Търсене в текстове за 'Тесен път'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1407 резултата в 76 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 19) Дванадесетте врати на живота са отворени - Боян Боев (1883 – 1963)

вечерта запалихме силни електрически лампи на полянката и под светлината им доста пъти играхме „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“.
ДВАНАДЕСЕТТЕ ВРАТИ НА ЖИВОТА СА ОТВОРЕНИ “Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“ бяха дадени наскоро, а и все още не бяха добре усвоени от всички и Учителя съобщи, че вечерта трябва да се съберем, за да ги упражняваме. Към 8 ч. вечерта запалихме силни електрически лампи на полянката и под светлината им доста пъти играхме „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“. Отначало няколко малки групи, които ги знаеха добре, ги представиха пред нас, и след това всички взеха участие. После се събрахме около Учителя и започна разговор. При първото упражнение на Паневритмията вземаш и даваш. Когато туриш ръцете си, свити върху рамената, това значи вземане, а когато са настрани, хоризонтално, това значи даване. Второто упражнение на Паневритмията означава мир, тишина.
към текста >>

“Еве“ е принципът на раждането, „Ра“ е Слънцето.
Когато туриш ръцете си, свити върху рамената, това значи вземане, а когато са настрани, хоризонтално, това значи даване. Второто упражнение на Паневритмията означава мир, тишина. Когато се пее „Аум“ с движения и едната ръка се вдига нагоре, а другата се изнася назад, човек трябва да се издигне на пръсти, защото те са свързани с умствения свят. Издигането на пръсти е повдигане в умствения свят. Един брат запита: „Какво е значението на думата „Евера“? “Еве“ е принципът на раждането, „Ра“ е Слънцето. „Евера“ значи роден от Слънцето. Упражнението „Квадрат“ действа много хубаво върху човека. При упражнението „Слънчеви лъчи“ имаме въртене в кръг на единия участник около другия; това още е едно небулозно състояние, но след това се влиза в новия свят. Ти се въртиш в един кръг и обикаляш, ала дойдеш ли до същото място, казваш: „Няма ли изходен път? “. Намериш ли изходния път, радваш се, и това е изразено в упражнението „Слънчеви лъчи“.
към текста >>

Ти се въртиш в един кръг и обикаляш, ала дойдеш ли до същото място, казваш: „Няма ли изходен път?
Един брат запита: „Какво е значението на думата „Евера“? “Еве“ е принципът на раждането, „Ра“ е Слънцето. „Евера“ значи роден от Слънцето. Упражнението „Квадрат“ действа много хубаво върху човека. При упражнението „Слънчеви лъчи“ имаме въртене в кръг на единия участник около другия; това още е едно небулозно състояние, но след това се влиза в новия свят. Ти се въртиш в един кръг и обикаляш, ала дойдеш ли до същото място, казваш: „Няма ли изходен път? “. Намериш ли изходния път, радваш се, и това е изразено в упражнението „Слънчеви лъчи“. Докато се смущаваш, въртиш се като някой кон и вършееш. При „Слънчеви лъчи“ въртенето на единия около другия е движение в затворен кръг, а когато след това се заловят заедно и почнат да пеят: „Ти си ме, мамо, човек красив родила“, това е излизане от затворения кръг в един отворен свят, това е освобождение. Ще ви кажа друга една страна на песента, която се пее при „Слънчеви лъчи”: „Ти ме, мамо, за дълго време бе оставила и сега ме подхвана. Без теб страдах, какво мина през мен, какво съм страдал!
към текста >>

“. Намериш ли изходния път, радваш се, и това е изразено в упражнението „Слънчеви лъчи“.
“Еве“ е принципът на раждането, „Ра“ е Слънцето. „Евера“ значи роден от Слънцето. Упражнението „Квадрат“ действа много хубаво върху човека. При упражнението „Слънчеви лъчи“ имаме въртене в кръг на единия участник около другия; това още е едно небулозно състояние, но след това се влиза в новия свят. Ти се въртиш в един кръг и обикаляш, ала дойдеш ли до същото място, казваш: „Няма ли изходен път? “. Намериш ли изходния път, радваш се, и това е изразено в упражнението „Слънчеви лъчи“. Докато се смущаваш, въртиш се като някой кон и вършееш. При „Слънчеви лъчи“ въртенето на единия около другия е движение в затворен кръг, а когато след това се заловят заедно и почнат да пеят: „Ти си ме, мамо, човек красив родила“, това е излизане от затворения кръг в един отворен свят, това е освобождение. Ще ви кажа друга една страна на песента, която се пее при „Слънчеви лъчи”: „Ти ме, мамо, за дълго време бе оставила и сега ме подхвана. Без теб страдах, какво мина през мен, какво съм страдал! “ Но тази част на песента ще изоставим – „Какво съм минал и какво съм страдал“, това ще го загърбим и ще гледаме новото.
към текста >>

Те означават петте основни добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел в тесен смисъл на думата.
Тези упражнения лекуват всички болести и недоразумения. Кракът, който се прегъва при упражненията и е във въздуха, взема слънчева енергия, а другият крак, който е на земята, дава. Една сестра запита: „Учителю, какво е значението на упражнението „Пентаграм“? ” Нали това упражнение се играе с пет двойки? Те означават петте основни добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел в тесен смисъл на думата. Нали тези двойки се движат и си разменят местата? Това означава, че добродетелите в човека трябва да се поставят в движение. Досега само се е говорило за добродетели, а днес вече трябва тяхното приложение. Чрез упражнението „Пентаграм“ добродетелите оживяват в човека и почват да работят в него. Това е психичното действие на „Пентаграма“.
към текста >>

Прави се седем пъти с десния крак и седем пъти с левия.
Нещо повече, тази идея се праща в света и се съдейства добродетелите на човечеството да влязат в дейност. Докато не научите „Пентаграма“, няма да имате никакъв успех. Ще ви дам едно упражнение, което се прави, когато са възникнали мъчнотии: дясната ръка се вдига нагоре с длан, обърната напред, и се протяга. Десният крак се вдига малко нагоре, а дясната ръка се спуска и се поставя върху крака, малко по-горе от коляното. Това означава Правдата и Добродетелта да се съединят в Любовта. Прави се седем пъти с десния крак и седем пъти с левия. Друго упражнение: десният крак отива малко настрана. Дясната ръка е отпусната долу, но после се движи вляво и нагоре покрай тялото и като направи кръг, поставя се върху десния крак. Това се прави седем пъти с дясната ръка и после с лявата. Има и други, по-сложни упражнения от упражнението „Слънчеви лъчи“, но все още не мога да ги дам, понеже не сте готови. Занапред ние ще дойдем до ред други упражнения и тези, които днес ви са дадени, са едно въведение към онези силни упражнения.
към текста >>

Това се прави седем пъти с дясната ръка и после с лявата.
Десният крак се вдига малко нагоре, а дясната ръка се спуска и се поставя върху крака, малко по-горе от коляното. Това означава Правдата и Добродетелта да се съединят в Любовта. Прави се седем пъти с десния крак и седем пъти с левия. Друго упражнение: десният крак отива малко настрана. Дясната ръка е отпусната долу, но после се движи вляво и нагоре покрай тялото и като направи кръг, поставя се върху десния крак. Това се прави седем пъти с дясната ръка и после с лявата. Има и други, по-сложни упражнения от упражнението „Слънчеви лъчи“, но все още не мога да ги дам, понеже не сте готови. Занапред ние ще дойдем до ред други упражнения и тези, които днес ви са дадени, са едно въведение към онези силни упражнения. Сега в паневритмичните фигури има само контури на движения, но после ще се дадат съдържанието, смисълът и подробностите. Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа. Например истински музикалният човек може да изпее думата „Любов“ с движения и да произведе нужния ефект.
към текста >>

2. 64) Пентаграмът - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя се употребява в широк и в тесен смисъл.
Третото нещо, което се разбира под понятието правда, е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет; което и да е същество се кредитира от Невидимия свят и обществото трябва да му даде всички условия за развитие. Ако това се приложи, тогава се спазва Законът на Правдата. Какво значи Добродетел? Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродeтел са все добродетели. Тогава какво се разбира под думата добродетел? Тя се употребява в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл на думата се разбира всички добродетели, всички нравствени качества и съвършенства; в тесен смисъл – добри дела и добротворство или правене на добро; а в още по-тесен смисъл на думата безсъмнено е служенето на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен: той има добродетел в себе си. В Пентаграма са изписани три букви: В, У, Ж, които означават „Великото училище на живота“. С други думи, Пентаграмът излага картинно Великото училище на живота, в което сме поставени. А числата 1, 2, 3, 4, 5, които са вписани в Пентаграма, са числата на добродетелите.
към текста >>

В широк смисъл на думата се разбира всички добродетели, всички нравствени качества и съвършенства; в тесен смисъл – добри дела и добротворство или правене на добро; а в още по-тесен смисъл на думата безсъмнено е служенето на Бога.
Ако това се приложи, тогава се спазва Законът на Правдата. Какво значи Добродетел? Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродeтел са все добродетели. Тогава какво се разбира под думата добродетел? Тя се употребява в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл на думата се разбира всички добродетели, всички нравствени качества и съвършенства; в тесен смисъл – добри дела и добротворство или правене на добро; а в още по-тесен смисъл на думата безсъмнено е служенето на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен: той има добродетел в себе си. В Пентаграма са изписани три букви: В, У, Ж, които означават „Великото училище на живота“. С други думи, Пентаграмът излага картинно Великото училище на живота, в което сме поставени. А числата 1, 2, 3, 4, 5, които са вписани в Пентаграма, са числата на добродетелите. Най-първо ще изложим Пентаграма като Път за еволюция на човешката душа, а след това – като начин, по който можем да си служим с него.
към текста >>

Най-първо ще изложим Пентаграма като Път за еволюция на човешката душа, а след това – като начин, по който можем да си служим с него.
В широк смисъл на думата се разбира всички добродетели, всички нравствени качества и съвършенства; в тесен смисъл – добри дела и добротворство или правене на добро; а в още по-тесен смисъл на думата безсъмнено е служенето на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен: той има добродетел в себе си. В Пентаграма са изписани три букви: В, У, Ж, които означават „Великото училище на живота“. С други думи, Пентаграмът излага картинно Великото училище на живота, в което сме поставени. А числата 1, 2, 3, 4, 5, които са вписани в Пентаграма, са числата на добродетелите. Най-първо ще изложим Пентаграма като Път за еволюция на човешката душа, а след това – като начин, по който можем да си служим с него. Човек, когато е все още млада душа, която тепърва добива опитност в живота, извървява външния кръг на Пентаграма. Символите от външния кръг на посвещение – сабя, чаша, книга, свещ и жезъл – са вън от петолъчката. В началото на своето развитие човек почва с насилие, служи си със сила, правилно или неправилно, и това е сабята. Като действа с насилие и неправда, тогава по закона на кармата той минава и през страдания, т.е. ще отпие от горчивата чаша на страданието – именно затова чашата е последствие на сабята.
към текста >>

Като се осветли отвътре, тогава човек извървява пътя до жезъла, а именно добива известна власт над себе си и над някои сили и закони; вече става господар на себе си.
В началото на своето развитие човек почва с насилие, служи си със сила, правилно или неправилно, и това е сабята. Като действа с насилие и неправда, тогава по закона на кармата той минава и през страдания, т.е. ще отпие от горчивата чаша на страданието – именно затова чашата е последствие на сабята. Страданията учат и човек дохожда до книгата, а щом се захване за нея, просвещава се, добива светлина и става по-разумен. Иде свещта – тя е запалена в него – той се учи. Като се осветли отвътре, тогава човек извървява пътя до жезъла, а именно добива известна власт над себе си и над някои сили и закони; вече става господар на себе си. С тези пет фази на външния кръг завършва външното учение на човека в живота, което става несъзнателно. Но след това той дохожда до вътрешна криза, чувства се незадоволен и след тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота. Който мине през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, т.е. през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика. Символите на втория кръг са изписани в петолъчката.
към текста >>

през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика.
Иде свещта – тя е запалена в него – той се учи. Като се осветли отвътре, тогава човек извървява пътя до жезъла, а именно добива известна власт над себе си и над някои сили и закони; вече става господар на себе си. С тези пет фази на външния кръг завършва външното учение на човека в живота, което става несъзнателно. Но след това той дохожда до вътрешна криза, чувства се незадоволен и след тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота. Който мине през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, т.е. през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика. Символите на втория кръг са изписани в петолъчката. Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата. В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен. Щом Христовият Дух започне да работи върху ученика, тогава той минава през Правдата. Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен ученик.
към текста >>

Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен ученик.
през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика. Символите на втория кръг са изписани в петолъчката. Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата. В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен. Щом Христовият Дух започне да работи върху ученика, тогава той минава през Правдата. Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен ученик. Това е стръмната пътека към тясната врата, за която говори Христос, и означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са сьблазнявали и отвличали друмника. Но когато той отмине пътеката на самоотричане – дори се откаже от интересите на своята личност, тогава тръгва по Пътя на Любовта. И като се развие в ученика до известна степен Божествена Любов, тя донася Мъдрост. Чак тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта.
към текста >>

Това е стръмната пътека към тясната врата, за която говори Христос, и означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са сьблазнявали и отвличали друмника.
Символите на втория кръг са изписани в петолъчката. Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата. В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен. Щом Христовият Дух започне да работи върху ученика, тогава той минава през Правдата. Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен ученик. Това е стръмната пътека към тясната врата, за която говори Христос, и означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са сьблазнявали и отвличали друмника. Но когато той отмине пътеката на самоотричане – дори се откаже от интересите на своята личност, тогава тръгва по Пътя на Любовта. И като се развие в ученика до известна степен Божествена Любов, тя донася Мъдрост. Чак тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. А добие ли човек Любов и Мъдрост, разцъфтява Дървото на живота.
към текста >>

Но когато той отмине пътеката на самоотричане – дори се откаже от интересите на своята личност, тогава тръгва по Пътя на Любовта.
Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата. В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен. Щом Христовият Дух започне да работи върху ученика, тогава той минава през Правдата. Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен ученик. Това е стръмната пътека към тясната врата, за която говори Христос, и означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са сьблазнявали и отвличали друмника. Но когато той отмине пътеката на самоотричане – дори се откаже от интересите на своята личност, тогава тръгва по Пътя на Любовта. И като се развие в ученика до известна степен Божествена Любов, тя донася Мъдрост. Чак тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. А добие ли човек Любов и Мъдрост, разцъфтява Дървото на живота. И животът на ученика дава плодове: иде Добродетелта в мистичния смисъл на думата.
към текста >>

Така човек дохожда до осмисляне на своя живот, а с това се завършва вторият кръг в развитието на ученика – Пътя на зазоряване.
И животът на ученика дава плодове: иде Добродетелта в мистичния смисъл на думата. Най-после ученикът разбира откровението за жертвеност – смисълът на живота е в служене на Бога. Добродетел значи да правиш добро. Но какво означава да правиш добро? Можеш да нахраниш гладния и да напоиш жадния, можеш да помогнеш на болния и на онеправдания, обаче всичко, каквото правиш, трябва да бъде служене на Бога. Така човек дохожда до осмисляне на своя живот, а с това се завършва вторият кръг в развитието на ученика – Пътя на зазоряване. Третата фаза на развитие е изобразена в центъра на Пентаграма: две змии, права, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии олицетворяват борбата на човека с неговата низша природа. Побеждава висшата природа, човек надвива злото в себе си и минава през кръста. Под кръст се разбира пълно самоотричане. Този, който не гледа своите лични интереси, а се стреми да работи само за Бога, той се слива с Божественото и завършва своята еволюция.
към текста >>

Затова казваме, че Пентаграмът показва Пътя на развитието на човешката душа или Великото училище, през което човек трябва да мине, за да добие съвършенство.
Двете змии олицетворяват борбата на човека с неговата низша природа. Побеждава висшата природа, човек надвива злото в себе си и минава през кръста. Под кръст се разбира пълно самоотричане. Този, който не гледа своите лични интереси, а се стреми да работи само за Бога, той се слива с Божественото и завършва своята еволюция. Щом постигне пьлно самоотричане и пьлно единение с Бога, човек завършва напълно своето развитие, настава Вечният ден. Затова казваме, че Пентаграмът показва Пътя на развитието на човешката душа или Великото училище, през което човек трябва да мине, за да добие съвършенство. Трябва да се има предвид динамичната сила, излизаща от Пентаграма, и да се знае как да се употреби. Веднъж, намирайки се на улица „Опълченска“ 66, Учителя се обърна със следните думи към няколко души от нас, които носеха златен Пентаграм над дрехите си: Вие носите Пентаграма, обаче това е идолопоклонство.Защо го носите като украшение? Трябва да знаете, че от него излиза динамична сила! Пентаграмът е извор на светлина, всеки ясновидец ще види как излизат от него лъчи по всички посоки.
към текста >>

3. 10.ХI.1950 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

- Това е време, когато физическият и духовният свят са в по-тесен контакт един с друг.
Когато присъстващите бяха малко, Учителя държеше беседите си в салона в Търново, а по-късно - на двора, на открито. Съборите са една древна традиция на Бялото Братство от векове и хилядолетия. Учителя казва, че съборът на Бялото Братство от Слънчевата система става всяка година през втората половина на месец август. По тази причина и учениците на Бялото Братство правят своите събори по това време за да може благословението, което се излива от Божествения свят към събора на Бялото Братство, да се получи отчасти и от учениците. Какво нещо са съборите на учениците на Бялото Братство? - Това е време, когато физическият и духовният свят са в по-тесен контакт един с друг. Защо във време на съборите се чувства радост, светлина, лекота, спокойствие, вдъхновение? - Защото през време на събора има висше присъствие - присъстват висши, напреднали същества. Тяхното присъствие се чувства. Ето защо през време на събора човек се чувства в известно състояние като че ли живее в един друг, възвишен свят. За Бялото Братство се говори на много места в Библията.
към текста >>

Често пъти през деня имаше втора беседа.
И точно след два часа, когато двамата братя туриха последните керемиди на покрива и щяха да слизат, закапаха едри капки дъжд. Облакът се върна пак към вилата. В съборните дни в ранна сутрин всички се нареждахме в двора на вилата пред изгрев слънце. След молитви и песни се изпълняваха гимнастическите упражнения. След това почваше беседата. Често пъти през деня имаше втора беседа. В друго време Учителя имаше частни срещи с присъстващите. В свободното време братята и сестрите се събираха на малки групи, за да разговарят върху беседите, върху практическите задачи и си записваха по-важните мисли. Учители свикваха децата, присъстващи на събора на занимание всеки ден. В тези дни те прилагаха новите принципи и методи. Децата с радост очакваха тези занимания.
към текста >>

През 1922 година в читалището през време на беседата някои противници се опитваха на няколко пъти да прекъснат беседата на Учителя с някои възражения, но братята и сестрите веднага започваха да пеят общо песента „Братство, единство” и с това принуждаваха говорителите да млъкнат.
Децата с радост очакваха тези занимания. Присъстващите учители се свикваха в специална учителска група, в която се обменяха мисли върху новото училище. Всички с възторг говореха за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби в детските души. Беше станало традиция през време на събора Учителя да държи беседа за търновските граждани в читалище „Надежда” или в салона на киното. Така са държани беседите „Новото човечество”, „Мировата любов и космичната обич”, „Пробуждане на колективното съзнание” и пр. През 1922 година в читалището през време на беседата някои противници се опитваха на няколко пъти да прекъснат беседата на Учителя с някои възражения, но братята и сестрите веднага започваха да пеят общо песента „Братство, единство” и с това принуждаваха говорителите да млъкнат. И след това Учителя продължаваше да говори. През някои събори съборяните правеха обща разходка до с. Арбанаси за да посетят братските места. Там имаше няколко здания и земя, купени за Братството. Учителя още от първите години казваше да правят опити за комуни.
към текста >>

Това се повторило няколко пъти.
Онова лице останало изненадано и от тогава нататък престанало да говори против братството. Ще ви разкажа един интересен случай с Учителя. Около вилата на едно дърво имало гнездо с оси. Учителя отстранил питата и застанал на известно разстояние да гледа какво ще правят осите. Осите бръмчали около дървото, после отишли към него и пак към дървото, и пак към него. Това се повторило няколко пъти. Учителя прочел мисълта им, а именно: те го молели да тури питата пак на мястото. Той направил това. Изтъквам този факт за да се види, че Учителя използвал всеки случай да прави опити и наблюдения върху животните. В свободното време се групираха и философско-научни групи, в които се обменяха мисли за отношението на идеите на Бялото Братство към научните проблеми. През първите събори се изпълняваха особен род гимнастически упражнения без музика.
към текста >>

Той ни я изпя предварително няколко пъти в движение.
Изтъквам този факт за да се види, че Учителя използвал всеки случай да прави опити и наблюдения върху животните. В свободното време се групираха и философско-научни групи, в които се обменяха мисли за отношението на идеите на Бялото Братство към научните проблеми. През първите събори се изпълняваха особен род гимнастически упражнения без музика. Те се дадоха през време на събора в 1922 година и от тогава се въведоха в цялото братство. През същата тази година Учителя даде песента „Фир-фюр-фен”. Той ни я изпя предварително няколко пъти в движение. Незабравими бяха моментите, когато учехме тази песен под ръководството на Учителя на поляната източно от вилата. Понеже през тази година се туриха основите на школите то на същото място, дето учихме тази песен, Учителя изложи основните принципи на школите. Понеже Учителя държеше за живо обновление между София и провинцията то на едно събрание се определиха кореспондентите от София за всички провинциални градове, дето има кръжоци. Задачата на кореспондентите беше с чести писма да държат провинцията в течение на братския живот при Учителя и да им пращат основните мисли на Учителя. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:
към текста >>

Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приеме страданията с благодарност.
Искате ли да станете учен човек, вие трябва да обичате всички. Каже ли ви някой, че обича само един ще знаете, че той е слаб човек. Той може да носи само един килограм тежест. Силният може да носи земята на гърба си. Това значи, че той обича всички хора. Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приеме страданията с благодарност. Чрез страданията работите стават за една година, без страдания - за хиляди години. Страданията и радостта представляват пробен камък за човека. Чрез тях се изпитва Любовта, устойчивостта на човека. Помнете, че при всяка мъчнотия, която срещате в живота си, ще имате помощта на всички, които ни обичат. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават със своите близки, заминали за другия свят.
към текста >>

4. Съборите на Бялото братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е време, когато физическият и духовният свят са в по-тесен контакт един с друг.
Когато присъствуващите бяха малко, Учителя държеше беседите в салона във Велико Търново, а по-късно на двора, на открито. Съборите са една духовна традиция на Бялото братство от векове и хилядолетия. Учителя каза, че съборът на Бялото братство от Слънчевата система става всяка година през втората половина на месец август. По тая причина и учениците на Бялото братство правят своите събори по това време, за да може благословението, което се излива от Божествения свят към събора на Бялото братство, да се получи отчасти и от учениците. Какво нещо са съборите на учениците на Бялото братство? Това е време, когато физическият и духовният свят са в по-тесен контакт един с друг. Защото във време на съборите се чувства радост, светлина, лекота, спокойствие, вдъхновение. Защото през време на събора има висше присъствие присъствуват висши, напреднали същества. Тяхното присъствие се чувствува. Ето защо през време на събора човек се чувствува в известно състояние, като че ли живее в един друг, възвишен свят. За Бялото братство се говори на много места в Библията.
към текста >>

Често пъти през деня имаше втора беседа.
И точно след два часа, когато двамата братя туриха последната керемида на покрива и щяха да слизат, закапаха едри капки дъжд. Облакът се върна пак към вилата. В съборните дни, в ранна утрин пред изгрев слънце, всички се нареждахме в двора на вилата. След молитви и песни се изпълняваха гимнастическите упражнения. След това почваше беседата. Често пъти през деня имаше втора беседа. В другото време Учителя имаше частни срещи с присъствуващите. В свободното време братята и сестрите се събираха на малки групи, за да разговарят върху беседите, върху практическите задачи, дадени през време на събора, и си записваха по-важните мисли. Учители свикваха децата, присъствуващи на събора, на занимание всеки ден. В тези дни те прилагаха новите принципи и методи. Децата с радост очакваха тези занимания.
към текста >>

През 1922 г., през време на беседата в читалището, някои противници се опитаха на няколко пъти да прекъснат Учителя с някои възражения, но братята и сестрите веднага започнаха да пеят общо песента „Братство, единство“ и с това принудиха говорителите да млъкнат.
Децата с радост очакваха тези занимания. Присъствуващите учители се свикваха в специална учителска група, в която се обменяха мисли върху новото училище. Всички с възторг говореха за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби на детската душа. Беше станало традиция през време на събора Учителя да държи беседа на търновските граждани в читалище „Надежда“ или в салона на киното. Така са държани беседите „Новото човечество“, „Мировата любов и космическата обич“, „Пробуждане на колективното съзнание“ и пр. През 1922 г., през време на беседата в читалището, някои противници се опитаха на няколко пъти да прекъснат Учителя с някои възражения, но братята и сестрите веднага започнаха да пеят общо песента „Братство, единство“ и с това принудиха говорителите да млъкнат. И след това Учителя продължи да говори. По време на някои събори съборяните правеха обща разходка до село Арбанаси, за да посетят братските места. Там имаше няколко здания и земя, купени за Братството. Още от първите години Учителя казваше да се правят опити за комуни. Такъв опит, който продължи известно време, се направи в с. Арбанаси.
към текста >>

Това се повторило няколко пъти.
Човекът останал изненадан и оттогава престанал да говори против Братството. Ще разкажа един интересен случай с Учителя. Около вилата на едно дърво имало гнездо с оси. Учителя отстранил питата и застанал на известно разстояние да види какво ще правят осите. Те бръмчали около дървото, после отишли към него и пак към дървото, и пак към него. Това се повторило няколко пъти. Учителя прочел мислите им. А именно: те го молели да тури питата на мястото й. Той направил това. Изтъквам този факт, за да се види, че Учителя използувал всеки случай да прави опити и наблюдения върху животните. В свободното време се групираха и философско-научни групи, в които се обменяха мисли за отношението на идеите на Бялото братство към научните проблеми.
към текста >>

Той ни я изпя няколко пъти с движения.
Изтъквам този факт, за да се види, че Учителя използувал всеки случай да прави опити и наблюдения върху животните. В свободното време се групираха и философско-научни групи, в които се обменяха мисли за отношението на идеите на Бялото братство към научните проблеми. По време на първите събори се изпълняваха особен род гимнастически упражнения, а сегашните гимнастически упражнил без музика се дадоха през време на събора в 1922 г. И оттогава се въведоха в цялото Братство. През същата тази година Учителя даде песента „фир-фюр-фен“. Той ни я изпя няколко пъти с движения. Незабравими бяха моментите, когато учехме тази песен под ръководството на Учителя на полянката, източно от вилата. Понеже през тази година се туриха основите на школата, то на същото място, дето учехме тази песен, Учителя изложи и основните принципи на школата. Понеже Учителя държеше за живо общение между София и провинцията, то на едно събрание се определиха кореспондентите от София за всички провинциални градове, дето има кръжоци. Задачата на кореспондентите беше с чести писма да държат провинцията в течение на братския живот при Учителя и да им изпращат основните мисли на Учителя. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:
към текста >>

Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приема страданията с благодарност.
Искате ли да станете учен човек, вие трябва да обичате всичко. Каже ли ви някой, че обича само един, ще знаете, че той е слаб човек. Той може да носи само един килограм тежест. Силният може да носи земята на гърба си. Това значи, че той обича всички хора. Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приема страданията с благодарност. Чрез страданията работите стават за една година, без страдания за хиляди години. Страданията и радостта представляват пробен камък за човека. Чрез тях се изпитва любовта, устойчивостта на човека. Помнете, че при всяка мъчнотия, която срещате в живота си, ще имате помощта на всички, които ви обичат. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават със своите близки, заминали за другия свят.
към текста >>

5. Седем принципа - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти си взел 7 метра плат за един костюм, можеш да го скроиш един сантиметър по- тесен, остава ти малко плат и казваш: спестих нещо, обаче трябваше целият плат да отиде, без да остане нещо.
“ Когато изгрява слънцето, всички викат, а пък тогава човек трябва най-тихо да говори. Той трябва да се моли. Молитвата е най-тихото говорене - шепот в себе си. Това е самовъзпитание. Всякога, когато човек не върви в съгласие с един принцип, в него се образува дразнение. Ти си взел 7 метра плат за един костюм, можеш да го скроиш един сантиметър по- тесен, остава ти малко плат и казваш: спестих нещо, обаче трябваше целият плат да отиде, без да остане нещо. Друг го скроява по-широк и платът не достига. И в единия, и в другия случай е лошо. Не трябва да остане нищо, не трябва да има и недостиг. Например кажеш една лоша дума, която няма къде да я туриш, или кажеш една по-добра дума и тогава онзи, комуто си я казал, ще каже, че го ласкаеш; значи в тебе се ражда една по-добра мисъл, а в него една лоша мисъл. И в движенията е същият закон.
към текста >>

Някой път е най-мъчно човек да се освободи от старите навици.
Защото всяко едно движение произтича от една мисъл. Един излезе от къщи и бърза; аз зная, че той към края ще върви полека. А пък онзи, който върви полека, към края ще върви бързо. А правилното е да се върви нито бавно, нито бързо. Светлината, каквато е в началото, такава е в края. Някой път е най-мъчно човек да се освободи от старите навици. Човек, като дойде на упражненията, не трябва да има нещо, което да го смущава. Като дойде, да удари тъпана, т. е. да изпрати всички безпокойства. Когато говоренето не; е правилно, се образува дим, което показва, че големи количества енергия отиват нап- разно. Също така и мисълта си има свой дим.
към текста >>

Някой път лесно се решава, но мъчно се усвоява и постига.
Онзи е жена, в когото любовта живее. Онзи е мъж, в когото мъдростта живее. Престъплението всякога произтича от недоимък. Там където има най-голямо изобилие, не може да се прави престъпление. Целият живот е една задача, която човек трябва да реши. Някой път лесно се решава, но мъчно се усвоява и постига. В природата са дадени всички начини, по които човек трябва да работи и да си пробие път. Вземи например тревата - тя седи и все мълчи и работи постепенно, неусетно развъртва пръстта и се изкачва над почвата. Семето има възможности, но то трябва да слуша какво му казват светлината и топлината - те са за него наставници, дават му лекции и ако ги слуша, ще се развива. Ако на последното цвете има сложена голяма плоча, то разумните същества, като дойдат, ще преместят плочата. В природата съществуват силни и слаби и силните всякога помагат на слабите.
към текста >>

В природата са дадени всички начини, по които човек трябва да работи и да си пробие път.
Онзи е мъж, в когото мъдростта живее. Престъплението всякога произтича от недоимък. Там където има най-голямо изобилие, не може да се прави престъпление. Целият живот е една задача, която човек трябва да реши. Някой път лесно се решава, но мъчно се усвоява и постига. В природата са дадени всички начини, по които човек трябва да работи и да си пробие път. Вземи например тревата - тя седи и все мълчи и работи постепенно, неусетно развъртва пръстта и се изкачва над почвата. Семето има възможности, но то трябва да слуша какво му казват светлината и топлината - те са за него наставници, дават му лекции и ако ги слуша, ще се развива. Ако на последното цвете има сложена голяма плоча, то разумните същества, като дойдат, ще преместят плочата. В природата съществуват силни и слаби и силните всякога помагат на слабите.
към текста >>

6. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В началото на 1939 година станах търговски пътник.
При един такъв случай, като ме гледаше, но говореше уж на другите, Той каза: "Какво ще бъде вашето състояние, ако вие видите в гората една от онези грамадни змии - питоните, че е готова да се хвърли и удуши един ваш приятел? ". Разбрах, че това се отнася до мен. Някаква злокобна съдба ме дебнеше и беше надвиснала над главата ми. Но не можех да проникна в плана на бъдещето, за да знам какво точно ми е приготвила неизбежната карма, вследствие на някаква мрачна моя постъпка в миналия ми живот. Така и не запитах Учителя. В началото на 1939 година станах търговски пътник. Тогава пласментът на стоките беше много затруднен. С кинематографическа скорост се нижеха събитията и очертаваха в Европа назряването на Втората световна война. Ние търговските пътници ходехме от град на град, за да търсим пазари за стоките, дошли отвън или произведени у нас, и само тук-там можехме да превъзмогнем натежалата инертност. В началото на 1941 година германските войски почнаха да минават през България към Гърция и пазарът скоро промени своя облик. Търсенето на стоки бързо се повиши, пазарът се активизира.
към текста >>

Ние търговските пътници ходехме от град на град, за да търсим пазари за стоките, дошли отвън или произведени у нас, и само тук-там можехме да превъзмогнем натежалата инертност.
Но не можех да проникна в плана на бъдещето, за да знам какво точно ми е приготвила неизбежната карма, вследствие на някаква мрачна моя постъпка в миналия ми живот. Така и не запитах Учителя. В началото на 1939 година станах търговски пътник. Тогава пласментът на стоките беше много затруднен. С кинематографическа скорост се нижеха събитията и очертаваха в Европа назряването на Втората световна война. Ние търговските пътници ходехме от град на град, за да търсим пазари за стоките, дошли отвън или произведени у нас, и само тук-там можехме да превъзмогнем натежалата инертност. В началото на 1941 година германските войски почнаха да минават през България към Гърция и пазарът скоро промени своя облик. Търсенето на стоки бързо се повиши, пазарът се активизира. Германското командване имаше право да печата български банкноти, раздаваше ги на своите войници и офицери, които ги харчеха без мярка и купуваха едва ли не всичко, за да го изпратят на своите близки в родината си. Пазарът се наводни с банкноти. Цените на стоките бързо се повишиха, като минаваха от ръка на ръка.
към текста >>

Един ден, след като се прибрах от обиколка и предадох големите поръчки на моя господар, ангросист в Габрово, останах изненадан, че той ги прие равнодушно, без какъвто и да е възторг, както правеше по-рано, и с навъсен тон ми каза: "Няма смисъл вече да пътувате, да харчите пари и да правите разноски, защото аз тук без усилия продавам всички стоки, които мога да закупя на много по-изгодни условия, веднага в брой, отколкото вие с вашите поръчки."
Настана паника сред търговския свят. Всеки търсеше начин да вложи парите си в нещо по-ценно, каквото вече трудно се намираше. Моята професия - пласьор на стоки - стана излишна. Самите търговци плъзнаха да си търсят сами стоки, за да пласират натрупаните в ръцете им новички, току-що напечатани банкноти. Габрово, като един от най-големите производителни центрове, беше наводнен от търговци, търсещи да закупят стоки. Един ден, след като се прибрах от обиколка и предадох големите поръчки на моя господар, ангросист в Габрово, останах изненадан, че той ги прие равнодушно, без какъвто и да е възторг, както правеше по-рано, и с навъсен тон ми каза: "Няма смисъл вече да пътувате, да харчите пари и да правите разноски, защото аз тук без усилия продавам всички стоки, които мога да закупя на много по-изгодни условия, веднага в брой, отколкото вие с вашите поръчки." Явно беше, че с тази моя кариера е свършено и аз съм на улицата. Не за първи път изпадах в такова положение, затова не се разтревожих много. Нещо ме успокояваше отвътре. При такива повратни точки в живота ми, моята мисъл особено трескаво работеше и още същия час, реших да стана търговец, и то не какъв да е, а търговец на едро. Макар да нямах пари и да знаех,че за такава дейност те са важно условие, аз имах другите три по-важни елемента - личните ми качества, извора на стоките и познаването на пазарите.
към текста >>

Не за първи път изпадах в такова положение, затова не се разтревожих много.
Моята професия - пласьор на стоки - стана излишна. Самите търговци плъзнаха да си търсят сами стоки, за да пласират натрупаните в ръцете им новички, току-що напечатани банкноти. Габрово, като един от най-големите производителни центрове, беше наводнен от търговци, търсещи да закупят стоки. Един ден, след като се прибрах от обиколка и предадох големите поръчки на моя господар, ангросист в Габрово, останах изненадан, че той ги прие равнодушно, без какъвто и да е възторг, както правеше по-рано, и с навъсен тон ми каза: "Няма смисъл вече да пътувате, да харчите пари и да правите разноски, защото аз тук без усилия продавам всички стоки, които мога да закупя на много по-изгодни условия, веднага в брой, отколкото вие с вашите поръчки." Явно беше, че с тази моя кариера е свършено и аз съм на улицата. Не за първи път изпадах в такова положение, затова не се разтревожих много. Нещо ме успокояваше отвътре. При такива повратни точки в живота ми, моята мисъл особено трескаво работеше и още същия час, реших да стана търговец, и то не какъв да е, а търговец на едро. Макар да нямах пари и да знаех,че за такава дейност те са важно условие, аз имах другите три по-важни елемента - личните ми качества, извора на стоките и познаването на пазарите. Идеята си споделих с близки и познати, но всички ми се изсмяха. Само моят по-голям брат и баща ми ме насърчиха и подкрепиха.
към текста >>

Погледна ме, обърна глава напред и продължи пътя си, без да ми каже нищо.
Само моят по-голям брат и баща ми ме насърчиха и подкрепиха. От Габрово взех влака и право при Учителя, за да Му кажа и на Него за решението си. Когато стигам на Изгрева, гледам Той излиза от стаичката и се отправя към поляната, където играехме гимнастическите упражнения. Не обичах да хлопам на вратата Му, когато имах сериозни възли в живота си, сметнах, че е много удобно да Го настигна, веднага Му разказах за своя проект. Когато ме чу, Той някак отскочи настрана, като че ли пред него изведнъж се яви някакво чудовище. Погледна ме, обърна глава напред и продължи пътя си, без да ми каже нищо. Не посмях нито да Го настигна втори път, нито да повторя казаното. Тръгнах си с разочарование, но не се отказах от плана си. Със свойствената си енергичност за съвсем кратко време извадих документи за правотъргуване и така оформих юридически своя нов социален облик. Като търговец на едро, имах големи предимства пред всички други, които по това време искаха да се заловят с търговия, а и бях спечелил доверието и разположението на търговците на дребно, имах и значителни връзки с индустриалния и занаятчийски свят. Големият устрем, с който подхванах новата си работа, и добрият шанс много скоро дадоха своя резултат и аз се намерих на предната линия, всред утвърдените и опитни търговци на едро.
към текста >>

Не посмях нито да Го настигна втори път, нито да повторя казаното.
От Габрово взех влака и право при Учителя, за да Му кажа и на Него за решението си. Когато стигам на Изгрева, гледам Той излиза от стаичката и се отправя към поляната, където играехме гимнастическите упражнения. Не обичах да хлопам на вратата Му, когато имах сериозни възли в живота си, сметнах, че е много удобно да Го настигна, веднага Му разказах за своя проект. Когато ме чу, Той някак отскочи настрана, като че ли пред него изведнъж се яви някакво чудовище. Погледна ме, обърна глава напред и продължи пътя си, без да ми каже нищо. Не посмях нито да Го настигна втори път, нито да повторя казаното. Тръгнах си с разочарование, но не се отказах от плана си. Със свойствената си енергичност за съвсем кратко време извадих документи за правотъргуване и така оформих юридически своя нов социален облик. Като търговец на едро, имах големи предимства пред всички други, които по това време искаха да се заловят с търговия, а и бях спечелил доверието и разположението на търговците на дребно, имах и значителни връзки с индустриалния и занаятчийски свят. Големият устрем, с който подхванах новата си работа, и добрият шанс много скоро дадоха своя резултат и аз се намерих на предната линия, всред утвърдените и опитни търговци на едро. През това време монетната система бързо се разстройваше.
към текста >>

Пътувайки един ден по линия та София-Варна, настанен в първокласно купе, срещу мен се случи да разговарят двама добре облечени господа.
Правителството пусна освен банкноти, още и бонове с големи стойности, носещи и някаква лихва. Това се правеше с цел да се ограничи голямото наводнение от банкноти, които имаха по-малки номинални стойности, но това не донесе облекчение. За хората от стопанския фронт, беше напълно ясно, че страхотна инфлация залива страната ни. Стоките непрекъснато намаляваха, а цените им се повишаваха, особено на тези, които бяха по-необходими за нуждите на човека - храни, облекло, обувки. Заговори се за черна борса и правителството се видя принудено да вземе, енергични мерки срещу нея. Пътувайки един ден по линия та София-Варна, настанен в първокласно купе, срещу мен се случи да разговарят двама добре облечени господа. Разбрах, че са висши правителствени чиновници и усърдно разглеждаха въпроси от стопанския ни живот - черната борса и мерките, които ще се вземат за нейното ограничаване и ликвидиране. "Строгите закони, които ще въведем срещу това обществено зло, ще ни позволят да я премахнем" - заключи единият от тях. Разбрах, че срещу търговията и търговците ще се вземат изключителни мерки. Малко след това, в края на 1941 година, излезе закон срещу черната борса. В него между другото, за големи нарушения се предвиждаше смърт чрез обесване.
към текста >>

Но при първа възможност, след всяко мое пътуване из провинцията, аз се връщах там и колкото пъти се срещах с Учителя, Той все така с мъка и тревога ме питаше за моята търговия.
Стоките, с които търгувах, не бяха от най-належащите. След излизането на закона, продължих своята търговска дейност с голямо внимание. Самите производители обаче, поради липса на материали, не всякога можеха да се придържат към определения грамаж и да поддържат качеството на даден артикул. Това все пак беше подсъдно, но вината не беше моя. Погълнат от устрема на работата, тогава рядко се явявах на Изгрева. Но при първа възможност, след всяко мое пътуване из провинцията, аз се връщах там и колкото пъти се срещах с Учителя, Той все така с мъка и тревога ме питаше за моята търговия. А аз не разбирах гибелта, към която тя ме тласкаше. Явно с тези леки намеци, Учителя искаше да ми подскаже пропастта, към която отивам, дано сам да се досетя и да спра устрема си. Рязката намеса на Великите в живота на хората не им е присъща. Те правят това само в изключителни случаи. Но аз нищо не разбирах тогава и продължих.
към текста >>

Усмихнах се за първи път от толкова време.
Един ден гледам от една дупка да излиза мишка, толкова много й се зарадвах - живо същество до мен! Тя се обърна и като ме видя, избяга отново в дупката си. "Чакай не си отивай! " - завиках аз. Но, разбира се тя не схващаше моята мъка. Усмихнах се за първи път от толкова време. Какви чудеса са Божиите пътища и методи. Боговете бяха изпратили мишка, за да ми донесе радост. Радвах се, че не бях забравен. Но минаха още дни и нощи, докато най-после врата се отвори и ме извикаха в стаята на следователя. Връчиха ми обвинителен акт.
към текста >>

Какви чудеса са Божиите пътища и методи.
Тя се обърна и като ме видя, избяга отново в дупката си. "Чакай не си отивай! " - завиках аз. Но, разбира се тя не схващаше моята мъка. Усмихнах се за първи път от толкова време. Какви чудеса са Божиите пътища и методи. Боговете бяха изпратили мишка, за да ми донесе радост. Радвах се, че не бях забравен. Но минаха още дни и нощи, докато най-после врата се отвори и ме извикаха в стаята на следователя. Връчиха ми обвинителен акт. В него се посочваше, че ме обвиняват в нарушение на закона за цените и снабдяването.
към текста >>

Когато се събудих, бях радостен - имал съм и друг път случай да се убедя, че когато сънувам да ям хубави добре узрели и червени плодове, винаги съм имал и големи неприятности.
Учителя го погледнал и казал: "Въпреки това Николай ще бъде освободен! " На другия ден след подписването на обвинителния акт, под усилена стража, заедно с една психически разстроена жена, пешком ни закараха в град Севлиево. Движението, благодатният простор, синьото небе, яркото слънце ми подействаха ободрително. Когато стигнахме в помещението на полицейското управление, не знам по какви причини ме оставиха в двора. Седнах на една пейка и поради голямата умора и многото безсънни нощи, съм задрямал и сънувам, че държа в ръцете си голямо парче хубава червена диня, но тъкмо да захапя от нея и нечия ръка я отхвърли. Когато се събудих, бях радостен - имал съм и друг път случай да се убедя, че когато сънувам да ям хубави добре узрели и червени плодове, винаги съм имал и големи неприятности. Знаех, лошото ще се отмахне от мен. Така изтълкувах съня си, една утеха ме изпълни. След малко заедно с жената ни закараха в едно мазе. Вече беше настъпила нощта и за никакво спане не можеше да се мисли. Стоях прав и се разхождах, доколкото можеше, в тясното мазе.
към текста >>

За голяма моя радост мястото на нара беше до тесен прозорец, откъдето можех да гледам някаква гора, възвишения и небето със своите промени.
Не направих и аз изключение. Те пък от своя страна имаха задължението, като новак да ме запознаят с режима и порядките на този специален институт на човешкото общество. Между затворниците в залата имаше и такива, лежали години наред, които така вещо познаваха наказателните закони, че всеки адвокат би им завидял. Те именно, като съдии разгледаха моя случай и определиха тежкото ми наказание, което би трябвало да ми се даде. И така, заредиха се дългите и монотонни дни и нощи. За голяма моя радост мястото на нара беше до тесен прозорец, откъдето можех да гледам някаква гора, възвишения и небето със своите промени. Всичко това внасяше в мен бодрост, но и осъзната мъка, че ние разбираме великите творби на Бога, едва тогава, когато изгубим възможността да се ползваме от тях. След около 40 дни бях предупреден, че ще трябва да замина отново за Севлиево, където ще се гледа делото ми. Опитните по съдебните процеси затворници, намериха, че моето дело се движи много бързо, щом за толкова кратко време е насрочено. Много от тях седяха с месеци, без да бъдат потърсени. В определения ден, по същия начин бях закарай в Севлиево и се озовах в съдебната зала.
към текста >>

По пътя за гарата, за моя голяма изненада и радост, срещнах моя по-малък брат.
Видях Го напълно реално, но как, аз не мога да кажа. Гледа ме със светнало и приветливо лице. Това напълно ме успокои, разбрах, че ще бъда освободен и никаква присъда няма да ми наложат. След около двадесетина дни или може би месец, бях известен, че ще бъда закаран на делото в Габрово. Облечен по тогавашната затворническа мода - рае на широки ленти, аз бях закаран на гара Трапезица и от там за Габрово. По пътя за гарата, за моя голяма изненада и радост, срещнах моя по-малък брат. Интересна случка! Случайност ли, какво? Без уговорка и без да знам, той бил по това време в Търново и случайно минал по този път. Съдебната зала в Габрово беше претъпкана и то предимно от фабриканти, с които работех. Те бяха с основание много доволни от моето държание през време на следствието, тъй като нито един от тях не бях повлякъл след себе си в този процес.
към текста >>

Без уговорка и без да знам, той бил по това време в Търново и случайно минал по този път.
След около двадесетина дни или може би месец, бях известен, че ще бъда закаран на делото в Габрово. Облечен по тогавашната затворническа мода - рае на широки ленти, аз бях закаран на гара Трапезица и от там за Габрово. По пътя за гарата, за моя голяма изненада и радост, срещнах моя по-малък брат. Интересна случка! Случайност ли, какво? Без уговорка и без да знам, той бил по това време в Търново и случайно минал по този път. Съдебната зала в Габрово беше претъпкана и то предимно от фабриканти, с които работех. Те бяха с основание много доволни от моето държание през време на следствието, тъй като нито един от тях не бях повлякъл след себе си в този процес. Този път съставът на съда беше друг. Едни благородни, интелигентни физиономии, готови да служат на истината и справедливостта. Прокурорът - също.
към текста >>

Този път съставът на съда беше друг.
Интересна случка! Случайност ли, какво? Без уговорка и без да знам, той бил по това време в Търново и случайно минал по този път. Съдебната зала в Габрово беше претъпкана и то предимно от фабриканти, с които работех. Те бяха с основание много доволни от моето държание през време на следствието, тъй като нито един от тях не бях повлякъл след себе си в този процес. Този път съставът на съда беше друг. Едни благородни, интелигентни физиономии, готови да служат на истината и справедливостта. Прокурорът - също. Виждаше се, че не бяха повлияни от никакви правителствени съображения. Още в речта си прокурорът оттегли обвинението, че има спекула и сериозни нарушения по закона за цени и снабдяване. Съдът произнесе оправдателна присъда, като ми наложи само някаква незначителна глоба за неправилно водене на търговска книга.
към текста >>

След изплащане на глобата и някои формалности, желязната решетка отново се тресна зад гърба ми и аз тръгнах, но този път към свободата, към простора, към живота.
Цялата зала въздъхна с облекчение. Една ведрина, една атмосфера на задоволство заля всички, фабрикантите скочиха и бяха готови те да платят глобата. Настана приятно оживление. Всички искаха да видят и поздравят човека, облечен в особения костюм на широки раета. Още същия ден бях откаран отново в Търновския затвор. След изплащане на глобата и някои формалности, желязната решетка отново се тресна зад гърба ми и аз тръгнах, но този път към свободата, към простора, към живота. Колко велики неща са те, Господи, неща, които Ти само даваш! Изправих глава и благодарих на Учителя. В ушите ми ехтяха Неговите думи: "Ще останеш, ти можеш да вършиш работа! " Наистина останах, но Господи, дано свърша нещо за Твоята слава! Като се прибрах в София, най-напред се срещнах с Учителя, Който ме прие със същото лице и усмивка, както в затвора в Търново.
към текста >>

7. 60 МУЗИКАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Употребявам думата „около“, тъй както разбрах, Учителя е дал някои мелодии само в тесен кръг от братя и сестри, които може би не са залисани.
Ако Учителя не беше дал текст, имахме поети, които с умение свършваха тази работа. За тъй красивия и величествен музикален отдел на живот на Братството и по-специално изявата му на Изгрева, не съм компетентен, за да го изнеса в цялата му пълнота и прелест. Това навярно ще сторят онези от братята и сестрите, които бяха по-отблизо и по-подготвени за този дял на човешката изява. При многото случаи, когато присъствах, само гледах и слушах, възхищавах се и мълчах. Написаните и изнесените досега песни и мелодия, около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от композитори ученици на Учителя, а останалите, към 152 са дадени от Учителя. Употребявам думата „около“, тъй както разбрах, Учителя е дал някои мелодии само в тесен кръг от братя и сестри, които може би не са залисани. От всички песни и мелодии, дадени от Учителя, има и такива с дълбок мистичен характер и текст на странен прастар свещен език, които не могат да се преведат на понятен съвременен език, като на някои от тях Учителя като превод е дал само общия приблизителен смисъл. Аз смятам, че ние направихме грешка, като не предразположихме и разпитахме Учителя по-настойчиво да ни каже нещо повече, както за самите мелодии, така и за техния текст. Кога, къде и при какви случаи са били дадени тези песни? От един народ и език ли са дадени те или от повече? Или пък е имало един общ свещен език за всички народи, нещо като сегашното есперанто, на който език те са дадени?
към текста >>

Няколко пъти Той и помощниците му, с всичкото си старание и опит, пребродили Земята надлъж и шир и навлезли в най-големите глъбини, но напразно, неуспехът все ги следвал.
То би било най-голямото украшение, най-великата реалност в тази градина на Бога! “ Помощниците отговорили с мъка: „Колко искахме да го облечем, но от всичко изработено досега, не се намериха елементи, от които да му създадем одежда с благозвучието, което носи със себе си.“ „Така ли? “ - рекъл Саваот, обгърнат от мъка. Скочил и потънал в земните глъбини, да работи заедно с помощниците си, да създаде материя, от която да се направи одежда на човека. Но не успял. Няколко пъти Той и помощниците му, с всичкото си старание и опит, пребродили Земята надлъж и шир и навлезли в най-големите глъбини, но напразно, неуспехът все ги следвал. Измъчен и с подкосени крака, Саваот седнал на Земята. Великият, мъдрият, всемогъщият Саваот, този, който бил създал планети, слънца, галактики, бил безсилен да направи вещество, с което да облече, и с това да засели на красивата Земя, своята любима Аум. „Господи - простенал Той, - има ли край Твоята мъдрост, Твоето знание - не, няма! “ И разбрал колко малък и нищожен бил той пред Бога. „Дай ми, Господи, светлина да проумея и да разбера тази мъдрост и това знание, за да мога да помогна, да облека моята любима, да стане и тя жител на тази Божия градина.“ Но небето мълчало, мълчала Вселената, мълчал Бог.
към текста >>

8. СИЛОВИ ТЕЧЕНИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Щом е така, бихме могли по обратен път от създаденото да определим естеството, характера и напрежението на Силите, които са го създали.
Когато Слънцето, Луната или която било планета се намира в първи дом, те оказват въздействието върху физическия образ, външния вид и общата психична нагласа (темперамент). Всеки един член от Слънчевото семейство създава свой специфичен тип, който бива толкова по-отчетливо изявен, колкото по-близо до асцендента се намира той. Чисти типове рядко се срещат, защото в повечето случаи и други членове на слънчевото семейство, намиращи се близо до границата между домовете, действат със своите течения и допринасят за изграждането на външния вид на човека. За да имаме обаче ясна и пълна представа за онова, което всеки един член от Слънчевото семейство може да предопредели като външен образ и психологически тип при даден човек, трябва много добре да познаваме всичко, което астрономията знае за тях. Защото, както отбелязахме вече, всяко нещо е израз на Сили, които са го създали; силите, които създават, също така изтичат от дадено тяло, въздействайки със своите качества и напрежения. Щом е така, бихме могли по обратен път от създаденото да определим естеството, характера и напрежението на Силите, които са го създали. Трябва да знаем какво представлява Слънчевата система и всеки един неин член, за да разбираме онова, което всеки един от тях може да даде. Започваме от Слънцето. То е най-близката до нас звезда и като динамичен център е от най-голямо значение за живота на Земята и Планетите. Вълнообразните трептения, изхождащи от него, все още не са напълно разбрани от хората в своето богато и пълно разнообразие. Те достигат както до Земята, така и до всички планети от Слънчевото семейство и ги обхващат като една жизнена трансмисия.
към текста >>

Такова схващане е имал и Уилям Хершел - един от най-великите астрономи, който през 1781 година откри планетата Уран и два от неговите спътника (открил е също два спътника на Сатурн и е изчислил продължителността на осевото завъртане на Марс, наблюдавайки петна по неговата повърхност).
Те достигат както до Земята, така и до всички планети от Слънчевото семейство и ги обхващат като една жизнена трансмисия. Така че и те, и ние от Земята, може да се каже, живеем на Слънцето, потопени в могъщите струи на силовите му течения. Трябва да приемем по безспорен начин, че животът в тази му форма, която имаме сега, е невъзможен без слънчевата радиация като най- важен източник на енергия, а всички изключително благоприятни условия, които тя дава за земния живота, са израз на един високо организиран свят. Саабей и древните звездобройци са приемали, че Слънцето е седалище на Същества с изключителна интелигентност, мъдрост и възможности, за които нямаме представа. Тяхната задача е да пазят, управляват, организират и облагородяват както самите планети, членове на Слънчевото семейство, така и Звездното тяло (Двойника) на човека. Такова схващане е имал и Уилям Хершел - един от най-великите астрономи, който през 1781 година откри планетата Уран и два от неговите спътника (открил е също два спътника на Сатурн и е изчислил продължителността на осевото завъртане на Марс, наблюдавайки петна по неговата повърхност). Ето какво казва този гениален астроном: "Слънцето е твърдо тяло, студено кълбо подобно на Земята." Хершел предпазливо отбелязва, че то може би е населено. "Около това кълбо има два слоя облаци, външният от които е необикновено горещ, а външният - хладен." По външния слой (фотосфера) се появяват петна, всяко от които представлява диск, състоящ се от централно тъмно ядро и полусянка около него. Тези дискове са кладенци, подобни на дълбоки фунии, в облачната обвивка, а полусянката около ядрото са стените на фунията. През тези отвори може да се наблюдава повърхността на централното кълбо. Достоверността на подобно схващане за слънчевите петна се потвърждава от т. нар.
към текста >>

Когато петното е почти кръгло, то се намира в центъра на слънчевия диск и ядрото заема централно положение в полусянката; когато обаче петното се приближи към периферията на слънчевият диск, то перспективно добива елипсовидна форма, а участъкът от полусянката, който е по-близо до центъра на слънчевият диск, става все по-тесен.
"Около това кълбо има два слоя облаци, външният от които е необикновено горещ, а външният - хладен." По външния слой (фотосфера) се появяват петна, всяко от които представлява диск, състоящ се от централно тъмно ядро и полусянка около него. Тези дискове са кладенци, подобни на дълбоки фунии, в облачната обвивка, а полусянката около ядрото са стените на фунията. През тези отвори може да се наблюдава повърхността на централното кълбо. Достоверността на подобно схващане за слънчевите петна се потвърждава от т. нар. "явление на Уилсън". Когато петното е почти кръгло, то се намира в центъра на слънчевия диск и ядрото заема централно положение в полусянката; когато обаче петното се приближи към периферията на слънчевият диск, то перспективно добива елипсовидна форма, а участъкът от полусянката, който е по-близо до центъра на слънчевият диск, става все по-тесен. За съвременните учени естеството на Слънчевите петна и причината за тяхното появяване върху фотосферата още не са напълно изяснени. Саабей и древните звездобройци са приемали, че тези петна са наистина отвори към централното ядро, през които Великите разумни същества, обитаващи ядрото, изпращат могъщи силови течения, подкрепящи живота на планетата. Централното ядро не е тъмно, а само поради контраст спрямо голямата яркост на фотосферата, която ние виждаме, изглежда така. Установено е, че яркостта на слънчевия диск е 500 000 пъти по-силна от яркостта на лунния диск при пълнолуние, а яркостта на петната е 500 пъти по-силна, което съвсем ясно показва, че централното ядро не е тъмно и петната не са студени. Докато температурата на слънчевата повърхност (фотосфера) е около 6 000°, температурата на петната възлиза към 4 800°.
към текста >>

Установено е, че яркостта на слънчевия диск е 500 000 пъти по-силна от яркостта на лунния диск при пълнолуние, а яркостта на петната е 500 пъти по-силна, което съвсем ясно показва, че централното ядро не е тъмно и петната не са студени.
"явление на Уилсън". Когато петното е почти кръгло, то се намира в центъра на слънчевия диск и ядрото заема централно положение в полусянката; когато обаче петното се приближи към периферията на слънчевият диск, то перспективно добива елипсовидна форма, а участъкът от полусянката, който е по-близо до центъра на слънчевият диск, става все по-тесен. За съвременните учени естеството на Слънчевите петна и причината за тяхното появяване върху фотосферата още не са напълно изяснени. Саабей и древните звездобройци са приемали, че тези петна са наистина отвори към централното ядро, през които Великите разумни същества, обитаващи ядрото, изпращат могъщи силови течения, подкрепящи живота на планетата. Централното ядро не е тъмно, а само поради контраст спрямо голямата яркост на фотосферата, която ние виждаме, изглежда така. Установено е, че яркостта на слънчевия диск е 500 000 пъти по-силна от яркостта на лунния диск при пълнолуние, а яркостта на петната е 500 пъти по-силна, което съвсем ясно показва, че централното ядро не е тъмно и петната не са студени. Докато температурата на слънчевата повърхност (фотосфера) е около 6 000°, температурата на петната възлиза към 4 800°. Освен това, установено е по безспорен начин, че петната са източник на непонятни по своето могъщество силови течения, определени от съвременните учени като магнитни. Могъщи източници на сили са тези отвори, т. е. петната са израз на изключително голяма слънчева активност, за чийто резултат хората на земята знаят твърде малко: тогава настъпва по-голямо плодородие, по-голяма жизнена активност. Петната съвсем не са някакви втвърдявания или изстинали мъртви участъци по слънчевата повърхнина, а плод на тази слънчева активност.
към текста >>

"протуберанси", които не са нищо друго, освен могъщи изригвания, огнени езици, често пъти достигащи дължина от стотици хиляди километра.
Освен това, установено е по безспорен начин, че петната са източник на непонятни по своето могъщество силови течения, определени от съвременните учени като магнитни. Могъщи източници на сили са тези отвори, т. е. петната са израз на изключително голяма слънчева активност, за чийто резултат хората на земята знаят твърде малко: тогава настъпва по-голямо плодородие, по-голяма жизнена активност. Петната съвсем не са някакви втвърдявания или изстинали мъртви участъци по слънчевата повърхнина, а плод на тази слънчева активност. Резултат на последната са и т. нар. "протуберанси", които не са нищо друго, освен могъщи изригвания, огнени езици, често пъти достигащи дължина от стотици хиляди километра. Други образувания по слънчевата фотосфера са т. нар. "факули", които имат размер от стотици километри и подобно на зърна във вряща оризова каша се появяват и изчезват за периоди от няколко секунди. Цялата тази слънчева активност има за резултат могъщи струи от силови ядра, които пътуват със скорост от хиляди километри в секунда, достигайки до всички планети на Слънчевото семейство, за да изпълнят своите задачи. Трябва да приемем по безспорен начин, че Природата е изключително разумна и че всичко, което става в нея, има цел, смисъл и определена задача. И в Слънцето всичко е с разумна цел.
към текста >>

Цялата тази слънчева активност има за резултат могъщи струи от силови ядра, които пътуват със скорост от хиляди километри в секунда, достигайки до всички планети на Слънчевото семейство, за да изпълнят своите задачи.
Петната съвсем не са някакви втвърдявания или изстинали мъртви участъци по слънчевата повърхнина, а плод на тази слънчева активност. Резултат на последната са и т. нар. "протуберанси", които не са нищо друго, освен могъщи изригвания, огнени езици, често пъти достигащи дължина от стотици хиляди километра. Други образувания по слънчевата фотосфера са т. нар. "факули", които имат размер от стотици километри и подобно на зърна във вряща оризова каша се появяват и изчезват за периоди от няколко секунди. Цялата тази слънчева активност има за резултат могъщи струи от силови ядра, които пътуват със скорост от хиляди километри в секунда, достигайки до всички планети на Слънчевото семейство, за да изпълнят своите задачи. Трябва да приемем по безспорен начин, че Природата е изключително разумна и че всичко, което става в нея, има цел, смисъл и определена задача. И в Слънцето всичко е с разумна цел. Трябва добре да се разбере от всички, които изучават Астрология, че Висшият и Разумен свят на Слънцето има задача да организира и облагородява както самите планети така и центровете в главния мозък на човека. Колкото по-добре са развити и облагородени тези мозъчни центрове, толкова човек по-пълно и правилно приема силовите течения, идващи от Планетите и Луната. Разположението, структурата и развитието на споменатите центрове се изучава от науката "френология" или т. нар.
към текста >>

9. МЕРКУРИЙ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Като изключим Плутон, който е малко проучен, установено е, че Меркурий има голяма плътност на своята маса, която е около 5.5 пъти по-голяма от тази на водата.
МЕРКУРИЙ Втората планета от слънчевото семейство е Меркурий, със символичен знак Неговите размери в сравнение с другите планети са сравнително малки: има диаметър около 5 000 километра. Понеже се движи във вътрешна орбита между Земята и Слънцето, той се приема за вътрешна планета. Този малък размер определя и естеството на силовите течения, които изхождат от него, влиянието му върху Земята, върху живота на нея и по-специално върху човека. Тези влияния не засягат дълбоки изяви, а непосредствения до човека свят, неговата обстановка, опознаването му и използването му за задоволяване на обикновените нужди. Като изключим Плутон, който е малко проучен, установено е, че Меркурий има голяма плътност на своята маса, която е около 5.5 пъти по-голяма от тази на водата. Затова неговото влияние предразполага към по-тесен контакт с материалното, осезаемото, с материалистичните науки и с ползата, която може да извлече от всичко това. Меркурий обикаля около Слънцето за 88 земни денонощия, движейки се със средна скорост от около 48 километра в секунда, а когато е най-близо до Слънцето (в перихелий), тази скорост достига 58 километра в секунда. Това придава на влиянието му върху родения, способността още по-бързо да схваща, разбира и да се ориентира във всичко. Тази способност е особено изразена, когато Меркурий е в перихелий, и по-слабо, когато е в афелий. Дали планетата е в перихелий или в афелий разбираме от ефемеридите, с които работим: ако за едно денонощие тя изминава повече или около 2°, тогава е в перихелий; ако изминава по 1° или по-малко, тя е в афелий.
към текста >>

Затова неговото влияние предразполага към по-тесен контакт с материалното, осезаемото, с материалистичните науки и с ползата, която може да извлече от всичко това.
Втората планета от слънчевото семейство е Меркурий, със символичен знак Неговите размери в сравнение с другите планети са сравнително малки: има диаметър около 5 000 километра. Понеже се движи във вътрешна орбита между Земята и Слънцето, той се приема за вътрешна планета. Този малък размер определя и естеството на силовите течения, които изхождат от него, влиянието му върху Земята, върху живота на нея и по-специално върху човека. Тези влияния не засягат дълбоки изяви, а непосредствения до човека свят, неговата обстановка, опознаването му и използването му за задоволяване на обикновените нужди. Като изключим Плутон, който е малко проучен, установено е, че Меркурий има голяма плътност на своята маса, която е около 5.5 пъти по-голяма от тази на водата. Затова неговото влияние предразполага към по-тесен контакт с материалното, осезаемото, с материалистичните науки и с ползата, която може да извлече от всичко това. Меркурий обикаля около Слънцето за 88 земни денонощия, движейки се със средна скорост от около 48 километра в секунда, а когато е най-близо до Слънцето (в перихелий), тази скорост достига 58 километра в секунда. Това придава на влиянието му върху родения, способността още по-бързо да схваща, разбира и да се ориентира във всичко. Тази способност е особено изразена, когато Меркурий е в перихелий, и по-слабо, когато е в афелий. Дали планетата е в перихелий или в афелий разбираме от ефемеридите, с които работим: ако за едно денонощие тя изминава повече или около 2°, тогава е в перихелий; ако изминава по 1° или по-малко, тя е в афелий. Орбитата, по която се движи Меркурий около Слънцето, сравнена с всички планети без Плутон, е най-разтеглена.
към текста >>

Известно е, че когато тяло се движи около един център по окръжност, пътят му няма ексцентрицитет, а ако се движи по елиптична орбита, има ексцентрицитет.
Меркурий обикаля около Слънцето за 88 земни денонощия, движейки се със средна скорост от около 48 километра в секунда, а когато е най-близо до Слънцето (в перихелий), тази скорост достига 58 километра в секунда. Това придава на влиянието му върху родения, способността още по-бързо да схваща, разбира и да се ориентира във всичко. Тази способност е особено изразена, когато Меркурий е в перихелий, и по-слабо, когато е в афелий. Дали планетата е в перихелий или в афелий разбираме от ефемеридите, с които работим: ако за едно денонощие тя изминава повече или около 2°, тогава е в перихелий; ако изминава по 1° или по-малко, тя е в афелий. Орбитата, по която се движи Меркурий около Слънцето, сравнена с всички планети без Плутон, е най-разтеглена. Известно е, че когато тяло се движи около един център по окръжност, пътят му няма ексцентрицитет, а ако се движи по елиптична орбита, има ексцентрицитет. Ексцентрицитетът на Меркурий, след този на Плутон, е най-голям от всички останали планетни орбити: при перихелий, той отстои на 46 милиона километра от Слънцето, а при афелий - на 70 милиона. Това дава разлика от 24 милиона километра, която за неговата малка орбита е много голяма. След Плутон Меркурий най-много е пострадал от катастрофата в Слънчевата система, при която се е разрушила планетата Фаетон. Това положение на неговата орбита се отразява особено неблагоприятно върху влиянието му, носещо егоизъм навсякъде и лична изгода при всички случаи, особено при неговото силно влияние. Последното е налице предимно в два случая: първия, когато планетата е в перихелий, и втория, когато е в т. нар.
към текста >>

10. ЮПИТЕР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Един от астрономите, приемащ това схващане, е изчислил, че централното кълбо има диаметър 35 000 километра, който е почти три пъти по-голям от този на Земята, а обвиващата го атмосфера е с дебелина 54 000 километра.
Юпитер е най-голямата планета в Слънчевото семейство и отстои от Слънцето, съгласно закона на Тициус - Боде на 5.2 астрономически единици. Диаметърът му е 143 000 километра. Относителното тегло на веществото му е 1.34 , което ще рече, че е малко по-плътно от това на водата (плътността на водата се приема за 1.0, а тази на Земята е 5.5). Това ниско относително тегло представлява сериозна трудност в разбиранията за устройството на Юпитер. Ние ще приемем, че Юпитер притежава твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел атмосферен слой. Един от астрономите, приемащ това схващане, е изчислил, че централното кълбо има диаметър 35 000 километра, който е почти три пъти по-голям от този на Земята, а обвиващата го атмосфера е с дебелина 54 000 километра. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години със скорост от около 13 километра в секунда. Всички астрономични данни говорят, че влиянието на Юпитер върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека създава постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното пълно и правилно изпълнение. От всички планети в Слънчевото семейство, Юпитер има най-бързо завъртване около оста си - за 9 часа и 50 минути, което определя едно от най-интересните и ясно изразени негови влияния: подтик у живите форми на Земята към постигане на първенство. Същото е в пълна сила и при човека: устрем да бъде пръв, в челните редици на всяко дело с вяра и сила, без да се смущава от пречки, спънки и трудности, които животът всякога поднася. Оста на Юпитер е почти перпендикулярна спрямо плоскостта на орбитата му и има само 3° отклонение.
към текста >>

Установено е, че планетата отделя три пъти повече енергия, отколкото получава от Слънцето и е източник на могъщи радиоизлъчвания и силни магнитни течения.
От всички планети дискът на Юпитер е най-богат на детайли, особено около екватора, където е най-удобен за наблюдение. В този именно район се наблюдават множество червеникави ивици, които пресичат диска на планетата, успоредно на екватора, и чийто характер, макар да търпи известни промени, се запазва. Освен това в тази област се наблюдава също и едно червено петно с 50 000 километра дължина и около 10 000 километра ширина, което също както ивиците мени силата на окраската си, но неизменно присъства там. Тези обагрени ивици и петна се обясняват с някои температурни особености на Юпитер: температурата на диска му е по-висока от тази, която би имала планетата, ако се нагряваше само от Слънцето. Освен това, на повърхността на диска се наблюдават овални ями, през които се виждат и по-вътрешните слоеве на атмосферната обвивка, като с проникването надолу температурата бързо расте и достига до 20 000°. Установено е, че планетата отделя три пъти повече енергия, отколкото получава от Слънцето и е източник на могъщи радиоизлъчвания и силни магнитни течения. Всичко това говори, че на Юпитер цари богат и интензивен живот. Мощните процеси в неговите недра са твърде сходни с тези на Слънцето, но в много по-скромен размер. Да се допуска, че тази активност е плод на някакви случайни и безредни механични процеси, без смисъл и цел, е крайно неприемливо. Всички те, както и слънчевите, са плод на великата Разумност на високо издигнати Същества, които населяват Юпитер. Еволюционният процес в Природата не свършва до човека, а върви все по-нагоре по вечна спирала.
към текста >>

Наистина Юпитер със своето влияние има за задача да помогне на живите земни форми, включително и на човека, предавайки им преди всичко своя подтик към активност, за да вървят с по-стегнат и бърз темп в пътя на еволюцията.
Да се допуска, че тази активност е плод на някакви случайни и безредни механични процеси, без смисъл и цел, е крайно неприемливо. Всички те, както и слънчевите, са плод на великата Разумност на високо издигнати Същества, които населяват Юпитер. Еволюционният процес в Природата не свършва до човека, а върви все по-нагоре по вечна спирала. В човешкия живот също се наблюдават степени на този процес, защото възможностите на Природата са безкрайни. Саабей е дал на Юпитер името Мулу-Баб-Бар, което ще рече подобен на Слънцето. Наистина Юпитер със своето влияние има за задача да помогне на живите земни форми, включително и на човека, предавайки им преди всичко своя подтик към активност, за да вървят с по-стегнат и бърз темп в пътя на еволюцията. Като пръв помощник на Слънцето, Юпитер има и друга по-сериозна задача: да се бори срещу пристъпите на Черното слънце. Потвърждение на това твърдение е връзката между Слънчевата активност и тази на Юпитер, породени от посегателството на Черното слънце върху Слънчевата система. Втора задача на Юпитер е да възстанови първоначалния вид на Слънчевото семейство, нарушен след катастрофата. Основна задача на Черното слънце е да внася безредие там, където би могло да проникне, докато основната задача на Светлите слънца е да внасят ред, порядък и облагородяване. Вече споменахме, че отломъци (астероиди) от разрушената планета Фаетон се движат в безпорядък между орбитите на Марс и Юпитер.
към текста >>

Юпитер има 17 спътника, но само четири от тях са истински - т. нар.
Основна задача на Черното слънце е да внася безредие там, където би могло да проникне, докато основната задача на Светлите слънца е да внасят ред, порядък и облагородяване. Вече споменахме, че отломъци (астероиди) от разрушената планета Фаетон се движат в безпорядък между орбитите на Марс и Юпитер. Една част от тях "Троянците", са заставени от Слънцето и Юпитер да се движат в непроменлива конфигурация, образувайки с тях два равностранни триъгълника. От друга страна, по-голямата част от тези астероиди се движат в орбита, която според закона на Тициус-Боде би следвало да е орбитата на разрушената планета Фаетон - на 2.8 астрономически единици от Слънцето. Тези факти са първите ясно изразени стъпки за внасяне на ред и порядък в създалото се безредие. Юпитер има 17 спътника, но само четири от тях са истински - т. нар. Галилееви спътници: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Имената им са взети от гръцката митология. Останалите спътници са късове от разрушената планета и се наречат астероиди. Това твърдение най-добре се потвърждава от петия спътник, открит първи след четирите Галилееви и наречен Амалтея. Фотографии, получени от космическата станция "Вояджър", ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с дължина на голямата ос 250 километра и дължина на малката - 150 километра, което говори, че е къс от разрушената планета.
към текста >>

Галилееви спътници: Йо, Европа, Ганимед и Калисто.
Вече споменахме, че отломъци (астероиди) от разрушената планета Фаетон се движат в безпорядък между орбитите на Марс и Юпитер. Една част от тях "Троянците", са заставени от Слънцето и Юпитер да се движат в непроменлива конфигурация, образувайки с тях два равностранни триъгълника. От друга страна, по-голямата част от тези астероиди се движат в орбита, която според закона на Тициус-Боде би следвало да е орбитата на разрушената планета Фаетон - на 2.8 астрономически единици от Слънцето. Тези факти са първите ясно изразени стъпки за внасяне на ред и порядък в създалото се безредие. Юпитер има 17 спътника, но само четири от тях са истински - т. нар. Галилееви спътници: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Имената им са взети от гръцката митология. Останалите спътници са късове от разрушената планета и се наречат астероиди. Това твърдение най-добре се потвърждава от петия спътник, открит първи след четирите Галилееви и наречен Амалтея. Фотографии, получени от космическата станция "Вояджър", ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с дължина на голямата ос 250 километра и дължина на малката - 150 километра, което говори, че е къс от разрушената планета. Останалите спътници имат много по-малки размери (някои от порядъка само на няколко километра), орбитите им са разтеглени елипси, имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно.
към текста >>

Останалите спътници са късове от разрушената планета и се наречат астероиди.
От друга страна, по-голямата част от тези астероиди се движат в орбита, която според закона на Тициус-Боде би следвало да е орбитата на разрушената планета Фаетон - на 2.8 астрономически единици от Слънцето. Тези факти са първите ясно изразени стъпки за внасяне на ред и порядък в създалото се безредие. Юпитер има 17 спътника, но само четири от тях са истински - т. нар. Галилееви спътници: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Имената им са взети от гръцката митология. Останалите спътници са късове от разрушената планета и се наречат астероиди. Това твърдение най-добре се потвърждава от петия спътник, открит първи след четирите Галилееви и наречен Амалтея. Фотографии, получени от космическата станция "Вояджър", ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с дължина на голямата ос 250 километра и дължина на малката - 150 километра, което говори, че е къс от разрушената планета. Останалите спътници имат много по-малки размери (някои от порядъка само на няколко километра), орбитите им са разтеглени елипси, имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно. Всичко това потвърждава, че те са късове от Фаетон, които благодарение на голямата притегателна сила на Юпитер, са привлечени и са останали негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават отражение върху влиянието на планетата, особено Галилеевите спътници.
към текста >>

Това твърдение най-добре се потвърждава от петия спътник, открит първи след четирите Галилееви и наречен Амалтея.
Тези факти са първите ясно изразени стъпки за внасяне на ред и порядък в създалото се безредие. Юпитер има 17 спътника, но само четири от тях са истински - т. нар. Галилееви спътници: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Имената им са взети от гръцката митология. Останалите спътници са късове от разрушената планета и се наречат астероиди. Това твърдение най-добре се потвърждава от петия спътник, открит първи след четирите Галилееви и наречен Амалтея. Фотографии, получени от космическата станция "Вояджър", ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с дължина на голямата ос 250 километра и дължина на малката - 150 километра, което говори, че е къс от разрушената планета. Останалите спътници имат много по-малки размери (някои от порядъка само на няколко километра), орбитите им са разтеглени елипси, имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно. Всичко това потвърждава, че те са късове от Фаетон, които благодарение на голямата притегателна сила на Юпитер, са привлечени и са останали негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават отражение върху влиянието на планетата, особено Галилеевите спътници. Така например, спътникът Йо има диаметър 3 800 километра, намира се най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) и се движи в кръгова орбита, което е много важно за доброто му влияние.
към текста >>

Фотографии, получени от космическата станция "Вояджър", ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с дължина на голямата ос 250 километра и дължина на малката - 150 километра, което говори, че е къс от разрушената планета.
Юпитер има 17 спътника, но само четири от тях са истински - т. нар. Галилееви спътници: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Имената им са взети от гръцката митология. Останалите спътници са късове от разрушената планета и се наречат астероиди. Това твърдение най-добре се потвърждава от петия спътник, открит първи след четирите Галилееви и наречен Амалтея. Фотографии, получени от космическата станция "Вояджър", ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с дължина на голямата ос 250 километра и дължина на малката - 150 километра, което говори, че е къс от разрушената планета. Останалите спътници имат много по-малки размери (някои от порядъка само на няколко километра), орбитите им са разтеглени елипси, имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно. Всичко това потвърждава, че те са късове от Фаетон, които благодарение на голямата притегателна сила на Юпитер, са привлечени и са останали негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават отражение върху влиянието на планетата, особено Галилеевите спътници. Така например, спътникът Йо има диаметър 3 800 километра, намира се най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) и се движи в кръгова орбита, което е много важно за доброто му влияние. Когато се намира между Юпитер и Земята, той се отразява благотворно върху активността на Юпитеровото влияние, защото фотографиите от "Вояджър" ясно показват активна вулканична дейност върху Йо.
към текста >>

Останалите спътници имат много по-малки размери (някои от порядъка само на няколко километра), орбитите им са разтеглени елипси, имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно.
Галилееви спътници: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Имената им са взети от гръцката митология. Останалите спътници са късове от разрушената планета и се наречат астероиди. Това твърдение най-добре се потвърждава от петия спътник, открит първи след четирите Галилееви и наречен Амалтея. Фотографии, получени от космическата станция "Вояджър", ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с дължина на голямата ос 250 километра и дължина на малката - 150 километра, което говори, че е къс от разрушената планета. Останалите спътници имат много по-малки размери (някои от порядъка само на няколко километра), орбитите им са разтеглени елипси, имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно. Всичко това потвърждава, че те са късове от Фаетон, които благодарение на голямата притегателна сила на Юпитер, са привлечени и са останали негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават отражение върху влиянието на планетата, особено Галилеевите спътници. Така например, спътникът Йо има диаметър 3 800 километра, намира се най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) и се движи в кръгова орбита, което е много важно за доброто му влияние. Когато се намира между Юпитер и Земята, той се отразява благотворно върху активността на Юпитеровото влияние, защото фотографиите от "Вояджър" ясно показват активна вулканична дейност върху Йо. Вторият спътник, Европа, по размер е колкото Луната, движи се също в кръгова орбита, намира се на 670 900 километра от Юпитер и има една много характерна особеност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) има най-голяма отразяваща способност (албедо), равна на 0.73 и най-ярко свети.
към текста >>

Всичко това потвърждава, че те са късове от Фаетон, които благодарение на голямата притегателна сила на Юпитер, са привлечени и са останали негови спътници.
Имената им са взети от гръцката митология. Останалите спътници са късове от разрушената планета и се наречат астероиди. Това твърдение най-добре се потвърждава от петия спътник, открит първи след четирите Галилееви и наречен Амалтея. Фотографии, получени от космическата станция "Вояджър", ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с дължина на голямата ос 250 километра и дължина на малката - 150 километра, което говори, че е къс от разрушената планета. Останалите спътници имат много по-малки размери (някои от порядъка само на няколко километра), орбитите им са разтеглени елипси, имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно. Всичко това потвърждава, че те са късове от Фаетон, които благодарение на голямата притегателна сила на Юпитер, са привлечени и са останали негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават отражение върху влиянието на планетата, особено Галилеевите спътници. Така например, спътникът Йо има диаметър 3 800 километра, намира се най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) и се движи в кръгова орбита, което е много важно за доброто му влияние. Когато се намира между Юпитер и Земята, той се отразява благотворно върху активността на Юпитеровото влияние, защото фотографиите от "Вояджър" ясно показват активна вулканична дейност върху Йо. Вторият спътник, Европа, по размер е колкото Луната, движи се също в кръгова орбита, намира се на 670 900 километра от Юпитер и има една много характерна особеност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) има най-голяма отразяваща способност (албедо), равна на 0.73 и най-ярко свети. Тази голяма яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, към тържествено и бляскаво представяне при всички празнични събития, стремеж към медицината.
към текста >>

Всички спътници на Юпитер дават отражение върху влиянието на планетата, особено Галилеевите спътници.
Останалите спътници са късове от разрушената планета и се наречат астероиди. Това твърдение най-добре се потвърждава от петия спътник, открит първи след четирите Галилееви и наречен Амалтея. Фотографии, получени от космическата станция "Вояджър", ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с дължина на голямата ос 250 километра и дължина на малката - 150 километра, което говори, че е къс от разрушената планета. Останалите спътници имат много по-малки размери (някои от порядъка само на няколко километра), орбитите им са разтеглени елипси, имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно. Всичко това потвърждава, че те са късове от Фаетон, които благодарение на голямата притегателна сила на Юпитер, са привлечени и са останали негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават отражение върху влиянието на планетата, особено Галилеевите спътници. Така например, спътникът Йо има диаметър 3 800 километра, намира се най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) и се движи в кръгова орбита, което е много важно за доброто му влияние. Когато се намира между Юпитер и Земята, той се отразява благотворно върху активността на Юпитеровото влияние, защото фотографиите от "Вояджър" ясно показват активна вулканична дейност върху Йо. Вторият спътник, Европа, по размер е колкото Луната, движи се също в кръгова орбита, намира се на 670 900 километра от Юпитер и има една много характерна особеност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) има най-голяма отразяваща способност (албедо), равна на 0.73 и най-ярко свети. Тази голяма яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, към тържествено и бляскаво представяне при всички празнични събития, стремеж към медицината. Другите два спътника, Ганимед и Калисто, са по-големи от Меркурий.
към текста >>

Така например, спътникът Йо има диаметър 3 800 километра, намира се най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) и се движи в кръгова орбита, което е много важно за доброто му влияние.
Това твърдение най-добре се потвърждава от петия спътник, открит първи след четирите Галилееви и наречен Амалтея. Фотографии, получени от космическата станция "Вояджър", ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с дължина на голямата ос 250 километра и дължина на малката - 150 километра, което говори, че е къс от разрушената планета. Останалите спътници имат много по-малки размери (някои от порядъка само на няколко километра), орбитите им са разтеглени елипси, имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно. Всичко това потвърждава, че те са късове от Фаетон, които благодарение на голямата притегателна сила на Юпитер, са привлечени и са останали негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават отражение върху влиянието на планетата, особено Галилеевите спътници. Така например, спътникът Йо има диаметър 3 800 километра, намира се най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) и се движи в кръгова орбита, което е много важно за доброто му влияние. Когато се намира между Юпитер и Земята, той се отразява благотворно върху активността на Юпитеровото влияние, защото фотографиите от "Вояджър" ясно показват активна вулканична дейност върху Йо. Вторият спътник, Европа, по размер е колкото Луната, движи се също в кръгова орбита, намира се на 670 900 километра от Юпитер и има една много характерна особеност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) има най-голяма отразяваща способност (албедо), равна на 0.73 и най-ярко свети. Тази голяма яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, към тържествено и бляскаво представяне при всички празнични събития, стремеж към медицината. Другите два спътника, Ганимед и Калисто, са по-големи от Меркурий. Ганимед е с диаметър 5 600 километра и се намира на 1 070 000 километра от Юпитер, а Калисто е с диаметър 5 200 километра и отстои от планетата на 1 880 000 километра (най-далеч от останалите три).
към текста >>

Вторият спътник, Европа, по размер е колкото Луната, движи се също в кръгова орбита, намира се на 670 900 километра от Юпитер и има една много характерна особеност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) има най-голяма отразяваща способност (албедо), равна на 0.73 и най-ярко свети.
Останалите спътници имат много по-малки размери (някои от порядъка само на няколко километра), орбитите им са разтеглени елипси, имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно. Всичко това потвърждава, че те са късове от Фаетон, които благодарение на голямата притегателна сила на Юпитер, са привлечени и са останали негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават отражение върху влиянието на планетата, особено Галилеевите спътници. Така например, спътникът Йо има диаметър 3 800 километра, намира се най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) и се движи в кръгова орбита, което е много важно за доброто му влияние. Когато се намира между Юпитер и Земята, той се отразява благотворно върху активността на Юпитеровото влияние, защото фотографиите от "Вояджър" ясно показват активна вулканична дейност върху Йо. Вторият спътник, Европа, по размер е колкото Луната, движи се също в кръгова орбита, намира се на 670 900 километра от Юпитер и има една много характерна особеност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) има най-голяма отразяваща способност (албедо), равна на 0.73 и най-ярко свети. Тази голяма яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, към тържествено и бляскаво представяне при всички празнични събития, стремеж към медицината. Другите два спътника, Ганимед и Калисто, са по-големи от Меркурий. Ганимед е с диаметър 5 600 километра и се намира на 1 070 000 километра от Юпитер, а Калисто е с диаметър 5 200 километра и отстои от планетата на 1 880 000 километра (най-далеч от останалите три). И двата имат малко относително тегло: 1.9 за Ганимед и 1.6 за Калисто, което говори, че притежават дебел атмосферен слой и фактически са по-малки по размер. Когато се намират между Земята и Юпитер, дебелината на атмосферата им, придава на Юпитеровото влияние подсилване на мисловната дейност.
към текста >>

Другите два спътника, Ганимед и Калисто, са по-големи от Меркурий.
Всички спътници на Юпитер дават отражение върху влиянието на планетата, особено Галилеевите спътници. Така например, спътникът Йо има диаметър 3 800 километра, намира се най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) и се движи в кръгова орбита, което е много важно за доброто му влияние. Когато се намира между Юпитер и Земята, той се отразява благотворно върху активността на Юпитеровото влияние, защото фотографиите от "Вояджър" ясно показват активна вулканична дейност върху Йо. Вторият спътник, Европа, по размер е колкото Луната, движи се също в кръгова орбита, намира се на 670 900 километра от Юпитер и има една много характерна особеност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) има най-голяма отразяваща способност (албедо), равна на 0.73 и най-ярко свети. Тази голяма яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, към тържествено и бляскаво представяне при всички празнични събития, стремеж към медицината. Другите два спътника, Ганимед и Калисто, са по-големи от Меркурий. Ганимед е с диаметър 5 600 километра и се намира на 1 070 000 километра от Юпитер, а Калисто е с диаметър 5 200 километра и отстои от планетата на 1 880 000 километра (най-далеч от останалите три). И двата имат малко относително тегло: 1.9 за Ганимед и 1.6 за Калисто, което говори, че притежават дебел атмосферен слой и фактически са по-малки по размер. Когато се намират между Земята и Юпитер, дебелината на атмосферата им, придава на Юпитеровото влияние подсилване на мисловната дейност. Четирите спътника имат общ белег: бавно се въртят около осите си и винаги са обърнати с една и съща страна към Юпитер, както и Луната към Земята.Това придава на Юпитеровото влияние типичното бавно и спокойно реагиране. Останалите спътници, късове от разрушената планета, придават на Юпитеровото влияние върху по-низши типове отрицателни черти: гордост, тщеславие, презрение, стремеж да се впрягат околните за изпълнение на лични задачи, лъжа в най-голям мащаб, стремеж едно да се мисли, а друго да се говори, жажда за присвояване на чуждото по непочтен начин.
към текста >>

Четирите спътника имат общ белег: бавно се въртят около осите си и винаги са обърнати с една и съща страна към Юпитер, както и Луната към Земята.Това придава на Юпитеровото влияние типичното бавно и спокойно реагиране.
Тази голяма яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, към тържествено и бляскаво представяне при всички празнични събития, стремеж към медицината. Другите два спътника, Ганимед и Калисто, са по-големи от Меркурий. Ганимед е с диаметър 5 600 километра и се намира на 1 070 000 километра от Юпитер, а Калисто е с диаметър 5 200 километра и отстои от планетата на 1 880 000 километра (най-далеч от останалите три). И двата имат малко относително тегло: 1.9 за Ганимед и 1.6 за Калисто, което говори, че притежават дебел атмосферен слой и фактически са по-малки по размер. Когато се намират между Земята и Юпитер, дебелината на атмосферата им, придава на Юпитеровото влияние подсилване на мисловната дейност. Четирите спътника имат общ белег: бавно се въртят около осите си и винаги са обърнати с една и съща страна към Юпитер, както и Луната към Земята.Това придава на Юпитеровото влияние типичното бавно и спокойно реагиране. Останалите спътници, късове от разрушената планета, придават на Юпитеровото влияние върху по-низши типове отрицателни черти: гордост, тщеславие, презрение, стремеж да се впрягат околните за изпълнение на лични задачи, лъжа в най-голям мащаб, стремеж едно да се мисли, а друго да се говори, жажда за присвояване на чуждото по непочтен начин. Такива хора са разни чорбаджии, аги, помешчици и непочтените дипломати. От всичко, казано дотук, трябва да се заключи, че Юпитеровото влияние е много сложно и разнообразно, поради което чист външен и психологически израз на Юпитер трудно може да се даде. За създаването и оформянето на Юпитер, участие е взело със своите Небесни образувания Зодиакалното съзвездие Стрелец. То се вижда най-добре през нощите на юли и август и голяма част от него лежи в Млечния път.
към текста >>

Останалите спътници, късове от разрушената планета, придават на Юпитеровото влияние върху по-низши типове отрицателни черти: гордост, тщеславие, презрение, стремеж да се впрягат околните за изпълнение на лични задачи, лъжа в най-голям мащаб, стремеж едно да се мисли, а друго да се говори, жажда за присвояване на чуждото по непочтен начин.
Другите два спътника, Ганимед и Калисто, са по-големи от Меркурий. Ганимед е с диаметър 5 600 километра и се намира на 1 070 000 километра от Юпитер, а Калисто е с диаметър 5 200 километра и отстои от планетата на 1 880 000 километра (най-далеч от останалите три). И двата имат малко относително тегло: 1.9 за Ганимед и 1.6 за Калисто, което говори, че притежават дебел атмосферен слой и фактически са по-малки по размер. Когато се намират между Земята и Юпитер, дебелината на атмосферата им, придава на Юпитеровото влияние подсилване на мисловната дейност. Четирите спътника имат общ белег: бавно се въртят около осите си и винаги са обърнати с една и съща страна към Юпитер, както и Луната към Земята.Това придава на Юпитеровото влияние типичното бавно и спокойно реагиране. Останалите спътници, късове от разрушената планета, придават на Юпитеровото влияние върху по-низши типове отрицателни черти: гордост, тщеславие, презрение, стремеж да се впрягат околните за изпълнение на лични задачи, лъжа в най-голям мащаб, стремеж едно да се мисли, а друго да се говори, жажда за присвояване на чуждото по непочтен начин. Такива хора са разни чорбаджии, аги, помешчици и непочтените дипломати. От всичко, казано дотук, трябва да се заключи, че Юпитеровото влияние е много сложно и разнообразно, поради което чист външен и психологически израз на Юпитер трудно може да се даде. За създаването и оформянето на Юпитер, участие е взело със своите Небесни образувания Зодиакалното съзвездие Стрелец. То се вижда най-добре през нощите на юли и август и голяма част от него лежи в Млечния път. През ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 115 звезди, но общо взето те са слаби, а само две от тях са от Втора звездна величина и осем - от Трета.
към текста >>

То се вижда най-добре през нощите на юли и август и голяма част от него лежи в Млечния път.
Четирите спътника имат общ белег: бавно се въртят около осите си и винаги са обърнати с една и съща страна към Юпитер, както и Луната към Земята.Това придава на Юпитеровото влияние типичното бавно и спокойно реагиране. Останалите спътници, късове от разрушената планета, придават на Юпитеровото влияние върху по-низши типове отрицателни черти: гордост, тщеславие, презрение, стремеж да се впрягат околните за изпълнение на лични задачи, лъжа в най-голям мащаб, стремеж едно да се мисли, а друго да се говори, жажда за присвояване на чуждото по непочтен начин. Такива хора са разни чорбаджии, аги, помешчици и непочтените дипломати. От всичко, казано дотук, трябва да се заключи, че Юпитеровото влияние е много сложно и разнообразно, поради което чист външен и психологически израз на Юпитер трудно може да се даде. За създаването и оформянето на Юпитер, участие е взело със своите Небесни образувания Зодиакалното съзвездие Стрелец. То се вижда най-добре през нощите на юли и август и голяма част от него лежи в Млечния път. През ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 115 звезди, но общо взето те са слаби, а само две от тях са от Втора звездна величина и осем - от Трета. Саабей е дал на това съзвездие символ на получовек: от кръста нагоре той държи лък с опъната тетива и поставена на нея стрела, готова да полети; от кръста надолу е добре охранен кон, с изразена напрегнатост на тялото. Всичко това показва какви качества придава съзвездието Стрелец върху Юпитеровото влияние: възможност за постигане и осъществяване на всяка поставена задача. Слабо видимите звезди се намират много далеч и съгласно принципа на Доплер до нас идват само силови течения с къси вълни, които действат върху горните мозъчни центрове. В това съзвездие се намират много звездни купове, които придават на Юпитеровото влияние топло и бащинско отношение към всички и всичко.
към текста >>

Централното галактично ядро придава на Юпитеровото влияние голяма възможност за тесен контакт с Идейния свят, богатство от идеи за всяка работа и задача.
Слабо видимите звезди се намират много далеч и съгласно принципа на Доплер до нас идват само силови течения с къси вълни, които действат върху горните мозъчни центрове. В това съзвездие се намират много звездни купове, които придават на Юпитеровото влияние топло и бащинско отношение към всички и всичко. По посока на съзвездието Стрелец се намира централното ядро на нашата галактика, което представлява грамаден звезден куп с диаметър около 2 000 светлинни години (светлинната година е мярка в астрономията, определяща разстоянието, което светлината изминава за една година със скорост 300 000 километра в секунда). Слънчевата система е отдалечена от този център на 30 000 светлинни години. Поради голямото разстояние и многото мъглявини, които се намират там, в този звезден куп не могат да се различат отделни звезди и той изглежда като светещо кълбо. Централното галактично ядро придава на Юпитеровото влияние голяма възможност за тесен контакт с Идейния свят, богатство от идеи за всяка работа и задача. Винаги, когато Юпитеровите личности имат да разрешават и осъществяват нещо, идеите и методите за това проблясват в техния мозък, идва им смелост за действие и увереност в добрия изход. В централното ядро, както отбелязахме, има и много мъглявини, които придават на Юпитеровото влияние върху по-низши типове стремеж да заблуждават, особено в емоционалната сфера, където на думи дават израз на голямо възхищение от видяното и преживяното. Орбитата на Юпитер е слабо сплесната елипса, което също допринася за благотворното му влияние. При афелий, планетата е на около 816 милиона километра от Слънцето, при перихелий е на около 740 милиона километра, а разликата е около 76 милиона километра, която за голямата му орбита не е значителна. Най-голямото му разстояние до Земята е 965 милиона километра, когато Земя, Слънце, Юпитер лежат на права линия, а Слънцето е между Земята и Юпитер; при това положение от Земята се наблюдава съвпад на Юпитер със Слънцето.
към текста >>

11. ЮПИТЕРОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато въздействието на Юпитер е силно в даден човек, тези центрове дават отражение върху главата, лицето и човешкото тяло, но поради многото спътници на планетата и голямото богатство на Небесни образувания в съзвездието Стрелец, тези черти и качества са с изразено разнообразие на своите формите.
ЮПИТЕРОВ ТИП Чрез Звездното тяло на човека силовите течения на Юпитер са създали и оформили мозъчните центрове, които се намират в горната странична част на главния мозък, затова хора със силно Юпитерово влияние имат щироки в тази част глави. Там се намират мозъчните центрове, които създават възможност за творческа изява, умение всяко нещо да се направи навреме и по всички правила. Когато въздействието на Юпитер е силно в даден човек, тези центрове дават отражение върху главата, лицето и човешкото тяло, но поради многото спътници на планетата и голямото богатство на Небесни образувания в съзвездието Стрелец, тези черти и качества са с изразено разнообразие на своите формите. Общо взето, обаче, тялото е по-едро и добре сложено, предимно поради добрия апетит, който Юпитеровите типове имат. Юпитер има отношение и управлява черния дроб, който е най-голямата "жлеза" в човешкото тяло и има връзка с всички негови функции. Главата, както вече споменахме, е широка и в повечето случаи е плешива поради големите интелектуални и емоционални напрежения при сериозните задачи, които Юпитеровите типове често имат. Тези хора обикновено заемат отговорни ръководни места в стопанския живот или големи обществени постове, като президенти на държави и големи обществени организации, председатели на парламенти и пр. Челото е голямо, с добър интелектуален израз и поради добрия контакт с Идейния свят е слабо набръчкано.
към текста >>

Идейният свят, с който имат тесен контакт, им е дал всичко необходимо за успех.
У трети личности, добре е развита средната част (леко заоблена) и показва човека, който не се поддава на влияния. Общо взето, едрият нос у Юпитеровите типове говори за голяма интелектуална сила, с която те разполагат. Устата е голяма, месеста и добре очертана, показваща изпълнителност; затваря се хлабаво, което изразява липса на твърдост в отношенията към хората, меко и променливо отношение към въпросите и делата, които предстоят да се разрешат. Усмивката им е добродушна. Юпитеровите типове, както вече отбелязахме, са създадени за ръководители на големи предприятия, защото от тях лъха енергия, сигурност за успех, инициатива, поемане на отговорност за благополучен изход на всяка работа. Идейният свят, с който имат тесен контакт, им е дал всичко необходимо за успех. Юпитеровите типове, общо взето, са весели, оптимистични, обичат хумора и свободния богат живот. Те са добри, миролюбиви, привързани и услужливи съпрузи, обичат и децата си.
към текста >>

12. ПЛУТОН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Засега сведенията за тази планета са все още оскъдни, особено за нейния размер, плътност, спътници и т. н.
Лоуел окончателно се убедил, че тези смущения се дължат на неизвестна планета с голяма маса, но изчисленията за орбитата и положението й не били публикувани до 1914 г., защото липсвали условия за нейното търсене. Едва през 1929 г. на младия асистент по астрономия Клайд Томбо, била възложена задача системно да проучва и фотографира през дълги интервали от време (две-три денонощия), посочения от Лоуел участък върху Небесната сфера, където трябвало да се намира неизвестната планета. Клайд Томбо много внимателно сравнявал фотографските пластинки и на 12 март 1930 година било открито Небесно тяло, движещо се между неподвижните звезди. Учените единодушно приели новооткритата планета да се нарича с името на древногръцкия бог на подземното царство Плутон. Засега сведенията за тази планета са все още оскъдни, особено за нейния размер, плътност, спътници и т. н. В сравнение с всички известни планети от Слънчевото семейство Плутон проявява най-голямо безредие и неподчинение на Астрономическите закони. Пърсифал Лоуел, който посветил дълги години в изчисляване на смущенията, които Плутон създава в орбитите на Уран и Нептун, приел, че масата на тази планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята. Трима астрономи, след като обработили 5 500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 години, стигат до извода, че Плутон има голяма плътност. Американският астроном Джерард Кьопер стигнал до извода, че плътността му е по-голяма от тази на златото 19.26, а относно размера, диаметърът му е около 5 800 километра. Толкова малък размер с такава голяма плътност е твърде неприемливо за една планета.
към текста >>

Пърсифал Лоуел, който посветил дълги години в изчисляване на смущенията, които Плутон създава в орбитите на Уран и Нептун, приел, че масата на тази планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята.
на младия асистент по астрономия Клайд Томбо, била възложена задача системно да проучва и фотографира през дълги интервали от време (две-три денонощия), посочения от Лоуел участък върху Небесната сфера, където трябвало да се намира неизвестната планета. Клайд Томбо много внимателно сравнявал фотографските пластинки и на 12 март 1930 година било открито Небесно тяло, движещо се между неподвижните звезди. Учените единодушно приели новооткритата планета да се нарича с името на древногръцкия бог на подземното царство Плутон. Засега сведенията за тази планета са все още оскъдни, особено за нейния размер, плътност, спътници и т. н. В сравнение с всички известни планети от Слънчевото семейство Плутон проявява най-голямо безредие и неподчинение на Астрономическите закони. Пърсифал Лоуел, който посветил дълги години в изчисляване на смущенията, които Плутон създава в орбитите на Уран и Нептун, приел, че масата на тази планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята. Трима астрономи, след като обработили 5 500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 години, стигат до извода, че Плутон има голяма плътност. Американският астроном Джерард Кьопер стигнал до извода, че плътността му е по-голяма от тази на златото 19.26, а относно размера, диаметърът му е около 5 800 километра. Толкова малък размер с такава голяма плътност е твърде неприемливо за една планета. От астрологична гледна точка, Плутон е устроен приблизително като нашата Земя, но вземайки предвид много по-голямата му възраст и влиянието му върху живота на Земята и по-специално върху човека, би следвало да се приеме, че неговата маса е съставена от по-тежките елементи в таблицата на Менделеев и че диаметърът му е голям, не по-малък от този на Нептун. Тогава, къде са сгрешили Кьопер и другите астрономи, които приемат, че Плутон има малък размер?
към текста >>

Това е дало основание на някои астрономи да приемат, че Плутон има спътник, разположен много близо до него, но поради голямата отдалеченост, Планета и спътник се виждат слети.
Установено е, че на повърхността на планетата съществува температура минус 220°, при която всички елементи са в течно или най-вероятно в твърдо замръзнало състояние. Изчислено е също така, че наблюдател от Плутон би виждал Слънцето само като голяма звезда с диаметър около 6 сантиметра. Естествено е, да се приеме, че с такъв размер Слънцето не би могло да освети Планетата изцяло: Слънчевият диск ще осветява само едно кръгче върху тъмния планетен диск, без да отразява истинския му размер. Това явление би могло да се онагледи със следния опит: ако в тъмно помещение поставим тъмно на цвят кълбо и от известно разстояние го осветим с малко електрическо фенерче, ние ще видим само отражението на светлината на фенерчето от кълбото, без това да е действителният му размер. На фотографии, получени през април 1978 година, образът на Плутон се оказал издължен; така изглеждал и на серията снимки от 1979 година. Това е дало основание на някои астрономи да приемат, че Плутон има спътник, разположен много близо до него, но поради голямата отдалеченост, Планета и спътник се виждат слети. Този все още неоткрит спътник е наречен Харон и е изчислено, че разстоянието му до планетата е между 15 000 и 19 000 километра. Това предположение е неприемливо, защото такова късо разстояние на спътник до Планета е недопустимо. Ние приемаме, че светлото тяло, наблюдавано на такова малко разстояние, не е нищо друго, освен отражение по периферната Плутонова повърхност на някое по-светло Небесно тяло. Неправилното разпределение на едва забележими светли и тъмни петна по диска на Плутон, потвърждава астрологичното твърдение, че на тази Планета съществуват бурни процеси, от които произтичат резките и неочаквани импулси на нейното влияние. Според останалите астрономични данни за Плутон, ние приехме по-горе, че той е в пълна несъгласуваност със закономерностите при другите Планети.
към текста >>

Този все още неоткрит спътник е наречен Харон и е изчислено, че разстоянието му до планетата е между 15 000 и 19 000 километра.
Изчислено е също така, че наблюдател от Плутон би виждал Слънцето само като голяма звезда с диаметър около 6 сантиметра. Естествено е, да се приеме, че с такъв размер Слънцето не би могло да освети Планетата изцяло: Слънчевият диск ще осветява само едно кръгче върху тъмния планетен диск, без да отразява истинския му размер. Това явление би могло да се онагледи със следния опит: ако в тъмно помещение поставим тъмно на цвят кълбо и от известно разстояние го осветим с малко електрическо фенерче, ние ще видим само отражението на светлината на фенерчето от кълбото, без това да е действителният му размер. На фотографии, получени през април 1978 година, образът на Плутон се оказал издължен; така изглеждал и на серията снимки от 1979 година. Това е дало основание на някои астрономи да приемат, че Плутон има спътник, разположен много близо до него, но поради голямата отдалеченост, Планета и спътник се виждат слети. Този все още неоткрит спътник е наречен Харон и е изчислено, че разстоянието му до планетата е между 15 000 и 19 000 километра. Това предположение е неприемливо, защото такова късо разстояние на спътник до Планета е недопустимо. Ние приемаме, че светлото тяло, наблюдавано на такова малко разстояние, не е нищо друго, освен отражение по периферната Плутонова повърхност на някое по-светло Небесно тяло. Неправилното разпределение на едва забележими светли и тъмни петна по диска на Плутон, потвърждава астрологичното твърдение, че на тази Планета съществуват бурни процеси, от които произтичат резките и неочаквани импулси на нейното влияние. Според останалите астрономични данни за Плутон, ние приехме по-горе, че той е в пълна несъгласуваност със закономерностите при другите Планети. Плутон обикаля около Слънцето за около 250 години, движейки се по крайно разтеглена елипсовидна орбита, каквато никоя друга Планета няма (ексцентрицитет от 0.25).
към текста >>

Това предположение е неприемливо, защото такова късо разстояние на спътник до Планета е недопустимо.
Естествено е, да се приеме, че с такъв размер Слънцето не би могло да освети Планетата изцяло: Слънчевият диск ще осветява само едно кръгче върху тъмния планетен диск, без да отразява истинския му размер. Това явление би могло да се онагледи със следния опит: ако в тъмно помещение поставим тъмно на цвят кълбо и от известно разстояние го осветим с малко електрическо фенерче, ние ще видим само отражението на светлината на фенерчето от кълбото, без това да е действителният му размер. На фотографии, получени през април 1978 година, образът на Плутон се оказал издължен; така изглеждал и на серията снимки от 1979 година. Това е дало основание на някои астрономи да приемат, че Плутон има спътник, разположен много близо до него, но поради голямата отдалеченост, Планета и спътник се виждат слети. Този все още неоткрит спътник е наречен Харон и е изчислено, че разстоянието му до планетата е между 15 000 и 19 000 километра. Това предположение е неприемливо, защото такова късо разстояние на спътник до Планета е недопустимо. Ние приемаме, че светлото тяло, наблюдавано на такова малко разстояние, не е нищо друго, освен отражение по периферната Плутонова повърхност на някое по-светло Небесно тяло. Неправилното разпределение на едва забележими светли и тъмни петна по диска на Плутон, потвърждава астрологичното твърдение, че на тази Планета съществуват бурни процеси, от които произтичат резките и неочаквани импулси на нейното влияние. Според останалите астрономични данни за Плутон, ние приехме по-горе, че той е в пълна несъгласуваност със закономерностите при другите Планети. Плутон обикаля около Слънцето за около 250 години, движейки се по крайно разтеглена елипсовидна орбита, каквато никоя друга Планета няма (ексцентрицитет от 0.25). Най-близкото му разстояние до Слънцето е 4 425 милиона километра, а най-далечното (при афелий) е 7 375 милиона километра, което дава разлика от около три милиарда километра - толкова голяма, че през известни периоди, Плутон е по- близо до Слънцето, отколкото е Нептун.
към текста >>

При това Плутон е имал по-тесен контакт с него, приемайки някои от демоничните му качества, които се отразяват на неговото влияние: рязко изразена бруталност, сила, създаваща нещастия, демоничен подход за създаване на страдания, парализиращо въздействие върху влиянието на Слънцето, Луната и Планетите.
Такъв двадесет годишен период започна от април 1979 г. и ще трае до март 1999 г. Затова Плутоновото влияние през този период ще бъде особено силно: при благоприятни аспекти ще имаме неговото благоприятно влияние, а при неблагоприятни аспекти - парализиращо и ограничаващо влияние върху Слънцето, Луната и останалите планети (когато е в съвпад с тях). Средната скорост на движение на Плутон по неговата орбита е 4.74 километра в секунда. Изключително разтегнатата му орбита говори, че в сравнение с всички останали Планети, той (след Фаетон) най-силно е пострадал от катастрофата в Слънчевата система, предизвикана от проникването на Черното слънце в нея. При това Плутон е имал по-тесен контакт с него, приемайки някои от демоничните му качества, които се отразяват на неговото влияние: рязко изразена бруталност, сила, създаваща нещастия, демоничен подход за създаване на страдания, парализиращо въздействие върху влиянието на Слънцето, Луната и Планетите. В създаването и оформянето на планетата Плутон, са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие Скорпион. Това съзвездие е разположено на юг от Небесния екватор, в най-красивата и широка част на Млечния път. От Северното полушарие се вижда над хоризонта само малка част от него през нощите на юли и август. Слънцето престоява в Скорпион от 22 октомври до 22 ноември. През ясна и безлунна нощ в съзвездието могат да се видят с просто око около сто звезди, някои от които са със значителна яркост.
към текста >>

Това съзвездие е разположено на юг от Небесния екватор, в най-красивата и широка част на Млечния път.
Затова Плутоновото влияние през този период ще бъде особено силно: при благоприятни аспекти ще имаме неговото благоприятно влияние, а при неблагоприятни аспекти - парализиращо и ограничаващо влияние върху Слънцето, Луната и останалите планети (когато е в съвпад с тях). Средната скорост на движение на Плутон по неговата орбита е 4.74 километра в секунда. Изключително разтегнатата му орбита говори, че в сравнение с всички останали Планети, той (след Фаетон) най-силно е пострадал от катастрофата в Слънчевата система, предизвикана от проникването на Черното слънце в нея. При това Плутон е имал по-тесен контакт с него, приемайки някои от демоничните му качества, които се отразяват на неговото влияние: рязко изразена бруталност, сила, създаваща нещастия, демоничен подход за създаване на страдания, парализиращо въздействие върху влиянието на Слънцето, Луната и Планетите. В създаването и оформянето на планетата Плутон, са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие Скорпион. Това съзвездие е разположено на юг от Небесния екватор, в най-красивата и широка част на Млечния път. От Северното полушарие се вижда над хоризонта само малка част от него през нощите на юли и август. Слънцето престоява в Скорпион от 22 октомври до 22 ноември. През ясна и безлунна нощ в съзвездието могат да се видят с просто око около сто звезди, някои от които са със значителна яркост. Най-ярката е Антарес (от Първа звездна величина) и привлича погледа със своя червен цвят. По цвят и яркост, тя съперничи на планетата Марс, поради което е наречена Антарес (Арес е гръцкото име на бога на войната Марс).
към текста >>

В сравнение с нашето Слънце, диаметърът на Антарес е 600 пъти по-голям, а светимостта й е 22 000 пъти по-голяма.
Слънцето престоява в Скорпион от 22 октомври до 22 ноември. През ясна и безлунна нощ в съзвездието могат да се видят с просто око около сто звезди, някои от които са със значителна яркост. Най-ярката е Антарес (от Първа звездна величина) и привлича погледа със своя червен цвят. По цвят и яркост, тя съперничи на планетата Марс, поради което е наречена Антарес (Арес е гръцкото име на бога на войната Марс). По своя гигантски размер, тази звезда е втора по големина след Бетелгейзе, най-ярката от съзвездието Орион. В сравнение с нашето Слънце, диаметърът на Антарес е 600 пъти по-голям, а светимостта й е 22 000 пъти по-голяма. Тя принадлежи към полуправилните променливи звезди, което говори, че около нея се въртят Небесни образувания (Планети и Слънца). В Скорпион, има и една друга звезда, поразяваща с огромното количество енергия, която излъчва - 400 000 пъти по-голямо от това на нашето Слънце; тя не се вижда от Северното полушарие. В Зодиакалното съзвездие Скорпион има и два Звездни купа, означени с М6 и М7, които са образувани от по 80 звезди. Купът М6 има диаметър 21 светлинни години, a М7 е по-ярък и има диаметър 17 светлинни години. Небесните образувания в Скорпион - Антарес и двата Звездни купа - придават на влиянието на Плутон, от една страна изключително голяма творческа и градивна енергия, а от друга, диаметрално противоположна - демонично влияние, получено от контакта му с Черното слънце.
към текста >>

Скорпион, има и една друга звезда, поразяваща с огромното количество енергия, която излъчва - 400 000 пъти по-голямо от това на нашето Слънце; тя не се вижда от Северното полушарие.
Най-ярката е Антарес (от Първа звездна величина) и привлича погледа със своя червен цвят. По цвят и яркост, тя съперничи на планетата Марс, поради което е наречена Антарес (Арес е гръцкото име на бога на войната Марс). По своя гигантски размер, тази звезда е втора по големина след Бетелгейзе, най-ярката от съзвездието Орион. В сравнение с нашето Слънце, диаметърът на Антарес е 600 пъти по-голям, а светимостта й е 22 000 пъти по-голяма. Тя принадлежи към полуправилните променливи звезди, което говори, че около нея се въртят Небесни образувания (Планети и Слънца). В Скорпион, има и една друга звезда, поразяваща с огромното количество енергия, която излъчва - 400 000 пъти по-голямо от това на нашето Слънце; тя не се вижда от Северното полушарие. В Зодиакалното съзвездие Скорпион има и два Звездни купа, означени с М6 и М7, които са образувани от по 80 звезди. Купът М6 има диаметър 21 светлинни години, a М7 е по-ярък и има диаметър 17 светлинни години. Небесните образувания в Скорпион - Антарес и двата Звездни купа - придават на влиянието на Плутон, от една страна изключително голяма творческа и градивна енергия, а от друга, диаметрално противоположна - демонично влияние, получено от контакта му с Черното слънце. За да може могъщата и благородна сила на тези изключителни по своето качество Небесни образувания, да се приеме и прояви в даден човек, трябва устройството на мозъка му да бъде в най-съвършена форма. Изобщо, Звездите и Звездните купове, според астрологията, са плод на един много напреднал стадий в еволюционния процес на веществото и, за да се възприемат от човека, е необходимо голямо съвършенство на неговият мозък.
към текста >>

Купът М6 има диаметър 21 светлинни години, a М7 е по-ярък и има диаметър 17 светлинни години.
По своя гигантски размер, тази звезда е втора по големина след Бетелгейзе, най-ярката от съзвездието Орион. В сравнение с нашето Слънце, диаметърът на Антарес е 600 пъти по-голям, а светимостта й е 22 000 пъти по-голяма. Тя принадлежи към полуправилните променливи звезди, което говори, че около нея се въртят Небесни образувания (Планети и Слънца). В Скорпион, има и една друга звезда, поразяваща с огромното количество енергия, която излъчва - 400 000 пъти по-голямо от това на нашето Слънце; тя не се вижда от Северното полушарие. В Зодиакалното съзвездие Скорпион има и два Звездни купа, означени с М6 и М7, които са образувани от по 80 звезди. Купът М6 има диаметър 21 светлинни години, a М7 е по-ярък и има диаметър 17 светлинни години. Небесните образувания в Скорпион - Антарес и двата Звездни купа - придават на влиянието на Плутон, от една страна изключително голяма творческа и градивна енергия, а от друга, диаметрално противоположна - демонично влияние, получено от контакта му с Черното слънце. За да може могъщата и благородна сила на тези изключителни по своето качество Небесни образувания, да се приеме и прояви в даден човек, трябва устройството на мозъка му да бъде в най-съвършена форма. Изобщо, Звездите и Звездните купове, според астрологията, са плод на един много напреднал стадий в еволюционния процес на веществото и, за да се възприемат от човека, е необходимо голямо съвършенство на неговият мозък. Както вече изтъкнахме, големият английски математик Пол Дирак, през 1928 г. доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката мисъл е сила и че от Слънцето идват силови ядра от антивещество.
към текста >>

13. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение, прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от слънце" за този, който е воден от един Посветен.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ Друг гръцки философ, който е бил свързан с Мистериите и е предал в своята философия езотеричната доктрина, е Хераклит Ефески, живял между 535 и 475 година преди Христа. Връзката му с Мистериите е доказана от един немски автор Едмунд Плайдерер в книгата му Философията на Хераклит Ефески в Светлината на Мистериите, издадена през 1866 година в Берлин. В предговора авторът казва: „Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение, прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от слънце" за този, който е воден от един Посветен. И като разказва, че той е оставил своята книга на съхранение в храма на Диана Ефеска, това значи, че само Посветените са могли да я разберат. Хераклит е наречен „тъмният", защото само Светлината на мистериите може да освети идеите му. Ще предам някои основни мисли от книгата му, от която са запазени само отделни фрагменти. Хераклит е представен като човек, който гледа на живота много сериозно. Той казвал, че думите могат само да покажат вътрешната наука, но не и да я обяснят.
към текста >>

Плутарх, коментирайки това изречение, казва: „Не може да се потопите два пъти в една и съща вода на реката и не може да хванем два пъти едно и също смъртно същество.
Ще предам някои основни мисли от книгата му, от която са запазени само отделни фрагменти. Хераклит е представен като човек, който гледа на живота много сериозно. Той казвал, че думите могат само да покажат вътрешната наука, но не и да я обяснят. Науката се обяснява само когато се преживее. Прочуто е неговото изречение „Панта рей" - „Всичко тече", което ще рече, че всички неща са в движение, в постоянен прилив. Плутарх, коментирайки това изречение, казва: „Не може да се потопите два пъти в една и съща вода на реката и не може да хванем два пъти едно и също смъртно същество. Със своята сила и бързина то се разпръсва и съединява, то отива и се връща по хиляди начини." По-нататък той казва: „Животът и смъртта, бдението и сънят, младостта и старостта са едно и също нещо. Едното минава в другото, и другото става отново в първото." И продължава: „Има живот и смърт в акта на живеенето, както ги има и в акта на умирането." „Как бихме могли да кажем на всекидневния си живот „ние сме", когато от гледна точка на Вечното ние знаем, че „ние сме и не сме." „Хадес и Дионисий са един и същ бог. Дионисий, богът на радостта да живеем, на възраждането и растежа, е богът, за когото се празнуваха дионисиевите празници. За Хераклит той е като Хадес, богът на разрушението и унищожението. Затова той казва: „Този, който вижда смъртта в живота и живота в смъртта, само той вижда в истинската Светлина недостатъците и преимуществата на съществуването.
към текста >>

И Платон казва за Хераклит: „Той сравнява нещата с течението на реката и твърди, че не може да се влезе два пъти в една и съща река."
Ето защо онова, което на всички изглежда общо, е убедително, защото то участвува във Всеобщия и Божествен Логос. А онова, което се харесва само на отделен човек поради противоположни причини, няма в себе си никаква убедителност." Във философията на Хераклит намираме първо Божествения Разум, Логоса, Словото като неизменна Реалност в сетивния свят, който произхожда от това Слово, който е в непрестанно движение, в непрестанно изменение. Затова той казва, че всичко тече, всичко е в движение, няма два момента от ставащото, които да са еднакви. И Платон казва за Хераклит: „Той сравнява нещата с течението на реката и твърди, че не може да се влезе два пъти в една и съща река." Вечният Божествен Разум, Словото, от когото произхожда всичко, той го нарича живият Огън, от който произлиза всичко и към който всичко се възвръща. Хераклит казва още: „Хората са смъртни богове, а боговете са безсмъртни хора. Животът на първите е смърт, а смъртта на последните е живот." Не само Хераклит, но и други гръцки философи и Мъдреци са се намирали и са творили под влияние на мистериите или сами са били Посветени в тези мистерии. Такива са били например Емпедокъл, Софокъл, Пиндар, Есхил и даже Омир и Хезиод.
към текста >>

Гореказаното ни потвърждава мисълта на Учителя, която многократно изнесох, където се казва, че има едно Братство, което пътува в света и носи културата.
Вечният Божествен Разум, Словото, от когото произхожда всичко, той го нарича живият Огън, от който произлиза всичко и към който всичко се възвръща. Хераклит казва още: „Хората са смъртни богове, а боговете са безсмъртни хора. Животът на първите е смърт, а смъртта на последните е живот." Не само Хераклит, но и други гръцки философи и Мъдреци са се намирали и са творили под влияние на мистериите или сами са били Посветени в тези мистерии. Такива са били например Емпедокъл, Софокъл, Пиндар, Есхил и даже Омир и Хезиод. Гореказаното ни потвърждава мисълта на Учителя, която многократно изнесох, където се казва, че има едно Братство, което пътува в света и носи културата. Където то се установи, там се ражда и развива култура. Когато преминава през даден народ или раса, то се явява най- първо като една вътрешна Светлина и топлина, които стимулират народната душа към мисъл и творчество и към благородни чувства. И това присъствие в даден народ се изявява чрез някаква личност или плеяда от личности, които в течение на развитието на народа става център, около който се групират онези чудни души, които са довели присъствието на Братството в своята среда. По такъв начин се дава едно ново направление на мисълта и живота, и се създава нова епоха, която най-напред е в един тесен кръг, но впоследствие обхваща целия народ и цялото човечество. Учителят казва: „За днешната епоха аз съм първата прелетна птица, която иде да възвести идването на духовната пролет.
към текста >>

По такъв начин се дава едно ново направление на мисълта и живота, и се създава нова епоха, която най-напред е в един тесен кръг, но впоследствие обхваща целия народ и цялото човечество.
Такива са били например Емпедокъл, Софокъл, Пиндар, Есхил и даже Омир и Хезиод. Гореказаното ни потвърждава мисълта на Учителя, която многократно изнесох, където се казва, че има едно Братство, което пътува в света и носи културата. Където то се установи, там се ражда и развива култура. Когато преминава през даден народ или раса, то се явява най- първо като една вътрешна Светлина и топлина, които стимулират народната душа към мисъл и творчество и към благородни чувства. И това присъствие в даден народ се изявява чрез някаква личност или плеяда от личности, които в течение на развитието на народа става център, около който се групират онези чудни души, които са довели присъствието на Братството в своята среда. По такъв начин се дава едно ново направление на мисълта и живота, и се създава нова епоха, която най-напред е в един тесен кръг, но впоследствие обхваща целия народ и цялото човечество. Учителят казва: „За днешната епоха аз съм първата прелетна птица, която иде да възвести идването на духовната пролет. След мен ще дойдат още хиляди." Орфей беше първата прелетна птичка, която възвести началото на елинската култура. След него дойдоха още много, знайни и незнайни, които станаха носители на мисълта и идеите на Братството, което пребиваваше тогава в Гърция. Същото нещо забелязваме, когато Братството в лицето на розенкройцерите премина в Западна Европа и събуди творческата мисъл на европееца, и се почна творчество във всички области на човешката мисъл и дейност, което създаде Западно-европейската култура.
към текста >>

Хората започват да търсят нови пътища на мисълта, на живот, на творчество и тогава се явява пратеникът на Братството сред този народ или раса, който привлича към себе си онези души, които са по-чувствителни към невидимото присъствие.
Същото нещо забелязваме, когато Братството в лицето на розенкройцерите премина в Западна Европа и събуди творческата мисъл на европееца, и се почна творчество във всички области на човешката мисъл и дейност, което създаде Западно-европейската култура. Присъствието на Братството се изявява като извор сред суха местност, където животът едва-едва се проявява. Щом избликне изворът, околността се оживява, покрива се с трева, цветя, дървета и птички почват да пеят. По такъв начин се изявява присъствието на Братството в даден народ и раса. Неговите невидими енергии на Светлина и топлина действуват на цялата душа, на расата или народа, като събуждат в нея онова, което твори и създава, събуждат Божественото. Хората започват да търсят нови пътища на мисълта, на живот, на творчество и тогава се явява пратеникът на Братството сред този народ или раса, който привлича към себе си онези души, които са по-чувствителни към невидимото присъствие. В различни времена и епохи Братството действува с различни методи, по различни начини въздействува на човешките души, в зависимост от нуждите и задачите на епохата. Когато трябва да се даде подтик на науката, някой от братята се въплощава или изявява чрез учените хора на епохата. Когато трябва да се даде насока на изкуството, те се проявяват като музиканти, художници, скулптори и пр., както беше в Гърция и в Ренесанса, когато се явиха гениални художници като Леонардо да Винчи, Рафаел, Микеланджело и др., които бяха вдъхновени от Братството. Когато трябва да се даде нова насока на целокупния живот на дадено общество, явява се сред това общество някой Велик Учител или реформатор, който изнася нови принципи, които да легнат в основата на новия живот, който се зазорява на хоризонта на човешката мисъл. Най-после когато трябва да се преобрази обществения строй, да се даде нова форма на държавния и обществения живот, те действуват и се проявяват чрез някои видни държавници и т.н.
към текста >>

Огънят, това е принципът на Духа, на Вечната Същина, а трите други елемента образуват сетивния свят, чрез който Вечното се проявява.
доброто и злото. Под добро той разбира онова, което е цел в себе си и за себе си, което е непоколебимо в себе си, т.е. Вечното, което е целта. По такъв начин тя е истинното, което съществува единствено за себе си и чрез което съществува всичко. Той е поставил принципа на огъня на една страна, а другите три елемента - въздух, вода и земя на другата страна, като противоположност на огъня. Огънят, това е принципът на Духа, на Вечната Същина, а трите други елемента образуват сетивния свят, чрез който Вечното се проявява. Пиндар, друг гръцки философ казва: „Блажен, който е видял мистериите и после слиза в гроба. Той познава края на живота, той познава и началото му." Ксенофон казва: Има един Бог по-велик от всички хора, тялото му не е подобно на тялото на смъртните, нито мисълта му е като мисълта на смъртните. А Плутарх казва, че мистериите са давали най- великите откровения върху природата на даймоните. Софокъл казва: Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките.
към текста >>

14. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като говорим за братството на Есеите, в духа на изложеното в тази книга ще ги разглеждаме в широк и в тесен смисъл.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ Като говорим за братството на Есеите, в духа на изложеното в тази книга ще ги разглеждаме в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл на думата под Братство на Есеите разбираме цялата дейност на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам, минава през Мойсей, пророците, Братството на Есеите в тесен смисъл на думата и най-после преминава през християнството, с което се завършва втория клон на Бялото Братство. А в тесен смисъл на думата разбираме окултното братство, което е работило един век преди Христос да слезе на Земята в Палестина. В този смисъл то е известно и на историята, и за него говори Йосиф Флавий в своята история на еврейския народ, а също и Филон Александрийски в своето съчинение „За съзерцателния живот". За него говорят и други писатели. Разгледано в единия и другия смисъл, то е все едно и също братство - учениците на Бялото Братство в течение на втория клон.
към текста >>

В широк смисъл на думата под Братство на Есеите разбираме цялата дейност на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам, минава през Мойсей, пророците, Братството на Есеите в тесен смисъл на думата и най-после преминава през християнството, с което се завършва втория клон на Бялото Братство.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ Като говорим за братството на Есеите, в духа на изложеното в тази книга ще ги разглеждаме в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл на думата под Братство на Есеите разбираме цялата дейност на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам, минава през Мойсей, пророците, Братството на Есеите в тесен смисъл на думата и най-после преминава през християнството, с което се завършва втория клон на Бялото Братство. А в тесен смисъл на думата разбираме окултното братство, което е работило един век преди Христос да слезе на Земята в Палестина. В този смисъл то е известно и на историята, и за него говори Йосиф Флавий в своята история на еврейския народ, а също и Филон Александрийски в своето съчинение „За съзерцателния живот". За него говорят и други писатели. Разгледано в единия и другия смисъл, то е все едно и също братство - учениците на Бялото Братство в течение на втория клон. Но в по-раншни времена те са работили по-скрито, а един век преди идването на Христа, те излизат по-открито и оставят историческа следа.
към текста >>

А в тесен смисъл на думата разбираме окултното братство, което е работило един век преди Христос да слезе на Земята в Палестина.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ Като говорим за братството на Есеите, в духа на изложеното в тази книга ще ги разглеждаме в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл на думата под Братство на Есеите разбираме цялата дейност на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам, минава през Мойсей, пророците, Братството на Есеите в тесен смисъл на думата и най-после преминава през християнството, с което се завършва втория клон на Бялото Братство. А в тесен смисъл на думата разбираме окултното братство, което е работило един век преди Христос да слезе на Земята в Палестина. В този смисъл то е известно и на историята, и за него говори Йосиф Флавий в своята история на еврейския народ, а също и Филон Александрийски в своето съчинение „За съзерцателния живот". За него говорят и други писатели. Разгледано в единия и другия смисъл, то е все едно и също братство - учениците на Бялото Братство в течение на втория клон. Но в по-раншни времена те са работили по-скрито, а един век преди идването на Христа, те излизат по-открито и оставят историческа следа. Всички пророци, както царете Давид и Соломон, са принадлежали към това Братство.
към текста >>

Така че, когато ще говорим в следващото изложение за учението и идеите на Есеите, ще го разбираме в широк и в тесен смисъл, защото те се покриват.
За него говорят и други писатели. Разгледано в единия и другия смисъл, то е все едно и също братство - учениците на Бялото Братство в течение на втория клон. Но в по-раншни времена те са работили по-скрито, а един век преди идването на Христа, те излизат по-открито и оставят историческа следа. Всички пророци, както царете Давид и Соломон, са принадлежали към това Братство. Затова се споменава в Библията, ако се чете внимателно. Така че, когато ще говорим в следващото изложение за учението и идеите на Есеите, ще го разбираме в широк и в тесен смисъл, защото те се покриват. Един век преди Христа, начело на Братството на Есеите стои един Велик Посветен, който на еврейски език носи името Ешуа Бен Пандир - Йосиф, син Пандиров. Той е проповядвал, че наближава Царството Божие на Земята, че идва моментът, когато Синът Божи, Великият Божествен Дух ще слезе на Земята, към която иде вече. Затова му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Някои, които не познават Истината по въпроса, го смятат за Исус от Назарет, чрез когото се прояви Христос и казват, че Христос не е бил разпънат, а убит с камъни.
към текста >>

Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас.
Така че, когато се говори, че врани са носили храна на Илия се подразбира, че са неговите ученици. Илия е бил устроил своята школа за пророци на планината Кармил. И Питагор, който е учил в Египет, според известни исторически сведения, е посетил школата на Илия на планината Кармил. Есеите и питагорейците, както и всички окултни братства на миналото, са поддържали учението за прераждането и кармата. Учителят казва, че вторият клон на Бялото Братство, представен от есеите, е имал за задача да подготви хора, които да бъдат среда за слизащия към Земята Божествен Дух, да подготви хора, които да приемат учението от Божествения Дух и да го разнесат по света. Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас. Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие. За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен. В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат. Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово.
към текста >>

В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово.
Есеите и питагорейците, както и всички окултни братства на миналото, са поддържали учението за прераждането и кармата. Учителят казва, че вторият клон на Бялото Братство, представен от есеите, е имал за задача да подготви хора, които да бъдат среда за слизащия към Земята Божествен Дух, да подготви хора, които да приемат учението от Божествения Дух и да го разнесат по света. Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас. Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие. За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен. В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат. Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово. Понеже есеите имаха за задача да подготвят средата, хората, които да приемат Божественото Слово, то и самият Исус израсна в техните среди и беше Учител на тяхната школа и това, което се учеше в школата между избраните, впоследствие Той го изнесе на широкия свят. Затова има пълна аналогия между ученията на есеите и тези на Новия Завет. От техните среди са излезли както Йоан Кръстител, така и апостолите.
към текста >>

Както Христос е пращал своите ученици да проповядват, като им е казвал да не носят нищо за път, защото работникът е достоен за своята заплата, също правили и есеите.
Есеите не позволявали на своите ученици да наричат когото и да е с името Учител, защото един е Учителят в света - Божественият Дух. Същото е учил и Христос, като казва на учениците си: Не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос. Есеите, подобно на Исус, отдавали голямо значение на кротостта и смирението. Те учили своите ученици да си правят услуги един на друг, възхвалявали нищите духом, милостивите, чистите по сърце, миротворците. Същото нещо е учил и Христос своите ученици. Както Христос е пращал своите ученици да проповядват, като им е казвал да не носят нищо за път, защото работникът е достоен за своята заплата, също правили и есеите. Те никога не носили по два чифта дрехи и обуща. Никога не носели със себе си пари, защото знаели, че всички членове на Братството, разпръснати по цяла Палестина, ще ги снабдят с всичко, което е необходимо. Есеите скривали своето тайно учение под покривалото на притчи. Есеите повече от всичко почитали Върховния Законодател, т.е. Духа Святаго.
към текста >>

Те са символи на двата пътя.
Духа Святаго. Провинените и светотатството наказвали със смърт. Известно е, че Христос счита греха срещу Духа Святаго за непростим. Мария Карадия в своята беседа за есеите казва: „Съществува един случай, един епизод в Евангелието, който превръща всичките положения, че Исус и учениците му са били есеи, в положителен факт. Това са думите на Исус към Натанаила: „Наистина, аз те видях под смоковницата", на което Натанаил отговорил: „Учителю, Ти си Син Божий." Лозата и смоковницата у египтяните са били символи на Господа и майката Господня. Те са символи на двата пътя. за които се говори в „Книгата на мъртвите", ръководство, следвано приВеликите египетски Посвещения. Лозата съответствувала на царската стая в голямата пирамида, приготвена за посветяване във великите, Големите Мистерии. Смоковницата съответствувала на покоите на царицата и се отнасяла за Посветените в малките Мистерии. С изключение на Великият йерофант, никой не е знаел името на посветявания неофит. Когато Исус казал на Натанаила: „Аз те видях под смоковницата", с това той му е казал две неща: първо, че го е видял в школата на малките мистерии и второ, с това му е открил своето равенство с началника на ордена, към който те и двамата принадлежали.
към текста >>

Ние видяхме по- горе, че смоковницата е символ на малките Мистерии и когато Христос проклина, че не дава плодове, се подразбира, че онези, които следват пътя на малките Мистерии, ако не дават духовни плодове, се изключвали от школата.
Неговият отговор е тъй естествен, както в наше време всеки един поданик се обръща към своя цар или държавен глава с думите „Да, Ваше величество". Съвсем недопустимо е, щото благочестивият Натанаил да назове с името Син Божий чужд човек само затова, че проявил малко прозорливост, качество присъщо на много хора. Това духовно тълкуване обяснява също проклинането на смоковницата, която не давала плодове - случай, който смущава не малко християни. Кроткият Исус никога не бил осъдил дървото затова, че не е дало плод в определеното време. Той не може да бъде обвинен в такова безразсъдство и не би злоупотребил със своите свръхчовешки сили, за да излее гнева си там, където не намира физическа храна. Ние видяхме по- горе, че смоковницата е символ на малките Мистерии и когато Христос проклина, че не дава плодове, се подразбира, че онези, които следват пътя на малките Мистерии, ако не дават духовни плодове, се изключвали от школата. Също така и членовете на есейските общини, които не давали достатъчно плодове, за които говори Филон, се отсичали, за да изсъхнат. В притчата за безплодната смоковница също е казано, че градинарят е търсил три години плодове по нея и такива не е намирал. Учениците, които се посвещавали в малките мистерии само след три години от тяхното ученичество, ако те не принасяли плодове в течение на тези три годишни изпитания, изключвали ги от общината и те били обречени на духовно изсъхване. Това е смисълът на притчата за смоковницата. В друга притча Христос говори, че Царството Божие ще настъпи, когато се разлисти смоковницата.
към текста >>

Те ни разкриват пътя, през който трябва да мине ученикът в своето окултно развитие.
Затова те са имали едно специално тайно учение, което произхожда от Авраам, който е бил Посветен със специална мисия. Той имал за мисия да създаде един народ, чрез който ще слезе на Земята Божествения Дух. Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух. Тогава, както вече казах, е работил между тях един Посветен, известен под името Ешуа Бен Пандир. В следващите страници ще предам ред мисли от Щайнер, които ни разкриват езотеричното учение на есеите. Те ни разкриват пътя, през който трябва да мине ученикът в своето окултно развитие. „Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят. Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане. Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам.
към текста >>

Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане.
Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух. Тогава, както вече казах, е работил между тях един Посветен, известен под името Ешуа Бен Пандир. В следващите страници ще предам ред мисли от Щайнер, които ни разкриват езотеричното учение на есеите. Те ни разкриват пътя, през който трябва да мине ученикът в своето окултно развитие. „Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят. Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане. Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам.
към текста >>

Ето защо всеки есеец е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през един труден мистичен път.
А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н. Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. И тогава той вече няма нищо от всичко това в себе си, когато се е издигнал нагоре през 42 поколения. Тогава се изгубва влиянието на наследствеността. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята вътрешност, което е проникнало в душата като нечистота в течение на 42 поколения. Ето защо всеки есеец е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през един труден мистичен път. Тези упражнения му позволявали, минавайки през 42 степени, да пречисти своята душа. Това били 42 степени, през които трябвало да мине есеецът вътрешно. Тогава той е знаел вече, че се е освободил от всички влияния на физическия свят, от всичко онова, което е било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество. Така минавайки през 42 степени, есеецът се е издигал така високо, че чувствувал в своята най-вътрешна същност, централната ядка на своето същество, сродно с Божествено- духовния принцип. Ето защо есеецът си казвал: Аз се издигам нагоре до Бога, който е моята цел, като преминавам през тези 42 степени.
към текста >>

Той познавал този път нагоре.
Това били 42 степени, през които трябвало да мине есеецът вътрешно. Тогава той е знаел вече, че се е освободил от всички влияния на физическия свят, от всичко онова, което е било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество. Така минавайки през 42 степени, есеецът се е издигал така високо, че чувствувал в своята най-вътрешна същност, централната ядка на своето същество, сродно с Божествено- духовния принцип. Ето защо есеецът си казвал: Аз се издигам нагоре до Бога, който е моята цел, като преминавам през тези 42 степени. Така есеецът е имал едно добро разбиране затова, как човек може да се издигне до едно Божествено Същество, което още не е слязло на Земята. Той познавал този път нагоре. Той знаел това от собствената си опитност. Между всички хора, които живеели тогава на Земята, поне в Палестина, есеите са били единствените, които са знаели Истината относно едно такова събитие, каквото е било събитието с Авраам. Те знаели тази Истина, що се отнася до наследствеността през поколенията. Те знаели, че ако човек иска да се издигне до Бога, трябва да се издигне нагоре през 42 степени, които отговарят на 42 поколения. Но есеите знаели и друго нещо, а именно, че както човек трябва да се издигне през 42 степени, които съответствуват на 42 поколения, за да стигне до Бога, така и Бог, когато иска да слезе до човека, да проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени, т.е.
към текста >>

да измине обратния път.
Той знаел това от собствената си опитност. Между всички хора, които живеели тогава на Земята, поне в Палестина, есеите са били единствените, които са знаели Истината относно едно такова събитие, каквото е било събитието с Авраам. Те знаели тази Истина, що се отнася до наследствеността през поколенията. Те знаели, че ако човек иска да се издигне до Бога, трябва да се издигне нагоре през 42 степени, които отговарят на 42 поколения. Но есеите знаели и друго нещо, а именно, че както човек трябва да се издигне през 42 степени, които съответствуват на 42 поколения, за да стигне до Бога, така и Бог, когато иска да слезе до човека, да проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени, т.е. да измине обратния път. Така че, щом човек се нуждае от 42 степени, за да се издигне до Бога, така и Бог се нуждае от 42 степени, за да слезе надолу и да стане един човек между человеците. Така учели есеите, начело със своя учител Ешуа Бен Пандир. Това учение на есеите може да се резюмира по следния начин: Онова Същество, което е било вдъхновявало Авраам и вложило в него Божествен зародиш, се нуждае от 42 поколения, за да слезе напълно до човечеството. Затова учение говори и евангелист Матей в началото на своето евангелие, което показва, че той е бил есей. Ешуа Бен Пандир е казвал на есеите, че те живеят един век преди изтичането на 42-те поколения.
към текста >>

Есеите си казвали: ние трябва да преминем през шест пъти по седем, т.е.
И той обърнал вниманието на есеите, че те можели да се издигнат нагоре през 42-те степени само до определена степен, където можели да се свържат с историческите факти. Оттам нататък те можели да се издигат по-нагоре само по благодат свише, а не че е настъпило времето, когато това ще бъде естествено събитие. Тогава ще се роди един човек, който ще бъде способен да се издигне със своята собствена кръв толкова високо, че в него ще може да слезе онази Божествена сила, от която той се нуждае, за да изяви в кръвта на еврейския народ целия дух на този еврейски народ - Духът на Йехова. Всичко, което се отнася до физическото тяло, е свързано с 42 поколения, защото всичко, което е свързано с развитието на времето, което се отнася до времето, е свързано с числото 7. Ето защо и развитие нагоре над физическите наследствени признаци е било свързано у евреите с числото 7. Есеите си казвали: ние трябва да преминем през шест пъти по седем, т.е. през 42 степени. Тогава ще достигнем до следващите седем степени, които представят Христовото съвършенство на числото 7, т.е. 7 по 7 равно на 49 степени. Но това, което се намира над 42-те степени не трябва да се причислява към силите и съществата, които действуват във физическото и етерното тяло. Цялото развитие на физическото и етерното тяло е действително завършено според закона на числото 7, след 7 пъти по 7 поколения.
към текста >>

Цялото развитие на физическото и етерното тяло е действително завършено според закона на числото 7, след 7 пъти по 7 поколения.
Есеите си казвали: ние трябва да преминем през шест пъти по седем, т.е. през 42 степени. Тогава ще достигнем до следващите седем степени, които представят Христовото съвършенство на числото 7, т.е. 7 по 7 равно на 49 степени. Но това, което се намира над 42-те степени не трябва да се причислява към силите и съществата, които действуват във физическото и етерното тяло. Цялото развитие на физическото и етерното тяло е действително завършено според закона на числото 7, след 7 пъти по 7 поколения. Обаче за последните седем поколения е постигнато едно цялостно преобразувание. Там вече не съществува нищо от първите поколения. Това, което е от значение за нас, ние трябва да го търсим в рамките на 6 пъти по 7. Но когато числото 7 е напълно завършено, т.е. 7 пъти по 7, ние имаме пред себе си нещо, което трябва да признаем за съвършено ново.
към текста >>

Това, което е от значение за нас, ние трябва да го търсим в рамките на 6 пъти по 7.
7 по 7 равно на 49 степени. Но това, което се намира над 42-те степени не трябва да се причислява към силите и съществата, които действуват във физическото и етерното тяло. Цялото развитие на физическото и етерното тяло е действително завършено според закона на числото 7, след 7 пъти по 7 поколения. Обаче за последните седем поколения е постигнато едно цялостно преобразувание. Там вече не съществува нищо от първите поколения. Това, което е от значение за нас, ние трябва да го търсим в рамките на 6 пъти по 7. Но когато числото 7 е напълно завършено, т.е. 7 пъти по 7, ние имаме пред себе си нещо, което трябва да признаем за съвършено ново. В онази област, където навлизаме след 42- те поколения, ние вече нямаме работа с едно човешко съществуване, а с едно свръхчовешко съществуване. Следователно, ние различаваме 6 пъти по 7 поколения, които са напълно свързани със Земята, а това, което е над тези 42 поколения, то ни извежда вече извън Земята, то е плод на духовния свят. След 6 пъти по 7 поколения се явява плодът, който се появява след това за духовния свят при 7 пъти по 7.
към текста >>

7 пъти по 7, ние имаме пред себе си нещо, което трябва да признаем за съвършено ново.
Цялото развитие на физическото и етерното тяло е действително завършено според закона на числото 7, след 7 пъти по 7 поколения. Обаче за последните седем поколения е постигнато едно цялостно преобразувание. Там вече не съществува нищо от първите поколения. Това, което е от значение за нас, ние трябва да го търсим в рамките на 6 пъти по 7. Но когато числото 7 е напълно завършено, т.е. 7 пъти по 7, ние имаме пред себе си нещо, което трябва да признаем за съвършено ново. В онази област, където навлизаме след 42- те поколения, ние вече нямаме работа с едно човешко съществуване, а с едно свръхчовешко съществуване. Следователно, ние различаваме 6 пъти по 7 поколения, които са напълно свързани със Земята, а това, което е над тези 42 поколения, то ни извежда вече извън Земята, то е плод на духовния свят. След 6 пъти по 7 поколения се явява плодът, който се появява след това за духовния свят при 7 пъти по 7. Така че, есеите са знаели, че след като физическото тяло премине през 42 поколения, то се намира вече в началото на своето одухотворяване, на своето обожествяване. Следователно, това тяло се пада вече в началото на 43-тото поколение.
към текста >>

Следователно, ние различаваме 6 пъти по 7 поколения, които са напълно свързани със Земята, а това, което е над тези 42 поколения, то ни извежда вече извън Земята, то е плод на духовния свят.
Там вече не съществува нищо от първите поколения. Това, което е от значение за нас, ние трябва да го търсим в рамките на 6 пъти по 7. Но когато числото 7 е напълно завършено, т.е. 7 пъти по 7, ние имаме пред себе си нещо, което трябва да признаем за съвършено ново. В онази област, където навлизаме след 42- те поколения, ние вече нямаме работа с едно човешко съществуване, а с едно свръхчовешко съществуване. Следователно, ние различаваме 6 пъти по 7 поколения, които са напълно свързани със Земята, а това, което е над тези 42 поколения, то ни извежда вече извън Земята, то е плод на духовния свят. След 6 пъти по 7 поколения се явява плодът, който се появява след това за духовния свят при 7 пъти по 7. Така че, есеите са знаели, че след като физическото тяло премине през 42 поколения, то се намира вече в началото на своето одухотворяване, на своето обожествяване. Следователно, това тяло се пада вече в началото на 43-тото поколение. Същественото у есеите било това, че те се научавали да възприемат всички сили, които произхождали от 42-те поколения. Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е.
към текста >>

След 6 пъти по 7 поколения се явява плодът, който се появява след това за духовния свят при 7 пъти по 7.
Това, което е от значение за нас, ние трябва да го търсим в рамките на 6 пъти по 7. Но когато числото 7 е напълно завършено, т.е. 7 пъти по 7, ние имаме пред себе си нещо, което трябва да признаем за съвършено ново. В онази област, където навлизаме след 42- те поколения, ние вече нямаме работа с едно човешко съществуване, а с едно свръхчовешко съществуване. Следователно, ние различаваме 6 пъти по 7 поколения, които са напълно свързани със Земята, а това, което е над тези 42 поколения, то ни извежда вече извън Земята, то е плод на духовния свят. След 6 пъти по 7 поколения се явява плодът, който се появява след това за духовния свят при 7 пъти по 7. Така че, есеите са знаели, че след като физическото тяло премине през 42 поколения, то се намира вече в началото на своето одухотворяване, на своето обожествяване. Следователно, това тяло се пада вече в началото на 43-тото поколение. Същественото у есеите било това, че те се научавали да възприемат всички сили, които произхождали от 42-те поколения. Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е. на 42-те поколения.
към текста >>

Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е.
Следователно, ние различаваме 6 пъти по 7 поколения, които са напълно свързани със Земята, а това, което е над тези 42 поколения, то ни извежда вече извън Земята, то е плод на духовния свят. След 6 пъти по 7 поколения се явява плодът, който се появява след това за духовния свят при 7 пъти по 7. Така че, есеите са знаели, че след като физическото тяло премине през 42 поколения, то се намира вече в началото на своето одухотворяване, на своето обожествяване. Следователно, това тяло се пада вече в началото на 43-тото поколение. Същественото у есеите било това, че те се научавали да възприемат всички сили, които произхождали от 42-те поколения. Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е. на 42-те поколения. Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос. Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува. Затова той обикновено е възпрепятствуван от външното възпитание, за да може да познае тези сили. При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят.
към текста >>

Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят.
При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват. Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят. За разбирането на тези тайни есеите си служили със звездите от външния свят, съчетавани по особени закони. И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е. през 84 степени. И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е. 84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват.
към текста >>

И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е.
Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват. Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят. За разбирането на тези тайни есеите си служили със звездите от външния свят, съчетавани по особени закони. И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е. през 84 степени. И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е. 84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват. При това състояние човек наистина добива спокойствие и мир и може да се ориентира в този грамаден лабиринт от сили. Есеите са учили също така, че в пътя на своето окултно развитие, когато човек стане ясновидец, при своето заспиване той се разлива в нещо, което се изразява в тайните на числото 12 пъти по 7.
към текста >>

И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е.
Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват. Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят. За разбирането на тези тайни есеите си служили със звездите от външния свят, съчетавани по особени закони. И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е. през 84 степени. И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е. 84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват. При това състояние човек наистина добива спокойствие и мир и може да се ориентира в този грамаден лабиринт от сили. Есеите са учили също така, че в пътя на своето окултно развитие, когато човек стане ясновидец, при своето заспиване той се разлива в нещо, което се изразява в тайните на числото 12 пъти по 7. Но при това, което е 12 пъти по 7, той се намира вече в духовния свят. Защото когато е завършил 11 пъти по 7, той вече е стигнал до границата на духовния свят, до границата на тайната.
към текста >>

Есеите са учили също така, че в пътя на своето окултно развитие, когато човек стане ясновидец, при своето заспиване той се разлива в нещо, което се изразява в тайните на числото 12 пъти по 7.
И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е. през 84 степени. И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е. 84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват. При това състояние човек наистина добива спокойствие и мир и може да се ориентира в този грамаден лабиринт от сили. Есеите са учили също така, че в пътя на своето окултно развитие, когато човек стане ясновидец, при своето заспиване той се разлива в нещо, което се изразява в тайните на числото 12 пъти по 7. Но при това, което е 12 пъти по 7, той се намира вече в духовния свят. Защото когато е завършил 11 пъти по 7, той вече е стигнал до границата на духовния свят, до границата на тайната. Както при 7 пъти по 7 човек се намира вече в духовното, така и при 12 пъти по 7 той се намира вътре в духовната област. Когато човек иска да измине този път, за да стигне до духовната област, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, т.е. в своето астрално тяло и в своя Аз човек трябва да мине през 11 пъти по 7 степени.
към текста >>

Но при това, което е 12 пъти по 7, той се намира вече в духовния свят.
през 84 степени. И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е. 84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват. При това състояние човек наистина добива спокойствие и мир и може да се ориентира в този грамаден лабиринт от сили. Есеите са учили също така, че в пътя на своето окултно развитие, когато човек стане ясновидец, при своето заспиване той се разлива в нещо, което се изразява в тайните на числото 12 пъти по 7. Но при това, което е 12 пъти по 7, той се намира вече в духовния свят. Защото когато е завършил 11 пъти по 7, той вече е стигнал до границата на духовния свят, до границата на тайната. Както при 7 пъти по 7 човек се намира вече в духовното, така и при 12 пъти по 7 той се намира вътре в духовната област. Когато човек иска да измине този път, за да стигне до духовната област, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, т.е. в своето астрално тяло и в своя Аз човек трябва да мине през 11 пъти по 7 степени. Това, изразено в звездната писменост като числото 7, е представено от 7-те планети.
към текста >>

Защото когато е завършил 11 пъти по 7, той вече е стигнал до границата на духовния свят, до границата на тайната.
И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е. 84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват. При това състояние човек наистина добива спокойствие и мир и може да се ориентира в този грамаден лабиринт от сили. Есеите са учили също така, че в пътя на своето окултно развитие, когато човек стане ясновидец, при своето заспиване той се разлива в нещо, което се изразява в тайните на числото 12 пъти по 7. Но при това, което е 12 пъти по 7, той се намира вече в духовния свят. Защото когато е завършил 11 пъти по 7, той вече е стигнал до границата на духовния свят, до границата на тайната. Както при 7 пъти по 7 човек се намира вече в духовното, така и при 12 пъти по 7 той се намира вътре в духовната област. Когато човек иска да измине този път, за да стигне до духовната област, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, т.е. в своето астрално тяло и в своя Аз човек трябва да мине през 11 пъти по 7 степени. Това, изразено в звездната писменост като числото 7, е представено от 7-те планети. А това.
към текста >>

Както при 7 пъти по 7 човек се намира вече в духовното, така и при 12 пъти по 7 той се намира вътре в духовната област.
84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват. При това състояние човек наистина добива спокойствие и мир и може да се ориентира в този грамаден лабиринт от сили. Есеите са учили също така, че в пътя на своето окултно развитие, когато човек стане ясновидец, при своето заспиване той се разлива в нещо, което се изразява в тайните на числото 12 пъти по 7. Но при това, което е 12 пъти по 7, той се намира вече в духовния свят. Защото когато е завършил 11 пъти по 7, той вече е стигнал до границата на духовния свят, до границата на тайната. Както при 7 пъти по 7 човек се намира вече в духовното, така и при 12 пъти по 7 той се намира вътре в духовната област. Когато човек иска да измине този път, за да стигне до духовната област, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, т.е. в своето астрално тяло и в своя Аз човек трябва да мине през 11 пъти по 7 степени. Това, изразено в звездната писменост като числото 7, е представено от 7-те планети. А това. което човек трябва да измине в мировото пространство като 12 степени, е представено от 12-те знака на зодиака.
към текста >>

Когато човек иска да измине този път, за да стигне до духовната област, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, т.е.
При това състояние човек наистина добива спокойствие и мир и може да се ориентира в този грамаден лабиринт от сили. Есеите са учили също така, че в пътя на своето окултно развитие, когато човек стане ясновидец, при своето заспиване той се разлива в нещо, което се изразява в тайните на числото 12 пъти по 7. Но при това, което е 12 пъти по 7, той се намира вече в духовния свят. Защото когато е завършил 11 пъти по 7, той вече е стигнал до границата на духовния свят, до границата на тайната. Както при 7 пъти по 7 човек се намира вече в духовното, така и при 12 пъти по 7 той се намира вътре в духовната област. Когато човек иска да измине този път, за да стигне до духовната област, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, т.е. в своето астрално тяло и в своя Аз човек трябва да мине през 11 пъти по 7 степени. Това, изразено в звездната писменост като числото 7, е представено от 7-те планети. А това. което човек трябва да измине в мировото пространство като 12 степени, е представено от 12-те знака на зодиака. Както 7-те планети се съчетават вътре в 12-те зодиакални знаци и покриват тези зодиакални знаци, така и човек, когато се вживява в мировото пространство, трябва да мине през 7 пъти по 12, съответно по 7 пъти по 11 степени, докато достигне в духовната област.
към текста >>

в своето астрално тяло и в своя Аз човек трябва да мине през 11 пъти по 7 степени.
Есеите са учили също така, че в пътя на своето окултно развитие, когато човек стане ясновидец, при своето заспиване той се разлива в нещо, което се изразява в тайните на числото 12 пъти по 7. Но при това, което е 12 пъти по 7, той се намира вече в духовния свят. Защото когато е завършил 11 пъти по 7, той вече е стигнал до границата на духовния свят, до границата на тайната. Както при 7 пъти по 7 човек се намира вече в духовното, така и при 12 пъти по 7 той се намира вътре в духовната област. Когато човек иска да измине този път, за да стигне до духовната област, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, т.е. в своето астрално тяло и в своя Аз човек трябва да мине през 11 пъти по 7 степени. Това, изразено в звездната писменост като числото 7, е представено от 7-те планети. А това. което човек трябва да измине в мировото пространство като 12 степени, е представено от 12-те знака на зодиака. Както 7-те планети се съчетават вътре в 12-те зодиакални знаци и покриват тези зодиакални знаци, така и човек, когато се вживява в мировото пространство, трябва да мине през 7 пъти по 12, съответно по 7 пъти по 11 степени, докато достигне в духовната област. Ако искате да си съставите един образ за това, вие можете да си представите духовната област обкръжена от 12-те знака на зодиака, а самият човек се намира в средата на тази окръжност.
към текста >>

Както 7-те планети се съчетават вътре в 12-те зодиакални знаци и покриват тези зодиакални знаци, така и човек, когато се вживява в мировото пространство, трябва да мине през 7 пъти по 12, съответно по 7 пъти по 11 степени, докато достигне в духовната област.
Когато човек иска да измине този път, за да стигне до духовната област, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, т.е. в своето астрално тяло и в своя Аз човек трябва да мине през 11 пъти по 7 степени. Това, изразено в звездната писменост като числото 7, е представено от 7-те планети. А това. което човек трябва да измине в мировото пространство като 12 степени, е представено от 12-те знака на зодиака. Както 7-те планети се съчетават вътре в 12-те зодиакални знаци и покриват тези зодиакални знаци, така и човек, когато се вживява в мировото пространство, трябва да мине през 7 пъти по 12, съответно по 7 пъти по 11 степени, докато достигне в духовната област. Ако искате да си съставите един образ за това, вие можете да си представите духовната област обкръжена от 12-те знака на зодиака, а самият човек се намира в средата на тази окръжност. Но духовната област е така разпростряна, че човек, когато иска да проникне в нея, той не може да започне да се разлива от центъра, а трябва да се разширява спиралообразно, като се върти в 7 спирални завъртания и всеки път, когато е изминал едно спирално завъртане, минава през всички зодиакални знаци. Така той трябва да мине 7 пъти през 12-те точки. Човек се разширява постепенно, спиралообразно в космоса. Всичко това е само символ на това, което човек изживява.
към текста >>

Но духовната област е така разпростряна, че човек, когато иска да проникне в нея, той не може да започне да се разлива от центъра, а трябва да се разширява спиралообразно, като се върти в 7 спирални завъртания и всеки път, когато е изминал едно спирално завъртане, минава през всички зодиакални знаци.
Това, изразено в звездната писменост като числото 7, е представено от 7-те планети. А това. което човек трябва да измине в мировото пространство като 12 степени, е представено от 12-те знака на зодиака. Както 7-те планети се съчетават вътре в 12-те зодиакални знаци и покриват тези зодиакални знаци, така и човек, когато се вживява в мировото пространство, трябва да мине през 7 пъти по 12, съответно по 7 пъти по 11 степени, докато достигне в духовната област. Ако искате да си съставите един образ за това, вие можете да си представите духовната област обкръжена от 12-те знака на зодиака, а самият човек се намира в средата на тази окръжност. Но духовната област е така разпростряна, че човек, когато иска да проникне в нея, той не може да започне да се разлива от центъра, а трябва да се разширява спиралообразно, като се върти в 7 спирални завъртания и всеки път, когато е изминал едно спирално завъртане, минава през всички зодиакални знаци. Така той трябва да мине 7 пъти през 12-те точки. Човек се разширява постепенно, спиралообразно в космоса. Всичко това е само символ на това, което човек изживява. И когато, кръжейки така, би минал седмия път 12-те знака на зодиака, той би стигнал до Божественото. Тогава се получава така, че вместо човек да гледа от своя център навън в Космоса, той гледа от духовната окръжност, от 12-те точки на зодиака вътре в този космос и може да вижда това, което е във външния свят.
към текста >>

Така той трябва да мине 7 пъти през 12-те точки.
А това. което човек трябва да измине в мировото пространство като 12 степени, е представено от 12-те знака на зодиака. Както 7-те планети се съчетават вътре в 12-те зодиакални знаци и покриват тези зодиакални знаци, така и човек, когато се вживява в мировото пространство, трябва да мине през 7 пъти по 12, съответно по 7 пъти по 11 степени, докато достигне в духовната област. Ако искате да си съставите един образ за това, вие можете да си представите духовната област обкръжена от 12-те знака на зодиака, а самият човек се намира в средата на тази окръжност. Но духовната област е така разпростряна, че човек, когато иска да проникне в нея, той не може да започне да се разлива от центъра, а трябва да се разширява спиралообразно, като се върти в 7 спирални завъртания и всеки път, когато е изминал едно спирално завъртане, минава през всички зодиакални знаци. Така той трябва да мине 7 пъти през 12-те точки. Човек се разширява постепенно, спиралообразно в космоса. Всичко това е само символ на това, което човек изживява. И когато, кръжейки така, би минал седмия път 12-те знака на зодиака, той би стигнал до Божественото. Тогава се получава така, че вместо човек да гледа от своя център навън в Космоса, той гледа от духовната окръжност, от 12-те точки на зодиака вътре в този космос и може да вижда това, което е във външния свят. Това трябва да измине човек, ако иска да види какво се намира в света.
към текста >>

И когато, кръжейки така, би минал седмия път 12-те знака на зодиака, той би стигнал до Божественото.
Ако искате да си съставите един образ за това, вие можете да си представите духовната област обкръжена от 12-те знака на зодиака, а самият човек се намира в средата на тази окръжност. Но духовната област е така разпростряна, че човек, когато иска да проникне в нея, той не може да започне да се разлива от центъра, а трябва да се разширява спиралообразно, като се върти в 7 спирални завъртания и всеки път, когато е изминал едно спирално завъртане, минава през всички зодиакални знаци. Така той трябва да мине 7 пъти през 12-те точки. Човек се разширява постепенно, спиралообразно в космоса. Всичко това е само символ на това, което човек изживява. И когато, кръжейки така, би минал седмия път 12-те знака на зодиака, той би стигнал до Божественото. Тогава се получава така, че вместо човек да гледа от своя център навън в Космоса, той гледа от духовната окръжност, от 12-те точки на зодиака вътре в този космос и може да вижда това, което е във външния свят. Това трябва да измине човек, ако иска да види какво се намира в света. Не е достатъчно той да застане на една точка на зрение, а трябва да застане на 12 точки на зрение. Така че, който би искал да проникне нагоре в духовно-Божественото, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, трябва да прекара своето астрално тяло и своя Аз през 11 пъти по 7 степени. Когато стигне до 12 пъти по 7, той се намира вече в духовната област.
към текста >>

Така че, който би искал да проникне нагоре в духовно-Божественото, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, трябва да прекара своето астрално тяло и своя Аз през 11 пъти по 7 степени.
Всичко това е само символ на това, което човек изживява. И когато, кръжейки така, би минал седмия път 12-те знака на зодиака, той би стигнал до Божественото. Тогава се получава така, че вместо човек да гледа от своя център навън в Космоса, той гледа от духовната окръжност, от 12-те точки на зодиака вътре в този космос и може да вижда това, което е във външния свят. Това трябва да измине човек, ако иска да види какво се намира в света. Не е достатъчно той да застане на една точка на зрение, а трябва да застане на 12 точки на зрение. Така че, който би искал да проникне нагоре в духовно-Божественото, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, трябва да прекара своето астрално тяло и своя Аз през 11 пъти по 7 степени. Когато стигне до 12 пъти по 7, той се намира вече в духовната област. Това е било пътят, който есеите са практикували. По този начин астралното тяло и Азът трябва да минат през 12 пъти по 7, съответно през 11 пъти по 7 степени, за да достигнат до Божественото. Когато Божественото иска да слезе и да направи един човешки Аз пригоден за обитаване. То трябва също така да слезе през 1 1 пъти по 7 степени.
към текста >>

Когато стигне до 12 пъти по 7, той се намира вече в духовната област.
И когато, кръжейки така, би минал седмия път 12-те знака на зодиака, той би стигнал до Божественото. Тогава се получава така, че вместо човек да гледа от своя център навън в Космоса, той гледа от духовната окръжност, от 12-те точки на зодиака вътре в този космос и може да вижда това, което е във външния свят. Това трябва да измине човек, ако иска да види какво се намира в света. Не е достатъчно той да застане на една точка на зрение, а трябва да застане на 12 точки на зрение. Така че, който би искал да проникне нагоре в духовно-Божественото, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, трябва да прекара своето астрално тяло и своя Аз през 11 пъти по 7 степени. Когато стигне до 12 пъти по 7, той се намира вече в духовната област. Това е било пътят, който есеите са практикували. По този начин астралното тяло и Азът трябва да минат през 12 пъти по 7, съответно през 11 пъти по 7 степени, за да достигнат до Божественото. Когато Божественото иска да слезе и да направи един човешки Аз пригоден за обитаване. То трябва също така да слезе през 1 1 пъти по 7 степени. Така че есеите, подобно на всички окултни школи и братства на миналото са знаели, че онзи, който е минал през 77 степени на развитие, е очистил душата си от всичко, което човечеството е приело от земното съществуване.
към текста >>

Това е било пътят, който есеите са практикували.
Тогава се получава така, че вместо човек да гледа от своя център навън в Космоса, той гледа от духовната окръжност, от 12-те точки на зодиака вътре в този космос и може да вижда това, което е във външния свят. Това трябва да измине човек, ако иска да види какво се намира в света. Не е достатъчно той да застане на една точка на зрение, а трябва да застане на 12 точки на зрение. Така че, който би искал да проникне нагоре в духовно-Божественото, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, трябва да прекара своето астрално тяло и своя Аз през 11 пъти по 7 степени. Когато стигне до 12 пъти по 7, той се намира вече в духовната област. Това е било пътят, който есеите са практикували. По този начин астралното тяло и Азът трябва да минат през 12 пъти по 7, съответно през 11 пъти по 7 степени, за да достигнат до Божественото. Когато Божественото иска да слезе и да направи един човешки Аз пригоден за обитаване. То трябва също така да слезе през 1 1 пъти по 7 степени. Така че есеите, подобно на всички окултни школи и братства на миналото са знаели, че онзи, който е минал през 77 степени на развитие, е очистил душата си от всичко, което човечеството е приело от земното съществуване. То е достигнало онова състояние, което днес е възможно само когато човек се освобождава от тялото и може да живее в астралното тяло и Аза.
към текста >>

По този начин астралното тяло и Азът трябва да минат през 12 пъти по 7, съответно през 11 пъти по 7 степени, за да достигнат до Божественото.
Това трябва да измине човек, ако иска да види какво се намира в света. Не е достатъчно той да застане на една точка на зрение, а трябва да застане на 12 точки на зрение. Така че, който би искал да проникне нагоре в духовно-Божественото, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, трябва да прекара своето астрално тяло и своя Аз през 11 пъти по 7 степени. Когато стигне до 12 пъти по 7, той се намира вече в духовната област. Това е било пътят, който есеите са практикували. По този начин астралното тяло и Азът трябва да минат през 12 пъти по 7, съответно през 11 пъти по 7 степени, за да достигнат до Божественото. Когато Божественото иска да слезе и да направи един човешки Аз пригоден за обитаване. То трябва също така да слезе през 1 1 пъти по 7 степени. Така че есеите, подобно на всички окултни школи и братства на миналото са знаели, че онзи, който е минал през 77 степени на развитие, е очистил душата си от всичко, което човечеството е приело от земното съществуване. То е достигнало онова състояние, което днес е възможно само когато човек се освобождава от тялото и може да живее в астралното тяло и Аза. Тогава той може да се разлее над всичко, от което самата земя е възникнала, над окръжаващата вселена, над цялата окръжаваща космична система.
към текста >>

То трябва също така да слезе през 1 1 пъти по 7 степени.
Така че, който би искал да проникне нагоре в духовно-Божественото, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, трябва да прекара своето астрално тяло и своя Аз през 11 пъти по 7 степени. Когато стигне до 12 пъти по 7, той се намира вече в духовната област. Това е било пътят, който есеите са практикували. По този начин астралното тяло и Азът трябва да минат през 12 пъти по 7, съответно през 11 пъти по 7 степени, за да достигнат до Божественото. Когато Божественото иска да слезе и да направи един човешки Аз пригоден за обитаване. То трябва също така да слезе през 1 1 пъти по 7 степени. Така че есеите, подобно на всички окултни школи и братства на миналото са знаели, че онзи, който е минал през 77 степени на развитие, е очистил душата си от всичко, което човечеството е приело от земното съществуване. То е достигнало онова състояние, което днес е възможно само когато човек се освобождава от тялото и може да живее в астралното тяло и Аза. Тогава той може да се разлее над всичко, от което самата земя е възникнала, над окръжаващата вселена, над цялата окръжаваща космична система. Тогава той ще стигне до Божествения Дух. Учителят изразява тази идея по следния начин: „Дойдете ли до Божественото в човека, не питайте какво е то.
към текста >>

Пътят за висшите светове се описва така, че даже и когато той е търсен в наши дни.
Следователно, тази е опасността, че човек израства чрез такова потопяване в своята вътрешност до най-високата точка на егоизма. Това е същото онова, което обхваща като особен род илюзия всички онези, които и днес се стремят да постигнат едно езотерично развитие чрез такова слизане в своята собствена вътрешност. В такъв случай в човека се проявяват множество форми на егоизъм. И когато те се проявяват така, те съвсем не вярват, че те са жертва на тази форма на егоизъм. Той вярва всичко друго, но не и това, че е станал егоист. Пътят за висшите светове се описва така, че даже и когато той е търсен в наши дни. за това са необходими усилия и превъзмогване. И някои от онези хора, които в наши дни силно желаят да се издигат във висшите светове, да вървят в пътя на издигането във висшите светове, но не искат да направят никакви усилия, за да превъзмогнат известни неща, които желаят да проникнат в духовните светове, но не искат да минат през изпитанията, това, което може да ги доведе до тези светове такива хора винаги считат за неестествено, когато в тях възникват всякакъв вид егоистични стремежи, които се коренят в човешката природа. Те искат да се издигнат във висшите светове, без възникването на тези най-различни форми на егоизъм. Те не забелязват, че най-грубият, най-силният егоизъм се проявява в това, че те са недоволни от това, което се явява като нещо в реда на нещата за човешката природа и за което би трябвало да се запитат: „Понеже и аз съм човек, не трябва ли и аз да предизвиквам такива сили в себе си? "
към текста >>

И някои от онези хора, които в наши дни силно желаят да се издигат във висшите светове, да вървят в пътя на издигането във висшите светове, но не искат да направят никакви усилия, за да превъзмогнат известни неща, които желаят да проникнат в духовните светове, но не искат да минат през изпитанията, това, което може да ги доведе до тези светове такива хора винаги считат за неестествено, когато в тях възникват всякакъв вид егоистични стремежи, които се коренят в човешката природа.
В такъв случай в човека се проявяват множество форми на егоизъм. И когато те се проявяват така, те съвсем не вярват, че те са жертва на тази форма на егоизъм. Той вярва всичко друго, но не и това, че е станал егоист. Пътят за висшите светове се описва така, че даже и когато той е търсен в наши дни. за това са необходими усилия и превъзмогване. И някои от онези хора, които в наши дни силно желаят да се издигат във висшите светове, да вървят в пътя на издигането във висшите светове, но не искат да направят никакви усилия, за да превъзмогнат известни неща, които желаят да проникнат в духовните светове, но не искат да минат през изпитанията, това, което може да ги доведе до тези светове такива хора винаги считат за неестествено, когато в тях възникват всякакъв вид егоистични стремежи, които се коренят в човешката природа. Те искат да се издигнат във висшите светове, без възникването на тези най-различни форми на егоизъм. Те не забелязват, че най-грубият, най-силният егоизъм се проявява в това, че те са недоволни от това, което се явява като нещо в реда на нещата за човешката природа и за което би трябвало да се запитат: „Понеже и аз съм човек, не трябва ли и аз да предизвиквам такива сили в себе си? " Онзи, който е намирал този път към духовния свят в древните времена чрез това, че минава Посвещение, водещо в човешката вътрешност, той с това е бил въведен във връзка с Божествено-духовните сили, понеже човешката вътрешност е създадена от Божествено-духовните същества. Тогава той е виждал, че над физическото и етерното тяло работят Божествените сили.
към текста >>

Онзи, който е намирал този път към духовния свят в древните времена чрез това, че минава Посвещение, водещо в човешката вътрешност, той с това е бил въведен във връзка с Божествено-духовните сили, понеже човешката вътрешност е създадена от Божествено-духовните същества.
за това са необходими усилия и превъзмогване. И някои от онези хора, които в наши дни силно желаят да се издигат във висшите светове, да вървят в пътя на издигането във висшите светове, но не искат да направят никакви усилия, за да превъзмогнат известни неща, които желаят да проникнат в духовните светове, но не искат да минат през изпитанията, това, което може да ги доведе до тези светове такива хора винаги считат за неестествено, когато в тях възникват всякакъв вид егоистични стремежи, които се коренят в човешката природа. Те искат да се издигнат във висшите светове, без възникването на тези най-различни форми на егоизъм. Те не забелязват, че най-грубият, най-силният егоизъм се проявява в това, че те са недоволни от това, което се явява като нещо в реда на нещата за човешката природа и за което би трябвало да се запитат: „Понеже и аз съм човек, не трябва ли и аз да предизвиквам такива сили в себе си? " Онзи, който е намирал този път към духовния свят в древните времена чрез това, че минава Посвещение, водещо в човешката вътрешност, той с това е бил въведен във връзка с Божествено-духовните сили, понеже човешката вътрешност е създадена от Божествено-духовните същества. Тогава той е виждал, че над физическото и етерното тяло работят Божествените сили. Когато един такъв Посветен излизал от духовните светове и слизал на физическия свят, той можел да каже: аз проникнах в духовното съществуване, но затова бях подпомогнат. Помощниците на инициатора направиха за мен възможно да издържа периода, през който демоните на моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали. Но чрез това, че дължал своето проглеждане в духовния свят на външна помощ, той оставал зависим от този колегиум на Посвещението през целия си живот; зависим от онези, които го били подпомогнали. Това, което описахме по-горе, беше в реда на нещата при древните Посвещения.
към текста >>

Той е казвал, че дотогава е било така, че Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното царство, на което принадлежи Азът, но когато се изпълни времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от Авраамовия род, от Давидовото коляно ще се роди Един, който ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно в земното царство, в което присъствува Азът.
Те казвали: Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия свят. Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето азо- во чувство, ще запази своето самосъзнание. Есеите учели, че ще дойде един Велик Учител, който ще направи щото хората, които живеят във физическия свят, в Малхут, както го наричали в древноеврейското окултно учение, в царството на Аза, онова, което е горе, в царствата небесни, ще се изживее и долу. Това учение е било изнесено между есеите от Ешуа Бен Пандир. До неговото време и те практикували по стария начин на Посвещение. Той е казвал, че дотогава е било така, че Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното царство, на което принадлежи Азът, но когато се изпълни времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от Авраамовия род, от Давидовото коляно ще се роди Един, който ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно в земното царство, в което присъствува Азът. Това учение било причина Ешуа Бен Пандир да бъде убит с камъни като богохулец, защото такова учение се считало като най-голямо оскверняване на Посвещението от онези, които не искали да допуснат, че нещо, което за даден период е правилно, не може да бъде правилно за следващия период. Но това, което учел Ешуа Бен Пандир, се сбъдна. Това Посвещение, за което е говорил Ешуа Бен Пандир, че ще бъде донесено от Един Велик Учител, беше донесено от Христа. Затова именно християнското Посвещение се различава от всички древни Посвещения. Със слизането на земята Христос укрепи човешкия Аз за да може, когато проникне в духовните светове, да запази своята будност, като същевременно да се противопостави, да победи всички изкушения, които се появяват, когато човек последователно се потопява в своето астрално, етерно и физическо тяло.
към текста >>

Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин.
Назареите, които си служили с това евангелие в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той към края на четвъртото столетие. Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито. Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха. Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин. И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща. които не бяха за наставление, но за погибел. И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно. В заключение ще повторя, че есеите, които водят началото си още от Мойсей и са минали през различни фази в течение на времената, са ученици на Бялото Братство, които имаха за задача да подготвят човечеството за идването на Великия Учител - Христос. Това те направиха чрез еврейските Пророци, които бяха преминали в миналото през различни древни мистерии и не бяха обикновени хора.
към текста >>

И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно.
Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха. Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин. И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща. които не бяха за наставление, но за погибел. И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно. В заключение ще повторя, че есеите, които водят началото си още от Мойсей и са минали през различни фази в течение на времената, са ученици на Бялото Братство, които имаха за задача да подготвят човечеството за идването на Великия Учител - Христос. Това те направиха чрез еврейските Пророци, които бяха преминали в миналото през различни древни мистерии и не бяха обикновени хора. Последният етап на своята работа те, като работеха под ръководството на Ешуа Бен Пандир, бяха образували много братски общежития, из които излязоха самите апостоли, където израсна и Исус след завръщането си от Египет. За това говори самото евангелие, че се е заселил в град Назарет, който, както видяхме, е бил колония на есеите, наречени назареи. Фактът, че Исус и апостолите са били от есейски среди не показва, че учението на Великия Учител Христос е напълно идентично с учението на есеите.
към текста >>

Християнството е Божественото учение, което под различни форми е съпътствувало човечеството в пътя на неговото развитие.
Това не са само думи, но Той вложи много сили в човешкото и земното развитие, които имаха силата да обновят човешкия живот, да направят човешката душа безсмъртна и гражданка на небесното Царство. Ако християнството беше идентично с учението на есеите. нямаше нужда да слиза Христос. Това го знаеха и самите есеи. Те бяха само почвата, върху която израсна християнството. Християнството е Божественото учение, което под различни форми е съпътствувало човечеството в пътя на неговото развитие. Учителят казва: „Съвременните хора мислят, че християнството е ново учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това учение. То е минало през три епохи. Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес живее още в рая.
към текста >>

Така че под християнство в широк смисъл на думата разбираме Божественото учение, което е съпътствувало човечеството в пътя на неговото слизане от Божествения свят към физическия.
То е минало през три епохи. Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес живее още в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослу- шание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая." Така че под християнство в широк смисъл на думата разбираме Божественото учение, което е съпътствувало човечеството в пътя на неговото слизане от Божествения свят към физическия. Това Божествено учение е предавано на човечеството от различни Учители, както видяхме това в първата част на тази книга, като тези Учители са получавали указанията си от Христа, който е Великият Божествен Дух, Който ръководи цялото световно и човешко развитие. Под християнство в тесен смисъл на думата разбираме учението, което сам Христос донесе на земята, като слезе в тялото на Исус от Назарет. И противоречие между християнството в широк смисъл на думата и християнството в тесен смисъл на думата няма. Те са двете страни на една и съща реалност. Затова в учението на Христа, дадено преди две хиляди години, ние не трябва да търсим само някакви нови учения, които да ги няма в предишните времена.
към текста >>

Под християнство в тесен смисъл на думата разбираме учението, което сам Христос донесе на земята, като слезе в тялото на Исус от Назарет.
Този човек и до днес живее още в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослу- шание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая." Така че под християнство в широк смисъл на думата разбираме Божественото учение, което е съпътствувало човечеството в пътя на неговото слизане от Божествения свят към физическия. Това Божествено учение е предавано на човечеството от различни Учители, както видяхме това в първата част на тази книга, като тези Учители са получавали указанията си от Христа, който е Великият Божествен Дух, Който ръководи цялото световно и човешко развитие. Под християнство в тесен смисъл на думата разбираме учението, което сам Христос донесе на земята, като слезе в тялото на Исус от Назарет. И противоречие между християнството в широк смисъл на думата и християнството в тесен смисъл на думата няма. Те са двете страни на една и съща реалност. Затова в учението на Христа, дадено преди две хиляди години, ние не трябва да търсим само някакви нови учения, които да ги няма в предишните времена. Много от ученията на християнството ги има и в предишните учения, защото идват от един източник - Божествения Дух. Но с всяко учение, което се дава на човечеството, се внасят нови сили в човешкото развитие, дават се нови импулси за развитие на човешката душа.
към текста >>

И противоречие между християнството в широк смисъл на думата и християнството в тесен смисъл на думата няма.
Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослу- шание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая." Така че под християнство в широк смисъл на думата разбираме Божественото учение, което е съпътствувало човечеството в пътя на неговото слизане от Божествения свят към физическия. Това Божествено учение е предавано на човечеството от различни Учители, както видяхме това в първата част на тази книга, като тези Учители са получавали указанията си от Христа, който е Великият Божествен Дух, Който ръководи цялото световно и човешко развитие. Под християнство в тесен смисъл на думата разбираме учението, което сам Христос донесе на земята, като слезе в тялото на Исус от Назарет. И противоречие между християнството в широк смисъл на думата и християнството в тесен смисъл на думата няма. Те са двете страни на една и съща реалност. Затова в учението на Христа, дадено преди две хиляди години, ние не трябва да търсим само някакви нови учения, които да ги няма в предишните времена. Много от ученията на християнството ги има и в предишните учения, защото идват от един източник - Божествения Дух. Но с всяко учение, което се дава на човечеството, се внасят нови сили в човешкото развитие, дават се нови импулси за развитие на човешката душа. Така и с учението, дадено преди две хиляди години, се внесоха в развитието нови сили, които не бяха дадени по-рано.
към текста >>

15. Учението за душата според Кабала - Влад Пашов (1902- 1974)

Подобно на Нефеш, тя се състои от три динамически елемента, намиращи се помежду си в отношение както конкретното, частното и главното или като материя, на която действува силата, самата сила и принципът.
Пасивността и деятелността се намират в нея в еднаква пропорция. Това второ човешко начало се колебае между активност и пасивност, или между вътрешното и външното. Начинът на живот на всяко същество зависи изключително от степента на неговата връзка с природата и от по-голямата или по-малката интензивна активност или пасивност, явявайки се резултат от тази връзка тогава, когато самосъзнанието е пропорционално на тази активност. Руах е съставена от сили, явяващи се като основа на обективно материално същество, ползувайки се от свойството да се отличава от другите части като самостоятелна личност, разполагаща със самата себе си, проявявайки се свободно и самоволно навън. Тази душа, представяща седалище и орган на Духа, се явява освен това като образ на целия човек. Подобно на Нефеш, тя се състои от три динамически елемента, намиращи се помежду си в отношение както конкретното, частното и главното или като материя, на която действува силата, самата сила и принципът. По такъв начин в Руах са представени както Нефеш, така и Нешама. В същото време както Руах, така и Нефеш, както казахме, съдържат в себе си по три динамически елемента. Тези последните на свой ред имат три съответствия с външния свят, което ясно се вижда при сравняването на микрокосмоса с макрокосмоса. Всяка част на човешкото същество живее свой собствен живот в съответстващата му мирова среда, с която е свързана, дава и получава посредством сетивата и специалните вътрешни органи. Освен това, Руах по причина на включения в него конкретен елемент, трябва да се съобщава с конкретното, намиращо се по-ниско от него, като в същото време главната негова част поражда в него стремеж към по-висшето, намиращо се над него.
към текста >>

В тесен смисъл на думата, с понятието Нешама се означава най-нисшият елемент на Духа, който има връзка с най-висшия елемент на Руах и се получава едно вътрешно и активно познание на качествата и количествата на същностите, намиращи се по-ниско от него.
Нешама е същество вътрешно, едновременно пасивно и активно, с което Нефеш, със своето тяло и жизнения принцип и Руах със силите, съставят един външен облик. Това, което е количествено в Нефеш и качествено в Руах, изхожда от чистия, идеалния Дух - Нешама. Подобно на това, както Нефеш и Руах включват в себе си три различни елемента на съществуване или възможности на одухотвореност, така че всяка представя умалено изображение на човешкото същество, също така Кабала открива три подразделения и в Нешама. Така че и в Нешама имаме три части, обединени в едно. Това е чистият човешки Дух, казано в най-широк смисъл на думата. В тесен смисъл на думата, с понятието Нешама се означава най-нисшият елемент на Духа, който има връзка с най-висшия елемент на Руах и се получава едно вътрешно и активно познание на качествата и количествата на същностите, намиращи се по-ниско от него. Второто подразделение на Нешама представя осмият елемент в състава на човешкото същество, който в Кабала се нарича Хайя. Неговата същност се състои в познаване на вътрешните висши умствени сили. служещи за основа на проявеното същество и затова е непостижимо за Руах и Нефеш и не може да бъде под знака на висшата част на Духа, която специално наричаме Нешама. Третото подразделение е деветият, най-висшият елемент на човешкото същество и се нарича от Кабала Йехида, т.е. „единицата сама за себе си".
към текста >>

16. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

И по-нататък описва състоянието на тези, които вървят в пътя на Мъдростта и състоянието на тези, които презират Мъдростта и завършва: „Защото праведните ще се населят на земята и непорочните ще останат на нея, а нечестивите ще се откъснат от земята и законопрестъпниците ще се изкоренят от нея."
В първата глава на притчите Соломон говори за Мъдростта и казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен. Безумният презира Мъдростта и учението." Под страх Господен в езотеричен смисъл се разбира благоговение към Бога. След това определя каква е съдбата на тези, които се стремят към Мъдростта и се ръководят от нея и на тези, които отхвърлят Мъдростта и завършва с думите: „Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им и безумните ще ги погуби надеждата им, но тези, които Ме слушат (Мъдростта), ще живеят в безопасност, ще живеят в тишина, без да се боят от злото." С тези думи се изразява законът за причини и последствия. В началото на втора глава казва: „Ако имаш ухото си внимателно към Мъдростта, сърцето си склонно към разум, и ако призоваваш благоразумието и възвишиш гласа си към разума, тогаз ще разумееш страх Господен и ще намериш Божието познание. Защото Господ дава Мъдрост и от устата му излизат знание и разум." Оттук ясно се вижда, че не става въпрос за безпричинен страх, а за благоговение, едно състояние, при което човек става възприемчив към Божествените сили и знание. И по-нататък описва състоянието на тези, които вървят в пътя на Мъдростта и състоянието на тези, които презират Мъдростта и завършва: „Защото праведните ще се населят на земята и непорочните ще останат на нея, а нечестивите ще се откъснат от земята и законопрестъпниците ще се изкоренят от нея." В третата глава, както и в другите глави дава ред правила за разумен живот, които следват пътя на Мъдростта. И казва: „Блажени са, които държат Мъдростта. С Мъдрост е основана земята, утвърдени с разум небесата. Чрез Неговото знание се отвориха бездните и от облаците капе роса." В четвъртата глава се дават съвети за тези, които искат да следват пътя на Мъдростта и казва: „Не я оставяй, и ще те пази, обичай я, и ще те варди.
към текста >>

В третата глава, както и в другите глави дава ред правила за разумен живот, които следват пътя на Мъдростта.
Безумният презира Мъдростта и учението." Под страх Господен в езотеричен смисъл се разбира благоговение към Бога. След това определя каква е съдбата на тези, които се стремят към Мъдростта и се ръководят от нея и на тези, които отхвърлят Мъдростта и завършва с думите: „Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им и безумните ще ги погуби надеждата им, но тези, които Ме слушат (Мъдростта), ще живеят в безопасност, ще живеят в тишина, без да се боят от злото." С тези думи се изразява законът за причини и последствия. В началото на втора глава казва: „Ако имаш ухото си внимателно към Мъдростта, сърцето си склонно към разум, и ако призоваваш благоразумието и възвишиш гласа си към разума, тогаз ще разумееш страх Господен и ще намериш Божието познание. Защото Господ дава Мъдрост и от устата му излизат знание и разум." Оттук ясно се вижда, че не става въпрос за безпричинен страх, а за благоговение, едно състояние, при което човек става възприемчив към Божествените сили и знание. И по-нататък описва състоянието на тези, които вървят в пътя на Мъдростта и състоянието на тези, които презират Мъдростта и завършва: „Защото праведните ще се населят на земята и непорочните ще останат на нея, а нечестивите ще се откъснат от земята и законопрестъпниците ще се изкоренят от нея." В третата глава, както и в другите глави дава ред правила за разумен живот, които следват пътя на Мъдростта. И казва: „Блажени са, които държат Мъдростта. С Мъдрост е основана земята, утвърдени с разум небесата. Чрез Неговото знание се отвориха бездните и от облаците капе роса." В четвъртата глава се дават съвети за тези, които искат да следват пътя на Мъдростта и казва: „Не я оставяй, и ще те пази, обичай я, и ще те варди. Най-главното е Мъдрост, придобивай Мъдрост и при всичкото си придобиване придобивай разум.
към текста >>

В четвъртата глава се дават съвети за тези, които искат да следват пътя на Мъдростта и казва: „Не я оставяй, и ще те пази, обичай я, и ще те варди.
И по-нататък описва състоянието на тези, които вървят в пътя на Мъдростта и състоянието на тези, които презират Мъдростта и завършва: „Защото праведните ще се населят на земята и непорочните ще останат на нея, а нечестивите ще се откъснат от земята и законопрестъпниците ще се изкоренят от нея." В третата глава, както и в другите глави дава ред правила за разумен живот, които следват пътя на Мъдростта. И казва: „Блажени са, които държат Мъдростта. С Мъдрост е основана земята, утвърдени с разум небесата. Чрез Неговото знание се отвориха бездните и от облаците капе роса." В четвъртата глава се дават съвети за тези, които искат да следват пътя на Мъдростта и казва: „Не я оставяй, и ще те пази, обичай я, и ще те варди. Най-главното е Мъдрост, придобивай Мъдрост и при всичкото си придобиване придобивай разум. Въздигай я и тя ще те възвиси, ще те прослави, когато я прегърнеш." След това посочва резултатите от пътя на доброто и резултата от пътя на злото и казва: „С най-голямо пазене пази сърцето си, защото от него са изворите на живота." В пета глава дава съвет, човек да не се увлича от съблазните на света и да следва съвета на Мъдростта и разума, и завършва: „Понеже пътищата на человека са пред очите на Господа и Той измерва всичките му пътеки. Нечестивият ще го хванат в своите му беззакония и с въжетата на греха си ще бъде уловен." В шеста глава дава съвети за много неща н отношенията на човек към другите, навсякъде да бъде внимателен и да се ръководи от Мъдростта, за да не сгреши и да се спъне в живота си.
към текста >>

Въздигай я и тя ще те възвиси, ще те прослави, когато я прегърнеш." След това посочва резултатите от пътя на доброто и резултата от пътя на злото и казва: „С най-голямо пазене пази сърцето си, защото от него са изворите на живота."
И казва: „Блажени са, които държат Мъдростта. С Мъдрост е основана земята, утвърдени с разум небесата. Чрез Неговото знание се отвориха бездните и от облаците капе роса." В четвъртата глава се дават съвети за тези, които искат да следват пътя на Мъдростта и казва: „Не я оставяй, и ще те пази, обичай я, и ще те варди. Най-главното е Мъдрост, придобивай Мъдрост и при всичкото си придобиване придобивай разум. Въздигай я и тя ще те възвиси, ще те прослави, когато я прегърнеш." След това посочва резултатите от пътя на доброто и резултата от пътя на злото и казва: „С най-голямо пазене пази сърцето си, защото от него са изворите на живота." В пета глава дава съвет, човек да не се увлича от съблазните на света и да следва съвета на Мъдростта и разума, и завършва: „Понеже пътищата на человека са пред очите на Господа и Той измерва всичките му пътеки. Нечестивият ще го хванат в своите му беззакония и с въжетата на греха си ще бъде уловен." В шеста глава дава съвети за много неща н отношенията на човек към другите, навсякъде да бъде внимателен и да се ръководи от Мъдростта, за да не сгреши и да се спъне в живота си. В седмата глава говори за пътищата на астралната змия, която съблазнява хората и ги увлича в греха, и ги води в ада. И за да се предпази човек от нея, трябва да прегърне Мъдростта и казва: „Речи на Мъдростта „ти си ми сестра" и наречи разума „сродник", за да те пазят от людска жена", т.е.
към текста >>

В пета глава дава съвет, човек да не се увлича от съблазните на света и да следва съвета на Мъдростта и разума, и завършва: „Понеже пътищата на человека са пред очите на Господа и Той измерва всичките му пътеки.
С Мъдрост е основана земята, утвърдени с разум небесата. Чрез Неговото знание се отвориха бездните и от облаците капе роса." В четвъртата глава се дават съвети за тези, които искат да следват пътя на Мъдростта и казва: „Не я оставяй, и ще те пази, обичай я, и ще те варди. Най-главното е Мъдрост, придобивай Мъдрост и при всичкото си придобиване придобивай разум. Въздигай я и тя ще те възвиси, ще те прослави, когато я прегърнеш." След това посочва резултатите от пътя на доброто и резултата от пътя на злото и казва: „С най-голямо пазене пази сърцето си, защото от него са изворите на живота." В пета глава дава съвет, човек да не се увлича от съблазните на света и да следва съвета на Мъдростта и разума, и завършва: „Понеже пътищата на человека са пред очите на Господа и Той измерва всичките му пътеки. Нечестивият ще го хванат в своите му беззакония и с въжетата на греха си ще бъде уловен." В шеста глава дава съвети за много неща н отношенията на човек към другите, навсякъде да бъде внимателен и да се ръководи от Мъдростта, за да не сгреши и да се спъне в живота си. В седмата глава говори за пътищата на астралната змия, която съблазнява хората и ги увлича в греха, и ги води в ада. И за да се предпази човек от нея, трябва да прегърне Мъдростта и казва: „Речи на Мъдростта „ти си ми сестра" и наречи разума „сродник", за да те пазят от людска жена", т.е. от астралната жена, или астралната змия."
към текста >>

В седмата глава говори за пътищата на астралната змия, която съблазнява хората и ги увлича в греха, и ги води в ада.
Най-главното е Мъдрост, придобивай Мъдрост и при всичкото си придобиване придобивай разум. Въздигай я и тя ще те възвиси, ще те прослави, когато я прегърнеш." След това посочва резултатите от пътя на доброто и резултата от пътя на злото и казва: „С най-голямо пазене пази сърцето си, защото от него са изворите на живота." В пета глава дава съвет, човек да не се увлича от съблазните на света и да следва съвета на Мъдростта и разума, и завършва: „Понеже пътищата на человека са пред очите на Господа и Той измерва всичките му пътеки. Нечестивият ще го хванат в своите му беззакония и с въжетата на греха си ще бъде уловен." В шеста глава дава съвети за много неща н отношенията на човек към другите, навсякъде да бъде внимателен и да се ръководи от Мъдростта, за да не сгреши и да се спъне в живота си. В седмата глава говори за пътищата на астралната змия, която съблазнява хората и ги увлича в греха, и ги води в ада. И за да се предпази човек от нея, трябва да прегърне Мъдростта и казва: „Речи на Мъдростта „ти си ми сестра" и наречи разума „сродник", за да те пазят от людска жена", т.е. от астралната жена, или астралната змия." В осмата глава говори за предвечната Мъдрост, която е основа на всичко съществуващо. Мъдростта казва: „Послушайте. защото ще говоря изящни неща и устните ми ще произнасят правото, защото езикът ми ще говори Истината...
към текста >>

Аз мразя високоумие и гордост... Аз обичам, които ме обичат и които ме търсят, ще ме намерят... Плодовете ми са по-добри от злато и от най-чисто злато... Господ ме имаше в началото на пътя Си, преди делата Си отдавна, от века бидох помазана, началото преди създанието на земята.
В осмата глава говори за предвечната Мъдрост, която е основа на всичко съществуващо. Мъдростта казва: „Послушайте. защото ще говоря изящни неща и устните ми ще произнасят правото, защото езикът ми ще говори Истината... Защото Мъдростта е по-добра от многоценни камъни и всичко желателно не се сравнява с нея. Аз Мъдрост обитавам с остроумието и изнамервам знание на умни измишления, страхът Господен е да мрази някой злото. Аз мразя високоумие и гордост... Аз обичам, които ме обичат и които ме търсят, ще ме намерят... Плодовете ми са по-добри от злато и от най-чисто злато... Господ ме имаше в началото на пътя Си, преди делата Си отдавна, от века бидох помазана, началото преди създанието на земята. Родих се, когато нямаше бездните, когато нямаше източниците, които изобилстват с вода, преди горите да се поставят, преди хълмовете аз бях родена, като още не беше направил земята, нито полетата, нито върховете от пръстта на вселената. Когато готвеше небесата, аз бях там. Когато начертаваше кръг над лицето на бездната, когато утвърждаваше облаците горе, когато укрепяваше източниците на бездната, когато полагаше закона Си на морето, да не престъпят водите повеленията Му, когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при Него и устоявах всичко. И аз Му бях наслаждение всеки ден и веселях се всякога пред Него. Веселях се, на обитаемата Негова земя и наслаждението ми беше с человеческите синове... Блажен този человек, който ме слуша и бди всеки ден при моите двери, и очаква при стълбовете на вратата ми.
към текста >>

И после казва, че Мъдростта е поканила всички, които са лишени от ум и Мъдрост да дойдат при нея, и казва: „Яжте от хляба ми и ходете в пътя на разума." След това дава някои мъдри съвети, които са много поучителни, затова ще ги приведа изцяло:
А който съгреши против мене, своята си душа онеправдава. Всички, които ме мразят, обичат смъртта." В тази глава Соломон е казал много и показва, че той е притежавал живото окултно знание, и е знаел мястото и ролята на Мъдростта в битието като принцип, който организира всичко и туря всичко в ред и порядък, и носи Вечния живот. 9-та глава започва със знаменитите думи: „Мъдростта съгради дома си, издяла седемте свои стълбове." Домът на Мъдростта е цялата вселена; стълбовете, върху които е построена вселената, са принципите, които Учителят нарича седемте принципа на природата, които са известни в окултната наука като седемте принципа на Хермес. Соломон е познавал херметичната Мъдрост и наука. И после казва, че Мъдростта е поканила всички, които са лишени от ум и Мъдрост да дойдат при нея, и казва: „Яжте от хляба ми и ходете в пътя на разума." След това дава някои мъдри съвети, които са много поучителни, затова ще ги приведа изцяло: „Който учи присмивател, взема на себе си безчестие. И който обличава нечестивия, взема на себе си порок. Не обли- чавай присмивател, за да не те намрази. Обличавай мъдър и ще те възлюби. Давай наставление на мъдър, и ще бъде по- мъдър.
към текста >>

В 10-та глава са очертани двата пътя на живота - пътят на Мъдрия и пътят на нечестивия, и в последователни контрастни стихове изнася единия и другия път.
Не обли- чавай присмивател, за да не те намрази. Обличавай мъдър и ще те възлюби. Давай наставление на мъдър, и ще бъде по- мъдър. Учи праведния и ще настои в учение." И после казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен, и познаването на Святаго е разум. Защото чрез мене ще се умножат дните ти и ще се притурят години на живот." В 10-та глава са очертани двата пътя на живота - пътят на Мъдрия и пътят на нечестивия, и в последователни контрастни стихове изнася единия и другия път. Например казва: „Господ не ще остави да гладува душата на праведния, но отхвърля желанието на нечестивите." И така цялата глава съпоставя пътя на праведния и пътя на нечестивия и казва: „Омразата повдига раздори, а Любовта покрива всичките погрешки." „Страхът на нечестивия ще го постигне, а желанието на праведните ще се изпълни." „Надеждата на праведните ще е радост. Ожиданието на нечестивите ще погине." и т.н. В 11 -та глава пак продължава да описва двата пътя на живота - пътят на правдата и доброто и пътят на нечестието и злото.
към текста >>

Например казва: „Господ не ще остави да гладува душата на праведния, но отхвърля желанието на нечестивите." И така цялата глава съпоставя пътя на праведния и пътя на нечестивия и казва: „Омразата повдига раздори, а Любовта покрива всичките погрешки."
Обличавай мъдър и ще те възлюби. Давай наставление на мъдър, и ще бъде по- мъдър. Учи праведния и ще настои в учение." И после казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен, и познаването на Святаго е разум. Защото чрез мене ще се умножат дните ти и ще се притурят години на живот." В 10-та глава са очертани двата пътя на живота - пътят на Мъдрия и пътят на нечестивия, и в последователни контрастни стихове изнася единия и другия път. Например казва: „Господ не ще остави да гладува душата на праведния, но отхвърля желанието на нечестивите." И така цялата глава съпоставя пътя на праведния и пътя на нечестивия и казва: „Омразата повдига раздори, а Любовта покрива всичките погрешки." „Страхът на нечестивия ще го постигне, а желанието на праведните ще се изпълни." „Надеждата на праведните ще е радост. Ожиданието на нечестивите ще погине." и т.н. В 11 -та глава пак продължава да описва двата пътя на живота - пътят на правдата и доброто и пътят на нечестието и злото. Ще приведа няколко такива паралелни мисли:
към текста >>

В 11 -та глава пак продължава да описва двата пътя на живота - пътят на правдата и доброто и пътят на нечестието и злото.
В 10-та глава са очертани двата пътя на живота - пътят на Мъдрия и пътят на нечестивия, и в последователни контрастни стихове изнася единия и другия път. Например казва: „Господ не ще остави да гладува душата на праведния, но отхвърля желанието на нечестивите." И така цялата глава съпоставя пътя на праведния и пътя на нечестивия и казва: „Омразата повдига раздори, а Любовта покрива всичките погрешки." „Страхът на нечестивия ще го постигне, а желанието на праведните ще се изпълни." „Надеждата на праведните ще е радост. Ожиданието на нечестивите ще погине." и т.н. В 11 -та глава пак продължава да описва двата пътя на живота - пътят на правдата и доброто и пътят на нечестието и злото. Ще приведа няколко такива паралелни мисли: „Дойде ли гордост, дохожда и срам, а Мъдростта е със смирените." „Милостивият человек благотвори на душата си, а жестокият смущава плътта си." „Както правдата е близо до живота, така човек, който се стреми към злото, близо е до смъртта." „Както е златната обеца на носа на свиня, така е хубава жена без разсъждение."
към текста >>

В 12-та глава продължава паралелно да изрежда двата пътя на живота: пътят на доброто и правдата, и пътят на злото и нечестието.
„Както правдата е близо до живота, така човек, който се стреми към злото, близо е до смъртта." „Както е златната обеца на носа на свиня, така е хубава жена без разсъждение." „Който има усърдие за доброто, ще придобие благоволение, но който иска злото, то ще дойде връх него." „Плодът на праведния е дърво на живот. И този, който придобива души, мъдър е." В 12-та глава продължава паралелно да изрежда двата пътя на живота: пътят на доброто и правдата, и пътят на злото и нечестието. Например казва: „Който обича поучение, обича знание, но който мрази обличение, безумен е." „Мислите на праведните са справедливост, а намеренията на нечестивите са коварство." „Понякога несмисленото говорене пронизва като нож, а езикът на Мъдрите е изцеление." „Благоразумният човек покрива знанието си, а сърцето на безумните изказва глупост." В 13-та глава също в мъдри изречения изнася двата пътя на живота, като ги съпоставя, казва: „Правдата съхранява ходещия непорочно, а нечестието съсипва грешния."
към текста >>

В 13-та глава също в мъдри изречения изнася двата пътя на живота, като ги съпоставя, казва: „Правдата съхранява ходещия непорочно, а нечестието съсипва грешния."
В 12-та глава продължава паралелно да изрежда двата пътя на живота: пътят на доброто и правдата, и пътят на злото и нечестието. Например казва: „Който обича поучение, обича знание, но който мрази обличение, безумен е." „Мислите на праведните са справедливост, а намеренията на нечестивите са коварство." „Понякога несмисленото говорене пронизва като нож, а езикът на Мъдрите е изцеление." „Благоразумният човек покрива знанието си, а сърцето на безумните изказва глупост." В 13-та глава също в мъдри изречения изнася двата пътя на живота, като ги съпоставя, казва: „Правдата съхранява ходещия непорочно, а нечестието съсипва грешния." „Виделото на праведните е весело, а светилникът на нечестивите ще угасне." „Само от гордостта произхожда препиране, а Мъдростта е с онези, които приемат съвети." „Всеки благоразумен върши работа със знание, а безумният открива глупост." В 14-та глава пак дава паралел на двата пътя на живота. „Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение."
към текста >>

В 14-та глава пак дава паралел на двата пътя на живота.
„Благоразумният човек покрива знанието си, а сърцето на безумните изказва глупост." В 13-та глава също в мъдри изречения изнася двата пътя на живота, като ги съпоставя, казва: „Правдата съхранява ходещия непорочно, а нечестието съсипва грешния." „Виделото на праведните е весело, а светилникът на нечестивите ще угасне." „Само от гордостта произхожда препиране, а Мъдростта е с онези, които приемат съвети." „Всеки благоразумен върши работа със знание, а безумният открива глупост." В 14-та глава пак дава паралел на двата пътя на живота. „Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение." „Безумните наследяват глупост, а благоразумните се венчават със знание." „Който презира ближния си, съгрешава, а който помилва сиромаха, блажен е." „Тихо сърце е живот на плътта, а завистта е гнилостта на костите." „В сърцето на разумния почива мъдрост, а какво има вътре в безумните, ще се яви."
към текста >>

„Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение."
В 13-та глава също в мъдри изречения изнася двата пътя на живота, като ги съпоставя, казва: „Правдата съхранява ходещия непорочно, а нечестието съсипва грешния." „Виделото на праведните е весело, а светилникът на нечестивите ще угасне." „Само от гордостта произхожда препиране, а Мъдростта е с онези, които приемат съвети." „Всеки благоразумен върши работа със знание, а безумният открива глупост." В 14-та глава пак дава паралел на двата пътя на живота. „Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение." „Безумните наследяват глупост, а благоразумните се венчават със знание." „Който презира ближния си, съгрешава, а който помилва сиромаха, блажен е." „Тихо сърце е живот на плътта, а завистта е гнилостта на костите." „В сърцето на разумния почива мъдрост, а какво има вътре в безумните, ще се яви." В 15-та глава продължава в същия дух да изнася двата пътя на живота паралелно.
към текста >>

В 15-та глава продължава в същия дух да изнася двата пътя на живота паралелно.
„Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение." „Безумните наследяват глупост, а благоразумните се венчават със знание." „Който презира ближния си, съгрешава, а който помилва сиромаха, блажен е." „Тихо сърце е живот на плътта, а завистта е гнилостта на костите." „В сърцето на разумния почива мъдрост, а какво има вътре в безумните, ще се яви." В 15-та глава продължава в същия дух да изнася двата пътя на живота паралелно. „Очите Господни са на всяко място и наблюдават добрите и злите." „Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, а молението на праведния, благоприятно Нему." „Сърцето на разумния търси знание, а устата на безумните хранят се с глупост." „За разумния е пътят на живота нагоре, за да се уклони от ада надолу." „Господ е далеч от нечестивите, а слуша молението на праведните."
към текста >>

„За разумния е пътят на живота нагоре, за да се уклони от ада надолу."
„В сърцето на разумния почива мъдрост, а какво има вътре в безумните, ще се яви." В 15-та глава продължава в същия дух да изнася двата пътя на живота паралелно. „Очите Господни са на всяко място и наблюдават добрите и злите." „Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, а молението на праведния, благоприятно Нему." „Сърцето на разумния търси знание, а устата на безумните хранят се с глупост." „За разумния е пътят на живота нагоре, за да се уклони от ада надолу." „Господ е далеч от нечестивите, а слуша молението на праведните." „Страх Господен е поучение на Мъдрост, а смирението предхожда пред славата." В 16-та глава се дават ценни методи за работа в пътя на доброто и Истината. Казва се: „С милост и Истина се очиства беззаконие. И със страх Господен става отклонение от злото."
към текста >>

В 16-та глава се дават ценни методи за работа в пътя на доброто и Истината.
„Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, а молението на праведния, благоприятно Нему." „Сърцето на разумния търси знание, а устата на безумните хранят се с глупост." „За разумния е пътят на живота нагоре, за да се уклони от ада надолу." „Господ е далеч от нечестивите, а слуша молението на праведните." „Страх Господен е поучение на Мъдрост, а смирението предхожда пред славата." В 16-та глава се дават ценни методи за работа в пътя на доброто и Истината. Казва се: „С милост и Истина се очиства беззаконие. И със страх Господен става отклонение от злото." „Когато са угодни на Господа пътищата на едного человека, той примирява с него и неприятелите." „Гордостта предшества погибелта, а високомерието предшества падението." „Мъдрият в сърцето си ще се нарече благоразумен, а сладостта на устните умножава знание."
към текста >>

„Когато са угодни на Господа пътищата на едного человека, той примирява с него и неприятелите."
„Господ е далеч от нечестивите, а слуша молението на праведните." „Страх Господен е поучение на Мъдрост, а смирението предхожда пред славата." В 16-та глава се дават ценни методи за работа в пътя на доброто и Истината. Казва се: „С милост и Истина се очиства беззаконие. И със страх Господен става отклонение от злото." „Когато са угодни на Господа пътищата на едного человека, той примирява с него и неприятелите." „Гордостта предшества погибелта, а високомерието предшества падението." „Мъдрият в сърцето си ще се нарече благоразумен, а сладостта на устните умножава знание." „Разумът е източник на живота за онези, които го имат. А поучението на безумните е глупост." В 17-та глава се дават ред правила за мярка в живота и за пътя в живота.
към текста >>

В 17-та глава се дават ред правила за мярка в живота и за пътя в живота.
„Когато са угодни на Господа пътищата на едного человека, той примирява с него и неприятелите." „Гордостта предшества погибелта, а високомерието предшества падението." „Мъдрият в сърцето си ще се нарече благоразумен, а сладостта на устните умножава знание." „Разумът е източник на живота за онези, които го имат. А поучението на безумните е глупост." В 17-та глава се дават ред правила за мярка в живота и за пътя в живота. Казва: „Който се присмива на сиромаха, безчести създателя му; който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан." „Който раздава зло за добро, злото не ще се отдалечи от дома му." „Дълготърпеливият човек е благоразумен, и безумният, като мълчи, счита се за мъдър." В 18-та глава също дава правила за поведението и живота. Казва: „Своенравният иска пожеланието си и противи се на всяка права мисъл."
към текста >>

Има приятел по-тесен и от брат."
„Името Господне е крепък стълб. Праведният, който пребивава в него, в защита е." „Преди погиването се превъзнася сърцето на человека. И смирението предхожда пред славата." „Человек, който има приятели, трябва да се обхожда приятелски. Има приятел по-тесен и от брат." В 19-та глава се дават пак разумни съвети за пътя на живота. „Който придобива ум, обича душата си. Който пази благоразумие, ще намери добро." „Който помилва сиромаха, заима Господу и Той ще му въздаде въздаянието Му." „Слушай съветите и приемай поучение, за да станеш мъдър в сетнините си."
към текста >>

В 19-та глава се дават пак разумни съвети за пътя на живота.
Праведният, който пребивава в него, в защита е." „Преди погиването се превъзнася сърцето на человека. И смирението предхожда пред славата." „Человек, който има приятели, трябва да се обхожда приятелски. Има приятел по-тесен и от брат." В 19-та глава се дават пак разумни съвети за пътя на живота. „Който придобива ум, обича душата си. Който пази благоразумие, ще намери добро." „Който помилва сиромаха, заима Господу и Той ще му въздаде въздаянието Му." „Слушай съветите и приемай поучение, за да станеш мъдър в сетнините си." „Страх Господен донася живот, и който го има, ще си ляга наситен и зло не ще да срещне."
към текста >>

„Стъпките на человека се оправят от Господа, а как би познал человек пътя си?
„Слушай съветите и приемай поучение, за да станеш мъдър в сетнините си." „Страх Господен донася живот, и който го има, ще си ляга наситен и зло не ще да срещне." В 20-та глава се дават мъдри правила и съвети за живота. „Чест е за человека да престава от прение. А всеки безумен се вплита в него." „Стъпките на человека се оправят от Господа, а как би познал человек пътя си? " „Духът на человека е светило от Господа, изпитва вътрешностите на сърцето." В 21-та глава се дават мъдри мисли за пътя на живота. „Всички пътища на человека са прави в очите му, но Господ претегля сърцата." „Който затуля очите си от вика на сиромаха, ще викне и той, и няма да се послуша."
към текста >>

В 21-та глава се дават мъдри мисли за пътя на живота.
„Чест е за человека да престава от прение. А всеки безумен се вплита в него." „Стъпките на человека се оправят от Господа, а как би познал человек пътя си? " „Духът на человека е светило от Господа, изпитва вътрешностите на сърцето." В 21-та глава се дават мъдри мисли за пътя на живота. „Всички пътища на человека са прави в очите му, но Господ претегля сърцата." „Който затуля очите си от вика на сиромаха, ще викне и той, и няма да се послуша." „Человек, който свърне от пътя на разума, ще стигне в събранието на мъртвите." „Който следва правда и милост, ще намери живот, правда и слава." В 22-ра глава пак дава мъдри мисли и съвети за живота.
към текста >>

„Всички пътища на человека са прави в очите му, но Господ претегля сърцата."
А всеки безумен се вплита в него." „Стъпките на человека се оправят от Господа, а как би познал человек пътя си? " „Духът на человека е светило от Господа, изпитва вътрешностите на сърцето." В 21-та глава се дават мъдри мисли за пътя на живота. „Всички пътища на человека са прави в очите му, но Господ претегля сърцата." „Който затуля очите си от вика на сиромаха, ще викне и той, и няма да се послуша." „Человек, който свърне от пътя на разума, ще стигне в събранието на мъртвите." „Който следва правда и милост, ще намери живот, правда и слава." В 22-ра глава пак дава мъдри мисли и съвети за живота. „По-предпочитателно е доброто име, нежели голямо богатство."
към текста >>

„Человек, който свърне от пътя на разума, ще стигне в събранието на мъртвите."
" „Духът на человека е светило от Господа, изпитва вътрешностите на сърцето." В 21-та глава се дават мъдри мисли за пътя на живота. „Всички пътища на человека са прави в очите му, но Господ претегля сърцата." „Който затуля очите си от вика на сиромаха, ще викне и той, и няма да се послуша." „Человек, който свърне от пътя на разума, ще стигне в събранието на мъртвите." „Който следва правда и милост, ще намери живот, правда и слава." В 22-ра глава пак дава мъдри мисли и съвети за живота. „По-предпочитателно е доброто име, нежели голямо богатство." „Следствие на смирението и на страха Господен е богатство и слава и живот. Тръне и сетима има в пътя на строптивия.
към текста >>

Тръне и сетима има в пътя на строптивия.
„Человек, който свърне от пътя на разума, ще стигне в събранието на мъртвите." „Който следва правда и милост, ще намери живот, правда и слава." В 22-ра глава пак дава мъдри мисли и съвети за живота. „По-предпочитателно е доброто име, нежели голямо богатство." „Следствие на смирението и на страха Господен е богатство и слава и живот. Тръне и сетима има в пътя на строптивия. Който пази душата си, ще бъде далеч от тях." „Който има добро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха." „Очите на Господа пазят знанието, а съсипва Той думите на законопрестъпника." „Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си и който дава на богатия, непременно ще дойде в скудост." „Не прави приятелство с яростен човек и с гневлив човек не ходи заедно, за да не научиш пътищата му и да не поставиш сет на душата си."
към текста >>

„Не прави приятелство с яростен човек и с гневлив човек не ходи заедно, за да не научиш пътищата му и да не поставиш сет на душата си."
Тръне и сетима има в пътя на строптивия. Който пази душата си, ще бъде далеч от тях." „Който има добро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха." „Очите на Господа пазят знанието, а съсипва Той думите на законопрестъпника." „Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си и който дава на богатия, непременно ще дойде в скудост." „Не прави приятелство с яростен човек и с гневлив човек не ходи заедно, за да не научиш пътищата му и да не поставиш сет на душата си." 23-та глава дава правила и мисли за разумен живот. „Не яж хляба на оногоз, който има лошо око, нито желай вкусните му ястия, защото както мъдрува в душата си, такъв е той. Говори ти: "Яж и пий, но сърцето му не е с тебе. Уломъкът, що си изял, ще избълваш и ще изгубиш сладките си думи." "Купувай Истината и не продавай Мъдростта, поучението и разума."
към текста >>

„Който заблуждава праведните в лош път, той ще падне в ямата си, но непорочните ще наследят добрите."
„Нека те хвали друг, а не устата ти, чужд, а не устните ти." „Не оставяй приятеля си и приятеля на отца си, и в дома на брата си не влизай в деня на злощастието си." „Благоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните напредват и се наказват." 28-ма глава също дава мъдри мисли и съвети за разумен живот. „Нечестивите бягат, без да ги гони някой, а праведните имат дръзновение като млад лъв." „Който заблуждава праведните в лош път, той ще падне в ямата си, но непорочните ще наследят добрите." „Който крие престъпленията си, няма да успее. А който ги изповядва и оставя, ще бъде помилван." „Гордият в сърцето си повдига свади." „Който уповава на Господа, блажен е. Който уповава на сърцето си, безумен е.
към текста >>

29-та глава дава мъдри съвети и правила за живота и очертава характера на двата пътя на живота.
„Гордият в сърцето си повдига свади." „Който уповава на Господа, блажен е. Който уповава на сърцето си, безумен е. А който ходи с Мъдрост, той ще се спаси." „Който дава на сиромасите, не ще стигне до скудност." 29-та глава дава мъдри съвети и правила за живота и очертава характера на двата пътя на живота. Ще дам няколко мисли от нея: „Когато се праведните увеличават, народът се весели. Но когато нечестивият началствува, народът въздиша." „Человек, който ласкае ближния си, простира мрежа пред стъпките му." „Праведният дава внимание в съдбата на бедните.
към текста >>

31-ва глава говори за добродетелната жена и нейните качества и пътища.
Ще го предадем: „Всяко Божие Слово е опитано. Той е щит за тези, които уповават на Него. Не притуряй на Неговите думи, за да не те обличи и се покажеш лъжец." „Две неща прося от Тебе, не ми ги отричай преди да умра: Суета и лъжливо слово отдалечи от тебе; сиромашия и богатство не ми давай; храни ме с нужната ми храна, да не би да се преситя и да се отрека от Тебе и да река: Кой е Господ, или да не би да се намеря сиромах, та да открадна и взема в Името на Бога моего всуе." 31-ва глава говори за добродетелната жена и нейните качества и пътища. „Кой може да намери добродетелна жена, защото такава е много по-скъпа от скъпоценни камъни. Сърцето на мъжа й уповава на нея и не ще бъде лишен от изобилие. Ще му донесе добро, а не зло през всичките дни на живота си... Отваря ръката си на сиромасите, и простира ръцете си към оскудените... Отваря устата си с Мъдрост и закон на благосклонност има в езика й. Внимава за управлението на дома и хляб на леност не яде... " „Красотата е лъстива и суетна е хубостта."
към текста >>

Но както ще видим в „Еклесиаст", той се разочарова от тази наука, понеже се спъна в сърцето си с жените, които го отведоха в левия път.
Ще му донесе добро, а не зло през всичките дни на живота си... Отваря ръката си на сиромасите, и простира ръцете си към оскудените... Отваря устата си с Мъдрост и закон на благосклонност има в езика й. Внимава за управлението на дома и хляб на леност не яде... " „Красотата е лъстива и суетна е хубостта." „Жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена." Притчите на Соломон са мъдри правила за живота, извлечени от окултната наука, която той много добре познавал. Но както ще видим в „Еклесиаст", той се разочарова от тази наука, понеже се спъна в сърцето си с жените, които го отведоха в левия път. Но това беше една опитност, необходима за него, от която той придоби още по-голяма Мъдрост. На него се приписва една магическа книга, наречена „Ключовете на Соломон".
към текста >>

17. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

И в допълнение на това, за изяснение на въпроса за ръководството на човечеството Учителят казва: "Има едно Братство, което пътува по света и носи културата.
Така се осъществява ръководството и развитието на човечеството под ръководството на Христа. Докато, както казах, за организиране на Вселената Христос си служи с творческите йерархии, а за ръководството на човечеството си служи с 12-те Възвишени Същества. Затова Учителят казва: "Без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот, без Христа няма космос, т. е. организиран и устроен свят". Така стои този въпрос според християнския езотеризъм. И в допълнение на това, за изяснение на въпроса за ръководството на човечеството Учителят казва: "Има едно Братство, което пътува по света и носи културата. Там, където се яви то, се разкрива и цъфти културата. То е било в Египет, Индия, Персия, Халдея, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. И сега постепенно преминава в славянството. Глава на това Братство е Христос". Това е същата идея, която по-рано казах, че около Христа има 12 Велики Същества, които Той праща като Учители на човечеството.
към текста >>

Те слизат периодически по един, като водят със себе си свои помощници, които образуват това Велико невидимо Братство, което пътува по света и създава всички култури, течения на човешкото развитие.
Там, където се яви то, се разкрива и цъфти културата. То е било в Египет, Индия, Персия, Халдея, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. И сега постепенно преминава в славянството. Глава на това Братство е Христос". Това е същата идея, която по-рано казах, че около Христа има 12 Велики Същества, които Той праща като Учители на човечеството. Те слизат периодически по един, като водят със себе си свои помощници, които образуват това Велико невидимо Братство, което пътува по света и създава всички култури, течения на човешкото развитие. Това, което казах до тук, е общото езотерично схващане на ръководството на човечеството, облечено във формата на християнския езотеризъм. Следователно, то не е нещо ново, присъщо само на християнския езотеризъм. За да разберем същността и характера на християнския езотеризъм, трябва да разберем в какво се състои същността и мисията на християнството. Йоан, като говори за Словото, казва: "И Словото стана плът и всели се между нас. И видяхме славата му като единороден от Отца".
към текста >>

Словото, един път въплътено в едно човешко тяло, то предава тази сила на всички човешки тела и души, като един мощен космичен импулс.
Всички души, които приемат Любовта като една сила, под нейното влияние почват да съзнават, че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната любов, която Христос донесе. И когато евангелистът казва: "И Словото стана плът и всели се между нас", подразбираме това, че Словото като Любов се е вселило в човешките души, да образува основата на общочовешкото братство. Това е в мистичен смисъл. В исторически смисъл Словото се въплъти в тялото на Исуса от Назарет и прие човешки образ, и ходеше по Земята в течение на три години и проповядваше новото благовестие, че Любовта, която като сила обединява душите, е прониквала в света и действа за общото благо на всички души. Словото, един път въплътено в едно човешко тяло, то предава тази сила на всички човешки тела и души, като един мощен космичен импулс. Защото хората са като скачени съдове, в които като се налива вода, тя стои на едно равнище. Това, което се изля в тялото на Исуса от Назарет, прониква постепенно във всички хора, които приемат този импулс. Така че, същността на християнския езотеризъм е, че Словото т. е. Любовта стана плът и се всели между нас. Древните посветени са знаели, че Словото идва към Земята и единично те са влизали във връзка с Него и са приемали Неговото благословение, но сега вече това Слово се всели в едно човешко тяло и прониква със силата си цялата Земя и потопи в Любовта си всички души, които са готови да се отворят за Него.
към текста >>

Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо.
Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено". Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо. И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие. Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие". В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време. Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие".
към текста >>

Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота пътя на едно духовно разбиране на Писанието.
Той казва: "Закоравелите и фанатични юдеи не повярваха в Спасителя, защото се придържаха твърде много в буквата на предсказанията, които говореха за Него. Те вярваха, че предсказанието на Исайя какво вълкът ще пасе с агнето, пантерата с козите, че вълкът ще яде сено заедно с бика, че с всичко това се разбират действително четириноги животни. Понеже при явяването на Христа, в Когото ние вярваме, те не виждат осъществено нищо от това, поради което Господ Исус не беше по угодата им и го разпънаха". От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога на Стария завет за един демон. Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието. Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота пътя на едно духовно разбиране на Писанието. Той казва: "Причината за всички тези погрешни, безбожни и прости учения изглежда че не е някой друг, освен липсата на духовно разбиране на Писанието и неговото схващане според голата буква. Най-същественият предмет остава скрит за хората отчасти поради липсата на подходящо настроение на чувството, отчасти поради прибързани, а понякога също и когато въпреки наличието на настроение и внимание поради голямата трудност на хората да намерят духовните образи". Според Ориген хората искат лесно да стигнат до разбирането на Свещеното Писание и затова стигат само до неговата повърхност. Днес много се говори за простотата на Евангелието. По този повод важат думите на Ориген, който казва: "Винаги при четенето буди съмнение, когато се твърди, че лесно се разбира известно положение, когато всъщност въпросът, за който се касае, се нуждае от притежаването на съответен ключ, за да бъде разбран".
към текста >>

Ако преминем в Евангелието, какво по-нелепо би имало от това, "не поздравявайте никого по пътя", което, както вярват пророците, Спасителят е заповядал на своите апостоли.
Също и Каин, когато побягна от Лицето на Бога, трябва да обърне вниманието на читателя за момент, да разбере що е Лицето на Бога и що значи да се обърне към него. Когато дяволът отведе Исуса на високата планина, за да му покаже оттам царствата на целия свят и тяхното величие, кой внимателен читател не ще осмива онези, които вярват, че дяволът показва на Исус царствата на персите, индийците, скитите и партите, и той ги вижда с телесните си очи, и за целта е необходимо да се изкачи на високо, за да вижда това, което се намира долу. Подобно на тези неща и много други ни убеждават, че в Евангелието, в буквалната истинска история са втъкани много други външни недействителни неща, но действителни духовно". "Понякога, за да се накара читателят да размишлява, невъзможното се прави закон, за да могат читателите да навлязат в едно по-точно изследване на Писанията и да достигнат до убеждението, че тук трябва да се търси един смисъл, достоен за Бога. За пример на това служат множество места в Стария завет. Ако преминем в Евангелието, какво по-нелепо би имало от това, "не поздравявайте никого по пътя", което, както вярват пророците, Спасителят е заповядал на своите апостоли. Също и това, че някой може да бъде ударен от дясната страна, както се казва, е твърде вероятно, защото всеки, който удря, ако няма телесен дефект, върши това с дясната ръка върху лявата страна. По-нататък, невъзможно е според Евангелието, да се извади дясното око, което съблазнява човека. Защото даже ако допуснем, че някой може да се съблазни с гледането, как може да се прехвърли вината само върху дясното око, тъй като и двете гледат? ". Но тези противоречия не карат Ориген да отхвърли Евангелието, но напротив, противоречията го насочват към Евангелието. Той казва: "Истината трябва да бъде намерена в духовните първообрази, когато човек изпада в противоречие по отношение на известна мисъл.
към текста >>

Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос.
Но редом с основаването на църквите той е основавал и езотерични Школи. Като спомен за една такава Школа е запазен за Школата в Атина, чийто ръководител е бил Дионисий Аеропагит, за когото се споменава в Деянията на апостолите. В тази християнска езотерична Школа в Атина, която била основана направо от самия апостол Павел, се е предавало най-чистото вътрешно знание. Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите. Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни. Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос. Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари. И за да стане човек господар на своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Учителят казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той казва буквално следното:
към текста >>

И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече.
Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т. е. Мъдростта, не му покажа Пътя". При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. Второто необходимо нещо е ПОКАЯНИЕТО. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки.
към текста >>

Мъдростта, не му покажа Пътя".
В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т. е. Мъдростта, не му покажа Пътя". При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. Второто необходимо нещо е ПОКАЯНИЕТО. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит.
към текста >>

При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека.
Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т. е. Мъдростта, не му покажа Пътя". При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. Второто необходимо нещо е ПОКАЯНИЕТО. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е Покаяние, кредит.
към текста >>

При Новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие.
А това е високо нещо, да бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците Христови са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие, били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди Новораждането. Новораждането е от Бога. При Новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие. Затова при петата степен стават големи промени с човека. Стават такива промени, които не стават при другите степени. Като наближава петата степен, наближава една буря за човека. Става вихрушка в него. Това предшества Новораждането.
към текста >>

Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога".
Понеже сега физическото тяло тегли на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела. Затова трябва да се хармонизират енергиите, които функционират в нашия организъм. Защото всичките тези тела се изразяват като сили и енергии във физическия организъм на човека. Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога". Това е много бегло и кратко описание на пътя на ученика през седемте степени. Учителят в един разговор много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор се изгуби и остана само това бегло описание, което изнасям тука. Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората.
към текста >>

Това е много бегло и кратко описание на пътя на ученика през седемте степени.
Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела. Затова трябва да се хармонизират енергиите, които функционират в нашия организъм. Защото всичките тези тела се изразяват като сили и енергии във физическия организъм на човека. Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога". Това е много бегло и кратко описание на пътя на ученика през седемте степени. Учителят в един разговор много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор се изгуби и остана само това бегло описание, което изнасям тука. Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората. По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране.
към текста >>

Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа.
Защото всичките тези тела се изразяват като сили и енергии във физическия организъм на човека. Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога". Това е много бегло и кратко описание на пътя на ученика през седемте степени. Учителят в един разговор много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор се изгуби и остана само това бегло описание, което изнасям тука. Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората. По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране. За тези седем степени говори Щайнер в своите сказки върху Християнството. Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят. Затова са необходими определени методи, по които като се работи, се изработват духовните органи за възприятие.
към текста >>

Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората.
Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога". Това е много бегло и кратко описание на пътя на ученика през седемте степени. Учителят в един разговор много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор се изгуби и остана само това бегло описание, което изнасям тука. Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората. По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране. За тези седем степени говори Щайнер в своите сказки върху Християнството. Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят. Затова са необходими определени методи, по които като се работи, се изработват духовните органи за възприятие. В това отношение има три вида методи, по които се работи за постигане на тази цел.
към текста >>

Някой път той ги нарича методи на Любовта, методи на Мъдростта и методи на Истината, а друг път ги нарича методи на сърцето, методи на ума и методи на волята.
Това е специфично християнският метод на работа. Най-после имаме хрис- тиянско-розенкройцерския метод, при който имаме комбиниране на мисълта, чувството и волята. Християнският метод на работа е мъчно приложим при днешните обществени условия, понеже той изисква временно уединение, изолиране от света. Обаче розенкройцерският метод е такъв, че чрез него човек може да се издигне във висшите светове, без да накърнява своите задължения. Учителят на много места споменава, че за своето окултно развитие учениците от Бялото Братство употребяват три вида методи. Някой път той ги нарича методи на Любовта, методи на Мъдростта и методи на Истината, а друг път ги нарича методи на сърцето, методи на ума и методи на волята. При това определение той казва: "Аз предпочитам методите на ума, понеже умът се е освободил най-много от Звяра в човека". А когато говори за първото определение, казва: "По методите на Любовта вървят християните, по методите на Мъдростта вървят теософите и различните съвременни окултни Школи, а по пътя на Истината и волята вървят йогите. А ние, казва Учителят, прилагаме едновременно и трите вида методи". А при розенкройцерския метод, както и при Учителя, се прилагат едновременно и трите вида методи комбинирано, при което ученикът без да се уединява и откъсва от този свят, може да следва своето окултно развитие. Методът на християнското Посвещение работи изключително с чувствата.
към текста >>

А когато говори за първото определение, казва: "По методите на Любовта вървят християните, по методите на Мъдростта вървят теософите и различните съвременни окултни Школи, а по пътя на Истината и волята вървят йогите.
Християнският метод на работа е мъчно приложим при днешните обществени условия, понеже той изисква временно уединение, изолиране от света. Обаче розенкройцерският метод е такъв, че чрез него човек може да се издигне във висшите светове, без да накърнява своите задължения. Учителят на много места споменава, че за своето окултно развитие учениците от Бялото Братство употребяват три вида методи. Някой път той ги нарича методи на Любовта, методи на Мъдростта и методи на Истината, а друг път ги нарича методи на сърцето, методи на ума и методи на волята. При това определение той казва: "Аз предпочитам методите на ума, понеже умът се е освободил най-много от Звяра в човека". А когато говори за първото определение, казва: "По методите на Любовта вървят християните, по методите на Мъдростта вървят теософите и различните съвременни окултни Школи, а по пътя на Истината и волята вървят йогите. А ние, казва Учителят, прилагаме едновременно и трите вида методи". А при розенкройцерския метод, както и при Учителя, се прилагат едновременно и трите вида методи комбинирано, при което ученикът без да се уединява и откъсва от този свят, може да следва своето окултно развитие. Методът на християнското Посвещение работи изключително с чувствата. В този път ученикът трябва да премине през седем степени на чувството, които са способни така да повлияят на астралното тяло, когато човек се вживява в тях, че то развива своите органи. Ще изложа накратко тези степени и как трябва да живее християнският ученик, когато минава през тези степени.
към текста >>

В този път ученикът трябва да премине през седем степени на чувството, които са способни така да повлияят на астралното тяло, когато човек се вживява в тях, че то развива своите органи.
При това определение той казва: "Аз предпочитам методите на ума, понеже умът се е освободил най-много от Звяра в човека". А когато говори за първото определение, казва: "По методите на Любовта вървят християните, по методите на Мъдростта вървят теософите и различните съвременни окултни Школи, а по пътя на Истината и волята вървят йогите. А ние, казва Учителят, прилагаме едновременно и трите вида методи". А при розенкройцерския метод, както и при Учителя, се прилагат едновременно и трите вида методи комбинирано, при което ученикът без да се уединява и откъсва от този свят, може да следва своето окултно развитие. Методът на християнското Посвещение работи изключително с чувствата. В този път ученикът трябва да премине през седем степени на чувството, които са способни така да повлияят на астралното тяло, когато човек се вживява в тях, че то развива своите органи. Ще изложа накратко тези степени и как трябва да живее християнският ученик, когато минава през тези степени. Първата степен е тази, която се нарича "измиването на краката". При тази степен Учителят казва на ученика: Погледни растението. То пуска своите корени в почвата. Минералната почва е по-нисше същество, отколкото растението.
към текста >>

Въпросът за непорочното зачатие принадлежи към най-дълбоките Тайни и за него не се говори публично, а само в тесен кръг от хора, които имат по-дълбоко разбиране за нещата.
Екзотерично Йоан не й дава никакво име, както другите евангелисти й дават светското име Мария. Той я нарича просто майката Исусова, което също има езотеричен смисъл. Исус, в случая, е символ на висшето Аз в човека, което се ражда от Дева София, пречистеното астрално тяло. Но това, което е мистически вярно, е и исторически вярно. Исус от Назарет, за който по- подробно ще говорим в друга глава, е роден от най-чистата на времето жена, която така била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено и осенено от Светия Дух, че и роденото от нея се е развило под знака на това озарение. Въпросът за непорочното зачатие принадлежи към най-дълбоките Тайни и за него не се говори публично, а само в тесен кръг от хора, които имат по-дълбоко разбиране за нещата. В заключение на всичко гореказано можем да резюмираме следното: Слънчевият Логос, Божественият Дух се вселява в тялото на Исус, който сам по себе си е един велик посветен, достигнал висока степен на Посвещение. В течение на три години Логосът в тялото на Исус ходи по земята и със силата, която носи в себе си, прониква както аурата на земята, така и онези човешки души, които са отворени и възприемчиви за неговите сили. В течение на трите години той изнася на историческата сцена това, което в миналото е живяло в Светилищата на Храмовете като Тайна на Посвещението. Три години проповед и изнасяне на Учението отговаря на периода, когато на ученика в Мистериите е предавана духовната наука и е минавал през процеса на пречистване, за да може да влезе във връзка с Духа и да получи това, което се нарича озарение. След това следва Тайната вечеря, омиването на краката, предателството на Юда, съденето на Христа, разпятието, възкресението и най-после възнесението.
към текста >>

Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят.
Шестата степен е наречена слънчев герой, защото той влиза във връзка със Слънчевия Дух и както слънцето излъчва светлина и осветява всичко наоколо и дава живот на всички, така и той раздава живот и Светлина на всички същества. Седмата степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал това, което в Християнството се нарича възнесение, при което посветеният се слива с Духа на Космоса и става съработник на Великото дело на Отца: осъществяването на един космос, т. е. организиран и устроен свят. Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят. Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори.
към текста >>

Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие.
Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят. Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание. Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие. За да разберем правилно Християнството като окултно езотерично учение, за да разберем неговата мисия и задача в развитието на човечеството, за да разберем неговото влияние и работа, която то извърши, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа, доколкото това е възможно при днешната степен на човешкото развитие. Защото при днешното състояние на развитието ние не можем да имаме пълно разбиране на Христа, защото Той е нещо велико. Ще изнеса по този въпрос някои мисли от Учителя, за да си съставим поне приблизителна представа за това, какво е Христос и каква е неговата мисия и задача на земята.
към текста >>

18. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той ни показва три пъти кръга на тримата ученика - Петър, Яков и Йоан, като свидетели на определени събития.
Понеже всяка човешка душа в процеса на своето развитие има възможност да премине от съзерцанието на образите към разбирането на тези образи, тя има възможност да премине от екзотеричното разбиране на Християнството към езотеричното. Така че, на пръв поглед различаваме на една страна народа, а на другата страна учениците. Но Евангелието ни дава и други, още по-вътрешни кръгове между самите ученици. И самите ученици са на степени и от това се определя вече отношението на Христа към тях. В Евангелието на Марко ни е показано най-ясно това. Той ни показва три пъти кръга на тримата ученика - Петър, Яков и Йоан, като свидетели на определени събития. Това не е случайно явление, защото в Евангелието няма нищо случайно. И забележително е, че при призоваването на учениците Той най-първо тях призовава плюс Андрей, който е четвъртият от този тесен кръг на ученици. Първо виждаме тримата с Христа при възкресението на момичето в къщата на Яир, след това при Преображението на Христа на планината и най-после при борбата на Христа със Смъртта в Гетсиманската градина. Има сцени, където към тримата се прибавя и Андрей. Тогаз имаме кръга на двете двойки братя: Петър и Андрей.
към текста >>

И забележително е, че при призоваването на учениците Той най-първо тях призовава плюс Андрей, който е четвъртият от този тесен кръг на ученици.
Но Евангелието ни дава и други, още по-вътрешни кръгове между самите ученици. И самите ученици са на степени и от това се определя вече отношението на Христа към тях. В Евангелието на Марко ни е показано най-ясно това. Той ни показва три пъти кръга на тримата ученика - Петър, Яков и Йоан, като свидетели на определени събития. Това не е случайно явление, защото в Евангелието няма нищо случайно. И забележително е, че при призоваването на учениците Той най-първо тях призовава плюс Андрей, който е четвъртият от този тесен кръг на ученици. Първо виждаме тримата с Христа при възкресението на момичето в къщата на Яир, след това при Преображението на Христа на планината и най-после при борбата на Христа със Смъртта в Гетсиманската градина. Има сцени, където към тримата се прибавя и Андрей. Тогаз имаме кръга на двете двойки братя: Петър и Андрей. Яков и Йоан. За пръв път виждаме четиримата на брега на Галилейското езеро, тогава Христос ги призовава за ученици.
към текста >>

За пръв път виждаме четиримата на брега на Галилейското езеро, тогава Христос ги призовава за ученици.
И забележително е, че при призоваването на учениците Той най-първо тях призовава плюс Андрей, който е четвъртият от този тесен кръг на ученици. Първо виждаме тримата с Христа при възкресението на момичето в къщата на Яир, след това при Преображението на Христа на планината и най-после при борбата на Христа със Смъртта в Гетсиманската градина. Има сцени, където към тримата се прибавя и Андрей. Тогаз имаме кръга на двете двойки братя: Петър и Андрей. Яков и Йоан. За пръв път виждаме четиримата на брега на Галилейското езеро, тогава Христос ги призовава за ученици. След това те са свидетели на първото дело на изцелението на тъщата на Петър. В първата глава, 29 стих на Марко е казано: "Щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симона и Андрея и тъщата на Петър лежеше болна от огница". Третият път срещаме четиримата на маслинената гора преди Гетсимания. В 13 глава на Марко, от 3 до 8 стих е казано: "И когато седеше на маслиновата планина срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей го запитаха насаме: Кажи ни кога ще стане всичко това? И кое ще бъде знамението, ако всичко това трябва да се изпълни.
към текста >>

Третият път срещаме четиримата на маслинената гора преди Гетсимания.
Тогаз имаме кръга на двете двойки братя: Петър и Андрей. Яков и Йоан. За пръв път виждаме четиримата на брега на Галилейското езеро, тогава Христос ги призовава за ученици. След това те са свидетели на първото дело на изцелението на тъщата на Петър. В първата глава, 29 стих на Марко е казано: "Щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симона и Андрея и тъщата на Петър лежеше болна от огница". Третият път срещаме четиримата на маслинената гора преди Гетсимания. В 13 глава на Марко, от 3 до 8 стих е казано: "И когато седеше на маслиновата планина срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей го запитаха насаме: Кажи ни кога ще стане всичко това? И кое ще бъде знамението, ако всичко това трябва да се изпълни. А Исус им отговори... " Той им говореше преди своята смърт за свършека на стария свят и началото на новия. Сцените, на които присъстват тримата и тези, на които присъствуват четиримата не са нещо случайно, а ни се показва, че има един по-тесен кръг от ученици, на които се разкриват по-дълбоките Тайни на Учението, докато най-после кръгът се стеснява до един, до "ученика, когото Господ любеше", който единствен присъстваше под кръста при разпъването и на когото Исус казва: "Ето майка ти, като посочва майка Си и обръщайки се към майка Си, казва: Жено, ето син ти." А на друго място видяхме какво значи майката Исусова - Тя е Дева София. Ако направим тези шест сцени като таблица ще видим, че три пъти имаме среща с четиримата ученици и три пъти с тримата.
към текста >>

Сцените, на които присъстват тримата и тези, на които присъствуват четиримата не са нещо случайно, а ни се показва, че има един по-тесен кръг от ученици, на които се разкриват по-дълбоките Тайни на Учението, докато най-после кръгът се стеснява до един, до "ученика, когото Господ любеше", който единствен присъстваше под кръста при разпъването и на когото Исус казва: "Ето майка ти, като посочва майка Си и обръщайки се към майка Си, казва: Жено, ето син ти." А на друго място видяхме какво значи майката Исусова - Тя е Дева София.
В първата глава, 29 стих на Марко е казано: "Щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симона и Андрея и тъщата на Петър лежеше болна от огница". Третият път срещаме четиримата на маслинената гора преди Гетсимания. В 13 глава на Марко, от 3 до 8 стих е казано: "И когато седеше на маслиновата планина срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей го запитаха насаме: Кажи ни кога ще стане всичко това? И кое ще бъде знамението, ако всичко това трябва да се изпълни. А Исус им отговори... " Той им говореше преди своята смърт за свършека на стария свят и началото на новия. Сцените, на които присъстват тримата и тези, на които присъствуват четиримата не са нещо случайно, а ни се показва, че има един по-тесен кръг от ученици, на които се разкриват по-дълбоките Тайни на Учението, докато най-после кръгът се стеснява до един, до "ученика, когото Господ любеше", който единствен присъстваше под кръста при разпъването и на когото Исус казва: "Ето майка ти, като посочва майка Си и обръщайки се към майка Си, казва: Жено, ето син ти." А на друго място видяхме какво значи майката Исусова - Тя е Дева София. Ако направим тези шест сцени като таблица ще видим, че три пъти имаме среща с четиримата ученици и три пъти с тримата. И тези неща не са случайни. Също не е без значение и това, къде стават тези събития. Две от тях стават в къщи, две на планината, където Христос дава известно Откровение на учениците. Къщата и планината, освен че са реално съществуващи, са същевременно и символи.
към текста >>

Ако направим тези шест сцени като таблица ще видим, че три пъти имаме среща с четиримата ученици и три пъти с тримата.
Третият път срещаме четиримата на маслинената гора преди Гетсимания. В 13 глава на Марко, от 3 до 8 стих е казано: "И когато седеше на маслиновата планина срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей го запитаха насаме: Кажи ни кога ще стане всичко това? И кое ще бъде знамението, ако всичко това трябва да се изпълни. А Исус им отговори... " Той им говореше преди своята смърт за свършека на стария свят и началото на новия. Сцените, на които присъстват тримата и тези, на които присъствуват четиримата не са нещо случайно, а ни се показва, че има един по-тесен кръг от ученици, на които се разкриват по-дълбоките Тайни на Учението, докато най-после кръгът се стеснява до един, до "ученика, когото Господ любеше", който единствен присъстваше под кръста при разпъването и на когото Исус казва: "Ето майка ти, като посочва майка Си и обръщайки се към майка Си, казва: Жено, ето син ти." А на друго място видяхме какво значи майката Исусова - Тя е Дева София. Ако направим тези шест сцени като таблица ще видим, че три пъти имаме среща с четиримата ученици и три пъти с тримата. И тези неща не са случайни. Също не е без значение и това, къде стават тези събития. Две от тях стават в къщи, две на планината, където Христос дава известно Откровение на учениците. Къщата и планината, освен че са реално съществуващи, са същевременно и символи. В този смисъл планината е символ на Духовния свят, на едно издигане на съзнанието във Висшите светове, а къщата е символ на физическия свят.
към текста >>

Те по вътрешен път получават вече Откровението за истинската Христова Същност.
В тези три степени на висшето познание ние виждаме едно точно разграничение на екзотеричната и езотеричната дейност на Христа. Народът е вън, най-външният кръг, където Учението Му се разкрива в образи, които се явяват като семена, които са посадени в тяхното подсъзнание и които като поникнат, ще предизвикат силите, които ще разчупят кората, която обгръща тяхното съзнание и ги привежда в спящо състояние. Защото тези образи са живи и са свързани с мощните сили на Христа, които работят върху човешката душа. А учениците са вътре в Светилището на Словото, където се поддържа съзнанието за Духа, където съзнанието на учениците е пробудено и те имат отворени уши и очи, чуват Словото, разбират го и го прилагат. Тримата и четиримата ученици са още по- навътре - в Светая Светих на Храма, където човек вече се оформя като носител и проводник на Божествения Дух. Те по вътрешен път получават вече Откровението за истинската Христова Същност. Естествено, че не е случайно и кръгът на тримата и четиримата. И тук има някакво различие в техните възможности за вътрешно разбиране на Учението. В древността, в езотеричните среди, при писането на числата не се е гледало на тях само като количествени величини, но и като качество. Същото се отнася и за геометрическите фигури, с които изразяваме числата. Така четирите се изразява като квадрат или правоъгълник, което е символ на основата, върху която се гради къщата.
към текста >>

И сега Христос я излекувал от тази духовна треска и я въвежда в новия път, да дойде чрез събуждането на своята вътрешна духовна природа във връзка с Духовния свят, който е проникнат от Христовата Същност.
Такива са медиумите и всички, които говорят чужди езици. Такива са били и делфийските питии. И когато се казва, че Христос излекувал тъщата на Петър, това показва, че Христос прекратил по този начин връзката с Духовния свят. Това се потвърждава и от мисълта на Учителя, където казва, че това, което Христос извършва с едного, се отразява на цялото човечество. Петър вероятно е бил в някакъв духовен кръг, където неговата "тъща", неговата духовна ръководителка е била ръководителка на този кръжок. И сега Христос я излекувал от тази духовна треска и я въвежда в новия път, да дойде чрез събуждането на своята вътрешна духовна природа във връзка с Духовния свят, който е проникнат от Христовата Същност. И това става пред присъствието на четиримата, които са представители на четирите природни стихии, чрез които са действали сибилите - обхванатите от огница. С този акт Христос въздейства и на четиримата ученици и специално на Петър, като укротява стихиите в него, които играят голяма роля в неговия живот, и ги насочва към развиване на вътрешните духовни сили, които като бъдат правилно развити, ще го поставят в контакт с Духовния свят и във вътрешно общение с Христа. Казах, че тримата имаха отношение към вътрешния духовен живот на човека - мисълта, чувството и волята. Тогава можем да кажем, че Йоан е представител на мисълта, Петър е представител на чувството, а Яков е представител на волята, на делото. И въздействайки върху тях, Христос въздейства върху всички човешки души, върху техните мисли, чувства и действия.
към текста >>

Това показва, че пътят води от морето на сушата и от сушата вкъщи.
Морето в случая символизира света на природните стихии, под влияние на които са работили четиримата ученици. Христос ги извежда от това море на стихиите и както видяхме по-горе, прекъсва връзките с тези стихии и насочва тяхната дейност навътре. Това е символизирано с отиването на сушата, на която се излиза при отиване към къщи. От морето към сушата означава, че учениците излизат от макрокосмичното изживяване на Природата и отиват към трезвото, будно земно съзнание. И непосредствено след това тези четирима ученици са свидетели на сцената в къщата на Петър. Това показва, че пътят води от морето на сушата и от сушата вкъщи. Тук имаме постепенно преминаване от външното, макро- космичното изживяване към вътрешното, психичното; от космичното съзнание към личното съзнание. Преди всичко Петър трябва да мине този път. И наистина Петър ни е показан в цялото Евангелие като една неспокойна, вълнуваща се душа, която често изпада под влиянието на приливите и отливите на природните стихии. С изцелението на неговата тъща се дава нова насока на неговите вътрешни сили - те се насочват навътре за организиране на неговия вътрешен живот. Това става, когато човек се прибере в къщи, в присъствието на своя Учител.
към текста >>

Преди всичко Петър трябва да мине този път.
Това е символизирано с отиването на сушата, на която се излиза при отиване към къщи. От морето към сушата означава, че учениците излизат от макрокосмичното изживяване на Природата и отиват към трезвото, будно земно съзнание. И непосредствено след това тези четирима ученици са свидетели на сцената в къщата на Петър. Това показва, че пътят води от морето на сушата и от сушата вкъщи. Тук имаме постепенно преминаване от външното, макро- космичното изживяване към вътрешното, психичното; от космичното съзнание към личното съзнание. Преди всичко Петър трябва да мине този път. И наистина Петър ни е показан в цялото Евангелие като една неспокойна, вълнуваща се душа, която често изпада под влиянието на приливите и отливите на природните стихии. С изцелението на неговата тъща се дава нова насока на неговите вътрешни сили - те се насочват навътре за организиране на неговия вътрешен живот. Това става, когато човек се прибере в къщи, в присъствието на своя Учител. Къщата тук е символ на дълбоката вътрешност на човека, която е убежище на неговото Съкровено естество. Евангелието на Марко със своя образен език подчертава силно, че под знака на четиримата се извършва преминаването от външността във вътрешността, отиване вкъщи.
към текста >>

Така, че пътят към света, към космоса, води през човека".
"Тогава Той ще разпрати Своите Ангели и ще събере Своите избрани от четирите ветрове, от края на земята до края на Небето." (Марко, 13 глава, 27 стих). "Това, което се изразява в четиримата ученици, то е записано в мълчаливата монументалност на книгата на историята чрез знака на кръста. Там четворката е напълно осъществена. Христос умира на кръста, съединявайки своята душа с пространството на земята. Затова е казано: "Ето Агнецът Божий, Който носи греха на света". Така, че пътят към света, към космоса, води през човека". При призоваването на учениците се извършва чове- коставането на Логоса, Той е съединен с едно земно тяло и овладява стихиите на Природата, символизирани чрез четиримата ученици. В Гетсиманската градина, когато Христос е между живота и смъртта и води борба със смъртта, когато Логосът е на път да се освободи от човека, като премине през смъртта и я победи, присъстват тримата ученици Петър, Яков и Йоан. Триъгълникът е път към Небето, към космоса. Така че всичко в Евангелието, до буквата и до числото е пълно със смисъл и значение. При Преображението, където Христос се явява в своята небесна Слава, присъстват тримата; при Възнесението, което е едно още по-мощно преображение, присъстват всички ученици.
към текста >>

В Гетсиманската градина, когато Христос е между живота и смъртта и води борба със смъртта, когато Логосът е на път да се освободи от човека, като премине през смъртта и я победи, присъстват тримата ученици Петър, Яков и Йоан.
Там четворката е напълно осъществена. Христос умира на кръста, съединявайки своята душа с пространството на земята. Затова е казано: "Ето Агнецът Божий, Който носи греха на света". Така, че пътят към света, към космоса, води през човека". При призоваването на учениците се извършва чове- коставането на Логоса, Той е съединен с едно земно тяло и овладява стихиите на Природата, символизирани чрез четиримата ученици. В Гетсиманската градина, когато Христос е между живота и смъртта и води борба със смъртта, когато Логосът е на път да се освободи от човека, като премине през смъртта и я победи, присъстват тримата ученици Петър, Яков и Йоан. Триъгълникът е път към Небето, към космоса. Така че всичко в Евангелието, до буквата и до числото е пълно със смисъл и значение. При Преображението, където Христос се явява в своята небесна Слава, присъстват тримата; при Възнесението, което е едно още по-мощно преображение, присъстват всички ученици. След като 40 деня Христос ги е поучавал в Тайните на Царството Небесно, след Възкресението Той се възнася, като облак го закрива от техните очи. Също се казва, че облак ги е закрил и при Преображението изчезват Илия и Мойсей, и остава само Исус.
към текста >>

Триъгълникът е път към Небето, към космоса.
Христос умира на кръста, съединявайки своята душа с пространството на земята. Затова е казано: "Ето Агнецът Божий, Който носи греха на света". Така, че пътят към света, към космоса, води през човека". При призоваването на учениците се извършва чове- коставането на Логоса, Той е съединен с едно земно тяло и овладява стихиите на Природата, символизирани чрез четиримата ученици. В Гетсиманската градина, когато Христос е между живота и смъртта и води борба със смъртта, когато Логосът е на път да се освободи от човека, като премине през смъртта и я победи, присъстват тримата ученици Петър, Яков и Йоан. Триъгълникът е път към Небето, към космоса. Така че всичко в Евангелието, до буквата и до числото е пълно със смисъл и значение. При Преображението, където Христос се явява в своята небесна Слава, присъстват тримата; при Възнесението, което е едно още по-мощно преображение, присъстват всички ученици. След като 40 деня Христос ги е поучавал в Тайните на Царството Небесно, след Възкресението Той се възнася, като облак го закрива от техните очи. Също се казва, че облак ги е закрил и при Преображението изчезват Илия и Мойсей, и остава само Исус. "Може би ще можем да си изясним изживяването на учениците на планината на Възнесението като един велик синтез, обгръщане на това, което тримата видяха на планината на Преображението и което четиримата чуха на маслинената планина.
към текста >>

19. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

В тесен смисъл на думата вдъхновено, инспирирано е само Евангелието на Йоан.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН Сега с ключа, който получихме от Откровението, да разгледаме по-отблизо Евангелията, което ще ни послужи за разбиране езотеричния характер на всяко от Евангелията. Разликата между първите три Евангелия и това на Йоан не е в историческия материал и в разликите на историческата достоверност. Това е разлика във формата и степента на познанието. Първите три Евангелия произхождат предимно от едно имагинативно познание, докато Евангелието на Йоан произлиза от едно познание, което обхваща едновременно имагинацията, инспирацията и интуицията. В тесен смисъл на думата вдъхновено, инспирирано е само Евангелието на Йоан. То е даже повече от инспирирано, то е плод на една дълбока интуиция. Първите три Евангелия са плод на образното виждане, плод на имаги- нативно познание. При тях инспирацията в Истинския смисъл на думата само отдалеч звучи в образните форми. Ще започна разглеждането на композицията на Евангелията с Евангелието на Йоан. При разглеждането на този въпрос ще използвам труда на Емил Бък: "Приноси за разбиране на Евангелията".
към текста >>

В Евангелието се явява три пъти изречението: "Празникът пасха на юдеите наближаваше".
При кръста ни е посочено едно духовно съединение, при което кръвта Христова изтича от раните му. Между тези две симетрични сцени има една вътрешна връзка. За да разберем по-отблизо тази симетрия, трябва да разгледаме първата половина на Евангелието на Йоан. Там Евангелието проявява своята композиционна форма чрез разкриването на седемте знамения, които Исус прави. Три от тези знамения - първото и последното - са свързани заедно чрез посочване на времето, когато те се извършват. В Евангелието се явява три пъти изречението: "Празникът пасха на юдеите наближаваше". (2 гл. 13 cm., 6 гл. 4 cm., и гл. 55 cm.). При първото и седмото знамение, сватбата в Кана Галилейска и възкресението на Лазар, това изречение стои като отглас на станалото.
към текста >>

Така Фрилинг обръща вниманието, че в първата глава, след края на пролога става три пъти по седем произнасяния на определени думи.
Както доказва Фрилинг, числата 7 и 3 са втъкани в неизчерпаемото богатство на Евангелието. Не само това, че първата половина на Евангелието добива своята структура чрез седемте знамения. Не само седемте думи "Аз съм" се нижат като бисерен наниз от шеста до 15-та глава, но всички по-важни събития са изложени в поредица от седем сцени. Например разказът за срещата при кладенеца в Самария, в 4_та глава, разказът за хляба и живота в 6-та глава, разказът за изцелението на слепородения в 9-та глава и съденето пред Пилат в 18-та и 19-та глава. Броени са също и произношенията на думите при отделните положения. Така Фрилинг обръща вниманието, че в първата глава, след края на пролога става три пъти по седем произнасяния на определени думи. Седем пъти говори Йоан Кръстител, седем пъти говори Исус, седем пъти говорят учениците. Също и числото три може да се открие навсякъде. Не само например в думите, произнесени на кръста и три пъти отправения въпрос към Петър от възкръсналия, но преди всичко и в троичния строеж на изреченията, в които са предадени преди всичко думите на Христос навсякъде, където те приемат характер на афоризми. Така думите за Хляба на Живота са построени троично, както следва: "Аз съм Хлябът на Живота."
към текста >>

Седем пъти говори Йоан Кръстител, седем пъти говори Исус, седем пъти говорят учениците.
Не само това, че първата половина на Евангелието добива своята структура чрез седемте знамения. Не само седемте думи "Аз съм" се нижат като бисерен наниз от шеста до 15-та глава, но всички по-важни събития са изложени в поредица от седем сцени. Например разказът за срещата при кладенеца в Самария, в 4_та глава, разказът за хляба и живота в 6-та глава, разказът за изцелението на слепородения в 9-та глава и съденето пред Пилат в 18-та и 19-та глава. Броени са също и произношенията на думите при отделните положения. Така Фрилинг обръща вниманието, че в първата глава, след края на пролога става три пъти по седем произнасяния на определени думи. Седем пъти говори Йоан Кръстител, седем пъти говори Исус, седем пъти говорят учениците. Също и числото три може да се открие навсякъде. Не само например в думите, произнесени на кръста и три пъти отправения въпрос към Петър от възкръсналия, но преди всичко и в троичния строеж на изреченията, в които са предадени преди всичко думите на Христос навсякъде, където те приемат характер на афоризми. Така думите за Хляба на Живота са построени троично, както следва: "Аз съм Хлябът на Живота." "Който иде при Мене, не ще огладнее."
към текста >>

Не само например в думите, произнесени на кръста и три пъти отправения въпрос към Петър от възкръсналия, но преди всичко и в троичния строеж на изреченията, в които са предадени преди всичко думите на Христос навсякъде, където те приемат характер на афоризми.
Например разказът за срещата при кладенеца в Самария, в 4_та глава, разказът за хляба и живота в 6-та глава, разказът за изцелението на слепородения в 9-та глава и съденето пред Пилат в 18-та и 19-та глава. Броени са също и произношенията на думите при отделните положения. Така Фрилинг обръща вниманието, че в първата глава, след края на пролога става три пъти по седем произнасяния на определени думи. Седем пъти говори Йоан Кръстител, седем пъти говори Исус, седем пъти говорят учениците. Също и числото три може да се открие навсякъде. Не само например в думите, произнесени на кръста и три пъти отправения въпрос към Петър от възкръсналия, но преди всичко и в троичния строеж на изреченията, в които са предадени преди всичко думите на Христос навсякъде, където те приемат характер на афоризми. Така думите за Хляба на Живота са построени троично, както следва: "Аз съм Хлябът на Живота." "Който иде при Мене, не ще огладнее." "И който вярва в Мене, никога не ще ожаднее." Така са построени много думи.
към текста >>

Това важи както тук, така и при четирите пъти по седем степени на Откровението.
4. Нахранването на петте хиляди. 5. Ходенето по морето. 6. Изцеление на сляпородения. 7. Възкресението на Лазар. Числото 7 тук не е нито случайно, нито произволно. Това важи както тук, така и при четирите пъти по седем степени на Откровението. Редът и ритъмът на числото 7 съществуват като факт в духовните светове, също както в октавата има 7 тона, в дъгата 7 цвята, в седмицата 7 дни. Емил Бок казва: "Седемте Христови чудеса в Евангелието на Йоан стоят пред нас като мощни и завладяващи душата образи. Ако ги разгледаме внимателно ще видим, че чудесата не са били еднократни и това, което е станало веднъж няма повече влияние, но всъщност това е един процес, който обхваща всички човешки души в течение на времето. Така нашето собствено човешко същество се превръща в делвата от сватбата в Кана Галилейска, в която водата е превърната във вино. Ние самите сме момчето, което получава изцеление по молбата на своя баща.
към текста >>

20. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато Лука описва, че пътят от Юдея за Галилея минава през Самария, това означава, че пътят, описан от Лука, е Път на пречистване на душата.
Така била създадена онази смесица от народи, които юдеите, които имали съзнание за своята раса, толкова много презирали. Между Самария и Вавилон е царувало едно вътрешно родство. И двата народа градят живота си върху чувствения елемент. В религиозно отношение юдеите считали самаряните като езичници. Тяхната душа е била в един още първоначален стадий на своето развитие, непречистена от чувствения елемент, и това е дало основите на техния религиозен живот. И когато Лука описва, че пътят от Юдея за Галилея минава през Самария, това означава, че пътят, описан от Лука, е Път на пречистване на душата. Защото голяма част от Евангелието на Лука е изпълнено с идеята за Пътя, като физическия път, който Исус изминава с учениците Си ни дава идеята за Пътя на душата, който тя трябва да измине в процеса на своето развитие. И затова характерната черта на Евангелието на Лука е характерът на Пътя. Така, между много пътешествия на Исус, описани в това Евангелие, е изложено голямото пътешествие от Галилея до Ерусалим, описанието на който път се простира от 9-та до 19-та глава. Докато за дейността в Галилея са посветени 5 глави и за дейността в Юдея - 5 глави. Характерно за Евангелието на Лука са първите две глави, които говорят за раждането на Исус.
към текста >>

Защото голяма част от Евангелието на Лука е изпълнено с идеята за Пътя, като физическия път, който Исус изминава с учениците Си ни дава идеята за Пътя на душата, който тя трябва да измине в процеса на своето развитие.
Между Самария и Вавилон е царувало едно вътрешно родство. И двата народа градят живота си върху чувствения елемент. В религиозно отношение юдеите считали самаряните като езичници. Тяхната душа е била в един още първоначален стадий на своето развитие, непречистена от чувствения елемент, и това е дало основите на техния религиозен живот. И когато Лука описва, че пътят от Юдея за Галилея минава през Самария, това означава, че пътят, описан от Лука, е Път на пречистване на душата. Защото голяма част от Евангелието на Лука е изпълнено с идеята за Пътя, като физическия път, който Исус изминава с учениците Си ни дава идеята за Пътя на душата, който тя трябва да измине в процеса на своето развитие. И затова характерната черта на Евангелието на Лука е характерът на Пътя. Така, между много пътешествия на Исус, описани в това Евангелие, е изложено голямото пътешествие от Галилея до Ерусалим, описанието на който път се простира от 9-та до 19-та глава. Докато за дейността в Галилея са посветени 5 глави и за дейността в Юдея - 5 глави. Характерно за Евангелието на Лука са първите две глави, които говорят за раждането на Исус. Самото Евангелие ни подготвя за сериозността на Пътя от начина, по който прави преход към него.
към текста >>

И затова характерната черта на Евангелието на Лука е характерът на Пътя.
И двата народа градят живота си върху чувствения елемент. В религиозно отношение юдеите считали самаряните като езичници. Тяхната душа е била в един още първоначален стадий на своето развитие, непречистена от чувствения елемент, и това е дало основите на техния религиозен живот. И когато Лука описва, че пътят от Юдея за Галилея минава през Самария, това означава, че пътят, описан от Лука, е Път на пречистване на душата. Защото голяма част от Евангелието на Лука е изпълнено с идеята за Пътя, като физическия път, който Исус изминава с учениците Си ни дава идеята за Пътя на душата, който тя трябва да измине в процеса на своето развитие. И затова характерната черта на Евангелието на Лука е характерът на Пътя. Така, между много пътешествия на Исус, описани в това Евангелие, е изложено голямото пътешествие от Галилея до Ерусалим, описанието на който път се простира от 9-та до 19-та глава. Докато за дейността в Галилея са посветени 5 глави и за дейността в Юдея - 5 глави. Характерно за Евангелието на Лука са първите две глави, които говорят за раждането на Исус. Самото Евангелие ни подготвя за сериозността на Пътя от начина, по който прави преход към него. В средата на 9~та глава започва голямото пътуване.
към текста >>

Така, между много пътешествия на Исус, описани в това Евангелие, е изложено голямото пътешествие от Галилея до Ерусалим, описанието на който път се простира от 9-та до 19-та глава.
В религиозно отношение юдеите считали самаряните като езичници. Тяхната душа е била в един още първоначален стадий на своето развитие, непречистена от чувствения елемент, и това е дало основите на техния религиозен живот. И когато Лука описва, че пътят от Юдея за Галилея минава през Самария, това означава, че пътят, описан от Лука, е Път на пречистване на душата. Защото голяма част от Евангелието на Лука е изпълнено с идеята за Пътя, като физическия път, който Исус изминава с учениците Си ни дава идеята за Пътя на душата, който тя трябва да измине в процеса на своето развитие. И затова характерната черта на Евангелието на Лука е характерът на Пътя. Така, между много пътешествия на Исус, описани в това Евангелие, е изложено голямото пътешествие от Галилея до Ерусалим, описанието на който път се простира от 9-та до 19-та глава. Докато за дейността в Галилея са посветени 5 глави и за дейността в Юдея - 5 глави. Характерно за Евангелието на Лука са първите две глави, които говорят за раждането на Исус. Самото Евангелие ни подготвя за сериозността на Пътя от начина, по който прави преход към него. В средата на 9~та глава започва голямото пътуване. Предидущите части на тази глава са сгъстени с една голяма, драматична динамика в едно малко пространство, които у Матей и Марко се простират в няколко глави.
към текста >>

Самото Евангелие ни подготвя за сериозността на Пътя от начина, по който прави преход към него.
Защото голяма част от Евангелието на Лука е изпълнено с идеята за Пътя, като физическия път, който Исус изминава с учениците Си ни дава идеята за Пътя на душата, който тя трябва да измине в процеса на своето развитие. И затова характерната черта на Евангелието на Лука е характерът на Пътя. Така, между много пътешествия на Исус, описани в това Евангелие, е изложено голямото пътешествие от Галилея до Ерусалим, описанието на който път се простира от 9-та до 19-та глава. Докато за дейността в Галилея са посветени 5 глави и за дейността в Юдея - 5 глави. Характерно за Евангелието на Лука са първите две глави, които говорят за раждането на Исус. Самото Евангелие ни подготвя за сериозността на Пътя от начина, по който прави преход към него. В средата на 9~та глава започва голямото пътуване. Предидущите части на тази глава са сгъстени с една голяма, драматична динамика в едно малко пространство, които у Матей и Марко се простират в няколко глави. Така тук е дадено изпращането на 12_те, Ирод и Кръстителя, нахранването на 5~те хиляди, изповедта на Петър, изцелението на момчето в полите на Табор, спорът за първенството между учениците. След това, в 9_та глава, от 51-ВИ стих нататък почва описанието на пътуването. Според Емил Бок в гръцкия текст на тази част се чувства изобилието на мистерийните Слова, произнасяни при Посвещенията.
към текста >>

В средата на 9~та глава започва голямото пътуване.
И затова характерната черта на Евангелието на Лука е характерът на Пътя. Така, между много пътешествия на Исус, описани в това Евангелие, е изложено голямото пътешествие от Галилея до Ерусалим, описанието на който път се простира от 9-та до 19-та глава. Докато за дейността в Галилея са посветени 5 глави и за дейността в Юдея - 5 глави. Характерно за Евангелието на Лука са първите две глави, които говорят за раждането на Исус. Самото Евангелие ни подготвя за сериозността на Пътя от начина, по който прави преход към него. В средата на 9~та глава започва голямото пътуване. Предидущите части на тази глава са сгъстени с една голяма, драматична динамика в едно малко пространство, които у Матей и Марко се простират в няколко глави. Така тук е дадено изпращането на 12_те, Ирод и Кръстителя, нахранването на 5~те хиляди, изповедта на Петър, изцелението на момчето в полите на Табор, спорът за първенството между учениците. След това, в 9_та глава, от 51-ВИ стих нататък почва описанието на пътуването. Според Емил Бок в гръцкия текст на тази част се чувства изобилието на мистерийните Слова, произнасяни при Посвещенията. Още от самото начало се показва най-точно пътевия характер на пътуването в думите към тримата мъже, които са готови да Го следват, но не са скъсали напълно с миналото.
към текста >>

След това, в 9_та глава, от 51-ВИ стих нататък почва описанието на пътуването.
Характерно за Евангелието на Лука са първите две глави, които говорят за раждането на Исус. Самото Евангелие ни подготвя за сериозността на Пътя от начина, по който прави преход към него. В средата на 9~та глава започва голямото пътуване. Предидущите части на тази глава са сгъстени с една голяма, драматична динамика в едно малко пространство, които у Матей и Марко се простират в няколко глави. Така тук е дадено изпращането на 12_те, Ирод и Кръстителя, нахранването на 5~те хиляди, изповедта на Петър, изцелението на момчето в полите на Табор, спорът за първенството между учениците. След това, в 9_та глава, от 51-ВИ стих нататък почва описанието на пътуването. Според Емил Бок в гръцкия текст на тази част се чувства изобилието на мистерийните Слова, произнасяни при Посвещенията. Още от самото начало се показва най-точно пътевия характер на пътуването в думите към тримата мъже, които са готови да Го следват, но не са скъсали напълно с миналото. Тази сцена започва с намиращия се често у Лука израз "по пътя". Още от самото начало, при раждането на Йоан Кръстител става въпрос за Пътя - Пътя на Мира и накрая за случката в Емаус се казва: "Не гореше ли сърцето ни по пътя". Идеята за Пътя е подчертана и в двукратното изпращане на учениците - това на 12-те и това на 70-те.
към текста >>

Още от самото начало се показва най-точно пътевия характер на пътуването в думите към тримата мъже, които са готови да Го следват, но не са скъсали напълно с миналото.
В средата на 9~та глава започва голямото пътуване. Предидущите части на тази глава са сгъстени с една голяма, драматична динамика в едно малко пространство, които у Матей и Марко се простират в няколко глави. Така тук е дадено изпращането на 12_те, Ирод и Кръстителя, нахранването на 5~те хиляди, изповедта на Петър, изцелението на момчето в полите на Табор, спорът за първенството между учениците. След това, в 9_та глава, от 51-ВИ стих нататък почва описанието на пътуването. Според Емил Бок в гръцкия текст на тази част се чувства изобилието на мистерийните Слова, произнасяни при Посвещенията. Още от самото начало се показва най-точно пътевия характер на пътуването в думите към тримата мъже, които са готови да Го следват, но не са скъсали напълно с миналото. Тази сцена започва с намиращия се често у Лука израз "по пътя". Още от самото начало, при раждането на Йоан Кръстител става въпрос за Пътя - Пътя на Мира и накрая за случката в Емаус се казва: "Не гореше ли сърцето ни по пътя". Идеята за Пътя е подчертана и в двукратното изпращане на учениците - това на 12-те и това на 70-те. И винаги става дума за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя" и "не поздравявайте никого по пътя". И на много други места ние намираме това характерно загатване на Лука за Пътя.
към текста >>

Тази сцена започва с намиращия се често у Лука израз "по пътя".
Предидущите части на тази глава са сгъстени с една голяма, драматична динамика в едно малко пространство, които у Матей и Марко се простират в няколко глави. Така тук е дадено изпращането на 12_те, Ирод и Кръстителя, нахранването на 5~те хиляди, изповедта на Петър, изцелението на момчето в полите на Табор, спорът за първенството между учениците. След това, в 9_та глава, от 51-ВИ стих нататък почва описанието на пътуването. Според Емил Бок в гръцкия текст на тази част се чувства изобилието на мистерийните Слова, произнасяни при Посвещенията. Още от самото начало се показва най-точно пътевия характер на пътуването в думите към тримата мъже, които са готови да Го следват, но не са скъсали напълно с миналото. Тази сцена започва с намиращия се често у Лука израз "по пътя". Още от самото начало, при раждането на Йоан Кръстител става въпрос за Пътя - Пътя на Мира и накрая за случката в Емаус се казва: "Не гореше ли сърцето ни по пътя". Идеята за Пътя е подчертана и в двукратното изпращане на учениците - това на 12-те и това на 70-те. И винаги става дума за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя" и "не поздравявайте никого по пътя". И на много други места ние намираме това характерно загатване на Лука за Пътя. Друго характерно за Лука е това, че всички притчи, от първата до последната, принадлежат на големия раздел на Пътя.
към текста >>

Още от самото начало, при раждането на Йоан Кръстител става въпрос за Пътя - Пътя на Мира и накрая за случката в Емаус се казва: "Не гореше ли сърцето ни по пътя".
Така тук е дадено изпращането на 12_те, Ирод и Кръстителя, нахранването на 5~те хиляди, изповедта на Петър, изцелението на момчето в полите на Табор, спорът за първенството между учениците. След това, в 9_та глава, от 51-ВИ стих нататък почва описанието на пътуването. Според Емил Бок в гръцкия текст на тази част се чувства изобилието на мистерийните Слова, произнасяни при Посвещенията. Още от самото начало се показва най-точно пътевия характер на пътуването в думите към тримата мъже, които са готови да Го следват, но не са скъсали напълно с миналото. Тази сцена започва с намиращия се често у Лука израз "по пътя". Още от самото начало, при раждането на Йоан Кръстител става въпрос за Пътя - Пътя на Мира и накрая за случката в Емаус се казва: "Не гореше ли сърцето ни по пътя". Идеята за Пътя е подчертана и в двукратното изпращане на учениците - това на 12-те и това на 70-те. И винаги става дума за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя" и "не поздравявайте никого по пътя". И на много други места ние намираме това характерно загатване на Лука за Пътя. Друго характерно за Лука е това, че всички притчи, от първата до последната, принадлежат на големия раздел на Пътя. Преди тръгването на път, в Галилея, Исус дава на народа притчата за Сеятеля, която изцяло е изпълнена със светлото настроение на галилейското небе.
към текста >>

Идеята за Пътя е подчертана и в двукратното изпращане на учениците - това на 12-те и това на 70-те.
След това, в 9_та глава, от 51-ВИ стих нататък почва описанието на пътуването. Според Емил Бок в гръцкия текст на тази част се чувства изобилието на мистерийните Слова, произнасяни при Посвещенията. Още от самото начало се показва най-точно пътевия характер на пътуването в думите към тримата мъже, които са готови да Го следват, но не са скъсали напълно с миналото. Тази сцена започва с намиращия се често у Лука израз "по пътя". Още от самото начало, при раждането на Йоан Кръстител става въпрос за Пътя - Пътя на Мира и накрая за случката в Емаус се казва: "Не гореше ли сърцето ни по пътя". Идеята за Пътя е подчертана и в двукратното изпращане на учениците - това на 12-те и това на 70-те. И винаги става дума за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя" и "не поздравявайте никого по пътя". И на много други места ние намираме това характерно загатване на Лука за Пътя. Друго характерно за Лука е това, че всички притчи, от първата до последната, принадлежат на големия раздел на Пътя. Преди тръгването на път, в Галилея, Исус дава на народа притчата за Сеятеля, която изцяло е изпълнена със светлото настроение на галилейското небе. След завършването на пътуването в строгата Юдея, в Ерусалим, Исус дава на народа притчата за лошия лозар, за да им отвори очите за неговите врагове и техните цели.
към текста >>

И винаги става дума за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя" и "не поздравявайте никого по пътя".
Според Емил Бок в гръцкия текст на тази част се чувства изобилието на мистерийните Слова, произнасяни при Посвещенията. Още от самото начало се показва най-точно пътевия характер на пътуването в думите към тримата мъже, които са готови да Го следват, но не са скъсали напълно с миналото. Тази сцена започва с намиращия се често у Лука израз "по пътя". Още от самото начало, при раждането на Йоан Кръстител става въпрос за Пътя - Пътя на Мира и накрая за случката в Емаус се казва: "Не гореше ли сърцето ни по пътя". Идеята за Пътя е подчертана и в двукратното изпращане на учениците - това на 12-те и това на 70-те. И винаги става дума за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя" и "не поздравявайте никого по пътя". И на много други места ние намираме това характерно загатване на Лука за Пътя. Друго характерно за Лука е това, че всички притчи, от първата до последната, принадлежат на големия раздел на Пътя. Преди тръгването на път, в Галилея, Исус дава на народа притчата за Сеятеля, която изцяло е изпълнена със светлото настроение на галилейското небе. След завършването на пътуването в строгата Юдея, в Ерусалим, Исус дава на народа притчата за лошия лозар, за да им отвори очите за неговите врагове и техните цели. Тези две притчи стоят една срещу друга както радостта на сеитбата и сериозността на жетвата, както пролетта и есента, обгръщайки като в рамка Пътя.
към текста >>

И на много други места ние намираме това характерно загатване на Лука за Пътя.
Още от самото начало се показва най-точно пътевия характер на пътуването в думите към тримата мъже, които са готови да Го следват, но не са скъсали напълно с миналото. Тази сцена започва с намиращия се често у Лука израз "по пътя". Още от самото начало, при раждането на Йоан Кръстител става въпрос за Пътя - Пътя на Мира и накрая за случката в Емаус се казва: "Не гореше ли сърцето ни по пътя". Идеята за Пътя е подчертана и в двукратното изпращане на учениците - това на 12-те и това на 70-те. И винаги става дума за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя" и "не поздравявайте никого по пътя". И на много други места ние намираме това характерно загатване на Лука за Пътя. Друго характерно за Лука е това, че всички притчи, от първата до последната, принадлежат на големия раздел на Пътя. Преди тръгването на път, в Галилея, Исус дава на народа притчата за Сеятеля, която изцяло е изпълнена със светлото настроение на галилейското небе. След завършването на пътуването в строгата Юдея, в Ерусалим, Исус дава на народа притчата за лошия лозар, за да им отвори очите за неговите врагове и техните цели. Тези две притчи стоят една срещу друга както радостта на сеитбата и сериозността на жетвата, както пролетта и есента, обгръщайки като в рамка Пътя. Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука.
към текста >>

Друго характерно за Лука е това, че всички притчи, от първата до последната, принадлежат на големия раздел на Пътя.
Тази сцена започва с намиращия се често у Лука израз "по пътя". Още от самото начало, при раждането на Йоан Кръстител става въпрос за Пътя - Пътя на Мира и накрая за случката в Емаус се казва: "Не гореше ли сърцето ни по пътя". Идеята за Пътя е подчертана и в двукратното изпращане на учениците - това на 12-те и това на 70-те. И винаги става дума за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя" и "не поздравявайте никого по пътя". И на много други места ние намираме това характерно загатване на Лука за Пътя. Друго характерно за Лука е това, че всички притчи, от първата до последната, принадлежат на големия раздел на Пътя. Преди тръгването на път, в Галилея, Исус дава на народа притчата за Сеятеля, която изцяло е изпълнена със светлото настроение на галилейското небе. След завършването на пътуването в строгата Юдея, в Ерусалим, Исус дава на народа притчата за лошия лозар, за да им отвори очите за неговите врагове и техните цели. Тези две притчи стоят една срещу друга както радостта на сеитбата и сериозността на жетвата, както пролетта и есента, обгръщайки като в рамка Пътя. Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука. У Матей почти всички притчи имат един строго съдийски характер, чувства се близостта на Стария Завет.
към текста >>

Преди тръгването на път, в Галилея, Исус дава на народа притчата за Сеятеля, която изцяло е изпълнена със светлото настроение на галилейското небе.
Още от самото начало, при раждането на Йоан Кръстител става въпрос за Пътя - Пътя на Мира и накрая за случката в Емаус се казва: "Не гореше ли сърцето ни по пътя". Идеята за Пътя е подчертана и в двукратното изпращане на учениците - това на 12-те и това на 70-те. И винаги става дума за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя" и "не поздравявайте никого по пътя". И на много други места ние намираме това характерно загатване на Лука за Пътя. Друго характерно за Лука е това, че всички притчи, от първата до последната, принадлежат на големия раздел на Пътя. Преди тръгването на път, в Галилея, Исус дава на народа притчата за Сеятеля, която изцяло е изпълнена със светлото настроение на галилейското небе. След завършването на пътуването в строгата Юдея, в Ерусалим, Исус дава на народа притчата за лошия лозар, за да им отвори очите за неговите врагове и техните цели. Тези две притчи стоят една срещу друга както радостта на сеитбата и сериозността на жетвата, както пролетта и есента, обгръщайки като в рамка Пътя. Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука. У Матей почти всички притчи имат един строго съдийски характер, чувства се близостта на Стария Завет. Лука, напротив, не чете морал, но изнася пред нас конкретни образи, които ни говорят сами по себе си.
към текста >>

След завършването на пътуването в строгата Юдея, в Ерусалим, Исус дава на народа притчата за лошия лозар, за да им отвори очите за неговите врагове и техните цели.
Идеята за Пътя е подчертана и в двукратното изпращане на учениците - това на 12-те и това на 70-те. И винаги става дума за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя" и "не поздравявайте никого по пътя". И на много други места ние намираме това характерно загатване на Лука за Пътя. Друго характерно за Лука е това, че всички притчи, от първата до последната, принадлежат на големия раздел на Пътя. Преди тръгването на път, в Галилея, Исус дава на народа притчата за Сеятеля, която изцяло е изпълнена със светлото настроение на галилейското небе. След завършването на пътуването в строгата Юдея, в Ерусалим, Исус дава на народа притчата за лошия лозар, за да им отвори очите за неговите врагове и техните цели. Тези две притчи стоят една срещу друга както радостта на сеитбата и сериозността на жетвата, както пролетта и есента, обгръщайки като в рамка Пътя. Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука. У Матей почти всички притчи имат един строго съдийски характер, чувства се близостта на Стария Завет. Лука, напротив, не чете морал, но изнася пред нас конкретни образи, които ни говорят сами по себе си. Така например, показва ни се не само милосърдието на самарянина, но и коравосърдечието на свещеника и на левита.
към текста >>

Тези две притчи стоят една срещу друга както радостта на сеитбата и сериозността на жетвата, както пролетта и есента, обгръщайки като в рамка Пътя.
И винаги става дума за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя" и "не поздравявайте никого по пътя". И на много други места ние намираме това характерно загатване на Лука за Пътя. Друго характерно за Лука е това, че всички притчи, от първата до последната, принадлежат на големия раздел на Пътя. Преди тръгването на път, в Галилея, Исус дава на народа притчата за Сеятеля, която изцяло е изпълнена със светлото настроение на галилейското небе. След завършването на пътуването в строгата Юдея, в Ерусалим, Исус дава на народа притчата за лошия лозар, за да им отвори очите за неговите врагове и техните цели. Тези две притчи стоят една срещу друга както радостта на сеитбата и сериозността на жетвата, както пролетта и есента, обгръщайки като в рамка Пътя. Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука. У Матей почти всички притчи имат един строго съдийски характер, чувства се близостта на Стария Завет. Лука, напротив, не чете морал, но изнася пред нас конкретни образи, които ни говорят сами по себе си. Така например, показва ни се не само милосърдието на самарянина, но и коравосърдечието на свещеника и на левита. Фарисеят е противопоставен на митаря, блудният син, така да се каже тържествува над големия си брат.
към текста >>

Тези притчи представят един екстракт и квинтесенция на целия Път, даден в Евангелието на Лука.
1. Притчата за молещия се приятел - н-ma глава 2. Притчата за будния слуга - 12-та глава 3. Притчата за нечестивия домоуправител - 16-та глава 4. Притчата за молещата се вдовица - 18-та глава 5. Притчата за поверените таланти - 19-та глава Тези притчи представят един екстракт и квинтесенция на целия Път, даден в Евангелието на Лука. Встъпителната част към тях образува молбата на учениците: "Господи, научи ни да се молим". На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел. От това може да се види, че в притчата към учениците се касае за степента на едно поучение за духовна работа над себе си по пътя на молитвата и медитацията. Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често показва образа на молещия се Христос. Там често се казва: Той отиде на планината, за да се помоли.
към текста >>

От това може да се види, че в притчата към учениците се касае за степента на едно поучение за духовна работа над себе си по пътя на молитвата и медитацията.
4. Притчата за молещата се вдовица - 18-та глава 5. Притчата за поверените таланти - 19-та глава Тези притчи представят един екстракт и квинтесенция на целия Път, даден в Евангелието на Лука. Встъпителната част към тях образува молбата на учениците: "Господи, научи ни да се молим". На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел. От това може да се види, че в притчата към учениците се касае за степента на едно поучение за духовна работа над себе си по пътя на молитвата и медитацията. Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често показва образа на молещия се Христос. Там често се казва: Той отиде на планината, за да се помоли. Понеже Евангелието на Лука носи характер на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено настроение. Към притчите, отправени към учениците, е необходимо да бъде приложено едно тълкуване близко до алегоричното, за да не бъдат разбрани в материален смисъл, защото те говорят за духовни процеси в процеса на развитието на душата, в процеса Пътя на Ученика. Така че, смисълът на притчите към учениците не трябва да търсим на физическото поле, а на духовното поле.
към текста >>

Понеже Евангелието на Лука носи характер на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено настроение.
Встъпителната част към тях образува молбата на учениците: "Господи, научи ни да се молим". На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел. От това може да се види, че в притчата към учениците се касае за степента на едно поучение за духовна работа над себе си по пътя на молитвата и медитацията. Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често показва образа на молещия се Христос. Там често се казва: Той отиде на планината, за да се помоли. Понеже Евангелието на Лука носи характер на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено настроение. Към притчите, отправени към учениците, е необходимо да бъде приложено едно тълкуване близко до алегоричното, за да не бъдат разбрани в материален смисъл, защото те говорят за духовни процеси в процеса на развитието на душата, в процеса Пътя на Ученика. Така че, смисълът на притчите към учениците не трябва да търсим на физическото поле, а на духовното поле. Душата трябва да прояви вътрешна активност, за да развие вътрешните си сили, които ще я свържат с духа. Такава е идеята например, на притчата за молещия се приятел. Защото във всеки от нас има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия.
към текста >>

Към притчите, отправени към учениците, е необходимо да бъде приложено едно тълкуване близко до алегоричното, за да не бъдат разбрани в материален смисъл, защото те говорят за духовни процеси в процеса на развитието на душата, в процеса Пътя на Ученика.
На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел. От това може да се види, че в притчата към учениците се касае за степента на едно поучение за духовна работа над себе си по пътя на молитвата и медитацията. Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често показва образа на молещия се Христос. Там често се казва: Той отиде на планината, за да се помоли. Понеже Евангелието на Лука носи характер на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено настроение. Към притчите, отправени към учениците, е необходимо да бъде приложено едно тълкуване близко до алегоричното, за да не бъдат разбрани в материален смисъл, защото те говорят за духовни процеси в процеса на развитието на душата, в процеса Пътя на Ученика. Така че, смисълът на притчите към учениците не трябва да търсим на физическото поле, а на духовното поле. Душата трябва да прояви вътрешна активност, за да развие вътрешните си сили, които ще я свържат с духа. Такава е идеята например, на притчата за молещия се приятел. Защото във всеки от нас има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. В нас има нещо неподвижно, спящо, спрямо което трябва да бъде употребено енергично усилие, за да го раздвижим.
към текста >>

А това става по пътя на молитвата и медитацията.
Така че, смисълът на притчите към учениците не трябва да търсим на физическото поле, а на духовното поле. Душата трябва да прояви вътрешна активност, за да развие вътрешните си сили, които ще я свържат с духа. Такава е идеята например, на притчата за молещия се приятел. Защото във всеки от нас има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. В нас има нещо неподвижно, спящо, спрямо което трябва да бъде употребено енергично усилие, за да го раздвижим. А това става по пътя на молитвата и медитацията. При втората притча към учениците, притчата за будния слуга, се загатва за второто идване на Христос. Тук самото Евангелие ни показва много ясно разликата между притчите към народа и тези към учениците. Петър запитва: Господи, тази притча казваш само на нас, или към всички човеци? Обаче Христос не му отговаря а просто продължава с разгръщането образа на будния слуга. Особено трудна за разбиране е притчата за нечестния домоуправител.
към текста >>

В тези притчи към учениците, описани от Лука, се очертава Пътя на Ученика, Пътя на развитието на вътрешните сили на Душата, чрез което Душата се свързва с Бога, расте и се развива.
Кой е съдията в човека? Това е човешката съвест, а молещата се вдовица, това е човешката душа, която се стреми към Бога. В притчата за поверените таланти се загатва за второто идване на Христос. Поверените таланти са вътрешните душевни сили, които всеки трябва да развие, което става чрез процеса на вътрешното себеотдаване и молитвата. Когато човек е небрежен към развиването на вътрешните си сили, той е този, който е заровил таланта си в земята, за което ще бъде наказан, ще му се отнемат тези таланти. В тези притчи към учениците, описани от Лука, се очертава Пътя на Ученика, Пътя на развитието на вътрешните сили на Душата, чрез което Душата се свързва с Бога, расте и се развива. Евангелието на Лука почва с един пролог, който не е само литературна особеност, а има дълбок езотеричен характер и ни показва какъв е произхода на Евангелието на Лука. Текстът на пролога е следният: "Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за събитията, които са известни между нас, както ни ги предадоха тези, които отначало са били очевидци и служители на евангелското Слово, счетох и аз за добре, след като проучих усърдно всичко отначало да ти пиша за това, почтени Теофиле, за да познаеш достоверността на Учението, в което си поучаван". Прологът ни дава ключа за произхода на Евангелието на Лука. Името Теофил, ако се преведе, означава Божи приятел. И затова може смело да се каже, че то не е отправено към даден човек, а въобще към Божиите приятели, т.е.
към текста >>

към всички, които следват Пътя на Христос.
Евангелието на Лука почва с един пролог, който не е само литературна особеност, а има дълбок езотеричен характер и ни показва какъв е произхода на Евангелието на Лука. Текстът на пролога е следният: "Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за събитията, които са известни между нас, както ни ги предадоха тези, които отначало са били очевидци и служители на евангелското Слово, счетох и аз за добре, след като проучих усърдно всичко отначало да ти пиша за това, почтени Теофиле, за да познаеш достоверността на Учението, в което си поучаван". Прологът ни дава ключа за произхода на Евангелието на Лука. Името Теофил, ако се преведе, означава Божи приятел. И затова може смело да се каже, че то не е отправено към даден човек, а въобще към Божиите приятели, т.е. към всички, които следват Пътя на Христос. Приятели на Бога са онези, които са съзнателни участници в Божествената Мъдрост чрез своето отворено сърце. Чрез своето сърдечно отношение към Духовния свят те са свързани с Бога. Така за Авраам се казва, че е бил приятел на Бога. Други важни думи в пролога са думите "очевидци" и "служители на Словото", от които Лука е приел, така да се каже, Евангелието. Кои и какви са тези очевидци и служители?
към текста >>

Емил Бок превежда пролога свободно по следния начин: "Мнозина вече си поставиха задача да опишат в правилна връзка и ред пътя на събитията, чрез които Божествената пълнота се изявява между нас.
А пък под служители на Словото, на Логоса се разбират тези, които са слушали Словото в Духовния свят и са го предавали на обикновените хора. Това са два вида посветени - едни, които само виждат, и други, които виждат и чуват или пък само чуват Словото, което се предава в Духовния свят. Ако вземем израза на Лука: "След като го проучих усърдно отначало", думата отначало, която на гръцки значи анотхен, всъщност означава отгоре. С това Лука сам се поставя в редиците на учениците или самовидците и служители на Словото, на Логоса. Той се е постарал да проследи събитията в живота на Христос отгоре, възприел ги е с духовното си виждане и ги предава на своя майчин гръцки език. Емил Бок превежда пролога свободно по следния начин: "Мнозина вече си поставиха задача да опишат в правилна връзка и ред пътя на събитията, чрез които Божествената пълнота се изявява между нас. Знанието за тези важни събития се разпространява между нас чрез тези, които чрез пробуждане на душата са станали самовидци и служители на Словото. Сега и за мен възниква духовното поръчение, след като преминах степените на този път, да ги опиша за тебе, благородни приятелю на Бога, най-точно и в тяхното правилно редуване, за да можеш чрез познанието да добиеш непоколебимост на душата във всичко, което си получил като учение". Композицията на Евангелието на Лука не е така открита и ясна, както тази на Йоан и Матей. За да разберем строежа на Евангелието на Лука, трябва да го разгледаме като едно цяло, а не всяка част сама за себе си. Като го разглеждаме така ние ще разберем, че пътят на живота на Исус е Път на Душата.
към текста >>

Сега и за мен възниква духовното поръчение, след като преминах степените на този път, да ги опиша за тебе, благородни приятелю на Бога, най-точно и в тяхното правилно редуване, за да можеш чрез познанието да добиеш непоколебимост на душата във всичко, което си получил като учение".
Ако вземем израза на Лука: "След като го проучих усърдно отначало", думата отначало, която на гръцки значи анотхен, всъщност означава отгоре. С това Лука сам се поставя в редиците на учениците или самовидците и служители на Словото, на Логоса. Той се е постарал да проследи събитията в живота на Христос отгоре, възприел ги е с духовното си виждане и ги предава на своя майчин гръцки език. Емил Бок превежда пролога свободно по следния начин: "Мнозина вече си поставиха задача да опишат в правилна връзка и ред пътя на събитията, чрез които Божествената пълнота се изявява между нас. Знанието за тези важни събития се разпространява между нас чрез тези, които чрез пробуждане на душата са станали самовидци и служители на Словото. Сега и за мен възниква духовното поръчение, след като преминах степените на този път, да ги опиша за тебе, благородни приятелю на Бога, най-точно и в тяхното правилно редуване, за да можеш чрез познанието да добиеш непоколебимост на душата във всичко, което си получил като учение". Композицията на Евангелието на Лука не е така открита и ясна, както тази на Йоан и Матей. За да разберем строежа на Евангелието на Лука, трябва да го разгледаме като едно цяло, а не всяка част сама за себе си. Като го разглеждаме така ние ще разберем, че пътят на живота на Исус е Път на Душата. Външни спирки в този път стават вътрешни спирки, редуването на които ни разкрива голяма вътрешна последователност. В голямата средна част на Евангелията пътят, който Лука описва, е "Пътят на Учението", където Христос говори на хората като ги поучаваше, било че раздава богатство от притчи, било че изказва направо духовни Истини.
към текста >>

Като го разглеждаме така ние ще разберем, че пътят на живота на Исус е Път на Душата.
Емил Бок превежда пролога свободно по следния начин: "Мнозина вече си поставиха задача да опишат в правилна връзка и ред пътя на събитията, чрез които Божествената пълнота се изявява между нас. Знанието за тези важни събития се разпространява между нас чрез тези, които чрез пробуждане на душата са станали самовидци и служители на Словото. Сега и за мен възниква духовното поръчение, след като преминах степените на този път, да ги опиша за тебе, благородни приятелю на Бога, най-точно и в тяхното правилно редуване, за да можеш чрез познанието да добиеш непоколебимост на душата във всичко, което си получил като учение". Композицията на Евангелието на Лука не е така открита и ясна, както тази на Йоан и Матей. За да разберем строежа на Евангелието на Лука, трябва да го разгледаме като едно цяло, а не всяка част сама за себе си. Като го разглеждаме така ние ще разберем, че пътят на живота на Исус е Път на Душата. Външни спирки в този път стават вътрешни спирки, редуването на които ни разкрива голяма вътрешна последователност. В голямата средна част на Евангелията пътят, който Лука описва, е "Пътят на Учението", където Христос говори на хората като ги поучаваше, било че раздава богатство от притчи, било че изказва направо духовни Истини. Тази средна голяма част започва в края на 9~та глава там, където започва голямото пътешествие за Ерусалим, което е един Път на Душата. В това пътешествие не са отбелязани почти никакви събития, а само поучения, които Христос дава. Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния Път, на Пътя на Учението.
към текста >>

Външни спирки в този път стават вътрешни спирки, редуването на които ни разкрива голяма вътрешна последователност.
Знанието за тези важни събития се разпространява между нас чрез тези, които чрез пробуждане на душата са станали самовидци и служители на Словото. Сега и за мен възниква духовното поръчение, след като преминах степените на този път, да ги опиша за тебе, благородни приятелю на Бога, най-точно и в тяхното правилно редуване, за да можеш чрез познанието да добиеш непоколебимост на душата във всичко, което си получил като учение". Композицията на Евангелието на Лука не е така открита и ясна, както тази на Йоан и Матей. За да разберем строежа на Евангелието на Лука, трябва да го разгледаме като едно цяло, а не всяка част сама за себе си. Като го разглеждаме така ние ще разберем, че пътят на живота на Исус е Път на Душата. Външни спирки в този път стават вътрешни спирки, редуването на които ни разкрива голяма вътрешна последователност. В голямата средна част на Евангелията пътят, който Лука описва, е "Пътят на Учението", където Христос говори на хората като ги поучаваше, било че раздава богатство от притчи, било че изказва направо духовни Истини. Тази средна голяма част започва в края на 9~та глава там, където започва голямото пътешествие за Ерусалим, което е един Път на Душата. В това пътешествие не са отбелязани почти никакви събития, а само поучения, които Христос дава. Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния Път, на Пътя на Учението. Евангелието на Лука е така построено, че се разделя на три части.
към текста >>

В голямата средна част на Евангелията пътят, който Лука описва, е "Пътят на Учението", където Христос говори на хората като ги поучаваше, било че раздава богатство от притчи, било че изказва направо духовни Истини.
Сега и за мен възниква духовното поръчение, след като преминах степените на този път, да ги опиша за тебе, благородни приятелю на Бога, най-точно и в тяхното правилно редуване, за да можеш чрез познанието да добиеш непоколебимост на душата във всичко, което си получил като учение". Композицията на Евангелието на Лука не е така открита и ясна, както тази на Йоан и Матей. За да разберем строежа на Евангелието на Лука, трябва да го разгледаме като едно цяло, а не всяка част сама за себе си. Като го разглеждаме така ние ще разберем, че пътят на живота на Исус е Път на Душата. Външни спирки в този път стават вътрешни спирки, редуването на които ни разкрива голяма вътрешна последователност. В голямата средна част на Евангелията пътят, който Лука описва, е "Пътят на Учението", където Христос говори на хората като ги поучаваше, било че раздава богатство от притчи, било че изказва направо духовни Истини. Тази средна голяма част започва в края на 9~та глава там, където започва голямото пътешествие за Ерусалим, което е един Път на Душата. В това пътешествие не са отбелязани почти никакви събития, а само поучения, които Христос дава. Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния Път, на Пътя на Учението. Евангелието на Лука е така построено, че се разделя на три части. Първата част обхваща началото до 9-та глава.
към текста >>

Тази средна голяма част започва в края на 9~та глава там, където започва голямото пътешествие за Ерусалим, което е един Път на Душата.
Композицията на Евангелието на Лука не е така открита и ясна, както тази на Йоан и Матей. За да разберем строежа на Евангелието на Лука, трябва да го разгледаме като едно цяло, а не всяка част сама за себе си. Като го разглеждаме така ние ще разберем, че пътят на живота на Исус е Път на Душата. Външни спирки в този път стават вътрешни спирки, редуването на които ни разкрива голяма вътрешна последователност. В голямата средна част на Евангелията пътят, който Лука описва, е "Пътят на Учението", където Христос говори на хората като ги поучаваше, било че раздава богатство от притчи, било че изказва направо духовни Истини. Тази средна голяма част започва в края на 9~та глава там, където започва голямото пътешествие за Ерусалим, което е един Път на Душата. В това пътешествие не са отбелязани почти никакви събития, а само поучения, които Христос дава. Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния Път, на Пътя на Учението. Евангелието на Лука е така построено, че се разделя на три части. Първата част обхваща началото до 9-та глава. В нея се говори за детството на Исус и за чудесата Христови.
към текста >>

В това пътешествие не са отбелязани почти никакви събития, а само поучения, които Христос дава.
За да разберем строежа на Евангелието на Лука, трябва да го разгледаме като едно цяло, а не всяка част сама за себе си. Като го разглеждаме така ние ще разберем, че пътят на живота на Исус е Път на Душата. Външни спирки в този път стават вътрешни спирки, редуването на които ни разкрива голяма вътрешна последователност. В голямата средна част на Евангелията пътят, който Лука описва, е "Пътят на Учението", където Христос говори на хората като ги поучаваше, било че раздава богатство от притчи, било че изказва направо духовни Истини. Тази средна голяма част започва в края на 9~та глава там, където започва голямото пътешествие за Ерусалим, което е един Път на Душата. В това пътешествие не са отбелязани почти никакви събития, а само поучения, които Христос дава. Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния Път, на Пътя на Учението. Евангелието на Лука е така построено, че се разделя на три части. Първата част обхваща началото до 9-та глава. В нея се говори за детството на Исус и за чудесата Христови. Втората част, която започва от средата на 9-та глава и се простира до 19_та глава, ни разказва за пътешествието към Ерусалим, описва Пътя на Учението.
към текста >>

Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния Път, на Пътя на Учението.
Като го разглеждаме така ние ще разберем, че пътят на живота на Исус е Път на Душата. Външни спирки в този път стават вътрешни спирки, редуването на които ни разкрива голяма вътрешна последователност. В голямата средна част на Евангелията пътят, който Лука описва, е "Пътят на Учението", където Христос говори на хората като ги поучаваше, било че раздава богатство от притчи, било че изказва направо духовни Истини. Тази средна голяма част започва в края на 9~та глава там, където започва голямото пътешествие за Ерусалим, което е един Път на Душата. В това пътешествие не са отбелязани почти никакви събития, а само поучения, които Христос дава. Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния Път, на Пътя на Учението. Евангелието на Лука е така построено, че се разделя на три части. Първата част обхваща началото до 9-та глава. В нея се говори за детството на Исус и за чудесата Христови. Втората част, която започва от средата на 9-та глава и се простира до 19_та глава, ни разказва за пътешествието към Ерусалим, описва Пътя на Учението. Третата част, която обхваща от 19-та до 24-та глава ни описва страданието, умирането и Възкресението на Христос.
към текста >>

Втората част, която започва от средата на 9-та глава и се простира до 19_та глава, ни разказва за пътешествието към Ерусалим, описва Пътя на Учението.
В това пътешествие не са отбелязани почти никакви събития, а само поучения, които Христос дава. Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния Път, на Пътя на Учението. Евангелието на Лука е така построено, че се разделя на три части. Първата част обхваща началото до 9-та глава. В нея се говори за детството на Исус и за чудесата Христови. Втората част, която започва от средата на 9-та глава и се простира до 19_та глава, ни разказва за пътешествието към Ерусалим, описва Пътя на Учението. Третата част, която обхваща от 19-та до 24-та глава ни описва страданието, умирането и Възкресението на Христос. В първата част ни говори повече образът, във втората част се разлива Словото, което ни разкрива Учението и в третата част ни говори съприкосновението със Същността. В Евангелието на Йоан Христос седем пъти казва: "Аз съм": 1. "Аз съм Хлябът на Живота" - 6 гл. 48 cm.
към текста >>

В Евангелието на Йоан Христос седем пъти казва: "Аз съм":
Първата част обхваща началото до 9-та глава. В нея се говори за детството на Исус и за чудесата Христови. Втората част, която започва от средата на 9-та глава и се простира до 19_та глава, ни разказва за пътешествието към Ерусалим, описва Пътя на Учението. Третата част, която обхваща от 19-та до 24-та глава ни описва страданието, умирането и Възкресението на Христос. В първата част ни говори повече образът, във втората част се разлива Словото, което ни разкрива Учението и в третата част ни говори съприкосновението със Същността. В Евангелието на Йоан Христос седем пъти казва: "Аз съм": 1. "Аз съм Хлябът на Живота" - 6 гл. 48 cm. 2. "Аз съм Светлината на света" - 8 гл. 12 cm. 3. "Аз съм Вратата" - 10 гл.
към текста >>

6. "Аз съм Пътят, Иистината и Животът" - 14 гл.
9 cm. 4. "Аз съм добрият Пастир" - 10 гл. 11 cm. 5. "Аз съм Възкресение и Живот" - 11 гл. 25 cm. 6. "Аз съм Пътят, Иистината и Животът" - 14 гл. 6 cm. 7. "Аз съм Истинната Лоза" - 15 гл. 1 cm. Можем да кажем, че всяко "Аз съм" от Евангелието на Йоан отговаря на една поредица от блаженства в Евангелието на Лука, четири от които следват непосредствено едно след друго, а останалите са разпръснати както думите "Аз съм" в Евангелието на Йоан, на разстояния, които външно са много големи по големина, но все пак означават една степен в Пътя на Учението. Думата "блажен" на гръцки значи макариос, което означава "изпълнен с Бога".
към текста >>

Можем да кажем, че всяко "Аз съм" от Евангелието на Йоан отговаря на една поредица от блаженства в Евангелието на Лука, четири от които следват непосредствено едно след друго, а останалите са разпръснати както думите "Аз съм" в Евангелието на Йоан, на разстояния, които външно са много големи по големина, но все пак означават една степен в Пътя на Учението.
25 cm. 6. "Аз съм Пътят, Иистината и Животът" - 14 гл. 6 cm. 7. "Аз съм Истинната Лоза" - 15 гл. 1 cm. Можем да кажем, че всяко "Аз съм" от Евангелието на Йоан отговаря на една поредица от блаженства в Евангелието на Лука, четири от които следват непосредствено едно след друго, а останалите са разпръснати както думите "Аз съм" в Евангелието на Йоан, на разстояния, които външно са много големи по големина, но все пак означават една степен в Пътя на Учението. Думата "блажен" на гръцки значи макариос, което означава "изпълнен с Бога". А именно Евангелието на Лука говори за Божественото в човека, за "приятеля на Бога". Докато в Евангелието на Матей срещу 9"те блаженства стоят девет "горко", то в Евангелието на Лука срещу четирите блаженства стоят четири "горко". За да се разбере вът-решния смисъл на блаженствата трябва да се помни, че и в двата случая те са отправени към учениците, а не към народа. В Евангелието на Лука е казано: "И Той подигна очите Си към учениците и рече: Блажени сте вие бедните, гладуващите, плачещите, мразените.
към текста >>

Блажен е този, който иска да тръгне в Пътя, понеже е беден, гладен, плачещ и мразен.
Докато в Евангелието на Матей срещу 9"те блаженства стоят девет "горко", то в Евангелието на Лука срещу четирите блаженства стоят четири "горко". За да се разбере вът-решния смисъл на блаженствата трябва да се помни, че и в двата случая те са отправени към учениците, а не към народа. В Евангелието на Лука е казано: "И Той подигна очите Си към учениците и рече: Блажени сте вие бедните, гладуващите, плачещите, мразените. Горко на богатите, на ситите, на смеещите се, на прославените". И блаженствата, и "горко"-то се отнасят до учениците. Блажен е този, който иска да тръгне в Пътя, понеже е беден, гладен, плачещ и мразен. Нещастен е той, горко нему, ако е богат, сит, радостен и ако хората го хвалят и славят. Тези четири блаженства и четирите горко имат отношение към четирите члена на човешкото същество. Блажени бедните, има отношение към физическото тяло. Блажени гладните, има отношение към жизнената сила, към етерното тяло. Блажени плачущите, има отношение към душата, а блажени преследваните има отношение към човешкия аз.
към текста >>

Блаженствата са така групирани, че в своята цялост очертават Пътя на развиващия се човек.
Казвам ви: Мнозина пророци и царе биха искали да видят това, което вие виждате, но не го видяха и да чуят това, което вие чувате, но не го чуха". От тази мисъл се вижда, че в учениците на Христос се събужда едно ново ясновидство, което ги прави способни да виждат Бога в човека, докато древните пророци и ясновидци виждаха възвишените духовни Същества, но не виждаха Бога в човека. На жените Христос казва: "Блажени тези, които слушат Словото Божие и го пазят". Това са тези, които са дали място на Словото Божие в душите си и които чуват Словото Божие, което говори на човешките души. Следващото блаженство е едно тържествено поучение на учениците и се отнася до второто идване на Христос, което изисква будност от страна на човека за духовните явления в света и да различава духовете. Блаженствата са така групирани, че в своята цялост очертават Пътя на развиващия се човек. Така те образуват общата рамка, в която се развива строежът на цялото Евангелие. 1. Първото блаженство е отправено към Мария - първообраз на Душата. 2. Второто блаженство, блажени бедните, се отнася до земно-телесното и ни казва: "Бъди винаги вътрешно свободен". 3. Третото блаженство е блажени гладните, отнася се до областта на жизнената сила и ни учи да бъдем възприемчиви. 4. Четвъртото блаженство, блажени плачещите, блажени сълзите, се отнася до областта на душевните вълнения и ни учи да бъдем готови да понасяме скърбите и страданията.
към текста >>

Такъв един обзор ни показва вътрешния строеж на Евангелието на Лука, което е Евангелие на Пътя, на вътрешното окултно развитие на човешкото същество.
6. Шестото блаженство е отправено към жените, блажени духовните зародиши: не оставяйте да бъде разклатен вашия духовен зародиш, а го укрепвайте чрез Христос. 7. Блажени очите, които виждат: това показва, че висшето виждане започва и се разкрива светът на образите. 8. Блажени ушите, които чуват: това показва, че духовните уши са отворени и започва слушането на духовното Слово. 9. Блажено будното сърце: това показва събуждането на духовното сърце на човека, чрез което се възприема идващия Христос. 10. Блажени безплодните: това подсказва за изпитанията на изпълнения с Бога човек. Такъв един обзор ни показва вътрешния строеж на Евангелието на Лука, което е Евангелие на Пътя, на вътрешното окултно развитие на човешкото същество. От това се вижда, че всичко до шестото блаженство е подготовка, след което започва разгръщането на висшия човек. Между шестото и седмото блаженство се намира началото на пътуването за Ерусалим и всичко, което се намира до това пътуване, е само подготовка за това. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето да бъде отнесено оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9 гл., 51 cm.) . И оттам нататък в същия "Път на Учението", висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христос. Ако проследим вътрешното описание, което Лука дава на живота на Исус след Кръщението в Йордан, ще видим навсякъде да се загатва, че Исус не се издига веднага до пълната сила на Христовото действие, а остава първоначално на степента на Ангела, на Илия.
към текста >>

Между шестото и седмото блаженство се намира началото на пътуването за Ерусалим и всичко, което се намира до това пътуване, е само подготовка за това.
8. Блажени ушите, които чуват: това показва, че духовните уши са отворени и започва слушането на духовното Слово. 9. Блажено будното сърце: това показва събуждането на духовното сърце на човека, чрез което се възприема идващия Христос. 10. Блажени безплодните: това подсказва за изпитанията на изпълнения с Бога човек. Такъв един обзор ни показва вътрешния строеж на Евангелието на Лука, което е Евангелие на Пътя, на вътрешното окултно развитие на човешкото същество. От това се вижда, че всичко до шестото блаженство е подготовка, след което започва разгръщането на висшия човек. Между шестото и седмото блаженство се намира началото на пътуването за Ерусалим и всичко, което се намира до това пътуване, е само подготовка за това. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето да бъде отнесено оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9 гл., 51 cm.) . И оттам нататък в същия "Път на Учението", висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христос. Ако проследим вътрешното описание, което Лука дава на живота на Исус след Кръщението в Йордан, ще видим навсякъде да се загатва, че Исус не се издига веднага до пълната сила на Христовото действие, а остава първоначално на степента на Ангела, на Илия. Той сега действа от степента на Илия, от степента на Ангела. Защото Христос, слизайки отгоре надолу, предизвиква същевременно в съзнанието на Исус едно движение отдолу нагоре и затова не изязява изведнъж всичката си сила, а постепенно.
към текста >>

И оттам нататък в същия "Път на Учението", висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христос.
10. Блажени безплодните: това подсказва за изпитанията на изпълнения с Бога човек. Такъв един обзор ни показва вътрешния строеж на Евангелието на Лука, което е Евангелие на Пътя, на вътрешното окултно развитие на човешкото същество. От това се вижда, че всичко до шестото блаженство е подготовка, след което започва разгръщането на висшия човек. Между шестото и седмото блаженство се намира началото на пътуването за Ерусалим и всичко, което се намира до това пътуване, е само подготовка за това. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето да бъде отнесено оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9 гл., 51 cm.) . И оттам нататък в същия "Път на Учението", висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христос. Ако проследим вътрешното описание, което Лука дава на живота на Исус след Кръщението в Йордан, ще видим навсякъде да се загатва, че Исус не се издига веднага до пълната сила на Христовото действие, а остава първоначално на степента на Ангела, на Илия. Той сега действа от степента на Илия, от степента на Ангела. Защото Христос, слизайки отгоре надолу, предизвиква същевременно в съзнанието на Исус едно движение отдолу нагоре и затова не изязява изведнъж всичката си сила, а постепенно. Най-първо той действа от степента на Ангела, на която степен се намираше Илия и постепенно се издига нагоре през Архангелите към Своята собствена сила и мощ като Бог. Първата проповед на Христос е в синагогата, в родния му град Назарет.
към текста >>

След започване на голямото пътуване за Ерусалим, в своите проповеди и действия Христос се издига над степента на Ангела.
Възкресения на "синове на вдовици" са били извършвани във всички Храмове на древността. "Син на вдовицата" бил наричан онзи, който се е стремял към Посвещение. Затова Христос казва, че много вдовици е имало в Израил, но Илия беше изпратен при вдовицата в Сарепта, т.е. при един, който се е стремял към Посвещение. Едва след като Христос се изяви на тримата ученици при Преображението, издигайки се над степента на Илия, на Ангела, пристъпи към Своите собствени дела. След започване на голямото пътуване за Ерусалим, в своите проповеди и действия Христос се издига над степента на Ангела. Лука предава началото на тази степен по следния начин: "А когато се изпълни времето да бъде въздигнат от тях, Той обърна лицето Си и тръгна направо за Ерусалим. И проводи пратеници пред Себе Си, т.е. пред лицето Си, които тръгнаха и стигнаха до един град на Самария, за да Му приготвят място. Но те не Го приеха, защото беше обърнал лицето Си да отиде в Ерусалим". В Стария Завет под "Лицето на Бога, на Яве" се е подразбирал Архангел Михаил, който е външно изявление на Бога.
към текста >>

В три пъти произнесената образна дума "лицето на Христа", Евангелието ни кара да почувстваме, как Христос се издигнал над ангелското естество и събужда в себе си неумолимата воля на Архангела, волята за борба.
И проводи пратеници пред Себе Си, т.е. пред лицето Си, които тръгнаха и стигнаха до един град на Самария, за да Му приготвят място. Но те не Го приеха, защото беше обърнал лицето Си да отиде в Ерусалим". В Стария Завет под "Лицето на Бога, на Яве" се е подразбирал Архангел Михаил, който е външно изявление на Бога. Но сега вече Михаил не е "Лице на Ехова", а е станал сега "лице на Христа". В три пъти произнесената образна дума "лицето на Христа", Евангелието ни кара да почувстваме, как Христос се издигнал над ангелското естество и събужда в себе си неумолимата воля на Архангела, волята за борба. Както Илия е "Ангелът на Христа", така Михаил е "Архангелът на Христа". Отсега нататък вече Михаиловото естество действа в Христос. Дотук Христос беше подобен на Ангела, проявяваше се като Ангел. Сега вече Той проявява своето архангелско естество и затова казва: Той направи лицето Си твърдо, силно. Сега започваше суровото минаване Пътя на Учението, на пътуването нагоре за Ерусалим, където се издига Голгота.
към текста >>

Сега започваше суровото минаване Пътя на Учението, на пътуването нагоре за Ерусалим, където се издига Голгота.
В три пъти произнесената образна дума "лицето на Христа", Евангелието ни кара да почувстваме, как Христос се издигнал над ангелското естество и събужда в себе си неумолимата воля на Архангела, волята за борба. Както Илия е "Ангелът на Христа", така Михаил е "Архангелът на Христа". Отсега нататък вече Михаиловото естество действа в Христос. Дотук Христос беше подобен на Ангела, проявяваше се като Ангел. Сега вече Той проявява своето архангелско естество и затова казва: Той направи лицето Си твърдо, силно. Сега започваше суровото минаване Пътя на Учението, на пътуването нагоре за Ерусалим, където се издига Голгота. Сега вече е станало неотменим факт - тук има нещо повече от Илия. С напускането на Илиевата степен е започнала суровата, строго Михаиловска строгост на Христовия Път. Сега вече няма никакво връщане назад. Сега има само напредване към Ерусалим и Голгота. Така първата част от Евангелието на Лука преминава във втората.
към текста >>

С напускането на Илиевата степен е започнала суровата, строго Михаиловска строгост на Христовия Път.
Отсега нататък вече Михаиловото естество действа в Христос. Дотук Христос беше подобен на Ангела, проявяваше се като Ангел. Сега вече Той проявява своето архангелско естество и затова казва: Той направи лицето Си твърдо, силно. Сега започваше суровото минаване Пътя на Учението, на пътуването нагоре за Ерусалим, където се издига Голгота. Сега вече е станало неотменим факт - тук има нещо повече от Илия. С напускането на Илиевата степен е започнала суровата, строго Михаиловска строгост на Христовия Път. Сега вече няма никакво връщане назад. Сега има само напредване към Ерусалим и Голгота. Така първата част от Евангелието на Лука преминава във втората.
към текста >>

21. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е последван от живота на Исус Христос в кръга на 12-те апостоли, и третият кръг е животът на Църквата, която според Откровението на Йоан в нейното първично състояние се състои от 12 пъти по 12 хиляди души.
Старият Завет ни рисува историята на еврейския народ и с това историята на човечеството. Тук ние виждаме как на земята човечеството все повече изживява старото Божие наследство. Евангелията ни рисуват идването на Небето на земята, а Деянията на апостолите ни описват земята все повече проникната от Небето. В този процес, който се извършва с течение на времето, се редуват пред нас три кръга един след друг, в които има известно подобие. Животът на народа в неговите 12 колена е обект на Стария Завет. Той е последван от живота на Исус Христос в кръга на 12-те апостоли, и третият кръг е животът на Църквата, която според Откровението на Йоан в нейното първично състояние се състои от 12 пъти по 12 хиляди души. Три различни живота се редуват един след друг, от които нито един, даже и средният не са просто човешки. Тези три живота са свързани помежду си с една вътрешна връзка на Духа. В началото на всеки от тях стои образът на избиването на децата - избиването на децата по заповед на фараона в Египет, избиването на децата по заповед на Ирод и в третия кръг - гонението на първите християни, първата жертва на което става най-старият апостол Яков. Един ключ за разбиране на Деянията на апостолите намираме, когато разглеждаме Деянията като описание на живота на една общност, която не е свързана с кръвна връзка, както народът от Стария Завет. Това е една общност, свързана чрез Духа, която в своето развитие обхваща цялото човечество.
към текста >>

Това, което трябвало да се роди, е вече родено и поема своя път на развитие.
Неговото изчезване в описанието означава раждането на Петровото християнство в Рим. Във връзка с това е важно да се отбележи, че накрая книгата като че прекъсва, не описва всичко, което според историческото описание би трябвало да се опише. Както от средата изчезва личността на Петър, така към края се говори за края на живота на Павел и неговата мъченическа смърт. С идването на Павел в Рим, там вече в действителност е налице Петровото християнство. Това показва, че след образуване на общността, неговата личност не е вече важна. Това, което трябвало да се роди, е вече родено и поема своя път на развитие. Емил Бок казва: "Пътят от Петър до Павел, който определя в общи черти строежа на Деянията на апостолите, означава в много отношения разрастването на Християнството до неговата универсалност. Петър е представител на едно течение между много други, подобно на Яков, Йоан и други. Напротив, Павел е въобще представител на общочовешкото Християнство. Ние знаем, че Йоан е разгърнал своята дейност в Ефес, а Петър своята дейност в Рим. В тези два клона имаме изток и запад на първичното Християнство.
към текста >>

Емил Бок казва: "Пътят от Петър до Павел, който определя в общи черти строежа на Деянията на апостолите, означава в много отношения разрастването на Християнството до неговата универсалност.
Във връзка с това е важно да се отбележи, че накрая книгата като че прекъсва, не описва всичко, което според историческото описание би трябвало да се опише. Както от средата изчезва личността на Петър, така към края се говори за края на живота на Павел и неговата мъченическа смърт. С идването на Павел в Рим, там вече в действителност е налице Петровото християнство. Това показва, че след образуване на общността, неговата личност не е вече важна. Това, което трябвало да се роди, е вече родено и поема своя път на развитие. Емил Бок казва: "Пътят от Петър до Павел, който определя в общи черти строежа на Деянията на апостолите, означава в много отношения разрастването на Християнството до неговата универсалност. Петър е представител на едно течение между много други, подобно на Яков, Йоан и други. Напротив, Павел е въобще представител на общочовешкото Християнство. Ние знаем, че Йоан е разгърнал своята дейност в Ефес, а Петър своята дейност в Рим. В тези два клона имаме изток и запад на първичното Християнство. Обаче Павел е действал заедно както с Йоан в Ефес, така и с Петър в Рим.
към текста >>

Това, което беше вътрешният смисъл и квинтесенцията на гръцката култура, развитието на истинската човечност, намери тук своето осъществяване.
Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери в бъдеще. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало от него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и като такъв е стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на Ангел. В него се проявявала висшата човешка същност, която му придавала това самообладание и спокойствие, което е проявил. Това, което беше вътрешният смисъл и квинтесенцията на гръцката култура, развитието на истинската човечност, намери тук своето осъществяване. В своите скулптурни произведения гърците са изобразявали идеалната човешка форма, за да добият чрез това една представа за боговете. Тук в случая един човек, Стефан, постигна чрез чиста човечност да бъде образ на едно Ангелско същество и да излъчва от себе си Ангелската същност. В троичността на основните събития - Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред Дамаск, се вижда основният строеж на Деянията на апостолите. Първият раздел на Деянията на апостолите включва във себе си Възнесението и слизането на Светия Дух, и дейността на Петър, редом с когото върви мълчаливо Йоан. Във втория раздел започва същинската история, която започва като жертвоприношение: върху общността се стоварват първите удари на съдбата.
към текста >>

Една от тях е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията.
Третият раздел на Деянията на апостолите е най-голям. Този раздел отговаря на Преображението в Евангелието. Тук става вътрешно преобразяване в ръководните личности. И всички тези съдби на преобразяването се групират около преобразяването на Павел пред Дамаск. Има няколко сцени в Деянията на апостолите, които често се повтарят. Една от тях е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията. Първо го намираме в 9-та глава, като част от историята на събитията, които самата книга излага. След това Павел го описва два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в трета част на Деянията на апостолите. Двете повторения се намират вече в четвъртата част. Едно събитие, което се описва два пъти с големи подробности е видението, което Петър е имал в Йопе, което го подготвя за срещата с Корнелий от Кесария.
към текста >>

След това Павел го описва два пъти в своите речи.
Тук става вътрешно преобразяване в ръководните личности. И всички тези съдби на преобразяването се групират около преобразяването на Павел пред Дамаск. Има няколко сцени в Деянията на апостолите, които често се повтарят. Една от тях е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията. Първо го намираме в 9-та глава, като част от историята на събитията, които самата книга излага. След това Павел го описва два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в трета част на Деянията на апостолите. Двете повторения се намират вече в четвъртата част. Едно събитие, което се описва два пъти с големи подробности е видението, което Петър е имал в Йопе, което го подготвя за срещата с Корнелий от Кесария. Това видение и опитност на Петър с Корнелий принадлежи към вътрешните преобразувания, през които трябва да мине Петър. Интересно е, че пълното вътрешно преобразувание на Петър става след изживяването на Павел.
към текста >>

Едно събитие, което се описва два пъти с големи подробности е видението, което Петър е имал в Йопе, което го подготвя за срещата с Корнелий от Кесария.
Една от тях е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията. Първо го намираме в 9-та глава, като част от историята на събитията, които самата книга излага. След това Павел го описва два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в трета част на Деянията на апостолите. Двете повторения се намират вече в четвъртата част. Едно събитие, което се описва два пъти с големи подробности е видението, което Петър е имал в Йопе, което го подготвя за срещата с Корнелий от Кесария. Това видение и опитност на Петър с Корнелий принадлежи към вътрешните преобразувания, през които трябва да мине Петър. Интересно е, че пълното вътрешно преобразувание на Петър става след изживяването на Павел. Отначало той още не е самостоятелен и затова винаги го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан. Едва след Павловото изживяване Петър намира пътя на своята самостоятелна мисия. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно.
към текста >>

Едва след Павловото изживяване Петър намира пътя на своята самостоятелна мисия.
Двете повторения се намират вече в четвъртата част. Едно събитие, което се описва два пъти с големи подробности е видението, което Петър е имал в Йопе, което го подготвя за срещата с Корнелий от Кесария. Това видение и опитност на Петър с Корнелий принадлежи към вътрешните преобразувания, през които трябва да мине Петър. Интересно е, че пълното вътрешно преобразувание на Петър става след изживяването на Павел. Отначало той още не е самостоятелен и затова винаги го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан. Едва след Павловото изживяване Петър намира пътя на своята самостоятелна мисия. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно. Следващото е призоваването при Корнелий чрез духовно преживяване. И той първо скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдейството. След събитието пред Дамаск, навсякъде рамките на юдейството стават тесни за Християнството. Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот.
към текста >>

И той първо скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдейството.
Интересно е, че пълното вътрешно преобразувание на Петър става след изживяването на Павел. Отначало той още не е самостоятелен и затова винаги го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан. Едва след Павловото изживяване Петър намира пътя на своята самостоятелна мисия. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно. Следващото е призоваването при Корнелий чрез духовно преживяване. И той първо скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдейството. След събитието пред Дамаск, навсякъде рамките на юдейството стават тесни за Християнството. Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот. Заключението на вътрешното освобождаване, което Петър постига, е отбелязано от неговото освобождаване от тъмницата от Ангела, за което се разказва в 12-та глава на Деянията. Освобождението от външната тъмница беше едновременно освобождение от един вътрешен плен, който постоянно го потискаше. След това ние го срещаме в Деянията на апостолите само още веднъж.
към текста >>

Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот.
Едва след Павловото изживяване Петър намира пътя на своята самостоятелна мисия. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно. Следващото е призоваването при Корнелий чрез духовно преживяване. И той първо скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдейството. След събитието пред Дамаск, навсякъде рамките на юдейството стават тесни за Християнството. Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот. Заключението на вътрешното освобождаване, което Петър постига, е отбелязано от неговото освобождаване от тъмницата от Ангела, за което се разказва в 12-та глава на Деянията. Освобождението от външната тъмница беше едновременно освобождение от един вътрешен плен, който постоянно го потискаше. След това ние го срещаме в Деянията на апостолите само още веднъж. Това е при така наречения апостолски събор, който е описан в 15-та глава. След това Петър изглежда, че напуска Ерусалим и заминава за Рим.
към текста >>

В третата част на Деянията е описано първото пътешествие на Павел.
След това ние го срещаме в Деянията на апостолите само още веднъж. Това е при така наречения апостолски събор, който е описан в 15-та глава. След това Петър изглежда, че напуска Ерусалим и заминава за Рим. На този събор апостолите вземат решението по настояването на Павел и Варнава да не се иска от езичниците да приемат юдейския закон, преди да станат Християни. С това имаме едно цялостно преобразяване, с което пред Християнството се открива света и то добива своята универсалност. В третата част на Деянията е описано първото пътешествие на Павел. Още отначало той вече действа като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, получило своя първоначален тласък при Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част. Това е моментът, когато той напуска Азия и навлиза в Европа, което е описано в 16-та глава. Едва сега е свободен вече пътят към човечеството. Тук вече Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските събития.
към текста >>

За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част.
След това Петър изглежда, че напуска Ерусалим и заминава за Рим. На този събор апостолите вземат решението по настояването на Павел и Варнава да не се иска от езичниците да приемат юдейския закон, преди да станат Християни. С това имаме едно цялостно преобразяване, с което пред Християнството се открива света и то добива своята универсалност. В третата част на Деянията е описано първото пътешествие на Павел. Още отначало той вече действа като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, получило своя първоначален тласък при Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част. Това е моментът, когато той напуска Азия и навлиза в Европа, което е описано в 16-та глава. Едва сега е свободен вече пътят към човечеството. Тук вече Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските събития. Третото пътешествие на Павел е съдбоносно. Той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим.
към текста >>

Едва сега е свободен вече пътят към човечеството.
С това имаме едно цялостно преобразяване, с което пред Християнството се открива света и то добива своята универсалност. В третата част на Деянията е описано първото пътешествие на Павел. Още отначало той вече действа като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, получило своя първоначален тласък при Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част. Това е моментът, когато той напуска Азия и навлиза в Европа, което е описано в 16-та глава. Едва сега е свободен вече пътят към човечеството. Тук вече Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските събития. Третото пътешествие на Павел е съдбоносно. Той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим. В заключение ще приведа заключителните думи на Емил Бок от неговото разглеждане на строежа на Деянията на апостолите. Той казва:
към текста >>

Третото пътешествие на Павел е съдбоносно.
Още отначало той вече действа като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, получило своя първоначален тласък при Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част. Това е моментът, когато той напуска Азия и навлиза в Европа, което е описано в 16-та глава. Едва сега е свободен вече пътят към човечеството. Тук вече Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските събития. Третото пътешествие на Павел е съдбоносно. Той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим. В заключение ще приведа заключителните думи на Емил Бок от неговото разглеждане на строежа на Деянията на апостолите. Той казва: "В първата част, която отговаря на четенето на Евангелието, в центъра на която стои разказът за слизането на Светия Дух, е изживяна в духовната област, т.е. в действието на Петър чрез Словото.
към текста >>

Той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим.
За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част. Това е моментът, когато той напуска Азия и навлиза в Европа, което е описано в 16-та глава. Едва сега е свободен вече пътят към човечеството. Тук вече Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските събития. Третото пътешествие на Павел е съдбоносно. Той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим. В заключение ще приведа заключителните думи на Емил Бок от неговото разглеждане на строежа на Деянията на апостолите. Той казва: "В първата част, която отговаря на четенето на Евангелието, в центъра на която стои разказът за слизането на Светия Дух, е изживяна в духовната област, т.е. в действието на Петър чрез Словото. На втората част, която отговаря на жертвоприношението, Духът е изживян в човека, преди всичко в образа на Стефан, който пристъпва към мъченичеството като озарен човек.
към текста >>

Тук в пътешествието и съденето на Павел ние изживяваме духовното в борба заради човечеството.
На втората част, която отговаря на жертвоприношението, Духът е изживян в човека, преди всичко в образа на Стефан, който пристъпва към мъченичеството като озарен човек. В третата част, която отговаря на преобразяването, на преден план стои преживяването пред Дамаск. Тук Духът е изживян във видимата вселена. Самият свят на земните елементи е хлябът на причастието, в което става превръщането. Четвъртата част отговаря на причастието. Тук в пътешествието и съденето на Павел ние изживяваме духовното в борба заради човечеството. Духовното става фактор на културата и с това се явява като сила, създаваща историята".
към текста >>

22. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези притчи съставят един вид екстракт и квинтесенция на целия Път, даден в Евангелието на Лука.
1. Притчата за молещия се приятел -11 глава; 2. Притчата за будния слуга -12 глава; 3. Притчата за нечестния домоуправител -16 глава; 4. Притчата за строгия съдия и молещата се вдовица -18 глава; 5. Притчата за поверените таланти -19 глава; Тези притчи съставят един вид екстракт и квинтесенция на целия Път, даден в Евангелието на Лука. Встъпителната част към тях образува молбата на учениците: "Господи, научи ни да се молим". На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел. От това може да се види, че в притчите към учениците се касае за степените на едно поучаване за вътрешно молене, размишление и медитация. Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често ни показва образа на молещия се Христос. На много места се казва: "Отиде на планината да се помоли".
към текста >>

Понеже Евангелието на Лука носи характера на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено, едно медитативно настроение.
В 5 глава, 16 стих е казано: "И Той се оттегляше в пустинята и се молеше". В 6 глава, 12 стих е казано: "Пред онзи ден Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога". В 11 глава, от 1 до 4 стих е казано: "И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от учениците Му рече: Господи, научи ни да се молим". След това им дава "Отче наш". На Елеонския хълм, преди предаването, Той се моли така усърдно, че капки кръв потичат по тялото Му. Понеже Евангелието на Лука носи характера на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено, едно медитативно настроение. Ако притчите към учениците се разберат външно, те могат да ни доведат до един религиозен егоизъм, до заблуждение. Затова те трябва да се тълкуват до известна степен като духовни процеси, които стават в ученика в Пътя на неговото развитие. Това са степени в пътя на ученика. В първата притча, за просещия приятел ни е показано, че във всеки човек има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. Душата трябва да развие вътрешна активност, за да пробуди чрез молитва и медитация спящите извори на Духа.
към текста >>

Затова те трябва да се тълкуват до известна степен като духовни процеси, които стават в ученика в Пътя на неговото развитие.
В 11 глава, от 1 до 4 стих е казано: "И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от учениците Му рече: Господи, научи ни да се молим". След това им дава "Отче наш". На Елеонския хълм, преди предаването, Той се моли така усърдно, че капки кръв потичат по тялото Му. Понеже Евангелието на Лука носи характера на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено, едно медитативно настроение. Ако притчите към учениците се разберат външно, те могат да ни доведат до един религиозен егоизъм, до заблуждение. Затова те трябва да се тълкуват до известна степен като духовни процеси, които стават в ученика в Пътя на неговото развитие. Това са степени в пътя на ученика. В първата притча, за просещия приятел ни е показано, че във всеки човек има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. Душата трябва да развие вътрешна активност, за да пробуди чрез молитва и медитация спящите извори на Духа. При втората притча към учениците, за будния слуга, главното там е идеята за Второто пришествие. Чрез молитва и медитация човек събужда духовните си сили, с помощта на които може да изживее Второто пришествие.
към текста >>

Това са степени в пътя на ученика.
След това им дава "Отче наш". На Елеонския хълм, преди предаването, Той се моли така усърдно, че капки кръв потичат по тялото Му. Понеже Евангелието на Лука носи характера на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено, едно медитативно настроение. Ако притчите към учениците се разберат външно, те могат да ни доведат до един религиозен егоизъм, до заблуждение. Затова те трябва да се тълкуват до известна степен като духовни процеси, които стават в ученика в Пътя на неговото развитие. Това са степени в пътя на ученика. В първата притча, за просещия приятел ни е показано, че във всеки човек има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. Душата трябва да развие вътрешна активност, за да пробуди чрез молитва и медитация спящите извори на Духа. При втората притча към учениците, за будния слуга, главното там е идеята за Второто пришествие. Чрез молитва и медитация човек събужда духовните си сили, с помощта на които може да изживее Второто пришествие. След като казва притчата за будния слуга, Христос казва: "Бъдете, прочее, и вие будни, защото в час, когато не мислите, Човешкият Син ще дойде".
към текста >>

На онзи Бог, който като Христов Принцип трябва да даде огромен тласък на човешкото развитие и на онзи Бог, когото проповядват книжниците и фарисеите, който е застанал като пречка в пътя на човешкото развитие.
И вземайки повод от притчата, Христос казва: Защото децата на този свят са по-умни от децата на Светлината в начина на своето постъпване. Така че, според начина, по който постъпват, децата на този свят са по-умни от децата на светлината; според начина, по който те разбират създаденото положение, те са по-умни. Нечестният управител е разбрал, че ако иска да живее, трябва да направи хората да го обичат. Той е разбрал, че не може да служи на двама господари. Така казва Христос на окръжаващите, че не може да се служи на двама господари: на Бога, който живее в сърцето и на онзи Бог, за когото ви говорят книжниците и фарисеите. На онзи Бог, който като Христов Принцип трябва да даде огромен тласък на човешкото развитие и на онзи Бог, когото проповядват книжниците и фарисеите, който е застанал като пречка в пътя на човешкото развитие. Защото всичко, което в една минала епоха е било правилно и полезно за развитието, то се превръща в пречка за следващите епохи. В известен смисъл развитието се състои именно в това, че онова, което е правилно в дадена епоха, то се превръща в пречка, когато е пренесено в една по-късна епоха. Такъв е дълбокият смисъл на тази забулена притча. Но и след това кратко обяснение, тя все още е забулена. Също и притчата за молещата се вдовица и строгия съдия ще бъде разбрана правилно, когато я схванем като един вътрешен процес в човека.
към текста >>

Така разбрани, притчите на Лука към учениците очертават цялостния Път на ученика, описан от Лука, Пътят на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и медитация, изложен в притчите за учениците.
В духовната работа, която човек извършва в себе си, той се намира в постоянна промяна на отношенията между съдията - съвестта и вдовицата - душата, която се стреми към духовно развитие. Най-после съдията ще отстъпи. В притчата за поверените таланти пак е прокарана идеята за второто идване на Христос. Чрез правилна духовна работа над себе си за развиване на вътрешните духовни сили, става умножаване на поверените таланти. Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и медитация, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях и престъпление по отношение на собствената си душа. Така разбрани, притчите на Лука към учениците очертават цялостния Път на ученика, описан от Лука, Пътят на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и медитация, изложен в притчите за учениците. Така имаме: 1. Притчата за молещия се приятел ни говори за вътрешната деятелност, която човек трябва да практикува. 2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път. 3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа. 4. Притчата за молещата се вдовица ни говори за сигурността отвъд доброто и злото.
към текста >>

2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път.
Чрез правилна духовна работа над себе си за развиване на вътрешните духовни сили, става умножаване на поверените таланти. Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и медитация, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях и престъпление по отношение на собствената си душа. Така разбрани, притчите на Лука към учениците очертават цялостния Път на ученика, описан от Лука, Пътят на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и медитация, изложен в притчите за учениците. Така имаме: 1. Притчата за молещия се приятел ни говори за вътрешната деятелност, която човек трябва да практикува. 2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път. 3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа. 4. Притчата за молещата се вдовица ни говори за сигурността отвъд доброто и злото. 5. Притчата за поверените таланти ни говори, че човек трябва да работи за развиване на духовните сили и духовните органи. Във всички останали притчи, отправени към народа, също са скрити дълбоки окултни правила и методи за работа на онзи, който се стреми към духовно развитие. Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по няколко думи само за четири от притчите: Притчата за новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата за добрия самарянин и притчата за блудния син.
към текста >>

Падналото на пътя семе е паднало на физическия свят и затова го стъпкват и изяждат птиците небесни.
Старото са старите мехове, в което като се влее новото, което носи динамични сили в себе си, те ще се пукнат. Новите сили, които Христос носи със Себе Си, изискват нови форми, с които да се изразят. Не може да се прави никакъв компромис между новото, което сега навлиза в живота и старото, което в миналото е било на мястото си и е било полезно, но сега вече то представя една отживяла времето си форма, която се явява като пречка за прогреса и развитието на човечеството. Затова всички, които искат да помиряват старото с новото, нека прочетат внимателно тази притча. Притчата за Сеятеля - за нея Учителят е говорил много и между другото казва следното: Сеятелят е Божият Дух, който сее Божественото Слово. Падналото на пътя семе е паднало на физическия свят и затова го стъпкват и изяждат птиците небесни. Падналото на камениста почва и в тръните, е падналото в душевния свят, в астралния свят, където или няма почва да се развие, или е заглушено от световните грижи и умира. А падналото на добрата почва има добри условия да се развие и да даде плод. Щайнер, говорейки за тази притча, казва почти същото с по-други думи. Така Сеятелят е Божественото - духовният свят. Това Царство на Духа трябва да се влее като семе в човешките души, трябва да стане действено на земята.
към текста >>

Във всички притчи на Лука са скрити дълбоки окултни закони и методи, с които човек може да работи в Пътя на своето развитие.
По-дълбокият смисъл на тази притча е, че този блуден син е човешкият дух, който е слязъл от небето в земния свят със всичкото си богатство и го е разпилял, но в него се пробужда съзнанието и той се връща към Баща си, към Бога, Който го приема с голяма любов и се радва, че той е придобил една опитност. С това ни е показано, че за човека не е важно да има теоретическо знание, което е богатството на човешкия дух, когато е тръгнал в света, но е важна опитността, която човек може да придобие в живота. С това ни е показано, че духовният свят, Бог, оставя човека свободен даже и да прави грешки, но да придобие опитност. Затова основен закон на Битието е Свободата. Бог дава свобода на всички същества, за да могат да придобият опитност, която е концентрирано знание, опитано и проверено, а не само една теория. Във всички притчи на Лука са скрити дълбоки окултни закони и методи, с които човек може да работи в Пътя на своето развитие. Всяка притча е метод, който ни показва как да решим даден въпрос, накъде да насочим своята мисъл, за да бъдем полезни както на себе си, така и на своите ближни. Всички притчи имат за цел да ни насочат в Пътя на Любовта, да почувстваме и разберем Любовта като една сила, която се влива в света от Христос. Тя е онова семе, което Сеятелят сее в човешките души. Тя е новото вино, което не може да се налива в стари мехове, защото ще ги разпукне. Тя е показана, че се проявява в добрия самарянин, който минава за езичник, за човек, който няма учението на закона и пророците, но който носи в сърцето и душата си живата сила на Любовта.
към текста >>

Всички притчи имат за цел да ни насочат в Пътя на Любовта, да почувстваме и разберем Любовта като една сила, която се влива в света от Христос.
С това ни е показано, че духовният свят, Бог, оставя човека свободен даже и да прави грешки, но да придобие опитност. Затова основен закон на Битието е Свободата. Бог дава свобода на всички същества, за да могат да придобият опитност, която е концентрирано знание, опитано и проверено, а не само една теория. Във всички притчи на Лука са скрити дълбоки окултни закони и методи, с които човек може да работи в Пътя на своето развитие. Всяка притча е метод, който ни показва как да решим даден въпрос, накъде да насочим своята мисъл, за да бъдем полезни както на себе си, така и на своите ближни. Всички притчи имат за цел да ни насочат в Пътя на Любовта, да почувстваме и разберем Любовта като една сила, която се влива в света от Христос. Тя е онова семе, което Сеятелят сее в човешките души. Тя е новото вино, което не може да се налива в стари мехове, защото ще ги разпукне. Тя е показана, че се проявява в добрия самарянин, който минава за езичник, за човек, който няма учението на закона и пророците, но който носи в сърцето и душата си живата сила на Любовта. С това той се поставя по-горе от онези, които имат теоретическото учение на закона и пророците. Ето какво казва Учителят за притчите в Евангелията и за езика на Евангелията: "Различните притчи на Христа са казани при различни обстоятелства.
към текста >>

23. 9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея са две личности, които за пръв път се споменават във връзка с драмата на Христа и то в нейния край.
9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея са две личности, които за пръв път се споменават във връзка с драмата на Христа и то в нейния край. Първият носи кръста на Христа, а вторият снема тялото от кръста и го погребва. Ако на случката се погледне от историческа гледна точка, в това няма нищо интересно. Но ако въпросът се разгледа от едно по-дълбоко гледище, тогава ще се хвърли друга светлина върху тези двама актьори на Великата драма. Тук при Разпятието, като се почне от Тайната Вечеря и се свърши с Възкресението и Възнесението, се срещат микрокосмичното и макрокосмичното, човешкото и космич-ното, Божественото. От Тайната Вечеря до Възкресението ни се представят седем степени на Пътя на окултното развитие, които са били познати на първите християни и които те са практикували в своето окултно развитие.
към текста >>

От Тайната Вечеря до Възкресението ни се представят седем степени на Пътя на окултното развитие, които са били познати на първите християни и които те са практикували в своето окултно развитие.
Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея са две личности, които за пръв път се споменават във връзка с драмата на Христа и то в нейния край. Първият носи кръста на Христа, а вторият снема тялото от кръста и го погребва. Ако на случката се погледне от историческа гледна точка, в това няма нищо интересно. Но ако въпросът се разгледа от едно по-дълбоко гледище, тогава ще се хвърли друга светлина върху тези двама актьори на Великата драма. Тук при Разпятието, като се почне от Тайната Вечеря и се свърши с Възкресението и Възнесението, се срещат микрокосмичното и макрокосмичното, човешкото и космич-ното, Божественото. От Тайната Вечеря до Възкресението ни се представят седем степени на Пътя на окултното развитие, които са били познати на първите християни и които те са практикували в своето окултно развитие. В една от предишните глави се спрях на тези степени и обясних как се разбират те в езотеричен смисъл. Сега само ще спомена имената на тези степени, като дам някои допълнителни обяснения върху тях. 1. Измиване на нозете. 2. Бичуването. 3. Увенчаването с трънения венец.
към текста >>

Вече споменах, че Христос изнесе на историческата сцена Тайните на Мистериите и представи пред света целия Път, който изминава онзи, който се стреми към Посвещение, към Новораждане.
3. Увенчаването с трънения венец. 4. Разпятието. 5. Полагането в гроба. 6. Възкресението. 7. Възнесението. Вече споменах, че Христос изнесе на историческата сцена Тайните на Мистериите и представи пред света целия Път, който изминава онзи, който се стреми към Посвещение, към Новораждане. Това са степените, през които са минавали учениците на Мистериите, под тази или под друга форма. И сега Христос ги изнася на историческата сцена, като същевременно с това ги обновява и осветява като Път за онези, които искат да вървят съзнателно в Пътя на съвършенството. Ако следваме простото развитие на образите, виждаме как първите три степени и след това последните три степени се групират в две съвършени симетрични части на Великата драма, които стоят една над друга като две еднакви дъги на една спирала. И двата пъти ние виждаме едно велико възлизане отдолу нагоре. Първият път възлизат образите на микрокосмическата форма на човека от нозете (измиването на нозете), към гърдите (бичуването) и към главата (увенчаването с трънения венец).
към текста >>

И сега Христос ги изнася на историческата сцена, като същевременно с това ги обновява и осветява като Път за онези, които искат да вървят съзнателно в Пътя на съвършенството.
5. Полагането в гроба. 6. Възкресението. 7. Възнесението. Вече споменах, че Христос изнесе на историческата сцена Тайните на Мистериите и представи пред света целия Път, който изминава онзи, който се стреми към Посвещение, към Новораждане. Това са степените, през които са минавали учениците на Мистериите, под тази или под друга форма. И сега Христос ги изнася на историческата сцена, като същевременно с това ги обновява и осветява като Път за онези, които искат да вървят съзнателно в Пътя на съвършенството. Ако следваме простото развитие на образите, виждаме как първите три степени и след това последните три степени се групират в две съвършени симетрични части на Великата драма, които стоят една над друга като две еднакви дъги на една спирала. И двата пъти ние виждаме едно велико възлизане отдолу нагоре. Първият път възлизат образите на микрокосмическата форма на човека от нозете (измиването на нозете), към гърдите (бичуването) и към главата (увенчаването с трънения венец). Вторият път се изпълнява същия ред, обаче сега, при образите на Макрокосмоса, на възлизането нагоре, която можем да наречем макрокосмическа човешка форма, съгласно окултното схващане, че човек е малката вселена, а Вселената е големият Космичен човек. Гробът, това са краката на света.
към текста >>

И двата пъти ние виждаме едно велико възлизане отдолу нагоре.
7. Възнесението. Вече споменах, че Христос изнесе на историческата сцена Тайните на Мистериите и представи пред света целия Път, който изминава онзи, който се стреми към Посвещение, към Новораждане. Това са степените, през които са минавали учениците на Мистериите, под тази или под друга форма. И сега Христос ги изнася на историческата сцена, като същевременно с това ги обновява и осветява като Път за онези, които искат да вървят съзнателно в Пътя на съвършенството. Ако следваме простото развитие на образите, виждаме как първите три степени и след това последните три степени се групират в две съвършени симетрични части на Великата драма, които стоят една над друга като две еднакви дъги на една спирала. И двата пъти ние виждаме едно велико възлизане отдолу нагоре. Първият път възлизат образите на микрокосмическата форма на човека от нозете (измиването на нозете), към гърдите (бичуването) и към главата (увенчаването с трънения венец). Вторият път се изпълнява същия ред, обаче сега, при образите на Макрокосмоса, на възлизането нагоре, която можем да наречем макрокосмическа човешка форма, съгласно окултното схващане, че човек е малката вселена, а Вселената е големият Космичен човек. Гробът, това са краката на света. Физическият свят представя краката на Космическия човек; това е полагането в гроба. Етерната околност като място на Възкресението - това са гърдите на Космичния човек.
към текста >>

Първият път възлизат образите на микрокосмическата форма на човека от нозете (измиването на нозете), към гърдите (бичуването) и към главата (увенчаването с трънения венец).
Вече споменах, че Христос изнесе на историческата сцена Тайните на Мистериите и представи пред света целия Път, който изминава онзи, който се стреми към Посвещение, към Новораждане. Това са степените, през които са минавали учениците на Мистериите, под тази или под друга форма. И сега Христос ги изнася на историческата сцена, като същевременно с това ги обновява и осветява като Път за онези, които искат да вървят съзнателно в Пътя на съвършенството. Ако следваме простото развитие на образите, виждаме как първите три степени и след това последните три степени се групират в две съвършени симетрични части на Великата драма, които стоят една над друга като две еднакви дъги на една спирала. И двата пъти ние виждаме едно велико възлизане отдолу нагоре. Първият път възлизат образите на микрокосмическата форма на човека от нозете (измиването на нозете), към гърдите (бичуването) и към главата (увенчаването с трънения венец). Вторият път се изпълнява същия ред, обаче сега, при образите на Макрокосмоса, на възлизането нагоре, която можем да наречем макрокосмическа човешка форма, съгласно окултното схващане, че човек е малката вселена, а Вселената е големият Космичен човек. Гробът, това са краката на света. Физическият свят представя краката на Космическия човек; това е полагането в гроба. Етерната околност като място на Възкресението - това са гърдите на Космичния човек. Върхът на Небесната сфера, устроен подобно на човешката глава, това е главата на Космичния човек, Главата на света - Възнесението.
към текста >>

Вторият път се изпълнява същия ред, обаче сега, при образите на Макрокосмоса, на възлизането нагоре, която можем да наречем макрокосмическа човешка форма, съгласно окултното схващане, че човек е малката вселена, а Вселената е големият Космичен човек.
Това са степените, през които са минавали учениците на Мистериите, под тази или под друга форма. И сега Христос ги изнася на историческата сцена, като същевременно с това ги обновява и осветява като Път за онези, които искат да вървят съзнателно в Пътя на съвършенството. Ако следваме простото развитие на образите, виждаме как първите три степени и след това последните три степени се групират в две съвършени симетрични части на Великата драма, които стоят една над друга като две еднакви дъги на една спирала. И двата пъти ние виждаме едно велико възлизане отдолу нагоре. Първият път възлизат образите на микрокосмическата форма на човека от нозете (измиването на нозете), към гърдите (бичуването) и към главата (увенчаването с трънения венец). Вторият път се изпълнява същия ред, обаче сега, при образите на Макрокосмоса, на възлизането нагоре, която можем да наречем макрокосмическа човешка форма, съгласно окултното схващане, че човек е малката вселена, а Вселената е големият Космичен човек. Гробът, това са краката на света. Физическият свят представя краката на Космическия човек; това е полагането в гроба. Етерната околност като място на Възкресението - това са гърдите на Космичния човек. Върхът на Небесната сфера, устроен подобно на човешката глава, това е главата на Космичния човек, Главата на света - Възнесението. Микрокосмичният и макрокосмичният човек са устроени еднакво с техния троичен строеж, отивайки отдолу нагоре, от нозете към главата, от земните глъбини към Небесните висини.
към текста >>

Единият свят е тесен и малък, в него човек е сам - това е неговото лично, свързано с физическото тяло съществуване.
От него израства неговата земна съдба. То е Кръстът, който човек трябва да се научи да взема върху себе си. Когато човек разпери ръцете си хоризонтално и застане прав, образува кръста. Когато човек умре, кръстът на тялото се превръща във Вратар която води човека от Микрокосмоса в Макрокосмоса, от самия него в човечеството и в света. Тогава Кръстът се превръща в Праг между два свята. Единият свят е тесен и малък, в него човек е сам - това е неговото лично, свързано с физическото тяло съществуване. Другият свят е широк, голям, в него човек е във връзка и общение с цялото Творение, той се е издигнал над самия себе си. Египтяните са представяли Тайната на Кръста със свещения знак ТАО, знак подобен на ключ. Тао е Ключът, с който се отваря Вратата, която води от земния в духовния свят. Според Евангелието Кръстът, който заема средата между трите микрокосмически и макрокосмически степени, е свързан с двата нови образа в Евангелието. През първите три степени води Пътят до носенето на Кръста.
към текста >>

През първите три степени води Пътят до носенето на Кръста.
Единият свят е тесен и малък, в него човек е сам - това е неговото лично, свързано с физическото тяло съществуване. Другият свят е широк, голям, в него човек е във връзка и общение с цялото Творение, той се е издигнал над самия себе си. Египтяните са представяли Тайната на Кръста със свещения знак ТАО, знак подобен на ключ. Тао е Ключът, с който се отваря Вратата, която води от земния в духовния свят. Според Евангелието Кръстът, който заема средата между трите микрокосмически и макрокосмически степени, е свързан с двата нови образа в Евангелието. През първите три степени води Пътят до носенето на Кръста. Тук се явява първата от двете тайнствени фигури. В Евангелието е казано: "Накараха да носи кръста Му някой си Симон Киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нивата". Симон от Киринея, носителят на кръста, води от първите три степени на Макрокосмоса до Кръста. И когато е изпълнена великата среда на Драмата, когато Христос умира на кръста, явява се втората тайнствена фигура - Йосиф от Ариматея. В Евангелието е казано: "Вечерта дойде един богат човек, който се казваше Йосиф и който също беше ученик на Христа.
към текста >>

Така че, всеки човек е носител на един Кръст преди средата на своя Път.
Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея показват две от най-важните Тайни в живота на човека - въплътяването на човека, което е насочено към Кръста и освобождаването на човека от Кръста-тяло. Когато всеки човек стане Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, тези две душевни Тайни се осъществяват и въплътяват в него. Тайните, които трябва да осъществим в нашето развитие като човеци, гледайки образите на Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, са тези на носенето на Кръста и освобождаването от Кръста. При четенето на Евангелието ние трябва да се спрем на дадените там образи и да оставим те да действат на нашата душа. По такъв начин те ще пречистят душата и ще я преобразят, превръщайки я в образа, който стои пред нея. Така че, всеки човек е носител на един Кръст преди средата на своя Път. Първо човек трябва да се съедини бавно с Кръста, носейки го, преди в полунощния час да мине през Вратата на Кръста, преди там да се осъществи напълно с Мировия Кръст. И отново човекът е този, който вървейки по тесния Път, извън това отъждествяване, може да се освободи чрез снемане от Кръста, където той може сам да стане освободител от Кръста. Това става в Пътя на окултното развитие, когато човек дойде до онази степен, когато съзнателно може да излиза от тялото, когато пожелае. В стадия Симон от Киринея, както този на Йосиф от Ариматея, човек е леко свързан с Кръста. Първият път той носи Кръста.
към текста >>

И отново човекът е този, който вървейки по тесния Път, извън това отъждествяване, може да се освободи чрез снемане от Кръста, където той може сам да стане освободител от Кръста.
Тайните, които трябва да осъществим в нашето развитие като човеци, гледайки образите на Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, са тези на носенето на Кръста и освобождаването от Кръста. При четенето на Евангелието ние трябва да се спрем на дадените там образи и да оставим те да действат на нашата душа. По такъв начин те ще пречистят душата и ще я преобразят, превръщайки я в образа, който стои пред нея. Така че, всеки човек е носител на един Кръст преди средата на своя Път. Първо човек трябва да се съедини бавно с Кръста, носейки го, преди в полунощния час да мине през Вратата на Кръста, преди там да се осъществи напълно с Мировия Кръст. И отново човекът е този, който вървейки по тесния Път, извън това отъждествяване, може да се освободи чрез снемане от Кръста, където той може сам да стане освободител от Кръста. Това става в Пътя на окултното развитие, когато човек дойде до онази степен, когато съзнателно може да излиза от тялото, когато пожелае. В стадия Симон от Киринея, както този на Йосиф от Ариматея, човек е леко свързан с Кръста. Първият път той носи Кръста. Вторият път той снема тялото от Кръста. В средата самият Кръст носи прикованото на него тяло.
към текста >>

Това става в Пътя на окултното развитие, когато човек дойде до онази степен, когато съзнателно може да излиза от тялото, когато пожелае.
При четенето на Евангелието ние трябва да се спрем на дадените там образи и да оставим те да действат на нашата душа. По такъв начин те ще пречистят душата и ще я преобразят, превръщайки я в образа, който стои пред нея. Така че, всеки човек е носител на един Кръст преди средата на своя Път. Първо човек трябва да се съедини бавно с Кръста, носейки го, преди в полунощния час да мине през Вратата на Кръста, преди там да се осъществи напълно с Мировия Кръст. И отново човекът е този, който вървейки по тесния Път, извън това отъждествяване, може да се освободи чрез снемане от Кръста, където той може сам да стане освободител от Кръста. Това става в Пътя на окултното развитие, когато човек дойде до онази степен, когато съзнателно може да излиза от тялото, когато пожелае. В стадия Симон от Киринея, както този на Йосиф от Ариматея, човек е леко свързан с Кръста. Първият път той носи Кръста. Вторият път той снема тялото от Кръста. В средата самият Кръст носи прикованото на него тяло. Преди и след средата човек е носител, обаче Симон носи Кръста, а Йосиф носи тялото на Христа.
към текста >>

Първият път той носи Кръста.
Така че, всеки човек е носител на един Кръст преди средата на своя Път. Първо човек трябва да се съедини бавно с Кръста, носейки го, преди в полунощния час да мине през Вратата на Кръста, преди там да се осъществи напълно с Мировия Кръст. И отново човекът е този, който вървейки по тесния Път, извън това отъждествяване, може да се освободи чрез снемане от Кръста, където той може сам да стане освободител от Кръста. Това става в Пътя на окултното развитие, когато човек дойде до онази степен, когато съзнателно може да излиза от тялото, когато пожелае. В стадия Симон от Киринея, както този на Йосиф от Ариматея, човек е леко свързан с Кръста. Първият път той носи Кръста. Вторият път той снема тялото от Кръста. В средата самият Кръст носи прикованото на него тяло. Преди и след средата човек е носител, обаче Симон носи Кръста, а Йосиф носи тялото на Христа. Ако Кръстът е вътрешната Тайна на човешкото земно тяло, на обусловената от него съдба, носенето на Кръста е всичко, чрез което човек идва до едно истинско утвърждаване на своето въплъщение, до доброволното носене на своята съдба на Земята. Симон от Киринея не носи своя собствен кръст, а кръста на Христа.
към текста >>

Вторият път той снема тялото от Кръста.
Първо човек трябва да се съедини бавно с Кръста, носейки го, преди в полунощния час да мине през Вратата на Кръста, преди там да се осъществи напълно с Мировия Кръст. И отново човекът е този, който вървейки по тесния Път, извън това отъждествяване, може да се освободи чрез снемане от Кръста, където той може сам да стане освободител от Кръста. Това става в Пътя на окултното развитие, когато човек дойде до онази степен, когато съзнателно може да излиза от тялото, когато пожелае. В стадия Симон от Киринея, както този на Йосиф от Ариматея, човек е леко свързан с Кръста. Първият път той носи Кръста. Вторият път той снема тялото от Кръста. В средата самият Кръст носи прикованото на него тяло. Преди и след средата човек е носител, обаче Симон носи Кръста, а Йосиф носи тялото на Христа. Ако Кръстът е вътрешната Тайна на човешкото земно тяло, на обусловената от него съдба, носенето на Кръста е всичко, чрез което човек идва до едно истинско утвърждаване на своето въплъщение, до доброволното носене на своята съдба на Земята. Симон от Киринея не носи своя собствен кръст, а кръста на Христа. Мисълта за страдане, заедно с Христа, която прозвучава в посланията на Павел, ще помогне на човека да намери утвърждаването на своята лична съдба в самия себе си.
към текста >>

С тази мисъл Павел показва на хората Пътя, как да се издигнат над свързаното с тялото съзнание, как да се издигнат над себе си и как да проникнат в духовния свят, в Космоса.
Обаче не трябва да смесваме едно здраво освобождаване от тялото с едно болезнено такова. Снемането от Кръста, без то да е било предшествано от носенето на Кръста и от Разпятието на Кръста, е нещо болезнено. Много медиумични и прекалено екзалтирани душевни състояния почиват на едно преждевременно разхлабване на връзката между душата и тялото, преди още душата да е слязла напълно до основата на земното, преди да е била напълно върху Кръста на тялото. Йосиф от Ариматея снема тялото на Христа от кръста. Тук отново изпъква мисълта на апостол Павел, изразена в неговите послания за умирането заедно с Христа и за възкресението заедно с Христа. С тази мисъл Павел показва на хората Пътя, как да се издигнат над свързаното с тялото съзнание, как да се издигнат над себе си и как да проникнат в духовния свят, в Космоса. В носенето на кръста са обхванати заедно първите три от седемте степени - микрокосмическите степени на личното изпитание и пречистването. В снемането от кръста се намират като в зародиш последните три степени, когато човек се съединява с Космоса, с Великото в света. Снемането от Кръста и образът на Йосиф от Ариматея са велик символ. Освен описаното в Евангелието за Йосиф от Ариматея, преданието ни разказва следното: Йосиф от Ариматея стои под кръста със Свещената чаша в ръка, от която е пил Христос с учениците на последната Вечеря. Римският войник пробожда с копие ребрата на разпънатия Исус и Йосиф от Ариматея събира в чашата от Тайната
към текста >>

И двата пъти Йосиф от Ариматея е този, който е определен от съдбата да действа като първообраз на приемане на причастието в хода на историята.
Вечеря Христовата кръв, която бликва, примесена с вода от раната, причинена от копието. С това започва историята на Светия Граал. Копие и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго. Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия. Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото Христово, приема тялото Христово, то сцената с Граала ни показва приемането на кръвта Христова от човека. И двата пъти Йосиф от Ариматея е този, който е определен от съдбата да действа като първообраз на приемане на причастието в хода на историята. Йосиф от Ариматея е човекът от Тайната Вечеря, той приема тялото и кръвта Христови. Чрез този Космичен дар той прониква в Царството отвъд Смъртта, в Царството отвъд трите макрокосмически степени: полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Но това е Царството на освободените от тялото живот и съзнание, когато човек става господар на своето тяло, където той не е вече слуга, а заедно с Христа е господар на съдбата, господар на наследствеността. Когато чрез приемането на тялото Христово нашето тяло приема нещо от същността на Христовото тяло, то също е снето от Кръста. Когато в нас се събуди Йосиф от Ариматея и заедно с него Тайната на донесената от ангела Чаша на Граала, той ни снема от кръста и ние се научаваме, освободени от тялото, как да пристъпим в Царството на Духа.
към текста >>

По пътя на носенето на кръста, Христос се обръща към жените и им казва: "Вие, дъщери ерусалимски, не плачете над Мене, а плачете над самите вас и над вашите деца.
Пръв между апостолите той умира от мъченическа смърт, след като беше занесъл Евангелието на запад до Испания, страната на града на Граала. И четирите Евангелия говорят за Йосиф от Ариматея, а за Симон от Киринея говорят само първите три Евангелия. Йоан не говори за него. Вместо за него, той говори за Никодим, който помага на Йосиф в погребението. Забележително е, че Лука поставя до Симон от Киринея група плачещи жени. По пътя на носенето на кръста, Христос се обръща към жените и им казва: "Вие, дъщери ерусалимски, не плачете над Мене, а плачете над самите вас и над вашите деца. Защото ето, ще дойде време, когато ще казват: Блажени безплодните и тези, които не са родили и гърдите, които не са кърмили. Тогаз ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас и на хълмовете, затрупайте ни! Защото, ако правят така със суровото, дърво, какво ще стане със сухото? " (Лука; 23, от 27 стих нататък) Така Христос, носейки Своя кръст, сочи с апокалиптични, мощни слова великото носене на Кръста от човечеството, което предстои в бъдеще.
към текста >>

В общи черти и в цялост начинът, по който досега християнството е гледало на страдащия и умиращ Христос, е подобно на поведението на плачещите жени по пътя.
Защото ето, ще дойде време, когато ще казват: Блажени безплодните и тези, които не са родили и гърдите, които не са кърмили. Тогаз ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас и на хълмовете, затрупайте ни! Защото, ако правят така със суровото, дърво, какво ще стане със сухото? " (Лука; 23, от 27 стих нататък) Така Христос, носейки Своя кръст, сочи с апокалиптични, мощни слова великото носене на Кръста от човечеството, което предстои в бъдеще. В общи черти и в цялост начинът, по който досега християнството е гледало на страдащия и умиращ Христос, е подобно на поведението на плачещите жени по пътя. Но сега е потребно едно християнство, което без да изгуби личното, израства нагоре в космическото и духовното, да вижда събитията на Голгота във всичките техни подробности и пророчески образи, отнасящи се до човечеството. Някога върху цялото човечество ще дойде носенето на Кръста и Разпятието. Човечеството ще понесе своята Велика Смърт и тези, които се раждат, те се раждат за едно Велико умиране. Тогава ще се реши колко много християнски душевни сили притежава човечеството. Това, което не ще е израснало над себе си, което ще е останало затворено в границите на личното, ще загине тогава в това Велико умиране.
към текста >>

24. 9. УЧЕНИЕТО ЗА ТЯСНАТА ВРАТА И ЗА ТЕСНИЯ ПЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

9. УЧЕНИЕТО ЗА ТЯСНАТА ВРАТА И ЗА ТЕСНИЯ ПЪТ
9. УЧЕНИЕТО ЗА ТЯСНАТА ВРАТА И ЗА ТЕСНИЯ ПЪТ От седми стих на седма глава Христос започва да очертава условията и характера на Тясната Врата и Тесния Път. Той казва: "Просете и ще ви се даде! Търсете и ще намерите! Хлопайте и ще ви се отвори! Защото, който проси, приема; и който търси - намира; и който хлопа - ще му се отвори".
към текста >>

От седми стих на седма глава Христос започва да очертава условията и характера на Тясната Врата и Тесния Път.
9. УЧЕНИЕТО ЗА ТЯСНАТА ВРАТА И ЗА ТЕСНИЯ ПЪТ От седми стих на седма глава Христос започва да очертава условията и характера на Тясната Врата и Тесния Път. Той казва: "Просете и ще ви се даде! Търсете и ще намерите! Хлопайте и ще ви се отвори! Защото, който проси, приема; и който търси - намира; и който хлопа - ще му се отвори". Това са методи, по които трябва да работят умът, сърцето и волята на онзи, който иска да влезе в Тесния Път.
към текста >>

Това са методи, по които трябва да работят умът, сърцето и волята на онзи, който иска да влезе в Тесния Път.
От седми стих на седма глава Христос започва да очертава условията и характера на Тясната Врата и Тесния Път. Той казва: "Просете и ще ви се даде! Търсете и ще намерите! Хлопайте и ще ви се отвори! Защото, който проси, приема; и който търси - намира; и който хлопа - ще му се отвори". Това са методи, по които трябва да работят умът, сърцето и волята на онзи, който иска да влезе в Тесния Път. След като обяснява тази мисъл, Христос казва: "И тъй, всяко нещо, което искате да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците". Непосредствено след това, в 13-ти стих говори за Тесния Път и неговия характер. "Влезте през Тясната Врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към погибел, мнозина са които през него минават. Понеже тесни са Вратата и стеснен е Пътят, който води в Живот, и малцина са, които ги намират". Тук много ясно се говори за Пътя на окултното ученичество, за Вратата на Окултната Школа.
към текста >>

Непосредствено след това, в 13-ти стих говори за Тесния Път и неговия характер.
Търсете и ще намерите! Хлопайте и ще ви се отвори! Защото, който проси, приема; и който търси - намира; и който хлопа - ще му се отвори". Това са методи, по които трябва да работят умът, сърцето и волята на онзи, който иска да влезе в Тесния Път. След като обяснява тази мисъл, Христос казва: "И тъй, всяко нещо, което искате да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците". Непосредствено след това, в 13-ти стих говори за Тесния Път и неговия характер. "Влезте през Тясната Врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към погибел, мнозина са които през него минават. Понеже тесни са Вратата и стеснен е Пътят, който води в Живот, и малцина са, които ги намират". Тук много ясно се говори за Пътя на окултното ученичество, за Вратата на Окултната Школа. Тясната Врата е вратата на Школата и Тесният Път е Пътят на ученика, който малцина намират и малцина вървят в тях. Този Път води към Живот.
към текста >>

"Влезте през Тясната Врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към погибел, мнозина са които през него минават.
Хлопайте и ще ви се отвори! Защото, който проси, приема; и който търси - намира; и който хлопа - ще му се отвори". Това са методи, по които трябва да работят умът, сърцето и волята на онзи, който иска да влезе в Тесния Път. След като обяснява тази мисъл, Христос казва: "И тъй, всяко нещо, което искате да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците". Непосредствено след това, в 13-ти стих говори за Тесния Път и неговия характер. "Влезте през Тясната Врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към погибел, мнозина са които през него минават. Понеже тесни са Вратата и стеснен е Пътят, който води в Живот, и малцина са, които ги намират". Тук много ясно се говори за Пътя на окултното ученичество, за Вратата на Окултната Школа. Тясната Врата е вратата на Школата и Тесният Път е Пътят на ученика, който малцина намират и малцина вървят в тях. Този Път води към Живот. А широкият път е пътят на света, който води към погибел.
към текста >>

Понеже тесни са Вратата и стеснен е Пътят, който води в Живот, и малцина са, които ги намират".
Защото, който проси, приема; и който търси - намира; и който хлопа - ще му се отвори". Това са методи, по които трябва да работят умът, сърцето и волята на онзи, който иска да влезе в Тесния Път. След като обяснява тази мисъл, Христос казва: "И тъй, всяко нещо, което искате да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците". Непосредствено след това, в 13-ти стих говори за Тесния Път и неговия характер. "Влезте през Тясната Врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към погибел, мнозина са които през него минават. Понеже тесни са Вратата и стеснен е Пътят, който води в Живот, и малцина са, които ги намират". Тук много ясно се говори за Пътя на окултното ученичество, за Вратата на Окултната Школа. Тясната Врата е вратата на Школата и Тесният Път е Пътят на ученика, който малцина намират и малцина вървят в тях. Този Път води към Живот. А широкият път е пътят на света, който води към погибел. В Тесния Път човек трябва да премине през ред изпитания, които трябва да победи и трябва да превъзмогне много неща в себе си, за което е необходимо да има чистота в сърцето, концентрация на ума и диамантена воля.
към текста >>

Тук много ясно се говори за Пътя на окултното ученичество, за Вратата на Окултната Школа.
Това са методи, по които трябва да работят умът, сърцето и волята на онзи, който иска да влезе в Тесния Път. След като обяснява тази мисъл, Христос казва: "И тъй, всяко нещо, което искате да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците". Непосредствено след това, в 13-ти стих говори за Тесния Път и неговия характер. "Влезте през Тясната Врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към погибел, мнозина са които през него минават. Понеже тесни са Вратата и стеснен е Пътят, който води в Живот, и малцина са, които ги намират". Тук много ясно се говори за Пътя на окултното ученичество, за Вратата на Окултната Школа. Тясната Врата е вратата на Школата и Тесният Път е Пътят на ученика, който малцина намират и малцина вървят в тях. Този Път води към Живот. А широкият път е пътят на света, който води към погибел. В Тесния Път човек трябва да премине през ред изпитания, които трябва да победи и трябва да превъзмогне много неща в себе си, за което е необходимо да има чистота в сърцето, концентрация на ума и диамантена воля. А за да постигне човек това, от него се иска много и усилна работа.
към текста >>

Тясната Врата е вратата на Школата и Тесният Път е Пътят на ученика, който малцина намират и малцина вървят в тях.
След като обяснява тази мисъл, Христос казва: "И тъй, всяко нещо, което искате да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците". Непосредствено след това, в 13-ти стих говори за Тесния Път и неговия характер. "Влезте през Тясната Врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към погибел, мнозина са които през него минават. Понеже тесни са Вратата и стеснен е Пътят, който води в Живот, и малцина са, които ги намират". Тук много ясно се говори за Пътя на окултното ученичество, за Вратата на Окултната Школа. Тясната Врата е вратата на Школата и Тесният Път е Пътят на ученика, който малцина намират и малцина вървят в тях. Този Път води към Живот. А широкият път е пътят на света, който води към погибел. В Тесния Път човек трябва да премине през ред изпитания, които трябва да победи и трябва да превъзмогне много неща в себе си, за което е необходимо да има чистота в сърцето, концентрация на ума и диамантена воля. А за да постигне човек това, от него се иска много и усилна работа. Затова е тесен този Път, защото в него много се иска от човека.
към текста >>

Този Път води към Живот.
Непосредствено след това, в 13-ти стих говори за Тесния Път и неговия характер. "Влезте през Тясната Врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към погибел, мнозина са които през него минават. Понеже тесни са Вратата и стеснен е Пътят, който води в Живот, и малцина са, които ги намират". Тук много ясно се говори за Пътя на окултното ученичество, за Вратата на Окултната Школа. Тясната Врата е вратата на Школата и Тесният Път е Пътят на ученика, който малцина намират и малцина вървят в тях. Този Път води към Живот. А широкият път е пътят на света, който води към погибел. В Тесния Път човек трябва да премине през ред изпитания, които трябва да победи и трябва да превъзмогне много неща в себе си, за което е необходимо да има чистота в сърцето, концентрация на ума и диамантена воля. А за да постигне човек това, от него се иска много и усилна работа. Затова е тесен този Път, защото в него много се иска от човека. Но затова пък той получава в наград; Вечния Живот.
към текста >>

А широкият път е пътят на света, който води към погибел.
"Влезте през Тясната Врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към погибел, мнозина са които през него минават. Понеже тесни са Вратата и стеснен е Пътят, който води в Живот, и малцина са, които ги намират". Тук много ясно се говори за Пътя на окултното ученичество, за Вратата на Окултната Школа. Тясната Врата е вратата на Школата и Тесният Път е Пътят на ученика, който малцина намират и малцина вървят в тях. Този Път води към Живот. А широкият път е пътят на света, който води към погибел. В Тесния Път човек трябва да премине през ред изпитания, които трябва да победи и трябва да превъзмогне много неща в себе си, за което е необходимо да има чистота в сърцето, концентрация на ума и диамантена воля. А за да постигне човек това, от него се иска много и усилна работа. Затова е тесен този Път, защото в него много се иска от човека. Но затова пък той получава в наград; Вечния Живот. След това Христос казва: "Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас в овчи дрехи, а отвътре са пълни с грабеж".
към текста >>

В Тесния Път човек трябва да премине през ред изпитания, които трябва да победи и трябва да превъзмогне много неща в себе си, за което е необходимо да има чистота в сърцето, концентрация на ума и диамантена воля.
Понеже тесни са Вратата и стеснен е Пътят, който води в Живот, и малцина са, които ги намират". Тук много ясно се говори за Пътя на окултното ученичество, за Вратата на Окултната Школа. Тясната Врата е вратата на Школата и Тесният Път е Пътят на ученика, който малцина намират и малцина вървят в тях. Този Път води към Живот. А широкият път е пътят на света, който води към погибел. В Тесния Път човек трябва да премине през ред изпитания, които трябва да победи и трябва да превъзмогне много неща в себе си, за което е необходимо да има чистота в сърцето, концентрация на ума и диамантена воля. А за да постигне човек това, от него се иска много и усилна работа. Затова е тесен този Път, защото в него много се иска от човека. Но затова пък той получава в наград; Вечния Живот. След това Христос казва: "Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас в овчи дрехи, а отвътре са пълни с грабеж". - Това Христос казва на учениците, понеже те влизат във връзка с духовете, да ги различават.
към текста >>

Затова е тесен този Път, защото в него много се иска от човека.
Тясната Врата е вратата на Школата и Тесният Път е Пътят на ученика, който малцина намират и малцина вървят в тях. Този Път води към Живот. А широкият път е пътят на света, който води към погибел. В Тесния Път човек трябва да премине през ред изпитания, които трябва да победи и трябва да превъзмогне много неща в себе си, за което е необходимо да има чистота в сърцето, концентрация на ума и диамантена воля. А за да постигне човек това, от него се иска много и усилна работа. Затова е тесен този Път, защото в него много се иска от човека. Но затова пък той получава в наград; Вечния Живот. След това Христос казва: "Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас в овчи дрехи, а отвътре са пълни с грабеж". - Това Христос казва на учениците, понеже те влизат във връзка с духовете, да ги различават. Защото зад всеки пророк стоят духове. Затова Христос предупреждава тези, които тръгват в Пътя и влизат във връзка с духовния свят, да се пазят от контакта с лъжливите духове, които са облечени отвън с овчи дрехи, т.е.
към текста >>

Затова Христос предупреждава тези, които тръгват в Пътя и влизат във връзка с духовния свят, да се пазят от контакта с лъжливите духове, които са облечени отвън с овчи дрехи, т.е.
Затова е тесен този Път, защото в него много се иска от човека. Но затова пък той получава в наград; Вечния Живот. След това Христос казва: "Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас в овчи дрехи, а отвътре са пълни с грабеж". - Това Христос казва на учениците, понеже те влизат във връзка с духовете, да ги различават. Защото зад всеки пророк стоят духове. Затова Христос предупреждава тези, които тръгват в Пътя и влизат във връзка с духовния свят, да се пазят от контакта с лъжливите духове, които са облечени отвън с овчи дрехи, т.е. говорят за Любов, за братство и ред идеални работи, но са вълци в овчи кожи. Преди това в 6та глава, от 19-ти стих нататък Христос предупреждава учениците да не събират съкровища на Земята, защото където е съкровището, там ще бъде и сърцето на човека. А сърцето на ученика трябва да бъде отдадено на Бога, за да бъде чисто, за да може в него да се отрази Божественият свят и да живее Бог в него. По-нататък Христос казва: "Светило на тялото е окото. И тъй, ако окото ти е чисто, цялото тяло ще бъде чисто".
към текста >>

Човекът, който е съградил къщата си на камък, е ученикът, който е влязъл в Тесния Път и който гради на Божественото в себе си, затова всички бури, които могат да дойдат от трите свята, не могат да го разклатят.
И валя дъжд, и приидоха реките и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща и тя падна, и голямо бе нейното падане". Канарата, на която е построена къщата, е Божественото, проявено в човешката душа, в аза, затова има солидна основа. Построената на пясък къща е живот, съграден върху нисшата човешка природа, която постоянно се вълнува. Това е животът на астрала, животът на чувствата, които са в постоянно вълнение. Такъв човек не прилага учението, което му е дадено, а само се екзалтира, възхищава, но не прилага нищо от това, което му е казано. Човекът, който е съградил къщата си на камък, е ученикът, който е влязъл в Тесния Път и който гради на Божественото в себе си, затова всички бури, които могат да дойдат от трите свята, не могат да го разклатят. А този, който е съградил къщата си на пясък - това са хората, които вървят по широкия път. Те се въодушевяват от високи идеали, слушат с удоволствие да им се говори за възвишени работи, но като дойде до приложение казват: не му е дошло още времето за това.
към текста >>

А този, който е съградил къщата си на пясък - това са хората, които вървят по широкия път.
Канарата, на която е построена къщата, е Божественото, проявено в човешката душа, в аза, затова има солидна основа. Построената на пясък къща е живот, съграден върху нисшата човешка природа, която постоянно се вълнува. Това е животът на астрала, животът на чувствата, които са в постоянно вълнение. Такъв човек не прилага учението, което му е дадено, а само се екзалтира, възхищава, но не прилага нищо от това, което му е казано. Човекът, който е съградил къщата си на камък, е ученикът, който е влязъл в Тесния Път и който гради на Божественото в себе си, затова всички бури, които могат да дойдат от трите свята, не могат да го разклатят. А този, който е съградил къщата си на пясък - това са хората, които вървят по широкия път. Те се въодушевяват от високи идеали, слушат с удоволствие да им се говори за възвишени работи, но като дойде до приложение казват: не му е дошло още времето за това.
към текста >>

25. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първо имаме животът на народа с неговите 12 колена, което е последвано от живота на Исуса в кръга на 12-те апостоли и най-после животът на църквата, която според Откровението на Йоана в едно първично явление, се състои от 12 пъти по 12 хиляди души.
Ние виждаме как на Земята човечеството все повече изразходва старото Божие наследство. Проникването на Земята от Небето става обект на все по-голям копнеж, но то е още предстоящо. Евангелията рисуват идването на Небето на Земята. Най-после Деянията на апостолите описват Земята все повече проникната от Небето. Тук виждаме да се редуват три кръга, които в известно отношение са изпълнени с подобни закони на формиране. Първо имаме животът на народа с неговите 12 колена, което е последвано от живота на Исуса в кръга на 12-те апостоли и най-после животът на църквата, която според Откровението на Йоана в едно първично явление, се състои от 12 пъти по 12 хиляди души. Три различни живота се редуват един след друг, от които нито един, даже и средният, не са просто човешки. Тези три живота са свързани помежду си чрез изобилието от отражения и повторения на едно по-високо поле. В началото на всеки един от тези кръгове стои избиването на децата. Там, където започва да се развива животът на народа, става избиване на децата по заповед на фараона на Египет, от което избиване е избавен Мойсей. В началото на Евангелието стои избиването на децата по заповед на Ирода във Витлеем.
към текста >>

Погледнато изцяло, Деянията на апостолите поемат пътя на Петра към Павла.
Деянията на апостолите ни предлагат всичко, което е необходимо, за да се стигне до един възглед за световна широта на световното Християнство. Това Писание ни показва най-различните извори и места, от които са бликнали реките, които после са се разпределяли по народите и континентите. Необходимо е да се обърне внимание на това, че съставът на лицата, които носят описаните събития в началото на Деянията на апостолите, е напълно различен от тези в края. Тези, които в началото стоят на преден план, напускат един след друг сцената. Но това не е истинско изчезване, а всъщност раждането на едно особено течение, начело на което стои дадено лице. Погледнато изцяло, Деянията на апостолите поемат пътя на Петра към Павла. От средата на книгата нататък Петър вече не се споменава, след като в началото той е личността, която е на преден план. Неговото замлъкване в описанията означава раждането на Петровото Християнство в Рим. Пътят от Петър към Павел, който определя в общи черти строежът на Деянията на апостолите, означава в много отношения израстването на Християнството до неговата универсалност. Петър е представител на едно течение между много други, подобно на Яков и Йоан и много други. Напротив, Павел е въобще представител на универсалното Християнство.
към текста >>

Пътят от Петър към Павел, който определя в общи черти строежът на Деянията на апостолите, означава в много отношения израстването на Християнството до неговата универсалност.
Тези, които в началото стоят на преден план, напускат един след друг сцената. Но това не е истинско изчезване, а всъщност раждането на едно особено течение, начело на което стои дадено лице. Погледнато изцяло, Деянията на апостолите поемат пътя на Петра към Павла. От средата на книгата нататък Петър вече не се споменава, след като в началото той е личността, която е на преден план. Неговото замлъкване в описанията означава раждането на Петровото Християнство в Рим. Пътят от Петър към Павел, който определя в общи черти строежът на Деянията на апостолите, означава в много отношения израстването на Християнството до неговата универсалност. Петър е представител на едно течение между много други, подобно на Яков и Йоан и много други. Напротив, Павел е въобще представител на универсалното Християнство. Ние знаем, че Йоан е развивал своята дейност в Ефес, а Петър своята - в Рим. В тези два клона имаме Изтокът и Западът на Първичното християнство. Обаче, Павел е действал както заедно с Йоана в Ефес, така и в Рим с Петър.
към текста >>

Тогава в него се е проявявала Божествената същност на човека и квинтесенцията на гръцката култура - развитие на истинската човечност, е намерила тук своето осъществяване.
Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери едва в бъдеще. Павловото виждане пред Дамаск е било една предтеча на едно ново етерно ясновидство, в което човечеството ще навлезе в близко бъдеще, след като е изгубило последните останки от старите ясновидски дарби. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото, и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало то него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и в такъв вид стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на ангел. Тогава в него се е проявявала Божествената същност на човека и квинтесенцията на гръцката култура - развитие на истинската човечност, е намерила тук своето осъществяване. В своите скулптурни работи гърците са изобразявали човешката форма, за да добият чрез това представа за Боговете. Тук, в случая, един човек постига чрез чиста човечност да бъде образ на едно ангелско същество и да излъчва от себе си ангелската същност. По рождение Стефан е бил юдеин, но произхождал от гръцките области. Неговият майчин език трябва да е бил гръцкият, както и неговото име, което означава Венец или Корона. Това, което гърците искаха да изразят като ознаменуваха повишената човечност на победителя чрез увенчаване с венец, тук е осъществено по вътрешен начин.
към текста >>

След смъртта на Стефан за пръв път тръгват по-голям брой хора, за да разнесат Евангелието по света.
Това, което гърците искаха да изразят като ознаменуваха повишената човечност на победителя чрез увенчаване с венец, тук е осъществено по вътрешен начин. В троичността на основните събития: Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред Дамаск, става видим основният строеж на Деянията на апостолите. Първите три от четирите големи Деяния се изживяват в тези три събития. Не трябва да се мисли, че апостолите са тръгнали по света като апостоли веднага след изживяването на Петдесетница. Първият тласък за мисионерска дейност е създаден не от небесното събитие, а от тежката съдба. След смъртта на Стефан за пръв път тръгват по-голям брой хора, за да разнесат Евангелието по света. И ние виждаме Петър да остава в Ерусалим повече от десет години след събитието на Петдесетница, преди да тръгне по света като апостол. Събитието на освобождаването на Петър от тъмницата, за което се разказва в 12-те глава, става през 44-та година. В първия раздел на Деянията на апостолите ни се описват Възнесението и слизането на Светия Дух. Във втория раздел се описва убиването на Стефан и на стария Яков и началото на гонението, което става причина апостолите постепенно да се пръснат по света. Третият раздел на Деянията на апостолите е най-обширен.
към текста >>

Такова е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията на апостолите.
Във втория раздел се описва убиването на Стефан и на стария Яков и началото на гонението, което става причина апостолите постепенно да се пръснат по света. Третият раздел на Деянията на апостолите е най-обширен. Тук ръководните личности преминават през свое вътрешно преобразяване. И всички тези съдби на преобразяване се групират около великото събитие на преобразяването пред Дамаск. Има някои сцени, които Деянията често повтарят. Такова е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията на апостолите. Първо го намираме в 9-та глава като част от едно продължаващо събитие, което самата книга излага. Но след това Павел го споменава още два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в третата част на Деянията на апостолите. Двете повторения се намират в четвъртата част. Друго едно събитие, което е описано два пъти в големи подробности, е видението, което Петър е имал в Попия и което го подготвя за неговата среща с римския управител Кор- нилий от Кесария.
към текста >>

Но след това Павел го споменава още два пъти в своите речи.
Тук ръководните личности преминават през свое вътрешно преобразяване. И всички тези съдби на преобразяване се групират около великото събитие на преобразяването пред Дамаск. Има някои сцени, които Деянията често повтарят. Такова е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията на апостолите. Първо го намираме в 9-та глава като част от едно продължаващо събитие, което самата книга излага. Но след това Павел го споменава още два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в третата част на Деянията на апостолите. Двете повторения се намират в четвъртата част. Друго едно събитие, което е описано два пъти в големи подробности, е видението, което Петър е имал в Попия и което го подготвя за неговата среща с римския управител Кор- нилий от Кесария. То принадлежи към вътрешните преобразявания, през които Петър трябваше да мине. Интересно е, че решаващите промени в душата на Петър започват едва след изживяването на Павел пред Дамаск.
към текста >>

Друго едно събитие, което е описано два пъти в големи подробности, е видението, което Петър е имал в Попия и което го подготвя за неговата среща с римския управител Кор- нилий от Кесария.
Такова е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията на апостолите. Първо го намираме в 9-та глава като част от едно продължаващо събитие, което самата книга излага. Но след това Павел го споменава още два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в третата част на Деянията на апостолите. Двете повторения се намират в четвъртата част. Друго едно събитие, което е описано два пъти в големи подробности, е видението, което Петър е имал в Попия и което го подготвя за неговата среща с римския управител Кор- нилий от Кесария. То принадлежи към вътрешните преобразявания, през които Петър трябваше да мине. Интересно е, че решаващите промени в душата на Петър започват едва след изживяването на Павел пред Дамаск. Неговото пробуждане е започнало още на Петдесетница, но още не е напълно преобразен. Отначало той е несамостоятелен и затова го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан. Едва след изживяването на Павел пред Дамаск Петър намира вече пътя на своята самостоятелна дейност.
към текста >>

Едва след изживяването на Павел пред Дамаск Петър намира вече пътя на своята самостоятелна дейност.
Друго едно събитие, което е описано два пъти в големи подробности, е видението, което Петър е имал в Попия и което го подготвя за неговата среща с римския управител Кор- нилий от Кесария. То принадлежи към вътрешните преобразявания, през които Петър трябваше да мине. Интересно е, че решаващите промени в душата на Петър започват едва след изживяването на Павел пред Дамаск. Неговото пробуждане е започнало още на Петдесетница, но още не е напълно преобразен. Отначало той е несамостоятелен и затова го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан. Едва след изживяването на Павел пред Дамаск Петър намира вече пътя на своята самостоятелна дейност. Между Петър и Павел е имало много добри отношения. Отначало Павел не намира никакво разбиране от страна на Петър и апостолите. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно. След това е срещата с Корнилий. С това той отстъпва от юдейския закон, като влиза в дома на римлянина.
към текста >>

И гой пръв скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдействого.
Между Петър и Павел е имало много добри отношения. Отначало Павел не намира никакво разбиране от страна на Петър и апостолите. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно. След това е срещата с Корнилий. С това той отстъпва от юдейския закон, като влиза в дома на римлянина. И гой пръв скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдействого. Петър покръства хората на Корнилий. След като веднъж събитието пред Дамаск беше станало, навсякъде рамките на юдействого стават вече тесни за Християнството. Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот. Заключението на вътрешното освобождаване, което Петър намира, е отбелязано от неговото освобождаване от тъмницата чрез ангела, за което се разказва в 12-та глава. Дванадесета глава е важна с това, че по времето, което описва, стават важни събития.
към текста >>

Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот.
След това е срещата с Корнилий. С това той отстъпва от юдейския закон, като влиза в дома на римлянина. И гой пръв скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдействого. Петър покръства хората на Корнилий. След като веднъж събитието пред Дамаск беше станало, навсякъде рамките на юдействого стават вече тесни за Християнството. Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот. Заключението на вътрешното освобождаване, което Петър намира, е отбелязано от неговото освобождаване от тъмницата чрез ангела, за което се разказва в 12-та глава. Дванадесета глава е важна с това, че по времето, което описва, стават важни събития. По това време, през 44~та година, настава голям глад, избухва бунт, в течение на който Ирод заповядва да обезглавят Якова, брата на Йоана. Това е било през страстната седмица, може би на страстен петък, когато апостолите и общностга били вглъбени в спомена за смъртта на Христа. Скръбта за Христа била повишена чрез една настояща скръб.
към текста >>

По това време Павел и Варнава са се били върнали вече от своето първо пътуване и сега трябва да се реши въпроса, дали езичниците, които приемат Християнството, трябва да преминат през юдейството или не.
Отблясъка от изживяването с ангела, което Петър е имал, преминава сега върху всички. Тук е и младият Марко. От всичко, което става наоколо, в неговата душа става голямо преобразяване. Предполага се, че и Петър след това е напуснал Ерусалим, след апостолския събор, за което се говори в 12-та глава, и е заминал за Рим. Така освобождаването от външната тъмница е било едно освобождаване и на вътрешен план от традицията, която постоянно го потискала. По това време Павел и Варнава са се били върнали вече от своето първо пътуване и сега трябва да се реши въпроса, дали езичниците, които приемат Християнството, трябва да преминат през юдейството или не. Петър беше решил вече този въпрос за себе си със случая с Корнилий. След него цялото апостолско събрание трябваше да се справи с този въпрос, за да не пречат на световната широта, която Първичното християнство трябваше да добие и за което ратуваше Павел. В третата част на Деянията на апостолите е поместено само първото пътешествие на Павел. По това време той вече е действал мощно като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, което беше получило такъв мощен тласък при случката пред Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите.
към текста >>

В третата част на Деянията на апостолите е поместено само първото пътешествие на Павел.
Предполага се, че и Петър след това е напуснал Ерусалим, след апостолския събор, за което се говори в 12-та глава, и е заминал за Рим. Така освобождаването от външната тъмница е било едно освобождаване и на вътрешен план от традицията, която постоянно го потискала. По това време Павел и Варнава са се били върнали вече от своето първо пътуване и сега трябва да се реши въпроса, дали езичниците, които приемат Християнството, трябва да преминат през юдейството или не. Петър беше решил вече този въпрос за себе си със случая с Корнилий. След него цялото апостолско събрание трябваше да се справи с този въпрос, за да не пречат на световната широта, която Първичното християнство трябваше да добие и за което ратуваше Павел. В третата част на Деянията на апостолите е поместено само първото пътешествие на Павел. По това време той вече е действал мощно като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, което беше получило такъв мощен тласък при случката пред Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите. Там се описва, че Павел преминавал от Азия в Европа /16-та глава/. С това му се отваря път към човечеството. Раздаването на Духа на човечеството започва там, когато Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските съдби.
към текста >>

За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите.
По това време Павел и Варнава са се били върнали вече от своето първо пътуване и сега трябва да се реши въпроса, дали езичниците, които приемат Християнството, трябва да преминат през юдейството или не. Петър беше решил вече този въпрос за себе си със случая с Корнилий. След него цялото апостолско събрание трябваше да се справи с този въпрос, за да не пречат на световната широта, която Първичното християнство трябваше да добие и за което ратуваше Павел. В третата част на Деянията на апостолите е поместено само първото пътешествие на Павел. По това време той вече е действал мощно като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, което беше получило такъв мощен тласък при случката пред Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите. Там се описва, че Павел преминавал от Азия в Европа /16-та глава/. С това му се отваря път към човечеството. Раздаването на Духа на човечеството започва там, когато Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските съдби. Четвъртото пътешествие на Павел отново има повече съдбоносен характер, подобно на първото. Обаче той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим.
към текста >>

С това му се отваря път към човечеството.
След него цялото апостолско събрание трябваше да се справи с този въпрос, за да не пречат на световната широта, която Първичното християнство трябваше да добие и за което ратуваше Павел. В третата част на Деянията на апостолите е поместено само първото пътешествие на Павел. По това време той вече е действал мощно като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, което беше получило такъв мощен тласък при случката пред Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите. Там се описва, че Павел преминавал от Азия в Европа /16-та глава/. С това му се отваря път към човечеството. Раздаването на Духа на човечеството започва там, когато Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските съдби. Четвъртото пътешествие на Павел отново има повече съдбоносен характер, подобно на първото. Обаче той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим.
към текста >>

Четвъртото пътешествие на Павел отново има повече съдбоносен характер, подобно на първото.
По това време той вече е действал мощно като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, което беше получило такъв мощен тласък при случката пред Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите. Там се описва, че Павел преминавал от Азия в Европа /16-та глава/. С това му се отваря път към човечеството. Раздаването на Духа на човечеството започва там, когато Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските съдби. Четвъртото пътешествие на Павел отново има повече съдбоносен характер, подобно на първото. Обаче той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим.
към текста >>

Обаче той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим.
За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите. Там се описва, че Павел преминавал от Азия в Европа /16-та глава/. С това му се отваря път към човечеството. Раздаването на Духа на човечеството започва там, когато Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските съдби. Четвъртото пътешествие на Павел отново има повече съдбоносен характер, подобно на първото. Обаче той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим.
към текста >>

26. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Йоан ни е показал и един Път на Християнско посвещение.
Това е едно от най-великите и най-дълбоките Откровения, които някога човек в плът е получавал и съдържа в себе си дълбоките Тайни на Божествената Мъдрост. И би било голямо тщеславие да мисли някой обикновен човек, че може да проникне във всички Тайни, за които говори Откровението. Мнозина са правили опит за тълкуване му в течение на развитието на човечеството, но те обикновено се придържат към първия и втория начин на разглеждане на такива книги, а много малко опити за разглеждане на Откровението има по третия начин. Такъв опит е направил Щайнер, като е разгледал Апокалипсиса във връзка с Духовната наука и намира в него изнесена Окултната наука в символи. Едновременно с излагането на Окултната наука с езика на символите, Св. Йоан ни е показал и един Път на Християнско посвещение. Защото, както видяхме от по-раншните изложения, след слизането на Христа на Земята и самият метод на Посвещението се изменя. В своето изложение Св. Йоан си служи с три метода на работа, с които си служи Окултната наука при изследване на духовните светове: имагинация, инспирация и интуиция. Според Окултната наука целият сетивен свят и живот, които ни обкръжават, са физиономия на една невидима реалност, на една Божествена действителност. Както лицето на човека е израз на неговия вътрешен живот, така и физическият свят и живот са израз на едно Божествено съществуване.
към текста >>

Светло-белият кон представя много ранното състояние на развитие на човешката душа, когато тя излиза от Божествения свят и поема дългия път на своето развитие.
Печатите, които се отварят последователно, представят развитието на културите в Шестата раса, а седемте Тръби представят развитието на Седмата раса с нейните подраси, когато небесният свят ще намери своето физическо отражение на Земята. Затова ангелит е е Тръбите представят хармонията на сферите - небесният свят. Ангелите, които тръбят, представят първични духовни есенции на световните явления, а самите Тръби и звукове представят силите, които се изявяват в света от тези първични есенции и с чието съдействие съществата и нещата се съграждат и поддържат в техния растеж и развитие. Ездачите, които се явяват при разкриване на различните Печати, освен това, което казах, отбелязват главните етапи, през които минава един човешки индивид в течение на своето развитие. Това развитие е представено в астралния свят, който е свят на образите, като ездачите на коне. Светло-белият кон представя много ранното състояние на развитие на човешката душа, когато тя излиза от Божествения свят и поема дългия път на своето развитие. Огнено-червеният кон се отнася до онази фаза в развитието на душата, когато в нея са се пробудили ред противоположни сили и тя е в една вътрешна борба. Черният кон съответства на това състояние на душата, когато тя е потънала дълбоко във физическия свят, когато тя е, така да се каже, омотана в материята. А бледият кон, което е крив превод и всъщност е блестящо-зелен кон, представя една узряла душа, която добива власт над тялото. Светлозеленият цвят в случая се явява като сила, която работи отвътре навън и дава външен израз на живота на душата. Образът на четирите животни, които са дадени и от пророк Езекиил, които се намират отразени и в египетския Сфинкс, представят един от първите еволюционни стадии на човечеството.
към текста >>

Защото когато в Писанието се говори, че Църквата е тяло на Христа, се разбира от една страна човечеството в неговата целокупност, а в по-тесен смисъл - това е Бялото Братство.
Но още в началото на Християнството екзотеричната мисъл не е била в състояние да разбере Езотеричното християнство, представено в Апокалипсиса. Затова още от ранното Християнство са разбирали Апокалипсиса буквално, вярвали са, че събитията, за които се говори, ще се развият във физическия свят. Вярно е, че на всяко духовно събитие отговаря едно физическо явление или събитие, но въпросът е, в течение на какво време ще се изявят тези физически събития. Това е грешката на тълкувателите на миналото... Защото Апокалипсисът, който говори за развитието на човека, човечеството и Вселената, засяга и физическата страна на това развитие, но въпрос е за времето. Нещата не трябва да се отнасят само до развитието на Християнската Църква, но до развитието на човечеството. Защото когато в Писанието се говори, че Църквата е тяло на Христа, се разбира от една страна човечеството в неговата целокупност, а в по-тесен смисъл - това е Бялото Братство. В 12-то столетие Йоахим дьо Флор е дал едно знаменито изяснение върху Апокалипсиса. Той открил, че в него се съдържат Тайните на Езотеричното християнство. Той също е показал, че външното Християнство винаги се е стремило да задуши Езотеричното християнство. От това се е родила идеята, че папската църква, която е само външната страна на Християнството, е представител на Антихриста, защото тя подтиска и преследва духовното, Езотеричното християнство. Тази идея на Йоахим дьо Флор се възприема от някои францисканци, които виждаха в папата един вид символ на Антихриста.
към текста >>

На друго място Учителя казва: "Нарядите, които ви давам, са Път към Посвещение." А нарядите се състоят от молитви, песни и стихове от Писанието за размишление.
Вие трябва да работите чрез тези неща, за да се научите да се концентрирате. Да се научите да се концентрирате, което ще го придобиете с големи усилия. Не мислете, че е лесно да се научите да се концентрирате. "За да се концентрира човек, трябва да бъде търпелив. Без размишление за Великото и Красивото вие не можете да се повдигнете нито на един милиметър." На друго място Учителя казва: "Нарядите, които ви давам, са Път към Посвещение." А нарядите се състоят от молитви, песни и стихове от Писанието за размишление. И за всички тези неща се изисква концентрация на мисълта. По този начин, като работи чрез мисълта си при концентрация, размишление, човек пречиства астралното си тяло и развива органите за възприятие в него. Това се е наричало в древните Мистерии очистване или катарзис. Когато вече органите са образувани в астралното тяло, предприема се втората стъпка на Посвещението - всички тези органи, изработени в астралното тяло, да бъдат отпечатани в етерното тяло, също така, както един печат се отпечатва върху восък. Тази втора стъпка при Посвещението се нарича просветление.
към текста >>

27. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Един път виждаме как волът и оселът са водени на водопой.
В Христа имаме равновесието на света. След изцеляването на схванатата жена Христос казва на фарисеите: „Не развързва ли всеки от вас вола или осела от яслата в съботен ден и ги води на водопой? " /13,15/. След изцелението на красничавия Той казва: „Кой от вас, ако падне волът или оселът му в кладенеца, не ще го извади в съботен ден? " /14,5/. Един път виждаме как волът и оселът са водени на водопой. Това става в преносен смисъл, когато Христос изцелява схванатата жена. Друг път виждаме, как волът и оселът са освободени от премного вода. Това става отново в преносен смисъл, когато Христос изцелява красничавия. Оттук се вижда каква дълбочина е скрита в тези наглед прости думи. От този пример се вижда, как Христос разобличава и противодейства на двете тенденции на Злото.
към текста >>

Друг път виждаме, как волът и оселът са освободени от премного вода.
" /13,15/. След изцелението на красничавия Той казва: „Кой от вас, ако падне волът или оселът му в кладенеца, не ще го извади в съботен ден? " /14,5/. Един път виждаме как волът и оселът са водени на водопой. Това става в преносен смисъл, когато Христос изцелява схванатата жена. Друг път виждаме, как волът и оселът са освободени от премного вода. Това става отново в преносен смисъл, когато Христос изцелява красничавия. Оттук се вижда каква дълбочина е скрита в тези наглед прости думи. От този пример се вижда, как Христос разобличава и противодейства на двете тенденции на Злото. Такива примери има още много в Евангелието на Лука. Първото изцеление става в синагогата.
към текста >>

Тук ние виждаме как Исус действително е паднал в ръцете на хората, виждаме Го във властта на три фигури и течения, които представляват един вид квинтесенцията на цялото човечество - на ариманическото течения на Кайяфа, на римското течение на Пилат, и на луциферическо-то течение на Ирода.
Тук Пилат, римлянин, стои между луциферически пламтящият едомитин Ирод и ариманически студеносърдечния юдеин Кайяфа. Трите кръста на Голгота хвърлят своите сенки напред в образа на представителите на онези течения на човечеството, на които се пада ролята да издигнат кръста на Христа. Ариманически черното на Кайяфа и луциферически червеното на Ирод се отразяват в бялата тога на римлянина Пилат, който е една от най-вълнуващите фигури в човешката история. Евангелията на Матея, Марко и Йоана ни описват двойния съд над Исуса: пред Кайяфа и пред Пилата. Евангелието на Лука ни описва тройния съд: Исус пред Кайяфа, пред Пилата и пред Ирода. Тук ние виждаме как Исус действително е паднал в ръцете на хората, виждаме Го във властта на три фигури и течения, които представляват един вид квинтесенцията на цялото човечество - на ариманическото течения на Кайяфа, на римското течение на Пилат, и на луциферическо-то течение на Ирода. Христос е принесен на Олтара на човечеството. В двореца на първосвещеника Христос стои срещу студените сили на лъжата и смъртта. В Евангелието на Матея е казано: "Първосвещениците и старейшините и целият свят търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го убият." /Матея 26;59/. Тук ни е показано, че тези хора са служители на Ариман, на Сатаната, на старовременната Змия, която изкуси първите хора, който е баща на лъжата. В случая не Кайяфа и лъжливите свидетели лъжат, а Ариман, духът на измамата, лъже чрез тях.
към текста >>

28. 1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ При разглеждането на какъвто и да е проблем, при познанието се пристъпва от различни гледища. Според едно схващане, което претендира за научност, всички прояви в пътя на историческото развитие са обусловени от икономическите и социални условия на дадена епоха. Създаването на известни социално-икономически условия дава възможност за пораждането на едно или друго явление или движение в живота на човечеството, за раждането на една философска, религиозна или политическа школа. Това е материалистическото схващане. Другото схващане е така нареченото идеалистическо схващане, според което известна идея се ражда в ума на някой гений, който я предава на даден кръг от хора, които постепенно я правят достояние на широките народни маси.
към текста >>

Според едно схващане, което претендира за научност, всички прояви в пътя на историческото развитие са обусловени от икономическите и социални условия на дадена епоха.
1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ При разглеждането на какъвто и да е проблем, при познанието се пристъпва от различни гледища. Според едно схващане, което претендира за научност, всички прояви в пътя на историческото развитие са обусловени от икономическите и социални условия на дадена епоха. Създаването на известни социално-икономически условия дава възможност за пораждането на едно или друго явление или движение в живота на човечеството, за раждането на една философска, религиозна или политическа школа. Това е материалистическото схващане. Другото схващане е така нареченото идеалистическо схващане, според което известна идея се ражда в ума на някой гений, който я предава на даден кръг от хора, които постепенно я правят достояние на широките народни маси. Така са се родили различните религии и философски школи. Тук се прави разлика между произхода на религиите, които са плод на Откровение, и на различните философски школи и научни системи.
към текста >>

Духовното Слънце със своите седем лъча се проявява в това Велико Братство, което пътува по света и носи кулутра-та.
И тези седем лъча както на физическата, така и на духовната светлина са резултат на седем категории духовни Същества, които образуват съвкупността на духовното Слънце. Всички творчески йерархии, които действат в Космоса са дванадесет, но пет от тях са, така да се каже тил. неактивни в обективния свят и затова техните лъчи са един вид като скрити, непроявени, а седем други са активни в обективния свят и затова техните енергии се проявяват и чрез седемте лъча на видимата бяла светлина. Това Слънце, което ние виждаме и което влияе на Земята, е проявление и израз на духовното Слънце. То е, така да се каже, проекция на духовното Слънце и носител на енергиите и светлината на това духовно Слънце. Духовното Слънце със своите седем лъча се проявява в това Велико Братство, което пътува по света и носи кулутра-та. Всеки лъч създава специфични условия за определена психична дейност. Както физическите цветни лъчи на Слънцето произвеждат различно действие, макар че това не е още напълно познато на съвременната наука, седемте лъча, обединени в бялата светлина създават условия, каквито създава Слънцето напролет, когато изпраща своята топлина и светлина към Земята. В така създадените условия всеки лъч проектира своите енергии и произвежда, според своето естество, специфичен психичен живот, изразен в определени идеи и изживявания. Затова в дейността на Братството в дадена епоха не трябва да търсим само една еднообразна дейност, изразена в едно определено движение, но ще се изяви в разнообразен духовен живот. Както Слънцето, като дойде напролет не събужда само едно цвете от един вид, но събужда всички цветя и цялата растителност, така и духовното Слънце, като започне да действа в дадена област, събужда всички възможности, които съществуват в потенциално състояние в душите на хората в дадена епоха.
към текста >>

Всичко ценно и възвишено, което е дало човечеството в пътя на своето развитие, е дадено от представителите на Бялото Братство ".
Затова в дейността на Братството в дадена епоха не трябва да търсим само една еднообразна дейност, изразена в едно определено движение, но ще се изяви в разнообразен духовен живот. Както Слънцето, като дойде напролет не събужда само едно цвете от един вид, но събужда всички цветя и цялата растителност, така и духовното Слънце, като започне да действа в дадена област, събужда всички възможности, които съществуват в потенциално състояние в душите на хората в дадена епоха. Затова, когато в дадена епоха действа определен клон на Бялото Братство, се пораждат различни духовни идеи и движения, които в основата си са единни, но външно се проявяват под различни форми, според манталитета на хората. Така в началото на дейността на третия клон на Братството се поражда движението на манихеите, на гностиците, след това движението на исихастите - мистично движение в Мала Азия, събужда се също течението на древната херметична школа, мохамеданството и най-после се изявява в богомилството и розенкройцерството. Изхождайки от това гледище, Учителя казва:" В развитието на бялата раса Бялото Братство е изпратило три клона, които са породили и развили културата в различните страни и епохи в развитието на човечеството. Всичко ценно и възвишено, което е дало човечеството в пътя на своето развитие, е дадено от представителите на Бялото Братство ". Това Учителя е изразил и с мисълта, която въвеждам като мото на книгата:" В света има едно Братство, което пътува по света и носи културата. Там, където то действа, има култура и всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство е Христос ". А в другото мото Учителя казва:" Христос е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи. Toй е невидим двигател на целия духовен живот и опит на човека и човечеството ".
към текста >>

Това Учителя е изразил и с мисълта, която въвеждам като мото на книгата:" В света има едно Братство, което пътува по света и носи културата.
Както Слънцето, като дойде напролет не събужда само едно цвете от един вид, но събужда всички цветя и цялата растителност, така и духовното Слънце, като започне да действа в дадена област, събужда всички възможности, които съществуват в потенциално състояние в душите на хората в дадена епоха. Затова, когато в дадена епоха действа определен клон на Бялото Братство, се пораждат различни духовни идеи и движения, които в основата си са единни, но външно се проявяват под различни форми, според манталитета на хората. Така в началото на дейността на третия клон на Братството се поражда движението на манихеите, на гностиците, след това движението на исихастите - мистично движение в Мала Азия, събужда се също течението на древната херметична школа, мохамеданството и най-после се изявява в богомилството и розенкройцерството. Изхождайки от това гледище, Учителя казва:" В развитието на бялата раса Бялото Братство е изпратило три клона, които са породили и развили културата в различните страни и епохи в развитието на човечеството. Всичко ценно и възвишено, което е дало човечеството в пътя на своето развитие, е дадено от представителите на Бялото Братство ". Това Учителя е изразил и с мисълта, която въвеждам като мото на книгата:" В света има едно Братство, което пътува по света и носи културата. Там, където то действа, има култура и всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство е Христос ". А в другото мото Учителя казва:" Христос е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи. Toй е невидим двигател на целия духовен живот и опит на човека и човечеството ". Тези две мисли на Учителя потвърждават идеята, че всичко велико и възвишено.
към текста >>

което човечеството е създало в пътя на своето развитие, е дело на Бялото Братство.
Там, където то действа, има култура и всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство е Христос ". А в другото мото Учителя казва:" Христос е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи. Toй е невидим двигател на целия духовен живот и опит на човека и човечеството ". Тези две мисли на Учителя потвърждават идеята, че всичко велико и възвишено. което човечеството е създало в пътя на своето развитие, е дело на Бялото Братство. В различните културни епохи Белите Братя са работили по различен начин, според степента на развитието на народа, в който работят и според задачите, които се дават на дадена културна епоха. Всички религии на човечеството, всичката философия и наука, цялото изкуство, които са се развили в човечеството, е плод на представителите на Бялото Братство. И затова Учителя казва:" В развитието на бялата раса Бялото Братство е дало три клона. И трите клона са живели дълго време в Египет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли оттам в различни времена. "
към текста >>

"Третия клон можем да наречем Богомилски в тесен смисъл на думата или Български.
И трите клона са били в Индия, само че са излезли оттам в различни времена. " "Първия клон можем да наречем Египетски. Той отива от Египет в Персия, Гърция, Рим и т.н." "Втория клон можем да наречем Палестински или Есейски. Той от Египет отива в Палестина и в християнската епоха отива в Рим, Англия, Германия и т.н." "Третия клон можем да наречем Богомилски в тесен смисъл на думата или Български. Той от Египет отива в Индия, оттам в Персия, Арабия. Сирия, Мала Азия, България". "Учениците на Всемирното Бяло Братство в днешната епоха представляват сбор от трите клона. Сега в България работят и трите клона". "Тези три клона - Египетски, Палестински и Богомилски - идват от едно по-високо място".
към текста >>

Това духовно Братство, със своето присъствие в дадена епоха или дадено място, със светлината и топлината, и въобще с духовните сили, които носи, създава подходящи условия, за да подготви по вътрешен път душите, за да могат да приемат духовните импулси, предавани външно от Учениците на Бялото Братство.
От своя страна те със светлината, която получават от Христа, насочват развитието на ума на европейския човек, което е задача на Западноевропейската култура. От тези окултно-мистични Братства, които са съществували в течение на развитието на цялата Европейска култура, излизат всички импулси и всички работници в различните области на културата. Оттук излизат духовните Учители и Ръководители на европейското човечество: оттук излизат мислителите, философите, учените, хората на изкуството и социалните реформатори, които от своя страна са предавали светлината, която са приели, на широките народни маси. Така се осъществява развитието на културата. Но зад цялата тази външна дейност стои едно невидимо духовно Братство- което се изявява на физическия свят чрез един от своите членове като Велик Посветен, който образува известно окултно-мистично Братство на физическия свят. Това духовно Братство, със своето присъствие в дадена епоха или дадено място, със светлината и топлината, и въобще с духовните сили, които носи, създава подходящи условия, за да подготви по вътрешен път душите, за да могат да приемат духовните импулси, предавани външно от Учениците на Бялото Братство. Както Слънцето напролет носи условия за проявите на живота във външния свят, така и тези Братства, които са лъчи от духовното Слънце на света, създават условия за проявите на всички дарби, способности и добродетели, вложени в човешките души. Но понеже както в Космоса, така и в процеса на историческото развитие на човечеството действат два Принципа, то редом с представителите на Бялото Братство, които са носители на така наречения Втори принцип, израз на който в Битието е Христос, действат и представители на Първия принцип, които винаги се стремят да използват импулсите на Бялото Братство за свои цели. Те са агенти на така нареченото Черно братство, което има специфични разбирания за живота, откъдето произтичат и методите на тяхната дейност. Докато Бялото Братство се стреми да пробуди съзнанието на хората, за да съзнаят какви трябва да бъдат отношенията помежду им, както и към Първата Причина, то агентите на Черното братство имат разбирането, че по пътя на насилието и външното организиране на хората могат да ги заставят да живеят по един или друг начин. Така че в историческото развитие на човечеството действат два Принципа - Принципът на Любовта и Принципът на външното ограничение и насилието.
към текста >>

Докато Бялото Братство се стреми да пробуди съзнанието на хората, за да съзнаят какви трябва да бъдат отношенията помежду им, както и към Първата Причина, то агентите на Черното братство имат разбирането, че по пътя на насилието и външното организиране на хората могат да ги заставят да живеят по един или друг начин.
Но зад цялата тази външна дейност стои едно невидимо духовно Братство- което се изявява на физическия свят чрез един от своите членове като Велик Посветен, който образува известно окултно-мистично Братство на физическия свят. Това духовно Братство, със своето присъствие в дадена епоха или дадено място, със светлината и топлината, и въобще с духовните сили, които носи, създава подходящи условия, за да подготви по вътрешен път душите, за да могат да приемат духовните импулси, предавани външно от Учениците на Бялото Братство. Както Слънцето напролет носи условия за проявите на живота във външния свят, така и тези Братства, които са лъчи от духовното Слънце на света, създават условия за проявите на всички дарби, способности и добродетели, вложени в човешките души. Но понеже както в Космоса, така и в процеса на историческото развитие на човечеството действат два Принципа, то редом с представителите на Бялото Братство, които са носители на така наречения Втори принцип, израз на който в Битието е Христос, действат и представители на Първия принцип, които винаги се стремят да използват импулсите на Бялото Братство за свои цели. Те са агенти на така нареченото Черно братство, което има специфични разбирания за живота, откъдето произтичат и методите на тяхната дейност. Докато Бялото Братство се стреми да пробуди съзнанието на хората, за да съзнаят какви трябва да бъдат отношенията помежду им, както и към Първата Причина, то агентите на Черното братство имат разбирането, че по пътя на насилието и външното организиране на хората могат да ги заставят да живеят по един или друг начин. Така че в историческото развитие на човечеството действат два Принципа - Принципът на Любовта и Принципът на външното ограничение и насилието. По такъв начин човешките души трябва да избират по кой път да вървят. Защото в Битието съществува Закон на Свобода. Всяка душа е оставена свободна да живее и действа, както тя разбира, като същевременно носи и отговорността за своите действия, т.е. резултатите от своята дейност.
към текста >>

Така че в историческото развитие на човечеството действат два Принципа - Принципът на Любовта и Принципът на външното ограничение и насилието.
Това духовно Братство, със своето присъствие в дадена епоха или дадено място, със светлината и топлината, и въобще с духовните сили, които носи, създава подходящи условия, за да подготви по вътрешен път душите, за да могат да приемат духовните импулси, предавани външно от Учениците на Бялото Братство. Както Слънцето напролет носи условия за проявите на живота във външния свят, така и тези Братства, които са лъчи от духовното Слънце на света, създават условия за проявите на всички дарби, способности и добродетели, вложени в човешките души. Но понеже както в Космоса, така и в процеса на историческото развитие на човечеството действат два Принципа, то редом с представителите на Бялото Братство, които са носители на така наречения Втори принцип, израз на който в Битието е Христос, действат и представители на Първия принцип, които винаги се стремят да използват импулсите на Бялото Братство за свои цели. Те са агенти на така нареченото Черно братство, което има специфични разбирания за живота, откъдето произтичат и методите на тяхната дейност. Докато Бялото Братство се стреми да пробуди съзнанието на хората, за да съзнаят какви трябва да бъдат отношенията помежду им, както и към Първата Причина, то агентите на Черното братство имат разбирането, че по пътя на насилието и външното организиране на хората могат да ги заставят да живеят по един или друг начин. Така че в историческото развитие на човечеството действат два Принципа - Принципът на Любовта и Принципът на външното ограничение и насилието. По такъв начин човешките души трябва да избират по кой път да вървят. Защото в Битието съществува Закон на Свобода. Всяка душа е оставена свободна да живее и действа, както тя разбира, като същевременно носи и отговорността за своите действия, т.е. резултатите от своята дейност. Тези два Принципа са вътре в самия живот, в самата душа и на който от тях тя се поддаде, такава посока взема животът.
към текста >>

По такъв начин човешките души трябва да избират по кой път да вървят.
Както Слънцето напролет носи условия за проявите на живота във външния свят, така и тези Братства, които са лъчи от духовното Слънце на света, създават условия за проявите на всички дарби, способности и добродетели, вложени в човешките души. Но понеже както в Космоса, така и в процеса на историческото развитие на човечеството действат два Принципа, то редом с представителите на Бялото Братство, които са носители на така наречения Втори принцип, израз на който в Битието е Христос, действат и представители на Първия принцип, които винаги се стремят да използват импулсите на Бялото Братство за свои цели. Те са агенти на така нареченото Черно братство, което има специфични разбирания за живота, откъдето произтичат и методите на тяхната дейност. Докато Бялото Братство се стреми да пробуди съзнанието на хората, за да съзнаят какви трябва да бъдат отношенията помежду им, както и към Първата Причина, то агентите на Черното братство имат разбирането, че по пътя на насилието и външното организиране на хората могат да ги заставят да живеят по един или друг начин. Така че в историческото развитие на човечеството действат два Принципа - Принципът на Любовта и Принципът на външното ограничение и насилието. По такъв начин човешките души трябва да избират по кой път да вървят. Защото в Битието съществува Закон на Свобода. Всяка душа е оставена свободна да живее и действа, както тя разбира, като същевременно носи и отговорността за своите действия, т.е. резултатите от своята дейност. Тези два Принципа са вътре в самия живот, в самата душа и на който от тях тя се поддаде, такава посока взема животът. Агентите на Бялото и Черното Братства само създават условия за проявата на единия или другия Принцип.
към текста >>

Те осветяват пътя на човешките души и ги насочват към спасителния бряг.
Затова Учителя казва, че противоречията са най-главният фактор на еволюцията. Но пак казвам, това е дълбока философия, която нямам намерение сега да коментирам, но само засягам този въпрос за изяснение на факторите на човешкия прогрес. Основната мисъл, от която се отклоних беше, че импулсите на Бялото Братство са главен фактор за развитието на човечеството, че всички велики идеи във всички области на живота са вдъхновени от Бялото Братство. Това действие на Бялото Братство се извършва, както казах, чрез негови представители, които са два вида - въплътени човешки същества и невъплътени пак човешки същества от по-напреднала еволюция. Невъплътените приемат идеите, импулсите, енергиите от Централното духовно Слънце, което е Христос и ги предават на въплътените, които в такъв случай стават като фарове в бурното житейско море. Те осветяват пътя на човешките души и ги насочват към спасителния бряг. Чрез светлината, която те носят, те предават идеите и силите на човешките души, които ги възприемат в зависимост от степента на тяхното развитие и ги прилагат в различните области на живота. По този път се осъществява развитието на живота, на религията, на науката и изкуствата. Онези исторически личности, които са били фактор на прогреса по един или друг начин, са били свързани с окултно-мистичните Братства, за които споменах. Някои от тях са били в пряка съзнателна връзка с тези Братства, били са техни членове, а други са били, така да се каже, несъзнателни проводници на идеите на тези Братства. Те, като чувствителни, са възприемали идеите, без да знаят откъде идват и са им давали израз.
към текста >>

По този път се осъществява развитието на живота, на религията, на науката и изкуствата.
Основната мисъл, от която се отклоних беше, че импулсите на Бялото Братство са главен фактор за развитието на човечеството, че всички велики идеи във всички области на живота са вдъхновени от Бялото Братство. Това действие на Бялото Братство се извършва, както казах, чрез негови представители, които са два вида - въплътени човешки същества и невъплътени пак човешки същества от по-напреднала еволюция. Невъплътените приемат идеите, импулсите, енергиите от Централното духовно Слънце, което е Христос и ги предават на въплътените, които в такъв случай стават като фарове в бурното житейско море. Те осветяват пътя на човешките души и ги насочват към спасителния бряг. Чрез светлината, която те носят, те предават идеите и силите на човешките души, които ги възприемат в зависимост от степента на тяхното развитие и ги прилагат в различните области на живота. По този път се осъществява развитието на живота, на религията, на науката и изкуствата. Онези исторически личности, които са били фактор на прогреса по един или друг начин, са били свързани с окултно-мистичните Братства, за които споменах. Някои от тях са били в пряка съзнателна връзка с тези Братства, били са техни членове, а други са били, така да се каже, несъзнателни проводници на идеите на тези Братства. Те, като чувствителни, са възприемали идеите, без да знаят откъде идват и са им давали израз. В други случаи представителите на Братството насочват специално мисълта си към определен човек, когото виждат, че може да стане добър проводник на идеите и силите на Братството, и той, без да съзнава, възприема тези идеи, на които става изразител. Също така някой от Братята ще посети някой човек, когото вижда, че може да бъде фактор в живота, и му изяснява идеите на Братството, които той приема и разпространява.
към текста >>

Но първо идеите живеят и зреят в един тесен кръг, където добиват, така да се каже, плът и кръв, където се реализират и осъществяват.
Някои от тях са били в пряка съзнателна връзка с тези Братства, били са техни членове, а други са били, така да се каже, несъзнателни проводници на идеите на тези Братства. Те, като чувствителни, са възприемали идеите, без да знаят откъде идват и са им давали израз. В други случаи представителите на Братството насочват специално мисълта си към определен човек, когото виждат, че може да стане добър проводник на идеите и силите на Братството, и той, без да съзнава, възприема тези идеи, на които става изразител. Също така някой от Братята ще посети някой човек, когото вижда, че може да бъде фактор в живота, и му изяснява идеите на Братството, които той приема и разпространява. Много са начините, по които идеите на Братството се предават на хората в дадена епоха. Но първо идеите живеят и зреят в един тесен кръг, където добиват, така да се каже, плът и кръв, където се реализират и осъществяват. След това постепенно преминават по горепосочените пътища към широкото общество, където стават достояние на по-широк кръг от хора. Така се осъществява постепенно културното развитие на човечеството под импулсите на Бялото Братство. Учителя казва, че Третият клон от Египет отива в Индия, оттам в Персия, Арабия, Сирия, Мала Азия и България. Във всяка от тези страни този клон дава импулс на културен и духовен живот. Нямам подробни сведения в кои страни какви следи е оставил, но за някои страни има, макар и оскъдни сведения, които ще изнеса.
към текста >>

След това постепенно преминават по горепосочените пътища към широкото общество, където стават достояние на по-широк кръг от хора.
Те, като чувствителни, са възприемали идеите, без да знаят откъде идват и са им давали израз. В други случаи представителите на Братството насочват специално мисълта си към определен човек, когото виждат, че може да стане добър проводник на идеите и силите на Братството, и той, без да съзнава, възприема тези идеи, на които става изразител. Също така някой от Братята ще посети някой човек, когото вижда, че може да бъде фактор в живота, и му изяснява идеите на Братството, които той приема и разпространява. Много са начините, по които идеите на Братството се предават на хората в дадена епоха. Но първо идеите живеят и зреят в един тесен кръг, където добиват, така да се каже, плът и кръв, където се реализират и осъществяват. След това постепенно преминават по горепосочените пътища към широкото общество, където стават достояние на по-широк кръг от хора. Така се осъществява постепенно културното развитие на човечеството под импулсите на Бялото Братство. Учителя казва, че Третият клон от Египет отива в Индия, оттам в Персия, Арабия, Сирия, Мала Азия и България. Във всяка от тези страни този клон дава импулс на културен и духовен живот. Нямам подробни сведения в кои страни какви следи е оставил, но за някои страни има, макар и оскъдни сведения, които ще изнеса. В Персия, където става срещата на християнството с учението на Заратустра, се ражда това движение, което в историята е известно като Манихейство.
към текста >>

Някой път има историческа връзка между различните представители и движения, но някой път всяко едно движение възниква самостоятелно под влияние на духовно Братство, което праща един от своите членове да се въплъти в дадена епоха и страна.
Тук е известно, че са работили някои гностици, за които ще спомена по-нататък и в Мала Азия се заражда мистичното движение на Исихастите. Оттам вълната преминава в България, където през десети век се поставят основите на Богомилството. От България вълната заминава на запад и създава това движение, което познаваме под името Розенкройцерство. Вълната като минава последователно от Изток към Запад, стимулира и дава живот и на Древния херметизъм, за който също ще кажа нещо и ще започна изложението си с него. Всички тези общества, които се образуват под влиянието на този импулс, не са плод на една личност, а са колективно дело за Братството, което се изявява, както изтъкнах, чрез един Велик Посветен, който предава идеите и мислите на хората от дадена епоха. Някой път има историческа връзка между различните представители и движения, но някой път всяко едно движение възниква самостоятелно под влияние на духовно Братство, което праща един от своите членове да се въплъти в дадена епоха и страна. По-нататък ще разгледам последователно, конкретно и подробно тези движения, за които споменах, които се явяват като етапи в проявлението на Третия клон на Бялото Братство. Ще започна с възраждащия се Херметизъм, след това ще разгледам Манихейството, Гностичните движения, Неоплатонизма, Мохамеданството, Богомилството и ще завърша с Розенкройцерството.
към текста >>

29. 21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е върховният талисман на Съдбата, която възвестява, че всички пречки ще се премахнат от пътя на човека и че неговите предопределения ще се ръководят само от волята му.
21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО Този Аркан има число 300 и буква С. Престол на архангел Михаил, планетен дух на Слънцето. Общо картината представя златна корона, украсена с винетки от седем звезди и поставена в един квадрат, в четирите ъгли на който са изобразени лъв, телец, човек и орел. Това е символ на най-високото издигане, за което човек може да аспирира. Това е върховният талисман на Съдбата, която възвестява, че всички пречки ще се премахнат от пътя на човека и че неговите предопределения ще се ръководят само от волята му. Ще се спра по-подробно върху този Аркан, наречен Корона на маговете или Посвещение - под короната има надпис Бог е всичко във всичко. Първата картина, първият Аркан. ни показва началото на творението, когато всичко е произлязло от Твореца по Негова повеля. След това всичко се задвижва, както е показано в реда на картините от Книгата на Хермес във време и пространство и накрая се връща назад към своето начало. Тъй че Божественото пак става всичко във всичко.
към текста >>

Този венец включва триъгълникът върху квадрата още един път в края на Книгата на Хермес, което е велика и вечна истина, че Бог владее своите творения във Вечността.
Картината представя една девойка, както в картините единадесета, четиринадесета и седемнадесета, да танцува свещеният символичен танц. Ръцете й са сложени на бедрата, главата обърната напред образува свещения триъгълник, краката се кръстосват като че образуват кръст, който е квадрат. Така се получава триъгълник върху квадрат, което е показано още в картина четвърта и при обратно положение в картина дванадесета - квадрата върху триъгълник, където това символизира разногласие, дисхармония. Триъгълникът върху квадрата от картина седем е сега в картина двадесет и едно, където се връща в правилно положение, символ на хармония. Младата девойка е обвита във воал и е обкръжена като в рамка с венец от цветя. Този венец включва триъгълникът върху квадрата още един път в края на Книгата на Хермес, което е велика и вечна истина, че Бог владее своите творения във Вечността. В четирите ъгли на картината са изобразени четири глави - на Орел, Лъв, Телец и Човек, символ на висши духовни същества, до които ученикът може да достигне в своето окултно развитие. Но затова е необходимо да има високите стремежи на Орела, смелостта на Лъва. да мълчи като Телеца и да се стреми към знанието и Мъдростта като Човека. Но над всички тези духове в близост до Божеството стои кръгът на Любовта, символизирана от венеца от рози, заобикаляйки девойката като рамка. Картина двадесет и едно е последната от Пътя на Хорус, Пътя на Духа.
към текста >>

Картина двадесет и едно е последната от Пътя на Хорус, Пътя на Духа.
Този венец включва триъгълникът върху квадрата още един път в края на Книгата на Хермес, което е велика и вечна истина, че Бог владее своите творения във Вечността. В четирите ъгли на картината са изобразени четири глави - на Орел, Лъв, Телец и Човек, символ на висши духовни същества, до които ученикът може да достигне в своето окултно развитие. Но затова е необходимо да има високите стремежи на Орела, смелостта на Лъва. да мълчи като Телеца и да се стреми към знанието и Мъдростта като Човека. Но над всички тези духове в близост до Божеството стои кръгът на Любовта, символизирана от венеца от рози, заобикаляйки девойката като рамка. Картина двадесет и едно е последната от Пътя на Хорус, Пътя на Духа. В този Път влизат следните картини: 3, 6, 9, 12, 15, 18 и 21. Трета картина ни показва Духа. целта на който е да постигне най-големите височини, където само Орелът може да стигне. Шеста картина ни представя човека, поставен пред избора на доброто и злото. Ако той избере правилно пътя си, той става Странник, Пилигрим, което е показано на картина девета.
към текста >>

В този Път влизат следните картини: 3, 6, 9, 12, 15, 18 и 21.
В четирите ъгли на картината са изобразени четири глави - на Орел, Лъв, Телец и Човек, символ на висши духовни същества, до които ученикът може да достигне в своето окултно развитие. Но затова е необходимо да има високите стремежи на Орела, смелостта на Лъва. да мълчи като Телеца и да се стреми към знанието и Мъдростта като Човека. Но над всички тези духове в близост до Божеството стои кръгът на Любовта, символизирана от венеца от рози, заобикаляйки девойката като рамка. Картина двадесет и едно е последната от Пътя на Хорус, Пътя на Духа. В този Път влизат следните картини: 3, 6, 9, 12, 15, 18 и 21. Трета картина ни показва Духа. целта на който е да постигне най-големите височини, където само Орелът може да стигне. Шеста картина ни представя човека, поставен пред избора на доброто и злото. Ако той избере правилно пътя си, той става Странник, Пилигрим, което е показано на картина девета. Странникът-пилигрим се е отрекъл от света и е тръгнал по стръмния път през Пустинята на живота.
към текста >>

Ако той избере правилно пътя си, той става Странник, Пилигрим, което е показано на картина девета.
Картина двадесет и едно е последната от Пътя на Хорус, Пътя на Духа. В този Път влизат следните картини: 3, 6, 9, 12, 15, 18 и 21. Трета картина ни показва Духа. целта на който е да постигне най-големите височини, където само Орелът може да стигне. Шеста картина ни представя човека, поставен пред избора на доброто и злото. Ако той избере правилно пътя си, той става Странник, Пилигрим, което е показано на картина девета. Странникът-пилигрим се е отрекъл от света и е тръгнал по стръмния път през Пустинята на живота. Дванадесета картина ни показва, че самотността се повишава до ужасни изпитания, където всичко изглежда обърнато наопаки и безнадеждно. Петнадесета картина ни показва, че странникът, ученикът трябва да се бори и да превъзмогне лъжата и несправедливостта. Осемнадесета картина ни показва, че ученикът трябва да мине също през хаоса на страстите чист и непокътнат, владетел на своите чувства. Двадесет и първа картина ни показва момента преди ученикът да постигне пълното спокойствие и яснота, преди да се слее с Божественото и да стане едно с Него.
към текста >>

Странникът-пилигрим се е отрекъл от света и е тръгнал по стръмния път през Пустинята на живота.
В този Път влизат следните картини: 3, 6, 9, 12, 15, 18 и 21. Трета картина ни показва Духа. целта на който е да постигне най-големите височини, където само Орелът може да стигне. Шеста картина ни представя човека, поставен пред избора на доброто и злото. Ако той избере правилно пътя си, той става Странник, Пилигрим, което е показано на картина девета. Странникът-пилигрим се е отрекъл от света и е тръгнал по стръмния път през Пустинята на живота. Дванадесета картина ни показва, че самотността се повишава до ужасни изпитания, където всичко изглежда обърнато наопаки и безнадеждно. Петнадесета картина ни показва, че странникът, ученикът трябва да се бори и да превъзмогне лъжата и несправедливостта. Осемнадесета картина ни показва, че ученикът трябва да мине също през хаоса на страстите чист и непокътнат, владетел на своите чувства. Двадесет и първа картина ни показва момента преди ученикът да постигне пълното спокойствие и яснота, преди да се слее с Божественото и да стане едно с Него. Числата на картините в Пътя на Хорус са също в чудна връзка помежду си, което се вижда от свещения сбор на цифрите.
към текста >>

Числата на картините в Пътя на Хорус са също в чудна връзка помежду си, което се вижда от свещения сбор на цифрите.
Странникът-пилигрим се е отрекъл от света и е тръгнал по стръмния път през Пустинята на живота. Дванадесета картина ни показва, че самотността се повишава до ужасни изпитания, където всичко изглежда обърнато наопаки и безнадеждно. Петнадесета картина ни показва, че странникът, ученикът трябва да се бори и да превъзмогне лъжата и несправедливостта. Осемнадесета картина ни показва, че ученикът трябва да мине също през хаоса на страстите чист и непокътнат, владетел на своите чувства. Двадесет и първа картина ни показва момента преди ученикът да постигне пълното спокойствие и яснота, преди да се слее с Божественото и да стане едно с Него. Числата на картините в Пътя на Хорус са също в чудна връзка помежду си, което се вижда от свещения сбор на цифрите. Така имаме: Сборът на числата от тройката е равен на 6, а вътрешната същност е 21, равно на 3. Тук имаме един чуден кръг, който значи: Духът е Любов, а Любовта е Бог. Всичко във всичко, т.е. сливане на човека с Божеството, а Божеството е Дух.
към текста >>

Тук е показано, че пътят на Духа през материята е сложен: най-напред в картина 6 той се намира пред дилемата да избира кой път да хване, след това минава през изкушението на страстите, показано в картина 15, докато дойде до съвършенството, до сливането с Бога, показано от картина 21.
Свещеният сбор на цифрите от девета картина е 45, което е равно на 9. Тук кръгът се затваря и Пилигримът-странник става самотен. Той е оставил всичко друго настрана и търси само своето съвършенство. Девет е производно на три, което показва, че Духът, в своето проявление, се стреми към съвършенство. Свещеният сбор на цифрите от дванадесета картина, от едно до дванадесет е 78, сборът на които е 15, а 5 и 1 е равно на 6, вътрешната стойност на числото 6 е 21, което е равно на 3. Тук е показано, че пътят на Духа през материята е сложен: най-напред в картина 6 той се намира пред дилемата да избира кой път да хване, след това минава през изкушението на страстите, показано в картина 15, докато дойде до съвършенството, до сливането с Бога, показано от картина 21. Сборът от числата на петнадесета картина, от 1 до 15 е 120, а 1+2=3, което е символ на Духа. Сборът на числата в картина осемнадесет, от 1 до 18 е 171, чийто сбор е равен на 9, т.е. минаване през хаоса на страстите, след това Пътят минава през Пустинята и ученикът трябва да мине през всички изпитания. Но тук трябва да се помни, че предшестващата картина 17 е Надеждата, което показва, че трудният път на Пилигрима ще мине към благополучен край. При картина двадесет и едно вътрешният сбор на числата от 1 до 21 е 231, което е равно на 6, което е равно на 21, което е равно на 3.
към текста >>

минаване през хаоса на страстите, след това Пътят минава през Пустинята и ученикът трябва да мине през всички изпитания.
Девет е производно на три, което показва, че Духът, в своето проявление, се стреми към съвършенство. Свещеният сбор на цифрите от дванадесета картина, от едно до дванадесет е 78, сборът на които е 15, а 5 и 1 е равно на 6, вътрешната стойност на числото 6 е 21, което е равно на 3. Тук е показано, че пътят на Духа през материята е сложен: най-напред в картина 6 той се намира пред дилемата да избира кой път да хване, след това минава през изкушението на страстите, показано в картина 15, докато дойде до съвършенството, до сливането с Бога, показано от картина 21. Сборът от числата на петнадесета картина, от 1 до 15 е 120, а 1+2=3, което е символ на Духа. Сборът на числата в картина осемнадесет, от 1 до 18 е 171, чийто сбор е равен на 9, т.е. минаване през хаоса на страстите, след това Пътят минава през Пустинята и ученикът трябва да мине през всички изпитания. Но тук трябва да се помни, че предшестващата картина 17 е Надеждата, което показва, че трудният път на Пилигрима ще мине към благополучен край. При картина двадесет и едно вътрешният сбор на числата от 1 до 21 е 231, което е равно на 6, което е равно на 21, което е равно на 3. Или казано с други думи: връщането на всички неща към Божеството е работа на Духа и това става само с Любовта - вечно пасивното, което се е образувало из вечно активното и се връща пак към него, пак става едно с него. Вечно активното и вечно пасивното раждат третото начало и образуват троицата, което се превежда пак към едно. Когато ученикът достигне тази фаза в своето развитие, показано от двадесет и първи Аркан, той е вече Посветен от висока степен, той е напълно господар на своя живот, напълно владее своите мисли и чувства и е господар на своето тяло.
към текста >>

Но тук трябва да се помни, че предшестващата картина 17 е Надеждата, което показва, че трудният път на Пилигрима ще мине към благополучен край.
Свещеният сбор на цифрите от дванадесета картина, от едно до дванадесет е 78, сборът на които е 15, а 5 и 1 е равно на 6, вътрешната стойност на числото 6 е 21, което е равно на 3. Тук е показано, че пътят на Духа през материята е сложен: най-напред в картина 6 той се намира пред дилемата да избира кой път да хване, след това минава през изкушението на страстите, показано в картина 15, докато дойде до съвършенството, до сливането с Бога, показано от картина 21. Сборът от числата на петнадесета картина, от 1 до 15 е 120, а 1+2=3, което е символ на Духа. Сборът на числата в картина осемнадесет, от 1 до 18 е 171, чийто сбор е равен на 9, т.е. минаване през хаоса на страстите, след това Пътят минава през Пустинята и ученикът трябва да мине през всички изпитания. Но тук трябва да се помни, че предшестващата картина 17 е Надеждата, което показва, че трудният път на Пилигрима ще мине към благополучен край. При картина двадесет и едно вътрешният сбор на числата от 1 до 21 е 231, което е равно на 6, което е равно на 21, което е равно на 3. Или казано с други думи: връщането на всички неща към Божеството е работа на Духа и това става само с Любовта - вечно пасивното, което се е образувало из вечно активното и се връща пак към него, пак става едно с него. Вечно активното и вечно пасивното раждат третото начало и образуват троицата, което се превежда пак към едно. Когато ученикът достигне тази фаза в своето развитие, показано от двадесет и първи Аркан, той е вече Посветен от висока степен, той е напълно господар на своя живот, напълно владее своите мисли и чувства и е господар на своето тяло. Той може свободно, когато пожелае, съзнателно да излиза от тялото си и пак съзнателно да се връща.
към текста >>

Това място, където входът се разделя ни напомня за картина шеста, където човек е изправен пред голямото изпитание да избира: или да се качва нагоре по стръмния път, или да пада надолу в пропастта.
за естеството и строежа на човека. Във вътрешността на Пирамидата има входове и зали, наредени по строго определен план. В тези входове всяка дължина означава една слънчева година в историята на човешкия род. Входната врата е ориентирана към северния полюс. Входът отива първоначално надолу до едно определено място, откъдето се разделя на две - единият вход продължава надолу, а другият отива под същия ъгъл нагоре. Това място, където входът се разделя ни напомня за картина шеста, където човек е изправен пред голямото изпитание да избира: или да се качва нагоре по стръмния път, или да пада надолу в пропастта. Това място в този паметник ни показва, че ще дойде ден, когато хората трябва да решат дали да поемат по възходящия път и да изпълнят Волята Божия, или да поемат низходящия път и да се откажат от своя Божествен произход, да се откажат да изпълнят Волята Божия. Във втория случай те ще паднат в пропастта. В първия случай те ще започнат своето изкачване по стръмния път, който води към Бога. Входът е тесен и човек може да се движи по него само на колене. Това ни показва, че онези, които искат да се издигнат по-високо ще трябва да бъдат смирени.
към текста >>

Това място в този паметник ни показва, че ще дойде ден, когато хората трябва да решат дали да поемат по възходящия път и да изпълнят Волята Божия, или да поемат низходящия път и да се откажат от своя Божествен произход, да се откажат да изпълнят Волята Божия.
Във вътрешността на Пирамидата има входове и зали, наредени по строго определен план. В тези входове всяка дължина означава една слънчева година в историята на човешкия род. Входната врата е ориентирана към северния полюс. Входът отива първоначално надолу до едно определено място, откъдето се разделя на две - единият вход продължава надолу, а другият отива под същия ъгъл нагоре. Това място, където входът се разделя ни напомня за картина шеста, където човек е изправен пред голямото изпитание да избира: или да се качва нагоре по стръмния път, или да пада надолу в пропастта. Това място в този паметник ни показва, че ще дойде ден, когато хората трябва да решат дали да поемат по възходящия път и да изпълнят Волята Божия, или да поемат низходящия път и да се откажат от своя Божествен произход, да се откажат да изпълнят Волята Божия. Във втория случай те ще паднат в пропастта. В първия случай те ще започнат своето изкачване по стръмния път, който води към Бога. Входът е тесен и човек може да се движи по него само на колене. Това ни показва, че онези, които искат да се издигнат по-високо ще трябва да бъдат смирени. Те ще се преклонят пред Бога и ще се подчинят с радост на небесните закони.
към текста >>

