НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
485
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_02 ) Как ще обичаш Бога
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нека да си постоянно потопен в Реалността, да живееш
съзнателно
в Бога.
Днес светът е пълен с противоречия и мъчнотии. Навсякъде светът е болница. Най-малките същества страдат. Вървиш си, а можеш да се спънеш о някой камък. Обаче има един Реален свят без тези противоречия.
Нека да си постоянно потопен в Реалността, да живееш
съзнателно
в Бога.
Всеки миг човек трябва да се стреми да вижда проявата и присъствието на Бога в най-малките работи около него. Всички въпроси могат да се уредят само чрез Любовта. Със закона на насилието нищо не се постига. Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, такава трябва да бъде тя към всяко същество или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е Любов към Бога.
към текста >>
Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, такава трябва да бъде тя към всяко
същество
или във всяко
същество
да виждаме Аида.
Обаче има един Реален свят без тези противоречия. Нека да си постоянно потопен в Реалността, да живееш съзнателно в Бога. Всеки миг човек трябва да се стреми да вижда проявата и присъствието на Бога в най-малките работи около него. Всички въпроси могат да се уредят само чрез Любовта. Със закона на насилието нищо не се постига.
Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, такава трябва да бъде тя към всяко
същество
или във всяко
същество
да виждаме Аида.
Всъщност любовта към Аида е Любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма, но за да виждащ във всяко същество Аида, трябва да влезеш в Реалния живот. Един брат каза: „Преди да говоря в събрание се свързвам с Бога, чувствам любов към Бога и после това, което приема, изпращам го към хората и, като говоря, имам чуден резултат.“ Да обича човек Бога повече от всичко, това значи да бъде монах. Когато човек се прилепи с Любовта си към Бога, скъсва връзките с всички, за да бъде сам с Него.
към текста >>
Това е търсене на Бога в тази или онази форма, но за да виждащ във всяко
същество
Аида, трябва да влезеш в Реалния живот.
Всеки миг човек трябва да се стреми да вижда проявата и присъствието на Бога в най-малките работи около него. Всички въпроси могат да се уредят само чрез Любовта. Със закона на насилието нищо не се постига. Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, такава трябва да бъде тя към всяко същество или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е Любов към Бога.
Това е търсене на Бога в тази или онази форма, но за да виждащ във всяко
същество
Аида, трябва да влезеш в Реалния живот.
Един брат каза: „Преди да говоря в събрание се свързвам с Бога, чувствам любов към Бога и после това, което приема, изпращам го към хората и, като говоря, имам чуден резултат.“ Да обича човек Бога повече от всичко, това значи да бъде монах. Когато човек се прилепи с Любовта си към Бога, скъсва връзките с всички, за да бъде сам с Него. Това не е лесна работа. Човек да обича другите хора, но да не прави връзки.
към текста >>
Не можете да живеете
съзнателно
, ако не обичате Бога.
Еволюцията в света започва от Любов към Бога, преди това е инволюция. Щом човек съгреши, ще падне, ще инволюира, ала после ще се качи и ще бъде носител на Божественото в света. Ако увеличаваш Любовта си, имаш бъдеще. Призовете Бога във време на мъчнотия – там, дето никой не може да помогне, и ще видите. Възлюбете Господа и в бъдеще ще придобиете всичко.
Не можете да живеете
съзнателно
, ако не обичате Бога.
Любов към едного е опасно, а Любов към Бога е безопасно. Нашата любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Мисълта на Апостол Яков, която ви обясних веднъж („Как ще обичаш Бога, когото не виждаш, като не обичаш брата си, когото виждаш“), трябва да се разбере мистично, ето така: който не обича Бога в брата си, как ще обича онзи Бог, когото не е видял? На един човек, който няма уважение и почитание към другите, слабата му страна е, че няма Любов към Бога. Ако имате правилна идея за Бога, то само като помислите за Него, ако сте болен, ще оздравеете и ако някой въпрос не го разбирате, веднага ще се проясни.
към текста >>
2.
2_14 ) Любов към всички
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато обичаш Бога само в едно
същество
, ти Го ограничаваш.
Като говоря за Любовта, не ме разбират както трябва. Казвам: като направиш погрешка, ще обикнеш някого. Като обичаш заека, ще го обичаш като заек, а змията ще я обичаш като змия. Когато обичаш Божественото в човека, ти си на прав път. И това, Божественото, не ще го обичаш само в едного, защото то се изразява във всички.
Когато обичаш Бога само в едно
същество
, ти Го ограничаваш.
Ако обичаш само едно същество, това е вече пречка между твоята душа и Бога. Не може човек да не обича всички, понеже Бог е създал всички. Някои хора мислят, че като обичат едного, обичат Бога, обаче човек трябва да обича множеството, понеже всичко е излязло от Бога и във всички живее Бог. Всеки човек е буква от Божествената азбука. Щом не обичате някои хора, вие не обичате известни букви в тази азбука.
към текста >>
Ако обичаш само едно
същество
, това е вече пречка между твоята душа и Бога.
Казвам: като направиш погрешка, ще обикнеш някого. Като обичаш заека, ще го обичаш като заек, а змията ще я обичаш като змия. Когато обичаш Божественото в човека, ти си на прав път. И това, Божественото, не ще го обичаш само в едного, защото то се изразява във всички. Когато обичаш Бога само в едно същество, ти Го ограничаваш.
Ако обичаш само едно
същество
, това е вече пречка между твоята душа и Бога.
Не може човек да не обича всички, понеже Бог е създал всички. Някои хора мислят, че като обичат едного, обичат Бога, обаче човек трябва да обича множеството, понеже всичко е излязло от Бога и във всички живее Бог. Всеки човек е буква от Божествената азбука. Щом не обичате някои хора, вие не обичате известни букви в тази азбука. Какво ще постигне ученикът, който обича само десет букви от азбуката на своя език, а останалите не обича?
към текста >>
Като обичаш едного,
несъзнателно
в него ти обичаш цялото човечество.
Най-лошото е, когато не обичаме никого. Любовта трябва да я изпратим от нас, не трябва да я спираме. Като обичаш едного, тогава Любовта ти протича към другите, раздава се, твоята любов от него минава към другите. Не считай Любовта за еднократен процес. Ти обичаш един човек, защото той е отражение на всички хора.
Като обичаш едного,
несъзнателно
в него ти обичаш цялото човечество.
Едно същество от Невидимия свят те обича чрез някого, може би, една година и после си заминава. След това намира чрез друг да те обича, после чрез трети и т.н. То е все същото същество от Невидимия свят. Представи си десет милиона души в Невидимия свят, където полове не съществуват, всички са еднакви; и ти си като тях. Ти обичаш едно същество и в един момент се обърнеш, а това същество се смеси с другите; погледнеш – всички си приличат.
към текста >>
Едно
същество
от Невидимия свят те обича чрез някого, може би, една година и после си заминава.
Любовта трябва да я изпратим от нас, не трябва да я спираме. Като обичаш едного, тогава Любовта ти протича към другите, раздава се, твоята любов от него минава към другите. Не считай Любовта за еднократен процес. Ти обичаш един човек, защото той е отражение на всички хора. Като обичаш едного, несъзнателно в него ти обичаш цялото човечество.
Едно
същество
от Невидимия свят те обича чрез някого, може би, една година и после си заминава.
След това намира чрез друг да те обича, после чрез трети и т.н. То е все същото същество от Невидимия свят. Представи си десет милиона души в Невидимия свят, където полове не съществуват, всички са еднакви; и ти си като тях. Ти обичаш едно същество и в един момент се обърнеш, а това същество се смеси с другите; погледнеш – всички си приличат. И като срещнеш друго същество, и то е много любезно с теб и е със същата Любов към теб.
към текста >>
То е все същото
същество
от Невидимия свят.
Не считай Любовта за еднократен процес. Ти обичаш един човек, защото той е отражение на всички хора. Като обичаш едного, несъзнателно в него ти обичаш цялото човечество. Едно същество от Невидимия свят те обича чрез някого, може би, една година и после си заминава. След това намира чрез друг да те обича, после чрез трети и т.н.
То е все същото
същество
от Невидимия свят.
Представи си десет милиона души в Невидимия свят, където полове не съществуват, всички са еднакви; и ти си като тях. Ти обичаш едно същество и в един момент се обърнеш, а това същество се смеси с другите; погледнеш – всички си приличат. И като срещнеш друго същество, и то е много любезно с теб и е със същата Любов към теб. Те имат Любов. Ние сме се лъгали на Земята, че трябва да обичаме само едно същество.
към текста >>
Ти обичаш едно
същество
и в един момент се обърнеш, а това
същество
се смеси с другите; погледнеш – всички си приличат.
Като обичаш едного, несъзнателно в него ти обичаш цялото човечество. Едно същество от Невидимия свят те обича чрез някого, може би, една година и после си заминава. След това намира чрез друг да те обича, после чрез трети и т.н. То е все същото същество от Невидимия свят. Представи си десет милиона души в Невидимия свят, където полове не съществуват, всички са еднакви; и ти си като тях.
Ти обичаш едно
същество
и в един момент се обърнеш, а това
същество
се смеси с другите; погледнеш – всички си приличат.
И като срещнеш друго същество, и то е много любезно с теб и е със същата Любов към теб. Те имат Любов. Ние сме се лъгали на Земята, че трябва да обичаме само едно същество. Каква голяма мощ, каква голяма сила има в такова Общество – десет милиона души, които се обичат една друга! Любовта не прави разлика между бедни и богати.
към текста >>
И като срещнеш друго
същество
, и то е много любезно с теб и е със същата Любов към теб.
Едно същество от Невидимия свят те обича чрез някого, може би, една година и после си заминава. След това намира чрез друг да те обича, после чрез трети и т.н. То е все същото същество от Невидимия свят. Представи си десет милиона души в Невидимия свят, където полове не съществуват, всички са еднакви; и ти си като тях. Ти обичаш едно същество и в един момент се обърнеш, а това същество се смеси с другите; погледнеш – всички си приличат.
И като срещнеш друго
същество
, и то е много любезно с теб и е със същата Любов към теб.
Те имат Любов. Ние сме се лъгали на Земята, че трябва да обичаме само едно същество. Каква голяма мощ, каква голяма сила има в такова Общество – десет милиона души, които се обичат една друга! Любовта не прави разлика между бедни и богати. И вятърът еднакво вее и за бедни, и за богати.
към текста >>
Ние сме се лъгали на Земята, че трябва да обичаме само едно
същество
.
То е все същото същество от Невидимия свят. Представи си десет милиона души в Невидимия свят, където полове не съществуват, всички са еднакви; и ти си като тях. Ти обичаш едно същество и в един момент се обърнеш, а това същество се смеси с другите; погледнеш – всички си приличат. И като срещнеш друго същество, и то е много любезно с теб и е със същата Любов към теб. Те имат Любов.
Ние сме се лъгали на Земята, че трябва да обичаме само едно
същество
.
Каква голяма мощ, каква голяма сила има в такова Общество – десет милиона души, които се обичат една друга! Любовта не прави разлика между бедни и богати. И вятърът еднакво вее и за бедни, и за богати. Който прави разлика, там е човешкото. От човешкото не можем да се освободим, то е на място, но трябва да бъде подчинено на Божественото.
към текста >>
Когато те попитат защо обичаш буболечките, ще кажеш: „Защото Господ ги обича.“ Когато обичаш всички същества, освен едно, ти нямаш пълна връзка с Бога, понеже Бог живее и в това
същество
.
Любовта ви към всички хора да бъде еднаква не по количество, но по качество. Ние не се занимаваме с количеството, а с качеството – там е силата. Каквото прави Баща ми, и аз го правя. Господ обича растенията и аз ги обичам. Господ обича буболечките и аз ги обичам.
Когато те попитат защо обичаш буболечките, ще кажеш: „Защото Господ ги обича.“ Когато обичаш всички същества, освен едно, ти нямаш пълна връзка с Бога, понеже Бог живее и в това
същество
.
Някои казват за някого: „Аз от него не се интересувам.“ Че как така? Господ иска да знае за него, а ти на какво се правиш, че не се интересуваш? Така не трябва да се мисли. Най-мъчната работа е да имаме към всички хора еднакви отношения. Само Бог може да те научи как да обичаш хората.
към текста >>
Не търси да попаднеш в събирателната любов само в една посока, само към едно
същество
, но да имаш разпръсквателна любов – в хиляди струи, в много направления, към много същества.
Щом правиш разлика между едни и други хора, тогава си в Духовния свят, а щом имаш пристрастие и постоянно се променяш и изменяш, ти си на физическото поле. Във физическото поле има промяна, в Духовния свят има разделение, а в Божествения има единство. Почнеш ли да мислиш зле за приятеля си, ще го изгубиш. Като почнеш да мислиш добре за него, той пак ще се яви. В Любовта има събирателни огледала и ако попаднеш там, ще изгориш.
Не търси да попаднеш в събирателната любов само в една посока, само към едно
същество
, но да имаш разпръсквателна любов – в хиляди струи, в много направления, към много същества.
Тогава Любовта е безопасна. Нека човек да люби като Бога! Каква е Любовта на Бога? Можем да я наречем всеопростителна Любов спрямо хората. Така като се разглеждат нещата, заражда се интерес.
към текста >>
3.
3_12 ) Имаме дом неръкотворен
- Боян Боев (1883 – 1963)
Едно низше
същество
ще убеди някой човек да се самоубие, за да може да вземе неговата енергия и с нея да се поддържа.
Като заминете за онзи свят, ще ви посрещнат онези, които ви обичат. Ако баща ти те обича, ще те посрещне. Двама братя се намразили; умряла майка им и те двамата се примиряват помежду си. Това примирение се дължи на майката. Самоубийството е поради обсебване от низши духове.
Едно низше
същество
ще убеди някой човек да се самоубие, за да може да вземе неговата енергия и с нея да се поддържа.
Един искаше да се самоубие, понеже имал нужда от 2 500 лева. Казах му: „Ти не знаеш какво нещо е самоубийството, ще дойдеш в едно положение, десет пъти по-лошо, и не можеш да се върнеш назад.“ Дадох му 2 500 лева и не се самоуби. Много заминали се безпокоят за земните неуредени неща. Имал си къща на Земята, заминеш, но вашият роднина я продал и ти се ядосваш. Един човек заминал и жена му се оженила за друг; умрелият, понеже не бил напреднал, се ядосвал на жена си.
към текста >>
Не, и в такъв случай е хубаво да се прояви милосърдие, понеже голямо благословение е за едно
същество
, което в последните дни на своя земен живот почувства, че проявяват Любов към него, че се грижат за него.
Приятеля ще го срещне приятелят му. Като заминеш, паметно ще остане само доброто – Любовта, която си проявил. Една сестра разказа как прибрала една болна котка и я гледала, но ѝ казали, че няма никакъв смисъл да се гледа и да се прояви милост към една котка, която така или иначе ще живее още само два-три дни. Каква полза от това? Учителя каза:
Не, и в такъв случай е хубаво да се прояви милосърдие, понеже голямо благословение е за едно
същество
, което в последните дни на своя земен живот почувства, че проявяват Любов към него, че се грижат за него.
И голямо нещастие е, ако едно същество умира само, изоставено, без да види, че се грижат за него. Човек след заминаването си се издига от Етерния свят до Божествения свят. Неговият живот след заминаването представлява подем, възлизане. Ето защо човек живо предчувства, че му предстои един велик път на възход, че има да расте, че го очаква нещо грандиозно. Но това съзнание трае малко време и скоро след това се връща в своето обикновено съзнание.
към текста >>
И голямо нещастие е, ако едно
същество
умира само, изоставено, без да види, че се грижат за него.
Като заминеш, паметно ще остане само доброто – Любовта, която си проявил. Една сестра разказа как прибрала една болна котка и я гледала, но ѝ казали, че няма никакъв смисъл да се гледа и да се прояви милост към една котка, която така или иначе ще живее още само два-три дни. Каква полза от това? Учителя каза: Не, и в такъв случай е хубаво да се прояви милосърдие, понеже голямо благословение е за едно същество, което в последните дни на своя земен живот почувства, че проявяват Любов към него, че се грижат за него.
И голямо нещастие е, ако едно
същество
умира само, изоставено, без да види, че се грижат за него.
Човек след заминаването си се издига от Етерния свят до Божествения свят. Неговият живот след заминаването представлява подем, възлизане. Ето защо човек живо предчувства, че му предстои един велик път на възход, че има да расте, че го очаква нещо грандиозно. Но това съзнание трае малко време и скоро след това се връща в своето обикновено съзнание. Човек, колкото и да е грешен, все му се дава възможност да надникне във Великия живот на Божествения свят, макар и за няколко мига.
към текста >>
Онзи, който е подготвен, пребивава
съзнателно
по-дълго време в Божествения свят.
Неговият живот след заминаването представлява подем, възлизане. Ето защо човек живо предчувства, че му предстои един велик път на възход, че има да расте, че го очаква нещо грандиозно. Но това съзнание трае малко време и скоро след това се връща в своето обикновено съзнание. Човек, колкото и да е грешен, все му се дава възможност да надникне във Великия живот на Божествения свят, макар и за няколко мига. И това му дава подтик да живее за него на Земята – и то идеално и възвишено.
Онзи, който е подготвен, пребивава
съзнателно
по-дълго време в Божествения свят.
към текста >>
4.
3_16 ) Съзнателно излъчване
- Боян Боев (1883 – 1963)
СЪЗНАТЕЛНО
ИЗЛЪЧВАНЕ
СЪЗНАТЕЛНО
ИЗЛЪЧВАНЕ
На един разговор стана въпрос за развитието на ясновидството. Учителя каза по този въпрос: Качете енергиите горе в главата, за да се развие преди всичко радиото ви. При яснослушане или седмото сетиво има три гласа. В единия случай гласът идва до ухото отстрани, на разстояние 75 см; такъв е гласът, който е викал на Самуила: „Самуиле, Самуиле.“ В друг случай гласът е отгоре, от Божествения свят.
към текста >>
Една сестра каза: „Учителю, скоро в една лекция Вие бяхте казал, че всеки от нас трябва да умее
съзнателно
да се излъчва вън от тялото си най-малко веднъж на година.
Казах му: „Твоето духовно тяло се е отделило от физическото. Онзи, който е гледал, си бил ти в духовното си тяло.“ А той си призна: „Цяла седмица не съм спал, страх ме е да не се случи пак.“ Казах му: „Не бой се. Няма да ти се случва често. Това е, за да ти се покаже, че не си тялото, а си нещо друго. Това ни най-малко не е анормално, а е една опитност.“ Оттам насетне той се заинтересува да изучава тези работи.
Една сестра каза: „Учителю, скоро в една лекция Вие бяхте казал, че всеки от нас трябва да умее
съзнателно
да се излъчва вън от тялото си най-малко веднъж на година.
И за 70 години най-малко трябва да се е излъчвал 70 пъти.“ Това прилича на следното: човек в тялото е като в затвор. Хубаво е да можеш да излизаш навън от затвора и свободно да влизаш в Духовния свят и после пак да се връщаш във физическото тяло. А има някои, които не им разрешават да напускат затвора. Това е вярно както в обикновения живот, така и в духовния.
към текста >>
След това един брат запита: „Как може да стане
съзнателно
излъчване?
Една сестра разказа, че тази пролет, през месец май, имала случай на излъчване. Било привечер и както лежала почувствала, че е извън тялото си на известна височина, около 20-30 см, минала през стената и се понесла напред. Виждала селото под себе си и релефа на планините. През всичкото това време на излъчване чувствала Мир, Радост и Любов към всички. Като се върнала в тялото си, веднага разбрала огромната разлика: летяла като птица и се радвала като облак, а сега трябвало да ходи по земята със своите земни грижи.
След това един брат запита: „Как може да стане
съзнателно
излъчване?
“ Това става като се концентрираш и излъчването иде само. Обаче изисква се и друго условие и то може да се постигне, само ако имаш мир, хармония и временно да не се мисли за външния свят. Някой казва: „Искам да съм ясновидец! “ Ако си ясновидец, ще си нещастен.
към текста >>
И тогава от това светло кълбо ще излезе едно
Същество
и ще Ви говори.
Но за да може да се успее в това упражнение, най-първо трябва да се пречисти ума, да не се допуща нечиста мисъл, желание и постъпка. За целта трябва предварително да се подготви човек, като се моли вечер, след полунощ – между полунощ и изгрева. А упражнението трябва да се направи при изгрев Слънце. Един брат сподели, че усеща в гърдите си едно вътрешно движение, че вижда светли кълба, които се отваряли и от тях излизали светли форми, но понеже не можел да издържи, всичко това се изгубвало. Постепенно ще можете да издържате.
И тогава от това светло кълбо ще излезе едно
Същество
и ще Ви говори.
Така ще влезете в Невидимия свят. Началото на развитие на шестото сетиво е развитието на предчувствието. Човек да развива това предчувствие вътре в себе си, да се вслушва в своята интуиция, т.е. да се вслушва в Божественото в себе си, в ръководството на Духа. Шестото сетиво е вече развитие на един орган, чрез който ще си служи човек за изучаване; и за него онзи свят ще бъде видим, ще го изучава.
към текста >>
5.
5_13 ) Издигай се към по-висшите светове
- Боян Боев (1883 – 1963)
Няма
същество
, освен Бога, което да не е подложено на изкушение.
Има закон: щом влезете в духовния живот и почнете да прогресирате, ще дойде противоположното, ще дойдат противодействията. Най-първо те изпитват и когато мине изпитът, ти ще покажеш какво и доколко можеш да направиш. Някой пита защо са изпитанията. За да се проявиш; ако не са те, не можеш да се проявиш. Изпитът е да се види дали човек знае това, което е учил, и какво може да приложи.
Няма
същество
, освен Бога, което да не е подложено на изкушение.
Само Бог не се изкушава, а всички други могат да се изпитват. Щом се изпитваш, можеш да направиш и погрешка. Всяко същество, което идва от Бога на Земята, ако не е активно, ако не работи, има възможност да се поквари, да падне. Аз зная защо станахте лоши вие, които бяхте толкова добри. После, едно време бяхте много красиви, а сега сте се изменили.
към текста >>
Всяко
същество
, което идва от Бога на Земята, ако не е активно, ако не работи, има възможност да се поквари, да падне.
За да се проявиш; ако не са те, не можеш да се проявиш. Изпитът е да се види дали човек знае това, което е учил, и какво може да приложи. Няма същество, освен Бога, което да не е подложено на изкушение. Само Бог не се изкушава, а всички други могат да се изпитват. Щом се изпитваш, можеш да направиш и погрешка.
Всяко
същество
, което идва от Бога на Земята, ако не е активно, ако не работи, има възможност да се поквари, да падне.
Аз зная защо станахте лоши вие, които бяхте толкова добри. После, едно време бяхте много красиви, а сега сте се изменили. Окултната наука, така както са я учили в миналото, е била много трудна. Питагор е стоял двадесет години в Египет, минал е през много изпити, чакал е да го въведат в пирамидите, за да получи едно посвещение на египтяните. После трябвало да прекара десет години във Вавилон, за да мине през изпити и да го посветят; също и в Палестина е учил.
към текста >>
Грях е, ако ги нарушиш
съзнателно
онези велики закони в Природата.
После трябвало да прекара десет години във Вавилон, за да мине през изпити и да го посветят; също и в Палестина е учил. И след като се върнал, основал Питагоровата школа. Има хора, които никак не са съгрешили. Това зависи от човешката воля. Щом човек не възприеме греха чрез волята си, той не съгрешава.
Грях е, ако ги нарушиш
съзнателно
онези велики закони в Природата.
Бог изпитва скържавите и щедрите. Отначало туря скържавия в недоимък, а щедрия – в изобилие и ги изпитва какво ще правят; след това ги разменя, после пак обратно и т.н. Човек трябва да бъде изправен. Грехът не стои в многото – и една стотинка, и един милион лева да откраднеш, тежат еднакво. Мисълта е важна.
към текста >>
6.
5_14 ) Будност на съзнанието на ученика
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това е за света, но за ученика не е така; той трябва да е надраснал това пързаляне надолу, защото работи
съзнателно
.
Трябва да излезем от този свят на колебание и на страдание и да дойдем в свят на хармония, където всичко е Радост и Веселие. Има чувствания, които са животински, а има и такива, които съдържат разумност – те са Божествени и не бива да се смесват едни с други. Когато казваме, че човек чувства, а не мисли, подразбираме едно животинско състояние. Какви ще бъдат последствията от това? Във физическия свят, когато се пързаляш надолу, няма за какво да се заловиш и продължаваш спускането през глава.
Това е за света, но за ученика не е така; той трябва да е надраснал това пързаляне надолу, защото работи
съзнателно
.
Докато се осъзнае, човек се намира в едно хаотично състояние. В мисълта могат да се съберат много непотребни, излишни неща и човек трябва да се освободи от тях. Прахта в стаята влиза неканена. Човек трябва да познае, кое в неговото съзнание е прах и да се освободи от нея. Ако имаш Светлина и Топлина, ненапредналият дух се пази от теб като от чума – не може да се доближи, но все гледа да прекъсне Светлината и Топлината в теб.
към текста >>
Тогава трябва да дойде някое
Същество
от Невидимия свят, за да го ръководи, защото инак ще си докара някое страдание.
Един мъдрец прекарвал красива царска дъщеря през една страна, дето искали да я убият, но тя била оцапана и със скъсани дрехи, за да не я познаят. Когато човек работи в която и да е област и влага лични чувства, кръвта отива към центъра на личните чувства, а не към предните и горните мозъчни центрове, които имат нужда от кръв. Тогава човек не може да напредва нито умствено, нито сърдечно, нито музикално и пр. Когато човек има висок стремеж, кръвта отива в предните и горните части на мозъка и развива неговите висши центрове. Обаче престане ли да работи в областта на високите стремежи, кръвта отива отзад и тогава човек слиза до животински чувства – сърдене, каране, отмъщение, гняв.
Тогава трябва да дойде някое
Същество
от Невидимия свят, за да го ръководи, защото инак ще си докара някое страдание.
Животът е най-хубавата музика. Мъчно се живее, защото не знаем как да живеем.
към текста >>
7.
5_16 ) Оперирай със себе си
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като станеш сутрин, смени състоянието си, отстрани всяко недоволство, представи си, че си в положение на един Ангел, на едно Разумно
същество
, което върши Волята Божия, и ще имаш вътрешен подтик.
Човек трябва да изучава състоянията си. Когато имаш безверие, съмнение, омраза, всичко това трябва да се смени с Вяра, с Надежда, с Любов. Дойде ли омразата у теб, смени я с едно любовно състояние. В окултната наука се изискват много такива трансформации. Цяла наука е човек да оперира със себе си.
Като станеш сутрин, смени състоянието си, отстрани всяко недоволство, представи си, че си в положение на един Ангел, на едно Разумно
същество
, което върши Волята Божия, и ще имаш вътрешен подтик.
Тури радост и скръб вън от себе си и съзнай, че те са нещо външно за теб и че ти си над тях; така ще можеш да живееш в Реалното. Ти няма да презираш скръбта, защото тя е ненапреднали същества, които вървят подир теб, оплакват се и ти причиняват скръб. Ще се поспреш и ще се позанимаеш с това същество – ще го научиш да се моли или можеш да го пратиш на работа. Как ще бъде човек свободен, когато е вързан? Има нечисти мисли и желания; как ще се освободи от тях?
към текста >>
Ще се поспреш и ще се позанимаеш с това
същество
– ще го научиш да се моли или можеш да го пратиш на работа.
В окултната наука се изискват много такива трансформации. Цяла наука е човек да оперира със себе си. Като станеш сутрин, смени състоянието си, отстрани всяко недоволство, представи си, че си в положение на един Ангел, на едно Разумно същество, което върши Волята Божия, и ще имаш вътрешен подтик. Тури радост и скръб вън от себе си и съзнай, че те са нещо външно за теб и че ти си над тях; така ще можеш да живееш в Реалното. Ти няма да презираш скръбта, защото тя е ненапреднали същества, които вървят подир теб, оплакват се и ти причиняват скръб.
Ще се поспреш и ще се позанимаеш с това
същество
– ще го научиш да се моли или можеш да го пратиш на работа.
Как ще бъде човек свободен, когато е вързан? Има нечисти мисли и желания; как ще се освободи от тях? Както виното съдържа примес от изверженията на квасните гъбички, също така и в мислите и в чувствата може да има примес. И в любовта може да има примес; тогава се явяват завист, подозрение, съмнение, които са все ферментации на тази нечиста любов. Тогава се изменя човешкото лице, което по-рано е имало правилна, красива форма – всичко се отразява на устата, очите, носа, ушите и пр.
към текста >>
Защото Бог е в тях и когато приемаме
съзнателно
вдишка въздух, вода, плодове, хляб, чрез тях правим връзка с Бога.
Не се бори със злото, а иди при Доброто. Щом се бориш със злото, нищо няма да придобиеш. Насреща ти иде един порой; не се бори с него, остави го да се изтече. Не се бори със суеверието на хората, но внасяй Истина. Когато някой е в утешение, в подтиснато състояние на духа, обновлението може да дойде по много начини, от които ще спомена следните: чрез вдишване на въздух, чрез ядене на малко плодове, чрез ядене на малко хляб, чрез пиене на чашка гореща вода и пр.
Защото Бог е в тях и когато приемаме
съзнателно
вдишка въздух, вода, плодове, хляб, чрез тях правим връзка с Бога.
Имате известни отрицателни желания или състояния; отворете Библията и вижте как с известен пасаж или думи ще трансформирате вашето състояние. В Библията има такива места, които трансформират. Друг метод: когато ти е тежко и си неразположен, добре е да идеш при някое вековно дърво, да облегнеш гръб и да кажеш: „На ти моята скръб, моята тегота, дай ми твоето спокойствие“, защото дървото е много спокойно и става едно преливане от дърво в човек. А дървото се справя лесно с твоята скръб. Когато имаш груби енергии, за да се отървеш от тях, покопай малко в градината и те ще преминат в пръста.
към текста >>
8.
7_06 ) Развитие на добродетелите
- Боян Боев (1883 – 1963)
Търпението е нещо
съзнателно
.
Друго важно качество на ученика е Търпението. Първото нещо, което ще научите, е Търпението. В сегашния век рядко ще срещнете Търпение, много малко хора го имат, а и затова неволята ще я срещнете навсякъде. Търпеливият човек е съобразителен, откъдето мине не предизвиква никакво противоречие. Някой път Невидимият свят ще ни тури на такова място, където да учим Търпение.
Търпението е нещо
съзнателно
.
Вие ще дойдете в Школата на търпението и ще ви дадат мъчни задачи, не е лесна работа. Христос мина през Школата на търпението. Има силни души горе на Небето, но като дойдат на Земята са по-слаби. Търпението иде от съзнанието, че всяко нещо иде навреме. Онзи, болният, при Овчата купел е учил търпение тридесет и осем години.
към текста >>
Избухването много пъти е
несъзнателно
.
Хората си причиняват обезсърчение един на друг. Това не е от Бога. Днес имаш радост, утре си я изгубил. Хубаво е човек да има качеството на дъба – да издържа, и на бора – да има стремеж нагоре. Важно качество на ученика е самообладанието.
Избухването много пъти е
несъзнателно
.
В дадения случай като замълчиш, печелиш. Да кажем, че някой те е обидил; ти си му казал тази обидна дума в миналото и сега той ти казва същото. Някой като ти каже обидна дума, и ти – готово, кипваш. Да не им даваме оръжие, още повече – да ги обезоръжим, като им покажем добър пример. С добър личен пример ти сменяш техните състояния.
към текста >>
После, в Невидимия свят ще срещнеш някое Светло
същество
, един Ангел, който ще ти каже: „Аз бях мечката, която те уплаши.“ Радвайте се на това, което имате, колкото и да е малко.
Писанието казва: „Нечестивият бяга, без да има кой да го гони.“ Като се увеличават греховете на хората, те стават страхливи. На смелия Бог помага. Страхът трябва само да е една предпазителна мярка – със страха почва човешкото съзнание, съвестта. Сега трябва да бъдете юнаци, да не се плашите от мечките. Под мечка аз разбирам някое страдание.
После, в Невидимия свят ще срещнеш някое Светло
същество
, един Ангел, който ще ти каже: „Аз бях мечката, която те уплаши.“ Радвайте се на това, което имате, колкото и да е малко.
Ако не бяхте минали по този път, по който сте минали, не бихте имали това богатство, което сега имате.
към текста >>
9.
46) Мъдреците от изток
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всички тези поколения, от чието потомство се е получило физическото тяло на Исус, са еволюирали и през вековете са образували специална родова верига, за да бъде възможна изявата на очакваното Божествено
същество
, каквото е Христос –
същество
извън човешкия кръг, което не може да си послужи с каквото и да е физическо тяло, така както и геният на един Бетовен или Шилер не може да се прояви чрез тялото на някой австралийски абориген.
А тези, които приеха Христа при идването Му и изиграха голяма роля за разпространението на християнството – апостолите, първите мъченици и светиите, са били подготвяни духовно в течение на много поколения напред и по този начин са имали вътрешна връзка с Христа още преди Неговото идване. Освен това е било необходимо да се подготвят и реални условия за проявата на физическото тяло на Исус от Назарет. Някой може да се запита защо с толкова голямо внимание и с такива подробности се излага родословието на Христа съответно в Евангелието на Матея и в това на Лука. Дали е изнесена само една историческа хроника? Не, позовавайки се на окултните закони, се съзира едно дълбоко указание за начина, по който постепенно са били подготвяни условията за физическата пътека на Христа, или Месията.
Всички тези поколения, от чието потомство се е получило физическото тяло на Исус, са еволюирали и през вековете са образували специална родова верига, за да бъде възможна изявата на очакваното Божествено
същество
, каквото е Христос –
същество
извън човешкия кръг, което не може да си послужи с каквото и да е физическо тяло, така както и геният на един Бетовен или Шилер не може да се прояви чрез тялото на някой австралийски абориген.
Когато става въпрос за човешка физика, от една страна, важи формата на черепа, кубатурата на мозъка и на мозъчните центрове, а от друга страна – самият строеж на материята, нейните трептения, на които може да отговаря, за да възприема и предава, защото характеристиката ѝ трябва да бъде изключително чувствителна и възприемчива към фини трептения, които слизат от Божествения свят. И една от причините, които можем да изтъкнем за ограничеността на съвременния човек, е несъвършенството на неговата форма. Тялото трябва да стане храм на човешката душа, която е от друго светло и ефирно естество. Тя има много по-големи знания, сили, способности и дарби, но в това несъвършено физическо тяло не може да ги прояви. А точно тази проява е въпрос на бъдните векове, когато човек ще еволюира в своето развитие.
към текста >>
Звездата като символ е проява на разумността в света, нейните лъчи са отправени да разпръскват мрака на
безсъзнателното
.
И Светлите същества акордират вярно този нужен инструмент, за да се прояви ожиданото Велико съзнание. Нека разгледаме следния стих: „Като видяха звездата, зарадваха се твърде много. И като влязоха в къщата, видяха детето с майка Му Мария, и паднаха, та Му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха Му дарове – злато, ливан и смирна.“ (Матей 2:11) Разказът за Витлеемската звезда е от голямо значение, в него се обозначава Божественият произход на Месията. Присъствието в Ерусалим на мъдреците от Изток, които по особеното съчетание на звездите са известени за идването на Сина Божий, бележи духовния обмен на окултните школи. Търсейки ориентир по звездите, те са могли да определят географската област, мястото, където се ражда Христос.
Звездата като символ е проява на разумността в света, нейните лъчи са отправени да разпръскват мрака на
безсъзнателното
.
Но какво всъщност знаят мъдреците от Изток за своите очаквания и въжделения и кого приветстват? Те възвестявят идването на Помазания, който принася самия Себе Си жертва за греховете на целия свят и отваря входа към Небесното царство. По този начин започва еволюционният период на цялото човечество и неговото постепенно възлизане е съществена духовна необходимост. Трябва да се изтъкне, че човешката история от атлантско време до Христа е представлявала едно постепенно слизане на човешкото съзнание в гъстата материя.45 И тази посока – слизане от Духа към материята, се нарича инволюция. Древни култури като индийската, персийската, асиро-вавилонската и египетската са се развивали по време на човешката инволюция и тяхната придобита опитност и надареност имат характеристиката на инволюционния период.
към текста >>
10.
63) Паневритмия
- Боян Боев (1883 – 1963)
Много от движенията на човека имат
подсъзнателно
значение.
С научната си работа Александър Гурвич6, Жорж Лаковски7 и други учени доказват, че човешкият организъм, както и всички живи организми, имат радиации, т.е. организмът, намиращ се в състояние на живот, излъчва биоенергия, характеризираща се с особени лъчи. Паневритмията е основана на това познание за енергиите, проникващи човешкото естество. И когато човек насочи ръката си нагоре с будно съзнание, той се свързва със слънчевите сили, а когато по същия начин я насочи надолу – със земните сили. Така става обмяна, при която той приема слънчевите енергии, а и добрите енергии от Земята, като същевременно Ă предава непотребните и дисхармоничните.
Много от движенията на човека имат
подсъзнателно
значение.
Например, когато пипа или разтрива някое място на главата или тялото си, той без да съзнава разнася насъбралата се там излишна енергия; или пък при недоимък от такава активира мястото с енергията, която излиза от пръстите му. Ако човек има знания да регулира известни енергийни течения, може да премахне главоболие, други болести и множество неразположения. Трябва да се ограничаваме от движения, които отнемат или изхарчват нужните енергии. Необходимо е движенията ни да са разумни. Те, и когато са несъзнателни, не са произволни и са във връзка не само с физиологичните процеси, но и с душевните.
към текста >>
Енергията, която излъчва човек, е израз и на психичния му живот: всяко негово движение, било то и
несъзнателно
, носи вътрешен смисъл и заряд.
Например, когато пипа или разтрива някое място на главата или тялото си, той без да съзнава разнася насъбралата се там излишна енергия; или пък при недоимък от такава активира мястото с енергията, която излиза от пръстите му. Ако човек има знания да регулира известни енергийни течения, може да премахне главоболие, други болести и множество неразположения. Трябва да се ограничаваме от движения, които отнемат или изхарчват нужните енергии. Необходимо е движенията ни да са разумни. Те, и когато са несъзнателни, не са произволни и са във връзка не само с физиологичните процеси, но и с душевните.
Енергията, която излъчва човек, е израз и на психичния му живот: всяко негово движение, било то и
несъзнателно
, носи вътрешен смисъл и заряд.
Например ако човек поздравява с отворена и обърната навън длан, той е откровен и добронамерен – движенията и жестовете имат достатъчно красноречив език. Ние не сме откъснати от Всемира, напротив, имаме неразривна връзка: всеки телесен орган е свързан със съответни духовни процеси. Човекът на Новото ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот, ще се стреми да разшири кръга на своя съзнателен живот. За да се улеснят двата процеса – даване и също така приемане, които се извършват с паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа. Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение.
към текста >>
Човекът на Новото ще внесе постепенно
съзнателност
в известни области на подсъзнателния живот, ще се стреми да разшири кръга на своя съзнателен живот.
Необходимо е движенията ни да са разумни. Те, и когато са несъзнателни, не са произволни и са във връзка не само с физиологичните процеси, но и с душевните. Енергията, която излъчва човек, е израз и на психичния му живот: всяко негово движение, било то и несъзнателно, носи вътрешен смисъл и заряд. Например ако човек поздравява с отворена и обърната навън длан, той е откровен и добронамерен – движенията и жестовете имат достатъчно красноречив език. Ние не сме откъснати от Всемира, напротив, имаме неразривна връзка: всеки телесен орган е свързан със съответни духовни процеси.
Човекът на Новото ще внесе постепенно
съзнателност
в известни области на подсъзнателния живот, ще се стреми да разшири кръга на своя съзнателен живот.
За да се улеснят двата процеса – даване и също така приемане, които се извършват с паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа. Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение. Паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие физическите, духовните, умствените и Божествените сили на човешкото естество. При изиграване на Паневритмията всички гореспоменати сили се намират в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост. Ето защо при тези упражнения трябва да се мисли, освен това е нужно и едно вътрешно концентриране.
към текста >>
Може да се каже, че човешкото
същество
е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване.
И когато напролет съзрем как растенията напъпват и цъфтят, то в човешката ни душа трябва да се роди една дълбока вът¬решна радост, един усет, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да се отзове с обич към тая животворна сила, която го обгръща, и да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.“ Паневритмичните упражнения се основават на космичните закони за контакт на човека с енергиите на Природата и за използването им за нейния духовен растеж. Всяко нещо трябва да се движи – това е природен закон и когато движенията са разумни, човек придобива достатъчно. При паневритмичните упражнения той влиза в обмяна с живите сили на Природата, но ако не прокара своята мисьл и воля през ръцете, краката, мускулите и прочее, не би могьл да се ползва.
Може да се каже, че човешкото
същество
е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване.
Паневритмията се основава на взаимодействието между Природата и човека, на зависимостта между физиологичните и психологични процеси в човека и на съответствието между идея, мисъл, музика и движение. Основната идея, с която трябва да се занимава съзнанието по време на изпълняването Ă, е идеята за Бога, за Вечния Разум, за Живата Природа, за изгряващото Слънце и за пробуждането на душата. Тези упражнения са високо идейни и събуждат в човека качества, които изграждат основата на Новата култура. А тя е култура на жертвата, на даването и на самоотричането в името на ближните. Всичките 28 паневритмични упражнения представят един непрекъснат процес на съзнанието кьм съвършенство и си имат свой вътрешен смисъл.
към текста >>
11.
64) Пентаграмът
- Боян Боев (1883 – 1963)
Третото нещо, което се разбира под понятието правда, е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет; което и да е
същество
се кредитира от Невидимия свят и обществото трябва да му даде всички условия за развитие.
Любовта, Мъдростта и Истината са по-ясни и по-познаваеми, но що е Правда? Под понятието правда или справедливост се подразбира нещо много по-дълбоко от това, което днешната юриспруденция влага. Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света: към вола, овцата, паяка, мушичките и тревите, понеже в тях живее Бог; те имат Божествена цел в бъдеще. Ако човек обиди едно животно, с това нарушава Закона на Правдата. Благата, които дава Бог, трябва да се разпределят равномерно между всички същества, тъй като те са за всички и всички трябва да се ползват от тях.
Третото нещо, което се разбира под понятието правда, е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет; което и да е
същество
се кредитира от Невидимия свят и обществото трябва да му даде всички условия за развитие.
Ако това се приложи, тогава се спазва Законът на Правдата. Какво значи Добродетел? Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродeтел са все добродетели. Тогава какво се разбира под думата добродетел? Тя се употребява в широк и в тесен смисъл.
към текста >>
С тези пет фази на външния кръг завършва външното учение на човека в живота, което става
несъзнателно
.
Като действа с насилие и неправда, тогава по закона на кармата той минава и през страдания, т.е. ще отпие от горчивата чаша на страданието – именно затова чашата е последствие на сабята. Страданията учат и човек дохожда до книгата, а щом се захване за нея, просвещава се, добива светлина и става по-разумен. Иде свещта – тя е запалена в него – той се учи. Като се осветли отвътре, тогава човек извървява пътя до жезъла, а именно добива известна власт над себе си и над някои сили и закони; вече става господар на себе си.
С тези пет фази на външния кръг завършва външното учение на човека в живота, което става
несъзнателно
.
Но след това той дохожда до вътрешна криза, чувства се незадоволен и след тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота. Който мине през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, т.е. през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика. Символите на втория кръг са изписани в петолъчката. Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата.
към текста >>
И като знаете, че е източник на такава сила, носете го
съзнателно
.
Трябва да се има предвид динамичната сила, излизаща от Пентаграма, и да се знае как да се употреби. Веднъж, намирайки се на улица „Опълченска“ 66, Учителя се обърна със следните думи към няколко души от нас, които носеха златен Пентаграм над дрехите си: Вие носите Пентаграма, обаче това е идолопоклонство.Защо го носите като украшение? Трябва да знаете, че от него излиза динамична сила! Пентаграмът е извор на светлина, всеки ясновидец ще види как излизат от него лъчи по всички посоки.
И като знаете, че е източник на такава сила, носете го
съзнателно
.
Носите ли го несъзнателно, вие сте идолопоклонници. Човек ако съзнава силата на Пентаграма, тогава той притежава и мощно оръжие. Всяко място с Пентаграм е оградено, неговите силни вибрации ограждат от лоши влияния и тъмни същества не могат да припарят там. Когато Пентаграмът е с върха нагоре, той е правилно поставен. И никога не бива да се поставя с вьрха надолу.Един наш брат от Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила.
към текста >>
Носите ли го
несъзнателно
, вие сте идолопоклонници.
Веднъж, намирайки се на улица „Опълченска“ 66, Учителя се обърна със следните думи към няколко души от нас, които носеха златен Пентаграм над дрехите си: Вие носите Пентаграма, обаче това е идолопоклонство.Защо го носите като украшение? Трябва да знаете, че от него излиза динамична сила! Пентаграмът е извор на светлина, всеки ясновидец ще види как излизат от него лъчи по всички посоки. И като знаете, че е източник на такава сила, носете го съзнателно.
Носите ли го
несъзнателно
, вие сте идолопоклонници.
Човек ако съзнава силата на Пентаграма, тогава той притежава и мощно оръжие. Всяко място с Пентаграм е оградено, неговите силни вибрации ограждат от лоши влияния и тъмни същества не могат да припарят там. Когато Пентаграмът е с върха нагоре, той е правилно поставен. И никога не бива да се поставя с вьрха надолу.Един наш брат от Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила. По перилата постави пентаграми от цимент с вьрха надолу.
към текста >>
12.
75) Пробен камък
- Боян Боев (1883 – 1963)
Веднъж той видял, че едно много красиво
същество
излязло от розата и тогава розата издала по-силно ухание, после то пак влязло в цветето.
В човека има нещо Божествено. Ангелът го вижда и това, Божественото, привлича ангела към човека. И цветята обичат така, както човек. Едно цвете може да се влюби в теб и ако го изнесеш вън, то ще клюмне. Един човек забелязал, че някой път розата издава повече благоухание.
Веднъж той видял, че едно много красиво
същество
излязло от розата и тогава розата издала по-силно ухание, после то пак влязло в цветето.
Във всички същества има един напор да развиват Любовта. Ти обичаш едно цвете, едно животно за това, Божественото, което е в него. Един човек искал да се удави в Черно море и влязъл в една пещера при Варна, но една мушичка кацнала върху него и този човек се насърчил и не се самоубил. Ние се самозаблуждаваме, като търсим Господа извън въздуха, извън светлината, извън живота. Някой идва при теб и иска да го обичаш.
към текста >>
Върху всеки човек работи едно светло
същество
и чака момента да се прояви.
В Стария Завет пише, че са дошли ангели да помагат, но са се оплели. Сега идат други ангели да ги освободят и покрай тях ще освободят и някои хора. Вие сте в една малка лодка, морето е бурно и си мислите да не би да се обърне лодката ви. А никак не ви идва наум, че бурята ще престане. Нали Христос запрети на бурята и тя спря?
Върху всеки човек работи едно светло
същество
и чака момента да се прояви.
В Природата няма резки неща, всички неща стават медлено, така, както изгревът. Всички народи ще се подчинят на Божия закон. Господ ще повика водителите на народите и ще ги пита защо не изпълниха Волята Божия. Има неща, които не е позволено да се кажат, но други – може. Англосаксонците са волеви, индивидуалният живот е развит у тях.
към текста >>
Сега бялата раса ражда Шестата и като майка ще се мъчи, но ще бъде будна при раждането, докато по-рано всяка раса е раждала следващата
несъзнателно
.
Англосаксонците са волеви, индивидуалният живот е развит у тях. Най-религиозни са евреите и славяните. Навсякъде в света има движение на Всемирното Бяло Братство и то е във връзка с нас. Сега не ще се остави Втората световна война да отиде до своя край – тя ще се съкрати, понеже нейното прекратяване е една необходимост. Ако не се въдвори мирът, бялата раса ще се постави на едно голямо изпитание, а това не е в интерес на Шестата раса, защото тогава цялата култура би се върнала хиляда години назад.
Сега бялата раса ражда Шестата и като майка ще се мъчи, но ще бъде будна при раждането, докато по-рано всяка раса е раждала следващата
несъзнателно
.
Бъдещето, което Шестата раса ще донесе, е такова, което човек не е сънувал – ще се живее в Любов и хората ще се дематериализират. Питам един свещеник дали е виждал Господа. Отговаря – не. А пък аз проповядвам за един свят, в който живея и го виждам. Той ме пита дали право говоря.
към текста >>
С тази ябълка правиш контакт с това разумно
същество
– ангела.
В яйцето има по-малко нечистотии, отколкото в кокошката. Човек сам трябва да се откаже от спиртни питиета, месо и прочие, не бива да му се налага отвън. Учителя посочи ябълките, сложени на масата, и каза: Божественото, вложено в човека, възприема Божественото, което е вложено в ябълката. Този плод е художествено произведение на един ангел и като я изядеш, той се радва.
С тази ябълка правиш контакт с това разумно
същество
– ангела.
Като пипам ябълката, виждам едно същество, което гледа и се усмихва. Тогава му благодаря за хубавия плод. След вечерята всички присъстващи опитаха ябълките. Учителя каза: Тази вечер, като ядохте ябълки, се запознахте с много ангели.
към текста >>
Като пипам ябълката, виждам едно
същество
, което гледа и се усмихва.
Човек сам трябва да се откаже от спиртни питиета, месо и прочие, не бива да му се налага отвън. Учителя посочи ябълките, сложени на масата, и каза: Божественото, вложено в човека, възприема Божественото, което е вложено в ябълката. Този плод е художествено произведение на един ангел и като я изядеш, той се радва. С тази ябълка правиш контакт с това разумно същество – ангела.
Като пипам ябълката, виждам едно
същество
, което гледа и се усмихва.
Тогава му благодаря за хубавия плод. След вечерята всички присъстващи опитаха ябълките. Учителя каза: Тази вечер, като ядохте ябълки, се запознахте с много ангели. Стана въпрос за евреите.Учителя каза:
към текста >>
13.
97) Съобразяването с природните закони и здравето
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това бяха примери, когато човек
несъзнателно
, но в изключителни моменти – рискови или емоционални, извиква към действие мощните сили на своя дух.
Лекарите определили, че ѝ остават само няколко дни живот; тогава умиращата жена попитала мъжа си: „Аз вече си отивам, но искам да знам ще се ожениш ли след моето заминаване в отвъдното? “ Той отговорил: „Не мога да обещая, че няма да се оженя.“ „Така ли? – смръщила вежди жената. – Тогава не умирам! “ И наистина, с това свое желание да не умре тя извикала към активност мощните сили на своя дух и оздравяла.
Това бяха примери, когато човек
несъзнателно
, но в изключителни моменти – рискови или емоционални, извиква към действие мощните сили на своя дух.
Но той може, когато познава законите, съзнателно да ги включи на работа и така да победи болестното състояние. Как става това? – Чрез повишаване на трептенията. Но това не означава, че при лекуването на дадена болест трябва да се прибягва само към вътрешния метод – необходим е и външният. Христос е употребявал и двата метода, например при лекуването на слепородения: „Ние трябва да вършим делата на Тогова, който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.
към текста >>
Но той може, когато познава законите,
съзнателно
да ги включи на работа и така да победи болестното състояние.
“ Той отговорил: „Не мога да обещая, че няма да се оженя.“ „Така ли? – смръщила вежди жената. – Тогава не умирам! “ И наистина, с това свое желание да не умре тя извикала към активност мощните сили на своя дух и оздравяла. Това бяха примери, когато човек несъзнателно, но в изключителни моменти – рискови или емоционални, извиква към действие мощните сили на своя дух.
Но той може, когато познава законите,
съзнателно
да ги включи на работа и така да победи болестното състояние.
Как става това? – Чрез повишаване на трептенията. Но това не означава, че при лекуването на дадена болест трябва да се прибягва само към вътрешния метод – необходим е и външният. Христос е употребявал и двата метода, например при лекуването на слепородения: „Ние трябва да вършим делата на Тогова, който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи. Когато Съм в света, светлина Съм на света.
към текста >>
Научните изследвания са установили, че човешкият организъм, както и всяко друго
същество
, е източник на електричество.
Те биват отстранени така, както отхвръква сабята от ръката на човек, приближил я до струята на водопад, падащ от 100 м височина. IV. Регулаторът на електромагнитните течения в човешкия организъм „Правилните мисли, чувства и постъпки са регулатори на електромагнитните течения в човешкия организъм“, изтъква Учителя. Следващите редове изясняват илюстративно този въпрос: представете си кон, впрегнат в кола и подкаран от колар – аналогия на тялото е колата, електромагнитните течения в организма са конят, който я тегли, докато разумното, което работи в организма, или психичният фактор, е коларят, който подкарва коня. Между тези три страни на човешкото естество има взаимодействие и взаимна зависимост и който иска да изучи основните закони на здравето, трябва да се спре и да ги опознае.
Научните изследвания са установили, че човешкият организъм, както и всяко друго
същество
, е източник на електричество.
Подробно са изследвани електричните явления в мозька, сърцето, мускулите, черния и белия дроб и във всички други органи. Берлинският лекар Фридрих Краус установява електричния характер на сърдечната дейност, като прави изследвания с цайсов галванометър и регистрира електрични искри при всеки удар на жабешкото сърце. Като говорим за електромагнитни течения в човешкия организъм, ние си служим с този термин поради липса на по-подходяща терминология и така обозначаваме не само електричеството и магнетизма, но още и тъй наречения од на Райхенбах, жизнения магнетизъм на Дюрвил, митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на Лаковски и др. Някои от тези видове енергии са тъждествени, а други са различни, но всички те не са нищо друго, освен тъй наречените в окултизма етерни строителни сили. Електромагнитните течения в организма участват в строежа, растежа и функциите на органите.
към текста >>
При хармонизиране трептенията на човешката душа с трептенията на Всемирното Творческо
Същество
се образува връзка с космичното всеединство и тогава човек може да разчита на подкрепа от висшите духовни полета.
Например космичните лъчи имат много по-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни, но още по-къси са мисловните вьлни. Според своя характер мисловните вълни коренно се различават една от друга; например ако сравним една обикновена и една възвишена мисъл, ще видим, че пьрвата има сравнително малък брой трептения в секунда и дълги вълни, докато при възвишената мисъл е обратно. Как се обяснява обновителното действие на висшите психични състояния върху организма? – При висшите психични състояния човек се издига до състояние, сходно с висшите творчески сили в Природата и ги привлича към себе си. Природата разполага с всички видове сили, но ние претегляме към себе си този вид сили, които съответстват на нашето състояние.
При хармонизиране трептенията на човешката душа с трептенията на Всемирното Творческо
Същество
се образува връзка с космичното всеединство и тогава човек може да разчита на подкрепа от висшите духовни полета.
Това е областта на един вече осъзнат мистицизъм: силата на молитвата зависи от Любовта, от Мира и от силното творческо въодушевление да отдадеш сили за делото на Бога. Скоростта на трептенията на вярата надминава всички големи скорости, познати от физиката. Трептенията на Божествената мисъл стоят над всички други трептения, които са само техни вариации или отражения. Достатъчно е болният да възбуди в себе си трептенията на вярата, които ще се свържат с трептения от висшите духовни полета – така ще привлекат енергиите им и те ще реорганизират материята на физическото му тяло. Ето защо Христос пита болния: „Вярваш ли?
към текста >>
При лоши мисли и чувства около човешкото
същество
се образува астрална обвивка, или по-точно черупка, в която то е затворено и изпада в състояние на изолация, което не позволява да възприема животворните сили, идващи към Земята, и това лишение от прилив на космична енергия създава предразположение към болестни състояния.
Човек, за да бъде здрав, трябва да повиши трептенията на тялото си. Докато ви нервират малките работи, докато се тревожите за 5-10 лева, докато ви смущават скъсаните обуща, тесните стаи или всякакви други ежедневни грижи, то вие не можете да бъдете здрави.“ Сега ще разгледаме човешкото здраве във връзка със закона за съзвучието или резонанса, наречен още и закон на Хелмхолц. Този закон хвърля светлина върху възприемчивостта, или по-точно към човека се насочват енергии с трептения от всички степени и категории, но той ще възприеме само тези, които са в хармония с неговите състояния, докато към другите ще остане безчувствен. Когато Учителя казва, че последствията на добрите мисли и чувства са добри, а на лошите – лоши, Той изтъква действието на закона за съзвучието.
При лоши мисли и чувства около човешкото
същество
се образува астрална обвивка, или по-точно черупка, в която то е затворено и изпада в състояние на изолация, което не позволява да възприема животворните сили, идващи към Земята, и това лишение от прилив на космична енергия създава предразположение към болестни състояния.
Учителя посочва: „Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на Земята по причина на някоя омраза.“ Приповдигането на съзнанието, проявата на възвишеност усилва възприемчивостта. В случая за пример могат да послужат хора, които имат начални симптоми на ясновидство и са с голям обхват на възприемчивост на вълните; ако те проявят нетърпение, гняв, омраза или обезсърчение, за известно време изгубват прозрението и сензитивността си, следователно намалява се силата на тяхната възприемчивост. По същите причини тези хора с развито ясновидство или шесто чувство се молят и размишляват, за да станат по-възприемчиви към фините енергии, изпълващи пространствата на познати и непознати светове. От закона на Хелмхолц следва, че ние със своите мисли и чувства сами определяме към кои влияния ще сме отзивчиви и кои ще привлечем към себе си. Ако нашето съзнание е повдигнато, тогава струните на душата ни ще затрептят в отговор само на влияния от висшите светове, защото ще сме отзивчиви към тях.
към текста >>
14.
10.ХI.1950 г. Изгрев
- Боян Боев (1883 – 1963)
Работете
съзнателно
върху себе си да приемете новата култура.
Ще завърша с няколко мисли от Учителя: „Най-важното, което сега мога да ви кажа, е да имате отношение към Бога. Отива ли при Бога със свещено чувство човек, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока вътрешна радост, вътрешен мир. При това положение човек се чувства силен, смел, всичко може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб.
Работете
съзнателно
върху себе си да приемете новата култура.
Новата култура иска от човека едно: да намери Бога. Възлюбете Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа, дух и сила, за да се освободите от болести, несгоди и противоречие в живота. СИЛАТА НА ЛЮБОВТА НА ЧОВЕКА СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ ЛЮБОВТА МУ КЪМ БОГА. Каквито са отношенията на човека към Бога, такива ще бъдат и отношенията на хората към него. Знаете ли какво велико предприятие е Любовта?
към текста >>
Всеки човек на земята, който ви обича, е проводник или отражение на някое близко на вас
същество
от невидимия свят.
Докато сте на земята никой не трябва да знае за вашата любов. Кого обичат в човека? - Бога обичат. Кой е, който обича? - Бог обича.
Всеки човек на земята, който ви обича, е проводник или отражение на някое близко на вас
същество
от невидимия свят.
Ако не искате да страдате избягвайте единичната любов. Който люби едного само, той неизбежно е изложен на страдания. За да не страда, той не трябва да дели Любовта. Обичайте всичко, което Бог е създал. Всеки човек, добър или лош, е буква от Божествената азбука.
към текста >>
15.
7.II.1953 г. Изгрев
- Боян Боев (1883 – 1963)
Обаче като престане човек да работи в тази област, тогава трябва да дойде някое
същество
от невидимия свят да те ръководи, като ни идва някое страдание.
Не знае кога ще го повикат, когато той не очаква. Затова трябва да е готов. Когато човек работи в каквато и да е област и влага лични чувства, то кръвта отива към центъра на личните чувства, а не към предните и горните мозъчни центрове, които имат нужда от кръв. Тогава не може да напредва човек нито чувствено, нито сърдечно, нито музикално и пр. Когато човек има висок стремеж, то кръвта отива в предните и горните части на мозъка и развива висшите центрове на мозъка.
Обаче като престане човек да работи в тази област, тогава трябва да дойде някое
същество
от невидимия свят да те ръководи, като ни идва някое страдание.
Сръдня, каране, отмъщение, гняв, са все животински състояния. Не съжалявайте за погрешките си. Всяка погрешка - направена и поправена, е благословение. Радвай се, че си я поправил. Всички наши погрешки ще ги турят на мене и затова правете по-малко погрешки.
към текста >>
И като приемем
съзнателно
вдишка въздух, вода, плодове и хляб, чрез тях правим връзка с Бога.
Второ, чрез ядене на плодове; Трето, чрез ядене на малко хляб; Четвърто, чрез пиене на една чашка гореща вода, и пр. Защо? - Защото Бог е във въздуха, в плодовете, във водата, в хляба.
И като приемем
съзнателно
вдишка въздух, вода, плодове и хляб, чрез тях правим връзка с Бога.
Има и други начини. Имате известни отрицателни желания. Отворете Библията и вижте известен пасаж, известни думи и вижте как с този пасаж ще трансформирате своето състояние. Тези стихове трансформират. Например, седим и не можем да оправим нещо.
към текста >>
16.
Мисията на майката
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тъй че спасението на човечеството седи в
съзнателното
отказване на жената да ражда престъпници.”
„Докато майката е още бременна, докато детето е още в утробата и, тя може да създаде до известна степен онова, което иска. От нея зависи да създаде добри или лоши синове на обществото. Ако майката е заченала и не гради с космична обич, не може да създаде онова, що желае. Ако в периода на бременност посещава балове и прекарва времето си в леки удоволствия, тя не може да създаде висши типове.” „Ако една жена е бременна и в това си положение има най-тежки изживявания, например у нея се заражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, то детето, което ще се роди, ще бъде един престъпник. Така говорят научните данни.
Тъй че спасението на човечеството седи в
съзнателното
отказване на жената да ражда престъпници.”
„В бъдеще майката трябва да говори на децата си още в утробата да работят за доброто, за любовта, за мира. Пчелите хранят някои личинки с най-хубави храни и те стават царица. Също така, когато човек иска да отгледа една гениална идея, трябва да я храни с най-хубави храни - с най-хубави мисли и чувства, с любов и пр. И майката трябва да храни детето в утробата си с най-хубави мисли и чувства.” „Ако всички майки говорят на децата си, докато са още в утробата им, че не искат да вършат насилие, тия деца, които се родят, ще носят идеите на своите майки. Те ще станат проводници на новите мисли, ще работят за оправянето на света.”
към текста >>
И понеже през майката тече велика любов, тя е най-досетливото
същество
.
И разумната природа му дава този образец в лицето на майката. Защото майката - това е синоним на любовта. И всички други качества на майката - безкористие, себеотрицание и пр. - са само изявления на любовта. Истинската любов се отличава с едно свое качество: досетливостта, човек става досетлив за нуждите на този, когото обича.
И понеже през майката тече велика любов, тя е най-досетливото
същество
.
Учителят казва: „Майката е извора и туй, което извира в нея, то се влива в детето. Божественото, което е в нея, тя му го предава. Обмяната между майката и детето не е само външна, но и вътрешна. Майката играе голяма роля не само в материалния свят, но и в света на мислите и чувствата. Тя не само създава формата, но влага в нея съдържание и смисъл.
към текста >>
17.
Трети образователен Период Гимназия
- Боян Боев (1883 – 1963)
Мнозинството, въпреки всички изпитания и колебания, на които е подложен техният дух, чувстват своята пробуждаща се личност и
съзнателно
се мъчат да й предадат едно реално външно проявление.
Характерното за третия образователен период е, че младежът тогава търси отговор на своите идейни търсения. Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеали, който той чувства, че живее в душата му. На всички подобни въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Любен П. Абаджиев казва: „Щастие е за обществото, че категориите младежи несамостоятелни и без инициатива съставляват малък процент.
Мнозинството, въпреки всички изпитания и колебания, на които е подложен техният дух, чувстват своята пробуждаща се личност и
съзнателно
се мъчат да й предадат едно реално външно проявление.
Тия младежи постоянно и упорито се стремят към създаване на един строен и завършен цялостен мироглед.”[2] Младежът през гимназиалния период освен с интереса към разни идеи, към научно - философски проблеми, се отличава и с друго: той желае да живее за нещо по-високо, по-идеално. Затова този период се нарича още идеалистичен период. За да мине този период по-правилно, трябва непременно енергията на младежа да бъде насочена към идеалното, възвишеното. Само чрез живеене за общочовешки интереси младежът може да се спаси от нравствено израждане.
към текста >>
В своя идеал юношата не се задоволява само да подражава, както това е у децата, а търси предметът - даже когато
несъзнателно
подражава - да оправдае и мотивира своя идеал.
Всеки духовен образ на юношата е съвсем друг, отколкото онзи на детето и на възрастния. Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните. Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини. Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4] Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията.
В своя идеал юношата не се задоволява само да подражава, както това е у децата, а търси предметът - даже когато
несъзнателно
подражава - да оправдае и мотивира своя идеал.
Върху идеалите на юношите влияе силно и преживяваният исторически, културен и политически момент, на чиито герои най-много подражават.”[5] Любен Абаджиев ето как разглежда идеализма на юношата: „Младежта има свой собствен духовен и физиологичен мир, значително различен от този на възрастните. Необходими са много умения и такт, за да може да се проникне в духовния мир на младежта. В душата на младежта е вложен спонтанният стремеж, които я тласка винаги напред и нагоре. Всеки младеж обладава в дъното на душата си нещо Фаустовско - Брандонско.
към текста >>
И когато отишла на гарата за влака, който щял да я отнесе до далечния Сибир, нейната другарка, която я изпратила до гарата, се разплакала, като живо си представяла съдбата, която очаква това прелестно, младо
същество
.
Ней й се струвало, че й говори някой глас от онзи свят. Тя вече не изпитвала страстно и пълно с негодувание отчаяние. Като че чувствала някаква тъмна сянка да прекрачва целия й живот и завинаги да я лишава от възможността на всяко обикновено, егоистично щастие. Тя отива в столицата и там намира как да служи на човечеството. Решава се да отиде в Сибир при заточениците и там да ги утешава, да им служи.
И когато отишла на гарата за влака, който щял да я отнесе до далечния Сибир, нейната другарка, която я изпратила до гарата, се разплакала, като живо си представяла съдбата, която очаква това прелестно, младо
същество
.
- За мен ли плачеш? - продумала Вера с ясна усмивка. Ах, ако би ти знаела, колко аз напротив съжалявам всички вас, които оставате тук. Това били последните й думи преди тръгването на влака. Това, което чувства Вера Баранцева, чувства го всяка човешка душа през своето детинство и юношество, но по-после фалшивото възпитание заглушава вътрешния глас, стремежа да живее за красивото и доброто.
към текста >>
А след 14-а година, поради развитието на логичното мислене, възпитателят трябва да подпомогне юношата научно и
съзнателно
да си изработи идеали и път на дейност.
Може ли паметта да се засилва? Имат ли животните разсъдък или се ръководят само от инстинкта? Що е това инстинкт? Цел на битието изобщо и на човека особено. До 14-а година чрез специални методи се подхранва стремежът на детето към доброто, възвишеното и красивото.
А след 14-а година, поради развитието на логичното мислене, възпитателят трябва да подпомогне юношата научно и
съзнателно
да си изработи идеали и път на дейност.
Душата на ученика през този период трябва да бъде насочена към високи планински върхове. Той трябва да се възпита като работник за една нова култура. У него трябва да се развие ясно съзнание за старото и новото. Но пита се как у младежа през този период трябва да се подхранва този идеализъм? Самият характер на третия период определя начина за това.
към текста >>
18.
Детската природа
- Боян Боев (1883 – 1963)
В тия минути човек прощава на всички, съзнава себе си като
същество
, което обича, жертва се, помага.
у детето са само външна опаковка; но подходящи педагогически средства могат да пробудят възвишеното, доброто, чистото и непоквареното, което живее в глъбините на детската природа. Горните примери показват, че наистина в човека има една възвишена природа, която образува светилището на неговото естество. Тя още не е проявена с всичката си красота. Всеки човек има тия свещени часове, когато възвишената му природа се проявява повече или по - малко, за няколко мига или за повече. И веднага тя донася със себе си сила, радост, вяра, чистота, мир, любов.
В тия минути човек прощава на всички, съзнава себе си като
същество
, което обича, жертва се, помага.
Той чувства тогава връзките си с целокупния живот. В този момент за него всички са братя, сродни, близки и мили. Това са минути на вдъхновение. Тогава идват идеи. Защо когато възвишената природа се прояви в човека, идва радостта?
към текста >>
Ние още не познаваме онова
същество
, което живее в светилището на храма.
Тогава човек започва да познава себе си. Изречението: „Познай себе си” значи човек да познае възвишеното в себе си. Тоя копнеж у всеки човек макар и само в известни минути на пробуждане – копнеж към красивото, святото и чистото иде отвътре. Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата душа. Тя ни шепне за всички възможности които се крият в нея.
Ние още не познаваме онова
същество
, което живее в светилището на храма.
Външната личност е само бледо отражение на висшата душа, която е изтъкана от светлина и чистота. Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота. Винаги вдъхновението и просветлението идат от вътрешното светилище на храма. Във всеки човек живее една божествена искра. В една легенда се разказва, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор.
към текста >>
Чрез нея човек се свързва с божественото съзнание и започва
съзнателно
да работи за Цялото!
Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние.” „Когато срещнете някой ваш приятел, прочетете поне един лист от неговата свещена книга.” „Дали човек е млад, розрастек или стар, Божественото в него не се изменя. Ценният камък е всякога ценен. Дето и да го намерите, в чисто или нечисто място, той не губи свойствата си. Душата е скъпоценен камък в човека. В нея се крият условията за неговото развитие.
Чрез нея човек се свързва с божественото съзнание и започва
съзнателно
да работи за Цялото!
” „Що се отнася до човешката душа, имайте предвид следното: Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък. Тя е излязла от Божественото дихание. Това трябва да считате като закон.” ”3наете ли, колко е нежна човешката душа? В нея няма абсолютно никаква грубост.
към текста >>
19.
