НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
61
резултата в
8
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_14 ) Будност на съзнанието на ученика
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва да се научи всяка вечер да се разтоварва от ненужния
багаж
и да задържи най-ценното, което може да приложи в дадения случай.
Хората не бива да бъдат свинопасци. Злоба, омраза, нечисти мисли, желания и чувства и пр. са свинете, които човек пасе, и той трябва да ги напусне и да отиде при баща си. Няма какво да стоиш при тях и да слушаш грухтенето им, върви си по своята работа; не ги пъди, а ги напусни, защото ако ги изгониш, те пак ще се върнат. Човек трябва да освобождава ума си от някои ненужни мисли, желания и постъпки.
Трябва да се научи всяка вечер да се разтоварва от ненужния
багаж
и да задържи най-ценното, което може да приложи в дадения случай.
Човек трябва да потърси пътища, за да се освободи от чуждите мисли в себе си, които го отклоняват. Както има пет степени хора – обикновени, талантливи, гениални, светии и Учители, също така има и пет категории мисли, чувства и постъпки. Например ти сега можеш да имаш една обикновена мисъл, друг път можеш да имаш талантлива или гениална мисъл и пр. Трябва да различаваме мислите. Когато ви дойде една хубава мисъл, не я отхвърляйте както петел подминава диаманта.
към текста >>
Тогава човек не може да напредва нито
умствено
, нито сърдечно, нито музикално и пр.
Имаш вериги, а си жаден; наблизо има вода, но не можеш да отидеш, вързани са ти краката. Обаче ключът на веригите се оказва в джоба ти – отвори веригите, остави ги, иди на чешмата и пий вода. Като минавате през царството на тъмните духове, минете оцапани и когато го прекосите, омийте се. Един мъдрец прекарвал красива царска дъщеря през една страна, дето искали да я убият, но тя била оцапана и със скъсани дрехи, за да не я познаят. Когато човек работи в която и да е област и влага лични чувства, кръвта отива към центъра на личните чувства, а не към предните и горните мозъчни центрове, които имат нужда от кръв.
Тогава човек не може да напредва нито
умствено
, нито сърдечно, нито музикално и пр.
Когато човек има висок стремеж, кръвта отива в предните и горните части на мозъка и развива неговите висши центрове. Обаче престане ли да работи в областта на високите стремежи, кръвта отива отзад и тогава човек слиза до животински чувства – сърдене, каране, отмъщение, гняв. Тогава трябва да дойде някое Същество от Невидимия свят, за да го ръководи, защото инак ще си докара някое страдание. Животът е най-хубавата музика. Мъчно се живее, защото не знаем как да живеем.
към текста >>
2.
Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини.
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Тук то се проявява най-непринудено и лесно можем да оценим
умствения
му
багаж
; да улесним правилния му израз; да го освободим от стеснителност в присътствието на други; да го приучим да изслушва докрай другите и да се изразява ясно и конкретно.
Две-три високо художествени и със съдържание картини са достатъчни да дават тон. А всичко останало ще бъде импулс, творческа игра и отражение на живота през сезона, пропито с нов прогресивен дух. Живите, свободно творчески-играещи деца ще допълнят общата картина на детската стая. Разговор и игра Най-свободна и естествена намираме говорната реч на детето във волната игра и в свободния разговор.
Тук то се проявява най-непринудено и лесно можем да оценим
умствения
му
багаж
; да улесним правилния му израз; да го освободим от стеснителност в присътствието на други; да го приучим да изслушва докрай другите и да се изразява ясно и конкретно.
В свободните игри и разговори виждаме детето такова, каквото си е. И от тук, с примери и подражание, чрез играта, ще го наведем към по-съществена форма на живот и ще отключим всичките скрити негови възможности. Най-сетне, всяка случайна игра или непринуден разговор са път към детския свят, средство, с което майсторът-възпитател може да отключи детската душа.
към текста >>
3.
Истината за спасяването на евреите в България - текст
- Светозар Няголов ( -2013)
Проявява големи и проницателни
умствени
способности и за-почва да се занимава с алгебра.
Улм, на 14 март се ражда Алберт Айнщайн - космополит и гражданин на човечеството. Той е от еврейски произход. Айнщайн е крайно любознателен към проявите и явленията в природата и от малък се влюбва в нейното тайнство. Постоянно ходи и обикаля по полето и гората. Изкарва трудно детство с чести боледувания.
Проявява големи и проницателни
умствени
способности и за-почва да се занимава с алгебра.
Всичко, което не знае, го обозначава с буквата X и след време, чрез размишления, го намира. Според ясновидско изследване Айнщайн е прероденият апостол Павел, който идва в тази физическа форма, за да изнесе Христовото учение на един ангелски, на един математически език, който е много мъчно разбираем за хората. Понеже по времето на Христа работи като апостол главно с езичниците, в този живот е евреин и е свързан с еврейската карма. Той е изключително сензитивен, обича самотата, при която прави връзка със същества от математическия свят и постоянно записва в тетрадки знанието, което му се диктува в интегрални и диференциални уравнения. Оженва се за сръбската католичка Милена Марич, с която се запознава в математическия факултет, където тя проявява изключителни математически способности.
към текста >>
Евреите, само с личен ръчен
багаж
, са пръснати из цяла България и навсякъде са приети топло и братски от българския народ.
Много евреи са арестувани. Даниел Цион е арестуван и изпратен в Сомовит, а много евреи се скриват в домовете на свои приятели българи. Още на 20 май Габровски предлага на цар Борис нов план А за депортиране на всички евреи в Полша и Б-план - за изселването и включването им на работа по пътищата в България. Борис III веднага зачерква план А и одобрява план Б. Борис издава заповед евреите да се интернират главно в Разградско, където да правят пътища.
Евреите, само с личен ръчен
багаж
, са пръснати из цяла България и навсякъде са приети топло и братски от българския народ.
За този случай Учителя казва: "Вие сте същите евреи, които преди 2000 години викахте "Разпни го ", а сега се грижите за своите закъсали братя-евреи." Евреите са спасени и нито един не е депортиран в Полша. Цар Борис, при поредната си визита при Хитлер, втори път му заявява, че няма работна ръка и евреите му са жизнено необходими за оправяне пътищата в България. Пълномощният германски министър Бекерле докладва в Берлин,че българите имат особен манталитет. Те са израснали с арменци, гърци, цигани, турци и нямат никакви предразсъдъци към евреите, за разлика от народите в Западна Европа. По-нататъшният натиск върху българите, от страна на Германия, ще ги отчужди и това ще е вредно за политиката на Райха.
към текста >>
4.
5.1 Трудности в школата
- Светозар Няголов ( -2013)
Един следобед Ради Танчев по нареждане на бай Дончо си взема
багажа
и тръгва да живее в града, за да присъства непрекъснато на сеансите.
Стенографките през деня стенографират беседите, разчитат ги, а вечер отиват при бай Дончо да ги учи и напътства в Словото. Това продължава доста време. Постепенно духовете започват да ги отклоняват, като нареждат да не посещават повече беседите, а да ходят само на сеансите, откъдето да получават истинското знание, понеже Учителя е един от многото Учители, дошли на Земята. Най-накрая карат братята и сестрите да си острижат косите нула номер, да ядат само жито и да носят гумени галоши. Учителя мълчаливо търпи всичко и чака да им узреят умовете.
Един следобед Ради Танчев по нареждане на бай Дончо си взема
багажа
и тръгва да живее в града, за да присъства непрекъснато на сеансите.
Учителя излиза на балкона, поглежда към Ради, натоварен с багаж, и строго го пита: „Ради, къде отиваш? " Той отговаря: „Е па там." „Къде там? " — повтаря въпроса си Учителя. „Ти преди 500 години, като Патриарх Евтимий, се отклони от школата на Бялото братство и стана една от причините за падането на България под турско робство. Ако сега напуснеш школата втори път, вече никога няма да влезеш в нея." Ради се почесва по главата и казва: „Е, па тогава оставам", и връща багажа си.
към текста >>
Учителя излиза на балкона, поглежда към Ради, натоварен с
багаж
, и строго го пита: „Ради, къде отиваш?
Това продължава доста време. Постепенно духовете започват да ги отклоняват, като нареждат да не посещават повече беседите, а да ходят само на сеансите, откъдето да получават истинското знание, понеже Учителя е един от многото Учители, дошли на Земята. Най-накрая карат братята и сестрите да си острижат косите нула номер, да ядат само жито и да носят гумени галоши. Учителя мълчаливо търпи всичко и чака да им узреят умовете. Един следобед Ради Танчев по нареждане на бай Дончо си взема багажа и тръгва да живее в града, за да присъства непрекъснато на сеансите.
Учителя излиза на балкона, поглежда към Ради, натоварен с
багаж
, и строго го пита: „Ради, къде отиваш?
