Търсене в текстове за 'Телесната чистота'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 74 резултата в 4 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

Исус, Който владееше до най-непостижимото за човека съвършенство и тайните науки, знаеше, че те нищо не биха ползували човека, ако той няма чистота и преданост.
Това явление е най-великият момент от еволюцията на човешкия дух, защото в тая най-ниска точка на слизане във веществото, не дойде един обикновен учител, а Христос - Божият Син. Христос донесе любовта като най-висш дар на човешкия род, тъй като той замени познанието на Бога чрез сложните науки на числата и тълмежа1 на звездните небеса, което е второстепенно, с първостепенното - любовта към Бога и ближния, родена в непорочното сърце и изявена в живота като спасяваща и действена сила. В тринадесета глава на Йоан, където се говори как Исус изми краката на учениците на Тайната вечеря, трябва да се дири дълбокият смисъл, вложен в тоя разказ. Краката - това са добродетелите на човека и ученика. И когато Симон Петър не е искал от свенливост да позволи на Учителя си да му умие краката, Исус му каза: „Ако ти не ми позволиш да умия краката ти, нямаш дял в моето дело и моето Слово.“ И добави: „Когато краката са умити, всичко е умито.“ Исус, Който владееше до най-непостижимото за човека съвършенство и тайните науки, знаеше, че те нищо не биха ползували човека, ако той няма чистота и преданост. Без тия добродетели ангел да си, ще сгрешиш. Христос не поиска от учениците си техните умове, да провери дали имат знания, а погледна сърцата им. Три пъти се обърна той към своя ученик Петър, който символизира нашата епоха, и го запита: „Симоне, сине Йонин, любиш ли ме? “
към текста >>

Много от учениците на Бялото Братство имат съвсем реална опитност, получена от наблюдение и от анализиране на случаи в живота, когато хора, неизвървели подготвителния, а в същност истинския и най-съществен път на ученичеството, в смирение, чистота и безкористна любов са упражнявали различни, можем да ги наречем, принудителни спрямо своето естество методи и са придобивали някои свръхестествени ефекти, които те са считали за небесни откровения.
Ето защо учението на Бялото Братство може да се нарече преведено, разпространено в един по-широк регистър и осъвременено учение на Христа. Тези от учениците на Бялото Братство, които се заловиха със съставянето на настоящата книга, си позволиха да подчертаят едно важно обстоятелство и да го препоръчат горещо на всички, тръгнали в духовния път. За него е ставало дума и на друго място в настоящата книга за Учителя Беинса Дуно, но тук отново то се подчертава като основно начало в учението. Става дума за опасността, която дебне всеки един от учениците или духовните хора, които чрез упражнения и настойчивост работят за придобиване на психични сили, преди да са им „измити краката“, т. е. преди да са затвърдени добродетелите и духовно-нравствения гръбнак на характера и преди да са направили смирението като своя защитна крепост. Много от учениците на Бялото Братство имат съвсем реална опитност, получена от наблюдение и от анализиране на случаи в живота, когато хора, неизвървели подготвителния, а в същност истинския и най-съществен път на ученичеството, в смирение, чистота и безкористна любов са упражнявали различни, можем да ги наречем, принудителни спрямо своето естество методи и са придобивали някои свръхестествени ефекти, които те са считали за небесни откровения. Това е ставало не само тук, целият свят е изпълнен с такива „чародейци“, които минават за посветени, но бързо са показали тривиални, алчни, нечисти прояви, дори прояви, с които са внасяли горчиво разочарование както в добронамереността на духовните хора, така и в духовния живот. Такива самозвани и тайнствени „маги“ са ставали причина да върнат някои пробудени души в мрачната сянка на неверието и грубия атеизъм. Разбира се, голяма вина за „отглеждането“ на тия съмнителни величия имат самите лековерни хора, които търсят доказателства за съществуването на Бога и невидимия свят не в безмерната и мъдра наредба на природните и нравстве ни закони, а в някои „смайващи“ явления. Такива хора приличат на ония посетители на цирка, които в ловкостта на един илюзионист виждат осъществено невъзможното. „Няма по-хубаво нещо в света от това да срещнеш своя учител"
към текста >>

Това се отнася и за бащата, защото родителите са тези, които създават телесната организация за духовния развой на монадата душа.
Това са външни неща, с които майчината любов не се съобразява. В Божествената същност всички люде са еднакви и майката както никой друг със своята интуиция вижда в своето дете това, което ничии други очи не могат да видят. Любовта в нея гледа и преценява най-вярно, защото знае това, което никои друг не знае. За да се създадат благоприятни условия за детското развитие и за да може жената в тоя свят да стане истински съсъд на мировата обич, Учителят казва: „Жената още от малка трябва да живее чист и възвишен живот“. Това е необходимо, за да се предаде на детето едно добре организирано тяло, правилно развити нервна система и всички органи. Това се отнася и за бащата, защото родителите са тези, които създават телесната организация за духовния развой на монадата душа. Възпитанието на децата трябва да започне от периода на бременността. Животът на майката, нейните мисли, чувства, постъпки и настроения се отпечатват в развиващия се зародиш. Мисълта е сила. Един истински психолог може да прочете естеството на мислите, с които живее човек. Те се отпечатват на неговата физиономия.
към текста >>

2. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Те са и свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов... В миговете на тяхното изпълнение усещаме в пълнота безбройните нишки, които ни свързват с Всемира.
Всеки, който е участвал в космичния й танц, може да го потвърди! Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство. Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение. Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог. Те са и свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов... В миговете на тяхното изпълнение усещаме в пълнота безбройните нишки, които ни свързват с Всемира. Затова и тези мигове ни носят чувство на благоговение и свещен трепет. Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот. Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човека на дейната любов. Ала Паневритмията оказва подобно благотворно въздействие не само върху участниците в нея, но и върху външния свят. Когато постигаме съответствие и хармония между движение и идея, то чрез движенията предаваме тези идеи на цялото човечество.
към текста >>

4. Идеите, музиката и движенията на Паневритмията проникват в телесната същност на човека - неговия организъм, и го правят възприемчив за съзидателните сили, изпълващи Космоса.
Той, освен всичко останало, се е постарал да изясни на учениците си колко многостранно е благотворното въздействие на панев- ритмичните упражнения върху човешкото същество. А именно - Паневритмията действа градивно върху човека по следните канали: 1. Тя осигурява контакт на участниците в нея със същества от духовния свят, притежаващи висша интелигентност и значително по-напреднала от човека еволюционна степен. 3. Събужда и разгръща силите, заложбите, качествата и дарбите, вложени в човешката личност. Казано с други думи: Паневритмията съживява за проявление Божествената природа на човека. 4. Идеите, музиката и движенията на Паневритмията проникват в телесната същност на човека - неговия организъм, и го правят възприемчив за съзидателните сили, изпълващи Космоса. Опитът от изпълнението на упражненията е необоримото доказателство за истинността на тези твърдения. Понеже Паневритмията е външен, материализиран израз на една Велика Реалност, с която влизаме в досег посредством Големия паневритмичен цикъл. И тъй като днес полагаме основите на бъдещата VI (окултна) раса, поставя се и нова основа на Паневритмията. Тя е отражение на Новата Култура, която изгрява на планетарния хоризонт. Идеите на VI раса са включени като неотменна част от паневритмичната музика и движения.
към текста >>

Братята и сестрите от ББ - по време на техния ежегоден събор в района на Седемте Рилски езера - играят Паневритмия на Рила (или на поляната до петото езеро, "Бъбрека", или до Езерото на чистотата).
Паневритмията бива изпълнявана сред природата, където можем да доловим с цялото си тяло жизнения ритъм на заобикалящите ни извори, езера, скали, шепота на тихия ветрец, на слънчевата светлина. Зад този проявен живот пулсира съществуването на един друг, скрит, невидим разумен свят - животът на същества от по- високите йерархии на вездесъщия Божий Дух. За него Учителят на ББ в България ни осведомява: "Независимо от това дали ние съзнаваме или не, съществува около нас един свят на същества с висока интелигентност. При тези хармонични движения (на Паневритмията - бел. К. З.) ние ставаме способни да доловим мислите на тези напреднали братя по разум, да влезем в един свят на висша хармония и мъдрост." Движението на светлината също е Паневритмия; и песента на пенливите планински потоци е Паневритмия; полъхът на вятъра е Паневритмия. Братята и сестрите от ББ - по време на техния ежегоден събор в района на Седемте Рилски езера - играят Паневритмия на Рила (или на поляната до петото езеро, "Бъбрека", или до Езерото на чистотата). Паневритмия играят и съществата в надпланинските зони на Космоса, жителите на Слънцето, ангелските йерархии във Вселената... Учителят Петър Дънов - в лицето на всеобщия космичен танц, наречен от самия него "Паневритмия" - остави на своите последователи и на всички хора по планетата едно неоценимо богатство. Освен външната си форма - физическия израз на замисъла му, то е неизчерпаем конгломерат от идеи, проникновения, енергийни взаимодействия и духовни извисявания. Тепърва предстои това скъпоценно наследство да бъде в пълнота изследвано, проучено и научнообосновано. Практическият опит вече несъмнено е доказал неговата стойност.
към текста >>

3. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Без нея е немислимо не само духовно-нравственото усъвършенстване, но и укрепването и оптималното функциониране на телесната структура.
Това е един от най-великите моменти, които може да преживее човек. В него се заражда и тихо и непреривно засиява едно благородно, нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но интензивно. То обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим.“ Вътрешната светлина е определяща не само за духовния ръст на индивидуалността, но и за нейното здравословно състояние, за физическата ў кондиция. Без нея е немислимо не само духовно-нравственото усъвършенстване, но и укрепването и оптималното функциониране на телесната структура. В този смисъл вътрешната светлина е основа и предпоставка за изявата на външната. В тази насока заслужават специално внимание следните разсъждения на Учителя П. Дънов: „Светлината е потребна за растенето, за развитието на вашето тяло. Без вътрешната светлина и външната е безполезна (курсивът мой – К.З.). Външната светлина е механическа.
към текста >>

7. Чистотата, Правдата и светлината:
В зависимост от начина на преминаването през изпитанията ученикът култивира у себе си различни качества на характера. Ако се справи достойно с всички задачи, той придобива непоклатима вътрешна сила и започва да излъчва светлина: „Ученикът, като мине през алхимичната лаборатория на природата, ще стане силен; а като мине през пещта ў – ще светне, Светлина ще стане.“ А когато успее да овладее вибрациите на светлината на определено равнище на нейната интензивност, той достига до познанието на Божествената Любов. Това е Рубикон, гранична точка по неговия духовен Път, от която нататък той се докосва до най-фината енергия в Битието. За предпоставките, обуславящи това велико постижение, Учителят на ББ у нас разказва: „Ученикът трябва да се стреми да достигне до оная светлина, при която може да разпознава истинската Любов. Любовта се показва в най-голямата нищета.“ 7. Чистотата, Правдата и светлината: „Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина“, казва Учителят П. Дънов, разкривайки по този начин пряката връзка между двете категории. Смисълът на тези негови думи е съсредоточен в езотеричното схващане, че ако човекът по духовния Път съблюдава абсолютна чистота в мисли, чувства, думи и дела, той – в същност неговата аура – започва да излъчва по-ярка светлина в съответна цветова гама. Преобладаващият цвят е белият (Христовият), за който вече стана въпрос по-горе. В този дух е и следното наставление на Мировия Учител: „Ходи по пътя на светлината!
към текста >>

„Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина“, казва Учителят П.
Ако се справи достойно с всички задачи, той придобива непоклатима вътрешна сила и започва да излъчва светлина: „Ученикът, като мине през алхимичната лаборатория на природата, ще стане силен; а като мине през пещта ў – ще светне, Светлина ще стане.“ А когато успее да овладее вибрациите на светлината на определено равнище на нейната интензивност, той достига до познанието на Божествената Любов. Това е Рубикон, гранична точка по неговия духовен Път, от която нататък той се докосва до най-фината енергия в Битието. За предпоставките, обуславящи това велико постижение, Учителят на ББ у нас разказва: „Ученикът трябва да се стреми да достигне до оная светлина, при която може да разпознава истинската Любов. Любовта се показва в най-голямата нищета.“ 7. Чистотата, Правдата и светлината: „Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина“, казва Учителят П. Дънов, разкривайки по този начин пряката връзка между двете категории. Смисълът на тези негови думи е съсредоточен в езотеричното схващане, че ако човекът по духовния Път съблюдава абсолютна чистота в мисли, чувства, думи и дела, той – в същност неговата аура – започва да излъчва по-ярка светлина в съответна цветова гама. Преобладаващият цвят е белият (Христовият), за който вече стана въпрос по-горе. В този дух е и следното наставление на Мировия Учител: „Ходи по пътя на светлината! А пътят на светлината е път, по който няма никакъв прах.“
към текста >>

Смисълът на тези негови думи е съсредоточен в езотеричното схващане, че ако човекът по духовния Път съблюдава абсолютна чистота в мисли, чувства, думи и дела, той – в същност неговата аура – започва да излъчва по-ярка светлина в съответна цветова гама.
За предпоставките, обуславящи това велико постижение, Учителят на ББ у нас разказва: „Ученикът трябва да се стреми да достигне до оная светлина, при която може да разпознава истинската Любов. Любовта се показва в най-голямата нищета.“ 7. Чистотата, Правдата и светлината: „Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина“, казва Учителят П. Дънов, разкривайки по този начин пряката връзка между двете категории. Смисълът на тези негови думи е съсредоточен в езотеричното схващане, че ако човекът по духовния Път съблюдава абсолютна чистота в мисли, чувства, думи и дела, той – в същност неговата аура – започва да излъчва по-ярка светлина в съответна цветова гама. Преобладаващият цвят е белият (Христовият), за който вече стана въпрос по-горе. В този дух е и следното наставление на Мировия Учител: „Ходи по пътя на светлината! А пътят на светлината е път, по който няма никакъв прах.“ Въздействието на светлината се проявява и на физическо (или физиологическо), и на надфизическо равнище. Когато тя е възприета и усвоена правилно, тогава повлиява благотворно и на тялото, и на психиката.
към текста >>

4. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА
XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА „... Щом се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъв дефект в живота не трябва да съществува.“ „Първото нещо е чистотата. Всяка култура трябва да започне с чистота на къщата, дрехите, тялото и тогава да се пристъпи към вътрешната чистота.“ (Учителят Петър Дънов) 1. Чистотата от гледна точка на Божественото учение:
към текста >>

„... Щом се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъв дефект в живота не трябва да съществува.“
XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА „... Щом се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъв дефект в живота не трябва да съществува.“ „Първото нещо е чистотата. Всяка култура трябва да започне с чистота на къщата, дрехите, тялото и тогава да се пристъпи към вътрешната чистота.“ (Учителят Петър Дънов) 1. Чистотата от гледна точка на Божественото учение: Пътят на човека към съвършенството неминуемо минава през чистотата.
към текста >>

„Първото нещо е чистотата.
XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА „... Щом се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъв дефект в живота не трябва да съществува.“ „Първото нещо е чистотата. Всяка култура трябва да започне с чистота на къщата, дрехите, тялото и тогава да се пристъпи към вътрешната чистота.“ (Учителят Петър Дънов) 1. Чистотата от гледна точка на Божественото учение: Пътят на човека към съвършенството неминуемо минава през чистотата. Чистота телесна, нравствена и духовна.
към текста >>

Всяка култура трябва да започне с чистота на къщата, дрехите, тялото и тогава да се пристъпи към вътрешната чистота.“
XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА „... Щом се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъв дефект в живота не трябва да съществува.“ „Първото нещо е чистотата. Всяка култура трябва да започне с чистота на къщата, дрехите, тялото и тогава да се пристъпи към вътрешната чистота.“ (Учителят Петър Дънов) 1. Чистотата от гледна точка на Божественото учение: Пътят на човека към съвършенството неминуемо минава през чистотата. Чистота телесна, нравствена и духовна. Абсолютна чистота.
към текста >>

1. Чистотата от гледна точка на Божественото учение:
XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА „... Щом се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъв дефект в живота не трябва да съществува.“ „Първото нещо е чистотата. Всяка култура трябва да започне с чистота на къщата, дрехите, тялото и тогава да се пристъпи към вътрешната чистота.“ (Учителят Петър Дънов) 1. Чистотата от гледна точка на Божественото учение: Пътят на човека към съвършенството неминуемо минава през чистотата. Чистота телесна, нравствена и духовна. Абсолютна чистота. Тя е постижение по духовния Път, но същевременно и условие за събуждането и цялостната изява на Божественото у всекиго от нас. Без нея никой няма да бъде допуснат в Царството Божие, т.е.
към текста >>

Пътят на човека към съвършенството неминуемо минава през чистотата.
„... Щом се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъв дефект в живота не трябва да съществува.“ „Първото нещо е чистотата. Всяка култура трябва да започне с чистота на къщата, дрехите, тялото и тогава да се пристъпи към вътрешната чистота.“ (Учителят Петър Дънов) 1. Чистотата от гледна точка на Божественото учение: Пътят на човека към съвършенството неминуемо минава през чистотата. Чистота телесна, нравствена и духовна. Абсолютна чистота. Тя е постижение по духовния Път, но същевременно и условие за събуждането и цялостната изява на Божественото у всекиго от нас. Без нея никой няма да бъде допуснат в Царството Божие, т.е. в онази област на невидимия свят, където разумното същество да продължи своята еволюция, освободено от товара на въплъщенията в горнилото на материята.
към текста >>

Чистота телесна, нравствена и духовна.
„Първото нещо е чистотата. Всяка култура трябва да започне с чистота на къщата, дрехите, тялото и тогава да се пристъпи към вътрешната чистота.“ (Учителят Петър Дънов) 1. Чистотата от гледна точка на Божественото учение: Пътят на човека към съвършенството неминуемо минава през чистотата. Чистота телесна, нравствена и духовна. Абсолютна чистота. Тя е постижение по духовния Път, но същевременно и условие за събуждането и цялостната изява на Божественото у всекиго от нас. Без нея никой няма да бъде допуснат в Царството Божие, т.е. в онази област на невидимия свят, където разумното същество да продължи своята еволюция, освободено от товара на въплъщенията в горнилото на материята. И тук не става дума за някаква прищявка на Твореца, а за обективно и напълно справедливо съответствие между вибрационната честота на извисените селения на Духа и собствената вибрационна честота на кандидата за преминаване в тях.
към текста >>

Абсолютна чистота.
Всяка култура трябва да започне с чистота на къщата, дрехите, тялото и тогава да се пристъпи към вътрешната чистота.“ (Учителят Петър Дънов) 1. Чистотата от гледна точка на Божественото учение: Пътят на човека към съвършенството неминуемо минава през чистотата. Чистота телесна, нравствена и духовна. Абсолютна чистота. Тя е постижение по духовния Път, но същевременно и условие за събуждането и цялостната изява на Божественото у всекиго от нас. Без нея никой няма да бъде допуснат в Царството Божие, т.е. в онази област на невидимия свят, където разумното същество да продължи своята еволюция, освободено от товара на въплъщенията в горнилото на материята. И тук не става дума за някаква прищявка на Твореца, а за обективно и напълно справедливо съответствие между вибрационната честота на извисените селения на Духа и собствената вибрационна честота на кандидата за преминаване в тях. Ако той не е постигнал необходимото хармонично съзвучие, самите закони на Космоса ще издигнат пред него непреодолима преграда, която ще остане възправена пред него до мига на неговото израстване до нужната духовно-нравствена висота.
към текста >>

– той успее да се промъкне през крепостните стени и се озове в жадуваната обител, то нейните вибрации или мигновено ще го унищожат, или, в най-добрия случай, ще го отхвърлят незабавно на дистанцията, съответстваща на различието между степените на чистота на тази небесна сфера и неговата лична.
Без нея никой няма да бъде допуснат в Царството Божие, т.е. в онази област на невидимия свят, където разумното същество да продължи своята еволюция, освободено от товара на въплъщенията в горнилото на материята. И тук не става дума за някаква прищявка на Твореца, а за обективно и напълно справедливо съответствие между вибрационната честота на извисените селения на Духа и собствената вибрационна честота на кандидата за преминаване в тях. Ако той не е постигнал необходимото хармонично съзвучие, самите закони на Космоса ще издигнат пред него непреодолима преграда, която ще остане възправена пред него до мига на неговото израстване до нужната духовно-нравствена висота. Ако все пак – хипотетично! – той успее да се промъкне през крепостните стени и се озове в жадуваната обител, то нейните вибрации или мигновено ще го унищожат, или, в най-добрия случай, ще го отхвърлят незабавно на дистанцията, съответстваща на различието между степените на чистота на тази небесна сфера и неговата лична. И никакви връзки, и никакви ходатайства не ще му помогнат да постигне желаното, докато той самият не го извоюва със собствени сили! Затова нека не се учудваме, че придобиването на чистота е едно от първите и най-важни изисквания към онези, които поемат по пътеката на окултното ученичество. В тази насока те имат един съвършен и вечен образец – най-великия измежду духовните Учители на човечеството, Христос. Българският Учител на Любовта Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно) свидетелства за този процес на вътрешна трансформация: „Първото нещо – трябва да започнете с чистотата. Както Христос е чист, така и ние можем да бъдем чисти.
към текста >>

Затова нека не се учудваме, че придобиването на чистота е едно от първите и най-важни изисквания към онези, които поемат по пътеката на окултното ученичество.
И тук не става дума за някаква прищявка на Твореца, а за обективно и напълно справедливо съответствие между вибрационната честота на извисените селения на Духа и собствената вибрационна честота на кандидата за преминаване в тях. Ако той не е постигнал необходимото хармонично съзвучие, самите закони на Космоса ще издигнат пред него непреодолима преграда, която ще остане възправена пред него до мига на неговото израстване до нужната духовно-нравствена висота. Ако все пак – хипотетично! – той успее да се промъкне през крепостните стени и се озове в жадуваната обител, то нейните вибрации или мигновено ще го унищожат, или, в най-добрия случай, ще го отхвърлят незабавно на дистанцията, съответстваща на различието между степените на чистота на тази небесна сфера и неговата лична. И никакви връзки, и никакви ходатайства не ще му помогнат да постигне желаното, докато той самият не го извоюва със собствени сили! Затова нека не се учудваме, че придобиването на чистота е едно от първите и най-важни изисквания към онези, които поемат по пътеката на окултното ученичество. В тази насока те имат един съвършен и вечен образец – най-великия измежду духовните Учители на човечеството, Христос. Българският Учител на Любовта Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно) свидетелства за този процес на вътрешна трансформация: „Първото нещо – трябва да започнете с чистотата. Както Христос е чист, така и ние можем да бъдем чисти. Чистота(та) – това е един постоянен процес, това е една необходимост в живота ни.“ По духовния Път придобивките не идват изведнъж.
към текста >>

Българският Учител на Любовта Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно) свидетелства за този процес на вътрешна трансформация: „Първото нещо – трябва да започнете с чистотата.
Ако все пак – хипотетично! – той успее да се промъкне през крепостните стени и се озове в жадуваната обител, то нейните вибрации или мигновено ще го унищожат, или, в най-добрия случай, ще го отхвърлят незабавно на дистанцията, съответстваща на различието между степените на чистота на тази небесна сфера и неговата лична. И никакви връзки, и никакви ходатайства не ще му помогнат да постигне желаното, докато той самият не го извоюва със собствени сили! Затова нека не се учудваме, че придобиването на чистота е едно от първите и най-важни изисквания към онези, които поемат по пътеката на окултното ученичество. В тази насока те имат един съвършен и вечен образец – най-великия измежду духовните Учители на човечеството, Христос. Българският Учител на Любовта Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно) свидетелства за този процес на вътрешна трансформация: „Първото нещо – трябва да започнете с чистотата. Както Христос е чист, така и ние можем да бъдем чисти. Чистота(та) – това е един постоянен процес, това е една необходимост в живота ни.“ По духовния Път придобивките не идват изведнъж. Дълбоко се заблуждават онези, които си въобразяват, че радикалните личностни трансформации, трайните изменения на фината душевна тъкан стават за година-две или дори за по-кратко. Нужни са поредица въплъщения в света на материята, за да успее разумното същество да извиси себе си до степента, съответстваща на равнището на абсолютната чистота.
към текста >>