03. Любовта като здравен фактор
- Боян Боев (1883 – 1963)
Човек трябва да има
съзнателно
отношение към тези принципи и закони.
Дъждовете ще падат навреме и всяка година ще има небивало плодородие." Новият път е път на Любовта. При него изобилието идва във всяко отношение. Който има Любовта, ще бъде даровит и способен в която и област да работи - музика, поезия, математика и пр. Любовта носи изобилна радост, мир, щастие и най-после - изобилие на здраве. Някой би могъл да зададе следния въпрос: „Вие твърдите, че Любовта е най- здравословният фактор, докажете това." - Може да се докаже по два начина: опитно или теоретично - научно, философски.
Човек трябва да има
съзнателно
отношение към тези принципи и закони.
Ти имаш много познания, чел си много книги по окултизъм, философия и казваш, че си много учен човек. Но, ако ти не си опитал, преживял това знание като вътрешен опит, това знание ти е чуждо, то е книжно знание. Ти приличаш на натоварен кон. Този кон ще се разтовари лесно. Това е само външно знание и в едно друго прераждане ще бъдеш без него.
към текста >>
Тогава Лазар стана
същество
на Любовта и тази Любов го възкреси.
Христос възкреси Лазаря по един косвен начин. Тук има една тънкост. Този процес не е механичен. Любовта, която Христос изпрати към Лазаря, събуди в него Любов към Бога и към всички същества. Любовта ражда любов.
Тогава Лазар стана
същество
на Любовта и тази Любов го възкреси.
Как ще излекувате вашия болен приятел? Ще му кажете да се лекува с храна, вода, въздух и светлина. Да прави дълбоки вдишвания, да се пече на слънце и пр. Това са добри средства. По тези известни начини той нека се лекува, но ако е готов, вие му кажете магическия начин.
към текста >>
20.
05. Пет първоначални качества на ученика
- Боян Боев (1883 – 1963)
Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно
същество
от невидимия свят.
Той му казал, че не трябва да става калугер в Света гора, а трябва да се върне във Варна. Казва му, че славянството почва своя възход. Славянството за Бога става като избран народ и то има да играе важна роля в бъдещето на човечеството. Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник. Дава му и един свитък в ръката.
Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно
същество
от невидимия свят.
Свитъкът, който оставил в ръката му, се казва Антиминс, рисунки, изобразяващи сцени от живота на Христа. Оригиналът и досега се пази във Варненската черква. Бащата на Учителя бил свещеник. По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя. Значи в бъдеще ученикът ще влиза в съзнателно общение с ангелите.
към текста >>
Значи в бъдеще ученикът ще влиза в
съзнателно
общение с ангелите.
Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно същество от невидимия свят. Свитъкът, който оставил в ръката му, се казва Антиминс, рисунки, изобразяващи сцени от живота на Христа. Оригиналът и досега се пази във Варненската черква. Бащата на Учителя бил свещеник. По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя.
Значи в бъдеще ученикът ще влиза в
съзнателно
общение с ангелите.
Велики неща очакват човека, когато напредне като ученик. Когато човек възлюби Бога и има връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си. Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога. Следователно, в края на краищата, задачата на ученика е да стане съработник на Бога. Какво значи това?
към текста >>
21.
16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I
- Боян Боев (1883 – 1963)
Защото, ако ти
съзнателно
беше работил върху себе си, този възторг, тая поезия сега трябваше да бъдат още по- големи.
В живота на Школата е забелязан следният факт. Първите стъпки на ученика са много поетични, възторжени, пълни с красота. Като влезе в Школата, човек става поет, музикант, животът му е пълен с радост, в него гори един свещен огън; той живее в мир с всички; за страданията, през които минава, не иска нищо да знае. Но след няколко години казва: „Знаете ли какъв бях някога, колко усърден, старателен бях в Школата, как изпълнявах всички закони на Окултната школа? Това беше красиво време, тогава бях щастлив." Учителят се обръща към този човек и му отговаря така: „Щом ти говориш, че едно време си бил такъв, а сега не си, това показва, че не си работил правилно.
Защото, ако ти
съзнателно
беше работил върху себе си, този възторг, тая поезия сега трябваше да бъдат още по- големи.
Божественото, което си имал тогава, трябваше да расте в тебе. Сега, след десет години, трябваше да имаш още по-голяма гениалност." „Ако само един час на ден мислиш за доброто, за Великото в света, този час ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност." „Ако отделиш на ден само половин час, за да мислиш за Бога, Той непременно ще те възнагради. И най-големият грешник, ако отделя време да мисли за Бога, ще бъде възнаграден.
към текста >>
Отучването от одумването е един от признаците, че ученикът
съзнателно
работи върху себе си.
Една от първите стъпки на ученика е прощаването. Някой е обиден. Той трябва да знае, че никой отвън не може да накърни неговото достойнство. Не само да прости на онзи, който го е обидил, но и да му направи една услуга, когато се намери в нужда. Друга от първите стъпки на ученика е следната: да търси добрите черти в хората и да ги държи в ума си.
Отучването от одумването е един от признаците, че ученикът
съзнателно
работи върху себе си.
Имаше една стара сестра на Изгрева, която се отличаваше със следното: никога не са чули да говори лошо за когото и да е. Тя беше добър пример за всички. Има закон: Когато говориш лошо за някой човек, не само го смъкваш по-долу, но тия мисли, които изпращаш към него, ще се върнат към тебе и те разрушават. Тук действува и друг един закон: Когато говориш за лошите качества, за слабостите на някой човек, вие двамата се свързвате, между вас се образува един вид мост и неговите слабости преминават в тебе, ти почваш да ги проявяваш. „Всеки, който иска да върви в Божествения път, първо трябва да бъде безстрашен.
към текста >>
Думите „Не късай най-тънкия конец" значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с всяко
същество
." Когато човек има едно отрицателно отношение към едно
същество
, няма да има пълна връзка с Бога, понеже Бог живее и в това
същество
.
Не късай най-тънкия конец! " Тия думи да бъдат поставени на видно място в стаята на ученика, за да ги гледа често и да ги държи в съзнанието си постоянно. Думите „Не късай най-дебелото въже" значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с Бога." Когато човек прекъсне своята любовна връзка с Бога, ще прилича на клонче, откъснато от дървото. Той ще изсъхне без никакво бъдеще.
Думите „Не късай най-тънкия конец" значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с всяко
същество
." Когато човек има едно отрицателно отношение към едно
същество
, няма да има пълна връзка с Бога, понеже Бог живее и в това
същество
.
„Опасността за съвременните ученици седи в това, че каквито правила съм дал, вие не сте ги приложили, даже една десета от тях. Казвате: „Тъй казва Учителят." Да, никой от вас не е направил най-малкия опит." Учителят Защо Учителят набляга на необходимостта ученикът да прави опити със законите и методите, които дава в Школата? Защото има закон: Знанието, което си придобил, ако не си го опитал, не си го преживял, ще остане на земята, няма да го вземеш със себе си в следващите прераждания.
към текста >>
22.
20. Учителят за Христа
- Боян Боев (1883 – 1963)
"Той е едно Божествено космично
същество
, Божествено
същество
, което иде от централното слънце на вселената, около което нашето слънце се върти и за 20 милиона години извършва един кръг.
Наистина, няма лекция, където Учителят да не говори за Христа. Тези хора, които не са запознати с окултната наука, мислят, че Христос е подобен на другите основатели на религии, като Буда - основател на будизма, Хермес - на херметизма, Зороастър - на персийската религия, Мойсей - на еврейската религия и т.н., но Христос не е като тях. От окултните изследвания се вижда, че Христос не е от човешката еволюция. Основателите на религиите са хора като нас, само че много са работили върху себе си и са достигнали едно по-голямо съвършенство и с религиите са искали да издигнат човечеството. Но Христос не е човек.
"Той е едно Божествено космично
същество
, Божествено
същество
, което иде от централното слънце на вселената, около което нашето слънце се върти и за 20 милиона години извършва един кръг.
От това вселенско слънце иде Христос. Христос е най-великото същество." - казва Учителят за Христа. Идването на Христа на земята е едно много велико събитие. Христос не може да се сравнява с другите учители. Още в Атлантида е имало окултни школи и тогава учителите са говорели така: "Ще дойде едно Божествено същество, което ще даде тласък за повдигането на човечеството, което ще донесе нещо ценно на земята." Това нещо са казвали и в окултните школи на Индия.
към текста >>
Христос е най-великото
същество
." - казва Учителят за Христа.
От окултните изследвания се вижда, че Христос не е от човешката еволюция. Основателите на религиите са хора като нас, само че много са работили върху себе си и са достигнали едно по-голямо съвършенство и с религиите са искали да издигнат човечеството. Но Христос не е човек. "Той е едно Божествено космично същество, Божествено същество, което иде от централното слънце на вселената, около което нашето слънце се върти и за 20 милиона години извършва един кръг. От това вселенско слънце иде Христос.
Христос е най-великото
същество
." - казва Учителят за Христа.
Идването на Христа на земята е едно много велико събитие. Христос не може да се сравнява с другите учители. Още в Атлантида е имало окултни школи и тогава учителите са говорели така: "Ще дойде едно Божествено същество, което ще даде тласък за повдигането на човечеството, което ще донесе нещо ценно на земята." Това нещо са казвали и в окултните школи на Индия. В Египет също са чакали идването на това велико събитие на земята. Щом е така, тогава какво значение са имали религиите преди Христа?
към текста >>
Още в Атлантида е имало окултни школи и тогава учителите са говорели така: "Ще дойде едно Божествено
същество
, което ще даде тласък за повдигането на човечеството, което ще донесе нещо ценно на земята." Това нещо са казвали и в окултните школи на Индия.
"Той е едно Божествено космично същество, Божествено същество, което иде от централното слънце на вселената, около което нашето слънце се върти и за 20 милиона години извършва един кръг. От това вселенско слънце иде Христос. Христос е най-великото същество." - казва Учителят за Христа. Идването на Христа на земята е едно много велико събитие. Христос не може да се сравнява с другите учители.
Още в Атлантида е имало окултни школи и тогава учителите са говорели така: "Ще дойде едно Божествено
същество
, което ще даде тласък за повдигането на човечеството, което ще донесе нещо ценно на земята." Това нещо са казвали и в окултните школи на Индия.
В Египет също са чакали идването на това велико събитие на земята. Щом е така, тогава какво значение са имали религиите преди Христа? Понеже Христос е централната личност, всички религии идват пак от Него. Сега ще прочетем "Послание към евреите", гл. 12, от 22-ри до 24-ти стих.
към текста >>
Трябва
съзнателно
, с вяра и любов да направим връзка с Христа.
Първо - любов към Христа, едно вътрешно отношение към Него. Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш. Ако имаш любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе. И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа. Едно механическо отношение не помага.
Трябва
съзнателно
, с вяра и любов да направим връзка с Христа.
Аз препоръчвам всеки ден да се прочитат десет стиха от Евангелието, да се размишлява за Христа и да си представяте Неговия лик. Този портрет в салона не е истинският, но е най-близко до Него. Представянето образа на Христа да се придружава с молитва към Него. Това е една много красива задача." Сега ще дам избрани мисли от Учителя за Христа.
към текста >>
Това е едно велико
същество
, най-великото, което е дошло на земята.
Това е плачът на Христа - най-висшият плач. За да видите Христа, вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите. Само по този начин може да видите и разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, падали са с лице на земята и след това трябвало ангели да слизат от небето и да ги вдигат. Христос не е човек.
Това е едно велико
същество
, най-великото, което е дошло на земята.
Най-великото събитие в историята на цялата планета е идването на Христа. Затова всеки човек трябва да има лично отношение с Христа. Ако не беше дошъл Христос, лошите енергии щяха да разрушат всичко. Христос е двоен трансформатор - трансформира енергиите, които идат от Бога. Вторият вид трансформиране се състои в следното.
към текста >>
23.
21. Ученик
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ученик в истинския смисъл на думата е този, който учи и работи
съзнателно
върху себе си.
Значи и той учи. С други думи, всеки човек, в каквото и положение да се намира, учи нещо. През един живот човек може да изучава само една добродетел, например търпение, кротост, нежност и пр. Не само добродетелите, но и дарбите трябва да развива човек, например музикалните дарби, поетическите и пр. Но всичко това още не е ученичество.
Ученик в истинския смисъл на думата е този, който учи и работи
съзнателно
върху себе си.
Основата на ученика е отношението му към Бога. Канарата, върху която стои ученикът, е съществото, което го обича - това същество е Бог. Ученикът знае това и това е здравата опора в неговия живот. Дори когато някой човек прояви любов към него, той знае, че този човек е проводник, чрез него пак Бог го обича. Той знае, че любовта на Бога към него е постоянна, неизменна в течение на милиарди години, независимо от това дали той е падал или ставал.
към текста >>
Канарата, върху която стои ученикът, е
съществото
, което го обича - това
същество
е Бог.
През един живот човек може да изучава само една добродетел, например търпение, кротост, нежност и пр. Не само добродетелите, но и дарбите трябва да развива човек, например музикалните дарби, поетическите и пр. Но всичко това още не е ученичество. Ученик в истинския смисъл на думата е този, който учи и работи съзнателно върху себе си. Основата на ученика е отношението му към Бога.
Канарата, върху която стои ученикът, е
съществото
, което го обича - това
същество
е Бог.
Ученикът знае това и това е здравата опора в неговия живот. Дори когато някой човек прояви любов към него, той знае, че този човек е проводник, чрез него пак Бог го обича. Той знае, че любовта на Бога към него е постоянна, неизменна в течение на милиарди години, независимо от това дали той е падал или ставал. Друга опора в живота на ученика е неговата любов към Бога. Пример. В Чамкория, в една от вилите, отива една наша сестра и там прекарва едно лято напълно свободна.
към текста >>
Понеже ученикът работи
съзнателно
върху себе си, той ускорява своето възлизане.
Картините в салона от Рафаел и Леонардо да Винчи, изобразяващи Архангел Михаил, са сложени в салона по препоръка на Учителя. Лицата на ангелите наподобяват лицата на бъдещата шеста раса. Понеже ученикът се свързва с висшите членове на Бялото Братство, той има тяхното съдействие. Когато минава през беди и страдания, той изговаря следната формула: „Всички тези страдания са нищо в сравнение с тази привилегия, която имам, да съм ученик на тази Божествена школа." Специално внимание се обръща на ученика от тези светли духове, защото той се приготовлява да стане работник. Всеки човек напредва по пътя към съвършенството.
Понеже ученикът работи
съзнателно
върху себе си, той ускорява своето възлизане.
Той учи и прилага всеки ден. У един съзнателен ученик преди всичко се проявява великата жажда към възвишеното, любовта, знанието, жажда за истина, той гладува за любовта и за висшата мъдрост. Казано е от Христа: „Блажени, които гладуват и жадуват за истината, защото ще се наситят." Учителят допълня и казва така: „Блажени, които гладуват и жадуват за любовта, защото ще се наситят; блажени, които гладуват и жадуват за мъдростта и висшето знание, защото ще ги имат." В един истински ученик има незлобие, невинност, искреност, в него има нещо детско. Това показва неговата чистосърдечност. Но той едновременно трябва да бъде и много разумен.
към текста >>
Ученикът
съзнателно
работи върху себе си и никога не отлага работата си за „утре."
Ученикът превръща гнева в спокойствие и любов. Това е една от задачите на ученика. Това той прави всеки ден. Понякога в ученика има апатия, не иска да учи, не иска да се стреми към нищо. Той трябва да превърне тази апатия в жажда за истина и да започне да учи.
Ученикът
съзнателно
работи върху себе си и никога не отлага работата си за „утре."
06.03.1948 г., Изгрев
към текста >>
24.
Най-високият връх-Любовта към Бога
- Боян Боев (1883 – 1963)
Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко
същество
.
Учителя каза: - Днес светът е пълен с противоречия и мъчнотии. Светът е една болница. И най-малките същества страдат. Има обаче един реален свят без тези противоречия.
Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко
същество
.
Или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма. Но за да виждаш във всяко същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот. Трябва човек постоянно да живее потопен В реалността, да живее съзнателно в Бога.
към текста >>
Или във всяко
същество
да виждаме Аида.
- Днес светът е пълен с противоречия и мъчнотии. Светът е една болница. И най-малките същества страдат. Има обаче един реален свят без тези противоречия. Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко същество.
Или във всяко
същество
да виждаме Аида.
Всъщност любовта към Аида е любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма. Но за да виждаш във всяко същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот. Трябва човек постоянно да живее потопен В реалността, да живее съзнателно в Бога. Трябва да Вижда В най-малките неща проявите и присъствието на Бога.
към текста >>
Но за да виждаш във всяко
същество
Аида, трябва да влезеш в реалния живот.
Има обаче един реален свят без тези противоречия. Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко същество. Или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма.
Но за да виждаш във всяко
същество
Аида, трябва да влезеш в реалния живот.
Трябва човек постоянно да живее потопен В реалността, да живее съзнателно в Бога. Трябва да Вижда В най-малките неща проявите и присъствието на Бога. Само чрез любовта всички въпроси могат да се уредят. По закона на насилието нищо не се постига! Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси.
към текста >>
Трябва човек постоянно да живее потопен В реалността, да живее
съзнателно
в Бога.
Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко същество. Или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма. Но за да виждаш във всяко същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот.
Трябва човек постоянно да живее потопен В реалността, да живее
съзнателно
в Бога.
Трябва да Вижда В най-малките неща проявите и присъствието на Бога. Само чрез любовта всички въпроси могат да се уредят. По закона на насилието нищо не се постига! Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси. Любовта към ближния разрешава въпросите наполовина, а любовта към врага ги разрешава една четвърт.
към текста >>
Не може да живеете
съзнателно
, ако не обичате Бога.
Щом човек сгреши, ще падне, ще инВолюира. После ще се издигне и ще бъде носител на Божественото В света. Ако любовта Ви се увеличава, имате бъдеще. Призовете Бога във време на мъчнотия, там, дето никой не може да ви помогне, и ще имате една опитност. Възлюбете Господа и ще придобиете Всичко.
Не може да живеете
съзнателно
, ако не обичате Бога.
Любов към едного е много опасна, а любовта към Бога е безопасна. Нашата любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Апостол Иаков казва: „Как ще обичаш Бога, Когото не виждаш, като не обичаш брата си, когото Виждаш? 'Аз Ви обясних този стих, но тази идея трябва да се разбира мистично. Който не обича Бога в брата си, как ще обича Бога, Когото не е видял?
към текста >>
25.
Ученик
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ученик в истинския смисъл на думата е този, който учи и работи
съзнателно
върху себе си.
Значи и той учи. С други думи, всеки човек, в каквото и положение да се намира, учи нещо. През един живот човек може да изучава само една добродетел, например търпение, кротост, нежност и пр. Не само добродетелите, но и дарбите трябва да развива човек, например музикалните дарби, поетическите и пр. Но всичко това още не е ученичество.
Ученик в истинския смисъл на думата е този, който учи и работи
съзнателно
върху себе си.
Основата на ученика е отношението му към Бога. Канарата, върху която стои ученикът, е съществото, което го обича - това същество е Бог. Ученикът знае това и това е здравата опора в неговия живот. Дори когато някой човек прояви любов към него, той знае, че този човек е проводник, чрез него пак Бог го обича. Той знае, че любовта на Бога към него е постоянна, неизменна в течение на милиарди години, независимо от това дали той е падал или ставал.
към текста >>
Канарата, върху която стои ученикът, е
съществото
, което го обича - това
същество
е Бог.
През един живот човек може да изучава само една добродетел, например търпение, кротост, нежност и пр. Не само добродетелите, но и дарбите трябва да развива човек, например музикалните дарби, поетическите и пр. Но всичко това още не е ученичество. Ученик в истинския смисъл на думата е този, който учи и работи съзнателно върху себе си. Основата на ученика е отношението му към Бога.
Канарата, върху която стои ученикът, е
съществото
, което го обича - това
същество
е Бог.
Ученикът знае това и това е здравата опора в неговия живот. Дори когато някой човек прояви любов към него, той знае, че този човек е проводник, чрез него пак Бог го обича. Той знае, че любовта на Бога към него е постоянна, неизменна в течение на милиарди години, независимо от това дали той е падал или ставал. Друга опора в живота на ученика е неговата любов към Бога. Пример. В Чамкория, в една от вилите, отива една наша сестра и там прекарва едно лято напълно свободна.
към текста >>
Понеже ученикът работи
съзнателно
върху себе си, той ускорява своето възлизане.
Картините в салона от Рафаел и Леонардо да Винчи, изобразяващи Архангел Михаил, са сложени в салона по препоръка на Учителя. Лицата на ангелите наподобяват лицата на бъдещата шеста раса. Понеже ученикът се свързва с висшите членове на Бялото Братство, той има тяхното съдействие. Когато минава през беди и страдания, той изговаря следната формула: „Всички тези страдания са нищо в сравнение с тази привилегия, която имам, да съм ученик на тази Божествена школа.” Специално внимание се обръща на ученика от тези светли духове, защото той се приготовлява да стане работник. Всеки човек напредва по пътя към съвършенството.
Понеже ученикът работи
съзнателно
върху себе си, той ускорява своето възлизане.
Той учи и прилага всеки ден. У един съзнателен ученик преди всичко се проявява великата жажда към възвишеното, любовта, знанието, жажда за истина, той гладува за любовта и за висшата мъдрост. Казано е от Христа: „Блажени, които гладуват и жадуват за истината, защото ще се наситят.” Учителят допълня и казва така: „Блажени, които гладуват и жадуват за любовта, защото ще се наситят; блажени, които гладуват и жадуват за мъдростта и висшето знание, защото ще ги имат.” В един истински ученик има незлобие, невинност, искреност, в него има нещо детско. Това показва неговата чистосърдечност. Но той едновременно трябва да бъде и много разумен.
към текста >>
Ученикът
съзнателно
работи върху себе си и никога не отлага работата си за „утре.”
Ученикът превръща гнева в спокойствие и любов. Това е една от задачите на ученика. Това той прави всеки ден. Понякога в ученика има апатия, не иска да учи, не иска да се стреми към нищо. Той трябва да превърне тази апатия в жажда за истина и да започне да учи.
Ученикът
съзнателно
работи върху себе си и никога не отлага работата си за „утре.”
06.03.1948 г., Изгрев
към текста >>
26.
Учителят за Христа
- Боян Боев (1883 – 1963)
“Той е едно Божествено космично
същество
, Божествено
същество
, което иде от централното слънце на вселената, около което нашето слънце се върти и за 20 милиона години извършва един кръг.
Наистина, няма лекция, където Учителят да не говори за Христа. Тези хора, които не са запознати с окултната наука, мислят, че Христос е подобен на другите основатели на религии, като Буда - основател на будизма, Хермес - на херметизма, Зороастър - на персийската религия, Мойсей - на еврейската религия и т.н., но Христос не е като тях. От окултните изследвания се вижда, че Христос не е от човешката еволюция. Основателите на религиите са хора като нас, само че много са работили върху себе си и са достигнали едно по-голямо съвършенство и с религиите са искали да издигнат човечеството. Но Христос не е човек.
“Той е едно Божествено космично
същество
, Божествено
същество
, което иде от централното слънце на вселената, около което нашето слънце се върти и за 20 милиона години извършва един кръг.
От това вселенско слънце иде Христoс. Христос е най-великото същество.” - казва Учителят за Христа. Идването на Христа на земята е едно много велико събитие. Христос не може да се сравнява с другите учители. Още в Атлантида е имало окултни школи и тогава учителите са говорели така: “Ще дойде едно Божествено същество, което ще даде тласък за повдигането на човечеството, което ще донесе нещо ценно на земята.” Това нещо са казвали и в окултните школи на Индия.
към текста >>
Христос е най-великото
същество
.” - казва Учителят за Христа.
От окултните изследвания се вижда, че Христос не е от човешката еволюция. Основателите на религиите са хора като нас, само че много са работили върху себе си и са достигнали едно по-голямо съвършенство и с религиите са искали да издигнат човечеството. Но Христос не е човек. “Той е едно Божествено космично същество, Божествено същество, което иде от централното слънце на вселената, около което нашето слънце се върти и за 20 милиона години извършва един кръг. От това вселенско слънце иде Христoс.
Христос е най-великото
същество
.” - казва Учителят за Христа.
Идването на Христа на земята е едно много велико събитие. Христос не може да се сравнява с другите учители. Още в Атлантида е имало окултни школи и тогава учителите са говорели така: “Ще дойде едно Божествено същество, което ще даде тласък за повдигането на човечеството, което ще донесе нещо ценно на земята.” Това нещо са казвали и в окултните школи на Индия. В Египет също са чакали идването на това велико събитие на земята. Щом е така, тогава какво значение са имали религиите преди Христа?
към текста >>
Още в Атлантида е имало окултни школи и тогава учителите са говорели така: “Ще дойде едно Божествено
същество
, което ще даде тласък за повдигането на човечеството, което ще донесе нещо ценно на земята.” Това нещо са казвали и в окултните школи на Индия.
“Той е едно Божествено космично същество, Божествено същество, което иде от централното слънце на вселената, около което нашето слънце се върти и за 20 милиона години извършва един кръг. От това вселенско слънце иде Христoс. Христос е най-великото същество.” - казва Учителят за Христа. Идването на Христа на земята е едно много велико събитие. Христос не може да се сравнява с другите учители.
Още в Атлантида е имало окултни школи и тогава учителите са говорели така: “Ще дойде едно Божествено
същество
, което ще даде тласък за повдигането на човечеството, което ще донесе нещо ценно на земята.” Това нещо са казвали и в окултните школи на Индия.
В Египет също са чакали идването на това велико събитие на земята. Щом е така, тогава какво значение са имали религиите преди Христа? Понеже Христос е централната личност, всички религии идват пак от Него. Сега ще прочетем “Послание към евреите”, гл. 12, от 22-ри до 24-ти стих.
към текста >>
Трябва
съзнателно
, с вяра и любов да направим връзка с Христа.
Първо - любов към Христа, едно вътрешно отношение към Него. Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш. Ако имаш любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе. И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа. Едно механическо отношение не помага.
Трябва
съзнателно
, с вяра и любов да направим връзка с Христа.
Аз препоръчвам всеки ден да се прочитат десет стиха от Евангелието, да се размишлява за Христа и да си представяте Неговия лик. Този портрет в салона не е истинският, но е най-близко до Него. Представянето образа на Христа да се придружава с молитва към Него. Това е една много красива задача.” Сега ще дам избрани мисли от Учителя за Христа.
към текста >>
Това е едно велико
същество
, най-великото, което е дошло на земята.
Това е плачът на Христа - най-висшият плач. За да видите Христа, вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите. Само по този начин може да видите и разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, падали са с лице на земята и след това трябвало ангели да слизат от небето и да ги вдигат. Христос не е човек.
Това е едно велико
същество
, най-великото, което е дошло на земята.
Най-великото събитие в историята на цялата планета е идването на Христа. Затова всеки човек трябва да има лично отношение с Христа. Ако не беше дошъл Христос, лошите енергии щяха да разрушат всичко. Христос е двоен трансформатор - трансформира енергиите, които идат от Бога. Вторият вид трансформиране се състои в следното.
към текста >>
27.
Няколко думи за първите стъпки на ученика – I
- Боян Боев (1883 – 1963)
Защото, ако ти
съзнателно
беше работил върху себе си, този възторг, тая поезия сега трябваше да бъдат още по-големи.
В живота на Школата е забелязан следният факт. Първите стъпки на ученика са много поетични, възторжени, пълни с красота. Като влезе в Школата, човек става поет, музикант, животът му е пълен с радост, в него гори един свещен огън; той живее в мир с всички; за страданията, през които минава, не иска нищо да знае. Но след няколко години казва: „Знаете ли какъв бях някога, колко усърден, старателен бях в Школата, как изпълнявах всички закони на Окултната школа? Това беше красиво време, тогава бях щастлив.” Учителят се обръща към този човек и му отговаря така: „Щом ти говориш, че едно време си бил такъв, а сега не си, това показва, че не си работил правилно.
Защото, ако ти
съзнателно
беше работил върху себе си, този възторг, тая поезия сега трябваше да бъдат още по-големи.
Божественото, което си имал тогава, трябваше да расте в тебе. Сега, след десет години, трябваше да имаш още по-голяма гениалност.” „Ако само един час на ден мислиш за доброто, за Великото в света, този час ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност.” „Ако отделиш на ден само половин час, за да мислиш за Бога, Той непременно ще те възнагради. И най-големият грешник, ако отделя време да мисли за Бога, ще бъде възнаграден.
към текста >>
Отучването от одумването е един от признаците, че ученикът
съзнателно
работи върху себе си.
Една от първите стъпки на ученика е прощаването. Някой е обиден. Той трябва да знае, че никой отвън не може да накърни неговото достойнство. Не само да прости на онзи, който го е обидил, но и да му направи една услуга, когато се намери в нужда. Друга от първите стъпки на ученика е следната: да търси добрите черти в хората и да ги държи в ума си.
Отучването от одумването е един от признаците, че ученикът
съзнателно
работи върху себе си.
Имаше една стара сестра на Изгрева, която се отличаваше със следното: никога не са чули да говори лошо за когото и да е. Тя беше добър пример за всички. Има закон: Когато говориш лошо за някой човек, не само го смъкваш по-долу, но тия мисли, които изпращаш към него, ще се върнат към тебе и те разрушават. Тук действува и друг един закон: Когато говориш за лошите качества, за слабостите на някой човек, вие двамата се свързвате, между вас се образува един вид мост и неговите слабости преминават в тебе, ти почваш да ги проявяваш. „Всеки, който иска да върви в Божествения път, първо трябва да бъде безстрашен.
към текста >>
Думите „Не късай най-тънкия конец” значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с всяко
същество
.” Когато човек има едно отрицателно отношение към едно
същество
, няма да има пълна връзка с Бога, понеже Бог живее и в това
същество
.
Не късай най-тънкия конец! ” Тия думи да бъдат поставени на видно място в стаята на ученика, за да ги гледа често и да ги държи в съзнанието си постоянно. Думите „Не късай най-дебелото въже” значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с Бога.” Когато човек прекъсне своята любовна връзка с Бога, ще прилича на клонче, откъснато от дървото. Той ще изсъхне без никакво бъдеще.
Думите „Не късай най-тънкия конец” значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с всяко
същество
.” Когато човек има едно отрицателно отношение към едно
същество
, няма да има пълна връзка с Бога, понеже Бог живее и в това
същество
.
„Опасността за съвременните ученици седи в това, че каквито правила съм дал, вие не сте ги приложили, даже една десета от тях. Казвате: „Тъй казва Учителят.” Да, никой от вас не е направил най-малкия опит.” Учителят Защо Учителят набляга на необходимостта ученикът да прави опити със законите и методите, които дава в Школата? Защото има закон: Знанието, което си придобил, ако не си го опитал, не си го преживял, ще остане на земята, няма да го вземеш със себе си в следващите прераждания.
към текста >>
28.
Пет първоначални качества на ученика
- Боян Боев (1883 – 1963)
Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно
същество
от невидимия свят.
Той му казал, че не трябва да става калугер в Света гора, а трябва да се върне във Варна. Казва му, че славянството почва своя възход. Славянството за Бога става като избран народ и то има да играе важна роля в бъдещето на човечеството. Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник. Дава му и един свитък в ръката.
Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно
същество
от невидимия свят.
Свитъкът, който оставил в ръката му, се казва Антиминс, рисунки, изобразяващи сцени от живота на Христа. Оригиналът и досега се пази във Варненската черква. Бащата на Учителя бил свещеник. По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя. Значи в бъдеще ученикът ще влиза в съзнателно общение с ангелите.
към текста >>
Значи в бъдеще ученикът ще влиза в
съзнателно
общение с ангелите.
Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно същество от невидимия свят. Свитъкът, който оставил в ръката му, се казва Антиминс, рисунки, изобразяващи сцени от живота на Христа. Оригиналът и досега се пази във Варненската черква. Бащата на Учителя бил свещеник. По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя.
Значи в бъдеще ученикът ще влиза в
съзнателно
общение с ангелите.
Велики неща очакват човека, когато напредне като ученик. Когато човек възлюби Бога и има връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си. Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога. Следователно, в края на краищата, задачата на ученика е да стане съработник на Бога. Какво значи това?
към текста >>
29.
Любовта като здравен фактор
- Боян Боев (1883 – 1963)
Човек трябва да има
съзнателно
отношение към тези принципи и закони.
Дъждовете ще падат навреме и всяка година ще има небивало плодородие.” Новият път е път на Любовта. При него изобилието идва във всяко отношение. Който има Любовта, ще бъде даровит и способен в която и област да работи - музика, поезия, математика и пр. Любовта носи изобилна радост, мир, щастие и най-после - изобилие на здраве. Някой би могъл да зададе следния въпрос: „Вие твърдите, че Любовта е най-здравословният фактор, докажете това.” - Може да се докаже по два начина: опитно или теоретично - научно, философски.
Човек трябва да има
съзнателно
отношение към тези принципи и закони.
Ти имаш много познания, чел си много книги по окултизъм, философия и казваш, че си много учен човек. Но, ако ти не си опитал, преживял това знание като вътрешен опит, това знание ти е чуждо, то е книжно знание. Ти приличаш на натоварен кон. Този кон ще се разтовари лесно. Това е само външно знание и в едно друго прераждане ще бъдеш без него.
към текста >>
Тогава Лазар стана
същество
на Любовта и тази Любов го възкреси.
Христос възкреси Лазаря по един косвен начин. Тук има една тънкост. Този процес не е механичен. Любовта, която Христос изпрати към Лазаря, събуди в него Любов към Бога и към всички същества. Любовта ражда любов.
Тогава Лазар стана
същество
на Любовта и тази Любов го възкреси.
Как ще излекувате вашия болен приятел? Ще му кажете да се лекува с храна, вода, въздух и светлина. Да прави дълбоки вдишвания, да се пече на слънце и пр. Това са добри средства. По тези известни начини той нека се лекува, но ако е готов, вие му кажете магическия начин.
към текста >>
30.
096 ВЪЗЛЮБЕНИЯТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато човек възлюби Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сили, и работи
съзнателно
, да превърне страданията в радости.
Сега вие сте в рая. Гледайте да не направите прегрешения, за да не излезете от него. Щом отречете Бога, страданията идат. Щом повярвате в Него, те изчезват. Може без страдания. Кога?
Когато човек възлюби Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сили, и работи
съзнателно
, да превърне страданията в радости.
Иначе, вие ще се намерите в преходния, временния живот и няма да постигнете това, което желаете. Ще остареете преждевременно. Казано е: "Няма да оставя да видите изтление." Това е опитността на онзи, който обича Бога. Щом обичате Бога, Той ще ви посети и тогава животът ви ще се подобри. Ако сте били болни – ще оздравеете, ако сте били в лишения, всичко ще се достави.
към текста >>
Щом се домогнете до Любовта към Безграничният, което и
Същество
да погледнете, в него ще виждате най-красивото лице, което не сте виждали, в него ще видите израз на благост и интелигентност.
Четвъртата връзка, най-възвишената, е от Бога към Бога. Какво значи четвъртата връзка? Тя значи следното: да виждам Бога в своето лице, да Го виждам и във вашето. Намерите ли Бога, ще намерите и всички хора. Трябва да любим Бога, за да се научим да любим и другите Същества.
Щом се домогнете до Любовта към Безграничният, което и
Същество
да погледнете, в него ще виждате най-красивото лице, което не сте виждали, в него ще видите израз на благост и интелигентност.
Любовта към Бога е капиталът, който трябва да обработим. Това е Новата Култура. Не можете да бъдете щастливи, докато не обичате Бога. Това значи, да обичате целия свят, всичко живо.
към текста >>
31.
101 РАЗУМНОСТТА НА ПРИРОДАТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Съзнателно
ли е тяхното движение?
Ако вземем с дилаф разгорен въглен и го турим в огнището, дърветата ще се запалят. Въгленът и дилафът не знаят какво мисля, но зад тях седи една разумна ръка, която ги управлява. Зад всяко явление, каквото и да е то, се крие Разумна Сила. Тя го направлява. Отивате в една фабрика и гледате как се движат машините.
Съзнателно
ли е тяхното движение?
Кой ги е поставил в движение? Инженерът. Той регулира движенията им. Той има предвид порядъка на цялата фабрика. Машините се движат по негова заповед. По същия закон и Слънцето си има Техник, който го е пуснал в движение и определя пътя му.
към текста >>
Перото се движи, но има едно Разумно
Същество
, което го движи.
От единия до другия край на Живота има Разумност. Има напреднали Същества, които работят в Разумната Природа. За мене слънчевият лъч представлява Разумност. Една пъпка, един цвят е прозорец, през който виждам един висш реален свят, един възвишен свят, свят на Същества с голяма интелигентност. Ние виждаме материалния свят като че ли е мъртъв, а то всичко е живо.
Перото се движи, но има едно Разумно
Същество
, което го движи.
Перото не знае, но разумността на онази ръка, която го движи, знае. Има връзка между духовния и физическия свят. Физическият свят зависи от духовния. Ако гледаш материалния свят откъснато, нищо не можеш да разбереш. Но ако го гледаш като плод на Духовния
към текста >>
32.
Съборите на Бялото братство
- Боян Боев (1883 – 1963)
Работете
съзнателно
върху себе си, да приемете новата култура.
Ще завърша с няколко мисли от Учителя: Най-важното, което сега мога да ви кажа, е да имате отношение към Бога. Човек отиде ли при Бога със свещено чувство, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока вътрешна радост, вътрешен мир. При това положение човек се чувствува силен, смел, всичко може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб.
Работете
съзнателно
върху себе си, да приемете новата култура.
Новата култура иска от човека едно: да намери Бога. Възлюбете Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, дух и сила, за да се освободите от болести и противоречия в живота. Силата на любовта в човека се определя от любовта му към Бога. Каквито са отношенията на човека към Бога, такива ще бъдат и отношенията на хората към него. Знаете ли какво велико предприятие е Любовта?
към текста >>
всеки човек на земята, който ви обича, е проводник или отражение на някое близко на вас
същество
от невидимия свят.
Докато сте на земята, никой не трябва да знае за вашата любов. Кого обичат в човека? Бога обичат. Кой е, който обича? Бог обича.
всеки човек на земята, който ви обича, е проводник или отражение на някое близко на вас
същество
от невидимия свят.
Ако не искате да страдате, избягвайте единичната любов. Който люби едного само, той неизбежно е изложен на страдания. За да не страда, той не трябва да дели любовта. Обичайте всичко, което Бог е създал. Всеки човек, добър или лош, е буква от Божествената азбука.
към текста >>
33.
Духовната практика на ученика
- Боян Боев (1883 – 1963)
Обаче когато човек престане да работи в тази област, тогава трябва да дойде някое
същество
от невидимия свят да го ръководи, като му идва някое страдание.
Не знае кога ще го повикат, когато той не очаква. Затова трябва да е готов. Когато човек работи в каквато ида е област и влага лични чувства, то кръвта отива при центъра на личните чувства, отзад в мозъка, а не при предните и горните мозъчни центрове, които имат нужда от кръв. Тогава не може да напредва нито умствено, нито сърдечно, нито музикално и пр. Когато човек има висок стремеж, то кръвта отива в предните и горните части на мозъка и развива висшите центрове на мозъка.
Обаче когато човек престане да работи в тази област, тогава трябва да дойде някое
същество
от невидимия свят да го ръководи, като му идва някое страдание.
Сърдене, каране, отмъщение, гняв са все животински състояния. Не съжалявайте за погрешките си. Всяка направена и поправена погрешка е благословение. Радвай се, че си я поправил. Всички ваши погрешки ще ги турят на мене и затова правете по-малко погрешки.
към текста >>
И като приемаме
съзнателно
вдишания въздух, вода, плодове, хляб, чрез тях правим връзка с Бога.
Второ, чрез ядене на малко плодове. Трето, чрез ядене на малко хляб. Четвърто, чрез пиене на една чаша гореща вода и пр. Защо? Защото Бог е във въздуха, в плодовете, във водата, в хляба.
И като приемаме
съзнателно
вдишания въздух, вода, плодове, хляб, чрез тях правим връзка с Бога.
Има и други начини. Имате известни отрицателни желания. Отворете Библията и вижте известен пасаж, известни думи; вижте как с този пасаж ще трансформирате своето състояние. Тези стихове трансформират. Например седиш и не можеш да оправиш нещо.
към текста >>
34.
Пътят на Любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Върху всеки човек работи едно светло
същество
.
Казват ми: вие се жертвувате за нищо и никакво. А сега се жертвуват във войната по закон, а когато се жертвуваш за Божественото, свободно се жертвуваш. Щом не можеш да поправиш една погрешка, не си свободен. Щом можеш да преобразиш глупостта в разумност, свободен си. Всички хора са окупирани вече.
Върху всеки човек работи едно светло
същество
.
Тези светли същества чакат момента да се проявят. Всички народи ще се подчинят на Божия закон. Господ ще повика водителите на народите и ще им каже:“Защо не изпълнихте волята Божия? “ Има някои неща, които не е позволено да се кажат.
към текста >>
А по-рано всяка раса е раждала новата раса
несъзнателно
.
Единичният живот е развит у тях. Най-религиозни са евреите и славяните. Понеже българите са от славянски произход, те са били всички религиозни, но тъй като в българите има примеси от други народи, затова някои българи не са религиозни. Нашата раса сега, като ражда шестата раса, ще бъде будна при раждането. Като майка тя с мъчение ще роди шестата раса.
А по-рано всяка раса е раждала новата раса
несъзнателно
.
Бъдещето, което шестата раса ще донесе, е това, което човек не е сънувал. Ще живеят в хигиенични къщи. Ще живеят по любов. Старите няма да остаряват. Когато дойде време да си отива човек, ще се изпари, ще се дематериализира.
към текста >>
С тази ябълка правиш контакт с това разумно
същество
, с ангела.
Ухото не е добре оформено. След милиони години животните ще дойдат до положението на човека. Учителя посочи ябълките на масата и каза: Божественото, вложено в човека, възприема Божественото, вложено в ябълката. Този плод, ябълката, е художествено произведение на един ангел и като я изядеш, той се радва.
С тази ябълка правиш контакт с това разумно
същество
, с ангела.
Като пипам тази ябълка, аз виждам съществото, което гледа и се усмихва. Тогава аз му казвам: “Благодаря ти, много е хубав този плод! “ И изяждам плода пред него, посаждам семките и се сприятеляваме двамата. След вечерята всички присъстващи опитаха ябълките. Учителя каза:
към текста >>
Като пипам тази ябълка, аз виждам
съществото
, което гледа и се усмихва.
След милиони години животните ще дойдат до положението на човека. Учителя посочи ябълките на масата и каза: Божественото, вложено в човека, възприема Божественото, вложено в ябълката. Този плод, ябълката, е художествено произведение на един ангел и като я изядеш, той се радва. С тази ябълка правиш контакт с това разумно същество, с ангела.
Като пипам тази ябълка, аз виждам
съществото
, което гледа и се усмихва.
Тогава аз му казвам: “Благодаря ти, много е хубав този плод! “ И изяждам плода пред него, посаждам семките и се сприятеляваме двамата. След вечерята всички присъстващи опитаха ябълките. Учителя каза: Тази вечер, като ядохте ябълки, се запознахте с много ангели.
към текста >>
35.
Да възлюбим Бога
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всяко
същество
трябва да люби Бога.
Ако отношенията ти към Бога са правилни, тогава всички други отношения ще бъдат правилни. Всеки ден да отиваме при Бога да чуем една дума от Него. И тогава ще бъдем весели. И ще свършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога.
Всяко
същество
трябва да люби Бога.
Вие не сте готови да направите всичко заради Бога. Аз виждам докъде сте стигнали в своята любов. Уплаши ви някоя криза. Казвам: Любовта ти е малка. Защото, ако седи името на Бога в моя ум, аз няма да се дразня и от хората.
към текста >>
Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко
същество
.
Днес светът е пълен с противоречия и мъчнотии. Навсякъде светът е болница. И най-малките същества страдат. Ти вървиш и може да се спънеш в някой камък. Обаче има един реален свят без тези противоречия.
Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко
същество
.
Или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма. Но за да видиш във всяка същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот. Човек трябва постоянно, във всеки миг да е потопен в реалността, в Бога, да се стреми в най-малките работи около себе си да вижда проявата и присъствието на Бога.
към текста >>
Или във всяко
същество
да виждаме Аида.
Навсякъде светът е болница. И най-малките същества страдат. Ти вървиш и може да се спънеш в някой камък. Обаче има един реален свят без тези противоречия. Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко същество.
Или във всяко
същество
да виждаме Аида.
Всъщност любовта към Аида е любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма. Но за да видиш във всяка същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот. Човек трябва постоянно, във всеки миг да е потопен в реалността, в Бога, да се стреми в най-малките работи около себе си да вижда проявата и присъствието на Бога. Всички въпроси могат да се уредят само чрез любовта.
към текста >>
Но за да видиш във всяка
същество
Аида, трябва да влезеш в реалния живот.
Обаче има един реален свят без тези противоречия. Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко същество. Или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма.
Но за да видиш във всяка
същество
Аида, трябва да влезеш в реалния живот.
Човек трябва постоянно, във всеки миг да е потопен в реалността, в Бога, да се стреми в най-малките работи около себе си да вижда проявата и присъствието на Бога. Всички въпроси могат да се уредят само чрез любовта. Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси. Любовта към ближния разрешава наполовина. А любовта към врага разрешава една четвърт.
към текста >>
Не може да живеете
съзнателно
, ако не обичате Бога.
И после ще се качи и ще носи. Божественото е в света. Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще. Призовете Бога във време на мъчнотия, там, дето никой не може да помогне, и ще видите. Възлюбете Господа и в бъдеще ще придобиете всичко.
Не може да живеете
съзнателно
, ако не обичате Бога.
Любов към едного е много опасно. А любов към Бога е безопасно. Нашата любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
36.
Бъди като Слънцето
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато обичаш Бога само в едно
същество
, ти ограничаваш Бога.
Тепърва трябва да се учите. Като направите погрешка, ще обикнете някого. Като обичаш заека, ще го обичаш като заек, а змията ще я обичаш като змия. Когато обичаш Божественото в човека, ти си на прав път. Това, Божественото, не ще го обичаш само в едного, защото то се изявява във всички.
Когато обичаш Бога само в едно
същество
, ти ограничаваш Бога.
Ще Го обичаш във всички, понеже Той чрез всички се проявява: Ако обичаш само едно същество, това е вече пречка между твоята душа и Бога. Небето между твоята душа и Бога трябва да е чисто. Трябва да търсиш Бога във всичко, във всички да Го обичаш. Не може човек да не обича всички, понеже Бог ги е създал. Не може човек да не обича всички, защото те са излезли от Бога.
към текста >>
Ще Го обичаш във всички, понеже Той чрез всички се проявява: Ако обичаш само едно
същество
, това е вече пречка между твоята душа и Бога.
Като направите погрешка, ще обикнете някого. Като обичаш заека, ще го обичаш като заек, а змията ще я обичаш като змия. Когато обичаш Божественото в човека, ти си на прав път. Това, Божественото, не ще го обичаш само в едного, защото то се изявява във всички. Когато обичаш Бога само в едно същество, ти ограничаваш Бога.
Ще Го обичаш във всички, понеже Той чрез всички се проявява: Ако обичаш само едно
същество
, това е вече пречка между твоята душа и Бога.
Небето между твоята душа и Бога трябва да е чисто. Трябва да търсиш Бога във всичко, във всички да Го обичаш. Не може човек да не обича всички, понеже Бог ги е създал. Не може човек да не обича всички, защото те са излезли от Бога. Някои хора мислят, че като обичат едного, обичат Бога.
към текста >>
Ти обичаш този човек, но
несъзнателно
в него обичаш цялото човечество.
Любовта трябва да я изпратим от нас, не трябва да я спираме. Като обичаш едного на света, тогава тази любов протича към другите, раздава се на другите. Твоята любов в него минава към другите. Не считай любовта за еднократен процес. Ти обичаш, един човек, защото той е отражение на всички хора.
Ти обичаш този човек, но
несъзнателно
в него обичаш цялото човечество.
Едно същество от невидимия свят те обича чрез някого може би една година и после си заминава. После това същество от невидимия свят те обича чрез друг, после чрез трети и т. н. То е все същото същество. Представи си 10 милиона души в невидимия свят, дето полове не съществуват и всички са еднакви. И ти си като тях.
към текста >>
Едно
същество
от невидимия свят те обича чрез някого може би една година и после си заминава.
Като обичаш едного на света, тогава тази любов протича към другите, раздава се на другите. Твоята любов в него минава към другите. Не считай любовта за еднократен процес. Ти обичаш, един човек, защото той е отражение на всички хора. Ти обичаш този човек, но несъзнателно в него обичаш цялото човечество.
Едно
същество
от невидимия свят те обича чрез някого може би една година и после си заминава.
После това същество от невидимия свят те обича чрез друг, после чрез трети и т. н. То е все същото същество. Представи си 10 милиона души в невидимия свят, дето полове не съществуват и всички са еднакви. И ти си като тях. Ти обичаш едно същество и в един момент се обърнеш и това същество се размеси с другите.
към текста >>
После това
същество
от невидимия свят те обича чрез друг, после чрез трети и т. н.
Твоята любов в него минава към другите. Не считай любовта за еднократен процес. Ти обичаш, един човек, защото той е отражение на всички хора. Ти обичаш този човек, но несъзнателно в него обичаш цялото човечество. Едно същество от невидимия свят те обича чрез някого може би една година и после си заминава.
После това
същество
от невидимия свят те обича чрез друг, после чрез трети и т. н.
То е все същото същество. Представи си 10 милиона души в невидимия свят, дето полове не съществуват и всички са еднакви. И ти си като тях. Ти обичаш едно същество и в един момент се обърнеш и това същество се размеси с другите. Всички си приличат.
към текста >>
То е все същото
същество
.
Не считай любовта за еднократен процес. Ти обичаш, един човек, защото той е отражение на всички хора. Ти обичаш този човек, но несъзнателно в него обичаш цялото човечество. Едно същество от невидимия свят те обича чрез някого може би една година и после си заминава. После това същество от невидимия свят те обича чрез друг, после чрез трети и т. н.
То е все същото
същество
.
Представи си 10 милиона души в невидимия свят, дето полове не съществуват и всички са еднакви. И ти си като тях. Ти обичаш едно същество и в един момент се обърнеш и това същество се размеси с другите. Всички си приличат. И другото същество, което срещнеш, е много любезно към тебе, със същата любов към тебе.
към текста >>
Ти обичаш едно
същество
и в един момент се обърнеш и това
същество
се размеси с другите.
Едно същество от невидимия свят те обича чрез някого може би една година и после си заминава. После това същество от невидимия свят те обича чрез друг, после чрез трети и т. н. То е все същото същество. Представи си 10 милиона души в невидимия свят, дето полове не съществуват и всички са еднакви. И ти си като тях.
Ти обичаш едно
същество
и в един момент се обърнеш и това
същество
се размеси с другите.
Всички си приличат. И другото същество, което срещнеш, е много любезно към тебе, със същата любов към тебе. Всичко, от което имаш нужда, го получаваш от всеки едного от тях. Но ти знаеш, че това същество, с което най-напред си бил, е между тези 10 милиона души. А другите приличат на него.
към текста >>
И другото
същество
, което срещнеш, е много любезно към тебе, със същата любов към тебе.
То е все същото същество. Представи си 10 милиона души в невидимия свят, дето полове не съществуват и всички са еднакви. И ти си като тях. Ти обичаш едно същество и в един момент се обърнеш и това същество се размеси с другите. Всички си приличат.
И другото
същество
, което срещнеш, е много любезно към тебе, със същата любов към тебе.
Всичко, от което имаш нужда, го получаваш от всеки едного от тях. Но ти знаеш, че това същество, с което най-напред си бил, е между тези 10 милиона души. А другите приличат на него. Всички тези 10 милиона души се обичат един друг и ти си като тях. Да си представим едно такова общество.
към текста >>
Но ти знаеш, че това
същество
, с което най-напред си бил, е между тези 10 милиона души.
И ти си като тях. Ти обичаш едно същество и в един момент се обърнеш и това същество се размеси с другите. Всички си приличат. И другото същество, което срещнеш, е много любезно към тебе, със същата любов към тебе. Всичко, от което имаш нужда, го получаваш от всеки едного от тях.
Но ти знаеш, че това
същество
, с което най-напред си бил, е между тези 10 милиона души.
А другите приличат на него. Всички тези 10 милиона души се обичат един друг и ти си като тях. Да си представим едно такова общество. Каква голяма мощ, каква голяма сила има в него! Да си представим, че във всички тях е любовта.
към текста >>
Ние сме се лъгали на Земята, че трябва да обичаме само едно
същество
.
А другите приличат на него. Всички тези 10 милиона души се обичат един друг и ти си като тях. Да си представим едно такова общество. Каква голяма мощ, каква голяма сила има в него! Да си представим, че във всички тях е любовта.
Ние сме се лъгали на Земята, че трябва да обичаме само едно
същество
.
Любовта не прави разлика между бедни и богати и пр. 1А вятърът еднакво вее и бедни, и богати. Който прави разлика, е в човешкото. Да подчинявате човешкото на Божественото. От човешкото не можем да се освободим.
към текста >>
Когато обичаш всички същества освен едно, ти нямаш пълна връзка с Бога, понеже Бог е и в това
същество
.
В качеството е силата. Каквото прави баща ми, и аз го правя. Господ обича растенията, и аз ги обичам. Господ обича буболечиците, и аз ги обичам. Когато попитат защо обичаш буболечиците, ще кажа: Защото Бог ги обича.
Когато обичаш всички същества освен едно, ти нямаш пълна връзка с Бога, понеже Бог е и в това
същество
.
Някои казват за някого: „Аз от него не се интересувам. “ Че как така? Господ иска да знае за него, а ти на какво се правиш, че не се интересуваш? Така не трябва да се мисли. Ние към всички хора нямаме еднакви отношения.
към текста >>
Не търси да попаднеш в събирателната любов само в една посока, само към едно
същество
, но да имаш разпръсквателна любов, в хиляди струи, в много направления, към много същества.
Във физическото поле има промяна, в духовния свят има разделение, а в Божествения има единство. Ти имаш приятел, почваш да мислиш за него зле. Ще го изгубиш. 14 почваш да мислиш добре за него, той пак ще се яви. В любовта има събирателни огледала и ако попаднеш там, ще изгориш.
Не търси да попаднеш в събирателната любов само в една посока, само към едно
същество
, но да имаш разпръсквателна любов, в хиляди струи, в много направления, към много същества.
Тогава е безопасно. Човек да люби като Бога. Каква е любовта на Бога? Можеш да я наречеш така: Тя е всеопростителна любов cnpямo хората. Така, както се разглеждат нещата, заражда се интерес, Духът работи, душата се стимулира.
към текста >>
37.
Смяна на състоянията
- Боян Боев (1883 – 1963)
Представи се в положението на един ангел, на едно разумно
същество
, което върши волята Божия, и ще имаш един подтик.
Човек не трябва нито да бърза, нито много да замедлява. Когато има безверие, безнадеждие, омраза, съмнение и пр., всичко това да се смени с любов, с надежда; като дойде омразата в теб, смени я с едно любовно състояние. В окултната наука се изискват много такива работи. Цяла наука е човек да оперира със себе си. Сутрин, като станеш, смени състоянието си, отстрани недоволството си.
Представи се в положението на един ангел, на едно разумно
същество
, което върши волята Божия, и ще имаш един подтик.
Как ще бъде човек свободен, когато е вързан? Как да се освободи? Имаш нечисти мисли и желания, как да. се освободиш от тях? Виното съдържа примес от изверженията на квасните гъбички.
към текста >>
Защото Бог е във въздуха, във водата, в плодовете, в хляба и като приемем
съзнателно
вдишка въздух, вода, плодове, хляб, чрез тях правим връзка с Бога.
1. Чрез вдишване на въздуха. 2. Чрез ядене на малко плодове. 3. Чрез ядене на малко хляб. 4. Чрез пиене на чаша гореща вода и пр. Защо?
Защото Бог е във въздуха, във водата, в плодовете, в хляба и като приемем
съзнателно
вдишка въздух, вода, плодове, хляб, чрез тях правим връзка с Бога.
Има известни отрицателни желания или състояния. Отворете Библията и вижте известен пасаж, известни думи, вижте как с този пасаж ще трансформирате вашето състояние. Тези стихове трансформират. Например стоиш и не можеш да оправиш нещо. Отвори Библията и това, което прочетеш, ще внесе нови мисли в тебе.
към текста >>
38.
Будността на съзнанието
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той работи
съзнателно
.
Да не се смесват едните с другите. Във физическия свят, когато се пързаляш надолу, все слизаш, защото няма за какво да се заловиш. Това е за света. За ученика не е така. Ученикът трябва да е над- раснал това пързаляне надолу.
Той работи
съзнателно
.
Докато се осъзнае човек, той е в хаотично състояние. Ако имаш светлина и топлина, ненапредналият се пази от тебе като от чума, не може да се доближи и гледа да прекъсне светлината и топлината в тебе. Една сестра запита: „Как да се вардим от лошите мисли? “ Учителя каза:
към текста >>
Тогава, когато идва някое страдание, трябва да дойде някое
същество
от невидимия свят, да те ръководи.
Като преминаваш през царството на тъмните духове, мини оцапан, и като минеш, омий се. Като минавате през това царство, да сте оцапани, за да не ви познаят. Когато човек има висок стремеж, то кръвта отива в предните горни части на мозъка и развива висшите му центрове. Обаче като престане да работи в областта на високите стремежи, то кръвта отива отзад и тогава слиза в животинското чувство. Сърдене, каране, гняв, отмъщение са все животински състояния.
Тогава, когато идва някое страдание, трябва да дойде някое
същество
от невидимия свят, да те ръководи.
Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев Лекция на Учителя
към текста >>
39.
Новото учение
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Новото учение е това, като видиш едно живо
същество
, сърцето ти да трепне.
Това е свободата, това е милосърдието, това е човещината в света. Това е всичко онова, което дава подтик. Нека тази идея бъде във вас. Новото учение изисква хора с гениални умове и светийски сърца и воля. Какво е новото учение?
- Новото учение е това, като видиш едно живо
същество
, сърцето ти да трепне.
Във всяко живо същество да виждаш проявлението на Бога: в една ябълка, в една малка мушица, в каквото и да е. Новото учение е това, което е съществувало, преди да бяхте вие. То е Божественото учение. То е винаги ново. То е съществувало преди всичко друго.
към текста >>
Във всяко живо
същество
да виждаш проявлението на Бога: в една ябълка, в една малка мушица, в каквото и да е.
Това е всичко онова, което дава подтик. Нека тази идея бъде във вас. Новото учение изисква хора с гениални умове и светийски сърца и воля. Какво е новото учение? - Новото учение е това, като видиш едно живо същество, сърцето ти да трепне.
Във всяко живо
същество
да виждаш проявлението на Бога: в една ябълка, в една малка мушица, в каквото и да е.
Новото учение е това, което е съществувало, преди да бяхте вие. То е Божественото учение. То е винаги ново. То е съществувало преди всичко друго. Тази наука на новото учение е потребна за истинския живот.
към текста >>
Който е дошъл при нас
съзнателно
, не е излязъл.
Идеите в тях са живи, те растат. Идеите, които излагам в беседите и лекциите, са свързани с шестата раса. Те са идеи на шестата раса. Ние искаме въдворяването на Царството Божие на Земята. Аз съм посадил млади дръвчета, които сега растат и след известен брой години ще дадат плод.
Който е дошъл при нас
съзнателно
, не е излязъл.
Ние нито каним, нито пъдим някого от нас. Ние сме хора на онази Божествена наука. В нас има знание, което хората не подозират. Те мислят, че ние сме невежи. На хората, които служат на Бога, които имат Божествената Любов, аз им показвам това знание.
към текста >>
40.
Сказка
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той е Божествено
същество
, космично
същество
, дошло от Божествения свят.
В индийската култура имаме Рама, в египетската - Хермес, в гръцката - Орфей, в римската - Христос, а сега в нашата култура имаме Учителя. Основателите на разните религии: Рама, Зороастър, Хермес, Буда и пр. са човешки души, които чрез много преражда- ния и чрез работа върху себе си, са напреднали в своето развитие. Тяхната мисия е била да подготвят човешките души за идването на Христа. А Христос не е човек, казва Учителя.
Той е Божествено
същество
, космично
същество
, дошло от Божествения свят.
Идването на Христа е важно събитие в историята на човечеството. До Христа човечеството беше в инволюционен период, а от Христа почна еволюционният период, т. е. Възходящият път на човечеството. Каква връзка има между Учителя и Бялото братство? Помня като сега думите на Учителя на събора в Търново - в 1912 г.
към текста >>
А Учителя е говорил
съзнателно
въз основа на своите изследвания.
Запитах Учителя: Защо не бе избрана Швейцария, която е близо до Алпите. Той ми отговори: „Защото България едновременно е славянска страна, а Небето е решило да възложи на славянството велика мисия - изграждането на новата култура. “ Трябва да се каже, че първият, който е говорил подробно за мисията на славянството, е Учителя. Вярно е, че и Достоевски, и Соловьов и др. са говорили за мисията на славянството, но те само са загатвали бегло за нея в своите творения.
А Учителя е говорил
съзнателно
въз основа на своите изследвания.
Още в 1898 г. е говорил за славянството. В тази важна година той е дал Посланието към българския народ и към славянството. Това послание много добре изяснява мисията на Учителя, задачата, която му се възлага от горе - от Небето. В това Послание се говори и за мисията на славянството.
към текста >>
Когато едно велико
същество
дойде на Земята, неговото присъствие се чувствува и след заминаването му.
А къде са изложени тези идеи? - в беседите и лекциите, които съм говорил. За да се подготвите за това, трябва да проучите внимателно беседите и лекциите. И ще ви се дадат дарби, сили, знание, магическа сила на словото и условия за работа. Веднъж Учителя каза:
Когато едно велико
същество
дойде на Земята, неговото присъствие се чувствува и след заминаването му.
Веднъж един брат от провинцията каза, че в Плевен някои говорят против нашето Братство. Тогава Учителя се усмихна и каза: Няма нищо, аз не съм дошъл в България по мое желание, а по нареждане на Бога, на Невидимия свят. Това е Божествена работа. Затова всяко препятствие, което се поставя на пътя на това движение, ще се помете.
към текста >>
41.
63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ученикът трябва да познава влиянието на планетите, Слънцето и Луната върху себе си и
съзнателно
да им се противопостави или подчинява, според лошото или доброто им въздействие.
отношенията на астрологията към душевния живот на човека. Така вие ще придобиете повече светлина, по-добре ще разбирате себе си и своите близки. Астрологията е наука, която всеки момент има приложение в живота. Изучавайте я, за да показвате пътя на тези, които са го загубили. Като ученици на Окултната школа, вие трябва да изучавате астрологията и да я прилагате в живота си.
Ученикът трябва да познава влиянието на планетите, Слънцето и Луната върху себе си и
съзнателно
да им се противопостави или подчинява, според лошото или доброто им въздействие.
Изучаването на небето помага за развитието на човешкия ум, което ще даде възможност на човека с по-голямг любов и леснина да прониква в тайните на тази висша наука. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, което ще рече, че той е свободен да разпорежда със себе си и със своята съдба. Но за да е в състояние да прави това, за да си въздейства, той трябва да познава своите качества и способности и енергетичния заряд, вложен в него. Трябва обаче да познава също влиянието на светилата - Слънцето, Луната и планетите. Да знае кои от тях създават условия за доброто, успеха, щастието и кои условия за злото, неуспеха, нещастието.
към текста >>
Човек може да влезе в съзнателен контакт, в
съзнателно
отношение със Слънцето, Луната и планетите и да добие от тях това, което му е нужно.
Те са образувани от разумни същества. Затова техните течения са под контрола на тези същества, чрез тях те влияят на хората през пространството. Влиянието на Слънцето, Луната и планетите е неизбежно, защото те влияят на Земята, а от там и на човека. Всички планети и слънца във вселената представляват банки, от които човек може да извади това богатство, което в дадения случай му е потребно. От човека зависи какво богатство ще си достави и как ще го използва.
Човек може да влезе в съзнателен контакт, в
съзнателно
отношение със Слънцето, Луната и планетите и да добие от тях това, което му е нужно.
С колкото по-възвишени същества и планети е свързан човек, толкова по-възвишена и обработена е материята на неговото тяло. Когато една душа напусне Земята, тя прекарва около 45 години в невидимия свят, където се правят подробни изчисления, т.е. определят й хороскоп. Когато се реши тази задача от Разумните същества там, те я пращат на Земята да реализира своя хороскоп. Раждането на човека се обуславя от известно планетно съчетание, което Невидимия свят нарежда, а на човека предстои задачата разумно да използва тия съчетания.
към текста >>
Той поначало е мързеливо
същество
.
Двойникът на човека е поле на тези космични сили. Двойникът е апарат, чрез който се проявяват силите, енергиите на природата, физическото тяло на човека живее благодарение на своя двойник. Следователно, ако отношението между двойника и физическото тяло са правилни, хармонични, човек всякога ще бъде здрав. Ако тези отношения не са хармонични, то в човека се зараждат ред болезнени състояния. Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да работи.
Той поначало е мързеливо
същество
.
Движението е присъщо на разумното. Там, където има разумност, има и движение. Човекът трябва да се включи в движението, за да придобие разумност. Колкото една планета е по-далече от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни и по-могъщи същества. Астрономите са си направили труда да изчислят, че ако имаме един наблюдател на планетата Плутон, то той ще види оттам Слънцето малко по-голямо, отколкото ние от Земята виждаме Юпитер.
към текста >>
42.
67 ТРАПЕЗАТА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Всяка клетка в човешкия организъм трябва да бъде организирана, жива, за да вземе
съзнателно
участие във функциите на неговите органи.
Разнообразявайте храната си, защото всеки вид храна съдържа специфична енергия, необходима за организма ви. Всеки плод носи нещо Божествено в себе си, но един от друг се различават. Каквато храна яде човек, такъв и става. Той трябва да подбира такава храна, която е в състояние да организира силите на неговото тяло. В обратен случай само пълнее и трупа материя, без да я организира.
Всяка клетка в човешкия организъм трябва да бъде организирана, жива, за да вземе
съзнателно
участие във функциите на неговите органи.
Това, което се изисква от физическата храна на човека, се изисква и от духовната му храна. Духовният човек се храни с мисли, чувства и постъпки. Следователно, ако мислите, чувствата и постъпките на човека не взимат участие в съграждането на неговото Духовно тяло, те са мъртви. Щом са мъртви, те са вредни. Има специална храна, чрез която човек може да възстанови паметта си, центъра за възприемане на красотата, за развитието на изкуството, поезията, музиката, науката и пр.
към текста >>
Природата е определила за всяка
същество
специална храна.
Не е добре човек да яде, когато е гневен или пък да се гневи по време на ядене. Забелязано е, че когато яде, човек трансформира състоянието си и неразположението му изчезва. За предпочитане е обаче да бъде разположен. Когато говорим за ядене, имайте предвид следното правило: „Яж когато си гладен.“ Гладът е първият импулс, който свързва човека с физическия свят. Той е най-добрият приятел на човека, но и най-големият му неприятел - от човека зависи как ще го приеме и как ще се справи с него.
Природата е определила за всяка
същество
специална храна.
Попадне ли на нея, той ще бъде здрав и ще се развива правилно. Храната, която обича, отговаря на силите, които действат в неговия организъм, по-точно - на неговите мисли и желания. Каквото и да е сложено на трапезата, приемете го с благодарност. Може да имате само хляб и сол, благодарете и за това. Хлябът е най-важният елемент за организма.
към текста >>
Те са стъпили вече на краката си и трябва да се отнасят
съзнателно
към живота.
На малките бозайничета природата трансформира състоянията, чрез майчиното мляко. На онези, които лазят - чрез играчките, чрез плодовете и бонбоните. А онези, които вече са проходили - чрез плодовете. Последната категория деца, най-много обичат плодовете. Към тази категория се отнасят повечето хора на Земята.
Те са стъпили вече на краката си и трябва да се отнасят
съзнателно
към живота.
Консервираните плодове са загубили голяма част от своята хранителност. Плодовете не са само храна, но в многото случаи те служат и като лекарство. Ако имате запичане, яжте череши, те освобождават стомаха. Ако дробовете ви са слаби и умът ви не работи, яжте грозде, то лекува дробовете. Какво дават дренките?
към текста >>
43.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
От горните мисли на Учителя се вижда, че Христос е онова
същество
, което е причина за явяването на човека в света и е под Негово ръководство; той се е развивал както в течение на слизането си, така и в течение на своето възлизане.
Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес още живее в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се роди вън от рая." Учителят
От горните мисли на Учителя се вижда, че Христос е онова
същество
, което е причина за явяването на човека в света и е под Негово ръководство; той се е развивал както в течение на слизането си, така и в течение на своето възлизане.
И че християнството е учението, което е съпътствувало човека в целия път на неговото развитие. С това учение Христос, Божественият Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, е ръководил и хранил човешките души в пътя на тяхното развитие. Но до преди две хиляди години Христос е бил по особен начин в контакт с човечеството. От преди две хиляди години той слезе на Земята, той постепенно прониква в душите на хората и пробужда „Аза" в човешките души. И човек се осъзна като самостоятелно същество, което може да калже „Аз".
към текста >>
И човек се осъзна като самостоятелно
същество
, което може да калже „Аз".
От горните мисли на Учителя се вижда, че Христос е онова същество, което е причина за явяването на човека в света и е под Негово ръководство; той се е развивал както в течение на слизането си, така и в течение на своето възлизане. И че християнството е учението, което е съпътствувало човека в целия път на неговото развитие. С това учение Христос, Божественият Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, е ръководил и хранил човешките души в пътя на тяхното развитие. Но до преди две хиляди години Христос е бил по особен начин в контакт с човечеството. От преди две хиляди години той слезе на Земята, той постепенно прониква в душите на хората и пробужда „Аза" в човешките души.
