Търсене в текстове за 'Троеличие на Бога'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 56 резултата в 2 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2. Спешните въпроси в живота, 2 юли 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Някои мислят, че като вярват в Бога, ще се спасят.
Всеки човек е една част, един орган на един велик организъм, на една целесъобразна система и е подчинен на законите, по които стават процесите и явленията в тази система. Той е свободен дотолкова, доколкото действа в съгласие с тези закони. Но понеже съвременният човек не върви в съгласие с тези закони, той не е свободен. И човек не може да бъде свободен, докато това, което има може да му се вземе. Свободата съществува само за съвършените, които са господари на това, което имат, но те вървят напълно в хармония със законите на природата, вложени в системата на техния организъм. Някои мислят, че като вярват в Бога, ще се спасят. Не, това нищо няма да им помогне. Те може да вярват, но щом умират, те са обикновени хора и не са свободни. Съвременните хора, които мислят, че много знаят, искат да бъдат авторитети за всичко ида коригират природата. Но частта не може да бъде авторитет за цялото. И в този си стремеж, да коригира природата, човек си създава големи противоречия и несгоди и се чуди после, откъде му идват нещастията.
към текста >>

За да има успех в това направление, трябва да обича Бога и после ближния си.
Проверявайте дали сте в правия път, за да не живеете в самозаблуждение. Не уповавайте на никакви ренти и осигуровки, а уповавайте на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и на вашите ръце. Уповавайте на това, което вие знаете и можете да направите, а не на това, което другите са ви казвали. Човек трябва да изкарва прехраната си с труд, а не да очаква от другите. Човек най-първо трябва да се занимава със себе си, не със своята личност, но със себе си като космична единица. За да има успех в това направление, трябва да обича Бога и после ближния си. Обичта към ближния е само проверка да знаем колко обичаме Бога. Казва се в Писанието: ,Да възлюбиш ближния си като себе си“, т.е. като Бога в себе си. Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът. И ако домът не е така съграден, в света не може да има никакво щастие.
към текста >>

Обичта към ближния е само проверка да знаем колко обичаме Бога.
Не уповавайте на никакви ренти и осигуровки, а уповавайте на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и на вашите ръце. Уповавайте на това, което вие знаете и можете да направите, а не на това, което другите са ви казвали. Човек трябва да изкарва прехраната си с труд, а не да очаква от другите. Човек най-първо трябва да се занимава със себе си, не със своята личност, но със себе си като космична единица. За да има успех в това направление, трябва да обича Бога и после ближния си. Обичта към ближния е само проверка да знаем колко обичаме Бога. Казва се в Писанието: ,Да възлюбиш ближния си като себе си“, т.е. като Бога в себе си. Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът. И ако домът не е така съграден, в света не може да има никакво щастие. Майката и бащата са вътре в нас.
към текста >>

като Бога в себе си.
Човек трябва да изкарва прехраната си с труд, а не да очаква от другите. Човек най-първо трябва да се занимава със себе си, не със своята личност, но със себе си като космична единица. За да има успех в това направление, трябва да обича Бога и после ближния си. Обичта към ближния е само проверка да знаем колко обичаме Бога. Казва се в Писанието: ,Да възлюбиш ближния си като себе си“, т.е. като Бога в себе си. Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът. И ако домът не е така съграден, в света не може да има никакво щастие. Майката и бащата са вътре в нас. Тъй разбрано, туй Божествено учение има известно приложение и няма да има противоречия в живота. Това са спешните въпроси, които всеки трябва да разрешава и върху което чисто разрешение може да изгради своето бъдещо щастие.
към текста >>

Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът.
Човек най-първо трябва да се занимава със себе си, не със своята личност, но със себе си като космична единица. За да има успех в това направление, трябва да обича Бога и после ближния си. Обичта към ближния е само проверка да знаем колко обичаме Бога. Казва се в Писанието: ,Да възлюбиш ближния си като себе си“, т.е. като Бога в себе си. Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът. И ако домът не е така съграден, в света не може да има никакво щастие. Майката и бащата са вътре в нас. Тъй разбрано, туй Божествено учение има известно приложение и няма да има противоречия в живота. Това са спешните въпроси, които всеки трябва да разрешава и върху което чисто разрешение може да изгради своето бъдещо щастие. По беседа от Учителя, държана на 2 юли 1933 г.
към текста >>

2. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА
V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА 1. Космология Понятието космология (от гр. kosmos - вселена, свят, ред, и logos - слово, учение, наука) като съдържание представлява дял от философията и астрономията, наука за Вселената като единно свързано Цяло и за цялата обхваната от астрономични наблюдения област на Вселената (т. е. наблюдаемата от Земята област от Вселената, наречена Метагалактика) като част от това Цяло. Космологията може да бъде определена още и като теоретичен възглед за произхода, същността, структурата и развитието на Космоса като цяло.
към текста >>

Вселената е еманация (излъчване, проявление), своеобразно "тяло" на Бога.
наблюдаемата от Земята област от Вселената, наречена Метагалактика) като част от това Цяло. Космологията може да бъде определена още и като теоретичен възглед за произхода, същността, структурата и развитието на Космоса като цяло. В съответствие с космологията в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, съществуват три свята на Проявеното Битие: физически (материален), духовен и Божествен. Съвършеният Божествен свят, който е реален, не е тъждествен с физическия. Вселената е еманация (излъчване, проявление), своеобразно "тяло" на Бога. Невидимият свят (извън материалния или, по-точно, съществуващ паралелно с него при несравнимо по-висока вибрационна честота) е населен от различни йерархии "светли същества", завършили земния (физическия) етап от своята еволюция. Те са посредници между Бога и човека, изпълнители на глобалния Божествен план за Вселената. Светът се явява вечна арена за изява на Живота. Източник на живота е Бог, проявен като Любов. Когато наблюдаваме живота във физическия свят, в природата, ние можем да открием доказателството за съществуването на Бога именно в разумността на природата.
към текста >>

Те са посредници между Бога и човека, изпълнители на глобалния Божествен план за Вселената.
В съответствие с космологията в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, съществуват три свята на Проявеното Битие: физически (материален), духовен и Божествен. Съвършеният Божествен свят, който е реален, не е тъждествен с физическия. Вселената е еманация (излъчване, проявление), своеобразно "тяло" на Бога. Невидимият свят (извън материалния или, по-точно, съществуващ паралелно с него при несравнимо по-висока вибрационна честота) е населен от различни йерархии "светли същества", завършили земния (физическия) етап от своята еволюция. Те са посредници между Бога и човека, изпълнители на глобалния Божествен план за Вселената. Светът се явява вечна арена за изява на Живота. Източник на живота е Бог, проявен като Любов. Когато наблюдаваме живота във физическия свят, в природата, ние можем да открием доказателството за съществуването на Бога именно в разумността на природата. По същността си животът представлява диференцирането на първичната Монада. Основният принцип на живота също е наречен "Любов", защото в света няма жива материя, която да не е тясно свързана с любовта.
към текста >>

