторият клон имаше за задача да подготви условията за идването на Христа и да подготви хората, които да разпространят учението по целия свят.
В Индия представителите на Бялото Братство са оставили повече философски учения, а в Египет повече наука. Вторият клон можем да наречем палестински, защото от Египет той отива в Палестина, още във времето на Мойсей, с излизането на евреите от Египет. Евреите бяха пратени в Египет, за да придобият окултната Мъдрост и да се възпитат, за да могат да изпълнят мисията, която им се възлагаше. През школите на този клон минаха всички пророци. В Палестина учениците на Братството се наричаха есеисти. Вторият клон имаше за задача да подготви условията за идването на Христа и да подготви хората, които да разпространят учението по целия свят. Третият клон може да се нарече богомилски. Той от Египет отива в Индия и оттам в Персия, където учениците на Братството се наричат манихеи, по името на Манес, на водача на движението в тази област. След това преминава в Арабия, Сирия, Мала Азия и България. От България под формата на розенкройцерство преминава в Западна Европа. Учениците на Бялото Братство в днешната епоха представляват сбор от учениците на трите клона.
към текста >>

Тези три клона идват от едно по-високо място, от невидимия свят.
Той от Египет отива в Индия и оттам в Персия, където учениците на Братството се наричат манихеи, по името на Манес, на водача на движението в тази област. След това преминава в Арабия, Сирия, Мала Азия и България. От България под формата на розенкройцерство преминава в Западна Европа. Учениците на Бялото Братство в днешната епоха представляват сбор от учениците на трите клона. Сега в България работят от трите клона. Тези три клона идват от едно по-високо място, от невидимия свят. Тези, които ръководят и трите клона, са Посветени. В първия клон, в Египет, са изнесени принципите на Божествената наука и той е имал за задача да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Вторият клон има за задача да внесе християнството и света и да го разпространи. Третият клон има за задача да реализира Божественото учение, християнството и да даде методи за приложение ма учението в живота. Розенкройцерите са разклонение нa третия богомилски клон.
към текста >>

Този център е ръководил човечеството още от неговото излизане от Бога и го е водил през целия път на неговото слизане от висшите светове до гъстата материя на физическия свят.
В България им е дадено името богомили. Най-видният богомил в България е бил Боян Магът. Поп Богомил е бил проповедник и разпространител на учението. Чешките братя в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите в Германия, катарите и албигойците във Франция и ред други ордени и течения са произлезли все от богомилството. Така че християнският езотеризъм води началото си от онзи жив и разумен вътрешен център, който е съвкупност от разумни възвишени същества, които ръководят човешкото развитие под ръководството на Христа. Този център е ръководил човечеството още от неговото излизане от Бога и го е водил през целия път на неговото слизане от висшите светове до гъстата материя на физическия свят. Учителят казва, че когато човек бил в рая, т.е. когато е бил в умствения свят, Господ го е учил и му е предал Великото знание, предал му е Божественото знание, Божествената наука, предал му е окултната Мъдрост. Но след грехопадането човек постепенно загубил тази Мъдрост и тя потънала дълбоко в неговото подсъзнание. А този Господ, който учеше човека в рая, това беше Христос, който стои в основата на онзи езотеричен център, който ръководи човечеството в целия път на неговото развитие. Затова Учителят казва още: „Учението, което ви предавам, не е ново, защото човек го е учил още в рая."
към текста >>

когато е бил в умствения свят, Господ го е учил и му е предал Великото знание, предал му е Божественото знание, Божествената наука, предал му е окултната Мъдрост.
Поп Богомил е бил проповедник и разпространител на учението. Чешките братя в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите в Германия, катарите и албигойците във Франция и ред други ордени и течения са произлезли все от богомилството. Така че християнският езотеризъм води началото си от онзи жив и разумен вътрешен център, който е съвкупност от разумни възвишени същества, които ръководят човешкото развитие под ръководството на Христа. Този център е ръководил човечеството още от неговото излизане от Бога и го е водил през целия път на неговото слизане от висшите светове до гъстата материя на физическия свят. Учителят казва, че когато човек бил в рая, т.е. когато е бил в умствения свят, Господ го е учил и му е предал Великото знание, предал му е Божественото знание, Божествената наука, предал му е окултната Мъдрост. Но след грехопадането човек постепенно загубил тази Мъдрост и тя потънала дълбоко в неговото подсъзнание. А този Господ, който учеше човека в рая, това беше Христос, който стои в основата на онзи езотеричен център, който ръководи човечеството в целия път на неговото развитие. Затова Учителят казва още: „Учението, което ви предавам, не е ново, защото човек го е учил още в рая." Човешкото развитие се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа, който ръководи целия световен процес на развитие и чрез тези импулси се слагат в действие известни сили и енергии, които от своя страна са носители на определено знание. Тези импулси идват от Космичното Слово, което преди две хиляди години, в четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-латинската, се всели в човешка форма и даде мощен импулс на човешкото развитие, даде импулс на възхода, като внесе нови сили и енергии в земното развитие, и същевременно донесе на земята онова знание, което беше предал на хората още в рая, което те забравиха след грехопадането.
към текста >>

Тези Светилища са в етерния свят, но имат свои физически седалища на Земята, които рядко излизат на открито.
Тези импулси идват от Космичното Слово, което преди две хиляди години, в четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-латинската, се всели в човешка форма и даде мощен импулс на човешкото развитие, даде импулс на възхода, като внесе нови сили и енергии в земното развитие, и същевременно донесе на земята онова знание, което беше предал на хората още в рая, което те забравиха след грехопадането. Това е учението, което в популярна форма е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет. Понеже това учение е израз на Космичното Слово, то носи в себе си мощни сили. Това учение Христос предаде на Мъдреците от Изток, понеже те бяха Посветени от трите предшествуващи следатлантски културни епохи - индуската, персийската и египетско- халдейската. На тях той го предаде като на Посветени, но открито и те занесоха това учение в Индия, което и до днес се пази в Светилища, недостъпни за обикновените хора. Тези Светилища са в етерния свят, но имат свои физически седалища на Земята, които рядко излизат на открито. Бялото Братство, глава на което е Христос, има ред ордени и школи в етерния свят, които работят за повдигането на човечеството, като всеки орден си има своя специфична задача. Различните ордени според задачата, която имат да изпълнят на Земята, пращат свои ученици и Посветени между хората. Но всички те са проводници на импулсите, които идват от космичното Слово. Понеже всеки орден изпълнява една определена функция в организма на космичното Слово, затова в различните епохи импулсите на Словото се проявяват чрез различни органи, т.е. чрез различните ордени на Братството.
към текста >>

Бялото Братство, глава на което е Христос, има ред ордени и школи в етерния свят, които работят за повдигането на човечеството, като всеки орден си има своя специфична задача.
Това е учението, което в популярна форма е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет. Понеже това учение е израз на Космичното Слово, то носи в себе си мощни сили. Това учение Христос предаде на Мъдреците от Изток, понеже те бяха Посветени от трите предшествуващи следатлантски културни епохи - индуската, персийската и египетско- халдейската. На тях той го предаде като на Посветени, но открито и те занесоха това учение в Индия, което и до днес се пази в Светилища, недостъпни за обикновените хора. Тези Светилища са в етерния свят, но имат свои физически седалища на Земята, които рядко излизат на открито. Бялото Братство, глава на което е Христос, има ред ордени и школи в етерния свят, които работят за повдигането на човечеството, като всеки орден си има своя специфична задача. Различните ордени според задачата, която имат да изпълнят на Земята, пращат свои ученици и Посветени между хората. Но всички те са проводници на импулсите, които идват от космичното Слово. Понеже всеки орден изпълнява една определена функция в организма на космичното Слово, затова в различните епохи импулсите на Словото се проявяват чрез различни органи, т.е. чрез различните ордени на Братството. Различните ордени са носители на различни енергии и изпълняват различни задачи за благото и повдигането на човечеството.
към текста >>

Златото е емблема на знанието, придобито и свързано с Божествения свят, смирната е емблема на знанието, придобито и свързано с духовния свят, а ливан е емблема па знанието, придобито и свързано с физическия свят.
чрез различните ордени на Братството. Различните ордени са носители на различни енергии и изпълняват различни задачи за благото и повдигането на човечеството. Но задачите им се възлагат от общия център - космичното Слово, на което те се явяват проводници. Тримата Мъдреци от изток, които отидоха при Христа като Посветени в окултните школи на миналото, носеха със себе си окултното знание, което човечеството беше придобило от миналото, след слизането си на Земята в различните школи от различни Учители, още от Лемурия и Атлантида и в течение на трите предшествуващи следатлантски културни епохи. И те поднесоха това знание като дар пред великия Учител - Христос което знание е символизирано в трите елемента, които те поднесоха като дар - злато, смирна и ливан. Златото е емблема на знанието, придобито и свързано с Божествения свят, смирната е емблема на знанието, придобито и свързано с духовния свят, а ливан е емблема па знанието, придобито и свързано с физическия свят. Те владееха и работеха със силите на Божествения, духовния и физическия светове и всичкото това знание те предложиха в услуга на Христа, те сами се предоставиха зa носители на идеите, които Христос носеше. С това те изразиха готовността си, съзнанието и силите, с които разполагат, да бъдат служители на Словото, което слиза на Земята, изразиха готовността си да станат апостоли на Словото. Тогава Христос им предаде Новото знание, което дотогава не им е било предадено. Предаде им учението на Любовта и те получиха ново посвещение, посвещението на Любовта. Затова Учителят казва: Сега Мъдростта ще се проучва от гледището на Любовта.
към текста >>

Всичкото богатство, което Земята притежава, е дошло от Слънцето, от невидимия свят.
Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влизаме в света на клоните. И нашето Царство вече не е от света на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всичкото богатство, което Земята притежава, е дошло от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените същества на Космоса, които живеят в клоните, в цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Та, когато човек почувствува Духа в себе си, той може да придобие безсмъртието, да стане съзнателен изпълнител на Божествената Воля, което е върховната цел на развитието.
към текста >>

Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените същества на Космоса, които живеят в клоните, в цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота.
И нашето Царство вече не е от света на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всичкото богатство, което Земята притежава, е дошло от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените същества на Космоса, които живеят в клоните, в цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Та, когато човек почувствува Духа в себе си, той може да придобие безсмъртието, да стане съзнателен изпълнител на Божествената Воля, което е върховната цел на развитието.
към текста >>

3. ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА ЗАПАДНАТА ЕЗОТЕРИЧНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

организиран свят, без Христа няма мистичен живот."
И където се явяват представителите на това Братство, там се ражда, развива и цъфти култура. Това Братство е било в Египет, Индия, Персия, Халдея, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия и сега постепенно преминава между славяните и специално България. Глава на това Братство е Христос." „Христос е, Който е движил, движи и ще движи както историческия, така и мистичния и космичния живот на човека и човечеството. Затова без Христа няма история, без Христа няма Космос, т.е. организиран свят, без Христа няма мистичен живот." „Христос е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи." Учителят В предишното изложение изтъкнах разликите между източната и западната окултна традиция. Основната разлика между тези две традиции е, че източната традиция има инволюционен характер, а западната традиция има еволюционен характер. Източната традиция е дадена при слизането на Духа в материята, при отдалечаването на човека от Бога.
към текста >>

За тази традиция физическият свят не е илюзия, но е Въплотено Слово, въплотена духовност.
Източната традиция е дадена при слизането на Духа в материята, при отдалечаването на човека от Бога. При това слизане на Духа неговата Светлина постепенно се намалява, докато се намери в пълна тъмнина в материята. За източната традиция материята е мая, илюзия, и човек трябва да я игнорира и да се стреми към Духовното, което стои зад тази мая. Това става по различните системи на йогите. Западната традиция и нейните учения изхождат от човека и отиват към Бога, от природата към Духа. За тази традиция физическият свят не е илюзия, но е Въплотено Слово, въплотена духовност. И всички процеси и явления в този феноменален свят са азбука, език, чрез който Духът ни се разкрива в природата. Като златна нишка през всички учения на западната традиция преминава мисълта, че Духът, Бог се намира дълбоко в човека и в природата, и трябва да Му дадем път да се прояви. И това ще стане, когато се свържем с Духа на Слънцето, с духовното Слънце и възприемем неговите сили, неговата Светлина и топлина, които се изявяват като Любов и Мъдрост в нас, които ще пробудят заспалия, или по-право омагьосания в материята, Син Божи в човека, Който като се пробуди, ще издигне човека в себе си. Учителят казва, че в развитието на Бялата раса, Бялото Братство е дало три велики импулса, които са се изразили в трите клона на Бялото Братство. Сега се дава четвъртият импулс, който се изразява в движението на Бялото Братство в България.
към текста >>

И всички процеси и явления в този феноменален свят са азбука, език, чрез който Духът ни се разкрива в природата.
При това слизане на Духа неговата Светлина постепенно се намалява, докато се намери в пълна тъмнина в материята. За източната традиция материята е мая, илюзия, и човек трябва да я игнорира и да се стреми към Духовното, което стои зад тази мая. Това става по различните системи на йогите. Западната традиция и нейните учения изхождат от човека и отиват към Бога, от природата към Духа. За тази традиция физическият свят не е илюзия, но е Въплотено Слово, въплотена духовност. И всички процеси и явления в този феноменален свят са азбука, език, чрез който Духът ни се разкрива в природата. Като златна нишка през всички учения на западната традиция преминава мисълта, че Духът, Бог се намира дълбоко в човека и в природата, и трябва да Му дадем път да се прояви. И това ще стане, когато се свържем с Духа на Слънцето, с духовното Слънце и възприемем неговите сили, неговата Светлина и топлина, които се изявяват като Любов и Мъдрост в нас, които ще пробудят заспалия, или по-право омагьосания в материята, Син Божи в човека, Който като се пробуди, ще издигне човека в себе си. Учителят казва, че в развитието на Бялата раса, Бялото Братство е дало три велики импулса, които са се изразили в трите клона на Бялото Братство. Сега се дава четвъртият импулс, който се изразява в движението на Бялото Братство в България. Центърът на първия клон е бил в Египет и оттам е разпрострял дейността си по целия древен свят.
към текста >>

Центърът на първия клон е бил в Египет и оттам е разпрострял дейността си по целия древен свят.
И всички процеси и явления в този феноменален свят са азбука, език, чрез който Духът ни се разкрива в природата. Като златна нишка през всички учения на западната традиция преминава мисълта, че Духът, Бог се намира дълбоко в човека и в природата, и трябва да Му дадем път да се прояви. И това ще стане, когато се свържем с Духа на Слънцето, с духовното Слънце и възприемем неговите сили, неговата Светлина и топлина, които се изявяват като Любов и Мъдрост в нас, които ще пробудят заспалия, или по-право омагьосания в материята, Син Божи в човека, Който като се пробуди, ще издигне човека в себе си. Учителят казва, че в развитието на Бялата раса, Бялото Братство е дало три велики импулса, които са се изразили в трите клона на Бялото Братство. Сега се дава четвъртият импулс, който се изразява в движението на Бялото Братство в България. Центърът на първия клон е бил в Египет и оттам е разпрострял дейността си по целия древен свят. Тогава в Египет са били изнесени принципите, където учениците се наричат херметисти по името на Учителя на клона Хермес. Там са учили всички Посветени на древния свят: Орфей, Мойсей, Питагор, Платон и цялата плеяда гръцки философи. От Египет този клон минава в Индия, Персия, Халдея, Асирия, Вавилон, Гърция, и Рим. В Гърция учениците се наричат орфеисти, по името на Орфей. В Персия се наричат маздаисти и т.н.
към текста >>

Там са учили всички Посветени на древния свят: Орфей, Мойсей, Питагор, Платон и цялата плеяда гръцки философи.
И това ще стане, когато се свържем с Духа на Слънцето, с духовното Слънце и възприемем неговите сили, неговата Светлина и топлина, които се изявяват като Любов и Мъдрост в нас, които ще пробудят заспалия, или по-право омагьосания в материята, Син Божи в човека, Който като се пробуди, ще издигне човека в себе си. Учителят казва, че в развитието на Бялата раса, Бялото Братство е дало три велики импулса, които са се изразили в трите клона на Бялото Братство. Сега се дава четвъртият импулс, който се изразява в движението на Бялото Братство в България. Центърът на първия клон е бил в Египет и оттам е разпрострял дейността си по целия древен свят. Тогава в Египет са били изнесени принципите, където учениците се наричат херметисти по името на Учителя на клона Хермес. Там са учили всички Посветени на древния свят: Орфей, Мойсей, Питагор, Платон и цялата плеяда гръцки философи. От Египет този клон минава в Индия, Персия, Халдея, Асирия, Вавилон, Гърция, и Рим. В Гърция учениците се наричат орфеисти, по името на Орфей. В Персия се наричат маздаисти и т.н. Този клон имал за задача да подготви човешката мисъл за идването на Христа. Вторият клон излиза от Египет и преминава към Палестина, за да подготви там условията за идването на Христа.
към текста >>

От тази среда излиза и Йоан Кръстител и апостолите, които са били Посветени в различните мистерии на древния свят.
Него може да наречем палестински или есейски. Есеите, това е школата на Бялото Братство, която от Египет преминава в Палестина още във времето на Мойсей. Този клон, както казах, е имал задача да подготви условията за идването на Христа. През тази школа са минали всички еврейски пророци. В тяхната среда е израснал Исус, преди да започне своята дейност и преди да се всели Духът Христов в него. От тази среда излиза и Йоан Кръстител и апостолите, които са били Посветени в различните мистерии на древния свят. Този клон има за задача да приеме учението от Великия Учител и да го разпространи в света. Когато вълната, дадена от втория импулс е разляна на широко и е проникнала в широките народни маси, езотеричната страна на учението постепенно се загубва. Тогава се дава третият импулс на Бялото Братство, който се изразява в третия клон, който от Египет отива в Арабия, оттам в Индия, Персия, Асирия, Вавилон и през Мала Азия преминава в България, където се изявява като богомилство. Богомилството развива голяма дейност и става едно масово народно движение, което предизвиква гонение срещу себе си. След разгрома на богомилите в България, те заминават на Запад и основават ред Братства и ордени, от които най-знаменит и окултен е орденът на розенкройцерите.
към текста >>

Както казах и в предишното изложение, това Братство, което е двигателят на световния прогрес и култура, е невидимо, то е в етерния свят и периодически праща свои представители между хората, които да дадат нови импулси и да подтикнат човешката мисъл към работа и дейност.
И както ще видим от понататъшното изложение, от неговите среди се явяват ред мислители, които стимулират мисълта на западния човек и осъществяват западно-европейската култура. Когато и третият клон е вече изпълнил своята мисия, Бялото Братство дава четвърти импулс, който се изразява в учението на Учителя и създаденото от него движение. Учителят казва, че четвъртият клон синтезира в себе си трите предшествуващи, респективно техните учения, като внася в живота и Новото, което идва сега от Божествения Дух. Сега в България са събрани учениците и на трите предшествуващи клона. В досегашното изложение на много места споменавах за пътя на историческото развитие на идеите на Бялото Братство в света и за носителите на тези идеи, но сега ще се спра по-конкретно, по-цялостно. Както казах и в предишното изложение, това Братство, което е двигателят на световния прогрес и култура, е невидимо, то е в етерния свят и периодически праща свои представители между хората, които да дадат нови импулси и да подтикнат човешката мисъл към работа и дейност. Всички тези представители на това Братство не са свързани външно помежду си, но са свързани с този вътрешен център, с това невидимо Братство. Те всички са като лъчи на едно слънце и връзката им е в самото Слънце, а не помежду отделните лъчи. Общността на отделните лъчи е, че всички носят Светлината, която иде от Слънцето и стимулират човешката мисъл и живот. Учителят казва, че човечеството е слязло на Земята във физическото тяло от преди 18-20 милиона години. То е слязло във физическия свят, в гъстата материя, от етерния свят, чрез постепенно уплътняване на духовното тяло, с което е живял човек в етерния свят.
към текста >>

