Търсене в текстове за 'Търговски език'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 70 резултата в 9 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са Йерофантите на вечната жажда за чистота, двамата Братя на Светото западно Предание, мъжът и жената на онова огнище, което се нарича на мистичен език Северно сияние и се бележи със знака изумруд.
Оттам се запалва огънят, който отначало слабо гори, но после се усилва и лумва в голям огън, чиито пламъци целят да пречистят света, огънят, чиито пламъци трябва да изгорят и самите причинители на пожара, които се самопожертват, за да повдигнат света с една крачка напред. Там дохождат и двамата непознати сирийци. Тези непознати изрекли пред учениците онези тайнствени слова Талита Куми, които трябваше да възкресят душите на българите за нов живот и да родят духовната Зора на българите. Кои бяха тези двама непознати, чиито имена не са записани, но чиито дела никой не може да отрече, защото те са един факт в световната история, и чието учение е пуснало кълнове от северния полюс до екватора и от Китай до Мексико? Те са присъствали при Тайната на Голгота и са първомайсторите на Светата Тайнопис и Западът не познава велика мисъл, ярко дело и широк устрем, които да не се съобразяват с техните думи, жест и благословение. Те са Йерофантите на вечната жажда за чистота, двамата Братя на Светото западно Предание, мъжът и жената на онова огнище, което се нарича на мистичен език Северно сияние и се бележи със знака изумруд. Тези двама непознати са двама от Учителите на Западното езотерично Предание. Общо тези учители са четирима, един от които е този, когото Западът наричат Князът, познат като Християн Розенкройц. Истинската дата на основаването на богомилското общество трябва да се търси през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева". В този манастир Боян, на 12 април 928 г. среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на делото, на която покана той се отзовава с готовност, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа.
към текста >>

Тази книга е несравнима с великолепието на синтеза и по дълбокото изучаване на свещения символен език на Посветените, който се нарича Ватански език.
През 929 година Боян изпраща на Запад Богомил с една девица, известна под псевдонима Михаил Унгарец. Те обикалят цяла Западна Европа и основават братства в Париж, Марсилия, Тулуза, Липиска и др. На седмия месец Богомил се връща, а Михаил Унгарец остава там, зает с уреждането на западните братства. Той развива голяма дейност и е написал много книги, които са изгубени, изгорени от Инквизицията. За своите ученици съставя Книга на означенията, където излага развитието на древните Мистерии, като дири паралел между богомилските Ключове на Тарото и старите Свещени Предания на Египет и Атлантида. Тази книга е несравнима с великолепието на синтеза и по дълбокото изучаване на свещения символен език на Посветените, който се нарича Ватански език. Най-напред там се излагат двадесет и двата Аркана на Египетското Таро, след това Атлантското Таро, днес известно под името Мексиканско Таро, след Кабалистичното Таро на есеите и най-после Богомилското Таро. Те всички са построени върху един и същ принцип, но се различават по фигурите си. Презвитер в Марсилия, еврейски равин, строг кабалист, Михаил Унгарец пише върху кабалистичните елементи на Богомилството. Така се е явила книгата За петела на Млечния път, където той анализира Кабалата и нейните начала и разкрива паралелно онези елементи, които са легнали в езотеричната версия на Трите Небеса. Михаил Унгарец е написал също четири големи книги под общо заглавие За Тирса и Багреницата, където дава паралели, разкриващи седемте Пътя на Богомилското посвещение.
към текста >>

По този път са се явили онези чудни четиридесет и две беседи, наречени Тълкуване на Исусовите притчи и онези странни по разбиране и език тринадесет катехизисни поучения, наречени Думи по притчите Соломонови, както и класическите Четири беседи по начертанията на Апокалипсиса.
Един от активните ученици на Боян е и Теодор Преславец, ръководител на Средечкото братство. Еднакво прочут и като оратор, и като писател, става най-предания помощник на Богомил в работата му из България. Заедно с него или сам той обикаля цяла Западна и Южна България в активна работа, като основавал центрове, особено на юг — в Охрид, Прилеп, Солун, Атина и Коринт. Братствата на Атина и Прилеп дълго пазели спомена за неговата жива наставническа реч. Той разяснявал с дълбоко мистично прозрение и с конкретни думи, с остро проникновение легендите на вечните проблеми, долавял местните разбирания и е бил близък до старите народни сказания, като умело използвал тези елементи, за да присади чрез тях новото в духа на народа, да го накара да дири недоволен и устремен. По този път са се явили онези чудни четиридесет и две беседи, наречени Тълкуване на Исусовите притчи и онези странни по разбиране и език тринадесет катехизисни поучения, наречени Думи по притчите Соломонови, както и класическите Четири беседи по начертанията на Апокалипсиса. Наред с Теодор Преславец е работил и Петър Осоговски, отпосле Доростолски ръководител. Той обикалял Северна и Източна България, като минавал и в земите на сегашна Румъния до самите Карпати, както и в Западна Русия. Основава братство в Доростол, където година след стъпването си става също така ръководител на братства в Рига, Краков и Виена. Там работата му се преплита с дейността на Симеон Антипа и мъчно би могло да се определи кое кому принадлежи. Знае се със сигурност, че споменатите братства са основани от него, но в някои от тях — Краков, Виена и Рига е работил почти изключително Симеон Антипа, който бил ръководител на братството в Краков.
към текста >>

С това се свършват книгите на дубровнишкия ръководител, където личи разнообразната тема, живия език и догматичната строгост, почти сухост.
Държи сфера, лира и папирус. Управлява очите. От него също е и книгата Царицата на Сабах, в която подражава на Бояновата легенда. Книгата силно напомня ранните неоплатоници, даже на места по стил и разпределение наподобява явно Платоновите Енеиди. Но нищо заето няма, освен плана на първите две глави. С това се свършват книгите на дубровнишкия ръководител, където личи разнообразната тема, живия език и догматичната строгост, почти сухост. Светомир Македонец — работил е в Южна Македония, но е ходил и основавал братства надалеч. Той е бил комитопол, т.е. наследствен княз. Създал е много братства на изток и на запад, стигал е до Южна Русия, Берлин, Франция, Унгария, Италия, Германия, чак до Индия и Цейлон. Наред с тази огромна организаторска работа той е намерил време да пише и писма.
към текста >>

Напомнят по език Посланията на апостол Яков.
Написал е 493 писма до различни братства. Те са послания на истински пастир, който увещава, учи, буди и наказва строго. Някои от писмата съдържат изяснение на богомилските легенди, някои уясняват морални въпроси, други — проблеми от космогоничен и алхимичен характер, херметизъм и магия. Всички писма са събрани в шест книги. Тонът на писмата е плавен, спокоен, уверен и съсредоточен. Напомнят по език Посланията на апостол Яков. Симеон Антипа е бил ръководите на братството в Краков, където е работил заедно с Петър Осоговец. Неговата дейност се простира най-напред във вътрешна България, където е придружавал Боян или Богомил, а после става ръководител на братството в Краков. Той е обикалял постоянно Рига, Виена, Варшава, но центърът му е бил в Краков. Интересувал се е от историческата страна на движението и затова се заема да изисква от много братства творенията на богомилските апостоли, а други преписва. Онова, което ръката му е оставила като книги или рисунки, носи явни следи на строга художественост.
към текста >>

Как жрецът продава светинята и прави от дома на Отца — дом търговски.
Те говорят на народа реч без хитрост, без хитрословие, разбрано. Думите им били прости, сравненията взета от близката природа и от всекидневния живот. И народът разбрал, че да се живее чисто и разумно, не е мъчно — достатъчно е да се живее естествено. Те говорили, че църквите са сменили правдата с насилие, и реда — с хилав закон. Как святото назначение на древната войска е сменено с грубото убийствено насилие, което печели .. * и трон. Как жрецът продава светинята и прави от дома на Отца — дом търговски. Как се изменят словата на Правдата в слова на корист и ...* Към ноември 928 година Боян е бил написал вече своите осемнадесет легенди. Те всички влизат в новото издание, българско изложение, приспособени за външни хора. В оригинала те са много по-големи, пълни със сирийски, еврейски и староегипетски думи, необходим елемент на магическата реч. Те се разделят по назначение и характер на девет рода:
към текста >>

От тази чудна книга по език и съдържание има отпечатани на ръкопис със старобългарски букви само седем екземпляра.
26. Странстванията на Балтиза 27. Повест за Мелхиседек 28. Пророк Елияс 29. Откровение на апостол Павел. Освен това тъкмо тогава Боян написва бележитото предание за Стефанит и Инхилат, което е най-добрият е най-дълбокият коментар на легендата със същото заглавие. От тази чудна книга по език и съдържание има отпечатани на ръкопис със старобългарски букви само седем екземпляра. Те се намират у седмината Учители на Запада. Печатана е във Виена през 1780 година. По същото това време Богомил диктува на Симеон Антипа и той написва Правила за аскетизма и усамотението — три книги. Пак тогава Гавраил Лесновски изпраща два преписа от своите две книги: За пътищата на прозрението, чиста мистика, напомняща есейските книги.
към текста >>

2. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В Далмация център на богомилското движение е бил град Трогир, който е бил в търговски отношения с Италия.
По-големи подробности по този въпрос се намират в книгите на чуждестранните автори: Гьорингер в неговата Книга на Богомилството; Смидт — История и доктрина на катарите и албигойците и Карл Кисеветер — История на ордена на Розенкройцерите според архивите на ордена. Във Византия Богомилството проникнало от България още от основаването му, както видяхме по-горе и се разпространило по цялата империя, както между народните маси, така и между управляващите. Видният български богомил Василий загинал мъченически в Цариград в 1118 година на кладата. По-нататък ще се спра по-подробно на него. Богомилството се разпространило в Босна, Херцеговина и Далмация. В Далмация център на богомилското движение е бил град Трогир, който е бил в търговски отношения с Италия. Този град бил главен посредник за разпространение на Богомилството в Италия. Италия Оживените отношения между България и Италия се доказват от много факти. Между другото това показва и разпространението на имена от български произход в Северна Италия. В окръга Торино в 1047 година се споменава за една местност Вулгаро.
към текста >>

С художествен жив език Морис Магр излага потресаващи факти за избиването на албигойци те.
В 1220 година от България отишъл във Франция пратеник, за да окуражи тогавашните албигойци и да им даде съвети при силните гонения да потърсят убежище в България. Инквизицията и другите мерки на църквата били насочени не само против Богомилството, но и против другите свободни идейни движения, обаче те били учредени първоначално против Богомилството и то дало сравнително най-много жертви на инквизицията. В 1178 година се обявил кръстоносен поход против френските богомили. Той бил придружен с големи жестокости. По-после против тях бил обявен втори кръстоносен поход, който бил по-продължителен и който съставя една от най-кървавите епохи на историята. С художествен жив език Морис Магр излага потресаващи факти за избиването на албигойци те. По заповед на папа Инокентий Трети калугери обикаляли цяла Франция, за да проповядват кръстоносен поход срещу град Тулуза и околните градове. Извършвало се буквално клане на албигойци. Улиците на градовете били пълни с убити. Някои мислели да намерят спасение в църквите, обаче кръстоносците ги запалвали и те изгаряли живи. Например 12 хиляди души по този начин загинали в катедралата Сен Назар.
към текста >>

3. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В организма управлява мозъка, нервната система, езика, устата, ръцете.
Той е свързан между другото и със звука - онзи елемент, в който звучат тоновете. В природата представя принципа на виждането и познанието. В мозъка управлява центровете за мярка, число, форма, пространство, тон и др. И всички идеи за сравнение се дължат на Меркурий. Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, колеблив, приспособяващ се, сух и студен. В организма управлява мозъка, нервната система, езика, устата, ръцете. Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр. С една дума, предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука. Той се счита за планета на знанието и определя умствените способности на човека. Самата му природа е такава, че възприема естеството на планетата, с която е в най-близък аспект. Наречен е от древните посланик на боговете, защото възприема и предава влиянието на планетите, с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема.
към текста >>

Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр.
В природата представя принципа на виждането и познанието. В мозъка управлява центровете за мярка, число, форма, пространство, тон и др. И всички идеи за сравнение се дължат на Меркурий. Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, колеблив, приспособяващ се, сух и студен. В организма управлява мозъка, нервната система, езика, устата, ръцете. Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр. С една дума, предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука. Той се счита за планета на знанието и определя умствените способности на човека. Самата му природа е такава, че възприема естеството на планетата, с която е в най-близък аспект. Наречен е от древните посланик на боговете, защото възприема и предава влиянието на планетите, с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема. Така например, поставен в огнените знаци, той прави мисленето остро, бързо.
към текста >>

4. Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски (1897-1988)

Константин преседя след заминаването им два дни в Солун и като намери търговски кораб, който тръгваше за Цариград, заплати пътя според това, което му поискаха и така съвсем без нищо, а само с торбичката, която успя да намери в разрушената гемия на Леонис, потегли на изток.
Те вероятно си помислиха, че куражът напусна техния приятел и спътник, поради тежките преживелици из морския път, а пък монашеството може да му се е сторило трудно. Излязоха умни и корави в своето решение тези младежи. Ако е писано от Бога, те сами ще се ориентират там за всичко - помисли Константин. Дори и не поставиха открито въпроса за отказа му да продължи с тях. Сбогуваха се сърдечно и се разделиха. Константин преседя след заминаването им два дни в Солун и като намери търговски кораб, който тръгваше за Цариград, заплати пътя според това, което му поискаха и така съвсем без нищо, а само с торбичката, която успя да намери в разрушената гемия на Леонис, потегли на изток. Седнал на дървената пейка в парахода, той мислеше, че се пробужда от някакъв невероятен сън. Денят бе хубав, морето съвсем притихнало, а южното пролетно слънце изливаше над него радостно сияние. Понякога се замисляше за това дали добре стори, че се връща назад, но веднага си представяше вдъхновеното лице на стария служител и огненото сияние над главата му. Тогава отново добиваше кураж и притискаше с ръка сгънатия Антиминс в пазвата си, наблизо до сърцето. На другия ден още рано взори се очертаваха вече на хоризонта силуетите на джамиите и големите сгради на Цариград.
към текста >>

Дълго обикаля той из търговския квартал, където бяха дюкянчетата и големите маази на търговците.
На другия ден още рано взори се очертаваха вече на хоризонта силуетите на джамиите и големите сгради на Цариград. В отоманската столица размислите върху онова, което се случи, не се промениха. Константин ходеше все така приятно замаян и пред очите му стоеше тайнственият образ на монаха. Дори величествената джамия на Сюлейман Великолепни с четирите извисени към облаците минарета и многото обковани в мед куполи, не привлече вниманието му. И Света София, за която бе чувал толкова пъти, и синеещата се лента на морето при Златния рог не го отклониха от онова състояние, в което се потопи, докато пред него не се изправи човекът, който подсказа съдбата му. Дълго обикаля той из търговския квартал, където бяха дюкянчетата и големите маази на търговците. Там той срещна неколцина българи, които не можеха да разберат защо тръгна към Халкидика и защо се върна обратно. Пари ли нямаше, мъка за родното ли село го налегна или пък нещо друго, което те и в кратките разговори с него не успяха да узнаят. Така изминаха още два дни и на третия ден, когато се отби в една мааза на български търговец, който купуваше и продаваше стока за вътрешността на Турция и който имаше уреден керван за пренасяне въглища от Кърклисе за Стамбул, той срещна един човек, който сякаш беше натоварен да продължи това, което му бе предсказано в църквата „Свети Димитрий". - Ти ли си младежът, за който ми казаха, че пътувал за Солун? веднага заговори непознатият.
към текста >>