" Той отговаря: „Е па там." „Къде там? " — повтаря въпроса си Учителя. „Ти преди 500 години, като Патриарх Евтимий, се отклони от школата на Бялото братство и стана една от причините за падането на България под турско робство. Ако сега напуснеш школата втори път, вече никога няма да влезеш в нея." Ради се почесва по главата и казва: „Е, па тогава оставам", и връща багажа си. Вечерта съобщава на събранието какво му е казал Учителя.
към текста >>
Ако сега напуснеш школата втори път, вече никога няма да влезеш в нея." Ради се почесва по главата и казва: „Е, па тогава оставам", и връща
багажа
си.
Един следобед Ради Танчев по нареждане на бай Дончо си взема багажа и тръгва да живее в града, за да присъства непрекъснато на сеансите. Учителя излиза на балкона, поглежда към Ради, натоварен с багаж, и строго го пита: „Ради, къде отиваш? " Той отговаря: „Е па там." „Къде там? " — повтаря въпроса си Учителя. „Ти преди 500 години, като Патриарх Евтимий, се отклони от школата на Бялото братство и стана една от причините за падането на България под турско робство.
Ако сега напуснеш школата втори път, вече никога няма да влезеш в нея." Ради се почесва по главата и казва: „Е, па тогава оставам", и връща
багажа
си.
Вечерта съобщава на събранието какво му е казал Учителя. Тогава бай Дончо решава да покани на един от техните спиритически сеанси Учителя. Той се съгласява и отива в дома на бай Дончо и сяда на края на пейката. Правят обща молитва и бай Дончо започва сеанса. Вика някакъв дух, втори, трети, но нито един не идва.
към текста >>
Той учи и завърши, даде своя
умствен
принос за Словото на Учителя.
Те са тук, на Земята, и всеки изпълнява специална задача, дадена му от Бога. Те не са в невидимия свят и затова не могат да се явяват на сеанси. На сеансите се явяват духове ментори, лъжливи духове на черната ложа, които искат да отклонят будните души от школата и Словото Божие." (64) Велико нещо е човек да пие от чистия извор, от Божия Дух, който работи чрез Учителя, а не от локвите на спиритизма и човешкия окултизъм, за да не изпусне времето на школата, в която Бог дава своето велико Слово. По това се познават истинските ученици. Тук е, разбира се, и прероденият Юда, който е колективен дух, за когото Бог е взел специални мерки и го тури усилено да работи в братството.
Той учи и завърши, даде своя
умствен
принос за Словото на Учителя.
При разговор Учителя казва, че той така е проникнал във всичките му клетки, че и в дъното на ада да слезе, пак ще го извади на Земята, за да свърши работата, която Бог му е определил.
към текста >>
5.
8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса
- Светозар Няголов ( -2013)
Съберете си
багажите
от железния век, раздайте всичко и се гответе за новия век, за златния век.
И тогава всички живи и мъртви ще излязат от гробовете. Всички хора ще се променят: грозните ще станат хубави и хубавите ще станат още по-хубави. Глупавите умни ще станат, а умните още по-умни ще станат, за хиляди години ще има веселие на Земята! Земята ще бъде като райска градина. Ще ядем и ще пием соковете на природата, няма да ходим да вкусваме от стария начин на познаването.
Съберете си
багажите
от железния век, раздайте всичко и се гответе за новия век, за златния век.
Това е новото, това е възвишеното, това е благородното — когато всяка омраза изчезне от земята и хората заживеят тъй, както Христос искаше." (77, с. 339) „Когато Царството Божие дойде на Земята в пълнота и сила, хората ще бъдат носители на новото, на Божественото учение. Само така ще се реализират Христовите идеи. Който възприеме Христовите идеи и ги реализира, той ще бъде пълноправен гражданин на Царството Божие. Има хора в света, готови за тези идеи." (21, с. 143)
към текста >>
Тогава времето ще бъде така разпределено, че ще се застъпят всички сили: физически, сърдечни и
умствени
.
Туй е подпушване на енергията. Разликата между хората от шестата и тези от петата раса е тази, че човек от шестата раса ще се качи на дървото, ще си откъсне само един най-хубав плод и ще слезе, а този от петата раса ще си напълни една торба с плодове. Единственото нещо, което спъва сегашната раса, това е голямата лакомия във всяко отношение... В шестата раса, която ще дойде, няма да има лакомство." (33, с. 11 — б. 20) „В бъдеще, когато животът на хората се подобри, всички ще взимат участие във физическата работа.
Тогава времето ще бъде така разпределено, че ще се застъпят всички сили: физически, сърдечни и
умствени
.
Човек ще употребява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седем часа сън, т.е. за разходка от физическия в духовния свят. Останалите пет часа са за благотворителни дела: садене на плодове, отглеждане на цветя, посещаване на болни и други." (23, с. 300) „Хората от новата култура ще си служат със златни или поне със сребърни тенджери, вилици, лъжици и ножове. Желязото ще бъде заместено със злато или със сребро.
към текста >>
Човек ще употребява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърцето, три часа
умствена
работа, три часа за хранене, седем часа сън, т.е.
Разликата между хората от шестата и тези от петата раса е тази, че човек от шестата раса ще се качи на дървото, ще си откъсне само един най-хубав плод и ще слезе, а този от петата раса ще си напълни една торба с плодове. Единственото нещо, което спъва сегашната раса, това е голямата лакомия във всяко отношение... В шестата раса, която ще дойде, няма да има лакомство." (33, с. 11 — б. 20) „В бъдеще, когато животът на хората се подобри, всички ще взимат участие във физическата работа. Тогава времето ще бъде така разпределено, че ще се застъпят всички сили: физически, сърдечни и умствени.
Човек ще употребява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърцето, три часа
умствена
работа, три часа за хранене, седем часа сън, т.е.
за разходка от физическия в духовния свят. Останалите пет часа са за благотворителни дела: садене на плодове, отглеждане на цветя, посещаване на болни и други." (23, с. 300) „Хората от новата култура ще си служат със златни или поне със сребърни тенджери, вилици, лъжици и ножове. Желязото ще бъде заместено със злато или със сребро. Само ралата ще бъдат железнй.
към текста >>
188) „Светът ще се оправи, когато богатите хора започнат да работят било в сърдечно, в
умствено
или в материално отношение.
Желязото ще бъде заместено със злато или със сребро. Само ралата ще бъдат железнй. Кога ще дойде това време? Когато хората направят завет с Господа. Не е въпросът, че вилиците и ножовете трябвя да бъдат златни, но това подразбира, че в човека трябва да се внесат нови чувства, които да имат устойчивостта на златото и на среброто." (13, с.
188) „Светът ще се оправи, когато богатите хора започнат да работят било в сърдечно, в
умствено
или в материално отношение.
В бъдеще на нивите трябва да виждаме учени, философи, поети, музиканти с мотика в ръка да копаят. Тяхната мотика ще бъде златна с абаносова дръжка, за отличие от мотиките, с които копаят сегашните работници, повече бедни, сирвмаси хора. Какво е допринесло желязото за хората? Само пакости, мъчнотии и страдания. Когато нивата се копае и оре със златна мотика и със златно рало, тя ще донесе толкова злато, че ще осигури господаря си за много години.
към текста >>
6.
4. Седемте езера
- Светозар Няголов ( -2013)
В Сапарева баня наемат коне, които изкарват
багажа
до горе.
По това време почти никой не посещава езерата, а овчарите са пасели стадата си по ниските поляни. Пътят нагоре е мъчно проходим и доста трудно се достига до Едигьол от Сапарева баня по стръмната Валявица. През 1929 г. Учителя организира и провежда първото посещение на езерата от неголяма група братя и сестри. Там той открива лятната планинска школа на Бялото братство.
В Сапарева баня наемат коне, които изкарват
багажа
до горе.
Братята и сестрите си построяват палатков лагер, доста примитивен, предимно от войнишки платнища, опънати на два кола, по билото на баира между второто и третото езеро. Всяка сутрин всички стават рано и отиват да посрещат изгрева при скалите над второто езеро, което е служело за молитвен връх. Там Учителя е изнасял своите беседи, седнал на един естествен каменен стол. Той отбелязва, че този стол е приготвен от съществата преди 4 милиона години, когато те са знаели, че по тези места ще идват духовни същества и Учителя ще им изнася беседи. Нашите приятели са били зле екипирани с тънки дрехи и скъсани обувки и през примитивните им палатки вятърът свободно преминава.
към текста >>
Една сутрин след молитвата и беседата Учителя нарежда на братята и сестрите бързо да съберат
багажа
си и да тръгнат надолу.
Той отбелязва, че този стол е приготвен от съществата преди 4 милиона години, когато те са знаели, че по тези места ще идват духовни същества и Учителя ще им изнася беседи. Нашите приятели са били зле екипирани с тънки дрехи и скъсани обувки и през примитивните им палатки вятърът свободно преминава. Нощите били студени, а дните - много топли. Само чистият въздух, неповторимата красота и присъствието на Учителя стоплят душите на приятелите и те търпеливо понасят несгодите. Лагеруването продължава повече от 10 дена.
Една сутрин след молитвата и беседата Учителя нарежда на братята и сестрите бързо да съберат
багажа
си и да тръгнат надолу.