И човек се осъзна като самостоятелно
същество
, което може да калже „Аз".
Затова според западното езотерично учение Христос е централният двигател на човешкото развитие. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т.е. организиран и устроен свят, без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот. Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството. Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството.
към текста >>
Трябва да се намери някое разумно
същество
, което да го посади в земята, за да му се дадат условия да види онова, към което се стреми.
После Христос казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му Го изявя." Това показва, че Христос е вратата, през която трябва да минем, за да видим Бога. Защо трябва да сме привлечени от Христа? Аз обяснявам този стих много естествено. Житното зърно, което не е посято в земята, на което не е дадено Светлина, топлина и влага, може ли да се прояви? Не може то само да влезе в земята, ако няма кой да го посади.
Трябва да се намери някое разумно
същество
, което да го посади в земята, за да му се дадат условия да види онова, към което се стреми.
Кое ще види? - Слънцето. Следователно, за нас Христос е почвата, в която като се посадим, виждаме Бога, Светлината и топлината, т.е. Истината и Любовта. Христос е почвата, необходимостта, без която разумният живот не може да се прояви.
към текста >>
Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и
съзнателно
да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция.
Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н.
Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и
съзнателно
да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция.
Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция.
към текста >>
От центъра на космоса едно
Същество
слиза на Земята и носи в себе си мощните творчески сили и енергии на Любовта, които поставя в действие, за да преобрази Земята и да я превърне в слънце, и също да даде обратно направление на силите, които работят в човешкото развитие, за да излезе човек от животинското състояние, в което е изпаднал при грехопадането.
То е било в Индия, Персия, Египет, Халдея, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. Сега то постепенно се премества у славяните и в България. И там, където то действува, има култура, всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство е Христос. Така че, християнският езотеризъм не е плод на едно историческо явление, а е резултат на един космичен факт, на един космичен импулс.
От центъра на космоса едно
Същество
слиза на Земята и носи в себе си мощните творчески сили и енергии на Любовта, които поставя в действие, за да преобрази Земята и да я превърне в слънце, и също да даде обратно направление на силите, които работят в човешкото развитие, за да излезе човек от животинското състояние, в което е изпаднал при грехопадането.
Както казах в началото, човешкото развитие се извършва под влиянието на ред импулси, като всеки импулс е носител на нови творчески сили, които се включват в развитието и дават направление на човешкия живот. Така, когато започна еволюционният процес, бе даден един мощен импулс от Божествения Дух, който имаше за задача да облече човека във все по-плътни облекла, за да може да се прояви в по-гъстата материя. Но понеже в по-гъстите области на материята действуват силите на злото, човек попадна под влиянието на тези сили. А всяка сила има тенденцията да създава форма в зависимост от средата, от която излиза. Така силите, породени от Божествения Дух дадоха образ на човека, който беше образ на Божия Дух и човек стана същество по образ и подобие Божие.
към текста >>
Така силите, породени от Божествения Дух дадоха образ на човека, който беше образ на Божия Дух и човек стана
същество
по образ и подобие Божие.
От центъра на космоса едно Същество слиза на Земята и носи в себе си мощните творчески сили и енергии на Любовта, които поставя в действие, за да преобрази Земята и да я превърне в слънце, и също да даде обратно направление на силите, които работят в човешкото развитие, за да излезе човек от животинското състояние, в което е изпаднал при грехопадането. Както казах в началото, човешкото развитие се извършва под влиянието на ред импулси, като всеки импулс е носител на нови творчески сили, които се включват в развитието и дават направление на човешкия живот. Така, когато започна еволюционният процес, бе даден един мощен импулс от Божествения Дух, който имаше за задача да облече човека във все по-плътни облекла, за да може да се прояви в по-гъстата материя. Но понеже в по-гъстите области на материята действуват силите на злото, човек попадна под влиянието на тези сили. А всяка сила има тенденцията да създава форма в зависимост от средата, от която излиза.
Така силите, породени от Божествения Дух дадоха образ на човека, който беше образ на Божия Дух и човек стана
същество
по образ и подобие Божие.
Но когато изпадна под влияние на силите на злото, те имаха тенденция да създават други образи, образи на животни. И понеже материята беше още пластична, под влиянието на тези сили човек, който вътрешно имаше образа на Божествения Дух, външно доби животински образ. И със слизането си на Земята Христос даде нов импулс на Божественото в човека да се прояви и да разчупи черупката на животното, в което е облечен, и да излезе от него човешкия образ, който е роден от първоначалния Божествен импулс. Тази идея от древните мистерии е символизирана от сфинкса, който има човешка глава, тяло на бик, крака и гърди на лъв и крила на орел. Това са животински образи, присъщи на четирите вида групови души, които човек приема под влиянието на импулсите назлото.
към текста >>
Индусите от по-късните времена имаха метафизични и смътни представи за това
Същество
и за Неговата роля в живота на човека и човечеството.
Учителят казва, че и в едното и в другото схващане има 50% Истина и сега и двете гледища трябва да се преоценят от ново гледище. Великите Учители на Индия от първоначалната епоха бяха дали в ученията си сведения за Христа, Който слизаше към Земята, като го наричаха Вишвакарман. Но то не прониква в популярните учения на древна Индия, а още по-малко в настоящето проявление на източното течение. Там това знание бе включено в понятието за Брама, който е проявеният Бог. А ние знаем, че проявеният Бог е космичното Слово, което се въплоти в Исуса от Назарет преди две хиляди години.
Индусите от по-късните времена имаха метафизични и смътни представи за това
Същество
и за Неговата роля в живота на човека и човечеството.
Така че източното течение в неговата популярна форма няма конкретно познание за Христа и за Неговата мисия върху Земята. Това, както казах, се отнася за популярните носители на тези традиции, докато Истинските Посветени както на Запад, така и на Изток, имат еднакви схващания по тези въпроси. Посветените от миналото знаеха това, но не го предадоха на никакъв писмен документ да остане за бъдещите поколения. Докато, както изтъкнах в предишното изложение, западната традиция поставя Христа в центъра на световното човешко развитие. В заключение към гореказаното трябва да кажа, че източното предание се основава на откровенията на миналото, върху тях то гради своите учения и затова апелира към древната Мъдрост.
към текста >>
Третата разлика е в класификацията на принципите на човешкото
същество
.
Но това е един дълъг процес, за който се иска усилия и работа. Тук Учителят не влага знанието в астралното тяло по време на сън, но в будно съзнание му предава знанието и той го приема при пълна свобода. И това знание, понеже иде от космичното Слово, то само по себе си носи мощни сили и стимулира скритите сили на човека, организира неговото астрално тяло и изработва неговите органи. Тук вече волята на ученика не е подчинена на волята на Учителя, а е свободна. Това е втората важна особеност на западното езотерично учение.
Третата разлика е в класификацията на принципите на човешкото
същество
.
Докато на Изток говорят за седморното деление на човека, за седем тела, западната традиция говори за троичното деление на човека. Според западната традиция човек се състои от дух, душа и тяло, като духът, душата и тялото са троични. По въпроса за разликата между източната и западната традиция, Едуард Шуре, авторът на Великите Посветени казва следното: „Християнският езотеризъм винаги е съществувал, при все, че римската църква никога не го е признавала." Ако искаме да стигнем до извора на Християнския езотеризъм, трябва да видим неговия първи представител в лицето на апостол Йоан, „ученика, когото Исус обичаше", вдъхновител на най-езотеричното и най- дълбокото от Евангелията.
към текста >>
съзнателното
Аз се отделя временно от физическото тяло, придружено от етерното и астралното тяло.
Не, но ще го разбере този, който казва, че това е къс желязо, който крие в себе си сила да привлича към себе си други частици желязо. Както магнитът, така и физическата реалност, е проникната цялата от една по-висша реалност, която душата трябва да проникне, зa да я овладее." След гореказаното аз идвам до разликата между източното Посвещение, което произлиза от Индия и западното Посвещение, което произлиза от Исуса Христа. В храмовете на Индия ученикът е бил поставен от неговия Учител в летаргичен сън в течение обикновено па три и половина дни и нощи. В една такава летаргия душата, т.е.
съзнателното
Аз се отделя временно от физическото тяло, придружено от етерното и астралното тяло.
Впечатлителността на етерното тяло, отделено от физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато е преплетено с физическото. Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя. Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден. Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности. Но той остава до края на живота си в тясна зависимост от своя Учител.
към текста >>
Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко
същество
свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела.
Но има Посветени на Изток, които не мислят така и чиито схващания се покриват със схващанията на западната традиция. За тях Учителят казва: Има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България. Като пример на човек на Изтока, който е в хармония със западната традиция, можем да вземем Йог Рамачарака, който е написал много книги и между другото книгата Философия на йогите, в която излага източния окултизъм. Също е написал и книга за живота на Христа, в която се говори за историческия Христос, за въплощението на Христа на Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот на Земята. Като излагам горните различия между представителите на източната и западната традиции, не критикувам носителите на източната традиция, но само излагам едната и другата традиция.
Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко
същество
свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела.
Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон. Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа. Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи безсмъртна. Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят.
към текста >>
44.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Изучавайте
съзнателно
блаженствата и чрез тях ще изучите доброто, което е вън от вас и доброто, което е във вас.
Като те обичат хората, те ти дават най-хубавото, което имат в себе си. А като не те обичат, те ти дават най-лошото. Човек може да се утеши само когато го обичат. Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат. За да бъде милостив, човек трябва да слезе до степента на която се намират другите, защото милосърдието е закон за слизане до най-долното място, на което се намира известен човек, да слезеш до него.
Изучавайте
съзнателно
блаженствата и чрез тях ще изучите доброто, което е вън от вас и доброто, което е във вас.
Чрез тях ще изучите и злото, което е вън от вас и злото, което е вътре във вас. С блаженствата ние ще открием тайната да се пречистим. Християнството иде да спаси човечеството от лошите и изопачени мисли и желания, напластени в съзнанието на хората от хиляди години. Ще кажете, че християнството е ново учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това учение.
към текста >>
В желанието му да има около себе си
същество
, подобно на него, стана причина да излезе от рая.
Кожената дреха представя плътта, в която астралният човек се облече, за да стане жител на Земята. Красив е бил първият човек, но след съгрешаването му се изопачил. Адам съгреши, защото не беше се определил. Той живееше в рая, но не се ползуваше от условията, които му бяха дадени. Той съзнаваше, че не е готов още да живее в рая, да живее с Бога и пожела другарка, с която да се разговаря.
В желанието му да има около себе си
същество
, подобно на него, стана причина да излезе от рая.
И сегашните хора са вън от рая. След излизането на Адам из рая, вратата на рая се затвори за всички хора. Кой стана причина за излизането на първите хора из рая? - Изкусителят. Той започна да им описва красотата на външния свят, с което ги съблазни.
към текста >>
45.
ЯМБЛИХ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И тъй, по този начин, боговете сами се движат и те не получават от никакво подобно
същество
началото на собствените си дела."
Той казва: „Теургическото единение се добива само с помощта на неизразимите обреди, чрез дела, извършени по обреден начин, достойни за боговете и надминаващи всяко схващане и чрез необяснимата сила на символите, позната само на боговете. Защото не чрез ума изпълняваме ние Свещените неща, тъй като в такъв случай това би се дължало на ума и би произхождало от него, а това не е вярно. И действително, без да схващаме това, Божествените синтеми (проводници) вършат сами своята работа и неизразимата сила на боговете, към които тези синтеми се насочват, сама познава у тях собствения си образ, но не че тази сила бива възбудена от нашия ум, защото според законите на природата онова, което съдържа, не се туря в движение от съдържаното, нито съвършеното от несъвършеното, нито цялото от частите. И така, Божествените Начала не се предизвикват към дейност от нашите умове, но като причини, които имат свръзка помежду си, те предшествуват последните и всички най- добри настроения на душата и на собствената ни чистота, но самите Божествени синтеми са главно възбудители на волята на боговете.
И тъй, по този начин, боговете сами се движат и те не получават от никакво подобно
същество
началото на собствените си дела."
От тази мисъл ясно се вижда, че Ямблих ни показва какво представлява теургията - изкуство за влизане в съзнателна връзка с различните ангелски чинове и с различни духове, като за целта си служи със специални формули, обреди и символи. Но тук трябва да забележа, че това няма нищо общо със съвременните медиумични съобщения, защото теургът знае предварително с кого иска да влезе във връзка, както знае името и чина, към който принадлежи. Такъв пример е даден в романа Занони, когато самият Занони призовава Божествения Дух, когото нарича Адонай. Ще предам някои моменти от това призоваване. Занони казва: Адон-Ай, Адон-Ай; Яви се, яви се.
към текста >>
И стълпът се яви като едно
същество
с невъобразимо величие.
Тя приличаше на блестяща, но мъглява пяна, която гледана отдалеч, изхвърля нагоре Светлина. Сиянието му освети сталактитите, скалите, сводовете на пещерата и хвърляше един блед и трептящ отблясък върху лицето на Занони. „Сине на Вечната Светлина! " - рече теургът, ти до чиято Мъдрост стъпало подир стъпало, раса подир раса, аз се домогнах най-после, всред обширните халдейски равнини - Ти, от чиято неизчерпаема Мъдрост аз тъй щедро черпех неведнъж, Мъдрост, която едва само Вечността може да изчерпи. Ти тъждествен с мене дотолкова, доколкото позволяват това разнородните ни естества, си бил от векове мой близък и мой приятел - дай ми ответ и съвет сега!
И стълпът се яви като едно
същество
с невъобразимо величие.
Лицето му беше лице на юноша, ала тържествено, като че ли носеше съзнанието на Вечността и мира на Мъдростта. Светлина, подобна на сиянието на звездите се струеше през прозрачните му вени. Светлината изпущаше непрекъснати отблясъци, които изхождаха от вълните на неговата лъчезарна коса. С ръце, скръстени на гърдите, той застана на няколко разкрача от Занони. И тихият му глас кротко промълви:
към текста >>
От края на тази мисъл се вижда, че не е въпрос само да се произнесат известни формули и да се направят известни обряди, за да се свърже душата с някое възвишено
същество
, но той трябва да има сила в себе си, чрез която да може да призове този, когото иска.
Някога, нощ след нощ, душата ти молеше да следва моя полет през метежните и светли простори на безкрая. Ала сега ти сам се овърза със земята, с най-силните й вериги и привличането ти към пръстта е по-мощно, отколкото симпатията, която привличаше към твоите чародейства обитателят на звездните простори и ефира. Последния път, когато душата ти се обърна към мен, чувствата ти вече бяха смутили твоя разум и помрачили зрението ти. Още веднъж идвам аз при теб. Ала силата ти, дори само да ме призовеш пред теб, започва да бледнее в твоя дух... " И по-нататък продължава разговорът между Занони и Адонай - Синът на Светлината.
От края на тази мисъл се вижда, че не е въпрос само да се произнесат известни формули и да се направят известни обряди, за да се свърже душата с някое възвишено
същество
, но той трябва да има сила в себе си, чрез която да може да призове този, когото иска.
И един съвременен Посветен казва: „Ако вашето вътрешно аз, вашата душа се слива с външното слово, внася в него своята динамична сила - елементалната вибрация на природата - тогава вашите слова и действия ще пробудят тези духовни сили до такава степен, щото те ще почнат да отговарят на вашия призив. Когато това бъде достигнато, не по-рано, тогава вашите магически формули ще почнат да действуват в безмълвния въздух. Нищо не може да извика отговора на природата, освен само Огънят на вътрешния Дух. Менталната реализация на всяко Слово, всеки мистически жест, съединени със съзнателното значение на вашите собствени духовни сили - ето само това може да създаде истинския маг на природата."
към текста >>
Менталната реализация на всяко Слово, всеки мистически жест, съединени със
съзнателното
значение на вашите собствени духовни сили - ето само това може да създаде истинския маг на природата."
От края на тази мисъл се вижда, че не е въпрос само да се произнесат известни формули и да се направят известни обряди, за да се свърже душата с някое възвишено същество, но той трябва да има сила в себе си, чрез която да може да призове този, когото иска. И един съвременен Посветен казва: „Ако вашето вътрешно аз, вашата душа се слива с външното слово, внася в него своята динамична сила - елементалната вибрация на природата - тогава вашите слова и действия ще пробудят тези духовни сили до такава степен, щото те ще почнат да отговарят на вашия призив. Когато това бъде достигнато, не по-рано, тогава вашите магически формули ще почнат да действуват в безмълвния въздух. Нищо не може да извика отговора на природата, освен само Огънят на вътрешния Дух.
Менталната реализация на всяко Слово, всеки мистически жест, съединени със
съзнателното
значение на вашите собствени духовни сили - ето само това може да създаде истинския маг на природата."
„Успехът на всякакъв род заклинания зависи от съвършената хармония между гласа и ума, съзвучието на които произвежда динамическа интонация, хармонизираща с вътрешните вибрации на душата. Веднъж произведени, такива магически, ритмически вибрации, то незабавно те се проявяват в съществуването на целия елементален свят. Следователно, правилно произнесеното слово само тогава получава значение, когато оживяващата го идея е зачената в ума и намира отклик в душата. Волята и мотивът са основата! "
към текста >>
Понякога Божественото присъствие е като облак, а друг път човек става участник в Божественото битие, дори е възможно обединение на всички тези вдъхновения и изстъпления, и душата сама се наслаждава от Него или дава възможност и на тялото да го споделя и дори и на цялото
същество
.
Съществуват многобройни видове на Божествено обладаване и Божествено вдъхновение, които се произвеждат по-много начини. Поради това често се случва признаците на последните да бъдат различни. Понякога боговете, от които сме вдъхновени са различни и произвеждат различно вдъхновение, а понякога различния начин на унасянията прави различно и вдъхновението. Защото или Бог ни обладава, или ние сме погълнати от Него, или пък действуваме с постъпка, обща с Неговата. Също понякога ние споделяме най- долната Божествена сила, понякога средната Му сила, а понякога най-първата от всички.
Понякога Божественото присъствие е като облак, а друг път човек става участник в Божественото битие, дори е възможно обединение на всички тези вдъхновения и изстъпления, и душата сама се наслаждава от Него или дава възможност и на тялото да го споделя и дори и на цялото
същество
.
При тези различни случаи признаците, които има вдъхновението, са различни: Движение на тялото или на някои от членовете на тялото, или пък пълно спокойствие. Хармоничен ред и танцувания и мелодични гласове, или понякога напълно противоположни. Понякога тялото изглежда нараснало или подуто, или сякаш се възнася твърде високо във въздуха, или стават действия, напълно противоположни на тези. Понякога се забелязва известна интензивност на гласа, понякога последният много се видоизменя по причина на произхождащите мълчания. Защото звуковете ту се засилват, ту отслабват според музикалното изкуство, ту става противното.
към текста >>
46.
Щайнер за „Битието'
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всички тези йерархии вземат участие в организирането на нашата Земя и на човешкото
същество
.
Най-ниската тройка включва началствата, наречени още духове на личността или духове на времето, архангели и ангели. Последните са най- близо до човека. Човек е десетата степен в тази йерархическа стълба. Елохимите принадлежат на втората тройка и са именно това, което наричаме духове на формата или могъщества. Те стоят непосредствено над началствата или духовете на личността.
Всички тези йерархии вземат участие в организирането на нашата Земя и на човешкото
същество
.
Елохимите начер- тават главните линии на творението. В развитието на детайлите те използуват най-напред най-близко стоящите до тях същества - началствата. В Битието се казва, че елохимите създали светлината от тъмнината, които последователно се сменят и образуват ден и нощ, преди да има слънце. Значи, тук под ден не се разбира нашите сегашни дни, а се разбира нещо друго. В еврейския език за ден е употребена думата „иом".
към текста >>
Тази помощ е дошла от едно
същество
, което стои над серафимите.
Те правят възможно, щото течния елемент, в който действуват силите на духовете на Мъдростта, да може да се формират в облаци. Можем да кажем, че престолите се проявяват чрез твърдата материя, духовете на Мъдростта се проявяват чрез течната материя, духовете на движението се проявяват чрез газообразната материя, а духовете на формата се проявяват чрез топлинната материя. Зад мълниите и гръмотевиците, които се образуват в облаците, се проявява дейността на серафимите. Всички тези йерархии, които действуват в природата чрез различни елементи, са взели участие и в създаването на човека, на неговото тяло. Но за да се увенчае делото на йерархията, трябвало още по-горна помощ от тази на йерархията да се намери.
Тази помощ е дошла от едно
същество
, което стои над серафимите.
След като създава цялата земна природа с помощта на всички йерархии, елохимите пристъпват към създаването на човека. Но първоначално той е само като една идея в тяхното съзнание. И дотогава те са действували като единични същества, обединени само в една обща цел. Но сега вече, когато те обърнали погледа си към висините на битието, те прелитали една по-горна еволюция и образували едно реално единство, изразяващо се по седморен начин, защото те са били седем елохими. В Библията този факт е оповестен с това, че първоначално се говори само за елохимите, а после започва да се говори за Йехова-Елохим.
към текста >>
Например, огънят, който е една външна реалност, сънуващият го възприема като символична форма на едно
същество
, блестящо от Светлина.
Но не такова е било древното лунно съзнание. Лунните същества не са съзнавали, че предметите се намират вън от тях. Те са схващали, че образите проникват цялото пространство и са вътре в тях. Значи не съществува разлика между това, което е вън и вътре в съзнанието. Една друга характерност на това съзнание е, че нещата не му изглеждат като неща, а като образи, като символи, така както днешното съновидно съзнание представя подобни символи.
Например, огънят, който е една външна реалност, сънуващият го възприема като символична форма на едно
същество
, блестящо от Светлина.
По този именно начин лунният човек е възприемал по един образен начин предметите. Това древно съзнание има и друга относителна характеристика. Това, което днес се нарича окръжаваща среда - растения, минерали, животни и другите хора, всички сетивни предмети - нищо от това не е съществувало за съзнанието на лунния човек. Това, което тогава е съществувало, е било един сън, по-нисш от този, който се пробужда днес, когато ясновидските сили на съзнателното виждане се пробудят. Първото пробуждане на това ясновидско съзнание не ни поставя никак в отношение с външните същества.
към текста >>
Това, което тогава е съществувало, е било един сън, по-нисш от този, който се пробужда днес, когато ясновидските сили на
съзнателното
виждане се пробудят.
Една друга характерност на това съзнание е, че нещата не му изглеждат като неща, а като образи, като символи, така както днешното съновидно съзнание представя подобни символи. Например, огънят, който е една външна реалност, сънуващият го възприема като символична форма на едно същество, блестящо от Светлина. По този именно начин лунният човек е възприемал по един образен начин предметите. Това древно съзнание има и друга относителна характеристика. Това, което днес се нарича окръжаваща среда - растения, минерали, животни и другите хора, всички сетивни предмети - нищо от това не е съществувало за съзнанието на лунния човек.
Това, което тогава е съществувало, е било един сън, по-нисш от този, който се пробужда днес, когато ясновидските сили на
съзнателното
виждане се пробудят.
Първото пробуждане на това ясновидско съзнание не ни поставя никак в отношение с външните същества. То е дори един източник на множество илюзии и заблуди за онези, които чрез вътрешното си развитие изграждат в себе си ясновидски сили. Тази подготовка към ясновидството става постепенно. Съществува най-напред едно първо стъпало, през течение на което се манифестират най-различни неща и би значело да се лъжем, ако бихме вземали тези неща за духовни реалности. При проникване в духовния свят човек трябва да различава душевните реалности от съзнанието чрез образи.
към текста >>
Така че човекът, за когото се говори в Битието, е земно
същество
.
И така, той е съществувал и преди шестия ден. Но тогава как да разберем факта, че Битието не говори ясно за човека преди шестия ден? Битието говори за Адам и за момента на раждането на човека, и че на древния еврейски език думата Адам отговаря на нашата дума човек. Но за да разберели смисъла на тази дума, трябва да разбираме какво значи името Адам. В душата на древните еврейски Мъдреци тази дума е събуждала една представа, която ние можем да изразим с понятието земен човек.
Така че човекът, за когото се говори в Битието, е земно
същество
.
Той е венец на всичко земно, краен плод на земната еволюция. Но това, което се концентрира в плода на растението, е съществувало и по-рано в същината на растението. Ние не ще намерим човека в първите пет дена на творението ако мислим, че физическият елемент на човека се проявява преди неговата душа и дух. Физическият човек такъв, какъвто ние го виждаме върху Земята. може да се сравни с водата, която чрез охлаждане се превръща в лед.
към текста >>
както водата се кондензира в лед, през шестия ден на творението елохимите кондензират духа и душата на човека, за да направят от това едно земно
същество
.
Но това, което се концентрира в плода на растението, е съществувало и по-рано в същината на растението. Ние не ще намерим човека в първите пет дена на творението ако мислим, че физическият елемент на човека се проявява преди неговата душа и дух. Физическият човек такъв, какъвто ние го виждаме върху Земята. може да се сравни с водата, която чрез охлаждане се превръща в лед. Също така.
както водата се кондензира в лед, през шестия ден на творението елохимите кондензират духа и душата на човека, за да направят от това едно земно
същество
.
И следователно, в първите дни на творението ние не намираме човека като едно физическо същество, но само като едно духовно същество, състоящо се от дух и душа. Ако ние се поставим на гледището на Битието, в първия ден е на лице една вътрешна творческа дейност и външно манифестиране. И ние не можем да намерим там земния човек, който е съществувал само в атмосферата на Земята като душа и дух. Неговото съществуване върху Земята се подготвя от това същество, състоящо се от дух и душа. Как този зародиш е бил подготвен, когато Битието ни описва, че космичната мисъл ражда тази опозиция, за която стана въпрос - вътрешната дейност и манифестирането навън, и че духът на елохим покрива общото това нещо.
към текста >>
И следователно, в първите дни на творението ние не намираме човека като едно физическо
същество
, но само като едно духовно
същество
, състоящо се от дух и душа.
Ние не ще намерим човека в първите пет дена на творението ако мислим, че физическият елемент на човека се проявява преди неговата душа и дух. Физическият човек такъв, какъвто ние го виждаме върху Земята. може да се сравни с водата, която чрез охлаждане се превръща в лед. Също така. както водата се кондензира в лед, през шестия ден на творението елохимите кондензират духа и душата на човека, за да направят от това едно земно същество.
И следователно, в първите дни на творението ние не намираме човека като едно физическо
същество
, но само като едно духовно
същество
, състоящо се от дух и душа.
Ако ние се поставим на гледището на Битието, в първия ден е на лице една вътрешна творческа дейност и външно манифестиране. И ние не можем да намерим там земния човек, който е съществувал само в атмосферата на Земята като душа и дух. Неговото съществуване върху Земята се подготвя от това същество, състоящо се от дух и душа. Как този зародиш е бил подготвен, когато Битието ни описва, че космичната мисъл ражда тази опозиция, за която стана въпрос - вътрешната дейност и манифестирането навън, и че духът на елохим покрива общото това нещо. това, което ние наричаме в окултната наука сетивна душа, което в обикновения език се нарича сърце на човека и който днес считаме за вътрешна природа на човека.
към текста >>
Неговото съществуване върху Земята се подготвя от това
същество
, състоящо се от дух и душа.
Също така. както водата се кондензира в лед, през шестия ден на творението елохимите кондензират духа и душата на човека, за да направят от това едно земно същество. И следователно, в първите дни на творението ние не намираме човека като едно физическо същество, но само като едно духовно същество, състоящо се от дух и душа. Ако ние се поставим на гледището на Битието, в първия ден е на лице една вътрешна творческа дейност и външно манифестиране. И ние не можем да намерим там земния човек, който е съществувал само в атмосферата на Земята като душа и дух.
Неговото съществуване върху Земята се подготвя от това
същество
, състоящо се от дух и душа.
Как този зародиш е бил подготвен, когато Битието ни описва, че космичната мисъл ражда тази опозиция, за която стана въпрос - вътрешната дейност и манифестирането навън, и че духът на елохим покрива общото това нещо. това, което ние наричаме в окултната наука сетивна душа, което в обикновения език се нарича сърце на човека и който днес считаме за вътрешна природа на човека. То се подготвя, според Битието, в първия ден на творението до момента, в който се казва: Да бъде Светлина, и стана Светлина. Сетивната душа е изпълвала тогава духовната атмосфера на Земята. Така ние намираме сетивната душа в земната атмосфера и я поставяме на мястото, което обикновено е наречено първия ден на творението.
към текста >>
Следователно, когато звуковият етер се появява в еволюцията и когато горните водни маси се отделят от долните, човешкото
същество
принадлежи още към горната сфера и то е съставено от зародишите на сетивната душа и на разумната душа.
Сетивната душа е изпълвала тогава духовната атмосфера на Земята. Така ние намираме сетивната душа в земната атмосфера и я поставяме на мястото, което обикновено е наречено първия ден на творението. Там. където действуват елохимите и йерархиите, които ги подпомагат, ние виждаме да се формира така, както днес се образуват облаците в атмосферата, човешката духовна природа, а именно най-напред се формира това, което се нарича сетивна душа. Еволюцията продължава след това и ние ще срещнем да се появява това, което наричаме разумна душа. Сетивната душа прогресира към разумната душа чрез един вид психическа кондензация, извършваща се в атмосферата на Земята през втория ден на творението.
Следователно, когато звуковият етер се появява в еволюцията и когато горните водни маси се отделят от долните, човешкото
същество
принадлежи още към горната сфера и то е съставено от зародишите на сетивната душа и на разумната душа.
В третия ден на творението човешкото развитие достига до раждането или проявлението на съзнателната душа и в целия процес, изложен в Битието в третия ден на творението на Земята, се появява растителното царство - всяко растение според своя вид, чрез действието на жизнения етер. Така че от Земята излиза растителният живот, а отгоре в етера плува това, което нарекохме съзнателна душа, съединена със сетивната и разумната душа. Човек като душа и дух живее в атмосферата на Земята, в недрата на намиращите се там различни духовни същества. Той още няма независимо съществуване. Ние можем да си го представим като един орган вътре в елохимите, архангелите и т.н.
към текста >>
Но за да може един човек да обитава реално Земята, трябвало е да стане прогресивно кондензиране на неговото
същество
.
Ние можем да си го представим като един орган вътре в елохимите, архангелите и т.н. - духовните същества, в недрата на които той живее като една част от техния организъм. Ето защо естествено е в Битието да се говори само за тези духовни същности, а не и за човека до шестия ден на творението. Самите тези духовни същества през това време на земната еволюция вече са развили индивидуалности. И да се описва тяхното предназначение е все едно да се описва това на човешкия зародиш.
Но за да може един човек да обитава реално Земята, трябвало е да стане прогресивно кондензиране на неговото
същество
.
Това същество, състоящо се от душа и дух, е трябвало полека-ле- ка да се облече в една телесна форма. Ние имаме прочее това, което в края на третия ден на творението се описва в Библията, едно човешко същество, съставено от трите части на душата - сетивната, разумната и съзнателната душа. Но всичко това е трябвало да вземе едно сетивно облекло. В недрата на тази духовна сфера човек е трябвало най-напред да облече едно астрално тяло. Това е станало в третия ден на творението.
към текста >>
Това
същество
, състоящо се от душа и дух, е трябвало полека-ле- ка да се облече в една телесна форма.
- духовните същества, в недрата на които той живее като една част от техния организъм. Ето защо естествено е в Битието да се говори само за тези духовни същности, а не и за човека до шестия ден на творението. Самите тези духовни същества през това време на земната еволюция вече са развили индивидуалности. И да се описва тяхното предназначение е все едно да се описва това на човешкия зародиш. Но за да може един човек да обитава реално Земята, трябвало е да стане прогресивно кондензиране на неговото същество.
Това
същество
, състоящо се от душа и дух, е трябвало полека-ле- ка да се облече в една телесна форма.
Ние имаме прочее това, което в края на третия ден на творението се описва в Библията, едно човешко същество, съставено от трите части на душата - сетивната, разумната и съзнателната душа. Но всичко това е трябвало да вземе едно сетивно облекло. В недрата на тази духовна сфера човек е трябвало най-напред да облече едно астрално тяло. Това е станало в третия ден на творението. В настоящия момент от развитието на човека ние намираме астралното тяло, отделено от физическото през време на съня.
към текста >>
Ние имаме прочее това, което в края на третия ден на творението се описва в Библията, едно човешко
същество
, съставено от трите части на душата - сетивната, разумната и съзнателната душа.
Ето защо естествено е в Битието да се говори само за тези духовни същности, а не и за човека до шестия ден на творението. Самите тези духовни същества през това време на земната еволюция вече са развили индивидуалности. И да се описва тяхното предназначение е все едно да се описва това на човешкия зародиш. Но за да може един човек да обитава реално Земята, трябвало е да стане прогресивно кондензиране на неговото същество. Това същество, състоящо се от душа и дух, е трябвало полека-ле- ка да се облече в една телесна форма.
Ние имаме прочее това, което в края на третия ден на творението се описва в Библията, едно човешко
същество
, съставено от трите части на душата - сетивната, разумната и съзнателната душа.
Но всичко това е трябвало да вземе едно сетивно облекло. В недрата на тази духовна сфера човек е трябвало най-напред да облече едно астрално тяло. Това е станало в третия ден на творението. В настоящия момент от развитието на човека ние намираме астралното тяло, отделено от физическото през време на съня. През време на сън астралното тяло излиза спираловидно от физическото и със своите токове се разпростира в цялата Слънчева система, и черпи сили от всички планетни йерархии, за да може с тези сили да обнови физическото тяло като се върне.
към текста >>
И когато ние казваме, че през четвъртия ден на творението човешкото
същество
, състоящо се от дух и душа, се облича в едно астрално тяло, изтъкано от астрални сили, и подчинено на астралните закони, то е, понеже в четвъртия ден звездите развиват своята дейност в атмосферата на Земята.
В настоящия момент от развитието на човека ние намираме астралното тяло, отделено от физическото през време на съня. През време на сън астралното тяло излиза спираловидно от физическото и със своите токове се разпростира в цялата Слънчева система, и черпи сили от всички планетни йерархии, за да може с тези сили да обнови физическото тяло като се върне. Затова астралното тяло е наречено "астрално или звездно" от средновековните окултисти - розенкройцерите. От това следва, че силите, които формират това тяло идват от звездния свят. Трябвало е значи, тези звезди вече да съществуват.
И когато ние казваме, че през четвъртия ден на творението човешкото
същество
, състоящо се от дух и душа, се облича в едно астрално тяло, изтъкано от астрални сили, и подчинено на астралните закони, то е, понеже в четвъртия ден звездите развиват своята дейност в атмосферата на Земята.
Това именно казва Битието, когато проследява как в четвъртия ден на творението астралното тяло на човека се формира според своите закони. Битието описва вярно това обличане в астрално тяло, с което човек е живял в духовната и астрална атмосфера на Земята, в дейността на този звезден свят, който се доближава непосредствено до нашата Земя. Разказът на Битието съдържа дълбок смисъл, който е в пълно съгласие с това, което ни разкрива сега окултната наука. Разбира се за времето, за което говори Битието, астралното тяло не е било още такова, каквото е у съвременния човек през време на съня. В следващата епоха, тази която Битието описва като ден пети на творението, ние трябва да очакваме да видим една нова кондензация на човека.
към текста >>
В петия ден на творението земните условия още не бяха готови да дадат подходяща форма на човешкото
същество
от етерния свят.
В следващата епоха, тази която Битието описва като ден пети на творението, ние трябва да очакваме да видим една нова кондензация на човека. Тогава кондензацията достига до етерния свят. макар че тази етерна човешка природа да си остава още надсетивна. Човек още не е слязъл на физическата земя. Той още принадлежи на етерния свят.
В петия ден на творението земните условия още не бяха готови да дадат подходяща форма на човешкото
същество
от етерния свят.
То е трябвало да почака в етерната сфера, за да премине еволюцията, която не му предлага още условия за земен живот. Ако той не беше почакал в етерната сфера, докато се създадат подходящи условия, той е трябвало да се облече в една животинска форма. Ако животните са станали това. което са те днес, то е. защото тяхната душа и техният дух - груповата душа на животинските раси е слязла върху Земята преди да е достигната онази зрялост, която изисква човешката форма.
към текста >>
Човек още не е физическо
същество
, но става такова едва в шестия ден.
Това дихание е самата еманация на Йехова-Елохим, която заедно с въздуха влезе в човека и го направи човек. По такъв начин Битието ни дава възможност да вникнем във вътрешната страна на еволюцията и ни показва това. което трябва да стане в надсетивния свят, за да може човек да прогресира до едно сетивно съществуване. Затова човек е трябвало да престои в етерните условия, докато другите същества вече се уплътняват в една среда от въздух и вода. Уплътняването на човека до едно етерно състояние се извършва в епохата, която Библията нарича ден пети на творението.
Човек още не е физическо
същество
, но става такова едва в шестия ден.
То бива тогава един вид прието от Земята и това, което наричаме физическо тяло, се ражда в тази епоха, която съществува в шестия ден на творението. Но ние бихме се излъгали ако мислехме, че можем да видим човека на шестия ден със сегашните очи или да го пипнем с пръстите си. Така че в шестия ден на творението ние не би трябвало да търсим човек от месо и кости. Това е. разбира се, не тяло физическо и земно, но от най-тънка физическа форма, тази на топлината.
към текста >>
И че в този рай човек е бил още едно
същество
, изградено от духовна топлина, а не е бил едно физическо
същество
в днешния смисъл на думата.
Когато Библията, след като ни описва дните на творението, ни говори за това. което се нарича рай. в това последното трябва да се търси нещо по-дълбоко. Окултната наука ни изяснява това. Много ясно е от разказа на Библията, че раят не е съществувал на физическата Земя, а се е намирал над земната повърхност, в облаците, в пространството така да се каже.
И че в този рай човек е бил още едно
същество
, изградено от духовна топлина, а не е бил едно физическо
същество
в днешния смисъл на думата.
Дори и след това. което се нарича ден шести на творението, човек още не е показан върху твърдата земна повърхност, но още е в духовната сфера на Земята. Човекът слиза от пространството върху твърдата Земя след като Йехова-Елохим му вдъхнал дихание за живот, след което той придобива по-голяма плътност. След приемането на жизненото дихание от Бога, човек попада под влиянието на така наречените луциферистически същества, които изливат своите сили в астралното тяло на човека. Под влияние на тези сили се получава по-голяма кондензация на физическото тяло.
към текста >>
След отделянето на Слънцето всичко, което се е намирало върху Земята, а именно човеците, биха се превърнали в мумии, биха се втвърдили, вдървили и човек би станал мъртъв като земно
същество
, а Земята би опустяла, ако лунните сили бяха останали свързани с нея.
Той създаде също и звездите, което означава създаването на близките до Земята планети от Слънчевата система, които дотогава са били в етерно състояние. Така че в четвъртия ден на творението, през Лемурийския период, след като Луната се бе откъснала от Земята и е било създадено човешкото физическо и етерно тяло, душите започнали да се връщат от планетите към Земята. Заедно със Слънцето по-голяма част от елохимите бяха напуснали Земята, за да пренесат полето на своята дейност и отвън, оттам да действуват върху Земята. Но нещо от тяхната субстанция бе останало свързано със Земята. Това е туй, което е до известна степен във връзка с благотворните ефекти на лунните сили, понеже лунните сили имат също така и благотворни ефекти.
След отделянето на Слънцето всичко, което се е намирало върху Земята, а именно човеците, биха се превърнали в мумии, биха се втвърдили, вдървили и човек би станал мъртъв като земно
същество
, а Земята би опустяла, ако лунните сили бяха останали свързани с нея.
Но веднъж вече отделени от Земята, тези лунни сили. които, ако бяха останали със Земята, щяха да докарат смъртта на човеците, след като се отделят, стават вече благотворни. Когато тези сили излязоха извън Земята, те добиха една нова преснота. И тогава вече и най-слабите души са могли да слязат на Земята и да се въплотят в човешки тела. Съществата, които управлявали тази поредица от събития, са били велики благодетели на човечеството.
към текста >>
прочее, в себе си едно предразположение да бъде нещо повече от едно земно
същество
.
от силите на тази Луна, която сега ни свети на небето. И той е запазил тези сили в своето физическо и етерно тяло. Той съдържа в себе си лунния елемент, който е получил, когато Лупата е била още свързана със Земята. Земята не е могла повече да понася този елемент, но човекът го има в себе си. Той има.
прочее, в себе си едно предразположение да бъде нещо повече от едно земно
същество
.
Когато човекът завърши своята еволюция. Земята ще се разпадне на прах в космичното пространство. С факта на отделянето на Луната от Земята, последната е била предпазена от преждевременно изсъхване и изгубване на всякаква вода, от това да се превърне на прах. Но в човека е останало нещо от това предразположение да се превърне на прах. Лунните сили действуват изсушително на Земята.
към текста >>
Значи зародишът, който Йехова-Елохим вложи в човешкото
същество
, е бил предварително формиран в недрата на елохимите.
Но физическото тяло, необходимо за изразяване на душата, се появява по-късно. Значи, първо се заражда духовният елемент, който впоследствие се облича в астрален елемент. Същият след това постепенно се кондензира в етерен и физически. И едва тогава Духът идва да се отпечата в материята, т.е. да получи форма на жизнено дихание.
Значи зародишът, който Йехова-Елохим вложи в човешкото
същество
, е бил предварително формиран в недрата на елохимите.
Този зародиш, който иде отгоре, впоследствие се съединява с телесната природа, която от своя страна е била моделирана по-късно. И поради факта, че Духът, който на еврейски се нарича Нешама, е бил отпечатан в материята, е станало възможно да слезе в човека онова, което можем да наречем принцип на Аза. Древноеврейските изрази: нефеш, руах и нешама не са нищо друго, освен трите аспекта на душата, за които говори окултната наука. Нефеш съответствува на сетивната душа, руах съответствува на разумната душа и не- шама - на съзнателната душа. Това, което наричаме шести ден на творението, съответс- твува на Лемурийската епоха, в която ние намираме човека като едно същество мъжко-женско.
към текста >>
Това, което наричаме шести ден на творението, съответс- твува на Лемурийската епоха, в която ние намираме човека като едно
същество
мъжко-женско.
Значи зародишът, който Йехова-Елохим вложи в човешкото същество, е бил предварително формиран в недрата на елохимите. Този зародиш, който иде отгоре, впоследствие се съединява с телесната природа, която от своя страна е била моделирана по-късно. И поради факта, че Духът, който на еврейски се нарича Нешама, е бил отпечатан в материята, е станало възможно да слезе в човека онова, което можем да наречем принцип на Аза. Древноеврейските изрази: нефеш, руах и нешама не са нищо друго, освен трите аспекта на душата, за които говори окултната наука. Нефеш съответствува на сетивната душа, руах съответствува на разумната душа и не- шама - на съзнателната душа.
Това, което наричаме шести ден на творението, съответс- твува на Лемурийската епоха, в която ние намираме човека като едно
същество
мъжко-женско.
Седмият ден, денят на почивката се разбира в смисъла, че елохимите, след като създали човека и условията за неговото развитие, и вложили в него разумните сили, които да работят за неговото развитие, се пооттеглят малко и се занимават със своята собствена еволюция. Човекът, създаден от елохимите, е мъжко-женско същество, което живее още в етерния свят. Но човекът, в когото се разделят половете, е вече физически човек и определя края на Лемурийската епоха и началото на Атлантската. В европейските преводи на Битие думата Елохим е преведена с думата Бог, а Йехова-Елохим - с думата Вечният Бог. Човекът, създаден от Йехова-Елохим е потомък на човека, създаден от Елохим.
към текста >>
Човекът, създаден от елохимите, е мъжко-женско
същество
, което живее още в етерния свят.
И поради факта, че Духът, който на еврейски се нарича Нешама, е бил отпечатан в материята, е станало възможно да слезе в човека онова, което можем да наречем принцип на Аза. Древноеврейските изрази: нефеш, руах и нешама не са нищо друго, освен трите аспекта на душата, за които говори окултната наука. Нефеш съответствува на сетивната душа, руах съответствува на разумната душа и не- шама - на съзнателната душа. Това, което наричаме шести ден на творението, съответс- твува на Лемурийската епоха, в която ние намираме човека като едно същество мъжко-женско. Седмият ден, денят на почивката се разбира в смисъла, че елохимите, след като създали човека и условията за неговото развитие, и вложили в него разумните сили, които да работят за неговото развитие, се пооттеглят малко и се занимават със своята собствена еволюция.
Човекът, създаден от елохимите, е мъжко-женско
същество
, което живее още в етерния свят.
Но човекът, в когото се разделят половете, е вече физически човек и определя края на Лемурийската епоха и началото на Атлантската. В европейските преводи на Битие думата Елохим е преведена с думата Бог, а Йехова-Елохим - с думата Вечният Бог. Човекът, създаден от Йехова-Елохим е потомък на човека, създаден от Елохим. Човекът на Йехова- Елохим е земният човек, а човекът на Елохим - небесният човек. Ще завърша това изложение със следните няколко мисли от Щайнер:
към текста >>
47.
СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА
- Влад Пашов (1902- 1974)
И Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Направата на това жилище е духовното тяло на човека, в което живее Бог и Христос, и когато то се съгради, човек може
съзнателно
да влезе във връзка с Бога и с Христа, които са вътре в човека.
Божественото стои в основата на цялото битие и в света не съществува нищо друго, освен Бог. Всичко, което познаваме като свят, живот и същества на различна степен на развитие, е само проявление на Бога. В този смисъл Бог не е вън от света и нещата, но Той прониква света и всички същества, Той е отвън и отвътре на света и съществата. Затова апостол Павел, който е един мистик, казва: „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Това е същината на мистицизма, че ние живеем, движим се и съществуваме в Бога и ние можем да влезем във връзка с Него и да Го преживеем, за да Го познаем. Бог е в нас и ние сме в Бога.
И Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Направата на това жилище е духовното тяло на човека, в което живее Бог и Христос, и когато то се съгради, човек може
съзнателно
да влезе във връзка с Бога и с Христа, които са вътре в човека.
Онзи, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и в живота си изявява Бога, той е мистик. Значи, мистик е човекът, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и че неговият живот е изявление на Бога. Той съзнава, че неговият живот е живот на Бога, Който протича през цялото Битие. Той съзнава единството на живота във всички форми и затова за него всяка една форма, в която пулсира Божествения живот, е Свещена. За да дойде човек до съзнанието за единството на живота, не само като идея, но да го преживее в себе си, трябва да се пробуди висшето, Божественото съзнание в човека.
към текста >>
Защото това висше съзнание е присъствие на Бога в човека, а казах, че Бог е едно Велико
Същество
, което се проявява като множество.
Значи, мистик е човекът, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и че неговият живот е изявление на Бога. Той съзнава, че неговият живот е живот на Бога, Който протича през цялото Битие. Той съзнава единството на живота във всички форми и затова за него всяка една форма, в която пулсира Божествения живот, е Свещена. За да дойде човек до съзнанието за единството на живота, не само като идея, но да го преживее в себе си, трябва да се пробуди висшето, Божественото съзнание в човека. И когато се пробуди това висше съзнание, наречено свръхсъзнание, тогава човек може да преживее все- единството на живота.
Защото това висше съзнание е присъствие на Бога в човека, а казах, че Бог е едно Велико
Същество
, което се проявява като множество.
Във всички свои проявления Божественото е идентично само на себе си. Учителят изразява тази идея по следния начин: „Когато Божественият Дух говори, Той говори по един и същ начин на всички хора и същества." Това, което казва на едного, ще го каже и на други. И затова при случаи, когато се явява противоречие в говоренето на Духа, това показва, че не е Божественият Дух, който се проявява и говори. Защото Божественият Дух е идентичен с висшето Божествено съзнание във всеки човек, във всяко същество. Значи, когато Божественият Дух говори чрез даден човек, това, което говори не може да бъде в противоречие с това, което говори чрез друг човек.
към текста >>
Защото Божественият Дух е идентичен с висшето Божествено съзнание във всеки човек, във всяко
същество
.
И когато се пробуди това висше съзнание, наречено свръхсъзнание, тогава човек може да преживее все- единството на живота. Защото това висше съзнание е присъствие на Бога в човека, а казах, че Бог е едно Велико Същество, което се проявява като множество. Във всички свои проявления Божественото е идентично само на себе си. Учителят изразява тази идея по следния начин: „Когато Божественият Дух говори, Той говори по един и същ начин на всички хора и същества." Това, което казва на едного, ще го каже и на други. И затова при случаи, когато се явява противоречие в говоренето на Духа, това показва, че не е Божественият Дух, който се проявява и говори.
Защото Божественият Дух е идентичен с висшето Божествено съзнание във всеки човек, във всяко
същество
.
Значи, когато Божественият Дух говори чрез даден човек, това, което говори не може да бъде в противоречие с това, което говори чрез друг човек. Това се дължи на всеединството на Бога във всички Негови проявления. По форма говоренето може да се различава, но по смисъл е едно и също. Когато се казва, че някой човек е мистик, това подразбира, че той е събудил Божественото в себе си и е във вътрешна връзка с Великото Божествено Начало, което прониква цялото битие, и е във вътрешна връзка с всички същества от космоса. Той преживява в себе си всички Божествени качества и атрибути.
към текста >>
И ако някой път си налага ограничения на света и живота, това го прави
съзнателно
, с цел да изпълни някаква задача в света.
Понеже Бог е една всеобхващаща Мъдрост, която прониква и организира цялото битие, затова и мистикът преживява в себе си Бога и като Мъдрост, която е Светлина без сенки, която е абсолютна разумност и хармония. Затова и мистикът е човек мъдър и разумен и живее в хармония. Затова той работи в света за въдворяването на Царството Божие и Неговата правда. Понеже Бог е реалността в света, към която се стреми всичко съществуващо, затова мистикът преживява Бога като една Велика Истина, която носи свобода и разкрива красотата на света. Затова мистикът е човек, който изпълнява волята Божия в живота си и е абсолютно свободен.
И ако някой път си налага ограничения на света и живота, това го прави
съзнателно
, с цел да изпълни някаква задача в света.
Така че, мистикът е човек, който е свързан с Великата Реалност и затова той не е фантазьор и празен мечтател, а творческа личност в света, както Бог е творец, защото Бог живее и се проявява чрез него. Мистикът е човек със светъл ум и чисто сърце и неговото съзнание е чисто и тихо, за да може да отразява и преживява в себе си Божественото блаженство, красота и хармония. Той е в непрекъснато общение с Бога и Бог винаги му изявява своята воля. Когато Божественото се пробуди в човека, то се изявява чрез ума, сърцето, волята и душата на човека. Когато те всички са организирани и са добри проводници на Божественото, тогава Божественото се проявява чрез цялата човешка природа и това именно е съвършеният мистик.
към текста >>
Мистик, в който Божественото се проявява в цялото негово
същество
имаме в Сведенборг.
Такъв вид мистик имаме в лицето на Руксброк и Екхарт. Когато Божественото се проявява повече чрез волята, такъв човек това, което преживява като изявление на Бога, се стреми да го въплоти в практичния и обществения живот. Такъв мистик имаме в лицето на Ганди. Учителят казва: „Някой път Бог говори на ума, друг път говори на сърцето, трети път говори на волята." И ако човек не послуша, тогава Бог го оставя да си спи. Пример за мистик, в когото Божественото се проявява и в ума, и в сърцето, имаме в Паскал.
Мистик, в който Божественото се проявява в цялото негово
същество
имаме в Сведенборг.
За него Учителят казва, че е съвършен човек. Съвършен мистик в нашата епоха имаме в лицето на Учителя. Мистикът преживява мистериите на живота и според степента на неговото развитие му се разкриват законите и методите на вътрешния живот. Най-висшето състояние на мистика е преживяването на Божественото блаженство. Понеже мистикът се слива с Божественото съзнание, той може да преживее живота, който пулсира във всички форми, може да преживее живота, който пулсира в цялата природа, може да преживее живота на едно цвете, на едно животно, на един друг човек.
към текста >>
И когато някои говорят за среща с духовни същества и някаква промяна става в тяхното съзнание, това показва, че те не са имали среща с реално Възвишено
Същество
, а с някакви семки и черупки от духовния свят, които са като автомати без никакво съзнание за себе си.
Преживях едно безкрайно блаженство. След това Светлината изчезна, но знанието, което нахлу в главата остана, блаженството и мирът, които преживях също останаха." Такива преживявания той имал няколко пъти и това му дава повод да изследва подобни преживявания и на други хора. И действително намира много такива случаи в света. След като изследвал много подобни случаи, той написва една книга върху съзнанието, което е основа на всеки мистицизъм. Така че при мистичните преживявания и при Посвещенията винаги става една голяма промяна на съзнанието: съзнанието се разширява по обем, ако мога така да се изразя, в него прониква много и изобилна Светлина.
И когато някои говорят за среща с духовни същества и някаква промяна става в тяхното съзнание, това показва, че те не са имали среща с реално Възвишено
Същество
, а с някакви семки и черупки от духовния свят, които са като автомати без никакво съзнание за себе си.
Или пък са същества, които са със съзнание по-ниско от човешкото; или са човешки души, които са заминали и в които съзнанието не се е пробудило и живеят в самосъзнанието, което показва, че те са още във физическия свят, макар и без физическо тяло. Има много същества, които живеят на физическо поле без да имат физическо тяло и те са именно, които се виждат от някои и които им говорят, като им разкриват неща, които са с крити за обикновения човешки поглед. Но това не са възвишени духовни същества, които могат да внесат промяна в тяхното съзнание и да предизвикат в него дълбоки преживявания.
към текста >>
48.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но понеже Христос е най-великото
Същество
, което някога е посетило земята, затова с нашия човешки ум ние не можем да го обгърнем и разберем.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ За да разберем Християнството като окултно учение, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа.
Но понеже Христос е най-великото
Същество
, което някога е посетило земята, затова с нашия човешки ум ние не можем да го обгърнем и разберем.
Затова, за да добием известна представа за това велико Космическо Същество, ще приведа някои мисли от Учителя, които имам под ръка. Защото Учителят много е говорил и осветлил Христос и Християнството от всички страни. Едва ли някой е разгледал въпроса за Христа с по-голяма дълбочина и по- голяма светлина от Учителя. Всички истински посветени са виждали в Лицето на Христа Проявения Бог, Божия Дух. А онези, които минават за посветени без да са такива, имат различни теории за Христа.
към текста >>
Затова, за да добием известна представа за това велико Космическо
Същество
, ще приведа някои мисли от Учителя, които имам под ръка.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ За да разберем Християнството като окултно учение, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа. Но понеже Христос е най-великото Същество, което някога е посетило земята, затова с нашия човешки ум ние не можем да го обгърнем и разберем.
Затова, за да добием известна представа за това велико Космическо
Същество
, ще приведа някои мисли от Учителя, които имам под ръка.
Защото Учителят много е говорил и осветлил Христос и Християнството от всички страни. Едва ли някой е разгледал въпроса за Христа с по-голяма дълбочина и по- голяма светлина от Учителя. Всички истински посветени са виждали в Лицето на Христа Проявения Бог, Божия Дух. А онези, които минават за посветени без да са такива, имат различни теории за Христа. От това, което Учителят е говорил за Христа ще изнеса някои мисли, които характеризират Христос като Проявен Бог, като Духът Божий, като Глава на Бялото Братство, като Велик Учител на човечеството.
към текста >>
И апостол Павел казва: "Христос е Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото
Същество
и държи всичко със силата на Своето Слово".
Той е Първият Образ, който се явява в света, от когото произтичат всички същества, които имат човешки образ. Той е Първородният, Единородният Син на Бога, роден преди всичките векове". В "Завета на цветните лъчи", в началото на главата Духът Христов, Учителят изнася мисли от Писанието, подредени и допълнени от него и се казва: "Христос е, който развързва седемте печата, отваря седемте очи, прораства седемте рогове, държи седемте църкви в ръцете си, образува седемте звезди, запалва седемте светилника, освещава седемте дни, разпровожда седемте духове, съединява всичко в едно Цяло, образува Божественото съзвучие на Големите и Малките светове, разпределя отредените блага, води към Божественото Сърце на Любовта, оживява, създава, произвежда и ражда, обогатява и украсява, милва и утешава, благославя и озарява, весели всичко живо, осветява, умъд- рява, събира знанието. Прави да прозябе всичката Божия Любов, Мъдрост и Истина.
И апостол Павел казва: "Христос е Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото
Същество
и държи всичко със силата на Своето Слово".
В допълнение на горните мисли Учителят казва: "Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят, без Христа няма мистичен живот. Той е Великият вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи. Той е невидимият двигател на целокупния духовен живот на човечеството".
към текста >>
Той е най-красивото
Същество
.
"Когато говорим за Христа, ние разбираме девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на Ангелите. Той се проявява и като историческа личност, и като космична Същност и като мистична Сила, в зависимост от това къде се проявява. Но Той е Един." Христос е Първият Образ, който се явил в света, който изявил Великата Реалност. И Учителят казва: "Този Бог, за Когото ви говоря, не е без форма.
Той е най-красивото
Същество
.
Ако бихте видели Бога в Неговото тяло, само тогаз бихте си Го представили. И ако Христос казва, че е Бог, то е защото Бог се изявява в човешка форма. Значи, човешката форма има известна роля, известна мисия в света. И действително, целият космос е създаден по образ на Човека." "В Евангелието се казва, че Бог толкова люби света, че изпрати своя Единороден Син за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот Вечен.
към текста >>
Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно
Същество
от Небето.
И действително, целият космос е създаден по образ на Човека." "В Евангелието се казва, че Бог толкова люби света, че изпрати своя Единороден Син за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот Вечен. Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешката душа с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло". Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята.
Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно
Същество
от Небето.
В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов.
към текста >>
В случая това
Същество
беше колективният Божи Дух.
"В Евангелието се казва, че Бог толкова люби света, че изпрати своя Единороден Син за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот Вечен. Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешката душа с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло". Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето.
В случая това
Същество
беше колективният Божи Дух.
Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света.
към текста >>
Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично
Същество
.
Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешката душа с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло". Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух.
Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично
Същество
.
От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света. Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството.
към текста >>
Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на
съзнателното
развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността.
Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот. А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа.
Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на
съзнателното
развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността.
Затова и Христос казва: "Аз и Отец ми Едно сме". И каза още Христос: "Аз не говоря от само себе си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря". Христос е връзката между Бога и човешките души. Човешките души не могат направо да приемат Божествения импулс и енергия, а чрез Христос - Проявения Бог. Бог живее дълбоко в човешките души и всички дълбоки и възвишени импулси идват от Него.
към текста >>
Значи, Той се учи направо от Отца, от Великия Дух на Битието, Който е проявен и живее в Него и с Когото е в
съзнателно
общение.
И продължава Христос: "Никой не може да отиде при Отца, ако аз, Учителят на Любовта, Мъдростта и Истината не му покажа Пътя". Това значи, никой не може да намери Бога и да влезе във връзка с Него, ако преди това не е влязъл във връзка с Христа, Проявеният Бог, който ще го заведе при Отца. Такова е отношението, което съществува между тези двама Велики вътрешни Принципа. Христос, който е изявление на Бога, нямаше нужда да се учи в човешките училища. Защото Той сам казва: "Каквото Отец ми каже, това ви говоря".
Значи, Той се учи направо от Отца, от Великия Дух на Битието, Който е проявен и живее в Него и с Когото е в
съзнателно
общение.
Това се отнася до Христа и великият Божи Дух. Но Исус, макар и много напреднала човешка душа, една от най- напредналите между човешките души, имаше нужда да се учи на земята. Той беше един Велик посветен от минали епохи, който беше във връзка с тях преди да слезе Той на земята, но все пак в новото тяло на Исус той пак имаше нужда да се учи. Затова той отиде в Египет, когато го гонеше Ирод, за да влезе във връзка с Окултната Школа на Бялото Братство, която по това време беше в Египет, за да премине известна тренировка и дисциплина, за да се събуди и прояви неговото минало Посвещение, за да може да послужи като посредник, чрез когото да се прояви Христос. Евреите не познаха Христа и го мислеха за прост дърводелец.
към текста >>
Това може да направи само едно Велико космично
Същество
като Христос, който беше във връзка с Абсолютния Дух и притежаваше пълнотата на Божествената Мъдрост и Божественото съвършенство.
Той беше един Велик посветен от минали епохи, който беше във връзка с тях преди да слезе Той на земята, но все пак в новото тяло на Исус той пак имаше нужда да се учи. Затова той отиде в Египет, когато го гонеше Ирод, за да влезе във връзка с Окултната Школа на Бялото Братство, която по това време беше в Египет, за да премине известна тренировка и дисциплина, за да се събуди и прояви неговото минало Посвещение, за да може да послужи като посредник, чрез когото да се прояви Христос. Евреите не познаха Христа и го мислеха за прост дърводелец. Но Христос, Който слезе от света на Истината, е притежавал великата Божествена Мъдрост в нейната пълнота, защото Той слезе с една определена мисия и задача на земята - да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока на досегашната. А това не може да направи един обикновен човек, даже и човек с високо Посвещение.
Това може да направи само едно Велико космично
Същество
като Христос, който беше във връзка с Абсолютния Дух и притежаваше пълнотата на Божествената Мъдрост и Божественото съвършенство.
И Той, обръщайки се към евреите, им каза: "Ако не разбирате земните работи, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за небесните работи, Христос подразбира Великата Мистерия на Слънцето, откъдето Той е слязъл на земята. Той, обаче, е разбирал и земните неща, т. е. познавал е и е владеел и Малките Мистерии, които проучват всички Тайни, свързани със земята като едно цяло и с развиващия се живот в нея, познавал е основно Кабалата и древните Мистерии на целия Изток. Но Той не преповтаря в Словото си Мъдростта на тези Мистерии, както искат да ни убедят някои, чиято мъдрост принадлежи към областта на Малките Мистерии, с малки проблясъци на Мъдростта на Великите Мистерии на Слънцето.
към текста >>
Учителят казва, че Христос е едно велико космично
Същество
, което стои над цялата Ангелска йерархия, от Ангелите до Серафимите.
Но Христос със Словото си донесе новата Мъдрост на Слънцето, която за пръв път слиза на земята от Божествените висини на Слънцето. Затова се казва, че когато Той бил на кръста, Завесата на Храма се раздрала. Това е символично казано, че това, което дотогава е било казано на малцина, се прави достояние на цялото човечество, макар и в забулена форма. И Той казва на учениците си: "На вас е дадено да познаете Царството Небесно, т. е. Великите Мистерии, а на народа се говори с притчи".
Учителят казва, че Христос е едно велико космично
Същество
, което стои над цялата Ангелска йерархия, от Ангелите до Серафимите.
И Той е дошъл в нашата слънчева система от централното слънце на нашата галак-тика, което Учителят нарича Алфиола, където е центърът на Великото Всемирно Братство, когато Слънцето е център на Всемирното Бяло Братство. Затова Учителят казва още: "Ние сме едно Братство, което има клонове по цялата вселена. Христос е Глава на Всемирното Бяло Братство, в което влизат всички Ангелски йерархии, от Ангелите до Серафимите, а Абсолютният Дух е Глава на Великото Всемирно Братство, което ръководи и направлява както Бялото, така и Черното Братство. Той държи в ръцете си и двата Принципа, чрез които се проявява в света. Те са двете Негови ръце".
към текста >>
Такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно
Същество
от Небето.
Вие може да познаете Христа, Божия Дух, само когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите". "Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек, тъй както и най-гениалният музикант не може да свири на една дъска, на която са опънати четири струни и да изсвири нещо хубаво; тъй и Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек". "За да може да види и познае Христа, човек трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал преди да стигнат до това състояние, са падали с лицето си към земята". "Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което става възможно осъществяването на една Божествена идея на земята.
Такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно
Същество
от Небето.
В този случай Съществото от Небето беше Колективният Божи Дух". "Много Велики Души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигането на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача, и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророците и светиите, но те не можаха да свършат работата като трябва. Когато Христос, Синът Божи слезе на земята, работниците от цялото Небе се съединиха с Него в Негово Име, за да довършат започнатото дело".
към текста >>
В този случай
Съществото
от Небето беше Колективният Божи Дух".
"Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек, тъй както и най-гениалният музикант не може да свири на една дъска, на която са опънати четири струни и да изсвири нещо хубаво; тъй и Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек". "За да може да види и познае Христа, човек трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал преди да стигнат до това състояние, са падали с лицето си към земята". "Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което става възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето.
В този случай
Съществото
от Небето беше Колективният Божи Дух".
"Много Велики Души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигането на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача, и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророците и светиите, но те не можаха да свършат работата като трябва. Когато Христос, Синът Божи слезе на земята, работниците от цялото Небе се съединиха с Него в Негово Име, за да довършат започнатото дело". "Христос е най-пълното проявление на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина".
към текста >>
49.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тези Същества се свързват с човешкото развитие, като временно обитават в някоя човешка душа, в някое човешко
същество
, или както се казва, приемат човешка форма.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ Два процеса се извършват във взаимоотношението между човека и космоса. При единия процес в човека има стремеж да се издигне, да израстне като едно житно зърно нагоре към един висок Идеал, който е Божественото Начало в него. Но човек не би могъл никога да се издигне до такава висота, до която той се стреми да се издигне, ако на помощ не биха му дошли по-висши Същества. В света съществуват Същества и други сфери на Битието, които се свързват с човешкото развитие, за да повдигнат човека до своите собствени висини.
Тези Същества се свързват с човешкото развитие, като временно обитават в някоя човешка душа, в някое човешко
същество
, или както се казва, приемат човешка форма.
Или можем да кажем, че се проявяват като една сила в човешката душа, която прониква тази човешка душа и я вдъхновява. Това е вторият процес на отношение на човека и космоса. Така щото едно човешко същество, което е одушевено от едно Божествено Същество, може да извърши в човешкото развитие много повече неща, отколкото един обикновен човек. И тези Същества, които наричаме гении, които искат да движат напред развитието на човечеството, чрез тях работят възвишени Същества, които се свързват по някакъв начин с тези човеци и говорят чрез техните уста и се проявяват чрез техните мисли. Така че имаме два процеса, които трябва да имаме предвид: издигане, развитие на човека нагоре към Божествените висини, и слизане на Божествени Същества в човешкото тяло и в човешката душа.
към текста >>
Така щото едно човешко
същество
, което е одушевено от едно Божествено
Същество
, може да извърши в човешкото развитие много повече неща, отколкото един обикновен човек.
Но човек не би могъл никога да се издигне до такава висота, до която той се стреми да се издигне, ако на помощ не биха му дошли по-висши Същества. В света съществуват Същества и други сфери на Битието, които се свързват с човешкото развитие, за да повдигнат човека до своите собствени висини. Тези Същества се свързват с човешкото развитие, като временно обитават в някоя човешка душа, в някое човешко същество, или както се казва, приемат човешка форма. Или можем да кажем, че се проявяват като една сила в човешката душа, която прониква тази човешка душа и я вдъхновява. Това е вторият процес на отношение на човека и космоса.
Така щото едно човешко
същество
, което е одушевено от едно Божествено
Същество
, може да извърши в човешкото развитие много повече неща, отколкото един обикновен човек.
И тези Същества, които наричаме гении, които искат да движат напред развитието на човечеството, чрез тях работят възвишени Същества, които се свързват по някакъв начин с тези човеци и говорят чрез техните уста и се проявяват чрез техните мисли. Така че имаме два процеса, които трябва да имаме предвид: издигане, развитие на човека нагоре към Божествените висини, и слизане на Божествени Същества в човешкото тяло и в човешката душа. Тези възвишени Същества, които идват да помагат на човечеството, идват от сферата на Слънцето и планетите и се свързват със земното човечество, за да придвижат напред развитието на човечеството. И човек, който е проникнат от такова възвишено слънчево Същество, е нещо много повече, отколкото неговата външност показва. В древността, в Храмовете за Посвещение са знаели за този двойнствен факт относно хода на човешкото развитие.
към текста >>
И човек, който е проникнат от такова възвишено слънчево
Същество
, е нещо много повече, отколкото неговата външност показва.
Това е вторият процес на отношение на човека и космоса. Така щото едно човешко същество, което е одушевено от едно Божествено Същество, може да извърши в човешкото развитие много повече неща, отколкото един обикновен човек. И тези Същества, които наричаме гении, които искат да движат напред развитието на човечеството, чрез тях работят възвишени Същества, които се свързват по някакъв начин с тези човеци и говорят чрез техните уста и се проявяват чрез техните мисли. Така че имаме два процеса, които трябва да имаме предвид: издигане, развитие на човека нагоре към Божествените висини, и слизане на Божествени Същества в човешкото тяло и в човешката душа. Тези възвишени Същества, които идват да помагат на човечеството, идват от сферата на Слънцето и планетите и се свързват със земното човечество, за да придвижат напред развитието на човечеството.
И човек, който е проникнат от такова възвишено слънчево
Същество
, е нещо много повече, отколкото неговата външност показва.
В древността, в Храмовете за Посвещение са знаели за този двойнствен факт относно хода на човешкото развитие. Принадлежащите към Мистерийните центрове са различавали слизащите от духовните сфери Божествени Същества и издигащите се от земята, стремящи се към Посвещение в духовните Тайни човеци. При случая с Христа имаме от една страна слизащия към земята Слънчев Дух и издигащия се нагоре Посветен в лицето на Исус от Назарет. И Учителят казва, че за да се извърши една велика работа на земята, трябва да се съединят едно Същество отгоре и едно същество от земята. Земното същество ще послужи само като проводник на небесното Същество.
към текста >>
И Учителят казва, че за да се извърши една велика работа на земята, трябва да се съединят едно
Същество
отгоре и едно
същество
от земята.