Мило му е за народа, за езика, за вярата.
И езици знае човекът, и думата му е на място. Той сам ще отвори училище. Ей така, на свои разноски. Дава ли всеки парите си за людските деца? Но той го прави. Мило му е за народа, за езика, за вярата. Както е започнал работите и църква българска ще отвори. Казвам ти, иди с него. Щом си грамотен, ще те направи даскал, а после и поп ще станеш. Нали знаеш черковното писмо? - Зная го.
към текста >>

5. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

Някога на върха на християнството с разбиването на триезичието, за да може Словото Божие да достигне до народа на родния му език, българите се свличат назад под господството на гръцката църква.
Но най-ясно му избожда очите картината, с която се сблъсква в Ямбол. Първото място където отива, за да постъпи като пастор в местната Евангелска църква. * * * Не можах да установя защо се отзовава в Ямбол. Ямбол е в Южна България, където американските протестантски мисии са се споразумяли да работи евангелската църква, докато Северна България е оставена на методистките мисии, на които е възпитаник Петър Дънов. Така или иначе, както вече казах, той отива там, за да стане пастор в местната евангелска църква, остава за кратко време, като не приема да подпише договор, че встъпва на редовна работа и... изчезва! Въпросът е в това, че протестантските мисии, в които Петър израства в навечерието на освобождението на България, внасят реална християнска духовност в кризата, в която тънат българите, охарактеризирана така добре от отец Паисий. Някога на върха на християнството с разбиването на триезичието, за да може Словото Божие да достигне до народа на родния му език, българите се свличат назад под господството на гръцката църква. „Черква“, „черкуване“ - както е на български се замества с гръцкото фъфлене „църква“ и „църкуване.“ Словото Божие се продънва като ненужно в ритуалността, в напевното мрънкане, което никой не разбира, фиритките на юклюците се задръстват от кандила, муски и евангелия, които никой не чете, с буркани с разпънатия Христос и разни дрънкулки от Божи гроб. Протестантските мисии хвърлят огромни усилия и средства да се преведе евангелието на говорим български език. Впряга се Неофит, след това Петко Славейков и след години синът му Пенчо Славейков заявява, че това слага края на боричканията между диалектите и налага веднаж завинаги източния ни говор като литературен български език. Стоян Михайловски нарича този превод „най-грамотната книга що имаме в езика си.“ Кой може да очаква, че само десетина години след пълната независимост на България, протестантските мисии също залиняват! Те вече не са под контрола на султанската власт, а на Свободното княжество (уви! крачещо към терора на Стамболов), и също започват да се суринясват назад в старата традиция да се гледа на евангелията не като на проникване в Словото Божие, а като на муска в нишата на юклюка. 20 000 екземпляра купени за десет години, но без да се четат! Отново се прокрадва в спомените на местните християни времето на ямболския абаджия Колю Косев.
към текста >>

Протестантските мисии хвърлят огромни усилия и средства да се преведе евангелието на говорим български език.
* * * Не можах да установя защо се отзовава в Ямбол. Ямбол е в Южна България, където американските протестантски мисии са се споразумяли да работи евангелската църква, докато Северна България е оставена на методистките мисии, на които е възпитаник Петър Дънов. Така или иначе, както вече казах, той отива там, за да стане пастор в местната евангелска църква, остава за кратко време, като не приема да подпише договор, че встъпва на редовна работа и... изчезва! Въпросът е в това, че протестантските мисии, в които Петър израства в навечерието на освобождението на България, внасят реална християнска духовност в кризата, в която тънат българите, охарактеризирана така добре от отец Паисий. Някога на върха на християнството с разбиването на триезичието, за да може Словото Божие да достигне до народа на родния му език, българите се свличат назад под господството на гръцката църква. „Черква“, „черкуване“ - както е на български се замества с гръцкото фъфлене „църква“ и „църкуване.“ Словото Божие се продънва като ненужно в ритуалността, в напевното мрънкане, което никой не разбира, фиритките на юклюците се задръстват от кандила, муски и евангелия, които никой не чете, с буркани с разпънатия Христос и разни дрънкулки от Божи гроб. Протестантските мисии хвърлят огромни усилия и средства да се преведе евангелието на говорим български език. Впряга се Неофит, след това Петко Славейков и след години синът му Пенчо Славейков заявява, че това слага края на боричканията между диалектите и налага веднаж завинаги източния ни говор като литературен български език. Стоян Михайловски нарича този превод „най-грамотната книга що имаме в езика си.“ Кой може да очаква, че само десетина години след пълната независимост на България, протестантските мисии също залиняват! Те вече не са под контрола на султанската власт, а на Свободното княжество (уви! крачещо към терора на Стамболов), и също започват да се суринясват назад в старата традиция да се гледа на евангелията не като на проникване в Словото Божие, а като на муска в нишата на юклюка. 20 000 екземпляра купени за десет години, но без да се четат! Отново се прокрадва в спомените на местните християни времето на ямболския абаджия Колю Косев. Косев казва, че трябва да се чете евангелието със словото Божие, вместо да се целува иконата, която е от дърво и боя. Местните православни взимат че го оковават във вериги, затварят го дни наред в една килия, и когато отваря евангелието да го чете на глас по събора на „Св.
към текста >>

Впряга се Неофит, след това Петко Славейков и след години синът му Пенчо Славейков заявява, че това слага края на боричканията между диалектите и налага веднаж завинаги източния ни говор като литературен български език.
Ямбол е в Южна България, където американските протестантски мисии са се споразумяли да работи евангелската църква, докато Северна България е оставена на методистките мисии, на които е възпитаник Петър Дънов. Така или иначе, както вече казах, той отива там, за да стане пастор в местната евангелска църква, остава за кратко време, като не приема да подпише договор, че встъпва на редовна работа и... изчезва! Въпросът е в това, че протестантските мисии, в които Петър израства в навечерието на освобождението на България, внасят реална християнска духовност в кризата, в която тънат българите, охарактеризирана така добре от отец Паисий. Някога на върха на християнството с разбиването на триезичието, за да може Словото Божие да достигне до народа на родния му език, българите се свличат назад под господството на гръцката църква. „Черква“, „черкуване“ - както е на български се замества с гръцкото фъфлене „църква“ и „църкуване.“ Словото Божие се продънва като ненужно в ритуалността, в напевното мрънкане, което никой не разбира, фиритките на юклюците се задръстват от кандила, муски и евангелия, които никой не чете, с буркани с разпънатия Христос и разни дрънкулки от Божи гроб. Протестантските мисии хвърлят огромни усилия и средства да се преведе евангелието на говорим български език. Впряга се Неофит, след това Петко Славейков и след години синът му Пенчо Славейков заявява, че това слага края на боричканията между диалектите и налага веднаж завинаги източния ни говор като литературен български език. Стоян Михайловски нарича този превод „най-грамотната книга що имаме в езика си.“ Кой може да очаква, че само десетина години след пълната независимост на България, протестантските мисии също залиняват! Те вече не са под контрола на султанската власт, а на Свободното княжество (уви! крачещо към терора на Стамболов), и също започват да се суринясват назад в старата традиция да се гледа на евангелията не като на проникване в Словото Божие, а като на муска в нишата на юклюка. 20 000 екземпляра купени за десет години, но без да се четат! Отново се прокрадва в спомените на местните християни времето на ямболския абаджия Колю Косев. Косев казва, че трябва да се чете евангелието със словото Божие, вместо да се целува иконата, която е от дърво и боя. Местните православни взимат че го оковават във вериги, затварят го дни наред в една килия, и когато отваря евангелието да го чете на глас по събора на „Св. Троица“ го издънгалачват с една цепеница в гърба, което слага край на живота му.
към текста >>

Стоян Михайловски нарича този превод „най-грамотната книга що имаме в езика си.“ Кой може да очаква, че само десетина години след пълната независимост на България, протестантските мисии също залиняват! Те вече не са под контрола на султанската власт, а на Свободното княжество (уви! крачещо към терора на Стамболов), и също започват да се суринясват назад в старата традиция да се гледа на евангелията не като на проникване в Словото Божие, а като на муска в нишата на юклюка.
Така или иначе, както вече казах, той отива там, за да стане пастор в местната евангелска църква, остава за кратко време, като не приема да подпише договор, че встъпва на редовна работа и... изчезва! Въпросът е в това, че протестантските мисии, в които Петър израства в навечерието на освобождението на България, внасят реална християнска духовност в кризата, в която тънат българите, охарактеризирана така добре от отец Паисий. Някога на върха на християнството с разбиването на триезичието, за да може Словото Божие да достигне до народа на родния му език, българите се свличат назад под господството на гръцката църква. „Черква“, „черкуване“ - както е на български се замества с гръцкото фъфлене „църква“ и „църкуване.“ Словото Божие се продънва като ненужно в ритуалността, в напевното мрънкане, което никой не разбира, фиритките на юклюците се задръстват от кандила, муски и евангелия, които никой не чете, с буркани с разпънатия Христос и разни дрънкулки от Божи гроб. Протестантските мисии хвърлят огромни усилия и средства да се преведе евангелието на говорим български език. Впряга се Неофит, след това Петко Славейков и след години синът му Пенчо Славейков заявява, че това слага края на боричканията между диалектите и налага веднаж завинаги източния ни говор като литературен български език. Стоян Михайловски нарича този превод „най-грамотната книга що имаме в езика си.“ Кой може да очаква, че само десетина години след пълната независимост на България, протестантските мисии също залиняват! Те вече не са под контрола на султанската власт, а на Свободното княжество (уви! крачещо към терора на Стамболов), и също започват да се суринясват назад в старата традиция да се гледа на евангелията не като на проникване в Словото Божие, а като на муска в нишата на юклюка. 20 000 екземпляра купени за десет години, но без да се четат! Отново се прокрадва в спомените на местните християни времето на ямболския абаджия Колю Косев. Косев казва, че трябва да се чете евангелието със словото Божие, вместо да се целува иконата, която е от дърво и боя. Местните православни взимат че го оковават във вериги, затварят го дни наред в една килия, и когато отваря евангелието да го чете на глас по събора на „Св. Троица“ го издънгалачват с една цепеница в гърба, което слага край на живота му. Разбира се, това което Петър заварва в Ямбол не е някогашния триумф на православния фетишизъм.
към текста >>

България не ти е Венеция от преди хиляда години, че номерата на къщите по улиците и каналите ясно да са изписани, така че и търговски писма, и гости, и силите на реда да могат да намерят адресите на които са пратени и след триста години.
На стръмното оттатък главната улица покрай линията за София. Уютна, чиста махала. В подножието й е една от градските джамии. Тя също е малка и скромна, но спретната - долу сред дюкянчетата и сладкарничките на главната улица. Не можах да установя, коя точно е била къщата на сестра му, въпреки че й знаех уличния номер. България не ти е Венеция от преди хиляда години, че номерата на къщите по улиците и каналите ясно да са изписани, така че и търговски писма, и гости, и силите на реда да могат да намерят адресите на които са пратени и след триста години. Мария тежи на мястото си и тъй и тъй. По-стара от него, с ясно изявен характер на стабилна гражданка, тя иска да помогне на брат си, да стъпи на твърда почва, която да носи респект. Не може да приеме той да идва от Америка с толкова престижна дългогодишна духовна и медицинска подготовка и да не се издигне на положението, което му е сервирано на тепсия. Иска той да заеме поста си на методистки проповедник и толкова! И не го крие! Петър не се поддава на натиска й. Той има нужда не само да изяви натрупания си американски опит, но и да го приложи на родна почва по полезен начин.
към текста >>

Все едно да учиш някой да срича чужд език, като с това по смешен начин губи напълно малкото, което все пак е негово, и което го радва било то добро, или посредствено! Как да преведеш чуждата - криво ляво задоволителна духовност - на своя почва?
* * * Не знае! Не знае, не знае, не знае какво да прави! Накъде да тръгне! Пасторството е немислимо. Духовната почва на България е станала неплодоносна. Освен това самата протестантска идея за духовно предвижване напред (било то евангелска, или методистка, или конгрегашка) очевидно все повече зацикля. Отдавна е минало опияняващото духовно време на трансценденталистите, на комуните им из Нова Англия, на Емерсон и Торо. Очевидно не можеш да пренесеш нищо оттам, където духовната почва вече е напълно различна от почвата на тукашната българска духовност. Все едно да учиш някой да срича чужд език, като с това по смешен начин губи напълно малкото, което все пак е негово, и което го радва било то добро, или посредствено! Как да преведеш чуждата - криво ляво задоволителна духовност - на своя почва? ! Трябва ли изобщо да се направи??? Как? Задачата е убийствено трудна за решаване! Додето не го трясва по главата като ослепително сияние простата истина, че нещо като не може да се закърпи; просто не може да се закърпи, и толкоз! Че трябва да се изрине с кюмюрджийската лопата несъвместимото минало, пльоснато в продънената дупка на небитието сега, тук, пред очите ни, и да се направи каквото трябва да се направи именно тук и сега! За да се върви напред! За да се издига нагоре и нагоре онова, на което му е дошло времето... * * * 7 март 1897 г. се определя от последователите на Петър Дънов като ден на прозрението на Учителя за духовната мисия, която му предстои да осъществи. Не зная за какво става дума и не съм се интересувал особено да разбера точно защо.
към текста >>

Дали се е разтреперала земята, дали е бляснал небосвода, дали е слязъл ангел на бял кон и на чист български език е казал пред Петър и баща му, че се възлага специална мисия на лутащият се още възпитаник на американска духовен университет Дрю.
! Трябва ли изобщо да се направи??? Как? Задачата е убийствено трудна за решаване! Додето не го трясва по главата като ослепително сияние простата истина, че нещо като не може да се закърпи; просто не може да се закърпи, и толкоз! Че трябва да се изрине с кюмюрджийската лопата несъвместимото минало, пльоснато в продънената дупка на небитието сега, тук, пред очите ни, и да се направи каквото трябва да се направи именно тук и сега! За да се върви напред! За да се издига нагоре и нагоре онова, на което му е дошло времето... * * * 7 март 1897 г. се определя от последователите на Петър Дънов като ден на прозрението на Учителя за духовната мисия, която му предстои да осъществи. Не зная за какво става дума и не съм се интересувал особено да разбера точно защо. Дали се е разтреперала земята, дали е бляснал небосвода, дали е слязъл ангел на бял кон и на чист български език е казал пред Петър и баща му, че се възлага специална мисия на лутащият се още възпитаник на американска духовен университет Дрю. Това е работа за доуточняване от тези, които искат да превърнат един голям всемирен духовен учител в субект на икони, групови екзалтации, пози и външни халосваници. Както между другото след години става с ред самозвани последователи на Дънов. Аз виждам нещата много по-просто. Баща му е с него. Вече го кани да се разтовари от напрежението, в което се намира, и да се приюти в провинциалната му енория в Нови Пазар, докато реши какво да прави: т.е.
към текста >>

6. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

Нито „домошарки,“ нито развяващите денонощно поли левичарки от първите години на 20-ти век! Жените от кръга на Петър Дънов са белязани с космополитните параметри на своите предприемчиви съпрузи и дядовци, с европейските, руски и американски училища, с търговските кантори, пристанищата, тържищата и петролните кладенци от Москва до Кайро, и от Багдад до Кьонигсберг.
1868) и Тодор Стоименов (р. 1872), идват Анастасия Желязкова (1845-1931), Мария Казакова (1852-1908), Милкон Портомиян, Михалаки Георгиев (1854-1916), Георги Куртев (р. 1870), Елена Иларионова (р. 1878), Гина Гумнерова. Любопитно е силното присъствие на жените между най-ранните му последователи: пет от изредените десет постоянно присъстващи на годишните срещи. Нито „домошарки,“ нито развяващите денонощно поли левичарки от първите години на 20-ти век! Жените от кръга на Петър Дънов са белязани с космополитните параметри на своите предприемчиви съпрузи и дядовци, с европейските, руски и американски училища, с търговските кантори, пристанищата, тържищата и петролните кладенци от Москва до Кайро, и от Багдад до Кьонигсберг. Споменахме, че през 1898 г. той отправя своето „Възвание към народа ми българските синове на семейството славянско“ пред варненското благотворително дружество „Майка“ (среща се и като „Милосърдие“). Член на управителния съвет на дружеството по това време е 53-годишната Анастасия Желязкова, която по-късно се заема с изграждането на първото професионално училище във Варна „Трудолюбие.“ До женитбата си Анастасия носи фамилното име на тежкото чорбаджийско семейство на Цвятко Узунов от Одрин. Узунови са богати хора със самочувствие. От тези които искат да вървят свободно напред и затова са против османското господство.
към текста >>

Така със собствения си език Миркович признава пред членовете на веригата, че „отвъд“ е разбрал, че е имал точно този недостатък, който приживе изтъква Дънов.
Той дава за Веригата 150 лв., а Дънов 50. Дънов му пише топли писма, в които паралелно с извисеността на тона си, иска настоятелно да му изпрати по-скоро обещания дюшек, който още не е получил. Общо взето той прави забележки на Миркович, в качеството му на най-авторитетния член на Веригата, че си губи времето със спиритуалистични занимания, и в кореспонденцията си с него го упреква досто открито за това. Въпреки че по принцип е против спиритуалистически занимания, Дънов прибягва до отхвърления от него самия метод за общуване с отвъдното, като вика духа на Миркович след смъртта му (1906 г.). Духът на Миркович казва, че сега е разбрал, че е било голяма негова грешка, че е бил щедър за големите неща, но непростимо дребнав и стиснат за малките работи. Така със собствения си език Миркович признава пред членовете на веригата, че „отвъд“ е разбрал, че е имал точно този недостатък, който приживе изтъква Дънов. * * * Изминават пет години преди да настъпи пълното посвещаване на Веригата в София, на дейности, които заслужава специално да се изтъкнат. Веднага след първата годишна среща на Веригата през месец юли 1900 година, на 25-ти в пет часа сутринта в река Девня край Варна Учителят кръщава Пеню Киров. С това той према своя първи ученик, който остава неговия най-верен и предан помощник до края на живота си. През есента на същата година Учителят дава на последователите си прочутата молитва на бъдещото братство, известна като „Добрата молитва.“ Следват четири напрегнати години на просветна дейност съчетана с началото на неговия интерес към френологията т.е. систематичното измерване на човешки черепи с цел да се установи зависимостта им от умствените и духовни данни на съответните личности.
към текста >>

7. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

1824 завършва превода на Библията на говорим хавайски език от конгрегашката мисия; четиридесет и седем години преди първия й редактиран от Петко Славейков и Сечанов превод на съвременен говорим български.* 1826 излиза статията на Холбрук за Американския лицеум в „Америкън Джърнъл ъв Еджукейшън“, която полага началото на „Общество за взаимно образование... за разпространяване на полезни знания и информация сред обществото“ - лекторска традиция извън рамките на формалното образование.
1821 край Месемврия шестнайсетгодишният чорбаджи Атанас гледа как аскерът на тукашния паша удавя учителя му отец Михаил, в очакване да го последва собственият му вързан за екзекуция баща. 1821-1922 във Варна в гагаузкото семейство на Рейс Папафотиуглу се ражда бъдещият варненски архимандрит Филарет. 1822 в района на Черните планини се ражда Ред Клауд, тождът на индианците от племето Огала-Су. 1822 (14 август) във Флъшинг, Лонг Айланд, се ражда Джеймс Стронг, автор на монументалния многотомен енциклопедически кон- кордантен библейски речник и професор в семинарията Дрю на Петър Дънов, Стефан Томов, Йордан Икономов в пр. 1822 Атлантическият океан е прекосен за пръв път с кораб с парен двигател - британския „Райзинг Стар“. 1824 завършва превода на Библията на говорим хавайски език от конгрегашката мисия; четиридесет и седем години преди първия й редактиран от Петко Славейков и Сечанов превод на съвременен говорим български.* 1826 излиза статията на Холбрук за Американския лицеум в „Америкън Джърнъл ъв Еджукейшън“, която полага началото на „Общество за взаимно образование... за разпространяване на полезни знания и информация сред обществото“ - лекторска традиция извън рамките на формалното образование. 1828 руската армия срива Варненската крепост със земята и на 11 октомври император Николай лично слиза от крайцера си в града. 1828-1929 чорбаджи Атанас обикаля с руски дипломати и военни лица по Черноморието чак до Одрин като преводач от гръцки, турски и български. 1829 Колридж публикува едно от най-авторитетните есета в теорията на трансцендентализма „Оръдия на размишлението“. 1829 руски тилови офицери отвличат при напускането си на Варна единствения син на Рейс Папафотиуглу, който отказва да им го даде доброволно. 1830 в с.
към текста >>

Той е духовен водач на народа си, който има една-едничка цел - да му служи и да го храни с Божието слово на най-достъпния за него език, за да няма между него и Всемирното съзнание преграда от паяжина дори.
словото - не „е“. Не „бе“. Не е съществувало. * Като става дума за живота на Петър Дънов, по-назад не можем да отидем, но лъка и стрелата знаем. Баща му поп Константин от кого и как е изстрелян не знаем, но иманентната посока на живота му знаем. Той е духовен водач на народа си, който има една-едничка цел - да му служи и да го храни с Божието слово на най-достъпния за него език, за да няма между него и Всемирното съзнание преграда от паяжина дори. Това е движещата енергия, която му е дадена, и това е енергията, която той придава на сина си.Това е лъкът. Но без майка тази енергия не може да се предаде нататък. И тук виждаме малко по-назад. От майка му иде една непресъхваща мотивация за всеотдаен мистицизъм. Един поразителен стремеж за универсално сливане на душите на хората и ние знаем, че този всеотдаен стремеж идва от баща й чорбаджи Атанас, който посвещава целия си живот, всяко свое усилие, всеки свой лев до последния си ден, за да имат това, което е духовно постижение не само първенци или посветени, или избрани, но да се доведат до извора на духовното съвършенство всички - съселяни, българи, който и да е... Той е поразителният приятел от варненския край на всякакви бои и езици: турци, гърци, българи, гагаузи, арменци, руси, православни и католици.
към текста >>

Там са насочени лъкът и тетивата на Петровия полет още преди да се роди - там е мисията, която той поема от баща и дядо - Божието слово на език напълно достъпен и органичен за всекиго, език, който да те доведе толкова близо, че сам да докоснеш твореца; и Божието слово на всички - били те българи или не, били те близки или не.
Но без майка тази енергия не може да се предаде нататък. И тук виждаме малко по-назад. От майка му иде една непресъхваща мотивация за всеотдаен мистицизъм. Един поразителен стремеж за универсално сливане на душите на хората и ние знаем, че този всеотдаен стремеж идва от баща й чорбаджи Атанас, който посвещава целия си живот, всяко свое усилие, всеки свой лев до последния си ден, за да имат това, което е духовно постижение не само първенци или посветени, или избрани, но да се доведат до извора на духовното съвършенство всички - съселяни, българи, който и да е... Той е поразителният приятел от варненския край на всякакви бои и езици: турци, гърци, българи, гагаузи, арменци, руси, православни и католици. Носещият Божието слово на всички. Там са насочени лъкът и тетивата на Петровия полет още преди да се роди - там е мисията, която той поема от баща и дядо - Божието слово на език напълно достъпен и органичен за всекиго, език, който да те доведе толкова близо, че сам да докоснеш твореца; и Божието слово на всички - били те българи или не, били те близки или не. Път, водещ през свирепи стълкновения със себични и надменни парвенюта, които искат да обсебят Божието слово за себе си, и с фанатици, които искат то да се възприема само както те го възприемат. Така че дойдох да започна с музеите на Варна и архивите на Варна и да намеря някое кътче с изглед към вечното във Варна, за да погледам, да помисля, да помедитирам и да напиша какво чувствам за лъка и за тетивата, които изстрелват Петър Дънов. Но терасата на ресторанта на Галата се оказа увиснала над свлечения нос, градът е хаос от мобифони и магазини „Лакост“, а протестантските църкви са станали детски театри с „орта-будала“ пиеси, колкото да не им падне нацяло пердето. Както и да се съсредоточиш, колкото и да надничаш отвъд ефимерния срив и да долавяш вибрациите на вечното, мисля, че градът - макар и прелестен (както винаги!), умира. Умира „Барната“ във Варна.
към текста >>

Нямаше да е родното село, но това нямаше никакво значение, защото всички трябваше навсякъде, където и да е, да знаят да четат и да пишат на роден български език.
И ни най-малко не се съмняваше в отговора. Духът на насила удавения му пръв учител отец Михаил нямаше да намери мира, додето Атанас не дигнеше българско училище на село. Е, нямаше да е в родното му село; след Дибичовия поход през 1828 година, когато беше превеждал на руския генерал, дето превзе Месемврия, трябваше да бягат от село с хиляди други български семейства откъде ли не за Русия, за да се спасят от отмъщението на турците, но като стигнаха Варненско, баща му каза: „Не! Къде сме тръгнали като въртоглави, дето не знаем де е? Тук оставаме. Ей на, тук! Далече сме от Месемврия да ни знаят, празни места има в село Хадьрча; в Хадърча оставаме!“ И това беше. Останаха. Нямаше да е родното село, но това нямаше никакво значение, защото всички трябваше навсякъде, където и да е, да знаят да четат и да пишат на роден български език. Ето гърците отвориха във Варна вече две училища на свой си роден език и сега българите, където той живееше и където децата му растяха, трябваше да имат училище. Две години беше убеждавал съселяните си да го направят, но какво искаш от прости селяни сред хадърдчанските баири - уж нямало да стане, пък сигурно им се свидеха парите. Две години навивки, но сега край! Бурята бе дигнала шатрата на глупостите в черните небеса на душата му и оттук нататък щеше да е слънце! Нямаше да си играе на шикалки. Край! Сам щеше да го направи. Нека си стискат грошовете, но децата им щяха да имат училище - те какво бяха виновни за дивотията на бащите си.
към текста >>

Ето гърците отвориха във Варна вече две училища на свой си роден език и сега българите, където той живееше и където децата му растяха, трябваше да имат училище.
Духът на насила удавения му пръв учител отец Михаил нямаше да намери мира, додето Атанас не дигнеше българско училище на село. Е, нямаше да е в родното му село; след Дибичовия поход през 1828 година, когато беше превеждал на руския генерал, дето превзе Месемврия, трябваше да бягат от село с хиляди други български семейства откъде ли не за Русия, за да се спасят от отмъщението на турците, но като стигнаха Варненско, баща му каза: „Не! Къде сме тръгнали като въртоглави, дето не знаем де е? Тук оставаме. Ей на, тук! Далече сме от Месемврия да ни знаят, празни места има в село Хадьрча; в Хадърча оставаме!“ И това беше. Останаха. Нямаше да е родното село, но това нямаше никакво значение, защото всички трябваше навсякъде, където и да е, да знаят да четат и да пишат на роден български език. Ето гърците отвориха във Варна вече две училища на свой си роден език и сега българите, където той живееше и където децата му растяха, трябваше да имат училище. Две години беше убеждавал съселяните си да го направят, но какво искаш от прости селяни сред хадърдчанските баири - уж нямало да стане, пък сигурно им се свидеха парите. Две години навивки, но сега край! Бурята бе дигнала шатрата на глупостите в черните небеса на душата му и оттук нататък щеше да е слънце! Нямаше да си играе на шикалки. Край! Сам щеше да го направи. Нека си стискат грошовете, но децата им щяха да имат училище - те какво бяха виновни за дивотията на бащите си. - Атанасе?
към текста >>

На сегашен език това ще рече нещо като килер - стая за натурии.
И не знаеше ли чорбаджи Атанас, че това е повече от всичко! Този пламък. Този трескав поглед, дето търси да прозре какво вещае тази буря и накъде ще го отвее стихията на това ново място... Преди нова година седемнадесетгодишният Константин Дъновски бе назначен за учител на още неизграденото училище на село Хадьрча срещу петстотин гроша годишна заплата и храна и легло от чорбаджи Атанас Георгиев. Чорбаджи Атанас взе със себе си Константин - и право в селото. За помещение за училището вече не се продума. Край! Атанас нареди, без да чуе и дума от жена и деца, да се изхвърли всичко от заницата на голямата му къща. На сегашен език това ще рече нещо като килер - стая за натурии. Вън на двора! Нареди да измажат с вар. Нямало прозорец, но като нямало - няма! Какво да правим сега. Младият учител обиколи селото, събра десетина-петнадесет деца и почна да ги учи още след един-два дни. А селяните току се примъкваха и надничаха през вратата да видят какво е това чудо в селото им да има училище; и което е най-странното - слушаха как собствените им деца сричат и пишат ли пишат на черните плочи с изплезени езици - и сърцата им още малко и ще изхвръкнат от радост и гордост. Църквата „Св.
към текста >>

Няма вече кой да попречи на гръцките шовинисти да превземат Патриаршията в столицата и оттам да почне да се насажда идеята, че всеки православен трябва да ходи на гръцко училище, защото те са най-добрите; да чете Светото писание на гръцки, защото гръцкият текст е най-святият, защото е езикът на Омир, а останалите езици са за селяндурско кудкудякане - не стават за Божието слово.
Дошли са нови времена, не е старото време на младостта му, когато православните в цялата империя са като братя с едни проблеми и едни общи цели. Не е вече онова щастие, че в Цариград при правителството най-сетне има официално признато представителство на източноправославните църкви да защитава правата им. Патриаршията вече не е майка на всички - били те гагаузи, гърци, сърби, българи, сирийци - каквито щеш! След Завярата, след добиването на независимостта на Гърция гърците сякаш са опиянени, сякаш гледат отгоре на предишните си братя, които се бяха били рамо до рамо с тях в революцията им. Ами че те са се освободили, те са силни, те са умни, къде ще се мерят с онази селска паплач, която още търпи робството? Мегаломания се нарича това чувство и след независимостта на Гърция то става истинска болест в останалите православни земи на империята, където, разбира се, тук-там има и гръцки търговци. Няма вече кой да попречи на гръцките шовинисти да превземат Патриаршията в столицата и оттам да почне да се насажда идеята, че всеки православен трябва да ходи на гръцко училище, защото те са най-добрите; да чете Светото писание на гръцки, защото гръцкият текст е най-святият, защото е езикът на Омир, а останалите езици са за селяндурско кудкудякане - не стават за Божието слово. А там, където някой се опитва да чете и учи на роден език - в столицата вратата към правителството е отворена за мегаломаните чрез Патриаршията и всяка клевета за бунтовничество и подмолна работа срещу султана, поднесена с нужните метани и подмазвания, спъва тези усилия. Само че това да си мислиш, че си над всички, е едно, а наистина да си е друго. Не само гърците са събудените хора в империята. Не само гърците са търговците, грамотните, почитаните от властта заради авторитета им сред съгражданите и съселяните. Хаджи Атанас наистина не е кой да е.
към текста >>