В първия случай те ще започнат своето изкачване по стръмния път, който води към Бога.
Входната врата е ориентирана към северния полюс. Входът отива първоначално надолу до едно определено място, откъдето се разделя на две - единият вход продължава надолу, а другият отива под същия ъгъл нагоре. Това място, където входът се разделя ни напомня за картина шеста, където човек е изправен пред голямото изпитание да избира: или да се качва нагоре по стръмния път, или да пада надолу в пропастта. Това място в този паметник ни показва, че ще дойде ден, когато хората трябва да решат дали да поемат по възходящия път и да изпълнят Волята Божия, или да поемат низходящия път и да се откажат от своя Божествен произход, да се откажат да изпълнят Волята Божия. Във втория случай те ще паднат в пропастта. В първия случай те ще започнат своето изкачване по стръмния път, който води към Бога. Входът е тесен и човек може да се движи по него само на колене. Това ни показва, че онези, които искат да се издигнат по-високо ще трябва да бъдат смирени. Те ще се преклонят пред Бога и ще се подчинят с радост на небесните закони. След определено време хората, подчинили се доброволно на Божествените закони ще навлязат в нова фаза на своето развитие - получават спасение и облегчение от игото на закона. Те ще получат Божествени сили, с които ще могат да работят както за своето издигане, така и за благото и издигането на човечеството.
към текста >>

Входът е тесен и човек може да се движи по него само на колене.
Входът отива първоначално надолу до едно определено място, откъдето се разделя на две - единият вход продължава надолу, а другият отива под същия ъгъл нагоре. Това място, където входът се разделя ни напомня за картина шеста, където човек е изправен пред голямото изпитание да избира: или да се качва нагоре по стръмния път, или да пада надолу в пропастта. Това място в този паметник ни показва, че ще дойде ден, когато хората трябва да решат дали да поемат по възходящия път и да изпълнят Волята Божия, или да поемат низходящия път и да се откажат от своя Божествен произход, да се откажат да изпълнят Волята Божия. Във втория случай те ще паднат в пропастта. В първия случай те ще започнат своето изкачване по стръмния път, който води към Бога. Входът е тесен и човек може да се движи по него само на колене. Това ни показва, че онези, които искат да се издигнат по-високо ще трябва да бъдат смирени. Те ще се преклонят пред Бога и ще се подчинят с радост на небесните закони. След определено време хората, подчинили се доброволно на Божествените закони ще навлязат в нова фаза на своето развитие - получават спасение и облегчение от игото на закона. Те ще получат Божествени сили, с които ще могат да работят както за своето издигане, така и за благото и издигането на човечеството. Това е показано по следния начин: във входовете на Пирамидата на определено място пътят пак се дели.
към текста >>

Това е показано по следния начин: във входовете на Пирамидата на определено място пътят пак се дели.
Входът е тесен и човек може да се движи по него само на колене. Това ни показва, че онези, които искат да се издигнат по-високо ще трябва да бъдат смирени. Те ще се преклонят пред Бога и ще се подчинят с радост на небесните закони. След определено време хората, подчинили се доброволно на Божествените закони ще навлязат в нова фаза на своето развитие - получават спасение и облегчение от игото на закона. Те ще получат Божествени сили, с които ще могат да работят както за своето издигане, така и за благото и издигането на човечеството. Това е показано по следния начин: във входовете на Пирамидата на определено място пътят пак се дели. Висок и островърх свод води стръмно нагоре, а другият по-тесен вход продължава да води към вътрешността на пирамидата. С това се предсказва, че една чест от човечеството ще приеме предложението да бъде спасено и ще се изкачи постепенно към високите светове. Другата част не ще иска да се приспособи към новите условия и ще си остане със старите разбирания, приковано във видимия свят, постепенно по пътя на страданието ще напредва и ще се развива. Този нисък хоризонтален проход не води към гибел, както предишният надолен път при първото разклонение, а води в една зала, символизираща човека, който нито е постигнал своята цел, нито се е отказал от нея. Заел е едно средно положение и има възможност в бъдеще да я постигне.
към текста >>

Висок и островърх свод води стръмно нагоре, а другият по-тесен вход продължава да води към вътрешността на пирамидата.
Това ни показва, че онези, които искат да се издигнат по-високо ще трябва да бъдат смирени. Те ще се преклонят пред Бога и ще се подчинят с радост на небесните закони. След определено време хората, подчинили се доброволно на Божествените закони ще навлязат в нова фаза на своето развитие - получават спасение и облегчение от игото на закона. Те ще получат Божествени сили, с които ще могат да работят както за своето издигане, така и за благото и издигането на човечеството. Това е показано по следния начин: във входовете на Пирамидата на определено място пътят пак се дели. Висок и островърх свод води стръмно нагоре, а другият по-тесен вход продължава да води към вътрешността на пирамидата. С това се предсказва, че една чест от човечеството ще приеме предложението да бъде спасено и ще се изкачи постепенно към високите светове. Другата част не ще иска да се приспособи към новите условия и ще си остане със старите разбирания, приковано във видимия свят, постепенно по пътя на страданието ще напредва и ще се развива. Този нисък хоризонтален проход не води към гибел, както предишният надолен път при първото разклонение, а води в една зала, символизираща човека, който нито е постигнал своята цел, нито се е отказал от нея. Заел е едно средно положение и има възможност в бъдеще да я постигне. Тази зала е мястото за поучения и пречистване.
към текста >>

Другата част не ще иска да се приспособи към новите условия и ще си остане със старите разбирания, приковано във видимия свят, постепенно по пътя на страданието ще напредва и ще се развива.
След определено време хората, подчинили се доброволно на Божествените закони ще навлязат в нова фаза на своето развитие - получават спасение и облегчение от игото на закона. Те ще получат Божествени сили, с които ще могат да работят както за своето издигане, така и за благото и издигането на човечеството. Това е показано по следния начин: във входовете на Пирамидата на определено място пътят пак се дели. Висок и островърх свод води стръмно нагоре, а другият по-тесен вход продължава да води към вътрешността на пирамидата. С това се предсказва, че една чест от човечеството ще приеме предложението да бъде спасено и ще се изкачи постепенно към високите светове. Другата част не ще иска да се приспособи към новите условия и ще си остане със старите разбирания, приковано във видимия свят, постепенно по пътя на страданието ще напредва и ще се развива. Този нисък хоризонтален проход не води към гибел, както предишният надолен път при първото разклонение, а води в една зала, символизираща човека, който нито е постигнал своята цел, нито се е отказал от нея. Заел е едно средно положение и има възможност в бъдеще да я постигне. Тази зала е мястото за поучения и пречистване. Голямата галерия, изградена от големи полирани блокове от гранит, води към друга зала, съхраняваща мерките на Вселената. Отляво и отдясно в тази зала се намират по единадесет четвъртити отвора, всичко двадесет и два.
към текста >>

Този нисък хоризонтален проход не води към гибел, както предишният надолен път при първото разклонение, а води в една зала, символизираща човека, който нито е постигнал своята цел, нито се е отказал от нея.
Те ще получат Божествени сили, с които ще могат да работят както за своето издигане, така и за благото и издигането на човечеството. Това е показано по следния начин: във входовете на Пирамидата на определено място пътят пак се дели. Висок и островърх свод води стръмно нагоре, а другият по-тесен вход продължава да води към вътрешността на пирамидата. С това се предсказва, че една чест от човечеството ще приеме предложението да бъде спасено и ще се изкачи постепенно към високите светове. Другата част не ще иска да се приспособи към новите условия и ще си остане със старите разбирания, приковано във видимия свят, постепенно по пътя на страданието ще напредва и ще се развива. Този нисък хоризонтален проход не води към гибел, както предишният надолен път при първото разклонение, а води в една зала, символизираща човека, който нито е постигнал своята цел, нито се е отказал от нея. Заел е едно средно положение и има възможност в бъдеще да я постигне. Тази зала е мястото за поучения и пречистване. Голямата галерия, изградена от големи полирани блокове от гранит, води към друга зала, съхраняваща мерките на Вселената. Отляво и отдясно в тази зала се намират по единадесет четвъртити отвора, всичко двадесет и два. В тях са поместени картините на двадесет и двата големи Аркана.
към текста >>

В края на галерията започва един тесен и къс проход, водещ към една малка стая.
Заел е едно средно положение и има възможност в бъдеще да я постигне. Тази зала е мястото за поучения и пречистване. Голямата галерия, изградена от големи полирани блокове от гранит, води към друга зала, съхраняваща мерките на Вселената. Отляво и отдясно в тази зала се намират по единадесет четвъртити отвора, всичко двадесет и два. В тях са поместени картините на двадесет и двата големи Аркана. В края на галерията започва един тесен и къс проход, водещ към една малка стая. Напречно в стаята се вижда грамаден каменен блок. който от едната страна има интересен капител. Този ка-пител е една особена мярка - космичен цол. Двадесет и пет такива цола правят един космичен метър. 3652422 такива метри е дълга основата на едната от страните на пирамидата, а същевременно това е броят на дните на Слънчевата година.
към текста >>

В Пирамидата намираме още едно упътване, което ни дава разстоянието между Слънцето и Земята.
3652422 такива метри е дълга основата на едната от страните на пирамидата, а същевременно това е броят на дните на Слънчевата година. Този метър е истинската мярка, с която е построена вселената. Петстотин милиона такива цола е дължината на земната ос. Това е означено с петте длъгнести улея в южната страна на малката стая. Обиколката на основата е 3652422 такива цола, което указва дните на Слънчевата година. В Пирамидата намираме още едно упътване, което ни дава разстоянието между Слънцето и Земята. Височината на пирамидата е 6313010 космични цола. Височината се намира според половината диагонал на основата в отношение 11:10. Разстоянието от Земята до Слънцето отговарят на 109 от височината на пирамидата. В мерките на Пирамидата ни е дадена и тежестта на Земята. Когато човек се качва, или по-право пьлзи, от предверието към втората стая, той намира един странен гранитен ковчег, който е куха мярка.
към текста >>

С двадесет и първи Аркан се завършва целият цикъл на Големите Аркани, който включва двадесет и един Аркана, разделени на три по седем, като всяка седморка очертава един Път на окултно развитие с неговите седем степени, през които минава ученикът в своето окултно развитие.
Така че тежестта на Пирамидата е в отношение с тежестта на нашата планета, както 1:1035. В Пирамидата намираме мерките на Земята, нейната тежест, разстоянието й до Слънцето, положението и разстоянието на небесните тела, а също и бъдещото развитие на човешкия род. Понеже Пирамидата е изградена от грамадни гранитни блокове, то естествено се явява въпросът, как са докарани и как са издигнати на такава голяма височина. Окултната наука казва, че това се извършва с помощта на ритмични тонове под влиянието на човешката мисъл. Чрез ритмично пеене на един и същи тон при концентрирана мисъл ще се получи нещо като циклон, с който се движат и се местят и най-големите тежести. С двадесет и първи Аркан се завършва целият цикъл на Големите Аркани, който включва двадесет и един Аркана, разделени на три по седем, като всяка седморка очертава един Път на окултно развитие с неговите седем степени, през които минава ученикът в своето окултно развитие. Във всички Школи седем са стъпките, които водят към високия връх на Посвещението. Това е посочено многократно в предишните томове. Също го намираме изразено и в Книгата на Хермес. Той тук ни представя символично трите Пътя на окултното развитие, а именно: Пътят на Изида, Пътят на Озирис и Пътят на Хорус. Те отговарят на трите Пътя, за които Учителя говори, които Той нарича Път на Любовта, Път на Мъдростта и Път на Истината, или Път на Сърцето, Път на Ума и Път на Волята.
към текста >>

Той тук ни представя символично трите Пътя на окултното развитие, а именно: Пътят на Изида, Пътят на Озирис и Пътят на Хорус.
Чрез ритмично пеене на един и същи тон при концентрирана мисъл ще се получи нещо като циклон, с който се движат и се местят и най-големите тежести. С двадесет и първи Аркан се завършва целият цикъл на Големите Аркани, който включва двадесет и един Аркана, разделени на три по седем, като всяка седморка очертава един Път на окултно развитие с неговите седем степени, през които минава ученикът в своето окултно развитие. Във всички Школи седем са стъпките, които водят към високия връх на Посвещението. Това е посочено многократно в предишните томове. Също го намираме изразено и в Книгата на Хермес. Той тук ни представя символично трите Пътя на окултното развитие, а именно: Пътят на Изида, Пътят на Озирис и Пътят на Хорус. Те отговарят на трите Пътя, за които Учителя говори, които Той нарича Път на Любовта, Път на Мъдростта и Път на Истината, или Път на Сърцето, Път на Ума и Път на Волята. Пътят на Изида е Пътят на Любовта, Пътят на Сърцето. Пътят на Озирис е Пътят на Мъдростта, Пътят на Ума. Пътят на Хорус е Пътят на Истината, Пътят на Волята. В Пътя на Озирис влизат следните седем Аркана: 1,4, 7, 10.
към текста >>

Те отговарят на трите Пътя, за които Учителя говори, които Той нарича Път на Любовта, Път на Мъдростта и Път на Истината, или Път на Сърцето, Път на Ума и Път на Волята.
С двадесет и първи Аркан се завършва целият цикъл на Големите Аркани, който включва двадесет и един Аркана, разделени на три по седем, като всяка седморка очертава един Път на окултно развитие с неговите седем степени, през които минава ученикът в своето окултно развитие. Във всички Школи седем са стъпките, които водят към високия връх на Посвещението. Това е посочено многократно в предишните томове. Също го намираме изразено и в Книгата на Хермес. Той тук ни представя символично трите Пътя на окултното развитие, а именно: Пътят на Изида, Пътят на Озирис и Пътят на Хорус. Те отговарят на трите Пътя, за които Учителя говори, които Той нарича Път на Любовта, Път на Мъдростта и Път на Истината, или Път на Сърцето, Път на Ума и Път на Волята. Пътят на Изида е Пътят на Любовта, Пътят на Сърцето. Пътят на Озирис е Пътят на Мъдростта, Пътят на Ума. Пътят на Хорус е Пътят на Истината, Пътят на Волята. В Пътя на Озирис влизат следните седем Аркана: 1,4, 7, 10. 13, 16, 19.
към текста >>

Пътят на Изида е Пътят на Любовта, Пътят на Сърцето.
Във всички Школи седем са стъпките, които водят към високия връх на Посвещението. Това е посочено многократно в предишните томове. Също го намираме изразено и в Книгата на Хермес. Той тук ни представя символично трите Пътя на окултното развитие, а именно: Пътят на Изида, Пътят на Озирис и Пътят на Хорус. Те отговарят на трите Пътя, за които Учителя говори, които Той нарича Път на Любовта, Път на Мъдростта и Път на Истината, или Път на Сърцето, Път на Ума и Път на Волята. Пътят на Изида е Пътят на Любовта, Пътят на Сърцето. Пътят на Озирис е Пътят на Мъдростта, Пътят на Ума. Пътят на Хорус е Пътят на Истината, Пътят на Волята. В Пътя на Озирис влизат следните седем Аркана: 1,4, 7, 10. 13, 16, 19. В Пътя на Изида влизат следните седем Аркана: 2, 5, 8, 11, 14, 17. 20.
към текста >>

Пътят на Озирис е Пътят на Мъдростта, Пътят на Ума.
Това е посочено многократно в предишните томове. Също го намираме изразено и в Книгата на Хермес. Той тук ни представя символично трите Пътя на окултното развитие, а именно: Пътят на Изида, Пътят на Озирис и Пътят на Хорус. Те отговарят на трите Пътя, за които Учителя говори, които Той нарича Път на Любовта, Път на Мъдростта и Път на Истината, или Път на Сърцето, Път на Ума и Път на Волята. Пътят на Изида е Пътят на Любовта, Пътят на Сърцето. Пътят на Озирис е Пътят на Мъдростта, Пътят на Ума. Пътят на Хорус е Пътят на Истината, Пътят на Волята. В Пътя на Озирис влизат следните седем Аркана: 1,4, 7, 10. 13, 16, 19. В Пътя на Изида влизат следните седем Аркана: 2, 5, 8, 11, 14, 17. 20. В Пътя на Хорус влизат следните седем Аркана: 3, 6, 9, 12, 15, 18,21.
към текста >>

Пътят на Хорус е Пътят на Истината, Пътят на Волята.
Също го намираме изразено и в Книгата на Хермес. Той тук ни представя символично трите Пътя на окултното развитие, а именно: Пътят на Изида, Пътят на Озирис и Пътят на Хорус. Те отговарят на трите Пътя, за които Учителя говори, които Той нарича Път на Любовта, Път на Мъдростта и Път на Истината, или Път на Сърцето, Път на Ума и Път на Волята. Пътят на Изида е Пътят на Любовта, Пътят на Сърцето. Пътят на Озирис е Пътят на Мъдростта, Пътят на Ума. Пътят на Хорус е Пътят на Истината, Пътят на Волята. В Пътя на Озирис влизат следните седем Аркана: 1,4, 7, 10. 13, 16, 19. В Пътя на Изида влизат следните седем Аркана: 2, 5, 8, 11, 14, 17. 20. В Пътя на Хорус влизат следните седем Аркана: 3, 6, 9, 12, 15, 18,21. В Пътя на Озирис влизат следните Аркани:
към текста >>

В Пътя на Озирис влизат следните седем Аркана: 1,4, 7, 10.
Той тук ни представя символично трите Пътя на окултното развитие, а именно: Пътят на Изида, Пътят на Озирис и Пътят на Хорус. Те отговарят на трите Пътя, за които Учителя говори, които Той нарича Път на Любовта, Път на Мъдростта и Път на Истината, или Път на Сърцето, Път на Ума и Път на Волята. Пътят на Изида е Пътят на Любовта, Пътят на Сърцето. Пътят на Озирис е Пътят на Мъдростта, Пътят на Ума. Пътят на Хорус е Пътят на Истината, Пътят на Волята. В Пътя на Озирис влизат следните седем Аркана: 1,4, 7, 10. 13, 16, 19. В Пътя на Изида влизат следните седем Аркана: 2, 5, 8, 11, 14, 17. 20. В Пътя на Хорус влизат следните седем Аркана: 3, 6, 9, 12, 15, 18,21. В Пътя на Озирис влизат следните Аркани: 1. Магът или Озирис.
към текста >>

В Пътя на Изида влизат следните седем Аркана: 2, 5, 8, 11, 14, 17. 20.
Пътят на Изида е Пътят на Любовта, Пътят на Сърцето. Пътят на Озирис е Пътят на Мъдростта, Пътят на Ума. Пътят на Хорус е Пътят на Истината, Пътят на Волята. В Пътя на Озирис влизат следните седем Аркана: 1,4, 7, 10. 13, 16, 19. В Пътя на Изида влизат следните седем Аркана: 2, 5, 8, 11, 14, 17. 20. В Пътя на Хорус влизат следните седем Аркана: 3, 6, 9, 12, 15, 18,21. В Пътя на Озирис влизат следните Аркани: 1. Магът или Озирис. 4. Фараонът или Кубическият камък. 7. Колесницата на Озирис.
към текста >>

В Пътя на Хорус влизат следните седем Аркана: 3, 6, 9, 12, 15, 18,21.
Пътят на Озирис е Пътят на Мъдростта, Пътят на Ума. Пътят на Хорус е Пътят на Истината, Пътят на Волята. В Пътя на Озирис влизат следните седем Аркана: 1,4, 7, 10. 13, 16, 19. В Пътя на Изида влизат следните седем Аркана: 2, 5, 8, 11, 14, 17. 20. В Пътя на Хорус влизат следните седем Аркана: 3, 6, 9, 12, 15, 18,21. В Пътя на Озирис влизат следните Аркани: 1. Магът или Озирис. 4. Фараонът или Кубическият камък. 7. Колесницата на Озирис. 10. Колелото на Съдбата.
към текста >>

В Пътя на Озирис влизат следните Аркани:
Пътят на Хорус е Пътят на Истината, Пътят на Волята. В Пътя на Озирис влизат следните седем Аркана: 1,4, 7, 10. 13, 16, 19. В Пътя на Изида влизат следните седем Аркана: 2, 5, 8, 11, 14, 17. 20. В Пътя на Хорус влизат следните седем Аркана: 3, 6, 9, 12, 15, 18,21. В Пътя на Озирис влизат следните Аркани: 1. Магът или Озирис. 4. Фараонът или Кубическият камък. 7. Колесницата на Озирис. 10. Колелото на Съдбата. 13. Косачът или Смъртта.
към текста >>

В Пътя на Изида влизат следните Аркани:
7. Колесницата на Озирис. 10. Колелото на Съдбата. 13. Косачът или Смъртта. 16. Гръмнатата Кула. 19. Слънцето на Озирис. В Пътя на Изида влизат следните Аркани: 2. Изида - Вратата на окултното Светилище. 5. Господарят на Арканите - Учителят. 8. Везните и Мечът - Истината. 11. Укротеният Лъв - магически сили. 14. Двете Урни - превъплъщение.
към текста >>

В Пътя на Хорус влизат следните Аркани:
8. Везните и Мечът - Истината. 11. Укротеният Лъв - магически сили. 14. Двете Урни - превъплъщение. 17. Звездата на Маговете — Надежда. 20. Събуждане от мъртвите. В Пътя на Хорус влизат следните Аркани: 3. Изис - Урания или Хорус. 6. Двата пътя. 9. Забулената лампа - Пилигримът. 12. Обесеният - изпитания. 15. Козелът Мендес - фаталност.
към текста >>

6. Двата пътя.
14. Двете Урни - превъплъщение. 17. Звездата на Маговете — Надежда. 20. Събуждане от мъртвите. В Пътя на Хорус влизат следните Аркани: 3. Изис - Урания или Хорус. 6. Двата пътя. 9. Забулената лампа - Пилигримът. 12. Обесеният - изпитания. 15. Козелът Мендес - фаталност. 18. Дрезгавина - хаос. 21. Короната на Маговете.
към текста >>

Това са само едни от отношенията, които съществуват между Арканите, отношения, които очертават трите Пътя.
9. Забулената лампа - Пилигримът. 12. Обесеният - изпитания. 15. Козелът Мендес - фаталност. 18. Дрезгавина - хаос. 21. Короната на Маговете. Това са само едни от отношенията, които съществуват между Арканите, отношения, които очертават трите Пътя. Има и други отношения между Арканите, които ни разкриват много от Тайните на Битието и Живота. Всяка картина има връзка със следващата, т.е. първата с втората, втората с третата, третата с четвъртата и т.н., защото всички са елементи на един велик творчески и познавателен процес. След това имаме така наречената обратна връзка, като първият Аркан има отношение с двадесет и втория, 2 — 21, 3 -20,4-19,5-18,6-17,7-16,8-15,9-14, 10-13, 11-12. Има и други отношения, на които сега няма да се спирам.
към текста >>

Двадесет и вторият Аркан ни показва съдбата на онзи човек и ученик, който по една или друга причина не може да издържи на изпитанията, през които води окултният Път.
Всяка картина има връзка със следващата, т.е. първата с втората, втората с третата, третата с четвъртата и т.н., защото всички са елементи на един велик творчески и познавателен процес. След това имаме така наречената обратна връзка, като първият Аркан има отношение с двадесет и втория, 2 — 21, 3 -20,4-19,5-18,6-17,7-16,8-15,9-14, 10-13, 11-12. Има и други отношения, на които сега няма да се спирам. С това завършвам едно кратко описание на Големите Аркани, като засегнах въпроса само теоретически, без да се впускам в практическите изводи от отношението между Арканите. Двадесет и вторият Аркан ни показва съдбата на онзи човек и ученик, който по една или друга причина не може да издържи на изпитанията, през които води окултният Път. Такава е съдбата на всеки ученик, който се отклонява от правилния Път на развитието. Затова винаги се предупреждава човек преди да тръгне в Пътя на окултното развитие, да прецени силите си, за да не дойде до положението на двадесет и втория Аркан. Сега ще ви дам кратко описание на него:
към текста >>

Такава е съдбата на всеки ученик, който се отклонява от правилния Път на развитието.
първата с втората, втората с третата, третата с четвъртата и т.н., защото всички са елементи на един велик творчески и познавателен процес. След това имаме така наречената обратна връзка, като първият Аркан има отношение с двадесет и втория, 2 — 21, 3 -20,4-19,5-18,6-17,7-16,8-15,9-14, 10-13, 11-12. Има и други отношения, на които сега няма да се спирам. С това завършвам едно кратко описание на Големите Аркани, като засегнах въпроса само теоретически, без да се впускам в практическите изводи от отношението между Арканите. Двадесет и вторият Аркан ни показва съдбата на онзи човек и ученик, който по една или друга причина не може да издържи на изпитанията, през които води окултният Път. Такава е съдбата на всеки ученик, който се отклонява от правилния Път на развитието. Затова винаги се предупреждава човек преди да тръгне в Пътя на окултното развитие, да прецени силите си, за да не дойде до положението на двадесет и втория Аркан. Сега ще ви дам кратко описание на него:
към текста >>

Затова винаги се предупреждава човек преди да тръгне в Пътя на окултното развитие, да прецени силите си, за да не дойде до положението на двадесет и втория Аркан.
След това имаме така наречената обратна връзка, като първият Аркан има отношение с двадесет и втория, 2 — 21, 3 -20,4-19,5-18,6-17,7-16,8-15,9-14, 10-13, 11-12. Има и други отношения, на които сега няма да се спирам. С това завършвам едно кратко описание на Големите Аркани, като засегнах въпроса само теоретически, без да се впускам в практическите изводи от отношението между Арканите. Двадесет и вторият Аркан ни показва съдбата на онзи човек и ученик, който по една или друга причина не може да издържи на изпитанията, през които води окултният Път. Такава е съдбата на всеки ученик, който се отклонява от правилния Път на развитието. Затова винаги се предупреждава човек преди да тръгне в Пътя на окултното развитие, да прецени силите си, за да не дойде до положението на двадесет и втория Аркан. Сега ще ви дам кратко описание на него:
към текста >>

30. 7. Вътрешното ръководство на човека, 21 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са пътищата, по които се доставя материалът, с който Мъдростта изгражда безсмъртието на човека.
да й дадем свобода да се прояви в нас в своята пълнота. Само с Мъдростта можем да бъдем силни; а силата на Мъдростта ни е потребна, понеже тя носи живота. Животът на човека се отличава с две прояви - радости и скърби. Радостта и скръбта имат това свойство, че всяка радост води след себе си по една скръб и всяка скръб бива следвана от една радост! Разбрани така, радостта и скръбта са естествените методи, с които работи Мъдростта в човешкия живот. Те са пътищата, по които се доставя материалът, с който Мъдростта изгражда безсмъртието на човека. За да можем да оценим работата на Мъдростта и да не я спъваме, трябва да я обичаме и проучваме, защото тя ще ни даде силата, която ще внесе живот в нас и ще даде смисъл на съществуването ни. Разбрани в този смисъл, радостта и скръбта са необходими. Скръбта продължава живота, а радостта го осмисля. Или казано с други думи: скръбта е онова състояние, при което се доставя материалът за съграждане на нашето безсмъртно тяло, а радостта е онова състояние, при което мъдростта гради с доставения материал. Не трябва да се смесват болките и мъченията със скърбите.
към текста >>

Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в живота им, почват да си създават човешки закони за индивидуалния и обществен живот - това е тяхната измислена етика и морал за обществен и правов живот.
Разбрани в този смисъл, радостта и скръбта са необходими. Скръбта продължава живота, а радостта го осмисля. Или казано с други думи: скръбта е онова състояние, при което се доставя материалът за съграждане на нашето безсмъртно тяло, а радостта е онова състояние, при което мъдростта гради с доставения материал. Не трябва да се смесват болките и мъченията със скърбите. Съвременните хора, като не разбират законите, по които работи Мъдростта, си създават много излишни мъчнотии и страдания, с които забъркват целия си индивидуален и обществен живот. Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в живота им, почват да си създават човешки закони за индивидуалния и обществен живот - това е тяхната измислена етика и морал за обществен и правов живот. Но от наше гледище, това не са никакви закони, а правила, измислени от хората, защото закони, които обуславят и регулират живота на хората, съществуват само в Природата. Само разумните същества познават законите на Природата. Всеки природен закон е един метод, един път, по който нещата могат да се изявяват правилно. А всичко това, което хората сега наричат закони, не са никакви закони, а обикновени временни правила, по които хората се стремят да уредят отношенията си, обаче, всички сегашни правила на хората са лишени от мъдрост и са чужди на живота, т.е. не са проникнати от Духа на Любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло.
към текста >>

Всеки природен закон е един метод, един път, по който нещата могат да се изявяват правилно.
Не трябва да се смесват болките и мъченията със скърбите. Съвременните хора, като не разбират законите, по които работи Мъдростта, си създават много излишни мъчнотии и страдания, с които забъркват целия си индивидуален и обществен живот. Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в живота им, почват да си създават човешки закони за индивидуалния и обществен живот - това е тяхната измислена етика и морал за обществен и правов живот. Но от наше гледище, това не са никакви закони, а правила, измислени от хората, защото закони, които обуславят и регулират живота на хората, съществуват само в Природата. Само разумните същества познават законите на Природата. Всеки природен закон е един метод, един път, по който нещата могат да се изявяват правилно. А всичко това, което хората сега наричат закони, не са никакви закони, а обикновени временни правила, по които хората се стремят да уредят отношенията си, обаче, всички сегашни правила на хората са лишени от мъдрост и са чужди на живота, т.е. не са проникнати от Духа на Любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло. Любовта е същественото в живота, без което човек не може да живее. Когато намерите един човек, когото може да обичате и без когото не можете, а и той без вас не може, това е проява на любовта. Въпросът не е за преходната личност, но за онова Вечно Начало, което стои зад всяка форма.
към текста >>

В палата сме много ограничени и тесен е кръгът на нашата дейност, но като излезем в широкия свят, ще бъдем свободни.
Засега всички вие сте все в такива палати при малките дупки и сте опитали знанието и любовта на тези малките дупки и затова казвате, че не си струва да се живее. Да, не си струва да се живее в такива палати при тези малки дупчици. Но отворете вратите на тези ваши палати и излезте навънка, за да имате ясна представа за онова, което ви очаква и не го познавате. Съвременните хора по отношение на познанията им за реалността се намират в едно такова положение. И докато живеете в такива палати, условията на живота ви все ще са ограничени, а методите и начините на живеене все ще се различават от онези в широкия свят на великата реалност. В палата сме много ограничени и тесен е кръгът на нашата дейност, но като излезем в широкия свят, ще бъдем свободни. Цялото човечество сега се намира вече в една епоха, когато Великата Божествена Мъдрост ще го изведе от този ограничен палат и ще го остави да живее в широкия свят, като му предаде и новите начини и методи за живота и го запознае с обективните закони на Природата. И тогава човек в този широк свят ще има възможност да постигне всичко онова, към което има разумни стремежи, стига да не влезе в стълкновение с разумния свят. Тъй както небесните тела се движат в пространството, всяко по пътя си, без да влиза в стълкновение с друго, така и човек, като влезе в разумния свят, не трябва да бъде в стълкновение с никое същество, а да се радва на успеха и напредъка на всекиго като на свой. Например, като срещнете един виден музикант, това да ви даде стимул, че и вие може да станете музикант. Музиката е външен израз на мисълта, зад която стои Великата Божествена Мъдрост.
към текста >>

Тъй както небесните тела се движат в пространството, всяко по пътя си, без да влиза в стълкновение с друго, така и човек, като влезе в разумния свят, не трябва да бъде в стълкновение с никое същество, а да се радва на успеха и напредъка на всекиго като на свой.
Съвременните хора по отношение на познанията им за реалността се намират в едно такова положение. И докато живеете в такива палати, условията на живота ви все ще са ограничени, а методите и начините на живеене все ще се различават от онези в широкия свят на великата реалност. В палата сме много ограничени и тесен е кръгът на нашата дейност, но като излезем в широкия свят, ще бъдем свободни. Цялото човечество сега се намира вече в една епоха, когато Великата Божествена Мъдрост ще го изведе от този ограничен палат и ще го остави да живее в широкия свят, като му предаде и новите начини и методи за живота и го запознае с обективните закони на Природата. И тогава човек в този широк свят ще има възможност да постигне всичко онова, към което има разумни стремежи, стига да не влезе в стълкновение с разумния свят. Тъй както небесните тела се движат в пространството, всяко по пътя си, без да влиза в стълкновение с друго, така и човек, като влезе в разумния свят, не трябва да бъде в стълкновение с никое същество, а да се радва на успеха и напредъка на всекиго като на свой. Например, като срещнете един виден музикант, това да ви даде стимул, че и вие може да станете музикант. Музиката е външен израз на мисълта, зад която стои Великата Божествена Мъдрост. Хората още не са проучвали философската страна на музиката и не разбират нейната същност и значение, а най-великата, най-дълбоката и най-обширната наука за живота е музиката. Когато хората проучат силите и законите на музиката и ги приложат в живота си, тогава ще започне тяхното правилно развитие и усъвършенстване. Чрез музиката действат най-висшите сили и най-разумните закони на природата.
към текста >>

Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на адептите на черната ложа, които искат да го спънат в неговия път, и да го използват само за свои лични интереси.
Има нещо в самите вас, за което сте готови винаги всичко да жертвате. Запитахте ли се някога, какво е то? - Това сте вие - човекът, когото обичате. Разбирам човека не само като личност, но целокупният човек, който е израз и въплъщение на космичната Мъдрост, която именно обичате в себе си и която ви ръководи и направлява. Цялото нещастие на хората иде от това, че те не вярват и не слушат това вътрешно ръководство. Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на адептите на черната ложа, които искат да го спънат в неговия път, и да го използват само за свои лични интереси. Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие ще сте близо до Истината и до вратата, която води до познаване на реалността. Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта и вратата на реалността като се отвори ще ви поканят да влезете. Но щом се отвори вратата на реалността, ще дойде последната съблазън - ще дойде страхът, който ще ви каже да не влизате. Не, бъдете смел и влезте, и да става каквото ще. За да върви в пътя на Мъдростта, човек трябва да се довери на гласа й, който говори в самия него ида тръгне смел и решителен, за да не дава път на негативните сили, които внасят в него процес на разлагане и ферментация.
към текста >>

За да върви в пътя на Мъдростта, човек трябва да се довери на гласа й, който говори в самия него ида тръгне смел и решителен, за да не дава път на негативните сили, които внасят в него процес на разлагане и ферментация.
Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на адептите на черната ложа, които искат да го спънат в неговия път, и да го използват само за свои лични интереси. Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие ще сте близо до Истината и до вратата, която води до познаване на реалността. Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта и вратата на реалността като се отвори ще ви поканят да влезете. Но щом се отвори вратата на реалността, ще дойде последната съблазън - ще дойде страхът, който ще ви каже да не влизате. Не, бъдете смел и влезте, и да става каквото ще. За да върви в пътя на Мъдростта, човек трябва да се довери на гласа й, който говори в самия него ида тръгне смел и решителен, за да не дава път на негативните сили, които внасят в него процес на разлагане и ферментация. И като погледне на света, човек да бъде радостен, че е дошъл в него да се учи и да работи за своето усъвършенстване и това на ближните си. И ще разбере, че няма друг отделен свят, освен Божественият свят, в който той живее. Реалният свят сам по себе си е един, но е разделен според степента на съзнанието на съществата, които го населяват. Има много светове, но Божественият свят е един, който включва всички светове в себе си. Когато човек дойде до познанието на единния реален свят, който включва всички останали в себе си, той ще обикне всички същества.
към текста >>

31. Размишление, концентрация, съзерцание, медитация - Влад Пашов (1902- 1974)

Тесен път, за хора, които искат да пресъздадат своята мисъл, своите чувства и воля и да ги направляват и регулират по волята на Духа.
Докато приложението на Любовта, служенето и молитвата са методи, достъпни за по-широк кръг от хора, поне в тяхната външна форма (защото всичките тези методи имат и своя езотерична, вътрешна страна, когато се разберат в чисто окултен смисъл), то размишлението, концентрацията, съзерцанието и медитацията са методи по-специални и са за по-ограничен кръг от хора – за хора, които са поели вече т. нар. Тесен път, за хора, които искат да пресъздадат своята мисъл, своите чувства и воля и да ги направляват и регулират по волята на Духа. За тези методи Учителя Беинса Дуно също така много е говорил, но понеже не разполагам с много материал, ще изнеса това, което е достъпно, и мисля, че то все пак е достатъчно. С тези методи човек развива своите духовни органи и постепенно влиза в контакт с Духовния свят, с Разумните същества на Космоса. Молитвата, разбрана в чисто окултен смисъл, е истинска концентрация, съзерцание и медитация. Защото при молитвата, разбрана в този смисъл, човек забравя всичко около себе си, отдава се на съзерцание на Божествените образи и в резултат на това съзерцание получава известно откровение. За да се развива правилно и да мине от самосъзнанието в свръхсъзнанието, човек трябва да изкара един последователен курс, в който да опита нещата.
към текста >>

Там е дадено всичко, необходимо за ученика преди да влезе в Пътя, и всичко, необходимо в самия Път, докато стигне до високия връх на Съвършенството.
За да се развива правилно и да мине от самосъзнанието в свръхсъзнанието, човек трябва да изкара един последователен курс, в който да опита нещата. За тази цел той трябва да изучава школните лекции, дадени от Учителя, да направи опитите и упражненията, изложени там, да приложи също и посочените методи, защото те не са случайно дадени, а са една цялостна система за работа на ученика. Ученикът трябва също така да проучи и неделните беседи и да направи опитите, които са дадени там. Така последователно той ще може да приложи всички онези методи, необходими за развитие на духовните органи в неговото Духовно тяло. Там са дадени много методи за размишление, концентрация, съзерцание, медитация, молитва, служене, приложение на Любовта, приложение на Доброто, на Правдата, за придобиване на тър-пение, за придобиване на морална стабилност и още много други. Там е дадено всичко, необходимо за ученика преди да влезе в Пътя, и всичко, необходимо в самия Път, докато стигне до високия връх на Съвършенството. Първото нещо, с което трябва да започне ученикът, е придобиване на Чистота, на морална стабилност, т. е. развиване на моралната природа, в основата на която стои придобиването на Чистота. Редом с тази работа ученикът трябва да започне да размишлява върху великите Божествени идеи, за да организира и овладее своята мисъл, която е мощна сила за работа в пътя на неговото развитие. Ще посоча накратко какво се разбира в Окултната наука под понятията размишление, концентрация, съзерцание и медитация. Всички те са съзнателни психични процеси, които имат за цел организиране на Духовното тяло и събуждането на неговите органи.
към текста >>

Редом с тази работа ученикът трябва да започне да размишлява върху великите Божествени идеи, за да организира и овладее своята мисъл, която е мощна сила за работа в пътя на неговото развитие.
Така последователно той ще може да приложи всички онези методи, необходими за развитие на духовните органи в неговото Духовно тяло. Там са дадени много методи за размишление, концентрация, съзерцание, медитация, молитва, служене, приложение на Любовта, приложение на Доброто, на Правдата, за придобиване на тър-пение, за придобиване на морална стабилност и още много други. Там е дадено всичко, необходимо за ученика преди да влезе в Пътя, и всичко, необходимо в самия Път, докато стигне до високия връх на Съвършенството. Първото нещо, с което трябва да започне ученикът, е придобиване на Чистота, на морална стабилност, т. е. развиване на моралната природа, в основата на която стои придобиването на Чистота. Редом с тази работа ученикът трябва да започне да размишлява върху великите Божествени идеи, за да организира и овладее своята мисъл, която е мощна сила за работа в пътя на неговото развитие. Ще посоча накратко какво се разбира в Окултната наука под понятията размишление, концентрация, съзерцание и медитация. Всички те са съзнателни психични процеси, които имат за цел организиране на Духовното тяло и събуждането на неговите органи. Всички те са процеси на ума.
към текста >>

32. За Пътя на ученика - Влад Пашов (1902- 1974)

• 225 • За Пътя на ученика.
• 225 • За Пътя на ученика. Някои питат прав ли е Пътят, по който вървим? По-прав Път от него няма. Този Път е единственият не само за България, но и за целия свят. По този Път са минали всички възвишени и благородни души, всички велики хора. По този Път са минали всички Ангели.
към текста >>

Някои питат прав ли е Пътят, по който вървим?
• 225 • За Пътя на ученика. Някои питат прав ли е Пътят, по който вървим? По-прав Път от него няма. Този Път е единственият не само за България, но и за целия свят. По този Път са минали всички възвишени и благородни души, всички велики хора. По този Път са минали всички Ангели. Този Път е Божествен.
към текста >>

По-прав Път от него няма.
• 225 • За Пътя на ученика. Някои питат прав ли е Пътят, по който вървим? По-прав Път от него няма. Този Път е единственият не само за България, но и за целия свят. По този Път са минали всички възвишени и благородни души, всички велики хора. По този Път са минали всички Ангели. Този Път е Божествен. Красив е този Път.
към текста >>

Този Път е единственият не само за България, но и за целия свят.
• 225 • За Пътя на ученика. Някои питат прав ли е Пътят, по който вървим? По-прав Път от него няма. Този Път е единственият не само за България, но и за целия свят. По този Път са минали всички възвишени и благородни души, всички велики хора. По този Път са минали всички Ангели. Този Път е Божествен. Красив е този Път. По-красив от него няма.
към текста >>

По този Път са минали всички възвишени и благородни души, всички велики хора.
• 225 • За Пътя на ученика. Някои питат прав ли е Пътят, по който вървим? По-прав Път от него няма. Този Път е единственият не само за България, но и за целия свят. По този Път са минали всички възвишени и благородни души, всички велики хора. По този Път са минали всички Ангели. Този Път е Божествен. Красив е този Път. По-красив от него няма. Христос го нарича Тесния път.
към текста >>

По този Път са минали всички Ангели.
• 225 • За Пътя на ученика. Някои питат прав ли е Пътят, по който вървим? По-прав Път от него няма. Този Път е единственият не само за България, но и за целия свят. По този Път са минали всички възвишени и благородни души, всички велики хора. По този Път са минали всички Ангели. Този Път е Божествен. Красив е този Път. По-красив от него няма. Христос го нарича Тесния път. Тесен е, но е величествен.
към текста >>

Този Път е Божествен.
Някои питат прав ли е Пътят, по който вървим? По-прав Път от него няма. Този Път е единственият не само за България, но и за целия свят. По този Път са минали всички възвишени и благородни души, всички велики хора. По този Път са минали всички Ангели. Този Път е Божествен. Красив е този Път. По-красив от него няма. Христос го нарича Тесния път. Тесен е, но е величествен.
към текста >>

Красив е този Път.
По-прав Път от него няма. Този Път е единственият не само за България, но и за целия свят. По този Път са минали всички възвишени и благородни души, всички велики хора. По този Път са минали всички Ангели. Този Път е Божествен. Красив е този Път. По-красив от него няма. Христос го нарича Тесния път. Тесен е, но е величествен.
към текста >>

Христос го нарича Тесния път.
По този Път са минали всички възвишени и благородни души, всички велики хора. По този Път са минали всички Ангели. Този Път е Божествен. Красив е този Път. По-красив от него няма. Христос го нарича Тесния път. Тесен е, но е величествен.
към текста >>

Тесен е, но е величествен.
По този Път са минали всички Ангели. Този Път е Божествен. Красив е този Път. По-красив от него няма. Христос го нарича Тесния път. Тесен е, но е величествен.
към текста >>

33. 20-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Той трябва да пренесе знанията си от по-широк кръг на деятелност в по-тесен кръг.
Затова именно единицата, която в Божествения свят е от най-висша йерархия, на земята е най-малка. Като слиза на земята единицата постепенно губи своята интелигентност, своята сила и своя обем, смалява се до точка. Тъй щото когато някой се съзнава като човек, той трябва да се смалява, да стане център на кръга, т.е. център на един специален живот. С други думи казано: веднъж дошъл на земята, човек трябва да знае как да трансформира енергията си от по-високо в по-ниско състояние. Той трябва да пренесе знанията си от по-широк кръг на деятелност в по-тесен кръг. Втората йерархия от Същества, които се изявяват на земята в числото 2, идват в помощ на единицата. Тя сама не е в състояние да си помогне, понеже се е превърнала в център. Втората Йерархия има за цел да посочи на единицата пътя, по който може да се развива. Значи числото 2 е път, който помага за развиване на Съществата. Който иска да знае пътя на своето развитие, той трябва да разбира числото две.
към текста >>

Втората Йерархия има за цел да посочи на единицата пътя, по който може да се развива.
център на един специален живот. С други думи казано: веднъж дошъл на земята, човек трябва да знае как да трансформира енергията си от по-високо в по-ниско състояние. Той трябва да пренесе знанията си от по-широк кръг на деятелност в по-тесен кръг. Втората йерархия от Същества, които се изявяват на земята в числото 2, идват в помощ на единицата. Тя сама не е в състояние да си помогне, понеже се е превърнала в център. Втората Йерархия има за цел да посочи на единицата пътя, по който може да се развива. Значи числото 2 е път, който помага за развиване на Съществата. Който иска да знае пътя на своето развитие, той трябва да разбира числото две. Като влезе в числото две, той веднага се поляризира. Щом се поляризира, в ума му се произвежда светлина. Обаче свърже ли се с числото едно, с единицата, в ума му няма да блесне никаква светлина.
към текста >>

Значи числото 2 е път, който помага за развиване на Съществата.
С други думи казано: веднъж дошъл на земята, човек трябва да знае как да трансформира енергията си от по-високо в по-ниско състояние. Той трябва да пренесе знанията си от по-широк кръг на деятелност в по-тесен кръг. Втората йерархия от Същества, които се изявяват на земята в числото 2, идват в помощ на единицата. Тя сама не е в състояние да си помогне, понеже се е превърнала в център. Втората Йерархия има за цел да посочи на единицата пътя, по който може да се развива. Значи числото 2 е път, който помага за развиване на Съществата. Който иска да знае пътя на своето развитие, той трябва да разбира числото две. Като влезе в числото две, той веднага се поляризира. Щом се поляризира, в ума му се произвежда светлина. Обаче свърже ли се с числото едно, с единицата, в ума му няма да блесне никаква светлина. В единицата има вътрешна светлина, но не и външна.
към текста >>

Който иска да знае пътя на своето развитие, той трябва да разбира числото две.
Той трябва да пренесе знанията си от по-широк кръг на деятелност в по-тесен кръг. Втората йерархия от Същества, които се изявяват на земята в числото 2, идват в помощ на единицата. Тя сама не е в състояние да си помогне, понеже се е превърнала в център. Втората Йерархия има за цел да посочи на единицата пътя, по който може да се развива. Значи числото 2 е път, който помага за развиване на Съществата. Който иска да знае пътя на своето развитие, той трябва да разбира числото две. Като влезе в числото две, той веднага се поляризира. Щом се поляризира, в ума му се произвежда светлина. Обаче свърже ли се с числото едно, с единицата, в ума му няма да блесне никаква светлина. В единицата има вътрешна светлина, но не и външна. При числото две се явяват два центъра, вследствие на което между съществата се явява борба.
към текста >>

За да достигне до своята основна идея човек трябва да върви в Пътя естествено, да минава от стъпало на стъпало.
Като разумни същества, като живи единици, същият закон се отнася и до вас. Този закон обхваща всички същества, от най-малките до най-големите. Връзката с Абсолютно Разумната Среда е условие за развитие. За да върви напред, човек трябва да бъде свързан с Абсолютното, с Разумната Среда. За тази цел той трябва да се държи за своята основна идея. За да достигне до своята основна идея човек трябва да върви в Пътя естествено, да минава от стъпало на стъпало. Прескочи ли едно стъпало, пред него се отваря пропаст. Щом се намери пред пропаст, човек непременно трябва да се върне назад. 40. Човек и Възвишените Същества. Чрез едно възвишено желание човек се свързва със съзнанието на Възвишените Същества, които помагат за реализирането на неговото желание. В този случай човек живее в съзнанието на тези Същества като в светлина.
към текста >>

Като върви човек в правия път, Добрата Съдба, т.е.
45. Човек и Съдбата. Десетки години човек трябва да обикаля вратата на Съдбата си, докато един ден тя излезе от вратата си и му даде парче медена пита. Вземе ли медената пита в ръката си, човек е дошъл до разрешаването на своите житейски задачи. Добрата Съдба на човека, това е неговият приятел от невидимия свят. Дали той съзнава това или не, не е важно. Като върви човек в правия път, Добрата Съдба, т.е. добрият му приятел ще го срещне, ще го извика да му даде едно парче медена пита. Защо не му даде цяла пита? Цялата пита не се дава изведнъж. Който не е благодарен на малкото, той ще изгуби и него. Малкото се благославя.
към текста >>

Съвременните учени намират, че в пътя на движението си земята претърпява 19 колебания, т.е.
Ако само чувствува без да мисли, тогава интелектът отстъпва назад. За да могат едновременно и умът и сърцето да работят, човек трябва постоянно да държи в ума си идеята за Бога. Държи ли тази идея в ума си, човек всякога ще има топлина в сърцето си и светлина в ума си. Иска ли човек да се развива правилно, в каквото положение и да се намери, каквато служба и да заема, той трябва да държи тази идея в ума си като основна и свещена идея, с която да работи и върху която да гради. 47. Тъмната планета - причина за приливите и отливите. Съвременните учени намират, че в пътя на движението си земята претърпява 19 колебания, т.е. 19 люлеяния. На какво се дължат тези колебания? Според едни учени това се дължи на опасния път, през който земята минава. Според други учени, причината за това явление е Луната. Нита едното е вярно, нито другото.
към текста >>

Според едни учени това се дължи на опасния път, през който земята минава.
Иска ли човек да се развива правилно, в каквото положение и да се намери, каквато служба и да заема, той трябва да държи тази идея в ума си като основна и свещена идея, с която да работи и върху която да гради. 47. Тъмната планета - причина за приливите и отливите. Съвременните учени намират, че в пътя на движението си земята претърпява 19 колебания, т.е. 19 люлеяния. На какво се дължат тези колебания? Според едни учени това се дължи на опасния път, през който земята минава. Според други учени, причината за това явление е Луната. Нита едното е вярно, нито другото. Според някои окултисти колебанията, които земята претърпява, се дължат на една тъмна планета, която се намира между Земята и Слънцето. Тази планета е невидима. След грехопадането човечеството чрез мисълта си е влязло в района на тази тъмна планета.
към текста >>

34. 32–ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

54. Пътят на Ученика.
32 – ро писмо VIII. УЧЕНИКЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение) 54. Пътят на Ученика. В Пътя на своето развитие, Ученикът ще мине през четири вида живот. По този Път съм минал и аз, по този Път ще минете и вие. Този Път е създаден от Живата Природа. Природата е създала Пътя на Старозаветните, на Новозаветните, на Праведните, и сега създава Пътя на Ученика. Пътят на Ученика е новия живот, който иде в света.
към текста >>

В Пътя на своето развитие, Ученикът ще мине през четири вида живот.
32 – ро писмо VIII. УЧЕНИКЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение) 54. Пътят на Ученика. В Пътя на своето развитие, Ученикът ще мине през четири вида живот. По този Път съм минал и аз, по този Път ще минете и вие. Този Път е създаден от Живата Природа. Природата е създала Пътя на Старозаветните, на Новозаветните, на Праведните, и сега създава Пътя на Ученика. Пътят на Ученика е новия живот, който иде в света. По нямане на по-добър, по-съответен термин, аз наричам това Път, "Нов живот" или "Живот на Ученика", в най-хубавия смисъл на думата.
към текста >>

По този Път съм минал и аз, по този Път ще минете и вие.
32 – ро писмо VIII. УЧЕНИКЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение) 54. Пътят на Ученика. В Пътя на своето развитие, Ученикът ще мине през четири вида живот. По този Път съм минал и аз, по този Път ще минете и вие. Този Път е създаден от Живата Природа. Природата е създала Пътя на Старозаветните, на Новозаветните, на Праведните, и сега създава Пътя на Ученика. Пътят на Ученика е новия живот, който иде в света. По нямане на по-добър, по-съответен термин, аз наричам това Път, "Нов живот" или "Живот на Ученика", в най-хубавия смисъл на думата. Вие ще имате предвид тези разграничения в живота.
към текста >>

Този Път е създаден от Живата Природа.
32 – ро писмо VIII. УЧЕНИКЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение) 54. Пътят на Ученика. В Пътя на своето развитие, Ученикът ще мине през четири вида живот. По този Път съм минал и аз, по този Път ще минете и вие. Този Път е създаден от Живата Природа. Природата е създала Пътя на Старозаветните, на Новозаветните, на Праведните, и сега създава Пътя на Ученика. Пътят на Ученика е новия живот, който иде в света. По нямане на по-добър, по-съответен термин, аз наричам това Път, "Нов живот" или "Живот на Ученика", в най-хубавия смисъл на думата. Вие ще имате предвид тези разграничения в живота. И като минавате от един живот в друг, ще пренесете всичко ценно в живота на Ученика.
към текста >>

Природата е създала Пътя на Старозаветните, на Новозаветните, на Праведните, и сега създава Пътя на Ученика.
VIII. УЧЕНИКЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение) 54. Пътят на Ученика. В Пътя на своето развитие, Ученикът ще мине през четири вида живот. По този Път съм минал и аз, по този Път ще минете и вие. Този Път е създаден от Живата Природа. Природата е създала Пътя на Старозаветните, на Новозаветните, на Праведните, и сега създава Пътя на Ученика. Пътят на Ученика е новия живот, който иде в света. По нямане на по-добър, по-съответен термин, аз наричам това Път, "Нов живот" или "Живот на Ученика", в най-хубавия смисъл на думата. Вие ще имате предвид тези разграничения в живота. И като минавате от един живот в друг, ще пренесете всичко ценно в живота на Ученика. Само по този начин може да се създаде онова вътрешно единение между всички хора.
към текста >>

Пътят на Ученика е новия живот, който иде в света.
54. Пътят на Ученика. В Пътя на своето развитие, Ученикът ще мине през четири вида живот. По този Път съм минал и аз, по този Път ще минете и вие. Този Път е създаден от Живата Природа. Природата е създала Пътя на Старозаветните, на Новозаветните, на Праведните, и сега създава Пътя на Ученика. Пътят на Ученика е новия живот, който иде в света. По нямане на по-добър, по-съответен термин, аз наричам това Път, "Нов живот" или "Живот на Ученика", в най-хубавия смисъл на думата. Вие ще имате предвид тези разграничения в живота. И като минавате от един живот в друг, ще пренесете всичко ценно в живота на Ученика. Само по този начин може да се създаде онова вътрешно единение между всички хора. А думата единение означава всички хора да живеят за Бога.
към текста >>

По нямане на по-добър, по-съответен термин, аз наричам това Път, "Нов живот" или "Живот на Ученика", в най-хубавия смисъл на думата.
В Пътя на своето развитие, Ученикът ще мине през четири вида живот. По този Път съм минал и аз, по този Път ще минете и вие. Този Път е създаден от Живата Природа. Природата е създала Пътя на Старозаветните, на Новозаветните, на Праведните, и сега създава Пътя на Ученика. Пътят на Ученика е новия живот, който иде в света. По нямане на по-добър, по-съответен термин, аз наричам това Път, "Нов живот" или "Живот на Ученика", в най-хубавия смисъл на думата. Вие ще имате предвид тези разграничения в живота. И като минавате от един живот в друг, ще пренесете всичко ценно в живота на Ученика. Само по този начин може да се създаде онова вътрешно единение между всички хора. А думата единение означава всички хора да живеят за Бога. Четирите вида живот имат и четири вида разбирания за живота и четири вида методи за живота.
към текста >>

Десет пъти най-малко ще се изпотиш, докато се научиш да благодариш.
Следователно, всяко изпитание съответства на вашата сила. Това изпитание ви е дадено като задача в живота, като един умствен акт, от който след като го разрешите, ще станете по-силни. Ще знаете, всяко препятствие в живота на Ученика е специфичен акт, насочен с цел да го избави от едно голямо зло. Затова трябва да се благодарите на Бога. Не е лесно да благодариш, да се научиш да се примиряваш с всички препятствия и мъчнотии в живота. Десет пъти най-малко ще се изпотиш, докато се научиш да благодариш. Ученикът може да превъзмогне всички мъчнотии. У вас има ред навици и мъчнотии, ред теории, които трябва да превъзмогнете. За в бъдеще, за да разберете човешката ръка, човешкото око, за да изучавате астрономия и астрология, трябва да превъзмогнете всички мъчнотии в живота си. Само Ученикът може да се занимава с тези науки. Тези науки не са достъпни за онзи, който не е Ученик.
към текста >>

57. Ученикът се отличава с голямо смирение и с голяма отстъпчивост - и на мравката прави път.
За в бъдеще, за да разберете човешката ръка, човешкото око, за да изучавате астрономия и астрология, трябва да превъзмогнете всички мъчнотии в живота си. Само Ученикът може да се занимава с тези науки. Тези науки не са достъпни за онзи, който не е Ученик. Той може да се занимава със Старозаветна, с Новозаветна Астрология, с Астрология на Праведния, но не може да се занимава с Астрологията на Ученика. Ако ти искаш да проникнеш в смисъла, който Бог е вложил в звездите, ако искаш да проникнеш във Великото, което те крият, ти можеш да бъдеш Ученик. 57. Ученикът се отличава с голямо смирение и с голяма отстъпчивост - и на мравката прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи. На второ място седят Новозаветните, на трето - Праведните, а на последно място е Ученикът. Не можеш ли да вземеш последното място, Ученик не можеш да бъдеш. 58. Ученикът трябва да каже: Докато всички хора спорят, докато изискват това - онова, аз ще се вслушам в Божествения Живот, който работи в мене, какво Господ ми казва и ме учи.
към текста >>

Ако спазвате този велик закон да четете и проучвате свещената книга на живота, да изучавате живота на великите хора, които са я писали, тя ще ви донесе ценни упътвания.
Иде едно велико бъдеще за хората и всеки трябва да заеме своето определено място. 61. Ученикът трябва да работи над себе си. Това е задачата на Ученика. Това е новата работа, която Ученикът трябва да работи. Тази нова работа има свое определено време, има своя сила, има и свои помощници. Ако спазвате този велик закон да четете и проучвате свещената книга на живота, да изучавате живота на великите хора, които са я писали, тя ще ви донесе ценни упътвания. 62. Пред вас седи велико бъдеще. По-хубави времена за Учениците от сегашните не са наставали. Но ако те не използват условията, и по-лоши времена не са наставали. 63. Възкресението, за което говори Христос, е само за Учениците. Те ще чуят гласа Му и ще излязат от гробовете.
към текста >>

64. Като говоря за Ученика, аз вземам тази дума и в тесен, и в широк смисъл.
Но ако те не използват условията, и по-лоши времена не са наставали. 63. Възкресението, за което говори Христос, е само за Учениците. Те ще чуят гласа Му и ще излязат от гробовете. Учениците са хората на новата раса. Те няма да бъдат многобройни, но всички хора от тази раса ще бъдат мощни по ум, сърце и воля, по душа и дух, Тези хора ще възстановят Царството Божие на земята и ще кажат: Възможно е всички да живеем в Любов, в Светлина, Мир и Радост, които Бог ни е дал. 64. Като говоря за Ученика, аз вземам тази дума и в тесен, и в широк смисъл. В тесен смисъл на думата, под Ученик разбирам този, който учи тук на земята, в този ограничен кръг на живота. Той се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на земния живот позволяват. Когато говоря за Ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния Ученик, който се учи и тук на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят. Той никога не напуща Школата - денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе при своя Учител, който му преподава теория. На другия ден се връща пак на земята да продължи своите практически занимания в лабораторията.
към текста >>

В тесен смисъл на думата, под Ученик разбирам този, който учи тук на земята, в този ограничен кръг на живота.
63. Възкресението, за което говори Христос, е само за Учениците. Те ще чуят гласа Му и ще излязат от гробовете. Учениците са хората на новата раса. Те няма да бъдат многобройни, но всички хора от тази раса ще бъдат мощни по ум, сърце и воля, по душа и дух, Тези хора ще възстановят Царството Божие на земята и ще кажат: Възможно е всички да живеем в Любов, в Светлина, Мир и Радост, които Бог ни е дал. 64. Като говоря за Ученика, аз вземам тази дума и в тесен, и в широк смисъл. В тесен смисъл на думата, под Ученик разбирам този, който учи тук на земята, в този ограничен кръг на живота. Той се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на земния живот позволяват. Когато говоря за Ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния Ученик, който се учи и тук на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят. Той никога не напуща Школата - денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе при своя Учител, който му преподава теория. На другия ден се връща пак на земята да продължи своите практически занимания в лабораторията. Този Ученик постоянно учи - горе на небето учи теория, а долу на земята - практика.
към текста >>

Като говоря за Ученика в тесен смисъл на думата, разбирам този, който учи на земята, а като заспи вечерно време, не ходи горе да учи.
Когато говоря за Ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния Ученик, който се учи и тук на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят. Той никога не напуща Школата - денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе при своя Учител, който му преподава теория. На другия ден се връща пак на земята да продължи своите практически занимания в лабораторията. Този Ученик постоянно учи - горе на небето учи теория, а долу на земята - практика. Като говоря за идейния Ученик, разбирам този именно, който учи горе, а долу прилага. Като говоря за Ученика в тесен смисъл на думата, разбирам този, който учи на земята, а като заспи вечерно време, не ходи горе да учи. Идейните Ученици знаят, че всякога са Ученици. И в един живот, и във втори, и в трети и четвърти, те знаят, че всякога са били и ще бъдат Ученици. И след време, когато нашата земя и цялата Слънчева система завършат своето развитие, те ще минат като Ученици в нова Школа, при нови условия. Бог тогава ще им даде друго име, а не Ученици. Думата Ученик не е подходяща да изрази идеята, която е скрита в това понятие.
към текста >>

65. Когато някой път питаме Господа и Учителя за нещо, те мълчат, не ни отговарят, това показва, че ние сами трябва да проучим този въпрос.
Идейните Ученици знаят, че всякога са Ученици. И в един живот, и във втори, и в трети и четвърти, те знаят, че всякога са били и ще бъдат Ученици. И след време, когато нашата земя и цялата Слънчева система завършат своето развитие, те ще минат като Ученици в нова Школа, при нови условия. Бог тогава ще им даде друго име, а не Ученици. Думата Ученик не е подходяща да изрази идеята, която е скрита в това понятие. 65. Когато някой път питаме Господа и Учителя за нещо, те мълчат, не ни отговарят, това показва, че ние сами трябва да проучим този въпрос. Бог е скрил от нас нещата, защото иска да ни застави да мислим. 66. Молитвата на Ученика. Всеки от вас, като става сутрин, ще се помоли на Бога, като каже: Господи, дай благословение и на моите братя, както даваш и на мене. Аз ще те слушам както ме учиш. Ще прилагам Любовта, според както е Твоята Воля.
към текста >>

Духът ще ви заведе при вашия Учител и ще ви покаже Пътя на спасението.
Искате ли да имате щастие в дома си, трябва да имате и орачи, и овчари, и гостилничари. Искате ли да имате радост у дома си, искате ли да имате Божието благословение, непременно трябва да имате един Ученик. 68. Вие не можете да отидете сам при Учителя. Трябва да има някой Ученик да ви заведе при своя Учител. По същия начин, за да отидем при Бога, непременно трябва някой да ни заведе. Духът ще ви заведе при вашия Учител и ще ви покаже Пътя на спасението. Този Дух, това е Христос. Христос е Любовта, която работи с усърдие и Любов. 69. Като влезете в духовния живот, в Пътя на Ученика, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите красивото и грозното в себе си и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човек да бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е готов за този Път. В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготвителен път, където ще видите друго огледало, а после като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало.
към текста >>

69. Като влезете в духовния живот, в Пътя на Ученика, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите красивото и грозното в себе си и веднага ще се уплашите.
Трябва да има някой Ученик да ви заведе при своя Учител. По същия начин, за да отидем при Бога, непременно трябва някой да ни заведе. Духът ще ви заведе при вашия Учител и ще ви покаже Пътя на спасението. Този Дух, това е Христос. Христос е Любовта, която работи с усърдие и Любов. 69. Като влезете в духовния живот, в Пътя на Ученика, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите красивото и грозното в себе си и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човек да бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е готов за този Път. В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготвителен път, където ще видите друго огледало, а после като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало. Учениците, които много бързат, като влязат в духовния живот, натъкват се именно на второто огледало и не издържат. Те падат, стават, докато най-сетне се отчаят и казват: Тази работа не е за мене, аз съм много грешен човек. И погледнеш, този човек хванал кривия път.
към текста >>

Затова е нужно човек да бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е готов за този Път.
По същия начин, за да отидем при Бога, непременно трябва някой да ни заведе. Духът ще ви заведе при вашия Учител и ще ви покаже Пътя на спасението. Този Дух, това е Христос. Христос е Любовта, която работи с усърдие и Любов. 69. Като влезете в духовния живот, в Пътя на Ученика, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите красивото и грозното в себе си и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човек да бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е готов за този Път. В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготвителен път, където ще видите друго огледало, а после като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало. Учениците, които много бързат, като влязат в духовния живот, натъкват се именно на второто огледало и не издържат. Те падат, стават, докато най-сетне се отчаят и казват: Тази работа не е за мене, аз съм много грешен човек. И погледнеш, този човек хванал кривия път. Затова влезеш ли в духовния живот, не бързай, всичко да се подготвиш, да се калиш добре и тогава като видиш лицето си, ще знаеш вече какво се иска от тебе да работиш.
към текста >>

В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготвителен път, където ще видите друго огледало, а после като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало.
Духът ще ви заведе при вашия Учител и ще ви покаже Пътя на спасението. Този Дух, това е Христос. Христос е Любовта, която работи с усърдие и Любов. 69. Като влезете в духовния живот, в Пътя на Ученика, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите красивото и грозното в себе си и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човек да бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е готов за този Път. В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготвителен път, където ще видите друго огледало, а после като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало. Учениците, които много бързат, като влязат в духовния живот, натъкват се именно на второто огледало и не издържат. Те падат, стават, докато най-сетне се отчаят и казват: Тази работа не е за мене, аз съм много грешен човек. И погледнеш, този човек хванал кривия път. Затова влезеш ли в духовния живот, не бързай, всичко да се подготвиш, да се калиш добре и тогава като видиш лицето си, ще знаеш вече какво се иска от тебе да работиш. Това е една велика Истина.
към текста >>

И погледнеш, този човек хванал кривия път.
69. Като влезете в духовния живот, в Пътя на Ученика, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите красивото и грозното в себе си и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човек да бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е готов за този Път. В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготвителен път, където ще видите друго огледало, а после като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало. Учениците, които много бързат, като влязат в духовния живот, натъкват се именно на второто огледало и не издържат. Те падат, стават, докато най-сетне се отчаят и казват: Тази работа не е за мене, аз съм много грешен човек. И погледнеш, този човек хванал кривия път. Затова влезеш ли в духовния живот, не бързай, всичко да се подготвиш, да се калиш добре и тогава като видиш лицето си, ще знаеш вече какво се иска от тебе да работиш. Това е една велика Истина. 70. Пътят на Любовта и Пътят на Мъдростта. Днес Господ ви говори. Когато Господ се яви пред Соломона, който беше адепт, той поиска знание и Мъдрост.
към текста >>

70. Пътят на Любовта и Пътят на Мъдростта.
Учениците, които много бързат, като влязат в духовния живот, натъкват се именно на второто огледало и не издържат. Те падат, стават, докато най-сетне се отчаят и казват: Тази работа не е за мене, аз съм много грешен човек. И погледнеш, този човек хванал кривия път. Затова влезеш ли в духовния живот, не бързай, всичко да се подготвиш, да се калиш добре и тогава като видиш лицето си, ще знаеш вече какво се иска от тебе да работиш. Това е една велика Истина. 70. Пътят на Любовта и Пътят на Мъдростта. Днес Господ ви говори. Когато Господ се яви пред Соломона, който беше адепт, той поиска знание и Мъдрост. Той направи крив избор. Той избра мъчния Път и не можа да устои в него. Затова ви казвам: Не избирайте трудния Път на Соломона, Пътя на Мъдростта, но изберете Пътя на Любовта.
към текста >>

Той избра мъчния Път и не можа да устои в него.
Това е една велика Истина. 70. Пътят на Любовта и Пътят на Мъдростта. Днес Господ ви говори. Когато Господ се яви пред Соломона, който беше адепт, той поиска знание и Мъдрост. Той направи крив избор. Той избра мъчния Път и не можа да устои в него. Затова ви казвам: Не избирайте трудния Път на Соломона, Пътя на Мъдростта, но изберете Пътя на Любовта. Този Път е Път на страдания, на скърби в света, но където има страдания и скърби, там е Любовта. Втората стъпка след Любовта е Пътят на Светлината. Правилно е да започнете с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта. Тогава ще дойде втората фаза, трудният Път - Пътят на Мъдростта.
към текста >>

Затова ви казвам: Не избирайте трудния Път на Соломона, Пътя на Мъдростта, но изберете Пътя на Любовта.
70. Пътят на Любовта и Пътят на Мъдростта. Днес Господ ви говори. Когато Господ се яви пред Соломона, който беше адепт, той поиска знание и Мъдрост. Той направи крив избор. Той избра мъчния Път и не можа да устои в него. Затова ви казвам: Не избирайте трудния Път на Соломона, Пътя на Мъдростта, но изберете Пътя на Любовта. Този Път е Път на страдания, на скърби в света, но където има страдания и скърби, там е Любовта. Втората стъпка след Любовта е Пътят на Светлината. Правилно е да започнете с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта. Тогава ще дойде втората фаза, трудният Път - Пътят на Мъдростта. Ако не минете по този естествен Път, целия свят може да обиколите, може да научите всички Школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея - те не могат да изменят този Божествен Път.
към текста >>

Този Път е Път на страдания, на скърби в света, но където има страдания и скърби, там е Любовта.
Днес Господ ви говори. Когато Господ се яви пред Соломона, който беше адепт, той поиска знание и Мъдрост. Той направи крив избор. Той избра мъчния Път и не можа да устои в него. Затова ви казвам: Не избирайте трудния Път на Соломона, Пътя на Мъдростта, но изберете Пътя на Любовта. Този Път е Път на страдания, на скърби в света, но където има страдания и скърби, там е Любовта. Втората стъпка след Любовта е Пътят на Светлината. Правилно е да започнете с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта. Тогава ще дойде втората фаза, трудният Път - Пътят на Мъдростта. Ако не минете по този естествен Път, целия свят може да обиколите, може да научите всички Школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея - те не могат да изменят този Божествен Път. Навсякъде ще ви кажат: Първата стъпка на живота, това е Пътят на Любовта.
към текста >>

Втората стъпка след Любовта е Пътят на Светлината.
Когато Господ се яви пред Соломона, който беше адепт, той поиска знание и Мъдрост. Той направи крив избор. Той избра мъчния Път и не можа да устои в него. Затова ви казвам: Не избирайте трудния Път на Соломона, Пътя на Мъдростта, но изберете Пътя на Любовта. Този Път е Път на страдания, на скърби в света, но където има страдания и скърби, там е Любовта. Втората стъпка след Любовта е Пътят на Светлината. Правилно е да започнете с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта. Тогава ще дойде втората фаза, трудният Път - Пътят на Мъдростта. Ако не минете по този естествен Път, целия свят може да обиколите, може да научите всички Школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея - те не могат да изменят този Божествен Път. Навсякъде ще ви кажат: Първата стъпка на живота, това е Пътят на Любовта. Пътят на Мъдростта е най-труден, той е Път само на Учителите.
към текста >>

Тогава ще дойде втората фаза, трудният Път - Пътят на Мъдростта.
Той избра мъчния Път и не можа да устои в него. Затова ви казвам: Не избирайте трудния Път на Соломона, Пътя на Мъдростта, но изберете Пътя на Любовта. Този Път е Път на страдания, на скърби в света, но където има страдания и скърби, там е Любовта. Втората стъпка след Любовта е Пътят на Светлината. Правилно е да започнете с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта. Тогава ще дойде втората фаза, трудният Път - Пътят на Мъдростта. Ако не минете по този естествен Път, целия свят може да обиколите, може да научите всички Школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея - те не могат да изменят този Божествен Път. Навсякъде ще ви кажат: Първата стъпка на живота, това е Пътят на Любовта. Пътят на Мъдростта е най-труден, той е Път само на Учителите. Соломон избра този Път, защото имаше високо мнение за себе си. Той мислеше, че може да стане Учител на Израиля.
към текста >>

Ако не минете по този естествен Път, целия свят може да обиколите, може да научите всички Школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея - те не могат да изменят този Божествен Път.
Затова ви казвам: Не избирайте трудния Път на Соломона, Пътя на Мъдростта, но изберете Пътя на Любовта. Този Път е Път на страдания, на скърби в света, но където има страдания и скърби, там е Любовта. Втората стъпка след Любовта е Пътят на Светлината. Правилно е да започнете с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта. Тогава ще дойде втората фаза, трудният Път - Пътят на Мъдростта. Ако не минете по този естествен Път, целия свят може да обиколите, може да научите всички Школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея - те не могат да изменят този Божествен Път. Навсякъде ще ви кажат: Първата стъпка на живота, това е Пътят на Любовта. Пътят на Мъдростта е най-труден, той е Път само на Учителите. Соломон избра този Път, защото имаше високо мнение за себе си. Той мислеше, че може да стане Учител на Израиля. Ако вие съградите живота си върху Любовта, нищо не е в състояние да го разклати.
към текста >>

Навсякъде ще ви кажат: Първата стъпка на живота, това е Пътят на Любовта.
Този Път е Път на страдания, на скърби в света, но където има страдания и скърби, там е Любовта. Втората стъпка след Любовта е Пътят на Светлината. Правилно е да започнете с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта. Тогава ще дойде втората фаза, трудният Път - Пътят на Мъдростта. Ако не минете по този естествен Път, целия свят може да обиколите, може да научите всички Школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея - те не могат да изменят този Божествен Път. Навсякъде ще ви кажат: Първата стъпка на живота, това е Пътят на Любовта. Пътят на Мъдростта е най-труден, той е Път само на Учителите. Соломон избра този Път, защото имаше високо мнение за себе си. Той мислеше, че може да стане Учител на Израиля. Ако вие съградите живота си върху Любовта, нищо не е в състояние да го разклати. Аз не говоря за външните форми на Любовта, нито за вашето външно верую, но за всичко онова, което живее дълбоко във вас.
към текста >>

Пътят на Мъдростта е най-труден, той е Път само на Учителите.
Втората стъпка след Любовта е Пътят на Светлината. Правилно е да започнете с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта. Тогава ще дойде втората фаза, трудният Път - Пътят на Мъдростта. Ако не минете по този естествен Път, целия свят може да обиколите, може да научите всички Школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея - те не могат да изменят този Божествен Път. Навсякъде ще ви кажат: Първата стъпка на живота, това е Пътят на Любовта. Пътят на Мъдростта е най-труден, той е Път само на Учителите. Соломон избра този Път, защото имаше високо мнение за себе си. Той мислеше, че може да стане Учител на Израиля. Ако вие съградите живота си върху Любовта, нищо не е в състояние да го разклати. Аз не говоря за външните форми на Любовта, нито за вашето външно верую, но за всичко онова, което живее дълбоко във вас. Животът се определя от Любовта.
към текста >>

Соломон избра този Път, защото имаше високо мнение за себе си.
Правилно е да започнете с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта. Тогава ще дойде втората фаза, трудният Път - Пътят на Мъдростта. Ако не минете по този естествен Път, целия свят може да обиколите, може да научите всички Школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея - те не могат да изменят този Божествен Път. Навсякъде ще ви кажат: Първата стъпка на живота, това е Пътят на Любовта. Пътят на Мъдростта е най-труден, той е Път само на Учителите. Соломон избра този Път, защото имаше високо мнение за себе си. Той мислеше, че може да стане Учител на Израиля. Ако вие съградите живота си върху Любовта, нищо не е в състояние да го разклати. Аз не говоря за външните форми на Любовта, нито за вашето външно верую, но за всичко онова, което живее дълбоко във вас. Животът се определя от Любовта. При сегашното положение, в което се намирате, само онези хора са разумни, които страдат дълбоко и съзнателно.
към текста >>

35. Извънредни събития - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Подобни забави се изнасят в учебната стая или в училищния салон, пред по-тесен кръг хора — родителите и близките на децата.
Забавите — биват официални и семейни. Естествено е, първите да бъдат по-издържани, с по-изискана програма и изпълнение, изнесени в по-голям салон, пред по-специална публика, за което следва да направим и известно предпочитание на по-способните деца. Подобни забави се дават на някой патронен празник с известна благотворителна цел, където имаме амбицията да задоволим публиката, да оправдаем входа и да покажем възможностите на детското изкуство. Друг е въпросът с втория вид — семейните забави. Те се уреждат, обикновено, при родителски срещи или чайове, за Коледа, Нова-година, първи март, Великден, някой друг празник или за края на учебната година. Подобни забави се изнасят в учебната стая или в училищния салон, пред по-тесен кръг хора — родителите и близките на децата. Програмата бива по-обикновена и вземат участие всички деца. Семейните забави се изнасят по-естествено и са голяма радост за родители и деца. Детските забави, каквито и да са те, могат да бъдат съпроводени с редица мъчнотии и неудобства, които водят децата и учителката до преумора. Учителката бърза да репетира, децата се отегчават, настроение няма, а времето минава и всичко това създава нервна атмосфера. За да се избегне това, добре е предварително да се справим с времето и обстановката, при която ще изнесем забавата: номерата трябва да бъдат лесни, ефектни, с интересни костюми, разнообразни, отговарящи на детската възраст и сценична обстановка.
към текста >>

Наш дълг е да умеем да ги упътим, да ги насърчим и да им дадем възможност да работят, като се грижим за навременното набавяне на материала.
Не е излишно да подчертаем още веднъж, че всяка детска изложба е ценна дотолкова, доколкото ни представя самостоятелни детски работи. А такива ще имаме тогава, когато даваме на децата възможност да работят повече и при това работа, която е по силите на възрастта им. Смешно и наивно е да хабим време и материал и да работим ние, за сметка на децата. Малка помощ от време на време за поощрение е полезна, но не и повече. Това, което могат да изработят малките деца, е предостатъчно. Наш дълг е да умеем да ги упътим, да ги насърчим и да им дадем възможност да работят, като се грижим за навременното набавяне на материала. Детските изложби са добър опит за създаване социално чувство у децата. Тук виждаме да работят всички за една обща цел — колективен труд. Тържества, празници и народни обичаи. — С голяма радост децата изживяват всеки по-специален случай. А такива бихме могли да им създадем доста.
към текста >>

При този спомен ние повишаваме съзнанието си, освежаваме духа си по пътя на духовното растене.
(говоря от- личен опит). Истинският прогресивен учител знае, че детето расте и живее в играта и радостта. Но той знае и да му даде нуждното без лъжа и фантастични заблуждения. Не е място тук да изброяваме значението на всичките празници, но не можем да не кажем по няколко думи специално за Коледа и Великден, които свързват децата от детската градина с много дейности и много радост. Коледа ни довежда до спомена за рождението и живота на Христа' учителят на мира и правдата. При този спомен ние повишаваме съзнанието си, освежаваме духа си по пътя на духовното растене. Приготовленията и самото тържество на празника идват като приятно вдъхновение за хората. Приведен до езика на децата, тоя празник се изразява в посрещане на дядо Коледа. Червената му дреха говори за жизнената радост, която ни носи той. Бялата му брада е израз на мъдростта, а коша с играчки — това е наградата, която получават добрите деца. Дългият път и далечната страна, откъдето пристига дядо Коледа, достатъчно, ясно ни разкриват символичния му образ.
към текста >>

Дългият път и далечната страна, откъдето пристига дядо Коледа, достатъчно, ясно ни разкриват символичния му образ.
При този спомен ние повишаваме съзнанието си, освежаваме духа си по пътя на духовното растене. Приготовленията и самото тържество на празника идват като приятно вдъхновение за хората. Приведен до езика на децата, тоя празник се изразява в посрещане на дядо Коледа. Червената му дреха говори за жизнената радост, която ни носи той. Бялата му брада е израз на мъдростта, а коша с играчки — това е наградата, която получават добрите деца. Дългият път и далечната страна, откъдето пристига дядо Коледа, достатъчно, ясно ни разкриват символичния му образ. Елхата, най-трайното и издръжливо дърво, украсено с блестящи играчки, ни разказва за трайната радост и красота, която ни носи доброто. Коледуването е другарско пожелание за дълго добруване. И всичко това ни донася идването на мировия учител Христос, между хората. Великден е денят, в който е възкръснал този, който остави живото слово между хората. Дали вярваме във физическото възкресение на Христа е въпрос на разбиране, обаче същността на празника ни подчертава — възкресението и вечния живот на неговото слово и неговия идеал, който заживява в сърцата на всички негови последователи.
към текста >>

36. Ученик - Георги Радев (1900–1940)

Но ако търсите пътя на ученика,
Какви са били възгледите на старозаветните хора – ще намерите това в Стария Завет. Какви са възгледите на новозаветните – ще намерите това в Новия Завет. Какви са възгледите на праведните – можете да узнаете това като проучите съвременната култура; праведните, това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите нито в Стария, нито в Новия Завет, нито в научните и етични системи на днешния свят. Пътят на ученика – това е новото, което днес влиза в живота на човечеството. За да ви дам една представа за положението на тези четири категории хора в света, ще
към текста >>

Пътят на ученика – това е новото, което днес влиза в живота на
възгледите на праведните – можете да узнаете това като проучите съвременната култура; праведните, това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите нито в Стария, нито в Новия Завет, нито в научните и етични системи на днешния свят. Пътят на ученика – това е новото, което днес влиза в живота на човечеството. За да ви дам една представа за положението на тези четири категории хора в света, ще си послужа със следното изяснение. Първо, вие сте разумно същество, което Невидимият свят изпраща на Земята и ви дава тяло, без да ви пита искате ли това, или не искате –
към текста >>

пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят
високи цели. Животът на ученика включва ценностите на тези четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава. Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на Земята. На тях предстои разрешаването на тази трудна задача. И когато човек минава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория. Когато минава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния
към текста >>

пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на Земята.
Животът на ученика включва ценностите на тези четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава. Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на Земята. На тях предстои разрешаването на тази трудна задача. И когато човек минава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория. Когато минава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния ценностите на втория.
към текста >>

Влязъл в Пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за Живота,
развиват. Ученикът, след като мине през всички школи на тези четири живота като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи Живот и Сила от един съвсем нов извор. За този извор загатва Христос, когато казва: “Когато дойде Духът на Истината, той ще ви научи на всичко.” Влязъл в Пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за Живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тези три категории хора живеят все още в сферата на личния живот – те не живеят още за Цялото. Старозаветните търсят богатство и имот; от несгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия; от страданията и несгодите те се
към текста >>

Той е влязъл в Пътя на ученика, след като се е
произтичат от четирите колективни течения, които циркулират в Живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в Пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните. И затова ви казвам: само ученикът учи, а всички други се занимават. Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не
към текста >>

Това са области, които ученикът трябва да премине, да опита и проучи по своя път, докато
в нейния развой и непрекъсната проява, като се почне от физическия свят, мине се през Духовния и се стигне до Божествения свят. Велико нещо е човек да опита Светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опита Мира, да се опита Радостта. Това са области, които ученикът трябва да премине, да опита и проучи по своя път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действа в света, до разбиране на причините, които заставят Великите Учители да идват да работят между хората.
към текста >>

великия път на Учителя.
Велико нещо е човек да опита Светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опита Мира, да се опита Радостта. Това са области, които ученикът трябва да премине, да опита и проучи по своя път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действа в света, до разбиране на причините, които заставят Великите Учители да идват да работят между хората. Любовта, Светлината, Мирът и Радостта са плодове на Божествения Дух. Ученикът трябва да се храни с тези плодове.
към текста >>

Той трябва да напусне пътя на старозаветни,
трябва да се храни с тези плодове. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от този плод, защото той носи Вечния живот. И който иска да намери Вечния живот – Живота, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по Пътя на ученика. Знаете думите на Христа: “Иди продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай! ” И аз ви казвам сега: идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните, и тогава идете при вашия
към текста >>

новозаветни и праведни и да тръгне по Пътя на ученика.
Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от този плод, защото той носи Вечния живот. И който иска да намери Вечния живот – Живота, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по Пътя на ученика. Знаете думите на Христа: “Иди продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай! ” И аз ви казвам сега: идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните, и тогава идете при вашия Учител!
към текста >>

Питате кои са първите стъпки по пътя на ученика.
Ученикът трябва да знае едно: може да го обича само онзи, който го учи – неговият Учител. И ученикът може да обича само оногова, който го учи. Обича се само онова, което е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост, своята доброта. Питате кои са първите стъпки по пътя на ученика. Правило е: ученикът трябва да започне с Любовта. После ще мине към Светлината, след това – към Мира и най-после – към Радостта. Ученикът ще носи Радостта в живота си като разрешение на своите задачи.
към текста >>

Този е естественият път на ученика – Любов, Светлина, Мир и Радост.
Тя е най-високият връх в материалния свят – никакъв облак не може да го засегне, Божественото Слънце всякога го огрява. Никакви бури няма на този връх. Там царува Любов, там царува Светлина, там царува Мир. Този е естественият път на ученика – Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да обиколи целия свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички Велики Учители, които носят Божието Слово – те всички ще му покажат този Път. Те всички имат само една определена, Божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени.
към текста >>

Велики Учители, които носят Божието Слово – те всички ще му покажат този Път. Те
на този връх. Там царува Любов, там царува Светлина, там царува Мир. Този е естественият път на ученика – Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да обиколи целия свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички Велики Учители, които носят Божието Слово – те всички ще му покажат този Път. Те всички имат само една определена, Божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага Любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него
към текста >>

всички имат само една определена, Божествена идея за Пътя на ученика, който не може да
Там царува Любов, там царува Светлина, там царува Мир. Този е естественият път на ученика – Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да обиколи целия свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички Велики Учители, които носят Божието Слово – те всички ще му покажат този Път. Те всички имат само една определена, Божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага Любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин.
към текста >>

Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви
се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага Любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин. Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви този Път, пред него ще се открие великият Път на Учителите. Това е Пътят на Мъдростта, който е най-трудният. Любов, Светлина, Мир и Радост – ето етапите в Пътя на ученика. Като говоря за ученика, аз имам предвид преди всичко идейния ученик.
към текста >>

този Път, пред него ще се открие великият Път на Учителите.
Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага Любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин. Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви този Път, пред него ще се открие великият Път на Учителите. Това е Пътят на Мъдростта, който е най-трудният. Любов, Светлина, Мир и Радост – ето етапите в Пътя на ученика. Като говоря за ученика, аз имам предвид преди всичко идейния ученик. Този ученик
към текста >>

Това е Пътят на Мъдростта,
Като започне да прилага Любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин. Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви този Път, пред него ще се открие великият Път на Учителите. Това е Пътят на Мъдростта, който е най-трудният. Любов, Светлина, Мир и Радост – ето етапите в Пътя на ученика. Като говоря за ученика, аз имам предвид преди всичко идейния ученик. Този ученик се учи и тук на Земята – в този свят, и горе – в Невидимия свят.
към текста >>

Любов, Светлина, Мир и Радост – ето етапите в Пътя на ученика.
по един естествен начин. Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви този Път, пред него ще се открие великият Път на Учителите. Това е Пътят на Мъдростта, който е най-трудният. Любов, Светлина, Мир и Радост – ето етапите в Пътя на ученика. Като говоря за ученика, аз имам предвид преди всичко идейния ученик. Този ученик се учи и тук на Земята – в този свят, и горе – в Невидимия свят. Той никога не напуска Школата – денем се учи в лабораторията на Земята, а нощем отива горе, при своя Учител,
към текста >>

тесен смисъл на думата, под ученик се подразбира онзи, който учи тук на Земята, в този
време, когато Земята, както и цялата Слънчева система, завършат своето развитие, той ще мине като ученик в една друга, по-велика школа. Тогава той ще носи друго име. Думата ученик е слаба да изрази дълбоката идея, която е скрита в това понятие. В по- тесен смисъл на думата, под ученик се подразбира онзи, който учи тук на Земята, в този ограничен кръг на Живота. Той се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на земния живот позволяват. Той няма още съзнателна връзка с Невидимия свят – със заспиването си вечер неговото съзнателно ученичество се прекъсва.
към текста >>

37. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШЕСТАТА КУЛТУРА - Методи Константинов (1902-1979)

За пръв път Мъжкото начало, което е ръководило човешката инволюция до Христос, става слуга на Доброто, за да изкупи по този начин големите отклонения, които е направило в личния, семейния, обществения, националния и общочовешкия живот и така да поеме пътя на еволюцията.
Това е необходимо, защото светлината не може да се разбере без топлина, нито топлината — без светлина." Това голямо знание, което ще хвърли обилно светлина върху правилните отношения между мъжа и жената, ще се разкрие през Шестата култура на бялата раса. Тази култура ще култивира семената, ще бъде утробата, където ще бъде зачената Шестата човешка раса. За пръв път Мъжкото начало, което е ръководило човешката инволюция до Христос, става слуга на Доброто, за да изкупи по този начин големите отклонения, които е направило в личния, семейния, обществения, националния и общочовешкия живот и така да поеме пътя на еволюцията. Човечеството като цяло носи в архивите на колективното си подсъзнание своите кармични комплекси, които се изразяват чрез законите за наследствеността в по-малките социологически категории: раса, народ, общество, род, семейство и личност. При прераждането си, душите минават през изброените социологични форми, за да се усъвършенстват. В тези биофизиологични форми, програмирани чрез законите за наследствеността, те слизат от по-висшите измерения. Фактически, физическото тяло се дава от майката, а бащата дава етерното тяло, което съхранява биологичната материя от деструктивните сили на процесите на разлагането. Последните изследвания в областта на генетическата наука са разкрили в мъжките и женските хромозоми стотици електронни величини, наречени гени.
към текста >>

Науката е на път да разкрие грандиозните възможности, които съществуват по пътя на човешката еволюция.
Фактически, физическото тяло се дава от майката, а бащата дава етерното тяло, което съхранява биологичната материя от деструктивните сили на процесите на разлагането. Последните изследвания в областта на генетическата наука са разкрили в мъжките и женските хромозоми стотици електронни величини, наречени гени. Тези телца са носители на родителските наследствени комплекси, които се явяват като една редукция от по- горните социологически категории: родови, обществени, расови, народни и общочовешки. Мъжките и женските хромозоми, според последните проучвания, съдържат повече от 50 000 гени. От съответните милиони комбинации се раждат различните типове хора. Науката е на път да разкрие грандиозните възможности, които съществуват по пътя на човешката еволюция. Човешкият гений ще се добере чрез тези знания до дълбоките връзки, които съществуват между душите и съответната висша закономерност в Разумната Природа. По въпроса за наследствеността днес са в ход множество теории, които в главни линии се редуцират в две направления. Първото издига идеята за „преформацията", а второто - за „епигенезиса". Първото направление е догматично, строго детерминирано, отричащо странични влияния. То изхожда от положението, че всичко е предопределено в самия зародиш.
към текста >>

В пътя на слънчевата спирала, Земята не е нещо откъснато, а е подложена на сложни електромагнитни влияния, идващи от Космичното пространство.
Първото направление е догматично, строго детерминирано, отричащо странични влияния. То изхожда от положението, че всичко е предопределено в самия зародиш. Второто схващане поддържа, че нищо не е напълно дадено, а търпи влиянието на „околната среда". В своите изводи и двете направления се движат в тесните граници на едно геоцентрично мислене, което не може да отговори на редица въпроси относно наследствеността. Преди всичко, понятието „околна среда" не трябва да се разглежда биологически и социологически в ограничения свят на нашата планета. В пътя на слънчевата спирала, Земята не е нещо откъснато, а е подложена на сложни електромагнитни влияния, идващи от Космичното пространство. Тези звездни влияния не бива да се изключват от факторите, които съставляват „околната среда". При това може да се приеме, че тази околна среда активизира наследствения потенциал в съответните вериги на така наречените „гени". Без да влизаме в подробности, ще подчертаем само, че в пътя на еволюцията околната среда е само едно условие за развитие и изява на скритите биопсихични потенциалности на човешката душа. При тази нова постановка, обществените отношения и семейството ще минат в нова фаза, където, според Учителя: „ ...ще изчезнат всички борби и недоразумения[/left]
към текста >>

Без да влизаме в подробности, ще подчертаем само, че в пътя на еволюцията околната среда е само едно условие за развитие и изява на скритите биопсихични потенциалности на човешката душа.
В своите изводи и двете направления се движат в тесните граници на едно геоцентрично мислене, което не може да отговори на редица въпроси относно наследствеността. Преди всичко, понятието „околна среда" не трябва да се разглежда биологически и социологически в ограничения свят на нашата планета. В пътя на слънчевата спирала, Земята не е нещо откъснато, а е подложена на сложни електромагнитни влияния, идващи от Космичното пространство. Тези звездни влияния не бива да се изключват от факторите, които съставляват „околната среда". При това може да се приеме, че тази околна среда активизира наследствения потенциал в съответните вериги на така наречените „гени". Без да влизаме в подробности, ще подчертаем само, че в пътя на еволюцията околната среда е само едно условие за развитие и изява на скритите биопсихични потенциалности на човешката душа. При тази нова постановка, обществените отношения и семейството ще минат в нова фаза, където, според Учителя: „ ...ще изчезнат всички борби и недоразумения[/left] и преди всичко борбата, която се води между мъже и жени за взаимно завладяване. Понякога мъжът се бори с жена си и иска да я владее.
към текста >>

Цялата еволюция на човека по пътя на органичните форми е резултат на двата принципа - Мъжкия и Женския.
Проникването на научната мисъл в света на ядрените частици, посредством електронния микроскоп, както и в необятните звездни простори, чрез радиотелескопа и ракетните сонди, трябва по необходимост да върви в унисон с метапсихичните изследвания. В това се заключава философско-мистичното схващане на Космичния синтез. Само чрез него е възможно антропологията да се домогне до генезиса на човешкия мозък, който се е развил в епохите на различните човешки раси. Но, нека оставим антрополозите да развиват своите теории за „ортогенезата"[1], за наследствените мутации и пермутации (предхождащите ги възможности). Цялата еволюция на човека по пътя на органичните форми е резултат на двата принципа - Мъжкия и Женския. Тези противоположности имат своите корени още в растителното и в животинското царства. Това развитие има безкрайни скрити възможности по неизбродимите пътища на усъвършенстването. Налага се да подчертаем, че понятието „пол" е твърде широко. То е от света на противоположностите, чиито проявления са универсални. Без тези противоположности не би имало творчество, не биха съществували двете фази на формите на живота - раждане и смърт.
към текста >>

Това развитие има безкрайни скрити възможности по неизбродимите пътища на усъвършенстването.
Само чрез него е възможно антропологията да се домогне до генезиса на човешкия мозък, който се е развил в епохите на различните човешки раси. Но, нека оставим антрополозите да развиват своите теории за „ортогенезата"[1], за наследствените мутации и пермутации (предхождащите ги възможности). Цялата еволюция на човека по пътя на органичните форми е резултат на двата принципа - Мъжкия и Женския. Тези противоположности имат своите корени още в растителното и в животинското царства. Това развитие има безкрайни скрити възможности по неизбродимите пътища на усъвършенстването. Налага се да подчертаем, че понятието „пол" е твърде широко. То е от света на противоположностите, чиито проявления са универсални. Без тези противоположности не би имало творчество, не биха съществували двете фази на формите на живота - раждане и смърт. Думата „пол" етимологически произлиза от латинския термин „джендър" - раждане; но в тесен смисъл, в човешкия свят, тя има специфично значение. Ние разглеждаме понятието „пол" в неговия Космичен смисъл.
към текста >>

Думата „пол" етимологически произлиза от латинския термин „джендър" - раждане; но в тесен смисъл, в човешкия свят, тя има специфично значение.
Тези противоположности имат своите корени още в растителното и в животинското царства. Това развитие има безкрайни скрити възможности по неизбродимите пътища на усъвършенстването. Налага се да подчертаем, че понятието „пол" е твърде широко. То е от света на противоположностите, чиито проявления са универсални. Без тези противоположности не би имало творчество, не биха съществували двете фази на формите на живота - раждане и смърт. Думата „пол" етимологически произлиза от латинския термин „джендър" - раждане; но в тесен смисъл, в човешкия свят, тя има специфично значение. Ние разглеждаме понятието „пол" в неговия Космичен смисъл. Там, където съществува Творческа изява, винаги е налице една поляризация - присъстват полюсите на плюса и на минуса. И в безкрайно малкото - ядрените частици - има знаците плюс и минус. Самата проявена материя е свързана със собствената си минусова стойност - „антиматерията". В Макрокосмоса е също налице една полярност.
към текста >>

38. 04 Разказът на Йорданка за „Изгрева“ - Радка Левордашка (1920-2014)

“ Една сестра тръгнала през Драгалевци, видяла един мъж, който излизал от кръчмата, и го попитала кой път води към Бивака.
На обяд винаги имаше ангелска супа – това беше и през зимата, и през лятото. Често Учителя им давал задачи. Веднъж им казал: „Тази вечер, след дванадесет часа, искам, които са смели, да тръгнат от Изгрева самички пеша, без да казвате на никого, и да дойдете на Бивака. Аз ще ви чакам там, с никого няма да говорите, нито да питате. Искам да видя кои ще могат да изпълнят задачата! “ Една сестра тръгнала през Драгалевци, видяла един мъж, който излизал от кръчмата, и го попитала кой път води към Бивака. Той извикал друг човек и я изплашили. Останалите отишли невредими. (В спомените на Йорданка съм описала нейния случай.) Йорданка продължи: Много хубави работи ни говореше Учителя, но не всички го разбирахме. Думите му минаваха покрай ушите на някои и те вършеха точно обратното. Учителя се ядосваше, когато го издебваха и фотографираха.
към текста >>

Когато се събирахме в по-тесен кръг на Бивака, разговорите ни биваха винаги дълги.
В книгата „Ликвидацията на века“ от 1948 г., на страница 331, можете да прочетете всичко за Паневритмията и да се убедите в моите думи. Сутрин, като играем, ни наблюдават и над нас играят. И се радват, и се натъжават... Дай Боже да се оправим, защото чрез нашето поведение ще се оправи и държавата, от нас зависи. Не искам да описвам всичко, което ми е казано и повторено в разговори, но четете внимателно. В беседите Учителя ни е казал всичко. Когато се събирахме в по-тесен кръг на Бивака, разговорите ни биваха винаги дълги. Всички тъгуваха, ядосваха се, че не са послушали Учителя, повечето от тях са платили и няма на кого да се сърдят, освен на себе си, защото им е казано, а те са го отминали. Един брат казваше: „Нямаме право да се сърдим, след като сме с такива дебели глави и не проумяваме – сега вече е късно. Вие поне не правете грешки, няма кого да попитате, но в беседите ще намерите отговори за всичко.“ Сестра Йорданка ми казваше: „Сестра, ние сме пълни шишета със знание и информация, които трябва да прелеем във вашите глави, но не всякога намираме подходящо шише – да го напълним, – и затова се въздържаме, само където ни покаже Учителя говорим. При мен идваха много сестри и братя, Учителя казваше: „Дотук, повече не!
към текста >>

Няколко пъти им купувах салам, но никой не го поглеждаше и аз го хвърлях на кучетата.
Като замина за Канада, там постепенно прояде месо, такива бяха условията там, но скоро се отказа, защото почувствала, че не ѝ е добре от месото. Готви прекрасни неща, но без месо, с разни вегетариански деликатеси. Съпругът ми, като се пенсионира, не ходеше вече по командировки и събирания с колеги и престана да яде месо. Аз не задължавах никого. Синът ми, когато беше вкъщи, не ядеше месо. Няколко пъти им купувах салам, но никой не го поглеждаше и аз го хвърлях на кучетата. Учителя е казал пред Йорданка: „Моето учение ще залее целия свят, то ще бъде Учение на Любовта и на Истината. Братята не ме послушаха и не възприеха моя план за Изгрева, затова аз го предавам на други, за да го построят те. След време Изгревът ще бъде най-високото духовно място, това ще бъде Новият Ерусалим! Ще се явят много търговци, които ще спекулират с моето учение и ще се опитат да изопачават моите беседи, но за това те ще си отговарят. Аз съм дал всичко в беседите: как да служите на Бога, как да живеете и да не грешите.
към текста >>

39. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

За съжаление непослушанието ни е съпътствало и още ни съпътства.
„Не изгониха човека от Рая, че съгреши, а го изгониха за непослушание. Преди 6000 години вие сте били в Египет, където сте учили египетската мъдрост. Пратили са ви в този народ, за да го повдигнете, но понеже не сте изпълнили своята длъжност, изпортили сте се, то затова ви сформироват в тази Верига, за да изправите своите погрешки. Вие сте се проявили в непослушание." (3, с. 64 — 1912 г.) След това сме били в Гърция, Рим и най-после сме дошли в България, където дълго време сме работили като преподаватели и проповедници. За съжаление непослушанието ни е съпътствало и още ни съпътства. Веригата, това е една непрекъсната връзка между душите, по която постоянно тече токът на Божията Любов и в центъра на която се намира Бог. Всички братя и сестри, започнали да работят духовно и посещавали редовно молитвените събрания и срещи, Учителя ги свързва с Веригата, за да могат да си помагат и при нужда да намират в центъра и Бога. Братята и сестрите отправят непрестанно хубави мисли и молитви, като изреждат поименно всички, които работят във Веригата, и ги нареждат мислено в кръг, в центъра на който поставят Учителя. Когато мислите и молитвите са хармонични, се получава голяма духовна сила, която лекува някои болни и отваря пътя за духовното развитие на българския народ. Всеки участник във Веригата е една халка в общата връзка, която никога не трябва да се къса.
към текста >>

Когато мислите и молитвите са хармонични, се получава голяма духовна сила, която лекува някои болни и отваря пътя за духовното развитие на българския народ.
64 — 1912 г.) След това сме били в Гърция, Рим и най-после сме дошли в България, където дълго време сме работили като преподаватели и проповедници. За съжаление непослушанието ни е съпътствало и още ни съпътства. Веригата, това е една непрекъсната връзка между душите, по която постоянно тече токът на Божията Любов и в центъра на която се намира Бог. Всички братя и сестри, започнали да работят духовно и посещавали редовно молитвените събрания и срещи, Учителя ги свързва с Веригата, за да могат да си помагат и при нужда да намират в центъра и Бога. Братята и сестрите отправят непрестанно хубави мисли и молитви, като изреждат поименно всички, които работят във Веригата, и ги нареждат мислено в кръг, в центъра на който поставят Учителя. Когато мислите и молитвите са хармонични, се получава голяма духовна сила, която лекува някои болни и отваря пътя за духовното развитие на българския народ. Всеки участник във Веригата е една халка в общата връзка, която никога не трябва да се къса. Така свързани, те изпълняват своите индивидуални или общи Задачи в братския живот. Често задачите са давани мислено — по интуиция и вътрешно вдъхновение, което помага да се развие светлината и будността на съзнанието. Работата на Веригата е напълно секретна и нищо не се протоколира и изнася навън. Във всеки град и някои села има групи, които работят във Веригата под ръководството на Учителя.
към текста >>

Но съмнението, това основно качество на Сатурн, присъщо на българите, дълго време съпътства нашите първи приятели.
Събират се вечерно време около една елипсовидна маса и провеждат сеанси под ръководството на доктор Миркович и Пеньо Киров в присъствието на Петър Дънов, който е седял в средата на масата. Викат различни духове, за да им кажат някои интересуващи ги неща и придобият точно знание за миналото. Душа и тяло на тия събрания е господин Дънов, който с присъствието си насочва и респектира дейността на Веригата. Той дава формули, задачи и начини за работа за постигане на духовно сближаване с невидимите същества. Всички във Веригата са сензитивни и чувствуват осезателно силните вибрации на Петър Дънов. Но съмнението, това основно качество на Сатурн, присъщо на българите, дълго време съпътства нашите първи приятели. При едно вечерно събрание около масата му задават въпроса кой е той. Тогава господин Дънов, както са го наричали до 1915 г„ им казва: „Заключете вратата и проверете дали е заключена." Те заключват вратата и проверяват. След малко той изчезва от стола, на който седи, и гласът му се чува в коридора зад споменатата заключена врата. Казва им пак да проверят дали е заключена вратата. Те проверяват и след няколко минути той се явява пак на стола, на който е бил.
към текста >>

Учителя казва в „Призвание към народа ми": „Ето, втори път ида, от кат сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и духът ми е трогнат от печалната картина.
Второ, подготвях домовете и родителите, където ще се родят бъдещите ми ученици." Тази негова дейност продължава до Балканската война през 1912 г. Според Учителя Господ е решил да издигне българския народ като един от неговите първи служители. Необхватна и многостранна е дейността на Учителя в България и цялата Земя. Тя не може да се проучи и опише. Много от случаите с учениците са външно наглед обикновени взаимоотношения, но те пробуждат душите им за нов живот. Учителя казва в „Призвание към народа ми": „Ето, втори път ида, от кат сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов. Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир с ближните си. Този ден, който иде, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не ден на скръб. Ден, посветен Богу моему.
към текста >>

Аз не ви срещам за първи път и вярата обаче е за децата." (3, с.
Бог оставя всеки ученик сам да се справи с този труден въпрос, стоящ пред душата му — съмнението. Почти на всички събори задават на Учителя въпроса кой е той. Отговаря им: „Този, който се съмнява, е сляп. В моята душа досега не се е повдигало съмнение за нещата. За мен не съществува никакво противоречие в света. Аз не ви срещам за първи път и вярата обаче е за децата." (3, с. 123 — 1914 г.) „Аз не искам да знаете кой съм. Аз не искам да бъда известен, защото, ако искам да стана известен, ще отворя очите на двама слепи и те ще разправят кой съм. Добре. Да ви явя кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви турям на плъзгава почва.
към текста >>

Тази молитва, изпълнявана от тесен кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков, се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват:
На тези срещи всеки получава специална покана лично от Учителя. На тях не се допускат никакви чужди хора. Всичко се върши в пълна тайна, като нищо не се записва в протоколи и не се изнася навън. Този начин на работа укрепва духовно Веригата и се усилва токът на любовта, който протича през нея. В едно психическо упражнение, дадено на Веригата и изпълнявано на колене, се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между нас, да се прослави Неговото име. Амин." Тази молитва, изпълнявана от тесен кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков, се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват: 1. „Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура. Ще направя всичко, което моето сърце може да направи." (три пъти ) 2. Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата, като си представяме изгряващото Слънце, и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята поля на Земята." (три пъти) 3. Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие и нас на Духа на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (три пъти) 4. „Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на 1>ога във всичката своя пълнота в моята душа." (три пъти)
към текста >>

Ще направя всичко, което моето сърце може да направи." (три пъти )
Всичко се върши в пълна тайна, като нищо не се записва в протоколи и не се изнася навън. Този начин на работа укрепва духовно Веригата и се усилва токът на любовта, който протича през нея. В едно психическо упражнение, дадено на Веригата и изпълнявано на колене, се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между нас, да се прослави Неговото име. Амин." Тази молитва, изпълнявана от тесен кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков, се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват: 1. „Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура. Ще направя всичко, което моето сърце може да направи." (три пъти ) 2. Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата, като си представяме изгряващото Слънце, и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята поля на Земята." (три пъти) 3. Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие и нас на Духа на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (три пъти) 4. „Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на 1>ога във всичката своя пълнота в моята душа." (три пъти) 5. Ръцете на сърцето и разтваряне настрани, като се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между пас. Да се прослави Неговото име.
към текста >>

2. Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата, като си представяме изгряващото Слънце, и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята поля на Земята." (три пъти)
Този начин на работа укрепва духовно Веригата и се усилва токът на любовта, който протича през нея. В едно психическо упражнение, дадено на Веригата и изпълнявано на колене, се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между нас, да се прослави Неговото име. Амин." Тази молитва, изпълнявана от тесен кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков, се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват: 1. „Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура. Ще направя всичко, което моето сърце може да направи." (три пъти ) 2. Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата, като си представяме изгряващото Слънце, и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята поля на Земята." (три пъти) 3. Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие и нас на Духа на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (три пъти) 4. „Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на 1>ога във всичката своя пълнота в моята душа." (три пъти) 5. Ръцете на сърцето и разтваряне настрани, като се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между пас. Да се прослави Неговото име. Амин." (три пъти)
към текста >>

3. Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие и нас на Духа на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (три пъти)
В едно психическо упражнение, дадено на Веригата и изпълнявано на колене, се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между нас, да се прослави Неговото име. Амин." Тази молитва, изпълнявана от тесен кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков, се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват: 1. „Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура. Ще направя всичко, което моето сърце може да направи." (три пъти ) 2. Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата, като си представяме изгряващото Слънце, и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята поля на Земята." (три пъти) 3. Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие и нас на Духа на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (три пъти) 4. „Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на 1>ога във всичката своя пълнота в моята душа." (три пъти) 5. Ръцете на сърцето и разтваряне настрани, като се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между пас. Да се прослави Неговото име. Амин." (три пъти) При постоянните бдения и молитви по време на срещите и горницата и олтара, Учителя се открива на почти всички братя и сестри като Христос и Бог, но строго им забранява да споделят своите опитности, за да не дават храна на църквата и свещениците да го атакуват и злословят по негов адрес.
към текста >>

4. „Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на 1>ога във всичката своя пълнота в моята душа." (три пъти)
Тази молитва, изпълнявана от тесен кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков, се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват: 1. „Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура. Ще направя всичко, което моето сърце може да направи." (три пъти ) 2. Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата, като си представяме изгряващото Слънце, и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята поля на Земята." (три пъти) 3. Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие и нас на Духа на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (три пъти) 4. „Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на 1>ога във всичката своя пълнота в моята душа." (три пъти) 5. Ръцете на сърцето и разтваряне настрани, като се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между пас. Да се прослави Неговото име. Амин." (три пъти) При постоянните бдения и молитви по време на срещите и горницата и олтара, Учителя се открива на почти всички братя и сестри като Христос и Бог, но строго им забранява да споделят своите опитности, за да не дават храна на църквата и свещениците да го атакуват и злословят по негов адрес. Някои, които нарушават дискретността на Веригата, веднага са хванати от строгите закони на Природата с малка или по-голяма болест.
към текста >>

Амин." (три пъти)
2. Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата, като си представяме изгряващото Слънце, и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята поля на Земята." (три пъти) 3. Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие и нас на Духа на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (три пъти) 4. „Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на 1>ога във всичката своя пълнота в моята душа." (три пъти) 5. Ръцете на сърцето и разтваряне настрани, като се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между пас. Да се прослави Неговото име. Амин." (три пъти) При постоянните бдения и молитви по време на срещите и горницата и олтара, Учителя се открива на почти всички братя и сестри като Христос и Бог, но строго им забранява да споделят своите опитности, за да не дават храна на църквата и свещениците да го атакуват и злословят по негов адрес. Някои, които нарушават дискретността на Веригата, веднага са хванати от строгите закони на Природата с малка или по-голяма болест. Веригата е редовно информирана за състоянието на членовете й и всички нередности са решавани вътрешно между тях. Учителя посочва точно причината за какво се разболява някой приятел. Петър Дънов живее много скромно и с малко средства.
към текста >>

Чрез съборите молитвите, събранията, кореспонденцията и личния си живот Учителя подготвя съзнанието на своите ученици 22 години, за да може през 1922 година да открие школата на Бялото братство за първи път на Земята, в която изнася Словото Божие, пак един слънчев цикъл от 22 години — до 1944 г.
На този събор Учителя си слага престилка, умива краката на своите първи ученици и полива на другите да си измият ръцете, подобно на това, което Христос направи преди 2000 години. На 15 август 1912 г., Голяма Богородица, сутринта рано му се явява Христовият Дух и го пита: „Петре, даваш ли тялото си, сърцето си, ума си и ще работиш ли за мене? " Учителя отговаря: „Слушам Господи, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на Земята." Тогава в него се вселява да работи Христовият Дух и той става Миров учител и започва да управлява Бялата и черната ложа. На 11 август 1914 г. Учителя дава молитвата „Лозинката", която трябва да се чете всеки ден от учениците. Чрез съборите молитвите, събранията, кореспонденцията и личния си живот Учителя подготвя съзнанието на своите ученици 22 години, за да може през 1922 година да открие школата на Бялото братство за първи път на Земята, в която изнася Словото Божие, пак един слънчев цикъл от 22 години — до 1944 г. Въпреки предупреждението на Учителя към Фердинанд последният вкарва България в Първата световна война. Положението на фронта става критично, особено през 1917 г. Тогава Фердинанд чрез Алекси Стоянов, адютант на царя и мъж на нашата сестра Мария Стоянова, пита Учителя какво да правят. Учителя му казва, че Германия ще загуби войната и България трябва да сключи незабавно мир. Фердинанд наместо да вземе поука от добрия съвет при тежкото положение, в което се намира България, и да благодари на Учителя, той го арестува и интернира във Варна, в хотел „Лондон".
към текста >>

книжката „Път", а през 1934 г.
За разрешаване на някои мъчни въпроси на приятелите тя прекарвала по три дни в пост и молитва. Пред нея се явявали картини, които тълкувала, и така помагала на приятелите. Имала дарба и да лекува. През 1919 г. издава книжката : „Жената като майка и нейната задача", 1920 г. книжката „Път", а през 1934 г. „Стани, събуди се, търси пътя". Нейният брат е убит като комунист. На събора в Търново през 1925 г. съобщават на Учителя, че има оставено в кошница дете. Той казва: „Кажете на Елена Казанлаклиева, че това е нейния брат.
към текста >>

„Стани, събуди се, търси пътя".
Пред нея се явявали картини, които тълкувала, и така помагала на приятелите. Имала дарба и да лекува. През 1919 г. издава книжката : „Жената като майка и нейната задача", 1920 г. книжката „Път", а през 1934 г. „Стани, събуди се, търси пътя". Нейният брат е убит като комунист. На събора в Търново през 1925 г. съобщават на Учителя, че има оставено в кошница дете. Той казва: „Кажете на Елена Казанлаклиева, че това е нейния брат. Ако иска може да го вземе." Тя го взима и го кръщава Кирил и започва да го отглежда.
към текста >>

Тя става добър пътуващ проповедник на Словото.
Ако иска може да го вземе." Тя го взима и го кръщава Кирил и започва да го отглежда. Той й създава непоносими мъчнотии и страдания. Накрая го оставя като голям - сам да се справя. Учителя отбелязва: „На окултния ученик не е позволено да осиновява чужди деца." Той кореспондира с нея още от 1912 г. и укрепва вярата й. Тя става добър пътуващ проповедник на Словото. Посещава много градове, където е прекарвала по две-три седмици и събира готовите души за духовна работа. Търсена е била особено за пророческия дар, който имала. Казанлаклиева живя последните си дни на Изгрева. Баща ми беше уволнен от „Транспроект" и ходеше повече от една година при нея. Тя му предсказа, че след още една година ще се върне да работи на същото място.
към текста >>

Много пъти невидимият свят поставя ученика на изпит по изпълнение на тези правила и ако го издържи, се удостоява да влезе в школата, за която е подготвен.
По-късно Учителя казва на почти всички членове на Синархичната верига онова, което предстои на човечеството и на България. За влизането в Синархичната верига и във вътрешната школа на Учителя има три строги правила: 1. Абсолютно послушание 2. Абсолютна точност 3. Абсолютна дискретност Много пъти невидимият свят поставя ученика на изпит по изпълнение на тези правила и ако го издържи, се удостоява да влезе в школата, за която е подготвен.
към текста >>

40. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

Някой път Учителя дава на Симеон Симеонов или на друг някой да прочете някоя от печатаните беседи.
Завръщане на Учителя в София На 19 октомври Учителя се прибира в София. От 22 октомври, след прекъсване от около месец, Той започва редовно да изнася беседи. Някой път Учителя дава на Симеон Симеонов или на друг някой да прочете някоя от печатаните беседи. Изглежда, с това иска да покаже на приятелите какъв трябва да бъде редът, по който да продължат събранията в салона, след като той напусне тази Земя. Веса Козарева отива един следобед при Учителя на разговор. Той отбелязва, че никой не иска да работи за братството, да изпълни Волята Божия. Козарева възразява и тогава Учителя й предлага да отидат в дома на Боян Боев, където по това време се събират ръководството на братството и по-известните братя и сестри, като: Борис Николов, Николай Дойнов, Гаврил Величков, Влад Пашов, Иван Антонов, Паша Теодорова, Елена Андреева, Тодор Стоименов и други. Те влизат в голямата стая и сядат между приятелите.
към текста >>

Вместо по благодат, сега ние по отрицателен път учим уроците и търсим причината за несполуките и тягостното ни положение във властта, външните хора и условия.
Не съдя никого, но жалко, че дотам е стигнало съзнанието на цвета на братството и че още не сме готови за общ живот — живот за цялото. Една малка наглед причина — непослушанието, довежда до фатални последствия в братския живот, които продължават и сега. Какво сме научили ние от Духа на Истината през тия 44 години, в които той излива обилно Словото Божие в нас? Животът ни изпита и показа, че малко сме научили. Това учение — новото, е в приложението и когато го прилагаме и опитваме в живота, то става наша плът и кръв, то става наше знание, от което могат да се ползват всички. Вместо по благодат, сега ние по отрицателен път учим уроците и търсим причината за несполуките и тягостното ни положение във властта, външните хора и условия. Причината за всичко е у нас. Учителя казва: „Докато човек не разбере, че причината за всички неща, които се случват в живота му, е той, никога няма да може да се домогне до истината." Докато ние не създадем едно общество, където всеки един от нас да праща хубави мисли и чувства към другите членове на братството, ние никога няма да имаме успех и траен резултат в усилията ни за постигане на новия живот. Учителя отбелязва, че ако имаме любов помежду си, четем и прилагаме Словото, ще бъдем мощна сила и с топ не ще могат да ни разбият. В разговор Гаврил Величков предлага на Учителя: „Учителю, да направим тук, на Изгрева, братство и да живеем в хармония и мир помежду си." Учителя се усмихва и отговаря: „Как ще направим братство, когато тук още няма братя и сестри. На небето всички са братя и сестри, готови да изпълнят всяка работа, дадена от Бога, а тука няма нито един такъв." И сега още продължават да се пилеят братски средства за различни цели: като изплащане на пътни, заплати и други.
към текста >>

На небето всички са братя и сестри, готови да изпълнят всяка работа, дадена от Бога, а тука няма нито един такъв." И сега още продължават да се пилеят братски средства за различни цели: като изплащане на пътни, заплати и други.
Вместо по благодат, сега ние по отрицателен път учим уроците и търсим причината за несполуките и тягостното ни положение във властта, външните хора и условия. Причината за всичко е у нас. Учителя казва: „Докато човек не разбере, че причината за всички неща, които се случват в живота му, е той, никога няма да може да се домогне до истината." Докато ние не създадем едно общество, където всеки един от нас да праща хубави мисли и чувства към другите членове на братството, ние никога няма да имаме успех и траен резултат в усилията ни за постигане на новия живот. Учителя отбелязва, че ако имаме любов помежду си, четем и прилагаме Словото, ще бъдем мощна сила и с топ не ще могат да ни разбият. В разговор Гаврил Величков предлага на Учителя: „Учителю, да направим тук, на Изгрева, братство и да живеем в хармония и мир помежду си." Учителя се усмихва и отговаря: „Как ще направим братство, когато тук още няма братя и сестри. На небето всички са братя и сестри, готови да изпълнят всяка работа, дадена от Бога, а тука няма нито един такъв." И сега още продължават да се пилеят братски средства за различни цели: като изплащане на пътни, заплати и други. Учителя казва, че всяка работа, свършена за братството без пари — безкористно, се благославя. Това е един постоянен капитал, който човек натрупва в невидимия свят. А когато се работи с пари за братството, в своето развитие слизаме по-долу от обикновените хора и разбира се, след това ще понесем съответните последствия. След завръщането от Мърчаево в разговор пред салона на пейките, в който присъства и Мария Златева, Учителя казва: „Сега трябва да се направи връзка с новата власт — с комунистите. Трябва да има в ръководството брат, който да е свързан с тях.
към текста >>

В това състояние той съобщава: „Втори път не желая да мина по този път." Сутринта преди заминаването си от Земята, в 3 часа, той казва: „Хубаво, сега всичко хубаво се разреши." Българите искат да го разпънат на кръст, но небето не допусна да си навлекат тази страшна карма.
Това са хора от новата власт, които разпитват Учителя във връзка с дневника на цар Борис III и царския архив. 9 Учителя се моли усърдно да не стане това, което е станало преди 2000 години. Той казва на разтревожените братя и сестри около него: „Всичко ще стане, както е определено. Знаете, че всичко предварително е определено и става така, както Бог го е определил. Много бавно стават процесите и трябва да се изчаква." Учителя преживява последните дни на своя живот, сякаш е изправен пред съд, където трябва да отговаря за делата си. В това състояние той съобщава: „Втори път не желая да мина по този път." Сутринта преди заминаването си от Земята, в 3 часа, той казва: „Хубаво, сега всичко хубаво се разреши." Българите искат да го разпънат на кръст, но небето не допусна да си навлекат тази страшна карма. В разговор Учителя обяснява: „Втори път Христос няма да бъде разпънат. Който се опита да го разпъне, сам ще се качи на кръста." Учителя е болен на легло. Обслужва го доктор Дафина Кьорчева. Учителя й казва: „Аз, който съм помогнал на толкова много хора и съм ги излекувал, мислиш ли, че и на себе си не мога да помогна?
към текста >>

В разговор Учителя обяснява: „Втори път Христос няма да бъде разпънат.
Учителя се моли усърдно да не стане това, което е станало преди 2000 години. Той казва на разтревожените братя и сестри около него: „Всичко ще стане, както е определено. Знаете, че всичко предварително е определено и става така, както Бог го е определил. Много бавно стават процесите и трябва да се изчаква." Учителя преживява последните дни на своя живот, сякаш е изправен пред съд, където трябва да отговаря за делата си. В това състояние той съобщава: „Втори път не желая да мина по този път." Сутринта преди заминаването си от Земята, в 3 часа, той казва: „Хубаво, сега всичко хубаво се разреши." Българите искат да го разпънат на кръст, но небето не допусна да си навлекат тази страшна карма. В разговор Учителя обяснява: „Втори път Христос няма да бъде разпънат. Който се опита да го разпъне, сам ще се качи на кръста." Учителя е болен на легло. Обслужва го доктор Дафина Кьорчева. Учителя й казва: „Аз, който съм помогнал на толкова много хора и съм ги излекувал, мислиш ли, че и на себе си не мога да помогна? "
към текста >>

И аз търся път." Тук той явно казва, че се готви за другия свят, но никой от братята и сестрите не иска да приеме и повярва това.
" В беседата „Мога да постигна" от томчето „Заветът на любовта", т. I, държана на 6 декември 1944 г., се говори за преминаването на тъмната зона от заминалите, където крадци ограбват всяка душа, Учителя отбелязва: „Сега гледам, всички сте се престорили, играете някаква роля, като актьори, представяте се, че не можете да ходите. Дойде някой и пита „Де е Учителя? " Чудно нещо, де е Учителя? И аз търся път." Тук той явно казва, че се готви за другия свят, но никой от братята и сестрите не иска да приеме и повярва това. При Учителя идва Васил Бандерски, който има ясновидство, и казва на някои наши братя и сестри, че Учителя ще напусне физическото си тяло. Учителя го приема в стаята си и Бандарски му казва: „Учителю, Вие ще напуснете физическия свят, пожелайте ни нещо хубаво за нашия живот напред." Учителя отговаря: „Пожелавам ви хубави страдания." Бандерски, недоволен от отговора му, промълвява: „Господи, ние и без това имаме толкова много страдания, а и вие ни пожелавате още. Няма ли те някога да се свършат? " Той му отговаря: „Велики условия идат за разумните човешки души, но колцина от вас ще издържат на големите изпитания, през които трябва да минете отсега нататък? "
към текста >>

След малко Учителя за трети път ги пита за яйцето.
" „Мога, Учителю." Той й нарежда: „Иди горе и ги направи." Тя, заедно с Маргарита Мечева, прави три яйца на очи и му ги поднася. Учителя изяжда двете яйца, а едното оставя и им предлага да го разделят на три помежду си — за Милка, Маргарита и Савка. Сестрите не докосват яйцето. След известно време Учителя пита: „Разделихте ли яйцето помежду си? " Те не отговарят нищо. След малко Учителя за трети път ги пита за яйцето. В това време Савка отива до „Парахода", а Милка и Маргарита се споглеждат, разделят яйцето на три и изяждат по един дял. Не минава много време и Учителя ги пита дали са изяли яйцето. Двете сестри отговарят, че са изяли своята част. Скоро в стаята влиза Савка и Учителя я пита дали е изяла третинката от яйцето, което им е оставил. Савка му отговаря, че е ходила вкъщи и там е обядвала пържени картофи.
към текста >>

Милка изпада в транс и чрез нея започва да говори Учителя: „Рекох, аз преди шест месеца изтеглих всичките си духовни сили и се подготвих за заминаването си." Гради чува, че гласът и тембърът е същият, както той го е слушал много пъти от Учителя — няма никаква разлика.
В неговия дом се събират всички ръководители на братствата от провинцията, дошли по повод заминаването на Учителя на сеанс, на който чехкинята Милка щяла да предаде нареждания от него. Гради вижда, че стаята е пълна с приятели, решава да си тръгне, но няколко от ръководителите го карат да остане. В стаята са само двама от Изгрева — той и Боян Боев. Всички сядат и сеансът започва. Гради си затваря очите и понеже знае, че тембърът на гласа не се изменя след заминаването на човека, следи да чуе, дали ще се яви гласът на Учителя на сеанса. Милка изпада в транс и чрез нея започва да говори Учителя: „Рекох, аз преди шест месеца изтеглих всичките си духовни сили и се подготвих за заминаването си." Гради чува, че гласът и тембърът е същият, както той го е слушал много пъти от Учителя — няма никаква разлика. „Аз си взех всичките богатства и ги занесох на една ненаселена планета, която се намира между Слънцето и Меркурий. На нея в бъдеще ще бъде седалището на Бялото братство. Там ще отидат всички будни души, които ръководят новия живот на Земята. Там ще бъда и аз. Аз напуснах Земята, като си взимам тялото и го оставям на специално място, за връзка между мен и вас.
към текста >>

Към обед шестима братя взимат ковчега с тялото на Учителя, изнасят го от салона, обикалят три пъти полянката, на която играем паневритмия, за да се направи връзка с трите свята — физическия, духовния и Божествения.
Гради им отговаря: „По-хубаво ли е да дойдат гробарите, пияниците, да псуват и копаят, когато ние бавно и с любов ще свършим работата." Чернев предлага да се направи тракийско — старозагорско погребение. След изкопаването на гроба забиваме 6 кола, съединени два по два с по една греда и отгоре нареждаме дъски, върху която платформа се положи ковчегът. За погребението на Учителя идват много хора, повечето непознати за нас, макар че управниците забраняват да се съобщи по радиото за неговото заминаване. От цяла България идват да се поклонят на Учителя и да му благодарят за добрините, които той им е направил в живота. Към обед шестима братя взимат ковчега с тялото на Учителя, изнасят го от салона, обикалят три пъти полянката, на която играем паневритмия, за да се направи връзка с трите свята — физическия, духовния и Божествения. Изпява се любимата песен на Учителя „Аум" — 4 пъти и от навъсеното небе се показва Слънцето. Аум, това е троицата според разбиранията на църковния канон — Бог Отец, Бог Син и Бог Дух. За нас това е великата вътрешна същина на Учителя Беинса Дуно, в тялото на Когото са се вселили Божественият, Христовият и Господният Дух на Силите и са създали най-благоприятните условия чрез него да се предаде Словото Божие на българите. „Аумен" от песента „Аум" значи „Тъй да бъде", „Да бъде Волята Божия на Земята" и тя ще се изпълни. „Аум", това е Исус, или на еврейски Ешуа — Учителя, Когото Бог поставя да ни учи от вековете, от създание миpa.
към текста >>

Изпява се любимата песен на Учителя „Аум" — 4 пъти и от навъсеното небе се показва Слънцето.
Чернев предлага да се направи тракийско — старозагорско погребение. След изкопаването на гроба забиваме 6 кола, съединени два по два с по една греда и отгоре нареждаме дъски, върху която платформа се положи ковчегът. За погребението на Учителя идват много хора, повечето непознати за нас, макар че управниците забраняват да се съобщи по радиото за неговото заминаване. От цяла България идват да се поклонят на Учителя и да му благодарят за добрините, които той им е направил в живота. Към обед шестима братя взимат ковчега с тялото на Учителя, изнасят го от салона, обикалят три пъти полянката, на която играем паневритмия, за да се направи връзка с трите свята — физическия, духовния и Божествения. Изпява се любимата песен на Учителя „Аум" — 4 пъти и от навъсеното небе се показва Слънцето. Аум, това е троицата според разбиранията на църковния канон — Бог Отец, Бог Син и Бог Дух. За нас това е великата вътрешна същина на Учителя Беинса Дуно, в тялото на Когото са се вселили Божественият, Христовият и Господният Дух на Силите и са създали най-благоприятните условия чрез него да се предаде Словото Божие на българите. „Аумен" от песента „Аум" значи „Тъй да бъде", „Да бъде Волята Божия на Земята" и тя ще се изпълни. „Аум", това е Исус, или на еврейски Ешуа — Учителя, Когото Бог поставя да ни учи от вековете, от създание миpa. To е символ на първородния син на Бога — Христос, който никога не е разпъван и създава всичко в света.
към текста >>

Братята и сестрите в редици един след друг по направените тесни пътеки в дълбокия сняг идват на мястото за полагане тялото на Учителя.
Този принцип съдържа в себе си формативните, позитивните, козативните и воативните сили. Това е великата интелигентност — връзка между всички същества, великото, което наричаме „Амен" или „Амин" или както индусите го наричат — „Аумен", персите „Аман", египтяните го познават с името „Амон", а евреите „Иехова-ияве". Българите казват „наяве". „Аум" значи „Да бъде светлина в света, в умовете на всички същества. Да бъде Бог в нас". Братята и сестрите в редици един след друг по направените тесни пътеки в дълбокия сняг идват на мястото за полагане тялото на Учителя. Слагат ковчега на земята. Направи се молитва от присъстващите, наредени в кръг и спуснаха ковчега в широкия гроб. Гради слезе долу, за да сложи капака. Постави шише с написан пергамент, на който се обяснява кой е Учителя, датата на раждането и заминаването му и дейността в България. До краката му постави един буркан със зехтин, в който на книга имаше нещо написано.
към текста >>

47) Неговата Велика Любов стопява всички стари прийоми и разбирания, които спъват душите в тяхното еволюционно развитие и им показва единствения тесен и труден път към усъвършенстване и реализиране на съкровените им копнежи и идеали.
„Не е въпросът защо аз съм ви избрал, по-важното е дали ще използвате това. Във време на тези упражнения, дето се срещаме само духовно, гледайте да бъдете в силно молитвено настроение." (65, с. 19) Учителя е избрал да работи на Земята с най-твърдите, най-непослушните и самостоятелни души, които само той умее да вкара в ред. „Тук, на Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото и ако то се оправи, всички останали ще се оправят. Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде лесно." (68, с. 47) Неговата Велика Любов стопява всички стари прийоми и разбирания, които спъват душите в тяхното еволюционно развитие и им показва единствения тесен и труден път към усъвършенстване и реализиране на съкровените им копнежи и идеали. Учителя познава отлично човешките души и техните желания и стремежи и ги храни със съответната необходима храна. Затова всички, които са в непосредствена близост до него, намират утеха и разрешение на мъчните си въпроси. Неговата мистична чистота и голямо сърце, изпълнено с Божията Любов — за благото на всички същества, привличат като магнит душите и около него непрекъснато има множество хора, главно от света, които обикновено идват да му благодарят за помощта, която той им оказва. Те слушат съветите му и отиват да ги прилагат в живота. Това е едно постоянно движение на видими и невидими същества, които влизат в контакт с неговия дух, възприемат необходимите енергии, които той обилно раздава на всички нуждаещи се, жадни за Словото души.
към текста >>

41. II ВЪТРЕШНИЯТ КРЪГ - Светозар Няголов ( -2013)

Вътрешният кръг на Пентаграма представлява пътят на душата през петте картини, които са поставени на линията на съответните добродетели: Към Истината - удобна стълба с врата, към Правдата - Христовият Дух, към Любовта - стръмен път, водещ към тясна врата, към Мъдростта - Окото, което вижда всичко, към Добродетелта - Дървото на Живота.
II ВЪТРЕШНИЯТ КРЪГ Вътрешният кръг на Пентаграма представлява пътят на душата през петте картини, които са поставени на линията на съответните добродетели: Към Истината - удобна стълба с врата, към Правдата - Христовият Дух, към Любовта - стръмен път, водещ към тясна врата, към Мъдростта - Окото, което вижда всичко, към Добродетелта - Дървото на Живота. След изминаването на външния кръг човек е все още недоволен и душата му търси по-дълбок смисъл в живота. Започва да работи съзнателно върху себе си, за своето повдигане и усъвършенстване. Става ученик на Великото Училище на Живота. Досега външният живот е оказвал своето влияние върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в свои ръце. Това е влизане в Божествената Школа.
към текста >>

(път към Истината от Добродетелта /4 —>1 / - по синия лъч)
Това е влизане в Божествената Школа. Той започва съзнателно да подхранва изработването на Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек, който минава през пет стъпки на самоусъвършенстване. 1-ва картина: СТЪЛБА С УДОБНИ СТЪПАЛА, КОИТО ВОДЯТ ДО ЕДНА ВРАТА (път към Истината от Добродетелта /4 —>1 / - по синия лъч) След външния кръг идва ново положение за ученика - да влезе през вратата на Добродетелта, откъдето ще започне посвещението. С влизането на човека в пътя на ученика започват и изпитанията. Изпитите отначало са по-леки и в зависимост от възможността да ги издържа. Всичко се дава според силите му и ученикът върви по удобна стълба, което показва, че изпитите са леки, но необходими. Ако при някоя неприятност - малка или голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгубва самообладание и отпада духом - той е пропаднал на изпита.
към текста >>

С влизането на човека в пътя на ученика започват и изпитанията.
1-ва картина: СТЪЛБА С УДОБНИ СТЪПАЛА, КОИТО ВОДЯТ ДО ЕДНА ВРАТА (път към Истината от Добродетелта /4 —>1 / - по синия лъч) След външния кръг идва ново положение за ученика - да влезе през вратата на Добродетелта, откъдето ще започне посвещението. С влизането на човека в пътя на ученика започват и изпитанията. Изпитите отначало са по-леки и в зависимост от възможността да ги издържа. Всичко се дава според силите му и ученикът върви по удобна стълба, което показва, че изпитите са леки, но необходими. Ако при някоя неприятност - малка или голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгубва самообладание и отпада духом - той е пропаднал на изпита. Ако ученикът мине покрай едно страдащо същество и в неговата душа се яви желание да му помогне, но в последния момент се откаже от това добро и реши да продължи пътя и си отиде - той не издържа изпита. Като се събуди нощем и в него се яви желание да се помоли, но си каже : „Студено ми е, уморен съм", и не стане, той не издържа изпита.
към текста >>

Ако ученикът мине покрай едно страдащо същество и в неговата душа се яви желание да му помогне, но в последния момент се откаже от това добро и реши да продължи пътя и си отиде - той не издържа изпита.
След външния кръг идва ново положение за ученика - да влезе през вратата на Добродетелта, откъдето ще започне посвещението. С влизането на човека в пътя на ученика започват и изпитанията. Изпитите отначало са по-леки и в зависимост от възможността да ги издържа. Всичко се дава според силите му и ученикът върви по удобна стълба, което показва, че изпитите са леки, но необходими. Ако при някоя неприятност - малка или голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгубва самообладание и отпада духом - той е пропаднал на изпита. Ако ученикът мине покрай едно страдащо същество и в неговата душа се яви желание да му помогне, но в последния момент се откаже от това добро и реши да продължи пътя и си отиде - той не издържа изпита. Като се събуди нощем и в него се яви желание да се помоли, но си каже : „Студено ми е, уморен съм", и не стане, той не издържа изпита. В тази фаза от развитието на ученика започва зазоряването на Истината -1. Това е началото на познаване на Бога - Бог е Истина. В ученика се ражда подтик да върви в Божия път, да изпълнява Господните закони и волята Божия. 2-ра картина:
към текста >>

В ученика се ражда подтик да върви в Божия път, да изпълнява Господните закони и волята Божия.
Ако при някоя неприятност - малка или голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгубва самообладание и отпада духом - той е пропаднал на изпита. Ако ученикът мине покрай едно страдащо същество и в неговата душа се яви желание да му помогне, но в последния момент се откаже от това добро и реши да продължи пътя и си отиде - той не издържа изпита. Като се събуди нощем и в него се яви желание да се помоли, но си каже : „Студено ми е, уморен съм", и не стане, той не издържа изпита. В тази фаза от развитието на ученика започва зазоряването на Истината -1. Това е началото на познаване на Бога - Бог е Истина. В ученика се ражда подтик да върви в Божия път, да изпълнява Господните закони и волята Божия. 2-ра картина: ХРИСТОВИЯТ ДУХ (Правдата /1 —> 5/—по зеления лъч) „ГЛАВА НА ТВОЕТО СЛОВО Е ИСТИНАТА" - това е Христовият Дух, до който неизбежно достига ученикът в своето развитие. Той го среща и прави първата връзка с Него, възприема Неговата Истина и Христовият Дух започва да го ръководи отвътре.
към текста >>

Ученикът започва да се изменя постепенно - влиза естествено в пътя на Правдата и Справедливостта - да бъде правдив към всички и всичко.
2-ра картина: ХРИСТОВИЯТ ДУХ (Правдата /1 —> 5/—по зеления лъч) „ГЛАВА НА ТВОЕТО СЛОВО Е ИСТИНАТА" - това е Христовият Дух, до който неизбежно достига ученикът в своето развитие. Той го среща и прави първата връзка с Него, възприема Неговата Истина и Христовият Дух започва да го ръководи отвътре. Ученикът започва да се изменя постепенно - влиза естествено в пътя на Правдата и Справедливостта - да бъде правдив към всички и всичко. Да почита и уважава всекиго, да не обижда и най-малкото създание, защото всяко същество има право на живот и в него Бог живее и работи. Всяко същество, което срещаме в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като Божие творение то има известна мисия, определена му от Бога. И най-малкото и нищожно същество в процеса на своята еволюция има велико бъдеще. То ще се усъвършенства и ще достигне до висока степен на развитие. Всяко същество, което слиза на Земята, има известен кредит, то има право на благоприятни условия за своето развитие.
към текста >>

СТРЪМЕН ПЪТ, ВОДЕЩ ДО ТЯСНА ВРАТА
Ученикът прави първите стъпки в това направление, докато в бъдеще разбере правдата в нейната дълбочина и велика същина. В цветния Пентаграм на върха е изобразен Учителя с разтворени ръце, които благославят всички. Много векове душата на ученика търси да срещне своя Учител, да го познае и да влезе в неговата школа да учи. Той става ученик на Всемирното Бяло Братство, глава на което е Христос. З-а картина: СТРЪМЕН ПЪТ, ВОДЕЩ ДО ТЯСНА ВРАТА (Любовта /5—>2/- по розовия лъч) Като мине строгия закон на Правдата, човек върви по стръмен път и стига до тясна врата - много по-тясна от първата, през която трябва да мине. Там той започва да търси страдащите за да им помогне. Тази врата символизира отказване от светския живот. Ученикът желае вече да работи, както Бог иска.
към текста >>

Като мине строгия закон на Правдата, човек върви по стръмен път и стига до тясна врата - много по-тясна от първата, през която трябва да мине.
Много векове душата на ученика търси да срещне своя Учител, да го познае и да влезе в неговата школа да учи. Той става ученик на Всемирното Бяло Братство, глава на което е Христос. З-а картина: СТРЪМЕН ПЪТ, ВОДЕЩ ДО ТЯСНА ВРАТА (Любовта /5—>2/- по розовия лъч) Като мине строгия закон на Правдата, човек върви по стръмен път и стига до тясна врата - много по-тясна от първата, през която трябва да мине. Там той започва да търси страдащите за да им помогне. Тази врата символизира отказване от светския живот. Ученикът желае вече да работи, както Бог иска. Труден и тесен е пътят на ученика - но славен. Христос казва: „Влезте през тесните врата, защото просторни са вратите и широк е пътят, който води към погибел." Тук започват вече вътрешните, мистични изпити на ученика.
към текста >>

Труден и тесен е пътят на ученика - но славен.
(Любовта /5—>2/- по розовия лъч) Като мине строгия закон на Правдата, човек върви по стръмен път и стига до тясна врата - много по-тясна от първата, през която трябва да мине. Там той започва да търси страдащите за да им помогне. Тази врата символизира отказване от светския живот. Ученикът желае вече да работи, както Бог иска. Труден и тесен е пътят на ученика - но славен. Христос казва: „Влезте през тесните врата, защото просторни са вратите и широк е пътят, който води към погибел." Тук започват вече вътрешните, мистични изпити на ученика. Тук е изпитът - да възлюбиш врага си, който ти е направил много пакости, без да се озлобяваш, да му простиш и да го възлюбиш. Това е една от най-трудните задачи за ученика. Истинско прощаване има, когато е придружено с любов. Велики хора са тези, които имат любов към врага си.
към текста >>

Христос казва: „Влезте през тесните врата, защото просторни са вратите и широк е пътят, който води към погибел." Тук започват вече вътрешните, мистични изпити на ученика.
Като мине строгия закон на Правдата, човек върви по стръмен път и стига до тясна врата - много по-тясна от първата, през която трябва да мине. Там той започва да търси страдащите за да им помогне. Тази врата символизира отказване от светския живот. Ученикът желае вече да работи, както Бог иска. Труден и тесен е пътят на ученика - но славен. Христос казва: „Влезте през тесните врата, защото просторни са вратите и широк е пътят, който води към погибел." Тук започват вече вътрешните, мистични изпити на ученика. Тук е изпитът - да възлюбиш врага си, който ти е направил много пакости, без да се озлобяваш, да му простиш и да го възлюбиш. Това е една от най-трудните задачи за ученика. Истинско прощаване има, когато е придружено с любов. Велики хора са тези, които имат любов към врага си. Друг голям изпит е този - на праведния Йов.
към текста >>

Да каже: „ Бог дал, Бог взел, да бъде благословено Неговото Име." Всеки ученик в пътя на своето развитие непременно ще мине през този кардинален изпит - така се добива посвещение.
Това е една от най-трудните задачи за ученика. Истинско прощаване има, когато е придружено с любов. Велики хора са тези, които имат любов към врага си. Друг голям изпит е този - на праведния Йов. Когато минава някое голямо страдание: тежка болест, пълно ограничение, голямо разкаяние, да не се обезсърчава и обезверява, но да запази своя вътрешен мир и радостта си, като съзнава постоянно, че всичко е добро и за добро. Да каже: „ Бог дал, Бог взел, да бъде благословено Неговото Име." Всеки ученик в пътя на своето развитие непременно ще мине през този кардинален изпит - така се добива посвещение. Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и др. и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той пропада на изпита си. Има много такива примери в живота. В миналото в древните окултни школи всеки ученик минава през изкуствени изпити, като например осмиването на ученика в Питагоровата школа. Сега в този сложен и разнообразен живот няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ни ги предлага в различни гами и цветове.
към текста >>

В цветния Пентаграм до върха на Правдата - 5, е даден третият път под свещения подпис на Духа, път към Съвършенството, към Новата епоха и Новия живот, който идва на Земята.
и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той пропада на изпита си. Има много такива примери в живота. В миналото в древните окултни школи всеки ученик минава през изкуствени изпити, като например осмиването на ученика в Питагоровата школа. Сега в този сложен и разнообразен живот няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ни ги предлага в различни гами и цветове. След тези трудни изпити ученикът е готов да приеме любовта и да влезе в истинския живот на постоянно обновление и хармония. В цветния Пентаграм до върха на Правдата - 5, е даден третият път под свещения подпис на Духа, път към Съвършенството, към Новата епоха и Новия живот, който идва на Земята. 4-а картина: ОКОТО (Мъдростта /2 —> 3/—по жълтия лъч) Окото символизира в случая Мъдростта. То е Божественият Дух, Който ще ни научи как да разбираме Божествените истини.
към текста >>

Най-високата форма в служенето на Бога е : да показваш на другите хора пътя към Него, да помагаш в пробуждането на съзнанието им, за да Го познаят - да си лекар на човешките души.
Ученикът започва един дълбок, вътрешен живот и дава пълна изява на добродетелите си. Това е петото качество, което той изработва в себе си, след Истината, Правдата, Любовта и Мъдростта. Най-високата точка в живота, до която човек може да достигне - това е служенето на Бога. Ученикът е озарен от тази идея и започва беззаветно да Му служи. Проявата на Любовта в живота е - служене на Бога. Най-високата форма в служенето на Бога е : да показваш на другите хора пътя към Него, да помагаш в пробуждането на съзнанието им, за да Го познаят - да си лекар на човешките души. Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако и той от своя страна започне да печели души за Него. Така ученикът преминава по лъчите на добродетелите, през тези пет картини на Пентаграма, изрисува го в душата си и осмисля формулата - Заповедта на Учителя, с която завършва книгата „Завета на цветните лъчи": „Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило,
към текста >>

„Обичай съвършения път на Истината и Живота.
Ученикът е озарен от тази идея и започва беззаветно да Му служи. Проявата на Любовта в живота е - служене на Бога. Най-високата форма в служенето на Бога е : да показваш на другите хора пътя към Него, да помагаш в пробуждането на съзнанието им, за да Го познаят - да си лекар на човешките души. Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако и той от своя страна започне да печели души за Него. Така ученикът преминава по лъчите на добродетелите, през тези пет картини на Пентаграма, изрисува го в душата си и осмисля формулата - Заповедта на Учителя, с която завършва книгата „Завета на цветните лъчи": „Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило.
към текста >>

42. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

„Често при екскурзии много екскурзианти загубват пътя и се забъркват по тази причина, че не се допитват до Божественото в себе си... Това става, когато човек не се вслушва в своя вътрешен глас.
Тези местности, в които дърветата са изкоренени, съдържат всички нещастия. Те са безводни, сухи." („Тихият глас", стр. 17). При екскурзиите в планините има известни правила, които, ако се спазват, човек преминава през всички изпитания, на които го подлага природата, и всички изчиствания, които прави на неговия ум, сърце и тяло. Екскурзията в планината е една от най-хубавите традиции на Бялото братство. Тя спомага за усилване на волята на човека и вярата му във Великия, който винаги помага. „Често при екскурзии много екскурзианти загубват пътя и се забъркват по тази причина, че не се допитват до Божественото в себе си... Това става, когато човек не се вслушва в своя вътрешен глас. Обаче провидението действа така, че всяка неприятност превръща в приятност, всяко зло - в добро." („По Бога направени", стр. 38) Докато не изучите силите, които действат в природата, вие винаги ще се намирате в противоречие - от вятъра, движението на мъглите, дъжда... Всеки човек може да развие в себе си това чувство (интуиция), посредством което да влиза във връзка със силите на природата и да ги разбира. Имате ли това чувство, то няма нужда от никакви външни инструменти. Една от задачите на всички хора е да образуват връзка с разумността на природата." („Благословена между жените", стр. 10) При общите екскурзии става правилна вътрешна обмяна между душите, хората взаимно си помагат и помиряват.
към текста >>

Предизвиканите от природата мъчнотии, които изникват по пътя, сплотяват нашите души.
Докато не изучите силите, които действат в природата, вие винаги ще се намирате в противоречие - от вятъра, движението на мъглите, дъжда... Всеки човек може да развие в себе си това чувство (интуиция), посредством което да влиза във връзка със силите на природата и да ги разбира. Имате ли това чувство, то няма нужда от никакви външни инструменти. Една от задачите на всички хора е да образуват връзка с разумността на природата." („Благословена между жените", стр. 10) При общите екскурзии става правилна вътрешна обмяна между душите, хората взаимно си помагат и помиряват. Разликата между половете се загубва, отношенията се олекотяват и ние се побратимяваме - ставаме братя и сестри. Предизвиканите от природата мъчнотии, които изникват по пътя, сплотяват нашите души. В нас се пробуждат скрити непознати възможности на тялото ни и постигаме целта си - изкачването на върха. Обикновено, когато отиваме в планината, на връх Мусала, тя ни пречиства с дъжд, с вятър, със сняг и след това ни се усмихва и ни приема благосклонно в своите красиви местности. Ние винаги трябва да бъдем нащрек, защото всеки момент времето може да се промени. Достатъчно е само е един човек с молитва или чувства да развали времето, а друг човек с молитва и хубави мисли и чувства, които носи - да оправи времето и то да стане слънчево. „Понеже всички центрове в природата се менят всеки час, човек трябва да бъде винаги буден, готов на поста си, като капитан на своя параход, всеки ден да прави нови изчисления, всеки ден да се приготовлява за нови условия." (По Бога направени", стр. 34)
към текста >>

По този начин, докато се стигне до връх Мусала, приятелите се изпотяват 4-5 пъти и стават свежи и бодри.
По този начин - като се изпотяваме, ние облекчаваме отделителната си система и помагаме на бъбреците си в непосилната им работа. Така ще избегнем много болестни състояния на бъбреците. Това правило се изпълняваше много точно от учениците, понеже във всяка екскурзия двама-трима по-здрави братя носеха на гърбовете си самовари, които имат отдолу малка печка, която гори и водата се затопля и завира. Отгоре на самовара има свирка, която при завирането на водата започва да свири. Братът сваля самовара и всички заедно с Учителя си наливат гореща вода в чаши и пият. По този начин, докато се стигне до връх Мусала, приятелите се изпотяват 4-5 пъти и стават свежи и бодри. Правило в планината е да пием винаги гореща вода, никога студена! Студената вода блокира стомаха, нарушава кръвообращението и се подкосяват краката. През 70-те години водих една група младежи, начело с Гита и Йоана Стратеви, Благи Жечев, Тодор Ковачев и др., до Рупите, Страшното езеро и обратно - до Седемте езера. По пътя към Рупите пред нас имаше мъгла и облаци, които святкаха и гърмяха и там валеше дъжд. С приближаването ни към Страшното езеро и дъждът се измести на изток и не ни намокри.
към текста >>

По пътя към Рупите пред нас имаше мъгла и облаци, които святкаха и гърмяха и там валеше дъжд.
Братът сваля самовара и всички заедно с Учителя си наливат гореща вода в чаши и пият. По този начин, докато се стигне до връх Мусала, приятелите се изпотяват 4-5 пъти и стават свежи и бодри. Правило в планината е да пием винаги гореща вода, никога студена! Студената вода блокира стомаха, нарушава кръвообращението и се подкосяват краката. През 70-те години водих една група младежи, начело с Гита и Йоана Стратеви, Благи Жечев, Тодор Ковачев и др., до Рупите, Страшното езеро и обратно - до Седемте езера. По пътя към Рупите пред нас имаше мъгла и облаци, които святкаха и гърмяха и там валеше дъжд. С приближаването ни към Страшното езеро и дъждът се измести на изток и не ни намокри. Стигнахме Страшното езеро, обядвахме и на връщане аз предупредих всички да не пият студена вода. Минахме от северната страна на връх Мальовица, спуснахме се по тясната пътека надолу и слязохме в Урдината река. Там повечето от приятелите се налокали със студена вода скришом и когато тръгнахме към Зеления рид - Салоните, по баира краката им се подкосяваха и те едва пълзяха нагоре. В същото време дъждът от изток се приближаваше към нас и ни подканяше да бързаме, да се прибираме.
към текста >>

Минахме от северната страна на връх Мальовица, спуснахме се по тясната пътека надолу и слязохме в Урдината река.
Студената вода блокира стомаха, нарушава кръвообращението и се подкосяват краката. През 70-те години водих една група младежи, начело с Гита и Йоана Стратеви, Благи Жечев, Тодор Ковачев и др., до Рупите, Страшното езеро и обратно - до Седемте езера. По пътя към Рупите пред нас имаше мъгла и облаци, които святкаха и гърмяха и там валеше дъжд. С приближаването ни към Страшното езеро и дъждът се измести на изток и не ни намокри. Стигнахме Страшното езеро, обядвахме и на връщане аз предупредих всички да не пият студена вода. Минахме от северната страна на връх Мальовица, спуснахме се по тясната пътека надолу и слязохме в Урдината река. Там повечето от приятелите се налокали със студена вода скришом и когато тръгнахме към Зеления рид - Салоните, по баира краката им се подкосяваха и те едва пълзяха нагоре. В същото време дъждът от изток се приближаваше към нас и ни подканяше да бързаме, да се прибираме. Това помогна доста на тия, които бяха закъсали, и в 21 ч. се прибрахме в бивака. Щом влязохме в палатките, изля се проливният дъжд, който през целия ден ни заплашваше.
към текста >>

(„Царският път на душата", стр. 63)
Във време на почивка ще придобивате енергия. Колкото по-високо се качвате, по- бавно ще вървите. По този начин ще се приспособите към силите на природата и ще ги използвате правилно. Иначе те ще ви противодействат... Следователно като се качвате по планинските върхове, мислете за службата, която те изпълняват в природата, за да се свържете с разумността в нея. Всяка планина, всеки връх, всяко езеро има свое велико предназначение. („Царският път на душата", стр. 63) „Като се качвате на планината, случва се някой да падне между камъните. Не бързайте да го вдигнете. Ако той пожелае да му помогнете, това е друго нещо. Обаче не иска ли помощта ви, оставете го сам да стане. Някога аз си правя опити, нарочно се спъна правя специално упражнение.
към текста >>

Учителя пояснява: „За пример, ако вие се качите на Мусала и погледнете вашия високомер, ще видите, че някой път ще измерите на 300 метра по-високо, пък някой път на 300 метра по-ниско.
Ако мислиш за такива хора, ти падаш и научаваш в коя област е направена погрешката. Ако паднеш по очи, този, за когото мислиш в момента, е направил грешка в материалния живот, ако паднеш на гръб - в духовния живот, ако паднеш надясно - в мислите, ако паднеш наляво - в чувствата. Хубаво е човек да не прави такива експерименти, за да не пострада. Правило е: като ходим в планината, да дишаме дълбоко чистия въздух. Планината е велико училище, в което и да не искаш да дишаш дълбоко, тя ще те застави, особено когато се изкачваш по върховете, най-вече връх Мусала. Учителя пояснява: „За пример, ако вие се качите на Мусала и погледнете вашия високомер, ще видите, че някой път ще измерите на 300 метра по-високо, пък някой път на 300 метра по-ниско. Някой път височината на Мусала според вашия високомер се увеличава с 300 метра, друг път се е намилала с 300 метра... Тогава според закона, когато височината на Мусала се намалява, времето се подобрява; когато височината на Мусала се увеличава - времето се разваля. Тогава ако някой се качи на Мусала и гледа височината по високомера, ще каже, че Мусала е с 300 метра по-ниска. Не, да знае, че времето се подобрява. Затова Мусала смирена станала." („Възможности в живота" - младежки клас, стр. 18). Често пъти при изкачване на Мусала има буря и въздух е рядък - отговаря на въздуха на 5-6-8 хиляди метра височина.
към текста >>

Някой път височината на Мусала според вашия високомер се увеличава с 300 метра, друг път се е намилала с 300 метра... Тогава според закона, когато височината на Мусала се намалява, времето се подобрява; когато височината на Мусала се увеличава - времето се разваля.
Ако паднеш по очи, този, за когото мислиш в момента, е направил грешка в материалния живот, ако паднеш на гръб - в духовния живот, ако паднеш надясно - в мислите, ако паднеш наляво - в чувствата. Хубаво е човек да не прави такива експерименти, за да не пострада. Правило е: като ходим в планината, да дишаме дълбоко чистия въздух. Планината е велико училище, в което и да не искаш да дишаш дълбоко, тя ще те застави, особено когато се изкачваш по върховете, най-вече връх Мусала. Учителя пояснява: „За пример, ако вие се качите на Мусала и погледнете вашия високомер, ще видите, че някой път ще измерите на 300 метра по-високо, пък някой път на 300 метра по-ниско. Някой път височината на Мусала според вашия високомер се увеличава с 300 метра, друг път се е намилала с 300 метра... Тогава според закона, когато височината на Мусала се намалява, времето се подобрява; когато височината на Мусала се увеличава - времето се разваля. Тогава ако някой се качи на Мусала и гледа височината по високомера, ще каже, че Мусала е с 300 метра по-ниска. Не, да знае, че времето се подобрява. Затова Мусала смирена станала." („Възможности в живота" - младежки клас, стр. 18). Често пъти при изкачване на Мусала има буря и въздух е рядък - отговаря на въздуха на 5-6-8 хиляди метра височина. Тогава ходенето е мъчно, трудно се диша, на всеки 10-15 крачки трябва да се спира и да се урегулира пулсът на сърцето, което може да „изхвръкне".
към текста >>

Често пъти при изкачване на Мусала има буря и въздух е рядък - отговаря на въздуха на 5-6-8 хиляди метра височина.
Учителя пояснява: „За пример, ако вие се качите на Мусала и погледнете вашия високомер, ще видите, че някой път ще измерите на 300 метра по-високо, пък някой път на 300 метра по-ниско. Някой път височината на Мусала според вашия високомер се увеличава с 300 метра, друг път се е намилала с 300 метра... Тогава според закона, когато височината на Мусала се намалява, времето се подобрява; когато височината на Мусала се увеличава - времето се разваля. Тогава ако някой се качи на Мусала и гледа височината по високомера, ще каже, че Мусала е с 300 метра по-ниска. Не, да знае, че времето се подобрява. Затова Мусала смирена станала." („Възможности в живота" - младежки клас, стр. 18). Често пъти при изкачване на Мусала има буря и въздух е рядък - отговаря на въздуха на 5-6-8 хиляди метра височина. Тогава ходенето е мъчно, трудно се диша, на всеки 10-15 крачки трябва да се спира и да се урегулира пулсът на сърцето, което може да „изхвръкне". Щом сърцето започне да бие като барабан, човек трябва да спре за 30-60 секунди, да регулира пулса си и едва тогава бавно да продължи, за да не получи инфаркт. Много от заминалите в планината не са спазвали това важно правило. По време на такива трудни положения много помага молитвата - връзката с Бога. Когато човек попадне сам в природна стихия, той може да уповава само на Бога и тогава той си спомня всички молитви, които знае, и ги казва непрекъснато, докато стигне върха.
към текста >>

„Колкото по-правилно вървите в пътя, толкова повече дyuiu ще ви помагат.
След това ще тръгнете бавно и постепенно ще ускорявате хода си. Светският човек се качва на планинските върхове и ако стигне пръв, извиква всички да видят, че е стигнал вече. Религиозният пък, като стигне на върха, казва: При Бога съм, видях Го вече. И едното, и другото е тщеславие... Който види Бога, става съвършен. Щом не е свършен, нищо не е видял." („Отворени форми", стр. 178) „Колкото по-правилно вървите в пътя, толкова повече дyuiu ще ви помагат. Най-малко девет души идват на помощ на онзи, който изпълнява волята Божия... Той (човекът) вижда вече как неусетно работите му се нареждат една след друга." („Добри и лоши условия", стр. 250) „Казвам: ако вървите по Божия път, порои и наводнения няма да има, циклони и разрушения няма да има... Един ден вие ще бъдете свидетели на всичко, което ви говоря. Тогава ще видите как Бог оправя работите." („По Бога направени", стр. 40) „Бъдете доволни и благодарни, че сте дошли на планината. Знайте, че тук всичко е в порядък, понеже Бог нарежда и оправя работите в Космоса.
към текста >>

„Казвам: ако вървите по Божия път, порои и наводнения няма да има, циклони и разрушения няма да има... Един ден вие ще бъдете свидетели на всичко, което ви говоря.
Религиозният пък, като стигне на върха, казва: При Бога съм, видях Го вече. И едното, и другото е тщеславие... Който види Бога, става съвършен. Щом не е свършен, нищо не е видял." („Отворени форми", стр. 178) „Колкото по-правилно вървите в пътя, толкова повече дyuiu ще ви помагат. Най-малко девет души идват на помощ на онзи, който изпълнява волята Божия... Той (човекът) вижда вече как неусетно работите му се нареждат една след друга." („Добри и лоши условия", стр. 250) „Казвам: ако вървите по Божия път, порои и наводнения няма да има, циклони и разрушения няма да има... Един ден вие ще бъдете свидетели на всичко, което ви говоря. Тогава ще видите как Бог оправя работите." („По Бога направени", стр. 40) „Бъдете доволни и благодарни, че сте дошли на планината. Знайте, че тук всичко е в порядък, понеже Бог нарежда и оправя работите в Космоса. Щом оправи работите на целия космос, и нашите ще оправи." („Отворени форми", стр. 176) „Сега, като сте дошли на Рила при тази хубава обстановка, пак можете да се оплачете от нещо.
към текста >>

При многобройните, особено зимни екскурзии до Мусала, още с тръгването ми от двореца Царска Бистрица по пътеката в гората винаги осезателно съм чувствал две същества отляво и отдясно, които по целия път ми казват откъде да мина в мъглата и бурите, които често ме съпътстваха.
Не, вие трябва напълно да се съобразявате с условията на планината. Дето мръднете, каквото направите, считайте, че много очи ви следят, наблюдават и преценяват. И сами да сте, знайте, че около вас има много същества, които виждат всичко." („Ценното из книгата на великия живот", стр. 111) Когато ходим в планината, особено в трудни условия, ние трябва да вярваме в невидимите същества, които ни заобикалят и точно да изпълняваме това, което ни казват. Там се учим на послушание. При многобройните, особено зимни екскурзии до Мусала, още с тръгването ми от двореца Царска Бистрица по пътеката в гората винаги осезателно съм чувствал две същества отляво и отдясно, които по целия път ми казват откъде да мина в мъглата и бурите, които често ме съпътстваха. Същото става и на връщане. При непослушание веднага пропадам до гърди в снега. Съществата ми показват под снега утъпканата пътека, по която ако вървя, затъвам само до колене. Учителя дава следното обяснение: „Трябва ни вяра в Божествения промисъл! Ние ходим из тези места и много същества идват с нас, водят ни, помагат ни.
към текста >>

Съществата ми показват под снега утъпканата пътека, по която ако вървя, затъвам само до колене.
Когато ходим в планината, особено в трудни условия, ние трябва да вярваме в невидимите същества, които ни заобикалят и точно да изпълняваме това, което ни казват. Там се учим на послушание. При многобройните, особено зимни екскурзии до Мусала, още с тръгването ми от двореца Царска Бистрица по пътеката в гората винаги осезателно съм чувствал две същества отляво и отдясно, които по целия път ми казват откъде да мина в мъглата и бурите, които често ме съпътстваха. Същото става и на връщане. При непослушание веднага пропадам до гърди в снега. Съществата ми показват под снега утъпканата пътека, по която ако вървя, затъвам само до колене. Учителя дава следното обяснение: „Трябва ни вяра в Божествения промисъл! Ние ходим из тези места и много същества идват с нас, водят ни, помагат ни. Но като ви говоря тия неща, може да ви се виждат фантастични. Тия същества ни водят навсякъде, упътват ни, пазят ни и ние се връщаме здрави и читави. Толкова мерки се вземат от тяхна страна!
към текста >>

Тия същества ни водят навсякъде, упътват ни, пазят ни и ние се връщаме здрави и читави.
При непослушание веднага пропадам до гърди в снега. Съществата ми показват под снега утъпканата пътека, по която ако вървя, затъвам само до колене. Учителя дава следното обяснение: „Трябва ни вяра в Божествения промисъл! Ние ходим из тези места и много същества идват с нас, водят ни, помагат ни. Но като ви говоря тия неща, може да ви се виждат фантастични. Тия същества ни водят навсякъде, упътват ни, пазят ни и ние се връщаме здрави и читави. Толкова мерки се вземат от тяхна страна! Толкова внимателни са те! После, в тези местности има отровни насекоми, ще отровят живота ви. Но тия същества отиват при тях, внушават им да не дохождат при вас. Образуват вятър и ги разгонват.
към текста >>

Правило е да гледаме къде стъпваме, да не газим цветята по поляни и пътеки, защото те са деца на ангелите.
Студът по-умно хапе и казва: „Вие мен ще търпите, защото иначе комарите ще хапят." Тъй щото да благодарим на Бога. Сега всички сме на курорт, платили са други заради нас. Иначе всинца вие не може да излезете на курорт, скъпо струва. Ще си свършите работата, ще се върнете обогатени, а от излишъка ще занесете и на другите. Няма по-хубаво нещо в света от това, човек да храни хубави чувства към душите на всички хора изобщо." („Тихият глас", стр. 16) Правило е да гледаме къде стъпваме, да не газим цветята по поляни и пътеки, защото те са деца на ангелите. Те са техните красиви картини, изложба на голямата им и неуморна работа върху чистотата и красотата. „Ще гледате да не тъпчете цветята. И най-малкото цветенце да стъпчете, вие разваляте работата на някой художник. Както постъпвате с картините на художниците, така ще постъпват и с вас... Колкото е по-добър човек, толкова по-внимателно стъпва. Той знае къде да стъпи.
към текста >>

По-добре да седи вкъщи на спокойствие... Следователно в планината човек има 100 пъти по-голяма възможност да намери истината, отколкото в долината.
„Мнозина излизат сред природата, но не обръщат внимание на нищо, заета е мисълта им с техните работи. Казват: „Минахме през там и не обърнахме внимание на изворите, пеперудите и цветята. Пък и те не ме интересуват." Какво може да стане от този човек, който така говори? " („Мисли..., 1990- 1991, стр. 20) „За пример някои казват: Защо трябва човек да ходи по планините, да се удря в камъните, да дивее по горите? По-добре да седи вкъщи на спокойствие... Следователно в планината човек има 100 пъти по-голяма възможност да намери истината, отколкото в долината. Ако планините нямаха никакво предназначение, те не биха съществували. Планините не са създадени за снеговете и ветровете; те са създадени за хората, да се учат, да се ползват от тях. Както небето сега се замъглява, така и човек е в сила да помрачи живота си. Как може човек да помрачи живота си? - Чрез отрицателните мисли и чувства." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 156)
към текста >>

Лошите хора ходят по утъпканите, по огладените пътища.
Не, всяко изкачване на планините ма свой вътрешен смисъл, своя добра страна. Когато някой се качва по планинските върхове, в това той вижда нещо добро, към което се стреми. Тъй щото, когато човек се качва по планинските върхове, той живее добре, стреми се към доброто. Той е добър човек. Добрите хора са планинци, те се катерят по планинските върхове. Лошите хора ходят по утъпканите, по огладените пътища. Огладените, утъпканите пътища се отличават с много прах, а планинските - с простор." („Лъчи на живота", стр. 14) „Да се качва човек по високите върхове, това значи да се обменя със силите на природата. Както човек отива на гостилница да се нахрани физически, така той се качва на планините да се нахрани духовно... Колкото по-духовен е той, толкова по-будно е съзнанието му, толкова и обмяната между него и природата е по-правилна. Както човек се свързва с природата, за да се обнови, така той трябва да се свърже и със знанията на възвишените същества, за да се поучи от тях." („Божествен и човешки свят", стр. 10). „Изкачвате ли се по високите върхове, вие се освобождавате и повдигате мислите и чувствата си." („Мисли..., 1990-1991", стр. 22).
към текста >>

Огладените, утъпканите пътища се отличават с много прах, а планинските - с простор." („Лъчи на живота", стр. 14)
Когато някой се качва по планинските върхове, в това той вижда нещо добро, към което се стреми. Тъй щото, когато човек се качва по планинските върхове, той живее добре, стреми се към доброто. Той е добър човек. Добрите хора са планинци, те се катерят по планинските върхове. Лошите хора ходят по утъпканите, по огладените пътища. Огладените, утъпканите пътища се отличават с много прах, а планинските - с простор." („Лъчи на живота", стр. 14) „Да се качва човек по високите върхове, това значи да се обменя със силите на природата. Както човек отива на гостилница да се нахрани физически, така той се качва на планините да се нахрани духовно... Колкото по-духовен е той, толкова по-будно е съзнанието му, толкова и обмяната между него и природата е по-правилна. Както човек се свързва с природата, за да се обнови, така той трябва да се свърже и със знанията на възвишените същества, за да се поучи от тях." („Божествен и човешки свят", стр. 10). „Изкачвате ли се по високите върхове, вие се освобождавате и повдигате мислите и чувствата си." („Мисли..., 1990-1991", стр. 22). Учителя ни учи, че на планината трябва да ходим само когато имаме вътрешно разположение и силен импулс да посетим съществата на върха.
към текста >>

Това влияние се отразява върху мислите и чувствата на човека." („Царският път на душата", стр. 61)
Човек може да намери красивото и великото в света само по високите места... Животът по високите върхове е живот на истинска музика и поезия. Само оттам човек може да възприеме нещо възвишено и велико. Гениалните музиканти са възприемали музиката от високите места и после я сваляли в низините между хората." („Божествен и човешки свят", стр. 34) „Всеки планински връх отразява светлината по особен начин. Отразената по този начин светлина влияе благотворно върху хората, върху всички живи същества. Това влияние се отразява върху мислите и чувствата на човека." („Царският път на душата", стр. 61) Учителя препоръчва, когато се качваме по високите върхове, да ходим концентрирано и вътрешно вглъбени с една силна мисъл, отправена към задачата в нашата екскурзия, за да облекчим пътя си. Планината е велика школа, в която ние придобиваме много ценни качества: търпение, самообладание, издръжливост, усилване вярата и любовта към Бога. Всяко изкачване е един велик урок за пробуждане на нашето свръхсъзнание. „Сега вие сте дошли на планината да научите великите Божии закони. Много неща са научили хората, но още много имат да учат." („Лъчи на живота", стр. 191)
към текста >>

Учителя препоръчва, когато се качваме по високите върхове, да ходим концентрирано и вътрешно вглъбени с една силна мисъл, отправена към задачата в нашата екскурзия, за да облекчим пътя си.
Само оттам човек може да възприеме нещо възвишено и велико. Гениалните музиканти са възприемали музиката от високите места и после я сваляли в низините между хората." („Божествен и човешки свят", стр. 34) „Всеки планински връх отразява светлината по особен начин. Отразената по този начин светлина влияе благотворно върху хората, върху всички живи същества. Това влияние се отразява върху мислите и чувствата на човека." („Царският път на душата", стр. 61) Учителя препоръчва, когато се качваме по високите върхове, да ходим концентрирано и вътрешно вглъбени с една силна мисъл, отправена към задачата в нашата екскурзия, за да облекчим пътя си. Планината е велика школа, в която ние придобиваме много ценни качества: търпение, самообладание, издръжливост, усилване вярата и любовта към Бога. Всяко изкачване е един велик урок за пробуждане на нашето свръхсъзнание. „Сега вие сте дошли на планината да научите великите Божии закони. Много неща са научили хората, но още много имат да учат." („Лъчи на живота", стр. 191) През 1937 година Учителя прави едно предсказание за условията в планината и великия подем, който ще обхване всички хора, възприели неговите светли идеи за отиване в природата и свързване с нейните живи сили, за посещаване на високите планински върхове.
към текста >>

за пръв път Братството и Учителя отиват на Едигьол и откриват лятната школа на Братството при Седемте езера.
Обаче в природата има известни прояви, които не са божествени - циклони, порои, наводнения. Причините за тези стихийни явления сме ние хората, които с нашия неправилен живот създаваме един неестествен ред на явленията в природата. Всяка планинска местност, в която владее чистота и святост, може да изпрати срещу нас бури и ветрове, ако се опитаме да нарушим нейните правила и закони. Съществата, които населяват тия места, могат да ни изгонят и ние ще се принудим да слезем в по-ниските места." („По Бога направени", стр. 32) През 1929 г. за пръв път Братството и Учителя отиват на Едигьол и откриват лятната школа на Братството при Седемте езера. Там прекарват повече от 2 седмици при изключително хубаво и ясно слънчево време. Вечер, разбира се, е доста студено. Един ден след посрещане на изгрева на Слънцето при върха на Третото езеро u свършване на беседата Учителя казва: „Веднага си стягайте багажа, за да слезем надолу, в Сапарева баня." Никой не иска да си тръгне от тази прекрасна местност, но думата на Учителя е закон. Веднага двама млади братя отиват до Сапарева баня да осигурят два камиона, а братята и сестрите тръгват надолу покрай Скакавица. По средата на пътя те чуват, че горе, по билата, нещо тропа, сякаш препуска конница.
към текста >>

По средата на пътя те чуват, че горе, по билата, нещо тропа, сякаш препуска конница.
за пръв път Братството и Учителя отиват на Едигьол и откриват лятната школа на Братството при Седемте езера. Там прекарват повече от 2 седмици при изключително хубаво и ясно слънчево време. Вечер, разбира се, е доста студено. Един ден след посрещане на изгрева на Слънцето при върха на Третото езеро u свършване на беседата Учителя казва: „Веднага си стягайте багажа, за да слезем надолу, в Сапарева баня." Никой не иска да си тръгне от тази прекрасна местност, но думата на Учителя е закон. Веднага двама млади братя отиват до Сапарева баня да осигурят два камиона, а братята и сестрите тръгват надолу покрай Скакавица. По средата на пътя те чуват, че горе, по билата, нещо тропа, сякаш препуска конница. Приятелите разбират, че горе вали град и ускоряват хода си. Скоро стигат в Сапарева баня, където ги чакат двата камиона. Учителя веднага сяда в първия камион, който се напълва с приятели и тръгва веднага. Останалите братя и сестри, съблазнени от хубавото кисело мляко при близката мандра, вземат и изяждат по няколко паници. След това се качват на камиона и той потегля след първия.
към текста >>

Когато камионът с Учителя минава през ниската част на пътя, при селата Горна и Долна Диканя, от планината с грохот идва една стена от вода, камъни и дървета, висока няколко метра.
Приятелите разбират, че горе вали град и ускоряват хода си. Скоро стигат в Сапарева баня, където ги чакат двата камиона. Учителя веднага сяда в първия камион, който се напълва с приятели и тръгва веднага. Останалите братя и сестри, съблазнени от хубавото кисело мляко при близката мандра, вземат и изяждат по няколко паници. След това се качват на камиона и той потегля след първия. Когато камионът с Учителя минава през ниската част на пътя, при селата Горна и Долна Диканя, от планината с грохот идва една стена от вода, камъни и дървета, висока няколко метра. Камионът преминава през ниското и само задните колелета се намокрят от стихията. Учителя отбелязва: „Изпреварихме само с 1 минута." Когато пристига вторият камион, се спира пред грамадната бучаща река, запълнила целия дол на ширина повече от 100 метра. Приятелите се принуждават да се върнат обратно с камиона и да минат през Самоков. На другия ден се прибират на Изгрева. „Защо се качихме на Мусала?
към текста >>

Като ви заведа още един път на Мусала, ще оживеете.
Аз искам да задържите тази екскурзия в ума си като редките, паметни за вас. Искам първо да станете. Ставането е възрастване, т.е. процес „на растеж". После да оживеете и най-после да възкръснете. Като ви заведа още един път на Мусала, ще оживеете. Като се върнете в София и ви питат, какво научихте на Мусала, кажете: Научихме как да станем и оживеем." Ако ви питат от кои сте, ще кажете: От тези, които са станали." („Петимата братя", стр. 225) На 11 юли 1925 г. братята и сестрите отиват на Мусала да празнуват имения и рожден ден на Учителя - 12 юли по нов стил. Всички се надяват, че времето ще е хубаво. Вечерта на 11 юли започва да вали проливен дъжд и всички те обикалят големия огън, запален до езерото, където е сега хижата, да се топлят и сушат, като обръщат лицето и гърба си към огъня.
към текста >>

Трябва да се качим горе още един път, да видим Слънцето." („Петимата братя", стр. 227)
Решихме да се качим на върха - качихме се. Колкото лошо да беше времето, можахме да се качим. Колкото по-нагоре се качвахме, толкова гръмотевиците се оттегляха - постепенно намаляха. Те казваха: Който се качва горе, трябва да бъде чист като снега! Ето, на върха има вече слънце. Трябва да се качим горе още един път, да видим Слънцето." („Петимата братя", стр. 227) „Като се качвахме на върха ,някои се уплашиха да не изстинат и се върнаха назад. Други пък искаха да слязат в Чамкория, страхуваха се да останат още малко с нас. Питат ме: Да се върнем ли назад, или да останем тук? Понеже съм за свободата, казвам: Щом се страхувате да не изстинете, по-добре си идете. Аз можех да им кажа: Останете всички тук, утре ще има беседа.
към текста >>

Но опасен е дъждът, идват малки пътечки (ручеи), хлъзгаво става, може да падне някой в езерото, може да се намокри някой.
Ако ви бях пратил сами, щяхте ли да се качите на Мусала? Нямаше. Искам да изведа закона, това нещо е Божествената любов. Днес ви изкачих, дъжд, сняг, отивате, вървите. Като дойде Божествената Любов, мъчнотиите, страданията, всичко това върви нагоре, нищо не може да ви спре, няма нещо в света, което може да ви спъне. Който се е качил на Мусала в дъжд, качва се и когато е ясно, да няма дъжд. Но опасен е дъждът, идват малки пътечки (ручеи), хлъзгаво става, може да падне някой в езерото, може да се намокри някой. (- Защо не можем да издържаме студа?) - От страх. Ще концентрираш ума си в тялото, в краката, ще кажеш: „Мога! Щом човек започне да концентрира ума си, той обръща своето тяло, тогава има повече топлина. Някои хора издържат, носят товар." („Тихият глас", стр. 44) На Мусала има специфични условия, които в първите години са били доста голяма спънка за нейното масово посещение.
към текста >>

Ние сме на такава височина, дето черната ложа е безсилна, тя не може нищо да направи, навсякъде ще си пробием път." („За слава божия", стр. 13)
Северната подкова към Мусала и южните Маричини езера с Маричин чал, връх Манчо и Близнаците представляват една голяма божествена книга, в която е записано знанието на бъдещето. Всяка отделна област, езеро и връх имат специфични влияния и неземна красота. В този велик университет на природата човек може да научи много неща, ако съзнанието му е пробудено. „Пък като отидете в другия свят, и там ще отидете на Мусала, само че там ще видите Мусала в друга форма. Главното е, че ние правим тази екскурзия, понеже имаме известни задачи на Земята, които трябва да разрешим. Ние сме на такава височина, дето черната ложа е безсилна, тя не може нищо да направи, навсякъде ще си пробием път." („За слава божия", стр. 13) Брат Боян Боев бил на легло, много болен - кракът му имал възпаление и не можел да се движи, но постоянно мислел за планините и Мусала. При един разговор той казал: „Знаеш какво, щом си замина от този свят, първата ми работа е да отида и посетя Мусала. Сега, с това магаре - с това болно тяло, не мога да отида физически, но с духовното веднага ще я посетя и ще се поклоня на Бога, който обитава там." „Като сте дошли на планината, изучавайте линиите на огъванията, да видите тяхната красота. Някои линии са от миналото, други - от настоящето, а трети - сега се чертаят; те са линии на бъдещето." („Царският път на душата", стр. 61)
към текста >>

Някои линии са от миналото, други - от настоящето, а трети - сега се чертаят; те са линии на бъдещето." („Царският път на душата", стр. 61)
Ние сме на такава височина, дето черната ложа е безсилна, тя не може нищо да направи, навсякъде ще си пробием път." („За слава божия", стр. 13) Брат Боян Боев бил на легло, много болен - кракът му имал възпаление и не можел да се движи, но постоянно мислел за планините и Мусала. При един разговор той казал: „Знаеш какво, щом си замина от този свят, първата ми работа е да отида и посетя Мусала. Сега, с това магаре - с това болно тяло, не мога да отида физически, но с духовното веднага ще я посетя и ще се поклоня на Бога, който обитава там." „Като сте дошли на планината, изучавайте линиите на огъванията, да видите тяхната красота. Някои линии са от миналото, други - от настоящето, а трети - сега се чертаят; те са линии на бъдещето." („Царският път на душата", стр. 61) Хубаво е човек да мине през западния венец на Мусаленска- та подкова: Маркуджиците, Незнайния връх, Алековия връх, Безименния и Мусала. Пътят е най-труден при Алековия връх, но проходим. Много красив е Източният венец на подковата: Малка Мусала през Трионите, Иречек, Дено със Сфинкса и Средния чукар. Най-забележителният от всички тези върхове в духовно отношение е Незнайният връх (АБ-БА). В първите години много наши приятели са го посещавали и са спали на него.
към текста >>

Пътят е най-труден при Алековия връх, но проходим.
При един разговор той казал: „Знаеш какво, щом си замина от този свят, първата ми работа е да отида и посетя Мусала. Сега, с това магаре - с това болно тяло, не мога да отида физически, но с духовното веднага ще я посетя и ще се поклоня на Бога, който обитава там." „Като сте дошли на планината, изучавайте линиите на огъванията, да видите тяхната красота. Някои линии са от миналото, други - от настоящето, а трети - сега се чертаят; те са линии на бъдещето." („Царският път на душата", стр. 61) Хубаво е човек да мине през западния венец на Мусаленска- та подкова: Маркуджиците, Незнайния връх, Алековия връх, Безименния и Мусала. Пътят е най-труден при Алековия връх, но проходим. Много красив е Източният венец на подковата: Малка Мусала през Трионите, Иречек, Дено със Сфинкса и Средния чукар. Най-забележителният от всички тези върхове в духовно отношение е Незнайният връх (АБ-БА). В първите години много наши приятели са го посещавали и са спали на него. Палили са огньове и са устройвали бивак. Учителя държи и една беседа там.
към текста >>

Като дойдат тук светските хора, по някой път те имат по-добро разположение, отколкото онези, които тръгват в духовния път." („Тихият глас", стр.
В първите години много наши приятели са го посещавали и са спали на него. Палили са огньове и са устройвали бивак. Учителя държи и една беседа там. Той казва: „Това място, на което сме сега (Незнайния връх), е хубаво, теченията вървят правилно, надолу. Тук едната страна е магнетична, другата - електрична. Като дойдат тук светските хора, по някой път те имат по-добро разположение, отколкото онези, които тръгват в духовния път." („Тихият глас", стр. 18) Поради незнание аз съм го посетил само няколко пъти. Отгоре той е като полянка с хубаво източно разположение. Всяка екскурзия до Мусала в първите години е велика школа за изпотяване и пречистване телата на приятелите, събуждане тяхното съзнание и съзнателно или несъзнателно възприемане на големите енергии, които текат по всичките части на Рила. Понеже в планината няма хижа или някакъв подслон, обикновените хора са смятали, че братята и сестрите отиват на явна смърт. Към 1928 г.
към текста >>

18) Поради незнание аз съм го посетил само няколко пъти.
Палили са огньове и са устройвали бивак. Учителя държи и една беседа там. Той казва: „Това място, на което сме сега (Незнайния връх), е хубаво, теченията вървят правилно, надолу. Тук едната страна е магнетична, другата - електрична. Като дойдат тук светските хора, по някой път те имат по-добро разположение, отколкото онези, които тръгват в духовния път." („Тихият глас", стр. 18) Поради незнание аз съм го посетил само няколко пъти. Отгоре той е като полянка с хубаво източно разположение. Всяка екскурзия до Мусала в първите години е велика школа за изпотяване и пречистване телата на приятелите, събуждане тяхното съзнание и съзнателно или несъзнателно възприемане на големите енергии, които текат по всичките части на Рила. Понеже в планината няма хижа или някакъв подслон, обикновените хора са смятали, че братята и сестрите отиват на явна смърт. Към 1928 г. се построява дървената малка хижа, а на връх Мусала - една стая, започнала да функционира през октомври 1932 г.
към текста >>

Най-отпред на веригата вървят няколко здрави, млади братя, които пробиват път в снега.
Даже брат Борис Николов, който постоянно носи дърва, като застава до огъня прав, за един момент заспива от умора и пада в огъня. Приятелите веднага го издърпват. Учителя със сестра София Попова и Анастасия Янакиева - най-възрастните сестри, са подслонени под едно опънато на два кола войнишко платнище. В 3 часа сутринта Учителя нарежда да се тръгне към върха. Дъждът се превръща в сняг. Най-отпред на веригата вървят няколко здрави, млади братя, които пробиват път в снега. А отзад - друга младежка група, която подпомага изоставащите и закъсващи приятели. Учителя е в средата на групата, откъдето с един голям фенер осветява пътя. С големи, непосилни усилия, цялата група се качва на Мусала. Там посрещат Слънцето, облаците се разпръскват и снегът се стопява. Приятелите, мокри от дъжда, започват да треперят от студ u Учителя нарежда да слязат при езерото Окото, където запалват огън, заваряват гореща вода.
към текста >>

Учителя е в средата на групата, откъдето с един голям фенер осветява пътя.
Учителя със сестра София Попова и Анастасия Янакиева - най-възрастните сестри, са подслонени под едно опънато на два кола войнишко платнище. В 3 часа сутринта Учителя нарежда да се тръгне към върха. Дъждът се превръща в сняг. Най-отпред на веригата вървят няколко здрави, млади братя, които пробиват път в снега. А отзад - друга младежка група, която подпомага изоставащите и закъсващи приятели. Учителя е в средата на групата, откъдето с един голям фенер осветява пътя. С големи, непосилни усилия, цялата група се качва на Мусала. Там посрещат Слънцето, облаците се разпръскват и снегът се стопява. Приятелите, мокри от дъжда, започват да треперят от студ u Учителя нарежда да слязат при езерото Окото, където запалват огън, заваряват гореща вода. Изсушават дрехите си и се стоплят с пиене на гореща вода. В помощ им е и топлото юлско слънце.
към текста >>

" Ще се обърнете на запад и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Мъдрост във всичките прояви на живота ни и да изчезне злото от нашия път!
В беседата „За слава Божия", държана от Учителя на 11 юли 1926 г., той дава следното упражнение: „Сега ще направим едно упражнение. Ще се разпределите надалеч, на разстояние най-малко 1 метър един от друг. Ще се обърнете на юг и ще произнесете формулата: „Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света! " Ще се обърнете на изток и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда в живота ни! " Ще се обърнете на север и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Истина в живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни! " Ще се обърнете на запад и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Мъдрост във всичките прояви на живота ни и да изчезне злото от нашия път! " Ще се обърнете пак на изток и ще произнесете формулата: „Да царува Господ и да се слави господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина! " „Да се възцари Господ в Своята Любов, в Своята Мъдрост, в Своята Истина! " „И да свършим всичко за славата Божия на Земята! " „Амин! " („За слава Божия", стр. 19)
към текста >>

Във всичките си пътища познавай само Него и Той ще оправи стъпките ти." След това, седнали на земята с левия крак, подгънат под десния, и дясната ръка на коляното, се прочита „Добрата молитва" и „91- и псалом".
" „Амин! " („За слава Божия", стр. 19) На 28 юли 1928 г. на връх Мусала Учителя дава няколко упражнения и формулите: „Уповавай на Господа с всичкото си сърце. Уповавай на Господа с всичкия си ум. Във всичките си пътища познавай само Него и Той ще оправи стъпките ти." След това, седнали на земята с левия крак, подгънат под десния, и дясната ръка на коляното, се прочита „Добрата молитва" и „91- и псалом". Под връх Мусала, на север, има седем езера, наречени Бистришки (понеже водите им са много чисти и прозрачни за гледане). Те са свързани с континентите по нашата земя и оказват съответно влияние върху страните, които се намират по тези континенти. Всичко около Мусала е символи и влияния на сили в различните области на живота. Учителя казва: „Както виждате .докато стигнете до върха Мусала, вие минавате край езера. Всяко езеро може да се уподоби на един от материците в света.
към текста >>

След това Учителя дава следното упражнение: умиваме ръцете, лицето и главата си, като казваме, когато се мием, три пъти следната формула: „Умивам ръцете си, умивам лицето си, умивам главата си.
Обикаляйки цялото езеро с дълга арматурна кука в ръка, ние по брега и вътре в езерото събрахме 8 чувала боклуци. Кънчо ни предложи да ги сложим в една дупка в скалите, северно от заслона, което ние направихме. Вярвам, че сега може да се съберат много повече боклуци. Водата, която изтича от езерото под заслона Хималаи, е много чиста и може да лекува очите. При една екскурзия до Мусала, когато Учителя минава покрай този отток на езерото Окото, взима една чиста бяла носна кърпа, натопява я във водата и напръсква всички приятели, които минават един по един покрай него. След това Учителя дава следното упражнение: умиваме ръцете, лицето и главата си, като казваме, когато се мием, три пъти следната формула: „Умивам ръцете си, умивам лицето си, умивам главата си. Господи, изпълни ме с чистота, нежност, вяра и другите добродетели." Най-хубавата вода, която може да лекува всяка болест, е тази при изворите на река Марица, намиращи се в местността Маричен чал. Учителя препоръчва да се възварява водата, да се пият най-малко 6 чаши за излекуване на дадена болест. Разбира се, в лекуването трябва активно да участва и правата мисъл на болния. Под самия извор има едно малко езерце, с форма, подобна на тази на картата на България.
към текста >>

При Олтаря съм ходил много пъти, преспивал съм в една малка пещера, която зная.
Разбира се, в лекуването трябва активно да участва и правата мисъл на болния. Под самия извор има едно малко езерце, с форма, подобна на тази на картата на България. Учителя нарече това езеро Олтаря. Там има голямо присъствие на същества, като най-често идват тези от Сириус. През есента, при маловодие, езерото пресъхва. При Олтаря съм ходил много пъти, преспивал съм в една малка пещера, която зная. Няколко пъти съм бил там за 24 май - Деня на св. Кирил и Методий. Легнал в пещерата, чувах как цяла нощ козите минават край мене и бързо отиват към връх Манчо. Времето бе облачно, мъгливо и топло, което ми помогна много да понеса студения полъх на преспите. Пребивавал съм и на палатка по 2 седмици с брат Петър Филипов, Мария Тодорова и Надежда Тихолова, когато брат Борис Николов бе в затвора.
към текста >>

Няколко пъти съм бил там за 24 май - Деня на св.
Под самия извор има едно малко езерце, с форма, подобна на тази на картата на България. Учителя нарече това езеро Олтаря. Там има голямо присъствие на същества, като най-често идват тези от Сириус. През есента, при маловодие, езерото пресъхва. При Олтаря съм ходил много пъти, преспивал съм в една малка пещера, която зная. Няколко пъти съм бил там за 24 май - Деня на св. Кирил и Методий. Легнал в пещерата, чувах как цяла нощ козите минават край мене и бързо отиват към връх Манчо. Времето бе облачно, мъгливо и топло, което ми помогна много да понеса студения полъх на преспите. Пребивавал съм и на палатка по 2 седмици с брат Петър Филипов, Мария Тодорова и Надежда Тихолова, когато брат Борис Николов бе в затвора. Преди тази екскурзия сестра Мария Тодорова и Борис Николов са посещавали няколко пъти това свещено място с палатка.
към текста >>

Преди тази екскурзия сестра Мария Тодорова и Борис Николов са посещавали няколко пъти това свещено място с палатка.
Няколко пъти съм бил там за 24 май - Деня на св. Кирил и Методий. Легнал в пещерата, чувах как цяла нощ козите минават край мене и бързо отиват към връх Манчо. Времето бе облачно, мъгливо и топло, което ми помогна много да понеса студения полъх на преспите. Пребивавал съм и на палатка по 2 седмици с брат Петър Филипов, Мария Тодорова и Надежда Тихолова, когато брат Борис Николов бе в затвора. Преди тази екскурзия сестра Мария Тодорова и Борис Николов са посещавали няколко пъти това свещено място с палатка. През 1957 година, след свършване на лагеруването си, те събират багажа и го пренасят към първото южно Маричено езеро. Най-големият денк, направен от тях, се търкулва надолу с голяма скорост към езерото. Двамата изтръпват от ужас и казват молитва. Денкът стига до брега на езерото и сам спира за голяма радост и на двамата. Това е знак за съдбата на Борис Николов, който същата година попада в затвора.
към текста >>

Двамата отиват там, купуват хляба, но вместо да минат по редовния път - покрай река Царска Бистрица, те минават през Ситняково и за по-направо, пресичат през Средния чукар, където срещат две мечки.
(петък), милицията иззе братската литература, натоварена на 22 камиона от Изгрева, и от цяла България. На 1 януари 1963 г. Борис Николов и Жечо Панайотов бяха освободени от затвора. Много случаи има в живота на Братството, свързани с посещението на връх Мусала. При една такава екскурзия хлябът свършва и Учителя изпраща Крум Въжаров с още един брат до Боровец да донесат 2 раници с хляб. Двамата отиват там, купуват хляба, но вместо да минат по редовния път - покрай река Царска Бистрица, те минават през Ситняково и за по-направо, пресичат през Средния чукар, където срещат две мечки. Уплашени, те хвърлят раниците с хляба и побягват към лагера. Тогава Учителя праща други двама, които донасят хляба. На следващия ден една група от десетина братя отива на злополучното място, но от хляба и раниците помен няма - мечките ги отнесли някъде. Братска група с Учителя отива на Олтара и всички лягат на полянката пред езерото да си починат. Слънцето е много силно, а майка ми, като ляга, заспива и лицето й, обърнато към слънцето, почервенява силно и започва да я боли.
към текста >>

Няма случаи на разболели се приятели, макар че много пъти летните екскурзии са ставали в зимна обстановка - в сняг, лед и бури.
Той нарежда на сестра Мария Златева да я намаже със зехтин. Болката преминава и скоро кожата се обелва и постепенно раната заздравява. Учителя винаги зорко следи хода на приятелите по Мусаленските масиви, като ги предупреждава да му се обаждат, когато тръгват за някъде. Няма случай в многобройните екскурзии, направени до връх Мусала от Братството, някой да е пострадал сериозно. Всички са спазвали съзнателно правилата, дадени от Учителя за ходенето, пиенето на гореща вода, преобличането при изпотяване и дълбокото дишане. Няма случаи на разболели се приятели, макар че много пъти летните екскурзии са ставали в зимна обстановка - в сняг, лед и бури. Най-важното качество, което са придобили приятелите, е смелостта, безстрашието, с което са посрещали различните промени на времето и постоянните изненади в планината. Учителя, който е критикуван и атакуван постоянно от духовенството, ги поканва на връх Мусала - близо до Бога, където да разрешат въпроса за православното духовенство. И сегашните разногласия и разправии, които стават в българската църква, най-правилно може да се разрешат на връх Мусала. Учителя казва: „Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да обменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всичките ще има - дякони, свещеници, архимандрити.
към текста >>

(Учителя тук говори за отиване на Мусала по Кайзеровия път, който е вляво от обикновения и минава по долината на Марица - долината на безмълвието.
И сегашните разногласия и разправии, които стават в българската църква, най-правилно може да се разрешат на връх Мусала. Учителя казва: „Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да обменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всичките ще има - дякони, свещеници, архимандрити. Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на Марица през Рилската пустиня. Ще вземем южния край. (Учителя тук говори за отиване на Мусала по Кайзеровия път, който е вляво от обикновения и минава по долината на Марица - долината на безмълвието. От нея става изкачването на Мусала от южната й страна, която е заоблена, магнетична. Учителя предпочиташе този път на изкачване пред северния, откъм езерото Окото, където Мусала е много стръмна, скалиста и опасна. И като се качим горе, на Мусала, там на 3000 метра височина ще обмислим и решим въпроса какво да бъде православното духовенство. Този въпрос само на Мусала ще можем да го разрешим, а не тук, долу, в Търново. На Мусала съм готов братски да се разговарям с тях, няма да им се смея.
към текста >>

Учителя предпочиташе този път на изкачване пред северния, откъм езерото Окото, където Мусала е много стръмна, скалиста и опасна.
Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всичките ще има - дякони, свещеници, архимандрити. Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на Марица през Рилската пустиня. Ще вземем южния край. (Учителя тук говори за отиване на Мусала по Кайзеровия път, който е вляво от обикновения и минава по долината на Марица - долината на безмълвието. От нея става изкачването на Мусала от южната й страна, която е заоблена, магнетична. Учителя предпочиташе този път на изкачване пред северния, откъм езерото Окото, където Мусала е много стръмна, скалиста и опасна. И като се качим горе, на Мусала, там на 3000 метра височина ще обмислим и решим въпроса какво да бъде православното духовенство. Този въпрос само на Мусала ще можем да го разрешим, а не тук, долу, в Търново. На Мусала съм готов братски да се разговарям с тях, няма да им се смея. Ще им кажа: „Братко, само тук, на тоя чист въздух, колкото сме по-близо до Бога, толкова по-добре ще можем да разсъждаваме здраво, смислено по тия въпроси, за Бога." („Обяснения и упътвания, 1922 г.", стр. 35) Учителя редовно води братята и сестрите на Мусала по случай 12 юли - Петровден, от 1921 г.
към текста >>

Ще им кажа: „Братко, само тук, на тоя чист въздух, колкото сме по-близо до Бога, толкова по-добре ще можем да разсъждаваме здраво, смислено по тия въпроси, за Бога." („Обяснения и упътвания, 1922 г.", стр. 35)
От нея става изкачването на Мусала от южната й страна, която е заоблена, магнетична. Учителя предпочиташе този път на изкачване пред северния, откъм езерото Окото, където Мусала е много стръмна, скалиста и опасна. И като се качим горе, на Мусала, там на 3000 метра височина ще обмислим и решим въпроса какво да бъде православното духовенство. Този въпрос само на Мусала ще можем да го разрешим, а не тук, долу, в Търново. На Мусала съм готов братски да се разговарям с тях, няма да им се смея. Ще им кажа: „Братко, само тук, на тоя чист въздух, колкото сме по-близо до Бога, толкова по-добре ще можем да разсъждаваме здраво, смислено по тия въпроси, за Бога." („Обяснения и упътвания, 1922 г.", стр. 35) Учителя редовно води братята и сестрите на Мусала по случай 12 юли - Петровден, от 1921 г. нататък Мусала е посрещала приятелите със студена и дори зимна обстановка. През 1922 г. времето е хубаво и Учителя извежда 104 души на екскурзия на Мусала. На върха прекарват много добре, посрещат изгрева на слънцето, слушат беседата на Учителя, преспиват при долното езеро и слизат в Боровец.
към текста >>

„Тогава вие ще научите 10 пъти повече неща, отколкото, ако ви държа една беседа от 1 час."
На върха прекарват много добре, посрещат изгрева на слънцето, слушат беседата на Учителя, преспиват при долното езеро и слизат в Боровец. На 14 юли 1922 г., в 11 часа, в Чамкория в Учителя Петър Дънов се вселява Господният Дух на Силите и Той става космичен Учител на цялата Вселена. Така той обединява и хармонира космоса с мировата любов и космичната обич. Космичният Учител е носител на силите на Троицата: Отец, Син и Дух, които дадоха словото за новия живот на Земята. При едно посещение на Мусала времето е слънчево и топло и Учителя предлага на приятелите да полегнат на върха, като си постелят палтата, и да преспят там, ако могат, половин час. „Тогава вие ще научите 10 пъти повече неща, отколкото, ако ви държа една беседа от 1 час." Учителя работи усилено върху създаването и пренасянето на Паневритмията от духовния в нашия, физически свят. При честите посещения на Рила някои наши приятели с отворени духовни очи виждат, че възвишените същества играят някакви особени упражнения в ранните зори преди изгрев слънце. Учителя прави специална екскурзия с голяма група приятели, които достигат до новопостроената малка хижа „Мусала" и преспиват там. На сутринта всички стават рано и тръгват към върха, за да го изкачат и да посрещнат изгрева на слънцето. Учителя нарежда на брат Методи Шивачев да остане в хижата да пази багажа и поддържа огъня, за да има гореща вода и чай, когато групата се върне.
към текста >>

Идва му на ум да потърси фенер, с който да си свети по пътя, но решава да не вдига шум и излиза навън.
Учителя предлага на Методи да си легне веднага, за да си почине, защото на другата сутрин трябва сам да отиде на Мусала и да посрещне изгрева на слънцето. Обяснява му, че трябва да тръгне много рано, за да стигне горе преди изгрева на слънцето. На Методи му се вижда трудна задачата, но щом Учителя му я дава, той е готов да я изпълни. Ляга и бързо заспива, а през нощта някой го събужда. Той става, оглежда се наоколо и вижда, че всички спят и няма друг станал като него. Идва му на ум да потърси фенер, с който да си свети по пътя, но решава да не вдига шум и излиза навън. Очите му постепенно свикват с тъмнината и той намира пътеката. Вървейки бавно нагоре над него се появява една светлина, която му осветява пътя. Той се оглежда нагоре, надолу - няма никой, и не разбира кой му свети. Понеже в живота си има много вътрешни опитности с Учителя, по интуиция разбира ,че това е негова работа, за да му помогне да върви по-бързо и леко. Когато се уморява, светлината спира да се движи и той си отпочива.
към текста >>

Очите му постепенно свикват с тъмнината и той намира пътеката.
Обяснява му, че трябва да тръгне много рано, за да стигне горе преди изгрева на слънцето. На Методи му се вижда трудна задачата, но щом Учителя му я дава, той е готов да я изпълни. Ляга и бързо заспива, а през нощта някой го събужда. Той става, оглежда се наоколо и вижда, че всички спят и няма друг станал като него. Идва му на ум да потърси фенер, с който да си свети по пътя, но решава да не вдига шум и излиза навън. Очите му постепенно свикват с тъмнината и той намира пътеката. Вървейки бавно нагоре над него се появява една светлина, която му осветява пътя. Той се оглежда нагоре, надолу - няма никой, и не разбира кой му свети. Понеже в живота си има много вътрешни опитности с Учителя, по интуиция разбира ,че това е негова работа, за да му помогне да върви по-бързо и леко. Когато се уморява, светлината спира да се движи и той си отпочива. Така за няколко часа той успява да се качи на върха в тъмно.
към текста >>

Вървейки бавно нагоре над него се появява една светлина, която му осветява пътя.
На Методи му се вижда трудна задачата, но щом Учителя му я дава, той е готов да я изпълни. Ляга и бързо заспива, а през нощта някой го събужда. Той става, оглежда се наоколо и вижда, че всички спят и няма друг станал като него. Идва му на ум да потърси фенер, с който да си свети по пътя, но решава да не вдига шум и излиза навън. Очите му постепенно свикват с тъмнината и той намира пътеката. Вървейки бавно нагоре над него се появява една светлина, която му осветява пътя. Той се оглежда нагоре, надолу - няма никой, и не разбира кой му свети. Понеже в живота си има много вътрешни опитности с Учителя, по интуиция разбира ,че това е негова работа, за да му помогне да върви по-бързо и леко. Когато се уморява, светлината спира да се движи и той си отпочива. Така за няколко часа той успява да се качи на върха в тъмно. Светлината го довежда до южната страна на върха и угасва.
към текста >>

Братята правят пъртина напред, като утъпкват добре пътеката, за да могат да минат след тях сестрите.
Една шейна ги превозва до двореца Царска Бистрица и в колона по един тръгват нагоре. Войниците, които пазят двореца, ги гледат уплашено. Нагоре снегът е дълбок до колене, като постепенно стига до кръста и гърдите. Времето е студено. Сестрите са облечени с рокли и снегът полепва по чорапите и роклите. Братята правят пъртина напред, като утъпкват добре пътеката, за да могат да минат след тях сестрите. Групата достига до Михайлов камък. Учителя, недоволен и сърдит от неразумното младежко увлечение, спира и казва: „До тук." Братята изчистват снега около големия няколко метра висок камък и опъват покрай него единственото платнище, което са взели със себе си, и така се образува нещо като палатка. Запалват огън, стоплят вода и всички пият по няколко чаши. Наредени един до друг покрай огъня, те изкарват нощта. Сутринта стават, раздвижват се, закусват.
към текста >>

Към 10 часа те виждат, че по пътеката от Чамкория идват 10 коня, водени от двама войници.
Учителя, недоволен и сърдит от неразумното младежко увлечение, спира и казва: „До тук." Братята изчистват снега около големия няколко метра висок камък и опъват покрай него единственото платнище, което са взели със себе си, и така се образува нещо като палатка. Запалват огън, стоплят вода и всички пият по няколко чаши. Наредени един до друг покрай огъня, те изкарват нощта. Сутринта стават, раздвижват се, закусват. Подемат разговор с Учителя. Към 10 часа те виждат, че по пътеката от Чамкория идват 10 коня, водени от двама войници. Най-отпред върви цар Борис. Войниците му докладвали, че вечерта група хора тръгнали нагоре в дълбокия сняг. Той веднага нарежда на другия ден да отидат с десет коня и да намерят и спасят закъсалите в планината. Царят вижда хубавия лагер на братята и сестрите и се усмихва: „Вие сте били много опитни екскурзианти, имате ли нужда от нещо да Ви помогнем? " Братята и сестрите отговарят, че са добре и нямат нужда от нищо.
към текста >>

Минавах покрай двореца Царска Бистрица, потеглях по тясната пътека към върха и потъвах в гъстата гора.
Щом тръгна от Боровец за Мусала, върхът ме привлича със своята сила като силен магнит и аз не усещам нито тежестта на раницата, нито умората, нито капризите на времето. Вървя с пълен устрем и разположение. В един период от живота си аз посещавах Мусала всяка седмица, зиме и лете. Имаше един автобус, който тръгваше в 17.00 часа от автогарата при Орлов мост за Боровец. В събота ние работехме до 13.00 часа, след което се приготвях, качвах се на рейса и в 19.30 часа бях в Боровец. Минавах покрай двореца Царска Бистрица, потеглях по тясната пътека към върха и потъвах в гъстата гора. Много пъти небето бе сиво, някога имаше мъгла и в гората нищо не можеше да се види. Тогава разбрах, че краката имат очи и те сами намират пътя безпогрешно. Когато минавах под хижа „Ястребец", много пъти чувах ръмженето на мечките, които обитаваха там. Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мен по посока на Средния чукар. То се повтори няколко пъти.
към текста >>

Много пъти небето бе сиво, някога имаше мъгла и в гората нищо не можеше да се види.
Вървя с пълен устрем и разположение. В един период от живота си аз посещавах Мусала всяка седмица, зиме и лете. Имаше един автобус, който тръгваше в 17.00 часа от автогарата при Орлов мост за Боровец. В събота ние работехме до 13.00 часа, след което се приготвях, качвах се на рейса и в 19.30 часа бях в Боровец. Минавах покрай двореца Царска Бистрица, потеглях по тясната пътека към върха и потъвах в гъстата гора. Много пъти небето бе сиво, някога имаше мъгла и в гората нищо не можеше да се види. Тогава разбрах, че краката имат очи и те сами намират пътя безпогрешно. Когато минавах под хижа „Ястребец", много пъти чувах ръмженето на мечките, които обитаваха там. Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мен по посока на Средния чукар. То се повтори няколко пъти. Студени тръпки полазиха по гърба ми.
към текста >>

Тогава разбрах, че краката имат очи и те сами намират пътя безпогрешно.
В един период от живота си аз посещавах Мусала всяка седмица, зиме и лете. Имаше един автобус, който тръгваше в 17.00 часа от автогарата при Орлов мост за Боровец. В събота ние работехме до 13.00 часа, след което се приготвях, качвах се на рейса и в 19.30 часа бях в Боровец. Минавах покрай двореца Царска Бистрица, потеглях по тясната пътека към върха и потъвах в гъстата гора. Много пъти небето бе сиво, някога имаше мъгла и в гората нищо не можеше да се види. Тогава разбрах, че краката имат очи и те сами намират пътя безпогрешно. Когато минавах под хижа „Ястребец", много пъти чувах ръмженето на мечките, които обитаваха там. Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мен по посока на Средния чукар. То се повтори няколко пъти. Студени тръпки полазиха по гърба ми. Спрях, помолих се и като се концентрирах, ми обясниха, че това е духът на един убит преди време на това място човек, и неговият дух постоянно витае тук.
към текста >>

Когато минавах под хижа „Ястребец", много пъти чувах ръмженето на мечките, които обитаваха там.
Имаше един автобус, който тръгваше в 17.00 часа от автогарата при Орлов мост за Боровец. В събота ние работехме до 13.00 часа, след което се приготвях, качвах се на рейса и в 19.30 часа бях в Боровец. Минавах покрай двореца Царска Бистрица, потеглях по тясната пътека към върха и потъвах в гъстата гора. Много пъти небето бе сиво, някога имаше мъгла и в гората нищо не можеше да се види. Тогава разбрах, че краката имат очи и те сами намират пътя безпогрешно. Когато минавах под хижа „Ястребец", много пъти чувах ръмженето на мечките, които обитаваха там. Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мен по посока на Средния чукар. То се повтори няколко пъти. Студени тръпки полазиха по гърба ми. Спрях, помолих се и като се концентрирах, ми обясниха, че това е духът на един убит преди време на това място човек, и неговият дух постоянно витае тук. Помолих се и му пожелах да се освободи от това робство.
към текста >>

То се повтори няколко пъти.
Минавах покрай двореца Царска Бистрица, потеглях по тясната пътека към върха и потъвах в гъстата гора. Много пъти небето бе сиво, някога имаше мъгла и в гората нищо не можеше да се види. Тогава разбрах, че краката имат очи и те сами намират пътя безпогрешно. Когато минавах под хижа „Ястребец", много пъти чувах ръмженето на мечките, които обитаваха там. Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мен по посока на Средния чукар. То се повтори няколко пъти. Студени тръпки полазиха по гърба ми. Спрях, помолих се и като се концентрирах, ми обясниха, че това е духът на един убит преди време на това място човек, и неговият дух постоянно витае тук. Помолих се и му пожелах да се освободи от това робство. След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания. Духът беше освободен.
към текста >>

Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи.
Духът беше освободен. Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отида на Мусала, където трябва да свърша някаква работа. Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз й отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така. Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи. Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации. При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимото място за отдих и духовна работа.
към текста >>

Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена.
Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отида на Мусала, където трябва да свърша някаква работа. Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз й отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така. Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи. Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации. При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимото място за отдих и духовна работа. Там постоянните трудности са ме накарали да науча отлично почти всички молитви и явно съм виждал любящата ръка Божия, която е превръщала всичките ми несгоди и мъчнотии в добро.
към текста >>

Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации.
Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз й отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така. Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи. Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации. При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимото място за отдих и духовна работа. Там постоянните трудности са ме накарали да науча отлично почти всички молитви и явно съм виждал любящата ръка Божия, която е превръщала всичките ми несгоди и мъчнотии в добро. Рила и Мусала живеят в сърцето и ума ми и аз постоянно пребъдвам в този велик неземен свят на хармония и чистота.
към текста >>

За пръв път Учителя възлага организирането и ръководството на екскурзията на младите братя - Гаврил Величков и Неделчо Попов.
Рила и Мусала живеят в сърцето и ума ми и аз постоянно пребъдвам в този велик неземен свят на хармония и чистота. Ще разкажа за първата ми екскурзия до връх Мусала и последната обща екскурзия с Учителя, станала на 22, 23 и 24 юли 1940 г. пo време на моя рожден ден. При големите политически напрежения в Европа, дали силно отражение и в нашата малка страна, опасността от война, която тегнеше над всички, създаде една нестабилност и уплаха за хората. Учителя решава да отиде с една малка група братя и сестри на Мусала - да свърши една малка работа за благото на човечеството. За пръв път Учителя възлага организирането и ръководството на екскурзията на младите братя - Гаврил Величков и Неделчо Попов. Дотогава всички екскурзии, праВени до езерата и върха, са били организирани от други приятели и винаги са завършвали все с дефицит до 5-6000 лева, които Учителя е плащал. Брат Гаврил, по професия финансист, и с Неделчо Попов поемат присърце задачата. Веднага се свързват с братя Начеви от Самоков, които имаха 2 автобуса и често обслужваха Братството. До обед един автобус идва и групата се настанява в него. Вестта, че Учителя отива на Мусала, се разнася с мълниеносна бързина из целия „Изгрев" и всички приятели се събират при салона със силно желание да участват в екскурзията.
към текста >>

По целия път в автобуса се носеха мелодиите на песните на Учителя - „Братство, единство", „Напред да ходим смело", „Време е да вървим", „Светъл лъч", „Славейчета горски", „Мусала" и мн. др.
Събират се желаещи за още един автобус, който Начеви обещават да докарат. Учителя с първата група тръгва и автобусът благополучно пристига в Боровец - Чамкория. Братята веднага намират няколко коня, на които слагат багажа - раници, торби, мрежи, и поемат нагоре след 15.00 часа. Те пристигат по светло на хижа „Мусала" и се настаняват. Вторият автобус пристига в 17.00 часа, качва останалите желаещи за екскурзията, в това число и нашето семейство, и се отправя към Боровец. По целия път в автобуса се носеха мелодиите на песните на Учителя - „Братство, единство", „Напред да ходим смело", „Време е да вървим", „Светъл лъч", „Славейчета горски", „Мусала" и мн. др. Пътят до Самоков е много тесен и големият автобус мъчно вземаше някои остри завои. Неусетно, с песни на уста, в 20.00 ч. пристигнахме в Чамкория. Братята намериха 10-ина коня, на които натовариха багажа ни и веднага потеглихме нагоре. Конярите бяха взели 2 ветроупорни фенера, които скоро засвяткаха отпред и отзад на колоната.
към текста >>

Пътят до Самоков е много тесен и големият автобус мъчно вземаше някои остри завои.
Учителя с първата група тръгва и автобусът благополучно пристига в Боровец - Чамкория. Братята веднага намират няколко коня, на които слагат багажа - раници, торби, мрежи, и поемат нагоре след 15.00 часа. Те пристигат по светло на хижа „Мусала" и се настаняват. Вторият автобус пристига в 17.00 часа, качва останалите желаещи за екскурзията, в това число и нашето семейство, и се отправя към Боровец. По целия път в автобуса се носеха мелодиите на песните на Учителя - „Братство, единство", „Напред да ходим смело", „Време е да вървим", „Светъл лъч", „Славейчета горски", „Мусала" и мн. др. Пътят до Самоков е много тесен и големият автобус мъчно вземаше някои остри завои. Неусетно, с песни на уста, в 20.00 ч. пристигнахме в Чамкория. Братята намериха 10-ина коня, на които натовариха багажа ни и веднага потеглихме нагоре. Конярите бяха взели 2 ветроупорни фенера, които скоро засвяткаха отпред и отзад на колоната. Пътят беше много труден, с дупки, лепкава кал, образувана от валелия предния ден дъжд, и като се прибави тъмнината, едва ли други туристи биха тръгнали нагоре при тези условия.
към текста >>

Пътят беше много труден, с дупки, лепкава кал, образувана от валелия предния ден дъжд, и като се прибави тъмнината, едва ли други туристи биха тръгнали нагоре при тези условия.
Пътят до Самоков е много тесен и големият автобус мъчно вземаше някои остри завои. Неусетно, с песни на уста, в 20.00 ч. пристигнахме в Чамкория. Братята намериха 10-ина коня, на които натовариха багажа ни и веднага потеглихме нагоре. Конярите бяха взели 2 ветроупорни фенера, които скоро засвяткаха отпред и отзад на колоната. Пътят беше много труден, с дупки, лепкава кал, образувана от валелия предния ден дъжд, и като се прибави тъмнината, едва ли други туристи биха тръгнали нагоре при тези условия. На нас, малчуганите, ни беше най-трудно. Често ни водиха за ръка, било родителите или други братя и сестри. Ние добре знаехме, че отиваме на Мусала, за която бяхме слушали толкова хубави неща и пели песента й „Мусала" - дадена от Учителя на 3 декември 1922 г. Ние не издадохме нито един стон и не проявихме недоволство. Вървяхме и си тананикахме нашите песни, най-вече „Сладко, медено", като често залитахме по неравния път.
към текста >>

Вървяхме и си тананикахме нашите песни, най-вече „Сладко, медено", като често залитахме по неравния път.
Пътят беше много труден, с дупки, лепкава кал, образувана от валелия предния ден дъжд, и като се прибави тъмнината, едва ли други туристи биха тръгнали нагоре при тези условия. На нас, малчуганите, ни беше най-трудно. Често ни водиха за ръка, било родителите или други братя и сестри. Ние добре знаехме, че отиваме на Мусала, за която бяхме слушали толкова хубави неща и пели песента й „Мусала" - дадена от Учителя на 3 декември 1922 г. Ние не издадохме нито един стон и не проявихме недоволство. Вървяхме и си тананикахме нашите песни, най-вече „Сладко, медено", като често залитахме по неравния път. Настигна ни малка група туристи, които строго се скараха на майка ми и баща ми - къде са повели тези малки деца по този труден път, и то през нощта. Те стигат хижата значително преди нас и съобщават на хижаря, че идва голяма група хора с коне и малки деца. Веднага се организира една група, която с няколко фенера идва да ни посрещне. И наистина, след като преминахме половината път, Велчовото мостче и поехме по Голготата, групата от хижата ни посрещна. Светлината се увеличи и при шума на реката Царска Бистрица и нейните многобройни водопади бодро и неусетно стигнахме така желаната от нас хижа.
към текста >>

Настигна ни малка група туристи, които строго се скараха на майка ми и баща ми - къде са повели тези малки деца по този труден път, и то през нощта.
На нас, малчуганите, ни беше най-трудно. Често ни водиха за ръка, било родителите или други братя и сестри. Ние добре знаехме, че отиваме на Мусала, за която бяхме слушали толкова хубави неща и пели песента й „Мусала" - дадена от Учителя на 3 декември 1922 г. Ние не издадохме нито един стон и не проявихме недоволство. Вървяхме и си тананикахме нашите песни, най-вече „Сладко, медено", като често залитахме по неравния път. Настигна ни малка група туристи, които строго се скараха на майка ми и баща ми - къде са повели тези малки деца по този труден път, и то през нощта. Те стигат хижата значително преди нас и съобщават на хижаря, че идва голяма група хора с коне и малки деца. Веднага се организира една група, която с няколко фенера идва да ни посрещне. И наистина, след като преминахме половината път, Велчовото мостче и поехме по Голготата, групата от хижата ни посрещна. Светлината се увеличи и при шума на реката Царска Бистрица и нейните многобройни водопади бодро и неусетно стигнахме така желаната от нас хижа. Беше 24.00 часа.
към текста >>

И наистина, след като преминахме половината път, Велчовото мостче и поехме по Голготата, групата от хижата ни посрещна.
Ние не издадохме нито един стон и не проявихме недоволство. Вървяхме и си тананикахме нашите песни, най-вече „Сладко, медено", като често залитахме по неравния път. Настигна ни малка група туристи, които строго се скараха на майка ми и баща ми - къде са повели тези малки деца по този труден път, и то през нощта. Те стигат хижата значително преди нас и съобщават на хижаря, че идва голяма група хора с коне и малки деца. Веднага се организира една група, която с няколко фенера идва да ни посрещне. И наистина, след като преминахме половината път, Велчовото мостче и поехме по Голготата, групата от хижата ни посрещна. Светлината се увеличи и при шума на реката Царска Бистрица и нейните многобройни водопади бодро и неусетно стигнахме така желаната от нас хижа. Беше 24.00 часа. Учителя ни посрещна с бащинска любов и благост. Тихо нареди нещо и скоро се настанихме на таванското помещение, на наровете. Учителя беше отседнал заедно с брат Неделчо Попов, Галилей и няколко сестри в малката северна стая, на която имаше надпис: „Петър Мусала".
към текста >>

Върнахме се пак в хижата и понеже сме били големи философи в миналото (Учителя ни го каза това при един случай), започнахме да умуваме - как да отидем на Мусала, на която никога не сме ходили и не знаем пътя, дори и посоката, в която тя се намира.
Майка ни ни върна по стълбите в таванското помещение, зави ни с няколко одеяла и тръгна, като ни обеща сутринта да дойде да ни вземе и заведе на върха. Двамата с брат ми започнахме да си говорим - защо може Лиляна да отиде нагоре, а ние да останем, каква е тази голяма несправедливост? Изобщо сън не ни хваща. Станахме, излязохме навън пред хижата. Посрещнаха ни студеният източен вятър, непрогледната тъмнина, допълнени с рядка мъгла, а от групата няма и помен. Върнахме се пак в хижата и понеже сме били големи философи в миналото (Учителя ни го каза това при един случай), започнахме да умуваме - как да отидем на Мусала, на която никога не сме ходили и не знаем пътя, дори и посоката, в която тя се намира. Аз предложих да изчакаме да се съмне и щом някои туристи излязат от хижата и тръгнат нагоре, да ги проследим и видим накъде отиват и ние веднага да тръгнем след тях. Приготвихме всичкия багаж, напълнихме торбите и зачакахме. Не идва лесно денят. Започна да просветва на тавана от зората, но никой от спящите не се сещаше, че 2 деца чакат някой турист да стане и тръгне към върха, така мечтан от тях. Най-после абсолютната тишина се наруши от скърцането на врата на долния етаж.
към текста >>

По пътеката отляво и дясно на завоите бяха забити малки разноцветни книжни знаменца - червени, зелени, сини, поставени вероятно да показват пътя към върха.
Разбрахме, че спасението ни е дошло. Някои станаха и ние веднага слязохме долу, като се пазехме да не ни забележат. Видяхме трима младежи с раници на гърба, които се готвеха за изкачване на върха. Потеглиха надясно, покрай езерото, и заизкачваха баира на запад от хижата. Застанали до ъгъла на сградата, ние ги проследихме с поглед и видяхме накъде отиват, веднага влязохме в хижата, смъкнахме багажа, натоварихме се и потеглихме полека нагоре. По пътеката отляво и дясно на завоите бяха забити малки разноцветни книжни знаменца - червени, зелени, сини, поставени вероятно да показват пътя към върха. На нас ни харесаха много и макар че бяхме натоварени здраво, събрахме доста от тях, за да ги носим на Мусала. Скоро се сетихме, че те показват пътя и като ни настигнат хора, тръгнали след нас, ще ни се скарат. Веднага ги скрихме под един камък с желание да ги вземем, когато се връщаме от върха. Вървяхме бавно и мъчно. Изкачихме баира над езерото u хижата.
към текста >>