Никой не иска да напусне това чудно място. Отрицателните сили подготвят изненада за братята и сестрите - силна гръмотевична буря с градушка. Учителя отървава приятелите от тази неприятна изненада и те се прибират благополучно на Изгрева. Случаят е описан по-напред. Започва всяка година посещение на езерата все по-организирано, с малки палатки и подходящи дрехи.
към текста >>
Четвъртото езеро го наричаме Близнаците и е свързано с
умствения
свят и дробовете в човешкото тяло.
Дълбочината му е 6,5 метра. За разлика от другите 6 езера то изтича от две места: на изток - с голям отток към второто езеро, и на северозапад - с малък към р. Джерман. На места бреговата линя се губи поради разлети поточета, които създават мочури. Много пъти с Учителя сме играли Паневритмия на южната му страна, но сега югозападната му страна представлява мочурище и там не може да се играе. За да се запазва водата при сушави години, от северната страна е изградена бетонна стена и оттичането става само от изток.
Четвъртото езеро го наричаме Близнаците и е свързано с
умствения
свят и дробовете в човешкото тяло.
То е разположено югозападно от третото езеро на 2243 метра надморска височина и е съставено от две части (две езера), съвсем различни по характер и вид, съединени с тесен процеп. Вътрешният Близнак е едно от най-мистичните места на езерата. Той има пряка връзка с местността Рупите. Оградено е отвсякъде със стръмни, някъде почти отвесни скали, и на североизток от вр. Харамията, докато външната северна част на Близнака е с полегати брегове, обрасли с трева и хвойна.
към текста >>
„Сега, като ви излагам на вятъра и говоря, вие ще кажете: „Учителя ни изпитва доколко можем да издържим на вятъра." Казвам: ако аз изпитвам вас, и мене изпитвам... И тъй, първото нещо, за което излизаме сутрин рано, е да се освободим от ненужния
багаж
." („Нашето място", стр. 14)
Едно трябва да знаете: само онзи получава от природата онова, за което е дошъл, който изпълнява закона на даването." („Царският път на душата", стр. 149) „Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизането от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега! " Студът, който имате днес, не е нищо друго освен този кафеджия, който казва: платете сега! " („Нашето място, стр. 11) „Както и да е ,дали още сега ще платите, или не, за всички е важно да освободите съзнанието си от ненужния товар." („Нашето място", стр. 16)
„Сега, като ви излагам на вятъра и говоря, вие ще кажете: „Учителя ни изпитва доколко можем да издържим на вятъра." Казвам: ако аз изпитвам вас, и мене изпитвам... И тъй, първото нещо, за което излизаме сутрин рано, е да се освободим от ненужния
багаж
." („Нашето място", стр. 14)
„Като сме дошли на планината, ние ставаме рано да се помолим, да благодарим на Бога за всички блага. На някои не им се става рано, искат да си полежат и намират ред оправдания (смятат се свободни)... Вие мислите, че на планината няма господари, и тук има господари и какви при това! Знаете ли какво могат да направят тези господари, като се разгневят? Те веднага ще изпратят гръмотевици, светкавици, дъжд, град, ще се чудите какво да правите, де да се скриете. Дъждът ще ви намокри хубаво, а градът може да изпокъса палатките ви.
към текста >>
Очиствам ума и сърцето си от всичкия ненужен
багаж
, който ми тежи."
2. „В името на Божията мъдрост мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти; 3. „В името на Божията Истина мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти. След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце водата навътре в езерото 6 пъти. Числото 6 е на Венера - на Любовта. Мислено си казваме: „В името на Любовта аз изхвърлям всичките си неправди и болести във водите на Чистотата и така очиствам тялото си.
Очиствам ума и сърцето си от всичкия ненужен
багаж
, който ми тежи."
Учителя дава подобни упражнения за измиване и на петото езеро Махабур. Събуваме се боси, нагазваме във водите на езерото и започваме да се мием, като казваме: „Господи, измий ръцете ми, измий лицето ми, измий нозете им, очисти сърцето ми, избели душата ми, за да съм чист и свят пред Тебе. Благословен си ти, Господи, Боже мой" - 3 пъти След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце 6 пъти водата навътре в езерото:
към текста >>
„Първото нещо, което се изисква от всички, които са дошли на екскурзия в Рила, е абсолютна чистота: чистота физическа, чистота сърдечна и чистота
умствена
.
С работа около палатките си, с чистене, с пране на дрехите си... Тъй щото, каквито са резултатите във физическия свят, такива ще бъдат и в духовния... Без чистота - лична и обща, никакво развитие не може да има. Чистотата е първото и необходимо условие за правилно развитие на човека." (,Любов към Бога", стр. 206) „И тъй лагерът ви трябва да бъде чист. Вие трябва да бъдете чисти. Мислите, чувствата и постъпките ви трябва да бъдат сортирани." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 118)
„Първото нещо, което се изисква от всички, които са дошли на екскурзия в Рила, е абсолютна чистота: чистота физическа, чистота сърдечна и чистота
умствена
.
Второто необходимо нещо за всинца ви е да ставате рано, да не се облинявате. Щом сте дошли тук, всички ще пеете заедно, ще работите заедно, ще се молите заедно и т.н. Не мислете, че като се уедините, много работа ще свършите." („Любов към Бога", стр. 125) „Днес от всеки човек се иска физическа, сърдечна и умствена чистота. Дето ходи, той трябва да пази абсолютна чистoтa.
към текста >>
„Днес от всеки човек се иска физическа, сърдечна и
умствена
чистота.
Мислите, чувствата и постъпките ви трябва да бъдат сортирани." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 118) „Първото нещо, което се изисква от всички, които са дошли на екскурзия в Рила, е абсолютна чистота: чистота физическа, чистота сърдечна и чистота умствена. Второто необходимо нещо за всинца ви е да ставате рано, да не се облинявате. Щом сте дошли тук, всички ще пеете заедно, ще работите заедно, ще се молите заедно и т.н. Не мислете, че като се уедините, много работа ще свършите." („Любов към Бога", стр. 125)
„Днес от всеки човек се иска физическа, сърдечна и
умствена
чистота.
Дето ходи, той трябва да пази абсолютна чистoтa. По улиците, в дома си или на планината човек трябва да пази абсолютна чистота. Трябва ли след него да вървят слуги и да чистят?... Когато планината се възмущава от нечистотата на човека, тя праща бури и ветрове, гръмотевици, светкавици и дъжд, да се чисти и да покаже на хората, че мястото им не е там." („Определени движения", стр. 228) „Кога можем да кажем, че животът на човека е чист?
към текста >>
Започва оформяне и прокарване на пътеки в непроходимия клек, оправя се и пътеката за конете, които ежедневно доставят храна и носят
багажите
.
Той е бил винаги баща, майка, брат, сестра, благ, мил и отзивчив към мъчнотиите на всеки един. Мълчаливо участва във всички мероприятия и понякога дава тихи съвети за свършване на някоя работа. С мисъл и поглед той насочваше работата в нейното най-правилно русло. Първата грижа на Учителя бе да създаде нормални битови условия за правилното лагеруване на братята и сестрите. Под неговото вещо ръководство се организира лагерът, прави се временен навес за възвиране на гореща вода и готвене.
Започва оформяне и прокарване на пътеки в непроходимия клек, оправя се и пътеката за конете, които ежедневно доставят храна и носят
багажите
.
Прави се мост при оттока на второто езеро, та конете и хората да могат да преминават лесно тази понякога доста широка река. Този мост функционира и досега. По първоначалния път за х. „Скакавица", който се използва до 1935 г. непрекъснато, на един от завоите има малка рекичка, която образува мочурище.
към текста >>
При тръгването им ние отидохме с брат Влад Пашов да свалим палатките и да ги опаковаме като
багаж
за конете.
Първоначално змиите бяха много и братята ги ловяха с ръкавици, слагаха ги в торби и ги хвърляха в стръмнината към първото езеро. Ние, младежите, знаехме, че първото езеро е змийско езеро. По този начин змиите значително намаляха. Те са много умни и обикновено отиват да спят под възглавниците на хората, за да черпят енергия. Една година сестра Елена Андреева с група нейни приятелки си бяха построили палатките до второто езеро, някъде, където е сега конярят Михаил.
При тръгването им ние отидохме с брат Влад Пашов да свалим палатките и да ги опаковаме като
багаж
за конете.
Палатките бяха с подове и под всяка палатка излязоха по 3-4 змии пепелянки. Мишките бяха чести посетители и ортаци на нашата храна. Те бяха много чисти и спокойно влизаха в палатките ни. Не се плашеха от нас, защото и ние не се отнасяхме зле с тях, а чакаха да им дадем по нещо. Когато бяхме на лагер под Зелени рид, при нас дойдоха на гости две невестулки, които постоянно обикаляха лагера, а нощем играеха по покрива на малката палатка на Елена Симеонова и Донка Стоянова.
към текста >>
Когато работехме при конете, сваляхме или качвахме
багажа
, често ни нападаха бълхи, които се въдеха в тяхната козина, и ни хапеха много силно.