То е слязло във физическия свят, в гъстата материя, от етерния свят, чрез постепенно уплътняване на духовното тяло, с което е живял човек в етерния свят.
Както казах и в предишното изложение, това Братство, което е двигателят на световния прогрес и култура, е невидимо, то е в етерния свят и периодически праща свои представители между хората, които да дадат нови импулси и да подтикнат човешката мисъл към работа и дейност. Всички тези представители на това Братство не са свързани външно помежду си, но са свързани с този вътрешен център, с това невидимо Братство. Те всички са като лъчи на едно слънце и връзката им е в самото Слънце, а не помежду отделните лъчи. Общността на отделните лъчи е, че всички носят Светлината, която иде от Слънцето и стимулират човешката мисъл и живот. Учителят казва, че човечеството е слязло на Земята във физическото тяло от преди 18-20 милиона години. То е слязло във физическия свят, в гъстата материя, от етерния свят, чрез постепенно уплътняване на духовното тяло, с което е живял човек в етерния свят. Слязло на физическия свят в гъстата материя, човечеството преминава през ред раси и култури. Първата раса, през която минава човечеството във физическия свят е така наречената Лемурийска раса, в течение на която човечеството изпада под влиянието на тъмните сили. През тази раса постепенно се оформяло физическото човешко тяло. Остатъците от тази раса са чернокожите. Тази раса е просъществувала милиони години.
към текста >>

Слязло на физическия свят в гъстата материя, човечеството преминава през ред раси и култури.
Всички тези представители на това Братство не са свързани външно помежду си, но са свързани с този вътрешен център, с това невидимо Братство. Те всички са като лъчи на едно слънце и връзката им е в самото Слънце, а не помежду отделните лъчи. Общността на отделните лъчи е, че всички носят Светлината, която иде от Слънцето и стимулират човешката мисъл и живот. Учителят казва, че човечеството е слязло на Земята във физическото тяло от преди 18-20 милиона години. То е слязло във физическия свят, в гъстата материя, от етерния свят, чрез постепенно уплътняване на духовното тяло, с което е живял човек в етерния свят. Слязло на физическия свят в гъстата материя, човечеството преминава през ред раси и култури. Първата раса, през която минава човечеството във физическия свят е така наречената Лемурийска раса, в течение на която човечеството изпада под влиянието на тъмните сили. През тази раса постепенно се оформяло физическото човешко тяло. Остатъците от тази раса са чернокожите. Тази раса е просъществувала милиони години. След нея се явява така наречената Атлантска раса, която се развива на един континент на мястото на днешния Атлантически океан.
към текста >>

Първата раса, през която минава човечеството във физическия свят е така наречената Лемурийска раса, в течение на която човечеството изпада под влиянието на тъмните сили.
Те всички са като лъчи на едно слънце и връзката им е в самото Слънце, а не помежду отделните лъчи. Общността на отделните лъчи е, че всички носят Светлината, която иде от Слънцето и стимулират човешката мисъл и живот. Учителят казва, че човечеството е слязло на Земята във физическото тяло от преди 18-20 милиона години. То е слязло във физическия свят, в гъстата материя, от етерния свят, чрез постепенно уплътняване на духовното тяло, с което е живял човек в етерния свят. Слязло на физическия свят в гъстата материя, човечеството преминава през ред раси и култури. Първата раса, през която минава човечеството във физическия свят е така наречената Лемурийска раса, в течение на която човечеството изпада под влиянието на тъмните сили. През тази раса постепенно се оформяло физическото човешко тяло. Остатъците от тази раса са чернокожите. Тази раса е просъществувала милиони години. След нея се явява така наречената Атлантска раса, която се развива на един континент на мястото на днешния Атлантически океан. Тя е четвъртата по ред, докато лемурийската е третата по ред раса.
към текста >>

Първата раса се развива в етерния свят, а втората на границата на етерния и физическия свят, в огнено-въздушна среда.
През тази раса постепенно се оформяло физическото човешко тяло. Остатъците от тази раса са чернокожите. Тази раса е просъществувала милиони години. След нея се явява така наречената Атлантска раса, която се развива на един континент на мястото на днешния Атлантически океан. Тя е четвъртата по ред, докато лемурийската е третата по ред раса. Първата раса се развива в етерния свят, а втората на границата на етерния и физическия свят, в огнено-въздушна среда. В Четвъртата атлантска раса, към средата й, тялото на човека придобива днешния си вид. А чак към края на тази раса, в петата подраса, се пробужда самосъзнанието, пробужда се и човешката мисъл. Учителят казва, че това е станало приблизително преди 300 хиляди години. Преди потъването на Атлантида човечеството на тази пета подраса се изселва, като поема две посоки - едната част под водителството на Посветени преминава през северния бряг на Африка и се установява в Египет, който е бил като колония на Атлантида. Те населяват целия северен бряг на Африка и сегашната Сахара, която тогава е била цветуща страна, пресечена от реката Нил, която тогава се е вливала в Атлантическия океан.
към текста >>

4. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

организиран и устроен свят".
Всяко едно от тези Същества е получавало от Христа това, което има да даде на човечеството, било като учение, било като жива сила, която се влива в човешкото развитие. Затова Учителят казва, че всички Откроения във всички времена и епохи, са дадени от Христа. Така се осъществява ръководството и развитието на човечеството под ръководството на Христа. Докато, както казах, за организиране на Вселената Христос си служи с творческите йерархии, а за ръководството на човечеството си служи с 12-те Възвишени Същества. Затова Учителят казва: "Без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот, без Христа няма космос, т. е. организиран и устроен свят". Така стои този въпрос според християнския езотеризъм. И в допълнение на това, за изяснение на въпроса за ръководството на човечеството Учителят казва: "Има едно Братство, което пътува по света и носи културата. Там, където се яви то, се разкрива и цъфти културата. То е било в Египет, Индия, Персия, Халдея, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. И сега постепенно преминава в славянството.
към текста >>

Това е завесата, която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно се подразбира и раздиране на Завесата, която скрива Духовния свят от земния човек.
Това, което се изля в тялото на Исуса от Назарет, прониква постепенно във всички хора, които приемат този импулс. Така че, същността на християнския езотеризъм е, че Словото т. е. Любовта стана плът и се всели между нас. Древните посветени са знаели, че Словото идва към Земята и единично те са влизали във връзка с Него и са приемали Неговото благословение, но сега вече това Слово се всели в едно човешко тяло и прониква със силата си цялата Земя и потопи в Любовта си всички души, които са готови да се отворят за Него. И затова, когато Христос беше на кръста се каза, че се раздрала завесата на храма. Това е завесата, която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно се подразбира и раздиране на Завесата, която скрива Духовния свят от земния човек. Това е едно и също нещо. Защото при Посвещението, именно, се раздира тази Завеса и посветеният влиза във връзка с Духовния свят. Че Християнството е езотерично учение показват и думите на Христа, когато се обръща към учениците и казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи". Значи, за учениците има едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма, в притчи. И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна на учението.
към текста >>

Защото при Посвещението, именно, се раздира тази Завеса и посветеният влиза във връзка с Духовния свят.
Любовта стана плът и се всели между нас. Древните посветени са знаели, че Словото идва към Земята и единично те са влизали във връзка с Него и са приемали Неговото благословение, но сега вече това Слово се всели в едно човешко тяло и прониква със силата си цялата Земя и потопи в Любовта си всички души, които са готови да се отворят за Него. И затова, когато Христос беше на кръста се каза, че се раздрала завесата на храма. Това е завесата, която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно се подразбира и раздиране на Завесата, която скрива Духовния свят от земния човек. Това е едно и също нещо. Защото при Посвещението, именно, се раздира тази Завеса и посветеният влиза във връзка с Духовния свят. Че Християнството е езотерично учение показват и думите на Христа, когато се обръща към учениците и казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи". Значи, за учениците има едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма, в притчи. И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна на учението. Защото кой няма уши? Само онзи, който има отворени духовните очи и уши, той ще разбере това, което Христос говори.
към текста >>

Той не беше от апостолите на Христа, той даже беше враг на Християнството и когато отиваше да гони християните, пред Дамаск му се отварят очите и той вижда възкръсналия Христос с духовните си очи и от Него приема учението, което той разнася после по целия свят.
И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна на учението. Защото кой няма уши? Само онзи, който има отворени духовните очи и уши, той ще разбере това, което Христос говори. А който няма, ще разбере само външната страна. Друго положение, което ни разкрива Християнството като езотерично учение, са посланията на апостол Павел и неговото посвещение в Дамаск. Той не беше от апостолите на Христа, той даже беше враг на Християнството и когато отиваше да гони християните, пред Дамаск му се отварят очите и той вижда възкръсналия Христос с духовните си очи и от Него приема учението, което той разнася после по целия свят. Значи, той е получил учението направо от Духовния свят, а не по физически начин. И той от своя страна казва: Които са деца в учението, ще ги храним със словесно мляко, а между съвършените говорим Мъдрост. Той открил окултна школа на Атина, където имал много ученици. Между тях са запазени спомени за Дионисий Аеропагит, за когото се говори в Деянията на апостолите. Той е написал около десетина книги за вътрешната страна на Християнството, най-забележителна от които е книгата "За духовните йерархии".
към текста >>

Значи, той е получил учението направо от Духовния свят, а не по физически начин.
Защото кой няма уши? Само онзи, който има отворени духовните очи и уши, той ще разбере това, което Христос говори. А който няма, ще разбере само външната страна. Друго положение, което ни разкрива Християнството като езотерично учение, са посланията на апостол Павел и неговото посвещение в Дамаск. Той не беше от апостолите на Христа, той даже беше враг на Християнството и когато отиваше да гони християните, пред Дамаск му се отварят очите и той вижда възкръсналия Христос с духовните си очи и от Него приема учението, което той разнася после по целия свят. Значи, той е получил учението направо от Духовния свят, а не по физически начин. И той от своя страна казва: Които са деца в учението, ще ги храним със словесно мляко, а между съвършените говорим Мъдрост. Той открил окултна школа на Атина, където имал много ученици. Между тях са запазени спомени за Дионисий Аеропагит, за когото се говори в Деянията на апостолите. Той е написал около десетина книги за вътрешната страна на Християнството, най-забележителна от които е книгата "За духовните йерархии". Той е бил един египетски посветен ОТ Хелиополис и когато Христос бил на кръста и Слънцето потъмняло, той познал, че Бог е въплътен в човешко тяло и минава през големи страдания.
към текста >>

