Търсене в текстове за 'Съзнателен Живот'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1556 резултата в 92 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_14 ) Седмият ден, седмият час, седмата минута - Боян Боев (1883 – 1963)

На Живота трябва да се даде едно разумно обяснение, а не да мислим, че в света съществува произвол; напротив – една Висша разумност съществува.
Сега светът се намира в ограничение. В едно отношение хората се ограничават от Небето, а в друго отношение се поощряват. Вземете за пример управляващите: душата на народа се отдалечава от тях, изоставя ги и с това се парализират. Те усещат, че народната душа се оттегля и стават безсилни. Като че ли народната душа спира всички свои източници, не им дава условия и те са смутени. На Живота трябва да се даде едно разумно обяснение, а не да мислим, че в света съществува произвол; напротив – една Висша разумност съществува. Трябва да сме съработници на Бога, да работим в едно и също направление с Него и там, дето Той ограничава, да се ограничаваме и там, дето освобождава, да се освобождаваме. Когато ние грешим, Бог ни търпи и търпението Му показва, че Той сам себе си ограничава. Човек трябва да има правилно отношение към източника на Живота. И понеже си клон на едно дърво, имай правилно отношение към живота на цялото дърво, но същевременно съзнавай, че не си цялото дърво. При правилно отношение към дървото ти ще получаваш живот от него.
към текста >>

Човек трябва да има правилно отношение към източника на Живота.
Те усещат, че народната душа се оттегля и стават безсилни. Като че ли народната душа спира всички свои източници, не им дава условия и те са смутени. На Живота трябва да се даде едно разумно обяснение, а не да мислим, че в света съществува произвол; напротив – една Висша разумност съществува. Трябва да сме съработници на Бога, да работим в едно и също направление с Него и там, дето Той ограничава, да се ограничаваме и там, дето освобождава, да се освобождаваме. Когато ние грешим, Бог ни търпи и търпението Му показва, че Той сам себе си ограничава. Човек трябва да има правилно отношение към източника на Живота. И понеже си клон на едно дърво, имай правилно отношение към живота на цялото дърво, но същевременно съзнавай, че не си цялото дърво. При правилно отношение към дървото ти ще получаваш живот от него. Слугуването на Бога носи Свобода. Не се грижи как ще се прояви спрямо теб. Когато се ограничаваш в Бога, тогава Доброто ще дойде върху теб.
към текста >>

И понеже си клон на едно дърво, имай правилно отношение към живота на цялото дърво, но същевременно съзнавай, че не си цялото дърво.
Като че ли народната душа спира всички свои източници, не им дава условия и те са смутени. На Живота трябва да се даде едно разумно обяснение, а не да мислим, че в света съществува произвол; напротив – една Висша разумност съществува. Трябва да сме съработници на Бога, да работим в едно и също направление с Него и там, дето Той ограничава, да се ограничаваме и там, дето освобождава, да се освобождаваме. Когато ние грешим, Бог ни търпи и търпението Му показва, че Той сам себе си ограничава. Човек трябва да има правилно отношение към източника на Живота. И понеже си клон на едно дърво, имай правилно отношение към живота на цялото дърво, но същевременно съзнавай, че не си цялото дърво. При правилно отношение към дървото ти ще получаваш живот от него. Слугуването на Бога носи Свобода. Не се грижи как ще се прояви спрямо теб. Когато се ограничаваш в Бога, тогава Доброто ще дойде върху теб. Всичко, каквото придобиеш вън от Бога, можеш да го изгубиш.
към текста >>

При правилно отношение към дървото ти ще получаваш живот от него.
На Живота трябва да се даде едно разумно обяснение, а не да мислим, че в света съществува произвол; напротив – една Висша разумност съществува. Трябва да сме съработници на Бога, да работим в едно и също направление с Него и там, дето Той ограничава, да се ограничаваме и там, дето освобождава, да се освобождаваме. Когато ние грешим, Бог ни търпи и търпението Му показва, че Той сам себе си ограничава. Човек трябва да има правилно отношение към източника на Живота. И понеже си клон на едно дърво, имай правилно отношение към живота на цялото дърво, но същевременно съзнавай, че не си цялото дърво. При правилно отношение към дървото ти ще получаваш живот от него. Слугуването на Бога носи Свобода. Не се грижи как ще се прояви спрямо теб. Когато се ограничаваш в Бога, тогава Доброто ще дойде върху теб. Всичко, каквото придобиеш вън от Бога, можеш да го изгубиш. Щастието е само в Бога.
към текста >>

Да изпълняваме Волята Божия, да обичаме Бога, да работим за Него, а по какъв път ще дойде до теб Божието благословение, Животът и всички блага, то е работа на Бога.
Щом Бог е в човека, и силата е в човека. Ти ще изпълняваш Волята Божия, ще мислиш за другите и Бог ще мисли за теб. Например пръстът е част от тялото, той чупи хляба, но друг е, който яде и който изпраща хранителни сокове към пръста. И пръстът даже не знае пътищата, по които храната иде към него. „Пръстите“ това са отделните личности. Да изпълняваме Волята Божия, да обичаме Бога, да работим за Него, а по какъв път ще дойде до теб Божието благословение, Животът и всички блага, то е работа на Бога. На Бог ще се надяваш и ще обичаш Бога в хората. Една сестра изтъкна: „Учителю, желая да имам условия да служа на Бога.“ Законът е следният: вие само пожелайте да служите на Бога и условията, и случаите ще дойдат сами по себе си. Всеки ден ще ви се нарежда, стига постоянно да храните това желание. Има много души, готови да се пробудят, и трябва някой да ги напъти.
към текста >>

Всеки съзнателен човек трябва да се реши да служи на Бога и щом почне служенето, всички хора ще му станат обични и той ще види, че това са души.
Каквото е твоето състояние в Божествения свят, такова ти дават във физическия. Когато служиш от Любов, няма да имаш вътрешни страдания и непременно ще се събуди у теб известна дарба или известен малък талант, който постепенно ще се разраства. Докато мислиш, че знаеш, а пък не се учиш, не ти дават; но хванеш ли се да учиш, почват да ти дават, за да успееш. Онзи народ, който не иска да служи на Бога, ще се обезличи от Земята. Това е закон. Всеки съзнателен човек трябва да се реши да служи на Бога и щом почне служенето, всички хора ще му станат обични и той ще види, че това са души. Когато тръгнеш да служиш на Бога, ще вземеш малко, колкото можеш да носиш; теб не ти трябва много, защото, където отидеш, там има всичко. Има два вида хора: едните живеят за себе си, а вторите живеят за другите; значи последните живеят по Бога. Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни. Човек може да ликвидира със своята карма само като служи на Бога. Когато се е решил да служи на Бога, тогава той ще бъде господар на онова, което Бог му е дал.
към текста >>

Когато човек се реши да служи на Бога, той гради на друга база, не се излиза от едно лично гледище; тогава Животът има друг смисъл.
За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват. Препоръчвам неделният ден да се посвети абсолютно за Бога. Това означава да кажеш добра дума някому, да го споходиш, да се чете Евангелие, беседи. Седмият ден да се посвети на Бога, това е за широките маси; а за верните е друго – за Бога да се посвети седмата минута, седмия час, седмия ден. Вие може да посветите шест часа за себе си, а седмия – за Бога. Когато човек се реши да служи на Бога, той гради на друга база, не се излиза от едно лично гледище; тогава Животът има друг смисъл. Единствената работа на човека, която остава за вековете, то е работата за Бога. Щом изпълняваш Волята на Бога, Животът се осмисля. Често хората се запитват какъв е смисълът на Живота, а той се заключава в служенето. Това е главната задача, която човек трябва да реши. Когато човек се реши да служи на Бога, сърцето му се изпълва с Радост, умът му – със Светлина, а волята му – с активност.
към текста >>

Щом изпълняваш Волята на Бога, Животът се осмисля.
Това означава да кажеш добра дума някому, да го споходиш, да се чете Евангелие, беседи. Седмият ден да се посвети на Бога, това е за широките маси; а за верните е друго – за Бога да се посвети седмата минута, седмия час, седмия ден. Вие може да посветите шест часа за себе си, а седмия – за Бога. Когато човек се реши да служи на Бога, той гради на друга база, не се излиза от едно лично гледище; тогава Животът има друг смисъл. Единствената работа на човека, която остава за вековете, то е работата за Бога. Щом изпълняваш Волята на Бога, Животът се осмисля. Често хората се запитват какъв е смисълът на Живота, а той се заключава в служенето. Това е главната задача, която човек трябва да реши. Когато човек се реши да служи на Бога, сърцето му се изпълва с Радост, умът му – със Светлина, а волята му – с активност. Мислете за следното: „С онова, което Бог ми е дал, какво мога да направя за другите? “ Бъдете толкова безкористни както едно перо – като се натопи в мастилото, всичко, каквото вземе, го дава.
към текста >>

Често хората се запитват какъв е смисълът на Живота, а той се заключава в служенето.
Седмият ден да се посвети на Бога, това е за широките маси; а за верните е друго – за Бога да се посвети седмата минута, седмия час, седмия ден. Вие може да посветите шест часа за себе си, а седмия – за Бога. Когато човек се реши да служи на Бога, той гради на друга база, не се излиза от едно лично гледище; тогава Животът има друг смисъл. Единствената работа на човека, която остава за вековете, то е работата за Бога. Щом изпълняваш Волята на Бога, Животът се осмисля. Често хората се запитват какъв е смисълът на Живота, а той се заключава в служенето. Това е главната задача, която човек трябва да реши. Когато човек се реши да служи на Бога, сърцето му се изпълва с Радост, умът му – със Светлина, а волята му – с активност. Мислете за следното: „С онова, което Бог ми е дал, какво мога да направя за другите? “ Бъдете толкова безкористни както едно перо – като се натопи в мастилото, всичко, каквото вземе, го дава. И после пак го топнат.
към текста >>

2. 5_01 ) Завеждам ви при извора - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки.
ЗАВЕЖДАМ ВИ ПРИ ИЗВОРА Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Той каза: Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки. Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора.
към текста >>

У нас философия, живот, упражнения и всичко друго вървят хармонично.
Толкова методи и образи съм дал за възпитание на децата, на големите, на философите, на поетите и пр. Образите, с които си служа, са извадени от Природата. Най-новото, което е сега в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години друго беше. Казват: „Едно време Христос е казал това“; да, но Христос също е казал: „Сега не може да разбирате някои неща и после ще ги разберете.“ Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови неща. У нас философия, живот, упражнения и всичко друго вървят хармонично. Тези гимнастически упражнения се дават на външния свят за пръв път. Музика прониква беседите и трябва да се намери някой, който да знае да ги изсвири. Който ще тълкува беседите, трябва да е майстор. В беседите са скрити истини за бъдещата култура. Четете беседите и лекциите от Младежкия и Общия окултен клас, Евангелието – също.
към текста >>

Един свещеник ми писа, че се е отчаял, защото нямал какво да говори, но почнал да чете беседите, животът му се осмислил, станал радостен и весел и ме питаше дали има право да ги изнесе пред своите слушатели.
Досега не съм ви говорил за Любовта, досега съм стигал до Причинния свят. Тази Школа върви по Абсолютния път; щом искате да вървите по относителния път, вие се изключвате от нея. И вън от Школата пак е школа. Всичко е в плана на Бога. Веднъж казах на едни външни хора: „Ако искате да чуете това, което е писано, то недейте идва при мен, има книги, четете ги, но ако искате да чуете това, което никъде не е писано, елате при мен.“ Един свещеник ми писа, че се е отчаял, защото нямал какво да говори, но почнал да чете беседите, животът му се осмислил, станал радостен и весел и ме питаше дали има право да ги изнесе пред своите слушатели. Той се е ободрил от новото. Аз никой път не съм преповтарял нещата. Това, което съм казал, целият свят да ми дадете, не го повтарям. Онова, което говорих двадесет и пет години, то вече изпълни света и от него светът не може да се освободи. То не е мое, то е Божествено и един ден хората отвътре ще го приемат.
към текста >>

Животът няма да се измени така, както днес хората мислят.
Той се е ободрил от новото. Аз никой път не съм преповтарял нещата. Това, което съм казал, целият свят да ми дадете, не го повтарям. Онова, което говорих двадесет и пет години, то вече изпълни света и от него светът не може да се освободи. То не е мое, то е Божествено и един ден хората отвътре ще го приемат. Животът няма да се измени така, както днес хората мислят. Има невидими работници, които вземат и разпространяват чрез въздуха идеите, които ви говоря. Словото, което донесе Христос, духовете после го разпространиха навсякъде. Новите идеи, които говоря, тази Божествена мисъл, навсякъде се носи в света, всички я чувстват. С вас заедно слушат беседите и други същества. Мнозина слушат туй, което говоря.
към текста >>

Нещата, които казваме, трябва да се проверят, за да имат живот и никак няма да се налагат със сила.
Казах му: във времето, което иде, всички онези, които се противят, ще изгубят своята почва. Това, което ние носим на света, е така необходимо, както светлината, въздухът, водата и хлябът. Това е най-новото положение, което се разкрива на бъдещото човечество. Хората трябва да го опитат. Любовта трябва да влезе в света по нов начин. Нещата, които казваме, трябва да се проверят, за да имат живот и никак няма да се налагат със сила. Аз не искам да ви доказвам, а казвам: Опитайте. Щом се защитаваме, ние сме на крива страна, трябва да се говори само това, което има приложение. Това, което говорих тази сутрин в Общия окултен клас, има приложение. Който не познава Вътрешния учител, не познава и външния. Учителят не може да работи върху всички направо.
към текста >>

Всеки съзнателен човек, в когото Духът Христов живее, трябва да осъзнае, че е пратен, за да свидетелства Истината, че е пратен да извърши Волята Божия.
Само Любовта може да отвори портите на Мъдростта и на Знанието. Учителят избира учениците си и със своята Любов ги повиква. Ученикът от признателност към Учителя учи, за да поддържа Любовта на Учителя. Любовта, която проявяваше Христос към околните, беше отглас на Любовта, с която Го възлюби Отец. Като познаем Бога, трябва да познаем, че и нас е изпратил, за да извършим Волята Му. Всеки съзнателен човек, в когото Духът Христов живее, трябва да осъзнае, че е пратен, за да свидетелства Истината, че е пратен да извърши Волята Божия. Ако нямаме отношение към Бога, какво ще ни застави да имаме отношение към другите? От какво зависи благоволението на Учителя към ученика? То зависи от две неща: първо, от добрата обхода на ученика към Учителя и второ, ученикът да учи. Той може да се обхожда добре, но да не учи добре и това, което с добрата обхода съгражда, с неученето разгражда. А има ученик, който добре се обхожда и добре учи.
към текста >>

Най-първо човек трябва да цени Любовта, която дава Живот, а след това да желае да облече Живота.
Тогава Учителят към него има особено разположение. Добрата обхода е капитал! Чрез учене ученикът разработва този капитал. Ако не се учи, капиталът остава неразработен и тогава след време изчезва, изхарчва се. Всяко нещо, което не дава плод, се хаби, намалява се. Най-първо човек трябва да цени Любовта, която дава Живот, а след това да желае да облече Живота. Знанието е дреха на Любовта, Истината е охрана, жилище. В Любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което да живее. Любов, Мъдрост и Истина са три необходими неща. Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждането на материални и лични въпроси и не живеят идеен живот. Затова е необходимо да се създаде мисловна централа – не всяко нещо да се съобщава на всички, а само на определени.
към текста >>

Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждането на материални и лични въпроси и не живеят идеен живот.
Всяко нещо, което не дава плод, се хаби, намалява се. Най-първо човек трябва да цени Любовта, която дава Живот, а след това да желае да облече Живота. Знанието е дреха на Любовта, Истината е охрана, жилище. В Любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което да живее. Любов, Мъдрост и Истина са три необходими неща. Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждането на материални и лични въпроси и не живеят идеен живот. Затова е необходимо да се създаде мисловна централа – не всяко нещо да се съобщава на всички, а само на определени. Някои не прилагат и даже понякога съжалявам, че почнах в България духовна работа. Трябват безкористни хора, които са готови да служат безкористно на Бога, а в Братството такива са само отделни лица. Определените братя и сестри са 1444. От тях има вече една част в Братството и с други още ще се допълни.
към текста >>

3. 23) Духовна и материална храна - Боян Боев (1883 – 1963)

Процесът на ядене е съзнателен и свръхсъзнателен.
Същественото е онова, което усвоим от нея. Има по-висши енергии в храната, които могат да се усвоят при съответно душевно разположение. Когато човек е разположен и спокоен, може по-лесно да приеме енергиите на храните – праната. Консервите се развалят и праната им се изгубва. Като присъства Любовта при храненето, тогава човек приема Бога. Процесът на ядене е съзнателен и свръхсъзнателен. Като ще ядеш хляб, мисли за неговата сила и смисъл и тогава го яж. Ние не правим това, а искаме да имаме постижение, искаме да станем светии. Благодарността, която изпращаме към Бога за храната, за въздуха и пр., това е Любовта, това е жертвата, която даваме. Това даване се възприема през въздуха от друг човек като капитал, който той обработва и го праща към другите. По този начин много души ще почувстват благодарност към Бога.
към текста >>

Гладът продължава живота.
Суровата храна можем да я поставим в топла вода, докато се затопли. Топла храна е потребна, а горещата може да се избягва. Човек трябва да приема и топла вода, стомахът се поврежда от пиенето на студена вода и от приемането на ледено. Много болести дохождат, когато човек яде студени ястия. Някого го боли стомахът, ял е ледени дини. Гладът продължава живота. Никога човек не бива да се пресища, а да остава малко гладен. Преяждането скъсява живота. Трябва и едно правилно съчетание на храните. Например мляко и млечни продукти не бива да се съчетават с плодове. Една сестра, веднага след като пила мляко, яла кайсии и няколко дни почувствала такива силни болки, че си помислила дали няма да умре.
към текста >>

Преяждането скъсява живота.
Човек трябва да приема и топла вода, стомахът се поврежда от пиенето на студена вода и от приемането на ледено. Много болести дохождат, когато човек яде студени ястия. Някого го боли стомахът, ял е ледени дини. Гладът продължава живота. Никога човек не бива да се пресища, а да остава малко гладен. Преяждането скъсява живота. Трябва и едно правилно съчетание на храните. Например мляко и млечни продукти не бива да се съчетават с плодове. Една сестра, веднага след като пила мляко, яла кайсии и няколко дни почувствала такива силни болки, че си помислила дали няма да умре. Червеният мискет е хубав за усилване на кръвта. Мискетът урегулирва мозъчната и симпатичната нервна система.
към текста >>

4. 35) Криволинейни и праволинейни сънища - Боян Боев (1883 – 1963)

За тази цел преди да си легнеш можеш да кажеш: „Желая да бъда съзнателен, буден, когато отида в Духовния свят, и там да работя съзнателно, да се уча и да се срещна с Напредналите същества“.
Ограждайте се, когато тръгвате някъде, където и да е. Ограждането става с молитва. При лягане можеш да кажеш: „Господи, отивам горе да се уча, да се моля, да работя. През това време огради тялото ми с Твоята Сила и Светлина и го пази от всякакви лоши влияния“. Когато твоето самосъзнание отиде горе във време на сън, то трябва да е будно. За тази цел преди да си легнеш можеш да кажеш: „Желая да бъда съзнателен, буден, когато отида в Духовния свят, и там да работя съзнателно, да се уча и да се срещна с Напредналите същества“. Когато спиш, може да се срещнеш горе с Напреднали същества. Или преди лягане може да се изговорят следните думи: „Благи Господи, тази вечер искам да отида в Небесната Школа на Всемирното Бяло Братство. Ти ме обичаш и аз Те обичам. В Твоята Любов нямам абсолютно никакво съмнение. Ще бъда горе, защото Ти Си казал това, а Твоята дума на две не става“.
към текста >>

2. ”Господ толкова възлюби света, че даде Сина Своего единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има живот вечен“.
Ти ме обичаш и аз Те обичам. В Твоята Любов нямам абсолютно никакво съмнение. Ще бъда горе, защото Ти Си казал това, а Твоята дума на две не става“. Ограждане става и като очертаеш мислено светли кръгове около себе си и в същото време изговориш следните три формули: 1. ”Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи“. 2. ”Господ толкова възлюби света, че даде Сина Своего единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има живот вечен“. 3. ”И това е живот вечен – да позная Тебе, единаго истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил“. Човек при лягане чрез молитва и размишление трябва да дойде в едно Божествено състояние, да бъде като новороден, пълен с хармония, без никакви тревоги, и тогава в съня си може да отиде в по-високо място. Когато спиш, не вземай със себе си тревогите. Когато заспиваш така, както трябва – с будно съзнание и без тревоги, то ще почувстваш в себе си нещо като боботене: „бу-буу“, и това може да те уплаши. Това е завъртване на чакрите и показва, че излизаш вън от своето тяло и влизаш в един друг свят.
към текста >>

3. ”И това е живот вечен – да позная Тебе, единаго истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил“.
В Твоята Любов нямам абсолютно никакво съмнение. Ще бъда горе, защото Ти Си казал това, а Твоята дума на две не става“. Ограждане става и като очертаеш мислено светли кръгове около себе си и в същото време изговориш следните три формули: 1. ”Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи“. 2. ”Господ толкова възлюби света, че даде Сина Своего единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има живот вечен“. 3. ”И това е живот вечен – да позная Тебе, единаго истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил“. Човек при лягане чрез молитва и размишление трябва да дойде в едно Божествено състояние, да бъде като новороден, пълен с хармония, без никакви тревоги, и тогава в съня си може да отиде в по-високо място. Когато спиш, не вземай със себе си тревогите. Когато заспиваш така, както трябва – с будно съзнание и без тревоги, то ще почувстваш в себе си нещо като боботене: „бу-буу“, и това може да те уплаши. Това е завъртване на чакрите и показва, че излизаш вън от своето тяло и влизаш в един друг свят. Това боботене ще трае пет минути.
към текста >>

Но има сънища, които показват какво ще стане в действителния живот, те съдържат реални работи.
След това ще почувстваш, че си в друг един свят, в който спокойно виждаш. И денем, когато дремнете, пак излизате вън от тялото си, но когато излезеш вън от тялото си и не си буден, то не се и ползваш. Постарайте се сънят ви да е спокоен, ясен и приятен. Усилвайте ясните картини, защото сега те са разхвърляни и бегли. Има сънища, които нищо не показват – дължат се или на препълнен стомах, или на лоши мисли и тревоги през деня. Но има сънища, които показват какво ще стане в действителния живот, те съдържат реални работи. Един момък ми разправи, че сънувал как иде към него един черен човек с файтон. Качил се на файтона и го повел и щом стигнали до една воденица, онзи разпрегнал конете и момъкът се събудил. Наскоро след съня умряла сестра му. И втори път сънувал момъкът същия сън, тогава умрял баща му. Този сън показва какво ще се случи.
към текста >>

Ние мислим, че сънищата са илюзии, а много от тях представят Реалния живот и това, каквото има да се случи занапред.
Наскоро след съня умряла сестра му. И втори път сънувал момъкът същия сън, тогава умрял баща му. Този сън показва какво ще се случи. Черният разпряга конете от каруцата; „каруцата“ е тялото. Вечерно време, когато си оставиш физическото тяло, с едно друго тяло отиваш в онзи свят, виждаш много работи и после се връщаш по-подготвен. Ние мислим, че сънищата са илюзии, а много от тях представят Реалния живот и това, каквото има да се случи занапред. Хубаво е да записваме сънищата си, много малко хора правят това. Нека да се записват точно, както са. Някои сънища са ясни, а някои са наполовина неясни. Има сънища несвързани, но има и сънища ясновидски, които помниш през целия си живот, и те са по-реални, отколкото много други работи на Земята. Добрите сънища са за предупреждение, чрез тях работи Бог и те са една мека форма на съобщение, защото ако се съобщи на човека в будно състояние, той може да се разтревожи.
към текста >>

Има сънища несвързани, но има и сънища ясновидски, които помниш през целия си живот, и те са по-реални, отколкото много други работи на Земята.
Вечерно време, когато си оставиш физическото тяло, с едно друго тяло отиваш в онзи свят, виждаш много работи и после се връщаш по-подготвен. Ние мислим, че сънищата са илюзии, а много от тях представят Реалния живот и това, каквото има да се случи занапред. Хубаво е да записваме сънищата си, много малко хора правят това. Нека да се записват точно, както са. Някои сънища са ясни, а някои са наполовина неясни. Има сънища несвързани, но има и сънища ясновидски, които помниш през целия си живот, и те са по-реални, отколкото много други работи на Земята. Добрите сънища са за предупреждение, чрез тях работи Бог и те са една мека форма на съобщение, защото ако се съобщи на човека в будно състояние, той може да се разтревожи. Има сънища праволинейни и криволинейни. При праволинейните сънища сънуваш неща, които стават точно така, както си ги сънувал. А при криволинейните сънища сънуваш това, което има да стане, в една алегорична, символична форма. Например сънуваш, че къщата на някой човек се разрушава; това показва, че здравето на същия човек е в опасност.
към текста >>

Изпълни ли се с мир и спокойствие, дойде ли в едно възвишено състояние, то във време на сън ще види една висша Реалност, един свят на Хармония, Красота, Чистота и Любов, ще влезе в общение с Напреднали същества и ще разбере, че има един Велик живот.
Който не може да спи спокойно, нека да се упражнява в това направление ден след ден, месеци, години, докато най-после придобие изкуството да спи. Един брат попита Учителя: „Как може по време на сън човек да пробие черния пояс около Земята и да отиде в по-висши области, та като се върне, да бъде обновен телесно и духовно? ” За да стане това, трябва през целия ден човек да бъде във връзка с Бога, да има молитвено състояние, при което когато и да е и където и да е да се моли, да има хубави мисли, да не чака специален момент, за да се уедини за тази цел, а да използва всички условия. Така той се приготовлява за вечерта и тогава има условия по време на сън да иде във висши области и там да бъде буден. Изпълни ли се с мир и спокойствие, дойде ли в едно възвишено състояние, то във време на сън ще види една висша Реалност, един свят на Хармония, Красота, Чистота и Любов, ще влезе в общение с Напреднали същества и ще разбере, че има един Велик живот. Това ще му даде нов подтик – когато се събуди, да живее за доброто, за възвишеното, за красотата, за Великото. Една от важните цели на съня е да усилва съвестта, висшия морален живот и възвишения стремеж на човека.
към текста >>

Една от важните цели на съня е да усилва съвестта, висшия морален живот и възвишения стремеж на човека.
” За да стане това, трябва през целия ден човек да бъде във връзка с Бога, да има молитвено състояние, при което когато и да е и където и да е да се моли, да има хубави мисли, да не чака специален момент, за да се уедини за тази цел, а да използва всички условия. Така той се приготовлява за вечерта и тогава има условия по време на сън да иде във висши области и там да бъде буден. Изпълни ли се с мир и спокойствие, дойде ли в едно възвишено състояние, то във време на сън ще види една висша Реалност, един свят на Хармония, Красота, Чистота и Любов, ще влезе в общение с Напреднали същества и ще разбере, че има един Велик живот. Това ще му даде нов подтик – когато се събуди, да живее за доброто, за възвишеното, за красотата, за Великото. Една от важните цели на съня е да усилва съвестта, висшия морален живот и възвишения стремеж на човека.
към текста >>

5. 7) В хармония със законите на Живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Окултистът изследва естеството на кристалите, растенията, животните, човека, Слънцето, цялата Природа с нейните видими и невидими знаци; той всякога е готов да разшири своите познания заедно с напредъка на науката.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА61 1. Уводни думи Окултизмът е наука, подобна на естествознанието, и той проучва действителността с убеждението, че няма граници в растежа на познанието. Окултистът изследва естеството на кристалите, растенията, животните, човека, Слънцето, цялата Природа с нейните видими и невидими знаци; той всякога е готов да разшири своите познания заедно с напредъка на науката. Там, където не участва разумът, се сформира сектантство и фанатизъм. А ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството – закостенялостта и отказът от еволюционния растеж в областта на познанието; да не говорим, че той не се обвързва със слепия фанатизъм, на който е присъща упорита привързаност към някое учение и нетърпимост към противоположни възгледи. Окултизмът не е за сляпо приемане на истините, напротив – той извървява пътя на опита. Именно опитът и наблюдението са извор на окултно познание. Окултните истини всякога могат да се проверят чрез опит.
към текста >>

В плитките фази на хипнотичния сън хипнотизираният се намира под дадена внушаемост, но в по-дълбоките фази той се освобождава от властта на волята на хипнотизатора и вече не се поддава на никакви внушения – не хваща вяра, когато му се подава молив, а му се заявява, че това е трендафил, става самостоятелен в мисленето и най-важното – у него се събуждат някои от спящите сили, вижда аурата на хора, животни, растения, кристали.
Днес атомната физика чрез радиоактивните явления установи, че атомите са съставени от електрони, протони и неутрони, които са кондензирана енергия, т.е. в края на краищата материята се явява като кондензирана енергия – истина, която окултизмът всякога е твърдял. Окултистите през всички векове са отправяли своя интерес към човешкото естество и са твърдели, че то е сложно и е устроено от дълбоко скрити сили, които те са изучили в подробности. Известният немски химик барон фон Райхенбах с опитите си в областта на хипнотизма изследва подобни въпроси и потвърждава окултните истини.63 Трябва да отбележим, че окултизмът въз основа на дълбоко познание на човешкото естество и на законите на правилното му развитие е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство. Обаче тук сме длъжни да споменем резултатите от научните изследвания в тази област, за да ги съпоставим с окултните. В плитките фази на хипнотичния сън хипнотизираният се намира под дадена внушаемост, но в по-дълбоките фази той се освобождава от властта на волята на хипнотизатора и вече не се поддава на никакви внушения – не хваща вяра, когато му се подава молив, а му се заявява, че това е трендафил, става самостоятелен в мисленето и най-важното – у него се събуждат някои от спящите сили, вижда аурата на хора, животни, растения, кристали. Той вижда сноповете светлина, които излизат от пръстите, очите, носа и др. По-нататък Райхенбах изследва одичните сили по свои методи, съвсем различни от хипнотичните. Тогава той идва до извода, че жизнената или психометрична енергия може да бъде складирана и че различни субстанции могат да бъдат зареждани с нея. Алберт дьо Роша, д-р Гастон Дюрвил и други учени контролират по строго научни методи показанията на хора, у които са събудени някои от спящите сили и които виждат аурата. Изследванията са постигнати чрез магнит, чрез електромагнит, чрез електроскоп и чрез екстериоризация на чувствителността.
към текста >>

Често те уреждат университетски курсове с окултно гледище, на които се четат лекции от всички клонове на науката, изкуството и живота.
Алберт дьо Роша, д-р Гастон Дюрвил и други учени контролират по строго научни методи показанията на хора, у които са събудени някои от спящите сили и които виждат аурата. Изследванията са постигнати чрез магнит, чрез електромагнит, чрез електроскоп и чрез екстериоризация на чувствителността. Окултизмът прави избор към чисто научни изследвания и за да се работи в тази посока, е основан окултният университет „Гьотеанум“ в Дорнах до Базел (Швейцария). Там се четат лекции от специалисти и се разглеждат проблеми от различно естество науки, като се хвърля светлина върху научни проблеми, изследвани от дълбокото гледище на окултизма. За същата цел студенти в Германия, Швейцария и други страни образуват окултно-просветителски групи, в които изучават своите специалности в светлината на окултното познание. Често те уреждат университетски курсове с окултно гледище, на които се четат лекции от всички клонове на науката, изкуството и живота. 2. Планините Екскурзиите нагоре по планината са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Само живот в хармония със законите на Природата е разумен. И всичко, което окултизмът казва по този въпрос, може да се провери чрез опит. Например окултизмът твърди, че възприемчивостта на Земята към слънчевите енергии през разните часове на деня не е еднаква; в този смисъл той обръща внимание на същественото значение на слънчевите лъчи при изгрев.
към текста >>

Само живот в хармония със законите на Природата е разумен.
Там се четат лекции от специалисти и се разглеждат проблеми от различно естество науки, като се хвърля светлина върху научни проблеми, изследвани от дълбокото гледище на окултизма. За същата цел студенти в Германия, Швейцария и други страни образуват окултно-просветителски групи, в които изучават своите специалности в светлината на окултното познание. Често те уреждат университетски курсове с окултно гледище, на които се четат лекции от всички клонове на науката, изкуството и живота. 2. Планините Екскурзиите нагоре по планината са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Само живот в хармония със законите на Природата е разумен. И всичко, което окултизмът казва по този въпрос, може да се провери чрез опит. Например окултизмът твърди, че възприемчивостта на Земята към слънчевите енергии през разните часове на деня не е еднаква; в този смисъл той обръща внимание на същественото значение на слънчевите лъчи при изгрев. Това лесно може да се провери, защото този, който излиза в ранна утрин, скоро ще види резултатите – ще усети телесна и душевна обнова. Учителя казва: „Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша“ и ще усетите в себе си една велика приятна Божествена музика. През известни часове на деня, по обяд, но повечето сутрин, идат периодически вълни от Слънцето, които носят със себе си положителни идеи.“
към текста >>

Учителя казва: „Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша“ и ще усетите в себе си една велика приятна Божествена музика.
Екскурзиите нагоре по планината са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Само живот в хармония със законите на Природата е разумен. И всичко, което окултизмът казва по този въпрос, може да се провери чрез опит. Например окултизмът твърди, че възприемчивостта на Земята към слънчевите енергии през разните часове на деня не е еднаква; в този смисъл той обръща внимание на същественото значение на слънчевите лъчи при изгрев. Това лесно може да се провери, защото този, който излиза в ранна утрин, скоро ще види резултатите – ще усети телесна и душевна обнова. Учителя казва: „Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша“ и ще усетите в себе си една велика приятна Божествена музика. През известни часове на деня, по обяд, но повечето сутрин, идат периодически вълни от Слънцето, които носят със себе си положителни идеи.“ Планините са акумулатори на енергии – електромагнитни, магнетични, космични, а и други – от по-висш характер. Ако човек излезе на екскурзия в планината, всичко влияе върху него: скали, води, растения, животни, атмосферни влияния. Енергиите, скрити в неорганичните и органичните форми, могат да се констатират чрез научни опити.64 Да речем, камъкът или водата не са само тази материя, която е пред очите ни, но са естество, свързано с други, по-висши сили, каквито има и в човешкото тяло. Трябва да се познава връзката между енергиите на планините с тези енергии на човешкото тяло.
към текста >>

Ако човек излезе на екскурзия в планината, всичко влияе върху него: скали, води, растения, животни, атмосферни влияния.
Например окултизмът твърди, че възприемчивостта на Земята към слънчевите енергии през разните часове на деня не е еднаква; в този смисъл той обръща внимание на същественото значение на слънчевите лъчи при изгрев. Това лесно може да се провери, защото този, който излиза в ранна утрин, скоро ще види резултатите – ще усети телесна и душевна обнова. Учителя казва: „Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша“ и ще усетите в себе си една велика приятна Божествена музика. През известни часове на деня, по обяд, но повечето сутрин, идат периодически вълни от Слънцето, които носят със себе си положителни идеи.“ Планините са акумулатори на енергии – електромагнитни, магнетични, космични, а и други – от по-висш характер. Ако човек излезе на екскурзия в планината, всичко влияе върху него: скали, води, растения, животни, атмосферни влияния. Енергиите, скрити в неорганичните и органичните форми, могат да се констатират чрез научни опити.64 Да речем, камъкът или водата не са само тази материя, която е пред очите ни, но са естество, свързано с други, по-висши сили, каквито има и в човешкото тяло. Трябва да се познава връзката между енергиите на планините с тези енергии на човешкото тяло. Всякога енергиите в планините не са разпределени равномерно – те се намират в някакво взаимоотношение с планинските области и имат тяхното влияние. Освен това трябва да се знае в какво състояние са енергиите в здравия и в болния човешки организъм. Човек може да възстанови здравето си в съответния пояс на планината.
към текста >>

6. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои учени я наричат животворно електричество или животворен магнетизъм.
А при дълбоко и ритмично дишане, когато се влива богат приток от жизнена сила в даден орган, тогава той е в състояние да преодолее болестта. Праната или жизнената сила е важен фактор при лекуването. Например при парализа съответният орган анатомически е здрав, но е обезсилен нервният център, който го инервира; именно затова дълбокото дишане, обогатявайки всички части на тялото с прана, може да подейства на мозъчния център, който управлява чрез нерви съответния орган, а чрез съживяването на нервната система се възобновява и органът. В „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ може да се прочете следната мисъл от Учителя: „Човекът се нуждае от дишане не само за да приема въздух, но и за да храни своя етерен двойник. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите прана. Някои учени я наричат животворно електричество или животворен магнетизъм. Важното е, че дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутрин и когато тя бъде усвоена, веднага се разпространява по цялото тяло и внася сила, живот, здраве и обнова.“ И така, силата иде чрез дишането не само защото чрез него се поема кислород, който е нужен за окислението в тъканите, но защото в организма навлиза и прана. По тези две причини са ясни и следните думи на Учителя, цитирани от „Функциите на човешкия организъм“ из книгата „Служене, почит и обич“: „Силата иде от белия дроб. Силен човек е този, който диша правилно. Ако не диша правилно, човек не може да бъде силен.
към текста >>

Важното е, че дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутрин и когато тя бъде усвоена, веднага се разпространява по цялото тяло и внася сила, живот, здраве и обнова.“
Праната или жизнената сила е важен фактор при лекуването. Например при парализа съответният орган анатомически е здрав, но е обезсилен нервният център, който го инервира; именно затова дълбокото дишане, обогатявайки всички части на тялото с прана, може да подейства на мозъчния център, който управлява чрез нерви съответния орган, а чрез съживяването на нервната система се възобновява и органът. В „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ може да се прочете следната мисъл от Учителя: „Човекът се нуждае от дишане не само за да приема въздух, но и за да храни своя етерен двойник. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите прана. Някои учени я наричат животворно електричество или животворен магнетизъм. Важното е, че дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутрин и когато тя бъде усвоена, веднага се разпространява по цялото тяло и внася сила, живот, здраве и обнова.“ И така, силата иде чрез дишането не само защото чрез него се поема кислород, който е нужен за окислението в тъканите, но защото в организма навлиза и прана. По тези две причини са ясни и следните думи на Учителя, цитирани от „Функциите на човешкия организъм“ из книгата „Служене, почит и обич“: „Силата иде от белия дроб. Силен човек е този, който диша правилно. Ако не диша правилно, човек не може да бъде силен. Здравите хора имат широки и дълбоки бели дробове; под дълбочина се разбира оста отпред назад.
към текста >>

В Свещеното писание, Битие 2:7, това е загатнато така: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание за живот, и стана човекът жива душа.“
Значи между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Силата на човека не седи само в приемането на физическа храна – за да бъде силен, той трябва да знае и как да използва въздуха, който диша.“ За да изучим дишането във всичката му дълбочина, трябва да отбележим, че въздухът се прониква не само от прана, но и от психични сили и мисловни вълни. Мислите от по-нисш характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената мисъл, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните. В Свещеното писание, Битие 2:7, това е загатнато така: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание за живот, и стана човекът жива душа.“ Чрез дълбоко и ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен и хармоничен. Така се дава ход на дълбинното, което живее в ядката на човешката душа. Из нейните глъбини бликва извор от жизнени струи, които реорганизират материята на тялото и то напълно се преобразява – правят го устойчиво към болести, в него се влива мощна вълна на здраве и сила. Хармоничното дишане съдейства за развитието на дарби и заложби по следните причини: първо, чрез него се развива нервната система и се активизират мозъчните центрове; второ, човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздушната среда. Чрез дишане Божественото естество на човека се опомня и разкрива богатства, стаени в душевната обител.
към текста >>

Чрез дълбоко и ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен и хармоничен.
Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Силата на човека не седи само в приемането на физическа храна – за да бъде силен, той трябва да знае и как да използва въздуха, който диша.“ За да изучим дишането във всичката му дълбочина, трябва да отбележим, че въздухът се прониква не само от прана, но и от психични сили и мисловни вълни. Мислите от по-нисш характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената мисъл, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните. В Свещеното писание, Битие 2:7, това е загатнато така: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание за живот, и стана човекът жива душа.“ Чрез дълбоко и ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен и хармоничен. Така се дава ход на дълбинното, което живее в ядката на човешката душа. Из нейните глъбини бликва извор от жизнени струи, които реорганизират материята на тялото и то напълно се преобразява – правят го устойчиво към болести, в него се влива мощна вълна на здраве и сила. Хармоничното дишане съдейства за развитието на дарби и заложби по следните причини: първо, чрез него се развива нервната система и се активизират мозъчните центрове; второ, човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздушната среда. Чрез дишане Божественото естество на човека се опомня и разкрива богатства, стаени в душевната обител. III. Характеристика на дълбокото дишане
към текста >>

Дишането на човека и животните се различава по темп.
Като диша правилно, той има съзнателно отношение към въздуха. Колко вдишки прави човек в минута? Малцина знаят това. Обикновеният човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 дни – тогава ще видите колко разходи се правят за вас. Дишането на човека и животните се различава по темп. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл. За да изучите темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете различните начини, по които хората дишат, и ако искате да бъдете добри, трябва да дишате като такива.
към текста >>

Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско.
Колко вдишки прави човек в минута? Малцина знаят това. Обикновеният човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 дни – тогава ще видите колко разходи се правят за вас. Дишането на човека и животните се различава по темп. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл. За да изучите темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете различните начини, по които хората дишат, и ако искате да бъдете добри, трябва да дишате като такива. Дишането е мярка за определяне степента на развитието.
към текста >>

Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл.
Малцина знаят това. Обикновеният човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 дни – тогава ще видите колко разходи се правят за вас. Дишането на човека и животните се различава по темп. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл. За да изучите темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете различните начини, по които хората дишат, и ако искате да бъдете добри, трябва да дишате като такива. Дишането е мярка за определяне степента на развитието. Правилното дишане зависи от количеството на приетия въздух и от времето на задържането му.
към текста >>

Който може да задържа въздуха в дробовете си по-дълго време, той е богат човек – богатството само иде при него и той сам отваря и затваря вратите на своя живот.
В това направление и някои други хора имат постижение – те задържат въздуха до 3 мин. Всякога се тръгва от малкото и чрез редовни упражнения може да се достигне до известен успех. Може да се започне от задържане на въздуха за 20 сек. и на няколко дни да се постига увеличаване с 1-2 сек. Успее ли човек да увеличи времето на задържане, лесно ще се справи с мъчнотиите и противоречията – те просто ще се стопят като лед. Който може да задържа въздуха в дробовете си по-дълго време, той е богат човек – богатството само иде при него и той сам отваря и затваря вратите на своя живот. Който иска да се упражнява в дълбоко дишане, може да започне със задържане на въздух даже само 2-3 сек.; обаче като всеки ден увеличава възможността за задържане на въздуха с по 1 сек., то тогава в продължение на един месец той ще достигне до 30 сек. и така ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, гръдни и стомашни болести, парализа – всичко това ще изчезне.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“) За темпа и бързината на обикновеното дишане, т.е.
към текста >>

(“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“)
Успее ли човек да увеличи времето на задържане, лесно ще се справи с мъчнотиите и противоречията – те просто ще се стопят като лед. Който може да задържа въздуха в дробовете си по-дълго време, той е богат човек – богатството само иде при него и той сам отваря и затваря вратите на своя живот. Който иска да се упражнява в дълбоко дишане, може да започне със задържане на въздух даже само 2-3 сек.; обаче като всеки ден увеличава възможността за задържане на въздуха с по 1 сек., то тогава в продължение на един месец той ще достигне до 30 сек. и така ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, гръдни и стомашни болести, парализа – всичко това ще изчезне.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“) За темпа и бързината на обикновеното дишане, т.е. не по време на дихателните упражнения, Учителя дава следните упътвания в неделната си беседа от 25 май 1941 г.: „Ако човек в една минута прави три вдишки, той е здрав. Колкото повече се увеличава бързината на дишането, толкова се намалява шансът да бъде здрав. За да бъде човек здрав, то една вдишка, една задръжка и една издишка, взети заедно, трябва да станат за 20 сек., или 3 поемания на вьздух за 60 сек. Дишането на търпеливите хора е дълбоко, а не плитко.“
към текста >>

Когато се намали броят на вдишките в минута, животът се удължава, а когато се увеличи броят им, се съкращава.
При обикновено дишане, т.е. не по време на дихателни упражнения, да се правят 3 вдишки в минута, още повече – 2 вдишки, но това е възможно само за онези, които са изградили правилно дишане. Изобщо, желателно е при дихателните упражнения човек да се стреми към по-удължено задържане на въздуха, а при обикновения си темп на дишане да е в състояние да прави поне 10 вдишки в минута – тогава все пак до известна степен дишането му е здравословно. Но ако иска да прогресира, нека да намали броя на вдишките в минута на 5, след което да се приучи на темп 3 вдишки, по-после да премине на 2; след сериозно обучение може да се постигне и 1 вдишка в минута. Добре е да се отбележи, че при намаляване броя на вдишките не бива да се прави рязък скок, а дишането трябва да става по една плавна крива. Когато се намали броят на вдишките в минута, животът се удължава, а когато се увеличи броят им, се съкращава. Животните имат кьс живот поради бързия темп на дишане. Човек, който диша правилно, със сравнително малък брой вдишки в минута, може да достигне 75-120 години живот. Човек трябва да се стреми да диша дълбоко и бавно. Чрез съзнателен контрол върху себе си той може да си наложи хармоничен темп на дишане. V. Ритъм на дишане
към текста >>

Животните имат кьс живот поради бързия темп на дишане.
не по време на дихателни упражнения, да се правят 3 вдишки в минута, още повече – 2 вдишки, но това е възможно само за онези, които са изградили правилно дишане. Изобщо, желателно е при дихателните упражнения човек да се стреми към по-удължено задържане на въздуха, а при обикновения си темп на дишане да е в състояние да прави поне 10 вдишки в минута – тогава все пак до известна степен дишането му е здравословно. Но ако иска да прогресира, нека да намали броя на вдишките в минута на 5, след което да се приучи на темп 3 вдишки, по-после да премине на 2; след сериозно обучение може да се постигне и 1 вдишка в минута. Добре е да се отбележи, че при намаляване броя на вдишките не бива да се прави рязък скок, а дишането трябва да става по една плавна крива. Когато се намали броят на вдишките в минута, животът се удължава, а когато се увеличи броят им, се съкращава. Животните имат кьс живот поради бързия темп на дишане. Човек, който диша правилно, със сравнително малък брой вдишки в минута, може да достигне 75-120 години живот. Човек трябва да се стреми да диша дълбоко и бавно. Чрез съзнателен контрол върху себе си той може да си наложи хармоничен темп на дишане. V. Ритъм на дишане Под ритъм на дишането се разбира правилното редуване на определени интервали при вдишване, задържане и издишване на въздуха.
към текста >>

Човек, който диша правилно, със сравнително малък брой вдишки в минута, може да достигне 75-120 години живот.
Изобщо, желателно е при дихателните упражнения човек да се стреми към по-удължено задържане на въздуха, а при обикновения си темп на дишане да е в състояние да прави поне 10 вдишки в минута – тогава все пак до известна степен дишането му е здравословно. Но ако иска да прогресира, нека да намали броя на вдишките в минута на 5, след което да се приучи на темп 3 вдишки, по-после да премине на 2; след сериозно обучение може да се постигне и 1 вдишка в минута. Добре е да се отбележи, че при намаляване броя на вдишките не бива да се прави рязък скок, а дишането трябва да става по една плавна крива. Когато се намали броят на вдишките в минута, животът се удължава, а когато се увеличи броят им, се съкращава. Животните имат кьс живот поради бързия темп на дишане. Човек, който диша правилно, със сравнително малък брой вдишки в минута, може да достигне 75-120 години живот. Човек трябва да се стреми да диша дълбоко и бавно. Чрез съзнателен контрол върху себе си той може да си наложи хармоничен темп на дишане. V. Ритъм на дишане Под ритъм на дишането се разбира правилното редуване на определени интервали при вдишване, задържане и издишване на въздуха. Когато в една работа се внесе ритъм, тя добива музикален характер и има ефикасно, приятно влияние, не уморява.
към текста >>

Чрез съзнателен контрол върху себе си той може да си наложи хармоничен темп на дишане.
Добре е да се отбележи, че при намаляване броя на вдишките не бива да се прави рязък скок, а дишането трябва да става по една плавна крива. Когато се намали броят на вдишките в минута, животът се удължава, а когато се увеличи броят им, се съкращава. Животните имат кьс живот поради бързия темп на дишане. Човек, който диша правилно, със сравнително малък брой вдишки в минута, може да достигне 75-120 години живот. Човек трябва да се стреми да диша дълбоко и бавно. Чрез съзнателен контрол върху себе си той може да си наложи хармоничен темп на дишане. V. Ритъм на дишане Под ритъм на дишането се разбира правилното редуване на определени интервали при вдишване, задържане и издишване на въздуха. Когато в една работа се внесе ритъм, тя добива музикален характер и има ефикасно, приятно влияние, не уморява. С въвеждането на подходящ ритъм се преодоляват големи препятствия, без излишно изразходване на енергия. Внесе ли се ритмичност в дълбокото дишане, то без да се натрапва на съзнанието се практикува по-лесно.
към текста >>

Бог вдъхна живот през ноздрите, а не през устата.
Първо, вдишаният въздух се издишва след известно задържане, а след издишване не бива да се задържа процесът на дишането. Това означава, че задържането на въздуха трябва да става винаги при пълни гърди и никога при празни. Това правило важи както в здравословно отношение, така и в психично. Второ, дишането трябва да става през носа. В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя казва следното: „Човек трябва да вдишва и издишва въздуха през носа, а не през устата. Бог вдъхна живот през ноздрите, а не през устата. Като диша през носа си, човек мисли добре. Като мисли добре, той е здрав. Пазете носа си да не се простудява, да не се запушат ноздрите.“ Когато въздухът се вдишва през носа, той се затопля в носните кухини, а прахът, който съдържа, полепва по слизестата повърхнина и така вече влиза в белите дробове затоплен и пречистен. По този начин се избягват простуда, гърлобол и гръдни болести.
към текста >>

Когато има едностранчива проява в умствения или в сърдечния живот, или когато има дисхармония между тях, тогава човек може да внесе известно равновесие чрез регулиране на двете енергийни течения посредством дишане с едната или с другата ноздра.
В някои случаи у човека има прилив в ума, а в други – прилив в сьрцето. В „Приливи и отливи на енергиите“, МОК, трета година, Учителя казва следното: „Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив и обратно. Вие заявявате, че умът ви вече е затъпял и не работи. Не, в този момент има прилив в сърцето и отлив в ума, вследствие на което изпитвате една празнина. Друг път казвате, че сте интелигентен човек, че можете да работите добре с ума си, но че сърцето ви е слабо развито, а това е така, защото има прилив в ума и отлив в сърцето – именно затова в този случай не сте тъй чувствителен.“ Когато има едностранчива проява в умствения или в сърдечния живот, или когато има дисхармония между тях, тогава човек може да внесе известно равновесие чрез регулиране на двете енергийни течения посредством дишане с едната или с другата ноздра. Въз основа на казаното понякога може да се приложи следното дишане: докато се поема въздух през лявата ноздра, дясната се запушва с пръст, въздухът се задържа, а после при издишването му се запушва лявата ноздра и той се изтласква навън през дясната. А ако се поеме въздух през дясната ноздра, се прави обратното. Приемането на въздух през лявата ноздра е в пряка връзка с развитието на сърцето, докато приемането му през дясната ноздра е във връзка с развитието на ума. Такова дишане се прави, за да се възстанови равновесието между ума и сърцето или между електричеството и магнетизма. Понякога е необходимо да се поема последователно ту през едната, ту през другата ноздра – това пак спомага за уравновесяване на двете течения.
към текста >>

По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят на двете течения в живота.
„В Божествения свят, когато се гради едно здание, всякога се предвиждат две врати. През едната се влиза, а през другата се излиза. Същото може да се направи и с човешкия нос. Когато искате да поемете дълбоко въздух, затворете дясната ноздра с ръката си и поемете въздух през лявата. След това затворете лявата си ноздра, като задържите въздуха известно време в дробовете си, после отворете дясната ноздра и бавно изпущайте въздуха навън. По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят на двете течения в живота. Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете това упражнение, като се свързвате с Божественото съзнание.“ „Тридесет дни подред може да правите следното упражнение: затискате дясната ноздра и като поемате въздух през лявата, мислено произнасяте формулата: „Само Божията Любов е Любов.“ Като задържите въздуха известно време в дробовете си, ще отворите дясната ноздра и бавно ще изпуснете въздуха навън, като произнасяте същата формула, но със затворена лява ноздра. Правете упражнението три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер, когато имате разположение и време; всеки път ще правите 3 или 10 пъти вдишване и издишване.“ XII. Използване на пролетта за дълбоко дишане Дихателните упражнения трябва да се прилагат целогодишно, но не бива по никакъв начин да се пропуска пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила – прана.
към текста >>

Дихателните упражнения трябва да се прилагат целогодишно, но не бива по никакъв начин да се пропуска пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила – прана.
По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят на двете течения в живота. Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете това упражнение, като се свързвате с Божественото съзнание.“ „Тридесет дни подред може да правите следното упражнение: затискате дясната ноздра и като поемате въздух през лявата, мислено произнасяте формулата: „Само Божията Любов е Любов.“ Като задържите въздуха известно време в дробовете си, ще отворите дясната ноздра и бавно ще изпуснете въздуха навън, като произнасяте същата формула, но със затворена лява ноздра. Правете упражнението три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер, когато имате разположение и време; всеки път ще правите 3 или 10 пъти вдишване и издишване.“ XII. Използване на пролетта за дълбоко дишане Дихателните упражнения трябва да се прилагат целогодишно, но не бива по никакъв начин да се пропуска пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила – прана. Ето съветите на Учителя, взети от „Хигиенични правила“ от томчето „Святото място“: „Вие трябва да прилагате дълбоко дишане. Използвайте ранните утринни разходки, когато въздухът е пълен с жизнена енергия. Като наблюдавам лицата и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно, понеже не прилагат дишането. Докато човек е на Земята, трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Щом се запролети, започнете да излизате всяка сутрин на разходка.
към текста >>

Законът на Хелмхолц важи за всички области в живота.
Ако изпитваме хармонични и добродетелни чувства, това е важно условие за пълнота при възприемателния процес на дишането. Докато проявата на воля е една необходимост, която събужда активност у дишащия, и неговата самоувереност укрепва по естествен път. Напълно възможно е да се диша с любов; тогава съзнанието добива духовността си и става възприемчиво към благата, които въздухът съдържа – чрез Любовта ще се достигне до познанието за Бога. Законът на Хелмхолц76 Ако се закачи китара на стена и се изпее срещу нея тонът ла, то въздушните вълни, които се образуват при пеенето, ще ударят всички струни на китарата, но не всички ще затрептят, а главно струната ла и тези, които съдържат изпетия тон като свой обертон. Законът на Хелмхолц важи за всички области в живота. И както определени струни са в резонанс с изпетия срещу тях тон, така и ние ще станем отзивчиви към духовните вълни, които идат към нас; и ако се поставим в хармония с тях, то тогава ще станем възприемчиви. Тази идея става ясна и чрез един друг пример: ако антената на един радиоприемник се нагласи да приема вълни с определена дължина, то тя ги хваща, докато към всички други вълни е безчувствена, макар че те се блъскат в станцията. Важно е как нагласяме собствения си апарат към възприемане на висшите психични сили, проникващи въздуха. За да станем възприемчиви не само към въздуха, но и към онези ценности, които го проникват – праната и разумните сили, необходимо е да спазваме психичните условия, които са изредени по-долу. Да се диша спокойно и с добро разположение
към текста >>

Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора – при дишане не трябва да се занимаваш с погрешките на хората, но постави в ума си хубавото, което срещаш в живота.
Никога човек да не оставя в ума си нездравословна мисъл, в сърцето си – нездравословни постъпки. Преди да заспи, да подиша 15 мин. дълбоко и да благодари на Великата разумност в света, че го е запазила през деня. И след като се усети спокоен, да си легне. Така ще има здрав и укрепителен сън. Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора – при дишане не трябва да се занимаваш с погрешките на хората, но постави в ума си хубавото, което срещаш в живота. Мисли за дърветата, които цъфтят, за реките и бистрите извори, които текат – тогава възприемаш добре Божествените блага на въздуха. Срещнеш някое хубаво растение – фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си. Видиш някой хубав извор, някоя канара в планината – запази ги в ума си. Хубавите картини извикват в ума ни и хубави мисли, чувства и постъпки. Отмахни от това свято място образа на счупената стомна или скарването между хората.
към текста >>

При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова.
Всяко неразположение, всяко лошо чувство, желание или постъпка разстройват дишането, изгубва се интимният контакт с Божествените блага, които проникват въздуха. Будност на съзнанието относно процеса на дишане Когато при дишане човек осъзнава, че заедно с въздуха приема прана и Божествена мисъл, то той вече влиза в досег с тях и има нагласа да се отвори възприемателно. Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен. При вдишване трябва с ясна мисъл да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни. При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова. А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото. Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите. Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов.
към текста >>

Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази.
А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото. Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите. Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов. Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази. Благодарност Благодарността е едно необходимо условие за възприемане на това, което иде към нас като дар от Разумната Природа. В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да благодари: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен.“ Цял ден ще дишаш, ще викаш Господа, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли кракът, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил.
към текста >>

За връзката между психичния живот на човека и дишането Учителя изтъква в „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ следното: „Вярата, Надеждата, Любовта и Знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в Природата.
Не преставай да дишаш дълбоко и да призоваваш Господа.“ Права мисъл, прави чувства - дишане с Любов Добротата на човека го свързва с жизнената сила и Божествената мисъл, проникващи въздуха. Ако човек не е добър, той не ще има сродство и хармония с трептенията, които идват от високо духовно естество. Оттук следва, че този човек, който има добър характер, ще има и по-голям шанс да приеме от въздуха повече елементи, отколкото този, който не е добър. За връзката между психичния живот на човека и дишането Учителя изтъква в „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ следното: „Вярата, Надеждата, Любовта и Знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в Природата. Ако човек не се бронира с тях, той ще се поддаде на тези разрушителни сили и ще стане тяхна играчка. За да не се случи това, той трябва да има вяра, надежда, Любов, знание, светлина и свобода.“ А в лекцията „Дишането – най-важният процес в Природата“ четем: „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, чувстване и постъпване. Когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Причината е в това, че праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишане чрез правата мисъл, чрез правите чувства и чрез правите постъпки.
към текста >>

(“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“)
Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до праната и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането.“ „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане, и другите работи, които ще предприеме, ще станат безпредметни; те се прилагат, само че по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новите идеи, които днес се изявяват, за да обновят човечеството и да го повдигнат до настъпващата възвишена култура.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“) „Човек трябва да живее за Великото, за един висок идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно; да задържа въздуха в дробовете си дълго време – даже и до половин час, този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша и изпълнява, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си.“ (пак там)
към текста >>

Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там)
Връзката между психичното състояние и процеса на мислене е съществена. Правата мисъл се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н. В „Дишането – най-важният процес в Природата“ Учителя дава следните разяснения: „Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя не е. Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно. Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там) Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие. „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното – започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Божествен и човешки свят“)
към текста >>

А като мисли човек право, издига се над животното – започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни.“
Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно. Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там) Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие. „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното – започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Ето един съвет на Учителя: „Дишайте съзнателно и с Любов. Като станете от сън, преди да започнете каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки.“ (пак там) При дишане, за да влезе човек в хармония с всички същества, трябва да изпитва любов към тях. При дишане той трябва да се изпълни с Любов и благодарност към Безграничния, който непрестанно дава, а също и към Неговото благословение – въздуха.
към текста >>

(“Дишането на човека и животните“ от книгата „Божествен и човешки свят“)
Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там) Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие. „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното – започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Ето един съвет на Учителя: „Дишайте съзнателно и с Любов. Като станете от сън, преди да започнете каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки.“ (пак там) При дишане, за да влезе човек в хармония с всички същества, трябва да изпитва любов към тях. При дишане той трябва да се изпълни с Любов и благодарност към Безграничния, който непрестанно дава, а също и към Неговото благословение – въздуха. В лекциите си Учителя Петър Дънов изнася следния закон в света: „Човек не може да се ползва от това, което не обича.
към текста >>

Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви.
За необходимостта от психична активност при дишането Учителя се изразява в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, така: „За да приложите който и да е от методите на дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл или каква е разликата между Божествената и човешката мисъл. Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото и който живее с Него, той всякога е силен.“ Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ние ще имаме постижения. По този въпрос използваме следния цитат от лекцията „Предназначението на дихателната система“, МОК, година втора: „Дишането е двоен процес: физиологичен и психологичен.
към текста >>

Трето, чрез дълбоко ритмично дишане вътрешният психичен живот на човека става интензивен и хармоничен – това повишава трептенията на неговия организъм и така се преодоляват бавните, слаби трептения на болестта.
Второ, чрез дълбоко дишане се приема достатъчно количество прана. Окултната наука всякога е изтъквала, че има връзка между здравословното състояние и жизнената сила – праната. Именно когато органите обеднеят откъм присъствие на прана, добиват предразположение към болести и лесно може някой външен фактор да причини дадено заболяване. Един от изворите на прана е въздухът и, приучени на правилно дишане, ние сме в състояние да предотвратим идването на болестта, а когато вече тя е факт, могат да се употребят като лечебен метод и дихателни упражнения. Няма състояние в човешкия организъм, което да не се подчинява на законите на дишането. Трето, чрез дълбоко ритмично дишане вътрешният психичен живот на човека става интензивен и хармоничен – това повишава трептенията на неговия организъм и така се преодоляват бавните, слаби трептения на болестта. Четвърто, чрез дълбоко дишане се регулира общият ритъм на организма, който се разпространява върху органите и намира отзвук в тях – така цялата материя на организма почва да трепти в хармония с ритъма на дишането. А това е здравословен фактор, понеже болестта е нарушение на здравия жизнен ритъм на организма. При каквато и да е болест преди всичко нека човек да започне да диша дълбоко – това може да се препоръча като общо правило, но, разбира се, трябва да се имат предвид характерът и степента на заболяването. В „Законите на дишането“ от томчето „Божествен и човешки свят“ Учителя посочва: „Ако човек не диша правилно, то дъхът му мирише лошо, потта му – също. У този, който диша правилно, кръвообращението става правилно и той е здрав.
към текста >>

Съзнателните ученици на Живота се лекуват с дьлбоко дишане.
Ако не знае как да диша, той се отпуща, ляга по гръб и казва: „Да бъде Волята Божия.“ Но именно този израз означава: човек да мисли, да чувства и да постъпва, както Бог мисли, чувства и постъпва.“ Има връзка между дишането и положението на диафрагмата. При бързо и плитко дишане поради натиска на диафрагмата често пъти сърцето заболява. И затова при някои сърдечни болести се препоръчва дълбоко дишане, за да привикне диафрагмата към нормалното си разположение и по този начин да се намали натискът върху сърцето и белия дроб – така се създават условия за излекуване. Дълбокото дишане, съчетано с други подходящи методи, се прилага с успех и при регулиране на кръвното налягане. Съзнателните ученици на Живота се лекуват с дьлбоко дишане. Който диша правилно, може да измени състоянието на храносмилателните органи и да бъде господар на нисшите сили в себе си. При стомашни или коремни болки правете 4 пъти дневно по 6 дихателни упражнения, като същевременно поставяте лявата длан върху мястото на болката, а върху нея – дясната ръка, също с длан навътре, защото жизнените струи, които излизат от ръцете, са лековити. При простуда, като се направят упражнения за дълбоко дишане, става загряване и лечебно изпотяване. При нервни болести също би трябвало да се приложи дълбокото дишане, съчетано с разходки и излагане на слънце при изгрев и в първите два часа след него. При парализа съответният орган е здрав анатомически, но е обезсилен нервът, който го инервира.
към текста >>

Цитирам Учителя: „Ако човек не диша правилно, скъсява живота си.
При усилена дейност на органите в тъканите става натрупване повече на междинни отровни продукти на дисимилацията, отколкото бъбреците и потните жлези смогват да изхвърлят извън организма, но при дълбокото дишане богатият приток на кислород в тъканите засилва окислението, т.е. при изгарянето на междинните отровни продукти те се доразлагат. Приетата прана е добър капитал – тя действа отморително. Отмората, която човек добива с дихателните упражнения, наподобява до известна степен на тази, която настъпва след укрепителен сън. Между дишането и дългоденствието на човека има връзка. Цитирам Учителя: „Ако човек не диша правилно, скъсява живота си. Ако диша добре, ще го задържат 120 години на Земята. За всеки, който диша добре, казват, че е добър наемател, и го задържат в квартирата. Дългият живот на човека зависи от правилното му дишане, а пък дишането зависи от правилното мислене и чувстване.“ XVI. Дишане и подмладяване Физиологичната възраст на човека се измерва не толкова с календарната му възраст, колкото със степента на израждане на тъканите, вследствие на натрупаните в тях отрови и обедняването им от жизнена сила.
към текста >>

Дългият живот на човека зависи от правилното му дишане, а пък дишането зависи от правилното мислене и чувстване.“
Отмората, която човек добива с дихателните упражнения, наподобява до известна степен на тази, която настъпва след укрепителен сън. Между дишането и дългоденствието на човека има връзка. Цитирам Учителя: „Ако човек не диша правилно, скъсява живота си. Ако диша добре, ще го задържат 120 години на Земята. За всеки, който диша добре, казват, че е добър наемател, и го задържат в квартирата. Дългият живот на човека зависи от правилното му дишане, а пък дишането зависи от правилното мислене и чувстване.“ XVI. Дишане и подмладяване Физиологичната възраст на човека се измерва не толкова с календарната му възраст, колкото със степента на израждане на тъканите, вследствие на натрупаните в тях отрови и обедняването им от жизнена сила. Чрез изобилния приток на прана при дълбоко дишане се повдига жизненото ниво на организма и човек се чувства млад. Пълноценното дишане поражда психичен подем, който обновява и реорганизира материята на тялото. Съзнателното дишане коренно обновява както организма, така и душевния живот, а това води към вътрешна хармония и светло разположение на духа.
към текста >>

Съзнателното дишане коренно обновява както организма, така и душевния живот, а това води към вътрешна хармония и светло разположение на духа.
Дългият живот на човека зависи от правилното му дишане, а пък дишането зависи от правилното мислене и чувстване.“ XVI. Дишане и подмладяване Физиологичната възраст на човека се измерва не толкова с календарната му възраст, колкото със степента на израждане на тъканите, вследствие на натрупаните в тях отрови и обедняването им от жизнена сила. Чрез изобилния приток на прана при дълбоко дишане се повдига жизненото ниво на организма и човек се чувства млад. Пълноценното дишане поражда психичен подем, който обновява и реорганизира материята на тялото. Съзнателното дишане коренно обновява както организма, така и душевния живот, а това води към вътрешна хармония и светло разположение на духа. В лекцията „Пулс“ от томчето „Посока на растене“, МОК, година шеста, четем: „Който диша правилно, той постепенно се обновява. Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да добие. Но щом придобие известна хармония, никакви външни условия и влияния не могат да го изкарат от релсите.“ XVII. Дишане и психичен подем Дълбокото дишане облагородява чувствата
към текста >>

Когато се изпита голямо разочарование, например загуба на любов или някой друг крах в живота, това може да се отрази върху дишането и върху дихателната система.
– Не дишат правилно.“ („Законите на дишането“ от томчето „Божествен и човешки свят“) Когато почувствате, че сте пред прага на кипване и изгубване на самообладание, направете 3 или 5 дълбоки вдишки и ще добиете власт над своите нерви, ще почувствате прилив на вътрешна сила. Белият дроб е свързан с човешките чувства. Между дишането и чувствата има взаимодействие. Когато се изпита голямо разочарование, например загуба на любов или някой друг крах в живота, това може да се отрази върху дишането и върху дихателната система. Ако не се трансформират отрицателните чувства, те действат разрушително върху белия дроб и това е една от причините за туберкулозата. В такъв случай, за да възстанови здравето си, болният трябва да внесе хармония в чувствата си – да ги повдигне и облагороди, а и същевременно да се приучи на правилно дишане. Добрите чувства зависят от това как е устроена дихателната система, но и обратното – ако дробовете са устроени добре, то човек ще има и добро разположение. Правилното дишане е основен фактор, който внася топлина и жизнерадост в чувствата и ги облагородява. Дълбокото дишане възвисява мисълта
към текста >>

Животните дишат несъзнателно, те не знаят какво представлява дишането и защо дишат.“
Правилната мисъл създава условия за правилно дишане и обратно, между тях има взаимодействие. „Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл. У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта. Животните дишат несъзнателно, те не знаят какво представлява дишането и защо дишат.“ (25-а лекция, ООК, година втора) „Мисълта и качествата на който и да е човек се определят от това как се трансформират енергиите чрез белите дробове, защото те са и трансформатори на енергиите, които отиват към нервната система.“ (пак там) „Способността на съсредоточаване на мисълта е в зависимост от дишането. Колкото по-дълбоко диша човек, толкова по-лесно може да се съсредоточава.“ („Хигиенични правила“ от книгата „Святото място“) Дълбокото дишане усилва волята
към текста >>

„У мнозина от вас белият дроб не функционира правилно и вследствие на това не можете да имате правилни възгледи за живота.“
XXI. Дишане и развитие на дарбите Дълбокото, ритмично дишане съдейства за пробуждане и развитие на дарбите, поставя ги в по-голяма активност по следните причини: първо, чрез правилно дишане се развива човешката нервна система и се засилва активността на мозъчните центрове; второ, при правилно дишане човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздуха, и те стимулират развитието на духовните сили на човешкото естество. XXII. Дишане и възходящ път на душата От всичко, споменато дотук, се разбира, че между дишането и мирогледа има връзка. Ето какво казва Учителя по този въпрос: „У мнозина от вас белият дроб не функционира правилно и вследствие на това не можете да имате правилни възгледи за живота.“ (“Трансформиране на енергиите“, МОК, 1928 г., 33-та лекция) „Религиозните и научни разбирания на човека и всичко друго зависи от дишането.“ (“Дишането – най-важният процес в Природата“) „Който не диша дълбоко, не може да възприеме новите идеи.“ (“За дишането“, лекция от 1940 г.)
към текста >>

От немарливите в живота и от тия, които нямат поне малко Любов към Бога, Бог крие благата Си, а и да им ги даде, те не могат да се ползват.“ „Като станете сутринта, направете дълбоко дишане, при което да влезете във връзка с Бога; така ще придобиете Неговите качества и ще имате разположението Му.
XXIII. Дишане и молитва Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представляват разговор, обмяна, интимна връзка с Великата разумност в света. Ето обясненията на Учителя по този въпрос: „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му. От немарливите в живота и от тия, които нямат поне малко Любов към Бога, Бог крие благата Си, а и да им ги даде, те не могат да се ползват.“ „Като станете сутринта, направете дълбоко дишане, при което да влезете във връзка с Бога; така ще придобиете Неговите качества и ще имате разположението Му. По този начин още от сутринта, с първото дихателно упражнение, човек ще се тонира, ще се акордира с Великата разумност в света и през целия ден ще бъде в светла, радостна атмосфера.“ (“За дишането“, лекция, изнесена на 29.08.1941 г.) Други насоки от Учителя: „Три пъти на ден – сутрин, обед и вечер, по 10-15 мин. човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото разумно начало в света за въздуха. А пък мнозина са заети с друго: мислят за тефтерите с пари, за личното си щастие, а на това, откъде иде истинското щастие, не обръщат внимание.“ Някои от въпросите, които могат да ни занимават по време на дишане, Учителя излага със следните думи: „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10 -15 мин.
към текста >>

за размишление, за да намери отговор на въпросите защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота му, как да предприеме вътрешните си дирения на познание, и т.н.
По този начин още от сутринта, с първото дихателно упражнение, човек ще се тонира, ще се акордира с Великата разумност в света и през целия ден ще бъде в светла, радостна атмосфера.“ (“За дишането“, лекция, изнесена на 29.08.1941 г.) Други насоки от Учителя: „Три пъти на ден – сутрин, обед и вечер, по 10-15 мин. човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото разумно начало в света за въздуха. А пък мнозина са заети с друго: мислят за тефтерите с пари, за личното си щастие, а на това, откъде иде истинското щастие, не обръщат внимание.“ Някои от въпросите, които могат да ни занимават по време на дишане, Учителя излага със следните думи: „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10 -15 мин. за размишление, за да намери отговор на въпросите защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота му, как да предприеме вътрешните си дирения на познание, и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата – така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте, а постоянствайте дотогава, докато се свържете с мисълта на напредналите същества, които ще ви помогнат безрезервно.“ (“Микроскопически добрини“ от томчето „Добрите навици“, МОК, година втора) Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения.
към текста >>

Но този, който взема, трябва и да дава – така човек ще стане съучастник в изграждането на новия живот на Земята.“Приеми с Любов въздух, а после спри го за известно време и при издишване кажи бавно: „Искам да мисля добре, искам да чувствам добре, искам да постъпвам добре.“ И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности.“
(“Микроскопически добрини“ от томчето „Добрите навици“, МОК, година втора) Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода: при първия се прави дълбока вдишка и се задръжа и чак при издишване се произнасят мислите, докато при втория и при вдишване, и при задържане, и при издишване на въздуха мислено се произнасят мистични изречения – тези мисли оживяват за нас и ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства. При всяка вдишка човек приема един дар от Разумната Природа. Но този, който взема, трябва и да дава – така човек ще стане съучастник в изграждането на новия живот на Земята.“Приеми с Любов въздух, а после спри го за известно време и при издишване кажи бавно: „Искам да мисля добре, искам да чувствам добре, искам да постъпвам добре.“ И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Дишането може да се превърне в метод за свързване с Великата разумност в света. Добре е при вдишване, задържане и издишване човек да се намира в един молитвен разговор с Живата Природа, в общение с Разумното начало в света. При дишане прекарвайте в съсредоточение и молитвено размишление върху Божественото. XXIV. Движения при дишане
към текста >>

Това е лесно обяснимо, тъй като дишането внася хармония едновременно и във физическия, и в психическия живот, а това естествено поражда красота и във формите, които са израз на душевния живот.
Дъхането е непрекъснато, леко и безшумно. То укротява човека – може да се приложи като метод за успокояване при възбуда и вълнение, защото е свързано с магнетичното течение в човешкия организъм. От една страна, дъхането въздейства благотворно върху нервната система и внася хармония в нея, а от друга страна, има лечебно действие върху органа, над който дъхаме. XXVII. Дишане и красота Дишането се отразява върху красотата и стройността на фигурата. Това е лесно обяснимо, тъй като дишането внася хармония едновременно и във физическия, и в психическия живот, а това естествено поражда красота и във формите, които са израз на душевния живот. Неправилното дишане води до преждевременно остаряване, а правилното дишане подмладява. „Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и ръцете му преждевременно се набръчква. Когато ръцете се набръчкват от горната страна, това се дължи на разстройство на черния дроб и на неправилно дишане. Щом човек започне да диша правилно, бръчките от лицето и ръцете му постепенно изчезват.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“)
към текста >>

Правилното дишане е важен метод, който засилва възприемчивостта към Божествената мисъл, свързва личността с Великата разумност в света, възвисява вътрешния живот и извайва новите форми и линии на тялото.
„Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и ръцете му преждевременно се набръчква. Когато ръцете се набръчкват от горната страна, това се дължи на разстройство на черния дроб и на неправилно дишане. Щом човек започне да диша правилно, бръчките от лицето и ръцете му постепенно изчезват.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Човек, който има връзка с Бога, става красив. Правилното дишане е важен метод, който засилва възприемчивостта към Божествената мисъл, свързва личността с Великата разумност в света, възвисява вътрешния живот и извайва новите форми и линии на тялото. XXVIII. Дишане и пеене Между дишането и пеенето има взаимодействие така, както има и между дишането и мисълта. Учителя дава следното пояснение по този въпрос: „Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Който пее, има възможност да подобри дишането си.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) И обратното е вярно, че дишането развива гласа, прави го музикален, звучен и приятен. Също така за развитието на гласа влияе възвисяването на душевния живот, за което важи преди всичко установяването на хармония между симпатичната нервна система и главния мозък, а за тази промяна допринася правилното дишане.
към текста >>

Също така за развитието на гласа влияе възвисяването на душевния живот, за което важи преди всичко установяването на хармония между симпатичната нервна система и главния мозък, а за тази промяна допринася правилното дишане.
Правилното дишане е важен метод, който засилва възприемчивостта към Божествената мисъл, свързва личността с Великата разумност в света, възвисява вътрешния живот и извайва новите форми и линии на тялото. XXVIII. Дишане и пеене Между дишането и пеенето има взаимодействие така, както има и между дишането и мисълта. Учителя дава следното пояснение по този въпрос: „Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Който пее, има възможност да подобри дишането си.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) И обратното е вярно, че дишането развива гласа, прави го музикален, звучен и приятен. Също така за развитието на гласа влияе възвисяването на душевния живот, за което важи преди всичко установяването на хармония между симпатичната нервна система и главния мозък, а за тази промяна допринася правилното дишане. Дихателните упражнения имат двойно действие върху развитието на гласа: от една страна, чрез положителна психична промяна в човека се подобрява и гласът, а от друга страна, тези упражнения влияят и физиологически върху неговото развитие. Ето защо добрите певци правят дихателни упражнения. Те минават цяла школа за целта и тези, които са доловили тайната на правилното дишане, постигат развитие в гласа си, който става музикален и приятен не само при пеене, но и при говор. За развитието на гласа при едни дихателни упражнения трябва да се увеличи времето на задържане на въздуха, а при други – да се увеличи времето на издишване; така се постига изпяването на известна музикална фраза на един дъх. Има специални дихателни упражнения за развитието на гласа, които могат да се приложат резултатно само под ръководството на учител.
към текста >>

Както всичко останало в живота, така и функцията дишане изминава своя път на еволюция.
С дишане се постига активност и работоспособност, бодрост и съсредоточеност. В бъдеще дихателните упражнения ще имат широко приложение в училищната програма. Паневритмията е много подходяща за училищна възраст. При нейното редовно изпълнение у децата се пробужда духовното им естество за разумна обмяна с природните сили; така по-интензивно се развиват творческите им заложби и нараства жизнелюбието им. XXX. Еволюция на дишането Както всичко останало в живота, така и функцията дишане изминава своя път на еволюция. Дишането става чрез кислород, но има организми, например анаеробните бактерии, които живеят в безкислородна среда и разлагат без помощта на кислород някои вещества, а така освободената енергия използват за своята дейност. Рибите дишат в една по-гъста среда – водата. От нея чрез хрилете си те извличат разтворения въздух. В сравнение с тях човек диша в по-рядка среда, обаче в бъдеще дишането ще става в още по-рядка среда, а именно – в етера. И новите дихателни органи, с които човек ще диша етер, сега се изработват в неговия организъм посредством Любовта.
към текста >>