Не се плашеха от нас, защото и ние не се отнасяхме зле с тях, а чакаха да им дадем по нещо. Когато бяхме на лагер под Зелени рид, при нас дойдоха на гости две невестулки, които постоянно обикаляха лагера, а нощем играеха по покрива на малката палатка на Елена Симеонова и Донка Стоянова. Ние разбрахме, че много обичат пушено сирене, и им оставяхме до палатките. Те редовно го изяждaxa. Щом имаше невестулки, нямаше никакви мишки - те ги изтребваха.
Когато работехме при конете, сваляхме или качвахме
багажа
, често ни нападаха бълхи, които се въдеха в тяхната козина, и ни хапеха много силно.
Спасението беше да съблечем дрехите си, да ги оставим навън на студа и да облечем други. Бълхите умираха от студа - обикновено температурата нощем е под нулата, и ние се отървавахме от това зло. Орлите, които кръжаха над лагера в 1938 г., се загубиха. Понеже правили много пакости на овчарите - задигали малки агънца, последните заложили на няколко места месо с отрова, от което почти всички орли се отровили. През 1939 г.
към текста >>
Отначало първите години братята и сестрите са пазарили коне и магарета за прекарване на
багажа
си от село Сапарева баня.
Езерата до петото са украсени с много бели водни лилии - лютичета, които по времето на Учителя почти липсваха. Навсякъде се среща каменоломчето - едно бяло цвете, което расте върху скалите и около тях. Срещат се дори и петров кръст, и диви рози, които имат много хубав аромат. Има много червени и черни боровинки, а по-ниско, към Вада е пълно с малини. Много хора идват с колите си на Вада и берат с кофи малини.
Отначало първите години братята и сестрите са пазарили коне и магарета за прекарване на
багажа
си от село Сапарева баня.
Селяните се оказали нечестни и много лакоми и на втората и третата година започнали да искат невъзможни цени за превоза. Тогава Учителя нарежда на братята да не вземат повече коне от тях. Запознават се с бай Янко от Сапарева баня, който става наш постоянен и много стабилен коняр със своите 16 коня, а и с тези на роднините му стигаха до 30. Беше много честен в сметките и с много хубаво отношение към нас. Сутрин, още по тъмно, той е на Вада и чака да дойде камионът с багажа.
към текста >>
Сутрин, още по тъмно, той е на Вада и чака да дойде камионът с
багажа
.
Отначало първите години братята и сестрите са пазарили коне и магарета за прекарване на багажа си от село Сапарева баня. Селяните се оказали нечестни и много лакоми и на втората и третата година започнали да искат невъзможни цени за превоза. Тогава Учителя нарежда на братята да не вземат повече коне от тях. Запознават се с бай Янко от Сапарева баня, който става наш постоянен и много стабилен коняр със своите 16 коня, а и с тези на роднините му стигаха до 30. Беше много честен в сметките и с много хубаво отношение към нас.
Сутрин, още по тъмно, той е на Вада и чака да дойде камионът с
багажа
.
Щом пристигне багажът, той натоварва конете и тръгва нагоре. Редовно правеше по 3 курса на ден. Така успяваше да извози багажа и продуктите на многото приятели, които посещаваха Рила. Учителя ни разказа, че по времето, когато сме били в робство на египтяните като евреи, и сме правили кирпичи със слама, бай Янко редовно ни превозвал кирпичите до приемните складове. И сега беше дошъл пак да ни помага в рилския живот.
към текста >>
Щом пристигне
багажът
, той натоварва конете и тръгва нагоре.
Селяните се оказали нечестни и много лакоми и на втората и третата година започнали да искат невъзможни цени за превоза. Тогава Учителя нарежда на братята да не вземат повече коне от тях. Запознават се с бай Янко от Сапарева баня, който става наш постоянен и много стабилен коняр със своите 16 коня, а и с тези на роднините му стигаха до 30. Беше много честен в сметките и с много хубаво отношение към нас. Сутрин, още по тъмно, той е на Вада и чака да дойде камионът с багажа.
Щом пристигне
багажът
, той натоварва конете и тръгва нагоре.
Редовно правеше по 3 курса на ден. Така успяваше да извози багажа и продуктите на многото приятели, които посещаваха Рила. Учителя ни разказа, че по времето, когато сме били в робство на египтяните като евреи, и сме правили кирпичи със слама, бай Янко редовно ни превозвал кирпичите до приемните складове. И сега беше дошъл пак да ни помага в рилския живот. През 1934 г.
към текста >>
Така успяваше да извози
багажа
и продуктите на многото приятели, които посещаваха Рила.
Запознават се с бай Янко от Сапарева баня, който става наш постоянен и много стабилен коняр със своите 16 коня, а и с тези на роднините му стигаха до 30. Беше много честен в сметките и с много хубаво отношение към нас. Сутрин, още по тъмно, той е на Вада и чака да дойде камионът с багажа. Щом пристигне багажът, той натоварва конете и тръгва нагоре. Редовно правеше по 3 курса на ден.
Така успяваше да извози
багажа
и продуктите на многото приятели, които посещаваха Рила.
Учителя ни разказа, че по времето, когато сме били в робство на египтяните като евреи, и сме правили кирпичи със слама, бай Янко редовно ни превозвал кирпичите до приемните складове. И сега беше дошъл пак да ни помага в рилския живот. През 1934 г. ние отидохме през Сапарева баня за езерата. Мен и брат ми Косьо ни поставиха в един кош от круши от едната страна на магарето, а в другата страна в коша беше Иван - син на Симаня Андреева, който беше значително по-тежък от нас.
към текста >>
Аз постоянно му помагах и ходех заедно с конете и
багажа
.
Като наближихме лагера, се мръкна и ние загубихме пътеката в клека. Виждахме огъня в кухнята и чувахме песните, които пееха братята и сестрите, но не можехме да отидем до тях. Преспахме в клека сутринта намерихме пътеката и отидохме в лагера. Михал, който сега ни обслужва, е внук на бай Янко, но няма неговите хубави качества. Бай Янко не пиеше вино и ракия.
Аз постоянно му помагах и ходех заедно с конете и
багажа
.
Той ми казваше: „Светозаре, ела постоянно да работиш с мене и ще делим парите по равно, макар че ти нямаш коне." Аз му отговарях, че не съм дошъл на Рила да печеля пари, а да помагам в общия братски живот: „Понеже ти помагаш на Братството, аз пък помагам на тебе." Много пъти Учителя спасява братя и сестри загубили пътя в мъглата или попаднали в опасни места в планината. През 1936 г., макар че той беше физически тежко болен, спаси живота на майка ми - Стефка Крумова, ухапана от пепелянка. Неговата бащинска десница, охрана и покровителство беше върху всички страдащи и измъчени души. Под негово ръководство се направи и трудната пътека за Езерото на Чистотата.
към текста >>
От цялата провинция и от София
багажът
се събираше пред малкия салон, където се измерваше, и килограмите се написваха върху
багажа
с химически молив, за да може конярят лесно да го товари.
Обаче вечерта ни се схванаха челюстите - не можехме повече да преглъщаме. След това 2-3 месеца не искахме да погледнем сирене. Спаси ни бай Янко, който ни донесе дългоочаквания хляб - много твърд, но беше като мехлем за стомаха ни, измъчван дотогава само със сирене. Започнах редовно да посещавам Рила с първата група. Бяха въвели следната система за лагеруване.
От цялата провинция и от София
багажът
се събираше пред малкия салон, където се измерваше, и килограмите се написваха върху
багажа
с химически молив, за да може конярят лесно да го товари.
Събираше се много багаж и част от него носехме при къщата на брат Пеньо Ганев. От Самоков идваха 2 камиона, които натоварвахме до 2 метра височина над ритлите и ги привързвахме добре. Най-отгоре пътувахме ние - участниците в първата работна група. Стоварвахме багажа при горския дом „Гюлечица", където бай Янко ни чакаше, натоварваше конете и започваше извозването на багажа. Оставяхме един от нас да пази багажа, а останалите се качвахме на езерата.
към текста >>
Събираше се много
багаж
и част от него носехме при къщата на брат Пеньо Ганев.
След това 2-3 месеца не искахме да погледнем сирене. Спаси ни бай Янко, който ни донесе дългоочаквания хляб - много твърд, но беше като мехлем за стомаха ни, измъчван дотогава само със сирене. Започнах редовно да посещавам Рила с първата група. Бяха въвели следната система за лагеруване. От цялата провинция и от София багажът се събираше пред малкия салон, където се измерваше, и килограмите се написваха върху багажа с химически молив, за да може конярят лесно да го товари.
Събираше се много
багаж
и част от него носехме при къщата на брат Пеньо Ганев.
От Самоков идваха 2 камиона, които натоварвахме до 2 метра височина над ритлите и ги привързвахме добре. Най-отгоре пътувахме ние - участниците в първата работна група. Стоварвахме багажа при горския дом „Гюлечица", където бай Янко ни чакаше, натоварваше конете и започваше извозването на багажа. Оставяхме един от нас да пази багажа, а останалите се качвахме на езерата. Ще опиша едно такова отиване.