Когато наблюдаваме живота във физическия свят, в природата, ние можем да открием доказателството за съществуването на Бога именно в разумността на природата.
Вселената е еманация (излъчване, проявление), своеобразно "тяло" на Бога. Невидимият свят (извън материалния или, по-точно, съществуващ паралелно с него при несравнимо по-висока вибрационна честота) е населен от различни йерархии "светли същества", завършили земния (физическия) етап от своята еволюция. Те са посредници между Бога и човека, изпълнители на глобалния Божествен план за Вселената. Светът се явява вечна арена за изява на Живота. Източник на живота е Бог, проявен като Любов. Когато наблюдаваме живота във физическия свят, в природата, ние можем да открием доказателството за съществуването на Бога именно в разумността на природата. По същността си животът представлява диференцирането на първичната Монада. Основният принцип на живота също е наречен "Любов", защото в света няма жива материя, която да не е тясно свързана с любовта. Силата, която движи живота, е именно Любовта. Това е следствие от тезата, че Творението е непрестанен акт, творчески процес, а в творението Бог се еманира, за да го реализира - значи е подтикван от Любов. Материалният и нематериалният свят, от гледна точка на живота, са не различни дадености, а едно и също - като две последователни фази на целокупния живот.
към текста >>

В него се проявява Промисълът, Волята и вездесъщата проницателност на съвършеното Начало - Бога.
Материалният и нематериалният свят, от гледна точка на живота, са не различни дадености, а едно и също - като две последователни фази на целокупния живот. Преходът от материя към Дух се осъществява постъпателно чрез преминаване от по-груби към по-ефирни субстанции, от по-низши в субстанциално отношение зони на Космоса към по- висши такива. Във Вселената властва законът на хармонията. Животът е единен, пронизан от абсолютната Мъдрост на Божеството-Творец. Космосът е вечен, безкраен и одухотворен. В него се проявява Промисълът, Волята и вездесъщата проницателност на съвършеното Начало - Бога. Вселената като съвкупност от непрекъснати изменения на вечно движещи се и променливи обективни реалности се подчинява на Новото, което винаги идва. Космосът е отражение на Истината. Вселената като проявление на Бога почива върху няколко основни принципа. Първият от тях е, че всичко в света е разумно. Това означава, че сътворението, развитието и крайната цел на живота - в качеството си на еманация на Божествения Абсолют - са включени в Божия план, те са проява на Великото Разумно Начало.
към текста >>

Вселената като проявление на Бога почива върху няколко основни принципа.
Животът е единен, пронизан от абсолютната Мъдрост на Божеството-Творец. Космосът е вечен, безкраен и одухотворен. В него се проявява Промисълът, Волята и вездесъщата проницателност на съвършеното Начало - Бога. Вселената като съвкупност от непрекъснати изменения на вечно движещи се и променливи обективни реалности се подчинява на Новото, което винаги идва. Космосът е отражение на Истината. Вселената като проявление на Бога почива върху няколко основни принципа. Първият от тях е, че всичко в света е разумно. Това означава, че сътворението, развитието и крайната цел на живота - в качеството си на еманация на Божествения Абсолют - са включени в Божия план, те са проява на Великото Разумно Начало. Светът е изграден върху базата на две начала или два полюса: Дух и материя, сила и любов, страдание и възнаграждение и т.н. Тази полярност е проява на Висшия Разум, защото чрез нея протича постоянното движение, което е фундаменталната характеристика на Битието. Това е вторият основен градивен принцип.
към текста >>

Това е Любовта на Бога към всяко същество, към всяко живо творение, към цветята, дърветата, камъните, материалните форми - към всичко съществуващо.
Всичко расте под техните грижи" (Учителят П. Дънов). Природата, която съществува вечно, е носителка на живота, на един висш порядък, на една закономерност, на едно развитие, което в живота на хората се осъществява според закона на прераждането (превъплъщението). Природата няма минало, нито бъдеще - тя е винаги сега. Тя е неизменно млада, силна, хармонична. Природата - това е светът на нещата, светът на човека, светът на формите и отношенията, светът на мислите, една единна система от реалности, в най-скритата си същност пронизана от всемирната Любов. Това е Любовта на Бога към всяко същество, към всяко живо творение, към цветята, дърветата, камъните, материалните форми - към всичко съществуващо. Природата няма единствено материален начин на битийност. Тя се проявява като реалност на различни полета (светове, области или зони на Битието): физическо, астрално, ментално, причинно и т. н. Взаимна обусловеност свързва тези космически области, тъй че силите, които действат във всяко поле, проникват в следващото и в своята съвкупност определят наличността на една Висша Сила, Която управлява Всемира. Характерно за всяко едно поле е това, че силите, които действат в него, се намират в йерархическа зависимост. Тези сили, тези същества на най-ниското равнище - физическия живот, имат материален субстрат и духовна стойност, но в другите светове те се проявяват като същества от по-висока степен на духовно развитие.
към текста >>

Дънов дава следния израз на позицията си относно взаимовръзката между Бога и природата: "... Някои наричат Природата тяло на Бога.
Разбира се, тук няма никаква аналогия с концепциите на Г. Хегел или Л. Фойербах за абсолютното. Това е една извънредно дълбока, метафизическа и трансцендентал- на картина на природата, чийто смисъл отвежда направо към Библията, към това, че "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). Учителят П. Дънов дава следния израз на позицията си относно взаимовръзката между Бога и природата: "... Някои наричат Природата тяло на Бога. Това обаче е само един образ. Ала мнозина дотам се увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество. Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава" (курсивът мой - К. З.). Очевидно е, че с това си заявление Учителят на ББ в България категорично се разграничава от класическата форма на пантеизма.
към текста >>

Светът или Космосът са проявление на Бога.
Дънов, пречупено през призмата на нейния онтологичен аспект, е Бог - като понятие, същност и проявление. Неговата същност е недостъпна за всяко същество, стоящо по-ниско от Него - сиреч за цялото творение. Той е Творец на Битието от хаоса (ср. Бит. 1:1-2). В качеството Си на Демиург Той се изявява като Разумно Начало, Велика Разумност, Вечен Източник на живота, Вечно Начало, Триединство на Любов, Мъдрост и Истина. Светът или Космосът са проявление на Бога. Във Вселената действат определени принципи, закони, сили и енергии. Светът е доказателство за съществуването на Бога, тъй като Той присъства навсякъде в него. Затова светът е разумен. Цялото Битие се развива според предначертания Божествен план и се стреми към постигане на крайната цел - единство и хармония със Създателя си. 2. Учение за Бога
към текста >>