Символичната писменост, подражавайки на нещата на външния свят, остава още подобна на тези неща, но тя се издига над тези неща, като изразява един духовен смисъл и на края приемайки вид на притчи, приема в себе си загадъчни форми".
"Египтяните бяха изпълнени с чувство на тайнственост чрез техните скрити устои на храмовете; евреите - чрез свещената завеса на храма. Единствено на посветените беше позволено да влизат в тях. Това са "опиращите се на гърдите Господни", които са пречистили техните желания и страсти, и чиято любов принадлежи единствено на Бога. Гака се получава, че думите на пророците и изреченията на оракулите се даваха в загадъчна форма и не се разкриваха направо на всеки един, а само след редица преминати степени на пречистване и наставления... " "Който иска да мине през училището на египтяните, трябва постепенно да научи египетските писмени знаци: първо знаците на писмовната писменост (епистологра- фията), втората храмовата писменост (йерархическата), с която си служат завеждащите Свещените Писания и най- после писмеността на посветените - йероглифите. Символичната писменост, подражавайки на нещата на външния свят, остава още подобна на тези неща, но тя се издига над тези неща, като изразява един духовен смисъл и на края приемайки вид на притчи, приема в себе си загадъчни форми". "Следователно всички, които бяха в притежание на Божествената Мъдрост, не гърците, а също и гърците, скриваха последните Първооснови на нещата и предаваха Истината в дрехата на загадки и символи, в образи и притчи и други подобни форми на говорене, каквито се използваха и при гръцките оракули. Затова и Питийският Аполон е наречен "тъмният". "С ясни думи говори апостолът: "Чрез Откровение познах Истината, както вече с малко думи ви написах сега, доколкото можете, трябва четейки да познаете, че аз проникнах в Тайната Христова" (Ефесяном 3:3). Той казва: "Доколкото можете", понеже знае, че някои могат да приемат само мляко и не могат да ядат още твърда храна, и все пак не трябва да останат на това положение". "Ние трябва да тълкуваме троично смисъла и волята на Закона или той ни се явява като един образ, или като Слово на заповедта ни предупреждава за едно правилно поведение в обществото.
към текста >>

За Ориген Сътворението е един сгъстен силует на Висшия свят.
Разумните хвърлят поглед и на това, което тази дреха облича. Обаче мъдрите гледат само душата на Тора. В бъдещия век те ще гледат тази душа, която диша в Тора. (Зохар, 111 част) . Ще предам сега някои мисли от Ориген, да се видят как са мислили 3 века след началото на Християнството. За Ориген Сътворението е един сгъстен силует на Висшия свят. Долу са подобията (копията), горе са първообразите. "Бог е отпечатал Своята невидима и свръхсетивна природа във видимата и възприемаема със сетивата природа, за да могат онези, които още принадлежат на тази сфера, да бъдат възпитани и формирани към съзерцанието на свръхсетивната природа". И по-нататък казва: "Който е създал видимите неща, той е създал и невидимите. Между двете царува такова родство, че невидимият Божествен свят може да бъде доловен от създаването на всемира насам в самите творения като духовни първообрази. Такова едно единство царува и между видимото на Закона и на пророците, и между невидимото, духовните първообрази на Закона и пророците".
към текста >>

Между двете царува такова родство, че невидимият Божествен свят може да бъде доловен от създаването на всемира насам в самите творения като духовни първообрази.
Ще предам сега някои мисли от Ориген, да се видят как са мислили 3 века след началото на Християнството. За Ориген Сътворението е един сгъстен силует на Висшия свят. Долу са подобията (копията), горе са първообразите. "Бог е отпечатал Своята невидима и свръхсетивна природа във видимата и възприемаема със сетивата природа, за да могат онези, които още принадлежат на тази сфера, да бъдат възпитани и формирани към съзерцанието на свръхсетивната природа". И по-нататък казва: "Който е създал видимите неща, той е създал и невидимите. Между двете царува такова родство, че невидимият Божествен свят може да бъде доловен от създаването на всемира насам в самите творения като духовни първообрази. Такова едно единство царува и между видимото на Закона и на пророците, и между невидимото, духовните първообрази на Закона и пророците". "Ако на непосветения не на всяко място в Писанието се хвърля в очи свръхчовешкото на мислите, това не трябва да ни учудва, защото и в произведенията на обгръщащото целия свят произведение, един от тях изпъква очевидно като произведение на Провидението. Но други са така очевидно скрити, че те създават място за безверие към Бога, Който е подредил всичко с неизразимо изкуство и сила. Защото не е така очебиещ пълният с изкуство план на провидението в земното тяло, както в Слънцето, Луната и звездите. Но както у тези, които веднъж сериозно са се убедили в съществуването на Провидението, то не се изгубва поради онова, което те не разбират, така става и с Божественото в Писанието.
към текста >>

"Ако на непосветения не на всяко място в Писанието се хвърля в очи свръхчовешкото на мислите, това не трябва да ни учудва, защото и в произведенията на обгръщащото целия свят произведение, един от тях изпъква очевидно като произведение на Провидението.
Долу са подобията (копията), горе са първообразите. "Бог е отпечатал Своята невидима и свръхсетивна природа във видимата и възприемаема със сетивата природа, за да могат онези, които още принадлежат на тази сфера, да бъдат възпитани и формирани към съзерцанието на свръхсетивната природа". И по-нататък казва: "Който е създал видимите неща, той е създал и невидимите. Между двете царува такова родство, че невидимият Божествен свят може да бъде доловен от създаването на всемира насам в самите творения като духовни първообрази. Такова едно единство царува и между видимото на Закона и на пророците, и между невидимото, духовните първообрази на Закона и пророците". "Ако на непосветения не на всяко място в Писанието се хвърля в очи свръхчовешкото на мислите, това не трябва да ни учудва, защото и в произведенията на обгръщащото целия свят произведение, един от тях изпъква очевидно като произведение на Провидението. Но други са така очевидно скрити, че те създават място за безверие към Бога, Който е подредил всичко с неизразимо изкуство и сила. Защото не е така очебиещ пълният с изкуство план на провидението в земното тяло, както в Слънцето, Луната и звездите. Но както у тези, които веднъж сериозно са се убедили в съществуването на Провидението, то не се изгубва поради онова, което те не разбират, така става и с Божественото в Писанието. То не се събаря поради това, че поради нашата слабост не можем да схванем при всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито зад един незначителен и обикновен начин на говорене". В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение".
към текста >>

Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят.
(За Началата, 4,1,7). Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага". Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред сянка. Старият завет е разкрит чрез Новия. Сега духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит пред очите на всички. Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят. Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено".
към текста >>

В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време.
Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено". Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо. И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие. Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие". В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време. Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие". Ориген казва: "Който с усърдие и старателност се вглежда в пророческите слова, той ще почувства от самото четене следите на едно по-висше одушевление. Сега Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под було, разпростря своите лъчи при снемането на това було е явяването на Христа и така съвършенството, чиято сянка съдържаше буквата, стои открито за познанието". И по- нататък Ориген казва:
към текста >>

Другото е гностич- ното погрешно разбиране, което бързо и непосредствено отнася твърде по човешки библейските изказвания към свръхестествения свят.
Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор. Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа". Ориген казва: "Съдържанието на Писанието е постоянно, неизменно и истинно, но в човешкия език при предаване на формите могат да се примесят погрешност и невежество". Той предупреждава за два вида възможности за едно погрешно разбиране на Евангелието. Единият вид е юдейската грешка, по онова време е продължавало да съществува и да печели почва едно движение, което е държало на буквата на Писанието, което се е състояло в едно твърде буквално и земно схващане. Другото е гностич- ното погрешно разбиране, което бързо и непосредствено отнася твърде по човешки библейските изказвания към свръхестествения свят. Той казва: "Закоравелите и фанатични юдеи не повярваха в Спасителя, защото се придържаха твърде много в буквата на предсказанията, които говореха за Него. Те вярваха, че предсказанието на Исайя какво вълкът ще пасе с агнето, пантерата с козите, че вълкът ще яде сено заедно с бика, че с всичко това се разбират действително четириноги животни. Понеже при явяването на Христа, в Когото ние вярваме, те не виждат осъществено нищо от това, поради което Господ Исус не беше по угодата им и го разпънаха". От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога на Стария завет за един демон. Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието.
към текста >>

Съвършеният, обаче, е подобен на онези, за които апостолът казва: "Ние говорим Мъдрост между съвършените, не презряната Мъдрост на този свят, а ние говорим в тайно за скритата Божия Мъдрост, която Бог преди векове избра за нашето прославяне".
По този повод важат думите на Ориген, който казва: "Винаги при четенето буди съмнение, когато се твърди, че лесно се разбира известно положение, когато всъщност въпросът, за който се касае, се нуждае от притежаването на съответен ключ, за да бъде разбран". Ориген поддържа учението за тройния смисъл на Писанията и казва: "По три начина трябва да приемем в себе си смисъла на Свещените Писания. Неученият може да намери назидание при плътта, т. е. при буквата на Писанието. По-напредналият ще се поучава от душата на Писанието. Съвършеният, обаче, е подобен на онези, за които апостолът казва: "Ние говорим Мъдрост между съвършените, не презряната Мъдрост на този свят, а ние говорим в тайно за скритата Божия Мъдрост, която Бог преди векове избра за нашето прославяне". /Първо Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния laKOH. Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух". По- нататък Ориген казва: "Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието. И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава".
към текста >>

Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят.
/Първо Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния laKOH. Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух". По- нататък Ориген казва: "Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието. И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава". Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят. За Ориген противоречията, които се състоят в несъвместимостта на външните факти и събития, са подбуди да се търси по-дълбок смисъл в Писанието. Щом външните факти си противоречат, тогава се касае или за две различни външни събития, или пък се описват събития от привидно външен, а в действителност от духовен характер. Фактите си противоречат само в рамките на едно погрешно схващане. Духовно разбрани те винаги се съгласуват. Той казва:
към текста >>