към текста >>
Стоварвахме
багажа
при горския дом „Гюлечица", където бай Янко ни чакаше, натоварваше конете и започваше извозването на
багажа
.
Бяха въвели следната система за лагеруване. От цялата провинция и от София багажът се събираше пред малкия салон, където се измерваше, и килограмите се написваха върху багажа с химически молив, за да може конярят лесно да го товари. Събираше се много багаж и част от него носехме при къщата на брат Пеньо Ганев. От Самоков идваха 2 камиона, които натоварвахме до 2 метра височина над ритлите и ги привързвахме добре. Най-отгоре пътувахме ние - участниците в първата работна група.
Стоварвахме
багажа
при горския дом „Гюлечица", където бай Янко ни чакаше, натоварваше конете и започваше извозването на
багажа
.
Оставяхме един от нас да пази багажа, а останалите се качвахме на езерата. Ще опиша едно такова отиване. В групата бяхме: Гради Колев, Гаврил Величков, Тодор Симеонов, Катя Грива, Драган Петков и аз. По пътя с камиона дърветата често ни обрулваха главите и ние лягахме между багажите. Пристигнахме на „Гюлечица", разтоварихме камионите, бай Янко натовари конете и с него заедно тръгнахме нагоре.
към текста >>
Оставяхме един от нас да пази
багажа
, а останалите се качвахме на езерата.
От цялата провинция и от София багажът се събираше пред малкия салон, където се измерваше, и килограмите се написваха върху багажа с химически молив, за да може конярят лесно да го товари. Събираше се много багаж и част от него носехме при къщата на брат Пеньо Ганев. От Самоков идваха 2 камиона, които натоварвахме до 2 метра височина над ритлите и ги привързвахме добре. Най-отгоре пътувахме ние - участниците в първата работна група. Стоварвахме багажа при горския дом „Гюлечица", където бай Янко ни чакаше, натоварваше конете и започваше извозването на багажа.
Оставяхме един от нас да пази
багажа
, а останалите се качвахме на езерата.
Ще опиша едно такова отиване. В групата бяхме: Гради Колев, Гаврил Величков, Тодор Симеонов, Катя Грива, Драган Петков и аз. По пътя с камиона дърветата често ни обрулваха главите и ние лягахме между багажите. Пристигнахме на „Гюлечица", разтоварихме камионите, бай Янко натовари конете и с него заедно тръгнахме нагоре. Имаше доста трудности по пътя и някои разногласия между приятелите, но стигнахме на бивака.
към текста >>
По пътя с камиона дърветата често ни обрулваха главите и ние лягахме между
багажите
.
Най-отгоре пътувахме ние - участниците в първата работна група. Стоварвахме багажа при горския дом „Гюлечица", където бай Янко ни чакаше, натоварваше конете и започваше извозването на багажа. Оставяхме един от нас да пази багажа, а останалите се качвахме на езерата. Ще опиша едно такова отиване. В групата бяхме: Гради Колев, Гаврил Величков, Тодор Симеонов, Катя Грива, Драган Петков и аз.
По пътя с камиона дърветата често ни обрулваха главите и ние лягахме между
багажите
.
Пристигнахме на „Гюлечица", разтоварихме камионите, бай Янко натовари конете и с него заедно тръгнахме нагоре. Имаше доста трудности по пътя и някои разногласия между приятелите, но стигнахме на бивака. Бай Янко стовари багажа и се върна за следващия курс. Ние отидохме в пещерите на Молитвения връх, където бяха скрити гредите и колците, и ги извадихме. Построихме кухнята и заслона на магазина, като за покрив сложихме по едно голямо платнище, които носехме с нас.
към текста >>
Бай Янко стовари
багажа
и се върна за следващия курс.
Ще опиша едно такова отиване. В групата бяхме: Гради Колев, Гаврил Величков, Тодор Симеонов, Катя Грива, Драган Петков и аз. По пътя с камиона дърветата често ни обрулваха главите и ние лягахме между багажите. Пристигнахме на „Гюлечица", разтоварихме камионите, бай Янко натовари конете и с него заедно тръгнахме нагоре. Имаше доста трудности по пътя и някои разногласия между приятелите, но стигнахме на бивака.
Бай Янко стовари
багажа
и се върна за следващия курс.
Ние отидохме в пещерите на Молитвения връх, където бяха скрити гредите и колците, и ги извадихме. Построихме кухнята и заслона на магазина, като за покрив сложихме по едно голямо платнище, които носехме с нас. След това започнахме да си строим палатките. Тодор Симеонов не взе участие в общата работа, а си построи своя палатка. Когато започнахме да строим нашите палатки и бяхме хванали колците на една от тях, започна да се излива проливен дъжд и ние държахме колците до спирането му.
към текста >>
Моята понататъшна работа бе да направя на всички приятели палатките, понеже знаех всеки кой къде ги построява, да пренеса
багажа
им и го сложа вътре.
Когато започнахме да строим нашите палатки и бяхме хванали колците на една от тях, започна да се излива проливен дъжд и ние държахме колците до спирането му. В това време сестра Катя Грива ходила някъде из лагера и като почва дъждът влиза в палатката на Тодор Симеонов, който грубо я изгонва и тя плачешком, цялата мокра, пристигна при нас. Приютихме я и я успокоихме, а дъждът в това време спря. Ние се изсушихме, а след това построихме палатките си. Аз си бях в една палатка с брат Гради, до самия магазин.
Моята понататъшна работа бе да направя на всички приятели палатките, понеже знаех всеки кой къде ги построява, да пренеса
багажа
им и го сложа вътре.
След една седмица братята и сестрите пристигнаха, разопаковаха багажа си и започнаха лагеруването си в построените палатки. Най-много ми се радваха сестра Райна Найденова и Мариола Калпакчиева. Първата ме нарече Светлата заря. Скоро в тази работа се включиха Ганка Бончева, Гита Стратева, сестра й Кина и много други. Вода носехме от изворчето с една 20-литрова бензинова туба с две презрамки за гърба.
към текста >>
След една седмица братята и сестрите пристигнаха, разопаковаха
багажа
си и започнаха лагеруването си в построените палатки.
В това време сестра Катя Грива ходила някъде из лагера и като почва дъждът влиза в палатката на Тодор Симеонов, който грубо я изгонва и тя плачешком, цялата мокра, пристигна при нас. Приютихме я и я успокоихме, а дъждът в това време спря. Ние се изсушихме, а след това построихме палатките си. Аз си бях в една палатка с брат Гради, до самия магазин. Моята понататъшна работа бе да направя на всички приятели палатките, понеже знаех всеки кой къде ги построява, да пренеса багажа им и го сложа вътре.
След една седмица братята и сестрите пристигнаха, разопаковаха
багажа
си и започнаха лагеруването си в построените палатки.
Най-много ми се радваха сестра Райна Найденова и Мариола Калпакчиева. Първата ме нарече Светлата заря. Скоро в тази работа се включиха Ганка Бончева, Гита Стратева, сестра й Кина и много други. Вода носехме от изворчето с една 20-литрова бензинова туба с две презрамки за гърба. Обикновено пълнех големия чайник и казана, запалвах огъня и отивах на върха.
към текста >>
Ганка, Ружа, Катя, Грива и аз качихме
багажа
на военната кола.
Положението й се подобри и тя оживя. След известно време в София й правят пълно изследване, при което лекарите констатират, е имала перфорация на язвата и се чудят как е останала жива. На зададения й въпрос тя отговаря, че се е спасила с млечен компрес. Брат ми Костадин Няголов работеше в Управлението по геодезия - към военните, и измерваше котите по върховете. Разполагаше с военни коли и ми предложи с една да ни закара до „Вада".
Ганка, Ружа, Катя, Грива и аз качихме
багажа
на военната кола.
Вечерта у нас дойде отговорникът на милицията в квартала и ни предупреди, че ще ни арестуват, защото искаме да използваме военна кола за прекарване на хора от братството до Рила. Брат ми не се уплаши от това предупреждение и сутринта рано тръгнахме, минахме през Самоков и стигнахме до х. „Вада", където свалихме багажа. Нямаше коне и ние стояхме пред хижата. По обяд от планината дойдоха няколко пияни комунисти - големци от Самоков, и взеха да ни плашат и ни заставят да се върнем в София.
към текста >>
„Вада", където свалихме
багажа
.
Брат ми Костадин Няголов работеше в Управлението по геодезия - към военните, и измерваше котите по върховете. Разполагаше с военни коли и ми предложи с една да ни закара до „Вада". Ганка, Ружа, Катя, Грива и аз качихме багажа на военната кола. Вечерта у нас дойде отговорникът на милицията в квартала и ни предупреди, че ще ни арестуват, защото искаме да използваме военна кола за прекарване на хора от братството до Рила. Брат ми не се уплаши от това предупреждение и сутринта рано тръгнахме, минахме през Самоков и стигнахме до х.