Чистота(та) – това е един постоянен процес, това е една необходимост в живота ни.“
И никакви връзки, и никакви ходатайства не ще му помогнат да постигне желаното, докато той самият не го извоюва със собствени сили! Затова нека не се учудваме, че придобиването на чистота е едно от първите и най-важни изисквания към онези, които поемат по пътеката на окултното ученичество. В тази насока те имат един съвършен и вечен образец – най-великия измежду духовните Учители на човечеството, Христос. Българският Учител на Любовта Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно) свидетелства за този процес на вътрешна трансформация: „Първото нещо – трябва да започнете с чистотата. Както Христос е чист, така и ние можем да бъдем чисти. Чистота(та) – това е един постоянен процес, това е една необходимост в живота ни.“ По духовния Път придобивките не идват изведнъж. Дълбоко се заблуждават онези, които си въобразяват, че радикалните личностни трансформации, трайните изменения на фината душевна тъкан стават за година-две или дори за по-кратко. Нужни са поредица въплъщения в света на материята, за да успее разумното същество да извиси себе си до степента, съответстваща на равнището на абсолютната чистота. Затова и не бива да се отчайваме, ако това, към което се стремим, не се получава на часа. За търсещите в Духа, които са склонни към униние, включително и в сферата на пречистването, Учителят на Бялото братство (ББ) в България предлага утешителни слова: „Тя (чистотата – б.К.З.) не може да се даде изведнъж.
към текста >>

Нужни са поредица въплъщения в света на материята, за да успее разумното същество да извиси себе си до степента, съответстваща на равнището на абсолютната чистота.
Българският Учител на Любовта Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно) свидетелства за този процес на вътрешна трансформация: „Първото нещо – трябва да започнете с чистотата. Както Христос е чист, така и ние можем да бъдем чисти. Чистота(та) – това е един постоянен процес, това е една необходимост в живота ни.“ По духовния Път придобивките не идват изведнъж. Дълбоко се заблуждават онези, които си въобразяват, че радикалните личностни трансформации, трайните изменения на фината душевна тъкан стават за година-две или дори за по-кратко. Нужни са поредица въплъщения в света на материята, за да успее разумното същество да извиси себе си до степента, съответстваща на равнището на абсолютната чистота. Затова и не бива да се отчайваме, ако това, към което се стремим, не се получава на часа. За търсещите в Духа, които са склонни към униние, включително и в сферата на пречистването, Учителят на Бялото братство (ББ) в България предлага утешителни слова: „Тя (чистотата – б.К.З.) не може да се даде изведнъж. Всеки ден ще се чистите, всяка вечер, всеки час, всякога, когато ви дойде на ум, не се спирайте, никога не се отчайвайте от някоя мисъл, желание или постъпки. Направили сте една погрешка, оцапаното оцапано, погрешките трябва да се поправят, всичко туй трябва да се очисти.“ Върху основата на тези разсъждения логично възниква въпросът: „Можем ли да бъдем чисти като Бога? “
към текста >>

За търсещите в Духа, които са склонни към униние, включително и в сферата на пречистването, Учителят на Бялото братство (ББ) в България предлага утешителни слова: „Тя (чистотата – б.К.З.) не може да се даде изведнъж.
Чистота(та) – това е един постоянен процес, това е една необходимост в живота ни.“ По духовния Път придобивките не идват изведнъж. Дълбоко се заблуждават онези, които си въобразяват, че радикалните личностни трансформации, трайните изменения на фината душевна тъкан стават за година-две или дори за по-кратко. Нужни са поредица въплъщения в света на материята, за да успее разумното същество да извиси себе си до степента, съответстваща на равнището на абсолютната чистота. Затова и не бива да се отчайваме, ако това, към което се стремим, не се получава на часа. За търсещите в Духа, които са склонни към униние, включително и в сферата на пречистването, Учителят на Бялото братство (ББ) в България предлага утешителни слова: „Тя (чистотата – б.К.З.) не може да се даде изведнъж. Всеки ден ще се чистите, всяка вечер, всеки час, всякога, когато ви дойде на ум, не се спирайте, никога не се отчайвайте от някоя мисъл, желание или постъпки. Направили сте една погрешка, оцапаното оцапано, погрешките трябва да се поправят, всичко туй трябва да се очисти.“ Върху основата на тези разсъждения логично възниква въпросът: „Можем ли да бъдем чисти като Бога? “ Апостол Йоан Богослов дава положителен отговор на този въпрос в своето Първо послание (3 глава, 3 стих): „И всякой, който има тая надежда на Него (Бога – б.К.З.), очиства себе си, както е Той чист.“ Ала възможно ли е действително да постигнем и да поддържаме подобна абсолютна чистота в материалния свят? И освен това – кой вид чистота: физическа или духовна, има пред вид апостолът с тези си думи?
към текста >>

Апостол Йоан Богослов дава положителен отговор на този въпрос в своето Първо послание (3 глава, 3 стих): „И всякой, който има тая надежда на Него (Бога – б.К.З.), очиства себе си, както е Той чист.“ Ала възможно ли е действително да постигнем и да поддържаме подобна абсолютна чистота в материалния свят?
Затова и не бива да се отчайваме, ако това, към което се стремим, не се получава на часа. За търсещите в Духа, които са склонни към униние, включително и в сферата на пречистването, Учителят на Бялото братство (ББ) в България предлага утешителни слова: „Тя (чистотата – б.К.З.) не може да се даде изведнъж. Всеки ден ще се чистите, всяка вечер, всеки час, всякога, когато ви дойде на ум, не се спирайте, никога не се отчайвайте от някоя мисъл, желание или постъпки. Направили сте една погрешка, оцапаното оцапано, погрешките трябва да се поправят, всичко туй трябва да се очисти.“ Върху основата на тези разсъждения логично възниква въпросът: „Можем ли да бъдем чисти като Бога? “ Апостол Йоан Богослов дава положителен отговор на този въпрос в своето Първо послание (3 глава, 3 стих): „И всякой, който има тая надежда на Него (Бога – б.К.З.), очиства себе си, както е Той чист.“ Ала възможно ли е действително да постигнем и да поддържаме подобна абсолютна чистота в материалния свят? И освен това – кой вид чистота: физическа или духовна, има пред вид апостолът с тези си думи? Тъй като той ги отнася до Небесния Отец, очевидно има пред вид духовната чистота, понеже за физическа в случая би било безсмислено да се говори. Бог не притежава физическо тяло и следователно не се нуждае от такъв вид чистота. Пък и Неговото абсолютно съвършенство въобще изключва дискусията относно степените на проява на качествата Му. Теоретическите размишления от горното естество обаче нито отдалечават, нито омаловажават значимостта на набрания с получерен шрифт въпрос.
към текста >>

И освен това – кой вид чистота: физическа или духовна, има пред вид апостолът с тези си думи?
За търсещите в Духа, които са склонни към униние, включително и в сферата на пречистването, Учителят на Бялото братство (ББ) в България предлага утешителни слова: „Тя (чистотата – б.К.З.) не може да се даде изведнъж. Всеки ден ще се чистите, всяка вечер, всеки час, всякога, когато ви дойде на ум, не се спирайте, никога не се отчайвайте от някоя мисъл, желание или постъпки. Направили сте една погрешка, оцапаното оцапано, погрешките трябва да се поправят, всичко туй трябва да се очисти.“ Върху основата на тези разсъждения логично възниква въпросът: „Можем ли да бъдем чисти като Бога? “ Апостол Йоан Богослов дава положителен отговор на този въпрос в своето Първо послание (3 глава, 3 стих): „И всякой, който има тая надежда на Него (Бога – б.К.З.), очиства себе си, както е Той чист.“ Ала възможно ли е действително да постигнем и да поддържаме подобна абсолютна чистота в материалния свят? И освен това – кой вид чистота: физическа или духовна, има пред вид апостолът с тези си думи? Тъй като той ги отнася до Небесния Отец, очевидно има пред вид духовната чистота, понеже за физическа в случая би било безсмислено да се говори. Бог не притежава физическо тяло и следователно не се нуждае от такъв вид чистота. Пък и Неговото абсолютно съвършенство въобще изключва дискусията относно степените на проява на качествата Му. Теоретическите размишления от горното естество обаче нито отдалечават, нито омаловажават значимостта на набрания с получерен шрифт въпрос. И езотеричното познание, и Библията в лицето на приведения тук цитат ни окуражават да вярваме в постижимостта на Божествената чистота от страна на човека.
към текста >>

Тъй като той ги отнася до Небесния Отец, очевидно има пред вид духовната чистота, понеже за физическа в случая би било безсмислено да се говори.
Всеки ден ще се чистите, всяка вечер, всеки час, всякога, когато ви дойде на ум, не се спирайте, никога не се отчайвайте от някоя мисъл, желание или постъпки. Направили сте една погрешка, оцапаното оцапано, погрешките трябва да се поправят, всичко туй трябва да се очисти.“ Върху основата на тези разсъждения логично възниква въпросът: „Можем ли да бъдем чисти като Бога? “ Апостол Йоан Богослов дава положителен отговор на този въпрос в своето Първо послание (3 глава, 3 стих): „И всякой, който има тая надежда на Него (Бога – б.К.З.), очиства себе си, както е Той чист.“ Ала възможно ли е действително да постигнем и да поддържаме подобна абсолютна чистота в материалния свят? И освен това – кой вид чистота: физическа или духовна, има пред вид апостолът с тези си думи? Тъй като той ги отнася до Небесния Отец, очевидно има пред вид духовната чистота, понеже за физическа в случая би било безсмислено да се говори. Бог не притежава физическо тяло и следователно не се нуждае от такъв вид чистота. Пък и Неговото абсолютно съвършенство въобще изключва дискусията относно степените на проява на качествата Му. Теоретическите размишления от горното естество обаче нито отдалечават, нито омаловажават значимостта на набрания с получерен шрифт въпрос. И езотеричното познание, и Библията в лицето на приведения тук цитат ни окуражават да вярваме в постижимостта на Божествената чистота от страна на човека. А и след като той е създаден от едно съвършено Същество, обладаващо абсолютна чистота, и таи в себе си заложен целия Негов неизчерпаем потенциал, логично е да се придържаме именно към тази оптимистична теза.
към текста >>

Бог не притежава физическо тяло и следователно не се нуждае от такъв вид чистота.
Направили сте една погрешка, оцапаното оцапано, погрешките трябва да се поправят, всичко туй трябва да се очисти.“ Върху основата на тези разсъждения логично възниква въпросът: „Можем ли да бъдем чисти като Бога? “ Апостол Йоан Богослов дава положителен отговор на този въпрос в своето Първо послание (3 глава, 3 стих): „И всякой, който има тая надежда на Него (Бога – б.К.З.), очиства себе си, както е Той чист.“ Ала възможно ли е действително да постигнем и да поддържаме подобна абсолютна чистота в материалния свят? И освен това – кой вид чистота: физическа или духовна, има пред вид апостолът с тези си думи? Тъй като той ги отнася до Небесния Отец, очевидно има пред вид духовната чистота, понеже за физическа в случая би било безсмислено да се говори. Бог не притежава физическо тяло и следователно не се нуждае от такъв вид чистота. Пък и Неговото абсолютно съвършенство въобще изключва дискусията относно степените на проява на качествата Му. Теоретическите размишления от горното естество обаче нито отдалечават, нито омаловажават значимостта на набрания с получерен шрифт въпрос. И езотеричното познание, и Библията в лицето на приведения тук цитат ни окуражават да вярваме в постижимостта на Божествената чистота от страна на човека. А и след като той е създаден от едно съвършено Същество, обладаващо абсолютна чистота, и таи в себе си заложен целия Негов неизчерпаем потенциал, логично е да се придържаме именно към тази оптимистична теза. Съществен е обаче нюансът при дефинирането на чистотата от страна на Учителя П. Дънов.
към текста >>