Когато дяволът отведе Исуса на високата планина, за да му покаже оттам царствата на целия свят и тяхното величие, кой внимателен читател не ще осмива онези, които вярват, че дяволът показва на Исус царствата на персите, индийците, скитите и партите, и той ги вижда с телесните си очи, и за целта е необходимо да се изкачи на високо, за да вижда това, което се намира долу.
Ориген изброява множество такива противоречия и казва: "Колко безсмислено е да си представим седемте дни на сътворението като обикновени дни, понеже едвам на четвъртия ден се говори за създаването на Слънцето. Следователно, би трябвало първите три дни да протекат без Слънце, Луна и звезди, а първият даже и без небе. По- нататък, колко безсмислено е да си представим Рая, Дървото на Живота и яденето от ябълката по физически начин. Когато се казва, че надвечер Бог е ходил из градината, че Адам се е скрил зад дърветата, вярвам, че никой не ще се усъмни, че тук под един недействителен телесен факт, се загатва образно за един скрит смисъл. Също и Каин, когато побягна от Лицето на Бога, трябва да обърне вниманието на читателя за момент, да разбере що е Лицето на Бога и що значи да се обърне към него. Когато дяволът отведе Исуса на високата планина, за да му покаже оттам царствата на целия свят и тяхното величие, кой внимателен читател не ще осмива онези, които вярват, че дяволът показва на Исус царствата на персите, индийците, скитите и партите, и той ги вижда с телесните си очи, и за целта е необходимо да се изкачи на високо, за да вижда това, което се намира долу. Подобно на тези неща и много други ни убеждават, че в Евангелието, в буквалната истинска история са втъкани много други външни недействителни неща, но действителни духовно". "Понякога, за да се накара читателят да размишлява, невъзможното се прави закон, за да могат читателите да навлязат в едно по-точно изследване на Писанията и да достигнат до убеждението, че тук трябва да се търси един смисъл, достоен за Бога. За пример на това служат множество места в Стария завет. Ако преминем в Евангелието, какво по-нелепо би имало от това, "не поздравявайте никого по пътя", което, както вярват пророците, Спасителят е заповядал на своите апостоли. Също и това, че някой може да бъде ударен от дясната страна, както се казва, е твърде вероятно, защото всеки, който удря, ако няма телесен дефект, върши това с дясната ръка върху лявата страна.
към текста >>

Нима земното се понижава с това, че ние виждаме да стои на неговата глава Духовният свят.
Без съмнение внимателният човек понякога ще срещне затруднение и без дълбоко проучване не ще може да разреши дали дадена история е действително вярна или не. Ето защо, читателят трябва точно да спазва предписанието на Спасителя "търсете в Писанието", да изпита грижливо къде нещо е вярно буквално, и къде то е невъзможно. И доколкото е по силите му да търси смисъла на това, което според буквата е невъзможно". "Телесният смисъл на Евангелието ни показва човеко-ставането на Христа. Но духовният смисъл ни разкрива света на Този, който е станал човек. Нима земното се понижава с това, че ние виждаме да стои на неговата глава Духовният свят. Само така то добива своя смисъл. Там, в света на Първообразите, се намира небесният Ерусалим, там е също истинската тайна на причастията, което хвърля своята първа сянка на земята в юдейската пасха и което сега в християнската тайна вечеря остава да се влее нещо от Неговата същност в човечеството. Даже там горе се намира и съответният небесен образ на страданието Христово, което става до свършека на целия еон, за да бъдат спасени чрез Неговото страдание всички същества във всички области на космоса". "От пълнотата Христова черпеха пророците и затова във всички тях лъха пълнотата и няма нищо в пророчествата или в Закона, или в Евангелията, или у апостолите, което да не е от Неговата пълнота. И понеже е от Неговата пълнота, в него лъха пълнотата за тези, които имат очи да виждат и уши да чуват, и сетиво за благоуханието, което лъха от пълнотата.
към текста >>

Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение към известни процеси и отношения в космоса.
Това е съзнателна връзка на едно земно същество с едно възвишено духовно Същество, което му разкрива Тайните на космоса. Откровението на Йоана почва по следния начин: "Откровението на Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите си онова, което има да стане скоро. А Христос го прати та го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, що е видял. Блажен, който прочита и онези, които слушат думите на това пророчество, и пазят Истината в него, защото времето е близо". Самият факт, че Евангелията описват манифестацията на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева система и същевременно на най-съкровената човешка природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос разкрива със своите мисли и действия. Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение към известни процеси и отношения в космоса. Следователно, действията на Логоса, макар и в човешко тяло, не са обикновени явления, а са дълбоки мистични и космически процеси. От това следва, че Евангелието е дълбоко езотерично, а не само една обикновена история. Външната история е само дрехата, в която е облечена една дълбока Истина, която е душата на Евангелието. А моралното поучение е, така да се каже, тялото, което е облечено в дрехата на разказа или историята. Следователно, зад всяка случка или явление, които се описват в Евангелията, трябва да се погледне от такова гледище, че всяко действие има отношение както към човека, на когото е извършено, също и към цялото човечество, към всички хора.
към текста >>

Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите.
Щайнер, който също изнася езотеричното Християнство, казва в една своя сказка: "Езотеричното Християнство винаги е съществувало наред с външното християнско учение. Аз често съм обръщал внимание на факта, че великият апостол в Християнството, Павел, е употребил своята мощна и пламенна словесна дарба, за да учи народите на Християнството. Но редом с основаването на църквите той е основавал и езотерични Школи. Като спомен за една такава Школа е запазен за Школата в Атина, чийто ръководител е бил Дионисий Аеропагит, за когото се споменава в Деянията на апостолите. В тази християнска езотерична Школа в Атина, която била основана направо от самия апостол Павел, се е предавало най-чистото вътрешно знание. Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите. Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни. Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос. Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари. И за да стане човек господар на своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека.
към текста >>

Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос.
Но редом с основаването на църквите той е основавал и езотерични Школи. Като спомен за една такава Школа е запазен за Школата в Атина, чийто ръководител е бил Дионисий Аеропагит, за когото се споменава в Деянията на апостолите. В тази християнска езотерична Школа в Атина, която била основана направо от самия апостол Павел, се е предавало най-чистото вътрешно знание. Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите. Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни. Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос. Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари. И за да стане човек господар на своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Учителят казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той казва буквално следното:
към текста >>

Вие сега сте обърнати с гръб към Бога и затова във вашия свят има тъмнина.
Той казва буквално следното: "Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от Светлината. И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма Светлина, защото Светлината идва от Бога. Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е ДА СЕ ОБЪРНЕ КЪМ БОГА. Вие сега сте обърнати с гръб към Бога и затова във вашия свят има тъмнина. Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре.
към текста >>

При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека.
Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т. е. Мъдростта, не му покажа Пътя". При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. Второто необходимо нещо е ПОКАЯНИЕТО. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е Покаяние, кредит.
към текста >>

Това е влизане в Нирвана, във висшия Божествен свят и всички тела почват да действуват в унисон.
Седмата степен е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. Това е последната степен в развитието на човека, когато човек завършва своята човешка еволюция и става равноангелен. Възкресението е от Бога. Това е пълно пробуждане на Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник на Природата и служител на Бога в истинския смисъл на думата. При Възкресението долните тела - физическо, етерно, астрално, умствено и причинно, се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в Нирвана, във висшия Божествен свят и всички тела почват да действуват в унисон. Понеже сега физическото тяло тегли на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела. Затова трябва да се хармонизират енергиите, които функционират в нашия организъм. Защото всичките тези тела се изразяват като сили и енергии във физическия организъм на човека.
към текста >>

Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества.
Затова трябва да се хармонизират енергиите, които функционират в нашия организъм. Защото всичките тези тела се изразяват като сили и енергии във физическия организъм на човека. Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога". Това е много бегло и кратко описание на пътя на ученика през седемте степени. Учителят в един разговор много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор се изгуби и остана само това бегло описание, което изнасям тука. Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората. По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране. За тези седем степени говори Щайнер в своите сказки върху Християнството. Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят.
към текста >>

Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят.
Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората. По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране. За тези седем степени говори Щайнер в своите сказки върху Християнството. Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят. Затова са необходими определени методи, по които като се работи, се изработват духовните органи за възприятие. В това отношение има три вида методи, по които се работи за постигане на тази цел. Единият е методът, който се практикува в древните Мистерии, при който се работи преди всичко с мисълта, упражнение и концентриране, размишление и съзерцание. Но човек може да действува също така и върху чувствата си, да работи с чувствата чрез тяхното пресъздаване. Това е специфично християнският метод на работа.
към текста >>

А при розенкройцерския метод, както и при Учителя, се прилагат едновременно и трите вида методи комбинирано, при което ученикът без да се уединява и откъсва от този свят, може да следва своето окултно развитие.
Учителят на много места споменава, че за своето окултно развитие учениците от Бялото Братство употребяват три вида методи. Някой път той ги нарича методи на Любовта, методи на Мъдростта и методи на Истината, а друг път ги нарича методи на сърцето, методи на ума и методи на волята. При това определение той казва: "Аз предпочитам методите на ума, понеже умът се е освободил най-много от Звяра в човека". А когато говори за първото определение, казва: "По методите на Любовта вървят християните, по методите на Мъдростта вървят теософите и различните съвременни окултни Школи, а по пътя на Истината и волята вървят йогите. А ние, казва Учителят, прилагаме едновременно и трите вида методи". А при розенкройцерския метод, както и при Учителя, се прилагат едновременно и трите вида методи комбинирано, при което ученикът без да се уединява и откъсва от този свят, може да следва своето окултно развитие. Методът на християнското Посвещение работи изключително с чувствата. В този път ученикът трябва да премине през седем степени на чувството, които са способни така да повлияят на астралното тяло, когато човек се вживява в тях, че то развива своите органи. Ще изложа накратко тези степени и как трябва да живее християнският ученик, когато минава през тези степени. Първата степен е тази, която се нарича "измиването на краката". При тази степен Учителят казва на ученика: Погледни растението.
към текста >>

Тогава човек вижда в астралния свят това, което в евангелието на Йоан описва като исторически факт: Исус се навежда и измива краката на учениците.
Обаче тези симптоми не са съществени. Те само показват че ученикът се упражнявал достатъчно. Когато душата е упражнявала по този начин своето влияние върху физическото тяло, това се изразява в един външен симптом: ученикът е чувствувал, като че вода омива краката му. Това е едно съвсем реално чувство. А друго реално чувство е това, че ученикът има едно мощно астрално видение: пред него стои картината на миенето на краката, на преклонение на висшето Себе пред нисшето. Тогава човек вижда в астралния свят това, което в евангелието на Йоан описва като исторически факт: Исус се навежда и измива краката на учениците. Втората степен се състои в това, че на ученика се казва: Ти трябва да развиеш в себе си друго едно чувство. Трябва да си представиш какво би бил, ако всички мъки и страдания на света биха дошли върху тебе, да почувстваш как би бил, когато си изложен на напора на всички възможни препятствия и тогаз да изпитваш чувството, че трябва да останеш изправен, даже и ако цялата мизерия на света те връхлита. Когато ученикът упражнява достатъчно това чувство, явяват се пак два симптома. Единият е чувството, че той е удрян от всички страни. Вторият е астралното видение на бичуването на Христа.
към текста >>