Тези възвишени Същества, които идват да помагат на човечеството, идват от сферата на Слънцето и планетите и се свързват със земното човечество, за да придвижат напред развитието на човечеството. И човек, който е проникнат от такова възвишено слънчево Същество, е нещо много повече, отколкото неговата външност показва. В древността, в Храмовете за Посвещение са знаели за този двойнствен факт относно хода на човешкото развитие. Принадлежащите към Мистерийните центрове са различавали слизащите от духовните сфери Божествени Същества и издигащите се от земята, стремящи се към Посвещение в духовните Тайни човеци. При случая с Христа имаме от една страна слизащия към земята Слънчев Дух и издигащия се нагоре Посветен в лицето на Исус от Назарет.
И Учителят казва, че за да се извърши една велика работа на земята, трябва да се съединят едно
Същество
отгоре и едно
същество
от земята.
Земното същество ще послужи само като проводник на небесното Същество. Четирите Евангелия ни описват именно това съчетание на две такива Същества - едно слизащо отгоре и друго, възлизащо от земята нагоре. В момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на земята и се съедини с човешкото същество Исус от Назарет. Но за едно такова възвишено Същество, каквото е слизащият към земята Божествен Дух в лицето на Христа, е било необходимо да се подготви едно специално за целта тяло, което да го приеме в себе си. И е било необходимо не само едно физическо тяло, но едно специално етерно и астрално тяло.
към текста >>
Земното
същество
ще послужи само като проводник на небесното
Същество
.
И човек, който е проникнат от такова възвишено слънчево Същество, е нещо много повече, отколкото неговата външност показва. В древността, в Храмовете за Посвещение са знаели за този двойнствен факт относно хода на човешкото развитие. Принадлежащите към Мистерийните центрове са различавали слизащите от духовните сфери Божествени Същества и издигащите се от земята, стремящи се към Посвещение в духовните Тайни човеци. При случая с Христа имаме от една страна слизащия към земята Слънчев Дух и издигащия се нагоре Посветен в лицето на Исус от Назарет. И Учителят казва, че за да се извърши една велика работа на земята, трябва да се съединят едно Същество отгоре и едно същество от земята.
Земното
същество
ще послужи само като проводник на небесното
Същество
.
Четирите Евангелия ни описват именно това съчетание на две такива Същества - едно слизащо отгоре и друго, възлизащо от земята нагоре. В момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на земята и се съедини с човешкото същество Исус от Назарет. Но за едно такова възвишено Същество, каквото е слизащият към земята Божествен Дух в лицето на Христа, е било необходимо да се подготви едно специално за целта тяло, което да го приеме в себе си. И е било необходимо не само едно физическо тяло, но едно специално етерно и астрално тяло. За подготовката на тези носители ни говорят Евангелията на Матей и Лука, докато Марко и Йоан почват да говорят направо за дейността на Христа, който се вселява в тези обвивки.
към текста >>
В момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на земята и се съедини с човешкото
същество
Исус от Назарет.
Принадлежащите към Мистерийните центрове са различавали слизащите от духовните сфери Божествени Същества и издигащите се от земята, стремящи се към Посвещение в духовните Тайни човеци. При случая с Христа имаме от една страна слизащия към земята Слънчев Дух и издигащия се нагоре Посветен в лицето на Исус от Назарет. И Учителят казва, че за да се извърши една велика работа на земята, трябва да се съединят едно Същество отгоре и едно същество от земята. Земното същество ще послужи само като проводник на небесното Същество. Четирите Евангелия ни описват именно това съчетание на две такива Същества - едно слизащо отгоре и друго, възлизащо от земята нагоре.
В момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на земята и се съедини с човешкото
същество
Исус от Назарет.
Но за едно такова възвишено Същество, каквото е слизащият към земята Божествен Дух в лицето на Христа, е било необходимо да се подготви едно специално за целта тяло, което да го приеме в себе си. И е било необходимо не само едно физическо тяло, но едно специално етерно и астрално тяло. За подготовката на тези носители ни говорят Евангелията на Матей и Лука, докато Марко и Йоан почват да говорят направо за дейността на Христа, който се вселява в тези обвивки. Посветените от различните Школи на миналото са знаели за идването на Христос на земята. Но не всички Посветени са били посветени във всички Тайни, защото и те са на степени.
към текста >>
Но за едно такова възвишено
Същество
, каквото е слизащият към земята Божествен Дух в лицето на Христа, е било необходимо да се подготви едно специално за целта тяло, което да го приеме в себе си.
При случая с Христа имаме от една страна слизащия към земята Слънчев Дух и издигащия се нагоре Посветен в лицето на Исус от Назарет. И Учителят казва, че за да се извърши една велика работа на земята, трябва да се съединят едно Същество отгоре и едно същество от земята. Земното същество ще послужи само като проводник на небесното Същество. Четирите Евангелия ни описват именно това съчетание на две такива Същества - едно слизащо отгоре и друго, възлизащо от земята нагоре. В момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на земята и се съедини с човешкото същество Исус от Назарет.
Но за едно такова възвишено
Същество
, каквото е слизащият към земята Божествен Дух в лицето на Христа, е било необходимо да се подготви едно специално за целта тяло, което да го приеме в себе си.
И е било необходимо не само едно физическо тяло, но едно специално етерно и астрално тяло. За подготовката на тези носители ни говорят Евангелията на Матей и Лука, докато Марко и Йоан почват да говорят направо за дейността на Христа, който се вселява в тези обвивки. Посветените от различните Школи на миналото са знаели за идването на Христос на земята. Но не всички Посветени са били посветени във всички Тайни, защото и те са на степени. Съществували са различни светове, различни родове посветени.
към текста >>
Имало е такива, на които е било ясно през какви степени трябва да мине едно човешко
същество
, за да израсте в развитието си нагоре, за да може да послужи като посредник на едно слизащо отгоре възвишено
Същество
.
И е било необходимо не само едно физическо тяло, но едно специално етерно и астрално тяло. За подготовката на тези носители ни говорят Евангелията на Матей и Лука, докато Марко и Йоан почват да говорят направо за дейността на Христа, който се вселява в тези обвивки. Посветените от различните Школи на миналото са знаели за идването на Христос на земята. Но не всички Посветени са били посветени във всички Тайни, защото и те са на степени. Съществували са различни светове, различни родове посветени.
Имало е такива, на които е било ясно през какви степени трябва да мине едно човешко
същество
, за да израсте в развитието си нагоре, за да може да послужи като посредник на едно слизащо отгоре възвишено
Същество
.
А имало други, на които било известно как се проявява едно възвишено Същество, когато то се изявява в един човек. Това е необходимо да знаем, за да разберем Писанията на различните евангелисти за Христа. При Христос имаме едно слизане отгоре надолу. И никак не трябва да се учудваме, ако за разбирането на това велико събитие биха били необходими не само четирима евангелисти, но много повече. Двама от евангелистите - Матей и Лука - се спират да опишат каква е била личността, която е приела в себе си Божественото Същество.
към текста >>
А имало други, на които било известно как се проявява едно възвишено
Същество
, когато то се изявява в един човек.
За подготовката на тези носители ни говорят Евангелията на Матей и Лука, докато Марко и Йоан почват да говорят направо за дейността на Христа, който се вселява в тези обвивки. Посветените от различните Школи на миналото са знаели за идването на Христос на земята. Но не всички Посветени са били посветени във всички Тайни, защото и те са на степени. Съществували са различни светове, различни родове посветени. Имало е такива, на които е било ясно през какви степени трябва да мине едно човешко същество, за да израсте в развитието си нагоре, за да може да послужи като посредник на едно слизащо отгоре възвишено Същество.
А имало други, на които било известно как се проявява едно възвишено
Същество
, когато то се изявява в един човек.
Това е необходимо да знаем, за да разберем Писанията на различните евангелисти за Христа. При Христос имаме едно слизане отгоре надолу. И никак не трябва да се учудваме, ако за разбирането на това велико събитие биха били необходими не само четирима евангелисти, но много повече. Двама от евангелистите - Матей и Лука - се спират да опишат каква е била личността, която е приела в себе си Божественото Същество. Матей ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а Лука ни описва подготвянето на астралното тяло.
към текста >>
Двама от евангелистите - Матей и Лука - се спират да опишат каква е била личността, която е приела в себе си Божественото
Същество
.
Имало е такива, на които е било ясно през какви степени трябва да мине едно човешко същество, за да израсте в развитието си нагоре, за да може да послужи като посредник на едно слизащо отгоре възвишено Същество. А имало други, на които било известно как се проявява едно възвишено Същество, когато то се изявява в един човек. Това е необходимо да знаем, за да разберем Писанията на различните евангелисти за Христа. При Христос имаме едно слизане отгоре надолу. И никак не трябва да се учудваме, ако за разбирането на това велико събитие биха били необходими не само четирима евангелисти, но много повече.
Двама от евангелистите - Матей и Лука - се спират да опишат каква е била личността, която е приела в себе си Божественото
Същество
.
Матей ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а Лука ни описва подготвянето на астралното тяло. Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото Същество. Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко.
към текста >>
Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото
Същество
.
Това е необходимо да знаем, за да разберем Писанията на различните евангелисти за Христа. При Христос имаме едно слизане отгоре надолу. И никак не трябва да се учудваме, ако за разбирането на това велико събитие биха били необходими не само четирима евангелисти, но много повече. Двама от евангелистите - Матей и Лука - се спират да опишат каква е била личността, която е приела в себе си Божественото Същество. Матей ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а Лука ни описва подготвянето на астралното тяло.
Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото
Същество
.
Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение.
към текста >>
Така че, четирите Евангелия описват Христовото
Същество
от четири страни, от четири гледища.
Матей ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а Лука ни описва подготвянето на астралното тяло. Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото Същество. Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко.
Така че, четирите Евангелия описват Христовото
Същество
от четири страни, от четири гледища.
В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение. Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество. Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела. Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души. Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух.
към текста >>
Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово
Същество
.
Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение.
Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово
Същество
.
Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела. Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души. Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух. Той не проследява никакво земно същество. За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло.
към текста >>
Той не проследява никакво земно
същество
.
В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение. Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество. Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела. Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души. Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух.
Той не проследява никакво земно
същество
.
За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло. Затова той обръща вниманието ни върху това, как действат силите на Слънчевия Дух, проявени чрез едно физическо тяло. Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява. Той ни описва Любовта, милостта, състраданието, които Христос проявява към хората. Понеже всички тези неща са израз на едно организирано астрално тяло, затова казваме, че Лука се интересува повече от това, да ни опише астралното тяло на Христос, докато Матей описва физическото и етерното тела, чрез които се проявява физическата личност.
към текста >>
Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото
Същество
изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява.
Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души. Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух. Той не проследява никакво земно същество. За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло. Затова той обръща вниманието ни върху това, как действат силите на Слънчевия Дух, проявени чрез едно физическо тяло.
Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото
Същество
изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява.
Той ни описва Любовта, милостта, състраданието, които Христос проявява към хората. Понеже всички тези неща са израз на едно организирано астрално тяло, затова казваме, че Лука се интересува повече от това, да ни опише астралното тяло на Христос, докато Матей описва физическото и етерното тела, чрез които се проявява физическата личност. Авторът на Евангелието на Йоан насочва погледа си върху това, че най-възвишеното, което може да действа на земята, Слънчевият Дух, слиза на земята в тялото на Исус. За него физическото тяло е само средство, за да посочи как се проявява Слънчевия Логос в човечеството чрез едно физическо тяло. Казах по-рано, че Матей насочва своя поглед преди всичко към физическото тяло на Исус, в което се въплъщава Христос.
към текста >>
Лука и при смъртта насочва своя поглед върху астралното тяло и ни описва това, което Христовото
Същество
изживява в този момент.
" За Марко казахме, че той описва, как слънчевите сили със слизането на Христа на земята се вливат в земята и в тялото на Исус. А при смъртта тези сили се оттеглят с напускането на физическото тяло на Логоса, който е носител на тези сили. Затова същите думи, които бяха казани при Матей, са казани и в това Евангелие. Защото душата, която е още в тялото след напущането на Логоса, с което се изтеглят неговите животворни сили, чувства, че тези сили сега я напускат.
Лука и при смъртта насочва своя поглед върху астралното тяло и ни описва това, което Христовото
Същество
изживява в този момент.
Описва ни как в Христос в този момент изживява най-високото проявление на милост, на Любов. Ето защо той отбелязва думите: "Отче, прости им, защото не знаят, що вършат". Това са слова на Любов, които могат да излязат само от едно високо организирано астрално тяло. Той също предава последните думи на Исус на кръста: "Отче, в Твоите Ръце предавам духа Си". Това ни показва също голямата преданост, отдаденост и смирение, които също са израз на едно високо организирано астрално тяло.
към текста >>
И после трябва да знаем, че Христовото
Същество
не може да бъде разбрано от човешкия ум и това, което е описано в Евангелията, е само бегъл опит да се опише това Велико космично
Същество
.
И Учителят казва, че четирите евангелисти представят четирите кардинални точки в кръга на живота. А тези четири кардинални точки той определя като Любов, Мъдрост, Истина и Добро и зло. От това можем да заключим, че Евангелията имат много сложна окултна композиция, която в следващото изложение постепенно ще се опитаме да обясним, доколкото това е възможно. Сега искам само да посоча основния характер на всяко едно от Евангелията. За да можем да дадем една обща характеристика на всяко едно от Евангелията, трябва да открием централната Мисъл, централната Идея, около която се движат всички идеи, мисли и събития.
И после трябва да знаем, че Христовото
Същество
не може да бъде разбрано от човешкия ум и това, което е описано в Евангелията, е само бегъл опит да се опише това Велико космично
Същество
.
Четирите Евангелия Го описват от четири различни страни. По този въпрос Щайнер казва следното: "Това, което наричаме Същност на Христа, е доколкото е въобще възможно в нашата съвременна епоха едно човешко разбиране на тази Същност. Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото Същество за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. Би било липса на почит и благоговение по отношение на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло. Благоговение и почит, които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко разбиране, когато застанеш пред този най-велик проблем.
към текста >>
Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото
Същество
за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа.
Сега искам само да посоча основния характер на всяко едно от Евангелията. За да можем да дадем една обща характеристика на всяко едно от Евангелията, трябва да открием централната Мисъл, централната Идея, около която се движат всички идеи, мисли и събития. И после трябва да знаем, че Христовото Същество не може да бъде разбрано от човешкия ум и това, което е описано в Евангелията, е само бегъл опит да се опише това Велико космично Същество. Четирите Евангелия Го описват от четири различни страни. По този въпрос Щайнер казва следното: "Това, което наричаме Същност на Христа, е доколкото е въобще възможно в нашата съвременна епоха едно човешко разбиране на тази Същност.
Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото
Същество
за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа.
Би било липса на почит и благоговение по отношение на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло. Благоговение и почит, които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко разбиране, когато застанеш пред този най-велик проблем. Не се опитвай да поставиш твърде високо всичко това, даже ако то ти е дадено от най-възвишената духовна наука и те въвежда в най-възвишените области, щом се касае да застанеш пред най-великия проблем на живота. И не мисли, че човешките думи ще бъдат достатъчни да кажат първоначално нещо друго, освен това, което характеризира този велик и мощен проблем само от една страна. С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление".
към текста >>
С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото
Същество
в Неговото проявление".
Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото Същество за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. Би било липса на почит и благоговение по отношение на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло. Благоговение и почит, които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко разбиране, когато застанеш пред този най-велик проблем. Не се опитвай да поставиш твърде високо всичко това, даже ако то ти е дадено от най-възвишената духовна наука и те въвежда в най-възвишените области, щом се касае да застанеш пред най-великия проблем на живота. И не мисли, че човешките думи ще бъдат достатъчни да кажат първоначално нещо друго, освен това, което характеризира този велик и мощен проблем само от една страна.
С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото
Същество
в Неговото проявление".
Така централната Мисъл, от която можем да изходим при разглеждането на Евангелието на Йоан е Мисълта, където Христос казва: "Аз съм Светлината на света". А Светлината е израз на Мъдростта. С това Христос казва, че Той е самата Мъдрост, Която организира света. Ако вземем след това Евангелието на Лука, централният мотив е изразен с думите: "Отче, прости им, защото не знаят що вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Тук вече Христос разкрива друга страна на Своето естество.
към текста >>
Той показва, че е
Същество
, което включва в Себе Си способността за най-великата жертва, за най-голямата преданост и чрез това се явява като Извор на състрадание и Любов, Извор, който разлива топлина през целия човешки и земен живот.
А Светлината е израз на Мъдростта. С това Христос казва, че Той е самата Мъдрост, Която организира света. Ако вземем след това Евангелието на Лука, централният мотив е изразен с думите: "Отче, прости им, защото не знаят що вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Тук вече Христос разкрива друга страна на Своето естество. Той принася най-великата жертва на преданост, която може да обедини всичко в себе си, без да изгуби себе си.
Той показва, че е
Същество
, което включва в Себе Си способността за най-великата жертва, за най-голямата преданост и чрез това се явява като Извор на състрадание и Любов, Извор, който разлива топлина през целия човешки и земен живот.
Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото Същество. Той ни разкрива силата и мощта на Христа, чрез която Той осъществява Любовта и Мъдростта. В Евангелието на Матей, Христос е представен като идеален земен човек, в когото Божественото е проявено в Своята пълнота. Понеже аз не излагам тук някакво мое лично разбиране или схващане, а излагам християнското езотерично учение, то ще предам по този случай с мои думи някои мисли на Щайнер, който по един гениален начин характеризира езотеричната страна на четирите Евангелия. Ще започна с Евангелието на Йоан, което е и най-дълбокото Евангелие.
към текста >>
Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото
Същество
.
С това Христос казва, че Той е самата Мъдрост, Която организира света. Ако вземем след това Евангелието на Лука, централният мотив е изразен с думите: "Отче, прости им, защото не знаят що вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Тук вече Христос разкрива друга страна на Своето естество. Той принася най-великата жертва на преданост, която може да обедини всичко в себе си, без да изгуби себе си. Той показва, че е Същество, което включва в Себе Си способността за най-великата жертва, за най-голямата преданост и чрез това се явява като Извор на състрадание и Любов, Извор, който разлива топлина през целия човешки и земен живот.
Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото
Същество
.
Той ни разкрива силата и мощта на Христа, чрез която Той осъществява Любовта и Мъдростта. В Евангелието на Матей, Христос е представен като идеален земен човек, в когото Божественото е проявено в Своята пълнота. Понеже аз не излагам тук някакво мое лично разбиране или схващане, а излагам християнското езотерично учение, то ще предам по този случай с мои думи някои мисли на Щайнер, който по един гениален начин характеризира езотеричната страна на четирите Евангелия. Ще започна с Евангелието на Йоан, което е и най-дълбокото Евангелие. В Евангелието Йоан ни разкрива Христос като Логос, Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
От тази мисъл разбираме, че Христос е
Съществото
, което съдържа в себе си мировата Мъдрост и е Светлина на света.
Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". И после казва: "И Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". После, в Евангелието на Йоан Христос сам казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света". Това е централният мотив в Евангелието на Йоан, около който се групират всички останали мисли, идеи и събития.
От тази мисъл разбираме, че Христос е
Съществото
, което съдържа в себе си мировата Мъдрост и е Светлина на света.
Но това Същество е нещо много повече от казаното за него в Евангелието на Йоан. И който мисли, че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той мисли, че е разбрал това светещо Същество само от една Негова жизнена проява. Другите Евангелия ни дават други страни на това Велико Същество. Докато Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като Същество, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света, то Евангелието на Лука ни разкрива друга страна на това Велико Същество: Неговата всеобхватна Любов, Неговата готовност за жертва и преданост. И затова на кръста Той казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си".
към текста >>
Но това
Същество
е нещо много повече от казаното за него в Евангелието на Йоан.
То в начало бе у Бога". И после казва: "И Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". После, в Евангелието на Йоан Христос сам казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света". Това е централният мотив в Евангелието на Йоан, около който се групират всички останали мисли, идеи и събития. От тази мисъл разбираме, че Христос е Съществото, което съдържа в себе си мировата Мъдрост и е Светлина на света.
Но това
Същество
е нещо много повече от казаното за него в Евангелието на Йоан.
И който мисли, че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той мисли, че е разбрал това светещо Същество само от една Негова жизнена проява. Другите Евангелия ни дават други страни на това Велико Същество. Докато Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като Същество, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света, то Евангелието на Лука ни разкрива друга страна на това Велико Същество: Неговата всеобхватна Любов, Неговата готовност за жертва и преданост. И затова на кръста Той казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Сега вече Христос ни се представя не само като Светлина на света, но като Същество, което принася най-великата жертва на преданост, което може да обедини в себе си всичко, без да загуби Себе Си.
към текста >>
И който мисли, че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той мисли, че е разбрал това светещо
Същество
само от една Негова жизнена проява.
И после казва: "И Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". После, в Евангелието на Йоан Христос сам казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света". Това е централният мотив в Евангелието на Йоан, около който се групират всички останали мисли, идеи и събития. От тази мисъл разбираме, че Христос е Съществото, което съдържа в себе си мировата Мъдрост и е Светлина на света. Но това Същество е нещо много повече от казаното за него в Евангелието на Йоан.
И който мисли, че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той мисли, че е разбрал това светещо
Същество
само от една Негова жизнена проява.
Другите Евангелия ни дават други страни на това Велико Същество. Докато Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като Същество, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света, то Евангелието на Лука ни разкрива друга страна на това Велико Същество: Неговата всеобхватна Любов, Неговата готовност за жертва и преданост. И затова на кръста Той казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Сега вече Христос ни се представя не само като Светлина на света, но като Същество, което принася най-великата жертва на преданост, което може да обедини в себе си всичко, без да загуби Себе Си. Същество, което включва в себе си способността за най-великата жертва, за най-великата преданост и чрез това е Извор на състрадание и Любов.
към текста >>
Другите Евангелия ни дават други страни на това Велико
Същество
.
После, в Евангелието на Йоан Христос сам казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света". Това е централният мотив в Евангелието на Йоан, около който се групират всички останали мисли, идеи и събития. От тази мисъл разбираме, че Христос е Съществото, което съдържа в себе си мировата Мъдрост и е Светлина на света. Но това Същество е нещо много повече от казаното за него в Евангелието на Йоан. И който мисли, че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той мисли, че е разбрал това светещо Същество само от една Негова жизнена проява.
Другите Евангелия ни дават други страни на това Велико
Същество
.
Докато Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като Същество, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света, то Евангелието на Лука ни разкрива друга страна на това Велико Същество: Неговата всеобхватна Любов, Неговата готовност за жертва и преданост. И затова на кръста Той казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Сега вече Христос ни се представя не само като Светлина на света, но като Същество, което принася най-великата жертва на преданост, което може да обедини в себе си всичко, без да загуби Себе Си. Същество, което включва в себе си способността за най-великата жертва, за най-великата преданост и чрез това е Извор на състрадание и Любов. Извор, от който се разлива топлина през целия човешки и земен живот.
към текста >>
Докато Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като
Същество
, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света, то Евангелието на Лука ни разкрива друга страна на това Велико
Същество
: Неговата всеобхватна Любов, Неговата готовност за жертва и преданост.
Това е централният мотив в Евангелието на Йоан, около който се групират всички останали мисли, идеи и събития. От тази мисъл разбираме, че Христос е Съществото, което съдържа в себе си мировата Мъдрост и е Светлина на света. Но това Същество е нещо много повече от казаното за него в Евангелието на Йоан. И който мисли, че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той мисли, че е разбрал това светещо Същество само от една Негова жизнена проява. Другите Евангелия ни дават други страни на това Велико Същество.
Докато Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като
Същество
, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света, то Евангелието на Лука ни разкрива друга страна на това Велико
Същество
: Неговата всеобхватна Любов, Неговата готовност за жертва и преданост.
И затова на кръста Той казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Сега вече Христос ни се представя не само като Светлина на света, но като Същество, което принася най-великата жертва на преданост, което може да обедини в себе си всичко, без да загуби Себе Си. Същество, което включва в себе си способността за най-великата жертва, за най-великата преданост и чрез това е Извор на състрадание и Любов. Извор, от който се разлива топлина през целия човешки и земен живот. Всичко, което може да бъде обхванато от тези думи, ни показва една втора страна на това, което наричаме Същност на Христа.
към текста >>
Сега вече Христос ни се представя не само като Светлина на света, но като
Същество
, което принася най-великата жертва на преданост, което може да обедини в себе си всичко, без да загуби Себе Си.
Но това Същество е нещо много повече от казаното за него в Евангелието на Йоан. И който мисли, че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той мисли, че е разбрал това светещо Същество само от една Негова жизнена проява. Другите Евангелия ни дават други страни на това Велико Същество. Докато Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като Същество, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света, то Евангелието на Лука ни разкрива друга страна на това Велико Същество: Неговата всеобхватна Любов, Неговата готовност за жертва и преданост. И затова на кръста Той казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си".
Сега вече Христос ни се представя не само като Светлина на света, но като
Същество
, което принася най-великата жертва на преданост, което може да обедини в себе си всичко, без да загуби Себе Си.
Същество, което включва в себе си способността за най-великата жертва, за най-великата преданост и чрез това е Извор на състрадание и Любов. Извор, от който се разлива топлина през целия човешки и земен живот. Всичко, което може да бъде обхванато от тези думи, ни показва една втора страна на това, което наричаме Същност на Христа. Така че можем да кажем, че Христос е Същество, което в Своето състрадание може да осъществи великата жертва и който чрез своята Светлина озарява всяко човешко същество. Мъдростта и Любовта, това са първите и основни качества, по които познаваме Христа.
към текста >>
Същество
, което включва в себе си способността за най-великата жертва, за най-великата преданост и чрез това е Извор на състрадание и Любов.
И който мисли, че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той мисли, че е разбрал това светещо Същество само от една Негова жизнена проява. Другите Евангелия ни дават други страни на това Велико Същество. Докато Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като Същество, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света, то Евангелието на Лука ни разкрива друга страна на това Велико Същество: Неговата всеобхватна Любов, Неговата готовност за жертва и преданост. И затова на кръста Той казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Сега вече Христос ни се представя не само като Светлина на света, но като Същество, което принася най-великата жертва на преданост, което може да обедини в себе си всичко, без да загуби Себе Си.
Същество
, което включва в себе си способността за най-великата жертва, за най-великата преданост и чрез това е Извор на състрадание и Любов.
Извор, от който се разлива топлина през целия човешки и земен живот. Всичко, което може да бъде обхванато от тези думи, ни показва една втора страна на това, което наричаме Същност на Христа. Така че можем да кажем, че Христос е Същество, което в Своето състрадание може да осъществи великата жертва и който чрез своята Светлина озарява всяко човешко същество. Мъдростта и Любовта, това са първите и основни качества, по които познаваме Христа. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като духовната Светлина на света, която като предвечна Мъдрост се влива във всички неща, за да живее и тъче в тях.
към текста >>
Така че можем да кажем, че Христос е
Същество
, което в Своето състрадание може да осъществи великата жертва и който чрез своята Светлина озарява всяко човешко
същество
.
И затова на кръста Той казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Сега вече Христос ни се представя не само като Светлина на света, но като Същество, което принася най-великата жертва на преданост, което може да обедини в себе си всичко, без да загуби Себе Си. Същество, което включва в себе си способността за най-великата жертва, за най-великата преданост и чрез това е Извор на състрадание и Любов. Извор, от който се разлива топлина през целия човешки и земен живот. Всичко, което може да бъде обхванато от тези думи, ни показва една втора страна на това, което наричаме Същност на Христа.
Така че можем да кажем, че Христос е
Същество
, което в Своето състрадание може да осъществи великата жертва и който чрез своята Светлина озарява всяко човешко
същество
.
Мъдростта и Любовта, това са първите и основни качества, по които познаваме Христа. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като духовната Светлина на света, която като предвечна Мъдрост се влива във всички неща, за да живее и тъче в тях. И няма Мъдрост, която човек може да постигне, която да не се съдържа по някакъв начин в Евангелието на Йоан. Цялата Мъдрост на света се съдържа в това Евангелие на Йоан, защото онзи, който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и в най-далечното бъдеще. Ето защо изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване.
към текста >>
Той вижда тогава как най-великите жертви всред човечеството са произлезли от любовта към това или онова
същество
, към един или друг въпрос.
Той се носи във висините с обгръщащите всичко идеи на това, което става в отделната човешка душа. Всеобгръщащите мирови идеи ни носят онази Мъдрост, която се влива в нас, когато изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Йоан. Тогава това, което се влива в нас от Евангелйето на Йоан, ни се явява като нещо, носещо се във висините, както орелът над всичко, което става в ежедневната, ежечасова, ежеминутна съдба на човека. И когато след това слезем от тези висини и разгледаме човешкия живот от час на час, от ден на ден, от година на година, от столетие на столетие, от хилядолетие на хилядолетие, когато човек съзерцава онази сила, която наричаме човешка любов, той вижда, че тази любов минава и тъче през вековете в живите човешки сърца и души. Тогава той вижда как тази любов върши от една страна най-великите, най-знаменитите, най-героичните дела сред човечеството.
Той вижда тогава как най-великите жертви всред човечеството са произлезли от любовта към това или онова
същество
, към един или друг въпрос.
Човек вижда тогава как тази любов произвежда най-великото в човешките сърца, най-възвишеното, но и как тя същевременно е и като двуостър меч. Всеобщо известно е, че майките, от прекалена любов към децата ги развалят и правят негодни за живота. Затова Учителят казва, че Любовта извършва най-велики дела, когато е проникната от Божествената Мъдрост. Това беше именно и значението на онази Любов, която се разля от Голгота в света, че тя беше съединена в едно Същество със Светлината на света, с Мъдростта. Така че, насочвайки погледа си върху Христос, като вземем предвид тези две качества, ние познаваме, че Любовта е най-висшето нещо в света, но същевременно познаваме, че Любовта и Мъдростта взаимно се стремят една към друга и взаимно се допълват.
към текста >>
Това беше именно и значението на онази Любов, която се разля от Голгота в света, че тя беше съединена в едно
Същество
със Светлината на света, с Мъдростта.
Тогава той вижда как тази любов върши от една страна най-великите, най-знаменитите, най-героичните дела сред човечеството. Той вижда тогава как най-великите жертви всред човечеството са произлезли от любовта към това или онова същество, към един или друг въпрос. Човек вижда тогава как тази любов произвежда най-великото в човешките сърца, най-възвишеното, но и как тя същевременно е и като двуостър меч. Всеобщо известно е, че майките, от прекалена любов към децата ги развалят и правят негодни за живота. Затова Учителят казва, че Любовта извършва най-велики дела, когато е проникната от Божествената Мъдрост.
Това беше именно и значението на онази Любов, която се разля от Голгота в света, че тя беше съединена в едно
Същество
със Светлината на света, с Мъдростта.
Така че, насочвайки погледа си върху Христос, като вземем предвид тези две качества, ние познаваме, че Любовта е най-висшето нещо в света, но същевременно познаваме, че Любовта и Мъдростта взаимно се стремят една към друга и взаимно се допълват. Затова Учителят казва: Отличителното качество на Любовта е, че тя има непреодолим стремеж към Знанието, към Мъдростта. А отличителното качество на Мъдростта е, че тя се стреми да изяви Любовта, която раздава от благата, които има, на другите. Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и всемирната топлина на Любовта се сливат в Христос като в никое друго същество в света и които не могат да бъдат достъпни за никакво човешко познание. И затова, изучавайки и размишлявайки върху Евангелието на Йоан, ние се вдъхновяваме и можем да говорим за великите мощни идеи, които се носят в орлови висини над човешките глави.
към текста >>
Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и всемирната топлина на Любовта се сливат в Христос като в никое друго
същество
в света и които не могат да бъдат достъпни за никакво човешко познание.
Затова Учителят казва, че Любовта извършва най-велики дела, когато е проникната от Божествената Мъдрост. Това беше именно и значението на онази Любов, която се разля от Голгота в света, че тя беше съединена в едно Същество със Светлината на света, с Мъдростта. Така че, насочвайки погледа си върху Христос, като вземем предвид тези две качества, ние познаваме, че Любовта е най-висшето нещо в света, но същевременно познаваме, че Любовта и Мъдростта взаимно се стремят една към друга и взаимно се допълват. Затова Учителят казва: Отличителното качество на Любовта е, че тя има непреодолим стремеж към Знанието, към Мъдростта. А отличителното качество на Мъдростта е, че тя се стреми да изяви Любовта, която раздава от благата, които има, на другите.
Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и всемирната топлина на Любовта се сливат в Христос като в никое друго
същество
в света и които не могат да бъдат достъпни за никакво човешко познание.
И затова, изучавайки и размишлявайки върху Евангелието на Йоан, ние се вдъхновяваме и можем да говорим за великите мощни идеи, които се носят в орлови висини над човешките глави. А като изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Лука, ние намираме това, което всеки миг говори във всяко отделно човешко сърце. Това е важно в Евангелието на Лука, че то ни изпълва с такава топлина, която е израз на Любовта. То ни изпълва с разбирането на онази Любов, която е готова да отдаде самата себе си и не иска нищо друго, освен да се отдаде. Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини.
към текста >>
Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото
Същество
: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше
Същество
, като едно
Ссъщество
, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини.
Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и всемирната топлина на Любовта се сливат в Христос като в никое друго същество в света и които не могат да бъдат достъпни за никакво човешко познание. И затова, изучавайки и размишлявайки върху Евангелието на Йоан, ние се вдъхновяваме и можем да говорим за великите мощни идеи, които се носят в орлови висини над човешките глави. А като изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Лука, ние намираме това, което всеки миг говори във всяко отделно човешко сърце. Това е важно в Евангелието на Лука, че то ни изпълва с такава топлина, която е израз на Любовта. То ни изпълва с разбирането на онази Любов, която е готова да отдаде самата себе си и не иска нищо друго, освен да се отдаде.
Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото
Същество
: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше
Същество
, като едно
Ссъщество
, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини.
Когато го описваме в смисъла на Евангелието на Лука, тогава ние описваме това, което блика от Христовото сърце като топлия Огън на Любовта. То е описано, че действа в онези висини, в които се намират Серафимите. Огънят на Любовта на Серафимите струи през света и този Огън бе предаден на земята чрез Христос. Но Христос не беше само Светлината на Мъдростта и топлината на Любовта.
към текста >>
Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево
Същество
, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като
Същество
на Любовта, като
Същество
, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ.
Пълната с преданост Любов, която се струи от Серафимите, се превръща в Жертва. Това е символизирано в древността чрез жертвения Бик. Мощта, която пулсира през света, която развива силата да осъществи всичко, творческата сила, която пулсира в света, това е символизирано в древната окултна символика с Лъва. Онази мощ, която навлиза в нашата земя чрез Христос, онази мощ, която подрежда, управлява и насочва всичко, която е най-висшата сила, която се проявява в света, това ни рисува като трето качество на Христа Евангелието на Марко. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ на Любовта, и Матей с Човека.
Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево
Същество
, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като
Същество
на Любовта, като
Същество
, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ.
Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко. Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос. В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос. Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително един цялостен образ на човека.
към текста >>
Понеже в
съществото
има единство, а не разделение, затова накрая трябва да съединим отделните качества, да ги доведем до тяхното единство.
Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително един цялостен образ на човека. Когато описваме поотделно качествата на човека, било мисъл, било чувство или воля, те по-силно изпъкват. Но когато ги обединим в един образ, тези качества като че избледняват, общият образ избледнява. И когато се опитаме да обхванем целокупно трите качества, които определихме като качества на Христос, да ги обединим в един цялостен образ, тогава този цялостен образ става по-неясен и избледнява. Защото никаква човешка сила не е достатъчна да обгърне целокупно това, което ние можем да разглеждаме само по отделно.
Понеже в
съществото
има единство, а не разделение, затова накрая трябва да съединим отделните качества, да ги доведем до тяхното единство.
Но тогава това единство избледнява пред нас. В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което Христос е бил като земен човек. Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието на Матей. Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус. Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в
към текста >>
Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се
Същество
на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия.
Но тогава това единство избледнява пред нас. В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което Христос е бил като земен човек. Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието на Матей. Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус. Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в
Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се
Същество
на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия.
В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта.
към текста >>
А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова
Същество
, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта.
Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек.
А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова
Същество
, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта.
Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина.
към текста >>
Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше
Същество
, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света.
"Така че, Евангелията са били създадени от хора, които са имали едно по-дълбоко схващане за живота и са проникнали по-дълбоко в същността на живота, и са изследвали нещата като посветени и ясновидци." Като изхождаме от това гледище ще видим, че четирите Евангелия са написани от посветени и ясновидци на различни степени на развитие, които по различен начин са проникнали в Духовния свят. Защото според Окултната Наука има главно три степени, три метода за придобиване на знания от Висшите светове. Първият от тези начини се нарича имагинативо или образно познаване. При него Духовния свят се разкрива в образи.
Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше
Същество
, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света.
Това е познание чрез Словото, чрез разговора. Посветеният чува да му говорят висшите Същества и му разкриват Тайните на света. Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни. Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание. Евангелието на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение.
към текста >>
Затова за него се казва, че той е бил ученикът, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в Христовото
Същество
.
Посветеният чува да му говорят висшите Същества и му разкриват Тайните на света. Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни. Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание. Евангелието на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение. Космичното Слово му е говорило и му разкрило Своите Тайни.
Затова за него се казва, че той е бил ученикът, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в Христовото
Същество
.
Затова той ни описва Христовото събитие с най- висшето познание на свръхсетивния свят - интуицията. Той ни описва Христа като Логос, като Бог, Който се проявява чрез едно човешк тяло. По-другояче стои въпросът с другите три Евангелия. От тях Лука е казал най-ясно това, което е имал да каже. Той започва своето Евангелие с един предговор, който е много забележителен.
към текста >>
Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното
Същество
, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос.
Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот.
Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното
Същество
, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос.
Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан. Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога. В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил. От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция.
към текста >>
Те са смятали, че душата, която живее в това тяло, е била породена от едно Върховно
Същество
.
Това Посвещение било най-съвременно за епохата, когато са писани Евангелията и то би могло да бъде наречено европейско Посвещение. Той не се интересувал от физическия произход на Исус от Назарет, от Неговия външен произход, но се интересувал преди всичко от Духа, който е живял в това тяло. Това е една практика, която е практикувана във всички Посвещения. Така например учениците на Платон, които са искали да разберат своя Учител и неговата същност, не са търсили да узнаят кой е бил неговият физически баща. За тях е имало значение произхода на духа на Платон.
Те са смятали, че душата, която живее в това тяло, е била породена от едно Върховно
Същество
.
Така те са отдавали раждането на Платон, на духовния Платон, на бога Аполон. За тях Платон е бил Син на Аполон. Във всички Посвещения съществува обичай, при описание живота на един посветен да не се занимават с онази част от живота му, която предшествала Посвещението, а са се интересували само от живота след Посвещението. Същият обичай са спазвали евангелистите, когато са описвали живота на Исус и затова те са се интересували преди всичко от Онзи, Който според израза на Евангелието, е Син Божи за своите поклонници, за своите напреднали ученици. По времето, когато са писани Евангелията, човечеството е стигнало една такава степен на своето развитие, че хората са се привързвали все повече и повече към физическия, към сетивния свят, обиквали са все повече земния живот.
към текста >>
Тогава Христовият Аз слиза над него под формата на Ангелско
същество
.
Първата форма наблюдаваме у децата. У тях азът още не е пробуден и Ангелите витаят над тях и ги изпълват със светли мисли и видения. Когато човек стане напълно човек-аз, човек с напълно пробудено самосъзнание, той не може вече да се върне в детското си състояние. Въпреки това с думите "станете като децата" Христос призовава хората да отворят своя живот за действието на Ангелите. Когато човек направи от своя аз съсъд, чаша за Божественото, отваряйки се за Христовия висш Аз, той реално приема Евангелието в себе си.
Тогава Христовият Аз слиза над него под формата на Ангелско
същество
.
При своето слизане във вътрешността на човека, Христос изпраща пред себе си своя Ангел. Това е "Евангелието на Царството". Царството е нещо вътрешно. Вътрешният владетел и Цар на това Царство е висшият Аз, Христос. Историческите сведения относно различните евангелисти и произходът на Евангелията са доста оскъдни.
към текста >>
В латинския превод споменатият отец
съзнателно
е превеждал така, че да се заличи езотеричния характер, който еврейският език придава на евреиските писания и да ги направи един обикновен разказ и история, както се представят пред обикновения човешки поглед.
Евангелието на Матей първоначално било написано на еврейски, откъдето е преведено на латински от църковния отец Йеронимус в 4"™ век. И от този латински превод е направен гръцкия, така че оригиналния текст на еврейски език е непознат и неговият дух е далеч загубен с превода на латински. Този отец е превел цялата Библия на латински, откъдето са произлезли протестанските преводи. А гръцкият превод на Библията, направен от 70-те е по-близо до оригинала и българския превод е направен от него. Така че преводите от гръцки са по-близо до оригинала, отколкото латинския превод.
В латинския превод споменатият отец
съзнателно
е превеждал така, че да се заличи езотеричния характер, който еврейският език придава на евреиските писания и да ги направи един обикновен разказ и история, както се представят пред обикновения човешки поглед.
Евангелието на Матей, както вече споменах, произхожда от течението на есеите, т.е. от езотеричното юдей- ство навремето и че оригиналният текст е притежавал един много по-голям езотеризъм, отколкото можем да си представим днес.
към текста >>
50.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както в началото на Евангелието на Йоан стои прологът, така в неговия край стои една глава, която
съзнателно
трябва да отличим от останалото Евангелие.
В неговите думи и тонове не се примесва никакъв образен елемент. Ето защо тук ние се намираме действително в центъра на Словото Божие. В развитието на света човешкото слово е произлязло от Божественото Слово. Затова и човешкото слово е нещо свещено. Но с течение на времето човешкото слово изгубва своята святост, която трябва отново да бъде възстановена.
Както в началото на Евангелието на Йоан стои прологът, така в неговия край стои една глава, която
съзнателно
трябва да отличим от останалото Евангелие.
2Гва глава се явява като една прибавка към Евангелието. Но ние ще видим, че тази прибавка не е нещо случайно, но от голяма необходимост в композицията на цялото. Чрез двата последни стиха на 20~та глава е даден ясен завършек на Евангелието. Те са следните: "Исус извърши още много знамения пред своите ученици, които не са записани в тази книга. Но тези са записани, за да повярвате, че Исус беше Христос".
към текста >>
Така нашето собствено човешко
същество
се превръща в делвата от сватбата в Кана Галилейска, в която водата е превърната във вино.
Числото 7 тук не е нито случайно, нито произволно. Това важи както тук, така и при четирите пъти по седем степени на Откровението. Редът и ритъмът на числото 7 съществуват като факт в духовните светове, също както в октавата има 7 тона, в дъгата 7 цвята, в седмицата 7 дни. Емил Бок казва: "Седемте Христови чудеса в Евангелието на Йоан стоят пред нас като мощни и завладяващи душата образи. Ако ги разгледаме внимателно ще видим, че чудесата не са били еднократни и това, което е станало веднъж няма повече влияние, но всъщност това е един процес, който обхваща всички човешки души в течение на времето.
Така нашето собствено човешко
същество
се превръща в делвата от сватбата в Кана Галилейска, в която водата е превърната във вино.
Ние самите сме момчето, което получава изцеление по молбата на своя баща. Картината от живот и действие на Христос се превръща в огледало, в което ние самите се оглеждаме и минаваме през едно преобразяващо чудо на Христос". "Образите на земните събития, ставайки огледало на духовни събития, чрез тях се отваря царството на образите, на имагинацията. Извършените някога на земята седем Христови дела се превръщат в седем печата, при разпечатването на които бликват 7 степени на изживяване, през които могат да минат човешките души навсякъде и по всяко време. Свещените исторически събития в Палестина се превръщат в Божествени притчи, изразени не с думи, а в събития.
към текста >>
Той излива чашите на Божията Любов, а това е Неговото собствено
Същество
, Неговата собствена душа.
Започвайки от 13-та глава на Евангелието на Йоан, се издига третия кръг на орловия полет. Започва страданието, умирането и Възкресението на Христос. Тук вече Христос не действа външно и символично като образни дела. Той не говори вече в слова на Откровение. Тук през времето, когато човечеството действа върху Него, бичува Го, разпъва Го и Го полага в гроб, Той върши своето велико, истинско духовно дело.
Той излива чашите на Божията Любов, а това е Неговото собствено
Същество
, Неговата собствена душа.
Той се жертва, съединявайки Своята душа със Своите ученици и последователи от цялата земя. Отсега нататък една действителна интуиция прониква цялото Битие, става едно действително Единение със съществата на Божествения свят. Христос е пожертвал, сега Той може да бъде близо до всяко създание, всяко създание може да долови и да докосне Неговата близост и Неговото Същество. Никое друго Евангелие не предава интуитивния характер на страданието, умирането и Възкресението на Христос, както Евангелието на Йоан. То предава този интуитивен характер преди всичко в начина на описанието, а също и в самото съдържание.
към текста >>
Христос е пожертвал, сега Той може да бъде близо до всяко създание, всяко създание може да долови и да докосне Неговата близост и Неговото
Същество
.
Той не говори вече в слова на Откровение. Тук през времето, когато човечеството действа върху Него, бичува Го, разпъва Го и Го полага в гроб, Той върши своето велико, истинско духовно дело. Той излива чашите на Божията Любов, а това е Неговото собствено Същество, Неговата собствена душа. Той се жертва, съединявайки Своята душа със Своите ученици и последователи от цялата земя. Отсега нататък една действителна интуиция прониква цялото Битие, става едно действително Единение със съществата на Божествения свят.
Христос е пожертвал, сега Той може да бъде близо до всяко създание, всяко създание може да долови и да докосне Неговата близост и Неговото
Същество
.
Никое друго Евангелие не предава интуитивния характер на страданието, умирането и Възкресението на Христос, както Евангелието на Йоан. То предава този интуитивен характер преди всичко в начина на описанието, а също и в самото съдържание. Много неща в тези свещени четири заключителни глави на Евангелието на Йоан остават напълно неразбираеми, ако не се разберат, че те са израз на едно интуитивно преживяване. Най-вътрешният и най-великият израз на едно интуитивно изживяване ни дава Евангелието на Йоан там, където се говори за самия ученик Йоан. То го описва как той се обляга на гърдите на Господа при Тайната вечеря.
към текста >>
Но преди всичко то е образният израз на вътрешното състояние на интуицията, при което духовното
същество
на Йоан докосва духовното
същество
на Христос.
То предава този интуитивен характер преди всичко в начина на описанието, а също и в самото съдържание. Много неща в тези свещени четири заключителни глави на Евангелието на Йоан остават напълно неразбираеми, ако не се разберат, че те са израз на едно интуитивно преживяване. Най-вътрешният и най-великият израз на едно интуитивно изживяване ни дава Евангелието на Йоан там, където се говори за самия ученик Йоан. То го описва как той се обляга на гърдите на Господа при Тайната вечеря. Наистина, това на първо място е описание на едно физическо положение, което ученикът Йоан е взел на масата на вечерята.
Но преди всичко то е образният израз на вътрешното състояние на интуицията, при което духовното
същество
на Йоан докосва духовното
същество
на Христос.
Йоан има други възможности да получава от Христос отговори на въпросите, за разлика от другите ученици, защото може да слуша непосредствено в сърцето на Христос. Затова Петър казва на Йоан: Запитай Учителя кой е този, който ще го предаде. Ако отговорът би бил даден с думи, които могат да се чуят външно, тогава сам Петър би могъл да зададе въпроса. Йоан чува Христос да говори от една друга област, различна от тази, където се движат устните. Той може това благодарение на интуицията, която притежава.
към текста >>
51.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това вече не е човешки говор, това е говор на едно по-висше
Същество
, което се проявява чрез него, като си служи с неговата уста.
А при Павел това става по обяд, на открито поле. Празникът на Петдесетница е донесъл за учениците и особено за Петър едно пълно преобразяване на съзнанието. В известно отношение Петдесетница е противоположност на Гетсимания, където над съзнанието на учениците и особено това на Петър беше спуснато един вид було, и това, което последва след това, беше изживяно като насън или в съновидение. А Петдесетница означава премахването на това було и пробуждането на висшето съзнание на апостолите и особено на Петър, което ги свързва със Светия Дух, с Белите Братя, които слизат над тях, както е описано във формата на Огнени езици. Това пробуждане на висшето съзнание на Петър и съединението със Светия Дух придава на думите на Петър една голяма сила.
Това вече не е човешки говор, това е говор на едно по-висше
Същество
, което се проявява чрез него, като си служи с неговата уста.
Така че, слизането на Светия Дух е нещо вътрешно, което се отнася до съзнанието на апостолите. То се разширява и се свързва с възвишените Същества, с Белите Братя. В сравнение с това изживяването на Павел пред Дамаск носи един подчертано космичен характер. Павел не беше видял Исус с физическите очи и това, което видя пред Дамаск, беше съвършено ново преживяване за него, а не един спомен. Дотогава той беше един личен човек, затворен в света на земните възприятия на сетивата.
към текста >>
Той виждал някаква стойност в това говорене, само когато
несъзнателността
, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на чужди езици е в състояние да предаде на ясен език мисълта, казана преди това от него, или някой друг, който има способността да го изтълкува.
Между Петдесетница и Дамаск стои друго едно изживяване - мъченичеството и убиването на Стефан. Това изживяване служи по един чудесен начин за мост между изживяването на Петър и това на Павел. Силите, които оживяват в душата на Петър на Петдесетница са такива, които човечеството е притежавало още в древни времена. Чудото на езиците е възобновяване на магическите сили на Словото, които са владели до най- висока степен в цялата египетска жреческа култура. Поради това и по-късно Павел се изказва върху говоренето езици в църквите с известни ограничения.
Той виждал някаква стойност в това говорене, само когато
несъзнателността
, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на чужди езици е в състояние да предаде на ясен език мисълта, казана преди това от него, или някой друг, който има способността да го изтълкува.
Павел е писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говорене на езици, въпреки че имал способността да го стори. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са живо доказателство за широкия замах, който първичното Християнство е притежавало даже по отношение на силите на миналото. Това показва, че старото трябва да живее по-нататък с новото и да бъде претопено в Светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили у Петър, стои у Павел добиването на една нова бъдеща духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери в бъдеще.
към текста >>
Тук в случая един човек, Стефан, постигна чрез чиста човечност да бъде образ на едно Ангелско
същество
и да излъчва от себе си Ангелската същност.
Голямото впечатление, което се излъчвало от него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и като такъв е стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на Ангел. В него се проявявала висшата човешка същност, която му придавала това самообладание и спокойствие, което е проявил. Това, което беше вътрешният смисъл и квинтесенцията на гръцката култура, развитието на истинската човечност, намери тук своето осъществяване. В своите скулптурни произведения гърците са изобразявали идеалната човешка форма, за да добият чрез това една представа за боговете.
Тук в случая един човек, Стефан, постигна чрез чиста човечност да бъде образ на едно Ангелско
същество
и да излъчва от себе си Ангелската същност.
В троичността на основните събития - Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред Дамаск, се вижда основният строеж на Деянията на апостолите. Първият раздел на Деянията на апостолите включва във себе си Възнесението и слизането на Светия Дух, и дейността на Петър, редом с когото върви мълчаливо Йоан. Във втория раздел започва същинската история, която започва като жертвоприношение: върху общността се стоварват първите удари на съдбата. След образуването на общността се започва общ братски живот, всичко става обща собственост на общността. Пробив отвътре на тази инициатива идва от Ананий и Сапфира, които от егоистични подбуди скриват част от сумата на имота, който са продали.
към текста >>
52.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
По такъв начин човешкото развитие върви от
несъзнателното
към
съзнателното
, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят.
За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята. Със слизането Си на земята Той имал за задача първо да спре инволюционния процес, който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление. След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек. Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание.
По такъв начин човешкото развитие върви от
несъзнателното
към
съзнателното
, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят.
Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена. Със слизането Си на земята Христос вля в остарялото тяло на човечеството нови Божествени сили, които са в състояние да го обновят и подмладят. Така стана възможно по-нататъшното развитие на човечеството в духовно и културно отношение.
към текста >>
Тогава вашият свободен Аз ще стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв закон, а ще върши онова, което е по-добро, което е право, като едно свободно
същество
.
И този укрепнал Аз трябва така да се развие, че да изяви Любовта като свободен дар. До края на земното развитие хората ще стигнат дотам, че Азът, станал вече самостоятелен, ще прояви всеотдайно от своите глъбини да върши това, което е правилно и добро. Понеже Азът има импулса на Любовта, импулса на Христа, затова той ще върши това, което е право и добро. Когато Любовта така се одухотвори, че никой не ще иска нищо друго, освен да следва този импулс, тогава ще се изпълни това, което е искал да донесе Христос в света. Защото тази е една от Тайните на Християнството, че то учи: гледайте Христа, изпълнете се със силата на Неговия образ, стремете се да бъдете като Него, да следвате Него.
Тогава вашият свободен Аз ще стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв закон, а ще върши онова, което е по-добро, което е право, като едно свободно
същество
.
Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата Любов. Обаче, за своето развитие този импулс има нужда още от цялото останало време на съществуването на земята. Началото на този процес е бил положен от Христос и образът' на Христа ще бъде непрестанно силата, която ще възпитава човеците за тази цел. Докато хората нямаха един самостоятелен, укрепнал в себе си Аз, техният обществен живот трябваше да се урежда чрез един външно проявен закон. И днес още в много неща хората не са се издигнали над груповия Аз.
към текста >>
В много неща днешният човек още не е индивидуален човек, а едно групово
същество
.
Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата Любов. Обаче, за своето развитие този импулс има нужда още от цялото останало време на съществуването на земята. Началото на този процес е бил положен от Христос и образът' на Христа ще бъде непрестанно силата, която ще възпитава човеците за тази цел. Докато хората нямаха един самостоятелен, укрепнал в себе си Аз, техният обществен живот трябваше да се урежда чрез един външно проявен закон. И днес още в много неща хората не са се издигнали над груповия Аз.
В много неща днешният човек още не е индивидуален човек, а едно групово
същество
.
Свободният човек днес е още един идеал. Който доброволно работи за всеобщото развитие, който по свобода намира своето място във всеобщата дейност в света, той е силна индивидуалност, той не се управлява от външен закон, а действа по вътрешен закон. В Христовия Принцип лежи превъзмогването на закона. И казано е в Писанието: Законът бе даден чрез Мойсей, а Истината чрез Христа Исуса. В християнски смисъл благодат се нарича способността на душата да върши доброто по един вътрешен подтик.
към текста >>
53.
1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
- Влад Пашов (1902- 1974)
Йоан, както и Марко, ни предава живота на Исус след кръщенето в Йордан, когато Христовото
Същество
се вселява в Него.
Докато при образното виждане човек може да изгуби от погледа си физическата действителност, то вдъхновението и интуицията са свързани с ясното виждане на това, което става на физическото поле. Изживяването на Словото при вдъхновението не отблъсква физическото възприятие, какъвто е често случаят при образното виждане, а го подсилва и просветлява. Затова Евангелието на Йоана, макар че няма за пряка задача да ни даде един биографичен очерк, изнася най-много факти от историческия живот на Исуса, които не са дадени в другите Евангелия. В пролога Йоан казва, че Словото станало плът и се вселило между нас, и видяхме Славата Му като на Едино- роден от Отца. И тук Небето и земята, Божественото и човешкото са дадени паралелно.
Йоан, както и Марко, ни предава живота на Исус след кръщенето в Йордан, когато Христовото
Същество
се вселява в Него.
Затова в него напълно липсва стремящия се към висините човешки живот. То е изпълнено изключително с Това, Което слиза от Божествените висини в човешките глъбини. Човеко- ставането на Бога, това е единствената тема на Евангелието на Йоана когато погледнем в описания от него исторически живот на Исус Христос. Животът на Исуса Христа протича в чести пътувания от Галилея в Юдея, като за това трябва да минава често през Самария. Това са три области на Палестина, съвършено различни в географско отношение.
към текста >>
Следователно, при Своето слизане, за да се въплъти в човешка форма на земята, Христовото
Същество
търси онази точка на земята, където земното съществуване притежава най-голяма дълбочина и по отношение устройството на местността също е приела характер на падението, на космическото грехопадение.
Но това не се дължи на нейната религиозност или духовност. Има по- дълбоки причини за това. Отговорът на този въпрос е свързан с въпроса, защо Исус беше кръстен от Йоан в река Йордан, близо до нейното вливане в Мъртво море. Мъртво море лежи на 400 метра под морското равнище.
Следователно, при Своето слизане, за да се въплъти в човешка форма на земята, Христовото
Същество
търси онази точка на земята, където земното съществуване притежава най-голяма дълбочина и по отношение устройството на местността също е приела характер на падението, на космическото грехопадение.
При Човекоставането на Христа се касае не само за това, Той да стигне някъде земята. Той трябва да достигне земята там, където има най-много нужда от спасение и от силите, които Той носи от мировите висини. И по същата причина, по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най- дълбоката точка на земната повърхност, и Христовото Същество е намерило своето въплъщение в юдейството. Юдейският народ е бил онзи клон от човечеството, който се бил откъснал най-дълбоко и най-съзнателно от свръхсетивния свят. Това изгубване на старото ясновидство и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува в отрицателен смисъл.
към текста >>
И по същата причина, по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най- дълбоката точка на земната повърхност, и Христовото
Същество
е намерило своето въплъщение в юдейството.
Мъртво море лежи на 400 метра под морското равнище. Следователно, при Своето слизане, за да се въплъти в човешка форма на земята, Христовото Същество търси онази точка на земята, където земното съществуване притежава най-голяма дълбочина и по отношение устройството на местността също е приела характер на падението, на космическото грехопадение. При Човекоставането на Христа се касае не само за това, Той да стигне някъде земята. Той трябва да достигне земята там, където има най-много нужда от спасение и от силите, които Той носи от мировите висини.
И по същата причина, по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най- дълбоката точка на земната повърхност, и Христовото
Същество
е намерило своето въплъщение в юдейството.
Юдейският народ е бил онзи клон от човечеството, който се бил откъснал най-дълбоко и най-съзнателно от свръхсетивния свят. Това изгубване на старото ясновидство и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува в отрицателен смисъл. В него лежи положителната мисия, която юдейството е трябвало да мине в един по-ранен стадий, като представител на цялото човечество. В бъдеще цялото човечество е трябвало да мине по този път. Старата духовност дошла в упадък и се изродила в суеверия.
към текста >>
Юдейският народ е бил онзи клон от човечеството, който се бил откъснал най-дълбоко и най-
съзнателно
от свръхсетивния свят.
лежи на 400 метра под морското равнище. Следователно, при Своето слизане, за да се въплъти в човешка форма на земята, Христовото Същество търси онази точка на земята, където земното съществуване притежава най-голяма дълбочина и по отношение устройството на местността също е приела характер на падението, на космическото грехопадение. При Човекоставането на Христа се касае не само за това, Той да стигне някъде земята. Той трябва да достигне земята там, където има най-много нужда от спасение и от силите, които Той носи от мировите висини. И по същата причина, по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най- дълбоката точка на земната повърхност, и Христовото Същество е намерило своето въплъщение в юдейството.
Юдейският народ е бил онзи клон от човечеството, който се бил откъснал най-дълбоко и най-
съзнателно
от свръхсетивния свят.
Това изгубване на старото ясновидство и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува в отрицателен смисъл. В него лежи положителната мисия, която юдейството е трябвало да мине в един по-ранен стадий, като представител на цялото човечество. В бъдеще цялото човечество е трябвало да мине по този път. Старата духовност дошла в упадък и се изродила в суеверия. За тази си мисия еврейският народ е бил подготвян още от времето на Авраама и Мойсея.
към текста >>
По такъв начин най- висшето духовно
Същество
се свързва с най-втвърдената земна глъбина.
Благодарение на строгото спазване на расовата чистота, физическото тяло, което се било изработило в юдейството, е било достигнало в онова време най-голяма степен на втвърдяване сред човечеството. Докато гърците и още повече германските и славянските народи на север, благодарение на това, че тяхното тяло не е било така втвърдено, са били още напълно потопени в образния свят на митовете. Израилският народ отдавна бил навлязъл във фазата на "минаването през пустинята" по отношение на своето земно съществуване, както в материално, така и в интелектуално отношение. Ако Христос се беше въплътил тогава в някой друг народ, а не в юдейския, тогава донесените от Него духовни сили биха се примесили с остатъците от старите духовни сили. Затова Той потърси онзи народ от човечеството, който е бил скъсал напълно връзката си с духовния свят и е бил слязъл най-дълбоко в земната материя, и чието тяло било най-много втвърдено.
По такъв начин най- висшето духовно
Същество
се свързва с най-втвърдената земна глъбина.
Това велико мирово отношение се изразява във факта, че Евангелието на Йоана, като най-духовното Евангелие, има за арена почти изключително най-умъртвения, най- втвърдения свят на Юдея. Макар, че Исус е живял повече в Галилея и по- голяма част от учениците Му били от Галилея, в нея Той е бил като на гости, а повече клонял към Юдея, макар, че там Го гонили. Малко неща описва Йоан, които са станали в Галилея. Такива са сватбата в Кана Галилейска, изцелението на сина на царския служител в Капернаум, след това нахранването на петте хиляди, ходенето по морето и най-после явяването на Възкръсналия при Генесаретското езеро. По-голяма част от дейността на Христа е описана в Юдея, където става Голгота и където апостолите остават след Възнесението.
към текста >>
И пропуснатите неща в него не показват приспиване на съзнанието, а
съзнателно
описание само на някои неща.
Но за този час съм дошъл, Отче, прослави Твоето Име". Тогава дойде Глас от Небето: Прославих Го и отново ще Го прославя." (12;27-29) Причината за тази разлика между трите Евангелия и това на Йоан е разликата между две съзнания. Първите три Евангелия са плод на едно съзнание, което ту заспива, ту се пробужда за действителността. Такова едно съзнание имаме в апостол Петър. Евангелието на Йоана е произлязло от едно по-постоянно съзнание.
И пропуснатите неща в него не показват приспиване на съзнанието, а
съзнателно
описание само на някои неща.
Разказите за някои събития, като например Преображението и Гетсимания липсват, защото те са намерили своето особено очертание в такива души като Петър и подобни на него ученици. Това, което Петър изживява на планината Табор, за Йоан то е било едно постоянно изживяване. Също и Гетсимания за него е било нещо по-различно, отколкото за Петър. И виждаме, че при отвеждането на Исус при първосвещеника, Йоан и Петър вървят след Него, но Петър още същата нощ се отказва три пъти от Него. Неговото съзнание за станалото заспива, заличава се от неговото съзнание.
към текста >>
54.
2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
В течение на трите предшестващи периода се развиват трите тела - физическото, етерното и астралното, и в четвъртия период към тях се присъединява създадения по образ на Бога човешки дух, който се проявява като аз,
същество
, което може да каже за себе си аз.
Към четвъртия период се отнася стиха от Евангелието: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан". Това е човекът на аза, човекът на самосъзнанието. Въплъ- щаването на аза, най-вътрешната същина на човека, става за пръв път в древно-лемурийската епоха. Тогава човекът за пръв път влиза във физическо тяло. Това е станало приблизително прези 18 милиона години.
В течение на трите предшестващи периода се развиват трите тела - физическото, етерното и астралното, и в четвъртия период към тях се присъединява създадения по образ на Бога човешки дух, който се проявява като аз,
същество
, което може да каже за себе си аз.
Съзнанието за аза или самосъзнанието постепенно се пробужда в човека в течение на земното развитие. Човек става същество, което може да носи име, може да се назовава. Само човек може да има име, защото името се дава, за да се отличи едно същество от друго. А азът, именно, прави всеки човек нещо специфично. И когато в стиха е казано: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан", името Йоан не е случайно.
към текста >>
Човек става
същество
, което може да носи име, може да се назовава.
Въплъ- щаването на аза, най-вътрешната същина на човека, става за пръв път в древно-лемурийската епоха. Тогава човекът за пръв път влиза във физическо тяло. Това е станало приблизително прези 18 милиона години. В течение на трите предшестващи периода се развиват трите тела - физическото, етерното и астралното, и в четвъртия период към тях се присъединява създадения по образ на Бога човешки дух, който се проявява като аз, същество, което може да каже за себе си аз. Съзнанието за аза или самосъзнанието постепенно се пробужда в човека в течение на земното развитие.
Човек става
същество
, което може да носи име, може да се назовава.
Само човек може да има име, защото името се дава, за да се отличи едно същество от друго. А азът, именно, прави всеки човек нещо специфично. И когато в стиха е казано: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан", името Йоан не е случайно. То показва, че в Йоан Кръстител азът добива своя пълен израз, той изявява Божественото, Което носи в себе си и става служител, предтеча на Христа, висшето Аз в човека и човечеството. Преди да продължа анализа на стиховете, следващи по-нататък, ще кажа и няколко думи за Принципите, които са се проявили в различните периоди, за да се види каква е мисията на Земния период във връзка с развитието на аза.
към текста >>
Само човек може да има име, защото името се дава, за да се отличи едно
същество
от друго.
Тогава човекът за пръв път влиза във физическо тяло. Това е станало приблизително прези 18 милиона години. В течение на трите предшестващи периода се развиват трите тела - физическото, етерното и астралното, и в четвъртия период към тях се присъединява създадения по образ на Бога човешки дух, който се проявява като аз, същество, което може да каже за себе си аз. Съзнанието за аза или самосъзнанието постепенно се пробужда в човека в течение на земното развитие. Човек става същество, което може да носи име, може да се назовава.
Само човек може да има име, защото името се дава, за да се отличи едно
същество
от друго.
А азът, именно, прави всеки човек нещо специфично. И когато в стиха е казано: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан", името Йоан не е случайно. То показва, че в Йоан Кръстител азът добива своя пълен израз, той изявява Божественото, Което носи в себе си и става служител, предтеча на Христа, висшето Аз в човека и човечеството. Преди да продължа анализа на стиховете, следващи по-нататък, ще кажа и няколко думи за Принципите, които са се проявили в различните периоди, за да се види каква е мисията на Земния период във връзка с развитието на аза. Всяко планетно съществуване има определена задача.
към текста >>
В едно бъдещо планетно въплъщение на Земята хората ще развият Любовта от вътрешността на своето
същество
така, както днес те постепенно развиват Мъдростта.
Вътрешната Мъдрост е навлязла в Земята едва с раждането на аза в човека. Но човекът ще трябва постепенно да развие тази вътрешна Мъдрост. И така, както в течение на Лунния период Мъдростта е проникнала цялата природа, така в течение на Земния период Любовта трябва да проникне целия живот. Първо тя се е проявила в своята най-низша форма в Лемурийската епоха. Но в течение на земното съществуване тя все повече ще се одухотворява, докато най-после, когато Земята стигне до края на своето развитие, цялото съществувание ще бъде проникнато от Любовта така, както днес цялата планета е проникната от Мъдростта.
В едно бъдещо планетно въплъщение на Земята хората ще развият Любовта от вътрешността на своето
същество
така, както днес те постепенно развиват Мъдростта.
Тогава Великата космична Любов ще проникне всички неща, докато сега е в началото на своето проявление. Любовта е проява на Божественото Начало в човека. Но Божественото Начало в човека е вложено в неговия аз. Затова, за да може едно същество да прояви Любовта към друго същество, необходимо е това същество да има развито себесъзнание или самосъзнание, да бъде напълно самостоятелно. В този смисъл Любовта е един свободен Дар.
към текста >>
Затова, за да може едно
същество
да прояви Любовта към друго
същество
, необходимо е това
същество
да има развито себесъзнание или самосъзнание, да бъде напълно самостоятелно.
Но в течение на земното съществуване тя все повече ще се одухотворява, докато най-после, когато Земята стигне до края на своето развитие, цялото съществувание ще бъде проникнато от Любовта така, както днес цялата планета е проникната от Мъдростта. В едно бъдещо планетно въплъщение на Земята хората ще развият Любовта от вътрешността на своето същество така, както днес те постепенно развиват Мъдростта. Тогава Великата космична Любов ще проникне всички неща, докато сега е в началото на своето проявление. Любовта е проява на Божественото Начало в човека. Но Божественото Начало в човека е вложено в неговия аз.
Затова, за да може едно
същество
да прояви Любовта към друго
същество
, необходимо е това
същество
да има развито себесъзнание или самосъзнание, да бъде напълно самостоятелно.
В този смисъл Любовта е един свободен Дар. И никое същество не може да люби друго същество в истинския смисъл на тази дума, ако Любовта не е един свободен Дар спрямо другото същество. Затова човек е трябвало да стане самостоятелно същество, същество, надарено с аз, да може да каже на себе си аз, за да може да се прояви Любовта в него. Азът трябвало да бъде всаден в троичното тяло, за да може Земята да изпълни своята мисия на Любовта чрез човека.
към текста >>
И никое
същество
не може да люби друго
същество
в истинския смисъл на тази дума, ако Любовта не е един свободен Дар спрямо другото
същество
.
Тогава Великата космична Любов ще проникне всички неща, докато сега е в началото на своето проявление. Любовта е проява на Божественото Начало в човека. Но Божественото Начало в човека е вложено в неговия аз. Затова, за да може едно същество да прояви Любовта към друго същество, необходимо е това същество да има развито себесъзнание или самосъзнание, да бъде напълно самостоятелно. В този смисъл Любовта е един свободен Дар.
И никое
същество
не може да люби друго
същество
в истинския смисъл на тази дума, ако Любовта не е един свободен Дар спрямо другото
същество
.
Затова човек е трябвало да стане самостоятелно същество, същество, надарено с аз, да може да каже на себе си аз, за да може да се прояви Любовта в него. Азът трябвало да бъде всаден в троичното тяло, за да може Земята да изпълни своята мисия на Любовта чрез човека. Така че, носител на Любовта е само самостоятелният аз, който постепенно се развива в течение на Земното развитие. Любовта е проява на Бога, на Логоса.