И езотеричното познание, и Библията в лицето на приведения тук цитат ни окуражават да вярваме в постижимостта на Божествената чистота от страна на човека.
И освен това – кой вид чистота: физическа или духовна, има пред вид апостолът с тези си думи? Тъй като той ги отнася до Небесния Отец, очевидно има пред вид духовната чистота, понеже за физическа в случая би било безсмислено да се говори. Бог не притежава физическо тяло и следователно не се нуждае от такъв вид чистота. Пък и Неговото абсолютно съвършенство въобще изключва дискусията относно степените на проява на качествата Му. Теоретическите размишления от горното естество обаче нито отдалечават, нито омаловажават значимостта на набрания с получерен шрифт въпрос. И езотеричното познание, и Библията в лицето на приведения тук цитат ни окуражават да вярваме в постижимостта на Божествената чистота от страна на човека. А и след като той е създаден от едно съвършено Същество, обладаващо абсолютна чистота, и таи в себе си заложен целия Негов неизчерпаем потенциал, логично е да се придържаме именно към тази оптимистична теза. Съществен е обаче нюансът при дефинирането на чистотата от страна на Учителя П. Дънов. За него тя не е акт на завършеност, едно духовно постижение, което изключва по-нататъшно развитие, а, както вече бе посочено, „един постоянен процес“. Това означава, че както пътят към Бога е безкраен, така и процесът на вътрешно пречистване има начало във времето (пробуждането на човешката душа), но няма край. Подчертаваме отново – духовното пречистване.
към текста >>

А и след като той е създаден от едно съвършено Същество, обладаващо абсолютна чистота, и таи в себе си заложен целия Негов неизчерпаем потенциал, логично е да се придържаме именно към тази оптимистична теза.
Тъй като той ги отнася до Небесния Отец, очевидно има пред вид духовната чистота, понеже за физическа в случая би било безсмислено да се говори. Бог не притежава физическо тяло и следователно не се нуждае от такъв вид чистота. Пък и Неговото абсолютно съвършенство въобще изключва дискусията относно степените на проява на качествата Му. Теоретическите размишления от горното естество обаче нито отдалечават, нито омаловажават значимостта на набрания с получерен шрифт въпрос. И езотеричното познание, и Библията в лицето на приведения тук цитат ни окуражават да вярваме в постижимостта на Божествената чистота от страна на човека. А и след като той е създаден от едно съвършено Същество, обладаващо абсолютна чистота, и таи в себе си заложен целия Негов неизчерпаем потенциал, логично е да се придържаме именно към тази оптимистична теза. Съществен е обаче нюансът при дефинирането на чистотата от страна на Учителя П. Дънов. За него тя не е акт на завършеност, едно духовно постижение, което изключва по-нататъшно развитие, а, както вече бе посочено, „един постоянен процес“. Това означава, че както пътят към Бога е безкраен, така и процесът на вътрешно пречистване има начало във времето (пробуждането на човешката душа), но няма край. Подчертаваме отново – духовното пречистване. Тялото може да бъде мръсно, гладно, изнурено, дори безнадеждно болно или осакатено, но в същото време в него да живее мощен и пречистен дух.
към текста >>

Съществен е обаче нюансът при дефинирането на чистотата от страна на Учителя П. Дънов.
Бог не притежава физическо тяло и следователно не се нуждае от такъв вид чистота. Пък и Неговото абсолютно съвършенство въобще изключва дискусията относно степените на проява на качествата Му. Теоретическите размишления от горното естество обаче нито отдалечават, нито омаловажават значимостта на набрания с получерен шрифт въпрос. И езотеричното познание, и Библията в лицето на приведения тук цитат ни окуражават да вярваме в постижимостта на Божествената чистота от страна на човека. А и след като той е създаден от едно съвършено Същество, обладаващо абсолютна чистота, и таи в себе си заложен целия Негов неизчерпаем потенциал, логично е да се придържаме именно към тази оптимистична теза. Съществен е обаче нюансът при дефинирането на чистотата от страна на Учителя П. Дънов. За него тя не е акт на завършеност, едно духовно постижение, което изключва по-нататъшно развитие, а, както вече бе посочено, „един постоянен процес“. Това означава, че както пътят към Бога е безкраен, така и процесът на вътрешно пречистване има начало във времето (пробуждането на човешката душа), но няма край. Подчертаваме отново – духовното пречистване. Тялото може да бъде мръсно, гладно, изнурено, дори безнадеждно болно или осакатено, но в същото време в него да живее мощен и пречистен дух. Нещо повече, понеже именно житейските изпитания каляват, пречистват и извисяват безсмъртното духовно начало, то тяхното наличие – съчетано задължително с дълбоко смирение, осмисляне и благодарност към Всевишния – за мъдрия, зрелия духом ученик на Божественото учение се явява сигурен трамплин към еволюционен скок.
към текста >>

Скок, който съдържа в себе си заложена и кристалната чистота на неговата най-фина душевна тъкан.
За него тя не е акт на завършеност, едно духовно постижение, което изключва по-нататъшно развитие, а, както вече бе посочено, „един постоянен процес“. Това означава, че както пътят към Бога е безкраен, така и процесът на вътрешно пречистване има начало във времето (пробуждането на човешката душа), но няма край. Подчертаваме отново – духовното пречистване. Тялото може да бъде мръсно, гладно, изнурено, дори безнадеждно болно или осакатено, но в същото време в него да живее мощен и пречистен дух. Нещо повече, понеже именно житейските изпитания каляват, пречистват и извисяват безсмъртното духовно начало, то тяхното наличие – съчетано задължително с дълбоко смирение, осмисляне и благодарност към Всевишния – за мъдрия, зрелия духом ученик на Божественото учение се явява сигурен трамплин към еволюционен скок. Скок, който съдържа в себе си заложена и кристалната чистота на неговата най-фина душевна тъкан. Никак не е лесно да си в света и да се опазиш чист. Такъв, какъвто Бог те е родил и те е изпратил на това прелюбопитно и твърде, твърде дълго пътешествие във владенията на материята, за да натрупаш безценен опит и да се завърнеш при Него като достоен съработник в общото Дело. Проблемът не се решава чрез бягство от светското, сиреч от безбройните съблазни и изкушения на т. нар. цивилизация. Истинската задача на кандидата за ученик, а и на онзи, който е поел по пътеката на посвещенията, е да понесе на гърба си кръста, отреден му по заслуги и възможности от Господарите на кармата, и да достигне финала на земното си приключение, без да го захвърли или дори да го изпусне за миг.
към текста >>

Абсолютната чистота има своята цена.
Такъв, какъвто Бог те е родил и те е изпратил на това прелюбопитно и твърде, твърде дълго пътешествие във владенията на материята, за да натрупаш безценен опит и да се завърнеш при Него като достоен съработник в общото Дело. Проблемът не се решава чрез бягство от светското, сиреч от безбройните съблазни и изкушения на т. нар. цивилизация. Истинската задача на кандидата за ученик, а и на онзи, който е поел по пътеката на посвещенията, е да понесе на гърба си кръста, отреден му по заслуги и възможности от Господарите на кармата, и да достигне финала на земното си приключение, без да го захвърли или дори да го изпусне за миг. Колкото и пъти да се спъне и да залитне, колкото и пъти да се сгромолясва обезсилен от тежестта на товара си, винаги да намира сили да се надигне и да продължи. Абсолютната чистота има своята цена. Нарича се предано служение в Духа и изграждане на земна проекция на Божествената Любов. Постигането на тази най-извисена степен на чистотата означава и осъществяване на непосредствена връзка с Христовия Дух. Той прониква изцяло съзнанието на пречистилия душата си човек и го насочва по най-кратката пътека към съвършенството. За този своеобразен връх в благородните усилия на окултния ученик Учителят П. Дънов казва: „... Тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас.“ Христовото присъствие освен това обуславя пълната хармония между вътрешната и външната чистота – духовната и телесната.
към текста >>

Постигането на тази най-извисена степен на чистотата означава и осъществяване на непосредствена връзка с Христовия Дух.
нар. цивилизация. Истинската задача на кандидата за ученик, а и на онзи, който е поел по пътеката на посвещенията, е да понесе на гърба си кръста, отреден му по заслуги и възможности от Господарите на кармата, и да достигне финала на земното си приключение, без да го захвърли или дори да го изпусне за миг. Колкото и пъти да се спъне и да залитне, колкото и пъти да се сгромолясва обезсилен от тежестта на товара си, винаги да намира сили да се надигне и да продължи. Абсолютната чистота има своята цена. Нарича се предано служение в Духа и изграждане на земна проекция на Божествената Любов. Постигането на тази най-извисена степен на чистотата означава и осъществяване на непосредствена връзка с Христовия Дух. Той прониква изцяло съзнанието на пречистилия душата си човек и го насочва по най-кратката пътека към съвършенството. За този своеобразен връх в благородните усилия на окултния ученик Учителят П. Дънов казва: „... Тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас.“ Христовото присъствие освен това обуславя пълната хармония между вътрешната и външната чистота – духовната и телесната. Двете са взаимно обусловени и допълващи се: „Външната и вътрешната чистота вървят заедно. Те са зависими една от друга.
към текста >>

Дънов казва: „... Тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас.“ Христовото присъствие освен това обуславя пълната хармония между вътрешната и външната чистота – духовната и телесната.
Абсолютната чистота има своята цена. Нарича се предано служение в Духа и изграждане на земна проекция на Божествената Любов. Постигането на тази най-извисена степен на чистотата означава и осъществяване на непосредствена връзка с Христовия Дух. Той прониква изцяло съзнанието на пречистилия душата си човек и го насочва по най-кратката пътека към съвършенството. За този своеобразен връх в благородните усилия на окултния ученик Учителят П. Дънов казва: „... Тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас.“ Христовото присъствие освен това обуславя пълната хармония между вътрешната и външната чистота – духовната и телесната. Двете са взаимно обусловени и допълващи се: „Външната и вътрешната чистота вървят заедно. Те са зависими една от друга. Щом няма външна чистота, няма условия и за вътрешна“ (Учителят П. Дънов). Тялото, мисълта и чувствата подлежат на последователно или успоредно пречистване. За съвременния човек най-трудно е да обуздае своята емоционалност и да впрегне безчетните си желания на работа за Общото благо.
към текста >>

Двете са взаимно обусловени и допълващи се: „Външната и вътрешната чистота вървят заедно.
Нарича се предано служение в Духа и изграждане на земна проекция на Божествената Любов. Постигането на тази най-извисена степен на чистотата означава и осъществяване на непосредствена връзка с Христовия Дух. Той прониква изцяло съзнанието на пречистилия душата си човек и го насочва по най-кратката пътека към съвършенството. За този своеобразен връх в благородните усилия на окултния ученик Учителят П. Дънов казва: „... Тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас.“ Христовото присъствие освен това обуславя пълната хармония между вътрешната и външната чистота – духовната и телесната. Двете са взаимно обусловени и допълващи се: „Външната и вътрешната чистота вървят заедно. Те са зависими една от друга. Щом няма външна чистота, няма условия и за вътрешна“ (Учителят П. Дънов). Тялото, мисълта и чувствата подлежат на последователно или успоредно пречистване. За съвременния човек най-трудно е да обуздае своята емоционалност и да впрегне безчетните си желания на работа за Общото благо. Мощният порив на плътта за задоволяване на нейните щения представлява тежка котва, теглеща с неудържима сила разумното същество към блатото на гъстата материя.
към текста >>