В Школата, която Учителя създаде, Той даде специални упражнения, имайки предвид, че човекът е поставен от Разумната Природа в живота, като са му дадени съответните сили, материали, възможности и условия; именно затова той трябва да се осъзнае духовно, да се самоопредели, да направи смислен прочит на средата, в която живее, на законите, които работят в нея, и да се съобразява с тях.
И новите дихателни органи, с които човек ще диша етер, сега се изработват в неговия организъм посредством Любовта. Защо човек трябва да обича? – За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера, които са част от етерния организъм на човешкото естество; с други думи, Любовта организира етерния двойник на човека. XXXI. Заключение С тази студия се хвърля бегъл поглед върху учението за дишането. В Школата, която Учителя създаде, Той даде специални упражнения, имайки предвид, че човекът е поставен от Разумната Природа в живота, като са му дадени съответните сили, материали, възможности и условия; именно затова той трябва да се осъзнае духовно, да се самоопредели, да направи смислен прочит на средата, в която живее, на законите, които работят в нея, и да се съобразява с тях. Това е един естествен път на приобщаване, който води към разумен живот, свобода и щастие. Светлината, която Учителя хвърли върху всички области на живота, предначерта посоката към възход, хармония и красота.
към текста >>

Това е един естествен път на приобщаване, който води към разумен живот, свобода и щастие.
Защо човек трябва да обича? – За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера, които са част от етерния организъм на човешкото естество; с други думи, Любовта организира етерния двойник на човека. XXXI. Заключение С тази студия се хвърля бегъл поглед върху учението за дишането. В Школата, която Учителя създаде, Той даде специални упражнения, имайки предвид, че човекът е поставен от Разумната Природа в живота, като са му дадени съответните сили, материали, възможности и условия; именно затова той трябва да се осъзнае духовно, да се самоопредели, да направи смислен прочит на средата, в която живее, на законите, които работят в нея, и да се съобразява с тях. Това е един естествен път на приобщаване, който води към разумен живот, свобода и щастие. Светлината, която Учителя хвърли върху всички области на живота, предначерта посоката към възход, хармония и красота.
към текста >>

Светлината, която Учителя хвърли върху всички области на живота, предначерта посоката към възход, хармония и красота.
– За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера, които са част от етерния организъм на човешкото естество; с други думи, Любовта организира етерния двойник на човека. XXXI. Заключение С тази студия се хвърля бегъл поглед върху учението за дишането. В Школата, която Учителя създаде, Той даде специални упражнения, имайки предвид, че човекът е поставен от Разумната Природа в живота, като са му дадени съответните сили, материали, възможности и условия; именно затова той трябва да се осъзнае духовно, да се самоопредели, да направи смислен прочит на средата, в която живее, на законите, които работят в нея, и да се съобразява с тях. Това е един естествен път на приобщаване, който води към разумен живот, свобода и щастие. Светлината, която Учителя хвърли върху всички области на живота, предначерта посоката към възход, хармония и красота.
към текста >>

7. 41) Космичната пролет - Боян Боев (1883 – 1963)

Един вечен ритъм цари в Природата – в това отношение Животът е велика музика.
Витализмът обосновава това за царството на органичното, но то важи и за цялата Природа. Според механичната астрономия Земята се движи около Слънцето по механични закони; според нея по същите закони се движат и другите небесни тела. Но според окултната астрономия, която е основана на научни методи – наблюдение и експеримент, навсякъде трябва да се търси действието на разумните сили. Разумни причини са наклонили земната ос на 23 градуса и това е създало смяната на сезоните: пролет, лято, есен, зима. Земята влиза в пролетта, когато Слънцето стъпи в знака Овен на 22 март – денят на пролетното равноденствие. Един вечен ритъм цари в Природата – в това отношение Животът е велика музика. И този ритъм, тази периодичност е многолика: например смяната на деня и нощта, на будното състояние и съня, на годишните времена и др. Обаче има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време: например земната ос прави известно малко колебание, при което точката, в която тя пробожда Земното кълбо при полюса, извършва един кръг за 25 000 години. Идването на пролетта зависи от обиколката, която прави Земята около Слънцето, т.е. то е свързано с живота вътре в Слънчевата система, а не толкова с живота на целия Космос. Има един друг ритъм, който е свързан с космичния живот, и по неговите закони пак идва пролет, но от друг характер, която можем да наречем Космична пролет.
към текста >>

то е свързано с живота вътре в Слънчевата система, а не толкова с живота на целия Космос.
Земята влиза в пролетта, когато Слънцето стъпи в знака Овен на 22 март – денят на пролетното равноденствие. Един вечен ритъм цари в Природата – в това отношение Животът е велика музика. И този ритъм, тази периодичност е многолика: например смяната на деня и нощта, на будното състояние и съня, на годишните времена и др. Обаче има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време: например земната ос прави известно малко колебание, при което точката, в която тя пробожда Земното кълбо при полюса, извършва един кръг за 25 000 години. Идването на пролетта зависи от обиколката, която прави Земята около Слънцето, т.е. то е свързано с живота вътре в Слънчевата система, а не толкова с живота на целия Космос. Има един друг ритъм, който е свързан с космичния живот, и по неговите закони пак идва пролет, но от друг характер, която можем да наречем Космична пролет. За да ни стане по-ясно това, трябва да кажем няколко думи за качествата на пространството изобщо. Според окултната наука пространството е нещо живо, проникнато от енергии – от механични до психични на разни степени: радиовълни от всевъзможен характер изпълват пространството, например такива, които съответстват на някое музикално произведение, предавано от някой град; или радиовълни, които съответстват на мислите, вложени в някоя сказка. Телепатията, която е научно установена чрез много опити, правени в Европа и Америка, показва, че мисловни вълни също така изпълват пространството и че те могат да се изпратят от един човек на друг. В пространството има и голямо разнообразие – то не е така еднообразно, както си го представяме на пръв поглед.
към текста >>

Има един друг ритъм, който е свързан с космичния живот, и по неговите закони пак идва пролет, но от друг характер, която можем да наречем Космична пролет.
Един вечен ритъм цари в Природата – в това отношение Животът е велика музика. И този ритъм, тази периодичност е многолика: например смяната на деня и нощта, на будното състояние и съня, на годишните времена и др. Обаче има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време: например земната ос прави известно малко колебание, при което точката, в която тя пробожда Земното кълбо при полюса, извършва един кръг за 25 000 години. Идването на пролетта зависи от обиколката, която прави Земята около Слънцето, т.е. то е свързано с живота вътре в Слънчевата система, а не толкова с живота на целия Космос. Има един друг ритъм, който е свързан с космичния живот, и по неговите закони пак идва пролет, но от друг характер, която можем да наречем Космична пролет. За да ни стане по-ясно това, трябва да кажем няколко думи за качествата на пространството изобщо. Според окултната наука пространството е нещо живо, проникнато от енергии – от механични до психични на разни степени: радиовълни от всевъзможен характер изпълват пространството, например такива, които съответстват на някое музикално произведение, предавано от някой град; или радиовълни, които съответстват на мислите, вложени в някоя сказка. Телепатията, която е научно установена чрез много опити, правени в Европа и Америка, показва, че мисловни вълни също така изпълват пространството и че те могат да се изпратят от един човек на друг. В пространството има и голямо разнообразие – то не е така еднообразно, както си го представяме на пръв поглед. Авиаторите при своя полет често се натькват на разредени пространства, наречени вакуум, където въздухът е по-рядък: там именно стават катастрофите, затова пилотите трябва да изучат къде точно се намират тези въздушни ями и да съставят карта, за да ги имат предвид.
към текста >>

Нека анализираме тези две понятия по отношение на самата Земя, преди да ги отнесем за космичния живот.
Но когато се говори за слизане и качване, веднага изпъква въпросът как окултната космология определя горе и долу, защото на пръв поглед тези понятия са относителни. Например за един земен жител долу е посоката към центъра на Земята, а горе е противоположната посока. Че наистина това е относително, се вижда от следното, че за този човек, който се намира в България, и за онзи – в Америка, горе и долу са съвсем обратни. Но има ли горе и долу в космичното пространство? В известен смисъл можем да кажем, че има. Нека анализираме тези две понятия по отношение на самата Земя, преди да ги отнесем за космичния живот. За един земен жител долу е по-гъстата материя, а горе – по-рядката. Например за един земен жител долу е твърдата земна кора и водите на океаните и моретата, а над земната повърхност е въздухът, който представлява по-разредено състояние на материята. Но и самият въздух на височина 200 – 300 км е съвсем разреден, а в дадена област напълно липсва – там пространството е изпълнено с етер, който е много по-рядък от въздуха. Казахме, че и космическото пространство има области, проникнати от по-гъста и по-рядка материя. Тогава по аналогия на земното долу и горе може да се твърди, че в космичното пространство в известен условен смисъл долу е областта с по-гъста материя, а горе – с по-рядка.
към текста >>

Това издигане на Слънчевата система има значение за живота в нея – свързано е с гъстотата на материята, която образува средата, където един организъм се развива.
Но и самият въздух на височина 200 – 300 км е съвсем разреден, а в дадена област напълно липсва – там пространството е изпълнено с етер, който е много по-рядък от въздуха. Казахме, че и космическото пространство има области, проникнати от по-гъста и по-рядка материя. Тогава по аналогия на земното долу и горе може да се твърди, че в космичното пространство в известен условен смисъл долу е областта с по-гъста материя, а горе – с по-рядка. Сега Слънчевата система напуща гъстите сфери на космичното пространство и навлиза в по-рядка среда. В този смисъл може да се каже, че сега почва възходящият път на Слънчевата система – тя почва да се издига към по-редките сфери. Това издигане на Слънчевата система има значение за живота в нея – свързано е с гъстотата на материята, която образува средата, където един организъм се развива. Знае се, че колкото материята е по-гъста, толкова нейните трептения са с по-дълги и по-бавни вълни, докато вълните в по-рядка материя са по-къси и по-бързи. Физиците са установили, че космичните лъчи имат най-къси и най-бързи вълни именно с дължина, по-малка от 1/14 от ангстрьома. От този предел почват мисловните или психичните вълни, при което колкото мисълта е от по-възвишен характер, толкова вълните, които ѝ съответстват, са по-къси и по-бързи. Затова мисловните вълни, които проникват космичните пространства от по-гъста материя, са от по-нисш характер. А мисловните вълни, които проникват пространства от по-рядка материя, са от по-възвишен характер.
към текста >>

Не могат да се отрекат известни признаци и в социалния живот – стремеж към обединяване и взаимопомощ.
Именно в това отношение може да се каже, че човечеството навлиза постепенно в областта на Космичната пролет. Наблюдават се някои признаци, които потвърждават, че се намираме в началото на Космичната пролет. Въпреки съвременните противоречия и пертурбации в света, в душите на хората прониква лъх на светли идеи. Както семенцата, заровени в студената земя, се събуждат под благотворните слънчеви лъчи, така и душите, поради влизане на Слънчевата система в нови области на космичното пространство, ще изявят по-фините и мистични страни на своето естество. Процесът на единението, който се долавя, че работи в съзнанието на човечеството, все повече ще завладява душите. Не могат да се отрекат известни признаци и в социалния живот – стремеж към обединяване и взаимопомощ. Симптомите на Космичната пролет се долавят и в науката, която изследва духовни явления и навлиза в допирни точки с окултната наука. Новото, което иде, ще донесе освобождение на човешкия дух, за да може той да прояви със замах творческите си сили и заложби, които крие в себе си. В душите ще се родят нови образи, които ще намерят израз във всички видове изкуства, които ще дадат ясен израз на фините трепети и прозрения на събуждащата се човешка душа. Новият човек с вътрешния си усет ще долавя живота на Природата и ще влезе в контакт с разумното, което работи в нея. За него цветята, птиците, дърветата, скалите ще представляват един разумен свят, с който той може да влезе в общение.
към текста >>

Новият човек с вътрешния си усет ще долавя живота на Природата и ще влезе в контакт с разумното, което работи в нея.
Процесът на единението, който се долавя, че работи в съзнанието на човечеството, все повече ще завладява душите. Не могат да се отрекат известни признаци и в социалния живот – стремеж към обединяване и взаимопомощ. Симптомите на Космичната пролет се долавят и в науката, която изследва духовни явления и навлиза в допирни точки с окултната наука. Новото, което иде, ще донесе освобождение на човешкия дух, за да може той да прояви със замах творческите си сили и заложби, които крие в себе си. В душите ще се родят нови образи, които ще намерят израз във всички видове изкуства, които ще дадат ясен израз на фините трепети и прозрения на събуждащата се човешка душа. Новият човек с вътрешния си усет ще долавя живота на Природата и ще влезе в контакт с разумното, което работи в нея. За него цветята, птиците, дърветата, скалите ще представляват един разумен свят, с който той може да влезе в общение. Човечеството ще има прозрение за магическата сила на Космичната Любов. В този дух вече една светлина озарява колективното съзнание на човечеството. Войните ще престанат, защото народите ще разберат, че е по-добре да приложат справедливостта в международните отношения, отколкото чрез неправда да сеят семената на бъдещи войни. Международното съперничество и конкуренцията ще се заменят с международно сътрудничество.
към текста >>

В живота ще бъдат приложени братството, Любовта, взаимопомощта и ще се постигне благоденствие и благополучие, каквито никога не е имало досега на Земята.
В този дух вече една светлина озарява колективното съзнание на човечеството. Войните ще престанат, защото народите ще разберат, че е по-добре да приложат справедливостта в международните отношения, отколкото чрез неправда да сеят семената на бъдещи войни. Международното съперничество и конкуренцията ще се заменят с международно сътрудничество. По-силните народи ще помагат на по-слабите. Ще има побратимяване на народите, те ще осъзнаят, че образуват заедно едно голямо семейство. В живота ще бъдат приложени братството, Любовта, взаимопомощта и ще се постигне благоденствие и благополучие, каквито никога не е имало досега на Земята. Това ще даде възможност хората да развият талантите и заложбите, вложени в душата им. Икономическият въпрос няма да съществува като спънка за никого, защото ще бъде разрешен с голямо просветление и Любов и всеки ще има нужда да работи за материални блага само няколко часа на ден, а останалото време ще бъде употребено за нуждите на Духа. Това ще се отрази и върху външния облик на цялата Природа: в бъдеще и тя ще еволюира – Космичната пролет ще я пробуди към творчество. Всред трясъка на днешните събития нека с радост гледаме на светлото бъдеще, което иде на Земята и което ще донесе културата на Космичната пролет, културата на пробудените човешки души. Тогава човечеството ще придобие прозрение за вечните закони, които царуват във Великата мирова държава.
към текста >>

Човек ще изучи Разумната Природа и нейните методи за дейност, които са предметно учение за него, и така той ще се учи постепенно да постъпва така, както постъпват разумните сили, които крепят живота в целия Всемир.
Икономическият въпрос няма да съществува като спънка за никого, защото ще бъде разрешен с голямо просветление и Любов и всеки ще има нужда да работи за материални блага само няколко часа на ден, а останалото време ще бъде употребено за нуждите на Духа. Това ще се отрази и върху външния облик на цялата Природа: в бъдеще и тя ще еволюира – Космичната пролет ще я пробуди към творчество. Всред трясъка на днешните събития нека с радост гледаме на светлото бъдеще, което иде на Земята и което ще донесе културата на Космичната пролет, културата на пробудените човешки души. Тогава човечеството ще придобие прозрение за вечните закони, които царуват във Великата мирова държава. Ще се приеме основният закон на Великата мирова държава – законът на Любовта, служенето, който е написан с незаличими букви в глъбините на всяка човешка душа. Човек ще изучи Разумната Природа и нейните методи за дейност, които са предметно учение за него, и така той ще се учи постепенно да постъпва така, както постъпват разумните сили, които крепят живота в целия Всемир. Човекът трябва да приеме нейните методи, средства, мотиви и цели и да ги направи свои. С разпукването на Космичната пролет човек става съзнателен гражданин на Мировата държава, съзнателен съработник на разумните сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от Любов и милосърдие за общото благо. Пробуденият човек живо съзнава и възприема основния принцип, който крепи Мировата държава – по-горният служи на по-долния. Тогава ще се реализира свещеният копнеж на човешката душа. И близко е това време, понеже сме пред прага на един велик момент – разцъфтяването на човешката душа.
към текста >>

С разпукването на Космичната пролет човек става съзнателен гражданин на Мировата държава, съзнателен съработник на разумните сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от Любов и милосърдие за общото благо.
Всред трясъка на днешните събития нека с радост гледаме на светлото бъдеще, което иде на Земята и което ще донесе културата на Космичната пролет, културата на пробудените човешки души. Тогава човечеството ще придобие прозрение за вечните закони, които царуват във Великата мирова държава. Ще се приеме основният закон на Великата мирова държава – законът на Любовта, служенето, който е написан с незаличими букви в глъбините на всяка човешка душа. Човек ще изучи Разумната Природа и нейните методи за дейност, които са предметно учение за него, и така той ще се учи постепенно да постъпва така, както постъпват разумните сили, които крепят живота в целия Всемир. Човекът трябва да приеме нейните методи, средства, мотиви и цели и да ги направи свои. С разпукването на Космичната пролет човек става съзнателен гражданин на Мировата държава, съзнателен съработник на разумните сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от Любов и милосърдие за общото благо. Пробуденият човек живо съзнава и възприема основния принцип, който крепи Мировата държава – по-горният служи на по-долния. Тогава ще се реализира свещеният копнеж на човешката душа. И близко е това време, понеже сме пред прага на един велик момент – разцъфтяването на човешката душа.
към текста >>

8. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

Но на нейно място идва все още неизпитана, но младенчески чиста култура, носеща нови духовни и материални ценности, и чрез нейната изява ще прозвучи идеята, която Невидимият свят въплъщава в живота.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ46 В своя еволюционен път човечеството бележи съответна степен на развитие на съзнанието и културата. Всеки вид човешка култура минава през свой период на детство, юношество, младост, зрялост, старост, защото когато достигне кулминациионната си точка, тя сбъдва своя замисъл, след което залязва. Но на нейно място идва все още неизпитана, но младенчески чиста култура, носеща нови духовни и материални ценности, и чрез нейната изява ще прозвучи идеята, която Невидимият свят въплъщава в живота. При културния си възход човечеството всякога е подпомагано и ръководено от невидимата ръка на напредналите същества. Значението на тази съпричастност можем да обрисуваме с някоя подходяща аналогия. Например ако едно дете бъде оставено да изучи четирите аритметически действия без чужда помощ, то, разбира се, че ще може да ги усвои, но ще употреби повече усилия и време. Също така човек сам би могъл да открие и усвои цялата аритметика с дробите, с пропорциите, с простото и сложно тройно правило, след това – цялата алгебра, тригонометрия, аналитична и дескриптивна геометрия и т. н., да мине през висшата математика, но за да се справи съвсем сам с цялата тази наука, би имал нужда от много години, докато сега, с помощта на синтезираното знание, той усвоява този обем математическо знание в съкратен срок, за 10-15 години.
към текста >>

И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони.
Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура. Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма. Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот.
към текста >>

Тезей извършва много подвизи в своя живот.
И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот. Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда. Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него. А след убийството на Минотавъра героят, държейки конеца, лесно намира обратния път из криволиците на Лабиринта. Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето, животинското естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество. Защо Ариадна е наречена царска дъщеря?
към текста >>

Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда.
Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот. Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда. Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него. А след убийството на Минотавъра героят, държейки конеца, лесно намира обратния път из криволиците на Лабиринта. Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето, животинското естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество. Защо Ариадна е наречена царска дъщеря? Защото Божественото в човека има висш произход.
към текста >>

Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето, животинското естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество.
Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот. Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда. Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него. А след убийството на Минотавъра героят, държейки конеца, лесно намира обратния път из криволиците на Лабиринта. Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето, животинското естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество. Защо Ариадна е наречена царска дъщеря? Защото Божественото в човека има висш произход. Човек може да победи нисшето в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество. Друг пример е легендата за Язон47 и златното руно. Неговият баща Езон, царя на Йолкос, е свален от брат си Пелий, който завзема престола.
към текста >>

В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е.
Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест. Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си. Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада). В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е. от закона на кармата. В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг. При единадесетия си подвиг Херкулес е откъснал три златни ябълки от градината на хесперидите49 – сладкогласни нимфи, дъщери на Нощта. Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество. Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод.
към текста >>

В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг.
Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест. Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си. Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада). В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е. от закона на кармата. В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг. При единадесетия си подвиг Херкулес е откъснал три златни ябълки от градината на хесперидите49 – сладкогласни нимфи, дъщери на Нощта. Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество. Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод. Да продължим с абстрактните знаци, които служат като основни белези на идеите, изложени в гръцката митология. Деметра – богинята на плодородието, има дъщеря от Зевс на име Персефона, която, докато бере цветя на една ливада, е грабната от Аид – царя на подземния мрак.
към текста >>

Всякога един специален окултен прочит в тази необятна територия, маркираща границите на подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще хвърля светлина върху проблемите на живота и на еволюционнното развитие на човешката душа.
Също така той може да си послужи и с красиви символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишени Истини – например с красивия символ на синьото цвете в романа на Новалис или с легендата за синята птица от Метерлинк, и т.н. Бих могъл да спомена, че е подходящо да се използват и символичните разкази, срещани в беседите на Учителя. Например легендите за цар Зензибо (4-та беседа от 5-а серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (12-а беседа от 5-а серия), за Самсун Ели (в 11-а беседа от 6-а серия), за Муса-Бентам (23-а беседа от 7-а серия), за Анунцио и Салвий (13-а беседа от 7-а серия), за Саваот-Амон-Ра (18-а беседа от 8-а серия) и т.н. От гореизложеното се вижда, че епическата и митологическа традиция е неотменима като средство, което има специално значение за развитието на човечеството. И че християнството със своята дълбока символика и с моралните си ценности доразвива посоките и идеите при символичната обрисовка. Всякога един специален окултен прочит в тази необятна територия, маркираща границите на подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще хвърля светлина върху проблемите на живота и на еволюционнното развитие на човешката душа.
към текста >>

9. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото.
Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в пътя на еволюцията съзнанието постепенно се разширява. Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия Дух. И тогава кое е новото, което носи културата, която иде? Има известни признаци, по които може да се доловят новите идеи, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание. Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото. Като мощна вълна новите идеи ще се влеят в културата и ще я претворят, те ще се проявяват във всички области на живота и днес навсякъде можем да видим следи от животворното им действие. Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. да изградят съответния външен израз, чрез който ще въздействат върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава именно роля има и Паневритмията, която чрез подбрани идеи, звуци и движения изгражда новото съзнание. Нека разгледаме произхода на думата паневритмия, която е съставена от три корена, пан, ев или еу и ритъм.
към текста >>

Като мощна вълна новите идеи ще се влеят в културата и ще я претворят, те ще се проявяват във всички области на живота и днес навсякъде можем да видим следи от животворното им действие.
Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия Дух. И тогава кое е новото, което носи културата, която иде? Има известни признаци, по които може да се доловят новите идеи, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание. Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото. Като мощна вълна новите идеи ще се влеят в културата и ще я претворят, те ще се проявяват във всички области на живота и днес навсякъде можем да видим следи от животворното им действие. Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. да изградят съответния външен израз, чрез който ще въздействат върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава именно роля има и Паневритмията, която чрез подбрани идеи, звуци и движения изгражда новото съзнание. Нека разгледаме произхода на думата паневритмия, която е съставена от три корена, пан, ев или еу и ритъм. Пан означава всичко, все, всеобщо.
към текста >>

Целият Живот е Паневритмия.
Пан означава всичко, все, всеобщо. Ев или еу е това, от което излиза всичко – висшето, същината, реалното, същественото в света. А ритъм – хармоничност в движението или във всеки външен израз на нещата. Що е тогава Паневритмия? – Това е велика всемирна хармония на движението. Целият Живот е Паневритмия. Нека разгледаме по-подробно израза „всемирна хармония на движението“. Един космичен ритъм лежи в основата на Живота и това е творческият ритъм, създател на всичко: той организира, претворява и гради. Под неговото въздействие са се проявили и изградили хилядите форми около нас. Вечно действащите принципи в Космоса са изразени както в движението на небесните тела, така и във вълнообразното движение на светлината, и в силовите линии на електромагнитното действие, и в движенията на атома и електрона, и в нутационните движения на растителните стеблени и коренови върхове, и прочее, и прочее. Движенията, които човек извършва, не са без значение.
към текста >>

Един космичен ритъм лежи в основата на Живота и това е творческият ритъм, създател на всичко: той организира, претворява и гради.
А ритъм – хармоничност в движението или във всеки външен израз на нещата. Що е тогава Паневритмия? – Това е велика всемирна хармония на движението. Целият Живот е Паневритмия. Нека разгледаме по-подробно израза „всемирна хармония на движението“. Един космичен ритъм лежи в основата на Живота и това е творческият ритъм, създател на всичко: той организира, претворява и гради. Под неговото въздействие са се проявили и изградили хилядите форми около нас. Вечно действащите принципи в Космоса са изразени както в движението на небесните тела, така и във вълнообразното движение на светлината, и в силовите линии на електромагнитното действие, и в движенията на атома и електрона, и в нутационните движения на растителните стеблени и коренови върхове, и прочее, и прочее. Движенията, които човек извършва, не са без значение. Има движения, които нямат общо значение и са от частен характер, затова те не ни свързват с Всемира, с Цялото. Но има и такива движения, които са израз на космичния ритъм, съществуващ в основите на Мировия живот, за да го организират.
към текста >>

Но има и такива движения, които са израз на космичния ритъм, съществуващ в основите на Мировия живот, за да го организират.
Един космичен ритъм лежи в основата на Живота и това е творческият ритъм, създател на всичко: той организира, претворява и гради. Под неговото въздействие са се проявили и изградили хилядите форми около нас. Вечно действащите принципи в Космоса са изразени както в движението на небесните тела, така и във вълнообразното движение на светлината, и в силовите линии на електромагнитното действие, и в движенията на атома и електрона, и в нутационните движения на растителните стеблени и коренови върхове, и прочее, и прочее. Движенията, които човек извършва, не са без значение. Има движения, които нямат общо значение и са от частен характер, затова те не ни свързват с Всемира, с Цялото. Но има и такива движения, които са израз на космичния ритъм, съществуващ в основите на Мировия живот, за да го организират. И ако движенията, които прави човек, са в хармония с космичния ритъм, то той се свързва със силите на Живата Природа и ги приема. Именно от такъв характер са паневритмичните движения. Те са в хармония с творчес¬кия космичен ритъм, който гради и организира Целокупната Природа, и затова имат мощно действие. Движенията в Паневритмията не са произволни и когато се изпълняват дадените от Учителя упражнения, става хармонизиране с цялото Битие, така човек получава нещо ценно. Действието на паневритмичните движения е трояко.
към текста >>

Те съдействат за неговото развитие, защото са животворни.
Именно от такъв характер са паневритмичните движения. Те са в хармония с творчес¬кия космичен ритъм, който гради и организира Целокупната Природа, и затова имат мощно действие. Движенията в Паневритмията не са произволни и когато се изпълняват дадените от Учителя упражнения, става хармонизиране с цялото Битие, така човек получава нещо ценно. Действието на паневритмичните движения е трояко. Първо, те са акумулатори, чрез които човек се свързва с градивните сили на Природата и ги приема. Те съдействат за неговото развитие, защото са животворни. Второ, понеже движенията на Паневритмията са в хармония с космичния ритъм, който привежда в активност Целокупния Живот, те активират всички спящи сили на човешката душа и ги пробуждат към дейност. Трето, паневритмичните движения са от такъв характер, че чрез тях човек изпраща идейни мисли и сили в света и по този начин той се претворява и променя. Нека да разгледаме първото въздействие на Паневритмията. Нейните движения не служат само за упражнение на мускулите, за изпълване на белите дробове с повече въздух и прочее, но и за образуване на хармоничната връзка между Живата Природа и човека. Енергиите в Природата са поляризрани.
към текста >>

Второ, понеже движенията на Паневритмията са в хармония с космичния ритъм, който привежда в активност Целокупния Живот, те активират всички спящи сили на човешката душа и ги пробуждат към дейност.
Те са в хармония с творчес¬кия космичен ритъм, който гради и организира Целокупната Природа, и затова имат мощно действие. Движенията в Паневритмията не са произволни и когато се изпълняват дадените от Учителя упражнения, става хармонизиране с цялото Битие, така човек получава нещо ценно. Действието на паневритмичните движения е трояко. Първо, те са акумулатори, чрез които човек се свързва с градивните сили на Природата и ги приема. Те съдействат за неговото развитие, защото са животворни. Второ, понеже движенията на Паневритмията са в хармония с космичния ритъм, който привежда в активност Целокупния Живот, те активират всички спящи сили на човешката душа и ги пробуждат към дейност. Трето, паневритмичните движения са от такъв характер, че чрез тях човек изпраща идейни мисли и сили в света и по този начин той се претворява и променя. Нека да разгледаме първото въздействие на Паневритмията. Нейните движения не служат само за упражнение на мускулите, за изпълване на белите дробове с повече въздух и прочее, но и за образуване на хармоничната връзка между Живата Природа и човека. Енергиите в Природата са поляризрани. Един малък пример са двата полюса на магнита или положителното и отрицателно електричество, или коренът и стьблото у растенията и т.н.
към текста >>

Същото важи и за живота на отделния човек: когато той достигне до нови прозрения, това става под въздействието на творческия принцип в него, докато преустройването на живота му в съгласие с новото – това вече е работа на съграждащите сили в него.
Един малък пример са двата полюса на магнита или положителното и отрицателно електричество, или коренът и стьблото у растенията и т.н. Изобщо в Природата има два вида енергии: творчес¬ки и съграждащи, които също така можем да ги наречем мъжки и женски принцип, положителни и отрицателни сили, ян и ин, и прочее. Изразът в Библията „Бог създаде небето и земята“ обрисува действието на творческите сили в Природата, а изразът „и земята беше неустроена“ и последвалото Ă постепенно устройване обрисува действието на съграждащите сили. Разбира се, във всеки момент са в изява двата вида сили. И например раждането на новите идеи в идващата култура – това е действието на творческия принцип, докато прилагането им, като се преустройва Битието в съгласие с тях – това вече се извършва под действието на съграждащия принцип. Същото важи и за живота на отделния човек: когато той достигне до нови прозрения, това става под въздействието на творческия принцип в него, докато преустройването на живота му в съгласие с новото – това вече е работа на съграждащите сили в него. Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в Природата, те свързват човека с тях и той ги приема в себе си. Дясната страна на човека – десен крак, ръка и прочее, е израз на творческите сили в Природата, а лявата страна – ляв крак, ръка и прочее – на съграждащите сили. Ето защо при паневритмичните упражнения е от значение коя страна взема участие в движенията: съответно движението на десните крайници или самото обръщане надясно изразява свързване на човека с творческите сили, а движението на левите крайници или обръщане на тялото наляво изразява свързването със съграждащите сили. Паневритмията почва винаги с десния крак именно защото творческите сили действат първи, те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет.
към текста >>

организмът, намиращ се в състояние на живот, излъчва биоенергия, характеризираща се с особени лъчи.
Ето защо при паневритмичните упражнения е от значение коя страна взема участие в движенията: съответно движението на десните крайници или самото обръщане надясно изразява свързване на човека с творческите сили, а движението на левите крайници или обръщане на тялото наляво изразява свързването със съграждащите сили. Паневритмията почва винаги с десния крак именно защото творческите сили действат първи, те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията и научните заключения на Райхенбах4, Гастон Дюрвил5 и други се констатира, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата – отрицателна; горната част на тялото е положителна, а долната – отрицателна; предната страна на тялото е положителна, а задната – отрицателна. С научната си работа Александър Гурвич6, Жорж Лаковски7 и други учени доказват, че човешкият организъм, както и всички живи организми, имат радиации, т.е. организмът, намиращ се в състояние на живот, излъчва биоенергия, характеризираща се с особени лъчи. Паневритмията е основана на това познание за енергиите, проникващи човешкото естество. И когато човек насочи ръката си нагоре с будно съзнание, той се свързва със слънчевите сили, а когато по същия начин я насочи надолу – със земните сили. Така става обмяна, при която той приема слънчевите енергии, а и добрите енергии от Земята, като същевременно Ă предава непотребните и дисхармоничните. Много от движенията на човека имат подсъзнателно значение. Например, когато пипа или разтрива някое място на главата или тялото си, той без да съзнава разнася насъбралата се там излишна енергия; или пък при недоимък от такава активира мястото с енергията, която излиза от пръстите му.
към текста >>

Енергията, която излъчва човек, е израз и на психичния му живот: всяко негово движение, било то и несъзнателно, носи вътрешен смисъл и заряд.
Например, когато пипа или разтрива някое място на главата или тялото си, той без да съзнава разнася насъбралата се там излишна енергия; или пък при недоимък от такава активира мястото с енергията, която излиза от пръстите му. Ако човек има знания да регулира известни енергийни течения, може да премахне главоболие, други болести и множество неразположения. Трябва да се ограничаваме от движения, които отнемат или изхарчват нужните енергии. Необходимо е движенията ни да са разумни. Те, и когато са несъзнателни, не са произволни и са във връзка не само с физиологичните процеси, но и с душевните. Енергията, която излъчва човек, е израз и на психичния му живот: всяко негово движение, било то и несъзнателно, носи вътрешен смисъл и заряд. Например ако човек поздравява с отворена и обърната навън длан, той е откровен и добронамерен – движенията и жестовете имат достатъчно красноречив език. Ние не сме откъснати от Всемира, напротив, имаме неразривна връзка: всеки телесен орган е свързан със съответни духовни процеси. Човекът на Новото ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот, ще се стреми да разшири кръга на своя съзнателен живот. За да се улеснят двата процеса – даване и също така приемане, които се извършват с паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа. Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение.
към текста >>

Човекът на Новото ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот, ще се стреми да разшири кръга на своя съзнателен живот.
Необходимо е движенията ни да са разумни. Те, и когато са несъзнателни, не са произволни и са във връзка не само с физиологичните процеси, но и с душевните. Енергията, която излъчва човек, е израз и на психичния му живот: всяко негово движение, било то и несъзнателно, носи вътрешен смисъл и заряд. Например ако човек поздравява с отворена и обърната навън длан, той е откровен и добронамерен – движенията и жестовете имат достатъчно красноречив език. Ние не сме откъснати от Всемира, напротив, имаме неразривна връзка: всеки телесен орган е свързан със съответни духовни процеси. Човекът на Новото ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот, ще се стреми да разшири кръга на своя съзнателен живот. За да се улеснят двата процеса – даване и също така приемане, които се извършват с паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа. Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение. Паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие физическите, духовните, умствените и Божествените сили на човешкото естество. При изиграване на Паневритмията всички гореспоменати сили се намират в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост. Ето защо при тези упражнения трябва да се мисли, освен това е нужно и едно вътрешно концентриране.
към текста >>

Благодарение на съответствието между движение и идеи, движенията стават въплътена идея и проникват самия изпълнител, като внасят обнова и живот.
Това е така и в спектъра на цветовете, и в октавите на музиката; такива октави имаме и в електромагнитните трептения. Има безброй съответствия в Природата, но нека изброим само тези, които главно ни интересуват в случая: тон, форма, движение, цвят, число и идея. На закона за съответствието между тези прояви в Природата се основава и окултната архитектура; на същото съответствие се основава и Паневритмията. С други думи казано, Паневритмията е сьчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея. И само когато има такова съответствие, движенията ще са с мощно, магично действие и ще бъдат вече носители на светли идеи. Благодарение на съответствието между движение и идеи, движенията стават въплътена идея и проникват самия изпълнител, като внасят обнова и живот. Чрез правенето на паневритмичните движения съзнанието ни едновременно е концентрирано върху тях и върху определени идеи, така чрез този език ние изразяваме външно вътрешния живот – живота на душата. Има движение на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта, а и Любовта си има свои линии на движение. Няма добродетел, която да не може да се изрази, и човек трябва да прави опити веднъж, дваж, десет, сто пъти и прочее, додето намери кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На такава основа е изградена и Паневритмията, която е проникната от музикалната мисъл на Учителя. Известно е, че в мозъка има двигателни, моторни центрове.
към текста >>

Чрез правенето на паневритмичните движения съзнанието ни едновременно е концентрирано върху тях и върху определени идеи, така чрез този език ние изразяваме външно вътрешния живот – живота на душата.
Има безброй съответствия в Природата, но нека изброим само тези, които главно ни интересуват в случая: тон, форма, движение, цвят, число и идея. На закона за съответствието между тези прояви в Природата се основава и окултната архитектура; на същото съответствие се основава и Паневритмията. С други думи казано, Паневритмията е сьчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея. И само когато има такова съответствие, движенията ще са с мощно, магично действие и ще бъдат вече носители на светли идеи. Благодарение на съответствието между движение и идеи, движенията стават въплътена идея и проникват самия изпълнител, като внасят обнова и живот. Чрез правенето на паневритмичните движения съзнанието ни едновременно е концентрирано върху тях и върху определени идеи, така чрез този език ние изразяваме външно вътрешния живот – живота на душата. Има движение на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта, а и Любовта си има свои линии на движение. Няма добродетел, която да не може да се изрази, и човек трябва да прави опити веднъж, дваж, десет, сто пъти и прочее, додето намери кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На такава основа е изградена и Паневритмията, която е проникната от музикалната мисъл на Учителя. Известно е, че в мозъка има двигателни, моторни центрове. И за съзнателните движения центровете са в главния мозък.
към текста >>

Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот.
Когато движим крак или ръка, то центърът в мозъка се въвежда в дейност, в активност, а всеки мозъчен център е свързан с особен свят и със съществата, които живеят там. Чрез движенията ние правим врьзка с висшите мирове и със съществата, които живеят там, а това допринася за енергийна подкрепа, идваща от високо естество. Така че чрез хармонични движения ние можем да работим за развиване на нашите центрове, а чрез тяхното разбуждане можем да развием духовните дарби, които им съответстват. От друга страна, щом приведем в активност и в разцвет някой мозъчен център, чрез него влияем благотворно и върху съответните органи на тялото – така те се развиват правилно, укрепват, стават по-жизнеспособни и по-работоспособни; регулират се техните функции. Някои мислят, че движенията на човека са произволни и че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот. Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално или отрицателно, то съответният мозъчен центьр ще получи неправилно развитие, което ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този центьр дирижира, така и върху духовните способности и дарби на човека. По всички изнесени дотук причини чрез Паневритмията, освен че се постига духовен подем и развитие на възвишени мисли и чувства, които облагородяват характера, но се влива и здраве, и сила във всички телесни органи. Ето защо Паневритмията подмладява. Паневритмията е свещенодействие, чрез нея се творят духовни ценности, за да се влеят в общочовешката култура. Има нужда от духовни средища, чрез които Божественото да възлиза, да разбуди душата на света, да го обнови и да внесе Новата култура на Духа.
към текста >>

На 22 март ние отваряме една нова красива страница в живота на Изгрева.
В нейните движения са скрити пружини с магическа мощ, чрез които ще се задействат творческите сили на човешката душа – сили, които чакат своето развитие. Всемирното Бяло Братство внася Новото в света не само чрез мисъл, чувства и постъпки, но и чрез движения. Та нали и вятърът, като духа, размърдва листата и с това улеснява движението на растителните сокове? Движенията на Паневритмията имат вътрешна сила и духовно влияние върху човечеството. Всяко място, където се правят паневритмични упражнения, става център за изпращане на светли идеи в света. На 22 март ние отваряме една нова красива страница в живота на Изгрева. Тогава, когато Слънцето позлатява челото на Витоша, когато цветята разтварят венчелистчетата си под животворните му лъчи, когато всичко наоколо е пълно със свежест, радост, хармония и музика, се правят паневритмичните упражнения. С един цитат от книгата “В царството на Живата Природа“ ще отговорим защо е избран този ранен час и този сезон: „Сутрин при изгрев слънце Земята е отрицателна, т.е. приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. При изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии, в тези часове всякога има повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед, и тогава живият организъм поглъща най-много положителни енергии (прана).
към текста >>

Тогава, когато Слънцето позлатява челото на Витоша, когато цветята разтварят венчелистчетата си под животворните му лъчи, когато всичко наоколо е пълно със свежест, радост, хармония и музика, се правят паневритмичните упражнения.
Всемирното Бяло Братство внася Новото в света не само чрез мисъл, чувства и постъпки, но и чрез движения. Та нали и вятърът, като духа, размърдва листата и с това улеснява движението на растителните сокове? Движенията на Паневритмията имат вътрешна сила и духовно влияние върху човечеството. Всяко място, където се правят паневритмични упражнения, става център за изпращане на светли идеи в света. На 22 март ние отваряме една нова красива страница в живота на Изгрева. Тогава, когато Слънцето позлатява челото на Витоша, когато цветята разтварят венчелистчетата си под животворните му лъчи, когато всичко наоколо е пълно със свежест, радост, хармония и музика, се правят паневритмичните упражнения. С един цитат от книгата “В царството на Живата Природа“ ще отговорим защо е избран този ранен час и този сезон: „Сутрин при изгрев слънце Земята е отрицателна, т.е. приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. При изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии, в тези часове всякога има повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед, и тогава живият организъм поглъща най-много положителни енергии (прана). Земята в началото на пролетта е повече отрицателна и затова именно приема най-интензивно.
към текста >>

Човек трябва да се отзове с обич към тая животворна сила, която го обгръща, и да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.“
При изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии, в тези часове всякога има повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед, и тогава живият организъм поглъща най-много положителни енергии (прана). Земята в началото на пролетта е повече отрицателна и затова именно приема най-интензивно. Ето защо от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат изключително лечебно. Благотворното влияние на Слънцето започва от 22 март – тогава Земята работи по-творчески, и дните до 22 юни са подходящи за обнова. И когато напролет съзрем как растенията напъпват и цъфтят, то в човешката ни душа трябва да се роди една дълбока вът¬решна радост, един усет, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да се отзове с обич към тая животворна сила, която го обгръща, и да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.“ Паневритмичните упражнения се основават на космичните закони за контакт на човека с енергиите на Природата и за използването им за нейния духовен растеж. Всяко нещо трябва да се движи – това е природен закон и когато движенията са разумни, човек придобива достатъчно. При паневритмичните упражнения той влиза в обмяна с живите сили на Природата, но ако не прокара своята мисьл и воля през ръцете, краката, мускулите и прочее, не би могьл да се ползва. Може да се каже, че човешкото същество е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване. Паневритмията се основава на взаимодействието между Природата и човека, на зависимостта между физиологичните и психологични процеси в човека и на съответствието между идея, мисъл, музика и движение.
към текста >>

Човек надраства рамките на ограничения си личен живот и влиза в широката област на Целокупния живот – това е начало на проявлението на човешката душа.
това, което имаме, трябва да го отдадем. При следващите движения прибираме отново ръцете и докосваме с пръсти рамената, което означава възприемателен процес, приемаме от Природата даровете, които ни дава – това е женският принцип, възприемащото начало. Тези две състояния се сменят. Пръстите са антени, през които се отпращат енергии, а междините между тях са възприемателните антени. Това упражнение се нарича „Пробуждане“, понеже когато у човека се роди идеята за даване на това, що е възприел, то това е вече ярък признак за пробуждане на съзнанието му. Човек надраства рамките на ограничения си личен живот и влиза в широката област на Целокупния живот – това е начало на проявлението на човешката душа. Човешката душа трябва да се пробуди и да прояви своята неземна красота. 2. Примирение: Тези плавни криви линии, които се извършват с ръцете пред слънчевия възел и настрани, и пак обратно, са магнетични линии, линии на мекота и на примирение. Тези движения възпитават в дух на смиреност и се укрепва съзнанието, че всичко, каквото се случва, ще се превърне на добро. Чрез това упражнение човек примирява своите противоречия и тези отвън. 3. Даване: Движенията на ръцете напред и прибирането им към гърдите означават правилната обмяна между вътрешния и външния свят, между човек и Природа.
към текста >>

В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот.
Тези движения магически действат за самовъзпитанието на самия човек и изобщо на човечеството, осъзнавайки великата идея на даването и приемането. А това именно е централна идея на Новата култура, идеята на Шестата раса. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото. Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и на сила. Ако изворът не дава постоянно, то той няма да е в състояние да получава нови струи. В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот. 4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина, богатството – връх. Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане. Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката.
към текста >>

4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота.
А това именно е централна идея на Новата култура, идеята на Шестата раса. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото. Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и на сила. Ако изворът не дава постоянно, то той няма да е в състояние да получава нови струи. В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот. 4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина, богатството – връх. Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане. Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката. 5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад.
към текста >>

Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката.
В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот. 4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина, богатството – връх. Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане. Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката. 5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад. Вдигането на ръцете символизира приемане на Новото, изгряващото, що иде от Божествения свят, а поставянето ръцете надолу и назад – щом си приел новото, старото ще туриш отзад. Нали и лодката се движи напред чрез вдигане на лопатите и движението им назад? С тези движения се събужда копнежът на душата към изкачване на високия идеал. 6. Отваряне: С дясната ръка и после с лявата се правят дъгообразни движения пред тялото.
към текста >>

То събужда в човека онези енергии, чрез които той може да ликвидира с кармата и да възлезе към живот, изпълнен със Свобода.
логически правилно и с духовния разум човек трябва да направи своите най-съкровени заключения в областта на мислите и чувствата. 7. Освобождение: Двете ръце се турят пред гърди със свити пръсти и със силен замах се разтварят настрани. Като че ли се разкъсва всичко онова, което спъва. Посланието е: освободи се от старото и придобий новото.Това е влизане в Свободата. Упражнението можем да наречем още и „разкъсване на всички неестествени кармични връзки“. То събужда в човека онези енергии, чрез които той може да ликвидира с кармата и да възлезе към живот, изпълнен със Свобода. Това е зов за излизане от затворите – излез от живота на вечния залез и влез в Живота на вечния изгрев или остави веригите на смъртта и приеми Свободата на Вечния живот. И още: излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното съзнание и по този начин то да се подготви за Новата култура на свободните души. 8. Пляскане: Това е тържество на Свободата. Пляскането с ръце означава, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки: Свободата вече е придобита.
към текста >>

Това е зов за излизане от затворите – излез от живота на вечния залез и влез в Живота на вечния изгрев или остави веригите на смъртта и приеми Свободата на Вечния живот.
7. Освобождение: Двете ръце се турят пред гърди със свити пръсти и със силен замах се разтварят настрани. Като че ли се разкъсва всичко онова, което спъва. Посланието е: освободи се от старото и придобий новото.Това е влизане в Свободата. Упражнението можем да наречем още и „разкъсване на всички неестествени кармични връзки“. То събужда в човека онези енергии, чрез които той може да ликвидира с кармата и да възлезе към живот, изпълнен със Свобода. Това е зов за излизане от затворите – излез от живота на вечния залез и влез в Живота на вечния изгрев или остави веригите на смъртта и приеми Свободата на Вечния живот. И още: излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното съзнание и по този начин то да се подготви за Новата култура на свободните души. 8. Пляскане: Това е тържество на Свободата. Пляскането с ръце означава, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки: Свободата вече е придобита. Както вълните, които пляскат на брега, показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпиляват.
към текста >>

Това упражнение може да се нарече още „внасяне на чистото Слово в Живота“ или „правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота“.
Това е и радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула, и радостта на тревицата, която е показала своя стрък над тъмната студена земя. 9. Чистене: Ръцете се събират пред устата и се движат настрани с леко духане. Духането е Словото, а движението на ръцете встрани – посяването на Словото. Упражнението дава израз на процеса на възприемане на Словото и неговото посяване. Разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее. Това упражнение може да се нарече още „внасяне на чистото Слово в Живота“ или „правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота“. 10. Летене: Тези вълнообразни движения с ръце настрани, като полет, дават и израз на закона за придобиване на Светлина и Знание. Полетът изразява стремеж за издигане и мечта посятото да възрасне. Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота“. 11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят. Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света.
към текста >>

Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота“.
Упражнението дава израз на процеса на възприемане на Словото и неговото посяване. Разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее. Това упражнение може да се нарече още „внасяне на чистото Слово в Живота“ или „правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота“. 10. Летене: Тези вълнообразни движения с ръце настрани, като полет, дават и израз на закона за придобиване на Светлина и Знание. Полетът изразява стремеж за издигане и мечта посятото да възрасне. Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота“. 11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят. Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта. Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината.
към текста >>

Значи приложението на Любовта и Мъдростта в Живота ни води към Истината, т.е.
11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят. Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта. Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в Живота ни води към Истината, т.е. към Великата Реалност, която лежи в основата на Битието. 12. Скачане: Дава се израз на вътрешното тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане: Със стъпките и характерните движения на ръцете в това упражнение се изразява един органически процес в Природата или работата на съграждащия процес в нея. Нали между Северния и Южния полюс на Земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма?
към текста >>

12. Скачане: Дава се израз на вътрешното тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота.
Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта. Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в Живота ни води към Истината, т.е. към Великата Реалност, която лежи в основата на Битието. 12. Скачане: Дава се израз на вътрешното тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане: Със стъпките и характерните движения на ръцете в това упражнение се изразява един органически процес в Природата или работата на съграждащия процес в нея. Нали между Северния и Южния полюс на Земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Именно в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно се обрисуват електричните и магнетичните течения, които циркулират между двата полюса. Обаче и всяка материална частица има свои полюси, също така – и всеки орган, или енергийните и магнетичните енергии работят във всеки човек.
към текста >>

Правилното изиграване на това упражнение, от една страна, ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в Природата, и от друга, то е метод за внасяне на хармония и ритъм в тези процеси както в нас, така и в живота на човечеството.
При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане: Със стъпките и характерните движения на ръцете в това упражнение се изразява един органически процес в Природата или работата на съграждащия процес в нея. Нали между Северния и Южния полюс на Земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Именно в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно се обрисуват електричните и магнетичните течения, които циркулират между двата полюса. Обаче и всяка материална частица има свои полюси, също така – и всеки орган, или енергийните и магнетичните енергии работят във всеки човек. Правилното изиграване на това упражнение, от една страна, ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в Природата, и от друга, то е метод за внасяне на хармония и ритъм в тези процеси както в нас, така и в живота на човечеството. 14. Мисли: Бавното движение при вдигането на ръцете над главата от дясно на ляво и обратно, а и после тръгването напред със загребващите движения на ръцете и накрая движенията, като че ли се крепи нещо, ни свързват с Умствения свят – ние встъпваме в него. Чрез това упражнение внасяме в организма ритъм, който иде от областта на Разумния свят, от света на правата, възвишена мисъл. Първата част на упражнението е възприемане на това, що праща Умственият свят, а втората част – внедряване на възприетото в Живота или нашата обмислена дейност. 15. Аум: Има едно енергийно течение, което иде от Слънцето и минава през центъра на Земята. И друго енергийно течение, което иде от Земята и минава през Слънцето.
към текста >>

Първата част на упражнението е възприемане на това, що праща Умственият свят, а втората част – внедряване на възприетото в Живота или нашата обмислена дейност.
Именно в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно се обрисуват електричните и магнетичните течения, които циркулират между двата полюса. Обаче и всяка материална частица има свои полюси, също така – и всеки орган, или енергийните и магнетичните енергии работят във всеки човек. Правилното изиграване на това упражнение, от една страна, ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в Природата, и от друга, то е метод за внасяне на хармония и ритъм в тези процеси както в нас, така и в живота на човечеството. 14. Мисли: Бавното движение при вдигането на ръцете над главата от дясно на ляво и обратно, а и после тръгването напред със загребващите движения на ръцете и накрая движенията, като че ли се крепи нещо, ни свързват с Умствения свят – ние встъпваме в него. Чрез това упражнение внасяме в организма ритъм, който иде от областта на Разумния свят, от света на правата, възвишена мисъл. Първата част на упражнението е възприемане на това, що праща Умственият свят, а втората част – внедряване на възприетото в Живота или нашата обмислена дейност. 15. Аум: Има едно енергийно течение, което иде от Слънцето и минава през центъра на Земята. И друго енергийно течение, което иде от Земята и минава през Слънцето. Когато протегнем едната ръка нагоре с ъгъл 135 градуса наклон, то чрез нея възприемаме Божественото, а чрез крака, с който стъпваме, приемаме земни енергии. Чрез тази ръка и крак, които са протегнати надолу с ъгъл 135 градуса, изхвърляме нечистото, необработените и дисхармонични енергии към Земята. С това последователно вдигане на всяка ръка, наклонена напред и нагоре, с последователното отлепване на всеки крак се изобразява полетът на човешкия Дух, вечният му стремеж към висините.
към текста >>

Втората част е протичане на животворните енергии през човека като мощни води.
Човек работи на Земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите. Той гради на Земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери. Тези движения са метод за свързване с Природата, за влизане в хармоничен допир с нея. 16. Изгрява Слънцето: В първата част на упражнението с дъгообразните движения на ръцете отпред, встрани и нагоре се обрисува възлизането на слънчевия диск, а във втората част ръцете правят загребване, наподобяващо бликането на изворни води. Първата част е процесът на зараждане на новото и още показва, че всички слънчеви енергии трябва да влязат в човека, за да може той да расте и да се развива. Втората част е протичане на животворните енергии през човека като мощни води. 17. Квадрат: Движенията на това упражнение говорят, че ние трябва да си служим с онази права мярка, с която се мерят нещата на Земята. С поредни стьпки играещият се движи в квадрат, като последователно обръща лице към четирите посоки на света: изток, запад, север, юг. Така става свързване със силите на четирите посоки: изток означава Правдата, юг – Добродетелта, север – Истината, запад – животът на Земята, или запад показва какво благо са Истината, Правдата и Добродетелта за човека. Като залезе Слънцето, нали човек оценява какво благо е то? 18. Красота: С тези движения се обработват силите, получени от Квадрата.
към текста >>

Така става свързване със силите на четирите посоки: изток означава Правдата, юг – Добродетелта, север – Истината, запад – животът на Земята, или запад показва какво благо са Истината, Правдата и Добродетелта за човека.
16. Изгрява Слънцето: В първата част на упражнението с дъгообразните движения на ръцете отпред, встрани и нагоре се обрисува възлизането на слънчевия диск, а във втората част ръцете правят загребване, наподобяващо бликането на изворни води. Първата част е процесът на зараждане на новото и още показва, че всички слънчеви енергии трябва да влязат в човека, за да може той да расте и да се развива. Втората част е протичане на животворните енергии през човека като мощни води. 17. Квадрат: Движенията на това упражнение говорят, че ние трябва да си служим с онази права мярка, с която се мерят нещата на Земята. С поредни стьпки играещият се движи в квадрат, като последователно обръща лице към четирите посоки на света: изток, запад, север, юг. Така става свързване със силите на четирите посоки: изток означава Правдата, юг – Добродетелта, север – Истината, запад – животът на Земята, или запад показва какво благо са Истината, Правдата и Добродетелта за човека. Като залезе Слънцето, нали човек оценява какво благо е то? 18. Красота: С тези движения се обработват силите, получени от Квадрата. Ръцете са една след друга и се изнасят наклонено напред и нагоре, същевременно се прави и последователното люлеене на тялото върху единия и другия крак. Придобитите сили се посвещават на обработване, на изкуството да живееш творчески. Линиите, които се описват, са прави и можем да кажем, че чрез това упражнение е изразен мъжкият, положителният принцип, който обработва Квадрата.
към текста >>

Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга, и с това изразяват единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот – единство между ум и сърце.
Това е магнетизмът. 20. Побеждаване: Движенията на ръцете, които се изнасят напред и нагоре, като че ли блъскат въздуха, изобразяват утвърждаването на всичко онова, което е придобито – да станем разумни господари на всичко, що сме придобили. 21. Радостта на Земята (Люлеене): Люлеем ръце и ту сме с лице към центъра, ту сме гърбом. Дошло е възнаграждението чрез всичко, що сме придобили, и с такива движения се изразява радостта от плодовете. Движенията са дъгообразни, магнетични. Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга, и с това изразяват единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот – единство между ум и сърце. Това упражнение съдейства за придобиване на вътрешно единство. 22. Запознаване: Паневритмията се играе в кръг и по двойки. И при това упражнение двамата участници се обръщат един срещу друг и си хващат ръцете, като се описва един общ венец, после ръцете се пускат и двамата са гърбом един към друг. Това упражнение развива самосъзнанието: човек трябва духовно да приема ближния, да вижда хубавите страни, които другите имат в себе си; и те взаимно да се оценяват, подкрепят и обичат. Обърнати един срещу друг, играещите образуват елипса, а обърнати гърбом един към друг и с движенията на ръцете, образуват хипербола.
към текста >>

Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота.
Това упражнение съдейства за придобиване на вътрешно единство. 22. Запознаване: Паневритмията се играе в кръг и по двойки. И при това упражнение двамата участници се обръщат един срещу друг и си хващат ръцете, като се описва един общ венец, после ръцете се пускат и двамата са гърбом един към друг. Това упражнение развива самосъзнанието: човек трябва духовно да приема ближния, да вижда хубавите страни, които другите имат в себе си; и те взаимно да се оценяват, подкрепят и обичат. Обърнати един срещу друг, играещите образуват елипса, а обърнати гърбом един към друг и с движенията на ръцете, образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея двете половини символизират човека раздвоен, създаването на полюсите – мъжа и жената. И после, като се съединяват в едно, образува се човекът. 23. Хубав ден: Последователно се изнася единият крак напред във въздуха и се пружинира на другия с леко прегъване в коляното. Чрез движенията, при които се стои на един крак, се дава правилен ход на нервната енергия. Така се засилват волевите постъпки на човека.
към текста >>

27. Дишане: Чрез тези музикални дихателни упражнения се приучваме да служим в акорд с Живота, чрез музикалния метод се влиза в хармония с Природата.
Петата отговаря на физическия свят, а пръстите – на Умствения. Когато стъпваме на петите, възприемаме от физическия свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от Умствения. И в двата свята трябва да уредим противоречията, които съществуват. И при третата фигура, при която се извършват паралелни движения на ръцете и нозете, е също така. И трите фигури отварят път за правилно използване на дадените от Природата блага. 27. Дишане: Чрез тези музикални дихателни упражнения се приучваме да служим в акорд с Живота, чрез музикалния метод се влиза в хармония с Природата. 28. Заключително упражнение: Ръцете се вдигат и се прави обливане. Движенията изразяват, че трябва да приемем Божиите благословения преизобилно и със свобода. Когато ръцете се вдигат и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите мирове и ги пренасяме надолу към физическото поле. Като се спуснат ръцете, те се разделят, или във физическия свят имаме поляризиране – два полюса. Когато сме на физическото поле, ние сме далече от Реалността, която е основа на Битието, и сме жадни за духовното, не бива да загубим усещане за духовните измерения на нашата същност.
към текста >>

10. ЧИСТОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя няма да се научи чрез морализиране и теоретически, но главно чрез самия живот.
ЧИСТОТА Тя няма да се научи чрез морализиране и теоретически, но главно чрез самия живот. Най-ценни са тия правила, които се учат чрез живота - като ги живее човек. Чистотата не трябва да се налага на децата, но те трябва да я обикнат. За да я обикнат и ценят, в цялото училище - класни стаи, коридори, двор, градина и пр., трябва да царува идеална чистота. Когато детето свикне към чистотата от ранна възраст, у него се създават красиви, трайни навици и склонности, които ще важат за през целия живот. Това ще се отрази и върху морала и характера му.
към текста >>

Най-ценни са тия правила, които се учат чрез живота - като ги живее човек.
ЧИСТОТА Тя няма да се научи чрез морализиране и теоретически, но главно чрез самия живот. Най-ценни са тия правила, които се учат чрез живота - като ги живее човек. Чистотата не трябва да се налага на децата, но те трябва да я обикнат. За да я обикнат и ценят, в цялото училище - класни стаи, коридори, двор, градина и пр., трябва да царува идеална чистота. Когато детето свикне към чистотата от ранна възраст, у него се създават красиви, трайни навици и склонности, които ще важат за през целия живот. Това ще се отрази и върху морала и характера му. Една учителка в първоначално училище в едно село в Бургаска област ни разказа своята дейност в това отношение:
към текста >>

Когато детето свикне към чистотата от ранна възраст, у него се създават красиви, трайни навици и склонности, които ще важат за през целия живот.
ЧИСТОТА Тя няма да се научи чрез морализиране и теоретически, но главно чрез самия живот. Най-ценни са тия правила, които се учат чрез живота - като ги живее човек. Чистотата не трябва да се налага на децата, но те трябва да я обикнат. За да я обикнат и ценят, в цялото училище - класни стаи, коридори, двор, градина и пр., трябва да царува идеална чистота. Когато детето свикне към чистотата от ранна възраст, у него се създават красиви, трайни навици и склонности, които ще важат за през целия живот. Това ще се отрази и върху морала и характера му. Една учителка в първоначално училище в едно село в Бургаска област ни разказа своята дейност в това отношение: „Въведох образцова чистота в училището и разбрах, че това действа много възпитателно. Самата стая беше така чиста, както срещу голям празник. Подът постоянно светеше от чистота.
към текста >>

Чрез един подсъзнателен процес физическата чистота води към духовна.
И самите деца бяха крайно чисти, както телесно, така и в душите си. Когато инспекторът дойде, остана изненадан от чистотата и каза, че в никое друго училище той не е виждал подобно нещо.” Физическата чистота ще събуди у децата навик и на чистота в мисли, чувства, желания и постъпки. Има връзка между физическата и душевна чистота. Онзи, който спазва и обича физическата чистота, у него ще се яви стремеж и навик да спазва и чистотата в своите мисли. Чрез един подсъзнателен процес физическата чистота води към духовна. Учителят казва: „Чистотата е едно условие за развиване на разумността.” Физическата чистота видоизменя децата. Тя предразполага към възвишени мисли и чувства. Тя създава в душите им една атмосфера на светлина. Децата опитно трябва да видят, как физичната чистота буди у тях радост, светли мисли, подтик за работа. Нечистотата причинява тъжни мисли, неразположение на духа.
към текста >>

Чрез честите излети децата и младежите трябва да свикнат на интимен досег с природата, трябва тъй да обикнат планината, че да й останат верни през целия си живот.
Ако е бил неразположен, горе на планината се изменя неговото състояние. Там на планината проговорва по-ясно възвишената човешка природа; човек там по-ясно чува вътрешния глас, който му казва да живее за великото и красивото, за една възвишена идея. При своите чести излизания сред природата детето ще научи практически хигиеничните правила, които трябва да се спазват при разходките и излетите. Такива трябва да се правят във всички степени училища от детската градина до гимназията включително, при което характерът и постиженията им ще зависят от възрастта. При честите детски излети на планината ще им се говори за обновителното й действие върху тялото и душата, за значението на ултравиолетовите лъчи и на другите енергии, с които тя е богата. Чрез честите излети децата и младежите трябва да свикнат на интимен досег с природата, трябва тъй да обикнат планината, че да й останат верни през целия си живот. При излети децата могат да правят малки опити за черпене енергия от природата. Един хубав метод е следният: ще се намери някой мощен, здрав дъб или бряст в гората; детето ще си опре гърба и главата на дървото и ще прекара така известно време. По този начин детето ще почерпи от оная слънчева енергия, която е складирана в дървото. Друг метод: детето като минава през една гора, вървейки може да си допре дясната ръка о четиридесет дървета, за да почерпи по същия начин слънчева енергия от тях.
към текста >>

11. УПЪТВАНЕ ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е белег на истинския самосъзнателен, а не вегетативен живот.
УПЪТВАНЕ ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак за висока духовна култура. Това е белег на истинския самосъзнателен, а не вегетативен живот. Оскар Уайлд казва: „Ако вие срещнете човек, който целия си живот е прекарал с възпитание на самия себе си /съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак се срещат такива хора/, вие ще се разделите от него по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни.” Само този, който гледа на живота като нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно. Само четенето на книги не е достатъчно. Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в четенето на книги. Това е самообогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече, то е всестранно и по-дълбоко работене върху ума, чувството и волята.
към текста >>

Оскар Уайлд казва: „Ако вие срещнете човек, който целия си живот е прекарал с възпитание на самия себе си /съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак се срещат такива хора/, вие ще се разделите от него по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни.”
УПЪТВАНЕ ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак за висока духовна култура. Това е белег на истинския самосъзнателен, а не вегетативен живот. Оскар Уайлд казва: „Ако вие срещнете човек, който целия си живот е прекарал с възпитание на самия себе си /съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак се срещат такива хора/, вие ще се разделите от него по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни.” Само този, който гледа на живота като нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно. Само четенето на книги не е достатъчно. Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в четенето на книги. Това е самообогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече, то е всестранно и по-дълбоко работене върху ума, чувството и волята. Това е изменение на целия човек.
към текста >>

Само този, който гледа на живота като нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно.
УПЪТВАНЕ ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак за висока духовна култура. Това е белег на истинския самосъзнателен, а не вегетативен живот. Оскар Уайлд казва: „Ако вие срещнете човек, който целия си живот е прекарал с възпитание на самия себе си /съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак се срещат такива хора/, вие ще се разделите от него по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни.” Само този, който гледа на живота като нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно. Само четенето на книги не е достатъчно. Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в четенето на книги. Това е самообогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече, то е всестранно и по-дълбоко работене върху ума, чувството и волята. Това е изменение на целия човек. Всички сили, способности, добродетели на човека трябва да са в непрекъснат процес на растене.
към текста >>

12. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя ще влее в него нови сили, подем и възторг, за да го научи да запази в себе си до края на живота си нейната младост и свежест.
Нека да го възпитава великата природа. Тя е най-великият педагог. Тя е пълна с велика любов към своите деца. Нейните методи са най-разумни, най-целесъобразни. Детето сред природата ще учи нейните методи и нейния език. Тя ще влее в него нови сили, подем и възторг, за да го научи да запази в себе си до края на живота си нейната младост и свежест. В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в душата си музиката на поточето и симфонията на гората. Така то ще расте като син на майката природа, ще расте в една среда на радост и светлина. Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива любовта. Така детето в тази радостна, красива обстановка ще крепне, ще се разцъфтят силите му и то ще се чувства едно с камъните, птичките, езерата, изворите, планините, хората и звездите. То ще чувства единството на живота.
към текста >>

В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в душата си музиката на поточето и симфонията на гората.
Тя е най-великият педагог. Тя е пълна с велика любов към своите деца. Нейните методи са най-разумни, най-целесъобразни. Детето сред природата ще учи нейните методи и нейния език. Тя ще влее в него нови сили, подем и възторг, за да го научи да запази в себе си до края на живота си нейната младост и свежест. В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в душата си музиката на поточето и симфонията на гората. Така то ще расте като син на майката природа, ще расте в една среда на радост и светлина. Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива любовта. Така детето в тази радостна, красива обстановка ще крепне, ще се разцъфтят силите му и то ще се чувства едно с камъните, птичките, езерата, изворите, планините, хората и звездите. То ще чувства единството на живота. Така ще се развие у него един светъл ум, едно любвеобвилно сърце, пълно с дейна любов и дух на служене и на труд.
към текста >>

То ще чувства единството на живота.
Тя ще влее в него нови сили, подем и възторг, за да го научи да запази в себе си до края на живота си нейната младост и свежест. В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в душата си музиката на поточето и симфонията на гората. Така то ще расте като син на майката природа, ще расте в една среда на радост и светлина. Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива любовта. Така детето в тази радостна, красива обстановка ще крепне, ще се разцъфтят силите му и то ще се чувства едно с камъните, птичките, езерата, изворите, планините, хората и звездите. То ще чувства единството на живота. Така ще се развие у него един светъл ум, едно любвеобвилно сърце, пълно с дейна любов и дух на служене и на труд. Трудът сред природата ще го възпитава. Всички предмети, които то ще вижда около себе си, ще бъдат за него предметно учение, от които детето ще чете великата книга на живота. Всичко, което вижда около себе си, ще го учи. Изворът ще го учи да бъде щедър.
към текста >>

Всички предмети, които то ще вижда около себе си, ще бъдат за него предметно учение, от които детето ще чете великата книга на живота.
Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива любовта. Така детето в тази радостна, красива обстановка ще крепне, ще се разцъфтят силите му и то ще се чувства едно с камъните, птичките, езерата, изворите, планините, хората и звездите. То ще чувства единството на живота. Така ще се развие у него един светъл ум, едно любвеобвилно сърце, пълно с дейна любов и дух на служене и на труд. Трудът сред природата ще го възпитава. Всички предмети, които то ще вижда около себе си, ще бъдат за него предметно учение, от които детето ще чете великата книга на живота. Всичко, което вижда около себе си, ще го учи. Изворът ще го учи да бъде щедър. Камъните ще го научат да бъде твърд в своите убеждения, в своята воля и характер при постигането на своите цели. Планинският връх ще го научи да даде висок полет на своя дух. Слънчевите лъчи ще го учат да пръска навсякъде живот и любов.
към текста >>

Слънчевите лъчи ще го учат да пръска навсякъде живот и любов.
Всички предмети, които то ще вижда около себе си, ще бъдат за него предметно учение, от които детето ще чете великата книга на живота. Всичко, което вижда около себе си, ще го учи. Изворът ще го учи да бъде щедър. Камъните ще го научат да бъде твърд в своите убеждения, в своята воля и характер при постигането на своите цели. Планинският връх ще го научи да даде висок полет на своя дух. Слънчевите лъчи ще го учат да пръска навсякъде живот и любов. Те ще го учат да прониква навсякъде със своята любов, както те преминават и през най-малката пукнатина, която намират, за да внесат своя живот. Ябълката, крушата, сливата ще го учат да живее за другите, да радва другите с плодовете на своя труд. Птичките ще го учат да бъде музикално като тях, а пеперудата ще го научи да облича ума, сърцето и душата си в красивите дрехи на любовта и мъдростта. Орелът ще го учи духът му да лети към висините, към възвишеното и вечното. Дърветата ще го учат на търпение, а цветята ще го научат да пръска като тях наоколо благоуханието на красиви мисли, чувства, добродетели и на своята любов.
към текста >>

Те ще го учат да прониква навсякъде със своята любов, както те преминават и през най-малката пукнатина, която намират, за да внесат своя живот.
Всичко, което вижда около себе си, ще го учи. Изворът ще го учи да бъде щедър. Камъните ще го научат да бъде твърд в своите убеждения, в своята воля и характер при постигането на своите цели. Планинският връх ще го научи да даде висок полет на своя дух. Слънчевите лъчи ще го учат да пръска навсякъде живот и любов. Те ще го учат да прониква навсякъде със своята любов, както те преминават и през най-малката пукнатина, която намират, за да внесат своя живот. Ябълката, крушата, сливата ще го учат да живее за другите, да радва другите с плодовете на своя труд. Птичките ще го учат да бъде музикално като тях, а пеперудата ще го научи да облича ума, сърцето и душата си в красивите дрехи на любовта и мъдростта. Орелът ще го учи духът му да лети към висините, към възвишеното и вечното. Дърветата ще го учат на търпение, а цветята ще го научат да пръска като тях наоколо благоуханието на красиви мисли, чувства, добродетели и на своята любов. Нека детето да мине през едно златно детство, пълно със слънце, музика, движение и радост.
към текста >>

Това може да се наблюдава навсякъде в живота.
Дърветата ще го учат на търпение, а цветята ще го научат да пръска като тях наоколо благоуханието на красиви мисли, чувства, добродетели и на своята любов. Нека детето да мине през едно златно детство, пълно със слънце, музика, движение и радост. И така ще израстне едно ново поколение, което ще донесе на земята Великата слънчева култура на хармония и братство - култура, за която копнее човешката душа. Що е творчески труд Голяма радост изпитва човек, когато твори. Това може да се наблюдава навсякъде в живота. Иполит Тен[1] казва, че картина, нарисувана с най-големи подробности, не ни се харесва. Той споменава за една картина на Денер в Лувърския музей. Денер е работил за нея четири години, като употребявал увеличително стъкло. Неговите портрети са нарисувани с най-малки подробности; с най-дребните черни точки по носа; с луничките по страните, с микроскопичните сини жилки по кожата, които едвам се виждат; представено е даже отражението на околните предмети в окото. Като че ли главата, казва Тен, иска да изскочи от рамката.
към текста >>

Такава механизирана дейност спира проявата на всички дарби и способности на човешкия дух, и човешкият живот става мъчение - нерадостен и досаден.
Само такъв труд има образователно значение. За да бъде детският труд вършен по вътрешна свободна подбуда, детето трябва да бъде подбудено към дейност от любовта. Когато човешката дейност е подбудена от любовта, тя иде от глъбините на неговата природа. Тогава тя е свободен творчески акт, а всяка дейност, която не е подбудена от любовта, нейде от тия глъбини. Мнозина работят механически, без да вложат любовта в своя труд, и по този начин заглъхват най-ценните сили на техните души, и те се лишават от избора на истинската радост. Такава механизирана дейност спира проявата на всички дарби и способности на човешкия дух, и човешкият живот става мъчение - нерадостен и досаден. Ето защо, за да се внесе един светъл лъч в днешната механизирана култура, трябва във всеки наш акт, във всяка наша дейност да участва любовта. Учителят казва: „Има три вида дейност - мъчение, труд и работа. Мъчението става чрез насилие, трудът произтича от дълга, а работата се върши от любов. Мъчението сме минали. Сега сме в труда.
към текста >>

Тогава животът става по-изобилен, идват идеи, идва подем.
Така всяка постъпка става ценна. И най-малката наглед постъпка по този начин добива вътрешна красота, представя възвишен акт за проява на човешката душа. Само при тия нови форми на труда човек ще добие своята свобода. Тогава трудът ще бъде творчество. Всяка работа, чийто подтик е любовта, носи радост. Тогава животът става по-изобилен, идват идеи, идва подем. Човек чрез този вид труд се издига на една по-висока степен на съзнание. В човек се крият много спящи таланти и дарби. За да се проявят, трябва благоприятна среда. Такава среда е дейната любов. Ето защо, когато културата на мъчението и труда се превърне в култура на „работата”, ще има условия да се проявят заложбите, които се крият в човешката душа.
към текста >>

Цвятко Петков казва: „Любознателността е биологична потребност за детето, дори и за животните.
За търсене отговор на много от своите въпроси то ще се подбуди да работи: ще изучава фактите, ще събира данни било от природата, било от книги, списания и пр. За целта може да му се наложи да прибегне и до някои опити. След това ще проучава събрания фактически материал. Ето красива подбуда към учене, към изследване по разните науки, към физичен труд и пр. Понеже то ще работи по собствена вътрешна подбуда, ще бъде активно при учението, ще учи с интерес, с усърдие. Цвятко Петков казва: „Любознателността е биологична потребност за детето, дори и за животните. Наблюдавайте, кое и да е домашно животно, което идва на ново място, то надушва, разглежда безпокойно, обхожда. Ето момиченце на 6 месеца. Срещам го на улицата в количка. Движа пред погледа му блестящ предмет. Следи го и често така извива главичката си, че явно е - страда от това неестествено положение на главата.
към текста >>

Наблюдавайте, кое и да е домашно животно, което идва на ново място, то надушва, разглежда безпокойно, обхожда.
За целта може да му се наложи да прибегне и до някои опити. След това ще проучава събрания фактически материал. Ето красива подбуда към учене, към изследване по разните науки, към физичен труд и пр. Понеже то ще работи по собствена вътрешна подбуда, ще бъде активно при учението, ще учи с интерес, с усърдие. Цвятко Петков казва: „Любознателността е биологична потребност за детето, дори и за животните. Наблюдавайте, кое и да е домашно животно, което идва на ново място, то надушва, разглежда безпокойно, обхожда. Ето момиченце на 6 месеца. Срещам го на улицата в количка. Движа пред погледа му блестящ предмет. Следи го и често така извива главичката си, че явно е - страда от това неестествено положение на главата. Колкото повече расте детето, толкова по-ясно става, че изследователският му рефлекс се превръща във вечно будна, съзнателна любознателност.
към текста >>

В основата на целокупния ни духовен живот лежи вечната, неуморимата ни потребност да си обясняваме фактите или света.”[2]
Ето момиченце на 6 месеца. Срещам го на улицата в количка. Движа пред погледа му блестящ предмет. Следи го и често така извива главичката си, че явно е - страда от това неестествено положение на главата. Колкото повече расте детето, толкова по-ясно става, че изследователският му рефлекс се превръща във вечно будна, съзнателна любознателност. В основата на целокупния ни духовен живот лежи вечната, неуморимата ни потребност да си обясняваме фактите или света.”[2] Когато подтикът на детето да учи, да изследва е любознателността, това е любовен акт, понеже тогава детето е движено от любов към знанието, към истината. б/ Детският труд трябва да бъде подтикнат от насъщните външни нужди, родени от конкретната детска среда. Целта е детето никога да не чувства, че му се натрапва известен материал, към който няма интерес. Само така може да се осъществи свободното възпитание. Цв. Петков казва по това: „Немислима е никаква плодотворна дейност, когато в нейните основи не лежи трайна и дълбока нужда.
към текста >>

Душевният живот като цяло и в частичните си прояви като мислене и фантазия, възприемане и памет, чувство и воля, е оръдие, инструмент, за да се справим ние като живи същества с нуждите си в цялата им широта и дълбочина.
Когато подтикът на детето да учи, да изследва е любознателността, това е любовен акт, понеже тогава детето е движено от любов към знанието, към истината. б/ Детският труд трябва да бъде подтикнат от насъщните външни нужди, родени от конкретната детска среда. Целта е детето никога да не чувства, че му се натрапва известен материал, към който няма интерес. Само така може да се осъществи свободното възпитание. Цв. Петков казва по това: „Немислима е никаква плодотворна дейност, когато в нейните основи не лежи трайна и дълбока нужда. Душевният живот като цяло и в частичните си прояви като мислене и фантазия, възприемане и памет, чувство и воля, е оръдие, инструмент, за да се справим ние като живи същества с нуждите си в цялата им широта и дълбочина. Благодарение на нуждите дейността - безразлично дали е телесна или духовна - се отправя в различни посоки, към различни обекти.”[3] В някои училища сетивата се развиват чрез изкуствени занимания, които нямат нищо общо с детските нужди. Най-добре е това да става във връзка с детския труд, детската дейност, която се бърши за задоволяване на някои насъщни нужди на живота. Например, Монтесори учи да се развива у децата усет за тежест чрез упражнения с разни специални тежести и апарати. Една наша учителка в детска градина ни казва от своята практика: „В моето училище децата проявяват разни дейности и при самия си труд развиват усета за тежест, и то труд, който се прилага за задоволяване на някоя реална нужда.
към текста >>

Най-добре е това да става във връзка с детския труд, детската дейност, която се бърши за задоволяване на някои насъщни нужди на живота.
Само така може да се осъществи свободното възпитание. Цв. Петков казва по това: „Немислима е никаква плодотворна дейност, когато в нейните основи не лежи трайна и дълбока нужда. Душевният живот като цяло и в частичните си прояви като мислене и фантазия, възприемане и памет, чувство и воля, е оръдие, инструмент, за да се справим ние като живи същества с нуждите си в цялата им широта и дълбочина. Благодарение на нуждите дейността - безразлично дали е телесна или духовна - се отправя в различни посоки, към различни обекти.”[3] В някои училища сетивата се развиват чрез изкуствени занимания, които нямат нищо общо с детските нужди. Най-добре е това да става във връзка с детския труд, детската дейност, която се бърши за задоволяване на някои насъщни нужди на живота. Например, Монтесори учи да се развива у децата усет за тежест чрез упражнения с разни специални тежести и апарати. Една наша учителка в детска градина ни казва от своята практика: „В моето училище децата проявяват разни дейности и при самия си труд развиват усета за тежест, и то труд, който се прилага за задоволяване на някоя реална нужда. Например, вместо да учат да правят възли по изкуствен начин, аз ги уча, как да връзват обущата си и как да връзват един пакет, когато се яви нужда за това в техния живот.” Детският труд подбуден от необходимостта да се задоволяват някои насъщни външни нужди, изпъкнали в детската среда, може в много случаи да стане любовен акт, когато тези нужди не са само на детето, но общи - нужди и на другите. Тъй че то като работи за задоволяване на тия нужди, работи и за другите.
към текста >>