към текста >>
Затова човек е трябвало да стане самостоятелно
същество
,
същество
, надарено с аз, да може да каже на себе си аз, за да може
Любовта е проява на Божественото Начало в човека. Но Божественото Начало в човека е вложено в неговия аз. Затова, за да може едно същество да прояви Любовта към друго същество, необходимо е това същество да има развито себесъзнание или самосъзнание, да бъде напълно самостоятелно. В този смисъл Любовта е един свободен Дар. И никое същество не може да люби друго същество в истинския смисъл на тази дума, ако Любовта не е един свободен Дар спрямо другото същество.
Затова човек е трябвало да стане самостоятелно
същество
,
същество
, надарено с аз, да може да каже на себе си аз, за да може
да се прояви Любовта в него. Азът трябвало да бъде всаден в троичното тяло, за да може Земята да изпълни своята мисия на Любовта чрез човека. Така че, носител на Любовта е само самостоятелният аз, който постепенно се развива в течение на Земното развитие. Любовта е проява на Бога, на Логоса. В далечното минало, когато човек още не е бил придобил пълно самосъзнание, Любовта се е вливала несъзнателно в човека и го е подтиквала по такъв начин към вътрешно възприемане на Любовта с пълно и ясно съзнание.
към текста >>
В далечното минало, когато човек още не е бил придобил пълно самосъзнание, Любовта се е вливала
несъзнателно
в човека и го е подтиквала по такъв начин към вътрешно възприемане на Любовта с пълно и ясно съзнание.
Затова човек е трябвало да стане самостоятелно същество, същество, надарено с аз, да може да каже на себе си аз, за да може да се прояви Любовта в него. Азът трябвало да бъде всаден в троичното тяло, за да може Земята да изпълни своята мисия на Любовта чрез човека. Така че, носител на Любовта е само самостоятелният аз, който постепенно се развива в течение на Земното развитие. Любовта е проява на Бога, на Логоса.
В далечното минало, когато човек още не е бил придобил пълно самосъзнание, Любовта се е вливала
несъзнателно
в човека и го е подтиквала по такъв начин към вътрешно възприемане на Любовта с пълно и ясно съзнание.
Светлината, която ние получаваме от Слънцето, е външен израз на Любовта. Светлината е дреха на Любовта. Така че, чрез слънчевата светлина към Земята струи нещо духовно, което е израз на Бога, на Логоса, Който изпраща Своята Любов към Земята. И хората затова са на Земята, за да възприемат тази Любов, която Бог изпраща към Земята и да я развият в Любов към Бога. Обаче те могат да сторят това само благодарение на факта, че са себесъзнаващи същества.
към текста >>
Но в течение на развитието трябвало да стане нещо, което да даде възможност на човека да вижда външно, физически
Съществото
на Любовта - Логоса.
Обаче те могат да сторят това само благодарение на факта, че са себесъзнаващи същества. Но човек постепенно е бил подготвян, за да възприема и отразява Любовта. Човек е бил постепенно подготвян, за да може да почувства самия Логос, да почувства силите на Неговата Любов. Но затова човек е трябвало да има един Учител, Когото да възприема чрез сетивата си в будно съзнание. В миналото човек е имал несъзнателен контакт с Логоса през време на сънния си живот, когато е прониквал в астралния свят.
Но в течение на развитието трябвало да стане нещо, което да даде възможност на човека да вижда външно, физически
Съществото
на Любовта - Логоса.
Това е могло да настъпи само чрез това, че Съществото на Божествената Любов, Логосът, е станало едно земно същество, едно същество от плът на Земята, което човек може да възприеме на Земята чрез сетивата си. Понеже човекът се беше развил за възприемане чрез своите външни сетива, затова Бог, Логосът трябваше Сам да стане едно сетивно Същество, Което човек можеше да възприеме със сетивата си. Той трябваше да се яви в едно тяло от плът. Това стана чрез Исус Христос. Това значи, че силите на
към текста >>
Това е могло да настъпи само чрез това, че
Съществото
на Божествената Любов, Логосът, е станало едно земно
същество
, едно
същество
от плът на Земята, което човек може да възприеме на Земята чрез сетивата си.
Но човек постепенно е бил подготвян, за да възприема и отразява Любовта. Човек е бил постепенно подготвян, за да може да почувства самия Логос, да почувства силите на Неговата Любов. Но затова човек е трябвало да има един Учител, Когото да възприема чрез сетивата си в будно съзнание. В миналото човек е имал несъзнателен контакт с Логоса през време на сънния си живот, когато е прониквал в астралния свят. Но в течение на развитието трябвало да стане нещо, което да даде възможност на човека да вижда външно, физически Съществото на Любовта - Логоса.
Това е могло да настъпи само чрез това, че
Съществото
на Божествената Любов, Логосът, е станало едно земно
същество
, едно
същество
от плът на Земята, което човек може да възприеме на Земята чрез сетивата си.
Понеже човекът се беше развил за възприемане чрез своите външни сетива, затова Бог, Логосът трябваше Сам да стане едно сетивно Същество, Което човек можеше да възприеме със сетивата си. Той трябваше да се яви в едно тяло от плът. Това стана чрез Исус Христос. Това значи, че силите на Логоса са се въплътили в Исус от Назарет.
към текста >>
Понеже човекът се беше развил за възприемане чрез своите външни сетива, затова Бог, Логосът трябваше Сам да стане едно сетивно
Същество
, Което човек можеше да възприеме със сетивата си.
Човек е бил постепенно подготвян, за да може да почувства самия Логос, да почувства силите на Неговата Любов. Но затова човек е трябвало да има един Учител, Когото да възприема чрез сетивата си в будно съзнание. В миналото човек е имал несъзнателен контакт с Логоса през време на сънния си живот, когато е прониквал в астралния свят. Но в течение на развитието трябвало да стане нещо, което да даде възможност на човека да вижда външно, физически Съществото на Любовта - Логоса. Това е могло да настъпи само чрез това, че Съществото на Божествената Любов, Логосът, е станало едно земно същество, едно същество от плът на Земята, което човек може да възприеме на Земята чрез сетивата си.
Понеже човекът се беше развил за възприемане чрез своите външни сетива, затова Бог, Логосът трябваше Сам да стане едно сетивно
Същество
, Което човек можеше да възприеме със сетивата си.
Той трябваше да се яви в едно тяло от плът. Това стана чрез Исус Христос. Това значи, че силите на Логоса са се въплътили в Исус от Назарет. Така Логосът, Съществото на Божествената Любов, става едно видимо, осезаемо Същество.
към текста >>
Така Логосът,
Съществото
на Божествената Любов, става едно видимо, осезаемо
Същество
.
Понеже човекът се беше развил за възприемане чрез своите външни сетива, затова Бог, Логосът трябваше Сам да стане едно сетивно Същество, Което човек можеше да възприеме със сетивата си. Той трябваше да се яви в едно тяло от плът. Това стана чрез Исус Христос. Това значи, че силите на Логоса са се въплътили в Исус от Назарет.
Така Логосът,
Съществото
на Божествената Любов, става едно видимо, осезаемо
Същество
.
Това, което се намира в Слънцето като вътрешна сила, силата на Любовта на Логоса, е приело физически човешки образ в тялото на Исус от Назарет. Защото както всеки един външен предмет, както всяко друго земно същество се възприема от човека чрез сетивата му, така и Бог трябваше да се яви на човека на Земята в тяло от плът, видимо за неговото сетивно съзнание. И затова този образ на Исус от Назарет, в който е бил въплътен Христос или Логосът, донася това, което по-рано винаги е идвало на Земята от Слънцето, което се съдържа само в слънчевата светлина. Той го донесе в човешкия живот, в историята на човечеството и затова Йоан казва: "Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". Тук е необходимо да кажа, че в първите времена на християнството се е явило особено гностическо течение, което е считало, че Христос не е бил реално въплътен в Исус, а само привидно.
към текста >>
Защото както всеки един външен предмет, както всяко друго земно
същество
се възприема от човека чрез сетивата му, така и Бог трябваше да се яви на човека на Земята в тяло от плът, видимо за неговото сетивно съзнание.
Това стана чрез Исус Христос. Това значи, че силите на Логоса са се въплътили в Исус от Назарет. Така Логосът, Съществото на Божествената Любов, става едно видимо, осезаемо Същество. Това, което се намира в Слънцето като вътрешна сила, силата на Любовта на Логоса, е приело физически човешки образ в тялото на Исус от Назарет.
Защото както всеки един външен предмет, както всяко друго земно
същество
се възприема от човека чрез сетивата му, така и Бог трябваше да се яви на човека на Земята в тяло от плът, видимо за неговото сетивно съзнание.
И затова този образ на Исус от Назарет, в който е бил въплътен Христос или Логосът, донася това, което по-рано винаги е идвало на Земята от Слънцето, което се съдържа само в слънчевата светлина. Той го донесе в човешкия живот, в историята на човечеството и затова Йоан казва: "Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". Тук е необходимо да кажа, че в първите времена на християнството се е явило особено гностическо течение, което е считало, че Христос не е бил реално въплътен в Исус, а само привидно. Те гледали на Христа като на едно свръхсетивно Същество, каквото са Го познавали посветените преди слизането Му на Земята. Затова Йоан казва: "И Словото стана плът и всели се между нас".
към текста >>
Те гледали на Христа като на едно свръхсетивно
Същество
, каквото са Го познавали посветените преди слизането Му на Земята.
Това, което се намира в Слънцето като вътрешна сила, силата на Любовта на Логоса, е приело физически човешки образ в тялото на Исус от Назарет. Защото както всеки един външен предмет, както всяко друго земно същество се възприема от човека чрез сетивата му, така и Бог трябваше да се яви на човека на Земята в тяло от плът, видимо за неговото сетивно съзнание. И затова този образ на Исус от Назарет, в който е бил въплътен Христос или Логосът, донася това, което по-рано винаги е идвало на Земята от Слънцето, което се съдържа само в слънчевата светлина. Той го донесе в човешкия живот, в историята на човечеството и затова Йоан казва: "Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". Тук е необходимо да кажа, че в първите времена на християнството се е явило особено гностическо течение, което е считало, че Христос не е бил реално въплътен в Исус, а само привидно.
Те гледали на Христа като на едно свръхсетивно
Същество
, каквото са Го познавали посветените преди слизането Му на Земята.
Затова Йоан казва: "И Словото стана плът и всели се между нас". С това се подчертава, че Христос се е вселил в тялото на Исус от Назарет и е приел едно физическо тяло, едно физическо съществуване. Има и днес някои, които поддържат това старо схващане, че Христос не се е вселил в тялото на Исус от Назарет. Това е едно неразбиране на езотеричния смисъл на християнството, това е едно повърхностно разбиране, което няма нищо общо с християнския езотеризъм. С това, че Словото станало плът, се дава един мощен импулс за развитието и укрепването на човешкия аз, да добие човек пълно и ясно самосъзнание, да осъзнае своята дълбока, вътрешна, Божествена природа.
към текста >>
Когато човек обърне поглед навътре към душата си, той констатира, че вътрешното
същество
, което намира в себе си, е именно това, което той нарича "аз" или мене.
Както видяхме, светлината на Слънцето е външната дреха на Логоса, чрез която Той изпраща Своето благословение на всички същества. Но тази светлина има и своя духовна страна, която е позната само на посветените. Първоначалните розенкройцери са учили, че във всяка човешка душа съществува нещо, което се отнася пряко към фактите, станали в Палестина и имащи отношение към Исуса Христа. И ако Исус Христос е най-великото събитие за човечеството, то това, което в човешката душа съответства на това Христово събитие, има най-голяма важност. Всяка човешка душа съдържа възможности за това, което може да се нарече Пробуждане, Възраждане или Посвещение.
Когато човек обърне поглед навътре към душата си, той констатира, че вътрешното
същество
, което намира в себе си, е именно това, което той нарича "аз" или мене.
На всичко друго вън от себе си той казва ти или той. Окултната Наука твърди, че от това аз се ражда едно висше Аз. Във всяко човешко аз спи едно второ Аз, едно висше Аз, което хората още не съзнават, но с течение на развитието ще осъзнаят. Това Аз е свързано с Нетленното, с Вечното, както първото аз е свързано с тленното, с временното. Когато се пробуди второто Аз в човека, той може да съзерцава духовните светове, както чрез низшето аз съзерцава сетивния свят чрез сетивата си.
към текста >>
Това, Което било в началото на Битието, Което породило целия свят с всички същества в него и Което обитавало спящо, като семе, във всяко
същество
, в средата на Земния период слезе на Земята и се всели в едно човешко тяло, за да даде импулс на Божественото семе, на Божествения зародиш, който дреме във всяка душа, да се пробуди, да израстне, да възкръсне.
В 14 стих се казва: "И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина". Тук се подчертава, че Логосът се въплътява в едно физическо тяло и пребивава между посветените, чрез които в миналото се е проявявал като Светлина. В 12 и 13 стих се говори за посветените, които са родени от Бога, които са приели Логоса, Бога в себе си и живеят в Неговата Светлина. А в 14 стих се говори вече за самия Логос, самият Бог станал плът, т.е.
Това, Което било в началото на Битието, Което породило целия свят с всички същества в него и Което обитавало спящо, като семе, във всяко
същество
, в средата на Земния период слезе на Земята и се всели в едно човешко тяло, за да даде импулс на Божественото семе, на Божествения зародиш, който дреме във всяка душа, да се пробуди, да израстне, да възкръсне.
И тези, които са родени от Бога, между които е и Йоан, който пише това, казва: Видяхме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина. Те не са видяли само физическия Исус, но са видяли и са били в контакт с Бога, с Логоса, Който се е вселил в него и се е проявил чрез него. Значи, от първия до 14 стих се описва пътя на Словото - Това, Което било в началото на Битието, Което породило всичко съществуващо и се затворило във всичко като зародиш, към средата на Земния период слезе на Земята в плът, във всичката Си Слава, т.е. с всичката Си Светлина и пълнота, пълен с благодат и Истина. По-нататък Йоан описва вече какво представя въплътеното Слово.
към текста >>
55.
3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като пета стъпка в духовния Път, това показва, че душата, след като е получила импулс за своето развитие от Христос чрез нахранването, при петата степен тя вече прави опит да преминава
съзнателно
в духовния свят, но още с една неувереност.
Те са били в едно състояние, средно между сън и будност. И когато виждат Христос, че ходи по водата, когато Го виждат в астралния свят, те не могат да Го познаят и се уплашват. Но когато им казва: Аз съм, те по гласа Го познават и искат да Го вземат в ладията, но тутакси ладията се намира на сушата. Фактически те са стигнали брега и същевременно са излезли от това състояние между будност и сън, и са станали напълно будни.
Като пета стъпка в духовния Път, това показва, че душата, след като е получила импулс за своето развитие от Христос чрез нахранването, при петата степен тя вече прави опит да преминава
съзнателно
в духовния свят, но още с една неувереност.
И когато среща Христа, Който в случая представя Духа и въобще възвишено същество, тя се уплашва. Но когато й се обажда, тя Го познава и се съединява с Него, и се връща във физическия свят. Тук ни е описана една среща на ученика с неговия Учител в астралния свят. Учениците са описани, че са в лодка. Лодката в този случай е физическото съзнание, с което учениците са проникнали в духовния свят.
към текста >>
И когато среща Христа, Който в случая представя Духа и въобще възвишено
същество
, тя се уплашва.
И когато виждат Христос, че ходи по водата, когато Го виждат в астралния свят, те не могат да Го познаят и се уплашват. Но когато им казва: Аз съм, те по гласа Го познават и искат да Го вземат в ладията, но тутакси ладията се намира на сушата. Фактически те са стигнали брега и същевременно са излезли от това състояние между будност и сън, и са станали напълно будни. Като пета стъпка в духовния Път, това показва, че душата, след като е получила импулс за своето развитие от Христос чрез нахранването, при петата степен тя вече прави опит да преминава съзнателно в духовния свят, но още с една неувереност.
И когато среща Христа, Който в случая представя Духа и въобще възвишено
същество
, тя се уплашва.
Но когато й се обажда, тя Го познава и се съединява с Него, и се връща във физическия свят. Тук ни е описана една среща на ученика с неговия Учител в астралния свят. Учениците са описани, че са в лодка. Лодката в този случай е физическото съзнание, с което учениците са проникнали в духовния свят. А Христос - Учителят ходи по вълните на езерото без лодка.
към текста >>
56.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но когато говорим за благовестието, ние разбираме
съзнателно
разкриване на Духовния свят пред човека.
И във всичко, което става на физическия свят, ние имаме изявление на Духовния свят. Затова е казано: Всичко преходно е само символ на Божественото, което се проявява в света. Зад нашите мисли, зад нашите чувства, зад нашите постъпки, зад нашия живот, зад цялото наше тяло, както и конкретно зад всеки орган от нашето тяло, стои една Духовна реалност. Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото областта на съзнанието и самосъзнанието е само една ограничена област от целокупния живот на човека, който сам по себе си е необятен като Вселената. И Учителят казва някъде: "Човешката душа е една велика, ненаписана книга, на която разумните същества с милиони години са писали и има още милиони години да пишат".
Но когато говорим за благовестието, ние разбираме
съзнателно
разкриване на Духовния свят пред човека.
Човек със своето самосъзнание приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят. Това може да стане по различен начин. Може човешкото самосъзнание да се издигне до границата на свръхсъзнанието и да му бъде дадено откровение и благовестие от специални същества на Духовния свят. А може и тези същества на Духовния свят да се материализират с помощта на определено етерно тяло във физически образи, да се явят пред човека и да му кажат това, което има да му кажат като благовестие и откровение от Духовния свят, да му възложат известна задача и мисия или да му съобщят неща, които има да станат и в които той сам ще вземе участие или не. 1. Евангелието на Лука в своето начало е пълно, така да се каже, с откровения, с благовестия на Духовния свят, на духовните същества.
към текста >>
Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото
същество
.
А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече. Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма. От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие. И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа. Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън.
Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото
същество
.
9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22). Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него. И дойде глас от небето: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (1;10). Матей го предава по следния начин: "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, видя Божият Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него.
към текста >>
Но Божественият Дух, като едно Велико Космично
Същество
, Което е носител на огромни, динамични сили, много по-силни от физическия огън, биха стопили тялото на Исус, ако се въплътяха изведнъж в своята пълнота.
Матей го предава по същият начин. А Лука го предава по следния начин: "Като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ, като гълъб; който казваше: Ти Си Моят Възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение". Макар и да има известна разлика в начина на предаването, един безспорен факт е посочен от четирите Евангелия, а именно, че при кръщението Божият Дух слиза над Исус, съединява се с Него и остава с Него. Това значи, че Божественият Дух се вселява, въплътява се в тялото на Исус от Назарет. Според Окултната Наука Той се въплътява не само във физическото, но и в етерното и астралното тяло на Исус.
Но Божественият Дух, като едно Велико Космично
Същество
, Което е носител на огромни, динамични сили, много по-силни от физическия огън, биха стопили тялото на Исус, ако се въплътяха изведнъж в своята пълнота.
Затова Божественият Дух постепенно се въплътява в тялото на Исус с течение на времето. Това е показано в Евангелията от начина, по който почва да се проявява Исус, след като Божият Дух се съединява с него. Както ни предава Евангелието на Лука, първата си проповед Исус е държал в родния си град Назарет. След като прочел в книгата на Исайя, където се говори за Него, Той казва: "Днес се изпълни това писание във вашите уши" (4;21). И те Му казват: Това, което си направил в Капернаум, направи го и тука.
към текста >>
Този пасаж ни показва, че тук Исус говори от степента на Илия, който беше, така да се каже, едно равноангелско
същество
.
След като прочел в книгата на Исайя, където се говори за Него, Той казва: "Днес се изпълни това писание във вашите уши" (4;21). И те Му казват: Това, което си направил в Капернаум, направи го и тука. А Той им казва: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си. И после им казва: "А казах ви наистина, че много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя; А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска. Също тъй много прокажени имаше в Израил по времето на пророк Елисея, но никой от тях не бе очистен, а само сириеца Нееман" (4;25-27).
Този пасаж ни показва, че тук Исус говори от степента на Илия, който беше, така да се каже, едно равноангелско
същество
.
Дотук Христос е слязъл до равнището на ангела и оттам говори, не се е въплътил още напълно в тялото на Исус. Защото, според Окултната Наука възвишените същества, когато слизат в човешко тяло, могат да не се въплътят напълно, като по такъв начин живеят едновременно в Духовния и във физическия свят. Така беше и при Христа, Който постепенно се въплътявал в тялото на Исус, за да го подготви последователно. Много Тайни са свързани с това вселяване на Божия Дух в едно физическо тяло, но моята задача не е да ги изнасям, защото това са вътрешни, езотерични Тайни, които се разкриват само във вътрешните окултни школи. Моята задача е само да посоча, че съществуват такива Тайни.
към текста >>
Докато след кръщенето в Йордан, Христовото
Същество
постепенно се въплътява в тялото на Исус от Назарет, то след Тайната Вечеря и Гетсимания То постепенно почва да се отделя от тялото на Исус.
Затова, голяма е отговорността на един народ или на един човек, когато бъдат посетени от Божественото и те не могат да го познаят и приемат. Затова се иска будност, за да познае човек времето, когато ще дойде Божественото. И Христос казва: Будни бъдете и бдете, защото не знаете кога ще дойде Син Человечески. Във връзка с тази мисъл Христос казва: "Колко пъти съм искал да събера Своите чада, както кокошка събира пилците си под крилата си, но не искахте". 16. Гетсимания, Голгота, възкресение.
Докато след кръщенето в Йордан, Христовото
Същество
постепенно се въплътява в тялото на Исус от Назарет, то след Тайната Вечеря и Гетсимания То постепенно почва да се отделя от тялото на Исус.
И Учителят казва, че при разпятието Христовият Дух бил напуснал тялото. Тук се намираме пред една от най-големите Мистерии в човешкото развитие, за която сега само споменавам като един окултен факт, а по-нататък ще се спра подробно, доколкото е възможно, да разгледам въпроса за Тайната на Голгота. Сега ще предам как е предадено това събитие в Евангелието на Лука като окултен факт, с някои малки осветления. То е предадено в 22-ра глава, от 36 стих нататък: "И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.
към текста >>
Това е вече моментът, когато Христовото
Същество
постепенно се освобождава от обвивките на Исус.
И допре се до ухото и го изцели... Христос, обръщайки се към гонителите, казва им: когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръцете си върху Мен. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината". Това показва, че тук се намираме пред една война на Светлината с тъмнината. И сега, когато предават Христа, е властта и часът на тъмнината, на черното братство. В най-трагичния момент, когато капки кръв капят от челото на Исуса, това е резултат от напрежението, че Духът иска да напусне тялото и Исус прави усилие да го задържи.
Това е вече моментът, когато Христовото
Същество
постепенно се освобождава от обвивките на Исус.
В този момент идва ангелът, за да подкрепи Исуса, който трябва да мине през кръстна смърт, защото, както казах, в него е душата на Адам, която не изпълни Волята Божия в рая и сега трябва да изкупи това си непослушание. 17. Следва Голгота, където Исус е разпънат между двама разбойници. От кръста Исус казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях" (23;34) С тези думи от кръста е подчертано за сетен път, че тенденцията на Евангелието на Лука е да покаже силата на Любовта. Христос прощава на Своите врагове и с това излива Любовта като Сила по цялата земя, което е и Неговата задача.
към текста >>
57.
12. ИЗЦЕЛЕНИЯТА НА ХРИСТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но в случая Господ не е едно
Същество
, което пристъпва към човека отвън, но това е Неговата висша сила на Духа,
Лекарят е бил, така да се каже, акумулатор на силите на природата и чрез тях извършвал лекуването на различните болести. Следователно, новото и чудното в изцелителните деяния на Христа не е било в това, че Той е изцелявал, но как е изцелявал. Често се казва: "От Него излезе голяма сила" и "целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше болни" (6;19). Понякога тази сила се нарича по-точно "сила на Господа". Така например, казано е: "И сила от Господа бе с Него да изцелява" (5; 17).
Но в случая Господ не е едно
Същество
, което пристъпва към човека отвън, но това е Неговата висша сила на Духа,
Неговата вътрешна, Божествена сила. Христос е излъчвал силите на Духа и чрез това е укрепвал силите на Духа в човека, който от своя страна е укрепвал тялото. Предхристиянските методи за лечение, като се започне от Египет и се мине през Индия, до Гърция, са били методи, които са си служили с несъзнателното в човека и са въздействали направо върху тялото на човека. Упадъчните остатъци от старите начини на лечение днес отново възникват в така наречената хипнотична медицина и във всякакъв вид атавистични, старинни течения на лекуване. Христос е лекувал със силата на Духа, като е въздействал върху духа, върху аза на болния човек.
към текста >>
Предхристиянските методи за лечение, като се започне от Египет и се мине през Индия, до Гърция, са били методи, които са си служили с
несъзнателното
в човека и са въздействали направо върху тялото на човека.
Понякога тази сила се нарича по-точно "сила на Господа". Така например, казано е: "И сила от Господа бе с Него да изцелява" (5; 17). Но в случая Господ не е едно Същество, което пристъпва към човека отвън, но това е Неговата висша сила на Духа, Неговата вътрешна, Божествена сила. Христос е излъчвал силите на Духа и чрез това е укрепвал силите на Духа в човека, който от своя страна е укрепвал тялото.
Предхристиянските методи за лечение, като се започне от Египет и се мине през Индия, до Гърция, са били методи, които са си служили с
несъзнателното
в човека и са въздействали направо върху тялото на човека.
Упадъчните остатъци от старите начини на лечение днес отново възникват в така наречената хипнотична медицина и във всякакъв вид атавистични, старинни течения на лекуване. Христос е лекувал със силата на Духа, като е въздействал върху духа, върху аза на болния човек. Именно на онова място, където става дума за "силата на Господа" като източник на изцеляване, ни пренася към изцелението на схванатия от подагра, което започва, преди всичко, с вътрешно изцеление, прощение на греховете, при което външното изцеление е резултат на засиленото, укрепнало влияние на Духа в човека. Накрая Христос говори на схванатия като един, който е бил изцелен, благодарение на това, че неговата вяра, неговата вътрешна Божествена сила е тази, която му е помогнала. Можем да кажем, че за разлика от лунните изцеления на предхристиянските времена, изцеленията, извършени от Христос са слънчеви изцеления, изцеления чрез озаряващите духа на човека слънчеви духовни сили.
към текста >>
58.
19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато някой иска да действа духовно, той не може да счита човека като едно
същество
, затворено само в неговата кожа, неговия физически организъм, защото човек принадлежи на цялото човечество и постоянно преминават сили и действия от един човек върху друг и, че човек не може да отдели своето здраве от здравето на цялото човечество.
С него са свързани по-тънки действия между човек и човек, които днес съвсем не се вземат под внимание. Обаче най-скрити са действията, които засягат физическото тяло, защото чрез своята гъста материя физическото тяло най-силно скрива действието на духовното. Христос е показал, че Той може да прониква чрез физическото тяло и да действа върху него. Той ни показа, че Той може да действа чрез Своята сила изцелително и върху онези болести, които се коренят във физическото тяло. Но за целта е необходимо да се познават тайнствените въздействия, които преминават от физическото тяло от един човек върху физическото тяло на друг човек, когато искаме да отстраним болестите от физическото тяло.
Когато някой иска да действа духовно, той не може да счита човека като едно
същество
, затворено само в неговата кожа, неговия физически организъм, защото човек принадлежи на цялото човечество и постоянно преминават сили и действия от един човек върху друг и, че човек не може да отдели своето здраве от здравето на цялото човечество.
Хората допускат това в по-грубите действия, но не и по отношение на по-тънките действия, защото не познават фактите. Но в Евангелието на Лука са посочени такива по-тънки действия. Така в 8-ма глава се казва: "А когато се върна Исус, народът Го прие, защото всички Го чакаха. И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, падна при краката на Исус и Го молеше да дойде в неговия дом, защото имаше единствена дъщеря, на около 12 години, която умираше.
към текста >>
Така нагледно ни се показва как Духът на Христа действа върху всички членове на човешкото
същество
.
Защото на момичето липсваха именно онези жизнени сили, които преливаха в изобилие у болната жена. И в случая Христос взема от нейните сили и ги предаде на болното момиче, и то оздравя. Така дълбоко трябва да вникнем в нещата, за да можем да разберем кармата, която свързва един човек с друг. Тогава ние можем да видим как третият начин на действие на Христос, действие върху целокупния човек, е посочен в Евангелието на Лука. Именно с оглед на това трябва да се разглежда по-висшето действие на Христос така, както то е показано в Евангелието на Лука.
Така нагледно ни се показва как Духът на Христа действа върху всички членове на човешкото
същество
.
А това, именно, е същественото. И евангелист Лука, който в тази част на своето Евангелие се спира особено на изцеленията, иска да покаже как изцелителните действия на духа на Христа ни представя едно разгръщане на Аза до най-високия връх на човешкото развитие. Така той ни показва как Христос действа върху астралното, етерното и физическото тяло на човеците. По този начин Лука е поставил пред хората великият идеал на развитието на човечеството. С това, което ни представя той, ни казва: Насочете погледа си към вашето бъдеще.
към текста >>
Преди това е имало една Любов, вдъхновена от възвишени същества, Любов, която Христос правеше да излиза от космичните висини към Земята и която се вливала
несъзнателно
в човешките души.
Това, което азът може да създаде в себе си, то изтича от него. Едва към края на земното развитие азът ще стигне до там, да приеме целия Христос в себе си. Христос пренесе Любовта от небесните висини на Земята и направи тя да стане постоянно достояние, собственост на отделния човешки аз, на отделната човешка душа. Не трябва да се мисли, че Любовта по-рано не е съществувала. Любовта и по-рано е съществувала, но не е имало онази Любов, която да бъде непосредствена собственост на човешката душа, която извира от дълбочината на душата.
Преди това е имало една Любов, вдъхновена от възвишени същества, Любов, която Христос правеше да излиза от космичните висини към Земята и която се вливала
несъзнателно
в човешките души.
Така че, Христос е въздействал върху човешките души и преди да слезе на Земята в човешки образ, но тогава той действал отвън, докато след слизането си на Земята той проникна в човешките души и събуди Любовта отвътре. За Христа беше един напредък той да вземе човешки образ. Евангелието на Лука ни говори не само за едно учение, но то ни говори за онова същество, което се вля с космическата си сила в Земята и в човешките души. Това е един факт, който в окултизма е изразен по следния начин: Будисатвите, които стават Буда, биха могли да спасят човека само по отношение на неговия ум чрез Мъдростта, която носят, но те никога не могат да спасят цялостния човек. Защото цялостният човек може да бъде спасен не само когато Мъдростта действа, но когато и топлината на Любовта проникне целия негов организъм.
към текста >>
Евангелието на Лука ни говори не само за едно учение, но то ни говори за онова
същество
, което се вля с космическата си сила в Земята и в човешките души.
Не трябва да се мисли, че Любовта по-рано не е съществувала. Любовта и по-рано е съществувала, но не е имало онази Любов, която да бъде непосредствена собственост на човешката душа, която извира от дълбочината на душата. Преди това е имало една Любов, вдъхновена от възвишени същества, Любов, която Христос правеше да излиза от космичните висини към Земята и която се вливала несъзнателно в човешките души. Така че, Христос е въздействал върху човешките души и преди да слезе на Земята в човешки образ, но тогава той действал отвън, докато след слизането си на Земята той проникна в човешките души и събуди Любовта отвътре. За Христа беше един напредък той да вземе човешки образ.
Евангелието на Лука ни говори не само за едно учение, но то ни говори за онова
същество
, което се вля с космическата си сила в Земята и в човешките души.
Това е един факт, който в окултизма е изразен по следния начин: Будисатвите, които стават Буда, биха могли да спасят човека само по отношение на неговия ум чрез Мъдростта, която носят, но те никога не могат да спасят цялостния човек. Защото цялостният човек може да бъде спасен не само когато Мъдростта действа, но когато и топлината на Любовта проникне целия негов организъм. Да спаси душите чрез принципа на Любовта, която донесе на Земята, това беше задачата на Христа. Задачата Му беше да донесе на човечеството силата на Любовта. И затова Христос, както и неговите ученици не придаваха някакво теоретическо учение, а се стремяха да вливат в душите и в сърцата такива чувства, които като узреят в човешката душа, ще доведат човека до онези учения, които се преподават теоретически в Окултната Наука като учението за кармата, за прераждането и т.н.
към текста >>
59.
20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той обръща внимание на това, че по-рано хората не бяха видели духовния свят да се влива в техния самостоятелен аз, но духовното се е вливало в тях чрез техните астрални, етерни и физически тела и при това те имали винаги известна степен на
несъзнателност
.
20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША В смисъла на Евангелието на Лука, Христос показва и обръща достатъчно внимание, че в развитието на човечеството е навлязло нещо съвършено ново - осъзнаването на аза.
Той обръща внимание на това, че по-рано хората не бяха видели духовния свят да се влива в техния самостоятелен аз, но духовното се е вливало в тях чрез техните астрални, етерни и физически тела и при това те имали винаги известна степен на
несъзнателност
.
Сега това трябва да стане по друг начин. По-рано хората трябваше да приемат закона от Синай, в който Христос действаше непосредствено и този закон можеше да говори само на човешкото астрално тяло. Той беше даден така на човека, че наистина действаше на човека, но това действие не ставаше непосредствено от силите на неговата душа. Тези сили бяха станали възможни едва във времето на Христа, защото едва тогава хората бяха стигнали до съзнаието за своя аз. Христос показва това в Евангелието на Лука там, където говори за своя предтеча Йоан Кръстител.
към текста >>
чието
същество
така, както стои пред нас може да бъде обяснено чрез физическото раждане от мъжки и женски зародиш.
Тогава човек го пренася в своето следващо прераждане, в една все по-висша и по- висша форма. И Христос имаше за задача да говори, да въздейства на способностите, които нямат нищо общо със земния зародиш, но които са свързани със земния зародиш, идвайки от Божествените светове. Всички, които се явили преди Христа, можеха да говорят и да влияят на онези способности на хората, които се предават по наследство. Обаче Христос говори на онова в човека, което не израства от зародиша, но което произхожда от Царството Божие. Затова той загатва в Евангелието на Лука, когато говори на своите ученици за същността на Йоан Кръстител: "Казвам ви, няма по-голям пророк между тези, които са родени от жена, от Йоана", т.е.
чието
същество
така, както стои пред нас може да бъде обяснено чрез физическото раждане от мъжки и женски зародиш.
По-нататък той казва: "Но най-малките в Царството Небесно са по-големи от Йоан". Това преведено на съвременен език може да се изрази по следния начин: Най-малката част от онова в човека, което не е родено от жена, което иде от Божествените Царства е по-голямо от Йоан. По-нататък Христос казва: "Тук има нещо много повече от Соломона, много повече от Йона". С това той загатва, че в света е навлязло нещо ново. В миналото са съществували посветени като цар Соломон, които са имали връзка с духовния свят и които са получавали откровения чрез развитието на етерното тяло, както и такива като пророк Йона, които са развивали своето астрално тяло и са предавали това развитие на етерното тяло.
към текста >>
Човек е двойнствено
същество
, но това, което той е развил досега като съзнание, то е проникнато напълно под влиянието на тъмните сили.
Това, което може да се прибави като обяснение за онези времена, Христос също го прибавя. Той казва: Така както стои пред нас днешният човек, той е произведение, родил се от онези сили, които са действали, когато тъмните сили още не бяха повлияли на човека. След това дойдоха тъмните сили и увлякоха човека надолу. Всичко това се изяви в способностите, които човек притежава. Чрез всичко онова, което произхожда от зародиша, получен от родителите в съзнанието на човека от преди нашата епоха се е примесило онова, което го е увлякло в една по-нисша сфера.
Човек е двойнствено
същество
, но това, което той е развил досега като съзнание, то е проникнато напълно под влиянието на тъмните сили.
Само това, което царува несъзнателно в човека, като един последен остатък от развитието през миналите космични периоди Сатурн, Слънце, Луна, когато не са се били намесили още тъмните сили в човешката еволюция, то е, което днес се влива в човека като девствсна част. Но то не може да се съедини със съзнанието на днешния човек без онова, което човек може да изработи в себе си чрез Христовия принцип. Така че човек, както днес го познаваме е едно двойно същество - Божествената същност и това, което се е развило в течение на развитието след грахопадането, под влиянието на тъмните сили. Но докато човек не е бил още озарен от самосъзнанието, докато той от само себе си не може да различава между доброто и злото, той постоянно ни показва своята по-ранна природа, първичната си Божествена природа през булото на това, което се е развило в течение на слизането, под влиянието на тъмните сили. Това, което у днешния човек е детско, съдържа един последен остатък от онази същност, която човек е имал преди да попадне под влиянието на тъмните сили.
към текста >>
Само това, което царува
несъзнателно
в човека, като един последен остатък от развитието през миналите космични периоди Сатурн, Слънце, Луна, когато не са се били намесили още тъмните сили в човешката еволюция, то е, което днес се влива в човека като девствсна част.
Той казва: Така както стои пред нас днешният човек, той е произведение, родил се от онези сили, които са действали, когато тъмните сили още не бяха повлияли на човека. След това дойдоха тъмните сили и увлякоха човека надолу. Всичко това се изяви в способностите, които човек притежава. Чрез всичко онова, което произхожда от зародиша, получен от родителите в съзнанието на човека от преди нашата епоха се е примесило онова, което го е увлякло в една по-нисша сфера. Човек е двойнствено същество, но това, което той е развил досега като съзнание, то е проникнато напълно под влиянието на тъмните сили.
Само това, което царува
несъзнателно
в човека, като един последен остатък от развитието през миналите космични периоди Сатурн, Слънце, Луна, когато не са се били намесили още тъмните сили в човешката еволюция, то е, което днес се влива в човека като девствсна част.
Но то не може да се съедини със съзнанието на днешния човек без онова, което човек може да изработи в себе си чрез Христовия принцип. Така че човек, както днес го познаваме е едно двойно същество - Божествената същност и това, което се е развило в течение на развитието след грахопадането, под влиянието на тъмните сили. Но докато човек не е бил още озарен от самосъзнанието, докато той от само себе си не може да различава между доброто и злото, той постоянно ни показва своята по-ранна природа, първичната си Божествена природа през булото на това, което се е развило в течение на слизането, под влиянието на тъмните сили. Това, което у днешния човек е детско, съдържа един последен остатък от онази същност, която човек е имал преди да попадне под влиянието на тъмните сили. Ето защо днес ние имаме пред себе си човека така, че различаваме в него една детска част, наследство от Божественото начало и една възрастна част, плод на развитие под влияние на тъмните сили.
към текста >>
Така че човек, както днес го познаваме е едно двойно
същество
- Божествената същност и това, което се е развило в течение на развитието след грахопадането, под влиянието на тъмните сили.
Всичко това се изяви в способностите, които човек притежава. Чрез всичко онова, което произхожда от зародиша, получен от родителите в съзнанието на човека от преди нашата епоха се е примесило онова, което го е увлякло в една по-нисша сфера. Човек е двойнствено същество, но това, което той е развил досега като съзнание, то е проникнато напълно под влиянието на тъмните сили. Само това, което царува несъзнателно в човека, като един последен остатък от развитието през миналите космични периоди Сатурн, Слънце, Луна, когато не са се били намесили още тъмните сили в човешката еволюция, то е, което днес се влива в човека като девствсна част. Но то не може да се съедини със съзнанието на днешния човек без онова, което човек може да изработи в себе си чрез Христовия принцип.
Така че човек, както днес го познаваме е едно двойно
същество
- Божествената същност и това, което се е развило в течение на развитието след грахопадането, под влиянието на тъмните сили.
Но докато човек не е бил още озарен от самосъзнанието, докато той от само себе си не може да различава между доброто и злото, той постоянно ни показва своята по-ранна природа, първичната си Божествена природа през булото на това, което се е развило в течение на слизането, под влиянието на тъмните сили. Това, което у днешния човек е детско, съдържа един последен остатък от онази същност, която човек е имал преди да попадне под влиянието на тъмните сили. Ето защо днес ние имаме пред себе си човека така, че различаваме в него една детска част, наследство от Божественото начало и една възрастна част, плод на развитие под влияние на тъмните сили. Тази част проявява своето влияние още от началото на зародиша. Така, щото в обикновения живот не може да се прояви първо това, което е вродено в човека по-рано, преди тъмните сили да се намесят в човешкия живот.
към текста >>
Това е най-доброто, него трябва Христовата сила - Любовта - да възроди и изхождайки от там, да оплоди и възроди и останалата част от човешкото
същество
.
Така, щото в обикновения живот не може да се прояви първо това, което е вродено в човека по-рано, преди тъмните сили да се намесят в човешкия живот. Тази именно детска, Божествена част трябва да се пробуди отново чрез Христовата сила. Христовата сила трябва да се съедини с това, което представя най-добрите детски Божествени сили в човека. Христовата сила не може да се свърже с произхождащото, което е родено след грехопадането. Но тя трябва да се свърже с това, което е останало като детска, младенческа природа от най-древни времена.
Това е най-доброто, него трябва Христовата сила - Любовта - да възроди и изхождайки от там, да оплоди и възроди и останалата част от човешкото
същество
.
Тази идея Христос изразява по следния начин: "Но между тях възникна спор, кой от тях е най-голям", т.е. кой е най-подходящ да приеме Христовия принцип в себе си. Но тъй като Исус знаеше помислите на сърцето им, той взе едно дете, постави го пред тях и каза: "Който приеме това дете в мое име, т.е който в името на Христа се съедини с това, което е останало преди грехопадането, той мене приема. Който приема мене, той приема Този, който ме е изпратил", т.е. този, който е пратил тази Божествена част в човека на земята.
към текста >>
60.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Марко, като премълчава за детството Исусово, с това той показва, че за него не е важен човекът-Исус от Назарет, а е важно Божествено-космичното
Същество
, въплътено в този човек.
Напротив, то означава едно ново състояние на света, понеже в думата Евангелие се съдържа думата ангел. Новото състояние на света се състои в това, че между царството на човеците и това на ангелите се създава една нова връзка, едно ново отношение. И това, което книгата-Евангелие ни описва, е настъпването на това ново състояние на света. И така в действителност, първият стих на Евангелието е едно величествено заглавие на цялата книга, в кратки, сбити думи се разлива силата на един импулс от космическите волеви светове на Духовете, ръководители на епохата. Цялото Евангелие на Марко не иска да бъде нищо друго, освен описание за навлизането на една Велика космическа свръхземна воля в развитието на Земята и човечеството, и неговата първа дума архее-начало може спокойно да бъде преведена с думата импулс.
Марко, като премълчава за детството Исусово, с това той показва, че за него не е важен човекът-Исус от Назарет, а е важно Божествено-космичното
Същество
, въплътено в този човек.
Той съвсем не възнамерява да пише биография на един човек. Той иска да опише Бога, станал човек, чрез което ставане целият свят бива увлечен в едно ново развитие. Единственият рождествен разказ, който привлича неговото внимание, това е Кръщението в реката Йордан, защото то е едно събитие, чрез което в човека Исус се ражда Христос. Докато Евангелията на Матей и Лука ни водят от Исус към Христос, то Евангелието на Марко още от самото начало е същинско Евангелие на Христос. Неговата тема не е Син Человечески, а Син Божи.
към текста >>
Отделянето на Христовото
Същество
от човешката обвивка не става чак при Разпятието, то започва по-рано и означава едно
съзнателно
пожертване на Христовото
Същество
.
Когато гонителите хващат Христа и учениците се разбягват, казва се, че го следвал един момък, който бил облечен с бяла ленена дреха. Когато гонителите се опитват да го хванат, той оставя в ръцете им ленената си дреха и побягва гол. От него гонителите задържат само дрехата. Смъртта на Христос не е като смъртта на един обикновен човек - в един единствен момент. Както въплъщението на Христа в човека Исус при Кръщението в реката Йордан, така и Неговото освобождаване от смъртта при събитията на страданията и тези на Голгота, е една неимоверна голяма загадка.
Отделянето на Христовото
Същество
от човешката обвивка не става чак при Разпятието, то започва по-рано и означава едно
съзнателно
пожертване на Христовото
Същество
.
Още самото учредяване на Тайната Вечеря има своята сила в самораз-даването и разливането на Христовата душа. В Гетсимания това отделяне напредва още повече, но към него се прибавя и нещо друго: тялото, в което в течение на три години беше обитавала свръхсилата на едно космическо Същество, застрашаваше да се раздроби преждевременно и беше необходима една от най-дълбоките борби в душата на Христа, за да не остави смъртта да вземе надмощие. Смъртта не трябва да дойде отвън чрез разрушението на тялото, а отвътре, чрез пожертването на Духа. Следователно, в Гетсимания Христос води борба, щото въпреки започнатото отделяне на тялото. Неговата душа да бъде задържана в тялото, докато бъде завършено делото.
към текста >>
В Гетсимания това отделяне напредва още повече, но към него се прибавя и нещо друго: тялото, в което в течение на три години беше обитавала свръхсилата на едно космическо
Същество
, застрашаваше да се раздроби преждевременно и беше необходима една от най-дълбоките борби в душата на Христа, за да не остави смъртта да вземе надмощие.
От него гонителите задържат само дрехата. Смъртта на Христос не е като смъртта на един обикновен човек - в един единствен момент. Както въплъщението на Христа в човека Исус при Кръщението в реката Йордан, така и Неговото освобождаване от смъртта при събитията на страданията и тези на Голгота, е една неимоверна голяма загадка. Отделянето на Христовото Същество от човешката обвивка не става чак при Разпятието, то започва по-рано и означава едно съзнателно пожертване на Христовото Същество. Още самото учредяване на Тайната Вечеря има своята сила в самораз-даването и разливането на Христовата душа.
В Гетсимания това отделяне напредва още повече, но към него се прибавя и нещо друго: тялото, в което в течение на три години беше обитавала свръхсилата на едно космическо
Същество
, застрашаваше да се раздроби преждевременно и беше необходима една от най-дълбоките борби в душата на Христа, за да не остави смъртта да вземе надмощие.
Смъртта не трябва да дойде отвън чрез разрушението на тялото, а отвътре, чрез пожертването на Духа. Следователно, в Гетсимания Христос води борба, щото въпреки започнатото отделяне на тялото. Неговата душа да бъде задържана в тялото, докато бъде завършено делото. Когато гонителите Го хващат, тази борба е вече издържана. Те именно Му помагат да остане още в тялото.
към текста >>
Цялото Евангелие на Марко се движи между две Тайни, тези на въплътяването и на обезплътяването на Христовото
Същество
.
Както навсякъде в първите три Евангелия, така особено в Евангелието на Марко, в събитията на физическото поле се примесват свръхсе-тивни събития. В този младеж евангелистът иска да ни покаже младия космически Христов импулс, който сега вече започва да се отделя от Своето въплъщение в един човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечество и на Земята. По-нататък ни се обръща внимание, че в разказа за Възкресението Евангелието на Марко не говори за един ангел, както Матей, нито за два ангела, както Лука и Йоан. а говори за един младеж, който става видим при гроба, облечен в бяла дреха. Това е същият младеж.
Цялото Евангелие на Марко се движи между две Тайни, тези на въплътяването и на обезплътяването на Христовото
Същество
.
Тайната на въплътяването е изразено с разказа за изкушението. Този разказ при Марко се състои от едно единствено изречение. Той казва само следните думи: "Веднага Духът Го отведе в пустинята и Той бе в пустинята четиридесет дни. и бе изкушаван от Сатаната. Беше при животните и ангелите Му служеха" (1.13).
към текста >>
Тук не ни се описват опасностите за човешкото
същество
в техните различни прояви, както го описват Матей и Лука.
Тайната на въплътяването е изразено с разказа за изкушението. Този разказ при Марко се състои от едно единствено изречение. Той казва само следните думи: "Веднага Духът Го отведе в пустинята и Той бе в пустинята четиридесет дни. и бе изкушаван от Сатаната. Беше при животните и ангелите Му служеха" (1.13).
Тук не ни се описват опасностите за човешкото
същество
в техните различни прояви, както го описват Матей и Лука.
а изпитанието. което лежи само по себе си в човешкото битие. Човек стои между животното и ангела. Но тази среда не може никога да бъде нещо спокойно, неподвижно. Тя .може да бъде извоювана и утвърдена в непрестанна борба за развитие.
към текста >>
Както
Съществото
, Което при Кръщението се въплъти в човека Исус от Назарет, едно Възвишено космическо
Същество
, за което Учителят казва, че е най-възвишеното от йерархията на ангелите, така и Йоан Кръстител е повече от човек.
в краткия разказ за Възнесението достига до своя последен връх. Победата на Христа над смъртта се състои в това. че точно сега Той се свързва със земното битие, като Семе на една нова Вселена. Това е, което Евангелието на Марко се стреми да опише. Евангелието на Марко е проникнато от още една Тайна - Тайната на Йоан Кръстител.
Както
Съществото
, Което при Кръщението се въплъти в човека Исус от Назарет, едно Възвишено космическо
Същество
, за което Учителят казва, че е най-възвишеното от йерархията на ангелите, така и Йоан Кръстител е повече от човек.
В него е въплътено едно същество, което принадлежи на царството на ангелите. Казано е в Писанието: "Ето, изпращам ангела Си пред Тебе". Още с първите думи Евангелието на Марко започва с надчовешкото равнище на ангелите. Ето защо у Марко Йоан Кръстител не се явява като един проповедник. Той не е проповедник на покаяние, както го описва Матей, нито Учител на Пътя, какъвто го описва Лука.
към текста >>
В него е въплътено едно
същество
, което принадлежи на царството на ангелите.
Победата на Христа над смъртта се състои в това. че точно сега Той се свързва със земното битие, като Семе на една нова Вселена. Това е, което Евангелието на Марко се стреми да опише. Евангелието на Марко е проникнато от още една Тайна - Тайната на Йоан Кръстител. Както Съществото, Което при Кръщението се въплъти в човека Исус от Назарет, едно Възвишено космическо Същество, за което Учителят казва, че е най-възвишеното от йерархията на ангелите, така и Йоан Кръстител е повече от човек.
В него е въплътено едно
същество
, което принадлежи на царството на ангелите.
Казано е в Писанието: "Ето, изпращам ангела Си пред Тебе". Още с първите думи Евангелието на Марко започва с надчовешкото равнище на ангелите. Ето защо у Марко Йоан Кръстител не се явява като един проповедник. Той не е проповедник на покаяние, както го описва Матей, нито Учител на Пътя, какъвто го описва Лука. У Марко не намираме нито думите за секирата, която е поставена при корена на дърветата, нито поучението, което дава на митарите и войниците.
към текста >>
Една от най-важните Тайни на Евангелието на Марко е, че през цялото Евангелие се описва съдбата на
съществото
, което беше въплътено в Йоан Кръстител, независимо от това дали името на Йоан се споменава, или не.
У Марко не намираме нито думите за секирата, която е поставена при корена на дърветата, нито поучението, което дава на митарите и войниците. Тук Йоан изказва единствено думите за по-великия от него. Когото той предхожда. Така че, важни са не думите на Йоан, а неговото битие. То е свръхчовешко и ни говори за стоящия още по-високо от него.
Една от най-важните Тайни на Евангелието на Марко е, че през цялото Евангелие се описва съдбата на
съществото
, което беше въплътено в Йоан Кръстител, независимо от това дали името на Йоан се споменава, или не.
Въпреки, че Евангелието на Марко навсякъде говори чрез събитията, които описва, и премълчаването, то все пак описва някои сцени с такива подробности, както никое друго Евангелие. Тук трябва да причислим и разказа за обезглавяването на Кръстителя и неговото по-нататъшно действие в кръга на учениците Христови като невидим. Кръгът на учениците е една общност, благодарение на това, че те стават тяло на едно по-висше същество, а това по-висше същество е душата на Йоан Кръстител. Той действа с тях и чрез тях. Той се е свързал с тях като техен патрон, ръководител и като техен духовен помощник.
към текста >>
Кръгът на учениците е една общност, благодарение на това, че те стават тяло на едно по-висше
същество
, а това по-висше
същество
е душата на Йоан Кръстител.
Така че, важни са не думите на Йоан, а неговото битие. То е свръхчовешко и ни говори за стоящия още по-високо от него. Една от най-важните Тайни на Евангелието на Марко е, че през цялото Евангелие се описва съдбата на съществото, което беше въплътено в Йоан Кръстител, независимо от това дали името на Йоан се споменава, или не. Въпреки, че Евангелието на Марко навсякъде говори чрез събитията, които описва, и премълчаването, то все пак описва някои сцени с такива подробности, както никое друго Евангелие. Тук трябва да причислим и разказа за обезглавяването на Кръстителя и неговото по-нататъшно действие в кръга на учениците Христови като невидим.
Кръгът на учениците е една общност, благодарение на това, че те стават тяло на едно по-висше
същество
, а това по-висше
същество
е душата на Йоан Кръстител.
Той действа с тях и чрез тях. Той се е свързал с тях като техен патрон, ръководител и като техен духовен помощник. Той по такъв начин възкръсва в тях.
към текста >>
61.
9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И сега Христос ги изнася на историческата сцена, като същевременно с това ги обновява и осветява като Път за онези, които искат да вървят
съзнателно
в Пътя на съвършенството.
5. Полагането в гроба. 6. Възкресението. 7. Възнесението. Вече споменах, че Христос изнесе на историческата сцена Тайните на Мистериите и представи пред света целия Път, който изминава онзи, който се стреми към Посвещение, към Новораждане. Това са степените, през които са минавали учениците на Мистериите, под тази или под друга форма.
И сега Христос ги изнася на историческата сцена, като същевременно с това ги обновява и осветява като Път за онези, които искат да вървят
съзнателно
в Пътя на съвършенството.
Ако следваме простото развитие на образите, виждаме как първите три степени и след това последните три степени се групират в две съвършени симетрични части на Великата драма, които стоят една над друга като две еднакви дъги на една спирала. И двата пъти ние виждаме едно велико възлизане отдолу нагоре. Първият път възлизат образите на микрокосмическата форма на човека от нозете (измиването на нозете), към гърдите (бичуването) и към главата (увенчаването с трънения венец). Вторият път се изпълнява същия ред, обаче сега, при образите на Макрокосмоса, на възлизането нагоре, която можем да наречем макрокосмическа човешка форма, съгласно окултното схващане, че човек е малката вселена, а Вселената е големият Космичен човек. Гробът, това са краката на света.
към текста >>
Това става в Пътя на окултното развитие, когато човек дойде до онази степен, когато
съзнателно
може да излиза от тялото, когато пожелае.
При четенето на Евангелието ние трябва да се спрем на дадените там образи и да оставим те да действат на нашата душа. По такъв начин те ще пречистят душата и ще я преобразят, превръщайки я в образа, който стои пред нея. Така че, всеки човек е носител на един Кръст преди средата на своя Път. Първо човек трябва да се съедини бавно с Кръста, носейки го, преди в полунощния час да мине през Вратата на Кръста, преди там да се осъществи напълно с Мировия Кръст. И отново човекът е този, който вървейки по тесния Път, извън това отъждествяване, може да се освободи чрез снемане от Кръста, където той може сам да стане освободител от Кръста.
Това става в Пътя на окултното развитие, когато човек дойде до онази степен, когато
съзнателно
може да излиза от тялото, когато пожелае.
В стадия Симон от Киринея, както този на Йосиф от Ариматея, човек е леко свързан с Кръста. Първият път той носи Кръста. Вторият път той снема тялото от Кръста. В средата самият Кръст носи прикованото на него тяло. Преди и след средата човек е носител, обаче Симон носи Кръста, а Йосиф носи тялото на Христа.
към текста >>
Снемането от Кръста след това е всичко онова, което изтръгва човека от неговата обвързаност и окованост в тялото му, което го издига над неговото лично
същество
, всичко, което го освобождава от тялото му.
В средата самият Кръст носи прикованото на него тяло. Преди и след средата човек е носител, обаче Симон носи Кръста, а Йосиф носи тялото на Христа. Ако Кръстът е вътрешната Тайна на човешкото земно тяло, на обусловената от него съдба, носенето на Кръста е всичко, чрез което човек идва до едно истинско утвърждаване на своето въплъщение, до доброволното носене на своята съдба на Земята. Симон от Киринея не носи своя собствен кръст, а кръста на Христа. Мисълта за страдане, заедно с Христа, която прозвучава в посланията на Павел, ще помогне на човека да намери утвърждаването на своята лична съдба в самия себе си.
Снемането от Кръста след това е всичко онова, което изтръгва човека от неговата обвързаност и окованост в тялото му, което го издига над неговото лично
същество
, всичко, което го освобождава от тялото му.
Обаче не трябва да смесваме едно здраво освобождаване от тялото с едно болезнено такова. Снемането от Кръста, без то да е било предшествано от носенето на Кръста и от Разпятието на Кръста, е нещо болезнено. Много медиумични и прекалено екзалтирани душевни състояния почиват на едно преждевременно разхлабване на връзката между душата и тялото, преди още душата да е слязла напълно до основата на земното, преди да е била напълно върху Кръста на тялото. Йосиф от Ариматея снема тялото на Христа от кръста. Тук отново изпъква мисълта на апостол Павел, изразена в неговите послания за умирането заедно с Христа и за възкресението заедно с Христа.
към текста >>
62.
2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всичко, което става в пробудената душа, е
съзнателно
.
Но както външното се променя, така и вътрешното се променя. Животът има две фази и той се мени външно, и вътрешно. Следователно външните промени на Живота съответстват на вътрешните, а вътрешното изменение на Живота всякога носи велико разширение на съзнателния живот. Животът е един комплекс от много действащи сили. Има разлика между всички сили, които се проявяват чрез Живота.
Всичко, което става в пробудената душа, е
съзнателно
.
Ние вземаме душата като неизменна форма на Живота или Същина на човека. За да може човек да разбира тази Същина, трябва да разбира самия Живот, който е вложен в него; но не физическия живот - той е външната страна на Живота, на вътрешния, духовния живот, Великото Божествено Начало в него. И когато ние говорим за Великото Божествено Начало в човека, някои мислят, че това е нещо специфично. Не е така. Божественото е именно Същественото в Живота, то е безсмъртният Живот.
към текста >>
При това положение трябва да дойде някое светло
Същество
от невидимия свят, което да разпръсне този тъмен облак, който е застанал между човека и Бога, да възстанови връзката на човека с Бога".
Види ли готовността на човека да се жертва, Бог му проговаря. Една дума ще му каже, но тази дума ще го повдигне, ще осмисли неговия живот. Не може ли да направи тази жертва, той е осъден на смърт - физическа и духовна. Духовната смърт подразбира изгубване на Любовта. А това значи прекъсване на връзката с Бога, прекъсване притока на Живота и тогава идват всички страдания и нещастия, кармата му от миналото се проявява.
При това положение трябва да дойде някое светло
Същество
от невидимия свят, което да разпръсне този тъмен облак, който е застанал между човека и Бога, да възстанови връзката на човека с Бога".
"И Христос, като дойде на Земята, имаше именно тази задача - да свърже хората с Бога, да премахне този тъмен облак, който отделя тяхното съзнание от връзката с Божественото Съзнание. Божественото Съзнание е подобно на Слънцето, което изпраща Светлина и Топлина на всички същества. Но когато черни облаци се натрупат на небето, те прекъсват връзката на хората със Слънцето. И тогава, особено през зимата, земята се сковава от мраз и лед, и животът престава. И Христос, с идването си на Земята, имаше за задача да разпръсне този тъмен облак, който беше надвиснал над човечеството и да постави човешките души отново под действието на Божественото Слънце на Любовта и Мъдростта, за да възраснат в тях всички зародиши на способности и добродетели.
към текста >>
63.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така че, в човека Исус от Назарет се въплътява Христовото
Същество
.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА При кръщението на Исус от Йоан Кръстител в реката Йордан, в тялото на Исус се вселява Христовият Дух, вселява се Логосът, Господарят на Слънчевата система. Но това не е един прост и еднократен процес. Христос постепенно се вселява в телата - астрално, етерно и физическо, на Исус. А всяко от тези три тела е свързано с определени сили на Природата, които пораждат и съответни способности, и възможности на тези тела.
Така че, в човека Исус от Назарет се въплътява Христовото
Същество
.
Телесно-душевната част на най-великия човек стана носител на слизащото от духовното царство Христово Същество. Това въплъщение, това човекоставане е една от най-великите Тайни. В това въплътяване е скрита Тайната за отношението между тялото, душата и Духа, за проникването на земночовешкото от Небеснобожественото. Първичното християнство е познавало това отношение, но в по-късни времена се забравя тази Тайна. Аполикарис от Лаодикия, който е поддържал това учение за троичността на човешкото същество и за Тайните на Божественото въплътяване, на втория Вселенски събор, станал в Константинопол в 381 г., е бил обявен за еретик заради това си разбиране.
към текста >>
Телесно-душевната част на най-великия човек стана носител на слизащото от духовното царство Христово
Същество
.
При кръщението на Исус от Йоан Кръстител в реката Йордан, в тялото на Исус се вселява Христовият Дух, вселява се Логосът, Господарят на Слънчевата система. Но това не е един прост и еднократен процес. Христос постепенно се вселява в телата - астрално, етерно и физическо, на Исус. А всяко от тези три тела е свързано с определени сили на Природата, които пораждат и съответни способности, и възможности на тези тела. Така че, в човека Исус от Назарет се въплътява Христовото Същество.
Телесно-душевната част на най-великия човек стана носител на слизащото от духовното царство Христово
Същество
.
Това въплъщение, това човекоставане е една от най-великите Тайни. В това въплътяване е скрита Тайната за отношението между тялото, душата и Духа, за проникването на земночовешкото от Небеснобожественото. Първичното християнство е познавало това отношение, но в по-късни времена се забравя тази Тайна. Аполикарис от Лаодикия, който е поддържал това учение за троичността на човешкото същество и за Тайните на Божественото въплътяване, на втория Вселенски събор, станал в Константинопол в 381 г., е бил обявен за еретик заради това си разбиране. Той учел, че човек се състои от тяло, душа и Дух, както са учили и първите християни.
към текста >>
Аполикарис от Лаодикия, който е поддържал това учение за троичността на човешкото
същество
и за Тайните на Божественото въплътяване, на втория Вселенски събор, станал в Константинопол в 381 г., е бил обявен за еретик заради това си разбиране.
Така че, в човека Исус от Назарет се въплътява Христовото Същество. Телесно-душевната част на най-великия човек стана носител на слизащото от духовното царство Христово Същество. Това въплъщение, това човекоставане е една от най-великите Тайни. В това въплътяване е скрита Тайната за отношението между тялото, душата и Духа, за проникването на земночовешкото от Небеснобожественото. Първичното християнство е познавало това отношение, но в по-късни времена се забравя тази Тайна.
Аполикарис от Лаодикия, който е поддържал това учение за троичността на човешкото
същество
и за Тайните на Божественото въплътяване, на втория Вселенски събор, станал в Константинопол в 381 г., е бил обявен за еретик заради това си разбиране.
Той учел, че човек се състои от тяло, душа и Дух, както са учили и първите християни. Същото имаме и при Исус от Назарет, но после при кръщението в Йордан, на мястото на Духа на Исус се вселява Духът на Христос. След кръщението в Йордан, Исус Христос е имал едно човешко тяло и човешка душа. обаче един Божествен Дух. Така че, в Исус от Назарет е живял най-зрелият, най-всеобхватният дух на човечеството, който при кръщението в Йордан напуска тяло на Исус, което се заема от Христовия Дух.
към текста >>
Интересно е също така, че Христовото
Същество
, като се вселява в тялото на Исус, първата Му среща е с дявола, който Го изкушава.
Следователно и пустинята, в която Духът отвел Исус, не е физическата пустиня, която се простира около Йордан. Възможно е Исус, след кръщението, да се е оттеглил в пустинята, за да се приготви за Своята работа. Но в случая с изкушението не се касае за тази пустиня. Също забележително е, че изкушенията са три. което не е случайно, а отговаря на един факт, който е свързан с човешкото естество.
Интересно е също така, че Христовото
Същество
, като се вселява в тялото на Исус, първата Му среща е с дявола, който Го изкушава.
Важно е също кой е знаел за тази среща на Христос с дявола в пустинята, когато никой не е бил там. Никъде не се казва, че Христос е разказал на учениците Си, за да я запишат. Следователно и това е едно основание, че Евангелията са окултни съчинения и са написани по откровение от духовния свят. Преди да разгледам накратко сцената на изкушението, ще кажа това, което вече съм казал: че Евангелията не са обикновени книги, а са окултни, езотерични, мистични съчинения. Те са, така да се каже, мистерийни книги, които изнасят на забулен език това, което е ставало в древните Мистерии.
към текста >>
При древните Посвещения е имало два момента: първо, навлизане в собствената вътрешност, където на човека се разкривали Тайните на неговото собствено
същество
и човек ги е преживявал; вторият момент е проникването на човека в Космоса, където му се разкривали духовните основи на Космоса и свързаните с това Тайни.
Преди да разгледам накратко сцената на изкушението, ще кажа това, което вече съм казал: че Евангелията не са обикновени книги, а са окултни, езотерични, мистични съчинения. Те са, така да се каже, мистерийни книги, които изнасят на забулен език това, което е ставало в древните Мистерии. И Христос с целия Си живот - от Кръщението в реката Йордан и Изкушението, до Голгота и Възкресението, изнася на голямата историческа сцена това, което се е извършвало в древните Мистерии, когато даден човек минавал през процеса на Посвещенията. И затова е казано, че когато Христос бил на кръста и напускал физическото Си тяло, завесата на храма се раздрала. С това е показано, че това, което в древността е ставало в храмовете за Посвещение пред ограничен кръг от хора, сега чрез Христа е достояние на цялото човечество.
При древните Посвещения е имало два момента: първо, навлизане в собствената вътрешност, където на човека се разкривали Тайните на неговото собствено
същество
и човек ги е преживявал; вторият момент е проникването на човека в Космоса, където му се разкривали духовните основи на Космоса и свързаните с това Тайни.
Накратко ще опиша и единия, и другия процес, за да можем да разберем както изкушението на Христос от дявола, така и Тайната на Голгота, на която по-нататък ще се спра подробно в отделна глава. Човешкият дух и човешката душа са облечени в три обвивки или тела, за да се изявят в проявения свят. Това са така наречените три тела, които не са тела, но обвивки - ас-трално тяло, етерно тяло и физическо тяло. При процеса на Посвещението на ученика се дава възможност да преживее същината на тези три свои обвивки, които поначало имат чисто Божествен произход. Но в процеса на слизането, след така нареченото грехопадение, в тях се вливат и силите на съществата на първия принцип, които ние обикновено наричаме тъмни сили, а Щайнер ги нарича луциферически и ариманически същества, по имената на техните ръководители - Луцифер и Ариман.
към текста >>
Когато човек намери сили в себе си да преодолее тези отрицателни сили, които работят в неговото вътрешно естество, той се среща с дълбоката основа на своето
същество
- с Божествените сили, които работят в него.
Така човек се вижда обективно нападнат от тъмните демонични същества. Такова изживяване са имали християнските мъченици и светии, когато са откъсвали своя поглед от външния свят и са се потопявали в своята вътрешност. Те описват изкушенията и съблазните, които са ги обхващали. И затова даденото в тяхните жития отговаря напълно на Истината. Затова е полезно да се четат биографиите на светиите и мъчениците, да се види как страстите, вълненията, инстинктите и всичко, което съществува в човека, работят.
Когато човек намери сили в себе си да преодолее тези отрицателни сили, които работят в неговото вътрешно естество, той се среща с дълбоката основа на своето
същество
- с Божествените сили, които работят в него.
Това е една страна на Посвещението, която ни е необходима, за да разберем разказа за изкушението. Другата страна на Посвещението е съзнателното проникване на ученика в Космоса. Ние сме потопени в Космоса, но не съзнаваме това. През време на съня нашата душа се разлива, така да се каже, в пространството на нашата Слънчева система и влиза във връзка със силите, които се излъчват от всички планети и от Слънцето, с което черпи сили за своето дневно съществуване. Но човек няма съзнание за това свое присъствие в духовния свят, в Космоса.
към текста >>
Другата страна на Посвещението е
съзнателното
проникване на ученика в Космоса.
Те описват изкушенията и съблазните, които са ги обхващали. И затова даденото в тяхните жития отговаря напълно на Истината. Затова е полезно да се четат биографиите на светиите и мъчениците, да се види как страстите, вълненията, инстинктите и всичко, което съществува в човека, работят. Когато човек намери сили в себе си да преодолее тези отрицателни сили, които работят в неговото вътрешно естество, той се среща с дълбоката основа на своето същество - с Божествените сили, които работят в него. Това е една страна на Посвещението, която ни е необходима, за да разберем разказа за изкушението.
Другата страна на Посвещението е
съзнателното
проникване на ученика в Космоса.
Ние сме потопени в Космоса, но не съзнаваме това. През време на съня нашата душа се разлива, така да се каже, в пространството на нашата Слънчева система и влиза във връзка със силите, които се излъчват от всички планети и от Слънцето, с което черпи сили за своето дневно съществуване. Но човек няма съзнание за това свое присъствие в духовния свят, в Космоса. Посвещението се състои именно в това, че чрез него човек се научава да живее не само несъзнателно в Космоса, а да има пълно съзнание за този свой живот в Космоса. Тази е същината на Посвещението за влизане на човека в Космоса.
към текста >>
Посвещението се състои именно в това, че чрез него човек се научава да живее не само
несъзнателно
в Космоса, а да има пълно съзнание за този свой живот в Космоса.
Това е една страна на Посвещението, която ни е необходима, за да разберем разказа за изкушението. Другата страна на Посвещението е съзнателното проникване на ученика в Космоса. Ние сме потопени в Космоса, но не съзнаваме това. През време на съня нашата душа се разлива, така да се каже, в пространството на нашата Слънчева система и влиза във връзка със силите, които се излъчват от всички планети и от Слънцето, с което черпи сили за своето дневно съществуване. Но човек няма съзнание за това свое присъствие в духовния свят, в Космоса.