А там, където някой се опитва да чете и учи на роден език - в столицата вратата към правителството е отворена за мегаломаните чрез Патриаршията и всяка клевета за бунтовничество и подмолна работа срещу султана, поднесена с нужните метани и подмазвания, спъва тези усилия.
Не е вече онова щастие, че в Цариград при правителството най-сетне има официално признато представителство на източноправославните църкви да защитава правата им. Патриаршията вече не е майка на всички - били те гагаузи, гърци, сърби, българи, сирийци - каквито щеш! След Завярата, след добиването на независимостта на Гърция гърците сякаш са опиянени, сякаш гледат отгоре на предишните си братя, които се бяха били рамо до рамо с тях в революцията им. Ами че те са се освободили, те са силни, те са умни, къде ще се мерят с онази селска паплач, която още търпи робството? Мегаломания се нарича това чувство и след независимостта на Гърция то става истинска болест в останалите православни земи на империята, където, разбира се, тук-там има и гръцки търговци. Няма вече кой да попречи на гръцките шовинисти да превземат Патриаршията в столицата и оттам да почне да се насажда идеята, че всеки православен трябва да ходи на гръцко училище, защото те са най-добрите; да чете Светото писание на гръцки, защото гръцкият текст е най-святият, защото е езикът на Омир, а останалите езици са за селяндурско кудкудякане - не стават за Божието слово. А там, където някой се опитва да чете и учи на роден език - в столицата вратата към правителството е отворена за мегаломаните чрез Патриаршията и всяка клевета за бунтовничество и подмолна работа срещу султана, поднесена с нужните метани и подмазвания, спъва тези усилия. Само че това да си мислиш, че си над всички, е едно, а наистина да си е друго. Не само гърците са събудените хора в империята. Не само гърците са търговците, грамотните, почитаните от властта заради авторитета им сред съгражданите и съселяните. Хаджи Атанас наистина не е кой да е. По това време той владее четири езика като родни.
към текста >>

По това време той владее четири езика като родни.
А там, където някой се опитва да чете и учи на роден език - в столицата вратата към правителството е отворена за мегаломаните чрез Патриаршията и всяка клевета за бунтовничество и подмолна работа срещу султана, поднесена с нужните метани и подмазвания, спъва тези усилия. Само че това да си мислиш, че си над всички, е едно, а наистина да си е друго. Не само гърците са събудените хора в империята. Не само гърците са търговците, грамотните, почитаните от властта заради авторитета им сред съгражданите и съселяните. Хаджи Атанас наистина не е кой да е. По това време той владее четири езика като родни. Пари и търговски връзки има колкото всеки друг първенец във Варна. Него го познават всички градски големци - не само българи, гагаузи и гърци, но и арменци и турци. Че той лично помага с ходатайството си и добрите си думи да заеме поста си сегашният кмет на Варна. Не му трябва много време да разбере каква е интригата; тя е съвсем плитко скроена от някои тукашни гърци, които смятат, че българите са безпомощни селяндури. Строяла се според техните сплетни голяма сграда в Хадърча с руско злато, дето такава сграда нямало и по градовете; там щели да се събират български деца от цялата кааза да се учат за врагове на султана.
към текста >>

Пари и търговски връзки има колкото всеки друг първенец във Варна.
Само че това да си мислиш, че си над всички, е едно, а наистина да си е друго. Не само гърците са събудените хора в империята. Не само гърците са търговците, грамотните, почитаните от властта заради авторитета им сред съгражданите и съселяните. Хаджи Атанас наистина не е кой да е. По това време той владее четири езика като родни. Пари и търговски връзки има колкото всеки друг първенец във Варна. Него го познават всички градски големци - не само българи, гагаузи и гърци, но и арменци и турци. Че той лично помага с ходатайството си и добрите си думи да заеме поста си сегашният кмет на Варна. Не му трябва много време да разбере каква е интригата; тя е съвсем плитко скроена от някои тукашни гърци, които смятат, че българите са безпомощни селяндури. Строяла се според техните сплетни голяма сграда в Хадърча с руско злато, дето такава сграда нямало и по градовете; там щели да се събират български деца от цялата кааза да се учат за врагове на султана. Знаело се, че чорбаджи Атанас е руски човек още отпреди двайсет години, като по време на Дибичовия поход не се отделял от руската войска и шпионирал за русите.
към текста >>

И им обяснява, че кой е по-верен поданик на султана, тоя, дето иска да просвети съселяните си, за да му служат по-добре ли, или тези, дето искат да водят всички училища и всички църкви на свой език, след като са се били с оръжие срещу султана и сега имат своя държава и искат всички православни да се гърчеят и да ги слушат като че ли са гърци.
Оня, дето чорбата му винаги клока на печката. Такъв в Хадърча е бил Атанас Георгиев. И като такъв отива във Варна. И говори с турските чиновници и първенци на чист турски. И като са го питали отде го знае толкова добре - той им е казвал и сега знаят - учил го е при месемврийския молла като малък. И им обяснява, че кой е по-верен поданик на султана, тоя, дето иска да просвети съселяните си, за да му служат по-добре ли, или тези, дето искат да водят всички училища и всички църкви на свой език, след като са се били с оръжие срещу султана и сега имат своя държава и искат всички православни да се гърчеят и да ги слушат като че ли са гърци. И на гръцките първенци и владиката говори на гръцки, дето го е учил в прочутото месемврийско гръцко училище, че една нова църква с гръцки свещеник под Патриаршията в Цариград усилва патриаршията, която гърците ръководят, за общите православни интереси; и че какво, че до нея ще има една стаичка за бъдещия поп, който и да е той. (Дипломация, братко мой, не ти е това сегашните облещени уличници от парламента ни с дългите думи за късия ум.) Не спори. Не ругае. Не интригантства. Просто дипломатично подсеща за онези аспекти на строежа, които са в интерес на всяка от заинтересуваните групи.
към текста >>

1849 (17 октомври) във Варна гръцкият консул Андреас Пападопулос Вретос е свидетел на опустошителна буря в пристанището, което приема по това време средно по един търговски кораб на ден от общо девет страни и два редовни рейса от Триест и Истанбул за Галац.
И тези събития, и тези променени условия идват с Кримската война и обстановката преди нея. * Автоматична фотокамера 1848 (1 януари) в Щип, Македония, се ражда Трайко Константинов, възпитаникът на семинарията Дрю, ръководител на варненската, русенската и свищовската методистка мисия и двадесет години пастор в Минесота, САЩ, до смъртта си през 1919 г. 1848 в Троян се ражда Илия С. Йовчев, първият утвърден американски журналист от български произход. 1848 във Варна се завръща след двадесет и четири годишна неизвестност отвлеченият син на Райе Папафотиоглу Фотий (вече като архимандрит Филарет) и майка му едва го познава по стара рана на крака. 1849 (17 октомври) във Варна гръцкият консул Андреас Пападопулос Вретос е свидетел на опустошителна буря в пристанището, което приема по това време средно по един търговски кораб на ден от общо девет страни и два редовни рейса от Триест и Истанбул за Галац. „В четвъртък призори мимо всички очаквания, защото предният есенен ден бе великолепен, завилия ужасна буря с южен и югоизточен вятър. Четири кораба (от които двата руски, един гръцки и един сардински) бяха изхвърлени върху пясъчния бряг, където е провлакът Дере, от беса на споменатите ветрове, без да може да им се даде и най-малката помощ нито от чуждите и тукашните власти, нито от населението. То бе едно страшно зрелище. Екипажите обаче успяха да се спасят с плаване или като скочиха върху натоварени и хвърлили всичките си котви кораби, поради което и по-спокойни. Само един човек загина, като изгуби равновесие при опасен скок.
към текста >>

Особено внимание се отделя на българите, тъй като макар и вътрешно по-верующи от останалите тамошни народи, за разлика от гърци, арменци, сирийци и дори гагаузи, които поне имат библии, преведени на техния език, си служат с неразбираеми за тях текстове - гръцки или старославянски.
1850 (10 април) в Котел се ражда Стефан Томов, сътрудникът на методистката преса в САЩ и учител на Петър Дънов. 1851 в Ню Йорк се заселва заедно с родителите си деветгодишната Аделина Пати. 1851 (септември) напуска Варна гръцкият венециански и варненски консул и член на италиански, руски и гръцки академии А. Ветрос. 1852 на Лонг Айланд Джеймс Стронг завършва организирания от него строеж на железницата на Флъшинг, чието трасе и до днес обслужва метрополията на Ню Йорк. 1852 (8 ноември) в САЩ на Общото събрание на комисията по мисиите на методистката църква се повдига въпросът за „връщането към живот на някогашните източни църкви в Турската империя“. Особено внимание се отделя на българите, тъй като макар и вътрешно по-верующи от останалите тамошни народи, за разлика от гърци, арменци, сирийци и дори гагаузи, които поне имат библии, преведени на техния език, си служат с неразбираеми за тях текстове - гръцки или старославянски. „Тези хора - се казва с дълбока симпатия в протокола - принадлежат към гръцката църква и са изпаднали в дълбоките предразсъдъци и мрак на всички източни църкви, но за разлика от другите не са такива фанатици, а са кротки, търсещи, интересуващи се, предразположени са към религията и са много жадни за Божието слово. Останахме с чувството, че е наш дълг да изпратим мисия сред тях, щом условията се окажат подходящи.“ Дискутирана с голям интерес, идеята остава да виси във въздуха. 1853 (4 октомври). Турция обявява война на Русия. Телескопичен блик 1979 проф. А.
към текста >>

Става дума за европейци, твърди хора, горди и дисциплинирани, и за Хадърча това е повече от нещо, защото за пръв път идват военни, говорещи славянски език, който чат-пат, тук-там се разбира, а при това - забележете - турските военни треперят от тях.
Междувременно селото продължава да живее трескавия си живот в рамките на турско-руските стратегически планове. Като пример за изгодата от тази ситуация, а не утежнение, както неправилно се казва, ще посоча, че по това време турското военно командване разполага тук, по средата между Варна, Шумен и Добрич, голяма военна болница в четирите най-хубави къщи на Хадърча. Със започването на войната и падането на Силистра с бегълците турци и татари и покрай ранените тук от север се спускат за охрана на болницата 150 души арапи, водени от Халил Ага. Тъй като трябва да храни разквартируваните военни, селото е освободено от данъци и това е истинска голяма изгода в материалния смисъл на думата. Арапите наистина излиза, че са малко арапи - така да се каже - и тук са прехвърлени за стабилизиране на цивилизованите обноски шестдесет полски военни от полската дивизия във Варна по искане на чорбаджи Атанас. Става дума за европейци, твърди хора, горди и дисциплинирани, и за Хадърча това е повече от нещо, защото за пръв път идват военни, говорещи славянски език, който чат-пат, тук-там се разбира, а при това - забележете - турските военни треперят от тях. Когато се разбира, че те ще идват, разквартируваните вече турски офицери клатят глава. За тях това са - както ги наричат - „Инат Казаклар“. Представяте ли си? Нея година те са дигнали паметник в Пашакьой на своя сънародник крал Владислав, който е нахълтал с войската си някога чак до Варна, сечейки поголовно турци по победния си път. Докато великият султан не му вижда сметката - разбира се - но паметник на враг на султана!?
към текста >>

1854 (есента) в Теологическата семинария на Конкорд, Нюхейвън, постъпва 22-годишният бъдещ преводач на Библията на български език Алберт Лонг.
* Автоматнчна фотокамера 1854 в Скалистите планини между Айдахо и Орегон уанапумският вожд Смохала произнася класическата си проповед срещу нарушаването на природните закони от белите и за възвръщане към божествения естествен ред на природосъобразното. 1854 (март) по Черно море поп Константин поема за Света гора, огорчен от липсата на божествено вдъхновение в православна- та среда, в която живее. 1854 (март) в Ню Йорк борбата на доктор Стронг за обновяване на методисткото духовно образование достига апогея си. 1854 (тържествата по случай 4 юли) в Редсвил на р. Хъдзън мохи- канският вожд Джон Куини припомня какво значи името на племето му - „тези, дето са като водите на земята си вечно неспокойни“, припомня, че Всемирното съзнание е всеобхватно и цитира Библията на белите си приятели, че когато времето спре в деня на страшния съд, всеки човек и всеки народ ще плати кармата си, ако не е текъл в хармония с Него (Великия дух) 1854 (същия ден - 4 юли) в Конкорд излиза „Уолдън“ - книгата на Хенри Торо за природосъобразния живот. 1854 (есента) в Теологическата семинария на Конкорд, Нюхейвън, постъпва 22-годишният бъдещ преводач на Библията на български език Алберт Лонг. 1854 (есента) в Персия Мизра Хусаин Али (известен като Баха Аллах) е признат за пророк от бахаите; задвижва се нова вълна на идеите му за единството на вяра, Бог и човечество; за холистичната хармония между човеците; за ненужността на свещеници и ръкоположени проповедници; за ненужността на джамии и храмове, и за свободното събиране в неосветени помещения за свободни дискусии. Телескопичен блик Но какво й е на тази 1854 година? Ако бях познавач на астрологията, нямаше да се поколебая да погледна в таблиците на планетарните движения. Подобни пробивания на „нормалния ход на нещата “ с нахлуване на потоци от провидения на отвъдното са резултат, според тази прастара наука, на някои особено силни аспекти на планетата Нептун. Като „тежката октава на луната“ Нептун, според астрологията, задълбава много жестоко, когато влиянието му успее да стигне до нас... Впрочем вие знаете какво представлява този ефект, макар и да не се сещате, че го знаете.
към текста >>

Забързани строители, войскови обози, сто езика, триста цвята на кожата, нови чираци и калфи в града, нови занаятчии, нови попове, нови борби дали да е гагаузка черквата, как да се спре училището на другите, как да се подмажеш на тези, които могат да ти помогнат от властите, от Патриаршията, че да си свършиш и училището, и църквата, и тъй, и тъй... А Бог, Бог къде остава сред тази врява?
Утре поп ще го прави. Защо му е пусто отвътре тогава? Защото това значи - край! На тридесет години му свършва животът и стига тавана на това, което е тук около него, и край. Нищо повече! А само дотука ли беше - тази мечта за знание, тази мечта за безбрежни небеса, за Бога, за божата любов, за любовта към всички и всичко. Това, което виждаше наоколо, съвсем не му стигаше и съвсем не искаше да е стигнал края на живота си. Забързани строители, войскови обози, сто езика, триста цвята на кожата, нови чираци и калфи в града, нови занаятчии, нови попове, нови борби дали да е гагаузка черквата, как да се спре училището на другите, как да се подмажеш на тези, които могат да ти помогнат от властите, от Патриаршията, че да си свършиш и училището, и църквата, и тъй, и тъй... А Бог, Бог къде остава сред тази врява? Небето! Къде е то? Любовта към целия свят, към всички човеци, към братята во Христе тук на земята. Само кавги! И уж сме славяни, и уж си помагаме, и уж сме най- най-... А Фотий, а Филарет? Да го отвлекат шестгодишен руснаците от баща му, въпреки че не го дава, за да го възпитат като свой човек, че бил най-умното дете между гагаузите, и двадесет години да не го види майка му, ни да го чуе! Това какво е? !?... Братя християни, братя православни, братя славяни, нали!... И пустотата не го оставя и не го оставя и става така, че някъде тук в Хадърча, в няколкото му разговора с тукашните „Инат алаи“, лъскавите горди поляци, идва преломът! Като всички в село, турци и българи, и на него му беше интересно кой е този техен крал Владислав, който хем се е бил с мюсюлманите, хем са им позволили паметник да му дигнат край Варна.
към текста >>