Когато ученикът изпита това, тогава черната завеса като че се раздира и той вижда Духовния свят.
Чрез чувството, което ученикът е подготвен да изпита на тази степен, той изпитва нещо като че пред всичко физическо, видимо се издига една черна завеса и като че всичко изчезва. Този момент е важен също и чрез нещо друго, което човек трябва да изживее, ако иска да проникне действително до християнското Посвещение в истинския смисъл на думата. Той изпитва тогава, че може да се потопи в първичните глъбини на живота, на страданието, на мъките. И той може да вкуси всичко, което живее като зло в човешката душа, когато слиза в ада. Това е слизането в ада. Когато ученикът изпита това, тогава черната завеса като че се раздира и той вижда Духовния свят. Шестата степен е тази, която се нарича "погребение и възкресение". Това е степента, при която ученикът се чувствува едно с тялото на цялата земя, едно с тялото на цялата планета. Неговият живот се е развил до планетен живот. Седмата степен не може да се опише с думи. Само онзи може да я опише, който може да мисли без помощта на физическия мозък.
към текста >>

Затова не съществува на земята език, който да опише, защото земните езици имат значение само за физическия свят.
Шестата степен е тази, която се нарича "погребение и възкресение". Това е степента, при която ученикът се чувствува едно с тялото на цялата земя, едно с тялото на цялата планета. Неговият живот се е развил до планетен живот. Седмата степен не може да се опише с думи. Само онзи може да я опише, който може да мисли без помощта на физическия мозък. Затова не съществува на земята език, който да опише, защото земните езици имат значение само за физическия свят. Ето защо може само да се загатне за тази степен. Тя надминава всичко, за което човек може да си състави една представа. Нарича се "възнесение" или пълно проникване в Духовния свят. Завършвайки описанието на тези степени, Щайнер казва: "Тук завършва стълбицата на чувствата, в които ученикът трябва да се потопява през деня, в будно състояние, при пълно вътрешно самообладание и концентриране. Когато ученикът се е отдал на тези изживявания, те действат така силно върху неговото астрално тяло, че през нощта се изграждат вътрешните сетивни органи, оформят се пластично.
към текста >>

Нарича се "възнесение" или пълно проникване в Духовния свят.
Седмата степен не може да се опише с думи. Само онзи може да я опише, който може да мисли без помощта на физическия мозък. Затова не съществува на земята език, който да опише, защото земните езици имат значение само за физическия свят. Ето защо може само да се загатне за тази степен. Тя надминава всичко, за което човек може да си състави една представа. Нарича се "възнесение" или пълно проникване в Духовния свят. Завършвайки описанието на тези степени, Щайнер казва: "Тук завършва стълбицата на чувствата, в които ученикът трябва да се потопява през деня, в будно състояние, при пълно вътрешно самообладание и концентриране. Когато ученикът се е отдал на тези изживявания, те действат така силно върху неговото астрално тяло, че през нощта се изграждат вътрешните сетивни органи, оформят се пластично. В розенкройцерското Посвещение не се преминава тази седморна стълбица от чувства, но и там се получава същото действие, за което току-що говорихме". "От гореказаното се вижда, че при Посвещението се касае за това косвено чрез дневните преживявания да се повлияе на астралното тяло така, че когато то се освобождава от физическото тяло през нощта, само си изработва една нова пластична форма. Когато човек сам си е предал като астрално същество една пластична форма, астралното тяло се е превърнало в един нов член на човешкото същество.
към текста >>

Защото този свят, който ние възприемаме като външен свят, е израз на Духа, който сега озарява човека.
Когато астралното тяло се е отпечатало в етерното, тогава астралното тяло, от своя страна, приема това, което етерното тяло е приело от цялата вселена, от космическия Аз. Християнският езотеризъм е наричал това пречистено и озарено астрално тяло "чистата, непорочна, мъдра дева София". След като астралното тяло е така пречистено, че е дошло до състоянието "на дева София", тогава над тази дева София слиза космическият Аз, който произвежда озарението, което прави човека да има около себе си духовна светлина. Този процес на озарение на дева София, се нарича в християнския езотеризъм "слизане на Светия Дух", или осеняване от Светия Дух, от космичния Миров Дух. Когато човек достигне до това състояние, да бъде озарен или осенен от Светия Дух, той когато говори не излага вече свое мнение, свое разбиране за нещата, а изнася обективна действителност, която се отразява чрез него. Защото този свят, който ние възприемаме като външен свят, е израз на Духа, който сега озарява човека. А нашият вътрешен свят е обективен свят за Духа. И тогава тези, които са озарени от Духа, са наименували нещата и съществата не случайно и произволно, а според техните вътрешни качества, които за тях са обективна реалност. Така са наименувани и различните исторически личности, за които се говори в Евангелието. Те не са случайни и произволни. Всяко име изразява съдържанието на неговия носител.
към текста >>

А нашият вътрешен свят е обективен свят за Духа.
Християнският езотеризъм е наричал това пречистено и озарено астрално тяло "чистата, непорочна, мъдра дева София". След като астралното тяло е така пречистено, че е дошло до състоянието "на дева София", тогава над тази дева София слиза космическият Аз, който произвежда озарението, което прави човека да има около себе си духовна светлина. Този процес на озарение на дева София, се нарича в християнския езотеризъм "слизане на Светия Дух", или осеняване от Светия Дух, от космичния Миров Дух. Когато човек достигне до това състояние, да бъде озарен или осенен от Светия Дух, той когато говори не излага вече свое мнение, свое разбиране за нещата, а изнася обективна действителност, която се отразява чрез него. Защото този свят, който ние възприемаме като външен свят, е израз на Духа, който сега озарява човека. А нашият вътрешен свят е обективен свят за Духа. И тогава тези, които са озарени от Духа, са наименували нещата и съществата не случайно и произволно, а според техните вътрешни качества, които за тях са обективна реалност. Така са наименувани и различните исторически личности, за които се говори в Евангелието. Те не са случайни и произволни. Всяко име изразява съдържанието на неговия носител. И тогава авторът на Евангелието на Йоан е взел най-изпъкващите качества на историческата майка на Исус и си е казал: Къде мога да намеря такова име, което да изразява нейната същност?
към текста >>

Следователно, за врана се говори там, където душите са посредници от външния свят към Светилището на Мистериите, отвън навътре.
У персийците тази степен е наричана ПЕРСИЕЦ, у гърците - ЕЛИН, у халдейците - ХАЛДЕЕЦ. Шестата степен е наричана СЛЪНЧЕВ ГЕРОЙ и седмата - ОТЕЦ Посветен в първата степен е онзи, който е станал посредник между окултния и външния живот, който е изпращан от Светилището да работи в света и се е връщал обратно в Светилището. На първата степен човек трябва да се посвети с пълна всеотдайност на външния живот. Но това, което научава в този външен живот, той трябва да го внесе в местата на Посвещението. Следователно, за врана се говори там, където душите са посредници от външния свят към Светилището на Мистериите, отвън навътре. От такъв характер са враните, които носели храна на пророк Илия. За тях също се споменава в легендите за Вотан, а също така и враните в ковчега на Ной. Посветеният във втората степен е стоял вече напълно в окултния живот, затова е наречен окултният. Този, който е бил в третата степен, е трябвало да се застъпва за окултното, затова е наречен воюващият. Степен на воюващ не значи който воюва, но такъв, който трябва да се застъпи за окултното учение, да се застъпи за това, което окултният живот може да даде.
към текста >>

организиран и устроен свят.
Четвъртата степен на лъва означава човек, който осъществява окултния живот в себе си. Така че той трябва да се застъпи за окултното не само с думи, но и с дела, т. е. с един вид магически действия. Шестата степен е наречена слънчев герой, защото той влиза във връзка със Слънчевия Дух и както слънцето излъчва светлина и осветява всичко наоколо и дава живот на всички, така и той раздава живот и Светлина на всички същества. Седмата степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал това, което в Християнството се нарича възнесение, при което посветеният се слива с Духа на Космоса и става съработник на Великото дело на Отца: осъществяването на един космос, т. е. организиран и устроен свят. Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят. Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки.
към текста >>

Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят.
Така че той трябва да се застъпи за окултното не само с думи, но и с дела, т. е. с един вид магически действия. Шестата степен е наречена слънчев герой, защото той влиза във връзка със Слънчевия Дух и както слънцето излъчва светлина и осветява всичко наоколо и дава живот на всички, така и той раздава живот и Светлина на всички същества. Седмата степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал това, което в Християнството се нарича възнесение, при което посветеният се слива с Духа на Космоса и става съработник на Великото дело на Отца: осъществяването на един космос, т. е. организиран и устроен свят. Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят. Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света".
към текста >>

Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят.
Шестата степен е наречена слънчев герой, защото той влиза във връзка със Слънчевия Дух и както слънцето излъчва светлина и осветява всичко наоколо и дава живот на всички, така и той раздава живот и Светлина на всички същества. Седмата степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал това, което в Християнството се нарича възнесение, при което посветеният се слива с Духа на Космоса и става съработник на Великото дело на Отца: осъществяването на един космос, т. е. организиран и устроен свят. Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят. Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори.
към текста >>

Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа.
Седмата степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал това, което в Християнството се нарича възнесение, при което посветеният се слива с Духа на Космоса и става съработник на Великото дело на Отца: осъществяването на един космос, т. е. организиран и устроен свят. Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят. Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение.
към текста >>

Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки.
организиран и устроен свят. Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят. Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат.
към текста >>

Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят.
Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят. Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества.
към текста >>

За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение.
Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен.
към текста >>

В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества.
Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа.
към текста >>

И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят.
Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят. Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание. Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие. За да разберем правилно Християнството като окултно езотерично учение, за да разберем неговата мисия и задача в развитието на човечеството, за да разберем неговото влияние и работа, която то извърши, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа, доколкото това е възможно при днешната степен на човешкото развитие. Защото при днешното състояние на развитието ние не можем да имаме пълно разбиране на Христа, защото Той е нещо велико. Ще изнеса по този въпрос някои мисли от Учителя, за да си съставим поне приблизителна представа за това, какво е Христос и каква е неговата мисия и задача на земята.
към текста >>