„Вада", където свалихме
багажа
.
Нямаше коне и ние стояхме пред хижата. По обяд от планината дойдоха няколко пияни комунисти - големци от Самоков, и взеха да ни плашат и ни заставят да се върнем в София. Катя и Ружа се разплакаха, а аз стоях настрани и се молех. В това време дойдоха жените на тези големци и като видяха ,че сестрите плачат, започнаха да се карат на мъжете си - защо плашат хората и ги карат да плачат. Хванаха ги под ръка, вкараха ги в колите и си тръгнаха за Самоков.
към текста >>
Качихме
багажа
горе и уредихме лагера.
По обяд от планината дойдоха няколко пияни комунисти - големци от Самоков, и взеха да ни плашат и ни заставят да се върнем в София. Катя и Ружа се разплакаха, а аз стоях настрани и се молех. В това време дойдоха жените на тези големци и като видяха ,че сестрите плачат, започнаха да се карат на мъжете си - защо плашат хората и ги карат да плачат. Хванаха ги под ръка, вкараха ги в колите и си тръгнаха за Самоков. На другата сутрин дойде бай Янко с конете.
Качихме
багажа
горе и уредихме лагера.
Скоро дойдоха още много други братя и сестри. През 1952 г. при езерата се започна подготовка за построяване на хижа до второто езеро. Ние изтеглихме лагера и бивака на първата тераса горе, където започнахме да сторим кухнята и магазина. С Петър Филипов събрахме пясък, купихме цимент и направихме бетонови легла за казаните и чайника.
към текста >>
На другия ден той събра
багажа
си и тръгна за Мальовица.
Йоана Стратева ни чу и веднага дойде с цигулката си. Изсвирихме и изпяхме песните, които ми се продиктуваха, и облаците се пръснаха, небето се изясни и по неговия свод се появиха големи светли звезди. На другия ден -19 август, имахме отлично време и изкарахме много добре трите съборни дни. Същата година на лагера беше дошъл един германец, построил си палатка и сечеше суровия клек и с него си палеше огън. Ние веднага отидохме при него и му направихме много строга забележка.
На другия ден той събра
багажа
си и тръгна за Мальовица.
След няколко дена ние научихме, че същият германец, когато минавал през връх Мальовица, го срещнала мечка и го разкъсала. Законите в планината са много строги за всички - когато човек съзнателно ги нарушава, нещастието неизбежно идва. По време на лагеруването ни на 7-те езера през 1995 г. аз отидох на Вътрешния Близнак и видях долу, до езерото, една палатка с двама високи младежи и две момичета, които ловяха риба. Наши братя минали покрай тях и им казали да не ловят в това езеро риба, защото може да има лоши последствия за тях.
към текста >>
След няколко дена времето се оправи, снегът се стопи и ние успешно свалихме
багажа
до „Вада" и София.
(Понеже ни гонеха и разваляха лагера, отиването на Рила беше повече спонтанно, а не организирано и на място се правеха сметките за храна и други разноски.) Той решава, без да сподели с някого, да отиде на екскурзия в Гърция. Там прекарва един месец, купува си някои работи и се връща в България. Няколко месеца след това той си замина от този свят. При едно лагеруване на Рила падна сняг и приятелите слязоха надолу. В магазина имаше много дини и за да не се хвърлят, брат Йордан Бобев ги ядеше, макар че бе много студено.
След няколко дена времето се оправи, снегът се стопи и ние успешно свалихме
багажа
до „Вада" и София.
На Рила при мене, в палатката ми, имаше около 10-15 братски палатки, които, щом пристигнеха някои приятели в лагера, аз веднага ги раздавах. Строях палатки за братя и други за сестри. След направата на хижата тази хубава традиция се загуби - а и палатките остаряха, скъсаха се и условията за лагеруване станаха трудни. Започнаха да ни преследват и милицията да разваля лагера и да ни сваля надолу. Ние сменихме тактиката и когато се появеше милиция, бързо сваляхме палатките и се скривахме из клековете.
към текста >>
Те разбраха този наш прийом и внезапно идваха и ни караха без коне на гръб да си сваляме
багажа
до „Вада".
Строях палатки за братя и други за сестри. След направата на хижата тази хубава традиция се загуби - а и палатките остаряха, скъсаха се и условията за лагеруване станаха трудни. Започнаха да ни преследват и милицията да разваля лагера и да ни сваля надолу. Ние сменихме тактиката и когато се появеше милиция, бързо сваляхме палатките и се скривахме из клековете. Чакахме ги 1-2 дена, докато си отидат, и пак построявахме лагера.
Те разбраха този наш прийом и внезапно идваха и ни караха без коне на гръб да си сваляме
багажа
до „Вада".
Така една година Нойо Филипов и децата му свалиха всичкия багаж до „Вада". По тази причина с елена Симеонова започнахме да ходим на Рила без палатка, а само с раници, за да сме по-подвижни и лесно да слизаме надолу, когато ни свалят. Постоянно намирахме нови методи и начини, по които да провеждаме лятната школа на Рила. Наличието на хижа на езерата ни позволяваше да ги посещаваме и зимно време. За 1 май 1957 г.
към текста >>
Така една година Нойо Филипов и децата му свалиха всичкия
багаж
до „Вада".
След направата на хижата тази хубава традиция се загуби - а и палатките остаряха, скъсаха се и условията за лагеруване станаха трудни. Започнаха да ни преследват и милицията да разваля лагера и да ни сваля надолу. Ние сменихме тактиката и когато се появеше милиция, бързо сваляхме палатките и се скривахме из клековете. Чакахме ги 1-2 дена, докато си отидат, и пак построявахме лагера. Те разбраха този наш прийом и внезапно идваха и ни караха без коне на гръб да си сваляме багажа до „Вада".
Така една година Нойо Филипов и децата му свалиха всичкия
багаж
до „Вада".
По тази причина с елена Симеонова започнахме да ходим на Рила без палатка, а само с раници, за да сме по-подвижни и лесно да слизаме надолу, когато ни свалят. Постоянно намирахме нови методи и начини, по които да провеждаме лятната школа на Рила. Наличието на хижа на езерата ни позволяваше да ги посещаваме и зимно време. За 1 май 1957 г. Димитър Костов, Стефан Дойнов, Крум Въжаров и аз тръгнахме със ски за езерата през село Сапарева баня.
към текста >>
С бай Янко свалихме
багажа
на „Вада".
През лятото ги извадихме и пак си създадохме лагер. През 1956 г. изкарахме много хубав лагер. Времето беше слънчево и топло. Вътрешно ме предупредиха, че ще има силна буря и аз изпратих семейството си да слезе.
С бай Янко свалихме
багажа
на „Вада".
Разтоварихме и аз се върнах на езерата. Там вече духаше доста силен вятър. През нощта палатките паднаха и след това заваля силен дъжд. Всички се събраха под платнището в кухнята да се сушат и топлят на запаления силен огън. Сутринта дъждът спря и падна гъста мъгла.
към текста >>
Опаковахме всичкия
багаж
и го свалихме надолу с конете.
Заехме се с работата, която ни предстоеше. Една палатка беше вдигната от вятъра и хвърлена в езерото. Отгоре, до брега на езерото, имаше разхвърляни чинии, вилици, дрехи и др. Започнахме да събираме всичко в кафези. Опънахме палатките и ги изсушихме.
Опаковахме всичкия
багаж
и го свалихме надолу с конете.
В малкия салон на Изгрева оставихме кафезите със събраните вещи, всеки да си вземе, което си познае. Поради постоянното разваляне на лагера от милицията няколко години с Петър Филипов ходихме на лагер при извора под Зелени рид. Милиционерите не обичаха да ходят много и никога не ни обезпокоиха. Там отивахме с много храна и посрещахме братята u сестрите, които отиваха или се връщаха от Салоните. Там лагеруваха брат Борис Николов и сестра Мария Тодорова.
към текста >>
Отидохме в лагера, събрахме си
багажа
и на части го пренесохме при хижата, откъдето коняpитe го свалиха надолу и ние се прибрахме в София.
Понеже го познавам добре, аз се обърнах към сестра Мария и тя ми каза, че спиртът им свършва, нямат хляб и захар. Излязох от палатката, отидох до лагера ни и взех необходимите неща. Решихме да слезем до хижата и тръгнахме вляво в гъста мъгла, за да не паднем в езерото на Съзерцанието. Достигнахме колците покрай Харамията и по маркировката стигнахме в хижата, която беше пълна с измокрени хора. Печката гореше силно и ние се подсушихме и прекарахме там 3 дни, докато времето се подобри.
Отидохме в лагера, събрахме си
багажа
и на части го пренесохме при хижата, откъдето коняpитe го свалиха надолу и ние се прибрахме в София.
По времето на Учителя в Братството имаше двама милионери, които организираха Рилския лагер. Това са Славчо Печеников и Николай Дойнов. Николай се занимаваше с покупката и транспортирането на покупките, а Славчо - със сметките и парите в магазина и в кухнята. Въпреки това всяко летуване до 1939 г. излизаше с дефицит, който Учителя плащаше.