Щом няма външна чистота, няма условия и за вътрешна“ (Учителят П. Дънов).
Той прониква изцяло съзнанието на пречистилия душата си човек и го насочва по най-кратката пътека към съвършенството. За този своеобразен връх в благородните усилия на окултния ученик Учителят П. Дънов казва: „... Тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас.“ Христовото присъствие освен това обуславя пълната хармония между вътрешната и външната чистота – духовната и телесната. Двете са взаимно обусловени и допълващи се: „Външната и вътрешната чистота вървят заедно. Те са зависими една от друга. Щом няма външна чистота, няма условия и за вътрешна“ (Учителят П. Дънов). Тялото, мисълта и чувствата подлежат на последователно или успоредно пречистване. За съвременния човек най-трудно е да обуздае своята емоционалност и да впрегне безчетните си желания на работа за Общото благо. Мощният порив на плътта за задоволяване на нейните щения представлява тежка котва, теглеща с неудържима сила разумното същество към блатото на гъстата материя. Само който е победил окончателно плътските си желания, има право на достъп до Небесното Царство: „Трябва да имате чистота както физическа, така и на ума и сърцето. Човек трябва да пречисти желанията си, да види кои от тях са животински, човешки и Божествени и всякога да задържа тези, които са човешки и Божествени“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Само който е победил окончателно плътските си желания, има право на достъп до Небесното Царство: „Трябва да имате чистота както физическа, така и на ума и сърцето.
Те са зависими една от друга. Щом няма външна чистота, няма условия и за вътрешна“ (Учителят П. Дънов). Тялото, мисълта и чувствата подлежат на последователно или успоредно пречистване. За съвременния човек най-трудно е да обуздае своята емоционалност и да впрегне безчетните си желания на работа за Общото благо. Мощният порив на плътта за задоволяване на нейните щения представлява тежка котва, теглеща с неудържима сила разумното същество към блатото на гъстата материя. Само който е победил окончателно плътските си желания, има право на достъп до Небесното Царство: „Трябва да имате чистота както физическа, така и на ума и сърцето. Човек трябва да пречисти желанията си, да види кои от тях са животински, човешки и Божествени и всякога да задържа тези, които са човешки и Божествени“ (Учителят П. Дънов). Непобедимо е могъществото на пречистената мисъл! Тя преброжда в миг всички пространства и измерения на Битието и твори чудеса! А разумното, пречистено желание вдъхва вътрешна увереност и непреклонност на онзи, който е овладял низшата си природа. В тази насока Учителят на ББ у нас споделя: „Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна.
към текста >>

По пътя към абсолютната, Божествена чистота търсещият по духовния Път следва да осмисли и усвои три велики закона на Космоса.
Осмисленото, посрещнато с разбиране и смирение страдание е предпоставка за нашето духовно пречистване. Както и в поредица други случаи, значителна част от страданията биват причинени от неразумните човешки желания. За тях именно Учителят П. Дънов свидетелства: „Страданията, които съвременните хора преживяват, се дължат на тяхната лакомия. Страданията показват, че всеки човек е взел повече от благата, отколкото му трябват.“ По пътя към абсолютната, Божествена чистота търсещият по духовния Път следва да осмисли и усвои три велики закона на Космоса. В една или друга форма те са формулирани от всички най-видни духовни Учители на човешкия род. Българският Учител на Любовта ги обяснява по следния начин: „Има три закона, на които ние по някой път се подчиняваме. Първият е: любов към Бога. В тоя закон изключение у нас няма – Бога ще обичаш със сърцето си, с ума си, с душата си, със силата си. Как? – Ти ще се научиш.
към текста >>

Този основен постулат се отнася с пълна сила и за чистотата.
Вторият закон е: ще обичаш ближния си. А третият закон: всички трябва да бъдете съвършени.“ Последователното, повсеместно и неотклонно прилагане на тези три закона в живота на ученика го довежда до навлизане в пълнотата на Христовото съзнание („пълната възраст на Христовото съвършенство“, както го характеризира ап. Павел в Еф. 4:13): „... Зарад този жив Христос ние ще приложим тия три велики закона: любов към Бога, любов към ближния и закона на съвършенството – за да бъдем чисти.“ Езотеричното познание отстоява тезата, че вътрешното състояние и настройка на човека се проектира в неговата външна среда и я извайва според собственото си качество и особености. Този основен постулат се отнася с пълна сила и за чистотата. Равнището на личната и колективна чистота се отразява дори и върху климатичната картина: „Когато нашите мисли не са хармонични, и времето се разваля“ (Учителят П. Дънов). Ако поддържаме в съзнанието си постоянно чисти мисли, отправени към висините на Духа, никакви външни условия и фактори не биха могли да ни отклонят от правилния път в живота, от изпълнението на предназначението си на тази планета. Превръщаме се в недосегаеми за злото във всички му прояви. И обратното – който позволи на нечистите мисли и желания да го завладеят, той рискува да плати висока цена: неблагополучия в ежедневието, здравословни проблеми, дори нравствено падение. Елегантно, с неподражаемо словесно изящество Учителят П.
към текста >>

Равнището на личната и колективна чистота се отразява дори и върху климатичната картина: „Когато нашите мисли не са хармонични, и времето се разваля“ (Учителят П. Дънов).
А третият закон: всички трябва да бъдете съвършени.“ Последователното, повсеместно и неотклонно прилагане на тези три закона в живота на ученика го довежда до навлизане в пълнотата на Христовото съзнание („пълната възраст на Христовото съвършенство“, както го характеризира ап. Павел в Еф. 4:13): „... Зарад този жив Христос ние ще приложим тия три велики закона: любов към Бога, любов към ближния и закона на съвършенството – за да бъдем чисти.“ Езотеричното познание отстоява тезата, че вътрешното състояние и настройка на човека се проектира в неговата външна среда и я извайва според собственото си качество и особености. Този основен постулат се отнася с пълна сила и за чистотата. Равнището на личната и колективна чистота се отразява дори и върху климатичната картина: „Когато нашите мисли не са хармонични, и времето се разваля“ (Учителят П. Дънов). Ако поддържаме в съзнанието си постоянно чисти мисли, отправени към висините на Духа, никакви външни условия и фактори не биха могли да ни отклонят от правилния път в живота, от изпълнението на предназначението си на тази планета. Превръщаме се в недосегаеми за злото във всички му прояви. И обратното – който позволи на нечистите мисли и желания да го завладеят, той рискува да плати висока цена: неблагополучия в ежедневието, здравословни проблеми, дори нравствено падение. Елегантно, с неподражаемо словесно изящество Учителят П. Дънов рисува картината на подобен контраст: „Човек, който мисли за небето, не пада.
към текста >>

2. Окултният ученик и чистотата:
Превръщаме се в недосегаеми за злото във всички му прояви. И обратното – който позволи на нечистите мисли и желания да го завладеят, той рискува да плати висока цена: неблагополучия в ежедневието, здравословни проблеми, дори нравствено падение. Елегантно, с неподражаемо словесно изящество Учителят П. Дънов рисува картината на подобен контраст: „Човек, който мисли за небето, не пада. Ако мисли за земята, пада.“ 2. Окултният ученик и чистотата: Човекът, стъпил върху пътеката на окултното ученичество, би трябвало постепенно да постигне съвършена чистота на физическо, емоционално, умствено и душевно равнище. Този процес е дълъг, труден, изпълнен с обрати, на моменти мъчителен. Случва се ученикът да реши, че вече е изработил определено качество или добродетел. Провидението, обаче, му изпраща изпитание за проверка именно на това негово ново завоевание. И той с трясък се проваля.
към текста >>

Човекът, стъпил върху пътеката на окултното ученичество, би трябвало постепенно да постигне съвършена чистота на физическо, емоционално, умствено и душевно равнище.
И обратното – който позволи на нечистите мисли и желания да го завладеят, той рискува да плати висока цена: неблагополучия в ежедневието, здравословни проблеми, дори нравствено падение. Елегантно, с неподражаемо словесно изящество Учителят П. Дънов рисува картината на подобен контраст: „Човек, който мисли за небето, не пада. Ако мисли за земята, пада.“ 2. Окултният ученик и чистотата: Човекът, стъпил върху пътеката на окултното ученичество, би трябвало постепенно да постигне съвършена чистота на физическо, емоционално, умствено и душевно равнище. Този процес е дълъг, труден, изпълнен с обрати, на моменти мъчителен. Случва се ученикът да реши, че вече е изработил определено качество или добродетел. Провидението, обаче, му изпраща изпитание за проверка именно на това негово ново завоевание. И той с трясък се проваля. След това е длъжен да започне отначало.
към текста >>

Това пълноценно взаимно общуване е наречено от българския духовен Учител „истинска връзка“, а придобитата от ученика чистота се превръща за него в ядро на съществуването му – стартова площадка за следващите постижения по пътеката на посвещенията: „Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него.
Най-важно от всичко е да се научим да не повтаряме грешките си. Изкуство е да се учиш от грешките на другите. Велика мъдрост е да осъзнаваш собствените си погрешки и да не допускаш те да се превърнат в твой тираничен господар. Само онзи, който е надмогнал низшето начало у себе си и е култивирал определено високо ниво на вътрешна пречистеност, е способен да осъществява пълноценна връзка със своя невидим Учител. Тогава и само тогава общуването между двете същества е пълноценно и протича хармонично в двете посоки: „Ученикът трябва да бъде чист в мислите, желанията и действията си, за да може Учителят да му повери методите за работа“ (Учителят П. Дънов). Това пълноценно взаимно общуване е наречено от българския духовен Учител „истинска връзка“, а придобитата от ученика чистота се превръща за него в ядро на съществуването му – стартова площадка за следващите постижения по пътеката на посвещенията: „Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него. В тоя Живот той се учи, расте и постига своето съвършенство.“ Чистият в мисъл, слово и дело излъчва светлина. („Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина.“) Тя огрява с неугасващ блясък всичките му житейски пътеки. Дори и да се препъне някъде по тях, тя отново му посочва правия път. Там някъде, в далечината на духовния хоризонт, тя разтваря пред него и портите на най-дълбокото Познание: „Чистият диамант по съвършен начин отразява Светлината. Чистотата е условие за всички постижения (курсивът мой – К.З.).
към текста >>

(„Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина.“) Тя огрява с неугасващ блясък всичките му житейски пътеки.
Велика мъдрост е да осъзнаваш собствените си погрешки и да не допускаш те да се превърнат в твой тираничен господар. Само онзи, който е надмогнал низшето начало у себе си и е култивирал определено високо ниво на вътрешна пречистеност, е способен да осъществява пълноценна връзка със своя невидим Учител. Тогава и само тогава общуването между двете същества е пълноценно и протича хармонично в двете посоки: „Ученикът трябва да бъде чист в мислите, желанията и действията си, за да може Учителят да му повери методите за работа“ (Учителят П. Дънов). Това пълноценно взаимно общуване е наречено от българския духовен Учител „истинска връзка“, а придобитата от ученика чистота се превръща за него в ядро на съществуването му – стартова площадка за следващите постижения по пътеката на посвещенията: „Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него. В тоя Живот той се учи, расте и постига своето съвършенство.“ Чистият в мисъл, слово и дело излъчва светлина. („Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина.“) Тя огрява с неугасващ блясък всичките му житейски пътеки. Дори и да се препъне някъде по тях, тя отново му посочва правия път. Там някъде, в далечината на духовния хоризонт, тя разтваря пред него и портите на най-дълбокото Познание: „Чистият диамант по съвършен начин отразява Светлината. Чистотата е условие за всички постижения (курсивът мой – К.З.). Само чистият прекрачва портите на Висшето Знание! Ученикът трябва да бъде чист.
към текста >>