5. Два ключа към една необикновена книга - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Доколкото една Школа възниква, за да върне на човешкото съзнание неподправената чистота на идейния свят, и доколкото една Школа по правило става ядро на Нова Култура, научното съзнание на автора, както и неговият труд трябва да се разглеждат като феномени на тази Школа и Култура.
Но има идеи и идеи, има методи и методи. Идеите и методите, които един Велик Учител преподава в своята Школа, са взети от Абсолютната Реалност, от Живата Природа и тяхната жива същина няма нищо общо с кухата формалност на множеството стари идеи, които рециркулират от век във век и от съзнание в съзнание. Следователно отношението, при което изследователското съзнание приема идеи и методи от Реалността, дефинира понятието „окултен ученик” и въобще - гносеологичната природа на отношението Учител - ученик. Тъкмо тук неусетно преминаваме към втората характеристика на Николай - Дойновия труд, която можем да наречем културологична. Тази книга трябва да се разглежда като школска разработка на знания от конкретна Окултна Школа. Доколкото една Школа възниква, за да върне на човешкото съзнание неподправената чистота на идейния свят, и доколкото една Школа по правило става ядро на Нова Култура, научното съзнание на автора, както и неговият труд трябва да се разглеждат като феномени на тази Школа и Култура. Само от светилището на такава Школа могат да бъдат изнесени знания от предвечната мъдрост на Първата човешка раса и от ученията на Велики посветени, неизвестни на официалната историография, като Саабей и други. В това, в крайна сметка, се състои и необикновеността на тази книга - бъде прометеевска жар от един невидим, първичен и неугасващ огън... Школата на Учителя Беинса Дуно функционира в триизмерното пространство на България от 1922 до 1944 година. Като всяка Велика Школа тя продължава да е около нас „до скончанието на века”, а нейните Божествени идеи и методи са достъпни за всяко пробудено съзнание. „В предната част на мозъка се намират особен вид бели мозъчни влакна, чрез които се проявява деятелността на човешкото съзнание. Съзнанието е свързано с двойника, т.нар.
към текста >>

„Физическият, духовният и Божественият свят съществуват едновременно.
Но думата ни беше за Звездното тяло и за това, може ли абстрактното мислене да преодолее нерационалната негова природа... Инак в „Науките на Първата човешка раса“ Николай Дойнов е изложил завършената архитектоника на изначалното Звездно тяло на човека - такова, каквото то може би е било непосредствено след великия акт на Творението. В неговото Слънчево семейство присъстват дванадесет планети; освен десетте, познати на съвременната астрономия, читателят ще намери блестящо научнообосновано описание на планетите Вулкан, Хано и концепцията за разрушената планета Фаетон. За първи път в световната литература се прави удивителна по своята мащабност „астрологизация“ на съвременните астрономични познания и параметри на небесната механика. Качествата на планетната материя и атмосфера, формите и размерите на орбитите, оста и скоростта на въртене - всичко е буквално одухотворено, оживявайки в своя психичен еквивалент. Не по-малко интригуващо е подробното описание на центровете и областите на транссатурновите планети (Уран, Нептун, Плутон и Хано) върху черепа и дланите на ръцете, което се прави също за първи път в световната литература. „Физическият, духовният и Божественият свят съществуват едновременно. Те са три неразделни свята, които ние сами сме отделили един от друг. За да влезем в реалността на живота, ние трябва да ги съединим в съзнанието си и никога да не ги отделяме един от друг. физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник между двата свята. Който разбира това, той няма да се сили да стане духовен, защото духовността е вътрешен процес. Без да се стреми към духовност, човек може да бъде духовен.“ Учителя Беинса Дуно КЛЮЧ ВТОРИ.
към текста >>

Те са три неразделни свята, които ние сами сме отделили един от друг.
В неговото Слънчево семейство присъстват дванадесет планети; освен десетте, познати на съвременната астрономия, читателят ще намери блестящо научнообосновано описание на планетите Вулкан, Хано и концепцията за разрушената планета Фаетон. За първи път в световната литература се прави удивителна по своята мащабност „астрологизация“ на съвременните астрономични познания и параметри на небесната механика. Качествата на планетната материя и атмосфера, формите и размерите на орбитите, оста и скоростта на въртене - всичко е буквално одухотворено, оживявайки в своя психичен еквивалент. Не по-малко интригуващо е подробното описание на центровете и областите на транссатурновите планети (Уран, Нептун, Плутон и Хано) върху черепа и дланите на ръцете, което се прави също за първи път в световната литература. „Физическият, духовният и Божественият свят съществуват едновременно. Те са три неразделни свята, които ние сами сме отделили един от друг. За да влезем в реалността на живота, ние трябва да ги съединим в съзнанието си и никога да не ги отделяме един от друг. физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник между двата свята. Който разбира това, той няма да се сили да стане духовен, защото духовността е вътрешен процес. Без да се стреми към духовност, човек може да бъде духовен.“ Учителя Беинса Дуно КЛЮЧ ВТОРИ. ХАРМОНИЯТА НА СФЕРИ.
към текста >>

физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник между двата свята.
Качествата на планетната материя и атмосфера, формите и размерите на орбитите, оста и скоростта на въртене - всичко е буквално одухотворено, оживявайки в своя психичен еквивалент. Не по-малко интригуващо е подробното описание на центровете и областите на транссатурновите планети (Уран, Нептун, Плутон и Хано) върху черепа и дланите на ръцете, което се прави също за първи път в световната литература. „Физическият, духовният и Божественият свят съществуват едновременно. Те са три неразделни свята, които ние сами сме отделили един от друг. За да влезем в реалността на живота, ние трябва да ги съединим в съзнанието си и никога да не ги отделяме един от друг. физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник между двата свята. Който разбира това, той няма да се сили да стане духовен, защото духовността е вътрешен процес. Без да се стреми към духовност, човек може да бъде духовен.“ Учителя Беинса Дуно КЛЮЧ ВТОРИ. ХАРМОНИЯТА НА СФЕРИ. Този ключ е предназначен за сърцето на читателя, настроен преди всичко емоционално, поетично, дори мистично, затова и езикът в тази част на предговора ни ще бъде почти метафоричен. Можем да започнем от раздела за домификацията в труда на Николай Дойнов, който непременно ще привлече вниманието на повече или по-малко подготвения читател с оригиналните си аналогии от кристалологията.
към текста >>

Великите Учители на човечеството твърдят, че причинният свят е принципиален, духовният - есенциален, а физическият - феноменален, поради което търсенето на принципиалната природа на домовете в астрологията е задължително.
Този ключ е предназначен за сърцето на читателя, настроен преди всичко емоционално, поетично, дори мистично, затова и езикът в тази част на предговора ни ще бъде почти метафоричен. Можем да започнем от раздела за домификацията в труда на Николай Дойнов, който непременно ще привлече вниманието на повече или по-малко подготвения читател с оригиналните си аналогии от кристалологията. Дванадесетте дома, които по традиция се приемаха досега съвсем априорно и се тълкуваха предимно прагматично, се представят от автора като проекции на додекаедричната кристална структура на планетата Земя. Като че ли невидимите духовни течения на дванадесетте планетни монади внезапно са се сгъстили и видимо са се втвърдили в гигантски кристал, по ръбовете на който все още диша ритъмът на тяхното съприкосновение. Звездното тяло на всяка новородена личност е дъщерен кристал върху тялото на Земята, узрял върху една или друга точка от нейната повърхност, а по активните центрове на ръбовете му започват да се генерират психични движения и триизмерни събития. Великите Учители на човечеството твърдят, че причинният свят е принципиален, духовният - есенциален, а физическият - феноменален, поради което търсенето на принципиалната природа на домовете в астрологията е задължително. По-горе съвсем бегло нахвърлихме мисловния, отвлечен и спекулативен живот на принципите в астрологичната екзистенция, но тук, призовавайки въображението, искаме да си представим как принципите мелодично плуват из причинния свят, докосват се сферично и от необозримата многоизмерност на взаимния им допир изкристализирва статичната триизмерност на физическия феномен. Буквално като хармония на сфери, читателю! Уверен съм, че тази хармония е долавял Николай Дойнов, описвайки кристалоидната домификация в своята Нова астрология. Самото хармонично докосване е принцип - първи и изначален, всеобщ за всички останали — ПРИНЦИПЪТ НА ПОЛЯРНОСТТА. Самото докосване е вече полярност - активност и пасивност, положително и отрицателно, северно и южно. Така че всеки дом в астрологията, заедно с противоположния и симетричен нему, изграждат шест полярни кристални структури, от които домовете под хоризонта са с позитивен, а тези над хоризонта - с негативен заряд.
към текста >>

По-горе съвсем бегло нахвърлихме мисловния, отвлечен и спекулативен живот на принципите в астрологичната екзистенция, но тук, призовавайки въображението, искаме да си представим как принципите мелодично плуват из причинния свят, докосват се сферично и от необозримата многоизмерност на взаимния им допир изкристализирва статичната триизмерност на физическия феномен.
Можем да започнем от раздела за домификацията в труда на Николай Дойнов, който непременно ще привлече вниманието на повече или по-малко подготвения читател с оригиналните си аналогии от кристалологията. Дванадесетте дома, които по традиция се приемаха досега съвсем априорно и се тълкуваха предимно прагматично, се представят от автора като проекции на додекаедричната кристална структура на планетата Земя. Като че ли невидимите духовни течения на дванадесетте планетни монади внезапно са се сгъстили и видимо са се втвърдили в гигантски кристал, по ръбовете на който все още диша ритъмът на тяхното съприкосновение. Звездното тяло на всяка новородена личност е дъщерен кристал върху тялото на Земята, узрял върху една или друга точка от нейната повърхност, а по активните центрове на ръбовете му започват да се генерират психични движения и триизмерни събития. Великите Учители на човечеството твърдят, че причинният свят е принципиален, духовният - есенциален, а физическият - феноменален, поради което търсенето на принципиалната природа на домовете в астрологията е задължително. По-горе съвсем бегло нахвърлихме мисловния, отвлечен и спекулативен живот на принципите в астрологичната екзистенция, но тук, призовавайки въображението, искаме да си представим как принципите мелодично плуват из причинния свят, докосват се сферично и от необозримата многоизмерност на взаимния им допир изкристализирва статичната триизмерност на физическия феномен. Буквално като хармония на сфери, читателю! Уверен съм, че тази хармония е долавял Николай Дойнов, описвайки кристалоидната домификация в своята Нова астрология. Самото хармонично докосване е принцип - първи и изначален, всеобщ за всички останали — ПРИНЦИПЪТ НА ПОЛЯРНОСТТА. Самото докосване е вече полярност - активност и пасивност, положително и отрицателно, северно и южно. Така че всеки дом в астрологията, заедно с противоположния и симетричен нему, изграждат шест полярни кристални структури, от които домовете под хоризонта са с позитивен, а тези над хоризонта - с негативен заряд. ПРИНЦИПЪТ НА РАЗУМНОСТТА изгражда първата полярна структура, съставена от първи и седми дом.
към текста >>