Светът е доказателство за съществуването на Бога, тъй като Той присъства навсякъде в него.
Той е Творец на Битието от хаоса (ср. Бит. 1:1-2). В качеството Си на Демиург Той се изявява като Разумно Начало, Велика Разумност, Вечен Източник на живота, Вечно Начало, Триединство на Любов, Мъдрост и Истина. Светът или Космосът са проявление на Бога. Във Вселената действат определени принципи, закони, сили и енергии. Светът е доказателство за съществуването на Бога, тъй като Той присъства навсякъде в него. Затова светът е разумен. Цялото Битие се развива според предначертания Божествен план и се стреми към постигане на крайната цел - единство и хармония със Създателя си. 2. Учение за Бога Според учението на ББ в интерпретацията на П. Дънов по отношение на целокупното Битие Бог е едновременно трансцендентен (външен и независим) и иманентен (вътрешно присъщ), неизменен Абсолют, централна Монада.
към текста >>

2. Учение за Бога
Светът или Космосът са проявление на Бога. Във Вселената действат определени принципи, закони, сили и енергии. Светът е доказателство за съществуването на Бога, тъй като Той присъства навсякъде в него. Затова светът е разумен. Цялото Битие се развива според предначертания Божествен план и се стреми към постигане на крайната цел - единство и хармония със Създателя си. 2. Учение за Бога Според учението на ББ в интерпретацията на П. Дънов по отношение на целокупното Битие Бог е едновременно трансцендентен (външен и независим) и иманентен (вътрешно присъщ), неизменен Абсолют, централна Монада. Същевременно Той е проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос. В качеството Си на Абсолют Той е Първопричината на всички неща, на всичко съществуващо. Той съдържа в Себе Си единството на всички души, затова е Глава на човешкия дух.
към текста >>

Дънов за Бога се преплитат елементи на модерен пантеизъм ("В познаването на Бога се крие разрешаването на въпроса за безсмъртието.") и възвишен монотеизъм ("Казва Писанието: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единия, Истинния Бог" (Йоан 17:3 - бел. К.
Същевременно Той е проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос. В качеството Си на Абсолют Той е Първопричината на всички неща, на всичко съществуващо. Той съдържа в Себе Си единството на всички души, затова е Глава на човешкия дух. В Своето проявление Бог е единното и вечно Битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или съзнанието на Цялото. Очевидно в учението на П. Дънов за Бога се преплитат елементи на модерен пантеизъм ("В познаването на Бога се крие разрешаването на въпроса за безсмъртието.") и възвишен монотеизъм ("Казва Писанието: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единия, Истинния Бог" (Йоан 17:3 - бел. К. З.) - значи, да пробудим онзи принцип, който Бог е внесъл в нас. Всичко онова, чуждото, трябва да го отхвърлим. Всеки от вас трябва да знае кое е Божественото. Туй, което носи радост, е Божествено; туй, което носи скръб, не е Божествено. Туй, което носи мир, е Божествено; туй, което носи размирие, не е Божествено.
към текста >>

Туй, което носи милосърдие, е от Бога; туй, което носи коравосърдечие, не е от Бога.
З.) - значи, да пробудим онзи принцип, който Бог е внесъл в нас. Всичко онова, чуждото, трябва да го отхвърлим. Всеки от вас трябва да знае кое е Божественото. Туй, което носи радост, е Божествено; туй, което носи скръб, не е Божествено. Туй, което носи мир, е Божествено; туй, което носи размирие, не е Божествено. Туй, което носи милосърдие, е от Бога; туй, което носи коравосърдечие, не е от Бога. Туй, което носи добро, е от Бога; туй, което носи зло, не е от Бога."). Той характеризира Божията същност по следния начин: "Той изпълва всичко, изпълва цялото Битие, всички светове, всички слънчеви системи и все пак остава непроявен. И в цялата вечност Той не може напълно да се прояви. В нея няма всички форми, чрез които Той би могъл напълно да се прояви." И още: "Сам по Себе Си Абсолютният, Непостижимият е без форма. Той е "нищо".
към текста >>

Туй, което носи добро, е от Бога; туй, което носи зло, не е от Бога.").
Всичко онова, чуждото, трябва да го отхвърлим. Всеки от вас трябва да знае кое е Божественото. Туй, което носи радост, е Божествено; туй, което носи скръб, не е Божествено. Туй, което носи мир, е Божествено; туй, което носи размирие, не е Божествено. Туй, което носи милосърдие, е от Бога; туй, което носи коравосърдечие, не е от Бога. Туй, което носи добро, е от Бога; туй, което носи зло, не е от Бога."). Той характеризира Божията същност по следния начин: "Той изпълва всичко, изпълва цялото Битие, всички светове, всички слънчеви системи и все пак остава непроявен. И в цялата вечност Той не може напълно да се прояви. В нея няма всички форми, чрез които Той би могъл напълно да се прояви." И още: "Сам по Себе Си Абсолютният, Непостижимият е без форма. Той е "нищо". Но това "нищо" съдържа всичко в себе си." Учителят П.
към текста >>

Където и да погледне човек в света, навсякъде, "в центъра на всяко нещо", ще види Бога.
Той не може да се вмести в никое измерение. Той е безграничен, изначален и вечен. Бог е Първият принцип, Абсолютът, Разумното Начало. В същото време Бог е Едното, Той е личен. Той е Съществото, "Чийто център е навсякъде, а периферията - никъде". Където и да погледне човек в света, навсякъде, "в центъра на всяко нещо", ще види Бога. Всесилността на Бога означава "съвкупността на цялото Битие" и Неговата мисъл се изявява като всемогъща творческа сила. Учителят на ББ в нашата страна утвърждава, че Бог представлява една недоказуема Същност. Той е "... Любов, която трябва да опитате вътре в себе си". Пътят на човека към Бога лежи в съвършенството (ср. Мат. 5:48).
към текста >>

Всесилността на Бога означава "съвкупността на цялото Битие" и Неговата мисъл се изявява като всемогъща творческа сила.
Той е безграничен, изначален и вечен. Бог е Първият принцип, Абсолютът, Разумното Начало. В същото време Бог е Едното, Той е личен. Той е Съществото, "Чийто център е навсякъде, а периферията - никъде". Където и да погледне човек в света, навсякъде, "в центъра на всяко нещо", ще види Бога. Всесилността на Бога означава "съвкупността на цялото Битие" и Неговата мисъл се изявява като всемогъща творческа сила. Учителят на ББ в нашата страна утвърждава, че Бог представлява една недоказуема Същност. Той е "... Любов, която трябва да опитате вътре в себе си". Пътят на човека към Бога лежи в съвършенството (ср. Мат. 5:48). На друго място в Словото си Учителят П.
към текста >>