Чистотата е условие за всички постижения (курсивът мой – К.З.).
Това пълноценно взаимно общуване е наречено от българския духовен Учител „истинска връзка“, а придобитата от ученика чистота се превръща за него в ядро на съществуването му – стартова площадка за следващите постижения по пътеката на посвещенията: „Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него. В тоя Живот той се учи, расте и постига своето съвършенство.“ Чистият в мисъл, слово и дело излъчва светлина. („Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина.“) Тя огрява с неугасващ блясък всичките му житейски пътеки. Дори и да се препъне някъде по тях, тя отново му посочва правия път. Там някъде, в далечината на духовния хоризонт, тя разтваря пред него и портите на най-дълбокото Познание: „Чистият диамант по съвършен начин отразява Светлината. Чистотата е условие за всички постижения (курсивът мой – К.З.). Само чистият прекрачва портите на Висшето Знание! Ученикът трябва да бъде чист. – Чист всякога! Няма по-велико нещо за ученика от чистотата в света! “ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Няма по-велико нещо за ученика от чистотата в света!
Там някъде, в далечината на духовния хоризонт, тя разтваря пред него и портите на най-дълбокото Познание: „Чистият диамант по съвършен начин отразява Светлината. Чистотата е условие за всички постижения (курсивът мой – К.З.). Само чистият прекрачва портите на Висшето Знание! Ученикът трябва да бъде чист. – Чист всякога! Няма по-велико нещо за ученика от чистотата в света! “ (Учителят П. Дънов). Окултният ученик по никакъв начин и в никаква форма не бива да допуска неговата чистота да бъде накърнена. Нейната неприкосновеност е гаранция и за неговата вътрешна сила и непобедимост, и за удовлетворението на неговия Учител при вида на един ревностен, волеви и постоянстващ в Доброто ученик: „Чистотата на ученика с нищо не трябва да се опетни. Когато той е чист и пази своята чистота, радва и Учителя“ (Учителят П. Дънов). Човекът е сътворен от Бога с изначална, абсолютна чистота.
към текста >>

Окултният ученик по никакъв начин и в никаква форма не бива да допуска неговата чистота да бъде накърнена.
Само чистият прекрачва портите на Висшето Знание! Ученикът трябва да бъде чист. – Чист всякога! Няма по-велико нещо за ученика от чистотата в света! “ (Учителят П. Дънов). Окултният ученик по никакъв начин и в никаква форма не бива да допуска неговата чистота да бъде накърнена. Нейната неприкосновеност е гаранция и за неговата вътрешна сила и непобедимост, и за удовлетворението на неговия Учител при вида на един ревностен, волеви и постоянстващ в Доброто ученик: „Чистотата на ученика с нищо не трябва да се опетни. Когато той е чист и пази своята чистота, радва и Учителя“ (Учителят П. Дънов). Човекът е сътворен от Бога с изначална, абсолютна чистота. Ала неговото навлизане във фазата на инволюционно развитие неминуемо довежда до затъване в примамките и капаните на материята. Никой не може да нагази в блатото на гъстата материалност и да не се оцапа.
към текста >>

Нейната неприкосновеност е гаранция и за неговата вътрешна сила и непобедимост, и за удовлетворението на неговия Учител при вида на един ревностен, волеви и постоянстващ в Доброто ученик: „Чистотата на ученика с нищо не трябва да се опетни.
Ученикът трябва да бъде чист. – Чист всякога! Няма по-велико нещо за ученика от чистотата в света! “ (Учителят П. Дънов). Окултният ученик по никакъв начин и в никаква форма не бива да допуска неговата чистота да бъде накърнена. Нейната неприкосновеност е гаранция и за неговата вътрешна сила и непобедимост, и за удовлетворението на неговия Учител при вида на един ревностен, волеви и постоянстващ в Доброто ученик: „Чистотата на ученика с нищо не трябва да се опетни. Когато той е чист и пази своята чистота, радва и Учителя“ (Учителят П. Дънов). Човекът е сътворен от Бога с изначална, абсолютна чистота. Ала неговото навлизане във фазата на инволюционно развитие неминуемо довежда до затъване в примамките и капаните на материята. Никой не може да нагази в блатото на гъстата материалност и да не се оцапа. Могъщият импулс на еволюционно израстване, дарен на човечеството чрез триумфално приключилата мисия на най-великия Учител – Христос, предлага на всички пробуждащи се души шанса да постигнат своето цялостно и комплексно пречистване.
към текста >>

Когато той е чист и пази своята чистота, радва и Учителя“ (Учителят П. Дънов).
– Чист всякога! Няма по-велико нещо за ученика от чистотата в света! “ (Учителят П. Дънов). Окултният ученик по никакъв начин и в никаква форма не бива да допуска неговата чистота да бъде накърнена. Нейната неприкосновеност е гаранция и за неговата вътрешна сила и непобедимост, и за удовлетворението на неговия Учител при вида на един ревностен, волеви и постоянстващ в Доброто ученик: „Чистотата на ученика с нищо не трябва да се опетни. Когато той е чист и пази своята чистота, радва и Учителя“ (Учителят П. Дънов). Човекът е сътворен от Бога с изначална, абсолютна чистота. Ала неговото навлизане във фазата на инволюционно развитие неминуемо довежда до затъване в примамките и капаните на материята. Никой не може да нагази в блатото на гъстата материалност и да не се оцапа. Могъщият импулс на еволюционно израстване, дарен на човечеството чрез триумфално приключилата мисия на най-великия Учител – Христос, предлага на всички пробуждащи се души шанса да постигнат своето цялостно и комплексно пречистване. Всяко автентично духовно учение, произлизащо от вечния извор на Божественото, притежава морално-етически кодекс, гарантиращ култивирането на изискуемата за духовния Път чистота.
към текста >>

Човекът е сътворен от Бога с изначална, абсолютна чистота.
Няма по-велико нещо за ученика от чистотата в света! “ (Учителят П. Дънов). Окултният ученик по никакъв начин и в никаква форма не бива да допуска неговата чистота да бъде накърнена. Нейната неприкосновеност е гаранция и за неговата вътрешна сила и непобедимост, и за удовлетворението на неговия Учител при вида на един ревностен, волеви и постоянстващ в Доброто ученик: „Чистотата на ученика с нищо не трябва да се опетни. Когато той е чист и пази своята чистота, радва и Учителя“ (Учителят П. Дънов). Човекът е сътворен от Бога с изначална, абсолютна чистота. Ала неговото навлизане във фазата на инволюционно развитие неминуемо довежда до затъване в примамките и капаните на материята. Никой не може да нагази в блатото на гъстата материалност и да не се оцапа. Могъщият импулс на еволюционно израстване, дарен на човечеството чрез триумфално приключилата мисия на най-великия Учител – Христос, предлага на всички пробуждащи се души шанса да постигнат своето цялостно и комплексно пречистване. Всяко автентично духовно учение, произлизащо от вечния извор на Божественото, притежава морално-етически кодекс, гарантиращ култивирането на изискуемата за духовния Път чистота. Най-актуалната за нашата съвременност редакция на Единното учение, принадлежаща на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), съдържа пребогат набор от методи и средства за външно и вътрешно пречистване.
към текста >>

Всяко автентично духовно учение, произлизащо от вечния извор на Божественото, притежава морално-етически кодекс, гарантиращ култивирането на изискуемата за духовния Път чистота.
Когато той е чист и пази своята чистота, радва и Учителя“ (Учителят П. Дънов). Човекът е сътворен от Бога с изначална, абсолютна чистота. Ала неговото навлизане във фазата на инволюционно развитие неминуемо довежда до затъване в примамките и капаните на материята. Никой не може да нагази в блатото на гъстата материалност и да не се оцапа. Могъщият импулс на еволюционно израстване, дарен на човечеството чрез триумфално приключилата мисия на най-великия Учител – Христос, предлага на всички пробуждащи се души шанса да постигнат своето цялостно и комплексно пречистване. Всяко автентично духовно учение, произлизащо от вечния извор на Божественото, притежава морално-етически кодекс, гарантиращ култивирането на изискуемата за духовния Път чистота. Най-актуалната за нашата съвременност редакция на Единното учение, принадлежаща на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), съдържа пребогат набор от методи и средства за външно и вътрешно пречистване. Тяхното прилагане в ежедневието на окултния ученик довежда до утвърждаването на такава естествена среда, в която той живее и работи най-пълноценно: „Чистотата е среда, в която живее ученикът. Няма по-хубаво нещо за ученика от нея! “ (Учителят П. Дънов). Един от многобройните завети на Спасителя Иисус Христос към Неговите последователи е, че те трябва да станат като децата, за да влязат в Царството Небесно.
към текста >>

Тяхното прилагане в ежедневието на окултния ученик довежда до утвърждаването на такава естествена среда, в която той живее и работи най-пълноценно: „Чистотата е среда, в която живее ученикът.
Ала неговото навлизане във фазата на инволюционно развитие неминуемо довежда до затъване в примамките и капаните на материята. Никой не може да нагази в блатото на гъстата материалност и да не се оцапа. Могъщият импулс на еволюционно израстване, дарен на човечеството чрез триумфално приключилата мисия на най-великия Учител – Христос, предлага на всички пробуждащи се души шанса да постигнат своето цялостно и комплексно пречистване. Всяко автентично духовно учение, произлизащо от вечния извор на Божественото, притежава морално-етически кодекс, гарантиращ култивирането на изискуемата за духовния Път чистота. Най-актуалната за нашата съвременност редакция на Единното учение, принадлежаща на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), съдържа пребогат набор от методи и средства за външно и вътрешно пречистване. Тяхното прилагане в ежедневието на окултния ученик довежда до утвърждаването на такава естествена среда, в която той живее и работи най-пълноценно: „Чистотата е среда, в която живее ученикът. Няма по-хубаво нещо за ученика от нея! “ (Учителят П. Дънов). Един от многобройните завети на Спасителя Иисус Христос към Неговите последователи е, че те трябва да станат като децата, за да влязат в Царството Небесно. Очевидно е, че Той има пред вид преди всичко детската невинност и чистота. Малцина го разбраха тогава, преди две хилядолетия.
към текста >>

Очевидно е, че Той има пред вид преди всичко детската невинност и чистота.
Най-актуалната за нашата съвременност редакция на Единното учение, принадлежаща на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), съдържа пребогат набор от методи и средства за външно и вътрешно пречистване. Тяхното прилагане в ежедневието на окултния ученик довежда до утвърждаването на такава естествена среда, в която той живее и работи най-пълноценно: „Чистотата е среда, в която живее ученикът. Няма по-хубаво нещо за ученика от нея! “ (Учителят П. Дънов). Един от многобройните завети на Спасителя Иисус Христос към Неговите последователи е, че те трябва да станат като децата, за да влязат в Царството Небесно. Очевидно е, че Той има пред вид преди всичко детската невинност и чистота. Малцина го разбраха тогава, преди две хилядолетия. Още по-малко бяха онези, които приложиха на дело благовестието Му. Учителят П. Дънов в своето Слово обобщава Христовия завет със завладяваща краткост и яснота: „Бъди чист като дете.“ Това негово послание не е отправено, разбира се, само към учениците и кандидатите за такива. То е универсално по съдържание и обхват на приложение.
към текста >>

Ала критериите за чистота, на които следва да отговарят постъпилите в окултната Школа, са несъмнено и несравнимо по-високи от тези за пребиваващите в света.
Малцина го разбраха тогава, преди две хилядолетия. Още по-малко бяха онези, които приложиха на дело благовестието Му. Учителят П. Дънов в своето Слово обобщава Христовия завет със завладяваща краткост и яснота: „Бъди чист като дете.“ Това негово послание не е отправено, разбира се, само към учениците и кандидатите за такива. То е универсално по съдържание и обхват на приложение. Ала критериите за чистота, на които следва да отговарят постъпилите в окултната Школа, са несъмнено и несравнимо по-високи от тези за пребиваващите в света. И там е школа, твърди същият Учител, но правилата на играта са различни. Един от най-достъпните методи за пречистване, според наставленията на Учителя на ББ в нашата страна, е молитвата. Най-ярък пример за това дава самият Христос, за Чието непрестанно молитвено общуване с Небесния Отец свидетелства почти всяка страница от четирите канонически евангелия в Новия Завет. Учителят П. Дънов говори пространно за същността и ролята на молитвата в духовния живот на окултния ученик, а и сам изгражда образец за нейното прилагане.
към текста >>