Скоро се сетихме, че те показват пътя и като ни настигнат хора, тръгнали след нас, ще ни се скарат.
Видяхме трима младежи с раници на гърба, които се готвеха за изкачване на върха. Потеглиха надясно, покрай езерото, и заизкачваха баира на запад от хижата. Застанали до ъгъла на сградата, ние ги проследихме с поглед и видяхме накъде отиват, веднага влязохме в хижата, смъкнахме багажа, натоварихме се и потеглихме полека нагоре. По пътеката отляво и дясно на завоите бяха забити малки разноцветни книжни знаменца - червени, зелени, сини, поставени вероятно да показват пътя към върха. На нас ни харесаха много и макар че бяхме натоварени здраво, събрахме доста от тях, за да ги носим на Мусала. Скоро се сетихме, че те показват пътя и като ни настигнат хора, тръгнали след нас, ще ни се скарат. Веднага ги скрихме под един камък с желание да ги вземем, когато се връщаме от върха. Вървяхме бавно и мъчно. Изкачихме баира над езерото u хижата. Първото малко езеро, което видяхме отдясно, настрани от пътя, го помислихме, че е езерото Окото и напълнихме дамаджаните с вода, за да я занесем на мама и татко на върха. Някаква невидима сила ни теглеше нагоре и ни изпълваше с енергия.
към текста >>

Първото малко езеро, което видяхме отдясно, настрани от пътя, го помислихме, че е езерото Окото и напълнихме дамаджаните с вода, за да я занесем на мама и татко на върха.
На нас ни харесаха много и макар че бяхме натоварени здраво, събрахме доста от тях, за да ги носим на Мусала. Скоро се сетихме, че те показват пътя и като ни настигнат хора, тръгнали след нас, ще ни се скарат. Веднага ги скрихме под един камък с желание да ги вземем, когато се връщаме от върха. Вървяхме бавно и мъчно. Изкачихме баира над езерото u хижата. Първото малко езеро, което видяхме отдясно, настрани от пътя, го помислихме, че е езерото Окото и напълнихме дамаджаните с вода, за да я занесем на мама и татко на върха. Някаква невидима сила ни теглеше нагоре и ни изпълваше с енергия. Горе са Учителя с много приятели и родителите ни. Тази мисъл ни вдъхновяваше и ние стъпвахме по-уверено и бързо. Настигна ни една група от 10-ина туристи, които, като видяха положението ни, се скараха „Къде сте тръгнали сами в планината с този багаж, който не е по силите ви да го носите? " Отговорих: „При мама и татко, които отидоха сутринта на Мусала." Веднага се връщайте назад, в хижата!
към текста >>

От тази среща ние разбрахме, че сме в правия път, който води към Мусала.
Тази мисъл ни вдъхновяваше и ние стъпвахме по-уверено и бързо. Настигна ни една група от 10-ина туристи, които, като видяха положението ни, се скараха „Къде сте тръгнали сами в планината с този багаж, който не е по силите ви да го носите? " Отговорих: „При мама и татко, които отидоха сутринта на Мусала." Веднага се връщайте назад, в хижата! " Ние тръгнахме неохотно назад, в това време туристите се скриха зад завоя и пак потеглихме нагоре. От тази среща ние разбрахме, че сме в правия път, който води към Мусала. Вятърът духаше и разхлаждаше и ни даваше импулс да ходим. По околните върхове се стелеше мъгла, която от време на време се вдигаше и откриваше омайни картини, ту падаше ниско и забулваше всичко. На изток - изпод връх Дено, слънцето се провря между мъглите и огря пътя ни. То бързо повиши температурата и неутрализира хладния полъх на вятъра. Стана горещо.
към текста >>

На изток - изпод връх Дено, слънцето се провря между мъглите и огря пътя ни.
" Ние тръгнахме неохотно назад, в това време туристите се скриха зад завоя и пак потеглихме нагоре. От тази среща ние разбрахме, че сме в правия път, който води към Мусала. Вятърът духаше и разхлаждаше и ни даваше импулс да ходим. По околните върхове се стелеше мъгла, която от време на време се вдигаше и откриваше омайни картини, ту падаше ниско и забулваше всичко. На изток - изпод връх Дено, слънцето се провря между мъглите и огря пътя ни. То бързо повиши температурата и неутрализира хладния полъх на вятъра. Стана горещо. Брат ми Косьо се умори и отказа да носи повече багажа. Наложи се аз сам да го нося. Взех 2 парчета, занесох ги на 100 метра, оставях ги и се връщах на няколко пъти, докато пренеса всичко.
към текста >>

Взех 2 парчета, занесох ги на 100 метра, оставях ги и се връщах на няколко пъти, докато пренеса всичко.
На изток - изпод връх Дено, слънцето се провря между мъглите и огря пътя ни. То бързо повиши температурата и неутрализира хладния полъх на вятъра. Стана горещо. Брат ми Косьо се умори и отказа да носи повече багажа. Наложи се аз сам да го нося. Взех 2 парчета, занесох ги на 100 метра, оставях ги и се връщах на няколко пъти, докато пренеса всичко. След това пак наново. Веднага изпразних дамаджаните и бавно се придвижвах напред. На всичко отгоре брат ми огладня и седна да яде при първите изнесени напред торби. Ядосах се - не иска да носи багажа, я яде! Всяко зло за добро.
към текста >>

Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона.
„Който обича безкористно, никога не се съмнява. Той е доволен от факта, че обича. Щом обича, той е богат, доволен от всичко. Чистата безкористна любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." („Божествен и човешки свят", стр. 12) Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него. Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-ина метра вляво от пътеката, и й предложих там да скрием багажа. Предложението ми се прие веднага и бързо наместихме багажа в пещерата. Лесно изкачихме последната малка височинка до заслона и се озовахме на полянката при Учителя, между братята и сестрите.
към текста >>

Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас.
Той е доволен от факта, че обича. Щом обича, той е богат, доволен от всичко. Чистата безкористна любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." („Божествен и човешки свят", стр. 12) Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него. Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-ина метра вляво от пътеката, и й предложих там да скрием багажа. Предложението ми се прие веднага и бързо наместихме багажа в пещерата. Лесно изкачихме последната малка височинка до заслона и се озовахме на полянката при Учителя, между братята и сестрите. Беседата не беше свършила и всички слушаха с голямо внимание словото на Учителя.
към текста >>

Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-ина метра вляво от пътеката, и й предложих там да скрием багажа.
Чистата безкористна любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." („Божествен и човешки свят", стр. 12) Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него. Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-ина метра вляво от пътеката, и й предложих там да скрием багажа. Предложението ми се прие веднага и бързо наместихме багажа в пещерата. Лесно изкачихме последната малка височинка до заслона и се озовахме на полянката при Учителя, между братята и сестрите. Беседата не беше свършила и всички слушаха с голямо внимание словото на Учителя. „Не разливайте любовта си по кални, нечисти места", беше последната мисъл от беседата. Изпя се песен и се каза молитва.
към текста >>

След това се качихме още два пъти с баща ни.
Понеже багажът ни беше наблизо, майка ни и баща ни решиха да останем и преспим на заслона. Бързо пренесохме багажа и се настанихме. В заслона дойдоха да преспят брат Пеньо Ганев и сестра Елена Григорова, които на другия ден се готвеха да тръгнат за Седемте езера. Ние се намирахме в рая. Веднага се качихме с родителите ни на върха и слязохме. След това се качихме още два пъти с баща ни. Бяхме много радостни и възбудени. Привечер стана студено и падна гъста, непрогледна мъгла. Взехме да се обличаме, но се оказа, че ни няма вълнените шалове и шапки. Аз се сетих, че сме ги забравили на таванската стая в хижата, където бяхме спали вечерта. Без много да му мисля и без да се обадя на родителите си, аз се затичах надолу в мъглата.
към текста >>

Не виждах нищо пред себе си и плувах в мъглата, но краката ми напипваха пътеката.
От тичането се затоплих и не усещах вече студения вятър, който се докосваше до тялото ми. Стигнах хижата, качих се на таванския етаж и под възглавниците, на които бяхме спали, намерих шаловете, шапките, лъжиците и др. дребни неща, които наслагах в пазвата си. Огледах цялата хижа и не видях никого от Братството - нямаше ги. Без да се обадя на някого, аз тръгнах обратно за заслона. Не виждах нищо пред себе си и плувах в мъглата, но краката ми напипваха пътеката. Бях радостен и чувствах, че Учителя беше с мен - малкото глупаво непослушно дете. Това ми даде криле и смелост да извървя бързо целия труден път. Не зная за колко време тичешком съм отишъл до хижата и съм се върнал до заслона, но родителите ми не бяха забелязали моето отсъствие. Влязох в заслона и те се учудиха ,като им казах, че съм ходил до хижата и съм донесъл оттам забравените неща. Отначало те не вярваха ,но като извадих от пазвата си вещите, взеха да се ядосват и да ме питат: „Как не си се загубил в тази гъста мъгла?
към текста >>

Това ми даде криле и смелост да извървя бързо целия труден път.
дребни неща, които наслагах в пазвата си. Огледах цялата хижа и не видях никого от Братството - нямаше ги. Без да се обадя на някого, аз тръгнах обратно за заслона. Не виждах нищо пред себе си и плувах в мъглата, но краката ми напипваха пътеката. Бях радостен и чувствах, че Учителя беше с мен - малкото глупаво непослушно дете. Това ми даде криле и смелост да извървя бързо целия труден път. Не зная за колко време тичешком съм отишъл до хижата и съм се върнал до заслона, но родителите ми не бяха забелязали моето отсъствие. Влязох в заслона и те се учудиха ,като им казах, че съм ходил до хижата и съм донесъл оттам забравените неща. Отначало те не вярваха ,но като извадих от пазвата си вещите, взеха да се ядосват и да ме питат: „Как не си се загубил в тази гъста мъгла? " Да, това беше първото ми кръщение на послушание и смелост. Онзи, който ме водеше и пазеше, обича смелите и послушни хора.
към текста >>

Вляво на пътя, в скромна палатка, бе Учителя и ни чакаше.
22) Беседата завършва с мисълта: „Нека остане в ума ви основната мисъл: Обичайте цялото и живейте заради Него. Щом обичате Цялото, ще обичате и частите, които влизат в него." („Божествен и човешки свят", стр. 28) След беседата всички закусват и се приготвят за слизане към Чамкория. Осведомяват Учителя, че са готови, но той им казва, че ще почака да дойдат последните отгоре. Към обяд ние пристигнахме в лагера. Вляво на пътя, в скромна палатка, бе Учителя и ни чакаше. Братята и сестрите се бяха разположили, седнали около клековете. Горяха 2 огъня и чайниците вряха. Някои приятели пиеха чай. Стана чудо. Братята и сестрите ни заобиколиха, като ни предложиха чай и закуска.
към текста >>

Пътят беше сух и през деня всичко се виждаше добре.
" - беше първият им въпрос. „Учителя каза ,че няма да тръгне надолу, докато не дойдете и вие." Да, нашият благ баща чакаше совите най-малки деца. Закусихме, починахме и Учителя нареди да тръгнем надолу. Този, който има грижа за целия свят, за Космоса, спря вниманието си и на най-малките, обикновени същества в Братството, и даде един добър пример на благост и любов. Слизането надолу беше по-леко. Пътят беше сух и през деня всичко се виждаше добре. Ние с брат ми тичахме на свобода надолу и пеехме някои от нашите песни. Така, радостни, ние неусетно се отклонихме наляво от главния път, по някаква тясна пътека, водеща към Иконостаса. Учителя беше предвидил всичко. Най-отзад вървеше група от няколко братя, които подпомагаха изоставащите. Те ни забелязаха, извикаха ни, дойдоха до нас и ни върнаха в правия път.
към текста >>

Така, радостни, ние неусетно се отклонихме наляво от главния път, по някаква тясна пътека, водеща към Иконостаса.
Закусихме, починахме и Учителя нареди да тръгнем надолу. Този, който има грижа за целия свят, за Космоса, спря вниманието си и на най-малките, обикновени същества в Братството, и даде един добър пример на благост и любов. Слизането надолу беше по-леко. Пътят беше сух и през деня всичко се виждаше добре. Ние с брат ми тичахме на свобода надолу и пеехме някои от нашите песни. Така, радостни, ние неусетно се отклонихме наляво от главния път, по някаква тясна пътека, водеща към Иконостаса. Учителя беше предвидил всичко. Най-отзад вървеше група от няколко братя, които подпомагаха изоставащите. Те ни забелязаха, извикаха ни, дойдоха до нас и ни върнаха в правия път. Скоро стигнахме Чамкория, където автобусите ни чакаха. Насядахме по удобните скамейки и с песента „Братство, единство" потеглихме за Изгрева.
към текста >>

Те ни забелязаха, извикаха ни, дойдоха до нас и ни върнаха в правия път.
Пътят беше сух и през деня всичко се виждаше добре. Ние с брат ми тичахме на свобода надолу и пеехме някои от нашите песни. Така, радостни, ние неусетно се отклонихме наляво от главния път, по някаква тясна пътека, водеща към Иконостаса. Учителя беше предвидил всичко. Най-отзад вървеше група от няколко братя, които подпомагаха изоставащите. Те ни забелязаха, извикаха ни, дойдоха до нас и ни върнаха в правия път. Скоро стигнахме Чамкория, където автобусите ни чакаха. Насядахме по удобните скамейки и с песента „Братство, единство" потеглихме за Изгрева. По целия път се пееше и коментираше преживяното в хубавата екскурзия. Учителя беше много сериозен и мълчалив. На Изгрева с песни ни посрещнаха братята и сестрите, които не бяха дошли на екскурзията.
към текста >>

По целия път се пееше и коментираше преживяното в хубавата екскурзия.
Учителя беше предвидил всичко. Най-отзад вървеше група от няколко братя, които подпомагаха изоставащите. Те ни забелязаха, извикаха ни, дойдоха до нас и ни върнаха в правия път. Скоро стигнахме Чамкория, където автобусите ни чакаха. Насядахме по удобните скамейки и с песента „Братство, единство" потеглихме за Изгрева. По целия път се пееше и коментираше преживяното в хубавата екскурзия. Учителя беше много сериозен и мълчалив. На Изгрева с песни ни посрещнаха братята и сестрите, които не бяха дошли на екскурзията. Очакваха ни два казана с гореща картофена супа. Вечеряхме на масите под лешниците. Учителя се прибра в приемната си стая, след като тихо и без шум бе уредил всичко за тази светла екскурзия в планината.
към текста >>

Той поглежда изчисленията и казва: „За пръв път сметката излезе точна и няма никаква загуба, която аз трябва да плащам.
Очакваха ни два казана с гореща картофена супа. Вечеряхме на масите под лешниците. Учителя се прибра в приемната си стая, след като тихо и без шум бе уредил всичко за тази светла екскурзия в планината. Той направи нещо важно за цялото човечество и промени в добро някои кармични възли от съдбата на България. Вечерта брат Гавраил Величков и брат Неделчо Попов приключват сметките и дават точен отчет на Учителя. Той поглежда изчисленията и казва: „За пръв път сметката излезе точна и няма никаква загуба, която аз трябва да плащам. Благодаря ви." Почти всички екскурзии до Мусала са били съпроводени със сериозни уроци, които е добре да се знаят. Ще изнеса няколко случки, свързани с отиването на Мусала. На 4 май 1956 г. (петък) след беседата в младежкия клас аз и сестра ми Величка тръгнахме за Мусала.
към текста >>

Пристигнахме в Боровец и вместо по редовния път, минахме покрай горското училище и отидохме при Саръгьол.
Почти всички екскурзии до Мусала са били съпроводени със сериозни уроци, които е добре да се знаят. Ще изнеса няколко случки, свързани с отиването на Мусала. На 4 май 1956 г. (петък) след беседата в младежкия клас аз и сестра ми Величка тръгнахме за Мусала. Раниците ги бяхме заредили от вечерта. Пристигнахме в Боровец и вместо по редовния път, минахме покрай горското училище и отидохме при Саръгьол. Пожелахме да преспим в хижата, но пазачите грубо ни отказаха, понеже била почивна станция на Пенчо Кубадински и ни насочиха да минем покрай Чадър тепе, връх Дено и да отидем на хижа „Мусала". Късно следобед ние тръгнахме нагоре. Аз носех моята раница и тази на сестра ми, за да може да върви по-лесно. Тя беше доста слаба и мъчно понасяше дългия път. За подкрепа й дадох да изпие всичката вода от термоса.
към текста >>

Тя беше доста слаба и мъчно понасяше дългия път.
Раниците ги бяхме заредили от вечерта. Пристигнахме в Боровец и вместо по редовния път, минахме покрай горското училище и отидохме при Саръгьол. Пожелахме да преспим в хижата, но пазачите грубо ни отказаха, понеже била почивна станция на Пенчо Кубадински и ни насочиха да минем покрай Чадър тепе, връх Дено и да отидем на хижа „Мусала". Късно следобед ние тръгнахме нагоре. Аз носех моята раница и тази на сестра ми, за да може да върви по-лесно. Тя беше доста слаба и мъчно понасяше дългия път. За подкрепа й дадох да изпие всичката вода от термоса. По пътя за Дено видяхме на една пряспа пепелянка, останала върху нея. Към края на деня ние стъпихме на пътеката, която води от Ситняково за Мусала, и от горния й край видяхме хижата. Оставаше ни да минем през 7-8 продълговати преспи, които пресичаха пътеката, широки около 5-6 метра и дълги над 100 метра. Накрая те завършваха с камъни от морената.
към текста >>

По пътя за Дено видяхме на една пряспа пепелянка, останала върху нея.
Пожелахме да преспим в хижата, но пазачите грубо ни отказаха, понеже била почивна станция на Пенчо Кубадински и ни насочиха да минем покрай Чадър тепе, връх Дено и да отидем на хижа „Мусала". Късно следобед ние тръгнахме нагоре. Аз носех моята раница и тази на сестра ми, за да може да върви по-лесно. Тя беше доста слаба и мъчно понасяше дългия път. За подкрепа й дадох да изпие всичката вода от термоса. По пътя за Дено видяхме на една пряспа пепелянка, останала върху нея. Към края на деня ние стъпихме на пътеката, която води от Ситняково за Мусала, и от горния й край видяхме хижата. Оставаше ни да минем през 7-8 продълговати преспи, които пресичаха пътеката, широки около 5-6 метра и дълги над 100 метра. Накрая те завършваха с камъни от морената. Понеже пътеката върви надолу, свалих раницата на сестра ми й я дадох да си я носи. Строго я предупредих да внимава, като върви по преспите.
към текста >>

Към края на деня ние стъпихме на пътеката, която води от Ситняково за Мусала, и от горния й край видяхме хижата.
Късно следобед ние тръгнахме нагоре. Аз носех моята раница и тази на сестра ми, за да може да върви по-лесно. Тя беше доста слаба и мъчно понасяше дългия път. За подкрепа й дадох да изпие всичката вода от термоса. По пътя за Дено видяхме на една пряспа пепелянка, останала върху нея. Към края на деня ние стъпихме на пътеката, която води от Ситняково за Мусала, и от горния й край видяхме хижата. Оставаше ни да минем през 7-8 продълговати преспи, които пресичаха пътеката, широки около 5-6 метра и дълги над 100 метра. Накрая те завършваха с камъни от морената. Понеже пътеката върви надолу, свалих раницата на сестра ми й я дадох да си я носи. Строго я предупредих да внимава, като върви по преспите. Аз минавах напред и правех стъпки по пряспата, а тя минаваше след мен.
към текста >>

Оставаше ни да минем през 7-8 продълговати преспи, които пресичаха пътеката, широки около 5-6 метра и дълги над 100 метра.
Аз носех моята раница и тази на сестра ми, за да може да върви по-лесно. Тя беше доста слаба и мъчно понасяше дългия път. За подкрепа й дадох да изпие всичката вода от термоса. По пътя за Дено видяхме на една пряспа пепелянка, останала върху нея. Към края на деня ние стъпихме на пътеката, която води от Ситняково за Мусала, и от горния й край видяхме хижата. Оставаше ни да минем през 7-8 продълговати преспи, които пресичаха пътеката, широки около 5-6 метра и дълги над 100 метра. Накрая те завършваха с камъни от морената. Понеже пътеката върви надолу, свалих раницата на сестра ми й я дадох да си я носи. Строго я предупредих да внимава, като върви по преспите. Аз минавах напред и правех стъпки по пряспата, а тя минаваше след мен. Минахме първата и втората пряспа.
към текста >>

Понеже пътеката върви надолу, свалих раницата на сестра ми й я дадох да си я носи.
За подкрепа й дадох да изпие всичката вода от термоса. По пътя за Дено видяхме на една пряспа пепелянка, останала върху нея. Към края на деня ние стъпихме на пътеката, която води от Ситняково за Мусала, и от горния й край видяхме хижата. Оставаше ни да минем през 7-8 продълговати преспи, които пресичаха пътеката, широки около 5-6 метра и дълги над 100 метра. Накрая те завършваха с камъни от морената. Понеже пътеката върви надолу, свалих раницата на сестра ми й я дадох да си я носи. Строго я предупредих да внимава, като върви по преспите. Аз минавах напред и правех стъпки по пряспата, а тя минаваше след мен. Минахме първата и втората пряспа. На третата пряспа към средата, сестра ми се подхлъзна и полетя надолу. Можах само да извикам: „Учителю, помогни 0!
към текста >>

Излязохме на пътеката и продължихме внимателно да преминаваме по другите пет преспи.
Минахме първата и втората пряспа. На третата пряспа към средата, сестра ми се подхлъзна и полетя надолу. Можах само да извикам: „Учителю, помогни 0! " Както се хлъзгаше стремително надолу, по средата на пряспата презрамката на раницата се закачи на едни клек и тя увисна във въздуха, като лист на дърво. Благодарих на Учителя, свалих си раницата, отидох до нея и я изтеглих от пряспата, като взех раницата й. Излязохме на пътеката и продължихме внимателно да преминаваме по другите пет преспи. Влязохме в хижата по тъмно и там преспахме. Сутринта станахме рано и тръгнахме за Мусала, на която святкаше, гърмеше и валеше дъжд. В момента по Рила минаваше силен смърч, който изкорени много дървета на Витоша и Рила и направи много пакости. Отивайки към върха, дъждът се измести на изток, зави наляво и когато стигнахме върха, валеше при хижата, от която бяхме излезли. Посрещнахме слънцето, което се показа между облаците, закусихме и тръгнахме от Мусала за хижа „Грънчар".
към текста >>

На пътя, по който вървяхме, видях една голяма пепелянка, върху която сестра ми (тя вървеше пред мен) щеше да стъпи.
С нашето придвижване към „Грънчар", бурята и дъждът се преместиха на изток. По земята около Песъклива Вапа имаше едър град. В хижата имаше няколко души с пукнати глави от едрия град. Обядвахме и тръгнахме обратно от хижа „Грънчар" за Мусала. Слънцето силно печеше. На пътя, по който вървяхме, видях една голяма пепелянка, върху която сестра ми (тя вървеше пред мен) щеше да стъпи. Мигновено направих връзка и й казах: „Прескочи я! " Тя я прескочи и понеже слънцето блестеше от зенита право в очите й, змията не я забеляза и не я ухапа. Това беше предсказание за мъчнотиите, които душата на сестра ми имаше да мине в бъдещия си живот. През 1956 г. аз и брат ми Любомир тръгнахме за Мусала.
към текста >>

Слязохме надолу, отклонихме се наляво от пътеката за „Грънчар" и по стръмнината отидохме при долното Маричино езеро.
Налях вода и я стоплихме на печката. Изсушихме дрехите си и спахме като къпани. Сутринта станахме рано, взехме си раниците, качихме се на върха и посрещнахме хубавия изгрев на слънцето. Закусихме и се срещнахме с Мария и Станка, които се извиниха, че не ни приеха в бурята, защото не ни познали, а били сами. Решихме да отидем до Маричините езера. Слязохме надолу, отклонихме се наляво от пътеката за „Грънчар" и по стръмнината отидохме при долното Маричино езеро. Наляхме вода във войнишкото алуминиево канче, което носехме, и го сложихме на импровизирано огнище. Но от големия снеговалеж в предния ден всички дърва бяха напоени с вода и не горяха След половинчасови усилия водата завря и ние наляхме в канчета да пием. В това време на отсрещния бряг на езерото се появи една голяма мечка и започна силно да реве. Брат ми предложи да бягаме нагоре, по Близнаците. Аз му възразих, че мечката бяга по-бързо от кон и човек не може да избяга от нея, особено по нанагорнище.
към текста >>

Ние изпихме набързо водата, стегнахме раниците и тръгнахме по тясната пътека надолу по Маричината долина.
Но от големия снеговалеж в предния ден всички дърва бяха напоени с вода и не горяха След половинчасови усилия водата завря и ние наляхме в канчета да пием. В това време на отсрещния бряг на езерото се появи една голяма мечка и започна силно да реве. Брат ми предложи да бягаме нагоре, по Близнаците. Аз му възразих, че мечката бяга по-бързо от кон и човек не може да избяга от нея, особено по нанагорнище. Мечката се скри в близките клекове. Ние изпихме набързо водата, стегнахме раниците и тръгнахме по тясната пътека надолу по Маричината долина. Започна да вали проливен дъжд. Разбрахме защо е ревала така мечката - викала е мечето си, защото идва буря. Дъждът се усили и започна да не се вижда и на 1 метър пред нас. Скоро изгубихме пътеката и попаднахме в едни високи клекове. Вървяхме под него и над него повече от два часа.
към текста >>

Скоро изгубихме пътеката и попаднахме в едни високи клекове.
Мечката се скри в близките клекове. Ние изпихме набързо водата, стегнахме раниците и тръгнахме по тясната пътека надолу по Маричината долина. Започна да вали проливен дъжд. Разбрахме защо е ревала така мечката - викала е мечето си, защото идва буря. Дъждът се усили и започна да не се вижда и на 1 метър пред нас. Скоро изгубихме пътеката и попаднахме в едни високи клекове. Вървяхме под него и над него повече от два часа. Спомних си, че в същото време братята и сестрите, събрани в салона, честват Петровден. Най-после излязохме от тази джунгла на една поляна, намираща се някъде източно от връх Манчо. На поляната имаше купчина кости, а ад тях, в скалите, пещера - леговището на мечката. Трябваше веднага да се махнем оттам.
към текста >>

Излязохме в края на Маричината долина и стъпихме на Кайзеровия път.
На поляната имаше купчина кости, а ад тях, в скалите, пещера - леговището на мечката. Трябваше веднага да се махнем оттам. Определих посоката север и тръгнахме направо през локвите. Стигнахме до р. Марица, която беше придошла много и водата достигна до кръста ни, когато я прегазихме. Излязохме в края на Маричината долина и стъпихме на Кайзеровия път. Както внезапно започна, така внезапно и спря дъждът. Огря слънце, а от дрехите ни течаха ручейчета вода. Бяхме целите мокри. Спасиха ни непромокаемите раници, които не бяха пропуснали никаква вода. Преоблякохме се и тръгнахме по пътя, водещ от Заврачица за Боровец.
към текста >>

Преоблякохме се и тръгнахме по пътя, водещ от Заврачица за Боровец.
Излязохме в края на Маричината долина и стъпихме на Кайзеровия път. Както внезапно започна, така внезапно и спря дъждът. Огря слънце, а от дрехите ни течаха ручейчета вода. Бяхме целите мокри. Спасиха ни непромокаемите раници, които не бяха пропуснали никаква вода. Преоблякохме се и тръгнахме по пътя, водещ от Заврачица за Боровец. Стигнахме до един навес, под който се бяха приютили десетина дървари и бяха наклали буен огън. Останахме при тях u поизсушихме дрехите си. На другия ден преди обяд Любомир трябваше да си вземе свидетелството за завършен клас от гимназията. Затова трябваше да слезем в Боровец и да вземем в 5 часа първия автобус за София. След полунощ ние напуснахме гостоприемните дървари и се отправихме към Боровец, където сварихме автобуса и се прибрахме в София.
към текста >>

Много пъти съм преспивал в югозападната стая - сега метеорологична, по време на гръмотевични бури.
Останахме при тях u поизсушихме дрехите си. На другия ден преди обяд Любомир трябваше да си вземе свидетелството за завършен клас от гимназията. Затова трябваше да слезем в Боровец и да вземем в 5 часа първия автобус за София. След полунощ ние напуснахме гостоприемните дървари и се отправихме към Боровец, където сварихме автобуса и се прибрахме в София. В съзнанието ни остана дълго време това интересно преживяване. Много пъти съм преспивал в югозападната стая - сега метеорологична, по време на гръмотевични бури. През цялата нощ по жиците минаваха гръмотевици и гърмяха в стаята. Най-после махнаха жиците и метеоролозите се освободиха от тази гръмотевична бомбардировка. При една екскурзия на връх Мусала следобед на изток от върха имаше мъгла, на запад огря слънцето. Ние видяхме нашите образи, отразени в мъглата, с ореола на дъгата наоколо. Това бе така наречено Броклерово явление.
към текста >>

Докато вечеряхме, те дойдоха на нашата маса и ни помолиха да пътуват заедно с нас към върха.
Това бе така наречено Броклерово явление. През 1970 г. отидохме в х. „Мусала", където заварихме Стефан Дойнов - Тената, и две млади сестри от Cm. Загора, по професия шивачки, които искаха да отидат на другия ден на връх Мусала. Докато вечеряхме, те дойдоха на нашата маса и ни помолиха да пътуват заедно с нас към върха. Съгласихме се и сутринта в 3 часа тръгнахме по летния път, вдясно от езерото. Момичетата носеха фенер, с който си осветяваха пътя, но той светеше слабо. Като излязохме на билото на височината на Алековото езеро, фенерът им угасна и те започнаха много мъчно да се движат по пътеката. Пуснахме ги да вървят пред нас, но те постоянно падаха и понеже не се виждаше, ние на няколко пъти ги настъпвахме. Чудех се как ще отидем на връх Мусала за изгрева, като се движим така бавно.
към текста >>

Съгласихме се и сутринта в 3 часа тръгнахме по летния път, вдясно от езерото.
През 1970 г. отидохме в х. „Мусала", където заварихме Стефан Дойнов - Тената, и две млади сестри от Cm. Загора, по професия шивачки, които искаха да отидат на другия ден на връх Мусала. Докато вечеряхме, те дойдоха на нашата маса и ни помолиха да пътуват заедно с нас към върха. Съгласихме се и сутринта в 3 часа тръгнахме по летния път, вдясно от езерото. Момичетата носеха фенер, с който си осветяваха пътя, но той светеше слабо. Като излязохме на билото на височината на Алековото езеро, фенерът им угасна и те започнаха много мъчно да се движат по пътеката. Пуснахме ги да вървят пред нас, но те постоянно падаха и понеже не се виждаше, ние на няколко пъти ги настъпвахме. Чудех се как ще отидем на връх Мусала за изгрева, като се движим така бавно. Продължихме да пъплим нагоре и аз взех да се моля да излезем от това трудно положение.
към текста >>

Момичетата носеха фенер, с който си осветяваха пътя, но той светеше слабо.
отидохме в х. „Мусала", където заварихме Стефан Дойнов - Тената, и две млади сестри от Cm. Загора, по професия шивачки, които искаха да отидат на другия ден на връх Мусала. Докато вечеряхме, те дойдоха на нашата маса и ни помолиха да пътуват заедно с нас към върха. Съгласихме се и сутринта в 3 часа тръгнахме по летния път, вдясно от езерото. Момичетата носеха фенер, с който си осветяваха пътя, но той светеше слабо. Като излязохме на билото на височината на Алековото езеро, фенерът им угасна и те започнаха много мъчно да се движат по пътеката. Пуснахме ги да вървят пред нас, но те постоянно падаха и понеже не се виждаше, ние на няколко пъти ги настъпвахме. Чудех се как ще отидем на връх Мусала за изгрева, като се движим така бавно. Продължихме да пъплим нагоре и аз взех да се моля да излезем от това трудно положение. След известно време видях, че по средата на връх Иречек светна една силна светлина, като прожектор.
към текста >>

Като излязохме на билото на височината на Алековото езеро, фенерът им угасна и те започнаха много мъчно да се движат по пътеката.
„Мусала", където заварихме Стефан Дойнов - Тената, и две млади сестри от Cm. Загора, по професия шивачки, които искаха да отидат на другия ден на връх Мусала. Докато вечеряхме, те дойдоха на нашата маса и ни помолиха да пътуват заедно с нас към върха. Съгласихме се и сутринта в 3 часа тръгнахме по летния път, вдясно от езерото. Момичетата носеха фенер, с който си осветяваха пътя, но той светеше слабо. Като излязохме на билото на височината на Алековото езеро, фенерът им угасна и те започнаха много мъчно да се движат по пътеката. Пуснахме ги да вървят пред нас, но те постоянно падаха и понеже не се виждаше, ние на няколко пъти ги настъпвахме. Чудех се как ще отидем на връх Мусала за изгрева, като се движим така бавно. Продължихме да пъплим нагоре и аз взех да се моля да излезем от това трудно положение. След известно време видях, че по средата на връх Иречек светна една силна светлина, като прожектор. Скоро тази светлина дойде над нас и започна да ни осветява пътя.
към текста >>

Пуснахме ги да вървят пред нас, но те постоянно падаха и понеже не се виждаше, ние на няколко пъти ги настъпвахме.
Загора, по професия шивачки, които искаха да отидат на другия ден на връх Мусала. Докато вечеряхме, те дойдоха на нашата маса и ни помолиха да пътуват заедно с нас към върха. Съгласихме се и сутринта в 3 часа тръгнахме по летния път, вдясно от езерото. Момичетата носеха фенер, с който си осветяваха пътя, но той светеше слабо. Като излязохме на билото на височината на Алековото езеро, фенерът им угасна и те започнаха много мъчно да се движат по пътеката. Пуснахме ги да вървят пред нас, но те постоянно падаха и понеже не се виждаше, ние на няколко пъти ги настъпвахме. Чудех се как ще отидем на връх Мусала за изгрева, като се движим така бавно. Продължихме да пъплим нагоре и аз взех да се моля да излезем от това трудно положение. След известно време видях, че по средата на връх Иречек светна една силна светлина, като прожектор. Скоро тази светлина дойде над нас и започна да ни осветява пътя. Виждаше се добре и ние петимата мълчаливо вървяхме бързо.
към текста >>

Скоро тази светлина дойде над нас и започна да ни осветява пътя.
Като излязохме на билото на височината на Алековото езеро, фенерът им угасна и те започнаха много мъчно да се движат по пътеката. Пуснахме ги да вървят пред нас, но те постоянно падаха и понеже не се виждаше, ние на няколко пъти ги настъпвахме. Чудех се как ще отидем на връх Мусала за изгрева, като се движим така бавно. Продължихме да пъплим нагоре и аз взех да се моля да излезем от това трудно положение. След известно време видях, че по средата на връх Иречек светна една силна светлина, като прожектор. Скоро тази светлина дойде над нас и започна да ни осветява пътя. Виждаше се добре и ние петимата мълчаливо вървяхме бързо. На изток взе да побелява. При заслона на езерото Окото фенерът изгасна и ние навреме се изкачихме на върха и посрещнахме слънцето. Оттогава тези души не съм ги срещал в средите на Братството. Десетина години наред брат ми Любомир води майка ми Стефка на Мусала, стигат до езерото и тя не смее да се изкачи на върха.
към текста >>

Страхуваше се от стръмните пътеки към върха.
Десетина години наред брат ми Любомир води майка ми Стефка на Мусала, стигат до езерото и тя не смее да се изкачи на върха. Най-после ми казаха да я заведа аз. Заедно с Елена Симеонова стигнахме при езерото Окото. Аз хванах за ръка майка си и я водих до върха. Тя беше над 70-годишна. Страхуваше се от стръмните пътеки към върха. Аз й казах да не гледа надолу, към стръмнините, а да гледа в краката си и да върви напред. Всички на върха й се радваха, че на такава възраст се е качила горе. След това я хванах пак за ръка и слязохме надолу. Така тя успя да се качи на върха. Това беше нейната последна екскурзия, през 1974 г.
към текста >>

Решихме заедно да пътуваме нагоре - да станем В 3 часа сутринта и да тръгнем.
Разказа ми за неуспеха си и на следващия ден, пак заедно за ръка, се качихме до Върха. Много Важно е човек с когото отиваш В планината и каква хармония има между Вас. За един 7-и ноември отидох вечерта на хижа „Мусала", за да се кача на другия ден на върха и до вечерта да се върна в София. В хижата заварих Димитър Костов, Илия Узунов и Крум Въжаров, които бяха дошли преди мене с колата на Димитър. Те имаха също желание да се качат на другия ден на върха. Решихме заедно да пътуваме нагоре - да станем В 3 часа сутринта и да тръгнем. Преди да си легнем, в хижата дойдоха трима спасители, за да свалят Ильо метеоролога от върха, който имал силна бъбречна криза. Те останаха да преспят в хижата. Станах в 3 часа и събудих приятелите. Навън имаше силна буря със северозападен вятър и обилен снеговалеж. Беше наваляло повече от половин метър навсякъде.
към текста >>

Скоро аз му заявих, че не върви по правя път, а завива наляво.
И аз ще дойда с тебе! " Излязохме от хижата и се потопихме в снежната хала. Поехме по зимния маршрут, по телефонните стълбове, които не се виждаха в гъстата мъгла. Като минавахме през рекичката, изтичаща от езерото, Митко хлътна във водата и намокри десния си крак, но пак продължи да ходи. Предложи той да води. Скоро аз му заявих, че не върви по правя път, а завива наляво. (Понеже сърцето на човека е в лявата страна на тялото, когато се движи - той винаги завива все наляво.) Дълбочината на снега, който беше до колене, започна да се увеличава и стигна до кръста и накрая да гърдите. Ние спряхме. Не се чувахме от шума на бурята. Обърнах се назад и видях, че в халата нещо светва и угасва. Помислих, че това са планинските огньове, които се образувaт oт излизането на газ пропан-бутан от недрата на планината и В съприкосновение с Въздуха се запалват.
към текста >>

Аз му казах, че и три пъти да се опитам и да не успея, пак ще продължа.
Решихме да видим каква е тази светлина. Тръгнахме към нея и след известно време се намерихме на нашите стъпки, по които бяхме тръгнали, а светлината била от запалената лампа пред хижата, която от виелицата ту се виждаше, ту изчезваше. Митко веднага предложи да се приберем. Аз му казах, че отивам нагоре. Той започна да ме убеждава, че когато човек не успее в нещо, трябва да се откаже. Аз му казах, че и три пъти да се опитам и да не успея, пак ще продължа. Тръгнах нагоре сам и се концентрирах. Започнах да намирам стълбовете един след друг. Минах улея, Алековото езеро, Палеца. Времето беше доста студено. Ходех бавно и с най-големи подробности си припомнях всеки участък от пътя, който знаех почти наизуст.
към текста >>

Ходех бавно и с най-големи подробности си припомнях всеки участък от пътя, който знаех почти наизуст.
Аз му казах, че и три пъти да се опитам и да не успея, пак ще продължа. Тръгнах нагоре сам и се концентрирах. Започнах да намирам стълбовете един след друг. Минах улея, Алековото езеро, Палеца. Времето беше доста студено. Ходех бавно и с най-големи подробности си припомнях всеки участък от пътя, който знаех почти наизуст. Много мъчително и бавно напредвах нагоре. При езерото Окото се зазори и успях за изгрева да се кача на върха. Слънцето изгря във виолетова светлина. По това време се строеше космичната станция от група трудови войници, ръководени от един капитан. (Същата година с брат Петър Филипов бях на връх Мусала за Петровден и помолихме да ни позволят да се подслоним в новата сграда.
към текста >>

Те ни разрешиха, но на сутринта по нареждане на капитана стреляха над главите ни няколко пъти.
Много мъчително и бавно напредвах нагоре. При езерото Окото се зазори и успях за изгрева да се кача на върха. Слънцето изгря във виолетова светлина. По това време се строеше космичната станция от група трудови войници, ръководени от един капитан. (Същата година с брат Петър Филипов бях на връх Мусала за Петровден и помолихме да ни позволят да се подслоним в новата сграда. Те ни разрешиха, но на сутринта по нареждане на капитана стреляха над главите ни няколко пъти. Ние не си уплашихме, станахме и отидохме на Маричените езера.) Като се качвах на върха, същият капитан с Ильо метеоролога и жена му Станка са в кухнята и говорят, че в такова време никой не може да дойде на Мусала, дори и спасителите, тръгнали в помощ на Ильо, са останали в хижата. Аз бях замръзнал отвън от студа и дрехите ми скърцаха, а отвътре бях целият мокър и точно по време на разговора им влязох в кухнята. Ильо каза: „В това време само Светозар може да дойде. Той казва, че Учителя е с него и от нищо не го е страх." Преоблякох се, напих се с гореща вода и закусих.
към текста >>

Някой път се събирахме до 40 души и изкарвахме нощта прави един до друг.
Срещнах тримата спасители и им казах: „Защо не се качихте веднага да помогнете на Ильо, човекът можеше да умре, но сега е добре и няма да има нужда да го сваляте надолу." При Палеца срещнах тримата братя, които отиваха към Мусала, и им пожелах приятно прекарване на деня. Слязох в Боровец и се прибрах в София. Дълги години ходихме на Мусала, като използвахме стария заслон, в който имаше печка, и до него много дърва. В зимните условия, които се случваха, ние бяхме на топло и сутрин отивахме на върха и посрещахме изгрева. Срещахме се с групата от Казанлък на Крил Господинов, Гергана и двете им деца и мн. др. Някой път се събирахме до 40 души и изкарвахме нощта прави един до друг. Дори и след построяването на заслона „Еверест" ние пак използвахме стария заслон за преспиване. Обикновено спяхме в хижата и сутрин рано тръгвахме за върха. При зимните условия, които често се случваха през пролетта, този път беше дълъг и много мъчен. Заслонът се явяваше като едно отлично помагало. Там бяхме свободни да четем беседи, да пеем нашите песни, докато в хижата това беше почти невъзможно.
към текста >>

При зимните условия, които често се случваха през пролетта, този път беше дълъг и много мъчен.
В зимните условия, които се случваха, ние бяхме на топло и сутрин отивахме на върха и посрещахме изгрева. Срещахме се с групата от Казанлък на Крил Господинов, Гергана и двете им деца и мн. др. Някой път се събирахме до 40 души и изкарвахме нощта прави един до друг. Дори и след построяването на заслона „Еверест" ние пак използвахме стария заслон за преспиване. Обикновено спяхме в хижата и сутрин рано тръгвахме за върха. При зимните условия, които често се случваха през пролетта, този път беше дълъг и много мъчен. Заслонът се явяваше като едно отлично помагало. Там бяхме свободни да четем беседи, да пеем нашите песни, докато в хижата това беше почти невъзможно. Много пъти се налагаше да водя групи приятели от хижата до върха. На 5 май 1972 г. Елена Симеонова, сестра ми Величка и аз тръгнахме за Мусала.
към текста >>

Много пъти се налагаше да водя групи приятели от хижата до върха.
Дори и след построяването на заслона „Еверест" ние пак използвахме стария заслон за преспиване. Обикновено спяхме в хижата и сутрин рано тръгвахме за върха. При зимните условия, които често се случваха през пролетта, този път беше дълъг и много мъчен. Заслонът се явяваше като едно отлично помагало. Там бяхме свободни да четем беседи, да пеем нашите песни, докато в хижата това беше почти невъзможно. Много пъти се налагаше да водя групи приятели от хижата до върха. На 5 май 1972 г. Елена Симеонова, сестра ми Величка и аз тръгнахме за Мусала. По пътя от Боровец нагоре снегът по пътеката беше 30-40 см и вървяхме леко. Скоро ни настигна една голяма група ентусиазирани курсанти, млади хора по къси гащета и гуменки, водени от екскурзовод на име Светла. Това бяха курсанти от Техникума по обществено хранене - Бургас, и идваха от морето, където е много топло, без да подозират какво е времето на Мусала.
към текста >>

По пътя от Боровец нагоре снегът по пътеката беше 30-40 см и вървяхме леко.
Заслонът се явяваше като едно отлично помагало. Там бяхме свободни да четем беседи, да пеем нашите песни, докато в хижата това беше почти невъзможно. Много пъти се налагаше да водя групи приятели от хижата до върха. На 5 май 1972 г. Елена Симеонова, сестра ми Величка и аз тръгнахме за Мусала. По пътя от Боровец нагоре снегът по пътеката беше 30-40 см и вървяхме леко. Скоро ни настигна една голяма група ентусиазирани курсанти, млади хора по къси гащета и гуменки, водени от екскурзовод на име Светла. Това бяха курсанти от Техникума по обществено хранене - Бургас, и идваха от морето, където е много топло, без да подозират какво е времето на Мусала. Отиваха на върха, за да подпечатат туристическите си книжки. Те вървяха бързо и ни задминаха, но скоро снегът увеличи дълбочината си и като минахме Петровотo мостче и тръгнахме пo Голготата, снегът беше над 2 метра u покрил стълбовете и клека. Най-малкото отклонение от пътеката, по която са минавали преди - сега засипана със сняг, сбъркалия веднага пропада до врата в снега.
към текста >>

Най-малкото отклонение от пътеката, по която са минавали преди - сега засипана със сняг, сбъркалия веднага пропада до врата в снега.
По пътя от Боровец нагоре снегът по пътеката беше 30-40 см и вървяхме леко. Скоро ни настигна една голяма група ентусиазирани курсанти, млади хора по къси гащета и гуменки, водени от екскурзовод на име Светла. Това бяха курсанти от Техникума по обществено хранене - Бургас, и идваха от морето, където е много топло, без да подозират какво е времето на Мусала. Отиваха на върха, за да подпечатат туристическите си книжки. Те вървяха бързо и ни задминаха, но скоро снегът увеличи дълбочината си и като минахме Петровотo мостче и тръгнахме пo Голготата, снегът беше над 2 метра u покрил стълбовете и клека. Най-малкото отклонение от пътеката, по която са минавали преди - сега засипана със сняг, сбъркалия веднага пропада до врата в снега. Доста време ни отнемаше, докато го извадим. Много трудни бяха няколко попълни ученици, които постоянно пропадаха в снега. Аз минах отпред и им предложих да очертавам пътеката, като им наредих точно да вървят по моите стъпки. Така по-лесно и безболезнено стигнахме хижа „Мусала". Там починахме и ръководителката Светла дойде при мен и ме помоли да ги заведа до върха на другия ден.
към текста >>

Аз минах отпред и им предложих да очертавам пътеката, като им наредих точно да вървят по моите стъпки.
Отиваха на върха, за да подпечатат туристическите си книжки. Те вървяха бързо и ни задминаха, но скоро снегът увеличи дълбочината си и като минахме Петровотo мостче и тръгнахме пo Голготата, снегът беше над 2 метра u покрил стълбовете и клека. Най-малкото отклонение от пътеката, по която са минавали преди - сега засипана със сняг, сбъркалия веднага пропада до врата в снега. Доста време ни отнемаше, докато го извадим. Много трудни бяха няколко попълни ученици, които постоянно пропадаха в снега. Аз минах отпред и им предложих да очертавам пътеката, като им наредих точно да вървят по моите стъпки. Така по-лесно и безболезнено стигнахме хижа „Мусала". Там починахме и ръководителката Светла дойде при мен и ме помоли да ги заведа до върха на другия ден. Аз й отговорих: Ако времето позволи. Сутринта валеше сняг и гъста мъгла покриваше планината. Пред хижата снегът беше изчистен и за да влезеш в нея, трябваше да слезеш по отвесния сняг от 2 метра, който я обикаляше отвсякъде.
към текста >>

Няколко пъти бургазлиите идваха при мене да тръгнем нагоре.
Там починахме и ръководителката Светла дойде при мен и ме помоли да ги заведа до върха на другия ден. Аз й отговорих: Ако времето позволи. Сутринта валеше сняг и гъста мъгла покриваше планината. Пред хижата снегът беше изчистен и за да влезеш в нея, трябваше да слезеш по отвесния сняг от 2 метра, който я обикаляше отвсякъде. Нагоре снегът беше над 3 метра. Няколко пъти бургазлиите идваха при мене да тръгнем нагоре. Към 10 часа им казаха, че можем да тръгнем и аз, Елена и Величка, без да се обадим на учениците тръгнахме. Когато стигнахме до Палеца, чухме силен вик от хижата - младежите бяха забелязали стъпките ни и веднага бяха тръгнали по тях. Настигнаха ни и заедно продължихме нагоре. Вървяхме мълчаливо, защото снегът на няколко места се разпука и имаше опасност от лавини. Пробивахме път в сняг до гърдите, като постоянно първите се сменяха.
към текста >>

Пробивахме път в сняг до гърдите, като постоянно първите се сменяха.
Няколко пъти бургазлиите идваха при мене да тръгнем нагоре. Към 10 часа им казаха, че можем да тръгнем и аз, Елена и Величка, без да се обадим на учениците тръгнахме. Когато стигнахме до Палеца, чухме силен вик от хижата - младежите бяха забелязали стъпките ни и веднага бяха тръгнали по тях. Настигнаха ни и заедно продължихме нагоре. Вървяхме мълчаливо, защото снегът на няколко места се разпука и имаше опасност от лавини. Пробивахме път в сняг до гърдите, като постоянно първите се сменяха. Това мълчаливо изкачване продължи цели в часа. Когато стигнахме до въжето, извадих от раницата всички чорапи и ръкавици и ги раздадох на учениците, за да се качат по въжето. В 18 часа влязохме в хола на космичната станция, който беше затоплен, пихме чай, подпечатаха книжките си, отпочинахме малко и тръгнахме надолу. Младежите на бегом, за половин час, бяха на хижата. Бяха много доволни, че заедно се качихме на върха и подпечатаха книжките си.
към текста >>

Тръгнахме по зимната пътека, но не можехме да видим стълбовете.
Младежите на бегом, за половин час, бяха на хижата. Бяха много доволни, че заедно се качихме на върха и подпечатаха книжките си. Те научиха един добър урок, че и през пролетта понякога Рила е по-зимна, отколкoтo и през самата зима. Друга година със сестра Елена отидохме на хижата, за да посрещнем на Мусала празника 22 юни. Сутринта 6 3 часа времето беше бурно, със силна виелица и видимост 2 метра. Тръгнахме по зимната пътека, но не можехме да видим стълбовете. Скоро разбрахме, че сме се отклонили наляво по пътеката за Дено и Ситняково. Върнахме се обратно и тръгнахме вдясно по лятната пътека. Стигнахме на Мусала, където мъглата се разпръсна и видяхме слънцето. Времето стана топло и снегът започна да се топи. През 1977 г.
към текста >>

Скоро разбрахме, че сме се отклонили наляво по пътеката за Дено и Ситняково.
Бяха много доволни, че заедно се качихме на върха и подпечатаха книжките си. Те научиха един добър урок, че и през пролетта понякога Рила е по-зимна, отколкoтo и през самата зима. Друга година със сестра Елена отидохме на хижата, за да посрещнем на Мусала празника 22 юни. Сутринта 6 3 часа времето беше бурно, със силна виелица и видимост 2 метра. Тръгнахме по зимната пътека, но не можехме да видим стълбовете. Скоро разбрахме, че сме се отклонили наляво по пътеката за Дено и Ситняково. Върнахме се обратно и тръгнахме вдясно по лятната пътека. Стигнахме на Мусала, където мъглата се разпръсна и видяхме слънцето. Времето стана топло и снегът започна да се топи. През 1977 г. заведох Павел Светозаров на връх Мусала.
към текста >>

Върнахме се обратно и тръгнахме вдясно по лятната пътека.
Те научиха един добър урок, че и през пролетта понякога Рила е по-зимна, отколкoтo и през самата зима. Друга година със сестра Елена отидохме на хижата, за да посрещнем на Мусала празника 22 юни. Сутринта 6 3 часа времето беше бурно, със силна виелица и видимост 2 метра. Тръгнахме по зимната пътека, но не можехме да видим стълбовете. Скоро разбрахме, че сме се отклонили наляво по пътеката за Дено и Ситняково. Върнахме се обратно и тръгнахме вдясно по лятната пътека. Стигнахме на Мусала, където мъглата се разпръсна и видяхме слънцето. Времето стана топло и снегът започна да се топи. През 1977 г. заведох Павел Светозаров на връх Мусала. Тогава той беше на 2 години.
към текста >>

Тогава той се затича нагоре, по лятната пътека, и ние едва го стигнахме и заедно се качихме на върха.
През 1977 г. заведох Павел Светозаров на връх Мусала. Тогава той беше на 2 години. Не искаше да ходи и ние постоянно му давахме фъстъци. Уморени, стигнахме до подножието на Мусала, при въжето. Тогава той се затича нагоре, по лятната пътека, и ние едва го стигнахме и заедно се качихме на върха. Времето беше хубаво, тихо и топло. Друг път на заслона ни хвана силна буря и сутринта със съпругата ми Елена тръгнахме за върха, като оставихме сина ни Павел, Кирил Господинов, Гергана и децата им да спят в заслона. По едно време Павел се събужда, вижда, че ни няма, нахлузва на бос крак обувките и пристигна на наблюдателницата с изстинали крака. Свалихме от нашите чорапи, обухме го и го затоплихме. Една година посетих Мусала за Нова година.
към текста >>

Друг път на заслона ни хвана силна буря и сутринта със съпругата ми Елена тръгнахме за върха, като оставихме сина ни Павел, Кирил Господинов, Гергана и децата им да спят в заслона.
Тогава той беше на 2 години. Не искаше да ходи и ние постоянно му давахме фъстъци. Уморени, стигнахме до подножието на Мусала, при въжето. Тогава той се затича нагоре, по лятната пътека, и ние едва го стигнахме и заедно се качихме на върха. Времето беше хубаво, тихо и топло. Друг път на заслона ни хвана силна буря и сутринта със съпругата ми Елена тръгнахме за върха, като оставихме сина ни Павел, Кирил Господинов, Гергана и децата им да спят в заслона. По едно време Павел се събужда, вижда, че ни няма, нахлузва на бос крак обувките и пристигна на наблюдателницата с изстинали крака. Свалихме от нашите чорапи, обухме го и го затоплихме. Една година посетих Мусала за Нова година. Хижата беше пълна с хора и до късно пяха и се веселиха. Аз не издържах, станах и тръгнах за върха.
към текста >>

Следобед с Елена тръгнахме пo пътеката за Ситняково, понеже там работеше лифтът.
През 1974 г. със сестра Елена посетихме връх Мусала. Преспахме на хижата и сутринта посрещнахме изгрева. Закусихме, починахме и се върнахме на хижата, за да слизаме надолу. Там заварихме двама овчари, донесли мляко на хижарката, които се оплакаха, че мечка стървница изяла няколко от агнетата им. Следобед с Елена тръгнахме пo пътеката за Ситняково, понеже там работеше лифтът. Минахме по пътеката край Дено, завихме покрай Чадър тепе и някъде по средата от северната страна на върха срещнахме една голяма мечка на 30-40 метра от нас. Елена беше бременна с Павел и аз, за да не се уплаши, й казах: „Еленке, един кон се е заблудил в планината." А тя ми отговори: „Това не е никакъв кон, а една голяма мечка." Мечката ни забеляза и веднага зави надясно по баира, като чупеше клека. Пътят беше свободен и ние продължихме надолу, към Боровец. Понеже Елена не се уплаши от мечката, Павел, като порасна, стана много безстрашен. Бяхме отишли на село при едни познати, които имали много лошо куче и само чорбаджията смеел да ходи при него.
към текста >>

Минахме по пътеката край Дено, завихме покрай Чадър тепе и някъде по средата от северната страна на върха срещнахме една голяма мечка на 30-40 метра от нас.
със сестра Елена посетихме връх Мусала. Преспахме на хижата и сутринта посрещнахме изгрева. Закусихме, починахме и се върнахме на хижата, за да слизаме надолу. Там заварихме двама овчари, донесли мляко на хижарката, които се оплакаха, че мечка стървница изяла няколко от агнетата им. Следобед с Елена тръгнахме пo пътеката за Ситняково, понеже там работеше лифтът. Минахме по пътеката край Дено, завихме покрай Чадър тепе и някъде по средата от северната страна на върха срещнахме една голяма мечка на 30-40 метра от нас. Елена беше бременна с Павел и аз, за да не се уплаши, й казах: „Еленке, един кон се е заблудил в планината." А тя ми отговори: „Това не е никакъв кон, а една голяма мечка." Мечката ни забеляза и веднага зави надясно по баира, като чупеше клека. Пътят беше свободен и ние продължихме надолу, към Боровец. Понеже Елена не се уплаши от мечката, Павел, като порасна, стана много безстрашен. Бяхме отишли на село при едни познати, които имали много лошо куче и само чорбаджията смеел да ходи при него. Ние не знаехме това нещо, а Павел се изплъзна от нас и отишъл до кучето и започнал да го гали.
към текста >>

Пътят беше свободен и ние продължихме надолу, към Боровец.
Закусихме, починахме и се върнахме на хижата, за да слизаме надолу. Там заварихме двама овчари, донесли мляко на хижарката, които се оплакаха, че мечка стървница изяла няколко от агнетата им. Следобед с Елена тръгнахме пo пътеката за Ситняково, понеже там работеше лифтът. Минахме по пътеката край Дено, завихме покрай Чадър тепе и някъде по средата от северната страна на върха срещнахме една голяма мечка на 30-40 метра от нас. Елена беше бременна с Павел и аз, за да не се уплаши, й казах: „Еленке, един кон се е заблудил в планината." А тя ми отговори: „Това не е никакъв кон, а една голяма мечка." Мечката ни забеляза и веднага зави надясно по баира, като чупеше клека. Пътят беше свободен и ние продължихме надолу, към Боровец. Понеже Елена не се уплаши от мечката, Павел, като порасна, стана много безстрашен. Бяхме отишли на село при едни познати, които имали много лошо куче и само чорбаджията смеел да ходи при него. Ние не знаехме това нещо, а Павел се изплъзна от нас и отишъл до кучето и започнал да го гали. Господарят му се ужаси, като видя детето при кучето, но не се случи нищо лошо. Една година се качвахме на Мусала с приятели от Димитровград.
към текста >>

Човек трябва много точно да намира пътеката, по която преди него са минавали хора, за да не пропада.
Господарят му се ужаси, като видя детето при кучето, но не се случи нищо лошо. Една година се качвахме на Мусала с приятели от Димитровград. Когато стигнахме края на въжето, спряхме да починем и отправяхме погледите си към Скакавците. На небето се очертаваше едно голямо бяло знаме, около което имаше същества. При почти всички пролетни изкачвания на Мусала сме имали дълбок сняг, в който сме потъвали. Човек трябва много точно да намира пътеката, по която преди него са минавали хора, за да не пропада. На 1 април 1992 г. отидохме на Мусала с Павел. Аз го предупредих, че ще има силна буря в планината, но той имаше ваканция и искаше сам да отиде. Аз му казах, че може да загине в планината и затова тръгнах с него. Астрологически слънцето приближаваше квадрат с Уран.
към текста >>

Няколко години играхме Паневритмия за 22 март, най-напред при заслона и после 3 пъти на върха Мусала.
Той се съгласи и снегоходът ни закара в задната част на лифтовата станция. Спасителят ме качи в една кабинка, гарирана в страничната линия, влезе и Павел и потеглихме надолу. Когато слязохме от лифта, ни чакаше колата на Планинската спасителна служба, която веднага ни закара на спирката. Качихме се на автобуса и се прибрахме в София. След 2 месеца бях здрав, можех да ходя и отидох на езерата. Няколко години играхме Паневритмия за 22 март, най-напред при заслона и после 3 пъти на върха Мусала. Почти всяка година за Петровден отивахме на Мусала за един ден. Обикновено минавахме по западния гребен, където най- мъчното място за преминаване е Алековият връх. На Мусала отивахме на обяд, прекарвахме там до 15 часа и тръгвахме бързо обратно към лифта. Друг път с Павел минахме през източния венец: Ситняково, Дено, Сфинкса, Иречек - от който има много красив изглед към Мусала, Малка Мусала и връх Мусала. Този път е доста дълъг и труден и по него не може за един ден да отидеш и да се върнеш.
към текста >>

Друг път с Павел минахме през източния венец: Ситняково, Дено, Сфинкса, Иречек - от който има много красив изглед към Мусала, Малка Мусала и връх Мусала.
След 2 месеца бях здрав, можех да ходя и отидох на езерата. Няколко години играхме Паневритмия за 22 март, най-напред при заслона и после 3 пъти на върха Мусала. Почти всяка година за Петровден отивахме на Мусала за един ден. Обикновено минавахме по западния гребен, където най- мъчното място за преминаване е Алековият връх. На Мусала отивахме на обяд, прекарвахме там до 15 часа и тръгвахме бързо обратно към лифта. Друг път с Павел минахме през източния венец: Ситняково, Дено, Сфинкса, Иречек - от който има много красив изглед към Мусала, Малка Мусала и връх Мусала. Този път е доста дълъг и труден и по него не може за един ден да отидеш и да се върнеш. И двата венеца от подковата на Мусала са изпълнени с неземна красота. Те са най-доброто убежище на дивите кози, които постоянно срещаме на стада. Чувства се и присъствието на много възвишени същества, които обитават там. При едно есенно равноденствие - 22 септември, аз тръгнах сам за Мусала.
към текста >>

Този път е доста дълъг и труден и по него не може за един ден да отидеш и да се върнеш.
Няколко години играхме Паневритмия за 22 март, най-напред при заслона и после 3 пъти на върха Мусала. Почти всяка година за Петровден отивахме на Мусала за един ден. Обикновено минавахме по западния гребен, където най- мъчното място за преминаване е Алековият връх. На Мусала отивахме на обяд, прекарвахме там до 15 часа и тръгвахме бързо обратно към лифта. Друг път с Павел минахме през източния венец: Ситняково, Дено, Сфинкса, Иречек - от който има много красив изглед към Мусала, Малка Мусала и връх Мусала. Този път е доста дълъг и труден и по него не може за един ден да отидеш и да се върнеш. И двата венеца от подковата на Мусала са изпълнени с неземна красота. Те са най-доброто убежище на дивите кози, които постоянно срещаме на стада. Чувства се и присъствието на много възвишени същества, които обитават там. При едно есенно равноденствие - 22 септември, аз тръгнах сам за Мусала. Учителя обяснява, че падението на човечеството - на Адам и Ева, е станало в есенното равноденствие, а човекът е създаден в пролетното равноденствие - 22 март, или 9 март по стар стил.
към текста >>

Навсякъде беше наваляло няколко сантиметра пресен сняг и пътеката беше хлъзгава.
Слязохме на заслона, където бяха дошли Кирил, жена му с децата и Емилия Маре- ва. Решихме сутринта рано да се качим на върха. Станах в 4 часа и събудих групата. Предложих на Кичка да не тръгва нагоре, а да остане в заслона да наглежда децата, които спяха. Тя навлече всичките си дрехи, които имаше, и първа тръгна за Мусала. Навсякъде беше наваляло няколко сантиметра пресен сняг и пътеката беше хлъзгава. През нощта Кичка сънувала един сън, който разказала на Маргарита, а тя после го разказа и на мен. Кичка сънувала, че й се падат 1 милион лева от Държавната лотария и с билета отива да ги вземе при една жена, която била облечена цялата в черно. Тя й подала билета, последната го разгледала, написала на него числото 13 и й казала, че нищо не й се пада. Кичка се събудила. Ако знаех това нещо, непременно щях да я оставя в заслона.
към текста >>

Понеже пътят беше хлъзгав, аз и Кирчо останахме най- отзад, че ако някой се подхлъзне, да можем да го хванем и да му помогнем.
През нощта Кичка сънувала един сън, който разказала на Маргарита, а тя после го разказа и на мен. Кичка сънувала, че й се падат 1 милион лева от Държавната лотария и с билета отива да ги вземе при една жена, която била облечена цялата в черно. Тя й подала билета, последната го разгледала, написала на него числото 13 и й казала, че нищо не й се пада. Кичка се събудила. Ако знаех това нещо, непременно щях да я оставя в заслона. Понеже пътят беше хлъзгав, аз и Кирчо останахме най- отзад, че ако някой се подхлъзне, да можем да го хванем и да му помогнем. Вървяхме по лятната пътека и благополучно стигнахме върха. Посрещнахме изгрева на слънцето. След това влязохме в наблюдателницата, където пихме гореща вода. Кирчо и Гергана пожелаха да слезем веднага, за да видят децата си, които бяха останали сами.
към текста >>

Вървяхме по лятната пътека и благополучно стигнахме върха.
Кичка сънувала, че й се падат 1 милион лева от Държавната лотария и с билета отива да ги вземе при една жена, която била облечена цялата в черно. Тя й подала билета, последната го разгледала, написала на него числото 13 и й казала, че нищо не й се пада. Кичка се събудила. Ако знаех това нещо, непременно щях да я оставя в заслона. Понеже пътят беше хлъзгав, аз и Кирчо останахме най- отзад, че ако някой се подхлъзне, да можем да го хванем и да му помогнем. Вървяхме по лятната пътека и благополучно стигнахме върха. Посрещнахме изгрева на слънцето. След това влязохме в наблюдателницата, където пихме гореща вода. Кирчо и Гергана пожелаха да слезем веднага, за да видят децата си, които бяха останали сами. Аз им предложих да изчакаме още малко, за да се стопи снегът, и тогава да тръгнем.
към текста >>

Като минахме Дяволския улей и завихме наляво, където сега има една надгробна плочка, Кичка, вместо да завие по пътеката, наляво пред очите на Гергана продължава направо, хлъзва се и пада на стотина метра, надолу към езерото.
Кирчо и Гергана пожелаха да слезем веднага, за да видят децата си, които бяха останали сами. Аз им предложих да изчакаме още малко, за да се стопи снегът, и тогава да тръгнем. Те не приеха моето предложение и тръгнахме надолу в обратен ред. Отпред вървях аз с Кирчо Господинов, зад нас - Емилия Марева и Гергана с Кичка. Като минахме Дяволския улей и завихме наляво, където сега има една надгробна плочка, Кичка, вместо да завие по пътеката, наляво пред очите на Гергана продължава направо, хлъзва се и пада на стотина метра, надолу към езерото. Слязохме надолу по хоризонтала и отидохме до нея. Обувките й бяха паднали, раницата й - на една страна, а тя си беше заминала. Емилия отиде на върха и съобщи за случая на спасителите от хижата. Те дойдоха бързо при заслона, взехме няколко одеяла и отидохме при Кичка. Обвихме я в одеялата, сложихме я на носилката и я изнесохме на върха, като се сменяхме в носенето.
към текста >>

Една от сестрите, участвала в екскурзията, ми каза, че сме клекнали повече от 100 пъти.
Беше доста студено. Вратата на наблюдателницата беше заключена и ние отидохме на мястото за посрещане на изгреба. На приятелите им стана много студено и започнаха да треперят. Аз се преоблякох и ги накарах да започнем да клякаме. Скоро всички се затоплихме и даже някои се изпотиха. Една от сестрите, участвала в екскурзията, ми каза, че сме клекнали повече от 100 пъти. Понеже въздухът е много чист, когато правим тотални движения с тялото, то поема нечистотиите и усилва кръвообращението ни и ние се затопляме. Под нас се появиха две стада от кози, които тичаха по снега. При друго посещение на връх Мусала през зимата бях сам и един голям козел застана до мен и стоя доста време, докато се молих, без да се плаши. На връщане от върха, под заслона, едно голямо стадо от кози застана над мен до пътеката, и ме гледаше учудено, без да бяга. По това време малко хора посещаваха Мусала.
към текста >>

На връщане от върха, под заслона, едно голямо стадо от кози застана над мен до пътеката, и ме гледаше учудено, без да бяга.
Скоро всички се затоплихме и даже някои се изпотиха. Една от сестрите, участвала в екскурзията, ми каза, че сме клекнали повече от 100 пъти. Понеже въздухът е много чист, когато правим тотални движения с тялото, то поема нечистотиите и усилва кръвообращението ни и ние се затопляме. Под нас се появиха две стада от кози, които тичаха по снега. При друго посещение на връх Мусала през зимата бях сам и един голям козел застана до мен и стоя доста време, докато се молих, без да се плаши. На връщане от върха, под заслона, едно голямо стадо от кози застана над мен до пътеката, и ме гледаше учудено, без да бяга. По това време малко хора посещаваха Мусала. Аз продължих пътя си надолу, а те се качиха към Иречек, където имат най-хубави и естествени условия за своето развитие. За 20 декември 1987 г. тръгнахме за Мусала с Елена, Павел и Соня Иванова. В Боровец се качихме на лифта и бързо стигнахме до хижа „Ястребец".
към текста >>

Аз продължих пътя си надолу, а те се качиха към Иречек, където имат най-хубави и естествени условия за своето развитие.
Понеже въздухът е много чист, когато правим тотални движения с тялото, то поема нечистотиите и усилва кръвообращението ни и ние се затопляме. Под нас се появиха две стада от кози, които тичаха по снега. При друго посещение на връх Мусала през зимата бях сам и един голям козел застана до мен и стоя доста време, докато се молих, без да се плаши. На връщане от върха, под заслона, едно голямо стадо от кози застана над мен до пътеката, и ме гледаше учудено, без да бяга. По това време малко хора посещаваха Мусала. Аз продължих пътя си надолу, а те се качиха към Иречек, където имат най-хубави и естествени условия за своето развитие. За 20 декември 1987 г. тръгнахме за Мусала с Елена, Павел и Соня Иванова. В Боровец се качихме на лифта и бързо стигнахме до хижа „Ястребец". Имаше гъста мъгла и валеше слаб сняг. Освен нас с лифта дойде и хижарката със своя малък син и ние се събрахме и заедно потеглихме по зимния път към хижата.
към текста >>

Освен нас с лифта дойде и хижарката със своя малък син и ние се събрахме и заедно потеглихме по зимния път към хижата.
Аз продължих пътя си надолу, а те се качиха към Иречек, където имат най-хубави и естествени условия за своето развитие. За 20 декември 1987 г. тръгнахме за Мусала с Елена, Павел и Соня Иванова. В Боровец се качихме на лифта и бързо стигнахме до хижа „Ястребец". Имаше гъста мъгла и валеше слаб сняг. Освен нас с лифта дойде и хижарката със своя малък син и ние се събрахме и заедно потеглихме по зимния път към хижата. Бурята се усили и след третия влек видимостта стана до един метър. Водеше ни хижарката, но скоро обърка пътя и аз предложих да водя групата. По интуиция намерих стълбовете и бавно във виелицата, късно следобед се озовахме на дървената хижа. Тя беше пълна с туристи, които стояха прави в приемната. Нямаше места за спане.
към текста >>

Водеше ни хижарката, но скоро обърка пътя и аз предложих да водя групата.
тръгнахме за Мусала с Елена, Павел и Соня Иванова. В Боровец се качихме на лифта и бързо стигнахме до хижа „Ястребец". Имаше гъста мъгла и валеше слаб сняг. Освен нас с лифта дойде и хижарката със своя малък син и ние се събрахме и заедно потеглихме по зимния път към хижата. Бурята се усили и след третия влек видимостта стана до един метър. Водеше ни хижарката, но скоро обърка пътя и аз предложих да водя групата. По интуиция намерих стълбовете и бавно във виелицата, късно следобед се озовахме на дървената хижа. Тя беше пълна с туристи, които стояха прави в приемната. Нямаше места за спане. Хижарката от благодарност към нас, че благополучно стигнахме хижата, ни даде най- топлата стая до печката. Соня взе Павел и стопли премръзналите му ръце, като ги сложи в пазвата си.
към текста >>

Ще се качиш на върха и тогава ще слезеш надолу, за да си отидеш в Димитровград." Той ми отговори, че това е невъзможно, защото пътят е много хлъзгав, времето - ветровито и облачно, и затова изобщо не мисли за върха, а само за слизането си надолу.
Павел, Елена и аз отидохме на заслона при Окото. Там заварихме брат Паньо Балдъров от Димитровград. Беше паднал пресен сняг и беше много хлъзгаво. Брат Паньо беше дошъл с половинки обувки и преспал на заслона, но на сутринта не можал да се качи на върха и мислеше как ще слезе надолу. Аз му казах: „Ти си дошъл да се качиш на Мусала, а не си се качил. Ще се качиш на върха и тогава ще слезеш надолу, за да си отидеш в Димитровград." Той ми отговори, че това е невъзможно, защото пътят е много хлъзгав, времето - ветровито и облачно, и затова изобщо не мисли за върха, а само за слизането си надолу. Казах му, че непременно ще се качи на върха. Ние тримата отидохме на върха и посрещнахме изгрева. Направихме молитва и времето се разведри. Слънцето се усили и започна да топи снега. Казах на брат Паньо да тръгва веднага за върха заедно с Павел.
към текста >>

В Боровец се качихме на лифта и от Ястребец се опитахме да минем по лятната пътека.
Едва се прибрахме в „Еверест" и дъждът започна с още по-голяма сила. Някои, които не побързаха, се намокриха хубаво. Останахме в заслона, изсушихме се и на другия ден се прибрахме. На 20 март 1998 г. (петък), се събрахме една група от 12 души. В Боровец се качихме на лифта и от Ястребец се опитахме да минем по лятната пътека. Оказа се, че снегът е дълбок до гърдите. Веднага се върнахме и тръгнахме по зимния път. Казаха ми, че имаме зелена улица за изкачване нагоре. Когато минахме третия влек и трябваше да се отбием вляво, по пътеката за хижата, ни настигна хижарят с един малък снегоход, натоварен с продукти, и мина пред нас. Той ни направи отлична пътека до хижата.
към текста >>

Веднага се върнахме и тръгнахме по зимния път.
Останахме в заслона, изсушихме се и на другия ден се прибрахме. На 20 март 1998 г. (петък), се събрахме една група от 12 души. В Боровец се качихме на лифта и от Ястребец се опитахме да минем по лятната пътека. Оказа се, че снегът е дълбок до гърдите. Веднага се върнахме и тръгнахме по зимния път. Казаха ми, че имаме зелена улица за изкачване нагоре. Когато минахме третия влек и трябваше да се отбием вляво, по пътеката за хижата, ни настигна хижарят с един малък снегоход, натоварен с продукти, и мина пред нас. Той ни направи отлична пътека до хижата. По време на пътуването на мъгливото небе се появи един особен феномен. Появиха се две еднакво силно светещи слънца, като две големи очи.
към текста >>

Когато минахме третия влек и трябваше да се отбием вляво, по пътеката за хижата, ни настигна хижарят с един малък снегоход, натоварен с продукти, и мина пред нас.
(петък), се събрахме една група от 12 души. В Боровец се качихме на лифта и от Ястребец се опитахме да минем по лятната пътека. Оказа се, че снегът е дълбок до гърдите. Веднага се върнахме и тръгнахме по зимния път. Казаха ми, че имаме зелена улица за изкачване нагоре. Когато минахме третия влек и трябваше да се отбием вляво, по пътеката за хижата, ни настигна хижарят с един малък снегоход, натоварен с продукти, и мина пред нас. Той ни направи отлична пътека до хижата. По време на пътуването на мъгливото небе се появи един особен феномен. Появиха се две еднакво силно светещи слънца, като две големи очи. Тези две слънца ни съпътстваха повече от един час. Всички наблюдавахме това явление и се любувахме на красивата картина, която то представляваше.
към текста >>

Той ни направи отлична пътека до хижата.
В Боровец се качихме на лифта и от Ястребец се опитахме да минем по лятната пътека. Оказа се, че снегът е дълбок до гърдите. Веднага се върнахме и тръгнахме по зимния път. Казаха ми, че имаме зелена улица за изкачване нагоре. Когато минахме третия влек и трябваше да се отбием вляво, по пътеката за хижата, ни настигна хижарят с един малък снегоход, натоварен с продукти, и мина пред нас. Той ни направи отлична пътека до хижата. По време на пътуването на мъгливото небе се появи един особен феномен. Появиха се две еднакво силно светещи слънца, като две големи очи. Тези две слънца ни съпътстваха повече от един час. Всички наблюдавахме това явление и се любувахме на красивата картина, която то представляваше. Като стигнахме до телефонните стълбове, които идваха от левия път по „Голготата" на Илияна Пламенова й става лошо и припаднала.
към текста >>

По време на пътуването на мъгливото небе се появи един особен феномен.
Оказа се, че снегът е дълбок до гърдите. Веднага се върнахме и тръгнахме по зимния път. Казаха ми, че имаме зелена улица за изкачване нагоре. Когато минахме третия влек и трябваше да се отбием вляво, по пътеката за хижата, ни настигна хижарят с един малък снегоход, натоварен с продукти, и мина пред нас. Той ни направи отлична пътека до хижата. По време на пътуването на мъгливото небе се появи един особен феномен. Появиха се две еднакво силно светещи слънца, като две големи очи. Тези две слънца ни съпътстваха повече от един час. Всички наблюдавахме това явление и се любувахме на красивата картина, която то представляваше. Като стигнахме до телефонните стълбове, които идваха от левия път по „Голготата" на Илияна Пламенова й става лошо и припаднала. Аз вървях по-напред от шуменската група с Николай и Албена, разбрах че е станало нещо, свалих раницата си и се върнах назад.
към текста >>

Тези две слънца ни съпътстваха повече от един час.
Казаха ми, че имаме зелена улица за изкачване нагоре. Когато минахме третия влек и трябваше да се отбием вляво, по пътеката за хижата, ни настигна хижарят с един малък снегоход, натоварен с продукти, и мина пред нас. Той ни направи отлична пътека до хижата. По време на пътуването на мъгливото небе се появи един особен феномен. Появиха се две еднакво силно светещи слънца, като две големи очи. Тези две слънца ни съпътстваха повече от един час. Всички наблюдавахме това явление и се любувахме на красивата картина, която то представляваше. Като стигнахме до телефонните стълбове, които идваха от левия път по „Голготата" на Илияна Пламенова й става лошо и припаднала. Аз вървях по-напред от шуменската група с Николай и Албена, разбрах че е станало нещо, свалих раницата си и се върнах назад. Илияна беше просната на снега в безсъзнание. Там беше и нейната приятелка Палмена, която завършваше медицина.
към текста >>

Като стигнахме до телефонните стълбове, които идваха от левия път по „Голготата" на Илияна Пламенова й става лошо и припаднала.
Той ни направи отлична пътека до хижата. По време на пътуването на мъгливото небе се появи един особен феномен. Появиха се две еднакво силно светещи слънца, като две големи очи. Тези две слънца ни съпътстваха повече от един час. Всички наблюдавахме това явление и се любувахме на красивата картина, която то представляваше. Като стигнахме до телефонните стълбове, които идваха от левия път по „Голготата" на Илияна Пламенова й става лошо и припаднала. Аз вървях по-напред от шуменската група с Николай и Албена, разбрах че е станало нещо, свалих раницата си и се върнах назад. Илияна беше просната на снега в безсъзнание. Там беше и нейната приятелка Палмена, която завършваше медицина. Веднага разтрих малкия й мозък на тила, за да предизвикам оросяване на тялото. Тя въздъхна, отвори си очите и стана.
към текста >>

Влязохме в хижа Мусала, пихме чай и тръгнахме нагоре по зимния път през улея.
Тя въздъхна, отвори си очите и стана. Хванах я за лявата ръка да и предам енергия. Приятелите й от Шумен и взеха раницата. Аз си сложих раницата по-горе и я водих до хижата, повече от километър. Пуснах я и й казах, че вече е добре. Влязохме в хижа Мусала, пихме чай и тръгнахме нагоре по зимния път през улея. Снегът беше дълбок, направихме си пътека, изкачихме се и минахме покрай Палеца. Вървях с Албена и Николай. Духаше силен източен вятър, а Абена си изтърва ръкавицата и вятърът я грабна надолу по дълбокия 1 метър сняг. Аз свалих раницата си и тръгнах надолу, за да я взема. На 14.03.1998 г.
към текста >>

Снегът беше дълбок, направихме си пътека, изкачихме се и минахме покрай Палеца.
Хванах я за лявата ръка да и предам енергия. Приятелите й от Шумен и взеха раницата. Аз си сложих раницата по-горе и я водих до хижата, повече от километър. Пуснах я и й казах, че вече е добре. Влязохме в хижа Мусала, пихме чай и тръгнахме нагоре по зимния път през улея. Снегът беше дълбок, направихме си пътека, изкачихме се и минахме покрай Палеца. Вървях с Албена и Николай. Духаше силен източен вятър, а Абена си изтърва ръкавицата и вятърът я грабна надолу по дълбокия 1 метър сняг. Аз свалих раницата си и тръгнах надолу, за да я взема. На 14.03.1998 г. си замина от този свят сестра Мария Маркова, моя много близка приятелка, и точно по това време я погребваха в с. Бояна.
към текста >>

Взех ръкавицата, благодарих на Мария и бавно се върнах на пътеката и я дaдox на Албена, защото много скоро щеше дa й потрябва по въжето.
На 14.03.1998 г. си замина от този свят сестра Мария Маркова, моя много близка приятелка, и точно по това време я погребваха в с. Бояна. Когато стигнах до ръкавицата, вятърът я бухна още по-надолу. Разбрах, че това беше работа на Мария - да ми се обади и казах: „Марио, стига си си играла с мен и задръж ръкавицата! " В това време вятърът се усили още повече, но ръкавицата остана на мястото си като закована. Взех ръкавицата, благодарих на Мария и бавно се върнах на пътеката и я дaдox на Албена, защото много скоро щеше дa й потрябва по въжето. Стигнахме началото на въжето и сложихме котките - температурата беше 27ъС, духаше северен вятър, фирновият сняг по върха се беше превърнал на лед. По средата на въжето ми се скъса каишката на дясната ми котка. Свалих котките и започнах да се катеря без тях. Когато стигнах най-стръмната част от въжето, преди върха, последните 3 кола, се хлъзнах назад, макар че се държах за замръзналото въже и спрях при по-долния кол, като си ударих бедрото. Това беше наказанието, което тъмните сили ми дадоха, задето бях спасил Илияна да не е я задигнат.
към текста >>

Като по-млад никога не съм ползвал котки, но сега въжето беше замръзнало и се плъзгаше - спрях се, огледах се и реших да мина по най-рискования път, по камъните, които се показваха от снега, отляво на въжето.
Стигнахме началото на въжето и сложихме котките - температурата беше 27ъС, духаше северен вятър, фирновият сняг по върха се беше превърнал на лед. По средата на въжето ми се скъса каишката на дясната ми котка. Свалих котките и започнах да се катеря без тях. Когато стигнах най-стръмната част от въжето, преди върха, последните 3 кола, се хлъзнах назад, макар че се държах за замръзналото въже и спрях при по-долния кол, като си ударих бедрото. Това беше наказанието, което тъмните сили ми дадоха, задето бях спасил Илияна да не е я задигнат. Като по-млад никога не съм ползвал котки, но сега въжето беше замръзнало и се плъзгаше - спрях се, огледах се и реших да мина по най-рискования път, по камъните, които се показваха от снега, отляво на въжето. Ако човек се плъзне там, ще хвърчи чак до езерото. Въпреки силната болка, бавно и много внимателно минах по камъните и стъпих на равното. Предупредих следващите ме приятели да внимават. Влязох в метеорологичната станция след 15 часа. Кракът ми беше син от удара.
към текста >>

До вечерта ги смених няколко пъти и синьото от крака изчезна и намаля и болката.
Предупредих следващите ме приятели да внимават. Влязох в метеорологичната станция след 15 часа. Кракът ми беше син от удара. Нямаше оцет и веднага Албена събра от приятелите, които бяха към 50 души, лимони. На филия хляб изстискваше лимони и налагаше синините. До вечерта ги смених няколко пъти и синьото от крака изчезна и намаля и болката. Бурята навън продължаваше, като се яви и гъста мъгла, а температурата с вятъра беше още по-ниска и хапеше лицето. Наближи времето да излезем и посрещнем пролетта - влизането на слънцето в Началото на зодиакалния знак Овен в 21 часа и 55 минути. Приятелите предложиха да посрещнем пролетта вътре в станцията. Аз им казах, че ще изляза вън. Вятърът не шумеше, беше утихнал.
към текста >>

Отпред вървяха десетина младежи, които проправяха път в дълбокия 2 метра сняг.
Нямаше никакъв валеж на сняг. Тази снимка я поискаха от в. „Психо" и я публикуваха с надпис: „Светозар и приятелите му със светлите същества около тях". Албена продължи да лекува крака ми и за 22 март, неделя, денят на слизането ни, кракът ми беше напълно здрав. Сутринта започнахме да слизаме надолу. Отпред вървяха десетина младежи, които проправяха път в дълбокия 2 метра сняг. Пътеката беше дълбока до гърдите. При нас дойде една сестра Парашкева от Пазарджик, на която майка й си заминала преди 10- ина дни, а дъщеря й употребявала опиати и била в кома в болницата, в която скоро си заминала. Беше силно разстроена и с гумени кецове. Взехме я да върви с нас: Албена, Николай, Емилия и аз. Често се плъзгаше и излизаше извън пътеката и пропадаше цялата в снега.
към текста >>

Пътеката беше дълбока до гърдите.
Тази снимка я поискаха от в. „Психо" и я публикуваха с надпис: „Светозар и приятелите му със светлите същества около тях". Албена продължи да лекува крака ми и за 22 март, неделя, денят на слизането ни, кракът ми беше напълно здрав. Сутринта започнахме да слизаме надолу. Отпред вървяха десетина младежи, които проправяха път в дълбокия 2 метра сняг. Пътеката беше дълбока до гърдите. При нас дойде една сестра Парашкева от Пазарджик, на която майка й си заминала преди 10- ина дни, а дъщеря й употребявала опиати и била в кома в болницата, в която скоро си заминала. Беше силно разстроена и с гумени кецове. Взехме я да върви с нас: Албена, Николай, Емилия и аз. Често се плъзгаше и излизаше извън пътеката и пропадаше цялата в снега. Доста трудно я изкарвахме, понеже беше тежка.
към текста >>

Често се плъзгаше и излизаше извън пътеката и пропадаше цялата в снега.
Отпред вървяха десетина младежи, които проправяха път в дълбокия 2 метра сняг. Пътеката беше дълбока до гърдите. При нас дойде една сестра Парашкева от Пазарджик, на която майка й си заминала преди 10- ина дни, а дъщеря й употребявала опиати и била в кома в болницата, в която скоро си заминала. Беше силно разстроена и с гумени кецове. Взехме я да върви с нас: Албена, Николай, Емилия и аз. Често се плъзгаше и излизаше извън пътеката и пропадаше цялата в снега. Доста трудно я изкарвахме, понеже беше тежка. Минахме покрай хижа „Мусала", преоблекохме се и продължихме надолу. Имаше вятър и лифтът не вървеше. Като стигнахме до първия влек, където се отделяме надясно, по лятната пътека за Боровец, Парашкева искаше да отива към лифта, а всичко беше затрупано със сняг и я накарахме за слезем заедно по пътеката за Боровец. Тя ме послуша и продължи с нас и към 16 часа и 30 минути бяхме в Боровец.
към текста >>

Като стигнахме до първия влек, където се отделяме надясно, по лятната пътека за Боровец, Парашкева искаше да отива към лифта, а всичко беше затрупано със сняг и я накарахме за слезем заедно по пътеката за Боровец.
Взехме я да върви с нас: Албена, Николай, Емилия и аз. Често се плъзгаше и излизаше извън пътеката и пропадаше цялата в снега. Доста трудно я изкарвахме, понеже беше тежка. Минахме покрай хижа „Мусала", преоблекохме се и продължихме надолу. Имаше вятър и лифтът не вървеше. Като стигнахме до първия влек, където се отделяме надясно, по лятната пътека за Боровец, Парашкева искаше да отива към лифта, а всичко беше затрупано със сняг и я накарахме за слезем заедно по пътеката за Боровец. Тя ме послуша и продължи с нас и към 16 часа и 30 минути бяхме в Боровец. На спирката при пощата дойде рейс за Пазарджик и Пловдив, Парашкева и Емилия се качиха, а ние се прибрахме с пикапи до София. На 19.03.1999 г., петък, пътувахме пак в група за Мусала. Времето беше слънчево и студено. Зимният път беше добре отъпкан от траката.
към текста >>

На 19.03.1999 г., петък, пътувахме пак в група за Мусала.
Минахме покрай хижа „Мусала", преоблекохме се и продължихме надолу. Имаше вятър и лифтът не вървеше. Като стигнахме до първия влек, където се отделяме надясно, по лятната пътека за Боровец, Парашкева искаше да отива към лифта, а всичко беше затрупано със сняг и я накарахме за слезем заедно по пътеката за Боровец. Тя ме послуша и продължи с нас и към 16 часа и 30 минути бяхме в Боровец. На спирката при пощата дойде рейс за Пазарджик и Пловдив, Парашкева и Емилия се качиха, а ние се прибрахме с пикапи до София. На 19.03.1999 г., петък, пътувахме пак в група за Мусала. Времето беше слънчево и студено. Зимният път беше добре отъпкан от траката. Бях си взел руски големи котки, с които добре преминах въжето, макар че снегът беше станал на лед. След 15 часа се настанихме в метеорологичната станция. Навън вятърът се усили и температурата беше -30°С.
към текста >>

Зимният път беше добре отъпкан от траката.
Като стигнахме до първия влек, където се отделяме надясно, по лятната пътека за Боровец, Парашкева искаше да отива към лифта, а всичко беше затрупано със сняг и я накарахме за слезем заедно по пътеката за Боровец. Тя ме послуша и продължи с нас и към 16 часа и 30 минути бяхме в Боровец. На спирката при пощата дойде рейс за Пазарджик и Пловдив, Парашкева и Емилия се качиха, а ние се прибрахме с пикапи до София. На 19.03.1999 г., петък, пътувахме пак в група за Мусала. Времето беше слънчево и студено. Зимният път беше добре отъпкан от траката. Бях си взел руски големи котки, с които добре преминах въжето, макар че снегът беше станал на лед. След 15 часа се настанихме в метеорологичната станция. Навън вятърът се усили и температурата беше -30°С. По тъмно на върха дойде със ските си моя баджанак Димитър Кутев от Казанлък, замръзнал от бурята. Влезе в кухнята и седна на стол до печката, на която имаше голяма тенджера с гореща вода и цяла нощ пи от нея и дойде в нормално състояние.
към текста >>

Продължихме надолу и вървяхме по пътеката, направена от траката и затъвахме до колене в снега до първия лифт, където преминахме надясно по лятната пътека.
На 21.03.1999 г. посрещнахме пролетта в 3 часа и 46 минути и като се съмна си тръгнахме надолу. Нямаше лифт, понеже духаше силен вятър и имаше мъгла. Стигнахме хижата, където се преоблякохме. Казах на сестрите да се обърнат с лице към стената и така се преоблякоха. Продължихме надолу и вървяхме по пътеката, направена от траката и затъвахме до колене в снега до първия лифт, където преминахме надясно по лятната пътека. - „Голготата". Видимостта беше няколко метра, поради гъстата мъгла. Накарах Валентина да върви напред по права посока в просеката, която започва оттам, снегът беше до гърдите. С нас беше и сестра, на която предната година й замръзнаха ръцете на Мусала. Преминахме направо през клековете, като затъвахме целите в снега.
към текста >>

Казах на сестрата, че аз оттук съм минавал много пъти и познавам добре местността и зная кое зад кое следва.
Преминахме направо през клековете, като затъвахме целите в снега. Най-мъчно измъквахме сестра Емилия. Най-после излязохме от клековете и им казах, че сме над Петрвото мостче и като слезем надолу ще стъпим на него. Сестрата попита: „Къде го виждаш ти този мост, като нищо не се вижда в мъглата? " Казах им да слезем надолу, на запад и попаднахме точно на моста, който беше малко неизправен и липсваха греди, имаше голяма дупка и малко мъчно се минаваше. Казах на сестрата, че аз оттук съм минавал много пъти и познавам добре местността и зная кое зад кое следва. Преминахме моста и слязохме в Боровец. Мина рейса за Пловдив и Емилия се качи на него и си отиде. Нямаше пикапи, а последният рейс за София тръгва от 18 часа от Самоков. Взех такси, което ни откара до рейса и се прибрахме в София. В края на лятото на 1999 г.
към текста >>

Точно от това баирче, откъдето очаквах, се появи Емилия и продължихме пътя си към Безименния връх.
с нея и Емилия отидохме да посрещнем идването на есента на Мусала. Отидохме с пикап до Боровец, с лифта до Ястребец. Решихме да минем по западния венец: по Маркуджиците, Незнайния връх, Алековия, Безименния и Мусала. На Алековия връх Емилия мина наляво по подножието, от изток на Алековия връх, ние с Валентина минахме през стръмния връх и в подножието от южната страна чакахме да дойде Емилия, която беше скоро излезла от болницата и вървеше по-бавно. Аз определих точно от кое място ще дойде Емилия и тръгнах да я посрещна, но с мен дойде и Валентина, понеже я беше страх да остане сама в тази голяма безлюдна планина. Точно от това баирче, откъдето очаквах, се появи Емилия и продължихме пътя си към Безименния връх. Слънцето влизаше в нулевия градус на зодиакалния знак Везни в 14 часа и 31 минути. Изкачихме се с Валентина на Мусала, където имаше десетина наши приятели. Дойде и Емилия и заедно с нея и приятелите посрещнахме есенното равноденствие. Преспахме на станцията и на другия ден (24.09.) посетихме Малка Мусала и на 25, събота се прибрахме в София. Емилия напълно се възстанови от психическото си разстройство.
към текста >>

На 18 март 2000 година отидохме в Боровец, качихме се с лифта до Ястребец и минахме по зимния път до хижата, където пихме чай, преоблякохме се и тръгнахме нагоре.
Слънцето влизаше в нулевия градус на зодиакалния знак Везни в 14 часа и 31 минути. Изкачихме се с Валентина на Мусала, където имаше десетина наши приятели. Дойде и Емилия и заедно с нея и приятелите посрещнахме есенното равноденствие. Преспахме на станцията и на другия ден (24.09.) посетихме Малка Мусала и на 25, събота се прибрахме в София. Емилия напълно се възстанови от психическото си разстройство. На 18 март 2000 година отидохме в Боровец, качихме се с лифта до Ястребец и минахме по зимния път до хижата, където пихме чай, преоблякохме се и тръгнахме нагоре. Валентина правела житен режим и още ядеше жито, започнат при новолуние. Не беше пила достатъчно вода и при Палеца й прилоша и припадна. Разтрих й малкия мозък и постепенно се върна - отвори си очите, въздъхна и стана. Хванах я за ръка, за да й предавам енергия и я водих до заслона „Хималай". Поръчах чай и тя изпи 16 чая един след друг и дойде на себе си напълно.
към текста >>

Тръгнахме по зимния път и стигнахме до хижата следобед, където се преоблякохме и пихме чай.
Преспахме в станцията и на 20 март посрещнахме началото на пролетта - влизането на слънцето в нулевия градус на зодиакалния знак Овен в 10 часа и 35 минути. Нямаше лифт и слязохме пеш до Боровец и се прибрахме успешно в София. На Валентина й направих строга бележка - когато е В пост или режим, да не посещава Мусала. На 15, 16, 17 декември 2000 година посетихме Мусала: Истиян Хлебаров, Елена, Валентина, Емилия и аз. До Боровец отидохме с пикап, а с лифта се отзовахме при хижа Ястребец. Тръгнахме по зимния път и стигнахме до хижата следобед, където се преоблякохме и пихме чай. Продължихме нагоре и след Палеца излезе силен северозападен вятър, падна мъгла и бързо затъмня. След 17 часа беше тъмно, имаше преспи и дълбок сняг и бавно, мъчно стигнахме до заслона „Хималай". Слаба Богу, че вратaтa беше отворена. Влязохме вътре, но беше студено - нямаше я хижарката Величка, която отишла при нейния приятел на атомната станция. Елена и Емилия бяха изостанали в бурята и излязох и им светех с фенера и се събрахме в заслона.
към текста >>

Слязохме надолу до хижата, където починахме малко и продължихме по зимния път.
Легнахме в топлата стая и преспахме. През нощта вятърът поутихна. Сутринта на 17 декември, неделя, тръгнахме обратно, понеже в понеделник лифтът не работеше. Слязохме полека до заслона, в по-слаб вятър. Там беше хижарката Величка, но отказа да ни вземе пари за преспиването, понеже не е била в заслона. Слязохме надолу до хижата, където починахме малко и продължихме по зимния път. Нагоре се изкачвахме бавно, но навреме стигнахме до лифта и слязохме в Боровец. Веднага хванахме пикап, който ни откара до София. На 19.03.2002 г. отидохме с пикап до Боровец. Качихме се на лифта и стигнахме х. „Ястребец".
към текста >>

Минахме по зимния път.
Нагоре се изкачвахме бавно, но навреме стигнахме до лифта и слязохме в Боровец. Веднага хванахме пикап, който ни откара до София. На 19.03.2002 г. отидохме с пикап до Боровец. Качихме се на лифта и стигнахме х. „Ястребец". Минахме по зимния път. Валеше сняг и трудно се ходеше. На хижата спряхме да се преоблечем и пихме чай. Продължихме нагоре и към 17 часа бяхме на върха. Метеоролог беше Огнян, който на другия ден си отивал и го сменя Димитър Кайпаков, синът на Величка. Преспахме и на другия ден дойде Димитър и ни каза веднага да напуснем станцията.
към текста >>

Под Палеца излязохме на пътеката, направена от траката и газехме до колене сняг.
Тръгнахме надолу двайсетина души, като отпред правеха пъртина няколко млади момчета. Имаше слаба видимост в мъглата. При улея между Иречек u Палеца изпуснаха стълбовете и завиха надясно към пропастта. Спрях ги и им показах телефонните стълбове наляво - по тях да вървят. Те едва се виждаха. Под Палеца излязохме на пътеката, направена от траката и газехме до колене сняг. Стигнахме хижата, пихме чай и си починахме. Продължихме слизането надолу по пътеката от траката и при първия влек завихме надясно и тръгнахме по лятната пътека. Слязохме до Боровец и се прибрахме в София с пикап. На 21 юни 2003 г. тръгнахме за Мусала.
към текста >>

Продължихме слизането надолу по пътеката от траката и при първия влек завихме надясно и тръгнахме по лятната пътека.
При улея между Иречек u Палеца изпуснаха стълбовете и завиха надясно към пропастта. Спрях ги и им показах телефонните стълбове наляво - по тях да вървят. Те едва се виждаха. Под Палеца излязохме на пътеката, направена от траката и газехме до колене сняг. Стигнахме хижата, пихме чай и си починахме. Продължихме слизането надолу по пътеката от траката и при първия влек завихме надясно и тръгнахме по лятната пътека. Слязохме до Боровец и се прибрахме в София с пикап. На 21 юни 2003 г. тръгнахме за Мусала. Косьо ни закара до Боровец, качихме се на лифта и стигнахме при хижа Ястребец. Тръгнахме по зимния път и стигнахме до хижата, където се нахранихме и починахме.
към текста >>

Тръгнахме по зимния път и стигнахме до хижата, където се нахранихме и починахме.
Продължихме слизането надолу по пътеката от траката и при първия влек завихме надясно и тръгнахме по лятната пътека. Слязохме до Боровец и се прибрахме в София с пикап. На 21 юни 2003 г. тръгнахме за Мусала. Косьо ни закара до Боровец, качихме се на лифта и стигнахме при хижа Ястребец. Тръгнахме по зимния път и стигнахме до хижата, където се нахранихме и починахме. Тръгнахме нагоре към върха. Красимира и Павел ходеха бавно и по тъмно стигнахме на Мусала, влязохме в метеорологичната станция. Вечерта в 22 часа и 10 минути посрещнахме лятото 6 зимна бурна обстановка. Останахме на върха поради силния вятър и на 22 юни. На другия ден тръгнахме надолу по дълбокия пресен сняг, в който Павел и Красимира често затъваха.
към текста >>

Наложи се да мина отпред и да им правя пътека до хижата, където пристигнахме на обяд.
Тръгнахме нагоре към върха. Красимира и Павел ходеха бавно и по тъмно стигнахме на Мусала, влязохме в метеорологичната станция. Вечерта в 22 часа и 10 минути посрещнахме лятото 6 зимна бурна обстановка. Останахме на върха поради силния вятър и на 22 юни. На другия ден тръгнахме надолу по дълбокия пресен сняг, в който Павел и Красимира често затъваха. Наложи се да мина отпред и да им правя пътека до хижата, където пристигнахме на обяд. Обядвахме, починахме и тръгнахме към лифта по направена пътека. Аз се бях изморил от пътя до хижата и едва вървях. Павел ми взе раницата, Красимира се хвана за него, а аз за нея, и така се движехме бързо към лифта, където стигнахме в 15 часа и 30 минути. Оказа се, че лифтът не работи. Отидохме на хижа Ястребец, където ни настаниха в голяма стая с легла, тоалетна и баня.
към текста >>

Обядвахме, починахме и тръгнахме към лифта по направена пътека.
Красимира и Павел ходеха бавно и по тъмно стигнахме на Мусала, влязохме в метеорологичната станция. Вечерта в 22 часа и 10 минути посрещнахме лятото 6 зимна бурна обстановка. Останахме на върха поради силния вятър и на 22 юни. На другия ден тръгнахме надолу по дълбокия пресен сняг, в който Павел и Красимира често затъваха. Наложи се да мина отпред и да им правя пътека до хижата, където пристигнахме на обяд. Обядвахме, починахме и тръгнахме към лифта по направена пътека. Аз се бях изморил от пътя до хижата и едва вървях. Павел ми взе раницата, Красимира се хвана за него, а аз за нея, и така се движехме бързо към лифта, където стигнахме в 15 часа и 30 минути. Оказа се, че лифтът не работи. Отидохме на хижа Ястребец, където ни настаниха в голяма стая с легла, тоалетна и баня. През цялата нощ духаше силен вятър, а на сутринта утихна и лифтът тръгна.
към текста >>

Аз се бях изморил от пътя до хижата и едва вървях.
Вечерта в 22 часа и 10 минути посрещнахме лятото 6 зимна бурна обстановка. Останахме на върха поради силния вятър и на 22 юни. На другия ден тръгнахме надолу по дълбокия пресен сняг, в който Павел и Красимира често затъваха. Наложи се да мина отпред и да им правя пътека до хижата, където пристигнахме на обяд. Обядвахме, починахме и тръгнахме към лифта по направена пътека. Аз се бях изморил от пътя до хижата и едва вървях. Павел ми взе раницата, Красимира се хвана за него, а аз за нея, и така се движехме бързо към лифта, където стигнахме в 15 часа и 30 минути. Оказа се, че лифтът не работи. Отидохме на хижа Ястребец, където ни настаниха в голяма стая с легла, тоалетна и баня. През цялата нощ духаше силен вятър, а на сутринта утихна и лифтът тръгна. Слязохме до Боровец и оттам с колата в София.
към текста >>

Небето беше облачно, качихме се на лифта до хижа Ястребец и тръгнахме по лятната пътека за хижа Мусала.
Отидохме на хижа Ястребец, където ни настаниха в голяма стая с легла, тоалетна и баня. През цялата нощ духаше силен вятър, а на сутринта утихна и лифтът тръгна. Слязохме до Боровец и оттам с колата в София. На 9 август 2003 г., събота, след големи дъждове в София и по планините, тръгнахме за Мусала голяма група: сестра ми Величка, мъжът й Истиян, Костадин, Любомир, Павел, Еленка, Росица Янчева, Христина Точева, Красимира, Емилия и аз. Стигнахме Боровец с пикап и колата на Косьо. Небето беше облачно, качихме се на лифта до хижа Ястребец и тръгнахме по лятната пътека за хижа Мусала. Срещнахме група от хора, които се намокрили предишния ден и бързаха да слязат и се изсушат. Казаха ни: „Вчера тук беше ад. Изливаше се дъжд сякаш с кофи се изсипваше." Наистина по пътя имаше дълбоко изровени корита на текла вода. Времето се разясни и стана слънчево. На запад, север и изток светнаха гръмотевици и валеше дъжд.
към текста >>

Изливаше се дъжд сякаш с кофи се изсипваше." Наистина по пътя имаше дълбоко изровени корита на текла вода.
На 9 август 2003 г., събота, след големи дъждове в София и по планините, тръгнахме за Мусала голяма група: сестра ми Величка, мъжът й Истиян, Костадин, Любомир, Павел, Еленка, Росица Янчева, Христина Точева, Красимира, Емилия и аз. Стигнахме Боровец с пикап и колата на Косьо. Небето беше облачно, качихме се на лифта до хижа Ястребец и тръгнахме по лятната пътека за хижа Мусала. Срещнахме група от хора, които се намокрили предишния ден и бързаха да слязат и се изсушат. Казаха ни: „Вчера тук беше ад. Изливаше се дъжд сякаш с кофи се изсипваше." Наистина по пътя имаше дълбоко изровени корита на текла вода. Времето се разясни и стана слънчево. На запад, север и изток светнаха гръмотевици и валеше дъжд. Вървяхме бавно, огрени от топлото слънце. На хижата пихме чай и Христина Точева остана на ная. Ние продължихме нагоре и следобед бяхме в метеорологичната станция, посрещнати от метеоролога Георги.
към текста >>

На хижата дъщерите на Христина й се обадиха няколко пъти и я питат: „Какво правиш мамо, в този дъжд на Рила?
Времето се разясни и стана слънчево. На запад, север и изток светнаха гръмотевици и валеше дъжд. Вървяхме бавно, огрени от топлото слънце. На хижата пихме чай и Христина Точева остана на ная. Ние продължихме нагоре и следобед бяхме в метеорологичната станция, посрещнати от метеоролога Георги. На хижата дъщерите на Христина й се обадиха няколко пъти и я питат: „Какво правиш мамо, в този дъжд на Рила? " Тя им отговорила, че не вали никакъв дъжд, а времето е само слънчево. Докато бяхме на Мусала не валя никакъв дъжд и имахме хубави изгреви на слънцето. Росица Янчева ми каза, че обича много вятъра и е хубаво, ако ни подуха. Отговорих й, че това е много лесно и ще имаме вятър. На другия ден, 12 август, задуха силен западен вятър до 40 метра в секунда.
към текста >>

Минахме покрай заслона и продължихме към хижата, където се нахранихме, починахме и продължихме по лятната пътека към лифта.
Излизахме вечер и гледахме красивото звездно небе. Навсякъде святкаха светкавици - на запад, юг, изток и север, където по ниско от нас валеше дъжд. Решихме да си слезем на 16 август, събота. Казах им, че вятърът ще утихне, докато слизаме. Утихна докато минахме до завоя към улея и пак продължи да духа силно. Минахме покрай заслона и продължихме към хижата, където се нахранихме, починахме и продължихме по лятната пътека към лифта. Слязохме до Боровец и благополучно се прибрахме в София. На хижата към нас се присъедини Христина Точева. На 19 март 2004 г. отидохме до Боровец групата: Павел, Красимира, Емилия и аз. Качихме се на лифта, стихнахме х.
към текста >>

Ястребец и тръгнахме нагоре по зимния път.
Слязохме до Боровец и благополучно се прибрахме в София. На хижата към нас се присъедини Христина Точева. На 19 март 2004 г. отидохме до Боровец групата: Павел, Красимира, Емилия и аз. Качихме се на лифта, стихнахме х. Ястребец и тръгнахме нагоре по зимния път. Спряхме на хижата, обядвахме и продължихме нагоре. Павел и Красимира вървяха бавно и трудно стигнахме до върха. По въжето снегът беше заледен, а и въжето замръзнало. По тъмно влязохме в метеорологичната станция. Метеоролог беше нашият приятел Георги, който ни настани в голямата стая.
към текста >>

Ястребец и по лятната пътека се отправихме към х. Мусала.
Бяхме сестра ми Величка, Истиян, Костадин, Дарина, Снежина, Любомир, Емилия, Павел, Еленка и аз. Като стигнахме Боровец видяхме, че около лифта има много хора. Оказа се, че на този ден е празникът на Рила и Мусала. Взехме веднага билети и бързо се качихме на лифта. Слязохме при х. Ястребец и по лятната пътека се отправихме към х. Мусала. Там имаше много хора. Пееше голям хор планински песни. Беше и Симеон Сакскобурггодски. Чая го раздаваха безплатно. Сестра ми и зет ми имаха високо кръвно и ходеха по-бавно, особено сестра ми, с която вървях аз.
към текста >>

От летището ги закарахме у нас, където ги разтрих и ги накарах да се изкъпят, за да им олекне от пътуването.
На 15 август, неделя, си тръгнахме надолу, покрай заслона. Спряхме на хижата за почивка и малка закуска. Към 13 часа се качихме на лифта, след което с колите благополучно се прибрахме в София. На 5 август 2005 г. сестра ми и зет ми дойдоха от Франция със самолет. От летището ги закарахме у нас, където ги разтрих и ги накарах да се изкъпят, за да им олекне от пътуването. Обядвахме и Павел ги закара в дома на Косьо, където те отсядаха. На другия ден отиват на преглед при лекар за високото им кръвно. Той им казал: „С това кръвно вие трябва да сте си заминали пред 10 години: 240/180. Няма да ходите никъде на високо, защото може да получите инфаркт." Аз им казах, че на 8 август, понеделник, ще се качим на Мусала. С Павел купихме продукти за цялата група, които наслагахме в раница около 40 килограма.
към текста >>

По лятната пътека стигнахме бавно до х. Мусала.
На другия ден отиват на преглед при лекар за високото им кръвно. Той им казал: „С това кръвно вие трябва да сте си заминали пред 10 години: 240/180. Няма да ходите никъде на високо, защото може да получите инфаркт." Аз им казах, че на 8 август, понеделник, ще се качим на Мусала. С Павел купихме продукти за цялата група, които наслагахме в раница около 40 килограма. С двете коли отидохме до Боровец, качихме се на лифта и отидохме на х. Ястребец. По лятната пътека стигнахме бавно до х. Мусала. Там пихме чай, починахме и продължихме надясно от езерото. Аз вървях със сестра ми Величка, понеже имаше високо кръвно и често почивахме, щом тя пожелаеше. Другите: Елена, Павел, Дарина, Снежана, Любомир, Костадин, Емилия и Истиян вървяха напред. С Величка качихме Палеца и при почивката забелязах, че е забравила някъде шапката си. Връща се назад и я вижда долу, до пътеката.
към текста >>

Връща се назад и я вижда долу, до пътеката.
По лятната пътека стигнахме бавно до х. Мусала. Там пихме чай, починахме и продължихме надясно от езерото. Аз вървях със сестра ми Величка, понеже имаше високо кръвно и често почивахме, щом тя пожелаеше. Другите: Елена, Павел, Дарина, Снежана, Любомир, Костадин, Емилия и Истиян вървяха напред. С Величка качихме Палеца и при почивката забелязах, че е забравила някъде шапката си. Връща се назад и я вижда долу, до пътеката. Слиза, взима я и идва пак при мене. Тръгваме и бавно стигаме до .Хималай". Оставих раницата си и слязохме няколко души да помогнем на Павел, който трябваше да се връща и вечерта да отиде на работа. Емилия, освен раницата си, беше взела u кофа с 12 килограма домати. Разпределихме багажа на Павел на четири и той си тръгна надолу.
към текста >>

След третия влек падна мъгла и ние се отклонихме надясно по утъпканата от траката пътека.
От София тръгнахме сутринта с кола на 19 март и в Боровец бяхме към 9 часа. Качихме се с Емилия Марева на лифта и в 9.30 часа бяхме на х. Ястребец. Там духаше слаб вятър и околните върхове бяха скрити от мъгла. Слънцето се показа за малко и пак се скри в облаците. Ние тръгнахме надолу покрай влековете. След третия влек падна мъгла и ние се отклонихме надясно по утъпканата от траката пътека. Започнахме да се изкачваме нагоре по стръмнината и попитахме един скиор, който се спускаше отгоре - откъде идва, от хижата ли? „Не"- отговори той - от въжената линия.." В това време се разясни мъглата над нас и видяхме, че сме стигнали доста нагоре, под лятната пътека за хижата. Спряхме, обърнахме се наляво и се опитахме да минем направо за хижата, но бързо загазихме в дълбокия сняг. В това време друг скиор се спусна надолу на десетина метра зад нас. И аз предложих на Емилия да се върнем назад и да минем по следите на ските, които отиваха направо надолу.
към текста >>

„Не"- отговори той - от въжената линия.." В това време се разясни мъглата над нас и видяхме, че сме стигнали доста нагоре, под лятната пътека за хижата.
Там духаше слаб вятър и околните върхове бяха скрити от мъгла. Слънцето се показа за малко и пак се скри в облаците. Ние тръгнахме надолу покрай влековете. След третия влек падна мъгла и ние се отклонихме надясно по утъпканата от траката пътека. Започнахме да се изкачваме нагоре по стръмнината и попитахме един скиор, който се спускаше отгоре - откъде идва, от хижата ли? „Не"- отговори той - от въжената линия.." В това време се разясни мъглата над нас и видяхме, че сме стигнали доста нагоре, под лятната пътека за хижата. Спряхме, обърнахме се наляво и се опитахме да минем направо за хижата, но бързо загазихме в дълбокия сняг. В това време друг скиор се спусна надолу на десетина метра зад нас. И аз предложих на Емилия да се върнем назад и да минем по следите на ските, които отиваха направо надолу. По следите на ските ние малко затъвахме в снега и скоро стигнахме на пътя, утъпкан от траката за хижата. Двама души бяха направили стъпки по заснежения път на траката.
към текста >>

По следите на ските ние малко затъвахме в снега и скоро стигнахме на пътя, утъпкан от траката за хижата.
Започнахме да се изкачваме нагоре по стръмнината и попитахме един скиор, който се спускаше отгоре - откъде идва, от хижата ли? „Не"- отговори той - от въжената линия.." В това време се разясни мъглата над нас и видяхме, че сме стигнали доста нагоре, под лятната пътека за хижата. Спряхме, обърнахме се наляво и се опитахме да минем направо за хижата, но бързо загазихме в дълбокия сняг. В това време друг скиор се спусна надолу на десетина метра зад нас. И аз предложих на Емилия да се върнем назад и да минем по следите на ските, които отиваха направо надолу. По следите на ските ние малко затъвахме в снега и скоро стигнахме на пътя, утъпкан от траката за хижата. Двама души бяха направили стъпки по заснежения път на траката. Понеже нямаше утъпкана хубава пътека, ние решихме да останем на хижата и там за преспим. В 13 часа бяхме на хижата. В приемната беше запалена печката, а и нямаше хора. Ние се преоблякохме, простряхме дрехите на въжетата над печката да изсъхнат.
към текста >>

Двама души бяха направили стъпки по заснежения път на траката.
„Не"- отговори той - от въжената линия.." В това време се разясни мъглата над нас и видяхме, че сме стигнали доста нагоре, под лятната пътека за хижата. Спряхме, обърнахме се наляво и се опитахме да минем направо за хижата, но бързо загазихме в дълбокия сняг. В това време друг скиор се спусна надолу на десетина метра зад нас. И аз предложих на Емилия да се върнем назад и да минем по следите на ските, които отиваха направо надолу. По следите на ските ние малко затъвахме в снега и скоро стигнахме на пътя, утъпкан от траката за хижата. Двама души бяха направили стъпки по заснежения път на траката. Понеже нямаше утъпкана хубава пътека, ние решихме да останем на хижата и там за преспим. В 13 часа бяхме на хижата. В приемната беше запалена печката, а и нямаше хора. Ние се преоблякохме, простряхме дрехите на въжетата над печката да изсъхнат. След това се наобядвахме добре.
към текста >>

Понеже нямаше утъпкана хубава пътека, ние решихме да останем на хижата и там за преспим.
Спряхме, обърнахме се наляво и се опитахме да минем направо за хижата, но бързо загазихме в дълбокия сняг. В това време друг скиор се спусна надолу на десетина метра зад нас. И аз предложих на Емилия да се върнем назад и да минем по следите на ските, които отиваха направо надолу. По следите на ските ние малко затъвахме в снега и скоро стигнахме на пътя, утъпкан от траката за хижата. Двама души бяха направили стъпки по заснежения път на траката. Понеже нямаше утъпкана хубава пътека, ние решихме да останем на хижата и там за преспим. В 13 часа бяхме на хижата. В приемната беше запалена печката, а и нямаше хора. Ние се преоблякохме, простряхме дрехите на въжетата над печката да изсъхнат. След това се наобядвахме добре. Говорих с хижаря Марио, дали ще е удобно да спим в хижата.
към текста >>

Ние променихме плана си и решихме да вървим по пътя след тях.
След това се наобядвахме добре. Говорих с хижаря Марио, дали ще е удобно да спим в хижата. Той ми отговори, че за нас винаги има място в хижата, но-скоро очаква да дойдат две групи по 40 души, едната от Стара Загора, а другата от Варна. Скоро групата от Стара Загора дойде и запълни приемната. Разговарях с тях и те ми казаха, че веднага ще тръгнат за заслона Хималай. Ние променихме плана си и решихме да вървим по пътя след тях. Обаче те тръгнаха през езерото на запад по лятната пътека нагоре и затънаха 6 дълбокия сняг. Аз ги извиках да се върнат обратно и да тръгнат по стълбовете, за да не се изгубим в гъстата мъгла, която падна. Групата доста бързо пресече езерото и тръгна по зимния път. Ние поехме след тях и към 18 часа пристигнахме на заслона Хималай. Говорих с отговорника на заслона, Димитър, да преспиме там, предплатих му и той ми каза да се качим горе и да легнем където намерим място.
към текста >>

Обаче те тръгнаха през езерото на запад по лятната пътека нагоре и затънаха 6 дълбокия сняг.
Говорих с хижаря Марио, дали ще е удобно да спим в хижата. Той ми отговори, че за нас винаги има място в хижата, но-скоро очаква да дойдат две групи по 40 души, едната от Стара Загора, а другата от Варна. Скоро групата от Стара Загора дойде и запълни приемната. Разговарях с тях и те ми казаха, че веднага ще тръгнат за заслона Хималай. Ние променихме плана си и решихме да вървим по пътя след тях. Обаче те тръгнаха през езерото на запад по лятната пътека нагоре и затънаха 6 дълбокия сняг. Аз ги извиках да се върнат обратно и да тръгнат по стълбовете, за да не се изгубим в гъстата мъгла, която падна. Групата доста бързо пресече езерото и тръгна по зимния път. Ние поехме след тях и към 18 часа пристигнахме на заслона Хималай. Говорих с отговорника на заслона, Димитър, да преспиме там, предплатих му и той ми каза да се качим горе и да легнем където намерим място. Ние се настанихме добре, изсушихме чорапите си на двете електрически печки и си легнахме.
към текста >>

Групата доста бързо пресече езерото и тръгна по зимния път.
Скоро групата от Стара Загора дойде и запълни приемната. Разговарях с тях и те ми казаха, че веднага ще тръгнат за заслона Хималай. Ние променихме плана си и решихме да вървим по пътя след тях. Обаче те тръгнаха през езерото на запад по лятната пътека нагоре и затънаха 6 дълбокия сняг. Аз ги извиках да се върнат обратно и да тръгнат по стълбовете, за да не се изгубим в гъстата мъгла, която падна. Групата доста бързо пресече езерото и тръгна по зимния път. Ние поехме след тях и към 18 часа пристигнахме на заслона Хималай. Говорих с отговорника на заслона, Димитър, да преспиме там, предплатих му и той ми каза да се качим горе и да легнем където намерим място. Ние се настанихме добре, изсушихме чорапите си на двете електрически печки и си легнахме. Лошото беше, че тези бърборковци от Стара Загора говориха до един часа през ношта и аз не можах да спя. Сутринта по време на изгрева на слънцето имаше мъгла със снеговалеж и студен северен вятър.
към текста >>

Тогава Ангелина и Емилия тръгнаха по пътеката, понеже нямаше и лифт.
Аз бях прекарал повече от 2 часа в снега и дрехите ми бяха напълно мокри. Преоблякоха ми мокрите дрехи и чорапи. Групата от Георги, Благой Митрев, Пепа веднага тръгнаха надолу, за да могат да ме вземат от ПСС и да ме закарат в София. При мен останаха Емилия, Ангелина и Митко. Скоро от върха се обади Жоро, че ще дойдат с моторна шейна да ме вземат, понеже е по-евтино от траката. Тогава Ангелина и Емилия тръгнаха по пътеката, понеже нямаше и лифт. Скоро за мен дойде моторна шейна, карана от началника на ПСС Петър Терзийски. Заведоха ме до шейната и ме качиха на еня. Началникът караше бавно и внимателно шейната, защото имаше много стръмни места и големи наклони вляво и дясно. Настигнахме Емилия и Ангелина и аз им казах да тръгнат веднага по пътя на траката, който е по-равен и утъпкан, и по-лесно се слиза. При втория влек долу, където се минава вдясно по лятната пътека, чакаше едни спасител.
към текста >>

Настигнахме Емилия и Ангелина и аз им казах да тръгнат веднага по пътя на траката, който е по-равен и утъпкан, и по-лесно се слиза.
Скоро от върха се обади Жоро, че ще дойдат с моторна шейна да ме вземат, понеже е по-евтино от траката. Тогава Ангелина и Емилия тръгнаха по пътеката, понеже нямаше и лифт. Скоро за мен дойде моторна шейна, карана от началника на ПСС Петър Терзийски. Заведоха ме до шейната и ме качиха на еня. Началникът караше бавно и внимателно шейната, защото имаше много стръмни места и големи наклони вляво и дясно. Настигнахме Емилия и Ангелина и аз им казах да тръгнат веднага по пътя на траката, който е по-равен и утъпкан, и по-лесно се слиза. При втория влек долу, където се минава вдясно по лятната пътека, чакаше едни спасител. Пепо слезе от шейната, тури си ските и се спусна надолу, като накара спасителя да управлява шейната. Настигнахме нашите приятели при третия мост, накарах момчето да спре и се разбрахме, че те ще дойдат да ме вземат с колата от сградата на ПСС. Стигнахме шосето при Царска Бистрица и момчето прекара шейната от дясната страна на пътя, зави надясно по един снежен път и стигнахме ски влек, покрай който стигнахме до сградата на ПСС. Настаниха ме да седна на едно хубаво канапе.
към текста >>

При втория влек долу, където се минава вдясно по лятната пътека, чакаше едни спасител.
Тогава Ангелина и Емилия тръгнаха по пътеката, понеже нямаше и лифт. Скоро за мен дойде моторна шейна, карана от началника на ПСС Петър Терзийски. Заведоха ме до шейната и ме качиха на еня. Началникът караше бавно и внимателно шейната, защото имаше много стръмни места и големи наклони вляво и дясно. Настигнахме Емилия и Ангелина и аз им казах да тръгнат веднага по пътя на траката, който е по-равен и утъпкан, и по-лесно се слиза. При втория влек долу, където се минава вдясно по лятната пътека, чакаше едни спасител. Пепо слезе от шейната, тури си ските и се спусна надолу, като накара спасителя да управлява шейната. Настигнахме нашите приятели при третия мост, накарах момчето да спре и се разбрахме, че те ще дойдат да ме вземат с колата от сградата на ПСС. Стигнахме шосето при Царска Бистрица и момчето прекара шейната от дясната страна на пътя, зави надясно по един снежен път и стигнахме ски влек, покрай който стигнахме до сградата на ПСС. Настаниха ме да седна на едно хубаво канапе. Всички спасители ме познават и ме поздравиха.
към текста >>

Стигнахме шосето при Царска Бистрица и момчето прекара шейната от дясната страна на пътя, зави надясно по един снежен път и стигнахме ски влек, покрай който стигнахме до сградата на ПСС.
Началникът караше бавно и внимателно шейната, защото имаше много стръмни места и големи наклони вляво и дясно. Настигнахме Емилия и Ангелина и аз им казах да тръгнат веднага по пътя на траката, който е по-равен и утъпкан, и по-лесно се слиза. При втория влек долу, където се минава вдясно по лятната пътека, чакаше едни спасител. Пепо слезе от шейната, тури си ските и се спусна надолу, като накара спасителя да управлява шейната. Настигнахме нашите приятели при третия мост, накарах момчето да спре и се разбрахме, че те ще дойдат да ме вземат с колата от сградата на ПСС. Стигнахме шосето при Царска Бистрица и момчето прекара шейната от дясната страна на пътя, зави надясно по един снежен път и стигнахме ски влек, покрай който стигнахме до сградата на ПСС. Настаниха ме да седна на едно хубаво канапе. Всички спасители ме познават и ме поздравиха. Пепо ми каза, че трябва да платя за консумативите на машината, за нафтата, която е изгоряла по пътя от Месала до Боровец. Каза ми, че ще ми вземе най-малката такса 82 лв. и да ги събера от приятелите си.
към текста >>

Пепо ми каза, че трябва да платя за консумативите на машината, за нафтата, която е изгоряла по пътя от Месала до Боровец.
Пепо слезе от шейната, тури си ските и се спусна надолу, като накара спасителя да управлява шейната. Настигнахме нашите приятели при третия мост, накарах момчето да спре и се разбрахме, че те ще дойдат да ме вземат с колата от сградата на ПСС. Стигнахме шосето при Царска Бистрица и момчето прекара шейната от дясната страна на пътя, зави надясно по един снежен път и стигнахме ски влек, покрай който стигнахме до сградата на ПСС. Настаниха ме да седна на едно хубаво канапе. Всички спасители ме познават и ме поздравиха. Пепо ми каза, че трябва да платя за консумативите на машината, за нафтата, която е изгоряла по пътя от Месала до Боровец. Каза ми, че ще ми вземе най-малката такса 82 лв. и да ги събера от приятелите си. Аз имах толкова пари и платих сумата, за която ми издадоха фактура. В това време дойде колата на Пепа, в която ме качиха и ме закараха в София, в Пирогов. В болницата останахме заедно с Благой Митрев.
към текста >>

43. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Тук духат често пъти ветрове, главно западни, а през пролетта - и силни южни.
Текат рекички, отвеждащи водите от горните езера в по-долните. Езерата са красивите сини очи на планината. Същевременно те са и пулсът на времето и метеорологичните условия в планината. Щом те са спокойни - нямат вълни - и планината е спокойна и в бистрите им води се оглеждат околните височини и синьото небе. И най-слабият вятър нарушава спокойствието на езерата. Тук духат често пъти ветрове, главно западни, а през пролетта - и силни южни. На тази височина много често се сменят посоките на ветровете и когато човек забележи това нещо, трябва да се подготви за някаква депресия: дъждовна, гръмотевична или снежна. Всичко в планината говори и ние сме длъжни да знаем и разбираме езика й - езика на природата. Местността Седемте езера, както е красива през лятото, така е неповторима и зимно време. Зимата тук гостува повече от 6 месеца. Тогава всичко е покрито с дебел сняг и езерата мъчно се различават от общия ландшафт.
към текста >>

Всеки, който веднъж е минал през този земен рай, желае и втори път да го посети.
Когато Ганка Бончева беше хижарка на х. „Седемте езера", няколко души - Гита Стратева, Ярмила Менцелова, аз и др., я посетихме през май. Сутринта рано по твърдия сняг минахме покрай Седемте езера и от връх Дамга отидохме на Мальовица и следобед се върнахме пак на хижата. По време на късото лято човек може най-добре да се наслади на красотите на този феномен на природата. Тяхната омайна гледка, чистота и красота оставят в душата на всеки посетител дълбоки следи. Всеки, който веднъж е минал през този земен рай, желае и втори път да го посети. Ние цяла година носим спомените си от хубавите си преживявания там и с нетърпение чакаме времето, за да направим ново посещение на съществата. Всичко на Седемте езера е специфично, своеобразно, неповторимо и говори със своя разбираем език за величието на нашия Творец и милионите светли същества, които са участвали в изграждането на този неръкотворен дом за учене и възпитание на хората. Учителя, който не е посещавал с физическото си тяло тези места, отлично ги познава. След многобройните излети до връх Мусала през 1928 г. той изпраща една малка група, ръководена от брат Симеон Симеонов, да разгледа и проучи условията за отиване и лагеруване на братята и сестрите по тези места.
към текста >>

Пътят нагоре е мъчно проходим и доста трудно се достига до Едигьол от Сапарева баня по стръмната Валявица.
След многобройните излети до връх Мусала през 1928 г. той изпраща една малка група, ръководена от брат Симеон Симеонов, да разгледа и проучи условията за отиване и лагеруване на братята и сестрите по тези места. Групата отива нагоре през Сапарева баня, едновременно с нея отива и друга, по-малка, с братята Митко Костов, Крум Въжаров и Славчо Печеников. След 10-ина дена и двете групи се завръщат на Изгрева u с възторг u вдъхновение разказват за невижданите красоти и хубавите условия, които има около първото и второто езеро за лагеруване. По това време почти никой не посещава езерата, а овчарите са пасели стадата си по ниските поляни. Пътят нагоре е мъчно проходим и доста трудно се достига до Едигьол от Сапарева баня по стръмната Валявица. През 1929 г. Учителя организира и провежда първото посещение на езерата от неголяма група братя и сестри. Там той открива лятната планинска школа на Бялото братство. В Сапарева баня наемат коне, които изкарват багажа до горе. Братята и сестрите си построяват палатков лагер, доста примитивен, предимно от войнишки платнища, опънати на два кола, по билото на баира между второто и третото езеро.
към текста >>

всички посещения на Седемте езера ставаха по пътя от Сапарева баня.
11. 27 декември - деня на заминаването на Учителя от този свят; 12. Общо отпразнуване на именни и рождени дни на приятели; 13. Общо изпращане на заминали братя или сестри, „за да не ги изпращат хората от света"; 14. Даване на общи обеди и вечери по дежурство - в Ай- тоското братство от различни братя и сестри. До 1935 г. вкл. всички посещения на Седемте езера ставаха по пътя от Сапарева баня. Няколко млади братя по идея на Учителя проучват пътя през Самоков и Говедарци и правят просека по стръмнините над Горна Вада. От 1936 г. досега главният път за езерата минава през Самоков, Говедарци и х. „Вада". Пътуването на братята и сестрите от края на гората до езерата е продължавало почти цял ден. Когато са стигали на първото езеро, те са правили продължителна почивка, пиели са чай и са се хранили.
към текста >>

Няколко млади братя по идея на Учителя проучват пътя през Самоков и Говедарци и правят просека по стръмнините над Горна Вада.
12. Общо отпразнуване на именни и рождени дни на приятели; 13. Общо изпращане на заминали братя или сестри, „за да не ги изпращат хората от света"; 14. Даване на общи обеди и вечери по дежурство - в Ай- тоското братство от различни братя и сестри. До 1935 г. вкл. всички посещения на Седемте езера ставаха по пътя от Сапарева баня. Няколко млади братя по идея на Учителя проучват пътя през Самоков и Говедарци и правят просека по стръмнините над Горна Вада. От 1936 г. досега главният път за езерата минава през Самоков, Говедарци и х. „Вада". Пътуването на братята и сестрите от края на гората до езерата е продължавало почти цял ден. Когато са стигали на първото езеро, те са правили продължителна почивка, пиели са чай и са се хранили. Учителя дава името Махарзи на първото езеро, което означава „Голямата почивка".
към текста >>

досега главният път за езерата минава през Самоков, Говедарци и х. „Вада".
14. Даване на общи обеди и вечери по дежурство - в Ай- тоското братство от различни братя и сестри. До 1935 г. вкл. всички посещения на Седемте езера ставаха по пътя от Сапарева баня. Няколко млади братя по идея на Учителя проучват пътя през Самоков и Говедарци и правят просека по стръмнините над Горна Вада. От 1936 г. досега главният път за езерата минава през Самоков, Говедарци и х. „Вада". Пътуването на братята и сестрите от края на гората до езерата е продължавало почти цял ден. Когато са стигали на първото езеро, те са правили продължителна почивка, пиели са чай и са се хранили. Учителя дава името Махарзи на първото езеро, което означава „Голямата почивка". Първото езеро представлява физическият живот, стомахът, от което Учителя ни изтегли и ни качи на бивак при второто езеро. Първото езеро е разположено на 2095 метра надморска височина, то е обрасло с тревна растителност, хвойна и клек.
към текста >>

Пътуването на братята и сестрите от края на гората до езерата е продължавало почти цял ден.
До 1935 г. вкл. всички посещения на Седемте езера ставаха по пътя от Сапарева баня. Няколко млади братя по идея на Учителя проучват пътя през Самоков и Говедарци и правят просека по стръмнините над Горна Вада. От 1936 г. досега главният път за езерата минава през Самоков, Говедарци и х. „Вада". Пътуването на братята и сестрите от края на гората до езерата е продължавало почти цял ден. Когато са стигали на първото езеро, те са правили продължителна почивка, пиели са чай и са се хранили. Учителя дава името Махарзи на първото езеро, което означава „Голямата почивка". Първото езеро представлява физическият живот, стомахът, от което Учителя ни изтегли и ни качи на бивак при второто езеро. Първото езеро е разположено на 2095 метра надморска височина, то е обрасло с тревна растителност, хвойна и клек. Около него има хубави полянки, на една от тях - източната ,често играем Паневритмия и се снабдяваме с дърва за кухнята.
към текста >>

Отвсякъде заобиколено с пътеки и по повърхността му цъфтят много бели лилии.
На второто езеро Учителя дава името Елбур, което означава „Бог е силният", или „Езерото на изпитанията". То е свързано с низшата област на астралния свят и всички изживявания на чувствата. Представлява важният орган на тялото, свързан пряко с българите - черният дроб. Елбур е разположен на 2184 метра (Учителя казва, че е 2230 метра), надморска височина. Има площ 35 дка, но е най-плиткото, почти кръгло езеро, с дълбочина 2,5 метра. Отвсякъде заобиколено с пътеки и по повърхността му цъфтят много бели лилии. Туристите го наричат Рибното езеро. Третото езеро се нарича Балдер Дару, което преведено, означава „Онзи, който дава благата". Свързано е с висшата област на астралния свят и представлява старото седалище на душата „plexus solaris" - слънчевият възел. Разположено е западно от второто езеро на 2216 метра надморска височина. То има 3 разклона и се нарича от туристите Трилистника.
към текста >>

Много пъти с Учителя сме играли Паневритмия на южната му страна, но сега югозападната му страна представлява мочурище и там не може да се играе.
Разположено е западно от второто езеро на 2216 метра надморска височина. То има 3 разклона и се нарича от туристите Трилистника. Дълбочината му е 6,5 метра. За разлика от другите 6 езера то изтича от две места: на изток - с голям отток към второто езеро, и на северозапад - с малък към р. Джерман. На места бреговата линя се губи поради разлети поточета, които създават мочури. Много пъти с Учителя сме играли Паневритмия на южната му страна, но сега югозападната му страна представлява мочурище и там не може да се играе. За да се запазва водата при сушави години, от северната страна е изградена бетонна стена и оттичането става само от изток. Четвъртото езеро го наричаме Близнаците и е свързано с умствения свят и дробовете в човешкото тяло. То е разположено югозападно от третото езеро на 2243 метра надморска височина и е съставено от две части (две езера), съвсем различни по характер и вид, съединени с тесен процеп. Вътрешният Близнак е едно от най-мистичните места на езерата. Той има пряка връзка с местността Рупите.
към текста >>

То е разположено югозападно от третото езеро на 2243 метра надморска височина и е съставено от две части (две езера), съвсем различни по характер и вид, съединени с тесен процеп.
За разлика от другите 6 езера то изтича от две места: на изток - с голям отток към второто езеро, и на северозапад - с малък към р. Джерман. На места бреговата линя се губи поради разлети поточета, които създават мочури. Много пъти с Учителя сме играли Паневритмия на южната му страна, но сега югозападната му страна представлява мочурище и там не може да се играе. За да се запазва водата при сушави години, от северната страна е изградена бетонна стена и оттичането става само от изток. Четвъртото езеро го наричаме Близнаците и е свързано с умствения свят и дробовете в човешкото тяло. То е разположено югозападно от третото езеро на 2243 метра надморска височина и е съставено от две части (две езера), съвсем различни по характер и вид, съединени с тесен процеп. Вътрешният Близнак е едно от най-мистичните места на езерата. Той има пряка връзка с местността Рупите. Оградено е отвсякъде със стръмни, някъде почти отвесни скали, и на североизток от вр. Харамията, докато външната северна част на Близнака е с полегати брегове, обрасли с трева и хвойна. То е най-дългото езеро - 790 метра, и е с най-голяма площ - 91 дка.
към текста >>

Ще дишате чист въздух и ще се молите по няколко пъти на ден." („Любов към Бога", стр. 134)
Благодарение на техните грижи днес вие се радвате на ясен, слънчев ден, на чист и здрав въздух. („Благословена между жените", стр. 60) Казвам, който е дошъл сега на Рила, той непременно трябва да се освободи от някакъв недъг или от някакъв лош навик... Щом те дошли тук, никаква гърбица, никаква болка, никакъв недъг не трябва да имате. Всички болки, всички недъзи трябва да оставите във водата и да отидете в дома си свободни. Всички можете да се лекувате с чистия въздух на планината. Ще дишате чист въздух и ще се молите по няколко пъти на ден." („Любов към Бога", стр. 134) „Някой казва: Колко евтино прекарваме на Рила! Досега сме изхарчили много малко пари. Не е въпросът в парите дали малко или много сте изхарчили, но важно е да използвате времето, както трябва. Ако седите тук и не изпълнявате волята Божия, дохождането ви е безсмислено. Вие дойдохте за чистия въздух, но трябва да изразите любовта си към Бога." („Любов към Бога", стр. 134)
към текста >>

Както търкаляте камъните (които ви пречат на пътя), така трябва да търкаляте мъчнотията, която седи на пътя ви, и да се освободите от нея.
Всички планински върхове, всички скали са свидетели на епохи, когато слънцето е изгрявало не само от изток, както днес, но и от запад, от север и от юг. Те са свидетели на епохи, когато оста на земята е била перпендикулярна." („Езикът на Любовта", стр. 122) „Вие сте дошли на планината да придобиете известни опитности. Ако от опитностите, които имате, запазите в съзнанието си поне няколко образа, които можете да поставите в хармония и във вътрешна връзка помежду им, вие ще бъдете доволни и радостни." („Закони на доброто", стр. 369) „Вие сте дошли на планината да разрешите някоя задача. Както търкаляте камъните (които ви пречат на пътя), така трябва да търкаляте мъчнотията, която седи на пътя ви, и да се освободите от нея. Искате да знаете как ще търкаляте мъчнотиите си, нека всеки от вас търколи по десет камъка, да видите какво ще стане. Не е лесно да търколите десет големи камъка които седят на пътя ви." („Двигатели в живота", стр. 69) „Сега, като сте дошли на планината, хранете се с плодовете на Любовта, за да се обновите." („Езикът на Любовта", стр. 208) На езерата Учителя дава много правила и методи, чрез които ние трябва да се подвизаваме в лятната школа и които трябва точно да изпълняваме, за да станем истински ученици на Бялото братство. „Сега всички планини на Балканския полуостров претърпяват едно снишаване и след няколко хиляди години ще се превърнат в долини, в полета... Това подразбира: високите места у нас, на които нищо досега не е расло, ще се снишат, ще станат долини и полета, на които растат жито, царевица и разни плодове.
към текста >>

Не е лесно да търколите десет големи камъка които седят на пътя ви." („Двигатели в живота", стр. 69)
„Вие сте дошли на планината да придобиете известни опитности. Ако от опитностите, които имате, запазите в съзнанието си поне няколко образа, които можете да поставите в хармония и във вътрешна връзка помежду им, вие ще бъдете доволни и радостни." („Закони на доброто", стр. 369) „Вие сте дошли на планината да разрешите някоя задача. Както търкаляте камъните (които ви пречат на пътя), така трябва да търкаляте мъчнотията, която седи на пътя ви, и да се освободите от нея. Искате да знаете как ще търкаляте мъчнотиите си, нека всеки от вас търколи по десет камъка, да видите какво ще стане. Не е лесно да търколите десет големи камъка които седят на пътя ви." („Двигатели в живота", стр. 69) „Сега, като сте дошли на планината, хранете се с плодовете на Любовта, за да се обновите." („Езикът на Любовта", стр. 208) На езерата Учителя дава много правила и методи, чрез които ние трябва да се подвизаваме в лятната школа и които трябва точно да изпълняваме, за да станем истински ученици на Бялото братство. „Сега всички планини на Балканския полуостров претърпяват едно снишаване и след няколко хиляди години ще се превърнат в долини, в полета... Това подразбира: високите места у нас, на които нищо досега не е расло, ще се снишат, ще станат долини и полета, на които растат жито, царевица и разни плодове. Тогава животът на хората ще се подобри." („Любов към Бога", стр. 127) „Казвам: на много места из Рила, дето човешки крак не е стъпвал, се намира този първичен, жизнен елемент, който още старите алхимици са търсили.
към текста >>

Щом се обхождате добре, щом цените нещата, грехът и злото ще изчезнат от вас." („Царският път на душата", стр. 124)
„Сега ние се намираме при една благоприятна обстановка, при чист въздух, на голяма височина, от дето слизат идеите, които само тук можем да възприемем... Колкото по-високо е издигнат човек, толкова по-фина материя може да възприема. От материята, която човек възприема, зависи неговото състояние и разположение." („Езикът на любовта", стр. 58) „Ние сме дошли на планината по Божие благоволение и се ползваме от въздуха, от водата, от светлината заради доброто в нас. Тогава дайте ход на доброто в себе си, изявете го навън. Без това велико благословение ние не бихме могли един ден да останем на планината. Щом се обхождате добре, щом цените нещата, грехът и злото ще изчезнат от вас." („Царският път на душата", стр. 124) „Като сте дошли на планината, задачата Ви е да се опознаете отблизо, да сте готови едни на други да си помагате. Кой какво казал, каква погрешка направил, не го съдете. Ако не можете да се помолите за него и не можете да му дадете един добър съвет, поне не го критикувайте. По този начин само се създават здрави приятелски отношения." („Закон на доброто", стр. 357) „Сега, като сте дошли на планината, стремете се да създавате помежду си красиви отношения.
към текста >>

Придобиете ли тези неща, вие ще бъдете човек на новото, на Любовта." („Царският път на душата", стр. 125)
Всяка, правилна или неправилна обхода се пише. Каквото правите на Земята, пише се на небето. Живейте добре, за да бъде животът ви написан със светли букви на небето." („Двигател в живота", стр. 141) „Обхождайте се добре към ближните си, към всички растения и животни, към цялата природа. Ценете всичко, което ви обикаля. Придобиете ли тези неща, вие ще бъдете човек на новото, на Любовта." („Царският път на душата", стр. 125) „Любящият е съвършен човек. Той постоянно дава от себе си, както планината." („Отворени форми", стр. 189) „Когато са свободни, хората живеят в пълна хармония и любов. Дето и да отидат, в планината или в градовете, навсякъде виждат работата на Великия Божий Дух. В нареждането на камъните, във водите, които извират, във ветровете - навсякъде те виждат Божия пръст.
към текста >>

Този връх е забележителен по това, че в старо време харамиите се качвали на него u оттам наблюдавали пътниците, за да ги обират.
Не са ли свободни, те не виждат великата хармония в живота и казват: и тука, и там, навсякъде оставаме неразбрани." („Закони на доброто", стр. 357) „Някой иска да покаже, че много знае. Защо се показваш пред хората? - Искам да покажа, че зная много неща, че съм обиколил всички върхове. Ако си се качил на Харамията (наречен от Учителя,Харно ми е"), какво си придобил? Този връх е забележителен по това, че в старо време харамиите се качвали на него u оттам наблюдавали пътниците, за да ги обират. Има смисъл да се качиш на един връх, но ако можеш да се помолиш там, да оставиш нещо добро от себе си." („Отворени форми", стр. 177) „Сега за пример сте дошли на планината да получите нещо от нея: да се обновите, да си починете, да трансформирате състоянията си. Искате да ви се даде нещо - право е това. Но давате ли и вие?... Едно трябва да знаете: само онзи получава от природата онова, за което е дошъл, който изпълнява закона на даването." („Царският път на душата", стр. 149)
към текста >>

Едно трябва да знаете: само онзи получава от природата онова, за което е дошъл, който изпълнява закона на даването." („Царският път на душата", стр. 149)
Този връх е забележителен по това, че в старо време харамиите се качвали на него u оттам наблюдавали пътниците, за да ги обират. Има смисъл да се качиш на един връх, но ако можеш да се помолиш там, да оставиш нещо добро от себе си." („Отворени форми", стр. 177) „Сега за пример сте дошли на планината да получите нещо от нея: да се обновите, да си починете, да трансформирате състоянията си. Искате да ви се даде нещо - право е това. Но давате ли и вие?... Едно трябва да знаете: само онзи получава от природата онова, за което е дошъл, който изпълнява закона на даването." („Царският път на душата", стр. 149) „Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизането от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега! " Студът, който имате днес, не е нищо друго освен този кафеджия, който казва: платете сега! " („Нашето място, стр. 11) „Както и да е ,дали още сега ще платите, или не, за всички е важно да освободите съзнанието си от ненужния товар." („Нашето място", стр. 16) „Сега, като ви излагам на вятъра и говоря, вие ще кажете: „Учителя ни изпитва доколко можем да издържим на вятъра." Казвам: ако аз изпитвам вас, и мене изпитвам... И тъй, първото нещо, за което излизаме сутрин рано, е да се освободим от ненужния багаж." („Нашето място", стр. 14)
към текста >>

Приятелите изсичат гъстия клек, който обгръща сегашния молитвен връх, и прокарват малка стръмна пътека.
„Следователно, природата отговаря на човека. Какъвто е човекът, такава ще бъде и тя по отношение към него. Външният живот на човека отговаря на неговите вътрешни състояния." („Нашето място", стр. 5) До 5 август 1931 г. Братството е посещавало като молитвен връх този между второто и третото езеро. Приятелите изсичат гъстия клек, който обгръща сегашния молитвен връх, и прокарват малка стръмна пътека. От 6 август 1931 г. започва да функционира сегашният молитвен връх, който продължава и досега. „Утре сутринта ще се качим на новия молитвен връх, дето изчистихме пътя. Там да се помолим и благодарим на Бога. След това ще отидем на Бъбрека (V езеро), за да измием ръцете и краката си от дългия път." („Нашето място", стр. 155)
към текста >>

„Утре сутринта ще се качим на новия молитвен връх, дето изчистихме пътя.
До 5 август 1931 г. Братството е посещавало като молитвен връх този между второто и третото езеро. Приятелите изсичат гъстия клек, който обгръща сегашния молитвен връх, и прокарват малка стръмна пътека. От 6 август 1931 г. започва да функционира сегашният молитвен връх, който продължава и досега. „Утре сутринта ще се качим на новия молитвен връх, дето изчистихме пътя. Там да се помолим и благодарим на Бога. След това ще отидем на Бъбрека (V езеро), за да измием ръцете и краката си от дългия път." („Нашето място", стр. 155) Новият молитвен връх се намира на вододела между Бяло и Черно море: водите от езерата по река Джерман и Струма отиват в Бяло море, а тези на Чанаците - Чистотата и Съзерцанието, по река Черни Искър - в Черно море. Молитвеният връх е важен център в тази местност, на който присъстват светли разумни същества, които работят за доброто не само на България, но и за целия свят. Там има дежурни същества, които работят постоянно и се сменят през два часа и като по радиопредавател изпращат светли мисли, чувства и висши идеи за изправяне живота на човечеството.
към текста >>

След това ще отидем на Бъбрека (V езеро), за да измием ръцете и краката си от дългия път." („Нашето място", стр. 155)
Приятелите изсичат гъстия клек, който обгръща сегашния молитвен връх, и прокарват малка стръмна пътека. От 6 август 1931 г. започва да функционира сегашният молитвен връх, който продължава и досега. „Утре сутринта ще се качим на новия молитвен връх, дето изчистихме пътя. Там да се помолим и благодарим на Бога. След това ще отидем на Бъбрека (V езеро), за да измием ръцете и краката си от дългия път." („Нашето място", стр. 155) Новият молитвен връх се намира на вододела между Бяло и Черно море: водите от езерата по река Джерман и Струма отиват в Бяло море, а тези на Чанаците - Чистотата и Съзерцанието, по река Черни Искър - в Черно море. Молитвеният връх е важен център в тази местност, на който присъстват светли разумни същества, които работят за доброто не само на България, но и за целия свят. Там има дежурни същества, които работят постоянно и се сменят през два часа и като по радиопредавател изпращат светли мисли, чувства и висши идеи за изправяне живота на човечеството. Над него винаги има едно светло сияние. Друг важен център е Вътрешният Близнак, където човек може да направи връзка с възвишените същества и да види множество картини от миналите си инкарнации (прераждания).
към текста >>

200) Събуваме се боси, нагазваме във водите на Езерото на чистотата и правим следното: измиваме ръцете, главата и нозете си, като произнасяме 3 формули по 3 пъти.
„Сега всички трябва да знаят, че този час (5 часа сутринта), в който сме се събрали (на Молитвения връх), е часът, в който всички същества отправят ума си към Бога. Щом всеки приеме това, което му е необходимо, небето се покрива с леки облаци. Облаците са необходими за предпазване от разпиляване на това, което е придобито... Този хубав ден, единствен в живота ви, трябва да носите навсякъде... този ден включва всичко в себе си. Каквото придобием този ден, всичко трябва да занесем със себе си, да го пръснем между хората." („Нашето място", стр. 157) При едно посещение на Езерото на Чистотата Учителя дава следното упражнение: „Сега ще измием ръцете, лицето и краката си в езерото в името на великия закон, който управлява и регулира всички работи на Земята." („Нашето място", стр. 200) Събуваме се боси, нагазваме във водите на Езерото на чистотата и правим следното: измиваме ръцете, главата и нозете си, като произнасяме 3 формули по 3 пъти. 1. „В името на Божията любов мия ръцете, главата и нозете си." - 3 пъти; 2. „В името на Божията мъдрост мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти; 3. „В името на Божията Истина мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти. След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце водата навътре в езерото 6 пъти. Числото 6 е на Венера - на Любовта.
към текста >>

1. „В името на Божията любов мия ръцете, главата и нозете си." - 3 пъти;
Щом всеки приеме това, което му е необходимо, небето се покрива с леки облаци. Облаците са необходими за предпазване от разпиляване на това, което е придобито... Този хубав ден, единствен в живота ви, трябва да носите навсякъде... този ден включва всичко в себе си. Каквото придобием този ден, всичко трябва да занесем със себе си, да го пръснем между хората." („Нашето място", стр. 157) При едно посещение на Езерото на Чистотата Учителя дава следното упражнение: „Сега ще измием ръцете, лицето и краката си в езерото в името на великия закон, който управлява и регулира всички работи на Земята." („Нашето място", стр. 200) Събуваме се боси, нагазваме във водите на Езерото на чистотата и правим следното: измиваме ръцете, главата и нозете си, като произнасяме 3 формули по 3 пъти. 1. „В името на Божията любов мия ръцете, главата и нозете си." - 3 пъти; 2. „В името на Божията мъдрост мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти; 3. „В името на Божията Истина мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти. След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце водата навътре в езерото 6 пъти. Числото 6 е на Венера - на Любовта. Мислено си казваме: „В името на Любовта аз изхвърлям всичките си неправди и болести във водите на Чистотата и така очиствам тялото си.
към текста >>

2. „В името на Божията мъдрост мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти;
Облаците са необходими за предпазване от разпиляване на това, което е придобито... Този хубав ден, единствен в живота ви, трябва да носите навсякъде... този ден включва всичко в себе си. Каквото придобием този ден, всичко трябва да занесем със себе си, да го пръснем между хората." („Нашето място", стр. 157) При едно посещение на Езерото на Чистотата Учителя дава следното упражнение: „Сега ще измием ръцете, лицето и краката си в езерото в името на великия закон, който управлява и регулира всички работи на Земята." („Нашето място", стр. 200) Събуваме се боси, нагазваме във водите на Езерото на чистотата и правим следното: измиваме ръцете, главата и нозете си, като произнасяме 3 формули по 3 пъти. 1. „В името на Божията любов мия ръцете, главата и нозете си." - 3 пъти; 2. „В името на Божията мъдрост мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти; 3. „В името на Божията Истина мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти. След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце водата навътре в езерото 6 пъти. Числото 6 е на Венера - на Любовта. Мислено си казваме: „В името на Любовта аз изхвърлям всичките си неправди и болести във водите на Чистотата и така очиствам тялото си. Очиствам ума и сърцето си от всичкия ненужен багаж, който ми тежи."
към текста >>

3. „В името на Божията Истина мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти.
Каквото придобием този ден, всичко трябва да занесем със себе си, да го пръснем между хората." („Нашето място", стр. 157) При едно посещение на Езерото на Чистотата Учителя дава следното упражнение: „Сега ще измием ръцете, лицето и краката си в езерото в името на великия закон, който управлява и регулира всички работи на Земята." („Нашето място", стр. 200) Събуваме се боси, нагазваме във водите на Езерото на чистотата и правим следното: измиваме ръцете, главата и нозете си, като произнасяме 3 формули по 3 пъти. 1. „В името на Божията любов мия ръцете, главата и нозете си." - 3 пъти; 2. „В името на Божията мъдрост мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти; 3. „В името на Божията Истина мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти. След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце водата навътре в езерото 6 пъти. Числото 6 е на Венера - на Любовта. Мислено си казваме: „В името на Любовта аз изхвърлям всичките си неправди и болести във водите на Чистотата и така очиствам тялото си. Очиствам ума и сърцето си от всичкия ненужен багаж, който ми тежи." Учителя дава подобни упражнения за измиване и на петото езеро Махабур.
към текста >>

След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце водата навътре в езерото 6 пъти.
При едно посещение на Езерото на Чистотата Учителя дава следното упражнение: „Сега ще измием ръцете, лицето и краката си в езерото в името на великия закон, който управлява и регулира всички работи на Земята." („Нашето място", стр. 200) Събуваме се боси, нагазваме във водите на Езерото на чистотата и правим следното: измиваме ръцете, главата и нозете си, като произнасяме 3 формули по 3 пъти. 1. „В името на Божията любов мия ръцете, главата и нозете си." - 3 пъти; 2. „В името на Божията мъдрост мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти; 3. „В името на Божията Истина мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти. След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце водата навътре в езерото 6 пъти. Числото 6 е на Венера - на Любовта. Мислено си казваме: „В името на Любовта аз изхвърлям всичките си неправди и болести във водите на Чистотата и така очиствам тялото си. Очиствам ума и сърцето си от всичкия ненужен багаж, който ми тежи." Учителя дава подобни упражнения за измиване и на петото езеро Махабур. Събуваме се боси, нагазваме във водите на езерото и започваме да се мием, като казваме:
към текста >>

Благословен си ти, Господи, Боже мой" - 3 пъти
Мислено си казваме: „В името на Любовта аз изхвърлям всичките си неправди и болести във водите на Чистотата и така очиствам тялото си. Очиствам ума и сърцето си от всичкия ненужен багаж, който ми тежи." Учителя дава подобни упражнения за измиване и на петото езеро Махабур. Събуваме се боси, нагазваме във водите на езерото и започваме да се мием, като казваме: „Господи, измий ръцете ми, измий лицето ми, измий нозете им, очисти сърцето ми, избели душата ми, за да съм чист и свят пред Тебе. Благословен си ти, Господи, Боже мой" - 3 пъти След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце 6 пъти водата навътре в езерото: Учителя дава и второ упражнение: 1. Измиваме нозете си и казваме: „Чистотата носи живот" - 3 пъти; 2. Измиваме главата си и казваме: „Божията светлина да озари лицата ни" - 3 пъти. След това се навеждаме и плискаме водата 6 пъти навътре в езерото.
към текста >>

След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце 6 пъти водата навътре в езерото:
Очиствам ума и сърцето си от всичкия ненужен багаж, който ми тежи." Учителя дава подобни упражнения за измиване и на петото езеро Махабур. Събуваме се боси, нагазваме във водите на езерото и започваме да се мием, като казваме: „Господи, измий ръцете ми, измий лицето ми, измий нозете им, очисти сърцето ми, избели душата ми, за да съм чист и свят пред Тебе. Благословен си ти, Господи, Боже мой" - 3 пъти След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце 6 пъти водата навътре в езерото: Учителя дава и второ упражнение: 1. Измиваме нозете си и казваме: „Чистотата носи живот" - 3 пъти; 2. Измиваме главата си и казваме: „Божията светлина да озари лицата ни" - 3 пъти. След това се навеждаме и плискаме водата 6 пъти навътре в езерото. След направяне на упражнението Учителя казва: „Струва си трудът човек да дойде тук, за да се измие поне веднъж в годината по този начин."
към текста >>

1. Измиваме нозете си и казваме: „Чистотата носи живот" - 3 пъти;
Събуваме се боси, нагазваме във водите на езерото и започваме да се мием, като казваме: „Господи, измий ръцете ми, измий лицето ми, измий нозете им, очисти сърцето ми, избели душата ми, за да съм чист и свят пред Тебе. Благословен си ти, Господи, Боже мой" - 3 пъти След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце 6 пъти водата навътре в езерото: Учителя дава и второ упражнение: 1. Измиваме нозете си и казваме: „Чистотата носи живот" - 3 пъти; 2. Измиваме главата си и казваме: „Божията светлина да озари лицата ни" - 3 пъти. След това се навеждаме и плискаме водата 6 пъти навътре в езерото. След направяне на упражнението Учителя казва: „Струва си трудът човек да дойде тук, за да се измие поне веднъж в годината по този начин." „И на вас казвам: искате ли да ви говоря за Истината, първо трябва да отидете на езерото да се измиете, после да се нахраните добре и тогава само мога да ви говоря. Иначе, седи някой, слуша да му се говори, а мисълта му тежи, спъва го." („Ценното от книгата на Великия живот", стр. 259)
към текста >>

2. Измиваме главата си и казваме: „Божията светлина да озари лицата ни" - 3 пъти.
„Господи, измий ръцете ми, измий лицето ми, измий нозете им, очисти сърцето ми, избели душата ми, за да съм чист и свят пред Тебе. Благословен си ти, Господи, Боже мой" - 3 пъти След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце 6 пъти водата навътре в езерото: Учителя дава и второ упражнение: 1. Измиваме нозете си и казваме: „Чистотата носи живот" - 3 пъти; 2. Измиваме главата си и казваме: „Божията светлина да озари лицата ни" - 3 пъти. След това се навеждаме и плискаме водата 6 пъти навътре в езерото. След направяне на упражнението Учителя казва: „Струва си трудът човек да дойде тук, за да се измие поне веднъж в годината по този начин." „И на вас казвам: искате ли да ви говоря за Истината, първо трябва да отидете на езерото да се измиете, после да се нахраните добре и тогава само мога да ви говоря. Иначе, седи някой, слуша да му се говори, а мисълта му тежи, спъва го." („Ценното от книгата на Великия живот", стр. 259) „Сега u на вас ще дам един метод за изправяне на работите ви, който можете да приложите още сега, докато сте на планината.
към текста >>

След това се навеждаме и плискаме водата 6 пъти навътре в езерото.
Благословен си ти, Господи, Боже мой" - 3 пъти След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце 6 пъти водата навътре в езерото: Учителя дава и второ упражнение: 1. Измиваме нозете си и казваме: „Чистотата носи живот" - 3 пъти; 2. Измиваме главата си и казваме: „Божията светлина да озари лицата ни" - 3 пъти. След това се навеждаме и плискаме водата 6 пъти навътре в езерото. След направяне на упражнението Учителя казва: „Струва си трудът човек да дойде тук, за да се измие поне веднъж в годината по този начин." „И на вас казвам: искате ли да ви говоря за Истината, първо трябва да отидете на езерото да се измиете, после да се нахраните добре и тогава само мога да ви говоря. Иначе, седи някой, слуша да му се говори, а мисълта му тежи, спъва го." („Ценното от книгата на Великия живот", стр. 259) „Сега u на вас ще дам един метод за изправяне на работите ви, който можете да приложите още сега, докато сте на планината. Вземете си по едно шишенце от сто грама и го напълнете с вода.
към текста >>

Ако някой от вас е простуден, нека се качи два-три пъти на някой връх, да се изпоти добре.
„Един важен въпрос, който трябва да се разгледа, е въпросът за четивата, които ви се дават всеки ден. От всяко четиво човек трябва да извади поне едно основно правило или един основен закон, понеже между него и това, което той е прочел, има известна връзка." („Нашето място", стр. 41) „Като сте дошли на планината, ползвайте се от нейните блага. За пример - ако ви боли стомах, сварете си малко равнец. Против кашлица, сварете си малко синя тинтява и пийте от тази вода. Ако някой от вас е простуден, нека се качи два-три пъти на някой връх, да се изпоти добре. След това да изпие две- три чаши гореща вода и да се преоблече. Качвайте се по върховете, да предизвикате дълбоко дишане. Това е особено добре, за онези, които страдат от астма, както и за ония, които са предразположени към затлъстяване. Планината крие в себе си всички условия за лекуване и придобиване на знания... За да не се простудява, човек трябва да пази топлината на тялото си. Между външната температура и температурата на тялото трябва да има равновесие.
към текста >>

Не е въпрос да се плашите, но всеки трябва да живее, както живеят на небето." („Царският път на душата", стр. 45)
Планината крие в себе си всички условия за лекуване и придобиване на знания... За да не се простудява, човек трябва да пази топлината на тялото си. Между външната температура и температурата на тялото трябва да има равновесие. Ако тия температури са резки, човек лесно се простудява." („Закони на доброто", стр. 379) „Направете днес следния опит: постарайте се да прекарате този ден спокойно, тихо, да се пазите от гняв, от спор. Прекарайте този ден така, че на никого да не кипне млякото - на ваш език казано... Не е лесно да се прекара цял ден в хармония: в обхода, в поглед, в думи, в мисли, в чувства и в постъпки. Не е въпрос да се плашите, но всеки трябва да живее, както живеят на небето." („Царският път на душата", стр. 45) „Планината търпи само ония хора, които живеят хармонично. Не живеят ли хармонично, тя изпраща дъжд, вятър, гръм, светкавици и ги заставя да слязат долу. Планината не търпи никакво недоволство. Недоволен е само онзи, който не разбира Божите пътища. („Двигатели в живота", стр.
към текста >>

Недоволен е само онзи, който не разбира Божите пътища.
Прекарайте този ден така, че на никого да не кипне млякото - на ваш език казано... Не е лесно да се прекара цял ден в хармония: в обхода, в поглед, в думи, в мисли, в чувства и в постъпки. Не е въпрос да се плашите, но всеки трябва да живее, както живеят на небето." („Царският път на душата", стр. 45) „Планината търпи само ония хора, които живеят хармонично. Не живеят ли хармонично, тя изпраща дъжд, вятър, гръм, светкавици и ги заставя да слязат долу. Планината не търпи никакво недоволство. Недоволен е само онзи, който не разбира Божите пътища. („Двигатели в живота", стр. 77 ) „Сега, като сте дошли тук, вие трябва да бъдете добре разположени, да използвате всичките условия, които природата предлага." („Любов към Бога", стр. 190) „Благодарете на планината, на въздуха, на водата за благата, които ви дадоха. Благодарете за енергията, която придобихте тук.
към текста >>

„В такъв случай, когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: вземете една кофа и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете („Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб." („Любов към Бога", стр. 138)
Облаците се пръскат и огрява топлото слънце, което ги изсушава. Учителя пита: „Защо не изпълнихте навреме това, което ви казах, но предизвикахте съществата да ви поливат? Тук всичко трябва да се прави веднага и на своето време." И продължава по-нататък: „Понеже братята и сестрите отдавна не бяха мили палатките си от праха, Господ им изпрати малко дъжд да ги измият добре. Този дъжд ги изми не само отвън, но u подовете им отвътре. По този начин всеки провери доколко палатката му е солидна." („Любов към Бога", стр. 165) „В такъв случай, когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: вземете една кофа и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете („Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб." („Любов към Бога", стр. 138) „Сега, като сте дошли тук, аз ви считам за добри хора. Защо? Вие сте оставили удобствата си, нарушили сте всекидневното си спокойствие и сте дошли тук да ви вали дъжд, да ви брули вятър и т.н. Мнозина могат да мислят за вас, че сте глупави, дето се излагате на такива трудни условия. Други пък ви съжаляват. Благодарете и на едните и на другите.
към текста >>

Иначе, те ще се откажат от вас." („Царският път на душата", стр. 123)
Говориха ни по въпроса на хигиената от гледището на абсолютната чистота. („Определени движения", стр. 252) „И тъй, като ходите по планинските върхове, пазете чистота. Това е най-простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което разумната природа е създала. По този начин вие ще се свържете с напредналите същества в невидимия свят, които ще ви помагат. Иначе, те ще се откажат от вас." („Царският път на душата", стр. 123) „И тъй, като искате да се ползвате от благата на природата, всеки ден трябва да си миете краката до коленете, и то поне по три пъти: Сутрин се мийте с топла вода, на обяд можете да се измивате в езерото и вечерта - пак с топла вода. Мийте си краката и не се страхувайте." („Любов към Бога", стр. 113) „Сега искам да обърна внимание на баните, които правите в езерата. Ако искате да направите студена баня, потопете се във водата и бързо излезте вън. Не стойте много време в студената вода.
към текста >>

„И тъй, като искате да се ползвате от благата на природата, всеки ден трябва да си миете краката до коленете, и то поне по три пъти: Сутрин се мийте с топла вода, на обяд можете да се измивате в езерото и вечерта - пак с топла вода.
(„Определени движения", стр. 252) „И тъй, като ходите по планинските върхове, пазете чистота. Това е най-простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което разумната природа е създала. По този начин вие ще се свържете с напредналите същества в невидимия свят, които ще ви помагат. Иначе, те ще се откажат от вас." („Царският път на душата", стр. 123) „И тъй, като искате да се ползвате от благата на природата, всеки ден трябва да си миете краката до коленете, и то поне по три пъти: Сутрин се мийте с топла вода, на обяд можете да се измивате в езерото и вечерта - пак с топла вода. Мийте си краката и не се страхувайте." („Любов към Бога", стр. 113) „Сега искам да обърна внимание на баните, които правите в езерата. Ако искате да направите студена баня, потопете се във водата и бързо излезте вън. Не стойте много време в студената вода. Можете и десет пъти да се гмурнете (топите) на обяд във водата, но веднага да излезете на брега.
към текста >>

Можете и десет пъти да се гмурнете (топите) на обяд във водата, но веднага да излезете на брега.
„И тъй, като искате да се ползвате от благата на природата, всеки ден трябва да си миете краката до коленете, и то поне по три пъти: Сутрин се мийте с топла вода, на обяд можете да се измивате в езерото и вечерта - пак с топла вода. Мийте си краката и не се страхувайте." („Любов към Бога", стр. 113) „Сега искам да обърна внимание на баните, които правите в езерата. Ако искате да направите студена баня, потопете се във водата и бързо излезте вън. Не стойте много време в студената вода. Можете и десет пъти да се гмурнете (топите) на обяд във водата, но веднага да излезете на брега. („Любов към Бога", стр. 215) Освен че се къпем в езерата ,някои приятели се забавляват, като хвърлят плочести камъни по повърхността им и правят много кръгове върху водата. Това не е позволено. Учителя казва: „Водата не обича да я задяват с камъни. Ако искаш да поставиш някой камък във водата, ще вземеш да го измиеш настрани и внимателно, полека ще го поставиш във водата.
към текста >>

Вие трябва да знаете, че водата крие в себе си разумна сила." („Пътят на ученика", стр. 84)
(„Любов към Бога", стр. 215) Освен че се къпем в езерата ,някои приятели се забавляват, като хвърлят плочести камъни по повърхността им и правят много кръгове върху водата. Това не е позволено. Учителя казва: „Водата не обича да я задяват с камъни. Ако искаш да поставиш някой камък във водата, ще вземеш да го измиеш настрани и внимателно, полека ще го поставиш във водата. Вие трябва да знаете, че водата крие в себе си разумна сила." („Пътят на ученика", стр. 84) „Сега като сте дошли на езерата, вие искате да използвате планината, с всичките нейни блага. Някои правят студени бани, а други - топли. Студените бани са за героите, обаче за предпочитане са топлите бани... Който пристъпва към къпането с топла вода без страх и със съзнание, той не може да се простуди." („Закони на доброто", стр. 345) „Пазете следното правило: каквото правите, правете го съзнателно и с любов. Като ви накарах да пренасяте камъни, аз имам предвид ползата от това упражнение.
към текста >>

Този ден ще посветите за работа около лагера: навсякъде, където има криви пътеки, ще се оправят; дето има пътеки обрасли с трева, клекове, ще се изчистят.
Затова именно ви дадох задачата да изчистите изворите, които срещате на планината, и да построите мостове." („Закони на доброто", стр. 355) „Като се освобождавате постепенно от накитите си (болестите), вие ги хвърляте настрани от вас и оставате само с божественото, което ви следва навсякъде... Щом човек започне някаква работа (на Рила), състоянието му се изменя. Тук имате благоприятни условия за работа, за служене, както на себе си, така и на другите. Ще разпределите времето си така, че да поработите за себе си, за ближните си и за Бога." („Любов към Бога", стр. 98) „Днешният ден ще наречем Ден на Божествената работа. Този ден ще посветите за работа около лагера: навсякъде, където има криви пътеки, ще се оправят; дето има пътеки обрасли с трева, клекове, ще се изчистят. Каквито промени направите отвън, каквото очистите отвън, това става и вътре във вас." („Любов към Бога", стр. 133) „Човешката ръка не може да направи това, което природата е наредила. Ако планинският път трябва да се изглади, първо природата ще направи това. Човешките сили не са в състояние да оправят пътищата на природата. Там други сили работят." („Доброто оръжие", стр. 216)
към текста >>

Ако планинският път трябва да се изглади, първо природата ще направи това.
Ще разпределите времето си така, че да поработите за себе си, за ближните си и за Бога." („Любов към Бога", стр. 98) „Днешният ден ще наречем Ден на Божествената работа. Този ден ще посветите за работа около лагера: навсякъде, където има криви пътеки, ще се оправят; дето има пътеки обрасли с трева, клекове, ще се изчистят. Каквито промени направите отвън, каквото очистите отвън, това става и вътре във вас." („Любов към Бога", стр. 133) „Човешката ръка не може да направи това, което природата е наредила. Ако планинският път трябва да се изглади, първо природата ще направи това. Човешките сили не са в състояние да оправят пътищата на природата. Там други сили работят." („Доброто оръжие", стр. 216) „Днес (Рила, 1939 г.) ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, защото са се отзовали на поканата на Божествения свят. Ние се радваме, че и те стават проводници на новата любов, която иде вече в света (французи, англичани, латвийци, руснаци, италианци, германци, финландци, шведи, гърци, югославяни). Всички народи, на които сега не споменавам имената, ще ги споменем в бъдеще, когато имат възможност да се отзоват на великата покана на Възвишения свят." („Езикът на любовта", стр. 322)
към текста >>

Човешките сили не са в състояние да оправят пътищата на природата.
„Днешният ден ще наречем Ден на Божествената работа. Този ден ще посветите за работа около лагера: навсякъде, където има криви пътеки, ще се оправят; дето има пътеки обрасли с трева, клекове, ще се изчистят. Каквито промени направите отвън, каквото очистите отвън, това става и вътре във вас." („Любов към Бога", стр. 133) „Човешката ръка не може да направи това, което природата е наредила. Ако планинският път трябва да се изглади, първо природата ще направи това. Човешките сили не са в състояние да оправят пътищата на природата. Там други сили работят." („Доброто оръжие", стр. 216) „Днес (Рила, 1939 г.) ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, защото са се отзовали на поканата на Божествения свят. Ние се радваме, че и те стават проводници на новата любов, която иде вече в света (французи, англичани, латвийци, руснаци, италианци, германци, финландци, шведи, гърци, югославяни). Всички народи, на които сега не споменавам имената, ще ги споменем в бъдеще, когато имат възможност да се отзоват на великата покана на Възвишения свят." („Езикът на любовта", стр. 322) „Тази сутрин времето ви благоприятстваше да се качите на върха, да слушате Словото.
към текста >>

Колко пъти досега сте виждали изгрева на слънцето?
„Днес вече сте свободни от мъглата. Тя ви арестува цели шест дена. Аз намирам, че любовта на водните капки в мъглата е още много егоистична. Такава любов уморява хората." („Лъчи на живота“, стр. 248) „Сега, като гледате мъглите пред вас, вие си казвате: защо дойдоха тези мъгли да ни попречат да видим изгряването на слънцето? Колко пъти досега сте виждали изгрева на слънцето? " („Ценното от книгата на великия живот", стр. 122) „Някой казва: Защо трябва да посрещаме слънцето? Ако не посрещаш слънцето, живот няма да имаш. Нямаш ли живот, от тебе нищо не може да стане. Още преди изгрева на слънцето човек трябва да бъде на крак, да получи дажбата си." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 231)
към текста >>

Калинините върхове са отворена книга, по които може да се чете всичко, което Божият Дух е писал." („Царският път на душата", стр. 122)
Наричат ги Калинини, защото някога си живяла една работна, спретната мома Калина, която постоянно чепкала, прела и тъкала вълна. Като нямало пазар за нейната вълна, тя я разстилала на тези места, от което впоследствие се образували Калинините върхове. Двете езера, пък наречени Карагьол, са двете очи на Калина, които всъщност не са черни, но светли, почти сини. На тъмно изглеждат черни, а на слънце са бели, до синкави. Канарите, които обикалят тези езера, им придават тъмен цвят. Калинините върхове са отворена книга, по които може да се чете всичко, което Божият Дух е писал." („Царският път на душата", стр. 122) Голямо щастие е за всички братя и сестри, които са посещавали Рила с Учителя. Той е бил винаги баща, майка, брат, сестра, благ, мил и отзивчив към мъчнотиите на всеки един. Мълчаливо участва във всички мероприятия и понякога дава тихи съвети за свършване на някоя работа. С мисъл и поглед той насочваше работата в нейното най-правилно русло. Първата грижа на Учителя бе да създаде нормални битови условия за правилното лагеруване на братята и сестрите.
към текста >>

Започва оформяне и прокарване на пътеки в непроходимия клек, оправя се и пътеката за конете, които ежедневно доставят храна и носят багажите.
Той е бил винаги баща, майка, брат, сестра, благ, мил и отзивчив към мъчнотиите на всеки един. Мълчаливо участва във всички мероприятия и понякога дава тихи съвети за свършване на някоя работа. С мисъл и поглед той насочваше работата в нейното най-правилно русло. Първата грижа на Учителя бе да създаде нормални битови условия за правилното лагеруване на братята и сестрите. Под неговото вещо ръководство се организира лагерът, прави се временен навес за възвиране на гореща вода и готвене. Започва оформяне и прокарване на пътеки в непроходимия клек, оправя се и пътеката за конете, които ежедневно доставят храна и носят багажите. Прави се мост при оттока на второто езеро, та конете и хората да могат да преминават лесно тази понякога доста широка река. Този мост функционира и досега. По първоначалния път за х. „Скакавица", който се използва до 1935 г. непрекъснато, на един от завоите има малка рекичка, която образува мочурище.
към текста >>

По първоначалния път за х.
Първата грижа на Учителя бе да създаде нормални битови условия за правилното лагеруване на братята и сестрите. Под неговото вещо ръководство се организира лагерът, прави се временен навес за възвиране на гореща вода и готвене. Започва оформяне и прокарване на пътеки в непроходимия клек, оправя се и пътеката за конете, които ежедневно доставят храна и носят багажите. Прави се мост при оттока на второто езеро, та конете и хората да могат да преминават лесно тази понякога доста широка река. Този мост функционира и досега. По първоначалния път за х. „Скакавица", който се използва до 1935 г. непрекъснато, на един от завоите има малка рекичка, която образува мочурище. То пречи на нас и на туристите, на стадата, които минават оттам. Учителя предлага да се направи мост над това мочурливо място. Една голяма група от братя под неговото ръководство отива рано сутринта и до обяд построява моста.
към текста >>

Тогава пътниците ще кажат: „Те са будали." Ние ще преведем тази дума така: „Будала" значи: Буден е Алах в тях.
Една голяма група от братя под неговото ръководство отива рано сутринта и до обяд построява моста. Един брат пита как да се кръсти мостът. Учителя отговаря: Ще го кръстим „Моста на будалите". Той пояснява защо: „Ето защо: някои, като минават оттук, ще питат: Колко платиха на тия, които направиха моста? Ще им кажат, че те са работили безплатно. Тогава пътниците ще кажат: „Те са будали." Ние ще преведем тази дума така: „Будала" значи: Буден е Алах в тях. Новото работене е да работим без пари, от Любов." („Разговори при 7-те езера", стр. 152) Навсякъде Учителя намира хубава вода, която е символ на живота, за да се ползваме от нея. При първите посещения на езерата се е ползвала езерната вода на Елбур за пиене, миене и готвене. При една обиколка с група приятели около езерото Учителя спира пред една голяма скала, южно от езерото, почуква с бастуна си земята и казва, че на това място има вода. Братята започват веднага да копаят и отпод скалата започва да тече буйна вода.
към текста >>

На втория ред кръгът е пресечен с един хоризонтален диаметър, който отговаря на Духовния свят, където силите и възможностите са два пъти по-малки от тези в Божествения.
Вдясно от линиите е изсечен един равностранен триъгълник. Слънцето е източник на живота и знакът му показва пълната хармония, която царува в Божествения свят. Двете линии с ъглите показват разумните движения, които стават в този свят, и са насочени нагоре към Бога, с когото всички същества имат непрекъсната връзка, и надолу да помагат постоянно за хармониране на духовния и физическия свят. Равностранният триъгълник е символ на качествата на съществата от Божествения свят, които имат и проявяват абсолютно хармоничен ум, сърце и воля. На такива същества винаги може да се разчита. На втория ред кръгът е пресечен с един хоризонтален диаметър, който отговаря на Духовния свят, където силите и възможностите са два пъти по-малки от тези в Божествения. Това показва и големите промени, които стават там. Вдясно има две взаимно перпендикулярни линии с ъгли, насочени надолу и нагоре, които показват силната изява на положителните и негативните сили, от които се раждат и големите противоречия. До тях е издълбан един квадрат, който е символ на противоречията в живота. Проектиран на земята, квадратът представлява семейството: бащата, майката, синът и дъщерята, които трябва да хармонират своя живот - да разрешат правилно въпроса за доброто и злото в себе си. На третия ред кръгът е пресечен от два взаимно перпендикулярни диаметъра, което отговаря на физическия свят, в който силите и възможностите са 4 пъти по-малки от тези в Божествения и 2 пъти по-малки от Духовния свят.
към текста >>

На третия ред кръгът е пресечен от два взаимно перпендикулярни диаметъра, което отговаря на физическия свят, в който силите и възможностите са 4 пъти по-малки от тези в Божествения и 2 пъти по-малки от Духовния свят.
На втория ред кръгът е пресечен с един хоризонтален диаметър, който отговаря на Духовния свят, където силите и възможностите са два пъти по-малки от тези в Божествения. Това показва и големите промени, които стават там. Вдясно има две взаимно перпендикулярни линии с ъгли, насочени надолу и нагоре, които показват силната изява на положителните и негативните сили, от които се раждат и големите противоречия. До тях е издълбан един квадрат, който е символ на противоречията в живота. Проектиран на земята, квадратът представлява семейството: бащата, майката, синът и дъщерята, които трябва да хармонират своя живот - да разрешат правилно въпроса за доброто и злото в себе си. На третия ред кръгът е пресечен от два взаимно перпендикулярни диаметъра, което отговаря на физическия свят, в който силите и възможностите са 4 пъти по-малки от тези в Божествения и 2 пъти по-малки от Духовния свят. Този символ показва големите противоречия, които съществуват на Земятa. Вдясно oт него има един полукръг нагоре, хоризонтална линия и полукръг надолу. Този знак показва, че обикновено човек започва живота си с издигане до най-високата точка на живота и слизане надолу, изкарване на един период на равновесие и слизане надолу до най-ниското стъпало на живота. С други думи казано, човек започва с богатство (хубави условия) постепенно го загубва, живее един период на обикновен среден живот и влиза в сиромашията (големите страдания). Случва се и обратният процес, който е за предпочитане - човек да започне с мъчнотиите и страданията, за да се кали и научи, а накрая придобива богатство, власт и мъдрост.
към текста >>

Когато човек в младежкия период живее охолно, при много благоприятни условия, той не може да се закали и при първата криза или болест, която се изпречи на пътя му, той може да замине рано от този свят.
Този символ показва големите противоречия, които съществуват на Земятa. Вдясно oт него има един полукръг нагоре, хоризонтална линия и полукръг надолу. Този знак показва, че обикновено човек започва живота си с издигане до най-високата точка на живота и слизане надолу, изкарване на един период на равновесие и слизане надолу до най-ниското стъпало на живота. С други думи казано, човек започва с богатство (хубави условия) постепенно го загубва, живее един период на обикновен среден живот и влиза в сиромашията (големите страдания). Случва се и обратният процес, който е за предпочитане - човек да започне с мъчнотиите и страданията, за да се кали и научи, а накрая придобива богатство, власт и мъдрост. Когато човек в младежкия период живее охолно, при много благоприятни условия, той не може да се закали и при първата криза или болест, която се изпречи на пътя му, той може да замине рано от този свят. Под тези три реда, на четвъртия ред са написани на санскритски годината, датата, месецът и часът на откриването на чешмичката (1930 г. 25.7.12). Пред чешмичката на голям хоризонтален камък е изрисуван пак знакът на слънцето - голям кръг с червена точка. Честите превалявания от дъжд по време на лагеруването на приятелите ги кара да се замислят - да направят един постоянен навес. Учителя нарежда да се започне строеж на северната страна на езерото вдясно от оттока на езерото, където има много камъни. Братята събират дървета от изгорялата гора под първото езеро за гредоред на покрива, донасят хубави плочи за покриване от 5-о и 6-о езеро.
към текста >>

Постепенно братята се добират до един голям камък, който се търкулва от мястото си и застава точно на пътеката.
Ако само един знае за работата му, тя ще се реализира наполовина. Ако повече хора знаят за твоите намерения, то почти нищо няма да се реализира от тях. Трябва постоянно да се учим от природата, която винаги работи в абсолютна тайна и накрая, като завърши работата си, излага своето произведение пред всички същества, за да си кажат мнението. Следващата дейност, която братята подемат е разчистване на камъните на полянката пред кухнята, за да може тя да се използва за Паневритмията. По време на разчистването приятелите решават да съберат всички излишни камъни в средата и да направят една спирала, на която на обяд да се сяда. Постепенно братята се добират до един голям камък, който се търкулва от мястото си и застава точно на пътеката. Правят много усилия, за да го преместят, но безуспешно. Идва Учителя и мълчаливо следи тяхната работа. Един брат от групата решава с удари с лоста да го разцепи на две и така по-лесно да го махне от пътя. Учителя веднага се намръщва и отива настрани от работното място. Братът удря много пъти с лоста, но камъкът не се дава.
към текста >>

Един брат от групата решава с удари с лоста да го разцепи на две и така по-лесно да го махне от пътя.
Следващата дейност, която братята подемат е разчистване на камъните на полянката пред кухнята, за да може тя да се използва за Паневритмията. По време на разчистването приятелите решават да съберат всички излишни камъни в средата и да направят една спирала, на която на обяд да се сяда. Постепенно братята се добират до един голям камък, който се търкулва от мястото си и застава точно на пътеката. Правят много усилия, за да го преместят, но безуспешно. Идва Учителя и мълчаливо следи тяхната работа. Един брат от групата решава с удари с лоста да го разцепи на две и така по-лесно да го махне от пътя. Учителя веднага се намръщва и отива настрани от работното място. Братът удря много пъти с лоста, но камъкът не се дава. Той забелязва, че Учителя е недоволен от неговата дейност, спира да удря с лоста, отива при Учителя и му предлага да използват пейките, построени от греди за сядане, и така да преместят камъка от пътеката. При тези думи лицето на Учителя се прояснява, светва и той казва: „Може, може." Започва една обмислена, планомерна работа. Камъкът е подхванат с лостовете и пейките, изправен на една страна и подпрян с по-малки камъни.
към текста >>

Братът удря много пъти с лоста, но камъкът не се дава.
Постепенно братята се добират до един голям камък, който се търкулва от мястото си и застава точно на пътеката. Правят много усилия, за да го преместят, но безуспешно. Идва Учителя и мълчаливо следи тяхната работа. Един брат от групата решава с удари с лоста да го разцепи на две и така по-лесно да го махне от пътя. Учителя веднага се намръщва и отива настрани от работното място. Братът удря много пъти с лоста, но камъкът не се дава. Той забелязва, че Учителя е недоволен от неговата дейност, спира да удря с лоста, отива при Учителя и му предлага да използват пейките, построени от греди за сядане, и така да преместят камъка от пътеката. При тези думи лицето на Учителя се прояснява, светва и той казва: „Може, може." Започва една обмислена, планомерна работа. Камъкът е подхванат с лостовете и пейките, изправен на една страна и подпрян с по-малки камъни. След това с дружни усилия братята успяват да го обърнат няколко пъти. Учителя следи с жив интерес работата им и посочва къде да се постави този голям камък: накрая на наредените камъни, като завършек на спиралата.
към текста >>

Той забелязва, че Учителя е недоволен от неговата дейност, спира да удря с лоста, отива при Учителя и му предлага да използват пейките, построени от греди за сядане, и така да преместят камъка от пътеката.
Правят много усилия, за да го преместят, но безуспешно. Идва Учителя и мълчаливо следи тяхната работа. Един брат от групата решава с удари с лоста да го разцепи на две и така по-лесно да го махне от пътя. Учителя веднага се намръщва и отива настрани от работното място. Братът удря много пъти с лоста, но камъкът не се дава. Той забелязва, че Учителя е недоволен от неговата дейност, спира да удря с лоста, отива при Учителя и му предлага да използват пейките, построени от греди за сядане, и така да преместят камъка от пътеката. При тези думи лицето на Учителя се прояснява, светва и той казва: „Може, може." Започва една обмислена, планомерна работа. Камъкът е подхванат с лостовете и пейките, изправен на една страна и подпрян с по-малки камъни. След това с дружни усилия братята успяват да го обърнат няколко пъти. Учителя следи с жив интерес работата им и посочва къде да се постави този голям камък: накрая на наредените камъни, като завършек на спиралата. Той посочва как да легне камъкът и накъде да се ориентира.
към текста >>

След това с дружни усилия братята успяват да го обърнат няколко пъти.
Учителя веднага се намръщва и отива настрани от работното място. Братът удря много пъти с лоста, но камъкът не се дава. Той забелязва, че Учителя е недоволен от неговата дейност, спира да удря с лоста, отива при Учителя и му предлага да използват пейките, построени от греди за сядане, и така да преместят камъка от пътеката. При тези думи лицето на Учителя се прояснява, светва и той казва: „Може, може." Започва една обмислена, планомерна работа. Камъкът е подхванат с лостовете и пейките, изправен на една страна и подпрян с по-малки камъни. След това с дружни усилия братята успяват да го обърнат няколко пъти. Учителя следи с жив интерес работата им и посочва къде да се постави този голям камък: накрая на наредените камъни, като завършек на спиралата. Той посочва как да легне камъкът и накъде да се ориентира. Братята, придобили опитност, изпълняват точно неговите съвети. Учителя е усмихнат и много доволен. Нарежда на един брат да издълбае една стрелка, ориентирана по компаса u сочеща точно посоката север-юг u буквите П-S.
към текста >>

Големите камъни ще се вдигнат от пътя ви.
Така завършва работата по спиралата. Тогава Учителя казва: „Север символизира Истината. Истината е крайната цел на човешката еволюция. Тя сваля всички окови и човек влиза в Свободата. Тогава той проявява онова, което Бог първоначално е вложил в неговата душа. Големите камъни ще се вдигнат от пътя ви. Големите мъчнотии се дигнаха снощи. Има закон в природата: „Каквото правим долу, е направено горе, направено вътре в нас, в света на нашите мисли и чувства. Всичко, каквото правите тук, има отражение и в социалния живот. Всичко, каквото правим тук, има отражение във всеобщия живот." („Разговори при 7-те езера", стр. 254) Този камък е свързан с мъчнотиите и кармата на България и от неговото запазване зависи бъдещия живот на българите и разчистването на пътя им към новия живот - към Шестата раса.
към текста >>

254) Този камък е свързан с мъчнотиите и кармата на България и от неговото запазване зависи бъдещия живот на българите и разчистването на пътя им към новия живот - към Шестата раса.
Големите камъни ще се вдигнат от пътя ви. Големите мъчнотии се дигнаха снощи. Има закон в природата: „Каквото правим долу, е направено горе, направено вътре в нас, в света на нашите мисли и чувства. Всичко, каквото правите тук, има отражение и в социалния живот. Всичко, каквото правим тук, има отражение във всеобщия живот." („Разговори при 7-те езера", стр. 254) Този камък е свързан с мъчнотиите и кармата на България и от неговото запазване зависи бъдещия живот на българите и разчистването на пътя им към новия живот - към Шестата раса. Когато през 1956 г. започна строежът на хижата при второто езеро, за да не го разцепят и използват като материал за строежа, брат Борис Николов с група братя изтърколиха този хубав бял камък и го заровиха до близката морена. Конусовидният връх на спиралата сега се намира на мястото на палатката на Учителя. Всичко в планината е символи и има значение, но ние трябва да ги знаем и да ги пазим. Често приятелите са ходили на първото езеро, където са играли Паневритмия, и след свършването й са вземали дърва от изгорялата гора.
към текста >>

Духът на Учителя насочваше живота на школата на Рила по най-правия път за учениците, необходим за тяхното духовно развитие.
Всичко в планината е символи и има значение, но ние трябва да ги знаем и да ги пазим. Често приятелите са ходили на първото езеро, където са играли Паневритмия, и след свършването й са вземали дърва от изгорялата гора. Учителя, и той взима голямо дърво и го носи до кухнята. Навсякъде макар и значително пo-възрастен от нас той ни даваше личен пример на работа и постоянство. Той обикновено на никого не нареждаше да свърши някаква работа, но пращаше мисъл и братът сам се залавяше за работа, като смяташе, че това е негова идея. Духът на Учителя насочваше живота на школата на Рила по най-правия път за учениците, необходим за тяхното духовно развитие. Всяка работа на Рила се благославя и всеки, който върши нещо за общото, чувства в себе си една лекота, едно разположение и любов към всички присъстващи в лагера. Често най-скромните и слаби физически на вид братя и сестри вършеха чудеса на геройство в изпълнение на трудни задачи. Зад всички беше той - Духът на Бениса Дуно, който ни ръководеше и вдъхновяваше. През 1930 г. след устройването на лагера при 7-те езера, приятелите се радват една седмица на хубаво слънчево време.
към текста >>

". А Учителя отговаря усмихнато, че тази буря е била предвидена за тях, в пътя на тяхното развитие.
На 21 юли сутринта става голяма буря, която събаря много палатки. Вятърът се усилва ,братята и сестрите отиват при Учителя и го молят да спре тази хала, защото ако продължи още малко, ще помете целия лагер. Учителя излиза от палатката си, обръща се с лице на запад, откъдето идва бурята ,и тя започва да намалява, утихва и скоро вятърът спира напълно. Показва се и топлото слънце. Първият въпрос, който поставят братята и сестрите на Учителя, виждайки това чудо, е: „Учителя, защо не спряхте по-рано бурята, а оставихте вятъра да събори повече от половината ни палатки в лагера? ". А Учителя отговаря усмихнато, че тази буря е била предвидена за тях, в пътя на тяхното развитие. Те трябва да придобият смелост, да не се плашат от бурите. Такава буря ще имат и в живота си долу, но като я преживеят тук, в планината, лесно ще разрешат въпросите си долу. Братята и сестрите бързо оправят повредите на лагера, зашиват скъсаните палатки и на следващия ден не остават никакви следи от щетите, нанесени от бурята. Понеже стенографката Елена Андреева напуска лагера, Учителя я изпраща в провинцията да работи две години като учителка. Една от причините за тази буря е била опозицията на Сатурн със Слънцето на 21 юли, след която буря съм дошъл и аз на тази земя.
към текста >>

Два пъти братята срещат глутница вълци, която минава край второто езеро, без да нападне никого.
" Братята предлагат на Учителя веднага да ги изхвърлят от лагера в посока към Вада. Учителя ги спира и им казва да ги оставят. Бурята спира и всички се събират около големия огън, запален пред кухнята, за да се стоплят и изсушат дрехите, намокрени от дъжда. Там Учителя се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях, след като вече е хванал, вързал и изпратил на мястото му дявола, който обсебил Ангел Вълков. Отначало около езерата не идват никакви чужди хора. Два пъти братята срещат глутница вълци, която минава край второто езеро, без да нападне никого. Тя върви по пътеката и се отправя надолу. Появяват се рибари, които започват да ловят риба във 2- рото и в 3-тото езеро. Един ден рибарите успяват да уловят една голяма риба във 2-рото езеро и я слагат в кофа с вода, която носят. Учителя забелязва всичко и веднага изпраща двама братя да купят рибата и я донесат при него. След малък пазарлък братята донасят кофата с рибата при Учителя.
към текста >>

Тя върви по пътеката и се отправя надолу.
Учителя ги спира и им казва да ги оставят. Бурята спира и всички се събират около големия огън, запален пред кухнята, за да се стоплят и изсушат дрехите, намокрени от дъжда. Там Учителя се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях, след като вече е хванал, вързал и изпратил на мястото му дявола, който обсебил Ангел Вълков. Отначало около езерата не идват никакви чужди хора. Два пъти братята срещат глутница вълци, която минава край второто езеро, без да нападне никого. Тя върви по пътеката и се отправя надолу. Появяват се рибари, които започват да ловят риба във 2- рото и в 3-тото езеро. Един ден рибарите успяват да уловят една голяма риба във 2-рото езеро и я слагат в кофа с вода, която носят. Учителя забелязва всичко и веднага изпраща двама братя да купят рибата и я донесат при него. След малък пазарлък братята донасят кофата с рибата при Учителя. Той се приближава близо до нея и известно време й говори нещо, след това нарежда на братята да я пуснат в езерото.
към текста >>

Оркестърът беше застанал на малкото баирче до пътеката, по която сега вървим, а ние обикаляхме в кръг наоколо.
Когато братята го питат защо е постъпил така, той обяснява, че тази риба е царят на рибите в езерото и Учителят му казал как да се пазят от въдиците на рибарите, за да не страдат. След този случай рибарите не могат повече да уловят никаква риба във второто езеро. Те престават да ни досаждат и се премесват около третото езеро. През 1939 г. играехме Паневритмия при 3-тото езеро. Оркестърът беше застанал на малкото баирче до пътеката, по която сега вървим, а ние обикаляхме в кръг наоколо. Нямаше го тресавището, което сега се е образувало в южната част на езерото. Няколко рибари заложиха въдиците в езерото и застанаха настрани да гледат Паневритмията. Ние, няколко малки палавници, без да ни видят, взехме въдиците с пръчките им и ги хвърлихме между скалите, в една морена. Няколко пъти от Долината на Съзерцанието в лагера проникваха мечки и обикаляха край палатката на брат Борис Николов - в ниската част, след палатката на Учителя. Те не направиха пакост на никого.
към текста >>

Няколко пъти от Долината на Съзерцанието в лагера проникваха мечки и обикаляха край палатката на брат Борис Николов - в ниската част, след палатката на Учителя.
играехме Паневритмия при 3-тото езеро. Оркестърът беше застанал на малкото баирче до пътеката, по която сега вървим, а ние обикаляхме в кръг наоколо. Нямаше го тресавището, което сега се е образувало в южната част на езерото. Няколко рибари заложиха въдиците в езерото и застанаха настрани да гледат Паневритмията. Ние, няколко малки палавници, без да ни видят, взехме въдиците с пръчките им и ги хвърлихме между скалите, в една морена. Няколко пъти от Долината на Съзерцанието в лагера проникваха мечки и обикаляха край палатката на брат Борис Николов - в ниската част, след палатката на Учителя. Те не направиха пакост на никого. В лагера имаше много змии - пепелянки, които постоянно се навъртаха около палатките ни. Учителя ни научи да слагаме обелени скилидки чесън около палатките ни, от които змиите бягат. Първоначално змиите бяха много и братята ги ловяха с ръкавици, слагаха ги в торби и ги хвърляха в стръмнината към първото езеро. Ние, младежите, знаехме, че първото езеро е змийско езеро.
към текста >>

Като наближихме лагера, се мръкна и ние загубихме пътеката в клека.
И сега беше дошъл пак да ни помага в рилския живот. През 1934 г. ние отидохме през Сапарева баня за езерата. Мен и брат ми Косьо ни поставиха в един кош от круши от едната страна на магарето, а в другата страна в коша беше Иван - син на Симаня Андреева, който беше значително по-тежък от нас. На следващата година баща ни ни носеше в раницата. Като наближихме лагера, се мръкна и ние загубихме пътеката в клека. Виждахме огъня в кухнята и чувахме песните, които пееха братята и сестрите, но не можехме да отидем до тях. Преспахме в клека сутринта намерихме пътеката и отидохме в лагера. Михал, който сега ни обслужва, е внук на бай Янко, но няма неговите хубави качества. Бай Янко не пиеше вино и ракия. Аз постоянно му помагах и ходех заедно с конете и багажа.
към текста >>

Преспахме в клека сутринта намерихме пътеката и отидохме в лагера.
ние отидохме през Сапарева баня за езерата. Мен и брат ми Косьо ни поставиха в един кош от круши от едната страна на магарето, а в другата страна в коша беше Иван - син на Симаня Андреева, който беше значително по-тежък от нас. На следващата година баща ни ни носеше в раницата. Като наближихме лагера, се мръкна и ние загубихме пътеката в клека. Виждахме огъня в кухнята и чувахме песните, които пееха братята и сестрите, но не можехме да отидем до тях. Преспахме в клека сутринта намерихме пътеката и отидохме в лагера. Михал, който сега ни обслужва, е внук на бай Янко, но няма неговите хубави качества. Бай Янко не пиеше вино и ракия. Аз постоянно му помагах и ходех заедно с конете и багажа. Той ми казваше: „Светозаре, ела постоянно да работиш с мене и ще делим парите по равно, макар че ти нямаш коне." Аз му отговарях, че не съм дошъл на Рила да печеля пари, а да помагам в общия братски живот: „Понеже ти помагаш на Братството, аз пък помагам на тебе." Много пъти Учителя спасява братя и сестри загубили пътя в мъглата или попаднали в опасни места в планината.
към текста >>

Много пъти Учителя спасява братя и сестри загубили пътя в мъглата или попаднали в опасни места в планината.
Преспахме в клека сутринта намерихме пътеката и отидохме в лагера. Михал, който сега ни обслужва, е внук на бай Янко, но няма неговите хубави качества. Бай Янко не пиеше вино и ракия. Аз постоянно му помагах и ходех заедно с конете и багажа. Той ми казваше: „Светозаре, ела постоянно да работиш с мене и ще делим парите по равно, макар че ти нямаш коне." Аз му отговарях, че не съм дошъл на Рила да печеля пари, а да помагам в общия братски живот: „Понеже ти помагаш на Братството, аз пък помагам на тебе." Много пъти Учителя спасява братя и сестри загубили пътя в мъглата или попаднали в опасни места в планината. През 1936 г., макар че той беше физически тежко болен, спаси живота на майка ми - Стефка Крумова, ухапана от пепелянка. Неговата бащинска десница, охрана и покровителство беше върху всички страдащи и измъчени души. Под негово ръководство се направи и трудната пътека за Езерото на Чистотата. Понеже братята и сестрите се интересуваха откъде идва той, Учителя им нареди да преброят стъпалата по пътеката и от числото на стъпалата да извадят заключение на кой свят е представител. Оттогава досега тези стъпала са поправяни няколко пъти, като и аз съм участвал 2 пъти в основното им подреждане.
към текста >>

Под негово ръководство се направи и трудната пътека за Езерото на Чистотата.
Аз постоянно му помагах и ходех заедно с конете и багажа. Той ми казваше: „Светозаре, ела постоянно да работиш с мене и ще делим парите по равно, макар че ти нямаш коне." Аз му отговарях, че не съм дошъл на Рила да печеля пари, а да помагам в общия братски живот: „Понеже ти помагаш на Братството, аз пък помагам на тебе." Много пъти Учителя спасява братя и сестри загубили пътя в мъглата или попаднали в опасни места в планината. През 1936 г., макар че той беше физически тежко болен, спаси живота на майка ми - Стефка Крумова, ухапана от пепелянка. Неговата бащинска десница, охрана и покровителство беше върху всички страдащи и измъчени души. Под негово ръководство се направи и трудната пътека за Езерото на Чистотата. Понеже братята и сестрите се интересуваха откъде идва той, Учителя им нареди да преброят стъпалата по пътеката и от числото на стъпалата да извадят заключение на кой свят е представител. Оттогава досега тези стъпала са поправяни няколко пъти, като и аз съм участвал 2 пъти в основното им подреждане. И сега не знам точно колко са. В лагера се поддържаше ред и порядък. Учителя отделя специално внимание на нас, малките палавници, които през 1939 година бяхме 40 деца.
към текста >>

Понеже братята и сестрите се интересуваха откъде идва той, Учителя им нареди да преброят стъпалата по пътеката и от числото на стъпалата да извадят заключение на кой свят е представител.
Той ми казваше: „Светозаре, ела постоянно да работиш с мене и ще делим парите по равно, макар че ти нямаш коне." Аз му отговарях, че не съм дошъл на Рила да печеля пари, а да помагам в общия братски живот: „Понеже ти помагаш на Братството, аз пък помагам на тебе." Много пъти Учителя спасява братя и сестри загубили пътя в мъглата или попаднали в опасни места в планината. През 1936 г., макар че той беше физически тежко болен, спаси живота на майка ми - Стефка Крумова, ухапана от пепелянка. Неговата бащинска десница, охрана и покровителство беше върху всички страдащи и измъчени души. Под негово ръководство се направи и трудната пътека за Езерото на Чистотата. Понеже братята и сестрите се интересуваха откъде идва той, Учителя им нареди да преброят стъпалата по пътеката и от числото на стъпалата да извадят заключение на кой свят е представител. Оттогава досега тези стъпала са поправяни няколко пъти, като и аз съм участвал 2 пъти в основното им подреждане. И сега не знам точно колко са. В лагера се поддържаше ред и порядък. Учителя отделя специално внимание на нас, малките палавници, които през 1939 година бяхме 40 деца. Ние по цял ден ходехме свободно, обикаляхме езерото, кухнята, чешмичката, Молитвения връх, но знаехме, че той винаги ни пази и помага.
към текста >>

Оттогава досега тези стъпала са поправяни няколко пъти, като и аз съм участвал 2 пъти в основното им подреждане.
Много пъти Учителя спасява братя и сестри загубили пътя в мъглата или попаднали в опасни места в планината. През 1936 г., макар че той беше физически тежко болен, спаси живота на майка ми - Стефка Крумова, ухапана от пепелянка. Неговата бащинска десница, охрана и покровителство беше върху всички страдащи и измъчени души. Под негово ръководство се направи и трудната пътека за Езерото на Чистотата. Понеже братята и сестрите се интересуваха откъде идва той, Учителя им нареди да преброят стъпалата по пътеката и от числото на стъпалата да извадят заключение на кой свят е представител. Оттогава досега тези стъпала са поправяни няколко пъти, като и аз съм участвал 2 пъти в основното им подреждане. И сега не знам точно колко са. В лагера се поддържаше ред и порядък. Учителя отделя специално внимание на нас, малките палавници, които през 1939 година бяхме 40 деца. Ние по цял ден ходехме свободно, обикаляхме езерото, кухнята, чешмичката, Молитвения връх, но знаехме, че той винаги ни пази и помага. Брат и сестра от Ямбол започнаха да правят и продават мекици в лагера на езерата.
към текста >>

При един разговор Учителя казва, че истинска екскурзия е тази, при която всеки да доведе по трима бедни братя или сестpи, дa плати пътя им дo Рила и обратно и разноските по прехраната им.
Концертът завършваше с обща молитва, след която бързо се настанявахме в палатките за почивка. Всеки ден, прекаран в планината, е една вълшебна приказка, един хармоничен разказ или поетично стихотворение. Незабравими са дните, прекарани с Учителя на Рила. Не по-малко интензивни и хармонични са и дните, прекарани на езерата след заминаването на Учителя след 1944 г. Всяко посещение, даже и всеки ден на езерата оставят своите красиви картини в нашето съзнание. При един разговор Учителя казва, че истинска екскурзия е тази, при която всеки да доведе по трима бедни братя или сестpи, дa плати пътя им дo Рила и обратно и разноските по прехраната им. Такава екскурзия на езерата е благословена. Учителя се грижеше за всички, които работеха в лагера, а нямаха достатъчно средства, да им се дава безплатен обяд. „Щом е дошъл тук, той трябва да поеме грижата за още трима души: да им плати билета за автомобила или за трена и през всичкото време да се грижи за храната им, както за себе си... Вън от близките си всеки трябва да се погрижи за още трима." („Царският път на душата", стр. 149) Един беден брат от провинцията имал силно желание да посети лагера на Рила. Помолил се на Учителя да му съдейства за това желание.
към текста >>

„Щом е дошъл тук, той трябва да поеме грижата за още трима души: да им плати билета за автомобила или за трена и през всичкото време да се грижи за храната им, както за себе си... Вън от близките си всеки трябва да се погрижи за още трима." („Царският път на душата", стр. 149)
Не по-малко интензивни и хармонични са и дните, прекарани на езерата след заминаването на Учителя след 1944 г. Всяко посещение, даже и всеки ден на езерата оставят своите красиви картини в нашето съзнание. При един разговор Учителя казва, че истинска екскурзия е тази, при която всеки да доведе по трима бедни братя или сестpи, дa плати пътя им дo Рила и обратно и разноските по прехраната им. Такава екскурзия на езерата е благословена. Учителя се грижеше за всички, които работеха в лагера, а нямаха достатъчно средства, да им се дава безплатен обяд. „Щом е дошъл тук, той трябва да поеме грижата за още трима души: да им плати билета за автомобила или за трена и през всичкото време да се грижи за храната им, както за себе си... Вън от близките си всеки трябва да се погрижи за още трима." („Царският път на душата", стр. 149) Един беден брат от провинцията имал силно желание да посети лагера на Рила. Помолил се на Учителя да му съдейства за това желание. Едва успял да събере пари само за път. За храна взел една торбичка с жито и решил, когато братята и сестрите седнат за обяд да се хранят, той да се скрие в клековете и там ще яде сурово жито. Братът пристигнал от провинцията на езерата и там го настаняват в една палатка.
към текста >>

Едва успял да събере пари само за път.
Такава екскурзия на езерата е благословена. Учителя се грижеше за всички, които работеха в лагера, а нямаха достатъчно средства, да им се дава безплатен обяд. „Щом е дошъл тук, той трябва да поеме грижата за още трима души: да им плати билета за автомобила или за трена и през всичкото време да се грижи за храната им, както за себе си... Вън от близките си всеки трябва да се погрижи за още трима." („Царският път на душата", стр. 149) Един беден брат от провинцията имал силно желание да посети лагера на Рила. Помолил се на Учителя да му съдейства за това желание. Едва успял да събере пари само за път. За храна взел една торбичка с жито и решил, когато братята и сестрите седнат за обяд да се хранят, той да се скрие в клековете и там ще яде сурово жито. Братът пристигнал от провинцията на езерата и там го настаняват в една палатка. Като приспива, на другия ден за обяд той изпълнява замисъла си и се скрива зад клек, за да обядва. Всички сядат на обяд, но Учителя не прави молитва. Приятелите му казват, че всичко е готово и може да каже молитвата.
към текста >>

Нямаше очертан път, а множество пътеки, по които трябваше да се оправяме и стигнем така желаните от нас езера.
Оттам - друг, и пристигнахме вечерта в Говедарци. Видяхме, че след Говедарци има голяма светлина около Почивния дом на печатарските работници и решихме там да преспим. Легнахме до сградата и сложихме раниците си вместо възглавници. През нощта нещо дърпаше раниците ни и на сутринта констатирахме, че кучетата от селото ни бяха измъкнали хляба. Станахме и гладни тръгнахме към езерата. Нямаше очертан път, а множество пътеки, по които трябваше да се оправяме и стигнем така желаните от нас езера. Аз застанах отпред и по интуиция започнах да налучквам пътя. Така, без много премеждия, следобед пристигнахме на езерата гладни и уморени. Посрещнаха ни брат Бертолий, който отлично ни познаваше, и група приятели. Веднага ни нахраниха и настаниха в палатка. Брат Бертолий плати храната ни до края на летуването на отговорника по обедите и ние прекарахме много добре летуването, като помагахме, с каквото можем, в общия живот.
към текста >>

Аз застанах отпред и по интуиция започнах да налучквам пътя.
Видяхме, че след Говедарци има голяма светлина около Почивния дом на печатарските работници и решихме там да преспим. Легнахме до сградата и сложихме раниците си вместо възглавници. През нощта нещо дърпаше раниците ни и на сутринта констатирахме, че кучетата от селото ни бяха измъкнали хляба. Станахме и гладни тръгнахме към езерата. Нямаше очертан път, а множество пътеки, по които трябваше да се оправяме и стигнем така желаните от нас езера. Аз застанах отпред и по интуиция започнах да налучквам пътя. Така, без много премеждия, следобед пристигнахме на езерата гладни и уморени. Посрещнаха ни брат Бертолий, който отлично ни познаваше, и група приятели. Веднага ни нахраниха и настаниха в палатка. Брат Бертолий плати храната ни до края на летуването на отговорника по обедите и ние прекарахме много добре летуването, като помагахме, с каквото можем, в общия живот. През следващата 1947 г.
към текста >>

Най-отгоре пътувахме ние - участниците в първата работна група.
Започнах редовно да посещавам Рила с първата група. Бяха въвели следната система за лагеруване. От цялата провинция и от София багажът се събираше пред малкия салон, където се измерваше, и килограмите се написваха върху багажа с химически молив, за да може конярят лесно да го товари. Събираше се много багаж и част от него носехме при къщата на брат Пеньо Ганев. От Самоков идваха 2 камиона, които натоварвахме до 2 метра височина над ритлите и ги привързвахме добре. Най-отгоре пътувахме ние - участниците в първата работна група. Стоварвахме багажа при горския дом „Гюлечица", където бай Янко ни чакаше, натоварваше конете и започваше извозването на багажа. Оставяхме един от нас да пази багажа, а останалите се качвахме на езерата. Ще опиша едно такова отиване. В групата бяхме: Гради Колев, Гаврил Величков, Тодор Симеонов, Катя Грива, Драган Петков и аз. По пътя с камиона дърветата често ни обрулваха главите и ние лягахме между багажите.
към текста >>

По пътя с камиона дърветата често ни обрулваха главите и ние лягахме между багажите.
Най-отгоре пътувахме ние - участниците в първата работна група. Стоварвахме багажа при горския дом „Гюлечица", където бай Янко ни чакаше, натоварваше конете и започваше извозването на багажа. Оставяхме един от нас да пази багажа, а останалите се качвахме на езерата. Ще опиша едно такова отиване. В групата бяхме: Гради Колев, Гаврил Величков, Тодор Симеонов, Катя Грива, Драган Петков и аз. По пътя с камиона дърветата често ни обрулваха главите и ние лягахме между багажите. Пристигнахме на „Гюлечица", разтоварихме камионите, бай Янко натовари конете и с него заедно тръгнахме нагоре. Имаше доста трудности по пътя и някои разногласия между приятелите, но стигнахме на бивака. Бай Янко стовари багажа и се върна за следващия курс. Ние отидохме в пещерите на Молитвения връх, където бяха скрити гредите и колците, и ги извадихме. Построихме кухнята и заслона на магазина, като за покрив сложихме по едно голямо платнище, които носехме с нас.
към текста >>

Имаше доста трудности по пътя и някои разногласия между приятелите, но стигнахме на бивака.
Оставяхме един от нас да пази багажа, а останалите се качвахме на езерата. Ще опиша едно такова отиване. В групата бяхме: Гради Колев, Гаврил Величков, Тодор Симеонов, Катя Грива, Драган Петков и аз. По пътя с камиона дърветата често ни обрулваха главите и ние лягахме между багажите. Пристигнахме на „Гюлечица", разтоварихме камионите, бай Янко натовари конете и с него заедно тръгнахме нагоре. Имаше доста трудности по пътя и някои разногласия между приятелите, но стигнахме на бивака. Бай Янко стовари багажа и се върна за следващия курс. Ние отидохме в пещерите на Молитвения връх, където бяха скрити гредите и колците, и ги извадихме. Построихме кухнята и заслона на магазина, като за покрив сложихме по едно голямо платнище, които носехме с нас. След това започнахме да си строим палатките. Тодор Симеонов не взе участие в общата работа, а си построи своя палатка.
към текста >>

На него трябваше предварително да се даде сумата за времето, което ще престоиш горе, и за пътните.
Когато пристигнах на бивака, бай Янко беше отишъл за хляб преди 2 дена и приятелите нямаха хляб. На Молитвения връх казах, че имам 2 кафеза хляб в палатката на брат Гради и всички, които имат нужда, да си вземат толкова, колкото им е необходимо. Приятелите минаха покрай палатката и до обяд изпразниха кафезите. След 2 дена бай Янко докара от Сапарева баня бял хляб и приятелите ми го върнаха. В един период от развитието на братския живот рилските въпроси се движеха от брат Никола Антов. На него трябваше предварително да се даде сумата за времето, което ще престоиш горе, и за пътните. Само така можеше организирано да се отиде на езерата. По това време сестра Буча Бехар водеше сметките на рилския лагер. По едно време се оказа, че липсват пари от касата на магазина и взеха да подозират мене, че вероятно вземам продукти. Разбрах от намека, който ми направиха ,и аз престанах да влизам в магазина и оставих те да го оправят. След Молитвения връх и закуската вземах раницата си и правех големи, средни и малки Паневритмии по върховете.
към текста >>

Средната беше пак по същия път, но слизането по 7-те езера или по лифта покрай Харамията и Бивака.
По едно време се оказа, че липсват пари от касата на магазина и взеха да подозират мене, че вероятно вземам продукти. Разбрах от намека, който ми направиха ,и аз престанах да влизам в магазина и оставих те да го оправят. След Молитвения връх и закуската вземах раницата си и правех големи, средни и малки Паневритмии по върховете. Бях се доста застоял, зает с общата работа. Голямата Паневритмия беше от 2-ото, 3-тото езеро, по лифта на 5-ото, Кабул, Острец, билото и през Салоните и Чистотата - на лагера. Средната беше пак по същия път, но слизането по 7-те езера или по лифта покрай Харамията и Бивака. Малката Паневритмия е пo езерата със слизане покрай езерото на Чистотата. След няколко свободни дни дойдоха при мене и ме помолиха да отида пак в магазина. Там подреждах всичките продукти - чушки, домати, моркови, зеле, картофи, плодове и др. и всички, които започваха да се развалят, ги давах на дежурните да ги готвят веднага. Срамота е на Рила да се хвърлят продукти поради небрежност, защото за тях е платена цената плюс два превоза.
към текста >>

Аз сложих едно шише в торбата си и по най-краткия път, покрай 6-тото езеро, Острец се озовах на х.
На Рила сестра Буча Бехар получи перфорация на язвата, която блокира организма й. Нямаше време да се свали надолу и приятелите решиха да й направят млечен компрес. Сутринта ми съобщиха, че трябва веднага да отида до х. „Иван Вазов", откъдето да взема един литър мляко преди 9 часа, защото по това време хижарката го квасела. Наоколо нямаше овчари и мляко. Аз сложих едно шише в торбата си и по най-краткия път, покрай 6-тото езеро, Острец се озовах на х. „Иван Вазов" за по-малко от 1 час. Влязох точно навреме, когато хижарката приготвяше подквасата, за да подкваси една тенджера мляко. Помолих я да ми даде един литър за болен човек и тя ми даде. Аз тръгнах обратно за лагера и пристигнах там чак към обяд. Веднага направиха компрес на сестра Буча, който изтегли отровите от спуканата язва.
към текста >>

На връщане към хижата пак минахме по пътеката, по която сутринта тръгнахме.
Тя се върна в хижата, но там го нямаше. Отидохме до сестра Райна Найденова, при която вечерта бяхме на гости, но и там нямаше следа от него. Елена се разплака, но аз й предложих да си изпълним наряда, а за портмонето има кой да помисли. Отидохме на Салоните, където прекарахме много хубаво деня. Тези дни хижата беше пълна с хора. На връщане към хижата пак минахме по пътеката, по която сутринта тръгнахме. До самата пътека, в канавка, изкопана за отводняване на палатка, където преди години си строеше палатката сестра Олга Блажева, видяхме портмонето. През деня по тази пътека са минали стотици хора ,но никой не го забелязал. Елена го взе и започна да плаче от радост и благодарност. Обикновено в хижата редовно се събирахме с групата на брат Стойчо и жена му Янка Андрееви от Нова Загора. Като се качихме сутринта на Молитвения връх, видяхме, че някой беше хвърлил стола на Учителя в цепнатината между камъните.
към текста >>

До самата пътека, в канавка, изкопана за отводняване на палатка, където преди години си строеше палатката сестра Олга Блажева, видяхме портмонето.
Отидохме до сестра Райна Найденова, при която вечерта бяхме на гости, но и там нямаше следа от него. Елена се разплака, но аз й предложих да си изпълним наряда, а за портмонето има кой да помисли. Отидохме на Салоните, където прекарахме много хубаво деня. Тези дни хижата беше пълна с хора. На връщане към хижата пак минахме по пътеката, по която сутринта тръгнахме. До самата пътека, в канавка, изкопана за отводняване на палатка, където преди години си строеше палатката сестра Олга Блажева, видяхме портмонето. През деня по тази пътека са минали стотици хора ,но никой не го забелязал. Елена го взе и започна да плаче от радост и благодарност. Обикновено в хижата редовно се събирахме с групата на брат Стойчо и жена му Янка Андрееви от Нова Загора. Като се качихме сутринта на Молитвения връх, видяхме, че някой беше хвърлил стола на Учителя в цепнатината между камъните. Беше заклещен здраво.
към текста >>

През деня по тази пътека са минали стотици хора ,но никой не го забелязал.
Елена се разплака, но аз й предложих да си изпълним наряда, а за портмонето има кой да помисли. Отидохме на Салоните, където прекарахме много хубаво деня. Тези дни хижата беше пълна с хора. На връщане към хижата пак минахме по пътеката, по която сутринта тръгнахме. До самата пътека, в канавка, изкопана за отводняване на палатка, където преди години си строеше палатката сестра Олга Блажева, видяхме портмонето. През деня по тази пътека са минали стотици хора ,но никой не го забелязал. Елена го взе и започна да плаче от радост и благодарност. Обикновено в хижата редовно се събирахме с групата на брат Стойчо и жена му Янка Андрееви от Нова Загора. Като се качихме сутринта на Молитвения връх, видяхме, че някой беше хвърлил стола на Учителя в цепнатината между камъните. Беше заклещен здраво. Брат Стойчо с няколко братя от Нова Загора, Стойчо Драгнев, Таньо Танев, аз и др.
към текста >>

На места пътеката беше само един ръб, и то заледен.
Те минаха точно по нашите стъпки и дойдоха в хижата. Водачът им ни похвали, че много правилно сме минали по водопада, където няма опасност от лавини. В хижата нямаше място за двете групи и ние решихме да отидем на х. „Иван Вазов", а алпинистите да преспят в хижата. Тръгнахме веднага покрай езерото на Чистотата, изкачихме се на билото над Урдините езера. На места пътеката беше само един ръб, и то заледен. Стигнахме началото на Пазардере и тримата ми приятели се спуснаха стремглаво надолу, в състезание кой пръв ще стигне хижата. Аз след тях бавно се придвижвах по заледения сняг, който беше на вълни, и ските подскачаха. Падна гъста мъгла u нищо не се виждаше. Стефан излязъл на вратата на хижата и ме чул, че минавам на няколко метра, и ме извика. Аз спрях и по гласа му намерих хижата.
към текста >>

Скоро след това отидохме втори път до езерата, по същия маршрут.
Аз спрях и по гласа му намерих хижата. Хижарят беше приятел на Крум Въжаров, който, като началник в профсъюзите, го беше назначил на това място. Посрещна ни много хубаво. Преспахме и на другия ден се върнахме на Седемте езера, като се срещнахме с алпинистите. Слязохме надолу до „вада" и Говедарци, откъдето с автобус се прибрахме до София. Скоро след това отидохме втори път до езерата, по същия маршрут. Преспахме на х. „Скакавица" и сутринта в гъста мъгла потеглихме нагоре. Този път решихме да избегнем козирките в посока х. „Рилски езера", а направо да излезем на поляната при петото езеро. Излязохме на билото и Крум предложи да тръгнем надясно, Митко - наляво, а аз - направо.
към текста >>

Този път решихме да избегнем козирките в посока х.
Преспахме и на другия ден се върнахме на Седемте езера, като се срещнахме с алпинистите. Слязохме надолу до „вада" и Говедарци, откъдето с автобус се прибрахме до София. Скоро след това отидохме втори път до езерата, по същия маршрут. Преспахме на х. „Скакавица" и сутринта в гъста мъгла потеглихме нагоре. Този път решихме да избегнем козирките в посока х. „Рилски езера", а направо да излезем на поляната при петото езеро. Излязохме на билото и Крум предложи да тръгнем надясно, Митко - наляво, а аз - направо. Митко се спусна със ските и аз веднага потеглих след него и го настигнах. Той искаше да се спусне надолу, като предполагаше, че сме в края на петото езеро и пътеката за четвъртото. Аз го помолих да почака малко.
към текста >>