Например, вместо да учат да правят възли по изкуствен начин, аз ги уча, как да връзват обущата си и как да връзват един пакет, когато се яви нужда за това в техния живот.”
Благодарение на нуждите дейността - безразлично дали е телесна или духовна - се отправя в различни посоки, към различни обекти.”[3] В някои училища сетивата се развиват чрез изкуствени занимания, които нямат нищо общо с детските нужди. Най-добре е това да става във връзка с детския труд, детската дейност, която се бърши за задоволяване на някои насъщни нужди на живота. Например, Монтесори учи да се развива у децата усет за тежест чрез упражнения с разни специални тежести и апарати. Една наша учителка в детска градина ни казва от своята практика: „В моето училище децата проявяват разни дейности и при самия си труд развиват усета за тежест, и то труд, който се прилага за задоволяване на някоя реална нужда. Например, вместо да учат да правят възли по изкуствен начин, аз ги уча, как да връзват обущата си и как да връзват един пакет, когато се яви нужда за това в техния живот.” Детският труд подбуден от необходимостта да се задоволяват някои насъщни външни нужди, изпъкнали в детската среда, може в много случаи да стане любовен акт, когато тези нужди не са само на детето, но общи - нужди и на другите. Тъй че то като работи за задоволяване на тия нужди, работи и за другите. Тогава дейността му ще представя израз на любовта му към другите. Например детето чисти планински извор от любов към хората и към животните, които ще се ползват от него. Ще направи мостче на някоя река или ще изчисти горската пътека пак от любов към хората, които се ползват от тях.
към текста >>

Например детето чисти планински извор от любов към хората и към животните, които ще се ползват от него.
Една наша учителка в детска градина ни казва от своята практика: „В моето училище децата проявяват разни дейности и при самия си труд развиват усета за тежест, и то труд, който се прилага за задоволяване на някоя реална нужда. Например, вместо да учат да правят възли по изкуствен начин, аз ги уча, как да връзват обущата си и как да връзват един пакет, когато се яви нужда за това в техния живот.” Детският труд подбуден от необходимостта да се задоволяват някои насъщни външни нужди, изпъкнали в детската среда, може в много случаи да стане любовен акт, когато тези нужди не са само на детето, но общи - нужди и на другите. Тъй че то като работи за задоволяване на тия нужди, работи и за другите. Тогава дейността му ще представя израз на любовта му към другите. Например детето чисти планински извор от любов към хората и към животните, които ще се ползват от него. Ще направи мостче на някоя река или ще изчисти горската пътека пак от любов към хората, които се ползват от тях. Когато детето залесява околните хълмове или посажда и отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета в градината, това пак е от любов към хората, които ще се ползват от тях. в/ Когато детето обработва цветя, зеленчуци и плодни дървета, то е движено от любов към тях. То с любов ги полива. С любов разкопава около тях и пр.
към текста >>

Това е нужно, за да създаде училището творци в живота.
г/ При разходка или излет децата ще видят, че много мъчно се върви по горската пътека, по която има разхвърлени много камъни. Или ще видят извори, замърсени от жабуняк, тиня, клечки, сламки и пр. Или ще констатират, че на едно място реката се нуждае от мостче. Подобни факти могат да ги подтикнат по естествен начин към труд, за да внесат подобрение в околната местност. По този начин детският труд сред природата няма да бъде наложен на децата от вън като нещо чуждо на тях, но той ще се свърже с принципа на свободата, самодейността и творчеството. Това е нужно, за да създаде училището творци в живота. Ако натрапваме на детето този или онзи вид дейност, това или онова занимание, ще получим пасивни натури, негодни за създаване нови културни ценности. В/ Чрез този начин на обучение - приложение на трудовия принцип сред природата - се осъществяват основните дидактични принципи: природосъобразност, нагледност, активност, творчество и трудов принцип. При този начин на обучение се прилага принципът: обучение чрез дейност. Детето е склонно към движение, активност. Приложението на трудовия принцип при обучението е в съгласие с детското естество.
към текста >>

Чрез труда детето калява своя характер, понеже се учи да преодолява мъчнотиите, пречките в своя живот.
Ако натрапваме на детето този или онзи вид дейност, това или онова занимание, ще получим пасивни натури, негодни за създаване нови културни ценности. В/ Чрез този начин на обучение - приложение на трудовия принцип сред природата - се осъществяват основните дидактични принципи: природосъобразност, нагледност, активност, творчество и трудов принцип. При този начин на обучение се прилага принципът: обучение чрез дейност. Детето е склонно към движение, активност. Приложението на трудовия принцип при обучението е в съгласие с детското естество. Чрез труда детето калява своя характер, понеже се учи да преодолява мъчнотиите, пречките в своя живот. Чрез детската работа сред природата, при такъв производителен труд, детето среща много препятствия, които трябва да преодолее. Така проявява самостоятелност, развива волята, духна инициатива и творчество. Учителят казва: „Когато възпитават децата си, майката и възпитателят от време на време трябва да създават малки мъчнотии на детето, чрез които да го заставят да мисли и да действа. Обаче, от любов към децата си, майките ги ограждат от мъчнотии. Те искат децата им да бъдат безгрижни, но природата не търпи това.”
към текста >>

с машини, а винаги с това, което се движи, което има живот в себе си.
Така ще се укрепи физически и духовно. Вместо да прекарва непрекъснато в прашни стаи, неподвижно заковано на чина, ще упражнява вън на чист въздух своите сетива, мускулите, белия дроб и пр. Детето ще черпи сили не само от чистия въздух и слънцето, но и направо от цветята и дърветата, които са акумулатори на енергия. Д/ Един закон в новата педагогия гласи: „Детето трябва да пристъпи към изучаване на мъртвите предмети, когато почне да се укрепява неговият ум, отвлечената логична мисъл, а това става към 14-та година. До тогава то не трябва да работи с мъртви, неподвижни предмети, напр. с машини, а винаги с това, което се движи, което има живот в себе си. До 14-та година в подем са жизнените сили на организма. Ако искаме да бъдем в хармония с детското развитие, трябва да спазваме горния закон. Днес от мнозина криво се разбира трудовият принцип, например Кершенщайнер говори повече за занаятчийския или ръчен труд. Той за изходна точка взема ръчния труд в работилницата. А Дюи покрай ръчния труд дава голямо място и на индустриалния труд.
към текста >>

Тия които искат детето от ранна възраст да почне с машинен труд, и то от малко да стане „малък индустриалец”, между другото разсъждават така: „Детето трябва да се свърже с днешния живот, а понеже той е епоха на силен индустриализъм, то непременно детето трябва да разбира този последния.” Но подхожда ли това на детската природа?
„Ако децата почнат от начало с машини, те ще станат бездушни. Ако искат да направят детето без душа, тогава нека то почне от малък с машина.” Такова преждевременно занимание убива ценни сили у него. Някои защитници на трудовия принцип искат да направят изходна точка на обучението ръчния труд: дърводелство, книговезство, тъкачество и пр. За да подсладят тази работа, те казват, че детето разбира се, отначало ще почне с игра и след това ще премине към труд. Обаче такъв труд не подхожда на детската природа при такава ранна възраст. Тия които искат детето от ранна възраст да почне с машинен труд, и то от малко да стане „малък индустриалец”, между другото разсъждават така: „Детето трябва да се свърже с днешния живот, а понеже той е епоха на силен индустриализъм, то непременно детето трябва да разбира този последния.” Но подхожда ли това на детската природа? До 14-та година благотворно действа върху детето и събужда спящите му сили само това, в което има живот, например, цветята, дърветата и пр. Занимания с механизми, машини и пр. може да има след 14-та година. Герасков казва: „При приложението на трудовия принцип трябва да бъдем внимателни, защото, увлечени от неговото значение, можем да изпаднем в прекаленост, и училището може да се превърне в работилница, която стеснява духа на ученика и преждевременно го превръща в живо производително оръжие.”* Например, Мюнхенските училища на Кершенщайнер са по-скоро професионални, отколкото общообразователни, макар и той да се стреми да запази донякъде общообразователния им характер. Там детето се научава на разни занаяти, за да бъде по-годен работник след свършването на училището.
към текста >>

До 14-та година благотворно действа върху детето и събужда спящите му сили само това, в което има живот, например, цветята, дърветата и пр.
Ако искат да направят детето без душа, тогава нека то почне от малък с машина.” Такова преждевременно занимание убива ценни сили у него. Някои защитници на трудовия принцип искат да направят изходна точка на обучението ръчния труд: дърводелство, книговезство, тъкачество и пр. За да подсладят тази работа, те казват, че детето разбира се, отначало ще почне с игра и след това ще премине към труд. Обаче такъв труд не подхожда на детската природа при такава ранна възраст. Тия които искат детето от ранна възраст да почне с машинен труд, и то от малко да стане „малък индустриалец”, между другото разсъждават така: „Детето трябва да се свърже с днешния живот, а понеже той е епоха на силен индустриализъм, то непременно детето трябва да разбира този последния.” Но подхожда ли това на детската природа? До 14-та година благотворно действа върху детето и събужда спящите му сили само това, в което има живот, например, цветята, дърветата и пр. Занимания с механизми, машини и пр. може да има след 14-та година. Герасков казва: „При приложението на трудовия принцип трябва да бъдем внимателни, защото, увлечени от неговото значение, можем да изпаднем в прекаленост, и училището може да се превърне в работилница, която стеснява духа на ученика и преждевременно го превръща в живо производително оръжие.”* Например, Мюнхенските училища на Кершенщайнер са по-скоро професионални, отколкото общообразователни, макар и той да се стреми да запази донякъде общообразователния им характер. Там детето се научава на разни занаяти, за да бъде по-годен работник след свършването на училището. А Великов казва: „Аз не бих могъл да се съглася с ония едностранчиви схващания, щото съвременното училище да се превърне в една страшна и грозна работилница с всичкия ужас на изхабяване детските сили още от ранна възраст.
към текста >>

Защото изкуството има тази обновителна сила, която пробужда човека и осмисля живота му.
Два са пътищата, вървейки по които ще изградим твореца – човек: 1/ като го запознаем с най-висшата творба - природата. 2/ като го запознаем и с творбите на човешкия гений в областта на изкуството. Училището не трябва да бъде нито това, което е днес - един схоластичен кабинет, нито една работилница и търговска кантора. Да развием художествените заложби на детето - към това трябва да приспособим училището с неговия трудов принцип. Защото изкуството има тази обновителна сила, която пробужда човека и осмисля живота му. Ние винаги забравяме разликата между природата на детето и тая на възрастния. Искаме нуждите и желанията на възрастния да припишем на детето. Същата грешка са правили в миналите векове и най-видните педагози по отношение на детето, като са му приписвали физиката на възрастния, искали са да го обучават така, като че ли то има схващанията и способностите на възрастния.”[4] Тук пак става ясно, колко е нужно изследването на детските периоди - изучаването, кои сили и способности в кой период се развиват. От пренебрегването на тия закони могат да последват капитални грешки.
към текста >>

Той няма вече вътрешна връзка с растения, животни и целия космос.
Древните човешки раси са били в голямо общуване с природните сили. Тогава човек е бил в по-големи връзки с космическите сили. Потъването на човешкото съзнание в материята роди бляскавото развитие на външната, материалистична култура. Тя докара от една страна пълното развитие на материалните науки и на техниката, но от друга страна отчужди човека от космичните сили. Днешният човек има механическо отношение към природата. Той няма вече вътрешна връзка с растения, животни и целия космос. Но днес сме в началото на нов период от човешкото развитие, и тая вътрешна връзка с космичните сили ще бъде възстановена и то в още по-висока степен. Ето защо, този начин на обучение е в съгласие с посоката, по която върви човечеството в своето развитие. Ж/ Такова обучение в хармония и с т.нар. в биологията биогенетичен закон, който гласи: „Индивидуалното развитие е съкратено повторение на видовото.” Знае се, че първите човешки раси са живели в по-близки връзки с цялата природа. Човекът на първите раси е бил в общение с по-дълбоките сили, които работят в цветята, дърветата, планините, изворите, минералите и пр.
към текста >>

Животът на детето ще тече в една атмосфера на красота и поезия.
Детето съкратено преминава пътя, по който се е развило човечеството. Ето защо и детето трябва да премине тази фаза. З/ Чрез полската работа, чрез работа на слънце, при такъв близък и постоянен досег с цветя, треви, дървета, извори, детето ще се намира винаги в красива обстановка. Така ще се развият естетичните му чувства. Щастливи минути ще достави този начин на възпитание! Животът на детето ще тече в една атмосфера на красота и поезия. То ще се научи да се възпитава от всичко околно, ще се учи да намира и в най-скромната тревица и в най-дребното цветенце висша красота и въплъщение на висша идея. А по-рано то ги е отминавало. И/ Общението с енергиите на разумната природа действа образователно и в друго отношение в нея действат разумни сили, с които детето влиза в общение, и по такъв начин общуването с природата съдейства на развитието на душевния живот у детето, събужда в него нови идеи, нова светлина, нови подтици, внася мир и хармония във вътрешния му живот. Даже простото съзерцание на едно цвете не внася ли в душата светлина, идеи и хармония? Учителят казва: „Чрез садене и поливане плодни дървета, чрез чистене извори и пр.
към текста >>

И/ Общението с енергиите на разумната природа действа образователно и в друго отношение в нея действат разумни сили, с които детето влиза в общение, и по такъв начин общуването с природата съдейства на развитието на душевния живот у детето, събужда в него нови идеи, нова светлина, нови подтици, внася мир и хармония във вътрешния му живот.
Така ще се развият естетичните му чувства. Щастливи минути ще достави този начин на възпитание! Животът на детето ще тече в една атмосфера на красота и поезия. То ще се научи да се възпитава от всичко околно, ще се учи да намира и в най-скромната тревица и в най-дребното цветенце висша красота и въплъщение на висша идея. А по-рано то ги е отминавало. И/ Общението с енергиите на разумната природа действа образователно и в друго отношение в нея действат разумни сили, с които детето влиза в общение, и по такъв начин общуването с природата съдейства на развитието на душевния живот у детето, събужда в него нови идеи, нова светлина, нови подтици, внася мир и хармония във вътрешния му живот. Даже простото съзерцание на едно цвете не внася ли в душата светлина, идеи и хармония? Учителят казва: „Чрез садене и поливане плодни дървета, чрез чистене извори и пр. у детето ще се събудят висши подтици. Но тая работа не трябва да е механична. Ако е механична, тя не дава никакъв подтик.
към текста >>

Л/ Един психо-биологичен закон гласи: Всяка външна човешка дейност чрез подсъзнателен процес има известно действие върху вътрешния, психичния му свят - върху света на неговите мисли, чувства и постъпки.
Учителят казва по това: „Ще дадем мотички на гневливите, меланхоличните, на неразположените духом деца. За всяко състояние ще има съответна работа. Някои могат да копаят, други да сеят, трети да поливат и пр., но все физическа работа се изисква за трансформиране на тия състояния. При такива състояния трябва да се излезе на работа на чист въздух.” Когато човек копае, сади или полива в градината, то отрицателните енергии в човека се пласират в земята, човек се освобождава от тях и идва пак в едно разведрено душевно състояние. Л/ Един психо-биологичен закон гласи: Всяка външна човешка дейност чрез подсъзнателен процес има известно действие върху вътрешния, психичния му свят - върху света на неговите мисли, чувства и постъпки. Каквото направи човек вън, това ще стане и вътре в неговото съзнание. С каквито сили работи вън, съответно на това се гради и в неговото съзнание. Например, чистенето на извори, саденето на цветя, изменят света на човешките мисли и чувства. В това отношение всички тия дейности имат възпитателен характер. Всяко наше външно действие се отразява и върху нашия душевен свят.
към текста >>

Значи от чистенето на пътя може да се дойде до морала.” Като внесе ред в градината, в извора и пр., детето чрез подсъзнателен процес ще внесе ред и в своите мисли, чувства и постъпки.
С каквито сили работи вън, съответно на това се гради и в неговото съзнание. Например, чистенето на извори, саденето на цветя, изменят света на човешките мисли и чувства. В това отношение всички тия дейности имат възпитателен характер. Всяко наше външно действие се отразява и върху нашия душевен свят. Учителят казва: „Като чисти пътя, по същия начин детето ще се учи да чисти и своите мисли. Значи от чистенето на пътя може да се дойде до морала.” Като внесе ред в градината, в извора и пр., детето чрез подсъзнателен процес ще внесе ред и в своите мисли, чувства и постъпки. Учителят казва още ”Кой е най-добрият начин за развиването на ума и сърцето? Детето ще вземе една малка мотичка, за да насочи вадичката към правия път и ще наблюдава, как тя полива известни цветя. Така то ще стане по-внимателно и към приятелите си, към всички.” М/ Някои ще кажат, че възпитанието и обучението сред природата се практикува от някои училища. Вярно е, че в много трудови училища се практикува и полска работа, обаче това, което се практикува там, е далеч от нашата идея и то ето защо:
към текста >>

Между едно обикновено професионално земеделско училище и това ново училище, за което се говори тук, има основна разлика.Тук не е главната цел да се изкара един ученик, подготвен към тази професия - земеделието, но тук полската работа е само изходна точка за общообразователна дейност, която трябва да засегне всички области на физическия и духовния живот на човека.
Трябва да се дойде до ново отношение към природата, а в какво се състои това ново отношение, ще видим по-долу. Н/ Някой може да каже: „Вие не искате ли да превърнете всички училища в земеделски? ” Отговорът е следният: Като се говори за въвеждане на труда в училището, трябва да се има предвид, че той ще трябва да се въведе дотолкова, доколкото се постигат чрез него образователни цели, именно развитието на всички детски сили и способности и добиване на знания, а не в по-голяма или по-малка степен. Иначе ще превърнем общообразователното училище в професионално. Полската работа влиза в училището, но не като професионална работа, а като общообразователен метод. Между едно обикновено професионално земеделско училище и това ново училище, за което се говори тук, има основна разлика.Тук не е главната цел да се изкара един ученик, подготвен към тази професия - земеделието, но тук полската работа е само изходна точка за общообразователна дейност, която трябва да засегне всички области на физическия и духовния живот на човека. И там, дето земеделието не е главният поминък на населението и дето индустрията има надмощие, обработването на растения трябва да стане изходна точка, понеже това е в съгласие с детската природа. А у нас, дето 83 % от нашето население е земеделско, този начин на обучение и възпитание не само че няма да срещне никаква трудност, но напротив, ще бъде напълно разбран, както от възрастните, така и от малките: ще може да се възприеме твърде лесно. Никакви трудови седмици, които се практикуваха, не могат да заместят това, което предлага Учителят. О/ Понеже детският труд сред природата ще бъде общ за всички ученици, за една обща цел, той ще развие у тях социални чувства, дух на взаимопомощ колективно съзнание, солидарност. И този дух детето ще носи в себе си после в обществото.
към текста >>

П/ Трудът, приложен в детския живот, ще има и друго образователно действие: училище, в което е приложен трудът като образователен метод, ще създаде хора, които разбират и материалния живот, хора с практичен усет, съчетан с възвишен идеализъм; хора, любящи труда и едновременно любящи високия полет на мисълта.
И там, дето земеделието не е главният поминък на населението и дето индустрията има надмощие, обработването на растения трябва да стане изходна точка, понеже това е в съгласие с детската природа. А у нас, дето 83 % от нашето население е земеделско, този начин на обучение и възпитание не само че няма да срещне никаква трудност, но напротив, ще бъде напълно разбран, както от възрастните, така и от малките: ще може да се възприеме твърде лесно. Никакви трудови седмици, които се практикуваха, не могат да заместят това, което предлага Учителят. О/ Понеже детският труд сред природата ще бъде общ за всички ученици, за една обща цел, той ще развие у тях социални чувства, дух на взаимопомощ колективно съзнание, солидарност. И този дух детето ще носи в себе си после в обществото. П/ Трудът, приложен в детския живот, ще има и друго образователно действие: училище, в което е приложен трудът като образователен метод, ще създаде хора, които разбират и материалния живот, хора с практичен усет, съчетан с възвишен идеализъм; хора, любящи труда и едновременно любящи високия полет на мисълта. Р/ За да се влее в детския труд по-висш смисъл, за да добие той по-възпитателен характер, детето трябва да съзнава, че неговият труд не е безполезен, но е общественополезен, служи за задоволяване нуждите на действителния живот. За да има детето това съзнание, трудът, въведен в училището, не трябва да бъде излишен за света. Детето трябва да съзнава, че със своя труд принася нещо в света. Продуктите от градинската и полската работа могат да се определят за някоя благородна цел, например за подпомагане на бедни другари в училището или за бедни семейства, а част от продуктите може да се употреби при общите обеди в училището. Това използване на продуктите за общи цели пак ще съдейства за събуждане социалното чувство у децата.
към текста >>

Р/ За да се влее в детския труд по-висш смисъл, за да добие той по-възпитателен характер, детето трябва да съзнава, че неговият труд не е безполезен, но е общественополезен, служи за задоволяване нуждите на действителния живот.
А у нас, дето 83 % от нашето население е земеделско, този начин на обучение и възпитание не само че няма да срещне никаква трудност, но напротив, ще бъде напълно разбран, както от възрастните, така и от малките: ще може да се възприеме твърде лесно. Никакви трудови седмици, които се практикуваха, не могат да заместят това, което предлага Учителят. О/ Понеже детският труд сред природата ще бъде общ за всички ученици, за една обща цел, той ще развие у тях социални чувства, дух на взаимопомощ колективно съзнание, солидарност. И този дух детето ще носи в себе си после в обществото. П/ Трудът, приложен в детския живот, ще има и друго образователно действие: училище, в което е приложен трудът като образователен метод, ще създаде хора, които разбират и материалния живот, хора с практичен усет, съчетан с възвишен идеализъм; хора, любящи труда и едновременно любящи високия полет на мисълта. Р/ За да се влее в детския труд по-висш смисъл, за да добие той по-възпитателен характер, детето трябва да съзнава, че неговият труд не е безполезен, но е общественополезен, служи за задоволяване нуждите на действителния живот. За да има детето това съзнание, трудът, въведен в училището, не трябва да бъде излишен за света. Детето трябва да съзнава, че със своя труд принася нещо в света. Продуктите от градинската и полската работа могат да се определят за някоя благородна цел, например за подпомагане на бедни другари в училището или за бедни семейства, а част от продуктите може да се употреби при общите обеди в училището. Това използване на продуктите за общи цели пак ще съдейства за събуждане социалното чувство у децата. Средището на цялото обучение ще бъде производителният труд, но центърът на тежестта няма да бъдат произведените продукти, но общообразователната цел, а производството на продукти е нужно, само за да се създаде по-голям интерес и да се даде по-голяма образователна ценност на труда.
към текста >>

13. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой не иска да работи върху себе си, върху своето повдигане и при първите пречки в живота може да каже така: „То се видя, че сега няма условия, но в другото прераждане." Който казва така, стои на много несигурна почва.
Пет първоначални качества на ученика Ще изложа що говори Учителят върху петте първоначални качества на ученика. Ученикът, разбира се, трябва да се развива всестранно, но специално внимание трябва да обърне на тези пет качества. Те са условие за добиване на другите качества. Някой не иска да работи върху себе си, върху своето повдигане и при първите пречки в живота може да каже така: „То се видя, че сега няма условия, но в другото прераждане." Който казва така, стои на много несигурна почва. Първо, отде знае той, че в следващото прераждане ще има подобри условия? От друга страна, понеже в него има един навик за отлагане, то и в другото прераждане пак ще има някои мъчнотии и той пак ще каже така. Ако иска идеални условия, за да почне своето ученичество тук, на земята, при тия условия, в тази епоха, не може да бъде. Ученикът винаги ще има известни мъчнотии и препятствия, и при тях ученикът трябва да почне да работи. Но, казва той, време има много, цялата вечност е на наше разположение.
към текста >>

Той мисли, че все така ще продължава, обаче след няколко години много лесен живот, изведнъж дойдат бури, изпитания и мъчнотии в живота му.
За всяко време, за всяка епоха има предвидено известна работа. Щом отлагаш, после условията ще станат по-трудни. Един ученик, когато влезе в една Божествена школа и почне да работи върху себе си, може да помисли, че работите му трябва да се оправят, че той е в хармония с цялата природа, с Бога, следователно всички мъчнотии трябва да се премахнат и да дойдат най- благоприятните условия. Напротив, когато човек стане ученик, мъчнотиите се увеличават. Тук има един важен закон: Отначало човек в Школата е като оглашен и всичко върви гладко. Той мисли, че все така ще продължава, обаче след няколко години много лесен живот, изведнъж дойдат бури, изпитания и мъчнотии в живота му. Това показва, че от този момент той е приет за ученик. Причината е тази: духовният ученик ускорява своето развитие и това, което обикновеният човек учи бавно, в продължение на стотина прераждания, той може да го вземе за няколко такива. Той наближава по-бързо до онзи момент, когато ще влезе в съвсем друг живот, нови условия, нова светлина. Но, за да може да придобие тази светлина, този простор на душата, трябва да стане едно нещо, което на окултен език се казва „ускорено ликвидиране на кармата". Тази карма трябва да се ликвидира, за да можеш да станеш по-скоро една свободна душа.
към текста >>

Той наближава по-бързо до онзи момент, когато ще влезе в съвсем друг живот, нови условия, нова светлина.
Напротив, когато човек стане ученик, мъчнотиите се увеличават. Тук има един важен закон: Отначало човек в Школата е като оглашен и всичко върви гладко. Той мисли, че все така ще продължава, обаче след няколко години много лесен живот, изведнъж дойдат бури, изпитания и мъчнотии в живота му. Това показва, че от този момент той е приет за ученик. Причината е тази: духовният ученик ускорява своето развитие и това, което обикновеният човек учи бавно, в продължение на стотина прераждания, той може да го вземе за няколко такива. Той наближава по-бързо до онзи момент, когато ще влезе в съвсем друг живот, нови условия, нова светлина. Но, за да може да придобие тази светлина, този простор на душата, трябва да стане едно нещо, което на окултен език се казва „ускорено ликвидиране на кармата". Тази карма трябва да се ликвидира, за да можеш да станеш по-скоро една свободна душа. Затова идва тази буря в живота на човека и той трябва да се радва за това. Когато човек се откаже от ученичеството, тогава и мъчнотиите изчезват, обаче заедно с това и благоприятните условия за неговото развитие ще изчезнат. Невидимият свят се оттегля от него.
към текста >>

Затова идва тази буря в живота на човека и той трябва да се радва за това.
Това показва, че от този момент той е приет за ученик. Причината е тази: духовният ученик ускорява своето развитие и това, което обикновеният човек учи бавно, в продължение на стотина прераждания, той може да го вземе за няколко такива. Той наближава по-бързо до онзи момент, когато ще влезе в съвсем друг живот, нови условия, нова светлина. Но, за да може да придобие тази светлина, този простор на душата, трябва да стане едно нещо, което на окултен език се казва „ускорено ликвидиране на кармата". Тази карма трябва да се ликвидира, за да можеш да станеш по-скоро една свободна душа. Затова идва тази буря в живота на човека и той трябва да се радва за това. Когато човек се откаже от ученичеството, тогава и мъчнотиите изчезват, обаче заедно с това и благоприятните условия за неговото развитие ще изчезнат. Невидимият свят се оттегля от него. Когато един човек стане ученик на Божествената школа, тогава той има подкрепата на духовния свят и възвишените същества му оказват известно внимание и му дават своята благодат. Как ученикът може да се справи с изпитанията си? - Тайната е човек да има връзка с Бога.
към текста >>

Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство.
Тази опитност му се дава след като придобил смирението. Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението. Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност" се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества.
към текста >>

С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото.
Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението. Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност" се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества. Да желаеш техния напредък, успех и дето можеш, да помагаш.
към текста >>

" Такъв човек не е съзнателен ученик.
Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества. Да желаеш техния напредък, успех и дето можеш, да помагаш. Аз съм срещал някои хора, които казват така: „Не мога да търпя този човек, нямам доверие в него! " Такъв човек не е съзнателен ученик. Човек трябва да съзнава, че във всеки човек живее Четвъртото качество е интелигентността. Думата „интелигентност" произтича от думата „интелект", което на български значи ум. Учителят казва: Човек да не бъде много интелигентен, но крайно интелигентен. Под това се разбира човек да схваща веднага всички потънкости на нещата.
към текста >>

Обаче освен тях, в тъмните области на невидимия свят има едни ненапреднали същества, които искат да спънат човека и с това намират смисъл на своя живот.
Това значи интелигентност! Това не значи човек да има много знание, баласт в главата си, но бърза схватливост и бързо намиране на начин за разрешението на задачите си. Така да схваща нещата, че да не се оставя да бъде излъган, нито един човек да не те излъже. Това е една окултна страна на въпроса. В света има напреднали същества, които са по-горе от човека - светли духове, които постоянно помагат на хората и други по-долни същества. Обаче освен тях, в тъмните области на невидимия свят има едни ненапреднали същества, които искат да спънат човека и с това намират смисъл на своя живот. Те могат да го увлекат в разни неща, да го съблазнят и да го изкушават. В началото пътят е привлекателен, но води към катастрофа. Ако човек се поддаде на тия примамки, тогава той е излъган. Интелигентен човек е този, който не се поддава на тези примамки. Той схваща веднага, че това не е Божествено и не се съблазнява.
към текста >>

Това е за един по-съзнателен ученик.
Един наш брат в гр. Неврокоп има една къща с голям двор и градина. Неговият съсед веднъж взема, че премества оградата навътре два-три метра към двора му и по цялата дължина, което прави десетки квадратни метра отнета земя. Какво е направил нашият брат? Той може да го даде под съд, защото има скица на мястото, с крепостен акт в общината, но той мислил по този въпрос и най-сетне решил следното нещо: „Няма да го съдя, ще оставя така оградата." И така я оставил. Това е за един по-съзнателен ученик. Той със съдилища не се занимава. Такива примери има много. Един ученик, който е усвоил тези пет качества, може да гради по-нататък. Това е една основа. По какво се познава, че един човек е придобил вече съзнанието на ученика?
към текста >>

Когато ученикът напредне в своя духовен живот, непременно ще влезе във зръзка с Белите Братя, с ангелите.
То зависи от степента на твоето съзнание. Белите Братя ти може да срещнеш и тук, в България. За тези напреднали същества не важи разстоянието. Те са господари на материята. Те могат да стават видими и невидими и да се явяват където поискат. Когато ученикът напредне в своя духовен живот, непременно ще влезе във зръзка с Белите Братя, с ангелите. Ще ви разправя една такава среща на един българин с един от Белите Братя. Тази среща я разправя веднъж Учителят и тя става с Неговия баща. Такива срещи е имало в България и с други хора. Аз зная още много такива примери, но ще кажа само един. Бащата на Учителя е родом от с.
към текста >>

Свитъкът, който оставил в ръката му, се казва Антиминс, рисунки, изобразяващи сцени от живота на Христа.
Казва му, че славянството почва своя възход. Славянството за Бога става като избран народ и то има да играе важна роля в бъдещето на човечеството. Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник. Дава му и един свитък в ръката. Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно същество от невидимия свят. Свитъкът, който оставил в ръката му, се казва Антиминс, рисунки, изобразяващи сцени от живота на Христа. Оригиналът и досега се пази във Варненската черква. Бащата на Учителя бил свещеник. По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя. Значи в бъдеще ученикът ще влиза в съзнателно общение с ангелите. Велики неща очакват човека, когато напредне като ученик.
към текста >>

Когато човек възлюби Бога и има връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си.
Оригиналът и досега се пази във Варненската черква. Бащата на Учителя бил свещеник. По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя. Значи в бъдеще ученикът ще влиза в съзнателно общение с ангелите. Велики неща очакват човека, когато напредне като ученик. Когато човек възлюби Бога и има връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си. Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога. Следователно, в края на краищата, задачата на ученика е да стане съработник на Бога. Какво значи това? - От Бога ние получаваме всички блага, всичко в света иде от Бога - светлина, въздух, храна, красиви мисли и всички условия, в които сме поставени. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си.
към текста >>

Също така и ние сме части, органи на общочовешкия живот, на общочовешкия организъм.
Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици. Една клетка, едно листче от едно дърво трябва да съзнава, че е част , цялото дърво. Усилията на цялото дърво произвеждат благата, които дървото дава. Също така и ние сме части, органи на общочовешкия живот, на общочовешкия организъм. Ние не можем откъснато, самостоятелно да живеем. Затова именно трябва да работим за цялото човечество чрез дела, думи и мисли. Упражнението е следното. Всеки ден през един час, когато намираме за важно, според условията, в които сме поставени, да пращаме една силна, молитвена мисъл за пробуждане на човечеството. Да пожелаем да тръгне по Божествения път на Любовта и братството!
към текста >>

Да не живеем един егоистичен живот!
Затова именно трябва да работим за цялото човечество чрез дела, думи и мисли. Упражнението е следното. Всеки ден през един час, когато намираме за важно, според условията, в които сме поставени, да пращаме една силна, молитвена мисъл за пробуждане на човечеството. Да пожелаем да тръгне по Божествения път на Любовта и братството! Да пратим един зов за пробуждане на всички спящи души. Да не живеем един егоистичен живот! Да ни стане жално, че много хора живеят в тъмнина, заблуждение, погрешки, на които трябва да се помогне. Всеки ден да се пращат такива мисли за пробуждането на човечеството! 12.06.1948 г.
към текста >>

14. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние трябва да знаем следното: Много работи, които стават вън, в природата около нас, могат да се приведат и се отнесат към човешкия живот.
Символи в природата Учителят каза едно основно правило за нашите отношения към природата. То е следното. Ние трябва да следваме или подражаваме методите на природата. С каквито методи си служи тя, ние да ги изучаваме и прилагаме. Ние трябва да знаем следното: Много работи, които стават вън, в природата около нас, могат да се приведат и се отнесат към човешкия живот. Значи ние трябва да преведем явленията в природата, за да ги приложим в човешкия живот. Този превод се основава на следния закон: Това, което става в природата, то отговаря или съответствува, или е аналогично на някои процеси в човешкия живот. Изобщо законът гласи така: Има съответствие или аналогия между разните области на природата. Като прилагаме този закон за аналогията, ние можем да считаме природните явления като символи, с които поясняваме известни закони в човешкия живот. Да кажем, че ние наблюдаваме природата и виждаме през есента как листата от дърветата окапват на земята.
към текста >>

Значи ние трябва да преведем явленията в природата, за да ги приложим в човешкия живот.
Учителят каза едно основно правило за нашите отношения към природата. То е следното. Ние трябва да следваме или подражаваме методите на природата. С каквито методи си служи тя, ние да ги изучаваме и прилагаме. Ние трябва да знаем следното: Много работи, които стават вън, в природата около нас, могат да се приведат и се отнесат към човешкия живот. Значи ние трябва да преведем явленията в природата, за да ги приложим в човешкия живот. Този превод се основава на следния закон: Това, което става в природата, то отговаря или съответствува, или е аналогично на някои процеси в човешкия живот. Изобщо законът гласи така: Има съответствие или аналогия между разните области на природата. Като прилагаме този закон за аналогията, ние можем да считаме природните явления като символи, с които поясняваме известни закони в човешкия живот. Да кажем, че ние наблюдаваме природата и виждаме през есента как листата от дърветата окапват на земята. Те изгниват, стават на тор и се превръщат в хранителни материали, които корените изсмукват и ги пращат към клоните, и дават нови листа.
към текста >>

Този превод се основава на следния закон: Това, което става в природата, то отговаря или съответствува, или е аналогично на някои процеси в човешкия живот.
То е следното. Ние трябва да следваме или подражаваме методите на природата. С каквито методи си служи тя, ние да ги изучаваме и прилагаме. Ние трябва да знаем следното: Много работи, които стават вън, в природата около нас, могат да се приведат и се отнесат към човешкия живот. Значи ние трябва да преведем явленията в природата, за да ги приложим в човешкия живот. Този превод се основава на следния закон: Това, което става в природата, то отговаря или съответствува, или е аналогично на някои процеси в човешкия живот. Изобщо законът гласи така: Има съответствие или аналогия между разните области на природата. Като прилагаме този закон за аналогията, ние можем да считаме природните явления като символи, с които поясняваме известни закони в човешкия живот. Да кажем, че ние наблюдаваме природата и виждаме през есента как листата от дърветата окапват на земята. Те изгниват, стават на тор и се превръщат в хранителни материали, които корените изсмукват и ги пращат към клоните, и дават нови листа. Това явление можем да сравним с раждането и прераждането в човешкия живот.
към текста >>

Като прилагаме този закон за аналогията, ние можем да считаме природните явления като символи, с които поясняваме известни закони в човешкия живот.
С каквито методи си служи тя, ние да ги изучаваме и прилагаме. Ние трябва да знаем следното: Много работи, които стават вън, в природата около нас, могат да се приведат и се отнесат към човешкия живот. Значи ние трябва да преведем явленията в природата, за да ги приложим в човешкия живот. Този превод се основава на следния закон: Това, което става в природата, то отговаря или съответствува, или е аналогично на някои процеси в човешкия живот. Изобщо законът гласи така: Има съответствие или аналогия между разните области на природата. Като прилагаме този закон за аналогията, ние можем да считаме природните явления като символи, с които поясняваме известни закони в човешкия живот. Да кажем, че ние наблюдаваме природата и виждаме през есента как листата от дърветата окапват на земята. Те изгниват, стават на тор и се превръщат в хранителни материали, които корените изсмукват и ги пращат към клоните, и дават нови листа. Това явление можем да сравним с раждането и прераждането в човешкия живот. За този закон можем да си послужим и с едно друго явление в природата. Имаме един извор, от извора се образува една река, тя се влива в морето.
към текста >>

Това явление можем да сравним с раждането и прераждането в човешкия живот.
Този превод се основава на следния закон: Това, което става в природата, то отговаря или съответствува, или е аналогично на някои процеси в човешкия живот. Изобщо законът гласи така: Има съответствие или аналогия между разните области на природата. Като прилагаме този закон за аналогията, ние можем да считаме природните явления като символи, с които поясняваме известни закони в човешкия живот. Да кажем, че ние наблюдаваме природата и виждаме през есента как листата от дърветата окапват на земята. Те изгниват, стават на тор и се превръщат в хранителни материали, които корените изсмукват и ги пращат към клоните, и дават нови листа. Това явление можем да сравним с раждането и прераждането в човешкия живот. За този закон можем да си послужим и с едно друго явление в природата. Имаме един извор, от извора се образува една река, тя се влива в морето. Обаче морската вода се изпарява и отива нагоре като водни пари в атмосферата, където образува облаци, от които пада дъжд, попива в земята и образува нови пари. Нещата се повтарят. Това пак символизира прераждането.
към текста >>

В човешкия живот страданията, скърбите отговарят на високата температура и налягане.
Реките, които текат по земната повърхност, те тичат, стремят се, гонят нещо. Какво? Морето, океана, Великото. Следователно, ние като гледаме в планината един поток, който тече към морето, тогава ще кажем така: Както този поток има стремеж към океана, такъв стремеж има човешката душа към Бога. Тези диаманти, брилянти, които така красиво пречупват слънчевата светлина, според науката те се образуват в земните дълбочини от въглерод, от въглена, при силно налягане и висока температура - няколко хиляди градуса. Даже химикът Моасан е получил в своята лаборатория изкуствено, с апарати и машини, малки диаманти. В човешкия живот страданията, скърбите отговарят на високата температура и налягане. Диамантите отговарят на добродетелите. Значи, както диамантите се образуват при налягането, така при страданията вътре в човешката душа се образува друг скъпоценен камък - добродетелта. Друг пример: Колко са красиви бисерите! Нали има бисерни огърлици. Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета.
към текста >>

На всички дава живот, радост, към всички проявява своята любов.
(Брат Боев показва в ръцете си едно кълбо.) Едно светло същество на хоризонта, на изток показва това кълбо и праща своята топлина и светлина. То го държи в ръцете си - светло, грамадно - и праща блага на всички същества. То гори от любов към всички. Този сюжет е даден от Учителя. Слънцето праща своите блага на всички същества - и на лошите, и на добрите. На всички дава живот, радост, към всички проявява своята любов. От това можем да извадим една аналогия: да правим това, което слънцето прави. Любов и към лошите и грешни хора, и към животните в горите, и към враговете. Любов към всички. Такъв пример можем да вземем от слънцето. Друга аналогия, пак във връзка със слънцето.
към текста >>

Любов и към лошите и грешни хора, и към животните в горите, и към враговете.
То гори от любов към всички. Този сюжет е даден от Учителя. Слънцето праща своите блага на всички същества - и на лошите, и на добрите. На всички дава живот, радост, към всички проявява своята любов. От това можем да извадим една аналогия: да правим това, което слънцето прави. Любов и към лошите и грешни хора, и към животните в горите, и към враговете. Любов към всички. Такъв пример можем да вземем от слънцето. Друга аналогия, пак във връзка със слънцето. То праща топлина и светлина чрез ангелите, но зад тях нали стои Бог? Значи Бог ни праща тези блага.
към текста >>

Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука?
Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните капки на тревата, блестящи като брилянти. Красива картина! Картина, която може да събуди нашия възторг. Обаче аз отивам по-нататък. Към 9 часа росните капки по тревата ги няма. Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука? Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на тревата. Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш. Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото. Всичко преходно, временни радости, почести, богатства, власт, всичко се стопява. Ето тази е поуката от този пример.
към текста >>

Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на тревата.
Красива картина! Картина, която може да събуди нашия възторг. Обаче аз отивам по-нататък. Към 9 часа росните капки по тревата ги няма. Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука? Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на тревата. Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш. Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото. Всичко преходно, временни радости, почести, богатства, власт, всичко се стопява. Ето тази е поуката от този пример. Нека да вземем друг пример из медицината.
към текста >>

Как да преведем това за човешкия живот?
Ето тази е поуката от този пример. Нека да вземем друг пример из медицината. Когато човек се пореже, върху раната се образува кора, която пада, след като се образува младата тъкан. Тя изсъхва и пада, когато новата кожа напълно се образува. Кората се е образувала, за да пази раната от инфекция. Как да преведем това за човешкия живот? Много лесно. В тази рана ценното е младата тъкан, новият епидермис. Когато в теб има едно начало на един красив Божествен живот, имаш красиви вътрешни преживявания, начало на едни мистични опитности, имаш свещени чувства и проблясъци, това е новата тъкан, която отгоре трябва да има кора, т.е. ти трябва да ги криеш. Да не казваш на другите хора своите свещени опитности.
към текста >>

Когато в теб има едно начало на един красив Божествен живот, имаш красиви вътрешни преживявания, начало на едни мистични опитности, имаш свещени чувства и проблясъци, това е новата тъкан, която отгоре трябва да има кора, т.е.
Тя изсъхва и пада, когато новата кожа напълно се образува. Кората се е образувала, за да пази раната от инфекция. Как да преведем това за човешкия живот? Много лесно. В тази рана ценното е младата тъкан, новият епидермис. Когато в теб има едно начало на един красив Божествен живот, имаш красиви вътрешни преживявания, начало на едни мистични опитности, имаш свещени чувства и проблясъци, това е новата тъкан, която отгоре трябва да има кора, т.е. ти трябва да ги криеш. Да не казваш на другите хора своите свещени опитности. Чак когато напълно закрепнеш в мистичния живот, тогава можеш да споделиш с другите, инак можеш да загубиш тези опитности. Не знам вие дали сте наблюдавали някое цвете, поникнало в някоя пещера или зимник. То ще расте към изхода на пещерата, към светлината.
към текста >>

Чак когато напълно закрепнеш в мистичния живот, тогава можеш да споделиш с другите, инак можеш да загубиш тези опитности.
Много лесно. В тази рана ценното е младата тъкан, новият епидермис. Когато в теб има едно начало на един красив Божествен живот, имаш красиви вътрешни преживявания, начало на едни мистични опитности, имаш свещени чувства и проблясъци, това е новата тъкан, която отгоре трябва да има кора, т.е. ти трябва да ги криеш. Да не казваш на другите хора своите свещени опитности. Чак когато напълно закрепнеш в мистичния живот, тогава можеш да споделиш с другите, инак можеш да загубиш тези опитности. Не знам вие дали сте наблюдавали някое цвете, поникнало в някоя пещера или зимник. То ще расте към изхода на пещерата, към светлината. Ще се стреми към слънцето, защото слънцето дава живот на растенията. Този превод е много лесен. Така също и човешката душа се стреми към Бога, както растението се стреми към светлината.
към текста >>

Ще се стреми към слънцето, защото слънцето дава живот на растенията.
ти трябва да ги криеш. Да не казваш на другите хора своите свещени опитности. Чак когато напълно закрепнеш в мистичния живот, тогава можеш да споделиш с другите, инак можеш да загубиш тези опитности. Не знам вие дали сте наблюдавали някое цвете, поникнало в някоя пещера или зимник. То ще расте към изхода на пещерата, към светлината. Ще се стреми към слънцето, защото слънцето дава живот на растенията. Този превод е много лесен. Така също и човешката душа се стреми към Бога, както растението се стреми към светлината. Желаете ли, като свършим тази сказка, да отидем пред приемната стая на Учителя, където на един ъгъл ще видите една много малка пукнатина, от която се показва една теменужка, цъфнала на най-лошите условия? Аз мислих за нея, как е успяла при този натиск на камъните да даде тези красиви цветове? Ето какъв е този символ.
към текста >>

Значи и човек трябва да намери начин за преодоляване на пречките в живота си, както коренът постига целта си.
Ето една поука от една малка теменужка. Когато вие разровите земята и разкриете някой камък, ще видите, че той е разяден, особено ако е варовит. Това е от корените на растенията. Те могат да извличат само тази храна, която е разтворена във вода. Когато среща един варовит камък и коренът има нужда от тези варовити вещества, той започва да изпуща киселина, която разтваря калциевия карбонат и го всмуква за градеж на растението. Значи и човек трябва да намери начин за преодоляване на пречките в живота си, както коренът постига целта си. Някога отиваме в планината и потъваме в мъгла, на 3-4 крачки нищо не се вижда, всичко е изчезнало. Но някога сме прекарвали по 7-8 дни в такава мъгла. На какво ни учи тази мъгла? Веднъж Учителят каза това: При мъглите човек се уединява, остава сам. Всичко е скрито за него, нищо не се вижда.
към текста >>

Не постоянно, цял живот да бъдеш в самота, но от време на време да прекарваш в свещения час на уединение.
Но някога сме прекарвали по 7-8 дни в такава мъгла. На какво ни учи тази мъгла? Веднъж Учителят каза това: При мъглите човек се уединява, остава сам. Всичко е скрито за него, нищо не се вижда. Природата иска да се уединявате, да прекарате малко време в уединение, да се вглъбите вътре в себе си, да се почувствувате сам със себе сиис Бога. Не постоянно, цял живот да бъдеш в самота, но от време на време да прекарваш в свещения час на уединение. Да се доближиш вътре до себе си. При тези моменти на самота Бог отвътре ще те учи. Тогава ти ще разговаряш с Бога, а всичко друго ще забравиш. След това пак отиди в света. Нека вземем друг пример по аналогия.
към текста >>

„Мъдростта съдържа познанието на великите природни закони и методите за тяхното приложение в живота.
Това е нужно, за да се извърши хлорофилната асимилация. Виждаме каква разумност проявява природата в много малките работи. От това вадим поука: Във всичките наши постъпки да проявяваме голяма разумност. Да не правим нищо без обмисляне какви ще бъдат последствията. Учителят каза веднъж какво наричаме разумност. „Мъдростта съдържа познанието на великите природни закони и методите за тяхното приложение в живота. Освен Мъдростта нали имаме и Любов? Когато в една твоя постъпка вложиш едновременно Мъдрост и Любов, тогава тя е разумна. Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно." Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта? Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н. След половин час всички хора държат запалени свещи.
към текста >>

Божествена идея, която те е озарила, живееш съзнателен живот, имаш връзка с Бога и желаеш да работиш за Него, ти имаш запалена свещ.
Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно." Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта? Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н. След половин час всички хора държат запалени свещи. От това можем да извадим следната аналогия. Когато ти имаш една нова Божествена идея, която те е озарила, живееш съзнателен живот, имаш връзка с Бога и желаеш да работиш за Него, ти имаш запалена свещ. Онзи човек, който има запалена свещ в църквата, трябва ли сам да се радва на своята свещ? Той трябва да запали свещта и на другите хора. Също така и човек, който работи за една нова идея, нова култура, той работи и за другите хора, да им бъде полезен, да ги упътва към Бога. Много хора днес се нуждаят от светлина, от правилно отиване към Бога. По крайните квартали има много хора, които не знаят тези хубави неща, които ние знаем тук.
към текста >>

15. 17. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно правило за ученика е, че той трябва да изучава законите и методите на природата и да ги използува, като ги прилага в своя живот.
Първи стъпки на ученика – II Едно правило за ученика е, че той трябва да изучава законите и методите на природата и да ги използува, като ги прилага в своя живот. Една семка, заровена в земята, като се стопли времето, пуща коренчета, стебло, което се стреми към слънцето, после идат клоните, листата, цветовете, плодовете. Значи растението си служи с два метода - стреми се към земята и към слънцето. Човекът също трябва да има две посоки на растене. Освен към материалното, човек трябва да се стреми и към Божественото, така той правилно ще се развива. Като се стремим към материалния свят, ние изучаваме и неговите материални закони.
към текста >>

Те имат отношение и към духовния живот на човека.
Така и човекът всичко, което изработва, трябва да го предлага на всички. Това значи да си служим и прилагаме методите на природата. Човешкото тяло представя микрокосмос, построен по законите на макрокосмоса, или голямата вселена. Всеки орган от човешкото тяло съдържа, освен материални, и духовни сили. Например пръстите на човека не са само за хващане на предметите и за работа. Те имат отношение и към духовния живот на човека. От всеки пръст излизат грамадни енергии. Човекът приема от природата и едновременно дава от себе си енергии. От пръстите излизат понякога лъчи, дълги по един метър. Всеки пръст е свързан с известни добродетели или духовни качества на човека. Например показалецът има връзка с енергиите на Юпитер или е свързан с благородството у човека.
към текста >>

Да кажем, че някой те обидил или си неразположен поради друга някоя неприятност в живота си.
Безименният пръст има връзка със Слънцето и има отношение към красотата и изкуството. Затова хората на изкуството имат под безимения пръст силно изразени линии, дълбоки, ярко изразени. Малкият пръст е свързан с Меркурий и има връзка с интелигентността и практичността. Палецът е свързан с планетата Венера, свързан е и с Божествената любов. Тази наука ние можем да използуваме за следния опит. Да кажем, че някой те обидил или си неразположен поради друга някоя неприятност в живота си. Как ще промениш това състояние в едно такова на радост, мир и хармония? Ето какво можеш да направиш. Хвани с всичките пръсти на дясната ръка основата на палеца на лявата ръка и движи нагоре, като едновременно мислиш за любовта. Хвани основата на показалеца и движи пръстите си нагоре. Така ти събуждаш енергията на благородството и повече няма да помниш обидата.
към текста >>

Да кажем, че човек живее 90 години, тогава 30 години той прекарва в сън, 30 години от живота си спи.
След туй хвани безимения пръст, мисли за красотата, която ще внесе хармония в тебе. Честото неразположение нарушава кръвообращението и може да доведе до парализация. Когато движиш пръстите си по палеца, ти събуждаш Божествената любов и тогава не само ще простиш на човека, който те е обидил, но и ще го възлюбиш. Едно важно нещо в първите стъпки на ученика е да знае как да се учи и когато спи. Сънят може да е 7-8 часа, значи 1/3 от денонощието. Да кажем, че човек живее 90 години, тогава 30 години той прекарва в сън, 30 години от живота си спи. Тези 30 години могат да бъдат загубени, ако той не учи и през време на съня. Затова човек трябва да знае как да спи и как да учи, когато спи. Това се постига чрез будното съзнание. През време на съня душата на човека излиза вън от тялото, но една нишка поддържа връзката. При смъртта тази нишка се скъсва.
към текста >>

Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си.
Такава опитност показва, че човешката мисъл работи вън от мозъка. Следователно мисълта не е плод на мозъка. Материята не ражда мисъл. Мозъкът е само един инструмент на мисълта. През време на сън човек може да прекарва в едно състояние на будно съзнание. Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си. Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева. Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога.
към текста >>

Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева.
Следователно мисълта не е плод на мозъка. Материята не ражда мисъл. Мозъкът е само един инструмент на мисълта. През време на сън човек може да прекарва в едно състояние на будно съзнание. Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си. Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева. Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е.
към текста >>

Учителят препоръчва следната формула: „Господи, Исусе Христе, сега, при заспиването си, аз отивам в Небесната школа на Бялото Братство и аз зная, че това ще стане, защото това е и Твоята воля." Когато човек е съзнателен, през време на спането може не само да учи, но и да работи.
Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е. всички тревоги да се превърнат в един вътрешен мир, в него да настане една хармония, да има чистотата и невинността на детето. В това състояние той може да спи, да бъде с будно съзнание горе, да изучава невидимия свят и главно - може да посети Школата на невидимия свят, Небесната школа на Бялото Братство. Учителят препоръчва следната формула: „Господи, Исусе Христе, сега, при заспиването си, аз отивам в Небесната школа на Бялото Братство и аз зная, че това ще стане, защото това е и Твоята воля." Когато човек е съзнателен, през време на спането може не само да учи, но и да работи. Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина. Всяка година умират около 35 милиона хора. Те имат нужда от помощ. Един пример от Учителя. Преди да живеем на Изгрева, Учителят ни разправи следния случай.
към текста >>

Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога.
„Ако ученикът веднъж само се опита да коригира Абсалютното, Божественото, той се отстранява от класа." Това правило подразбира да имаш едно пълно доверие в Бога, в Неговата любов, мъдрост, справедливост, никога да се не усъмниш в Него. Във всичко можеш да се усъмниш, но за Бога ще имаш само правилната възвишена свещена мисъл. Ще Го смяташ като едно идеално същество, същество, което те обича. Ще Го смяташ даже като едничкия възлюблен на твоята душа. Тази мисъл е много мистична: „Обект на всичко в света е Бог." Това е много дълбока мисъл. Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога. Когато ти обичаш един човек, ти обичаш Бога в него. Във всеки човек Бог живее и се проявява. Едничкото нещо, което търсиш в живота си, това е Бог. Бог е едничкият твой възлюблен. Когато почувствуваш Бога във всички същества, тогава ще дойдеш до мировата любов.
към текста >>

Едничкото нещо, което търсиш в живота си, това е Бог.
Ще Го смяташ даже като едничкия възлюблен на твоята душа. Тази мисъл е много мистична: „Обект на всичко в света е Бог." Това е много дълбока мисъл. Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога. Когато ти обичаш един човек, ти обичаш Бога в него. Във всеки човек Бог живее и се проявява. Едничкото нещо, което търсиш в живота си, това е Бог. Бог е едничкият твой възлюблен. Когато почувствуваш Бога във всички същества, тогава ще дойдеш до мировата любов. Второ правило: „Когато човек постъпи в клас и отсъствува без никаква причина, той се отстранява от клас." Кой го отстранява? Никой. Той сам се отстранява. Горе, в невидимия свят, той се отписва.
към текста >>

16. 21. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност, ако погледнем подълбоко на въпроса, целият живот е училище.
Ученик Аз трябваше да донеса Пентаграмата, за да видите кога човек почва своето ученичество. Кого наричаме ученик на една Божествена школа? Всъщност, ако погледнем подълбоко на въпроса, целият живот е училище. Всеки човек е ученик. Това е в широк смисъл на думата. Земята е едно училище. Какво учи един човек, който се занимава с шивачество или обущарство? Преди всичко, той се учи на търпение.
към текста >>

През един живот човек може да изучава само една добродетел, например търпение, кротост, нежност и пр.
Това е нужно. Човек трябва да притежава всичките добродетели. Един просяк развива смирение. Значи и той учи. С други думи, всеки човек, в каквото и положение да се намира, учи нещо. През един живот човек може да изучава само една добродетел, например търпение, кротост, нежност и пр. Не само добродетелите, но и дарбите трябва да развива човек, например музикалните дарби, поетическите и пр. Но всичко това още не е ученичество. Ученик в истинския смисъл на думата е този, който учи и работи съзнателно върху себе си. Основата на ученика е отношението му към Бога. Канарата, върху която стои ученикът, е съществото, което го обича - това същество е Бог.
към текста >>

Ученикът знае това и това е здравата опора в неговия живот.
Не само добродетелите, но и дарбите трябва да развива човек, например музикалните дарби, поетическите и пр. Но всичко това още не е ученичество. Ученик в истинския смисъл на думата е този, който учи и работи съзнателно върху себе си. Основата на ученика е отношението му към Бога. Канарата, върху която стои ученикът, е съществото, което го обича - това същество е Бог. Ученикът знае това и това е здравата опора в неговия живот. Дори когато някой човек прояви любов към него, той знае, че този човек е проводник, чрез него пак Бог го обича. Той знае, че любовта на Бога към него е постоянна, неизменна в течение на милиарди години, независимо от това дали той е падал или ставал. Друга опора в живота на ученика е неговата любов към Бога. Пример. В Чамкория, в една от вилите, отива една наша сестра и там прекарва едно лято напълно свободна. По цял ден прекарвала в боровата гора, молела се, приказвала с Бога, виждала Го в тревите, цветята, дърветата, небето.
към текста >>

Друга опора в живота на ученика е неговата любов към Бога. Пример.
Основата на ученика е отношението му към Бога. Канарата, върху която стои ученикът, е съществото, което го обича - това същество е Бог. Ученикът знае това и това е здравата опора в неговия живот. Дори когато някой човек прояви любов към него, той знае, че този човек е проводник, чрез него пак Бог го обича. Той знае, че любовта на Бога към него е постоянна, неизменна в течение на милиарди години, независимо от това дали той е падал или ставал. Друга опора в живота на ученика е неговата любов към Бога. Пример. В Чамкория, в една от вилите, отива една наша сестра и там прекарва едно лято напълно свободна. По цял ден прекарвала в боровата гора, молела се, приказвала с Бога, виждала Го в тревите, цветята, дърветата, небето. Така прекарвала в едно Божествено състояние. Тези няколко седмици били най-светлите в нейния живот. После тя казваше така: „В тази красота, като чувствувах присъствието на Бога в цветята, звездите и пр., аз се влюбих в Бога и преживях възвишени състояния." Като я срещат нейните приятелки, казват й, че станала много красива.
към текста >>

Тези няколко седмици били най-светлите в нейния живот.
Той знае, че любовта на Бога към него е постоянна, неизменна в течение на милиарди години, независимо от това дали той е падал или ставал. Друга опора в живота на ученика е неговата любов към Бога. Пример. В Чамкория, в една от вилите, отива една наша сестра и там прекарва едно лято напълно свободна. По цял ден прекарвала в боровата гора, молела се, приказвала с Бога, виждала Го в тревите, цветята, дърветата, небето. Така прекарвала в едно Божествено състояние. Тези няколко седмици били най-светлите в нейния живот. После тя казваше така: „В тази красота, като чувствувах присъствието на Бога в цветята, звездите и пр., аз се влюбих в Бога и преживях възвишени състояния." Като я срещат нейните приятелки, казват й, че станала много красива. Приятелките й я питали какви средства е употребявала, та така се разхубавила. Тогава тя им разправила своята опитност. Защо тази сестра е станала красива? Защото, според окултната наука, Бог е извор на всяка красота.
към текста >>

У един съзнателен ученик преди всичко се проявява великата жажда към възвишеното, любовта, знанието, жажда за истина, той гладува за любовта и за висшата мъдрост.
Понеже ученикът се свързва с висшите членове на Бялото Братство, той има тяхното съдействие. Когато минава през беди и страдания, той изговаря следната формула: „Всички тези страдания са нищо в сравнение с тази привилегия, която имам, да съм ученик на тази Божествена школа." Специално внимание се обръща на ученика от тези светли духове, защото той се приготовлява да стане работник. Всеки човек напредва по пътя към съвършенството. Понеже ученикът работи съзнателно върху себе си, той ускорява своето възлизане. Той учи и прилага всеки ден. У един съзнателен ученик преди всичко се проявява великата жажда към възвишеното, любовта, знанието, жажда за истина, той гладува за любовта и за висшата мъдрост. Казано е от Христа: „Блажени, които гладуват и жадуват за истината, защото ще се наситят." Учителят допълня и казва така: „Блажени, които гладуват и жадуват за любовта, защото ще се наситят; блажени, които гладуват и жадуват за мъдростта и висшето знание, защото ще ги имат." В един истински ученик има незлобие, невинност, искреност, в него има нещо детско. Това показва неговата чистосърдечност. Но той едновременно трябва да бъде и много разумен. Ученикът на Божествената школа по сърце ще бъде дете, а по ум ще бъде възрастен. Друго качество, което отличава един ученик, е неговото доволство.
към текста >>

Животът на ученика е интензивен.
Друго качество, което отличава един ученик, е неговото доволство. Той е винаги доволен от момента, в който е поставен. Това доволство не значи бездействие, апатия или пасивност. Не, той е активен, работи, но не изгубва своя мир, своето равновесие. Той знае, че това състояние трае само един момент и че утре ще се промени. Животът на ученика е интензивен. Най- интензивният живот в света е животът на ученика. Неговият живот е на много изпити. Той минава през тях, за да се опита неговата любов, неговото знание. Той знае законите на окултната наука, но в живота ще покаже доколко ги владее. Ще се опита неговото самообладание, смелост, състрадание, любов към хората и пр.
към текста >>

Най- интензивният живот в света е животът на ученика.
Той е винаги доволен от момента, в който е поставен. Това доволство не значи бездействие, апатия или пасивност. Не, той е активен, работи, но не изгубва своя мир, своето равновесие. Той знае, че това състояние трае само един момент и че утре ще се промени. Животът на ученика е интензивен. Най- интензивният живот в света е животът на ученика. Неговият живот е на много изпити. Той минава през тях, за да се опита неговата любов, неговото знание. Той знае законите на окултната наука, но в живота ще покаже доколко ги владее. Ще се опита неговото самообладание, смелост, състрадание, любов към хората и пр. Когато ученикът минава през разните изпитания, той трябва да съзнава, че това са изпити.
към текста >>

Неговият живот е на много изпити.
Това доволство не значи бездействие, апатия или пасивност. Не, той е активен, работи, но не изгубва своя мир, своето равновесие. Той знае, че това състояние трае само един момент и че утре ще се промени. Животът на ученика е интензивен. Най- интензивният живот в света е животът на ученика. Неговият живот е на много изпити. Той минава през тях, за да се опита неговата любов, неговото знание. Той знае законите на окултната наука, но в живота ще покаже доколко ги владее. Ще се опита неговото самообладание, смелост, състрадание, любов към хората и пр. Когато ученикът минава през разните изпитания, той трябва да съзнава, че това са изпити. Неговата любов към Бога трябва да бъде толкова силна, че той ще премине всички препятствия и противоречия, без да възроптае.
към текста >>

Той знае законите на окултната наука, но в живота ще покаже доколко ги владее.
Той знае, че това състояние трае само един момент и че утре ще се промени. Животът на ученика е интензивен. Най- интензивният живот в света е животът на ученика. Неговият живот е на много изпити. Той минава през тях, за да се опита неговата любов, неговото знание. Той знае законите на окултната наука, но в живота ще покаже доколко ги владее. Ще се опита неговото самообладание, смелост, състрадание, любов към хората и пр. Когато ученикът минава през разните изпитания, той трябва да съзнава, че това са изпити. Неговата любов към Бога трябва да бъде толкова силна, че той ще премине всички препятствия и противоречия, без да възроптае. През един ден ученикът може да минава през върхове и долини. Един изпит в любовта е, когато човек минава през разни страдания, да не помисли, че Бог го е оставил.
към текста >>

Ученикът цял ден мисли за вечния, възвишения живот, необикновения живот.
Любовта на Бога не се намалява към човека, който греши тук, на земята. Бог еднакво обича и грешника, и праведния. Затова човек трябва да постъпва като Бога. Преди години в един провинциален град един наш брат казал някакви остри думи на друг наш брат. Тогава вторият брат, който бил доста напреднал, се обърнал към първия, усмихнал се и му казал: „Братко, недей накърнява моята любов към тебе." Ученикът цял ден мисли за вечния, възвишения живот, необикновения живот. От сутрин до вечер той живее един вътрешен интензивен живот, но отвън не трябва да личи. Вън, в света, никой не знае, че той живее един необикновен живот. Много фалшиво разбира нещата онзи ученик, който външно парадира и заявява, че живее необикновено. Вземете пример от Учителя. Той живее в един възвишен свят, той изпитва един вътрешен мир и радост, но външно е напълно спокоен, тих, не се екзалтира, мисли както другите хора.
към текста >>

От сутрин до вечер той живее един вътрешен интензивен живот, но отвън не трябва да личи.
Бог еднакво обича и грешника, и праведния. Затова човек трябва да постъпва като Бога. Преди години в един провинциален град един наш брат казал някакви остри думи на друг наш брат. Тогава вторият брат, който бил доста напреднал, се обърнал към първия, усмихнал се и му казал: „Братко, недей накърнява моята любов към тебе." Ученикът цял ден мисли за вечния, възвишения живот, необикновения живот. От сутрин до вечер той живее един вътрешен интензивен живот, но отвън не трябва да личи. Вън, в света, никой не знае, че той живее един необикновен живот. Много фалшиво разбира нещата онзи ученик, който външно парадира и заявява, че живее необикновено. Вземете пример от Учителя. Той живее в един възвишен свят, той изпитва един вътрешен мир и радост, но външно е напълно спокоен, тих, не се екзалтира, мисли както другите хора. А вътрешно той живее един извънредно интензивен живот.
към текста >>

Вън, в света, никой не знае, че той живее един необикновен живот.
Затова човек трябва да постъпва като Бога. Преди години в един провинциален град един наш брат казал някакви остри думи на друг наш брат. Тогава вторият брат, който бил доста напреднал, се обърнал към първия, усмихнал се и му казал: „Братко, недей накърнява моята любов към тебе." Ученикът цял ден мисли за вечния, възвишения живот, необикновения живот. От сутрин до вечер той живее един вътрешен интензивен живот, но отвън не трябва да личи. Вън, в света, никой не знае, че той живее един необикновен живот. Много фалшиво разбира нещата онзи ученик, който външно парадира и заявява, че живее необикновено. Вземете пример от Учителя. Той живее в един възвишен свят, той изпитва един вътрешен мир и радост, но външно е напълно спокоен, тих, не се екзалтира, мисли както другите хора. А вътрешно той живее един извънредно интензивен живот. Ученикът трябва всеки ден да се ражда отново.
към текста >>

А вътрешно той живее един извънредно интензивен живот.
От сутрин до вечер той живее един вътрешен интензивен живот, но отвън не трябва да личи. Вън, в света, никой не знае, че той живее един необикновен живот. Много фалшиво разбира нещата онзи ученик, който външно парадира и заявява, че живее необикновено. Вземете пример от Учителя. Той живее в един възвишен свят, той изпитва един вътрешен мир и радост, но външно е напълно спокоен, тих, не се екзалтира, мисли както другите хора. А вътрешно той живее един извънредно интензивен живот. Ученикът трябва всеки ден да се ражда отново. Какво значи това? Всеки ден той трябва да расте в любовта, да придобива ново откровение за любовта, нови идеи, нови познания за Бога, нови методи за служене на Бога. Всеки ден в него идат нови мисли, той става друг, от сутрин до вечер той расте и се променя. Това значи ново раждане всеки ден.
към текста >>

Питайте някой възрастен човек кои години са били най-щастливите в неговия живот.
Всеки ден той трябва да расте в любовта, да придобива ново откровение за любовта, нови идеи, нови познания за Бога, нови методи за служене на Бога. Всеки ден в него идат нови мисли, той става друг, от сутрин до вечер той расте и се променя. Това значи ново раждане всеки ден. Това е възможно, защото Бог посещава човека всеки ден. Пътят на ученичеството е най-приятният, най-красивият път. Питайте някой възрастен човек кои години са били най-щастливите в неговия живот. Той ще каже, че това са били детските му години. Най-щастливото състояние е да съзнаваш, че ти си ученик. Хората остаряват, защото казват, че няма какво да учат. Стремежът към знанието подмладява човека. Лицето на ученика и на дълбока старост ще има нещо младенческо.
към текста >>

Животът на ученика в една Божествена школа, това е живот в радост, това е най-щастливият живот на човека.
Най-щастливото състояние е да съзнаваш, че ти си ученик. Хората остаряват, защото казват, че няма какво да учат. Стремежът към знанието подмладява човека. Лицето на ученика и на дълбока старост ще има нещо младенческо. Съзнанието на човека, че учи, събужда активността на клетките и той се подмладява. Животът на ученика в една Божествена школа, това е живот в радост, това е най-щастливият живот на човека. Ученикът винаги се намира в класа, това той трябва винаги да съзнава. През целия ден, където и да отиде - на улицата, в магазина, той съзнава, че е ученик. Той не престава да се моли и да изговаря формулата, за да издържи изпитите на всички съблазни и изкушения в света. Ученикът трябва да бъде силен, винаги с будно съзнание, да съзнава, че е в клас. Той може да изговаря мислено формулата „Бог е Любов" или „Господи, да ходя винаги в Твоята светлина", „Желая да Ти служа" и др.
към текста >>

Ученикът на една духовна школа превръща елементите в своя живот.
Тази птица, според старогръцката легенда, след като изгоряла в огъня, възкръснала от собствената си пепел, още по-красива. В тази символична легенда е скрита истината за прераждането. Така и днешните учени отново се връщат към алхимията и превръщат едни елементи в други. Радият се превръща в [бисмут] и постепенно преминава в олово. Значи алхимията е възможна. Ученикът на една духовна школа превръща елементите в своя живот. Той превръща отрицателните състояния, като скърби, отчаяния, в радост и светли надежди. Той е модерен алхимик. Той знае тайната на духовната алхимия. Гневът е също един психичен елемент. Ученикът превръща гнева в спокойствие и любов.
към текста >>

17. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност, ако погледнем подълбоко на въпроса, целият живот е училище.
Ученик Аз трябваше да донеса Пентаграмата, за да видите кога човек почва своето ученичество. Кого наричаме ученик на една Божествена школа? Всъщност, ако погледнем подълбоко на въпроса, целият живот е училище. Всеки човек е ученик. Това е в широк смисъл на думата. Земята е едно училище. Какво учи един човек, който се занимава с шивачество или обущарство? Преди всичко, той се учи на търпение.
към текста >>

През един живот човек може да изучава само една добродетел, например търпение, кротост, нежност и пр.
Това е нужно. Човек трябва да притежава всичките добродетели. Един просяк развива смирение. Значи и той учи. С други думи, всеки човек, в каквото и положение да се намира, учи нещо. През един живот човек може да изучава само една добродетел, например търпение, кротост, нежност и пр. Не само добродетелите, но и дарбите трябва да развива човек, например музикалните дарби, поетическите и пр. Но всичко това още не е ученичество. Ученик в истинския смисъл на думата е този, който учи и работи съзнателно върху себе си. Основата на ученика е отношението му към Бога. Канарата, върху която стои ученикът, е съществото, което го обича - това същество е Бог.
към текста >>

Ученикът знае това и това е здравата опора в неговия живот.
Не само добродетелите, но и дарбите трябва да развива човек, например музикалните дарби, поетическите и пр. Но всичко това още не е ученичество. Ученик в истинския смисъл на думата е този, който учи и работи съзнателно върху себе си. Основата на ученика е отношението му към Бога. Канарата, върху която стои ученикът, е съществото, което го обича - това същество е Бог. Ученикът знае това и това е здравата опора в неговия живот. Дори когато някой човек прояви любов към него, той знае, че този човек е проводник, чрез него пак Бог го обича. Той знае, че любовта на Бога към него е постоянна, неизменна в течение на милиарди години, независимо от това дали той е падал или ставал. Друга опора в живота на ученика е неговата любов към Бога. Пример. В Чамкория, в една от вилите, отива една наша сестра и там прекарва едно лято напълно свободна. По цял ден прекарвала в боровата гора, молела се, приказвала с Бога, виждала Го в тревите, цветята, дърветата, небето.
към текста >>

Друга опора в живота на ученика е неговата любов към Бога. Пример.
Основата на ученика е отношението му към Бога. Канарата, върху която стои ученикът, е съществото, което го обича - това същество е Бог. Ученикът знае това и това е здравата опора в неговия живот. Дори когато някой човек прояви любов към него, той знае, че този човек е проводник, чрез него пак Бог го обича. Той знае, че любовта на Бога към него е постоянна, неизменна в течение на милиарди години, независимо от това дали той е падал или ставал. Друга опора в живота на ученика е неговата любов към Бога. Пример. В Чамкория, в една от вилите, отива една наша сестра и там прекарва едно лято напълно свободна. По цял ден прекарвала в боровата гора, молела се, приказвала с Бога, виждала Го в тревите, цветята, дърветата, небето. Така прекарвала в едно Божествено състояние. Тези няколко седмици били най-светлите в нейния живот. После тя казваше така: „В тази красота, като чувствувах присъствието на Бога в цветята, звездите и пр., аз се влюбих в Бога и преживях възвишени състояния.” Като я срещат нейните приятелки, казват й, че станала много красива.
към текста >>

Тези няколко седмици били най-светлите в нейния живот.
Той знае, че любовта на Бога към него е постоянна, неизменна в течение на милиарди години, независимо от това дали той е падал или ставал. Друга опора в живота на ученика е неговата любов към Бога. Пример. В Чамкория, в една от вилите, отива една наша сестра и там прекарва едно лято напълно свободна. По цял ден прекарвала в боровата гора, молела се, приказвала с Бога, виждала Го в тревите, цветята, дърветата, небето. Така прекарвала в едно Божествено състояние. Тези няколко седмици били най-светлите в нейния живот. После тя казваше така: „В тази красота, като чувствувах присъствието на Бога в цветята, звездите и пр., аз се влюбих в Бога и преживях възвишени състояния.” Като я срещат нейните приятелки, казват й, че станала много красива. Приятелките й я питали какви средства е употребявала, та така се разхубавила. Тогава тя им разправила своята опитност. Защо тази сестра е станала красива? Защото, според окултната наука, Бог е извор на всяка красота.
към текста >>

У един съзнателен ученик преди всичко се проявява великата жажда към възвишеното, любовта, знанието, жажда за истина, той гладува за любовта и за висшата мъдрост.
Понеже ученикът се свързва с висшите членове на Бялото Братство, той има тяхното съдействие. Когато минава през беди и страдания, той изговаря следната формула: „Всички тези страдания са нищо в сравнение с тази привилегия, която имам, да съм ученик на тази Божествена школа.” Специално внимание се обръща на ученика от тези светли духове, защото той се приготовлява да стане работник. Всеки човек напредва по пътя към съвършенството. Понеже ученикът работи съзнателно върху себе си, той ускорява своето възлизане. Той учи и прилага всеки ден. У един съзнателен ученик преди всичко се проявява великата жажда към възвишеното, любовта, знанието, жажда за истина, той гладува за любовта и за висшата мъдрост. Казано е от Христа: „Блажени, които гладуват и жадуват за истината, защото ще се наситят.” Учителят допълня и казва така: „Блажени, които гладуват и жадуват за любовта, защото ще се наситят; блажени, които гладуват и жадуват за мъдростта и висшето знание, защото ще ги имат.” В един истински ученик има незлобие, невинност, искреност, в него има нещо детско. Това показва неговата чистосърдечност. Но той едновременно трябва да бъде и много разумен. Ученикът на Божествената школа по сърце ще бъде дете, а по ум ще бъде възрастен. Друго качество, което отличава един ученик, е неговото доволство.
към текста >>

Животът на ученика е интензивен.
Друго качество, което отличава един ученик, е неговото доволство. Той е винаги доволен от момента, в който е поставен. Това доволство не значи бездействие, апатия или пасивност. Не, той е активен, работи, но не изгубва своя мир, своето равновесие. Той знае, че това състояние трае само един момент и че утре ще се промени. Животът на ученика е интензивен. Най-интензивният живот в света е животът на ученика. Неговият живот е на много изпити. Той минава през тях, за да се опита неговата любов, неговото знание. Той знае законите на окултната наука, но в живота ще покаже доколко ги владее. Ще се опита неговото самообладание, смелост, състрадание, любов към хората и пр.
към текста >>

Най-интензивният живот в света е животът на ученика.
Той е винаги доволен от момента, в който е поставен. Това доволство не значи бездействие, апатия или пасивност. Не, той е активен, работи, но не изгубва своя мир, своето равновесие. Той знае, че това състояние трае само един момент и че утре ще се промени. Животът на ученика е интензивен. Най-интензивният живот в света е животът на ученика. Неговият живот е на много изпити. Той минава през тях, за да се опита неговата любов, неговото знание. Той знае законите на окултната наука, но в живота ще покаже доколко ги владее. Ще се опита неговото самообладание, смелост, състрадание, любов към хората и пр. Когато ученикът минава през разните изпитания, той трябва да съзнава, че това са изпити.
към текста >>

Неговият живот е на много изпити.
Това доволство не значи бездействие, апатия или пасивност. Не, той е активен, работи, но не изгубва своя мир, своето равновесие. Той знае, че това състояние трае само един момент и че утре ще се промени. Животът на ученика е интензивен. Най-интензивният живот в света е животът на ученика. Неговият живот е на много изпити. Той минава през тях, за да се опита неговата любов, неговото знание. Той знае законите на окултната наука, но в живота ще покаже доколко ги владее. Ще се опита неговото самообладание, смелост, състрадание, любов към хората и пр. Когато ученикът минава през разните изпитания, той трябва да съзнава, че това са изпити. Неговата любов към Бога трябва да бъде толкова силна, че той ще премине всички препятствия и противоречия, без да възроптае.
към текста >>

Той знае законите на окултната наука, но в живота ще покаже доколко ги владее.
Той знае, че това състояние трае само един момент и че утре ще се промени. Животът на ученика е интензивен. Най-интензивният живот в света е животът на ученика. Неговият живот е на много изпити. Той минава през тях, за да се опита неговата любов, неговото знание. Той знае законите на окултната наука, но в живота ще покаже доколко ги владее. Ще се опита неговото самообладание, смелост, състрадание, любов към хората и пр. Когато ученикът минава през разните изпитания, той трябва да съзнава, че това са изпити. Неговата любов към Бога трябва да бъде толкова силна, че той ще премине всички препятствия и противоречия, без да възроптае. През един ден ученикът може да минава през върхове и долини. Един изпит в любовта е, когато човек минава през разни страдания, да не помисли, че Бог го е оставил.
към текста >>

Ученикът цял ден мисли за вечния, възвишения живот, необикновения живот.
Любовта на Бога не се намалява към човека, който греши тук, на земята. Бог еднакво обича и грешника, и праведния. Затова човек трябва да постъпва като Бога. Преди години в един провинциален град един наш брат казал някакви остри думи на друг наш брат. Тогава вторият брат, който бил доста напреднал, се обърнал към първия, усмихнал се и му казал: „Братко, недей накърнява моята любов към тебе.” Ученикът цял ден мисли за вечния, възвишения живот, необикновения живот. От сутрин до вечер той живее един вътрешен интензивен живот, но отвън не трябва да личи. Вън, в света, никой не знае, че той живее един необикновен живот. Много фалшиво разбира нещата онзи ученик, който външно парадира и заявява, че живее необикновено. Вземете пример от Учителя. Той живее в един възвишен свят, той изпитва един вътрешен мир и радост, но външно е напълно спокоен, тих, не се екзалтира, мисли както другите хора.
към текста >>