Това е необходимо за неговата Чистота.“
Най-ярък пример за това дава самият Христос, за Чието непрестанно молитвено общуване с Небесния Отец свидетелства почти всяка страница от четирите канонически евангелия в Новия Завет. Учителят П. Дънов говори пространно за същността и ролята на молитвата в духовния живот на окултния ученик, а и сам изгражда образец за нейното прилагане. За връзката между нея и пречистването на търсещия в Духа той споделя: „Колкото повече вода минава през извора, толкова той е по-чист. Ученикът се моли често (курсивът мой – К.З.). Това е необходимо за неговата Чистота.“ Чистотата е рожба на Божествената Любов. Само потопеният в дълбините на това най-красиво и лъчезарно чувство оценява най-справедливо бисера на духовната чистота и го съхранява в най-непристъпното кътче на сърцето си. Само любещият по Божественому може да бъде абсолютно чист и да дарява от своята чистота на всички, способни да я възприемат. („Ученикът, като люби, придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата“ – Учителят П.
към текста >>

Чистотата е рожба на Божествената Любов.
Учителят П. Дънов говори пространно за същността и ролята на молитвата в духовния живот на окултния ученик, а и сам изгражда образец за нейното прилагане. За връзката между нея и пречистването на търсещия в Духа той споделя: „Колкото повече вода минава през извора, толкова той е по-чист. Ученикът се моли често (курсивът мой – К.З.). Това е необходимо за неговата Чистота.“ Чистотата е рожба на Божествената Любов. Само потопеният в дълбините на това най-красиво и лъчезарно чувство оценява най-справедливо бисера на духовната чистота и го съхранява в най-непристъпното кътче на сърцето си. Само любещият по Божественому може да бъде абсолютно чист и да дарява от своята чистота на всички, способни да я възприемат. („Ученикът, като люби, придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата“ – Учителят П. Дънов.) Той е захвърлил във вечно пламтящия, но неизгарящ огън на великата Любов всичките си слабости, недостатъци и пороци и застава чист, с открита душа пред Божието лице: „Който люби, обиква чистотата.
към текста >>

Само потопеният в дълбините на това най-красиво и лъчезарно чувство оценява най-справедливо бисера на духовната чистота и го съхранява в най-непристъпното кътче на сърцето си.
Дънов говори пространно за същността и ролята на молитвата в духовния живот на окултния ученик, а и сам изгражда образец за нейното прилагане. За връзката между нея и пречистването на търсещия в Духа той споделя: „Колкото повече вода минава през извора, толкова той е по-чист. Ученикът се моли често (курсивът мой – К.З.). Това е необходимо за неговата Чистота.“ Чистотата е рожба на Божествената Любов. Само потопеният в дълбините на това най-красиво и лъчезарно чувство оценява най-справедливо бисера на духовната чистота и го съхранява в най-непристъпното кътче на сърцето си. Само любещият по Божественому може да бъде абсолютно чист и да дарява от своята чистота на всички, способни да я възприемат. („Ученикът, като люби, придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата“ – Учителят П. Дънов.) Той е захвърлил във вечно пламтящия, но неизгарящ огън на великата Любов всичките си слабости, недостатъци и пороци и застава чист, с открита душа пред Божието лице: „Който люби, обиква чистотата. В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Само любещият по Божественому може да бъде абсолютно чист и да дарява от своята чистота на всички, способни да я възприемат.
За връзката между нея и пречистването на търсещия в Духа той споделя: „Колкото повече вода минава през извора, толкова той е по-чист. Ученикът се моли често (курсивът мой – К.З.). Това е необходимо за неговата Чистота.“ Чистотата е рожба на Божествената Любов. Само потопеният в дълбините на това най-красиво и лъчезарно чувство оценява най-справедливо бисера на духовната чистота и го съхранява в най-непристъпното кътче на сърцето си. Само любещият по Божественому може да бъде абсолютно чист и да дарява от своята чистота на всички, способни да я възприемат. („Ученикът, като люби, придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата“ – Учителят П. Дънов.) Той е захвърлил във вечно пламтящия, но неизгарящ огън на великата Любов всичките си слабости, недостатъци и пороци и застава чист, с открита душа пред Божието лице: „Който люби, обиква чистотата. В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист“ (Учителят П. Дънов). От друга страна, самото вътрешно пречистване на ученика е задължително условие (conditio sine qua non – условие, без което не може /лат./) за осмислянето, усвояването и приложението на Божествената Любов.
към текста >>

(„Ученикът, като люби, придобива чистота.
Ученикът се моли често (курсивът мой – К.З.). Това е необходимо за неговата Чистота.“ Чистотата е рожба на Божествената Любов. Само потопеният в дълбините на това най-красиво и лъчезарно чувство оценява най-справедливо бисера на духовната чистота и го съхранява в най-непристъпното кътче на сърцето си. Само любещият по Божественому може да бъде абсолютно чист и да дарява от своята чистота на всички, способни да я възприемат. („Ученикът, като люби, придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата“ – Учителят П. Дънов.) Той е захвърлил във вечно пламтящия, но неизгарящ огън на великата Любов всичките си слабости, недостатъци и пороци и застава чист, с открита душа пред Божието лице: „Който люби, обиква чистотата. В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист“ (Учителят П. Дънов). От друга страна, самото вътрешно пречистване на ученика е задължително условие (conditio sine qua non – условие, без което не може /лат./) за осмислянето, усвояването и приложението на Божествената Любов. Крайният резултат от този процес на личностна трансформация е постигането на всеобхватната Любов към всичко съществуващо.
към текста >>

Любовта е сила, която се развива само при чистотата“ – Учителят П.
Това е необходимо за неговата Чистота.“ Чистотата е рожба на Божествената Любов. Само потопеният в дълбините на това най-красиво и лъчезарно чувство оценява най-справедливо бисера на духовната чистота и го съхранява в най-непристъпното кътче на сърцето си. Само любещият по Божественому може да бъде абсолютно чист и да дарява от своята чистота на всички, способни да я възприемат. („Ученикът, като люби, придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата“ – Учителят П. Дънов.) Той е захвърлил във вечно пламтящия, но неизгарящ огън на великата Любов всичките си слабости, недостатъци и пороци и застава чист, с открита душа пред Божието лице: „Който люби, обиква чистотата. В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист“ (Учителят П. Дънов). От друга страна, самото вътрешно пречистване на ученика е задължително условие (conditio sine qua non – условие, без което не може /лат./) за осмислянето, усвояването и приложението на Божествената Любов. Крайният резултат от този процес на личностна трансформация е постигането на всеобхватната Любов към всичко съществуващо. А придобитата в рамките на процеса чистота е същевременно най-сигурният страж пред крепостта на съвършенството, в която ученикът е превърнал живота си: „Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта.
към текста >>

Дънов.) Той е захвърлил във вечно пламтящия, но неизгарящ огън на великата Любов всичките си слабости, недостатъци и пороци и застава чист, с открита душа пред Божието лице: „Който люби, обиква чистотата.
Чистотата е рожба на Божествената Любов. Само потопеният в дълбините на това най-красиво и лъчезарно чувство оценява най-справедливо бисера на духовната чистота и го съхранява в най-непристъпното кътче на сърцето си. Само любещият по Божественому може да бъде абсолютно чист и да дарява от своята чистота на всички, способни да я възприемат. („Ученикът, като люби, придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата“ – Учителят П. Дънов.) Той е захвърлил във вечно пламтящия, но неизгарящ огън на великата Любов всичките си слабости, недостатъци и пороци и застава чист, с открита душа пред Божието лице: „Който люби, обиква чистотата. В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист“ (Учителят П. Дънов). От друга страна, самото вътрешно пречистване на ученика е задължително условие (conditio sine qua non – условие, без което не може /лат./) за осмислянето, усвояването и приложението на Божествената Любов. Крайният резултат от този процес на личностна трансформация е постигането на всеобхватната Любов към всичко съществуващо. А придобитата в рамките на процеса чистота е същевременно най-сигурният страж пред крепостта на съвършенството, в която ученикът е превърнал живота си: „Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта. Когато той добие Чистотата, обиква целия свят.
към текста >>

А придобитата в рамките на процеса чистота е същевременно най-сигурният страж пред крепостта на съвършенството, в която ученикът е превърнал живота си: „Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта.
Любовта е сила, която се развива само при чистотата“ – Учителят П. Дънов.) Той е захвърлил във вечно пламтящия, но неизгарящ огън на великата Любов всичките си слабости, недостатъци и пороци и застава чист, с открита душа пред Божието лице: „Който люби, обиква чистотата. В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист“ (Учителят П. Дънов). От друга страна, самото вътрешно пречистване на ученика е задължително условие (conditio sine qua non – условие, без което не може /лат./) за осмислянето, усвояването и приложението на Божествената Любов. Крайният резултат от този процес на личностна трансформация е постигането на всеобхватната Любов към всичко съществуващо. А придобитата в рамките на процеса чистота е същевременно най-сигурният страж пред крепостта на съвършенството, в която ученикът е превърнал живота си: „Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта. Когато той добие Чистотата, обиква целия свят. Чистотата е неговата ограда“ (Учителят П. Дънов). Българският духовен Учител препоръчва и конкретна практика за периодично, ежедневно пречистване на окултния ученик. Той я назовава „психично чистене“ и я свързва с общуването между Бога и човека: „Всяка вечер ученикът трябва да се чисти – психично чистене, – като обърне ума си към Великата Любов и прекара през нея всичко, което е вършил през деня.“ При разглеждането на проблема за чистотата Учителят П.
към текста >>

Когато той добие Чистотата, обиква целия свят.
Дънов.) Той е захвърлил във вечно пламтящия, но неизгарящ огън на великата Любов всичките си слабости, недостатъци и пороци и застава чист, с открита душа пред Божието лице: „Който люби, обиква чистотата. В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист“ (Учителят П. Дънов). От друга страна, самото вътрешно пречистване на ученика е задължително условие (conditio sine qua non – условие, без което не може /лат./) за осмислянето, усвояването и приложението на Божествената Любов. Крайният резултат от този процес на личностна трансформация е постигането на всеобхватната Любов към всичко съществуващо. А придобитата в рамките на процеса чистота е същевременно най-сигурният страж пред крепостта на съвършенството, в която ученикът е превърнал живота си: „Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта. Когато той добие Чистотата, обиква целия свят. Чистотата е неговата ограда“ (Учителят П. Дънов). Българският духовен Учител препоръчва и конкретна практика за периодично, ежедневно пречистване на окултния ученик. Той я назовава „психично чистене“ и я свързва с общуването между Бога и човека: „Всяка вечер ученикът трябва да се чисти – психично чистене, – като обърне ума си към Великата Любов и прекара през нея всичко, което е вършил през деня.“ При разглеждането на проблема за чистотата Учителят П. Дънов въвежда и едно ново езотерично понятие – „нюкс“, което според него изразява аромата, излъчван от ангелските същества.
към текста >>