Той искаше да се спусне надолу, като предполагаше, че сме в края на петото езеро и пътеката за четвъртото.
„Скакавица" и сутринта в гъста мъгла потеглихме нагоре. Този път решихме да избегнем козирките в посока х. „Рилски езера", а направо да излезем на поляната при петото езеро. Излязохме на билото и Крум предложи да тръгнем надясно, Митко - наляво, а аз - направо. Митко се спусна със ските и аз веднага потеглих след него и го настигнах. Той искаше да се спусне надолу, като предполагаше, че сме в края на петото езеро и пътеката за четвъртото. Аз го помолих да почака малко. В това време мъглата се вдигна и ние видяхме на разстояние повече от 2 км второто езеро. Под нас беше пропаст, а Митко беше на едно връхче, над пътеката за „Скакавица". Митко побледня, обърна ските и тръгнахме направо. Крум пък беше загазил в дълбокия сняг на Кабула.
към текста >>

Под нас беше пропаст, а Митко беше на едно връхче, над пътеката за „Скакавица".
Излязохме на билото и Крум предложи да тръгнем надясно, Митко - наляво, а аз - направо. Митко се спусна със ските и аз веднага потеглих след него и го настигнах. Той искаше да се спусне надолу, като предполагаше, че сме в края на петото езеро и пътеката за четвъртото. Аз го помолих да почака малко. В това време мъглата се вдигна и ние видяхме на разстояние повече от 2 км второто езеро. Под нас беше пропаст, а Митко беше на едно връхче, над пътеката за „Скакавица". Митко побледня, обърна ските и тръгнахме направо. Крум пък беше загазил в дълбокия сняг на Кабула. Стигнахме на хижата, която беше пак без покрив. Времето през деня беше слънчево и горещо, а през нощта - ясно и студено. Отидохме на билото на Зелени рид и се спуснахме към езерото на Чистотата.
към текста >>

Спуснах се по заледения път, успях да се кача на автобуса и се прибрах в София.
Веднага приятелите нарязаха лук и го наложиха. На другия ден сутринта тръгнахме надолу. През нота валя дъжд и снегът беше заледен. Тримата се спуснаха бързо надолу, като се състезаваха, а аз по-бавно се спуснах до първото езеро u стигнах дo просеката, пo която не се виждаше никакъв клек - снегът беше над 2 метра. Един час след тях, в 9 часа, бях на „Вада", където моите приятели се припичаха на силното слънце. Спуснах се по заледения път, успях да се кача на автобуса и се прибрах в София. Ганка Бончева и Ружа Чернева станаха хижарки на х. „7-те езера". Ружа е есперантистка и има голяма кореспонденция. Помолиха ме, чрез един брат, да им занеса пощата. До вечерта стигнах хижата, предадох им всичко, което беше за тях.
към текста >>

Разбрах защо толкова пъти вятърът отнася покрива й.
„7-те езера". Ружа е есперантистка и има голяма кореспонденция. Помолиха ме, чрез един брат, да им занеса пощата. До вечерта стигнах хижата, предадох им всичко, което беше за тях. Преспах, но през нощта излезе много силен вятър и хижата скърцаше и се люлееше. Разбрах защо толкова пъти вятърът отнася покрива й. От връх Острец към хижата се образуваше една фуния, по която фьонът - южният вятър, попадаше право върху хижата и повече от 10 пъти отнасяше покрива чак към първото езеро. Мястото, което Учителя ни беше посочил за построяване на кухня, се намираше на 100 метра по на север и тя никога не попадаше в поривите на този разрушителен вятър. Покривът й винаги беше здрав, но зимно време кухнята беше пълна със сняг. Когато се правеше разширението на хижата на север, през 1982 г. аз отидох по обяд на езерата и заварих няколко майстори от Самоков и ръководството с хижарите, се подготвили да изливат втората бетонна плоча.
към текста >>

От връх Острец към хижата се образуваше една фуния, по която фьонът - южният вятър, попадаше право върху хижата и повече от 10 пъти отнасяше покрива чак към първото езеро.
Ружа е есперантистка и има голяма кореспонденция. Помолиха ме, чрез един брат, да им занеса пощата. До вечерта стигнах хижата, предадох им всичко, което беше за тях. Преспах, но през нощта излезе много силен вятър и хижата скърцаше и се люлееше. Разбрах защо толкова пъти вятърът отнася покрива й. От връх Острец към хижата се образуваше една фуния, по която фьонът - южният вятър, попадаше право върху хижата и повече от 10 пъти отнасяше покрива чак към първото езеро. Мястото, което Учителя ни беше посочил за построяване на кухня, се намираше на 100 метра по на север и тя никога не попадаше в поривите на този разрушителен вятър. Покривът й винаги беше здрав, но зимно време кухнята беше пълна със сняг. Когато се правеше разширението на хижата на север, през 1982 г. аз отидох по обяд на езерата и заварих няколко майстори от Самоков и ръководството с хижарите, се подготвили да изливат втората бетонна плоча. Хижарят Лазар и жена му Йорданка ми каза: „Светозаре, само тебе чакаме да дойдеш, да ни помогнеш." Аз викнах Тодор Арнаутски и четирима млади братя и до 14 часа плочата беше излята.
към текста >>

През нощта ние бутахме снега от покрива няколко пъти.
За изгрев ходихме на Салоните и на полянката - за Паневритмия. През 1968 г. времето беше много хубаво и топло. 19 август прекарахме добре, но вечерта започна силна буря с валеж от мокър сняг. В Чехия бяха навлезли руски танкове. През нощта ние бутахме снега от покрива няколко пъти. Сутринта снежната покривка надмина 1 метър, палатката не издържа и се скъса. Малката палатка, в която спяха Елена Симеонова и Донка Проданова, не се виждаше. Ние ги извикахме и те се обадиха изпод снега, че са добре и им е много топло. Скоро обаче казаха ,че има вода, която ги мокри - снегът беше започнал да се топи. Разровихме около палатката и те излязоха навън.
към текста >>

Налучках поляната, където е палатката на брат Борис, прекръстосах я няколко пъти, но от нея нямаше и следа.
Скоро обаче казаха ,че има вода, която ги мокри - снегът беше започнал да се топи. Разровихме около палатката и те излязоха навън. Падна гъста мъгла. Брат Петър предложи да отида да видя как са Борис и Мария на Салоните. Тръгнах нагоре в бурята и излязох на билото. Налучках поляната, където е палатката на брат Борис, прекръстосах я няколко пъти, но от нея нямаше и следа. Съсредоточих се и като погледнах в краката си, видях, че стърчи едно малко желязо. Разбрах, че това е върхът на колеца на палатката. Извиках брат Борис и той се обади. Изрових дупка и влязох в палатката. Те бяха запалили спиртника и вътре беше топло.
към текста >>

Пътните за отиване, връщане, храненето и други разходи, за да са приятелите свободни от материални задължения и да концентрират ума си в духовната работа, за която отиваме в планината.
Това са Славчо Печеников и Николай Дойнов. Николай се занимаваше с покупката и транспортирането на покупките, а Славчо - със сметките и парите в магазина и в кухнята. Въпреки това всяко летуване до 1939 г. излизаше с дефицит, който Учителя плащаше. Аз си помислих: тия двама наши милионери не можаха ли да се сетят да поемат поне една година разноските на Братството за Рилската школа? Пътните за отиване, връщане, храненето и други разходи, за да са приятелите свободни от материални задължения и да концентрират ума си в духовната работа, за която отиваме в планината. Това не става, а и те едва ли са помислили за такова нещо. Понеже тази идея се роди в мене, аз веднага реших да я реализирам. През 1990 г. закупих продукти за лагера по изготвен от мен списък, 50 хляба и казан от 80 литра. Помолих брат ми Костадин, с колата си с багажник да откара продуктите.
към текста >>

Картината на братския живот в лагера веднага се промени и започнахме да ходим на Паневритмия до Чистотата, на първото езеро за дърва и няколко пъти - на петото езеро.
Сутринта отидохме на Молитвения връх и след беседата се изигра Паневритмията край камъка на полянката и след това всички веднага отидоха да си приготвят закуската и обяда. Така приятелите бяха свързани с ежедневните си нужди и не можеха да отидат да играят Паневритмия другаде. С Елена донесохме казана и започнахме да готвим. Оправихме огнището и сутрин приготвяхме вода за чай, а обядът беше безплатен. Имаше донесен един казан, но той се оказа пробит. Картината на братския живот в лагера веднага се промени и започнахме да ходим на Паневритмия до Чистотата, на първото езеро за дърва и няколко пъти - на петото езеро. Раздадохме и хляб безплатно. Дойде един младеж и ми каза да му дам от Божия хляб, който се дава без пари. Аз отидох с него 8 хижата и му дадох 2 хляба, но когато отидох 6 лагера, той беше взел още няколко. Помолих един брат с голяма палатка да ми позволи да сложа под навеса на двойния покрив храните, които с Еленка донесохме от хижата. По-късно се направи малкото заслонче, в което слагахме продуктите.
към текста >>

Накрая, като отчетох средствата, се оказа, че сумите, дошли у мен, са 2 пъти повече от тези, които бях изразходвал.
Аз отидох с него 8 хижата и му дадох 2 хляба, но когато отидох 6 лагера, той беше взел още няколко. Помолих един брат с голяма палатка да ми позволи да сложа под навеса на двойния покрив храните, които с Еленка донесохме от хижата. По-късно се направи малкото заслонче, в което слагахме продуктите. Приятелите започнаха да дават пари и да носят продукти, които им бяха в повече. Лагерът се уголеми и изкарахме много добре. Накрая, като отчетох средствата, се оказа, че сумите, дошли у мен, са 2 пъти повече от тези, които бях изразходвал. Аз ги внесох в София в братската каса. За тази моя проява се научи сестра Астрид Мюлер, която на следващата година ми даде една сума за Рила. С нея ние плащахме половината от парите за конете и увеличихме продуктите. Съборът протече при много хубаво време и добра организация. Свободата в живота дава най-хубавите условия за правилното проявяване на доброто, скрито във всяка човешка душа.
към текста >>

Ние тръгнахме по билото към пътеката, водеща от връх Дамга по Седемте езера.
През 1998 година бяхме рано на езерата и участвахме в общия живот. Срещнахме се с много приятели и се проведоха хубави разговори. Ние се хранехме самостоятелно, като си готвехме на газов котлон. Една голяма група от лагера ходихме до връх Острец. Там обядвахме, а съществата ни чакаха да свършим обяда и заваля дъжд, и падна гъста мъгла. Ние тръгнахме по билото към пътеката, водеща от връх Дамга по Седемте езера. Мъчно стигнахме до нея в мъглата и дъжда. Като тръгнахме надолу покрай езерата, предложих да пеем братски песни: „Аум" и „фир фюр фен". Денят беше петък и последната песен е много силна в този ден. Дъждът намаля и под шестото езеро напълно спря. Показа се слънцето и се прибрахме в лагера мокри, изпрани и освежени.
към текста >>

На изток от кухнята, където е пътеката за изворчето, видях, че там във въздуха е лагерът на светлите същества, които присъстваха в нашия живот.
* * * В 1999 г. в началото на август отидохме на седемте езера Елена, Павел, аз, Величка с Истиян, Костадин с Красимира, Любомир, Емилия. Построихме си палатките и се хранехме отделно, като си готвехме на газов котлон, а взимахме само сутрин гореща вода. Доста приятели от лятната школа излизаха сутрин рано на Молитвения връх, където общо правехме молитва и посрещахме изгрева на слънцето. На изток от кухнята, където е пътеката за изворчето, видях, че там във въздуха е лагерът на светлите същества, които присъстваха в нашия живот. Лагерът се състоеше от много бели палатки, наредени в прави редици, в пълен ред и във всяка имаше по две бели същества - облечени в бяло. Сестра ми Величка пък ги виждаше като малки човечета, по няколко сантиметра, които пъплят по клековете и по нас, за да ни помагат да отворим висшето си съзнание и да работим за благото на човечеството. На 11 август 1999 г. наблюдавахме пълното слънчево затъмнение през опушено стъкло и специални очила на сестра ми Величка. Косьо получи инфаркт, изпадна в безсъзнание и аз го взех в нашата палатка, разтрих го добре и той се оправи.
към текста >>

Аз с десетина млади приятели ги режехме и ги изнасяхме на пътеката, откъдето на връщане приятелите ги взимаха и занасяха в кухнята.
На 11 август 1999 г. наблюдавахме пълното слънчево затъмнение през опушено стъкло и специални очила на сестра ми Величка. Косьо получи инфаркт, изпадна в безсъзнание и аз го взех в нашата палатка, разтрих го добре и той се оправи. Помогнах и на Истиян, който вдигна високо кръвно. Често ходехме да играем Паневритмиятa на първото езеро u на връщане носехме дърва за огъня в кухнята. Аз с десетина млади приятели ги режехме и ги изнасяхме на пътеката, откъдето на връщане приятелите ги взимаха и занасяха в кухнята. Помагаше ми и Павел. Дадох му пари и той купи на 18 август 1000 хляба за приятелите, които си бяха свършили хляба и следобед ги раздадохме. Сутринта по мобифона на Иван Кирилов се обадихме във фурната и поръчахме хлябовете и Павел слезе с конярите и над 50 чувала да ги докара. Конярите ги докараха на два пъти от х. Вада, където ги бяха докарали от Говедарци с камион.
към текста >>

Конярите ги докараха на два пъти от х.
Често ходехме да играем Паневритмиятa на първото езеро u на връщане носехме дърва за огъня в кухнята. Аз с десетина млади приятели ги режехме и ги изнасяхме на пътеката, откъдето на връщане приятелите ги взимаха и занасяха в кухнята. Помагаше ми и Павел. Дадох му пари и той купи на 18 август 1000 хляба за приятелите, които си бяха свършили хляба и следобед ги раздадохме. Сутринта по мобифона на Иван Кирилов се обадихме във фурната и поръчахме хлябовете и Павел слезе с конярите и над 50 чувала да ги докара. Конярите ги докараха на два пъти от х. Вада, където ги бяха докарали от Говедарци с камион. Първият курс с топъл хляб бързо го раздаде Елена с десетина сестри, които й помагаха. Всеки получи по топъл хляб и останаха няколко чувала за работната група, която щеше да закрие лагера. Съборът на 19 август протече много добре. За Паневритмията отидохме на поляната на петото езеро, където играехме Паневритмията в три кръга - Жеков измени музиката на 11-тото упражнение „Евера" и Павел не го свиреше, а Величка чукаше с камъни като протестираше срещу това безчинство, също и хора на Симеон Симеонов, които в центъра на кръга пееха три пъти мелодията „Ти си ме мамо човек красив родила", а Учителя го е дал два пъти - за да се свържеме със силите на духовния свят, а три пъти се свързваме с човешкият нисш живот и безпорядък.
към текста >>

За Паневритмията отидохме на поляната на петото езеро, където играехме Паневритмията в три кръга - Жеков измени музиката на 11-тото упражнение „Евера" и Павел не го свиреше, а Величка чукаше с камъни като протестираше срещу това безчинство, също и хора на Симеон Симеонов, които в центъра на кръга пееха три пъти мелодията „Ти си ме мамо човек красив родила", а Учителя го е дал два пъти - за да се свържеме със силите на духовния свят, а три пъти се свързваме с човешкият нисш живот и безпорядък.
Конярите ги докараха на два пъти от х. Вада, където ги бяха докарали от Говедарци с камион. Първият курс с топъл хляб бързо го раздаде Елена с десетина сестри, които й помагаха. Всеки получи по топъл хляб и останаха няколко чувала за работната група, която щеше да закрие лагера. Съборът на 19 август протече много добре. За Паневритмията отидохме на поляната на петото езеро, където играехме Паневритмията в три кръга - Жеков измени музиката на 11-тото упражнение „Евера" и Павел не го свиреше, а Величка чукаше с камъни като протестираше срещу това безчинство, също и хора на Симеон Симеонов, които в центъра на кръга пееха три пъти мелодията „Ти си ме мамо човек красив родила", а Учителя го е дал два пъти - за да се свържеме със силите на духовния свят, а три пъти се свързваме с човешкият нисш живот и безпорядък. Играхме около 1000 души и около 500 отстрани гледаха Паневритмията. На Рила беше и Албена с Николай и синът им Йоан. От уроки детето цялото се изрина и аз я накарах да събере урина от детето, да я стопли и с нея да го намаже и пъпките му изчезнаха, заедно със сърбежа и детето престана да плаче. Присъстваха Ивелина, която живееше на квартира при Косьо и сестра й Пепа, заедно с децата, мъжът и майка й. 1999 година бях уговорил с горския да ни докарат дърва за кухнята, но началникът им отишъл на море и нямало кой да подпише необходимата заповед за това.
към текста >>

Слезох от Молитвения връх и вдясно от пътеката за изворчето извадих с двайсетина приятели много дърва, които ги хвърляхме на пътеката, а други непрекъснато ги носеха при кухнята.
1999 година бях уговорил с горския да ни докарат дърва за кухнята, но началникът им отишъл на море и нямало кой да подпише необходимата заповед за това. Попитах го: „Какво да правим тогава? " Той ми отговори - по старият начин, като си събирате дърва. На 14 август, събота следобед към лагера от север се насочиха тъмните облаци на дъжд и град. Веднага отидохме на Молитвения връх с цигулката, изсвирихме и изпяхме няколко песни, които ми се дадоха и дъждът със светкавиците и гръмотевиците зави на изток и се изсипа в Стара Загора, Димитровград и Любимец. Слезох от Молитвения връх и вдясно от пътеката за изворчето извадих с двайсетина приятели много дърва, които ги хвърляхме на пътеката, а други непрекъснато ги носеха при кухнята. Стигнаха ни до 19 август, останалите ги хвърлихме на север от пътеката за Молитвения връх да останат за следващата година. На 21 август си слязохме от езерата и се прибрахме спокойно в София. На 8 август 2000 година, вторник, отидохме на езерата със сестра ми Величка, Истиян, Емилия, Елена и аз с Павел, който по-късно слезе за кандидат-студентски изпити. Имахме големи трудности с дървата за кухнята и се уговорихме с горския и ни докараха 6 кубика дърва с камион, по 30 лева кубика, на новата хижа „Рилски езера". Направихме Паневритмията на поляната южно от хижата и след това всеки взема по няколко дървета и ги занесохме при кухнята.
към текста >>

Стигнаха ни до 19 август, останалите ги хвърлихме на север от пътеката за Молитвения връх да останат за следващата година.
Попитах го: „Какво да правим тогава? " Той ми отговори - по старият начин, като си събирате дърва. На 14 август, събота следобед към лагера от север се насочиха тъмните облаци на дъжд и град. Веднага отидохме на Молитвения връх с цигулката, изсвирихме и изпяхме няколко песни, които ми се дадоха и дъждът със светкавиците и гръмотевиците зави на изток и се изсипа в Стара Загора, Димитровград и Любимец. Слезох от Молитвения връх и вдясно от пътеката за изворчето извадих с двайсетина приятели много дърва, които ги хвърляхме на пътеката, а други непрекъснато ги носеха при кухнята. Стигнаха ни до 19 август, останалите ги хвърлихме на север от пътеката за Молитвения връх да останат за следващата година. На 21 август си слязохме от езерата и се прибрахме спокойно в София. На 8 август 2000 година, вторник, отидохме на езерата със сестра ми Величка, Истиян, Емилия, Елена и аз с Павел, който по-късно слезе за кандидат-студентски изпити. Имахме големи трудности с дървата за кухнята и се уговорихме с горския и ни докараха 6 кубика дърва с камион, по 30 лева кубика, на новата хижа „Рилски езера". Направихме Паневритмията на поляната южно от хижата и след това всеки взема по няколко дървета и ги занесохме при кухнята. Останаха малко, които конярите ги докараха с конете.
към текста >>

Тя не вярваше, но стана, клекна няколко пъти, нямаше никакви болки.
Тя ми каза, че Даниела ме вика да й помогна. Отидох и аз в апартамента й. Там дойде и Кирил. Отидох при нея с шише зехтин и я разтрих добре, особено кръста. Казах й накрая ,че вече е добре. Тя не вярваше, но стана, клекна няколко пъти, нямаше никакви болки. Прегърна ме и ми благодари. Облече се и ни предложи да ядем плодове, а тези, които останаха ми ги даде на мен за вкъщи. Брат ми каза, като видя Даниела да подскача: „Сега разбрах, че си лекар." Приготвихме се за езерата, занесохме багажа при бялата къща и на 8 август - петък, се качихме на пикапа с Елена, Даниела и други, повече от 10 приятели, който ни закара към обяд на хижа „Пионерска", откъдето конярите взеха багажа и го закараха до началото на пътеката за лагера, източно от хижата. Разтоварихме багажа и скоро дойдоха конете. Ние намерихме джип, на който се качихме десетина души и ни закара до хижа „Рилски езера".
към текста >>

Брат ми каза, като видя Даниела да подскача: „Сега разбрах, че си лекар." Приготвихме се за езерата, занесохме багажа при бялата къща и на 8 август - петък, се качихме на пикапа с Елена, Даниела и други, повече от 10 приятели, който ни закара към обяд на хижа „Пионерска", откъдето конярите взеха багажа и го закараха до началото на пътеката за лагера, източно от хижата.
Отидох при нея с шише зехтин и я разтрих добре, особено кръста. Казах й накрая ,че вече е добре. Тя не вярваше, но стана, клекна няколко пъти, нямаше никакви болки. Прегърна ме и ми благодари. Облече се и ни предложи да ядем плодове, а тези, които останаха ми ги даде на мен за вкъщи. Брат ми каза, като видя Даниела да подскача: „Сега разбрах, че си лекар." Приготвихме се за езерата, занесохме багажа при бялата къща и на 8 август - петък, се качихме на пикапа с Елена, Даниела и други, повече от 10 приятели, който ни закара към обяд на хижа „Пионерска", откъдето конярите взеха багажа и го закараха до началото на пътеката за лагера, източно от хижата. Разтоварихме багажа и скоро дойдоха конете. Ние намерихме джип, на който се качихме десетина души и ни закара до хижа „Рилски езера". Оттам с раниците отидохме в лагера ,където Андрей с няколко души строеха кухнята. Конярите не натоварили веднага багажа, а седели да пият и го докараха вечерта, след 18 часа, когато заваля дъжд. В дъжда занесохме багажа си в кухнята, а дъждът продължаваше да вали и не можехме да си построим палатката.
към текста >>

44. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Още с пристигането в селото, този човек въведе младия момък в своя дом, където трябваше временно да престои, докато отпочине от дългия път.
Село Хатърджа Село Хатърджа, което някога се наричало Деде-Бунар, не се отличаваше по външния си вид много от другите села във Варненския край. Това обаче, което веднага направи впечатление на Константин, беше изострената будност на хората и голямата почит, с която те се отнасяха към чорбаджи Атанас. Още с пристигането в селото, този човек въведе младия момък в своя дом, където трябваше временно да престои, докато отпочине от дългия път. Патриархалната обстановка, честният и дълбок религиозен живот на семейството, смирението, с което се отнасяха домашните към бащата, много се хареса на Константин. Между хората, които живееха тук, и тия, които влизаха и излизаха по всякакви работи, молби и грижи, най-силно впечатление му направи кротостта, послушанието и свенливостта на младата дъщеря на чорбаджи Атанас Добра, която на пръв вид изглеждаше с четири-пет години помалка от него. Тя вършеше всичко съвсем сръчно и безшумно, че беше истинско удоволствие да я наблюдава. И друго нещо удивляваше младия човек. Той не можеше да си обясни голямата разпоредителност, с която чорбаджи Атанас вършеше многобройните и всякакви по вид работи.
към текста >>

Дядо Георги и семейството му заедно с група съселяни напускат Голица и се запътват за Бесарабия, където имали свои роднини, заселени там преди 1812 г.
Безпризорни българите плъзват из планините, за да дирят спасение. Същото направили и жителите на селата Голица и Еркеч. До свършване на войната те скитали, където им очи видят. Синът на дядо Георги - Атанас, който както видяхме е владеел говоримо и писмено няколко езика, бива привлечен от руските войски като преводач, с които отива до Одрин. След подписване на Одринския мир (1828 г.) една част от бежанците се завръщат обратно по старите си места, а други емигрират в Русия. Дядо Георги и семейството му заедно с група съселяни напускат Голица и се запътват за Бесарабия, където имали свои роднини, заселени там преди 1812 г. Достигнали до село Кайнаджа, близо до Варна, една част от групата, в което число и семейството на дядо Георги, решават да се установят в село Хатърджа (сега село Николаевка, Варненско) при свои близки роднини. Във връзка с това преселение на българите проф. д-р Л. Милетич в книгата си „Старото българско население в Североизточна България" пише: „Между преселниците във варненско най-видно място заемат колониите на Еркеч и Голица"5, като добавя, че „еркечени и голичани се настаняват в с. Николаевка, бивше Хатърджа", което по това време наброява към 140 къщи.
към текста >>

Блъсков като послеслов към специално посветената статия за живота и делото на Атанас Георгиев Чорбаджи пише следното: „Няма ги вече тия стари сили като дядо Атанас и надали нашето общество ще види някой път такива старци, които да заслужат уважението си между младите..."
Нашите тогавашни вестници не знаеха как да се изхвалят пред света с този доста уважаван старец. Целият български народ произнасяше с възторг неговото име..." В кн. 6 на г. 1-ва от 1896 г. на същото списание „Памятник" Илия Р. Блъсков като послеслов към специално посветената статия за живота и делото на Атанас Георгиев Чорбаджи пише следното: „Няма ги вече тия стари сили като дядо Атанас и надали нашето общество ще види някой път такива старци, които да заслужат уважението си между младите..." Атанас Георгиев Чорбаджи има двама сина - Петър и Злати и една дъщеря - Добра. Последната впоследствие става съпруга на свещеник Константин Дъновски. Атанас Георгиев Чорбаджи се оформи като ярък закрилник на слабите и безпристрастен съдник при местни спорове. Той покровителствува българите, които биват малтретирани от турците и гръцките духовници. Чрез застъпничеството си и отстояване интересите на своите съселяни, той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци.6 Той съумява да се сближи с първенците, да създаде тесен контакт с тях, като непрестанно е във връзка с будните родолюбиви българи от цялата околия.
към текста >>

Чрез застъпничеството си и отстояване интересите на своите съселяни, той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци.6 Той съумява да се сближи с първенците, да създаде тесен контакт с тях, като непрестанно е във връзка с будните родолюбиви българи от цялата околия.
Блъсков като послеслов към специално посветената статия за живота и делото на Атанас Георгиев Чорбаджи пише следното: „Няма ги вече тия стари сили като дядо Атанас и надали нашето общество ще види някой път такива старци, които да заслужат уважението си между младите..." Атанас Георгиев Чорбаджи има двама сина - Петър и Злати и една дъщеря - Добра. Последната впоследствие става съпруга на свещеник Константин Дъновски. Атанас Георгиев Чорбаджи се оформи като ярък закрилник на слабите и безпристрастен съдник при местни спорове. Той покровителствува българите, които биват малтретирани от турците и гръцките духовници. Чрез застъпничеството си и отстояване интересите на своите съселяни, той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци.6 Той съумява да се сближи с първенците, да създаде тесен контакт с тях, като непрестанно е във връзка с будните родолюбиви българи от цялата околия. Чорбаджи Атанас използува всички свои връзки и подготвя чрез умели разговори с първенци гърци и турци своя избор за мухтар (кмет) на селото, а селяните от своето и околните села - да съдействуват за отварянето на първото българско училище, разноските по направата и уреждането на което заплаща той. Така вървяха дни, седмици, месеци. Константин Дъновски, който спечели със своя чудесен характер обичта и доверието както на Атанас, така и на цялото семейство, а постепенно и на селяните от Хатърджа, усилено се готвеше за даскал. Той работеше на нивата, в двора, около добитъка, защото не обичаше мързела и готованството, но през свободните часове залягаше на четмото и писмото, на черковната история и на сметките. - Готви се, Константине.
към текста >>

Наближава времето, в което това, за което се бе запътил към манастира, да го правиш тук за народа казваше с лека усмивка Атанас.
Чорбаджи Атанас използува всички свои връзки и подготвя чрез умели разговори с първенци гърци и турци своя избор за мухтар (кмет) на селото, а селяните от своето и околните села - да съдействуват за отварянето на първото българско училище, разноските по направата и уреждането на което заплаща той. Така вървяха дни, седмици, месеци. Константин Дъновски, който спечели със своя чудесен характер обичта и доверието както на Атанас, така и на цялото семейство, а постепенно и на селяните от Хатърджа, усилено се готвеше за даскал. Той работеше на нивата, в двора, около добитъка, защото не обичаше мързела и готованството, но през свободните часове залягаше на четмото и писмото, на черковната история и на сметките. - Готви се, Константине. Наближава времето, в което това, за което се бе запътил към манастира, да го правиш тук за народа казваше с лека усмивка Атанас. - Скоро ще бъде това. Когато мръкнеше и Константин се прибереше в своята стаичка, отредена за него на горния кат, той четеше, молеше се и размишляваше за това, което му предстоеше да извърши в живота си. Струваше му се, че някаква написана с огнени букви съдба го направляваше в неговия път. Още от Устово почна всичко това, когато се зае да учи младежите на славяно-българско писмо. В утринните часове, когато и хората, и планината бяха още в сън, той говореше за тежката съдба на народа и как солунските свети братя Кирил и Методий дадоха писмо, на което сега можем да четем словото Божие.
към текста >>

Струваше му се, че някаква написана с огнени букви съдба го направляваше в неговия път.
Той работеше на нивата, в двора, около добитъка, защото не обичаше мързела и готованството, но през свободните часове залягаше на четмото и писмото, на черковната история и на сметките. - Готви се, Константине. Наближава времето, в което това, за което се бе запътил към манастира, да го правиш тук за народа казваше с лека усмивка Атанас. - Скоро ще бъде това. Когато мръкнеше и Константин се прибереше в своята стаичка, отредена за него на горния кат, той четеше, молеше се и размишляваше за това, което му предстоеше да извърши в живота си. Струваше му се, че някаква написана с огнени букви съдба го направляваше в неговия път. Още от Устово почна всичко това, когато се зае да учи младежите на славяно-българско писмо. В утринните часове, когато и хората, и планината бяха още в сън, той говореше за тежката съдба на народа и как солунските свети братя Кирил и Методий дадоха писмо, на което сега можем да четем словото Божие. От тогава ние станахме народ наравно с всички писмени народи и наследници на Христовото Благовестие. Сега наближаваше времето да стане учител на тези добри, верни, но още непросветени селски люде, които ще научат от него онова, което им трябва и да не се срамуват, че са българи. А как ще отговори той на гръцките духовници и даскали, когато му рекат, че той няма право да върши това?
към текста >>

45. 3. ПРОСТОР - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Той е незрим за земните ни очи, неосезаем за душните ни килии, дори непонятен за ума ни, който следва логичния път на мисълта.
ПРОСТОР В нашите душни, тесни килии ние копнеем за простор. Загубили сетивата, с които някога ставахме едно с небето на вечността, загубили образа на върховната неизменна красота, ние протягаме ръце да хванем отново великото наследство на живота и въздишаме, защото то ни се струва неуловимо, загубено завинаги, незримо. Душите ни въздишат и копнеят за простор. Той е незрим за земните ни очи, неосезаем за душните ни килии, дори непонятен за ума ни, който следва логичния път на мисълта. Но душата ни го познава, тя е негова рожба и носи дълбоко в себе си спомена за него. И в мигове, когато умореното тяло и ум застанат като в присъница на прага на великия простор, душата ни изпраща повей от този свят, в който тя живее, за да освежи уморения човек. И той, обновен и обнадежден от незнайното присъствие, тръгва отново по дългия си тесен и възходен път да търси това, което за миг е вдъхнал. Царството на вечния дух е простор за душата. Тя в него живее, движи се и съществува.
към текста >>

И той, обновен и обнадежден от незнайното присъствие, тръгва отново по дългия си тесен и възходен път да търси това, което за миг е вдъхнал.
Загубили сетивата, с които някога ставахме едно с небето на вечността, загубили образа на върховната неизменна красота, ние протягаме ръце да хванем отново великото наследство на живота и въздишаме, защото то ни се струва неуловимо, загубено завинаги, незримо. Душите ни въздишат и копнеят за простор. Той е незрим за земните ни очи, неосезаем за душните ни килии, дори непонятен за ума ни, който следва логичния път на мисълта. Но душата ни го познава, тя е негова рожба и носи дълбоко в себе си спомена за него. И в мигове, когато умореното тяло и ум застанат като в присъница на прага на великия простор, душата ни изпраща повей от този свят, в който тя живее, за да освежи уморения човек. И той, обновен и обнадежден от незнайното присъствие, тръгва отново по дългия си тесен и възходен път да търси това, което за миг е вдъхнал. Царството на вечния дух е простор за душата. Тя в него живее, движи се и съществува. Това тъй далечно за ума ни царство е реалният свят на душата, където тя черпи сили, извисява криле за безкраен полет, който само там тя може да осъществи. Този простор на духа я отвежда до най- светлите девствени недра на Твореца, до онзи вечен мир, откъдето тя някога е излязла и за който непрестанно копнее. Духът е простор за душата, както любимият е простор за сърцето и живота на любимата.
към текста >>

46. 45. РАСТЕНЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

". Не се разбира лесно смисълът, той е квинтесенцията на всичко преживяно, на всичко осъзнато и разбрано, на самата реалност на живота.
Той е обогатявал своето духовно съдържание с безброй опитности в живота. Той е поникнал като малко цвете, цъфтял и иде моментът за връзване на семето. В семето е смисълът и безсмъртието на растението. И човек минава стадиите на форма, съдържание и смисъл в дългия процес на живота си. На младини той цъфти и ухае, всичко и лесно и радостно за него, но той дълбоко в себе си чува непрестанно тихия глас "какъв е смисълът на всичко това? ". Не се разбира лесно смисълът, той е квинтесенцията на всичко преживяно, на всичко осъзнато и разбрано, на самата реалност на живота. Смисълът е да станеш истински човек, богат по сърце и ум, образец на всички добродетели, които съществуват в живота, отражение на космичния свят, в който цари пълна хармония. Процесът на вътрешното хармонизиране е много сложен. Човек е неуравновесен, докато не достигне вътрешно равновесие на силите си. Борбата на личните чувства е дълга и тежка. Човек е окован във веригите на личните си чувства, които непреработени, необлагородени го държат в плен.
към текста >>

На земята е така, страданията са път към себеусъвършенстване, път към великото освобождение.
Колко дълбок само- анализ трябва да направи той, за да разбере на какво е роб! Смисълът е в освобождението, в духовния растеж, за да стане човек птица, да излезе от морето на тежките чувства и мисли, от света на рибите, които се изяждат едни — други. И високо осъзналият се човек-птица ще получи нов подем, нов творчески подем, който ще го изведе от ограниченията и въведе в просторния свят на полет и свобода. Вътрешната свобода се извоюва с усилие, със знание и работа над себе си. Смисълът е в издигането на съзнанието до космически измерения, на сливането на човека с цялото битие, на излитането му от пашкула на личния живот, където е страдал хилядолетия. На земята е така, страданията са път към себеусъвършенстване, път към великото освобождение. Само човекът, освободен от всички заблуждения, е свободен в истинския смисъл на думата. "Истината ще ви направи свободни", е казал Великият Учител Христос. 20.XII.1983 г. 11.25 ч.
към текста >>

47. КЪРТИПЪНЯ - Борис Николов

Тук и пътеки даже няма.
КЪРТИПЪНЯ Лешница е девствена долина в сърцето на Балкана. Тя е тъй хубава и свежа, като че току-що е излязла из ръцете на Твореца. Вековни буки покриват склоновете на планината, които се спущат, стръмни и мъчно проходими, към реката. Тук и пътеки даже няма. Хората избягваха да минават през тези места, пък и добитък не докарваха – имаше много змии-усойници. Те се подкрадваха тъй неусетно, че човек можеше да ги намери даже в дрехите си. Не беше добре от тях и на овцете, и на козите – и те често пострадваха. Овчарите отбягваха тази долина. Лешница е дива, дивна, девствена река.
към текста >>

От долния край на големите Ветрополски поляни, където почва рекичката Озан дере, като навлезете в гората, може да попаднете на малка пътечка; народът я нарича Пътеката на дядо Колю Къртипъня.
После пускаха пак водата да си тече. Реката имаше и тази особеност, че на някои места се изгубваше под земята и по-долу пак излизаше изведнъж на открито. И друга бележитост имаше в тази чудна долина: тук се намираше стружнята на дядо Колю Къртипъня. Беше наречен тъй заради голямата му сила – нейната граница не се знаеше. Легендата я украсяваше и прибавяше още, защото човек чувства нужда да въплъти онова, което обича, в някой образ. От долния край на големите Ветрополски поляни, където почва рекичката Озан дере, като навлезете в гората, може да попаднете на малка пътечка; народът я нарича Пътеката на дядо Колю Къртипъня. Тя се вие безгрижно по стръмния склон, около вековните буки, между скали и поляни, и слиза при реката, до самия струг. Разправят, че онези, които могат да слушат в миналото, и сега чуват песните на Къртипъня, които са огласяли тези места. Защото Къртипъня беше прочут певец и гъдулар, познат на целия Среден Балкан. През зимата, когато всички се прибираха в село, не можеше да стане сватба, празненство или събор, без да присъства Къртипъня с гъдулката. Той беше веселяк и не се уморяваше да пее и свири.
към текста >>

Турбината беше направена от цяло дърво, издълбано – водата изтичаше от долния край през тесен отвор и въртеше перките на струга.
Два-три дни те се климатизираха – ловяха риба, беряха гъби, тъкмо излизаха кладниците. Чорба от кладници гъби, или печени – такова нещо който е ял, не може да го забрави! Много работа имаше още, но те не бързаха – дните бяха пред тях. Да, трябваше да се стегне и сушилнята, където сушеха гаванките. С каква сладост се работеше тук! Турбината беше направена от цяло дърво, издълбано – водата изтичаше от долния край през тесен отвор и въртеше перките на струга. Мъжете сами си правеха всичко. Брадвите им би трябвало да видите – яки дъбови дръжки, като полирани, а остриетата им – винаги остри, като бръснач. И каква грижа за тях! Ако са работили с брадвата през деня, на топло, вечер не я оставяха вън на студено, или пък да я потопят в студена вода – не, ще я завият, ще я оставят при тях до леглото. Конете и магарето пущаха свободни.
към текста >>

48. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират." "Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае кога, как и какво да работи.
Всички гении на човечеството, всички велики хора, светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които спомагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на ВВБ. ... Христос. се нарича Глава на ВВБ." Учителят П. Дънов нарича членовете на ВВБ "съвършени същества" и продължава разкриването на същността им по следния начин: "(Те) са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират." "Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае кога, как и какво да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи." Разглеждайки йерархичната структура на ВВБ, Учителят П. Дънов назовава представителите на деветте нейни степени с имена, които са ни познати от християнското богословие и учението на Църквата (св. Григорий Велики Двоеслов, Дионисий Псевдоареопагит и св. Йоан Дамаскин между VI и Х в.
към текста >>

Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост, много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени."
Ангелите, които населяват небето, са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия Космос и движи като една колективна сила всичко в света." Най-важните личностни характеристики на ангелите Учителят П. Дънов представя по следния начин: "Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни "духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост, много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени." Езотеричното познание свидетелства, че жителите на невидимия свят се придвижват в пространството със скоростта на мисълта. Мнозина смятат, че тази скорост е неограничена, т. е. че клони към плюс безкрайност. Но Учителят П. Дънов е дал в Словото си конкретна числова стойност за скоростта на мисълта - 4,3.1014 (430 000 000 000 000) km/s.
към текста >>

З.), но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по- благоприятни, които са използвали разумно."
Тези от по-високото царство рядко слизат на земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често, да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешкатараса (в широкия смисъл на понятието! ; курсивът мой - К. З.; Учителят П. Дънов очевидно има пред вид хуманоидите, човекоподобните същества, населяващи цялата физическа Вселена; бел. К. З.), но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по- благоприятни, които са използвали разумно." ВВБ наблюдава, контролира и ръководи - пряко или косвено, чрез свои представители - всички колективни общности на Разума навред из целия Космос. Нашата планета, Земята, не прави изключение. Тя заема свое собствено, неповторимо място в Божия Промисъл за света, чиято непосредствена конкретизация представлява грандиозният еволюционен план на ВВБ. Проекцията на ВВБ, направляваща развитието на земното човечество, според Учителя, е невидима, духовна институция: "Ония членове от ВВБ, които ръководят развитието на човечеството и го водят към светли бъд- нини, не образуват някакво видимо за хората общество или организация. Те съставят един жив колективитет, една разумна общност, съществуваща извън покварените условия, всред които хората живеят.
към текста >>

Началото на персонализацията на злото във вселенски мащаб свързваме с неговите изначални носители, отстъпили от насоката на еволюционно развитие по метода на доброто и поели по своя собствена пътека - метода на злото, лявото посвещение: Сатана, Луцифер, Веелзевул, Денница (в екзотеричното и езотеричното християнство, както и в юдаизма), Ариман (в маздеизма - персийската религиозна система, както и в по-късния зороастризъм), Мара (в будизма), Шейтан (в исляма) и пр.
Фиг. 1. Схема на планетарните трансформации на Земята в рамките на еволюцията на Слънчевата система. Досега в своята еволюция като планета (планетарен Логос) Земята е преминала през инкарнации (въплъщения), които в езотеричното познание са известни като Сатурн, Слънце и Луна. В настоящия космически момент - като Земя - тя преминава през два основни подпериода: на Марс и Меркурий. Предстоят и инкарнации като Юпитер, Венера и Вулкан, които са отдалечени в бъдещето на милиони и милиарди години. Началото на персонализацията на злото във вселенски мащаб свързваме с неговите изначални носители, отстъпили от насоката на еволюционно развитие по метода на доброто и поели по своя собствена пътека - метода на злото, лявото посвещение: Сатана, Луцифер, Веелзевул, Денница (в екзотеричното и езотеричното християнство, както и в юдаизма), Ариман (в маздеизма - персийската религиозна система, както и в по-късния зороастризъм), Мара (в будизма), Шейтан (в исляма) и пр. Всички тези индивидуалности биват разглеждани в отделните религиозно-философски концепции и духовно-мистични школи като предводители на тъмните сили, т. е. на обособените общности от духове на злото ("падналите ангели" в християнското учение). Родоначалникът на антропософията д-р Рудолф Щайнер (1861 - 1925) говори за четири основни персонажа от лявото посвещение, взели и вземащи дейно участие в духовната еволюция на човечеството през настоящата окултна епоха: Луцифер, Ариман, Азур (или Асур - по аналогия с асурите, духовете на злото в парсизма) и Сорат. Първите трима са генетично обвързани с развитието на Слънчевата система и, в частност, на Земята. А четвъртият, Сорат, според Р.
към текста >>

Дънов за Черната ложа: "Но ако хората днес не вървят в правия път, причината е, че в противовес на Великото Бяло братство работи друга една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него.
Щайнер, е пришълец от друга космическа сфера и това го прави още по-опасен за нас. В антропософията съществува и тезата за наличието на четири вида общности (или идейни течения), в които се извършват посвещения на злото в нашата нова и най- нова история. Първите три от тях са явления от средата на Х1Х век: 1) редица тайни общества от англоезичния Запад (имат се пред вид преди всичко някои окултни школи от Великобритания и САЩ); 2) йезуитството (йезуитският орден в рамките на Римо-католическата църква); 3) болшевизмът (сам по себе си феномен на ХХ век, той води началото си от марксизма, възникнал именно в средата на Х1Х век). И на четвърто място - едно явление от миналия ХХ век: 4) национализмът (който е разкрил най-грозните си и уродливи черти в лицето на националсоциализма). Ето какво казва и Учителят П. Дънов за Черната ложа: "Но ако хората днес не вървят в правия път, причината е, че в противовес на Великото Бяло братство работи друга една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него. Те образуват т.нар. Черно братство (ЧБ). ЧБ е една йерархия от същества, които заемат различни степени, в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам една ясна представа за тяхната функция, ще кажа, че докато ББ работи в клоните и цветовете на живота и по методите на клоните и цветовете, ЧБ работи в корените на живота. Докато ББ работи в главата и гърдите на Космичния Човек, ЧБ работи в стомаха, черния дроб и червата.
към текста >>

Тъй като по-голямата част от тях са освободени от необходимостта да се въплъщават в материални тела (те правят това единствено доброволно и в особено важни случаи, свързани с повратни точки от развитието на дадена разумна общност), за целите на великия План на еволюцията ББ използва пробудени души, вървящи по пътеката на изпитанията или на окултното ученичество (сиреч все още кармично обременени същества).
Тази хронологическа приемственост с център българските земи определено не е случайна и представлява важен елемент от Божия план за човечеството. (Към тази проблематика ще се връщаме отново при разглеждането и на други теми от този лекционен курс.) Тук е мястото да направим едно важно пояснение. По-горе изяснихме същността и структурата на ББ като духовна институция от всемирен, космически мащаб. Както бе подчертано, нейни членове са същества от много високи степени на духовната еволюция. Тъй като по-голямата част от тях са освободени от необходимостта да се въплъщават в материални тела (те правят това единствено доброволно и в особено важни случаи, свързани с повратни точки от развитието на дадена разумна общност), за целите на великия План на еволюцията ББ използва пробудени души, вървящи по пътеката на изпитанията или на окултното ученичество (сиреч все още кармично обременени същества). (В своята дейност в тази насока ББ използва главно два метода - въплъщаване и вселяване.) От тази гледна точка следва да правим качествена разлика между ББ като космическа институция, от една страна, и неговите планетарни проекции - школи, изградени в материалния свят, от друга страна. В първия случай ББ е една съвършена общност от велики духовни Учители, а във втория случай земната проекция на ББ се явява повече или по-малко разнородна симбиоза от по-ниско еволюирали индивидуалности, на различни стъпала по безкрайната стълба на духовното развитие и усъвършенстване. Така че когато говорим за духовното общество "Бяло братство" в България, например, имаме пред вид общност от втория вид. Тя е без съмнение идеен наследник и представител на духовната институция ББ. Но същевременно е носител и на всички несъвършенства, характеризиращи колективния облик на земните хора, намиращи се все още в материалния стадий от еволюцията на духа.
към текста >>

Първата върви по пътя на втората.)
Така че когато говорим за духовното общество "Бяло братство" в България, например, имаме пред вид общност от втория вид. Тя е без съмнение идеен наследник и представител на духовната институция ББ. Но същевременно е носител и на всички несъвършенства, характеризиращи колективния облик на земните хора, намиращи се все още в материалния стадий от еволюцията на духа. (Аналогия с християнството - земната Църква е по-ниската по качество форма на единната Христова Църква, чието съвършено измерение е небесната Църква, съставена - според християнското богословие - от ангелите, светиите и праведниците. Втората, небесната, е образец за първата. Първата върви по пътя на втората.) В Словото на Учителя П. Дънов откриваме сведения за три най- важни изяви на ББ в историята на съвременното човечество. Той ги нарича три клона на ББ: "И трите клона са живели дълго време в Египет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли оттам в разни времена." а) I клон на Бялото братство – Египетски
към текста >>

пъти, за да се въплъти в човешко тяло, пък макар и на Учител от земната Йерархия - Иисус; по-подробно ще говорим за това в една от следващите лекции, посветена на учението на българския духовен Учител за Христос.)
След като достигне най-ниското стъпало на навлизането си в материалната среда, той започва своята еволюция - период на постепенно освобождаване от веригите на материалното с цел завръщане в Първоизточника - Бога, с утвърден неповторим индивидуален облик.) Това е повратната точка в духовната еволюция на земния човек. Както е известно, тя е свързана с появата в плът на Учителя на Учителите, великото Космическо Същество ХРИСТОС. (Според Словото на Учителя П. Дънов Христос е бил принуден да се "смали" 78 млн. пъти, за да се въплъти в човешко тяло, пък макар и на Учител от земната Йерархия - Иисус; по-подробно ще говорим за това в една от следващите лекции, посветена на учението на българския духовен Учител за Христос.) Ето как Учителят П. Дънов дефинира задачата на II клон на ББ: "Вторият клон имал за цел да внесе християнството в света, да го разпространи." Почвата - т. е. душите на хората - е подготвена от I клон на ББ, Египетския. Преди въплъщаването на Христос в тялото на Иисус кипи трескава работа от страна на няколко земни проекции на ББ, водеща от които е общността на есеите.
към текста >>

Дънов свидетелства: "Третия клон можем да наречем богомилски в тесен смисъл на думата или български клон.
протестанти, ок. 300 млн. православни и останалите принадлежат на по-малки християнски църкви (Англиканската църква, древните Източни църкви, Малабарската църква в Индия и др.). в) III клон на Бялото братство - Български (Богомилски) За него Учителят П. Дънов свидетелства: "Третия клон можем да наречем богомилски в тесен смисъл на думата или български клон. (А "богомили" в широк смисъл на понятието Учителят П. Дънов назовава представителите на ББ като цяло, т. е. използва го като обобщителен термин за членовете на ББ въобще; бел. К. З.) Той (III клон) от Египет отива в Индия, оттам в Арабия, Сирия, Мала Азия и България." Според Учителя на ББ в нашата страна: "Третият клон имал за цел да реализира Божественото учение, християнството." По времето на появата на богомилите - началото на Х век - християнството вече е било опошлено в значителна степен от деформиращи човешки интерпретации и наслоения.
към текста >>

49. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Дънов се въплъти от един извънредно висок надматериален свят на нашата планета, за да покаже нов път за еволюцията на земното човечество.
"Новото учение" "Аз проповядвам едно учение за развитието на душата, ума и сърцето. То е учение, което носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на душата и сила на духа." (Учителят П. Дънов) Българският духовен Учител П. Дънов се въплъти от един извънредно висок надматериален свят на нашата планета, за да покаже нов път за еволюцията на земното човечество. Настоящата епоха се характеризира с приключването на дълъг цикъл от проявлението на редица култури, отличаващи се със слизане, инволюционно отдалечаване от Великия Разумен Център на Космоса. Този процес е достигнал крайната си точка още в историческия отрязък от време, свързан с мисията на Учителя на Учителите Xристос. От Неговата земна изява до днес е в ход нов, мощен еволюционен импулс, чиято посока на разгръщане е пътят напред и нагоре, към Великия Първоизточник на живота. От особено, решаващо значение за надделяването на тази водеща тенденция е периодът XIXXXI век, включващ и утвърждаването на астрологическата ера на Водолея. В такъв именно изключително важен момент дойде между нас, хората, Учителят П.
към текста >>

От Неговата земна изява до днес е в ход нов, мощен еволюционен импулс, чиято посока на разгръщане е пътят напред и нагоре, към Великия Първоизточник на живота.
(Учителят П. Дънов) Българският духовен Учител П. Дънов се въплъти от един извънредно висок надматериален свят на нашата планета, за да покаже нов път за еволюцията на земното човечество. Настоящата епоха се характеризира с приключването на дълъг цикъл от проявлението на редица култури, отличаващи се със слизане, инволюционно отдалечаване от Великия Разумен Център на Космоса. Този процес е достигнал крайната си точка още в историческия отрязък от време, свързан с мисията на Учителя на Учителите Xристос. От Неговата земна изява до днес е в ход нов, мощен еволюционен импулс, чиято посока на разгръщане е пътят напред и нагоре, към Великия Първоизточник на живота. От особено, решаващо значение за надделяването на тази водеща тенденция е периодът XIXXXI век, включващ и утвърждаването на астрологическата ера на Водолея. В такъв именно изключително важен момент дойде между нас, хората, Учителят П. Дънов като еманация на Xристовия Дух, като пълномощен Пратеник на Небето. Той донесе със себе си като безценен дар знанието, силите и методите за работа, жизнено необходими по пътя, който сме поели. Върху това знание се изгражда и Новата Култура на Любовта.
към текста >>

Той донесе със себе си като безценен дар знанието, силите и методите за работа, жизнено необходими по пътя, който сме поели.
Този процес е достигнал крайната си точка още в историческия отрязък от време, свързан с мисията на Учителя на Учителите Xристос. От Неговата земна изява до днес е в ход нов, мощен еволюционен импулс, чиято посока на разгръщане е пътят напред и нагоре, към Великия Първоизточник на живота. От особено, решаващо значение за надделяването на тази водеща тенденция е периодът XIXXXI век, включващ и утвърждаването на астрологическата ера на Водолея. В такъв именно изключително важен момент дойде между нас, хората, Учителят П. Дънов като еманация на Xристовия Дух, като пълномощен Пратеник на Небето. Той донесе със себе си като безценен дар знанието, силите и методите за работа, жизнено необходими по пътя, който сме поели. Върху това знание се изгражда и Новата Култура на Любовта. Любовта навлиза днес като нова, съзидателна сила в човешките души. Досега тя е била проявена частично в нашето мислене и поведение. От този момент тя се превръща в ръководно начало на обновлението. Именно Любовта е тази, която следва да организира вътрешния и външния живот и да създаде основите, структурата и надстройката на Новата Култура, в която окончателно ще победи братството между хората.
към текста >>

По своя еволюционен път хомо сапиенс навлиза във все по-тесен досег с реалността.
И тогава поникват кълновете на чудното явление раждането на един нов свят. Най-същественото и във Вселената като цяло, и на Земята, в частност, е животът. Проблемът за неговата същност, изяви и форми, за неговия произход и развитие от край време е заемал водещо място в човешкото съзнание. Измежду многобройните възможности за дефинирането на феномена "живот" се налага определянето му като едно непрекъснато възходящо движение, един неспирен поток на пресъздаване и усъвършенстване. Върху фона на това колосално всемирно представление пред човешкия взор се разкриват все нови и нови сили на живата природа. По своя еволюционен път хомо сапиенс навлиза във все по-тесен досег с реалността. Всяка епоха и култура снема по един от воалите на Изида, вдига по една от безчетните завеси, зад които съществуващото крие своите тайни. В хода на възходящото движение на живота всяка култура мотивира излизането на преден план и усвояването на нови аспекти от човешкото естество. Същевременно природата разгръща пред човека нови страни от своето неизчерпаемо богатство на формите и го предизвиква да потърси и намери методите и средствата за пълноценно общуване с тях. Накратко: всяка нова култура издига човешкото съзнание на по-висока степен от спиралата на Развитието, сътворява нови проявления на всемирния живот, създава нови духовни и материални ценности, някои от които коренно различни от вече утвърдените. Днес за никого няма съмнение, че пред очите ни и с нашето лично участие се ражда една нова епоха.
към текста >>

Дънов се яви между нас да покаже пътя за приложение на Великия Идеал, завещан от Xристос на човечеството.
Днешната наша цивилизация съвсем неслучайно се нарича "християнска". Ръководно начало от две хиляди години насам са именно идеите на Xристос. Неговото благовестие е проникнало в най-дълбоките пластове на общественото съзнание и инициира конструктивните усилия на земните хора във всички области на живота. Но за цялостната реализация на Xристовото учение е нужен подълъг период от време. И точно затова Учителят П. Дънов се яви между нас да покаже пътя за приложение на Великия Идеал, завещан от Xристос на човечеството. Учението на Иисус Xристос и "Новото учение", т. е. Словото на Учителя П. Дънов, са в същност едно и също. Второто е продължение, актуализиране и конкретизиране на първото. Xристиянството има за своя основа Библията; Новото учение също.
към текста >>

Безсмъртен и прекрасен е заветът на Учителя: "Обичай съвършения път на Истината и Живота.
Специално място е отделил на езотеричното познание в области, като астрология, номерология, хиромантия, графология, френология, физиогномика и др., представени задълбочено, научно и логически аргументирано. Особено внимание Учителят на ББ у нас обръща на здравословния начин на живот, на правилното хранене, дишане и отношение към природата. ("Аз ще ви кажа в какво седи Новото учение: да се научиш хубаво да ядеш, хубаво да дишаш и хубаво да мислиш.") Словото му съдържа неизчерпаемо богатство от теми, поднесени на изящен и разбираем за всички стил, изобилно украсени с бисери от народната мъдрост легенди, разкази, пословици, приказки. Неразделна част от учението му са песните и музикалните упражнения, както и Паневритмията (на тях ще се спрем отделно и достатъчно обстойно в рамките на обособени теми от настоящия лекционен курс). Това ни дава основание да дефинираме неговото духовно-културно наследство като триединно: Слово, музика и Паневритмия. Безсмъртен и прекрасен е заветът на Учителя: "Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя." Без съмнение едно от най-важните достойнства на Новото учение е неговата практическа насоченост. ("Едно учение има смисъл, когато може да се приложи.") Ядро на това изумително по дълбочината и въздействието си Слово са взаимоотношенията между Божественото и човешкото. ("Бог е дал на човека четири неща, които грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето.")
към текста >>

" "Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога така, както никога досега не са служили."
В течение на около половин век, до самото му заминаване от този свят, Учителят П. Дънов изнася между 7 и 8 000 беседи и лекции. Те могат да бъдат класифицирани по следния начин: Неделни беседи, Съборни беседи, Рилски беседи, беседи пред Общия окултен клас, беседи пред Младежкия окултен клас, Утринни слова, беседи пред сестрите, извънредни беседи, други беседи, последни Слова. Ето как самият Петър Дънов определя учението си: "Моето учение е за Живата Природа, за човека, за разумното в света и за Бога науката за Любовта." "Това, което аз казвам, няма разлика от това, което е казал Христос. Моето учение е само едно продължение. " "Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога така, както никога досега не са служили." Идеите на П. Дънов отдавна са преминали границите на националното, еднопластово обособеното и понастоящем са предмет на размисъл и основа за просветление на милиони хора по света. Ако търсите в неговото Слово стройната систематизация на официалната наука, ще останете разочаровани. Плод на разговори с негови последователи, резултат от асоциации и импровизирани духовни прозрения, мислите на българския духовен Учител, погледнати в дълбочина (извън предварителна негативна нагласа), отвеждат неминуемо към най-съществените, към вечните въпроси на човешкото съществуване. С това именно може да бъде обяснено присъствието на неговото учение в панорамата на съвременната цивилизация, приемането на това безценно духовно-културно наследство от хора, които са безкрайно далеч от схоластиката и философстването, от ценностите на традиционно народностното и регионалното за нашия балкански бит.
към текста >>

Дънов за природата и човека, за знанието и хармонията, за нравствените проблеми и смисъла на живота прерастват в един реален път за опознаването и приемането на българската духовност и културна идентичност в европейски и планетарен план.
Дънов отдавна са преминали границите на националното, еднопластово обособеното и понастоящем са предмет на размисъл и основа за просветление на милиони хора по света. Ако търсите в неговото Слово стройната систематизация на официалната наука, ще останете разочаровани. Плод на разговори с негови последователи, резултат от асоциации и импровизирани духовни прозрения, мислите на българския духовен Учител, погледнати в дълбочина (извън предварителна негативна нагласа), отвеждат неминуемо към най-съществените, към вечните въпроси на човешкото съществуване. С това именно може да бъде обяснено присъствието на неговото учение в панорамата на съвременната цивилизация, приемането на това безценно духовно-културно наследство от хора, които са безкрайно далеч от схоластиката и философстването, от ценностите на традиционно народностното и регионалното за нашия балкански бит. В този аспект на разсъждение след движението на богомилите идеите на П. Дънов за природата и човека, за знанието и хармонията, за нравствените проблеми и смисъла на живота прерастват в един реален път за опознаването и приемането на българската духовност и културна идентичност в европейски и планетарен план. Това негово наследство е водещо между не малкото най-стойностни неща, които България е дала на света. На мнозина подобна оценка би се сторила твърде преувеличена, но ние знаем, че това е истина. Учението на П. Дънов по своята същност е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че благовестието на Xристос в неговата първична неподправеност и простота трябва да стане основа за идването на един нов човек, човека на новата (окултна) раса, човека, който ще живее с повелята на Божия закон. Може би тук е мястото отново да дадем думата на самия П. Дънов.
към текста >>

Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа.
Тези знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и да напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат преподаваните им уроци, а в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е била по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага законът на разумната свобода. Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Пред вид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било са лишени от всяка истинност и основание. Моето учение, изложено в повече от шест томове, и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът им е общопризнат образец на подражание.
към текста >>

Той не се стреми да създава книжни теории и системи, а да учи и напътства с личен пример и пояснения, за да усвоят последователите му най-великото изкуство изкуството на разумния живот.
Учителят на ББ в България е съвършено чужд на илюзията на онези философи и мислители, които се стараят да изрекат "последната дума" на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и завършена форма. Той е убеден, че "последно", абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на израстване, едно движение и приближаване към истината; че завършените форми и остарелите схващания се превръщат винаги в спънка на прогреса и че най-важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към висшата цел Бога и Истината. П. Дънов смята, че до големите духовни открития и откровения човек не може да се доближи без реално нравствено издигане и пречистване, без пробуждане на латентните му духовни сили и способности. Оттук и задачата, която Учителят П. Дънов си поставя с цялостната си дейност, е предимно от практически просветно-възпитателен характер. Той не се стреми да създава книжни теории и системи, а да учи и напътства с личен пример и пояснения, за да усвоят последователите му най-великото изкуство изкуството на разумния живот. Основният и най-важен факт на всемирния живот, според П. Дънов, е именно неговата разумност. Бог се изявява в него като Дух на всеобхватната разумност. Последната се проектира в общия строеж на мирозданието, в общия план на космическата еволюция, в съществуването на разумните души и творчески сили, в природните закони, които регулират всички промени навред във Вселената, а също така и в най-малкото движение и проявление на всичко съществуващо. И най-незначителното движение в Битието предполага наличието на разумност.
към текста >>

От друга страна, Новото учение предоставя в изобилие пътища и методи за установяване на пълноценен контакт с Първоизточника на живота.
Новото учение си служи със същите представи, понятия и категории, характерни и за другите духовни учения, ала смисълът и съдържанието им са коренно различни в сравнение с тези, които им придават ученията, подчинени на статичното, инволюционно начало. За Новото учение светът и животът в тяхната целокупност са проявления на Бога, на Великата Реалност, която създава и изгражда света и изявява живота. Xарактерно за това актуално знание е новото съдържание и смисъл, които то влага и в понятието за Бога. Интерпретацията на Божията Същност е твърде далеч от традиционните религиозни схващания. Според Новото учение светът и животът са едновременно външно и вътрешно проявление на Първата Причина, Която сама по себе си е недостъпна за познание от страна на средно еволюиралия ум. От друга страна, Новото учение предоставя в изобилие пътища и методи за установяване на пълноценен контакт с Първоизточника на живота. Навлизащият в областта на Новото учение следва да се научи да мисли по нов начин, да надмогва противоречията вътре в себе си и в действителността, която представлява фона на неговата жизнена изява. В нашия свят противоречието е главен източник на познанието. Зад многобройните противоречия, които буквално ни заобикалят от всички страни, се крие многоаспектното проявление на Реалността. Зад всички тях човекът на Новата Култура трябва да прозре сложната динамика на вездесъщия творчески процес. Отвъд примамливото разнообразие на фактите и явленията в природата ние сме призвани да видим Единната реалност като същина на всичко съществуващо.
към текста >>

Учителят подчертава: "Тази Школа върви по абсолютния Път.
Той проучва обективните дадености в тяхното движение и развитие. Съзнанието му е винаги будно и схваща всяка активност, всяко изменение като изява на Всемирното Единство. Той знае, че целият Космос е еманация на Върховното Божество, създало условия за живот и прогрес на всички същества.Новото Учение се преподава в окултната Школа. Основното й предназначение е да създаде предпоставки за издигане на човешкото съзнание на качествено ново равнище. Всяко такова равнище е едно по-високо стъпало на еволюционната промяна. Учителят подчертава: "Тази Школа върви по абсолютния Път. Щом искате да вървите по един относителен път, вие се изключвате от Школата. И вън от нея пак е школа. Всичко влиза във Всемирния план." Сама по себе си Школата представлява умалена проекция на земното човечество с цялото му разнообразие от характери и особености на личността. Вътре в Школата работят и невидими сили, от духовния свят в нея проникват мощни животворни енергии, които разтварят душите на учениците за Новото и ги изпълват с упование, воля и търпение да извървят своя път докрай. Всички велики Учители на човешкия род са създали свои школи и са оставили след себе си следовници, които да разнесат навред факела на пресътворението.
към текста >>

Щом искате да вървите по един относителен път, вие се изключвате от Школата.
Съзнанието му е винаги будно и схваща всяка активност, всяко изменение като изява на Всемирното Единство. Той знае, че целият Космос е еманация на Върховното Божество, създало условия за живот и прогрес на всички същества.Новото Учение се преподава в окултната Школа. Основното й предназначение е да създаде предпоставки за издигане на човешкото съзнание на качествено ново равнище. Всяко такова равнище е едно по-високо стъпало на еволюционната промяна. Учителят подчертава: "Тази Школа върви по абсолютния Път. Щом искате да вървите по един относителен път, вие се изключвате от Школата. И вън от нея пак е школа. Всичко влиза във Всемирния план." Сама по себе си Школата представлява умалена проекция на земното човечество с цялото му разнообразие от характери и особености на личността. Вътре в Школата работят и невидими сили, от духовния свят в нея проникват мощни животворни енергии, които разтварят душите на учениците за Новото и ги изпълват с упование, воля и търпение да извървят своя път докрай. Всички велики Учители на човешкия род са създали свои школи и са оставили след себе си следовници, които да разнесат навред факела на пресътворението. (Темата за окултната Школа ще бъде обект на разглеждане и понататък в настоящия лекционен курс.)
към текста >>

Вътре в Школата работят и невидими сили, от духовния свят в нея проникват мощни животворни енергии, които разтварят душите на учениците за Новото и ги изпълват с упование, воля и търпение да извървят своя път докрай.
Всяко такова равнище е едно по-високо стъпало на еволюционната промяна. Учителят подчертава: "Тази Школа върви по абсолютния Път. Щом искате да вървите по един относителен път, вие се изключвате от Школата. И вън от нея пак е школа. Всичко влиза във Всемирния план." Сама по себе си Школата представлява умалена проекция на земното човечество с цялото му разнообразие от характери и особености на личността. Вътре в Школата работят и невидими сили, от духовния свят в нея проникват мощни животворни енергии, които разтварят душите на учениците за Новото и ги изпълват с упование, воля и търпение да извървят своя път докрай. Всички велики Учители на човешкия род са създали свои школи и са оставили след себе си следовници, които да разнесат навред факела на пресътворението. (Темата за окултната Школа ще бъде обект на разглеждане и понататък в настоящия лекционен курс.) 2. Идейни паралели с други учения и духовни школи. Връзки и взаимоотношения с християнството а) идейни паралели с други теоретични концепции
към текста >>

А днес, в съвременните условия, те трябва да поемат нагоре по пътя на еволюцията (духът постепенно се освобождава от оковите на материята и се завръща очистен и с неповторим индивидуален облик при своя Първоизточник Бога).
От идването на Xриста до момента протича период на подготовка за споменатия преход. Това е време на очистване, жертви и страдания за човека (епохата на зодиакалния знак "Риби"). Xристос се появи в плът на Земята преди всички хора като общност да са слезли до дъното (т. е. до най-ниската инволюционна точка на потъване на духа в материята), Той се въплъти малко преди това. След Него човешките души продължават още за известно време да слизат надолу. А днес, в съвременните условия, те трябва да поемат нагоре по пътя на еволюцията (духът постепенно се освобождава от оковите на материята и се завръща очистен и с неповторим индивидуален облик при своя Първоизточник Бога). Понастоящем човешкото общество се намира в епохата на знака "Водолей". Според Учителя П. Дънов преходният й период започва да тече от 1914 г. (годината на избухването на Първата световна война). От друга страна, той изтъква, че периодът на "Кали юга" (железният) е започнал в 4 481 г.
към текста >>

възгледът за еманация на света от Бога, Който е трансцендентно и творческо Едно); египетския херметизъм (идеята за вечното възкресение и неразривната връзка между Бог, природа и човек; принципът, че Бог обича човека и затова му прощава всичко).
пр. Xр. преценява прераждането като възможност за пречистване и усъвършенстване, понеже душата е свързана с Бога); учението на най-великия древногръцки философ Платон (427-347 г. пр. Xр. изтъква безсмъртието на душата, която има Божествен произход и представлява истинският човек); неоплатонизма на Плотин (205-270 г. сл. Xр. възгледът за еманация на света от Бога, Който е трансцендентно и творческо Едно); египетския херметизъм (идеята за вечното възкресение и неразривната връзка между Бог, природа и човек; принципът, че Бог обича човека и затова му прощава всичко). Могат да бъдат открити сходства между учението на ББ и други теоретични източници, които по същността си са близки до християнството: гностицизмът също окултна система, която набляга на знанието за начина, по който Божествената искра в човека ще се реинтегрира (т. е. ще се съедини отново) с източника си Бога; бележитите учители на Църквата от първите векове на християнството, представители на Александрийската богословска школа Ориген и Климент Александрийски: те разглеждат цялото Битие като одухотворена същност (елементи на хилозоизъм философско учение за универсалната одушевеност на материята и на света като цяло); според тези двама християнски богослови и мислители човешките души се пречистват и извисяват и постъпателно се завръщат към целта си Бога; в края на времената всички ще се спасят (учението на Ориген за т.нар. апокатастасис, което е било отхвърлено от християнската Църква като еретично) и старият материален свят ще изчерпи съдържанието си; център на съвършенството на човека е познанието на Бога; единственото средство за проникване в Божията Същност е Любовта. Не е трудно да бъдат установени някои прилики в схващанията на П. Дънов и тези на Лев Толстой (идеята за познаване на Бога като Любов и вярата в безсмъртието на душата, както и етическата концепция за отказ от егоизма).
към текста >>

Той трябва "да изгуби" низшия живот, за да придобие висшия; следва да се свърже с висшия живот, както лозовата пръчка е свързана с лозата; длъжен е да усвои "тесния път" на живота и да се роди наново в дух и истина.
Той е постигнал такова духовно съвършенство, така цялостно е хармонизирал и слял Своята воля с Божията и Своя живот с висшия Божествен живот, че се явява съвършен изразител на този Божествен живот, на Божията Воля, Мъдрост и Любов. Той има пълното право да заяви: "Аз и Отец Ми едно сме"; "Който познава Мене, познава Отца Ми". Ето защо с основание е наречен Xристос, Син Божий, Богочовек, велик Учител на човечеството. Иисус учи, че истинският живот, безсмъртието, Царството Божие може да бъдат постигнати чрез проявяване на Божествения живот, изпълнение на волята Божия или чрез активна творческа Любов и култивиране на действително съвършенство. За да придобие човек истинския живот, трябва да се освободи от робството на греха и тъмнината, да се откаже от всичко, което е противно на Любовта и на волята Божия. Той трябва "да изгуби" низшия живот, за да придобие висшия; следва да се свърже с висшия живот, както лозовата пръчка е свързана с лозата; длъжен е да усвои "тесния път" на живота и да се роди наново в дух и истина. Според Учителя П. Дънов учението на Иисус Xристос е окултно по своя характер неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на ранното (първото) християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в т. нар. Xристови малки и големи мистерии. Тези висши истини са били възприемани посредством дълга подготовка и нравствено издигане; те са ставали обект на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са били преценявани като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни от периода на ранната Църква са имали моралната сила да следват препоръчвания от Иисус "тесен път"; ето защо те са основавали братски общини, които са просъществували около три столетия; ето защо те са умирали с песни и молитви по арените, разкъсвани от диви зверове.
към текста >>

Ето защо истинските християни от периода на ранната Църква са имали моралната сила да следват препоръчвания от Иисус "тесен път"; ето защо те са основавали братски общини, които са просъществували около три столетия; ето защо те са умирали с песни и молитви по арените, разкъсвани от диви зверове.
Той трябва "да изгуби" низшия живот, за да придобие висшия; следва да се свърже с висшия живот, както лозовата пръчка е свързана с лозата; длъжен е да усвои "тесния път" на живота и да се роди наново в дух и истина. Според Учителя П. Дънов учението на Иисус Xристос е окултно по своя характер неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на ранното (първото) християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в т. нар. Xристови малки и големи мистерии. Тези висши истини са били възприемани посредством дълга подготовка и нравствено издигане; те са ставали обект на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са били преценявани като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни от периода на ранната Църква са имали моралната сила да следват препоръчвания от Иисус "тесен път"; ето защо те са основавали братски общини, които са просъществували около три столетия; ето защо те са умирали с песни и молитви по арените, разкъсвани от диви зверове. Ала когато християнството се превърнало в държавна религия (след Миланския едикт на император Константин Велики 313 г.) религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а, от друга на робовладелците, феодалите, властимащите (на всички, които упражнявали експлоатация, насилие, неправда), тогава то било подложено на изопачаване. Тесният път бил изоставен, тайното учение забравено. Тогава постепенно било създадено едно удобно християнство, започнали да проповядват и да утвърждават вярата в постигане Царството Божие не на Земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на Любовта, изключваща всякаква омраза и насилие, и не чрез постигане на истинско съвършенство, а чрез Xристовата жертва на Голгота, чрез опростена (до степен на опростенчество) вяра в Xриста, чрез осъществяване на чисто външни ритуали и обреди формална церемониалност. Така се стигнало и до куриозите с обратен знак индулгенциите и инквизицията. По този начин "тесният път" бил заменен с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха.
към текста >>

Тесният път бил изоставен, тайното учение забравено.
Дънов учението на Иисус Xристос е окултно по своя характер неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на ранното (първото) християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в т. нар. Xристови малки и големи мистерии. Тези висши истини са били възприемани посредством дълга подготовка и нравствено издигане; те са ставали обект на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са били преценявани като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни от периода на ранната Църква са имали моралната сила да следват препоръчвания от Иисус "тесен път"; ето защо те са основавали братски общини, които са просъществували около три столетия; ето защо те са умирали с песни и молитви по арените, разкъсвани от диви зверове. Ала когато християнството се превърнало в държавна религия (след Миланския едикт на император Константин Велики 313 г.) религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а, от друга на робовладелците, феодалите, властимащите (на всички, които упражнявали експлоатация, насилие, неправда), тогава то било подложено на изопачаване. Тесният път бил изоставен, тайното учение забравено. Тогава постепенно било създадено едно удобно християнство, започнали да проповядват и да утвърждават вярата в постигане Царството Божие не на Земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на Любовта, изключваща всякаква омраза и насилие, и не чрез постигане на истинско съвършенство, а чрез Xристовата жертва на Голгота, чрез опростена (до степен на опростенчество) вяра в Xриста, чрез осъществяване на чисто външни ритуали и обреди формална церемониалност. Така се стигнало и до куриозите с обратен знак индулгенциите и инквизицията. По този начин "тесният път" бил заменен с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но същевременно официалното, институционализирано християнство изгубило своя истински живот и престанало да бъде онзи мощен фактор за всестранно повдигане на човека, каквото било в първите времена от земното битие на Църквата. Верен на своя метод да не се занимава с отрицателното в живота, а само да твори и да създава новия живот, П.
към текста >>

По този начин "тесният път" бил заменен с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха.
Ето защо истинските християни от периода на ранната Църква са имали моралната сила да следват препоръчвания от Иисус "тесен път"; ето защо те са основавали братски общини, които са просъществували около три столетия; ето защо те са умирали с песни и молитви по арените, разкъсвани от диви зверове. Ала когато християнството се превърнало в държавна религия (след Миланския едикт на император Константин Велики 313 г.) религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а, от друга на робовладелците, феодалите, властимащите (на всички, които упражнявали експлоатация, насилие, неправда), тогава то било подложено на изопачаване. Тесният път бил изоставен, тайното учение забравено. Тогава постепенно било създадено едно удобно християнство, започнали да проповядват и да утвърждават вярата в постигане Царството Божие не на Земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на Любовта, изключваща всякаква омраза и насилие, и не чрез постигане на истинско съвършенство, а чрез Xристовата жертва на Голгота, чрез опростена (до степен на опростенчество) вяра в Xриста, чрез осъществяване на чисто външни ритуали и обреди формална церемониалност. Така се стигнало и до куриозите с обратен знак индулгенциите и инквизицията. По този начин "тесният път" бил заменен с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но същевременно официалното, институционализирано християнство изгубило своя истински живот и престанало да бъде онзи мощен фактор за всестранно повдигане на човека, каквото било в първите времена от земното битие на Църквата. Верен на своя метод да не се занимава с отрицателното в живота, а само да твори и да създава новия живот, П. Дънов не само не воюва срещу официалната Църква, но и твърде рядко си спомня за нея. Той просто обяснява Xристовото учение, разкрива неговия истински смисъл и мощния творчески дух, извиращ от него; възстановява неговите най-красиви и значими традиции и създава в душите истинска жива вяра, способна да внесе великото и новото в живота. Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот и възприемане "тесния път" на духовно-нравственото усъвършенстване, на новорождението, на единението с Бога, чрез всеобхватно изпълнение на Неговата свята воля.
към текста >>

Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот и възприемане "тесния път" на духовно-нравственото усъвършенстване, на новорождението, на единението с Бога, чрез всеобхватно изпълнение на Неговата свята воля.
По този начин "тесният път" бил заменен с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но същевременно официалното, институционализирано християнство изгубило своя истински живот и престанало да бъде онзи мощен фактор за всестранно повдигане на човека, каквото било в първите времена от земното битие на Църквата. Верен на своя метод да не се занимава с отрицателното в живота, а само да твори и да създава новия живот, П. Дънов не само не воюва срещу официалната Църква, но и твърде рядко си спомня за нея. Той просто обяснява Xристовото учение, разкрива неговия истински смисъл и мощния творчески дух, извиращ от него; възстановява неговите най-красиви и значими традиции и създава в душите истинска жива вяра, способна да внесе великото и новото в живота. Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот и възприемане "тесния път" на духовно-нравственото усъвършенстване, на новорождението, на единението с Бога, чрез всеобхватно изпълнение на Неговата свята воля. Той проповядва и онова ново и велико, което Xристос носи днес навред по света и на първо място в нашите сърца и души. В заключение: учението на ББ в България и изградената върху неговата основа духовна общност не е нито църква, нито секта. То е Школа, която освен своята философска страна има и (най-вече!) практическо значение за живота. Тази Школа не се уповава на догми и ритуали, осветени от вселенските събори на християнството затова именно не е църква, макар че ББ никога не е било против никоя църква. Напротив официалната институция, наречена "християнска Църква" (в конкретния случай БПЦ), се е опитвала да воюва срещу Учителя и Братството.
към текста >>

В своята квинтесенция, в сърцевината на самата доктрина П.
Как мислите? Ако отговорим в духа на учението на ББ, в духа на изреченото от Учителя П. Дънов, Xристос би приел всеки вярващ в Любовта, от която и да е църква, ако има Любов към Бога и ближния и у когото не е останала и следа от лукавство и фанатизъм. Това именно е духът на Новото учение! 3. Тематичен обхват на учението на Петър Дънов концепции за Бога, света, живота и човека В своята квинтесенция, в сърцевината на самата доктрина П. Дънов очертава четири основни теми, четири кръга на философско виждане, независимо от словесния изказ, а именно: същността на природата, развитието на живота, значението на знанието, присъствието на Бога. Нюансите на тези въпроси, на тези така обширни тематични кръгове докосват също една широка гама от философски, психологически, етически, медицински и естетически разсъждения, които са подчинени на главната идея пътят на човека, опосредстван от вселенските закони на кармата и прераждането, неотделима част от духовната еволюция на Космоса; път, който го отвежда при Бога. Така окултното разбиране се преплита с Евангелския идеал и се достига до извода, че Xристос безспорно най-великият Учител на човечеството има мисията да присъедини човешкия род към Истинната. А тази Истина се открива чрез природата, чрез необятността и тайните на мирозданието, чрез проявлението на Божеството във всяка фибра на световната Реалност, във всяко трептение на човешката душа, във всяко движение на живота. Природата е доказателство за това, че Бог съществува.
към текста >>

Нюансите на тези въпроси, на тези така обширни тематични кръгове докосват също една широка гама от философски, психологически, етически, медицински и естетически разсъждения, които са подчинени на главната идея пътят на човека, опосредстван от вселенските закони на кармата и прераждането, неотделима част от духовната еволюция на Космоса; път, който го отвежда при Бога.
Дънов, Xристос би приел всеки вярващ в Любовта, от която и да е църква, ако има Любов към Бога и ближния и у когото не е останала и следа от лукавство и фанатизъм. Това именно е духът на Новото учение! 3. Тематичен обхват на учението на Петър Дънов концепции за Бога, света, живота и човека В своята квинтесенция, в сърцевината на самата доктрина П. Дънов очертава четири основни теми, четири кръга на философско виждане, независимо от словесния изказ, а именно: същността на природата, развитието на живота, значението на знанието, присъствието на Бога. Нюансите на тези въпроси, на тези така обширни тематични кръгове докосват също една широка гама от философски, психологически, етически, медицински и естетически разсъждения, които са подчинени на главната идея пътят на човека, опосредстван от вселенските закони на кармата и прераждането, неотделима част от духовната еволюция на Космоса; път, който го отвежда при Бога. Така окултното разбиране се преплита с Евангелския идеал и се достига до извода, че Xристос безспорно най-великият Учител на човечеството има мисията да присъедини човешкия род към Истинната. А тази Истина се открива чрез природата, чрез необятността и тайните на мирозданието, чрез проявлението на Божеството във всяка фибра на световната Реалност, във всяко трептение на човешката душа, във всяко движение на живота. Природата е доказателство за това, че Бог съществува. Но природата в концепцията на П. Дънов не е само огледало на Божието битие, а е абсолютна форма на съществуване на живота, на Единния Живот.
към текста >>

Затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си, както и към начина, по който живеят.
Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща. Всеки човек търси по различен начин своето щастие. Повечето от нас се стремят към утвърдени от традицията ценности: да създадат семейство, да отгледат деца и да ги възпитат, да си уредят едно спокойно, безоблачно, осигурено във всичко съществуване. Само тези, които чувстват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен, съзнателен живот, протичащ далеко от шума на световната суета, само те са, които ще останат да вършат сами до края на земните си дни духовната работа. В еволюцията на отделните човешки индивидуалности има много обстоятелства, които не познаваме добре или въобще. Затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си, както и към начина, по който живеят. Свободата на отделната личност следва да се разпростира до такава граница, при която да не пречи на свободата на другите. В своето Слово Учителят П. Дънов разглежда света като една осъществена в материята Творческа Мисъл на Бога. Xората са на различна духовна възраст. "Стълбата на Яков" (Бит.
към текста >>

То дава полет на мисълта към неизбродимия път на Развитието, което е вечно.
Ала ние, вярващите в Божието битие, знаем, че Онова, Което се назовава Мирова Правда, частица от която обитава всяка душа, един ден неизбежно ще похлопа по дверите на съвестта. И тогава... Учението на ББ, което е една от формите на великата наука за човека, природата и Бога, е поставено върху непоклатимия фундамент на вечните, ненакърними, всепроникващи принципи на Xристовото Слово. Това Учение датира още от преди времето на Xермес Трисмегист (Триждивеликия) в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне своя безспорно най-висок връх у Иисус Xристос от Назарет. Това Учение се е стремяло винаги да освободи човешката душа от оковите на всякакво психическо робство и фанатизъм. То дава полет на мисълта към неизбродимия път на Развитието, което е вечно. По свой собствен, непонятен за обикновения разум начин Развитието е неотменна част дори от глъбинната, непознаваема Същност на Всевишния. Като своеобразен отклик на редица източни и западни религиозно-философски и духовно-мистични концепции учението на ББ, бидейки издържано изцяло в духа на Xристовото Слово, приема Любовта, Милостта и страданието като метод за пречистването, извисяването и усъвършенстването на човешката нетленна природа. Със сигурност може да се твърди, че няма значим проблем на Битието, на Духа и материята, който да не е бил засегнат, осветлен и разтълкуван от Учителя на ББ в нашата страна Петър Дънов. Неизчерпаемото богатство на идеи, които той щедро и съвършено безвъзмездно предлага на своите слушатели от всички възрасти, обуславя грандиозния тематичен обхват на неговото учение. Немалко е извършено за систематизацията и класификацията на това българско духовно-културно наследство извор на законна гордост пред съкровищницата на човешкото знание и духовна опитност.
към текста >>

Именно тук е съсредоточен централният, практическият пункт на Новото учение да посочи методите и пътищата, по които да се развият и проявят всички добродетели, сили и способности, вложени у човека.
Дънов разкрива на своите последователи една малка, но твърде важна тайна на живота. От Бога и Природата идат всички блага и човек е призван да полага усилия, за да ги използва за своето развитие. Негова основна задача е да реализира възможностите, вложени от Създателя у него. А у човешкото същество са вложени в потенциално състояние всички принципи и сили на Природата, всички Божествени зародиши. И всичко това следва да бъде разгърнато и динамизирано, да бъде проявено в цялата му творческа съзидателност. Именно тук е съсредоточен централният, практическият пункт на Новото учение да посочи методите и пътищата, по които да се развият и проявят всички добродетели, сили и способности, вложени у човека. Беседите и лекциите на Учителя П. Дънов предлагат в огромно изобилие такива методи и средства. Ала с една съществена забележка: в Словото на П. Дънов са важни не само думите. В тях има запечатани, скрити закони, които човешкият език е безсилен да предаде.
към текста >>

Безброй пъти той подчертава непомръкващата актуалност на това водещо начало в предлаганото от него знание.
Дънов казва следното: "Някои мои беседи са чисто хирургически. Чистят раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мене." На друго място той обобщава: "Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и за самовъзпитание. Безброй методи, начини, форми и образи съм дал за възпитание на децата и на възрастните, на философите, на поетите и т.н." Прилагането на Новото учение в ежедневния живот и в малките, и в големите неща е главният акцент в Словото на Учителя. Безброй пъти той подчертава непомръкващата актуалност на това водещо начало в предлаганото от него знание. Често пъти П. Дънов съчетава в поясненията си необходимостта от приложение с разкриването същността на това преобразуващо познание за живота: "Сега трябва да се приложи Новото учение. Новото учение седи в това: като минавате край някого, чийто кибрит е овлажнял, ще запалите свещта му. Не му говорете много. Една дума трябва да му кажете.
към текста >>

Често пъти П.
Чистят раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мене." На друго място той обобщава: "Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и за самовъзпитание. Безброй методи, начини, форми и образи съм дал за възпитание на децата и на възрастните, на философите, на поетите и т.н." Прилагането на Новото учение в ежедневния живот и в малките, и в големите неща е главният акцент в Словото на Учителя. Безброй пъти той подчертава непомръкващата актуалност на това водещо начало в предлаганото от него знание. Често пъти П. Дънов съчетава в поясненията си необходимостта от приложение с разкриването същността на това преобразуващо познание за живота: "Сега трябва да се приложи Новото учение. Новото учение седи в това: като минавате край някого, чийто кибрит е овлажнял, ще запалите свещта му. Не му говорете много. Една дума трябва да му кажете. Или гледате, че някому е студено.
към текста >>

Истините и упражненията, които съм ви дал, се дават за първи път на външния свят.
Всяка мисъл, която човек има, трябва да я постави на опит. И философията, която има, трябва да я постави на опит." Образите, с които П. Дънов си служи в беседите, са заимствани от Природата. В това отношение той споделя: "Трябва мисленето, философията, животът и упражненията, всичко да напредва заедно, в хармония. Истините и упражненията, които съм ви дал, се дават за първи път на външния свят. Най-новото, което сега е в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години беше друго. Казват: "Едно време Христос е казал това." Но Христос е казал също: "Сега не можете да разберете някои неща, а после ще ги разберете." Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови." Прилагането на усвоеното знание е първа и неотменна задача на окултния ученик. В същност той знае реално само онова, което вече е опитал на дело в своя живот.
към текста >>

Изпускането на благоприятния момент или ситуация често пъти се оказва фатално по отношение на крайните цели.
Състоянието на една душа показва до каква степен се е учила. Всяка душа използва условията според своето развитие. За нас е ясно де е направила погрешка." Прилагането е най-резултатно, когато бива осъществено без отлагане, т. е. точно в този момент, в който то е необходимо, наложително. Изпускането на благоприятния момент или ситуация често пъти се оказва фатално по отношение на крайните цели. Затова Учителят П. Дънов настоятелно препоръчва: "Дойде ти една мисъл. Тя трябва да създаде едно чувство и да се приложи без отлагане (курсивът мой К. З.). Ако отложиш мисълта, ще я изгубиш. Нещата не се повтарят никога.
към текста >>

Те всеки път са нови.
Затова Учителят П. Дънов настоятелно препоръчва: "Дойде ти една мисъл. Тя трябва да създаде едно чувство и да се приложи без отлагане (курсивът мой К. З.). Ако отложиш мисълта, ще я изгубиш. Нещата не се повтарят никога. Те всеки път са нови. Мисълта, чувството и делото трябва да вървят заедно. Ако Божествената мисъл, която дойде в тебе, не създаде чувство и не премине в действие, връзката с Божественото я няма. Тя е прекъсната и липсват онези пълни условия за проява на Божественото." От човека а още повече от ученика по духовния път небето очаква да проявява градивна инициатива във всеки миг от неговия съзнателен живот. Най-вече, разбира се, при вземането на съдбоносни решения, когато именно проличава най-ясно до каква степен той е възприел Божественото Слово и доколко го е превърнал в неделима част от своето мислене и поведение. " Детето, което е в майчината утроба, когато прави движения и рита, получава нещо от нея.
към текста >>

Тя е прекъсната и липсват онези пълни условия за проява на Божественото." От човека а още повече от ученика по духовния път небето очаква да проявява градивна инициатива във всеки миг от неговия съзнателен живот.
Ако отложиш мисълта, ще я изгубиш. Нещата не се повтарят никога. Те всеки път са нови. Мисълта, чувството и делото трябва да вървят заедно. Ако Божествената мисъл, която дойде в тебе, не създаде чувство и не премине в действие, връзката с Божественото я няма. Тя е прекъсната и липсват онези пълни условия за проява на Божественото." От човека а още повече от ученика по духовния път небето очаква да проявява градивна инициатива във всеки миг от неговия съзнателен живот. Най-вече, разбира се, при вземането на съдбоносни решения, когато именно проличава най-ясно до каква степен той е възприел Божественото Слово и доколко го е превърнал в неделима част от своето мислене и поведение. " Детето, което е в майчината утроба, когато прави движения и рита, получава нещо от нея. С тези движения детето държи майката във връзка със себе си. Спре ли да прави движения, тя вече не може да му помогне. Също така и човек трябва да бъде активен.
към текста >>

50. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

"Доброто е път за намиране на Божията Любов."
БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП НА ДОБРОДЕТЕЛТА "Доброто е път за намиране на Божията Любов." (Учителят П. Дънов) Пристъпвайки към разглеждането на тази тема, преди всичко е логично да си зададем въпроса: "Съществува ли разлика между съдържанието на понятията "Добро" и "Добродетел" - в смисъла, в който ги интерпретира езотеричното познание и, в частност, учението на ББ, предадено от Учителя П. Дънов? " Нека се опитаме да си отговорим на този въпрос, като дефинираме - от същата гледна точка - съотношението между съдържанието на тези две водещи понятия. Съотношение между "Добро" и "Добродетел": Доброто е космически принцип, неразделна част от съвършената Божия Същност, докато добродетелта е проявлението, формата, в която Доброто се възприема, усвоява и прилага от разумните същества във Вселената. В този смисъл добродетелта е функция на Доброто, негова проекция в света на формите.
към текста >>

От тези благодатни плодове на самоосъществяването по духовния Път той - ученикът на Доброто, т. е.
Именно сърцето - възприемано като емоционален, интелектуален и духовен център на личността още в старозаветната епоха - е потенциалният източник за изявите на добро от страна на човека. По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Всички можете да правите добро, защото в сърцето на всички има добро." Критерий за равнището на духовната еволюция на конкретния човек е степента и интензивността, в които той проявява доброто, вложено изначално от Бога в духовната му природа. Добър човек е онзи, който предоставя възможност на Божествения потенциал на доброто у себе си да се разшири, да разцъфне и да даде плод. От тези благодатни плодове на самоосъществяването по духовния Път той - ученикът на Доброто, т. е. на Бога - може да раздава на всекиго и на всички. Неговият непоклатим вътрешен мир, култивиран по този светъл Път, ще вибрира в пълна хармония с всичките му мисли, чувства и действия. Затова именно дори и тези негови ближни, които още не са вкусили непосредствено от добротата му, ще казват за него: "Това е един добър човек! " 2. Произход на Доброто от Любовта
към текста >>

Неговият непоклатим вътрешен мир, култивиран по този светъл Път, ще вибрира в пълна хармония с всичките му мисли, чувства и действия.
Дънов заключава: "Всички можете да правите добро, защото в сърцето на всички има добро." Критерий за равнището на духовната еволюция на конкретния човек е степента и интензивността, в които той проявява доброто, вложено изначално от Бога в духовната му природа. Добър човек е онзи, който предоставя възможност на Божествения потенциал на доброто у себе си да се разшири, да разцъфне и да даде плод. От тези благодатни плодове на самоосъществяването по духовния Път той - ученикът на Доброто, т. е. на Бога - може да раздава на всекиго и на всички. Неговият непоклатим вътрешен мир, култивиран по този светъл Път, ще вибрира в пълна хармония с всичките му мисли, чувства и действия. Затова именно дори и тези негови ближни, които още не са вкусили непосредствено от добротата му, ще казват за него: "Това е един добър човек! " 2. Произход на Доброто от Любовта "Доброто е плод на Божествената Любов. Ако си я възприел, доброто ще дойде.
към текста >>

И още нещо - не толкова очевидно, но не по- малко важно: Пътят на окултния ученик без съмнение е Път на навлизане в Божествените измерения на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
Дънов: "Животът идва чрез Любовта, светлината идва чрез Мъдростта, а свободата - чрез Истината. Който иска да прави добро, той трябва да е свързан с тези три Божествени свята." Изложените тук размисли и логически зависимости, изведени от Учителя на ББ в нашата страна, в своята заключителна част навеждат на някои съществени изводи. Преди всичко - от думите на Учителя П. Дънов следва, че за да извършваме действително Добро, трябва да бъдем в контакт с Божествените светове на Любовта, Мъдростта и Истината. Само тогава нашите действия биха носили отпечатъка на истинското, автентично Добро, на истинската добродетелност. И още нещо - не толкова очевидно, но не по- малко важно: Пътят на окултния ученик без съмнение е Път на навлизане в Божествените измерения на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на ученика протича успоредно със "завладяването" на все нови и нови територии в необятните селения на Духа, отговарящи вибрационно на петте велики Космически принципа. Разбира се, това е комплексен процес, понеже култивирането на тези принципи във формата им на личностни характеристики просто не би могло да се реализира по отделно, изолирано, а винаги става в хармонично единство. Дори и в даден отрязък по духовния Път акцентът да пада върху отделен принцип (развиван като качество на личността), то това със сигурност не може да бъде за сметка на останалите. Понеже преимущественото развиване на един от тях не само не би ощетило наличието и проявите на останалите, а, напротив - би трябвало да стимулира присъствието им в съответния човек. 4. Закони на Доброто
към текста >>

Дори и в даден отрязък по духовния Път акцентът да пада върху отделен принцип (развиван като качество на личността), то това със сигурност не може да бъде за сметка на останалите.
Дънов следва, че за да извършваме действително Добро, трябва да бъдем в контакт с Божествените светове на Любовта, Мъдростта и Истината. Само тогава нашите действия биха носили отпечатъка на истинското, автентично Добро, на истинската добродетелност. И още нещо - не толкова очевидно, но не по- малко важно: Пътят на окултния ученик без съмнение е Път на навлизане в Божествените измерения на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на ученика протича успоредно със "завладяването" на все нови и нови територии в необятните селения на Духа, отговарящи вибрационно на петте велики Космически принципа. Разбира се, това е комплексен процес, понеже култивирането на тези принципи във формата им на личностни характеристики просто не би могло да се реализира по отделно, изолирано, а винаги става в хармонично единство. Дори и в даден отрязък по духовния Път акцентът да пада върху отделен принцип (развиван като качество на личността), то това със сигурност не може да бъде за сметка на останалите. Понеже преимущественото развиване на един от тях не само не би ощетило наличието и проявите на останалите, а, напротив - би трябвало да стимулира присъствието им в съответния човек. 4. Закони на Доброто а) "Не смятай другите по-долу от себе си, защото в тях живее същият Бог, Който живее и у тебе! " Всички ние, хората, сме от един род (Gens una sumus - лат.
към текста >>

Пътят на Доброто укрепва позициите на Единството на живота.
Рано или късно това добро ще се върне при теб. И е така, понеже всички ние сме едно - всички сме частици от едно неразделно Цяло, което наричаме Бог. Сториш ли добро на някоя от частиците, значи си го сторил и за всички останали, включително и за теб самия. В проповедта на всички велики духовни Учители на човече ст- вото неизменно присъства утвърждаването на Единството на живота. Ако осъзнаем в цялата му красива мащабност този космически принцип на взаимоотношенията на всички нива във Вселената, със сигурност ще станем поне малко по-добри. Пътят на Доброто укрепва позициите на Единството на живота. Духовният път на окултния ученик е посветен на голямата цел - служение в името на Единството. След приключване на всеки грандиозен Цикъл на Проявеното Битие, когато настъпва периодът на Мировата Почивка - Пралайя, всичко съществуващо се завръща отново в лоното на своя Създател. Тогава Единството се установява в най-извисената възможна пълнота. Всичко съградено в Духа се съхранява, за да се изяви отново в следващия Цикъл на Проявление. Никога и никой не започва на празно място или от нула.
към текста >>

Духовният път на окултния ученик е посветен на голямата цел - служение в името на Единството.
И е така, понеже всички ние сме едно - всички сме частици от едно неразделно Цяло, което наричаме Бог. Сториш ли добро на някоя от частиците, значи си го сторил и за всички останали, включително и за теб самия. В проповедта на всички велики духовни Учители на човече ст- вото неизменно присъства утвърждаването на Единството на живота. Ако осъзнаем в цялата му красива мащабност този космически принцип на взаимоотношенията на всички нива във Вселената, със сигурност ще станем поне малко по-добри. Пътят на Доброто укрепва позициите на Единството на живота. Духовният път на окултния ученик е посветен на голямата цел - служение в името на Единството. След приключване на всеки грандиозен Цикъл на Проявеното Битие, когато настъпва периодът на Мировата Почивка - Пралайя, всичко съществуващо се завръща отново в лоното на своя Създател. Тогава Единството се установява в най-извисената възможна пълнота. Всичко съградено в Духа се съхранява, за да се изяви отново в следващия Цикъл на Проявление. Никога и никой не започва на празно място или от нула. Винаги градим върху това, което идва от мрака на миналото и притежава качествата и стойността да живее в настоящето, с поглед, отправен към бъдещето.
към текста >>

Падналият толкова ниско човек би могъл да бъде спасен от пълно морално разложение главно по два начина: или чрез решителна намеса отвън - когато в една или друга форма някой му протегне ръка и го измъкне от блатото, или ако той самият преживее разтърсващо душата му събитие, което да го доведе до катарзис (пречистване), преосмисляне на поведението си и пренасочване на жизнения си път.
Според езотеричното познание вътрешната настройка на личността да прави добро е нормалната. Именно тя отговаря на състоянието на физическо и психическо здраве. Отклонението или въздържането от вършене на добро говори за смущения в психо-физическото единство на човека - най-вече в хармонията на неговата душевност. А в най-тежкия вариант - при извършване на зло, можем вече да говорим за сериозни деформации в психиката на извършителя. За щастие - дори и най-дълбокото падение в нравствено отношение, водещо до рецидив на престъпните, злотворни дела, е обратимо. Падналият толкова ниско човек би могъл да бъде спасен от пълно морално разложение главно по два начина: или чрез решителна намеса отвън - когато в една или друга форма някой му протегне ръка и го измъкне от блатото, или ако той самият преживее разтърсващо душата му събитие, което да го доведе до катарзис (пречистване), преосмисляне на поведението си и пренасочване на жизнения си път. Като следствие от този закон би могло да се разгледа закономерността, че мотивираното извършване на добро е най-сполучливият метод за поддържане и разрастване кълновете на живота. В този смисъл са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Доброто е основа на живота (курсивът мой - К. З.). Доброто е почва на живота и същевременно - негова храна. Само доброто може да подкрепи живота, само доброто може да го подхрани."
към текста >>

Той навярно очаквал продължителна дискусия, започваща от обсъждането на личностните му качества и завършваща с поредица от мъдри напътствия.
Дънов е бил в плът на Земята, при него отишъл един от учениците му и го помолил насаме за съвет. Поискал от Учителя да му даде препоръка, която да бъде лично за него и в най-висока степен да отговаря на естеството на живота му, на неповторимата му индивидуалност. Учителят се замислил за момент и после му казал: "Правете всичко сразположение! " Ученикът не отвърнал нищо и си тръгнал. Не можел да скрие от самия себе си разочарованието си. Той навярно очаквал продължителна дискусия, започваща от обсъждането на личностните му качества и завършваща с поредица от мъдри напътствия. А какво получил?! - Само една кратка фраза, която все още не му говорела нищо. Трябвало да мине известно време, за да осмисли словата на Учителя и да проумее заряда и величието им. Да извършваме с готовност, самоотверженост и максимално прецизно - сякаш е за Небесния ни Баща - всяко свое дело, дори и най-нищожното, в това именно е най- дълбоката мъдрост на живота! Така не само Му служим пълноценно и достойно.
към текста >>

И тук на помощ отново ни идва Словото - този път Христовото благовестие.
Да извършваме с готовност, самоотверженост и максимално прецизно - сякаш е за Небесния ни Баща - всяко свое дело, дори и най-нищожното, в това именно е най- дълбоката мъдрост на живота! Така не само Му служим пълноценно и достойно. Така и самите ние израстваме в духовно-нравствено отношение по най-ускореното трасе на еволюционната спирала. И все пак - как да разгадаем каква точно е Божията воля? Дали има универсална рецепта да бъдем точни в преценката си? И тук на помощ отново ни идва Словото - този път Христовото благовестие. Спасителят ни помага да проумеем най-ясно каква е волята на Бога относно Доброто в нашия земен живот. Ето как Учителят П. Дънов интерпретира напътствието на Сина Божий: "И когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето (ср. Мат. 6:19-21; бел. К. З.), Той подразбира доброто.
към текста >>

Дънов интерпретира напътствието на Сина Божий: "И когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето (ср. Мат.
И все пак - как да разгадаем каква точно е Божията воля? Дали има универсална рецепта да бъдем точни в преценката си? И тук на помощ отново ни идва Словото - този път Христовото благовестие. Спасителят ни помага да проумеем най-ясно каква е волята на Бога относно Доброто в нашия земен живот. Ето как Учителят П. Дънов интерпретира напътствието на Сина Божий: "И когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето (ср. Мат. 6:19-21; бел. К. З.), Той подразбира доброто. Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята." И още нещо, твърде съществено - изпълнявайки волята Божия да вършим Добро, ние предоставяме своето "аз", за да се прояви Бог чрез него, и то в пълнота. От този акт на съработничество с Твореца полза има не само извършителят на даденото Добро, но и всички останали.
към текста >>

6. Доброто път към свободата на духа
Учителят П. Дънов разяснява този казус по следния начин: "Да направиш добро - това ще рече да призовеш Бога да действа чрез тебе. А щом Бог действа, Той не прави това само за едного - Той действа за всички. Ето защо, когато се извършва едно добро, всички съвършени същества взимат участие. ...И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие, е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е Божествена." 6. Доброто път към свободата на духа Пътят към освобождението на човешкия дух от оковите на материята, от кармичните обвързаности и в крайна сметка - от кръговрата на раждане, смърт и ново раждане (т.нар. самсара в индийската религиозно-философска мисъл), преминава неизбежно през Доброто. Всяка една добродетелна постъпка на човешкото същество е още едно перо в крилете, с които духът може да полети сред просторите на вечната и ненакърнима от никакво земно влияние свобода. И обратното - всяко извършено зло е нова брънка от веригата, която ни приковава към чистилището на гъстата материя, този до болка познат свят на изпитанията и страданието. Затова - нека вършим добро, за да завоюваме по най-достойния възможен начин свободата си!
към текста >>

Пътят към освобождението на човешкия дух от оковите на материята, от кармичните обвързаности и в крайна сметка - от кръговрата на раждане, смърт и ново раждане (т.нар.
Дънов разяснява този казус по следния начин: "Да направиш добро - това ще рече да призовеш Бога да действа чрез тебе. А щом Бог действа, Той не прави това само за едного - Той действа за всички. Ето защо, когато се извършва едно добро, всички съвършени същества взимат участие. ...И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие, е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е Божествена." 6. Доброто път към свободата на духа Пътят към освобождението на човешкия дух от оковите на материята, от кармичните обвързаности и в крайна сметка - от кръговрата на раждане, смърт и ново раждане (т.нар. самсара в индийската религиозно-философска мисъл), преминава неизбежно през Доброто. Всяка една добродетелна постъпка на човешкото същество е още едно перо в крилете, с които духът може да полети сред просторите на вечната и ненакърнима от никакво земно влияние свобода. И обратното - всяко извършено зло е нова брънка от веригата, която ни приковава към чистилището на гъстата материя, този до болка познат свят на изпитанията и страданието. Затова - нека вършим добро, за да завоюваме по най-достойния възможен начин свободата си! Свободата не е дар от Бога.
към текста >>

Дънов можем да постигнем желаното по пътя на анонимността в извършването на Доброто: "Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото."
Доброто може да се направи и при най-лошото разположение. Неразположението е нещо, което засяга плътта. То не засяга духа на човека." 4) без да търсим награда - това изискване е водещо във философията и мъдростта на Изтока, особено подчертано в духовни учения като Йога и кришнаизма. Според Учителя П. Дънов можем да постигнем желаното по пътя на анонимността в извършването на Доброто: "Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото." 5) без оглед на личния интерес - това изискване, изглежда, е най-трудно за разбиране и прилагане от човека - от средния човек, а нерядко и от желаещия да поеме пътя на окултното ученичество. Затова нека отново се вслушаме в мъдростта на великия Учител - тя казва всичко само с няколко думи: "Не мислете, че като правите добро, туй ще ви лиши от някакво благо (курсивът мой - К. З.). Напротив, доброто ще ви повдигне в очите на хората. Затова не отстъпвайте пред никакви мъчнотии, когато трябва да направите едно добро. Бъдете смели, решителни, направете доброто и това добро да носи живот, светлина и свобода за вашите ближни."
към текста >>

5) без оглед на личния интерес - това изискване, изглежда, е най-трудно за разбиране и прилагане от човека - от средния човек, а нерядко и от желаещия да поеме пътя на окултното ученичество.
Неразположението е нещо, което засяга плътта. То не засяга духа на човека." 4) без да търсим награда - това изискване е водещо във философията и мъдростта на Изтока, особено подчертано в духовни учения като Йога и кришнаизма. Според Учителя П. Дънов можем да постигнем желаното по пътя на анонимността в извършването на Доброто: "Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото." 5) без оглед на личния интерес - това изискване, изглежда, е най-трудно за разбиране и прилагане от човека - от средния човек, а нерядко и от желаещия да поеме пътя на окултното ученичество. Затова нека отново се вслушаме в мъдростта на великия Учител - тя казва всичко само с няколко думи: "Не мислете, че като правите добро, туй ще ви лиши от някакво благо (курсивът мой - К. З.). Напротив, доброто ще ви повдигне в очите на хората. Затова не отстъпвайте пред никакви мъчнотии, когато трябва да направите едно добро. Бъдете смели, решителни, направете доброто и това добро да носи живот, светлина и свобода за вашите ближни." 7. Универсален характер на Доброто
към текста >>

В такъв смисъл е и напътствието на Учителя П.
Напротив, доброто ще ви повдигне в очите на хората. Затова не отстъпвайте пред никакви мъчнотии, когато трябва да направите едно добро. Бъдете смели, решителни, направете доброто и това добро да носи живот, светлина и свобода за вашите ближни." 7. Универсален характер на Доброто В съответствие с духа на учението на ББ извършеното спрямо ближния добро се превръща рано или късно в добро за самия теб, който си го извършил. В такъв смисъл е и напътствието на Учителя П. Дънов: "Когато правите добро на ближния си, вие го правите на себе си. В този закон няма никакво изключение. Каже ли някой, че не е разположен да прави добро, той сам се ограничава." Нещо повече - това добро принася полза и на всички останали: "Моето добро трябва да дойде след мене. А за да дойде след мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода както за мен, така и за онзи, комуто правя добро.
към текста >>

По своята същност и според последствията от своето проявление Доброто създава условия за човека да напредва по пътя на съвършенството.
За съжаление обратното също е вярно - когато извършваме зло, то, малко или много, също засяга всички. И доброто, и злото, които сме сътворили, рано или късно се завръщат отново при нас. Такава е безпощадната логика на кармичния закон. Имайки на въоръжение това безценно езотерично познание, нека творим само и единствено Добро! 8. Доброто основа за духовно-нравственото усъвършенстване на човека По своята същност и според последствията от своето проявление Доброто създава условия за човека да напредва по пътя на съвършенството. Доброто, освен всичко останало, е и изява на всемирната разумност. Разумният навсякъде и във всичко съзира само Доброто, създава само Доброто и с това непрестанно влива живителни струи във вселенския Живот. В този ред на размисли Учителят на ББ в България споделя следното: "Да прави човек добро, това значи да проявява своята разумност, да живее разумно. ...Докато човек прави добро, той живее. Голямото благо, което човек придобива, като прави добро, е животът.
към текста >>

Когато това не е изолиран акт, а се превърне в потребност на душата, в една непресъхваща готовност да се раздаваме, творейки само Добро, тогава ние поемаме с големи, сигурни крачки по Пътя на духовно-нравственото усъвършенстване.
...Млад човек е онзи, който може да прави добро. Който не може да прави добро, е стар. Който може да прави добро, е човек на новата култура. Който не може да прави добро, е човек на старата култура." Правенето на добро е от значение първо за самия човек, който го извършва, а след това - и за другите (както бе изяснено в предишната т. 7). Когато това не е изолиран акт, а се превърне в потребност на душата, в една непресъхваща готовност да се раздаваме, творейки само Добро, тогава ние поемаме с големи, сигурни крачки по Пътя на духовно-нравственото усъвършенстване. Доказателство за това откриваме и в Словото на Учителя П. Дънов: "Без да правим добро, не можем да направим крачка напред. Доброто е силата, храната, чрез която човешката душа може да се движи и да се развива в този свят. Всяко знание, всяка мъдрост се обосновава от плодовете на тази добродетел. Затова трябва да правиш добро, ако искаш да имаш знания.
към текста >>

В многогодишния ми опит на контакти с най-различни духовни общности съм имал няколко случая, в които наблюдавах (а наблюдавам и сега) хора, които - пробудили се веднъж за Пътя към Бога (който е Път на Доброто) - се стремят за много кратък период от време да постигнат святост и съвършенство.
...Добър човек ще нарека онзи, който, като ме срещне, ще измени моето неразположение на духа." На всички ни се е случвало при разговор с познат или приятел, когато стане дума за някого, събеседникът ни да възкликне спонтанно: "Той е добър човек! " Ето случай, в който Доброто е станало водеща характеристика при описанието на един наш ближен. Така той се превръща в образец, в идеал, достоен за подражание и следване. Тази взаимозависимост е подчертана и от Учителя на ББ у нас: "Всеки, който прави добро, става идеал за другите." В многогодишния ми опит на контакти с най-различни духовни общности съм имал няколко случая, в които наблюдавах (а наблюдавам и сега) хора, които - пробудили се веднъж за Пътя към Бога (който е Път на Доброто) - се стремят за много кратък период от време да постигнат святост и съвършенство. Трудно им е да разберат, че това не може да стане толкова бързо. Те влагат огромен заряд в това начинание, радикално променят навиците, мисленето, поведението, въобще живота си, извършвайки огромен скок в сравнение с миналото, и достигат до... крайност. С помощта на крайности (които по същността си са неконструктивни деформации) не можем да стигнем до Божественото. В стремежа си да прескочим естествения ход на индивидуалното си развитие спокойно можем да пропаднем в пропастта на заблудата. За жалост това е обикновено съдбата на такива хора.
към текста >>

В будизма го наричат средния път.
В стремежа си да прескочим естествения ход на индивидуалното си развитие спокойно можем да пропаднем в пропастта на заблудата. За жалост това е обикновено съдбата на такива хора. Наблюденията ми го потвърждават. В някои от тези случаи пресилването на тялото или психиката (например, чрез прекомерно постене, гладуване, бдение и други форми на физическо и умствено претоварване) довежда дори до риск за живота. И тук в сила е едно основно правило на езотеричната мъдрост - умереността. В будизма го наричат средния път. В учението на ББ същността на явлението е обрисувана по следния начин от Учителя П. Дънов: "Не бързайте да станете добри. Доброто е необходимо условие за съвършенството на човека, ала човек в един ден добър не става (курсивът мой - К. З.). Щом, обаче, човек се стреми към съвършенство, доброто ще му помогне. За да бъдеш съвършен, ти трябва да бъдеш силен в доброто. "
към текста >>

Затова Доброто може да се нарече път към живота.
(Учителят П. Дънов) Извършването на добро - не инцидентно, а като начин на съществуване - поддържа, възпроизвежда и възраства живота. Затова лъха такава правдивост от думите на Учителя на ББ: "Стремежът към Доброто никога не може да спре. Процесът на Доброто е вечен (курсивът мой - К. З.). Той е творчески процес на живота. Затова Доброто може да се нарече път към живота. То е, което ни въвежда в живота." Всяко направено добро оставя незаличима следа в Книгата на Живота. Езотеричното познание нарича тази вечна Памет на Вселената Акашови летописи (хроники, записи, анали). Всичко, което е било извършено някога в Космоса - от самото му възникване, сътворяване от Бога до днес, - всяка мисъл, всяко изречено слово, всяко чувство остават запечатани навеки с абсолютна точност на отпечатъка. Достигналият съответното посвещение по скалата на духовното усъвършенстване може да се настройва вибрационно на трептенията на тази зона от Битието и да става пълноценен свидетел на всяко събитие от световната история (не само земната, разбира се, а историята на всичко съществуващо). Нещо повече - при определени условия той би могъл да преживее това събитие и като участник в него, при напълно съхранена автентичност на преживяването.
към текста >>

Смисълът на думите му е концентриран в обстоятелството, че по пътя на грешките и страданията (които преживяваме като прояви на злото в съществуването ни) ние научаваме много и за себе си, и за света, в който живеем.
Значителна част от познанията в живота си ние придобиваме по линията на отрицателния опит, сиреч с помощта на злото. Действително - то ни ограничава, но същевременно е и наш учител. Затова и П. Дънов нарича дявола "велик учител". Той, разбира се, няма пред вид принадлежността на еманацията на злото към Великите Учители на Земята и Космоса. Смисълът на думите му е концентриран в обстоятелството, че по пътя на грешките и страданията (които преживяваме като прояви на злото в съществуването ни) ние научаваме много и за себе си, и за света, в който живеем. Не подлежи на съмнение, че идеалният вариант би бил да се учим единствено чрез Доброто. Но в настоящия стадий от духовната еволюция на човечеството като цяло това не е възможно. Страданието - като резултат от проявлението на злото - ще съпътства нашето развитие още дълъг период от време, еони в бъдещето (както се изразяват езотериците). И все пак то не е вечно. Ще удари последният час и за него.
към текста >>

Страданието - като резултат от проявлението на злото - ще съпътства нашето развитие още дълъг период от време, еони в бъдещето (както се изразяват езотериците).
Дънов нарича дявола "велик учител". Той, разбира се, няма пред вид принадлежността на еманацията на злото към Великите Учители на Земята и Космоса. Смисълът на думите му е концентриран в обстоятелството, че по пътя на грешките и страданията (които преживяваме като прояви на злото в съществуването ни) ние научаваме много и за себе си, и за света, в който живеем. Не подлежи на съмнение, че идеалният вариант би бил да се учим единствено чрез Доброто. Но в настоящия стадий от духовната еволюция на човечеството като цяло това не е възможно. Страданието - като резултат от проявлението на злото - ще съпътства нашето развитие още дълъг период от време, еони в бъдещето (както се изразяват езотериците). И все пак то не е вечно. Ще удари последният час и за него. Нека проявяваме необходимото търпение и упование и нека се опитваме да го ограничаваме според силите си. Ролята на страданието е възпитателна, а не наказателна. Страдаме най-вече заради това, че не спазваме Божествените закони, които господстват във всички сфери на Битието.
към текста >>

Това постижение по духовния Път, според Учителя П.
Нека проявяваме необходимото търпение и упование и нека се опитваме да го ограничаваме според силите си. Ролята на страданието е възпитателна, а не наказателна. Страдаме най-вече заради това, че не спазваме Божествените закони, които господстват във всички сфери на Битието. Възприемаме болката като въплътено зло и дори не подозираме, че тя крие в недрата си кълновете на Доброто. И наистина, във Вселената рано или късно всяко зло се превръща в Добро.Преодолявайки ограниченията, издигнати от злото, ние навлизаме трайно във владенията на Доброто. Това постижение по духовния Път, според Учителя П. Дънов, бива предхождано от зараждането на желанието у човека да служи на Бога. Следователно мотивацията да отдадем най-доброто от себе си в полза на осъществяването на Божия План за планетата и човечеството е необходимото и достатъчно условие да надделеем окончателно над злото и да станем верни служители на Доброто. И в тази жизнена ситуация е възможно връщане назад, но такива случаи са редки. Духовната зрелост на окултния ученик е вече на такава висота, че по принцип намалява до минимум рисковете от падение. в) злото - неизползвано Добро
към текста >>

За първи път го срещаме в будизма.
Злото произтича от един неустановен ред. То е един свят на произвол" (Учителят П. Дънов). г) "Не се бори със злото! " Непротивенето на злото е основен принцип в не една световни религии. За първи път го срещаме в будизма. Висша изява на принципа е теорията и практиката на християнството и най-вече - благовестието и личният пример на Господ Иисус Христос. Езотерич- ното знание ни съветва категорично да не се борим със злото. По този начин - напътства ни то - ние само увеличаваме неговата енергия. В същия дух са издържани и съответните поучения на Учителя П. Дънов. Той казва: "Човек не трябва да се бори със злото.
към текста >>

По този начин - напътства ни то - ние само увеличаваме неговата енергия.
" Непротивенето на злото е основен принцип в не една световни религии. За първи път го срещаме в будизма. Висша изява на принципа е теорията и практиката на християнството и най-вече - благовестието и личният пример на Господ Иисус Христос. Езотерич- ното знание ни съветва категорично да не се борим със злото. По този начин - напътства ни то - ние само увеличаваме неговата енергия. В същия дух са издържани и съответните поучения на Учителя П. Дънов. Той казва: "Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро (курсивът мой - К. З.). Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши."
към текста >>

Следователно не бива да се борим и с потенциалния убиец, който е на път да ни отнеме най-скъпото - живота.
И все пак остават открити множество въпроси. Един от тях е: "Абсолютно ли е изискването да не се борим със злото? " Пишещият тези редове е на мнение, че това изискване не носи абсолютен характер. Представете си, че злосторник посегне на живота ви. Според повелята на Христос съвършеното смирение изисква, когато ни ударят по едната страна, да обърнем и другата, без да реагираме, без да се съпротивляваме. Следователно не бива да се борим и с потенциалния убиец, който е на път да ни отнеме най-скъпото - живота. В подобен случай (да не забравяме, че това е само казус, макар и толкова съществен) мнозина биха побягнали, забравяйки чест и достойнство, действайки под диктовката на инстинкта за самосъхранение. Може би те постъпват правилно. Най-малкото - не отговарят на насилието (в случая - заплахата от насилие) с насилие. Не е наша работа да ги съдим. По-любопитен е друг вариант на казуса: пред очите ви злосторник напада любимо ваше същество и посяга на живота му.
към текста >>

Дънов пред тесен кръг свои последователи веднъж споделил, че само четирима негови съвременници ще напуснат кръга на раждане и смърт, преодолели кармичните си обвързаности и превърнали се в свободни духове.
Но те са част от живота ни и ние трябва да сме подготвени и за тях. Как би постъпил ученикът на ББ в подобен случай? Нека всеки сам потърси отговора за себе си. Ще се опитам да ви помогна, като приведа следния факт. Учителят П. Дънов пред тесен кръг свои последователи веднъж споделил, че само четирима негови съвременници ще напуснат кръга на раждане и смърт, преодолели кармичните си обвързаности и превърнали се в свободни духове. Посочил е имената на Апостола на свободата Васил Левски, граф Лев Николаевич Толстой, Махатма Ганди и Алберт Айнщайн (при други обстоятелства е добавил към имената на изброените и това на Уилям Шекспир). Вторият и четвъртият от тях нямат пряко отношение с жизнените си изяви към разглежданата тук дилема. Ала първият и третият имат. Махатма Ганди - великият духовен, национален и политически водач на индийския народ - застава начело на движението, извоювало свободата и независимостта на Индия именно по пътя на не съпротивлението на злото. Но какво да кажем за Апостола Васил Левски - идеолога и неустрашимия борец за национално освобождение по пътя на революцията, т. е.
към текста >>

Махатма Ганди - великият духовен, национален и политически водач на индийския народ - застава начело на движението, извоювало свободата и независимостта на Индия именно по пътя на не съпротивлението на злото.
Учителят П. Дънов пред тесен кръг свои последователи веднъж споделил, че само четирима негови съвременници ще напуснат кръга на раждане и смърт, преодолели кармичните си обвързаности и превърнали се в свободни духове. Посочил е имената на Апостола на свободата Васил Левски, граф Лев Николаевич Толстой, Махатма Ганди и Алберт Айнщайн (при други обстоятелства е добавил към имената на изброените и това на Уилям Шекспир). Вторият и четвъртият от тях нямат пряко отношение с жизнените си изяви към разглежданата тук дилема. Ала първият и третият имат. Махатма Ганди - великият духовен, национален и политически водач на индийския народ - застава начело на движението, извоювало свободата и независимостта на Индия именно по пътя на не съпротивлението на злото. Но какво да кажем за Апостола Васил Левски - идеолога и неустрашимия борец за национално освобождение по пътя на революцията, т. е. на въоръжената борба?! В различни периоди от живота си той, освен това, е воювал срещу поробителите с оръжие в ръка. Как да съотнесем тези факти от биографията му с изискването да не се противим на злото? Всичко казано дотук по темата ни мотивира за един основен извод: изискването за непротивене на злото е духовен закон, принципна позиция на изповядващия учението на ББ като свое житейско верую.
към текста >>

Но какво да кажем за Апостола Васил Левски - идеолога и неустрашимия борец за национално освобождение по пътя на революцията, т. е.
Дънов пред тесен кръг свои последователи веднъж споделил, че само четирима негови съвременници ще напуснат кръга на раждане и смърт, преодолели кармичните си обвързаности и превърнали се в свободни духове. Посочил е имената на Апостола на свободата Васил Левски, граф Лев Николаевич Толстой, Махатма Ганди и Алберт Айнщайн (при други обстоятелства е добавил към имената на изброените и това на Уилям Шекспир). Вторият и четвъртият от тях нямат пряко отношение с жизнените си изяви към разглежданата тук дилема. Ала първият и третият имат. Махатма Ганди - великият духовен, национален и политически водач на индийския народ - застава начело на движението, извоювало свободата и независимостта на Индия именно по пътя на не съпротивлението на злото. Но какво да кажем за Апостола Васил Левски - идеолога и неустрашимия борец за национално освобождение по пътя на революцията, т. е. на въоръжената борба?! В различни периоди от живота си той, освен това, е воювал срещу поробителите с оръжие в ръка. Как да съотнесем тези факти от биографията му с изискването да не се противим на злото? Всичко казано дотук по темата ни мотивира за един основен извод: изискването за непротивене на злото е духовен закон, принципна позиция на изповядващия учението на ББ като свое житейско верую. Ала в същото време всеки отделен случай притежава конкретни характеристики, неповторим е и изисква адекватен подход.
към текста >>

Дънов: "Злото е път към смъртта (курсивът мой - К. З.).
К. З.)." Както е прието да се казва, коментарът е излишен. И още един съществен ракурс в същото направление: какви са плодовете на злото? Нали именно по тях следва да го разпознаем? Ето и отговора на Учителя П. Дънов: "Злото е път към смъртта (курсивът мой - К. З.). То е осъдено на вечно безплодие." Изреченото тук е недвусмислено и нетърпящо алтернативност. Остава да направим своя жизнен избор. е) различаване и разграничаване на Доброто и злото И в този случай не бихме могли да открием по-мощен източник на светлина по Пътя към съвършенството от Словото на българския духовен Учител П. Дънов. Неговите указания по темата са кратки, ясни, задълбочени и впечатляват с умелото използване на контрастите: "При различаване на Доброто и злото помнете следните неща: Доброто и злото - това са висшето и нисшето в света.
към текста >>

И в този случай не бихме могли да открием по-мощен източник на светлина по Пътя към съвършенството от Словото на българския духовен Учител П. Дънов.
Ето и отговора на Учителя П. Дънов: "Злото е път към смъртта (курсивът мой - К. З.). То е осъдено на вечно безплодие." Изреченото тук е недвусмислено и нетърпящо алтернативност. Остава да направим своя жизнен избор. е) различаване и разграничаване на Доброто и злото И в този случай не бихме могли да открием по-мощен източник на светлина по Пътя към съвършенството от Словото на българския духовен Учител П. Дънов. Неговите указания по темата са кратки, ясни, задълбочени и впечатляват с умелото използване на контрастите: "При различаване на Доброто и злото помнете следните неща: Доброто и злото - това са висшето и нисшето в света. Злото - това са по възможност най-слабите трептения на Доброто. Ето защо Доброто е цена на разумното, а злото - цена на неразумното. Доброто повдига ценностите на човешкото съзнание. Злото ги понижава.
към текста >>

Както вече имахме повод да отбележим в предходното изложение, различаването е едно от първите и задължителни условия за личността, готвеща се да стъпи върху пътеката на окултното ученичество.
Злото пък прилича на пресъхнал извор, който едва сълзи. Злото много обещава, ала нищо не върши. Доброто пък не обещава, но всичко върши. Изворът има ли нужда да обещава, че ще тече? Той си блика." Както вече имахме повод да отбележим в предходното изложение, различаването е едно от първите и задължителни условия за личността, готвеща се да стъпи върху пътеката на окултното ученичество. При наличието на толкова подробна сравнителна таблица между Доброто и злото като предложената по-горе от Учителя на ББ в България анализът и оценката на търсещия по духовния Път биват облекчени в най-висока степен. И все пак за всекиго от нас остава най-важното - разумното самоопределяне във всяка конкретна ситуация. Самоопределяне, обусловено от осмисленото прилагане в живота на придобитото познание и съобразено с действието на петте Божествени принципа в Космоса: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
към текста >>

При наличието на толкова подробна сравнителна таблица между Доброто и злото като предложената по-горе от Учителя на ББ в България анализът и оценката на търсещия по духовния Път биват облекчени в най-висока степен.
Злото много обещава, ала нищо не върши. Доброто пък не обещава, но всичко върши. Изворът има ли нужда да обещава, че ще тече? Той си блика." Както вече имахме повод да отбележим в предходното изложение, различаването е едно от първите и задължителни условия за личността, готвеща се да стъпи върху пътеката на окултното ученичество. При наличието на толкова подробна сравнителна таблица между Доброто и злото като предложената по-горе от Учителя на ББ в България анализът и оценката на търсещия по духовния Път биват облекчени в най-висока степен. И все пак за всекиго от нас остава най-важното - разумното самоопределяне във всяка конкретна ситуация. Самоопределяне, обусловено от осмисленото прилагане в живота на придобитото познание и съобразено с действието на петте Божествени принципа в Космоса: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
към текста >>

51. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

Както вече бе отбелязано, мисията на Христовото Същество (както Го нарича д-р Рудолф Щайнер - основателят на антропософията и един от Великите Посветени на нашата епоха) бележи края на инволюционното и началото на еволюционното (в тесен смисъл на понятието) развитие на Земята и човечеството.
"Христос, това е една абсолютна Истина в себе си." "Най-великият Дух на Земята, на Вселената е Христос." (Учителят П. Дънов) Цялото западно езотерично познание е съсредоточено около Личността на Христос! Всички автентични езотерични школи - и на Изток, и на Запад - са единодушни по въпроса, че Христос е най-великото, най-високо еволюиралото Космическо Същество, Което се е въплъщавало на Земята за цялата история на нейното съществуване като планета. Както вече бе отбелязано, мисията на Христовото Същество (както Го нарича д-р Рудолф Щайнер - основателят на антропософията и един от Великите Посветени на нашата епоха) бележи края на инволюционното и началото на еволюционното (в тесен смисъл на понятието) развитие на Земята и човечеството. Животът, учението и Делото на Христос е онзи крайъгълен камък, който разделя на две не само летоброенето на съвременната цивилизация, но и пътя на човека към съвършенството, който е път към Бога. Затова и е напълно справедливо да бележим ерата преди изявата в плът на християнския Бог-Слово като времето "преди Рождество Христово", а съответно новозаветната епоха - като времето "след Рождество Христово". Изхождайки от Своята неизмерима, неизчерпаема и всеобхватна Любов, Бог проявява Същността Си пред хората по безброй начини: чрез хармоничното функциониране на колосалния жив организъм, който наричаме Вселена; чрез законите, който действат навсякъде около нас и в самите нас; чрез мащабите на Творението Си; чрез несекващия поток от дарове, с които ни удостоява всеки миг от нашия живот; чрез всичко онова, което християнските богослови назовават "Естествено Откровение", а Учителят Петър Дънов - "Живата Разумна Природа". Зад цялата тази грандиозна картина на из- вечното Божествено проявление се таи една непобедима Сила, която вече разкрихме - именно Неговата Любов. Живият образ на тази Любов е Христос.
към текста >>

Животът, учението и Делото на Христос е онзи крайъгълен камък, който разделя на две не само летоброенето на съвременната цивилизация, но и пътя на човека към съвършенството, който е път към Бога.
"Най-великият Дух на Земята, на Вселената е Христос." (Учителят П. Дънов) Цялото западно езотерично познание е съсредоточено около Личността на Христос! Всички автентични езотерични школи - и на Изток, и на Запад - са единодушни по въпроса, че Христос е най-великото, най-високо еволюиралото Космическо Същество, Което се е въплъщавало на Земята за цялата история на нейното съществуване като планета. Както вече бе отбелязано, мисията на Христовото Същество (както Го нарича д-р Рудолф Щайнер - основателят на антропософията и един от Великите Посветени на нашата епоха) бележи края на инволюционното и началото на еволюционното (в тесен смисъл на понятието) развитие на Земята и човечеството. Животът, учението и Делото на Христос е онзи крайъгълен камък, който разделя на две не само летоброенето на съвременната цивилизация, но и пътя на човека към съвършенството, който е път към Бога. Затова и е напълно справедливо да бележим ерата преди изявата в плът на християнския Бог-Слово като времето "преди Рождество Христово", а съответно новозаветната епоха - като времето "след Рождество Христово". Изхождайки от Своята неизмерима, неизчерпаема и всеобхватна Любов, Бог проявява Същността Си пред хората по безброй начини: чрез хармоничното функциониране на колосалния жив организъм, който наричаме Вселена; чрез законите, който действат навсякъде около нас и в самите нас; чрез мащабите на Творението Си; чрез несекващия поток от дарове, с които ни удостоява всеки миг от нашия живот; чрез всичко онова, което християнските богослови назовават "Естествено Откровение", а Учителят Петър Дънов - "Живата Разумна Природа". Зад цялата тази грандиозна картина на из- вечното Божествено проявление се таи една непобедима Сила, която вече разкрихме - именно Неговата Любов. Живият образ на тази Любов е Христос. За да се въплъти Той сред нас в материално тяло, било е нужно Неговата върховна, непостижима Божественост да се самоограничи доброволно до размери, достъпни за мащабите на нашия свят.
към текста >>

Но втори път Той няма да дойде така (курсивът мой - К. З.).
Дънов отбелязва: "Христос е поставил три основни положения: да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; да възлюбиш ближния си като себе си; да възлюбиш и врага си. Да възлюбиш врага - това е едно от най-трудните учения, което е дадено на хората (курсивът мой - К. З.)." Милиарди хора вече близо две хилядолетия очакват повторното идване (пришествие) на Христос. Почти всички измежду тях са убедени, че това трябва да стане в човешка форма, в телесен вид, както е било и първото Му идване сред нас. Учителят на ББ у нас е на съвсем различно мнение: "Христос живя веднъж между човеците в човешки образ. Но втори път Той няма да дойде така (курсивът мой - К. З.). Неговата кръв не може вече да тече в жилите на човек. Неговите мисли и чувства не могат да изпълнят обикновен човешки мозък и човешко сърце. Христовата кръв е Живото Божие Слово. Христовата плът е Живият Небесен Хляб. За тях Христос е казал: "Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, няма да имате живот в себе си." По същия въпрос на друго място в Словото си Учителят П.
към текста >>

Защото Той, Който слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, що води от временния живот към вечния." Какво е съдържанието на понятието "вечен живот"?
Неминуемо беше това отдалечаване да се превърне в непреодолима за земните хора пропаст. Единственият, който бе в състояние да възстанови пълноценното общуване между човешкия род и Твореца, бе Христос. Затова Учителят П. Дънов има основание да заяви: "Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, Който може да прокара тази нишка - да съедини човеците с Бога. Защото Той, Който слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, що води от временния живот към вечния." Какво е съдържанието на понятието "вечен живот"? Християнското богословие му отрежда водещо място в своята теоретична концепция. Учителят П. Дънов го интерпретира по следния начин: "А вечен живот е", казва Христос, "да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа" (Йоан 17:3 - бел. К. З.). Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата.
към текста >>

Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината" (курсивът мой - К. З.).
Учителят П. Дънов го интерпретира по следния начин: "А вечен живот е", казва Христос, "да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа" (Йоан 17:3 - бел. К. З.). Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината" (курсивът мой - К. З.). Освен всичко останало Христос допринесе изключително много - по мнението на Учителя на ББ у нас - за издигането самопознанието на земния човек на качествено ново равнище: познание на собствената безсмъртна духовна природа. И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен живот: "Христос донесе на Земята науката за душата (курсивът мой - К. З.). Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи."
към текста >>

Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот.
Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината" (курсивът мой - К. З.). Освен всичко останало Христос допринесе изключително много - по мнението на Учителя на ББ у нас - за издигането самопознанието на земния човек на качествено ново равнище: познание на собствената безсмъртна духовна природа. И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен живот: "Христос донесе на Земята науката за душата (курсивът мой - К. З.). Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи." Според Учителя П. Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа. Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците.
към текста >>

Врата на този път е Любовта.
И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината" (курсивът мой - К. З.). Освен всичко останало Христос допринесе изключително много - по мнението на Учителя на ББ у нас - за издигането самопознанието на земния човек на качествено ново равнище: познание на собствената безсмъртна духовна природа. И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен живот: "Христос донесе на Земята науката за душата (курсивът мой - К. З.). Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи." Според Учителя П. Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа. Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях.
към текста >>

Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи."
Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината" (курсивът мой - К. З.). Освен всичко останало Христос допринесе изключително много - по мнението на Учителя на ББ у нас - за издигането самопознанието на земния човек на качествено ново равнище: познание на собствената безсмъртна духовна природа. И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен живот: "Христос донесе на Земята науката за душата (курсивът мой - К. З.). Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи." Според Учителя П. Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа. Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята.
към текста >>

Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа.
И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен живот: "Христос донесе на Земята науката за душата (курсивът мой - К. З.). Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи." Според Учителя П. Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа. Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята. Ала със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел.
към текста >>

Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците.
Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи." Според Учителя П. Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа. Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята. Ала със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел. К. З.).
към текста >>

Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел.
Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа. Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята. Ала със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел. К. З.). Независимо от самоналоженото Си колосално ограничение Той сразява "Княза на този свят" и поема ръководството на земните съдбини в Своите ръце. В същност Христос неизменно е присъствал на Земята и между хората посредством Своя велик Дух. След приключването на земната Му мисия Неговото присъствие става още по-интензивно - нещо, което Той е обещал както на учениците Си, така и на цялото човечество (ср. Мат. 28:20).
към текста >>

И така факелът на Христовото благовестие огрява и осветява пътя на всички народи от земния глобус, на всеки отделен човек.
То е приложено само от онези, които наричаме светии, мъченици, праведници, велики духовни Учители. Останалите все още сме в дълг към него. От друга страна, от деня на възкресението Си до днес Христос нито за миг не е преставал да работи за благото на света. След успешното приключване на Своята мисия Той се нагърби с пряко участие и надзор над еволюционното развитие на планетата Земя и човечеството. В този смисъл Той пое и функциите на Планетарен Дух, аналог на планетния Логос. И така факелът на Христовото благовестие огрява и осветява пътя на всички народи от земния глобус, на всеки отделен човек. Затова сме в правото си да отбележим, че именно Христос е най-великият от Пратениците на Бога, слизали някога на Земята; Той е най-чистият от всички хора за всички времена, най-възвишената Душа, която е посещавала този свят, и най-съвършеният Дух, Който е озарил човешката мисъл с Истината за нашия път към Божественото. Колко красота и поетичност има в следващите думи на Учителя П. Дънов, посредством които той добавя нови щрихи към портрета на Спасителя: "Христос бе сърцето на Бога и затова Той възкръсна. Божието сърце не може да умре." Когато разсъждаваме за подвига на Христос, две от Неговите качества изпъкват с особена сила: несъкрушимата Му Любов и безкористното Му служение на Божия План и на човеците. Като образец за подражание Синът Божий остава недостижим за всички епохи от историята.
към текста >>

Затова сме в правото си да отбележим, че именно Христос е най-великият от Пратениците на Бога, слизали някога на Земята; Той е най-чистият от всички хора за всички времена, най-възвишената Душа, която е посещавала този свят, и най-съвършеният Дух, Който е озарил човешката мисъл с Истината за нашия път към Божественото.
Останалите все още сме в дълг към него. От друга страна, от деня на възкресението Си до днес Христос нито за миг не е преставал да работи за благото на света. След успешното приключване на Своята мисия Той се нагърби с пряко участие и надзор над еволюционното развитие на планетата Земя и човечеството. В този смисъл Той пое и функциите на Планетарен Дух, аналог на планетния Логос. И така факелът на Христовото благовестие огрява и осветява пътя на всички народи от земния глобус, на всеки отделен човек. Затова сме в правото си да отбележим, че именно Христос е най-великият от Пратениците на Бога, слизали някога на Земята; Той е най-чистият от всички хора за всички времена, най-възвишената Душа, която е посещавала този свят, и най-съвършеният Дух, Който е озарил човешката мисъл с Истината за нашия път към Божественото. Колко красота и поетичност има в следващите думи на Учителя П. Дънов, посредством които той добавя нови щрихи към портрета на Спасителя: "Христос бе сърцето на Бога и затова Той възкръсна. Божието сърце не може да умре." Когато разсъждаваме за подвига на Христос, две от Неговите качества изпъкват с особена сила: несъкрушимата Му Любов и безкористното Му служение на Божия План и на човеците. Като образец за подражание Синът Божий остава недостижим за всички епохи от историята. За всичко това Учителят П.
към текста >>

Дънов споделя следното: "За да стане Христос в душата ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на Любовта.
Колко красота и поетичност има в следващите думи на Учителя П. Дънов, посредством които той добавя нови щрихи към портрета на Спасителя: "Христос бе сърцето на Бога и затова Той възкръсна. Божието сърце не може да умре." Когато разсъждаваме за подвига на Христос, две от Неговите качества изпъкват с особена сила: несъкрушимата Му Любов и безкористното Му служение на Божия План и на човеците. Като образец за подражание Синът Божий остава недостижим за всички епохи от историята. За всичко това Учителят П. Дънов споделя следното: "За да стане Христос в душата ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на Любовта. Тогава ще поставите Христос на най-високото място във вас и ще осветите името Му в своето сърце. При това, ако някой пожелае да бъде близо до Христа, трябва да е научил изкуството да се смалява. От една страна, казвате, че искате да бъдете като Христа, но, от друга страна, желаете да заповядвате. Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с Любов и на злото с Добро." Личният пример на Богочовека е най-яркото доказателство за стойността на благовестието Му. В каквато и житейска ситуация да изпаднем, колкото и трудна и на пръв поглед неразрешима да е тя, щом се опитаме да си представим как би постъпил Христос в този случай, ще бъдем в състояние да решим проблема си, ръководейки се от всичко, сторено от Него в земния Му живот.
към текста >>

То може да се приложи само от такъв, който е истински мистик, защото когато започне да прилага Словото на Христа, ще бъде подложен на ред изкушения, които ще гледат да го отклонят и обещавайки му много блага, ще го спънат в поетия път." Съвременното човечество е призвано да доведе до край започнатото преди две хилядолетия.
Мнозина си задават въпроса: "Приложимо ли е Христовото учение за всекиго от нас? Достъпно ли е за всяко човешко съзнание? " Макар че притежава универсален характер (т. е. предназначено е за всички хора и за всички времена), то - според уверението на Учителя П. Дънов - изисква за своето цялостно приложение съответна солидна основа, пробудена индивидуална душа, която да го приеме и да го осъществи на практика: "Христовото учение е дълбоко мистично. То може да се приложи само от такъв, който е истински мистик, защото когато започне да прилага Словото на Христа, ще бъде подложен на ред изкушения, които ще гледат да го отклонят и обещавайки му много блага, ще го спънат в поетия път." Съвременното човечество е призвано да доведе до край започнатото преди две хилядолетия. Естествено, това не може да стане в рамките на едно или две поколения. Нашият дълг е да използваме оптимално мощния импулс на обновление, който обгръща Земята в наши дни и носи на крилете си прекрасните образи на сбъднати многовековни човешки мечти: "Работата на Христа не е завършена. Християнството в бъдеще има да преживее своя златен век" (Учителят П. Дънов). На въпроса къде е сега Христос и в коя от многобройните църкви, съградени в Негово име, се намира Той Учителят на ББ в България отговаря: "Не търсете Христа тук или там. Той е вътре във вас, във вашата душа" (курсивът мой - К. З.).
към текста >>

Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога.
Нека да проследим два от тях, с подчертана значимост от догматическа (вероучителна) гледна точка: 1) "Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на небето, че седи и чака Второто пришествие, за да почне да съди живите и мъртвите. Истината е, че Христос никога не е напускал Земята (с духовното Си присъствие след Възнесението; ср. Мат. 28:20 - бел. К. З.). Спомнете си Неговите думи: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята." Христос е, Който е движил, движи и ще движи и "историчния", и "космичния", и "мистичния" живот на Земята и човечеството." 2) "Със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът " (Йоан 14:6 - бел. К. З.). Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на природата. Животът - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа (на човека - бел. К. З.).
към текста >>

И затова Той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът " (Йоан 14:6 - бел.
Истината е, че Христос никога не е напускал Земята (с духовното Си присъствие след Възнесението; ср. Мат. 28:20 - бел. К. З.). Спомнете си Неговите думи: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята." Христос е, Който е движил, движи и ще движи и "историчния", и "космичния", и "мистичния" живот на Земята и човечеството." 2) "Със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът " (Йоан 14:6 - бел. К. З.). Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на природата. Животът - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа (на човека - бел. К. З.). Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества.
към текста >>

Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на природата.
К. З.). Спомнете си Неговите думи: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята." Христос е, Който е движил, движи и ще движи и "историчния", и "космичния", и "мистичния" живот на Земята и човечеството." 2) "Със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът " (Йоан 14:6 - бел. К. З.). Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на природата. Животът - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа (на човека - бел. К. З.). Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие." За разлика от традиционното християнско учение и църковно- богословските възгледи, според които Иисус Христос са двете имена на една Божествена Личност, езотеричното познание прави разлика между същностите, които познаваме като "Иисус" и "Христос".
към текста >>

Иисус е бил човек като всички нас и по пътя на еволюционното си развитие е достигнал до ранга на велик Учител.
Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие." За разлика от традиционното християнско учение и църковно- богословските възгледи, според които Иисус Христос са двете имена на една Божествена Личност, езотеричното познание прави разлика между същностите, които познаваме като "Иисус" и "Христос". Например, от гледна точка на теософията и антропософията Иисус е Учител от земната Йерархия, а Христос е велико космическо Същество, Което е използвало тялото на Иисус за период от три години, за да осъществи Своята земна мисия. Т. е. Христос се е вселил като Дух във физическото тяло на Иисус и е "пребивавал" в него в рамките на горепосочения отрязък от време. Иисус е бил човек като всички нас и по пътя на еволюционното си развитие е достигнал до ранга на велик Учител. От своя страна Христос не е от земна еволюция, а идва на нашата планета от най-високите сфери на Космоса. Нещо повече - в качеството Си на еманация (проявление, излъчване) на самата Космическа Реалност Христос въобще не подлежи на развитие като човек. Учителят П. Дънов също разграничава двете същности (двете имена, чиито носители са две отделни индивидуалности), но по специфичен начин: "Иисус Христос - двете думи означават две опорни точки. Иисус - това е страдащият човек на земята, човешка душа, която страда, която изработва спасение.
към текста >>

Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот.
Днес обаче всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята, за да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората го разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно съвсем друг смисъл има идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христос Бог е пращал на Своята нива слугите Си - пророци, светии, - но те не можаха да свършат работата както трябва.
към текста >>

Врата на този път е Любовта.
Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората го разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно съвсем друг смисъл има идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христос Бог е пращал на Своята нива слугите Си - пророци, светии, - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, Синът Божий, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в Неговото име, за да довършат започнатото дело." Този дълъг цитат свидетелства за сериозните различия между виждането на Учителя П.Дънов за спасението, съпоставено с официалното учение на християнската Църква по този проблем.
към текста >>

Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи.
Очевидно съвсем друг смисъл има идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христос Бог е пращал на Своята нива слугите Си - пророци, светии, - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, Синът Божий, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в Неговото име, за да довършат започнатото дело." Този дълъг цитат свидетелства за сериозните различия между виждането на Учителя П.Дънов за спасението, съпоставено с официалното учение на християнската Църква по този проблем. В същото време става ясно, че Учителят на ББ у нас възприема Христос като Син Божий - т. е.
към текста >>

Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат.
Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христос Бог е пращал на Своята нива слугите Си - пророци, светии, - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, Синът Божий, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в Неговото име, за да довършат започнатото дело." Този дълъг цитат свидетелства за сериозните различия между виждането на Учителя П.Дънов за спасението, съпоставено с официалното учение на християнската Църква по този проблем. В същото време става ясно, че Учителят на ББ у нас възприема Христос като Син Божий - т. е. служи си със същата формулировка, която е въведена от Църквата, отнасяйки я до Личността на Спасителя. Твърде далеч от обичайното църковно схващане е и твърдението на Учителя П.
към текста >>

Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици" (по духовния Път - бел.
Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос." Учителят П. Дънов отстоява тезата, че само малка част от Христовото благовестие е достигнала до нас: "От онова, което Христос е говорил в течение на трите години на Своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павла, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те обаче някога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици" (по духовния Път - бел. К. З.). От казаното личи, че според Учителя на ББ в нашата страна извън каноническите свещени книги на Новия Завет съществуват и други писания, с равностойна на тях ценност и богооткровена стойност, които по неизвестни причини не са намерили място в Библията. Репликата му за това, че не всичко, което Христос е изрекъл, е било записано и обнародвано в евангелията, е свързана косвено с текста в Йоан 21:25. Един от важните моменти в учението на П. Дънов за Христос е концентриран в изявлението му: "Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще говори така, както е говорил преди две хиляди години?
към текста >>

Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението.
Репликата му за това, че не всичко, което Христос е изрекъл, е било записано и обнародвано в евангелията, е свързана косвено с текста в Йоан 21:25. Един от важните моменти в учението на П. Дънов за Христос е концентриран в изявлението му: "Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще говори така, както е говорил преди две хиляди години? Другояче ще говори днес Христос. Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението. Защото законът на еволюцията изисква днес това. " Изводът, който можем да направим от това твърдение на Учителя на ББ в България, е, че непреходността на Христовото благовестие, неговата непресъхваща, вечна актуалност се изразява във всяка епоха от човешката история по специфичен начин, съответстваща на тенденциите и социалните акценти на това време. И, от друга страна, невидимото присъствие на Христос между нас след възнесението Му дава възможност Той да се изявява и чрез други проводници - освен онези, които познаваме от страниците на Библията. Разбира се, в този случай от решаващо значение е обективността и точността на преценката относно реалността на Неговата изява. Понеже лъжехристосовци и всякакви самозванци е имало и има в изобилие, за което Той самият ни предупреждава (ср. Мат.
към текста >>

И ако сме напълно уверени, че и днес Христос ни говори и ни напътства по пътя на съвършенството, то следва да се отнесем с доверие към Неговото настоящо послание.
" Изводът, който можем да направим от това твърдение на Учителя на ББ в България, е, че непреходността на Христовото благовестие, неговата непресъхваща, вечна актуалност се изразява във всяка епоха от човешката история по специфичен начин, съответстваща на тенденциите и социалните акценти на това време. И, от друга страна, невидимото присъствие на Христос между нас след възнесението Му дава възможност Той да се изявява и чрез други проводници - освен онези, които познаваме от страниците на Библията. Разбира се, в този случай от решаващо значение е обективността и точността на преценката относно реалността на Неговата изява. Понеже лъжехристосовци и всякакви самозванци е имало и има в изобилие, за което Той самият ни предупреждава (ср. Мат. 24 гл.). И ако сме напълно уверени, че и днес Христос ни говори и ни напътства по пътя на съвършенството, то следва да се отнесем с доверие към Неговото настоящо послание. Каквото е и учението на българския духовен Учител Петър Дънов, който казва: "За нас е важен днешният Христос, а не Този, Който е живял пред две хиляди години. Ще каже някой, че това е богохулство. Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живял само между евреите. Тогава Той се оставил да Го разпънат, но днес никой не може да Го разпъне. И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се е пожертвал." От значение за изследователя е и друга концепция на Учителя П.
към текста >>

Може би е закономерно да завършим изследването на учението на Учителя на ББ в нашата страна за Христос с един призив, който Петър Дънов отправя към хората, устремили се по духовния Път.
Ще каже някой, че това е богохулство. Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живял само между евреите. Тогава Той се оставил да Го разпънат, но днес никой не може да Го разпъне. И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се е пожертвал." От значение за изследователя е и друга концепция на Учителя П. Дънов, свързана пряко с Личността на Иисус Христос и с позицията за разглеждане на плодовете от Неговата земна изява: "Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци-братя, у които живее възкръсналият Христос - живият Христос на Любовта." Може би е закономерно да завършим изследването на учението на Учителя на ББ в нашата страна за Христос с един призив, който Петър Дънов отправя към хората, устремили се по духовния Път. Той говори - и с пълно право! - от името на Христос, пречупвайки извечния и така дълбок смисъл на Неговото Божествено Слово през тенденциите и акцентите на нашата съвременност: "И сега, великият Учител се обръща към всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие: Да бъдат всички прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители! Защото само ония, които са прилежни ученици, добри братя и истински служители, могат да бъдат творци на новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора." Наистина - достоен финал на величавата симфония на словесната изразност, посветена от българския духовен Учител П. Дънов на най-извисения Син на Бога, слизал някога в плът на Земята.
към текста >>

52. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Прераждането е условие за изменение на човешкия порядък в Божествен." Ученикът по духовния Път е длъжен да познава отлично тези закони и тяхното действие, за да избягва неизбежните капани в своето личностно израстване, за да бъде максимално полезен както за самия себе си, така и за своите ближни.
Тези два велики и всеобхватни космически закони функционират успоредно и в хармонично взаимодействие и единство. Поредицата от прераждания на отделния човек му предоставят възможността да решава успешно своите кармични задачи, да усвоява уроците на материалния свят и да се освобождава постепенно от кармичните си ангажименти. Разбира се, твърде често се случва той да натрупва и нови дългове, които да остават за разрешаване в бъдещите превъплъщения. По този повод Учителят П. Дънов споделя: "Кармата се ликвидира чрез преражданията. Прераждането е условие за изменение на човешкия порядък в Божествен." Ученикът по духовния Път е длъжен да познава отлично тези закони и тяхното действие, за да избягва неизбежните капани в своето личностно израстване, за да бъде максимално полезен както за самия себе си, така и за своите ближни. А в перспектива - и за реализацията на великия Божествен План за света. 1. Карма "В човека има и тъмнина, и светлина, и вода, и въздух, и твърда почва, и зверове, и змии, и гущери, и насекоми, и млекопитаещи, и растения, всичко има в човека. Когато човек съгреши, Господ го изпъди от рая и тогава животните взеха надмощие в него. И кармата влезе в света, след като хората съгрешиха."
към текста >>

Законът на кармата е формулиран за първи път в древноиндийските религиозно-философски учения.
В този смисъл той е безупречно справедлив закон на възмездието. Разглеждайки извънредно богатата на варианти и възможности проблематика във връзка с кармата, Учителят на ББ у нас отбелязва: "Кармата е задача, дадена на човека, която той трябва правилно да разреши. Тя подразбира разумно справяне с миналото. Може ли човек да се справи с миналото си, той е решил задачата си, освободил се е от кармата. Грехът пък се явява като резултат на желанието у човека да заобиколи по някакъв начин кармата, да я избегне." Законът на кармата е формулиран за първи път в древноиндийските религиозно-философски учения. Редица окултни школи и духовни течения, между които и учението на ББ в интерпретацията на Учителя П. Дънов, го третират като закон на Всемира. Доколкото той обхваща взаимозависимостта между причината и последствието, нищо в света не остава без последствие и всяко нещо е обусловено. "Животът е тъй устроен, че всяко дело, каквото и да е то, получава своята заплата според вътрешната си стойност" (Учителят П. Дънов). Кармичният закон и неговото действие са пряко доказателство за това, че не съществува случайност.
към текста >>

В този аспект на разсъждения дори привидно случайното по логически път намира своето място в Божия план за Космоса и се превръща в част от него.
Дънов, го третират като закон на Всемира. Доколкото той обхваща взаимозависимостта между причината и последствието, нищо в света не остава без последствие и всяко нещо е обусловено. "Животът е тъй устроен, че всяко дело, каквото и да е то, получава своята заплата според вътрешната си стойност" (Учителят П. Дънов). Кармичният закон и неговото действие са пряко доказателство за това, че не съществува случайност. Светът е творение на Бога, а Той е Великото Разумно Начало и не би могъл да създаде нещо, което няма смисъл. В този аспект на разсъждения дори привидно случайното по логически път намира своето място в Божия план за Космоса и се превръща в част от него. Казано на религиозен език: "Всичко на този свят става по Божие допущение! " Езотеричното познание разглежда кармата като закон за възмездието (както вече бе изтъкнато по-горе), най-вече в смисъл като разплащане за сторените в миналото грешки от страна на личността. "Всичко, което става в света, се ръководи от всемогъщото Божествено съзнание, което прониква в цялата природа и хроникира нещата; то отдава всекиму заслуженото. Рано или късно човек ще понесе последствията на своя живот - добри или лоши" (Учителят П. Дънов). Разплащането като правило е съпроводено от болка и страдания.
към текста >>

Те се отклоняват от правия път и вървят по крива вълнообразна линия, наречена "път на астралната змия"." Брилянтно кратка и точна дефиниция на кармичния закон ни е предоставена в Библията (Новия Завет) от ап.
От особено значение за целите на това изследване е да подчертаем, че кармата възниква не само вследствие на човешките постъпки, но и на мислите, чувствата и думите. Този езотеричен факт обуславя огромната отговорност на всекиго от нас на всички равнища в нашата изява - видима и невидима. Понеже, както е известно и от човешката правораздавателна система, непознаването на даден закон не отменя необходимостта от спазването му! Учителят на ББ в България споделя, че има човешки закони, които не сме длъжни да следваме, но Божествените - винаги! "Кармата се създава - изтъква той, - когато хората не живеят в съгласие с Божествените закони. Те се отклоняват от правия път и вървят по крива вълнообразна линия, наречена "път на астралната змия"." Брилянтно кратка и точна дефиниция на кармичния закон ни е предоставена в Библията (Новия Завет) от ап. Павел: "Каквото посее човек, това и ще пожъне" (Гал. 6:7). Кармата съществува в редица разновидности и класификационни схеми. По отношение мащаба на действието си тя бива: лична (индивидуална), семейна, родова, професионална, обществена, национална, континентална, планетарна и т. н. Кармичният закон е започнал да функционира още от най-дълбока космическа древност. Зараждането му е свързано с процеси от глобален характер, които засягат не само човешкия род, в частност, но и вселенската еволюция като цяло: "Кармическият закон води началото си още от излизането на човека от Бога.
към текста >>

И тук си заслужава да се вслушаме в напътствията на великия духовен Учител: "Като се говори за кармическия закон, подразбираме различни видове отношения.
Поляризирането подразбира раздвояване на човешкото съзнание на положително и отрицателно, на възходящо и низходящо или, в най-висока степен казано - съзнание на Любов и съзнание на Мъдрост. Това са двата полюса в човека" (Учителят П. Дънов). Основното поле за изява на действието на кармичния закон са човешките взаимоотношения. Безбройните роли, които ние, хората, играем в множеството си превъплъщения, ни поставят в различни взаимозависимости с околните, с нашите ближни. Самото естество на тези взаимоотношения, както и същността на ролята, която ни е поверена във всеки отделен живот, говорят от своя страна за характера на кармичната връзка и за това, как бихме могли да я разрешим по възможно най-благоприятния начин. И тук си заслужава да се вслушаме в напътствията на великия духовен Учител: "Като се говори за кармическия закон, подразбираме различни видове отношения. Например, слуги и господари, ученици и учители, братя и сестри, майки и бащи, това са все кармически отношения. Майката и бащата са едно от смекчаващите положения на кармата. Според този закон всички хора се намират в близки или в далечни отношения с цел да се разплатят. Съвременните хора трябва да знаят този закон, за да ликвидират правилно със своята карма. Иначе, ако не знаят какъв е този закон и какво той изисква, те ще създадат помежду си нови кармични отношения, които в бъдеще трябва да се изправят."
към текста >>

На мястото на лошите думи, които са ти казали, постави най-добрите за онзи, който те е обидил." По пътя на всеопрощаващата Любов сме в състояние да постигнем мирни, спокойни, доброжелателни отношения с всички свои събратя: "За да ликвидира с кармата си, човек трябва да се примири с всички хора.
Докато живееш в безлюбие, ще се раждаш и прераждаш. Щом дойде Любовта, прераждането престава. Тогава ще влезеш в закона на вселяването." И още: "Като прощавате, кармичната връзка се скъсва. Като не прощавате и се противите, кармата продължава." "Чрез прощаване човек се освобождава от веригите на кармата и всички ограничения, които го спъват. Трябва не само да простиш за обидата, но да заличиш всичко в съзнанието си, и помен да не остане в теб от обидата. На мястото на лошите думи, които са ти казали, постави най-добрите за онзи, който те е обидил." По пътя на всеопрощаващата Любов сме в състояние да постигнем мирни, спокойни, доброжелателни отношения с всички свои събратя: "За да ликвидира с кармата си, човек трябва да се примири с всички хора. Ще гледате по възможност бързо да изглаждате всичките си отношения." Неведнъж в своите беседи и в частни разговори Учителят П. Дънов е подчертавал, че ако човек не е разсякъл всички кармични възли на своето съществувание, ако има кармичен дълг дори и само към един свой ближен, той не би могъл да напусне кръга на преражданията. Затова именно той ни поучава да решаваме своевременно всички възникващи проблеми във взаимоотношенията с другите хора. Ако си представим кармичната програма за едно отделно прераждане като дърво, то неговият ствол е именно главната програма за съответния живот в плът. Тя бива изработена в невидимия свят преди човек да се превъплъти.
към текста >>

Само автентичните духовни Учители и най-напредналите ученици по духовния Път са потенциални изпълнители на стопроцентова реализация.
Участие в изработването й вземат духът- ръководител (водачът) на подготвящия се за въплъщение човек, още по-издигнати в еволюционно отношение същества, както и самата душа в етапа пред ново прераждане. По-големите клони на това хипотетично дърво представляват отклонения от основната програма с по-висок процент на вероятност за реализация. Съответно - по-малките са с по-нисък процент вероятност да бъдат проведени в земния живот. Малцина успяват да осъществят кармичната си програма 100%. Обикновено цифрата е около или под 50%, при цялата условност на това определение. Само автентичните духовни Учители и най-напредналите ученици по духовния Път са потенциални изпълнители на стопроцентова реализация. При човешките същества, движещи се бавно и криволичейки по пътеката на изпитанията, нерядко процентът може да клони и към нулата. Но нали Бог е "многомилостив и дълготърпелив", както е казано в Библията - Той е изпълнен с безконечна милост и търпение по отношение темповете на духовно израстване на Неговите чеда. Това, обаче, не бива да означава, че те следва да злоупотребяват с търпението Му. 2. Прераждане "Прераждането е метод за самоусъвършенстване.
към текста >>

При човешките същества, движещи се бавно и криволичейки по пътеката на изпитанията, нерядко процентът може да клони и към нулата.
По-големите клони на това хипотетично дърво представляват отклонения от основната програма с по-висок процент на вероятност за реализация. Съответно - по-малките са с по-нисък процент вероятност да бъдат проведени в земния живот. Малцина успяват да осъществят кармичната си програма 100%. Обикновено цифрата е около или под 50%, при цялата условност на това определение. Само автентичните духовни Учители и най-напредналите ученици по духовния Път са потенциални изпълнители на стопроцентова реализация. При човешките същества, движещи се бавно и криволичейки по пътеката на изпитанията, нерядко процентът може да клони и към нулата. Но нали Бог е "многомилостив и дълготърпелив", както е казано в Библията - Той е изпълнен с безконечна милост и търпение по отношение темповете на духовно израстване на Неговите чеда. Това, обаче, не бива да означава, че те следва да злоупотребяват с търпението Му. 2. Прераждане "Прераждането е метод за самоусъвършенстване. Самоусъвършенстване без прераждане не може да има."
към текста >>

"Човек дохожда много пъти на Земята, а не само един път.
Но нали Бог е "многомилостив и дълготърпелив", както е казано в Библията - Той е изпълнен с безконечна милост и търпение по отношение темповете на духовно израстване на Неговите чеда. Това, обаче, не бива да означава, че те следва да злоупотребяват с търпението Му. 2. Прераждане "Прераждането е метод за самоусъвършенстване. Самоусъвършенстване без прераждане не може да има." "Човек дохожда много пъти на Земята, а не само един път. Колко пъти дохожда? - От него зависи. Обикновеният човек се преражда средно на всеки 45 години. Ако той слиза на Земята да се учи, Разумните Същества му определят в кое семейство ще се роди. Той няма свободен избор.
към текста >>

Колко пъти дохожда?
Това, обаче, не бива да означава, че те следва да злоупотребяват с търпението Му. 2. Прераждане "Прераждането е метод за самоусъвършенстване. Самоусъвършенстване без прераждане не може да има." "Човек дохожда много пъти на Земята, а не само един път. Колко пъти дохожда? - От него зависи. Обикновеният човек се преражда средно на всеки 45 години. Ако той слиза на Земята да се учи, Разумните Същества му определят в кое семейство ще се роди. Той няма свободен избор. Ако човек идва на Земята съзнателно, за да помогне на хората, той има свободен избор да се роди, дето иска.
към текста >>

Принципът за ритъма обуславя цикличността на всички явления и процеси в Космоса, включително и на прераждането (превъплъщението) на индивидуалностите, сътворени от Бога.
Гениалните хора и светиите идват рядко на Земята, когато човечеството отбелязва епоха в своя живот. Великите Учители идват на Земята през всеки две хиляди години. Те внасят голямо преобразувание в човешкия живот." (Учителят П. Дънов) Законът на прераждането произтича от петия херметически принцип - този за ритъма, и, както вече бе изтъкнато, действа успоредно и в съчетание със закона на кармата. Принципът за ритъма обуславя цикличността на всички явления и процеси в Космоса, включително и на прераждането (превъплъщението) на индивидуалностите, сътворени от Бога. В съответствие с твърдението на Учителя П. Дънов, приведено по-горе в първия цитат към тази подтема, духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на съществата е немислимо без наличието и функционирането на закона за прераждането. На друго място в Словото му срещаме репликата: "Законът на прераждането е закон на Христос. Прераждането е закон за усъвършенстването на човешката душа." Убеждението, че прераждането е факт, неизменно съпътстващ пътя на човека през измеренията и владенията на Духа, е съществувало от най-дълбока древност.
към текста >>

Убеждението, че прераждането е факт, неизменно съпътстващ пътя на човека през измеренията и владенията на Духа, е съществувало от най-дълбока древност.
Принципът за ритъма обуславя цикличността на всички явления и процеси в Космоса, включително и на прераждането (превъплъщението) на индивидуалностите, сътворени от Бога. В съответствие с твърдението на Учителя П. Дънов, приведено по-горе в първия цитат към тази подтема, духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на съществата е немислимо без наличието и функционирането на закона за прераждането. На друго място в Словото му срещаме репликата: "Законът на прераждането е закон на Христос. Прераждането е закон за усъвършенстването на човешката душа." Убеждението, че прераждането е факт, неизменно съпътстващ пътя на човека през измеренията и владенията на Духа, е съществувало от най-дълбока древност. Всички велики източни религиозно- философски учения го съдържат иманентно в теоретичната си схема. По времето на проповедническата мисия на Иисус Христос в Палестина това убеждение е било неотделима част от мирогледа на Неговите съвременници. След утвърждаването на християнството сред цивилизования свят Църквата го е отстранила механично от своето канонично учение. Това е станало през IV век, на I и II вселенски събори (проведени съответно в Никея и Цариград през 325 и 381 г.). Независимо от строгите мерки, предприети от църковните отци за заличаване на всички следи от присъствието на идеята за прераждането в съзнанието на човечеството, те не са успели да го изтрият окончателно от страниците на свещената книга на християнството - Библията.
към текста >>

Езотеричното познание утвърждава тезата, че човек се преражда в един и същи пол обикновено между един или три пъти подред, в извънредно редки случаи - до седем пъти подред.
Това е единственият смислен отговор на въпроса, в който християнското богословие и църковното учение се препъват, след като са изключили възгледа за прераждането от своята теоретична концепция. Това си остава изцяло за тяхна сметка, разбира се. В рамките на поредицата прераждания индивидуалната въплътена душа на човека попада при различни социални условия, културна, семейна и професионална среда. Тези най-разнообразни декори имат за цел да й съдействат да научи по най-добрия възможен начин своите уроци, предвидени за съответното прераждане. С тази цел душата периодически сменя и пола си. Езотеричното познание утвърждава тезата, че човек се преражда в един и същи пол обикновено между един или три пъти подред, в извънредно редки случаи - до седем пъти подред. Половата принадлежност предполага усвояването на специфични уроци, продиктувани от различните социални роли на мъжа и жената върху сцената на съвременната цивилизация. Относно продължителността на престоя на душата в невидимия свят между две прераждания Учителят П. Дънов подчертава следното: "Не мислете, че тези, които заминават за онзи свят, остават за дълго време. След 45-50 години отново идват тук, на Земята. Малките деца идват още по-бързо, след година или след 4-5 години пак са тук.
към текста >>

Или, казано по друг начин: "Прераждането е един закон, според който, щом една работа остане недовършена, дава ти се възможност да дойдеш втори път да я довършиш." По този път рано или късно бива постигната крайната цел на човешкото битие - сливане с Абсолюта, възвръщане към изходната точка на духовното развитие, но след най-високия завой на спиралата.
Най-напредналите - след 1500, а Учителите на човечеството - след 2000 години." Учението на ББ излага тезата, че прераждането на човешката душа е необходимо за нейната еволюция и израстване, защото по този начин разумното същество придобива нужните му опитности и култивира всички необходими знания и умения, т. е. така човек се научава да живее, "както Бог е постановил". Да се преродиш, според Учителя П. Дънов означава "да почнеш изново работа, която си напуснал". Или, казано по друг начин: "Прераждането е един закон, според който, щом една работа остане недовършена, дава ти се възможност да дойдеш втори път да я довършиш." По този път рано или късно бива постигната крайната цел на човешкото битие - сливане с Абсолюта, възвръщане към изходната точка на духовното развитие, но след най-високия завой на спиралата. И при задължително съхраняване на неповторимата индивидуалност, изградена от живото същество в безкрайната поредица явявания в плът сред материалния свят. В тази връзка Учителят П. Дънов отбелязва: "Много още има да учи човек! Затова той е минал и ще мине през безброй форми и степени на живот. Хората, които имат жалка представа за живота, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено.
към текста >>

Безброй пъти човек се ражда, като минава от една фаза на развитие в друга.
В тази връзка Учителят П. Дънов отбелязва: "Много още има да учи човек! Затова той е минал и ще мине през безброй форми и степени на живот. Хората, които имат жалка представа за живота, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от една фаза на развитие в друга. Имайте пред вид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум - това не е въпрос за обикновени умове." В учението на ББ особен интерес представлява тезата за т.нар. "групови въплъщения". Смисълът на тази концепция е, че никой не се ражда сам за себе си, а е свързан в даденото свое прераждане с други човешки същества в съответствие с различни признаци и задачи. В този дух са и разсъжденията на Учителя П.
към текста >>

Ако вие принадлежите на една група от 10 хиляди или от 100 хиляди души, пръснати по цялата Земя, вие сте свързани като един организъм." Именно по този начин могат да бъдат изяснени редица случаи на "разпознаване" между хора, които се срещат за първи път в дадения земен живот, но очевидно са свързани духовно в една група от невидимия свят.
Никой не е сам. Всички души слизат групово (курсивът мой - К. З.). Най-малката група се състои от 10 хиляди, 20 хиляди, 30 хиляди, а може да е от 100 хиляди, 200 хиляди, други - от 5 милиона, 100 милиона. Колкото групата е по-голяма, толкова е по-разумна. Гениите са голяма група. Ако вие принадлежите на една група от 10 хиляди или от 100 хиляди души, пръснати по цялата Земя, вие сте свързани като един организъм." Именно по този начин могат да бъдат изяснени редица случаи на "разпознаване" между хора, които се срещат за първи път в дадения земен живот, но очевидно са свързани духовно в една група от невидимия свят. Що се отнася до броя на душите, които се въплъщават (прераждат) периодически на Земята, Учителят на ББ у нас посочва число, потвърдено и от други авторитетни духовни учения - 60 милиарда: "60 милиарди души са пуснати в света." Има се пред вид обстоятелството, че в орбита около нашата планета "кръжат" 60 милиарда души, които се прераждат периодично в зависимост от своята кармична програма и тенденциите на планетарното развитие. Изключителен интерес за търсещите по духовния Път представлява броят на преражданията на една материална планета като Земята, необходими, за да приключи цикълът на раждане и смърт, т. е. индивидуалната душа да се освободи от кармичните си задължения и да се превърне в свободен дух. Тази проблематика е тясно свързана и с тезата за т.нар. "сродни души".
към текста >>

Изключителен интерес за търсещите по духовния Път представлява броят на преражданията на една материална планета като Земята, необходими, за да приключи цикълът на раждане и смърт, т. е.
Най-малката група се състои от 10 хиляди, 20 хиляди, 30 хиляди, а може да е от 100 хиляди, 200 хиляди, други - от 5 милиона, 100 милиона. Колкото групата е по-голяма, толкова е по-разумна. Гениите са голяма група. Ако вие принадлежите на една група от 10 хиляди или от 100 хиляди души, пръснати по цялата Земя, вие сте свързани като един организъм." Именно по този начин могат да бъдат изяснени редица случаи на "разпознаване" между хора, които се срещат за първи път в дадения земен живот, но очевидно са свързани духовно в една група от невидимия свят. Що се отнася до броя на душите, които се въплъщават (прераждат) периодически на Земята, Учителят на ББ у нас посочва число, потвърдено и от други авторитетни духовни учения - 60 милиарда: "60 милиарди души са пуснати в света." Има се пред вид обстоятелството, че в орбита около нашата планета "кръжат" 60 милиарда души, които се прераждат периодично в зависимост от своята кармична програма и тенденциите на планетарното развитие. Изключителен интерес за търсещите по духовния Път представлява броят на преражданията на една материална планета като Земята, необходими, за да приключи цикълът на раждане и смърт, т. е. индивидуалната душа да се освободи от кармичните си задължения и да се превърне в свободен дух. Тази проблематика е тясно свързана и с тезата за т.нар. "сродни души". Ето какво изтъква Учителят П. Дънов в тази насока: "От всички прераждания, които според едни окултисти са 777, според други - 999, а според трети - 9999, при 12 прераждания, според зодиите, могат да се срещнат ония души, които са свързани с великата Любов (Учителят на ББ има пред вид именно сродните души в тесния смисъл на понятието - бел.
към текста >>

К. З.)." И още: "Колко пъти човек се преражда?
индивидуалната душа да се освободи от кармичните си задължения и да се превърне в свободен дух. Тази проблематика е тясно свързана и с тезата за т.нар. "сродни души". Ето какво изтъква Учителят П. Дънов в тази насока: "От всички прераждания, които според едни окултисти са 777, според други - 999, а според трети - 9999, при 12 прераждания, според зодиите, могат да се срещнат ония души, които са свързани с великата Любов (Учителят на ББ има пред вид именно сродните души в тесния смисъл на понятието - бел. К. З.)." И още: "Колко пъти човек се преражда? Безброй. Има 12 Божествени прераждания и 777 кардинални. В тези 12 прераждания се срещат две сродни души и живеят в хармония. Като се срещнат, цяла една еволюция образуват на Земята. Засега онова, което трябва да живее у нас, го няма, не взема участие в нас. Ние се намираме в един свят самотен и живеем неразбрано.
към текста >>

Дънов споменава, че те (наречени от него души, "свързани с великата Любов") могат да се срещнат в материалния свят, в частност - на Земята, или само веднъж на 40 прераждания, или 12 пъти за целия цикъл от въплъщения в материални тела.
Ние се намираме в един свят самотен и живеем неразбрано. Никой с никого не се разбира." Според езотеричното познание има два вида сродни души: в тесния и в широкия смисъл на думата. В тесния смисъл сродни души са тези, които са излезли едновременно от Бога, родени са от Него в един и същи момент. Те са две половини на едно Цяло. Учителят П. Дънов споменава, че те (наречени от него души, "свързани с великата Любов") могат да се срещнат в материалния свят, в частност - на Земята, или само веднъж на 40 прераждания, или 12 пъти за целия цикъл от въплъщения в материални тела. При подобна среща, извънредно рядка и ценна, те разполагат с неповторимия шанс да се разпознаят, да установят хармонични взаимоотношения и да създадат творческо съдружие с богати плодове на всички полета на изява. Сродни души в широкия смисъл са тези, които имат сходни цели в живота, сходни кармични програми, сходни идеали и/или сходна степен на еволюционно израстване. Срещите между тях на земен план са далеч по-чести, отколкото между сродните души в тесния смисъл. Обикновено измежду тях в духовния свят, преди поредното превъплъщение, бива избиран брачният партньор за конкретния земен живот. Смисълът на еволюцията според Новото учение е в това, че в крайна сметка хората ще се превърнат в ангели (най-напредналите измежду човешките души като общност ще се издигнат в свръх- природното царство на ангелите при поредната планетарна трансформация - когато Земята ще се прероди като Юпитер) и ще се върнат при "своя Отец небесен".
към текста >>

Пътят към Бога не е директен, както човек в гордостта си се заблуждава, а минава през йерархията на световете и съществата, които ги населяват.
При подобна среща, извънредно рядка и ценна, те разполагат с неповторимия шанс да се разпознаят, да установят хармонични взаимоотношения и да създадат творческо съдружие с богати плодове на всички полета на изява. Сродни души в широкия смисъл са тези, които имат сходни цели в живота, сходни кармични програми, сходни идеали и/или сходна степен на еволюционно израстване. Срещите между тях на земен план са далеч по-чести, отколкото между сродните души в тесния смисъл. Обикновено измежду тях в духовния свят, преди поредното превъплъщение, бива избиран брачният партньор за конкретния земен живот. Смисълът на еволюцията според Новото учение е в това, че в крайна сметка хората ще се превърнат в ангели (най-напредналите измежду човешките души като общност ще се издигнат в свръх- природното царство на ангелите при поредната планетарна трансформация - когато Земята ще се прероди като Юпитер) и ще се върнат при "своя Отец небесен". Пътят към Бога не е директен, както човек в гордостта си се заблуждава, а минава през йерархията на световете и съществата, които ги населяват. Материалният свят, откъдето тръгваме в развитието си на път към най-фините владения на Божия Дух, е създаден от Бога, за да може човешката душа да се учи в него. Земята е това толкова важно космическо "училище". Освен нея във Вселената има още милиарди други материални планети, всяка от които предлага различни, свойствени само на нея условия за еволюцията на съществата, преминаващи през този първоначален етап от духовното си израстване. След приключването на земната фаза от еволюцията на индивидуалния дух човек може да продължи "обучението" си в астралния (чувствения, емоционалния), умствения (менталния), причинния (каузалния), интуитивния (будичния) и духовния (в тесен смисъл на понятието или атмичен, на духовната воля) свят. Тази градация на космическите сфери (зони, полета, светове) се среща в подробна интерпретация в теософската и антропософската литература.
към текста >>

Материалният свят, откъдето тръгваме в развитието си на път към най-фините владения на Божия Дух, е създаден от Бога, за да може човешката душа да се учи в него.
Сродни души в широкия смисъл са тези, които имат сходни цели в живота, сходни кармични програми, сходни идеали и/или сходна степен на еволюционно израстване. Срещите между тях на земен план са далеч по-чести, отколкото между сродните души в тесния смисъл. Обикновено измежду тях в духовния свят, преди поредното превъплъщение, бива избиран брачният партньор за конкретния земен живот. Смисълът на еволюцията според Новото учение е в това, че в крайна сметка хората ще се превърнат в ангели (най-напредналите измежду човешките души като общност ще се издигнат в свръх- природното царство на ангелите при поредната планетарна трансформация - когато Земята ще се прероди като Юпитер) и ще се върнат при "своя Отец небесен". Пътят към Бога не е директен, както човек в гордостта си се заблуждава, а минава през йерархията на световете и съществата, които ги населяват. Материалният свят, откъдето тръгваме в развитието си на път към най-фините владения на Божия Дух, е създаден от Бога, за да може човешката душа да се учи в него. Земята е това толкова важно космическо "училище". Освен нея във Вселената има още милиарди други материални планети, всяка от които предлага различни, свойствени само на нея условия за еволюцията на съществата, преминаващи през този първоначален етап от духовното си израстване. След приключването на земната фаза от еволюцията на индивидуалния дух човек може да продължи "обучението" си в астралния (чувствения, емоционалния), умствения (менталния), причинния (каузалния), интуитивния (будичния) и духовния (в тесен смисъл на понятието или атмичен, на духовната воля) свят. Тази градация на космическите сфери (зони, полета, светове) се среща в подробна интерпретация в теософската и антропософската литература. Ще приключим настоящата тема с една любопитна илюстрация.
към текста >>

След приключването на земната фаза от еволюцията на индивидуалния дух човек може да продължи "обучението" си в астралния (чувствения, емоционалния), умствения (менталния), причинния (каузалния), интуитивния (будичния) и духовния (в тесен смисъл на понятието или атмичен, на духовната воля) свят.
Смисълът на еволюцията според Новото учение е в това, че в крайна сметка хората ще се превърнат в ангели (най-напредналите измежду човешките души като общност ще се издигнат в свръх- природното царство на ангелите при поредната планетарна трансформация - когато Земята ще се прероди като Юпитер) и ще се върнат при "своя Отец небесен". Пътят към Бога не е директен, както човек в гордостта си се заблуждава, а минава през йерархията на световете и съществата, които ги населяват. Материалният свят, откъдето тръгваме в развитието си на път към най-фините владения на Божия Дух, е създаден от Бога, за да може човешката душа да се учи в него. Земята е това толкова важно космическо "училище". Освен нея във Вселената има още милиарди други материални планети, всяка от които предлага различни, свойствени само на нея условия за еволюцията на съществата, преминаващи през този първоначален етап от духовното си израстване. След приключването на земната фаза от еволюцията на индивидуалния дух човек може да продължи "обучението" си в астралния (чувствения, емоционалния), умствения (менталния), причинния (каузалния), интуитивния (будичния) и духовния (в тесен смисъл на понятието или атмичен, на духовната воля) свят. Тази градация на космическите сфери (зони, полета, светове) се среща в подробна интерпретация в теософската и антропософската литература. Ще приключим настоящата тема с една любопитна илюстрация. На 16.06.1937 г. се ражда престолонаследникът на Царство България княз Симеон - първороден син на цар Борис III и царица Йоана. По повод това толкова важно за страната събитие Учителят П.
към текста >>

53. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Паневритмията (в тесен смисъл) е система от 28 упражнения.
б) структура Паневритмията се изпълнява в утринните часове в периода между 22 март (деня на пролетното равноденствие) и 22 септември (съответно деня на есенното равноденствие). Структурата й е трисъставна: Паневритмия (в тесния смисъл на понятието), Слънчеви лъчи и Пентаграм. Трите малки цикъла - трите съставни части, които посочихме по-горе - в своята цялост съставляват големия цикъл, Паневрит- мията (в широкия смисъл на понятието). Изпълнението им е непосредствено един след друг, с малки паузи. Паневритмията (в тесен смисъл) е система от 28 упражнения. Представлява танц в кръг по двойки - обикновено от двата пола. Движенията са съпроводени с музика и текст. Първите десет упражнения са: 1) "Пробуждане" (разтваряща се пъпка на цвят); 2) "Примирение" (опасност и примирение); 3) "Даване" (поднасяне отвътре на съкровеното); 4) "Възлизане" (слизане и възкачване); 5) "Издигане" (гребане с посока нагоре); 6) "Отваряне" (проправяне на път); 7) "Освобождение" (раздиране на завесата); 8) "Пляскане" (радост от освобождението); 9) "Чистене" (подготвяне на почвата); 10) "Летене" (посяване на семена и възрастване). В своята съвкупност те образуват малък цикъл, наречен "Пролет". Тези първи упражнения се изпълняват едно след друго без спиране, като едно цяло.
към текста >>

Първите десет упражнения са: 1) "Пробуждане" (разтваряща се пъпка на цвят); 2) "Примирение" (опасност и примирение); 3) "Даване" (поднасяне отвътре на съкровеното); 4) "Възлизане" (слизане и възкачване); 5) "Издигане" (гребане с посока нагоре); 6) "Отваряне" (проправяне на път); 7) "Освобождение" (раздиране на завесата); 8) "Пляскане" (радост от освобождението); 9) "Чистене" (подготвяне на почвата); 10) "Летене" (посяване на семена и възрастване).
Трите малки цикъла - трите съставни части, които посочихме по-горе - в своята цялост съставляват големия цикъл, Паневрит- мията (в широкия смисъл на понятието). Изпълнението им е непосредствено един след друг, с малки паузи. Паневритмията (в тесен смисъл) е система от 28 упражнения. Представлява танц в кръг по двойки - обикновено от двата пола. Движенията са съпроводени с музика и текст. Първите десет упражнения са: 1) "Пробуждане" (разтваряща се пъпка на цвят); 2) "Примирение" (опасност и примирение); 3) "Даване" (поднасяне отвътре на съкровеното); 4) "Възлизане" (слизане и възкачване); 5) "Издигане" (гребане с посока нагоре); 6) "Отваряне" (проправяне на път); 7) "Освобождение" (раздиране на завесата); 8) "Пляскане" (радост от освобождението); 9) "Чистене" (подготвяне на почвата); 10) "Летене" (посяване на семена и възрастване). В своята съвкупност те образуват малък цикъл, наречен "Пролет". Тези първи упражнения се изпълняват едно след друго без спиране, като едно цяло. Те са свързани с физическото поле, с материалната действителност. Чрез тях бива преодоляна инертността на материята в нашия свят, постига се излаз от съществуването в реалността от три измерения, за да навлезем в онази с четири измерения - на гъвкавата и вечно подвижна астрална субстанция. Посредством десетте упражнения човек изминава първите две стъпки (степени) от своето духовно развитие и усъвършенстване (споменати по-горе) - Обръщане към Бога и Покаяние.
към текста >>

Посредством тази втора група упражнения човекът по духовния Път изминава следващите две стъпки от личната си еволюция - Спасение и Възраждане.
Те са свързани с физическото поле, с материалната действителност. Чрез тях бива преодоляна инертността на материята в нашия свят, постига се излаз от съществуването в реалността от три измерения, за да навлезем в онази с четири измерения - на гъвкавата и вечно подвижна астрална субстанция. Посредством десетте упражнения човек изминава първите две стъпки (степени) от своето духовно развитие и усъвършенстване (споменати по-горе) - Обръщане към Бога и Покаяние. Следващите десет упражнения са: 11) "Евера ; 12) "Скачане"; 13) "Тъкане"; 14) "Мисли"; 15) "Аум"; 16) "Изгрява Слънцето"; 17) "Квадрат"; 18)"Красота"; 19) "Подвижност"; 20) "Побеждаване". Техният малък цикъл носи наименованието "Лято". Посредством тази втора група упражнения човекът по духовния Път изминава следващите две стъпки от личната си еволюция - Спасение и Възраждане. Резултатът е окончателното напускане на низшите зони от астралното поле, където е изворът на съблазните в нашия живот. Третата група се състои от осем упражнения: 21) "Радостта на Земята"; 22) "Запознаване"; 23) "Хубав ден"; 24) "Колко сме доволни"; 25) "Стъпка по стъпка"; 26) "На ранина"; 27) "Дишане"; 28) "Промисъл". Те обединяват два малки цикъла - "Есен" и "Зима". Тези осем упражнения символизират възраждането на човешката душа и са свързани с петата степен от духовното развитие, назована от Учителя П. Дънов Новораждане.
към текста >>

Принципът има всеобхватно действие във всички сфери и зони на Космоса - видимия и невидимия.
До нас са достигнали думите на Учителя на ББ у нас относно упражнението от Паневритмията "Аум": "Аум е дума на Духа." Понятието "аум" е съставено от две срички: 1) "А" - това е първата буква във всички азбуки навред по земното кълбо; тя е символ на Бога в ролята Му на Творец, Носител и Създател на всемирния живот; буквата "а" изразява и самосъзнанието като степен от еволюцията на съзнанието; 2) "ум" - втората сричка от думата "Аум" разкрива универсалната истина, която осветляваме в момента - че първият принцип, стоящ в основата на всяка творческа или разумна дейност, е именно умът; включително и вече подчертания езотеричен факт, че Бог се проявява чрез ума. II. Принцип на съответствието (аналогията) Херметическата философия изразява този принцип по следния начин: "Каквото е горе, това е и долу." Съдържанието на принципа е свързано с друга универсална истина - между всички неща в света, между всички обективни реалности в Битието има подобие, съответствие, аналогия. Това, което възниква в духовния свят, рано или късно се проектира във владенията на материалното. И обратното - създаденото в нашата преходна, тленна реалност също оказва влияние върху субектите и взаимоотношенията във фините области на Вселената. Принципът има всеобхватно действие във всички сфери и зони на Космоса - видимия и невидимия. Главният урок от осмислянето и прилагането на този принцип в практиката е разкриването на логическите връзки между обектите и явленията на действителността, разпознаването на подобията и съответствията между силите, енергиите и техните трансформации в полетата и световете на космическата необятност, обикновено тръгвайки от вече известното с посока към неизвестното. Конкретно за Паневритмията от особено значение е съответствието между идея, тон, форма, движение, цвят и число. Тяхното хармонично съчетание извайва външната прелест на паневритмичните движения и същевременно обуславя дълбочината на вътрешното им въздействие. III. Принцип на трептенията (вибрациите) Този принцип гласи: "Всичко е в движение, всичко трепти (вибрира)." Нищо в Космоса не е в покой.
към текста >>

Принципът гласи: "Всичко в Природата е ритмично и периодично." Космическият закон за ритъма и периодичността също е универсален, т. е.
Редуването на десен и ляв крак или дясна и лява ръка е израз на същата необходимост. Учителят П. Дънов е установил хармоничен баланс между полюсите във всяко едно паневритмично упражнение. Освен това в самото им редуване се наблюдава определена цикличност. V. Принцип на ритъма Принципът гласи: "Всичко в Природата е ритмично и периодично." Космическият закон за ритъма и периодичността също е универсален, т. е. всеобщо валиден. Всички явления във Вселената, всички процеси са подчинени на проявата на определен ритъм, периодичност или цикличност. Примерите са толкова много и така очевидни, че не се нуждаят от специално осветляване: редуването на деня и нощта, на лунните фази, на океанските и морските приливи и отливи, на годишните времена, на ударите и почивките на сърцето и пр. Сравнително наскоро официалната наука разкри съществуването и на три цикъла, характеризиращи изявите на човешката личност: биологически, емоционален и интелектуален. Свързаните с тях т.нар.
към текста >>

"Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно.
А същият този кръг с точка в центъра, така добре познат на последователите на ББ, е именно кръгът на Паневритмията. Следователно изпълнението на паневритмичните упражнения може да бъде разглеждано и като творчески процес на съработничество с Бога - осъществяване на висшето предназначение на човешкото същество. Оттук до извода, че Паневритмията принадлежи към най-грандиозните идеи, въплъщавани някога в света на материята в конкретна форма, в материално изображение, има само една крачка. Точката (числото 1) не притежава никакво измерение. Но когато тя се движи, се образува права линия (числото 2). "Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно. За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце. Числата едно и две в пространството са понятия само за Бога " (Учителят П. Дънов). По отношение на правата линия той отбелязва: "Ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества. Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на което всичките му идеи претърпяват морален крах." Как да разпознаем тези две разумни същества? Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката душа, човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване.
към текста >>

Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката душа, човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване.
"Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно. За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце. Числата едно и две в пространството са понятия само за Бога " (Учителят П. Дънов). По отношение на правата линия той отбелязва: "Ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества. Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на което всичките му идеи претърпяват морален крах." Как да разпознаем тези две разумни същества? Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката душа, човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване. И когато в Паневритмията извършваме движения по права линия, тогава пулсира живата връзка между душата и Бога. Стига да успеем да я почувстваме... В това е съсредоточен смисълът на движението по вертикалната права. Това е моментът, в който - според думите на Учителя П. Дънов - тя би могла да се превърне в жива линия. От своя страна при движението на правата линия възниква плоскостта.
към текста >>

Той разкрива изминатия от съзнанието път в миналото, както и пътя, който му предстои да извърви в бъдещето.
Числото на света с четири измерения е 24=16, а шестнадесетото упражнение на Паневритмията е съответно "Изгрява слънцето". И това не е съвпадение. На последно място, при движението на тесаракта възниква фигура, чийто символ е петоъгълникът или пентаграмната звезда (числото тук е 25=32). Пентаграмът е звезда на свободата, символ на човека, който се е освободил от закона на необходимостта. Пентаграмът има свойството да насочва силите на душата в правилната посока. Той разкрива изминатия от съзнанието път в миналото, както и пътя, който му предстои да извърви в бъдещето. В Големия цикъл на Паневритмията бива изпълняван Пентаграмът на символите. От гледна точка на геометричните линии, които движенията очертават, Учителят П. Дънов ги разделя на четири вида: 1) По права линия движенията са мъжки, електрични, студени, твърди. 2) По крива линия движенията са женски, магнетични, топли, меки.
към текста >>

Когато си служим с Пентаграма, по невидим път се обръщаме към съществата от тази планета и те откликват на призива ни.
Ако наблюдаваме движението й за период от 3 години и 9 месеца, ще установим, че чрез съвпадите си със Слънцето за това време тя очертава небесен Пен- таграм. Очевидна е, следователно, връзката между този езотеричен символ - водещ за учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - и Венера. Тази планета може да бъде определена като космическа матрица на Пентаграма. Венера съдейства за успеха на човешките начинания. Когато си служим с Пентаграма, по невидим път се обръщаме към съществата от тази планета и те откликват на призива ни. Живият Пентаграм има за свой първообраз човека, който е сътворен от Бога в шестия ден (творчески период) от Сътворението на света (Бит. 1 гл.). Ако неделята бъде приета за първи ден от седмицата и за начало на Божието творческо Дело, това означава, че човекът е създаден в петък - деня на Венера от астрологическа гледна точка. От друга страна, отрязъкът от време между два съвпада на Слънцето и Венера е девет месеца - съответства на периода на човешката бременност, последвана от раждане на физическия човек. Обвързаността на дадена форма с конкретно космическо събитие подсказва за това, че в изграждането на структурата на тази форма вземат участие същества от духовните йерархии.
към текста >>

Колкото по-напреднал е той по Пътя към Божественото, толкова по-изявени са и способностите му да възприема и използва силите и енергиите, получавани вследствие на изпълнението на Паневритмията.
На всяка крачка в своето Слово Учителят П. Дънов набляга на изискването: "Будни бъдете! " Будността в случая означава точно това - пълна концентрация на съзнанието при осъществяването на всички видове дейности в живота на човека и, в частност, при изпълнението на упражненията на Паневритмията. Тази вътрешна настройка на съзнанието осигурява възможния най-пълноценен контакт с духовния свят и съответно - оптималното протичане, усвояване и разпределяне на енергиите, постъпващи от него. Разбира се, следва да се има пред вид и степента на индивидуалната духовна еволюция на всеки участник в паневритмичния танц. Колкото по-напреднал е той по Пътя към Божественото, толкова по-изявени са и способностите му да възприема и използва силите и енергиите, получавани вследствие на изпълнението на Паневритмията. Ала независимо от това, на какво стъпало в тази космическа стълбица се намира участникът, той при всички случаи би трябвало да влага най-доброто от себе си, сиреч да бъде максимално концентриран в това, което извършва в момента. Това е единственият начин да получи всичко, което е в състояние да приеме от невидимия свят. А също - и да бъде максимално полезен както на себе си, така и на всички останали. И не на последно място - да допринесе според възможностите си и за повдигането на човечеството като цяло. Защото ролята на Паневритмията - както вече неведнъж бе изрично подчертано - далеч не се изчерпва с конюнктурно и/или локално, местно влияние.
към текста >>

Затова нека се вслушаме в напътствията на великия духовен Учител: "Ако държите ръцете си хлабаво във време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на природата.
Тя има всемирно, планетарно въздействие. Именно поради него (посочвано многократно от Учителя П. Дънов при изясняване от негова страна на същността и резултатите от паневритмичните упражнения) произтича и огромната отговорност за начина, по който изпълняваме както Паневритмията като цяло, така и всяко отделно движение. За да избегнем механичното възпроизвеждане на упражненията, би било от полза да събудим у себе си интерес и обич към тях. Вниманието ни трябва да бъде съсредоточено не само върху правилното изпълнение на конкретното упражнение, но и върху мускулните усещания и чувствата, които го придружават. Затова нека се вслушаме в напътствията на великия духовен Учител: "Ако държите ръцете си хлабаво във време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Тогава чрез упражненията влизате в досег със силите на природата. После, когато правите упражненията, вие мислите за обикновените си работи: за къща, за сметки и пр. Когато правите упражненията, мисълта ви да бъде концентрирана (курсивът мой - К. З.). Движението е живот.
към текста >>

Може някой път да направим само три упражнения, но внимателно."
Движението е живот. Без движение животът не може да се прояви. Движението трябва да бъде разумно. И един сантиметър да се подвижиш, трябва да имаш някаква цел, някакво постижение." На друго място в Словото си Учителят П. Дънов отново подчертава значението на будността при изпълнението на паневритмичните упражнения: "В движенията вие бързате - изведнъж искате да свършите упражненията. Може някой път да направим само три упражнения, но внимателно." г) философско-езотерично съдържание Част от съдържанието на изнесените дотук подтеми, както и на тези, които предстои да бъдат разработени оттук нататък, се припокрива. И това е неизбежно пред вид характера на третираната проблематика. Основната цел на това изследване не е толкова подчертаването на обособеността и различията между подтемите за Паневритмията, колкото стремежът към по-задълбочено проучване и излагане на съдържанието на толкова богатата в смислово и концептуално отношение главна тема. "Паневритмията е наука за приемане разумните движения на природата.
към текста >>

И затова, когато разглеждаме нейното философско-езотерично съдържание, за пореден - и далеч не последен - път сме длъжни да изтъкнем: всяка идея, всяко качество на човешката душевност съответства на определено движение.
За погледа на ясновиждащия Земята е заобиколена от плътна мрачна аура с мръсно кафяви, сиви, отровно зелени и черни оттенъци. Само тук-там проблясват отделни снежно бели и златисти искрици на чисти духовни стремления, на дела, изтъкани от честност, благородство и всеотдайност. Проблясват и скоро угасват, потопени в общия фон на посредственост, злонамереност, егоизъм, тщеславие, алчност и корист. Не бива да се борим със злото, многократно ни поучава Учителят на ББ в България, а трябва да творим добро. Едно от най-могъщите оръжия в тази битка за съдбата на човечеството е Паневритмията. И затова, когато разглеждаме нейното философско-езотерично съдържание, за пореден - и далеч не последен - път сме длъжни да изтъкнем: всяка идея, всяко качество на човешката душевност съответства на определено движение. И обратното - всяко движение, включително при изпълнение на паневритмичния танц, отразява съответна настройка на психиката, нейното вътрешно съдържание. В този ред на мисли можем да говорим за движения на Любовта, на красотата, на Доброто, на милосърдието, на справедливостта (въобще на всички добродетели) и т. н. Именно върху подобна здрава основа е изградена и Паневритмията. Хората, които не спазват нравствените закони в своя живот, погрозняват (погледнете, например, лицата на жените, които търгуват с плътта си, или на онези, които редовно угаждат на тялото си във всяко отношение). Движенията им също стават неестетични, недодялани, грозни.
към текста >>

И, от друга страна, когато човек върви неотклонно по духовния Път и животът му преминава в съзвучие с Божиите нравствени повели, самият той се разхубавява и движенията му започват да се отличават с все по- голяма плавност, мекота, грация и красота.
И обратното - всяко движение, включително при изпълнение на паневритмичния танц, отразява съответна настройка на психиката, нейното вътрешно съдържание. В този ред на мисли можем да говорим за движения на Любовта, на красотата, на Доброто, на милосърдието, на справедливостта (въобще на всички добродетели) и т. н. Именно върху подобна здрава основа е изградена и Паневритмията. Хората, които не спазват нравствените закони в своя живот, погрозняват (погледнете, например, лицата на жените, които търгуват с плътта си, или на онези, които редовно угаждат на тялото си във всяко отношение). Движенията им също стават неестетични, недодялани, грозни. И, от друга страна, когато човек върви неотклонно по духовния Път и животът му преминава в съзвучие с Божиите нравствени повели, самият той се разхубавява и движенията му започват да се отличават с все по- голяма плавност, мекота, грация и красота. Ето защо трябва да признаем необходимостта от внасяне на съзнателни елементи в подсъзнателния живот. Изложената по-горе обвързаност между форма (движение) и съдържание (духовния облик на човека) би могла да бъде разглеждана като следствие от проявлението на вече разгледания втори херметически принцип - за съответствието (аналогията). Както е известно, той формулира глобалното съответствие между всички обективни реалности в Битието, между всички неща във Вселената. А това съответствие от своя страна е основано върху всеобщото Единство, лежащо в корените на всичко съществуващо, на целия Космос. Осмисляйки тази взаимообусловеност между всички компоненти на мировата Реалност, по-бързо и по-резултатно бихме могли да достигнем до значението на Паневритмията за живота на Цялото - на глобалната планетарна общност на Разума.
към текста >>

Така гласи и третият херметически принцип, залегнал в основите на философско- езотеричното съдържание на Паневритмията - принципът на полярността (двойнствеността, пола).
Да, всичко се движи и подлежи на промяна. Такива са законите на творението, вложени в него от Твореца. Ала когато в тези движения влагаме разумност, тогава получаваме придобивка. И тя може да бъде изразена по следния начин: при изпълнението на паневритмичните упражнения влизаме в активен и взаимно полезен обмен с живите сили на Природата. Тези живи сили и енергии са поляризирани, както и всички останали обективни реалности в природната среда. Така гласи и третият херметически принцип, залегнал в основите на философско- езотеричното съдържание на Паневритмията - принципът на полярността (двойнствеността, пола). Излъчванията на човешкия организъм не правят изключение от действието на този принцип - те също са поляризирани. В този смисъл дясната страна на човека (десният му крак, дясната ръка и т. н.) е израз на творческите сили в природата, а лявата му страна (левият крак, лявата ръка и т. н.) - съответно на съграждащите сили. Затова при паневритмичните упражнения е от значение коя страна взима участие в движенията.
към текста >>

Първата четвърт от кръга свързваме с първите 10 упражнения, втората четвърт - с останалите 18 (с което приключва първият малък цикъл - Паневритмията в тесен смисъл на думата), третата четвърт - с упражненията на Слънчевите лъчи, и четвъртата четвърт - с Пентаграма.
Долната половина, под хоризонта, е свързана с изявата на живота в най-нисшите в субстанциално отношение полета (светове) - физическо и астрално. Горната половина е Небето, светът на Духа. Под хоризонта, в сферите на най-ниска субстанциалност - физическа (материална) и астрална, поставяме упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл). Над хоризонта, във владенията, зоните на Духа - ментална (умствена) и каузална (причинна), поставяме упражненията на Слънчеви лъчи и Пентаграм. Вертикалната ос внася още едно разделение (диференциация) на паневриттмичните упражнения. Първата четвърт от кръга свързваме с първите 10 упражнения, втората четвърт - с останалите 18 (с което приключва първият малък цикъл - Паневритмията в тесен смисъл на думата), третата четвърт - с упражненията на Слънчевите лъчи, и четвъртата четвърт - с Пентаграма. Към първата четвърт на кръга отнасяме проявите на физическото поле (материалния свят). Тук действат силите, свързани със ста- розаветния живот на човека. В първата четвърт поставяме началните 10 упражнения. Към втората четвърт на кръга отнасяме проявите на астралното поле. Тук действат силите, свързани с новозаветния живот на човека.
към текста >>

Това развитие свързваме с пътя на душата през четирите полета на Космоса: физическото, астралното, умственото и причинното.
Дънов: "Упражненията на Паневритмията са като преддверие за Божествения свят. Някои от движенията на Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно." Следователно Учителят на ББ в България е разграничавал упражненията. Насоката на всичко изнесено дотук ни дава право да търсим строгата логика на Божествения закон, според който нищо не е случайно, а се подчинява на Принципа на причини и последствия. В Големия цикъл на Паневритмията се наблюдава една последователност на развитието, която започва с упражнението "Пробуждане" и завършва с "Пентаграм". Това развитие свързваме с пътя на душата през четирите полета на Космоса: физическото, астралното, умственото и причинното. И отново може да възникне въпрос: какъв смисъл има днес да се играят упражненията, за които подчертахме, че имат връзка с живота на старозаветния тип човек, при положение че човешкото съзнание вече е излязло от периода на инволюцията? На подобно запитване - макар и хипотетично - Учителят П. Дънов отговаря: "Староза- ветният живот тече във вашите жили, в дебелото черво. Вие не можете да се избавите от старозаветния живот. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото.
към текста >>

А учениците (разбира се, имаме пред вид окултните ученици) са онази общност от пробудени, напреднали по духовния Път индивидуалности, които следват своя Учител и работят за осъществяване на неговата мисия на планетата.
Новозаветните са душите, все още неовладели емоционалната си природа, затова на Земята те страдат. Житейските изпитания им носят разколебаване, съблазняване, съмнение. Праведните са надарените, талантливите, гениалните, които идват да служат на по- високи нравствени идеали. Техният живот е изпълнен с разочарования. Изпитанията ги натъжават и наскърбяват. А учениците (разбира се, имаме пред вид окултните ученици) са онази общност от пробудени, напреднали по духовния Път индивидуалности, които следват своя Учител и работят за осъществяване на неговата мисия на планетата. Те са тружениците, работниците на Божията нива. Изпитанията в живота ги изпълват с радост и им помагат да продължават да се учат. А защо именно се радват, вместо да страдат при сблъсъка с горнилото на земното битие? Понеже придобиват ново знание, нова поука, нова сила. Затова ги назоваваме "ученици" и свързваме житейската им проява с Школата на великия Разумен Живот.
към текста >>

Ние играем Паневритмия, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улесним пътя на българския народ."
Те са подготвителни движения. Те имат магическа мощ и влияят върху целия свят, а не само върху нас. Тези движения са взети от природата, от целия всемир и са в хармония с космичния ритъм." "Целта на Паневритмията - тя може да даде големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмия съзнателно, никакво зло не би постигнало държавата им и никога не биха боледували. Ние играем Паневритмия, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улесним пътя на българския народ." "Бог изпрати Великия Си Дух на Земята, а вие сте назначени на служба при Него като стрелци и телохранители. Дадено ви е оръжие в ръцете, с което строго да пазите изпълнението на Великия Закон, т. е. да пазите мира и хармонията в човешките души, а не да насочвате даденото ви оръжие против Великия, всявайки раздори и разногласия помежду си. ...Внимавайте! Оръжието ви е дадено. Зависи от вас къде ще го насочите - дали против нисшите души (прояви), или против оная Велика Огромна Божествена Сила, която само с мисълта си може да ви заличи от лицето на земята."
към текста >>

Пътят на човешката душа е свързан с процеса на одухотворява- не на материята.
То е от значение преди всичко за развитието и обновата на организма (тялото) и психиката (душата, безсмъртното духовно начало). Движенията на Паневритмията не са изморителни, а представляват плод на познаването на живите сили в Разумната Природа, които се пробуждат и в човешкия организъм и дават възхитителни резултати. Тъй като паневритмичните движения са придружени от специална музика, специфична за всяко упражнение, съчетанието на играта с музиката изгражда у човека паневритмична и естетическа наслада, която повдига тонуса и създава възвишено настроение. Изпълнението на Паневритмията предлага най-висок ефект, когато е масово. Тогава участникът в нея се чувства включен в един ритмичен процес, който е сякаш продължение от ритмиката на Природата и Космоса. Пътят на човешката душа е свързан с процеса на одухотворява- не на материята. В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки писател Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух! " Само геният би могъл да бъде толкова лаконичен и точен... Ако се върнем към темата за Паневритмията, трябва да отбележим, че тя има своето достойно място в грандиозния процес на трансформация на материалното в духовно. Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали.
към текста >>

В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки писател Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух!
Движенията на Паневритмията не са изморителни, а представляват плод на познаването на живите сили в Разумната Природа, които се пробуждат и в човешкия организъм и дават възхитителни резултати. Тъй като паневритмичните движения са придружени от специална музика, специфична за всяко упражнение, съчетанието на играта с музиката изгражда у човека паневритмична и естетическа наслада, която повдига тонуса и създава възвишено настроение. Изпълнението на Паневритмията предлага най-висок ефект, когато е масово. Тогава участникът в нея се чувства включен в един ритмичен процес, който е сякаш продължение от ритмиката на Природата и Космоса. Пътят на човешката душа е свързан с процеса на одухотворява- не на материята. В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки писател Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух! " Само геният би могъл да бъде толкова лаконичен и точен... Ако се върнем към темата за Паневритмията, трябва да отбележим, че тя има своето достойно място в грандиозния процес на трансформация на материалното в духовно. Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали. Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката.
към текста >>

Всеки лъч три пъти се движи по посока от периферията към центъра и обратно.
Всеки кръг - независимо каква степен на разумност отразява - е ориентиран в пространството чрез момента на своето проявление, има четири опорни точки, свързани с четирите посоки на света. Те визират четирите свята на мировата еволюция. Всеки свят от своя страна се разделя на три сектора, свързани с трите Божествени принципа: Истина, Любов, Мъдрост - съответно воля, сърце, ум (триадата на човешката духовност). Именно върху тези три универсални принципа се основават движенията на "Слънчеви лъчи". Движението напред извършваме винаги при третата стъпка - Мъдростта, първите две са на място. Всеки лъч три пъти се движи по посока от периферията към центъра и обратно. Учителят на ББ у нас коментира: "С числото три може да работи само Бог." Когато говорим за три повторения, за три движения на един и същ музикален съпровод, винаги имаме пред вид изява на същества от напредналите духовни йерархии в трите свята. Всяка четвърт от кръга се разделя на три сектора. Целият кръг има, следователно, 12 сектора. Това са 12 потока от сили и енергии, притежаващи центрове в пространството и вътре в човека. 12-те сектора в пространството наричаме зодиакални знаци, а на Земята - слънчеви домове.
към текста >>

Дънов има пред вид централното Слънце на нашата галактика - Млечния път, известно в езотеричната литература с името Алфиола; бел.
От планетите тази енергия - претърпяла метаморфоза - се връща обратно към Слънцето, което я препраща в открития Космос. В този енергиен кръговрат Слънцето и Земята представляват два мощни трансформатора. По този въпрос Учителят П. Дънов изтъква: "В организма стават процеси, аналогични на процесите в Слънчевата система. Слънчевата енергия, като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде на Слънцето от централното Слънце" (Учителят П. Дънов има пред вид централното Слънце на нашата галактика - Млечния път, известно в езотеричната литература с името Алфиола; бел. К. З.). Тази енергия се движи радиално през космическото пространство, като пулсира между точките на своята трансформация и по линията на кръга - окръжността на еволюционната спирала. Ангелските йерархии работят върху човешкото съзнание чрез радиуса на кръга. Чрез радиусите на 12-те силови полета те проникват в дълбочина цялата Вселена. Така достигат до центъра на нашата звездна система, до центъра на Земята, до душата на всяко живо същество.
към текста >>

Движението на 12-те лъча три пъти към центъра и след това към периферията на паневритмичния кръг е проекция на тази животворяща пулсация.
К. З.). Тази енергия се движи радиално през космическото пространство, като пулсира между точките на своята трансформация и по линията на кръга - окръжността на еволюционната спирала. Ангелските йерархии работят върху човешкото съзнание чрез радиуса на кръга. Чрез радиусите на 12-те силови полета те проникват в дълбочина цялата Вселена. Така достигат до центъра на нашата звездна система, до центъра на Земята, до душата на всяко живо същество. Движението на 12-те лъча три пъти към центъра и след това към периферията на паневритмичния кръг е проекция на тази животворяща пулсация. Смисълът на нашия живот тук, в царството на материята, е съсредоточен в опита да се влеем в нейния ритъм. От своя страна "Пентаграмът" синтезира в образи и картини човешката еволюция, включвайки всички нейни етапи. Външният кръг със символите: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл, е свързан с живота на старозаветния човек. Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения. Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си към една по-извисена реалност.
към текста >>

От този момент нататък Йов - образ на човешката душа - не е вече праведен, а става ученик по духовния Път.
Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи". Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него. Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса). Животът на окултния ученик започва по лъча на Любовта в Пентаграма. Тук следовникът на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на Йов. От този момент нататък Йов - образ на човешката душа - не е вече праведен, а става ученик по духовния Път. Човек навлиза в шестия стадий на своето еволюционно развитие - Посвещение. По лъча на Любовта ученикът се свързва с първия период (декада) от епохата на Водолея, която настъпва с идването на Земята на слънчевите деви (ангели) от планетата Нептун - носители на универсалната Любов. Те съдействат на ученика да развие смирение и кротост. Движейки се по лъча на Мъдростта, ученикът се свързва със силите на втория период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на Мъдростта, които ще дойдат от планетата Уран и ще поставят основите на новата духовна наука. По лъча на Мъдростта всеки пилигрим развива права, светла и логична мисъл.
към текста >>

Истинският човек начева да се проявява, едва когато влезе в стъпката Посвещение, в пътя на окултното ученичество - стъпка, която е свързана именно с Пентаграма.
Движейки се по лъча на Добродетелта, ученикът се свързва със силите на третия период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на волята, които ще дойдат от планетата Плутон и ще помогнат на човека да уравновеси в пълна степен силите на ума и сърцето. Когато говорим за степента Посвещение, която съответства на преминаването по лъчите на Любовта, Мъдростта и Добродетелта, както и на трите декади от епохата на Водолея, нямаме пред вид върховните прояви на тези Божествени принципи, а проекцията им в човешкото съзнание, свързването по време на изпълнението на Паневритмията с техните сили, които следва да изградят новата енергийна структура на човека, за да може той да сформира тялото, което ще му е необходимо за живота през времето на VI раса. Нужно е всеки ученик да преминава съзнателно по петте лъча на Пентаграма, за да може в момента на игра да усети единството на минало, настояще и бъдеще във всемирния Живот. Двойките във всеки лъч на Пентаграма са пет. Петицата е число на човека. Истинският човек начева да се проявява, едва когато влезе в стъпката Посвещение, в пътя на окултното ученичество - стъпка, която е свързана именно с Пентаграма. Само пред очите на ученика може постепенно да се разкрие великата Мъдрост на Твореца. Този истински човек вече е развил петте основни добродетели (в широкия смисъл на понятието): Истина, Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел. Мъжът, който в лъча заема предна позиция спрямо своята партньорка, е носителят на тези пет принципа, а жената - на тяхната трансформация, като проява в световете на гъстата материя. Пентаграмът се състои от 12 лъча. Броят на участниците в кръга е 120.
към текста >>

В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: "В красивия свещен час, когато цялата природа тръпне от радост, при изгрев слънце се образува живият кръг на Паневритмията." Както всеки човек се пробужда сутрин при изгрева на Слънцето, така и нашата космическа люлка и пътешественица - Земята, се пробужда всяка година, когато нашата звезда - Слънцето, преминава екватора и поема пътя си към полюсите.
Участниците в него обединяват духовните си стремления и усилия, за да може всеки от тях да проникне в царството на Живата Разумна Природа, което е царство на Духа. Този процес адекватно отразява действието на Божия Промисъл в нашата епоха, характеризираща се с победоносното настъпление на новия тип човек от VI раса. Понеже Духът на Времето винаги и неизменно е проява на Божия Дух във всеки исторически отрязък на еволюцията, във всеки космически момент от вездесъщото, неспирно Развитие... Паневритмията играем рано сутрин, след изгрева на Слънцето. Тогава енергиите на Земята, както вече бе посочено по-горе, са отрицателни. В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: "В красивия свещен час, когато цялата природа тръпне от радост, при изгрев слънце се образува живият кръг на Паневритмията." Както всеки човек се пробужда сутрин при изгрева на Слънцето, така и нашата космическа люлка и пътешественица - Земята, се пробужда всяка година, когато нашата звезда - Слънцето, преминава екватора и поема пътя си към полюсите. За северното полукълбо това пробуждане става на 22 март. За тази природна метаморфоза Учителят П. Дънов казва: "Дните растат, светлината се увеличава, защото Истината се изявява навън." Това е времето, когато се начева космическият прилив на енергия и всяко живо същество се стреми да почерпи тази енергия от природата. Докато играем Паневритмия, ние улавяме прилива на тези космически течения, които като могъщ живителен поток обгръщат Земята. Учителят на ББ у нас подчертава, че напредналите по духовния Път ученици изпълняват такива упражнения освен сутрин, също и на обед, вечер и в полунощ.
към текста >>

Учителят на ББ у нас подчертава, че напредналите по духовния Път ученици изпълняват такива упражнения освен сутрин, също и на обед, вечер и в полунощ.
В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: "В красивия свещен час, когато цялата природа тръпне от радост, при изгрев слънце се образува живият кръг на Паневритмията." Както всеки човек се пробужда сутрин при изгрева на Слънцето, така и нашата космическа люлка и пътешественица - Земята, се пробужда всяка година, когато нашата звезда - Слънцето, преминава екватора и поема пътя си към полюсите. За северното полукълбо това пробуждане става на 22 март. За тази природна метаморфоза Учителят П. Дънов казва: "Дните растат, светлината се увеличава, защото Истината се изявява навън." Това е времето, когато се начева космическият прилив на енергия и всяко живо същество се стреми да почерпи тази енергия от природата. Докато играем Паневритмия, ние улавяме прилива на тези космически течения, които като могъщ живителен поток обгръщат Земята. Учителят на ББ у нас подчертава, че напредналите по духовния Път ученици изпълняват такива упражнения освен сутрин, също и на обед, вечер и в полунощ. В периода от 22 март до 22 септември Духът на Вселената излиза от анонимност. Тогава човешкото съзнание се разделя с фазата на семето, събрало уроците и опитностите на предходната пролет. Символ на новото проявление на великия Дух на Живота са зелените листа, цветовете и плодовете. През пролетта и лятото и ние играем Паневритмия, за да се разлистят, да разцъфнат и да дадат плод духовните ни качества, сили и способности. Във всяка епоха от мировата еволюция действат залязващи и изгряващи сили.
към текста >>

В такава насока са и напътствията на Учителя на ББ: "Щом урегулираш енергиите на краката си, ще се възстанови съотношението между Земята и тебе, защото енергиите на краката са свързани с центъра на Земята.
Придобиването на този полезен навик помага след това и в ежедневния живот: "Научете се първо да стъпвате на пръстите, а после - на петите. Така ще избегнете сътресенията на гръбначния стълб." От позициите на теорията за тройната полярност в човешкото тяло ръцете и краката служат като рецептори и трансмитери (антени) на силите, които преминават през тялото. Движенията на крайниците описват фигури и линии пред тялото - активната му предна част. Тези енергии се формират и уравновесяват в рамките на паневритмичния цикъл. След това енергиите, които са в повече, се насочват към задната част на тялото (която е отрицателна, пасивна), откъдето те се отправят към Земята. В такава насока са и напътствията на Учителя на ББ: "Щом урегулираш енергиите на краката си, ще се възстанови съотношението между Земята и тебе, защото енергиите на краката са свързани с центъра на Земята. Преди това не е имало правилно съотношение между твоите енергии и тези на Земята. Има съотношение между Земята и Слънцето. И това съотношение е разумно. Ти трябва да възстановиш правилното отношение между тебе и Земята. При движение на краката си ще съсредоточите ума си върху тях и ще ви стане приятно." На друго място той внася допълнителна яснота относно взаимодействието между трите полюса в тялото и тяхната взаимообвързаност с природните царства: "Ръцете и краката са два противоположни полюса и играят много важна роля.
към текста >>

54. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Изневерило е на импулса, вложен в него от Първообраза и Родоначалника му - Спасителя Иисус Христос, и е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие и преходна мирска слава.
Пратеникът на Руската православна църква (Московската патриаршия) идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на Православната ни църква. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази "война" има само един агресор - БПЦ, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет - неоспоримото, абсолютно обществено влияние и авторитет и водеща духовна роля. Има и "справедливо отбраняващ се" - ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Изневерило е на импулса, вложен в него от Първообраза и Родоначалника му - Спасителя Иисус Христос, и е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие и преходна мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези "придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувство на непогрешимост и вяра само в една истина - собствената, занемареният контакт с редовите християни, фалшивият морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата, и пр., и пр. И така, М. Калнев на свой ред се впуска в сражението с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св. Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател - унищожителна критика на Словото и личността на П.
към текста >>

Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят - света на Новата Култура на Шестата раса.
На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окул- тизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителят на ББ у нас, понеже той пределно ясно е разкрил на много места в Словото си същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми още през първите векове на Xристовата Църква със специални решения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя П. Дънов. По-точно - той не е имал личен живот. Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят - света на Новата Култура на Шестата раса. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше да се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече - върху фона на лъжата истинската същност на Учителя П. Дънов и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ.
към текста >>

Във връзка с това е взето безпрецедентно дотогава решение срещу Учителя Петър Дънов, формулирано в определение от 07.07.1922 г.: "В своите лъжеучения, ревностно разпространявани - и публично, и в потайни пътища - в цялото ни отечество, реченият лъжеучител, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миро създателя, в извършеното от Него дело за спасението на човешкия род; вярата в Богоучредеността на църковната йерархия... , която той презрително злохули и нарича църква на лъжците и от която той в богослужебно време отвлича заблудените й чеда на свои богослужебни събрания и противоцърковни беседи ... самодоволно и кощунствено със смътни изрази да се разбере, че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за "прероден Христос", той разпространява между тези си почитатели своите от съмнителна морална стойност принципи за безогледно пълна свобода в личния живот на човека, за свободни и достоосъдителни отношения между половете, за морално недоволство срещу обществените класи" ("Църковен вестник", бр.
Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване поради невъзможността от навлизане в подробности или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро - като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор през м. юли 1922 г., в пета точка от дневния ред, БПЦ поставя за разглеждане въпроса за сектите в страната и основно за ББ и учението на П. Дънов. В това отношение съборът взема решение, както следва: "Да се изучат и следят размерите и насоките на тия секти за установяване целесъобразно и полезно противодействие спрямо тях; да се осветлява със слово и подходяща книжнина българското паство и особено невинно увлечените..., а спрямо упоритите от тях и особено спрямо непоправимите им водители да се вземат надлежните църковни мерки" ("Църковен вестник", бр.19-20, 1922). Във връзка с това е взето безпрецедентно дотогава решение срещу Учителя Петър Дънов, формулирано в определение от 07.07.1922 г.: "В своите лъжеучения, ревностно разпространявани - и публично, и в потайни пътища - в цялото ни отечество, реченият лъжеучител, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миро създателя, в извършеното от Него дело за спасението на човешкия род; вярата в Богоучредеността на църковната йерархия... , която той презрително злохули и нарича църква на лъжците и от която той в богослужебно време отвлича заблудените й чеда на свои богослужебни събрания и противоцърковни беседи ... самодоволно и кощунствено със смътни изрази да се разбере, че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за "прероден Христос", той разпространява между тези си почитатели своите от съмнителна морална стойност принципи за безогледно пълна свобода в личния живот на човека, за свободни и достоосъдителни отношения между половете, за морално недоволство срещу обществените класи" ("Църковен вестник", бр. 30, 1922). Въз основа на този текст Петър Дънов е обявен за самоотлъ- чил се от Църквата Христова. От момента на прогласяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. Формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга "Учението на Учителя Дънов" (Й. Истинолюбиви - също литературен псевдоним, 1922).
към текста >>

Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни или наказателни мерки, колкото и строги да са те.
Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор определя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср. "Църковен вестник", бр. 33, 1922). Крайният резултат от "отлъчването" (или "самоотлъчването") е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни или наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече - подложеният на репресии (в случая Учителят П. Дънов и ББ) след достойното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на П. Дънов и ББ Църквата постига благоприятни резултати в една единствена насока. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика - антитеза на ББ, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената си благовестническа и пастирска дейност.
към текста >>

неговото учение е извървяло най-дългия път - от теорията до практиката, и непосредственото му прилагане в действителността определя и степента на правото му на съществуване.
Независимо от крайния негативизъм, който демонстрира Православната ни църква, нейната инициативност в случая по своята сила и размах говори преди всичко за действителното влияние на ББ в страната. Не на шега е заплашен авторитетът на църковната институция, граден векове и дотогава непоклатим в националното съзнание. Популярността на ББ обаче представлява един естествен резонанс на потребности у определени хора и социални прослойки - потребности, които БПЦ не е удовлетворила. Основно значение и въздействие има личността на Учителя Петър Дънов, който - за разлика от някои православни духовници - доказва със собствения си начин на живот стойността на онова, което прокламира във възгледите си. Т. е. неговото учение е извървяло най-дългия път - от теорията до практиката, и непосредственото му прилагане в действителността определя и степента на правото му на съществуване. 2. Защо духовно общество "Бяло братство" не е и не може да бъде секта В своето вече цитирано съчинение "Учебник по мисионерство", на страница 344, православните богослови, професори в Богословския факултет към СУ "Св. Кл. Охридски", Д. Дюлгеров и Ил. Цо- невски дават следното определение на духовното общество "Всемирно Бяло братство", основано от Учителя П.
към текста >>

И в някакъв момент, "под чуждо влияние" (което може да бъде всякакъв вид въздействие извън християнската теория и практика), тази група от хора напуска Църквата и поема по свой път към светостта и спасението - водещи категории на християнското вероучение.
Църква, нарушила е единството на Църквата и е формирала свои собствени възгледи и идеали за святост и спасение (ср. "Учебник по мисионерство", с. 245). От тази така дълга и обстойна дефиниция можем да извлечем и конкретни заключения, които да ни помогнат да си отговорим на по-горе поставения въпрос. Сектата е религиозна общност от хора, която се е отделила от християнската Църква - гласи централната част на определението. Щом като се е отделила от Църквата, значи преди това тази общност е принадлежала към Църквата. И в някакъв момент, "под чуждо влияние" (което може да бъде всякакъв вид въздействие извън християнската теория и практика), тази група от хора напуска Църквата и поема по свой път към светостта и спасението - водещи категории на християнското вероучение. Да, но духовното общество "Всемирно Бяло братство", създадено от Учителя Петър Дънов у нас, никога не е принадлежало към християнската Църква - нито формално, нито неформално; нито в широк, нито в тесен смисъл; нито юридически, нито практически. И това означава - в смисъла на горната дефиниция, която изразява официалното гледище на Православната църква, - че духовното общество "Всемирно Бяло братство" не може да бъде дефинирано като секта. Голяма част от последователите на Учителя П. Дънов - членове на ББ, са приели християнско кръщение (в основната си част - в Православната църква), но те като общност, като идейно обособена група от хора не принадлежат формално към БПЦ. Следователно и никога не са я напускали - в смисъла на горепосочената дефиниция за секта.
към текста >>

Да, но духовното общество "Всемирно Бяло братство", създадено от Учителя Петър Дънов у нас, никога не е принадлежало към християнската Църква - нито формално, нито неформално; нито в широк, нито в тесен смисъл; нито юридически, нито практически.
"Учебник по мисионерство", с. 245). От тази така дълга и обстойна дефиниция можем да извлечем и конкретни заключения, които да ни помогнат да си отговорим на по-горе поставения въпрос. Сектата е религиозна общност от хора, която се е отделила от християнската Църква - гласи централната част на определението. Щом като се е отделила от Църквата, значи преди това тази общност е принадлежала към Църквата. И в някакъв момент, "под чуждо влияние" (което може да бъде всякакъв вид въздействие извън християнската теория и практика), тази група от хора напуска Църквата и поема по свой път към светостта и спасението - водещи категории на християнското вероучение. Да, но духовното общество "Всемирно Бяло братство", създадено от Учителя Петър Дънов у нас, никога не е принадлежало към християнската Църква - нито формално, нито неформално; нито в широк, нито в тесен смисъл; нито юридически, нито практически. И това означава - в смисъла на горната дефиниция, която изразява официалното гледище на Православната църква, - че духовното общество "Всемирно Бяло братство" не може да бъде дефинирано като секта. Голяма част от последователите на Учителя П. Дънов - членове на ББ, са приели християнско кръщение (в основната си част - в Православната църква), но те като общност, като идейно обособена група от хора не принадлежат формално към БПЦ. Следователно и никога не са я напускали - в смисъла на горепосочената дефиниция за секта. По този начин отговорихме аргументирано и категорично на втората част от въпроса, формулиран в началото на изложението по т. 2.
към текста >>

Създаването на една неформална духовна общност в нашата страна, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица.
съч., с. 4-5) и при "общите братски трапези... Петър Дънов - облечен целият в бяло" е "заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от изложените по-горе отзиви и анализи на личността на П. Дънов и неговото Слово? Най-важното според нас е вече изтъкнатото дотук утвърждаване влиянието на българския духовен Учител и ББ на родна почва, както и постепенното разпространяване на Новото учение зад граница - до мащабите на обхвата на цялата планета. Създаването на една неформална духовна общност в нашата страна, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И на финала нека си припомним как преди близо две хилядолетия мъдрият законоучител Гамалиил (духовен наставник и учител на ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Божествен Учител от Назарет: "... Ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деяния Апостолски 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за Делото на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Иисус Христос, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред последователите на българския Небесен Пратеник вървят по небесния лъч, прокаран от него към изгрева на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме ще пребъдва във вековете, докато човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>

55. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Дънов да не се е изказвал и/или да не е предоставил в общодостъпна форма фундаментални жалони и напътствия за неговото изясняване.
Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА 1. Факти и взаимодействия В рамките на своята близо петдесетгодишна дейност на проповедник, мислител и Учител на ББ в България Петър Дънов изнася между 7000 и 8000 беседи, лекции и сказки. До момента те са издадени в над 400 тома, без да броим тематичните книги, представляващи сбирки с цитати от Словото на българския духовен Учител с определена конкретна насоченост. Едва ли съществува важен проблем в областта на науката и изкуството, по отношение на който Учителят П. Дънов да не се е изказвал и/или да не е предоставил в общодостъпна форма фундаментални жалони и напътствия за неговото изясняване. Ако изследователите и квалифицираните кадри във все по-стесняващите се сфери на човешката специализация се заемат със задълбочено изучаване на стотиците томове беседи, със сигурност всеки от тях ще открие за себе си ценни, оригинални и неповторими указания. Редица от тях проправят радикално нови пътища за решаването на кардиналните въпроси не само за научното познание - рационално по своя характер, но и се вписват по удивително хармоничен начин в безкрайно богатата палитра на живия живот. Всичко изнесено дотук в настоящия лекционен курс по повод личността на Учителя Петър Дънов и създаденото от него духовно общество "Бяло братство" ни дават предостатъчно основания да констатираме, че учението му е явление с изключителна стойност в нашата социална и културна действителност. Философите определят това учение като еклектично, теософско и мистично. Християнските богослови - като нехристиянско и анти- църковно.
към текста >>

Редица от тях проправят радикално нови пътища за решаването на кардиналните въпроси не само за научното познание - рационално по своя характер, но и се вписват по удивително хармоничен начин в безкрайно богатата палитра на живия живот.
В рамките на своята близо петдесетгодишна дейност на проповедник, мислител и Учител на ББ в България Петър Дънов изнася между 7000 и 8000 беседи, лекции и сказки. До момента те са издадени в над 400 тома, без да броим тематичните книги, представляващи сбирки с цитати от Словото на българския духовен Учител с определена конкретна насоченост. Едва ли съществува важен проблем в областта на науката и изкуството, по отношение на който Учителят П. Дънов да не се е изказвал и/или да не е предоставил в общодостъпна форма фундаментални жалони и напътствия за неговото изясняване. Ако изследователите и квалифицираните кадри във все по-стесняващите се сфери на човешката специализация се заемат със задълбочено изучаване на стотиците томове беседи, със сигурност всеки от тях ще открие за себе си ценни, оригинални и неповторими указания. Редица от тях проправят радикално нови пътища за решаването на кардиналните въпроси не само за научното познание - рационално по своя характер, но и се вписват по удивително хармоничен начин в безкрайно богатата палитра на живия живот. Всичко изнесено дотук в настоящия лекционен курс по повод личността на Учителя Петър Дънов и създаденото от него духовно общество "Бяло братство" ни дават предостатъчно основания да констатираме, че учението му е явление с изключителна стойност в нашата социална и културна действителност. Философите определят това учение като еклектично, теософско и мистично. Християнските богослови - като нехристиянско и анти- църковно. Рационалистите обръщат внимание на неговата подчертана ориентация към непосредствената практика. А ето как самият П.
към текста >>

Дънов, подчертава "пълната безкористност на подбудите и мотивите, с които е поел пътя на Учител".
Обретенов е успял да съзре и мистичната връзка между богомилството и организираното от Учителя на ББ в България движение: "Превръщането на религията във вяра Петър Дънов започва оттам, където бяха стигнали и спрели богомилите." И в една подобна приемственост няма нищо еретично - независимо от опитите на БПЦ да постави под общ сектантски знаменател и двете забележителни явления в многовековната българска история: "Д-р Дънов не е еретик. Той не воюва с никого. Не подлага на съмнение християнството - такова, каквото го е утвърдила църквата. Той само се съмнява в ефективността на действията на църковниците, превърнали вярата в професия, в тяхната способност да направят от Христовото учение "практика за всекидневния живот " и да помогнат чрез него на българите, "остарели от безлюбие"." Авторът на очерка, черпейки сведения от спомени на ученици на Учителя П. Дънов, подчертава "пълната безкористност на подбудите и мотивите, с които е поел пътя на Учител". И подкрепя твърдението си с едно справедливо наблюдение, доказано несъмнено с фактите от жизнения път на Петър Дънов: "Той не заема позата на мистичен пророк или на вожд, жаден за фанатични привърженици, ласкаещи самолюбието му. Не извлича и никаква материална изгода от мисията си. Като изключим библейската брада, ще видим един "спретнат и изящен мъж, с елегантна походка и хармонични движения", почитател на математиката и познавач на естествените науки, влюбен в музиката и в природата, школуван цигулар и страстен турист, намерил ключ към природосъобразния и естетически наситения живот." Според Б. Обретенов речта на Учителя П. Дънов е "проста и разбрана, без външни ефекти".
към текста >>

И подкрепя твърдението си с едно справедливо наблюдение, доказано несъмнено с фактите от жизнения път на Петър Дънов: "Той не заема позата на мистичен пророк или на вожд, жаден за фанатични привърженици, ласкаещи самолюбието му.
Той не воюва с никого. Не подлага на съмнение християнството - такова, каквото го е утвърдила църквата. Той само се съмнява в ефективността на действията на църковниците, превърнали вярата в професия, в тяхната способност да направят от Христовото учение "практика за всекидневния живот " и да помогнат чрез него на българите, "остарели от безлюбие"." Авторът на очерка, черпейки сведения от спомени на ученици на Учителя П. Дънов, подчертава "пълната безкористност на подбудите и мотивите, с които е поел пътя на Учител". И подкрепя твърдението си с едно справедливо наблюдение, доказано несъмнено с фактите от жизнения път на Петър Дънов: "Той не заема позата на мистичен пророк или на вожд, жаден за фанатични привърженици, ласкаещи самолюбието му. Не извлича и никаква материална изгода от мисията си. Като изключим библейската брада, ще видим един "спретнат и изящен мъж, с елегантна походка и хармонични движения", почитател на математиката и познавач на естествените науки, влюбен в музиката и в природата, школуван цигулар и страстен турист, намерил ключ към природосъобразния и естетически наситения живот." Според Б. Обретенов речта на Учителя П. Дънов е "проста и разбрана, без външни ефекти". Единствените амбиции и цели, които основателят на ББ влага в своята дейност, "могат да се сведат до едно полезно и приложимо "ръководство по всекидневие": "Да се научиш да мислиш, да се научиш да превъзмогваш себе си и да превръщаш отрицателните мисли в положителни, да работиш за прогонване от себе си на себичността, егоизма, страха и суеверието." Или, както самият духовен Учител синтезира: "Това е Учение на Живота, а не на буквата." Авторът на статията стига до извода, че "вярата, която (Учителят П.
към текста >>

Дънов "е намерил онзи общ език и общ път, от които българите са се нуждаели и се нуждаят".
И да достигне до безспорно вярната констатация: "Той (Учителят П. Дънов) усеща, че загубената вяра не е просто вид атеизъм, а липса на обединяваща ръководна идея, която дава смисъл на живота на народа, на нацията. Вижда безсилието и краха на националните идеали, рисковете и опасностите, които крият социалните движения и идеи. И избира посока за дейността си, която е най-подходяща за народ с такава психологическа нагласа - издигане, усъвършенстване и промяна на всяка отделна индивидуалност, уреждане на личното житейско и морално стопанство на всеки и превръщане на голямата идея в идея на всеки малък живот." Визирайки широката "социална, професионална и географска пъстрота на ББ", авторът на статията установява, че Учителят П. Дънов "е намерил онзи общ език и общ път, от които българите са се нуждаели и се нуждаят". По този път на разсъждения изкристализира и изключително стойностното заключение: "Братството не е съзаклятие или тайна ложа, то е морална общност." И на финала на очерка е поставена поантата в Делото на Учителя на ББ у нас - изграждането на човещината в съзнанието на всекиго от нас, духовно-нравственото извисяване на всяка човешка индивидуалност, издигането в ранга на обществен идеал живота за Цялото. Сиреч събирането на "плодовете на една вяра, която може да промени живота". За българския народ, живял векове в условията на робство, Учителят П. Дънов формулира тази вяра "ясно, разбираемо и привлекателно": "Искам да оставя у вас мисълта да бъдете винаги свободни по ум, сърце и душа." 2) През същата 1997 г.
към текста >>

По този път на разсъждения изкристализира и изключително стойностното заключение: "Братството не е съзаклятие или тайна ложа, то е морална общност." И на финала на очерка е поставена поантата в Делото на Учителя на ББ у нас - изграждането на човещината в съзнанието на всекиго от нас, духовно-нравственото извисяване на всяка човешка индивидуалност, издигането в ранга на обществен идеал живота за Цялото.
Дънов) усеща, че загубената вяра не е просто вид атеизъм, а липса на обединяваща ръководна идея, която дава смисъл на живота на народа, на нацията. Вижда безсилието и краха на националните идеали, рисковете и опасностите, които крият социалните движения и идеи. И избира посока за дейността си, която е най-подходяща за народ с такава психологическа нагласа - издигане, усъвършенстване и промяна на всяка отделна индивидуалност, уреждане на личното житейско и морално стопанство на всеки и превръщане на голямата идея в идея на всеки малък живот." Визирайки широката "социална, професионална и географска пъстрота на ББ", авторът на статията установява, че Учителят П. Дънов "е намерил онзи общ език и общ път, от които българите са се нуждаели и се нуждаят". По този път на разсъждения изкристализира и изключително стойностното заключение: "Братството не е съзаклятие или тайна ложа, то е морална общност." И на финала на очерка е поставена поантата в Делото на Учителя на ББ у нас - изграждането на човещината в съзнанието на всекиго от нас, духовно-нравственото извисяване на всяка човешка индивидуалност, издигането в ранга на обществен идеал живота за Цялото. Сиреч събирането на "плодовете на една вяра, която може да промени живота". За българския народ, живял векове в условията на робство, Учителят П. Дънов формулира тази вяра "ясно, разбираемо и привлекателно": "Искам да оставя у вас мисълта да бъдете винаги свободни по ум, сърце и душа." 2) През същата 1997 г. издателство "Репортер" пуска от печат друга книга с подобно съдържание.
към текста >>

Дънов сред съвсем тесен кръг най-приближе- ни ученици, че първоначално е било предвидено Учителят на ББ у нас да пребивава 120 години във физическо тяло.
Неговият позив за добродетели, разумни отношения, целесъобразен живот, здраво семейство и стремеж към знания е приет от хиляди негови последователи както в България, така и по света." Единствената теза на автора, която - по наше мнение - е неприемлива от гледна точка на историческата истина и духовното съдържание на събитието, е концентрирана в думите му: "Около смъртта на Петър Дънов съществуват някои неясни моменти - дали е самоубийство, убийство или естествена смърт." Макар че А. Пантев не се ангажира с категорично становище, самото споменаване от негова страна на вариантите "самоубийство" и "убийство" вече го отдалечава чувствително от действителната стойност на разглеждания факт. За един учен с толкова широка ерудиция и висока обща култура, но непритежаващ нужните езотерични познания, подобен пропуск все пак е напълно извиним. Той не е могъл да знае споделеното от Учителя П. Дънов сред съвсем тесен кръг най-приближе- ни ученици, че първоначално е било предвидено Учителят на ББ у нас да пребивава 120 години във физическо тяло. Ала идването на власт в България на комунистите-безбожници и началото на техните репресии срещу религиозните и духовни общности у нас, които не подминават и ББ, предизвиква необходимостта от промяна в тази програма. Истината за кончината на Учителя Петър Дънов е, че той е допуснал едно сериозно заболяване да сложи край на земния му живот. Не може и дума да става за самоубийство или убийство! Давайки си ясна сметка, че ако позволи на управляващата комунистическа сган да го подложи на репресии и дори да отнеме чрез насилие живота му, това неминуемо би довело до страшни кармически последствия за България и нейния народ (по примера на хилядолетното изгнание на евреите след разпъването на Иисус Христос), великият духовен Учител взема решение по естествен път да приключи мисията си на тази планета. За духовно просветения човек такава развръзка почива върху желязна логика.
към текста >>

Давайки си ясна сметка, че ако позволи на управляващата комунистическа сган да го подложи на репресии и дори да отнеме чрез насилие живота му, това неминуемо би довело до страшни кармически последствия за България и нейния народ (по примера на хилядолетното изгнание на евреите след разпъването на Иисус Христос), великият духовен Учител взема решение по естествен път да приключи мисията си на тази планета.
Той не е могъл да знае споделеното от Учителя П. Дънов сред съвсем тесен кръг най-приближе- ни ученици, че първоначално е било предвидено Учителят на ББ у нас да пребивава 120 години във физическо тяло. Ала идването на власт в България на комунистите-безбожници и началото на техните репресии срещу религиозните и духовни общности у нас, които не подминават и ББ, предизвиква необходимостта от промяна в тази програма. Истината за кончината на Учителя Петър Дънов е, че той е допуснал едно сериозно заболяване да сложи край на земния му живот. Не може и дума да става за самоубийство или убийство! Давайки си ясна сметка, че ако позволи на управляващата комунистическа сган да го подложи на репресии и дори да отнеме чрез насилие живота му, това неминуемо би довело до страшни кармически последствия за България и нейния народ (по примера на хилядолетното изгнание на евреите след разпъването на Иисус Христос), великият духовен Учител взема решение по естествен път да приключи мисията си на тази планета. За духовно просветения човек такава развръзка почива върху желязна логика. За невежите тя предлага пребогат материал за спекулации и словоблудство. Всеки отговаря за себе си! Разгледаните две заглавия от последните години - в периода на демократични преобразувания в България, на границата между две столетия и хилядолетия - изпълват с оправдан оптимизъм искрено търсещите в Духа. Двата изследвани по-горе очерка за Учителя П.
към текста >>

Този резултат по косвен път свидетелства още веднъж за неустойчивостта на модерния културен модел на България - неустойчивост, породена от непреодоляното люшкане в ориентацията към национално или чуждо, плод на цялостното ни лъкатушно и скокообразно историческо развитие.
Показателно за цялостното състояние на нашата култура е доминиращото отношение на охулване, анатемосване и отричане на движението. В по-общ план то е признак на една патриархална консервативност, на страх от "различното", което е насочено към разкрепостяване на традиционното мислене, породено от тежненията на българската култура и непроменяния с векове народностен стереотип. Опасенията от разрушаването на изконните стълбове на културата - семейство, бит, вяра; от друга страна - провокираното любопитство към новото и необичайното, в крайна сметка довеждат до примирение и негласно приемане на движението ББ като факт от нашата действителност. Но така и не се стига - и все още не се е стигнало - до разбиране и положително отношение в голям, национален мащаб, до оценяването му като оригинална и по своему полезна изява на културата ни в разглеждания период, както и в нашата съвременност. Подобна обществена позиция спрямо ББ и неговия основател, вече превърнала се в традиционна, го огражда с високи стени на неразбиране и изисква най-активни усилия за промяна на статуквото от страна на белите братя и сестри. Този резултат по косвен път свидетелства още веднъж за неустойчивостта на модерния културен модел на България - неустойчивост, породена от непреодоляното люшкане в ориентацията към национално или чуждо, плод на цялостното ни лъкатушно и скокообразно историческо развитие. По размаха на дейността си и броя на последователите си духовното общество "Бяло братство", създадено от Учителя П. Дънов, безспорно се очертава като най-мощното от сходните нему движения и школи - теософи, толстоисти, спиритисти, антропософи и т. н. Неговата отличителна черта е наблягането върху практиката - личното самоусъвършенстване на всеки по отделно и братските взаимоотношения в общността. Без съмнение от особена важност е и огромният авторитет на самия Петър Дънов, който привлича хората с това, че реализира идеите си на дело. По този начин Бялото братство успява да запълни онази празнота в общественото съзнание, която останалите религиозни и духовни общности - и преди всичко Българската православна църква - не съумяват да оползотворят.
към текста >>

56. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Изнесена е от Петър Константинов Дънов – българския духовен Учител, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието.
Преди повече от един век, на 08.10.1898 г., в салона на читалище „Светлина“ във Варна един неизвестен на обществеността млад българин изнася беседа пред благотворителното дружество „Майка“ (по-късно преименувано на „Милосърдие“). Ако ставаше дума за обикновена беседа, днес едва ли отново бихме се връщали към нея. Ако авторът на текста ў бе обикновен човек, днес едва ли някой вече щеше да помни името му. Проблемът е, че текстът в никакъв случай не може да бъде определен като обикновен, а още по-малко – авторът му. Беседата е със заглавие „Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско“. Изнесена е от Петър Константинов Дънов – българския духовен Учител, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието. Преди да пристъпим към разбора на текста обаче, трябва да се върнем малко назад във времето спрямо датата на неговото обнародване. Според свидетелствата на хора от най-близкия кръг около Учителя Петър Дънов (известен и със своето духовно име Беинса Дуно), с които той очевидно е споделил своето преживяване, малко преди да навърши 33 години (Христовата възраст!) в живота му е настъпил прелом. Събитието с духовно-мистичен контекст е станало на 07.03.1897 г. От езотерична гледна точка можем да го дефинираме по следния начин – Петър Дънов получава от невидимия свят просветление за мисията си на Земята. Несъмнено бива изпълнен с яснота относно това, кой е той и защо е изпратен на тази малка планета – трета след звездата, наречена Слънце, в един от страничните ръкави на галактиката Млечен път.
към текста >>

Несъмнено бива изпълнен с яснота относно това, кой е той и защо е изпратен на тази малка планета – трета след звездата, наречена Слънце, в един от страничните ръкави на галактиката Млечен път.
Изнесена е от Петър Константинов Дънов – българския духовен Учител, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието. Преди да пристъпим към разбора на текста обаче, трябва да се върнем малко назад във времето спрямо датата на неговото обнародване. Според свидетелствата на хора от най-близкия кръг около Учителя Петър Дънов (известен и със своето духовно име Беинса Дуно), с които той очевидно е споделил своето преживяване, малко преди да навърши 33 години (Христовата възраст!) в живота му е настъпил прелом. Събитието с духовно-мистичен контекст е станало на 07.03.1897 г. От езотерична гледна точка можем да го дефинираме по следния начин – Петър Дънов получава от невидимия свят просветление за мисията си на Земята. Несъмнено бива изпълнен с яснота относно това, кой е той и защо е изпратен на тази малка планета – трета след звездата, наречена Слънце, в един от страничните ръкави на галактиката Млечен път. Година и половина Петър Дънов посвещава на осмисляне, уточняване и конкретизиране на тази своя мисия с нейната основна насока и детайлите ў. Едва след това я огласява пред българския народ. А с това – и пред света. Тази е формата, която избира, за да съобщи на всички каква е отговорността, която е поел пред Бога за България, славянството и човешкия род. А който има уши да слуша, ще осъзнае своята собствена отговорност пред олтара на свещеното Дело.
към текста >>

От особен интерес за нас е как Учителят Беинса Дуно представя собствената си мисия: „Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с велика мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чеда на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.“
А кои са носителите на Промяната – тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? – Учителят П. Дънов ги назовава „всички избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род“ (курсивът мой – К.З.). Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи – като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума. Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната българския духовен Учител отбелязва: „Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя.“ От особен интерес за нас е как Учителят Беинса Дуно представя собствената си мисия: „Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с велика мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чеда на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.“ Горният цитат е във връзка и със следващото изречение от Възванието: „Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страждущите ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.“ За кого става дума тук? – За Месията? За Второто пришествие на Христос? Или за самия Учител Беинса Дуно? Към настоящето ли е насочено това изявление или към бъдещето?
към текста >>

3:13) – в широк смисъл; в тесен смисъл този израз се отнася до състоянието на нашата планета и на човечеството след Второто пришествие на Иисус Христос и Страшния съд.
„... тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка“, казва по-нататък авторът на текста. Тук той визира ново качествено състояние на човешкото съзнание, отговарящо на нови условия върху Земята, на прилив от нови енергии с космически произход. Учителят П. Дънов нарича това предстоящо, вече актуално в наше време, състояние на земната ноосфера „тринадесетата сфера“. В Библията (Новия Завет) е използван за същото изразът „ново небе и нова земя“ (II Петр. 3:13) – в широк смисъл; в тесен смисъл този израз се отнася до състоянието на нашата планета и на човечеството след Второто пришествие на Иисус Христос и Страшния съд. Със следващите си думи Учителят на ББ подчертава, че е нужна специална вътрешна настройка на човешката личност, за да приеме Новото, което завладява света: „Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота.“ Това е призив на Учителя Беинса Дуно да се преборим със старото у себе си и да дадем път на новите импулси, носещи пресътворение на всичко съществуващо. На кого може да разчита човешкият род, за да се справи с успех с това грандиозно начинание – прехода в планетарен мащаб към Новата Култура на VI раса? – „Този, Който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете.“ Лично Бог, Създателят на всичко видимо и невидимо (както е дефиниран Бог Отец в първия член на християнския Символ на вярата), ще бди над земните хора, ще ги закриля и ще им помага.
към текста >>

Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота.“ Това е призив на Учителя Беинса Дуно да се преборим със старото у себе си и да дадем път на новите импулси, носещи пресътворение на всичко съществуващо.
Учителят П. Дънов нарича това предстоящо, вече актуално в наше време, състояние на земната ноосфера „тринадесетата сфера“. В Библията (Новия Завет) е използван за същото изразът „ново небе и нова земя“ (II Петр. 3:13) – в широк смисъл; в тесен смисъл този израз се отнася до състоянието на нашата планета и на човечеството след Второто пришествие на Иисус Христос и Страшния съд. Със следващите си думи Учителят на ББ подчертава, че е нужна специална вътрешна настройка на човешката личност, за да приеме Новото, което завладява света: „Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота.“ Това е призив на Учителя Беинса Дуно да се преборим със старото у себе си и да дадем път на новите импулси, носещи пресътворение на всичко съществуващо. На кого може да разчита човешкият род, за да се справи с успех с това грандиозно начинание – прехода в планетарен мащаб към Новата Култура на VI раса? – „Този, Който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете.“ Лично Бог, Създателят на всичко видимо и невидимо (както е дефиниран Бог Отец в първия член на християнския Символ на вярата), ще бди над земните хора, ще ги закриля и ще им помага. Но това не отменя тяхната отговорност! Малко по-долу в текста българският духовен Учител дава още една илюстрация на Бога като Закрилник и Двигател на Промяната: „... вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в този обширен Божествен свят.“ Тук е разкрита творческата природа на Божия Дух – Светия Дух на християнството (Третото Лице на Света Троица).
към текста >>

Основният резултат от победата на Новата Култура на VI раса ще бъде радикалното обновление на човешкото физическо, нравствено, умствено и духовно естество: „Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите да влезете в пътя на Виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка.
На кого може да разчита човешкият род, за да се справи с успех с това грандиозно начинание – прехода в планетарен мащаб към Новата Култура на VI раса? – „Този, Който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете.“ Лично Бог, Създателят на всичко видимо и невидимо (както е дефиниран Бог Отец в първия член на християнския Символ на вярата), ще бди над земните хора, ще ги закриля и ще им помага. Но това не отменя тяхната отговорност! Малко по-долу в текста българският духовен Учител дава още една илюстрация на Бога като Закрилник и Двигател на Промяната: „... вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в този обширен Божествен свят.“ Тук е разкрита творческата природа на Божия Дух – Светия Дух на християнството (Третото Лице на Света Троица). Основният резултат от победата на Новата Култура на VI раса ще бъде радикалното обновление на човешкото физическо, нравствено, умствено и духовно естество: „Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите да влезете в пътя на Виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.“ Настъпва краят на една епоха и началото на друга в еволюцията на Земята и човечеството: „Тя (благодатта – б.К.З.) е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с който ще се завърши все, що е отредено.“ Следва едно указание с особена важност: „Пътят, в който ида да ви поведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен (курсивът мой – К.З.), път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове Небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край... (курсивът мой – К.З.).“ Тук срещаме два израза с възлово значение за съдържанието на Възванието: 1) „вечен път“ – има се пред вид безкрайният във времето Път на духовната еволюция във Вселената; 2) „вечност, която е без начало и без край“ – Учителят П. Дънов изтъква, че във ВББ има и велики Същества, които са приключили с материалния (земния) етап от своята индивидуална духовна еволюция и са постигнали съвършенство в предишни цикли на Проявеното Битие (т.е. далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес). „... и помежду вас и пътя на небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила; и при все това има една невидима връзка (курсивът мой – К.З.), която всичко свързва в едно неразривно Братство.
към текста >>

Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.“ Настъпва краят на една епоха и началото на друга в еволюцията на Земята и човечеството: „Тя (благодатта – б.К.З.) е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с който ще се завърши все, що е отредено.“
– „Този, Който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете.“ Лично Бог, Създателят на всичко видимо и невидимо (както е дефиниран Бог Отец в първия член на християнския Символ на вярата), ще бди над земните хора, ще ги закриля и ще им помага. Но това не отменя тяхната отговорност! Малко по-долу в текста българският духовен Учител дава още една илюстрация на Бога като Закрилник и Двигател на Промяната: „... вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в този обширен Божествен свят.“ Тук е разкрита творческата природа на Божия Дух – Светия Дух на християнството (Третото Лице на Света Троица). Основният резултат от победата на Новата Култура на VI раса ще бъде радикалното обновление на човешкото физическо, нравствено, умствено и духовно естество: „Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите да влезете в пътя на Виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.“ Настъпва краят на една епоха и началото на друга в еволюцията на Земята и човечеството: „Тя (благодатта – б.К.З.) е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с който ще се завърши все, що е отредено.“ Следва едно указание с особена важност: „Пътят, в който ида да ви поведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен (курсивът мой – К.З.), път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове Небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край... (курсивът мой – К.З.).“ Тук срещаме два израза с възлово значение за съдържанието на Възванието: 1) „вечен път“ – има се пред вид безкрайният във времето Път на духовната еволюция във Вселената; 2) „вечност, която е без начало и без край“ – Учителят П. Дънов изтъква, че във ВББ има и велики Същества, които са приключили с материалния (земния) етап от своята индивидуална духовна еволюция и са постигнали съвършенство в предишни цикли на Проявеното Битие (т.е. далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес). „... и помежду вас и пътя на небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила; и при все това има една невидима връзка (курсивът мой – К.З.), която всичко свързва в едно неразривно Братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – Извор на живота (курсивът мой – К.З.).“ Любовта е вечната връзка между всичко съществуващо, между всички неизброими йерархии същества в Космоса.
към текста >>

Следва едно указание с особена важност: „Пътят, в който ида да ви поведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен (курсивът мой – К.З.), път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове Небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край... (курсивът мой – К.З.).“ Тук срещаме два израза с възлово значение за съдържанието на Възванието: 1) „вечен път“ – има се пред вид безкрайният във времето Път на духовната еволюция във Вселената; 2) „вечност, която е без начало и без край“ – Учителят П.
Името Му знаете.“ Лично Бог, Създателят на всичко видимо и невидимо (както е дефиниран Бог Отец в първия член на християнския Символ на вярата), ще бди над земните хора, ще ги закриля и ще им помага. Но това не отменя тяхната отговорност! Малко по-долу в текста българският духовен Учител дава още една илюстрация на Бога като Закрилник и Двигател на Промяната: „... вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в този обширен Божествен свят.“ Тук е разкрита творческата природа на Божия Дух – Светия Дух на християнството (Третото Лице на Света Троица). Основният резултат от победата на Новата Култура на VI раса ще бъде радикалното обновление на човешкото физическо, нравствено, умствено и духовно естество: „Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите да влезете в пътя на Виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.“ Настъпва краят на една епоха и началото на друга в еволюцията на Земята и човечеството: „Тя (благодатта – б.К.З.) е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с който ще се завърши все, що е отредено.“ Следва едно указание с особена важност: „Пътят, в който ида да ви поведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен (курсивът мой – К.З.), път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове Небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край... (курсивът мой – К.З.).“ Тук срещаме два израза с възлово значение за съдържанието на Възванието: 1) „вечен път“ – има се пред вид безкрайният във времето Път на духовната еволюция във Вселената; 2) „вечност, която е без начало и без край“ – Учителят П. Дънов изтъква, че във ВББ има и велики Същества, които са приключили с материалния (земния) етап от своята индивидуална духовна еволюция и са постигнали съвършенство в предишни цикли на Проявеното Битие (т.е. далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес). „... и помежду вас и пътя на небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила; и при все това има една невидима връзка (курсивът мой – К.З.), която всичко свързва в едно неразривно Братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – Извор на живота (курсивът мой – К.З.).“ Любовта е вечната връзка между всичко съществуващо, между всички неизброими йерархии същества в Космоса. Учителят Беинса Дуно е Пратеник на Божията Любов към света и към земните хора: „Непреодолимата Любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре, да дойда и ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.“
към текста >>

„... и помежду вас и пътя на небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила; и при все това има една невидима връзка (курсивът мой – К.З.), която всичко свързва в едно неразривно Братство.
Основният резултат от победата на Новата Култура на VI раса ще бъде радикалното обновление на човешкото физическо, нравствено, умствено и духовно естество: „Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите да влезете в пътя на Виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.“ Настъпва краят на една епоха и началото на друга в еволюцията на Земята и човечеството: „Тя (благодатта – б.К.З.) е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с който ще се завърши все, що е отредено.“ Следва едно указание с особена важност: „Пътят, в който ида да ви поведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен (курсивът мой – К.З.), път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове Небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край... (курсивът мой – К.З.).“ Тук срещаме два израза с възлово значение за съдържанието на Възванието: 1) „вечен път“ – има се пред вид безкрайният във времето Път на духовната еволюция във Вселената; 2) „вечност, която е без начало и без край“ – Учителят П. Дънов изтъква, че във ВББ има и велики Същества, които са приключили с материалния (земния) етап от своята индивидуална духовна еволюция и са постигнали съвършенство в предишни цикли на Проявеното Битие (т.е. далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес). „... и помежду вас и пътя на небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила; и при все това има една невидима връзка (курсивът мой – К.З.), която всичко свързва в едно неразривно Братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – Извор на живота (курсивът мой – К.З.).“ Любовта е вечната връзка между всичко съществуващо, между всички неизброими йерархии същества в Космоса. Учителят Беинса Дуно е Пратеник на Божията Любов към света и към земните хора: „Непреодолимата Любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре, да дойда и ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.“ Авторът на Възванието отправя и едно сериозно предупреж¬дение: „Пред вас стои голяма опасност (курсивът мой – К.З.), която се готви да разруши все, що е свято, посадено от ръката на вашия Небесен Баща.“ Тази опасност има две страни: 1) вътрешна страна – победа на низшето начало у човека над висшето, което се равнява на застой или регрес; 2) външна страна – глобални събития в реалното историческо време: катаклизми от природен и социален характер на регионално и планетарно равнище. „Аз ида да подкрепя славянския род (курсивът мой – К.З.), комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.“ Учителят П. Дънов отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство.
към текста >>

Учителят Беинса Дуно е Пратеник на Божията Любов към света и към земните хора: „Непреодолимата Любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре, да дойда и ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.“
Следва едно указание с особена важност: „Пътят, в който ида да ви поведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен (курсивът мой – К.З.), път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове Небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край... (курсивът мой – К.З.).“ Тук срещаме два израза с възлово значение за съдържанието на Възванието: 1) „вечен път“ – има се пред вид безкрайният във времето Път на духовната еволюция във Вселената; 2) „вечност, която е без начало и без край“ – Учителят П. Дънов изтъква, че във ВББ има и велики Същества, които са приключили с материалния (земния) етап от своята индивидуална духовна еволюция и са постигнали съвършенство в предишни цикли на Проявеното Битие (т.е. далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес). „... и помежду вас и пътя на небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила; и при все това има една невидима връзка (курсивът мой – К.З.), която всичко свързва в едно неразривно Братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – Извор на живота (курсивът мой – К.З.).“ Любовта е вечната връзка между всичко съществуващо, между всички неизброими йерархии същества в Космоса. Учителят Беинса Дуно е Пратеник на Божията Любов към света и към земните хора: „Непреодолимата Любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре, да дойда и ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.“ Авторът на Възванието отправя и едно сериозно предупреж¬дение: „Пред вас стои голяма опасност (курсивът мой – К.З.), която се готви да разруши все, що е свято, посадено от ръката на вашия Небесен Баща.“ Тази опасност има две страни: 1) вътрешна страна – победа на низшето начало у човека над висшето, което се равнява на застой или регрес; 2) външна страна – глобални събития в реалното историческо време: катаклизми от природен и социален характер на регионално и планетарно равнище. „Аз ида да подкрепя славянския род (курсивът мой – К.З.), комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.“ Учителят П. Дънов отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той подчертава, че VI културна епоха (съответстваща на VI подраса) на V епоха (съответно – на V коренна раса) е епоха на славянството. Главната задача на V коренна раса е да развие ума.
към текста >>

„Аз ида да подкрепя славянския род (курсивът мой – К.З.), комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.“ Учителят П.
далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес). „... и помежду вас и пътя на небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила; и при все това има една невидима връзка (курсивът мой – К.З.), която всичко свързва в едно неразривно Братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – Извор на живота (курсивът мой – К.З.).“ Любовта е вечната връзка между всичко съществуващо, между всички неизброими йерархии същества в Космоса. Учителят Беинса Дуно е Пратеник на Божията Любов към света и към земните хора: „Непреодолимата Любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре, да дойда и ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.“ Авторът на Възванието отправя и едно сериозно предупреж¬дение: „Пред вас стои голяма опасност (курсивът мой – К.З.), която се готви да разруши все, що е свято, посадено от ръката на вашия Небесен Баща.“ Тази опасност има две страни: 1) вътрешна страна – победа на низшето начало у човека над висшето, което се равнява на застой или регрес; 2) външна страна – глобални събития в реалното историческо време: катаклизми от природен и социален характер на регионално и планетарно равнище. „Аз ида да подкрепя славянския род (курсивът мой – К.З.), комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.“ Учителят П. Дънов отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той подчертава, че VI културна епоха (съответстваща на VI подраса) на V епоха (съответно – на V коренна раса) е епоха на славянството. Главната задача на V коренна раса е да развие ума. Това е постигнато от славяните. Ала те добавят и нещо, непосилно за другите водещи световни етноси – сърцето.
към текста >>

Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта – взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления.
Но това е потенциал, който следва да бъде реализиран! Според Учителя на ББ у нас верността е първото условие за победа на Новото учение в глобален план. По този повод той казва: „Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар.“ По-нататък авторът на Възванието се спира на необходимостта от кардинална промяна в нравствените устои на обществото: „Този народ има вопиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички Негови семейства, и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта – взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тези условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно.“ Следователно за осъществяването на крайната цел са нужни нови обществени идеали, произтичащи от вечните Божествени принципи, вложени от Твореца в Битието още от неговото сътворение и представени на първи план в Словото на Учителя П. Дънов: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Ала преди да пристъпим напред, към Новото, е задължителна преоценката на стойностите: „Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.“ В следващите редове Учителят на ББ в България прави безпощадно точен анализ на ситуацията в света: „Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.“ Светът е потънал до най-ниската точка на инволюцията – в него царуват насилието, алчността, егоизмът, корупцията и деморализацията. В същото време липсата на разбиране и съпричастие спрямо повелите на Небето неизбежно ще предизвика фатален край: „Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди.“ Съпротивата срещу Божия план за Земята, срещу могъщия поток на обновлението би била гибелна за носителите си, предупреждава просветленият духовен Наставник.
към текста >>

В следващите редове Учителят на ББ в България прави безпощадно точен анализ на ситуацията в света: „Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.“ Светът е потънал до най-ниската точка на инволюцията – в него царуват насилието, алчността, егоизмът, корупцията и деморализацията.
Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички Негови семейства, и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта – взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тези условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно.“ Следователно за осъществяването на крайната цел са нужни нови обществени идеали, произтичащи от вечните Божествени принципи, вложени от Твореца в Битието още от неговото сътворение и представени на първи план в Словото на Учителя П. Дънов: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Ала преди да пристъпим напред, към Новото, е задължителна преоценката на стойностите: „Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.“ В следващите редове Учителят на ББ в България прави безпощадно точен анализ на ситуацията в света: „Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.“ Светът е потънал до най-ниската точка на инволюцията – в него царуват насилието, алчността, егоизмът, корупцията и деморализацията. В същото време липсата на разбиране и съпричастие спрямо повелите на Небето неизбежно ще предизвика фатален край: „Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди.“ Съпротивата срещу Божия план за Земята, срещу могъщия поток на обновлението би била гибелна за носителите си, предупреждава просветленият духовен Наставник. Впоследствие той изяснява основата на своите взаимоотношения с българския народ: „Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове (курсивът мой – К.З.). Когато встъпих, да ви взема под своя охрана, аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да ме срещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят Дух не отстъпи своето намерение.
към текста >>

Бие дванадесетият час в еволюционния път на планетата Земя!
Впоследствие той изяснява основата на своите взаимоотношения с българския народ: „Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове (курсивът мой – К.З.). Когато встъпих, да ви взема под своя охрана, аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да ме срещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят Дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и аз встъпих напред, да ви взема под моята върховна охрана.“ Духовният Учител Беинса Дуно – едно велико Същество, завършило отдавна своята земна еволюция и обладаващо цялата висота на съвършенството – от най-древни времена е свързан с историческото и духовно развитие на българите, в частност, и на световното славянство, като цяло. Бие дванадесетият час в еволюционния път на планетата Земя! „Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат, и то скоро в Новия век, който приближава, да отбележи нови страници по лицето на земята.“ Настъпва мигът на истината в историята на земното човечество. Хората или ще приемат Новото и ще го въплътят в живота си, или ще заплатят прескъпа цена за непослушанието си спрямо повеленията на Космоса. „Затова желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове (курсивът мой – К.З.), за които безбройни жертви и страдания (курсивът мой – К.З.) бяха нужни да принесете, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит (курсивът мой – К.З.), за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му.“ Тук Учителят П. Дънов говори за кармичните разплащания на българския народ в течение на историческото му развитие и конкретно за петвековното турско робство. И все пак нищо не е загубено!
към текста >>

Затова благоволих да извикам отдалеч, открай Небесата, двамата братя, светила на славянский род (курсивът мой – К.З.), и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на живота, която ви проводих, за да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Иисус, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави.
Но времето за изпълнение на нашия човешки дълг вече изтича. „Но Бог се вечно не гневи. Милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят, и благословението Му не се оттегля.“ Безкрайна е Божията милост! Нашият Небесен Отец неизменно ни предоставя шанса да поправим грешките си и да променим живота си към добро. „... Аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало (курсивът мой – К.З.), да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е отредено. Затова благоволих да извикам отдалеч, открай Небесата, двамата братя, светила на славянский род (курсивът мой – К.З.), и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на живота, която ви проводих, за да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Иисус, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на Завета Ми приеха заплата за своите незакония и от нине всичко се прекратява.“ Тук трябва да наблегнем на три изключително важни момента: 1) Учителят Беинса Дуно като духовна Същност е бил този, който е изпратил за въплъщение на земята светите Братя Константин-Кирил Философ и Методий; 2) от думите му „да поправя вашето минало“ можем да направим извода, че този духовен Учител (при последната си мисия) е предоставил възможност на българския народ да коригира решително своята национална карма – но само в случай че приеме, съхрани и разпространи Новото учение; 3) от гледна точка на израза „Помазаника Ми на Завета, Иисус“ авторът на Възванието очевидно говори от името на Бог Отец. Следователно той разполага с Неговите пълномощия за осъществяването на мисията си! Следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за велико световно назначение – утвърждаването на Новата Култура на VI раса: „Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.“ По-нататък срещаме един извънредно интересен факт за пряка намеса на Учителя П.
към текста >>

И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа, Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.
„Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за Своя избраник, Вожда на спасението (курсивът мой – К.З.), Който скоро ще се яви (курсивът мой – К.З.) помежду ви в пълната Си слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.“ Кой е този „Вожд на спасението“? Това, по всичко личи, е Месия, Който „скоро ще се яви“. Тоест става дума за Второто пришествие (идване) на Господ Иисус Христос, за Майтрея на будизма, за Имам Махди на исляма (в неговата шиитска разновидност), сиреч – за лелеяното очакване на онзи Божий Пратеник, Аватар, Който със Словото и делата Си ще измени качествено и невъзвратимо посоката на земната еволюция. Както вече бе отбелязано по-горе, според някои източници Второто пришествие (идване) на Христос на Земята е било осъществено през изтеклия ХХ век на етерно ниво (в етерния свят – неделима част от физическия в широк смисъл). По-долу в текста на Възванието са представени и нови свидетелства за прякото участие на Учителя Беинса Дуно в историческите съдбини на българския народ: „Но в тогавашното ваше падение (османското иго – б.К.З.) аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, Който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа, Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепях с моята ръка и ви предавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на живота и отчаянието. И с всички сили, с които разполагам, заех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговечен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божията Промисъл да ви избави от тежкото робство, аз бях първият, който се явих, да се застъпя да ви освободя (курсивът мой – К.З.), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат, да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.“ От изнесеното тук следва, че Учителят Беинса Дуно се е застъпил лично в духовния свят за освобождението на България от турските поробители с помощта на братска Русия. От по-нататъшния текст става ясно, че Учителят на ББ в нашата страна е упълномощен в това Възвание да говори не само от свое име, но и от името на небесната Йерархия на светлите сили, ВББ и дори от името на Бога: „... Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже (курсивът мой – К.З.), но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро (курсивът мой – К.З.).“ Основен недостатък в характера на българина действително е неговото своенравие.
към текста >>

Скоро след настъпването на ерата на космическите полети американската система за спътниково наблюдение го разкрива и поставя въпроса за него в ООН.
Дънов днешната си сила и слава Русия дължи на България. Историята свидетелства, че Русия е възприела от България християнството (посредством княгиня Ана – дъщеря на княз Борис I Покръстител), славянската писменост (кирилицата, която използва и до днес), свещените книги на познанието; а от древните прабългари, живели в далечното минало по нейните сегашни земи – и една изключително висока култура, включваща и връзката с Космоса. (През 1998 г. българската преса публикува съобщение за прабългарски град, отличаващ се с изумителни архитектурни решения, открит в Сибир още по времето на Сталин. След научни проучвания, установили безспорно прабългарския му произход, тогавашната съветска власт го засекретява и консервира, забранявайки достъпа до него. Скоро след настъпването на ерата на космическите полети американската система за спътниково наблюдение го разкрива и поставя въпроса за него в ООН. От официалната трибуна на Общото събрание съветският представител с половин уста признава наличието и произхода на находката.) Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Беинса Дуно (руската общност на ББ – макар и все още малобройна – се отличава с изключителна преданост и самоотверженост към заветите на българския духовен Учител), това би било сигурен знак за скорошната победа на Новото учение навред по света. Следва уверение за това, че няма да бъде позволено на силите на злото да осуетят замисъла на ВББ: „Рушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.“ Кой ще бъде водещият импулс на Новата Култура? – „Царството, което ида да възстановя, не е Царство на омраза, но на любов. Повдигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жътва (курсивът мой – К.З.).“ Новата Култура на VI раса ще бъде изцяло под знака на Любовта – Божествената, святата, всепобеждаващата.
към текста >>

Пазете думите ми (курсивът мой – К.З.).“ Ако българският народ приеме, запази и разпространи Словото, той ще изкупи докрай негативната си национална карма и ще направи огромна крачка напред по пътя на своето духовно-нравствено развитие и израстване.
– „Царството, което ида да възстановя, не е Царство на омраза, но на любов. Повдигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жътва (курсивът мой – К.З.).“ Новата Култура на VI раса ще бъде изцяло под знака на Любовта – Божествената, святата, всепобеждаващата. А изразът „светът е узрял за жътва“ означава, че Промяната – в глобален мащаб – е близка и неизбежна! Следват заключителните думи на Учителя П. Дънов относно колосалния залог, пред който са изправени България и нейните най-достойни синове и дъщери: „Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви, и от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите ми (курсивът мой – К.З.).“ Ако българският народ приеме, запази и разпространи Словото, той ще изкупи докрай негативната си национална карма и ще направи огромна крачка напред по пътя на своето духовно-нравствено развитие и израстване. Ако се съпротивлява, възмездието ще бъде страшно – не защото Бог го иска, а понеже към стария дълг ще бъде прибавен нов, още по-голям. Т.е. духовната мисия на България в съвременната епоха просто няма алтернатива. Такова е действието на обективните космически закони. Учителят на ББ у нас предупреждава сериозно и водачите на българския народ от всички сфери на обществения живот: „Обръщам се към вас сега, мои служители, водители и учители, и към вас, книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е за вас да поразмислите, водете народа ми в пътя на Истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните.
към текста >>

Престанете от лошите си пътища, време е за вас да поразмислите, водете народа ми в пътя на Истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните.
Пазете думите ми (курсивът мой – К.З.).“ Ако българският народ приеме, запази и разпространи Словото, той ще изкупи докрай негативната си национална карма и ще направи огромна крачка напред по пътя на своето духовно-нравствено развитие и израстване. Ако се съпротивлява, възмездието ще бъде страшно – не защото Бог го иска, а понеже към стария дълг ще бъде прибавен нов, още по-голям. Т.е. духовната мисия на България в съвременната епоха просто няма алтернатива. Такова е действието на обективните космически закони. Учителят на ББ у нас предупреждава сериозно и водачите на българския народ от всички сфери на обществения живот: „Обръщам се към вас сега, мои служители, водители и учители, и към вас, книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е за вас да поразмислите, водете народа ми в пътя на Истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставате развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на множество злини. Поразмислете, догде е време, защото иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите.“ Последните думи на Учителя П. Дънов поставят достоен венец на Възванието: „Ето, втори път ида, откакто сте станали мой народ (курсивът мой – К.З.), за да ви видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете, и Духът ми е трогнат от печалната картина.
към текста >>

Дънов поставят достоен венец на Възванието: „Ето, втори път ида, откакто сте станали мой народ (курсивът мой – К.З.), за да ви видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете, и Духът ми е трогнат от печалната картина.
Престанете от лошите си пътища, време е за вас да поразмислите, водете народа ми в пътя на Истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставате развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на множество злини. Поразмислете, догде е време, защото иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите.“ Последните думи на Учителя П. Дънов поставят достоен венец на Възванието: „Ето, втори път ида, откакто сте станали мой народ (курсивът мой – К.З.), за да ви видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете, и Духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвах всичко придобито: живот, слава и чест. Вие сте злоупотребили с моята доброта и любов. Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си, и направете мир с ближните си. Този ден, в който ида да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу моему.“ В този заключителен откъс думите „втори път ида“ свидетелстват, че това е второто въплъщение на духовната Същност, която познаваме като Учителя Беинса Дуно, сред българския народ, в българско тяло.
към текста >>

Този ден, в който ида да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу моему.“ В този заключителен откъс думите „втори път ида“ свидетелстват, че това е второто въплъщение на духовната Същност, която познаваме като Учителя Беинса Дуно, сред българския народ, в българско тяло.
Дънов поставят достоен венец на Възванието: „Ето, втори път ида, откакто сте станали мой народ (курсивът мой – К.З.), за да ви видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете, и Духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвах всичко придобито: живот, слава и чест. Вие сте злоупотребили с моята доброта и любов. Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си, и направете мир с ближните си. Този ден, в който ида да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу моему.“ В този заключителен откъс думите „втори път ида“ свидетелстват, че това е второто въплъщение на духовната Същност, която познаваме като Учителя Беинса Дуно, сред българския народ, в българско тяло. А кой е първият път? – Засега не можем да кажем... Промяната към по-добро трябва да започне с действено покаяние – т.е. д покаяние, последвано от изправление. Новото следва да бъде посадено на чиста, плодородна почва, от която са изкоренени всички плевели!
към текста >>

А кой е първият път?
За оплакване сте вие, над които пожертвах всичко придобито: живот, слава и чест. Вие сте злоупотребили с моята доброта и любов. Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си, и направете мир с ближните си. Този ден, в който ида да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу моему.“ В този заключителен откъс думите „втори път ида“ свидетелстват, че това е второто въплъщение на духовната Същност, която познаваме като Учителя Беинса Дуно, сред българския народ, в българско тяло. А кой е първият път? – Засега не можем да кажем... Промяната към по-добро трябва да започне с действено покаяние – т.е. д покаяние, последвано от изправление. Новото следва да бъде посадено на чиста, плодородна почва, от която са изкоренени всички плевели! Когато завършваме писмо или изготвяме официален документ, в края му поставяме подписа си.
към текста >>

57. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Ще прибегнем в нужната степен и до метода на екстраполацията, за да разширим сферата на своето познание, като осветяваме пътя си в мрака на неизвестното с факела на вече придобитото знание и с пламъка на творческото търсене.
IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ За да навлезем пълноценно в темата, ще бъде необходимо да използваме една хронология, алгоритъм от постулати, които – ако ги приемем с разума си – биха могли да ни доведат до същността на изследвания абстрактен обект. Ще си наложим да заменим строгите доказателства с умозрителна мисловна конструкция, основана, разбира се, на дълбока логика, почиваща от своя страна върху очевидни или безспорно проверени факти и тези. Ще прибегнем в нужната степен и до метода на екстраполацията, за да разширим сферата на своето познание, като осветяваме пътя си в мрака на неизвестното с факела на вече придобитото знание и с пламъка на творческото търсене. Нека първо приемем като неоспорим факт Божието битие – реалното съществуване на Бога. Тук не ще се спираме на Неговите характеристики – това би могло да бъде предмет на друго изследване. Единственото, от което се нуждаем в случая, е да регистрираме вездесъщото Божие присъствие във Вселената. Естествено, тази констатация не почива върху основите на емпиризма (познанието, придобито по пътя на опита и наблюдението), нито притежава рационален елемент (познание, постигнато посредством разума). Тя е плод на нашата вяра, на убежденията ни, на мистично прозрение, което се ражда в сърцето и едва след това бива постигнато от разума (познание, придобито по духовно-мистичен, метафизичен път).
към текста >>

Естествено, тази констатация не почива върху основите на емпиризма (познанието, придобито по пътя на опита и наблюдението), нито притежава рационален елемент (познание, постигнато посредством разума).
Ще си наложим да заменим строгите доказателства с умозрителна мисловна конструкция, основана, разбира се, на дълбока логика, почиваща от своя страна върху очевидни или безспорно проверени факти и тези. Ще прибегнем в нужната степен и до метода на екстраполацията, за да разширим сферата на своето познание, като осветяваме пътя си в мрака на неизвестното с факела на вече придобитото знание и с пламъка на творческото търсене. Нека първо приемем като неоспорим факт Божието битие – реалното съществуване на Бога. Тук не ще се спираме на Неговите характеристики – това би могло да бъде предмет на друго изследване. Единственото, от което се нуждаем в случая, е да регистрираме вездесъщото Божие присъствие във Вселената. Естествено, тази констатация не почива върху основите на емпиризма (познанието, придобито по пътя на опита и наблюдението), нито притежава рационален елемент (познание, постигнато посредством разума). Тя е плод на нашата вяра, на убежденията ни, на мистично прозрение, което се ражда в сърцето и едва след това бива постигнато от разума (познание, придобито по духовно-мистичен, метафизичен път). Второ, приемаме, че Бог е Творец на света, на Вселената. Именно Той е сътворил всичко съществуващо, Той е върховният Законодател, вложил в творението Си принципи, закони и цел. Следвайки логиката на разсъжденията си, достигаме до извода за реалността на Творението, на света (макар че в случая философите са изправени пред парадокса да не могат да докажат, че светът действително съществува; за да обосноват подобно доказателство, те трябва да излязат извън системата – сиреч извън света, което е невъзможно). Щом Богът Създател е реалност, значи и Неговото Творение, резултатът от въплътената Му творческа воля, е реалност
към текста >>

Тя е плод на нашата вяра, на убежденията ни, на мистично прозрение, което се ражда в сърцето и едва след това бива постигнато от разума (познание, придобито по духовно-мистичен, метафизичен път).
Ще прибегнем в нужната степен и до метода на екстраполацията, за да разширим сферата на своето познание, като осветяваме пътя си в мрака на неизвестното с факела на вече придобитото знание и с пламъка на творческото търсене. Нека първо приемем като неоспорим факт Божието битие – реалното съществуване на Бога. Тук не ще се спираме на Неговите характеристики – това би могло да бъде предмет на друго изследване. Единственото, от което се нуждаем в случая, е да регистрираме вездесъщото Божие присъствие във Вселената. Естествено, тази констатация не почива върху основите на емпиризма (познанието, придобито по пътя на опита и наблюдението), нито притежава рационален елемент (познание, постигнато посредством разума). Тя е плод на нашата вяра, на убежденията ни, на мистично прозрение, което се ражда в сърцето и едва след това бива постигнато от разума (познание, придобито по духовно-мистичен, метафизичен път). Второ, приемаме, че Бог е Творец на света, на Вселената. Именно Той е сътворил всичко съществуващо, Той е върховният Законодател, вложил в творението Си принципи, закони и цел. Следвайки логиката на разсъжденията си, достигаме до извода за реалността на Творението, на света (макар че в случая философите са изправени пред парадокса да не могат да докажат, че светът действително съществува; за да обосноват подобно доказателство, те трябва да излязат извън системата – сиреч извън света, което е невъзможно). Щом Богът Създател е реалност, значи и Неговото Творение, резултатът от въплътената Му творческа воля, е реалност Трето, приемаме, че съществува една обективна Истина, която обхваща по същност, съдържание, смисъл и основни компоненти света – като цяло, и неговите безбройни форми и проявления, в частност.
към текста >>

Четвърто, след като по логически път достигнахме до разбирането, че има една реална и обективна Истина за света, то следващата стъпка е да признаем, че има и съответна теория, която обхваща тази Истина.
Следвайки логиката на разсъжденията си, достигаме до извода за реалността на Творението, на света (макар че в случая философите са изправени пред парадокса да не могат да докажат, че светът действително съществува; за да обосноват подобно доказателство, те трябва да излязат извън системата – сиреч извън света, което е невъзможно). Щом Богът Създател е реалност, значи и Неговото Творение, резултатът от въплътената Му творческа воля, е реалност Трето, приемаме, че съществува една обективна Истина, която обхваща по същност, съдържание, смисъл и основни компоненти света – като цяло, и неговите безбройни форми и проявления, в частност. Подчертаваме специално обективния характер на тази Истина, понеже тя се гради върху реалността на понятията, които вече представихме по-горе – Божеството и Неговото Творение. Разглежданата Истина е неотменна характеристика на Божията Същност, ала притежава и относително самостоятелно съществуване, доколкото може да представлява и наистина представлява висша цел на човешката мъдрост и познание (последните две – като отражение на съвършената Божия Премъдрост). Четвърто, след като по логически път достигнахме до разбирането, че има една реална и обективна Истина за света, то следващата стъпка е да признаем, че има и съответна теория, която обхваща тази Истина. Истината, сама по себе си, се отличава с идеалния си, абстрактен характер, докато теорията е нейната дреха, формата, която я представя и чрез която Истината прониква в съзнанието на човека. Тази именно теоретическа обвивка на идеалната по същността си Истина за света ние наричаме „Божествено учение“. То включва в себе си всичко за всичко, ако ни бъде позволено да се изразим по този начин. Но за да не абсолютизираме дефиницията, все пак ще конкретизираме, че под Божествено учение имаме пред вид най-вече същността на Бога, света, живота и човека (или по-общо – проявленията на Съзнанието в глобален космически план), принципите и законите, според които съществува и се развива всяка обективна реалност във Вселената, смисъла и целите на общото и личното развитие (еволюция) на всичко съществуващо. За ядрото, центъра или отправната точка на това именно Божествено учение българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) отбелязва: „Ядка на Божественото учение е Любовта, Мъдростта и Истината.“ В случая той има пред вид трите водещи Божествени принципа в Учението, представено от него в актуализирана редакция пред българския народ и планетарното човечество.
към текста >>

Това, което се движи по средата и оформя нещата, е Мъдростта.“ На друго място той изтъква, че усвояването, осмислянето и прилагането на Божественото учение е разковничето за преодоляването на всички житейски несгоди и изпитания, които срещаме по своя път към самоосъществяването: „Ако искаме да се избавим от лошите условия, ще ни помогне само Божественото учение.“
Мъдростта е това, без което никакво движение не съществува. Истината е това, без което никаква граница не съществува. Любовта е начало на живота. Истината е край на живота. Това са двата предела на Великото в света. Това, което се движи по средата и оформя нещата, е Мъдростта.“ На друго място той изтъква, че усвояването, осмислянето и прилагането на Божественото учение е разковничето за преодоляването на всички житейски несгоди и изпитания, които срещаме по своя път към самоосъществяването: „Ако искаме да се избавим от лошите условия, ще ни помогне само Божественото учение.“ Изложеното от Учителя П. Дънов познание – като система от идеи, теоретически постановки и методи за тяхното приложение – в същност се явява най-актуалната разновидност на Божественото учение за епохата, в която живеем. Насочеността на това съкровено Слово, извиращо директно от великия космически Извор, е изграждането на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса – Културата на Любовта. Ръководният импулс за осъществяването на това грандиозно планетарно преобразувание е именно Божествената Любов. Ала тя не се проявява самостоятелно, а в хармонично съчетание и взаимовръзка с Божествената Мъдрост и Истина, подпомагани от провеждането и на останалите два космически принципа – на Божествената Правда и Добродетел.
към текста >>

Изводът е, че Божествената, върховната космическа Истина не е само цел в проявлението на Творението, но и път към нея самата, начин на съществуване, начин на живот.
Всяко нещо, което е сътворено, след като се движи, движи, най-после ще спре до Истината. То може да се движи милиони и милиарди години, но като дойде до Истината, там ще спре. И тогава едно от двете – или ще се съобрази със законите на Истината и ще живее според тях, или ще стане на прах и пепел.“ Истината, следователно, е съизмерима единствено с Вечността. В съответствие с Божественото учение тя се явява резултат от изявата на всемирния Живот, на всички същества по отделно и в тяхната съвкупност – начело със самия Създател. Изводът е, че Божествената, върховната космическа Истина не е само цел в проявлението на Творението, но и път към нея самата, начин на съществуване, начин на живот. За това свидетелства и великият Посветен на ББ: „Истината представя плод на целокупния живот. Тя включва това, в което Бог се проявява. Тя включва това, в което всички съвършени същества се проявяват. Тя включва цялата вечност, която е съставена от хиляди и милиони „вечности“. Защото има вечности, които са пределни.
към текста >>

От друга страна, пътят на Истината неизменно води до Любовта.
Тя включва това, в което Бог се проявява. Тя включва това, в което всички съвършени същества се проявяват. Тя включва цялата вечност, която е съставена от хиляди и милиони „вечности“. Защото има вечности, които са пределни. Има и вечности, които са безпределни.“ Мярката за проникването в дълбините на Истината е степента, в която проявяваме Любовта. От друга страна, пътят на Истината неизменно води до Любовта. Извървявайки целеустремено този път, търсещият Истината, живеещият в Любовта постига Божествената Мъдрост: „Ако ти със своята любов не можеш да преминеш от началото в края – да влезеш в Истината, и ако с твоята истина не можеш пак да минеш от края в началото, ти никога не ще разбереш какво нещо е животът“ (Учителят П. Дънов). Основна задача на ученика по духовния Път е да осъществи пълноценна връзка между Любовта и Истината. Ключът за решаването на това извънредно важно негово задание е именно Мъдростта. Това без съмнение е вълшебен ключ, който отключва тайните двери на съвършеното познание и на всеобхватната творческа дейност на разумното същество: „Ти трябва да свържеш началото и края. Не можеш ли да сториш това, нищо не можеш да направиш, нито да разбереш.
към текста >>

Извървявайки целеустремено този път, търсещият Истината, живеещият в Любовта постига Божествената Мъдрост: „Ако ти със своята любов не можеш да преминеш от началото в края – да влезеш в Истината, и ако с твоята истина не можеш пак да минеш от края в началото, ти никога не ще разбереш какво нещо е животът“ (Учителят П. Дънов).
Тя включва това, в което всички съвършени същества се проявяват. Тя включва цялата вечност, която е съставена от хиляди и милиони „вечности“. Защото има вечности, които са пределни. Има и вечности, които са безпределни.“ Мярката за проникването в дълбините на Истината е степента, в която проявяваме Любовта. От друга страна, пътят на Истината неизменно води до Любовта. Извървявайки целеустремено този път, търсещият Истината, живеещият в Любовта постига Божествената Мъдрост: „Ако ти със своята любов не можеш да преминеш от началото в края – да влезеш в Истината, и ако с твоята истина не можеш пак да минеш от края в началото, ти никога не ще разбереш какво нещо е животът“ (Учителят П. Дънов). Основна задача на ученика по духовния Път е да осъществи пълноценна връзка между Любовта и Истината. Ключът за решаването на това извънредно важно негово задание е именно Мъдростта. Това без съмнение е вълшебен ключ, който отключва тайните двери на съвършеното познание и на всеобхватната творческа дейност на разумното същество: „Ти трябва да свържеш началото и края. Не можеш ли да сториш това, нищо не можеш да направиш, нито да разбереш. А кое може да свърже началото и края?
към текста >>

Основна задача на ученика по духовния Път е да осъществи пълноценна връзка между Любовта и Истината.
Тя включва цялата вечност, която е съставена от хиляди и милиони „вечности“. Защото има вечности, които са пределни. Има и вечности, които са безпределни.“ Мярката за проникването в дълбините на Истината е степента, в която проявяваме Любовта. От друга страна, пътят на Истината неизменно води до Любовта. Извървявайки целеустремено този път, търсещият Истината, живеещият в Любовта постига Божествената Мъдрост: „Ако ти със своята любов не можеш да преминеш от началото в края – да влезеш в Истината, и ако с твоята истина не можеш пак да минеш от края в началото, ти никога не ще разбереш какво нещо е животът“ (Учителят П. Дънов). Основна задача на ученика по духовния Път е да осъществи пълноценна връзка между Любовта и Истината. Ключът за решаването на това извънредно важно негово задание е именно Мъдростта. Това без съмнение е вълшебен ключ, който отключва тайните двери на съвършеното познание и на всеобхватната творческа дейност на разумното същество: „Ти трябва да свържеш началото и края. Не можеш ли да сториш това, нищо не можеш да направиш, нито да разбереш. А кое може да свърже началото и края? Само Мъдростта“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

На второ място, в тесен смисъл: Дървото на религиите и духовните учения.
Ще се опитаме да ги разгледаме в две главни линии на обобщение. На първо място, в широк смисъл: всички религиозни, духовни, философски, мистични, социални и пр. учения и концепции, всички научни теории, произведения на изкуството и литературата, всички продукти от творческата дейност на човека – доколкото съдържат в себе си зрънце от Божествената Истина за света и доколкото правдиво я пресъздават – се явяват разновидности, форми на Божественото учение. Някому подобно заключение би се сторило прекалено мащабно, за да е вярно. Но, уверени сме, едно проникновено, обективно и нешаблонно анализиране на проблема би доказало верността на това съждение. На второ място, в тесен смисъл: Дървото на религиите и духовните учения. Ако си представим Божественото учение като едно огромно дърво, скрило своите корени незнайно дълбоко в земната твърд и извисило короната си безкрайно високо в облаците и небесната синева, то клоните, които излизат от колосално мощния ствол, са именно различните религии и духовни учения. Едни от тях изпъкват като грамадни, солидни клони, излизащи от най-дебелата част на стъблото. Други представляват още крехки филизи. Трети са издънки и разклонения на вече стари непоклатими или пък уморени клони и т.н. Всички тези клони – религии и учения, са части от великото Дърво, неразривно свързани с него, родени от него, подхранвани от корените му, и всяка по свой начин отразява същността му.
към текста >>

Понеже всяка религия или духовно учение е клон от Божественото Дърво на съвършената Мъдрост – част, съдържаща в себе си като зародиш неописуемото Цяло, образ и поука, които могат да ни служат достойно по тъй дългия Път към крайната Цел.
Ето комплекса от причини, поради които религиите са така различни. Всяка от тях или от автентичните духовни учения е насочена да стимулира развитието на определени пластове от съзнанието, конкретни качества и добродетели на човека. И все пак тези различия служат за изява на съвършенството и за духовно обогатяване на личността. Осмисляйки Единството на света, което се проявява и в единството на Източника на всички религиозни и духовни учения – Бога, ние следва да изградим у себе си максимална веротърпимост, способност да приемаме спокойно и с разбиране религиозните и духовни убеждения на всекиго, независимо от степента, в която са съзвучни с нашите собствени. И вместо с невежествено отрицание и конфронтация, нека да подхождаме към друговерците с изследователски интерес и готовност да научим още нещо от необятната Истина за Битието. Понеже всяка религия или духовно учение е клон от Божественото Дърво на съвършената Мъдрост – част, съдържаща в себе си като зародиш неописуемото Цяло, образ и поука, които могат да ни служат достойно по тъй дългия Път към крайната Цел. В такава насока е и наставлението на Учителя П. Дънов: „Не трябва да критикуваме другите учения. Оставете ги всяко да се изяви чрез плода, който ще принесе.“ Изводът е, че всички религии и духовни учения са проява на Божията Премъдрост, обединени в единното Дърво на Живота като негови клони – с различни измерения и стойност, но с еднакво право на съществуване. Всички тези религиозни системи и учения притежават свои специфични методи, но целта им е една и неизменна – да водят човешката личност посредством пречистване и нравствено издигане към духовно съвършенство.
към текста >>

Но масата, обикновените люде, огромният процент от земните жители имат нужда от добре утъпкани пътища, с пределна видимост и права посока, за да се решат да поемат напред.
Общото във всички религии и духовни учения – това е Божественият елемент, искрящият диамант, откъртен от могъщата скала на Божествената Истина и поднесен с любов на хората. Това е компонентът във всички тях, който обуславя и доказва тезата за изначалното Единство на религиозното и духовно познание. Различието, спецификата, самобитността – това е елементът на човешкото присъствие, „приземяването“ на непостижимото Божие Слово и Мъдрост, имащо за задача да ги сведе до съзнанието на максимален брой хора. Различията не принизяват величието на първоначалната Истина, а помагат на несъвършената човешка природа да възприеме с по-голяма яснота и лекота безсмъртните внушения на Божественото учение – това е единствено начинът то да стане достъпно за всички. Известно е, че духовно зрящите не се нуждаят от адаптация на Словото – те са съзрели да го приемат в чист вид. Но масата, обикновените люде, огромният процент от земните жители имат нужда от добре утъпкани пътища, с пределна видимост и права посока, за да се решат да поемат напред. И когато Учителите преценят, че някой бисер на Истината не ще може да заблести в пълната си красота пред масата от хора, ако бъде показан в действителния си вид, тогава те го обличат в чудната премяна на притчи, легенди, басни и приказки. И така Словото достига до сърцата и душите на всички. Който е познал Истината, който е отпил от нектара на Божественото учение и го е превърнал в неразделна част от себе си – от своята система от възгледи, мислене и поведение, – той бива призован да разпространява това благовестие навред. Една малка част от апостолите – най-преданите служители на космическата трансформация, достигат такъв ръст на еволюционно израстване, който им позволява да се включат във вътрешната Школа. За този процес на избиране малцина измежду множеството призвани Учителят П.
към текста >>

Божественото учение ни дава Път – за развитие и самоусъвършенстване.
Всяка част носи у себе си в зародиш Цялото – но Цялото не е механичен сбор от частите, а върховна Цел на тяхната духовна еволюция. Всички хора са братя, защото носят една и съща Божия искра, дарена им от Твореца, която ги сродява навеки. Всяка личност представлява неповторима индивидуалност, ала богоподобието като заложен от Божеството потенциал води до еднаква крайна цел – сливане със съвършения Абсолют. При това сливане усъвършенстваното до възможния най-висок предел същество придобива всички характеристики на Абсолюта (Бога, Небесния Отец), но едновременно с това съхранява и своята индивидуалност, защото нищо във Вселената не бива да се повтаря! И в заключение – нещо извънредно важно. Божественото учение ни дава Път – за развитие и самоусъвършенстване. Изходна база на този път са два компонента на човешката личност: а) това, което Творецът е вложил във всекиго от нас (Божия образ – ср. Бит. 1:26-27); б) това, което човекът сам е придобил като потенциал – физически, умствен, нравствен и духовен – вследствие на култивираните опитности и житейска мъдрост в поредицата от свои въплъщения в материалния свят. Последната точка от Пътя, висшата Цел на човешкото съществувание е именно богоподобието – достигане ранг на Богоравен, съединяване с Бога Отца, при запазване на постигнатата индивидуалност, различна от всяка друга във Вселената.
към текста >>

Изходна база на този път са два компонента на човешката личност:
Всички хора са братя, защото носят една и съща Божия искра, дарена им от Твореца, която ги сродява навеки. Всяка личност представлява неповторима индивидуалност, ала богоподобието като заложен от Божеството потенциал води до еднаква крайна цел – сливане със съвършения Абсолют. При това сливане усъвършенстваното до възможния най-висок предел същество придобива всички характеристики на Абсолюта (Бога, Небесния Отец), но едновременно с това съхранява и своята индивидуалност, защото нищо във Вселената не бива да се повтаря! И в заключение – нещо извънредно важно. Божественото учение ни дава Път – за развитие и самоусъвършенстване. Изходна база на този път са два компонента на човешката личност: а) това, което Творецът е вложил във всекиго от нас (Божия образ – ср. Бит. 1:26-27); б) това, което човекът сам е придобил като потенциал – физически, умствен, нравствен и духовен – вследствие на култивираните опитности и житейска мъдрост в поредицата от свои въплъщения в материалния свят. Последната точка от Пътя, висшата Цел на човешкото съществувание е именно богоподобието – достигане ранг на Богоравен, съединяване с Бога Отца, при запазване на постигнатата индивидуалност, различна от всяка друга във Вселената. Да ни помогне да осъзнаем наличието и измеренията на Пътя, да ни предостави методите и средствата за неговото достойно извървяване, да ни разкрие истините и законите на света, в който живеем – това е извечната и главна задача на Божественото учение като висша проява на Божията съвършена Мъдрост, Промисъл и величествен План за еволюцията на Творението.
към текста >>

Последната точка от Пътя, висшата Цел на човешкото съществувание е именно богоподобието – достигане ранг на Богоравен, съединяване с Бога Отца, при запазване на постигнатата индивидуалност, различна от всяка друга във Вселената.
Божественото учение ни дава Път – за развитие и самоусъвършенстване. Изходна база на този път са два компонента на човешката личност: а) това, което Творецът е вложил във всекиго от нас (Божия образ – ср. Бит. 1:26-27); б) това, което човекът сам е придобил като потенциал – физически, умствен, нравствен и духовен – вследствие на култивираните опитности и житейска мъдрост в поредицата от свои въплъщения в материалния свят. Последната точка от Пътя, висшата Цел на човешкото съществувание е именно богоподобието – достигане ранг на Богоравен, съединяване с Бога Отца, при запазване на постигнатата индивидуалност, различна от всяка друга във Вселената. Да ни помогне да осъзнаем наличието и измеренията на Пътя, да ни предостави методите и средствата за неговото достойно извървяване, да ни разкрие истините и законите на света, в който живеем – това е извечната и главна задача на Божественото учение като висша проява на Божията съвършена Мъдрост, Промисъл и величествен План за еволюцията на Творението.
към текста >>

Да ни помогне да осъзнаем наличието и измеренията на Пътя, да ни предостави методите и средствата за неговото достойно извървяване, да ни разкрие истините и законите на света, в който живеем – това е извечната и главна задача на Божественото учение като висша проява на Божията съвършена Мъдрост, Промисъл и величествен План за еволюцията на Творението.
Изходна база на този път са два компонента на човешката личност: а) това, което Творецът е вложил във всекиго от нас (Божия образ – ср. Бит. 1:26-27); б) това, което човекът сам е придобил като потенциал – физически, умствен, нравствен и духовен – вследствие на култивираните опитности и житейска мъдрост в поредицата от свои въплъщения в материалния свят. Последната точка от Пътя, висшата Цел на човешкото съществувание е именно богоподобието – достигане ранг на Богоравен, съединяване с Бога Отца, при запазване на постигнатата индивидуалност, различна от всяка друга във Вселената. Да ни помогне да осъзнаем наличието и измеренията на Пътя, да ни предостави методите и средствата за неговото достойно извървяване, да ни разкрие истините и законите на света, в който живеем – това е извечната и главна задача на Божественото учение като висша проява на Божията съвършена Мъдрост, Промисъл и величествен План за еволюцията на Творението.
към текста >>

58. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

При един разговор, за да го насочи във верния път, Учителя му казва: „В миналото си бил дървен философ." Така Учителя го връща към реалните задачи на неговия живот.
Събитието, което остави силни и трайни следи в мен, е свързано с човека, който бе намерил смисъла на живота в идеал, който не се изчерпва, а постоянно подхранва вярата и надаждата, стремежа да отидем по-далече и по-високо в постигането на нашата цел. Когато го срещнах, той беше на шестдесет, а аз навършвах тридесет години. Връзката ми с Вено (бате Крум, както го наричахме почтително), след като установихме отношения на приятелство, продължи около двадесет години. Идеалист и мечтател още в детските си години, Крум се стреми към чист и идиличен живот в лоното на природата. С този замисъл той следва агрономство, за да се засели в някое китно село, да пратикува земеделие. При един разговор, за да го насочи във верния път, Учителя му казва: „В миналото си бил дървен философ." Така Учителя го връща към реалните задачи на неговия живот. Основно изискване за ученика е да бъде при своя учител, а за да прилага наученото да бъде в школата на живота, т. е. да не бяга от проблемите. Крум е разумен и споделя с Учителя своите намерения да живее чист и непорочен живот на село. Учителя отново е строг и му казва: „Това са идеи на дядо ти." Ученикът бързо схванал какво ще загуби и останал при Учителя. Така, като следвал съветите на мъдреца, той решава радикално много от проблемите на своя живот и разбира, че големите проекти често отдалечават от реалността и водят до разочарования и песимизъм.
към текста >>

Разправял ни е за спиритическите сеанси, които провеждали успешно в един по-тесен кръг от приятели.
Интересът му към християнските добродетели, към светото писание и духовните науки става все по-голям. Освен заниманията по изучаване на Божието слово, като председател на младежка туристическа чета той организира екскурзии с младите си приятели. Въодушевени от красотите на природата, те проникват в най-дивите кътове на Витоша. Често той си спомняше за красивите местности над Боянския водопад, където децата бродели до забрава. По-късно нашият любим приятел започва сериозно да проучва тайните и мистериите на окултните науки. Разправял ни е за спиритическите сеанси, които провеждали успешно в един по-тесен кръг от приятели. Понякога духове злосторници и шегаджии, като успяват да се представят за знаменитости, влизат в кръга на младите спиритисти, за да се забавляват или с други цели. „Тогава ние намерихме едно много ефикасно средство да се избавим от тях" сподели с нас Вено. „Призовавахме ги да говорят истината в името на Христа. Тогава те преставаха да ни смущават." Вече младеж с определени интереси, Крум замисля да отиде в Индия, за да намери своя духовен учител.
към текста >>

За да отиде на Изгрева, трябва да мине по пътеки, които пресичат ливадите и синурите в подножието на Витоша.
Когато сподели с нас тази мисъл, в резултат от продължителната му духовна работа и силната му връзка с Учителя, която той свято пазеше, тя се бе превърнала в идея и смисъл на неговия живот. Концентрацията в една идея, когато човек я носи продължително в съзнанието си, е в състояние да промени коренно живота му. Връзката на младия човек с Учителя е една свещена, жива идея, която го преобразява. Той става възприемчив за влиянията и мислите на своя учител. В ранната утрин, далече преди изгрева на слънцето, Крум потегля от бащиния си дом в Павлово, за да присъства на утринната беседа на Учителя. За да отиде на Изгрева, трябва да мине по пътеки, които пресичат ливадите и синурите в подножието на Витоша. Много проблеми го вълнуват и той старателно обмисля въпросите, на които в днешния ден трябва да получи отговор. Дали ще има възможност да се приближи до мъдреца и да получи необходимия отговор? Дрезгавината на утринта вече се разсипва и наблизо, пред зората, която се надига на изток, върху широкия хълм изникват светлините в малките дървени домове зад боровата гора на „Изгрева". И странно, въпросите, които трябваше да зададе, вече ги няма, защото неусетно, по някакъв вълшебен начин те са се стопили и заедно с деня са дошли отговорите. Смутен от този факт той иска да влезе незабелязан между братята и сестрите при Учителя.
към текста >>

Но Учителя се обръща към него, усмихва се и го поглежда по един много особен начин, с който явно иска да му каже: „Е, нали искаше да ми зададаш въпроси." И същевременно е ясно, че му казва още: „Не се смущавай, защото ти вече имаш отговорите." По този мистичен път на общуване са протичали разговорите между Учителя и неговия ученик.
Много проблеми го вълнуват и той старателно обмисля въпросите, на които в днешния ден трябва да получи отговор. Дали ще има възможност да се приближи до мъдреца и да получи необходимия отговор? Дрезгавината на утринта вече се разсипва и наблизо, пред зората, която се надига на изток, върху широкия хълм изникват светлините в малките дървени домове зад боровата гора на „Изгрева". И странно, въпросите, които трябваше да зададе, вече ги няма, защото неусетно, по някакъв вълшебен начин те са се стопили и заедно с деня са дошли отговорите. Смутен от този факт той иска да влезе незабелязан между братята и сестрите при Учителя. Но Учителя се обръща към него, усмихва се и го поглежда по един много особен начин, с който явно иска да му каже: „Е, нали искаше да ми зададаш въпроси." И същевременно е ясно, че му казва още: „Не се смущавай, защото ти вече имаш отговорите." По този мистичен път на общуване са протичали разговорите между Учителя и неговия ученик. Животът на ученика в школата на Бялото братство започва от деня, в който той е избрал свободата като условие за своето духовно израстване. Будни младежи, между които много студенти, идват да живеят на „Изгрева". Официалните власти обаче не са толерантни към новите идеи. Няма сигурност за последователите на Учението. Заради принадлежността си към общността на Бялото братство някои студенти са изключени от университета.
към текста >>

В течение на една година той плете кошници с единственото условие, че ще бъде напътстван, за да изучи добре кошничарството.
Вено никога не ни показа своите дипломи, макар че беше завършил педагогия и английска филология в Софийския университет. Няколко години, подтикнат от своя идеализъм, бе учил и агрономство. По това време, предвиждайки трудностите, които ще срещнат учениците му в живота, Учителя ги насърчава да учат занаяти. Известно е, че който разчита на уменията си, е независим от всякакви политически и идеологически пристрастия. Крум отива в едно кошничарско ателие и предлага безплатно труда си, за да учи този занаят. В течение на една година той плете кошници с единственото условие, че ще бъде напътстван, за да изучи добре кошничарството. После заедно с един от приятелите си съвсем сериозно се заемат с мекичарство. Трудно е да се повярва, че занаятите са удовлетворявали техните интелектуални и духовни интереси, но поне са им осигурявали минимума средства, за да лагеруват на планината и да пазят достойнството си на мъже. Заедно със Славчо Славянски в края на пролетта и началото на лятото те обикалят маковите полета в Софийско и предлагат услугите си да събират маковото млечице. За да успеят в това нелеко начинание, те усърдно изучават къде и как се правят разрезите върху стъблото и как се събира скъпоценната течност. Предприятието приключва успешно и те разполагат с достатъчно средства.
към текста >>

Той продължава да следва пътя на своя учител, който е винаги до него.
Любимата му тема е „методът на проблемите" при възпитанието, обоснован във философията на Джон Дюи. На церемонията по връчване на дипломите, директорът на института го поздравява и недвусмислено му казва: „Когато вървите напред, обръщайте се и назад, за да видите дали някой ви следва." Тези думи впечатляват Крум и той ги запомня добре. Преди да се завърне в София узнава, че стипендията му не е била държавна. Тайнственият благодетел не успява да скрие благодеянието си. Словото на Учителя и размишленията в слънчева Елада върху съществени проблеми на битието оформят характера и мирогледа на Крум. Той продължава да следва пътя на своя учител, който е винаги до него. Въпреки че не обичаше да говори за личния си живот, все пак веднаж, когато някой загатна за изключителните му знания и мистични прояви като на посветен или учител, той веднага възрази: „Учителя стои много високо! " Почитта и признателността му към онзи, който с Божията помощ бе преобразил живота му, бяха големи. Никога не забелязахме да изтъква своята личност и да измества в съзнанието ни образа на Учителя. Неусетно, по различни поводи, в процеса на общуването той ни оставяше сами да разберем същественото на личния му опит в школата на Учителя. Като младеж с деликатна натура, в един труден период здравето му се влошило.
към текста >>

В късния следобед, завръщайки се с чували, заметнати на гръб, те узнават, че поради забрана на властите, не могат да минат по познатия им традиционен път.
Ако нещо не вървеше, както трябва, това се дължеше на неуместна чужда намеса. Но и тя не определяше финалния резултат, защото вярата в успеха винаги надделяваше. Затова на Вено не липсваха нито воля, нито умение. Веднаж в летния лагер при Седемте езера на Рила Учителя дава знак на младежите, че хлябът е на привършване. Неколцина от тях, между които е и Крум, веднага потеглят, за да изпълнят поставената им задача. В късния следобед, завръщайки се с чували, заметнати на гръб, те узнават, че поради забрана на властите, не могат да минат по познатия им традиционен път. Да не изпълнят поръчението на Учителя също не могат. Тогана решават да поемат по един обиколен път през горите. Залутани в настъпващата нощ, те попадат сред гъсти клекови храсталаци, но продължават да вървят все нагоре и нагоре. Късно през нощта, изподрани от клека и плувнали в пот, те се появяват в рилския лагер. Удовлетворението е огромно лагеруващите братя и сестри са осигурени с хляб за няколко дни.
към текста >>

Тогана решават да поемат по един обиколен път през горите.
Затова на Вено не липсваха нито воля, нито умение. Веднаж в летния лагер при Седемте езера на Рила Учителя дава знак на младежите, че хлябът е на привършване. Неколцина от тях, между които е и Крум, веднага потеглят, за да изпълнят поставената им задача. В късния следобед, завръщайки се с чували, заметнати на гръб, те узнават, че поради забрана на властите, не могат да минат по познатия им традиционен път. Да не изпълнят поръчението на Учителя също не могат. Тогана решават да поемат по един обиколен път през горите. Залутани в настъпващата нощ, те попадат сред гъсти клекови храсталаци, но продължават да вървят все нагоре и нагоре. Късно през нощта, изподрани от клека и плувнали в пот, те се появяват в рилския лагер. Удовлетворението е огромно лагеруващите братя и сестри са осигурени с хляб за няколко дни. Тази воля за борба и успех не изоставя Крум през целия му живот. Трудностите предизвикваха у него едно особено състояние на възбуда, което предвещаваше успех.
към текста >>

Пламъкът в жълтеникавите им очи угасва, те се разколебават и миг след това се оттеглят по своя път.
Вечното предизвикателство на дивата природа стои пред Вено на около петдесетина метра. Време за размисъл няма. Някаква първична сила се надига в него, той й се доверява, оставя я тя да действа вместо него. Тогава бойният вик на индианците се изтръгва из гърдите му и отеква в планинските простори. Вълците познават този глас, неговата сила. Пламъкът в жълтеникавите им очи угасва, те се разколебават и миг след това се оттеглят по своя път. Коя бе тази сила, която въплъти индианеца в сърцето му? Учуден от неочакваното си преображение, изникнало из дебрите на неосъзнатото, Крум наблюдава отдалечаването на вълците, които с отмерен и плавен ход изчезват зад близкото възвишение. Походката на вълците го впечатлява повече от тяхното странно поведение. „Вълците ми дадоха един добър урок" завърши разказа си Вено. Ако животните не могат да направят зло на посланика на Любовта, как е възможно тогава човекът да допуска насилие над подобните си?
към текста >>

Пътеката през гората вляво го отвежда до широка поляна, в дъното на която е „млекарката", а встрани овчарите с кучетата.
Докато в отношенията на хората има дипломация, чийто език изисква смислов превод, то животните схващат само езика на Любовта. Една случка с Вено потвърждава правдивостта на това твърдение. Веднаж, поради спешна работа в града, той трябвало бързо да слезе от Рила. Някъде между хижа „Вада" и местността „Гюлечица" той решава да се възползва от „млекарката" камионетката, която превозва млякото от овчарниците до мандрите. Крум се отправя към близкия овчарник, откъдето по това време тя трябва да потегли към града. Пътеката през гората вляво го отвежда до широка поляна, в дъното на която е „млекарката", а встрани овчарите с кучетата. Овчарските кучета са едри и обикновено нападат всеки непознат, който дръзва да се приближи до стадото. Когато Крум се появява, десетина от тези кучета се втурват с бесен лай към него. Пред тях тича бяла кучка, а другите устремно я следват. Във внезапно възникналата ситуация овчарите нямат време да реагират и стъписани очакват да се случи неизбежното, т. е. най-лошото.
към текста >>

Някой ще каже, че хлъзгавият път е изненадал присмехулника.
Той бе така изненадан, че, надигайки се от снега, едва смотолеви: „Хей, внимавай какво правиш! " После, без повече коментари, с подвити опашки „петлите" бързо се отдалечиха зад нас. Тази случка ни развесели. Ние я отминахме без коментар, като че ли всичко беше съвсем естествено и в реда на нещата. Въпросите обаче останаха без отговор и до днес, защото силата, която повали арогантния мъж, бе леко положената върху рамото му ръка на един възрастен човек. Някой ще каже, че хлъзгавият път е изненадал присмехулника. Но не е ясно защо при хлъзгането не бе отнесен встрани, а се сгъна и безсилен се свлече намясто. Като разказвам тези случки из живота на Вено, неусетно влизам в противоречие с убежденията си, както и с позицията на свободния човек. Защото, като човек изключително чувствителен към истината и психолог, той избягваше външния ефект от своите паранормални способности. Случваше се някой, като заговори за Учителя, да изтъква неговата магическа сила. Вено отклоняваше разговорите на тази тема; не искаше да стимулира слабости, които водят към фанатизъм.
към текста >>

Девизът на свободния човек Вено беше: „Ученикът върви в своя път и пази своя мир." Този мир той носеше винаги в себе си.
Беше изключително добър астролог, физиогномист и хиромант. В това се убедихме от срещите ни с него, посветени на тези науки. „Най-опасното нещо са парите! " казваше той. „Винаги е за предпочитане да дадеш от себе си, отколкото да оставиш съмнението, че вършиш нещо за лично облагодетелстване." Девизът на свободния човек Вено беше: „Ученикът върви в своя път и пази своя мир." Този мир той носеше винаги в себе си. Лицето му бе открито и чувствително, лице на изключително активен човек. Погледът му чист и проницателен. Този вътрешен мир, чистотата и проницателността му позволяваха да вижда по-далече и да предвижда събитията. Самият той наблюдаваше редовно лицето си. Ако сянка от нездраво чуждо влияние се появеше по него, той търсеше причината, за да я отстрани навреме.
към текста >>

Изведнъж той спира, както се спира човек на оживен кръстопът.
Ето и един друг случай. Вено е на зимна екскурзия в Рила с двама приятели. Те напредват със ските си върху леко нагънатия склон, под висок хребет на планината. Снегът е хрупкав и улегнал. Вено е напред, а приятелите му следват ледените следи, оставени от ските му. Изведнъж той спира, както се спира човек на оживен кръстопът. В следния миг, само на пет стъпки пред него, снегът се отцепва и снежна лавина потича надолу с глух грохот на триещи се късове заледен сняг. „Вълнуващо е да я наблюдаваш от такава близост." сподели Вено с нас. „Видях я малко преди да тръгне и това ни спаси. Ние продължихме пътя си, силно впечатлени от това природно явление." В 1969 година изобилен сняг през месец август събаря палатките в лагера на Братството при Седемте езера.
към текста >>

Ние продължихме пътя си, силно впечатлени от това природно явление."
Вено е напред, а приятелите му следват ледените следи, оставени от ските му. Изведнъж той спира, както се спира човек на оживен кръстопът. В следния миг, само на пет стъпки пред него, снегът се отцепва и снежна лавина потича надолу с глух грохот на триещи се късове заледен сняг. „Вълнуващо е да я наблюдаваш от такава близост." сподели Вено с нас. „Видях я малко преди да тръгне и това ни спаси. Ние продължихме пътя си, силно впечатлени от това природно явление." В 1969 година изобилен сняг през месец август събаря палатките в лагера на Братството при Седемте езера. Лагеруващите, между които има възрастни хора и деца, са в бедствено положение. Трябва спешно да се организира извозване на пострадалите с автобуси от хижа „Вада". Вено тръгва веднага за Самоков. По пътя на пристъпи го застига силен дъжд.
към текста >>

По пътя на пристъпи го застига силен дъжд.
Ние продължихме пътя си, силно впечатлени от това природно явление." В 1969 година изобилен сняг през месец август събаря палатките в лагера на Братството при Седемте езера. Лагеруващите, между които има възрастни хора и деца, са в бедствено положение. Трябва спешно да се организира извозване на пострадалите с автобуси от хижа „Вада". Вено тръгва веднага за Самоков. По пътя на пристъпи го застига силен дъжд. В града успява да издейства автобуси, уговаря час, в който трябва да са на хижа „Вада" и незабавно поема обратния път. В уговореното време хората трябва да са слезнали с багажите си, а следобедът тече. Необходими са големи усилия, за да преодолее бързо стръмнините. Езерата и върховете над тях вече са пред него. Времето обаче бързо захлажда.
към текста >>

В града успява да издейства автобуси, уговаря час, в който трябва да са на хижа „Вада" и незабавно поема обратния път.
В 1969 година изобилен сняг през месец август събаря палатките в лагера на Братството при Седемте езера. Лагеруващите, между които има възрастни хора и деца, са в бедствено положение. Трябва спешно да се организира извозване на пострадалите с автобуси от хижа „Вада". Вено тръгва веднага за Самоков. По пътя на пристъпи го застига силен дъжд. В града успява да издейства автобуси, уговаря час, в който трябва да са на хижа „Вада" и незабавно поема обратния път. В уговореното време хората трябва да са слезнали с багажите си, а следобедът тече. Необходими са големи усилия, за да преодолее бързо стръмнините. Езерата и върховете над тях вече са пред него. Времето обаче бързо захлажда. Потта залепва мократа риза за тялото му.
към текста >>

Той извежда хората на „Вада" и, когато вече е спокоен за тяхното успешно настаняване в колите, отново поема обратния път.
Той се чувства достатъчно силен, за да поеме цялата тежест на отговорността. Едва намира време да се преоблече. После поема надолу с кервана от коне и хора. Мнозина остават да чакат горе за следващия превоз. И отново дъжд, чийто хладни капки пронизват тялото му. Той извежда хората на „Вада" и, когато вече е спокоен за тяхното успешно настаняване в колите, отново поема обратния път. Сега чувства, че студът взема надмощие над него. „Не казва си той не трябва да се отпускам! " И ето, че нови сили идват свише и благословение изпълва душата му. В града Вено се възстановява от умората. Треската, която прекарва почти на крака, скоро го напуска.
към текста >>

Мъчителен въпрос, отговорът на който отлага за утре, за новите си срещи с човека, който върви по свой път.
Цивилният полицай запазва добър тон, но не е доволен: „Младежите да работят. Ако работят, няма да ги закачаме." В гласа му има колебание и странна нотка на уважение към този човек „Ще работят казва Вено. „Така е по-добре." Представителят на властта става. Той е малко смутен и не съвсем уверен, че е изпълнил мисията си. Защо неволно изпита уважение към Крум? Мъчителен въпрос, отговорът на който отлага за утре, за новите си срещи с човека, който върви по свой път. По друг повод той отново ще го потърси. Защото Вено олицетворява духа на Братството, завещан от Учителя, авторитета и спонтанната сила на ученика на Любовта. При друг случай, благодарение на своите феноменални качества, той спаси нашия малък палатков лагер под „Сфинкса" на Рила. Събуждам се от сутришния хлад в палатката, надигам се и започвам приготовлението си за изгрева на слънцето, което скоро ще озари „Благословената долина" пред „Сфинкса" горе, на половин час от лагера ни. Вън е все още тихо.
към текста >>

Пътят към свободата е открит и те отново са на любимата планина.
Неведнъж в разговорите ни Вено е казвал: „Законите на физиката, химията, астрономията, математиката и другите науки са точни и строги. Не по-малко точни и строги са законите, които управляват процесите в духовния свят." За да бъде през август на Рила с приятелите си от строителната бригада, те трябва да са свободни след края на юли. Бригадата е мобилизирала всичките си сили и бързо, но качествено излива стълбището на високата сграда срещу централната поща в София. Управлението не е в състояние повече да осигурява необходимите материали и ги пуска в неплатен отпуск. Пътят към свободата е открит и те отново са на любимата планина. След 1972 година възниква идеята да се монтира голяма палатка пред кухнята на летния лагер в Рила. Вено настоява да не се прави това. Той е убеден, че моментът не е благоприятен, защото интуитивно чувства, че властите са станали по-чувствителни към разширяващата се дейност на Братството. Ентусиастите обаче надделяват. Палатката е издигната и при лошо време приютява концертите и молитвените събрания, които се провеждат ежедневно.
към текста >>

„Христос казва: „Тесен е пътят към живота!
Заради благото на всички българи и на България, в сърцето на която е духът на Рила, този живот трябваше да продължи. Убеден в това Вено ни качи още по-високо и ние опънахме палатки на 2600 м при „Салоните". После се установихме край хижа „Ястребец" и накрая лагерувахме под „Свинкса", срещу хижа „Мусала". След няколко години интензивен живот, отново опънахме палатките си при Седемте езера, с които ни свързват толкова много спомени за Учителя и неговия ученик Вено. * „Христос казва: „Тесен е пътят към живота! " То значи: само в тесния път, само в мъчнотиите се намира истинският живот. Онзи човек, който иска да добие истинския смисъл на живота, само той ще намери тесния път." „Майка, която не може да вложи Божествена идея в своята дъщеря, не е майка; и баща, който не може да вложи една Божествена идея в своя син, не е баща. И всички майки, чийто дъщери не ходят по техните пътища, нямат дъщери; и всички бащи, чийто синове не ходят по техните пътища, нямат синове; и всички ученици, които не ходят по пътя на своя Учител, не са ученици нищо повече." „Аз зная, че учениците трябва да живеят съобразно учението на учителя си.
към текста >>

" То значи: само в тесния път, само в мъчнотиите се намира истинският живот.
Убеден в това Вено ни качи още по-високо и ние опънахме палатки на 2600 м при „Салоните". После се установихме край хижа „Ястребец" и накрая лагерувахме под „Свинкса", срещу хижа „Мусала". След няколко години интензивен живот, отново опънахме палатките си при Седемте езера, с които ни свързват толкова много спомени за Учителя и неговия ученик Вено. * „Христос казва: „Тесен е пътят към живота! " То значи: само в тесния път, само в мъчнотиите се намира истинският живот. Онзи човек, който иска да добие истинския смисъл на живота, само той ще намери тесния път." „Майка, която не може да вложи Божествена идея в своята дъщеря, не е майка; и баща, който не може да вложи една Божествена идея в своя син, не е баща. И всички майки, чийто дъщери не ходят по техните пътища, нямат дъщери; и всички бащи, чийто синове не ходят по техните пътища, нямат синове; и всички ученици, които не ходят по пътя на своя Учител, не са ученици нищо повече." „Аз зная, че учениците трябва да живеят съобразно учението на учителя си. Ако учениците не ходят в пътя на своя учител, какъв учител е той?
към текста >>

Онзи човек, който иска да добие истинския смисъл на живота, само той ще намери тесния път."
После се установихме край хижа „Ястребец" и накрая лагерувахме под „Свинкса", срещу хижа „Мусала". След няколко години интензивен живот, отново опънахме палатките си при Седемте езера, с които ни свързват толкова много спомени за Учителя и неговия ученик Вено. * „Христос казва: „Тесен е пътят към живота! " То значи: само в тесния път, само в мъчнотиите се намира истинският живот. Онзи човек, който иска да добие истинския смисъл на живота, само той ще намери тесния път." „Майка, която не може да вложи Божествена идея в своята дъщеря, не е майка; и баща, който не може да вложи една Божествена идея в своя син, не е баща. И всички майки, чийто дъщери не ходят по техните пътища, нямат дъщери; и всички бащи, чийто синове не ходят по техните пътища, нямат синове; и всички ученици, които не ходят по пътя на своя Учител, не са ученици нищо повече." „Аз зная, че учениците трябва да живеят съобразно учението на учителя си. Ако учениците не ходят в пътя на своя учител, какъв учител е той? "
към текста >>

И всички майки, чийто дъщери не ходят по техните пътища, нямат дъщери; и всички бащи, чийто синове не ходят по техните пътища, нямат синове; и всички ученици, които не ходят по пътя на своя Учител, не са ученици нищо повече."
* „Христос казва: „Тесен е пътят към живота! " То значи: само в тесния път, само в мъчнотиите се намира истинският живот. Онзи човек, който иска да добие истинския смисъл на живота, само той ще намери тесния път." „Майка, която не може да вложи Божествена идея в своята дъщеря, не е майка; и баща, който не може да вложи една Божествена идея в своя син, не е баща. И всички майки, чийто дъщери не ходят по техните пътища, нямат дъщери; и всички бащи, чийто синове не ходят по техните пътища, нямат синове; и всички ученици, които не ходят по пътя на своя Учител, не са ученици нищо повече." „Аз зная, че учениците трябва да живеят съобразно учението на учителя си. Ако учениците не ходят в пътя на своя учител, какъв учител е той? " „Днес всички питат: „Где е животът? " Где е смисълът на живота?
към текста >>

Ако учениците не ходят в пътя на своя учител, какъв учител е той?
" То значи: само в тесния път, само в мъчнотиите се намира истинският живот. Онзи човек, който иска да добие истинския смисъл на живота, само той ще намери тесния път." „Майка, която не може да вложи Божествена идея в своята дъщеря, не е майка; и баща, който не може да вложи една Божествена идея в своя син, не е баща. И всички майки, чийто дъщери не ходят по техните пътища, нямат дъщери; и всички бащи, чийто синове не ходят по техните пътища, нямат синове; и всички ученици, които не ходят по пътя на своя Учител, не са ученици нищо повече." „Аз зная, че учениците трябва да живеят съобразно учението на учителя си. Ако учениците не ходят в пътя на своя учител, какъв учител е той? " „Днес всички питат: „Где е животът? " Где е смисълът на живота? Животът е в тесния път, в тесния път е смисълът му. Оттук изваждам един закон: ние изгубваме живота си, понеже ходим в широкия път."
към текста >>

Животът е в тесния път, в тесния път е смисълът му.
„Аз зная, че учениците трябва да живеят съобразно учението на учителя си. Ако учениците не ходят в пътя на своя учител, какъв учител е той? " „Днес всички питат: „Где е животът? " Где е смисълът на живота? Животът е в тесния път, в тесния път е смисълът му. Оттук изваждам един закон: ние изгубваме живота си, понеже ходим в широкия път." „ Тесен е пътят! " Не търсете широкия път! Учителят Беинса Дуно, 11 януари 1925 г. София.
към текста >>

Оттук изваждам един закон: ние изгубваме живота си, понеже ходим в широкия път."
Ако учениците не ходят в пътя на своя учител, какъв учител е той? " „Днес всички питат: „Где е животът? " Где е смисълът на живота? Животът е в тесния път, в тесния път е смисълът му. Оттук изваждам един закон: ние изгубваме живота си, понеже ходим в широкия път." „ Тесен е пътят! " Не търсете широкия път! Учителят Беинса Дуно, 11 януари 1925 г. София.
към текста >>

„ Тесен е пътят!
" „Днес всички питат: „Где е животът? " Где е смисълът на живота? Животът е в тесния път, в тесния път е смисълът му. Оттук изваждам един закон: ние изгубваме живота си, понеже ходим в широкия път." „ Тесен е пътят! " Не търсете широкия път! Учителят Беинса Дуно, 11 януари 1925 г. София.
към текста >>

" Не търсете широкия път!
„Днес всички питат: „Где е животът? " Где е смисълът на живота? Животът е в тесния път, в тесния път е смисълът му. Оттук изваждам един закон: ние изгубваме живота си, понеже ходим в широкия път." „ Тесен е пътят! " Не търсете широкия път! Учителят Беинса Дуно, 11 януари 1925 г. София.
към текста >>

59. Тесният път - Крум Въжаров (1908- 1991)

Тесният път
Тесният път „Да не вървиш по широкия път в планината. Той е дърварски, стига до сечището и свършва. Ще търсиш тесния път, малката пътека, която води нагоре към върха.“ Така ме съветваше Крум, защото виждаше, че много обичам планината и често ходя там сама или с приятели. Тези думи имат и дълбоко символично значение: „Когато Христос казва: „ Само един път има, който води в Царството Небесно “, Той подразбира този тесен път, но малцина са онези, които ходят из него.“[103] „Тесен е пътят “ като казва Христос, Той разбира да влезете в себе си, да станете господари на ума си, сърцето си, душата си и духа си.
към текста >>

„Да не вървиш по широкия път в планината.
Тесният път „Да не вървиш по широкия път в планината. Той е дърварски, стига до сечището и свършва. Ще търсиш тесния път, малката пътека, която води нагоре към върха.“ Така ме съветваше Крум, защото виждаше, че много обичам планината и често ходя там сама или с приятели. Тези думи имат и дълбоко символично значение: „Когато Христос казва: „ Само един път има, който води в Царството Небесно “, Той подразбира този тесен път, но малцина са онези, които ходят из него.“[103] „Тесен е пътят “ като казва Христос, Той разбира да влезете в себе си, да станете господари на ума си, сърцето си, душата си и духа си. Широкият път — това е светът.“[104]
към текста >>

Ще търсиш тесния път, малката пътека, която води нагоре към върха.“ Така ме съветваше Крум, защото виждаше, че много обичам планината и често ходя там сама или с приятели.
Тесният път „Да не вървиш по широкия път в планината. Той е дърварски, стига до сечището и свършва. Ще търсиш тесния път, малката пътека, която води нагоре към върха.“ Така ме съветваше Крум, защото виждаше, че много обичам планината и често ходя там сама или с приятели. Тези думи имат и дълбоко символично значение: „Когато Христос казва: „ Само един път има, който води в Царството Небесно “, Той подразбира този тесен път, но малцина са онези, които ходят из него.“[103] „Тесен е пътят “ като казва Христос, Той разбира да влезете в себе си, да станете господари на ума си, сърцето си, душата си и духа си. Широкият път — това е светът.“[104] [103] Учителят. Духът и плътта, Сила и живот, II серия, неделни беседи, 1914.
към текста >>

Тези думи имат и дълбоко символично значение: „Когато Христос казва: „ Само един път има, който води в Царството Небесно “, Той подразбира този тесен път, но малцина са онези, които ходят из него.“[103]
Тесният път „Да не вървиш по широкия път в планината. Той е дърварски, стига до сечището и свършва. Ще търсиш тесния път, малката пътека, която води нагоре към върха.“ Така ме съветваше Крум, защото виждаше, че много обичам планината и често ходя там сама или с приятели. Тези думи имат и дълбоко символично значение: „Когато Христос казва: „ Само един път има, който води в Царството Небесно “, Той подразбира този тесен път, но малцина са онези, които ходят из него.“[103] „Тесен е пътят “ като казва Христос, Той разбира да влезете в себе си, да станете господари на ума си, сърцето си, душата си и духа си. Широкият път — това е светът.“[104] [103] Учителят. Духът и плътта, Сила и живот, II серия, неделни беседи, 1914. Русе: Печатница Малджиев, 1927.
към текста >>

„Тесен е пътят “ като казва Христос, Той разбира да влезете в себе си, да станете господари на ума си, сърцето си, душата си и духа си.
Тесният път „Да не вървиш по широкия път в планината. Той е дърварски, стига до сечището и свършва. Ще търсиш тесния път, малката пътека, която води нагоре към върха.“ Така ме съветваше Крум, защото виждаше, че много обичам планината и често ходя там сама или с приятели. Тези думи имат и дълбоко символично значение: „Когато Христос казва: „ Само един път има, който води в Царството Небесно “, Той подразбира този тесен път, но малцина са онези, които ходят из него.“[103] „Тесен е пътят “ като казва Христос, Той разбира да влезете в себе си, да станете господари на ума си, сърцето си, душата си и духа си. Широкият път — това е светът.“[104] [103] Учителят. Духът и плътта, Сила и живот, II серия, неделни беседи, 1914. Русе: Печатница Малджиев, 1927. 92 с.
към текста >>

Широкият път — това е светът.“[104]
„Да не вървиш по широкия път в планината. Той е дърварски, стига до сечището и свършва. Ще търсиш тесния път, малката пътека, която води нагоре към върха.“ Така ме съветваше Крум, защото виждаше, че много обичам планината и често ходя там сама или с приятели. Тези думи имат и дълбоко символично значение: „Когато Христос казва: „ Само един път има, който води в Царството Небесно “, Той подразбира този тесен път, но малцина са онези, които ходят из него.“[103] „Тесен е пътят “ като казва Христос, Той разбира да влезете в себе си, да станете господари на ума си, сърцето си, душата си и духа си. Широкият път — това е светът.“[104] [103] Учителят. Духът и плътта, Сила и живот, II серия, неделни беседи, 1914. Русе: Печатница Малджиев, 1927. 92 с. [104] Учителят.
към текста >>

60. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Там той разбира, че трябва вътрешно да си готов, за да можеш да следваш духовен път.
И тръгна Словото по света... Още като студент в Гърция Крум Въжаров започва усилено да разпространява идеите на Учителя. Там той разбира, че трябва вътрешно да си готов, за да можеш да следваш духовен път. Вдъхновен от идеите и учението на Учителя, Крум искал веднага да ги сподели със своите колеги и те да ги приемат, но още тогава осъзнава, че не е лесно дори сред елитни духовни младежи. Той разбира, че това е дълъг процес на индивидуално развитие. Имайки предвид трудностите, които е преживял в желанието си да направи колегите си вегетарианци и последователи на Учителя, в заключителното си слово при завършване на университета с много любов се обръща към всички с думите: „Ние решихме да се различаваме, но ние решихме да се обичаме и ние решихме да служим.“ Тези думи останаха като девиз за целия му живот. Той имаше голямо сърце и обичаше всички души. През 1932 г.
към текста >>

От него за първи път чух за връзката на човека с Космоса, а прераждането за него бе неоспорим факт.
В своите писма тя понякога пишеше за един българин, младеж на име Крум, чийто мироглед се различава значително от този на другите студенти. През зимната дълга ваканция на1932 г. аз отидох на екскурзия в Гърция. Там се запознах с този българин и бях изненадана да открия, че той е от Братството в България. Крум беше жив, слънчев и притежаваше една здрава универсалност. От него за първи път чух за връзката на човека с Космоса, а прераждането за него бе неоспорим факт. По това време аз много се интересувах от планинарство и когато споменах това, Крум предложи да ми бъде водач, на мен и на Е., през идващото лято в прекрасната Рила планина и обеща да ми съобщи кога ще тръгне. През юли получих картичка от Крум с датата и мястото, където ще започне изкачването, като беше прибавил, че Братството също така ще отиде там. Първата ми мисъл бе колеблива, но младежкото чувство за приключения и някаква необикновена сигурност надвиха. И тъй, на уречения ден аз чаках в едно малко курортно селце с бани, когато от София пристигнаха Крум и около петдесет членове на Братството. Този ученик веднага ме представи на Учителя и на някои братя и сестри.
към текста >>

На път към Седемте езера
През юли получих картичка от Крум с датата и мястото, където ще започне изкачването, като беше прибавил, че Братството също така ще отиде там. Първата ми мисъл бе колеблива, но младежкото чувство за приключения и някаква необикновена сигурност надвиха. И тъй, на уречения ден аз чаках в едно малко курортно селце с бани, когато от София пристигнаха Крум и около петдесет членове на Братството. Този ученик веднага ме представи на Учителя и на някои братя и сестри. Всички те ме посрещнаха радушно като сестра, а не като непозната и чужденка. На път към Седемте езера Имаше стари хора, както и млади в групата, но никой не изоставаше назад. На всеки 20 минути умерено качване почивахме малко, така че, когато спряхме горе да нощуваме, нямаше никакви следи от умора. Всички с удоволствие помагаха да се събират дърва и след една проста вечеря седнахме около огъня и душите ни се възвисиха чрез песни за чистота, мир, радост и любов. През този първи ден с групата ми стана ясно, че уважението, което отдаваха на Учителя, бе напълно заслужено, защото той бе наистина истински Учител. Непретенциозен, но все пак незабележимо бдеше над живота на всички и бе жив център на спокойствие и хармония.
към текста >>

В Словото си Учителят многократно говори за извора: „Изворът знае как да дава, той тече непрестанно“, „От извора на Любовта произтичат всички светове“, „Пийте от самия извор, не от калната река“, „Винаги си наливайте вода от главата на извора, където тя е най-чиста“, „Чистете изворите и докато правите това, мислете за сърцата си“, „Изворът, който идва от върховете на планината, напоява всичко по своя път.
учители и ученици, слуги и господари, вие, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор.“ В Словото си Учителят многократно говори за извора: „Изворът знае как да дава, той тече непрестанно“, „От извора на Любовта произтичат всички светове“, „Пийте от самия извор, не от калната река“, „Винаги си наливайте вода от главата на извора, където тя е най-чиста“, „Чистете изворите и докато правите това, мислете за сърцата си“, „Изворът, който идва от върховете на планината, напоява всичко по своя път. Ако искате да помогнете на човечеството, коригирайте собствения си живот. По този начин ще приложите закона на извора.“ Тези изречения не само илюстрират символичния характер на учението, но също така и факта, че повечето от посланията са във формата на семе - така както и самото Братство е семе на шестата цивилизация. Само няколко думи или редове съдържат семенната сила за обилна духовна жътва, ако бъдат приложени в живота. Тази потенциалност на едно семе се намира също така в идеала на Братството:
към текста >>

И когато стигнехме главния път, който водеше от града към Изгрева, преставахме да бъдем самотни пешеходци, защото множество приятели се стичаха към пътя от различни части на града, за да бъдат на Изгрева на разсъмване.
През тази година четох техните издания и използвах една ваканция, за да ги посетя на Изгрева. Домът на Крум, където бях отседнала, бе в югозападната част на града, докато Изгревът бе в югоизточната. Трамвай нямаше толкова рано сутрин, така че ние ставахме в 3 ч. през нощта, за да бъдем в 5 ч. на събранията. И когато стигнехме главния път, който водеше от града към Изгрева, преставахме да бъдем самотни пешеходци, защото множество приятели се стичаха към пътя от различни части на града, за да бъдат на Изгрева на разсъмване. Моят петгодишен договор с това училище привърши през 1933 г., но през месец май дойде телеграма, че всякакви отпуски се анулират поради липса на средства, дължаща се на депресията. Вътрешно знаех, че ще бъде добре да остана и тая, шеста година. Имах възможност да отида отново на Рила през лятото и да посетя още няколко пъти Изгрева, което улесни моето преминаване от екзотеричното християнство към езотеричното, което отведе моя живот по съвсем ново направление. И аз ще остана завинаги благодарна за всичко, което научих там. А бях отишла аз да уча другите.
към текста >>

Имах възможност да отида отново на Рила през лятото и да посетя още няколко пъти Изгрева, което улесни моето преминаване от екзотеричното християнство към езотеричното, което отведе моя живот по съвсем ново направление.
през нощта, за да бъдем в 5 ч. на събранията. И когато стигнехме главния път, който водеше от града към Изгрева, преставахме да бъдем самотни пешеходци, защото множество приятели се стичаха към пътя от различни части на града, за да бъдат на Изгрева на разсъмване. Моят петгодишен договор с това училище привърши през 1933 г., но през месец май дойде телеграма, че всякакви отпуски се анулират поради липса на средства, дължаща се на депресията. Вътрешно знаех, че ще бъде добре да остана и тая, шеста година. Имах възможност да отида отново на Рила през лятото и да посетя още няколко пъти Изгрева, което улесни моето преминаване от екзотеричното християнство към езотеричното, което отведе моя живот по съвсем ново направление. И аз ще остана завинаги благодарна за всичко, което научих там. А бях отишла аз да уча другите. След съмненията, отчаянията, конфликтите и хаоса на нашето време човек бива изпълнен с голяма радост и благодарност, че е имал привилегията да бъде свидетел или дори само да знае, че в България е посято едно семе, което има възможност да се развие и да разцъфти в съвършено нова цивилизация. Окуражително е да знаеш, че сърцата са били събудени и възпламенени от един нов импулс, показан в посланието на един от учениците: „Нов ден наближава и човек ще приеме своето Божествено наследство като син Божий, ще стане хармонично същество, движещо се съзнателно около своя духовен център Слънце, както всяка планета се движи около физическото слънце:“
към текста >>

Един-единствен велик Учител трябва най-напред да създаде ново равнище на съзнание, след това новото качество трябва да се проведе в един тесен кръг и с течение на времето става част от нормалното човешко съзнание.
Въпреки че славяните имат важна роля във връзка с шестата Цивилизация, ние тук, на Запад, също имаме отговорности за приготвяне на бъдещето. Помислете си за възможностите, скрити в едно семе! Помислете си за потенциалността на малкия жълъд да създаде мощен дъб! Но семето трябва да бъде посадено - и дълго след това се появява и израства дървото. Нови цивилизации също така могат да произлязат само от факта, че от едно-единствено семе израства нещо ново и с течение на вековете израства и дава плод. Един-единствен велик Учител трябва най-напред да създаде ново равнище на съзнание, след това новото качество трябва да се проведе в един тесен кръг и с течение на времето става част от нормалното човешко съзнание. Какво е новото съзнание, което ще стане нормално за шестата раса? В противоположност на материализма и егоизма на нашия век шестата раса ще стигне до братство, всемирна човешка любов - чрез духовност и всемирна, вечна истина. За да се осигури правилният растеж на едно семе, не само семето трябва да бъде добро, но трябва да бъде посадено в подходящо време на добра почва. Също така при подготовката на шестата цивилизация не само трябва да се яви Учител, Който чрез своя живот, Слово и работа да покаже какъв трябва да бъде човекът на новата цивилизация, да синтезира и символизира културата, но трябва да се избере подходящото място за започването на тази работа. Шестата култура, вече казахме, се въздига между славяните.
към текста >>

Когато една култура бива посадена в дадена географска област, то е с цел да се накарат известни сили, качества и способности на душата да намерят израз, да могат нови идеи да навлязат в живота и да накарат човеците да направят още една крачка напред по пътя на съвършенството.
В противоположност на материализма и егоизма на нашия век шестата раса ще стигне до братство, всемирна човешка любов - чрез духовност и всемирна, вечна истина. За да се осигури правилният растеж на едно семе, не само семето трябва да бъде добро, но трябва да бъде посадено в подходящо време на добра почва. Също така при подготовката на шестата цивилизация не само трябва да се яви Учител, Който чрез своя живот, Слово и работа да покаже какъв трябва да бъде човекът на новата цивилизация, да синтезира и символизира културата, но трябва да се избере подходящото място за започването на тази работа. Шестата култура, вече казахме, се въздига между славяните. Но защо България да е избрана за изходната точка? Когато една култура бива посадена в дадена географска област, то е с цел да се накарат известни сили, качества и способности на душата да намерят израз, да могат нови идеи да навлязат в живота и да накарат човеците да направят още една крачка напред по пътя на съвършенството. България е на кръстопътя между Изтока и Запада. Тя се намира в сърцето на три континента. Силите, действащи на тези три континента, се срещат тук. Съборът е не само нещо като училище с по една-две сказки всеки ден и часове за разговори за законите и проблемите на живота, за живата природа, за духовните същества, човешката душа и дух, за земни и небесни неща (слънчевите мистерии), но тези събирания закаляват душите чрез огъня на любовта. Първата и най-важна задача е да се работи върху себе си, човек да се усъвършенства, да стане господар на себе си и по този начин да стане подходящ инструмент за Божествените импулси.
към текста >>

България е на кръстопътя между Изтока и Запада.
За да се осигури правилният растеж на едно семе, не само семето трябва да бъде добро, но трябва да бъде посадено в подходящо време на добра почва. Също така при подготовката на шестата цивилизация не само трябва да се яви Учител, Който чрез своя живот, Слово и работа да покаже какъв трябва да бъде човекът на новата цивилизация, да синтезира и символизира културата, но трябва да се избере подходящото място за започването на тази работа. Шестата култура, вече казахме, се въздига между славяните. Но защо България да е избрана за изходната точка? Когато една култура бива посадена в дадена географска област, то е с цел да се накарат известни сили, качества и способности на душата да намерят израз, да могат нови идеи да навлязат в живота и да накарат човеците да направят още една крачка напред по пътя на съвършенството. България е на кръстопътя между Изтока и Запада. Тя се намира в сърцето на три континента. Силите, действащи на тези три континента, се срещат тук. Съборът е не само нещо като училище с по една-две сказки всеки ден и часове за разговори за законите и проблемите на живота, за живата природа, за духовните същества, човешката душа и дух, за земни и небесни неща (слънчевите мистерии), но тези събирания закаляват душите чрез огъня на любовта. Първата и най-важна задача е да се работи върху себе си, човек да се усъвършенства, да стане господар на себе си и по този начин да стане подходящ инструмент за Божествените импулси. Една велика идея, един свещен огън, повик, който откликва в дълбочините на душата, спойва всички в една голяма фамилия.
към текста >>

Веднъж той му казал: „Ако трябваше да говоря пред чужденци, щях да говоря няколко пъти по-кратко. “
Учителят работи с много чужденци от Франция, Русия, Латвия, Англия и др. Той казва: „Какъв е нашият метод, по който трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по Земята, защото спасението е в нашито общи молитви — „ съединението прави силата А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на Земята.“[128] Учителят с гости от чужбина на Рила Учителят е подготвял Крум Въжаров за работата, която му предстои с чужденците. Веднъж той му казал: „Ако трябваше да говоря пред чужденци, щях да говоря няколко пъти по-кратко. “ Първото нещо от учението на Учителя, което дълбоко трогваше чужденците, беше Паневритмията и музиката на Учителя. За предаването на Словото се изискваше много повече работа. Учениците на Учителя, които знаеха чужди езици, също всеотдайно работеха за това. Един от тях беше Крум Въжаров. Той усърдно работеше да се подготвят; да се обучат по-млади хора, които да могат да представят учението на Учителя и да преподават Паневритмия.
към текста >>

Много очаквам евентуално пътуване до България и среща с Вас.
Въпреки че в този момент аз не мислех и не бях си спомняла за Вас, в един миг изведнъж Ви познах и веднага едва ли не шасно произнесох името Ви. После, през следващите 20-30 минути, ми се удаде да преживея това, което ми беше, за мое огорчение, трудно да постигна на Рила: близко общуване с Вас без страх и смущение. Аз съм абсолютно уверена, че не греша; че моето преживяване на Вашето присъствие не беше плод на фантазията ми или на халюцинация, въпреки че, безусловно, емоционалното ми напрежение беше много голямо. Силно Ви прегръщам и целувам! Много очаквам евентуално пътуване до България и среща с Вас. Моят приятел Владимир, за когото Гриша вероятно ви е разказвал, моли да ви предам поздрава му. Довиждане, бате Крум! Лена С* Писмо от Елена Соловьова до Крум Въжаров. Факсимиле През 1975 г.
към текста >>

Крум замина за Франция при Ярмила и след това заедно с Ярмила отпътуваха за Англия по покана на Филип и Даниел Кар-Гом.
През 1975 г. приятелите от Русия поканиха Крум Въжаров да организира високопланински лагер в Кавказ. Той замина за Москва и после за Кавказ. Спомените на Миша Левин и Миша Папуш за Крум Въжаров и лагера в Кавказ са представени на с. 163. През .1982 г. Крум замина за Франция при Ярмила и след това заедно с Ярмила отпътуваха за Англия по покана на Филип и Даниел Кар-Гом. Там те се сприятелили с много хора, които обикнали тях и Паневритмията. Това е едно от писмата до Крум от млади приятели в Англия. 12 юли 1982 г. Благодарим ви, че бяхте така любезни към нас и ни донесохте „Мир в ума“ с вашето великолепно танцуване и музика - така чисти. И думи на мъдрост, кой би могъл да моли за повече?
към текста >>

Ние ги посрещнахме на лифта и ги поведохме по малка тясна пътека до едно скрито, прекрасно място с невероятна гледка към Скакавците.
Крум и Ярмила били представени на различни духовни групи в Англия. Крум говорил на една конференция за учението на Учителя. Силно впечатлени от това, на следващата година група от 15-20 чужденци от Англия, водени от Филип и Даниел Кар-Гом, дойдоха да посетят Рила и да усетят нашия братски живот. По това време Борис Николов беше на лагер на Ястребец, а друга малка група с Крум Въжаров бяхме в Мусаленския лагер. Борис Николов и Крум Въжаров бяха избрали една скрита поляна в района на Ястребец, където да прекараме с чужденците. Ние ги посрещнахме на лифта и ги поведохме по малка тясна пътека до едно скрито, прекрасно място с невероятна гледка към Скакавците. Там беше палатката на Борис Николов. Имаше лека мъгла, беше много красиво и мистично. По пътеката към поляната се чуваше музиката на Учителя, изпълнявана от Йоана Стратева и Петър Ганев/Чужденците много се трогнаха от музиката и от величествената гледка. На поляната изиграхме Паневритмията, после запалихме огън, музикантите изнесоха концерт. Борис Николов и Крум Въжаров разказваха спомени за Учителя и говориха За учението.
към текста >>

По пътеката към поляната се чуваше музиката на Учителя, изпълнявана от Йоана Стратева и Петър Ганев/Чужденците много се трогнаха от музиката и от величествената гледка.
По това време Борис Николов беше на лагер на Ястребец, а друга малка група с Крум Въжаров бяхме в Мусаленския лагер. Борис Николов и Крум Въжаров бяха избрали една скрита поляна в района на Ястребец, където да прекараме с чужденците. Ние ги посрещнахме на лифта и ги поведохме по малка тясна пътека до едно скрито, прекрасно място с невероятна гледка към Скакавците. Там беше палатката на Борис Николов. Имаше лека мъгла, беше много красиво и мистично. По пътеката към поляната се чуваше музиката на Учителя, изпълнявана от Йоана Стратева и Петър Ганев/Чужденците много се трогнаха от музиката и от величествената гледка. На поляната изиграхме Паневритмията, после запалихме огън, музикантите изнесоха концерт. Борис Николов и Крум Въжаров разказваха спомени за Учителя и говориха За учението. Всички бяхме затаили дъх и слушахме с трепет. Чужденците бяха дълбоко развълнувани от видяното и преживяното. Някои от тях пожелаха да останат с нас и да посрещнат изгрева.
към текста >>

Тя е автор на книгите: „Силата на скъпоценните камъни и кристалите“, „Силата на вашите сънища“, „Събуждане за промяната“, „Пътуване през времето“ и други.
Имахме възможност да посрещаме изгрева заедно, да играем Паневритмия, да обиколим върховете. Молехме се и медитирахме заедно и тя каза, че е обиколила почти цял свят заедно с една група англичани, които са посещавали свети места по Земята. В Мусаленския дял на Рила тя чувстваше силно присъствие на Светли същества и каза, че това е много силен духовен център. Сузи Холбич е световноизвестен диагностик и лечител. В своята лечителска работа тя използва метода нарегресията, сънища, кристали, цвето и звукотерапия, движения, визуализация, медитация и др. Тя е автор на книгите: „Силата на скъпоценните камъни и кристалите“, „Силата на вашите сънища“, „Събуждане за промяната“, „Пътуване през времето“ и други. Според Пиаткус, издателя на тези книги, те са най- продаваните. Сузи е англичанка по произход, но е пътувала по целия свят, живяла е в Англия, Австралия, САЩ, Гърция, Франция, Южна Африка и др. Когато за първи път дойде на Мусаленския лагер, беше изключително впечатлена от духовната атмосфера в Братството и от Светлите същества на Рила, които тя усещаше много силно. Идва години наред в нашия лагер. Сузи лекуваше с кристали.
към текста >>

Сузи е англичанка по произход, но е пътувала по целия свят, живяла е в Англия, Австралия, САЩ, Гърция, Франция, Южна Африка и др.
В Мусаленския дял на Рила тя чувстваше силно присъствие на Светли същества и каза, че това е много силен духовен център. Сузи Холбич е световноизвестен диагностик и лечител. В своята лечителска работа тя използва метода нарегресията, сънища, кристали, цвето и звукотерапия, движения, визуализация, медитация и др. Тя е автор на книгите: „Силата на скъпоценните камъни и кристалите“, „Силата на вашите сънища“, „Събуждане за промяната“, „Пътуване през времето“ и други. Според Пиаткус, издателя на тези книги, те са най- продаваните. Сузи е англичанка по произход, но е пътувала по целия свят, живяла е в Англия, Австралия, САЩ, Гърция, Франция, Южна Африка и др. Когато за първи път дойде на Мусаленския лагер, беше изключително впечатлена от духовната атмосфера в Братството и от Светлите същества на Рила, които тя усещаше много силно. Идва години наред в нашия лагер. Сузи лекуваше с кристали. Когато дойде за втори път, донесе една торба с големи кристали и ме помоли да ги заровим между камъните на Сфинкса, за да се заредят, и на следващата година ги взе и тръгна по света да лекува с тях. Когато Сузи влезе в моята палатка, случайно се докосна до книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината“, която аз винаги държах до себе си.
към текста >>

Когато за първи път дойде на Мусаленския лагер, беше изключително впечатлена от духовната атмосфера в Братството и от Светлите същества на Рила, които тя усещаше много силно.
Сузи Холбич е световноизвестен диагностик и лечител. В своята лечителска работа тя използва метода нарегресията, сънища, кристали, цвето и звукотерапия, движения, визуализация, медитация и др. Тя е автор на книгите: „Силата на скъпоценните камъни и кристалите“, „Силата на вашите сънища“, „Събуждане за промяната“, „Пътуване през времето“ и други. Според Пиаткус, издателя на тези книги, те са най- продаваните. Сузи е англичанка по произход, но е пътувала по целия свят, живяла е в Англия, Австралия, САЩ, Гърция, Франция, Южна Африка и др. Когато за първи път дойде на Мусаленския лагер, беше изключително впечатлена от духовната атмосфера в Братството и от Светлите същества на Рила, които тя усещаше много силно. Идва години наред в нашия лагер. Сузи лекуваше с кристали. Когато дойде за втори път, донесе една торба с големи кристали и ме помоли да ги заровим между камъните на Сфинкса, за да се заредят, и на следващата година ги взе и тръгна по света да лекува с тях. Когато Сузи влезе в моята палатка, случайно се докосна до книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината“, която аз винаги държах до себе си. Тя я взе в ръце и започна да се моли.
към текста >>

Когато дойде за втори път, донесе една торба с големи кристали и ме помоли да ги заровим между камъните на Сфинкса, за да се заредят, и на следващата година ги взе и тръгна по света да лекува с тях.
Според Пиаткус, издателя на тези книги, те са най- продаваните. Сузи е англичанка по произход, но е пътувала по целия свят, живяла е в Англия, Австралия, САЩ, Гърция, Франция, Южна Африка и др. Когато за първи път дойде на Мусаленския лагер, беше изключително впечатлена от духовната атмосфера в Братството и от Светлите същества на Рила, които тя усещаше много силно. Идва години наред в нашия лагер. Сузи лекуваше с кристали. Когато дойде за втори път, донесе една торба с големи кристали и ме помоли да ги заровим между камъните на Сфинкса, за да се заредят, и на следващата година ги взе и тръгна по света да лекува с тях. Когато Сузи влезе в моята палатка, случайно се докосна до книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината“, която аз винаги държах до себе си. Тя я взе в ръце и започна да се моли. После каза: „Преведи ми какво пише в тази книга. Тя има много високи вибрации и голяма сила излиза от нея! “ Аз обясних какво съдържа и се опитах да преведа нещо, но тъй като това са библейски текстове, беше трудно.
към текста >>

Сега може да се каже, че музиканти от Братството пътуват навсякъде и музиката на Учителя звучи по цял свят.
Музикантите представяха музиката на Учителя, даваха концерти, свиреха от сърце. Незабравимо за нас ще остане времето, преживяно с музиката на Учителя, изпълнявана от Йоана Стратева и Петър Ганев. Даниел Кар-Гом и Алисон Браун многократно канеха музиканти от Братството да представят музиката на Учителя в Англия и Шотландия. Приятелите от Норвегия също поканиха наши музиканти. По-късно те бяха канени от Ардела Натаниел в Сан Франциско и от Филис Торп в Сент Луис. Сега може да се каже, че музиканти от Братството пътуват навсякъде и музиката на Учителя звучи по цял свят. В мое присъствие един англичанин попита Крум: „Вие какво сте написали? “, а той му отговори: „Аз не обичам да пиша за нещата, аз просто ги правя.“ Крум имаше изключителната способност да планира и да реализира проектите. Той беше предан, всеотдаен работник на Божията нива. Често казваше, че лазерният лъч има голяма пробивна сила. Следвайки съветите и напътствията на Учителя, той беше успял да постигне силата на лазерния лъч в мисли и действия.
към текста >>

Следвайки съветите и напътствията на Учителя, той беше успял да постигне силата на лазерния лъч в мисли и действия.
Сега може да се каже, че музиканти от Братството пътуват навсякъде и музиката на Учителя звучи по цял свят. В мое присъствие един англичанин попита Крум: „Вие какво сте написали? “, а той му отговори: „Аз не обичам да пиша за нещата, аз просто ги правя.“ Крум имаше изключителната способност да планира и да реализира проектите. Той беше предан, всеотдаен работник на Божията нива. Често казваше, че лазерният лъч има голяма пробивна сила. Следвайки съветите и напътствията на Учителя, той беше успял да постигне силата на лазерния лъч в мисли и действия. Крум мълчеше и работеше интензивно, учеше ни как да имаме силна мисъл, да бъдем целенасочени, без отклонения, за да успяваме в начинанията си. Крум на дело показа как един мълчалив и скромен ученик изпълни задачата да разпространи учението на Учителя. Според Миша Левин от Москва: „Бате Крум си беше поставил задачата да предаде учението в други страни и на първо място в Русия. Сигурен съм, че с тази задача той се справи възможно най-добре.“ За приятелите от чужбина той беше „нашият обичен Крум, незабравимият, който изкова мостове между Изтока и Запада, Севера и Юга!
към текста >>

61. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

То е около три пъти в диаметър по-голямо от нашето Слънце.
В това съзвездие с просто око могат да се видят около 70 звезди, но общо взето, те слабо се забелязват не защото са слаби, а защото са отдалечени. По този начин до нас съгласно Доплеровия принцип, идват силовите течения с по-къси вълни, които въздействуват предимно на по-горните слоеве от мозъчните центрове. Оттам е и силното, благородно въздействие върху планетата Вулкан. Това особено много се подсилва от могъщите Слънца в това съзвездие, известни с името РЕГУЛ (от първа звездна величина) и ДЕНОБЪЛ (от втора). Регул е ярко, величаво и много интересно Слънце. То е около три пъти в диаметър по-голямо от нашето Слънце. Температурата на повърхността му е измерена на около 14 000 градуса, докато на нашето Слънце има само 6 000. Благодарение на тази висока температура повърхността му е бяла. Физическите особености, които Регул има със своя размер, цвят и температура, както и намиращото се в това съзвездие друго величаво Слънце ДЕНОБЪЛ, а също така и много двойни слънца, и особено галактиката в това съзвездие са дали на планетата Вулкан много ценни качества, които тя чрез своето влияние предава на човека, когато мозъкът му е добре устроен. Една царственост, величава осанка, замах, възможности да ръководи и всякога да намира правилното и лесно разрешение на задачите, които среща, т.е контакт с идейния свят. Саабей и древните звездобройци са разбирали много добре силовите течения, които изтичат от това съзвездие, и затова като негов символ са поставили красивата и величава осанка на гривестия ЛЪВ.
към текста >>

Най-завършеното и хармонично по форма и съдържание принадлежи на най-напредналите Същества в пътя на еволюционния процес.
Този израз може да бъде обособен в две направления -добри и лоши. Това в подробности ще бъде разгледано при всеки отделен случай на аспектите. Всяка жива форма е завършек на едно еволюционно минало, завършек на цял ред усилия на една творческа мисъл, чувство и действие. Те именно създават формите. Съвършенството на една форма определя онова стъпало на развитие, на което са се намирали мисълта, чувството и способността за творчество. Най-завършеното и хармонично по форма и съдържание принадлежи на най-напредналите Същества в пътя на еволюционния процес. От всички живи същества човек има най-добре изразена тази вътрешна природа. Когато е организирана и облагородена, тя е способна да създаде и най-съвършеното по форма тяло. Да може човек да чете по формите на тялото ще рече, че може да разбира естеството и силата на планетните влияния. Ако пък разбира силата и естеството на планетните влияния, то ще разбира и самия човек - неговите форми на тялото, на лицето, също така и психическото им съдържание, както и условията, които той ще има в живота си, т.е. пътя, по който ще мине.
към текста >>

пътя, по който ще мине.
Най-завършеното и хармонично по форма и съдържание принадлежи на най-напредналите Същества в пътя на еволюционния процес. От всички живи същества човек има най-добре изразена тази вътрешна природа. Когато е организирана и облагородена, тя е способна да създаде и най-съвършеното по форма тяло. Да може човек да чете по формите на тялото ще рече, че може да разбира естеството и силата на планетните влияния. Ако пък разбира силата и естеството на планетните влияния, то ще разбира и самия човек - неговите форми на тялото, на лицето, също така и психическото им съдържание, както и условията, които той ще има в живота си, т.е. пътя, по който ще мине. Човек в пасивно състояние е едно нещо, а когато се даде възможност да се проявят планетните влияния в Двойника му, тогава той ще бъде нещо съвсем друго. Това става, когато той попадне при неблагоприятни или благоприятни условия, които създават силна възбуда и напрежение. Тогава всички планетни течения дават своя израз, проявява се целокупният човек. По-далечните Планети имат по-задълбочено и по- устойчиво влияние, което по-бавно дава своя израз. Всяка една Планета и Луната, освен вътрешните качества в човека, дават и характерни типове хора.
към текста >>

Ако главата на детето (черепът) рано започне да се втвърдява, то роденият човек е с посредствени качества.
Всяка една Планета и Луната, освен вътрешните качества в човека, дават и характерни типове хора. Оттук съществуват и дванадесет типа. Вярно е, че съвсем чисти типове рядко се срещат, защото и другите планетни влияния оставят белези, но все пак някои от Планетите при по-специални положения, за които ще упоменем, дават своя очебиещ израз. Създаването на едно добре оформено Звездно тяло, способно да създаде пълноценни мозъчни центрове, готови да приемат цялостните, организирани и облагородени влияния на всички Планети, които да изградят пълноценния човек, е един бавен и .продължителен процес през периодите на многото прераждания. До каква степен е стигнал този процес, може да се разбере още при раждането на човека чрез съставяне на ХОРОСКОПА, а също така и малко след раждането. Ако главата на детето (черепът) рано започне да се втвърдява, то роденият човек е с посредствени качества. При такива деца черепът и изобщо главата все пак бавно нараства; ако към 25-30 годишна възраст разстоянието от корена на носа през главата до края на задната тилна кост достигне към 22 - 23 сантиметра и обиколката на главата около веждите и ушите (но не върху тях) не надмине 33-35 сантиметра, то пред нас е крайно изостанал човек. В такъв човек силовите течения на Планетите и Луната все още не са създали и оформили мозъчни центрове, способни да приемат техните по-ярки влияния, а само най-примитивните, и то до Марс. Когато тези размери достигнат за първия към 36-37 сантиметра, а за втория - 56-57, то имаме вече създаден и пълноценни мозъчни центрове, способни да приемат изцяло планетните влияния. Оттам нататък Слънцето има за задача все повече да организира и облагородява мозъчните клетки. При добре оформено Звездно тяло, при добър хороскоп главата на детето бавно се втвърдява, показвайки едно хармонично уголемяване в размери и форми на отделните части и органите по нея, които придобиват правилни размери и разпределения.
към текста >>

При такива деца черепът и изобщо главата все пак бавно нараства; ако към 25-30 годишна възраст разстоянието от корена на носа през главата до края на задната тилна кост достигне към 22 - 23 сантиметра и обиколката на главата около веждите и ушите (но не върху тях) не надмине 33-35 сантиметра, то пред нас е крайно изостанал човек.
Оттук съществуват и дванадесет типа. Вярно е, че съвсем чисти типове рядко се срещат, защото и другите планетни влияния оставят белези, но все пак някои от Планетите при по-специални положения, за които ще упоменем, дават своя очебиещ израз. Създаването на едно добре оформено Звездно тяло, способно да създаде пълноценни мозъчни центрове, готови да приемат цялостните, организирани и облагородени влияния на всички Планети, които да изградят пълноценния човек, е един бавен и .продължителен процес през периодите на многото прераждания. До каква степен е стигнал този процес, може да се разбере още при раждането на човека чрез съставяне на ХОРОСКОПА, а също така и малко след раждането. Ако главата на детето (черепът) рано започне да се втвърдява, то роденият човек е с посредствени качества. При такива деца черепът и изобщо главата все пак бавно нараства; ако към 25-30 годишна възраст разстоянието от корена на носа през главата до края на задната тилна кост достигне към 22 - 23 сантиметра и обиколката на главата около веждите и ушите (но не върху тях) не надмине 33-35 сантиметра, то пред нас е крайно изостанал човек. В такъв човек силовите течения на Планетите и Луната все още не са създали и оформили мозъчни центрове, способни да приемат техните по-ярки влияния, а само най-примитивните, и то до Марс. Когато тези размери достигнат за първия към 36-37 сантиметра, а за втория - 56-57, то имаме вече създаден и пълноценни мозъчни центрове, способни да приемат изцяло планетните влияния. Оттам нататък Слънцето има за задача все повече да организира и облагородява мозъчните клетки. При добре оформено Звездно тяло, при добър хороскоп главата на детето бавно се втвърдява, показвайки едно хармонично уголемяване в размери и форми на отделните части и органите по нея, които придобиват правилни размери и разпределения. Лицето е мило, симпатично, приятно за гледане, вдъхва разположение и обич у всички.
към текста >>

Задълбоченото и всестранно разбиране на човешката природа, била тя добра или лоша, ни дава възможност за придобиване на знания и мъдрост, за прогрес по пътя на еволюцията.
Подтиците и стремежите, които другите планетни влияния дават, се срещат по-рядко при хората. Когато лошите аспекти се изразяват в даден човек, те събуждат у нас неприятна резервираност към него. Но ние трябва да разбираме, че той е в процес на развитие, на усъвършенствуване, и това трябва да ни дава подтик да му помогнем, да бъдем разположени към него, защото само добрите чувства дават възможност за помощ. Изобщо дълбокото познаване на човека се предхожда от добрите чувства към него. Колкото човек по-добре вижда и разбира несъвършенствата, толкова по-добре вижда и разбира съвършенството. Задълбоченото и всестранно разбиране на човешката природа, била тя добра или лоша, ни дава възможност за придобиване на знания и мъдрост, за прогрес по пътя на еволюцията. От гледище на Астрологията човешкият род в сегашния си стадий все още не е достатъчно добре развит, не е завършен, не е красив. Известният и талантлив художник Рьорих с много тънък усет и разбиране за съвършенство, с рядко умение е изобразил два човешки образа, отбелязани като МОРИЯ и ХУТХУМЕ. Но такива съвършени човешки типове къде се срещат? В далечното бъдеще такива ще бъдат хората и ще диша от тях съвършенството. АСПЕКТИТЕ НА ВУЛКАН С ЛУНАТА И ДРУГИТЕ ПЛАНЕТИ За символ на Вулкан ще приемем символа на Слънцето, защото в таблиците, с които си служим при съставянето на хороскопа, е дадено положението на Слънцето за всеки ден, а там, както отбелязахме, е и Вулкан.
към текста >>

Черепът на Вулкановите типове е по-скоро дългоглав, но не му липсва и ширина.
Ако минутите са по-малко от 30, ги пренебрегваме и остават само градусите. Например за 16 градуса и 20 минути ще вземем 16 градуса. Преди да пристъпим към значението, което дават Аспектите, ще изложим най-характерното както в образа и чертите на самия човек, така също и в същността, в неговата вътрешна природа, което всяка една от Планетите и Луната дават чрез своите влияния. Според формата и обема на главата различаваме два типа хора: дългоглави или както още ги наричат ДОЛИХОЦЕфАЛИ; такъв тип имаме, когато Планетите, които създават и оформят мозъчните центрове на чувствената (емоционалната) и умствена природа, преобладават. Вторият тип са широкоглави - БРАХИЦЕФАЛИ; при тях планетните течения са създали и оформили предимно мозъчните центрове, тласкащи към активност и творчество. Черепът на Вулкановите типове е по-скоро дългоглав, но не му липсва и ширина. Лицето им е овално, с чист и красив рисунък. Косата им е обикновено руса и по-рядко кафява. Тя е красиво накъдрена на едри вълни и добре покрива главата, а при по- интелектуалните натури понякога малко оредява. Челото е голямо и великолепно, с подчертан интелектуален израз. То е издуто както напречно, така и надлъжно - отгоре надолу.
към текста >>

Контактът им с идейния свят е много тесен.
Брадата е добре оформена и не е издадена напред, за да показва твърдост и инат. Тя подчертава равновесието, което всички части на лицето показват; нито пък е къса и хлътнала, което е израз на променливост, безволие, а хармонира с овалното лице. От цялото лице на Вулкановите типове се излъчва едно равновесие, хармония, спокойна сила и приятност. В морално отношение Вулкановите типове стоят твърде високо. Те са интелигентни, спокойни, силни хора, които успяват, защото всякога долавят правилните идеи и методи за разрешаване на всяка поставена задача. Контактът им с идейния свят е много тесен. Излъчват самообладание и щастие, когато са в общество. На събрание привличат; вниманието и погледите на всички и извикват възхищение. Околните млъкват или слушате внимание и с необходимост да им се подчинят. Те представляват една сила в състояние на покой, сила на самоувереност, която не се проявява без нужда, защото знае, че още при първи зов ще се изправи на крака и с един скок ще бъде готова да блесне като светкавица. Речта на Вулкановите типове е звучна, с ясен тембър, умее да обладава, да мята гръмотевици и да прощава.
към текста >>

Това е типът на Вулкан, когато мозъчните центрове, които той е създал и оформил, са организирани и облагородени.
Те са най-красивите и подчертават своята личност където и да са - „Аз съм“ - с ясно изразено самосъзнание. Палецът на човешката ръка е израз на силите, изтичащи от Вулкан. Той е винаги малко по-настрана от другите пръсти, а когато е в юмрук, когато иска да действа, той трябва да бъде над другите пръсти. Ако при юмрук го покрият другите пръсти, т.е. остане ли под тях, то личността е загубена. Това е типът на Вулкан, когато мозъчните центрове, които той е създал и оформил, са организирани и облагородени. Силните позиции, където той ярко се изразява, са: при изгрев - на границата между дванадесети и първи дом или близо до линията, която разделя двата дома. Това е най-доброто. Също така е добре, когато е точно на Меридиана - в Зенита и Надира. Когато е на границата между другите домове, е също добре, но се изразява в по-слаба форма. Трябва Вулкан да има и добри аспекти с Луната и другите Планети - Съвпад, 30, 60, 72, 120, 150 градуса.
към текста >>

При добре поставен Вулкан ще имаме богат и разнообразен живот, с пътувания и благоприятни промени.
Лесно се обижда, нервно избухва и не разрешава да му се правят бележки; пред нас е човек без съчувствие и желание за услуга, със студено отношение към околните, линиите по лицето са остри и дразнещи. Ако в даден човек Вулкан няма аспекти, то той е без инициатива, вял, живее без цел и посока в живота си, без каквото и да било желание да се изтъква. Влиянието на планетата Вулкан се изразява в две направления: първо, определя неговото здравословно състояние, т.е. има отношение към самия човек, неговата жизненост, възможността му да се изяви. Второ, определя неговото обществено положение, мястото му в обществото-професията, условията, които ще има в живота си. При добре поставен Вулкан ще имаме богат и разнообразен живот, с пътувания и благоприятни промени. Затова всеки аспект на Вулкан с Луната и Планетите, както и неговото място в хороскопа (в кой дом е и къде точно), трябва да се разглеждат в тези именно две направления. ВУЛКАН В РАЗЛИЧНИТЕ ДОМОВЕ За първия дом е в сила всичко, което отбелязваме за него. Във втори дом имаме само едно подсилване на жизнеността, която той дава. В трети дом човек е склонен и има подтик към ръководство - ръководна работа. В четвърти дом, където са изразени условията на семейството, където човек се е родил, Вулкан дава добри условия на личността във всяко отношение, материални възможности за богати впечатления от пътувания, срещи и контакти с хората, а поне един от родителите ще има добра ръководна служба.
към текста >>

В четвърти дом, където са изразени условията на семейството, където човек се е родил, Вулкан дава добри условия на личността във всяко отношение, материални възможности за богати впечатления от пътувания, срещи и контакти с хората, а поне един от родителите ще има добра ръководна служба.
При добре поставен Вулкан ще имаме богат и разнообразен живот, с пътувания и благоприятни промени. Затова всеки аспект на Вулкан с Луната и Планетите, както и неговото място в хороскопа (в кой дом е и къде точно), трябва да се разглеждат в тези именно две направления. ВУЛКАН В РАЗЛИЧНИТЕ ДОМОВЕ За първия дом е в сила всичко, което отбелязваме за него. Във втори дом имаме само едно подсилване на жизнеността, която той дава. В трети дом човек е склонен и има подтик към ръководство - ръководна работа. В четвърти дом, където са изразени условията на семейството, където човек се е родил, Вулкан дава добри условия на личността във всяко отношение, материални възможности за богати впечатления от пътувания, срещи и контакти с хората, а поне един от родителите ще има добра ръководна служба. Пети дом има отношение към чувствената - емоционална - природа на човека и определя какви чувства той ще получи и ще има най-вече от и към противоположния пол. В този дом Вулкан ще даде на родения богати и обилни чувства от най-близките му хора и най-вече от противоположния пол, с който ще бъде свързан. Роденият ще има връзка с добра, интелигентна, възпитана и с достойнство личност. В шести дом, който определя отношението на родения към неговите най-близки (роднини преди всичко), Вулкан ще му даде добра материална и морална подкрепа от близки, но високопоставени лица, а също с близките си роднини ще има добри, коректни отношения. Когато Вулкан е в седми дом, който е дом на женитбите - женитбените отношения и най-близките му сътрудници в работата, роденият ще има за партньор добър, благороден Вулканов тип, т.е.
към текста >>

В девети дом Вулкан говори за една широта на търпимост към околните, добро здраве, добро обществено положение, особено ако е близо до меридиана; също и много пътувания, изобщо задоволен живот.
В шести дом, който определя отношението на родения към неговите най-близки (роднини преди всичко), Вулкан ще му даде добра материална и морална подкрепа от близки, но високопоставени лица, а също с близките си роднини ще има добри, коректни отношения. Когато Вулкан е в седми дом, който е дом на женитбите - женитбените отношения и най-близките му сътрудници в работата, роденият ще има за партньор добър, благороден Вулканов тип, т.е. човек, с който добре ще върви семейният живот и работата му с най-близките сътрудници. Изобщо Вулкан в този дом изразява добре своята сила. В осми дом влиянието на Вулкан ще бъде в значителна степен ограничено, понеже Планетата се изразява там слабо и е малко парализирана. В девети дом Вулкан говори за една широта на търпимост към околните, добро здраве, добро обществено положение, особено ако е близо до меридиана; също и много пътувания, изобщо задоволен живот. В десети дом, който е дом на общественото положение. Вулкан ще даде на родения добра ръководна служба, т.е. човек, който ще има умението и възможността да предава своите знания на другите и да ги ръководи. Ако и Меркурий е там, ще имаме преподавател, учител, професор от висока класа. В единадесети дом, който е дом на връзките с околните хора - хората, с които работи, Вулкан ще даде на родения вниманието, помощта и подкрепата на високопоставена личност, която ще му помогне в заемане на служба и при ред други случаи.
към текста >>

Тогава в своя обратен път от изток към запад той идва в долно съединение.
живот еднообразен, без каквито и да било особени промени. С МЕРКУРИИ Известно е от астрономията, че Меркурий може да има от Слънцето - Вулкан, отклонение най-много 28 градуса. При положение между Вулкан и Меркурий може да има само съвпад и полусекстил, които аспекти са благоприятни за интелектуалните способности на родения. Съвпадът може да бъде изразен, както се показва на фиг. 4, в два варианта: първо, когато Меркурий е между Земята и Слънцето, или както се казва в астрономията „ДОЛНО СЪЕДИНЕНИЕ“; тогава Меркурий се отбелязва с буквата „R”, което ще рече РЕТРОГРАДНО, обратно движение. Тогава в своя обратен път от изток към запад той идва в долно съединение. При този съвпад аспектът е особено силен и дава много добри и силни интелектуални качества и способности, предимно в практичната сфера на живота: бързо да съобразява интереса и изгодата, която щ има от всяка работа,от всяка поставена задача, заедно с подчертан интерес към външна изява. Има също добри способности за учене на езици. Вторият вариант на съвпада е, когато Меркурий е зад Слънцето - Вулкан, а Слънцето е между Меркурий и Земята; това положение в астрономията се нарича „ГОРНО СЪЕДИНЕНИЕ“. Меркурий стига до този съвпад, движейки се по право направление - от запад към изток. При този съвпад на Меркурий с Вулкан имаме по- мека изява на меркуриевите качества, изява с по-малък контакт и изразеност в практичния живот, по-облагородена интелигентност и интерес не само в практичните задачи, засягащи личния живот на човека, но и към по-отвлечените знания и наука Също и тук имаме добри способности за изучаване на чужди езици.
към текста >>

При лошите аспекти, особено при квадратура и опозиция, ще имаме един брутален, рязък в своите отношения човек, който не приема никакви съвети, забележки, напътствия.
Съвпадът на Марс с Вулкан дава ценни качества на човека: добре пресметната смелост, решителност, гъвкави и хармонични, приятни за гледане движения и походка. Такива хора имат възможността (особено ако Вулкан има аспект с Венера) да бъдат с добра изява в балета, художествената гимнастика, танца и всички видове спорт, в които те могат да имат големи постижения. Те са стройни, с добре оформени мускули, които дават не само възможност за движение и здраве, но и красота. При другите благоприятни аспекти също имаме спортни постижения, влечения и изяви, но без толкова изящество, както при съвпада. Но и тук е налице пресметлива смелост и решителност. При лошите аспекти, особено при квадратура и опозиция, ще имаме един брутален, рязък в своите отношения човек, който не приема никакви съвети, забележки, напътствия. Обича да заповядва и разпорежда. Той обикновено е по-висок, мускулест, със здрава костна система, обича пресилените спортове и пресилените смели решения, затова по него почти всякога има белези от остриета и всякакви други наранявания. Когато Марс има обратно движение (ретроградно), всичко казано за него се подсилва. Разбира се, и тук точните аспекти са с изключителна сила по отношение на отбелязаното. Ако няма аспекти, то имаме човек без какъвто и да било стремеж към спортни изяви, туризъм и каквито и да било движения, израз на мускулно напрежение, без усилия и без постигане на практични задачи.
към текста >>

Имат също инициатива, жажда за разпоредителност, но често пъти тя е не на място.
При лошите аспекти имаме хора крайно честолюбиви, с високо мнение за себе си. Те се изтъкват, че всичко знаят и разбират. Имат презрително и фалшиво отношение към околните. Общественото им положение е с промени и при точен аспект често се чувствуват оскърбени от началствата и често напускат работата си, което е погрешна тяхна стъпка. Здравето им е също добро. Имат също инициатива, жажда за разпоредителност, но често пъти тя е не на място. При липса на аспекти хората са без каквото и да било желание и устрем за изява, тласкат ги вълните на живота без цел и насока, изобщо имат слабо изразен живот. АСПЕКТИТЕ НА ВУЛКАН СЪС САТУРН При съвпад, който е лош аспект, до известна възраст имаме човек със слаба жизненост, неустойчив към пристъпите на неразположение и болести. Непрекъснато и често боледува, но има известен устой и няма фатален край. Това трае докъм 25 - 26 годишна възраст, след което човек укрепва и е устойчив по отношение на своето здраве. Сатурн има отношение в човешкото тяло към кожата, костите, коленете зъбите и ушите.
към текста >>

Новостите и оригиналните идеи за обществена ориентация, работа, служба и професия всякога съпътстват човека.
При липса на аспекти имаме човек, който няма отношение към реда, изпълнението на задачите, а светът за него е блед и безинтересен. АСПЕКТИТЕ НА ВУЛКАН С УРАН Влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека, а това на Вулкан - към сърцето. Затова при съвпад нервната система е много напрегната, което се отразява на сърцето и човек често чувствува известна тежест около сърдечната област, която не е опасна. При други добри аспекти имаме човек със здрава нервна система, които спокойно и с търпение понася, каквито и да било случки изненади. В обществения живот човек с добри аспекти на Вулкан с Уран ще има резки, неочаквани и благоприятни промени. Новостите и оригиналните идеи за обществена ориентация, работа, служба и професия всякога съпътстват човека. При лошите аспекти имаме човек нервен, нетърпелив, с неприятни, резки и неочаквани промени и подтици, а понякога и със странни идеи за промени в професията, работата, службата, които са всякога неудачни. При липса на аспекти имаме човек, в който идейният свят и нервните възбуди са в спящо състояние. АСПЕКТИТЕ НА ВУЛКАН С НЕПТУН Нептун има отношение към емоционалната природа в човека При съвпад и добри аспекти имаме много мил и симпатичен човек, който предизвиква топло разположение на всички околни; това е особено силно при съвпад. Тези хора са въобще милосърдни, състрадателни, отзивчиви, с готовност любезно да услужат при нужда. Едно топло, мило съчувствие лъха от тях.
към текста >>

62. Луната - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Оста на лунното въртене е почти перпендикулярна по отношение на Еклиптиката, което е най-ценното нейно качество и дава на лунното влияние дарбата да преценява добре истинското разрешение на всяка поставена задача, дарбата за добра интуиция, което говори, че контактът и с идейния свят е много тесен.
Затова главата на Лунните типове е с овална форма и лицата им са кръгли. Бива ги за чиновници и като такива са приятни, изпълнителни, добросъвестни. Те добре изпълняват, но лошо управляват, защото им липсва решителност. Поради тези качества хората под силното лунно влияние са добри другари в живота, особено жените; те сладко се усмихват и се стараят да се понравят. Погледът им е привлекателен и търсят мъж, когото да чувствуват като силен свой закрилник. Оста на лунното въртене е почти перпендикулярна по отношение на Еклиптиката, което е най-ценното нейно качество и дава на лунното влияние дарбата да преценява добре истинското разрешение на всяка поставена задача, дарбата за добра интуиция, което говори, че контактът и с идейния свят е много тесен. Кожата по тялото и лицето на Лунните типове е бледа и чувствителна от допир със Слънчевите лъчи. Те не могат да се излагат на крайморското Слънце по плажовете, а трябва да седят на сянка, т.е. не могат да използуват облагите на слънцелечението. Отразителната способност на Луната, или т.нар. АЛБЕДО по отношение на падналите върху нея Слънчеви лъчи, е слаба - само 7 процента, а поглъща 93 процента от тях.
към текста >>

Във в трети дом Луната показва, че роденият ще има стремеж често да сменя работата си (професията), а също така и да пътува.
Луната със своето влияние създава и оформя мозъчните центрове в задната тилна част на мозъка - центровете, които тласкат човека към продължение на рода (половия нагон), мозъчните центрове за ядене (апетит), намиращи се пред горната част на ушите, и центровете за паметта в предната средна част на челото, за които споменахме. ЛУНАТА В ДОМОВЕТЕ В първи дом Луната, особено когато е на хоризонта - Асцендента, или много близко около него, дава всичко онова, което казахме за нея. Същото е и при другите ъглови точки на границата между домовете, но вече в по-слаба форма и, разбира се, при добри аспекти. Във втори дом Луната е без особен израз, без ясно изразени особености, а е налице само едно, подсилване на нейното влияние. Вниманието е повече в аспектите, които тя има с Планетите. Във в трети дом Луната показва, че роденият ще има стремеж често да сменя работата си (професията), а също така и да пътува. Луната в четвърти дом говори за човек, който ще бъде при добри условия и грижи в семейството, където се е родил, но ще напусне родния си край и ще живее другаде. Обикновено се женят в други селища или за чужденци и живеят при тях. В пети дом, особено ако Луната е в Перихелий, т.е. бързо се движи, пред нас е човек, който ще има много връзки с противоположния пол, много любовни приключения. В шести дом Луната показва човек, който ще има много добри връзки с обикновените хора от народа, които ще го подпомагат, а с близките си роднини ще бъде в добри отношения.
към текста >>

В девети дом Луната говори за човек с богато въображение, лунните му качества са добре изразени и много пътува.
бързо се движи, пред нас е човек, който ще има много връзки с противоположния пол, много любовни приключения. В шести дом Луната показва човек, който ще има много добри връзки с обикновените хора от народа, които ще го подпомагат, а с близките си роднини ще бъде в добри отношения. В седми дом Луната показва човек, който ще има много кандидати за женитба; той е общителен, любезен, контактен и (особено когато Луната е Перихелий) бързо се движи. В осми дом действието на Луната е изобщо слабо, особено когато е в Афелий (бавно се движи). Стремежът за семеен живот не е подчертан. В девети дом Луната говори за човек с богато въображение, лунните му качества са добре изразени и много пътува. В десети дом имаме човек, който ще има връзки и ще ръководи обикновения народ, работата и професията му ще бъде свързана с някакво ръководство на този народ и с неговите нужди. В единадесети дом Луната показва човек, който със своята професия ще бъде свързан с обикновените хора и те ще му бъдат в услуга. Луната в дванадесети дом говори за човек с добри способности за прояви в писателството, особено в поезията, ако Луната има аспект с Меркурий и Венера. АСПЕКТИТЕ НА ЛУНАТА С ПЛАНЕТИТЕ С Вулкан отбелязахме вече. С Меркурий при съвпад и тригон имаме човек, който бързо схваща, запаметява и разбира всичко.
към текста >>

При точните лоши аспекти често пъти лицето има връзки с човек от противоположния пол и умело заблуждава партньора : си за тях.
При лоши аспекти, особено ако са точни, имаме човек, който ще има неприятности и операции в областта на половите органи, лоши и дразнещи връзки с партньора по женитба и често развод. При тригон и други добри аспекти имаме добри и правилни полови връзки с партньора, и изобщо човек е привлекателен за тези от противоположния пол. С Юпитер при съвпад и добри аспекти имаме човек благороден, услужлив, с бащинска обхода към околните. Тези хора обикновено имат добър апетит и са доста едри и пълни, плодовити са в семейния си живот и имат деца и при най-малкото докосване до противоположния пол. При лоши аспекти имаме човек, който с надменност гледа на околните и с една натрапчивост търси те да му бъдат в услуга, да му свършат и най-малката работа, която и той може да свърши, без да има чувство и задължение да им се отплати за това. При точните лоши аспекти често пъти лицето има връзки с човек от противоположния пол и умело заблуждава партньора : си за тях. Имат също добър апетит и са с една не особено приятна пълнота. Тези хора често страдат от разстройства на черния дроб. При липса на аспекти липсва изява на тези качества и човек няма отношение към тях. Със Сатурн при съвпад, който е лош аспект, имаме слаба възможност за създаване на поколение. Заедно с другите лоши аспекти, имаме човек, който към близките си е крайно ревнив, подозрителен, затворен в себе си, не обича да споделя своите планове и вълнения с тях, предпазлив е, страхлив и е всякога с лош стомах - неразположение, язви и други разстройства в коремната област.
към текста >>

63. Меркурий - Николай Дойнов (1904 - 1997)

По него обикновено почти няма черти или, ако има, те са слаби, а вертикални линии няма, защото Меркуриевите типове не са устроени да правят волеви усилия за преодоляване на съпротивлението, което съпътства осъществяването на поставените задачи.
Мъжки Меркуриев тип Тези, създадени от Меркурий центрове, особено когато въздействието на Планетата е силно и центровете са добре оформени, дават израз и на другите части и органи на лицето, главата и тялото. Тялото е ниско, слабичко подвижно с мургав цвят на кожата. Лицето има крушообразна форма, главата е с удължен назад череп. Косата е с тънки косми, добре покрива главата и обикновено е кестенява. Челото е право и, както вече отбелязахме, е добре изразено около веждите. По него обикновено почти няма черти или, ако има, те са слаби, а вертикални линии няма, защото Меркуриевите типове не са устроени да правят волеви усилия за преодоляване на съпротивлението, което съпътства осъществяването на поставените задачи. Веждите им са повече или по-малко дъгообразни,показващи лесна възбудимост. Очите са обикновено по-големи и имат формата на бадеми, изразяващи интереса и изгодата в чувствата, които ще отдадат. Носът на Меркуриевите типове е прав и тънък, което показва повърхностно и бързо разглеждане на всички въпроси. Устата е средно голяма, с тънки устни, особено горната. Това говори за голям контрол на ума върху чувствата, слаба чувствителност и емоционалност, силно себевладеене, студена пресметливост при всички случаи в живота.
към текста >>

Като изключим Плутон, който малко е проучен, установено е, че Меркурий има най-голяма плътност на своята маса от всички Планети, която се изчислява на 5,62 пъти по-голяма от тази на водата.
Носът на Меркуриевите типове е прав и тънък, което показва повърхностно и бързо разглеждане на всички въпроси. Устата е средно голяма, с тънки устни, особено горната. Това говори за голям контрол на ума върху чувствата, слаба чувствителност и емоционалност, силно себевладеене, студена пресметливост при всички случаи в живота. Този тип хора отдават чувствата си, пресмятайки всякога ползата и изгодата, която ще имат от това. Брадата е заострена, показваща променливост в мисли и идеи, липса на устойчива воля за осъществяване и реализиране на поставените задачи. Като изключим Плутон, който малко е проучен, установено е, че Меркурий има най-голяма плътност на своята маса от всички Планети, която се изчислява на 5,62 пъти по-голяма от тази на водата. Затова неговото влияние предразполага към по-тесен контакт с материалното, осезаемото, към материалистичните науки и ползата, която може да се извлече от всичко това. преди всичко за личността. Меркурий обикаля Слънцето за 88 земни денонощия, като се движи със средна скорост от около 48 километра в секунда, а когато е най-близо до Слънцето (в Перихелий), тази скорост достига 58 километра. Това придава на влиянието му върху родения способността бързо да схваща, разбира и да се ориентира във всичко. Тази способност е особено ясно изразена, когато Меркурий е в Перихелий, и по-слабо, когато е най-далеч от Слънцето - Афелий.
към текста >>

Затова неговото влияние предразполага към по-тесен контакт с материалното, осезаемото, към материалистичните науки и ползата, която може да се извлече от всичко това.
Устата е средно голяма, с тънки устни, особено горната. Това говори за голям контрол на ума върху чувствата, слаба чувствителност и емоционалност, силно себевладеене, студена пресметливост при всички случаи в живота. Този тип хора отдават чувствата си, пресмятайки всякога ползата и изгодата, която ще имат от това. Брадата е заострена, показваща променливост в мисли и идеи, липса на устойчива воля за осъществяване и реализиране на поставените задачи. Като изключим Плутон, който малко е проучен, установено е, че Меркурий има най-голяма плътност на своята маса от всички Планети, която се изчислява на 5,62 пъти по-голяма от тази на водата. Затова неговото влияние предразполага към по-тесен контакт с материалното, осезаемото, към материалистичните науки и ползата, която може да се извлече от всичко това. преди всичко за личността. Меркурий обикаля Слънцето за 88 земни денонощия, като се движи със средна скорост от около 48 километра в секунда, а когато е най-близо до Слънцето (в Перихелий), тази скорост достига 58 километра. Това придава на влиянието му върху родения способността бързо да схваща, разбира и да се ориентира във всичко. Тази способност е особено ясно изразена, когато Меркурий е в Перихелий, и по-слабо, когато е най-далеч от Слънцето - Афелий. Дали Меркурий е в Перихелий, или в Афелий, разбираме от таблиците, с които работим.
към текста >>

Известно е, че когато едно тяло се движи около един център по окръжност, пътят му няма Ексцентрицитет и отбелязваме за него, че е нулев.
Тази способност е особено ясно изразена, когато Меркурий е в Перихелий, и по-слабо, когато е най-далеч от Слънцето - Афелий. Дали Меркурий е в Перихелий, или в Афелий, разбираме от таблиците, с които работим. Ако за едно денонощие той изминава повече от два или около два градуса, тогава той е в Перихелий. Ако изминава по-малко от един градус, тогава е в Афелий. Орбитата, по която Меркурий се движи около Слънцето, сравнена с орбитите на всички Планети след Плутон, е най-разтеглена. Известно е, че когато едно тяло се движи около един център по окръжност, пътят му няма Ексцентрицитет и отбелязваме за него, че е нулев. Ако тялото се движи по елиптичен път (елиптична орбита), то отбелязваме, че то има ексцентрицитет. Колкото той е по близо до единица, толкова неговата орбита е по-разтеглена елипса и когато този ексцентрицитет стане единица, то орбитата на това тяло се приема за парабола Ексцентрицитетът на Меркурий, след този на Плутон, е най-голям от всички останали планетни орбити и е 0,206, което е много. При Перихелий той идва на 46 милиона километра от Слънцето, а при Афелий - на 70 милиона. Това дава една разлика от 24 милиона километра, която за неговата малка орбита е много голяма. Като се има предвид и това, че плоскостта на орбитата му не лежи в плоскостта на Еклиптиката, а сключва с нея ъгъл от 7 градуса, може да а твърди, че Меркурий след Плутон е най-силно пострадал от катастрофата в Слънчевата система, при която се е разрушила планетата Фаетон.
към текста >>

Ако тялото се движи по елиптичен път (елиптична орбита), то отбелязваме, че то има ексцентрицитет.
Дали Меркурий е в Перихелий, или в Афелий, разбираме от таблиците, с които работим. Ако за едно денонощие той изминава повече от два или около два градуса, тогава той е в Перихелий. Ако изминава по-малко от един градус, тогава е в Афелий. Орбитата, по която Меркурий се движи около Слънцето, сравнена с орбитите на всички Планети след Плутон, е най-разтеглена. Известно е, че когато едно тяло се движи около един център по окръжност, пътят му няма Ексцентрицитет и отбелязваме за него, че е нулев. Ако тялото се движи по елиптичен път (елиптична орбита), то отбелязваме, че то има ексцентрицитет. Колкото той е по близо до единица, толкова неговата орбита е по-разтеглена елипса и когато този ексцентрицитет стане единица, то орбитата на това тяло се приема за парабола Ексцентрицитетът на Меркурий, след този на Плутон, е най-голям от всички останали планетни орбити и е 0,206, което е много. При Перихелий той идва на 46 милиона километра от Слънцето, а при Афелий - на 70 милиона. Това дава една разлика от 24 милиона километра, която за неговата малка орбита е много голяма. Като се има предвид и това, че плоскостта на орбитата му не лежи в плоскостта на Еклиптиката, а сключва с нея ъгъл от 7 градуса, може да а твърди, че Меркурий след Плутон е най-силно пострадал от катастрофата в Слънчевата система, при която се е разрушила планетата Фаетон. Това положение на неговата орбита се отразява особено неблагоприятно върху влиянието му, определящо е г о и з ъ м, лична изгода и интерес особено при неговото силно влияние.
към текста >>

В десети дом Меркурий дава способности и умение на личността да поучава другите, да ги напътствува; това са учителите и преподавателите.
В пети дом индивидът отдава внимание и чувства, засягащи противоположния пол, но със сметка, с търсене на интерес и придобивки, които би му донесло това отдаване. В шести дом Меркурий дава разправии със сестрите и братята си, а също и с най-близките, предимно свързани с парични въпроси. При Меркурий в седми дом връзката, женитбата са свързани все със сметка, с интерес, с полза и в много случаи показва, че партньорът ще бъде меркуриев тип. В осми дом въздействието на Меркурий, както и на всички членове на Слънчевото семейство, ще бъде малко парализирано, притъпено и по-слабо. В девети дом имаме човек с материалистични разбирания, обича да се изтъква и да приказва навсякъде. В десети дом Меркурий дава способности и умение на личността да поучава другите, да ги напътствува; това са учителите и преподавателите. Меркурий в единадесети дом говори, че роденият ще има връзки с хора на науката и с канцеларисти, от конто ще има полза и подкрепа в живота си. В дванадесети дом Меркурий дава склонност към литературни занимания, особено ако Луната и Слънцето - Вулкан, а най-вече и двете, са там или са близо до хоризонта - Асцендента. АСПЕКТИТЕ НА МЕРКУРИЙ Отбелязахме, че най-голямото отклонение спрямо Слънцето е на 28 градуса. Най-голямото отклонение на Венера от Слънцето е 48 градуса. Следователно най-голямото отклонение, което могат да имат двете Планети една от друга, е 76 градуса, затова аспектите, които могат да имат двете Планети, са: съвпад, полусекстил, полуквадрат, секстил и 72 градуса.
към текста >>

Обичат да се запасяват все от страх да не би да изпаднат в нужда, като често пъти, специално за продуктите, ги оставят да се развалят, без да могат да ги използуват.
Предпочита да блясва и да се изтъква със своите знания и умения, без те да са на голяма висота. Обича да го ласкаят и да се подчертава навсякъде. Има изразена склонност ДО използва услугите на другите, без да се чувствува задължен да се отплати за това. При нисшите типове този стремеж към материални придобивки може да става и чрез кражби, но по-наедро, в по-голям мащаб; те преиначават истината и лъжат. АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ СЪС САТУРН При съвпад и лоши аспекти имаме едно подчертано внимание към всички вещи, дреболии, продукти и каквото и да било, стигащо до най-дребното, със стремеж да го приберат и закътат, защото все може някога да потрябва. Обичат да се запасяват все от страх да не би да изпаднат в нужда, като често пъти, специално за продуктите, ги оставят да се развалят, без да могат да ги използуват. Плахи и предпазливи са. Имат голяма свидливост и ако се наложи да дават, те го правят с голяма пресметливост. При добри аспекти имаме човек със задълбочено търсене на истината. Те също имат голям сет към материалните ценности, но в един много облагороден нюанс, с който тяхното използване, бива за разумни и необходими нужди. Способни са към големи усилия и устойчивост за придобиване на тези материални ценности и успяват.
към текста >>

64. Юпитер - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той се намира от Слънцето на разстояние около пет пъти по-голямо, отколкото Земята, или съгласно закона на Тициус - Боде - 5,2 Астрономически единици (отбелязахме, че разстоянието от Земята до Слънцето, равно на 150 000 000 километра, се приема в астрономията за мярка и се нарича Астрономическа единица).
ЮПИТЕР Юпитер е най-голямата Планета в Слънчевото семейство, гигантът в Слънчевата система. Той се намира от Слънцето на разстояние около пет пъти по-голямо, отколкото Земята, или съгласно закона на Тициус - Боде - 5,2 Астрономически единици (отбелязахме, че разстоянието от Земята до Слънцето, равно на 150 000 000 километра, се приема в астрономията за мярка и се нарича Астрономическа единица). Неговият диаметър е 143 000 километра, което прави около единадесет пъти по-голям от този на Земята. Относителното тегло на веществото му е 1,34, което ще рече, че е малко по- плътно от това на водата (плътността на водата е приета за единица), докато на Земята е 5,5. Това именно малко относително тегло е създало на астрономите извънредно големи грижи, преди да разберат какво точно е и как е устроено то, за да разберат това, от което е изграден Юпитер, и как е устроен той. По този въпрос те са създали какви ли не най- причудливи хипотези, които ние няма да цитираме, а ще приемем най-естествената, простичка и възможна реалност, най-достъпната за разбиране, осланяйки се на голямата мъдрост, която казва, че истината е проста за разбиране и достъпна за всички. Затова ще приемем, че Юпитер има едно твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел слой атмосфера.
към текста >>

Неговият диаметър е 143 000 километра, което прави около единадесет пъти по-голям от този на Земята.
ЮПИТЕР Юпитер е най-голямата Планета в Слънчевото семейство, гигантът в Слънчевата система. Той се намира от Слънцето на разстояние около пет пъти по-голямо, отколкото Земята, или съгласно закона на Тициус - Боде - 5,2 Астрономически единици (отбелязахме, че разстоянието от Земята до Слънцето, равно на 150 000 000 километра, се приема в астрономията за мярка и се нарича Астрономическа единица). Неговият диаметър е 143 000 километра, което прави около единадесет пъти по-голям от този на Земята. Относителното тегло на веществото му е 1,34, което ще рече, че е малко по- плътно от това на водата (плътността на водата е приета за единица), докато на Земята е 5,5. Това именно малко относително тегло е създало на астрономите извънредно големи грижи, преди да разберат какво точно е и как е устроено то, за да разберат това, от което е изграден Юпитер, и как е устроен той. По този въпрос те са създали какви ли не най- причудливи хипотези, които ние няма да цитираме, а ще приемем най-естествената, простичка и възможна реалност, най-достъпната за разбиране, осланяйки се на голямата мъдрост, която казва, че истината е проста за разбиране и достъпна за всички. Затова ще приемем, че Юпитер има едно твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел слой атмосфера. Един от астрономите, който приема тази истина, е изчислил, че това кълбо има диаметър от 35 000 километра, което е почти три пъти по-голямо от това на Земята.
към текста >>

Един от астрономите, който приема тази истина, е изчислил, че това кълбо има диаметър от 35 000 километра, което е почти три пъти по-голямо от това на Земята.
Неговият диаметър е 143 000 километра, което прави около единадесет пъти по-голям от този на Земята. Относителното тегло на веществото му е 1,34, което ще рече, че е малко по- плътно от това на водата (плътността на водата е приета за единица), докато на Земята е 5,5. Това именно малко относително тегло е създало на астрономите извънредно големи грижи, преди да разберат какво точно е и как е устроено то, за да разберат това, от което е изграден Юпитер, и как е устроен той. По този въпрос те са създали какви ли не най- причудливи хипотези, които ние няма да цитираме, а ще приемем най-естествената, простичка и възможна реалност, най-достъпната за разбиране, осланяйки се на голямата мъдрост, която казва, че истината е проста за разбиране и достъпна за всички. Затова ще приемем, че Юпитер има едно твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел слой атмосфера. Един от астрономите, който приема тази истина, е изчислил, че това кълбо има диаметър от 35 000 километра, което е почти три пъти по-голямо от това на Земята. Това кълбо е обвито, както следва да се изчисли, с една атмосфера от 54 000 километра дебелина. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години със скорост от около 13 километра в секунда. Всички тези данни за размера и дебелината на атмосферата и за скоростта на движението му около Слънцето говорят, че Юпитер със своето влияние върху Земята и живота на нея, и по-специално върху човека, дава едно постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всичко и към всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното правилно и пълно изпълнение. От всички Планети в Слънчевото семейство Юпитер има най-бързо завъртане около своята ос, което става за 9 часа и 50 минути. Това говори за едно от най-интересните и ясно изразени Юпитерови влияния, което тласка живите форми на Земята към една жажда за активност и за постигане на първенство.
към текста >>

Установено е също, че Планетата отделя три пъти повече енергия, отколкото получава от Слънцето, източник е на могъщи радиоизлъчвания и на изразени по своята сила магнитни течения.
Освен това, пак в тази област, имаме едно червено петно с размер от 50 000 километра дължина и около 10 000 ширина. Това петно също мени силата на своята окраска, както ивиците, но всякога се наблюдава там. Защо съществуват тези обагрени ивици и петна? Трябва да се вземат под внимание и температурните особености, които се констатират на Юпитер, а именно, Но температурата на диска му е по-висока от тази, която би имала Планетата, ако се нагряваше само от Слънцето. Освен това на повърхността на диска се наблюдават овални ями, през които се виждат по-вътрешните слоеве на атмосферната обвивка; с проникването надолу температурата бързо расте и достига стотици градуси, а най-дълбоко е измерена температура от 20 000 градуса. Установено е също, че Планетата отделя три пъти повече енергия, отколкото получава от Слънцето, източник е на могъщи радиоизлъчвания и на изразени по своята сила магнитни течения. Всички тези особености на Юпитер - светлина, топлина, магнитни силови течения и радиовълни - говорят, че на Планетата цари богат, обилен и интензивен живот, бурни процеси в неговите недра, които са сходни с процесите на Слънцето, но в много по- скромен размер. Да се приеме, че тази активност, тези сложни процеси са плод на някаква случайност, на безредни механични процеси, които са без смисъл и цел, е крайно несериозно. Всичко това, както и на Слънцето, е плод на една велика разумност на високо издигнати Същества, които населяват Юпитер. Еволюционният процес в Природата не стига само до човека, а отива все по-нагоре по една вечна спирала. В човешкия род не виждаме ли степените на този процес?
към текста >>

И наистина Юпитер със своето влияние има задача да помогне на живите форми на Земята, включително и на човека, преди всичко със своя подтик към активност, който ги кара да вървят в по-стегнат и бърз теми но своя еволюционен път.
Всичко това, както и на Слънцето, е плод на една велика разумност на високо издигнати Същества, които населяват Юпитер. Еволюционният процес в Природата не стига само до човека, а отива все по-нагоре по една вечна спирала. В човешкия род не виждаме ли степените на този процес? Възможностите на Природата са безкрайни. Отбелязахме, че Саабей е дал на Юпитер името „Мулу Баб Бар“, което ще рече „Подобен на Слънцето“. И наистина Юпитер със своето влияние има задача да помогне на живите форми на Земята, включително и на човека, преди всичко със своя подтик към активност, който ги кара да вървят в по-стегнат и бърз теми но своя еволюционен път. Юпитер има и други по-сериозни задачи като пръв помощник на Слънцето: първо, да се бори срещу пристъпите на Черното слънце. В потвърждение на това е установено, че има връзка между слънчевата активност и тази на Юпитер - активност, породена от посегателствата на това Черно слънце върху Слънчевата система. Втората задача е от тази взаимност да се възстанови първоначалният вид на Слънчевото семейство. Основната и първа задача на Черното слънце е да внесе безредие там, където то би могло да проникне и направи нещо. Първата и основна задача на светлите Слънца е да внесат ред, порядък и облагородяване.
към текста >>

Юпитер има между 14 и 17 спътника, установен засега от астрономите, но само четири от тях са истински Това са т.нар.
Известно е, че парчетата от разрушената Планета между орбитите на Марс и Юпитер се движат в безпорядък. Една част от тях обаче, т.нар. Троянци, са заставени от Слънцето с помощта на Юпитер да се движат в два равностранни триъгълника, която конфигурация не се променя при своето движение. Друга една задача е по-голяма част от тези парчета да се движат по точната орбита на разрушената Планета, която е 2,8 Астрономически единици от Слънцето съгласно закона на Тициус - Боде. Това са първите, ясно изразени стъпки за внасяне на ред и порядък в създалото се безредие. Юпитер има между 14 и 17 спътника, установен засега от астрономите, но само четири от тях са истински Това са т.нар. Галилееви спътници: ЙО. ЕВРОПА. ГАНИМЕД И КАЛИСТО. Имената им са взети от гръцката митология. Останалите спътници са късове от разрушената Планета, от Астероидите. Че наистина е така, най- добре се вижда от петия спътник на Юпитер - първият, открит след четирите Галилееви спътника.
към текста >>

Галилееви спътници: ЙО. ЕВРОПА.
Една част от тях обаче, т.нар. Троянци, са заставени от Слънцето с помощта на Юпитер да се движат в два равностранни триъгълника, която конфигурация не се променя при своето движение. Друга една задача е по-голяма част от тези парчета да се движат по точната орбита на разрушената Планета, която е 2,8 Астрономически единици от Слънцето съгласно закона на Тициус - Боде. Това са първите, ясно изразени стъпки за внасяне на ред и порядък в създалото се безредие. Юпитер има между 14 и 17 спътника, установен засега от астрономите, но само четири от тях са истински Това са т.нар. Галилееви спътници: ЙО. ЕВРОПА. ГАНИМЕД И КАЛИСТО. Имената им са взети от гръцката митология. Останалите спътници са късове от разрушената Планета, от Астероидите. Че наистина е така, най- добре се вижда от петия спътник на Юпитер - първият, открит след четирите Галилееви спътника. Този спътник е наречен Амалтея.
към текста >>

Останалите спътници са късове от разрушената Планета, от Астероидите.
Това са първите, ясно изразени стъпки за внасяне на ред и порядък в създалото се безредие. Юпитер има между 14 и 17 спътника, установен засега от астрономите, но само четири от тях са истински Това са т.нар. Галилееви спътници: ЙО. ЕВРОПА. ГАНИМЕД И КАЛИСТО. Имената им са взети от гръцката митология. Останалите спътници са късове от разрушената Планета, от Астероидите. Че наистина е така, най- добре се вижда от петия спътник на Юпитер - първият, открит след четирите Галилееви спътника. Този спътник е наречен Амалтея. От него имаме получени много ясни'снимки от космичната станция „Вояджър“. Тези снимки ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с размер на голямата ос от 250 километра, а малката - 150. Всичко това говори, че той е къс от разрушената Планета.
към текста >>

Че наистина е така, най- добре се вижда от петия спътник на Юпитер - първият, открит след четирите Галилееви спътника.
Юпитер има между 14 и 17 спътника, установен засега от астрономите, но само четири от тях са истински Това са т.нар. Галилееви спътници: ЙО. ЕВРОПА. ГАНИМЕД И КАЛИСТО. Имената им са взети от гръцката митология. Останалите спътници са късове от разрушената Планета, от Астероидите. Че наистина е така, най- добре се вижда от петия спътник на Юпитер - първият, открит след четирите Галилееви спътника. Този спътник е наречен Амалтея. От него имаме получени много ясни'снимки от космичната станция „Вояджър“. Тези снимки ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с размер на голямата ос от 250 километра, а малката - 150. Всичко това говори, че той е къс от разрушената Планета. Останалите спътници, които по-късно бяха открити, имат много по-малки размери.
към текста >>

Този спътник е наречен Амалтея.
Галилееви спътници: ЙО. ЕВРОПА. ГАНИМЕД И КАЛИСТО. Имената им са взети от гръцката митология. Останалите спътници са късове от разрушената Планета, от Астероидите. Че наистина е така, най- добре се вижда от петия спътник на Юпитер - първият, открит след четирите Галилееви спътника. Този спътник е наречен Амалтея. От него имаме получени много ясни'снимки от космичната станция „Вояджър“. Тези снимки ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с размер на голямата ос от 250 километра, а малката - 150. Всичко това говори, че той е къс от разрушената Планета. Останалите спътници, които по-късно бяха открити, имат много по-малки размери. някои от които от порядъка само по на няколко километра.
към текста >>

Тези снимки ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с размер на голямата ос от 250 километра, а малката - 150.
Имената им са взети от гръцката митология. Останалите спътници са късове от разрушената Планета, от Астероидите. Че наистина е така, най- добре се вижда от петия спътник на Юпитер - първият, открит след четирите Галилееви спътника. Този спътник е наречен Амалтея. От него имаме получени много ясни'снимки от космичната станция „Вояджър“. Тези снимки ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с размер на голямата ос от 250 километра, а малката - 150. Всичко това говори, че той е къс от разрушената Планета. Останалите спътници, които по-късно бяха открити, имат много по-малки размери. някои от които от порядъка само по на няколко километра. Всички те имат за орбити разтеглени елипси с най-различна ъгли на плоскост спрямо плоскостта на Юпитеровата орбита Имат променлив блясък, а някои от тях се движат обрат Всичко това ясно говори, че те са късове от разрушена Планета. Тези късове, благодарение на грамадната гравитационна сила на Юпитер, са привлечени и са останали като негови спътници.
към текста >>

Останалите спътници, които по-късно бяха открити, имат много по-малки размери.
Че наистина е така, най- добре се вижда от петия спътник на Юпитер - първият, открит след четирите Галилееви спътника. Този спътник е наречен Амалтея. От него имаме получени много ясни'снимки от космичната станция „Вояджър“. Тези снимки ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с размер на голямата ос от 250 километра, а малката - 150. Всичко това говори, че той е къс от разрушената Планета. Останалите спътници, които по-късно бяха открити, имат много по-малки размери. някои от които от порядъка само по на няколко километра. Всички те имат за орбити разтеглени елипси с най-различна ъгли на плоскост спрямо плоскостта на Юпитеровата орбита Имат променлив блясък, а някои от тях се движат обрат Всичко това ясно говори, че те са късове от разрушена Планета. Тези късове, благодарение на грамадната гравитационна сила на Юпитер, са привлечени и са останали като негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на Планетата. Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние.
към текста >>

Тези късове, благодарение на грамадната гравитационна сила на Юпитер, са привлечени и са останали като негови спътници.
Тези снимки ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с размер на голямата ос от 250 километра, а малката - 150. Всичко това говори, че той е къс от разрушената Планета. Останалите спътници, които по-късно бяха открити, имат много по-малки размери. някои от които от порядъка само по на няколко километра. Всички те имат за орбити разтеглени елипси с най-различна ъгли на плоскост спрямо плоскостта на Юпитеровата орбита Имат променлив блясък, а някои от тях се движат обрат Всичко това ясно говори, че те са късове от разрушена Планета. Тези късове, благодарение на грамадната гравитационна сила на Юпитер, са привлечени и са останали като негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на Планетата. Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние. Така например спътникът ЙО, който има диаметър 3800 силометраи се намира най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) е с кръгова орбита, което е много важно за този спътник. Вторият спътник, Европа, който по размер е колкото Луната, също е с кръгова орбита и с диаметър 3050 километра; намира се от Юпитер на 670 900 километра. Той има една ясно изразена характерност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) той има най-голяма отразителна способност - най-голямо Албедо, равно на 0,73, т.е.
към текста >>

Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на Планетата.
Всичко това говори, че той е къс от разрушената Планета. Останалите спътници, които по-късно бяха открити, имат много по-малки размери. някои от които от порядъка само по на няколко километра. Всички те имат за орбити разтеглени елипси с най-различна ъгли на плоскост спрямо плоскостта на Юпитеровата орбита Имат променлив блясък, а някои от тях се движат обрат Всичко това ясно говори, че те са късове от разрушена Планета. Тези късове, благодарение на грамадната гравитационна сила на Юпитер, са привлечени и са останали като негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на Планетата. Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние. Така например спътникът ЙО, който има диаметър 3800 силометраи се намира най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) е с кръгова орбита, което е много важно за този спътник. Вторият спътник, Европа, който по размер е колкото Луната, също е с кръгова орбита и с диаметър 3050 километра; намира се от Юпитер на 670 900 километра. Той има една ясно изразена характерност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) той има най-голяма отразителна способност - най-голямо Албедо, равно на 0,73, т.е. най-ярко свети.
към текста >>

Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние.
Останалите спътници, които по-късно бяха открити, имат много по-малки размери. някои от които от порядъка само по на няколко километра. Всички те имат за орбити разтеглени елипси с най-различна ъгли на плоскост спрямо плоскостта на Юпитеровата орбита Имат променлив блясък, а някои от тях се движат обрат Всичко това ясно говори, че те са късове от разрушена Планета. Тези късове, благодарение на грамадната гравитационна сила на Юпитер, са привлечени и са останали като негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на Планетата. Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние. Така например спътникът ЙО, който има диаметър 3800 силометраи се намира най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) е с кръгова орбита, което е много важно за този спътник. Вторият спътник, Европа, който по размер е колкото Луната, също е с кръгова орбита и с диаметър 3050 километра; намира се от Юпитер на 670 900 километра. Той има една ясно изразена характерност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) той има най-голяма отразителна способност - най-голямо Албедо, равно на 0,73, т.е. най-ярко свети. Тази яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне при всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при церемонии или други ярко подчертани празници.
към текста >>

Така например спътникът ЙО, който има диаметър 3800 силометраи се намира най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) е с кръгова орбита, което е много важно за този спътник.
някои от които от порядъка само по на няколко километра. Всички те имат за орбити разтеглени елипси с най-различна ъгли на плоскост спрямо плоскостта на Юпитеровата орбита Имат променлив блясък, а някои от тях се движат обрат Всичко това ясно говори, че те са късове от разрушена Планета. Тези късове, благодарение на грамадната гравитационна сила на Юпитер, са привлечени и са останали като негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на Планетата. Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние. Така например спътникът ЙО, който има диаметър 3800 силометраи се намира най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) е с кръгова орбита, което е много важно за този спътник. Вторият спътник, Европа, който по размер е колкото Луната, също е с кръгова орбита и с диаметър 3050 километра; намира се от Юпитер на 670 900 километра. Той има една ясно изразена характерност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) той има най-голяма отразителна способност - най-голямо Албедо, равно на 0,73, т.е. най-ярко свети. Тази яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне при всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при церемонии или други ярко подчертани празници. Другите два спътника - Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий: Ганимед с диаметър 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1 070 000 километра; Калисто е с диаметър от 5200 километра и отстои от Планетата на 1880 000 километра - най-далече от останалите три.
към текста >>

Вторият спътник, Европа, който по размер е колкото Луната, също е с кръгова орбита и с диаметър 3050 километра; намира се от Юпитер на 670 900 километра.
Всички те имат за орбити разтеглени елипси с най-различна ъгли на плоскост спрямо плоскостта на Юпитеровата орбита Имат променлив блясък, а някои от тях се движат обрат Всичко това ясно говори, че те са късове от разрушена Планета. Тези късове, благодарение на грамадната гравитационна сила на Юпитер, са привлечени и са останали като негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на Планетата. Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние. Така например спътникът ЙО, който има диаметър 3800 силометраи се намира най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) е с кръгова орбита, което е много важно за този спътник. Вторият спътник, Европа, който по размер е колкото Луната, също е с кръгова орбита и с диаметър 3050 километра; намира се от Юпитер на 670 900 километра. Той има една ясно изразена характерност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) той има най-голяма отразителна способност - най-голямо Албедо, равно на 0,73, т.е. най-ярко свети. Тази яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне при всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при церемонии или други ярко подчертани празници. Другите два спътника - Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий: Ганимед с диаметър 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1 070 000 километра; Калисто е с диаметър от 5200 километра и отстои от Планетата на 1880 000 километра - най-далече от останалите три. Но тези два спътника имат малко относително тегло -1,9 за Ганимед и 1,6 за Калисто, което говори, че те имат дебела атмосфера и физически са но-малки по размер.
към текста >>

Той има една ясно изразена характерност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) той има най-голяма отразителна способност - най-голямо Албедо, равно на 0,73, т.е.
Тези късове, благодарение на грамадната гравитационна сила на Юпитер, са привлечени и са останали като негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на Планетата. Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние. Така например спътникът ЙО, който има диаметър 3800 силометраи се намира най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) е с кръгова орбита, което е много важно за този спътник. Вторият спътник, Европа, който по размер е колкото Луната, също е с кръгова орбита и с диаметър 3050 километра; намира се от Юпитер на 670 900 километра. Той има една ясно изразена характерност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) той има най-голяма отразителна способност - най-голямо Албедо, равно на 0,73, т.е. най-ярко свети. Тази яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне при всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при церемонии или други ярко подчертани празници. Другите два спътника - Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий: Ганимед с диаметър 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1 070 000 километра; Калисто е с диаметър от 5200 километра и отстои от Планетата на 1880 000 километра - най-далече от останалите три. Но тези два спътника имат малко относително тегло -1,9 за Ганимед и 1,6 за Калисто, което говори, че те имат дебела атмосфера и физически са но-малки по размер. Дебелината на тяхната атмосфера придава на Юпитеровото влияние подсилване на неговата мисловна дейност, когато те се намират между Земята и Юпитер.
към текста >>

Другите два спътника - Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий: Ганимед с диаметър 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1 070 000 километра; Калисто е с диаметър от 5200 километра и отстои от Планетата на 1880 000 километра - най-далече от останалите три.
Така например спътникът ЙО, който има диаметър 3800 силометраи се намира най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) е с кръгова орбита, което е много важно за този спътник. Вторият спътник, Европа, който по размер е колкото Луната, също е с кръгова орбита и с диаметър 3050 километра; намира се от Юпитер на 670 900 километра. Той има една ясно изразена характерност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) той има най-голяма отразителна способност - най-голямо Албедо, равно на 0,73, т.е. най-ярко свети. Тази яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне при всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при церемонии или други ярко подчертани празници. Другите два спътника - Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий: Ганимед с диаметър 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1 070 000 километра; Калисто е с диаметър от 5200 километра и отстои от Планетата на 1880 000 километра - най-далече от останалите три. Но тези два спътника имат малко относително тегло -1,9 за Ганимед и 1,6 за Калисто, което говори, че те имат дебела атмосфера и физически са но-малки по размер. Дебелината на тяхната атмосфера придава на Юпитеровото влияние подсилване на неговата мисловна дейност, когато те се намират между Земята и Юпитер. Тези четири спътника имат един общ белег: те бавно се въртят около своята ос и при обиколката си около Юпитер винаги имат обърната едната си страна, тъй както Луната към Земята. Това придава на Юпитеровото влияние в известни случаи бавно и спокойно реагиране. Останалите спътници, които са късове от разрушената Планета, придават на Юпитеровото влияние при по-нисшите типове от човешкия род отрицателни черти, като гордост, тщеславие, презрение, жажда да се впрягат околните за изпълнение наличните им задачи, които предстоят.
към текста >>

Но тези два спътника имат малко относително тегло -1,9 за Ганимед и 1,6 за Калисто, което говори, че те имат дебела атмосфера и физически са но-малки по размер.
Вторият спътник, Европа, който по размер е колкото Луната, също е с кръгова орбита и с диаметър 3050 километра; намира се от Юпитер на 670 900 километра. Той има една ясно изразена характерност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) той има най-голяма отразителна способност - най-голямо Албедо, равно на 0,73, т.е. най-ярко свети. Тази яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне при всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при церемонии или други ярко подчертани празници. Другите два спътника - Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий: Ганимед с диаметър 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1 070 000 километра; Калисто е с диаметър от 5200 километра и отстои от Планетата на 1880 000 километра - най-далече от останалите три. Но тези два спътника имат малко относително тегло -1,9 за Ганимед и 1,6 за Калисто, което говори, че те имат дебела атмосфера и физически са но-малки по размер. Дебелината на тяхната атмосфера придава на Юпитеровото влияние подсилване на неговата мисловна дейност, когато те се намират между Земята и Юпитер. Тези четири спътника имат един общ белег: те бавно се въртят около своята ос и при обиколката си около Юпитер винаги имат обърната едната си страна, тъй както Луната към Земята. Това придава на Юпитеровото влияние в известни случаи бавно и спокойно реагиране. Останалите спътници, които са късове от разрушената Планета, придават на Юпитеровото влияние при по-нисшите типове от човешкия род отрицателни черти, като гордост, тщеславие, презрение, жажда да се впрягат околните за изпълнение наличните им задачи, които предстоят. Това са разни чорбаджии, аги, помешчици; това също е лъжата в голям мащаб, стремежът едно да се мисли, а друго да се говори (непочтените дипломати), жаждата да се присвоява чуждото но непочтен начин.
към текста >>

Тези четири спътника имат един общ белег: те бавно се въртят около своята ос и при обиколката си около Юпитер винаги имат обърната едната си страна, тъй както Луната към Земята.
най-ярко свети. Тази яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне при всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при церемонии или други ярко подчертани празници. Другите два спътника - Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий: Ганимед с диаметър 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1 070 000 километра; Калисто е с диаметър от 5200 километра и отстои от Планетата на 1880 000 километра - най-далече от останалите три. Но тези два спътника имат малко относително тегло -1,9 за Ганимед и 1,6 за Калисто, което говори, че те имат дебела атмосфера и физически са но-малки по размер. Дебелината на тяхната атмосфера придава на Юпитеровото влияние подсилване на неговата мисловна дейност, когато те се намират между Земята и Юпитер. Тези четири спътника имат един общ белег: те бавно се въртят около своята ос и при обиколката си около Юпитер винаги имат обърната едната си страна, тъй както Луната към Земята. Това придава на Юпитеровото влияние в известни случаи бавно и спокойно реагиране. Останалите спътници, които са късове от разрушената Планета, придават на Юпитеровото влияние при по-нисшите типове от човешкия род отрицателни черти, като гордост, тщеславие, презрение, жажда да се впрягат околните за изпълнение наличните им задачи, които предстоят. Това са разни чорбаджии, аги, помешчици; това също е лъжата в голям мащаб, стремежът едно да се мисли, а друго да се говори (непочтените дипломати), жаждата да се присвоява чуждото но непочтен начин. От всичко това трябва да се заключи, че Юпитеровото влияние е много сложно, разнообразно и поради това за силното и ясно изразено влияние на Юпитер не може да се даде определен външен и психологически тип. За голямо съжаление не разполагаме с таблици, които да определят разположението на истинските му четири спътника.
към текста >>

Останалите спътници, които са късове от разрушената Планета, придават на Юпитеровото влияние при по-нисшите типове от човешкия род отрицателни черти, като гордост, тщеславие, презрение, жажда да се впрягат околните за изпълнение наличните им задачи, които предстоят.
Другите два спътника - Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий: Ганимед с диаметър 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1 070 000 километра; Калисто е с диаметър от 5200 километра и отстои от Планетата на 1880 000 километра - най-далече от останалите три. Но тези два спътника имат малко относително тегло -1,9 за Ганимед и 1,6 за Калисто, което говори, че те имат дебела атмосфера и физически са но-малки по размер. Дебелината на тяхната атмосфера придава на Юпитеровото влияние подсилване на неговата мисловна дейност, когато те се намират между Земята и Юпитер. Тези четири спътника имат един общ белег: те бавно се въртят около своята ос и при обиколката си около Юпитер винаги имат обърната едната си страна, тъй както Луната към Земята. Това придава на Юпитеровото влияние в известни случаи бавно и спокойно реагиране. Останалите спътници, които са късове от разрушената Планета, придават на Юпитеровото влияние при по-нисшите типове от човешкия род отрицателни черти, като гордост, тщеславие, презрение, жажда да се впрягат околните за изпълнение наличните им задачи, които предстоят. Това са разни чорбаджии, аги, помешчици; това също е лъжата в голям мащаб, стремежът едно да се мисли, а друго да се говори (непочтените дипломати), жаждата да се присвоява чуждото но непочтен начин. От всичко това трябва да се заключи, че Юпитеровото влияние е много сложно, разнообразно и поради това за силното и ясно изразено влияние на Юпитер не може да се даде определен външен и психологически тип. За голямо съжаление не разполагаме с таблици, които да определят разположението на истинските му четири спътника. Но все пак, макар и с известни отклонения, имаме един доста ясно изразен Юпитеров тип. За създаването и оформянето на Юпитер е взело участие със своите небесни образувания Зодиакалното съзвездие СТРЕЛЕЦ, което най-добре се вижда през нощите на юли и август.
към текста >>

За голямо съжаление не разполагаме с таблици, които да определят разположението на истинските му четири спътника.
Тези четири спътника имат един общ белег: те бавно се въртят около своята ос и при обиколката си около Юпитер винаги имат обърната едната си страна, тъй както Луната към Земята. Това придава на Юпитеровото влияние в известни случаи бавно и спокойно реагиране. Останалите спътници, които са късове от разрушената Планета, придават на Юпитеровото влияние при по-нисшите типове от човешкия род отрицателни черти, като гордост, тщеславие, презрение, жажда да се впрягат околните за изпълнение наличните им задачи, които предстоят. Това са разни чорбаджии, аги, помешчици; това също е лъжата в голям мащаб, стремежът едно да се мисли, а друго да се говори (непочтените дипломати), жаждата да се присвоява чуждото но непочтен начин. От всичко това трябва да се заключи, че Юпитеровото влияние е много сложно, разнообразно и поради това за силното и ясно изразено влияние на Юпитер не може да се даде определен външен и психологически тип. За голямо съжаление не разполагаме с таблици, които да определят разположението на истинските му четири спътника. Но все пак, макар и с известни отклонения, имаме един доста ясно изразен Юпитеров тип. За създаването и оформянето на Юпитер е взело участие със своите небесни образувания Зодиакалното съзвездие СТРЕЛЕЦ, което най-добре се вижда през нощите на юли и август. Голяма част от това съзвездие се наблюдава в Млечния път. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 115 звезди, но, общо взето, те са слаба Само две от тях са от втора звездна величина и осем от трета Конфигурацията, която може да се образува от разположението на тези звезди, няма нищо общо с образа, даден на това съзвездие от Саабей - получовек от кръста нагоре, който държи лък с изпъната корда и поставена стрела, готова да излети, и добре охранен полукон с ясно изразено напрежение. Всичко това показва какво давай какви възможности ще придаде на Юпитеровото влияние това съзвездие - възможността за постигане и осъществяване на всяка поставена задача.
към текста >>

Голяма част от това съзвездие се наблюдава в Млечния път.
Това са разни чорбаджии, аги, помешчици; това също е лъжата в голям мащаб, стремежът едно да се мисли, а друго да се говори (непочтените дипломати), жаждата да се присвоява чуждото но непочтен начин. От всичко това трябва да се заключи, че Юпитеровото влияние е много сложно, разнообразно и поради това за силното и ясно изразено влияние на Юпитер не може да се даде определен външен и психологически тип. За голямо съжаление не разполагаме с таблици, които да определят разположението на истинските му четири спътника. Но все пак, макар и с известни отклонения, имаме един доста ясно изразен Юпитеров тип. За създаването и оформянето на Юпитер е взело участие със своите небесни образувания Зодиакалното съзвездие СТРЕЛЕЦ, което най-добре се вижда през нощите на юли и август. Голяма част от това съзвездие се наблюдава в Млечния път. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 115 звезди, но, общо взето, те са слаба Само две от тях са от втора звездна величина и осем от трета Конфигурацията, която може да се образува от разположението на тези звезди, няма нищо общо с образа, даден на това съзвездие от Саабей - получовек от кръста нагоре, който държи лък с изпъната корда и поставена стрела, готова да излети, и добре охранен полукон с ясно изразено напрежение. Всичко това показва какво давай какви възможности ще придаде на Юпитеровото влияние това съзвездие - възможността за постигане и осъществяване на всяка поставена задача. Слабите звезди в действителност не са слаби и нямат слаб блясък, а се намират много далеч от нас. При това положение, съгласно принципа на Доплер. до нас достигат само теченията с къси вълни, които действуват върху горните мозъчни центрове.
към текста >>

Това кълбо от звезди придава на юпитеровото влияние голяма възможност за тесен контакт с идейния свят.
При това положение, съгласно принципа на Доплер. до нас достигат само теченията с къси вълни, които действуват върху горните мозъчни центрове. В това съзвездие се намират много звездни купове, които придават на юпитеровото влияние топло, бащинско отношение към всичко. По посока на това съзвездие се намира централното ядро на нашата галактика, която представлява грамаден куп от звезди с диаметър около 2000 светлинни години (светлинната година е мярка в астрономията, която определя разстоянието, което светлината изминава за една година, движейки се със скорост 300 000 километра в секунда), отдалечен от нас (от Слънчевата система) на разстояние от 30 000 светлинни години. Поради грамадното разстояние и многото мъглявини отделни звезди не могат да се видят в него, а се вижда само общ куп като светещо кълбо. Това кълбо от звезди придава на юпитеровото влияние голяма възможност за тесен контакт с идейния свят. Богатство на идеи за всякаква работа и задача имат хората под силното влияние на Юпитер. Всякога, когато имат да разрешават и осъществяват нещо, идеите и методите за това проблясват в мозъка на тези хора. Идва им и смелост за действие и увереност в добрия изход на поставеното. В това съзвездие, както вече отбелязахме, има и много мъглявини, които придават на юпитеровото влияние у по-нисшите типове стремеж да заблуждават, било в интелектуалната сфера, като изтъкват, че много знаят и всичко разбират, без това да е така, било в емоционалната сфера, където на думи дават израз на големи възхищения от видяното и преживяното, на внимание и топлота в отношенията си към околните и близките си, но това е само на думи. Силовите течения на Юпитер са създали и оформили чрез Звездното тяло на човека мозъчни центрове, които се намират в горните странични части на главата (главния мозък).
към текста >>

Но както вече отбелязахме, поради многото спътници, които Юпитер има, и голямото богатство на Небесни образувания в съзвездието Стрелец, тези качества и черти са с известно отклонение и разнообразие.
В това съзвездие, както вече отбелязахме, има и много мъглявини, които придават на юпитеровото влияние у по-нисшите типове стремеж да заблуждават, било в интелектуалната сфера, като изтъкват, че много знаят и всичко разбират, без това да е така, било в емоционалната сфера, където на думи дават израз на големи възхищения от видяното и преживяното, на внимание и топлота в отношенията си към околните и близките си, но това е само на думи. Силовите течения на Юпитер са създали и оформили чрез Звездното тяло на човека мозъчни центрове, които се намират в горните странични части на главата (главния мозък). Затова хората, които имат това влияние, притежават, общо взето, широка глава в горната си част. Там се намират мозъчните центрове, които създават у човека възможност за творчески изяви, умение всяко нещо да се направи навреме и по всички правила. Тези центрове, когато въздействието на Юпитер е силно в даден човек, дават израз в други части на човешкото тяло - главата, лицето и самото тяло. Но както вече отбелязахме, поради многото спътници, които Юпитер има, и голямото богатство на Небесни образувания в съзвездието Стрелец, тези качества и черти са с известно отклонение и разнообразие. Но, общо взето, тялото е по-едро и добре сложено, преди всичко поради добрия апетит, който Юпитеровите типове имат. Юпитер управлява и има отношение към черния дроб, който е най-голямата жлеза в човешкото тяло и има връзка с всички негови функции. Главата, както вече отбелязахме, е широка и в повечето случаи е плешива - космите са опадали, което се дължи на големите напрежения (интелектуални и емоционални), създаващи сериозните и отговорни задачи, с които те са натоварени и се залавят. Тези типове са обикновено хора по ръководните места на стопанския живот, на големите обществени постове - председатели на републики, на големи обществени организации, парламенти и пр. Изобщо имат отговорни и ръководни постове.
към текста >>

Идейният свят, с който те имат тесен контакт, им е дал всичко необходимо за успех.
Този едър нос говори за голяма интелектуална сила, с която тези типове разполагат. Устата е голяма, месеста, добре очертана, показваща изпълнителност и сериозни задължения към поставената задача, а също и силни чувства и меко отношение към всичко. Тя хлабаво се затваря, показвайки липса на твърдост в отношенията към хората, меко и лабилно отношение към въпросите и делата, които предстоят да се решават. Усмивката им е добродушна. Тези типове, както вече отбелязахме, са създадени за председатели, ръководители на големи предприятия, защото от тях лъха енергия, сигурност в успеха, инициатива, поемане на всякаква отговорност за благополучен изход на всяка работа. Идейният свят, с който те имат тесен контакт, им е дал всичко необходимо за успех. Юпитеровите типове са,общо взето, весели, оптимисти, обичат хумора, свободния и богат живот. Те са добри съпрузи, сериозни, миролюбиви, привързани, услужливи, обичат и децата си. Юпитер се движи по една слабо сплесната елипса - орбита с ексцентрицитет 0,048, което също допринася за благотворното му влияние. Най-далеч от Слънцето (при Афелий) е на около 816 милиона километра, а най-близо (при Перихелий) е на около 740 милиона, т.е, с разлика от около 76 милиона километра, която за неговата голяма орбита е много. Най-голямото му разстояние до Земята е милиона километра.
към текста >>

При по-напреднала възраст роденият ще има много пътувания и успехи в проявите си в чужбина, стига някои от злокобните планети - Марс, Сатурн, Уран и най-вече Плутон, да не са в десети дом, домът в опозиция с четвърти.
ЮПИТЕР В ДОМОВЕТЕ В първи дом, особено ако е близо до хоризонта, Юпитер определя както външния вид на родения, така също и качествата, които той носи и за които вече отбелязахме. Във втори дом Юпитер подсилва със своето влияние преди всичко вътрешните качества - интелектуални, емоционални и волеви, които той носи и дава. Юпитер в трети дом дава на родения богатство на идеи за ръководене на всякаква работа, особено когато става въпрос за строителство от най-различно естество. В четвърти дом роденият ще бъде поставен в дома на родителите си при добри условия, внимание и грижи, преди всичко материални. Неговите родители ще бъдат материал но добре задоволени и дори богати хора. При по-напреднала възраст роденият ще има много пътувания и успехи в проявите си в чужбина, стига някои от злокобните планети - Марс, Сатурн, Уран и най-вече Плутон, да не са в десети дом, домът в опозиция с четвърти. В пети дом роденият ще има емоционални изживявания и много връзки с хората от противоположния пол, а също добри отношения - любов с децата си, които ще го обичат. В шести дом роденият ще бъде добре и богато подпомаган от близките си роднини, а също и от своите братя и сестри с пари и материални ценности. В седми дом Юпитер дава топли отношения с партньора си по женитба, който ще бъде и материално добре. Също роденият ще бъде и в най-добри отношения с близките си сътрудници в работата, която извършва. В осми дом влиянието на Юпитер е значително притъпено, най-вече по отношение на неговите благородни изяви към околните, като щедрост, необходимост всяка услуга или свършена работа да бъде добре и справедливо наградена, топлота и отзивчивост.
към текста >>

В девети дом Юпитер дава умение правилно да се схваща и разбира пътят, по който всяка работа може да бъде реализирана, широта и богатство на идеи за всяко нещо, широк мироглед, много пътувания и богато материално задоволяване.
В пети дом роденият ще има емоционални изживявания и много връзки с хората от противоположния пол, а също добри отношения - любов с децата си, които ще го обичат. В шести дом роденият ще бъде добре и богато подпомаган от близките си роднини, а също и от своите братя и сестри с пари и материални ценности. В седми дом Юпитер дава топли отношения с партньора си по женитба, който ще бъде и материално добре. Също роденият ще бъде и в най-добри отношения с близките си сътрудници в работата, която извършва. В осми дом влиянието на Юпитер е значително притъпено, най-вече по отношение на неговите благородни изяви към околните, като щедрост, необходимост всяка услуга или свършена работа да бъде добре и справедливо наградена, топлота и отзивчивост. В девети дом Юпитер дава умение правилно да се схваща и разбира пътят, по който всяка работа може да бъде реализирана, широта и богатство на идеи за всяко нещо, широк мироглед, много пътувания и богато материално задоволяване. В десети дом Юпитер носи за родения добро ръководно обществено положение и успехи в него. Неговите думи тежат и околните чувстват необходимост да ги изпълняват. В единадесети дом роденият ще има връзки с отговорни, ръководни хора, които ще му помагат да заеме добра служба - работа. Тази връзка обаче в повечето случая бива и по-задълбочена и често, ако е с човек от противоположния пол, води и до женитба. В дванадесети дом Юпитер се изявява със своите най-добри качества: добра обхода към всички, готовност за подкрепа и услуга.
към текста >>

Това дава възможност на човек по-бързо да се движи по своя еволюционен път, отколкото онези, които нямат аспекти и членовете на Слънчевото семейство не заемат активни места в звездната им карта.
Ако силата, която една квадратура дава и носи, при един слабо организиран и без интелектуално и морално развитие човек е в състояние да руши, да създава острите, твърди и неприятни качества, то при един организиран, възпитан и интелигентен човек тази квадратура е способна да даде качества, способности и събития в много по-ясно изразена добра форма, каквато и тритонът не може да създаде. В разговор, който имах с един голям Мъдрец, добре запознат с този дял от науката за Звездния мир, стана въпрос за Христа. Аз, разбира се, имах убеждението, че в своята звездна карта Христос е имал само тригони между членовете на Слънчевото семейство. Не, твърдо отговори той, Христос е имал само квадратури в звездната си карта! Тогава си спомних онази случка, описана в Евангелието, където Христос, възмутен от неуважението на дребните търговци към храма, погълнати само от тесните си егоистични стремежи, взел камшика и ги изгонил навън. Това е квадратура на Марс с Вулкан! Следователно роденият с добри и лоши аспекти е много по-добре изразен, по- динамичен, с качества и способности, животът му тече по-активно, поднасяйки случки и събития. Това дава възможност на човек по-бързо да се движи по своя еволюционен път, отколкото онези, които нямат аспекти и членовете на Слънчевото семейство не заемат активни места в звездната им карта. Такива хора прекарват вяло своя живот, имат слаби интереси и насоки. Те приличат на лист, откъснат от дървото и тласкан от вятъра без цел и посока.
към текста >>

65. Плутон - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Сведенията за тази Планета засега са все още оскъдни и по-специално за нейния размер, плътността на масата, от която е съставена, и спътници.
Изчисленията на Лоуел за орбитата и положението на тази Планета не са били публикувани до 1914 година. Години наред не е имало условия за нейното търсене и едва в 1929 година са били създадени такива. На младия по това време асистент по астрономия Клайд Т о м б о е е била възложена задачата систематично да проучва и фотографира през дълги интервали от по две-три денонощия определения от Лоуел участък от Небесната сфера, където е трябвало да се намира неизвестната Планета. Клайд Томбо много внимателно сравнявал фотографските пластинки и на 12 март 1930 година било открито Небесно тяло, движещо се между неподвижните звезди -търсената Планета. Тази Планета учените единодушно нарекли с името на древногръцкия бог от подземното царство -Плутон. Сведенията за тази Планета засега са все още оскъдни и по-специално за нейния размер, плътността на масата, от която е съставена, и спътници. От всички досега известни Планети в Слънчевото семейство Плутон е израз на най-голямо безредие и неподчинение на порядките, които другите Планети имат. Пърсифал Лоуел. който, както вече отбелязахме, е посветил много години в търсене и изчисляване на смущенията, които Плутон е създавал в орбитите на Уран и Нептун, е приемал, че масата на тази крайна Планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята. Трима астрономи, след като са подложили на обработка 5 500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 година, стигат до извода че Плутон има голяма плътност (голяма маса). Американският астроном Джерард Кьопер, изследвайки Плутон, стига до извода, че неговата плътност е по-голяма от тази на златото - 19,26.
към текста >>

който, както вече отбелязахме, е посветил много години в търсене и изчисляване на смущенията, които Плутон е създавал в орбитите на Уран и Нептун, е приемал, че масата на тази крайна Планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята.
Клайд Томбо много внимателно сравнявал фотографските пластинки и на 12 март 1930 година било открито Небесно тяло, движещо се между неподвижните звезди -търсената Планета. Тази Планета учените единодушно нарекли с името на древногръцкия бог от подземното царство -Плутон. Сведенията за тази Планета засега са все още оскъдни и по-специално за нейния размер, плътността на масата, от която е съставена, и спътници. От всички досега известни Планети в Слънчевото семейство Плутон е израз на най-голямо безредие и неподчинение на порядките, които другите Планети имат. Пърсифал Лоуел. който, както вече отбелязахме, е посветил много години в търсене и изчисляване на смущенията, които Плутон е създавал в орбитите на Уран и Нептун, е приемал, че масата на тази крайна Планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята. Трима астрономи, след като са подложили на обработка 5 500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 година, стигат до извода че Плутон има голяма плътност (голяма маса). Американският астроном Джерард Кьопер, изследвайки Плутон, стига до извода, че неговата плътност е по-голяма от тази на златото - 19,26. За размера на Плутон Кьопер е стигнал до извода, че неговият диаметър е около 5 800 километра. Такъв малък размер при такава голяма плътност е неприемлив в случай за една Планета. Международният астрономически съюз приема, че Плутон има плътност 15, без да определя неговия размер.
към текста >>