1860 в Истанбул методисткият мисионер Алберт Лонг и конгрегационалистът Илаяс Ригс провеждат среща по въпроса за съвместна работа за превода на Библията на съвременен български език.
1859 (17 септември) в Разград идва Алберт Лонг, който за два месеца научава така добре български, че на Бъдни вечер изнася на български първата си проповед пред 15 местни богомолци. 1859 (19 декември) в Цариград на път за Варна, за да поеме там руското консулство, идва Александър Рачински. 1860 (12 март) в българската катедрала в Истанбул Иларион Мака- риополски провъзгласява независимостта на българската църква от Гръцката патриаршия. 1860 (15 май) в Тулча пастор Флокен отваря училище за децата на избягалите от преследвания в Русия молоканци и местни български недоволни от гръцките попове, в което се стичат 52 деца. 1860 в Пловдив с новата учебна година се отваря основаното от Джеймс Кларк протестантско мъжко училище. 1860 в Истанбул методисткият мисионер Алберт Лонг и конгрегационалистът Илаяс Ригс провеждат среща по въпроса за съвместна работа за превода на Библията на съвременен български език. До края на годината Ригс издава тук първата научна българска граматика. 1861 Емерсън написва своето есе „Бостън“, което сп. „Атлантик Мънтли“ препечатва след тридесет години и Петър Дънов попада на него при идването си в Бостън да пише дипломната си работа. 1861 (2 април) избухва американската гражданска война между северните и южните щати. 1862 на о-в Малта идва да учи в местното протестантско училище дванадесетгодишното котленче Стефан Томов.
към текста >>

Много българи обаче се оплакват, че сега имат своя йерархия, но тя е различна само по езика, но не и по дух.
1864 (21 май) в Русе валията Ариф паша прави първата копка по жп линията Русе-Варна, проектирана от английския инженер Хенри Баркли. 1864 (11 юли) в Хадърча се ражда синът на поп Константин Дъновски - Петър. Телескопичен блик В доклада си от 1873 г. новоназначеният надзирател на българските методистки мисии Флокен пише: „Голямата битка, която владееше умовете на всички българи, мина; отделянето на българите от Гръцката патриаршия, на което те гледаха като на единствено спасение за душата си, вече е постигнато. Начело на църквата им има български екзарх, 15 владици заемат предишните гръцки митрополии и 500 български свещеници водят службите. Много българи обаче се оплакват, че сега имат своя йерархия, но тя е различна само по езика, но не и по дух. Не идват обещаните реформи... Някои нови правила дори отдалечават службата от възможността хората да я възприемат като оелигиозно изживяване. На места Библията вместо на гръцки се чете на църковнославянски, който за повечето българи е напълно непознат като език.“ * Веднага с идването си през декември 1859 Рачински се сближава с чорбаджи Атанас. Тези руснаци някак си знаят, че още от Дибичово време вратите на българския първенец са отворени за тях. На петдесет и четири години вече, те още го виждат като момче преводач, дето да ги въведе в качеството им на новодошли дипломати в обстановката във Варна и Варненско, но това него не го засяга. Защо не?
към текста >>

На места Библията вместо на гръцки се чете на църковнославянски, който за повечето българи е напълно непознат като език.“ * Веднага с идването си през декември 1859 Рачински се сближава с чорбаджи Атанас.
Телескопичен блик В доклада си от 1873 г. новоназначеният надзирател на българските методистки мисии Флокен пише: „Голямата битка, която владееше умовете на всички българи, мина; отделянето на българите от Гръцката патриаршия, на което те гледаха като на единствено спасение за душата си, вече е постигнато. Начело на църквата им има български екзарх, 15 владици заемат предишните гръцки митрополии и 500 български свещеници водят службите. Много българи обаче се оплакват, че сега имат своя йерархия, но тя е различна само по езика, но не и по дух. Не идват обещаните реформи... Някои нови правила дори отдалечават службата от възможността хората да я възприемат като оелигиозно изживяване. На места Библията вместо на гръцки се чете на църковнославянски, който за повечето българи е напълно непознат като език.“ * Веднага с идването си през декември 1859 Рачински се сближава с чорбаджи Атанас. Тези руснаци някак си знаят, че още от Дибичово време вратите на българския първенец са отворени за тях. На петдесет и четири години вече, те още го виждат като момче преводач, дето да ги въведе в качеството им на новодошли дипломати в обстановката във Варна и Варненско, но това него не го засяга. Защо не? Той е отворен за всички, защото отвориш ли врати на тези, дето не ти преграждат пътя, и те ще ти отворят врати, когато имаш нужда и нямаш намерение да им преграждаш пътя. И ако нещата са застояли за тебе и искаш да вървиш напред, всеки, който иска да върви напред и да размърда тези застояли неща, дето ти пречат, ти е съюзник.
към текста >>

Старата църква „Св.Димитър“, Варна И ето ти ги на следващата година младият руснак и възрастният българин обикалят цяла Северна България, престорени на търговци, за да не тръгне пак мълвата, че се занимават с шпионски работи,щ от хан на хан, и от познат на познат, и от приятел на приятел чорбаджи Атанас води и обяснява, и превежда, а Рачински пита и се вре във всички търговски, обществени и църковни работи.
Защо не? Той е отворен за всички, защото отвориш ли врати на тези, дето не ти преграждат пътя, и те ще ти отворят врати, когато имаш нужда и нямаш намерение да им преграждаш пътя. И ако нещата са застояли за тебе и искаш да вървиш напред, всеки, който иска да върви напред и да размърда тези застояли неща, дето ти пречат, ти е съюзник. Толкова е просто. Всеки в този шарен град има за нещо да бута напред, и Атанас ще е с него, защото и българите, и българските работи, и те искат бутане напред сред мързела на турските чиновници, сред мегаломанията на гръцката градска дребна риба, сред напереното кавгаджийско пиянство на гагаузките кибритлии. Старата църква „Св.Димитър“, Варна И ето ти ги на следващата година младият руснак и възрастният българин обикалят цяла Северна България, престорени на търговци, за да не тръгне пак мълвата, че се занимават с шпионски работи,щ от хан на хан, и от познат на познат, и от приятел на приятел чорбаджи Атанас води и обяснява, и превежда, а Рачински пита и се вре във всички търговски, обществени и църковни работи. Защо не? Рачински е запален на славянска тема и как да се помогне на православните българи и в отплата за това, дето чорбаджи Атанас му помага да си влезе в службата, толкова много ще помогне на българските работи, че равносметката ще натежи на хаджи- Атанасова страна. Наистина Рачински се застъпва пред гръцкия вдадика на Варна - Порфирий - да се спре това мърморене срещу свещеника на „Св. Богородица“, дето вмъквал в службата по някоя славянска дума, че нали го знае и нали поп Константин му е стар приятел. Ами живеят българи в града, какво да правим, нали са християни; ето сега, той е русин и в Русия на славянски се чете в църквите и нали Русия е, дето така помага и сега с новите договори има право да се застъпва пред Гръцката патриаршия в Цариград?
към текста >>

И той служи всяка седмица, и душата му е устремена към Бога, защото е голяма победа за българина на свой си славянски език да насочи душата си към Бога; но защо да е на тази цена?
Георги“ е горе на самия връх на Варна, при Римската кула. А пък „Римската кула“, то са римски катакомби наоколо, където и да боднеш пръчка, и поне една дузина гагаузки къщи, че и негагаузки къщи има, дето използват катакомбите. Къща тука като се строи, не се строи място за ходене по себе си, с ,една дума, ни вкъщи като модерните къщя, ни на двора. Катакомбите вършат тази работа. И като дойдат в града чужди пътешественици да се дивят на римските кули, и археолози, и учени, и сетне, като се върнат във Флоренция и тъй нататък, взимат, че напишат спомени и непременно ще кажат: „Другаде да е, това ще е направено на музей тоз римски град, ама в тая гагаузка Варна това нещо е смрад и погребение живо!“ Особено по туй време - пролетес, като е наводнено и се затопли - каква ти служба, брате мой! Манастирът „Св.Димитър“, Евксиноград Но поп Константин такъв му бил животът; дойде време за ликуване, осъществи се голяма мечта - и идва с унижение и някакво вътрешно незадоволство, и защо ли така става, Боже мой? И той служи всяка седмица, и душата му е устремена към Бога, защото е голяма победа за българина на свой си славянски език да насочи душата си към Бога; но защо да е на тази цена? - И сърцето му ликува и плаче. Ще поведе хората вън оттук той. Няма да са с лице в земята, когато празнуват победа. Дадено е право от владиката, нали? И ето че през лятото нещата стават, както ги замисля: на 6 август - кажи-речи рождения му ден, но всъщност по Богородични пости, с чорбаджи-Атанасовото рамо да подбутва, с Рачински да поведе консулството, поп Константин ги дига всичките на красиво място да отпразнуват светия празник.
към текста >>

Мястото - пак в нея махала, е малко втора класа, малко е с кръчми, в които цяла нощ гагаузите се ръгат с ножове, до сутринта шибат конете на файтоните и пеят пунгашки песни с дамаджани в ръка, ама какво да направим - мястото за училището е купено и външно то може да е втора ръка, но отвътре душите светят, защото децата им на тези хора ще бъдат просветени на български език от български учители и няма връщане назад! Купуват мястото на името на кюркчията Коста Димитров - забравих да кажа, - защото, като се върви напред, да не мислите, че пътят е чист! Още няма законно разрешение за българско училище, така че няма настоятелство, няма учредено юридическо лице, което да поеме имота, и трябва надежден човек да се грижи за мястото да не се губи време и да се направи покупката на добри цени.
Будните граждани на Варна помагат тука. Това се казва то работа - дипломатично да се пипа. Четирима гръцки търговци дават по сто лири и дори турският мюфтия дава от вакъфските пари - т.е. от касата на мюсюлманските духовни имоти в града - 400 л. Съгражданите българи нека имат училище, обяснява той! За възхода на Варна става дума тука! След две седмици децата вече се записват - двадесет и пет момчета и петнадесет момичета, и на първи септември учебните занятия се откриват в дома на занаятчията Балтаджи Петко в махалата Ченгене пазар. Мястото - пак в нея махала, е малко втора класа, малко е с кръчми, в които цяла нощ гагаузите се ръгат с ножове, до сутринта шибат конете на файтоните и пеят пунгашки песни с дамаджани в ръка, ама какво да направим - мястото за училището е купено и външно то може да е втора ръка, но отвътре душите светят, защото децата им на тези хора ще бъдат просветени на български език от български учители и няма връщане назад! Купуват мястото на името на кюркчията Коста Димитров - забравих да кажа, - защото, като се върви напред, да не мислите, че пътят е чист! Още няма законно разрешение за българско училище, така че няма настоятелство, няма учредено юридическо лице, което да поеме имота, и трябва надежден човек да се грижи за мястото да не се губи време и да се направи покупката на добри цени. И за да е още по-ясно, трябва тук да вмъкнем още един бамбашка епизод, хем да се види, че гръцките простаци от кафенетата и кръчмите не спят и че не е мъчно да подпишат българомразците гагаузи оплакване срещу начинанията на българската община, хем да се разбере как не му мига окото на чорбаджи Атанас, когато урежда работите да вървят напред и да не се отбиват по пътя. Първият български поп на независимата църква тука - отец Димитър - него го чукват. Попува си в Балчик той, но ето че му скрояват номер и обвинението, че бил руски шпионин, хваща дикиш далече от Варна и идва нареждане, че ще го пращат на заточение в Анадола. Ти кажи какво ще направиш сега! За хаджи Атанас е ясно! Има две неща. Ще отстъпим сега, за да спечелим накрая.
към текста >>

Над вратата блещи надпис на френски език: „Българско централно училище“.
С естрадата на учителя - нещо, дето сега бихте го нарекли издигната катедра. Осветява го сам гръцкият владика Порфирий - приятелят на Атанас. Присъстват всички големци на града. Руският консул Рачински стиска ръката на хадърчанския чорбаджия. Сам мютесарифинът** Ашир Бей е на празненството и той също сърдечно го поздравява. Над вратата блещи надпис на френски език: „Българско централно училище“. Когато множеството започва да се разотива, поп Константин се спуска надолу към гюрултията на Ченгене пазар, но в душата му е тихо. Мъчно му е за кривата къща на балтаджи Петко, дето в нея учеха децата, дето пееха на глас, а долу в железарницата балтаджи Петко им пригласяше де с чука, де с шмиргела, де с пилата и тупуркаше и изнасяше новите ножове, брадвите, сатърите, дзаваните вън на кепенците - а учениците пееха горе „Весели се мой народ...“ в чест на султана и после „Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица...“. И се оля в сълзи. Щяха да я съборят къщата, балтаджи Петко като умре, че щеше да свърши родът му и после к’во? (Беше ли видял Константин, че в 1908 година наистина щяха да я съборят, да се отвори място за площад „Екзарх Йосиф“ - варненския Фердинандов „Етоал“, дето щеше да се измете циганията от нея махала и на него площад с шадраваните му с минерална вода щяха да се вливат осем улици!! Ако щеш! Осем! Беше ли видял, че една от тези осемте щяха да кръстят на него още докато е жив, и щеше да се ухили само като му кажеха за решението и пак да се просълзи, защото балтаджи Петко, балтаджи-Петковата къща - еееей! - балтаджи Петко! Как си ти?
към текста >>

8. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

1864 (18 юли) в Истанбул органи на полицията нахълтват в печатниците и издателството на Протестантското библейско дружество и конфискуват материалите по превода на Библията на български език.
Глава втора УЧЕНИКЪТ И УЧИТЕЛИТЕ МУ Телескопичен блик Втората световна Война. Заснима се епическият филм за разгрома на Американския юг по време на Гражданската война на САЩ и Втората част започва с Кларк Гейбъл в ролята на - забравих му името, който се завръща в опустошеното имение на любимата и като я държи за ръката, сред дим, разруха, тъмнина, те се натъкват на надгробния камък на скъпите си - който и да беше там - и на постановчика му хрумва за разведряване на изтощителната работна атмосфера това да е точно осемдесет години преди заснимането на епизода и косичката на Кларк Гейбъл пада на челото му, като се навежда да прочете датата: „11 юли 1864 г“. Автоматична фотокамера 1864 в Ню Йорк се открива „Пийте Таверн“, единственото заведение в Ню Йорк, което още продължава да работи в непроменен оттогава вид. 1864 (19 май) си заминава от този свят великият американски тран- сценденталист, писателят Натаниел Хоторн. 1864 (включително 11 юли) в Атланта, Джорджия, бушува най-сви- репата и най-кръвопролитна битка от времето на Гражданската война в САЩ. 1864 (18 юли) в Истанбул органи на полицията нахълтват в печатниците и издателството на Протестантското библейско дружество и конфискуват материалите по превода на Библията на български език. 1864 (30 ноември) умира варненският гръцки владика Порфирий. 1865 (14 февруари) във Варна, на горния етаж на българското училище поп Константин извършва първата служба на славянски в това, което оттук нататък ще бъде българската варненска църква „Св. Архангел Михаил“. 1865 (20 юли) в Истанбул умира чорбаджи Атанас. 1865 (есента) в Прага започва да посещава лекции по славянска филология Тодор Шишков - първият директор на варненската реалка.
към текста >>