Посвещението се състои именно в това, че чрез него човек се научава да живее не само
несъзнателно
в Космоса, а да има пълно съзнание за този свой живот в Космоса.
Тази е същината на Посвещението за влизане на човека в Космоса. Ако човек проникне с будно съзнание в този необятен свят, без да е подготвен за това духовно, за да може да издържи на величието и Светлината, които се разкриват пред неговия поглед, от тези силни впечатления, които получава, той ще преживее едно ослепяване, което ще се отрази болезнено върху неговата душа. Когато човек иска да проникне в Макрокосмоса чрез Посвещението и мисли, че всички неща трябва да съвпаднат с неговата гледна точка, той никога не би могъл да се справи и оправи там. За да може да се ориентира в този нов обширен свят, той трябва да развие известна гъвкавост на своето съзнание, трябва да добие възможност да разглежда света всестранно и никога от лично гледище. Според окултната наука човек се нуждае от дванадесет гледища, от дванадесет становища, за да се ориентира в лабиринта на Космоса.
към текста >>
При древните Посвещения човек не е бил напълно самостоятелно
същество
.
За да може да се ориентира в този нов обширен свят, той трябва да развие известна гъвкавост на своето съзнание, трябва да добие възможност да разглежда света всестранно и никога от лично гледище. Според окултната наука човек се нуждае от дванадесет гледища, от дванадесет становища, за да се ориентира в лабиринта на Космоса. Това са, казано с няколко думи, двете страни на древните Посвещения. Това е обширна област, за която би могло да се напише цял том, но аз само споменавам за нея за изяснение на изкушението и Голготската Мистерия. Но след слизането на Христос на Земята се установява едно ново християнско Посвещение, за което също ще кажа няколко думи.
При древните Посвещения човек не е бил напълно самостоятелно
същество
.
Той се намирал под влиянието на своя посветител, който обезвреждал излизащите от него демони. Но след Христос това е трябвало да отстъпи място на друго Посвещение, при което човек да може да се справи сам със себе си, със силите и съществата, с които влиза в контакт. При това Посвещение онзи, който извършва Посвещението, казва само: това и това трябва да се направи, като дава правила и методи как да се работи, а човек сам се справя по-нататък. Така човек, без една външна помощ, може да се издигне в Макрокосмоса и да слезе в Микрокосмоса като едно свободно и самостоятелно същество, като му са посочени методите и пътищата за това. Но за да може да стане това, трябвало Христос да слезе на Земята.
към текста >>
Така човек, без една външна помощ, може да се издигне в Макрокосмоса и да слезе в Микрокосмоса като едно свободно и самостоятелно
същество
, като му са посочени методите и пътищата за това.
Но след слизането на Христос на Земята се установява едно ново християнско Посвещение, за което също ще кажа няколко думи. При древните Посвещения човек не е бил напълно самостоятелно същество. Той се намирал под влиянието на своя посветител, който обезвреждал излизащите от него демони. Но след Христос това е трябвало да отстъпи място на друго Посвещение, при което човек да може да се справи сам със себе си, със силите и съществата, с които влиза в контакт. При това Посвещение онзи, който извършва Посвещението, казва само: това и това трябва да се направи, като дава правила и методи как да се работи, а човек сам се справя по-нататък.
Така човек, без една външна помощ, може да се издигне в Макрокосмоса и да слезе в Микрокосмоса като едно свободно и самостоятелно
същество
, като му са посочени методите и пътищата за това.
Но за да може да стане това, трябвало Христос да слезе на Земята. За човека, който иска да мине през Посвещение. Христос е изходната точка за свободно слизане в Микрокосмоса и за свободно влизане в Макрокосмоса, във Великия свят. Това слизане в Микрокосмоса и въз-лизане, разширяване в Макрокосмоса трябваше да стане веднъж по един всеобхватен начин от Христос, слязъл във физическото тяло. Христос един вид извършва като образец пред цялото човечество това, което с течение на развитието на човечеството ще могат да постигнат много хора.
към текста >>
В Евангелието на Матей е описано как след кръщението, извършено от Йоан, Христовото
Същество
действително е слязло във физическото и етерното тяло на Исус.
Това са двата основни стълба, които се изправят в двете Евангелия - това на Матей и това на Лука. Христос - най-висшата индивидуалност, свързана със Земята, е въплътен в човешко тяло. И Той със Своя живот на Земята показал на хората двете страни на Посвещението - слизането в Микрокосмоса и възлизането в Макрокосмоса. При слизането във физическото и етерното тяло Христос остава неуязвим за всички съблазни и изкушения, които наистина идват към Него, но са отблъснати. Също така Той е защитен и против онези опасности, с които човек се среща при възлизане в Космоса.
В Евангелието на Матей е описано как след кръщението, извършено от Йоан, Христовото
Същество
действително е слязло във физическото и етерното тяло на Исус.
Описанието на това събитие е разказът за изкушението. Тази сцена на изкушението предава с всички подробности изживяванията, които човек въобще има, когато слезе по същия начин във физическото и етерното тяло. Това първо забележително събитие в Евангелието на Матей е сцената с изкушението. Тя предава едната страна и на Посвещението - слизането във физическото и етерното тяло, в Микрокосмоса. Другата страна на Посвещението
към текста >>
Това
съзнателно
излизане във великия свят е показано при Тайната Вечеря, така както и човек излиза
несъзнателно
през време на съня.
Това можеше да извърши в човешката природа само един Бог. И това второ събитие ни е описано, с което ни се показва, че втората страна на Посвещението, излизането в Космоса, е било действително извършено от Христос в човешката природа. Той бе помазан като всеки друг човек, за да стане чист, за да стане неуязвим против това, което би могло да дойде към Него от физическия свят. Така ние виждаме как помазването, което е играло роля в древните Мистерии, ни се явява отново на по-висока степен на историческия път, докато то е било само в храмовете. И ние виждаме как сега Христос изразява израстването и разливането в целия свят при Тайната Вечеря, когато Той обяснява на учениците, че се чувства във всичко, което съставя твърдата част на Земята, което е изразено с думите " Аз съм Хлябът на Живота", а също така и в течния елемент на Земята.
Това
съзнателно
излизане във великия свят е показано при Тайната Вечеря, така както и човек излиза
несъзнателно
през време на съня.
И онова чувство, което човек трябва да изпита при приближаващото се заслепяване, ние го виждаме изразено от Христос с думите "Душата Ми е смутена до смърт". Христос изразява фактически това, което иначе човеците изживяват като едно умъртвяване, като едно парализиране, като едно ослепяване. В сцената от Гетсиманската градина Той изживява това, което може да се нарече напуснатото от душата физическо тяло проявява своето собствено състояние на страх. Това, което е изживяно в тази сцена, ни показва, как душата се разширява в света и как тялото е напуснато. И всичко, което следва след това, действително ни рисува проникването навън в Макрокосмоса - Разпятието и полагането в гроба и всичко, което се е извършвало в древността само в Мистериите.
към текста >>
При слизането на човека в своята вътрешност, преди човек да слезе в своето етерно тяло и да проникне в него, да възприеме неговите Тайни, той трябва да проникне
съзнателно
със своя поглед своето астрално тяло.
Силите, които го бяха подпомогнали, оставаха с него в света. Както казах и по-рано, това трябваше да се измени и се измени със слизането на Христос на Земята в едно човешко тяло. При днешното състояние на човешкото развитие азът на човека не е буден за другия свят както е буден за физическия свят. Но едно истинско християнско Посвещение се състои именно в това, да подготви човешкия аз да стане така буден в духовните светове, както той е буден във външния свят. Външният свят, в който азът е буден, в древноеврейския езотеризъм е наречен Царство или Малхут.
При слизането на човека в своята вътрешност, преди човек да слезе в своето етерно тяло и да проникне в него, да възприеме неговите Тайни, той трябва да проникне
съзнателно
със своя поглед своето астрално тяло.
Това е вратата, през която човек трябва да слезе в своите етерно и физическо тела. В тези тела човек изживява нещо, което е обективно, както предметите във външния свят са нещо обективно. Както нашият поглед във външния свят обгръща всичко, което съществува в този свят, така и за онзи, който се потопява в своето астрално тяло, неговият поглед пада върху всичко, което той може да възприеме в астралното тяло и в астралния свят. Но сега човек вижда това не чрез своя аз направо, а си служи с органите на астралното тяло. И това, което човек възприема по такъв начин чрез астралното тяло, в древноеврейския езотеризъм е определено от следните три думи: Нетцах, Йезод и Ход.
към текста >>
И това, което човек преживява при
съзнателното
слизане в етерното тяло, в древноеврейския езотеризъм е било наречено с три имена, които трудно могат да се преведат на съвременен език.
Като слезе човек до своето етерно тяло, той възприема нещо по-висше от това, което е обозначено с горепосочените думи. Тук трябва да отбележа, че според схващането на окултната наука, в най-нисшия свят - физическия - работят най-висшите Божествени сили; в етерния - по-малко възвишени, а в астралния - още по-нисши Божествени сили. При преживяването на астралното тяло човек изживява живота на първите четиринадесет поколения, за които говори Евангелието; при преживяването на етерното тяло той изживява живота на вторите четиринадесет поколения; при изживяването на физическото тяло, той изживява последните четиринадесет поколения. Астралното тяло е най-покварено и най-неорганизирано от човешките обвивки и то действа разрушително със своите страсти, инстинкти и желания върху физическото тяло. Етерното тяло не е така покварено от влиянието на тъмните сили, както астралното.
И това, което човек преживява при
съзнателното
слизане в етерното тяло, в древноеврейския езотеризъм е било наречено с три имена, които трудно могат да се преведат на съвременен език.
Тези три думи са: Гедулах, Тиферет и Гебурах. От думата Гедулах получаваме една представа за всичко онова, което в царството на Духа, в духовния свят, е величествено, велико, което прави впечатление на нещо поразяващо със своето величие. Напротив това, което е обозначено с думата Гебурах, има съвършено различен нюанс от този в думата величие. Гебурах е нюансът на онова величие, на онази сила, която вече се изявява навън, за да се противопостави, за да се бори, да се брани и да се изяви навън като самостоятелна същност. Тази сила се изразява навън чрез агресивно действие.
към текста >>
Той мина през изкушенията чрез силата на Своето вътрешно
Същество
, чрез силата на Своя Аз, на Своя Дух.
Така че, с това слизане на човека в своята вътрешност - астралното, етерното и физическото тела, човек се среща със съществата, които са работили над него. Затова всъщност това е едно издигане нагоре, едно възлизане, за да влезе във връзка с тези същества. Но, както вече казах, преди човек да дойде във връзка с тези Божествени същества, които са работили и работят над него, той влиза в контакт със съществата на тъмнината, които трябва да победи, за да може, преминавайки през тях, да влезе във връзка с Божествените същества. Защото всичко в проявения свят е поляризирано. И Христос, минавайки през изкушението и побеждавайки тъмните сили, показа на хората Пътя, по който и те могат да постигнат това.
Той мина през изкушенията чрез силата на Своето вътрешно
Същество
, чрез силата на Своя Аз, на Своя Дух.
Той победи всички нападки и изкушения на тъмните сили, които идват към човека, които човек среща, когато слиза в своите астрално, етерно и физическо тела. Това е ясно описано в Евангелието на Матей. Представени са всички форми на егоизъм и то така, че ни се обръща до най-висока степен внимание върху тях. Това, на което се натъква човек, който се стреми към едно езотерично развитие, това, което застава срещу него като пречка при неговото потопяване в своята вътрешност, то е, че в неговото същество възниква лошата склонност винаги да се занимава само със своята личност. Тази склонност се среща най-силно подчертано у хора, които се стремят към езотерично развитие.
към текста >>
Това, на което се натъква човек, който се стреми към едно езотерично развитие, това, което застава срещу него като пречка при неговото потопяване в своята вътрешност, то е, че в неговото
същество
възниква лошата склонност винаги да се занимава само със своята личност.
И Христос, минавайки през изкушението и побеждавайки тъмните сили, показа на хората Пътя, по който и те могат да постигнат това. Той мина през изкушенията чрез силата на Своето вътрешно Същество, чрез силата на Своя Аз, на Своя Дух. Той победи всички нападки и изкушения на тъмните сили, които идват към човека, които човек среща, когато слиза в своите астрално, етерно и физическо тела. Това е ясно описано в Евангелието на Матей. Представени са всички форми на егоизъм и то така, че ни се обръща до най-висока степен внимание върху тях.
Това, на което се натъква човек, който се стреми към едно езотерично развитие, това, което застава срещу него като пречка при неговото потопяване в своята вътрешност, то е, че в неговото
същество
възниква лошата склонност винаги да се занимава само със своята личност.
Тази склонност се среща най-силно подчертано у хора, които се стремят към езотерично развитие. Това се дължи на факта, че човек не знае как да се справи със себе си, когато всичко, което възниква от неговата вътрешност, се съединява с неговото същество. Той не знае какво да прави и с това става съвсем неопитен по отношение на себе си. Това става, защото човек при това състояние желае да бъде изцяло аз, да бъде напълно независим от външния свят. Тогава той изпада в грешката, че отначало той би искал да бъде третиран като едно дете, на което се казва всичко ясно какво трябва да върши.
към текста >>
Това се дължи на факта, че човек не знае как да се справи със себе си, когато всичко, което възниква от неговата вътрешност, се съединява с неговото
същество
.
Той победи всички нападки и изкушения на тъмните сили, които идват към човека, които човек среща, когато слиза в своите астрално, етерно и физическо тела. Това е ясно описано в Евангелието на Матей. Представени са всички форми на егоизъм и то така, че ни се обръща до най-висока степен внимание върху тях. Това, на което се натъква човек, който се стреми към едно езотерично развитие, това, което застава срещу него като пречка при неговото потопяване в своята вътрешност, то е, че в неговото същество възниква лошата склонност винаги да се занимава само със своята личност. Тази склонност се среща най-силно подчертано у хора, които се стремят към езотерично развитие.
Това се дължи на факта, че човек не знае как да се справи със себе си, когато всичко, което възниква от неговата вътрешност, се съединява с неговото
същество
.
Той не знае какво да прави и с това става съвсем неопитен по отношение на себе си. Това става, защото човек при това състояние желае да бъде изцяло аз, да бъде напълно независим от външния свят. Тогава той изпада в грешката, че отначало той би искал да бъде третиран като едно дете, на което се казва всичко ясно какво трябва да върши. Той би искал да бъде всичко, само не човек, който сам си дава насока и цел в живота. Той има чувството, че зависимостта от външния свят го смущава.
към текста >>
И веднъж това изживяно вън от древните Мистерии, изживяно чрез силата на едно
същество
, което живее в трите човешки тела - даден е импулс, за да може човечеството да постигне това в течение на развитието.
Когато човек се потопява в своето физическо тяло и не се освободи от своя егоизъм, тогава винаги изкусителят на физическия свят - Луцифер или дяволът - е този, който кара човека да се мами относно самия себе си. Тогава той му обещава това, което застава срещу самия него, но което не е нищо друго, освен илюзия, създадена от нашето собствено въображение. Когато този дух на егоистичността е в нас, тогава ние виждаме цял един свят, но един свят на илюзии и лъжа. И този дух на лъжата ни обещава този свят, но ние не трябва да вярваме, че това е светът на Истината, реалният Божествен свят. Тези три степени на изкушението изживява Христос като един образец пред човечеството.
И веднъж това изживяно вън от древните Мистерии, изживяно чрез силата на едно
същество
, което живее в трите човешки тела - даден е импулс, за да може човечеството да постигне това в течение на развитието.
Даден е импулс, за да може човек с аза, който се намира в Малкут, в Царството, в сетивния свят, да възлезе с този аз в духовния свят. Трябваше да бъде достигнато това състояние, щото това, което разделя двата свята да не съществува вече и човек да може да възлиза в духовните светове с аза, който живее в сетивния свят. Това бе постигнато за човечеството чрез побеждаване на изкушението от Христа така, както е описано от Евангелието на Матей. С това бе даден образец как живеещият в сетивния свят аз може да влезе във висшите светове, като превъзмогне изпитанията, изкушенията, които му поставят тъмните сили. В заключение на казаното върху изкушението, ще го резюмирам по следния начин.
към текста >>
И в двата случая пустинята е символ на уединението на душата, областта на аза, отделното човешко
същество
.
С това бе даден образец как живеещият в сетивния свят аз може да влезе във висшите светове, като превъзмогне изпитанията, изкушенията, които му поставят тъмните сили. В заключение на казаното върху изкушението, ще го резюмирам по следния начин. Първото нещо, което трябва да имаме предвид при разбирането на разказа за изкушението, е да помним, че когато се говори, че Исус е бил отведен от Духа в пустинята, не трябва да се разбира изключително външната пустиня. За Йоан Кръстител се казва, че бил проповедник в пустинята. Исус е пренесен в пустинята от Духа.
И в двата случая пустинята е символ на уединението на душата, областта на аза, отделното човешко
същество
.
Гръцката дума за пустиня е близка до думата еремит, която значи отшелник, който търси уединение за развитието на своята душа. Слизайки от духовните светове в земно въплъщение, Христос слиза в уединение в азовото битие на човека, в пустинята. Така че, отнасянето в пустинята не е нищо друго, освен самото въплъщение, даже ако действително при Исус, след като бе приел в себе си Христа при кръщението, е настъпило едно външно оттегляне на уединено място в пустинята. Трите сцени на разказа за изкушението трябва да се схващат на първо място вътрешно, като три степени на слизането, на въплъщението, на завладяване на тялото, в което слиза. Още от най-древни времена Христос е бил победител на силите на изкушението в духовните светове.
към текста >>
Той ги срещна в съставните членове на човешкото
същество
, в които се облича.
Тези тъмни сили бяха свалени на Земята. Сега Христос слезе на Земята в царството на Сатаната. С това Той срещна отново противниковите сили и неизбежно трябваше да влезе във война с тях. Те са първите същества, които Христос срещна на Земята. Той слезе в човешките глъбини и там срещна силите на Бездната.
Той ги срещна в съставните членове на човешкото
същество
, в които се облича.
Самият Христос е като идващ от Небето Огън. Този Огън-Дух се потопява в трите члена на човешкото същество, които отговарят на елементите земя, вода и въздух във физическото тяло, в етерното или жизненото, и душевното или астралното. При слизането във физическото тяло Христос среща съществото, което иска да Го изкуси да превърне камъните в хляб. При слизането в жизненото тяло Той среща съществото, което иска да Го изкуси да си играе със жизнените сили, като се хвърли от крилото на храма. При слизането в душевното тяло той среща съществото, което иска да Го изкуси да стане владетел на света, вместо спасител на света.
към текста >>
Този Огън-Дух се потопява в трите члена на човешкото
същество
, които отговарят на елементите земя, вода и въздух във физическото тяло, в етерното или жизненото, и душевното или астралното.
С това Той срещна отново противниковите сили и неизбежно трябваше да влезе във война с тях. Те са първите същества, които Христос срещна на Земята. Той слезе в човешките глъбини и там срещна силите на Бездната. Той ги срещна в съставните членове на човешкото същество, в които се облича. Самият Христос е като идващ от Небето Огън.
Този Огън-Дух се потопява в трите члена на човешкото
същество
, които отговарят на елементите земя, вода и въздух във физическото тяло, в етерното или жизненото, и душевното или астралното.
При слизането във физическото тяло Христос среща съществото, което иска да Го изкуси да превърне камъните в хляб. При слизането в жизненото тяло Той среща съществото, което иска да Го изкуси да си играе със жизнените сили, като се хвърли от крилото на храма. При слизането в душевното тяло той среща съществото, което иска да Го изкуси да стане владетел на света, вместо спасител на света. Христос, като едно Велико и мощно космическо Същество, разполагащо с власт и сила, слиза в света на земните човешки принципи - тяло, живот и душа, в които обикновено царува човешкият аз. Той много превъзхожда тези земни човешки обвивки, благодарение на присъщата Му космическа власт и сила.
към текста >>
При слизането във физическото тяло Христос среща
съществото
, което иска да Го изкуси да превърне камъните в хляб.
Те са първите същества, които Христос срещна на Земята. Той слезе в човешките глъбини и там срещна силите на Бездната. Той ги срещна в съставните членове на човешкото същество, в които се облича. Самият Христос е като идващ от Небето Огън. Този Огън-Дух се потопява в трите члена на човешкото същество, които отговарят на елементите земя, вода и въздух във физическото тяло, в етерното или жизненото, и душевното или астралното.
При слизането във физическото тяло Христос среща
съществото
, което иска да Го изкуси да превърне камъните в хляб.
При слизането в жизненото тяло Той среща съществото, което иска да Го изкуси да си играе със жизнените сили, като се хвърли от крилото на храма. При слизането в душевното тяло той среща съществото, което иска да Го изкуси да стане владетел на света, вместо спасител на света. Христос, като едно Велико и мощно космическо Същество, разполагащо с власт и сила, слиза в света на земните човешки принципи - тяло, живот и душа, в които обикновено царува човешкият аз. Той много превъзхожда тези земни човешки обвивки, благодарение на присъщата Му космическа власт и сила. Затова Той можеше да превърне камъните в хляб; можеше да се хвърли от крилото на храма и като умре докато пада, да почерпи от съкровищницата на космичните жизнени сили и веднага да оживее; Той можеше също така да повиши до неимоверност слабите човешки сили, че да принуди всички човешки души да Му се подчинят и да Му служат.
към текста >>
При слизането в жизненото тяло Той среща
съществото
, което иска да Го изкуси да си играе със жизнените сили, като се хвърли от крилото на храма.
Той слезе в човешките глъбини и там срещна силите на Бездната. Той ги срещна в съставните членове на човешкото същество, в които се облича. Самият Христос е като идващ от Небето Огън. Този Огън-Дух се потопява в трите члена на човешкото същество, които отговарят на елементите земя, вода и въздух във физическото тяло, в етерното или жизненото, и душевното или астралното. При слизането във физическото тяло Христос среща съществото, което иска да Го изкуси да превърне камъните в хляб.
При слизането в жизненото тяло Той среща
съществото
, което иска да Го изкуси да си играе със жизнените сили, като се хвърли от крилото на храма.
При слизането в душевното тяло той среща съществото, което иска да Го изкуси да стане владетел на света, вместо спасител на света. Христос, като едно Велико и мощно космическо Същество, разполагащо с власт и сила, слиза в света на земните човешки принципи - тяло, живот и душа, в които обикновено царува човешкият аз. Той много превъзхожда тези земни човешки обвивки, благодарение на присъщата Му космическа власт и сила. Затова Той можеше да превърне камъните в хляб; можеше да се хвърли от крилото на храма и като умре докато пада, да почерпи от съкровищницата на космичните жизнени сили и веднага да оживее; Той можеше също така да повиши до неимоверност слабите човешки сили, че да принуди всички човешки души да Му се подчинят и да Му служат. Но Христос имаше друго разбиране за тези неща.
към текста >>
При слизането в душевното тяло той среща
съществото
, което иска да Го изкуси да стане владетел на света, вместо спасител на света.
Той ги срещна в съставните членове на човешкото същество, в които се облича. Самият Христос е като идващ от Небето Огън. Този Огън-Дух се потопява в трите члена на човешкото същество, които отговарят на елементите земя, вода и въздух във физическото тяло, в етерното или жизненото, и душевното или астралното. При слизането във физическото тяло Христос среща съществото, което иска да Го изкуси да превърне камъните в хляб. При слизането в жизненото тяло Той среща съществото, което иска да Го изкуси да си играе със жизнените сили, като се хвърли от крилото на храма.
При слизането в душевното тяло той среща
съществото
, което иска да Го изкуси да стане владетел на света, вместо спасител на света.
Христос, като едно Велико и мощно космическо Същество, разполагащо с власт и сила, слиза в света на земните човешки принципи - тяло, живот и душа, в които обикновено царува човешкият аз. Той много превъзхожда тези земни човешки обвивки, благодарение на присъщата Му космическа власт и сила. Затова Той можеше да превърне камъните в хляб; можеше да се хвърли от крилото на храма и като умре докато пада, да почерпи от съкровищницата на космичните жизнени сили и веднага да оживее; Той можеше също така да повиши до неимоверност слабите човешки сили, че да принуди всички човешки души да Му се подчинят и да Му служат. Но Христос имаше друго разбиране за тези неща. Като отхвърли троичното изкушение, Той съзнателно се отрече от Своето космическо превъзходство и влезе в човешките обвивки действително като човек.
към текста >>
Христос, като едно Велико и мощно космическо
Същество
, разполагащо с власт и сила, слиза в света на земните човешки принципи - тяло, живот и душа, в които обикновено царува човешкият аз.
Самият Христос е като идващ от Небето Огън. Този Огън-Дух се потопява в трите члена на човешкото същество, които отговарят на елементите земя, вода и въздух във физическото тяло, в етерното или жизненото, и душевното или астралното. При слизането във физическото тяло Христос среща съществото, което иска да Го изкуси да превърне камъните в хляб. При слизането в жизненото тяло Той среща съществото, което иска да Го изкуси да си играе със жизнените сили, като се хвърли от крилото на храма. При слизането в душевното тяло той среща съществото, което иска да Го изкуси да стане владетел на света, вместо спасител на света.
Христос, като едно Велико и мощно космическо
Същество
, разполагащо с власт и сила, слиза в света на земните човешки принципи - тяло, живот и душа, в които обикновено царува човешкият аз.
Той много превъзхожда тези земни човешки обвивки, благодарение на присъщата Му космическа власт и сила. Затова Той можеше да превърне камъните в хляб; можеше да се хвърли от крилото на храма и като умре докато пада, да почерпи от съкровищницата на космичните жизнени сили и веднага да оживее; Той можеше също така да повиши до неимоверност слабите човешки сили, че да принуди всички човешки души да Му се подчинят и да Му служат. Но Христос имаше друго разбиране за тези неща. Като отхвърли троичното изкушение, Той съзнателно се отрече от Своето космическо превъзходство и влезе в човешките обвивки действително като човек. Той не бе слязъл от чисто Духовните висини на Земята да си играе магически със силите на Земята, но да посее в гнилия свят на Земята семето на едно ново човечество, на едно ново съществуване.
към текста >>
Като отхвърли троичното изкушение, Той
съзнателно
се отрече от Своето космическо превъзходство и влезе в човешките обвивки действително като човек.
При слизането в душевното тяло той среща съществото, което иска да Го изкуси да стане владетел на света, вместо спасител на света. Христос, като едно Велико и мощно космическо Същество, разполагащо с власт и сила, слиза в света на земните човешки принципи - тяло, живот и душа, в които обикновено царува човешкият аз. Той много превъзхожда тези земни човешки обвивки, благодарение на присъщата Му космическа власт и сила. Затова Той можеше да превърне камъните в хляб; можеше да се хвърли от крилото на храма и като умре докато пада, да почерпи от съкровищницата на космичните жизнени сили и веднага да оживее; Той можеше също така да повиши до неимоверност слабите човешки сили, че да принуди всички човешки души да Му се подчинят и да Му служат. Но Христос имаше друго разбиране за тези неща.
Като отхвърли троичното изкушение, Той
съзнателно
се отрече от Своето космическо превъзходство и влезе в човешките обвивки действително като човек.
Той не бе слязъл от чисто Духовните висини на Земята да си играе магически със силите на Земята, но да посее в гнилия свят на Земята семето на едно ново човечество, на едно ново съществуване. В троичното изкушение се изпълнява човекоставането на Христа. В битието на физическото тяло Той изтръгва човешкото битие от властта на Ариман, който сграбчва с нокти и задържа към себе си всичко мъртво, иска да му предаде привиден живот, да превърне камъните в хляб. В битието на човешката душа той изтръгва човешкото същество от властта на луциферическите сили, които с егоистична алчност искат да обвият цялото човешко същество в мъгла, за да го владеят това са земните царства, които Сатана обещава на Христа. В битието на човешката жизнена сила той изтръгва човешкото същество от властта на аримано-луциферическите сили, които искат да разрушат сериозността на живота чрез несериозни магии.
към текста >>
В битието на човешката душа той изтръгва човешкото
същество
от властта на луциферическите сили, които с егоистична алчност искат да обвият цялото човешко
същество
в мъгла, за да го владеят това са земните царства, които Сатана обещава на Христа.
Но Христос имаше друго разбиране за тези неща. Като отхвърли троичното изкушение, Той съзнателно се отрече от Своето космическо превъзходство и влезе в човешките обвивки действително като човек. Той не бе слязъл от чисто Духовните висини на Земята да си играе магически със силите на Земята, но да посее в гнилия свят на Земята семето на едно ново човечество, на едно ново съществуване. В троичното изкушение се изпълнява човекоставането на Христа. В битието на физическото тяло Той изтръгва човешкото битие от властта на Ариман, който сграбчва с нокти и задържа към себе си всичко мъртво, иска да му предаде привиден живот, да превърне камъните в хляб.
В битието на човешката душа той изтръгва човешкото
същество
от властта на луциферическите сили, които с егоистична алчност искат да обвият цялото човешко
същество
в мъгла, за да го владеят това са земните царства, които Сатана обещава на Христа.
В битието на човешката жизнена сила той изтръгва човешкото същество от властта на аримано-луциферическите сили, които искат да разрушат сериозността на живота чрез несериозни магии. Преди да завърша разказа за изкушението ще поставя въпроса - защо Йоан не дава в своето Евангелие разказ за изкушението? Според дълбокото окултно разбиране на Евангелията той дава една друга сцена, която е успоредна със сцената на изкушението и предава същата идея. В разказа за изкушението ни е предадена идеята за човекоставането на Христа и влизането му в трите обвивки на Исус, при което Той среща тъмните сили, които побеждава при завладяването тялото на Исус, с което дава началото на завладяването и освобождаването на всички човешки тела от властта на тъмните сили. Йоан е предал тази идея с разказа за очистването на храма.
към текста >>
В битието на човешката жизнена сила той изтръгва човешкото
същество
от властта на аримано-луциферическите сили, които искат да разрушат сериозността на живота чрез несериозни магии.
Като отхвърли троичното изкушение, Той съзнателно се отрече от Своето космическо превъзходство и влезе в човешките обвивки действително като човек. Той не бе слязъл от чисто Духовните висини на Земята да си играе магически със силите на Земята, но да посее в гнилия свят на Земята семето на едно ново човечество, на едно ново съществуване. В троичното изкушение се изпълнява човекоставането на Христа. В битието на физическото тяло Той изтръгва човешкото битие от властта на Ариман, който сграбчва с нокти и задържа към себе си всичко мъртво, иска да му предаде привиден живот, да превърне камъните в хляб. В битието на човешката душа той изтръгва човешкото същество от властта на луциферическите сили, които с егоистична алчност искат да обвият цялото човешко същество в мъгла, за да го владеят това са земните царства, които Сатана обещава на Христа.
В битието на човешката жизнена сила той изтръгва човешкото
същество
от властта на аримано-луциферическите сили, които искат да разрушат сериозността на живота чрез несериозни магии.
Преди да завърша разказа за изкушението ще поставя въпроса - защо Йоан не дава в своето Евангелие разказ за изкушението? Според дълбокото окултно разбиране на Евангелията той дава една друга сцена, която е успоредна със сцената на изкушението и предава същата идея. В разказа за изкушението ни е предадена идеята за човекоставането на Христа и влизането му в трите обвивки на Исус, при което Той среща тъмните сили, които побеждава при завладяването тялото на Исус, с което дава началото на завладяването и освобождаването на всички човешки тела от властта на тъмните сили. Йоан е предал тази идея с разказа за очистването на храма. Това е една от първите дейности на Христа след сватбата в Кана Галилейска.
към текста >>
64.
7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така че, деветте блаженства имат отношение към деветте члена на човешкото
същество
.
Също и Духът е троичен в своето проявление. Индуската философия нарича трите члена на Духа Манас, Будхи и Атма. Западната окултна наука ги нарича Духовно Себе, Дух-Живот и Човеко-Дух. Учителят казва, че това са трите безсмъртни тела, с които човешкият Дух се облича и ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Той казва, че този въпрос принадлежи към една от най-дълбоките Тайни на окултната наука.
Така че, деветте блаженства имат отношение към деветте члена на човешкото
същество
.
С тях е показано как човек може да бъде блажен, като приеме Духа в себе си. а каквото разстояние се намират деветте блаженства от началото на Евангелието на Матей, на такова разстояние от неговия край намираме една част, която се състои също от девет члена, които отговарят точно на групата на блаженства. Това са деветте горки (23,13-36). Христос казва блаженствата на учениците, на носителите и ръководителите на възлизането на света, на новото творение. Деветте горки са отправени към книжниците и фарисеите, носителите и ръководителите на гибелта на света, на умирането на старото творение.
към текста >>
Едно
същество
, което има астрално тяло, може да страда само чрез повреждане на етерното тяло.
За първия род състрадание, с което човек скърби за страданията на хората, се говори във второто блаженство. Благодарение на него той разбира страданията на хората и се стреми да им помогне. Тази сила, която свързва душата с тялото, окултната наука нарича етерно тяло. То обуславя характера на човека. В това етерно тяло се намира принципа на болката, на страданието.
Едно
същество
, което има астрално тяло, може да страда само чрез повреждане на етерното тяло.
Затова второто блаженство гласи: "Блажени скърбящите, защото те ще се утешат." Те могат да бъдат утешени, защото чрез Христа една нова сила е била донесена за етерното тяло. И когато свържат своя живот с Христа и се изпълнят с новата Истина, те ще изживеят в себе си утеха за всяка скръб и страдание. А фарисеят не носи страданието на другите хора, но той се обогатява материално от страданието на хората. Той чувства неговата сила да расте, колкото повече страданието кара хората да се нуждаят от него. Затова към него се отнася второто горко.
към текста >>
Първите три блаженства имат отношение и говорят за обвивките на човешкото
същество
, за неговите тела, които се носители на неговата вътрешна същност.
Ето защо, новата Истина по отношение на астралното тяло гласи: Блажени са онези, които са кротки, благи, чрез самите себе си, чрез силата на своята душа, защото те ще бъдат онези, които ще наследят Земята. Четвърто блаженство: "Блажени гладуващите и жадуващите за Правдата, защото те ще бъдат наситени." Четвърто горко: "Горко вам заслепени водители, които казвате, че трябва да се кълнем не в храма, а в златото на храма. Безумни и слепи вие, които казвате, че не трябва да се кълнем в олтаря, а в жертвата на олтаря. Вие безумни и слепи."
Първите три блаженства имат отношение и говорят за обвивките на човешкото
същество
, за неговите тела, които се носители на неговата вътрешна същност.
Втората група от блаженства и горки имат отношение към душевния живот на човека, към вътрешните силови течения, които оживяват душевно човешкия организъм. Както във физическото тяло кръвоносната система прониква и оживява всичко, така и тези човешки душевни течения. Тази душевна същност има в себе си един елемент, който се стреми навън, един елемент обусловен в самия себе си и един елемент, стремящ се навътре. В обикновения говор тези три елемента на душевния живот обикновено наричаме сърце, интелект и съзнание или воля. В западната окултна наука ги наричат Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа.
към текста >>
Когато човек иска да изживее в себе си Христа, в своето сърце той трябва да изпитва такъв порив, .какъвто
несъзнателно
изпитва в своето тяло, когато чувства глад и жажда.
Както във физическото тяло кръвоносната система прониква и оживява всичко, така и тези човешки душевни течения. Тази душевна същност има в себе си един елемент, който се стреми навън, един елемент обусловен в самия себе си и един елемент, стремящ се навътре. В обикновения говор тези три елемента на душевния живот обикновено наричаме сърце, интелект и съзнание или воля. В западната окултна наука ги наричат Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Четвъртото блаженство има отношение към човешкото сърце.
Когато човек иска да изживее в себе си Христа, в своето сърце той трябва да изпитва такъв порив, .какъвто
несъзнателно
изпитва в своето тяло, когато чувства глад и жажда.
Той трябва така да гладува и жадува за душевното, както тялото гладува и жадува за храната и питието. Това, което човек може да постигне благодарение на факта, че в него живее Христовата сила, можем да го наречем в широк смисъл жажда за Правда. И когато в своето сърце човек се изпълни с Христовата сила, той може да постигне, да намери в себе си възможност да утоли своята жажда за правда. Който преминава през своя живот като през един храм, където би искал да приеме всичко земно като хляба и виното на олтаря, той е истински религиозен човек. Религиозността е въздухът, в който той живее.
към текста >>
Петото блаженство стои в средата на блаженствата и то отговаря на средата на човешкото
същество
, която е онази точка от човешкото
същество
, която поддържа равновесието между телесните части и стремящите се към външния свят душевни части от една страна, и онази душевна част, която е насочена навътре и е във връзка с Божественото - основаващият се в самия себе си аз.
За такива се отнася четвъртото горко. Петото блаженство: "Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани." Пето горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които давате десятък за ментата, копъра и кимиона и оставяте най-важното от Закона: правосъдието, милостта и вярата. Това трябва да правите, но и другото да не оставяте. Вие, слепи водители, които прецеждате комара, а камилата поглъщате."
Петото блаженство стои в средата на блаженствата и то отговаря на средата на човешкото
същество
, която е онази точка от човешкото
същество
, която поддържа равновесието между телесните части и стремящите се към външния свят душевни части от една страна, и онази душевна част, която е насочена навътре и е във връзка с Божественото - основаващият се в самия себе си аз.
Тук човек се научава да проявява индивидуално чувство на Любов, независимо от всички традиционни отношения. Това е Любовта на душа към душа, която извира от самото Божествено естество на душата. Така Любов може да има само онзи, който е намерил себе си, който е разкрил Бога в себе си. Но който е намерил и познал себе си, той е познал и Бога, и с това намира и другия човек, понеже Бог живее в душата на всички хора. Това блаженство се отнася до това, което обикновено наричаме интелект, което в западната окултна наука наричат Разсъдъчна душа.
към текста >>
Христовият ученик приема Възкръсналия в своето
същество
, даже ако за това трябва да понесе смърт.
Тук ученикът стои пред най-висшата Христова магия - превръщане на преходното, тленното в непреходно, нетленно. Това е дълъг процес, процес на Вечността. Ето защо горкото засяга всички черномагьоснически деяния на фарисеите, които стоят срещу Христовата магия на Възкресението. Последното горко, както и последното блаженство имат едно начало, различно от това на предидущите. Горкото започва: Вие, змии и рожби ехидни.
Христовият ученик приема Възкръсналия в своето
същество
, даже ако за това трябва да понесе смърт.
Това е последният, най-голям изпит на ученика, когато той минава през Голгота, след което следва Възкресението. А фарисеят се превръща в черен маг - той убива и разрушава. Така че, Смъртта стои или в служба на Възкресението - тогава той я носи като мъченик, или стои в служба на демонизма - тогава тя се упражнява от убийци, от екзекутори. Понасянето на смъртта води до Възкресението и съграждането на небесния Ерусалим. Демоничното убийство, храмовото убийство води до гибелта, до разрушението на Ерусалим.
към текста >>
Тези блаженства изразяват по величествен начин, как действа Христовата сила върху деветте члена на човешкото
същество
.
А фарисеят се превръща в черен маг - той убива и разрушава. Така че, Смъртта стои или в служба на Възкресението - тогава той я носи като мъченик, или стои в служба на демонизма - тогава тя се упражнява от убийци, от екзекутори. Понасянето на смъртта води до Възкресението и съграждането на небесния Ерусалим. Демоничното убийство, храмовото убийство води до гибелта, до разрушението на Ерусалим. С тези блаженства Христос, по един чуден, гениален начин, е изразил как се развива азът, когато той се изпълва с Христа и как този аз се изразява в различните членове на човешката природа.
Тези блаженства изразяват по величествен начин, как действа Христовата сила върху деветте члена на човешкото
същество
.
Първо е показано как действа настоящето, а след това как ще действа в близко бъдеще и след това" - в по-далечно бъдеще. Блаженствата ни показват как геният на Христа е съчетал в тях външните правила за живота и духовния Път на човека, под влиянието на прогресивно действащата Христова сила в човешката душа, която постепенно преобразява и прави човека Син Божи, и го въвежда в Царството Небесно, което той открива в самия себе си.
към текста >>
65.
8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ'
- Влад Пашов (1902- 1974)
Правдата подразбира на всяко
същество
да му се даде това, което Бог му е определил, понеже Бог живее във всяко
същество
.
Мъдростта, Божествената наука ни дава знание, за да разбираме законите, върху които е съграден Животът. Затова Учителят казва: "Като станете ученици на Великата Божествена Школа, ще започнете да изучавате Великата Божествена наука. Знаете ли какви велики перспективи за знания, за красота, за наука, за изкуство, за поезия и за какво ли не още има във Великата Божествена наука". Думите: "да дойде Твоето Царство" имат връзка и с Божествената Правда, която произлиза от Любовта и Мъдростта. Затова е казано в Писанието: "Търсете първом Царството Божие и неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи".
Правдата подразбира на всяко
същество
да му се даде това, което Бог му е определил, понеже Бог живее във всяко
същество
.
Правдата иска равно разпределение на благата между всички същества. Само така ще дойде Царство Божие. Следващите думи: "да бъде Твоята Воля" имат отношение към Истината. Волята Божия се състои в това, да дадем възможност на Бога да се проявява все повече в нас. Това е целта и същността на развитието - да се изявява и проявява Бог.
към текста >>
Висшата природа на човека, неговото вечно
Същество
почива в лоното на Бога.
На това служат и молитвата, и медитацията". Както е известно, човек има двойна природа. Той има преди всичко четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз. В този аз е заключен зародиша на висшата човешка природа, наречена в източната мъдрост Манас, Будхи и Атма. В течение на инволюционния процес се създават трите обвивки и аза и в средата на Лемурийската епоха се свързват с висшата човешка природа.
Висшата природа на човека, неговото вечно
Същество
почива в лоното на Бога.
Трите висши члена на човешката природа са същевременно трите най-нисши члена на Божеството, а най-близките до човека. Атма, най-висшият принцип на човека, отговаря на това, което в човека е волята. Това, което у човека от нашата епоха е най-слабо развито, това е волята. В бъдеще тя ще стане най-съвършения елемент на човешкото битие. Съвременният човек е предимно познаващо същество.
към текста >>
Съвременният човек е предимно познаващо
същество
.
Висшата природа на човека, неговото вечно Същество почива в лоното на Бога. Трите висши члена на човешката природа са същевременно трите най-нисши члена на Божеството, а най-близките до човека. Атма, най-висшият принцип на човека, отговаря на това, което в човека е волята. Това, което у човека от нашата епоха е най-слабо развито, това е волята. В бъдеще тя ще стане най-съвършения елемент на човешкото битие.
Съвременният човек е предимно познаващо
същество
.
Неговата воля е ограничена от всички страни. Той може да разбира окръжаващия го свят, но има много малка власт над този свят, който познава. В бъдеще неговата воля ще става все по-силна и по-силна, докато той достигне своята велика цел, която в окултизма е прието да се нарича Великата Жертва. Тя е изразена в онази сила на волята, която е в състояние изцяло да принесе в жертва своето битие. Когато волята достигне тази степен на развитие, при което за нея става възможна Великата Жертва, тя създава Космоса, Макро- и Микро-, и този Космос е огледално отражение, получаващо своя смисъл и значение от Съществото на Твореца.
към текста >>
Когато волята достигне тази степен на развитие, при което за нея става възможна Великата Жертва, тя създава Космоса, Макро- и Микро-, и този Космос е огледално отражение, получаващо своя смисъл и значение от
Съществото
на Твореца.
Съвременният човек е предимно познаващо същество. Неговата воля е ограничена от всички страни. Той може да разбира окръжаващия го свят, но има много малка власт над този свят, който познава. В бъдеще неговата воля ще става все по-силна и по-силна, докато той достигне своята велика цел, която в окултизма е прието да се нарича Великата Жертва. Тя е изразена в онази сила на волята, която е в състояние изцяло да принесе в жертва своето битие.
Когато волята достигне тази степен на развитие, при което за нея става възможна Великата Жертва, тя създава Космоса, Макро- и Микро-, и този Космос е огледално отражение, получаващо своя смисъл и значение от
Съществото
на Твореца.
Такава е ролята на творческата воля в Божественото Битие. Това, което се явява като втори принцип на Божеството - Будхи - то е огледално отражение на първия принцип - Атма. "Пренесете се мислено в Божественото Битие, действащо творчески в центъра на Вселената.
към текста >>
Това Царство е такова, че отразява в безкрайно разнообразие
Съществото
на Божеството.
С това вселенската воля вдъхва Живот в Космоса, който се изразява в безкрайно разнообразие. Този процес на безкрайна диференциация, безкрайно повторение на Божеството, се нарича в окултизма Царство. И така, в центъра се намира Волята. Отражението на волята е Царството, Космосът. Така че, Волята може да се сравнява с Атма, а отражението на Волята като Царство - с Будхи.
Това Царство е такова, че отразява в безкрайно разнообразие
Съществото
на Божеството.
Това Царство, доколкото то ни заобикаля като видим Космос, съдържа в себе си всички същества от минерала до хората. Във всяко от тези същества се проявява Царството и образува това, което наричаме царство на Природата. Във всеки човек се отразява Бог, отпечатък от Божеството, Което в безкрайни степени и в безкрайно разнообразие се изразява в Царството. Отделните същества, еманация на Божеството, отличаваме, като им даваме имена. Името е това, чрез което могат да бъдат различени едни от други отделните членове на това велико многообразие.
към текста >>
Така че Името, Царството и Волята съставят тези елементи от Божеството, които са проникнали в човешкото
същество
като негова вечна, Божествена Същност.
То е третият от висшите човешки принципи - Манас. Така че, във волята ни се изявява най-висшата Божествена природа - Атма. Онова, което е носител на тази воля, на тази Атма, то е това, което наричаме Будхи, което се изявява като Царство. Това е вторият член на висшата човешка природа. Третият член на тази висша природа - Манас - се изявява в това, което наричаме Име.
Така че Името, Царството и Волята съставят тези елементи от Божеството, които са проникнали в човешкото
същество
като негова вечна, Божествена Същност.
Така ние познаваме висшата троичност на човека като част от Божественото Битие. Нисшите членове на човешкото същество ги разглеждаме като членове на преходния свят. Физическото тяло е изградено от същите елементи, както и окръжаващия го физически свят. При изграждане на етерното или астралното тяло, също и в тях трябва да виждаме част от това, което ни заобикаля. Развитието на етерното и астралното тяло можем да уподобим на часовата и на минутната стрелка на часовника.
към текста >>
Нисшите членове на човешкото
същество
ги разглеждаме като членове на преходния свят.
Онова, което е носител на тази воля, на тази Атма, то е това, което наричаме Будхи, което се изявява като Царство. Това е вторият член на висшата човешка природа. Третият член на тази висша природа - Манас - се изявява в това, което наричаме Име. Така че Името, Царството и Волята съставят тези елементи от Божеството, които са проникнали в човешкото същество като негова вечна, Божествена Същност. Така ние познаваме висшата троичност на човека като част от Божественото Битие.
Нисшите членове на човешкото
същество
ги разглеждаме като членове на преходния свят.
Физическото тяло е изградено от същите елементи, както и окръжаващия го физически свят. При изграждане на етерното или астралното тяло, също и в тях трябва да виждаме част от това, което ни заобикаля. Развитието на етерното и астралното тяло можем да уподобим на часовата и на минутната стрелка на часовника. Въпреки безкрайно многото, на което се учи човек в течение на своя живот, неговият темперамент, характер и наклонности си остават същите, както и в детинството. Тези основни, неизменни свойства на характера и темперамента имат своите корени в етерното тяло.
към текста >>
Съвкупността от преработените и претворени наклонности, привички и прочие на човека, е именно това, което съставя неговото Висше
същество
.
Въпреки безкрайно многото, на което се учи човек в течение на своя живот, неговият темперамент, характер и наклонности си остават същите, както и в детинството. Тези основни, неизменни свойства на характера и темперамента имат своите корени в етерното тяло. Всичко, което бързо се изменя, като минутната стрелка на часовника, има своята основа в астралното тяло. Чрез своя характер, темперамент и наклонности човек е свързан със семейството, с народа и с епохата, в която живее. Така че основните, постоянните качества на човека ние ще намерим не само в него, но и в неговото семейство, в народа и в епохата.
Съвкупността от преработените и претворени наклонности, привички и прочие на човека, е именно това, което съставя неговото Висше
същество
.
За такъв човек се казва, че той е бездомен, понеже той е претворил своето етерно тяло, чрез което е бил свързан със своя народ, с расата и епохата. Хората се разбират помежду си, благодарение на общите качества на това етерно тяло. Онова пък, което съставя тяхната индивидуална особеност, освен семейството, народа, расата и епохата, носител на това различие е астралното тяло. Извършвайки простъпки посредством етерното тяло, чрез характера и темперамента си, човек греши против своите социални задължения, против другите хора. Онези простъпки, които се предизвикват от астралното тяло, носят повече индивидуален характер.
към текста >>
За да може човек
съзнателно
да се издигне към свобода и независимост, той трябва да премине през егоизма.
В окултизма винаги се е обозначавало като вина или дългове онова, което е било простъпка по отношение на общността. Тя се дължи на отрицателни особености на етерното тяло. Онова, което произтича от отрицателните особености на астралното тяло, е било наричано изкушение. По такъв начин изкушението е онова, което човек взема върху себе си като личен грях. Човек греши не само поради недостатъците на етерното и астралното тяло, но поради факта на своята самостоятелност, на своята личност.
За да може човек
съзнателно
да се издигне към свобода и независимост, той трябва да премине през егоизма.
Той е слязъл от Божествения свят като душа, като елемент от Божеството, свободен от егоизма. Обаче частта от организма никога не трябва да си въобразява, че е самостоятелна. Човек е наистина самостоятелен, когато е стигнал до самоотричането, до алтруизма. Но, за да достигне до това състояние, трябва да премине през егоизма. Под зло в окултизма се разбира простъпката на аза, на душата.
към текста >>
Мъдрост, понеже е изказана от най-възвишеното
Същество
, което някога е посещавало нашата Земя.
За да бъде резултатна молитвата, трябва да изхожда от Вечните закони на Мъдростта. Цялата планинска проповед е едно синтетично изложение на законите на Божествената Мъдрост, на Висшето Божествено знание, което ние днес познаваме като окултна или духовна наука. Аз се спрях само на две централни положения от планинската проповед: Деветте блаженства и " Отче наш", за да се види окултният характер на проповедта. Това проличава във всяко изречение, във всяка фраза, във всяка дума. Тя е израз на най-висшата Божествена
Мъдрост, понеже е изказана от най-възвишеното
Същество
, което някога е посещавало нашата Земя.
Ще изнеса още някои основни положения и закони, които са изказани в планинската проповед. След като изнася молитвата " Отче наш", чийто дълбок смисъл видяхме, Христос дава още ред правила и методи на учениците Си. След това изнася учението за Божествения Промисъл, като посочва какво е същественото в живота, към което човек трябва да се стреми. Към края на шеста глава казва: "Недейте се грижи и не думайте, какво ще ядем и какво ще пием, или какво ще облечем. Понеже Отец ваш Небесний знае, че имате нужда от всичко това, но търсете първом Царството Божие и Правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи.
към текста >>
66.
1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Евангелията описват великия процес на въплътяването на едно велико Божествено
Същество
, Което слиза на Земята и се вживява в човечеството, слизайки все по-дълбоко в съдбите на земната телесност.
Но има голяма разлика между Евангелието на Лука и Деянията на апостолите. Те имат съвсем различен стил. На първо място Деянията на апостолите ни разказват за първите стъпки на новото Учение, което навлиза в света. Когато минаваме от Евангелията към Деянията, ние слизаме от едно Божествено свръхравнище до това на човешките събития. Но това слизане е същевременно и възлизане.
Евангелията описват великия процес на въплътяването на едно велико Божествено
Същество
, Което слиза на Земята и се вживява в човечеството, слизайки все по-дълбоко в съдбите на земната телесност.
Деянията на апостолите ни показват стадия, където този процес на въплътяване навлиза в действителен смисъл в историята. Човекоставането на Христа е последвано от историзирането на Христовия импулс. Историята е една важна Тайна. Изживяването на историята предполага у човека определена зрялост и укрепналост на вътрешната самостоятелност. Детето не може да изживее историята.
към текста >>
Това не е животът на едно отделно
същество
, а на една общност.
Там, където започва да се развива животът на народа, става избиване на децата по заповед на фараона на Египет, от което избиване е избавен Мойсей. В началото на Евангелието стои избиването на децата по заповед на Ирода във Витлеем. На третата степен на това отговаря гоненията на християните, чието начало самата книга Деяния на апостолите описва. Наред с юдеите, които убиват с камъни Стефана, отново има един Ирод, който посяга на младия живот на църквата чрез обезглавяването на по-стария апостол Яков. За Деянията на апостолите добиваме един важен ключ, когато ги разгледаме като описание на един живот от по-висше естество.
Това не е животът на едно отделно
същество
, а на една общност.
Но тук не се описва, както в Стария Завет, една общност, свързана чрез кръвта, а една общност, свързана чрез Духа. Старият Завет е народен, а на това в Деянията на апостолите отговаря човечеството. Ние виждаме народите на човечеството като членове на тялото на Съществото, чийто живот ни се описва. В началото на Евангелията стои разказът за Рождество Христово. На него в Деянията на апостолите отговаря Възнесението и слизането на Светия Дух на Петдесетницата.
към текста >>
Ние виждаме народите на човечеството като членове на тялото на
Съществото
, чийто живот ни се описва.
Наред с юдеите, които убиват с камъни Стефана, отново има един Ирод, който посяга на младия живот на църквата чрез обезглавяването на по-стария апостол Яков. За Деянията на апостолите добиваме един важен ключ, когато ги разгледаме като описание на един живот от по-висше естество. Това не е животът на едно отделно същество, а на една общност. Но тук не се описва, както в Стария Завет, една общност, свързана чрез кръвта, а една общност, свързана чрез Духа. Старият Завет е народен, а на това в Деянията на апостолите отговаря човечеството.
Ние виждаме народите на човечеството като членове на тялото на
Съществото
, чийто живот ни се описва.
В началото на Евангелията стои разказът за Рождество Христово. На него в Деянията на апостолите отговаря Възнесението и слизането на Светия Дух на Петдесетницата. Това е рожденият час на Съществото, за чийто живот се разказва в Деянията на апостолите. Тези две Рождествени Тайни са родствени по един пo-висш начин. Има още много отношения на Евангелията с Деянията на апостолите, за които няма да се спирам.
към текста >>
Това е рожденият час на
Съществото
, за чийто живот се разказва в Деянията на апостолите.
Но тук не се описва, както в Стария Завет, една общност, свързана чрез кръвта, а една общност, свързана чрез Духа. Старият Завет е народен, а на това в Деянията на апостолите отговаря човечеството. Ние виждаме народите на човечеството като членове на тялото на Съществото, чийто живот ни се описва. В началото на Евангелията стои разказът за Рождество Христово. На него в Деянията на апостолите отговаря Възнесението и слизането на Светия Дух на Петдесетницата.
Това е рожденият час на
Съществото
, за чийто живот се разказва в Деянията на апостолите.
Тези две Рождествени Тайни са родствени по един пo-висш начин. Има още много отношения на Евангелията с Деянията на апостолите, за които няма да се спирам. Важно е да открием в Деянията на апостолите все повече описанието на един живот, който навсякъде е проникнат от светлинните лъчи на живота на Исуса Христа. Представата, която хората имат за Първичното християнство, е едностранчива и в повечето случаи се има предвид римското Християнство, създадено в катакомбите. Но наред с него има много други течения на Християнството между народа, с който Християнството се свързва в различните области на Земята.
към текста >>
Обаче, елементът, в който Павел проглежда след Дамаск, няма нищо общо с неговото лично
същество
, с неговото лично минало.
Обаче, Павел е действал както заедно с Йоана в Ефес, така и в Рим с Петър. Той е като свързващо звено между различните индивидуално оцветени провинции на първичното Християнство. Ако Петдесетни- ца е рожденият час на Петровото християнство, то Дамаск е този на Павловото християнство. Душевното съдържание на Петра след пробуждането в утрото на Петдесетница трябва да е бил първият спомен за всичко, което е проспал от Гетсимания насам. Той се пробужда в самия себе си.
Обаче, елементът, в който Павел проглежда след Дамаск, няма нищо общо с неговото лично
същество
, с неговото лично минало.
Той не беше видял Исуса от Назарет с физическите си очи. Това е нещо коренно ново и свръхлично, което той приема сега в себе си. Дотогава той беше един личен човек, затворен в света на земните възприятия на сетивата. След случката пред Дамаск той престава да бъде такъв. За него физическият свят става прозрачен и той вижда в етерния свят.
към текста >>
Той може да вижда някаква стойност в това говорене само когато
несъзнателността
, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на различни езици е бил в състояние да преведе на ясния език на мисълта казаното преди това от него в понижено съзнание, или някой друг от присъстващите, който имал способността да го изтълкува.
Това изживяване служи за един чудесен мост между изживяването на Петра и това на Павла. Тук ще обърна внимание само на една страна на това събитие. Силите, които оживяват душата на Петър чрез изживяването на Петдесетница, са такива, каквито човечеството е притежавало още в древни времена. Чудото на езиците предимно, е възобновяване на магическата сила на Словото, която са владеели до висока степен египтяните. Поради това и по-късно Павел се е изказвал върху говоренето на езиците в църквите с известни ограничения.
Той може да вижда някаква стойност в това говорене само когато
несъзнателността
, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на различни езици е бил в състояние да преведе на ясния език на мисълта казаното преди това от него в понижено съзнание, или някой друг от присъстващите, който имал способността да го изтълкува.
Павел беше писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говоренето на езици, въпреки че има способността да го прави. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са доказателство за широкия замах, който Първичното християнство е притежавало даже и по отношение на силите на миналото. От това се вижда, че старото трябва да живее по-нататък в новото и да бъде подкрепено в светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили на Петър стои у Павел добиването на една бъдеща духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери едва в бъдеще.
към текста >>
Тук, в случая, един човек постига чрез чиста човечност да бъде образ на едно ангелско
същество
и да излъчва от себе си ангелската същност.
Между Петър, в когото оживяват силите на миналото, и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало то него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и в такъв вид стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на ангел. Тогава в него се е проявявала Божествената същност на човека и квинтесенцията на гръцката култура - развитие на истинската човечност, е намерила тук своето осъществяване. В своите скулптурни работи гърците са изобразявали човешката форма, за да добият чрез това представа за Боговете.
Тук, в случая, един човек постига чрез чиста човечност да бъде образ на едно ангелско
същество
и да излъчва от себе си ангелската същност.
По рождение Стефан е бил юдеин, но произхождал от гръцките области. Неговият майчин език трябва да е бил гръцкият, както и неговото име, което означава Венец или Корона. Това, което гърците искаха да изразят като ознаменуваха повишената човечност на победителя чрез увенчаване с венец, тук е осъществено по вътрешен начин. В троичността на основните събития: Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред Дамаск, става видим основният строеж на Деянията на апостолите. Първите три от четирите големи Деяния се изживяват в тези три събития.
към текста >>
67.
II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Най-сетне, за да се опише Азът, четвъртият принцип на човешкото
същество
, трябва да си представим различни видове излъчвания, събиращи се от всички страни към една точка, разположена около един сантиметър зад челото.
Светлинни лъчеизпускания го прекосяват, идващи отвън, които изглежда да се събират към центъра. Това астрално тяло е пресичано непрекъснато от линии, фигури, лъчи, а понякога от мълнии, от един сбор от явления, които правят от човека едно видение светлинно и променящо се. Астралното тяло е изражение на влеченията, инстинктите, желанията и страстите. Всичко това така се отразява в астралното тяло, дори до мислите и представите. Ясновидецът вижда в астралното тяло да се отразява всичко онова, което преминава през душата - от най-низшите инстинкти до най-възвишените идеали.
Най-сетне, за да се опише Азът, четвъртият принцип на човешкото
същество
, трябва да си представим различни видове излъчвания, събиращи се от всички страни към една точка, разположена около един сантиметър зад челото.
Тези четири члена на човека в будно съзнание са заедно и образуват едно цяло. Вечер, когато човек заспива, физическото и етерното тела остават заедно, докато от тях се отделят астралното тяло с душата, с Аза. Астралното тяло е като един облак, който се образува. Астралното тяло плува над физическото и етерното тела, като един вид мъгла със спирална форма, докато Азът изчезва почти изцяло в Безкрая. Когато човек влезе в Пътя на Посвещението, тези четири елемента на човека постепенно се преобразяват и отношенията между тях се изменят.
към текста >>
Затова през време на сън човек е несъзнателен, както е
несъзнателно
и растението, което е съставено само от физическо и етерно тяло.
Той вижда силите и съществата, които са формирали неговото физическо и етерно тяло и ги пазят всяка нощ. Тук трябва да кажа, че астралното тяло е свързано с нервната система, а Азът е свързан с кръвта, с кръвоносната система. От техните сили се пораждат и поддържат нервната и кръвоносната системи. И когато те напуснат физическото тяло, то би се разрушило, ако Божествените същества, които са ги създали първоначално, не влизаха във физическото тяло, да го пазят от разрушаване. Физическото и етерното тела, оставени сами на себе си, както е случаят по време на сън, могат да водят само вегетативен живот.
Затова през време на сън човек е несъзнателен, както е
несъзнателно
и растението, което е съставено само от физическо и етерно тяло.
В това време Азът и астралното тяло са в духовния свят, които също се намират в състояние на несъзнание, понеже у непосветения човек астралното тяло не възприема никакви впечатления, защото няма органи за това. След като посветеният вижда четирите животни и дъгата на Зодиака, който ги обкръжава, той вижда един подобен на Сина Человечески, опасан със златен пояс, нозете Му като разтопен метал, косите Му бели като вълна, бляскав огнен меч излиза от устата Му и Той държи в ръцете Си седемте звезди (планети): Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луната. Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова душа. Тя е, която трябва да дойде. Тя е съществувала само в зародишно състояние в древните времена и ще се прояви в истинския си вид по-късно, под името Син Человечески, Който управлява звездите.
към текста >>
68.
XI. ИЗГРАЖДАНЕТО НА БОЖИЯ ХРАМ - ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Човешкото
същество
се състои от четири члена - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
XI. ИЗГРАЖДАНЕТО НА БОЖИЯ ХРАМ - ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА
Човешкото
същество
се състои от четири члена - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
От съзнателната работа на Аза над астралното тяло, сърцето, за да го преобрази, се ражда висшето Аз, наречено Манас От работата на Аза над етерното тяло, живота, се създава или по-право се ражда Духът на Живота. А от работата на Аза върху физическото тяло се пробужда принципът па човешкият Дух. Така човешкото същество се състои от седем принципа - четири от които са активни в настоящето, те съставят нисшата човешка природа и три висши, които ще се развият в течение на бъдещето. В течение на Атлантския период, Азът. който е още несъзнателен, работи несъзнателно върху астралното тяло, от която работа се ражда това, което наричаме сетивна душа или сърце.
към текста >>
Така човешкото
същество
се състои от седем принципа - четири от които са активни в настоящето, те съставят нисшата човешка природа и три висши, които ще се развият в течение на бъдещето.
XI. ИЗГРАЖДАНЕТО НА БОЖИЯ ХРАМ - ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА Човешкото същество се състои от четири члена - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. От съзнателната работа на Аза над астралното тяло, сърцето, за да го преобрази, се ражда висшето Аз, наречено Манас От работата на Аза над етерното тяло, живота, се създава или по-право се ражда Духът на Живота. А от работата на Аза върху физическото тяло се пробужда принципът па човешкият Дух.
Така човешкото
същество
се състои от седем принципа - четири от които са активни в настоящето, те съставят нисшата човешка природа и три висши, които ще се развият в течение на бъдещето.
В течение на Атлантския период, Азът. който е още несъзнателен, работи несъзнателно върху астралното тяло, от която работа се ражда това, което наричаме сетивна душа или сърце. А от несъзнателната работа на Аза над етерното тяло се ражда това, което наричаме разумна душа или ум, интелект. Това е станало в средата на Атлантския период. А към края на Атлантския период, преди Потопа, когато почва преселението от Запад на Изток, Азът работи несъзнателно върху физическото тяло, от която работа се ражда това, което наричаме съзнателна душа или съзнание.
към текста >>
който е още несъзнателен, работи
несъзнателно
върху астралното тяло, от която работа се ражда това, което наричаме сетивна душа или сърце.
Човешкото същество се състои от четири члена - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. От съзнателната работа на Аза над астралното тяло, сърцето, за да го преобрази, се ражда висшето Аз, наречено Манас От работата на Аза над етерното тяло, живота, се създава или по-право се ражда Духът на Живота. А от работата на Аза върху физическото тяло се пробужда принципът па човешкият Дух. Така човешкото същество се състои от седем принципа - четири от които са активни в настоящето, те съставят нисшата човешка природа и три висши, които ще се развият в течение на бъдещето. В течение на Атлантския период, Азът.
който е още несъзнателен, работи
несъзнателно
върху астралното тяло, от която работа се ражда това, което наричаме сетивна душа или сърце.
А от несъзнателната работа на Аза над етерното тяло се ражда това, което наричаме разумна душа или ум, интелект. Това е станало в средата на Атлантския период. А към края на Атлантския период, преди Потопа, когато почва преселението от Запад на Изток, Азът работи несъзнателно върху физическото тяло, от която работа се ражда това, което наричаме съзнателна душа или съзнание. Едно лично чувство, повече или по-малко тъмно, лека-полека се явява, и то е, което ще откъсне Аза от груповата душа, нещо, което ще получи пълния си импулс едва с идването на Христа. Оттогава насетне човек е станал способен за една повече или по-малко съзнателна работа върху астралното тяло.
към текста >>
А към края на Атлантския период, преди Потопа, когато почва преселението от Запад на Изток, Азът работи
несъзнателно
върху физическото тяло, от която работа се ражда това, което наричаме съзнателна душа или съзнание.
Така човешкото същество се състои от седем принципа - четири от които са активни в настоящето, те съставят нисшата човешка природа и три висши, които ще се развият в течение на бъдещето. В течение на Атлантския период, Азът. който е още несъзнателен, работи несъзнателно върху астралното тяло, от която работа се ражда това, което наричаме сетивна душа или сърце. А от несъзнателната работа на Аза над етерното тяло се ражда това, което наричаме разумна душа или ум, интелект. Това е станало в средата на Атлантския период.
А към края на Атлантския период, преди Потопа, когато почва преселението от Запад на Изток, Азът работи
несъзнателно
върху физическото тяло, от която работа се ражда това, което наричаме съзнателна душа или съзнание.
Едно лично чувство, повече или по-малко тъмно, лека-полека се явява, и то е, което ще откъсне Аза от груповата душа, нещо, което ще получи пълния си импулс едва с идването на Христа. Оттогава насетне човек е станал способен за една повече или по-малко съзнателна работа върху астралното тяло. След като Християнството поставя своя печат върху Аза, последният започва съзнателно да трансформира астралното тяло, в резултат на което се работи за пробуждане на принципа на Висшето Аз, на Манас. Понастоящем всеки притежава по един кълн зародиш от Висшето Аз, но Висшето Аз ще достигне развитие в края на Земния период, когато физическата материя постепенно ще се трансформира. Чрез силата на Висшето Аз човек ще трансформира своето физическо тяло и ще облагороди етерното си тяло и ще може да живее на астрална планета, каквато ще стане Земята.
към текста >>
След като Християнството поставя своя печат върху Аза, последният започва
съзнателно
да трансформира астралното тяло, в резултат на което се работи за пробуждане на принципа на Висшето Аз, на Манас.
А от несъзнателната работа на Аза над етерното тяло се ражда това, което наричаме разумна душа или ум, интелект. Това е станало в средата на Атлантския период. А към края на Атлантския период, преди Потопа, когато почва преселението от Запад на Изток, Азът работи несъзнателно върху физическото тяло, от която работа се ражда това, което наричаме съзнателна душа или съзнание. Едно лично чувство, повече или по-малко тъмно, лека-полека се явява, и то е, което ще откъсне Аза от груповата душа, нещо, което ще получи пълния си импулс едва с идването на Христа. Оттогава насетне човек е станал способен за една повече или по-малко съзнателна работа върху астралното тяло.
След като Християнството поставя своя печат върху Аза, последният започва
съзнателно
да трансформира астралното тяло, в резултат на което се работи за пробуждане на принципа на Висшето Аз, на Манас.
Понастоящем всеки притежава по един кълн зародиш от Висшето Аз, но Висшето Аз ще достигне развитие в края на Земния период, когато физическата материя постепенно ще се трансформира. Чрез силата на Висшето Аз човек ще трансформира своето физическо тяло и ще облагороди етерното си тяло и ще може да живее на астрална планета, каквато ще стане Земята. Както казах няколко пъти, човек е слязъл от духовните висини и постепенно е слязъл в гъстата материя. Най-първо във физическата област на Земята той е слязъл в етерния свят, след това във въздушното пространство, във въздуха, после във водата и най-после в твърдата материя. Заедно с оплътняването на човешкото тяло се оплътнява и Земята.
към текста >>
Земята е живо
същество
и в онези далечни времена това се е чувствало по-осезателно от
Всичко, което той понастоящем затваря в своята кожа, някога е изтеглял от Земята. Истинският смисъл на името Адам означава Син на Земята. Всички древни имена съдържат в себе си важни Мистерии. Земята е съдържала всички необходими сили, за да произведе физическия видим човек. Така че, Земята е родила човешката раса.
Земята е живо
същество
и в онези далечни времена това се е чувствало по-осезателно от
човека. Това раждане на физическия човек е станало в началото на Лемурийската епоха. Тогава Земята е съдържала в зародиш всичко онова, което по-късно човек е материализирал в своя организъм. Тук е бил формиран прототипа на сърцето, също така и на мозъка - няма нито едно нервно влакно, което да не е било приготвено в земния организъм. Така зародишите на нашето тяло са били излюпени в Земята. Сега ние носим също така един зародиш на нашето ново тяло, това, което сега ще се изгради, когато Земята стигне своята крайна еволюция.