Така изглеждал и на серията снимки от 1979 година Поради това се приема от някои астрономи, че Плутон има спътник много близо до него, но поради голямата отдалеченост Планетата и спътника не се виждат като отделни.
При тази температура всички елементи са в течно или предимно в твърдо замръзнало състояние. Изчислено е също, че ако имаме един наблюдател на Плутон, той ще види Слънцето оттам само като голяма звезда с диаметър от около пет-шест сантиметра. Естествено е да приемем, че с този размер Слънцето не може да осветява изцяло Планетата; тя ще бъде тъмна, а тъмният диск на Планетата ще отразява Слънчевия образ само в едно кръгче от изпратена слънчева светлина, което съвсем не отразява действителния размер на Планетата. Опитно може да се установи този ефект: ако в тъмно помещение поставим тъмна на цвят топка и от известно разстояние светнем с малко електрическо фенерче, то ще видим само отражението на светлината, която фенерчето е изпратило до централната или някоя друга област от топката, но съвсем не трябва да се приема, че това е размерът на самата топка. На снимки, получени през месец април 1978 година, образът на Плутон се е оказал удължен. Така изглеждал и на серията снимки от 1979 година Поради това се приема от някои астрономи, че Плутон има спътник много близо до него, но поради голямата отдалеченост Планетата и спътника не се виждат като отделни. Този все още неустановен спътник, наречен Д ар о н, отстои от Планетата на разстояние 15 000 и 19 000 километра Това предположение е също неприемливо. Едно такова малко разстояние на спътник до Планета е недопустимо. Допускайки, че от гледището на Астрологията Плутон има голям диаметър, ще приемем, че това светло кръгче, наблюдавано на толкова малко разстояние, не е нищо друго, освен отразен по периферната повърхност на Плутон образ на някое по-светло Небесно тяло. Неправилното и необикновено разпределение на едва забележими светли и тъмни петънца върху диска на Плутон говорят в потвърждение на това, което Астрологията приема, че на тази Планета има бурни процеси, от които произтичат неговите резки, неочаквани импулси, които неговото влияние дава. Въз основа на останалите данни, които имаме за Плутон, ние приехме, че той е в пълна несъгласуваност с това, което е налице при другите Планети.
към текста >>

Този все още неустановен спътник, наречен Д ар о н, отстои от Планетата на разстояние 15 000 и 19 000 километра Това предположение е също неприемливо.
Изчислено е също, че ако имаме един наблюдател на Плутон, той ще види Слънцето оттам само като голяма звезда с диаметър от около пет-шест сантиметра. Естествено е да приемем, че с този размер Слънцето не може да осветява изцяло Планетата; тя ще бъде тъмна, а тъмният диск на Планетата ще отразява Слънчевия образ само в едно кръгче от изпратена слънчева светлина, което съвсем не отразява действителния размер на Планетата. Опитно може да се установи този ефект: ако в тъмно помещение поставим тъмна на цвят топка и от известно разстояние светнем с малко електрическо фенерче, то ще видим само отражението на светлината, която фенерчето е изпратило до централната или някоя друга област от топката, но съвсем не трябва да се приема, че това е размерът на самата топка. На снимки, получени през месец април 1978 година, образът на Плутон се е оказал удължен. Така изглеждал и на серията снимки от 1979 година Поради това се приема от някои астрономи, че Плутон има спътник много близо до него, но поради голямата отдалеченост Планетата и спътника не се виждат като отделни. Този все още неустановен спътник, наречен Д ар о н, отстои от Планетата на разстояние 15 000 и 19 000 километра Това предположение е също неприемливо. Едно такова малко разстояние на спътник до Планета е недопустимо. Допускайки, че от гледището на Астрологията Плутон има голям диаметър, ще приемем, че това светло кръгче, наблюдавано на толкова малко разстояние, не е нищо друго, освен отразен по периферната повърхност на Плутон образ на някое по-светло Небесно тяло. Неправилното и необикновено разпределение на едва забележими светли и тъмни петънца върху диска на Плутон говорят в потвърждение на това, което Астрологията приема, че на тази Планета има бурни процеси, от които произтичат неговите резки, неочаквани импулси, които неговото влияние дава. Въз основа на останалите данни, които имаме за Плутон, ние приехме, че той е в пълна несъгласуваност с това, което е налице при другите Планети. Плутон обикаля около Слънцето за около 250 години, движейки се по една орбита на крайно разтеглена елипса, каквато никоя друга Планета няма.
към текста >>

Едно такова малко разстояние на спътник до Планета е недопустимо.
Естествено е да приемем, че с този размер Слънцето не може да осветява изцяло Планетата; тя ще бъде тъмна, а тъмният диск на Планетата ще отразява Слънчевия образ само в едно кръгче от изпратена слънчева светлина, което съвсем не отразява действителния размер на Планетата. Опитно може да се установи този ефект: ако в тъмно помещение поставим тъмна на цвят топка и от известно разстояние светнем с малко електрическо фенерче, то ще видим само отражението на светлината, която фенерчето е изпратило до централната или някоя друга област от топката, но съвсем не трябва да се приема, че това е размерът на самата топка. На снимки, получени през месец април 1978 година, образът на Плутон се е оказал удължен. Така изглеждал и на серията снимки от 1979 година Поради това се приема от някои астрономи, че Плутон има спътник много близо до него, но поради голямата отдалеченост Планетата и спътника не се виждат като отделни. Този все още неустановен спътник, наречен Д ар о н, отстои от Планетата на разстояние 15 000 и 19 000 километра Това предположение е също неприемливо. Едно такова малко разстояние на спътник до Планета е недопустимо. Допускайки, че от гледището на Астрологията Плутон има голям диаметър, ще приемем, че това светло кръгче, наблюдавано на толкова малко разстояние, не е нищо друго, освен отразен по периферната повърхност на Плутон образ на някое по-светло Небесно тяло. Неправилното и необикновено разпределение на едва забележими светли и тъмни петънца върху диска на Плутон говорят в потвърждение на това, което Астрологията приема, че на тази Планета има бурни процеси, от които произтичат неговите резки, неочаквани импулси, които неговото влияние дава. Въз основа на останалите данни, които имаме за Плутон, ние приехме, че той е в пълна несъгласуваност с това, което е налице при другите Планети. Плутон обикаля около Слънцето за около 250 години, движейки се по една орбита на крайно разтеглена елипса, каквато никоя друга Планета няма. Тази орбита има екцентрицитет от 0,25.
към текста >>

При това проникване Плутон е имал по-тесен контакт с него и е приел някои от неговите демонични качества, които се отразяват в неговото влияние като рязко изразена бруталност, сила, създаваща нещастия, демоничен подход за създаване на страдания, парализиращо въздействие върху влиянието на Слънцето, Луната и Планетите, когато е в съвпад с тях.
ограничаващи влиянието на Слънцето, Луната и останалите Планети при съвпад с тях. Средната му скорост на движение по орбитата е 4,74 километра в секунда, което говори, че последиците от неговото влияние бавно ще преминават. Равнината на неговата орбита сключва с плоскостта на Еклиптиката ъгъл от 17 градуса и десет минути, който е не само голям, но е и с рязък отскок спрямо тези на другите Планети. Това е израз на учудваща дисхармония с порядъка, на който са подчинени другите Планети. Това така остро отклонение, заедно с много разтеглената орбита на Плутон, говори, че от всички останали Планети, той най-много е пострадал (след Фаетон) при катастрофата в Слънчевата система, предизвикана, както вече сме отбелязали, от проникването на Черното слънце в нея. При това проникване Плутон е имал по-тесен контакт с него и е приел някои от неговите демонични качества, които се отразяват в неговото влияние като рязко изразена бруталност, сила, създаваща нещастия, демоничен подход за създаване на страдания, парализиращо въздействие върху влиянието на Слънцето, Луната и Планетите, когато е в съвпад с тях. За създаването и оформянето на планетата Плутон са взели участие и Небесните образувания в съзвездието СКОРПИОН. Това съзвездие е разположено на юг от Небесния екватор. в най-красивата и широка част на Млечния път. От северното полушарие над хоризонта се вижда само малка част от него през нощите на юли и август. Слънцето престоява в това съзвездие от 22 октомври до 22 ноември.
към текста >>

в най-красивата и широка част на Млечния път.
Това е израз на учудваща дисхармония с порядъка, на който са подчинени другите Планети. Това така остро отклонение, заедно с много разтеглената орбита на Плутон, говори, че от всички останали Планети, той най-много е пострадал (след Фаетон) при катастрофата в Слънчевата система, предизвикана, както вече сме отбелязали, от проникването на Черното слънце в нея. При това проникване Плутон е имал по-тесен контакт с него и е приел някои от неговите демонични качества, които се отразяват в неговото влияние като рязко изразена бруталност, сила, създаваща нещастия, демоничен подход за създаване на страдания, парализиращо въздействие върху влиянието на Слънцето, Луната и Планетите, когато е в съвпад с тях. За създаването и оформянето на планетата Плутон са взели участие и Небесните образувания в съзвездието СКОРПИОН. Това съзвездие е разположено на юг от Небесния екватор. в най-красивата и широка част на Млечния път. От северното полушарие над хоризонта се вижда само малка част от него през нощите на юли и август. Слънцето престоява в това съзвездие от 22 октомври до 22 ноември. В ясна и безлунна нощ в съзвездие Скорпион могат да се видят с просто око около 100 звезди, някои от които са със значителна яркост. Най-силно светещата звезда в това съзвездие е именувана Антарес и е от първа звездна величина. Тя привлича погледа със своя червея цвят.
към текста >>

Диаметърът на Антарес е шестстотин пъти по-голям от този на нашето Слънце, а неговата светимост е 22 000 пъти по-голяма.
В ясна и безлунна нощ в съзвездие Скорпион могат да се видят с просто око около 100 звезди, някои от които са със значителна яркост. Най-силно светещата звезда в това съзвездие е именувана Антарес и е от първа звездна величина. Тя привлича погледа със своя червея цвят. По цвят и яркост тази звезда съперничи на планетата Марс, поради което тя е наречена с това име - от думата „Арес” означаваща „Марс”. По своя гигантски размер тази звезда е втора след звездата Б е т е л г е й з е, най-ярката от съзвездието Орион. Диаметърът на Антарес е шестстотин пъти по-голям от този на нашето Слънце, а неговата светимост е 22 000 пъти по-голяма. Тази звезда принадлежи към полуправилните променливи звезди, което говори, че около нея се въртят. Небесни образувания - Планети, Слънца. В съзвездие Скорпион има и една друга звезда, която поразява с огромното количество енергия, която излъчва. Мощността на излъчената от нея енергия е 400 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце. От Северното полушарие тази звезда не се вижда.
към текста >>

Мощността на излъчената от нея енергия е 400 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце.
По своя гигантски размер тази звезда е втора след звездата Б е т е л г е й з е, най-ярката от съзвездието Орион. Диаметърът на Антарес е шестстотин пъти по-голям от този на нашето Слънце, а неговата светимост е 22 000 пъти по-голяма. Тази звезда принадлежи към полуправилните променливи звезди, което говори, че около нея се въртят. Небесни образувания - Планети, Слънца. В съзвездие Скорпион има и една друга звезда, която поразява с огромното количество енергия, която излъчва. Мощността на излъчената от нея енергия е 400 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце. От Северното полушарие тази звезда не се вижда. В Зодиакалното съзвездие Скорпион има и два звездни купа, които са с означение „М6” и „М7”. Тези два купа са образувани от по около 80 звезди. Купът М6 има диаметър 21 светлинни години, а М7 е по- бляскав и има диаметър от 17 светлинни години. Небесните образувания, които Скорпион има - тези изключителни качества на Антарес, звездата с непонятна за нас мощност и двата звездни купа придават на Плутон, от една страна изключително голяма творческа и градивна енергия в неговото влияние, подчертано съвършенство, а от друга страна - диаметрално противоположно н демонично влияние, получено от контакта му с Черното слънце.
към текста >>

Купът М6 има диаметър 21 светлинни години, а М7 е по- бляскав и има диаметър от 17 светлинни години.
В съзвездие Скорпион има и една друга звезда, която поразява с огромното количество енергия, която излъчва. Мощността на излъчената от нея енергия е 400 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце. От Северното полушарие тази звезда не се вижда. В Зодиакалното съзвездие Скорпион има и два звездни купа, които са с означение „М6” и „М7”. Тези два купа са образувани от по около 80 звезди. Купът М6 има диаметър 21 светлинни години, а М7 е по- бляскав и има диаметър от 17 светлинни години. Небесните образувания, които Скорпион има - тези изключителни качества на Антарес, звездата с непонятна за нас мощност и двата звездни купа придават на Плутон, от една страна изключително голяма творческа и градивна енергия в неговото влияние, подчертано съвършенство, а от друга страна - диаметрално противоположно н демонично влияние, получено от контакта му с Черното слънце. Но за да може тази могъща и благородна сила на тези изключителни по своите качества Небесни образувания от Зодиакалното съзвездие Скорпион да се приемат и проявят в даден човек, трябва устройството на целия му мозък да бъде в една най-съвършена форма. Изобщо, звездите и звездните купове според Астрологията са плод на един много напреднал стадий в еволюционния процес на веществото и за да може да се приемат от човека техните влияния, трябва голямо съвършенство и качество на неговия мозък. Изтъкнахме, че големият английски математик Пол Дирак в 1428 година доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката мисъл е сила.. Но какви размери и възможности може да има и да даде тази сила, ние не знаем и нямаме представа. По този въпрос Дирак нищо не е казал.
към текста >>

66. Главата и лицето като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ние обаче ще трябва да се съгласим, че сгъстяването на енергията, за да се получи във видима за нас форма, не е станало изведнъж и мигновено, а това сгъстяване минава по пътя на известна последователност, която нашите очи не могат да констатират, защото не притежават необходимото съвършенство.
Оттам е и връзката между човека и изтичащите сили от всеки член на това семейство. Всяко едно течение носи елементите на живота, който протича във всяко от тях. Животът, плод на Необятния Миров Силов Океан, в който всичко е потопено, се проявява във всяко Небесно тяло по най-различен начин. Провява се по също такъв начин и във всеки член от Слънчевото Семейство. Приехме, че всяко нещо около нас е израз на сгъстена енергия съгласно формулата на Айнщайн: Е=ш.с2. Ние обаче ще трябва да се съгласим, че сгъстяването на енергията, за да се получи във видима за нас форма, не е станало изведнъж и мигновено, а това сгъстяване минава по пътя на известна последователност, която нашите очи не могат да констатират, защото не притежават необходимото съвършенство. Те могат да долавят само вълнообразните движения с дължина от 0,4 до 0,8 милионни части от милиметъра. Трябва да се приеме, че извън този изключително тесен спектър има движения, носещи също израз на живот. Така е с нашето Звездно тяло, което е израз на един етап от това сгъстяване, което нашите очи не могат да констатират. То е в нас, във физическото ни тяло и е ръководният фактор. То създава и оформя както физическото ни тяло с неговите подробно структурирани части и области, така и на първо място мозъка, който дава израз на всички качества, способности и устрем за изява - волята.
към текста >>

Трябва да се приеме, че извън този изключително тесен спектър има движения, носещи също израз на живот.
Животът, плод на Необятния Миров Силов Океан, в който всичко е потопено, се проявява във всяко Небесно тяло по най-различен начин. Провява се по също такъв начин и във всеки член от Слънчевото Семейство. Приехме, че всяко нещо около нас е израз на сгъстена енергия съгласно формулата на Айнщайн: Е=ш.с2. Ние обаче ще трябва да се съгласим, че сгъстяването на енергията, за да се получи във видима за нас форма, не е станало изведнъж и мигновено, а това сгъстяване минава по пътя на известна последователност, която нашите очи не могат да констатират, защото не притежават необходимото съвършенство. Те могат да долавят само вълнообразните движения с дължина от 0,4 до 0,8 милионни части от милиметъра. Трябва да се приеме, че извън този изключително тесен спектър има движения, носещи също израз на живот. Така е с нашето Звездно тяло, което е израз на един етап от това сгъстяване, което нашите очи не могат да констатират. То е в нас, във физическото ни тяло и е ръководният фактор. То създава и оформя както физическото ни тяло с неговите подробно структурирани части и области, така и на първо място мозъка, който дава израз на всички качества, способности и устрем за изява - волята. Учените са установилия и са изчислили, че това Звездно тяло в своя етап на сгъстяване на силите има вече и тегло от 33 грама. Астрологията твърди, че при правилно приемане на силовите течения от членовете на Слънчевото семейство в Звездното тяло на човека клетките на мозъка му са в правилен, хармоничен ред и функционират нормално.
към текста >>

Когато по своя еволюционен път човешкият мозък достигне по-голямо съвършенство, тогава той ще може да приема силовите течения и от другите Небесни образувания - на първо място тези от Зодиакалните съзвездия.
течни кристали, където молекулите на веществото са подредени в един абсолютно хармоничен порядък. Те имат чудното свойство да долавят различните вълнообразни трептения от пространството около Земята и да ги трансформират от един в друг вид, приемлив за нашите сетива, усилвайки ги с електрически ток. Благодарение на това тяхно свойство имаме чудесата на съвременната техника - радио, телевизия и пр. Щом като течните кристали са способни да правят това нещо, колко повече могат да го сторят клетките на мозъка, които са безспорно най-съвършеното вещество на Земята. Както идеалният порядък на молекулите в кристалното вещество дава тази възможност, така и в хармоничния и идеален порядък на клетките в мозъка се съдържа и възможността да приемат силовите течения от членовете на Слънчевото семейство. Когато по своя еволюционен път човешкият мозък достигне по-голямо съвършенство, тогава той ще може да приема силовите течения и от другите Небесни образувания - на първо място тези от Зодиакалните съзвездия. При сегашното развитие на човешкия род, при този стадий на своята еволюция мозъкът на човека може да се възбуди и да приема силовите течения от членовете на Слънчевото семейство, когато сетивата на човека са приели или приемат впечатления, или когато по ред причини той се е докоснал до Идейния свят. Затова, колкото повече и по-разнообразни впечатления приема човек, толкова мозъкът му повече се активизира, действа, разширява се, уголемява се и с това се усъвършенствува неговият веществен строеж. У човек се събуждат мисли, чувства, подтици за действие - волята. В настоящия момент мозъкът на човека е едно организирано, меко вещество, което пълни вътрешната кухина на черепа. Той се състои от две вещества: едното е бяло, влакнесто по тъкан, а другото е сиво, изграждащо горния слой на мозъка.
към текста >>

Черепът, в който е затворен мозъкът, се приспособява към развитието му от детинство до зряла възраст.
Колкото повече дипли има, колкото мозъкът е по-набразден, толкова мозъчната дейност в даден човек е по - богата и интензивна. Колкото отиваме по-надолу в редицата на живите същества, толкова и гънките намаляват, докато те напълно изчезват в по-елементарните представители. При отделните хора гънките на мозъка, макар и наредени по един общ план, по брой, дълбочина и по качество на сивото вещество са коренно различни. И тази разлика съответствува на различието в способностите на хората. От факта, че по-голямата интелигентност се среща там, където сивото вещество е повече, се вади заключение, че то е могъщият проводник за по-пълното и богато възприемане на силовите течения от членовете на Слънчевото семейство. Черепът, в който е затворен мозъкът, се приспособява към развитието му от детинство до зряла възраст. И когато човек остарее и мозъчната му дейност отслабне, то и черепът съответно намалява. Мозъкът, който контролира всички процеси в тялото и е център на всички усещания, не притежава сетивност. Кръвоносната система на мозъка е много сложна и приспособена да му доставя голямо количество кръв. Мозъкът при нормална дейност има способността да се раздува и с това наляга върху костите на черепната кухина, при което я разширява. Колкото по-разнообразна и ясно изразена е мисловната, емоционалната и волевата дейност на човека, толкова черепът и изобщо главата му добива по-голяма, по-правилна и по-хармонично устроена форма, докато стигне до един размер, детерминиран от непознати на нас закони.
към текста >>

И когато човек остарее и мозъчната му дейност отслабне, то и черепът съответно намалява.
Колкото отиваме по-надолу в редицата на живите същества, толкова и гънките намаляват, докато те напълно изчезват в по-елементарните представители. При отделните хора гънките на мозъка, макар и наредени по един общ план, по брой, дълбочина и по качество на сивото вещество са коренно различни. И тази разлика съответствува на различието в способностите на хората. От факта, че по-голямата интелигентност се среща там, където сивото вещество е повече, се вади заключение, че то е могъщият проводник за по-пълното и богато възприемане на силовите течения от членовете на Слънчевото семейство. Черепът, в който е затворен мозъкът, се приспособява към развитието му от детинство до зряла възраст. И когато човек остарее и мозъчната му дейност отслабне, то и черепът съответно намалява. Мозъкът, който контролира всички процеси в тялото и е център на всички усещания, не притежава сетивност. Кръвоносната система на мозъка е много сложна и приспособена да му доставя голямо количество кръв. Мозъкът при нормална дейност има способността да се раздува и с това наляга върху костите на черепната кухина, при което я разширява. Колкото по-разнообразна и ясно изразена е мисловната, емоционалната и волевата дейност на човека, толкова черепът и изобщо главата му добива по-голяма, по-правилна и по-хармонично устроена форма, докато стигне до един размер, детерминиран от непознати на нас закони. Стигайки до този размер на мозъка и черепа, започва тяхното по-нататъшно усъвършенствуване, изразено в качеството на мозъчното вещество, многобройността и дълбочината на неговите гънки.
към текста >>

Колкото по-разнообразна и ясно изразена е мисловната, емоционалната и волевата дейност на човека, толкова черепът и изобщо главата му добива по-голяма, по-правилна и по-хармонично устроена форма, докато стигне до един размер, детерминиран от непознати на нас закони.
Черепът, в който е затворен мозъкът, се приспособява към развитието му от детинство до зряла възраст. И когато човек остарее и мозъчната му дейност отслабне, то и черепът съответно намалява. Мозъкът, който контролира всички процеси в тялото и е център на всички усещания, не притежава сетивност. Кръвоносната система на мозъка е много сложна и приспособена да му доставя голямо количество кръв. Мозъкът при нормална дейност има способността да се раздува и с това наляга върху костите на черепната кухина, при което я разширява. Колкото по-разнообразна и ясно изразена е мисловната, емоционалната и волевата дейност на човека, толкова черепът и изобщо главата му добива по-голяма, по-правилна и по-хармонично устроена форма, докато стигне до един размер, детерминиран от непознати на нас закони. Стигайки до този размер на мозъка и черепа, започва тяхното по-нататъшно усъвършенствуване, изразено в качеството на мозъчното вещество, многобройността и дълбочината на неговите гънки. Че наистина е налице разширение, налягане на мозъка (раздуване), когато той е възбуден, се установява от видни изследователи на човешката мозъчна дейност при случаите, когато части от черепа по ред причини са премахнати. Тогава се вижда, че при възбуда на мозъка, причинена от мисли, чувства или волев подтик, той започва да се раздува, напира и излиза навън от отвора. Тази възбуда предизвиква по-голям прилив на кръв в мозъка, който му дава възможност да расте и да се разширява, а оттам и да разширява черепната кухина. Колкото мозъкът на даден човек е по-голям, по-набразден, толкова човек е по-способен по-интелигентен и с по-големи възможности да приема силовите вибрации - течения на членовете на Слънчевото семейство и оттам да притежава техния по-съвършен израз.
към текста >>

В тази област черепът се издува, разширява и изпъква.
Второ, до света на Мисълта - Менталния свят, изразен от древните като свят на Въздуха. Трето, до света на чувствата -емоционалната природа, изразена със символа Вода - светът на чувствата, променливи и лабилни като водата. И най-после, четвъртият свят - светът на Волята - устойчивостта, силата за осъществяването на всяка поставена задача. Този свят е изразен с понятието Земя. Когато един мозъчен център се възбуди и започне да действува, то към него се увеличава притокът на кръв и той започва да се раздува и да наляга върху вътрешната страна на черепната област, където се намира самият център. В тази област черепът се издува, разширява и изпъква. По тези изпъкналости върху главата се вади заключение как човек се изявява в тези четири свята. Че наистина мозъкът е разделен на центрове, се установява при хора, които в дадена област на науката или изкуството се проявяват много силно, а в други области са напълно посредствени. Така например геният на френската математическа мисъл и теоретична механика Анри Поанкаре е казал, че не знае дали може да събере правилно две числа, защото боравенето с числа е нещо съвсем различно от висшата математика и теоретична механика: това са съвсем различни области на науката. Също така е установено от всеки, че когато сме уморени от определен вид работа, за която изразходваме известни умствени способности, то, ако променим заниманието и се заловим с нещо друго, което ще извика на работа друга умствена способност, ние усещаме известно облекчение и отмора. Така се е създало правилото: да се промени работата, за да си починем.
към текста >>

Ако черепът на едно дете бързо се втвърди, то това говори, че то е с посредствени качества, изобщо със слаба интелигентност.
Ако това действие е по- продължително, детският череп по-бавно се втвърдява. Това е признак, че детето носи повече качества, способности и воля. С други думи, то ще бъде по-интелигентно. В такъв случай Звездното тяло, според Саабей, не позволява втвърдяването на черепа, докато далечните Планети (от Юпитер нататък) не създадат и не оформят центровете, които ще носят и изразяват тяхните силови течения. А те носят голямата интелигентност. Ако черепът на едно дете бързо се втвърди, то това говори, че то е с посредствени качества, изобщо със слаба интелигентност. Всеки един член от Слънчевото семейство, всяка Планета, както вече отбелязахме, създава и оформя центрове в дадена област на мозъка. Задачата на Слънцето обаче е по-специална. Със своето въздействие то бавно, но сигурно организира и облагородява Звездното тяло на човека, а оттам и мозъчните центрове, които са създадени. Макар че дадените центрове в различните хора съществуват, то тяхното качество и проява се определят от това, доколко Слънчевите течения са ги организирали и облагородили в течение на многото прераждания. А това създава различието между хората.
към текста >>

И колкото този процес е по-напреднал в своя еволюционен път, толкова по-добре и по-пълно се възприемат силовите течения от Звездния мир и оттам по-добре се създават и оформят мозъчните клетки, мозъчните центрове, целият мозък, което пък създава и по- правилното и по-добре оформено тяло по отношение на всички негови органи и външни форми.
Със своето въздействие то бавно, но сигурно организира и облагородява Звездното тяло на човека, а оттам и мозъчните центрове, които са създадени. Макар че дадените центрове в различните хора съществуват, то тяхното качество и проява се определят от това, доколко Слънчевите течения са ги организирали и облагородили в течение на многото прераждания. А това създава различието между хората. Звездното тяло на човек подлежи на еволюция. Според това, докъде е стигнал този процес, се определя и човешката интелигентност. И колкото този процес е по-напреднал в своя еволюционен път, толкова по-добре и по-пълно се възприемат силовите течения от Звездния мир и оттам по-добре се създават и оформят мозъчните клетки, мозъчните центрове, целият мозък, което пък създава и по- правилното и по-добре оформено тяло по отношение на всички негови органи и външни форми. Доколко това организиране и облагородява не е постигнато, ще ни покажат тези именно външни форми, но най-вече тези на ръцете, лицето и главата, защото те притежават най-много нервни окончания, които със своята дейност определят техните форми. Всеки мозъчен център, освен да наляга и раздува своята област на черепа, за което вече отбелязахме, има и способността да изтънява костта на черепа, която се намира под него. Човек с много добро осезание на пръстите би схванал къде мозъчните центрове са по-активни, защото там имаме по-тънка черепна област и е по-топло: имаме приятно излъчване на топлина поради добрата кръвна циркулация в тази област. Мнозина изследователи, за да разберат какво са представлявали някои починали хора в интелектуално и морално отношение, са поставяли запалена свещ (или какъвто и да е източник на светлина) в техния череп и там, където се е наблюдавало просветване, е имало мозъчни центрове с по-голямо развитие и с по-голяма активност. Ако този човек е бил с много добре развити и активни мозъчни центрове, даващи моралните качества и устои, то светлината в горната част на черепа, където са моралните центрове, по-добре просветва, поради по-голямото изтъняване на тази област от действието на мозъчните центрове там.
към текста >>

Това е било крайно необходимо, за да може да се определя и насочва пътят на всеки човек, родил се на този свят.
Ако този човек е бил с много добре развити и активни мозъчни центрове, даващи моралните качества и устои, то светлината в горната част на черепа, където са моралните центрове, по-добре просветва, поради по-голямото изтъняване на тази област от действието на мозъчните центрове там. Това, разбира се, се отнася и за други области. Изобщо хората с по-голяма интелигентност и добре развити морални качества имат по-тънка черепна кост и по- големи черепи, (виж. фиг. 1). В древността предимно хората на високо интелигентната Първа раса с особено усърдие и внимание са се занимавали с човека и са търсили методи, чрез които да проникнат и разберат голямата загадка, наречена Човек. Това е било крайно необходимо, за да може да се определя и насочва пътят на всеки човек, родил се на този свят. За тази цел те са създали ред науки, които сегашните хора наричат Окултни, тайни науки. А що е наука? Науката събира фактите и търси законите, които ги създават. В случая имаме пред себе си даден човек с детайлно оформени ръце, глава, лице и пр. Цялото това разнообразие не е плод на някаква случайност.
към текста >>

67. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Този нагон създава между двата пола дружба, мили, нежни, приветливи обноски и жажда за по-тесен контакт.
ОРГАНИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ГЛАВАТА Отворът на ухото се приема като важен изходен пункт за определяне развитието на мозъчните центрове, отразяващи качествата, способностите и устрема за изява (волята в човека). Ако теглим една права от отвора на ухото до долната задна част на главата, както е показано във фигура 25, отсечката 1 (издутостта на тази задна част на черепа) определя половия нагон - ясно изразеното чувство и стремеж за продължение на рода. Неговата величина се измерва с разширението на черепа под тилния връх между ушите. Такава способност и разположение на човека е необходима за продължаване на поколенията. Този нагон създава между двата пола дружба, мили, нежни, приветливи обноски и жажда за по-тесен контакт. Тези феномени не биха могли да намерят обяснение по пътя на една обоснована мисъл, защото при тяхната изява интелектуалните и морални нива на двата индивида не са от значение в повечето случаи. Това трябва да ни убеди, че всички тези прояви не се ръководят и управляват от другите центрове на главния мозък, а именно от този. И наистина, точно там, където е краят на задната част на главния мозък - под него, където посочихме центъра на половия нагон, се намира т.нар. малък мозък. Когато той е добре развит, налице е едно разширение (издуване) на тази област на черепа.
към текста >>

Тези феномени не биха могли да намерят обяснение по пътя на една обоснована мисъл, защото при тяхната изява интелектуалните и морални нива на двата индивида не са от значение в повечето случаи.
ОРГАНИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ГЛАВАТА Отворът на ухото се приема като важен изходен пункт за определяне развитието на мозъчните центрове, отразяващи качествата, способностите и устрема за изява (волята в човека). Ако теглим една права от отвора на ухото до долната задна част на главата, както е показано във фигура 25, отсечката 1 (издутостта на тази задна част на черепа) определя половия нагон - ясно изразеното чувство и стремеж за продължение на рода. Неговата величина се измерва с разширението на черепа под тилния връх между ушите. Такава способност и разположение на човека е необходима за продължаване на поколенията. Този нагон създава между двата пола дружба, мили, нежни, приветливи обноски и жажда за по-тесен контакт. Тези феномени не биха могли да намерят обяснение по пътя на една обоснована мисъл, защото при тяхната изява интелектуалните и морални нива на двата индивида не са от значение в повечето случаи. Това трябва да ни убеди, че всички тези прояви не се ръководят и управляват от другите центрове на главния мозък, а именно от този. И наистина, точно там, където е краят на задната част на главния мозък - под него, където посочихме центъра на половия нагон, се намира т.нар. малък мозък. Когато той е добре развит, налице е едно разширение (издуване) на тази област на черепа. Ако разгледаме строежа на този орган, не може да не приемем, че той наистина е сложен, важен и висш орган на нервната система.
към текста >>

Тези отношения, преди всичко на привлекателност, симпатия, жажда за по-тесен контакт, са нещо съвсем отделно от интелектуалните и морални изяви на човека.
Наблюдава се разстройство в движенията, мускулния тонус е намален, координацията на движенията е нарушена, походката е неотмерена. Настъпва лесна мускулна умора, мускулите са отпуснати. Но всички тези белези с течение на времето се подобряват. Засега това са установили учените за функцията на малкия мозък, което е крайно незадоволително, като се има предвид, какво той представлява. Известно е колко голям дял от живота на хората заемат отношенията между двата пола - мъжът и жената със своята характерност и сложност. Тези отношения, преди всичко на привлекателност, симпатия, жажда за по-тесен контакт, са нещо съвсем отделно от интелектуалните и морални изяви на човека. Според Астрологията тези сложни изяви се дължат на малкия мозък като център на половия нагон, създаден и оформен от силовите течения на Луната. Дотолкова съществува нужда от подобни чувства и отношения, че тяхната липса създава голям недостатък у хората, една студенина и хлад лъха от тях. Неговото влияние укротява човешката гордост и всички антисоциални течения, като увеличава дейността на добродушните и благородни чувства. Това обяснява много факти от взаимните отношения между двата пола. Мъжете биват обикновено по-великодушни и добри, по-благосклонни и милосърдни към жените, отколкото жените към тях и помежду си.
към текста >>

Когато там е изпъкнало, имаме човек с голям апетит (фиг.27), достигащ често пъти до чудовищни размери.
Колкото те са по-дълги, толкова съответните центрове в точките 4, 5 и 6 са по-развити. От всички членове на Слънчевото семейство Юпитер като най-голяма планета и такава с почти изправена ос на ротация дава най-много и най-ценни качества в творческата насока на човека. Един човек без силно влияние на Юпитер не може да бъде творец в голям мащаб. Общо взето, неговите силови течения разширяват мозъка и главата Когато това разширение е в долната част на главата, то неговите силови течения създават и оформят мозъчни центрове, даващи по-примитивните подтици. Точно пред горната част на ухото се намира мозъчният център, който създава у човек стремеж и жажда за ядене и добър апетит. Когато там е изпъкнало, имаме човек с голям апетит (фиг.27), достигащ често пъти до чудовищни размери. Такива хора могат непрекъснато и с наслада да ядат, при което силно затлъстяват. Точно от тази област излизат и нервите на обонянието, което е важен фактор за възбуждане на апетита. Имах случай да видя селянин от едно Софийско село, за когото ми казаха, че когато отивал на коситба, си приготвял за обяд цяла тенекия със супа от коприва и ориз. Изяждал цялата супа, а накрая надигал тенекията, за да изпие и остатъка. А когато слизал в града, изяждал по две големи тави с мекици.
към текста >>

А в горната задна част на главата, определена от отсечката А - 2, се намират мозъчните центрове, създадени и оформени от планетата Плутон и последната, неоткрита още по пътя на наблюденията, планета, наречена от мексиканския астроном и математик Хасино Амор с името ХАНО (фиг.29).
Такъв човек през целия си живот е в зависимост от ежедневна грижа за прехраната си, а при старост и невъзможност за работа става тежест на околните. В горните, предимно по-предни части на главата и челото се намират по- висшите мозъчни центрове, създадени и оформени от силовите течения на Юпитер (фиг.28). Теза центрове създават твореца и неговите ценни качества: възможността му да долавя идеите, необходими при започването на всеки творчески процес, смелост, упование, вяра в себе си за постигане на целта. Поемане на отговорност за правилния и добър изход на всяка започната работа, изобщо умението за ръководство. Добрите държавни и обществени ръководители, а също и тези на големите предприятия трябва да имат тази част добре развита. А в горната задна част на главата, определена от отсечката А - 2, се намират мозъчните центрове, създадени и оформени от планетата Плутон и последната, неоткрита още по пътя на наблюденията, планета, наречена от мексиканския астроном и математик Хасино Амор с името ХАНО (фиг.29). При нормално развитие на тези центрове създава у човека подтик към постоянство, настойчивост, решителност в постигане на всяка поставена задача. Той е много важен, когато е необходимо да се превъзмогват известни съпротивителни фактори. Те карат човек да се държи достойно, със зачитане на себе си, осланяйки се на своите способности, т.е. с едно независимо държание и независимост. На тези центрове се дължи гордото и достойно държание, разположението да се поставят над другите, над дреболиите в живота и да се отнасят с невнимание към онова, което е недостойно за почтения човек.
към текста >>

Ако пък тези центрове са слабо развити, то човек бива изменчив, неустановен, лесно се отчайва и напуска поставения път и при най-малките мъчнотии.
Той е много важен, когато е необходимо да се превъзмогват известни съпротивителни фактори. Те карат човек да се държи достойно, със зачитане на себе си, осланяйки се на своите способности, т.е. с едно независимо държание и независимост. На тези центрове се дължи гордото и достойно държание, разположението да се поставят над другите, над дреболиите в живота и да се отнасят с невнимание към онова, което е недостойно за почтения човек. Ако този орган е чрезмерно развит и деятелен, то такива хора имат диктаторски стремежи да налагат своето по безогледен начин, имат упоритост, жажда за безпрекословно уважение от страна на другите към себе си, а към съдбата и живота на хората те нямат отношение. Ако пък тези центрове са слабо развити, то човек бива изменчив, неустановен, лесно се отчайва и напуска поставения път и при най-малките мъчнотии. На такъв човек не може да се уповава в нищо, защото той е способен да отстъпи още пред първите пречки. Никога не може да прояви достатъчна устойчивост за постигане на поставената задача. В сегашния стадий на човешката еволюция тези центрове не са все още добре организирани и облагородени. Когато те достигнат своето високо, пълно и съвършено развитие, тогава човека ще бъде господар на Силите в Природата и ще борави с психичните Сили, със Силата на Мисълта. Такова е висшето влияние на Планетата Плутон и Хано според Астрологията на Саабей.
към текста >>

Такива хора, когато трябва да разрешават някоя задача, намират начин и метод за нейното разрешаване по един нов, оригинален път, като не прибягват до общоприетото при такива случаи.
Този орган е вездесъщият за нас наставник, които ни шепне: „Внимавай, постъпвай предпазливо!" Малко пред центъра на благоговението - там, където свършва косата в предната част на главата, непосредствено над центровете на разсъдъка, определени от точка 4 на отсечката А-4 във фигура 25, се намират мозъчните центрове, създадени и оформени от планетата УРАН (фиг. 31). Планетата Уран има едно рязко изразено различие по отношение на другите Планети от Слънчевото семейство. Докато другите Планети имат оси на въртене, повече или по-малко наклонени по отношение плоскостта на тяхната орбита (като само при Юпитер тази ос е почти перпендикулярна към тази плоскост), то при Уран оста на въртене е не само легнала в тази плоскост, но и нещо повече - сключва осем градуса в повече с нея. Това определя неговото обратно въртене по тази ос. Тази именно особеност създава и оформя в един добре организиран в интелектуално отношение човек център, способен да намира бързо истински и оригинални разрешения на всички въпроси, които го вълнуват, и на всяка задача, пред която е изправен. Такива хора, когато трябва да разрешават някоя задача, намират начин и метод за нейното разрешаване по един нов, оригинален път, като не прибягват до общоприетото при такива случаи. Те са рационализаторите, гениалните хора, хората, които са способни да влязат в контакт с Идейния свят - светът, поднасящ винаги новото. Така например Нютон, у когото този център е бил добре развит, открива закона за Всемирното привличане, виждайки падането на една ябълка. Милиони хора преди него са виждали да падат ябълки, без да обърнат каквото и да било внимание на падащото тяло. В Нютон, благодарение на този център, проблясва мисъл и той се докосва до Идейния свят за откриването на този закон. Ако пък този център е развит, но при слабо интелектуален и с неразвити морални качества човек, то ще имаме неестествени и чудачески прояви, нямащи нищо общо с проявите на последователната и добре изразена мисъл.
към текста >>

68. Носът - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той има възможност да мисли правилно и задълбочено, защото е установено научно, че една мозъчна клетка, за да функционира правилно, има нужда от кислород в размер двадесет пъти повече, отколкото една мускулна клетка.
НОСЪТ Всички хора, които са се занимавали с проучването на човека, са установили и приели по един безспорен начин, че носът е израз на човешката интелигентност. От неговия размер, форма и дължина се определя интелектуалният капитал, с който човек разполага. Носът е преди всичко орган на дишането и обонянието. Който диша правилно, дълбоко и пълно, има възможност да приема много въздух, а заедно с това и повече кислород в дробовете си. Той има възможност да мисли правилно и задълбочено, защото е установено научно, че една мозъчна клетка, за да функционира правилно, има нужда от кислород в размер двадесет пъти повече, отколкото една мускулна клетка. Следователно човек, който може да достави това голямо количество кислород, необходимо за правилното функциониране на мозъчните клетки, той ще им даде възможност за тяхното пълноценно функциониране, а това, естествено, ще бъде условие за по-голяма изразеност на неговия интелект. Ако човек не може да достави това необходимо количество кислород на мозъчните си клетки, те няма да бъдат задоволени с този жизнен елемент, поради което организмът остава преди всичко със слаба жизненост, издръжливост и слаб нервна система. Незадоволените с кислород мозъчни клетки правят човека нервен, раздразнителен и със слаба и повърхностна мисъл. Колкото по-правилни са линиите, които оформят носа на даден човек, толкова по-правилни и фини са мислите и чувствата му. Дължината на носа определя интелигентността на човека, а ширината - активността на неговите чувства, неговата жизненост и издържливост.
към текста >>

Неправилното дишане създава вдлъбнати и огънати плещи, а също и болестите на дихателните пътища и белите дробове.
От първата дълбока вдишка на детето, до последната въздишка на умирающия, животът преминава в един процес на непрекъснато дишане. От правилното дишане зависи и продължителността на живота, предпазването от болести, увеличаването на жизнените сили, способността за съпротива, самообладанието, проницателността на човешкия интелект, нравственият устой и удовлетворението от този живот. Небрежното и непълно дишане съкращава нашия живот, понижава жизнеността ни и предразполага към заболяване. Човек при нормално състояние не се нуждае от особени наставления за дишането. Той е създаден да диша свободно и с пълни гърди, но това е деформирано от неестествения начин на живот, донесен от криворазбраната цивилизация. Неправилното дишане създава вдлъбнати и огънати плещи, а също и болестите на дихателните пътища и белите дробове. Ако пресен и чист въздух не се приема от белите дробове в достатъчно количество, то венозната кръв не може да бъде очистена и следователно не само тялото ще се лиши от храна, но и продуктите от разграждането се връщат в кръвоносната система и отравят целия организъм. От това става ясно, че ако човек не приема достатъчно количество чист въздух чрез белите си дробове, работата на кръвта не се осъществява пълноценно и с това идват и нарушенията на здравето. Кръвта на тези, които дишат неправилно, е тъмносиня и значително се различава от ясночервената, нормална и богата с кислород артериална кръв. Това ясно е изразено върху самото бледо лице на такива хора. Пречистената артериална кръв съдържа 25% кислород, ето защо, за да имаме този процент, необходимо е в белите дробове да се вкарва достатъчно количество чист въздух.
към текста >>

елементарни частици, които изпълват пространството и носят със себе си огромна енергия, пътувайки със скорост от около двеста хиляда километра в секунда.
При вдишване разните примеси във въздуха се задържат от тези филтри, а при издишването се изтласкват навън. Освен това ноздрите затоплят студения въздух, преди той да влезе в белите дробове, което е от голямо и важно значение. Установено е, че вътрешността на носа е осеяна с нервни влакна, които, освен че осъществяват обонянието, но и приемат сили от Необятния Миров Силов Океан, който индусите наричат „ПРАНА". Понятието Необятен Мирова Силов Океан се обособи през тридесетте години на нашия век. По това време бяха открити т.нар. елементарни частици, които изпълват пространството и носят със себе си огромна енергия, пътувайки със скорост от около двеста хиляда километра в секунда. Откъде идват те, за да пътуват с такава скорост и да носят такава енергия? Дотогава се приемаше, че енергия може да се получи само от разпадане на веществото. Приемаше се, че тези частици идват от Слънцето и от Небесните образувания - звездите. Учените изчислиха, че ако те идват от Слънцето, последното щеше да изразходва своето вещество, своята маса за три милиарда години. Ясно е, че това е съвършено неприемливо, защото само Земята е на пет милиарда години.
към текста >>

Откъде идват те, за да пътуват с такава скорост и да носят такава енергия?
Освен това ноздрите затоплят студения въздух, преди той да влезе в белите дробове, което е от голямо и важно значение. Установено е, че вътрешността на носа е осеяна с нервни влакна, които, освен че осъществяват обонянието, но и приемат сили от Необятния Миров Силов Океан, който индусите наричат „ПРАНА". Понятието Необятен Мирова Силов Океан се обособи през тридесетте години на нашия век. По това време бяха открити т.нар. елементарни частици, които изпълват пространството и носят със себе си огромна енергия, пътувайки със скорост от около двеста хиляда километра в секунда. Откъде идват те, за да пътуват с такава скорост и да носят такава енергия? Дотогава се приемаше, че енергия може да се получи само от разпадане на веществото. Приемаше се, че тези частици идват от Слънцето и от Небесните образувания - звездите. Учените изчислиха, че ако те идват от Слънцето, последното щеше да изразходва своето вещество, своята маса за три милиарда години. Ясно е, че това е съвършено неприемливо, защото само Земята е на пет милиарда години. Ако пък тези частици вземаха енергия от Небесните образувания, то те щяха да загинат за десет милиарда години; това също е неприемливо.
към текста >>

Ако дишането става през устата, то по пътя на въздуха до белите дробове няма нищо, което да пречиства въздуха от праха и разните други примеси, поради което в белите дробове се вкарва непречистен и незатоплен въздух, което вредно.
Тази необятна енергия е и във въздуха, откъдето най-лесно можем да я приемем и то с мозъчните структури, защото те са най- съвършеното вещество на Земята. Установено е, че колкото едно вещество е по- съвършено, толкова то е по-пълно и по-добре приема тази енергия. Това ни показват елементарните частици, които явно са някакво изключително съвършено вещество, за да приемат така добре и толкова много от тази Необятна Сила. Скоростта на движението определя и съвършенството на веществото. Въздухът, прекаран през носа със своите богати разклонения на нервни влакна, способни да приемат и най-фините дразнения на ароматите, ни дава възможност да приемаме най-добре тази необятна енергия прана. Ако дишането става през устата, то по пътя на въздуха до белите дробове няма нищо, което да пречиства въздуха от праха и разните други примеси, поради което в белите дробове се вкарва непречистен и незатоплен въздух, което вредно. Друго последствие от дишането през устата е и това, че вследствие сравнителното бездействие на носната кухина, тя губи своята особена чувствителност, не се очиства добре от отложените и разграждащи се частици и с това човек се предразполага към заболяване. Ето защо вниманието ни към носа, към неговите функции и най-вече към дишането от духа на Живота и приемането на праната трябва да бъде повишено. Когато имаме нос с прилепнали, сплеснати, изобщо с малки ноздри, то такъв човек е със слабо дишане и с повърхностна мисъл. Колкото ноздрите са по-отворени и по-големи, толкова по-дълбоко и по-пълно е дишането, а оттам имаме и по-задълбочена мисъл. Хора, които имат къси носове, лесно се лъжат, поддават се на влияния и промени, не се замислят задълбочено и широко.
към текста >>

Когато човек издребнява в идеите си, носът в основата си горе е тесен.
42 а). Много заострен нос говори за човек с критичен ум (фиг. 42 б). Такива хора са винаги недоволни и песимистично настроени. Те са също и предпазливи. Когато човек издребнява в идеите си, носът в основата си горе е тесен. Колкото основата на носа е по-широка там, толкова този човек е с по-широки и по-големи идеи. Носът на истинолюбивия и интелигентен човек е дълъг, прав, с една слаба, едва забележима извивка на линията по гърбицата му; изобщо колкото един човек е по- разумен, с по-добри морални качества, толкова носът му е по-правилен (фиг. 42 в). Най-малката повреда на носа, някаква пъпка или лишеи, върху него се отразява неблагоприятно на човешката интелигентност. Носът може да се раздели на три части, на три дяла.
към текста >>

69. Ухото - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Този ръб определя също и пътя на неговия живот.
Колкото тази ширина е по- голяма (ухото в средната си част е по-разширено), толкова тази природа в човека е по- активна и по-силно изразена (фиг. 50 б). Дебелината, изобщо масивността на ухото, определя интереса на човек към материалните, обикновените и ежедневни неща. Колкото вътрешната вдлъбнатина на ушната мида е по-добре оформена и закръглена, толкова слухът е по-добре развит. Външният ръб на ухото (хеликс) е от голямо значение за определяне интелектуалния и емоционален живот, а също и стремежа за изява на човека. Този ръб определя също и пътя на неговия живот. Ако е правилен и с добра и равна ширина, без гънки, чупки и резки извивки, ако еднакво преминава през цялото ухо, то такъв човек е не само спокоен, с трезви, улегнали мисли и чувства, с внимателна и контролирана реакция по отношение на своята природа, но и животът му ще премине при благоприятни условия. При това такъв човек ще заема и добър пост, ще има добро обществено положение (фиг. 50 в). Ако този ръб е неравен, начупен, с ъгълчета, вдлъбнатини и изпъкналости, то животът на човека няма да върви гладко, а ще има неприятности и изненади ( фиг. 50 г).
към текста >>

Колкото ръбът е по-тесен, толкова моралният контрол намалява. (фиг.
има замах във всяка работа. Ако в този дял горният ръб, за който вече споменахме, е по-голям, много надвиснал като стряха, равен и правилно очертан, то имаме човек с ясно изразени морални качества, който държи на установени принципи, преди всичко за моралните, има голям контрол над мисълта си, едно дълбоко смирение и благоговейно отношение към Висшата Природа и Съществата с големи и ясно изразени качества. Но в тази своя вътрешна природа такива хора често стигат до крайности със своите изисквания към другите (фиг.51 в). Ако този ръб е нормално развит, не много широк, но правилен, еднакъв в своята ширина, без гънки, чупки и резки извивки, имаме човек със същите качества, само че без крайности и с приятно, толерантно отношение спрямо моралните порядки на другите хора. Ако този ръб е с чупки, ъгълчета и изобщо неравен, то имаме човек малко заядлив, когато се разисква нещо (фиг. 52а). Колкото ръбът е по-тесен, толкова моралният контрол намалява. (фиг. 52 б). Ако този ръб липсва, при голяма закръгленост и при добре оформена горна част, имаме човек, който при изпълнението на всяка идея и на каквато и да било поставена задача не спазва никакви правила и морални принципи, действа бурно и безогледно и не се съобразява с нищо (фиг. 52 в). Ако тази част на ухото е заострена, имаме т.нар. лисиче ухо.
към текста >>

Малкото ухо говори за ограничени способности и възможности; такива хора са заангажирани, погълнати предимно в тесен кръг за разрешаване на дребните ежедневни житейски нужди; животът им ще премине в ограничени условия (фиг.
Колкото е по-деликатна и по-малка, толкова храненето на човек е по-слабо, няма достатъчно апетит и не може да приема голямо количество храна. Такива хора са без каквито и да било излишни тлъстини, но са енергични. Ако тази висулка е прилепнала към лицето, имаме човек, който е много привързан към всичко свое. Ако тази част на ухото е широка, имаме човек, който притежава сила, устрем и устой за постигане на поставените задачи. При разглеждане на човешкото ухо най-напред трябва да се обърне внимание на неговия размер: малко или голямо ухо. Малкото ухо говори за ограничени способности и възможности; такива хора са заангажирани, погълнати предимно в тесен кръг за разрешаване на дребните ежедневни житейски нужди; животът им ще премине в ограничени условия (фиг. 53 б). Голямото ухо говори за човек с добри и богати интелектуални и емоционални изяви. Такива хора живеят с големи планове, имат идеи, голям замах, инициатива за осъществяване на всяка поставена задача и поемане на отговорност за нейния изход. На хора с такива уши животът преминава при добри и богати условия, ако ушите са добре оформени и са с меки и хармонични форми (фиг. 53а). Ако големите уши не са така добре оформени в своя външен вид, човек пак ще има разнообразни условия, но с известни сътресения и резки промени.
към текста >>

70. Типове ръце - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те са предприемчиви, имат смелост да се захващат с огромни предприятия, строежи, селскостопански мероприятия, търговия, пътешествия.
Такива ръце показват енергична, неуморима, активна, подвижна, трудолюбива, изобретателна, стремителна, самоуверена натура. Те нямат отношение към романтиката, отвлечените, без практично значение умствени занимания. Навсякъде и във всички науки търсят реалното и практичната им стойност. Обичат да командуват и са малко тиранични. За такива хора всеки труд е достоен за уважение. Те са предприемчиви, имат смелост да се захващат с огромни предприятия, строежи, селскостопански мероприятия, търговия, пътешествия. Способни са за фина и акуратна работа - фина механика. Ако при лопатовидната ръка имаме много дълъг Юпитеров пръст, то такива хора проявяват любов към мистериозното, влечение към фантастика и стремеж да заблуждават. Ако Сатурновият пръст е много дълъг, имаме хора с активно въображение, влечение към окултните науки, устои и упоритост в изучаване на всички науки. Самотата ги влече и често изпадат в тъжно, потиснато чувство. Ако Аполоновият пръст е много дълъг, имаме стремеж към хумора, талант за имитация на хората, спънки и препятствия в уреждане на общественото си положение.
към текста >>

Имат добри качества, но сами се спъват в своя път към издигане, благодарение преди всичко на своята дребнавост.
Предпочитат повече реалното пред нереалното и отвлеченото. Това са практичните и талантливи деятели, които не се отдават на фантазия. Предпочитат доброто пред красивото, а полезното за тях е от всичко най-добро. Тесногръди са, лишени от свободен и широк замах както в изкуството, така и в науката и всички свои действия. Привързват се повече към формата, маниера, словото и са точни като часовници. Имат добри качества, но сами се спъват в своя път към издигане, благодарение преди всичко на своята дребнавост. Имат влечение към организация, подреждане, класификация. Максимата им е:„Всичко трябва да се нагоди добре, по правилата!" Верни са в любовта и в чувствата си, но не поради тяхната дълбочина, а просто защото така трябва да бъде и защото отговаря на добрия тон. Винаги са изчеткани , подредени, обичат етикецията, дисциплината, всичко в тях е обмислено и предварително подредено. Лицето им често насила се смее. Зле им действува промяната на времето и изобщо промените.
към текста >>

Търсят нови пътища за своите изяви, не се поддават на консервативни разбирания и порядки в обществото.
Бавно и задълбочено мислят и обсъждат всичко. Те са плахи, скрити и недоверчиви, когато палецът им е по-малък. Възлите между втората и третата фаланги са възлите на независимостта. Те определят стремежа на човек към независимост, неприемането на ограниченията във възгледите, чувствата и творческия похват. Такива хора не приемат да им се натрапват идеи, чувства и начин на действие. Търсят нови пътища за своите изяви, не се поддават на консервативни разбирания и порядки в обществото. Това е в сила, когато възлите между втората и третата фаланги са налице по всички пръсти. Случаите, когато тези възли присъстват само на някои от пръстите, ще разгледаме, когато уточняваме значението на всеки пръст поотделно. Възлите между третата фаланга и дланта наричаме възли на реда. Те показват склонност към ред, порядък и устрем за творчество. Изобщо лицата с възлести пръсти с любов пропагандират социалните и религиозните свободи.
към текста >>

При тях разсъдъкът е пътеводната им звезда.
Възлите между третата фаланга и дланта наричаме възли на реда. Те показват склонност към ред, порядък и устрем за творчество. Изобщо лицата с възлести пръсти с любов пропагандират социалните и религиозните свободи. Те са най-добрите духовни Учители. Това са етиците и моралистите. При тях разсъдъкът е пътеводната им звезда. Винаги обмислят постигането на целта и последиците, които ще има. Те еднакво изучават както правилата, така и изключенията. Обичат да се занимават с проявите на личностите, на обществото и човечеството. Търсят дълбоките знания, истината и правдата. Борят се за независимост, високо развитие и усъвършенствуване.
към текста >>

Те са по-едностранчиви и с по-тесен мироглед.
По отношение на качествата и способностите, устрема за изява, които човек има, смесените типове ръце дават голяма многостранност и разнообразие. Тези хора имат голяма приспособимост към създадените условия, при които се намират или ще се намерят. Имат многостранни познания и психичната им изява е богата. Имат гъвкав ум, което им дава възможност за намиране на нови насоки и открития, когато трябва да разрешават някои задачи. Лицата, които притежават чист тип ръце, имат по-ясно определени качества и способности, но техният ум се ограничава само в едно определено направление на дейност, макар и по-интензивно, но с по-малка възможност да включат по-голямо разнообразие от правила, закони и умения в разрешаването на поставените задачи. Те са по-едностранчиви и с по-тесен мироглед. Така например човек с ъгловата ръка и пръсти купува винаги много предпазливо, търси качеството, като се страхува да не се излъже и загуби. При използването на всяко нещо те са винаги внимателни, предпазливи, обмислят добре, преди да решат. Не обичат да правят дългове за покупки и за каквото и да било. Обичат хубавото, но предпочитат да е практично и трайно. Хората с конични ръце и пръсти купуват всичко, без много да мислят, а често и това, което не им е толкова необходимо.
към текста >>

71. Линиите на ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Клонка към Лунния хълм показва далечни пътища, тесен контакт със заминали същества и интуиция.
Ако от линията на живота имаме клонки към Сатурновия хълм, това показва болести, страдания, но и дълбока мисъл и разумност. Клонки към Аполоновия хълм показват лесно спечелване на богатство, почести, а също и успехи в изкуството. Ако тази линия пресича Слънчевата, това означава материални загуби. Клонките към хълма на Меркурий показват успехи в науката и богатство, придобито чрез умение, сръчност, схватливост. Ако клонката се докосва до линията на брака, казаното по-горе има връзка с женитбата. Клонка към Лунния хълм показва далечни пътища, тесен контакт със заминали същества и интуиция. Кръст или звезда върху линията на живота показва опасност за живота поради злополука. Линия на живота във формата на верижка покачва продължителни болести, неустойчиво здраве и капризно същество. Ако началото на животната линия е в Юпитеровия хълм, показва много силен стремеж за успехи, богатство, високо обществено положение. Ако линията на живота е съединена в началото си с линията на ума в протежение на около един и половина сантиметра, показва, че самостоятелността на такъв човек се развива късно, липсва му решителност. В някои случаи несамостоятелност остава преобладаваща черта в характера и през целия му живот.
към текста >>

Къса линия показва човек, на когото умът е заангажиран с тесен кръг задачи от практическо естество.
В някои случаи тази линия отива към Лунния хълм. Има и случаи, когато линията на ума се разклонява, като единият клон отива към Марсовия, а другият - към Лунния или към Меркуриевия хълмове. Тази линия характеризира умствените способности, направлението на мисълта. Тя разделя ръката на две части - горна, която дава израз на по-духовните качества в човека, и долна, даваща израз на по-материалните. Леко извита, силно и ясно очертана, дълга линия на ума, която отива към Марсовия хълм, показва добър ум, самообладание, ясна мисъл,пресметливост, умело използуване на средствата за постигане на поставените задачи, особено ако ръката е гъвкава и широка. Къса линия показва човек, на когото умът е заангажиран с тесен кръг задачи от практическо естество. Широка линия показва страхливост, озлобление. Тънка като косъм и дълга линия, показва лекомислие и променливост. Двойна линия на ума показва изключителни умствени способности, многостранен интелект, успехи в живота, но и двойствена натура, повече или по-малко загадъчен човек. Ако линията на ума започва от Юпитеровия хълм, показва твърде развито самолюбие, интелигентност, умствени сили, насочени предимно към издигане в общественото положение, придобиване на слава, жажда за власт. Ако началото на умствената линия е в Плутоновата област, показва свадливост, сприхавост.
към текста >>

Ако сърдечната линия завършва между Юпитеровия и Сатурновия пръсти, показва, че чувствата на този човек се ограничават само в тесен кръг от близки негови хора - деца, майки, бащи, съпрузи - изобщо от такива, при които има полза и интерес.
Ако в края (в Юпитеровия хълм) тя се разклонява на тънки клонки, означава и много щастие и успех. Ако обаче линията навлиза в пръста на Юпитер, това говори за голямо честолюбие и гордост. Ако линията на сърцето вместо към Юпитеровия хълм се спуска към умствената линия, това е неблагоприятен белег и показва корист, сметкаджийство в чувствата, презрение към околните и към хората, с които има връзки, отмъстителност. Права сърдечна линия, която прекосява цялата ръка, показва жестокосърдечен, лош човек. Клонки в началото на сърдечната линия показват много любовни приключения. Ако сърдечната линия завършва между Юпитеровия и Сатурновия пръсти, показва, че чувствата на този човек се ограничават само в тесен кръг от близки негови хора - деца, майки, бащи, съпрузи - изобщо от такива, при които има полза и интерес. Клонки, които вървят по направление на сърдечната линия, означават любезност, флирт. Ако клонките вървят в обратна посока, означават сърдечни разочарования. Когато сърдечната линия завършва по хълма на Сатурн, показва, че чувствата се ръководят от материален интерес, слаба привързаност, оскъдно щастие. Ако сърдечната линия навлиза в Сатурновия хълм, показва същото, но в по-силна форма, а също и ревност. Ако сърдечната линия е къса и стига до Аполоновия хълм, това показва бедност и оскъдност на чувствата, показва хора, на които душевният живот е беден, липса на щастие в любовта.
към текста >>

Тя характеризира съдбата, пътя на живота, промени в общественото положение на човека, както и насоките и интересите, които ще го вълнуват, а също и успехите и неуспехите в живота му.
Ако от началото на сърдечната линия до средата се виждат клонки по посока напред, то имаме влюбчивост - младежко сърце. Ако имаме пречупване или прекъсване на линията на сърцето, това говори за едно органично смущение в бъбреците, а по отношение на преживяванията означава, че роденият ще преживее в живота си силна, мъчителна скръб. Ако това пречупване или прекъсване е под Аполоновия хълм, тази скръб ще дойде от едно нехайство, пренебрежение към добрите условия в живота. Ако това прекъсване или пречупване е под Сатурновия хълм, тази скръб ще дойде от прекален егоизъм и дребни материални сметки. ЛИНИЯТА НА СЪДБАТА (фиг.57, 4-4). Тя характеризира съдбата, пътя на живота, промени в общественото положение на човека, както и насоките и интересите, които ще го вълнуват, а също и успехите и неуспехите в живота му. Формирането и протичането на Сатурновата линия, или както още я наричат линия на Съдбата, е важен елемент в тълкуванието на ръката. Тя може да започне от линията на живота като негова клонка, от китката на ръката, от Урановия участък, от Лунния хълм, като при всички тези случаи отива към хълма на Сатурн. В някои случаи обаче тя често се наклонява било към хълма на Юпитер, било към хълма на Аполон. Линията на Сатурн определя и изразява твърдия стремеж на човек към постигане на ясно изразени цели и задачи в живота. За постигането на тези задачи и цели индивидът ще се намери при трудни условия, но ще намери сили, устои и воля за тяхното постигане, щом като има добре очертана линия на съдбата.
към текста >>

Влиянието на Луната ще бъде ярко изразено в жажда за промени, пътувания, богато въображение и идеи, стремеж към поезия; малко ще отдава грижи и внимание на материалното уреждане на живота, ще има силно влияние в живота си от човек от другия пол, ще има и успехи, придобити в чужбина.
Например Наполеон е имал линия на съдбата, която е минавала през цялата ръка - от гривната чак до края на целия среден пръст. Там, където няма линия на съдбата, в живота на такъв човек няма да има ясно изразени стремежи към постигане на някаква цел, задача, постижения от особен род, нито пък сила, воля, които да го тласкат в дадено направление; условията на живота му ще бъдат без особени промени и напрежения, доста еднообразни, празни, глухи, без каквито и да било особености, прости, необработени. Ако Сатурновата линия изхожда от Венериния хълм, то в такъв случай намесата на човек от противоположния пол в живота му ще бъде особено силно изразена. Пресичането животната линия от линията на Сатурн води до опасност от насилствена смърт - разстрел, обесване, отравяне, особено ако това пресичане е отразено и на двете ръце. Ако Сатурновата линия започва от Лунния хълм, имаме благоприятно изразен живот, изпълнен със стремежи към идейното. Влиянието на Луната ще бъде ярко изразено в жажда за промени, пътувания, богато въображение и идеи, стремеж към поезия; малко ще отдава грижи и внимание на материалното уреждане на живота, ще има силно влияние в живота си от човек от другия пол, ще има и успехи, придобити в чужбина. Ако линията на Сатурн започва от свивката на ръката (от областта на гривните), тогава човек ще притежава жизненост, сила в изпълнението на всяка поставена задача, самостоятелност, ще бъде една подчертана личност, с вяра и самонадеяност в себе си. Такъв човек постига всяка поставена задача и има ясно изразена цел в живота си - човек с инициатива, с ценни качества, на когото може да се разчита. Ако началото на Сатурновата линия е в линията на живота, то роденият по-късно ще проходи, по-късно се събужда у него стремеж и подтик към уреждане и постигане на необходимите условия за живот. Всички придобивки на такъв човек и преодоляването на трудностите са плод на неговите лични усилия и личен труд. Такива хора имат обикновено и великодушно сърце.
към текста >>

Ако линията на Съдбата започва от линията на Сърцето, показва спокойни времена едва след 40 годишната му възраст и пътят на живота му ще бъде подпомогнат от другия пол, т.е.
Сатурновата линия, пречупена и вълнообразна, показва смущение в здравето, склонност към неприятни свади и промени в живота. Линия на Съдбата, която навлиза в Сатурновия пръст, показва големи успехи, но капризно щастие, с опасност от затвор. Ако линията на съдбата завършва до линията на ума, това показва, че благоприятните възможности в живота, поради неразумност и заблуда, няма да се използуват и успехът ще бъде провален. Ако линията на Съдбата завършва до линията на сърцето, то много благоприятни възможности няма да бъдат използувани поради емоционални причини, страсти и авантюри. Ако линията на Съдбата започва от линията на ума, показва успехи в късния период на човешкия живот. Ако линията на Съдбата започва от линията на Сърцето, показва спокойни времена едва след 40 годишната му възраст и пътят на живота му ще бъде подпомогнат от другия пол, т.е. ще бъде под чуждо влияние. Змиевидна линия на Съдбата показва много промени и неприятности в живота. Разкъсана Сатурнова линия показва промени в съдбата, в условията на живот, в професиите, службите, в брака. Ако продължението на Сатурновата линия се отклонява към хълма на Меркурий, то промяната е повече от материален характер. Ако отклонението е към Юпитеровия хълм, то промените ще бъдат от по-духовен характер.
към текста >>

Клонки към Лунния хълм показват пътуване в чужбина.
Кръст или звезда върху Сатурновата линия показва скръб, несполуки. Остров на Сатурновата линия показва измама. Клонки на Сатурновата линия към Марсовия хълм показват склонност към воюване. Ако напречни линийки пресичат Сатурновата линия, това означава пречки в постигане на поставените задачи. Ако пръстенът на Нептун, намиращ се в Нептуновата област, прерязва линията на Съдбата, то голямата чувствителност в този човек създава известни препятствия в живота му, които трудно се превъзмогват. Клонки към Лунния хълм показват пътуване в чужбина. Ако линията на Съдбата има вилка горе и долу, то успехите и богатствата ще бъдат по-големи, отколкото ако има вилка само горе.
към текста >>

72. Челото на човека - Георги Радев (1900–1940)

Челото на човека Колко дълъг път е трябвало да се измине, за да се стигне от плоското, слято почти с гръбнака чело на змията, до високото, добре моделирано чело на човека.
Челото на човека Колко дълъг път е трябвало да се измине, за да се стигне от плоското, слято почти с гръбнака чело на змията, до високото, добре моделирано чело на човека. Изразен геометрически, този път е равен на един полукръг от 180 градуса. Начертан на книга, този полукръг не би ни казал нищо - една гола линия, еднообразна сякаш във всичките си точки. Но ако тя би се проектирала във време и пространство, ако би се превърнала в история, всеки градус от нея би оживял, би се превърнал в цял свят от живи същества, обречени от една предвечна воля да прекарате земното си съществувание при различни геологични и климатични условия, в разни среди, в разни епохи и времена, за да изпълнят своето предназначение в плана на еволюцията. И ето, ние имаме най-сетне пред себе си човека с неговото високо издигнато чело. Навярно челото на човека, както впрочем и сам той, не е достигнало своя завършен вид.
към текста >>

Изразен геометрически, този път е равен на един полукръг от 180 градуса.
Челото на човека Колко дълъг път е трябвало да се измине, за да се стигне от плоското, слято почти с гръбнака чело на змията, до високото, добре моделирано чело на човека. Изразен геометрически, този път е равен на един полукръг от 180 градуса. Начертан на книга, този полукръг не би ни казал нищо - една гола линия, еднообразна сякаш във всичките си точки. Но ако тя би се проектирала във време и пространство, ако би се превърнала в история, всеки градус от нея би оживял, би се превърнал в цял свят от живи същества, обречени от една предвечна воля да прекарате земното си съществувание при различни геологични и климатични условия, в разни среди, в разни епохи и времена, за да изпълнят своето предназначение в плана на еволюцията. И ето, ние имаме най-сетне пред себе си човека с неговото високо издигнато чело. Навярно челото на човека, както впрочем и сам той, не е достигнало своя завършен вид. То още се строи, още моделира.
към текста >>

Ниското чело ни напомня схлупено небе и тесен кръгозор - виждате се хубаво само близките неща и предмети, но няма далнини, няма необозрими простори, и най-вече няма небе.
И ето, ние имаме най-сетне пред себе си човека с неговото високо издигнато чело. Навярно челото на човека, както впрочем и сам той, не е достигнало своя завършен вид. То още се строи, още моделира. Че това е така, говори ни самото разнообразие от чела у разните хора - от ниски, плоски и едва моделирани чела, минавайки през много междинни форми, ние достигаме до високите, просторни и красиво изваяни чела.по които се чете мисълта и прозрението на гения. И наистина, бихме ли могли да си представим един гениален човек с ниско чело? Ниското чело ни напомня схлупено небе и тесен кръгозор - виждате се хубаво само близките неща и предмети, но няма далнини, няма необозрими простори, и най-вече няма небе. Високите чела ни напомняте широките кръгозори, които се откривате от високите планински върхове - надолу необозрими гледки, а нагоре небесните простори, в които се чувствува безкрая на космичното пространство. Но да оставим поетичните сравнения и образи и да видим, що ни казва за челото френологията. Френолозите са открили, че челото наистина е израз на интелектуалния живот на човека. Те са открили по него специални места, които изразявате развитието на мозъчните центрове, свързани с разните умствени способности. Така запример, в челните издатини над веждите, сиреч в долната част на челото, те са локализирали разните центрове на възприятие.
към текста >>

Той трябва да има преди всичко добре развита способност за форма, защото по някой път малки различия във външния вид на някои от растителните или животински екземпляри, някоя малка вариация на даден признак или белег прехвърля този екземпляр в друг род или вид.
Въображение (идеация); 14. Веселие (учтивост). Едно внимателно разглеждане на фигурата ни показва, че всички ония, у които долната част на челото е силно развита, имат и добре развит предметен ум - те лесно възприемат и схващат всичко онова, което има пряко отношение към предметния, физическия свят: пространствена позиция на предметите, взаимно положение и разстояние, форма, големина и размери, цвят, тегло, порядък и наредба по външни белези, по служба и практично предназначение, количествено пресмятане. Изразено накратко, всичко онова, което се мери, тегли и брои, попада в сферата на техните умствени интереси. Бихте ли могли да си представите един добър естественик без силно развити наблюдателни и възприемащи способности? Той трябва да има преди всичко добре развита способност за форма, защото по някой път малки различия във външния вид на някои от растителните или животински екземпляри, някоя малка вариация на даден признак или белег прехвърля този екземпляр в друг род или вид. Съвременните естественици, особено след откриването на микроскопа, са дошли до такава тънка наблюдателност, че последната е, наистина, понякога достойна за учудване. Такава тънка наблюдателност проявяват и физиците-експериментатори, както и химиците, Какво би правил един физик, ако не притежава покрай другите умствени способности, които са безспорно необходими за упражняване на неговата специалност и добре развит усет за тегло, големина, размер и брой? Можете да си представите до каква психологична тънкост е достигнал у съвременния физик уста за мярка, тегло и брой, ако той се опитва - макар и чрез инструменти - да мери, тегли и брои дори и невидимите с просто око електрони. Някои може би ще кажат, че той не ги мери и тегли непосредствено, а с помощта на фино построени инструменти. Да, но тези инструменти той ги е построил, за да увеличат външната, възприемна мощ на неговия тънко диференциран усет за тегло.
към текста >>

Развитието на центровете, които френолозите локализират в средната част на челото, а именно: време, тон, памет за дати и събития, памет за места и пътешествия, дава друго направление на умствената дейност.
Можете да си представите до каква психологична тънкост е достигнал у съвременния физик уста за мярка, тегло и брой, ако той се опитва - макар и чрез инструменти - да мери, тегли и брои дори и невидимите с просто око електрони. Някои може би ще кажат, че той не ги мери и тегли непосредствено, а с помощта на фино построени инструменти. Да, но тези инструменти той ги е построил, за да увеличат външната, възприемна мощ на неговия тънко диференциран усет за тегло. Тънко развит усет за тегло, покрай другите си художествени дарби, покрай усета за форма, големина и размери, трябва да има и скулпторът. Да знаеш, колко да удариш с млата, колко да натиснеш с пръста глината, с една реч какво налягане да упражниш - това зависи все от този мозъчен център за тегло, тежест или налягане. Развитието на центровете, които френолозите локализират в средната част на челото, а именно: време, тон, памет за дати и събития, памет за места и пътешествия, дава друго направление на умствената дейност. Тук се явява един важен елемент, който характеризира тази група способности - времето. Докато в първата група способности, локализирани непосредно над веждите, играеше основна роля пространството, схванато като нещо, което отделните предмети „заемат" и в което те се разполагат (не можем тук да възприемем нищо, ако то не заема известно пространство, ако няма известни „измерения"); във втората група основна роля играе времето, процеса, събитието. Тук са важни не телата с техните особености, а процесите, събитията, които са станали, ставате или ще станат във времето. Няма да се впущам да разглеждам оная дълбока психологична връзка, която съществува между времето и свързаните с него понятия за периодицитет и ритъм от една страна, и паметта и представянето - от друга. Ала не е случаен фактът, дето френолозите откриват тия способности локализирани в средната челна зона.
към текста >>

Историците, запример, а също и писателите-белетристи, имате силно развита памет за сбития и дати, за случки, тъй както географите пък и пътешествениците имате и силно развита памет за местности.
Тук са важни не телата с техните особености, а процесите, събитията, които са станали, ставате или ще станат във времето. Няма да се впущам да разглеждам оная дълбока психологична връзка, която съществува между времето и свързаните с него понятия за периодицитет и ритъм от една страна, и паметта и представянето - от друга. Ала не е случаен фактът, дето френолозите откриват тия способности локализирани в средната челна зона. Тук се крие паметта на човека не само в един кратък период от време, а и от цялото му минало. Тази област е свързана с подсъзнанието - от нейното по-силно или по-слабо развитие зависи творческата дейност на човека,почиваща на паметта и асоциацията на представите. Историците, запример, а също и писателите-белетристи, имате силно развита памет за сбития и дати, за случки, тъй както географите пък и пътешествениците имате и силно развита памет за местности. В тази средна част на челото спада всъщност и онова, което се нарича понякога творческа фантазия. Дълбоко погледнато, тя се корени в сферата на природния ум, дето оперира представянето, паметта и сложният апарат на асоциацията на представите. Всъщност, фантазията не създава нищо ново - тя е само едно пресъздаване на миналото в нови съчетания и форми. Новото, в дълбока смисъл на думата, се дължи на въображението - или аз бих употребил израза идейна мисъл, идеация. Френолозите локализират въображението или идеацията в най-горната част на челото.
към текста >>

73. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Та ясно е, казвам, за мислещия човек, че картината, която ние имаме за света, ни се налага от устройството на нашите сетива — тия пет пътя на измамата, както ги нарича един поет.
Кому например — говоря за обикновения човек — идва на ум да се осъмни, че слънцето може да не е такова светещо кълбо, каквото изглежда на нашето око. А мислите ли, че у мислещия човек не може да възникне подобно питане ? Достатъчно е само да си спомни, как е устроено окото, сиреч апарата, чрез който ние виждаме. Да си спомни, че чисто физически погледнато поне, то е една система от събирателни лещи, които пречупват и събират светлинните лъчи по известен строго определен закон. Следователно, ако окото беше устроено по-другояче, човек щеше да има по-друг образ за света, а следователно и за слънцето. Та ясно е, казвам, за мислещия човек, че картината, която ние имаме за света, ни се налага от устройството на нашите сетива — тия пет пътя на измамата, както ги нарича един поет. Наистина, не е лесно да се разреши въпроса, дали има тъждественост между външния свят и света, който ни разкриват нашите сетива, сиреч дали т ни дават реални или само трансформирани образи. Това е една интересна психологическа загадка, която е занимавала не един философски ум, и не само в наши времена, а още от най-дълбока древност. Древните индуски мъдреци напр. твърдят — па и не само те — че светът на нашите сетива е илюзия, една от безкрайно-многото гледки на великата световна илюзия, Мауа, както я наричат тe. 1) И следователно, човешкият интелект, който в съвременната наука и философия се признава за едничък познавателен инструмент, и който е така тясно свързан със сетивата, не може да се домогва до абсолютно познание.
към текста >>

Ония, които схващат живота като сляпа, случайна игра на сили, очевидно никога не са се възмогвали до тия върхове и затова техният кръгозор е така тесен.
Науката, в известен смисъл, е едно преодоляване на измамата на сетивата. Без нея, ние сигурно не щяхме да знаем, че не слънцето се върти около земята, а че обратното е вярно, не щяхме да имаме и тази представа — колкото и външна и повърхностна да е тя — за величието на звездния космос, нито пък щяхме да прозрем в скрития строеж на атома. Но все пак разумът не е в състояние да постигне самата Истина, той може да вижда само нейните велики стъпки и, в перспективните образи на действителността, които сетивата ни дават, да разкрива проекциите на реалното. Или, възмогнат по най- високите върхове на мисълта, да слуша оная дълбока хармония, която звучи в живота на вселената. Защото само там, по тия върхове, дето се носят най-тънките трептения на мисълта, по-близо да светлото небе на интуицията, разумът на човека постига музиката на живота и неговата дълбока разумност. Ония, които схващат живота като сляпа, случайна игра на сили, очевидно никога не са се възмогвали до тия върхове и затова техният кръгозор е така тесен. След тия бегли бележки, ще пристъпя по-пряко към своя предмет. Може би най-светлият извод на съвременната наука е, че всичко е „слънце“ — сгъстено и трансформирано слънце. Централното светило на нашата система е, според съвременните схващания, извор, от който изтича животът и поддържа цялото съществувание на нашата система. Земята дължи целия си живот на слънцето и всичко, което става на нея, се извършва под мощния ритъм на неговата дейност. „Вятърът, който духа, казва на едно место Камил Фламарион, реките, които се спущат от широките равнини към морето, корабите, които плуват по него с издути платна, житото, което никне в полята, дъждът, който пои замята, воденицата, що смила и превръща в брашно плода на нивята, конят, който лети под удара на стремето, перото на писателя, което изразява неговата мисъл, всичко това, за да се обясни, трябва да се сведе към слънцето.
към текста >>

И пътем ще кажа, че една от степените на това непосредствено виждане на живата истина, на реалното, е интуицията.
Така ще бъде негли и със загадката на етера: ще се яви някой ум, който ще бъде призван да я разбули“. Това са думи — не на някой окултист — а на един съвременен учен. И като него говорят мнозина вече. Учените, след толкова упорити изследвания, започнаха да прозират истината, която отдавна се твърди в окултната наука: че има нещо по-високо от сляпото пипане на интелекта — онова непосредно виждане на великата реалност, така както тя неизменно съществува. Това виждане на нещата, така както т са първично проявени в природата, в тяхната изпръвна чистота, е дар първом на великите Учители на човечеството, а после и на всички пророци, мъдреци, адепти, на всички гениални художници и учени, макар у последните това виждане да е един прекъснат процес на проблясъци. И пътем ще кажа, че една от степените на това непосредствено виждане на живата истина, на реалното, е интуицията. Царуващият днес материалистичен възглед за вселената, и частно за нашата слънчева система, вие го знаете: звезди, слънца, планети, мъглявини, комети — това са никакви мъртви, безжизнени маси, които кой знае по каква случайност са хвърлени в космичното пространство да се движат ей тъй без цел, без смисъл, по някакъв странен каприз на „Природата“. И кой знае пак по каква „случайност“, всред целия този огромен космос, чиито царства едва биха се изходили и с огромните крачки на светлинните години, само на земята, една безкрайно малка прахолинка на прага на Млечния Път, има органически живот и живи същества, които мислят, разсъждават и изучват научно вселената. Опитайте се да преживеете тази представа на съвременния човек и ще изпитате всичката й фантастичност. Преди хиляди години хората мислеха, че цялото небе се върти около земята, а сега, макар и да приказват за „хелиоцентрични системи“, „звездни вселени,“ „космични пространства“, повечето хора все още имат геоцентрическо съзнание, тям все още не им се ще да развенчаят земята от предишният й ореол. Те с мъка на сърце й отказаха привилегията да бъде физически център на вселената, ала все още я смятат за едничък център на живот и едничко селение на разумни същества.
към текста >>

И кой знае пак по каква „случайност“, всред целия този огромен космос, чиито царства едва биха се изходили и с огромните крачки на светлинните години, само на земята, една безкрайно малка прахолинка на прага на Млечния Път, има органически живот и живи същества, които мислят, разсъждават и изучват научно вселената.
И като него говорят мнозина вече. Учените, след толкова упорити изследвания, започнаха да прозират истината, която отдавна се твърди в окултната наука: че има нещо по-високо от сляпото пипане на интелекта — онова непосредно виждане на великата реалност, така както тя неизменно съществува. Това виждане на нещата, така както т са първично проявени в природата, в тяхната изпръвна чистота, е дар първом на великите Учители на човечеството, а после и на всички пророци, мъдреци, адепти, на всички гениални художници и учени, макар у последните това виждане да е един прекъснат процес на проблясъци. И пътем ще кажа, че една от степените на това непосредствено виждане на живата истина, на реалното, е интуицията. Царуващият днес материалистичен възглед за вселената, и частно за нашата слънчева система, вие го знаете: звезди, слънца, планети, мъглявини, комети — това са никакви мъртви, безжизнени маси, които кой знае по каква случайност са хвърлени в космичното пространство да се движат ей тъй без цел, без смисъл, по някакъв странен каприз на „Природата“. И кой знае пак по каква „случайност“, всред целия този огромен космос, чиито царства едва биха се изходили и с огромните крачки на светлинните години, само на земята, една безкрайно малка прахолинка на прага на Млечния Път, има органически живот и живи същества, които мислят, разсъждават и изучват научно вселената. Опитайте се да преживеете тази представа на съвременния човек и ще изпитате всичката й фантастичност. Преди хиляди години хората мислеха, че цялото небе се върти около земята, а сега, макар и да приказват за „хелиоцентрични системи“, „звездни вселени,“ „космични пространства“, повечето хора все още имат геоцентрическо съзнание, тям все още не им се ще да развенчаят земята от предишният й ореол. Те с мъка на сърце й отказаха привилегията да бъде физически център на вселената, ала все още я смятат за едничък център на живот и едничко селение на разумни същества. И наистина, има ли нещо по-фантастично от представите на някои учени за вселената. Всичко в нея, според тях, става по един механичен начин, по никаква сляпа случайност, макар и никъде в природата, в чиито царства влада такава пълна хармония и планомерност, да не констатираме и следа от случайност.
към текста >>

Представете си земята: изведнъж по нея започват като изневиделица да се издигат къщи, поникват като гъби грамадни здания, възникват цели градове, улиците се раздвижват от коля, трамваи, но празни, без ватман и без пътници; железници започват да хвърчат по равнините на пустата земя, но в тях няма ни пътници, ни кондуктори; кръстосват те напряко и надлъж земята, празни, глухи, неоживени от присъствието на живи същества, и все пак се движат без да се сблъскват, без да дерайлират.
Преди хиляди години хората мислеха, че цялото небе се върти около земята, а сега, макар и да приказват за „хелиоцентрични системи“, „звездни вселени,“ „космични пространства“, повечето хора все още имат геоцентрическо съзнание, тям все още не им се ще да развенчаят земята от предишният й ореол. Те с мъка на сърце й отказаха привилегията да бъде физически център на вселената, ала все още я смятат за едничък център на живот и едничко селение на разумни същества. И наистина, има ли нещо по-фантастично от представите на някои учени за вселената. Всичко в нея, според тях, става по един механичен начин, по никаква сляпа случайност, макар и никъде в природата, в чиито царства влада такава пълна хармония и планомерност, да не констатираме и следа от случайност. Всичко, според тях, всъщност става по един вълшебен начин. Представете си земята: изведнъж по нея започват като изневиделица да се издигат къщи, поникват като гъби грамадни здания, възникват цели градове, улиците се раздвижват от коля, трамваи, но празни, без ватман и без пътници; железници започват да хвърчат по равнините на пустата земя, но в тях няма ни пътници, ни кондуктори; кръстосват те напряко и надлъж земята, празни, глухи, неоживени от присъствието на живи същества, и все пак се движат без да се сблъскват, без да дерайлират. И тази идеална тарифа им е предписана от някаква несъзнателна, сляпа случайност! На такова нещо прилича пустата вселена на някои астрономи, където огромни слънца, пред които нашето слънце изглежда като пясъчно зърно, галактични системи, подобни на нашия Млечен Път, които дори и бързите крачки на светлинните години не могат да достигнат за десетки хиляди години, се носят като мъртви маси, ненаселени, пусти, без дихание на живот. Интересни представи, наистина! Тук на земята, всяко нещо, което се строи, си има майстор, нищо не става от нищо и от никого; великият космос, обаче, е без архитект, който да даде план, без майстори, които да го построят. Да при това, всеки факт, всяко откритие явно говорят, че от безкрайно-малкото до безкрайно-голямото, съществува един единен велик план, по който вселената е сътворена. Накъдето и да се обърнем в нея, ние ще чуем да звучи строгата хармония на числата. Но трябва да кажа — за чест на човечеството — че неговите най-светли синове, от памтивека до наши дни, на които природата в отделни мигове е разбулвала върховната разумност на своето битие, никога не са споделяли подобни нелепи възгледи.
към текста >>

И тази идеална тарифа им е предписана от някаква несъзнателна, сляпа случайност! На такова нещо прилича пустата вселена на някои астрономи, където огромни слънца, пред които нашето слънце изглежда като пясъчно зърно, галактични системи, подобни на нашия Млечен Път, които дори и бързите крачки на светлинните години не могат да достигнат за десетки хиляди години, се носят като мъртви маси, ненаселени, пусти, без дихание на живот.
Те с мъка на сърце й отказаха привилегията да бъде физически център на вселената, ала все още я смятат за едничък център на живот и едничко селение на разумни същества. И наистина, има ли нещо по-фантастично от представите на някои учени за вселената. Всичко в нея, според тях, става по един механичен начин, по никаква сляпа случайност, макар и никъде в природата, в чиито царства влада такава пълна хармония и планомерност, да не констатираме и следа от случайност. Всичко, според тях, всъщност става по един вълшебен начин. Представете си земята: изведнъж по нея започват като изневиделица да се издигат къщи, поникват като гъби грамадни здания, възникват цели градове, улиците се раздвижват от коля, трамваи, но празни, без ватман и без пътници; железници започват да хвърчат по равнините на пустата земя, но в тях няма ни пътници, ни кондуктори; кръстосват те напряко и надлъж земята, празни, глухи, неоживени от присъствието на живи същества, и все пак се движат без да се сблъскват, без да дерайлират. И тази идеална тарифа им е предписана от някаква несъзнателна, сляпа случайност! На такова нещо прилича пустата вселена на някои астрономи, където огромни слънца, пред които нашето слънце изглежда като пясъчно зърно, галактични системи, подобни на нашия Млечен Път, които дори и бързите крачки на светлинните години не могат да достигнат за десетки хиляди години, се носят като мъртви маси, ненаселени, пусти, без дихание на живот. Интересни представи, наистина! Тук на земята, всяко нещо, което се строи, си има майстор, нищо не става от нищо и от никого; великият космос, обаче, е без архитект, който да даде план, без майстори, които да го построят. Да при това, всеки факт, всяко откритие явно говорят, че от безкрайно-малкото до безкрайно-голямото, съществува един единен велик план, по който вселената е сътворена. Накъдето и да се обърнем в нея, ние ще чуем да звучи строгата хармония на числата. Но трябва да кажа — за чест на човечеството — че неговите най-светли синове, от памтивека до наши дни, на които природата в отделни мигове е разбулвала върховната разумност на своето битие, никога не са споделяли подобни нелепи възгледи. Висшият разум и интуицията у човека иначе говорят, езикът им е съвсем различен от езика на интелекта, пленен в мрежите на Мауа.
към текста >>

Някои от тия данни — пътем ще помена това за ония, които се интересуват — са дадени в съчиненията на някои западни окултисти, като Thomas Wilson: Източна и западна физика; Blavatsky: The Secret Doctrine; Papus: Traite Metodiqie des Sciences Occultes; Surya Valier: Okulte Weltallslehre и др.
Слънцето като че ли се свива и разпуща, като че ли пулсира. Тези факти, и други подобни тям, ни доближават до твърденията на окултната наука, че „слънцето е сърце на нашата система, чийто мозък е скрит зад видимото слънце. От него бликат струите на жизнената есенция, извършват своята циркулация в цялата система, към планетите, които са нейни органи“. Местото не ми позволява да излагам данните на окултната наука — поне онова, което е изнесено в днешната литература—върху строежа на слънчевата система, като жив организъм, върху неговата физиология, неговото съзнателно функциониране и дейност. Тия данни, проверявани от незапомнени времена от всички окултни школи, от цялата онази дълга верига адепти, които са правили своите научни изследвания с помощта на онова виждане, за което в начало ви поменах, трябва да се имат пред вид, ако човек иска да си състави един по-широк мироглед. Някои от тия данни — пътем ще помена това за ония, които се интересуват — са дадени в съчиненията на някои западни окултисти, като Thomas Wilson: Източна и западна физика; Blavatsky: The Secret Doctrine; Papus: Traite Metodiqie des Sciences Occultes; Surya Valier: Okulte Weltallslehre и др. Ще отворя една малка скоба. Когато говорим за „окултна“ наука, ние не подразбираме онова, което се съдържа в книгите, които днес за днес циркулират в света под общо име „окултни“. Не че те не съдържат ценни сведения, но те са тъй да речем малки електрически лампички, свързани с Великата инсталация на светлината. Те представят малки поточета, слезли от светлата планина на Мъдростта, по чиито върхове обитават Великите Посветени. И тяхната задача не е друга, освен да посочат пътя към ония извори, които бликат в подножието на върховете.
към текста >>

И тяхната задача не е друга, освен да посочат пътя към ония извори, които бликат в подножието на върховете.
Някои от тия данни — пътем ще помена това за ония, които се интересуват — са дадени в съчиненията на някои западни окултисти, като Thomas Wilson: Източна и западна физика; Blavatsky: The Secret Doctrine; Papus: Traite Metodiqie des Sciences Occultes; Surya Valier: Okulte Weltallslehre и др. Ще отворя една малка скоба. Когато говорим за „окултна“ наука, ние не подразбираме онова, което се съдържа в книгите, които днес за днес циркулират в света под общо име „окултни“. Не че те не съдържат ценни сведения, но те са тъй да речем малки електрически лампички, свързани с Великата инсталация на светлината. Те представят малки поточета, слезли от светлата планина на Мъдростта, по чиито върхове обитават Великите Посветени. И тяхната задача не е друга, освен да посочат пътя към ония извори, които бликат в подножието на върховете. Окултната наука или — ние я наричаме — абсолютната наука на живата природа, е достояние само на ония велики духове, които са завършили своето развитие, които ръководят съдбините на целокупното човечество — и не само на нашата земя. Ние ги наричаме Великото Всемирно Братство.3) Всъщност, тази абсолютна наука, проверявана откак свят светува от цели поколения ученици, от цяла една безкрайна низа. от адепти-ясновидци, не е окултна, скрита, освен за ония хора, които разполагат с ограничени възможности и средства за познание. За адептите, сиреч ония високо и тънко организирани човеци, които са осъвършенствували както физичния си, така и духовния си организъм, и които нямат нищо общо нито с пещерните аскети, нито с религиозните мечтатели и изстъпленици, нито с вълшебниците и факирите, защото са разумни органи на живата природа, истините на тази наука съвсем не са „окултни“ сиреч скрити, а явни. Пътем ще помена, че част от науката на тия именно Велики Бели Братя, духовните водители на целокупната еволюция, е пръсната, —поне онова, което е могло да се каже, къде пряко, къде най-често под булото на символиката, в различни книги: херметични, окултни, теософски (тия термини не са идентични, макар несведущите да ги смесват), в книгите на алхимици, кабалисти, мистици, произхождащи от най-различни школи и тайни братства.
към текста >>

Пътем ще помена, че част от науката на тия именно Велики Бели Братя, духовните водители на целокупната еволюция, е пръсната, —поне онова, което е могло да се каже, къде пряко, къде най-често под булото на символиката, в различни книги: херметични, окултни, теософски (тия термини не са идентични, макар несведущите да ги смесват), в книгите на алхимици, кабалисти, мистици, произхождащи от най-различни школи и тайни братства.
И тяхната задача не е друга, освен да посочат пътя към ония извори, които бликат в подножието на върховете. Окултната наука или — ние я наричаме — абсолютната наука на живата природа, е достояние само на ония велики духове, които са завършили своето развитие, които ръководят съдбините на целокупното човечество — и не само на нашата земя. Ние ги наричаме Великото Всемирно Братство.3) Всъщност, тази абсолютна наука, проверявана откак свят светува от цели поколения ученици, от цяла една безкрайна низа. от адепти-ясновидци, не е окултна, скрита, освен за ония хора, които разполагат с ограничени възможности и средства за познание. За адептите, сиреч ония високо и тънко организирани човеци, които са осъвършенствували както физичния си, така и духовния си организъм, и които нямат нищо общо нито с пещерните аскети, нито с религиозните мечтатели и изстъпленици, нито с вълшебниците и факирите, защото са разумни органи на живата природа, истините на тази наука съвсем не са „окултни“ сиреч скрити, а явни. Пътем ще помена, че част от науката на тия именно Велики Бели Братя, духовните водители на целокупната еволюция, е пръсната, —поне онова, което е могло да се каже, къде пряко, къде най-често под булото на символиката, в различни книги: херметични, окултни, теософски (тия термини не са идентични, макар несведущите да ги смесват), в книгите на алхимици, кабалисти, мистици, произхождащи от най-различни школи и тайни братства. А също така и в свещените писания на всички народи и раси. Защото тя лежи в основата на всички религиозни учения като съкровено тяхно съдържание, въпреки привидното различие на формите. Това съдържание не изчезва дори и когато формите на външния религиозен култ, в които се облича едно учение, приспособени за дадена епоха, се втвърдят от артериосклерозата на догмите и в тях започнат да се развиват микробите на религиозните суеверия. Духът на човека вечно е превъзмогвал и вечно ще превъзмогва формите, в които временно се разраства, в своето разширително и вечно възходящо движение. След като нахвърлих най-едрите линии на съвременните познания за слънцето, така както те се очертават днес, и набелязах посоката, към която неизбежно се стремят научните изводи, аз ще премина към разглеждане живите сили на слънцето и тяхното използуване във всекидневния живот.
към текста >>

Макар да липсва за сега на изследователите истинско осветление върху окултния строеж на човека и върху ония методи, по които той може рационално да използува енергията на цветовете, все пак данните, добити по експериментален път, са задоволителни, за да дадат потик за по нататъшни изследвания в тази посока.
Оказало се е, че така наречените студени лъчи на спектъра: зелени сини, индигови и виолетови, са химически най-активни. Червените пък лъчи са извор на топлинната енергия. Центърът на светлината лежи в жълтия цвят на спектъра. Освен това, установено е, че електрически най-активна е синята светлина и ред други факти. Напоследък на запад се правят усилени изследвания върху физиологичното действие на слънчевата светлина и частно на цветните лъчи. Макар да липсва за сега на изследователите истинско осветление върху окултния строеж на човека и върху ония методи, по които той може рационално да използува енергията на цветовете, все пак данните, добити по експериментален път, са задоволителни, за да дадат потик за по нататъшни изследвания в тази посока. С една реч, положени са основите на така наречената Хромотерапия — с оглед към приложенията й в медицината. Без да се впущам в подробности по въпроса за лечебното действие на светлината и на цветните лъчи, по който има доста писано, ще спомена само некои и други данни. Изобщо може да се каже, че светлината е един от най-важните фактори за растежа и развитието на всички живи организми. Позната ви е нейната очебийна роля в така наречената асимилация у растенията, които с нейна помощ образуват живата, органическа материя. Един от характерните факти във връзка със светлината, който най-силно подчертава нейната съграждаща сила, е че светлината действува съграждащо върху всички високо организирани индивиди, и разрушително върху повечето микроорганизми: бактерии, бацили и др.
към текста >>

Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздух, светлина, вода, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, наблъскани често пъти като сардели в некое мрачно многоетажно здание, което прилича по скоро, на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни“ хора.
Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено — някой недоокапал лист, както у дъбовете запример — започва да окапва, и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. В всеки жив организъм, а следователно и в човека, слънчевият прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и, частно, човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат живата природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздух, светлина, вода, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, наблъскани често пъти като сардели в некое мрачно многоетажно здание, което прилича по скоро, на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни“ хора. Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата“ на съвременния човек. Не е въпрос да се проповядва някакво побягване в гори и пещери, за да се повърнел човек към своето „естествено състояние.“ Това би било атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони. Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните. По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве.
към текста >>

А неразумните — ония, които цял живот се движат по отъпканите пътеки на всекидневието, ще останат да се препират за това — има ли Бог, няма ли Бог, има ли душа, няма ли душа, „доказано“ ли е в науката, че слънцето е извор на живот, или не е доказано.
На него се дължи оня упадък на бодростта, който настъпва подир обед, онази леност и сънливост, която хората обикновено изпитват — състояние, което привечер, у чувствителните натури, се превръща в същинска тъга — сякаш човек е изгубил нещо. Ето защо, именно, трябва да използуваме възраждащата сила на пролетта в ранните часове на зората до пладне; да използуваме двойния прилив — пролетния, на големия ден-година, и дневния — от зори до пладне. Още повече, че от слънцето сега — по думите на ония, които знаят — иде една нова вълна, една от ония божествени вълни, които се появяват периодично. Умните ще разберат и ще използуват. Като млади дръвчета, тe ще изпънат вейки на живите лъчи на слънцето, ще напъпят и ще цъфнат, за да дадат плод, плод на нов живот. А неразумните — ония, които цял живот се движат по отъпканите пътеки на всекидневието, ще останат да се препират за това — има ли Бог, няма ли Бог, има ли душа, няма ли душа, „доказано“ ли е в науката, че слънцето е извор на живот, или не е доказано. Ще останат, за да окапят най-сетне като сухи листи от вейките на живота и да станат тор. Хората с будно съзнание нямат време за препирни, па нямат нужда и от мъртви доказателства чиито аргументи се трупат с инструменти от метал. Не че те ги отричат, но те им служат като утвърждение за сетен път на ония истини, които дори и мъртвите инструменти долавят, а хората все още не могат долови. Разумният човек не се отнася към нещата нито с лековерие, нито с неверие, а ги опитва. И едно зрънце жив опит за него струва много повече от товар книжно знание.
към текста >>

Не че те ги отричат, но те им служат като утвърждение за сетен път на ония истини, които дори и мъртвите инструменти долавят, а хората все още не могат долови.
Умните ще разберат и ще използуват. Като млади дръвчета, тe ще изпънат вейки на живите лъчи на слънцето, ще напъпят и ще цъфнат, за да дадат плод, плод на нов живот. А неразумните — ония, които цял живот се движат по отъпканите пътеки на всекидневието, ще останат да се препират за това — има ли Бог, няма ли Бог, има ли душа, няма ли душа, „доказано“ ли е в науката, че слънцето е извор на живот, или не е доказано. Ще останат, за да окапят най-сетне като сухи листи от вейките на живота и да станат тор. Хората с будно съзнание нямат време за препирни, па нямат нужда и от мъртви доказателства чиито аргументи се трупат с инструменти от метал. Не че те ги отричат, но те им служат като утвърждение за сетен път на ония истини, които дори и мъртвите инструменти долавят, а хората все още не могат долови. Разумният човек не се отнася към нещата нито с лековерие, нито с неверие, а ги опитва. И едно зрънце жив опит за него струва много повече от товар книжно знание. Хората на живото познание и живият опит са като плодно дърво: техните познания са плодове, които растат и зреят органически, извътре. Хората на книжното познание са само натоварени камили. И слънцето, с всеки свой лъч се обръща не към камилите, а към плодните дръвчета: да се обърнат и поемат живите му сокове, за да напъпят, да цъфнат и плод да вържат в светлината на Живота.
към текста >>

74. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

„Изгревът“ се простираше по склона във формата на триъгълник, очертан на запад от Борисовата градина („Парка на свободата“), на североизток от Дървенишкото шосе (сега булевард „Драган Цанков“) и на юг от железопътната линия, която съединяваше тези две очертания от юг и югозапад.
Но това нямаше да е „Изгрева.“ А нашият разказ е за Изгрева. Време е да се огледаме и да видим какво представляваше това невероятно място в апогея на прекъснатото си с насилия развитие. Повечето братя и сестри, или „дъновистите“, както ги наричаха хората извън братството, живееха смесено с населението на големите български градове. Около една трета от тях обаче обитаваха извънградски селища наречени „лагери“. Както казахме най-големият от тях - „Изгрева“, - беше разположен юго-източно от София в слънчевите склонове на Долни Лозенец, и такова разположение беше предпочитано за изграждането на повечето от лагерите на Братството. „Изгревът“ се простираше по склона във формата на триъгълник, очертан на запад от Борисовата градина („Парка на свободата“), на североизток от Дървенишкото шосе (сега булевард „Драган Цанков“) и на юг от железопътната линия, която съединяваше тези две очертания от юг и югозапад. Всички, които живееха в границите на лагера бяха членове на братството с изключение на живущите на „Дървенишко шосе“ номер 2 и номер 8. Това бяха пасторът на софийската адвентистка църква (младежкият му прякор беше Лули), и най-известният представител на „Форд“ в столицата - Савитски. Там където днес се издига руското (бившето съветско) посолство се намираше Салонът на братството, в който Учителят изнасяше своите беседи три пъти седмично. На юг от него беше Поляната, където се играеше сутрешната Паневритмия, на изток - Кухнята, след това чешмата декорирана със символични окултни избражения, розовата градина и пр. Много от членовете на Братството живееха в съседните квартали: Диянабад (през железопътната линия), квартал Витоша (по протежение на Симеоновското шосе, където живееше един от най-уважаваните членове на братството Борис Николов), както и големия район на север, известен като „Четвърти километър“ - днес „Изток.“ Тук сестрата на царя „Евдокия,“ която дружеше с Лулчев, си беше построила огромна вила.
към текста >>

Там където днес се издига руското (бившето съветско) посолство се намираше Салонът на братството, в който Учителят изнасяше своите беседи три пъти седмично.
Около една трета от тях обаче обитаваха извънградски селища наречени „лагери“. Както казахме най-големият от тях - „Изгрева“, - беше разположен юго-източно от София в слънчевите склонове на Долни Лозенец, и такова разположение беше предпочитано за изграждането на повечето от лагерите на Братството. „Изгревът“ се простираше по склона във формата на триъгълник, очертан на запад от Борисовата градина („Парка на свободата“), на североизток от Дървенишкото шосе (сега булевард „Драган Цанков“) и на юг от железопътната линия, която съединяваше тези две очертания от юг и югозапад. Всички, които живееха в границите на лагера бяха членове на братството с изключение на живущите на „Дървенишко шосе“ номер 2 и номер 8. Това бяха пасторът на софийската адвентистка църква (младежкият му прякор беше Лули), и най-известният представител на „Форд“ в столицата - Савитски. Там където днес се издига руското (бившето съветско) посолство се намираше Салонът на братството, в който Учителят изнасяше своите беседи три пъти седмично. На юг от него беше Поляната, където се играеше сутрешната Паневритмия, на изток - Кухнята, след това чешмата декорирана със символични окултни избражения, розовата градина и пр. Много от членовете на Братството живееха в съседните квартали: Диянабад (през железопътната линия), квартал Витоша (по протежение на Симеоновското шосе, където живееше един от най-уважаваните членове на братството Борис Николов), както и големия район на север, известен като „Четвърти километър“ - днес „Изток.“ Тук сестрата на царя „Евдокия,“ която дружеше с Лулчев, си беше построила огромна вила. След конфискуването й от комунистите стана резиденция на техния лидер Васил Коларов. Нищо в лагера не беше регулирано по какъвто и да било начин. Лагерът не беше комуна.
към текста >>

Много от членовете на Братството живееха в съседните квартали: Диянабад (през железопътната линия), квартал Витоша (по протежение на Симеоновското шосе, където живееше един от най-уважаваните членове на братството Борис Николов), както и големия район на север, известен като „Четвърти километър“ - днес „Изток.“ Тук сестрата на царя „Евдокия,“ която дружеше с Лулчев, си беше построила огромна вила.
„Изгревът“ се простираше по склона във формата на триъгълник, очертан на запад от Борисовата градина („Парка на свободата“), на североизток от Дървенишкото шосе (сега булевард „Драган Цанков“) и на юг от железопътната линия, която съединяваше тези две очертания от юг и югозапад. Всички, които живееха в границите на лагера бяха членове на братството с изключение на живущите на „Дървенишко шосе“ номер 2 и номер 8. Това бяха пасторът на софийската адвентистка църква (младежкият му прякор беше Лули), и най-известният представител на „Форд“ в столицата - Савитски. Там където днес се издига руското (бившето съветско) посолство се намираше Салонът на братството, в който Учителят изнасяше своите беседи три пъти седмично. На юг от него беше Поляната, където се играеше сутрешната Паневритмия, на изток - Кухнята, след това чешмата декорирана със символични окултни избражения, розовата градина и пр. Много от членовете на Братството живееха в съседните квартали: Диянабад (през железопътната линия), квартал Витоша (по протежение на Симеоновското шосе, където живееше един от най-уважаваните членове на братството Борис Николов), както и големия район на север, известен като „Четвърти километър“ - днес „Изток.“ Тук сестрата на царя „Евдокия,“ която дружеше с Лулчев, си беше построила огромна вила. След конфискуването й от комунистите стана резиденция на техния лидер Васил Коларов. Нищо в лагера не беше регулирано по какъвто и да било начин. Лагерът не беше комуна. Всеки беше собственик на къщите си, или на самостоятелно построени бараки върху терени отстъпени от симпатизанти на братството без документи за собственост, или каквито и да било задължения. Това по-късно даде основание на комунистическия режим да постави Братството извън закона, и да конфискува земята, върху която то беше стъпило.
към текста >>

Повечето от братята и сестрите се лекуваха като следваха съветите на народния лечител Димков (публикувани в 12 тома през трийсетте години на миналия век), или дълго и строго постене, понякога уви! съпътствано с дехидратация.
Вярваше се, че косата служи „за долавяне“ на някои важни, положителни космически влияния. Печенето на слънце между десет часа сутринта и четири часа след обед, беше забранено заради инфрачервените му лъчи, за които се вярваше, че са „марсиянски.“ Пиенето на ледено-студени течности, или даже студена вода, беше абсолютно забранено. Всички бели братя и сестри бяха вегетарианци като българските есперантисти, толстоисти, и масони. Взимането на лекарства и лекарска помощ беше нежелателно. Така беше и с хирургическата намеса. Повечето от братята и сестрите се лекуваха като следваха съветите на народния лечител Димков (публикувани в 12 тома през трийсетте години на миналия век), или дълго и строго постене, понякога уви! съпътствано с дехидратация. Подправките бяха добре дошли. Билковите чайове също, както и кафето в малки количества. Заслужава да се спомене, че най-големите експерти на билкарството и гъбарството в България като Иван Сечанов и Атанас Минчев бяха обитатели на „Изгрева.“ Въпреки че в протоколите на първия събор на братството се вижда, че е била сервирана и по чаша червено вино през 20-те и 30-те години на века, Бялото братство по-късно приема строгото въздържане от алкохола. Вярваше се, че трябва да се ляга за сън при залеза на слънцето и да се става с изгрева. Телата на покойниците не се погребваха три дни след смъртта, след което бяха връщани в земята в обикновените публични гробища.
към текста >>

Постоянен гост беше тенорът на виенската опера Тодор Мазаров, и един път авторът на тези редове присъства на представянето в братския салон на италианския цигулар Паоло Чомпи.
Разходите не бяха особено големи. В петък например се сервираше само „Ангелска супа“, която представляваше варени картофи без хляб, без масло и сол, или каквито и да било други подправки. В специални случаи (главно по време на пролетното и есенно равноденствия) се провеждаха братски вечери придружавани с песни и музикални изпълнения. Организираха се и специални концерти главно в неделя след сутрешната беседа на Учителя. В много случаи световно известни изпълнители, намиращи се на турне в България, даваха безплатни концерти в салона на Изгрева. Постоянен гост беше тенорът на виенската опера Тодор Мазаров, и един път авторът на тези редове присъства на представянето в братския салон на италианския цигулар Паоло Чомпи. Неделя преди и след публичната беседа на Учителя, както вече споменах, на Изгрева се събираха известни български интелектуалци, които завършваха неделната си разходка през Борисовата градина със срещи и разговори с изтъкнати членове на братството. Между тях можеха да се срещнат активистът на Земеделския съюз Трифон Кунев, популярния есеист Томалевски, професорът по философия в Софийския Университет Михалчев, генерал Стоянов и много други. Фокусът на тези срещи на Поляната и боровата градина до нея, разбира се беше самият Учител. Той не винаги можеше да се срещне тук, но все пак достатъчно често, за да държи отворена вратата за комуникация с представителите на българския елит, които проявяваха интерес към братството. Трудно е с прости думи да се предаде невероятната магия на неговото присъствие: строен, доста висок, с изключително деликатно и красиво лице и коса, която падаше на сребърни вълни върху рамената му, с големи длани с елегантни пръсти, той спазваше дистанцията между себе си и тези, с които говори.
към текста >>

Учителят изнасяше беседите си няколко пъти на седмица: в понеделник за вътрешният кръг на братята и сестрите, в сряда преди изгрев слънце провеждаше Младежкия клас, и в десет часа сутринта в Неделя идваше беседата за общата публика.
Подходящо е на това място да припомня, че Дънов започва като учен, който обикаля България, за да прави антропологически изследвания на черепите на българите. За да може да се издържа по време на тези обиколки, той изнася лекции базирани върху ученето си в САЩ. Има огромен успех с тези лекции, и издаването на първите му научни книги се посреща добре, но това което истински радва сърцето му е непосредствената близост с последователите си при изнасянето на беседите си, и това стимулира учителят в него да надделее над ученият. Така или иначе неговото влечение към систематичен анализ никога не го напуска напълно. През последните десетилетия на живота си той редовно следи от малката обсерватория над Салона слънчевите петна и изригвания, които нанася в ежедневните астрономически дневници, изписвани от Британското астрономическо дружество, и пр. Учителят изнасяше беседите си няколко пъти на седмица: в понеделник за вътрешният кръг на братята и сестрите, в сряда преди изгрев слънце провеждаше Младежкия клас, и в десет часа сутринта в Неделя идваше беседата за общата публика. Въпреки че салонът имаше сцена за концертни изпълнения, дървеният стол на Учителя беше разположен в средата на залата с лице към източната остъклена стена. Братята и сестрите седяха в полукръг около него, и между учителят и учениците нямаше никакво изкуствено разстояние. Това беше просто форум, в който чувствата на учениците се сливаха с чувствата на Учителя в общите им усилия да обхванат дадена тема. Беседите сами по себе си не бяха интелектуални в обикновения смисъл на думата. Те бяха по-скоро поетични, мистични, внезапно озарени от анекдоти и истории, или споделяха основни духовни формули, които се очакваше да бъдат запомнени от учениците, за да живеят според тях.
към текста >>

Третата характеристика на учението е, че главната цел на братята и сестрите, в задължението си да трасират бъдещето на разкъсваното от стълкновения човечество, е да се издигнат стъпка по стъпка в пътя си на хармониране с Универсалния дух, или казано на прост език докато достигнат пълна хармония със своето обкръжение.
Втората важна характеристика на Учението е, че то приема, че всичко от елементарните частици до галактиките и човешкия мозък е живо и е съзнателна част, произхождаща от Универсалния дух. Това изисква огромна отговорност към обкръжението на когото и да било, и внимателно обмисляне на връзката не само с всяко човешко същество, но и с животните, растенията, и всички предмети, както и елементите и силите на природата. Според Учителят процесът на еволюцията е довел атомът до по-сложни и по-добре организирани (т.е. „пo-съзнателни“) форми на съществуване през минералите, растенията, животните, хората, белите братя и сестри, учителите, светците и ангелите. Успоредно с този процес на еволюция може да има и инволюция (предназначена да разшири корените на духа), в който процес хората се прераждат в животни, животните в растения, растенията в минерали, ангелите в светии и пр. Третата характеристика на учението е, че главната цел на братята и сестрите, в задължението си да трасират бъдещето на разкъсваното от стълкновения човечество, е да се издигнат стъпка по стъпка в пътя си на хармониране с Универсалния дух, или казано на прост език докато достигнат пълна хармония със своето обкръжение. Инструментите на този процес са основните сили, които служат на еволюцията на вселената. Това са: Любовта: единствената сила чрез която можем да прозрем (като хора на земята) Универсалния дух, или иначе казано чрез който да почустваме процеса на постепенното сливане с него. Знанието: Това е силата, която осветява за нас хармоничния ред, в който елементите на света и фактите от живота са взаимно зависими в „Голямата картина“ на Универсалното съзнание, както и основните сили чрез които сме взаимно свързани с тях. Здравето: Това е силата, която ни учи как да оценяваме и да се грижим за тялото (т.е. формата) в която Универсалното съзнание е избрало да съществуваме, или дори (ако искаме да го формулираме по no-смел начин) е избрало само за себе си да съществува в нас.
към текста >>

За него скъсването на вътрешното „аз“ с каквото и да било групово поведение, (което би могло да бъде манипулирано от механизмите на модернизма) било то религиозно, идеологическо, социално, класово, расово, или езиково, и намирането на път към носенето на основните необходимости на живота, беше единственият начин да се постигне хармонично съществувание без примирение с изискванията на социалното групово поведение.
В началото на no-миналия век, беше станало очевидно, че човечеството навлиза в един свят, който ще ограничи човешката индивидуалност в името на икономическата и социална сигурност, които индустриализацията предлагаше. Беше станало ясно, че модернизацията, въпреки че направи продължителността на живота на отделната личност по-голяма и увеличи възмозкностите за образование и масова информация, успоредно с това стесни поведенческото пространство и щеше да ограничи придобиването на универсалното, хармонично знание и мъдрост до професионална тренировка и индоктринация. В съзнанието на голяма част от интелектуалния елит на обществото, в който се беше родило Братството, беше очевидно, че държавните структури ще намерят начин да увеличат „проводимостта“ на социалните механизми, които насочват груповото поведение; че ще стимулират държавната сила и ще повишат бюрократичния тероризъм срещу отделната личност, за да може всеки мъж и жена да са заменими в механизмите на масовото производство за отворения световен пазар. Влиятелни водачи и мислители като някогашния толстоист Влайков от радикалната партия, и Стамболийски от земеделския съюз търсеха начин да направят достъпна всяка придобивка, която западната наука и технология предлагаше, без това да води до подчинение на западния начин на живот. Бялото братство не търсеше начин за скъсване с новия социален ред. За него скъсването на вътрешното „аз“ с каквото и да било групово поведение, (което би могло да бъде манипулирано от механизмите на модернизма) било то религиозно, идеологическо, социално, класово, расово, или езиково, и намирането на път към носенето на основните необходимости на живота, беше единственият начин да се постигне хармонично съществувание без примирение с изискванията на социалното групово поведение. Както пее битълсът Харисън: „Изгрява слънцето... Добре е!“ И разбира се Джон Аенън: „Всичко, което ни трябва, е любовта1.“ Или може би песента на Харисън „The sun is rising... It is going to be all right!“ да е своего рода далечен, странен превод на братската песен: „Изгрява слънцето... пръска светлина...“ Едва ли! Вероятно това просто е учението, което Братството е изграждало през цялото време: Че основните положителни сили във вселената ще бъдат готови за помощ всеки път, когато станем достатъчно мъдри, за да започнем да търсим начин да влезем в хармония с Универсалния дух, и че основните между тях са Слънцето (като най-ярката форма, в която Всемирния дух ни се разкрива) и любовта (която ни води все по-близо до истинската същност на нашето съществувание). Така или иначе през 1936 година „Изгревът“ беше напълно изграден. От неотразимото си сияние на духовен център до чернозема, от който беше избуял. Около Салона цъфтеше истинска райска градина от всякакви цветя; предимно рози. На изток от него и на юг от „кухнята“ беше просната редица от продълговати маси и пейки, на които се хранеха не само братята, но и който поиска.
към текста >>

Както пее битълсът Харисън: „Изгрява слънцето... Добре е!“ И разбира се Джон Аенън: „Всичко, което ни трябва, е любовта1.“ Или може би песента на Харисън „The sun is rising... It is going to be all right!“ да е своего рода далечен, странен превод на братската песен: „Изгрява слънцето... пръска светлина...“ Едва ли! Вероятно това просто е учението, което Братството е изграждало през цялото време: Че основните положителни сили във вселената ще бъдат готови за помощ всеки път, когато станем достатъчно мъдри, за да започнем да търсим начин да влезем в хармония с Универсалния дух, и че основните между тях са Слънцето (като най-ярката форма, в която Всемирния дух ни се разкрива) и любовта (която ни води все по-близо до истинската същност на нашето съществувание).
Беше станало ясно, че модернизацията, въпреки че направи продължителността на живота на отделната личност по-голяма и увеличи възмозкностите за образование и масова информация, успоредно с това стесни поведенческото пространство и щеше да ограничи придобиването на универсалното, хармонично знание и мъдрост до професионална тренировка и индоктринация. В съзнанието на голяма част от интелектуалния елит на обществото, в който се беше родило Братството, беше очевидно, че държавните структури ще намерят начин да увеличат „проводимостта“ на социалните механизми, които насочват груповото поведение; че ще стимулират държавната сила и ще повишат бюрократичния тероризъм срещу отделната личност, за да може всеки мъж и жена да са заменими в механизмите на масовото производство за отворения световен пазар. Влиятелни водачи и мислители като някогашния толстоист Влайков от радикалната партия, и Стамболийски от земеделския съюз търсеха начин да направят достъпна всяка придобивка, която западната наука и технология предлагаше, без това да води до подчинение на западния начин на живот. Бялото братство не търсеше начин за скъсване с новия социален ред. За него скъсването на вътрешното „аз“ с каквото и да било групово поведение, (което би могло да бъде манипулирано от механизмите на модернизма) било то религиозно, идеологическо, социално, класово, расово, или езиково, и намирането на път към носенето на основните необходимости на живота, беше единственият начин да се постигне хармонично съществувание без примирение с изискванията на социалното групово поведение. Както пее битълсът Харисън: „Изгрява слънцето... Добре е!“ И разбира се Джон Аенън: „Всичко, което ни трябва, е любовта1.“ Или може би песента на Харисън „The sun is rising... It is going to be all right!“ да е своего рода далечен, странен превод на братската песен: „Изгрява слънцето... пръска светлина...“ Едва ли! Вероятно това просто е учението, което Братството е изграждало през цялото време: Че основните положителни сили във вселената ще бъдат готови за помощ всеки път, когато станем достатъчно мъдри, за да започнем да търсим начин да влезем в хармония с Универсалния дух, и че основните между тях са Слънцето (като най-ярката форма, в която Всемирния дух ни се разкрива) и любовта (която ни води все по-близо до истинската същност на нашето съществувание). Така или иначе през 1936 година „Изгревът“ беше напълно изграден. От неотразимото си сияние на духовен център до чернозема, от който беше избуял. Около Салона цъфтеше истинска райска градина от всякакви цветя; предимно рози. На изток от него и на юг от „кухнята“ беше просната редица от продълговати маси и пейки, на които се хранеха не само братята, но и който поиска. Менюто беше постно, като в петък се сервираше, както вече казах, само прочутата „ангелска супа“, без каквито и да било подправки.
към текста >>

Нещата явно бяха стигнали до „манастирът тесен за мойта душа е“ (Става дума за скандала в „Св.
— „Бутаме се, но усещам, че почват да ми омекват колената. Срам! Хората гледат. Погъделичках я тогава. Погъделичках я по пъпа - казваше. - И се предаде...“ Беше завършил Семинарията под синьо-коравия поглед на баща си, протоерей Григорий. Нещата явно бяха стигнали до „манастирът тесен за мойта душа е“ (Става дума за скандала в „Св. Седмочисленици“)... Важен е драматичния жест, а при него жестове и гейзери колкото щеш... Пренася се на Изгрева. Явно и в този период Мони безотказно проявява склонност към бурните си ментални уравнения, защото Учителят с усмивка казва: „Две черни овци си имаме на Изгрева - Гради и Симеон.“ ... Намира време да завърши консерваторията в класа на Събчо Събев, отказва назначение в Старозагорската опера и остава с семейството си на Изгрева... Слави се със съвършеното готвене на печен лук и коприва с ориз и следва фанатично три принципа: Според първия, краката на масите и столовете трябва да се режат, за да може стойката на седящия да е в пълна изправеност. Бедата беше в това, че веднаж резнати, краката никога не можеха да добият равност, килваха се, така че се налагаше ново рязване, и пак, и пак. Накрая се стигаше до полулягане в полуяпонски интериор. Вторият изискваше, всички езици на обувки да бъдат анулирани.
към текста >>

И ми разказа този път подробно как останал сирак и как по-големия му брат решил да го прати във военното училище да се отърве от него.
- Всеки има недостатъци. И аз, и ти, и всеки... - Меденото звънче пак задрънка в гласа му. Много го развеселяваше тази случка. - Наистина ли е бил военен? - И още как! Глупаво е да си военен, само че бях. И ми разказа този път подробно как останал сирак и как по-големия му брат решил да го прати във военното училище да се отърве от него. - А как попадна в затвора? - Вече бях достатъчно окуражен от дружелюбността му, за да мога да го питам това, което най-много ме интересуваше. - Имахме един фелдфебел с конски наочници и той ни караше да маршируваме в кръг, и първо да го поздравяваме него, след това един телеграфически стълб на другия край на кръга. За да упражняваме отдаване чест в движение, нали разбираш? Отдавах чест на фелдфебела, но не и на стълба.
към текста >>

Крачех търпеливо край него по пътя на връщане, докато най-сетне реши да ми прости, без да разбере, че аз бях този, който искаше да му покаже, че съм му простил с тази цевлувка, а не че исках прошка.
И той ми каза: „Просто си го представи!Много е просто. Просто си представи, че е обратното!“ „Искаш да кажеш - отговорих, - че дирекът е фелдфебел, а ти си дирек, така ли? “ Смях се, и се смях, и той се смя, и отново бях весел до немай къде. Скок-подскок! - какво ме интересуваше еди-кой си, или Лулчев, или каквото и да било! Имах си нов приятел, който не поздравява диреци, като го карат да ги поздрави! И пак подскок! Иван ме заведе до Лулчевата барачка, където беше тате, и аз му грабнах ръката с две ръце да я целуна, но той я издърпа. Още ми се сърдеше. Крачех търпеливо край него по пътя на връщане, докато най-сетне реши да ми прости, без да разбере, че аз бях този, който искаше да му покаже, че съм му простил с тази цевлувка, а не че исках прошка. Но, голяма работа - всяко чудо за два дни! * * * Така че това бяха братята... Всякакви ги имаше. И дето не отдаваха чест на диреци, и дето се бореха с мечки, и дето носеха на гърба си „вилите“ на царските съветници... Като погледнеш от страни ще си кажеш, че са били просто послушковци. Не пият студена вода, не се черпят с алкохол, не се кичат, не се надвикват, не се ръгат с лакти, обличат се просто, винаги са усмихнати... Само че някой като не се кичи, това значи ли, че е доволен и щастлив с това, което Бог му е дал? Доволен ли е напълно от това, което е в него, което не се вижда, но е вътре в сърцето му готово да поникне и да се разцъфти всеки път, когато му дойде времето? Без някой да му казва: „Строй-сееее-Е! Разцъъъъъф-тИ!“ Като това дето щяхме да бъдем японците на Балканите, спасителите на бялата раса, австрийците на жълтите павета, или бранителите на световния пролетарият, и непреклонен страж на мира! Помислете си какво значи Бог да е вътре в теб, и ти да го търсиш там вътре, и да искаш да се издигне бавно-бавно и да се покаже.
към текста >>

Доволен ли е напълно от това, което е в него, което не се вижда, но е вътре в сърцето му готово да поникне и да се разцъфти всеки път, когато му дойде времето?
Още ми се сърдеше. Крачех търпеливо край него по пътя на връщане, докато най-сетне реши да ми прости, без да разбере, че аз бях този, който искаше да му покаже, че съм му простил с тази цевлувка, а не че исках прошка. Но, голяма работа - всяко чудо за два дни! * * * Така че това бяха братята... Всякакви ги имаше. И дето не отдаваха чест на диреци, и дето се бореха с мечки, и дето носеха на гърба си „вилите“ на царските съветници... Като погледнеш от страни ще си кажеш, че са били просто послушковци. Не пият студена вода, не се черпят с алкохол, не се кичат, не се надвикват, не се ръгат с лакти, обличат се просто, винаги са усмихнати... Само че някой като не се кичи, това значи ли, че е доволен и щастлив с това, което Бог му е дал? Доволен ли е напълно от това, което е в него, което не се вижда, но е вътре в сърцето му готово да поникне и да се разцъфти всеки път, когато му дойде времето? Без някой да му казва: „Строй-сееее-Е! Разцъъъъъф-тИ!“ Като това дето щяхме да бъдем японците на Балканите, спасителите на бялата раса, австрийците на жълтите павета, или бранителите на световния пролетарият, и непреклонен страж на мира! Помислете си какво значи Бог да е вътре в теб, и ти да го търсиш там вътре, и да искаш да се издигне бавно-бавно и да се покаже. Сияещ! Звучи помпозно. Така е. Помпозно е, и аз не казвам, дали е правилно, или не е. Говорим тук за това какво се крие под простотата и неафектираността на Белите братя.
към текста >>

Горещо е, небето отгоре над Витоша е небесно синьо и кристално ясно, но дъждът пердаши, и шиба, и аз се скривам за миг под една черница да поотмине... И ето, че надолу по пътеката след бараката на Васил Иванов, срещу Янушеви, изскача един мускулест мъж на средна възраст; съвсем гол от кръста нагоре.
Младите братя по онова време, дето работеха по парковете на София, бяха сменили една стара беседка от Борисовата градина, и я докараха на Изгрева за виолиста Ангел Янушев, че беше се задомил с една от сестрите. Гигантът Гради Минчев, брат му Атанас, Игнат Котаров и още някой там, само че като стигнаха до чешмата с орлицата, алеята ставаше тясна и не можеше да се сместят да носят беседката надолу към вилата на Лулчев, дето щеше да живее Ангел. Нямаше как да я хванат четиримата. И Игнат се пъхна и клекна под нея, и го овързаха с въжета, и се напъна и я дигна сам цялата, и лангур-лангур, насам-натам, дотътри я, ни жив ни умрял до дъното! Заживя си там Ангел с жена си. Роди им се прочутия най-голям бас саксофонист на българския джаз! Точно така! Янушев... Е! И аз слизам от чешмата с орлицата надолу към лозето, и лисва проливен, направо апокалиптичен летен дъжд. Горещо е, небето отгоре над Витоша е небесно синьо и кристално ясно, но дъждът пердаши, и шиба, и аз се скривам за миг под една черница да поотмине... И ето, че надолу по пътеката след бараката на Васил Иванов, срещу Янушеви, изскача един мускулест мъж на средна възраст; съвсем гол от кръста нагоре. В ръката си държи цигулка! Вдига я под брадата си и започва да пердаши със умопомрачаващо форте фортисимо в четири четвърти такт: „Светъл лъч отгоре слиза малките цветя да озари. Близо изворче извира, Леко блика, шушне шумули... И цветята весели, весели, весели...“ И спря, и набързо си прибра цигулката, че тя горката направо щеше да цъфне като мокър цървул, и хукна да се скрие! Този епизод от преди седемдесет години блясва в главата ми всеки път, когато съм се сгромолясвал по очи в калта. И ставам! И се хиля! Иван Антонов беше най-големият ми прятел на Изгрева. Учеше ме да садя картофи. Предаваше ми уроци по астрология.
към текста >>

Близо изворче извира, Леко блика, шушне шумули... И цветята весели, весели, весели...“ И спря, и набързо си прибра цигулката, че тя горката направо щеше да цъфне като мокър цървул, и хукна да се скрие! Този епизод от преди седемдесет години блясва в главата ми всеки път, когато съм се сгромолясвал по очи в калта.
Нямаше как да я хванат четиримата. И Игнат се пъхна и клекна под нея, и го овързаха с въжета, и се напъна и я дигна сам цялата, и лангур-лангур, насам-натам, дотътри я, ни жив ни умрял до дъното! Заживя си там Ангел с жена си. Роди им се прочутия най-голям бас саксофонист на българския джаз! Точно така! Янушев... Е! И аз слизам от чешмата с орлицата надолу към лозето, и лисва проливен, направо апокалиптичен летен дъжд. Горещо е, небето отгоре над Витоша е небесно синьо и кристално ясно, но дъждът пердаши, и шиба, и аз се скривам за миг под една черница да поотмине... И ето, че надолу по пътеката след бараката на Васил Иванов, срещу Янушеви, изскача един мускулест мъж на средна възраст; съвсем гол от кръста нагоре. В ръката си държи цигулка! Вдига я под брадата си и започва да пердаши със умопомрачаващо форте фортисимо в четири четвърти такт: „Светъл лъч отгоре слиза малките цветя да озари. Близо изворче извира, Леко блика, шушне шумули... И цветята весели, весели, весели...“ И спря, и набързо си прибра цигулката, че тя горката направо щеше да цъфне като мокър цървул, и хукна да се скрие! Този епизод от преди седемдесет години блясва в главата ми всеки път, когато съм се сгромолясвал по очи в калта. И ставам! И се хиля! Иван Антонов беше най-големият ми прятел на Изгрева. Учеше ме да садя картофи. Предаваше ми уроци по астрология. (Нямате представа колко въоръжен бях аз с тези си знания, когато преподавах лекции по средновековна и ренесансова английска литература в университета. Не с картофите.
към текста >>

- Цяла нощ съм тука, и не съм видял някой да те вика! - Ами, извика ме по другия път! („Божественият път“, един вид!) - Тогава и ти иди при него по другия път.
И ето че тази близост между бараката й, и Салона се зареди с известно напрежение. Учителят извиква брат Иван да го предпази от - как да го кажа! - непредизвикана от нищо агресия. И Иван всяка вечер тихомълком заставаше на поста си, и ето че по едно пълнолуние ли, безлуние ли, сестра Балтова пресича през входа на кухнята към входа на антрето към стълбата към стаята на Учителя, и Иван изскача пред нея. - Къде? - Учителят ме извика да отида при него. - Цяла нощ съм тука, и не съм видял някой да те вика! - Ами, извика ме по другия път! („Божественият път“, един вид!) - Тогава и ти иди при него по другия път. - И сестра Балтова се връща притихнала. С Иван не се спореше по него време. (Да знаехте само как подпали акълите на милиционерите, като дойдоха да арестуват тате няколко години по-късно. Държаха го три дни в затвора, по този случай, между другото! Това бяха братя и сестри от кръга на зрелите братя и сестри по него време. Като Борис Николов, като Лулчев, Николай Дойнов, Боян Боев, който учи и се дипломира с отличие на Запад, за да дойде да стенографира всяка дума, която казва Учителя.
към текста >>

Толкоз! Като го срещнах за пръв път на Изгрева - вече беше седемдесет осемдесет годишен.
Панталон също на раета като жилетката. Стоп! Не питайте за лъскавите му мъжки чепици от онова време, дето като кацне муха на тях да се разкикерчи и да падне на земята заради плъзгавото им лустро! Защото няма обуща! Д-р Жеков по едно време във Варна ходи бос! Вика най-скъпия файтон от пияцата, да го закара до тежкарските му клиенти, качва се на бос крак, и поема като некоронясано божество. Ходенето бос за него, по онова време, беше абсолютно необходимо, защото човек така се зареждал с целебния земен магнетизъм. Питайте някой доктор! А пропо, - както вече казах, - от началото Паневритмията на „Изгрева“ се играеше на бос крак. Това е! Хората викаха д-р Жеков и му плащаха двойно, защото беше най-добрия лекар. Толкоз! Като го срещнах за пръв път на Изгрева - вече беше седемдесет осемдесет годишен. Нищо му нямаше. Всеки ден ходеше до Борисовата градина, обикаляше Изгрева, разменяше по някоя дума с тоя и оня. Уви! Вече не бос! И имаше адска склероза. Губеше се по цели дни!... Или си друг, или те няма! Казвам ви! И сега искам да спомена една две думи за по-младите от Иван Антонов и Бертоли: Игнат Котаров. Гради Минчев.
към текста >>

Игнат слиза, пълни и занася дамаджаната на върха, и слиза втори път... И се изкачва преди Атанас.
Вече споменах как в блестящия си разказ „Мусаленския Бог“ професор Христофоров описва главозамайващите планинарски изцепки на Игнат. Как Учителят предлага на най-добрите си туристи при едно изкачване на Мусала, да слязат и да донесат дамаджана с кристално чиста вода от Мусаленското езеро. Не зная дали можете да си представите какво значи това изкачване.... (в нашия случай: „... При това слизане и изкачване!“). Запрятат ръкави няколко от младите братя. Атанас Минчев един от братските звезди на туризма успява да слезе, но връщането му отнема часове и часове, и накрая трябва да му помогнат да се оправи. Игнат слиза, пълни и занася дамаджаната на върха, и слиза втори път... И се изкачва преди Атанас. Ни жив ни умрял, но определено: „Друг!“ Определено Мусаленският Бог Игнат Котаров. Той идва за пръв път на Изгрева години преди това. Като студент. По онова време е запален анархист, напълно убеден, че религията е опиум за народите. Появява се по време на една от неделните беседи, застава между южната входна врата на салона и остъклената източна стена, и слуша беседата, и когато му скимне прекъсва Учителят и в лаконично избухване заявява, че това дето го разправя не е вярно.
към текста >>

Той идва за пръв път на Изгрева години преди това.
Не зная дали можете да си представите какво значи това изкачване.... (в нашия случай: „... При това слизане и изкачване!“). Запрятат ръкави няколко от младите братя. Атанас Минчев един от братските звезди на туризма успява да слезе, но връщането му отнема часове и часове, и накрая трябва да му помогнат да се оправи. Игнат слиза, пълни и занася дамаджаната на върха, и слиза втори път... И се изкачва преди Атанас. Ни жив ни умрял, но определено: „Друг!“ Определено Мусаленският Бог Игнат Котаров. Той идва за пръв път на Изгрева години преди това. Като студент. По онова време е запален анархист, напълно убеден, че религията е опиум за народите. Появява се по време на една от неделните беседи, застава между южната входна врата на салона и остъклената източна стена, и слуша беседата, и когато му скимне прекъсва Учителят и в лаконично избухване заявява, че това дето го разправя не е вярно. Лъжа е! Опиум за народа! Прави го няколко пъти. Симеонов иска да се намеси.
към текста >>

Лъжа е! Опиум за народа! Прави го няколко пъти.
Ни жив ни умрял, но определено: „Друг!“ Определено Мусаленският Бог Игнат Котаров. Той идва за пръв път на Изгрева години преди това. Като студент. По онова време е запален анархист, напълно убеден, че религията е опиум за народите. Появява се по време на една от неделните беседи, застава между южната входна врата на салона и остъклената източна стена, и слуша беседата, и когато му скимне прекъсва Учителят и в лаконично избухване заявява, че това дето го разправя не е вярно. Лъжа е! Опиум за народа! Прави го няколко пъти. Симеонов иска да се намеси. Иван Антонов даже скача на крака втория път, когато Игнат се появява, но Учителят се усмихва и казва: „Не го закачайте! Той ще стане най-преданият ми ученик в Братството!“ Така и стана! Или си „друг!“ или си Никой. А пък строителят, паркетчията Савата, всяка неделя се качваше на Витоша с една торба калеми и ги присаждаше на пръснатите нагоре по урви и върхове дивачки: диви круши, диви сливи, диви ябълки... Тътриш се по върлите пътеки, и току над главата ти се жълтее една сякаш паднала от небето огромна сочна круша. Или ябълка. Не от майсторската ръка от златното сърце на Савата! Боже мили! Смях, и песен, и любов... Ако знаехте как съм се ухилил сега, щяхте да умрете от смях, и до вечерта да не се заядете с когото и да било... * * * Това бяха те изгревските симпатяги, но картината няма да е пълна, ако се задоволим само с описанието на тях именно.
към текста >>

Иван Антонов даже скача на крака втория път, когато Игнат се появява, но Учителят се усмихва и казва: „Не го закачайте! Той ще стане най-преданият ми ученик в Братството!“ Така и стана! Или си „друг!“ или си Никой.
Като студент. По онова време е запален анархист, напълно убеден, че религията е опиум за народите. Появява се по време на една от неделните беседи, застава между южната входна врата на салона и остъклената източна стена, и слуша беседата, и когато му скимне прекъсва Учителят и в лаконично избухване заявява, че това дето го разправя не е вярно. Лъжа е! Опиум за народа! Прави го няколко пъти. Симеонов иска да се намеси. Иван Антонов даже скача на крака втория път, когато Игнат се появява, но Учителят се усмихва и казва: „Не го закачайте! Той ще стане най-преданият ми ученик в Братството!“ Така и стана! Или си „друг!“ или си Никой. А пък строителят, паркетчията Савата, всяка неделя се качваше на Витоша с една торба калеми и ги присаждаше на пръснатите нагоре по урви и върхове дивачки: диви круши, диви сливи, диви ябълки... Тътриш се по върлите пътеки, и току над главата ти се жълтее една сякаш паднала от небето огромна сочна круша. Или ябълка. Не от майсторската ръка от златното сърце на Савата! Боже мили! Смях, и песен, и любов... Ако знаехте как съм се ухилил сега, щяхте да умрете от смях, и до вечерта да не се заядете с когото и да било... * * * Това бяха те изгревските симпатяги, но картината няма да е пълна, ако се задоволим само с описанието на тях именно. Изгревът влачеше по алеите си и съпътстващи товари по-тежки от беседката на Ангел Янушев. Или по-деликатно казано по-силно изявени съпътници.
към текста >>

А пък строителят, паркетчията Савата, всяка неделя се качваше на Витоша с една торба калеми и ги присаждаше на пръснатите нагоре по урви и върхове дивачки: диви круши, диви сливи, диви ябълки... Тътриш се по върлите пътеки, и току над главата ти се жълтее една сякаш паднала от небето огромна сочна круша.
По онова време е запален анархист, напълно убеден, че религията е опиум за народите. Появява се по време на една от неделните беседи, застава между южната входна врата на салона и остъклената източна стена, и слуша беседата, и когато му скимне прекъсва Учителят и в лаконично избухване заявява, че това дето го разправя не е вярно. Лъжа е! Опиум за народа! Прави го няколко пъти. Симеонов иска да се намеси. Иван Антонов даже скача на крака втория път, когато Игнат се появява, но Учителят се усмихва и казва: „Не го закачайте! Той ще стане най-преданият ми ученик в Братството!“ Така и стана! Или си „друг!“ или си Никой. А пък строителят, паркетчията Савата, всяка неделя се качваше на Витоша с една торба калеми и ги присаждаше на пръснатите нагоре по урви и върхове дивачки: диви круши, диви сливи, диви ябълки... Тътриш се по върлите пътеки, и току над главата ти се жълтее една сякаш паднала от небето огромна сочна круша. Или ябълка. Не от майсторската ръка от златното сърце на Савата! Боже мили! Смях, и песен, и любов... Ако знаехте как съм се ухилил сега, щяхте да умрете от смях, и до вечерта да не се заядете с когото и да било... * * * Това бяха те изгревските симпатяги, но картината няма да е пълна, ако се задоволим само с описанието на тях именно. Изгревът влачеше по алеите си и съпътстващи товари по-тежки от беседката на Ангел Янушев. Или по-деликатно казано по-силно изявени съпътници. Картината ни ще бъде много непълна, ако просто ги прескочим.
към текста >>

Изгревът влачеше по алеите си и съпътстващи товари по-тежки от беседката на Ангел Янушев.
Симеонов иска да се намеси. Иван Антонов даже скача на крака втория път, когато Игнат се появява, но Учителят се усмихва и казва: „Не го закачайте! Той ще стане най-преданият ми ученик в Братството!“ Така и стана! Или си „друг!“ или си Никой. А пък строителят, паркетчията Савата, всяка неделя се качваше на Витоша с една торба калеми и ги присаждаше на пръснатите нагоре по урви и върхове дивачки: диви круши, диви сливи, диви ябълки... Тътриш се по върлите пътеки, и току над главата ти се жълтее една сякаш паднала от небето огромна сочна круша. Или ябълка. Не от майсторската ръка от златното сърце на Савата! Боже мили! Смях, и песен, и любов... Ако знаехте как съм се ухилил сега, щяхте да умрете от смях, и до вечерта да не се заядете с когото и да било... * * * Това бяха те изгревските симпатяги, но картината няма да е пълна, ако се задоволим само с описанието на тях именно. Изгревът влачеше по алеите си и съпътстващи товари по-тежки от беседката на Ангел Янушев. Или по-деликатно казано по-силно изявени съпътници. Картината ни ще бъде много непълна, ако просто ги прескочим. Ако ги премълчим. Много са, но трябва да спомена поне Михаил Иванов например, и Любомир Лулчев, за когото вече стана дума. Михаил Иванов е ярка личност, и неотразимият му чар създава известно напрежение на Изгрева.
към текста >>

Или по-деликатно казано по-силно изявени съпътници.
Иван Антонов даже скача на крака втория път, когато Игнат се появява, но Учителят се усмихва и казва: „Не го закачайте! Той ще стане най-преданият ми ученик в Братството!“ Така и стана! Или си „друг!“ или си Никой. А пък строителят, паркетчията Савата, всяка неделя се качваше на Витоша с една торба калеми и ги присаждаше на пръснатите нагоре по урви и върхове дивачки: диви круши, диви сливи, диви ябълки... Тътриш се по върлите пътеки, и току над главата ти се жълтее една сякаш паднала от небето огромна сочна круша. Или ябълка. Не от майсторската ръка от златното сърце на Савата! Боже мили! Смях, и песен, и любов... Ако знаехте как съм се ухилил сега, щяхте да умрете от смях, и до вечерта да не се заядете с когото и да било... * * * Това бяха те изгревските симпатяги, но картината няма да е пълна, ако се задоволим само с описанието на тях именно. Изгревът влачеше по алеите си и съпътстващи товари по-тежки от беседката на Ангел Янушев. Или по-деликатно казано по-силно изявени съпътници. Картината ни ще бъде много непълна, ако просто ги прескочим. Ако ги премълчим. Много са, но трябва да спомена поне Михаил Иванов например, и Любомир Лулчев, за когото вече стана дума. Михаил Иванов е ярка личност, и неотразимият му чар създава известно напрежение на Изгрева. Според някои от съвременниците му особено между сестрите.
към текста >>

При поредната екскурзия там казва, че комунизма ще залее света, и че оттук нататък пред Братството са отворени три пътя, без да сподели кои са те.
Боян Боев издава книгата си „Учителят за дишането“. На 25 юли същата година 60 ученика участват в Дианабад в курс за използването на Паневритмията в училищата. През 1943 год. Братството предприема енергична акция за спасяване на евреите от хитлеровите газови камери, в която впряга всичките си връзки с интелектуалните и политическите си приятели. Учителят се чувства уморен от редовните излети до Витоша. При поредната екскурзия там казва, че комунизма ще залее света, и че оттук нататък пред Братството са отворени три пътя, без да сподели кои са те. При смъртта на царя, веднага след злополучната му среща с Хитлер, на която той отново отказва да даде български войски за Източния фронт, Учителят заявява, че Борис се е избавил окончателно от Кобургската карма. На 31 декември 1943 година при Борис Николов гостуват Жорж Радев и Милка Периклиева. Сега идва времето, когато след катаклизмичните бомбардировки на английската авиация над София, Учителят спешно се приютява при брат Темелко в село Мърчаево на изток от София нататък по Владайското дефиле. И с това - колебая се да го кажа - истинският „Изгрев“ изчерпва заразяващите си духовни и живителни сили. Въпреки че в Мърчаево духът на братството още пулсира... * * * Снимки към глава седма: Изгрева 1936-1943
към текста >>

75. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

1888 в Ню Йорк вестник „Ню Йорк таймс“ започва редовно да отразява подробностите по операцията на Станли в Африка за спасяването на изчезналия английски пътешественик Ливингстоун.
Хотанца Петър Дънов изпраща на сестра си Мария П. Стамова снимката си „в знак на искрена братска Любов“, и добавя: „Помнете ме в Исуса... Блажени онези души, които живеят в Небесната Любов.“ 1888 в Медисън библиотеката на университета Дрю достига 40 000 тома и вече съхранява осем средновековни ръкописа. 1888 (11-14 март) вилнее най-парализиращата снежна буря в историята на САЩ. 1888 в централните територии на САЩ индианските методистки мисии вече имат преводи на Библията на езиците на племената чероки и чотау. 1888 в Манхатън Бруклинският мост светва в електрически крушки. 1888 в Ню Йорк вестник „Ню Йорк таймс“ започва редовно да отразява подробностите по операцията на Станли в Африка за спасяването на изчезналия английски пътешественик Ливингстоун. 1888 в Нови пазар се оттегля да изкара последното си десетилетие като свещеник Константин Дъновски, обвинен заради спасяването на поп Димитър от заточение с помощта на ватиканския консул Демяни, че е униатски агент. Телескопичен блик „Събралите се В Нова Загора конгрегаши от Южна България и методисти от Северна България обмениха впечатленията си и се оказа, че са стигнали до еднакви заключения. Те се оплакаха от липса на какъвто и да бил отклик на усилията им от страна на българите. Въпреки че бяха докладвани някои обнадеждаващи неща, когато откривахме новите мисии, останахме с впечатлението, че българите са съвсем други от това, което изглеждаше, че са преди седем-осем години...“ (1863) „В Лом Магдалена Илиева не може да си намери стая за живеене. Суеверията на хората й се препречват; те напълно вярват в магии и заклинания.
към текста >>

Докато както на чужденците, и на българите се гарантира според конституцията да водят каквато и да било пропаганда, първите ще срещнат фанатична съпротива от църковната йерархия; и българите католици и протестанти трябва да са готови да бъдат заклеймени от общественото мнение като отцепници или дори предатели." (1891) Този влак е истинска смърт и погребение! Някъде си през седемдесетте години на миналия век един италианец пътува с него и изпитва такъв ужас, че публикува специален пътепис за цялата история; после го превеждат в едно руско списание в Петербург и като го четеш, все едно че е предложение на сценарий за филм на ужасите.
Телескопичен блик „Събралите се В Нова Загора конгрегаши от Южна България и методисти от Северна България обмениха впечатленията си и се оказа, че са стигнали до еднакви заключения. Те се оплакаха от липса на какъвто и да бил отклик на усилията им от страна на българите. Въпреки че бяха докладвани някои обнадеждаващи неща, когато откривахме новите мисии, останахме с впечатлението, че българите са съвсем други от това, което изглеждаше, че са преди седем-осем години...“ (1863) „В Лом Магдалена Илиева не може да си намери стая за живеене. Суеверията на хората й се препречват; те напълно вярват в магии и заклинания. Сестра Магдалена не може да се настани никъде, защото не й се ще да се съгласи с попа да идва да ръси стаята й със света вода, за да прогони от нея злите духове, както им е обичаят да правят на всяко първо число на месеца... Поповете заплашват хората, че ще ги оставят на произвола на вампирите и караконджолите, ако не си вземат децата от протестантските училища...“ (1877) „Италианците и австрийците напълно свободно могат да изповядват католицизма, турците мохамеданството, израелтяните юдейството или германците лутеранството, обаче за българите е ерес да имат каквото и да било друго вероизповедание, ако не са под православната църква. Докато както на чужденците, и на българите се гарантира според конституцията да водят каквато и да било пропаганда, първите ще срещнат фанатична съпротива от църковната йерархия; и българите католици и протестанти трябва да са готови да бъдат заклеймени от общественото мнение като отцепници или дори предатели." (1891) Този влак е истинска смърт и погребение! Някъде си през седемдесетте години на миналия век един италианец пътува с него и изпитва такъв ужас, че публикува специален пътепис за цялата история; после го превеждат в едно руско списание в Петербург и като го четеш, все едно че е предложение на сценарий за филм на ужасите. В този вид филми, както знаете, модите скачат от едно на друго, но в последните няколко варианта на един от вечните хитове на жанра, за граф Дракула, който живее от човешка кръв в двореца си в Карпатите, се въвежда един посредник от Лондон. Посредникът предлага на Дракула да купи имот в Англия, и винаги се включва (след ужасните корабни бури и страхотии, през които англичанчето повръща, за да се подготви публиката за Двореца на Дракула), винаги се включва, казвам, пътуването му с влака Варна-Русе на сър Хенри Баркли. Като засилване на кулминацията на страхотиите! Като сгъстяване на боите! Влака го има и в един по-стар черно-бял филм на царя на ужасите Хичкок: в полумрака на тесни купета български войници с разкопчани шинели и изпити очи, разбити след някаква балканска война, пеят на три гласа войнишки български песни - и след миг, разбира се, започват убийствата в първа класа. Както и да е! Нищо с тази железопътна линия не върви, колкото и средства да се хвърлят, нищо не става от нея и никога няма да стане - даже след сто години, даже през 2000-та година. Отначалото турското правителство поръчва 30 локомотива и 500 вагона, от които триста са товарни, а двеста - за пътници от трите класи.
към текста >>

Посредникът предлага на Дракула да купи имот в Англия, и винаги се включва (след ужасните корабни бури и страхотии, през които англичанчето повръща, за да се подготви публиката за Двореца на Дракула), винаги се включва, казвам, пътуването му с влака Варна-Русе на сър Хенри Баркли.
Въпреки че бяха докладвани някои обнадеждаващи неща, когато откривахме новите мисии, останахме с впечатлението, че българите са съвсем други от това, което изглеждаше, че са преди седем-осем години...“ (1863) „В Лом Магдалена Илиева не може да си намери стая за живеене. Суеверията на хората й се препречват; те напълно вярват в магии и заклинания. Сестра Магдалена не може да се настани никъде, защото не й се ще да се съгласи с попа да идва да ръси стаята й със света вода, за да прогони от нея злите духове, както им е обичаят да правят на всяко първо число на месеца... Поповете заплашват хората, че ще ги оставят на произвола на вампирите и караконджолите, ако не си вземат децата от протестантските училища...“ (1877) „Италианците и австрийците напълно свободно могат да изповядват католицизма, турците мохамеданството, израелтяните юдейството или германците лутеранството, обаче за българите е ерес да имат каквото и да било друго вероизповедание, ако не са под православната църква. Докато както на чужденците, и на българите се гарантира според конституцията да водят каквато и да било пропаганда, първите ще срещнат фанатична съпротива от църковната йерархия; и българите католици и протестанти трябва да са готови да бъдат заклеймени от общественото мнение като отцепници или дори предатели." (1891) Този влак е истинска смърт и погребение! Някъде си през седемдесетте години на миналия век един италианец пътува с него и изпитва такъв ужас, че публикува специален пътепис за цялата история; после го превеждат в едно руско списание в Петербург и като го четеш, все едно че е предложение на сценарий за филм на ужасите. В този вид филми, както знаете, модите скачат от едно на друго, но в последните няколко варианта на един от вечните хитове на жанра, за граф Дракула, който живее от човешка кръв в двореца си в Карпатите, се въвежда един посредник от Лондон. Посредникът предлага на Дракула да купи имот в Англия, и винаги се включва (след ужасните корабни бури и страхотии, през които англичанчето повръща, за да се подготви публиката за Двореца на Дракула), винаги се включва, казвам, пътуването му с влака Варна-Русе на сър Хенри Баркли. Като засилване на кулминацията на страхотиите! Като сгъстяване на боите! Влака го има и в един по-стар черно-бял филм на царя на ужасите Хичкок: в полумрака на тесни купета български войници с разкопчани шинели и изпити очи, разбити след някаква балканска война, пеят на три гласа войнишки български песни - и след миг, разбира се, започват убийствата в първа класа. Както и да е! Нищо с тази железопътна линия не върви, колкото и средства да се хвърлят, нищо не става от нея и никога няма да стане - даже след сто години, даже през 2000-та година. Отначалото турското правителство поръчва 30 локомотива и 500 вагона, от които триста са товарни, а двеста - за пътници от трите класи. И още един специален вагон за султана. Надеждите са за голям комерсиален успех: линията стига до дъното на варненския залив на голям кей над водата, за да могат вагоните да се товарят и разтоварват направо от параходите; отделно от пътническата гара.
към текста >>

Както и да е! Нищо с тази железопътна линия не върви, колкото и средства да се хвърлят, нищо не става от нея и никога няма да стане - даже след сто години, даже през 2000-та година.
Сестра Магдалена не може да се настани никъде, защото не й се ще да се съгласи с попа да идва да ръси стаята й със света вода, за да прогони от нея злите духове, както им е обичаят да правят на всяко първо число на месеца... Поповете заплашват хората, че ще ги оставят на произвола на вампирите и караконджолите, ако не си вземат децата от протестантските училища...“ (1877) „Италианците и австрийците напълно свободно могат да изповядват католицизма, турците мохамеданството, израелтяните юдейството или германците лутеранството, обаче за българите е ерес да имат каквото и да било друго вероизповедание, ако не са под православната църква. Докато както на чужденците, и на българите се гарантира според конституцията да водят каквато и да било пропаганда, първите ще срещнат фанатична съпротива от църковната йерархия; и българите католици и протестанти трябва да са готови да бъдат заклеймени от общественото мнение като отцепници или дори предатели." (1891) Този влак е истинска смърт и погребение! Някъде си през седемдесетте години на миналия век един италианец пътува с него и изпитва такъв ужас, че публикува специален пътепис за цялата история; после го превеждат в едно руско списание в Петербург и като го четеш, все едно че е предложение на сценарий за филм на ужасите. В този вид филми, както знаете, модите скачат от едно на друго, но в последните няколко варианта на един от вечните хитове на жанра, за граф Дракула, който живее от човешка кръв в двореца си в Карпатите, се въвежда един посредник от Лондон. Посредникът предлага на Дракула да купи имот в Англия, и винаги се включва (след ужасните корабни бури и страхотии, през които англичанчето повръща, за да се подготви публиката за Двореца на Дракула), винаги се включва, казвам, пътуването му с влака Варна-Русе на сър Хенри Баркли. Като засилване на кулминацията на страхотиите! Като сгъстяване на боите! Влака го има и в един по-стар черно-бял филм на царя на ужасите Хичкок: в полумрака на тесни купета български войници с разкопчани шинели и изпити очи, разбити след някаква балканска война, пеят на три гласа войнишки български песни - и след миг, разбира се, започват убийствата в първа класа. Както и да е! Нищо с тази железопътна линия не върви, колкото и средства да се хвърлят, нищо не става от нея и никога няма да стане - даже след сто години, даже през 2000-та година. Отначалото турското правителство поръчва 30 локомотива и 500 вагона, от които триста са товарни, а двеста - за пътници от трите класи. И още един специален вагон за султана. Надеждите са за голям комерсиален успех: линията стига до дъното на варненския залив на голям кей над водата, за да могат вагоните да се товарят и разтоварват направо от параходите; отделно от пътническата гара. За съжаление още от началото връхлита една от онези кошмарни варненски бури и кеят става дармадан, а пясъците изцяло зариват под себе си железните релси. Така че остава да се ползва само линията от другата страна на канала към езерото откъм крепостната стена; т.е.
към текста >>

Отначалото турското правителство поръчва 30 локомотива и 500 вагона, от които триста са товарни, а двеста - за пътници от трите класи.
Докато както на чужденците, и на българите се гарантира според конституцията да водят каквато и да било пропаганда, първите ще срещнат фанатична съпротива от църковната йерархия; и българите католици и протестанти трябва да са готови да бъдат заклеймени от общественото мнение като отцепници или дори предатели." (1891) Този влак е истинска смърт и погребение! Някъде си през седемдесетте години на миналия век един италианец пътува с него и изпитва такъв ужас, че публикува специален пътепис за цялата история; после го превеждат в едно руско списание в Петербург и като го четеш, все едно че е предложение на сценарий за филм на ужасите. В този вид филми, както знаете, модите скачат от едно на друго, но в последните няколко варианта на един от вечните хитове на жанра, за граф Дракула, който живее от човешка кръв в двореца си в Карпатите, се въвежда един посредник от Лондон. Посредникът предлага на Дракула да купи имот в Англия, и винаги се включва (след ужасните корабни бури и страхотии, през които англичанчето повръща, за да се подготви публиката за Двореца на Дракула), винаги се включва, казвам, пътуването му с влака Варна-Русе на сър Хенри Баркли. Като засилване на кулминацията на страхотиите! Като сгъстяване на боите! Влака го има и в един по-стар черно-бял филм на царя на ужасите Хичкок: в полумрака на тесни купета български войници с разкопчани шинели и изпити очи, разбити след някаква балканска война, пеят на три гласа войнишки български песни - и след миг, разбира се, започват убийствата в първа класа. Както и да е! Нищо с тази железопътна линия не върви, колкото и средства да се хвърлят, нищо не става от нея и никога няма да стане - даже след сто години, даже през 2000-та година. Отначалото турското правителство поръчва 30 локомотива и 500 вагона, от които триста са товарни, а двеста - за пътници от трите класи. И още един специален вагон за султана. Надеждите са за голям комерсиален успех: линията стига до дъното на варненския залив на голям кей над водата, за да могат вагоните да се товарят и разтоварват направо от параходите; отделно от пътническата гара. За съжаление още от началото връхлита една от онези кошмарни варненски бури и кеят става дармадан, а пясъците изцяло зариват под себе си железните релси. Така че остава да се ползва само линията от другата страна на канала към езерото откъм крепостната стена; т.е. пътническата линия.
към текста >>

Надеждите са за голям комерсиален успех: линията стига до дъното на варненския залив на голям кей над водата, за да могат вагоните да се товарят и разтоварват направо от параходите; отделно от пътническата гара.
Посредникът предлага на Дракула да купи имот в Англия, и винаги се включва (след ужасните корабни бури и страхотии, през които англичанчето повръща, за да се подготви публиката за Двореца на Дракула), винаги се включва, казвам, пътуването му с влака Варна-Русе на сър Хенри Баркли. Като засилване на кулминацията на страхотиите! Като сгъстяване на боите! Влака го има и в един по-стар черно-бял филм на царя на ужасите Хичкок: в полумрака на тесни купета български войници с разкопчани шинели и изпити очи, разбити след някаква балканска война, пеят на три гласа войнишки български песни - и след миг, разбира се, започват убийствата в първа класа. Както и да е! Нищо с тази железопътна линия не върви, колкото и средства да се хвърлят, нищо не става от нея и никога няма да стане - даже след сто години, даже през 2000-та година. Отначалото турското правителство поръчва 30 локомотива и 500 вагона, от които триста са товарни, а двеста - за пътници от трите класи. И още един специален вагон за султана. Надеждите са за голям комерсиален успех: линията стига до дъното на варненския залив на голям кей над водата, за да могат вагоните да се товарят и разтоварват направо от параходите; отделно от пътническата гара. За съжаление още от началото връхлита една от онези кошмарни варненски бури и кеят става дармадан, а пясъците изцяло зариват под себе си железните релси. Така че остава да се ползва само линията от другата страна на канала към езерото откъм крепостната стена; т.е. пътническата линия. И понеже от началото излиза име на цялата тая работа, че е кутсузлия - просто не върви! Пътуването е обявено за безплатно, и пак кандидати няма! Най-страшни, според тези, които са си опитвали късмета, били завоите. Като тутнел тренът, че иде завой, и като започнели да се наклоняват каруците на една страна - аха-аха да паднат! - смелчаците по седалките скачаш на крака и тичали разтреперани към другата страна.
към текста >>

пътническата линия.
Отначалото турското правителство поръчва 30 локомотива и 500 вагона, от които триста са товарни, а двеста - за пътници от трите класи. И още един специален вагон за султана. Надеждите са за голям комерсиален успех: линията стига до дъното на варненския залив на голям кей над водата, за да могат вагоните да се товарят и разтоварват направо от параходите; отделно от пътническата гара. За съжаление още от началото връхлита една от онези кошмарни варненски бури и кеят става дармадан, а пясъците изцяло зариват под себе си железните релси. Така че остава да се ползва само линията от другата страна на канала към езерото откъм крепостната стена; т.е. пътническата линия. И понеже от началото излиза име на цялата тая работа, че е кутсузлия - просто не върви! Пътуването е обявено за безплатно, и пак кандидати няма! Най-страшни, според тези, които са си опитвали късмета, били завоите. Като тутнел тренът, че иде завой, и като започнели да се наклоняват каруците на една страна - аха-аха да паднат! - смелчаците по седалките скачаш на крака и тичали разтреперани към другата страна. И не е за смях! Само една година след откриването на линията станала първата голяма катастрофа при гара Шейтанджик (т.е. Дяволска работа) - днешно Хитрино, и това вече довело населението в пълна паника. Освен италианския пътепис, за който говорим, за популярността на ужасното събитие е виновен и вестник „Дунав“ от 31 май 1867 г., където се описва с черни краски кое как станало.
към текста >>

И понеже от началото излиза име на цялата тая работа, че е кутсузлия - просто не върви! Пътуването е обявено за безплатно, и пак кандидати няма! Най-страшни, според тези, които са си опитвали късмета, били завоите.
И още един специален вагон за султана. Надеждите са за голям комерсиален успех: линията стига до дъното на варненския залив на голям кей над водата, за да могат вагоните да се товарят и разтоварват направо от параходите; отделно от пътническата гара. За съжаление още от началото връхлита една от онези кошмарни варненски бури и кеят става дармадан, а пясъците изцяло зариват под себе си железните релси. Така че остава да се ползва само линията от другата страна на канала към езерото откъм крепостната стена; т.е. пътническата линия. И понеже от началото излиза име на цялата тая работа, че е кутсузлия - просто не върви! Пътуването е обявено за безплатно, и пак кандидати няма! Най-страшни, според тези, които са си опитвали късмета, били завоите. Като тутнел тренът, че иде завой, и като започнели да се наклоняват каруците на една страна - аха-аха да паднат! - смелчаците по седалките скачаш на крака и тичали разтреперани към другата страна. И не е за смях! Само една година след откриването на линията станала първата голяма катастрофа при гара Шейтанджик (т.е. Дяволска работа) - днешно Хитрино, и това вече довело населението в пълна паника. Освен италианския пътепис, за който говорим, за популярността на ужасното събитие е виновен и вестник „Дунав“ от 31 май 1867 г., където се описва с черни краски кое как станало. Петър поема към спирката при Ташкюпрю и се качва на трена.
към текста >>

Освен италианския пътепис, за който говорим, за популярността на ужасното събитие е виновен и вестник „Дунав“ от 31 май 1867 г., където се описва с черни краски кое как станало.
пътническата линия. И понеже от началото излиза име на цялата тая работа, че е кутсузлия - просто не върви! Пътуването е обявено за безплатно, и пак кандидати няма! Най-страшни, според тези, които са си опитвали късмета, били завоите. Като тутнел тренът, че иде завой, и като започнели да се наклоняват каруците на една страна - аха-аха да паднат! - смелчаците по седалките скачаш на крака и тичали разтреперани към другата страна. И не е за смях! Само една година след откриването на линията станала първата голяма катастрофа при гара Шейтанджик (т.е. Дяволска работа) - днешно Хитрино, и това вече довело населението в пълна паника. Освен италианския пътепис, за който говорим, за популярността на ужасното събитие е виновен и вестник „Дунав“ от 31 май 1867 г., където се описва с черни краски кое как станало. Петър поема към спирката при Ташкюпрю и се качва на трена. Вероятно с баща си. Вече имаме негови снимки от онова време. Недопокрито с перушина младо, ячко момче със силен поглед. Отдръпнато в себе си. Деветнайсетгодишно.
към текста >>

Но колкото и силен и колкото и сериозен да е, и колкото вглъбен в себе си, това първо пътуване в този влак, и то за да се отдели за пръв път от дома си в непознат град, и то за три години - не е минало-заминало.
Петър поема към спирката при Ташкюпрю и се качва на трена. Вероятно с баща си. Вече имаме негови снимки от онова време. Недопокрито с перушина младо, ячко момче със силен поглед. Отдръпнато в себе си. Деветнайсетгодишно. Но колкото и силен и колкото и сериозен да е, и колкото вглъбен в себе си, това първо пътуване в този влак, и то за да се отдели за пръв път от дома си в непознат град, и то за три години - не е минало-заминало. Колкото и силен - бил е впечатлен. Колкото и сериозен - паднал е смях. А това, че е вглъбен, му е оставило дълбок спомен, към който ще се връща много пъти далеч напред в годините. Така че похапнали са го дървениците, залитал е от стена до стена на завоите, гледал е как пищят пътниците и как си стискат ръцете от страх. Смял се е, когато кондукторите са слизали на гарите да убеждават чакащите по пероните пътници да се качат, защото - ура, да живей! - нищо няма, и сега вече влакът е поправен, стегнат - Свободна България! - и всичко е по мед и масло.
към текста >>

А това, че е вглъбен, му е оставило дълбок спомен, към който ще се връща много пъти далеч напред в годините.
Недопокрито с перушина младо, ячко момче със силен поглед. Отдръпнато в себе си. Деветнайсетгодишно. Но колкото и силен и колкото и сериозен да е, и колкото вглъбен в себе си, това първо пътуване в този влак, и то за да се отдели за пръв път от дома си в непознат град, и то за три години - не е минало-заминало. Колкото и силен - бил е впечатлен. Колкото и сериозен - паднал е смях. А това, че е вглъбен, му е оставило дълбок спомен, към който ще се връща много пъти далеч напред в годините. Така че похапнали са го дървениците, залитал е от стена до стена на завоите, гледал е как пищят пътниците и как си стискат ръцете от страх. Смял се е, когато кондукторите са слизали на гарите да убеждават чакащите по пероните пътници да се качат, защото - ура, да живей! - нищо няма, и сега вече влакът е поправен, стегнат - Свободна България! - и всичко е по мед и масло. И е медитирал, ако искате да го наречете така; прощавал се е с дом, баща, майка, сестра - тръгвал е към света и е знаел, че няма утре да се върне. Може би никога! Това безкрайно лангуркане - цяла нощ, повече от дванайсет часа! - то така ти разтърсва главата, че те отнася направо в друг свят! Как да не правят филми за Дракула с този влак, как да не стават катастрофи. Не е ли това място прокълнато!?
към текста >>

Така че похапнали са го дървениците, залитал е от стена до стена на завоите, гледал е как пищят пътниците и как си стискат ръцете от страх.
Отдръпнато в себе си. Деветнайсетгодишно. Но колкото и силен и колкото и сериозен да е, и колкото вглъбен в себе си, това първо пътуване в този влак, и то за да се отдели за пръв път от дома си в непознат град, и то за три години - не е минало-заминало. Колкото и силен - бил е впечатлен. Колкото и сериозен - паднал е смях. А това, че е вглъбен, му е оставило дълбок спомен, към който ще се връща много пъти далеч напред в годините. Така че похапнали са го дървениците, залитал е от стена до стена на завоите, гледал е как пищят пътниците и как си стискат ръцете от страх. Смял се е, когато кондукторите са слизали на гарите да убеждават чакащите по пероните пътници да се качат, защото - ура, да живей! - нищо няма, и сега вече влакът е поправен, стегнат - Свободна България! - и всичко е по мед и масло. И е медитирал, ако искате да го наречете така; прощавал се е с дом, баща, майка, сестра - тръгвал е към света и е знаел, че няма утре да се върне. Може би никога! Това безкрайно лангуркане - цяла нощ, повече от дванайсет часа! - то така ти разтърсва главата, че те отнася направо в друг свят! Как да не правят филми за Дракула с този влак, как да не стават катастрофи. Не е ли това място прокълнато!? Ето ги летят през мостове, край кантони и станции и перони, постлани с огромни плочи, пльоснати направо сред калта, по които се стичат водите от огромните въртящи се хоризонтални кранове за наливане на вода за парата на локомотивчето.
към текста >>

Смял се е, когато кондукторите са слизали на гарите да убеждават чакащите по пероните пътници да се качат, защото - ура, да живей! - нищо няма, и сега вече влакът е поправен, стегнат - Свободна България! - и всичко е по мед и масло.
Но колкото и силен и колкото и сериозен да е, и колкото вглъбен в себе си, това първо пътуване в този влак, и то за да се отдели за пръв път от дома си в непознат град, и то за три години - не е минало-заминало. Колкото и силен - бил е впечатлен. Колкото и сериозен - паднал е смях. А това, че е вглъбен, му е оставило дълбок спомен, към който ще се връща много пъти далеч напред в годините. Така че похапнали са го дървениците, залитал е от стена до стена на завоите, гледал е как пищят пътниците и как си стискат ръцете от страх. Смял се е, когато кондукторите са слизали на гарите да убеждават чакащите по пероните пътници да се качат, защото - ура, да живей! - нищо няма, и сега вече влакът е поправен, стегнат - Свободна България! - и всичко е по мед и масло. И е медитирал, ако искате да го наречете така; прощавал се е с дом, баща, майка, сестра - тръгвал е към света и е знаел, че няма утре да се върне. Може би никога! Това безкрайно лангуркане - цяла нощ, повече от дванайсет часа! - то така ти разтърсва главата, че те отнася направо в друг свят! Как да не правят филми за Дракула с този влак, как да не стават катастрофи. Не е ли това място прокълнато!? Ето ги летят през мостове, край кантони и станции и перони, постлани с огромни плочи, пльоснати направо сред калта, по които се стичат водите от огромните въртящи се хоризонтални кранове за наливане на вода за парата на локомотивчето. На някои от гарите доста се чака както за тази операция, така и да се насипят въглища и като слезеш да идеш до едното място - под краката ти лъщи огромна бяла плоча с изчукана дупка в средата за онези работи, но това е нещо невероятно, защото плочата е цяла и от голяма по-голяма.
към текста >>

Свиня в темелите на друг един кантон за вода и този път - без съмнение - наши църковни букви! Години и години след това, малко преди да се проведе първият всемирен събор на Бялото братство във Варна под председателството на Петър Дънов, той пише до една от тогавашните си последователки и поддръжнички за Плиска и Абоба, откъдето са взети тези камъни.
И като свикнеш с полумрака, дето се струи през издъненото прозорче, различаваш по плочата, както си клекнал, странни букви. Неразчетими букви. И издялано животно - тигър ли е, лъв ли е? Сетне упорният камък на моста на Шейтанджик, дето е станала голямата катастрофа, той пък има на него издялан заек. Станцията на Каспичан - перонът й също има такива плочи и маймунка в едното кьоше. Свиня в темелите на друг един кантон за вода и този път - без съмнение - наши църковни букви! Години и години след това, малко преди да се проведе първият всемирен събор на Бялото братство във Варна под председателството на Петър Дънов, той пише до една от тогавашните си последователки и поддръжнички за Плиска и Абоба, откъдето са взети тези камъни. Знае ги много добре; и баща му го е водил там - на развалините. И му е показвал из Варна от тях - приятелят му Ибрахим го е водил горе на Пипи-капу да види крилатото змейче с българските букви. И подовете на таблите. И сводовете на подземията под тях, в тунелите на които могат да се разминат две каруци! И по мостовете на Варненските джедета! Даже в развалините на тези древни български столици струи такава мощ, че те смазва. Какви са били те, хората - българите, които са ги издигнали - с баните му, с водопроводите му, с огромните зали, табиите и крепостните стени, които не са трошляк като турските крепостни стени, а от блокове, дето по шест борци не могат ги дигна! Какви хора са се гърбили под товара им да ги издигнат на пет метра височина и да застанат отгоре войниците на българския цар в ковани ризници! Каква ангария е била тогава и кои са страдали - защо не си отговорим ние, и колко пъти Петър се е питал това и е питал учителя си Шишков, а той само го е гледал тъжно (защото как ще живее това момче, дето не знае да се преструва!) и го е попрегръщал, попрегръщал през рамото, без ншцо да каже.
към текста >>

Какви са били те, хората - българите, които са ги издигнали - с баните му, с водопроводите му, с огромните зали, табиите и крепостните стени, които не са трошляк като турските крепостни стени, а от блокове, дето по шест борци не могат ги дигна! Какви хора са се гърбили под товара им да ги издигнат на пет метра височина и да застанат отгоре войниците на българския цар в ковани ризници! Каква ангария е била тогава и кои са страдали - защо не си отговорим ние, и колко пъти Петър се е питал това и е питал учителя си Шишков, а той само го е гледал тъжно (защото как ще живее това момче, дето не знае да се преструва!) и го е попрегръщал, попрегръщал през рамото, без ншцо да каже.
Свиня в темелите на друг един кантон за вода и този път - без съмнение - наши църковни букви! Години и години след това, малко преди да се проведе първият всемирен събор на Бялото братство във Варна под председателството на Петър Дънов, той пише до една от тогавашните си последователки и поддръжнички за Плиска и Абоба, откъдето са взети тези камъни. Знае ги много добре; и баща му го е водил там - на развалините. И му е показвал из Варна от тях - приятелят му Ибрахим го е водил горе на Пипи-капу да види крилатото змейче с българските букви. И подовете на таблите. И сводовете на подземията под тях, в тунелите на които могат да се разминат две каруци! И по мостовете на Варненските джедета! Даже в развалините на тези древни български столици струи такава мощ, че те смазва. Какви са били те, хората - българите, които са ги издигнали - с баните му, с водопроводите му, с огромните зали, табиите и крепостните стени, които не са трошляк като турските крепостни стени, а от блокове, дето по шест борци не могат ги дигна! Какви хора са се гърбили под товара им да ги издигнат на пет метра височина и да застанат отгоре войниците на българския цар в ковани ризници! Каква ангария е била тогава и кои са страдали - защо не си отговорим ние, и колко пъти Петър се е питал това и е питал учителя си Шишков, а той само го е гледал тъжно (защото как ще живее това момче, дето не знае да се преструва!) и го е попрегръщал, попрегръщал през рамото, без ншцо да каже. Защо не се запитаме ние? Дето все приказваме за ангарията под турците, таксите под гърците и какво ли не, а кога сме ги приказвали такива за крепостите, дето ние, българите, сме ги дигнали из този край преди повече от хиляда години. Ами Конникът на Мадарските скали с кучето, змията и тигъра? Колко вратове на каменари са се счупили, като са падали от скелето, доде го изчукат? Как тъй Айни, като реди стихове за варненската крепост, че е славен и хубав строеж, изкарваме го лъжец, защото си било жива ангария и мъчене на раята, за да стане; и затуй да не смееш да обелиш зъб, че е красиво - а това в Плиска и Абоба винаги се казва, че е наш славен и хубав строеж и за ангарията на робите, дето са го дигали, не става дума.
към текста >>

Не зная точно кога е станало това пътуване на Петър Дънов с влака от Варна за Русе.
Да не му идват тези мисли. Така още повече ще потъне в себе си; как ще живее? И тъжното, силно, но самотно и напрегнато момче от тази снимка се свива в ъгъла върху плюшените дървеници, и трака влакът, трака, лангурка се и искрите от тръбата на локомотива се стрелкат като червени светулки в непрогледната добруджанска нощ, и друса, и тупурка, и се кандилка, и не може да се спи, и очите парят от лютивия пушек на локомотива, който прониква отвсякъде от цепки на прозорци и врати, дето се лашкат, лашкат, лашкат и така, докато разсъмне и изгрее на изток розово-бледата надежда за Дунав. * Сега. Има една особена работа тука и по-добре веднага да си я кажа, за да ми олекне. Не зная точно кога е станало това пътуване на Петър Дънов с влака от Варна за Русе. Петър Дънов е учил в Свищов и сетне с методистката си диплома и лиценза си от евангелистката църква в Русе за правоимащ пастор е бил аташиран към Хотанца, където тамошната мисия вече се споменава в годишните доклади на методистите. През 1887-1888 вече със сигурност има мисия в Хотанца, през 1889 знаем, че пасторът й е Захария Димитров и че вече е отворено методистко основно училище за момичета от мис Шенк, което по-късно ще се поеме от Николета Малчева. Логично е точно в това училище в Хотанца да е постъпил завършилият в Свищов с право на проповедник Дънов. Вероятно е преподавал в първоначалното методистко училище в Хотанца през учебната 1887/1888 и оттам свищовските учители междувременно са уредили двугодишната му специализация в САЩ (която той на своя глава удължава на 7 години) и той е поел нататък през лятото или ранната есен на 1888, за да свари началото на учебната година в семинарията в Медисън. Авторски блик Ученици на Петър Дънов оставят спомен, че той се свързва с протестантското образование чрез семейството на майка си и на дядо си - хаджи Юргашев, които били протестанти.
към текста >>

И двамата са избягали от тънещата беднотия и селящина на произхода си, за да поемат пътищата на отворения свят.
Вероятно грешката иде от сходството на фамилното име на дядо му и първото име на брата на устовската му баба - Йоргаки Зибилев, т.е. погърчената форма на Георги - Йорги. Ако е така, нещата си отиват на мястото. Историята на вуйчото на баща му е повторение на историята на бащата на приятеля протестант на Дънов - Георги Чакалов. И двамата са занаятчии, хора работещи, гледащи напред, мотивирани от отворилите се възможности на османския градски пазар. И двамата са избягали от тънещата беднотия и селящина на произхода си, за да поемат пътищата на отворения свят. И двамата е трябвало да скъсат с дърпащите ги назад сили, между които и с консерватизма и ксенофобията на тогавашно- то православие. Но - назад към нашия проблем. Единственото, което остава не съвсем ясно при това положение, е как възрожденецът поп Константин, който близо петдесет години тласка напред българската православна църква, дава сина си на протестантско училище. Отговорът на този въпрос не е прост, но не е важен, въпреки че го поставям, защото е очевидно, че българският читател ще си го зададе независимо по какви причини. Всъщност вероятно не е той само, който го е „дал“ или не.
към текста >>

И не е чудно, че е бил достатъчно голям, дори когато вече се е съсухрял около себе си, да пусне сина си сам да търси пътя, от който може да дойде светлината вече за него - по-младия.
Освен това, както синът му има проблеми с това да нарича бялото черно само защото натам върви вълната, така и Константин е такъв и това си качество синът му взима именно от него; и когато българското паство се оказва, че е премахнало гръцките попове само за да може да не плаща грошовете, дължими на църквата за църковни служби, и когато православните попове стават по-тесногръди и фанатични от едновремешните гръцки попове и по-алчни - чудно ли е, че душата му се изпразва и че се дръпва настрана и се уединява, и се скрива в Нови пазар да служи там вече доста стар, само да е далеч от любимия си изпортен град? Съвсем не, ако видим какво пише за него в цариградския вестник „Македония“ Г. С. Раковски при първото му оттегляне: „Попитах за предишния им църковен предстоятел отца поп Константина, къде е и защо го няма. Казаха ми, че бил в с. Хадърча, празен и отстранен, защото били го удариш... Мене ми много докривя затова, защото никога не ми се щеше да чуя таквозинещо за този българин, който аз познавах от напред за родолюбив мъж...“ Не, не е чудно, че поп Константин се оттегля, и че ще търси нещо, от което да струи светлина и чистота, а не пушек на свещи само, миризма на тамян и броене на стотинки - нещо, което е било сладостта на първите шестдесет години от живота му. И не е чудно, че е бил достатъчно голям, дори когато вече се е съсухрял около себе си, да пусне сина си сам да търси пътя, от който може да дойде светлината вече за него - по-младия. И може би да намери! И когато се оказва след двадесетина години, че и това ново красиво нещо, протестантизма, и то не върши работа, и сина му отминава - добре. Нищо! Трябва да се опиташ, трябва да се стремиш към Бога, а Бог ще реши дали да те изведе, където ти е мястото, или ще те остави да се бъхташ и да се бъхташ! Нека върви Петър! Нека опита. * Първата Методистка църква в Свищов, по-късно поща През 1875 Габриел Чалис пристига със съпругата си в България. Четири години по-късно, след вълненията и промените, настъпили след Руско-турската война от 1877-1878 г., той става ръководител на методистката мисия в Княжеството. По него време вече има доста неща, пред които трябва да се застане лице в лице.
към текста >>

На следващото годишно събрание Чалис характеризира нещата така: „Това е критично време в историята на хората... Те са вкусили сладките плодове на свободата, но нямат високите морални качества, нужни за едно самоуправление... Образованите и заможните се боричкат за служби и са безскрупулни по пътя на постигането на целите си.
През 1882 базата на мисията в Свищов е завършена с комбинирането на храм и пасторско жилище на едно и също място. Спънките обаче продължават. На учениците от държавните училища направо е забранено с новоиздадени местни нареждания да посещават сбирките на методистите. Освен това всеки, който провежда каквато и да било публична проява, трябва да получава специално разрешение и чиновниците по общините просто не ги издават. Няма какво да се прави! Политиците по върховете религията, кажи речи, не ги интересува. На следващото годишно събрание Чалис характеризира нещата така: „Това е критично време в историята на хората... Те са вкусили сладките плодове на свободата, но нямат високите морални качества, нужни за едно самоуправление... Образованите и заможните се боричкат за служби и са безскрупулни по пътя на постигането на целите си. В същото време масата на трудовите селяни е неспособна да говори от свое име и да отхвърли лицемерието и демагогията на тези, които я контролират. Нито пък самите те могат да прокарат тънката морална граница между това, което трябва да бъде, и личния си интерес. С една дума, тази новородена нация е лишена от Божието слово освен на малкото места, където то им се поднася от мисионерите, а без Божието слово те са лишени от великия самоконтрол на истинската свобода - т.е. националното съзнание.“ Интересно е, че ако погледнете местната свищовска преса - защото натам сме се отправили от Варна с влака на призраците, - става напълно ясно, че българите не са в безсъзнание, не са неспособни да видят ясно и чисто кое кое е и кой какъв е. Надзърваме. Състоянието на училищата?
към текста >>

Учителите прибягнали до тази крайност, защото общината не им плащала, и имали да земат от нея по пет месечни...“ На общинарите парите за образованието, с една дума, им се заклещват между пръстите, когато трябва да платят заплати на учителите - същите общинари, които имат проблеми да дадат път на училища, учителите на които няма да напуснат каквото и да става.
С една дума, тази новородена нация е лишена от Божието слово освен на малкото места, където то им се поднася от мисионерите, а без Божието слово те са лишени от великия самоконтрол на истинската свобода - т.е. националното съзнание.“ Интересно е, че ако погледнете местната свищовска преса - защото натам сме се отправили от Варна с влака на призраците, - става напълно ясно, че българите не са в безсъзнание, не са неспособни да видят ясно и чисто кое кое е и кой какъв е. Надзърваме. Състоянието на училищата? Мизерно. В. „Дунавска зора“ от 31 март 1879: „... свищовските учители напуснаха училищата и училищата стоят понастоящем затворени и децата се разхождат по улиците. Учителите прибягнали до тази крайност, защото общината не им плащала, и имали да земат от нея по пет месечни...“ На общинарите парите за образованието, с една дума, им се заклещват между пръстите, когато трябва да платят заплати на учителите - същите общинари, които имат проблеми да дадат път на училища, учителите на които няма да напуснат каквото и да става. Моралът на православните водачи в полето на образованието? Без коментар - в същия брой: „... гръцкий владика посетил девическото училище в Анхиало и играл хоро с учителката. Учениците избягали ... владиката бил пиян.“ Оценката им за морала и стамината на протестантските мисионери? Положителна, щом стане дума за отношението им към народно бедствие. Броят от 23 октомври същата година на в.
към текста >>

Писъка на горкото момиче помогна та пуснаха някой та го избавиха, а то замалко да го бутнат в хендека.“ И уводната статия на броя: „... целта на това училище не може да бъде освен гибелна за нашата младеж... Защо прочее се допущат действията на тия пропагандисти, които нахално и лукаво гледат да се втурват между простодушието население, и да го тласкат по един гибелен за народната ни бъдащност път?
Но засегнат ли се личните интереси - моралът изчезва като дим, и настъпва писък за заплати, за престиж, за контрол; започва зъбене срещу това, което се възприема като отнемане на плячката. Издърпвам за ушите един брой пак на в. „Народа“ - който дава идея за обстановката точно преди идването на Петър Дънов да учи в протестантското училище. Броят от 13 декември 1882 година: „Почитаемата редакция на „Български глас“ зела под внимането това, което ние простодушно обнародвахме миналия брой ... но не вярва имало ли е ученици протестанти. Ний очевидно гледаме тия нови ученици българчета и българки да ходят да учат протестантско учение на своя матерния български език, проводени от измамените им родители за по-икономическо учение, заблуждени, защото гледайте, двама чуждестранни протестанти измамиха и привлякоха на късо време току-речи половина Свищова, тъй щото на 2-ий того месеца бутнаха скандал дори и в народните ни уж училища, се възбунтуваха учениците противу учителите и си доказаха сериозно, че ще отидат в протестантското училище да учат.“ И друга дописка за „варварството“ на протестантското възпитание в същия брой: „Свищовското протестантско училище учениците му приеха набързо добро благонравие; те, на 17 того, след като излязоха от училището, захванаха да викат и да хвърлят камъни кого де видят; застигнаха едно момиче, което носеше тава от фурната, задърпаха, заудряха го и му разсипаха тавата с рибата. Писъка на горкото момиче помогна та пуснаха някой та го избавиха, а то замалко да го бутнат в хендека.“ И уводната статия на броя: „... целта на това училище не може да бъде освен гибелна за нашата младеж... Защо прочее се допущат действията на тия пропагандисти, които нахално и лукаво гледат да се втурват между простодушието население, и да го тласкат по един гибелен за народната ни бъдащност път? “ След това на първа страница има един поучителен диалог между Православен и Протестантин, в който протестантинът говори против кандилата, свещите и иконите, които били забранени от втората божа заповед да не се правят кумири, а православният съкрушително отговаря, че това е, за да може да разбере богомолецът по-ясно за какво става дума в църквата. И пак на първа страница започва статия срещу алчността и аморалността на евреите (След Освобождението свищовската търговия усеща присъствието на зимничките еврейски кантори на отсрещния бряг). С доста ясна насока: „... В Русия ги има близо три милиона,... а и у нас, ако се размножат, доде да ги притопим в себе си, и червата ни ще изядат...“ Сградата на Методисткото богословско училище, Свищов, сега банка Диагнозата е ясна - „ксенофобия гравис“ - от това страда Свищов по онова време. Иначе - град на едно от първите места в българските земи по образование, култура, просвета, търговия, индустрия. Обстановката в навечерието на Петровото идване е толкова тежка, че сред мисионерските среди се чуват гласове мисията тук да бъде изоставена.
към текста >>

Петър Тихчев, който е назначен за пътуващ проповедник, намира пътя си отворен.
През октомври 1883 отново биват отворени и мъжкото, и женското училище. Печатницата заработва усилено и до края на годината биват отпечатани 135 000 страници с мисионерски материали. През 1884 се открива ново основно училище в Русе, а в Ловеч идва нова директорка за женското училище - Лина Шенк. През 1885 година вече се чувства истинско разведряване. Дори местните хора по селата стават по-достъпни. Петър Тихчев, който е назначен за пътуващ проповедник, намира пътя си отворен. Приемат го десетки семейства по села и градове и той чете, и обяснява Евангелието по домовете им. Освен това налучква, че кафенетата навсякъде му предлагат чудесна аудитория по всяко време на деня - черпиш или те те черпят по едно кафе, и започваш да им говориш! Така до лятото будителят на долното течение на Дунав и Варненско вече има над сто души от дванадесет. градове и села, които смята за близки приятели и сподвижници. В тази именно обстановка започва работа и мисията във Варна под ръководството на забележителния пастор от щата Минесота, при това възпитаник на университета на Дрю - Трайко Константинов. Както казахме, мисията е на триста крачки от Ченгене пазар и двора на „Архангел Михаил“, където поп Константин се мъчи да се приспособи към новите времена на загърбване на възрожденците и идеалистите, а синът му, който не може да се научи да вика на бялото черно, се мъчи да намери начин да навлезе в живота.
към текста >>

* Това Свищов - е нещо невероятно! Град на това място има откакто изобщо има градове, тъй като става дума за най-южната точка, до която Дунав стига, като завива дясно на борд, и ако ще караш стоки или ще пътуваш от Европа към южните части на Балканския полуостров или Цариград, тук е мястото, до което трябва да доплуваш по най-голямата водна артерия на нашия цивилизован свят.
Има само една малка спънка... Сръбско-българската война от 1885 г., последвала съединението на Княжеството с Източна Румелия, заплашва да прекъсне поне временно работата на мисията, но това става само с девическото училище в Ловеч. Сградата на училището бива предложена за болница на Червения кръст и на ученичките е наредено да си стягат багажа. Преди това да стане обаче, се решава болницата да не се нанася и програмата скоро е подновена. В мъжкото училище в Свищов обаче няма смущения. Петър Дънов и съучениците му от новия клас продължават да усвояват онова, което методисткото образование има да им даде. * Това Свищов - е нещо невероятно! Град на това място има откакто изобщо има градове, тъй като става дума за най-южната точка, до която Дунав стига, като завива дясно на борд, и ако ще караш стоки или ще пътуваш от Европа към южните части на Балканския полуостров или Цариград, тук е мястото, до което трябва да доплуваш по най-голямата водна артерия на нашия цивилизован свят. И обратното, ако ще товариш каквото има да се товари на Балканите и да го караш към Русия или Черно море, или Централна Европа - докарай го тук и товари. Но и друго има. Ако искаш - ама наистина! - да си го върнеш на който владее Балканите, изравни със земята този именно град на най-южната точка на реката и пристанището му, крепостта му, индустрията му, търговията и гарнизона му, че да ти олекне! Така е по трако-римско време, така е по византийско време, така е по' българско време, и по славянобългарско, и по турско-татарско време. Като акордеон! Расте, намалява; издува се, свива се - такава е тя музиката на Свищов! Дипломираните в Богословското училище в Свищов, 25.06.1886 г. Изправеният отдясно е Петър Дънов Географите на 19 век ще ви подлудят, ако не знаете тази подробност.
към текста >>

(Вече знаете коя е стратегическата кръстна точка в тоя край на планетата!) Така или иначе, долу при реката Свищов се издокарва с многолюдната Влашка махала, която изчезва едва когато започва да се разчиства място за постройката на тукашната железопътна линия на свободно Княжество България.
Свищов бива погълнат от пламъци и населението плъзва през Дунава с торби и бебета към Зимнич, Александрия, Плоещ и Букурещ. (Т.е. можете да продължавате да се къпете спокойно!) Нищо ново! Преди това, в началото на 18 век, Свищов става преходен пункт за преселение на гръцки поселници във Влашко от Цариград. Градът дълго време има голяма гръцка махала. В края на същия век кърджалиите изпепеляват цветущо Арбанаси и в средата на града изниква нова „гръцка“ махала, която дълго след това се гордее с масивните си къщи в арбанаски стил. И пак така - само че в обратна посока - в началото на 19 век гнетът на чокоите над влашката селяния е толкова голям, че както нашите бягат във Влашко и Бесарабско след 1821, 1829 и 1855 да търсят защитата на своя „спасител“ руския Император, така по него време власи на салове и плоскодънки, със щумпи и без щумпи на главата, прекосяват насам да търсят как да отдъхнат под защитата на своя „спасител“ Султана. (Вече знаете коя е стратегическата кръстна точка в тоя край на планетата!) Така или иначе, долу при реката Свищов се издокарва с многолюдната Влашка махала, която изчезва едва когато започва да се разчиства място за постройката на тукашната железопътна линия на свободно Княжество България. През 1820 г. градът отново бива укрепен за отбрана, но победните руски армии от времето на Дибичовия поход, които настъпват с бой по пътя, по който най-лесно се пробива с бой - откъде ще се изтеглят, според вас, след подписването на мирния договор? Така! Знаете къде е кръстната точка. През Свищов! От 6 октомври до 3 ноември 1829 година войските на граф Киселски, които са държали Шипка и Габрово, се изтеглят през града и го оставят зад гърба си, според описанието на историка на онези времена Зоболовский-Десятовский, полуразрушен. Или - както казва народът - „става саде бъзе и коприва“.
към текста >>

градът отново бива укрепен за отбрана, но победните руски армии от времето на Дибичовия поход, които настъпват с бой по пътя, по който най-лесно се пробива с бой - откъде ще се изтеглят, според вас, след подписването на мирния договор?
Градът дълго време има голяма гръцка махала. В края на същия век кърджалиите изпепеляват цветущо Арбанаси и в средата на града изниква нова „гръцка“ махала, която дълго след това се гордее с масивните си къщи в арбанаски стил. И пак така - само че в обратна посока - в началото на 19 век гнетът на чокоите над влашката селяния е толкова голям, че както нашите бягат във Влашко и Бесарабско след 1821, 1829 и 1855 да търсят защитата на своя „спасител“ руския Император, така по него време власи на салове и плоскодънки, със щумпи и без щумпи на главата, прекосяват насам да търсят как да отдъхнат под защитата на своя „спасител“ Султана. (Вече знаете коя е стратегическата кръстна точка в тоя край на планетата!) Така или иначе, долу при реката Свищов се издокарва с многолюдната Влашка махала, която изчезва едва когато започва да се разчиства място за постройката на тукашната железопътна линия на свободно Княжество България. През 1820 г. градът отново бива укрепен за отбрана, но победните руски армии от времето на Дибичовия поход, които настъпват с бой по пътя, по който най-лесно се пробива с бой - откъде ще се изтеглят, според вас, след подписването на мирния договор? Така! Знаете къде е кръстната точка. През Свищов! От 6 октомври до 3 ноември 1829 година войските на граф Киселски, които са държали Шипка и Габрово, се изтеглят през града и го оставят зад гърба си, според описанието на историка на онези времена Зоболовский-Десятовский, полуразрушен. Или - както казва народът - „става саде бъзе и коприва“. И пак - хайде през Дунава! - и точно тогава се смята, че свищовлии изграждат румънската Александрия като изцяло свой град. Това е то чувството на свищовлии за стабилността на почвата под краката им.
към текста >>

И всеки път като се изнесе и отново се засели градът, нови махали се дигат на запад и все по на запад, докато вече целият град, кажи-речи, е минал оттатък римската кула.
Движи се! Те са ходили с Икономов, който предава история, до развалините на Стъклен. Това е всъщност първият град, там всъщност е най-южната точка на завоя на Дунав - ясно се вижда. И като са го разрушили варварите, дигнал се е градът малко по на запад, по-близко до защитната римска кула над църквата „Св. Богородица“ - днешната най-висока точка над реката. И него като разрушават - хайде пак по на запад. И всеки път като се изнесе и отново се засели градът, нови махали се дигат на запад и все по на запад, докато вече целият град, кажи-речи, е минал оттатък римската кула. Площадът на някогашното „Чифте кафене“, Свищов Тези безкрайни лакардии около подпряните с керемидки килнати масички на градските кафенета, колкото и празни по същество, изострят въображението на тукашните отдалечени от родните си къщи пансионери, и вглъбената душа на Петър намира в свищовските му две години огромна храна за фокусирането си, разкриват му се все по-широки и по- далечни перспективи за бъдещето. В по-трезви минути Петър и неговите съученици разговарят и по предметите, които изучават. Младият варненец ги сравнява с това, което е учил в реалката, и сега Томов и Икономов се оказва, че им преподават неща, за които във Варна не е ставало и дума! Първо, английският език - разбира се - в изучаването на който има пръст и Чалис. Ами учебниците им? Тези невероятни, точно очертани, някак нежни и добри рисунки на нежни и добри деца, жени, мъже, животни, растения.
към текста >>

Рим тук - това са мъдрите закони, сенаторите, строежите на пътищата.
Ами учебниците им? Тези невероятни, точно очертани, някак нежни и добри рисунки на нежни и добри деца, жени, мъже, животни, растения. Ще кажеш наивни малко - вярно! И са - извинявайте! - ама са за малки деца учебниците им по английски език, защото там английски нали го учат като деца, не като мустакати дангалаци като тукашните. Все едно; за начина, по който са оформени, става дума. Картинките им са пълни с топлота и толерантност, като ги сравниш по стил със защрихованите графики на медна плака в руско-австрийския стил на българските учебници; Рим и варварите, населили Колизеума в онзи варненски учебник по история, лъхат на свирепост. Рим тук - това са мъдрите закони, сенаторите, строежите на пътищата. И най-поразителното от всичко, особено за Петър като попски син - това са уроците по религията на Томов. Това тук е нещо съвсем друго! Това тук не ти казва какво трябва да знаеш, какво трябва хубаво, хубаво да научиш, за да си спокоен, че вече няма да сбъркаш в това как да се черкуваш и какво трябва да правиш, за да си християнин, и вече да не изпадаш в диващината на нехристияните. Това тук не ти казва кой къде и защо е лош, а къде е доброто в другите. Тук за пръв път ти разправят наистина нещо като история на религията. За пръв път се намеква, че хората открай време търсят Бога и се мъчат кой колкото може и колкото му позволяват обичаите на племето му и народа му да намерят път към него.
към текста >>

Тук за пръв път ти разправят наистина нещо като история на религията.
Картинките им са пълни с топлота и толерантност, като ги сравниш по стил със защрихованите графики на медна плака в руско-австрийския стил на българските учебници; Рим и варварите, населили Колизеума в онзи варненски учебник по история, лъхат на свирепост. Рим тук - това са мъдрите закони, сенаторите, строежите на пътищата. И най-поразителното от всичко, особено за Петър като попски син - това са уроците по религията на Томов. Това тук е нещо съвсем друго! Това тук не ти казва какво трябва да знаеш, какво трябва хубаво, хубаво да научиш, за да си спокоен, че вече няма да сбъркаш в това как да се черкуваш и какво трябва да правиш, за да си християнин, и вече да не изпадаш в диващината на нехристияните. Това тук не ти казва кой къде и защо е лош, а къде е доброто в другите. Тук за пръв път ти разправят наистина нещо като история на религията. За пръв път се намеква, че хората открай време търсят Бога и се мъчат кой колкото може и колкото му позволяват обичаите на племето му и народа му да намерят път към него. И се изреждат десетте основни религии, които е имало, и още са останали. И - вярно си е - не ги научава сега засега добре, защото те, кажи-речи, само се изреждат, пък и не е научил съвсем английския, но което е важно, е, че се изреждат десетте велики религии. И както им го казва Томов, вижда се, че те не могат да не се уважават, защото целта им е била целта на всички, и това е да те приближат към Бога. Най- различни са наистина! Някои виждат единия Бог погрешно, като много богове.
към текста >>

За пръв път се намеква, че хората открай време търсят Бога и се мъчат кой колкото може и колкото му позволяват обичаите на племето му и народа му да намерят път към него.
Рим тук - това са мъдрите закони, сенаторите, строежите на пътищата. И най-поразителното от всичко, особено за Петър като попски син - това са уроците по религията на Томов. Това тук е нещо съвсем друго! Това тук не ти казва какво трябва да знаеш, какво трябва хубаво, хубаво да научиш, за да си спокоен, че вече няма да сбъркаш в това как да се черкуваш и какво трябва да правиш, за да си християнин, и вече да не изпадаш в диващината на нехристияните. Това тук не ти казва кой къде и защо е лош, а къде е доброто в другите. Тук за пръв път ти разправят наистина нещо като история на религията. За пръв път се намеква, че хората открай време търсят Бога и се мъчат кой колкото може и колкото му позволяват обичаите на племето му и народа му да намерят път към него. И се изреждат десетте основни религии, които е имало, и още са останали. И - вярно си е - не ги научава сега засега добре, защото те, кажи-речи, само се изреждат, пък и не е научил съвсем английския, но което е важно, е, че се изреждат десетте велики религии. И както им го казва Томов, вижда се, че те не могат да не се уважават, защото целта им е била целта на всички, и това е да те приближат към Бога. Най- различни са наистина! Някои виждат единия Бог погрешно, като много богове. Други го виждат като разделен на добра и лоша сила.
към текста >>

Гладни, изморени от път, нощувахме в с. Сестримо.
Телескопичен блик „На седми сутринта нарамихме кримките с по двайсе патрона и се отправихме за границата, която беше на 12 километра от Самоков. Заедно с други младежи като мен и аз успях да убедя родителите си, че трябва да се запиша доброволец, макар че едва що бях навършил 18 години. Оттатък Шипоченското ханче, на 1-2 километра, видяхме километричния камък, който отбелязваше границата между Княжество България и Източна Ружлия. С изчукан надпис ГРА на него. Това ни шокираше! Тоя калпк ни пречи - трябва да го махнем, но няма как, няма с какво! Дадохме му по един ритник, ударихме го всинца с прикладите и ... отминахме. Гладни, изморени от път, нощувахме в с. Сестримо. На другата заран, рано-рано потеглихме за Пазарджик. На път минаваме през лозята на с. Белово. Като „освободители“ имаме право да си хапнем малко грозде. То не беше съвсем узряло, ама прасковите и крушите бяха тъкмо за ядене. Някои от лозарите бяха излезли на имота си и пъдеха „освободителите.“ Спас Джезаджията видя, че има нещо не както трябва в тая работа и ни заяви да си вървим по пътя и да не влизаме в лозята; в противен случай той ще застреля на място оня, който не изпълнява заповедите му.
към текста >>

На път минаваме през лозята на с. Белово.
Оттатък Шипоченското ханче, на 1-2 километра, видяхме километричния камък, който отбелязваше границата между Княжество България и Източна Ружлия. С изчукан надпис ГРА на него. Това ни шокираше! Тоя калпк ни пречи - трябва да го махнем, но няма как, няма с какво! Дадохме му по един ритник, ударихме го всинца с прикладите и ... отминахме. Гладни, изморени от път, нощувахме в с. Сестримо. На другата заран, рано-рано потеглихме за Пазарджик. На път минаваме през лозята на с. Белово. Като „освободители“ имаме право да си хапнем малко грозде. То не беше съвсем узряло, ама прасковите и крушите бяха тъкмо за ядене. Някои от лозарите бяха излезли на имота си и пъдеха „освободителите.“ Спас Джезаджията видя, че има нещо не както трябва в тая работа и ни заяви да си вървим по пътя и да не влизаме в лозята; в противен случай той ще застреля на място оня, който не изпълнява заповедите му. Видяхме дебелия край, разбрахме в що се състои „дисциплината.“ Военно време! Ако не се подчиняваш - куршум! Прашни, изморени, изпотени, добрахме се до гара Пазарджик. Няма вече ходене пеш.
към текста >>

Някои от лозарите бяха излезли на имота си и пъдеха „освободителите.“ Спас Джезаджията видя, че има нещо не както трябва в тая работа и ни заяви да си вървим по пътя и да не влизаме в лозята; в противен случай той ще застреля на място оня, който не изпълнява заповедите му.
Гладни, изморени от път, нощувахме в с. Сестримо. На другата заран, рано-рано потеглихме за Пазарджик. На път минаваме през лозята на с. Белово. Като „освободители“ имаме право да си хапнем малко грозде. То не беше съвсем узряло, ама прасковите и крушите бяха тъкмо за ядене. Някои от лозарите бяха излезли на имота си и пъдеха „освободителите.“ Спас Джезаджията видя, че има нещо не както трябва в тая работа и ни заяви да си вървим по пътя и да не влизаме в лозята; в противен случай той ще застреля на място оня, който не изпълнява заповедите му. Видяхме дебелия край, разбрахме в що се състои „дисциплината.“ Военно време! Ако не се подчиняваш - куршум! Прашни, изморени, изпотени, добрахме се до гара Пазарджик. Няма вече ходене пеш. Ще ни качат на влака и право в Пловдив. Една специална депутация ни приветства с „добре дошли“. Закуски, по една чаша вино.
към текста >>

В Северна България още нямало друга железопътна линия освен Русе-Варна, така че за петдесет и пет часа князът сменял файтони и кабриолети, минал през Търново, прекосил Балкана и се настанил в конака на генерал-губернатора Кръстевич, който пък си стегнал багажа и поел за Цариград.
Болшинството от нас заприличахме на цигани. Трябва да сме били наистина „внушителни“. Едвам пристигнахме и слушаме командата „строй се!“ Присъедини се към нас и друга доброволческа чета, та станахме една рота от стотина души, все под командата на Спас Джезаджията. Каза ни се, че Негово Височество Александър Първи изявил желание да ни види лично. Ходом марш, през улиците на града до „конака“ на Теперко Паша, Кръстевич, генерал-губернатора на Източна Румелия.“ На княз Александър било съобщено за преврата в Пловдив на 6 септември, като бил на почивка в двореца Евксиноград. В Северна България още нямало друга железопътна линия освен Русе-Варна, така че за петдесет и пет часа князът сменял файтони и кабриолети, минал през Търново, прекосил Балкана и се настанил в конака на генерал-губернатора Кръстевич, който пък си стегнал багажа и поел за Цариград. Юнаците дефилирали под звуците на военна музика. Нямали идея как да отговорят на поздрава му и просто ревнали ура! Гладни, изморени, потънали в прах и огънали рамене под кримките, доброволците самоковци, които дошли да си предложат живота за съединението, не смятали, че са се представили добре и носовете им пооклюмали. Въпреки че Спас Георгиев им казал, че всичко минало отлично. На другия ден обаче, когато Георгиев се явил при тях с пагони на поручик, те се поотръскали. Хубаво му стояла униформата.
към текста >>

Не стига това, ами като се чуло, че войната е неизбежна, и то със Сърбия, взели че ги подложили на медицински преглед за пръв път откакто дошли, и Чакалов го отделили настрана.
Само на обед били на общ казан. Така че в това Чакалов извадил късмет, но в останалото - не. Учениците, кажи-речи веднага, ги „снижиш“ като доброволци. Писали ги в състава на отделен ученически легион. Облечи ги в хубави униформи, сложили им за ротен командир подпоручик Петев, в когото се влюбиш веднага, и с него минали единичното обучение, но - защо ученически легион? Не стига това, ами като се чуло, че войната е неизбежна, и то със Сърбия, взели че ги подложили на медицински преглед за пръв път откакто дошли, и Чакалов го отделили настрана. Бил много кльощав, и двамата доктори от комисията единодушно го уволнили от служба поради недоразвитост. Чакалов се правел, че нищо не е станало; продължавал да ходи на ученията, докато подпоручикът не го извикал и не му тикнал уволнителен билет в ръката с нареждане да се връща в Самоков. Ужас! С какво лице да се върне! На всичко отгоре, в Самоков нямало училище. Класът бил разформиран. Ами сега! Любимият му учител Слийпър го прибрал в печатницата на мисията и Чакалов се хванал за този занаят.
към текста >>

* Сигурно всеки даден в протестантско училище млад българин много пъти се е питал в часове на близане на рани след подигравки, унижения, презрение от надъханите си с предразсъдъци връстници и приятели: Защо направи така баща ми?
Нямало какво да прави и без това и от сутрин до вечер киснел в печатницата. Изгубил годината като ученик, но изпипал ценния занаят, който му дал възможност да завърши медицина в Америка. Така станало. Чакалов чак есента на 1886 постъпил в пети клас и през 1887 г. поел за Америка. * Сигурно всеки даден в протестантско училище млад българин много пъти се е питал в часове на близане на рани след подигравки, унижения, презрение от надъханите си с предразсъдъци връстници и приятели: Защо направи така баща ми? Защо ме даде в „чуждо училище“, както се казваше по онова време? Зная го по себе си и съучениците си. Питали са се и Петър Дънов, и Георги Чакалов. И отговорът е бил един: Защото бащите ни са гледали напред, искали са да вървят в крак с това, което им се е струвало най-хубавото и най-благородното в света, и не са могли да се примирят, да се влачат на този свят „с махалата“, в която са се родили, и да се върнат в земята, без да оставят чертичка от себе си или семейството си, върху голямото лице на света. Много пъти ще казва по-късно в беседите и разговорите си Петър Дънов, и много пъти ще го записват последователите му защо куцат работите на българина: „Българинът не умее да поема отговорност за себе си.“ С други думи - предпочита да се влачи със стадото, за да е защитен; опитва се да разрешава личните си нужди и желания в рамките на „всичкома“, „като хората“, и „както дал Господ“, за да няма отговорност за „своето си“, когато осъзнае, че е някой; да няма отговорност за това, което иска да постигне за себе си и близките си; за това, което го прави неповторима личност! И когато малцината българи, които искат да застанат начисто пред голямата картина на вселената, го направят и кажат: „Добър ден, това съм аз!“, конгрегашкият възпитаник Чакалов го нарича - „да направят прелом в живота си“.
към текста >>

Много пъти ще казва по-късно в беседите и разговорите си Петър Дънов, и много пъти ще го записват последователите му защо куцат работите на българина: „Българинът не умее да поема отговорност за себе си.“ С други думи - предпочита да се влачи със стадото, за да е защитен; опитва се да разрешава личните си нужди и желания в рамките на „всичкома“, „като хората“, и „както дал Господ“, за да няма отговорност за „своето си“, когато осъзнае, че е някой; да няма отговорност за това, което иска да постигне за себе си и близките си; за това, което го прави неповторима личност! И когато малцината българи, които искат да застанат начисто пред голямата картина на вселената, го направят и кажат: „Добър ден, това съм аз!“, конгрегашкият възпитаник Чакалов го нарича - „да направят прелом в живота си“.
* Сигурно всеки даден в протестантско училище млад българин много пъти се е питал в часове на близане на рани след подигравки, унижения, презрение от надъханите си с предразсъдъци връстници и приятели: Защо направи така баща ми? Защо ме даде в „чуждо училище“, както се казваше по онова време? Зная го по себе си и съучениците си. Питали са се и Петър Дънов, и Георги Чакалов. И отговорът е бил един: Защото бащите ни са гледали напред, искали са да вървят в крак с това, което им се е струвало най-хубавото и най-благородното в света, и не са могли да се примирят, да се влачат на този свят „с махалата“, в която са се родили, и да се върнат в земята, без да оставят чертичка от себе си или семейството си, върху голямото лице на света. Много пъти ще казва по-късно в беседите и разговорите си Петър Дънов, и много пъти ще го записват последователите му защо куцат работите на българина: „Българинът не умее да поема отговорност за себе си.“ С други думи - предпочита да се влачи със стадото, за да е защитен; опитва се да разрешава личните си нужди и желания в рамките на „всичкома“, „като хората“, и „както дал Господ“, за да няма отговорност за „своето си“, когато осъзнае, че е някой; да няма отговорност за това, което иска да постигне за себе си и близките си; за това, което го прави неповторима личност! И когато малцината българи, които искат да застанат начисто пред голямата картина на вселената, го направят и кажат: „Добър ден, това съм аз!“, конгрегашкият възпитаник Чакалов го нарича - „да направят прелом в живота си“. Такъв прелом, че да изскочи от най-изостаналата махала в Самоков. Да престане да пие и да пуши. Да се отвърне от божия служител, който не излиза от кръчмата. Да тръгне да спасява побягнали в леса българчета сред турци колячи - единствен от Самоков, и нищо че го смятат за луд да си рискува живота, вместо да запали свещ скрит между „своите“ с изкривена от присторено състрадание физиономия. Но да оставим историята да си тече.
към текста >>

Сякаш бил езичник! Така че светът станал тесен за него.
Вечер преди лягане прочитал по една глава от Библията, тълкувал прочетеното, след което цялото семейство се изправяло на крака и той се молел гласно. Неделя ходели всички на църква, а след това четял издавания в Цариград протестантски вестник „Зорница“. Семейството и роднините остави! Отказването му от бащината религия било шок както за приятели, така и за колеги от еснафа и съграждани. Чувал ги Георги как мърморят: „Ти ли бе, долномахленецо, се намери да не одобряваш нашата религия, начело на която стоят владици и патриарси!“ Самият той станал непопулярен между бившите си другарчета. Отлъчили го от игрите, а понякога го спирали на улицата и го блъскали насам натам да го накарат да се прекръсти. Сякаш бил езичник! Така че светът станал тесен за него. Трябвало след първо отделение да се премести в протестантското училище: две години в девическото, сетне в мъжкото. Всички били в една голяма стая и вътре се преподавало на четири класа едновременно от учителите Въргов (за първо отделение) и Соколов (за четвърто). Когато бил в девическото училище при г-ца Молтби, цялото му образование се състояло от учене наизуст на стихове от Библията и четене на допотопно старата книга на Джон Бънян „Пилгримс прогрес“ - история за страданията на християнина. Нищо не можел да разбере. Спасила го с идването си мис Стоун, която го взела под свое покровителство.
към текста >>

* И така... Двамата, които горе-долу по едно време ще пътуват за Америка, след като Петър завърши Свищовското методистко училище, вече знаем: Петър Дънов и Георги Чакалов; и криво-ляво знаем какво стои зад гърба им и какво е било обкръжението им, докато стигат дотук.
Като се върнали дивите петли, Кларк и Никола, водели със себе си двайсе-трийсет деца по на пет-шест години - кръгли сирачета. Раздали ги за осиновяване в града. Посрещали преди това Мидхад паша в Самоков. Посрещали след това княз Батенберг. И така нататък... Само че то е от друга книга. * И така... Двамата, които горе-долу по едно време ще пътуват за Америка, след като Петър завърши Свищовското методистко училище, вече знаем: Петър Дънов и Георги Чакалов; и криво-ляво знаем какво стои зад гърба им и какво е било обкръжението им, докато стигат дотук. Остава третият - Алеко Константинов от самия Свищов. И Алеко е от Петровото поколение. И той - като Петър и Чакалов за свое нещастие - се ражда в България в съзнание и остава в съзнание до края на живота си, - докато го убиват. Дете на виделината! Богаташки син, баща му реди за него роден дом с гръб към Свищов и България: опънал веранда горе, високо на втория етаж към най-международната артерия на своята родина - Белия тих Дунав, - и зад него низините, блатата, горите, далечните покриви на Зайчар в свободна Румъния. Излез на верандата на въздух, дишай, седни и се отпусни, и гледай, и кажи-речи под краката ти пуфкат ежедневните търговски кораби; влачат се рибарски варки, пътнически затентени гиганти с два етажа високи странични витла на австрийските богаташки компании шарят от Тулча и Гюргево във Влашко, през Силистра и Русчук в Турция, през Видин на еврейската банка Арие, през Белград в Сърбия, Банат, Будапеща в Унгария, Братислава, Виена и Залцбург в Австрия... Светът от високия свищовски дунавски бряг се гледа от две точки: едната е височината на римската кула, която е военно кале и недостъпна за живеене и в подножието й се тълпи дребната риба.
към текста >>

Излез на верандата на въздух, дишай, седни и се отпусни, и гледай, и кажи-речи под краката ти пуфкат ежедневните търговски кораби; влачат се рибарски варки, пътнически затентени гиганти с два етажа високи странични витла на австрийските богаташки компании шарят от Тулча и Гюргево във Влашко, през Силистра и Русчук в Турция, през Видин на еврейската банка Арие, през Белград в Сърбия, Банат, Будапеща в Унгария, Братислава, Виена и Залцбург в Австрия... Светът от високия свищовски дунавски бряг се гледа от две точки: едната е височината на римската кула, която е военно кале и недостъпна за живеене и в подножието й се тълпи дребната риба.
* И така... Двамата, които горе-долу по едно време ще пътуват за Америка, след като Петър завърши Свищовското методистко училище, вече знаем: Петър Дънов и Георги Чакалов; и криво-ляво знаем какво стои зад гърба им и какво е било обкръжението им, докато стигат дотук. Остава третият - Алеко Константинов от самия Свищов. И Алеко е от Петровото поколение. И той - като Петър и Чакалов за свое нещастие - се ражда в България в съзнание и остава в съзнание до края на живота си, - докато го убиват. Дете на виделината! Богаташки син, баща му реди за него роден дом с гръб към Свищов и България: опънал веранда горе, високо на втория етаж към най-международната артерия на своята родина - Белия тих Дунав, - и зад него низините, блатата, горите, далечните покриви на Зайчар в свободна Румъния. Излез на верандата на въздух, дишай, седни и се отпусни, и гледай, и кажи-речи под краката ти пуфкат ежедневните търговски кораби; влачат се рибарски варки, пътнически затентени гиганти с два етажа високи странични витла на австрийските богаташки компании шарят от Тулча и Гюргево във Влашко, през Силистра и Русчук в Турция, през Видин на еврейската банка Арие, през Белград в Сърбия, Банат, Будапеща в Унгария, Братислава, Виена и Залцбург в Австрия... Светът от високия свищовски дунавски бряг се гледа от две точки: едната е височината на римската кула, която е военно кале и недостъпна за живеене и в подножието й се тълпи дребната риба. Другата е височината на Преображенската махала по на запад - над гарата, над маазите, над складовете, над пристанището - с десетината огромни богаташки къщи на европейски Свищов: на Станчови, на хаджи Василеви, Сакеларович, Цанкови, Павлович, Димитър Василев, Аврамов - все благотворители, за които Виена, Букурещ, Галац, Одеса, Мюнхен са на една ръка разстояние. Животът на Алекрвия баща, такъв какъвто той го води, е в Австрия и Швейцария. Оттам идват първите разкази за света, които Алеко чува, за това се говори в дома му; оттам идат съдовете, от които се яде, дрехите, които се носят, мебелите, които се разтоварват долу в пристанището, бижутата на майка му и сестрите му - самоварите и сребърните държатели на кристалните чаши. Оттам иде и твърдото решение на баща му Алеко да учи вкъщи с най-добрите учители, които може да се намерят: Емануил Васкидович и Янко Мустаков. В Свищов не се срещат с Петър, тъй като Алеко почти не учи в родния си град, но животът им през цялото време върви паралелно.
към текста >>

Така Петровото образование продължава на учебния чин и пасторските стажове в района на Ню Йорк, а Алековото - в свободните пътувания по света - Париж - 1889, Прага — 1891 и в 1893 — и на световното изложение в Чикаго, където двамата отново кръстосват пътища, без да се срещнат.
В Свищов не се срещат с Петър, тъй като Алеко почти не учи в родния си град, но животът им през цялото време върви паралелно. През 1874-1877 Иваница изпраща сина си при прочутите учители на Габровската гимназия и тук под влиянието на Шишковите часове по литература Алеко започва да пише детски стихове. Когато заминава за Николаев, Русия, където завършва пълния курс на реалната гимназия, Шишков се премества във Варна да поеме тамошната реалка и с това образованието на първовипускника Петър Дънов. И двамата завършват гимназия през 1881 г., Алеко в Николаев, Петър във Варна, като и двамата минават през Шишковия курс по българска словесност. Оттам нататък Алеко продължава още две години в южнославянския пансион на Новоросийския университет, а Дънов две години в пансиона на Американското научно-духовно училище в Свищов и посде четири години в университета Дрю в Медисън, и още две в Теоложкия институт в Бостън. Така Петровото образование продължава на учебния чин и пасторските стажове в района на Ню Йорк, а Алековото - в свободните пътувания по света - Париж - 1889, Прага — 1891 и в 1893 — и на световното изложение в Чикаго, където двамата отново кръстосват пътища, без да се срещнат. И през всичкото това време с тях върви коравата издънка на шопския чуйпетловски род, забит над най-панорамния изглед към физическата вселена в България - някъде там на гърба на Витоша планина, дето никой не стъпва и до ден днешен; върви издънката на рода, който си пробива път до Самоков, и след това от бедняшката до богаташката махала на Самоков, и през конгрегашкия колеж, и печатарницата, и словослагателницата на протестантската мисия през Океана до словослагателницата, в която е набирал същия негов вестник самият Марк Твен, и през дипломата по медицина до обедите и вечерите с американския президент Грант в мултимилионерския курорт Катскил по течението на Хъдзън - върви той, Георги Чакалов, по пътя на България нагоре с тях - с Алеко Константинов и Петър Дънов, за който път българите не искат и да чуят, защото каква е тази страна, в която има само население и няма нация в нея - днес, моля ви се, в края на двадесетия век! * Алеко! Никой в тази страна досега (освен един ямболски едряга Котев има, който написа книга за неговия бай Ганю) не е обяснил както трябва за какво става дума в сърцето на този човек. Хилещият се остатъчен простак по университетите (нещо като „остатъчен магнетизъм“), ученият с подпетените гуменки, всякога щумно е твърдял, че Алеко е разкикотен смешковец, който се подкисква на вкиснатия български новобогаташ, дето си е напълнил гушката (докато ние другите българи не сме, щото сме истински българи! Ура, да живей!), и ти разбирай, че българинът е честен селянин, и който е ходил в Прага, е едно нищо, дебелак и буржоазна помия. Какво нещастие е това, всеки докоснал се до небето български светец на духа да бъде свличан в калта веднага щом тълпата успее да се докопа до пеша на палтото му. Алеко Константинов, 1863-1897 Истината е, че Алеко пише за бай Ганю и не му се смее. Алеко го обича.
към текста >>