От сутрин до вечер той живее един вътрешен интензивен живот, но отвън не трябва да личи.
Бог еднакво обича и грешника, и праведния. Затова човек трябва да постъпва като Бога. Преди години в един провинциален град един наш брат казал някакви остри думи на друг наш брат. Тогава вторият брат, който бил доста напреднал, се обърнал към първия, усмихнал се и му казал: „Братко, недей накърнява моята любов към тебе.” Ученикът цял ден мисли за вечния, възвишения живот, необикновения живот. От сутрин до вечер той живее един вътрешен интензивен живот, но отвън не трябва да личи. Вън, в света, никой не знае, че той живее един необикновен живот. Много фалшиво разбира нещата онзи ученик, който външно парадира и заявява, че живее необикновено. Вземете пример от Учителя. Той живее в един възвишен свят, той изпитва един вътрешен мир и радост, но външно е напълно спокоен, тих, не се екзалтира, мисли както другите хора. А вътрешно той живее един извънредно интензивен живот.
към текста >>

Вън, в света, никой не знае, че той живее един необикновен живот.
Затова човек трябва да постъпва като Бога. Преди години в един провинциален град един наш брат казал някакви остри думи на друг наш брат. Тогава вторият брат, който бил доста напреднал, се обърнал към първия, усмихнал се и му казал: „Братко, недей накърнява моята любов към тебе.” Ученикът цял ден мисли за вечния, възвишения живот, необикновения живот. От сутрин до вечер той живее един вътрешен интензивен живот, но отвън не трябва да личи. Вън, в света, никой не знае, че той живее един необикновен живот. Много фалшиво разбира нещата онзи ученик, който външно парадира и заявява, че живее необикновено. Вземете пример от Учителя. Той живее в един възвишен свят, той изпитва един вътрешен мир и радост, но външно е напълно спокоен, тих, не се екзалтира, мисли както другите хора. А вътрешно той живее един извънредно интензивен живот. Ученикът трябва всеки ден да се ражда отново.
към текста >>

А вътрешно той живее един извънредно интензивен живот.
От сутрин до вечер той живее един вътрешен интензивен живот, но отвън не трябва да личи. Вън, в света, никой не знае, че той живее един необикновен живот. Много фалшиво разбира нещата онзи ученик, който външно парадира и заявява, че живее необикновено. Вземете пример от Учителя. Той живее в един възвишен свят, той изпитва един вътрешен мир и радост, но външно е напълно спокоен, тих, не се екзалтира, мисли както другите хора. А вътрешно той живее един извънредно интензивен живот. Ученикът трябва всеки ден да се ражда отново. Какво значи това? Всеки ден той трябва да расте в любовта, да придобива ново откровение за любовта, нови идеи, нови познания за Бога, нови методи за служене на Бога. Всеки ден в него идат нови мисли, той става друг, от сутрин до вечер той расте и се променя. Това значи ново раждане всеки ден.
към текста >>

Питайте някой възрастен човек кои години са били най-щастливите в неговия живот.
Всеки ден той трябва да расте в любовта, да придобива ново откровение за любовта, нови идеи, нови познания за Бога, нови методи за служене на Бога. Всеки ден в него идат нови мисли, той става друг, от сутрин до вечер той расте и се променя. Това значи ново раждане всеки ден. Това е възможно, защото Бог посещава човека всеки ден. Пътят на ученичеството е най-приятният, най-красивият път. Питайте някой възрастен човек кои години са били най-щастливите в неговия живот. Той ще каже, че това са били детските му години. Най-щастливото състояние е да съзнаваш, че ти си ученик. Хората остаряват, защото казват, че няма какво да учат. Стремежът към знанието подмладява човека. Лицето на ученика и на дълбока старост ще има нещо младенческо.
към текста >>

Животът на ученика в една Божествена школа, това е живот в радост, това е най-щастливият живот на човека.
Най-щастливото състояние е да съзнаваш, че ти си ученик. Хората остаряват, защото казват, че няма какво да учат. Стремежът към знанието подмладява човека. Лицето на ученика и на дълбока старост ще има нещо младенческо. Съзнанието на човека, че учи, събужда активността на клетките и той се подмладява. Животът на ученика в една Божествена школа, това е живот в радост, това е най-щастливият живот на човека. Ученикът винаги се намира в класа, това той трябва винаги да съзнава. През целия ден, където и да отиде - на улицата, в магазина, той съзнава, че е ученик. Той не престава да се моли и да изговаря формулата, за да издържи изпитите на всички съблазни и изкушения в света. Ученикът трябва да бъде силен, винаги с будно съзнание, да съзнава, че е в клас. Той може да изговаря мислено формулата „Бог е Любов” или „Господи, да ходя винаги в Твоята светлина”, „Желая да Ти служа” и др.
към текста >>

Ученикът на една духовна школа превръща елементите в своя живот.
Тази птица, според старогръцката легенда, след като изгоряла в огъня, възкръснала от собствената си пепел, още по-красива. В тази символична легенда е скрита истината за прераждането. Така и днешните учени отново се връщат към алхимията и превръщат едни елементи в други. Радият се превръща в [бисмут] и постепенно преминава в олово. Значи алхимията е възможна. Ученикът на една духовна школа превръща елементите в своя живот. Той превръща отрицателните състояния, като скърби, отчаяния, в радост и светли надежди. Той е модерен алхимик. Той знае тайната на духовната алхимия. Гневът е също един психичен елемент. Ученикът превръща гнева в спокойствие и любов.
към текста >>

18. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно правило за ученика е, че той трябва да изучава законите и методите на природата и да ги използува, като ги прилага в своя живот.
Първи стъпки на ученика – II Едно правило за ученика е, че той трябва да изучава законите и методите на природата и да ги използува, като ги прилага в своя живот. Една семка, заровена в земята, като се стопли времето, пуща коренчета, стебло, което се стреми към слънцето, после идат клоните, листата, цветовете, плодовете. Значи растението си служи с два метода - стреми се към земята и към слънцето. Човекът също трябва да има две посоки на растене. Освен към материалното, човек трябва да се стреми и към Божественото, така той правилно ще се развива. Като се стремим към материалния свят, ние изучаваме и неговите материални закони.
към текста >>

Те имат отношение и към духовния живот на човека.
Така и човекът всичко, което изработва, трябва да го предлага на всички. Това значи да си служим и прилагаме методите на природата. Човешкото тяло представя микрокосмос, построен по законите на макрокосмоса, или голямата вселена. Всеки орган от човешкото тяло съдържа, освен материални, и духовни сили. Например пръстите на човека не са само за хващане на предметите и за работа. Те имат отношение и към духовния живот на човека. От всеки пръст излизат грамадни енергии. Човекът приема от природата и едновременно дава от себе си енергии. От пръстите излизат понякога лъчи, дълги по един метър. Всеки пръст е свързан с известни добродетели или духовни качества на човека. Например показалецът има връзка с енергиите на Юпитер или е свързан с благородството у човека.
към текста >>

Да кажем, че някой те обидил или си неразположен поради друга някоя неприятност в живота си.
Безименният пръст има връзка със Слънцето и има отношение към красотата и изкуството. Затова хората на изкуството имат под безимения пръст силно изразени линии, дълбоки, ярко изразени. Малкият пръст е свързан с Меркурий и има връзка с интелигентността и практичността. Палецът е свързан с планетата Венера, свързан е и с Божествената любов. Тази наука ние можем да използуваме за следния опит. Да кажем, че някой те обидил или си неразположен поради друга някоя неприятност в живота си. Как ще промениш това състояние в едно такова на радост, мир и хармония? Ето какво можеш да направиш. Хвани с всичките пръсти на дясната ръка основата на палеца на лявата ръка и движи нагоре, като едновременно мислиш за любовта. Хвани основата на показалеца и движи пръстите си нагоре. Така ти събуждаш енергията на благородството и повече няма да помниш обидата.
към текста >>

Да кажем, че човек живее 90 години, тогава 30 години той прекарва в сън, 30 години от живота си спи.
След туй хвани безимения пръст, мисли за красотата, която ще внесе хармония в тебе. Честото неразположение нарушава кръвообращението и може да доведе до парализация. Когато движиш пръстите си по палеца, ти събуждаш Божествената любов и тогава не само ще простиш на човека, който те е обидил, но и ще го възлюбиш. Едно важно нещо в първите стъпки на ученика е да знае как да се учи и когато спи. Сънят може да е 7-8 часа, значи 1/3 от денонощието. Да кажем, че човек живее 90 години, тогава 30 години той прекарва в сън, 30 години от живота си спи. Тези 30 години могат да бъдат загубени, ако той не учи и през време на съня. Затова човек трябва да знае как да спи и как да учи, когато спи. Това се постига чрез будното съзнание. През време на съня душата на човека излиза вън от тялото, но една нишка поддържа връзката. При смъртта тази нишка се скъсва.
към текста >>

Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си.
Такава опитност показва, че човешката мисъл работи вън от мозъка. Следователно мисълта не е плод на мозъка. Материята не ражда мисъл. Мозъкът е само един инструмент на мисълта. През време на сън човек може да прекарва в едно състояние на будно съзнание. Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си. Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева. Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога.
към текста >>

Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева.
Следователно мисълта не е плод на мозъка. Материята не ражда мисъл. Мозъкът е само един инструмент на мисълта. През време на сън човек може да прекарва в едно състояние на будно съзнание. Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си. Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева. Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е.
към текста >>

Учителят препоръчва следната формула: „Господи, Исусе Христе, сега, при заспиването си, аз отивам в Небесната школа на Бялото Братство и аз зная, че това ще стане, защото това е и Твоята воля.” Когато човек е съзнателен, през време на спането може не само да учи, но и да работи.
Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е. всички тревоги да се превърнат в един вътрешен мир, в него да настане една хармония, да има чистотата и невинността на детето. В това състояние той може да спи, да бъде с будно съзнание горе, да изучава невидимия свят и главно - може да посети Школата на невидимия свят, Небесната школа на Бялото Братство. Учителят препоръчва следната формула: „Господи, Исусе Христе, сега, при заспиването си, аз отивам в Небесната школа на Бялото Братство и аз зная, че това ще стане, защото това е и Твоята воля.” Когато човек е съзнателен, през време на спането може не само да учи, но и да работи. Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина. Всяка година умират около 35 милиона хора. Те имат нужда от помощ. Един пример от Учителя. Преди да живеем на Изгрева, Учителят ни разправи следния случай.
към текста >>

Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога.
„Ако ученикът веднъж само се опита да коригира Абсалютното, Божественото, той се отстранява от класа.” Това правило подразбира да имаш едно пълно доверие в Бога, в Неговата любов, мъдрост, справедливост, никога да се не усъмниш в Него. Във всичко можеш да се усъмниш, но за Бога ще имаш само правилната възвишена свещена мисъл. Ще Го смяташ като едно идеално същество, същество, което те обича. Ще Го смяташ даже като едничкия възлюблен на твоята душа. Тази мисъл е много мистична: „Обект на всичко в света е Бог.” Това е много дълбока мисъл. Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога. Когато ти обичаш един човек, ти обичаш Бога в него. Във всеки човек Бог живее и се проявява. Едничкото нещо, което търсиш в живота си, това е Бог. Бог е едничкият твой възлюблен. Когато почувствуваш Бога във всички същества, тогава ще дойдеш до мировата любов.
към текста >>

Едничкото нещо, което търсиш в живота си, това е Бог.
Ще Го смяташ даже като едничкия възлюблен на твоята душа. Тази мисъл е много мистична: „Обект на всичко в света е Бог.” Това е много дълбока мисъл. Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога. Когато ти обичаш един човек, ти обичаш Бога в него. Във всеки човек Бог живее и се проявява. Едничкото нещо, което търсиш в живота си, това е Бог. Бог е едничкият твой възлюблен. Когато почувствуваш Бога във всички същества, тогава ще дойдеш до мировата любов. Второ правило: „Когато човек постъпи в клас и отсъствува без никаква причина, той се отстранява от клас.” Кой го отстранява? Никой. Той сам се отстранява. Горе, в невидимия свят, той се отписва.
към текста >>

19. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние трябва да знаем следното: Много работи, които стават вън, в природата около нас, могат да се приведат и се отнесат към човешкия живот.
Символи в природата Учителят каза едно основно правило за нашите отношения към природата. То е следното. Ние трябва да следваме или подражаваме методите на природата. С каквито методи си служи тя, ние да ги изучаваме и прилагаме. Ние трябва да знаем следното: Много работи, които стават вън, в природата около нас, могат да се приведат и се отнесат към човешкия живот. Значи ние трябва да преведем явленията в природата, за да ги приложим в човешкия живот. Този превод се основава на следния закон: Това, което става в природата, то отговаря или съответствува, или е аналогично на някои процеси в човешкия живот. Изобщо законът гласи така: Има съответствие или аналогия между разните области на природата. Като прилагаме този закон за аналогията, ние можем да считаме природните явления като символи, с които поясняваме известни закони в човешкия живот. Да кажем, че ние наблюдаваме природата и виждаме през есента как листата от дърветата окапват на земята.
към текста >>

Значи ние трябва да преведем явленията в природата, за да ги приложим в човешкия живот.
Учителят каза едно основно правило за нашите отношения към природата. То е следното. Ние трябва да следваме или подражаваме методите на природата. С каквито методи си служи тя, ние да ги изучаваме и прилагаме. Ние трябва да знаем следното: Много работи, които стават вън, в природата около нас, могат да се приведат и се отнесат към човешкия живот. Значи ние трябва да преведем явленията в природата, за да ги приложим в човешкия живот. Този превод се основава на следния закон: Това, което става в природата, то отговаря или съответствува, или е аналогично на някои процеси в човешкия живот. Изобщо законът гласи така: Има съответствие или аналогия между разните области на природата. Като прилагаме този закон за аналогията, ние можем да считаме природните явления като символи, с които поясняваме известни закони в човешкия живот. Да кажем, че ние наблюдаваме природата и виждаме през есента как листата от дърветата окапват на земята. Те изгниват, стават на тор и се превръщат в хранителни материали, които корените изсмукват и ги пращат към клоните, и дават нови листа.
към текста >>

Този превод се основава на следния закон: Това, което става в природата, то отговаря или съответствува, или е аналогично на някои процеси в човешкия живот.
То е следното. Ние трябва да следваме или подражаваме методите на природата. С каквито методи си служи тя, ние да ги изучаваме и прилагаме. Ние трябва да знаем следното: Много работи, които стават вън, в природата около нас, могат да се приведат и се отнесат към човешкия живот. Значи ние трябва да преведем явленията в природата, за да ги приложим в човешкия живот. Този превод се основава на следния закон: Това, което става в природата, то отговаря или съответствува, или е аналогично на някои процеси в човешкия живот. Изобщо законът гласи така: Има съответствие или аналогия между разните области на природата. Като прилагаме този закон за аналогията, ние можем да считаме природните явления като символи, с които поясняваме известни закони в човешкия живот. Да кажем, че ние наблюдаваме природата и виждаме през есента как листата от дърветата окапват на земята. Те изгниват, стават на тор и се превръщат в хранителни материали, които корените изсмукват и ги пращат към клоните, и дават нови листа. Това явление можем да сравним с раждането и прераждането в човешкия живот.
към текста >>

Като прилагаме този закон за аналогията, ние можем да считаме природните явления като символи, с които поясняваме известни закони в човешкия живот.
С каквито методи си служи тя, ние да ги изучаваме и прилагаме. Ние трябва да знаем следното: Много работи, които стават вън, в природата около нас, могат да се приведат и се отнесат към човешкия живот. Значи ние трябва да преведем явленията в природата, за да ги приложим в човешкия живот. Този превод се основава на следния закон: Това, което става в природата, то отговаря или съответствува, или е аналогично на някои процеси в човешкия живот. Изобщо законът гласи така: Има съответствие или аналогия между разните области на природата. Като прилагаме този закон за аналогията, ние можем да считаме природните явления като символи, с които поясняваме известни закони в човешкия живот. Да кажем, че ние наблюдаваме природата и виждаме през есента как листата от дърветата окапват на земята. Те изгниват, стават на тор и се превръщат в хранителни материали, които корените изсмукват и ги пращат към клоните, и дават нови листа. Това явление можем да сравним с раждането и прераждането в човешкия живот. За този закон можем да си послужим и с едно друго явление в природата. Имаме един извор, от извора се образува една река, тя се влива в морето.
към текста >>

Това явление можем да сравним с раждането и прераждането в човешкия живот.
Този превод се основава на следния закон: Това, което става в природата, то отговаря или съответствува, или е аналогично на някои процеси в човешкия живот. Изобщо законът гласи така: Има съответствие или аналогия между разните области на природата. Като прилагаме този закон за аналогията, ние можем да считаме природните явления като символи, с които поясняваме известни закони в човешкия живот. Да кажем, че ние наблюдаваме природата и виждаме през есента как листата от дърветата окапват на земята. Те изгниват, стават на тор и се превръщат в хранителни материали, които корените изсмукват и ги пращат към клоните, и дават нови листа. Това явление можем да сравним с раждането и прераждането в човешкия живот. За този закон можем да си послужим и с едно друго явление в природата. Имаме един извор, от извора се образува една река, тя се влива в морето. Обаче морската вода се изпарява и отива нагоре като водни пари в атмосферата, където образува облаци, от които пада дъжд, попива в земята и образува нови пари. Нещата се повтарят. Това пак символизира прераждането.
към текста >>

В човешкия живот страданията, скърбите отговарят на високата температура и налягане.
Реките, които текат по земната повърхност, те тичат, стремят се, гонят нещо. Какво? Морето, океана, Великото. Следователно, ние като гледаме в планината един поток, който тече към морето, тогава ще кажем така: Както този поток има стремеж към океана, такъв стремеж има човешката душа към Бога. Тези диаманти, брилянти, които така красиво пречупват слънчевата светлина, според науката те се образуват в земните дълбочини от въглерод, от въглена, при силно налягане и висока температура - няколко хиляди градуса. Даже химикът Моасан е получил в своята лаборатория изкуствено, с апарати и машини, малки диаманти. В човешкия живот страданията, скърбите отговарят на високата температура и налягане. Диамантите отговарят на добродетелите. Значи, както диамантите се образуват при налягането, така при страданията вътре в човешката душа се образува друг скъпоценен камък - добродетелта. Друг пример: Колко са красиви бисерите! Нали има бисерни огърлици. Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета.
към текста >>

На всички дава живот, радост, към всички проявява своята любов.
(Брат Боев показва в ръцете си едно кълбо.) Едно светло същество на хоризонта, на изток показва това кълбо и праща своята топлина и светлина. То го държи в ръцете си - светло, грамадно - и праща блага на всички същества. То гори от любов към всички. Този сюжет е даден от Учителя. Слънцето праща своите блага на всички същества - и на лошите, и на добрите. На всички дава живот, радост, към всички проявява своята любов. От това можем да извадим една аналогия: да правим това, което слънцето прави. Любов и към лошите и грешни хора, и към животните в горите, и към враговете. Любов към всички. Такъв пример можем да вземем от слънцето. Друга аналогия, пак във връзка със слънцето.
към текста >>

Любов и към лошите и грешни хора, и към животните в горите, и към враговете.
То гори от любов към всички. Този сюжет е даден от Учителя. Слънцето праща своите блага на всички същества - и на лошите, и на добрите. На всички дава живот, радост, към всички проявява своята любов. От това можем да извадим една аналогия: да правим това, което слънцето прави. Любов и към лошите и грешни хора, и към животните в горите, и към враговете. Любов към всички. Такъв пример можем да вземем от слънцето. Друга аналогия, пак във връзка със слънцето. То праща топлина и светлина чрез ангелите, но зад тях нали стои Бог? Значи Бог ни праща тези блага.
към текста >>

Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука?
Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните капки на тревата, блестящи като брилянти. Красива картина! Картина, която може да събуди нашия възторг. Обаче аз отивам по-нататък. Към 9 часа росните капки по тревата ги няма. Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука? Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на тревата. Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш. Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото. Всичко преходно, временни радости, почести, богатства, власт, всичко се стопява. Ето тази е поуката от този пример.
към текста >>

Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на тревата.
Красива картина! Картина, която може да събуди нашия възторг. Обаче аз отивам по-нататък. Към 9 часа росните капки по тревата ги няма. Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука? Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на тревата. Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш. Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото. Всичко преходно, временни радости, почести, богатства, власт, всичко се стопява. Ето тази е поуката от този пример. Нека да вземем друг пример из медицината.
към текста >>

Как да преведем това за човешкия живот?
Ето тази е поуката от този пример. Нека да вземем друг пример из медицината. Когато човек се пореже, върху раната се образува кора, която пада, след като се образува младата тъкан. Тя изсъхва и пада, когато новата кожа напълно се образува. Кората се е образувала, за да пази раната от инфекция. Как да преведем това за човешкия живот? Много лесно. В тази рана ценното е младата тъкан, новият епидермис. Когато в теб има едно начало на един красив Божествен живот, имаш красиви вътрешни преживявания, начало на едни мистични опитности, имаш свещени чувства и проблясъци, това е новата тъкан, която отгоре трябва да има кора, т.е. ти трябва да ги криеш. Да не казваш на другите хора своите свещени опитности.
към текста >>

Когато в теб има едно начало на един красив Божествен живот, имаш красиви вътрешни преживявания, начало на едни мистични опитности, имаш свещени чувства и проблясъци, това е новата тъкан, която отгоре трябва да има кора, т.е.
Тя изсъхва и пада, когато новата кожа напълно се образува. Кората се е образувала, за да пази раната от инфекция. Как да преведем това за човешкия живот? Много лесно. В тази рана ценното е младата тъкан, новият епидермис. Когато в теб има едно начало на един красив Божествен живот, имаш красиви вътрешни преживявания, начало на едни мистични опитности, имаш свещени чувства и проблясъци, това е новата тъкан, която отгоре трябва да има кора, т.е. ти трябва да ги криеш. Да не казваш на другите хора своите свещени опитности. Чак когато напълно закрепнеш в мистичния живот, тогава можеш да споделиш с другите, инак можеш да загубиш тези опитности. Не знам вие дали сте наблюдавали някое цвете, поникнало в някоя пещера или зимник. То ще расте към изхода на пещерата, към светлината.
към текста >>

Чак когато напълно закрепнеш в мистичния живот, тогава можеш да споделиш с другите, инак можеш да загубиш тези опитности.
Много лесно. В тази рана ценното е младата тъкан, новият епидермис. Когато в теб има едно начало на един красив Божествен живот, имаш красиви вътрешни преживявания, начало на едни мистични опитности, имаш свещени чувства и проблясъци, това е новата тъкан, която отгоре трябва да има кора, т.е. ти трябва да ги криеш. Да не казваш на другите хора своите свещени опитности. Чак когато напълно закрепнеш в мистичния живот, тогава можеш да споделиш с другите, инак можеш да загубиш тези опитности. Не знам вие дали сте наблюдавали някое цвете, поникнало в някоя пещера или зимник. То ще расте към изхода на пещерата, към светлината. Ще се стреми към слънцето, защото слънцето дава живот на растенията. Този превод е много лесен. Така също и човешката душа се стреми към Бога, както растението се стреми към светлината.
към текста >>

Ще се стреми към слънцето, защото слънцето дава живот на растенията.
ти трябва да ги криеш. Да не казваш на другите хора своите свещени опитности. Чак когато напълно закрепнеш в мистичния живот, тогава можеш да споделиш с другите, инак можеш да загубиш тези опитности. Не знам вие дали сте наблюдавали някое цвете, поникнало в някоя пещера или зимник. То ще расте към изхода на пещерата, към светлината. Ще се стреми към слънцето, защото слънцето дава живот на растенията. Този превод е много лесен. Така също и човешката душа се стреми към Бога, както растението се стреми към светлината. Желаете ли, като свършим тази сказка, да отидем пред приемната стая на Учителя, където на един ъгъл ще видите една много малка пукнатина, от която се показва една теменужка, цъфнала на най-лошите условия? Аз мислих за нея, как е успяла при този натиск на камъните да даде тези красиви цветове? Ето какъв е този символ.
към текста >>

Значи и човек трябва да намери начин за преодоляване на пречките в живота си, както коренът постига целта си.
Ето една поука от една малка теменужка. Когато вие разровите земята и разкриете някой камък, ще видите, че той е разяден, особено ако е варовит. Това е от корените на растенията. Те могат да извличат само тази храна, която е разтворена във вода. Когато среща един варовит камък и коренът има нужда от тези варовити вещества, той започва да изпуща киселина, която разтваря калциевия карбонат и го всмуква за градеж на растението. Значи и човек трябва да намери начин за преодоляване на пречките в живота си, както коренът постига целта си. Някога отиваме в планината и потъваме в мъгла, на 3-4 крачки нищо не се вижда, всичко е изчезнало. Но някога сме прекарвали по 7-8 дни в такава мъгла. На какво ни учи тази мъгла? Веднъж Учителят каза това: При мъглите човек се уединява, остава сам. Всичко е скрито за него, нищо не се вижда.
към текста >>

Не постоянно, цял живот да бъдеш в самота, но от време на време да прекарваш в свещения час на уединение.
Но някога сме прекарвали по 7-8 дни в такава мъгла. На какво ни учи тази мъгла? Веднъж Учителят каза това: При мъглите човек се уединява, остава сам. Всичко е скрито за него, нищо не се вижда. Природата иска да се уединявате, да прекарате малко време в уединение, да се вглъбите вътре в себе си, да се почувствувате сам със себе си и с Бога. Не постоянно, цял живот да бъдеш в самота, но от време на време да прекарваш в свещения час на уединение. Да се доближиш вътре до себе си. При тези моменти на самота Бог отвътре ще те учи. Тогава ти ще разговаряш с Бога, а всичко друго ще забравиш. След това пак отиди в света. Нека вземем друг пример по аналогия.
към текста >>

„Мъдростта съдържа познанието на великите природни закони и методите за тяхното приложение в живота.
Това е нужно, за да се извърши хлорофилната асимилация. Виждаме каква разумност проявява природата в много малките работи. От това вадим поука: Във всичките наши постъпки да проявяваме голяма разумност. Да не правим нищо без обмисляне какви ще бъдат последствията. Учителят каза веднъж какво наричаме разумност. „Мъдростта съдържа познанието на великите природни закони и методите за тяхното приложение в живота. Освен Мъдростта нали имаме и Любов? Когато в една твоя постъпка вложиш едновременно Мъдрост и Любов, тогава тя е разумна. Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно.” Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта? Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н. След половин час всички хора държат запалени свещи.
към текста >>

Когато ти имаш една нова Божествена идея, която те е озарила, живееш съзнателен живот, имаш връзка с Бога и желаеш да работиш за Него, ти имаш запалена свещ.
Когато в една твоя постъпка вложиш едновременно Мъдрост и Любов, тогава тя е разумна. Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно.” Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта? Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н. След половин час всички хора държат запалени свещи. От това можем да извадим следната аналогия. Когато ти имаш една нова Божествена идея, която те е озарила, живееш съзнателен живот, имаш връзка с Бога и желаеш да работиш за Него, ти имаш запалена свещ. Онзи човек, който има запалена свещ в църквата, трябва ли сам да се радва на своята свещ? Той трябва да запали свещта и на другите хора. Също така и човек, който работи за една нова идея, нова култура, той работи и за другите хора, да им бъде полезен, да ги упътва към Бога. Много хора днес се нуждаят от светлина, от правилно отиване към Бога. По крайните квартали има много хора, които не знаят тези хубави неща, които ние знаем тук.
към текста >>

20. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой не иска да работи върху себе си, върху своето повдигане и при първите пречки в живота може да каже така: „То се видя, че сега няма условия, но в другото прераждане.” Който казва така, стои на много несигурна почва.
Пет първоначални качества на ученика Ще изложа що говори Учителят върху петте първоначални качества на ученика. Ученикът, разбира се, трябва да се развива всестранно, но специално внимание трябва да обърне на тези пет качества. Те са условие за добиване на другите качества. Някой не иска да работи върху себе си, върху своето повдигане и при първите пречки в живота може да каже така: „То се видя, че сега няма условия, но в другото прераждане.” Който казва така, стои на много несигурна почва. Първо, отде знае той, че в следващото прераждане ще има по-добри условия? От друга страна, понеже в него има един навик за отлагане, то и в другото прераждане пак ще има някои мъчнотии и той пак ще каже така. Ако иска идеални условия, за да почне своето ученичество тук, на земята, при тия условия, в тази епоха, не може да бъде. Ученикът винаги ще има известни мъчнотии и препятствия, и при тях ученикът трябва да почне да работи. Но, казва той, време има много, цялата вечност е на наше разположение.
към текста >>

Той мисли, че все така ще продължава, обаче след няколко години много лесен живот, изведнъж дойдат бури, изпитания и мъчнотии в живота му.
За всяко време, за всяка епоха има предвидено известна работа. Щом отлагаш, после условията ще станат по-трудни. Един ученик, когато влезе в една Божествена школа и почне да работи върху себе си, може да помисли, че работите му трябва да се оправят, че той е в хармония с цялата природа, с Бога, следователно всички мъчнотии трябва да се премахнат и да дойдат най-благоприятните условия. Напротив, когато човек стане ученик, мъчнотиите се увеличават. Тук има един важен закон: Отначало човек в Школата е като оглашен и всичко върви гладко. Той мисли, че все така ще продължава, обаче след няколко години много лесен живот, изведнъж дойдат бури, изпитания и мъчнотии в живота му. Това показва, че от този момент той е приет за ученик. Причината е тази: духовният ученик ускорява своето развитие и това, което обикновеният човек учи бавно, в продължение на стотина прераждания, той може да го вземе за няколко такива. Той наближава по-бързо до онзи момент, когато ще влезе в съвсем друг живот, нови условия, нова светлина. Но, за да може да придобие тази светлина, този простор на душата, трябва да стане едно нещо, което на окултен език се казва „ускорено ликвидиране на кармата”. Тази карма трябва да се ликвидира, за да можеш да станеш по-скоро една свободна душа.
към текста >>

Той наближава по-бързо до онзи момент, когато ще влезе в съвсем друг живот, нови условия, нова светлина.
Напротив, когато човек стане ученик, мъчнотиите се увеличават. Тук има един важен закон: Отначало човек в Школата е като оглашен и всичко върви гладко. Той мисли, че все така ще продължава, обаче след няколко години много лесен живот, изведнъж дойдат бури, изпитания и мъчнотии в живота му. Това показва, че от този момент той е приет за ученик. Причината е тази: духовният ученик ускорява своето развитие и това, което обикновеният човек учи бавно, в продължение на стотина прераждания, той може да го вземе за няколко такива. Той наближава по-бързо до онзи момент, когато ще влезе в съвсем друг живот, нови условия, нова светлина. Но, за да може да придобие тази светлина, този простор на душата, трябва да стане едно нещо, което на окултен език се казва „ускорено ликвидиране на кармата”. Тази карма трябва да се ликвидира, за да можеш да станеш по-скоро една свободна душа. Затова идва тази буря в живота на човека и той трябва да се радва за това. Когато човек се откаже от ученичеството, тогава и мъчнотиите изчезват, обаче заедно с това и благоприятните условия за неговото развитие ще изчезнат. Невидимият свят се оттегля от него.
към текста >>

Затова идва тази буря в живота на човека и той трябва да се радва за това.
Това показва, че от този момент той е приет за ученик. Причината е тази: духовният ученик ускорява своето развитие и това, което обикновеният човек учи бавно, в продължение на стотина прераждания, той може да го вземе за няколко такива. Той наближава по-бързо до онзи момент, когато ще влезе в съвсем друг живот, нови условия, нова светлина. Но, за да може да придобие тази светлина, този простор на душата, трябва да стане едно нещо, което на окултен език се казва „ускорено ликвидиране на кармата”. Тази карма трябва да се ликвидира, за да можеш да станеш по-скоро една свободна душа. Затова идва тази буря в живота на човека и той трябва да се радва за това. Когато човек се откаже от ученичеството, тогава и мъчнотиите изчезват, обаче заедно с това и благоприятните условия за неговото развитие ще изчезнат. Невидимият свят се оттегля от него. Когато един човек стане ученик на Божествената школа, тогава той има подкрепата на духовния свят и възвишените същества му оказват известно внимание и му дават своята благодат. Как ученикът може да се справи с изпитанията си? - Тайната е човек да има връзка с Бога.
към текста >>

Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство.
Тази опитност му се дава след като придобил смирението. Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението. Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност” се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества.
към текста >>

С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото.
Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението. Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност” се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества. Да желаеш техния напредък, успех и дето можеш, да помагаш.
към текста >>

" Такъв човек не е съзнателен ученик.
Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества. Да желаеш техния напредък, успех и дето можеш, да помагаш. Аз съм срещал някои хора, които казват така: „Не мога да търпя този човек, нямам доверие в него! " Такъв човек не е съзнателен ученик. Човек трябва да съзнава, че във всеки човек живее Бог. Четвъртото качество е интелигентността. Думата „ингелигентност” произтича от думата „интелект”, което на български значи ум. Учителят казва: Човек да не бъде много интелигентен, но крайно интелигентен. Под това се разбира човек да схваща веднага всички потънкости на нещата.
към текста >>

Обаче освен тях, в тъмните области на невидимия свят има едни ненапреднали същества, които искат да спънат човека и с това намират смисъл на своя живот.
Това значи интелигентност! Това не значи човек да има много знание, баласт в главата си, но бърза схватливост и бързо намиране на начин за разрешението на задачите си. Така да схваща нещата, че да не се оставя да бъде излъган, нито един човек да не те излъже. Това е една окултна страна на въпроса. В света има напреднали същества, които са по-горе от човека - светли духове, които постоянно помагат на хората и други по-долни същества. Обаче освен тях, в тъмните области на невидимия свят има едни ненапреднали същества, които искат да спънат човека и с това намират смисъл на своя живот. Те могат да го увлекат в разни неща, да го съблазнят и да го изкушават. В началото пътят е привлекателен, но води към катастрофа. Ако човек се поддаде на тия примамки, тогава той е излъган. Интелигентен човек е този, който не се поддава на тези примамки. Той схваща веднага, че това не е Божествено и не се съблазнява.
към текста >>

Това е за един по-съзнателен ученик.
Един наш брат в гр. Неврокоп има една къща с голям двор и градина. Неговият съсед веднъж взема, че премества оградата навътре два-три метра към двора му и по цялата дължина, което прави десетки квадратни метра отнета земя. Какво е направил нашият брат? Той може да го даде под съд, защото има скица на мястото, с крепостен акт в общината, но той мислил по този въпрос и най-сетне решил следното нещо: „Няма да го съдя, ще оставя така оградата.” И така я оставил. Това е за един по-съзнателен ученик. Той със съдилища не се занимава. Такива примери има много. Един ученик, който е усвоил тези пет качества, може да гради по-нататък. Това е една основа. По какво се познава, че един човек е придобил вече съзнанието на ученика?
към текста >>

Когато ученикът напредне в своя духовен живот, непременно ще влезе във зръзка с Белите Братя, с ангелите.
То зависи от степента на твоето съзнание. Белите Братя ти може да срещнеш и тук, в България. За тези напреднали същества не важи разстоянието. Те са господари на материята. Те могат да стават видими и невидими и да се явяват където поискат. Когато ученикът напредне в своя духовен живот, непременно ще влезе във зръзка с Белите Братя, с ангелите. Ще ви разправя една такава среща на един българин с един от Белите Братя. Тази среща я разправя веднъж Учителят и тя става с Неговия баща. Такива срещи е имало в България и с други хора. Аз зная още много такива примери, но ще кажа само един. Бащата на Учителя е родом от с.
към текста >>

Свитъкът, който оставил в ръката му, се казва Антиминс, рисунки, изобразяващи сцени от живота на Христа.
Казва му, че славянството почва своя възход. Славянството за Бога става като избран народ и то има да играе важна роля в бъдещето на човечеството. Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник. Дава му и един свитък в ръката. Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно същество от невидимия свят. Свитъкът, който оставил в ръката му, се казва Антиминс, рисунки, изобразяващи сцени от живота на Христа. Оригиналът и досега се пази във Варненската черква. Бащата на Учителя бил свещеник. По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя. Значи в бъдеще ученикът ще влиза в съзнателно общение с ангелите. Велики неща очакват човека, когато напредне като ученик.
към текста >>

Когато човек възлюби Бога и има връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си.
Оригиналът и досега се пази във Варненската черква. Бащата на Учителя бил свещеник. По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя. Значи в бъдеще ученикът ще влиза в съзнателно общение с ангелите. Велики неща очакват човека, когато напредне като ученик. Когато човек възлюби Бога и има връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си. Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога. Следователно, в края на краищата, задачата на ученика е да стане съработник на Бога. Какво значи това? - От Бога ние получаваме всички блага, всичко в света иде от Бога - светлина, въздух, храна, красиви мисли и всички условия, в които сме поставени. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си.
към текста >>

Също така и ние сме части, органи на общочовешкия живот, на общочовешкия организъм.
Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици. Една клетка, едно листче от едно дърво трябва да съзнава, че е част , цялото дърво. Усилията на цялото дърво произвеждат благата, които дървото дава. Също така и ние сме части, органи на общочовешкия живот, на общочовешкия организъм. Ние не можем откъснато, самостоятелно да живеем. Затова именно трябва да работим за цялото човечество чрез дела, думи и мисли. Упражнението е следното. Всеки ден през един час, когато намираме за важно, според условията, в които сме поставени, да пращаме една силна, молитвена мисъл за пробуждане на човечеството. Да пожелаем да тръгне по Божествения път на Любовта и братството!
към текста >>

Да не живеем един егоистичен живот!
Затова именно трябва да работим за цялото човечество чрез дела, думи и мисли. Упражнението е следното. Всеки ден през един час, когато намираме за важно, според условията, в които сме поставени, да пращаме една силна, молитвена мисъл за пробуждане на човечеството. Да пожелаем да тръгне по Божествения път на Любовта и братството! Да пратим един зов за пробуждане на всички спящи души. Да не живеем един егоистичен живот! Да ни стане жално, че много хора живеят в тъмнина, заблуждение, погрешки, на които трябва да се помогне. Всеки ден да се пращат такива мисли за пробуждането на човечеството! 12.06.1948 г.
към текста >>

21. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Освен интензивният живот, в който протичаха дните на Изгрева, не по-малко богат по съдържание живот носеха и топлите звездни вечери.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА Освен интензивният живот, в който протичаха дните на Изгрева, не по-малко богат по съдържание живот носеха и топлите звездни вечери. Тогава това небе, изпъстрено със светли точици, като че ли ни освобождаваше от ежедневните материални грижи и с едно чувство на лекота от безграничността, забравяхме за този ярем. Мисълта ни се извисяваше към по-висшите сфери на знанието, заета с духовните въпроси, тя пътуваше към мистичното, далечното, отвъдното. През такива вечери Учителя излизаше, а ние събрани пред малката Му стаичка в очакване, бързо Го наобикаляхме. Звездният мир, който цареше над главите ни, предразполагаше за дълги разговори. И тогава Учителя започваше: „Ако тръгнете из пространството, ще ви посрещнат разни духове, царства, страни и държави.
към текста >>

Великите неща са простички и техният ход естествено е подчинен на развитието на живота.
И континентите също са подложени на раждане и умиране. От тази именно цивилизация има следи у някои народи, при които и днес е останало уважението и почитането, боготворенето на звездите. Например сред народите на Арабския полуостров, преди да дойде Мохамед, преди Исляма още, са боготворели звездите и когато са виждали падането на метеорит, те са мислили, че пада звезда Бог. Затова Каабето, този паднал болид, се боготвори от мохамеданите, защото са приели, че е паднала звезда, дошъл е Бог. Всички древни народи със знака на звездите са означавали Бога. Великите неща са простички и техният ход естествено е подчинен на развитието на живота. Астрологията, това е физиологията на човешката душа. Трябва да изучаваме планетите и тяхното влияние, но това да става с Любов. Астрологията в никой случай не трябва да служи като средство за материална придобивка - печелене на пари или каквито и да били материални ценности. Без астрологията вие не можете да обясните отношенията между хората. Ако я изучавате механично, малко ще се ползвате от нея.
към текста >>

отношенията на астрологията към душевния живот на човека.
Трябва да изучаваме планетите и тяхното влияние, но това да става с Любов. Астрологията в никой случай не трябва да служи като средство за материална придобивка - печелене на пари или каквито и да били материални ценности. Без астрологията вие не можете да обясните отношенията между хората. Ако я изучавате механично, малко ще се ползвате от нея. Трябва да изучавате психоастрологията, т.е. отношенията на астрологията към душевния живот на човека. Така вие ще придобиете повече светлина, по-добре ще разбирате себе си и своите близки. Астрологията е наука, която всеки момент има приложение в живота. Изучавайте я, за да показвате пътя на тези, които са го загубили. Като ученици на Окултната школа, вие трябва да изучавате астрологията и да я прилагате в живота си. Ученикът трябва да познава влиянието на планетите, Слънцето и Луната върху себе си и съзнателно да им се противопостави или подчинява, според лошото или доброто им въздействие.
към текста >>

Астрологията е наука, която всеки момент има приложение в живота.
Без астрологията вие не можете да обясните отношенията между хората. Ако я изучавате механично, малко ще се ползвате от нея. Трябва да изучавате психоастрологията, т.е. отношенията на астрологията към душевния живот на човека. Така вие ще придобиете повече светлина, по-добре ще разбирате себе си и своите близки. Астрологията е наука, която всеки момент има приложение в живота. Изучавайте я, за да показвате пътя на тези, които са го загубили. Като ученици на Окултната школа, вие трябва да изучавате астрологията и да я прилагате в живота си. Ученикът трябва да познава влиянието на планетите, Слънцето и Луната върху себе си и съзнателно да им се противопостави или подчинява, според лошото или доброто им въздействие. Изучаването на небето помага за развитието на човешкия ум, което ще даде възможност на човека с по-голямг любов и леснина да прониква в тайните на тази висша наука. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, което ще рече, че той е свободен да разпорежда със себе си и със своята съдба.
към текста >>

Като ученици на Окултната школа, вие трябва да изучавате астрологията и да я прилагате в живота си.
Трябва да изучавате психоастрологията, т.е. отношенията на астрологията към душевния живот на човека. Така вие ще придобиете повече светлина, по-добре ще разбирате себе си и своите близки. Астрологията е наука, която всеки момент има приложение в живота. Изучавайте я, за да показвате пътя на тези, които са го загубили. Като ученици на Окултната школа, вие трябва да изучавате астрологията и да я прилагате в живота си. Ученикът трябва да познава влиянието на планетите, Слънцето и Луната върху себе си и съзнателно да им се противопостави или подчинява, според лошото или доброто им въздействие. Изучаването на небето помага за развитието на човешкия ум, което ще даде възможност на човека с по-голямг любов и леснина да прониква в тайните на тази висша наука. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, което ще рече, че той е свободен да разпорежда със себе си и със своята съдба. Но за да е в състояние да прави това, за да си въздейства, той трябва да познава своите качества и способности и енергетичния заряд, вложен в него. Трябва обаче да познава също влиянието на светилата - Слънцето, Луната и планетите.
към текста >>

Човек може да подобри живота си, т.е.
Да знае кои от тях създават условия за доброто, успеха, щастието и кои условия за злото, неуспеха, нещастието. Човек се ражда с условия да бъде щастлив или нещастен. Когато е запознат астрологически. при условия за щастие, човек ще използва тези благоприятни стечения, а при създадените условия за нещастие, той ще се противопостави и няма да се поддаде. Като се научи човек правилно да чете себе си, тогава ще изучи и хората, и Природата. Човек може да подобри живота си, т.е. да измени лошите аспекти на своята съдба, само когато служи на една възвишена идея. Всички планети, Слънцето и Земята представляват една разумна система. Те са образувани от разумни същества. Затова техните течения са под контрола на тези същества, чрез тях те влияят на хората през пространството. Влиянието на Слънцето, Луната и планетите е неизбежно, защото те влияят на Земята, а от там и на човека.
към текста >>

Човек може да влезе в съзнателен контакт, в съзнателно отношение със Слънцето, Луната и планетите и да добие от тях това, което му е нужно.
Те са образувани от разумни същества. Затова техните течения са под контрола на тези същества, чрез тях те влияят на хората през пространството. Влиянието на Слънцето, Луната и планетите е неизбежно, защото те влияят на Земята, а от там и на човека. Всички планети и слънца във вселената представляват банки, от които човек може да извади това богатство, което в дадения случай му е потребно. От човека зависи какво богатство ще си достави и как ще го използва. Човек може да влезе в съзнателен контакт, в съзнателно отношение със Слънцето, Луната и планетите и да добие от тях това, което му е нужно. С колкото по-възвишени същества и планети е свързан човек, толкова по-възвишена и обработена е материята на неговото тяло. Когато една душа напусне Земята, тя прекарва около 45 години в невидимия свят, където се правят подробни изчисления, т.е. определят й хороскоп. Когато се реши тази задача от Разумните същества там, те я пращат на Земята да реализира своя хороскоп. Раждането на човека се обуславя от известно планетно съчетание, което Невидимия свят нарежда, а на човека предстои задачата разумно да използва тия съчетания.
към текста >>

Тогава само Бог ще бъде Слънцето на живота.
Силите на Слънцето организират сърцето и белите дробове. Далакът е също проводник на слънчевата енергия и се намира под влиянието му. Слънцето не причинява и не може да причини никакви повреди. Казват, че някой пострадал от слънчев удар. За в бъдеще Слънцето няма да задоволява човечеството и ще изчезне. Тогава само Бог ще бъде Слънцето на живота. Пак беше кристално чиста вечер, звездите трепкаха над главите ни. Какъв чар и мекота лъхаше от тях! Прави са били древните мъдреци, като са казвали, че звездите са очите на ангелите. Защото наистина като ги гледаш, мисълта се повдига към един неземен, пълен с любов и мъдрост свят. Месечината грееше с цялата си пълнота, а Учителя беше заобиколен от нас.
към текста >>

Известно е от астрологията грамадната разлика във влиянието, което Слънцето, Луната и всяка една от планетите оказват с изтичащите от тях сили върху Земята и живота върху нея, на първо място човека.
Ако енергията, която е образувала веществото на Слънцето и това на планетите, беше еднородно и с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува само едно единствено тяло. Нямаше да се разпръсва, нямаше да се обособява на Слънце, планети и на 32 спътници, а може би и повече. От това гледище Слънчевото семейство би било едно разхищение, една нецелесъобразност. Учителя казваше: „Разхищение и безсмислени неща в Природата няма.“ От тук е ясно, че силите, които са образували веществото на Слънцето и това на отделните планети и техните спътници, не са били еднакви по сила, напрежение и по своето естество въобще. Силите, които са образували всяка една планета и спътниците около тях, са се отделили като нехармонизиращи, като несъвместими, като сили от по-друго естество, по-друго качество от това на грамадното силово поле, от което е образувано самото Слънце. Известно е от астрологията грамадната разлика във влиянието, което Слънцето, Луната и всяка една от планетите оказват с изтичащите от тях сили върху Земята и живота върху нея, на първо място човека. От тук имаме най-яркото потвърждение за това, че всеки един член от Слънчевото семейство е плод на отделни, различни по своето естество, сили. Сила! Знаем ли какво разнообразие от изяви и възможности носи това понятие? Не, ни най-малко. Ние познаваме само нещичко от някои сили: електричество, магнетизъм, гравитация. Но с това не се изчерпват родовете и видовете сили, които въобще има.
към текста >>

Той трябва да е видял видимия отпечатък, изразен предимно по лицето и ръцете, където има най-много нервни окончания, които бурно реагират на психичния живот на човека.
Но с това не се изчерпват родовете и видовете сили, които въобще има. Колосът на френската математична мисъл и теоретична механика Анри Поанкаре казва: „Най-голямата спънка за нас учените е това, че ние не знаем какво нещо е сила.“ Онези, които искат да изучават астрология, трябва още по-добре да разберат, че Злото създава видимите форми, а Доброто ги организира и ги облагородява. Наистина, като се замислих, разбрах колко важен е този закон. Астрологът трябва добре да владее и френологията и хиромантията, за да бъде точен в своите оценки. Той трябва да е видял видимия отпечатък, изразен предимно по лицето и ръцете, където има най-много нервни окончания, които бурно реагират на психичния живот на човека. Тук е уместно да кажем как Учителя изрази с много простичък израз пътя, по който върви това организиране, това облагородяване. Той каза: „Когато вълкът изяде едно агне, той става малко по-добър.“ Природата дава възможност на злото в човека да се прояви и с това идва и един малък процес към организиране и облагородяване. Проявите на злото не трябва да ни изненадват, то трябва да се изяви, за да се направи крачка напред към съвършенството. Силите, които създадоха Слънчевата система, създадоха и човека.
към текста >>

Геният на Възраждането Джордано Бруно в предсмъртния си час на кладата през 1600 година на 1 март, със сетен глас извика на инквизиторите: „Навсякъде има живот, навсякъде разум!
Човекът трябва да се включи в движението, за да придобие разумност. Колкото една планета е по-далече от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни и по-могъщи същества. Астрономите са си направили труда да изчислят, че ако имаме един наблюдател на планетата Плутон, то той ще види оттам Слънцето малко по-голямо, отколкото ние от Земята виждаме Юпитер. Всеки ще си зададе въпроса, каква енергия може да се получи там от тъй отдалеченото Слънце? Естествено, много малко, даже незначително. Геният на Възраждането Джордано Бруно в предсмъртния си час на кладата през 1600 година на 1 март, със сетен глас извика на инквизиторите: „Навсякъде има живот, навсякъде разум! “ И ние сме съгласни с това и приемаме, че е така. Следователно, и там, на тъй отдалечената планета Плутон, има живот. И там живеят разумни същества и то от по-голям ранг, отколкото на другите планети. Ние ще приемем, че тяхната разумност е толкова голяма, че те могат да черпят енергия от мировия, необятен по своето могъщество, Силов Океан. Как? Елементарните частици, открити през 30-те години на нашия век, идват на Земята с непонятна за нашите представи енергия.
към текста >>

Следователно, и там, на тъй отдалечената планета Плутон, има живот.
Астрономите са си направили труда да изчислят, че ако имаме един наблюдател на планетата Плутон, то той ще види оттам Слънцето малко по-голямо, отколкото ние от Земята виждаме Юпитер. Всеки ще си зададе въпроса, каква енергия може да се получи там от тъй отдалеченото Слънце? Естествено, много малко, даже незначително. Геният на Възраждането Джордано Бруно в предсмъртния си час на кладата през 1600 година на 1 март, със сетен глас извика на инквизиторите: „Навсякъде има живот, навсякъде разум! “ И ние сме съгласни с това и приемаме, че е така. Следователно, и там, на тъй отдалечената планета Плутон, има живот. И там живеят разумни същества и то от по-голям ранг, отколкото на другите планети. Ние ще приемем, че тяхната разумност е толкова голяма, че те могат да черпят енергия от мировия, необятен по своето могъщество, Силов Океан. Как? Елементарните частици, открити през 30-те години на нашия век, идват на Земята с непонятна за нашите представи енергия. Тази енергия не могат да вземат от Слънцето, нито пък от другите слънца, защото в определено време те биха се изчерпали. Отговор на този въпрос даде геният на атомната физика Енрико Ферми като каза, че тези частици вземат енергия от мировото космично силово поле.
към текста >>

Ако сега на Плутон живеят същества и имат тела, устроени по същия начин, със същата субстанция, каквато имат елементарните частици, а защо не, то те ще могат да приемат сили за своя живот и нужди от това небесно силово поле, от този Необятен Силов Океан.
И там живеят разумни същества и то от по-голям ранг, отколкото на другите планети. Ние ще приемем, че тяхната разумност е толкова голяма, че те могат да черпят енергия от мировия, необятен по своето могъщество, Силов Океан. Как? Елементарните частици, открити през 30-те години на нашия век, идват на Земята с непонятна за нашите представи енергия. Тази енергия не могат да вземат от Слънцето, нито пък от другите слънца, защото в определено време те биха се изчерпали. Отговор на този въпрос даде геният на атомната физика Енрико Ферми като каза, че тези частици вземат енергия от мировото космично силово поле. Ако сега на Плутон живеят същества и имат тела, устроени по същия начин, със същата субстанция, каквато имат елементарните частици, а защо не, то те ще могат да приемат сили за своя живот и нужди от това небесно силово поле, от този Необятен Силов Океан. С Учителя ние се спирахме на онези ярки, трепкащи светила по небесната сфера - звездите, които и с най-силния телескоп, поради своята грамадна отдалеченост, се виждат само като кръгчета. Те са слънца, като нашето Слънце. Небесни тела, които дават и само дават светлина и потоци сили, които носят живота. Около тях, както и около нашето Слънце е повече от сигурно, че има планети, които получават и използват тези дарове. Благодарение на прецизността на новите фотографски методи през 1943 година можа да се установи присъствието на тъмни спътници, планети, около сравнително близки звезди.
към текста >>

Небесни тела, които дават и само дават светлина и потоци сили, които носят живота.
Тази енергия не могат да вземат от Слънцето, нито пък от другите слънца, защото в определено време те биха се изчерпали. Отговор на този въпрос даде геният на атомната физика Енрико Ферми като каза, че тези частици вземат енергия от мировото космично силово поле. Ако сега на Плутон живеят същества и имат тела, устроени по същия начин, със същата субстанция, каквато имат елементарните частици, а защо не, то те ще могат да приемат сили за своя живот и нужди от това небесно силово поле, от този Необятен Силов Океан. С Учителя ние се спирахме на онези ярки, трепкащи светила по небесната сфера - звездите, които и с най-силния телескоп, поради своята грамадна отдалеченост, се виждат само като кръгчета. Те са слънца, като нашето Слънце. Небесни тела, които дават и само дават светлина и потоци сили, които носят живота. Около тях, както и около нашето Слънце е повече от сигурно, че има планети, които получават и използват тези дарове. Благодарение на прецизността на новите фотографски методи през 1943 година можа да се установи присъствието на тъмни спътници, планети, около сравнително близки звезди. В едно от тези слънца бе открита планета с маса 16 пъти по-голяма от тази на Юпитер. Открити бяха и други по-малки планети. Астрономите са си направили труд да изчислят, че ако имаме един наблюдател, който би се намирал върху най-близката до нас звезда, той не би могъл да види Юпитер и с най-силните телескопи, с които сега разполагаме на Земята.
към текста >>

Тези Черни Слънца имат грамадно по своята сила гравитационно поле, което привлича и поглъща всичко каквото им попадне в своя път - и светлината, и живота, които Светлите Слънца дават.
Тези тела учените решават да нарекат черни дупки. Дупка е ограничено празно пространство, в което няма нищо, а нищото не може да дава нещо. Следователно, там има нещо, което Учителя нарече Черни Слънца. То пулсира, излъчва частици и то такива, които носят грамадна енергия. Защото е установено от физиците, че колкото дължината на вълната е по-къса, толкова силата, която те носят е по-голяма. Тези Черни Слънца имат грамадно по своята сила гравитационно поле, което привлича и поглъща всичко каквото им попадне в своя път - и светлината, и живота, които Светлите Слънца дават. Една могъща, обсебваща сила имат те. Тази обсебваща сила е изразена в човека и носи името егоизъм. За съществуването на тъмни тела в мировото пространство отбелязва в 1962 година и аржентинският астроном Харолд Шепли. Той приема, че в небесното мирово пространство около нас има тъмни масивни тела с размер поне десет пъти по-големи от Юпитер, които не принадлежат към никоя Слънчева система и не обикалят около никакво Слънце. Те се движат по свои неизвестни и непознати за нас пътища из Мировата пустош, както той се изразява, и ги нарича Тъмни самостоятелни планети.
към текста >>

Виждаме, че светлите Слънца дават, подхранват живота с изтичащите от тях тъй наречени потоци от елементарни частици, които те непрекъснато излъчват.
Тази обсебваща сила е изразена в човека и носи името егоизъм. За съществуването на тъмни тела в мировото пространство отбелязва в 1962 година и аржентинският астроном Харолд Шепли. Той приема, че в небесното мирово пространство около нас има тъмни масивни тела с размер поне десет пъти по-големи от Юпитер, които не принадлежат към никоя Слънчева система и не обикалят около никакво Слънце. Те се движат по свои неизвестни и непознати за нас пътища из Мировата пустош, както той се изразява, и ги нарича Тъмни самостоятелни планети. Ние трябва да приемем, че в природата нищо не е без смисъл и цел. Виждаме, че светлите Слънца дават, подхранват живота с изтичащите от тях тъй наречени потоци от елементарни частици, които те непрекъснато излъчват. Каква обаче е задачата на тези Тъмни Слънца? Каква им е службата във Вселената? В това отношение път към отговор на този въпрос, може да ни даде казаното от Учителя: „Злото е първичната енергия, тя създава материалните светове, видимите форми, а Доброто - вторичната сила, която ги организирва и облагородява“. В подкрепа на това, ето една старинна поема за сътворението на света, изнесена в символична форма. Тя е написана някога, в дълбока древност, върху седем плочки.
към текста >>

Боговете, гледайки тази неустроена, пуста и безжизнена среда, решили да създадат в нея един правилно устроен и носещ живот свят.
В това отношение път към отговор на този въпрос, може да ни даде казаното от Учителя: „Злото е първичната енергия, тя създава материалните светове, видимите форми, а Доброто - вторичната сила, която ги организирва и облагородява“. В подкрепа на това, ето една старинна поема за сътворението на света, изнесена в символична форма. Тя е написана някога, в дълбока древност, върху седем плочки. Намерени са при разкопките на древния Вавилон и успешно разчетени. Там се казва: „В началото на създаването на света се е намирала една тъмна, хаотична материя, която се наричала Тиа-Мат. Боговете, гледайки тази неустроена, пуста и безжизнена среда, решили да създадат в нея един правилно устроен и носещ живот свят. Тиа-Мат бил чудовищен дракон със седем глави. Пламнал от възбуда, разбирайки решението на Боговете, този дракон им отворил война, като с ръмжене и пухтене се готвел за люта битка. Всички Богове трепнали от страх, само Мардук - Богът на светлината, се решил на борба. С това негово решение Боговете му признали правото на първенство. Мардук прострял грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне.
към текста >>

И преди още те да се затворят, Мардук хвърлил в тях копията на светлината и успял да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.“ - „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“ - казва по-късно ученикът на Христа Йоан.
С това негово решение Боговете му признали правото на първенство. Мардук прострял грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне. Тогава той, пълен със сила и могъщество, седнал в своята бляскава и добре въоръжена колесница, впрегната с четири огнени коня. И така величав, изпратен от възхитените погледи на Боговете, се спуснал със стихиен устрем срещу чудовището. Див и смъртоносен рев се изтръгнал от седемте зинали гърла. И преди още те да се затворят, Мардук хвърлил в тях копията на светлината и успял да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.“ - „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“ - казва по-късно ученикът на Христа Йоан. Тази поема, написана от хора с дълбоки прозрения за живота, ясно ни посочва за съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и Черните Слънца - светове на смъртта, застоя - светове на крайното вцепенение. Черните Слънца ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината и живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които днес учените наричат електрони, протони, мезони и с ред други подобни имена?
към текста >>

Тази поема, написана от хора с дълбоки прозрения за живота, ясно ни посочва за съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме.
Мардук прострял грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне. Тогава той, пълен със сила и могъщество, седнал в своята бляскава и добре въоръжена колесница, впрегната с четири огнени коня. И така величав, изпратен от възхитените погледи на Боговете, се спуснал със стихиен устрем срещу чудовището. Див и смъртоносен рев се изтръгнал от седемте зинали гърла. И преди още те да се затворят, Мардук хвърлил в тях копията на светлината и успял да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.“ - „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“ - казва по-късно ученикът на Христа Йоан. Тази поема, написана от хора с дълбоки прозрения за живота, ясно ни посочва за съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и Черните Слънца - светове на смъртта, застоя - светове на крайното вцепенение. Черните Слънца ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината и живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които днес учените наричат електрони, протони, мезони и с ред други подобни имена? Те не са нищо друго освен светлина, сила, движение - Бог Мардук.
към текста >>

Слънцата, които светят, са светове, извори на живота.
Тогава той, пълен със сила и могъщество, седнал в своята бляскава и добре въоръжена колесница, впрегната с четири огнени коня. И така величав, изпратен от възхитените погледи на Боговете, се спуснал със стихиен устрем срещу чудовището. Див и смъртоносен рев се изтръгнал от седемте зинали гърла. И преди още те да се затворят, Мардук хвърлил в тях копията на светлината и успял да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.“ - „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“ - казва по-късно ученикът на Христа Йоан. Тази поема, написана от хора с дълбоки прозрения за живота, ясно ни посочва за съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и Черните Слънца - светове на смъртта, застоя - светове на крайното вцепенение. Черните Слънца ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината и живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които днес учените наричат електрони, протони, мезони и с ред други подобни имена? Те не са нищо друго освен светлина, сила, движение - Бог Мардук. Гледайки звездния мир, един пробуден човек не може да не изпита благоговение и смирение пред тази импозантна гледка, и не може да не се запита къде е началото и как е произлязло всичко това Учителя казва: „Земята е създадена от една клетка“.
към текста >>

Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и Черните Слънца - светове на смъртта, застоя - светове на крайното вцепенение.
И така величав, изпратен от възхитените погледи на Боговете, се спуснал със стихиен устрем срещу чудовището. Див и смъртоносен рев се изтръгнал от седемте зинали гърла. И преди още те да се затворят, Мардук хвърлил в тях копията на светлината и успял да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.“ - „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“ - казва по-късно ученикът на Христа Йоан. Тази поема, написана от хора с дълбоки прозрения за живота, ясно ни посочва за съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и Черните Слънца - светове на смъртта, застоя - светове на крайното вцепенение. Черните Слънца ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината и живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които днес учените наричат електрони, протони, мезони и с ред други подобни имена? Те не са нищо друго освен светлина, сила, движение - Бог Мардук. Гледайки звездния мир, един пробуден човек не може да не изпита благоговение и смирение пред тази импозантна гледка, и не може да не се запита къде е началото и как е произлязло всичко това Учителя казва: „Земята е създадена от една клетка“. Наистина, едно по-внимателно проучване на всичко, което ни заобикаля, ще ни убеди по един безспорен начин, че в Природата има закони, които са валидни както за най-малкото, така и за най-голямото.
към текста >>

Черните Слънца ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината и живота.
Див и смъртоносен рев се изтръгнал от седемте зинали гърла. И преди още те да се затворят, Мардук хвърлил в тях копията на светлината и успял да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.“ - „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“ - казва по-късно ученикът на Христа Йоан. Тази поема, написана от хора с дълбоки прозрения за живота, ясно ни посочва за съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и Черните Слънца - светове на смъртта, застоя - светове на крайното вцепенение. Черните Слънца ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината и живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които днес учените наричат електрони, протони, мезони и с ред други подобни имена? Те не са нищо друго освен светлина, сила, движение - Бог Мардук. Гледайки звездния мир, един пробуден човек не може да не изпита благоговение и смирение пред тази импозантна гледка, и не може да не се запита къде е началото и как е произлязло всичко това Учителя казва: „Земята е създадена от една клетка“. Наистина, едно по-внимателно проучване на всичко, което ни заобикаля, ще ни убеди по един безспорен начин, че в Природата има закони, които са валидни както за най-малкото, така и за най-голямото. Така например като почнем от кристалите, които са в ръцете ни и стигнем до гигантските слънца във вселената, трепкащи над главите ни, то в нас не може да не се промъкне мисълта, че каквото е началото на един кристал, както той се е образувал, такова е и началото и по същия начин се е образувало всяко небесно тяло.
към текста >>

Учителя казва: „И в минералното царство има живот, но той протича там много медлено“.
И така, един път създаден кристалът, ние вече можем да наблюдаваме и да разберем как той расте. Кристалите имат интересни качества, върху които много трябва да се мисли и изследва. В тях има нещо велико, разумно и дълбоко. Един умен човек казва: „В скалите ние ще научим да четем великите закони, по които е създадена и построена Вселената“. Друг казва: „Скалите са застинала музика, застинала хармония“. Учителя казва: „И в минералното царство има живот, но той протича там много медлено“. В кристалите се проявяват два основни принципа. Първият е да има форма и да я съхранява, което е принципът на ограничението - Тиа-Мат. При кристалите енергията на отделните атоми от веществото, които образуват даден кристал е много по-голяма, когато те са в свободно състояние. Щом обаче, те се свържат в дадена форма, то те губят голяма част от енергията си, която отива за връзка между отделните атоми, като при това тази връзка е възможно най-икономична по отношение съхранението на енергията, а постройките са здрави и закономерно стройни. Вторият принцип е порядъкът, закономерността и стремежът към съвършенството - Мардук.
към текста >>

Чистотата пък е свързана с водата, чрез която новият живот ще дойде.
Той е слязъл от причинния свят в умствения, от умствения в астралния, а от астралния във физическия, където най-после е и спрял. Всеки градус на Зодиака съдържа в себе си известни дарби и възможности. Роденият под знака Козирог обмисля нещата и тогава се проявява. Главното качество на Водолея е чистотата. Който е под негово влияние, той непременно трябва да се пречисти. Чистотата пък е свързана с водата, чрез която новият живот ще дойде. Добре е човек да се роди в зодията Водолей. Мнозина са родени, за да живеят по нейните закони. Този знак определя Висшата мистичност у човека.
към текста >>

22. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова езотеричното учение, т.е учението за вътрешната страна на света и живота, са дадени в екзотеричните писания, забулени в разкази и случки от живота, като е подчертана моралната и практична страна на учението, които са необходими да дадат направление на живота на хората, за да могат един ден да повдигнат булото, което е хвърлено върху Реалността и да съзерцават Истината лице в лице.
Мъдреците, макар и Посветени, се намираха под ръководството на духовните същества и под тяхно ръководство те намериха Христа, за Когото знаеха, че ще дойде на Земята да внесе нов импулс и да обнови древната Мъдрост, която беше предадена на човека още в рая. Учителят Като се говори за християнския езотеризъм, трябва преди всичко да се изясни същността на езотеризма и екзотеризма. Под езотеризъм се разбира вътрешната страна на Словото, където нещата са дадени тъй както ги е съзерцавал един велик Посветен, както са в действителност. А под екзотеризъм се разбира външната страна на Словото, предадена в образи и символи, забулена с ред була. Затова езотеричното учение, т.е учението за вътрешната страна на света и живота, са дадени в екзотеричните писания, забулени в разкази и случки от живота, като е подчертана моралната и практична страна на учението, които са необходими да дадат направление на живота на хората, за да могат един ден да повдигнат булото, което е хвърлено върху Реалността и да съзерцават Истината лице в лице. Всички Свещени Писания повече или по-малко предават Истината в забулена форма, защото хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице. Досега човечеството се е намирало в детската фаза на развитие и сега преминава в своето юношество, затова досега, като на деца, Истината е предавана под формата на разкази, притчи и приказки, за да могат да добият известна представа за Реалността. Както съвременните деца приемат Истината от нашия обективен свят най- добре във формата на приказки и разкази, така и човечеството, което досега минаваше детската фаза на своето развитие, можеше да приеме Истината най-добре предадена във формата на приказки, разкази и притчи. Затова и Христос казва на учениците си: На вас е дадено да познаете тайната на Царството Божие, а на тях, т.е. на народа, се говори с притчи.
към текста >>

За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът.
Така когато в някои екзотерични текстове - разкази, приказки и пр. се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и душата, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили. Защото всеки принцип се изявява чрез специфични сили, а всеки род сили създава строго определени форми с определени качества. И понеже съществува съответствие между трите свята, то като се говори за известни явления и събития във физическия свят, те трябва да се преведат какво означават в духовния и в Божествения свят. Всичко преходно, всичко физическо е символ на духовните и Божествените реалности. За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът. Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят. Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта. Старият човек е символ на Мъдростта, на Божественото знание. Така че под езотерична страна на Словото разбираме Словото, предадено в такава форма, в каквато се представя пред погледа на Посветения. В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят.
към текста >>

Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта.
Защото всеки принцип се изявява чрез специфични сили, а всеки род сили създава строго определени форми с определени качества. И понеже съществува съответствие между трите свята, то като се говори за известни явления и събития във физическия свят, те трябва да се преведат какво означават в духовния и в Божествения свят. Всичко преходно, всичко физическо е символ на духовните и Божествените реалности. За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът. Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят. Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта. Старият човек е символ на Мъдростта, на Божественото знание. Така че под езотерична страна на Словото разбираме Словото, предадено в такава форма, в каквато се представя пред погледа на Посветения. В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят. С една дума, езотеризмът ни предава Реалността такава, каквато е съзерцавана от един Посветен. Но понеже Посветените са на различна степен на развитие, затова те различно схващат творческите прояви на космичното Слово.
към текста >>

В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят.
За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът. Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят. Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта. Старият човек е символ на Мъдростта, на Божественото знание. Така че под езотерична страна на Словото разбираме Словото, предадено в такава форма, в каквато се представя пред погледа на Посветения. В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят. С една дума, езотеризмът ни предава Реалността такава, каквато е съзерцавана от един Посветен. Но понеже Посветените са на различна степен на развитие, затова те различно схващат творческите прояви на космичното Слово. Едни от тях схващат тези творчески прояви в образи, в картини и ни предават своите видения в картини и образи. Други слушат творческата музика на Словото и я предават или чрез думи от човешките езици, или в ноти, а трети преживяват вътре в себе си творческите прояви на Словото и им дават един или друг словесен израз. Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете символите, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово.
към текста >>

имаха едно движение от центъра към периферията, слизаше се към гъстата материя, а от времето на Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от периферията към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане на света и живота.
Но понеже Посветените са на различна степен на развитие, затова те различно схващат творческите прояви на космичното Слово. Едни от тях схващат тези творчески прояви в образи, в картини и ни предават своите видения в картини и образи. Други слушат творческата музика на Словото и я предават или чрез думи от човешките езици, или в ноти, а трети преживяват вътре в себе си творческите прояви на Словото и им дават един или друг словесен израз. Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете символите, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово. В миналото светът и човекът минаваха своето инволюционно развитие, т.е. имаха едно движение от центъра към периферията, слизаше се към гъстата материя, а от времето на Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от периферията към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане на света и живота. Защото по-горе определихме, че същността на езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини на световните явления и живота. При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни. От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение.
към текста >>

Защото по-горе определихме, че същността на езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини на световните явления и живота.
Едни от тях схващат тези творчески прояви в образи, в картини и ни предават своите видения в картини и образи. Други слушат творческата музика на Словото и я предават или чрез думи от човешките езици, или в ноти, а трети преживяват вътре в себе си творческите прояви на Словото и им дават един или друг словесен израз. Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете символите, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово. В миналото светът и човекът минаваха своето инволюционно развитие, т.е. имаха едно движение от центъра към периферията, слизаше се към гъстата материя, а от времето на Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от периферията към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане на света и живота. Защото по-горе определихме, че същността на езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини на световните явления и живота. При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни. От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение. Древните Посветени и пророци говореха, че Христос иде към Земята да възстанови връзката на човешката душа с Бога, да спре инволюционния процес и да даде обратния импулс на възхода.
към текста >>

В Него бе животът и животът бе виделина на человеците.
Древните Посветени говореха за Духа на Слънцето, който слиза към Земята да спаси човечеството от греха и да го избави от робството на тъмните сили. Значи древният езотеризъм говореше за това, което имаше да стане. И това, което те казваха, стана - Христос, Слънчевият Дух, космичното Слово дойде на Земята. И едно от езотеричните християнски Писания Евангелието на Йоана - започва така: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана и което е станало нищо без него не стана. В Него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. И Словото стана плът и всели се между нас." В тези няколко изречения е изразено по най-гениален начин християнският езотеризъм. И древното езотерично учение учеше, че в началото на проявения свят е Словото, което е проявеният Бог. Новото в християнския езо- теризъм е, че Словото стана плът и се всели между нас.
към текста >>

Така че обект на християнския езотеризъм е животът на Христа от раждането до възкресението.
Това е изразено още с легендата за раждането на Христа от Дева Мария. Дева Мария, това е човешката душа, която като дойде в контакт с Духа, ражда Христа, Божественото, висшето Аз, което я прави безсмъртна. Тази мистерия, разбира се, я има и в древния езотеризъм, предадена под различни форми, но в християнския езотеризъм е важно следното - това, което става в душата на човека, което става мистически, става и в космоса, в природата, става и на историческата сцена, става и в цялото човечество, а не само в отделни единици, както беше в древността. Христос, който се ражда в човешките души, действително се роди в Палестина. Христос се роди в човешките души и под Неговата благодатна Светлина и топлина постепенно започна да се събужда Божественото в човешките души и тогава хората започнаха да разбират, че Словото-Христос е въплотено в цялата природа и тогава цялата природа става една жива книга на проявеното Слово. Така че обект на християнския езотеризъм е животът на Христа от раждането до възкресението. И това, което е описано като исторически събития действително е станало и отговаря на известни мистични факти, станали в човешката душа и на известни космични факти, които стават в природата. Затова е казано: Това, което е долу е подобно на това, което е горе. Раждането на Христа, поклонението на Мъдреците, гонението на Ирода, бягството в Египет, връщането от Египет, кръщението в Йордан, проявяването на Словото, т.е. посяването на Словото, разпъването на Голгота и възкресението, и най-после възнесението - ето елементите на християнския езотеризъм, които трябва правилно да се разбират. Това са исторически събития и същевременно мистични преживявания, и определени космични процеси.
към текста >>

Неговата знаменита мисъл: „Това, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе, е подобно на това, което е долу" ни говори, че Словото, което е проявената мисъл на Бога, е отразено в цялата природа и е проявено във всички външни форми на природата и живота.
проникнало цялата природа. И когато хората разбрали това, природата станала за тях една жива книга, в която се разкрива Мъдростта на Словото. От тогава води началото си западният езотеризъм. Това е основата и па християнския езотеризъм, както видяхме. Западната езотерична традиция води началото си от Египет, от учението на Хермес за Въплотеното Слово. Неговата знаменита мисъл: „Това, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе, е подобно на това, което е долу" ни говори, че Словото, което е проявената мисъл на Бога, е отразено в цялата природа и е проявено във всички външни форми на природата и живота. Затова това, което е долу, в природата и живота, е подобно на това, което е първоначално в мисълта на Бога. Затова за Хермес всичко видимо е символ, белег на невидимо действуваща Реалност. Това, което е видимо, което е долу, е подобно на това, което е невидимо, което е горе. Това, което е горе, е Словото, което действува в света. А това, което е долу, е Словото, въплътено в обективни форми.
към текста >>

Затова това, което е долу, в природата и живота, е подобно на това, което е първоначално в мисълта на Бога.
И когато хората разбрали това, природата станала за тях една жива книга, в която се разкрива Мъдростта на Словото. От тогава води началото си западният езотеризъм. Това е основата и па християнския езотеризъм, както видяхме. Западната езотерична традиция води началото си от Египет, от учението на Хермес за Въплотеното Слово. Неговата знаменита мисъл: „Това, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе, е подобно на това, което е долу" ни говори, че Словото, което е проявената мисъл на Бога, е отразено в цялата природа и е проявено във всички външни форми на природата и живота. Затова това, което е долу, в природата и живота, е подобно на това, което е първоначално в мисълта на Бога. Затова за Хермес всичко видимо е символ, белег на невидимо действуваща Реалност. Това, което е видимо, което е долу, е подобно на това, което е невидимо, което е горе. Това, което е горе, е Словото, което действува в света. А това, което е долу, е Словото, въплътено в обективни форми. Затова това, което е долу е подобно на това, което е горе.
към текста >>

Понеже Словото е проявено в цялата природа, която е един жив организъм, тя има своя физиономия, по която Посветените могат да четат живота и съдбата на света, както обикновеният физиономист може да прочете по промените и състоянието на лицето живота и съдбата на човека.
А това, което е долу, е Словото, въплътено в обективни форми. Затова това, което е долу е подобно на това, което е горе. Това Слово е проявено както в човека и във всички органически форми, така и в цялата природа. Затова формата става буква, символ на Словото. На този принцип са изградени така наречените херметични или окултни науки - хиромантия, физиогномия, френология, графология, астрология и пр. Понеже Словото е проявено в цялата природа, която е един жив организъм, тя има своя физиономия, по която Посветените могат да четат живота и съдбата на света, както обикновеният физиономист може да прочете по промените и състоянието на лицето живота и съдбата на човека. Това е основата на западната окултна наука. Тя се роди в онзи момент, когато човек обърна погледа си към външната природа и видя в нея отпечатано, проявено, въплотено космичното Слово. Това стана в епохата на древния Египет, във времето на Хермес. Затова западната окултна школа води началото си от Египет. И Учителят казва: Принципите на Божествената наука бяха изнесени в Египет.
към текста >>

Първият принцип Учителят нарича принцип на ума, според който умът стои в основата на света и живота.
Учителят ги нарича принципи на природата. Той казва, че тези принципи стоят в основата на всички процеси и явления - от създаването на целия космос, до създаването на най- малката форма на Земята. Много пъти съм споменавал за тях и пак ще кажа няколко думи, защото те са същината на западната окултна наука. Те са основата, върху която се гради всичко. Учителят много говори за тях в беседите и лекциите, и върху тях гради и паневритмията като проява на космичния ритъм, в който са проявени тези седем принципа. Първият принцип Учителят нарича принцип на ума, според който умът стои в основата на света и живота. Всичко в света е ум, умът и Духът са едно и също нещо. Умът е външната страна на Духа, а външният обективен свят, е външната, проявената страна на ума. Всички форми, които съществуват в Битието, първоначално са съществували в Божествения ум. Вторият принцип е наречен принцип на аналогията, или съответствието, и е формулиран по следния начин: Това, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе е подобно на това, което е долу. Това, което съществува като идея в ума на Бога, се проявява обективирано в една конкретна форма в проявеното Битие.
към текста >>

Петият принцип е принцип на ритъма, според който навсякъде в природата и живота има прилив и отлив, втичане и изтичане.
При проявата на този принцип започва стълкновението на силите в света, защото зад всяка сила стои едно съзнание. Тук започва разделянето на съществата - едни поемат левия път, пътят на първия принцип, а други поемат десния път - пътят на втория принцип. Едни стават положителни, други - отрицателни и почва голямата космическа борба, която е процес на създаване и която е описана под различни форми и различни религии и митологии. Четвъртият принцип е принципът на вибрациите, според който всички енергии, които излизат от космичния ум, се предават чрез специфични вибрации и трептения, чрез специфични дължини на вълните по цялата вселена. Всичко в природата трепти, всичко е в движение. Петият принцип е принцип на ритъма, според който навсякъде в природата и живота има прилив и отлив, втичане и изтичане. Тук спада учението за циклите, за цикличното развитие на света и живота, учението за прераждането, за трансмигрирането и странствуването на душите. Шестият принцип е принципът на причинността, според който всичко в природата и живота си има своята причина. Първата Причина в света, това е Бог. Затова Учителят го нарича Първата Причина. Тук спада учението за кармата.
към текста >>

Тук спада учението за циклите, за цикличното развитие на света и живота, учението за прераждането, за трансмигрирането и странствуването на душите.
Тук започва разделянето на съществата - едни поемат левия път, пътят на първия принцип, а други поемат десния път - пътят на втория принцип. Едни стават положителни, други - отрицателни и почва голямата космическа борба, която е процес на създаване и която е описана под различни форми и различни религии и митологии. Четвъртият принцип е принципът на вибрациите, според който всички енергии, които излизат от космичния ум, се предават чрез специфични вибрации и трептения, чрез специфични дължини на вълните по цялата вселена. Всичко в природата трепти, всичко е в движение. Петият принцип е принцип на ритъма, според който навсякъде в природата и живота има прилив и отлив, втичане и изтичане. Тук спада учението за циклите, за цикличното развитие на света и живота, учението за прераждането, за трансмигрирането и странствуването на душите. Шестият принцип е принципът на причинността, според който всичко в природата и живота си има своята причина. Първата Причина в света, това е Бог. Затова Учителят го нарича Първата Причина. Тук спада учението за кармата. Седмият принцип е принципът на двойствеността, или принципът на рода, където космичните енергии претърпяват втора поляризация и стават възходящи и низходящи.
към текста >>