Пътят на човека към Бога лежи в съвършенството (ср.
Той е Съществото, "Чийто център е навсякъде, а периферията - никъде". Където и да погледне човек в света, навсякъде, "в центъра на всяко нещо", ще види Бога. Всесилността на Бога означава "съвкупността на цялото Битие" и Неговата мисъл се изявява като всемогъща творческа сила. Учителят на ББ в нашата страна утвърждава, че Бог представлява една недоказуема Същност. Той е "... Любов, която трябва да опитате вътре в себе си". Пътят на човека към Бога лежи в съвършенството (ср. Мат. 5:48). На друго място в Словото си Учителят П. Дънов заключава: "Аз живея в Бога" - това подразбира, че Бог е "отвън". "Бог живее в мене" - това подразбира, че Бог е "вътре", а аз, човекът, съм "отвън". Според Учителя П.
към текста >>

Дънов заключава: "Аз живея в Бога" - това подразбира, че Бог е "отвън".
Учителят на ББ в нашата страна утвърждава, че Бог представлява една недоказуема Същност. Той е "... Любов, която трябва да опитате вътре в себе си". Пътят на човека към Бога лежи в съвършенството (ср. Мат. 5:48). На друго място в Словото си Учителят П. Дънов заключава: "Аз живея в Бога" - това подразбира, че Бог е "отвън". "Бог живее в мене" - това подразбира, че Бог е "вътре", а аз, човекът, съм "отвън". Според Учителя П. Дънов съществуването на Бога, Който е едновременно Едно и същевременно е деленията, безброй много, на това Едно, е целокупността на Битието, вътрешното единство на всички същества. Израз на Неговото съществуване в Творението - света и човека - е триединството на Любовта, Мъдростта и Истината като съзидателни мирови принципи, които едновременно пронизват и изпълват цялото пространство и са основа на всички сили и елементи, които обуславят живота. Бог е сътворил света като една Божествена реалност, притежаваща собствени принципи и закони.
към текста >>

Дънов съществуването на Бога, Който е едновременно Едно и същевременно е деленията, безброй много, на това Едно, е целокупността на Битието, вътрешното единство на всички същества.
Мат. 5:48). На друго място в Словото си Учителят П. Дънов заключава: "Аз живея в Бога" - това подразбира, че Бог е "отвън". "Бог живее в мене" - това подразбира, че Бог е "вътре", а аз, човекът, съм "отвън". Според Учителя П. Дънов съществуването на Бога, Който е едновременно Едно и същевременно е деленията, безброй много, на това Едно, е целокупността на Битието, вътрешното единство на всички същества. Израз на Неговото съществуване в Творението - света и човека - е триединството на Любовта, Мъдростта и Истината като съзидателни мирови принципи, които едновременно пронизват и изпълват цялото пространство и са основа на всички сили и елементи, които обуславят живота. Бог е сътворил света като една Божествена реалност, притежаваща собствени принципи и закони. Съществува Божествен разумен свят, свят на Духа, в който всичко е вечно и безсмъртно, който е истински реален. Този свят е единият полюс на човешкото битие, от който човек е излязъл и в който пак ще се върне, защото това е Сам Бог. Материята е другият полюс на битието, който е носител на преходността и променливостта.
към текста >>

Същността на Бога е любовта.
Бог е сътворил света като една Божествена реалност, притежаваща собствени принципи и закони. Съществува Божествен разумен свят, свят на Духа, в който всичко е вечно и безсмъртно, който е истински реален. Този свят е единият полюс на човешкото битие, от който човек е излязъл и в който пак ще се върне, защото това е Сам Бог. Материята е другият полюс на битието, който е носител на преходността и променливостта. Бог е единственото Същество, Което е абсолютно свободно и абсолютно добро. Същността на Бога е любовта. Бог се изявява в света само като Любов. Затова Творението е плод на Неговата Любов. Бог е в състояние на съвършена благост. Всички същества живеят в Него. Чрез Своята изява като Любов Бог се разкрива като вечно даващ и никога не вземащ.
към текста >>

Христос като най-висша изява на Бога е Неговото първо доброволно ограничение като проявление на нивото на Битието.
Всички същества живеят в Него. Чрез Своята изява като Любов Бог се разкрива като вечно даващ и никога не вземащ. Най-съвършеният израз на тази Любов, според учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, е Христос. Господ е първият принцип в света, който е вътре във всяко същество; Христос е вторият принцип, който определя взаимоотношенията между хората. Христос като най-висша изява на Бога е Неговото първо доброволно ограничение като проявление на нивото на Битието. Изявата на Божията Любов чрез Христос е Духът на Христос. Бог е непознаваем, защото опитвайки се да Го дефинираме и опредметим, ние Го ограничаваме, но Той е непознаваем в битието Си на Дух-Абсолют. Той обаче подлежи на познаване чрез Своята изява като Любов. Бог е Едното, ала Той е и Цялото в същото време, доколкото е навсякъде. Затова целият свят, сътворен от Него, е в същност огромен Божествен организъм, в който всяка обективна реалност има своето точно определено място и предназначение.
към текста >>

Великите Посветени (членовете на ББ) от своя страна са подчинени на Бога, на този трансцендентален Дух, Който е първичен Извор на живота и висша разумност.
Той обаче подлежи на познаване чрез Своята изява като Любов. Бог е Едното, ала Той е и Цялото в същото време, доколкото е навсякъде. Затова целият свят, сътворен от Него, е в същност огромен Божествен организъм, в който всяка обективна реалност има своето точно определено място и предназначение. Бог е Дух, защото Абсолютът и съвършенството са нещо нематериално. Битието има само един Създател - Бог, макар че то бива управлявано и съграждано от силите на Всемирното ББ. Великите Посветени (членовете на ББ) от своя страна са подчинени на Бога, на този трансцендентален Дух, Който е първичен Извор на живота и висша разумност. Приемайки Бога като Логос, като Първопричина, Учителят П. Дънов доближава идеята за пантеизма до теософското разбиране на мирозданието, за грандиозния Божествен План за света. В контекста на своето виждане за природата Учителят на ББ у нас достига до въпроса за същината на Бога. Това е един вечен, изключително съществено въпрос, чието разрешаване не е възможно от хилядолетия насам, още повече - по академичен път. Проблемите за същността на живота, на смъртта, на Бога лежат в основата на всяка философска концепция и представляват интерес за всяко мислещо същество.
към текста >>