към текста >>
Помолих брат ми Костадин, с колата си с
багажник
да откара продуктите.
Пътните за отиване, връщане, храненето и други разходи, за да са приятелите свободни от материални задължения и да концентрират ума си в духовната работа, за която отиваме в планината. Това не става, а и те едва ли са помислили за такова нещо. Понеже тази идея се роди в мене, аз веднага реших да я реализирам. През 1990 г. закупих продукти за лагера по изготвен от мен списък, 50 хляба и казан от 80 литра.
Помолих брат ми Костадин, с колата си с
багажник
да откара продуктите.
Оттам конете занесоха всичко на хижата и настанихме багажа в преддверието, където туристите оставят раниците си. Хляба качих на тавана, където спяхме. Сутринта отидохме на Молитвения връх и след беседата се изигра Паневритмията край камъка на полянката и след това всички веднага отидоха да си приготвят закуската и обяда. Така приятелите бяха свързани с ежедневните си нужди и не можеха да отидат да играят Паневритмия другаде. С Елена донесохме казана и започнахме да готвим.
към текста >>
Оттам конете занесоха всичко на хижата и настанихме
багажа
в преддверието, където туристите оставят раниците си.
Това не става, а и те едва ли са помислили за такова нещо. Понеже тази идея се роди в мене, аз веднага реших да я реализирам. През 1990 г. закупих продукти за лагера по изготвен от мен списък, 50 хляба и казан от 80 литра. Помолих брат ми Костадин, с колата си с багажник да откара продуктите.
Оттам конете занесоха всичко на хижата и настанихме
багажа
в преддверието, където туристите оставят раниците си.
Хляба качих на тавана, където спяхме. Сутринта отидохме на Молитвения връх и след беседата се изигра Паневритмията край камъка на полянката и след това всички веднага отидоха да си приготвят закуската и обяда. Така приятелите бяха свързани с ежедневните си нужди и не можеха да отидат да играят Паневритмия другаде. С Елена донесохме казана и започнахме да готвим. Оправихме огнището и сутрин приготвяхме вода за чай, а обядът беше безплатен.
към текста >>
Конете падаха заедно с
багажа
в придошлите води, бяхме с Янко от Димитровград и успяхме да се справим с всички трудности.
Оказа се, че липсват 2-та от неръждаемите казани, около 15 туби за носене на вода, триони, брадви и др. инструменти. И досега Станчин не е възстановил този братски инвентар. Неговите ръководители го изпратиха на работа в Англия и Братството наново закупи необходимия инвентар. Слизането ни на 21 август 1995 г. в силен дъжд и градушка показваше някои отрицателни мисли и чувства, които се поддържаха в лагера.
Конете падаха заедно с
багажа
в придошлите води, бяхме с Янко от Димитровград и успяхме да се справим с всички трудности.
Слязохме на „Вада", където водата беше силно придошла, и едва минахме по гредата на мостчето при х. „Вада". Конете с багажа преплуваха двуметровата река. Изчакахме u последните багажи, които дойдоха в 21 часа и с автобуса се прибрахме в София. През следващата 1996 г. не посетихме Рила, времето беше постоянно дъждовно и ми наредиха да не отида, защото има опасност за живота ми.
към текста >>
Конете с
багажа
преплуваха двуметровата река.
Неговите ръководители го изпратиха на работа в Англия и Братството наново закупи необходимия инвентар. Слизането ни на 21 август 1995 г. в силен дъжд и градушка показваше някои отрицателни мисли и чувства, които се поддържаха в лагера. Конете падаха заедно с багажа в придошлите води, бяхме с Янко от Димитровград и успяхме да се справим с всички трудности. Слязохме на „Вада", където водата беше силно придошла, и едва минахме по гредата на мостчето при х. „Вада".
Конете с
багажа
преплуваха двуметровата река.
Изчакахме u последните багажи, които дойдоха в 21 часа и с автобуса се прибрахме в София. През следващата 1996 г. не посетихме Рила, времето беше постоянно дъждовно и ми наредиха да не отида, защото има опасност за живота ми. През 1997 г. посетихме езерата с палатка за 1 седмица.
към текста >>
Изчакахме u последните
багажи
, които дойдоха в 21 часа и с автобуса се прибрахме в София.
Слизането ни на 21 август 1995 г. в силен дъжд и градушка показваше някои отрицателни мисли и чувства, които се поддържаха в лагера. Конете падаха заедно с багажа в придошлите води, бяхме с Янко от Димитровград и успяхме да се справим с всички трудности. Слязохме на „Вада", където водата беше силно придошла, и едва минахме по гредата на мостчето при х. „Вада". Конете с багажа преплуваха двуметровата река.
Изчакахме u последните
багажи
, които дойдоха в 21 часа и с автобуса се прибрахме в София.
През следващата 1996 г. не посетихме Рила, времето беше постоянно дъждовно и ми наредиха да не отида, защото има опасност за живота ми. През 1997 г. посетихме езерата с палатка за 1 седмица. Най-напред излезе буря, с дъжд, град и сняг, след което времето се оправи и приятелите са изкарали добре празника на 19 август.
към текста >>
Ние свалихме найлоните и свободно слязохме на вада, където конете докараха
багажа
, и се прибрахме в София.
Тръгнахме надолу и спряхме в пещерата под Молитвения връх, където сложихме найлони. Направихме молитва и поехме надолу. Аз казах на приятелите, че дъждът скоро ще спре. Запяхме песента „фир фюн фен". Още по баира над първото езеро дъждът намаля и спря.
Ние свалихме найлоните и свободно слязохме на вада, където конете докараха
багажа
, и се прибрахме в София.
* * * В 1999 г. в началото на август отидохме на седемте езера Елена, Павел, аз, Величка с Истиян, Костадин с Красимира, Любомир, Емилия. Построихме си палатките и се хранехме отделно, като си готвехме на газов котлон, а взимахме само сутрин гореща вода. Доста приятели от лятната школа излизаха сутрин рано на Молитвения връх, където общо правехме молитва и посрещахме изгрева на слънцето.
към текста >>
Брат ми каза, като видя Даниела да подскача: „Сега разбрах, че си лекар." Приготвихме се за езерата, занесохме
багажа
при бялата къща и на 8 август - петък, се качихме на пикапа с Елена, Даниела и други, повече от 10 приятели, който ни закара към обяд на хижа „Пионерска", откъдето конярите взеха
багажа
и го закараха до началото на пътеката за лагера, източно от хижата.
Отидох при нея с шише зехтин и я разтрих добре, особено кръста. Казах й накрая ,че вече е добре. Тя не вярваше, но стана, клекна няколко пъти, нямаше никакви болки. Прегърна ме и ми благодари. Облече се и ни предложи да ядем плодове, а тези, които останаха ми ги даде на мен за вкъщи.
Брат ми каза, като видя Даниела да подскача: „Сега разбрах, че си лекар." Приготвихме се за езерата, занесохме
багажа
при бялата къща и на 8 август - петък, се качихме на пикапа с Елена, Даниела и други, повече от 10 приятели, който ни закара към обяд на хижа „Пионерска", откъдето конярите взеха
багажа
и го закараха до началото на пътеката за лагера, източно от хижата.
Разтоварихме багажа и скоро дойдоха конете. Ние намерихме джип, на който се качихме десетина души и ни закара до хижа „Рилски езера". Оттам с раниците отидохме в лагера ,където Андрей с няколко души строеха кухнята. Конярите не натоварили веднага багажа, а седели да пият и го докараха вечерта, след 18 часа, когато заваля дъжд. В дъжда занесохме багажа си в кухнята, а дъждът продължаваше да вали и не можехме да си построим палатката.
към текста >>
Разтоварихме
багажа
и скоро дойдоха конете.
Казах й накрая ,че вече е добре. Тя не вярваше, но стана, клекна няколко пъти, нямаше никакви болки. Прегърна ме и ми благодари. Облече се и ни предложи да ядем плодове, а тези, които останаха ми ги даде на мен за вкъщи. Брат ми каза, като видя Даниела да подскача: „Сега разбрах, че си лекар." Приготвихме се за езерата, занесохме багажа при бялата къща и на 8 август - петък, се качихме на пикапа с Елена, Даниела и други, повече от 10 приятели, който ни закара към обяд на хижа „Пионерска", откъдето конярите взеха багажа и го закараха до началото на пътеката за лагера, източно от хижата.
Разтоварихме
багажа
и скоро дойдоха конете.
Ние намерихме джип, на който се качихме десетина души и ни закара до хижа „Рилски езера". Оттам с раниците отидохме в лагера ,където Андрей с няколко души строеха кухнята. Конярите не натоварили веднага багажа, а седели да пият и го докараха вечерта, след 18 часа, когато заваля дъжд. В дъжда занесохме багажа си в кухнята, а дъждът продължаваше да вали и не можехме да си построим палатката. В това време дойде Даниела и ни покани да спим във втората й палатка, много добре оборудвана.