И през всичкото това време с тях върви коравата издънка на шопския чуйпетловски род, забит над най-панорамния изглед към физическата вселена в България - някъде там на гърба на Витоша планина, дето никой не стъпва и до ден днешен; върви издънката на рода, който си пробива път до Самоков, и след това от бедняшката до богаташката махала на Самоков, и през конгрегашкия колеж, и печатарницата, и словослагателницата на протестантската мисия през Океана до словослагателницата, в която е набирал същия негов вестник самият Марк Твен, и през дипломата по медицина до обедите и вечерите с американския президент Грант в мултимилионерския курорт Катскил по течението на Хъдзън - върви той, Георги Чакалов, по пътя на България нагоре с тях - с Алеко Константинов и Петър Дънов, за който път българите не искат и да чуят, защото каква е тази страна, в която има само население и няма нация в нея - днес, моля ви се, в края на двадесетия век! * Алеко! Никой в тази страна досега (освен един ямболски едряга Котев има, който написа книга за неговия бай Ганю) не е обяснил както трябва за какво става дума в сърцето на този човек.
През 1874-1877 Иваница изпраща сина си при прочутите учители на Габровската гимназия и тук под влиянието на Шишковите часове по литература Алеко започва да пише детски стихове. Когато заминава за Николаев, Русия, където завършва пълния курс на реалната гимназия, Шишков се премества във Варна да поеме тамошната реалка и с това образованието на първовипускника Петър Дънов. И двамата завършват гимназия през 1881 г., Алеко в Николаев, Петър във Варна, като и двамата минават през Шишковия курс по българска словесност. Оттам нататък Алеко продължава още две години в южнославянския пансион на Новоросийския университет, а Дънов две години в пансиона на Американското научно-духовно училище в Свищов и посде четири години в университета Дрю в Медисън, и още две в Теоложкия институт в Бостън. Така Петровото образование продължава на учебния чин и пасторските стажове в района на Ню Йорк, а Алековото - в свободните пътувания по света - Париж - 1889, Прага — 1891 и в 1893 — и на световното изложение в Чикаго, където двамата отново кръстосват пътища, без да се срещнат. И през всичкото това време с тях върви коравата издънка на шопския чуйпетловски род, забит над най-панорамния изглед към физическата вселена в България - някъде там на гърба на Витоша планина, дето никой не стъпва и до ден днешен; върви издънката на рода, който си пробива път до Самоков, и след това от бедняшката до богаташката махала на Самоков, и през конгрегашкия колеж, и печатарницата, и словослагателницата на протестантската мисия през Океана до словослагателницата, в която е набирал същия негов вестник самият Марк Твен, и през дипломата по медицина до обедите и вечерите с американския президент Грант в мултимилионерския курорт Катскил по течението на Хъдзън - върви той, Георги Чакалов, по пътя на България нагоре с тях - с Алеко Константинов и Петър Дънов, за който път българите не искат и да чуят, защото каква е тази страна, в която има само население и няма нация в нея - днес, моля ви се, в края на двадесетия век! * Алеко! Никой в тази страна досега (освен един ямболски едряга Котев има, който написа книга за неговия бай Ганю) не е обяснил както трябва за какво става дума в сърцето на този човек. Хилещият се остатъчен простак по университетите (нещо като „остатъчен магнетизъм“), ученият с подпетените гуменки, всякога щумно е твърдял, че Алеко е разкикотен смешковец, който се подкисква на вкиснатия български новобогаташ, дето си е напълнил гушката (докато ние другите българи не сме, щото сме истински българи! Ура, да живей!), и ти разбирай, че българинът е честен селянин, и който е ходил в Прага, е едно нищо, дебелак и буржоазна помия. Какво нещастие е това, всеки докоснал се до небето български светец на духа да бъде свличан в калта веднага щом тълпата успее да се докопа до пеша на палтото му. Алеко Константинов, 1863-1897 Истината е, че Алеко пише за бай Ганю и не му се смее. Алеко го обича. И тук е цялата работа.
към текста >>

Много пъти този задръстен, силен човек сам ще се надсмива над себе си, но няма да се разколебае! Алеко обича неизчерпаемата му енергия, тъмния му стремеж да изпълзи от дупката на собствения си исторически мрак и да е хубав и чист, и добре облечен, и да знае как да яде и да държи вилицата, когато седне да яде заедно с хората, там, където е „чисто и светло“ (както казва Хемингуей), и те да разговарят с него като с истински човек.
И ги мие в примитивно скованата барака от Никола Чакалов, и сърцето му се разкъсва - на дебелоглавия мълчаливец - и ги води в Самоков, да им даде живот. Някакъв! Оттук нататък колкото му разбира дебелата догматична, протестантска глава. Тази християнска любов е, която събира тримата. Любов, извираща от истината. Алеко обича бай Ганю, защото е като сляпо животно, но няма да подвие врат и да склони глава-дори да разбира колко мизерни са познанията му за живота. Много пъти този задръстен, силен човек сам ще се надсмива над себе си, но няма да се разколебае! Алеко обича неизчерпаемата му енергия, тъмния му стремеж да изпълзи от дупката на собствения си исторически мрак и да е хубав и чист, и добре облечен, и да знае как да яде и да държи вилицата, когато седне да яде заедно с хората, там, където е „чисто и светло“ (както казва Хемингуей), и те да разговарят с него като с истински човек. Алеко трепери разнищен до костния си мозък от непреклонната си вяра, че това рано или късно ще стане; и господин Ганю ще положи огромните си лапи на ленената покривка да си почиват най-сетне, и те - ръцете му - няма да са грозни. Каква само вяра е вярата на Алеко в бай Ганю, и каква любов е любовта на този българин, който така добре знае, че яснотата, с която вижда, ще го разкъса на парчета. Да ви подсетя тук. Алеко млад още губи цялото това златно свое семейство: баща, майка, сестри; той е адски нещастен млад човек, защото е роден в коприна и сребро, и кристал, и така е отгледан, а е загубил всичко, което е обичал и го е обичало, преди да са укрепнали мускулите на душата му. И когато приятелят му Ст.
към текста >>

И така, трима вече вървят в Пътя, по който върви Петър Дънов, и то във Времето - такова, каквото го виждаме - на Петър Дънов.
Алеко обича бай Ганю истински, защото като събирателен образ на проблемите на издигащия се към света и слънцето българин той не го рисува като роб на преструвки, на превземки и на селско лицемерие, а такъв какъвто е. Личност! С чудовищни, отблъскващи недостатъци. Но въоръжен с божествената вяра, че ако върви, и върви, и върви, ще стигне в подножието на Неговия престол. И това, че е грозен и няма да стигне, не променя силата на вярата му, не пресушава християнската сълза на Алеко, и дълбоката почуда от мощта му. И това, че не го харесва, и дори има отврата от него, не намалява скритата дълбока вътрешна хипнотична сила, с която бай Ганю привлича създателя си. И така, трима вече вървят в Пътя, по който върви Петър Дънов, и то във Времето - такова, каквото го виждаме - на Петър Дънов. Самият той, Георги Чакалов и Алеко Константинов. * Сега се сетих, че май го казах - две високи точки, две високи места в Свищов по времето на ученето там на Петър, от които може да се съзерцава небето, слънцето и Дунава като път към света. Май сбърках. Защото мислех някак за българите в Свищов. Изхвръкна ми от главата, че в онова преходно време Свищов все още е бил един от най-аристократичните турски градове в България.
към текста >>

* Сега се сетих, че май го казах - две високи точки, две високи места в Свищов по времето на ученето там на Петър, от които може да се съзерцава небето, слънцето и Дунава като път към света.
Но въоръжен с божествената вяра, че ако върви, и върви, и върви, ще стигне в подножието на Неговия престол. И това, че е грозен и няма да стигне, не променя силата на вярата му, не пресушава християнската сълза на Алеко, и дълбоката почуда от мощта му. И това, че не го харесва, и дори има отврата от него, не намалява скритата дълбока вътрешна хипнотична сила, с която бай Ганю привлича създателя си. И така, трима вече вървят в Пътя, по който върви Петър Дънов, и то във Времето - такова, каквото го виждаме - на Петър Дънов. Самият той, Георги Чакалов и Алеко Константинов. * Сега се сетих, че май го казах - две високи точки, две високи места в Свищов по времето на ученето там на Петър, от които може да се съзерцава небето, слънцето и Дунава като път към света. Май сбърках. Защото мислех някак за българите в Свищов. Изхвръкна ми от главата, че в онова преходно време Свищов все още е бил един от най-аристократичните турски градове в България. Турците, разбира се, веднага след Освобождението са го напуснали, продавайки разкошните си къщи, парцели, лозя - криво-ляво там, джаста-праста, колкото да вземат нещо и да се махнат! Изнизали са се. Не са се зачитали във вестник „Народа“ или „Дунавска зора“, за да разберат как ще завърши дискусията за „кръвопийците чифути“ и „предателите протестанти“.
към текста >>

И като седнеш там, и като заброиш зърната на броеницата, и като ти донесат кафето, дето три пъти си е играл кафеджията да го дига и да го сваля над пясъка връз печката, в който е било заровено джезвенцето, за да дигне истински гъст каймак, и като се загледаш над тази сребърна лъснала пустота над Дунава, и като заспуска леките си кърмъзени пердета залеза над западната врата на света, за да успокои душата ти и да ти даде да се доближиш до Твореца си и да се приготвиш за сън, за мириса на пускащите влагата си фунийки в горната махала, зюмбюлите, гюловете, и като запотъва душата ти, трябва да оставиш в нея открехната една тясна цепнатина само и да чакаш без думи оттам да се вмъкне като последна твоя мисъл, преди да заседнеш в пълната си медитация, четирийсе и шестия стих на „Паяка“ от Корана: „Това, което е дадено на нас, е дадено и на вас; нашият Бог и вашият Бог са един, и на него се кланяме.“ И тогава гледането ти на тази красота магически се превръща в съзерцание на Божието величие, и ти провиждаш. Виждаш.
Точно техни имоти купили ръководителите на мисията преди местните вестници да успеят да ги заръфат, и върху тях построили евангелската църква, пансиона и училището. Но докато турците се изтеглят, минава време. Докато се изнесат напълно, в кафенетата им полека-лека почват да се примъкват по-беднички хора, защото тежките мюсюлмани са се изтеглили първи, и броениците там вече не са бисерни, и дори не са кехлибарени, а стъклени - какво да правим! Но гледката горе, гледката от Чифте кафене си остава такава гледка, каквато само мюсюлманина, и то от старите мюсюлмани, за които не можеш да кажеш „каквито българите, таквиз им турците“ - само истинският последовател на Мохамед може да забележи такова чудо, да осъзнае красотата му и да усвои и насели място, от което да му се наслаждава. Защото ви казах, че да гледаш е едно, и всеки гледа. Но да виждаш е по-друго. И като седнеш там, и като заброиш зърната на броеницата, и като ти донесат кафето, дето три пъти си е играл кафеджията да го дига и да го сваля над пясъка връз печката, в който е било заровено джезвенцето, за да дигне истински гъст каймак, и като се загледаш над тази сребърна лъснала пустота над Дунава, и като заспуска леките си кърмъзени пердета залеза над западната врата на света, за да успокои душата ти и да ти даде да се доближиш до Твореца си и да се приготвиш за сън, за мириса на пускащите влагата си фунийки в горната махала, зюмбюлите, гюловете, и като запотъва душата ти, трябва да оставиш в нея открехната една тясна цепнатина само и да чакаш без думи оттам да се вмъкне като последна твоя мисъл, преди да заседнеш в пълната си медитация, четирийсе и шестия стих на „Паяка“ от Корана: „Това, което е дадено на нас, е дадено и на вас; нашият Бог и вашият Бог са един, и на него се кланяме.“ И тогава гледането ти на тази красота магически се превръща в съзерцание на Божието величие, и ти провиждаш. Виждаш. Обикновено този е мигът, в който вдигаш филджанчето и сърбаш звучно (макар и тихичко) глътката кафе да чуе вечерта, че си провидял... и въздишаш блажено след глътката, и посягаш, и хапваш локума на клечка от чинийката пред себе си, защото трябва да се върнеш тук долу - не трябва да се прекалява. Атестат на Петър Дънов за завършване на Богословското училище, Свищов Има десетки свищовски скици от това време, които се примъкват на опразнените от тежките турци столове. Сетне малко по малко започват да идват и други свищовлии. Тук, по времето на Петровото учене, се случва да хапнат по локумче и учениците от методисткото духовно училище и да чуят какво имат да кажат местните философи: Точо, Мавруди Гойо... Чешити, но чешити ли само наистина? Може би - донякъде - залутани души като тези, за които пишем, дето никога не успяват да разберат защо не могат да лъжат себе си, защо не им се говорят неверни неща, защо виждат всичко толкова ясно, че не им се скача в боричкането за чиновнически места, и хапането, и дращенето, и наместването с рамена и къч по-напред в глутницата.
към текста >>

В годините напред, когато личността му се натрапва на обществения поглед, колко пъти го търсят да го арестуват, колко пъти го бият така, че месеци ходи парализиран, колко пъти го разпитват в Дирекция на държавната безопасност, кроят нападения над лагера на последователите му на Изгрева, плюят го във вестниците, заточават го в родния му град.
Атестат на Петър Дънов за завършване на Богословското училище, Свищов Има десетки свищовски скици от това време, които се примъкват на опразнените от тежките турци столове. Сетне малко по малко започват да идват и други свищовлии. Тук, по времето на Петровото учене, се случва да хапнат по локумче и учениците от методисткото духовно училище и да чуят какво имат да кажат местните философи: Точо, Мавруди Гойо... Чешити, но чешити ли само наистина? Може би - донякъде - залутани души като тези, за които пишем, дето никога не успяват да разберат защо не могат да лъжат себе си, защо не им се говорят неверни неща, защо виждат всичко толкова ясно, че не им се скача в боричкането за чиновнически места, и хапането, и дращенето, и наместването с рамена и къч по-напред в глутницата. Дънов - трябва да разберем - живее под натиск. В годините напред, когато личността му се натрапва на обществения поглед, колко пъти го търсят да го арестуват, колко пъти го бият така, че месеци ходи парализиран, колко пъти го разпитват в Дирекция на държавната безопасност, кроят нападения над лагера на последователите му на Изгрева, плюят го във вестниците, заточават го в родния му град. Така че след време за някои неща той става сдържан, и за Мохамед и мюсюлманството избягва много да говори; може да си свърши работата на Учител и без да го погват като турски агент. Независимо от това, в беседите му има мъдрости и анекдоти от Близкия изток - уж арабски, но чувани на Чифте кафене. И по нещичко от това дето са го научили именно тези горе красавци - високо над дунавския залез - за умението да виждаш небесното, като гледаш красивото; да получаваш божествена наслада от съприкосновението си с Всемирното съзнание. След време той предпазливо го описва у турците като способност да се наслаждават. Нарича ги хора на върховните удоволствия и на умението да се разтоварват от каквото и да било напрежение.
към текста >>

И като идва в кафенето Петър Тихчев, пътуващият проповедник от методистката мисия, дето е такъв сладкодумен, че да не станеш от масата с него, защо да не приемеш неговия Бог, дето е отворил ръце за всички и само божието слово е важно за него, а не дали идеш от колиба, или от Руманя, или от Пазарджик там! И ето ти методистко училище и църква в Хотанца - точно по времето на доброто име, дето си извоювал нашият пътуващ проповедник от Русе.
Не че били прости, но така била думата. И ми дойде наум, че сигурно точно така беше станала цялата тая работа. От българската селска ксенофобия идваше. Изпразва се страната от турци, раздвижва се населението - по каквито и да е причини, и тези, които идват, новонастанените, не ги щат, изолирани са, карат ги да се чувстват като граждани на света, и само небето им е приятел и баща извън кръга около огнището, а около огнището само не се живее, защото ти трябва и чаршия, и мегдан, и църква. И като си се сврял край огнището, като не те приемат вън от двора ти, трябва да си дигнеш своя си църква, за да не те гледат накриво, като влезеш в тяхната. И като идва в кафенето Петър Тихчев, пътуващият проповедник от методистката мисия, дето е такъв сладкодумен, че да не станеш от масата с него, защо да не приемеш неговия Бог, дето е отворил ръце за всички и само божието слово е важно за него, а не дали идеш от колиба, или от Руманя, или от Пазарджик там! И ето ти методистко училище и църква в Хотанца - точно по времето на доброто име, дето си извоювал нашият пътуващ проповедник от Русе. А моята съседка по автобусна спирка протяга напред краката си в протритите чехли и ме подсеща за себе си: - Дразни ме само, че мъжа ми умря! Редуваш се да го гледат дъщерите й, двете в село, едната в Русе, идваш така, ама какво ще направиш. Парализирал се. Бил овчар. Тя пък била краварка в стопанството и трябвало да напусне работа, тя да го гледа - и ето ти мизерия цяла. Станало тъй да тежи на стари години на дъщери и внучки.
към текста >>

Децата и той непрекъснато били извън класната стая, ученето било в жив контакт с природата, с пътя, нивата, градините, гората.
Това място е благодатно с либералните отношения сред селяните, се казва в доклада на Дейвис на годишното събрание в Свищов. Така че местните хора посрещат младия, елегантен учител с голяма радост и не остават разочаровани. Петър Дънов „идва с благородната си осанка (както казват); и с благото си слово, и с цигулката си, и открива на млади и стари непознати духовни хоризонти“. От това, което намираме в бележките на неговите първи ученици, се вижда какво е споделял Петър Дънов за учителстването си в Хотанца. Не става дума за кой знае каква философия или знание, но това, което е внесъл там, е било наистина нов, свеж дух, различен от тогавашното официално първоначално образование. Децата и той непрекъснато били извън класната стая, ученето било в жив контакт с природата, с пътя, нивата, градините, гората. Всъщност Големите му уроци идели извън академичната програма - той бил Учител в истинския смисъл на думата. Като във всяко тогавашно село, не всичко било спретнато и чисто (за да сме снизходителни). Той учи децата на чистота; и след месец-два само те стават млади ратници на хигиената в Хотанца. Особено нетърпим бил за Петър придобитият в семействата им навик да се клеветят. Това било единственото, което го изваждало от ведрото му настроение.
към текста >>

Той изпитва тук за пръв път огромното си обаяние сред хората, особено децата, които отварят целите си същества към всичко, което им дава.
Изслушвал търпеливо какво имат да кажат и след това сърдито настоявал от тях да му докажат, че те са по-добри от съученика, който са клеветили, за да имат правото да го упрекват. Въпросът с побоите между тях се решавал без каквото и да било колебание и не съвсем по принципите на Бялото братство; в края на краищата в оная, кажи го юношеска възраст на Учителя, те не били още формулирани. Дънов хващал побойниците за ушите и ги изправял пред класната дъска - и бития, и този, който го е бил. И правел това тяхно стоене там така жалко в очите на съучениците им, че да не им се искало за заемат някой ден мястото им. За Петър прекараната в Хотанца година също е от изключителна важност. Той изпитва тук за пръв път огромното си обаяние сред хората, особено децата, които отварят целите си същества към всичко, което им дава. Идва с огромното желание да изпълни това, за което се е готвил, да даде всичко, което може на хората, да види какво е било на баща му в такава една добруджанска дупка, сред житата, преди четирийсет години. И желанията му се изпълват - изпълнява задачата. Много скоро обаче съзнанието му е озарено от една истина, която не е очаквал. Петър открива, че това, че изпълнява задачата, която си е поставил и която учителите му са му поставили, не е всичко; открива, че тази задача е малка за това, което са го научили в Свищов Томов и Икономов, и за това, което самият той представлява; малка за възможностите му. Вярно е, че е влюбен в учениците си.
към текста >>

И да излезеш горе, да поведеш учениците си да берат синчец и мак по пътечките сред житата, къде е светът?
Вярно е, че е влюбен в учениците си. Но това тук, тази дупка между ридовете, тази вдлъбнатина в безкрайните добруджански поля, където тези тук негови ученици с лъчезарните погледи така влюбено приковани в него, това ли е всичко, което има да прави? И той знае, че това не е всичко, и го залива вълната на неудовлетвореността, както бе заляла баща му преди тридесет години, когато чорбаджи Атанас искаше да го закотви в семейството си в Хадърча, но го мъчи и гузната съвест, защото как ще остави тези вперени в него чисти, търсещи очи. Такава вяра и такова всеотдайно упование имат неговите малки душички в учителя си; пък и родителите им, как гледат на него, като на спасителя! Какво да прави? * Пред вътрешния му поглед е картината на Свищов; необятната румънска низина, Дунава, който сякаш тече от началото на света и се изтича в края му и така свързва минало с бъдеще, и тука с там, и сега с винаги... Горе от църквата на Колю Фичето, от римската кула, от уличката пред Константиновата и величествената Данаил-Тодорова къща - всичките пръкнали над долната махала, от килнатото площадче на Чифте кафене, откъдето светът е пред теб - къде е този свят сега в хотанчанското корито? И да излезеш горе, да поведеш учениците си да берат синчец и мак по пътечките сред житата, къде е светът? Той е двадесет и тригодишен! И отвътре го върти! И както седи и свири на цигулката една сутрин под черницата на как му беше името оня извор, и учениците са около него, и едно синеочко, русоляво юначе от малките му е прегърнало сгънатото нагоре коляно с две ръце и го гледа в очите ни близо, ни далеч,... влага замъглява погледа му, защото разбира веднъж завинаги, ясно и чисто, че няма да остане при тях; няма да е това тука животът му. * Всяка нощ сънува, че е в Свищов и че не е идвал в Хотанца. Там си е. С приятелите, или не - все то. С Точо понякога.
към текста >>

Този гигантски завой на реката, който зная, че е тук, дето от две хиляди години е бил толкова важен за Рим, за българите, за византийци и за руси и турци - че са строиш и рушиш тази тук кула, аз зная, че е там, но не го виждам в тази мъгла - Този път към целия свят!... Но ще се дигне мъглата и ще го видя, защото съм го виждал и преди.
Не е ли турчин на вид? Арап не е ли? Или индианец, като тези дето сега ставали християни като ги покръствал брат Трайко Константинов там на Запад в Америка? Как изглежда Той? Къде е, ако е навън? Този гигантски завой на реката, който зная, че е тук, дето от две хиляди години е бил толкова важен за Рим, за българите, за византийци и за руси и турци - че са строиш и рушиш тази тук кула, аз зная, че е там, но не го виждам в тази мъгла - Този път към целия свят!... Но ще се дигне мъглата и ще го видя, защото съм го виждал и преди. Но тате, като Го е провидял, сиянието около главата на стареца в Солун като е видял, той е провидял без преди да е бил там и да е виждал такова нещо където и да било. Други и те са Го виждали. Ще се дигне ш мъглата и за мен да Го видя? Или цялата работа е точно в това, което учим, и ако съм го научил, ще ми дадат свидетелството като сляза долу в училище. Но работата може би е точно във вярата.
към текста >>

76. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

И така, ако трябва да опиша само фактите на прекосяването на Атлантическия океан от Дънов през 1888 година, картината ще бъде добре известна за всеки българин от популярния пътепис на любимия на всички хуморист от края на миналия век Алеко Константинов за екскурзията му до световното изложение в Чикаго от 1891 година, т.е.
Докато едва на 28 годишна възраст не написва третата статийка на тринадесетгодишните си незабелязани от никого усилия в „Анален дер физик“, Die Grundlage der allgemeinen Relativitatstheorie* от страница и половина, където доразвива простата си на вид формула от три величини само. Формулата, която променя из корен научната представа за начина на съществуването на нашата вселена. На колко години казва и „изрича“ това, което има да каже Исус (И тука говорим като светски хора!) На колко години казва и „изрича“ това, което има да каже Мохамед? Буда? Лао Це? И така, ако трябва да опиша само фактите на прекосяването на Атлантическия океан от Дънов през 1888 година, картината ще бъде добре известна за всеки българин от популярния пътепис на любимия на всички хуморист от края на миналия век Алеко Константинов за екскурзията му до световното изложение в Чикаго от 1891 година, т.е. само три години по-късно. Когато тръгнат на Запад по онова време пътниците от България, се тъпчат със смях и врява в пътническите вагони на трена, мъкнат дисаги, стари куфари и нови кошници, пълни с люти луканки, солено сирене и баят хляб на тукмаци; случайно да не умрат от глад по пътя. (Уж! Всъщност за да не се охарчат, въпреки че така им излиза по-скъпо, защото всичко мухлясва, гранясва и се вкисва още първите дни!) Спят по пейките на третокласните купета с дрехите и върху вестници на рода; попийват, попейват, подпухват; миризмата на храна, пот, чорапи и хъркащи усти се смесва на гъсти талази. Смеят се. Свирят. На път през Унгария се запалват колелата на трена, и както казва Алеко: „Хай да ви вземе ашъма с майстори!“ Железничари ли, пожарникари ли, стражари ли в униформи се втурват и... „поливаха, гасиха, палиха, смадиха... хеля накрая тръгнахме.
към текста >>

Когато тръгнат на Запад по онова време пътниците от България, се тъпчат със смях и врява в пътническите вагони на трена, мъкнат дисаги, стари куфари и нови кошници, пълни с люти луканки, солено сирене и баят хляб на тукмаци; случайно да не умрат от глад по пътя.
На колко години казва и „изрича“ това, което има да каже Исус (И тука говорим като светски хора!) На колко години казва и „изрича“ това, което има да каже Мохамед? Буда? Лао Це? И така, ако трябва да опиша само фактите на прекосяването на Атлантическия океан от Дънов през 1888 година, картината ще бъде добре известна за всеки българин от популярния пътепис на любимия на всички хуморист от края на миналия век Алеко Константинов за екскурзията му до световното изложение в Чикаго от 1891 година, т.е. само три години по-късно. Когато тръгнат на Запад по онова време пътниците от България, се тъпчат със смях и врява в пътническите вагони на трена, мъкнат дисаги, стари куфари и нови кошници, пълни с люти луканки, солено сирене и баят хляб на тукмаци; случайно да не умрат от глад по пътя. (Уж! Всъщност за да не се охарчат, въпреки че така им излиза по-скъпо, защото всичко мухлясва, гранясва и се вкисва още първите дни!) Спят по пейките на третокласните купета с дрехите и върху вестници на рода; попийват, попейват, подпухват; миризмата на храна, пот, чорапи и хъркащи усти се смесва на гъсти талази. Смеят се. Свирят. На път през Унгария се запалват колелата на трена, и както казва Алеко: „Хай да ви вземе ашъма с майстори!“ Железничари ли, пожарникари ли, стражари ли в униформи се втурват и... „поливаха, гасиха, палиха, смадиха... хеля накрая тръгнахме. А маджарите - смях! Знаеха! - българи туристи! И тренът пак поема! Париж. Кой гледа Париж! Съмнало-несъмнало, търчат те към гара Сен Лазар, отдето в девет и половина специален трен на „Компани Женерал Трансатлантик“ (Алеко прекосява океана в прочутия тогава плаващ дворец „Ла Турен“) ще ги откара на хавърското пристанище.
към текста >>

На път през Унгария се запалват колелата на трена, и както казва Алеко: „Хай да ви вземе ашъма с майстори!“ Железничари ли, пожарникари ли, стражари ли в униформи се втурват и... „поливаха, гасиха, палиха, смадиха... хеля накрая тръгнахме.
И така, ако трябва да опиша само фактите на прекосяването на Атлантическия океан от Дънов през 1888 година, картината ще бъде добре известна за всеки българин от популярния пътепис на любимия на всички хуморист от края на миналия век Алеко Константинов за екскурзията му до световното изложение в Чикаго от 1891 година, т.е. само три години по-късно. Когато тръгнат на Запад по онова време пътниците от България, се тъпчат със смях и врява в пътническите вагони на трена, мъкнат дисаги, стари куфари и нови кошници, пълни с люти луканки, солено сирене и баят хляб на тукмаци; случайно да не умрат от глад по пътя. (Уж! Всъщност за да не се охарчат, въпреки че така им излиза по-скъпо, защото всичко мухлясва, гранясва и се вкисва още първите дни!) Спят по пейките на третокласните купета с дрехите и върху вестници на рода; попийват, попейват, подпухват; миризмата на храна, пот, чорапи и хъркащи усти се смесва на гъсти талази. Смеят се. Свирят. На път през Унгария се запалват колелата на трена, и както казва Алеко: „Хай да ви вземе ашъма с майстори!“ Железничари ли, пожарникари ли, стражари ли в униформи се втурват и... „поливаха, гасиха, палиха, смадиха... хеля накрая тръгнахме. А маджарите - смях! Знаеха! - българи туристи! И тренът пак поема! Париж. Кой гледа Париж! Съмнало-несъмнало, търчат те към гара Сен Лазар, отдето в девет и половина специален трен на „Компани Женерал Трансатлантик“ (Алеко прекосява океана в прочутия тогава плаващ дворец „Ла Турен“) ще ги откара на хавърското пристанище. Два часа чакане, тренове идват, заминават и всяко туткане на локомотива сякаш изсвирва в сърцето ти. Каквито щеш тюрлии от хора: французи, англичани, немци, италианци, испанци, поляци, руси, българи; сетне - за изложения и конгреси - младички калугерки полячки, купчина глухонеми, барони и баронеси с прислугата си; сетне търговци по работа; сетне художници и занаятчии, тласкани от нуждата за хляб отвъд океана; сетне ергени по професия, моми по професия и накрая чиста проба парижки „камелии“ (т.е. хубавици от „занаята“), пред очите на които се мержелеят несметните американски долари.
към текста >>

И това са само пътниците от първа и втора класа, разбира се; народът, братята емигранти вече от дни дъвчат баят хляб и зеленясали колбаси в Хавър, настанени в подпалубния търбух на „Ла Турен“.
Кой гледа Париж! Съмнало-несъмнало, търчат те към гара Сен Лазар, отдето в девет и половина специален трен на „Компани Женерал Трансатлантик“ (Алеко прекосява океана в прочутия тогава плаващ дворец „Ла Турен“) ще ги откара на хавърското пристанище. Два часа чакане, тренове идват, заминават и всяко туткане на локомотива сякаш изсвирва в сърцето ти. Каквито щеш тюрлии от хора: французи, англичани, немци, италианци, испанци, поляци, руси, българи; сетне - за изложения и конгреси - младички калугерки полячки, купчина глухонеми, барони и баронеси с прислугата си; сетне търговци по работа; сетне художници и занаятчии, тласкани от нуждата за хляб отвъд океана; сетне ергени по професия, моми по професия и накрая чиста проба парижки „камелии“ (т.е. хубавици от „занаята“), пред очите на които се мержелеят несметните американски долари. Отиват просто така, на риск, със затворени очи. И това са само пътниците от първа и втора класа, разбира се; народът, братята емигранти вече от дни дъвчат баят хляб и зеленясали колбаси в Хавър, настанени в подпалубния търбух на „Ла Турен“. Влакът лети през летни вековни брястове, прелестни резиденции, ливади; французите съпътници сочат през стъклата Руанската катедрала... Хайде хей с Руанината ти! Америка, Америка! Хавър. Задимен, замацан в сажди като коминочистач. Влакът маневрира половин час в лабиринта на тухлените складове и сивокаменните улици на пристанището; тътри след себе си десетина подтичващи назад- напред развлечени гамени и те опяват вагоните с просташката си просешка музика, докато всичките пътници не увисват по прозорците и не почват да хвърлят стотинки, за да гледат децата долу как озверено се бият за тях. И ето, идва ранният летен следобед на потеглянето и тук вече ще дадем думата на Алеко, защото следва това, което ще освети пътя ни нататък. „Тържествена минута! Аз сега, като пиша тез редове, усещам как трептят и се повдигат лека-полека космите на главата ми.
към текста >>

Влакът лети през летни вековни брястове, прелестни резиденции, ливади; французите съпътници сочат през стъклата Руанската катедрала... Хайде хей с Руанината ти! Америка, Америка! Хавър.
Два часа чакане, тренове идват, заминават и всяко туткане на локомотива сякаш изсвирва в сърцето ти. Каквито щеш тюрлии от хора: французи, англичани, немци, италианци, испанци, поляци, руси, българи; сетне - за изложения и конгреси - младички калугерки полячки, купчина глухонеми, барони и баронеси с прислугата си; сетне търговци по работа; сетне художници и занаятчии, тласкани от нуждата за хляб отвъд океана; сетне ергени по професия, моми по професия и накрая чиста проба парижки „камелии“ (т.е. хубавици от „занаята“), пред очите на които се мержелеят несметните американски долари. Отиват просто така, на риск, със затворени очи. И това са само пътниците от първа и втора класа, разбира се; народът, братята емигранти вече от дни дъвчат баят хляб и зеленясали колбаси в Хавър, настанени в подпалубния търбух на „Ла Турен“. Влакът лети през летни вековни брястове, прелестни резиденции, ливади; французите съпътници сочат през стъклата Руанската катедрала... Хайде хей с Руанината ти! Америка, Америка! Хавър. Задимен, замацан в сажди като коминочистач. Влакът маневрира половин час в лабиринта на тухлените складове и сивокаменните улици на пристанището; тътри след себе си десетина подтичващи назад- напред развлечени гамени и те опяват вагоните с просташката си просешка музика, докато всичките пътници не увисват по прозорците и не почват да хвърлят стотинки, за да гледат децата долу как озверено се бият за тях. И ето, идва ранният летен следобед на потеглянето и тук вече ще дадем думата на Алеко, защото следва това, което ще освети пътя ни нататък. „Тържествена минута! Аз сега, като пиша тез редове, усещам как трептят и се повдигат лека-полека космите на главата ми. Цялото крайбрежие беше усеяно с мъже и жени.
към текста >>

Влакът маневрира половин час в лабиринта на тухлените складове и сивокаменните улици на пристанището; тътри след себе си десетина подтичващи назад- напред развлечени гамени и те опяват вагоните с просташката си просешка музика, докато всичките пътници не увисват по прозорците и не почват да хвърлят стотинки, за да гледат децата долу как озверено се бият за тях.
хубавици от „занаята“), пред очите на които се мержелеят несметните американски долари. Отиват просто така, на риск, със затворени очи. И това са само пътниците от първа и втора класа, разбира се; народът, братята емигранти вече от дни дъвчат баят хляб и зеленясали колбаси в Хавър, настанени в подпалубния търбух на „Ла Турен“. Влакът лети през летни вековни брястове, прелестни резиденции, ливади; французите съпътници сочат през стъклата Руанската катедрала... Хайде хей с Руанината ти! Америка, Америка! Хавър. Задимен, замацан в сажди като коминочистач. Влакът маневрира половин час в лабиринта на тухлените складове и сивокаменните улици на пристанището; тътри след себе си десетина подтичващи назад- напред развлечени гамени и те опяват вагоните с просташката си просешка музика, докато всичките пътници не увисват по прозорците и не почват да хвърлят стотинки, за да гледат децата долу как озверено се бият за тях. И ето, идва ранният летен следобед на потеглянето и тук вече ще дадем думата на Алеко, защото следва това, което ще освети пътя ни нататък. „Тържествена минута! Аз сега, като пиша тез редове, усещам как трептят и се повдигат лека-полека космите на главата ми. Цялото крайбрежие беше усеяно с мъже и жени. Хиляди шапки и кърпи се развяваха из въздуха. И аз поисках да си сваля шапката, но нещо ме задави в гърлото.
към текста >>

И ето, идва ранният летен следобед на потеглянето и тук вече ще дадем думата на Алеко, защото следва това, което ще освети пътя ни нататък.
Отиват просто така, на риск, със затворени очи. И това са само пътниците от първа и втора класа, разбира се; народът, братята емигранти вече от дни дъвчат баят хляб и зеленясали колбаси в Хавър, настанени в подпалубния търбух на „Ла Турен“. Влакът лети през летни вековни брястове, прелестни резиденции, ливади; французите съпътници сочат през стъклата Руанската катедрала... Хайде хей с Руанината ти! Америка, Америка! Хавър. Задимен, замацан в сажди като коминочистач. Влакът маневрира половин час в лабиринта на тухлените складове и сивокаменните улици на пристанището; тътри след себе си десетина подтичващи назад- напред развлечени гамени и те опяват вагоните с просташката си просешка музика, докато всичките пътници не увисват по прозорците и не почват да хвърлят стотинки, за да гледат децата долу как озверено се бият за тях. И ето, идва ранният летен следобед на потеглянето и тук вече ще дадем думата на Алеко, защото следва това, което ще освети пътя ни нататък. „Тържествена минута! Аз сега, като пиша тез редове, усещам как трептят и се повдигат лека-полека космите на главата ми. Цялото крайбрежие беше усеяно с мъже и жени. Хиляди шапки и кърпи се развяваха из въздуха. И аз поисках да си сваля шапката, но нещо ме задави в гърлото. Туй нещо като огнена струя се издигна с усилие нагоре, достигна до очите ми, които помътняха, премрежиха се и... има хас! Наистина капнаха няколко горещи капки в хладните води на Ламанш.
към текста >>

Всеки българин е чел тези редове, но кой не ги е прескочил като нищо особено, кой не си е казал, че просто Алеко си е майстор пътеписец, и ето ви още една претоплена авторска палачинка, поднесена за зяпналите почитатели на перото му.
Какво чудно нервозно състояние! Като че буря се е готвила в моите нерви през няколко години и е очаквала само силно потресение, за да се разрази. Таквози потресение нервите ми не изпитаха ни при една от многобройните ми временни и вечни раздели; те го изпитаха тука, сега, при раздялата със Стария свят. И бурята се разрази в мене. Разрази се и в океана, и аз с приятеля - Атлантически океан, почнах един дует, за какъвто ноти още не са измислени...“ Каква мистична духовна аритмия! (Но Алеко не знае, че не е от раздялата, а от очакването за събиране - на нас отсамните с братята ни отвъд през бездната, дето е скъсала нишката ни!) Какъв неочакван, мистичен вътрешен удар разтриса цялото му същество! И странно, той помни уникалното си изживяване, но ведрата му натура го заравя в нафталина на останалите туристически спомени. Както е и с нас - читателите му. Всеки българин е чел тези редове, но кой не ги е прескочил като нищо особено, кой не си е казал, че просто Алеко си е майстор пътеписец, и ето ви още една претоплена авторска палачинка, поднесена за зяпналите почитатели на перото му. Само че така ли е? Тази тълпа на брега, тези непознати французи, този океан - апокалиптичния, космически приятел, с който започва дуета без ноти; - божественият миг, холизма, секундата на устремление към всемирната тоталност на хора и катедрали, французи и вода, и двата разцепени и разделени един от друг бряга на океана, през които „Ла Турен“ ще свърже отново тръгналите на запад с тръгналите на изток племена с божествена бяла невидима нишка, опъната някога си от лоясали викинги (поели уж да оплодят някоя ескимоска под тогавашните лозници на Гренландия), от облещени колумбовци (тръгнали уж за планини от злато), от китове и риби пилоти, от айсберги и недолетели птици, белнали очи от гладна смърт връз тях. От океански костенурки. Но и за Алеко този миг е само недоразбран мимолетен повей на чувствата. Извън този миг картините му отпреди и картините му след Хавър, и в този, и в други пътеписи весело и някак леко се запечатват в съзнанието.
към текста >>

Извън този миг картините му отпреди и картините му след Хавър, и в този, и в други пътеписи весело и някак леко се запечатват в съзнанието.
Всеки българин е чел тези редове, но кой не ги е прескочил като нищо особено, кой не си е казал, че просто Алеко си е майстор пътеписец, и ето ви още една претоплена авторска палачинка, поднесена за зяпналите почитатели на перото му. Само че така ли е? Тази тълпа на брега, тези непознати французи, този океан - апокалиптичния, космически приятел, с който започва дуета без ноти; - божественият миг, холизма, секундата на устремление към всемирната тоталност на хора и катедрали, французи и вода, и двата разцепени и разделени един от друг бряга на океана, през които „Ла Турен“ ще свърже отново тръгналите на запад с тръгналите на изток племена с божествена бяла невидима нишка, опъната някога си от лоясали викинги (поели уж да оплодят някоя ескимоска под тогавашните лозници на Гренландия), от облещени колумбовци (тръгнали уж за планини от злато), от китове и риби пилоти, от айсберги и недолетели птици, белнали очи от гладна смърт връз тях. От океански костенурки. Но и за Алеко този миг е само недоразбран мимолетен повей на чувствата. Извън този миг картините му отпреди и картините му след Хавър, и в този, и в други пътеписи весело и някак леко се запечатват в съзнанието. Той е пътник от първа класа. От горната палуба той редува в пътеписа си: Тъпкалото в трюма; Пъшкането и повръщането; Клатенето и кълненето, което се носи отдолу, от трета класа. Защото той е при кристалните чаши и порцелана, и сребърните съдове, закотвени на масите да устоят на пристъпите на вълненията. Защото той е при елегантните повръщания. И смеха.
към текста >>

Той е пътник от първа класа.
Само че така ли е? Тази тълпа на брега, тези непознати французи, този океан - апокалиптичния, космически приятел, с който започва дуета без ноти; - божественият миг, холизма, секундата на устремление към всемирната тоталност на хора и катедрали, французи и вода, и двата разцепени и разделени един от друг бряга на океана, през които „Ла Турен“ ще свърже отново тръгналите на запад с тръгналите на изток племена с божествена бяла невидима нишка, опъната някога си от лоясали викинги (поели уж да оплодят някоя ескимоска под тогавашните лозници на Гренландия), от облещени колумбовци (тръгнали уж за планини от злато), от китове и риби пилоти, от айсберги и недолетели птици, белнали очи от гладна смърт връз тях. От океански костенурки. Но и за Алеко този миг е само недоразбран мимолетен повей на чувствата. Извън този миг картините му отпреди и картините му след Хавър, и в този, и в други пътеписи весело и някак леко се запечатват в съзнанието. Той е пътник от първа класа. От горната палуба той редува в пътеписа си: Тъпкалото в трюма; Пъшкането и повръщането; Клатенето и кълненето, което се носи отдолу, от трета класа. Защото той е при кристалните чаши и порцелана, и сребърните съдове, закотвени на масите да устоят на пристъпите на вълненията. Защото той е при елегантните повръщания. И смеха. И пак смеха и веселието... И колкото и малко или много подробности да съберем за прекосяването на онова време от разказа на Алеко, параходът накрая пристига в пристанището на Ню Йорк ... и пътищата за вътрешна Америка се отварят, кой както и накъдето! Световното изложение в Чикаго през 1892-1893 г.
към текста >>

От горната палуба той редува в пътеписа си: Тъпкалото в трюма; Пъшкането и повръщането; Клатенето и кълненето, което се носи отдолу, от трета класа.
Тази тълпа на брега, тези непознати французи, този океан - апокалиптичния, космически приятел, с който започва дуета без ноти; - божественият миг, холизма, секундата на устремление към всемирната тоталност на хора и катедрали, французи и вода, и двата разцепени и разделени един от друг бряга на океана, през които „Ла Турен“ ще свърже отново тръгналите на запад с тръгналите на изток племена с божествена бяла невидима нишка, опъната някога си от лоясали викинги (поели уж да оплодят някоя ескимоска под тогавашните лозници на Гренландия), от облещени колумбовци (тръгнали уж за планини от злато), от китове и риби пилоти, от айсберги и недолетели птици, белнали очи от гладна смърт връз тях. От океански костенурки. Но и за Алеко този миг е само недоразбран мимолетен повей на чувствата. Извън този миг картините му отпреди и картините му след Хавър, и в този, и в други пътеписи весело и някак леко се запечатват в съзнанието. Той е пътник от първа класа. От горната палуба той редува в пътеписа си: Тъпкалото в трюма; Пъшкането и повръщането; Клатенето и кълненето, което се носи отдолу, от трета класа. Защото той е при кристалните чаши и порцелана, и сребърните съдове, закотвени на масите да устоят на пристъпите на вълненията. Защото той е при елегантните повръщания. И смеха. И пак смеха и веселието... И колкото и малко или много подробности да съберем за прекосяването на онова време от разказа на Алеко, параходът накрая пристига в пристанището на Ню Йорк ... и пътищата за вътрешна Америка се отварят, кой както и накъдето! Световното изложение в Чикаго през 1892-1893 г. Но друго ни интересува нас.
към текста >>

И пак смеха и веселието... И колкото и малко или много подробности да съберем за прекосяването на онова време от разказа на Алеко, параходът накрая пристига в пристанището на Ню Йорк ... и пътищата за вътрешна Америка се отварят, кой както и накъдето! Световното изложение в Чикаго през 1892-1893 г.
Той е пътник от първа класа. От горната палуба той редува в пътеписа си: Тъпкалото в трюма; Пъшкането и повръщането; Клатенето и кълненето, което се носи отдолу, от трета класа. Защото той е при кристалните чаши и порцелана, и сребърните съдове, закотвени на масите да устоят на пристъпите на вълненията. Защото той е при елегантните повръщания. И смеха. И пак смеха и веселието... И колкото и малко или много подробности да съберем за прекосяването на онова време от разказа на Алеко, параходът накрая пристига в пристанището на Ню Йорк ... и пътищата за вътрешна Америка се отварят, кой както и накъдето! Световното изложение в Чикаго през 1892-1893 г. Но друго ни интересува нас. Така или иначе в тази първа класа на богат свищовлия, родният градски бит, старото детско ежедневие на кристалните чаши в столовата, на водния простор на Дунава като открит път към света, а не преграда за орящите волове - не се губят при каквото и да било пътуване, а само го съпътстват. И в Чикаго Алеко си остава в своето си слънчево, свищовско „ха-ха-хи-хи!“ Той си е пак сред своите и на баща си байганювски интерпреньори, великосветски студенти, турски гюбеци, парижки и кючукпарижки фльорци, арменски сарафи и ... самочувствието на лесно празнещия се, но винаги пълен с колкото трябва туна-вилаети джоб. С Петър Дънов не е така. Плоските голи баири на Хадърча, които ти крещят от люлката още: „Това е нищо! Тук е нищо, ние не сме света, тук нас никакви ни няма за нищо!“ - това е то! Ако си се пръкнал там, ти си просто от „прелелите отпадъци на отвъдния бряг“, ти си в безтегловност.
към текста >>

Така или иначе в тази първа класа на богат свищовлия, родният градски бит, старото детско ежедневие на кристалните чаши в столовата, на водния простор на Дунава като открит път към света, а не преграда за орящите волове - не се губят при каквото и да било пътуване, а само го съпътстват.
Защото той е при кристалните чаши и порцелана, и сребърните съдове, закотвени на масите да устоят на пристъпите на вълненията. Защото той е при елегантните повръщания. И смеха. И пак смеха и веселието... И колкото и малко или много подробности да съберем за прекосяването на онова време от разказа на Алеко, параходът накрая пристига в пристанището на Ню Йорк ... и пътищата за вътрешна Америка се отварят, кой както и накъдето! Световното изложение в Чикаго през 1892-1893 г. Но друго ни интересува нас. Така или иначе в тази първа класа на богат свищовлия, родният градски бит, старото детско ежедневие на кристалните чаши в столовата, на водния простор на Дунава като открит път към света, а не преграда за орящите волове - не се губят при каквото и да било пътуване, а само го съпътстват. И в Чикаго Алеко си остава в своето си слънчево, свищовско „ха-ха-хи-хи!“ Той си е пак сред своите и на баща си байганювски интерпреньори, великосветски студенти, турски гюбеци, парижки и кючукпарижки фльорци, арменски сарафи и ... самочувствието на лесно празнещия се, но винаги пълен с колкото трябва туна-вилаети джоб. С Петър Дънов не е така. Плоските голи баири на Хадърча, които ти крещят от люлката още: „Това е нищо! Тук е нищо, ние не сме света, тук нас никакви ни няма за нищо!“ - това е то! Ако си се пръкнал там, ти си просто от „прелелите отпадъци на отвъдния бряг“, ти си в безтегловност. И не блести в душата ти кристала на веселия смях, а духа и вее нищото на неосмисленото пространство. Не си от пътниците в първа класа.
към текста >>

Не си от пътниците в първа класа.
Така или иначе в тази първа класа на богат свищовлия, родният градски бит, старото детско ежедневие на кристалните чаши в столовата, на водния простор на Дунава като открит път към света, а не преграда за орящите волове - не се губят при каквото и да било пътуване, а само го съпътстват. И в Чикаго Алеко си остава в своето си слънчево, свищовско „ха-ха-хи-хи!“ Той си е пак сред своите и на баща си байганювски интерпреньори, великосветски студенти, турски гюбеци, парижки и кючукпарижки фльорци, арменски сарафи и ... самочувствието на лесно празнещия се, но винаги пълен с колкото трябва туна-вилаети джоб. С Петър Дънов не е така. Плоските голи баири на Хадърча, които ти крещят от люлката още: „Това е нищо! Тук е нищо, ние не сме света, тук нас никакви ни няма за нищо!“ - това е то! Ако си се пръкнал там, ти си просто от „прелелите отпадъци на отвъдния бряг“, ти си в безтегловност. И не блести в душата ти кристала на веселия смях, а духа и вее нищото на неосмисленото пространство. Не си от пътниците в първа класа. Изринеш ли се оттук, не носиш със себе си бита си, разлита се плявата на детството ти и политаш гол и без посока, безцелен като комета нощем, безтегловен като доган по икиндия над Сините камъни. Вероятно пътуването на двадесет и четиригодишния Дънов през океана по-точно може да се възстанови по спомените на друг негов връстник - Георги Чакалов. Чакалов не е като Алеко от Свищов, където Дънов също учи, но затова пък точно като Дънов е учил в протестантското училище. В Самоков. Също от малък град, също мисионерски възпитаник с познание на английски, точно по същото време и той тръгнал на учение в Щатите, че там, в малкия град, на малката чаршия нищо не пълни душата.
към текста >>

Вероятно пътуването на двадесет и четиригодишния Дънов през океана по-точно може да се възстанови по спомените на друг негов връстник - Георги Чакалов.
С Петър Дънов не е така. Плоските голи баири на Хадърча, които ти крещят от люлката още: „Това е нищо! Тук е нищо, ние не сме света, тук нас никакви ни няма за нищо!“ - това е то! Ако си се пръкнал там, ти си просто от „прелелите отпадъци на отвъдния бряг“, ти си в безтегловност. И не блести в душата ти кристала на веселия смях, а духа и вее нищото на неосмисленото пространство. Не си от пътниците в първа класа. Изринеш ли се оттук, не носиш със себе си бита си, разлита се плявата на детството ти и политаш гол и без посока, безцелен като комета нощем, безтегловен като доган по икиндия над Сините камъни. Вероятно пътуването на двадесет и четиригодишния Дънов през океана по-точно може да се възстанови по спомените на друг негов връстник - Георги Чакалов. Чакалов не е като Алеко от Свищов, където Дънов също учи, но затова пък точно като Дънов е учил в протестантското училище. В Самоков. Също от малък град, също мисионерски възпитаник с познание на английски, точно по същото време и той тръгнал на учение в Щатите, че там, в малкия град, на малката чаршия нищо не пълни душата. Но колкото и малка да е тази чаршия, баща му има дюкян на нея и Георги е стъпил на по-устойчива и трайна почва. Зашиват му в колана двайсетте наполеона (част от които си е спечелил сам) и поема.
към текста >>

Както казва Георги - „за пръв път изпитвах такова нещо и - thank you! - за последен!“ „Лердам“ от Амстердам е бракуван презокеански кораб.
Също от малък град, също мисионерски възпитаник с познание на английски, точно по същото време и той тръгнал на учение в Щатите, че там, в малкия град, на малката чаршия нищо не пълни душата. Но колкото и малка да е тази чаршия, баща му има дюкян на нея и Георги е стъпил на по-устойчива и трайна почва. Зашиват му в колана двайсетте наполеона (част от които си е спечелил сам) и поема. Втора класа в дунавския кораб, дето се въргаля, увит в ямурлука си, където свари. Във влака през Германия е четвърта класа; обикновени товарни вагони, вятърът хлуе през дъските, няма пейки, няма клозет, всеки си седи на бохчите, а къде клечи - един Господ знае. Както казва Георги - „за пръв път изпитвах такова нещо и - thank you! - за последен!“ „Лердам“ от Амстердам е бракуван презокеански кораб. Трета класа! Не е цвете за мирисане така нареченият стийредж в предната част под кувертата. „Тук се беше събрал извергът на Европа: евреи от Полша с черни, дълги, мазни коси, бедняци от всички народи“ на Стария свят, споделя с потресение Чакалов, и все пак усещаш, че той знае къде скача, не е във вакуум. Под горната куверта, но не баш в трюма. Двадесет души в кабина. Хвърля се жребий кой на кое легло ще е.
към текста >>

Накрая на пътя дюшекът се изгаря, а одеялата се стерилизират за ново ползване.
Под горната куверта, но не баш в трюма. Двадесет души в кабина. Хвърля се жребий кой на кое легло ще е. Отдолу имаш кеневирен сламен дюшек с една платнена възглавница. Две одеяла за завивка. Накрая на пътя дюшекът се изгаря, а одеялата се стерилизират за ново ползване. Мизерия, но пак си нещо като пасажер, пак си в нещо като кабина. Сервират ти редовно храна, и то обилна, пък и по вкуса на Георги. Харесва му. Гладен е. Яде с насладата на градски калфа, който си е поръчал, и му носят.
към текста >>

Отпърво Ламанша е тесен и домашен с фаровете на Кале и Дувър на двата срещуположни бряга, корабчетата и лодките от двете страни в тъмното, псувните на три езика, кой накъде да се пази; сетне бреговете се раздалечават, протокът раззива широко, псувните изчезват с лодките към Плимут и светулките на Канарските острови, и накрая - далече на север фара на Бишъп рак - последното огънче на Европа.
Харесва му. Гладен е. Яде с насладата на градски калфа, който си е поръчал, и му носят. Губи бита си, но не и самочувствието. И него като Алеко го лови тръпката на отплаването към Новия свят: с вълнението, със стегнатото гърло от това, как параходът се изсулва от тясната, уютна Европа и се продънва в океана на нищото. Отпърво Ламанша е тесен и домашен с фаровете на Кале и Дувър на двата срещуположни бряга, корабчетата и лодките от двете страни в тъмното, псувните на три езика, кой накъде да се пази; сетне бреговете се раздалечават, протокът раззива широко, псувните изчезват с лодките към Плимут и светулките на Канарските острови, и накрая - далече на север фара на Бишъп рак - последното огънче на Европа. Сетне, на разсъмване, корабът се продънва. Зинва океанът. Свежо вдъхване. Колкото и вероятно близка да е картината, рисувана от Чакалов, до прекосяването на Петър Дънов, аз все пак виждам Учителя във вътрешния си поглед като действащо лице от спомените на един украински емигрант, запазени в Музея на квартиранта в Лоуър Ийст Сайд в Манхатън. Пак от същото време.
към текста >>

Докато някои от най-големите от-костенурките, след като десетки пъти не успяват да оставят поколение, в напразните си търсения на топли пролетни пясъци, на изток, сред вълните не попадат на малките далечни пусти острови, където птиците не успяват да ги проследят.
Този спадащ гръден кош на планетата! Телескопичен блик Преди милиони и милиони години на източния бряг на континента, който сега наричаме Южна Америка, живеят водни костенурки и продължението на рода им е застрашено, тъй като птиците са научили всичките топли пясъци на люпилните им, и се събират на истерични ята, и щом малките пръкнат от черупките и тръгват като чевръсти паячета към спасителните вълни, те връхлитат. Не помага търсенето на нови и нови, и нови по-скрити места. Добили стотици години опит, птиците предвиждат ходовете на костенурките. Не помага и това, че малките изскачат от черупките на бегом. И птиците се научават да пикират по-бързо и в ужасните няколко минути бяг до водата от милионите остават няколко десетки. Докато някои от най-големите от-костенурките, след като десетки пъти не успяват да оставят поколение, в напразните си търсения на топли пролетни пясъци, на изток, сред вълните не попадат на малките далечни пусти острови, където птиците не успяват да ги проследят. И минават милиони години, и милиони здрави поколения, които се излюпват на островчетата, плуват обратно до богатия на храна източен бряг на континента, гмуркат се в зелените топли води край брега, любят се и се впускат водени от малкия онаследен пеленг в костенурчите си мозъци към далечните, скришни топли пясъци, в които да снесат яйцата си. И пак назад! Но минават още милиони и милиони години и играта им на родните брегове става по-кратка и по-кратка, достигането до тайните им острови все по-трудно. Връщането все по-малко радостно, защото е истинска мъка! Някои направо не успяват да се върнат. Едва има време за игра, едва има време за оплождане - и пак отчаяно гребане към далечния единствен шанс на малките им да се излюпят. Континентът се отдалечава от острова на морските костенурки.
към текста >>

Водният камшик на Дядо Господ! Представете си, как в дълбоките води на Тихи океан великият шелф, прострян в протежение на Алеутските острови, се разлюлява от необхватен по мащаб воден трус и как милиони кубически метра скална маса се отъркулват и уталожват на ново място на дъното на океана, и милиони и милиони кубически метра водна маса трябва да се пренареди, да се всмуче на опразненото място и да измести водните маси в пътя си, и как в зависимост от големината си тази тежаща милиони тонове водна маса се задвижва със скорост шестстотин-седемстотин километра в час, със скорост направо близка до тази на звука, което оставя всичко произтекло тук в пълна тишина.
В същото време дъното на Тихия океан се плъзга на северозапад. Наблъсква Япония. Стърже над отпушените комини с лава под Хавай, трупа се сгур и сгурта се подава под повърхността във вид на вулканични острови, и те се плъзгат с целия подокеански щит на северозапад и се рушат от дъждовете и изригват нови подводни вулкани на югоизток от тях, където комините от лава в по-дълбоките земни слоеве намират отдушник. Стърже щита на дъното на северозапад по протежение на Калифорния в катаклизмични трусове. Връхлита Курилските острови и кърти подземни планински масиви и когато те се дръннат на дъното на океана, раздвижили милиарди кубически метри водна маса, тежки по тон кубическия метър, лисва на повърхността това, което японците наричат цунами - смукващия и заливащ океан, от който няма спасение. Водният камшик на Дядо Господ! Представете си, как в дълбоките води на Тихи океан великият шелф, прострян в протежение на Алеутските острови, се разлюлява от необхватен по мащаб воден трус и как милиони кубически метра скална маса се отъркулват и уталожват на ново място на дъното на океана, и милиони и милиони кубически метра водна маса трябва да се пренареди, да се всмуче на опразненото място и да измести водните маси в пътя си, и как в зависимост от големината си тази тежаща милиони тонове водна маса се задвижва със скорост шестстотин-седемстотин километра в час, със скорост направо близка до тази на звука, което оставя всичко произтекло тук в пълна тишина. И представете си, че освен безмълвна, тази подводна вълна остава и невидима, тъй като надига повърхността не повече от десетина-двайсет сантиметра - така че докато се уталожи (след като се отрази от леда на Антарктика), тя ще засегне до седем-осем процента от цялата маса на Тихи океан. И ще се носи светкавично така невидима и беззвучна под кораби и самолети, додето пет часа по-късно заливът Килауеа на северния бряг на хавайския остров Кауаи не се пресуши от всмуканата от цунамито вода, за да подхранва катастрофалната невидима вълна, и след минути ще се оголи дъното на Сънсет Бийч на остров Оаху на югоизток, и след минути все в същата посока полуостров Калеупапа на Молокаи ще загуби морето около себе си, и след това ще зине сух просторният северен залив на остров Мауи-Кахулуи, и когато след малко започват да се заголват полите на нос Уполу на остров Хавай, назад на северозапад заливът Килауеа, отдето започва всичко, не само отново е пълен, но водата се надига като кипнал съд и лази по дерето, и залива околните планини трийсе, четирсе метра, и върви и върви нагоре; и след това се заливат отново Оаху, Молокан, Мауи... И когато започне да залива Уполу на Хавай, океанът този път с рев се изтегля от дерето над Килауеа на 400 км на северозапад и от залива, и извлича и поглъща в бездната си всичко, което се е случило без корен на пътя му: коли, коне, бараки, плажни чадъри, лодки, плъхове... Десетки хора. Всичко, което се е случило на северните брегове на Хавайските острови в този неразбираем мигновен кошмар ту оголен, ту наводнен, ту всмукващ обратно на дъното; всичко, до което се.докосва. И тази „едновременност“ на станалото, видяна в цялостта й, няма ляво и няма дясно, няма сега и после. То е едно и също нещо и е само сега.
към текста >>

И ще се носи светкавично така невидима и беззвучна под кораби и самолети, додето пет часа по-късно заливът Килауеа на северния бряг на хавайския остров Кауаи не се пресуши от всмуканата от цунамито вода, за да подхранва катастрофалната невидима вълна, и след минути ще се оголи дъното на Сънсет Бийч на остров Оаху на югоизток, и след минути все в същата посока полуостров Калеупапа на Молокаи ще загуби морето около себе си, и след това ще зине сух просторният северен залив на остров Мауи-Кахулуи, и когато след малко започват да се заголват полите на нос Уполу на остров Хавай, назад на северозапад заливът Килауеа, отдето започва всичко, не само отново е пълен, но водата се надига като кипнал съд и лази по дерето, и залива околните планини трийсе, четирсе метра, и върви и върви нагоре; и след това се заливат отново Оаху, Молокан, Мауи... И когато започне да залива Уполу на Хавай, океанът този път с рев се изтегля от дерето над Килауеа на 400 км на северозапад и от залива, и извлича и поглъща в бездната си всичко, което се е случило без корен на пътя му: коли, коне, бараки, плажни чадъри, лодки, плъхове... Десетки хора.
Стърже над отпушените комини с лава под Хавай, трупа се сгур и сгурта се подава под повърхността във вид на вулканични острови, и те се плъзгат с целия подокеански щит на северозапад и се рушат от дъждовете и изригват нови подводни вулкани на югоизток от тях, където комините от лава в по-дълбоките земни слоеве намират отдушник. Стърже щита на дъното на северозапад по протежение на Калифорния в катаклизмични трусове. Връхлита Курилските острови и кърти подземни планински масиви и когато те се дръннат на дъното на океана, раздвижили милиарди кубически метри водна маса, тежки по тон кубическия метър, лисва на повърхността това, което японците наричат цунами - смукващия и заливащ океан, от който няма спасение. Водният камшик на Дядо Господ! Представете си, как в дълбоките води на Тихи океан великият шелф, прострян в протежение на Алеутските острови, се разлюлява от необхватен по мащаб воден трус и как милиони кубически метра скална маса се отъркулват и уталожват на ново място на дъното на океана, и милиони и милиони кубически метра водна маса трябва да се пренареди, да се всмуче на опразненото място и да измести водните маси в пътя си, и как в зависимост от големината си тази тежаща милиони тонове водна маса се задвижва със скорост шестстотин-седемстотин километра в час, със скорост направо близка до тази на звука, което оставя всичко произтекло тук в пълна тишина. И представете си, че освен безмълвна, тази подводна вълна остава и невидима, тъй като надига повърхността не повече от десетина-двайсет сантиметра - така че докато се уталожи (след като се отрази от леда на Антарктика), тя ще засегне до седем-осем процента от цялата маса на Тихи океан. И ще се носи светкавично така невидима и беззвучна под кораби и самолети, додето пет часа по-късно заливът Килауеа на северния бряг на хавайския остров Кауаи не се пресуши от всмуканата от цунамито вода, за да подхранва катастрофалната невидима вълна, и след минути ще се оголи дъното на Сънсет Бийч на остров Оаху на югоизток, и след минути все в същата посока полуостров Калеупапа на Молокаи ще загуби морето около себе си, и след това ще зине сух просторният северен залив на остров Мауи-Кахулуи, и когато след малко започват да се заголват полите на нос Уполу на остров Хавай, назад на северозапад заливът Килауеа, отдето започва всичко, не само отново е пълен, но водата се надига като кипнал съд и лази по дерето, и залива околните планини трийсе, четирсе метра, и върви и върви нагоре; и след това се заливат отново Оаху, Молокан, Мауи... И когато започне да залива Уполу на Хавай, океанът този път с рев се изтегля от дерето над Килауеа на 400 км на северозапад и от залива, и извлича и поглъща в бездната си всичко, което се е случило без корен на пътя му: коли, коне, бараки, плажни чадъри, лодки, плъхове... Десетки хора. Всичко, което се е случило на северните брегове на Хавайските острови в този неразбираем мигновен кошмар ту оголен, ту наводнен, ту всмукващ обратно на дъното; всичко, до което се.докосва. И тази „едновременност“ на станалото, видяна в цялостта й, няма ляво и няма дясно, няма сега и после. То е едно и също нещо и е само сега. Един задвижен за удар камшик, при който ръкохватката спира, но единното и неделимо движение се предава на корена на камшика и нататък и нататък до върха. Но никоя отделна част от движението не описва и не дава представа за цялото по какъвто и да било начин: Покойната ръкохватка?
към текста >>

* Петър отдавна е разбрал, че светът не може да бъде само Хадърча, не може да бъде задушен смисълът на съществуването ти между обора и огнището, колкото и да го души всеки път като помисли, че може да се раздели завинаги с мириса на бабината баница и на хошафа.
Но не сега. Не с тези думи. Постепенно ще осъзнае нещата, ще дойде провидение. Сега само усеща огромността на всичко това и очите му понякога се пълнят със сълзи, и той знае, че е част от много повече и повече от което го учат, и ще разбере всичко това, и ще е сладко, и трагично, и неизбежно. Сега е само скритата предтръпка и по някоя скрита сълза. * Петър отдавна е разбрал, че светът не може да бъде само Хадърча, не може да бъде задушен смисълът на съществуването ти между обора и огнището, колкото и да го души всеки път като помисли, че може да се раздели завинаги с мириса на бабината баница и на хошафа. Знае какво е каканиженето на гръцки в църквата и препъването и сричането на славянската Библия, дето уж се разбирало, ама нищо не се разбира (и защо ли са нужни тези вечни преструвки за неща, които е явно, че не са така!). И знае колко поразително и до болка близко бе почувствал Божието слово, когато за пръв път прочете нещичко от протестантското евангелие, което баща му бе донесъл дома: с простия, сладък език на даскал Петко Славейков, Божието слово бе влязло в стаята като утринна светлина, като свеж пролетен развигор в гърдите ти; можеше да се докосне, да се пипне сякаш невидимата енергия, от която бе направено стремлението към божественото... беше част от дома; в майчиния език със всяка дума е било скрито! Не беше чужд език отвънка, едва различим по смисъл, колкото и свят. Не идеше отгоре, не идеше с расата, дрехите, иконите на някакво специално далечно място, а беше лумнало отвътре, от сърцето му, дома, баба, пътя, двора, съседите, тракането на налъмите по плочите. И така го озари (като сладката болка на свалена превръзка от ранено място) мисълта, че всъщност така е било, словото за учениците Му е било словото на майките им. И словата на Патриарсите на българската църква в Търново пак е бил майчиният език за тези, които са ги слушали, в пълно взаимно всепроникване.
към текста >>

И знае колко поразително и до болка близко бе почувствал Божието слово, когато за пръв път прочете нещичко от протестантското евангелие, което баща му бе донесъл дома: с простия, сладък език на даскал Петко Славейков, Божието слово бе влязло в стаята като утринна светлина, като свеж пролетен развигор в гърдите ти; можеше да се докосне, да се пипне сякаш невидимата енергия, от която бе направено стремлението към божественото... беше част от дома; в майчиния език със всяка дума е било скрито! Не беше чужд език отвънка, едва различим по смисъл, колкото и свят.
Постепенно ще осъзнае нещата, ще дойде провидение. Сега само усеща огромността на всичко това и очите му понякога се пълнят със сълзи, и той знае, че е част от много повече и повече от което го учат, и ще разбере всичко това, и ще е сладко, и трагично, и неизбежно. Сега е само скритата предтръпка и по някоя скрита сълза. * Петър отдавна е разбрал, че светът не може да бъде само Хадърча, не може да бъде задушен смисълът на съществуването ти между обора и огнището, колкото и да го души всеки път като помисли, че може да се раздели завинаги с мириса на бабината баница и на хошафа. Знае какво е каканиженето на гръцки в църквата и препъването и сричането на славянската Библия, дето уж се разбирало, ама нищо не се разбира (и защо ли са нужни тези вечни преструвки за неща, които е явно, че не са така!). И знае колко поразително и до болка близко бе почувствал Божието слово, когато за пръв път прочете нещичко от протестантското евангелие, което баща му бе донесъл дома: с простия, сладък език на даскал Петко Славейков, Божието слово бе влязло в стаята като утринна светлина, като свеж пролетен развигор в гърдите ти; можеше да се докосне, да се пипне сякаш невидимата енергия, от която бе направено стремлението към божественото... беше част от дома; в майчиния език със всяка дума е било скрито! Не беше чужд език отвънка, едва различим по смисъл, колкото и свят. Не идеше отгоре, не идеше с расата, дрехите, иконите на някакво специално далечно място, а беше лумнало отвътре, от сърцето му, дома, баба, пътя, двора, съседите, тракането на налъмите по плочите. И така го озари (като сладката болка на свалена превръзка от ранено място) мисълта, че всъщност така е било, словото за учениците Му е било словото на майките им. И словата на Патриарсите на българската църква в Търново пак е бил майчиният език за тези, които са ги слушали, в пълно взаимно всепроникване. Сияещо в теб отвътре, идещо отвътре в теб; вечна, безсмъртна, съпътстваща те част, която словото само е пробудило. „Протестантско евангелие!“ Защо?
към текста >>

Не идеше отгоре, не идеше с расата, дрехите, иконите на някакво специално далечно място, а беше лумнало отвътре, от сърцето му, дома, баба, пътя, двора, съседите, тракането на налъмите по плочите.
Сега само усеща огромността на всичко това и очите му понякога се пълнят със сълзи, и той знае, че е част от много повече и повече от което го учат, и ще разбере всичко това, и ще е сладко, и трагично, и неизбежно. Сега е само скритата предтръпка и по някоя скрита сълза. * Петър отдавна е разбрал, че светът не може да бъде само Хадърча, не може да бъде задушен смисълът на съществуването ти между обора и огнището, колкото и да го души всеки път като помисли, че може да се раздели завинаги с мириса на бабината баница и на хошафа. Знае какво е каканиженето на гръцки в църквата и препъването и сричането на славянската Библия, дето уж се разбирало, ама нищо не се разбира (и защо ли са нужни тези вечни преструвки за неща, които е явно, че не са така!). И знае колко поразително и до болка близко бе почувствал Божието слово, когато за пръв път прочете нещичко от протестантското евангелие, което баща му бе донесъл дома: с простия, сладък език на даскал Петко Славейков, Божието слово бе влязло в стаята като утринна светлина, като свеж пролетен развигор в гърдите ти; можеше да се докосне, да се пипне сякаш невидимата енергия, от която бе направено стремлението към божественото... беше част от дома; в майчиния език със всяка дума е било скрито! Не беше чужд език отвънка, едва различим по смисъл, колкото и свят. Не идеше отгоре, не идеше с расата, дрехите, иконите на някакво специално далечно място, а беше лумнало отвътре, от сърцето му, дома, баба, пътя, двора, съседите, тракането на налъмите по плочите. И така го озари (като сладката болка на свалена превръзка от ранено място) мисълта, че всъщност така е било, словото за учениците Му е било словото на майките им. И словата на Патриарсите на българската църква в Търново пак е бил майчиният език за тези, които са ги слушали, в пълно взаимно всепроникване. Сияещо в теб отвътре, идещо отвътре в теб; вечна, безсмъртна, съпътстваща те част, която словото само е пробудило. „Протестантско евангелие!“ Защо? Кои бяха тези хора?
към текста >>

Сияещо в теб отвътре, идещо отвътре в теб; вечна, безсмъртна, съпътстваща те част, която словото само е пробудило.
Знае какво е каканиженето на гръцки в църквата и препъването и сричането на славянската Библия, дето уж се разбирало, ама нищо не се разбира (и защо ли са нужни тези вечни преструвки за неща, които е явно, че не са така!). И знае колко поразително и до болка близко бе почувствал Божието слово, когато за пръв път прочете нещичко от протестантското евангелие, което баща му бе донесъл дома: с простия, сладък език на даскал Петко Славейков, Божието слово бе влязло в стаята като утринна светлина, като свеж пролетен развигор в гърдите ти; можеше да се докосне, да се пипне сякаш невидимата енергия, от която бе направено стремлението към божественото... беше част от дома; в майчиния език със всяка дума е било скрито! Не беше чужд език отвънка, едва различим по смисъл, колкото и свят. Не идеше отгоре, не идеше с расата, дрехите, иконите на някакво специално далечно място, а беше лумнало отвътре, от сърцето му, дома, баба, пътя, двора, съседите, тракането на налъмите по плочите. И така го озари (като сладката болка на свалена превръзка от ранено място) мисълта, че всъщност така е било, словото за учениците Му е било словото на майките им. И словата на Патриарсите на българската църква в Търново пак е бил майчиният език за тези, които са ги слушали, в пълно взаимно всепроникване. Сияещо в теб отвътре, идещо отвътре в теб; вечна, безсмъртна, съпътстваща те част, която словото само е пробудило. „Протестантско евангелие!“ Защо? Кои бяха тези хора? Как знаеха какво е важно и отде увереността им да пробият през заблудите отвор, колкото иглени уши, за да влезе светлината... Светлината, в която всички, и старите българи с езика на Евтимий, и ние сега, и християните в Япония и в Америка, и ние тук трябва да осмислим съществуването си. И кои им бяха българите да имат грижа да им помагат? Той беше ги видял в Свищов.
към текста >>

Баща му и учители, и роднини, и приятели помагаха да се стегне за път, уреждаха документи, билети, адреси, писма, дрехи, пари.
Кои бяха тези хора? Как знаеха какво е важно и отде увереността им да пробият през заблудите отвор, колкото иглени уши, за да влезе светлината... Светлината, в която всички, и старите българи с езика на Евтимий, и ние сега, и християните в Япония и в Америка, и ние тук трябва да осмислим съществуването си. И кои им бяха българите да имат грижа да им помагат? Той беше ги видял в Свищов. Сега щеше да види сам първоизточника им и сам да черпи от него. Баща му и учители, и роднини, и приятели помагаха да се стегне за път, уреждаха документи, билети, адреси, писма, дрехи, пари. (Само сестра му бе сдържана и сякаш ревнива като винаги, но можеше ли да я упреква с мъката, която изживя с пиещия си мъж.) Беше възбудително, но докато се купеха златни наполеони от Варна и колан с пунгия, в който да ги носи, Петър започва да усеща все по-ясно, че не е сам, както бе когато за пръв път започна да мечтае да последва и той стария си съученик Делчев в Америка. И сега помощта, която му даваха близки и познати, започваше да губи сладката си интимност. Други рамене сякаш се търкаха в неговите, стъпки на чужди хора звучаха в стъпките на баща му, на пастор Томов. Във Варна, Русе, София имаше агенти, параходства и други бяха ходили и отиваха, знаеше се много за пътя, който щеше да изпътува. Майка му слушаше съвети какво трябваше да му се приготви от други, които уж имаха опит в това - и за дрехи, и за ядене из път.
към текста >>

(Само сестра му бе сдържана и сякаш ревнива като винаги, но можеше ли да я упреква с мъката, която изживя с пиещия си мъж.) Беше възбудително, но докато се купеха златни наполеони от Варна и колан с пунгия, в който да ги носи, Петър започва да усеща все по-ясно, че не е сам, както бе когато за пръв път започна да мечтае да последва и той стария си съученик Делчев в Америка.
Как знаеха какво е важно и отде увереността им да пробият през заблудите отвор, колкото иглени уши, за да влезе светлината... Светлината, в която всички, и старите българи с езика на Евтимий, и ние сега, и християните в Япония и в Америка, и ние тук трябва да осмислим съществуването си. И кои им бяха българите да имат грижа да им помагат? Той беше ги видял в Свищов. Сега щеше да види сам първоизточника им и сам да черпи от него. Баща му и учители, и роднини, и приятели помагаха да се стегне за път, уреждаха документи, билети, адреси, писма, дрехи, пари. (Само сестра му бе сдържана и сякаш ревнива като винаги, но можеше ли да я упреква с мъката, която изживя с пиещия си мъж.) Беше възбудително, но докато се купеха златни наполеони от Варна и колан с пунгия, в който да ги носи, Петър започва да усеща все по-ясно, че не е сам, както бе когато за пръв път започна да мечтае да последва и той стария си съученик Делчев в Америка. И сега помощта, която му даваха близки и познати, започваше да губи сладката си интимност. Други рамене сякаш се търкаха в неговите, стъпки на чужди хора звучаха в стъпките на баща му, на пастор Томов. Във Варна, Русе, София имаше агенти, параходства и други бяха ходили и отиваха, знаеше се много за пътя, който щеше да изпътува. Майка му слушаше съвети какво трябваше да му се приготви от други, които уж имаха опит в това - и за дрехи, и за ядене из път. И не отиваха хора за учене само, разбира се, но и по търговия, и да се изселят там.
към текста >>

Във Варна, Русе, София имаше агенти, параходства и други бяха ходили и отиваха, знаеше се много за пътя, който щеше да изпътува.
Сега щеше да види сам първоизточника им и сам да черпи от него. Баща му и учители, и роднини, и приятели помагаха да се стегне за път, уреждаха документи, билети, адреси, писма, дрехи, пари. (Само сестра му бе сдържана и сякаш ревнива като винаги, но можеше ли да я упреква с мъката, която изживя с пиещия си мъж.) Беше възбудително, но докато се купеха златни наполеони от Варна и колан с пунгия, в който да ги носи, Петър започва да усеща все по-ясно, че не е сам, както бе когато за пръв път започна да мечтае да последва и той стария си съученик Делчев в Америка. И сега помощта, която му даваха близки и познати, започваше да губи сладката си интимност. Други рамене сякаш се търкаха в неговите, стъпки на чужди хора звучаха в стъпките на баща му, на пастор Томов. Във Варна, Русе, София имаше агенти, параходства и други бяха ходили и отиваха, знаеше се много за пътя, който щеше да изпътува. Майка му слушаше съвети какво трябваше да му се приготви от други, които уж имаха опит в това - и за дрехи, и за ядене из път. И не отиваха хора за учене само, разбира се, но и по търговия, и да се изселят там. И той го знаеше, но едва когато се заготви за път, усети колко широк и отъпкан е пътят. В трена, колкото повече навлизаха в Европа, колкото по-чисти и спретнати ставаха зад прозорците хърватските села, после австрийските, толкова повече се усещаше всмукан от едно голямо, непреодолимо движение, де с новите съпътници за Америка, де с изоставането на Хадърча и Свищов далече назад, де със странното, но непреодолимо чувство, че е влязъл в свят, който не е закотвен за халката на кладенеца, а е безбрежен, на колела, в постоянно движение, свързан помежду си и през най-невъобразими разстояния. Че е един! Че иска да е един, и ще направи всичко, за да е един, защото хората са едно и всички тези прегради, тези граници и паспорти са нищо пред светлината, която е една и съща във всяко живо същество.
към текста >>

Майка му слушаше съвети какво трябваше да му се приготви от други, които уж имаха опит в това - и за дрехи, и за ядене из път.
Баща му и учители, и роднини, и приятели помагаха да се стегне за път, уреждаха документи, билети, адреси, писма, дрехи, пари. (Само сестра му бе сдържана и сякаш ревнива като винаги, но можеше ли да я упреква с мъката, която изживя с пиещия си мъж.) Беше възбудително, но докато се купеха златни наполеони от Варна и колан с пунгия, в който да ги носи, Петър започва да усеща все по-ясно, че не е сам, както бе когато за пръв път започна да мечтае да последва и той стария си съученик Делчев в Америка. И сега помощта, която му даваха близки и познати, започваше да губи сладката си интимност. Други рамене сякаш се търкаха в неговите, стъпки на чужди хора звучаха в стъпките на баща му, на пастор Томов. Във Варна, Русе, София имаше агенти, параходства и други бяха ходили и отиваха, знаеше се много за пътя, който щеше да изпътува. Майка му слушаше съвети какво трябваше да му се приготви от други, които уж имаха опит в това - и за дрехи, и за ядене из път. И не отиваха хора за учене само, разбира се, но и по търговия, и да се изселят там. И той го знаеше, но едва когато се заготви за път, усети колко широк и отъпкан е пътят. В трена, колкото повече навлизаха в Европа, колкото по-чисти и спретнати ставаха зад прозорците хърватските села, после австрийските, толкова повече се усещаше всмукан от едно голямо, непреодолимо движение, де с новите съпътници за Америка, де с изоставането на Хадърча и Свищов далече назад, де със странното, но непреодолимо чувство, че е влязъл в свят, който не е закотвен за халката на кладенеца, а е безбрежен, на колела, в постоянно движение, свързан помежду си и през най-невъобразими разстояния. Че е един! Че иска да е един, и ще направи всичко, за да е един, защото хората са едно и всички тези прегради, тези граници и паспорти са нищо пред светлината, която е една и съща във всяко живо същество. Той щеше да отиде там и вътрешно щеше да е у дома си.
към текста >>

И той го знаеше, но едва когато се заготви за път, усети колко широк и отъпкан е пътят.
И сега помощта, която му даваха близки и познати, започваше да губи сладката си интимност. Други рамене сякаш се търкаха в неговите, стъпки на чужди хора звучаха в стъпките на баща му, на пастор Томов. Във Варна, Русе, София имаше агенти, параходства и други бяха ходили и отиваха, знаеше се много за пътя, който щеше да изпътува. Майка му слушаше съвети какво трябваше да му се приготви от други, които уж имаха опит в това - и за дрехи, и за ядене из път. И не отиваха хора за учене само, разбира се, но и по търговия, и да се изселят там. И той го знаеше, но едва когато се заготви за път, усети колко широк и отъпкан е пътят. В трена, колкото повече навлизаха в Европа, колкото по-чисти и спретнати ставаха зад прозорците хърватските села, после австрийските, толкова повече се усещаше всмукан от едно голямо, непреодолимо движение, де с новите съпътници за Америка, де с изоставането на Хадърча и Свищов далече назад, де със странното, но непреодолимо чувство, че е влязъл в свят, който не е закотвен за халката на кладенеца, а е безбрежен, на колела, в постоянно движение, свързан помежду си и през най-невъобразими разстояния. Че е един! Че иска да е един, и ще направи всичко, за да е един, защото хората са едно и всички тези прегради, тези граници и паспорти са нищо пред светлината, която е една и съща във всяко живо същество. Той щеше да отиде там и вътрешно щеше да е у дома си. Знаеше го. Само че всяко откритие в този път е временно! И когато прекосиха Франция, и когато стигнаха океана, пристанището на Хавър, претъпканите хотели и приюти, кафенетата, агенциите, спящите по градинките, вавилонското стълпотворение на езици през двата дни преди корабът им да потегли, той бе ударен от истината.
към текста >>

В трена, колкото повече навлизаха в Европа, колкото по-чисти и спретнати ставаха зад прозорците хърватските села, после австрийските, толкова повече се усещаше всмукан от едно голямо, непреодолимо движение, де с новите съпътници за Америка, де с изоставането на Хадърча и Свищов далече назад, де със странното, но непреодолимо чувство, че е влязъл в свят, който не е закотвен за халката на кладенеца, а е безбрежен, на колела, в постоянно движение, свързан помежду си и през най-невъобразими разстояния.
Други рамене сякаш се търкаха в неговите, стъпки на чужди хора звучаха в стъпките на баща му, на пастор Томов. Във Варна, Русе, София имаше агенти, параходства и други бяха ходили и отиваха, знаеше се много за пътя, който щеше да изпътува. Майка му слушаше съвети какво трябваше да му се приготви от други, които уж имаха опит в това - и за дрехи, и за ядене из път. И не отиваха хора за учене само, разбира се, но и по търговия, и да се изселят там. И той го знаеше, но едва когато се заготви за път, усети колко широк и отъпкан е пътят. В трена, колкото повече навлизаха в Европа, колкото по-чисти и спретнати ставаха зад прозорците хърватските села, после австрийските, толкова повече се усещаше всмукан от едно голямо, непреодолимо движение, де с новите съпътници за Америка, де с изоставането на Хадърча и Свищов далече назад, де със странното, но непреодолимо чувство, че е влязъл в свят, който не е закотвен за халката на кладенеца, а е безбрежен, на колела, в постоянно движение, свързан помежду си и през най-невъобразими разстояния. Че е един! Че иска да е един, и ще направи всичко, за да е един, защото хората са едно и всички тези прегради, тези граници и паспорти са нищо пред светлината, която е една и съща във всяко живо същество. Той щеше да отиде там и вътрешно щеше да е у дома си. Знаеше го. Само че всяко откритие в този път е временно! И когато прекосиха Франция, и когато стигнаха океана, пристанището на Хавър, претъпканите хотели и приюти, кафенетата, агенциите, спящите по градинките, вавилонското стълпотворение на езици през двата дни преди корабът им да потегли, той бе ударен от истината. Беше част от една огромна, неконтролируема вълна от човешки същества, устремена към прекосяването на океана.
към текста >>

Само че всяко откритие в този път е временно! И когато прекосиха Франция, и когато стигнаха океана, пристанището на Хавър, претъпканите хотели и приюти, кафенетата, агенциите, спящите по градинките, вавилонското стълпотворение на езици през двата дни преди корабът им да потегли, той бе ударен от истината.
И той го знаеше, но едва когато се заготви за път, усети колко широк и отъпкан е пътят. В трена, колкото повече навлизаха в Европа, колкото по-чисти и спретнати ставаха зад прозорците хърватските села, после австрийските, толкова повече се усещаше всмукан от едно голямо, непреодолимо движение, де с новите съпътници за Америка, де с изоставането на Хадърча и Свищов далече назад, де със странното, но непреодолимо чувство, че е влязъл в свят, който не е закотвен за халката на кладенеца, а е безбрежен, на колела, в постоянно движение, свързан помежду си и през най-невъобразими разстояния. Че е един! Че иска да е един, и ще направи всичко, за да е един, защото хората са едно и всички тези прегради, тези граници и паспорти са нищо пред светлината, която е една и съща във всяко живо същество. Той щеше да отиде там и вътрешно щеше да е у дома си. Знаеше го. Само че всяко откритие в този път е временно! И когато прекосиха Франция, и когато стигнаха океана, пристанището на Хавър, претъпканите хотели и приюти, кафенетата, агенциите, спящите по градинките, вавилонското стълпотворение на езици през двата дни преди корабът им да потегли, той бе ударен от истината. Беше част от една огромна, неконтролируема вълна от човешки същества, устремена към прекосяването на океана. Всеки по някакво си уж свое съображение, но сега вече се бяха превърнали в едно огромно, изгърбено в напрежение чудовище... Украинци, поляци, литванци, евреи. Италианци дори - дошли чак тук, защото корабите в Италия така били претоварени с кандидати за емигриране, че трябвало да се чака с месеци и месеци. И тези, които можели да си го позволят, идваш да поемат оттук. Това бе втората в историята на Америка неудържима вълна през океана! Преди четиридесет години първата бе задвижена от камшика на картофения глад в Ирландия.
към текста >>

Емигрантската вълна от осемдесетте годиш вече беше докарала повече от един милион души само през пристанището на Ню Йорк, така че това си беше, и така щеше да си е! Членовете на екипажа изглеждаха добре подготвени да прехвърлят хилядите и хиляди торбаланковци през Атлантика; бяха отривисти и звучаха абсолютно делово, а пасажерите, зашеметени от това, че поемат пътешествието на живота си без дори педя твърда почва на хоризонта, върху която да стъпят, изцяло се подчиняваха на всяко нареждане, което им се даваше.
Двеста и петдесет души на един декар! Италианците щяха да се настанят на запад от тях, в това, което щеше да се нарича Малка Италия, а украинци, поляци, българи и пр. - като съседи от север. Всичко това трябва да се знае, преди човек да може дори бегло да си представи нечовешкия мащаб на прекосяването на океана, от което Петър Дънов бе станал неразчленна частица, и благословената размяна на първия му наполеон от пунгията и първата му закуска с ябълков пай в пристанището на Ню Йорк вг компанията на бившия му съученик от Свищов и бъдещ съквартирант в Семинарията в Медисън - Марин Делчев. * И така.. Параходът просто беше препълнен с хора, и то толкова объркани, че ти се надуваше главата да ги гледаш. Не че имаше каквото и да било значение. Емигрантската вълна от осемдесетте годиш вече беше докарала повече от един милион души само през пристанището на Ню Йорк, така че това си беше, и така щеше да си е! Членовете на екипажа изглеждаха добре подготвени да прехвърлят хилядите и хиляди торбаланковци през Атлантика; бяха отривисти и звучаха абсолютно делово, а пасажерите, зашеметени от това, че поемат пътешествието на живота си без дори педя твърда почва на хоризонта, върху която да стъпят, изцяло се подчиняваха на всяко нареждане, което им се даваше. Моряците и офицерите ги гонеха като стадо насам-натам, и те изпитваха известно облекчение, че не трябва да поемат каквато и да било инициатива в това абсолютно непознато за тях обкръжение. Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение. Въпреки че не беше емигрант, Петър трябваше да пести парите си и затова се озова в най-гъстата част на мизерията - търбуха на кораба. Долу имаше стотици хора, които се мъчеха да се оправят както могат на мижавата светлина на валчестите прозорчета. Легла, прилични по- скоро на гнезда, се нагласяха сред торби и бохчи - направо на земята; в много случаи главите сешени с краката.
към текста >>

Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение.
Всичко това трябва да се знае, преди човек да може дори бегло да си представи нечовешкия мащаб на прекосяването на океана, от което Петър Дънов бе станал неразчленна частица, и благословената размяна на първия му наполеон от пунгията и първата му закуска с ябълков пай в пристанището на Ню Йорк вг компанията на бившия му съученик от Свищов и бъдещ съквартирант в Семинарията в Медисън - Марин Делчев. * И така.. Параходът просто беше препълнен с хора, и то толкова объркани, че ти се надуваше главата да ги гледаш. Не че имаше каквото и да било значение. Емигрантската вълна от осемдесетте годиш вече беше докарала повече от един милион души само през пристанището на Ню Йорк, така че това си беше, и така щеше да си е! Членовете на екипажа изглеждаха добре подготвени да прехвърлят хилядите и хиляди торбаланковци през Атлантика; бяха отривисти и звучаха абсолютно делово, а пасажерите, зашеметени от това, че поемат пътешествието на живота си без дори педя твърда почва на хоризонта, върху която да стъпят, изцяло се подчиняваха на всяко нареждане, което им се даваше. Моряците и офицерите ги гонеха като стадо насам-натам, и те изпитваха известно облекчение, че не трябва да поемат каквато и да било инициатива в това абсолютно непознато за тях обкръжение. Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение. Въпреки че не беше емигрант, Петър трябваше да пести парите си и затова се озова в най-гъстата част на мизерията - търбуха на кораба. Долу имаше стотици хора, които се мъчеха да се оправят както могат на мижавата светлина на валчестите прозорчета. Легла, прилични по- скоро на гнезда, се нагласяха сред торби и бохчи - направо на земята; в много случаи главите сешени с краката. Повечето пътници бяха мъже. Италианците обикновено пътуваха сами, защото се мъчеха първо да намерят работа и да посъберат малко пари, преди да прехвърлят жена и деца през океана.
към текста >>

Повечето пътници бяха мъже.
Моряците и офицерите ги гонеха като стадо насам-натам, и те изпитваха известно облекчение, че не трябва да поемат каквато и да било инициатива в това абсолютно непознато за тях обкръжение. Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение. Въпреки че не беше емигрант, Петър трябваше да пести парите си и затова се озова в най-гъстата част на мизерията - търбуха на кораба. Долу имаше стотици хора, които се мъчеха да се оправят както могат на мижавата светлина на валчестите прозорчета. Легла, прилични по- скоро на гнезда, се нагласяха сред торби и бохчи - направо на земята; в много случаи главите сешени с краката. Повечето пътници бяха мъже. Италианците обикновено пътуваха сами, защото се мъчеха първо да намерят работа и да посъберат малко пари, преди да прехвърлят жена и деца през океана. И все пак на всеки десет мъже имаше по едно семейство, с по някое дете и по-рядко с по- стар мъж или жена, което беше доста голям риск. Емиграционните власти в стария форт на Касъл Гардьн на върха на Манхатън вече три години връщаха всички, които не могат да работят или пък имаха лошо зрение, или какъвто и да било друг телесен недостатък. И все пак някои семейства рискуваха, защото имаха стар баща или стара майка, които нямаше на кого да оставят. Спътниците им съчувстваха, и въпреки че мястото беше оскъдно, не гледаха накриво на семейства, които се опитваха някак да окачат одеяло или палто, за да са криво-ляво насаме.
към текста >>

Италианците обикновено пътуваха сами, защото се мъчеха първо да намерят работа и да посъберат малко пари, преди да прехвърлят жена и деца през океана.
Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение. Въпреки че не беше емигрант, Петър трябваше да пести парите си и затова се озова в най-гъстата част на мизерията - търбуха на кораба. Долу имаше стотици хора, които се мъчеха да се оправят както могат на мижавата светлина на валчестите прозорчета. Легла, прилични по- скоро на гнезда, се нагласяха сред торби и бохчи - направо на земята; в много случаи главите сешени с краката. Повечето пътници бяха мъже. Италианците обикновено пътуваха сами, защото се мъчеха първо да намерят работа и да посъберат малко пари, преди да прехвърлят жена и деца през океана. И все пак на всеки десет мъже имаше по едно семейство, с по някое дете и по-рядко с по- стар мъж или жена, което беше доста голям риск. Емиграционните власти в стария форт на Касъл Гардьн на върха на Манхатън вече три години връщаха всички, които не могат да работят или пък имаха лошо зрение, или какъвто и да било друг телесен недостатък. И все пак някои семейства рискуваха, защото имаха стар баща или стара майка, които нямаше на кого да оставят. Спътниците им съчувстваха, и въпреки че мястото беше оскъдно, не гледаха накриво на семейства, които се опитваха някак да окачат одеяло или палто, за да са криво-ляво насаме. Това донякъде се уреждаше по-лесно поради факта, че пътниците, общо взето, се събираха на групи според езика, който говореха: евреите с черните си раса, къдравите си сколуфи и шапчиците си, в един ъгъл, италианците с кепетата и широките си панталони в друг, малката руса и белокожа литовска групичка на трета страна и така нататък.
към текста >>

Спътниците им съчувстваха, и въпреки че мястото беше оскъдно, не гледаха накриво на семейства, които се опитваха някак да окачат одеяло или палто, за да са криво-ляво насаме.
Повечето пътници бяха мъже. Италианците обикновено пътуваха сами, защото се мъчеха първо да намерят работа и да посъберат малко пари, преди да прехвърлят жена и деца през океана. И все пак на всеки десет мъже имаше по едно семейство, с по някое дете и по-рядко с по- стар мъж или жена, което беше доста голям риск. Емиграционните власти в стария форт на Касъл Гардьн на върха на Манхатън вече три години връщаха всички, които не могат да работят или пък имаха лошо зрение, или какъвто и да било друг телесен недостатък. И все пак някои семейства рискуваха, защото имаха стар баща или стара майка, които нямаше на кого да оставят. Спътниците им съчувстваха, и въпреки че мястото беше оскъдно, не гледаха накриво на семейства, които се опитваха някак да окачат одеяло или палто, за да са криво-ляво насаме. Това донякъде се уреждаше по-лесно поради факта, че пътниците, общо взето, се събираха на групи според езика, който говореха: евреите с черните си раса, къдравите си сколуфи и шапчиците си, в един ъгъл, италианците с кепетата и широките си панталони в друг, малката руса и белокожа литовска групичка на трета страна и така нататък. Петър не бързаше да реши къде да си остави багажа. Беше сам, пък и така и така предпочиташе да пътува без компания. Не знаеше какво го очаква напред. По време на пътуването през Европа беше почувствал как България се стопява зад него, за да остави място за големите му надежди - не за по-добро или по-лошо - не! Той просто чувстваше вътрешен порив за промяна, за това да навлезе в нов, по-смел, по-широк, по-жизнен богат свят.
към текста >>

Това донякъде се уреждаше по-лесно поради факта, че пътниците, общо взето, се събираха на групи според езика, който говореха: евреите с черните си раса, къдравите си сколуфи и шапчиците си, в един ъгъл, италианците с кепетата и широките си панталони в друг, малката руса и белокожа литовска групичка на трета страна и така нататък.
Италианците обикновено пътуваха сами, защото се мъчеха първо да намерят работа и да посъберат малко пари, преди да прехвърлят жена и деца през океана. И все пак на всеки десет мъже имаше по едно семейство, с по някое дете и по-рядко с по- стар мъж или жена, което беше доста голям риск. Емиграционните власти в стария форт на Касъл Гардьн на върха на Манхатън вече три години връщаха всички, които не могат да работят или пък имаха лошо зрение, или какъвто и да било друг телесен недостатък. И все пак някои семейства рискуваха, защото имаха стар баща или стара майка, които нямаше на кого да оставят. Спътниците им съчувстваха, и въпреки че мястото беше оскъдно, не гледаха накриво на семейства, които се опитваха някак да окачат одеяло или палто, за да са криво-ляво насаме. Това донякъде се уреждаше по-лесно поради факта, че пътниците, общо взето, се събираха на групи според езика, който говореха: евреите с черните си раса, къдравите си сколуфи и шапчиците си, в един ъгъл, италианците с кепетата и широките си панталони в друг, малката руса и белокожа литовска групичка на трета страна и така нататък. Петър не бързаше да реши къде да си остави багажа. Беше сам, пък и така и така предпочиташе да пътува без компания. Не знаеше какво го очаква напред. По време на пътуването през Европа беше почувствал как България се стопява зад него, за да остави място за големите му надежди - не за по-добро или по-лошо - не! Той просто чувстваше вътрешен порив за промяна, за това да навлезе в нов, по-смел, по-широк, по-жизнен богат свят. И с това чувство в сърцето му проникваше донякъде тъжното чувство, че вече няма да има нужда да влачи със себе си (със всяко свое сетиво и всяка своя мисъл изострени до краен предел) България и кроткото предутринно похлопване на налъмите й.
към текста >>

Беше сам, пък и така и така предпочиташе да пътува без компания.
Емиграционните власти в стария форт на Касъл Гардьн на върха на Манхатън вече три години връщаха всички, които не могат да работят или пък имаха лошо зрение, или какъвто и да било друг телесен недостатък. И все пак някои семейства рискуваха, защото имаха стар баща или стара майка, които нямаше на кого да оставят. Спътниците им съчувстваха, и въпреки че мястото беше оскъдно, не гледаха накриво на семейства, които се опитваха някак да окачат одеяло или палто, за да са криво-ляво насаме. Това донякъде се уреждаше по-лесно поради факта, че пътниците, общо взето, се събираха на групи според езика, който говореха: евреите с черните си раса, къдравите си сколуфи и шапчиците си, в един ъгъл, италианците с кепетата и широките си панталони в друг, малката руса и белокожа литовска групичка на трета страна и така нататък. Петър не бързаше да реши къде да си остави багажа. Беше сам, пък и така и така предпочиташе да пътува без компания. Не знаеше какво го очаква напред. По време на пътуването през Европа беше почувствал как България се стопява зад него, за да остави място за големите му надежди - не за по-добро или по-лошо - не! Той просто чувстваше вътрешен порив за промяна, за това да навлезе в нов, по-смел, по-широк, по-жизнен богат свят. И с това чувство в сърцето му проникваше донякъде тъжното чувство, че вече няма да има нужда да влачи със себе си (със всяко свое сетиво и всяка своя мисъл изострени до краен предел) България и кроткото предутринно похлопване на налъмите й. Огледа се и усети, че изборът му ще бъде направен по пътя на елиминирането на възможностите, които няма да му дадат да се чувства спокойно, защото веднага забеляза, че това да се присъедини към евреите съвсем няма да свърши работа. Бяха много мрачни, скупчени заедно, молещи се вътрешно да ги оставят на мира, и щеше да му е неприятно да им бъде като трън в очите.
към текста >>

По време на пътуването през Европа беше почувствал как България се стопява зад него, за да остави място за големите му надежди - не за по-добро или по-лошо - не! Той просто чувстваше вътрешен порив за промяна, за това да навлезе в нов, по-смел, по-широк, по-жизнен богат свят.
Спътниците им съчувстваха, и въпреки че мястото беше оскъдно, не гледаха накриво на семейства, които се опитваха някак да окачат одеяло или палто, за да са криво-ляво насаме. Това донякъде се уреждаше по-лесно поради факта, че пътниците, общо взето, се събираха на групи според езика, който говореха: евреите с черните си раса, къдравите си сколуфи и шапчиците си, в един ъгъл, италианците с кепетата и широките си панталони в друг, малката руса и белокожа литовска групичка на трета страна и така нататък. Петър не бързаше да реши къде да си остави багажа. Беше сам, пък и така и така предпочиташе да пътува без компания. Не знаеше какво го очаква напред. По време на пътуването през Европа беше почувствал как България се стопява зад него, за да остави място за големите му надежди - не за по-добро или по-лошо - не! Той просто чувстваше вътрешен порив за промяна, за това да навлезе в нов, по-смел, по-широк, по-жизнен богат свят. И с това чувство в сърцето му проникваше донякъде тъжното чувство, че вече няма да има нужда да влачи със себе си (със всяко свое сетиво и всяка своя мисъл изострени до краен предел) България и кроткото предутринно похлопване на налъмите й. Огледа се и усети, че изборът му ще бъде направен по пътя на елиминирането на възможностите, които няма да му дадат да се чувства спокойно, защото веднага забеляза, че това да се присъедини към евреите съвсем няма да свърши работа. Бяха много мрачни, скупчени заедно, молещи се вътрешно да ги оставят на мира, и щеше да му е неприятно да им бъде като трън в очите. И до италианците нямаше да е хубаво да се настани. Те бяха неспокойни, живи, кажи го, изпълнени със себе си, и палавите им очи препускаха от лице на лице и от семейно перде на перде из целия трюм още отсега.
към текста >>

Огледа се и усети, че изборът му ще бъде направен по пътя на елиминирането на възможностите, които няма да му дадат да се чувства спокойно, защото веднага забеляза, че това да се присъедини към евреите съвсем няма да свърши работа.
Петър не бързаше да реши къде да си остави багажа. Беше сам, пък и така и така предпочиташе да пътува без компания. Не знаеше какво го очаква напред. По време на пътуването през Европа беше почувствал как България се стопява зад него, за да остави място за големите му надежди - не за по-добро или по-лошо - не! Той просто чувстваше вътрешен порив за промяна, за това да навлезе в нов, по-смел, по-широк, по-жизнен богат свят. И с това чувство в сърцето му проникваше донякъде тъжното чувство, че вече няма да има нужда да влачи със себе си (със всяко свое сетиво и всяка своя мисъл изострени до краен предел) България и кроткото предутринно похлопване на налъмите й. Огледа се и усети, че изборът му ще бъде направен по пътя на елиминирането на възможностите, които няма да му дадат да се чувства спокойно, защото веднага забеляза, че това да се присъедини към евреите съвсем няма да свърши работа. Бяха много мрачни, скупчени заедно, молещи се вътрешно да ги оставят на мира, и щеше да му е неприятно да им бъде като трън в очите. И до италианците нямаше да е хубаво да се настани. Те бяха неспокойни, живи, кажи го, изпълнени със себе си, и палавите им очи препускаха от лице на лице и от семейно перде на перде из целия трюм още отсега. Сигурно щяха да се провъртят дупки в лицето му, ако беше по-близо, или дори може би щяха да се опитат да го включат в шумното си множество; и ето ти че един от тях вече подхващаше някаква песен от Соренто за слънцето - позната песен, но защо да не си прочисти гърлото в миришещия на мухъл прахоляк; и останалите се смееха звучно в тъмния трюм, и - изобщо - нямаше да стане работата. Искаше да го оставят на мира и просто да мисли и да гледа наоколо; превърнат на уши и очи в тъмното. Латвийците?
към текста >>

- Господ ще се погрижи за това, Гаврило, момчето ми, ако е трябвало да се заселиш в Америка - човекът в черно отговори на спътника си, но очите му вече кацнаха върху Петър да разберат дали дава ухо към разговора им и кой ли може да е.
Изглеждаха като хора, които са пострадали може би по-лошо от варшавските евреи, но държаха чувствата си в себе си и нямаха намерение да обременяват когото и да било с проблемите си. И едновременно с това очите им не бяха забити в пода пред краката им; гледаха наоколо, виждаха какво става, и се чувстваха като у дома си; ако доближиш, ще се отдръпнат, ако се отдалечиш, техният зрял човешки интерес щеше да те проследи от разстояние. - Нося само двадесет и пет долара - казваше мъжът на гладко обръснатия човек в черно до него. - Какво ще стане, ако трябва да похарча част от тях, докато преплуваме, отче? Ако нямам на ръка двадесет и пет долара, като слезем в Ню Йорк, ще ме върнат обратно, така ми казаха. - Господ ще се погрижи за това, Гаврило, момчето ми, ако е трябвало да се заселиш в Америка - човекът в черно отговори на спътника си, но очите му вече кацнаха върху Петър да разберат дали дава ухо към разговора им и кой ли може да е. - Господ си е Господ, но и законите са си закони, отче! - младият мъж сериозно беше разтревожен. - Виж сега, ако не вярваш в Бог, той ще ти даде урок; ще се разболееш и ще трябва да похарчиш част от парите за лекарство, и тогава ще се научиш какво значи да не довериш съдбата си в ръцете му. - Свещеникът, защото това очевидно бе свещеник, въпреки че черният му костюм нямаше нищо общо с расата, които носеха православните попове, продължаваше с теорията си полу на шега, за да разведри спътника си, но още гледаше Петър с половин око. - Нали четеш Библията? - Зная аз Библията, отче Куцак, знаеш, че я знам.
към текста >>

- Свещеникът, защото това очевидно бе свещеник, въпреки че черният му костюм нямаше нищо общо с расата, които носеха православните попове, продължаваше с теорията си полу на шега, за да разведри спътника си, но още гледаше Петър с половин око.
- Какво ще стане, ако трябва да похарча част от тях, докато преплуваме, отче? Ако нямам на ръка двадесет и пет долара, като слезем в Ню Йорк, ще ме върнат обратно, така ми казаха. - Господ ще се погрижи за това, Гаврило, момчето ми, ако е трябвало да се заселиш в Америка - човекът в черно отговори на спътника си, но очите му вече кацнаха върху Петър да разберат дали дава ухо към разговора им и кой ли може да е. - Господ си е Господ, но и законите са си закони, отче! - младият мъж сериозно беше разтревожен. - Виж сега, ако не вярваш в Бог, той ще ти даде урок; ще се разболееш и ще трябва да похарчиш част от парите за лекарство, и тогава ще се научиш какво значи да не довериш съдбата си в ръцете му. - Свещеникът, защото това очевидно бе свещеник, въпреки че черният му костюм нямаше нищо общо с расата, които носеха православните попове, продължаваше с теорията си полу на шега, за да разведри спътника си, но още гледаше Петър с половин око. - Нали четеш Библията? - Зная аз Библията, отче Куцак, знаеш, че я знам. - Ами не съм ли ти я цитирал на село? „В твои ръце се оставям, и отляво врагът ще ме замеря с копието си, но то няма да ме достигне, и отдясно лъвът ще реве, но ще извърне глава и ще се отдръпне, и никой няма да ме спре.“ Петър спонтанно пое дълбоко дъх: Псалом 91!2 Каква сила, каква мощ носеше Давидовият псалм! Най-любимият му от всички, само че истинският му смисъл озари съзнанието му едва сега, в сумрака около селянчето, защото това си бе млад селянин в цялата си несигурност, все още стиснал торбата си с две ръце, с огромната си шапка от груба вълна, паднала на носа му. Как наистина можеше този човек да се съмнява, че ще успее, след като е бил озарен от просветлението да върви! И преди да разбере, че го прави, той се чу да цитира на глас на старобългарски стиховете на Давидовия псалм, които свещеникът бе поизкривил да подхождат за случая: Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивава под сянката на Всемогъщия.
към текста >>

... Няма да се боиш от нощни ужаси и от стрелата, която лети денем ... Хиляди ще падат до теб и десет хиляди от дясната ти страна, но теб няма да те засегне ... Защото ще заповяда на ангелите си да те пазят във всичките ти пътища.
- Зная аз Библията, отче Куцак, знаеш, че я знам. - Ами не съм ли ти я цитирал на село? „В твои ръце се оставям, и отляво врагът ще ме замеря с копието си, но то няма да ме достигне, и отдясно лъвът ще реве, но ще извърне глава и ще се отдръпне, и никой няма да ме спре.“ Петър спонтанно пое дълбоко дъх: Псалом 91!2 Каква сила, каква мощ носеше Давидовият псалм! Най-любимият му от всички, само че истинският му смисъл озари съзнанието му едва сега, в сумрака около селянчето, защото това си бе млад селянин в цялата си несигурност, все още стиснал торбата си с две ръце, с огромната си шапка от груба вълна, паднала на носа му. Как наистина можеше този човек да се съмнява, че ще успее, след като е бил озарен от просветлението да върви! И преди да разбере, че го прави, той се чу да цитира на глас на старобългарски стиховете на Давидовия псалм, които свещеникът бе поизкривил да подхождат за случая: Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивава под сянката на Всемогъщия. ... Той е мое убежище, на Него ще се надявам. ... Няма да се боиш от нощни ужаси и от стрелата, която лети денем ... Хиляди ще падат до теб и десет хиляди от дясната ти страна, но теб няма да те засегне ... Защото ще заповяда на ангелите си да те пазят във всичките ти пътища. На ръце ще те подигнат да не препънеш в камък крака си. Ще настъпиш лъв и аспид, ще премажеш млад лъв и ламя.3 Момчето се сви засрамено, но не и свещеникът, който възбудено се обърна към донякъде смутения Петър на собствения си език: - Я да видим кой се е спрял при нас! Семинарист, който си знае светото писание на старославянски? Откъде си, млади момко? - От Методисткото епископално училище за наука и теология в Свищов! - Петър отговори на английски и се изчерви. - Ще ни простиш - каза свещеникът, - но въпреки че се надяваме да направим Америка наш втор дом, не сме изпипали английския език до никъде.
към текста >>

- Този път попита Петър на полски дали говори този език.
- Къде е това? - вечно безпокоящият се младеж попита свещеника, въпреки че очите му бяха приковани в Петър. - В Полша ли? Звучи по полски, нали? Pan mlovi ро polsku? - Този път попита Петър на полски дали говори този език. - Не, не говоря полски - каза Петър на български колкото може по- бавно, за да им даде възможност да го разберат. - Идвам от България, но горе-долу разбирам езика ви като говорите. Какъв език говорите? - България ли? - повтори свещеникът.
към текста >>

Торбите на Петър бяха нагласени до неговите, плодове, хляб и сирене размениха пръсти и ножове, и не след дълго Петър слушаше историята на свещеника; как бил униатски пастор в голямо село край Житомир, как на два пъти през последните три години прозорците на църквата, която сами си построили, без каквато и да било помощ от Ватикана, били разбити с камъни посред нощ, и как по стените били надраскани ужасни надписи с боя и въглен, искащи от „папищашите“ - слугите на папата, както ги наричали - да си вървят в Рим, където им било мястото, за да не ядели хляба на православна Украйна.
- Знам Го. Имам братовчед, готвач в Одеса, и е готвил на много кораби, дето спират във Варна. О, голямо пристанище, ми е казвал той. С много гърци и арменци, и турци. Голяма работа! Момчето си беше забравило тревогите. Торбите на Петър бяха нагласени до неговите, плодове, хляб и сирене размениха пръсти и ножове, и не след дълго Петър слушаше историята на свещеника; как бил униатски пастор в голямо село край Житомир, как на два пъти през последните три години прозорците на църквата, която сами си построили, без каквато и да било помощ от Ватикана, били разбити с камъни посред нощ, и как по стените били надраскани ужасни надписи с боя и въглен, искащи от „папищашите“ - слугите на папата, както ги наричали - да си вървят в Рим, където им било мястото, за да не ядели хляба на православна Украйна. И как, когато техният епископ се оплакал на властите в Киев, те казали, че не са виновни задето местните християни ги мразят, и как дори когато един пратеник на папата отишъл в Москва, тъй като насилията не били само около Житомир, не само че нищо не излязло от цялата работа, но един месец по-късно тяхната църква била запалена, и понеже била само малка дървена постройка, станала на пепел. Само коминът на неговата стая до църквата останал да стърчи черен и отвратителен. „Като единствен зъб, останал в устата на някой старичок, на когото обирджии по пътя са избили мутрата“ - както каза свещеникът в шегаджийския си стил. Петър им каза, че е уморен и ще си ляга да спи, когато дойде ред той да си разкаже историята. Не искаше да се занимава със себе си и миналото си.
към текста >>

„Като единствен зъб, останал в устата на някой старичок, на когото обирджии по пътя са избили мутрата“ - както каза свещеникът в шегаджийския си стил.
С много гърци и арменци, и турци. Голяма работа! Момчето си беше забравило тревогите. Торбите на Петър бяха нагласени до неговите, плодове, хляб и сирене размениха пръсти и ножове, и не след дълго Петър слушаше историята на свещеника; как бил униатски пастор в голямо село край Житомир, как на два пъти през последните три години прозорците на църквата, която сами си построили, без каквато и да било помощ от Ватикана, били разбити с камъни посред нощ, и как по стените били надраскани ужасни надписи с боя и въглен, искащи от „папищашите“ - слугите на папата, както ги наричали - да си вървят в Рим, където им било мястото, за да не ядели хляба на православна Украйна. И как, когато техният епископ се оплакал на властите в Киев, те казали, че не са виновни задето местните християни ги мразят, и как дори когато един пратеник на папата отишъл в Москва, тъй като насилията не били само около Житомир, не само че нищо не излязло от цялата работа, но един месец по-късно тяхната църква била запалена, и понеже била само малка дървена постройка, станала на пепел. Само коминът на неговата стая до църквата останал да стърчи черен и отвратителен. „Като единствен зъб, останал в устата на някой старичок, на когото обирджии по пътя са избили мутрата“ - както каза свещеникът в шегаджийския си стил. Петър им каза, че е уморен и ще си ляга да спи, когато дойде ред той да си разкаже историята. Не искаше да се занимава със себе си и миналото си. Искаше да наблюдава и да слуша. Искаше му се да може да види какво предстои, да види какво иде насреща, да го прозре и да го разбере в цялата му дълбочина, макар и постепенно. И да върви нататък, да излезе от каквото е било досега.
към текста >>

Защото нещо съвсем ново идеше в пътя му, си мислеше той, и това бе мисълта, с която заспа, докато гредите в трюма скърцаха, и дъските под него се люлееха, и шепот и тихи гласове, и похъркване, и сподавено хихикане го отнесоха встрани от първия му ден по море.
Не искаше да се занимава със себе си и миналото си. Искаше да наблюдава и да слуша. Искаше му се да може да види какво предстои, да види какво иде насреща, да го прозре и да го разбере в цялата му дълбочина, макар и постепенно. И да върви нататък, да излезе от каквото е било досега. Искаше, като слезе на пристанището на Ню Йорк, да не бъде посрещнат от самия себе си. Защото нещо съвсем ново идеше в пътя му, си мислеше той, и това бе мисълта, с която заспа, докато гредите в трюма скърцаха, и дъските под него се люлееха, и шепот и тихи гласове, и похъркване, и сподавено хихикане го отнесоха встрани от първия му ден по море. Беше двадесет и един ден плуване и Гаврило се разболя, както бе предсказал на шега отец Куцак. Отначалото бяха благословени със спокойно море и така бе вървяло ден след ден само с лекото полюшване на палубата, което повече приличаше на приспивно люлеене от страна на кораба, но за младия селянин, който бе отраснал върху континенталния щит на Евразия, всичко, което беше повече от приспивното динкане на баба му, буквално беше краят на света, така че всяка вечер, когато измореният му от впечатления мозък най-сетне вземеше сладко да се унася, той скачаше паникьосан да не заспи истински точно в момента, в който му се струваше че е надвесен над бездната на ада. Повръщаше, стенеше, свиваше се, като слушаше оплакванията на спътниците, които беше събудил, опитваше се да стои буден, но това още повече го караше да съзнава проблема си. Съзнанието му бе нащрек за скърцането и подгъването на пода, след това за пулсирането на цялото му тяло и накрая пак се започваше. Ужас! Сякаш цялото му същество се мъчеше да изскочи на сигурно място от празния му конвулсивен стомах.
към текста >>

Повръщаше, стенеше, свиваше се, като слушаше оплакванията на спътниците, които беше събудил, опитваше се да стои буден, но това още повече го караше да съзнава проблема си.
И да върви нататък, да излезе от каквото е било досега. Искаше, като слезе на пристанището на Ню Йорк, да не бъде посрещнат от самия себе си. Защото нещо съвсем ново идеше в пътя му, си мислеше той, и това бе мисълта, с която заспа, докато гредите в трюма скърцаха, и дъските под него се люлееха, и шепот и тихи гласове, и похъркване, и сподавено хихикане го отнесоха встрани от първия му ден по море. Беше двадесет и един ден плуване и Гаврило се разболя, както бе предсказал на шега отец Куцак. Отначалото бяха благословени със спокойно море и така бе вървяло ден след ден само с лекото полюшване на палубата, което повече приличаше на приспивно люлеене от страна на кораба, но за младия селянин, който бе отраснал върху континенталния щит на Евразия, всичко, което беше повече от приспивното динкане на баба му, буквално беше краят на света, така че всяка вечер, когато измореният му от впечатления мозък най-сетне вземеше сладко да се унася, той скачаше паникьосан да не заспи истински точно в момента, в който му се струваше че е надвесен над бездната на ада. Повръщаше, стенеше, свиваше се, като слушаше оплакванията на спътниците, които беше събудил, опитваше се да стои буден, но това още повече го караше да съзнава проблема си. Съзнанието му бе нащрек за скърцането и подгъването на пода, след това за пулсирането на цялото му тяло и накрая пак се започваше. Ужас! Сякаш цялото му същество се мъчеше да изскочи на сигурно място от празния му конвулсивен стомах. Отец Куцак помоли корабните офицери за помощ, но те само клатеха глави; нямаше лек за това на кораба, и свещеникът знаеше, че дори да имаше, нямаше да му дадат, защото това щеше да отвори вратата за безкрайни искания и настоявания за това и онова от огромната тълпа, дето се търкаляше по пода на трюма. А това те не можеха да позволят да стане. Корабната агенция предлагаше най-евтиния начин за пътуване и пасажерите го бяха избрали измежду многото други възможности сами.
към текста >>

Корабната агенция предлагаше най-евтиния начин за пътуване и пасажерите го бяха избрали измежду многото други възможности сами.
Повръщаше, стенеше, свиваше се, като слушаше оплакванията на спътниците, които беше събудил, опитваше се да стои буден, но това още повече го караше да съзнава проблема си. Съзнанието му бе нащрек за скърцането и подгъването на пода, след това за пулсирането на цялото му тяло и накрая пак се започваше. Ужас! Сякаш цялото му същество се мъчеше да изскочи на сигурно място от празния му конвулсивен стомах. Отец Куцак помоли корабните офицери за помощ, но те само клатеха глави; нямаше лек за това на кораба, и свещеникът знаеше, че дори да имаше, нямаше да му дадат, защото това щеше да отвори вратата за безкрайни искания и настоявания за това и онова от огромната тълпа, дето се търкаляше по пода на трюма. А това те не можеха да позволят да стане. Корабната агенция предлагаше най-евтиния начин за пътуване и пасажерите го бяха избрали измежду многото други възможности сами. Така че това беше то! И други бяха започнали да страдат от морска болест, но тяхното неразположение не можеше да се сравнява с мъченията на Гаврило. - Лимон! - беше посъветвала една възрастна еврейка, за която отец Куцак по-късно разбра, че е най-недоволна от всички от вечните нощни представления на Гаврило. Страдала от безсъние, обясни тя, когато я помоли да прости на Гаврило, изведнъж като се събудела, не можела да заспи, каквото ще да става и просто била съсипана вече. - Аман, аман! - стенеше тя в ъгъла си, стиснала молитвено ръце, като се клатеше и кланяше, докато се молеше всеки път, когато младият украинец започнеше да дига шум - Милост! Но нейният бог не проявяваше милост към никого, след като бе решил да накаже Гаврило, че не се е оставил в ръцете му за дългото пътуване. Тази мисъл се стрелкаше в главата на Петър всеки път, когато кризата идваше, и едно малко сигнално звънче звънваше в съзнанието му: „Трябва ли да споменаваме Божието име, щом става дума за такива дребни неща като тази история с лимона?
към текста >>

- Аман, аман! - стенеше тя в ъгъла си, стиснала молитвено ръце, като се клатеше и кланяше, докато се молеше всеки път, когато младият украинец започнеше да дига шум - Милост! Но нейният бог не проявяваше милост към никого, след като бе решил да накаже Гаврило, че не се е оставил в ръцете му за дългото пътуване.
А това те не можеха да позволят да стане. Корабната агенция предлагаше най-евтиния начин за пътуване и пасажерите го бяха избрали измежду многото други възможности сами. Така че това беше то! И други бяха започнали да страдат от морска болест, но тяхното неразположение не можеше да се сравнява с мъченията на Гаврило. - Лимон! - беше посъветвала една възрастна еврейка, за която отец Куцак по-късно разбра, че е най-недоволна от всички от вечните нощни представления на Гаврило. Страдала от безсъние, обясни тя, когато я помоли да прости на Гаврило, изведнъж като се събудела, не можела да заспи, каквото ще да става и просто била съсипана вече. - Аман, аман! - стенеше тя в ъгъла си, стиснала молитвено ръце, като се клатеше и кланяше, докато се молеше всеки път, когато младият украинец започнеше да дига шум - Милост! Но нейният бог не проявяваше милост към никого, след като бе решил да накаже Гаврило, че не се е оставил в ръцете му за дългото пътуване. Тази мисъл се стрелкаше в главата на Петър всеки път, когато кризата идваше, и едно малко сигнално звънче звънваше в съзнанието му: „Трябва ли да споменаваме Божието име, щом става дума за такива дребни неща като тази история с лимона? “ - Дайте му лимон да смуче, като му стане лошо, за Бога! - надигаше кресливия си глас еврейката . - Намерете му лимон, или ще умра ей тук пред очите ви, както ме гледате! Мъжът й се мъчеше да я успокои; тихичко се опитваше да я убеди, че бедното момче не е виновно и нищо не може да направи, но това само й даде нов повод да избухне: - Знам, че той нищо не може да направи, ами приятелите му? Те могат! Те трябва да му намерят лимон да го смуче всеки път като му прилошее. Или и те не трябва нищо да правят! Така ли?
към текста >>

Тази мисъл се стрелкаше в главата на Петър всеки път, когато кризата идваше, и едно малко сигнално звънче звънваше в съзнанието му: „Трябва ли да споменаваме Божието име, щом става дума за такива дребни неща като тази история с лимона?
Корабната агенция предлагаше най-евтиния начин за пътуване и пасажерите го бяха избрали измежду многото други възможности сами. Така че това беше то! И други бяха започнали да страдат от морска болест, но тяхното неразположение не можеше да се сравнява с мъченията на Гаврило. - Лимон! - беше посъветвала една възрастна еврейка, за която отец Куцак по-късно разбра, че е най-недоволна от всички от вечните нощни представления на Гаврило. Страдала от безсъние, обясни тя, когато я помоли да прости на Гаврило, изведнъж като се събудела, не можела да заспи, каквото ще да става и просто била съсипана вече. - Аман, аман! - стенеше тя в ъгъла си, стиснала молитвено ръце, като се клатеше и кланяше, докато се молеше всеки път, когато младият украинец започнеше да дига шум - Милост! Но нейният бог не проявяваше милост към никого, след като бе решил да накаже Гаврило, че не се е оставил в ръцете му за дългото пътуване. Тази мисъл се стрелкаше в главата на Петър всеки път, когато кризата идваше, и едно малко сигнално звънче звънваше в съзнанието му: „Трябва ли да споменаваме Божието име, щом става дума за такива дребни неща като тази история с лимона? “ - Дайте му лимон да смуче, като му стане лошо, за Бога! - надигаше кресливия си глас еврейката . - Намерете му лимон, или ще умра ей тук пред очите ви, както ме гледате! Мъжът й се мъчеше да я успокои; тихичко се опитваше да я убеди, че бедното момче не е виновно и нищо не може да направи, но това само й даде нов повод да избухне: - Знам, че той нищо не може да направи, ами приятелите му? Те могат! Те трябва да му намерят лимон да го смуче всеки път като му прилошее. Или и те не трябва нищо да правят! Така ли? - Къде да намеря лимон?
към текста >>

Те могат! Те трябва да му намерят лимон да го смуче всеки път като му прилошее.
Страдала от безсъние, обясни тя, когато я помоли да прости на Гаврило, изведнъж като се събудела, не можела да заспи, каквото ще да става и просто била съсипана вече. - Аман, аман! - стенеше тя в ъгъла си, стиснала молитвено ръце, като се клатеше и кланяше, докато се молеше всеки път, когато младият украинец започнеше да дига шум - Милост! Но нейният бог не проявяваше милост към никого, след като бе решил да накаже Гаврило, че не се е оставил в ръцете му за дългото пътуване. Тази мисъл се стрелкаше в главата на Петър всеки път, когато кризата идваше, и едно малко сигнално звънче звънваше в съзнанието му: „Трябва ли да споменаваме Божието име, щом става дума за такива дребни неща като тази история с лимона? “ - Дайте му лимон да смуче, като му стане лошо, за Бога! - надигаше кресливия си глас еврейката . - Намерете му лимон, или ще умра ей тук пред очите ви, както ме гледате! Мъжът й се мъчеше да я успокои; тихичко се опитваше да я убеди, че бедното момче не е виновно и нищо не може да направи, но това само й даде нов повод да избухне: - Знам, че той нищо не може да направи, ами приятелите му? Те могат! Те трябва да му намерят лимон да го смуче всеки път като му прилошее. Или и те не трябва нищо да правят! Така ли? - Къде да намеря лимон? - попита умолително отец Куцак. - Моля те, не се сърди! Попитах моряците, и мичмана даже попитах, но нямат. - Още питай! Питай! - тя се беше изправила с целия си ръст, наистина ядосана този път, и се обърна към целия трюм.
към текста >>

- Още питай! Питай! - тя се беше изправила с целия си ръст, наистина ядосана този път, и се обърна към целия трюм.
Те могат! Те трябва да му намерят лимон да го смуче всеки път като му прилошее. Или и те не трябва нищо да правят! Така ли? - Къде да намеря лимон? - попита умолително отец Куцак. - Моля те, не се сърди! Попитах моряците, и мичмана даже попитах, но нямат. - Още питай! Питай! - тя се беше изправила с целия си ръст, наистина ядосана този път, и се обърна към целия трюм. - Ей, вие! Кой има лимон, а? ... Виждаш ли? - прониза тя с поглед отец Куцак. - Питай! Италианците бяха започнали да се смеят, като си подхвърляха някакви закачливи забележки. - Какво казват?
към текста >>

Ами ако изтърпя мъките на това пътуване и ми поискат да покажа двадесет и петте долара, за да ме пуснат в Ню Йорк, и вземат, че ме турят в първия обратен кораб като разберат, че нямам толкова?
Само че й мина за секунда и се обърна към отец Куцак. - Ами хубаво! Купи го и да се свърши с тая работа! - Сега опира до тебе, Гаврило, мойто момче! - каза отец Куцак, докато момчето започна да отвързва канапа, с който бе осукана кесията, дето я измъкна от предницата на ризата си. - А ако ме върнат? - Гаврило беше много разстроен, но беше ясно, че е готов да заложи всичко на карта, за да сложи край на тия мъки. - Ами ако лимонът не помогне? Ами ако изтърпя мъките на това пътуване и ми поискат да покажа двадесет и петте долара, за да ме пуснат в Ню Йорк, и вземат, че ме турят в първия обратен кораб като разберат, че нямам толкова? - Твое трябва да е решението сега и твой ще е урокът, който ще научиш от цялата работа. Проработи. Щом му станеше лошо, изсмукваше една-две капки лимонов сок и преставаше да му се повдига. Нея нощ беше първата, в която спа, и при това като мъртъв. - Казах ти, не му трябва лимон. Събуди го триумфалният глас на еврейската му приятелка.
към текста >>

New York ...Тази сутрин три пъти надух сирената на парахода, с който Дънов днес ще навлезе във горния залив на Ню Йорк, но нещо не ми се пише, така че докато цялата тълпа от емигранти и опърпани пътници пристъпва от крак на крак на горната палуба, както са се наблъскали рамо до рамо, и докато ниските се надигат да надзърнат над рамената на високите, и бащите дигат децата на раменете си, въпреки че ще им отмалеят раменете, докато нещо се види, и понеже има още половин час поне, докато горният залив зине пред тях като огромно вътрешно море с островите си и Статуята на свободата; с буквално хилядите си параходи, платноходи и платноходки, шлепове, с веригите на фериботите с цели улици вътре от претъпкани каруци, жепе вагони, хора, добитък, плуващи кранове за разтоварване и какво ли не, и докато зад тях се врежат в хоризонта двайсе-трийсеетажните сгради на Манхатън с готическите си кули отгоре, уви! - още няколко години няма да има истински небостъргачи - има време да позяпам през прозореца над Авеню Си, дето са живели по онова време българските емигранти, да поприказвам наум с приятели, да им кажа как ми е домъчняло за тях, но и как не ми се ходи в Българиая защото, ако се държа за тази книга сега и пердаша напред, дай Боже, да е наред.
дори търговците, които се връщаха в България от Запад, ги караха да ходят на църква, да ги пречистяват от католическата чума - както казваха. Сякаш всичко извън православната църква бе мръсно - дори да беше християнско. А ето че униатският свещеник се придържаше към паството си, не към църквата си. Не беше слуга на камъка и кръста отгоре му, но на душата и духа на човека; той не се мъчеше да дърпа назад който и да беше решил да върви нататък, но се стремеше да го следва и да му помага в стъпките, които предприема, тъй като хората бяха неговото царство, не църковния двор. Толкова много още щеше да има да се учи! * February 8, 1996. New York ...Тази сутрин три пъти надух сирената на парахода, с който Дънов днес ще навлезе във горния залив на Ню Йорк, но нещо не ми се пише, така че докато цялата тълпа от емигранти и опърпани пътници пристъпва от крак на крак на горната палуба, както са се наблъскали рамо до рамо, и докато ниските се надигат да надзърнат над рамената на високите, и бащите дигат децата на раменете си, въпреки че ще им отмалеят раменете, докато нещо се види, и понеже има още половин час поне, докато горният залив зине пред тях като огромно вътрешно море с островите си и Статуята на свободата; с буквално хилядите си параходи, платноходи и платноходки, шлепове, с веригите на фериботите с цели улици вътре от претъпкани каруци, жепе вагони, хора, добитък, плуващи кранове за разтоварване и какво ли не, и докато зад тях се врежат в хоризонта двайсе-трийсеетажните сгради на Манхатън с готическите си кули отгоре, уви! - още няколко години няма да има истински небостъргачи - има време да позяпам през прозореца над Авеню Си, дето са живели по онова време българските емигранти, да поприказвам наум с приятели, да им кажа как ми е домъчняло за тях, но и как не ми се ходи в Българиая защото, ако се държа за тази книга сега и пердаша напред, дай Боже, да е наред. ... Но сега ми е празно отвътре. Двата бряга след половин час ще се съединят, ще свърши пътят, който Дънов е могъл да начертае за себе си дотук, и пред него ще остане светлата пустота, която той ще трябва да запълни както и колкото му стига умът, и това е голям антиклимакс, голям катарзис, и за него ще е просто... просто възбуда, защото той е решил, че ще е само две лесни години в семинарията на Дрю с Делчев, но аз знам, че няма да са две лесни, а ще са седем мъчни, търсещи, едва сега истински тежки години, с много лутане, и лутане, и все същата бяла, необятна, ослепителна пустота пред него... Къде да бързам? Това не е краят на пътя; това, кажи го, не е началото дори... И си правя кафе. И разбърквам картите на голямата маса, където редя по някой пасианс след кафето, но не редя този път. Пиша едно кротичко писмо.
към текста >>

Двата бряга след половин час ще се съединят, ще свърши пътят, който Дънов е могъл да начертае за себе си дотук, и пред него ще остане светлата пустота, която той ще трябва да запълни както и колкото му стига умът, и това е голям антиклимакс, голям катарзис, и за него ще е просто... просто възбуда, защото той е решил, че ще е само две лесни години в семинарията на Дрю с Делчев, но аз знам, че няма да са две лесни, а ще са седем мъчни, търсещи, едва сега истински тежки години, с много лутане, и лутане, и все същата бяла, необятна, ослепителна пустота пред него... Къде да бързам?
А ето че униатският свещеник се придържаше към паството си, не към църквата си. Не беше слуга на камъка и кръста отгоре му, но на душата и духа на човека; той не се мъчеше да дърпа назад който и да беше решил да върви нататък, но се стремеше да го следва и да му помага в стъпките, които предприема, тъй като хората бяха неговото царство, не църковния двор. Толкова много още щеше да има да се учи! * February 8, 1996. New York ...Тази сутрин три пъти надух сирената на парахода, с който Дънов днес ще навлезе във горния залив на Ню Йорк, но нещо не ми се пише, така че докато цялата тълпа от емигранти и опърпани пътници пристъпва от крак на крак на горната палуба, както са се наблъскали рамо до рамо, и докато ниските се надигат да надзърнат над рамената на високите, и бащите дигат децата на раменете си, въпреки че ще им отмалеят раменете, докато нещо се види, и понеже има още половин час поне, докато горният залив зине пред тях като огромно вътрешно море с островите си и Статуята на свободата; с буквално хилядите си параходи, платноходи и платноходки, шлепове, с веригите на фериботите с цели улици вътре от претъпкани каруци, жепе вагони, хора, добитък, плуващи кранове за разтоварване и какво ли не, и докато зад тях се врежат в хоризонта двайсе-трийсеетажните сгради на Манхатън с готическите си кули отгоре, уви! - още няколко години няма да има истински небостъргачи - има време да позяпам през прозореца над Авеню Си, дето са живели по онова време българските емигранти, да поприказвам наум с приятели, да им кажа как ми е домъчняло за тях, но и как не ми се ходи в Българиая защото, ако се държа за тази книга сега и пердаша напред, дай Боже, да е наред. ... Но сега ми е празно отвътре. Двата бряга след половин час ще се съединят, ще свърши пътят, който Дънов е могъл да начертае за себе си дотук, и пред него ще остане светлата пустота, която той ще трябва да запълни както и колкото му стига умът, и това е голям антиклимакс, голям катарзис, и за него ще е просто... просто възбуда, защото той е решил, че ще е само две лесни години в семинарията на Дрю с Делчев, но аз знам, че няма да са две лесни, а ще са седем мъчни, търсещи, едва сега истински тежки години, с много лутане, и лутане, и все същата бяла, необятна, ослепителна пустота пред него... Къде да бързам? Това не е краят на пътя; това, кажи го, не е началото дори... И си правя кафе. И разбърквам картите на голямата маса, където редя по някой пасианс след кафето, но не редя този път. Пиша едно кротичко писмо. Споделям, че има още материал тук, който не съм премандръсил, но го оставям за следващото си идване. Търся пощенска марка... Май параходът пак тутка, май започва оживлението, май пак се дигаме на пръсти да видим какво се открива след теснините и ще трябва да се връщам при глава трета и парцаланковците с каскетите и забрадките! Всички бяха на палубата от ранно утро: емигранти, редовни пасажери; тъпчеха се един друг, късите тук-там се надигаха на пръсти да надникнат над рамената на дългите, и бащи дигаха по някое оскучено, плачещо бебе на рамо, и това, разбира се, нямаше абсолютно никакъв смисъл, тъй като още сума ти време само блъскането на носа, докато корабът цепеше умерените вълни, щеше да разсейва неспокойната им скука.
към текста >>

Това не е краят на пътя; това, кажи го, не е началото дори... И си правя кафе.
Не беше слуга на камъка и кръста отгоре му, но на душата и духа на човека; той не се мъчеше да дърпа назад който и да беше решил да върви нататък, но се стремеше да го следва и да му помага в стъпките, които предприема, тъй като хората бяха неговото царство, не църковния двор. Толкова много още щеше да има да се учи! * February 8, 1996. New York ...Тази сутрин три пъти надух сирената на парахода, с който Дънов днес ще навлезе във горния залив на Ню Йорк, но нещо не ми се пише, така че докато цялата тълпа от емигранти и опърпани пътници пристъпва от крак на крак на горната палуба, както са се наблъскали рамо до рамо, и докато ниските се надигат да надзърнат над рамената на високите, и бащите дигат децата на раменете си, въпреки че ще им отмалеят раменете, докато нещо се види, и понеже има още половин час поне, докато горният залив зине пред тях като огромно вътрешно море с островите си и Статуята на свободата; с буквално хилядите си параходи, платноходи и платноходки, шлепове, с веригите на фериботите с цели улици вътре от претъпкани каруци, жепе вагони, хора, добитък, плуващи кранове за разтоварване и какво ли не, и докато зад тях се врежат в хоризонта двайсе-трийсеетажните сгради на Манхатън с готическите си кули отгоре, уви! - още няколко години няма да има истински небостъргачи - има време да позяпам през прозореца над Авеню Си, дето са живели по онова време българските емигранти, да поприказвам наум с приятели, да им кажа как ми е домъчняло за тях, но и как не ми се ходи в Българиая защото, ако се държа за тази книга сега и пердаша напред, дай Боже, да е наред. ... Но сега ми е празно отвътре. Двата бряга след половин час ще се съединят, ще свърши пътят, който Дънов е могъл да начертае за себе си дотук, и пред него ще остане светлата пустота, която той ще трябва да запълни както и колкото му стига умът, и това е голям антиклимакс, голям катарзис, и за него ще е просто... просто възбуда, защото той е решил, че ще е само две лесни години в семинарията на Дрю с Делчев, но аз знам, че няма да са две лесни, а ще са седем мъчни, търсещи, едва сега истински тежки години, с много лутане, и лутане, и все същата бяла, необятна, ослепителна пустота пред него... Къде да бързам? Това не е краят на пътя; това, кажи го, не е началото дори... И си правя кафе. И разбърквам картите на голямата маса, където редя по някой пасианс след кафето, но не редя този път. Пиша едно кротичко писмо. Споделям, че има още материал тук, който не съм премандръсил, но го оставям за следващото си идване. Търся пощенска марка... Май параходът пак тутка, май започва оживлението, май пак се дигаме на пръсти да видим какво се открива след теснините и ще трябва да се връщам при глава трета и парцаланковците с каскетите и забрадките! Всички бяха на палубата от ранно утро: емигранти, редовни пасажери; тъпчеха се един друг, късите тук-там се надигаха на пръсти да надникнат над рамената на дългите, и бащи дигаха по някое оскучено, плачещо бебе на рамо, и това, разбира се, нямаше абсолютно никакъв смисъл, тъй като още сума ти време само блъскането на носа, докато корабът цепеше умерените вълни, щеше да разсейва неспокойната им скука. Петър беше излязъл от изгрев слънце и беше един от първите, които видяха бреговата линия на западния хоризонт, и се отказа от закуска, за да може да запази добрата си позиция на върха на купа насукано въже пред вратата за капитанския мост.
към текста >>

И разбърквам картите на голямата маса, където редя по някой пасианс след кафето, но не редя този път.
Толкова много още щеше да има да се учи! * February 8, 1996. New York ...Тази сутрин три пъти надух сирената на парахода, с който Дънов днес ще навлезе във горния залив на Ню Йорк, но нещо не ми се пише, така че докато цялата тълпа от емигранти и опърпани пътници пристъпва от крак на крак на горната палуба, както са се наблъскали рамо до рамо, и докато ниските се надигат да надзърнат над рамената на високите, и бащите дигат децата на раменете си, въпреки че ще им отмалеят раменете, докато нещо се види, и понеже има още половин час поне, докато горният залив зине пред тях като огромно вътрешно море с островите си и Статуята на свободата; с буквално хилядите си параходи, платноходи и платноходки, шлепове, с веригите на фериботите с цели улици вътре от претъпкани каруци, жепе вагони, хора, добитък, плуващи кранове за разтоварване и какво ли не, и докато зад тях се врежат в хоризонта двайсе-трийсеетажните сгради на Манхатън с готическите си кули отгоре, уви! - още няколко години няма да има истински небостъргачи - има време да позяпам през прозореца над Авеню Си, дето са живели по онова време българските емигранти, да поприказвам наум с приятели, да им кажа как ми е домъчняло за тях, но и как не ми се ходи в Българиая защото, ако се държа за тази книга сега и пердаша напред, дай Боже, да е наред. ... Но сега ми е празно отвътре. Двата бряга след половин час ще се съединят, ще свърши пътят, който Дънов е могъл да начертае за себе си дотук, и пред него ще остане светлата пустота, която той ще трябва да запълни както и колкото му стига умът, и това е голям антиклимакс, голям катарзис, и за него ще е просто... просто възбуда, защото той е решил, че ще е само две лесни години в семинарията на Дрю с Делчев, но аз знам, че няма да са две лесни, а ще са седем мъчни, търсещи, едва сега истински тежки години, с много лутане, и лутане, и все същата бяла, необятна, ослепителна пустота пред него... Къде да бързам? Това не е краят на пътя; това, кажи го, не е началото дори... И си правя кафе. И разбърквам картите на голямата маса, където редя по някой пасианс след кафето, но не редя този път. Пиша едно кротичко писмо. Споделям, че има още материал тук, който не съм премандръсил, но го оставям за следващото си идване. Търся пощенска марка... Май параходът пак тутка, май започва оживлението, май пак се дигаме на пръсти да видим какво се открива след теснините и ще трябва да се връщам при глава трета и парцаланковците с каскетите и забрадките! Всички бяха на палубата от ранно утро: емигранти, редовни пасажери; тъпчеха се един друг, късите тук-там се надигаха на пръсти да надникнат над рамената на дългите, и бащи дигаха по някое оскучено, плачещо бебе на рамо, и това, разбира се, нямаше абсолютно никакъв смисъл, тъй като още сума ти време само блъскането на носа, докато корабът цепеше умерените вълни, щеше да разсейва неспокойната им скука. Петър беше излязъл от изгрев слънце и беше един от първите, които видяха бреговата линия на западния хоризонт, и се отказа от закуска, за да може да запази добрата си позиция на върха на купа насукано въже пред вратата за капитанския мост. Просто се надяваше да не го накарат за слезе от там, ако въжето щеше да трябва при акостирането.
към текста >>

Изпратете ги, бездомните, блъсканите от бурите, аз дигам лампата си за тях край златните двери! Тази факла в ръката й... ... И ето че след още една минута вътрешното море раззина докрай; огромно с островите си, големи и малки, с буквално стотиците си плавателни съдове от всякакъв вид и направа, които делово цепеха водите между покритите със сгради брегове във всички посоки наоколо: параходи, платноходи и лодки, шлепове и салове, стотици и стотици фериботи и леки съдове, влачещи влакове, пасажери, каруци, говеда във и извън Манхатън през река Хъдзън наляво и ръкавът Ийст Ривър надясно, товарни и разтоварачни платформи на стоки, елегантни плоскодънни речни параходи с огромни странични колела - някои от тях по сто метра дълги, - пасажерите им надвесени през перилата на многоетажните им куверти; и оркестрите думкат зад тях, и господа с остри мустачки и раирани летни сака махат сламени шапки, и дами се кокорчат под парижки периферии; - чиста проба плуващи дворци на път за Олбани и Трой нагоре по Хъдзън или за Ню Хейвън по протока на Лонг Айлънд; за Балтимор, за Статън,' Айлън и Ню Джърси наляво и Бруклин надясно, дето цялата брегова линия зад големите острови на Нейви Ярд и Ред Рак е опасана с многоетажни складове.
Край и на душовете на вятъра! Бяха навлезли в теснините. След броени минути се чу огромна дружна въздишка от носа, хората там бяха успели да уловят по едно око от Инър Харбър - Вътрешния залив. Петър се взираше напред и въпреки че не издаде и звук, сърцето му бясно заби. Величествената гледка на залива започна да се разгъва пред него, все по-широка и по-огромна наляво, и надясно, докато корабът бързаше нататък, и точно в средата на всичко това беше Статуята на свободата, която бяха открили само преди - не миналата, а по-миналата година. И четиристишието, което Ема Лазаръс бе написала в началото на чудовищните погроми в Русия за тогавашните бежанци, му дойде наум: Дайте ми вашите уморени, и вашите бедни, вашите свити маси, мечтаещи да дишат свободно, злощастните штергнати на прелялите си брегове. Изпратете ги, бездомните, блъсканите от бурите, аз дигам лампата си за тях край златните двери! Тази факла в ръката й... ... И ето че след още една минута вътрешното море раззина докрай; огромно с островите си, големи и малки, с буквално стотиците си плавателни съдове от всякакъв вид и направа, които делово цепеха водите между покритите със сгради брегове във всички посоки наоколо: параходи, платноходи и лодки, шлепове и салове, стотици и стотици фериботи и леки съдове, влачещи влакове, пасажери, каруци, говеда във и извън Манхатън през река Хъдзън наляво и ръкавът Ийст Ривър надясно, товарни и разтоварачни платформи на стоки, елегантни плоскодънни речни параходи с огромни странични колела - някои от тях по сто метра дълги, - пасажерите им надвесени през перилата на многоетажните им куверти; и оркестрите думкат зад тях, и господа с остри мустачки и раирани летни сака махат сламени шапки, и дами се кокорчат под парижки периферии; - чиста проба плуващи дворци на път за Олбани и Трой нагоре по Хъдзън или за Ню Хейвън по протока на Лонг Айлънд; за Балтимор, за Статън,' Айлън и Ню Джърси наляво и Бруклин надясно, дето цялата брегова линия зад големите острови на Нейви Ярд и Ред Рак е опасана с многоетажни складове. И точно насреща, врязани в хоризонта - двайсе-трийсеетажните сгради на долен Манхатън с кулите, орнаментите от дялан бял пясъчник, зелените медни обшивки на покривите... След няколко години това щеше да е най-натовареното пристанище в света, но и сега не се обхващаше с поглед, и Петър само промълви: - Вие моряците тук сте абсолютните царе! Морският офицер знаеше, че това не е забележка непременно отправена към него, но дръпна от лулата и отвърна, без да погледне младия човек на въжетата: - Не знаеш колко си прав, приятелю. Но все пак сме си само моряци, не комодори - и той посочи наляво с глава. - Виж! Зеленчуковите градини на Статън Айлънд. Холандски селяни живеят там. И някои едва се изхранват, така че едно хлапе от тях, юноша, семейството му взе, че му даде малко пари да се маха, а той купи едно евтино корито и отвори първата фериботна връзка с тоя селски остров.
към текста >>

- офицерът за пръв път го погледна в очите.
Преди десет години като умря, струваше над сто милиона долара. Това ти е то, нюйоркското корабоплаване, а? Той е цар, останалите сме моряци. Ти само намери правилния ъгъл, под който да почнеш, приятелю! - Вече го знам - каза Петър. - Тъй ли? - офицерът за пръв път го погледна в очите. - Аз съм пастор и идвам още да поуча. - Тъй ли? - офицерът се взря в него, без да знае какво да каже. - Е, проповедник е окей! И от проповедници има нужда. Параходът се плъзна без машини между два кея и го привързаха, и спуснаха моста, и настъпи Вавилон ... * Хората викаха и махаха от кея, пасажери крещяха, надвесени над перилата, офицерите стърчаха като истукани и чакаха нещата да се успокоят, за да помолят тези, дето се бяха накачурили да прегръщат роднини, да слязат на брега: първо трябваше служителите от емиграция! а да проверят всичко.
към текста >>

Толкова е пълно с живот, че като стоя тук и гледам, някой сякаш налива сили в мене... И, не зная как да го кажа! Делчев още един път го потупа и се засмя.
Точен, както винаги! - И ти си същият шегаджия; да не мислиш, че ще ме излъжеш с тази банкерска шапка, че си станал милионер? Делчев го тупна по гърба обичливо. - А и няма защо да ходя да зяпам - добави Петър. - Всичко е толкова различно. И може би работата не е в това как изглеждат нещата. Толкова е пълно с живот, че като стоя тук и гледам, някой сякаш налива сили в мене... И, не зная как да го кажа! Делчев още един път го потупа и се засмя. - Няма нужда да обясняваш. Знам. Само че подир месец ще умираш от желание да тичаш нагоре надолу из Ню Йорк и да искаш да погълнеш всичко около себе си, и просто няма да има край. Ще видиш. Хайде да вървим! Нея вечер трябваше да останат в града. Беше много късно да гонят ферибота през река Хъдзън и да се опитват да стигнат до Медисън.
към текста >>

Още откак се срещнаха за пръв път, той си го обичаше; или може би обичаше да бъде с него.
Хайде да вървим! Нея вечер трябваше да останат в града. Беше много късно да гонят ферибота през река Хъдзън и да се опитват да стигнат до Медисън. Официалното начало на записването беше насрочено за вдруги ден. На малката украсена покана, която Делчев връчи на Петър, пишеше: „Септември 19, 1888. Приемане на кандидатите за записване.“ Делчев беше радостен, че е с Дънов. Още откак се срещнаха за пръв път, той си го обичаше; или може би обичаше да бъде с него. Харесваше му това, че самият той е по-възрастен от Дънов, по-напред в учението и както беше весел и игрив, му допадаше това, че Дънов е кротък и сякаш свит, и както беше по-малък в училището в Свищов, където той завършваше, когато Петър постъпи, просто си го закриляше и го въвеждаше в новата обстановка и го покровителстваше, и това го караше да вярва, че не е чак толкова хилчо, ами ето на - грижи се за другите, защото без него може и да не успеят да се оправят. Сега даже беше още по-добре, защото Петър му се беше изплъзнал през тези години на раздяла с придобитите си знания и с новите си по-амбициозни мечти, които бе култивирал в себе си, с мислите, които още не бе готов да сподели с никого, и сега изведнъж отново попадаше под негово покровителство. Не, не беше лошо, след като две години си бил сам българин в семинарията Дрю, отново да имаш някого да тепа подире ти. А всичко това тука, което имаше да се открие на новодошлия, беше къде-къде по-сложно от въвеждането му в Свищов от Варна, къде по-голямо, направо грандиозно спрямо България, направо необхватно! Те се носеха по Бродуей и после по Трето авеню към Малка Германия, където Делчев имаше предвид нещо по-достъпно за спане, защото той плащаше и той черпеше по случай пристигането; и обясняваше, и водеше, и разправяше, и сочеше нагоре ей през тази градинка, после надясно ей оттука, и ето ни в Ма дка Германия, дето са все новодошли емигранти и хора като тях, и стигнаха до едно пететажно тясно здание, украсено евтиничко около прозорците и до корнизите на етажите с някакви релефи и отдолу бяха магазини, а през уж представителната фасада се спускаше желязна противопожарна стълба, така че направо си го загрозяваше - и това е. Влязоха и Делчев взе да урежда стаята и плащането с един дебелан по потник със залепена за долната устна цигара и - колкото и да бе неприятно - Петър кажи-речи нищо не му разбираше, макар че уж говореше английски.
към текста >>

Коридорът на партера беше тесен, но можеше да се каже, че има претенции да е елегантен, ако не беше толкова занемарен.
Не, не беше лошо, след като две години си бил сам българин в семинарията Дрю, отново да имаш някого да тепа подире ти. А всичко това тука, което имаше да се открие на новодошлия, беше къде-къде по-сложно от въвеждането му в Свищов от Варна, къде по-голямо, направо грандиозно спрямо България, направо необхватно! Те се носеха по Бродуей и после по Трето авеню към Малка Германия, където Делчев имаше предвид нещо по-достъпно за спане, защото той плащаше и той черпеше по случай пристигането; и обясняваше, и водеше, и разправяше, и сочеше нагоре ей през тази градинка, после надясно ей оттука, и ето ни в Ма дка Германия, дето са все новодошли емигранти и хора като тях, и стигнаха до едно пететажно тясно здание, украсено евтиничко около прозорците и до корнизите на етажите с някакви релефи и отдолу бяха магазини, а през уж представителната фасада се спускаше желязна противопожарна стълба, така че направо си го загрозяваше - и това е. Влязоха и Делчев взе да урежда стаята и плащането с един дебелан по потник със залепена за долната устна цигара и - колкото и да бе неприятно - Петър кажи-речи нищо не му разбираше, макар че уж говореше английски. Нищо! Делчев по-късно му обясни, че това, дето са учили в Свищов, е английски на образованите, първа ръка американци, които живеят в Бостън. А това тука в Ню Йорк е кой както му дойде - немец, италианец, евреин - кривят го както им е удобно, според родните си езици и важното е да се разбират. Коридорът на партера беше тесен, но можеше да се каже, че има претенции да е елегантен, ако не беше толкова занемарен. На пода - мозайка от дребни камъчета, тавана - покрит с метални пресовани листове с някакви орнаменти. По стените - дебели електрически кабели в тръби и току пред каменното стълбище с железните перила няколко големи елипсовидни гипсови щита, в които като в рамка имаше някакви пейзажи - дървета, плачещи върби като че ли, планини, нещо си там, но така окадено от цигари ли, от дим ли, че не беше ясно точно какво е. Човекът долу ги въведе в един апартамент, дето направо от вратата имаше нещо като кухня, претъпкана с джунджурии, тенджери, голям леген с натопено пране, столове и три деца, дето ядяха с шапки на главата, и жената с тях каза нещо, и мъжа отговори, но явно бе, че можеше да мине и без това. Вкара ги в една вътрешна стая без прозорец, кажи- речи изпълнена с двойното легло, и пак каза нещо, но за Петър това не значеше повече освен това, че пепелта от цигарата му падна на пода. Лека нощ! Оправиха се на свещта.
към текста >>

Мийд Хол - главната сграда на университета Дрю, Медисън На другия ден следобед, когато влязоха в „Гората“ на семинарията Дрю, учудването му бе два пъти по-голямо.
Бяха влизали в двора на Иваница Константинов с Томов; ами че дворът щеше да събере целия квартал между четирите улици, дето беше тази сграда на Малка Германия, а къщата на Иваница - само на единия етаж ще се съберат двайсе и две такива стаи като тази тука. Той знаеше, че Америка е свободна страна, знаеше, че никой на никого не пречи да работи и даже напротив - работа само да искаш, и всеки е равен и може бързо да се замогне; така че бе изненадан. Това не бе един блок, това не бе една улица - тази Малка Германия, това бе море от хора, повече от голям български град; ей такава работа, дето е ни риба ни рак! Знаеше, че тука идват тълпи, идват реки от хора и тези дето са, сега започваха. И все пак бе учуден. Очакваше при тези възможности дори започващите да са по- добре. Мийд Хол - главната сграда на университета Дрю, Медисън На другия ден следобед, когато влязоха в „Гората“ на семинарията Дрю, учудването му бе два пъти по-голямо. Стоеше пред голямото централно здание с огромните колони и просторното стълбище и не обръщаше внимание на Делчев, който се бе ухилил от ухо до ухо, като го гледаше колко е поразен. Нека си се хили! Това тука не можеше да бъде! Това тука беше построено от един човек. Четири пъти по-голямо от свищовския конак. А останалите сгради в гората? Едно общежитие, друго общежитие, трето общежитие, библиотека, пет двуетажни къщи за петимата професори, обори, работилница - всичкото това построено от едно семейство и преди няколко години купено за семинарията.
към текста >>

Четири пъти по-голямо от свищовския конак.
И все пак бе учуден. Очакваше при тези възможности дори започващите да са по- добре. Мийд Хол - главната сграда на университета Дрю, Медисън На другия ден следобед, когато влязоха в „Гората“ на семинарията Дрю, учудването му бе два пъти по-голямо. Стоеше пред голямото централно здание с огромните колони и просторното стълбище и не обръщаше внимание на Делчев, който се бе ухилил от ухо до ухо, като го гледаше колко е поразен. Нека си се хили! Това тука не можеше да бъде! Това тука беше построено от един човек. Четири пъти по-голямо от свищовския конак. А останалите сгради в гората? Едно общежитие, друго общежитие, трето общежитие, библиотека, пет двуетажни къщи за петимата професори, обори, работилница - всичкото това построено от едно семейство и преди няколко години купено за семинарията. Не можеше да бъде! Толкова бедни и толкова богати! Само че бедните - кажи ги като приличните българи, а богатите - десет, двайсе пъти по-богати от богатите хора в България. Със собствени, не държавни железници. Със собствени параходни компании.
към текста >>

Не можеше да бъде! Толкова бедни и толкова богати! Само че бедните - кажи ги като приличните българи, а богатите - десет, двайсе пъти по-богати от богатите хора в България.
Стоеше пред голямото централно здание с огромните колони и просторното стълбище и не обръщаше внимание на Делчев, който се бе ухилил от ухо до ухо, като го гледаше колко е поразен. Нека си се хили! Това тука не можеше да бъде! Това тука беше построено от един човек. Четири пъти по-голямо от свищовския конак. А останалите сгради в гората? Едно общежитие, друго общежитие, трето общежитие, библиотека, пет двуетажни къщи за петимата професори, обори, работилница - всичкото това построено от едно семейство и преди няколко години купено за семинарията. Не можеше да бъде! Толкова бедни и толкова богати! Само че бедните - кажи ги като приличните българи, а богатите - десет, двайсе пъти по-богати от богатите хора в България. Със собствени, не държавни железници. Със собствени параходни компании. С мини, с не знам какво! Кога щеше да вникне във всичко това, кога щеше да го обхване и да го разбере! Как така Бог е решил да го вземе в ръцете си и да го носи напред и напред, нагоре и нагоре! Как така да му върви! Автоматични камера 1889 в Чикаго Онли Ричууд (който започва своя „вяра“ по време на Гражданската война) открива с тридесет души храм на „Ордена на Магите“, и това е трета астрологическа религия в САЩ. 1889 в Ню Йорк вестниците широко рецензират новоизлезли в началото на годината нови книги на теософката мадам Блаватска. 1890 покрай строежа на железниците на Запад изникват 60 нови града, в които скоро излизат наредби за забрана на полигамията и на заселването на китайци.
към текста >>

Това чичовско интимничене през целия му живот в България му беше нетърпимо и едва сега видя колко нетърпимо му е било и защо; и за пръв път през живота си тук се почувства така както трябва! Погледна към Марин да види дали е усетил колко е доволен, и Марин му се усмихна, но някак странно.
Колко интересни бяха за Петър тези хора! Не само учителите, но и гостите (няколкото настоятели от Борда на директорите), администраторите, дори самите по-възрастни семинаристи. Бяха едновременно безкрайно прозрачни, близки, достъпни, очакваха да ги потърсиш, за да откликнат; сами го казваха на „новобранците“, и личеше, че не са празни приказки. И едновременно между теб и тях имаше дистанция - достатъчно дистанция, да те оставят да се движиш свободно, да разкършиш ръце, да се скриеш в себе си за малко, ако не си сигурен накъде да поемеш в разговора, да не доминират над тебе. Не ти стъпваха на палците на краката, не се мъчеха да те всмучат като „техен човек“ или „техен подчинен“, нито отваряха под носа ти торбички с проблемите си и какво според тях ще те сполети и как час по-скоро трябва да им скочиш в обятията да те спасят. Бяха учители, духовници, зрели граждани - не „бай Бъц“ и „бате Милей“, които имат право като бате и чичо да ти залепят шамар, без да обясняват, да ти кажат да идеш да нахраниш прасето, вместо да седиш и да гледаш, или да те облепят с прегръдки и целувки, защото си „наш Петър“. Това чичовско интимничене през целия му живот в България му беше нетърпимо и едва сега видя колко нетърпимо му е било и защо; и за пръв път през живота си тук се почувства така както трябва! Погледна към Марин да види дали е усетил колко е доволен, и Марин му се усмихна, но някак странно. Сякаш и той се беше променил. Вчерашното му близко, „свищовско“ държане трябва да е било изблик на спомен. Сега той пак беше до него, хубав, жив и весел - но без тупане по рамото и палешки ухапваници. И вече започваше да му става някак си ясно, че Марин му беше много близък, но и наистина вече беше много напред. Виждаше се, че е на почит.
към текста >>

Дюкяни - колкото щеш! Свършиха бързо, а и Петър припираше да се връщат, за да види, да разгледа, да обиколи; вече четвърти-пети ден бе тука, без да знае къде е! Само величието на Мийд Хол го бе поразило първата вечер и след това - тичане под дъбовете, без да може да се огледа! По негово настояване минаха по уж по-пряката пътека, която използваха студентите.
Дадоха им двете стаи на североизток от дъсчената веранда - номер 6 на север и ъгловата номер 8 на север и изток. Бяха сравнително големи като всички стаи на общежитието - горе-долу три и половина на три и половина метра. И беше чудесно! Беше чудесно, но трябваше да се тича и Петър все още не можеше да усети атмосферата на това забележително място, а искаше, до болка искаше да седне, да се отпусне и да просмуче дълбоко до костния си мозък духа на семинарията, от която очакваше толкова много! Тетрадки и учебници им бяха приготвили, но имаше да се купува това и онова - като се почне от моливи, гуми и мастило, та се стигне до гъба или хавлия ако искаш за банята. Така че още в петък имаха ден за битови нужди и се смъкнаха с Марин в Медисън. Градчето изглеждаше малко, но на жепе линия, която дневно имаше пет редовни влака до Ню Йорк. Дюкяни - колкото щеш! Свършиха бързо, а и Петър припираше да се връщат, за да види, да разгледа, да обиколи; вече четвърти-пети ден бе тука, без да знае къде е! Само величието на Мийд Хол го бе поразило първата вечер и след това - тичане под дъбовете, без да може да се огледа! По негово настояване минаха по уж по-пряката пътека, която използваха студентите. Всъщност на обитателите на семинарията просто не им се ходеше по шосето, когато през леса беше такава красота. Тръгваше се някъде близо до жепе линията и от главната улица направо се изкачваше стръмното да се влезе в гората, вместо да се завие по шосето и да се набива чакълът поне половин час. Беше дивно. Стегнатата душа се развързваше, развиваше, отваряше се и в очите едно след друго влизаха шарените сенки, гладките стволове на тукашните дъбови дървета, които пердашеха право нагоре, а не разстилаха клони като дъбовете в Европа. И тойу подритнеш тук и там по някое миналогодишно жълто листо.
към текста >>

Вляво под дърветата имаше друга, по-голяма конюшня, а на север към пътя се издигаше внушителната методистко-епископална църква на семинарията.
По това време гората, която принадлежеше на Дрю, беше деветдесет и няколко акра, или около двеста и осемдесет декара. И всичко това Петър беше решил да го прошари този следобед, каквото ще да става. Както вървяха на запад и слънцето пращаше прозрачните си златни фунии от светлина през клоните срещу тях, най-напред се провидя дъсчена конюшня с няколко пристройки наоколо. От.двора й вече имаше хубава отъпкана алея и започваше самият парк на семинарията. По алеята точно стигнаха до двуетажна къща с колони отпред и Делчев обясни, че това е резиденцията на професор Стронг. Вляво под дърветата имаше друга, по-голяма конюшня, а на север към пътя се издигаше внушителната методистко-епископална църква на семинарията. Петър искаше да отидат да я видят, но Марин го отклони, тъй като в неделя и тъй и тъй щяха да са там на служба. Поеха на запад към двуетажната къща с малкия навес за градината на професор Крукс. Оттам»все на запад се прибраха в Сикамор Катедж уж само да си оставят покупките, но Марин искаше да си нареди нещата и Петър се възползва да продължи сам. Вече бе видял картата на мястото, пък и кое точно кое е не беше толкова важно за него. Тръгна право към шосето, което по него време наричаха Медисън авеню.
към текста >>

Оттук - напряко към Мийд Хол - централното здание, в което няколко пъти бе идвал и което сега, когато се разхождаше и съзерцаваше без каквито и да било задължения, изглеждаше много по-благородно, много по-величествено, някак извън и над самата семинария, която просто бе приело.
Поеха на запад към двуетажната къща с малкия навес за градината на професор Крукс. Оттам»все на запад се прибраха в Сикамор Катедж уж само да си оставят покупките, но Марин искаше да си нареди нещата и Петър се възползва да продължи сам. Вече бе видял картата на мястото, пък и кое точно кое е не беше толкова важно за него. Тръгна право към шосето, което по него време наричаха Медисън авеню. Ясно се виждаше трета дълга конюшня с много малки пристройки и до нея къщата, дадена на професор Милей. Оттук - напряко към Мийд Хол - централното здание, в което няколко пъти бе идвал и което сега, когато се разхождаше и съзерцаваше без каквито и да било задължения, изглеждаше много по-благородно, много по-величествено, някак извън и над самата семинария, която просто бе приело. Тук на втория етаж в един от апартаментите му бяха казали, че живее професор Юфам, а зад Мийд Хол се виждаше току-що завършеният строеж на Новата библиотека с внушителната й кула. Оттук - на запад и на запад, където в самия край бе разкошната резиденция на професор Бъц. Спря да я погледа. Съзнанието му бе празно, само сърцето му бе радостно и искаше да върви и да върви. Сикамор Катедж, където Петър Дънов живее през първата си година в университета Дрю, Медисън Пое на юг, където водеше най-голямата пътека оттук.
към текста >>

Сикамор Катедж, където Петър Дънов живее през първата си година в университета Дрю, Медисън Пое на юг, където водеше най-голямата пътека оттук.
Оттук - напряко към Мийд Хол - централното здание, в което няколко пъти бе идвал и което сега, когато се разхождаше и съзерцаваше без каквито и да било задължения, изглеждаше много по-благородно, много по-величествено, някак извън и над самата семинария, която просто бе приело. Тук на втория етаж в един от апартаментите му бяха казали, че живее професор Юфам, а зад Мийд Хол се виждаше току-що завършеният строеж на Новата библиотека с внушителната й кула. Оттук - на запад и на запад, където в самия край бе разкошната резиденция на професор Бъц. Спря да я погледа. Съзнанието му бе празно, само сърцето му бе радостно и искаше да върви и да върви. Сикамор Катедж, където Петър Дънов живее през първата си година в университета Дрю, Медисън Пое на юг, където водеше най-голямата пътека оттук. На края й, в самия югозападен ъгъл на тази част на гората, която принадлежеше на семинарията, се издигаше най-голямата конюшня. Не беше ясно какво още има в нея, защото бе на два етажа. И едва когато пое обратно на изток, го обхвана мекото, съзерцателно, ако искате, мистично настроение, което бе търсил. Гората се сгъсти. Стана истинска вековна дъбова гора.
към текста >>

Стронг и успява да докаже къде е извършен трикът и откъде, ако се тръгне по алтернативен път, може да се избегне резултатът, че едно е равно на три.
Когато влизат в един от часовете му, семинаристите виждат черната дъска изписана с математически формули. Нещо е обяснявал на предишния клас. И като ги вижда да гледат учудено, доктор Стронг започва да обяснява, че ето тук се вижда, че дори математическата логика може да те доведе до лъжа. И той проследява операциите и трансформациите, според които 1=3. Един от студентите иска разрешение да провери уравненията на проф. Стронг и успява да докаже къде е извършен трикът и откъде, ако се тръгне по алтернативен път, може да се избегне резултатът, че едно е равно на три. И часът хвръква! Доктор Стронг се съгласява, че е тръгнал по грешен път, но и някои студенти признават, че са били напълно убедени, че изводите*му са точни. И започва възвишена дискусия по простата истина, че в края на краищата животът е по-голям от чистата логика и поради това духовното прозрение на проповедника е по-ценно от логическата прецизност. Тази бравурност на Стронг, разбира се, е и негова слабост и с време учениците се възползват от нея. Мнозина от тях си спомнят с дяволита усмивка дълго след като се разделят с Дрю, колко лесно е било човек да отклони Стронг: подхвърлиш му засукан въпрос и неудържимият поток на знанията му потича, а урокът за деня бива забравен. Може би затова, съзнавайки еруптивната си енергия, доктор Стронг в свободното си време и през ваканциите се заема с водене на експедиция до Светите земи, с което полага основите на дълго запазилата се традиция на семинарията да провежда проучвания и изследвания в Близкия изток.
към текста >>

И часът хвръква! Доктор Стронг се съгласява, че е тръгнал по грешен път, но и някои студенти признават, че са били напълно убедени, че изводите*му са точни.
Нещо е обяснявал на предишния клас. И като ги вижда да гледат учудено, доктор Стронг започва да обяснява, че ето тук се вижда, че дори математическата логика може да те доведе до лъжа. И той проследява операциите и трансформациите, според които 1=3. Един от студентите иска разрешение да провери уравненията на проф. Стронг и успява да докаже къде е извършен трикът и откъде, ако се тръгне по алтернативен път, може да се избегне резултатът, че едно е равно на три. И часът хвръква! Доктор Стронг се съгласява, че е тръгнал по грешен път, но и някои студенти признават, че са били напълно убедени, че изводите*му са точни. И започва възвишена дискусия по простата истина, че в края на краищата животът е по-голям от чистата логика и поради това духовното прозрение на проповедника е по-ценно от логическата прецизност. Тази бравурност на Стронг, разбира се, е и негова слабост и с време учениците се възползват от нея. Мнозина от тях си спомнят с дяволита усмивка дълго след като се разделят с Дрю, колко лесно е било човек да отклони Стронг: подхвърлиш му засукан въпрос и неудържимият поток на знанията му потича, а урокът за деня бива забравен. Може би затова, съзнавайки еруптивната си енергия, доктор Стронг в свободното си време и през ваканциите се заема с водене на експедиция до Светите земи, с което полага основите на дълго запазилата се традиция на семинарията да провежда проучвания и изследвания в Близкия изток. Що се отнася до научната му дейност, няма в Дрю човек, който да не се гордее с постиженията му.
към текста >>

Генерал Клшггьн Фиск, една от финансовите опори на Дрю, често разправя как пътувал във влака в Нова Англия и в разговора със спътника си го попитал познава ли доктор Юфам.
Но добавя, че като светски методист той е „консервативен в принципите си и прогресивен в действията си, и това е напълно вярно за оня методизъм, който е способен да се приспособи по форма към различните житейски трансформации във времето и пространството“. Колко хубаво казано! И как наистина би трябвало да е така. И колко - уви! - невярно е за практиката на методистките мисии на Балканите - ще си каже след две десетилетия Петър. Но сега - той е само дълбоко и отчаяно респектирай от този гигант и го адмирира, и... стои настрани от него. Петровият човек е доктор Юфам. Генерал Клшггьн Фиск, една от финансовите опори на Дрю, често разправя как пътувал във влака в Нова Англия и в разговора със спътника си го попитал познава ли доктор Юфам. „Юфам, Юфам? - сбърчил чело човекът и след това му просветнало. - Искаш да кажеш Сам. Зная го. Сам е темел човек, може да се облегнеш на него.“ Историята е добра, защото показва двете най-характерни черти на професора по практическа теология.
към текста >>

Макар и интелектуално натоварена, неговата програма много пъти включва лекцията му за „Теантропичната личност“ и открехва една малка вратичка към лъчезарната дискусия след години, в центъра на която ще се озове Петър Дънов в Бостън.
Религиозното чувство е основното - но не може и без човешкия разум, тъй като моралното съзнание не е достатъчно, за да се достигне до теологичната истина. Така според Милей теологията никога не трябва да остарява, да става догматична, променливият слой в нея винаги трябва да върви към по-добро. Една от основните мисли на Милей е, че ако Бог идва при човека, за да му се разкрие като Бог, той трябва да приеме човека такъв, какъвто го намери. Ако човек е неспособен да приеме и повтори това, което Бог иска да предаде, тогава той е ненужен както на Бог, така и на човечеството. Още повече - казва той - че ако именно природата и откровенията са единствените източници на теологията, духовните инстинкти на човека и духовното съзнание на човека трябва да се търсят точно там - в природата и в откровенията, които ни се дават по естествен начин, а не в буквата, не в етиката на времето, законите, културата и всичко човешко, колкото и относително трайно да е. Макар и интелектуално натоварена, неговата програма много пъти включва лекцията му за „Теантропичната личност“ и открехва една малка вратичка към лъчезарната дискусия след години, в центъра на която ще се озове Петър Дънов в Бостън. В тази лекция доктор Милей заключава, че божественото съзнание на Христос е организиращата тайна на човешката личност, че фактът, че Бог се въплътява в Човека, води до нещо ново в знанието на самия Бог за човека; разбира се, не нещо, което е повече отпреди, но определено, което е различно отпреди. Една малка искрица от безбройните искрици на теологичните дебати навремето в Америка: на персонализма, на унитарианството, на трансцендентализма. За Петър Дънов мащабът на тези теологични дискусии още не е ясен. Чрез систематичната теология на проф. Милей обаче е посадено зрънцето: Бог и Човешката личност се сближават.
към текста >>

Петър е бил дълго интелектуално самотен и сега за пръв път получава отговори за въпросите, които е крил в душата си.
Едно всемирно съзнание, което ни се разкрива в природата, спонтанно, и като растем като личности, в нас всъщност расте семето, посадено в Исус, и като растем като личности, ние се доближаваме към Бога, ние се сливаме с Всемирното съзнание. Но теорията не е силата на Петър. По-късно това, че не е негова сила, може и да го накара да иска да навлезе в нея, да проникне там по-дълбоко, за да закръгли образованието си както трябва. Но сега Милей му открехва вратата да разбере защо така го вълнува природата, защо лъчи от нея така силно душата му. И ще го придружава понякога заедно с другите в разходките му из гората на Дрю или по-далече, макар и мълчалив и някак встрани. Петър е бил дълго интелектуално самотен и сега за пръв път получава отговори за въпросите, които е крил в душата си. Отговорите са добре дошли, разбира се, но дългата самота си е дълга самота и има нужда от близост, от човешка топлота. Чичо Сам затова му е по-скъп. По човешки. И като става дума за човешка близост - другият му любимец е доктор Джордж Крукс. Човек, който навсякъде се вре, всичко прави, участва навсякъде - стълб на методистката църква, но не като „чичо“, а като стара леля, като приветлив барман, като... - всъщност с това голо топ- често теме, с това бръснато лице, декорирано отстрани само с чифт огромни бакенбарди, с големите торбички под очите и юпитерианския приятелски поглед над отпуснатото валчесто тяло - та той е направо герой от романите на Чарлз Дикенс.
към текста >>

като студент в колежа Дикинсън пропътува цял ден път, за да може да чуе любимия си английски автор да изнася лекция след пътуването си по жепе линията Бостън-Лоуел в Масачузетс.
Работи. Пише. Редактира. Толкова години е бил редактор на най-голямото списание на тези хора „Методист“! Книжен човек. Но зад тези юпитериански очи е скрито книжното съкровище на света - всички златни истории, всички легенди, всички писатели, мотиви, теми, герои и злодеи, безкрайните истории, които пълнят човешката глава, човешкото въображение, човешката съвест. Та този Дикенсов вид на Крукс няма да е чудно да иде от това, че се е вживял в Дикенс, в неговата тъжно-мрачна, остроумна, осветена от християнски пориви картина на света. Даже много е възможно да е точно така, защото през 1842 г. като студент в колежа Дикинсън пропътува цял ден път, за да може да чуе любимия си английски автор да изнася лекция след пътуването си по жепе линията Бостън-Лоуел в Масачузетс. Дикенс мисли като методистите от старата гвардия и този интерес е естествен: доброто е в човека и не може да не победи, богатите трябва да се превъзпитат, за да оправят положението на бедните, робството е грях и робовладелците трябва да събудят християнина в себе си и да направят нещо по това! И този негов тих, кротък, пълен с любов и дискретна дистанция човешки хумор! - Крукс обичаше Дикенс и караше и студентите си да го обикнат, като им го разкриваше. В добро настроение цитираше цялата първа страница на „Коледна песен“ наизуст: „Марлей беше мъртъв, с това да започнем!... Мъртъв като пирон на врата...“ * Казахме, че едно от нещата, което твърде вероятно формира психиката на младия Петър, са странните съвпадения по пътя, по който се движи напред. Всеки път, когато направи нова крачка към ново място, към ново нещо, в което се включва - било то преместването му във Варна, постъпването му в българското училище там, влизането във варненската реалка, сетне в Свищовското американско училище, учителства- нето в Хотанца - всяка негова стъпка напред се свързва с някаква забележителна промяна към по-добро в това ново място. Не можеш да се освободиш от впечатлението за нещо мистично в този път. Той пристъпва напред и провидението сякаш прави мястото, върху което стъпва, да разцъфти.
към текста >>

В добро настроение цитираше цялата първа страница на „Коледна песен“ наизуст: „Марлей беше мъртъв, с това да започнем!... Мъртъв като пирон на врата...“ * Казахме, че едно от нещата, което твърде вероятно формира психиката на младия Петър, са странните съвпадения по пътя, по който се движи напред.
Но зад тези юпитериански очи е скрито книжното съкровище на света - всички златни истории, всички легенди, всички писатели, мотиви, теми, герои и злодеи, безкрайните истории, които пълнят човешката глава, човешкото въображение, човешката съвест. Та този Дикенсов вид на Крукс няма да е чудно да иде от това, че се е вживял в Дикенс, в неговата тъжно-мрачна, остроумна, осветена от християнски пориви картина на света. Даже много е възможно да е точно така, защото през 1842 г. като студент в колежа Дикинсън пропътува цял ден път, за да може да чуе любимия си английски автор да изнася лекция след пътуването си по жепе линията Бостън-Лоуел в Масачузетс. Дикенс мисли като методистите от старата гвардия и този интерес е естествен: доброто е в човека и не може да не победи, богатите трябва да се превъзпитат, за да оправят положението на бедните, робството е грях и робовладелците трябва да събудят християнина в себе си и да направят нещо по това! И този негов тих, кротък, пълен с любов и дискретна дистанция човешки хумор! - Крукс обичаше Дикенс и караше и студентите си да го обикнат, като им го разкриваше. В добро настроение цитираше цялата първа страница на „Коледна песен“ наизуст: „Марлей беше мъртъв, с това да започнем!... Мъртъв като пирон на врата...“ * Казахме, че едно от нещата, което твърде вероятно формира психиката на младия Петър, са странните съвпадения по пътя, по който се движи напред. Всеки път, когато направи нова крачка към ново място, към ново нещо, в което се включва - било то преместването му във Варна, постъпването му в българското училище там, влизането във варненската реалка, сетне в Свищовското американско училище, учителства- нето в Хотанца - всяка негова стъпка напред се свързва с някаква забележителна промяна към по-добро в това ново място. Не можеш да се освободиш от впечатлението за нещо мистично в този път. Той пристъпва напред и провидението сякаш прави мястото, върху което стъпва, да разцъфти. Когато постъпва в Дрю през 1888 г., този низ от съвпадения става толкова очевиден, че наистина е смущаващ за рационалното съзнание. Нея година Дрю е на двадесет и една години.
към текста >>

Всеки път, когато направи нова крачка към ново място, към ново нещо, в което се включва - било то преместването му във Варна, постъпването му в българското училище там, влизането във варненската реалка, сетне в Свищовското американско училище, учителства- нето в Хотанца - всяка негова стъпка напред се свързва с някаква забележителна промяна към по-добро в това ново място.
Та този Дикенсов вид на Крукс няма да е чудно да иде от това, че се е вживял в Дикенс, в неговата тъжно-мрачна, остроумна, осветена от християнски пориви картина на света. Даже много е възможно да е точно така, защото през 1842 г. като студент в колежа Дикинсън пропътува цял ден път, за да може да чуе любимия си английски автор да изнася лекция след пътуването си по жепе линията Бостън-Лоуел в Масачузетс. Дикенс мисли като методистите от старата гвардия и този интерес е естествен: доброто е в човека и не може да не победи, богатите трябва да се превъзпитат, за да оправят положението на бедните, робството е грях и робовладелците трябва да събудят християнина в себе си и да направят нещо по това! И този негов тих, кротък, пълен с любов и дискретна дистанция човешки хумор! - Крукс обичаше Дикенс и караше и студентите си да го обикнат, като им го разкриваше. В добро настроение цитираше цялата първа страница на „Коледна песен“ наизуст: „Марлей беше мъртъв, с това да започнем!... Мъртъв като пирон на врата...“ * Казахме, че едно от нещата, което твърде вероятно формира психиката на младия Петър, са странните съвпадения по пътя, по който се движи напред. Всеки път, когато направи нова крачка към ново място, към ново нещо, в което се включва - било то преместването му във Варна, постъпването му в българското училище там, влизането във варненската реалка, сетне в Свищовското американско училище, учителства- нето в Хотанца - всяка негова стъпка напред се свързва с някаква забележителна промяна към по-добро в това ново място. Не можеш да се освободиш от впечатлението за нещо мистично в този път. Той пристъпва напред и провидението сякаш прави мястото, върху което стъпва, да разцъфти. Когато постъпва в Дрю през 1888 г., този низ от съвпадения става толкова очевиден, че наистина е смущаващ за рационалното съзнание. Нея година Дрю е на двадесет и една години. Ще му предстоят още сто години от вълни и вълни чужди студенти, които да постъпват там, да специализират, да учат... Сто и тридесет години история! И тази история има една преломна година, която превръща Дрю от домашна семинария на една от множеството протестантски деноминации в един от престижните в академично отношение богословски центрове на Съединените щати.
към текста >>

Не можеш да се освободиш от впечатлението за нещо мистично в този път.
Даже много е възможно да е точно така, защото през 1842 г. като студент в колежа Дикинсън пропътува цял ден път, за да може да чуе любимия си английски автор да изнася лекция след пътуването си по жепе линията Бостън-Лоуел в Масачузетс. Дикенс мисли като методистите от старата гвардия и този интерес е естествен: доброто е в човека и не може да не победи, богатите трябва да се превъзпитат, за да оправят положението на бедните, робството е грях и робовладелците трябва да събудят християнина в себе си и да направят нещо по това! И този негов тих, кротък, пълен с любов и дискретна дистанция човешки хумор! - Крукс обичаше Дикенс и караше и студентите си да го обикнат, като им го разкриваше. В добро настроение цитираше цялата първа страница на „Коледна песен“ наизуст: „Марлей беше мъртъв, с това да започнем!... Мъртъв като пирон на врата...“ * Казахме, че едно от нещата, което твърде вероятно формира психиката на младия Петър, са странните съвпадения по пътя, по който се движи напред. Всеки път, когато направи нова крачка към ново място, към ново нещо, в което се включва - било то преместването му във Варна, постъпването му в българското училище там, влизането във варненската реалка, сетне в Свищовското американско училище, учителства- нето в Хотанца - всяка негова стъпка напред се свързва с някаква забележителна промяна към по-добро в това ново място. Не можеш да се освободиш от впечатлението за нещо мистично в този път. Той пристъпва напред и провидението сякаш прави мястото, върху което стъпва, да разцъфти. Когато постъпва в Дрю през 1888 г., този низ от съвпадения става толкова очевиден, че наистина е смущаващ за рационалното съзнание. Нея година Дрю е на двадесет и една години. Ще му предстоят още сто години от вълни и вълни чужди студенти, които да постъпват там, да специализират, да учат... Сто и тридесет години история! И тази история има една преломна година, която превръща Дрю от домашна семинария на една от множеството протестантски деноминации в един от престижните в академично отношение богословски центрове на Съединените щати. През 1888 г.
към текста >>

Историята, комитетите, планове и скици, упътвания за каталози, картотеки и списъци и какво ли не.
Няколко дни го въртя в ръце и го мести от едно място на друго из стаята, докато нареждаше, но не му оставаше време да го погледне. Едва на вечерта, като се върна от обиколката из „гората“ на Дрю, седна в хола под лампата да се отпусне малко и да го види. В годишната му програма на университета, която всеки студент получаваше, с приемите, официалните срещи, началото и края на ваканцията и десетина-двайсет дати с десетина-двайсет церемонии, годишнини и чествания, беше посочено, че след два дни предстои тържественото откриване на библиотеката. След като я бе видял отблизо, но не можа да влезе, понеже сградата беше затворена още, трябваше да разбере повече за нея. И зачете. Историята, комитетите, планове и скици, упътвания за каталози, картотеки и списъци и какво ли не. Страница 37: „Новата сграда на библиотеката на семинарията е завършена и е готова за ползване. Тя е изградена от дялан камък, напълно е обезопасена противопожарно и освен главната зала с галерията си има специални стаи за канцеларии, за правилното съхранение на ръкописи, ценни книги и пр. Книгите на долния етаж са подредени в алкови и там има всичко нужно за четене и изследователска работа...“ Петър не беше виждал академична библиотека, подготвена за научна работа. Както и методисткият свят на Америка не бе виждал академична библиотека, построена по последните изисквания на науката и подготвена за изследователска работа. Така че вълнението бе взаимно.
към текста >>

Когато стана за пръв път дума за библиотеката, на която Петър се любува, това, което най-много го поразява и от което не може да отклони погледа си, е витражът - цветният прозорец над голямата зала, който не може да се сравни с нищо видяно в иначе богато украсените православни църкви на детството му; нещо божествено, отворило се под този устремен между върховете на смърчовете готически връх на каменната сграда.
Природата за него е стоте му научни библиотеки, хилядите му антични ръкописи - стари с милиони и милиони години; по-стари от човека. В Дрю има толкова много неща за съзерцаване, за които не е и помислял, толкова много неща, от които черпят вдъхновение дори учителите му (особено чичо Сам и чичо Джон, разбира се), които окуражават семинаристите за подобно съзерцание, че може безрезервно да се каже, че медитацията сред великолепното обкръжение на Дрю е втората, но не по-маловажна част от неговото образование тук. Разбира се, ако искаме да надникнем в тази страна на нещата, сегашния пейзаж, сегашното обкръжение - колкото и живописно и внушително, дори старите снимки, - няма да имаме представа какво се е виждало през очите на придружителите на Юфам, Милей и Стронг в леса, така млади и така впечатлителни. Няма, защото ще видим само това, което са външните очертания на източника на вдъхновението. А в медитиращото съзнание влизат не само очертанията, а и перцепцията, първичната интерпретация, духът на сетивно възприетото според културата на времето, според стила на съзерцаването, според тезауруса на текста на божественото в природата. Когато стана за пръв път дума за библиотеката, на която Петър се любува, това, което най-много го поразява и от което не може да отклони погледа си, е витражът - цветният прозорец над голямата зала, който не може да се сравни с нищо видяно в иначе богато украсените православни църкви на детството му; нещо божествено, отворило се под този устремен между върховете на смърчовете готически връх на каменната сграда. Какво са виждали в този прозорец тогава, аз наистина нямам представа. Той не е част от моето време. Музеите не ме възбуждат. Тогава? Когато този род неща едва са си пробивали път... Порових се в архивите на тогавашната семинария и останах доволен. Това, което са виждали тогава в „Леса на Дрю“ и ученици, и учители, наистина можем да видим и ние през техните очи... Оказа се, че цяла година след откриването на библиотеката поразителният й кръгъл цветен прозорец продължава да се дискутира.
към текста >>

Когато този род неща едва са си пробивали път... Порових се в архивите на тогавашната семинария и останах доволен.
А в медитиращото съзнание влизат не само очертанията, а и перцепцията, първичната интерпретация, духът на сетивно възприетото според културата на времето, според стила на съзерцаването, според тезауруса на текста на божественото в природата. Когато стана за пръв път дума за библиотеката, на която Петър се любува, това, което най-много го поразява и от което не може да отклони погледа си, е витражът - цветният прозорец над голямата зала, който не може да се сравни с нищо видяно в иначе богато украсените православни църкви на детството му; нещо божествено, отворило се под този устремен между върховете на смърчовете готически връх на каменната сграда. Какво са виждали в този прозорец тогава, аз наистина нямам представа. Той не е част от моето време. Музеите не ме възбуждат. Тогава? Когато този род неща едва са си пробивали път... Порових се в архивите на тогавашната семинария и останах доволен. Това, което са виждали тогава в „Леса на Дрю“ и ученици, и учители, наистина можем да видим и ние през техните очи... Оказа се, че цяла година след откриването на библиотеката поразителният й кръгъл цветен прозорец продължава да се дискутира. През септември следващата 1889 година чак лондонското архитектурно списание „Билдър“ му се възхищава: „Прозорецът, изписан от господин Хенри Холидей, е замислен така, че да представи „Теологията“ възвеличено в центъра на композицията с моралните добродетели и интелектуалните сили, струпани наоколо й, докато „Скромността“ заема централното място отдолу и е изобразена как води „Младостта“ нагоре към „Знанието'за Бога“. Ако вземем думата „теология“ в най-широкия й и дълбок смисъл, идеята е чудесна и вярна;...оцветяването също е изискано и хармонично. Централната част е с най-ярки цветове, драпериите на страничните фигури са в сдържани тонове дори там, където са в топлите гами, за да поставят главния акцент в центъра.“ Първата обиколка на Петър из „гората“ в началото на учебната година е направена набързо. Съзерцанието идва по-късно, идва обогатено от учителите му; от формулировката на чичо Джон Милей за намирането на божественото в природата, от неуморното бродене на Сам Юфам с мълчаливите си щастливи придружители.
към текста >>

В едно поетично послание: „Първия път, когато видях гората на Дрю, доктор Юфам, който щедро ме развеждаше, изведнъж каза: „Искаш ли да видиш най-прелестното нещо, което имаме тук?
Централната част е с най-ярки цветове, драпериите на страничните фигури са в сдържани тонове дори там, където са в топлите гами, за да поставят главния акцент в центъра.“ Първата обиколка на Петър из „гората“ в началото на учебната година е направена набързо. Съзерцанието идва по-късно, идва обогатено от учителите му; от формулировката на чичо Джон Милей за намирането на божественото в природата, от неуморното бродене на Сам Юфам с мълчаливите си щастливи придружители. И както Томов и Икономов, Петър също е имал своята декемврийска разходка. Разбира се, рамо до рамо с любимия си чичо Сам. Можем да я видим в описанието на професор Къртис от онези дни, изпратено до някого си. В едно поетично послание: „Първия път, когато видях гората на Дрю, доктор Юфам, който щедро ме развеждаше, изведнъж каза: „Искаш ли да видиш най-прелестното нещо, което имаме тук? “ И без да чака отговор, тръгна към библиотеката. Тази посока някак ме накара да мисля, че ме води да видя някоя рядка книга, стар ръкопис или исторически портрет. Но преди да стигнем до библиотеката, докторът спря, отдръпна се от алеята и с широк жест на цялата си дясна ръка от рамото до пръстите, като че ли се мъчеше да помете цялата семинария и земите й и да ги струпа точно пред нас, той възкликна от дъното на душата си: „Ето ти го! Това буково дърво! Има ли някъде по света каквото и да било живо създание, което да е по-красиво? “... Пред очите ми остава сцената на този рай от дървета: „Гората на Дрю.“ Не смея да опиша картината, но ето ти едно мъничко късче само: група бели брези и поръсени със снежец смърчове стоят изправени срещу източното небе. Декемврийската сутрин е може би десет минути преди изгрева.
към текста >>

Непознати гласове! Работата е там, че гората на Дрю и долината на Хъдзън влизат в един от великите миграционни пътища на птиците.
Но са напълно различни. Дъбът не се разлиства като в полетата на Варненско и подножието на Балкана, а се стрелка нагоре. Брезата не е деликатното, нежно дърво, хвърлящо профирна сянка над гъбарските поляни, а огромно „животно“. И в тези дървета, както му е ред, се чуват птичи гласове. Но не се обаждат, а насищат въздуха с шум, плътен като шума на листните жаби нощем; толкова гъст. Непознати гласове! Работата е там, че гората на Дрю и долината на Хъдзън влизат в един от великите миграционни пътища на птиците. Както черноморския бряг и течението на Дунава към делтата му. Петър Дънов е пълен с гласове на птици от дете. И те са отново тук, но други. И това отново го подсеща по свой начин, че се движи в един паралелен свят, където всичко е абсолютно едно и също и абсолютно различно. Защото е многото лица на Великото, всемирно, вечно.
към текста >>

Трябва да се връща, макар че дълго се бави, пътува, работи по малко тук и там.
В края на втората година един след друг започват да си отиват Делчев (за да поеме пасторството си в България), както и Крикорян (за да намери мъченическата си смърт в турска Армения). Със започването на лятото се откъсва от семинарията, макар и временно, и любимият му „чичо Сам“. Доктор Юфам заминава с екскурзионните турове на „епуърт“ в Англия, за да участва между другото и в една теоложка конференция на Стария континент. Изтекъл е двугодишният му срок за специализация, и то успешно. Ключовете на Петър Дънов от университета Дрю от 1892 г. Трябва да се връща, макар че дълго се бави, пътува, работи по малко тук и там. Идва си в Дрю, след като годината е започнала. На шестия ден след официалното откриване на новата 1890-1891 учебна година - сряда 15 октомври - президентът на семинарията д-р Бъц подписва пред нотариуса на щата Ню Джърси А. Г. Растъм следното свидетелство: Дрю - Теологическата семинария Канцеларията на факултета Медисън, Ню Джърси, октомври 15, 1890. Това е да удостовери, че господин Петър К Дънов е добър и редовен студент на Теологическата семинария на Дрю. Той имаше отличен характер по време на престоя си при нас, трудолюбив е и е съзнателен.
към текста >>

... Настръхва ти не косата, а кожата на душата! Всеки път... Щом усетя Духа... Да се размърдва в сърцето ми... Аз плача... „И всичките дървета в Твоите поля, Господи, пляскат ръце“ - както каза Исая - в черния железен ритъм на негърския химн.
Така че сега ще прехвърлим фокуса на вниманието си през река Хъдзън в Манхатън. * Това вече е съвсем друга работа! Ритъмът е друг; не на методистката академичност, но - макар и мисиите на Дрю в Манхатън да са методистки - ритъмът на работещите в тях е ритъмът на химните на негрите баптисти! Ритъмът на дишането. На спящия дървар. На родилката при раждането. Every time I... Feel the spirit... Moving through my heart... I cryyyyyy. ... Настръхва ти не косата, а кожата на душата! Всеки път... Щом усетя Духа... Да се размърдва в сърцето ми... Аз плача... „И всичките дървета в Твоите поля, Господи, пляскат ръце“ - както каза Исая - в черния железен ритъм на негърския химн. Автоматнчна камера 1891 (15 април) в Сливен д-р Миркович започва да издава окулрюто списание „Нова светлина“. 1891 (от юли нататък) в. „Ню Йорк Таймс“ започва разпалена дискусия по строителството и цялостната подготовка на Световното изложение в Чикаго (посветено на 400-годишнината от откриването на Америка-1892), на което ще има и български павилион. 1891 (юли) във Филаделфия, Пенсилвания, пристига Георги Чакалов от Саут Джърси инститют с диплома по гръцки и латински и постъпва в медицинския факултет на Филаделфийския университет. 1891 в Камден, Ню Джърси, Уолт Уитман публикува Goodbye my Fancy! („Довиждане, Душице моя!“).
към текста >>

Докато учи в Медисън, стажът му като методистки мисионер частично протича в Манхатън и той за пръв път опознава града отблизо, вниква в неговата грандиозна сила, неговото великолепие и неговите противоречия.
1892 (12 октомври) в Бостън Петър Дънов се записва в Теологичес- кия факултет на Бостънския университет. 1892 (ноември) в Ню Йорк започва битката по защитата на телефонния патент на фирмата „Бел и Ко“. * Със започването на следващите две години от пребиваването на Петър Дънов в семинарията Дрю настъпва известна промяна. Уикендите му, които първите две години преминават в работа или в семинарията, или в проповядване като стажант в околните църкви в Ню Джърси, сега все по-често се свързват с Ню Йорк. Онова, което беше място за рядко и вълнуващо гостуване - постепенно все повече става негова втора работна среда. Докато учи в Медисън, стажът му като методистки мисионер частично протича в Манхатън и той за пръв път опознава града отблизо, вниква в неговата грандиозна сила, неговото великолепие и неговите противоречия. В самото начало на деветото десетилетие на века населението на Ню Йорк стремително надминава два милиона и двеста и петдесет хиляди жители. За сто години се е увеличило седемдесет пъти. Когато се връща в България през 1895 г., градът ще е надминал три милиона! Потокът на емигрантите все още е от Южна Италия и Източна Европа и сред източноевропейците са около половин милион евреи, които населяват стария квартал на германските и ирландските емигранти от предишната изселническа вълна. Долният Ийст Сайд - така се казва кварталът - става най-гъсто населеното място в света! В съседния квартал на юг - Китайския квартал, който е заселен преди четвърт век - сега швъкат над половин милион души. Още по на юг в съборетините, тресавищата и помията на Петте кьошета, гъмжат болести, престъпност, жестокости, които забележителният съвременник на Петър - журналистът от холандски произход Рийс - заснима за прочутите си репортажи и отразява в десетки скандални за времето статии поради критичността им към кметството и градската управа.
към текста >>

За сто години се е увеличило седемдесет пъти.
* Със започването на следващите две години от пребиваването на Петър Дънов в семинарията Дрю настъпва известна промяна. Уикендите му, които първите две години преминават в работа или в семинарията, или в проповядване като стажант в околните църкви в Ню Джърси, сега все по-често се свързват с Ню Йорк. Онова, което беше място за рядко и вълнуващо гостуване - постепенно все повече става негова втора работна среда. Докато учи в Медисън, стажът му като методистки мисионер частично протича в Манхатън и той за пръв път опознава града отблизо, вниква в неговата грандиозна сила, неговото великолепие и неговите противоречия. В самото начало на деветото десетилетие на века населението на Ню Йорк стремително надминава два милиона и двеста и петдесет хиляди жители. За сто години се е увеличило седемдесет пъти. Когато се връща в България през 1895 г., градът ще е надминал три милиона! Потокът на емигрантите все още е от Южна Италия и Източна Европа и сред източноевропейците са около половин милион евреи, които населяват стария квартал на германските и ирландските емигранти от предишната изселническа вълна. Долният Ийст Сайд - така се казва кварталът - става най-гъсто населеното място в света! В съседния квартал на юг - Китайския квартал, който е заселен преди четвърт век - сега швъкат над половин милион души. Още по на юг в съборетините, тресавищата и помията на Петте кьошета, гъмжат болести, престъпност, жестокости, които забележителният съвременник на Петър - журналистът от холандски произход Рийс - заснима за прочутите си репортажи и отразява в десетки скандални за времето статии поради критичността им към кметството и градската управа. Всъщност за ужаса на Петте кьошета се шуми още няколко десетилетия преди това, по времето на гостуването на Чарлз Дикенс, който също описва това физическо и социално тресавище в Американските си бележки. Работата обаче свършва Рийс - неговите статии именно довеждат накрая до сриването със земята на целия квартал.
към текста >>

Влаковете на различните железопътни компании стигат не само до центъра на града, където започва да се изгражда желязната предшественичка на гарата Гранд Сентръл, но и до Даунтаун (т.е.
На върха на емигрантската вълна през 1890 г. се откриват две градски мисии. Едната е за мизерстващи италиански деца в северната част на града, другата - в която по това време, както виждам, е работил Дънов - е в Китайския град, където методистите се сдобиват със специална тухлена пететажна сграда. Хранене, обличане, хигиена, чисти ръце, молитви, никакво каране, никакво взаимно обаждане на учители и ръководители от страна на децата в мисията! Това са неща, които Петър знае отлично да прилага още от времето на учителстването си в Хотанца. Това, което дава в повече, е цигулката, музиката, помагането на малките нещастници да пеят! * Но - улиците на този град! Какво чудо! Какво чудо на модерното и .„градското“ е този град! Улиците на Манхатън са павирани и задръстени от коли и автомобили. Влаковете на различните железопътни компании стигат не само до центъра на града, където започва да се изгражда желязната предшественичка на гарата Гранд Сентръл, но и до Даунтаун (т.е. центъра) - близо до кметството. Всъщност те започват да поемат и градския транспорт и едно след друго се появяват така наречените ел-влакове; железопътните линии, издигнати над платната на авенютата, някъде на нивото на втория етаж, за да оставят улиците за колите, автомобилите и пешеходците. Железните конструкции за релсите минават под носа на квартирантите. Отваряш да си изтърсиш чаршафа или да простреш прането на въжетата на рамките на прозорците и на три метра от теб се друсат вагоните, а зад стъклото мъже с каскети, отиващи на работа, дремят недоспали. „Фшшшшшшшт“ - парата от локомотива скрива гледката и разширената му нагоре тръба пуфка черен пушек, защото работим с въглища, разбира се, и саждите ти „освежават“ прането.
към текста >>

Всъщност те започват да поемат и градския транспорт и едно след друго се появяват така наречените ел-влакове; железопътните линии, издигнати над платната на авенютата, някъде на нивото на втория етаж, за да оставят улиците за колите, автомобилите и пешеходците.
Едната е за мизерстващи италиански деца в северната част на града, другата - в която по това време, както виждам, е работил Дънов - е в Китайския град, където методистите се сдобиват със специална тухлена пететажна сграда. Хранене, обличане, хигиена, чисти ръце, молитви, никакво каране, никакво взаимно обаждане на учители и ръководители от страна на децата в мисията! Това са неща, които Петър знае отлично да прилага още от времето на учителстването си в Хотанца. Това, което дава в повече, е цигулката, музиката, помагането на малките нещастници да пеят! * Но - улиците на този град! Какво чудо! Какво чудо на модерното и .„градското“ е този град! Улиците на Манхатън са павирани и задръстени от коли и автомобили. Влаковете на различните железопътни компании стигат не само до центъра на града, където започва да се изгражда желязната предшественичка на гарата Гранд Сентръл, но и до Даунтаун (т.е. центъра) - близо до кметството. Всъщност те започват да поемат и градския транспорт и едно след друго се появяват така наречените ел-влакове; железопътните линии, издигнати над платната на авенютата, някъде на нивото на втория етаж, за да оставят улиците за колите, автомобилите и пешеходците. Железните конструкции за релсите минават под носа на квартирантите. Отваряш да си изтърсиш чаршафа или да простреш прането на въжетата на рамките на прозорците и на три метра от теб се друсат вагоните, а зад стъклото мъже с каскети, отиващи на работа, дремят недоспали. „Фшшшшшшшт“ - парата от локомотива скрива гледката и разширената му нагоре тръба пуфка черен пушек, защото работим с въглища, разбира се, и саждите ти „освежават“ прането. Така друса и трака желязната конструкция на ела, че през нощта спиш само теоретически, цялото ти легло подскача и стените се тресат, когато премине влак. Градът обаче е поразително благоустроен за такъв привиден хаос.
към текста >>

Едва през 1995 година гръмна една от централните тръби на сто и десет годишната инсталация, наводни 57-ма улица и за пръв път вестниците излязоха с питанки на първата страница: Нима още ползваме повече от стогодишна инсталация?
Всичко принадлежи на частни компании и прииждащите емигранти, перманентната експлозия на броя на консуматорите, им дава огромни възможности да растат. В центъра на Манхатън - някъде към северната част на Сентръл парк - по това време се изгражда първият огромен резервоар за прясна вода, който осигурява целия град. Под земята са прокарани тръбите на първата абонаментна компания за поддържане на парно отопление. Дотогава всяка сграда има собствен котел, както беше в София до след Втората световна война, но сега парната станция до Медисън Скуеър Гардън обслужва целия богаташки район на тази част на Манхатън. Да вмъкна ли тук, че тръбите от него време още са в действие? Едва през 1995 година гръмна една от централните тръби на сто и десет годишната инсталация, наводни 57-ма улица и за пръв път вестниците излязоха с питанки на първата страница: Нима още ползваме повече от стогодишна инсталация? Така са направени тези работи по него време! Частните фирми изпипват нещата добре, за да нямат прекъсвания в събиране парите на абонатите. Това е време на решителната промяна в облика на Ню Йорк. През осемдесетте години все още тук-там се усещат старите места на индианския остров като забравени петна от миналото. Кварталът Мъри Хил около Лексингтън авеню и 35-а до 40-а улица вече е загубил лозята си на припек, но си е хълм, покрит с градини, дворове и стари плодни дръвчета между декоративните храсти. Сентръл парк доскоро е още тресавища, камънак и по някое блато: „Пустеещо място, грозно и отблъскващо“, както казва собственикът на вестник „Ню Йорк Ивнинг Поуст“ Уилям Брайън, населено от самонастанили се гледачи на свине и кози.
към текста >>

И долу по тротоара младите семинаристи с младия мисионер от Варна между тях пресичат Трайбека, след като са се смъкнали от ферибота през река Хъдзън на път за мисията в „Китайския град“.
Започват да щръкват първите небостъргачи и първите стилни сгради, богато украсени с каменни релефи и орнаменти от ковано желязо, с керамика и цели „рисунки“ от фантастична неизмазана тухлена зидария. Вече споменахме за сградите на Пресата близо до Петте кьошета. На югозапад от нея е районът Трайбека - тогава разцъфтяваща бизнес-част на града. На северозападния ъгъл на Трайбека се строи складът на Флеминг Смит по проект на Стивън Декатър във фламандски стил - сега паметник на културата на Ню Йорк. Томас Джаксън пак там строи цял блок от небостъргачи за компанията на Фейрчайлд. И долу по тротоара младите семинаристи с младия мисионер от Варна между тях пресичат Трайбека, след като са се смъкнали от ферибота през река Хъдзън на път за мисията в „Китайския град“. След години в една от беседите си Петър Дънов описва чувството на ареалност по тези улици. Излизаш на „Хъдзън“ или „Бродуей“ и трещи музика, носи се каляска нагоре към Сохо, а на капрата разкошен кочияш с цилиндър и до него чер арапин в копринени червени шалвари и чалма с огромно щраусово перо върти очи и музикантите вътре надуват тромпети и тром- бони и тряскат чинели, и ти мислиш, че е слязла с махането на магическа пръчка „Хиляда и една нощ“, и каляската отминава, и на гърба на купето - табло с огромни букви: „Кафе Максуел - екстра до последна капка!“. Оказва се, че са пуснали ново кафе на пазара. * Времето на рекламните шествия! В главата ти е някакъв беззвучен грохот. Река по-пълноводна от Дунава тече, фериботи, кейове, транспортни кораби, море, влакове, каруци, пак влакове, улици, претъпкани горе с пране, долу със сергии; и тук вече до полуда е вряк и кряк от деца в краката на продавачи, на разхождащи се контета, на джебчии и просяци.
към текста >>

Спътницата му пропуска парахода.
Един месец преди началото на диригентското си турне в Америка Чайковски се върти в Париж., дирижира на 5 април 1891 г. своята „Трета сюита“, „Меланхолична серенада“ и „Втори пиано концерт“ със Сапелников. И двете седмици преди да тръгне за Америка, избягва в Руан уж да композира „Лешникотрошачката“, но не върви! Какво го терзае, защо тази депресия? Брат му Модест крие от него, че сестра му Саша е умряла, за да не рухне преди историческото си турне в Новия свят, но Чайковски, без да казва, се връща в Париж, отива в Кабинет де Лектюр край Операта да пие чай, както често прави, и прочита в „Новое время“ за смъртта на Саша... Не може, не, не може да замине!... Но е взел 2500 долара аванс и ги е похарчил... Трябва да замине... Боже мой! Ще се провали! Елегантният „Ле Бретон“ оптлава с него от Хавър на 17 април 1891 г. за десетдневното си прекосяване на океана и настъпва истински кошмар. Спътницата му пропуска парахода. През цялото време го мъчи морска болест. Един германец се самоубива и Чайковски се оказва единственият, който знае немски на кораба, и капитанът иска от него да прочете прощалното писмо на нещастника за смъртния протокол... „Не го извърших аз, не съм виновен! Той знае...“ Задигат му портфейла с 460 франка - последните му пари! И няма нищо, нищо, нищо, което да го държи на крака освен да съзерцава от някой ъгъл на палубата вълшебните залези на океана. В хотел „Норманди“ на Бродуей го впечатлява електрическото осветление в стаите, но... сякаш гледа на това не той, а друг човек. В деня на тържественото откриване на Карнеги Хол стои скрит в ложата си и слуша Берлиоз, който му се вижда безумно досаден. На рождения си ден на другия ден - 7 май - ни жив, ни умрял дирижира своята „Божа молитва“ от Седемте си свети етюда.
към текста >>

Този гигантски град в новите концертни зали и салони вече е тръгнал по пътя да стане една от музикалните столици не само на Америка, но и на света.
В хотел „Норманди“ на Бродуей го впечатлява електрическото осветление в стаите, но... сякаш гледа на това не той, а друг човек. В деня на тържественото откриване на Карнеги Хол стои скрит в ложата си и слуша Берлиоз, който му се вижда безумно досаден. На рождения си ден на другия ден - 7 май - ни жив, ни умрял дирижира своята „Божа молитва“ от Седемте си свети етюда. И след това - на 8 май 1891 е първият му личен концерт, на който ще дирижира „Третата си сюита“. Той е изцяло изцеден... пуст... мъртъв... И излиза, но има чувството, че не излиза, а като че ли бавно пада на сцената и вътре в него няма нищо, нищо... * Ню Йорк не е само този ужасен трясък и това бучене, разбира се. Този гигантски град в новите концертни зали и салони вече е тръгнал по пътя да стане една от музикалните столици не само на Америка, но и на света. Заменил дъбовата гора на Дрю с каменната гора на метрополията, на Дънов му липсват разходките сред природата, които е толкова лесно да предприемеш с приятелите си в Медисън, и той ги заменя сега с музиката на Ню Йорк. Предстоящото откриване на великолепната концертна зала Карнеги Хол съвпада с шокиращите новини за глада в Русия и усилията на благотворителна протестантска Америка да намери начин да помогне. Чайковски е поканен на голямо диригентско турне и началото му се решава да бъде ознаменувано с не по-малко забележителното откриване на Карнеги Хол, където той ще започне турнето си с първото махане на диригентската си палка. Методистката църква, която също подпомага контрибуциите, има билети за концерта, някои от които отиват за отличилите се бъдещи пастори от Нюйоркските мисии. Виждам Петър Дънов на този концерт... Телескопичен блик Чайковски е потънал в сияйна, бяла музика и това е всичко, което усеща, и вижда, че тя изтича от диригентската му палка - тази светлина - с такова чувство на любов, с такова пълно даване на всичко, което е в него, с такова пълно прощаване със себе си, защото го раздира вина; вина, че не е достатъчно чист, вина, че е умряла Cauia, а не той, вина, че светът трябва да е красив, красив, красив и пълен с любов, но той нищо не може да направи, за да стане така; човек е така неспособен още... Източният бряг е в истерия! Вестник „Морнинг Хералд“: - Великолепно... сила, която веднага ви поглъща и омагьосва... „Ню Йорк Дейли Трибюн“: - Гений! „Прес“ - ...Между шестте най-велики композитори на всички времена! „Ивнинг Поуст“: - Третата сюита е богата... царствена... Вече побелял, огънят в очите на Чайковски... „Ню Йорк Уърлд“: - Всепокоряващо! „Ивнинг Телеграм“: - Възбуди публиката до възторг, какъвто не сме виждали... Държи музикантите на върха на палката си с емоционалната си мощ... Истинският триумф обаче е четвъртият му концерт в Ню Йорк на 9 май.
към текста >>

Тук по няколко пъти в седмица има представления Германската оперна трупа - с репертоар от класическите европейски опери.
Петър Дънов, който е виждал отрупани с декорации руски княжески и графски, и генералски величия под златния кошер на медалите си да водят бъдещия български княз за ръката, преди да го сгромолясат има-няма след пет години, тук се среща с божествената чистота на руския дух - най-романтичната музика на романтичния век, най-поразителната оркестровка на един гений - „Третата сюита“. Чайковски дирижира, побелял, красив, сияен, строен, с младежко саксонско телосложение и нежно къдрави коси и брада (да не казваме женствени!) - и нещо става в сърцето му, нещо заплаква от щастие и когато след два часа Петър стъпва на тротоара на великолепно осветената петдесет и седма улица - стъпва един младеж, който до края на живота си ще бъде сигурен,-че бъдещето принадлежи на славянството, водено от Руската I душа. Не забравяйте, че това не е емоционален порив. Ню Йорк е град на I музиката. По това време - на световната музика, и Петър - със своето Е специално отношение към нея - ходи на концерти и слуша. Тук по няколко пъти в седмица има представления Германската оперна трупа - с репертоар от класическите европейски опери. Десетки театри. Десетки мюзикхолове. Идват да концертират артисти и изпълнители от цял свят. Като прегледате колоните на музикалната критика на „Ню Йорк Таймс“ и „Ивнинг Поуст“ от двата сезона, в които Дънов половината от времето си е в Манхатън, ще научите за блестящи представяния на Вагнер, на I Бетовен, на оперите на Моцарт... Музиката за Петър замества това божествено сливане с девствената природа, което Америка открива в края на века. Всички тези велики композитори обясняват Бог, говорят за него, помагат ти да го разбереш и почувстваш.
към текста >>

„...защото виждам това старо име сгушено в гнезда от водни заливи, превъзходно, богато, гъсто обшито отвсякъде с платноходки и параходи, шестнайсет мили дълъг остров на каменна основа, безчетни претъпкани улици, високи израстъци от желязо, тънки, силни, леки, прелестно издигащи се към чистите небеса приливи, бързи и точни, дето ги обичам, към залеза на слънцето, течащите морски приливи, малките острови, по-големите острови до тях, височините, вилите, безбройните мачти, белите прибрежни параходи, бързоходките, фериботите, черните морски параходи, така чудесно конструирани, улиците долу в центъра, канцеларските сгради на бизнесмените, офисите на параходните компании, на брокерите, крайбрежните улици, пристигащите емигранти по петнайсет-двайсет хиляди на седмица, каруците, тътрещи стока, мъжествените лица на кочияшите, изгорелите лица на моряците, летния въздух, пекналото ярко слънце и тръгналите попътни облаци, зимните снегове, звънчетата на шейните, разтрошения лед в реката, търговците, господарите с добре оформените красиви лица, които те гледат право в очите, пълните тротоари, транспорта, Бродуей, жените, магазините, представленията, милиони хора, свободни превъзходни маниери, отворени гласове, гостоприемство, най- смелите и приятелски настроени млади мъже, град на забързаните бълбукащи води...“ Уолт Уитман, Филаделфия, 1890 г.
Чрез нея пее Съвършенството, Дух, Отвъдна сила, която дава мистична небесна красота на човечеството. Самата Аделина е великолепна личност, но гласът й е дар, дошъл отвън. Той не е продукт на цялостното й същество, не идва от нейните опитности, от нейните творчески възможности, от нейните усилия. Някои основни неща, които след години ще бъдат оси на беседите на Петър Дънов в школата на Бялото братство, идват оттук - от двете години опит в музикалния живот на Манхатън. * Ах, този Манхатън и неговите влюбени! Уолт Уитман, синеокият, рунтав, разгърден мъж, яхнал каприте на тролеите до кондуктора им, три десетилетия преди описаните тук събития възпяваше старото име на Ню Йорк - „Манахата“. „...защото виждам това старо име сгушено в гнезда от водни заливи, превъзходно, богато, гъсто обшито отвсякъде с платноходки и параходи, шестнайсет мили дълъг остров на каменна основа, безчетни претъпкани улици, високи израстъци от желязо, тънки, силни, леки, прелестно издигащи се към чистите небеса приливи, бързи и точни, дето ги обичам, към залеза на слънцето, течащите морски приливи, малките острови, по-големите острови до тях, височините, вилите, безбройните мачти, белите прибрежни параходи, бързоходките, фериботите, черните морски параходи, така чудесно конструирани, улиците долу в центъра, канцеларските сгради на бизнесмените, офисите на параходните компании, на брокерите, крайбрежните улици, пристигащите емигранти по петнайсет-двайсет хиляди на седмица, каруците, тътрещи стока, мъжествените лица на кочияшите, изгорелите лица на моряците, летния въздух, пекналото ярко слънце и тръгналите попътни облаци, зимните снегове, звънчетата на шейните, разтрошения лед в реката, търговците, господарите с добре оформените красиви лица, които те гледат право в очите, пълните тротоари, транспорта, Бродуей, жените, магазините, представленията, милиони хора, свободни превъзходни маниери, отворени гласове, гостоприемство, най- смелите и приятелски настроени млади мъже, град на забързаните бълбукащи води...“ Уолт Уитман, Филаделфия, 1890 г. Уитман, далече в провинциалния Кемдън, в къщата на сестра си и мъжа й, с майка си, която не разбира особено новото издание на неговите „Стръкчета трева“, както не разбираше и досегашните, и поклаща глава озадачена, и слага ръка в неговата, и я стиска, и го гледа, сякаш иска да каже просто, че е окей, въпреки че не може да го обясни. Уолт Уитман, вече седемдесет и една годишен, търси дума и така замлъква в стола си. Рови в морето от хартия в стаята си с върха на бастуна, но забравя какво е търсил. На другия ден отваря и затваря едно джобно ножче, докато седи и слуша какво му говорят, за да не се разбере, че е потънал. Идват писатели, фотографи, художници, скулптори и му се повдига от думи: „Ако срещна човек, дето не е написал ни една книга, ще го прегърна... Всички пишат, пишат, пишат, пишат - казва той - и което е най-лошото, пишат поезия.“ Но - той също е в този кюп, той го знае.
към текста >>

Георги работеше от осем до четири като словослагател във вестник „Айтъм“ във Филаделфия и биеше доста път, не можеше да се връща за обяд.
И се сеща за Питър Дойл, с когото живя толкова години, трамвайния кондуктор, приятеля, свенлив, толкова млад - невероятно млад просто! чиста кожа - усмихнат под мустачките и периферията на бомбенцето си, когато ходеха един с друг. Толкова млад! „Душице моя!“ * Чакалов по това време живееше на пет-шест улици от „дупката“ на Уитман, в пансиона на г-жа Бакстър. Беше щастлив, че живее в Кемдън, въпреки че работеше във Филаделфия, защото горещините във Филаделфия през лятото бяха нетърпими. Хазайката му беше майка на негов съученик от Бриджтаун и се чудеше как да угоди на гладника българин. Освен че трупаше какво ли не пред него на масата на закуска, пълнеше му кофичка храна за обяд. Георги работеше от осем до четири като словослагател във вестник „Айтъм“ във Филаделфия и биеше доста път, не можеше да се връща за обяд. Първо километър и половина през Кемдън, докато стигне до ферибота на река Делауер, след това прекосяване за два цента, и още километър и половина пеша до печатницата. Когато обаче успя да се прехвърли в престижния сутрешен ежедневник „Филаделфия Инкуайърър“, ходенето вече нямаше значение, защото си струваше. Вярно, че се работеше от седем вечер до два среднощ, но изкарваше по десет долара на ден - два пъти повече от семинаристите на Дрю. Сравнението не беше случайно, защото той ги знаеше - знаеше българските студенти из района. Бяха всичко някъде към петдесет души от България и Македония по него време и той - с това удачно преместване и със словослагателския занаят, придобит от американското училище в Самоков - изглежда, бе най-добре от всички.
към текста >>

Вярно, че се работеше от седем вечер до два среднощ, но изкарваше по десет долара на ден - два пъти повече от семинаристите на Дрю.
Хазайката му беше майка на негов съученик от Бриджтаун и се чудеше как да угоди на гладника българин. Освен че трупаше какво ли не пред него на масата на закуска, пълнеше му кофичка храна за обяд. Георги работеше от осем до четири като словослагател във вестник „Айтъм“ във Филаделфия и биеше доста път, не можеше да се връща за обяд. Първо километър и половина през Кемдън, докато стигне до ферибота на река Делауер, след това прекосяване за два цента, и още километър и половина пеша до печатницата. Когато обаче успя да се прехвърли в престижния сутрешен ежедневник „Филаделфия Инкуайърър“, ходенето вече нямаше значение, защото си струваше. Вярно, че се работеше от седем вечер до два среднощ, но изкарваше по десет долара на ден - два пъти повече от семинаристите на Дрю. Сравнението не беше случайно, защото той ги знаеше - знаеше българските студенти из района. Бяха всичко някъде към петдесет души от България и Македония по него време и той - с това удачно преместване и със словослагателския занаят, придобит от американското училище в Самоков - изглежда, бе най-добре от всички. Въпреки че трябваше да пести за медицинския факултет, където искаше да влезе, можеше да походва. Не беше важното само да се изфука, че е успял, разбира се. Какъвто бе контактен в свободните си дни, вече нямаше пречка да се раздвижи наоколо и това бе огромно щастие! До Вашингтон, до Ню Йорк, до Бостън, даже чак до Чикаго след година - на изложението.
към текста >>

- Започваше да мисли на английски и нещата губеха ясните си очертания, макар че за пръв път се виждаха в дълбочина, в перспектива.
Не можеше да овладее, да си изясни тази самота, извираща от любовта на този човек към хората, към Вселената. Защото това стихотворение бе нещо като писмо до живата природа - нали? , - когато умре, когато умрат сетивата, ще умре и тя. Природата, която наричаше „Душице моя“, мое въображение, моя радост, мой човешки каприз, мое хрумване... Помнеше стихотворението, но за него всичко това просто бе много голямо, далечно; не можеше да каже, че го харесва. Такава самота! А може би уединение? - Започваше да мисли на английски и нещата губеха ясните си очертания, макар че за пръв път се виждаха в дълбочина, в перспектива. Каква беше разликата между Loneliness и Solitude? Между самота и уединение? Чакалов измъкна изрязаната страница от вестника и пак погледнаха Уитмановото „Довиждане, Душице моя!“. ...Дълго живяхме, радвахме се, милвахме се; Прелестно! - сега раздяла. - Довиждане, Душице моя.
към текста >>

За пръв път му се струваше, че ето след три години вече не бе сигурен дали ще овладее този тук свят; щеше може би да остане отвън.
Така поне му се струваше. Но може би беше за конкретен човек. Или... имаше ли разлика за Уитман между Бога и конкретния човек? Всеки конкретен човек? Толкова голямо бе чувството, мисълта на този космически поет или мислител, все едно, че опъваше знанията му на английски до скъсване. За пръв път му се струваше, че ето след три години вече не бе сигурен дали ще овладее този тук свят; щеше може би да остане отвън. Присъстващ, но отвън. И къде тогава ще е неговият свят? Ако не Америка? Ако не България? Къде щеше да бъде, когато дойде време да каже: „Довиждане - и ура! Душице моя!“?
към текста >>

1.1063189506531