Приемайки Бога като Логос, като Първопричина, Учителят П.
Бог е Едното, ала Той е и Цялото в същото време, доколкото е навсякъде. Затова целият свят, сътворен от Него, е в същност огромен Божествен организъм, в който всяка обективна реалност има своето точно определено място и предназначение. Бог е Дух, защото Абсолютът и съвършенството са нещо нематериално. Битието има само един Създател - Бог, макар че то бива управлявано и съграждано от силите на Всемирното ББ. Великите Посветени (членовете на ББ) от своя страна са подчинени на Бога, на този трансцендентален Дух, Който е първичен Извор на живота и висша разумност. Приемайки Бога като Логос, като Първопричина, Учителят П. Дънов доближава идеята за пантеизма до теософското разбиране на мирозданието, за грандиозния Божествен План за света. В контекста на своето виждане за природата Учителят на ББ у нас достига до въпроса за същината на Бога. Това е един вечен, изключително съществено въпрос, чието разрешаване не е възможно от хилядолетия насам, още повече - по академичен път. Проблемите за същността на живота, на смъртта, на Бога лежат в основата на всяка философска концепция и представляват интерес за всяко мислещо същество. Учителят П.
към текста >>

В контекста на своето виждане за природата Учителят на ББ у нас достига до въпроса за същината на Бога.
Бог е Дух, защото Абсолютът и съвършенството са нещо нематериално. Битието има само един Създател - Бог, макар че то бива управлявано и съграждано от силите на Всемирното ББ. Великите Посветени (членовете на ББ) от своя страна са подчинени на Бога, на този трансцендентален Дух, Който е първичен Извор на живота и висша разумност. Приемайки Бога като Логос, като Първопричина, Учителят П. Дънов доближава идеята за пантеизма до теософското разбиране на мирозданието, за грандиозния Божествен План за света. В контекста на своето виждане за природата Учителят на ББ у нас достига до въпроса за същината на Бога. Това е един вечен, изключително съществено въпрос, чието разрешаване не е възможно от хилядолетия насам, още повече - по академичен път. Проблемите за същността на живота, на смъртта, на Бога лежат в основата на всяка философска концепция и представляват интерес за всяко мислещо същество. Учителят П. Дънов не прави нито опит за богословско определение на Бога, нито казва пряко какво е Бог, но той посочва какво прави Бог, как Той се проявява в живота природа и оттук оставя на човека да насочи мислите си към Него: "Бог е извън страданията, извън греховете на хората. Бог в същност всичко вижда, всичко минава през Него, никога обаче не страда, никога не се изменя, не се влияе.
към текста >>

Проблемите за същността на живота, на смъртта, на Бога лежат в основата на всяка философска концепция и представляват интерес за всяко мислещо същество.
Великите Посветени (членовете на ББ) от своя страна са подчинени на Бога, на този трансцендентален Дух, Който е първичен Извор на живота и висша разумност. Приемайки Бога като Логос, като Първопричина, Учителят П. Дънов доближава идеята за пантеизма до теософското разбиране на мирозданието, за грандиозния Божествен План за света. В контекста на своето виждане за природата Учителят на ББ у нас достига до въпроса за същината на Бога. Това е един вечен, изключително съществено въпрос, чието разрешаване не е възможно от хилядолетия насам, още повече - по академичен път. Проблемите за същността на живота, на смъртта, на Бога лежат в основата на всяка философска концепция и представляват интерес за всяко мислещо същество. Учителят П. Дънов не прави нито опит за богословско определение на Бога, нито казва пряко какво е Бог, но той посочва какво прави Бог, как Той се проявява в живота природа и оттук оставя на човека да насочи мислите си към Него: "Бог е извън страданията, извън греховете на хората. Бог в същност всичко вижда, всичко минава през Него, никога обаче не страда, никога не се изменя, не се влияе. Той остава всякога неизменен. Той е единственото мерило за нещата.
към текста >>

Дънов не прави нито опит за богословско определение на Бога, нито казва пряко какво е Бог, но той посочва какво прави Бог, как Той се проявява в живота природа и оттук оставя на човека да насочи мислите си към Него: "Бог е извън страданията, извън греховете на хората.
Дънов доближава идеята за пантеизма до теософското разбиране на мирозданието, за грандиозния Божествен План за света. В контекста на своето виждане за природата Учителят на ББ у нас достига до въпроса за същината на Бога. Това е един вечен, изключително съществено въпрос, чието разрешаване не е възможно от хилядолетия насам, още повече - по академичен път. Проблемите за същността на живота, на смъртта, на Бога лежат в основата на всяка философска концепция и представляват интерес за всяко мислещо същество. Учителят П. Дънов не прави нито опит за богословско определение на Бога, нито казва пряко какво е Бог, но той посочва какво прави Бог, как Той се проявява в живота природа и оттук оставя на човека да насочи мислите си към Него: "Бог е извън страданията, извън греховете на хората. Бог в същност всичко вижда, всичко минава през Него, никога обаче не страда, никога не се изменя, не се влияе. Той остава всякога неизменен. Той е единственото мерило за нещата. Затуй, когато говорите за Бога, трябва да знаете, че у Бога всичко е възможно, но не и у хората на земята, които вършат престъпления. Не си правете илюзии!
към текста >>

Затуй, когато говорите за Бога, трябва да знаете, че у Бога всичко е възможно, но не и у хората на земята, които вършат престъпления.
Учителят П. Дънов не прави нито опит за богословско определение на Бога, нито казва пряко какво е Бог, но той посочва какво прави Бог, как Той се проявява в живота природа и оттук оставя на човека да насочи мислите си към Него: "Бог е извън страданията, извън греховете на хората. Бог в същност всичко вижда, всичко минава през Него, никога обаче не страда, никога не се изменя, не се влияе. Той остава всякога неизменен. Той е единственото мерило за нещата. Затуй, когато говорите за Бога, трябва да знаете, че у Бога всичко е възможно, но не и у хората на земята, които вършат престъпления. Не си правете илюзии! " Именно от Бога произтича справедливостта, която ражда красотата в живота. Учителят П. Дънов подчертава това: "Не съдете в себе си! Вижте как съди Бог!
към текста >>

" Именно от Бога произтича справедливостта, която ражда красотата в живота.
Бог в същност всичко вижда, всичко минава през Него, никога обаче не страда, никога не се изменя, не се влияе. Той остава всякога неизменен. Той е единственото мерило за нещата. Затуй, когато говорите за Бога, трябва да знаете, че у Бога всичко е възможно, но не и у хората на земята, които вършат престъпления. Не си правете илюзии! " Именно от Бога произтича справедливостта, която ражда красотата в живота. Учителят П. Дънов подчертава това: "Не съдете в себе си! Вижте как съди Бог! Всяка съдба в Него почива на закона на абсолютната справедливост и на благостта... Някои хора говорят за Бялото братство. Законът на Бялото братство е закон на абсолютната справедливост, а не на осъждане.
към текста >>