Шестият принцип е принципът на причинността, според който всичко в природата и живота си има своята причина.
Едни стават положителни, други - отрицателни и почва голямата космическа борба, която е процес на създаване и която е описана под различни форми и различни религии и митологии. Четвъртият принцип е принципът на вибрациите, според който всички енергии, които излизат от космичния ум, се предават чрез специфични вибрации и трептения, чрез специфични дължини на вълните по цялата вселена. Всичко в природата трепти, всичко е в движение. Петият принцип е принцип на ритъма, според който навсякъде в природата и живота има прилив и отлив, втичане и изтичане. Тук спада учението за циклите, за цикличното развитие на света и живота, учението за прераждането, за трансмигрирането и странствуването на душите. Шестият принцип е принципът на причинността, според който всичко в природата и живота си има своята причина. Първата Причина в света, това е Бог. Затова Учителят го нарича Първата Причина. Тук спада учението за кармата. Седмият принцип е принципът на двойствеността, или принципът на рода, където космичните енергии претърпяват втора поляризация и стават възходящи и низходящи. Учителят го нарича още принцип на единството.
към текста >>

Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на еволюцията, на възхода, затова започва от видимото и отива към невидимото, започва от малкото и отива към голямото, към великото, изхожда от фактите и отива към законите и принципите.
Като главен обект във всички документи на западната традиция е Въплотеното Слово. Словото, това е проявената Реалност, проявеният Бог, Духът Божий, Който ръководи целия световен развой и Който създава всички форми, в които се изявява Реалността. Той е Великият Учител и под Неговото ръководство всички Посветени минават своите посвещения. Той е онзи Бог, Който е свързан с човека и човечеството, и Който има стремеж да проникне, да се роди и възкръсне в човешките души, за да ги направи безсмъртни. Така че западната езотерична наука проучава Духа, въплотен във формата, проучва Духа, който одухо- творява и моделира формата и от степента на одухотвореността и организираността на формата съдим за степента на проявата на Духа в нея. Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на еволюцията, на възхода, затова започва от видимото и отива към невидимото, започва от малкото и отива към голямото, към великото, изхожда от фактите и отива към законите и принципите. Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на Любовта, която е принцип, който действува от периферията към центъра и обединява Битието като един жив организъм, душа на който е Словото, а то в своето проявление се изразява чрез разумните и възвишени същества на Космоса. Най-после западната езотерична наука проучава Мъдростта от гледището на Любовта, т.е. от гледището на възхода, от гледището на цялото. Затова Учителят казва: Сега духовната наука ще се изучава от гледището на Любовта. Така че основата на западната езотерична традиция е учението за Словото, проявено в природата и в живота, проявено във всички форми на природата и живота.
към текста >>

Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на Любовта, която е принцип, който действува от периферията към центъра и обединява Битието като един жив организъм, душа на който е Словото, а то в своето проявление се изразява чрез разумните и възвишени същества на Космоса.
Словото, това е проявената Реалност, проявеният Бог, Духът Божий, Който ръководи целия световен развой и Който създава всички форми, в които се изявява Реалността. Той е Великият Учител и под Неговото ръководство всички Посветени минават своите посвещения. Той е онзи Бог, Който е свързан с човека и човечеството, и Който има стремеж да проникне, да се роди и възкръсне в човешките души, за да ги направи безсмъртни. Така че западната езотерична наука проучава Духа, въплотен във формата, проучва Духа, който одухо- творява и моделира формата и от степента на одухотвореността и организираността на формата съдим за степента на проявата на Духа в нея. Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на еволюцията, на възхода, затова започва от видимото и отива към невидимото, започва от малкото и отива към голямото, към великото, изхожда от фактите и отива към законите и принципите. Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на Любовта, която е принцип, който действува от периферията към центъра и обединява Битието като един жив организъм, душа на който е Словото, а то в своето проявление се изразява чрез разумните и възвишени същества на Космоса. Най-после западната езотерична наука проучава Мъдростта от гледището на Любовта, т.е. от гледището на възхода, от гледището на цялото. Затова Учителят казва: Сега духовната наука ще се изучава от гледището на Любовта. Така че основата на западната езотерична традиция е учението за Словото, проявено в природата и в живота, проявено във всички форми на природата и живота. А това е същината и на християнския езотеризъм.
към текста >>

Така че основата на западната езотерична традиция е учението за Словото, проявено в природата и в живота, проявено във всички форми на природата и живота.
Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на еволюцията, на възхода, затова започва от видимото и отива към невидимото, започва от малкото и отива към голямото, към великото, изхожда от фактите и отива към законите и принципите. Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на Любовта, която е принцип, който действува от периферията към центъра и обединява Битието като един жив организъм, душа на който е Словото, а то в своето проявление се изразява чрез разумните и възвишени същества на Космоса. Най-после западната езотерична наука проучава Мъдростта от гледището на Любовта, т.е. от гледището на възхода, от гледището на цялото. Затова Учителят казва: Сега духовната наука ще се изучава от гледището на Любовта. Така че основата на западната езотерична традиция е учението за Словото, проявено в природата и в живота, проявено във всички форми на природата и живота. А това е същината и на християнския езотеризъм. Всички знаем как започва евангелието на Йоан, един от най- дълбоките езотерични християнски документи. То започва: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без него не стана.
към текста >>

В него бе животът и животът бе виделина на человеците.
А това е същината и на християнския езотеризъм. Всички знаем как започва евангелието на Йоан, един от най- дълбоките езотерични християнски документи. То започва: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без него не стана. В него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. И Словото стана плът и всели се между нас. И видехме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина." Понеже учението за Словото е същина на западната езотерична традиция, която води началото си от Хермес, от Египет, и понеже това учение е същина и на християнския езотеризъм, затова казвам, че християнският езотеризъм стои в основата на западните езотерични традиции. Това показва, че египетските Посветени, начело с Хермес, са били във връзка с Христа, преди да слезе на Земята и са знаели за Неговото слизане на Земята.
към текста >>

Учителят казва: В миналото школата се явяваше пред света за кратко време, хвърляше известна Светлина в живота на човечеството, даваше известни импулси и се прибираше в своето вътрешно прибежище.
Християнството беше една окултна школа, казва Учителят, начело на която стоеше най-великият между Посветените - Христос, който е глава на Бялото Братство. И тази школа не е престанала да съществува и работи оттогава до днешни времена. Защото, като говорим за един езотеричен символ, ние не разбираме само видимата, външната, физическата проява, но разбираме онзи колектив от Посветени и възвишени същества, които стоят зад един Посветен, явил се в плът на Земята. И когато Христос слезе на земята, зад Него стоеше цялото небе, всички възвишени същества, посветени на различна степен. И те, заедно с Духа на Христа, образуват онзи истински езотеричен център, който непрекъснато излъчва и организира външното проявление в различни моменти па историческото развитие. Учителят казва: В миналото школата се явяваше пред света за кратко време, хвърляше известна Светлина в живота на човечеството, даваше известни импулси и се прибираше в своето вътрешно прибежище. Но сега школата е решила, продължава Учителят, да проведе всичките си идеи и принципи в целокупния живот и да одухотвори живота. Та, от този жив, езотеричен център периодически излизаха пред света представители, които даваха видим израз на езотеричния център. Така след Голготската мистерия се продължи непрекъснатото съществуване на езотеричния център, което е показано в Евангелието с факти, където Христос след възкресението се явява многократно на учениците и ги ръководи. Йоан завършва своето Евангелие с думите: Още много други дела извърши Исус, но ако се напишат едно по едно, струва ми се, че целият свят не щеше да събере написаните книги. Това също показва, че езотеричния център е продължил своята дейност, като се е изявявал по различни начини и е давал импулси в различни времена.
към текста >>

Но сега школата е решила, продължава Учителят, да проведе всичките си идеи и принципи в целокупния живот и да одухотвори живота.
И тази школа не е престанала да съществува и работи оттогава до днешни времена. Защото, като говорим за един езотеричен символ, ние не разбираме само видимата, външната, физическата проява, но разбираме онзи колектив от Посветени и възвишени същества, които стоят зад един Посветен, явил се в плът на Земята. И когато Христос слезе на земята, зад Него стоеше цялото небе, всички възвишени същества, посветени на различна степен. И те, заедно с Духа на Христа, образуват онзи истински езотеричен център, който непрекъснато излъчва и организира външното проявление в различни моменти па историческото развитие. Учителят казва: В миналото школата се явяваше пред света за кратко време, хвърляше известна Светлина в живота на човечеството, даваше известни импулси и се прибираше в своето вътрешно прибежище. Но сега школата е решила, продължава Учителят, да проведе всичките си идеи и принципи в целокупния живот и да одухотвори живота. Та, от този жив, езотеричен център периодически излизаха пред света представители, които даваха видим израз на езотеричния център. Така след Голготската мистерия се продължи непрекъснатото съществуване на езотеричния център, което е показано в Евангелието с факти, където Христос след възкресението се явява многократно на учениците и ги ръководи. Йоан завършва своето Евангелие с думите: Още много други дела извърши Исус, но ако се напишат едно по едно, струва ми се, че целият свят не щеше да събере написаните книги. Това също показва, че езотеричния център е продължил своята дейност, като се е изявявал по различни начини и е давал импулси в различни времена. Така през четвърти век, когато езотеричната традиция постепенно се загуби външно и християнската община се обособи като едно религиозно общество, се роди движението на Манихеите, което се явява като външен израз на третия клон на Бялото Братство и като носител на езотеричната традиция.
към текста >>

Третият клон има за задача да реализира Божественото учение, християнството и да даде методи за приложение ма учението в живота.
Сега в България работят от трите клона. Тези три клона идват от едно по-високо място, от невидимия свят. Тези, които ръководят и трите клона, са Посветени. В първия клон, в Египет, са изнесени принципите на Божествената наука и той е имал за задача да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Вторият клон има за задача да внесе християнството и света и да го разпространи. Третият клон има за задача да реализира Божественото учение, християнството и да даде методи за приложение ма учението в живота. Розенкройцерите са разклонение нa третия богомилски клон. И те имат за цел подготвянето на Новата култура чрез приложение на християнството в живота. Първоначалното име на богомилството е било друго. В България им е дадено името богомили. Най-видният богомил в България е бил Боян Магът.
към текста >>

И те имат за цел подготвянето на Новата култура чрез приложение на християнството в живота.
Тези, които ръководят и трите клона, са Посветени. В първия клон, в Египет, са изнесени принципите на Божествената наука и той е имал за задача да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Вторият клон има за задача да внесе християнството и света и да го разпространи. Третият клон има за задача да реализира Божественото учение, християнството и да даде методи за приложение ма учението в живота. Розенкройцерите са разклонение нa третия богомилски клон. И те имат за цел подготвянето на Новата култура чрез приложение на християнството в живота. Първоначалното име на богомилството е било друго. В България им е дадено името богомили. Най-видният богомил в България е бил Боян Магът. Поп Богомил е бил проповедник и разпространител на учението. Чешките братя в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите в Германия, катарите и албигойците във Франция и ред други ордени и течения са произлезли все от богомилството.
към текста >>

Тяхната Мъдрост се осветява от Любовта на Христа и оживява, и тяхното знание добива една нова, вътрешна сила, защото носи живот със себе си.
С това те изразиха готовността си, съзнанието и силите, с които разполагат, да бъдат служители на Словото, което слиза на Земята, изразиха готовността си да станат апостоли на Словото. Тогава Христос им предаде Новото знание, което дотогава не им е било предадено. Предаде им учението на Любовта и те получиха ново посвещение, посвещението на Любовта. Затова Учителят казва: Сега Мъдростта ще се проучва от гледището на Любовта. Това именно получиха Мъдреците от Изток. Тяхната Мъдрост се осветява от Любовта на Христа и оживява, и тяхното знание добива една нова, вътрешна сила, защото носи живот със себе си. Това именно знание, което те приеха от Христа, което е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет, стана основа на християнсткото езотерично учение, което ще бъде езотеричното учение на започващия се цикъл на възхода. Езотеричното учение на инволюционния цикъл е изиграло своята роля, дало е своите плодове и сега то трябва да се обнови и това стана чрез срещата на тримата Мъдреци с Христа. Те бяха представители на древната Мъдрост, която доби човечеството през неговия инволюционен път, импулс за която беше даден пак от Христа още в космичния период на Луната. Задачата, която беше възложена за това учение, беше изпълнена. Сега Посветените получиха нов импулс, получиха нови сили, ново посвещение от контакта с духовния Учител - Христос, и с това в древната Мъдрост се внесе нещо ново, което те дотогава не познаваха.
към текста >>

Тази нова сила влиза като един нов приток в живота и който приеме този импулс на Любовта, тя ще подкрепи и освежи живота му и ще го пресъздаде, ще му даде нов подтик за живот и творчество, и ще го издигне постепенно във висините на Духа, като го освободи от робството на материята.
Понеже развитието взе друга посока, те с тяхното знание, което имаха, не приемайки новия импулс, се самоизключват от новото течение и тяхното развитие постепенно спира, и тяхната служба в развитие и подигане на човечеството постепенно се намалява и прекратява. Учителят казва: Има известни адепти от Азия, които впоследствие изолираността си от общото течение на развитието и скъсване на връзката с човечеството, са се спънали в своето развитие. Те не разбраха, че когато един импулс стигне до своя краен предел, когато се зaвърши цикъла, който този импулс е проявил, тогава идва друг импулс, който поражда нов цикъл и в новия цикъл се внасят вече нови сили и енергии, поставят се нови задачи, дават се нови методи за работа. И които не могат да приемат това ново течение, постепенно отпадат, като остават да живеят със своето минало, с което прекъсват връзката с Реалността. С новия импулс, който Христос даде на човешкия възход, Той внесе Любовта, духовната Любов като нова сила, която да работи за човешкото повдигане. Тази нова сила влиза като един нов приток в живота и който приеме този импулс на Любовта, тя ще подкрепи и освежи живота му и ще го пресъздаде, ще му даде нов подтик за живот и творчество, и ще го издигне постепенно във висините на Духа, като го освободи от робството на материята. Които не могат да приемат импулса на Любовта, техният живот постепенно се пресушава и материята все повече ги завладява, вследствие на което тяхното развитие спира. Те вземат обратно движение постепенно слизат все по-дълбоко в гъстата материя и рискуват да изгубят човешкия си образ и да слязат в бездната, да станат плячка на тъмните сили. Понеже в процеса на развитието е в сила законът на поляризацията, в света действуват два вида сили и два вида същества, които са в непрестанна борба и под влиянието на тези два вида сили се извършва развитието. Тези два вида сили са двете ръце на Абсолютния Дух, който държи в ръцете си световното развитие. Тези два вида сили можем да ги наречем добро и зло.
към текста >>

Които не могат да приемат импулса на Любовта, техният живот постепенно се пресушава и материята все повече ги завладява, вследствие на което тяхното развитие спира.
Учителят казва: Има известни адепти от Азия, които впоследствие изолираността си от общото течение на развитието и скъсване на връзката с човечеството, са се спънали в своето развитие. Те не разбраха, че когато един импулс стигне до своя краен предел, когато се зaвърши цикъла, който този импулс е проявил, тогава идва друг импулс, който поражда нов цикъл и в новия цикъл се внасят вече нови сили и енергии, поставят се нови задачи, дават се нови методи за работа. И които не могат да приемат това ново течение, постепенно отпадат, като остават да живеят със своето минало, с което прекъсват връзката с Реалността. С новия импулс, който Христос даде на човешкия възход, Той внесе Любовта, духовната Любов като нова сила, която да работи за човешкото повдигане. Тази нова сила влиза като един нов приток в живота и който приеме този импулс на Любовта, тя ще подкрепи и освежи живота му и ще го пресъздаде, ще му даде нов подтик за живот и творчество, и ще го издигне постепенно във висините на Духа, като го освободи от робството на материята. Които не могат да приемат импулса на Любовта, техният живот постепенно се пресушава и материята все повече ги завладява, вследствие на което тяхното развитие спира. Те вземат обратно движение постепенно слизат все по-дълбоко в гъстата материя и рискуват да изгубят човешкия си образ и да слязат в бездната, да станат плячка на тъмните сили. Понеже в процеса на развитието е в сила законът на поляризацията, в света действуват два вида сили и два вида същества, които са в непрестанна борба и под влиянието на тези два вида сили се извършва развитието. Тези два вида сили са двете ръце на Абсолютния Дух, който държи в ръцете си световното развитие. Тези два вида сили можем да ги наречем добро и зло. Силите на злото работят в гъстата материя и те са, които сгъстяват материята.
към текста >>

От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа.
Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени. В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите. Тази беше задачата на инволюционния процес, да се оформи човешката личност, да се роди „Азът" в човешката душа, да може човек да каже „Аз". Но заедно с раждането на „Аза" се ражда егоизмът. Човек, почувствувал се веднъж като отделност, започва да има свои лични интереси, които противопоставя на интересите на другите и се започва борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за осигуряване изискванията на „Аза". От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа. Затова Гьоте казва във Фауст. В мене живеят две души - едната тегли нагоре, а другата надолу. Това са двете страни на „Аза". И затова в християнския езотеризъм „Азът" е символизиран като двуостър меч. „Азът" е роден под влияние на два импулса.
към текста >>

Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си.
Задачата на човека е да разреши това противоречие. Докато не е роден от вода и Дух, т.е. докато не е роден от Любовта и Мъдростта, той остава в корените и не може да влезе в света на клоните, цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влизаме в света на клоните. И нашето Царство вече не е от света на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всичкото богатство, което Земята притежава, е дошло от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените същества на Космоса, които живеят в клоните, в цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Та, когато човек почувствува Духа в себе си, той може да придобие безсмъртието, да стане съзнателен изпълнител на Божествената Воля, което е върховната цел на развитието.
към текста >>

Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето.
докато не е роден от Любовта и Мъдростта, той остава в корените и не може да влезе в света на клоните, цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влизаме в света на клоните. И нашето Царство вече не е от света на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всичкото богатство, което Земята притежава, е дошло от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените същества на Космоса, които живеят в клоните, в цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Та, когато човек почувствува Духа в себе си, той може да придобие безсмъртието, да стане съзнателен изпълнител на Божествената Воля, което е върховната цел на развитието.
към текста >>

Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените същества на Космоса, които живеят в клоните, в цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота.
И нашето Царство вече не е от света на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всичкото богатство, което Земята притежава, е дошло от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените същества на Космоса, които живеят в клоните, в цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Та, когато човек почувствува Духа в себе си, той може да придобие безсмъртието, да стане съзнателен изпълнител на Божествената Воля, което е върховната цел на развитието.
към текста >>

Та, когато човек почувствува Духа в себе си, той може да придобие безсмъртието, да стане съзнателен изпълнител на Божествената Воля, което е върховната цел на развитието.
Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всичкото богатство, което Земята притежава, е дошло от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените същества на Космоса, които живеят в клоните, в цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Та, когато човек почувствува Духа в себе си, той може да придобие безсмъртието, да стане съзнателен изпълнител на Божествената Воля, което е върховната цел на развитието.
към текста >>

23. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота като условие да го приложите и не го използувате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат нещастията.
Например дойде идеята за комуна, но християните казаха: не е време сега за комуни. И други благоприятни условия и сили дойдоха и останаха все неизползувани. Вследствие на това дойдоха гоненията. Всякога помнете това. Законът е същият и за вас. Ако една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота като условие да го приложите и не го използувате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат нещастията. Това е верно, както е верно, че две плюс две е равно на четири." Учителят В беседите и лекциите Учителят много обширно и задълбочено разглежда вътрешната страна на християнството. Неговото Слово е продължение на Словото на Христа, то разширява и повдига малко булото, което скрива Реалността от очите на обикновения човек. В неделните си беседи Учителят винаги говори върху някой евангелски текст или въобще върху някой текст от Новия завет или изобщо от Библията.
към текста >>

То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота.
А раят - това е пътят на възлизането на човешките души, който възход се ръководи от Посветените от човешката раса под ръководството на Христа, като символ за който е взет апостол Петър." Учителят дава и ред други тълкувания за ада и рая, което показва, че известни екзотерични текстове имат няколко езотерични значения. Учителят казва: „Днес на хората се проповядва Божественото учение. Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия. То е христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува." Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят. Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа."
към текста >>

Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно.
Учителят казва: „Днес на хората се проповядва Божественото учение. Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия. То е христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува." Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят. Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа." Нищите духом превръщат всички материални неща в духовни блага. Кротките ще наследят Земята.
към текста >>

Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи.
Такова е отношението на съвременните хора към християнството. За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете. Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се проявява и днес. Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи. Всеки стих от Евангелието има отношение към специален орган в човешкото тяло. Затова изучавайте Писанието, за да се ползувате от силите, които са вложени в него. Запример стиха: Бог е Любов, съдържа творчески сили в себе си. Който познава тази Любов и обича Бога, всеки момент расте и се развива. Мощни сили се крият в книгите, написани под диктовката на Духа.
към текста >>

Думата Исус е символична и съдържа в себе си великите основни принципи ьа битието и живота.
В тази Свещена Книга се крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове. Както Любовта отваря вратата към Божествения свят, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат човека в красиви и възвишени светове. Понеже Исус е централното лице в Новия завет, затова ще предам няколко мисли на Учителя, в които той определя значението на думата Исус. Той казва: Думата Исус е символична и съдържа в себе си великите основни принципи ьа битието и живота. Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човекът, който не се занимава с обикновени работи. Той има предвид Великата Божествена Истина, която поставя всички неща в ред и порядък. Вторият принцип, който се съдържа в думата Исус е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игла както правят онези, които изучават буболечките и пеперудите.
към текста >>

Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока.
В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове. Както Любовта отваря вратата към Божествения свят, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат човека в красиви и възвишени светове. Понеже Исус е централното лице в Новия завет, затова ще предам няколко мисли на Учителя, в които той определя значението на думата Исус. Той казва: Думата Исус е символична и съдържа в себе си великите основни принципи ьа битието и живота. Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човекът, който не се занимава с обикновени работи. Той има предвид Великата Божествена Истина, която поставя всички неща в ред и порядък. Вторият принцип, който се съдържа в думата Исус е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игла както правят онези, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества.
към текста >>

Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества.
Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човекът, който не се занимава с обикновени работи. Той има предвид Великата Божествена Истина, която поставя всички неща в ред и порядък. Вторият принцип, който се съдържа в думата Исус е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игла както правят онези, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества. Тя е силата, която организира и възраства нещата или както я наричаме още закон на Любовта. Третият принцип е законът на равновесието, който урежда всички спорове и недоразумения в живота между хората. Така, че Исус е човекът, който съдържа в себе си трите Велики Принципа - Любовта, Мъдростта и Истината. Исус на еврейски значи Ешуа. Той означава онзи принцип, който съдържа в себе си творческите и позитивни сили, които създават нещата.
към текста >>

Третият принцип е законът на равновесието, който урежда всички спорове и недоразумения в живота между хората.
Той има предвид Великата Божествена Истина, която поставя всички неща в ред и порядък. Вторият принцип, който се съдържа в думата Исус е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игла както правят онези, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества. Тя е силата, която организира и възраства нещата или както я наричаме още закон на Любовта. Третият принцип е законът на равновесието, който урежда всички спорове и недоразумения в живота между хората. Така, че Исус е човекът, който съдържа в себе си трите Велики Принципа - Любовта, Мъдростта и Истината. Исус на еврейски значи Ешуа. Той означава онзи принцип, който съдържа в себе си творческите и позитивни сили, които създават нещата. Това са силите на Мъдростта. Той съдържа в себе си и онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред и порядък във всичко.
към текста >>

Най- после Той съдържа в себе си онези сили, които дават направление на живота, дават му простор и свобода да се развива и проявява.
Исус на еврейски значи Ешуа. Той означава онзи принцип, който съдържа в себе си творческите и позитивни сили, които създават нещата. Това са силите на Мъдростта. Той съдържа в себе си и онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред и порядък във всичко. Това е силата на Любовта. Най- после Той съдържа в себе си онези сили, които дават направление на живота, дават му простор и свобода да се развива и проявява. Всички тези сили са подчинени на този Висш принцип. Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор. Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от Бога за човечеството още от създаването на света. Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното: Силата, която образува връзката между две същества, която ги свързва и обединява, наричаме Любов. Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност.
към текста >>

Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор.
Това са силите на Мъдростта. Той съдържа в себе си и онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред и порядък във всичко. Това е силата на Любовта. Най- после Той съдържа в себе си онези сили, които дават направление на живота, дават му простор и свобода да се развива и проявява. Всички тези сили са подчинени на този Висш принцип. Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор. Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от Бога за човечеството още от създаването на света. Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното: Силата, която образува връзката между две същества, която ги свързва и обединява, наричаме Любов. Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност. Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина. Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух.
към текста >>

Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност.
Най- после Той съдържа в себе си онези сили, които дават направление на живота, дават му простор и свобода да се развива и проявява. Всички тези сили са подчинени на този Висш принцип. Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор. Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от Бога за човечеството още от създаването на света. Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното: Силата, която образува връзката между две същества, която ги свързва и обединява, наричаме Любов. Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност. Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина. Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота.
към текста >>

Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина.
Всички тези сили са подчинени на този Висш принцип. Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор. Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от Бога за човечеството още от създаването на света. Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното: Силата, която образува връзката между две същества, която ги свързва и обединява, наричаме Любов. Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност. Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина. Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви.
към текста >>

По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота.
Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност. Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина. Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира.
към текста >>

В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви.
Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина. Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно.
към текста >>

А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието.
Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е.
към текста >>

Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот.
Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта.
към текста >>

Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие.
За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта.
към текста >>

И когато в невидимия свят на някой дух дотегне тамошния живот, у него се явява желание за едно малко развлечение.
Аз съм в този салон, аз съм и извън този салон. Аз съм в слънчевата система, аз съм и извън слънчевата система. Аз съм в космоса, аз съм извън космоса. Извън Земята, извън Слънчевата система, извън космоса подразбира, че роденият от вода и Дух е гражданин на Божествения свят, който е извън материалната вселена. Защото всички видими светове съставляват царството на материалната вселена, на материалния свят, който е училище за упражнение на съществата. И когато в невидимия свят на някой дух дотегне тамошния живот, у него се явява желание за едно малко развлечение. Тогава го пращат на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е. извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е. не принадлежи на материалната вселена, а е извън нея.
към текста >>

Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят.
Тогава го пращат на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е. извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е. не принадлежи на материалната вселена, а е извън нея. Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят. Образът на този свят прехожда. В света иде един друг свят, други хора идват, друга култура иде. Сега като казвам, че идат други хора, да не мислите, че те са като сегашните. Не, не са като сегашните. Те са хора, родени от Дух и вода, и ще дойдат от онова Царство, извън материалните светове, от духовния свят.
към текста >>

Докато не е роден от вода и Дух, човек живее в корените на живота, като се роди от вода и Дух, той излиза от корените и влиза в света на клоните, цветовете и плодовете.
Любовта и Мъдростта, ще дойдем и ще направим жилище у вас. В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа. Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените. Другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши това противоречие. Докато не е роден от вода и Дух, човек живее в корените на живота, като се роди от вода и Дух, той излиза от корените и влиза в света на клоните, цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влязохме в света на клоните. И нашето Царство не е от този свят на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето.
към текста >>

Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си.
Другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши това противоречие. Докато не е роден от вода и Дух, човек живее в корените на живота, като се роди от вода и Дух, той излиза от корените и влиза в света на клоните, цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влязохме в света на клоните. И нашето Царство не е от този свят на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всички богатства, които Земята притежава, са дошли от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Дървото на живота представя целокупния космически живот, на който всички същества от най-малките до най-големите представят части.
към текста >>

Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето.
Докато не е роден от вода и Дух, човек живее в корените на живота, като се роди от вода и Дух, той излиза от корените и влиза в света на клоните, цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влязохме в света на клоните. И нашето Царство не е от този свят на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всички богатства, които Земята притежава, са дошли от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Дървото на живота представя целокупния космически живот, на който всички същества от най-малките до най-големите представят части. По-нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума.
към текста >>

Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота.
И нашето Царство не е от този свят на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всички богатства, които Земята притежава, са дошли от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Дървото на живота представя целокупния космически живот, на който всички същества от най-малките до най-големите представят части. По-нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата дева.
към текста >>

Дървото на живота представя целокупния космически живот, на който всички същества от най-малките до най-големите представят части.
Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всички богатства, които Земята притежава, са дошли от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Дървото на живота представя целокупния космически живот, на който всички същества от най-малките до най-големите представят части. По-нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата дева. Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот.
към текста >>

Дървото представя онзи първичен Божествен живот.
Всички богатства, които Земята притежава, са дошли от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Дървото на живота представя целокупния космически живот, на който всички същества от най-малките до най-големите представят части. По-нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата дева. Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот. Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре.
към текста >>

Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот.
Дървото на живота представя целокупния космически живот, на който всички същества от най-малките до най-големите представят части. По-нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата дева. Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот. Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота.
към текста >>

Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота.
По-нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата дева. Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот. Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот.
към текста >>

Не казвам, че не трябва да влизате в живота.
Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот. Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво. Казва се в Писанието, че раят, където бяха посадени тези дървета, е ограден от четири реки.
към текста >>

Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот.
Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво. Казва се в Писанието, че раят, където бяха посадени тези дървета, е ограден от четири реки. Съвременните хора търсят рая някъде към четирите реки.
към текста >>

Те ограждат неговия рай, в който са насадени различни дървета, между които и дървото на живота и дървото за познаване на доброто и злото.
Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво. Казва се в Писанието, че раят, където бяха посадени тези дървета, е ограден от четири реки. Съвременните хора търсят рая някъде към четирите реки. Тигър и Ефрат представят артериалната и венозна система в човека, а останалите две реки са симпатичната и главномозъчната система. Така, че четирите реки са богатството на човека. Те ограждат неговия рай, в който са насадени различни дървета, между които и дървото на живота и дървото за познаване на доброто и злото. В този рай беше поставен да живее първият човек Адам. Това дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост. Те имаха право да ядат от това дърво за познаване на доброто и злото. Когато човек стане възрастен и на него ще дадат да яде от него. Но той яде преждевременно от него и затова го изгониха от рая.
към текста >>

Така се роди първото противоречие в живота на човека.
Като яде от забранения плод, в него се пробуди съзнанието и той видя, че е гол. Бог каза на Адама: Ако ядеш от това дърво, непременно ще умреш. След това дойде другият учител и каза на Ева: вие криво сте разбрали Божията мисъл. Ако ядете от това дърво, освен че няма да умрете, но ще станете като Бога. От тези думи се раздвои тяхното сърце - в кого да вярват и в кого да не вярват. Така се роди първото противоречие в живота на човека. Те трябваше да опитат и започнаха с негативната страна. Вие ще кажете, че нищо не става без Волята Божия. Стана ли Божията Воля в рая? - Вие знаете каква беше Волята Божия - да не ядат от това дърво. Бог им каза да не ядат, а те ядоха.
към текста >>

По този начин те внесоха чужди елементи в живота.
Първо тя хапна от плода, и после даде и на Адам. Щом ядоха от забранения плод, царските мантии, с които бяха облечени, паднаха от гърбовете им и те се намериха голи пред отворената врата на рая. Първите хора бяха облечени преди съгрешаването с дреха, направена от Светлина и като съгрешиха, те изгубиха тази дреха, изгубиха своята Светлина и оголяха. Първият грях се дължи на непослушанието на първите човеци. Ева съгреши със сърцето си, а Адам с ума си. По този начин те внесоха чужди елементи в живота. Тези елементи ще се изхвърлят навън чрез страданията. В разговор някои приятели задават на Учителя въпроса: Откъде е влязла в рая змията, та измами Ева, щом се знае, че раят е място на блаженство? Учителят отговаря: Змията представя човешкият ум. Забележете, че змията дойде в рая след създаването на Ева.
към текста >>

- Защото Адам имаше ум, а Ева нямаше такъв и змията й каза: Аз ще се наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене - ум, който ти търсиш и така заедно ще вършим работата в живота.
В разговор някои приятели задават на Учителя въпроса: Откъде е влязла в рая змията, та измами Ева, щом се знае, че раят е място на блаженство? Учителят отговаря: Змията представя човешкият ум. Забележете, че змията дойде в рая след създаването на Ева. Ще попитате защо не дойде по-рано. - Защото Адам имаше ум, а Ева нямаше такъв и змията й каза: Аз ще се наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене - ум, който ти търсиш и така заедно ще вършим работата в живота. Ами как ще влезеш в мене - попитала Ева. - Като ядеш от този плод. Пак задават въпрос: Нали Ева беше създадена от реброто на Адама? Учителят отговаря: Наистина Ева беше направена от реброто на Адама и той й даде всичко, но не и своя ум. Той беше благороден и разумен и знаеше каква сила е умът, но не й го даваше, защото се опасяваше да не злоупотреби с него.
към текста >>

- Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи жената трябва да разбира естеството на животинското начало в себе си.
Вследствие на това ги изпъдиха от рая. И Адам, и Ева съгрешиха в рая, но причината за погрешката не е една и съща. Ева се изкуси от змията, тя повярва на думите й и яде от забраненото дърво. Адам пък се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да направят, за да се освободят от погрешката си? - Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи жената трябва да разбира естеството на животинското начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мъжът иска да изправи погрешките си, трябва да разбира естеството и характера на жената. Под животински живот разбираме първичния живот, който не е диференциран, не е организиран. Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс представлява още умствения свят, а южния полюс - астралния свят.
към текста >>

Щом го разбере, тя ще изправи живота си.
И Адам, и Ева съгрешиха в рая, но причината за погрешката не е една и съща. Ева се изкуси от змията, тя повярва на думите й и яде от забраненото дърво. Адам пък се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да направят, за да се освободят от погрешката си? - Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи жената трябва да разбира естеството на животинското начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мъжът иска да изправи погрешките си, трябва да разбира естеството и характера на жената. Под животински живот разбираме първичния живот, който не е диференциран, не е организиран. Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс представлява още умствения свят, а южния полюс - астралния свят. Така че Адам живее на северния полюс, умствения свят, а Ева живее на южния полюс, астралния свят.
към текста >>

Под животински живот разбираме първичния живот, който не е диференциран, не е организиран.
Адам пък се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да направят, за да се освободят от погрешката си? - Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи жената трябва да разбира естеството на животинското начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мъжът иска да изправи погрешките си, трябва да разбира естеството и характера на жената. Под животински живот разбираме първичния живот, който не е диференциран, не е организиран. Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс представлява още умствения свят, а южния полюс - астралния свят. Така че Адам живее на северния полюс, умствения свят, а Ева живее на южния полюс, астралния свят. Когато Бог създаде първите човеци, Той имаше предвид да им даде истинското знание, да придобият безсмъртието. Те бяха облечени в Светлина и не се виждаше тяхната голота.
към текста >>

Всъщност, погледнато вътрешно, езотерично, христовата кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи.
Така че, когато се говори за възкресението, подразбира се пробуждане на Висшето космическо съзнание и създаване на безсмъртното тяло, с което се облича човешкият дух. Когато човек възкръсне, той идва до безсмъртието и е напълно спасен. Той е свободен от греха и от смъртта. А съвременните християни твърдят, че са спасени чрез христовата кръв. Но това е външно разбиране. Всъщност, погледнато вътрешно, езотерично, христовата кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи. Без тази кръв човек не може да нарисува картината си, не може да се спаси. Любовта е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално.
към текста >>

Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха.
Но това е външно разбиране. Всъщност, погледнато вътрешно, езотерично, христовата кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи. Без тази кръв човек не може да нарисува картината си, не може да се спаси. Любовта е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално. Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си.
към текста >>

Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека.
Без тази кръв човек не може да нарисува картината си, не може да се спаси. Любовта е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално. Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство.
към текста >>

Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта.
Любовта е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално. Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции?
към текста >>

ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си.
Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално. Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти.
към текста >>

В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни.
Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално. Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство.
към текста >>

В живота има радости и скърби, страдания и блаженство.
Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете.
към текста >>

Защо в живота има две тенденции?
Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са човешките страсти.
към текста >>

- Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята.
Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са човешките страсти. Няма по-груби сили от страстите.
към текста >>

Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти.
ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са човешките страсти. Няма по-груби сили от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти.
към текста >>

Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство.
В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са човешките страсти. Няма по-груби сили от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи.
към текста >>

да приложи нови начини и методи за новия живот.
Слугите, които бащата изпратил да донесат нова дреха, когато блудния син се връща, били пет. Това са петте добродетели - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Духът, Великият Баща изпрати слугите си да донесат нова премяна. Да се облече човек с нова премяна, значи да се облече с ново тяло, изградено от петте Велики добродетели. Всеки човек, всеки народ трябва да се облече в Новото, т.е. да приложи нови начини и методи за новия живот. По отношение на човечеството новата дреха, която слугите донесли, е христовото учение. Там в притчата се казва, че бащата казал: Дайте пръстен на ръката му. Пръстенът означава правилата и законите, с които човек трябва да си служи. Пръстенът се туря на последната става, защото тя представя законите на материалния или физическия свят. В Евангелието всяка дума и всяка притча е символ на известни състояния и положения в живота, на известни закони и принципи в човека и вселената.
към текста >>

В Евангелието всяка дума и всяка притча е символ на известни състояния и положения в живота, на известни закони и принципи в човека и вселената.
да приложи нови начини и методи за новия живот. По отношение на човечеството новата дреха, която слугите донесли, е христовото учение. Там в притчата се казва, че бащата казал: Дайте пръстен на ръката му. Пръстенът означава правилата и законите, с които човек трябва да си служи. Пръстенът се туря на последната става, защото тя представя законите на материалния или физическия свят. В Евангелието всяка дума и всяка притча е символ на известни състояния и положения в живота, на известни закони и принципи в човека и вселената. Например в Евангелския символизъм думата нива означава човешкото тяло. Петте чифта волове, това са петте сетива, силите, които работят за изработването в нивата, тялото. Често в Евангелието се говори за нощта. Под нощ, както и за всички други символи има най-малко три значения. Казано е например някъде: работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи.
към текста >>

Видите ли Свещта на Бога, чуете ли Гласа Му, излизате от нощта на живота и за вас настава ясен, светъл ден.
Петте чифта волове, това са петте сетива, силите, които работят за изработването в нивата, тялото. Често в Евангелието се говори за нощта. Под нощ, както и за всички други символи има най-малко три значения. Казано е например някъде: работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. Нощта е времето, часовете на страданието, когато човек е сам и когато освен Бог никой друг не може да му помогне. Видите ли Свещта на Бога, чуете ли Гласа Му, излизате от нощта на живота и за вас настава ясен, светъл ден. Тогава човек разбира, че има кой да мисли за него и да му помага. Днес Бог е запалил Свещта Си, за да отидем при Него. Нощта е време за почивка, за обновление. Нощта също подразбира едно вътрешно мистично състояние, когато външната светлина изчезва и под влияние на вътрешната Светлина човек влиза във връзка с Висшето, Божественото в себе си, с висшите разумни същества в Космоса. Такъв е случаят с Никодим, който през нощта отиде при Исуса.
към текста >>

Слънцето символизира Бога на физическия свят, то представя великият принцип, който дава живот.
Звездите пък представят Великите хора на Земята. И когато се казва, че звездите ще паднат от небето, това подразбира, че великите хора ще паднат от своето величие. Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на Земята ще изгубят своята сила и ще паднат от своето величие. Писанието казва, че това ще бъде денят на страшния съд, в деня на второто пришествие. Учителят даде и следното значение на слънцето, луната и звездите. Слънцето символизира Бога на физическия свят, то представя великият принцип, който дава живот. Слънцето означава Любовта на човека към Бога, луната представя самия човек, а звездите - Любовта на човека към ближния. Следователно, слънцето е емблема на Бога, луната - на човека, а звездите - на неговите ближни. Затова за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето. Наистина, Луната се открива на хората само след като Слънцето я освети. Само Слънцето е в състояние да ни открие Луната.
към текста >>

Този закон съществува и в обществения живот.
Затова за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето. Наистина, Луната се открива на хората само след като Слънцето я освети. Само Слънцето е в състояние да ни открие Луната. Когато Слънцето залезе, то хвърля Светлината си върху звездите и те стават по-видими за нас. Значи, Слънцето трябва да се скрие, за да се види Луната; Луната трябва да се скрие, за да се видят звездите. Този закон съществува и в обществения живот. Ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви и да хвърля Светлината си върху него. Ако искате да познаете ближните си, вие трябва да бъдете на противоположната страна. Само при това положение животът има смисъл. Сега ще ви дам един пример от символизма на Откровението. В Откровението се говори за борбата на архангел Михаил със змея.
към текста >>

Само при това положение животът има смисъл.
Когато Слънцето залезе, то хвърля Светлината си върху звездите и те стават по-видими за нас. Значи, Слънцето трябва да се скрие, за да се види Луната; Луната трябва да се скрие, за да се видят звездите. Този закон съществува и в обществения живот. Ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви и да хвърля Светлината си върху него. Ако искате да познаете ближните си, вие трябва да бъдете на противоположната страна. Само при това положение животът има смисъл. Сега ще ви дам един пример от символизма на Откровението. В Откровението се говори за борбата на архангел Михаил със змея. Това е емблема на двете сили в света, които наричаме добро и зло. Теософите ги наричат висш и нисш манас. Тези две сили се борят в света.
към текста >>

Детето трябва да се възпитава на небето до времето, когато условията на Земята се изменят и тя бъде готова за новия живот.
Това подразбира, че условията на Земята са се изменили след падането на змея. Казва се също, че жената избягала в пустинята. Жената в случая представя Бялата раса. Тя е носителка на онези възвишени Божествени идеи, които олицетворяват раждането на детето. Интересно е, че в случая майката и детето са разделени. Детето трябва да се възпитава на небето до времето, когато условията на Земята се изменят и тя бъде готова за новия живот. Майката, която още не е готова, отива да живее в пустинята. Тя останала да живее там 1260 дена. Като се съберат цифрите на това число - едно, плюс две плюс шест равно на девет. Тези дни могат да се вземат и като дни, и като периоди. Новороденото дете представя новото човечество, което се приготовлява в невидимия свят и ще дойде на Земята.
към текста >>

Жената в този случай представя Божественият живот, а мъжкото дете, което се ражда, Божественият разум.
Защото най-големите изопачавания и заблуждения съществуват в умовете на хората. Не може да поправите някого, докато умът му е изопачен. Следователно, първо човешките умове трябва да се освободят от всички лъжливи идеи и противоречия. И тъй, детето се възпитава на небето. На друго място в Евангелието детето се характеризира с думите нов човек. Жената в този случай представя Божественият живот, а мъжкото дете, което се ражда, Божественият разум. Значи във времето на Йоан, когато стават тези събития, Бялата раса, т.е. Петата раса на човечеството, се е мъчила да роди. Раждането на това дете подразбира брожение между човешкия и Божествения живот. И на времето, и сега змеят се мъчи да задуши детето, раждащото се ново. Но целият свят да се опълчи против този акт, и целият свят да въстане против него, и дяволът да се обърне с главата надолу, детето ще се роди.
към текста >>

Раждането на това дете подразбира брожение между човешкия и Божествения живот.
И тъй, детето се възпитава на небето. На друго място в Евангелието детето се характеризира с думите нов човек. Жената в този случай представя Божественият живот, а мъжкото дете, което се ражда, Божественият разум. Значи във времето на Йоан, когато стават тези събития, Бялата раса, т.е. Петата раса на човечеството, се е мъчила да роди. Раждането на това дете подразбира брожение между човешкия и Божествения живот. И на времето, и сега змеят се мъчи да задуши детето, раждащото се ново. Но целият свят да се опълчи против този акт, и целият свят да въстане против него, и дяволът да се обърне с главата надолу, детето ще се роди. С други думи казано: светът да се обърне с главата надолу, Новото ще дойде в света и главите на всички хора ще узреят, и Царството Божие ще се въдвори на Земята. Сега е съдбата на света. За нея се говори в двадесета глава на Откровението.
към текста >>

Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където Любовта ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството.
И на времето, и сега змеят се мъчи да задуши детето, раждащото се ново. Но целият свят да се опълчи против този акт, и целият свят да въстане против него, и дяволът да се обърне с главата надолу, детето ще се роди. С други думи казано: светът да се обърне с главата надолу, Новото ще дойде в света и главите на всички хора ще узреят, и Царството Божие ще се въдвори на Земята. Сега е съдбата на света. За нея се говори в двадесета глава на Откровението. Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където Любовта ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството. В началото на Библията, в първата глава на книгата Битие се описва създаването на света. Учителят казва, че за да се разбере тази глава, трябва да се напише цяло съчинение. И той отнася това създаване към живота на ученика, когато ученикът започва да създава и организира своя свят. В Битието е казано: „В началото създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена и пуста.
към текста >>

И той отнася това създаване към живота на ученика, когато ученикът започва да създава и организира своя свят.
Сега е съдбата на света. За нея се говори в двадесета глава на Откровението. Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където Любовта ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството. В началото на Библията, в първата глава на книгата Битие се описва създаването на света. Учителят казва, че за да се разбере тази глава, трябва да се напише цяло съчинение. И той отнася това създаване към живота на ученика, когато ученикът започва да създава и организира своя свят. В Битието е казано: „В началото създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена и пуста. И тъмнина бе върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина. И стана виделина.
към текста >>

Това е работата на ученика за първия ден, когато той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание.
Там се казва: В началото създаде Бог Небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста, и тъмнината беше върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината Нощ. И стана вечер, стана утро, Ден първи. Това е работата на ученика за първия ден, когато той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. В Писанието се казва още: Нищо няма да остане от старото небе и старата земя. Това значи, че в света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като пустиня. От него няма да остане нито слънце, нито месечина, нито звезди и той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито един човек, нито животни, нито растение. Отникъде няма да чува глас.
към текста >>

От неговата земя няма да остане нито един човек, нито животни, нито растение.
И стана вечер, стана утро, Ден първи. Това е работата на ученика за първия ден, когато той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. В Писанието се казва още: Нищо няма да остане от старото небе и старата земя. Това значи, че в света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като пустиня. От него няма да остане нито слънце, нито месечина, нито звезди и той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито един човек, нито животни, нито растение. Отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Като говори и себе си няма да познава. Ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт.
към текста >>

Ще се намери в едно страшно противоречие в живота.
От него няма да остане нито слънце, нито месечина, нито звезди и той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито един човек, нито животни, нито растение. Отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Като говори и себе си няма да познава. Ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Това е тъмнината, за която се казва в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на живота си изчезва, и той се намира сам самичък, не знае какво да прави. В чудо се намира. И гласа на Господа не чува. И Той се скрива за него.
към текста >>

Това е тъмнината, за която се казва в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на живота си изчезва, и той се намира сам самичък, не знае какво да прави.
Отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Като говори и себе си няма да познава. Ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Това е тъмнината, за която се казва в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на живота си изчезва, и той се намира сам самичък, не знае какво да прави. В чудо се намира. И гласа на Господа не чува. И Той се скрива за него. За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл.
към текста >>

Само по този начин ученикът ще разбере Реалността на живота.
И гласа на Господа не чува. И Той се скрива за него. За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл. Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще разбере Реалността на живота. Така че, в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко.
към текста >>

Така че, в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието.
И Той се скрива за него. За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл. Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще разбере Реалността на живота. Така че, в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко. Няма друг, освен Теб.
към текста >>

Настана първият ден на твоя живот.
И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко. Няма друг, освен Теб. Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа Светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Господа, гласа на своя Учител: Нали искаш да Ме познаеш, нали искаш да Ме опиташ, приготви се за работа. Настана първият ден на твоя живот. Досега твоята земя бе неустроена и пуста и тъмнина бе върху бездната. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог, Той е Страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог да бъде виделина. И стана виделина. Ученикът ще каже: тази виделина, която виждам там далече, да блесне в мене.
към текста >>

Този смесен живот на Светлината и тъмнината, на доброто и злото ще се разлъчи.
И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде виделина, ще стане виделина. И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта - със злото. Този смесен живот на Светлината и тъмнината, на доброто и злото ще се разлъчи. От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина разбираме великия стремеж на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден на ученика.
към текста >>

Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика.
От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина разбираме великия стремеж на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден на ученика. Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика. Виделината и Светлината носят в себе си и топлината. „И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе.
към текста >>

„И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот.
Под виделина разбираме великия стремеж на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден на ученика. Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика. Виделината и Светлината носят в себе си и топлината. „И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе. След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи. Той сам ще обработва тази суша.
към текста >>

Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот.
Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден на ученика. Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика. Виделината и Светлината носят в себе си и топлината. „И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе. След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи. Той сам ще обработва тази суша. Той сам ще образува своите морета и океани, творец ще бъде той.
към текста >>

След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи.
Виделината и Светлината носят в себе си и топлината. „И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе. След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи. Той сам ще обработва тази суша. Той сам ще образува своите морета и океани, творец ще бъде той. Ученикът ще твори. И като види Бог, че е добро, ще се произнесе. И като организира сушата и я обработи, ще мине от физическия свят на духовния и оттам в Божествения.
към текста >>

Когато обработи и там своята земя, ще отиде във Великия живот да учи велики и славни неща.
Той сам ще обработва тази суша. Той сам ще образува своите морета и океани, творец ще бъде той. Ученикът ще твори. И като види Бог, че е добро, ще се произнесе. И като организира сушата и я обработи, ще мине от физическия свят на духовния и оттам в Божествения. Когато обработи и там своята земя, ще отиде във Великия живот да учи велики и славни неща. Велик и славен е пътят на ученика! В четвъртия ден са създадени Слънцето, Месечината и звездите, за да определят човешкия живот. Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Четвъртият ден е страшен ден, страшно число. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава.
към текста >>

В четвъртия ден са създадени Слънцето, Месечината и звездите, за да определят човешкия живот.
Ученикът ще твори. И като види Бог, че е добро, ще се произнесе. И като организира сушата и я обработи, ще мине от физическия свят на духовния и оттам в Божествения. Когато обработи и там своята земя, ще отиде във Великия живот да учи велики и славни неща. Велик и славен е пътят на ученика! В четвъртия ден са създадени Слънцето, Месечината и звездите, за да определят човешкия живот. Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Четвъртият ден е страшен ден, страшно число. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание.
към текста >>

Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава.
Когато обработи и там своята земя, ще отиде във Великия живот да учи велики и славни неща. Велик и славен е пътят на ученика! В четвъртия ден са създадени Слънцето, Месечината и звездите, за да определят човешкия живот. Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Четвъртият ден е страшен ден, страшно число. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. Това значи да туриш на гърба си доброто и злото и да ги носиш, и да последваш Христа, т.е. Любовта. Ученикът няма да чака да свърши борбата между доброто и злото, но ще ги вдигне на гърба си и ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време.
към текста >>

Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо.
Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Четвъртият ден е страшен ден, страшно число. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. Това значи да туриш на гърба си доброто и злото и да ги носиш, и да последваш Христа, т.е. Любовта. Ученикът няма да чака да свърши борбата между доброто и злото, но ще ги вдигне на гърба си и ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време. Като вдигнете кръста на гърба си, ще разрешите противоречието, което се крие в него и ще кажете: Не моята воля, но Волята на Отца ще изпълним. Това е най-страшната, но същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Ученикът трябва да каже: В Твоите ръце предавам духа си.
към текста >>

24. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

Разбере ли Битието, човек ще дойде до абсолютната вяра, с помощта на която ще съгради своя живот.
Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет По засегнатите въпроси от космогонията на Мойсей, Учителят на различни места в беседите хвърля по малко светлина. Ще изнеса някои мисли по тези въпроси, изказани от Учителя. За първата глава на Битието Учителят казва: „Много трябва да учи човек, за да разбере вътрешния смисъл на тази глава. Разбере ли Битието, човек ще дойде до абсолютната вяра, с помощта на която ще съгради своя живот. Следователно, в нея е събрано много знание в малко думи." „Първият Адам. който беше създаден но образ и подобие на Бога, беше добър и праведен. Обаче вторият Адам.
към текста >>

Луната се е отделила от Земята, за да служи като една помпа, която изсмуква отрицателните енергии от Земята, които действували вредно върху живота на Земята и на хората след грехопадането."
Защото златото е емблема на Слънцето в света. Всички тези енергии, които слизат от Слънцето във вид на една река минават през организма на човека. Земята във времето на първите човеци е имала друг облик. След грехопадането станал голям катаклизъм, който измени лицето на Земята. Тогава Луната се е отделила от Земята и това е предизвикало голям катаклизъм, който преобразил Земята. Луната се е отделила от Земята, за да служи като една помпа, която изсмуква отрицателните енергии от Земята, които действували вредно върху живота на Земята и на хората след грехопадането." „Раят, това беше една велика окултна школа. И двамата първи човеци бяха ученици в тази окултна школа. Единственото престъпление, за което ги изгониха от школата, беше лъжата." „Тези дървета, за които се говори в библейската легенда, че са били в рая, не са обикновени дървета. Това са живи същества, различни култури от разумни същества на различна степен на развитие.
към текста >>

„Дървото на живота, за което се говори в Писанието, представя целокупния космичен живот, на който всички същества, от най-малките до най-големите, представят части.
И от осем хиляди години ние се учим да бъдем смели и решителни и още не сме се научили. Смелост и доблест се иска от ученика, че като направи една погрешка да се изповяда, че я е направил, а не да казва, че други са виновни за неговата погрешка. Така че Адам и Ева бяха ученици на първата окултна школа на Земята, но те бяха лениви и не учеха. И всичкото нещастие на съвременните хора се дължи на онази леност, която хората са проявили, когато са минавали през школата на сърцето и не са учили. Когато хората са минавали през школата на сърцето, са учили през куп за грош и сега трябва да служат със сърцето си, да проверят какво не са научили, за да го изправят." „Дървото на живота, за което се говори в Писанието, представя целокупния космичен живот, на който всички същества, от най-малките до най-големите, представят части. По- нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, тя не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата „дева". Тъй че дървото представя първоначалния, Божествения живот.
към текста >>

Дървото представя онзи първичен Божествен живот.
И всичкото нещастие на съвременните хора се дължи на онази леност, която хората са проявили, когато са минавали през школата на сърцето и не са учили. Когато хората са минавали през школата на сърцето, са учили през куп за грош и сега трябва да служат със сърцето си, да проверят какво не са научили, за да го изправят." „Дървото на живота, за което се говори в Писанието, представя целокупния космичен живот, на който всички същества, от най-малките до най-големите, представят части. По- нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, тя не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата „дева". Тъй че дървото представя първоначалния, Божествения живот. И Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които било позволено на Адам да яде, но му било забранено да яде от Дървото за познаване на доброто и злото, и от Дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място, е добре.
към текста >>

Тъй че дървото представя първоначалния, Божествения живот.
„Дървото на живота, за което се говори в Писанието, представя целокупния космичен живот, на който всички същества, от най-малките до най-големите, представят части. По- нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, тя не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата „дева". Тъй че дървото представя първоначалния, Божествения живот. И Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които било позволено на Адам да яде, но му било забранено да яде от Дървото за познаване на доброто и злото, и от Дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място, е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота.
към текста >>

И Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които било позволено на Адам да яде, но му било забранено да яде от Дървото за познаване на доброто и злото, и от Дървото на живота.
По- нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, тя не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата „дева". Тъй че дървото представя първоначалния, Божествения живот. И Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които било позволено на Адам да яде, но му било забранено да яде от Дървото за познаване на доброто и злото, и от Дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място, е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Влезте в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот.
към текста >>

Не казвам, че не трябва да влизате в живота.
Тъй че дървото представя първоначалния, Божествения живот. И Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които било позволено на Адам да яде, но му било забранено да яде от Дървото за познаване на доброто и злото, и от Дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място, е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Влезте в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво." Туй дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост.
към текста >>

Влезте в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот.
И Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които било позволено на Адам да яде, но му било забранено да яде от Дървото за познаване на доброто и злото, и от Дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място, е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Влезте в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво." Туй дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост. Те имаха право да ядат от това Дърво за познаване на доброто и злото.
към текста >>

По този начин те внесоха чужд елемент в живота си.
Щом ядоха от забранения плод, царските мантии, с които бяха облечени паднаха от гърбовете им, и те се намериха голи пред отворената врата на рая. Първите хора бяха облечени преди съгрешаването си с дреха, направена от Светлината. И като съгрешиха, те изгубиха тази дреха, изгубиха своята Светлина и оголяха. Първият грях се дължи на непослушанието на първите човеци. Ева съгреши със сърцето си, а Адам - с ума си. По този начин те внесоха чужд елемент в живота си. Този елемент се изхвърля навън чрез страданието." „Погрешката на Ева седи в това, че искаше да обича и друг освен Адам - този, когото Бог й беше определил. Тя искаше да обича и черния адепт, който влезе в рая и тя завърза отношение с него. Той й каза: Вашият другар не е много учен. Занимава се само със зоология.
към текста >>

Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи: жената трябва да разбере естеството на животинското начало в себе си.
Вследствие на това ги изпъдиха от рая." „И Адам, и Ева съгрешиха в рая, но причината за погреш- ката не е една и съща. Ева се изкуси от змията - черния адепт, тя повярва на думите й и яде от забранения плод. Адам пък се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да направят те сега, за да се освободят от погрешката си? Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи: жената трябва да разбере естеството на животинското начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мъжът иска да изправи погрешката си, трябва да разбере естеството и характера на жената. Под животински живот разбирам първоначалния живот, който още не е диференциран, не е организиран." „Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс представя още умствения свят, а южният полюс - астралния свят."
към текста >>

Щом го разбере, тя ще изправи живота си.
„И Адам, и Ева съгрешиха в рая, но причината за погреш- ката не е една и съща. Ева се изкуси от змията - черния адепт, тя повярва на думите й и яде от забранения плод. Адам пък се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да направят те сега, за да се освободят от погрешката си? Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи: жената трябва да разбере естеството на животинското начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мъжът иска да изправи погрешката си, трябва да разбере естеството и характера на жената. Под животински живот разбирам първоначалния живот, който още не е диференциран, не е организиран." „Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс представя още умствения свят, а южният полюс - астралния свят." В разговор задават на Учителя въпрос: Откъде е влязла в рая змията, която измами Ева, щом се знае, че раят е място на блаженство?
към текста >>

Под животински живот разбирам първоначалния живот, който още не е диференциран, не е организиран."
Адам пък се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да направят те сега, за да се освободят от погрешката си? Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи: жената трябва да разбере естеството на животинското начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мъжът иска да изправи погрешката си, трябва да разбере естеството и характера на жената. Под животински живот разбирам първоначалния живот, който още не е диференциран, не е организиран." „Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс представя още умствения свят, а южният полюс - астралния свят." В разговор задават на Учителя въпрос: Откъде е влязла в рая змията, която измами Ева, щом се знае, че раят е място на блаженство? Учителят отговаря: Змията представя обективния човешки ум, нисшия манас, както го наричат. Забележете, че змията дойде в рая след създаването на Ева.
към текста >>

Учителят отговаря: Защото Адам имаше ум, Ева нямаше такъв и змията, черният адепт, й каза: Аз ще се наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене - ум, който ти търсиш и така заедно ще вършим работата в живота.
Северният полюс представя още умствения свят, а южният полюс - астралния свят." В разговор задават на Учителя въпрос: Откъде е влязла в рая змията, която измами Ева, щом се знае, че раят е място на блаженство? Учителят отговаря: Змията представя обективния човешки ум, нисшия манас, както го наричат. Забележете, че змията дойде в рая след създаването на Ева. Питат: Защо не дойде по-рано? Учителят отговаря: Защото Адам имаше ум, Ева нямаше такъв и змията, черният адепт, й каза: Аз ще се наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене - ум, който ти търсиш и така заедно ще вършим работата в живота. - Ама как ще влезеш в мене? - попитала Ева. - Като ядеш от този плод, й казала змията. Пак питат: Нали Ева беше създадена от реброто на Адам? Учителят отговаря: Наистина жената беше създадена от реброто на Адам и той й даде всичко, но не и своя ум.
към текста >>

Учителят отнася първата глава на Битието към живота на ученика.
Затова в сегашните времена всички жени се отказват от мъжете си. Когато мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава жените ще поправят своите отношения към мъжете. Щом Адам пожела да се индивидуализира, да се почувствува свободен, тогава и Ева поиска да се освободи. Тъй стои въпросът. По-ясно по него не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни." Учителят отнася първата глава на Битието към живота на ученика. Той казва: „Като четете първата глава на Битието, в която се говори за създаването на света, там можете да видите пътя, през който човешката душа трябва да мине. Този път е път на зазоряване, защото човек минава от тъмнина към светлина, от смърт към живот. Това е мистично разглеждане на въпроса." В „Пътят на ученика" Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е писано в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста, и тъмнина се носеше върху бездната, и Духът Божий се носеше върху водата.
към текста >>

Този път е път на зазоряване, защото човек минава от тъмнина към светлина, от смърт към живот.
Щом Адам пожела да се индивидуализира, да се почувствува свободен, тогава и Ева поиска да се освободи. Тъй стои въпросът. По-ясно по него не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни." Учителят отнася първата глава на Битието към живота на ученика. Той казва: „Като четете първата глава на Битието, в която се говори за създаването на света, там можете да видите пътя, през който човешката душа трябва да мине. Този път е път на зазоряване, защото човек минава от тъмнина към светлина, от смърт към живот. Това е мистично разглеждане на въпроса." В „Пътят на ученика" Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е писано в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста, и тъмнина се носеше върху бездната, и Духът Божий се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината - нощ.
към текста >>

И стана вечер, стана утро, ден първи." Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание.
Това е мистично разглеждане на въпроса." В „Пътят на ученика" Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е писано в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста, и тъмнина се носеше върху бездната, и Духът Божий се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината - нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи." Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. Така че в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност, той ще призове Онзи Невидим, Незнаен Бог на вечността, Създателя на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко в света.
към текста >>

Така че в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието.
Там се казва: В началото създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста, и тъмнина се носеше върху бездната, и Духът Божий се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината - нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи." Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. Така че в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност, той ще призове Онзи Невидим, Незнаен Бог на вечността, Създателя на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко в света. Няма друг освен Теб.
към текста >>

Настава първият ден на твоя живот.
И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко в света. Няма друг освен Теб. Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Господа, гласа на своя Учител: Нали искаш да ме познаеш, нали искаш да ме опиташ, приготви се за работа. Настава първият ден на твоя живот. Досега твоята земя бе неустроена и пуста и тъмнината бе върху бездната. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог. Той е страшният Бог, който твори формите, Който се носи над бездната и над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина. Ученикът ще каже: Тази виделина, която виждам там далече, да блесне в мене.
към текста >>

Този смесен живот на Светлина и тъмнина, на добро и зло ще се разлъчи.
И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде виделина, ще стане виделина. И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виде- лината от тъмнината. И нарече Бог виделината ден и тъмнината нарече нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта със злото. Този смесен живот на Светлина и тъмнина, на добро и зло ще се разлъчи. От друга страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина разбирам великият стремеж на душата на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже:Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден от живота на ученика, който ще разпростре виделината на живота и тя ще произведе и топлина, и ще стане ден първи в живота на ученика.
към текста >>

Това е първият ден от живота на ученика, който ще разпростре виделината на живота и тя ще произведе и топлина, и ще стане ден първи в живота на ученика.
Този смесен живот на Светлина и тъмнина, на добро и зло ще се разлъчи. От друга страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина разбирам великият стремеж на душата на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже:Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден от живота на ученика, който ще разпростре виделината на живота и тя ще произведе и топлина, и ще стане ден първи в живота на ученика. Виделината и Светлината носят в себе си и топлина. И разлъчи Бог вода от вода - подразбира, че Бог е отделил Божествения от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта, земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе.
към текста >>

И разлъчи Бог вода от вода - подразбира, че Бог е отделил Божествения от земния живот.
Така ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина разбирам великият стремеж на душата на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже:Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден от живота на ученика, който ще разпростре виделината на живота и тя ще произведе и топлина, и ще стане ден първи в живота на ученика. Виделината и Светлината носят в себе си и топлина. И разлъчи Бог вода от вода - подразбира, че Бог е отделил Божествения от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта, земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе. След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която той трябва да работи. Той сам ще обработва тази суша.
към текста >>

Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот.
Под виделина разбирам великият стремеж на душата на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже:Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден от живота на ученика, който ще разпростре виделината на живота и тя ще произведе и топлина, и ще стане ден първи в живота на ученика. Виделината и Светлината носят в себе си и топлина. И разлъчи Бог вода от вода - подразбира, че Бог е отделил Божествения от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта, земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе. След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която той трябва да работи. Той сам ще обработва тази суша. Той сам ще образува своите морета и океани.
към текста >>

След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която той трябва да работи.
Виделината и Светлината носят в себе си и топлина. И разлъчи Бог вода от вода - подразбира, че Бог е отделил Божествения от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта, земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе. След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която той трябва да работи. Той сам ще обработва тази суша. Той сам ще образува своите морета и океани. Творец ще бъде той. Ученикът ще твори. Когато види Бог, че е добро, ще се произнесе.
към текста >>

Когато обработи и там своята земя, ще отиде във Великия живот да учи велики и славни неща.
Той сам ще образува своите морета и океани. Творец ще бъде той. Ученикът ще твори. Когато види Бог, че е добро, ще се произнесе. И когато организира сушата и я обработи, ще мине от физическия свят в духовния и оттам в Божествения. Когато обработи и там своята земя, ще отиде във Великия живот да учи велики и славни неща. Велик и славен е пътят на ученика! В четвъртия ден са създадени Слънцето. Месечината и звездите, за да определят човешкия живот. Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Всеки, който стане ученик, шест деня, т.е.
към текста >>

Месечината и звездите, за да определят човешкия живот.
Когато види Бог, че е добро, ще се произнесе. И когато организира сушата и я обработи, ще мине от физическия свят в духовния и оттам в Божествения. Когато обработи и там своята земя, ще отиде във Великия живот да учи велики и славни неща. Велик и славен е пътят на ученика! В четвъртия ден са създадени Слънцето. Месечината и звездите, за да определят човешкия живот. Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Всеки, който стане ученик, шест деня, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пълно пробуждане на своето съзнание." „Четирите реки в рая, за които се говори в Битието, представят четири добродетели, които всеки човек трябва да има. Човек трябва да бъде: справедлив, истинолюбив, добър и любещ.
към текста >>

Човешкият живот започва с Адама.
с излизането на Адам и Ева от рая, учението на змията се предаде на всички хора. Това учение се прилага и до днес още. Задачата на човека е по обратен път да се освободи от учението на змията и да влезе в пътя на Любовта." „Живи величини са числата. Първото число, с което Бог създаде света, беше Адам. Човешкият живот започва с Адама. Второто число беше Ева, третото число беше Каин, четвъртото - Авел, петото - Сит. Всеки човек трябва да знае кое число представя след Адам." „Цели 40 години еврейският народ пътува из пустинята с намерение да влезе в Ханаанската земя - земята на изобилието, на Любовта. Въпреки това той не влезе в Ханаан, а отиде в Палестина. Ханаан не съществува на земята, но само на небето.
към текста >>

„В осмата глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, всичките скотове, що бяха заедно с него в ковчега.
Въпреки това той не влезе в Ханаан, а отиде в Палестина. Ханаан не съществува на земята, но само на небето. Ханаан е мястото, дето живеят съществата на Любовта. Те са същества в човешка форма, но прилагат законите на Любовта. Всеки човек се стреми да влезе в Ханаан, да стане член на обществото на Любовта." „В осмата глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, всичките скотове, що бяха заедно с него в ковчега. Хората грешаха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е.
към текста >>

Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни.
Всеки човек се стреми да влезе в Ханаан, да стане член на обществото на Любовта." „В осмата глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, всичките скотове, що бяха заедно с него в ковчега. Хората грешаха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е. своите нечисти желания. Затова от време на време човек трябва да се затваря в ковчега със своите нечисти желания и да ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта.
към текста >>

И човек има нечисти животни в себе си, т.е.
„В осмата глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, всичките скотове, що бяха заедно с него в ковчега. Хората грешаха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е. своите нечисти желания. Затова от време на време човек трябва да се затваря в ковчега със своите нечисти желания и да ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта. Влизането на Ноя в ковчега представя ограничителните условия на живота.
към текста >>

Влизането на Ноя в ковчега представя ограничителните условия на живота.
И човек има нечисти животни в себе си, т.е. своите нечисти желания. Затова от време на време човек трябва да се затваря в ковчега със своите нечисти желания и да ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта. Влизането на Ноя в ковчега представя ограничителните условия на живота. Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава. В този смисъл ограниченията, затворът са благо за човека." „Синовете на Ной, за които се говори в Битието са: Сим, Хам и Яфет. От тях са произлезли всички народи в света. От Сим са произлезли евреите, от Хам - монголците, а от Яфет - бялата раса.
към текста >>

После ще отидете в пустинята - това е чистият живот.
По закона, на еволюцията част от човечеството е минала през тази гъста среда, но и цялото човечество трябва да мине през нея и да излезе като евреите на другия бряг на Червеното море. Някои от вас едва сега ще се гмурнат в тази вълна. Всички трябва да минат Червеното море. След вас иде фараонът със своята войска, а напред е неизвестността, отвореното море. Вие ще минете през този път и трябва да бъдете смели и решителни. После ще отидете в пустинята - това е чистият живот. След това ще влезете в Ханаанската земя, смисълът на истинския живот. Но трябва да минете през морето и да влезете в пустинята, за да придобиете чистотата на живота. Защото живот без чистота остава всякога неразбран. Египет е физическият свят. откъдето човек бяга.
към текста >>

След това ще влезете в Ханаанската земя, смисълът на истинския живот.
Някои от вас едва сега ще се гмурнат в тази вълна. Всички трябва да минат Червеното море. След вас иде фараонът със своята войска, а напред е неизвестността, отвореното море. Вие ще минете през този път и трябва да бъдете смели и решителни. После ще отидете в пустинята - това е чистият живот. След това ще влезете в Ханаанската земя, смисълът на истинския живот. Но трябва да минете през морето и да влезете в пустинята, за да придобиете чистотата на живота. Защото живот без чистота остава всякога неразбран. Египет е физическият свят. откъдето човек бяга. Фараонът е князът на този свят, който иска да задържи човека тук на Земята.
към текста >>

Но трябва да минете през морето и да влезете в пустинята, за да придобиете чистотата на живота.
Всички трябва да минат Червеното море. След вас иде фараонът със своята войска, а напред е неизвестността, отвореното море. Вие ще минете през този път и трябва да бъдете смели и решителни. После ще отидете в пустинята - това е чистият живот. След това ще влезете в Ханаанската земя, смисълът на истинския живот. Но трябва да минете през морето и да влезете в пустинята, за да придобиете чистотата на живота. Защото живот без чистота остава всякога неразбран. Египет е физическият свят. откъдето човек бяга. Фараонът е князът на този свят, който иска да задържи човека тук на Земята. Червеното море е астралният свят, през който човек трябва да мине.
към текста >>

Защото живот без чистота остава всякога неразбран.
След вас иде фараонът със своята войска, а напред е неизвестността, отвореното море. Вие ще минете през този път и трябва да бъдете смели и решителни. После ще отидете в пустинята - това е чистият живот. След това ще влезете в Ханаанската земя, смисълът на истинския живот. Но трябва да минете през морето и да влезете в пустинята, за да придобиете чистотата на живота. Защото живот без чистота остава всякога неразбран. Египет е физическият свят. откъдето човек бяга. Фараонът е князът на този свят, който иска да задържи човека тук на Земята. Червеното море е астралният свят, през който човек трябва да мине. Пустинята е умственият свят, където след като човек е слязъл от света на чувствата, постепенно придобива своята чистота.
към текста >>

25. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

После в Евангелието се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците".
То е един период на голямо творчество, в центъра на което стои Логосът, защото е казано: "Всичко чрез Него стана". "Всичко това" подразбира целия създаден тогава свят. "И нищо без Него не стана" - значи Той, Словото, Логосът е участвал във всичко, което е станало. Това е първата фаза от проявлението на Логоса. Тогава се създават, преди всичко, първообразите на всичко, което съществува днес на Земята и което в бъдеще ще се изяви. После в Евангелието се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Това е втората фаза в проявлението на Логоса, което става във втория период, Слънчевия, когато се явяват Животът и Виделината. Според схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в неговото външно проявление, не е съществувала физическа светлина. В своето външно проявление Сатурновият период е бил едно топлинно, тъмно тяло. В Слънчевия период се явяват Животът и Светлината. Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и Светлината.
към текста >>

Това е втората фаза в проявлението на Логоса, което става във втория период, Слънчевия, когато се явяват Животът и Виделината.
"Всичко това" подразбира целия създаден тогава свят. "И нищо без Него не стана" - значи Той, Словото, Логосът е участвал във всичко, което е станало. Това е първата фаза от проявлението на Логоса. Тогава се създават, преди всичко, първообразите на всичко, което съществува днес на Земята и което в бъдеще ще се изяви. После в Евангелието се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Това е втората фаза в проявлението на Логоса, което става във втория период, Слънчевия, когато се явяват Животът и Виделината. Според схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в неговото външно проявление, не е съществувала физическа светлина. В своето външно проявление Сатурновият период е бил едно топлинно, тъмно тяло. В Слънчевия период се явяват Животът и Светлината. Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и Светлината. Затова се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците".
към текста >>

В Слънчевия период се явяват Животът и Светлината.
Тогава се създават, преди всичко, първообразите на всичко, което съществува днес на Земята и което в бъдеще ще се изяви. После в Евангелието се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Това е втората фаза в проявлението на Логоса, което става във втория период, Слънчевия, когато се явяват Животът и Виделината. Според схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в неговото външно проявление, не е съществувала физическа светлина. В своето външно проявление Сатурновият период е бил едно топлинно, тъмно тяло. В Слънчевия период се явяват Животът и Светлината. Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и Светлината. Затова се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, в Слънчевия период Логосът се проявява като Дух на Живота, проявява се като Живот и Светлина. Затова и Слънчевият период е бил едно светещо тяло. Проявлението на Логоса продължава по-нататък и развитието напредва.
към текста >>

Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и Светлината.
После в Евангелието се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Това е втората фаза в проявлението на Логоса, което става във втория период, Слънчевия, когато се явяват Животът и Виделината. Според схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в неговото външно проявление, не е съществувала физическа светлина. В своето външно проявление Сатурновият период е бил едно топлинно, тъмно тяло. В Слънчевия период се явяват Животът и Светлината. Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и Светлината. Затова се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, в Слънчевия период Логосът се проявява като Дух на Живота, проявява се като Живот и Светлина. Затова и Слънчевият период е бил едно светещо тяло. Проявлението на Логоса продължава по-нататък и развитието напредва. След Слънчевия период следва Лунния период, където към първообразите на физическото и етерното тяло се присъединява и първообразът на астралното тяло.
към текста >>

Затова се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците".
Това е втората фаза в проявлението на Логоса, което става във втория период, Слънчевия, когато се явяват Животът и Виделината. Според схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в неговото външно проявление, не е съществувала физическа светлина. В своето външно проявление Сатурновият период е бил едно топлинно, тъмно тяло. В Слънчевия период се явяват Животът и Светлината. Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и Светлината. Затова се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, в Слънчевия период Логосът се проявява като Дух на Живота, проявява се като Живот и Светлина. Затова и Слънчевият период е бил едно светещо тяло. Проявлението на Логоса продължава по-нататък и развитието напредва. След Слънчевия период следва Лунния период, където към първообразите на физическото и етерното тяло се присъединява и първообразът на астралното тяло. А астралното тяло също е носител на Светлина, но на Духовна Светлина и можем да я наречем Виделина.
към текста >>

Следователно, в Слънчевия период Логосът се проявява като Дух на Живота, проявява се като Живот и Светлина.
Според схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в неговото външно проявление, не е съществувала физическа светлина. В своето външно проявление Сатурновият период е бил едно топлинно, тъмно тяло. В Слънчевия период се явяват Животът и Светлината. Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и Светлината. Затова се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, в Слънчевия период Логосът се проявява като Дух на Живота, проявява се като Живот и Светлина. Затова и Слънчевият период е бил едно светещо тяло. Проявлението на Логоса продължава по-нататък и развитието напредва. След Слънчевия период следва Лунния период, където към първообразите на физическото и етерното тяло се присъединява и първообразът на астралното тяло. А астралното тяло също е носител на Светлина, но на Духовна Светлина и можем да я наречем Виделина. Затова Йоан казва по-нататък: "Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе".
към текста >>

На Слънцето към него се прибавя първообраза на етерното тяло, като израз на Духа на Живота, Логосът се проявява като Живот.
Проявлението на Логоса продължава по-нататък и развитието напредва. След Слънчевия период следва Лунния период, където към първообразите на физическото и етерното тяло се присъединява и първообразът на астралното тяло. А астралното тяло също е носител на Светлина, но на Духовна Светлина и можем да я наречем Виделина. Затова Йоан казва по-нататък: "Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". В Сатурновия период Логосът се изявява, като създава първообраза на физическото тяло, което произлиза от умственото тяло. На Слънцето към него се прибавя първообраза на етерното тяло, като израз на Духа на Живота, Логосът се проявява като Живот. На Луната се прибавя тялото на Светлината, Животът става Светлина. Така протича развитието до края на Лунния период. Тогава, какво се явява в четвъртия период, Земния, как се изявява Логосът тук? В началото на четвъртия период първообразите на физическото, етерното и астралното тела се обличат в съответната материя и стават реални тела за съответните светове, в които, като в обвивки, се поселява човешката душа, в която е посаден зародишът на аза. Чрез създаването на аз, човек става способен не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа всичко това вън от себе си.
към текста >>

На Луната се прибавя тялото на Светлината, Животът става Светлина.
След Слънчевия период следва Лунния период, където към първообразите на физическото и етерното тяло се присъединява и първообразът на астралното тяло. А астралното тяло също е носител на Светлина, но на Духовна Светлина и можем да я наречем Виделина. Затова Йоан казва по-нататък: "Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". В Сатурновия период Логосът се изявява, като създава първообраза на физическото тяло, което произлиза от умственото тяло. На Слънцето към него се прибавя първообраза на етерното тяло, като израз на Духа на Живота, Логосът се проявява като Живот. На Луната се прибавя тялото на Светлината, Животът става Светлина. Така протича развитието до края на Лунния период. Тогава, какво се явява в четвъртия период, Земния, как се изявява Логосът тук? В началото на четвъртия период първообразите на физическото, етерното и астралното тела се обличат в съответната материя и стават реални тела за съответните светове, в които, като в обвивки, се поселява човешката душа, в която е посаден зародишът на аза. Чрез създаването на аз, човек става способен не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа всичко това вън от себе си. По такъв начин той се срещупоставя на Логоса, на Живота и на Светлината.
към текста >>

Чрез създаването на аз, човек става способен не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа всичко това вън от себе си.
На Слънцето към него се прибавя първообраза на етерното тяло, като израз на Духа на Живота, Логосът се проявява като Живот. На Луната се прибавя тялото на Светлината, Животът става Светлина. Така протича развитието до края на Лунния период. Тогава, какво се явява в четвъртия период, Земния, как се изявява Логосът тук? В началото на четвъртия период първообразите на физическото, етерното и астралното тела се обличат в съответната материя и стават реални тела за съответните светове, в които, като в обвивки, се поселява човешката душа, в която е посаден зародишът на аза. Чрез създаването на аз, човек става способен не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа всичко това вън от себе си. По такъв начин той се срещупоставя на Логоса, на Живота и на Светлината. По този начин всичко това става за него материално, добива материално съществуване. Така че, преди днешния човек, надарен с аз, е съществувал създаденият от Бога Божествен Прачовек. Човекът, като става аз, започва да вижда нещата вън от себе си и той трябва да се научи да познава Логоса в Неговото проявление като творческа Сила, Която е създала всичко, което той вижда вън от себе си и после Неговото проявление като Живот и като Светлина, Виделина. И тази Виделина свети вътре, във физическото тяло, което само по себе си е тъмнина.
към текста >>