към текста >>
Задачата, която ще има човечеството на тази нова планета, на тази нова Земя, е да бди, щото всичко да се извършва
съзнателно
, да бъде съобразно с Духа на Християнството, така щото етерното тяло, пропито от този Дух, да може да отнесе отпечатъка му, да одухотвори земята на бъдещето.
Новото въплъщение на Земята в Окултната наука се нарича Юпитер. Това, което човек ще е направил от себе си, то е, което ще даде изпървом формата на Юпитер. Хората носят в себе си като предразположение, като тенденция, онова, което ще съдържа това ново кълбо. От този Юпитер ще се родят на свой ред Юпитеровите същества. И сега човек работи предварително за излюпване на тези юпитерови същества.
Задачата, която ще има човечеството на тази нова планета, на тази нова Земя, е да бди, щото всичко да се извършва
съзнателно
, да бъде съобразно с Духа на Християнството, така щото етерното тяло, пропито от този Дух, да може да отнесе отпечатъка му, да одухотвори земята на бъдещето.
Както нашето сегашно тяло е израз на това. което човек е работил в течение на далечното минало, така също в бъдеще, на новата Земя, душата ще се развива в едно тяло, което ще бъде резултат на сегашните усилия на хората. Под тяло се разбира това, което обвива душата и Аза, което е обитавано от Аза. Това е Храмът на Божественото, живущо в човека, това е Храмът Божий. Следователно, съграждайки това тяло, човек гради един бъдещ Храм, който ще бъде Юпитер, давайки точно определена форма на човешкото тяло.
към текста >>
69.
XV. ВЕЛИКИЯТ ВАВИЛОН - ЧЕРНАТА МАГИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Да тръгне човек в този път, това значи да стане ученик на някой черен магьосник, който учи да се разрушава
съзнателно
целия живот, да се убива, като се причиняват по възможност най-големи страдания, да се изпитва сладострастие от това, че се упражнява жестокост и се причинява страдание на други живи същества - човек или животно.
Черната Магия сама по себе си е нещо ужасно и днес има твърде малко хора, които биха тръгнали в нейния път, но все пак има. Всичко, което днес се разправя за Черната Магия, не е още истинската Черна Магия. Това са далечни предисловия. Когато човек прави нещо от лична амбиция и с егоистична цел, той без да иска се поставя в пътя на Черната Магия. Когато човек се поддаде на Черната Магия, в ужасния смисъл на тази дума, той попада върху път, кой го води към Бездната.
Да тръгне човек в този път, това значи да стане ученик на някой черен магьосник, който учи да се разрушава
съзнателно
целия живот, да се убива, като се причиняват по възможност най-големи страдания, да се изпитва сладострастие от това, че се упражнява жестокост и се причинява страдание на други живи същества - човек или животно.
Този, който съзнателно измъчва едно живо същество и изпитва удоволствие от неговата болка и страдание, вече практикува Черната Магия в нейните наченки. Това, което иде след това, не се поддава на описание. Учителя казва, че Христос вече държи в ръцете си ключовете на Черната Магия, т.е. издържал е победа над тъмните сили и е скрил от хората прийомите и методите на черпите магьосници. И Той казва, че го е победил, това е Великият Вавилон, сборището на Тъмните Сили.
към текста >>
Този, който
съзнателно
измъчва едно живо
същество
и изпитва удоволствие от неговата болка и страдание, вече практикува Черната Магия в нейните наченки.
Всичко, което днес се разправя за Черната Магия, не е още истинската Черна Магия. Това са далечни предисловия. Когато човек прави нещо от лична амбиция и с егоистична цел, той без да иска се поставя в пътя на Черната Магия. Когато човек се поддаде на Черната Магия, в ужасния смисъл на тази дума, той попада върху път, кой го води към Бездната. Да тръгне човек в този път, това значи да стане ученик на някой черен магьосник, който учи да се разрушава съзнателно целия живот, да се убива, като се причиняват по възможност най-големи страдания, да се изпитва сладострастие от това, че се упражнява жестокост и се причинява страдание на други живи същества - човек или животно.
Този, който
съзнателно
измъчва едно живо
същество
и изпитва удоволствие от неговата болка и страдание, вече практикува Черната Магия в нейните наченки.
Това, което иде след това, не се поддава на описание. Учителя казва, че Христос вече държи в ръцете си ключовете на Черната Магия, т.е. издържал е победа над тъмните сили и е скрил от хората прийомите и методите на черпите магьосници. И Той казва, че го е победил, това е Великият Вавилон, сборището на Тъмните Сили. И когато човек приеме Христовия импулс в себе си, той трансформира нисшата си природа, която е свързана с Тъмните Сили и по този начин пресича пътя на техния достъп до себе си.
към текста >>
70.
XVI. ОСНОВНИЯТ ЗАКОН НА БИТИЕТО - СВОБОДАТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Човек, който не би имал свобода да избира по свое собствено свободно решение било добро, било зло, такъв човек би бил едно безотговорно
същество
.
При такава една перспектива за една част от човечеството, естествено възниква въпросът: Не е ли безсърдечно и несправедливо Провидението, което тласка хората към една такава ужасна съдба, да ги осъжда на потъване в Бездната на Злото? Не би ли било по-добре Провидението още от самото начало да ги отклони от подобна съдба? Този въпрос би бил правилен и уместен, ако не се има предвид, че в Битието царува Законът на Свободата. Провидението е проявило една Велика Мъдрост, като е оставило да съществува възможността за една такава съдба, защото ако бе невъзможно човек да бъде завлечен в Бездната на Злото от една страна, то и Любовта и Свободата биха останали също така непостижими от друга. Защото според Окултната наука, Любовта е неделима от Свободата.
Човек, който не би имал свобода да избира по свое собствено свободно решение било добро, било зло, такъв човек би бил едно безотговорно
същество
.
Според плана на Великата Божествена Мъдрост, човек би трябвало да бъде властен да избира доброто по свобода, по любов, което не може да бъде определено от нищо друго, освен от самия него. Ако човек не бъде оставен свободен да следва изпитанията, на които го поставя Чудовището с двата рога, той също така няма да бъде свободен да следва и Божественото чрез свободен избор по любов. Такова е било желанието на Провидението, изпълнено с Мъдрост: да даде на човеците свобода в тяхната еволюция. И не е имало друг начин да им я даде, освен като ги постави при условия, при които те биха могли да упражняват свободен избор между Доброто и Злото. Провидението е оставило хората свободни да избират между Доброто и Злото, за да могат свободно да избират и Пътя на Любовта, като един свободен вътрешен подтик.
към текста >>
Разпространението на окултните идеи в наше време подготвя хората да влязат
съзнателно
във възходящия път.
В замяна на това, случаите за съвземане и повдигане или възвръщане към Доброто ще бъдат много по-големи в бъдеще, отколкото принуждението да следват на всяка цена злото. В течение на развитието все повече хора ще приемат духовните идеи на Христовия импулс и все по-малко ще остават под влиянието на Злото, което ще продължава прогресивно до Шестото въплъщение на Земята - в едно много далечно бъдеще, когато много малко хора ще останат под властта на Злото. Тогава е последният срок за опомняне, за отказване от Злото. След този срок, които не се откажат от пътя на Злото, те неизбежно ще влязат в Бездната. От този далечен период на Земното развитие е, както видяхме, последната шесторка на числото 666.
Разпространението на окултните идеи в наше време подготвя хората да влязат
съзнателно
във възходящия път.
Още отсега в човечеството се формира една ядка, която ще бъде предназначена да образува бъдещото човечество - при отварянето на 7-те Печата, т.е. в Шестата раса. Във всяка епоха се предлагат случаи на хората да отворят сърцата си за духовните идеи. Тези случаи ще бъдат чести, защото в бъдеще духовните идеи все повече ще проникват в живота на човечеството. В бъдеще хората ще бъдат по-възприемчиви за духовните истини, отколкото днес, защото техните тела ще бъдат по-одухотворени, душите ще бъдат по-пробудени, за да възприемат духовните истини.
към текста >>
Както вече казах, който върши жестокост, защото това му прави удоволствие, който убива, като причинява възможно най-големи страдания, за да изпита сладострастие от жестокостта; тези, които измъчват едно живо
същество
, за да изпитат сладост от неговата болка, вече практикуват Черната Магия в нейните наченки.
Те са пленени от ежедневния живот толкова много, че считат, че това е всичко. За тях има малко опасност да бъдат въвлечени в орбитата на Черната Магия. Те само губят случая да станат в бъдеще добри работници за разпространение на духовните идеи. Но те не са изгубили непоправимо възможността да се проникнат от духовните идеи. Но тогава, когато още от наши дни започне да се служи с незаконни средства, то в душата се залагат кълновете на Черната Магия.
Както вече казах, който върши жестокост, защото това му прави удоволствие, който убива, като причинява възможно най-големи страдания, за да изпита сладострастие от жестокостта; тези, които измъчват едно живо
същество
, за да изпитат сладост от неговата болка, вече практикуват Черната Магия в нейните наченки.
Това, което иде след това не се поддава на описание. Доста сериозно е да се реже жива плът, както правят вивисекторите. Тази практика е опасна, което налага вивисекторите да бъдат подложени в Чистилището да преживеят същото, което са причинявали на другите. Но тези, които практикуват за удоволствие, с цел да причиняват страдание, са вече в пътя, водещ към Бездната, в пътя на Черната Магия и рискуват да се доближат все повече до Звяра с двата рога. Това Чудовище не е човешко същество.
към текста >>
Това Чудовище не е човешко
същество
.
Както вече казах, който върши жестокост, защото това му прави удоволствие, който убива, като причинява възможно най-големи страдания, за да изпита сладострастие от жестокостта; тези, които измъчват едно живо същество, за да изпитат сладост от неговата болка, вече практикуват Черната Магия в нейните наченки. Това, което иде след това не се поддава на описание. Доста сериозно е да се реже жива плът, както правят вивисекторите. Тази практика е опасна, което налага вивисекторите да бъдат подложени в Чистилището да преживеят същото, което са причинявали на другите. Но тези, които практикуват за удоволствие, с цел да причиняват страдание, са вече в пътя, водещ към Бездната, в пътя на Черната Магия и рискуват да се доближат все повече до Звяра с двата рога.
Това Чудовище не е човешко
същество
.
То принадлежи към друг вид, към друг вселенски период. Там то се е отдало в служба на Първия Принцип и сега намира удоволствие да увлича хората в пътя на Злото. Това същество не е получило нищо от нашата Земя. То се е чувствало чуждо на земната еволюция и не е било годно да еволюира заедно с нея. То би могло да извлече полза от Земята само ако в един момент добие власт над нея.
към текста >>
Това
същество
не е получило нищо от нашата Земя.
Тази практика е опасна, което налага вивисекторите да бъдат подложени в Чистилището да преживеят същото, което са причинявали на другите. Но тези, които практикуват за удоволствие, с цел да причиняват страдание, са вече в пътя, водещ към Бездната, в пътя на Черната Магия и рискуват да се доближат все повече до Звяра с двата рога. Това Чудовище не е човешко същество. То принадлежи към друг вид, към друг вселенски период. Там то се е отдало в служба на Първия Принцип и сега намира удоволствие да увлича хората в пътя на Злото.
Това
същество
не е получило нищо от нашата Земя.
То се е чувствало чуждо на земната еволюция и не е било годно да еволюира заедно с нея. То би могло да извлече полза от Земята само ако в един момент добие власт над нея. Такъв е бил моментът, в който Христос слезе на Земята. Ако Христовият импулс е бил задушен в неговото начало, ако противникът би успял да победи Христа, щеше да бъде възможно цялата Земя да попадне под властта на това Чудовище, но това не е станало. Поради това, Чудовището ще трябва да се задоволи само с отпадъците от човечеството, които не биха пожелали да приемат Христовия импулс в себе си.
към текста >>
71.
XVII. ПЪРВАТА И ВТОРАТА СМЪРТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
За да разберем тези изрази първа смърт и втора смърт трябва да знаем, че и Земята, като човека, се преражда, понеже и тя е едно живо
същество
.
XVII. ПЪРВАТА И ВТОРАТА СМЪРТ За да разберем природата на тези легиони, трябва да се запознаем с две понятия, които се явяват като ключ на някои глави от Апокалипсиса. В Апокалипсиса се говори за първа смърт и за втора смърт. Какво се разбира под тези думи?
За да разберем тези изрази първа смърт и втора смърт трябва да знаем, че и Земята, като човека, се преражда, понеже и тя е едно живо
същество
.
Първото въплъщение на Земята в Окултната наука се нарича Сатурн, второто - Слънце, третото - Луна, четвъртото, настоящото - Земя. Следващото пето въплъщение на Земята се нарича Юпитер. Шестото въплъщение се нарича Венера и седмото - Вулкан. И човечеството, като цяло, заедно със Земята, преминава от едно нейно въплъщение в друго. Но състоянията на живота, на формата /материята/ и на съзнанието при различните прераждания на Земята са различни.
към текста >>
Строежът на човешкото
същество
при различните прераждания на Земята е различен.
Първото въплъщение на Земята в Окултната наука се нарича Сатурн, второто - Слънце, третото - Луна, четвъртото, настоящото - Земя. Следващото пето въплъщение на Земята се нарича Юпитер. Шестото въплъщение се нарича Венера и седмото - Вулкан. И човечеството, като цяло, заедно със Земята, преминава от едно нейно въплъщение в друго. Но състоянията на живота, на формата /материята/ и на съзнанието при различните прераждания на Земята са различни.
Строежът на човешкото
същество
при различните прераждания на Земята е различен.
Така днес ние виждаме, че Земята е в твърдо, минерално състояние и съзнанието на човека е така нареченото самосъзнание или съзнание за Аза. Но това няма да бъде така в следващото, пето въплъщение на Земята. Тогава Земята ще бъде в едно етерно състояние и няма да има нищо минерално, също и съзнанието на човека ще бъде съвършено различно от сегашното. Сегашното наше съзнание е т.нар. предметно съзнание, ние схващаме външния свят като отделни предмети.
към текста >>
Така че, в следващото въплъщение на Земята, не само Земята ще се трансформира в едно етерно небесно тяло, но и човешкото
същество
ще се трансформира както в своята форма, така и в своето съзнание.
Във вътрешни образи той ще вижда радостите и страданията на заобикалящите го. Те ще му бъдат обект за възприятие като образи, които ще му се показват в съзнанието. Той ще бъде при съвършено други морални условия. Той ще преживява скърбите и радостите на другите хора като свои и няма да се чувства щастлив, ако не премахне причините за скръбта на другите. Страданията на другите ще бъдат нетърпими за него и той ще ги чувства като свои и ще търси пътища да ги премахне.
Така че, в следващото въплъщение на Земята, не само Земята ще се трансформира в едно етерно небесно тяло, но и човешкото
същество
ще се трансформира както в своята форма, така и в своето съзнание.
Човек още от днес работи за това трансформиране, било съзнателно, било несъзнателно. Окултният Ученик работи съзнателно за това трансформиране, като всеки ден намира време да се посвещава на духовни проучвания, на размишление и медитация върху духовните истини, с което той се прониква от мощни духовни импулси. Като материал за размишление и медитация може да му служи Евангелието на Йоана, което има особен окултен строеж и особени окултни сили се излъчват от него. За същата цел може да послужи и Бхагават Гита и други окултни книги. За същата цел могат да се използват и беседите на Учителя, които са най-новото Откровение на Божественото Слово и съдържат мощни окултни сили в себе си.
към текста >>
Човек още от днес работи за това трансформиране, било
съзнателно
, било
несъзнателно
.
Те ще му бъдат обект за възприятие като образи, които ще му се показват в съзнанието. Той ще бъде при съвършено други морални условия. Той ще преживява скърбите и радостите на другите хора като свои и няма да се чувства щастлив, ако не премахне причините за скръбта на другите. Страданията на другите ще бъдат нетърпими за него и той ще ги чувства като свои и ще търси пътища да ги премахне. Така че, в следващото въплъщение на Земята, не само Земята ще се трансформира в едно етерно небесно тяло, но и човешкото същество ще се трансформира както в своята форма, така и в своето съзнание.
Човек още от днес работи за това трансформиране, било
съзнателно
, било
несъзнателно
.
Окултният Ученик работи съзнателно за това трансформиране, като всеки ден намира време да се посвещава на духовни проучвания, на размишление и медитация върху духовните истини, с което той се прониква от мощни духовни импулси. Като материал за размишление и медитация може да му служи Евангелието на Йоана, което има особен окултен строеж и особени окултни сили се излъчват от него. За същата цел може да послужи и Бхагават Гита и други окултни книги. За същата цел могат да се използват и беседите на Учителя, които са най-новото Откровение на Божественото Слово и съдържат мощни окултни сили в себе си. Когато човек изпълва съзнанието си с подобни образи и картини в будно състояние на съзнанието, неговото астрално тяло ще бъде повлияно от тези идеи, образи и чувства и у него ще се проявят нови сили, които постепенно ще го преобразят.
към текста >>
Окултният Ученик работи
съзнателно
за това трансформиране, като всеки ден намира време да се посвещава на духовни проучвания, на размишление и медитация върху духовните истини, с което той се прониква от мощни духовни импулси.
Той ще бъде при съвършено други морални условия. Той ще преживява скърбите и радостите на другите хора като свои и няма да се чувства щастлив, ако не премахне причините за скръбта на другите. Страданията на другите ще бъдат нетърпими за него и той ще ги чувства като свои и ще търси пътища да ги премахне. Така че, в следващото въплъщение на Земята, не само Земята ще се трансформира в едно етерно небесно тяло, но и човешкото същество ще се трансформира както в своята форма, така и в своето съзнание. Човек още от днес работи за това трансформиране, било съзнателно, било несъзнателно.
Окултният Ученик работи
съзнателно
за това трансформиране, като всеки ден намира време да се посвещава на духовни проучвания, на размишление и медитация върху духовните истини, с което той се прониква от мощни духовни импулси.
Като материал за размишление и медитация може да му служи Евангелието на Йоана, което има особен окултен строеж и особени окултни сили се излъчват от него. За същата цел може да послужи и Бхагават Гита и други окултни книги. За същата цел могат да се използват и беседите на Учителя, които са най-новото Откровение на Божественото Слово и съдържат мощни окултни сили в себе си. Когато човек изпълва съзнанието си с подобни образи и картини в будно състояние на съзнанието, неговото астрално тяло ще бъде повлияно от тези идеи, образи и чувства и у него ще се проявят нови сили, които постепенно ще го преобразят. И когато през нощта, във време на сън, астралното тяло е отделено от физическото, тези идеи, образи, изживявания и чувства ще действат още по-силно върху астралното тяло и ще събудят нови сили, които ще го преобразят постепенно.
към текста >>
От този момент насетне етерното тяло става съществена част от човешкото
същество
.
Този период на мъчение ще продължи докато се откаже от земните си желания. Последното раждане на човека върху тази Земя, преди тя да се трансформира, при последната смърт, която ще преживее, е това, което Апокалипсисът нарича първа смърт. За тези, които са дали място на Христа в себе си, това не ще представя никаква трудност. Те няма да преживеят никаква мъка. Те ще видят физическото тяло да се откъсва и да пада от тях, както пада една кора от дърво.
От този момент насетне етерното тяло става съществена част от човешкото
същество
.
Благодарение на помощта на Христа, това етерно тяло ще бъде хармонично с астралното тяло и такъв човек не изпитва желания и нужди, присъщи на физическото тяло. Хората ще продължават да живеят върху етерната Земя с етерните си тела, които съдържат само това, което е привлечено към тях с помощта на Христа. Тези пък, които не са приели Христовия импулс, а са го отблъснали, няма да имат тази хармония между етерното и астралното тела. Те също ще бъдат принудени да напуснат физическото си тяло, тъй като върху етерната планета няма да има физическа материя. У тях ще остане само желанието по физическото, само една непречистена духовна природа, останала жадна за материята.
към текста >>
Тогава хората, у които етерното тяло е било хармонично с астралното, ще отхвърлят етерното тяло безболезнено, тъй като те ще съществуват с астралното си тяло, изпълнени с Христовото
Същество
.
У тях ще остане само желанието по физическото, само една непречистена духовна природа, останала жадна за материята. Те ще притежават едно етерно тяло, което не ще бъде хармонизирано чрез Христовия Принцип с астралното тяло и което ще бъде организирано съобразно с живота на физическото тяло. Такива хора ще чувстват горещо желание към физическите удоволствия и желания, които ще останат незадоволени и ще ги горят като огън, защото всичко онова, което физическият живот би им дал, не съществува вече. Така че, след като Земята премине в етерно състояние, някои човешки същества ще имат етерно тяло, хармонизирано с астралното, благодарение на това, че са дали път на Христовия импулс, докато други човешки същества, които не са дали път на Христовия импулс в себе си, ще имат едно етерно тяло, което ще бъде в дисхармония с астралното тяло, понеже у тези хора са налице желания, които трябва да бъдат отхвърлени заедно с физическото тяло. Но одухотворяването на Земята ще продължава и ще дойде време, когато самото етерно тяло на свой ред ще престане да съществува.
Тогава хората, у които етерното тяло е било хармонично с астралното, ще отхвърлят етерното тяло безболезнено, тъй като те ще съществуват с астралното си тяло, изпълнени с Христовото
Същество
.
Те ще имат възможност и способност да преобразят етерното си тяло, благодарение на това, че са възприели Христа в себе си. Докато тези, които още ще изпитват желания по изчезналите физически неща, не ще могат да трансформират своето етерно тяло и да го запазят преобразено, както това ще направят първите, когато всичко ще е станало астрално. На тях ще им изглежда, че етерното им тяло ще бъде изтръгнато насилствено от тях и тe ще изпитват тази загуба като една втора смърт. Тази втора смърт няма да има власт над тези, които са хармонизирали етерното си тяло с астралното, възприемайки Христовия Принцип, защото те няма да го изгубят, но ще го трансформират. А другите ще изпитат всичките горчивини на втората смърт.
към текста >>
72.
II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Древното човечество е чувствало Земята като едно живо
същество
, подобно на човека.
/Йоан 19; 17/. Едно външно разглеждане на нещата смята, че е разбрало достатъчно от това име, като казва, че това е един хълм, който е имал форма иа човешки череп, и че хълмът е получил своето име от тази негова форма. Обаче името няма нищо общо със самото събитие. Мястото на разпятието може да има и друго име. Хълмът Голгота, това хората от миналото са знаели от непогрешимо чувство, е бил едно особено място на Земята, различаващо се от всички други хълмове на Земята, преди на него да се издигнат трите кръста.
Древното човечество е чувствало Земята като едно живо
същество
, подобно на човека.
Това, което за човека е главата, за Земята то е Палестина, а челната част на Земята е Голгота. Името Голгота, което значи Лобно място, не трябва да се схваща като случайно, като чисто символично, както и името Делфи, Свещеното място на гърците в полите на планината Парнас, което Означава Пъп на Земята. Докато географията описва само физическата страна на земното лице, тя остава един неподреден сбор от случайности. Но когато обгърнем етерното естество на Земята, тя ще се разшири чрез прибавяне на една етерна география. Данни за това могат да се намерят в книгата на Д-р Гюнтер Ваксмут „Етерният свят и етерните строителни сили".
към текста >>
Както над точката между двете очи човек има центъра на своето
същество
, центъра на своето съзнание, така и Земята има своя център на Голгота, от който тя взема участие в духовния живот на Космоса.
Тогава хилядите подробности ще се подредят, ще стане видима духовната форма на Земята, нейното подобие с човека, ще се види лицето на нашата планета. Когато древните говореха за центъра на Земята, те не разбираха физическия център във вътрешността на Земята, който днес хората си представят, намиращ се всред една огнена маса, а са разбирали Ерусалим, или, по-точно взето, Голгота. Това не е бил един детински начин на мислене, а от древните предания на Мъдростта хората са чувствали една по-висша истина на Природата. Хората са знаели за етерния център на Земния организъм - Свещената Земя. Те са знаели също, че кръстът, върху който Христос понесе смъртта, не може да стои никъде другаде, освен на онази част па Земята, където се намира Лобното място. Голгота.
Както над точката между двете очи човек има центъра на своето
същество
, центъра на своето съзнание, така и Земята има своя център на Голгота, от който тя взема участие в духовния живот на Космоса.
По време на първото Християнство, в сърцата на християните е съществувала, под една вътрешна поетична форма, образната Мъдрост за Голгота като централно Свещено място на Земята от самото начало. В „Книгата на Адама", написана по-късно на сирийски език под заглавието „Пещерата на съкровището", имаме един документ на тази древна повест на Мъдростта. Според тази книга, когато Адам и Ева били изпъдени от Рая, те слезли на една планина вън от Рая и на един от върховете на планината намерили една пещера. Влезли в нея и се подслонили там и двамата още девствени. Когато Адам пожелал да познае Ева, той взел от покрайнините на Рая злато, тамян и смирна, внесъл ги в пещерата, благословил я и я осветил с тях, за да бъде дом на него и на неговите синове и я нарекъл „Пещерата на съкровището".
към текста >>
В далечното минало човечеството е черпило повече от
несъзнателното
съзнание на крайниците, най-удивителните богатства на прастарите магически култури, от които намираме последни и напълно изопачени остатъци между негрите.
Така черепът, черепът на мъртвите, стана отличителният символ на Смъртта. Човешкият дух умря на своето лобно място, когато се настани там със своето съзнание. Съзнанието на човечеството не е било винаги такова, каквото е днес. Историята на човечеството е едно безкрайно преобразяване и развитие на съзнанието, тя е преминаването през множество форми на съзнание. Това развитие може да бъде описано по следния начин: То се издига нагоре по човешката форма, докато стигне до Лобното място.
В далечното минало човечеството е черпило повече от
несъзнателното
съзнание на крайниците, най-удивителните богатства на прастарите магически култури, от които намираме последни и напълно изопачени остатъци между негрите.
По-късно се развива светът на културите, които произхождат повече от едно чувстващо съзнание на сърцето. Най-древната позната история е пълна с тях. Днес съзнанието на човечеството е стигнало до Лобното място - мозъка. Мислителното съзнание е бедно спрямо предишните степени на пътя, но то носи в себе си студеното дихание на умирането. На Лобното място на човешката мисъл [са] човешкият дух и светът, мислещият и мисленето.
към текста >>
На Голгота чашата е пълна до върха, чашата на човешкото
същество
е напълнена до Лобното място.
В течение на хилядолетия съзнанието на човека е извършило изкачване към Лобното място. В течение на три години Христос, завърши Пътя нагоре към Ерусалим, към Голгота. Земният път на Христа е затворен от две спирки, първата, когато Той стъпва с краката Си във водата на Йордан, за да приеме кръщението на Йоана, и когато на Лобното място наклонява увенчаната с трънен венец глава и умира. Между двете стои човекоставането, Неговото въплътяване в човешко тяло, като едно степенно изграждане на човешката форма, от нозете до главата, докато целият човек е изпълнен и благословен от Христовата съдба. Човекоставането на Христа става като издигането на виното в една чаша, когато то се налива в нея.
На Голгота чашата е пълна до върха, чашата на човешкото
същество
е напълнена до Лобното място.
И извършващата се в нашата епоха Голгота на човечеството означава, че завършва човекоставането на човека. Духовно-душевното естество на човека е потопено днес изцяло в тялото, Лобното място е фактически горната граница на човека - главата. Човек не е вече по-голям от своето тяло, както е бил по-рано. Твърдата обвивка на черепа е запечатването на напълно затворения в земното човек. Ето защо е така трудно на днешния човек да бъде религиозен, да чувства горния свят, било че го разбира като Бог или като свят на идеалното.
към текста >>
73.
VI. ПЪТЯТ КЪМ БЕЗДНАТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Обаче, ако човек не вземе участие във Великото Космическо събитие, което е станало през Четвъртата епоха на нашата раса напълно във физическия свят, нему не ще бъде възможно да влезе
съзнателно
в духовните светове.
VI. ПЪТЯТ КЪМ БЕЗДНАТА След края на нашата Пета раса за хората ще бъде възможно да запазят съзнанието си при издигане в духовните сфери.
Обаче, ако човек не вземе участие във Великото Космическо събитие, което е станало през Четвъртата епоха на нашата раса напълно във физическия свят, нему не ще бъде възможно да влезе
съзнателно
в духовните светове.
Човечеството е щяло да падне в един вид Бездна, ако не е било предпазено от подобно падане чрез появата на Христа на Земята. Ако си представим физическия свят като една линия, над която е разположен свят, то под линията е това, което се нарича Бездна. В сегашната епоха човек е слязъл изцяло във физическия свят. В Четвъртата културна епоха човек е достигнал пълно съзнание във физическия свят. Тогава, именно, човек е достигнал линията, която разделя духовния свят от Бездната.
към текста >>
Последствието за едно
същество
, което не е намерило Христа, ще бъде едно откъсване от възходящия живот и затвърждаване на личното Аз, което ще го доведе до погибел.
От степента, в която се възприема Христовия импулс и силата, която блика от Него върху всички жизнени действия, човечеството напредва по пътя на възхода. Когато този импулс заживее в сърцата на хората и стане двигател на всички техни действия, тогава техният възход е вече започнал. Всички души, които са приели Христовия импулс, ще знаят да се ориентират. А онези, които не са приели този импулс, те по-лека-лека ще слязат в Бездната. С развитието на Аза те са събудили в себе си егоизма, с когото без Христа не могат да се справят, и който не ще им позволи да се възземат нагоре към Духа.
Последствието за едно
същество
, което не е намерило Христа, ще бъде едно откъсване от възходящия живот и затвърждаване на личното Аз, което ще го доведе до погибел.
Вместо да пробуди онези сили, които биха могли да спомогнат за духовния му възход, това същество се оставя да бъде привлечено все повече в материята. От факта, че етерните сили са се редуцирали до размерите на физическата глава, човешката фигура е могла да стане годна да отрази Божествения Дух. Ако през това време не е бил Духът, който работи отвън и моделира неговите черти, човек не би могъл да си послужи с тялото си като с инструмент за достигане осъзнаване на себе си и за одухотворяването си. Ако той не познава Духа, той ще стане роб на собственото си тяло до степен да го обожава и да се чувства добре само в него. И заедно с тялото той би слязъл в Бездната.
към текста >>
Вместо да пробуди онези сили, които биха могли да спомогнат за духовния му възход, това
същество
се оставя да бъде привлечено все повече в материята.
Когато този импулс заживее в сърцата на хората и стане двигател на всички техни действия, тогава техният възход е вече започнал. Всички души, които са приели Христовия импулс, ще знаят да се ориентират. А онези, които не са приели този импулс, те по-лека-лека ще слязат в Бездната. С развитието на Аза те са събудили в себе си егоизма, с когото без Христа не могат да се справят, и който не ще им позволи да се възземат нагоре към Духа. Последствието за едно същество, което не е намерило Христа, ще бъде едно откъсване от възходящия живот и затвърждаване на личното Аз, което ще го доведе до погибел.
Вместо да пробуди онези сили, които биха могли да спомогнат за духовния му възход, това
същество
се оставя да бъде привлечено все повече в материята.
От факта, че етерните сили са се редуцирали до размерите на физическата глава, човешката фигура е могла да стане годна да отрази Божествения Дух. Ако през това време не е бил Духът, който работи отвън и моделира неговите черти, човек не би могъл да си послужи с тялото си като с инструмент за достигане осъзнаване на себе си и за одухотворяването си. Ако той не познава Духа, той ще стане роб на собственото си тяло до степен да го обожава и да се чувства добре само в него. И заедно с тялото той би слязъл в Бездната. Незнаейки как да употреби силите, които Духът му предлага, външната форма на човека би теглила към възвръщане на формите на миналото.
към текста >>
74.
ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Не само собствените си умствени състояния човек може да промени или превърне чрез херметичните методи, но също така и умствените състояния на другите могат да бъдат преобърнати по същия начин, често
несъзнателно
, но понякога и
съзнателно
, с помощта познаването на законите и принципите, особено ако засегнатото лице не знае законите за себепредпазване.
Учениците и онези херметици, които са на по-ниска степен от Учителите-Посветени, могат много свободно да работят на менталното поле в областта на умственото превръщане. Всичко онова, което днес е познато под името психични явления, умствени явления, умствена наука, явленията на новата мисъл и други, се извършват по същите общи линии, защото само един и същ Принцип се прилага. Ученикът, както и този, който практикува умственото превръщане, работи на умственото поле, превръща умствените условия и състояния от едни в други, съгласно различните формули. Различните лекувания, заклинания, отричания и прочее, са само формули, често много несъвършени и не-научни, и несъответстващи на херметичното изкуство. Мнозинството от съвременните практици са съвършено невежи в сравнение с древните, защото на тях им липсва основното знание, върху което се основава самата работа.
Не само собствените си умствени състояния човек може да промени или превърне чрез херметичните методи, но също така и умствените състояния на другите могат да бъдат преобърнати по същия начин, често
несъзнателно
, но понякога и
съзнателно
, с помощта познаването на законите и принципите, особено ако засегнатото лице не знае законите за себепредпазване.
Също така и всяко материално условие може да бъде променено или превърнато, съобразно със силното желание и волята на лицето, желаещо да промени условията на живота. За да може човек да работи с принципите на ума, той трябва да разбере конкретно, че всичко е Ум. Това трябва да се изучи с голямо внимание, защото този Принцип е в основата на цялата херметична философия и на херметичното изкуство за умствено превръщане. В Кибалион е казано: "Под и зад Вселената на време, пространство и промени, всякога лежи и се намира Основната Реалност, Основната Истина, че Умът е в основата на света. Той е субстанцията и есенцията на всичко съществуващо".
към текста >>
То е абсолютна Разумност и
Свръхсъзнателност
, будно и
съзнателно
за всички промени, които стават във Вселената.
Други са виждали тази Реалност в материята. Херметистите, древните и съвременните, са наричали тази, легнала в основата на Битието, субстанциална сила, тази основна Реалност с херметичното име Всичкото, Цялото. Други са го наричали Абсолютното, Великото Нищо, това, което е над всички понятия и определения. Херметистите твърдят, че вътрешната природа на това "Всичко" е неузнаваема и това трябва да бъде тъй, защото никой друг, а само "Всичкото" може да разбере Своята собствена природа и съществуване. Абсолютното е, и всякога трябва да бъде, неузнаваемо и непознаваемо.
То е абсолютна Разумност и
Свръхсъзнателност
, будно и
съзнателно
за всички промени, които стават във Вселената.
Защото има някои, които приписват на Абсолютното не съзнателност, което е едно детинско схващане. Как може Цялото да е несъзнателно, а частите да бъдат съзнателни? Но макар че вътрешната природа на Абсолютното да е непознаваема, все пак съществуват известни истини, свързани с Него и с Неговото съществуване, които човешкият ум се вижда принуден да приеме и признае. Тези истини са предадени от Великите Посветени, които пребивават в най-висшето поле. на проявеното Битие.
към текста >>
Защото има някои, които приписват на Абсолютното не
съзнателност
, което е едно детинско схващане.
Херметистите, древните и съвременните, са наричали тази, легнала в основата на Битието, субстанциална сила, тази основна Реалност с херметичното име Всичкото, Цялото. Други са го наричали Абсолютното, Великото Нищо, това, което е над всички понятия и определения. Херметистите твърдят, че вътрешната природа на това "Всичко" е неузнаваема и това трябва да бъде тъй, защото никой друг, а само "Всичкото" може да разбере Своята собствена природа и съществуване. Абсолютното е, и всякога трябва да бъде, неузнаваемо и непознаваемо. То е абсолютна Разумност и Свръхсъзнателност, будно и съзнателно за всички промени, които стават във Вселената.
Защото има някои, които приписват на Абсолютното не
съзнателност
, което е едно детинско схващане.
Как може Цялото да е несъзнателно, а частите да бъдат съзнателни? Но макар че вътрешната природа на Абсолютното да е непознаваема, все пак съществуват известни истини, свързани с Него и с Неговото съществуване, които човешкият ум се вижда принуден да приеме и признае. Тези истини са предадени от Великите Посветени, които пребивават в най-висшето поле. на проявеното Битие. Ще предам някои от техните мисли и идеи по този въпрос.
към текста >>
Как може Цялото да е
несъзнателно
, а частите да бъдат съзнателни?
Други са го наричали Абсолютното, Великото Нищо, това, което е над всички понятия и определения. Херметистите твърдят, че вътрешната природа на това "Всичко" е неузнаваема и това трябва да бъде тъй, защото никой друг, а само "Всичкото" може да разбере Своята собствена природа и съществуване. Абсолютното е, и всякога трябва да бъде, неузнаваемо и непознаваемо. То е абсолютна Разумност и Свръхсъзнателност, будно и съзнателно за всички промени, които стават във Вселената. Защото има някои, които приписват на Абсолютното не съзнателност, което е едно детинско схващане.
Как може Цялото да е
несъзнателно
, а частите да бъдат съзнателни?
Но макар че вътрешната природа на Абсолютното да е непознаваема, все пак съществуват известни истини, свързани с Него и с Неговото съществуване, които човешкият ум се вижда принуден да приеме и признае. Тези истини са предадени от Великите Посветени, които пребивават в най-висшето поле. на проявеното Битие. Ще предам някои от техните мисли и идеи по този въпрос. Те казват:
към текста >>
пребиваващ в неговото
същество
, в неговото битие, дотолкова той ще може и да се издигне до духовната степен на Живота.
В тази херметична максима е скрита една от най-великите философски, научни и религиозни истини. Херметичната наука държи здраво на истината, че Всичкото е иманентно (пребиваващо) вътре в своята Вселена, както и вътре във всяка частица или групировка, намираща се във Вселената. Това учение обикновено се илюстрира и обяснява с Принципа на съответствието, според който това, което е долу, е подобно на това. което е горе. И до степента, до която човек днес ще може да реализира съществуването на вътре живеещия Дух.
пребиваващ в неговото
същество
, в неговото битие, дотолкова той ще може и да се издигне до духовната степен на Живота.
Това е значението и смисъла на духовния развой — осъзнаването, осъществяването, проявите на Духа вътре в нас. Ученията на Хермес, засягащи прогреса на умствените творби на Вселената са следните: В началото на творческия цикъл Абсолютното, в неговия аспект Битие, проектира Волята Си към аспекта "да стане" и процесът на Сътворяването започва. Пo-нататък ни се казва, че процесът се състои в постепенно намаляване на вибрациите, докато се стигне до една много ниска степен, на която точка се появява и най-грубата възможна форма на материята. Този процес е наречен степен на инволюцията, в който Абсолютното се е "включило", "се е обвило" в Своята Творба. На този процес, според Херметичната наука, е аналогичен умствения процес на един артист, писател или изобретател, който до толкова потъва и се обвива в своята умствена творба и идея, щото забравя своето съществуване и които поне за през това време на напрегнато мислене живеят почти изцяло в своята творба, намират се, така да се каже, в захлас, в екстаз.
към текста >>
75.
10. Десети Аркан КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА или КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА или още СФИНКСЪТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сфинксът ни разкрива
съществото
на тези, които ръководят Колелото на Живота.
Сфинксът, който спокойно и загадъчно седи в облаците над Колелото на Живота показва, че във висшите светове непознати и загадъчни същества наблюдават и ръководят нашите съдбини. Пълните с тайнственост знаци върху Колелото показват, че в нашия живот има много неща, които ние сега още не можем да разберем. Но изяснение можем да получим, когато придобием сила и зрялост. Тогава ние можем в пълно съзнание да си спомним за онези светове, в които ние сме работили, пожънвайки резултатите на наслажденията, които са страданията, както и къде сме били през времето след нашата смърт до новото раждане. Но ако сме в неразвито състояние още, то не можем да си спомним преживяното и видяното.
Сфинксът ни разкрива
съществото
на тези, които ръководят Колелото на Живота.
Той ни показва какви качества ние трябва да развием в себе си. Сфинксът се състои от четири части, които ни напомнят, че трябва да знаем, да смеем, да искаме и да мълчим. Знание, искане и учение, смелост и мълчание са качества, Божествени по същество. Човешката глава на сфинкса показва знанието. Ръководителите на съдбините на народите и на индивидите знаят каква е целта на тези съдбини.
към текста >>
Знание, искане и учение, смелост и мълчание са качества, Божествени по
същество
.
Тогава ние можем в пълно съзнание да си спомним за онези светове, в които ние сме работили, пожънвайки резултатите на наслажденията, които са страданията, както и къде сме били през времето след нашата смърт до новото раждане. Но ако сме в неразвито състояние още, то не можем да си спомним преживяното и видяното. Сфинксът ни разкрива съществото на тези, които ръководят Колелото на Живота. Той ни показва какви качества ние трябва да развием в себе си. Сфинксът се състои от четири части, които ни напомнят, че трябва да знаем, да смеем, да искаме и да мълчим.
Знание, искане и учение, смелост и мълчание са качества, Божествени по
същество
.
Човешката глава на сфинкса показва знанието. Ръководителите на съдбините на народите и на индивидите знаят каква е целта на тези съдбини. Ние също искаме да го знаем. Ние човеците черпим нашето знание от два извора: първо от ръкописите и от устните поучения на тези, които са по-напреднали от нас и второ - има гласове, които звучат и достигат до нас от другите светове. Това са или мисли и усещания, които ни идват във време на задълбочено размишление, или директни лични съобщения на нашите ръководители.
към текста >>
Това е първата стъпка при Посвещението на ученика, когато той
съзнателно
може да напуска тялото си с помощта на Йерофанта, а в последствие и самостоятелно извършва това.
Но неговият ръководител му казва, че това са неговите мисли, които той е имал, докато е бил в тялото си. И ръководителят му казва, че ще познава истинските духове от мисъл-формите по това, че като ги заговори, духовете ще му отговарят, а мисъл-формите ще мълчат. Щом една форма не отговаря, това показва, че е мисъл-форма. След като ученикът е посветен в много Тайни на Битието и се среща с различни космически същества, той постепенно се връща към Земята, където лежи неговото тяло. След като стигне в храма, където лежи неговото тяло, той влиза в тялото си и се пробужда като от сън, като си спомня ясно всичко, което е преживял в своето пътуване в невидимите светове на Битието.
Това е първата стъпка при Посвещението на ученика, когато той
съзнателно
може да напуска тялото си с помощта на Йерофанта, а в последствие и самостоятелно извършва това.
Също и неговото съзнание претърпява голяма трансформация. В Божествения свят този Аркан символизира Животворното начало в Битието. В умствения свят означава авторитет, върховенство на Духа. Във физическия свят-добрата и лошата съдба, възхода и падението според знаците и планетите, които придружават и влияят върху този Аркан. В хороскопа този Аркан съответства на сфинкса, който има крила на орел, човешка глава, която е фокус на ума, което показва, че преди да се влезе чрез действието в попрището на бъдещето, трябва да се усвои науката, която осветява целта на Пътя.
към текста >>
76.
1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Такова е царството на Духа, наречен в окултизма Царството на Непроявеното
Същество
.
1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА " Истинният, Несътвореният, Вечният, Единственият", казва д-р Джон Юнг за Твореца на творенията. И наистина нито един от вдъхновените не е написал по-висока истина от тази, която се съдържа в тези думи. Чистият, Безформеният, Несътвореният, Съществуващият сам по Себе Си Безмълвният, Неподвижният свръхсъзна-телен Дух, обладаващ в Своята височайша част, единственият Божествен атрибут, който на човешки език може да се изрази тъй: Абсолютна и безусловна потенциалност.
Такова е царството на Духа, наречен в окултизма Царството на Непроявеното
Същество
.
Първата еманация на това непостижимо състояние в Кабалата се нарича Корона. Тя представя от себе си ключът на този небесен антифон творчески Логос, който е сътворен. Тази първа еманация, наречена Корона, или Венец означава деятелност или най-просто движение. По такъв начин ще видим, че първото действие на свръхсъзнателния Ум е мисълта, а мисълта подразбира вибрация или движение. В този момент, когато Божественият Ум е почнал да вибрира под силата на мисълта, от безкрайната Бездна на Божеството се появява Диадата или Двойката във всичкото величие на бъдещото пространство.
към текста >>
Божествената цел в Творението е диференциацията на Единното,
Свръхсъзнателно
и Безформено.
че лъчите на Божеството се концентрират в разните точки на пространството, като имат за свой фокус един общ център. Тези точки или фокуси на свой ред образуват духовните центрове на малките светове. Такъв пример можем да видим от нашия материален свят, където слънцата от първи разряд пораждат серия второстепенни слънца. Тези второстепенни слънца раждат планетите, а планетите на свой ред раждат спътниците си. Според закона на съответствието нисшето е подобно на висшето, това не трябва да се забравя.
Божествената цел в Творението е диференциацията на Единното,
Свръхсъзнателно
и Безформено.
А великото средство да се реализира това се заключава в усъвършенстването на Божествения интелект. Отделните умове отразяват в себе си Божествените Идеи на Всемирния Ум. Индивидуалните съзнателни интелекти притежават безсмъртна, способна към вечен прогрес душа, като диференциран атом от Живота на Твореца. Върховният съдия на всичко, и на свой ред сами стават творци, второстепенни на своите светове. Вървежът на творенията е двойнствен и се състои от инволюция - постепенна материализация на Духа, и еволюция - постепенно одухотворяване на материята.
към текста >>
77.
3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
От най-нисшето човешко
същество
до най-висшия чин на съвършения човек съществуват седем състояния.
Когато мисията на външния живот на адепта е изпълнена, тогава става аналогично явление на физическото разлагане. Физическите атоми, които съставят организма на адепта се освобождават и очистената душа преминава във висшия свят на еволюцията на живота и става духовен човек или адепт от втория чин. Вторият чин е по такъв начин продължение на първия, на по-горния и по-вътрешния свят, и сцената на деятелността на душата се пренася от материалната и астрална сфера в царството на Духа. Това състояние пази в себе си Великия Ключ на Живота и Смъртта, там пребъдват скрити и всички велики Тайни на външния живот. Това състояние представя средината между човека и ангела и се явява като равновесие между човешкото и Божественото състояние.
От най-нисшето човешко
същество
до най-висшия чин на съвършения човек съществуват седем състояния.
Това същото е и в областта на духовното човечество - от съвършения човек до ангелите са също седем състояния на живота. Големите възможности на тази степен на живота на духовния адепт се установяват така също от това обстоятелство, че на границата на шестото и седмото състояние на този чин двете половини на Божествената душа се съединяват завинаги. Душите близнаци, мъжката и женската, съставят по такъв начин съвършеното цяло - Божественото Аз. Това е мистичното състояние на сватбата на Агнеца, при което човек става ангел. Човек става Божествен и прониква в неизвестните цикли на Божествения Живот.
към текста >>
Ние вече обяснихме, че в окултно отношение думата човек е сложно
същество
, притежаващо седемте циклически прогресивни състояния на еволюцията на физическия свят.
2. Природа и функции на адепта И като преминаваме към тази част на нашия предмет, ще разгледаме само първия чин, т.е. адепта на външната степен, понеже преди ученикът да е в състояние да разбере нещо за втория чин, той трябва сам да е достигнал състоянието на първия. И затова, за да се избегне всяка лъжлива идея, трябва да се има предвид, че всичко, което ще бъде казано по-ната-тък принадлежи към това първо състояние на адепта, членовете на което живеят, действат и развиват способностите си на външния план на живота или пряко в сферата на астралния свят, непосредствено вътрешен на физическия свят. Адептът е съвършен човек и затова необходимо е да се достигне както природата на неговото съвършенство, та и това, в което тя се състои.
Ние вече обяснихме, че в окултно отношение думата човек е сложно
същество
, притежаващо седемте циклически прогресивни състояния на еволюцията на физическия свят.
И затова съвършеният човек е този, който е развил до съвършенство своето сложно естество и е достигнал седемте състояния в течение на външното си физическо съществуване. Тогава, когато обикновеният човек е принуден до постигне необходимото за своето съвършенство само след смъртта, когато прекарва съществуването си в очистителните си състояния в света на душите. Невежеството и егоизмът или дисхармонията, произтичаща от тях, блъскат голямо множество хора от средния път, начертан от прогресивната еволюция, а това затруднява нормалното им прогресивно развитие. В сегашното време човечеството е развило само пет физически сетива, съвършенния човек пък е способен да развие в себе си и седем физически и седем психически сетива, които се отнасят помежду си по следния начин: Физически сетива Психически сетива
към текста >>
В това няма нищо ужасно или интензивно страшно, понеже и най-малката вибрация на чистата душа, когато тя е
съзнателно
поставена във връзка с астралната светлина, произвежда изумителни резултати.
Когато човешката душа достигне тези седем състояния, то нейното Божествено право на управление става естествено. Силата на волята да възраства до такава степен, както и атрибутите на душата се развиват, че затова съвършено безполезно става това усилие да се проповядва култивиране на волята. Волята сама по себе си възраства в сила в течение на всичкото време на развитие на душевните сетива. Магическото могъщество на адепта, което го прави способен отчасти да управлява елементите и по своя воля да произвежда физически явления, не е резултат на тази страшна сила на волята, за която тъй много говорят салонните окултисти, но е спокойно упражнение на силната и кротка душа. То се е изработило през това време, когато са се развивали формите и картинните образи на идеите в духовното въображение на мисълта.
В това няма нищо ужасно или интензивно страшно, понеже и най-малката вибрация на чистата душа, когато тя е
съзнателно
поставена във връзка с астралната светлина, произвежда изумителни резултати.
И колкото по-висш е светът, в който адептът проектира желанието си, толкова по-широки и по-мощни са следствията от явленията в подлунния свят. Такъв е адептът. Такива са славните възможности, които човешката раса може да достигне, когато нейните духовни способности и атрибути възрастнат и се развият в осветената от Слънцето чиста и безкористна атмосфера на Живота. Това състояние, което може да се разглежда като сбор от възможностите на нашата Земя, е великият триумф на душата над силите на материята, това е великата победа, с която наистина човешката раса може да се гордее. 3. Как може да се достигне състоянието на адепта
към текста >>
Повтарям, че човек е сложно
същество
и че неговото съвършенство се състои в хармоничната еволюция на всички съставни части, а е очевидно за всеки мислещ ум, че ужасната мислеща практика на аскетизъм, безбрачие и пр.
Човешката душа трябва да бъде съвършено освободена от душата на животните, т.е. трябва да е в сила да се развие в сферата на доброто, като даде път на възвишените човешки стремежи. Животинските качества и апетити, вместо да бъдат свързани и укротени като диви зверове, както учат някои източни окултисти, трябва постепенно да бъдат развивани и преобразявани в човешки качества. Проблемът за доброто и злото трябва да бъде разрешен в човека. И в това разрешение се намира жизнената точка на падане или тържество, да победиш или да бъдеш победен.
Повтарям, че човек е сложно
същество
и че неговото съвършенство се състои в хармоничната еволюция на всички съставни части, а е очевидно за всеки мислещ ум, че ужасната мислеща практика на аскетизъм, безбрачие и пр.
осакатяват и свързват животинската душа, вместо да я преобразяват по пътя на развитието в полезен, послушен и твърде важен фактор в седморната природа на човека. Що се отнася до режима, необходимо е преди всичко постепенно, но възможно по-скоро да се освободи от всяко желание за месна храна. В месото на животните частиците на растителната материя съвършено са поляризирани към душата на животното и затова, когато те влязат във човешката система, стремят се да поддържат и укрепват животинската душа, която искаме да развием и пресъздадем. Рибата е доста отдалечена от човека и затова може да бъде позволено на на-чинающите, но по пътя. по който те прогресират, растенията и плодовете трябва да съставят тяхната храна.
към текста >>
Целта на всяка система е една и съща: да развие
съзнателно
ясновидство, останалото ще дойде само по себе си.
Изучава скалистите хълмове на планините и тяхната флора и фауна. Подобно на това и душата, като се отдели от магнетичната верига на големите човешки маси, започва бързо да се пробужда. В нея се появява стремеж към своя Източник и подбуждана от Него тя се повдига нагоре във висините, като отнася със себе си с всяко духовно пътешествие някои окултни съкровища, макар в първо време да не може да използва придобитото. Както има много пътища, които водят към планината, така има и много системи за окултно обучение и възпитание. Обаче, предложената от нас система дава най-добър резултат.
Целта на всяка система е една и съща: да развие
съзнателно
ясновидство, останалото ще дойде само по себе си.
Когато търсещият стане приет неофит, дали той е виждал учителя си или го е намерил вътрешно, в това няма никаква разлика. Неговият бъдещ прогрес зависи от точното подчинение на заповедите, които той получава от своя учител, а така също от безкористния и чист живот. С това ние завършваме този курс по Окултната наука, в който изложихме нашите изследвания над интелектуалните токове на Живота и сега търпеливо може да очакваме с увереност, че този резултат може да бъде благо.
към текста >>
78.
4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато учениците на окултната наука желаят да развият своите духовни качества, за да могат да влязат
съзнателно
във връзка с духовния свят трябва да следват режим на чисто вегетарянство и в същото време да живеят сред природата, сред цветущите ливади и полета и по планините, покрити с борове и хвойнови дървета.
Сферата, която се оживява от духа е пропорционална на степента на очистената субстанция. Най-голяма материална оживотвореност се намира в мозъка и нервната система на човека. Тук субстанцията е така чиста и Духът се смесва с материята в мярка и пропорция, каквито са нужни за образуването на астромагнетическото звено, свързващо субективния и обективния светове. Това същото е вярно и но отношение на интелектуалните и душевни качества - умът всякога получава храната си от великия източник на Божествената Мъдрост. Симпатията и любовта заемат своето начало от Океана на Божествената Любов, която е Душата на Вселената.
Когато учениците на окултната наука желаят да развият своите духовни качества, за да могат да влязат
съзнателно
във връзка с духовния свят трябва да следват режим на чисто вегетарянство и в същото време да живеят сред природата, сред цветущите ливади и полета и по планините, покрити с борове и хвойнови дървета.
Такъв начин на живот е именно този, който може да подготви ума и разположи душата към висшите духовни състояния. Градовете не са подходящи за такава духовна работа, защото там хората са духовни и егоиста и се намират под властта на най-нисшите духовни същества, които често образуват огнища на духовни или умствени заболявания, което препятства на духовното развитие. В такива неблагоприятни условия духовният прогрес е абсолютно невъзможен. И тези, които работят при такива условия, са длъжни да избягват практически занимания с магията и с духовни явления, като развиване на сензитивност и медиумичност, за да не попаднат под влиянието на нисшите духовни същества. Сега ще се опитаме да обясним законите и тайните на медиумичността.
към текста >>
Съзнателна медиумичност има тогава, когато с пълно съзнание известно
същество
става проводник на някое по-висше
същество
от себе си.
2. Положителност 2. Сензитивност 3. Притегляне 3. Сродство Първата тройка принадлежи на управляващата сила, а втората - на приемниците. За да се установят напълно тези закони и тяхното взаимно отношение, не трябва да се забравя, че нисште състояния на живот всякога се явяват като посредници (медиуми) за висшите състояния. Има също така два вида медиумичност - съзнателна и несъзнателна.
Съзнателна медиумичност има тогава, когато с пълно съзнание известно
същество
става проводник на някое по-висше
същество
от себе си.
При тази фаза той може да го направи затова може и да не го направи, може да стане посредник, може и да не стане по свое желание. Това е състоянието на Адептите, пророците и ясновидците. Но и съзнателната медиумичноста бива два вида - когато човек в будно съзнание, без да съзнава стане проводник на чужди мисли, на чужди чувства и стремежи. Специалният несъзнателен медиум, човек изпада в безсъзнание и неговото тяло изпада проводник на чужди същества, независимо нисши или висши. На този форма обикновено се явяват по-нисши същества, защото висшите разумни същества избягват тази форма на връзка.
към текста >>
Управляващата сила може да изхожда от всяко
същество
или от всякакъв род същества според условията и обстоятелствата.
Някои лица са така сложени, че могат да станат едно или друго според доминиращата воля на кръжока, където е станало това развитие. Главният опасен пункт в тази форма на медиумичност, това е разрушението на индивидуалността на медиума. Тези фази могат да бъдат достигнати само в пасивно състояние. Но процесът на развитието им се съпровожда с изгубване на волята, която медиумът е притежавал преди това. Това разрушение на волята е най-голямото нещастие в медиумизма.
Управляващата сила може да изхожда от всяко
същество
или от всякакъв род същества според условията и обстоятелствата.
Някои медиуми се явяват на публична сцена, за да го проверят, че той се намира под управлението на духове, когато всъщност девет от десетте случая са само психическото влияние на аудиторията, и словото, представящо се като вдъхновение не е нищо друго освен произвеждане мисълта на болшинството участници в сеанса. Правоверните спиритисти приемат такива слова като действителни вдъхновения, получени от медиума от света на духовете, които са завършили своето човешко развитие, но спиритистите са длъжни да знаят, че ако медиумът може да бъде управляван от дух, той също така може да бъде управляван от мисълта на въплътени човеци. Освен това те не трябва да изпускат изпредвид това обстоятелство, че публичната сцена е най-непригоден център за съсредоточаване на висши влияния, изхождащи от развити човешки души. Има две форми на медиумичност, които наричаме: първо - полупредаване на тъждествеността и второ - разпространение на мислите. Това са най-тънките форми на медиумичност и затова са почти неподозирани.
към текста >>
79.
6. 'ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА' - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС
- Влад Пашов (1902- 1974)
А веднъж те потопени във фаталния магнетичен вихър на смъртта изгубват всяка-ка сила на полярност над слабите атоми, съставящи тяхното
същество
.
Личността на такива индивиди, както и неговата животинска и астрална част стават неоживени отражения след смъртта и малко по малко се разлагат в магнетичното пространство на астралната светлина. Това е мъглява форма, неспособна да олицетворява своя по-раншен притежател или да може изкуствено да продължи своето съществуване. Тогава, когато могъществата на самозваните и сполучващите след като са преминали цикъла на магнетичните съществувания в електровиталните пространства на планетата, преминават в осмата сфера, наречен мрачен сателит или орбитата на смъртта. Тяхното притегляне към тази орбита става по силата на сродството им с областта на елементалите. Те са попаднали по-ниско от човешкото поле и следователно вече не са хора.
А веднъж те потопени във фаталния магнетичен вихър на смъртта изгубват всяка-ка сила на полярност над слабите атоми, съставящи тяхното
същество
.
Атомите един след друг се разлагат и изчезват като мъгла пред лицето на Слънцето. Божественият атом пък отново влиза в цикъл на инволюцията и еволюцията, бавно съграждащи сами по себе си новите индивидуалности. Ще свърша това изложение на херметичната доктрина според Бургон с няколко мисли от самия него: 1. Ако вашето вътрешно Аз, вашата душа, се слива с външното слово внасяйки в него своята динамическа сила - елементалните вибрации на природата - тогава вашите слова и действия ще пробудят тези духовни сили, до такава степен, защото те ще почнат да отговарят на вашия призив. Когато това бъде достигнато - но не по-рано - тогава вашите магически формули ще започнат да действат във безмълвния въздух.
към текста >>
Нищо не може да извика отговора на природата, освен само огънят на вътрешния Дух, ментална реализация на всяко слово, всеки мистичен жест, съединен със
съзнателното
знание на вашите собствени духовни сили.
Атомите един след друг се разлагат и изчезват като мъгла пред лицето на Слънцето. Божественият атом пък отново влиза в цикъл на инволюцията и еволюцията, бавно съграждащи сами по себе си новите индивидуалности. Ще свърша това изложение на херметичната доктрина според Бургон с няколко мисли от самия него: 1. Ако вашето вътрешно Аз, вашата душа, се слива с външното слово внасяйки в него своята динамическа сила - елементалните вибрации на природата - тогава вашите слова и действия ще пробудят тези духовни сили, до такава степен, защото те ще почнат да отговарят на вашия призив. Когато това бъде достигнато - но не по-рано - тогава вашите магически формули ще започнат да действат във безмълвния въздух.
Нищо не може да извика отговора на природата, освен само огънят на вътрешния Дух, ментална реализация на всяко слово, всеки мистичен жест, съединен със
съзнателното
знание на вашите собствени духовни сили.
Ето само това може да създаде истинският маг на природата. 2. Една чиста стремителна мисъл, ясна определена, превъзхожда снарядите, колкото големи и да са. 3. Успехът на всякакъв род заклинания зависи от съвършената хармония между гласа и ума, съзвучието на които произвежда динамическа интонация, хармонизираща с вътрешните вибрации на душата. Веднъж произведена такава магнетическа ритмична вибрация, то незабавно тя се проявява в съществуването на целия елементален свят, принадлежаща по съотношение към този вид вибрации. 4. Следователно, правилно произнесеното слово само тогава получава значение, когато оживяващата го идея е зачената в ума и намира отдушник в душата.
към текста >>
80.
2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това освобождаване на Духа става у животните и растенията
несъзнателно
, у човека -
съзнателно
.
За да освободи Духа и светлината от оковите на матери-ята и мрака, Исус слиза от Слънцето на Земята. Според учението на манихеите учението на Христа не е било разбрано и след неговото напускане на света, то било съвсем изопачено. Като предвиждал това Христос обещал да изпрати след себе си в света Параклита - Духа утешител - за да възвърне чистотата на неговото учение и да довърши делото Му. Такъв Дух утешител се явил в лицето на Манес. След неговото явяване световната душа узнала за своя божествен произход и постепенно се освобождавала от оковите на материята.
Това освобождаване на Духа става у животните и растенията
несъзнателно
, у човека -
съзнателно
.
Средствата за освобождаване на Духа са следните: Забранява се брака, забранява се употребата на вино, на месо и въобще се препоръчва грижливо отдалечаване от всяко влияние на материята, въздържане от всяко докосване с нея. Според манихейската система ловът, убиването на животните и късането на цветята било забранено. За душите, неуспели да се очистят в продължение на един живот, отново се почва процес на очистване в нови тела чрез прераждане. Чрез изгаряне на света ще се извърши последното очистване. Материята, лишена от всички части на светлината, отново ще потъне в нищожество.
към текста >>
Борбата и противоречието според тях са стимул и причина за развиване на вътрешните латентни сили както на човешката душа, така и на всяко
същество
в Космоса.
Манес е една велика индивидуалност, която се преражда многократно на Земята, за да бъде дух-водач на тези, които имат мисията да превърнат злото на добро. И когато не мислим за великите учители на човечеството, не трябва да забравяме Манес и неговата Мисия. Макар че принципът на Манес е трябвало да отстъпи на втори план в течение на нашата епоха, понеже духовността е тъй малко разбрана понастоящем, но този превъзходен принцип на манихеите ще печели все повече привърженици паралелно с напредването ни към една епоха, в която духовният живот ще намерим все повече и повече привърженици и все повече и певече разбиране". Така че, когато говорим за манихейството, не трябва да разбираме едно грубо дуалистично учение, което говори за два равностойни Бога, които са в борба, а разбираме едно светло учение, което има за задача да работи за крайната победа над злото. Казано на езика на Хегел и диалектиката манихеите са първите след Хермес, които са изтъкнали, че светът и животът е във вечно дзвижение и се движи и развива под знака на противоположностите, на борбата и противоречието.
Борбата и противоречието според тях са стимул и причина за развиване на вътрешните латентни сили както на човешката душа, така и на всяко
същество
в Космоса.
Затова злото съществува като една необходимост, за да се прояви и изяви доброто, което е основа на Битието и живота. Ето това са учили манихеите, като са изхождали от великия закон на Хермес за полярността, според който в света съществуват два принципа, два полюса - положителен и отрицателен. който е принцип на творчество и прогрес. Ще завърша това кратко изложение на манихейството с две мисли, едната от проф. Димитър Ангелов, а другата от проф.
към текста >>
То беше направлявано там от едно
същество
, което временно живееше в дълбока скритост, оттеглено зад онези, които също седяха оттеглени в потайни места и бяха ученици на този велик посветен.
Затова трябваше да бъдат положени грижи за бъдещите времена - всички древни мистерии трябваше отново да оживеят, за да могат тези мъдрости да бъдат поставени в служба за разбирането на Христа. Това можа да стане само по следния начин: Трябваше да бъде създадена една мъдрост на мистериите в Европа. Хората, които бяха преминали от Древна Атлантида в Европа и по-нататък, бяха донесли за себе си велики мъдрости. В Древна Атлантида по-голяма част от хората бяха инстинктивно ясно виждащи, те можеха да виждат в областите на духовното. Но това ясновидство не можеше да се развива по-нататък, то трябваше да остане само у отделни личности на запад.
То беше направлявано там от едно
същество
, което временно живееше в дълбока скритост, оттеглено зад онези, които също седяха оттеглени в потайни места и бяха ученици на този велик посветен.
Това същество беше останало в Европа, запазвайки онова, което беше донесено от Древна Атлантида, запазвайки го за по-късни времена. Този велик посветен, този пазител на древната атлантска мъдрост, която проникваше дълбоко даже във всичко онова, което съставяше тайната на физическото поле, може да бъде наречен Скитиянос, както го наричаха в ранното Средновековие. И онези, които познават същността на европейските мистерии, поглеждат нагоре към един от най-великите посветени на Земята, когато се назовава името Скитиянос. Но също така сред този свят на запада живееше също дълго време същото онова същество, което като го разгледаме в неговия духовен аспект, може да бъде наречено Будисатва. Този Будисатва беше същото същество, което след като завърши своята мисия на запад се въплъти в Гаутама Буда около 600 години преди нашето летоброене.
към текста >>
Това
същество
беше останало в Европа, запазвайки онова, което беше донесено от Древна Атлантида, запазвайки го за по-късни времена.
Това можа да стане само по следния начин: Трябваше да бъде създадена една мъдрост на мистериите в Европа. Хората, които бяха преминали от Древна Атлантида в Европа и по-нататък, бяха донесли за себе си велики мъдрости. В Древна Атлантида по-голяма част от хората бяха инстинктивно ясно виждащи, те можеха да виждат в областите на духовното. Но това ясновидство не можеше да се развива по-нататък, то трябваше да остане само у отделни личности на запад. То беше направлявано там от едно същество, което временно живееше в дълбока скритост, оттеглено зад онези, които също седяха оттеглени в потайни места и бяха ученици на този велик посветен.
Това
същество
беше останало в Европа, запазвайки онова, което беше донесено от Древна Атлантида, запазвайки го за по-късни времена.
Този велик посветен, този пазител на древната атлантска мъдрост, която проникваше дълбоко даже във всичко онова, което съставяше тайната на физическото поле, може да бъде наречен Скитиянос, както го наричаха в ранното Средновековие. И онези, които познават същността на европейските мистерии, поглеждат нагоре към един от най-великите посветени на Земята, когато се назовава името Скитиянос. Но също така сред този свят на запада живееше също дълго време същото онова същество, което като го разгледаме в неговия духовен аспект, може да бъде наречено Будисатва. Този Будисатва беше същото същество, което след като завърши своята мисия на запад се въплъти в Гаутама Буда около 600 години преди нашето летоброене. Следователно това същество, което после отиде като учител на изток, се намираше на една висока степен на развитие.
към текста >>
Но също така сред този свят на запада живееше също дълго време същото онова
същество
, което като го разгледаме в неговия духовен аспект, може да бъде наречено Будисатва.
Но това ясновидство не можеше да се развива по-нататък, то трябваше да остане само у отделни личности на запад. То беше направлявано там от едно същество, което временно живееше в дълбока скритост, оттеглено зад онези, които също седяха оттеглени в потайни места и бяха ученици на този велик посветен. Това същество беше останало в Европа, запазвайки онова, което беше донесено от Древна Атлантида, запазвайки го за по-късни времена. Този велик посветен, този пазител на древната атлантска мъдрост, която проникваше дълбоко даже във всичко онова, което съставяше тайната на физическото поле, може да бъде наречен Скитиянос, както го наричаха в ранното Средновековие. И онези, които познават същността на европейските мистерии, поглеждат нагоре към един от най-великите посветени на Земята, когато се назовава името Скитиянос.
Но също така сред този свят на запада живееше също дълго време същото онова
същество
, което като го разгледаме в неговия духовен аспект, може да бъде наречено Будисатва.
Този Будисатва беше същото същество, което след като завърши своята мисия на запад се въплъти в Гаутама Буда около 600 години преди нашето летоброене. Следователно това същество, което после отиде като учител на изток, се намираше на една висока степен на развитие. То беше вторият велик учител, един втори пазител на печата на мъдростта на човечеството на запад, който после стана Гаутама Буда. След това имаме една трета индивидуалност, която беше предопределена за нещо велико. Ние познаваме тази трета индивидуалност като учител на Древна Персия и под името Заратустра.
към текста >>
Този Будисатва беше същото
същество
, което след като завърши своята мисия на запад се въплъти в Гаутама Буда около 600 години преди нашето летоброене.
То беше направлявано там от едно същество, което временно живееше в дълбока скритост, оттеглено зад онези, които също седяха оттеглени в потайни места и бяха ученици на този велик посветен. Това същество беше останало в Европа, запазвайки онова, което беше донесено от Древна Атлантида, запазвайки го за по-късни времена. Този велик посветен, този пазител на древната атлантска мъдрост, която проникваше дълбоко даже във всичко онова, което съставяше тайната на физическото поле, може да бъде наречен Скитиянос, както го наричаха в ранното Средновековие. И онези, които познават същността на европейските мистерии, поглеждат нагоре към един от най-великите посветени на Земята, когато се назовава името Скитиянос. Но също така сред този свят на запада живееше също дълго време същото онова същество, което като го разгледаме в неговия духовен аспект, може да бъде наречено Будисатва.
Този Будисатва беше същото
същество
, което след като завърши своята мисия на запад се въплъти в Гаутама Буда около 600 години преди нашето летоброене.
Следователно това същество, което после отиде като учител на изток, се намираше на една висока степен на развитие. То беше вторият велик учител, един втори пазител на печата на мъдростта на човечеството на запад, който после стана Гаутама Буда. След това имаме една трета индивидуалност, която беше предопределена за нещо велико. Ние познаваме тази трета индивидуалност като учител на Древна Персия и под името Заратустра. Когато произнасяме имената Заратустра, Гаутама Буда и Скитиянос, ние назоваваме три велики духовни същества и индивидуалности.