Чистотата е неговата ограда“ (Учителят П. Дънов).
В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист“ (Учителят П. Дънов). От друга страна, самото вътрешно пречистване на ученика е задължително условие (conditio sine qua non – условие, без което не може /лат./) за осмислянето, усвояването и приложението на Божествената Любов. Крайният резултат от този процес на личностна трансформация е постигането на всеобхватната Любов към всичко съществуващо. А придобитата в рамките на процеса чистота е същевременно най-сигурният страж пред крепостта на съвършенството, в която ученикът е превърнал живота си: „Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта. Когато той добие Чистотата, обиква целия свят. Чистотата е неговата ограда“ (Учителят П. Дънов). Българският духовен Учител препоръчва и конкретна практика за периодично, ежедневно пречистване на окултния ученик. Той я назовава „психично чистене“ и я свързва с общуването между Бога и човека: „Всяка вечер ученикът трябва да се чисти – психично чистене, – като обърне ума си към Великата Любов и прекара през нея всичко, което е вършил през деня.“ При разглеждането на проблема за чистотата Учителят П. Дънов въвежда и едно ново езотерично понятие – „нюкс“, което според него изразява аромата, излъчван от ангелските същества. Той твърди, че то не е веднъж завинаги дадено, а подлежи на развитие, т.е.
към текста >>

При разглеждането на проблема за чистотата Учителят П.
А придобитата в рамките на процеса чистота е същевременно най-сигурният страж пред крепостта на съвършенството, в която ученикът е превърнал живота си: „Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта. Когато той добие Чистотата, обиква целия свят. Чистотата е неговата ограда“ (Учителят П. Дънов). Българският духовен Учител препоръчва и конкретна практика за периодично, ежедневно пречистване на окултния ученик. Той я назовава „психично чистене“ и я свързва с общуването между Бога и човека: „Всяка вечер ученикът трябва да се чисти – психично чистене, – като обърне ума си към Великата Любов и прекара през нея всичко, което е вършил през деня.“ При разглеждането на проблема за чистотата Учителят П. Дънов въвежда и едно ново езотерично понятие – „нюкс“, което според него изразява аромата, излъчван от ангелските същества. Той твърди, че то не е веднъж завинаги дадено, а подлежи на развитие, т.е. на засилване неговата интензивност в зависимост от насоката на разумно приложените от окултния ученик усилия: „Ученикът трябва да бъде тъй чист, че да мирише на нюкс – миризмата на ангелите. И туй благоухание да не се изменя, а през цялата вечност да се усилва като едно цвете в Божията градина.“ На редица места в Словото си Учителят на ББ у нас изтъква, че последователите на това светло Учение ще бъдат разпознавани от хората – непробудените и пробуждащите се души, именно поради техния аромат. Придобиването на външна и най-вече на вътрешна чистота от страна на окултния ученик обуславя излъчването на това специфично благоухание, наречено по-горе „нюкс“ – „миризмата на ангелите“.
към текста >>

Придобиването на външна и най-вече на вътрешна чистота от страна на окултния ученик обуславя излъчването на това специфично благоухание, наречено по-горе „нюкс“ – „миризмата на ангелите“.
При разглеждането на проблема за чистотата Учителят П. Дънов въвежда и едно ново езотерично понятие – „нюкс“, което според него изразява аромата, излъчван от ангелските същества. Той твърди, че то не е веднъж завинаги дадено, а подлежи на развитие, т.е. на засилване неговата интензивност в зависимост от насоката на разумно приложените от окултния ученик усилия: „Ученикът трябва да бъде тъй чист, че да мирише на нюкс – миризмата на ангелите. И туй благоухание да не се изменя, а през цялата вечност да се усилва като едно цвете в Божията градина.“ На редица места в Словото си Учителят на ББ у нас изтъква, че последователите на това светло Учение ще бъдат разпознавани от хората – непробудените и пробуждащите се души, именно поради техния аромат. Придобиването на външна и най-вече на вътрешна чистота от страна на окултния ученик обуславя излъчването на това специфично благоухание, наречено по-горе „нюкс“ – „миризмата на ангелите“. Сравнението предполага и езотеричния факт, че постигналият съвършена чистота в условията на земния живот вече е на една крачка от надприродното царство на ангелите. Външната и вътрешната чистота (както вече бе подчертано в т. 1) са взаимно обусловени и зависими. Външната чистота е предпоставка за постигане и на вътрешна. От своя страна вътрешната по естествен път се проектира и във външна.
към текста >>

Сравнението предполага и езотеричния факт, че постигналият съвършена чистота в условията на земния живот вече е на една крачка от надприродното царство на ангелите.
Дънов въвежда и едно ново езотерично понятие – „нюкс“, което според него изразява аромата, излъчван от ангелските същества. Той твърди, че то не е веднъж завинаги дадено, а подлежи на развитие, т.е. на засилване неговата интензивност в зависимост от насоката на разумно приложените от окултния ученик усилия: „Ученикът трябва да бъде тъй чист, че да мирише на нюкс – миризмата на ангелите. И туй благоухание да не се изменя, а през цялата вечност да се усилва като едно цвете в Божията градина.“ На редица места в Словото си Учителят на ББ у нас изтъква, че последователите на това светло Учение ще бъдат разпознавани от хората – непробудените и пробуждащите се души, именно поради техния аромат. Придобиването на външна и най-вече на вътрешна чистота от страна на окултния ученик обуславя излъчването на това специфично благоухание, наречено по-горе „нюкс“ – „миризмата на ангелите“. Сравнението предполага и езотеричния факт, че постигналият съвършена чистота в условията на земния живот вече е на една крачка от надприродното царство на ангелите. Външната и вътрешната чистота (както вече бе подчертано в т. 1) са взаимно обусловени и зависими. Външната чистота е предпоставка за постигане и на вътрешна. От своя страна вътрешната по естествен път се проектира и във външна. И все пак главната посока на проявление е отвътре навън.
към текста >>

Външната и вътрешната чистота (както вече бе подчертано в т.
Той твърди, че то не е веднъж завинаги дадено, а подлежи на развитие, т.е. на засилване неговата интензивност в зависимост от насоката на разумно приложените от окултния ученик усилия: „Ученикът трябва да бъде тъй чист, че да мирише на нюкс – миризмата на ангелите. И туй благоухание да не се изменя, а през цялата вечност да се усилва като едно цвете в Божията градина.“ На редица места в Словото си Учителят на ББ у нас изтъква, че последователите на това светло Учение ще бъдат разпознавани от хората – непробудените и пробуждащите се души, именно поради техния аромат. Придобиването на външна и най-вече на вътрешна чистота от страна на окултния ученик обуславя излъчването на това специфично благоухание, наречено по-горе „нюкс“ – „миризмата на ангелите“. Сравнението предполага и езотеричния факт, че постигналият съвършена чистота в условията на земния живот вече е на една крачка от надприродното царство на ангелите. Външната и вътрешната чистота (както вече бе подчертано в т. 1) са взаимно обусловени и зависими. Външната чистота е предпоставка за постигане и на вътрешна. От своя страна вътрешната по естествен път се проектира и във външна. И все пак главната посока на проявление е отвътре навън. Казано с други думи – душевната чистота е първична и предполага след постигането ў и телесна такава.
към текста >>

Външната чистота е предпоставка за постигане и на вътрешна.
И туй благоухание да не се изменя, а през цялата вечност да се усилва като едно цвете в Божията градина.“ На редица места в Словото си Учителят на ББ у нас изтъква, че последователите на това светло Учение ще бъдат разпознавани от хората – непробудените и пробуждащите се души, именно поради техния аромат. Придобиването на външна и най-вече на вътрешна чистота от страна на окултния ученик обуславя излъчването на това специфично благоухание, наречено по-горе „нюкс“ – „миризмата на ангелите“. Сравнението предполага и езотеричния факт, че постигналият съвършена чистота в условията на земния живот вече е на една крачка от надприродното царство на ангелите. Външната и вътрешната чистота (както вече бе подчертано в т. 1) са взаимно обусловени и зависими. Външната чистота е предпоставка за постигане и на вътрешна. От своя страна вътрешната по естествен път се проектира и във външна. И все пак главната посока на проявление е отвътре навън. Казано с други думи – душевната чистота е първична и предполага след постигането ў и телесна такава. За окултния ученик, последовател на ББ, е от огромно значение не само придобиването на собствена вътрешна и външна чистота. Негов дълг е да се стреми да мотивира хората, с които контактува, да вървят по същия път.
към текста >>

Казано с други думи – душевната чистота е първична и предполага след постигането ў и телесна такава.
Външната и вътрешната чистота (както вече бе подчертано в т. 1) са взаимно обусловени и зависими. Външната чистота е предпоставка за постигане и на вътрешна. От своя страна вътрешната по естествен път се проектира и във външна. И все пак главната посока на проявление е отвътре навън. Казано с други думи – душевната чистота е първична и предполага след постигането ў и телесна такава. За окултния ученик, последовател на ББ, е от огромно значение не само придобиването на собствена вътрешна и външна чистота. Негов дълг е да се стреми да мотивира хората, с които контактува, да вървят по същия път. И след като установи техните постижения в областта на пречистването, да ги уважава и да ги насърчава да съхранят постигнатото и да го разширяват непрестанно, с всички възможни усилия и средства. Следващата мисъл на Учителя П. Дънов илюстрира тези правила на поведението, които следва да съблюдава ученикът на ББ.
към текста >>

За окултния ученик, последовател на ББ, е от огромно значение не само придобиването на собствена вътрешна и външна чистота.
1) са взаимно обусловени и зависими. Външната чистота е предпоставка за постигане и на вътрешна. От своя страна вътрешната по естествен път се проектира и във външна. И все пак главната посока на проявление е отвътре навън. Казано с други думи – душевната чистота е първична и предполага след постигането ў и телесна такава. За окултния ученик, последовател на ББ, е от огромно значение не само придобиването на собствена вътрешна и външна чистота. Негов дълг е да се стреми да мотивира хората, с които контактува, да вървят по същия път. И след като установи техните постижения в областта на пречистването, да ги уважава и да ги насърчава да съхранят постигнатото и да го разширяват непрестанно, с всички възможни усилия и средства. Следващата мисъл на Учителя П. Дънов илюстрира тези правила на поведението, които следва да съблюдава ученикът на ББ. Тя е и подходящ финал на темата за чистотата в светлината на Новото учение, предадено от великия Посветен на българския народ и планетарното човечество: „В душата си ученикът трябва да бъде всякога чист.
към текста >>

Тя е и подходящ финал на темата за чистотата в светлината на Новото учение, предадено от великия Посветен на българския народ и планетарното човечество: „В душата си ученикът трябва да бъде всякога чист.
За окултния ученик, последовател на ББ, е от огромно значение не само придобиването на собствена вътрешна и външна чистота. Негов дълг е да се стреми да мотивира хората, с които контактува, да вървят по същия път. И след като установи техните постижения в областта на пречистването, да ги уважава и да ги насърчава да съхранят постигнатото и да го разширяват непрестанно, с всички възможни усилия и средства. Следващата мисъл на Учителя П. Дънов илюстрира тези правила на поведението, които следва да съблюдава ученикът на ББ. Тя е и подходящ финал на темата за чистотата в светлината на Новото учение, предадено от великия Посветен на българския народ и планетарното човечество: „В душата си ученикът трябва да бъде всякога чист. В Новото учение ученикът преди всичко трябва да пази чистотата си и тая на другите.“ Един от водещите девизи в същото това Ново учение, формулиран от българския духовен Учител, гласи: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! “ (ср. Откр. 19:11).
към текста >>

В Новото учение ученикът преди всичко трябва да пази чистотата си и тая на другите.“
Негов дълг е да се стреми да мотивира хората, с които контактува, да вървят по същия път. И след като установи техните постижения в областта на пречистването, да ги уважава и да ги насърчава да съхранят постигнатото и да го разширяват непрестанно, с всички възможни усилия и средства. Следващата мисъл на Учителя П. Дънов илюстрира тези правила на поведението, които следва да съблюдава ученикът на ББ. Тя е и подходящ финал на темата за чистотата в светлината на Новото учение, предадено от великия Посветен на българския народ и планетарното човечество: „В душата си ученикът трябва да бъде всякога чист. В Новото учение ученикът преди всичко трябва да пази чистотата си и тая на другите.“ Един от водещите девизи в същото това Ново учение, формулиран от българския духовен Учител, гласи: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! “ (ср. Откр. 19:11).
към текста >>

НАГОРЕ

0.51987791061401