По такъв начин той се срещупоставя на Логоса, на Живота и на Светлината.
На Луната се прибавя тялото на Светлината, Животът става Светлина. Така протича развитието до края на Лунния период. Тогава, какво се явява в четвъртия период, Земния, как се изявява Логосът тук? В началото на четвъртия период първообразите на физическото, етерното и астралното тела се обличат в съответната материя и стават реални тела за съответните светове, в които, като в обвивки, се поселява човешката душа, в която е посаден зародишът на аза. Чрез създаването на аз, човек става способен не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа всичко това вън от себе си. По такъв начин той се срещупоставя на Логоса, на Живота и на Светлината. По този начин всичко това става за него материално, добива материално съществуване. Така че, преди днешния човек, надарен с аз, е съществувал създаденият от Бога Божествен Прачовек. Човекът, като става аз, започва да вижда нещата вън от себе си и той трябва да се научи да познава Логоса в Неговото проявление като творческа Сила, Която е създала всичко, което той вижда вън от себе си и после Неговото проявление като Живот и като Светлина, Виделина. И тази Виделина свети вътре, във физическото тяло, което само по себе си е тъмнина. И в процеса на своето развитие човек трябва да победи тъмнината в себе си, за да може да познае Светлината на Логоса.
към текста >>

Човекът, като става аз, започва да вижда нещата вън от себе си и той трябва да се научи да познава Логоса в Неговото проявление като творческа Сила, Която е създала всичко, което той вижда вън от себе си и после Неговото проявление като Живот и като Светлина, Виделина.
В началото на четвъртия период първообразите на физическото, етерното и астралното тела се обличат в съответната материя и стават реални тела за съответните светове, в които, като в обвивки, се поселява човешката душа, в която е посаден зародишът на аза. Чрез създаването на аз, човек става способен не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа всичко това вън от себе си. По такъв начин той се срещупоставя на Логоса, на Живота и на Светлината. По този начин всичко това става за него материално, добива материално съществуване. Така че, преди днешния човек, надарен с аз, е съществувал създаденият от Бога Божествен Прачовек. Човекът, като става аз, започва да вижда нещата вън от себе си и той трябва да се научи да познава Логоса в Неговото проявление като творческа Сила, Която е създала всичко, което той вижда вън от себе си и после Неговото проявление като Живот и като Светлина, Виделина. И тази Виделина свети вътре, във физическото тяло, което само по себе си е тъмнина. И в процеса на своето развитие човек трябва да победи тъмнината в себе си, за да може да познае Светлината на Логоса. Към четвъртия период се отнася стиха от Евангелието: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан". Това е човекът на аза, човекът на самосъзнанието. Въплъ- щаването на аза, най-вътрешната същина на човека, става за пръв път в древно-лемурийската епоха.
към текста >>

И така, както в течение на Лунния период Мъдростта е проникнала цялата природа, така в течение на Земния период Любовта трябва да проникне целия живот.
Мъдростта прониква тогава цялата природа, тя е основата на всичко съществуващо като една духовна субстанция. Тази целесъобразност и закономерност, тази разумност, която намираме в цялата заобикаляща ни природа и в строежа на човешкото тяло, е плод на Мъдростта, която е действала в Лунния период. Така че, цялата външна природа е била проникната и устроена от Мъдростта в течение на Лунния период. Вътрешната Мъдрост е навлязла в Земята едва с раждането на аза в човека. Но човекът ще трябва постепенно да развие тази вътрешна Мъдрост. И така, както в течение на Лунния период Мъдростта е проникнала цялата природа, така в течение на Земния период Любовта трябва да проникне целия живот. Първо тя се е проявила в своята най-низша форма в Лемурийската епоха. Но в течение на земното съществуване тя все повече ще се одухотворява, докато най-после, когато Земята стигне до края на своето развитие, цялото съществувание ще бъде проникнато от Любовта така, както днес цялата планета е проникната от Мъдростта. В едно бъдещо планетно въплъщение на Земята хората ще развият Любовта от вътрешността на своето същество така, както днес те постепенно развиват Мъдростта. Тогава Великата космична Любов ще проникне всички неща, докато сега е в началото на своето проявление. Любовта е проява на Божественото Начало в човека.
към текста >>

В миналото човек е имал несъзнателен контакт с Логоса през време на сънния си живот, когато е прониквал в астралния свят.
И хората затова са на Земята, за да възприемат тази Любов, която Бог изпраща към Земята и да я развият в Любов към Бога. Обаче те могат да сторят това само благодарение на факта, че са себесъзнаващи същества. Но човек постепенно е бил подготвян, за да възприема и отразява Любовта. Човек е бил постепенно подготвян, за да може да почувства самия Логос, да почувства силите на Неговата Любов. Но затова човек е трябвало да има един Учител, Когото да възприема чрез сетивата си в будно съзнание. В миналото човек е имал несъзнателен контакт с Логоса през време на сънния си живот, когато е прониквал в астралния свят. Но в течение на развитието трябвало да стане нещо, което да даде възможност на човека да вижда външно, физически Съществото на Любовта - Логоса. Това е могло да настъпи само чрез това, че Съществото на Божествената Любов, Логосът, е станало едно земно същество, едно същество от плът на Земята, което човек може да възприеме на Земята чрез сетивата си. Понеже човекът се беше развил за възприемане чрез своите външни сетива, затова Бог, Логосът трябваше Сам да стане едно сетивно Същество, Което човек можеше да възприеме със сетивата си. Той трябваше да се яви в едно тяло от плът. Това стана чрез Исус Христос.
към текста >>

Той го донесе в човешкия живот, в историята на човечеството и затова Йоан казва: "Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца".
Логоса са се въплътили в Исус от Назарет. Така Логосът, Съществото на Божествената Любов, става едно видимо, осезаемо Същество. Това, което се намира в Слънцето като вътрешна сила, силата на Любовта на Логоса, е приело физически човешки образ в тялото на Исус от Назарет. Защото както всеки един външен предмет, както всяко друго земно същество се възприема от човека чрез сетивата му, така и Бог трябваше да се яви на човека на Земята в тяло от плът, видимо за неговото сетивно съзнание. И затова този образ на Исус от Назарет, в който е бил въплътен Христос или Логосът, донася това, което по-рано винаги е идвало на Земята от Слънцето, което се съдържа само в слънчевата светлина. Той го донесе в човешкия живот, в историята на човечеството и затова Йоан казва: "Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". Тук е необходимо да кажа, че в първите времена на християнството се е явило особено гностическо течение, което е считало, че Христос не е бил реално въплътен в Исус, а само привидно. Те гледали на Христа като на едно свръхсетивно Същество, каквото са Го познавали посветените преди слизането Му на Земята. Затова Йоан казва: "И Словото стана плът и всели се между нас". С това се подчертава, че Христос се е вселил в тялото на Исус от Назарет и е приел едно физическо тяло, едно физическо съществуване. Има и днес някои, които поддържат това старо схващане, че Христос не се е вселил в тялото на Исус от Назарет.
към текста >>

Затова Христос казва: Аз съм Светлината на света; Аз съм Хлябът на Живота; Аз съм Пътят, Истината и Животът; Аз съм истинната Лоза и т.н.
Затова Йоан казва: "И Словото стана плът и всели се между нас". С това се подчертава, че Христос се е вселил в тялото на Исус от Назарет и е приел едно физическо тяло, едно физическо съществуване. Има и днес някои, които поддържат това старо схващане, че Христос не се е вселил в тялото на Исус от Назарет. Това е едно неразбиране на езотеричния смисъл на християнството, това е едно повърхностно разбиране, което няма нищо общо с християнския езотеризъм. С това, че Словото станало плът, се дава един мощен импулс за развитието и укрепването на човешкия аз, да добие човек пълно и ясно самосъзнание, да осъзнае своята дълбока, вътрешна, Божествена природа. Затова Христос казва: Аз съм Светлината на света; Аз съм Хлябът на Живота; Аз съм Пътят, Истината и Животът; Аз съм истинната Лоза и т.н. "Аз съм", това е Името на висшето Божествено Начало, Което трябва да се пробуди във всеки човек. Ето защо най-висшите посветени са се чувствали обединени в това Име. Това е било Името, с което най- висшите посветени са познавали Христа. И когато Христос казва "Аз съм Светлината на света", това трябва да се разбира буквално.
към текста >>

Затова това, което се нарича духовно Пробуждане, Възраждане, Посвещение, е най-важното събитие в живота на човешката душа.
На всичко друго вън от себе си той казва ти или той. Окултната Наука твърди, че от това аз се ражда едно висше Аз. Във всяко човешко аз спи едно второ Аз, едно висше Аз, което хората още не съзнават, но с течение на развитието ще осъзнаят. Това Аз е свързано с Нетленното, с Вечното, както първото аз е свързано с тленното, с временното. Когато се пробуди второто Аз в човека, той може да съзерцава духовните светове, както чрез низшето аз съзерцава сетивния свят чрез сетивата си. Затова това, което се нарича духовно Пробуждане, Възраждане, Посвещение, е най-важното събитие в живота на човешката душа. И това, което е едно мистично събитие за всеки отделен човек, това, което той може да изпита като раждане на второто му Аз, е станало за цялото човечество във външния свят исторически в лицето на идването на Исус Христос в Палестина. И когато в човека се пробуди висшето Аз, тогава става духовното раждане на човека и този момент на духовното раждане е много по-важен от физическото раждане. И когато в миналото са изучавали живота на посветените, те са обръщали внимание именно на момента на тяхното Пробуждане, на тяхното Възраждане, на тяхното Посвещение. Предишният им живот е един обикновен живот, както на всеки човек и е от малко значение. Тук ще приведа един пасаж от Щайнер, където той изяснява много ясно идеята за пробуждането на Аза в човека и човечеството.
към текста >>

И когато в миналото са изучавали живота на посветените, те са обръщали внимание именно на момента на тяхното Пробуждане, на тяхното Възраждане, на тяхното Посвещение.
Това Аз е свързано с Нетленното, с Вечното, както първото аз е свързано с тленното, с временното. Когато се пробуди второто Аз в човека, той може да съзерцава духовните светове, както чрез низшето аз съзерцава сетивния свят чрез сетивата си. Затова това, което се нарича духовно Пробуждане, Възраждане, Посвещение, е най-важното събитие в живота на човешката душа. И това, което е едно мистично събитие за всеки отделен човек, това, което той може да изпита като раждане на второто му Аз, е станало за цялото човечество във външния свят исторически в лицето на идването на Исус Христос в Палестина. И когато в човека се пробуди висшето Аз, тогава става духовното раждане на човека и този момент на духовното раждане е много по-важен от физическото раждане. И когато в миналото са изучавали живота на посветените, те са обръщали внимание именно на момента на тяхното Пробуждане, на тяхното Възраждане, на тяхното Посвещение. Предишният им живот е един обикновен живот, както на всеки човек и е от малко значение. Тук ще приведа един пасаж от Щайнер, където той изяснява много ясно идеята за пробуждането на Аза в човека и човечеството. Той казва: "Евангелистите са си поставили за задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на Вселената, със самия Бог. Бог, Който е обитавал Невидим в цялото човечество, се пробужда спецално в Исус Христос.
към текста >>

Предишният им живот е един обикновен живот, както на всеки човек и е от малко значение.
Когато се пробуди второто Аз в човека, той може да съзерцава духовните светове, както чрез низшето аз съзерцава сетивния свят чрез сетивата си. Затова това, което се нарича духовно Пробуждане, Възраждане, Посвещение, е най-важното събитие в живота на човешката душа. И това, което е едно мистично събитие за всеки отделен човек, това, което той може да изпита като раждане на второто му Аз, е станало за цялото човечество във външния свят исторически в лицето на идването на Исус Христос в Палестина. И когато в човека се пробуди висшето Аз, тогава става духовното раждане на човека и този момент на духовното раждане е много по-важен от физическото раждане. И когато в миналото са изучавали живота на посветените, те са обръщали внимание именно на момента на тяхното Пробуждане, на тяхното Възраждане, на тяхното Посвещение. Предишният им живот е един обикновен живот, както на всеки човек и е от малко значение. Тук ще приведа един пасаж от Щайнер, където той изяснява много ясно идеята за пробуждането на Аза в човека и човечеството. Той казва: "Евангелистите са си поставили за задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на Вселената, със самия Бог. Бог, Който е обитавал Невидим в цялото човечество, се пробужда спецално в Исус Христос. За този именно Бог се казва в Евангелието на Йоана, че е съществувал още от начало, още от започването на Битието.
към текста >>

Тези, които познават Тайната на светия Граал, знаят, че от дървото на кръста излиза деен живот, а безсмъртното Аз е символизирано чрез розите върху дървото на кръста".
Новото раждане на този Божествен Принцип, ето какво авторът на Евангелието на Йоана е искал да опише. Но всички тези, които са могли да говорят за този факт, са знаели, че Това, Което е било в началото, е било съхранено. В началото съществува Мистерията на висшето човешко Аз. Тази Мистерия е била запазена от светия Граал. Тя останала там, съхранена, и в Граал живее висшият Аз, който останал единен с Нетленното и Вечното, както низшето аз е свързано с тленното и смъртното. Тези, които познават Тайната на светия Граал, знаят, че от дървото на кръста излиза деен живот, а безсмъртното Аз е символизирано чрез розите върху дървото на кръста". "Така Мистерията на розата и кръста се представя като едно продължение на Евангелието на Йоана и ние можем да кажем, заедно с Евангелието на Йоана с това, което го продължава: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То бе в началото у Бога. Всичко е било извършено от Него и без Него нищо не е станало. В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците. Виделината огряваше тъмнината и тъмнината не я разбра".
към текста >>

В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците.
Тя останала там, съхранена, и в Граал живее висшият Аз, който останал единен с Нетленното и Вечното, както низшето аз е свързано с тленното и смъртното. Тези, които познават Тайната на светия Граал, знаят, че от дървото на кръста излиза деен живот, а безсмъртното Аз е символизирано чрез розите върху дървото на кръста". "Така Мистерията на розата и кръста се представя като едно продължение на Евангелието на Йоана и ние можем да кажем, заедно с Евангелието на Йоана с това, което го продължава: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То бе в началото у Бога. Всичко е било извършено от Него и без Него нищо не е станало. В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците. Виделината огряваше тъмнината и тъмнината не я разбра". Само малцина хора, които са имали в себе си нещо, което не е било породено от плътта, са разбрали Светлината, която огрява тъмнината. Но тази Светлина стана плът и се посели между хората под формата на Исус от Назарет. И би могло да се каже в съгласие и с Евангелието на Йоана: "Христос, Който е живял в Исус от Назарет, е бил Божественото висше Аз на цялото човечество, роден е отново Бог, този Бог, Който бе намерил земен образ в лицето на Адама. Това човешко висше Аз, родено отново, е продължило да действа като една свещена Мистерия.
към текста >>

Както от Слънцето зависи целия живот и светлина на Земята, всичката деятелност на Земята е обусловена от Слънцето и неговата топлина, така от раждането на Божественото Аз в човечеството, в лицето на Исус от Назарет, зависи раждането на индивидуалното висше Аз във всяка човешка душа.
И би могло да се каже в съгласие и с Евангелието на Йоана: "Христос, Който е живял в Исус от Назарет, е бил Божественото висше Аз на цялото човечество, роден е отново Бог, този Бог, Който бе намерил земен образ в лицето на Адама. Това човешко висше Аз, родено отново, е продължило да действа като една свещена Мистерия. Тази Мистерия е била запазена в символа на розата и кръста, в светия Граал". Това висше Аз, Което може да се роди във всяка човешка душа, ни дава указание за раждането на Божественото в човечеството през време на събитията в Палестина. Така, както във всеки човек може да се роди висшето Аз, така е родено в Палестина висшето Аз на цялото човечество. Както от Слънцето зависи целия живот и светлина на Земята, всичката деятелност на Земята е обусловена от Слънцето и неговата топлина, така от раждането на Божественото Аз в човечеството, в лицето на Исус от Назарет, зависи раждането на индивидуалното висше Аз във всяка човешка душа. То е онази енергия, онзи импулс, който дава стимул на всяка индивидуална душа да роди висшето Аз, Божественото в себе си. Така именно, с идването на Христа на Земята в тялото на Исус от Назарет, се създават условия за Пробуждането и Възраждането на висшето човешко Аз. С това се започва Пътя на възхода, Пътя на еволюцията на човечеството. Затова казваме, че Христовото събитие означава край на инволюцията и начало на еволюцията, т.е. на възхода на човечеството.
към текста >>

Като казва "прав правете пътя за Господа", той подразбира учението, което посветените са давали на онези, които искат да следват Пътя, да не остане само едно книжно учение, а да се приложи в живота.
А Абсолютния Дух никой не Го е видял, даже и великите посветени, но Единородният Син Го прави вече познат и може да бъде видян, и да се влезе във връзка с Него. Затова Христос казва: "Аз и Отец ми едно сме". Така че, Онзи Бог, Който е говорил и се е явявал в течение на човешкото развитие на пророците и посветените, това е Единородният Син, Словото, Което в средата на Земния период слезе в човешко тяло на Земята. После Йоан говори за себе си, а заедно с това и за всички посветени, като казва: "Аз съм "глас на едного, който вика и пустинята: прав правете пътя за Господа". - Всеки един посветен е като в пустиня, защото всички човешки души спят, и в тази човешка пустиня вика посветеният - прав правете пътя за Господа, Който иде да се всели във вас, Който се пробужда във вас. Като казва "прав правете пътя за Господа", той подразбира учението, което посветените са давали на онези, които искат да следват Пътя, да не остане само едно книжно учение, а да се приложи в живота. Като се приложи, тогава Божественото, Което се пробужда, ще намери подготвена почва и ще се прояви правилно. След това Йоан говори вече за въплътения в Исус Христос, като казва: "Аз кръщавам с вода, а посред вас стои Един, Когото вие не познавате, Онзи, Който иде подир мене, Който преден ми биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувката Му". - Тук Йоан ни казва какво е отношението и положението даже и на най-великия посветен спрямо въплътения Бог в лицето на Исус Христос. След това се описва, че Исус идва при Йоан, за да бъде кръстен. В 29 стих се казва: "На следния ден Йоан вижда Исус, че иде към него и казва: Ето Божия Агнец, Който носи греховете на света!
към текста >>

26. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Със сватбата в Кана Галилейска също е показано, че в тази епоха на човешкото развитие Животът побеждава смъртта по пътя на съединението на половете, по пътя на зачатието.
Любовта не е само една кръвна връзка, а е вече един свободен израз на душата. Значи, в третата културна епоха, която обикновено се нарича Халдейско-Египетска, се празнува сватбата на човечеството и с това началото на неговото пълнолетие. Оттогава хората започват да мислят, да разсъждават. Тогава за тях Майката-Природа е вече отворена книга, по която те разчитат Волята на Бога, Волята на Логоса. Чрез проучаването на външната Природа те влизат във връзка с Бога, Който прониква цялата Природа, както и всички човешки души. Със сватбата в Кана Галилейска също е показано, че в тази епоха на човешкото развитие Животът побеждава смъртта по пътя на съединението на половете, по пътя на зачатието. И в онези далечни времена браковете и зачатието са се извършвали през пролетта, когато протичат жизнените сили в цялата Природа и тя се обновява, а раждането става през зимата. Същото е показано и с раждането на Исус, чието зачатие е станало през пролетта и се ражда в началото на зимата, 25 декември. На сватбата в Кана Галилейска Исус дава нов подтик, ново направление на човешкото сърце, като влива в него нови сили, за да може в бъдеще да се развие до такава висота, че да стане носител на Божията Любов, любов към всичко живо. Друго интересно нещо на сватбата е виното. В пра- древни времена хората не са познавали виното.
към текста >>

Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание.
След като започнали да употребяват виното, хората изгубили спомена и паметта си за духовния свят и станали само земни същества. Същият смисъл има и гръцката легенда за бог Бакхус, бог на виното. И като се казва, че Христос превърнал водата във вино, това е един действителен исторически факт за онези, които познават Окултната Наука и специално алхимията. Защото Христос владее природните сили и с помощта на тези сили, които в случая са символизирани от Неговата майка, която е Майката-Природа, Той превръща водата във вино. Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество. Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание. Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса. С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата.
към текста >>

Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата.
Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание. Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса. С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот. Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество. Когато в него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека. Това преминаване от природното колективно подсъзнание към индивидуалното съзнание е означено с превръщането на водата във вино. Същият процес се извършва и в растителното царство, когато водните сокове, които се изкачват от корените към клоните, се превръщат в пълен с аромат сок на гроздето и на другите плодове, чрез действието на силите на Слънцето.
към текста >>

Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот.
Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса. С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот. Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество. Когато в него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека. Това преминаване от природното колективно подсъзнание към индивидуалното съзнание е означено с превръщането на водата във вино. Същият процес се извършва и в растителното царство, когато водните сокове, които се изкачват от корените към клоните, се превръщат в пълен с аромат сок на гроздето и на другите плодове, чрез действието на силите на Слънцето. Това, което превръща водата в сок на гроздето, са космичните Азови сили, силите на Христа.
към текста >>

Когато в него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека.
Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот. Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество. Когато в него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека. Това преминаване от природното колективно подсъзнание към индивидуалното съзнание е означено с превръщането на водата във вино. Същият процес се извършва и в растителното царство, когато водните сокове, които се изкачват от корените към клоните, се превръщат в пълен с аромат сок на гроздето и на другите плодове, чрез действието на силите на Слънцето. Това, което превръща водата в сок на гроздето, са космичните Азови сили, силите на Христа. Гърците наричали тези сили Дионисиус Загреус. Това, което превръща водата в кръв в човешкия организъм, са човешките азови сили.
към текста >>

С това Той казва на всички хора: Вие трябва да развиете индивидуалния живот в себе си на основата на космичния духовен живот, ако искате да станете Мои ученици.
Гърците наричали тези сили Дионисиус Загреус. Това, което превръща водата в кръв в човешкия организъм, са човешките азови сили. Гърците наричали тези сили Дионисиус Якхос. Когато на сватбата в Кана Галилейска Христос произведе това, което космичните Азови сили, силите на Слънцето, произвеждат в лозата, Той произведе същевременно в човешките души, които присъстваха на сватбата и особено в душите на учениците това, което иначе произвеждат човешките азови сили, дионисовския елемент в човека. Христовото дело на сватбата в Кана беше една подбуда, едно укрепване на азовата същност в човека. С това Той казва на всички хора: Вие трябва да развиете индивидуалния живот в себе си на основата на космичния духовен живот, ако искате да станете Мои ученици. С превръщането на водата във вино се загатва още една Тайна, която е свързана с мисията на Христа, с мисията на християнството. Прекъсвайки старата връзка с духовния свят, Христос прави хората да обърнат погледа си към външния свят, в който се проявява Логосът, и да открият мисълта на Логоса, изразена като природни закони. По този начин те трябва да се научат да мислят и да разсъждават, с което в тях постепенно се пробужда и развива самосъзнанието и се укрепва азът. Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н. Всичко това трябваше да бъде забравено, след като Логосът е станал плът и се е вселил между нас.
към текста >>

Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н.
Христовото дело на сватбата в Кана беше една подбуда, едно укрепване на азовата същност в човека. С това Той казва на всички хора: Вие трябва да развиете индивидуалния живот в себе си на основата на космичния духовен живот, ако искате да станете Мои ученици. С превръщането на водата във вино се загатва още една Тайна, която е свързана с мисията на Христа, с мисията на християнството. Прекъсвайки старата връзка с духовния свят, Христос прави хората да обърнат погледа си към външния свят, в който се проявява Логосът, и да открият мисълта на Логоса, изразена като природни закони. По този начин те трябва да се научат да мислят и да разсъждават, с което в тях постепенно се пробужда и развива самосъзнанието и се укрепва азът. Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н. Всичко това трябваше да бъде забравено, след като Логосът е станал плът и се е вселил между нас. Затова, именно, Христос превърна водата във вино и прекъсна старата връзка на човека с невидимия свят. Тази връзка е била полусъзнателна, каквото е било въобще тогавашното съзнание на човечеството. С това Христос е искал да направи хората свободни, самостоятелни същества, които да мислят и да действат по вътрешен импулс, а не ръководени отвън от различни духовни същества. Той иска да насочи погледа на човека навътре, където само Той действа, за да може човек да влезе във връзка с Неговата вътрешна Същина, която ще го укрепи и направи свободен и самостоятелен.
към текста >>

С това Христос казва, че всеки трябва да изгони тези търговци от своя храм, да изнесе всички животни от него и да остане само Божественото.
Това е един много важен момент от дейността на Христа. С това Той, така да се каже, обябява война на света, на цезаровия култ, който организирал тази търговия в храма. По повод на въпроса на юдеите, какво знамение показва, като прави това, Той казва: Разрушете този храм и Аз в три дни ще го въздигна. Тук Той отъждествява Своето тяло, като въплътен Логос, с храма. Изгонването на търговците от храма не е един единичен факт. С това Христос казва, че всеки трябва да изгони тези търговци от своя храм, да изнесе всички животни от него и да остане само Божественото. След импулса, който даде за развитието на човешкото самосъзнание при сватбата в Кана Галилейска, сега идва очистването на храма. За да се развие и укрепи самосъзнанието, азът, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа. И след това Христос поставя идеала на аза, че той трябва да дойде до такова развитие, че да може да възстановява храма, т.е. тялото си, ако бъде разрушено. То така трябва да бъде проникнато от Божественото, че да го направи безсмъртно, да може да се възражда от само себе си.
към текста >>

За да се развие и укрепи самосъзнанието, азът, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа.
По повод на въпроса на юдеите, какво знамение показва, като прави това, Той казва: Разрушете този храм и Аз в три дни ще го въздигна. Тук Той отъждествява Своето тяло, като въплътен Логос, с храма. Изгонването на търговците от храма не е един единичен факт. С това Христос казва, че всеки трябва да изгони тези търговци от своя храм, да изнесе всички животни от него и да остане само Божественото. След импулса, който даде за развитието на човешкото самосъзнание при сватбата в Кана Галилейска, сега идва очистването на храма. За да се развие и укрепи самосъзнанието, азът, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа. И след това Христос поставя идеала на аза, че той трябва да дойде до такова развитие, че да може да възстановява храма, т.е. тялото си, ако бъде разрушено. То така трябва да бъде проникнато от Божественото, че да го направи безсмъртно, да може да се възражда от само себе си. В 24 и 25 стих на втора глава е казано: "Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всички человеци и защото Той нямаше нужда да му свидетелства някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека". Тук ни е показано с какви възможности разполага Христос.
към текста >>

Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух.
Физическият човек, това са трите обвивки - физическото, етерното и астралното тяло. След това идва духовният или по-правилно - душевният човек, душата, която също е троична в своето проявление. Тя се проявява в ума, сърцето и волята. И най-после Божественият човек е висшето Аз, което е Духът в човека, който също е троичен в своето проявление. В индуската окултна философия тези три страни на висшата човешка природа се наричат Атма, Буда и Манас. Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух. В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух. И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот.
към текста >>

И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот".
И най-после Божественият човек е висшето Аз, което е Духът в човека, който също е троичен в своето проявление. В индуската окултна философия тези три страни на висшата човешка природа се наричат Атма, Буда и Манас. Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух. В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух. И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света.
към текста >>

Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот.
Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух. В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух. И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески.
към текста >>

Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот.
В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух. И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески. Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат.
към текста >>

Защото Човешкият Син е Духът на Живота.
И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески. Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат. "Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи.
към текста >>

"Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи.
Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески. Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат. "Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи. Божият Син, Човешкият Син, това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност. А тази целокупност е това, което индусите наричат Татвас. Това е енергията, която изтича от Любовта, от Отца и движи цялата вселена. И всички наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква всички наши тела. Тази сила, която слиза отгоре и произтича от Любовта, може да се използва само от онези, които имат съзнателен живот.
към текста >>

Тази сила, която слиза отгоре и произтича от Любовта, може да се използва само от онези, които имат съзнателен живот.
"Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи. Божият Син, Човешкият Син, това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност. А тази целокупност е това, което индусите наричат Татвас. Това е енергията, която изтича от Любовта, от Отца и движи цялата вселена. И всички наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква всички наши тела. Тази сила, която слиза отгоре и произтича от Любовта, може да се използва само от онези, които имат съзнателен живот. След като се свържете с този Божествен закон, тази енергия ще потече във вашите души". От 16 до 22 стих Христос развива идеята за Единородния Божий Син, че е пратен в света, за да не погине всеки, който вярва в Него, т.е. всеки, който Го познава. И после казва: "Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него". Още отначало Той развива идеята за своята мисия - спасението на света.
към текста >>

Който вярва в Сина, има Вечен Живот, а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него".
Тук всяка дума е пълна със смисъл и значение, но нямам възможност всичко да цитирам. От 30 до 36 стих Йоан Кръстител говори за Божия Син и пак изнася това, което Христос казва в горецитираните думи. Това са също думи, пълни с дълбок смисъл и значение. Ще цитирам само последните три стиха: "Защото Този, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи, понеже Той не Му дава Духа с мяра. Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка. Който вярва в Сина, има Вечен Живот, а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него". Това са все думи, изказани на един класически окултен език, при което всяка дума има смисъл и значение. И ако трябва да се преведат на съвременен език, трябва да се напише цяла серия от томове, или, както казва накрая Йоан: "Ако трябваше да се напише всичко, което Христос е говорил, няма да стигнат всичките книги на света". Смисълът на окултния език е в това, че с малко думи се изказват много неща. Защото този език е синтетичен. В 4 глава се описва как Исус пътува от Юдея до Галилея и минава през Самария.
към текста >>

Но Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която ще извира за Вечен Живот".
Защото този език е синтетичен. В 4 глава се описва как Исус пътува от Юдея до Галилея и минава през Самария. Там, при Якововия кладенец се среща с една самарянка. В разговор с нея Христос изказва много дълбоки истини: "Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал Жива Вода". В 14 стих казва: "Който пие от Водата, която Аз ще му дам, няма да ожъднее до века. Но Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която ще извира за Вечен Живот". От 21 до 24 стих са казани много важни думи: "Казва й Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в този хълм, нито в Ерусалим ще се покланят на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем. Защото спасението е от юдеите. Но иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в Дух и Истина, защото такива иска Отец да бъдат поклониците Му. Бог е Дух и ония, които Му се кланят, с Дух и Истина трябва да се кланят".
към текста >>

27. 3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР - Влад Пашов (1902- 1974)

И след думите на Марта, казва: "Аз съм Възкресение и Живот.
Заради вас, радвам се, че не бяхте там, за да повярвате. Обаче нека да отидем при него. Тогаз Тома, наречен близнак, каза на съучениците си: Да отидем и ние да умрем с него. И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири деня в гроба. Исус казва на Марта: "Брат ти ще възкръсне". И след думите на Марта, казва: "Аз съм Възкресение и Живот. Който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее. И някой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до веки... " Като пристига на гроба, Исус казва: "Отместете камъка." Марта му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири деня в гроба. Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш, ще видиш Божията Слава? И тъй, отместиха камъка, а Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз зная, че винаги Ме слушаш.
към текста >>

И той говори за един вид възкресение, когато намеква за събуждането на духовния живот в тялото. Това.
Този разказ го няма в другите Евангелия. Онзи, който малко от малко познава метода на древното Посвещение в Мистериите, ще познае в този разказ едно Посвещение, извършено от Исус публично, докато в древността, в храмовете на Мистериите, това се е извършвало тайно, а не публично. Това е един процес на едно мистично възкресение, на пробуждането на Божественото в човека. А гробницата, за която става въпрос, е човешкото тяло. Платон, който е бил посветен в Тайните на Мистериите, нарича човешкото тяло гробница на душата. И той говори за един вид възкресение, когато намеква за събуждането на духовния живот в тялото. Това. което Платон нарича духовна душа, Йоан го означава като Логос, като Слово. Платон казва: Този, който става духовен, е възкресил нещо Божествено в гробницата на своето тяло. И за Йоан животът на Исус е това възкресение. Няма нищо чудно, следователно, ако той туря в устата на Исус думите: "Аз съм Възкресение и Живот". Разбрана в този смисъл, случката във Витания е едно възкресение в духовен смисъл.
към текста >>

И за Йоан животът на Исус е това възкресение.
А гробницата, за която става въпрос, е човешкото тяло. Платон, който е бил посветен в Тайните на Мистериите, нарича човешкото тяло гробница на душата. И той говори за един вид възкресение, когато намеква за събуждането на духовния живот в тялото. Това. което Платон нарича духовна душа, Йоан го означава като Логос, като Слово. Платон казва: Този, който става духовен, е възкресил нещо Божествено в гробницата на своето тяло. И за Йоан животът на Исус е това възкресение. Няма нищо чудно, следователно, ако той туря в устата на Исус думите: "Аз съм Възкресение и Живот". Разбрана в този смисъл, случката във Витания е едно възкресение в духовен смисъл. Достатъчно е да характеризираме случката с думите на посветените в Мистериите и веднага ще разберем смисъла на случилото се. Плутарх, говорейки за Мистериите, казва, че те имат за цел да отделят душата от тялото и да я съединят с боговете. Ето как описва немският философ Шелинг впечатленията на един посветен: "Чрез Посвещението посветеният ставаше член на магическата верига, става Кабир (Кабир е името, което си даваха посветените в Мистериите на Самотраки).
към текста >>

Няма нищо чудно, следователно, ако той туря в устата на Исус думите: "Аз съм Възкресение и Живот".
Платон, който е бил посветен в Тайните на Мистериите, нарича човешкото тяло гробница на душата. И той говори за един вид възкресение, когато намеква за събуждането на духовния живот в тялото. Това. което Платон нарича духовна душа, Йоан го означава като Логос, като Слово. Платон казва: Този, който става духовен, е възкресил нещо Божествено в гробницата на своето тяло. И за Йоан животът на Исус е това възкресение. Няма нищо чудно, следователно, ако той туря в устата на Исус думите: "Аз съм Възкресение и Живот". Разбрана в този смисъл, случката във Витания е едно възкресение в духовен смисъл. Достатъчно е да характеризираме случката с думите на посветените в Мистериите и веднага ще разберем смисъла на случилото се. Плутарх, говорейки за Мистериите, казва, че те имат за цел да отделят душата от тялото и да я съединят с боговете. Ето как описва немският философ Шелинг впечатленията на един посветен: "Чрез Посвещението посветеният ставаше член на магическата верига, става Кабир (Кабир е името, което си даваха посветените в Мистериите на Самотраки). Той беше приет в един неразрушим организъм и както се изразяваха старите, участник във войската на висшите богове (Това казва Шелинг в своята книга "Философия на Откровението").
към текста >>

И какво да се каже за думите "Аз съм Възкресение и Живот.
А Адезиус изразява промяната, която става с посветения, със следните думи, отправени към неговия ученик император Константин: "Когато един ден ти вземеш участие в Мистериите, ти ще се срамуваш, че си роден човек". Целият разказ за възкресението на Лазар е обвит в едно тайнствено було. Това лесно се вижда от следната мисъл, изказана в самия разказ. Ако трябва да разбираме разказа буквално, как ще разберем думите "тази болест не е смъртоносна"? Тя е болест, за да се изяви Славата Божия, за да се прослави чрез нея Синът Божий. И какво да се каже за думите "Аз съм Възкресение и Живот. Който вярва в Мене, ще оживее, даже ако би бил умрял" (Йоан 11;4-23). Тези думи на Исус стават разбираеми, ако ги вземем първо символично и после буквално. В началото на Евангелието на Йоан е казано: "И Словото стана плът и всели се между нас. И в него бе Животът". Значи, това Слово, станало плът, беше в Исус.
към текста >>

И в него бе Животът".
Тя е болест, за да се изяви Славата Божия, за да се прослави чрез нея Синът Божий. И какво да се каже за думите "Аз съм Възкресение и Живот. Който вярва в Мене, ще оживее, даже ако би бил умрял" (Йоан 11;4-23). Тези думи на Исус стават разбираеми, ако ги вземем първо символично и после буквално. В началото на Евангелието на Йоан е казано: "И Словото стана плът и всели се между нас. И в него бе Животът". Значи, това Слово, станало плът, беше в Исус. И когато Той казва: "Аз съм Възкресение и Живот и който вярва в Мене, ще живее вечно". - Той не разбира, който вярва в Исус като личност, но който вярва, т.е. който е във връзка със Словото, Което е Бог и в Което е Животът. В този смисъл думите трябва да се вземат буквално.
към текста >>

И когато Той казва: "Аз съм Възкресение и Живот и който вярва в Мене, ще живее вечно".
Който вярва в Мене, ще оживее, даже ако би бил умрял" (Йоан 11;4-23). Тези думи на Исус стават разбираеми, ако ги вземем първо символично и после буквално. В началото на Евангелието на Йоан е казано: "И Словото стана плът и всели се между нас. И в него бе Животът". Значи, това Слово, станало плът, беше в Исус. И когато Той казва: "Аз съм Възкресение и Живот и който вярва в Мене, ще живее вечно". - Той не разбира, който вярва в Исус като личност, но който вярва, т.е. който е във връзка със Словото, Което е Бог и в Което е Животът. В този смисъл думите трябва да се вземат буквално. Следователно, когато Исус казва: Аз съм Възкресение и Живот, Той разбира Словото, станало плът. Това е Великият, Който беше още в началото.
към текста >>

който е във връзка със Словото, Което е Бог и в Което е Животът.
В началото на Евангелието на Йоан е казано: "И Словото стана плът и всели се между нас. И в него бе Животът". Значи, това Слово, станало плът, беше в Исус. И когато Той казва: "Аз съм Възкресение и Живот и който вярва в Мене, ще живее вечно". - Той не разбира, който вярва в Исус като личност, но който вярва, т.е. който е във връзка със Словото, Което е Бог и в Което е Животът. В този смисъл думите трябва да се вземат буквално. Следователно, когато Исус казва: Аз съм Възкресение и Живот, Той разбира Словото, станало плът. Това е Великият, Който беше още в началото. Ако Той наистина е Възкресението, то тогава у Лазар е бил събуден Вечният, първоначалният Живот. Тук се касае, следователно, за призоваването на вечното Слово и това Слово е Живот, за който Лазар е бил събуден.
към текста >>

Следователно, когато Исус казва: Аз съм Възкресение и Живот, Той разбира Словото, станало плът.
Значи, това Слово, станало плът, беше в Исус. И когато Той казва: "Аз съм Възкресение и Живот и който вярва в Мене, ще живее вечно". - Той не разбира, който вярва в Исус като личност, но който вярва, т.е. който е във връзка със Словото, Което е Бог и в Което е Животът. В този смисъл думите трябва да се вземат буквално. Следователно, когато Исус казва: Аз съм Възкресение и Живот, Той разбира Словото, станало плът. Това е Великият, Който беше още в началото. Ако Той наистина е Възкресението, то тогава у Лазар е бил събуден Вечният, първоначалният Живот. Тук се касае, следователно, за призоваването на вечното Слово и това Слово е Живот, за който Лазар е бил събуден. Следователно, тук се касае за болест, която не води към смърт, но за Слава Божия. Ако вечното Слово е възкръснало у Лазар, тогава цялото събитие проявява Славата Божия, защото чрез целия този процес Лазар е станал съвсем друг.
към текста >>

Ако Той наистина е Възкресението, то тогава у Лазар е бил събуден Вечният, първоначалният Живот.
- Той не разбира, който вярва в Исус като личност, но който вярва, т.е. който е във връзка със Словото, Което е Бог и в Което е Животът. В този смисъл думите трябва да се вземат буквално. Следователно, когато Исус казва: Аз съм Възкресение и Живот, Той разбира Словото, станало плът. Това е Великият, Който беше още в началото. Ако Той наистина е Възкресението, то тогава у Лазар е бил събуден Вечният, първоначалният Живот. Тук се касае, следователно, за призоваването на вечното Слово и това Слово е Живот, за който Лазар е бил събуден. Следователно, тук се касае за болест, която не води към смърт, но за Слава Божия. Ако вечното Слово е възкръснало у Лазар, тогава цялото събитие проявява Славата Божия, защото чрез целия този процес Лазар е станал съвсем друг. Преди това Словото, Духът не живееше в него. Сега вече този Дух живее в него.
към текста >>

Тук се касае, следователно, за призоваването на вечното Слово и това Слово е Живот, за който Лазар е бил събуден.
който е във връзка със Словото, Което е Бог и в Което е Животът. В този смисъл думите трябва да се вземат буквално. Следователно, когато Исус казва: Аз съм Възкресение и Живот, Той разбира Словото, станало плът. Това е Великият, Който беше още в началото. Ако Той наистина е Възкресението, то тогава у Лазар е бил събуден Вечният, първоначалният Живот. Тук се касае, следователно, за призоваването на вечното Слово и това Слово е Живот, за който Лазар е бил събуден. Следователно, тук се касае за болест, която не води към смърт, но за Слава Божия. Ако вечното Слово е възкръснало у Лазар, тогава цялото събитие проявява Славата Божия, защото чрез целия този процес Лазар е станал съвсем друг. Преди това Словото, Духът не живееше в него. Сега вече този Дух живее в него. Този Дух е роден в душата му.
към текста >>

Но тази болест не води към смърт, но към нов живот.
Ако вечното Слово е възкръснало у Лазар, тогава цялото събитие проявява Славата Божия, защото чрез целия този процес Лазар е станал съвсем друг. Преди това Словото, Духът не живееше в него. Сега вече този Дух живее в него. Този Дух е роден в душата му. А всяко раждане е придружено от страдание, от една болест. Но тази болест не води към смърт, но към нов живот. Така че, вечното Слово се е пробудило у Лазар и той е станал истински посветен. Цялото събитие, както е разказано, е един процес на Посвещение. Това ни навежда на мисълта, че Лазар е бил ученик на Исус и то ученикът, когото Исус обичал и е знаел, че в него може да се извърши Възкресение. Но преди да възкръсне, телесното в човека трябва да умре, трябва да се преобрази. И затова в древните Мистерии при такива случаи се е казвало: Умри и стани!
към текста >>

Но този процес разделя живота на ученика на две части: частта, която е преди Посвещението, е животът на физическия човек, а частта след Посвещението, е животът на възкръсналия Бог в човека.
И затова в древните Мистерии при такива случаи се е казвало: Умри и стани! , т.е умри за телесното и стани за духовното. Земният човек трябва да умре, за да възкръсне духовното и Божественото, което е скрито в душата на човека. И затова, както при древните Посвещения в Мистериите, така и при Лазар, той е изпаднал в летаргичен сън, който е подобен на смърт, защото при него и етерното тяло е излязло от физическото. В това време душата, под ръководството на своя Учител, отива в невидимия свят. Но този процес разделя живота на ученика на две части: частта, която е преди Посвещението, е животът на физическия човек, а частта след Посвещението, е животът на възкръсналия Бог в човека. Земното тяло е било наистина мъртво в продължение на три и половина дни. От недрата на смъртта избликва новия живот. Безсмъртната душа е преживяла смъртта. Тя излиза оттам със съзнанието за своето безсмъртие, защото тя го е преживяла. Това е било преживяно от Лазар, както и от всички, които минават през Посвещение.
към текста >>

От недрата на смъртта избликва новия живот.
Земният човек трябва да умре, за да възкръсне духовното и Божественото, което е скрито в душата на човека. И затова, както при древните Посвещения в Мистериите, така и при Лазар, той е изпаднал в летаргичен сън, който е подобен на смърт, защото при него и етерното тяло е излязло от физическото. В това време душата, под ръководството на своя Учител, отива в невидимия свят. Но този процес разделя живота на ученика на две части: частта, която е преди Посвещението, е животът на физическия човек, а частта след Посвещението, е животът на възкръсналия Бог в човека. Земното тяло е било наистина мъртво в продължение на три и половина дни. От недрата на смъртта избликва новия живот. Безсмъртната душа е преживяла смъртта. Тя излиза оттам със съзнанието за своето безсмъртие, защото тя го е преживяла. Това е било преживяно от Лазар, както и от всички, които минават през Посвещение. Преминаването през смъртта е едно необходимо изпитание, през което трябва да премине душата, за да се извърши едно преобразование в нея, преди да дойде Възкресението. Щайнер, говорейки по този въпрос, казва: "Така е станало и с Лазар, Исус го е бил приготвил за Възкресението.
към текста >>

Това е един изпит при Посвещението, който трябва да заведе посветения след тридневен сън, към един наистина нов живот.
Тя излиза оттам със съзнанието за своето безсмъртие, защото тя го е преживяла. Това е било преживяно от Лазар, както и от всички, които минават през Посвещение. Преминаването през смъртта е едно необходимо изпитание, през което трябва да премине душата, за да се извърши едно преобразование в нея, преди да дойде Възкресението. Щайнер, говорейки по този въпрос, казва: "Така е станало и с Лазар, Исус го е бил приготвил за Възкресението. Болестта, за която става дума в Евангелието на Йоана, едновременно е и символична, и действителна. Това е един изпит при Посвещението, който трябва да заведе посветения след тридневен сън, към един наистина нов живот. Лазар е бил узрял, за да изпълни едно превръщане в себе си. Той облече ленената дреха на миста и падна в летаргичен сън, който символизира смъртта. Затварят го в гроба. Когато Исус пристига, трите дни са изминали. Те дигнаха камъка от мястото, където лежеше умрелият.
към текста >>

Обрядът стана живот на Исуса".
Той има право да вижда в Исус една въплътена Мистерия. Ето защо Евангелието на Йоана е една Мистерия. Трябва да го четем с мисълта, че фактите в него са духовни факти. Ако това Евангелие бе написано от някакъв жрец преди Христа, разказът би взел формата на един обряд. За Йоан този обряд стана личност. Обрядът стана живот на Исуса". С възгласа "Лазаре, излез вън! " Исус разгласи Тайната на Мистериите. И затова еврейските първосвещеници и фарисеи, които познаваха Тайните на Мистериите, не можеха да оставят ненаказан този акт и затова решиха да убият Исус, защото разкрива Тайните на Мистериите пред народа. Но Исус не отдаваше никаква важност на външната страна на Посвещението. Затова Той казва: Аз знаех, че Ти ме слушаш винаги, но Аз го казвам за народа, който е около Мене, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
към текста >>

Защото, ученичеството се състои в това, да може човек да организира астралното си тяло, за да стане съзнателен в духовния свят и да влезе във връзка с духовните същества и с Христа.
И тези размишления събуждат, така да се каже, скритите сили на астралното тяло, които го организират. Както физическата светлина е създала окото и звукът е създал ухото, така духовната Светлина, която се развива при размишлението и медитацията, ще създаде духовните очи на човека, а духовното Слово и звук ще създадат духовните уши. Затова Учителят много настоятелно е препоръчвал на онези, които искат да бъдат ученици, да си определят един свещен час през деня, в течение на който да прекарват в размишление върху определени духовни текстове. За тази цел, както посочих по-рано, препоръчва Евангелието на Йоана. Без този свещен час, казва Учителят, не можете да бъдете ученици. Защото, ученичеството се състои в това, да може човек да организира астралното си тяло, за да стане съзнателен в духовния свят и да влезе във връзка с духовните същества и с Христа. С Възкресението на Лазар и после със Своето Възкресение, Христос за последен път произведе този начин на Посвещение, който е бил практикуван в древността. Оттогава насетне Той въведе нов начин на Посвещение, при който ученикът вече не трябва да бъде поставян в летаргичен сън. А това, което е изработено в астралното тяло като възприемателни органи, може да се отпечата в етерното тяло в будно съзнание, като ученикът поддържа съзнателна връзка с Христа. И затова Учителят препоръчва ученикът да съсредоточава мисълта си по време на размишление върху образа на Христа, който постепенно ще се отпечатва върху самия човек. А образът на Христа е свързан с мощните сили на творческото космическо Слово.
към текста >>

Затова Той казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът".
А това, което е изработено в астралното тяло като възприемателни органи, може да се отпечата в етерното тяло в будно съзнание, като ученикът поддържа съзнателна връзка с Христа. И затова Учителят препоръчва ученикът да съсредоточава мисълта си по време на размишление върху образа на Христа, който постепенно ще се отпечатва върху самия човек. А образът на Христа е свързан с мощните сили на творческото космическо Слово. И затова Той казва: "Аз съм Светлината на света". И когато човек Го съзерцава, той привлича тази Светлина, която въздейства на астралното тяло и го организира. Затова Той казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Онзи, който по този начин съзерцава образа на Христа, влиза в Пътя на организиране на астралното тяло, изработва си органи в него, с това познава Истината и придобива Вечен Живот. А Христос казва: "Това е Вечен Живот, да позная Тебе, Единаго и Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил". По въпроса за християнското Посвещение Щайнер казва следното: "Чрез явяването, чрез идването на Христос на земята, тази процедура на древното Посвещение, за която споменах по-горе, е станала ненужна. Този подобен на смъртта сън, траещ три и половина дни, е бил заместен със силите, излизащи от Христа. Защото в Евангелието на Йоана се намират мощни сили, благодарение на които днес астралното тяло има сила да впечата приготвените в него органи в етерното тяло, когато последното се намира във физическото тяло.
към текста >>

Онзи, който по този начин съзерцава образа на Христа, влиза в Пътя на организиране на астралното тяло, изработва си органи в него, с това познава Истината и придобива Вечен Живот.
И затова Учителят препоръчва ученикът да съсредоточава мисълта си по време на размишление върху образа на Христа, който постепенно ще се отпечатва върху самия човек. А образът на Христа е свързан с мощните сили на творческото космическо Слово. И затова Той казва: "Аз съм Светлината на света". И когато човек Го съзерцава, той привлича тази Светлина, която въздейства на астралното тяло и го организира. Затова Той казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Онзи, който по този начин съзерцава образа на Христа, влиза в Пътя на организиране на астралното тяло, изработва си органи в него, с това познава Истината и придобива Вечен Живот. А Христос казва: "Това е Вечен Живот, да позная Тебе, Единаго и Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил". По въпроса за християнското Посвещение Щайнер казва следното: "Чрез явяването, чрез идването на Христос на земята, тази процедура на древното Посвещение, за която споменах по-горе, е станала ненужна. Този подобен на смъртта сън, траещ три и половина дни, е бил заместен със силите, излизащи от Христа. Защото в Евангелието на Йоана се намират мощни сили, благодарение на които днес астралното тяло има сила да впечата приготвените в него органи в етерното тяло, когато последното се намира във физическото тяло. Обаче, затова е необходима силата на Христос.
към текста >>

А Христос казва: "Това е Вечен Живот, да позная Тебе, Единаго и Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил".
А образът на Христа е свързан с мощните сили на творческото космическо Слово. И затова Той казва: "Аз съм Светлината на света". И когато човек Го съзерцава, той привлича тази Светлина, която въздейства на астралното тяло и го организира. Затова Той казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Онзи, който по този начин съзерцава образа на Христа, влиза в Пътя на организиране на астралното тяло, изработва си органи в него, с това познава Истината и придобива Вечен Живот. А Христос казва: "Това е Вечен Живот, да позная Тебе, Единаго и Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил". По въпроса за християнското Посвещение Щайнер казва следното: "Чрез явяването, чрез идването на Христос на земята, тази процедура на древното Посвещение, за която споменах по-горе, е станала ненужна. Този подобен на смъртта сън, траещ три и половина дни, е бил заместен със силите, излизащи от Христа. Защото в Евангелието на Йоана се намират мощни сили, благодарение на които днес астралното тяло има сила да впечата приготвените в него органи в етерното тяло, когато последното се намира във физическото тяло. Обаче, затова е необходима силата на Христос. По-рано хората не бяха достатъчно напреднали, за да могат без описаната процедура да отпечатат, чрез медитация и съсредоточаване, образуваните в астралните тела органи, в етерното тяло.
към текста >>

28. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

А тези са написани, за да повярват, че Исус е Христос, Божият Син и като вярват, да имат Живот в Неговто име".
Тогаз казва на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми и тури ръката си в ребрата Ми и не бъди неверен, но верен. Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой. Исус му каза: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва. Блажени, които без да видят, са повярвали". "Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са написани в тази книга. А тези са написани, за да повярват, че Исус е Христос, Божият Син и като вярват, да имат Живот в Неговто име". В тази глава е загатнато за много важни и дълбоки Тайни. Защото въпросът за Възкресението е най-голямата Тайна, свързана с човешкото Битие. То е последният етап от голямата Христова драма на историческата сцена на Палестина. Със Своя тригодишен живот в Палестина Христос изнесе на историческата сцена това, което в древността се извършваше в Храмовете на Посвещение пред ограничено число хора. И затова в едно от Евангелията се казва, че когато Христос бил на кръста, завесата на Храма се раздрала.
към текста >>

Със Своя тригодишен живот в Палестина Христос изнесе на историческата сцена това, което в древността се извършваше в Храмовете на Посвещение пред ограничено число хора.
"Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са написани в тази книга. А тези са написани, за да повярват, че Исус е Христос, Божият Син и като вярват, да имат Живот в Неговто име". В тази глава е загатнато за много важни и дълбоки Тайни. Защото въпросът за Възкресението е най-голямата Тайна, свързана с човешкото Битие. То е последният етап от голямата Христова драма на историческата сцена на Палестина. Със Своя тригодишен живот в Палестина Христос изнесе на историческата сцена това, което в древността се извършваше в Храмовете на Посвещение пред ограничено число хора. И затова в едно от Евангелията се казва, че когато Христос бил на кръста, завесата на Храма се раздрала. Това е завесата, която е скривала Тайните, скрити в Храмовете. А там е скрита Тайната на смъртта и Възкресението на ученика на Тесния Път. Възкресението е целта и смисълът на човешкия живот. Човек е слязъл на Земята, предприел е едно дълго пътешествие в лаберинта на материята, за да я организира и да победи смъртта и да възкръсне.
към текста >>

Възкресението е целта и смисълът на човешкия живот.
То е последният етап от голямата Христова драма на историческата сцена на Палестина. Със Своя тригодишен живот в Палестина Христос изнесе на историческата сцена това, което в древността се извършваше в Храмовете на Посвещение пред ограничено число хора. И затова в едно от Евангелията се казва, че когато Христос бил на кръста, завесата на Храма се раздрала. Това е завесата, която е скривала Тайните, скрити в Храмовете. А там е скрита Тайната на смъртта и Възкресението на ученика на Тесния Път. Възкресението е целта и смисълът на човешкия живот. Човек е слязъл на Земята, предприел е едно дълго пътешествие в лаберинта на материята, за да я организира и да победи смъртта и да възкръсне. Той е като заровено житно зърно в земята, което оживява земята около себе си и пониква нагоре и връзва плод. Туй, което е долу, е подобно на това, което е горе. Понеже въпросът за Възкресението е един от най-важните и дълбоки въпроси, аз ще се спра за малко върху него. Учителят казва някъде в беседите, че един светия не оставя тялото си в гроба.
към текста >>

Следователно, и ученикът, и Учителят на окултната, на Божествената Школа, са господари на живота и на смъртта и не оставят тялото си в гроба.
Учителят казва някъде в беседите, че един светия не оставя тялото си в гроба. Това също се отнася още повече за един Учител от ранга на Христа, в Когото е бил вселен Логосът. И Учителят казва по-нататък: Можем да направим опит, да Ме заровите в гроба и ако след време Ме намерите в гроба, Аз не съм никакъв Учител. А ако не Ме намерите в гроба, Аз съм Учител. И Аз, ако ви заровя в гроба и след време ви намеря в гроба, и вие не сте никакъв ученик. Следователно, и ученикът, и Учителят на окултната, на Божествената Школа, са господари на живота и на смъртта и не оставят тялото си в гроба. И в допълнение на тази мисъл Учителят казва: И Христос владееше това изкуство. Той можеше да разглобява тялото Си и да става невидим и пак да го сглоби и да стане видим. Той можеше да дематериализира тялото Си и да го материализира когато поиска. За да разберем този процес, трябва да знаем как се е родила и образувала материята. Според Окултната Наука материята не е първично явление в Битието.
към текста >>

В нея е затворен един живот, който трябва да се събуди и тогаз материята ще оживее.
Той можеше да дематериализира тялото Си и да го материализира когато поиска. За да разберем този процес, трябва да знаем как се е родила и образувала материята. Според Окултната Наука материята не е първично явление в Битието. Тя е резултат на нещо. Учителят казва, че материята, това са спящи духове, които трябва да бъдат събудени. В нея е затворен един живот, който трябва да се събуди и тогаз материята ще оживее. Според Учителя и според Окултната Наука въобще, материята е образувана вследствие на едно налягане, което се изразява в това, което наричаме гравитация. Гравитацията е сила, насочена към центъра на Земята. А тази сила е резултат на едно космично налягане, което се упражнява от Божествената Мъдрост. Следователно е един съзнателен процес, който може да се регулира и направлява. И Учителят казва: Ако това налягане се вдигне, вашите тела моментално ще се разпръснат и изчезнат.
към текста >>

Следователно е един съзнателен процес, който може да се регулира и направлява.
Учителят казва, че материята, това са спящи духове, които трябва да бъдат събудени. В нея е затворен един живот, който трябва да се събуди и тогаз материята ще оживее. Според Учителя и според Окултната Наука въобще, материята е образувана вследствие на едно налягане, което се изразява в това, което наричаме гравитация. Гравитацията е сила, насочена към центъра на Земята. А тази сила е резултат на едно космично налягане, което се упражнява от Божествената Мъдрост. Следователно е един съзнателен процес, който може да се регулира и направлява. И Учителят казва: Ако това налягане се вдигне, вашите тела моментално ще се разпръснат и изчезнат. Това налягане е, което е причина за образуването на формите. За образуването на формите е необходимо действието на две противоположни сили - едната действа като вътрешно напрежение, а другата - като външно налягане. На този принцип са образувани всички форми по лицето на Земята, на този принцип са образувани и всички небесни тела в пространството от първичната материя - Етера, който е една енергия. И съвременната наука, в лицето на някои свои представители, е дошла до идеята, че материята е кондензирата енергия.
към текста >>

Те не са вече мъртви, а само проникнати и одухотворени от троичния живот на Духа.
А духовната троичност се състои от трите първични Божествени Начала, които се проектират в трите обвивки, като най-висшия духовен Принцип на човешкия Дух се проектира в най- грубото тяло - физическото. Вторият Принцип се проектира в етерното тяло и третият, така да се каже, най-нисшият, който е връзка между човешката душа и човешкия Дух, се проектира в астралното тяло. В обикновения човек тези Божествени Принципи са в спящо състояние, когато в един посветен, според степента на неговото посвещение, те са пробудени, Бог в него е възкръснал и преобразява и завладява съответната материя, разполага с нея. По такъв начин най-първо се организира астралното тяло, след това етерното и най- после - физическото. Тогава тези тела, така да се каже, стават безсмъртни и човешкият Дух е пълен господар на тези тела. Те не са вече мъртви, а само проникнати и одухотворени от троичния живот на Духа. При едно такова положение на нещата, Възкресението е един естествен процес. Защото смъртта е победена преди да е настъпила, затова и Христос, още преди да премине през смъртта, казва на учениците си: "Дерзайте, Аз победих света". Това значи: Аз победих смъртта, защото Аз съм Пътят, Истината и Животът. Аз нося в Себе Си Вечния Живот. Но когато физическото тяло се проникне от духовния Принцип, който го оживява и този Принцип даде външен израз на формата, той дава на тази форма образа на Първообраза, от Който произлиза тази форма.
към текста >>

Това значи: Аз победих смъртта, защото Аз съм Пътят, Истината и Животът.
По такъв начин най-първо се организира астралното тяло, след това етерното и най- после - физическото. Тогава тези тела, така да се каже, стават безсмъртни и човешкият Дух е пълен господар на тези тела. Те не са вече мъртви, а само проникнати и одухотворени от троичния живот на Духа. При едно такова положение на нещата, Възкресението е един естествен процес. Защото смъртта е победена преди да е настъпила, затова и Христос, още преди да премине през смъртта, казва на учениците си: "Дерзайте, Аз победих света". Това значи: Аз победих смъртта, защото Аз съм Пътят, Истината и Животът. Аз нося в Себе Си Вечния Живот. Но когато физическото тяло се проникне от духовния Принцип, който го оживява и този Принцип даде външен израз на формата, той дава на тази форма образа на Първообраза, от Който произлиза тази форма. Затова и след възкресението Христос така е преобразил Своето тяло, че Мария Магдалина не можала да Го познае, но по гласа, който не се променя, тя Го познала. Такава в няколко думи е Мистерията на Възкресението. И понеже всичко преходно е символ, това физическо възкресение е резултат на едно духовно Възкресение - на Възкресението на Божественото, скрито във физическото.
към текста >>

Аз нося в Себе Си Вечния Живот.
Тогава тези тела, така да се каже, стават безсмъртни и човешкият Дух е пълен господар на тези тела. Те не са вече мъртви, а само проникнати и одухотворени от троичния живот на Духа. При едно такова положение на нещата, Възкресението е един естествен процес. Защото смъртта е победена преди да е настъпила, затова и Христос, още преди да премине през смъртта, казва на учениците си: "Дерзайте, Аз победих света". Това значи: Аз победих смъртта, защото Аз съм Пътят, Истината и Животът. Аз нося в Себе Си Вечния Живот. Но когато физическото тяло се проникне от духовния Принцип, който го оживява и този Принцип даде външен израз на формата, той дава на тази форма образа на Първообраза, от Който произлиза тази форма. Затова и след възкресението Христос така е преобразил Своето тяло, че Мария Магдалина не можала да Го познае, но по гласа, който не се променя, тя Го познала. Такава в няколко думи е Мистерията на Възкресението. И понеже всичко преходно е символ, това физическо възкресение е резултат на едно духовно Възкресение - на Възкресението на Божественото, скрито във физическото. Това е идеалът на всички души - да дойдат до духовното Възкресение, да събудят Божественото в себе си.
към текста >>

"Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен Живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз.
Учителят много е говорил за Възкресението, но от това, което в момента имам под ръка, ще цитирам следното: "Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия". "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че който чуе гласа на Бога, той ще възкръсне, а се казва, който чуе гласа на Сина Человеческаго, той ще възкръсне. А Син Человечески, това е Божествената Мъдрост. Когато човек чуе гласа на Мъдростта вътре в себе си, той ще възкръсне". "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен Живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз. Окултистите тъй го наричат. Тогаз ще започне новият Божествен Живот, а той седи в разбирането на великите Закони, които съществуват в Битието". В 21 глава от Йоана се говори за едно трето явяване на Исус пред учениците при Тивериадското езеро, където са били повечето от учениците и ловили риба. Но цяла нощ хвърляли мрежите и не уловили нищо. Когато се разсъмвало, Исус застанал на брега.
към текста >>

Тогаз ще започне новият Божествен Живот, а той седи в разбирането на великите Закони, които съществуват в Битието".
Може да ви се види чудно, че не е казано, че който чуе гласа на Бога, той ще възкръсне, а се казва, който чуе гласа на Сина Человеческаго, той ще възкръсне. А Син Человечески, това е Божествената Мъдрост. Когато човек чуе гласа на Мъдростта вътре в себе си, той ще възкръсне". "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен Живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз. Окултистите тъй го наричат. Тогаз ще започне новият Божествен Живот, а той седи в разбирането на великите Закони, които съществуват в Битието". В 21 глава от Йоана се говори за едно трето явяване на Исус пред учениците при Тивериадското езеро, където са били повечето от учениците и ловили риба. Но цяла нощ хвърляли мрежите и не уловили нищо. Когато се разсъмвало, Исус застанал на брега. Учениците, обаче, не познали, че е Исус. "Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене?
към текста >>

И Учителят казва: "Днес от хората се изисква вътрешно, мистично разбиране на Живота.
Ти върви след Мене. И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик няма да умре. Исус, обаче, не рече, че няма да умре, но "ако искам да остане той, докле дойда, тебе що ти е? " Тук Петър е представен като водител на външното офциално християнство, а Йоан като ръководител на вътрешното, мистично-езотеричното християнство, което ще продължи своето съществуване до второто идване на Христа. И Учителят казва: "Днес от хората се изисква вътрешно, мистично разбиране на Живота. Тъй както съвременните хора разбират религията, те се забавляват Това не е религия, но забавление. Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбира и проучва. В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички хора на Земята. Сега Аз говоря за вътрешното християнство, което може да ни свързва с всички области на невидимия свят. Когато вътрешният духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на християнството".
към текста >>

Останалите Евангелия са писани в притчи и поговорки, които имат отношение повече към физическия живот, отколкото към духовния.
Коя е онази черта в характера на Йоан, заради която Христос го е обичал? Все е имало нещо, за което Христос е обичал Йоан. Сам Йоан е обичал Христа. Той е бил готов да се жертва за Него. Неговото Евангелие е проникнато от идеи, каквито другите Евангелия не са изнесли. Останалите Евангелия са писани в притчи и поговорки, които имат отношение повече към физическия живот, отколкото към духовния. Йоан, обаче, е писал в мистичен дух. Например, мислите, които е предал от разговорите и беседите на Христа в Евангелието си, говорят за разбирането, което е имал. От онова, което е писал, се вижда неговата преданост и чистота към Учителя си и желанието му да не го използва. За Йоан се казва, че е умрял от естествена смърт. В едно предание се казва, че Йоан е хвърлен във врящо масло, но не е изгорял.
към текста >>

29. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек би станал един себесъзнателен аз, обаче един аз, който все повече и повече би довел човека до егоизъм, би го довел все повече до там да направи да умре Любовта на Земята, да направи да изчезне Любовта от Земята.
Но без Христос това не може да се постигне. Христос, със слизането Си на земята и с вливането на силата на Любовта в земното развитие и в човешката душа, с това Той укрепи човешката душа. За да може да се разцъфти, да се пробуди Духът в нея и тогава тя ще получи свободата си, като се съедини с Духа, който е едно с Христовия Дух. Ако Христос не беше дошъл на Земята, тогава развитието на човечеството така би напредвало, че азът би се изявил напълно. Но колкото повече би се изявявал азът, толкова повече биха изчезвали съществуващите по- рано изпъкващи качества на астралното, на етерното и на физическото тяло, всяко старо ясновидство, всяко старо господство на душата и Духа над тялото биха изчезнали, защото това би било една необходимост на това развитие. Човек би станал един себесъзнателен аз, обаче един аз, който все повече и повече би довел човека до егоизъм, би го довел все повече до там да направи да умре Любовта на Земята, да направи да изчезне Любовта от Земята. Хората пак биха станали азове, обаче напълно егоистични. Това е важен пункт в развитието. При идването на Христос човечеството вече е узряло да се издигне до развитието на аза. Но същевременно чрез това то беше изгубило способността да му се въздейства по стария начин - чрез закона, даван отвън. Закон, откровението на планината Синай можеше да действа в онези времена, защото азът не беше се изявил напълно и астралното тяло тогава е стояло най-високо по отношение на другите членове на човека и е могло да се влее и отпечата онова, което трябваше да върши, за да действа правилно във външния свят.
към текста >>

Христос можеше да изцерява чрез Словото, защото беше първият, който направи да се върти "колелото на любовта" като една свободна способност и сила в човешката душа, който имаше в себе си Любовта, най-високата степен, така преизпълваща и преливаща, че тя се преливаше в онези, които го заобикаляха и ги оздравяваше душевно и телесно, като внасяше в тях новия живот.
Той донесе нещо, от което човешките души могат да бъдат препълнени. Той даде не само едно учение, което човек може да приеме като една мисъл или идея и една сила, която може да прелива от човешката душа. И това не е никоя друга сила, освен онази, която може да действа в човешката душа като Христова сила и, която човешката душа може да направи да се струи в изобилие от нея, която е наречена сила на вярата, както в Евангелието на Лука, така и в другите Евангелия. Вяра има онзи, който приеме Любовта в себе си, който приеме Христа в себе си така, щото Христос живее в него. Неговият аз не е само празен съд, но този аз е изпълнен с Любовта, която прелива от него. Христос можеше да изцерява чрез Словото, защото беше първият, който направи да се върти "колелото на любовта" като една свободна способност и сила в човешката душа, който имаше в себе си Любовта, най-високата степен, така преизпълваща и преливаща, че тя се преливаше в онези, които го заобикаляха и ги оздравяваше душевно и телесно, като внасяше в тях новия живот. Защото Словото, което той изричаше - безразлично дали "Стани и ходи" или "Прощават ти се греховете" или някои други думи - извличаше от преливащата в неговата душа Любов. А онези, които можеха макар и малко да се изпълнят със това съдържание, Христос ги наричаше вярващи. Само тази мисъл, тази идея трябва да свързваме с понятието вяра, едно от най-важните понятия в Новия Завет. Учителят казва, че човек може да вярва само на онзи, когото обича, защото вярата е резултат от изобилието на Любовта. Вярата е способност човек да прелива над себе си, да прелива над това, което първоначално азът може да направи за своето собствено усъвършенстване.
към текста >>

30. II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но ако човек не дава друга храна на своя дух, освен това, което съставя днешния текущ живот, той не може да встъпиш в Пътя на Посвещението.За да влезе в Пътя на Посвещението и да достигне до Посвещение, човек трябва да се подготви във времето на състоянието на будност посредством упражнения, предписвани от Посветени, а именно чрез съзерцание, размишление и съсредоточване.
Тези четири члена на човека в будно съзнание са заедно и образуват едно цяло. Вечер, когато човек заспива, физическото и етерното тела остават заедно, докато от тях се отделят астралното тяло с душата, с Аза. Астралното тяло е като един облак, който се образува. Астралното тяло плува над физическото и етерното тела, като един вид мъгла със спирална форма, докато Азът изчезва почти изцяло в Безкрая. Когато човек влезе в Пътя на Посвещението, тези четири елемента на човека постепенно се преобразяват и отношенията между тях се изменят. Но ако човек не дава друга храна на своя дух, освен това, което съставя днешния текущ живот, той не може да встъпиш в Пътя на Посвещението.За да влезе в Пътя на Посвещението и да достигне до Посвещение, човек трябва да се подготви във времето на състоянието на будност посредством упражнения, предписвани от Посветени, а именно чрез съзерцание, размишление и съсредоточване. В един от Съборите 1919 или 1920 г. Учителя, говорейки за Нарядите, които ни дава, казва, че те са Път към Посвещение. А Нарядите, които ни даваше Учителя, бяха молитви, песни и размишления върху стихове от Писанието, с което ни посочваше един естествен път за съзерцание и съсредоточване. Тези упражнения са практикувани във всички Школи за Посвещение. Те се различават само в следното: В твърде старите Школи те са имали най-вече за цел да култивират силите на мисълта.
към текста >>

Школите тук са се стремили към хармонично развитие на ума, сърцето и волята, като се наблягало на волята, чрез която се прилага в живота това, което умът и сърцето са постигнали.
А Нарядите, които ни даваше Учителя, бяха молитви, песни и размишления върху стихове от Писанието, с което ни посочваше един естествен път за съзерцание и съсредоточване. Тези упражнения са практикувани във всички Школи за Посвещение. Те се различават само в следното: В твърде старите Школи те са имали най-вече за цел да култивират силите на мисълта. По-после, с постепенното доближаване до времето на Християнството, се е търсило на първо място развиване на емотивните сили на душата. Най-после, с идването на сцената на културата на Западна Европа, са се стремили преди всичко към развиване на волята, която е резултат, произведение от дейността на ума и сърцето. Школите тук са се стремили към хармонично развитие на ума, сърцето и волята, като се наблягало на волята, чрез която се прилага в живота това, което умът и сърцето са постигнали. Това са Розенкройцерските Школи, защото това изисква съвременното състояние на развитието на човечеството. И затова Учителя, говорейки за различните видове методи за работа на Ученика, казва: "Има три вида методи, с които са работили в Окултните Школи - методи на волята, методи на ума и методи на сърцето. В различни епохи са работили с различни методи. Ние, казва Учителя, работим и с трите вида методи, защото това го изисква съвременното развитие на човечеството." Макар и да има известно различие в характеристиките на тези методи, било че те произлизат от Източните Мистерии, от Египетските и Питагорейските Школи, или че те имат за база Евангелието на Йоана, това, което е общо в тях, е че те търсят да упражняват влияние върху човека в състояние на будност.
към текста >>

Това, което може да възприеме тогава, са чудноватите картини на растителния живот.
Изменението на астралното тяло от дневните медитации се показват през време на нощта. Това тяло добива различно оцветяване и неговите органи постепенно се оформяват все по-ясно. Както физическото тяло има органи за виждане и чуване, така и астралното тяло се организира полека-лека и създава своите органи. Но образуването на тези органи в астралното тяло още не правят човека ясновидец, но човек започва да добива малко съзнание през време на съня. Един духовен светилник се образува в недрата на цялостния мрак, в който той се е потопявал по-рано. Това, което може да възприеме тогава, са чудноватите картини на растителния живот. Това са първите стъпки на едно начеване на ясновидство. Там, където бе царувал пълен мрак на съзнанието, се появяват като в сън реалностите, които вземат растителни форми. Много от образите и картините, описвани от митологиите на народите от древността, са били съзерцавани по този начин. Така се е зародило и описанието на Рая с Дървото за познаването на Доброто и Злото и Дървото на Живота. Това е резултат на едно астрално виждане.
към текста >>

Така се е зародило и описанието на Рая с Дървото за познаването на Доброто и Злото и Дървото на Живота.
Един духовен светилник се образува в недрата на цялостния мрак, в който той се е потопявал по-рано. Това, което може да възприеме тогава, са чудноватите картини на растителния живот. Това са първите стъпки на едно начеване на ясновидство. Там, където бе царувал пълен мрак на съзнанието, се появяват като в сън реалностите, които вземат растителни форми. Много от образите и картините, описвани от митологиите на народите от древността, са били съзерцавани по този начин. Така се е зародило и описанието на Рая с Дървото за познаването на Доброто и Злото и Дървото на Живота. Това е резултат на едно астрално виждане. В Мистериите, представящи Християнската ера, кандидатът, в течение на доста дълго време, е получавал наставления за организиране на духовния си живот, в течение на което време той е придобивал знания, които съответстват на това, което днес наричаме Окултна наука. След това той е бил готов да получи античното Посвещение, което се е състояло в отпечатване на изработените астрални органи върху неговото етерно тяло. За тази цел Ученикът е бил приспиван в продължение на три и половина дни в сън, подобен на смъртта. Ученикът е бил поставян в едно тясно помещение, подобно на гробница, и потопяван в дълбок смъртен сън.
към текста >>

В Мистериите, представящи Християнската ера, кандидатът, в течение на доста дълго време, е получавал наставления за организиране на духовния си живот, в течение на което време той е придобивал знания, които съответстват на това, което днес наричаме Окултна наука.
Това са първите стъпки на едно начеване на ясновидство. Там, където бе царувал пълен мрак на съзнанието, се появяват като в сън реалностите, които вземат растителни форми. Много от образите и картините, описвани от митологиите на народите от древността, са били съзерцавани по този начин. Така се е зародило и описанието на Рая с Дървото за познаването на Доброто и Злото и Дървото на Живота. Това е резултат на едно астрално виждане. В Мистериите, представящи Християнската ера, кандидатът, в течение на доста дълго време, е получавал наставления за организиране на духовния си живот, в течение на което време той е придобивал знания, които съответстват на това, което днес наричаме Окултна наука. След това той е бил готов да получи античното Посвещение, което се е състояло в отпечатване на изработените астрални органи върху неговото етерно тяло. За тази цел Ученикът е бил приспиван в продължение на три и половина дни в сън, подобен на смъртта. Ученикът е бил поставян в едно тясно помещение, подобно на гробница, и потопяван в дълбок смъртен сън. Или пък е бил привързван към един кръст с разперени ръце - нещо, което е било за получаването на състоянието, което се е искало да се произведе. През време на този сън, подобен на смърт, етерното тяло е почти излъчено от физическото и астралното тяло, заедно с всички органи, които то е изработило вече в себе си, могло да се отпечата върху етерното тяло и е това се е извършвало просветлението или илюминацията на Посвещението.
към текста >>

Физическото и етерното тела, оставени сами на себе си, както е случаят по време на сън, могат да водят само вегетативен живот.
Той се идентифицира с тази картина, с реалността, която е символизирана от Зодиака с неговите 12 знаци. Той вижда силите и съществата, които са формирали неговото физическо и етерно тяло и ги пазят всяка нощ. Тук трябва да кажа, че астралното тяло е свързано с нервната система, а Азът е свързан с кръвта, с кръвоносната система. От техните сили се пораждат и поддържат нервната и кръвоносната системи. И когато те напуснат физическото тяло, то би се разрушило, ако Божествените същества, които са ги създали първоначално, не влизаха във физическото тяло, да го пазят от разрушаване. Физическото и етерното тела, оставени сами на себе си, както е случаят по време на сън, могат да водят само вегетативен живот. Затова през време на сън човек е несъзнателен, както е несъзнателно и растението, което е съставено само от физическо и етерно тяло. В това време Азът и астралното тяло са в духовния свят, които също се намират в състояние на несъзнание, понеже у непосветения човек астралното тяло не възприема никакви впечатления, защото няма органи за това. След като посветеният вижда четирите животни и дъгата на Зодиака, който ги обкръжава, той вижда един подобен на Сина Человечески, опасан със златен пояс, нозете Му като разтопен метал, косите Му бели като вълна, бляскав огнен меч излиза от устата Му и Той държи в ръцете Си седемте звезди (планети): Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луната. Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова душа. Тя е, която трябва да дойде.
към текста >>

Затова през време на сън човек е несъзнателен, както е несъзнателно и растението, което е съставено само от физическо и етерно тяло.
Той вижда силите и съществата, които са формирали неговото физическо и етерно тяло и ги пазят всяка нощ. Тук трябва да кажа, че астралното тяло е свързано с нервната система, а Азът е свързан с кръвта, с кръвоносната система. От техните сили се пораждат и поддържат нервната и кръвоносната системи. И когато те напуснат физическото тяло, то би се разрушило, ако Божествените същества, които са ги създали първоначално, не влизаха във физическото тяло, да го пазят от разрушаване. Физическото и етерното тела, оставени сами на себе си, както е случаят по време на сън, могат да водят само вегетативен живот. Затова през време на сън човек е несъзнателен, както е несъзнателно и растението, което е съставено само от физическо и етерно тяло. В това време Азът и астралното тяло са в духовния свят, които също се намират в състояние на несъзнание, понеже у непосветения човек астралното тяло не възприема никакви впечатления, защото няма органи за това. След като посветеният вижда четирите животни и дъгата на Зодиака, който ги обкръжава, той вижда един подобен на Сина Человечески, опасан със златен пояс, нозете Му като разтопен метал, косите Му бели като вълна, бляскав огнен меч излиза от устата Му и Той държи в ръцете Си седемте звезди (планети): Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луната. Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова душа. Тя е, която трябва да дойде. Тя е съществувала само в зародишно състояние в древните времена и ще се прояви в истинския си вид по-късно, под името Син Человечески, Който управлява звездите.
към текста >>