И ей го е Константин, дърт мъж вече, ама се промъкваше с почерпки при приятеля си Ибрахим - пазача на крепостната порта, дето й викат на разговорен език „Ибрахим капусу“ на негово име, и уговориха през нощта той тайно да отвори на каруцарите, дето ще дойдат с каруци от Хадърча да донесат църковни утвари, икони и каквото трябва от хадърчанската църква да наредят както му е ред.
И хайде пак при Ибиш ага, който си обичаше поп Константин и винаги бе доволен да натрие носовете на тези надути гърци в града. Приказваха с кадията - и работата излезе проста! Имало закон, че щом се съберат 25 турски семейства, където и да е, имат право да си дигнат джамия, да се молят на Аллаха. Така че варненските българи, понеже един вид бяха верни граждани на султана и така нататък там, знаеха какво да кажат, ако стане нужда; взеха, че събраха подписи за разрешение за собствен молитвен храм от не двайсет и пет, а четирийсет, кажи го, петдесет верноподанически техни семейства във Варна и хайде при мютесарифина да се разберат; и Абдул Рахман сам предложи да се преоблекат двайсетина българчета в стражарска униформа, да не направят поразия разлютените гагаузи и измирли-турци, и хайде! Доде се усети който и да е, наговориха се на четиринайсети февруари да се съберат в двора на училището и единият етаж да стане на църква - „Св. Архангел Михаил“, и да се струпа народ, и да я открият, и да я осветят. По закона. И ей го е Константин, дърт мъж вече, ама се промъкваше с почерпки при приятеля си Ибрахим - пазача на крепостната порта, дето й викат на разговорен език „Ибрахим капусу“ на негово име, и уговориха през нощта той тайно да отвори на каруцарите, дето ще дойдат с каруци от Хадърча да донесат църковни утвари, икони и каквото трябва от хадърчанската църква да наредят както му е ред. И ей ги на среднощ двамата, пък то студ! Варненски лош студ, снегът измиташе на коси на коси из сухата трева извън портата и те чакаха край мангалчето в караулната и се грееха - Константин и старият Ибрахим. Стоплил бе чай едно канче старецът, ама на отеца не му се пиеше - само се чудеше на себе си, дърт мъж с деца - защо сърцето му тупаше като на хлапе! Нямаше ли да се наиграе, че да улегне. А Ибрахим се хилеше - той не се бе наиграл, че попът ли? И ей ги зададоха се с двете каруци поп Иван Бакърджиев, Петър Атанасов, Курти Добрев, Слави Стоянов и Добри Бацов; затупаха премръзнали крака, додето старецът издърпа тежката врата и им се ухили с липсващия зъб: - Буйрум! Хайде, пуйчетата ми! Хайде да видим донесли ли сте ми хадърчанска баница, че и аз душа храня. Поп Иван погледна Константин и се чудеше нещо, и Константин трябваше да обясни, защото Иван не беше варненец и не знаеше за какво става дума.
към текста >>

Не можеш се разбра тука, ако не знаеш поне три езика.
През деня насред пазарчето идват да пазарят - сергии има с какво ли не - от плодове до локуми, пестили и детски залъгалки. А по средата - кал, и в калта камъни да се стъпва, защото все някъде трябва да стъпиш, за да се приближиш с дамаджана да налееш целебна вода от чешмата на топлите извори. Лекува всичко тази вода: бъбреци, далак, туберкулоза, френгя, гъби между пръстите на краката - всичко. С изключение на мехури в мозъка, разбира се. И още една работа. Не можеш се разбра тука, ако не знаеш поне три езика. Градът е такъв шарен горе на високото и оттам долу до пристанището, че здраве му кажи! На изток крепостната стена, както я е дигнад Махмуд, огражда още сума ти място, само че там не е баш да го кажеш град. Не е за деца. От часовниковата кула на върха започват полупусти объркани полета и сред тях е разхвърляно едно нищо и половина. Някоя и друга подковачница, навес на кланица. После пак празно.
към текста >>

- Да оставим следа, преди магията да се е стопила! - Баритонът на доктора звънна по-звучен в този сняг; и той нагази, а момчетата разрушкаха пъртината след него: екнаха седем гласа на пет разни езика.
Руските войски вече са пред вратите на Варна и започва коренно нов живот. С една дума, не е живот по мед и масло с баща като него, но годините до идването на руските войски в града минават за Петър и сестра му между баща и майка, в българска среда, с училище, поставено на стабилна основа от най-добрия учител на България по това време - самия Сава Доброплодни. А неговите утрешни учители - минали през Париж, Прага и Америка - вече се готвят да го поемат нататък. * Спеше дъбовият лес на семинарията: замръзнала картина! Докато бяха слушали проповедта на българския студент в църквата, бе наваляло и от лумналата преди два дни пролет нямаше и следа. Доктор Стронг стоеше загледан в девствения сняг, студентите стърчаха, скупчени зад него, и ниското следобедно слънце ги слепеше в брилянта на отблясъците си: заключени извън пролет, извън зима, извън звук, място и време. - Да оставим следа, преди магията да се е стопила! - Баритонът на доктора звънна по-звучен в този сняг; и той нагази, а момчетата разрушкаха пъртината след него: екнаха седем гласа на пет разни езика. - Каква ще е следата, която ще оставим, доктор Стронг? - попита индусът зад гърба му и духна бяла пара. Старите студенти обичаха да му подхвърлят по някоя тема-въдичка и да гледат отстрани как красноречието му ще го отнесе... Но този път Стронг продължи да рита напред. Нещата вървяха добре - си мислеше той. 1875 е; само три години от края на първия випуск, и семинарията на Дрю вече беше привлякла студенти отвсякъде.
към текста >>

- Всеки от университета или отвън, който знае поне два езика, ще може да влезе в дружеството - обясни той на цветните си спътници, за да ги увери, че тяхното членство поне е осигурено.
Това е то Дрю, събрали сме се да славим Бога на колкото може повече различни езици. Доктор Стронг беше едър, набит мъж с огромна сребърна брада на древен патриарх и все пак внушителният му вид не разкриваше докрай какъв лъв беше всъщност. Светски човек между духовниците, именно той преди две десетилетия разклати из основи методистката традиция да се чака божия повик за проповядване с идеята си за учебно заведение, което да подготвя проповедници. Точно това беше довело накрая до семинарията, така че всичко тук бе част от него, макар и да се държеше като че ли още не е започнал. Сега издаваше монументалния си многотомник „Библейска енциклопедия“, над който работеше денонощно, а между другото, като всепризнат полиглот с четири древни и седем модерни езици тази година се бе посветил на организирането на Дружество на полиглотите в Дрю и това бе темата, на която се върна, щом запердашиха отново през снега. - Всеки от университета или отвън, който знае поне два езика, ще може да влезе в дружеството - обясни той на цветните си спътници, за да ги увери, че тяхното членство поне е осигурено. След това се обърна към скулестия брюнет, който не бе обелил дума от сутринта, въпреки че проницателните му очи играеха на четири. - А вие колко съвременни езици знаете? Младият мъж сякаш още повече се самовглъби и забави отговора си. - Кажете ни, няма защо да се стеснявате! - Осем - каза младежът. - Не се стеснявам, мъчех се да ги преброя.
към текста >>

Майчиният му език е български, официалният език на Османската империя е турски, а добрите училища, в които българите получават начално образование, са гръцки.
- Не се стеснявам, мъчех се да ги преброя. Помитащият всичко „лъв“ (доктор Стронг беше роден на 14 август) беше срещнал стоманорогия „овен“ (студентът беше роден на 29 март). Записването на Йордан Икономов в университета Дрю, Медисън Новият студент, също като проповедника него ден, беше българин - Стефан Томов. Доктор Стронг беше във възторг, че такъв млад човек знае повече съвременни езици от него и Томов обясни някак съвсем просто кое как е. Беше роден някъде в Балкана, каза той, в род на овчари и търговци на вълна. Майчиният му език е български, официалният език на Османската империя е турски, а добрите училища, в които българите получават начално образование, са гръцки. Летните пасбища на балканджиите и пристанищата за износ на вълна са на север, където се говори румънски, и това беше четвъртият му език. На дванадесет години го изпратили да учи на остров Малта, отдето идвали италианският и арабският му, както и английският, който усъвършенствал в Робърт колеж в столицата Цариград. В колежа научил и осмия си език, на който четели почти всички интелигентни българи в столицата - руския. Казваха за доктор Стронг, че е „човек, който знае всичко за това, на което се е посветил, и по нещичко за всичко останало“ и може би точно това наистина го въодушеви, защото пътят му тук пресичаше нещо съвсем ново: излизаше, че на земята има места, където не е въпрос на преднамерено зубрене, за да може Бог да се слави на различни езици; неговата космополитична мечта за Дрю вече бе осъществена нейде из Балкана и Източното Средиземноморие и не беше довела до кошмара на Вавилон, а до светлината и простора на многообразието. * Стронг се случи дежурен в приемната на Мийд Хол по време на регистрирането на няколкото нови студенти.
към текста >>

Летните пасбища на балканджиите и пристанищата за износ на вълна са на север, където се говори румънски, и това беше четвъртият му език.
Помитащият всичко „лъв“ (доктор Стронг беше роден на 14 август) беше срещнал стоманорогия „овен“ (студентът беше роден на 29 март). Записването на Йордан Икономов в университета Дрю, Медисън Новият студент, също като проповедника него ден, беше българин - Стефан Томов. Доктор Стронг беше във възторг, че такъв млад човек знае повече съвременни езици от него и Томов обясни някак съвсем просто кое как е. Беше роден някъде в Балкана, каза той, в род на овчари и търговци на вълна. Майчиният му език е български, официалният език на Османската империя е турски, а добрите училища, в които българите получават начално образование, са гръцки. Летните пасбища на балканджиите и пристанищата за износ на вълна са на север, където се говори румънски, и това беше четвъртият му език. На дванадесет години го изпратили да учи на остров Малта, отдето идвали италианският и арабският му, както и английският, който усъвършенствал в Робърт колеж в столицата Цариград. В колежа научил и осмия си език, на който четели почти всички интелигентни българи в столицата - руския. Казваха за доктор Стронг, че е „човек, който знае всичко за това, на което се е посветил, и по нещичко за всичко останало“ и може би точно това наистина го въодушеви, защото пътят му тук пресичаше нещо съвсем ново: излизаше, че на земята има места, където не е въпрос на преднамерено зубрене, за да може Бог да се слави на различни езици; неговата космополитична мечта за Дрю вече бе осъществена нейде из Балкана и Източното Средиземноморие и не беше довела до кошмара на Вавилон, а до светлината и простора на многообразието. * Стронг се случи дежурен в приемната на Мийд Хол по време на регистрирането на няколкото нови студенти. Между тях беше и Томов и докторът хвърляше косо поглед да види как ще се справи младият полиглот.
към текста >>

В колежа научил и осмия си език, на който четели почти всички интелигентни българи в столицата - руския.
Доктор Стронг беше във възторг, че такъв млад човек знае повече съвременни езици от него и Томов обясни някак съвсем просто кое как е. Беше роден някъде в Балкана, каза той, в род на овчари и търговци на вълна. Майчиният му език е български, официалният език на Османската империя е турски, а добрите училища, в които българите получават начално образование, са гръцки. Летните пасбища на балканджиите и пристанищата за износ на вълна са на север, където се говори румънски, и това беше четвъртият му език. На дванадесет години го изпратили да учи на остров Малта, отдето идвали италианският и арабският му, както и английският, който усъвършенствал в Робърт колеж в столицата Цариград. В колежа научил и осмия си език, на който четели почти всички интелигентни българи в столицата - руския. Казваха за доктор Стронг, че е „човек, който знае всичко за това, на което се е посветил, и по нещичко за всичко останало“ и може би точно това наистина го въодушеви, защото пътят му тук пресичаше нещо съвсем ново: излизаше, че на земята има места, където не е въпрос на преднамерено зубрене, за да може Бог да се слави на различни езици; неговата космополитична мечта за Дрю вече бе осъществена нейде из Балкана и Източното Средиземноморие и не беше довела до кошмара на Вавилон, а до светлината и простора на многообразието. * Стронг се случи дежурен в приемната на Мийд Хол по време на регистрирането на няколкото нови студенти. Между тях беше и Томов и докторът хвърляше косо поглед да види как ще се справи младият полиглот. А той, макар и да забеляза любопитството му, не се смути. Леко наведената му краснописна латиница забяга по редовете на подвързания с кожа регистър: „16 март 1875.
към текста >>

На първите две места в модерните езици (според официалната история на Дрю от Джон Кънингам) бяха двама българи: Стефан Томов от Котел с осем езика и Йордан Икономов от Елена, който беше изпипал шест.
Идва в Америка през 30 декември...” „Дотук ни една правописна грешка! - си каза леко разочарованият Стронг. - А такава граматична грешка, ако ме гледат в ръцете, както аз го гледам, и аз може...” Но преди да си завърши мисълта, Томов видя, че предлогът пред датата не върви баш така и без да се колебае, драсна черта и вмъкна поправка: „...на 30 декември 1874 и влиза в тази семинария на 4-ти март 1875.“ Записването на Стефан Томов в университета Дрю, Медисън Новият студент остави перото на тежката полирана дъбова маса. Така! Докторът намигна окуражително и двамата се усмихнаха като стари съзаклятници. Снеговете отново бяха сковали алеите в леса, когато Дружеството на полиглотите в Дрю се събра на учредителна среща в затоплената от парното голяма читалня на Гибънсовата библиотека. Оказа се, че членовете му общо говореха осем древни и осемнадесет съвременни езици. На първите две места в модерните езици (според официалната история на Дрю от Джон Кънингам) бяха двама българи: Стефан Томов от Котел с осем езика и Йордан Икономов от Елена, който беше изпипал шест. Телескопичен блик През май 1884в Константинопол Томов се жени за сестрата на Икономов Адомица Пра септември следващата година, като учители в Американското научно-богословско училище в Свиищов, двамата възпитаници на университета Дрю в САЩ приемат сина на поп Константин от Хадърча Петър Дънов; на 24 юни 1887подписват атестата му за успешно завършване и на следващата година му дават препоръки за следване в Дрю. В продължение на две десетилетия след това Томов превежда духовни книги от английски на български, като успоредно с това публикува свои трудове в Америка, където перото му отдавна е добре дошло. След като завършва Дрю и отива в Бостън да защити теоложката си теза и да следва медицина, Петър Дънов попада на една от тези статии на учителя си в сп. „Методистки преглед“от 1892: „Доктрината на панславизма“. (Тази статия, между другото, се цитира в методистката литература на САЩ повече от десетилетие след отпечатването й.) С нея именно Дънов навлиза в бурната дискусия от това време за Русия и славянството, поведена от бостънското списание „Атлантик мънтли“.
към текста >>