Всеки от вас е турен на някое определено място в света, да върши известна работа, и не е свободен..." Макар и несвободен в мисията на своя личен, индивидуален живот - живот със скрити страдания и конфликти, с надежди и покаяния, - човекът е свободен да търси знанието, да опознава природата и себе си, да открива по следите на събитията пределно справедливата ръка на Бога.
Щом аз произнеса някоя присъда, това е човешко." Висшата справедливост в известна степен отнема свободата на човека. Нищо в природата не е напълно свободно. Това е израз на детерминизъм, но зад него лежи идеята за космическата Любов, за Божествената намеса в живота, за Волята на Твореца-Бог, която управлява природата по неведоми пътища. Отнемането на част от свободата стеснява възможностите на живите същества, но разширява смисъла на съществуването: "Вие казвате: "Как, нали сме свободни в този свят ? " - Не сте свободни. Всеки от вас е турен на някое определено място в света, да върши известна работа, и не е свободен..." Макар и несвободен в мисията на своя личен, индивидуален живот - живот със скрити страдания и конфликти, с надежди и покаяния, - човекът е свободен да търси знанието, да опознава природата и себе си, да открива по следите на събитията пределно справедливата ръка на Бога. Търсенето на знанието е една твърде значима тема в учението на ББ, изложено пред българския народ от Учителя П. Дънов. "Природата е проявен Бог" - казва той. Величието, хармонията, красотата и мъдростта, които струят от всички действия на разумната природа, отвеждат човешката личност към опитите и упованието да опознае тази неуловима реалност. Разкривайки същността на Всевишния, Учителят П. Дънов Го определя като "Светлина без сенки", като абсолютна Реалност, в Която няма никаква тъмнина.
към текста >>

Да - отговаря ни великият духовен Учител и ни посочва разковничето на това върховно постижение: "Пътят към Бога се намира в съвършенството.
Разкривайки същността на Всевишния, Учителят П. Дънов Го определя като "Светлина без сенки", като абсолютна Реалност, в Която няма никаква тъмнина. Той е освен това "Живот без прекъсване, Любов без промени, Знание без погрешка, Свобода без ограничения" . Как да стигнем до Него? Възможно ли е това? Да - отговаря ни великият духовен Учител и ни посочва разковничето на това върховно постижение: "Пътят към Бога се намира в съвършенството. " Източник на всемирния живот е именно Той, проявен като Любов. На друго място Учителят П. Дънов добавя нови, ценни разсъждения за естеството на Създателя: "Бог вечно се изявява и вечно ще остане неизявен. Вие не познавате още Баща си. Вие имате баща на земята.
към текста >>

Но Бога не сте намерили.
" Източник на всемирния живот е именно Той, проявен като Любов. На друго място Учителят П. Дънов добавя нови, ценни разсъждения за естеството на Създателя: "Бог вечно се изявява и вечно ще остане неизявен. Вие не познавате още Баща си. Вие имате баща на земята. Но Бога не сте намерили. А този Баща е толкова велик, че Той не съди никого. И като се върнат при Бога Неговите Деца, Той казва: "Заколете телето, дайте му пръстен, дайте му угощение (ср. притчата за блудния син - Лука 15:11-32; бел. К. З.)." Той е истинският Баща." В епохи на величествени промени, каквато преживяваме днес, Божието присъствие в човешката душа бива усещано по-силно от всякога. Именно то мотивира личностите и огромните маси от хора да развеят гордо знамената на прогреса, който винаги на първо място е духовен, а след това - и материален.
към текста >>

И като се върнат при Бога Неговите Деца, Той казва: "Заколете телето, дайте му пръстен, дайте му угощение (ср.
Дънов добавя нови, ценни разсъждения за естеството на Създателя: "Бог вечно се изявява и вечно ще остане неизявен. Вие не познавате още Баща си. Вие имате баща на земята. Но Бога не сте намерили. А този Баща е толкова велик, че Той не съди никого. И като се върнат при Бога Неговите Деца, Той казва: "Заколете телето, дайте му пръстен, дайте му угощение (ср. притчата за блудния син - Лука 15:11-32; бел. К. З.)." Той е истинският Баща." В епохи на величествени промени, каквато преживяваме днес, Божието присъствие в човешката душа бива усещано по-силно от всякога. Именно то мотивира личностите и огромните маси от хора да развеят гордо знамената на прогреса, който винаги на първо място е духовен, а след това - и материален. Т. е. Божията искра във всекиго от нас запалва огъня на пресътворението, който преминава триумфално от света на Духа в нашата земна действителност: "Присъствието на Бога е онова Великото, Мощното в света, което събужда човешкия ум и човешкото сърце.
към текста >>

Божията искра във всекиго от нас запалва огъня на пресътворението, който преминава триумфално от света на Духа в нашата земна действителност: "Присъствието на Бога е онова Великото, Мощното в света, което събужда човешкия ум и човешкото сърце.
И като се върнат при Бога Неговите Деца, Той казва: "Заколете телето, дайте му пръстен, дайте му угощение (ср. притчата за блудния син - Лука 15:11-32; бел. К. З.)." Той е истинският Баща." В епохи на величествени промени, каквато преживяваме днес, Божието присъствие в човешката душа бива усещано по-силно от всякога. Именно то мотивира личностите и огромните маси от хора да развеят гордо знамената на прогреса, който винаги на първо място е духовен, а след това - и материален. Т. е. Божията искра във всекиго от нас запалва огъня на пресътворението, който преминава триумфално от света на Духа в нашата земна действителност: "Присъствието на Бога е онова Великото, Мощното в света, което събужда човешкия ум и човешкото сърце. Човек става мощен и в него се раждат нови идеи. Ние сме сега в тази епоха! Бог, Разумното Начало, живее в света. Той е навсякъде - в камъните, в растенията, в животните, в хората. Той живее във видимия свят толкова, колкото и в невидимия."
към текста >>

" Най-кратката пътека за проникването в естеството на Всевишния, за богопознанието е, както може да се предположи, Любовта: "В какво седи познанието на Бога?
Той е навсякъде - в камъните, в растенията, в животните, в хората. Той живее във видимия свят толкова, колкото и в невидимия." В Словото на Учителя П. Дънов единственият еквивалент, достоен да изрази цялостно Божията Същност, освен Любовта, е красотата: "Вечната красота - това е Бог. Бог е най-красивото Същество, Което можете да видите! " Най-кратката пътека за проникването в естеството на Всевишния, за богопознанието е, както може да се предположи, Любовта: "В какво седи познанието на Бога? - Да почувстваш Любовта на Бога! Тогава ще дойде животът. " Както вече неведнъж бе подчертано, в съответствие с учението на ББ, в Своята най-дълбока Същност Бог е непознаваем. Той предпочита да присъства и да се проявява невидим, неосезаем, недостъпен за сътворените от Него същества. Тази проява на Неговата абсолютна Воля има своето основание - желанието Му по никакъв начин да не накърнява вложената от Него в нас свобода: "Всичко, което е в нас и вън от нас, всичко, което ни заобикаля, представя фон, зад който се крие Бог като велик Художник.
към текста >>