След като посветеният вижда четирите животни и дъгата на Зодиака, който ги обкръжава, той вижда един подобен на Сина Человечески, опасан със златен пояс, нозете Му като разтопен метал, косите Му бели като вълна, бляскав огнен меч излиза от устата Му и Той държи в ръцете Си седемте звезди (планети): Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луната.
От техните сили се пораждат и поддържат нервната и кръвоносната системи. И когато те напуснат физическото тяло, то би се разрушило, ако Божествените същества, които са ги създали първоначално, не влизаха във физическото тяло, да го пазят от разрушаване. Физическото и етерното тела, оставени сами на себе си, както е случаят по време на сън, могат да водят само вегетативен живот. Затова през време на сън човек е несъзнателен, както е несъзнателно и растението, което е съставено само от физическо и етерно тяло. В това време Азът и астралното тяло са в духовния свят, които също се намират в състояние на несъзнание, понеже у непосветения човек астралното тяло не възприема никакви впечатления, защото няма органи за това. След като посветеният вижда четирите животни и дъгата на Зодиака, който ги обкръжава, той вижда един подобен на Сина Человечески, опасан със златен пояс, нозете Му като разтопен метал, косите Му бели като вълна, бляскав огнен меч излиза от устата Му и Той държи в ръцете Си седемте звезди (планети): Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луната. Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова душа. Тя е, която трябва да дойде. Тя е съществувала само в зародишно състояние в древните времена и ще се прояви в истинския си вид по-късно, под името Син Человечески, Който управлява звездите. Този процес на Посвещение, който скицирах много накратко по-горе, е представен в Апокалипсиса по следния начин: "Откровение от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан... В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши го на книга и прати го до седемте Църкви: до Ефес, до Смирна, до Бергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.
към текста >>

Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова душа.
И когато те напуснат физическото тяло, то би се разрушило, ако Божествените същества, които са ги създали първоначално, не влизаха във физическото тяло, да го пазят от разрушаване. Физическото и етерното тела, оставени сами на себе си, както е случаят по време на сън, могат да водят само вегетативен живот. Затова през време на сън човек е несъзнателен, както е несъзнателно и растението, което е съставено само от физическо и етерно тяло. В това време Азът и астралното тяло са в духовния свят, които също се намират в състояние на несъзнание, понеже у непосветения човек астралното тяло не възприема никакви впечатления, защото няма органи за това. След като посветеният вижда четирите животни и дъгата на Зодиака, който ги обкръжава, той вижда един подобен на Сина Человечески, опасан със златен пояс, нозете Му като разтопен метал, косите Му бели като вълна, бляскав огнен меч излиза от устата Му и Той държи в ръцете Си седемте звезди (планети): Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луната. Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова душа. Тя е, която трябва да дойде. Тя е съществувала само в зародишно състояние в древните времена и ще се прояви в истинския си вид по-късно, под името Син Человечески, Който управлява звездите. Този процес на Посвещение, който скицирах много накратко по-горе, е представен в Апокалипсиса по следния начин: "Откровение от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан... В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши го на книга и прати го до седемте Църкви: до Ефес, до Смирна, до Бергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия. И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като глас на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети Слънцето в силата си.
към текста >>

След това в четвърта глава дава видението на Седящия на Престола, четирите животни, 24-те Старци и дъгата, която обкръжава Престола.
Седемте звезди са ангелите на седемте Църкви; и седемте светилника са седемте Църкви." /1;1,10-20/. Това е първото видение на ясновидеца, който прониква във висшите светове. Той вижда Човешкия Син, Първородния, първообраз на Абсолютния Дух, Който държи всичко в десницата Си. Той му дава нареждане какво да пише до Църквите, които са седемте културни епохи на Петата раса. На тях ще се спрем след малко. След това в четвърта глава дава видението на Седящия на Престола, четирите животни, 24-те Старци и дъгата, която обкръжава Престола. В Египетското Посветителна Таро първата картина е наречена Озирис. Тя представя най-възвишения Бог, Безкраен и Вечен, Неизговоримият, никога изцяло разбран. Той е представен като мъж в облекло на маг, т.е. познаващ Вечните Закони и владеещ ги - Един Знаещ. Той заповядва на Небето и осъществява на Земята.
към текста >>

31. XI. ИЗГРАЖДАНЕТО НА БОЖИЯ ХРАМ - ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА - Влад Пашов (1902- 1974)

От съзнателната работа на Аза над астралното тяло, сърцето, за да го преобрази, се ражда висшето Аз, наречено Манас От работата на Аза над етерното тяло, живота, се създава или по-право се ражда Духът на Живота.
XI. ИЗГРАЖДАНЕТО НА БОЖИЯ ХРАМ - ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА Човешкото същество се състои от четири члена - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. От съзнателната работа на Аза над астралното тяло, сърцето, за да го преобрази, се ражда висшето Аз, наречено Манас От работата на Аза над етерното тяло, живота, се създава или по-право се ражда Духът на Живота. А от работата на Аза върху физическото тяло се пробужда принципът па човешкият Дух. Така човешкото същество се състои от седем принципа - четири от които са активни в настоящето, те съставят нисшата човешка природа и три висши, които ще се развият в течение на бъдещето. В течение на Атлантския период, Азът. който е още несъзнателен, работи несъзнателно върху астралното тяло, от която работа се ражда това, което наричаме сетивна душа или сърце. А от несъзнателната работа на Аза над етерното тяло се ражда това, което наричаме разумна душа или ум, интелект.
към текста >>

който е още несъзнателен, работи несъзнателно върху астралното тяло, от която работа се ражда това, което наричаме сетивна душа или сърце.
Човешкото същество се състои от четири члена - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. От съзнателната работа на Аза над астралното тяло, сърцето, за да го преобрази, се ражда висшето Аз, наречено Манас От работата на Аза над етерното тяло, живота, се създава или по-право се ражда Духът на Живота. А от работата на Аза върху физическото тяло се пробужда принципът па човешкият Дух. Така човешкото същество се състои от седем принципа - четири от които са активни в настоящето, те съставят нисшата човешка природа и три висши, които ще се развият в течение на бъдещето. В течение на Атлантския период, Азът. който е още несъзнателен, работи несъзнателно върху астралното тяло, от която работа се ражда това, което наричаме сетивна душа или сърце. А от несъзнателната работа на Аза над етерното тяло се ражда това, което наричаме разумна душа или ум, интелект. Това е станало в средата на Атлантския период. А към края на Атлантския период, преди Потопа, когато почва преселението от Запад на Изток, Азът работи несъзнателно върху физическото тяло, от която работа се ражда това, което наричаме съзнателна душа или съзнание. Едно лично чувство, повече или по-малко тъмно, лека-полека се явява, и то е, което ще откъсне Аза от груповата душа, нещо, което ще получи пълния си импулс едва с идването на Христа. Оттогава насетне човек е станал способен за една повече или по-малко съзнателна работа върху астралното тяло.
към текста >>

Това, което човек е изработил със собствени сили, ще се запази, това е Светилището, в което ще обитава Божественото в човека в течение на живота на новата планета.
И това, дето Той говори за Любовта непрекъснато, с това има предвид да ни помогне за изграждането на тялото на Любовта. А външният двор, който се оставя вън от измерването, означава, че всичко, което е служило само като подготовка, трябва да бъде отхвърлено от Храма. Физическото и етерното тела, в своето външно проявление, съставят външния двор на Храма, които трябва да бъдат оставени извън. Те са послужили като скеля и доставчици на материал за изграждането на Божия Храм. Те трябва да отпаднат, когато се съгради Храма. Това, което човек е изработил със собствени сили, ще се запази, това е Светилището, в което ще обитава Божественото в човека в течение на живота на новата планета.
към текста >>

32. XIX. АПОКАЛИПСИСЪТ - РЪКОВОДСТВО ЗА ПОСВЕТЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

След като е придобил лично съзнание и е почнал да мисли и разсъждава, с тази си дарба и способност човек ще проникне отново в духовния свят, но вече съзнателно, с ясно и пълно съзнание, и в по-далечно бъдеще човек ще стане съзнателен гражданин на духовния свят.
Нещата и предметите са почнали да се показват на човека на физическото поле във втората половина на Атлантския период. В същото време се появява и личното съзнание и наченки на интелекта. Тогава духовният свят постепенно се затваря. Това е било едно бавно завоевание. Но човек не остава в това състояние. След като е придобил лично съзнание и е почнал да мисли и разсъждава, с тази си дарба и способност човек ще проникне отново в духовния свят, но вече съзнателно, с ясно и пълно съзнание, и в по-далечно бъдеще човек ще стане съзнателен гражданин на духовния свят. Но това ще е възможно за човека благодарение на това, че Христос е слязъл на Земята и Неговата сила се е съединила със Земята, когато кръвта Му е изтекла на Голгота. Тогава цялата аура на Земята е променила своя изглед. Благодарение на това събитие един ден Земята ще се съедини със Слънцето. Силата на Христа ще порасне. Тази сила е, която ще запази нашите етерни тела от втората смърт.
към текста >>

Ако вие продължите да вървите по пътя, който ви посочих, вие ще навлезете постепенно в Тайните на духовния свят и живот.
Ние, разбира се, не сме казали всичко, което може да се каже по този повод, защото биха могли да бъдат изследвани още по-дълбоко окултните основи на този Свещен документ. Това, което ви изнесох, е само едно първоначално, повърхностно изложение. Но при изследване на такива документи трябва да се започне с елементарните понятия. От тях като се тръгне, може да се отиде по-нататък в изследването. Тъй като в този документ се намират множество Мистерии, ние повдигнахме само една малка част от булото, което скрива тези Мистерии. Ако вие продължите да вървите по пътя, който ви посочих, вие ще навлезете постепенно в Тайните на духовния свят и живот. Тогава вие ще дойдете до такива истини, които засега е невъзможно да се изложат, тъй като сегашното човешко съзнание не би могло да ги схване и за които никой още няма ухо да ги чуе. Обясненията, които ви дадох, имат за цел да подготвят ушите за това, което един ден ще могат да чуят и схванат, което преминава през Апокалипсиса като едно течение е голяма дълбочина. Така считайте, че ние сме могли само повърхностно да се докоснем до въпросите, които се разглеждат в Апокалипсиса. Но нека това бъде за вас един стимул за все по-дълбоко проникване в дълбочините на този Свещен документ." В заключение на всичко гореказано ще кажа, че всичко това, което изнесох, е само бегла скица, това са само жало-ните, които ще ни показват посоката, в която да вървим, за да проникнем в Тайните, скрити в Апокалипсиса.
към текста >>

Те остават в корените на Живота, в Бездната, в огненото езеро.
Но нека това бъде за вас един стимул за все по-дълбоко проникване в дълбочините на този Свещен документ." В заключение на всичко гореказано ще кажа, че всичко това, което изнесох, е само бегла скица, това са само жало-ните, които ще ни показват посоката, в която да вървим, за да проникнем в Тайните, скрити в Апокалипсиса. Тогава ще разберем, че Апокалипсисът не е една обикновена книга, а най-дълбокото окултно произведение, което описва в образи и картини еволюцията на човека и човечеството, както ги вижда един Посветен, когато отправи погледа си в духовните светове. Поуката, която трябва да извлечем от това дълбоко разбиране на Апокалипсиса е, че разбирайки хода на човешката еволюция, ние виждаме, че онази Сила, която издига човека към Божественото, е Любовта Христова, е Христовият импулс. А всички онези, които отхвърлят този импулс, ги очаква една печална съдба. Те остават в корените на Живота, в Бездната, в огненото езеро. Те изпадат под влиянието на животинската природа, която ги смъква в Бездната, където преживяват втората смърт. Затова усилията на Бялото Братство в настоящата епоха са, колкото се може повече души да приемат Христовия импулс, да се пробуди в тях чувството на братство и Любов, да се роди Разумното Сърце, което ще ни издигне към Духа. И понеже стремежът на Христа сега е да обедини всички религии, Братства и Школи, за да съдействаме на този стремеж, не трябва да критикуваме никоя от тях, защото това са различни класове, в които се провежда великият Христов импулс. Там, където може, ще дадем подкрепа и светлина, без да критикуваме и осъждаме. По този въпрос Учителя казва буквално следното: „В днешната епоха всички Ученици на Окултните Братства от целия свят - от Индия, от Англия, от Америка, от Германия - се обединяват.
към текста >>

Те изпадат под влиянието на животинската природа, която ги смъква в Бездната, където преживяват втората смърт.
В заключение на всичко гореказано ще кажа, че всичко това, което изнесох, е само бегла скица, това са само жало-ните, които ще ни показват посоката, в която да вървим, за да проникнем в Тайните, скрити в Апокалипсиса. Тогава ще разберем, че Апокалипсисът не е една обикновена книга, а най-дълбокото окултно произведение, което описва в образи и картини еволюцията на човека и човечеството, както ги вижда един Посветен, когато отправи погледа си в духовните светове. Поуката, която трябва да извлечем от това дълбоко разбиране на Апокалипсиса е, че разбирайки хода на човешката еволюция, ние виждаме, че онази Сила, която издига човека към Божественото, е Любовта Христова, е Христовият импулс. А всички онези, които отхвърлят този импулс, ги очаква една печална съдба. Те остават в корените на Живота, в Бездната, в огненото езеро. Те изпадат под влиянието на животинската природа, която ги смъква в Бездната, където преживяват втората смърт. Затова усилията на Бялото Братство в настоящата епоха са, колкото се може повече души да приемат Христовия импулс, да се пробуди в тях чувството на братство и Любов, да се роди Разумното Сърце, което ще ни издигне към Духа. И понеже стремежът на Христа сега е да обедини всички религии, Братства и Школи, за да съдействаме на този стремеж, не трябва да критикуваме никоя от тях, защото това са различни класове, в които се провежда великият Христов импулс. Там, където може, ще дадем подкрепа и светлина, без да критикуваме и осъждаме. По този въпрос Учителя казва буквално следното: „В днешната епоха всички Ученици на Окултните Братства от целия свят - от Индия, от Англия, от Америка, от Германия - се обединяват. Това обединение става вече в духовния свят и постепенно ще се извърши и на Земята.
към текста >>

33. VI. ПЪТЯТ КЪМ БЕЗДНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Навремето, когато Римската империя се разпростира по света, човек е станал напълно съзнателен за своята личност на физическото поле.
Ако си представим физическия свят като една линия, над която е разположен свят, то под линията е това, което се нарича Бездна. В сегашната епоха човек е слязъл изцяло във физическия свят. В Четвъртата културна епоха човек е достигнал пълно съзнание във физическия свят. Тогава, именно, човек е достигнал линията, която разделя духовния свят от Бездната. От Древноиндуската епоха човек постепенно е слизал в материята до Четвъртата културна епоха, където е достигнал линията на физическото поле. Навремето, когато Римската империя се разпростира по света, човек е станал напълно съзнателен за своята личност на физическото поле. Това е моментът, в който се е родила идеята за римското право, което счита всеки гражданин с равни права. Тогава, именно, човек е достигнал до онази съдбоносна точка, където е трябвало, един вид, да вземе решение, да се издигне ли над линията на физическото поле или да слезе под нея. Защото трябва да кажем, че човек е вече слязъл под тази линия, той е вече в Бездната. И който изследва тези поличби от окултно гледище, би могъл да си даде сметка, че това слизане постепенно напредва, и че за в бъдеще човек едва ще може да поддържа своята личност. Ако той се остави да върви по наклонената площ, той ще изгуби личността си и не ще може да бъде спасен и не ще може да се подигне нагоре към духовните светове.
към текста >>

Последствието за едно същество, което не е намерило Христа, ще бъде едно откъсване от възходящия живот и затвърждаване на личното Аз, което ще го доведе до погибел.
От степента, в която се възприема Христовия импулс и силата, която блика от Него върху всички жизнени действия, човечеството напредва по пътя на възхода. Когато този импулс заживее в сърцата на хората и стане двигател на всички техни действия, тогава техният възход е вече започнал. Всички души, които са приели Христовия импулс, ще знаят да се ориентират. А онези, които не са приели този импулс, те по-лека-лека ще слязат в Бездната. С развитието на Аза те са събудили в себе си егоизма, с когото без Христа не могат да се справят, и който не ще им позволи да се възземат нагоре към Духа. Последствието за едно същество, което не е намерило Христа, ще бъде едно откъсване от възходящия живот и затвърждаване на личното Аз, което ще го доведе до погибел. Вместо да пробуди онези сили, които биха могли да спомогнат за духовния му възход, това същество се оставя да бъде привлечено все повече в материята. От факта, че етерните сили са се редуцирали до размерите на физическата глава, човешката фигура е могла да стане годна да отрази Божествения Дух. Ако през това време не е бил Духът, който работи отвън и моделира неговите черти, човек не би могъл да си послужи с тялото си като с инструмент за достигане осъзнаване на себе си и за одухотворяването си. Ако той не познава Духа, той ще стане роб на собственото си тяло до степен да го обожава и да се чувства добре само в него. И заедно с тялото той би слязъл в Бездната.
към текста >>

Неговата външна форма би добила наново един животински облик, слизайки в Бездната.
От факта, че етерните сили са се редуцирали до размерите на физическата глава, човешката фигура е могла да стане годна да отрази Божествения Дух. Ако през това време не е бил Духът, който работи отвън и моделира неговите черти, човек не би могъл да си послужи с тялото си като с инструмент за достигане осъзнаване на себе си и за одухотворяването си. Ако той не познава Духа, той ще стане роб на собственото си тяло до степен да го обожава и да се чувства добре само в него. И заедно с тялото той би слязъл в Бездната. Незнаейки как да употреби силите, които Духът му предлага, външната форма на човека би теглила към възвръщане на формите на миналото. Неговата външна форма би добила наново един животински облик, слизайки в Бездната. Тези, които ще слязат в Бездната, ще бъдат тези, които не са използвали пребиваването си в тялото, освен само за придобиване на лично съзнание. От тях ще се зароди отпадъчната раса. Те ще са се отвърнали от импулса на Христа и поради това, от духовна леност, ще бъдат тласнати към животинството, което човек е преминал в първичните времена. В Бездната тази отпадъчна раса, тласкана от лоши инстинкти, ще загуби човешкия си образ. И когато одухотворените души, душите, които са прегърнали Христовия Принцип, ще манифестират своето единение с Христа, отдолу, откъм Бездната, ще се носят думи на проклятие, произлизащи от тези, които са отблъснали Христа, които са се отказали от всякакво духовно очистване.
към текста >>

Те ще са се отвърнали от импулса на Христа и поради това, от духовна леност, ще бъдат тласнати към животинството, което човек е преминал в първичните времена.
И заедно с тялото той би слязъл в Бездната. Незнаейки как да употреби силите, които Духът му предлага, външната форма на човека би теглила към възвръщане на формите на миналото. Неговата външна форма би добила наново един животински облик, слизайки в Бездната. Тези, които ще слязат в Бездната, ще бъдат тези, които не са използвали пребиваването си в тялото, освен само за придобиване на лично съзнание. От тях ще се зароди отпадъчната раса. Те ще са се отвърнали от импулса на Христа и поради това, от духовна леност, ще бъдат тласнати към животинството, което човек е преминал в първичните времена. В Бездната тази отпадъчна раса, тласкана от лоши инстинкти, ще загуби човешкия си образ. И когато одухотворените души, душите, които са прегърнали Христовия Принцип, ще манифестират своето единение с Христа, отдолу, откъм Бездната, ще се носят думи на проклятие, произлизащи от тези, които са отблъснали Христа, които са се отказали от всякакво духовно очистване. От това ние виждаме, че едно разделение на човечеството ще бъде извършено по необходимост. Ще дойде време, когато тези, които са работили за своето одухотворяване, ще станат способни да живеят в духовния свят. Това, което те са придобили, ще стане видимо.
към текста >>

А онези, които не са приели този импулс, които са живели един живот, свързан само с материята, които са се занимавали само с материални работи и са имали само материални интереси и инстинкти, те влизат в пътя на израждането, който е път, който води към Бездната.
Тези, които носят Христа в душите си, ще имат отбелязано това нещо върху чертите на лицето си в течение на Шестата раса. Те дори по външния си вид ще наподобяват Христа. Тези, които не са познали Христа и са останали назад в развитието си, ще минат през други опитности. Предшестващите културни епохи са били подготвителни, душите е трябвало да минат през тях, за да се подготвят за Великото събитие - появата на Христа на Земята. Така че онези души, които са приели импулса на Христа и са започнали да работят за своето развитие и одухотворяване, ще се издигат все по-нагоре в сферите на Духа и ще бъдат в общение с Христа. А онези, които не са приели този импулс, които са живели един живот, свързан само с материята, които са се занимавали само с материални работи и са имали само материални интереси и инстинкти, те влизат в пътя на израждането, който е път, който води към Бездната. Така че всеки сам определя съдбата си, всеки сам определя посоката, в която да върви. Ако Христос не беше слязъл на Земята и не беше преминал през Голгота, с което вля нови сили в земното и в човешкото развитие, цялото човечество би слязло към Бездната и би се обезличило като човечество и би се превърнало в животно. Такова е голямото значение на Христа за развитието на човечеството.
към текста >>

Ако Христос не беше слязъл на Земята и не беше преминал през Голгота, с което вля нови сили в земното и в човешкото развитие, цялото човечество би слязло към Бездната и би се обезличило като човечество и би се превърнало в животно.
Тези, които не са познали Христа и са останали назад в развитието си, ще минат през други опитности. Предшестващите културни епохи са били подготвителни, душите е трябвало да минат през тях, за да се подготвят за Великото събитие - появата на Христа на Земята. Така че онези души, които са приели импулса на Христа и са започнали да работят за своето развитие и одухотворяване, ще се издигат все по-нагоре в сферите на Духа и ще бъдат в общение с Христа. А онези, които не са приели този импулс, които са живели един живот, свързан само с материята, които са се занимавали само с материални работи и са имали само материални интереси и инстинкти, те влизат в пътя на израждането, който е път, който води към Бездната. Така че всеки сам определя съдбата си, всеки сам определя посоката, в която да върви. Ако Христос не беше слязъл на Земята и не беше преминал през Голгота, с което вля нови сили в земното и в човешкото развитие, цялото човечество би слязло към Бездната и би се обезличило като човечество и би се превърнало в животно. Такова е голямото значение на Христа за развитието на човечеството.
към текста >>

34. ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

От взаимодействието на тези четири реда енергии се създават както всички форми в обективната Природа, така и всички психични състояния в живота на човека.
При Принципа на полярността космичните енергии, които изтичат от космичния Ум и се предават чрез Принципа на вибрациите, са поляризирани на положителни и отрицателни енергии. При седмия Принцип тези енергии претърпяват втора поляризация и стават възходящи и низходящи. И затова се казва: двойнственост на активното и пасивното начало, т.е. те добиват възходящо и низходящо направление. Така че енергиите на активното начало биват възходящи и низходящи, а също и енергиите на пасивното начало биват възходящи и низходящи. От взаимодействието на тези четири реда енергии се създават както всички форми в обективната Природа, така и всички психични състояния в живота на човека. Учителя много подробно е разгледал този въпрос в своите окултни лекции, но сега не разполагам с тях. Затова ще прибавя накратко това, което е предадено в коментарите на Кибалион по този въпрос. Думата пол (гендер) произлиза от латински корен, означаващ раждам, пресъздавам, възпроизвеждам. Едно малко размишление ще покаже, че думата има много по-широк и по-всеобхващащ смисъл и значение, отколкото понятието пол, както се разбира обикновено - до физическата разлика между мъжките и женските живи същества. Думата пол като секс е просто една проява на пола, гендер, като Принцип на възпроизвеждането и творчеството в полето на органическия живот.
към текста >>

Думата пол като секс е просто една проява на пола, гендер, като Принцип на възпроизвеждането и творчеството в полето на органическия живот.
От взаимодействието на тези четири реда енергии се създават както всички форми в обективната Природа, така и всички психични състояния в живота на човека. Учителя много подробно е разгледал този въпрос в своите окултни лекции, но сега не разполагам с тях. Затова ще прибавя накратко това, което е предадено в коментарите на Кибалион по този въпрос. Думата пол (гендер) произлиза от латински корен, означаващ раждам, пресъздавам, възпроизвеждам. Едно малко размишление ще покаже, че думата има много по-широк и по-всеобхващащ смисъл и значение, отколкото понятието пол, както се разбира обикновено - до физическата разлика между мъжките и женските живи същества. Думата пол като секс е просто една проява на пола, гендер, като Принцип на възпроизвеждането и творчеството в полето на органическия живот. Това трябва добре да се разбере и запомни. Службата на пола е само да твори, да произвежда, да създава и неговите прояви са видими във всяко поле на явленията. В учението за строежа на материята съвременната наука ни дава един пример за изяснение Принципа на пола в учението за корпускулите (много мънички телца), йоните, електроните, които съставят основата на материята, които образуват атома. Атомът е съставен от едно множество от корпускули, електрони и йони. От последните проучвания на науката се знае, че атомът се образува от групирането на негативни корпускули - електрони и прочее, около един положителен корпускул - ядрото, като тази положителна част упражнява известно влияние върху отрицателните части.
към текста >>

В някои форми на живот двата Принципа се комбинират в един и същ организъм, т.е.
И всички те произлизат от Принципа на пола върху полето на енергията. Ролята на Мъжкия принцип, наречен в науката анод, изглежда се състои в това, че направлява известна вродена енергия към Женския принцип и по този начин подтиква към дейност Творческия Принцип. Но Женският принцип е именно този, който търси всякога дейната творческа работа. И това е така върху всички полета. Все пак всеки Принцип е неспособен за дейна работа без съединяването и помощта на другия. В някои форми на живот двата Принципа се комбинират в един и същ организъм, т.е. той е двуполов. Истината е, че всяко нещо в органическия свят проявява и двата пола. т.е. винаги са на лице както Мъжкият, тъй и Женският принципи. Някои учени са дошли до убеждението, че и при образуването на кристалите би могло да се намери нещо, което да отговаря на полова дейност. От казаното дотук е ясно, че Принципът на пола е в непрекъсната дейност и проява както в полето на материята, така и в полето на енергията и силата.
към текста >>

През деветнадесети век някои учени и философи дойдоха до идеята, че в човека съществуват два ума - обективен или съзнателен ум и субективен или подсъзнателен ум.
Привличането и отблъскването на атомите, химическото сродство, сцеплението между молекулите на материята, както и самият закон на гравитацията, това чудно привличане поради което всички частици, както и огромните тела от материята във Вселената се крепят едни други - всичко това е приложение на Принципа на пола, който действа по линия на привличането, на притеглянето на мъжката към женската енергия, както и обратното - на женската към мъжката. В този Принцип на пола виждаме проявлението на Принципа на Любовта, която действа във всички полета на Битието под различни форми на привличане. Любовта е. която привлича както частиците на материята и енергията, така и небесните тела в пространството и ги държи в равновесие. Този Принцип на пола действа както във всички полета на Битието, така и в умственото поле. През деветнадесети век някои учени и философи дойдоха до идеята, че в човека съществуват два ума - обективен или съзнателен ум и субективен или подсъзнателен ум. Съзнателният ум според Херметичната наука е Мъжкият принцип на ума, волевият принцип, а подсъзнателният, субективният ум е Женският принцип на ума. Тази двойнствена умствена дейност съществува във всеки човек. Азът представя Мъжкият принцип на ума, а мене-то представя Женският принцип на ума. Азът представя аспекта битие, а мене-то - аспекта ставане или биване. Така че Принципът на съответствията е в сила и тук в човека, както и във Вселената.
към текста >>

1. Владеенето на знанието само, ако то не е придружено е практическа проява и дейност в живота, е подобно на събирането и трупането на скъпоценни метали без всякакво използване; това е едно безполезно, тщеславно и глупаво нещо.
Това подсилване на Женския принцип чрез енергията на вибрациите от страна на Мъжкия принцип е в пълно съгласие с вселенските природни закони. Природата предлага безброй аналогични случаи, чрез които този Принцип може лесно да се схване и разбере. Херметичната наука ни казва, че и самото сътворение на Вселената е следвало същия закон и че във всички творчески прояви вьрху духовното, умственото и физическото полета винаги е на лице дейността на този Принцип на пола, т.е. тези прояви па Мъжкия и Женския принцип. Сега ще предам някои херметични аксиоми, както са предадени в Кибалион: 1. Владеенето на знанието само, ако то не е придружено е практическа проява и дейност в живота, е подобно на събирането и трупането на скъпоценни метали без всякакво използване; това е едно безполезно, тщеславно и глупаво нещо. Знанието, както и богатството, е предназначено за употреба. Законът за употреба е всемирен и онзи, който го пренебрегва и не го изпълнява, ще страда вследствие на пренебрегването на природните закони. 2. За да промениш настроението си, както и умственото си състояние, трябва да промениш вибрациите си. Човек може да промени умствените си вибрации с едно усилие на волята, по направление или посока на едно желано състояние, върху което свободно да насочи цялото си внимание. Волята отправя вниманието, а вниманието пък променя вибрациите.
към текста >>

Херметичната наука твърди, че Принципът на ритъма се проявява както във физическия свят, така и в психическия свят и живот.
Тези, които владеят Закона за поляризацията, са господари на останалите Принципи на умствено превръщане или така наречената умствена алхимия. Без да придобие изкуството променяне на собствената си полярност, човек не ще може да променя и своята среда. Едно основно разбиране на този Принцип много ще помогне на човека да промени своята полярност, както и тази на другите, стига той да пожелае и да посвети необходимото време и грижа за изучаване и практикуване, за да усвои това изкуство. Принципът е верен, но добиването на съответните резултати е в тясна зависимост от постоянството, търпението и практиката на ученика. 5. Ритъмът може да бъде неутрализиран чрез приложение изкуството на поляризация. Херметичната наука твърди, че Принципът на ритъма се проявява както във физическия свят, така и в психическия свят и живот. Промяната на настроенията, чувствата, желанията и на всички други състояния се дължи на умственото махало, движещо се назад-напред и което ни повлича от една крайност на чувствата в друга. Законът на неутрализация помага на човека до голяма степен да контролира действията на ритъма и съзнанието си, защото видяхме, че съществува едно по-висше поле на съзнание и едно по-нисше поле на съзнание. Когато настане отлив в нисшето поле на съзнание, човек трябва да се издигне в по-висшето поле и по такъв начин ще избегне отлива на ритъма в нисшето поле, който е причина за отрицателните състояния. Това е последица от поляризацията на по-висшето съзнание и по този начин се повишава умствената вибрация над тази на обикновеното съзнание. Напредналите херметисти всякога могат да се поляризират на положителния полюс на своето същество, на полюса на Аза, вместо да стоят на полюса на личността, като с това избягват действието на ритъма.
към текста >>

Подобни хора играят ролята си в живота с пълно съзнание и отговорност, и стават творци, водачи, а не водени насам-натам от по-силни влияния, сили и желания.
Със своето знание и изкуство да господстват над своите настроения и чувства, бидейки способни и годни да неутрализират ритъма, те могат да избегнат до голяма степен действието на причините и последствията на обикновеното гюле на съществуване. Мнозинството, обаче, е влачено насам-натам, подчинено на околната среда, на волята и желанието на другите по-силни от него внушения, както и на други външни причини, които ги движат като пионки върху шахматна дъска. Чрез покачване на тези влияещи причини, напредналият херметист търси едно по-висше поле за умствена дейност и. владеейки своите склонности, чувства и подтици, си създава и изгражда един нов характер, нови чувства и придобива нови сили, е помощта на които той побеждава и покорява своята обикновена среда. По този начин става сам играч, вместо проста пионка. Подобни хора играят ролята си в живота с пълно съзнание и отговорност, и стават творци, водачи, а не водени насам-натам от по-силни влияния, сили и желания. Те сами употребяват Принципа на причина и последствие, вместо сами да бъдат употребявани от него. Няма съмнание, че и най-напредналият е пак подчинен на Принципа, проявяващ се на по-висшето поле, но на по-ни-ските полета те са господари, вместо да бъдат роби. 7. Мъдрият служи на висшия, но владее по-нисшия закон. Той се подчинява на закона, който е над него, а госпо-дарува и дава заповеди на закона на неговото поле и на тези. които са под неговото поле.
към текста >>

От това кратко изложение на седемте херметични Принципа се вижда, че тези Принципи лежат в основата на Природата и Живота, и затова Учителя ги нарича просто седемте Принципа на Природата.
И ако Вселената е умствена в своята субстан-циална природа, то тогава логически следва, че умствените превръщания трябва да променят условията и явленията във Вселената. И ако Вселената е умствена творба, тогава следва, че Умът трябва да бъде най-висшата сила, която може да влияе на нейните явления. И ако това се разбере и схване добре, тогава следва логически, че всички така наречени чудеса, както и лечебните действия могат лесно да се обяснят и да се видят такива, каквито са в действителност. 9. Всичко е ум. Вселената е умствена. От това кратко изложение на седемте херметични Принципа се вижда, че тези Принципи лежат в основата на Природата и Живота, и затова Учителя ги нарича просто седемте Принципа на Природата. Защото както Природата и Вселената като цяло са подчинени на тези Принципи, така и всяко явление в Природата и Живота на човека, както и на всички същества, е подчинено на тези Принципи. Няма една частица в Битието, която да не е подчинена на тези седем Принципа. Затова те имат универсално значение и приложение, и са в основата на всяка наука и философия. И древните гръцки философи са използвали в различни форми тези Принципи при изграждането на своите философски системи, защото те всички са учили в Египет от учениците на Хермес. Няма посветен от древността, който по един или друг начи да не е свързан с Хермес и неговата Мъдрост.
към текста >>

Защото както Природата и Вселената като цяло са подчинени на тези Принципи, така и всяко явление в Природата и Живота на човека, както и на всички същества, е подчинено на тези Принципи.
И ако Вселената е умствена творба, тогава следва, че Умът трябва да бъде най-висшата сила, която може да влияе на нейните явления. И ако това се разбере и схване добре, тогава следва логически, че всички така наречени чудеса, както и лечебните действия могат лесно да се обяснят и да се видят такива, каквито са в действителност. 9. Всичко е ум. Вселената е умствена. От това кратко изложение на седемте херметични Принципа се вижда, че тези Принципи лежат в основата на Природата и Живота, и затова Учителя ги нарича просто седемте Принципа на Природата. Защото както Природата и Вселената като цяло са подчинени на тези Принципи, така и всяко явление в Природата и Живота на човека, както и на всички същества, е подчинено на тези Принципи. Няма една частица в Битието, която да не е подчинена на тези седем Принципа. Затова те имат универсално значение и приложение, и са в основата на всяка наука и философия. И древните гръцки философи са използвали в различни форми тези Принципи при изграждането на своите философски системи, защото те всички са учили в Египет от учениците на Хермес. Няма посветен от древността, който по един или друг начи да не е свързан с Хермес и неговата Мъдрост. И тази Мъдрост е осветявала пътя на човечеството и хората в древна Гърция и Рим, била е светлина и на мислителите, които изградиха западноевропейската култура.
към текста >>

Така ги предава на западноевропейския човек, за да му служат като ръководно начало в живота, в науката и философията.
И древните гръцки философи са използвали в различни форми тези Принципи при изграждането на своите философски системи, защото те всички са учили в Египет от учениците на Хермес. Няма посветен от древността, който по един или друг начи да не е свързан с Хермес и неговата Мъдрост. И тази Мъдрост е осветявала пътя на човечеството и хората в древна Гърция и Рим, била е светлина и на мислителите, които изградиха западноевропейската култура. В следващото изложение, свързано с дейността на Бялото Братство при създаване на европейската култура, конкретно ще се спра да покажа как онези, които са били творци на тази култура, са били по един или друг начин повлияни от светлината на Хермесовата мъдрост и са я предали на езика и разбиранията на западноевропейския човек. Носителите на Херметичната мъдрост в началото на развитието на Западната култура са се организирали в ред Братства и Ордени, най-знаменит и най-тайнствен от които е Ордена на Розенкройцерите, който е истински наследник и приемник както на Богомилството, така и на древните Херметични истини, като ги свързва с Християнската Мистерия. Така ги предава на западноевропейския човек, за да му служат като ръководно начало в живота, в науката и философията. В заключение на това кратко изложение на херметичните Принципи ще дам накратко и формулирането им от Учителя, който е правил това многократно, както вече споменах. Даже има цели беседи за всеки един от тези Принципи, но сега не разполагам с тях. Затова ще предам само това, с което разполагам, при друг случай ще го допълня с други изказвания на Учителя по този въпрос. Учителя казва, че в Египет са изнесени Принципите на Божествената наука, като има предвид именно седемте Принципа, които изложих по-горе. Сега ще предам накратко изложението на Учителя на тези седем Принципа:
към текста >>

Явления, съответни на раждането и смъртта срещаме в разните области на живота.
Всичко в света е разумно. 2. Принцип на съответствието: Той може да се изясни така: Между всички неща има подобие, съответствие. Херметичната философия изразява това със следните думи: Каквото има горе, има го и долу. Например има съответствие между идея, тон, форма, движение, цвят, число. Има съответствие между химичните елементи и краски. Явления, съответни на раждането и смъртта срещаме в разните области на живота. 3. Принцип на трептенията или движенията. Този Принцип гласи: Всичко е в движение, всичко се движи, всичко трепти. Нищо не е в покой. Фактите на съвременната наука потвърждават това. Трептенията на материята, на енергията, на ума и даже на Духа се различават според бързината си.
към текста >>

После има ритъм или периодичност в идването на кометите, ритъм в човешкия живот, ритъм в историческите процеси и пр.
Друг основен и всеобщ Закон в Природата е ритмусът или периодичността. Всичко в Природата е ритмично, периодично. Например има ритъм в трептенията на светлината, на годишните времена, на дните и нощите, в раждането и смъртта, в прилива и отлива. После има ритъм в земните движения. Земната ос прави малки колебания, които образуват цял кръг около полюса за около двадесет и пет хиляди години. После има ритъм или периодичност в идването на кометите, ритъм в човешкия живот, ритъм в историческите процеси и пр. 6. Принцип на причина и последствие. Всичко в света има разумна причина. Няма нищо случайно. Някой път виждаме, че известна причина е неразумна, но зад нея има една разумна причина. Първичната Причина в света е Бог.
към текста >>

При Паневритмията човек посреща и възприема Божественото и мощното, което гради Вселената и с това става способен да работи за реализирането на великия Идеал на Живота.
Всички неща в Природата са сродни, родствени, защото в основата им лежи Единството. Например, химичните елементи са наглед много различни едни от други, но в основата им лежат електроните, които са кондензиран етер. Всички елементи не са нищо друго, освен различни комбинации на електроните. При по-близките неща сродството се вижда явно, а при по-далечните то лежи по-дълбоко. Върху тези седем Принципа на Природата Учителя е основал Паневритмията, която е наука за приемане на разумните движения и енергии на Природата. При Паневритмията човек посреща и възприема Божественото и мощното, което гради Вселената и с това става способен да работи за реализирането на великия Идеал на Живота.
към текста >>

35. 3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

степени на адепта, но повечето коментари са абсолютно погрешни по простата причина, че никой не може да опише природата и състоянието на по-високият живот, преди да го е достигнал със собствената си духовна природа.
3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ Реално и истинско безсмъртие човешката душа придобива, когато достигне състоянието на адепта. Ние знаем за тези редки въплътени човешки същества, които притежават такава висока организация, че те са развили в себе си шестото и седмото състояние на душата, или с други думи казано могат да достигнат щастието на безсмъртното състояние още като живеят въплътени в тяло на физическия свят. В литературата има много описания и обяснения на такива състояния. Мъчили са се даже да дадат определения на различните степени на адепта, но повечето коментари са абсолютно погрешни по простата причина, че никой не може да опише природата и състоянието на по-високият живот, преди да го е достигнал със собствената си духовна природа. И затова това състояние може да опише единствено самият адепт и неофитът, когото той е приел като ученик - като свой бъдещ приемник, ако разбира се вече е преминал третата степен на Посвещението и се намира в съвършено магнетична хармония с учителя си, състояние което той е длъжен да наследи, когато учителят му достигне още по-висока сфера на живот и духовни качества. От тези истински изследователи на езотеричната наука, която се стреми към познаване на Истината, сме взаимствали следните обяснения за адепти. Това описание ние излагаме в този му вид, както сме го получили от лицето, което е преминало различните области на духовно съществуване, необходими за придобиване на тези знания, които се явяват като резултат от личния опит в духовния свят. Но тъй като това се намира в разрез с учението на съвременните теософски авторитети, то ще се постараем да докажем, че твърде малцина от тях притежават качества, необходими да обяснят това възвишено състояние. За да представим това по възможност по-ясно.
към текста >>

И затова това състояние може да опише единствено самият адепт и неофитът, когото той е приел като ученик - като свой бъдещ приемник, ако разбира се вече е преминал третата степен на Посвещението и се намира в съвършено магнетична хармония с учителя си, състояние което той е длъжен да наследи, когато учителят му достигне още по-висока сфера на живот и духовни качества.
Реално и истинско безсмъртие човешката душа придобива, когато достигне състоянието на адепта. Ние знаем за тези редки въплътени човешки същества, които притежават такава висока организация, че те са развили в себе си шестото и седмото състояние на душата, или с други думи казано могат да достигнат щастието на безсмъртното състояние още като живеят въплътени в тяло на физическия свят. В литературата има много описания и обяснения на такива състояния. Мъчили са се даже да дадат определения на различните степени на адепта, но повечето коментари са абсолютно погрешни по простата причина, че никой не може да опише природата и състоянието на по-високият живот, преди да го е достигнал със собствената си духовна природа. И затова това състояние може да опише единствено самият адепт и неофитът, когото той е приел като ученик - като свой бъдещ приемник, ако разбира се вече е преминал третата степен на Посвещението и се намира в съвършено магнетична хармония с учителя си, състояние което той е длъжен да наследи, когато учителят му достигне още по-висока сфера на живот и духовни качества. От тези истински изследователи на езотеричната наука, която се стреми към познаване на Истината, сме взаимствали следните обяснения за адепти. Това описание ние излагаме в този му вид, както сме го получили от лицето, което е преминало различните области на духовно съществуване, необходими за придобиване на тези знания, които се явяват като резултат от личния опит в духовния свят. Но тъй като това се намира в разрез с учението на съвременните теософски авторитети, то ще се постараем да докажем, че твърде малцина от тях притежават качества, необходими да обяснят това възвишено състояние. За да представим това по възможност по-ясно. ние ще разгледаме разните степени адепти, после техните функции и природа и най-после условията за достигане на това състояние.
към текста >>

Всеки чин има три степени на живот и могъщество, които съставят деветте степени на Мъдростта.
Но тъй като това се намира в разрез с учението на съвременните теософски авторитети, то ще се постараем да докажем, че твърде малцина от тях притежават качества, необходими да обяснят това възвишено състояние. За да представим това по възможност по-ясно. ние ще разгледаме разните степени адепти, после техните функции и природа и най-после условията за достигане на това състояние. 1. Адептът и неговите различни степени Това състояние има три чина. Всеки чин има три степени на живот и могъщество, които съставят деветте степени на Мъдростта. В тези три главни чинове можем да формулираме състоянията на прогресивната еволюция на душата: естествено, духовно и небесно състояние. Първото или естественото състояние е най-външно и се отнася към света на физическите явления. Занимава се изключително с елементарните сфери на планетите, астромагнетичните токове, които ги управляват. Способностите на адептите от този чин се простират от елементалните зони на материята в света на следствията до астромагнетичната сфера в областта на причините. Вън от този астрален свят те са безсилни.
към текста >>

И като такива те изпълняват службата на учители на тези адепти от първия чин, които още преминават външните степени на духовния живот.
Способностите на адептите от този чин се простират от елементалните зони на материята в света на следствията до астромагнетичната сфера в областта на причините. Вън от този астрален свят те са безсилни. И затова всичките им най-високи действия се извършват в областта на външните магически явления. Вторият чин, съставящ вътрешното духовно състояние на първия, се отнася към духовните и ефирни сфери на планетите. Адептите от този чин са тези, душите на които са преминали различните степени на първия чин. И като такива те изпълняват службата на учители на тези адепти от първия чин, които още преминават външните степени на духовния живот. Тяхното могъщество се развива от магнетичните зони на астралния свят до ефирните и духовни сфери на безплътното човечество. Те не могат да проникват зад пределите на тези състояния на духовния живот и най-високите им действия се извършват в сферата на безплътното съществуване. Като заемат вътрешните степени на живота, те са способни oт една страна да се борят с ада, от друга - да поддържат Небесата. Тези адепти не могат да се спускат на Земята в този смисъл, както ние разбираме тази тема, но могат да проявят могъществото си чрез медиуми, подготвени по съответен начин в ??? одилическата сфера, която те временно заемат.
към текста >>

Те не могат да проникват зад пределите на тези състояния на духовния живот и най-високите им действия се извършват в сферата на безплътното съществуване.
И затова всичките им най-високи действия се извършват в областта на външните магически явления. Вторият чин, съставящ вътрешното духовно състояние на първия, се отнася към духовните и ефирни сфери на планетите. Адептите от този чин са тези, душите на които са преминали различните степени на първия чин. И като такива те изпълняват службата на учители на тези адепти от първия чин, които още преминават външните степени на духовния живот. Тяхното могъщество се развива от магнетичните зони на астралния свят до ефирните и духовни сфери на безплътното човечество. Те не могат да проникват зад пределите на тези състояния на духовния живот и най-високите им действия се извършват в сферата на безплътното съществуване. Като заемат вътрешните степени на живота, те са способни oт една страна да се борят с ада, от друга - да поддържат Небесата. Тези адепти не могат да се спускат на Земята в този смисъл, както ние разбираме тази тема, но могат да проявят могъществото си чрез медиуми, подготвени по съответен начин в ??? одилическата сфера, която те временно заемат. Други средства за съобщенията им с външния свят са адептите от първия чин и чрез тях те предават частичка от духовните истини, от каквито светът се нуждае. Третият чин съставят вътрешното или небесно състояние на втория, т.е.
към текста >>

Като заемат вътрешните степени на живота, те са способни oт една страна да се борят с ада, от друга - да поддържат Небесата.
Вторият чин, съставящ вътрешното духовно състояние на първия, се отнася към духовните и ефирни сфери на планетите. Адептите от този чин са тези, душите на които са преминали различните степени на първия чин. И като такива те изпълняват службата на учители на тези адепти от първия чин, които още преминават външните степени на духовния живот. Тяхното могъщество се развива от магнетичните зони на астралния свят до ефирните и духовни сфери на безплътното човечество. Те не могат да проникват зад пределите на тези състояния на духовния живот и най-високите им действия се извършват в сферата на безплътното съществуване. Като заемат вътрешните степени на живота, те са способни oт една страна да се борят с ада, от друга - да поддържат Небесата. Тези адепти не могат да се спускат на Земята в този смисъл, както ние разбираме тази тема, но могат да проявят могъществото си чрез медиуми, подготвени по съответен начин в ??? одилическата сфера, която те временно заемат. Други средства за съобщенията им с външния свят са адептите от първия чин и чрез тях те предават частичка от духовните истини, от каквито светът се нуждае. Третият чин съставят вътрешното или небесно състояние на втория, т.е. най-високата степен на духовния живот, каквото духът на въплътения човек може да достигне.
към текста >>

най-високата степен на духовния живот, каквото духът на въплътения човек може да достигне.
Като заемат вътрешните степени на живота, те са способни oт една страна да се борят с ада, от друга - да поддържат Небесата. Тези адепти не могат да се спускат на Земята в този смисъл, както ние разбираме тази тема, но могат да проявят могъществото си чрез медиуми, подготвени по съответен начин в ??? одилическата сфера, която те временно заемат. Други средства за съобщенията им с външния свят са адептите от първия чин и чрез тях те предават частичка от духовните истини, от каквито светът се нуждае. Третият чин съставят вътрешното или небесно състояние на втория, т.е. най-високата степен на духовния живот, каквото духът на въплътения човек може да достигне. То се отнася към високите степени на очистените души. Това е най-високото състояние на човека; то е небесна, ангелска природа. Ние не можем да се разпростираме за неговите Божествени свойства и потенциалности, понеже те са над всяко човешко постижение. Извънредно важно е да се разберат взаимните отношения на тези три чина, за да си съставим идея за природата и функциите на адепта, а така също да се разбере в какво се състоят средствата за неговото достигане. Първият чин и неговите три степени обхващат в себе си всичко, което е възможно за човечеството във физическите условия на съвременния цикъл, тъй че даже адептът - макар да е избран наследник на ангелите - не може да пристъпи възможностите, ограничени от живота.
към текста >>

Първият чин и неговите три степени обхващат в себе си всичко, което е възможно за човечеството във физическите условия на съвременния цикъл, тъй че даже адептът - макар да е избран наследник на ангелите - не може да пристъпи възможностите, ограничени от живота.
най-високата степен на духовния живот, каквото духът на въплътения човек може да достигне. То се отнася към високите степени на очистените души. Това е най-високото състояние на човека; то е небесна, ангелска природа. Ние не можем да се разпростираме за неговите Божествени свойства и потенциалности, понеже те са над всяко човешко постижение. Извънредно важно е да се разберат взаимните отношения на тези три чина, за да си съставим идея за природата и функциите на адепта, а така също да се разбере в какво се състоят средствата за неговото достигане. Първият чин и неговите три степени обхващат в себе си всичко, което е възможно за човечеството във физическите условия на съвременния цикъл, тъй че даже адептът - макар да е избран наследник на ангелите - не може да пристъпи възможностите, ограничени от живота. Различните астрал-ни пространства, отбелязващи границите на тези човешки възможности, съставят демаркационната линия на природата, написана от Божия пръст между двата свята на човешкия живот - естествения и духовния свят на живота. Когато мисията на външния живот на адепта е изпълнена, тогава става аналогично явление на физическото разлагане. Физическите атоми, които съставят организма на адепта се освобождават и очистената душа преминава във висшия свят на еволюцията на живота и става духовен човек или адепт от втория чин. Вторият чин е по такъв начин продължение на първия, на по-горния и по-вътрешния свят, и сцената на деятелността на душата се пренася от материалната и астрална сфера в царството на Духа. Това състояние пази в себе си Великия Ключ на Живота и Смъртта, там пребъдват скрити и всички велики Тайни на външния живот.
към текста >>

Различните астрал-ни пространства, отбелязващи границите на тези човешки възможности, съставят демаркационната линия на природата, написана от Божия пръст между двата свята на човешкия живот - естествения и духовния свят на живота.
То се отнася към високите степени на очистените души. Това е най-високото състояние на човека; то е небесна, ангелска природа. Ние не можем да се разпростираме за неговите Божествени свойства и потенциалности, понеже те са над всяко човешко постижение. Извънредно важно е да се разберат взаимните отношения на тези три чина, за да си съставим идея за природата и функциите на адепта, а така също да се разбере в какво се състоят средствата за неговото достигане. Първият чин и неговите три степени обхващат в себе си всичко, което е възможно за човечеството във физическите условия на съвременния цикъл, тъй че даже адептът - макар да е избран наследник на ангелите - не може да пристъпи възможностите, ограничени от живота. Различните астрал-ни пространства, отбелязващи границите на тези човешки възможности, съставят демаркационната линия на природата, написана от Божия пръст между двата свята на човешкия живот - естествения и духовния свят на живота. Когато мисията на външния живот на адепта е изпълнена, тогава става аналогично явление на физическото разлагане. Физическите атоми, които съставят организма на адепта се освобождават и очистената душа преминава във висшия свят на еволюцията на живота и става духовен човек или адепт от втория чин. Вторият чин е по такъв начин продължение на първия, на по-горния и по-вътрешния свят, и сцената на деятелността на душата се пренася от материалната и астрална сфера в царството на Духа. Това състояние пази в себе си Великия Ключ на Живота и Смъртта, там пребъдват скрити и всички велики Тайни на външния живот. Това състояние представя средината между човека и ангела и се явява като равновесие между човешкото и Божественото състояние.
към текста >>

Когато мисията на външния живот на адепта е изпълнена, тогава става аналогично явление на физическото разлагане.
Това е най-високото състояние на човека; то е небесна, ангелска природа. Ние не можем да се разпростираме за неговите Божествени свойства и потенциалности, понеже те са над всяко човешко постижение. Извънредно важно е да се разберат взаимните отношения на тези три чина, за да си съставим идея за природата и функциите на адепта, а така също да се разбере в какво се състоят средствата за неговото достигане. Първият чин и неговите три степени обхващат в себе си всичко, което е възможно за човечеството във физическите условия на съвременния цикъл, тъй че даже адептът - макар да е избран наследник на ангелите - не може да пристъпи възможностите, ограничени от живота. Различните астрал-ни пространства, отбелязващи границите на тези човешки възможности, съставят демаркационната линия на природата, написана от Божия пръст между двата свята на човешкия живот - естествения и духовния свят на живота. Когато мисията на външния живот на адепта е изпълнена, тогава става аналогично явление на физическото разлагане. Физическите атоми, които съставят организма на адепта се освобождават и очистената душа преминава във висшия свят на еволюцията на живота и става духовен човек или адепт от втория чин. Вторият чин е по такъв начин продължение на първия, на по-горния и по-вътрешния свят, и сцената на деятелността на душата се пренася от материалната и астрална сфера в царството на Духа. Това състояние пази в себе си Великия Ключ на Живота и Смъртта, там пребъдват скрити и всички велики Тайни на външния живот. Това състояние представя средината между човека и ангела и се явява като равновесие между човешкото и Божественото състояние. От най-нисшето човешко същество до най-висшия чин на съвършения човек съществуват седем състояния.
към текста >>

Физическите атоми, които съставят организма на адепта се освобождават и очистената душа преминава във висшия свят на еволюцията на живота и става духовен човек или адепт от втория чин.
Ние не можем да се разпростираме за неговите Божествени свойства и потенциалности, понеже те са над всяко човешко постижение. Извънредно важно е да се разберат взаимните отношения на тези три чина, за да си съставим идея за природата и функциите на адепта, а така също да се разбере в какво се състоят средствата за неговото достигане. Първият чин и неговите три степени обхващат в себе си всичко, което е възможно за човечеството във физическите условия на съвременния цикъл, тъй че даже адептът - макар да е избран наследник на ангелите - не може да пристъпи възможностите, ограничени от живота. Различните астрал-ни пространства, отбелязващи границите на тези човешки възможности, съставят демаркационната линия на природата, написана от Божия пръст между двата свята на човешкия живот - естествения и духовния свят на живота. Когато мисията на външния живот на адепта е изпълнена, тогава става аналогично явление на физическото разлагане. Физическите атоми, които съставят организма на адепта се освобождават и очистената душа преминава във висшия свят на еволюцията на живота и става духовен човек или адепт от втория чин. Вторият чин е по такъв начин продължение на първия, на по-горния и по-вътрешния свят, и сцената на деятелността на душата се пренася от материалната и астрална сфера в царството на Духа. Това състояние пази в себе си Великия Ключ на Живота и Смъртта, там пребъдват скрити и всички велики Тайни на външния живот. Това състояние представя средината между човека и ангела и се явява като равновесие между човешкото и Божественото състояние. От най-нисшето човешко същество до най-висшия чин на съвършения човек съществуват седем състояния. Това същото е и в областта на духовното човечество - от съвършения човек до ангелите са също седем състояния на живота.
към текста >>

Това състояние пази в себе си Великия Ключ на Живота и Смъртта, там пребъдват скрити и всички велики Тайни на външния живот.
Първият чин и неговите три степени обхващат в себе си всичко, което е възможно за човечеството във физическите условия на съвременния цикъл, тъй че даже адептът - макар да е избран наследник на ангелите - не може да пристъпи възможностите, ограничени от живота. Различните астрал-ни пространства, отбелязващи границите на тези човешки възможности, съставят демаркационната линия на природата, написана от Божия пръст между двата свята на човешкия живот - естествения и духовния свят на живота. Когато мисията на външния живот на адепта е изпълнена, тогава става аналогично явление на физическото разлагане. Физическите атоми, които съставят организма на адепта се освобождават и очистената душа преминава във висшия свят на еволюцията на живота и става духовен човек или адепт от втория чин. Вторият чин е по такъв начин продължение на първия, на по-горния и по-вътрешния свят, и сцената на деятелността на душата се пренася от материалната и астрална сфера в царството на Духа. Това състояние пази в себе си Великия Ключ на Живота и Смъртта, там пребъдват скрити и всички велики Тайни на външния живот. Това състояние представя средината между човека и ангела и се явява като равновесие между човешкото и Божественото състояние. От най-нисшето човешко същество до най-висшия чин на съвършения човек съществуват седем състояния. Това същото е и в областта на духовното човечество - от съвършения човек до ангелите са също седем състояния на живота. Големите възможности на тази степен на живота на духовния адепт се установяват така също от това обстоятелство, че на границата на шестото и седмото състояние на този чин двете половини на Божествената душа се съединяват завинаги. Душите близнаци, мъжката и женската, съставят по такъв начин съвършеното цяло - Божественото Аз.
към текста >>

Това същото е и в областта на духовното човечество - от съвършения човек до ангелите са също седем състояния на живота.
Физическите атоми, които съставят организма на адепта се освобождават и очистената душа преминава във висшия свят на еволюцията на живота и става духовен човек или адепт от втория чин. Вторият чин е по такъв начин продължение на първия, на по-горния и по-вътрешния свят, и сцената на деятелността на душата се пренася от материалната и астрална сфера в царството на Духа. Това състояние пази в себе си Великия Ключ на Живота и Смъртта, там пребъдват скрити и всички велики Тайни на външния живот. Това състояние представя средината между човека и ангела и се явява като равновесие между човешкото и Божественото състояние. От най-нисшето човешко същество до най-висшия чин на съвършения човек съществуват седем състояния. Това същото е и в областта на духовното човечество - от съвършения човек до ангелите са също седем състояния на живота. Големите възможности на тази степен на живота на духовния адепт се установяват така също от това обстоятелство, че на границата на шестото и седмото състояние на този чин двете половини на Божествената душа се съединяват завинаги. Душите близнаци, мъжката и женската, съставят по такъв начин съвършеното цяло - Божественото Аз. Това е мистичното състояние на сватбата на Агнеца, при което човек става ангел. Човек става Божествен и прониква в неизвестните цикли на Божествения Живот. Той става велик ангелски Йерофант на Небесните Мистерии, на когото природата, могъществото и функциите са твърде трасцедентни, за да бъдат разбрани за въплътените смъртни.
към текста >>

Големите възможности на тази степен на живота на духовния адепт се установяват така също от това обстоятелство, че на границата на шестото и седмото състояние на този чин двете половини на Божествената душа се съединяват завинаги.
Вторият чин е по такъв начин продължение на първия, на по-горния и по-вътрешния свят, и сцената на деятелността на душата се пренася от материалната и астрална сфера в царството на Духа. Това състояние пази в себе си Великия Ключ на Живота и Смъртта, там пребъдват скрити и всички велики Тайни на външния живот. Това състояние представя средината между човека и ангела и се явява като равновесие между човешкото и Божественото състояние. От най-нисшето човешко същество до най-висшия чин на съвършения човек съществуват седем състояния. Това същото е и в областта на духовното човечество - от съвършения човек до ангелите са също седем състояния на живота. Големите възможности на тази степен на живота на духовния адепт се установяват така също от това обстоятелство, че на границата на шестото и седмото състояние на този чин двете половини на Божествената душа се съединяват завинаги. Душите близнаци, мъжката и женската, съставят по такъв начин съвършеното цяло - Божественото Аз. Това е мистичното състояние на сватбата на Агнеца, при което човек става ангел. Човек става Божествен и прониква в неизвестните цикли на Божествения Живот. Той става велик ангелски Йерофант на Небесните Мистерии, на когото природата, могъществото и функциите са твърде трасцедентни, за да бъдат разбрани за въплътените смъртни. 2. Природа и функции на адепта
към текста >>

Човек става Божествен и прониква в неизвестните цикли на Божествения Живот.
От най-нисшето човешко същество до най-висшия чин на съвършения човек съществуват седем състояния. Това същото е и в областта на духовното човечество - от съвършения човек до ангелите са също седем състояния на живота. Големите възможности на тази степен на живота на духовния адепт се установяват така също от това обстоятелство, че на границата на шестото и седмото състояние на този чин двете половини на Божествената душа се съединяват завинаги. Душите близнаци, мъжката и женската, съставят по такъв начин съвършеното цяло - Божественото Аз. Това е мистичното състояние на сватбата на Агнеца, при което човек става ангел. Човек става Божествен и прониква в неизвестните цикли на Божествения Живот. Той става велик ангелски Йерофант на Небесните Мистерии, на когото природата, могъществото и функциите са твърде трасцедентни, за да бъдат разбрани за въплътените смъртни. 2. Природа и функции на адепта И като преминаваме към тази част на нашия предмет, ще разгледаме само първия чин, т.е. адепта на външната степен, понеже преди ученикът да е в състояние да разбере нещо за втория чин, той трябва сам да е достигнал състоянието на първия. И затова, за да се избегне всяка лъжлива идея, трябва да се има предвид, че всичко, което ще бъде казано по-ната-тък принадлежи към това първо състояние на адепта, членовете на което живеят, действат и развиват способностите си на външния план на живота или пряко в сферата на астралния свят, непосредствено вътрешен на физическия свят.
към текста >>

И затова, за да се избегне всяка лъжлива идея, трябва да се има предвид, че всичко, което ще бъде казано по-ната-тък принадлежи към това първо състояние на адепта, членовете на което живеят, действат и развиват способностите си на външния план на живота или пряко в сферата на астралния свят, непосредствено вътрешен на физическия свят.
Човек става Божествен и прониква в неизвестните цикли на Божествения Живот. Той става велик ангелски Йерофант на Небесните Мистерии, на когото природата, могъществото и функциите са твърде трасцедентни, за да бъдат разбрани за въплътените смъртни. 2. Природа и функции на адепта И като преминаваме към тази част на нашия предмет, ще разгледаме само първия чин, т.е. адепта на външната степен, понеже преди ученикът да е в състояние да разбере нещо за втория чин, той трябва сам да е достигнал състоянието на първия. И затова, за да се избегне всяка лъжлива идея, трябва да се има предвид, че всичко, което ще бъде казано по-ната-тък принадлежи към това първо състояние на адепта, членовете на което живеят, действат и развиват способностите си на външния план на живота или пряко в сферата на астралния свят, непосредствено вътрешен на физическия свят. Адептът е съвършен човек и затова необходимо е да се достигне както природата на неговото съвършенство, та и това, в което тя се състои. Ние вече обяснихме, че в окултно отношение думата човек е сложно същество, притежаващо седемте циклически прогресивни състояния на еволюцията на физическия свят. И затова съвършеният човек е този, който е развил до съвършенство своето сложно естество и е достигнал седемте състояния в течение на външното си физическо съществуване. Тогава, когато обикновеният човек е принуден до постигне необходимото за своето съвършенство само след смъртта, когато прекарва съществуването си в очистителните си състояния в света на душите. Невежеството и егоизмът или дисхармонията, произтичаща от тях, блъскат голямо множество хора от средния път, начертан от прогресивната еволюция, а това затруднява нормалното им прогресивно развитие.
към текста >>

Способност за възприемане на най-тънките есенции от вълните на живота и да се на слаждава от тях.
В сегашното време човечеството е развило само пет физически сетива, съвършенния човек пък е способен да развие в себе си и седем физически и седем психически сетива, които се отнасят помежду си по следния начин: Физически сетива Психически сетива 1. Осезание 1. Способност към психометрия. 2. Вкус 2. Способност за възприемане на най-тънките есенции от вълните на живота и да се на слаждава от тях. 3. Обоняние 3. Способност да се различават духовните аромати на Природата. 4. Зрение 4. Ясновидство 5. Слух 5. Ясно слушане или способност за възприемане на етерните вибрации.
към текста >>

Такива са славните възможности, които човешката раса може да достигне, когато нейните духовни способности и атрибути възрастнат и се развият в осветената от Слънцето чиста и безкористна атмосфера на Живота.
Магическото могъщество на адепта, което го прави способен отчасти да управлява елементите и по своя воля да произвежда физически явления, не е резултат на тази страшна сила на волята, за която тъй много говорят салонните окултисти, но е спокойно упражнение на силната и кротка душа. То се е изработило през това време, когато са се развивали формите и картинните образи на идеите в духовното въображение на мисълта. В това няма нищо ужасно или интензивно страшно, понеже и най-малката вибрация на чистата душа, когато тя е съзнателно поставена във връзка с астралната светлина, произвежда изумителни резултати. И колкото по-висш е светът, в който адептът проектира желанието си, толкова по-широки и по-мощни са следствията от явленията в подлунния свят. Такъв е адептът. Такива са славните възможности, които човешката раса може да достигне, когато нейните духовни способности и атрибути възрастнат и се развият в осветената от Слънцето чиста и безкористна атмосфера на Живота. Това състояние, което може да се разглежда като сбор от възможностите на нашата Земя, е великият триумф на душата над силите на материята, това е великата победа, с която наистина човешката раса може да се гордее. 3. Как може да се достигне състоянието на адепта Сега ще се опитаме да дадем описание за начина, чрез който може да се достигне това състояние. Но тъй като не всеки може да придобие необходимите качества, и адептът, също като поета, трябва да се роди. Затова ще разгледаме каква личност трябва да бъде той.
към текста >>

Външният му живот е твърде кратък и враждебните сили, които трабва да преодолее, са твърде могъщи в течение на настоящия цикъл, затова адептът не може да бъде създаден от тези сили и зародишни психични качества, които са достатъчини за обикновения смъртен.
Сега ще се опитаме да дадем описание за начина, чрез който може да се достигне това състояние. Но тъй като не всеки може да придобие необходимите качества, и адептът, също като поета, трябва да се роди. Затова ще разгледаме каква личност трябва да бъде той. Адептът е цар на своя род. Той е духовен и интелектуален гигант на своето време, на своята раса. Външният му живот е твърде кратък и враждебните сили, които трабва да преодолее, са твърде могъщи в течение на настоящия цикъл, затова адептът не може да бъде създаден от тези сили и зародишни психични качества, които са достатъчини за обикновения смъртен. Някой, който претендира за такъв, често се е изказвал така: "Адептът - това е извънредно рядко цвете на епохата.'" Обаче, всякога се случват по няколо от тези цветове във всяка раса в течение на едно поколение. Всяко семейство на човечеството произвежда из себе си този рядък цвят, след което се изтощава в този цикъл, понеже е достигнало зрелостта си. Не всички редки цветове на царствена лилия достигат състоянието на адепт, като изтощават силите си в други насоки за благото на човечеството, но само някои души имат възможности и първите необходими условия. И затова, когато тези първи цветове съществуват, то необходимо е да се посвети толкова време, колкото е възможно, за изучаване духовните предмети и да се придобият знания по всичките отрасли на окултизма, доколкото това е възможно на външния план. Едновременно с изучаването трябва да подложим тялото на дисциплината на хранителен режим и въздържание от полови отношения.
към текста >>

Човешката душа трябва да бъде съвършено освободена от душата на животните, т.е.
Някой, който претендира за такъв, често се е изказвал така: "Адептът - това е извънредно рядко цвете на епохата.'" Обаче, всякога се случват по няколо от тези цветове във всяка раса в течение на едно поколение. Всяко семейство на човечеството произвежда из себе си този рядък цвят, след което се изтощава в този цикъл, понеже е достигнало зрелостта си. Не всички редки цветове на царствена лилия достигат състоянието на адепт, като изтощават силите си в други насоки за благото на човечеството, но само някои души имат възможности и първите необходими условия. И затова, когато тези първи цветове съществуват, то необходимо е да се посвети толкова време, колкото е възможно, за изучаване духовните предмети и да се придобият знания по всичките отрасли на окултизма, доколкото това е възможно на външния план. Едновременно с изучаването трябва да подложим тялото на дисциплината на хранителен режим и въздържание от полови отношения. Човешката душа трябва да бъде съвършено освободена от душата на животните, т.е. трябва да е в сила да се развие в сферата на доброто, като даде път на възвишените човешки стремежи. Животинските качества и апетити, вместо да бъдат свързани и укротени като диви зверове, както учат някои източни окултисти, трябва постепенно да бъдат развивани и преобразявани в човешки качества. Проблемът за доброто и злото трябва да бъде разрешен в човека. И в това разрешение се намира жизнената точка на падане или тържество, да победиш или да бъдеш победен. Повтарям, че човек е сложно същество и че неговото съвършенство се състои в хармоничната еволюция на всички съставни части, а е очевидно за всеки мислещ ум, че ужасната мислеща практика на аскетизъм, безбрачие и пр.
към текста >>

Животинските качества и апетити, вместо да бъдат свързани и укротени като диви зверове, както учат някои източни окултисти, трябва постепенно да бъдат развивани и преобразявани в човешки качества.
Не всички редки цветове на царствена лилия достигат състоянието на адепт, като изтощават силите си в други насоки за благото на човечеството, но само някои души имат възможности и първите необходими условия. И затова, когато тези първи цветове съществуват, то необходимо е да се посвети толкова време, колкото е възможно, за изучаване духовните предмети и да се придобият знания по всичките отрасли на окултизма, доколкото това е възможно на външния план. Едновременно с изучаването трябва да подложим тялото на дисциплината на хранителен режим и въздържание от полови отношения. Човешката душа трябва да бъде съвършено освободена от душата на животните, т.е. трябва да е в сила да се развие в сферата на доброто, като даде път на възвишените човешки стремежи. Животинските качества и апетити, вместо да бъдат свързани и укротени като диви зверове, както учат някои източни окултисти, трябва постепенно да бъдат развивани и преобразявани в човешки качества. Проблемът за доброто и злото трябва да бъде разрешен в човека. И в това разрешение се намира жизнената точка на падане или тържество, да победиш или да бъдеш победен. Повтарям, че човек е сложно същество и че неговото съвършенство се състои в хармоничната еволюция на всички съставни части, а е очевидно за всеки мислещ ум, че ужасната мислеща практика на аскетизъм, безбрачие и пр. осакатяват и свързват животинската душа, вместо да я преобразяват по пътя на развитието в полезен, послушен и твърде важен фактор в седморната природа на човека. Що се отнася до режима, необходимо е преди всичко постепенно, но възможно по-скоро да се освободи от всяко желание за месна храна.
към текста >>

осакатяват и свързват животинската душа, вместо да я преобразяват по пътя на развитието в полезен, послушен и твърде важен фактор в седморната природа на човека.
трябва да е в сила да се развие в сферата на доброто, като даде път на възвишените човешки стремежи. Животинските качества и апетити, вместо да бъдат свързани и укротени като диви зверове, както учат някои източни окултисти, трябва постепенно да бъдат развивани и преобразявани в човешки качества. Проблемът за доброто и злото трябва да бъде разрешен в човека. И в това разрешение се намира жизнената точка на падане или тържество, да победиш или да бъдеш победен. Повтарям, че човек е сложно същество и че неговото съвършенство се състои в хармоничната еволюция на всички съставни части, а е очевидно за всеки мислещ ум, че ужасната мислеща практика на аскетизъм, безбрачие и пр. осакатяват и свързват животинската душа, вместо да я преобразяват по пътя на развитието в полезен, послушен и твърде важен фактор в седморната природа на човека. Що се отнася до режима, необходимо е преди всичко постепенно, но възможно по-скоро да се освободи от всяко желание за месна храна. В месото на животните частиците на растителната материя съвършено са поляризирани към душата на животното и затова, когато те влязат във човешката система, стремят се да поддържат и укрепват животинската душа, която искаме да развием и пресъздадем. Рибата е доста отдалечена от човека и затова може да бъде позволено на на-чинающите, но по пътя. по който те прогресират, растенията и плодовете трябва да съставят тяхната храна. На друго място (в главата "Тайната на пола") ние говорим за половите отношения, за брака и неговите Тайнства, но тук е необходимо да кажем няколко думи, предвид на тази ужасна опасност, която може да произлезе от лъжливите учения, разпространявани от Братството на Черните маги.
към текста >>

В месото на животните частиците на растителната материя съвършено са поляризирани към душата на животното и затова, когато те влязат във човешката система, стремят се да поддържат и укрепват животинската душа, която искаме да развием и пресъздадем.
Проблемът за доброто и злото трябва да бъде разрешен в човека. И в това разрешение се намира жизнената точка на падане или тържество, да победиш или да бъдеш победен. Повтарям, че човек е сложно същество и че неговото съвършенство се състои в хармоничната еволюция на всички съставни части, а е очевидно за всеки мислещ ум, че ужасната мислеща практика на аскетизъм, безбрачие и пр. осакатяват и свързват животинската душа, вместо да я преобразяват по пътя на развитието в полезен, послушен и твърде важен фактор в седморната природа на човека. Що се отнася до режима, необходимо е преди всичко постепенно, но възможно по-скоро да се освободи от всяко желание за месна храна. В месото на животните частиците на растителната материя съвършено са поляризирани към душата на животното и затова, когато те влязат във човешката система, стремят се да поддържат и укрепват животинската душа, която искаме да развием и пресъздадем. Рибата е доста отдалечена от човека и затова може да бъде позволено на на-чинающите, но по пътя. по който те прогресират, растенията и плодовете трябва да съставят тяхната храна. На друго място (в главата "Тайната на пола") ние говорим за половите отношения, за брака и неговите Тайнства, но тук е необходимо да кажем няколко думи, предвид на тази ужасна опасност, която може да произлезе от лъжливите учения, разпространявани от Братството на Черните маги. Чисто Божествената Любов е велик ток, в хармония с който съзвучат всички тонове на безкрайния свят. Любовта - това е Животът на Безсмъртието.
към текста >>

Любовта - това е Животът на Безсмъртието.
В месото на животните частиците на растителната материя съвършено са поляризирани към душата на животното и затова, когато те влязат във човешката система, стремят се да поддържат и укрепват животинската душа, която искаме да развием и пресъздадем. Рибата е доста отдалечена от човека и затова може да бъде позволено на на-чинающите, но по пътя. по който те прогресират, растенията и плодовете трябва да съставят тяхната храна. На друго място (в главата "Тайната на пола") ние говорим за половите отношения, за брака и неговите Тайнства, но тук е необходимо да кажем няколко думи, предвид на тази ужасна опасност, която може да произлезе от лъжливите учения, разпространявани от Братството на Черните маги. Чисто Божествената Любов е велик ток, в хармония с който съзвучат всички тонове на безкрайния свят. Любовта - това е Животът на Безсмъртието. И затова всяко учение и всяка практика, които тайно или открито провеждат в живота презрение към пола и Любовта, хвърлят душите към мрачния спътник и към Смъртта в нейния страшен окултен смисъл. Личността се стреми да запълни празнотата в точна пропорция на съобщената и споделена любов. Да се следва сляпо някаква окултна практика, която нарушава равновесието или разтройва седморната природа, вместо да я развие хармонично, значи фатално да се отива към разрушение на личността. Аскетът, невежата или егоистът, които се стремят към придобиване на магическо могъщество от егоистични подбуждения и които правят от волята си студено, сурово оръдие за разрушаване и унищожаване на животинските си страсти, може да успее в това. Но ще узнае, макар и късно, че властта му над елементите е купена с ужасната цена на разрушението на Женския принцип в собствената му душа, развитието на който в хармонията с Мъжкия принцип произвежда безсмъртие.
към текста >>

И затова всяко учение и всяка практика, които тайно или открито провеждат в живота презрение към пола и Любовта, хвърлят душите към мрачния спътник и към Смъртта в нейния страшен окултен смисъл.
Рибата е доста отдалечена от човека и затова може да бъде позволено на на-чинающите, но по пътя. по който те прогресират, растенията и плодовете трябва да съставят тяхната храна. На друго място (в главата "Тайната на пола") ние говорим за половите отношения, за брака и неговите Тайнства, но тук е необходимо да кажем няколко думи, предвид на тази ужасна опасност, която може да произлезе от лъжливите учения, разпространявани от Братството на Черните маги. Чисто Божествената Любов е велик ток, в хармония с който съзвучат всички тонове на безкрайния свят. Любовта - това е Животът на Безсмъртието. И затова всяко учение и всяка практика, които тайно или открито провеждат в живота презрение към пола и Любовта, хвърлят душите към мрачния спътник и към Смъртта в нейния страшен окултен смисъл. Личността се стреми да запълни празнотата в точна пропорция на съобщената и споделена любов. Да се следва сляпо някаква окултна практика, която нарушава равновесието или разтройва седморната природа, вместо да я развие хармонично, значи фатално да се отива към разрушение на личността. Аскетът, невежата или егоистът, които се стремят към придобиване на магическо могъщество от егоистични подбуждения и които правят от волята си студено, сурово оръдие за разрушаване и унищожаване на животинските си страсти, може да успее в това. Но ще узнае, макар и късно, че властта му над елементите е купена с ужасната цена на разрушението на Женския принцип в собствената му душа, развитието на който в хармонията с Мъжкия принцип произвежда безсмъртие. И затова те не могат вече да осъществят съединението с душата близнак.
към текста >>

Аскетът, невежата или егоистът, които се стремят към придобиване на магическо могъщество от егоистични подбуждения и които правят от волята си студено, сурово оръдие за разрушаване и унищожаване на животинските си страсти, може да успее в това.
Чисто Божествената Любов е велик ток, в хармония с който съзвучат всички тонове на безкрайния свят. Любовта - това е Животът на Безсмъртието. И затова всяко учение и всяка практика, които тайно или открито провеждат в живота презрение към пола и Любовта, хвърлят душите към мрачния спътник и към Смъртта в нейния страшен окултен смисъл. Личността се стреми да запълни празнотата в точна пропорция на съобщената и споделена любов. Да се следва сляпо някаква окултна практика, която нарушава равновесието или разтройва седморната природа, вместо да я развие хармонично, значи фатално да се отива към разрушение на личността. Аскетът, невежата или егоистът, които се стремят към придобиване на магическо могъщество от егоистични подбуждения и които правят от волята си студено, сурово оръдие за разрушаване и унищожаване на животинските си страсти, може да успее в това. Но ще узнае, макар и късно, че властта му над елементите е купена с ужасната цена на разрушението на Женския принцип в собствената му душа, развитието на който в хармонията с Мъжкия принцип произвежда безсмъртие. И затова те не могат вече да осъществят съединението с душата близнак. Те знаят само едната си половина и затова отричат съществуването в който и да е друг свят, освен Нирвана. Това състояние те си го представят под странни и смътни определения поглъщане в Безкрайното. Те отричат ангелските и небесни състояния и посвещават себе си да проповядват догмите за прераждането и кармата.
към текста >>

Ученикът пък, в течение на своята еволюция, развива качества, които се явяват като свободен, чист и съзнателен продукт на собствената му Божествена природа.
По какъв начин, где и кога ние не можем да кажем това. Но едно само твърдим, че тук не може да има никаква погрешка, а също така и страх, че ще бъдем измамени от Черните маги. И в този час, когато душата бъде готова, ще се яви нейният ръководител. Тогава на ученика ще стане ясно, че способностите на душата, изброени по-горе, нямат нищо общо с дарбите на медиумичността. Медиумът се намира под абсолютната или частична власт на някой чужд нему дух. Ученикът пък, в течение на своята еволюция, развива качества, които се явяват като свободен, чист и съзнателен продукт на собствената му Божествена природа. Следователно, когато почнем да развиваме духовната си природа, трябва, до колкото е възможно, да се изолираме от съприкосновение със света. Животът, прекаран в уединение всред девствените планини, е особено могъществен в това отношение. Той ни поставя в непосредствено общение с Природата, каквато е тя в реалност. Там чувствата на душата се пробуждат и оживяват по-лесно. Физическият организъм по такъв начин е отделен и изолиран от заразения и скверен градски живот, защитен от невидимите козни и съблазни на обществото.
към текста >>

Животът, прекаран в уединение всред девствените планини, е особено могъществен в това отношение.
И в този час, когато душата бъде готова, ще се яви нейният ръководител. Тогава на ученика ще стане ясно, че способностите на душата, изброени по-горе, нямат нищо общо с дарбите на медиумичността. Медиумът се намира под абсолютната или частична власт на някой чужд нему дух. Ученикът пък, в течение на своята еволюция, развива качества, които се явяват като свободен, чист и съзнателен продукт на собствената му Божествена природа. Следователно, когато почнем да развиваме духовната си природа, трябва, до колкото е възможно, да се изолираме от съприкосновение със света. Животът, прекаран в уединение всред девствените планини, е особено могъществен в това отношение. Той ни поставя в непосредствено общение с Природата, каквато е тя в реалност. Там чувствата на душата се пробуждат и оживяват по-лесно. Физическият организъм по такъв начин е отделен и изолиран от заразения и скверен градски живот, защитен от невидимите козни и съблазни на обществото. Външният ум, благодарение на това уединение, започва да изследва видимата Природа. Изучава скалистите хълмове на планините и тяхната флора и фауна.
към текста >>