към текста >>
Следователно това
същество
, което после отиде като учител на изток, се намираше на една висока степен на развитие.
Това същество беше останало в Европа, запазвайки онова, което беше донесено от Древна Атлантида, запазвайки го за по-късни времена. Този велик посветен, този пазител на древната атлантска мъдрост, която проникваше дълбоко даже във всичко онова, което съставяше тайната на физическото поле, може да бъде наречен Скитиянос, както го наричаха в ранното Средновековие. И онези, които познават същността на европейските мистерии, поглеждат нагоре към един от най-великите посветени на Земята, когато се назовава името Скитиянос. Но също така сред този свят на запада живееше също дълго време същото онова същество, което като го разгледаме в неговия духовен аспект, може да бъде наречено Будисатва. Този Будисатва беше същото същество, което след като завърши своята мисия на запад се въплъти в Гаутама Буда около 600 години преди нашето летоброене.
Следователно това
същество
, което после отиде като учител на изток, се намираше на една висока степен на развитие.
То беше вторият велик учител, един втори пазител на печата на мъдростта на човечеството на запад, който после стана Гаутама Буда. След това имаме една трета индивидуалност, която беше предопределена за нещо велико. Ние познаваме тази трета индивидуалност като учител на Древна Персия и под името Заратустра. Когато произнасяме имената Заратустра, Гаутама Буда и Скитиянос, ние назоваваме три велики духовни същества и индивидуалности. Когато назоваваме имената Скитиянос, Заратустра и Буда ние говорим за въплъщение на Буди-сатви.
към текста >>
За тях знаеше той, че чрез тях в културата на бъдещето се вливаше онази мъдрост, която постоянно е идвала от Будисат-вите и която трябвайте да бъде използвана, за да бъде разбран най-достойният от тях на всяко разбиране - Христос, който е едно
същество
съвършено различно от Будисатвите, от когото Будисатвите получават своята мъдрост, и което може да бъде разбрано само когато се вземе заедно цялата мъдрост на Будисатвите, както е предадена на запад.
В преродения Скитиянос виждаме великия обожаван Будисатва на запад. Също с голямо уважение се гледа и на Буда и на Заратустра. които също работеха на запад в школата на розенкройцерите. Към тях се гледаше, към тях беше насочен погледът нагоре като към велики учители на европейските посветени. Така ние намираме сред духовния живот на Европа онзи, който беше носител на Христа, Заратустра, а също така и Скитиянос, Буда и Манес.
За тях знаеше той, че чрез тях в културата на бъдещето се вливаше онази мъдрост, която постоянно е идвала от Будисат-вите и която трябвайте да бъде използвана, за да бъде разбран най-достойният от тях на всяко разбиране - Христос, който е едно
същество
съвършено различно от Будисатвите, от когото Будисатвите получават своята мъдрост, и което може да бъде разбрано само когато се вземе заедно цялата мъдрост на Будисатвите, както е предадена на запад.
Ето защо духовната мъдрост на европейците наред със всичко друго се съдържа и едно синтетично сливане на всички учения, които са били дадено на света чрез четиримата велики посветени - Скитиянос, Заратустра, Буда и Манес. Макар Манес да не е бил разбран на времето си, ще дойде време, когато европейската култура ще се развие така, че отново ще може да се свърже в един смисъл с имената на Скитиянос, Буда, Заратустра и Манес. Те ще дадат на хората учебния материал за да разберат Христа. Чрез тях хората ще разберат все по-добре и по-добре Христа. Тази синтетична мъдрост се изучава в школите на розенкройцерството".
към текста >>
81.
ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а
съзнателно
отношение към разумния, възвишен свят.
Защото под думата ум, според Учителя, разбираме съвкупността на всички добродетели и сили, които са като възможности на човешката душа. Умът, това е свещеното, разум, това е пътят, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум. И колкото по-организиран е човешкият мозък, толкова по-добре се проявява умът. Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят. Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога.
Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а
съзнателно
отношение към разумния, възвишен свят.
Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с подвигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи. За ученика тя се пре-връща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите.
към текста >>
И Учителя много пъти казваше: "Вие трябва да се научите
съзнателно
да излизате от тялото си и пак да се връщате, като го правите
съзнателно
, т.е.
При тези излизания от тялото си, той отива в Школата в другия свят и там се среща с напредналите ученици и с Учителя. Тези напреднали ученици под ръководството на Учителя са го ръководили и научили да излиза от тялото си и да влиза във великия и необятен свят. От тази необикновена и красива екскурзия той почерпва всички сведения, които му са необходими за неговата работа на Земята. Но този път изисква дълга и упорита работа, за да дойде ученикът до това съзнание. Но въпреки това това е най-желаният и най-естественият път.
И Учителя много пъти казваше: "Вие трябва да се научите
съзнателно
да излизате от тялото си и пак да се връщате, като го правите
съзнателно
, т.е.
като спазвате съзнанието, за това, което виждате и преживявате в Не-видимия свят." При тази съзнателна работа над себе си, освен възможността да излиза от тялото си и да отива в Невидимия свят или в най-отдале-чените краища на Земята или на други планети и при по-напредналите ученици на Слънцето, ученикът развива и своето вътрешно зрение, което наричат ясновидство, та когато е в тялото си, без да го напуска, да вижда духовния свят или места, които са далеч от него. Днес много се говори за ясновидството и мнозина минават за такива, но малцина имат ясна представа за него. Казва се обикновено, че ясновидството е вътрешно виждане, шесто чувство и др. Но това не е още ясно определено.
към текста >>
Затова колкото по-
съзнателно
и разумно ги правим, толкова по-добър резултат ще имаме.
Друг един метод, който има голяма ефикасност и сила, са разумните движения. На този принцип е основана магията. Всяко едно разумно движение, съпроводено с известни думи или мисли, ще ни постави във връзка с известни същества от Разумния свят. На тази база е построена и Паневритмията. Паневритмия-та - това са магически упражнения, чрез които ние освен че се тонираме, но и влизаме във връзка с разумните същества на Космоса.
Затова колкото по-
съзнателно
и разумно ги правим, толкова по-добър резултат ще имаме.
Друг един метод, който Учителя свързва със символите, които представят езика на духовния свят, е известен в окултната наука под името теургия, което значи Божествено изкуство. То се състои в знанието на духовния език, езика на духовете, с които си служат и учениците на окултната школа, след което преминат известно посвещение, за да влизат във връзка с напредналите същества. Той е език на символи. Част от тези символи образуват астрологическите символи, с които си служи съвременната астрология. Той е свещен език, за който Учителя говори и го нарича ва-тански.
към текста >>
Но преди всичко човек трябва да създаде в себе си онова възвишено състояние на съзнанието, което повишава неговите вибрации, за да може да издържи на едно такова
същество
.
Той е език на символи. Част от тези символи образуват астрологическите символи, с които си служи съвременната астрология. Той е свещен език, за който Учителя говори и го нарича ва-тански. Той е език, който човек трябва да знае, а също така трябва да знае как да си служи с тези символи, за да влиза във връзка с духовете. Най-първо човек трябва да знае името на духа, когото ще вика, защото възвишените духове си имат имена.
Но преди всичко човек трябва да създаде в себе си онова възвишено състояние на съзнанието, което повишава неговите вибрации, за да може да издържи на едно такова
същество
.
След като произнесе името на духа, когото вика на ватански език, той ще може да влезе във връзка с него. Това е безопасен път, но за него се изисква работа и знание. Но той е достоен за ученика и Учителя апелира да се изучава този език, и да си служим с него. С него си служат всички ученици от вътрешната школа. По закона на съответствията всяка една част от тялото ни отговаря на известна област на Невидимия свят.
към текста >>
При вселяването едно възвишено
същество
от Белите Братя използва човешкото тяло и човешкия мозък и се проявява, като същевременно и човек стои в тялото си с будно съзнание, и се учи от това, което прави или говори Духът чрез него.
И затова Учителя казва: "Не правете безразборни движения, не се почесвайте безразборно, особено по глава-та, която представя истинска електрическа централа, на която ако не знаете ключовете, може да си причините големи пакости. Но това са методи, които изискват дълбоко знание и сериозна работа." Друг един път за влизане във връзка с разумния свят и възвишените същества е това, което се нарича вселяване. Учителя още в първите години на лекциите казва, че задачата на ученика е да се подготви, т.е. да подготви своя мозък, своето тяло, своето съзнание, за да може чрез него било чрез вселяване, било чрез обикновен контакт да се проявят Белите Братя.
При вселяването едно възвишено
същество
от Белите Братя използва човешкото тяло и човешкия мозък и се проявява, като същевременно и човек стои в тялото си с будно съзнание, и се учи от това, което прави или говори Духът чрез него.
Такова нещо имало, казва Учителя, между Христос и Павел. Такива случаи има много в окултната история, но излишно е да ги цитирам. При тези случаи човек трябва да е подготвен - да има организиран мозък и чисто и благородно сърце, чисто тяло, за да може да послужи като проводник. Този е един от най-желателните пътища за връзка, но за да дойде човек до него, се изисква усилена работа. Частични прояви на Белите Братя чрез учениците има и те ще се увеличават все повече, но затова се изисква работа от учениците.
към текста >>
82.
4. Пътят към свободата, 28 септември 1932 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но тази дума „Господ" е много обикновена, тя означава господар, а не онова Първично
Същество
, което е породило живота и света.
За да излезе от човека нещо, той трябва да работи върху себе си и да се научи да не подпушва теченията на живота. Само така ще може да се създадат хармонични отношения между хората, само така ще се създадат и новите педагогически методи за възпитание и на млади и на възрастни. А затова е необходимо да се проучат законите на живота, които действат в главата, в дробовете и в стомаха - в трите свята на човешкото битие. Само по този път човек ще се добере до великото знание, което ще осмисли живота му и ще му бъде ръководител в пътя на живота. А сега човек, който живее в тъмнина, ни ляга, ни става, затова страда повече, отколкото трябва, дохожда до обезверяване и казва: „Няма Господ".
Но тази дума „Господ" е много обикновена, тя означава господар, а не онова Първично
Същество
, което е породило живота и света.
Този Бог, за Когото хората говорят е измислен от тях и затова прилича на тях. Като не могат да си обяснят правилно явленията на живота, те им даваш чисто механическо обяснение и по същия начин механизират и идеята за Бога. Но за онези, които знаят, в природата съществуват три вида процеси - механически, органически и психически, които взаимно се обуславят в проявите си. Като пример за механическите процеси може да ни послужи работата на бъчваря - бъчвите, каците, които са образувани от отделни парчета, съединени само от обръчи. Като пример за органическите процеси имаме растенията, а при психическите процеси имаме вече разумните същества - човека.
към текста >>
Здрав човек наричам този, които може да служи на себе си и на другите доброволно,
съзнателно
и с любов.
Пътят, по който съвременните хора искат да преобразят живота си и живота на съвременното общество е път крив. Това е един кърпеж, който нищо не ще допринесе. Каквото и да правят по този път хората, те ще достигнат само до един кърпеж. Каквито и идеали да се внесат между болни хора, ще имате все същия резултат - болните хора имат нужда отслугуване. И затова първата работа, която трябва да се направи е да станат хората здрави, за да нямат нужда да им се слугува, а във всеки да има готовност да служи на другите.
Здрав човек наричам този, които може да служи на себе си и на другите доброволно,
съзнателно
и с любов.
Тази идея, която е идея на самата природа, трябва да се подеме от всички разумни хора, да им бъде стимул и да работят за нейното осъществяване. Така разбран животът, придобитите блага ще бъдат блага за всички. Всички ще работят и всички ще се ползват от благата. Това е пътят на свободата, по който хората ще могат да си помогнат по един разумен начин. Така те ще излязат из сферата на делничния и безцелен живот и ще станат съработници на Природата.
към текста >>
83.
16. Противоречията в живота и изхода от тях, 19 март 1933 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всяка една клетка, която влиза като елемент във вашия живот е един завършен резултат, свързан с едно разумно
същество
.
Неговите мисли и чувства са в хармония с целия органически свят, с една дума, човек е в хармония с трите свята, в които се развива неговият живот. Защото човек живее едновременно в трите свята. Най-първо той живее в един свят на завършени резултати, който наричаме физически свят; след това в света на силите, който наричаме свят на силните чувства - духовен свят; и най-после имаме света на първичните и вечни форми или светът на светлите мисли. И човек е сплетен от тези три свята. Всеки един човек в своя целокупен механизъм е изграден от елементи от трите свята.
Всяка една клетка, която влиза като елемент във вашия живот е един завършен резултат, свързан с едно разумно
същество
.
Ето защо човек не е напълно господар на тази клетка и ако не се отнася добре с нея, тя, като резултат от дейността на това разумно същество, ще бъде отнета от него. И затова човек в своята проява е зависим от тялото, което му е направено от природата. И ако човек не постъпва добре с него, той ще го изгуби и ще престане да живее на земята. Някои искат да ни утешат сега, че като престанем да живеем на земята, ще отидем в духовния свят. Това са само залъгалки.
към текста >>
Ето защо човек не е напълно господар на тази клетка и ако не се отнася добре с нея, тя, като резултат от дейността на това разумно
същество
, ще бъде отнета от него.
Защото човек живее едновременно в трите свята. Най-първо той живее в един свят на завършени резултати, който наричаме физически свят; след това в света на силите, който наричаме свят на силните чувства - духовен свят; и най-после имаме света на първичните и вечни форми или светът на светлите мисли. И човек е сплетен от тези три свята. Всеки един човек в своя целокупен механизъм е изграден от елементи от трите свята. Всяка една клетка, която влиза като елемент във вашия живот е един завършен резултат, свързан с едно разумно същество.
Ето защо човек не е напълно господар на тази клетка и ако не се отнася добре с нея, тя, като резултат от дейността на това разумно
същество
, ще бъде отнета от него.
И затова човек в своята проява е зависим от тялото, което му е направено от природата. И ако човек не постъпва добре с него, той ще го изгуби и ще престане да живее на земята. Някои искат да ни утешат сега, че като престанем да живеем на земята, ще отидем в духовния свят. Това са само залъгалки. Ако човек не може да живее на земята, той и в другите светове не може да живее.
към текста >>
Всяко живо
същество
е сплетено от известни мисли, чувства и действия, живее едновременно в трите свята и е подчинено на влиянията и законите на тези три свята.
Други искат да ни убедят, че човек живее само в духовния свят. Това е втората квадратна глупост. Трети мислят, че човек може да живее само в света на мисъл- та. Това е третата квадратна глупост. Истината е, че ние живеем в трите свята едновременно.
Всяко живо
същество
е сплетено от известни мисли, чувства и действия, живее едновременно в трите свята и е подчинено на влиянията и законите на тези три свята.
И за да може човек да живее разумен живот, той трябва да познава законите на тези три свята и техните влияния и отношенията им към него, трябва да знае значението и отношението на всеки един елемент от този свят към него, за да може да се ползва от благата, които той носи. Например, във физическия свят има планини и долини. Планините служат като разделни линии, откъдето се изпраща енергия за долините. Те са като един проводник на енергиите, които идат от пространството. И египтяните, които имаха едно дълбоко знание за природата и живота, като нямаха планински местности, бяха принудени да си създадат пирамидите, за да служат като контакт на енергиите и за вдъхновение на човешкия дух.
към текста >>
И през тази година в другите два свята почти ще се свършат условията за престъпност и ще остане възможно престъпление само на физическия свят, но в 300 години отгоре ще изчезнат и последните условия за престъпление и в него, понеже в другите два свята е станало вече невъзможно престъплението и има едно силно въздействие от тяхна страна върху физическия свят, туй въздействие ще повлияе на хората и те не ще искат вече
съзнателно
да вършат престъпления.
В света влиза една нова епоха, където ще има условия за малките форми да се развиват. Не е големината на формата, която определя цената на съществата, но формата трябва да бъде организирана добре. На човешкия дух не му е потребна голяма форма, но организирана форма. Когато формите са организирани, те са под контрола на разумната воля и човек може да въдвори хармония в целокупния си организъм. И то газ ще изчезнат всички условия за престъпления, ще се свърши светът на престъпленията.
И през тази година в другите два свята почти ще се свършат условията за престъпност и ще остане възможно престъпление само на физическия свят, но в 300 години отгоре ще изчезнат и последните условия за престъпление и в него, понеже в другите два свята е станало вече невъзможно престъплението и има едно силно въздействие от тяхна страна върху физическия свят, туй въздействие ще повлияе на хората и те не ще искат вече
съзнателно
да вършат престъпления.
За да избягнат да правят престъпления, хората трябва да дадат път на живота и да не го подпушват, защото когато животът се подпушва той разрушава формите и тогаз вече се явяват негативните прояви в живота и престъпленията. Затова човек трябва да даде простор на своите чувства, мисли и постъпки и да не реагира върху тях - защото мислите, чувствата и постъпките, това са подтици на самия живот в три направления. Всички мисли и желания ще се реализират,но всяко на своето време, затова е необходимо човек да има надежда - да знае, че всичките му копнежи ще се реализират на определеното за тях време. А основата на надеждата е мъдростта. Ако човек на земята няма надежда, нищо няма да постигне.
към текста >>
84.
18. Двата порядъка в света, 23 август 1933 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като говорим за свобода, разбираме, че тя е достояние на всяко
същество
.
Даже и Любовта, Мъдростта и Истината не са в състояние да ни извадят от голямото противоречие, което съществува в света. Защо? - Защото нашите разбирания не са разбирания на Истината. Сегашните хора говорят за Истината, като за нещо, което няма отношение към техния живот. Говорят за свобода, но всеки разбира своята свобода. А Истината носи свобода за всички същества.
Като говорим за свобода, разбираме, че тя е достояние на всяко
същество
.
А сега хората са създали един порядък, който няма нищо общо с порядъка на природата. За да се разбере философията на живота, трябва едно училище с практическа част. А само да се говори, не се постигат резултати. Човек, както е сега, трябва да го насилиш, за да учи и прилага това учение в живота си. Но щом дойде законът, това е вече насилие.
към текста >>
И това трябва да го направи
съзнателно
, за свое и общочовешко благо.
За да се разбере философията на живота, трябва едно училище с практическа част. А само да се говори, не се постигат резултати. Човек, както е сега, трябва да го насилиш, за да учи и прилага това учение в живота си. Но щом дойде законът, това е вече насилие. Човек трябва да проучи законите на живота, за да може да бъде щастлив.
И това трябва да го направи
съзнателно
, за свое и общочовешко благо.
За тази цел човек трябва да развие своя ум, сърце, душа и дух, да обнови своето тяло и да го направи неразрушимо и безсмъртно. Тогава ще може да предприеме едно пътешествие извън земята, за да види величието на света. Това са велики задачи и възможности на живота, който е цел за нас. Любовта е цел, Мъдростта е цел, Истината е цел, животът е цел. И когато човек дойде до това състояние, трябва да мисли.
към текста >>
85.
6. Кога ще се оправи светът, 14 януари 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Човек трябва доброволно и
съзнателно
да мине през училището на богатството и през училището на сиромашията, за да влезе в училището на съвършенството.
Но днес всеки човек така е влюбен в себе си, че не вижда другите хора и техните страдания. От сутрин до вечер съвременните хора само за себе си мислят. Опасността на тази любов само за себе си седи в това, че най-после човек става като сляп и се сблъсква постоянно с другите хора, като причинява само вреда на себе си и на тях. Богатството и сиромашията, това са две от най-великите възможности за развитието на човека във физическия свят. И никой в света не може да стане съвършен, докато не е минал през състоянието на богатство и сиромашия.
Човек трябва доброволно и
съзнателно
да мине през училището на богатството и през училището на сиромашията, за да влезе в училището на съвършенството.
Съвършенството е състояние, при което се примиряват богатство и сиромашия. От обикновения човек не може да се иска това примирение. За обикновения човек сиромашията е нещастие и голям тормоз. Той непрестанно се стреми да стане богат. Богатството и сиромашията можем да ги сравним седна красива и една грозна мома.
към текста >>
Човек трябва да има ясна представа за същността на живота, за да има и правилни отношения към Божественото Начало, Което работи за усъвършенстване на всяко
същество
.
А истината е тази, че няма сила, която може да ограничи проявите на живота. Животът е над всичко. Формите за проявяването на живота, обаче, са в зависимост от външните условия. Когато казваме, че животът зависи от някои външни условия, подразбираме формите, чрез които животът се проявява при тези условия. Изхождайки от криви схващания за същността на живота, хората нямат и разбиране за правилни отношения помежду си.
Човек трябва да има ясна представа за същността на живота, за да има и правилни отношения към Божественото Начало, Което работи за усъвършенстване на всяко
същество
.
Такъв човек, каквито несрети и несгоди да го сполетят в живота му, той разбира причините, защо става това, и не изгубва самообладанието и вярата си във Вечното Начало на нещата. Не губи първичните си отношения към Него. Той знае, че Божествената Промисъл го обгръща и живее с нея. Всички противоречия в живота на хората произтичат от неестествената им връзка с духовния свят. А това е вече едно болезнено състояние на човешкия живот.
към текста >>
86.
7. Вътрешното ръководство на човека, 21 януари 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тъй както небесните тела се движат в пространството, всяко по пътя си, без да влиза в стълкновение с друго, така и човек, като влезе в разумния свят, не трябва да бъде в стълкновение с никое
същество
, а да се радва на успеха и напредъка на всекиго като на свой.
Съвременните хора по отношение на познанията им за реалността се намират в едно такова положение. И докато живеете в такива палати, условията на живота ви все ще са ограничени, а методите и начините на живеене все ще се различават от онези в широкия свят на великата реалност. В палата сме много ограничени и тесен е кръгът на нашата дейност, но като излезем в широкия свят, ще бъдем свободни. Цялото човечество сега се намира вече в една епоха, когато Великата Божествена Мъдрост ще го изведе от този ограничен палат и ще го остави да живее в широкия свят, като му предаде и новите начини и методи за живота и го запознае с обективните закони на Природата. И тогава човек в този широк свят ще има възможност да постигне всичко онова, към което има разумни стремежи, стига да не влезе в стълкновение с разумния свят.
Тъй както небесните тела се движат в пространството, всяко по пътя си, без да влиза в стълкновение с друго, така и човек, като влезе в разумния свят, не трябва да бъде в стълкновение с никое
същество
, а да се радва на успеха и напредъка на всекиго като на свой.
Например, като срещнете един виден музикант, това да ви даде стимул, че и вие може да станете музикант. Музиката е външен израз на мисълта, зад която стои Великата Божествена Мъдрост. Хората още не са проучвали философската страна на музиката и не разбират нейната същност и значение, а най-великата, най-дълбоката и най-обширната наука за живота е музиката. Когато хората проучат силите и законите на музиката и ги приложат в живота си, тогава ще започне тяхното правилно развитие и усъвършенстване. Чрез музиката действат най-висшите сили и най-разумните закони на природата.
към текста >>
Ако хората познаваха естеството на силите, действащи в даден тон, и разбираха мощността на тяхното влияние върху психиката на човека, щяха да знаят как
съзнателно
да съчиняват песните си и щяха да постигат удивителни резултати в живота си.
Музиката е външен израз на мисълта, зад която стои Великата Божествена Мъдрост. Хората още не са проучвали философската страна на музиката и не разбират нейната същност и значение, а най-великата, най-дълбоката и най-обширната наука за живота е музиката. Когато хората проучат силите и законите на музиката и ги приложат в живота си, тогава ще започне тяхното правилно развитие и усъвършенстване. Чрез музиката действат най-висшите сили и най-разумните закони на природата. Всеки тон представлява сбор от множество хармонично действащи сили, които оказват голямо влияние върху мислите, чувствата и постъпките на човека.
Ако хората познаваха естеството на силите, действащи в даден тон, и разбираха мощността на тяхното влияние върху психиката на човека, щяха да знаят как
съзнателно
да съчиняват песните си и щяха да постигат удивителни резултати в живота си.
Тогава песните и музикалните пиеси биха се писали с точно определена цел и щяха да се знаят предварително резултатите, които ще бъдат произведени от дадена песен или пиеса. А знае ли се целта и предназначението на една песен, лесно ще се определи дали да бъде тя в мажорна или минорна гама; и тогава, ако започва една песен с тона „до“, ще се знае защо трябва да се вземе следващият тон в секунда, терца, кварта, квинта, секста и т.н., ще се знае също така и точно каква да бъде трайността на всеки тон, за да се получи желаният резултат. Съвременните музиканти, въз основа на установени вече форми и правила в музиката, се стремят да постигнат в композициите си само мелодичност и хармония, но това не е още достатъчно. Плюс всички досегашни постижения в областта на музиката, в нея трябва да се вложи още и съдържание, цел и смисъл. А това ще се постигне, когато хората престанат да считат музиката само като средство за удоволствие и развлечение, а като велика и творческа сила в природата и живота на човека.
към текста >>
87.
12. Егоизмът като причина за усилените времена, 18 февруари 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Под дявол не разбирам
същество
, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота.
Личният егоизъм на човека беше причина да се създадат усилни времена, когато човек живееше в рая. С личния си егоизъм човек влезе в разрез с онзи ред, който съществуваше там - защото раят подразбира един установен ред на разумност; със своите особени възгледи на личния си егоизъм човек влезе в стълкновение с разумния порядък в рая и затова трябваше да го напусне. Този дълъг период на човешкото развитие извън рая, наречен еволюция, аз го наричам еволюция на човешкото отклонение, или деволюция. Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола. Някои вземат дявола в друг смисъл, но аз когато говоря за дявола, разбирам дух, който има особено лично мнение за порядъка на нещата.
Под дявол не разбирам
същество
, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота.
Тогаз може да попитате, кога ще престане злото в света? - Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да може разумно да я използваме. Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло? Но ако го турите в печката, ще може да си свършите много полезни работи. Също и със злото.
към текста >>
Няма днес
същество
, което не е под влияние на личния егоизъм.
Това дете е човекът, който не дава ум на Бога, а е готов да изпълнява волята Му. Но понеже сега светът го оправят всички онези, които даваха ум на Господа, как да се поправи, затова е този хаос и тия противоречия в живота, затова са тези усилни времена. Утрешният ден е на децата, т.е. на тези, които няма да оправят света по своему, а според Божествените закони. Но днес ние живеем в епохата на усилните времена, понеже личният егоизъм е закона, който движи цялото човечество.
Няма днес
същество
, което не е под влияние на личния егоизъм.
И всяко същество разглежда нещата само от своето лично гледище. Дето говорят хората за някакъв морал, за някакви закони, това е само по отношение на техния личен егоизъм. И ако разгледате света от единия до другия край, ще видите навсякъде узаконено насилие, което произтича от егоизма на човека. Насилието в света човек го създаде. Защото богатият, който измъчва сиромасите, и сиромасите, които се измъчват помежду си, всички са егоисти.
към текста >>
И всяко
същество
разглежда нещата само от своето лично гледище.
Но понеже сега светът го оправят всички онези, които даваха ум на Господа, как да се поправи, затова е този хаос и тия противоречия в живота, затова са тези усилни времена. Утрешният ден е на децата, т.е. на тези, които няма да оправят света по своему, а според Божествените закони. Но днес ние живеем в епохата на усилните времена, понеже личният егоизъм е закона, който движи цялото човечество. Няма днес същество, което не е под влияние на личния егоизъм.
И всяко
същество
разглежда нещата само от своето лично гледище.
Дето говорят хората за някакъв морал, за някакви закони, това е само по отношение на техния личен егоизъм. И ако разгледате света от единия до другия край, ще видите навсякъде узаконено насилие, което произтича от егоизма на човека. Насилието в света човек го създаде. Защото богатият, който измъчва сиромасите, и сиромасите, които се измъчват помежду си, всички са егоисти. И ако размените местата на бедните и богатите, положението на света ще си остане същото.
към текста >>
И по чисто механически начин може да се даде ход на известна енергия в човешкото тяло; това хората често правят
несъзнателно
и затова страдат.
Всеки може да приложи този начин върху себе си при заболяване. Но от този начин не трябва да се очаква бързо резултат, обаче, веднъж придобит резултат по методите на природата, за през целия живот на човека ще бъде полезен. За да стане правилна обмяна на енергиите в човешкия организъм трябва да се спазва следния закон на зависимости. - Тялото трябва да се подчинява на чувствата, чувствата трябва да се подчиняват на мисълта, а мисълта да е подчинена на Духа - на великото и мощното в живота. Доколкото е спазвана тази зависимост по отношение на силите в човешкия организъм, той бива здрав, а следователно и животът на човека красив и смислен.
И по чисто механически начин може да се даде ход на известна енергия в човешкото тяло; това хората често правят
несъзнателно
и затова страдат.
Така например, различните съзнателни движения и пипания по тялото с ръцете предизвикват към дейност, или пък спъват известни енергии. Върху този принцип са построени и окултните гимнастики. Щом като човек знае, какви движения и как да ги направи, и щом знае, къде и как да бутне тялото си, той се свързва с енергиите в природата и им дава правилна насока в организма си. Това е цяла възпитателна система, която е още непозната на съвременните хора. По тази система едно движение или пипане може да бъде смъртоносно, ако не е направено на време и на място, обаче, всяко движение или пипане носи живот и сила на човека, когато е направено на място и на време.
към текста >>
Свободата е право на всяко живо
същество
.
от изпълнението на великия природен закон на разумността, който прави човека свободен. За да стане свободен човек, необходимо му е да има сила, да гама знание, да има Мъдрост и да има Любов и Истина в себе си, защото свободата е последната, която ще добие човек. Първото нещо необходимо на човека е силата; при нея човек трябва да вложи доброто и справедливостта. От знанието човек трябва да приема; при Мъдростта човек трябва да дава. При Мъдростта всеки, който иска свобода само за себе си, не може да я придобие.
Свободата е право на всяко живо
същество
.
Свободата е най-великото, което Бог ни дава, когато изпълняваме Волята Му. Свободата без сила, без знание, без мъдрост, без любов, без живот и без истина е непостижима. Когато хората започнат да схващат тази велика истина, тогава ще може да се въведе ред и порядък в живота им. Понеже вие сега живеете в една епоха на усилни времена, където животът на човека всеки момент е несигурен, необходимо е да усилите своята вяра и връзката си с разумността на Природата. И за Бога трябва да имате такова разбиране, като за баща ви.
към текста >>
88.
2. Защо са изпратени хората на земята, 4 март 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Правилната философия ни дава една ясна представа за човека като едно разумно и
съзнателно
същество
и винаги ни показва законите и пътищата, по които работят волята, умът и сърцето му.
ЗАЩО СА ИЗПРАТЕНИ ХОРАТА НА ЗЕМЯТА В нашия век на краен индивидуализъм, има толкова философии, колкото и хора. Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и всестранно познаване на човека, природата и живота. Правилната философия се отличава по това, че когато човек живее според нея, животът му е оправен и всички задачи са разрешими. А всяка философия, която не може да изясни и разреши противоречията в живота на човека, е крива философия; тя може само да спъва човека, но никога не може да му бъде полезна.
Правилната философия ни дава една ясна представа за човека като едно разумно и
съзнателно
същество
и винаги ни показва законите и пътищата, по които работят волята, умът и сърцето му.
Разгледано чисто физически, сърцето е един орган, през който минава човешката кръв и се разнася по целия организъм, за да се хранят всички части. Щом престане сърцето да функционира, всякаква възможност за физически живот на човека престава. Освен това сърце във физическото тяло, човек има по едно сърце и в духовното, и в умственото си тяло, които също така служат за разпращането на енергиите в тези тела, за да се хранят всички части на човешкия организъм от духовно и материално естество. Чрез трите си сърца човек е във връзка с трите космични енергии, които обуславят целокупното развитие на неговия организъм. Всички енергии, които функционират в Космоса, функционират и в човека.
към текста >>
Бог без Любов е едно
същество
неразбрано за човека.
На първо място трябва да изучаваме себе си, после Земята, Слънцето, звездите и цялата Вселена. Умният човек от всичко трябва да се интересува. Когато обичаме някого, ние се интересуваме от всяка негова проява. И онези от вас, които искат да се запознаят с Бога, трябва непременно да проучват това, което Той е създал. Под понятието Бог разбирам това, което свързва хората и носи любов.
Бог без Любов е едно
същество
неразбрано за човека.
Под думата Бог винаги трябва да се разбира Любовта. Като произнесете думата Бог, трябва да дойде в ума ви любовта и да почнете да мислите. Почитайте тази любов, която се проявява във всички фази в развитието на съществата, почитайте тази любов, която твори и съгражда човека, защото всички гении и таланти, цялата красота и хармония в света е съградена от силата на любовта. Като престане проявата на любовта в човека, той остарява и престава да живее. Хората остаряват, когато у тях престанат проявите на любовта.
към текста >>
89.
3. Правилна обмяна на енергиите като основа на здравето, 18 март 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Човек, като едно космическо
същество
, беше оставен свободен да определи своя житейски път.
И понеже нашата вселена е съградена от същата материя, ние често преживяваме живота на съществата от тази изгубена вселена - така казват окултистите. Как са узнали тази истина, това е тяхна работа. Как ще обясните греха в света? Защо Бог допусна греха? Причината на съгрешаването на човека седи в неговата свобода.
Човек, като едно космическо
същество
, беше оставен свободен да определи своя житейски път.
Грехът на човека е доказателство, че в Битието съществува закон на абсолютната свобода. И когато известни същества не могат разумно да използват тази свобода, те сами се ограничават. Трябва да разберете, че щом в живота на човека има грях, това показва, че той има свобода. Ако човек нямаше грях, това ще показва, че няма и свобода. Но по-голямо робство от греха за човека няма; и по- голяма свобода от греха няма.
към текста >>
И когато човек е болен и почне да прави известни упражнения, макар и
несъзнателно
, може да попадне на такъв орган в тялото си, че да трансформира енергиите и болезненото му състояние ще се премахне.
Ритмичните движения, упражнения и гимнастиките са методи за трансформиране на енергиите. Например, ако имате тягостно състояние, започнете да хващате с юпитеровия си пръст и палеца на дясната ръка по ред пръстите на лявата си ръка и наблюдавайте, ще се смени ли състоянието ви. Ако не се смени, тогава с левите пръсти направете същото върху пръстите на дясната си ръка. Или пък пипайте други части на тялото си, докато тягостното ви състояние се промени. Този орган е станал като трансформатор на енергиите в организма.
И когато човек е болен и почне да прави известни упражнения, макар и
несъзнателно
, може да попадне на такъв орган в тялото си, че да трансформира енергиите и болезненото му състояние ще се премахне.
Ако съвременните хора искат да се освободят от болестите си и противоречията, трябва да проучат методите за трансформиране на енергиите - това е пътят за възстановяване хармонията и здравето на отделния индивид. Трябва да се научат законите и методите за правилната обмяна на енергиите, за да се възстановят хармоничните и братски отношения между хората и да изчезнат престъпленията, ограниченията и насилията в света. Да се възцари човещината и да се положи основата на една нова култура на свободата, където хората ще живеят в общение и хармония с природата и ще се отнасят братски помежду си. По беседа от Учителя, държана на 18 март 1934 г.
към текста >>
90.
8. Новите принципи и методи за възпитание на човека, 2 септември 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
А Бог е едно
Същество
, Което е образец на всички хора.
И върху него е поставен целият закон за любовта към Бога. А когато това чувство е развито, човек е религиозен. Съвременните хора са крайно нерелигиозни. Съвременните хора нямат религия и не разбират какво нещо е религия. Религия може да има само един човек, който има любов към Бога.
А Бог е едно
Същество
, Което е образец на всички хора.
Всички добродетели и способности, всичко възвишено и благородно произтича от Него. Той е, Който контролира нещата. На всеки Той казва това, което трябва да прави. Не Той, но има ред същества, които са завършили своето развитие и ръководят човешкото развитие. Чрез тях Той казва на всеки човек какво да прави.
към текста >>
Когато всички хора
съзнателно
се заловят за развитие на всичките си сили и способности и за организирането на мозъка си, те ще навлязат в един нов свят, в който противоречията постепенно ще изчезнат и те ще заживеят новия живот на любовта.
Когато казвате, че много добрини не трябва да се правят, това показва, че милосърдието ви е слабо. Когато някой закъснява или избързва, това показва, че центърът на времето у него е слабо развит. Всяко нещо трябва да става точно на време. Защото, ако направите нещо без време, ще имате най-голямото разочарование. В Божествения живот всички неща са поставени на време.
Когато всички хора
съзнателно
се заловят за развитие на всичките си сили и способности и за организирането на мозъка си, те ще навлязат в един нов свят, в който противоречията постепенно ще изчезнат и те ще заживеят новия живот на любовта.
По беседа от Учителя, държана на 2 септември 1934 г.
към текста >>
91.
12. В начало бе Словото, 8 септември 1935 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
В света няма лоши работи по
същество
.
И сега Духът, Разумното Начало иска да видоизмени нисшия живот и да му даде друго направление. Не е въпросът да се освободим от нисшия живот, но да го превърнем. Той е потребен както калта на грънчаря. В процеса на това превръщане може да се изкаляме като грънчаря, то нищо не значи - важно е да се свърши работата, да се превърне нашият живот, да му се даде възходящо направление. Тъй че известни неща, които на нас ни се струват лоши и ги схващаме като противоречия, са една необходимост при сегашното наше развитие.
В света няма лоши работи по
същество
.
Лошо е това, което ние не разбираме и не можем да използваме. В начало бе Словото и всичко чрез него стана. Обаче, съвременните хора имат други възгледи, други идеи, които внасят в живота си. Но новата иде сега от Разумното творческо начало. То е, което внася новото в нашите мисли, чувства и постъпки, а качеството на това ново е, че то винаги дава подтик на вашия възход нагоре.
към текста >>
Този закон е основа на
съзнателното
самовъзпитание.
Обаче, съвременните хора имат други възгледи, други идеи, които внасят в живота си. Но новата иде сега от Разумното творческо начало. То е, което внася новото в нашите мисли, чувства и постъпки, а качеството на това ново е, че то винаги дава подтик на вашия възход нагоре. Ако една мисъл не ти дава най-малък подтик напред да се развие твоята сила, и ако едно чувство и една постъпка не могат да ти дадат най-малък подтик напред, те не са потребни за теб. Те може да са потребни за други, но не и за теб.
Този закон е основа на
съзнателното
самовъзпитание.
Само при една такава самодисциплина човек може да се освободи от лошите навици и привички на миналото. Известни постъпки или привички, които ги повтаряме дълго време, се превръщат на навик в течение на няколко поколения. Навикът в зависимост от естеството си може да се превърне в грешка, а грешката може да се превърне в престъпление, а престъплението може да се превърне в най-лош порок. Човек не може да се освободи от един свой навик, от една своя грешка и престъпление, ако в даден случай най-първо не може да измени своята мисъл и после да измени своите постъпки. Така че, за да можем да ликвидираме с нашето минало, трябва преди всичко да изменим насоката на нашата мисъл.
към текста >>
92.
16. Пред прага на новото, (Липсва дата)
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато Христос говори за любов към Бога, разбирал е една вътрешна връзка на човека с това
същество
, което живее в него.
И на Земята ще останат да живеят добрите и праведните, а грешните ще изчезнат от лицето й. Сега всички хора трябва да си подадат ръка и да се обичат, защото животът е живот за всички и благата са блага за всички. Любовта е една сила, която не е за деца, а за силни хора да работят с нея. Деца са онези, които отиват при Бога. А и детето трябва да има вяра, а майката Любов, а Любовта служи.
Когато Христос говори за любов към Бога, разбирал е една вътрешна връзка на човека с това
същество
, което живее в него.
Ако е свързан човек с Бога в себе си, той е господар и неговата сила има сила и мощ. Когато говори за Любовта към ближния, това е връзката, която човек трябва да има с всички разумни същества по цялата Земя и целия свят. Съвременната култура се нарича християнска, но няма нищо християнско в нея. И ако върви по този път, ще я постигне съдбата на миналите култури. Но забелязва се едно опомняне на хората от тази култура.
към текста >>
Има доста голяма вероятност да се мине
съзнателно
тази криза в културата и да се премине непосредствено към новата култура.
Ако е свързан човек с Бога в себе си, той е господар и неговата сила има сила и мощ. Когато говори за Любовта към ближния, това е връзката, която човек трябва да има с всички разумни същества по цялата Земя и целия свят. Съвременната култура се нарича християнска, но няма нищо християнско в нея. И ако върви по този път, ще я постигне съдбата на миналите култури. Но забелязва се едно опомняне на хората от тази култура.
Има доста голяма вероятност да се мине
съзнателно
тази криза в културата и да се премине непосредствено към новата култура.
Новата култура ще възникне от недрата на старата. Няма да има загиване на старата култура и старата да започва отначало, както е било в миналото. Майката след като роди детето си, ще остане жива, за да го кърми. В миналото майката е умирала, а детето оставало. Сега и детето, и майката ще живеят.
към текста >>
93.
Висше Аз – Божествена душа
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но човек трябва да носи
съзнателно
и скръбта, и радостта; тогава те градят в него.
Във физическия свят трябва да се изучава Любовта от гледището на Надеждата, в Духовния – от гледището на Вярата, а в Умствения - от гледището на самата Любов. Ученикът трябва да върви от видимото към невидимото. Човек трябва да впрегне недоволството и всичко отрицателно в себе си на работа. Ученикът трябва да бъде силен, да издържа скръбта. Скръбта гради в човека, както и радостта гради.
Но човек трябва да носи
съзнателно
и скръбта, и радостта; тогава те градят в него.
Организмът на ученика трябва да се нагоди към новите вибрации. Това може да стане чрез хармонизиране на мислите, чувствата и постъпките с всички добри хора на Земята, чието съзнание е будно. Те помагат да стане хармонизирането с Бога, с Небето, с всичко живо. Това нагодява организма за по-висши трептения и преживявания. Тогава има условия Напредналите същества да помагат.
към текста >>
Когато човек е готов, едно напреднало
Същество
идва и работи чрез него.
Те помагат да стане хармонизирането с Бога, с Небето, с всичко живо. Това нагодява организма за по-висши трептения и преживявания. Тогава има условия Напредналите същества да помагат. Така ние ще дойдем до идеята, че в послушанието и разбирането на Любовта Христова седи силата за реализиране задачата на човешката душа - да може тя да развие необходимите качества, които са потребни за пробуждането й, за изграждането на Духовното тяло и за следващия по-обширен живот, който й предстои. За да може човек да работи, трябва да има съдействие отгоре.
Когато човек е готов, едно напреднало
Същество
идва и работи чрез него.
Тогава дейността му е ползотворна. Най-първо човек трябва да гледа да се освободи от користолюбието, което не е негово, а е чужда присадка. Когато човек е верен на призванието си, Духът ще дойде и ще се всели в него. Той ще проникне в човека като слънчевите лъчи. Но трябва, когато дойде Духът, човек да е готов.
към текста >>
94.
ТРИ МЕТОДА ЗА РАБОТА НА УЧЕНИКА - РАБОТА, ПЕЕНЕ, СЪЗЕРЦАНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
работи, да пее и да се моли и мисли
съзнателно
.
пеене не успявате, молете се и съзерцавайте. Щом се затрудните в работата си, започнете да пеете. Ако и с пеене не върви, молете се. Работа, музика или песен и мисъл са трите свята, които се преплитат взаимно и образуват кръга, в който човек се движи. Като се движи в кръга на своите възможности и условия и ги използва разумно, човек развива съзнанието си, дохожда до състояние да
работи, да пее и да се моли и мисли
съзнателно
.
Защо човек трябва да пее или да свири? – Ако не пее и не свири, той не може да мисли. В света съществуват три неща: движение, хармония и мисъл. Музиката е необходима за мисълта както храната за стомаха.
към текста >>
ли се с Разумния свят, човек може да работи, да пее, да свири, да се моли
съзнателно
.
Както музикатавлияе върху мисълта, така и мисълта влияе върху музиката. Мислете право, приемайте само чисти мисли, за да пеете и свирите добре. Дръжте в ума си трите думи: работа, музика и мисъл, за да бъдете във връзка с Разумния свят. Той иска да подведе работата на човека под общ знаменател, за да се развива правилно. Свърже
ли се с Разумния свят, човек може да работи, да пее, да свири, да се моли
съзнателно
.
Когато съзнанието на човека е будно, той е в хармония с Природата. Докато не се свърже с Природата, той ту пада, ту се повдига. Дълго време трябва човек да се упражнява, да работи върху себе си, да развива своята разумна и съзнателна воля.
към текста >>
човек е мислещо
същество
, мисълта му трябва да бъде права.
Дълго време трябва човек да се упражнява, да работи върху себе си, да развива своята разумна и съзнателна воля. Дълго време трябва да упражнява мисълта си, за да стане спосо- бен да възприема красивите мисли. Всички хора не могат да бъдат музиканти и работници, но всички могат да мислят право. Понеже
човек е мислещо
същество
, мисълта му трябва да бъде права.
Не е достатъчно само да мисли, но право да мисли. Правата мисъл изтича от Бога. Следователно свържете се с Бога, за да създадете своя мисловен свят. Работете, свирете, молете се за Бога и за себе
към текста >>
95.
Значение на 12-е дома на хороскопа
- Влад Пашов (1902- 1974)
В този дом човек се учи да не се счита за особено
същество
, а да се разглежда като част от цялото.
Има отношение към знака Водолей и управлява прасците на краката. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадеждността и верността на приятелите; господарят на втория знак - за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни носи сведения за плодовете на труда. Дванадесетият дом е окултен - нарича се дом на изпитанията, грижите, ограниченията. Дава указание за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи. Той е дом, който ни посочва всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към манастирите, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света.
В този дом човек се учи да не се счита за особено
същество
, а да се разглежда като част от цялото.
Тук той изучава закона на жертвата, било съзнателно или несъзнателно. Затова този дом има отношение към знака Риби, който е знак на жертвата и управлява ходилата - емблема на добродетелта. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници - господарят на втория знак - за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак носи сведения за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-пригледно и по-лесно използваемо в практиката. 1-и дом - дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента, възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта.
към текста >>
Тук той изучава закона на жертвата, било
съзнателно
или
несъзнателно
.
Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадеждността и верността на приятелите; господарят на втория знак - за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни носи сведения за плодовете на труда. Дванадесетият дом е окултен - нарича се дом на изпитанията, грижите, ограниченията. Дава указание за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи. Той е дом, който ни посочва всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към манастирите, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света. В този дом човек се учи да не се счита за особено същество, а да се разглежда като част от цялото.
Тук той изучава закона на жертвата, било
съзнателно
или
несъзнателно
.
Затова този дом има отношение към знака Риби, който е знак на жертвата и управлява ходилата - емблема на добродетелта. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници - господарят на втория знак - за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак носи сведения за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-пригледно и по-лесно използваемо в практиката. 1-и дом - дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента, възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта. 2-и дом ни дава указания за финансовите възможности - за материалните средства, добити от лична дейност.
към текста >>
96.
12-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
И само при проявлението на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем в съзнателен контакт с Онова
Същество
, което прониква Космоса, т.е.
Вие вътрешно може да имате известни енергии, но знаете ли тези енергии какво зло са принесли на света? Повечето сте положителни, а сега трябва да направим половината положителни и половината отрицателни, тогава работите ще вървят успешно. А този закон, как да ставате положителни и как да ставате отрицателни, ще ви го покажем, ще ви дадем правила. В природата ще ги научите тези правила, в града не можете да ги учите, само в природата може да ги научите. 11. Окултната школа не е Школа за утешение на хората, но тя е Школа за изучаване на великите неизменни закони на Битието, на проявленията на Бога, в който нашият живот се развива съразмерно и хармонично.
И само при проявлението на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем в съзнателен контакт с Онова
Същество
, което прониква Космоса, т.е.
да дойдем в съзнателно съприкосновение с Бога. И само след като минем през 999 форми на любовта, ние ще чуем тихия глас да ни говори и като го чуем, ще разберем защо живеем на земята. Щом разберете защо живеете на земята, тогаз земята веднага ще се изправи пред вас, и тя няма да бъде старата земя, старата земя ще изчезне и ще се изправи пред вас като едно живо същество. И тогава като ходите по земята, вие ще имате едно ново разбиране, един нов морал. Като ходите по това живо същество ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: Туй същество е толкова благо и велико и ще гледате да не му причинявате никаква болка и сътресение.
към текста >>
да дойдем в
съзнателно
съприкосновение с Бога.
Повечето сте положителни, а сега трябва да направим половината положителни и половината отрицателни, тогава работите ще вървят успешно. А този закон, как да ставате положителни и как да ставате отрицателни, ще ви го покажем, ще ви дадем правила. В природата ще ги научите тези правила, в града не можете да ги учите, само в природата може да ги научите. 11. Окултната школа не е Школа за утешение на хората, но тя е Школа за изучаване на великите неизменни закони на Битието, на проявленията на Бога, в който нашият живот се развива съразмерно и хармонично. И само при проявлението на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем в съзнателен контакт с Онова Същество, което прониква Космоса, т.е.
да дойдем в
съзнателно
съприкосновение с Бога.
И само след като минем през 999 форми на любовта, ние ще чуем тихия глас да ни говори и като го чуем, ще разберем защо живеем на земята. Щом разберете защо живеете на земята, тогаз земята веднага ще се изправи пред вас, и тя няма да бъде старата земя, старата земя ще изчезне и ще се изправи пред вас като едно живо същество. И тогава като ходите по земята, вие ще имате едно ново разбиране, един нов морал. Като ходите по това живо същество ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: Туй същество е толкова благо и велико и ще гледате да не му причинявате никаква болка и сътресение. А това ще научите в Школата.
към текста >>
Щом разберете защо живеете на земята, тогаз земята веднага ще се изправи пред вас, и тя няма да бъде старата земя, старата земя ще изчезне и ще се изправи пред вас като едно живо
същество
.
В природата ще ги научите тези правила, в града не можете да ги учите, само в природата може да ги научите. 11. Окултната школа не е Школа за утешение на хората, но тя е Школа за изучаване на великите неизменни закони на Битието, на проявленията на Бога, в който нашият живот се развива съразмерно и хармонично. И само при проявлението на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем в съзнателен контакт с Онова Същество, което прониква Космоса, т.е. да дойдем в съзнателно съприкосновение с Бога. И само след като минем през 999 форми на любовта, ние ще чуем тихия глас да ни говори и като го чуем, ще разберем защо живеем на земята.
Щом разберете защо живеете на земята, тогаз земята веднага ще се изправи пред вас, и тя няма да бъде старата земя, старата земя ще изчезне и ще се изправи пред вас като едно живо
същество
.
И тогава като ходите по земята, вие ще имате едно ново разбиране, един нов морал. Като ходите по това живо същество ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: Туй същество е толкова благо и велико и ще гледате да не му причинявате никаква болка и сътресение. А това ще научите в Школата. 12. Като влезете в окултната школа, резултатът и успехът ви ще зависи от това, какви са вашите разбирания. Някои запример идват тук да се научат, но мислят да научат някои тайни.
към текста >>
Като ходите по това живо
същество
ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: Туй
същество
е толкова благо и велико и ще гледате да не му причинявате никаква болка и сътресение.
И само при проявлението на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем в съзнателен контакт с Онова Същество, което прониква Космоса, т.е. да дойдем в съзнателно съприкосновение с Бога. И само след като минем през 999 форми на любовта, ние ще чуем тихия глас да ни говори и като го чуем, ще разберем защо живеем на земята. Щом разберете защо живеете на земята, тогаз земята веднага ще се изправи пред вас, и тя няма да бъде старата земя, старата земя ще изчезне и ще се изправи пред вас като едно живо същество. И тогава като ходите по земята, вие ще имате едно ново разбиране, един нов морал.
Като ходите по това живо
същество
ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: Туй
същество
е толкова благо и велико и ще гледате да не му причинявате никаква болка и сътресение.
А това ще научите в Школата. 12. Като влезете в окултната школа, резултатът и успехът ви ще зависи от това, какви са вашите разбирания. Някои запример идват тук да се научат, но мислят да научат някои тайни. Не, никакви тайни няма да научат. Аз не казвам тайни.
към текста >>
97.
27-мо писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Няма
същество
, което да е влязло в допир с Учителя, и да не е почувствувало неговото благотворно влияние.
Той казва на едно място: Аз благославям онези, които ме гонят, а не ги мразя. Това е състоянието на истинския мъдрец, в когото Мъдростта е съградила дома си. 70.Учителя е образец на мъдрец, както във външния си изглед, така и във вътрешния си живот, той е прототип на мъдрец. А мъдрецът е човек, който е изпълнен със знание, мъдрост и любов и непрестанно раздава от своето изобилие на нуждаещите се. Учителя като мъдрец е извор на живата вода, която извира от високопланински извор и се стреми към долината и където минава, всичко напоява и освежава.
Няма
същество
, което да е влязло в допир с Учителя, и да не е почувствувало неговото благотворно влияние.
Той е като един извор в оазиса всред пустинята на живота и всеки, който мине покрай този оазис, ще изпита благотворното влияние на извора, ще освежи и подкрепи силите си от неговите живи води. Учителя е изпълнен с безгранична Любов към всички страдащи, към всички онеправдани, към всички попаднали в робството на греха и е готов да помогне на всички, без да ги съди. Той никога не съди и не чете морал, но винаги се стреми да помогне и научи хората да разбират законите на живота, за да избегнат ненужните страдания. 71. Учителя е жива светлина, на която всеки може да чете книгата на своя живот, както и великата Книга на Живота. Затова всеки, който дойдеше в контакт с него, чувствуваше, че се намира всред нещо необикновено, изпълва се с един вътрешен мир и с едно желание да живее в мир и братство с всички същества.
към текста >>
Колкото по-будна е една душа, толкова по-пълно и по-
съзнателно
е това вдъхновение, това изявление на Космичното Слово.
За него нямаше нищо скрито, защото той беше еднакво буден в трите свята на Битието - физически, духовен и божествен. 73. Когато говореше на беседа, той влизаше по три различни начини в Реалността и ни я разкриваше. Той съзерцаваше реалността и описваше това, което съзерцава; в същото време той слушаше това, което Реалността му говореше и ни го предаваше. Това се нарича в окултната наука инспирация или вдъхновение. Космичното Слово инспирира, говори, вдъхновява онези души, които са будни и се изявява чрез тях.
Колкото по-будна е една душа, толкова по-пълно и по-
съзнателно
е това вдъхновение, това изявление на Космичното Слово.
В Учителя имаме пълно изявление на Космичното Слово, на Космичната Реалност. Най-после, Учителя се сливаше с Реалността, със Същината на всички неща и тази Същина, която е една и съща както в човека, животното, растението, така и в безпределното пространство и в звездите, му се изявява и му разкрива своите тайни, разкрива му законите на своето Битие. Той ставаше едно със Същината на нещата и по такъв начин можеше до получи откровение за тайните на всичко съществуващо. Такива са великите възможности, с които разполага Учителя, за да бъде в контакт с Реалността и да ни я предаде на обикновен език на нас, които не можем да влезем в съзнателен контакт с таза Реалност. Като говореше Учителя подбираше най-изразителните думи, които могат да изразят идеите му.
към текста >>
Затова у него всичко беше
съзнателно
и контролирано, а не случайно.
Следователно, когато се говори за добродетелта, трябва да се произведат вибрациите на добродетелта, и тогава ще разберете съответния смисъл на тези думи. Само така ще имате една обективна и реална истина или истина, която се изявява в живота, защото в света има и неизявени Истини". От тази мисъл се вижда как е работил Учителя в предаване на Словото. По същия начин той работеше и в музиката, и във всички области. Неговото съзнание проникваше и владееше всичко, на което той даваше израз.
Затова у него всичко беше
съзнателно
и контролирано, а не случайно.
Спонтанното той го осъзнаваше и тогава му даваше израз. Затова нямаше нищо случайно, нищо произволно в неговото творчество и в неговия живот. 75. В неговото присъствие у човека утихваха всички бури и страсти и човек от развълнувано море се превръщаше в спокойно море, в което се отразяваше ведрото небе на неговото същество и човек с учудване виждаше и намираше както себе си, така и Бога, в неговото присъствие. 76. Дошъл в света да служи на Бога, той беше отзивчив към болките и страданията на всички и на всички помагаше и даваше съвети, и всичко това вършеше безкористно, изпълнен с Любов към човека и към всичко живо. Той беше еднакво готов да помогне както на човека, така и на мравката, на мухата и на растението, когато те имат нужда от това.
към текста >>
75. В неговото присъствие у човека утихваха всички бури и страсти и човек от развълнувано море се превръщаше в спокойно море, в което се отразяваше ведрото небе на неговото
същество
и човек с учудване виждаше и намираше както себе си, така и Бога, в неговото присъствие.
По същия начин той работеше и в музиката, и във всички области. Неговото съзнание проникваше и владееше всичко, на което той даваше израз. Затова у него всичко беше съзнателно и контролирано, а не случайно. Спонтанното той го осъзнаваше и тогава му даваше израз. Затова нямаше нищо случайно, нищо произволно в неговото творчество и в неговия живот.
75. В неговото присъствие у човека утихваха всички бури и страсти и човек от развълнувано море се превръщаше в спокойно море, в което се отразяваше ведрото небе на неговото
същество
и човек с учудване виждаше и намираше както себе си, така и Бога, в неговото присъствие.
76. Дошъл в света да служи на Бога, той беше отзивчив към болките и страданията на всички и на всички помагаше и даваше съвети, и всичко това вършеше безкористно, изпълнен с Любов към човека и към всичко живо. Той беше еднакво готов да помогне както на човека, така и на мравката, на мухата и на растението, когато те имат нужда от това. Неговото съзнание е толкова будно, че долавяше нуждите и на най-малките същества и по невидими пътища помагаше на всички, които отправяха зов и молитва към Великото Начало за помощ и подкрепа. Във време на екскурзиите, които правеше с Братството, той винаги се грижеше и интересуваше за най-слабите и изостаналите и беше еднакво внимателен към всички, които идваха в контакт с него, и еднакво изливаше своето благословение към всички. 77. Той познаваше дълбините на човешката душа, познаваше всеки отделен човек на какво е способен, познаваше вътрешния мир и живот на всеки човек и съобразно с това беше и неговото отношение с човека.
към текста >>
98.
28-мо писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Човек почва вече
съзнателно
да работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване.
Както виждаме в Пентаграма - първите пет картини: сабята, чашата, книгата, светилникът и жезълът са вън от петолъчната звезда на Пентаграма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентаграм, това е началото на ученичеството. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТАГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентаграма.
Човек почва вече
съзнателно
да работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване.
С влизането в тази част на Пентаграма, почва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръце. Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработването на Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. Един английски писател казва: "Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва.
към текста >>
Той почва
съзнателно
да работи за изработването на Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек.
След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентаграма. Човек почва вече съзнателно да работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване. С влизането в тази част на Пентаграма, почва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръце. Това значи вече влизане в Божествената школа.
Той почва
съзнателно
да работи за изработването на Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек.
Един английски писател казва: "Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва. Чувствувам, че се намирам пред нещо велико. Всички преходни работи бледнеят пред това". 1. Първа картина: Стълба и удобни стъпала, които водят към една врата Заедно с влизането на човека в Пътя на ученика, почват изпитанията му.
към текста >>
Друг пример: Минаваш покрай едно страдащо
същество
, у тебе се явява подтик да му помогнеш, обаче ти идва мисълта да си вървиш по пътя, да го отминеш.
Да кажем, че някой е правил изследвания в течение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото и сърцето му. Все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствието на духа си, да не изгуби самообладание. Ако изгуби присъствието на духа си, самообладанието си, значи не е издържал изпита си.
Друг пример: Минаваш покрай едно страдащо
същество
, у тебе се явява подтик да му помогнеш, обаче ти идва мисълта да си вървиш по пътя, да го отминеш.
Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. Или събужда се човек през нощта и му се явява желание де се помоли. Ако си каже: "Студено ми е, уморен съм" и не стане, той не е издържал изпита си. Той трябва да победи своята инертност, да стане и да направи това, което е решил. У ученика в тази фаза на неговото развитие е зазоряването на Истината /виж картината/.
към текста >>
Всяко
същество
, което ученикът среща в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като творение на Бога, то има известна мисия, която му е определена от Бога.
И ученикът почва постепенно да се изменя. В тази фаза на своето развитие, ученикът постепенно влиза в Пътя на Правдата и Справедливостта. Какво значи Правда на мистичен език? - Правдата от дълбоко гледище има две значения, които ще изложим тук: а/ Първото значение на Правдата или Справедливостта
Всяко
същество
, което ученикът среща в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като творение на Бога, то има известна мисия, която му е определена от Бога.
Това същество, макар сега да е на ниска степен на развитие, има велико бъдеще. То ще се издигне постепенно в пътя на съвършенството. Такива отношения трябва да има човек към всички същества без разлика: човек, вол, кон, птичка, дърво и др. б/ Второ значение на Правдата. На всяко същество със самото му раждане на земята, Природата му е дала известен кредит; то има право на благоприятни условия на живот за развитие.
към текста >>
Това
същество
, макар сега да е на ниска степен на развитие, има велико бъдеще.
В тази фаза на своето развитие, ученикът постепенно влиза в Пътя на Правдата и Справедливостта. Какво значи Правда на мистичен език? - Правдата от дълбоко гледище има две значения, които ще изложим тук: а/ Първото значение на Правдата или Справедливостта Всяко същество, което ученикът среща в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като творение на Бога, то има известна мисия, която му е определена от Бога.
Това
същество
, макар сега да е на ниска степен на развитие, има велико бъдеще.
То ще се издигне постепенно в пътя на съвършенството. Такива отношения трябва да има човек към всички същества без разлика: човек, вол, кон, птичка, дърво и др. б/ Второ значение на Правдата. На всяко същество със самото му раждане на земята, Природата му е дала известен кредит; то има право на благоприятни условия на живот за развитие. И тия права трябва да му се дадат.
към текста >>
На всяко
същество
със самото му раждане на земята, Природата му е дала известен кредит; то има право на благоприятни условия на живот за развитие.
Всяко същество, което ученикът среща в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като творение на Бога, то има известна мисия, която му е определена от Бога. Това същество, макар сега да е на ниска степен на развитие, има велико бъдеще. То ще се издигне постепенно в пътя на съвършенството. Такива отношения трябва да има човек към всички същества без разлика: човек, вол, кон, птичка, дърво и др. б/ Второ значение на Правдата.
На всяко
същество
със самото му раждане на земята, Природата му е дала известен кредит; то има право на благоприятни условия на живот за развитие.
И тия права трябва да му се дадат. Тия права има всяко същество, без разлика, дали е човек, вол, кон, дърво и прочие. Ученикът се учи в този стадий на своето развитие да живее по закона на правдата. Разбира се той ще прави само първите стъпки в това направление. В бъдеще заедно със своя напредък, той постепенно ще разбира Правдата в нейната дълбочина и същина.
към текста >>
Тия права има всяко
същество
, без разлика, дали е човек, вол, кон, дърво и прочие.
То ще се издигне постепенно в пътя на съвършенството. Такива отношения трябва да има човек към всички същества без разлика: човек, вол, кон, птичка, дърво и др. б/ Второ значение на Правдата. На всяко същество със самото му раждане на земята, Природата му е дала известен кредит; то има право на благоприятни условия на живот за развитие. И тия права трябва да му се дадат.
Тия права има всяко
същество
, без разлика, дали е човек, вол, кон, дърво и прочие.
Ученикът се учи в този стадий на своето развитие да живее по закона на правдата. Разбира се той ще прави само първите стъпки в това направление. В бъдеще заедно със своя напредък, той постепенно ще разбира Правдата в нейната дълбочина и същина. 3. Трета картина: Стръмен каменен път, който води до здание с тесни врати. В тази фаза на своето развитие, ученикът почва по-сериозни, по-трудни изпити в своя път.
към текста >>
Според окултната наука, кръгът означава благоприятните условия, в които е поставено едно
същество
.
Не само общението с хората го уча и възпитава, но общението с всички други неща: цветя, дървета, звезди, планини, реки. И всичко, което вижда около себе си, действува върху него, учи го, развива нови страни на неговото естество. Препятствията, мъчнотиите, които среща в живота си, укрепват неговата воля, карат го да мисли, да разсъждава, за да намери начин да ги отстрани. Това значат думите: Великото Училище на Живота. Около Пентаграма са написани няколко думи в кръг.
Според окултната наука, кръгът означава благоприятните условия, в които е поставено едно
същество
.
Животът на човека, както е описан в Пентаграма, е обиколен от този кръг и това показва, че при своето разпятие по пътя на съвършенството, човек е поставен в благоприятни условия. Божественият Промисъл, Напредналите Същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувствува пръста на невидимия свят. Когато е в безизходно положение, идва му помощ отгоре. Това е проявата на Божествения Промисъл.
към текста >>
99.
32–ро писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Аз вземам ума на човека във висок смисъл, като разумно
същество
, което не лъже, а само коригира.
Това е невъзможно. Не казвам, че трябва да сте сиромаси, но като Ученици вие трябва да изпразните торбата с вашите блага и да учите закона на новия живот или по-право да учите живота на Великата Любов. Любовта носи всички методи, всички начини, чрез които светът може да се изправи, чрез които животът ви да бъде щастлив. 55. Умът и сърцето в живота на Ученика. Когато човек не говори Истината, той съзнава това и се бори и умът му казва: Ти не говориш право.
Аз вземам ума на човека във висок смисъл, като разумно
същество
, което не лъже, а само коригира.
Това, което не лъже в нас, е Божественият ум, който всякога говори Истината. На този ум ние се осланяме. Като говоря за знанието, аз разбирам именно този ум, от който излизат Божествените мисли. Като дойде този ум у вас, той ще ви научи на всичко. Той е духът.
към текста >>
При сегашното положение, в което се намирате, само онези хора са разумни, които страдат дълбоко и
съзнателно
.
Соломон избра този Път, защото имаше високо мнение за себе си. Той мислеше, че може да стане Учител на Израиля. Ако вие съградите живота си върху Любовта, нищо не е в състояние да го разклати. Аз не говоря за външните форми на Любовта, нито за вашето външно верую, но за всичко онова, което живее дълбоко във вас. Животът се определя от Любовта.
При сегашното положение, в което се намирате, само онези хора са разумни, които страдат дълбоко и
съзнателно
.
Бъдещето е на страната на страдащите. Онези, които страдат дълбоко, душата им се разтърсва тъй, като че светът се разрушава в тях. Те чувстват не само своите страдания, но и тези на целия свят, на всички същества. Аз чувствувам страданията на всички разумни и неразумни същества, на всички малки и големи, моята душа се разтърсва, но аз зная причината на тези страдания. Затова аз съм против изкуствените страдания, които хората си създават.
към текста >>
100.
44-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова в древността на страхливите никога не се е позволявало да влизат в тази Школа, понеже при такава метаморфоза всеки би се уплашил и
съзнателно
би изгубил своята форма.
Цели племена я населяват и когато човешката мисъл минава през тази област, те ѝ влияят. 102. Влизането в една Окултна Школа ще произведе във вас цяла метаморфоза, т.е. цяло преобразование. След като влезете в една Окултна Школа и излезете от нея, вие няма да се познаете, няма да бъдете същият човек, както сте влезли. Ще влезете като един червей с много крака и ще излезете навън като пеперуда.
Затова в древността на страхливите никога не се е позволявало да влизат в тази Школа, понеже при такава метаморфоза всеки би се уплашил и
съзнателно
би изгубил своята форма.
103. Ние оставяме сегашния морал и ви даваме нови принципи, които трябва да имате и да ги разработите. Когато разработите принципите вътре в душата си, вие ще се почувствувате силни и мощни, силни и мощни да претърпявате всичко. Сега ще ви обясня търпението от Окултно гледище. Всеки Ученик от Школата на Всемирното Бяло Братство трябва да бъде търпелив. Но как?
към текста >>
Когато ми кажат, че едно
същество
е конечно, много нещо разбирам.
И ние сега градим тези малки храмчета, в които душата ще се смали. Туй Вечното, Безграничното, тъй ще се смали, че да влезе в този малък храм на Любовта. Душата знае закона на смаляването. Тази малка душа може да стане гранична и безгранична в едно и също време. За Бога колкото е лесно да бъде Безграничен и Безконечен, толкова е лесно да стане граничен и конечен заради нас.
Когато ми кажат, че едно
същество
е конечно, много нещо разбирам.
Аз разбирам, че величието, интелигентността и Любовта на Бога са толкова големи, че Той се е смалил в това малко същество, за да опита всички негови радости и скърби, за да го подигне, за да разбере величието му. Туй е най-великото, най-чудното в Бога, че може да слезе до вашия уровен и оттам да ви подигне и да ви направи като себе си, да бъдете като Него силни, да разбирате живота на другите същества и да подигнете и тях.
към текста >>
Аз разбирам, че величието, интелигентността и Любовта на Бога са толкова големи, че Той се е смалил в това малко
същество
, за да опита всички негови радости и скърби, за да го подигне, за да разбере величието му.
Туй Вечното, Безграничното, тъй ще се смали, че да влезе в този малък храм на Любовта. Душата знае закона на смаляването. Тази малка душа може да стане гранична и безгранична в едно и също време. За Бога колкото е лесно да бъде Безграничен и Безконечен, толкова е лесно да стане граничен и конечен заради нас. Когато ми кажат, че едно същество е конечно, много нещо разбирам.
Аз разбирам, че величието, интелигентността и Любовта на Бога са толкова големи, че Той се е смалил в това малко
същество
, за да опита всички негови радости и скърби, за да го подигне, за да разбере величието му.
Туй е най-великото, най-чудното в Бога, че може да слезе до вашия уровен и оттам да ви подигне и да ви направи като себе си, да бъдете като Него силни, да разбирате живота на другите същества и да подигнете и тях.
към текста >>
НАГОРЕ