към текста >>
Конярите не натоварили веднага
багажа
, а седели да пият и го докараха вечерта, след 18 часа, когато заваля дъжд.
Облече се и ни предложи да ядем плодове, а тези, които останаха ми ги даде на мен за вкъщи. Брат ми каза, като видя Даниела да подскача: „Сега разбрах, че си лекар." Приготвихме се за езерата, занесохме багажа при бялата къща и на 8 август - петък, се качихме на пикапа с Елена, Даниела и други, повече от 10 приятели, който ни закара към обяд на хижа „Пионерска", откъдето конярите взеха багажа и го закараха до началото на пътеката за лагера, източно от хижата. Разтоварихме багажа и скоро дойдоха конете. Ние намерихме джип, на който се качихме десетина души и ни закара до хижа „Рилски езера". Оттам с раниците отидохме в лагера ,където Андрей с няколко души строеха кухнята.
Конярите не натоварили веднага
багажа
, а седели да пият и го докараха вечерта, след 18 часа, когато заваля дъжд.
В дъжда занесохме багажа си в кухнята, а дъждът продължаваше да вали и не можехме да си построим палатката. В това време дойде Даниела и ни покани да спим във втората й палатка, много добре оборудвана. Преспахме и сутринта ходихме на Молитвения връх. Дъждът беше спрял и ние си построихме палатката и се оборудвахме. Забравих да си окопая палатката, започнахме да си готвиме на котлона.
към текста >>
В дъжда занесохме
багажа
си в кухнята, а дъждът продължаваше да вали и не можехме да си построим палатката.
Брат ми каза, като видя Даниела да подскача: „Сега разбрах, че си лекар." Приготвихме се за езерата, занесохме багажа при бялата къща и на 8 август - петък, се качихме на пикапа с Елена, Даниела и други, повече от 10 приятели, който ни закара към обяд на хижа „Пионерска", откъдето конярите взеха багажа и го закараха до началото на пътеката за лагера, източно от хижата. Разтоварихме багажа и скоро дойдоха конете. Ние намерихме джип, на който се качихме десетина души и ни закара до хижа „Рилски езера". Оттам с раниците отидохме в лагера ,където Андрей с няколко души строеха кухнята. Конярите не натоварили веднага багажа, а седели да пият и го докараха вечерта, след 18 часа, когато заваля дъжд.
В дъжда занесохме
багажа
си в кухнята, а дъждът продължаваше да вали и не можехме да си построим палатката.
В това време дойде Даниела и ни покани да спим във втората й палатка, много добре оборудвана. Преспахме и сутринта ходихме на Молитвения връх. Дъждът беше спрял и ние си построихме палатката и се оборудвахме. Забравих да си окопая палатката, започнахме да си готвиме на котлона. След няколко дена на 12 август, вторник следобед, валя дъжд със суграшица и го обърна на град, който като падаше на земята замръзваше и можеше да скъса палатките.
към текста >>
Конярите веднага ми натовариха
багажа
и на мои приятели и ние тръгнахме надолу.
След закуската останахме да готвим за обяда - по желание, а приятелите отидоха на Паневритмията на петото езеро. Следобед се храниха със сборното ядене, което бяхме сготвили. Казаните се изпразниха, а за вечеря приготвихме казан с жито. Следобеда имаше голям концерт от братски песни. На 21 август си тръгнахме надолу.
Конярите веднага ми натовариха
багажа
и на мои приятели и ние тръгнахме надолу.
Спряхме при хижа „Рилски езера" и продължихме към х. „Пионер", където като пристигнахме дойдоха и конете и си взехме багажа. Беше ни изчезнала туба за вода. Качихме се на пикап и благополучно се прибрахме в София. Рила, тази диадема на България - позната и неповторима и е винаги малко непозната и различна в своите прояви и характер.
към текста >>
„Пионер", където като пристигнахме дойдоха и конете и си взехме
багажа
.
Казаните се изпразниха, а за вечеря приготвихме казан с жито. Следобеда имаше голям концерт от братски песни. На 21 август си тръгнахме надолу. Конярите веднага ми натовариха багажа и на мои приятели и ние тръгнахме надолу. Спряхме при хижа „Рилски езера" и продължихме към х.
„Пионер", където като пристигнахме дойдоха и конете и си взехме
багажа
.
Беше ни изчезнала туба за вода. Качихме се на пикап и благополучно се прибрахме в София. Рила, тази диадема на България - позната и неповторима и е винаги малко непозната и различна в своите прояви и характер. При всяко посещение човек винаги намира в нея нещо ново, красиво и незабравимо, което дълго време свети в съзнанието му, и научава нещо ценно за живота си.
към текста >>
7.
От 1 май до 20 юни: Лято и край на учебната година.
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Време е да преценим и окончателните възможности на малките и да отбележим в индивидуалния дневник всичко характерно с което приключва годината всяко дете: способности, прогрес,
умствен
багаж
, психично състояние, отрицателни качества, характер, сръчност, социалност и пр.
Дължим внимание към всички бележити дати и празници през цялата година, които не засягаме тук по технически неудобства. Наближава края на учебната година. Децата са активни и доста самостоятелни. Характерите ни са познати, и възможностите почти отмерени. Всички са пред прага на първо отделение и се опитват да разказват приказки, да пеят, да броят и четат (които могат), да рисуват и украсяват стаята.
Време е да преценим и окончателните възможности на малките и да отбележим в индивидуалния дневник всичко характерно с което приключва годината всяко дете: способности, прогрес,
умствен
багаж
, психично състояние, отрицателни качества, характер, сръчност, социалност и пр.
Тези бележки са гаранция за една смислена, задълбочена и резултатна работа през годината. На време ще се спрем на подходящ детски интерес, който децата самостоятелно ще развият в колективна творческа дейност и ще я изнесат пред родителите си в последния — изпитен ден. И в тази игра всяко дете избира място съответно силите си. Всеки взема участие, всеки работи, всеки живее. Трогателно е родителят да види детето си активен участник в колективна дейност, при даден социален проблем макар и изнесен във вид на игра.
към текста >>
8.
Глава втора: Веригата
- Атанас Славов
Пеша, с кон, с кон да им носи
багажа
, докато пердашат пеша, с пощенски коли, с трен, с параход, с каик през придошлите реки... През сняг и студ, и побои, и просълзени прегръдки, и приютяване от стари сърдечни приятели по пътя... Видения на сън и наяве.
Трето земетресение за последните два месеца. С влак за Ихтиман, с. Ветрен, Панагюрище, Славовица, Аесичево, Юруците, Бяла, Баня, Куртово, Калофер, Доймушлари, Борисово, Голямо село, Търничево, Габарево, поемат за Казънлък през Тулово, и пр. и пр. за Стара Загора.
Пеша, с кон, с кон да им носи
багажа
, докато пердашат пеша, с пощенски коли, с трен, с параход, с каик през придошлите реки... През сняг и студ, и побои, и просълзени прегръдки, и приютяване от стари сърдечни приятели по пътя... Видения на сън и наяве.
Земетресения... За колко време бихме направили тази обиколка ние? С вас? От кореспонденцията на Дънов с членовете на Веригата личи, че по това време той вече е поел отговорността на духовен ръководител (т.е. пълен „небесен вестител“): Определено изисква какво трябва да се направи по нареждане на отвъдните сили, дава конкретни оценки на задачите, с които съратниците му трябва да се нагърбят, и сочи недостатъците на работата им. Така например намира за неправилно това, че Анастасия Желязкова се разсейва с много странични светски работи, и пише на д-р Миркович, че Господ не одобрява неговото сближване с Колесников, с който угажда повече на човешката си суета отколкото да слушат Бога.
към текста >>
систематичното измерване на човешки черепи с цел да се установи зависимостта им от
умствените
и духовни данни на съответните личности.
Така със собствения си език Миркович признава пред членовете на веригата, че „отвъд“ е разбрал, че е имал точно този недостатък, който приживе изтъква Дънов. * * * Изминават пет години преди да настъпи пълното посвещаване на Веригата в София, на дейности, които заслужава специално да се изтъкнат. Веднага след първата годишна среща на Веригата през месец юли 1900 година, на 25-ти в пет часа сутринта в река Девня край Варна Учителят кръщава Пеню Киров. С това той према своя първи ученик, който остава неговия най-верен и предан помощник до края на живота си. През есента на същата година Учителят дава на последователите си прочутата молитва на бъдещото братство, известна като „Добрата молитва.“ Следват четири напрегнати години на просветна дейност съчетана с началото на неговия интерес към френологията т.е.
систематичното измерване на човешки черепи с цел да се установи зависимостта им от
умствените
и духовни данни на съответните личности.
Издава статии на тази тема (сп. „Родина“ 1901). Изнася сказки (Нови Пазар, читалище „Зора“ и проповед в Евангелската църква в Сливен, читалище „Надежда“ в Търново). В Шумен. През 1903 дава в Добрич, Балчик и Каварна по две сказки.
към текста >>
НАГОРЕ