- Да почувстваш Любовта на Бога!
Той живее във видимия свят толкова, колкото и в невидимия." В Словото на Учителя П. Дънов единственият еквивалент, достоен да изрази цялостно Божията Същност, освен Любовта, е красотата: "Вечната красота - това е Бог. Бог е най-красивото Същество, Което можете да видите! " Най-кратката пътека за проникването в естеството на Всевишния, за богопознанието е, както може да се предположи, Любовта: "В какво седи познанието на Бога? - Да почувстваш Любовта на Бога! Тогава ще дойде животът. " Както вече неведнъж бе подчертано, в съответствие с учението на ББ, в Своята най-дълбока Същност Бог е непознаваем. Той предпочита да присъства и да се проявява невидим, неосезаем, недостъпен за сътворените от Него същества. Тази проява на Неговата абсолютна Воля има своето основание - желанието Му по никакъв начин да не накърнява вложената от Него в нас свобода: "Всичко, което е в нас и вън от нас, всичко, което ни заобикаля, представя фон, зад който се крие Бог като велик Художник. Той е дълбоко скрит, защото иска да ни остави свободни."
към текста >>

Той разглежда Бога като триединство от принципите на Любовта, Мъдростта и Истината - фундаментални жалони на Битието в неговата теоретична схема.
Той е извън нашето съзнание и затова не може да се докаже." На друго място великият Посветен обвързва стремлението на душата към неспирно еволюционно развитие с отъждествяването на Божието естество с Любовта: "Туй, което образува вечния копнеж на човешката душа и което тя търси в хилядите форми, е Любовта - Бог. Най-великото в живота на ученика е стремежът му нагоре - към това вечно благо." В заключение ще представим интерпретацията на учението на ББ спрямо възгледа за Света Троица. Концепцията, предложена от Учителя П. Дънов в тази насока, съществено се отличава от тезата на класическото християнско богословие. Той разглежда Бога като триединство от принципите на Любовта, Мъдростта и Истината - фундаментални жалони на Битието в неговата теоретична схема. Разяснявайки своето твърдение, Учителят на ББ в България учи, че Троичният Бог е Съществото, Което всичко създава - принцип на Любовта; Което всичко поддържа и уравновесява - закон на Мъдростта; Което разрешава всички противоречия - принцип на Истината. Така под Бог Отец трябва да се разбира учението на Божията Мъдрост; под Бог Син - учението на Божията Любов; под Бог Дух Светий - учението за въздигането, еволюцията на човешкото същество. Изброените три проявления на Троичния Бог Го определят като онази висша Същност, Която е: Творец на живота - Любов, Създател на разумното в природата - Мъдрост, Създател на идеалния ред (т. нар. "мирова държава"). Бог не наказва човека, отклонил се от този ред, а подкрепя излизането му отново на правия път.
към текста >>

Третирайки проблема за троичността на Върховното Божество, той разгръща своето виждане, обогатявайки го с тези - по своеобразен начин - вторични категории, плод на проявлението на главните Космически принципи: "Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като Любов, чийто резултат е животът.
Троица: "... Средата на всички същества и за душата - това е Бог (Отец - бел. К. З.); елементът, който носи живота в себе си - това е Христос (Бог Син - бел. К. З.), а условието, което спомага за проявяването на живота - Св. Дух." На много места в своето учение П. Дънов свързва водещите понятия (Божествени принципи) Любов, Мъдрост и Истина съответно с: живота; светлината и знанието; свободата. Третирайки проблема за троичността на Върховното Божество, той разгръща своето виждане, обогатявайки го с тези - по своеобразен начин - вторични категории, плод на проявлението на главните Космически принципи: "Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като Любов, чийто резултат е животът. Бог се изявява в света като Мъдрост, чийто резултат са светлината и знанието. Бог се изявява в света като Истина и резултат на Истината е свободата. Това е троеличието на Бога." По-нататък Учителят П. Дънов предлага допълнителни, задълбочени пояснения на тези взаимовръзки, свеждайки теоретичното богатство в учението на ББ до възможността за практическо приложение на това вечно познание: "За мен свободата е нещо реално. Аз я опитвам в себе си.
към текста >>

Това е троеличието на Бога." По-нататък Учителят П.
На много места в своето учение П. Дънов свързва водещите понятия (Божествени принципи) Любов, Мъдрост и Истина съответно с: живота; светлината и знанието; свободата. Третирайки проблема за троичността на Върховното Божество, той разгръща своето виждане, обогатявайки го с тези - по своеобразен начин - вторични категории, плод на проявлението на главните Космически принципи: "Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като Любов, чийто резултат е животът. Бог се изявява в света като Мъдрост, чийто резултат са светлината и знанието. Бог се изявява в света като Истина и резултат на Истината е свободата. Това е троеличието на Бога." По-нататък Учителят П. Дънов предлага допълнителни, задълбочени пояснения на тези взаимовръзки, свеждайки теоретичното богатство в учението на ББ до възможността за практическо приложение на това вечно познание: "За мен свободата е нещо реално. Аз я опитвам в себе си. За мен светлината е нещо реално. Всеки ден сме обгърнати в нея. Троеличието на Бога така виждам.
към текста >>

Дънов предлага допълнителни, задълбочени пояснения на тези взаимовръзки, свеждайки теоретичното богатство в учението на ББ до възможността за практическо приложение на това вечно познание: "За мен свободата е нещо реално.
Дънов свързва водещите понятия (Божествени принципи) Любов, Мъдрост и Истина съответно с: живота; светлината и знанието; свободата. Третирайки проблема за троичността на Върховното Божество, той разгръща своето виждане, обогатявайки го с тези - по своеобразен начин - вторични категории, плод на проявлението на главните Космически принципи: "Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като Любов, чийто резултат е животът. Бог се изявява в света като Мъдрост, чийто резултат са светлината и знанието. Бог се изявява в света като Истина и резултат на Истината е свободата. Това е троеличието на Бога." По-нататък Учителят П. Дънов предлага допълнителни, задълбочени пояснения на тези взаимовръзки, свеждайки теоретичното богатство в учението на ББ до възможността за практическо приложение на това вечно познание: "За мен свободата е нещо реално. Аз я опитвам в себе си. За мен светлината е нещо реално. Всеки ден сме обгърнати в нея. Троеличието на Бога така виждам. Ако така разбираме, има смисъл.
към текста >>