формулиран още от Херметичната школа с изречението „каквото е горе, това е и долу“, той като че ли завинаги затваря неразчлененото единство между причинния и физическия свят, защото всички неща са подобни, съответни, резонансни.
ПРИНЦИПЪТ НА РИТЪМА изгражда полярната структура на четвърти и десети дом. Всичко е ритмично и периодично, всичко се представя на съзнанието като порции, като кванти, ако щете - като обособени родове и общества. Полярната структура на пети и единадесети дом изкристализирва от ПРИНЦИПА НА РОДА (на сродството), според който всички неща в природата са сродни, защото в основата им лежи единство, изоморфност. Традицията квалифицира тези домове като сфери на емоционалния (сърдечен) живот и децата, и съответно - на приятелството и идейните съобщества. Последният, седми ПРИНЦИП е НА СЪОТВЕТСТВИЕТО и той изкристализирва в шестата полярна структура на шести и дванадесети дом. формулиран още от Херметичната школа с изречението „каквото е горе, това е и долу“, той като че ли завинаги затваря неразчлененото единство между причинния и физическия свят, защото всички неща са подобни, съответни, резонансни. Вече предупредих читателя, че ключът за хармонията на сферите ще бъде твърде метафоричен, на места дори патетичен и твърде вероятно е да не се понрави дори и на автора на тази книга. Но даже и да го приемете за поетична измислица, той пак ще е постигнал целта си, защото астрологията е наука за музиканти и поети. „Когато изучаваме влиянието на планетите върху Земята и човека, ние трябва да ги разглеждаме като принципи, които действат върху човешкото съзнание... Истинският окултист поставя Бога на мястото на Слънцето, ближния си - на мястото на Луната, а себе си - на мястото па Земята. В семейството си пък бащата ще постави на мястото на Слънцето, майката - на мястото на Луната, а себе си - на мястото па Земята...“ Учителя Беинса Дуно В заключение не бих искал да заблуждавам читателя. „Науките на Първата човешка раса“ не е труд нито върху астрологичната екзистенция, нито върху хармонията на сфери, така че тези два обещани ключа едва ли ще му вършат работа.
към текста >>

6. Пеперуди - Георги Радев (1900–1940)

Учените - ентомолози са назовали с хубави имена — гръцки и латински — тия явления на наподобяване и по багри и по форма, явления, които се срещат толкова често в животинския и растителен свят.
Мисълта на живата природа, написана върху крилцата на тази пеперуда, е ясна. Ясна е мисълта написана и върху крилцата на пеперудата Kalima Inachus boisduvnlii. Написана — не, а живописана. Кацне ли тази пеперуда с разперени крилца, наподобява две допрени едно до друго листа, с цялата им нерватура. Всичко напомня лист — и изострения горен край на крилата, и удължения като дръжка долен край. Учените - ентомолози са назовали с хубави имена — гръцки и латински — тия явления на наподобяване и по багри и по форма, явления, които се срещат толкова често в животинския и растителен свят. И изтъкват, че биологичният смисъл на тия наподобявания: „хомохромия“, „миметизъм“, „мимикрия“ е очевиден — предпазване от врагове. Това наистина е очевидно, и без гръколатински имена. Но друга една очевидност — че във всички тия явления има разумност — повечето от естествениците не искат да признаят. Защото предпочитат да останат верни на своите предвзети материалистични теории, отколкото на простата, жизнена правда. И те измислят цел един апарат от технически термини — от всевъзможните „тропизми“ и „таксии“ до „адаптацията“, за да обяснят сложно тия прости иначе, прости по смисъл поне, явления.
към текста >>

Механичното пък обясняване на едно какво да е явление — или изобщо на целия феноменален свят — не представя някаква окончателна убедителност за проницателния ум.
Те действуват магически върху незрели умом хора. Позната е слабостта на тия последните към високопарната фраза, гъмжаща от чужди думи, модни термини, научни имена. А един научен термин често пъти не е нищо друго, освен словесно съкращение на едно дълго описание. Нищо повече. Той не крие в себе си никакво обяснение. Механичното пък обясняване на едно какво да е явление — или изобщо на целия феноменален свят — не представя някаква окончателна убедителност за проницателния ум. Дори и когато то е облечено в математична одежда — най-внушителната — когато то може да се прибере в стегнатата форма на едно диференциално уравнение, математикът - съзерцател не се поддава на неговата заклинателна власт. Защото знае — пак по математичен път — че ако едно явление може да се обясни механически по един начин, то може да се обясни пак така и по безкрайно много начини. Ето защо, една теория сменя друга, една хипотеза — „по-удобна“, както би се изразил Анри Поанкаре — заместя друга, една философска система оборва и заменя друга. Как стават тия работи, познаващият процесите на научното и философско дело - знае. Няма да се спирам да обяснявам това.
към текста >>

Хората започнаха да се боят от този механизиран свят, в който като призраци се носят безжизнени термини, логически схеми, статистични таблици, мъртви цифри, сухи понятия.
Какво е крива материята за недоразуменията на хората? И какво печели или губи тя, ако й приписват или отричат самостойно и изключително битие? Тя съществува и ни се налага. Днес хората се борят за имена, чийто жив сок интелектът е пресушил до капка, та са заприличали на скелети или на призраци. Ето защо, навсякъде в света — под една или друга форма — е обявена война на интелекта. Хората започнаха да се боят от този механизиран свят, в който като призраци се носят безжизнени термини, логически схеми, статистични таблици, мъртви цифри, сухи понятия. И те започват да търсят освобождение от този свят на интелекта, в който всеки средно развит човек, удобно настанен в някое кресло, с просто натискане на разни логически копчета, може да разрешава всякакви проблеми. Интелектът прилича на търговец, който вижда наредени и отбелязани в неговия тефтер разни стоки, брои ги, пресмята техните условни стойности, превръща ги в парични еквиваленти, но отде и как са дошли тия стоки, кой се е трудил с пот на челото да ги изработи, какви сили — и природни и човешки — са вложени в суровите материали, от които те са изработени, от всичко това той ни най-малко не се интересува. Седи си и самодоволно брои, тегли и пресмята. Колко просто! И затова ние присъствуваме на известни явления в света, които будят усмивка. Ето запример, някой философ съчинява една „нова“ етична система — написва, да речем, една етика на любовта в противовес на „етиката на дълга“.
към текста >>

И те започват да търсят освобождение от този свят на интелекта, в който всеки средно развит човек, удобно настанен в някое кресло, с просто натискане на разни логически копчета, може да разрешава всякакви проблеми.
И какво печели или губи тя, ако й приписват или отричат самостойно и изключително битие? Тя съществува и ни се налага. Днес хората се борят за имена, чийто жив сок интелектът е пресушил до капка, та са заприличали на скелети или на призраци. Ето защо, навсякъде в света — под една или друга форма — е обявена война на интелекта. Хората започнаха да се боят от този механизиран свят, в който като призраци се носят безжизнени термини, логически схеми, статистични таблици, мъртви цифри, сухи понятия. И те започват да търсят освобождение от този свят на интелекта, в който всеки средно развит човек, удобно настанен в някое кресло, с просто натискане на разни логически копчета, може да разрешава всякакви проблеми. Интелектът прилича на търговец, който вижда наредени и отбелязани в неговия тефтер разни стоки, брои ги, пресмята техните условни стойности, превръща ги в парични еквиваленти, но отде и как са дошли тия стоки, кой се е трудил с пот на челото да ги изработи, какви сили — и природни и човешки — са вложени в суровите материали, от които те са изработени, от всичко това той ни най-малко не се интересува. Седи си и самодоволно брои, тегли и пресмята. Колко просто! И затова ние присъствуваме на известни явления в света, които будят усмивка. Ето запример, някой философ съчинява една „нова“ етична система — написва, да речем, една етика на любовта в противовес на „етиката на дълга“. Дроби, разлага, анализира, преценява понятието за любовта, мъчи се да определи етическата му цена, да установи върховната му житейска стойност.
към текста >>

В наши дни — край на една епоха — хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ, от една страна, в материалистичната наука, а от друга — в съвременния рационализиран строй, по две „ирационални“ посоки — по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт.
Тя преизпълня душата им и върши своето жизнено чудо чрез тях. И от изблика на любовта, от препълването на сърцето, те понякога изричат думи, които цъфтят в поетични образи, обличат се в символи, губят се в загадки. Но логически, „научно" мислещите люде сматрят думите им за глосолалия на психопати, за бълнуване на фантасти. Защото не са изречени и не могат да бъдат изречени на техния научен жаргон. Ала в края на краищата, кой повече знае за любовта — младата ли девойка, в чието сърце се пуква пъпката на любовта и цъфва в дивен цвят под лъчите на великото слънце на живота, или привърженикът на „етиката на любовта“, който я изучавал по книги и знае много и логически да каже за нея? В наши дни — край на една епоха — хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ, от една страна, в материалистичната наука, а от друга — в съвременния рационализиран строй, по две „ирационални“ посоки — по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт. И затова ще чуете да звучат в съвременна Германия, да речем, из устата на интелектуалните творители на „третия Райх“ формули като тази: от „Логоса“ към „Биосa“, (Ludwig Кlаges). Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта — животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадедната, свежа кръв; към култа на „силния“ (Fuhrer’a), на човека-хищник (Raubtier’a на Шпенглера) и ред други лозунги. Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра. Искат да се повърнат към епичните времена с техния жизнен синкретизъм, към стихията на хероите. Но напразно! Ония, които някога вихрено са препускали по дивите степи с кръв кипнала в изпънатите жили и с мишци изопнати като тетива на лък, няма да се върнат жизнено в същата форма.
към текста >>

НАГОРЕ

0.33714699745178