Полет като кажеш на нашия литературен български език, значи право нагоре в подножието на престола Господен да стигнеш! А ако е полет от онези, дето си малко с изпъкнали очи и трохи от трахана около устата, и се опулиш и опънеш пети, и вжжжжжжж! - вземеш, че се треснеш баш в центъра на часовниковата кула?
Учил в Сегедин, в Унгария, учителствал край Букурещ. С австрийския си паспорт се настанил като агент на Киряк Цанков (от националноосвободителните деятели в румънската столица) в Свищов и му въртял международната куриерска работа. Той бил, който преподава немски на Петър. Каква огромна империя са наследили българите, какви простори са им били отворени, какъв полет; и какви усилия е трябвало да положат да стигнат до това положение след петдесетина години, че който е учил в чужбина другаде освен Русия, ако отърве бесилото, трябва поне да иде в затвора за седем-осем години. Така или иначе - тогава било времето на високия полет и Петър в първите си години се носел със силните въздушни течения над родината си. Полет като кажеш на нашия литературен български език, значи право нагоре в подножието на престола Господен да стигнеш! А ако е полет от онези, дето си малко с изпъкнали очи и трохи от трахана около устата, и се опулиш и опънеш пети, и вжжжжжжж! - вземеш, че се треснеш баш в центъра на часовниковата кула? Вжжжжжжж-жът! - фронтално така! - баш в кубето на „Св. Богородица“? Защото, като мисля за онези години: за влизането на Петър в реалката, за завършването му с първия випуск и прощаването му с Варна, за да отиде в Американското духовно училище в Свищов, аз виждам много светлина, много шум, много пъстрота, много радост; виждам българите най- радостно от всички по него време да викат „ура!“, но не и най-много да тежат на мястото си. Варна е върхът и Варна е сриването на надеждите на тези, дето виждат нещата ясно и точно, както подиграният Шишков вижда България на българите, защото „на българите“ значи на български първенци, които са я водили към свободата; а сега е дошло време първенците да се готвят да варят клисави домати с ориз полуслепи на тавана на някоя от църквите, които са издигнали сами, и да мигат на парцали под насмешките на учениците си и новоиздигнатите угодници на освободителите. И къде им е бил акълът наистина - две хиляди души на международен град от над 20 хиляди. С пристанище на море, с железница до речно пристанище на най-оживения път до центъра на Европа, строена от англичаните.
към текста >>

Една от стоте столични думи В български език, на която да се чудиш и маеш.
Това вижда синът на поп Константин - еполети. И еполети. Чужденци. Чува езици, от които само половината разбира. До комисаря е князът - строен немец, издокаран, както най-добре да се подскаже накъде ще вървят работите тука, в свободна България - ура! - да живей! Облечен е в униформата на руски генерал (да се знай!) и на главата има нещо, дето трябва да мине за българска шапка - селски калпак (ура, да живей! С гол в ръката нож! Хей!) Нищо че като се тръгне от губернатора (дето им подава ръка), който е изкарал половината си живот дотук в Европа, та се мине през господа градските съветници и дамите на кея, та се стигне до варненските българчета, арменчета, гърчета и еврейчета всички са с европейски дрехи, раирани панталони, часовници със златни ланци в джобчетата на жилетките, сребърни пенснета, английски бомбайки на главата и широкополи кючук-парижки капелуши. Тия сега, дето се смятат за голямо добрутро, граждани, народни водачи, богаташи, престижни хора - те, дето са освобождавали Варна - по-хубаво да свикват, че няма да имат думата - свободна България е това, селският дух тука е освободен, калпакът (ура!) ще се пуха в земята - бомбета-шмомбета - лека-полека ще ви издокараме като народни изедници и ще мълчите; и селото, духът на славянството, мистичните сили на свободна България с калпака на капитан бай чичо хайдут Петко хаджи войвода ще бъде кривнат на гордо чело... С гол в ръката нож! Телескопичен блик Тези бомбайки, които господа мъжете носят във Варна, сега им Викат „бомбета“. Една от стоте столични думи В български език, на която да се чудиш и маеш. Защото столицата Цариград е световен град. И там - къде другаде - заможните българи пръв път ще видят панталони (италиански потури) и калцуни (италиански гащи), и пантофи (италиански чехли), и тенекета (английски метални делви), ще чуят за Париж (турско-италианското произношение на Paris „Пари“, дето като го кажат това чудо българите по света - чудят им се!). И оттам също иде името на тези английски модерни шапки, дето приличат на бобени котлета, обърнати наопаки. В Англия така им Викат по разговорному „котлета“, а литературно се казват „боулър хет“ (от „Боул“ - супена купа), само че навремето, когато столицата на българите е била Цариград, този стил шапки ги донесли представителите на търговските фирми от Изток и от Близкия изток - накъм Индия, Хонконг, Бирма, - отдето идват големите английски пари в Цариград. И китайци, и бирманци, и индуските кули, хамали, богаташи носят валчести кат там - бедна или богато скроени - все едно.
към текста >>

В Англия така им Викат по разговорному „котлета“, а литературно се казват „боулър хет“ (от „Боул“ - супена купа), само че навремето, когато столицата на българите е била Цариград, този стил шапки ги донесли представителите на търговските фирми от Изток и от Близкия изток - накъм Индия, Хонконг, Бирма, - отдето идват големите английски пари в Цариград.
Тия сега, дето се смятат за голямо добрутро, граждани, народни водачи, богаташи, престижни хора - те, дето са освобождавали Варна - по-хубаво да свикват, че няма да имат думата - свободна България е това, селският дух тука е освободен, калпакът (ура!) ще се пуха в земята - бомбета-шмомбета - лека-полека ще ви издокараме като народни изедници и ще мълчите; и селото, духът на славянството, мистичните сили на свободна България с калпака на капитан бай чичо хайдут Петко хаджи войвода ще бъде кривнат на гордо чело... С гол в ръката нож! Телескопичен блик Тези бомбайки, които господа мъжете носят във Варна, сега им Викат „бомбета“. Една от стоте столични думи В български език, на която да се чудиш и маеш. Защото столицата Цариград е световен град. И там - къде другаде - заможните българи пръв път ще видят панталони (италиански потури) и калцуни (италиански гащи), и пантофи (италиански чехли), и тенекета (английски метални делви), ще чуят за Париж (турско-италианското произношение на Paris „Пари“, дето като го кажат това чудо българите по света - чудят им се!). И оттам също иде името на тези английски модерни шапки, дето приличат на бобени котлета, обърнати наопаки. В Англия така им Викат по разговорному „котлета“, а литературно се казват „боулър хет“ (от „Боул“ - супена купа), само че навремето, когато столицата на българите е била Цариград, този стил шапки ги донесли представителите на търговските фирми от Изток и от Близкия изток - накъм Индия, Хонконг, Бирма, - отдето идват големите английски пари в Цариград. И китайци, и бирманци, и индуските кули, хамали, богаташи носят валчести кат там - бедна или богато скроени - все едно. И в град Бомбай - първият европейски английски град в Индия, ги правят толкова „по богатому“ англичаните, които са влезли в крак с модата, че дори ги колос- ват. И за да са все пак английски - тези котлета, - взимат, че им слагат малки периферийки. И това е Времето на големия стил на живот, идващ от Индия: коктейлите се казват по индийски „пунч“ - което значи „пет“. Като в таблапш „Пендж у Ек“ - пет и едно.
към текста >>

За Петър без каквото и да е съмнение Шишков, любимият математик, историкът, учителят му по френски език, не е смешен спрямо смешните стихове на Вазов от онова време и той не може да се подиграва, приютен в хлапашките глутници на съучениците си, и е самотен, и мълчи.
След това за Пенчо Славейков и доктор Кръстев (Кой беше този ли? Не е важно - един с очилца, разбира се!) И ще се смеят на онези, които трябва да им разчистят място, като поетите Стамболов и Шишков... И точно насам водя аргумента си. Синът на поп Константин, който сега се пържи, без да разбере как са изместени приятелите на баща му от църковните и училищни работи, не може да се изпише в една или друга котерия. Синът на природно отлетия устовец не знае как да деформира мисленето си, за да повярва, че този или онзи литературен единак на деня е по-добър, истински български, народен, че той точно заслужава шопския калпак над руските генералски еполети върху стройните германски крака. А не другият, който очевидно също е толкова дребна риба, колкото него. За Петър без каквото и да е съмнение Шишков, любимият математик, историкът, учителят му по френски език, не е смешен спрямо смешните стихове на Вазов от онова време и той не може да се подиграва, приютен в хлапашките глутници на съучениците си, и е самотен, и мълчи. Но че вижда ясно това, което казвам тук, няма никакво съмнение. Оттук нататък ще минат 60 години живот за Петър и над четири хиляди записани негови проповеди, беседи, лекции. Ясно се виждат там неговите литературни ценности. Никъде няма да доловите Вазов да е турен по-горе от Шишков или Пенчо Славейков по-горе от Вазов - и то не защото литературата не е негова област. Напротив! Точно обратното! След като завършва за каквото е отишъл в семинарията Дрю след няколко години, т.е.
към текста >>

9. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Ний очевидно гледаме тия нови ученици българчета и българки да ходят да учат протестантско учение на своя матерния български език, проводени от измамените им родители за по-икономическо учение, заблуждени, защото гледайте, двама чуждестранни протестанти измамиха и привлякоха на късо време току-речи половина Свищова, тъй щото на 2-ий того месеца бутнаха скандал дори и в народните ни уж училища, се възбунтуваха учениците противу учителите и си доказаха сериозно, че ще отидат в протестантското училище да учат.“ И друга дописка за „варварството“ на протестантското възпитание в същия брой: „Свищовското протестантско училище учениците му приеха набързо добро благонравие; те, на 17 того, след като излязоха от училището, захванаха да викат и да хвърлят камъни кого де видят; застигнаха едно момиче, което носеше тава от фурната, задърпаха, заудряха го и му разсипаха тавата с рибата.
Както бе при каденето по време на кланетата преди две години - именно с не толкова голяма опасност за живота си, докато дебелоглавият пастор Кларк заедно с още по-дебелоглавия самоковски занаятчия Чакалов с него спасяват жени и деца от турските читаци в Батак.) Свищовлии нямат мехури в главата си и ясно виждат както доброто, което мисиите носят, така и проблемите на местното образование. Но засегнат ли се личните интереси - моралът изчезва като дим, и настъпва писък за заплати, за престиж, за контрол; започва зъбене срещу това, което се възприема като отнемане на плячката. Издърпвам за ушите един брой пак на в. „Народа“ - който дава идея за обстановката точно преди идването на Петър Дънов да учи в протестантското училище. Броят от 13 декември 1882 година: „Почитаемата редакция на „Български глас“ зела под внимането това, което ние простодушно обнародвахме миналия брой ... но не вярва имало ли е ученици протестанти. Ний очевидно гледаме тия нови ученици българчета и българки да ходят да учат протестантско учение на своя матерния български език, проводени от измамените им родители за по-икономическо учение, заблуждени, защото гледайте, двама чуждестранни протестанти измамиха и привлякоха на късо време току-речи половина Свищова, тъй щото на 2-ий того месеца бутнаха скандал дори и в народните ни уж училища, се възбунтуваха учениците противу учителите и си доказаха сериозно, че ще отидат в протестантското училище да учат.“ И друга дописка за „варварството“ на протестантското възпитание в същия брой: „Свищовското протестантско училище учениците му приеха набързо добро благонравие; те, на 17 того, след като излязоха от училището, захванаха да викат и да хвърлят камъни кого де видят; застигнаха едно момиче, което носеше тава от фурната, задърпаха, заудряха го и му разсипаха тавата с рибата. Писъка на горкото момиче помогна та пуснаха някой та го избавиха, а то замалко да го бутнат в хендека.“ И уводната статия на броя: „... целта на това училище не може да бъде освен гибелна за нашата младеж... Защо прочее се допущат действията на тия пропагандисти, които нахално и лукаво гледат да се втурват между простодушието население, и да го тласкат по един гибелен за народната ни бъдащност път? “ След това на първа страница има един поучителен диалог между Православен и Протестантин, в който протестантинът говори против кандилата, свещите и иконите, които били забранени от втората божа заповед да не се правят кумири, а православният съкрушително отговаря, че това е, за да може да разбере богомолецът по-ясно за какво става дума в църквата. И пак на първа страница започва статия срещу алчността и аморалността на евреите (След Освобождението свищовската търговия усеща присъствието на зимничките еврейски кантори на отсрещния бряг). С доста ясна насока: „... В Русия ги има близо три милиона,... а и у нас, ако се размножат, доде да ги притопим в себе си, и червата ни ще изядат...“ Сградата на Методисткото богословско училище, Свищов, сега банка Диагнозата е ясна - „ксенофобия гравис“ - от това страда Свищов по онова време. Иначе - град на едно от първите места в българските земи по образование, култура, просвета, търговия, индустрия.
към текста >>

Страшен търговец бил с цяла Европа! Представлявал австрийски търговски фирми в Свищов.
Не са само те обаче - учениците, дето обикалят из града. Протестантските пансионери понякога пресичат чаршията и сядат заедно с пансионерите от държавното търговско училище, и има какво да чуят от тях за училището им, защото и то е една баш свищовска работа на „иди ми-доди ми.“ Петър е някак приятно изненадан да научи, че тази работа с търговското училище е почната от бащата на прочутия свищовлия Шишманов, който се оказва, че бил връстник на неговия баща - поп Константин. И - за чудене ли е - този Шишманов е бил „по-луд“ и от неговия баща. Родил се във Видин, но виж само какъв човек! - завършил академия в Темишвар и бил пленен както всичките си чуждонародни съученици там от дисциплината и реда на австрийската държава, и като избухнала войната с италианците, постъпил доброволец в австрийската армия. Марширувал рамо до рамо с войските на генерал Радецки и в прочутото сражение при Навара на 23 март 1849 година така се бил, че му дали сребърен кръст и медал някакъв, и се върнал в България като цесаро-гренадирски фелдфебел, и този чин в ушите на смело пиещите боза ученици звучи като фелдмаршал-юбергенерал Фон Гаубиц. Страшен търговец бил с цяла Европа! Представлявал австрийски търговски фирми в Свищов. И точно той, така или иначе, още през 1873 г. отворил в града така нареченото „Приватно търговско училище в Свищов“. Младите бъдещи търговци с готовност описват какво се учело тогава в училището - повече отколкото сега учат те самите. Учело се практическа търговска аритметика, търговска география, търговска история, наука за познаване естествените и приготвените артикули, химия, търговска терминология и стилистика, френски и немски език. А с училището какво станало! Затворили го, защото кой ли не се заяждал с Шишманов, но преди две- три години свищовският депутат в Народното събрание Димитър Анев дал рамо на министъра на просветата, да се отвори търговско училище в Свищов - че Свищов нали е търговското кръстовище на Балканите! Представяш ли си ти, Петре! Като се отвори канала Майнц - какво беше там - и връзката с река Рейн, по Дунава в Свищов ще идат кораби и стоки от Франкфурт, от Хамбург чак; ще има тук кантори от Амстердам! И очите им светят, светят на бъдещите търговци, и младите сърца около последната виличка кадаиф ликуват! Училището им и то е ново като на Петровите съученици.
към текста >>

Учело се практическа търговска аритметика, търговска география, търговска история, наука за познаване естествените и приготвените артикули, химия, търговска терминология и стилистика, френски и немски език.
Марширувал рамо до рамо с войските на генерал Радецки и в прочутото сражение при Навара на 23 март 1849 година така се бил, че му дали сребърен кръст и медал някакъв, и се върнал в България като цесаро-гренадирски фелдфебел, и този чин в ушите на смело пиещите боза ученици звучи като фелдмаршал-юбергенерал Фон Гаубиц. Страшен търговец бил с цяла Европа! Представлявал австрийски търговски фирми в Свищов. И точно той, така или иначе, още през 1873 г. отворил в града така нареченото „Приватно търговско училище в Свищов“. Младите бъдещи търговци с готовност описват какво се учело тогава в училището - повече отколкото сега учат те самите. Учело се практическа търговска аритметика, търговска география, търговска история, наука за познаване естествените и приготвените артикули, химия, търговска терминология и стилистика, френски и немски език. А с училището какво станало! Затворили го, защото кой ли не се заяждал с Шишманов, но преди две- три години свищовският депутат в Народното събрание Димитър Анев дал рамо на министъра на просветата, да се отвори търговско училище в Свищов - че Свищов нали е търговското кръстовище на Балканите! Представяш ли си ти, Петре! Като се отвори канала Майнц - какво беше там - и връзката с река Рейн, по Дунава в Свищов ще идат кораби и стоки от Франкфурт, от Хамбург чак; ще има тук кантори от Амстердам! И очите им светят, светят на бъдещите търговци, и младите сърца около последната виличка кадаиф ликуват! Училището им и то е ново като на Петровите съученици. Когато започва училище Петър, търговското училище е едва във втората си учебна година, откриват го една година след дебатите в парламента през 1884-1885. Наистина, какъв град! Вземе, че го помете злото, и отново като Феникс се ражда от пепелта си, по-светъл и по-пълен с дух от преди, и жълтите му очи се взират по дунавските залези нататък към завоя на реката на север. Към Франкфурт. Или Ротердам там.
към текста >>