Троеличието на Бога така виждам.
Това е троеличието на Бога." По-нататък Учителят П. Дънов предлага допълнителни, задълбочени пояснения на тези взаимовръзки, свеждайки теоретичното богатство в учението на ББ до възможността за практическо приложение на това вечно познание: "За мен свободата е нещо реално. Аз я опитвам в себе си. За мен светлината е нещо реално. Всеки ден сме обгърнати в нея. Троеличието на Бога така виждам. Ако така разбираме, има смисъл. Някои разбират външното троеличие - в три лица. Аз съм виждал картина: Бог нарисуван в три лица: две настрани и едно отзад - в триъгълник. Виждали ли сте такава картина? Художникът е искал да изрази нещо.
към текста >>

Някои разбират външното троеличие - в три лица.
Аз я опитвам в себе си. За мен светлината е нещо реално. Всеки ден сме обгърнати в нея. Троеличието на Бога така виждам. Ако така разбираме, има смисъл. Някои разбират външното троеличие - в три лица. Аз съм виждал картина: Бог нарисуван в три лица: две настрани и едно отзад - в триъгълник. Виждали ли сте такава картина? Художникът е искал да изрази нещо. Първото лице на Бога - това е Любовта. Второто лице на Бога - това е Мъдростта.
към текста >>

Първото лице на Бога - това е Любовта.
Ако така разбираме, има смисъл. Някои разбират външното троеличие - в три лица. Аз съм виждал картина: Бог нарисуван в три лица: две настрани и едно отзад - в триъгълник. Виждали ли сте такава картина? Художникът е искал да изрази нещо. Първото лице на Бога - това е Любовта. Второто лице на Бога - това е Мъдростта. Третото лице на Бога - това е Истината. Отражението на първото лице на Бога - това е животът. Отражението на второто лице на Бога - това е светлината, знанието. Отражението на третото лице на Бога - това е свободата, просторът.
към текста >>

Второто лице на Бога - това е Мъдростта.
Някои разбират външното троеличие - в три лица. Аз съм виждал картина: Бог нарисуван в три лица: две настрани и едно отзад - в триъгълник. Виждали ли сте такава картина? Художникът е искал да изрази нещо. Първото лице на Бога - това е Любовта. Второто лице на Бога - това е Мъдростта. Третото лице на Бога - това е Истината. Отражението на първото лице на Бога - това е животът. Отражението на второто лице на Бога - това е светлината, знанието. Отражението на третото лице на Бога - това е свободата, просторът. Троеличието на Бога то- газ има смисъл.
към текста >>

Третото лице на Бога - това е Истината.
Аз съм виждал картина: Бог нарисуван в три лица: две настрани и едно отзад - в триъгълник. Виждали ли сте такава картина? Художникът е искал да изрази нещо. Първото лице на Бога - това е Любовта. Второто лице на Бога - това е Мъдростта. Третото лице на Бога - това е Истината. Отражението на първото лице на Бога - това е животът. Отражението на второто лице на Бога - това е светлината, знанието. Отражението на третото лице на Бога - това е свободата, просторът. Троеличието на Бога то- газ има смисъл. По отражение схващаме Бога.
към текста >>

Отражението на първото лице на Бога - това е животът.
Виждали ли сте такава картина? Художникът е искал да изрази нещо. Първото лице на Бога - това е Любовта. Второто лице на Бога - това е Мъдростта. Третото лице на Бога - това е Истината. Отражението на първото лице на Бога - това е животът. Отражението на второто лице на Бога - това е светлината, знанието. Отражението на третото лице на Бога - това е свободата, просторът. Троеличието на Бога то- газ има смисъл. По отражение схващаме Бога. А пък щом дойде Истината при мен, аз имам самата реалност.
към текста >>

Отражението на второто лице на Бога - това е светлината, знанието.
Художникът е искал да изрази нещо. Първото лице на Бога - това е Любовта. Второто лице на Бога - това е Мъдростта. Третото лице на Бога - това е Истината. Отражението на първото лице на Бога - това е животът. Отражението на второто лице на Бога - това е светлината, знанието. Отражението на третото лице на Бога - това е свободата, просторът. Троеличието на Бога то- газ има смисъл. По отражение схващаме Бога. А пък щом дойде Истината при мен, аз имам самата реалност. Щом схващам светлината, знанието, аз имам отражението в себе си.
към текста >>

Отражението на третото лице на Бога - това е свободата, просторът.
Първото лице на Бога - това е Любовта. Второто лице на Бога - това е Мъдростта. Третото лице на Бога - това е Истината. Отражението на първото лице на Бога - това е животът. Отражението на второто лице на Бога - това е светлината, знанието. Отражението на третото лице на Бога - това е свободата, просторът. Троеличието на Бога то- газ има смисъл. По отражение схващаме Бога. А пък щом дойде Истината при мен, аз имам самата реалност. Щом схващам светлината, знанието, аз имам отражението в себе си. Щом имам живота в себе си, аз имам отражението на Бога.
към текста >>

Троеличието на Бога то- газ има смисъл.
Второто лице на Бога - това е Мъдростта. Третото лице на Бога - това е Истината. Отражението на първото лице на Бога - това е животът. Отражението на второто лице на Бога - това е светлината, знанието. Отражението на третото лице на Бога - това е свободата, просторът. Троеличието на Бога то- газ има смисъл. По отражение схващаме Бога. А пък щом дойде Истината при мен, аз имам самата реалност. Щом схващам светлината, знанието, аз имам отражението в себе си. Щом имам живота в себе си, аз имам отражението на Бога. Всеки ден аз преживявам троеличието на Бога.
към текста >>

По отражение схващаме Бога.
Третото лице на Бога - това е Истината. Отражението на първото лице на Бога - това е животът. Отражението на второто лице на Бога - това е светлината, знанието. Отражението на третото лице на Бога - това е свободата, просторът. Троеличието на Бога то- газ има смисъл. По отражение схващаме Бога. А пък щом дойде Истината при мен, аз имам самата реалност. Щом схващам светлината, знанието, аз имам отражението в себе си. Щом имам живота в себе си, аз имам отражението на Бога. Всеки ден аз преживявам троеличието на Бога. В това отношение Бог живее в мен."
към текста >>

Щом имам живота в себе си, аз имам отражението на Бога.
Отражението на третото лице на Бога - това е свободата, просторът. Троеличието на Бога то- газ има смисъл. По отражение схващаме Бога. А пък щом дойде Истината при мен, аз имам самата реалност. Щом схващам светлината, знанието, аз имам отражението в себе си. Щом имам живота в себе си, аз имам отражението на Бога. Всеки ден аз преживявам троеличието на Бога. В това отношение Бог живее в мен."
към текста >>

Всеки ден аз преживявам троеличието на Бога.
Троеличието на Бога то- газ има смисъл. По отражение схващаме Бога. А пък щом дойде Истината при мен, аз имам самата реалност. Щом схващам светлината, знанието, аз имам отражението в себе си. Щом имам живота в себе си, аз имам отражението на Бога. Всеки ден аз преживявам троеличието на Бога. В това отношение Бог живее в мен."
към текста >>

0.30907487869263