Младият варненец ги сравнява с това, което е учил в реалката, и сега Томов и Икономов се оказва, че им преподават неща, за които във Варна не е ставало и дума! Първо, английският език - разбира се - в изучаването на който има пръст и Чалис.
Богородица“ - днешната най-висока точка над реката. И него като разрушават - хайде пак по на запад. И всеки път като се изнесе и отново се засели градът, нови махали се дигат на запад и все по на запад, докато вече целият град, кажи-речи, е минал оттатък римската кула. Площадът на някогашното „Чифте кафене“, Свищов Тези безкрайни лакардии около подпряните с керемидки килнати масички на градските кафенета, колкото и празни по същество, изострят въображението на тукашните отдалечени от родните си къщи пансионери, и вглъбената душа на Петър намира в свищовските му две години огромна храна за фокусирането си, разкриват му се все по-широки и по- далечни перспективи за бъдещето. В по-трезви минути Петър и неговите съученици разговарят и по предметите, които изучават. Младият варненец ги сравнява с това, което е учил в реалката, и сега Томов и Икономов се оказва, че им преподават неща, за които във Варна не е ставало и дума! Първо, английският език - разбира се - в изучаването на който има пръст и Чалис. Ами учебниците им? Тези невероятни, точно очертани, някак нежни и добри рисунки на нежни и добри деца, жени, мъже, животни, растения. Ще кажеш наивни малко - вярно! И са - извинявайте! - ама са за малки деца учебниците им по английски език, защото там английски нали го учат като деца, не като мустакати дангалаци като тукашните. Все едно; за начина, по който са оформени, става дума. Картинките им са пълни с топлота и толерантност, като ги сравниш по стил със защрихованите графики на медна плака в руско-австрийския стил на българските учебници; Рим и варварите, населили Колизеума в онзи варненски учебник по история, лъхат на свирепост.
към текста >>

Ще кажеш наивни малко - вярно! И са - извинявайте! - ама са за малки деца учебниците им по английски език, защото там английски нали го учат като деца, не като мустакати дангалаци като тукашните.
Площадът на някогашното „Чифте кафене“, Свищов Тези безкрайни лакардии около подпряните с керемидки килнати масички на градските кафенета, колкото и празни по същество, изострят въображението на тукашните отдалечени от родните си къщи пансионери, и вглъбената душа на Петър намира в свищовските му две години огромна храна за фокусирането си, разкриват му се все по-широки и по- далечни перспективи за бъдещето. В по-трезви минути Петър и неговите съученици разговарят и по предметите, които изучават. Младият варненец ги сравнява с това, което е учил в реалката, и сега Томов и Икономов се оказва, че им преподават неща, за които във Варна не е ставало и дума! Първо, английският език - разбира се - в изучаването на който има пръст и Чалис. Ами учебниците им? Тези невероятни, точно очертани, някак нежни и добри рисунки на нежни и добри деца, жени, мъже, животни, растения. Ще кажеш наивни малко - вярно! И са - извинявайте! - ама са за малки деца учебниците им по английски език, защото там английски нали го учат като деца, не като мустакати дангалаци като тукашните. Все едно; за начина, по който са оформени, става дума. Картинките им са пълни с топлота и толерантност, като ги сравниш по стил със защрихованите графики на медна плака в руско-австрийския стил на българските учебници; Рим и варварите, населили Колизеума в онзи варненски учебник по история, лъхат на свирепост. Рим тук - това са мъдрите закони, сенаторите, строежите на пътищата. И най-поразителното от всичко, особено за Петър като попски син - това са уроците по религията на Томов. Това тук е нещо съвсем друго! Това тук не ти казва какво трябва да знаеш, какво трябва хубаво, хубаво да научиш, за да си спокоен, че вече няма да сбъркаш в това как да се черкуваш и какво трябва да правиш, за да си християнин, и вече да не изпадаш в диващината на нехристияните.
към текста >>

Освен това в богат търговски, европейски град като този жените не са тренировъчен боксьорски чувал за мъжете си, като се върнат пияни, разбира се.
През 1856 Начович осъществява мечтата си в града да има Читалище. Освен църковен хор тук има и оркестър през 1869 г., в църквата „Св. Преображение“ в махалата на местните богаташи. Така че това е музикален град, и в него Петър намира едно от призванията си. Точно в Свищов той се сдобива с първата си цигулка и се научава да свири наистина добре. Освен това в богат търговски, европейски град като този жените не са тренировъчен боксьорски чувал за мъжете си, като се върнат пияни, разбира се. На тях се пада по европейски тертип да култивират високонравствени начала в живота на семейството си, децата си, обществото, и тук именно през 1869 г. е основано първото българско женско дружество „Надежда“. С първия ден на Освобождението в родния си град се връща печатарят Паничков, който от времето на Неофит Бозвели печата вестници, списания, брошури, додето не го заточат заради съдържанието на напечатаното през 1863 г. в Мосул. И диванета има.
към текста >>

Новата църква на Кольо Фичето стърчи величествено на хълма над павираната улица между маазите и складовете и търговските кантори от пристанището и гарата - за чудо и приказ, и е младост, и е живот, и е простор, и оттук нататък е само музика, радост, любов; и Бог дава и дава! * Но, уви! пак трябва да повторим, че не всички евангелисти са толкова късметлии да продължават необезпокоявани образованието си по време на Балканската война.
И тази вълна, и този хинтерланд на малкия международен град именно яхат учениците от методисткото духовно и българското търговско училище в стремежа си към по-доброто. А какво ще стане накрая, знае само Бог. Ще видим. Сега за сега градският турски часовник отмерва часовете и минутите кога точно да се затвори чаршията, за да има справедливост в търговската конкуренция, за да не се закъснява за деловите срещи в кафенетата и канторите, за да вървят колелата на града гладко смазани. Центърът е калдъръмен и всяко разсъмване се мете от циганите. Новата църква на Кольо Фичето стърчи величествено на хълма над павираната улица между маазите и складовете и търговските кантори от пристанището и гарата - за чудо и приказ, и е младост, и е живот, и е простор, и оттук нататък е само музика, радост, любов; и Бог дава и дава! * Но, уви! пак трябва да повторим, че не всички евангелисти са толкова късметлии да продължават необезпокоявани образованието си по време на Балканската война. Бъдещият приятел на Петър в Америка и възпитаник на конгрегашката протестантска мисия в Самоков - Чакалов - в това време зобе грозде из „освободено пазарджишко“, докато „освободените“ местни бахчеванджии размахват геги да пъдят братята освободители от имотите си. Той е част от двайсе-трийсетчленната доброволческа чета самоковлии, които опълченецът от Кишинев Спас Джезаджията събира под командата на запасния капитан Куртев да затвърдят съединението на Източна Румелия към Княжество България. Телескопичен блик „На седми сутринта нарамихме кримките с по двайсе патрона и се отправихме за границата, която беше на 12 километра от Самоков. Заедно с други младежи като мен и аз успях да убедя родителите си, че трябва да се запиша доброволец, макар че едва що бях навършил 18 години. Оттатък Шипоченското ханче, на 1-2 километра, видяхме километричния камък, който отбелязваше границата между Княжество България и Източна Ружлия.
към текста >>

Георги Чакалов в спомените си го описва като тесногръд човек, без никакви ораторски способности, но настойчив, и въпреки че българският му език никакъв го нямал, бил направо тарторът на баща му по вероучение.
И вече бащината му къща не била за него! Решил да стане горномахленец, да купи горномахленска къща за семейството си и да се настани между равни нему! Толкоз! Който ще, нека да опява зад гърба му! Второто, още по-смело решение на баща му било да се самоотлъчи от православната църква и да стане евангелист. Това станало към 1873 година. Кои били причините за този най-радикален прелом в живота му, младият Георги никога не разбрал напълно, защото баща му бил много строг човек и колкото и да му се искало да го попита, не смеел да го направи лице в лице - всичко останало на недомлъвките и въображението му. Така или иначе му се струвало, че причините трябва да са били главно две: държането на свещениците, някои от които баща му виждал пияни в черква, което го хвърляло в ярост, и на второ място, сладкодумието на някои от евангелистите, особено тогавашния пастор в евангелската църква в Самоков - Иван Тонджаров, и донякъде Никола Истинчев. Баща му обаче от всичките мисионери в Самоков се чувствал най-близък с Джеймс Ф. Кларк. Георги Чакалов в спомените си го описва като тесногръд човек, без никакви ораторски способности, но настойчив, и въпреки че българският му език никакъв го нямал, бил направо тарторът на баща му по вероучение. В Америка, според Георги, той не би могъл да стане пастор даже в най-затънтено село, но началниците му го намирали подходящ за България. Поради настойчивостта си да търси нови членове на евангелската църква, той ходел често по селата „да проповядва Евангелието“ и редовно ядял бой от екзалтираните защитници на православието, но в очите на самия Кларк, пък вероятно и на началството му в Америка това минавало като „страдания за Христовата кауза“. По-късно, когато дошъл най-младият мисионер със семейството си - г-н Слийпър - младият Георги видял „новото“ в тези хора и силно се привързал към него, тъй като Слийпър бил с други похвати и много по-способен като учител и проповедник. Искал да въведе нови методи с по-широки и по-модерни перспективи за развитие, но не можал да надделее над дебелоглавия Кларк и трябвало да се върне обратно в Америка. Така или иначе, баща му си се държал за пуританина Кларк и толкова! За семейството на младия Чакалов това било голям шок, особено за близки и роднини.
към текста >>

Излез на верандата на въздух, дишай, седни и се отпусни, и гледай, и кажи-речи под краката ти пуфкат ежедневните търговски кораби; влачат се рибарски варки, пътнически затентени гиганти с два етажа високи странични витла на австрийските богаташки компании шарят от Тулча и Гюргево във Влашко, през Силистра и Русчук в Турция, през Видин на еврейската банка Арие, през Белград в Сърбия, Банат, Будапеща в Унгария, Братислава, Виена и Залцбург в Австрия... Светът от високия свищовски дунавски бряг се гледа от две точки: едната е височината на римската кула, която е военно кале и недостъпна за живеене и в подножието й се тълпи дребната риба.
* И така... Двамата, които горе-долу по едно време ще пътуват за Америка, след като Петър завърши Свищовското методистко училище, вече знаем: Петър Дънов и Георги Чакалов; и криво-ляво знаем какво стои зад гърба им и какво е било обкръжението им, докато стигат дотук. Остава третият - Алеко Константинов от самия Свищов. И Алеко е от Петровото поколение. И той - като Петър и Чакалов за свое нещастие - се ражда в България в съзнание и остава в съзнание до края на живота си, - докато го убиват. Дете на виделината! Богаташки син, баща му реди за него роден дом с гръб към Свищов и България: опънал веранда горе, високо на втория етаж към най-международната артерия на своята родина - Белия тих Дунав, - и зад него низините, блатата, горите, далечните покриви на Зайчар в свободна Румъния. Излез на верандата на въздух, дишай, седни и се отпусни, и гледай, и кажи-речи под краката ти пуфкат ежедневните търговски кораби; влачат се рибарски варки, пътнически затентени гиганти с два етажа високи странични витла на австрийските богаташки компании шарят от Тулча и Гюргево във Влашко, през Силистра и Русчук в Турция, през Видин на еврейската банка Арие, през Белград в Сърбия, Банат, Будапеща в Унгария, Братислава, Виена и Залцбург в Австрия... Светът от високия свищовски дунавски бряг се гледа от две точки: едната е височината на римската кула, която е военно кале и недостъпна за живеене и в подножието й се тълпи дребната риба. Другата е височината на Преображенската махала по на запад - над гарата, над маазите, над складовете, над пристанището - с десетината огромни богаташки къщи на европейски Свищов: на Станчови, на хаджи Василеви, Сакеларович, Цанкови, Павлович, Димитър Василев, Аврамов - все благотворители, за които Виена, Букурещ, Галац, Одеса, Мюнхен са на една ръка разстояние. Животът на Алекрвия баща, такъв какъвто той го води, е в Австрия и Швейцария. Оттам идват първите разкази за света, които Алеко чува, за това се говори в дома му; оттам идат съдовете, от които се яде, дрехите, които се носят, мебелите, които се разтоварват долу в пристанището, бижутата на майка му и сестрите му - самоварите и сребърните държатели на кристалните чаши. Оттам иде и твърдото решение на баща му Алеко да учи вкъщи с най-добрите учители, които може да се намерят: Емануил Васкидович и Янко Мустаков. В Свищов не се срещат с Петър, тъй като Алеко почти не учи в родния си град, но животът им през цялото време върви паралелно.
към текста >>

И там, в света, той няма да се загуби, разбира се с всеки, огъва се около всеки, навлиза напред с пет езика (Колко езика говориш ти, скъпи висшисте мой български, с подпетените гуменки?).
И когато приятелят му Ст. Бешков се мъчи да го утеши с едно писмо, той му отвръща: „Добре, ще се казвам вече Щастливеца!“ Загубил онова, което е било негово и обично, Алеко се научава да обича това, което вижда - всичко, което вижда - животът такъв, какъвто е, българинът такъв, какъвто е. Бай Ганю. Помислете си какво преклонение е Алековото пред този образ - бай Ганю влиза в света и няма да се върне; влиза не като измамник. Розовото му масло е добро розово масло. И там, в света, той няма да се загуби, разбира се с всеки, огъва се около всеки, навлиза напред с пет езика (Колко езика говориш ти, скъпи висшисте мой български, с подпетените гуменки?). Ако бай Ганю беше постъпил като студент в Дрю, вместо да продава розово масло, щеше да заеме третото почетно място в полиглотското дружество на доктор Стронг в семинарията в Медисън веднага след свищовските учители от Алеково време Стефан Томов от Котел и Йордан Икономов от Елена. Алеко обича бай Ганю истински, защото като събирателен образ на проблемите на издигащия се към света и слънцето българин той не го рисува като роб на преструвки, на превземки и на селско лицемерие, а такъв какъвто е. Личност! С чудовищни, отблъскващи недостатъци. Но въоръжен с божествената вяра, че ако върви, и върви, и върви, ще стигне в подножието на Неговия престол. И това, че е грозен и няма да стигне, не променя силата на вярата му, не пресушава християнската сълза на Алеко, и дълбоката почуда от мощта му.
към текста >>

Турски думи много имало в езика.
Тя била първата в селото. После правихме и нашата, православната църква - преди нищо не беше. И пак евангелистите с нас, помагат, комшийски така. Много не я разпитвам, защото тя, докато чакаме, и тъй и тъй ми разправя, без да бърза. Преди турци, българи, цигани, не се делили. Турски думи много имало в езика. После взели да идват хора от Балкана, там било колиби, гладно живеели и търсели Добруджата. Не се женели много-много помежду си. Имало такава дума: „Остави го тоз балканджия, бе!“ Един вид, проста работа. Не че били прости, но така била думата. И ми дойде наум, че сигурно точно така беше станала цялата тая работа.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27797198295593