Физическият организъм по такъв начин е отделен и изолиран от заразения и скверен градски живот, защитен от невидимите козни и съблазни на обществото.
Ученикът пък, в течение на своята еволюция, развива качества, които се явяват като свободен, чист и съзнателен продукт на собствената му Божествена природа. Следователно, когато почнем да развиваме духовната си природа, трябва, до колкото е възможно, да се изолираме от съприкосновение със света. Животът, прекаран в уединение всред девствените планини, е особено могъществен в това отношение. Той ни поставя в непосредствено общение с Природата, каквато е тя в реалност. Там чувствата на душата се пробуждат и оживяват по-лесно. Физическият организъм по такъв начин е отделен и изолиран от заразения и скверен градски живот, защитен от невидимите козни и съблазни на обществото. Външният ум, благодарение на това уединение, започва да изследва видимата Природа. Изучава скалистите хълмове на планините и тяхната флора и фауна. Подобно на това и душата, като се отдели от магнетичната верига на големите човешки маси, започва бързо да се пробужда. В нея се появява стремеж към своя Източник и подбуждана от Него тя се повдига нагоре във висините, като отнася със себе си с всяко духовно пътешествие някои окултни съкровища, макар в първо време да не може да използва придобитото. Както има много пътища, които водят към планината, така има и много системи за окултно обучение и възпитание.
към текста >>

Неговият бъдещ прогрес зависи от точното подчинение на заповедите, които той получава от своя учител, а така също от безкористния и чист живот.
В нея се появява стремеж към своя Източник и подбуждана от Него тя се повдига нагоре във висините, като отнася със себе си с всяко духовно пътешествие някои окултни съкровища, макар в първо време да не може да използва придобитото. Както има много пътища, които водят към планината, така има и много системи за окултно обучение и възпитание. Обаче, предложената от нас система дава най-добър резултат. Целта на всяка система е една и съща: да развие съзнателно ясновидство, останалото ще дойде само по себе си. Когато търсещият стане приет неофит, дали той е виждал учителя си или го е намерил вътрешно, в това няма никаква разлика. Неговият бъдещ прогрес зависи от точното подчинение на заповедите, които той получава от своя учител, а така също от безкористния и чист живот. С това ние завършваме този курс по Окултната наука, в който изложихме нашите изследвания над интелектуалните токове на Живота и сега търпеливо може да очакваме с увереност, че този резултат може да бъде благо.
към текста >>

С това ние завършваме този курс по Окултната наука, в който изложихме нашите изследвания над интелектуалните токове на Живота и сега търпеливо може да очакваме с увереност, че този резултат може да бъде благо.
Както има много пътища, които водят към планината, така има и много системи за окултно обучение и възпитание. Обаче, предложената от нас система дава най-добър резултат. Целта на всяка система е една и съща: да развие съзнателно ясновидство, останалото ще дойде само по себе си. Когато търсещият стане приет неофит, дали той е виждал учителя си или го е намерил вътрешно, в това няма никаква разлика. Неговият бъдещ прогрес зависи от точното подчинение на заповедите, които той получава от своя учител, а така също от безкористния и чист живот. С това ние завършваме този курс по Окултната наука, в който изложихме нашите изследвания над интелектуалните токове на Живота и сега търпеливо може да очакваме с увереност, че този резултат може да бъде благо.
към текста >>

36. 4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й - Влад Пашов (1902- 1974)

Духът прониква материята във всичките и степени, като възбужда в нея живот, сила и движение.
С помоща на тези чудесни знания, ние можем да наблюдаваме взаимодействието между двата свята и да наблюдаваме всеки ден с нова радост и наслаждение на манифестирането на духовния свят чрез физическия. Цветята като разпространяват във въздуха своя аромат, в едно и също време доставят наслаждение на сетивата и възбуждат нервите. Това е добра емблема за медиумичността на природата. Цветето е медум, който придава на човешкото тяло своите най-тънки есенции, а на душата духовните си части, и тъй като ароматът на цветята е одухотворен до такава степен, че действа на жизнените токове на системата, като придава на духовното тяло храна от най-високо качество, каквото само физическите субстанции могат да ни представят. В това може да се види тайната от употребата на тамяна при различните церемонии. Духът прониква материята във всичките и степени, като възбужда в нея живот, сила и движение. Той се ползва от ефирните токове, които проникват всички светове и свързват Вселената в едно цяло. Сферата, която се оживява от духа е пропорционална на степента на очистената субстанция. Най-голяма материална оживотвореност се намира в мозъка и нервната система на човека. Тук субстанцията е така чиста и Духът се смесва с материята в мярка и пропорция, каквито са нужни за образуването на астромагнетическото звено, свързващо субективния и обективния светове. Това същото е вярно и но отношение на интелектуалните и душевни качества - умът всякога получава храната си от великия източник на Божествената Мъдрост.
към текста >>

Най-голяма материална оживотвореност се намира в мозъка и нервната система на човека.
Цветето е медум, който придава на човешкото тяло своите най-тънки есенции, а на душата духовните си части, и тъй като ароматът на цветята е одухотворен до такава степен, че действа на жизнените токове на системата, като придава на духовното тяло храна от най-високо качество, каквото само физическите субстанции могат да ни представят. В това може да се види тайната от употребата на тамяна при различните церемонии. Духът прониква материята във всичките и степени, като възбужда в нея живот, сила и движение. Той се ползва от ефирните токове, които проникват всички светове и свързват Вселената в едно цяло. Сферата, която се оживява от духа е пропорционална на степента на очистената субстанция. Най-голяма материална оживотвореност се намира в мозъка и нервната система на човека. Тук субстанцията е така чиста и Духът се смесва с материята в мярка и пропорция, каквито са нужни за образуването на астромагнетическото звено, свързващо субективния и обективния светове. Това същото е вярно и но отношение на интелектуалните и душевни качества - умът всякога получава храната си от великия източник на Божествената Мъдрост. Симпатията и любовта заемат своето начало от Океана на Божествената Любов, която е Душата на Вселената. Когато учениците на окултната наука желаят да развият своите духовни качества, за да могат да влязат съзнателно във връзка с духовния свят трябва да следват режим на чисто вегетарянство и в същото време да живеят сред природата, сред цветущите ливади и полета и по планините, покрити с борове и хвойнови дървета. Такъв начин на живот е именно този, който може да подготви ума и разположи душата към висшите духовни състояния.
към текста >>

Такъв начин на живот е именно този, който може да подготви ума и разположи душата към висшите духовни състояния.
Най-голяма материална оживотвореност се намира в мозъка и нервната система на човека. Тук субстанцията е така чиста и Духът се смесва с материята в мярка и пропорция, каквито са нужни за образуването на астромагнетическото звено, свързващо субективния и обективния светове. Това същото е вярно и но отношение на интелектуалните и душевни качества - умът всякога получава храната си от великия източник на Божествената Мъдрост. Симпатията и любовта заемат своето начало от Океана на Божествената Любов, която е Душата на Вселената. Когато учениците на окултната наука желаят да развият своите духовни качества, за да могат да влязат съзнателно във връзка с духовния свят трябва да следват режим на чисто вегетарянство и в същото време да живеят сред природата, сред цветущите ливади и полета и по планините, покрити с борове и хвойнови дървета. Такъв начин на живот е именно този, който може да подготви ума и разположи душата към висшите духовни състояния. Градовете не са подходящи за такава духовна работа, защото там хората са духовни и егоиста и се намират под властта на най-нисшите духовни същества, които често образуват огнища на духовни или умствени заболявания, което препятства на духовното развитие. В такива неблагоприятни условия духовният прогрес е абсолютно невъзможен. И тези, които работят при такива условия, са длъжни да избягват практически занимания с магията и с духовни явления, като развиване на сензитивност и медиумичност, за да не попаднат под влиянието на нисшите духовни същества. Сега ще се опитаме да обясним законите и тайните на медиумичността. Тук ние се срещаме с най-важният предмет в целия окултизам.
към текста >>

За да се установят напълно тези закони и тяхното взаимно отношение, не трябва да се забравя, че нисште състояния на живот всякога се явяват като посредници (медиуми) за висшите състояния.
Закони на предаване Закони на приемане 1. Активност 1. Пасивност 2. Положителност 2. Сензитивност 3. Притегляне 3. Сродство Първата тройка принадлежи на управляващата сила, а втората - на приемниците. За да се установят напълно тези закони и тяхното взаимно отношение, не трябва да се забравя, че нисште състояния на живот всякога се явяват като посредници (медиуми) за висшите състояния. Има също така два вида медиумичност - съзнателна и несъзнателна. Съзнателна медиумичност има тогава, когато с пълно съзнание известно същество става проводник на някое по-висше същество от себе си. При тази фаза той може да го направи затова може и да не го направи, може да стане посредник, може и да не стане по свое желание. Това е състоянието на Адептите, пророците и ясновидците. Но и съзнателната медиумичноста бива два вида - когато човек в будно съзнание, без да съзнава стане проводник на чужди мисли, на чужди чувства и стремежи.
към текста >>

Специалният несъзнателен медиум, човек изпада в безсъзнание и неговото тяло изпада проводник на чужди същества, независимо нисши или висши.
Има също така два вида медиумичност - съзнателна и несъзнателна. Съзнателна медиумичност има тогава, когато с пълно съзнание известно същество става проводник на някое по-висше същество от себе си. При тази фаза той може да го направи затова може и да не го направи, може да стане посредник, може и да не стане по свое желание. Това е състоянието на Адептите, пророците и ясновидците. Но и съзнателната медиумичноста бива два вида - когато човек в будно съзнание, без да съзнава стане проводник на чужди мисли, на чужди чувства и стремежи. Специалният несъзнателен медиум, човек изпада в безсъзнание и неговото тяло изпада проводник на чужди същества, независимо нисши или висши. На този форма обикновено се явяват по-нисши същества, защото висшите разумни същества избягват тази форма на връзка. Сега ще отбележим накратко някои от най-забележителните медиумични форми, признати от имащите пряка връзка със съвременния окултизъм, а именно формата на спиритическата медиумичност, а след това ще опишем някои от нейните най-тъмни фази. Като необходимо условие за всеки транс или физическа медиумичност е необходима пасивност. И могъществото или силата на медиумичността на което и да е лице се намира в строга пропорция със степента на достигнатата пасивност. Ще попитат някои дали може да се развие дадено лице в медиум за материализация или в медиум за физически явления.
към текста >>

Вторият клас е класът на животинските елементали.
Първият най-нисш са космичните елементали, принадлежащи към четирите елемента - огън, въздух, вода и земя. Тези същества сами по себе си не могат да примамят медиума, но те са способни да олицетворят някого или да подражават на някого. Те могат да направят това под влияние на вътрешното желание на медиума. В такива случаи те могат да си подчинят на импулса, даден от духа на медиума. И понеже те са съвършено подвластни на човешката воля, насочвани психически те сами по себе си нямат никаква реална индивидуалност те са безлични и са слепи оръдия на природата, активни или скрити, съобразно магнетическите условия. Вторият клас е класът на животинските елементали. Тези същества са душите на животинските форми, преминаващи магнетическия цикъл на своето безлично съществуване в астралните пространства. Тези същества, особено душите на домашните животни често се привързват към човешките същества, към тези които имат особено магнетично сродство, или към които са били привързани във физическия си живот. Тези именно същества стават невинни оръдия за измама - те отговарят на желанието на медиума или на тайното желание на участниците в сеанса. В такъв случай става следоното: когато някой желае да получи чрез медиума съобщението по въпрос, по който той има положително мнение, то отговорът ще бъде съответстващ напълно на това мнение, дали то е право или не. Това същото става, когато клиентът изисква от медиума съобщение или мнение за светски и мирни неща.
към текста >>

Тези същества са душите на животинските форми, преминаващи магнетическия цикъл на своето безлично съществуване в астралните пространства.
Тези същества сами по себе си не могат да примамят медиума, но те са способни да олицетворят някого или да подражават на някого. Те могат да направят това под влияние на вътрешното желание на медиума. В такива случаи те могат да си подчинят на импулса, даден от духа на медиума. И понеже те са съвършено подвластни на човешката воля, насочвани психически те сами по себе си нямат никаква реална индивидуалност те са безлични и са слепи оръдия на природата, активни или скрити, съобразно магнетическите условия. Вторият клас е класът на животинските елементали. Тези същества са душите на животинските форми, преминаващи магнетическия цикъл на своето безлично съществуване в астралните пространства. Тези същества, особено душите на домашните животни често се привързват към човешките същества, към тези които имат особено магнетично сродство, или към които са били привързани във физическия си живот. Тези именно същества стават невинни оръдия за измама - те отговарят на желанието на медиума или на тайното желание на участниците в сеанса. В такъв случай става следоното: когато някой желае да получи чрез медиума съобщението по въпрос, по който той има положително мнение, то отговорът ще бъде съответстващ напълно на това мнение, дали то е право или не. Това същото става, когато клиентът изисква от медиума съобщение или мнение за светски и мирни неща. Отговор всякога ще бъде аналогичен на тайното желание на лицето, което желание животинският елементал възприма в интелектуалната сфера на запитвача.
към текста >>

Тези същества, особено душите на домашните животни често се привързват към човешките същества, към тези които имат особено магнетично сродство, или към които са били привързани във физическия си живот.
Те могат да направят това под влияние на вътрешното желание на медиума. В такива случаи те могат да си подчинят на импулса, даден от духа на медиума. И понеже те са съвършено подвластни на човешката воля, насочвани психически те сами по себе си нямат никаква реална индивидуалност те са безлични и са слепи оръдия на природата, активни или скрити, съобразно магнетическите условия. Вторият клас е класът на животинските елементали. Тези същества са душите на животинските форми, преминаващи магнетическия цикъл на своето безлично съществуване в астралните пространства. Тези същества, особено душите на домашните животни често се привързват към човешките същества, към тези които имат особено магнетично сродство, или към които са били привързани във физическия си живот. Тези именно същества стават невинни оръдия за измама - те отговарят на желанието на медиума или на тайното желание на участниците в сеанса. В такъв случай става следоното: когато някой желае да получи чрез медиума съобщението по въпрос, по който той има положително мнение, то отговорът ще бъде съответстващ напълно на това мнение, дали то е право или не. Това същото става, когато клиентът изисква от медиума съобщение или мнение за светски и мирни неща. Отговор всякога ще бъде аналогичен на тайното желание на лицето, което желание животинският елементал възприма в интелектуалната сфера на запитвача. Невежеството на медиума и клиента са единствената причина на тази очевидна измама.
към текста >>

Отговор всякога ще бъде аналогичен на тайното желание на лицето, което желание животинският елементал възприма в интелектуалната сфера на запитвача.
Тези същества са душите на животинските форми, преминаващи магнетическия цикъл на своето безлично съществуване в астралните пространства. Тези същества, особено душите на домашните животни често се привързват към човешките същества, към тези които имат особено магнетично сродство, или към които са били привързани във физическия си живот. Тези именно същества стават невинни оръдия за измама - те отговарят на желанието на медиума или на тайното желание на участниците в сеанса. В такъв случай става следоното: когато някой желае да получи чрез медиума съобщението по въпрос, по който той има положително мнение, то отговорът ще бъде съответстващ напълно на това мнение, дали то е право или не. Това същото става, когато клиентът изисква от медиума съобщение или мнение за светски и мирни неща. Отговор всякога ще бъде аналогичен на тайното желание на лицето, което желание животинският елементал възприма в интелектуалната сфера на запитвача. Невежеството на медиума и клиента са единствената причина на тази очевидна измама. Медиумите, които стават оръдия на този клас елемен-тали обикновено притежават голям личен егоизъм и твърдят, че техните духовни ръководители са знаменити като Авраам,Исаак, Мойсей и другите пророци, Конфуций, Буда, много християнски светии и даже и сам Христос, даже и Бог Отец са олицетворявани от тези медиумични измамници. Но не е това важно за кого представят себе си, а това - да знаем, че те всякога съответстват на идеалния образ на лицето, какъвто съществува в представата на медиума. Тъй че ако медиумът не знае нищо за живота и епохата на лицата, които нарича свои ръководители, то и те също не знаят това. Един посветен казва, че много често е срещал духове, които наричат себе си Питагор, на които не са разбирали най-елементарните принципи на окултизма, или такива които съвършено са забравили порядъка, установен от Питагор и страната, в която той е живял.
към текста >>

Тъй че ако медиумът не знае нищо за живота и епохата на лицата, които нарича свои ръководители, то и те също не знаят това.
Това същото става, когато клиентът изисква от медиума съобщение или мнение за светски и мирни неща. Отговор всякога ще бъде аналогичен на тайното желание на лицето, което желание животинският елементал възприма в интелектуалната сфера на запитвача. Невежеството на медиума и клиента са единствената причина на тази очевидна измама. Медиумите, които стават оръдия на този клас елемен-тали обикновено притежават голям личен егоизъм и твърдят, че техните духовни ръководители са знаменити като Авраам,Исаак, Мойсей и другите пророци, Конфуций, Буда, много християнски светии и даже и сам Христос, даже и Бог Отец са олицетворявани от тези медиумични измамници. Но не е това важно за кого представят себе си, а това - да знаем, че те всякога съответстват на идеалния образ на лицето, какъвто съществува в представата на медиума. Тъй че ако медиумът не знае нищо за живота и епохата на лицата, които нарича свои ръководители, то и те също не знаят това. Един посветен казва, че много често е срещал духове, които наричат себе си Питагор, на които не са разбирали най-елементарните принципи на окултизма, или такива които съвършено са забравили порядъка, установен от Питагор и страната, в която той е живял. Срещал съм лаври наричащи себе си Бекон, които нищо не са чували за неговите научни занимания, с алхими-ята, с която той се е занимавал. Така че физическите феномени се произвеждат от природните духове, а представянето за различни големи и велики хора от душите на домашните животни. Третият клас са магнетичните елементали, съответстващи на седемте планетни разделения на природата. Тези разумни същества са твърде блестящи и твърде ефирни, за да бъдат обвинени в измамно чувство.
към текста >>

Така че физическите феномени се произвеждат от природните духове, а представянето за различни големи и велики хора от душите на домашните животни.
Медиумите, които стават оръдия на този клас елемен-тали обикновено притежават голям личен егоизъм и твърдят, че техните духовни ръководители са знаменити като Авраам,Исаак, Мойсей и другите пророци, Конфуций, Буда, много християнски светии и даже и сам Христос, даже и Бог Отец са олицетворявани от тези медиумични измамници. Но не е това важно за кого представят себе си, а това - да знаем, че те всякога съответстват на идеалния образ на лицето, какъвто съществува в представата на медиума. Тъй че ако медиумът не знае нищо за живота и епохата на лицата, които нарича свои ръководители, то и те също не знаят това. Един посветен казва, че много често е срещал духове, които наричат себе си Питагор, на които не са разбирали най-елементарните принципи на окултизма, или такива които съвършено са забравили порядъка, установен от Питагор и страната, в която той е живял. Срещал съм лаври наричащи себе си Бекон, които нищо не са чували за неговите научни занимания, с алхими-ята, с която той се е занимавал. Така че физическите феномени се произвеждат от природните духове, а представянето за различни големи и велики хора от душите на домашните животни. Третият клас са магнетичните елементали, съответстващи на седемте планетни разделения на природата. Тези разумни същества са твърде блестящи и твърде ефирни, за да бъдат обвинени в измамно чувство. Те се зараждат от жизнените сили на планетната верига, съответстващи на всяка орбита и са агенти на физическите резултати на планетните влияния, проявяващи се на земята. Обикновено това са служители на известен клас мистични учения и особено на тези, които са се посветили на алхимията и астрологията. Те са от планетна природа, но не принадлежат към физическата планета, а съответстват на нейната природа само по сходство, те също както и човекът принадлежат към нашата орбита и могат да ни дадат много полезни сведения за тези съединения на веригата, под влиянито на което живеят.
към текста >>

Те се състоят от животинските души на развратени и зли смъртни, които като са се вдълбочили в нисшия живот на човечеството, са произвели по този начин разделяне на Божествената душа от съзнателната индивидуалност.
Обикновено това са служители на известен клас мистични учения и особено на тези, които са се посветили на алхимията и астрологията. Те са от планетна природа, но не принадлежат към физическата планета, а съответстват на нейната природа само по сходство, те също както и човекът принадлежат към нашата орбита и могат да ни дадат много полезни сведения за тези съединения на веригата, под влиянито на което живеят. Ако и да станат някои погрешки, това е обикновено отражение на съществуващите заблуждения в умовете на тези, които се ползват от тях. Те не влияят на медиумите нито магнитечски нито в транс. Четвъртият клас това са човешките елементали, които са станали безплътни. Те се състоят от животинските души на развратени и зли смъртни, които като са се вдълбочили в нисшия живот на човечеството, са произвели по този начин разделяне на Божествената душа от съзнателната индивидуалност. Тези, които падат така ниско, са обикновено черните маги и магьосниците. Те въобще са доста по-многочислени, отколкото е прието да се мисли в съвременното общество. Този клас са истинските магнетични вампири удължаващи престъпното си съществуване, като изсмукват кръвта но своите живи медиумични жертви. Те приемат всевъзможни имена. Тяхната единствена цел е да направят медиумите съвършено безнравствени и да ги потопят във всички видове разврат.
към текста >>

Те са паднали в най-ниската област на грубата животинска природа, на низходящата дъга, щото най-после ще бъдат увлечени в мъртвия вихър на магнетичната орбита известен под името Мрачен спътник, гдето се оставят на своята окончателна съдба, т.е.
Те приемат всевъзможни имена. Тяхната единствена цел е да направят медиумите съвършено безнравствени и да ги потопят във всички видове разврат. Главната характерна черта на човешките елементали е печалбата. Те искат да извлекат полза от своите жертви и почти всички които се умопобъркват в следствие на религиозни възбуждения, са жертва на тези елементали. И безполезно е да прибавяме, че тези вампири са врагове на всичко, което е добро и здраво. Те са паднали в най-ниската област на грубата животинска природа, на низходящата дъга, щото най-после ще бъдат увлечени в мъртвия вихър на магнетичната орбита известен под името Мрачен спътник, гдето се оставят на своята окончателна съдба, т.е. напълно унищожение - разпадане на атомите си. След това идват безплътните черупки - това са магнетически форми на тези, които са живели, умрели и погребани. Това са съвършено неодушевени форми, които подлежат на разрушение както физическите тела. Според теософите на тях може да се даде временно съществуване и могат да представят умрялата индивидуалност, но това са само печални заблуждения според нас. След това идват магнетичните влияния на живите индивиди.
към текста >>

37. 6. 'ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА' - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС - Влад Пашов (1902- 1974)

12. Когато човек като нечистото животно, по такъв начин не се подчинява на своя Творец и отвърне лицето си от лицето на Безсмъртния, той се лишава от наследството, право, което той е получил по рождение.
Защото човешкото състояние е чистолюбивото стремление на нисшето и се прославя като достойна слава на висшето. 9. Ако човек е склонен към нисшата и смъртна природа, то с това той помага на нисшите несъвършени сили да противодействат на висшето, което е безсмъртно, и тогава то трябва да страда с робски страдания, заради неподчинение на своя творец и владика. Но ако то е склонно към висшето, то човек наистина е мъдър и щастлив. 10. Ако човек след като е бил увлечен от суетността на света и след като е придобил от това знание, се възвръща към светските суетности, той ще бъде наказан със страдание в огъня на безплътните души. 11. Ако човек след като е придобил знанието за съществените неща се възмущава против изискванията на смъртната част и се възвръща към суетата на света, то висшата есенция неизбежно ще се отдели и той ще стане роб на нисшата есенция, която ще го завладее и ще го повлече по пътя на злото. 12. Когато човек като нечистото животно, по такъв начин не се подчинява на своя Творец и отвърне лицето си от лицето на Безсмъртния, той се лишава от наследството, право, което той е получил по рождение. Той вече не се счита между децата Божии, защото е станал зъл и развратен, притежаващ достоянието само на смъртното и затова се наказва със смърт. 13. По такъв начин всички, които са се възмутили като нечисти против своя Творец, са обречени на погибел. защото те знаят същината на нещата. Но що се отнася до тези неразумни души, които игнорират своя Творец и Го отхвърлят поради своето невежество, те ще бъдат очистени чрез много страдания и отново ще бъдат изпратени в света. Наставленията, които се заключават в тези закони, са така ясни и прости и може да се каже така Божествено справедливи, че да се опитваме да ги поясняваме и коментираме, значи да се сеят зародишите на заблужденията и лъжливите разбирания.
към текста >>

Ние казваме, че всичките царства на живота по-висши от човечеството са безсмъртни, а всички нисши са смъртни и само притежават възможност за безсмъртие.
13. По такъв начин всички, които са се възмутили като нечисти против своя Творец, са обречени на погибел. защото те знаят същината на нещата. Но що се отнася до тези неразумни души, които игнорират своя Творец и Го отхвърлят поради своето невежество, те ще бъдат очистени чрез много страдания и отново ще бъдат изпратени в света. Наставленията, които се заключават в тези закони, са така ясни и прости и може да се каже така Божествено справедливи, че да се опитваме да ги поясняваме и коментираме, значи да се сеят зародишите на заблужденията и лъжливите разбирания. И затова ще ги представим такива, каквито са чисти и свободни от интелектуалното влияние на който и да било смъртен. Ние казваме, че всичките царства на живота по-висши от човечеството са безсмъртни, а всички нисши са смъртни и само притежават възможност за безсмъртие. А така също, че така само един човекът притежава елементите на живота и смъртта. Законите на живота са били така също изтълкувани напълно. Душата, която не им се подчинява безусловно, след като бъде очистена след много страдания, окончателно ще получи дар за вечен съзнателен живот. Следователно, тези души, които реално са станали човешки същества получават безсмъртието по силата на своето човечество. Разбира се, има и изключения, но те са твърде малочислени.
към текста >>

А така също, че така само един човекът притежава елементите на живота и смъртта.
защото те знаят същината на нещата. Но що се отнася до тези неразумни души, които игнорират своя Творец и Го отхвърлят поради своето невежество, те ще бъдат очистени чрез много страдания и отново ще бъдат изпратени в света. Наставленията, които се заключават в тези закони, са така ясни и прости и може да се каже така Божествено справедливи, че да се опитваме да ги поясняваме и коментираме, значи да се сеят зародишите на заблужденията и лъжливите разбирания. И затова ще ги представим такива, каквито са чисти и свободни от интелектуалното влияние на който и да било смъртен. Ние казваме, че всичките царства на живота по-висши от човечеството са безсмъртни, а всички нисши са смъртни и само притежават възможност за безсмъртие. А така също, че така само един човекът притежава елементите на живота и смъртта. Законите на живота са били така също изтълкувани напълно. Душата, която не им се подчинява безусловно, след като бъде очистена след много страдания, окончателно ще получи дар за вечен съзнателен живот. Следователно, тези души, които реално са станали човешки същества получават безсмъртието по силата на своето човечество. Разбира се, има и изключения, но те са твърде малочислени. Те изискват специално тълкуване.
към текста >>

Законите на живота са били така също изтълкувани напълно.
Но що се отнася до тези неразумни души, които игнорират своя Творец и Го отхвърлят поради своето невежество, те ще бъдат очистени чрез много страдания и отново ще бъдат изпратени в света. Наставленията, които се заключават в тези закони, са така ясни и прости и може да се каже така Божествено справедливи, че да се опитваме да ги поясняваме и коментираме, значи да се сеят зародишите на заблужденията и лъжливите разбирания. И затова ще ги представим такива, каквито са чисти и свободни от интелектуалното влияние на който и да било смъртен. Ние казваме, че всичките царства на живота по-висши от човечеството са безсмъртни, а всички нисши са смъртни и само притежават възможност за безсмъртие. А така също, че така само един човекът притежава елементите на живота и смъртта. Законите на живота са били така също изтълкувани напълно. Душата, която не им се подчинява безусловно, след като бъде очистена след много страдания, окончателно ще получи дар за вечен съзнателен живот. Следователно, тези души, които реално са станали човешки същества получават безсмъртието по силата на своето човечество. Разбира се, има и изключения, но те са твърде малочислени. Те изискват специално тълкуване. За удобство ще ги разделим на три класа.
към текста >>

Душата, която не им се подчинява безусловно, след като бъде очистена след много страдания, окончателно ще получи дар за вечен съзнателен живот.
Наставленията, които се заключават в тези закони, са така ясни и прости и може да се каже така Божествено справедливи, че да се опитваме да ги поясняваме и коментираме, значи да се сеят зародишите на заблужденията и лъжливите разбирания. И затова ще ги представим такива, каквито са чисти и свободни от интелектуалното влияние на който и да било смъртен. Ние казваме, че всичките царства на живота по-висши от човечеството са безсмъртни, а всички нисши са смъртни и само притежават възможност за безсмъртие. А така също, че така само един човекът притежава елементите на живота и смъртта. Законите на живота са били така също изтълкувани напълно. Душата, която не им се подчинява безусловно, след като бъде очистена след много страдания, окончателно ще получи дар за вечен съзнателен живот. Следователно, тези души, които реално са станали човешки същества получават безсмъртието по силата на своето човечество. Разбира се, има и изключения, но те са твърде малочислени. Те изискват специално тълкуване. За удобство ще ги разделим на три класа. Първият, най-многочислен клас се състои от несъвършено организирани индивиди, сензитиви, лица слабо развити или съвършено неразвити умствено и притежаващи силно магнетичен и медиумичен организъм.
към текста >>

Отсъствието на този есенциален елемент на човешкия живот може да бъде резултат на интелектуалното състояние на майката в периода на бременността и или пък умствена заспалост на бащата и майката в момента на зачатието.
В такъв случай на лице нямаме реална индивидуалност и затова не можем вече да кажем, че истинска личност действително съществува, тъй като реалната душа вероятно се е възвърнала в своето младенческо състояние. По какъв начин е станало това, кога и къде никой освен посветеният ясновидец не може да каже това, защото при всеки индивидуален случай астралните причини, които са произвели разложението на душите, са различни. Вторият клас се състои от тези, които са станали жертва на умишленото задържане и те не са тъй многочислени, както първите. В този случай организмът по отношение на магнетическия темперамент е твърде добър, но душата е съвършено лишена от духовна воля, т.е. магнетическата полярност е от такава природа, че духовната воля на душата е почти безсилна да действа на нея. Отсъствието на този есенциален елемент на човешкия живот може да бъде резултат на интелектуалното състояние на майката в периода на бременността и или пък умствена заспалост на бащата и майката в момента на зачатието. Тази умствена заспалост се изразява в детето в недостатък на сила, нервност и буйство. Най-често виждаме това състояние в децата на кралете, знатните, богатите и въобще у хората които наричат контета, които се предават на сантиментално изтощаване и ленност. Освен това недостатъкът в духовната воля на магнетическия стремеж на индивида е всякога медиумична, ако той е напълно свободен от странични влияния, то обикновено е твърде добър и във висша степен сензитивен. Това е в истинския смисъл на думата духовен медиум или интуитивно физически ясновидец. Това се явява понякога като причина, че хората от този клас стават жертва на умишленото задържане.
към текста >>

Заради своя живот те биха пожертвали равновесието на творенията Божии, ако това нещо би било възможно.
Заобиколени от адски обрядности на дяволските съблазнители те стават неизлечими роби на самите тези сили, на които те са пожелали да заповядват. И затова те винаги са загивали. Законът на Хермес казва: "Те ще бъдат наказани със смърт". Те знаят това и затова са принудени за собствената си безопасност да останат верни на този орден, който ги е въвлякъл в тази практика. Техният единствен девиз е: "За себе си" - тяхното единствено желание е - "Да живеем", та на каквато и да бъде цена. Заради своя живот те биха пожертвали равновесието на творенията Божии, ако това нещо би било възможно. И то само за това, защото смъртта за тях е реална, т.е. пълно унищожение. В първия и втория клас душата на самия индивид, както казахме, не изчезва. Това са невинни души, нищо не знаещи, и "отново ще бъдат изпратени в света". Те само губят своя физически организъм.
към текста >>

Личността на такива индивиди, както и неговата животинска и астрална част стават неоживени отражения след смъртта и малко по малко се разлагат в магнетичното пространство на астралната светлина.
И то само за това, защото смъртта за тях е реална, т.е. пълно унищожение. В първия и втория клас душата на самия индивид, както казахме, не изчезва. Това са невинни души, нищо не знаещи, и "отново ще бъдат изпратени в света". Те само губят своя физически организъм. Личността на такива индивиди, както и неговата животинска и астрална част стават неоживени отражения след смъртта и малко по малко се разлагат в магнетичното пространство на астралната светлина. Това е мъглява форма, неспособна да олицетворява своя по-раншен притежател или да може изкуствено да продължи своето съществуване. Тогава, когато могъществата на самозваните и сполучващите след като са преминали цикъла на магнетичните съществувания в електровиталните пространства на планетата, преминават в осмата сфера, наречен мрачен сателит или орбитата на смъртта. Тяхното притегляне към тази орбита става по силата на сродството им с областта на елементалите. Те са попаднали по-ниско от човешкото поле и следователно вече не са хора. А веднъж те потопени във фаталния магнетичен вихър на смъртта изгубват всяка-ка сила на полярност над слабите атоми, съставящи тяхното същество.
към текста >>

38. ПЪРВИЧНАТА ТВОРЧЕСКА ЕНЕРГИЯ СИНЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

От Него произтича първичната космична енергия, която служи като основа за създаването на света и проявата на живота.
ПЪРВИЧНАТА ТВОРЧЕСКА ЕНЕРГИЯ СИНЪТ БОЖИЙ Но всичката тази история за Сатанаил е, както вече казах, едно изтъкване на четвъртия принцип на Хермес, принципът на полярността, като един принцип, който съществува в света и по силата на който се извършва космичното творчество под ръководството на Абсолютния Дух на Битието, на Върховния Разум, от Когото идва всеки първичен импулс и инициатива за дейност. От Него произтича първичната космична енергия, която служи като основа за създаването на света и проявата на живота. Тази първична творческа енергия, която еманира, изтича от Абсолютния Дух в Християнството се нарича Син Божий. И казва Йоан в началото на Евангелието си: „Защото Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Сина, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот Вечен." Или казано с други думи, казва Учителя: „Това е една разумна и съзнателна Жива Сила, която действа по разнообразен начин. Тази сила индусите наричат Татвас, санскритска дума, която значи жива, разумна съзнателна енергия, която прониква цялото пространство и е основа за създаването и за движението на всички небесни тела и е причина за пораждането на всичкия живот във Вселената. От тази татвическа енергия праната е едно видоизменение. И онзи разумен начин за използване на тази жива енергия индусите наричат пранаяма."
към текста >>

И казва Йоан в началото на Евангелието си: „Защото Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Сина, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот Вечен." Или казано с други думи, казва Учителя: „Това е една разумна и съзнателна Жива Сила, която действа по разнообразен начин.
ПЪРВИЧНАТА ТВОРЧЕСКА ЕНЕРГИЯ СИНЪТ БОЖИЙ Но всичката тази история за Сатанаил е, както вече казах, едно изтъкване на четвъртия принцип на Хермес, принципът на полярността, като един принцип, който съществува в света и по силата на който се извършва космичното творчество под ръководството на Абсолютния Дух на Битието, на Върховния Разум, от Когото идва всеки първичен импулс и инициатива за дейност. От Него произтича първичната космична енергия, която служи като основа за създаването на света и проявата на живота. Тази първична творческа енергия, която еманира, изтича от Абсолютния Дух в Християнството се нарича Син Божий. И казва Йоан в началото на Евангелието си: „Защото Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Сина, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот Вечен." Или казано с други думи, казва Учителя: „Това е една разумна и съзнателна Жива Сила, която действа по разнообразен начин. Тази сила индусите наричат Татвас, санскритска дума, която значи жива, разумна съзнателна енергия, която прониква цялото пространство и е основа за създаването и за движението на всички небесни тела и е причина за пораждането на всичкия живот във Вселената. От тази татвическа енергия праната е едно видоизменение. И онзи разумен начин за използване на тази жива енергия индусите наричат пранаяма." Учителя продължава: „Божият Син, за когото Йоан говори, това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва. Разумният живот е, в който човек трябва да вярва, за да го възприеме и приложи.
към текста >>

Тази сила индусите наричат Татвас, санскритска дума, която значи жива, разумна съзнателна енергия, която прониква цялото пространство и е основа за създаването и за движението на всички небесни тела и е причина за пораждането на всичкия живот във Вселената.
ПЪРВИЧНАТА ТВОРЧЕСКА ЕНЕРГИЯ СИНЪТ БОЖИЙ Но всичката тази история за Сатанаил е, както вече казах, едно изтъкване на четвъртия принцип на Хермес, принципът на полярността, като един принцип, който съществува в света и по силата на който се извършва космичното творчество под ръководството на Абсолютния Дух на Битието, на Върховния Разум, от Когото идва всеки първичен импулс и инициатива за дейност. От Него произтича първичната космична енергия, която служи като основа за създаването на света и проявата на живота. Тази първична творческа енергия, която еманира, изтича от Абсолютния Дух в Християнството се нарича Син Божий. И казва Йоан в началото на Евангелието си: „Защото Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Сина, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот Вечен." Или казано с други думи, казва Учителя: „Това е една разумна и съзнателна Жива Сила, която действа по разнообразен начин. Тази сила индусите наричат Татвас, санскритска дума, която значи жива, разумна съзнателна енергия, която прониква цялото пространство и е основа за създаването и за движението на всички небесни тела и е причина за пораждането на всичкия живот във Вселената. От тази татвическа енергия праната е едно видоизменение. И онзи разумен начин за използване на тази жива енергия индусите наричат пранаяма." Учителя продължава: „Божият Син, за когото Йоан говори, това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва. Разумният живот е, в който човек трябва да вярва, за да го възприеме и приложи. Защото сега между знанието и действителния живот има една междина.
към текста >>

Разумният живот е, в който човек трябва да вярва, за да го възприеме и приложи.
И казва Йоан в началото на Евангелието си: „Защото Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Сина, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот Вечен." Или казано с други думи, казва Учителя: „Това е една разумна и съзнателна Жива Сила, която действа по разнообразен начин. Тази сила индусите наричат Татвас, санскритска дума, която значи жива, разумна съзнателна енергия, която прониква цялото пространство и е основа за създаването и за движението на всички небесни тела и е причина за пораждането на всичкия живот във Вселената. От тази татвическа енергия праната е едно видоизменение. И онзи разумен начин за използване на тази жива енергия индусите наричат пранаяма." Учителя продължава: „Божият Син, за когото Йоан говори, това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва. Разумният живот е, в който човек трябва да вярва, за да го възприеме и приложи. Защото сега между знанието и действителния живот има една междина. Да знаеш е едно нещо, а да го приложиш и преживееш — това е друго нещо." „Така че Синът е израз на всичката Божествена Мъдрост, която е скрита в него. Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния Живот като възнаграждение на Мъдростта. Синът Божий е тази енергия, която излиза от Любовта и създава и движи цялата Вселена.
към текста >>

Защото сега между знанието и действителния живот има една междина.
Тази сила индусите наричат Татвас, санскритска дума, която значи жива, разумна съзнателна енергия, която прониква цялото пространство и е основа за създаването и за движението на всички небесни тела и е причина за пораждането на всичкия живот във Вселената. От тази татвическа енергия праната е едно видоизменение. И онзи разумен начин за използване на тази жива енергия индусите наричат пранаяма." Учителя продължава: „Божият Син, за когото Йоан говори, това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва. Разумният живот е, в който човек трябва да вярва, за да го възприеме и приложи. Защото сега между знанието и действителния живот има една междина. Да знаеш е едно нещо, а да го приложиш и преживееш — това е друго нещо." „Така че Синът е израз на всичката Божествена Мъдрост, която е скрита в него. Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния Живот като възнаграждение на Мъдростта. Синът Божий е тази енергия, която излиза от Любовта и създава и движи цялата Вселена. И всички наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква всички наши тела, които имаме.
към текста >>

Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния Живот като възнаграждение на Мъдростта.
Учителя продължава: „Божият Син, за когото Йоан говори, това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва. Разумният живот е, в който човек трябва да вярва, за да го възприеме и приложи. Защото сега между знанието и действителния живот има една междина. Да знаеш е едно нещо, а да го приложиш и преживееш — това е друго нещо." „Така че Синът е израз на всичката Божествена Мъдрост, която е скрита в него. Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния Живот като възнаграждение на Мъдростта. Синът Божий е тази енергия, която излиза от Любовта и създава и движи цялата Вселена. И всички наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква всички наши тела, които имаме. И доколкото живеем в Божественото, тази сила прониква в нас и ни праща много приятни настроения. Този Божий Син е Великият Божи Дух, Който иде в света и иска да твори, той е Духът, Който иска да се изяви. Той стои пред вратата на всяка душа и хлопа.
към текста >>

„Тази енергия, която слиза отгоре и произтича от Любовта, тя може да се използва само от онези, които имат съзнателен живот.
И всички наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква всички наши тела, които имаме. И доколкото живеем в Божественото, тази сила прониква в нас и ни праща много приятни настроения. Този Божий Син е Великият Божи Дух, Който иде в света и иска да твори, той е Духът, Който иска да се изяви. Той стои пред вратата на всяка душа и хлопа. Само на онзи, у когото Божественото съзнание е близо да се събуди, там Христос хлопа." „Тази енергия, която слиза отгоре и произтича от Любовта, тя може да се използва само от онези, които имат съзнателен живот. След като се свържете с този Божествен закон, тази енергия ще потече във вашата душа. Ако човек приеме без страх тази жива и разумна енергия, тогава тя ще произведе вътрешна светлина в него. Тогава човек ще бъде във връзка с Божия Син." „Тази жива енергия иде от Слънцето. Със слънчевата енергия вие може да направите много опити.
към текста >>

Ако във вас се проявява обикновеният живот и ходите гологлави, а Слънцето грее силно към обяд, непременно ще имате слънчев удар, защото тази Божествена енергия ще мине през земята, ще промени вашите вибрации и ще образува горещина в мозъка.
След като се свържете с този Божествен закон, тази енергия ще потече във вашата душа. Ако човек приеме без страх тази жива и разумна енергия, тогава тя ще произведе вътрешна светлина в него. Тогава човек ще бъде във връзка с Божия Син." „Тази жива енергия иде от Слънцето. Със слънчевата енергия вие може да направите много опити. Ако във вас се проявява обикновеният живот и ходите гологлави, а Слънцето грее силно към обяд, непременно ще имате слънчев удар, защото тази Божествена енергия ще мине през земята, ще промени вашите вибрации и ще образува горещина в мозъка. Значи, щом имате удар, вие сте прекарали тази енергия през земята и затова идва ударът. Обаче, ако във вас има съзнателен живот, настроени сте любовно към всички същества, вие ще превърнете тази енергия в акаша и ще усетите в себе си една велика, приятна Божествена мекота и през цялото ви тяло ще се носи един велик трепет и ще искате да предадете енергията си на всички хора. Всичко това ще бъде във вас, ако имате съзнателен живот." „Тази енергия вие ще я чувствате и през нея ще се предават мислите на всички разумни същества. Животът на всички същества, които ви обикалят в далечното пространство ще ви се предава с бързината на слънчевите лъчи и ще чувствате, че сте един гражданин на това велико Царство.
към текста >>

Обаче, ако във вас има съзнателен живот, настроени сте любовно към всички същества, вие ще превърнете тази енергия в акаша и ще усетите в себе си една велика, приятна Божествена мекота и през цялото ви тяло ще се носи един велик трепет и ще искате да предадете енергията си на всички хора.
Тогава човек ще бъде във връзка с Божия Син." „Тази жива енергия иде от Слънцето. Със слънчевата енергия вие може да направите много опити. Ако във вас се проявява обикновеният живот и ходите гологлави, а Слънцето грее силно към обяд, непременно ще имате слънчев удар, защото тази Божествена енергия ще мине през земята, ще промени вашите вибрации и ще образува горещина в мозъка. Значи, щом имате удар, вие сте прекарали тази енергия през земята и затова идва ударът. Обаче, ако във вас има съзнателен живот, настроени сте любовно към всички същества, вие ще превърнете тази енергия в акаша и ще усетите в себе си една велика, приятна Божествена мекота и през цялото ви тяло ще се носи един велик трепет и ще искате да предадете енергията си на всички хора. Всичко това ще бъде във вас, ако имате съзнателен живот." „Тази енергия вие ще я чувствате и през нея ще се предават мислите на всички разумни същества. Животът на всички същества, които ви обикалят в далечното пространство ще ви се предава с бързината на слънчевите лъчи и ще чувствате, че сте един гражданин на това велико Царство. И като погледнете на този велик свят, вие ще бъдете радостни, всичко ще ви причинява радост. Това е новият живот.
към текста >>

Всичко това ще бъде във вас, ако имате съзнателен живот."
„Тази жива енергия иде от Слънцето. Със слънчевата енергия вие може да направите много опити. Ако във вас се проявява обикновеният живот и ходите гологлави, а Слънцето грее силно към обяд, непременно ще имате слънчев удар, защото тази Божествена енергия ще мине през земята, ще промени вашите вибрации и ще образува горещина в мозъка. Значи, щом имате удар, вие сте прекарали тази енергия през земята и затова идва ударът. Обаче, ако във вас има съзнателен живот, настроени сте любовно към всички същества, вие ще превърнете тази енергия в акаша и ще усетите в себе си една велика, приятна Божествена мекота и през цялото ви тяло ще се носи един велик трепет и ще искате да предадете енергията си на всички хора. Всичко това ще бъде във вас, ако имате съзнателен живот." „Тази енергия вие ще я чувствате и през нея ще се предават мислите на всички разумни същества. Животът на всички същества, които ви обикалят в далечното пространство ще ви се предава с бързината на слънчевите лъчи и ще чувствате, че сте един гражданин на това велико Царство. И като погледнете на този велик свят, вие ще бъдете радостни, всичко ще ви причинява радост. Това е новият живот. Вечер и денем може да приемате този живот."
към текста >>

Животът на всички същества, които ви обикалят в далечното пространство ще ви се предава с бързината на слънчевите лъчи и ще чувствате, че сте един гражданин на това велико Царство.
Ако във вас се проявява обикновеният живот и ходите гологлави, а Слънцето грее силно към обяд, непременно ще имате слънчев удар, защото тази Божествена енергия ще мине през земята, ще промени вашите вибрации и ще образува горещина в мозъка. Значи, щом имате удар, вие сте прекарали тази енергия през земята и затова идва ударът. Обаче, ако във вас има съзнателен живот, настроени сте любовно към всички същества, вие ще превърнете тази енергия в акаша и ще усетите в себе си една велика, приятна Божествена мекота и през цялото ви тяло ще се носи един велик трепет и ще искате да предадете енергията си на всички хора. Всичко това ще бъде във вас, ако имате съзнателен живот." „Тази енергия вие ще я чувствате и през нея ще се предават мислите на всички разумни същества. Животът на всички същества, които ви обикалят в далечното пространство ще ви се предава с бързината на слънчевите лъчи и ще чувствате, че сте един гражданин на това велико Царство. И като погледнете на този велик свят, вие ще бъдете радостни, всичко ще ви причинява радост. Това е новият живот. Вечер и денем може да приемате този живот." „Приемете тази енергия и когато някак измените вашето съзнание и повярвате без никакво съмнение в Божия Син, който е изпратен, щом се свържете с Него, вие ще почнете правилният път на вашата еволюция. Следователно, трябва ви една необикновена вяра в Божия Син, разбирам вяра в Божествената Мъдрост.
към текста >>

Това е новият живот.
Обаче, ако във вас има съзнателен живот, настроени сте любовно към всички същества, вие ще превърнете тази енергия в акаша и ще усетите в себе си една велика, приятна Божествена мекота и през цялото ви тяло ще се носи един велик трепет и ще искате да предадете енергията си на всички хора. Всичко това ще бъде във вас, ако имате съзнателен живот." „Тази енергия вие ще я чувствате и през нея ще се предават мислите на всички разумни същества. Животът на всички същества, които ви обикалят в далечното пространство ще ви се предава с бързината на слънчевите лъчи и ще чувствате, че сте един гражданин на това велико Царство. И като погледнете на този велик свят, вие ще бъдете радостни, всичко ще ви причинява радост. Това е новият живот. Вечер и денем може да приемате този живот." „Приемете тази енергия и когато някак измените вашето съзнание и повярвате без никакво съмнение в Божия Син, който е изпратен, щом се свържете с Него, вие ще почнете правилният път на вашата еволюция. Следователно, трябва ви една необикновена вяра в Божия Син, разбирам вяра в Божествената Мъдрост. Като дойде това Великото, съзнанието ви ще бъде един велик извор и от този извор ще има за милиони и милиони хора да пият. Такава е тази велика енергия, която слиза от Слънцето и звездите, която изтича от Бога, но чрез видимия свят."
към текста >>

Вечер и денем може да приемате този живот."
Всичко това ще бъде във вас, ако имате съзнателен живот." „Тази енергия вие ще я чувствате и през нея ще се предават мислите на всички разумни същества. Животът на всички същества, които ви обикалят в далечното пространство ще ви се предава с бързината на слънчевите лъчи и ще чувствате, че сте един гражданин на това велико Царство. И като погледнете на този велик свят, вие ще бъдете радостни, всичко ще ви причинява радост. Това е новият живот. Вечер и денем може да приемате този живот." „Приемете тази енергия и когато някак измените вашето съзнание и повярвате без никакво съмнение в Божия Син, който е изпратен, щом се свържете с Него, вие ще почнете правилният път на вашата еволюция. Следователно, трябва ви една необикновена вяра в Божия Син, разбирам вяра в Божествената Мъдрост. Като дойде това Великото, съзнанието ви ще бъде един велик извор и от този извор ще има за милиони и милиони хора да пият. Такава е тази велика енергия, която слиза от Слънцето и звездите, която изтича от Бога, но чрез видимия свят." Учителя по-нататък изяснява идеята за тази жива творческа енергия по следния начин: „В Писанието е казано: „Ще вложа законите си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им." Само чрез ума могат да се напишат тези закони.
към текста >>

39. 13. Младостта като идея, 15 септември 1935 г., 15 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато човек изгуби богатството, здравето, силата и ума си, той остарява и животът му става тежък и пълен с противоречия.
МЛАДОСТТА КАТО ИДЕЯ Преди всичко ще определя значението на думата „млад“. Според мен младият е богат, здрав, силен, умен. Това са качествата на младия. Когато човек изгуби богатството, здравето, силата и ума си, той остарява и животът му става тежък и пълен с противоречия. Младостта е една привилегия, която Бог дава на всеки човек. Младостта е от Бога, старостта е от хората. Младостта, това е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека. В младостта човек може да опита всичките блага на великия Божи свят. Щом изгуби младостта си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае.
към текста >>

Щом изгуби младостта си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае.
Когато човек изгуби богатството, здравето, силата и ума си, той остарява и животът му става тежък и пълен с противоречия. Младостта е една привилегия, която Бог дава на всеки човек. Младостта е от Бога, старостта е от хората. Младостта, това е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека. В младостта човек може да опита всичките блага на великия Божи свят. Щом изгуби младостта си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае. Щом човек започне да роптае, той е остарял, осиромашал. Не е важно човек само да бъде богат, но е важно какво може да изкара от това богатство за себе си и за ближните. Ако той само носи златото на гърба си, като едно натоварено животно и нищо не се ползва от него, за какво му е това богатство? Богатство, което няма отношение към нашия живот е безпредметно. Външното богатство е резултат на човешкото сърце.
към текста >>

Ако той само носи златото на гърба си, като едно натоварено животно и нищо не се ползва от него, за какво му е това богатство?
Младостта, това е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека. В младостта човек може да опита всичките блага на великия Божи свят. Щом изгуби младостта си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае. Щом човек започне да роптае, той е остарял, осиромашал. Не е важно човек само да бъде богат, но е важно какво може да изкара от това богатство за себе си и за ближните. Ако той само носи златото на гърба си, като едно натоварено животно и нищо не се ползва от него, за какво му е това богатство? Богатство, което няма отношение към нашия живот е безпредметно. Външното богатство е резултат на човешкото сърце. Човешкото сърце е резултат на човешкия ум. Човешкият ум е резултат на човешката душа. Човешката душа е резултат на човешкия дух, а човешкият дух е резултат на Вечното Божествено начало.
към текста >>

Богатство, което няма отношение към нашия живот е безпредметно.
В младостта човек може да опита всичките блага на великия Божи свят. Щом изгуби младостта си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае. Щом човек започне да роптае, той е остарял, осиромашал. Не е важно човек само да бъде богат, но е важно какво може да изкара от това богатство за себе си и за ближните. Ако той само носи златото на гърба си, като едно натоварено животно и нищо не се ползва от него, за какво му е това богатство? Богатство, което няма отношение към нашия живот е безпредметно. Външното богатство е резултат на човешкото сърце. Човешкото сърце е резултат на човешкия ум. Човешкият ум е резултат на човешката душа. Човешката душа е резултат на човешкия дух, а човешкият дух е резултат на Вечното Божествено начало. Както виждате, всеки може да стане причина.
към текста >>

Като се има предвид тази зависимост, могат да се обяснят правилно всички състояния и положения в живота на човека.
Човешкият ум е резултат на човешката душа. Човешката душа е резултат на човешкия дух, а човешкият дух е резултат на Вечното Божествено начало. Както виждате, всеки може да стане причина. По такъв начин се определя взаимната зависимост между елементите на човешкото Битие. В тази йерархическа съподчиненост се вижда, че душата зависи от духа, умът зависи от душата, сърцето зависи от ума, проявленията на волята и тялото зависят от сърцето. Като се има предвид тази зависимост, могат да се обяснят правилно всички състояния и положения в живота на човека. Да вземем за пример въпроса с човешките нещастия. Религиозните намират причината на нещастията в грехопадението. Но описанието на грехопадението, както е дадено в разказа на Мойсей, е задоволително за деца, но не и за възрастни. Окултната наука поддържа, че змията, за която говори библейският разказ, е бил един от много учените адепти на черното братство и той откъсна от забранения плод и го даде на Ева. Това е пак символ.
към текста >>

Всичкото зло в човешкия живот е в сърцето.
Затова именно страдат хората, от тази нечистота, от тази низша енергия, която даде друга насока на човешкото развитие. Нечистото от умовете на ангелите влезе в сърцата на хората. И благодарете за това, защото грешката на ангелите, която е в ума, не може да се изправи, а грешката на хората, която е в сърцето, може да се изправи. И невидимият свят се е заел да изправи тази грешка. И всичкото нещастие на хората е в сърцето. Всичкото зло в човешкия живот е в сърцето. Ако злото беше в човешкия ум, то би било неизцеримо. Следователно, ако попаднете да живеете в света на нечистите мисли, тази нечистота ще проникне във вашето сърце, а от сърцето ще се поквари и вашият организъм и оттогава насетне бял ден няма да видите. Някои казват, че причина за човешките нещастия са икономическите условия. Други - че невежеството е причина. Но икономическите условия и невежеството са резултат на човешкия живот, и като такива имат своя цяр.
към текста >>

Но икономическите условия и невежеството са резултат на човешкия живот, и като такива имат своя цяр.
Всичкото зло в човешкия живот е в сърцето. Ако злото беше в човешкия ум, то би било неизцеримо. Следователно, ако попаднете да живеете в света на нечистите мисли, тази нечистота ще проникне във вашето сърце, а от сърцето ще се поквари и вашият организъм и оттогава насетне бял ден няма да видите. Някои казват, че причина за човешките нещастия са икономическите условия. Други - че невежеството е причина. Но икономическите условия и невежеството са резултат на човешкия живот, и като такива имат своя цяр. Като резултат лошите икономически условия и невежество имат свои причини и тези именно причини трябва да се намерят и премахнат, за да се премахнат резултатите. Един обективен анализ на съвременния и на целия исторически живот на човечеството ни показва, че причината за лошите икономически условия, е човешкия егоизъм - стремежът към лично осигуряване, без да се държи сметка за общите интереси. А това е признак на остаряване, на изгубване възможностите в живота, на изгубване на младостта. Значи, за да се възвърне човек към младостта, да се подобрят лошите икономически условия, трябва да се премахне човешкият егоизъм, който се корени в човешкото сърце. Само когато се премахне човешкият егоизъм, може да се очаква подобрение в живота на човечеството и само тогава ще бъде възможно щастието.
към текста >>

Един обективен анализ на съвременния и на целия исторически живот на човечеството ни показва, че причината за лошите икономически условия, е човешкия егоизъм - стремежът към лично осигуряване, без да се държи сметка за общите интереси.
Следователно, ако попаднете да живеете в света на нечистите мисли, тази нечистота ще проникне във вашето сърце, а от сърцето ще се поквари и вашият организъм и оттогава насетне бял ден няма да видите. Някои казват, че причина за човешките нещастия са икономическите условия. Други - че невежеството е причина. Но икономическите условия и невежеството са резултат на човешкия живот, и като такива имат своя цяр. Като резултат лошите икономически условия и невежество имат свои причини и тези именно причини трябва да се намерят и премахнат, за да се премахнат резултатите. Един обективен анализ на съвременния и на целия исторически живот на човечеството ни показва, че причината за лошите икономически условия, е човешкия егоизъм - стремежът към лично осигуряване, без да се държи сметка за общите интереси. А това е признак на остаряване, на изгубване възможностите в живота, на изгубване на младостта. Значи, за да се възвърне човек към младостта, да се подобрят лошите икономически условия, трябва да се премахне човешкият егоизъм, който се корени в човешкото сърце. Само когато се премахне човешкият егоизъм, може да се очаква подобрение в живота на човечеството и само тогава ще бъде възможно щастието. А сега религиозните казват, че вярват в Бога и то било достатъчно. Но според моите разсъждения, само да вярвам в слънцето, без да се ползвам от неговата светлина и топлина, нищо не ме ползва.
към текста >>

А това е признак на остаряване, на изгубване възможностите в живота, на изгубване на младостта.
Някои казват, че причина за човешките нещастия са икономическите условия. Други - че невежеството е причина. Но икономическите условия и невежеството са резултат на човешкия живот, и като такива имат своя цяр. Като резултат лошите икономически условия и невежество имат свои причини и тези именно причини трябва да се намерят и премахнат, за да се премахнат резултатите. Един обективен анализ на съвременния и на целия исторически живот на човечеството ни показва, че причината за лошите икономически условия, е човешкия егоизъм - стремежът към лично осигуряване, без да се държи сметка за общите интереси. А това е признак на остаряване, на изгубване възможностите в живота, на изгубване на младостта. Значи, за да се възвърне човек към младостта, да се подобрят лошите икономически условия, трябва да се премахне човешкият егоизъм, който се корени в човешкото сърце. Само когато се премахне човешкият егоизъм, може да се очаква подобрение в живота на човечеството и само тогава ще бъде възможно щастието. А сега религиозните казват, че вярват в Бога и то било достатъчно. Но според моите разсъждения, само да вярвам в слънцето, без да се ползвам от неговата светлина и топлина, нищо не ме ползва. Ако аз се затворя в една къща и вярвам, че има слънце, какво ме ползва тази вяра?
към текста >>

Само когато се премахне човешкият егоизъм, може да се очаква подобрение в живота на човечеството и само тогава ще бъде възможно щастието.
Но икономическите условия и невежеството са резултат на човешкия живот, и като такива имат своя цяр. Като резултат лошите икономически условия и невежество имат свои причини и тези именно причини трябва да се намерят и премахнат, за да се премахнат резултатите. Един обективен анализ на съвременния и на целия исторически живот на човечеството ни показва, че причината за лошите икономически условия, е човешкия егоизъм - стремежът към лично осигуряване, без да се държи сметка за общите интереси. А това е признак на остаряване, на изгубване възможностите в живота, на изгубване на младостта. Значи, за да се възвърне човек към младостта, да се подобрят лошите икономически условия, трябва да се премахне човешкият егоизъм, който се корени в човешкото сърце. Само когато се премахне човешкият егоизъм, може да се очаква подобрение в живота на човечеството и само тогава ще бъде възможно щастието. А сега религиозните казват, че вярват в Бога и то било достатъчно. Но според моите разсъждения, само да вярвам в слънцето, без да се ползвам от неговата светлина и топлина, нищо не ме ползва. Ако аз се затворя в една къща и вярвам, че има слънце, какво ме ползва тази вяра? И съвременните хора са се затворили в стаите на своя егоизъм и казват, че вярват в Бога, без да се ползват от Божиите блага. Да вярвам в слънцето, това значи, да вляза в съприкосновение с лъчите на слънцето.
към текста >>

Тези черни лъчи на слънцето унищожават, прекъсват теченията на живота, където минат.
Ако човек слуша своята вътрешна интуиция, тя ще му покаже, че сутрин няма какво да се плаши от слънцето, но от 10 до 12 часа трябва да бъде много внимателен. Има един промеждутък, който е пълен с тъй наречените черни лъчи, от които трябва да се пазите, защото те могат да произведат слънчев удар и други нещастия. Това е един малък период от време, но който попадне през този период под ударите на слънчевите лъчи, няма да остане незасегнат. Тук в Изгрева има доста дървета изсъхнали. Те са изсъхнали от ударите на тези черни лъчи. Тези черни лъчи на слънцето унищожават, прекъсват теченията на живота, където минат. Има цели течения от черни лъчи в природата. Добрите мисли и чувства, това са една броня против черните лъчи на слънцето. И ако не се въоръжите с чисти мисли, чисти желания и постъпки, тези черни лъчи всякога могат да ви поразят. Към обяд не е хубаво да спите, защото можете да си пострадате от тях. И така, ще знаете, че от слънцето излизат два вида лъчи - едни, които носят живот и съграждат нашия организъм и други, които носят смърт.
към текста >>

И така, ще знаете, че от слънцето излизат два вида лъчи - едни, които носят живот и съграждат нашия организъм и други, които носят смърт.
Тези черни лъчи на слънцето унищожават, прекъсват теченията на живота, където минат. Има цели течения от черни лъчи в природата. Добрите мисли и чувства, това са една броня против черните лъчи на слънцето. И ако не се въоръжите с чисти мисли, чисти желания и постъпки, тези черни лъчи всякога могат да ви поразят. Към обяд не е хубаво да спите, защото можете да си пострадате от тях. И така, ще знаете, че от слънцето излизат два вида лъчи - едни, които носят живот и съграждат нашия организъм и други, които носят смърт. Животворните лъчи на слънцето действат за създаването на различните органи на човека. Има известни лъчи, които са подействали за създаването на човешките очи. Има известен род лъчи, които са създали човешките уши, нос, уста. За създаването на всички органи са действали специфични лъчи. Лъчите, които са създали известен орган, са храна за него.И ако хората боледуват, това е по единствената причина, че се лишават от храната на слънчевите лъчи.
към текста >>

Животворните лъчи на слънцето действат за създаването на различните органи на човека.
Има цели течения от черни лъчи в природата. Добрите мисли и чувства, това са една броня против черните лъчи на слънцето. И ако не се въоръжите с чисти мисли, чисти желания и постъпки, тези черни лъчи всякога могат да ви поразят. Към обяд не е хубаво да спите, защото можете да си пострадате от тях. И така, ще знаете, че от слънцето излизат два вида лъчи - едни, които носят живот и съграждат нашия организъм и други, които носят смърт. Животворните лъчи на слънцето действат за създаването на различните органи на човека. Има известни лъчи, които са подействали за създаването на човешките очи. Има известен род лъчи, които са създали човешките уши, нос, уста. За създаването на всички органи са действали специфични лъчи. Лъчите, които са създали известен орган, са храна за него.И ако хората боледуват, това е по единствената причина, че се лишават от храната на слънчевите лъчи. Щом като болестите са резултат на липсата на известни жизнени елементи, то лекуването е процес на набавяне на тези жизнени елементи.
към текста >>

Така например, мъжът, който представлява мъжкия, активния принцип в живота, трябва да има широки рамене, които показват енергичност и права мисъл.
Това са крайни материалисти и у тях няма тази дълбока вяра. Те са повърхностни, Тях ще ги познаете по дебелите и големи вежди. А пък хората с тънки вежди имат по-голяма интуиция и по-дълбоко схващане на нещата. Така че, външните форми са резултат на съотношението и дейността на вътрешните сили. Този закон е верен по отношение на целия организъм на човека. Така например, мъжът, който представлява мъжкия, активния принцип в живота, трябва да има широки рамене, които показват енергичност и права мисъл. Той трябва да има тесни бедра. У жената бедрата трябва да бъдат широки, а раменете по-тесни и заоблени. Ако жената е с тесни бедра, ще страда. Ако мъжът е с тесни рамене и той ще страда. Казах, че хората с широки рамене мислят право, а хора със закръглени рамене, чувстват право.
към текста >>

И понеже днес сърцето на хората е в плен на тъмните сили, затова злото се шири в човешкия живот.
А жената е в къщи, във вътрешния свят, тя трябва да има криви линии, да чувства. Като видите един човек, че работи, трябва да влезете в неговото положение. Сърцето в света е създадено да намали страданията на хората. С ума си ние ще намерим онези начини и методи, по които да облекчим положението на другите, а сърцето е, което ще те накара да влезеш в положението на другите и да им помогнеш с методите, които умът ти е дал. Ако човек няма сърце, той не може да влезе в положението на другите. И понеже днес сърцето на хората е в плен на тъмните сили, затова злото се шири в човешкия живот. Цялото зло в съвременния живот е в това, че хората не си влизат в положението едни на други. Всички са повече, отколкото трябва заети със своята личност и нейните егоистични стремежи и не държат сметка за другите. Това е признак, че нашата култура е остаряла, преживява последните си старчески години. Но за утрешния ден, за новата култура, която се ражда в недрата на старата, се изисква един нов начин за мислене и живеене, една нова философия, която да ни посочи пътищата и методите, по които да градим новите форми и отношения, а не да се занимаваме с поправянето на старите, които носят в себе си грешките на хиляди поколения. Не се стремете да се освободите от вашите грешки и от вашите лоши мисли и желания, понеже не ги създадохте вие.
към текста >>

Цялото зло в съвременния живот е в това, че хората не си влизат в положението едни на други.
Като видите един човек, че работи, трябва да влезете в неговото положение. Сърцето в света е създадено да намали страданията на хората. С ума си ние ще намерим онези начини и методи, по които да облекчим положението на другите, а сърцето е, което ще те накара да влезеш в положението на другите и да им помогнеш с методите, които умът ти е дал. Ако човек няма сърце, той не може да влезе в положението на другите. И понеже днес сърцето на хората е в плен на тъмните сили, затова злото се шири в човешкия живот. Цялото зло в съвременния живот е в това, че хората не си влизат в положението едни на други. Всички са повече, отколкото трябва заети със своята личност и нейните егоистични стремежи и не държат сметка за другите. Това е признак, че нашата култура е остаряла, преживява последните си старчески години. Но за утрешния ден, за новата култура, която се ражда в недрата на старата, се изисква един нов начин за мислене и живеене, една нова философия, която да ни посочи пътищата и методите, по които да градим новите форми и отношения, а не да се занимаваме с поправянето на старите, които носят в себе си грешките на хиляди поколения. Не се стремете да се освободите от вашите грешки и от вашите лоши мисли и желания, понеже не ги създадохте вие. Те са както когато минавате през някоя опустошена местност и цялата тази местност минава пред вашите очи.
към текста >>

През живота ви могат да минат много и най-разнообразни мисли и желания.
Но за утрешния ден, за новата култура, която се ражда в недрата на старата, се изисква един нов начин за мислене и живеене, една нова философия, която да ни посочи пътищата и методите, по които да градим новите форми и отношения, а не да се занимаваме с поправянето на старите, които носят в себе си грешките на хиляди поколения. Не се стремете да се освободите от вашите грешки и от вашите лоши мисли и желания, понеже не ги създадохте вие. Те са както когато минавате през някоя опустошена местност и цялата тази местност минава пред вашите очи. Това е само един факт, който трябва да констатирате. Като дойдете до друга местност, ще имате други картини, други представи. През живота ви могат да минат много и най-разнообразни мисли и желания. Те са само като картини и образи, които минават пред вашите очи. Но вие можете да се спънете във вашите криви възгледи и разсъждения, защото те служат като база за изграждането на един порядък, който ще ни донесе само нещастия. И когато ние казваме, че човек трябва да бъде доволен от положението и от живота си, ние разбираме да бъде доволен от това, което природата му е дала и да се стреми да го проучи, защото това е едно богатство и материал, който ако го разбереш, ще спечелиш. Но има и неща, против които трябва да роптаем. Те са онези неща, които ние хората сме създали и трябва да се освободим от тях, защото човешкият порядък е само временно помагало и като изиграе ролята си, трябва да отстъпи място на нещо по-хубаво, по-съвършено.
към текста >>

И когато ние казваме, че човек трябва да бъде доволен от положението и от живота си, ние разбираме да бъде доволен от това, което природата му е дала и да се стреми да го проучи, защото това е едно богатство и материал, който ако го разбереш, ще спечелиш.
Това е само един факт, който трябва да констатирате. Като дойдете до друга местност, ще имате други картини, други представи. През живота ви могат да минат много и най-разнообразни мисли и желания. Те са само като картини и образи, които минават пред вашите очи. Но вие можете да се спънете във вашите криви възгледи и разсъждения, защото те служат като база за изграждането на един порядък, който ще ни донесе само нещастия. И когато ние казваме, че човек трябва да бъде доволен от положението и от живота си, ние разбираме да бъде доволен от това, което природата му е дала и да се стреми да го проучи, защото това е едно богатство и материал, който ако го разбереш, ще спечелиш. Но има и неща, против които трябва да роптаем. Те са онези неща, които ние хората сме създали и трябва да се освободим от тях, защото човешкият порядък е само временно помагало и като изиграе ролята си, трябва да отстъпи място на нещо по-хубаво, по-съвършено. Съвременните хора трябва да се научат да обичат Бога. Всичките ни нещастия произтичат от това, че не обичаме Бога, онзи Бог, който живее в нас и ни казва „направи това, направи онова“, а ние не Го слушаме. Аз ви говоря за онзи Бог, който живее във вас и във всички хора.
към текста >>

За да бъде ученик в живота, човек трябва да има знание и да разбира живота.
Съвременните хора трябва да се научат да обичат Бога. Всичките ни нещастия произтичат от това, че не обичаме Бога, онзи Бог, който живее в нас и ни казва „направи това, направи онова“, а ние не Го слушаме. Аз ви говоря за онзи Бог, който живее във вас и във всички хора. И когато вие не го слушате в себе си и във вашите близки и приятели, от това ви идат всичките нещастия. Днес ни е необходима любов към Бога, която единствена може да направи връзка между всички хора, да живеят добре, да се обичат и взаимно да си помагат - това е волята Божия. За да бъде ученик в живота, човек трябва да има знание и да разбира живота. Когато Христос казва - обичай враговете си, той подразбира да обичаш онова Божественото в тях, а не лошото. И ако ти се отнасяш с любов към врага си, като се пробуди Божественото, той ще ти се отплати десетократно. Ти няма да го обичаш заради него, но заради Божественото. И всички хора се обичат заради онова, Божественото, което живее в тях. То е основата.
към текста >>

Млад е онзи, който може да носи всички страдания и несгоди в живота.
Който какъвто недъг има, трябва да го поправи. Защото в този смисъл само здравият може да се учи, само той може да разбира нещата в природата, защото неговото внимание не е отвлечено в посторонни работи. След това ученикът трябва да се научи да бъде търпелив и да се научи да изслушва другите. По това се отличава младият. Млад е онзи, който може да изслушва всички. Млад е онзи, който може да носи всички страдания и несгоди в живота. Млад е онзи, който може да обича и да се учи, който никога не лъже. Младият е безстрашен. Млад е онзи, който е изправен във всяко отношение. Стар е онзи, който не е изправен. Човек, който е изправен във всички отношения и положения, го наричат съвършен, а аз го наричам млад.
към текста >>

Той е един съзнателен лъч.
Стар е онзи, който не е изправен. Човек, който е изправен във всички отношения и положения, го наричат съвършен, а аз го наричам млад. Бъдете готови всяка сутрин да схванете лъча на любовта, който ще ви помогне да се подмладите. И като го възприемете, всичко около вас ще се измени. Този лъч действа магически. Той е един съзнателен лъч. Не искам да разберете този лъч буквално. Не искам да вярвате в това, но опитайте тези неща и като ги намерите за верни, приемете ги. В пътя на любовта, в пътя към съвършенството, човек трябва да опита и провери всяко едно положение. В този смисъл нищо не се приема на доверие. Ще приемеш нещата и ще ги провериш, ще ги опиташ и тогава ще можеш да кажеш, че знаеш.
към текста >>

40. Размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

Размишлението е съзнателен процес на мислене, съзнателно насочване на мисълта в определена посока.
Размишление Размишлението е съзнателен процес на мислене, съзнателно насочване на мисълта в определена посока. Човек поставя в съзнанието си една идея (конкретен предмет или някаква възвишена идея от Духовния свят) и се стреми да проследи всички моменти от нейното възникване, развитие и последствията от нейното реализиране – въобще всичко, каквото може да се мисли за тази идея. В процеса на това размишление ученикът не трябва да отклонява мисълта си в странични мисли, които нямат отношение към поставената идея. Всички мисли, които възникват в процеса на размишлението, трябва да бъдат логически свързани една с друга, да произлизат една от друга и да имат връзка и отношение към първоначално поставената идея. Така например човек може да вземе за размишление какъвто и да е предмет от обективния свят – от масата или стола, с които си служи, до някое растение или животно, важно е да проследи последователно всички процеси и фази, през които е минал този предмет. За предпочитане е да размишлява върху някое растение или животно.
към текста >>

Така например човек може да вземе за размишление какъвто и да е предмет от обективния свят – от масата или стола, с които си служи, до някое растение или животно, важно е да проследи последователно всички процеси и фази, през които е минал този предмет.
Размишление Размишлението е съзнателен процес на мислене, съзнателно насочване на мисълта в определена посока. Човек поставя в съзнанието си една идея (конкретен предмет или някаква възвишена идея от Духовния свят) и се стреми да проследи всички моменти от нейното възникване, развитие и последствията от нейното реализиране – въобще всичко, каквото може да се мисли за тази идея. В процеса на това размишление ученикът не трябва да отклонява мисълта си в странични мисли, които нямат отношение към поставената идея. Всички мисли, които възникват в процеса на размишлението, трябва да бъдат логически свързани една с друга, да произлизат една от друга и да имат връзка и отношение към първоначално поставената идея. Така например човек може да вземе за размишление какъвто и да е предмет от обективния свят – от масата или стола, с които си служи, до някое растение или животно, важно е да проследи последователно всички процеси и фази, през които е минал този предмет. За предпочитане е да размишлява върху някое растение или животно. Да проследи как растението е посадено от семка, как израства, какви му са листата, цветовете, какъв аромат има, каква полза принася и прочее. Когато ученикът размишлява върху някоя възвишена идея – за Бога, за Възвишените същества, за духовните светове въобще, за законите в Природата, той също така трябва да постави идеята в ума си и отново да разсъждава логически; мисълта му не бива да блуждае от идея на идея, но всички идеи и мисли да са логически свързани с първоначално поставената идея. По такъв начин се организира мисълта и заедно с това се развиват известни духовни органи. Ученикът може да взема за размишление известни стихове, идеи или образи от свещените книги и специално от Евангелието от Йоана или от беседите на Учителя.
към текста >>

За предпочитане е да размишлява върху някое растение или животно.
Размишлението е съзнателен процес на мислене, съзнателно насочване на мисълта в определена посока. Човек поставя в съзнанието си една идея (конкретен предмет или някаква възвишена идея от Духовния свят) и се стреми да проследи всички моменти от нейното възникване, развитие и последствията от нейното реализиране – въобще всичко, каквото може да се мисли за тази идея. В процеса на това размишление ученикът не трябва да отклонява мисълта си в странични мисли, които нямат отношение към поставената идея. Всички мисли, които възникват в процеса на размишлението, трябва да бъдат логически свързани една с друга, да произлизат една от друга и да имат връзка и отношение към първоначално поставената идея. Така например човек може да вземе за размишление какъвто и да е предмет от обективния свят – от масата или стола, с които си служи, до някое растение или животно, важно е да проследи последователно всички процеси и фази, през които е минал този предмет. За предпочитане е да размишлява върху някое растение или животно. Да проследи как растението е посадено от семка, как израства, какви му са листата, цветовете, какъв аромат има, каква полза принася и прочее. Когато ученикът размишлява върху някоя възвишена идея – за Бога, за Възвишените същества, за духовните светове въобще, за законите в Природата, той също така трябва да постави идеята в ума си и отново да разсъждава логически; мисълта му не бива да блуждае от идея на идея, но всички идеи и мисли да са логически свързани с първоначално поставената идея. По такъв начин се организира мисълта и заедно с това се развиват известни духовни органи. Ученикът може да взема за размишление известни стихове, идеи или образи от свещените книги и специално от Евангелието от Йоана или от беседите на Учителя. Ученикът може да размишлява например върху своето тяло – неговото устройство и функции, да си състави една правилна идея какво представлява неговото тяло с всичките негови органи и функции.
към текста >>

41. Ролята на подсъзнанието - Влад Пашов (1902- 1974)

В съзнанието на човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представя Безграничното в човека.
• 203 • Ролята на подсъзнанието. В съзнанието на човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представя Безграничното в човека. То е Божествената страна на Живота. Подсъзнанието не се подчинява на нашите желания, на нашата воля, но ние трябва да му се подчиняваме. Който иска да стане добър, да изпрати някоя мисъл в подсъзнанието си и там да я остави, да не я чопли. Божественото Начало в него ще реализира желанието му без никаква мъчнотия и един ден той ще види, че е станал по-добър, отколкото е бил по-рано. Вложете в подсъзнанието си вашата мисъл и желание да живеете добре.
към текста >>

То е Божествената страна на Живота.
• 203 • Ролята на подсъзнанието. В съзнанието на човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представя Безграничното в човека. То е Божествената страна на Живота. Подсъзнанието не се подчинява на нашите желания, на нашата воля, но ние трябва да му се подчиняваме. Който иска да стане добър, да изпрати някоя мисъл в подсъзнанието си и там да я остави, да не я чопли. Божественото Начало в него ще реализира желанието му без никаква мъчнотия и един ден той ще види, че е станал по-добър, отколкото е бил по-рано. Вложете в подсъзнанието си вашата мисъл и желание да живеете добре. Кажете: “Господи, аз искам да живея добър, правилен живот”.
към текста >>

Кажете: “Господи, аз искам да живея добър, правилен живот”.
То е Божествената страна на Живота. Подсъзнанието не се подчинява на нашите желания, на нашата воля, но ние трябва да му се подчиняваме. Който иска да стане добър, да изпрати някоя мисъл в подсъзнанието си и там да я остави, да не я чопли. Божественото Начало в него ще реализира желанието му без никаква мъчнотия и един ден той ще види, че е станал по-добър, отколкото е бил по-рано. Вложете в подсъзнанието си вашата мисъл и желание да живеете добре. Кажете: “Господи, аз искам да живея добър, правилен живот”. Кажете ли веднъж тази мисъл, забравете я по-нататък.
към текста >>

42. МЕТОДИ ЗА РАБОТА С ВОЛЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

има силна воля да се справя с мъчнотиите на живота.
прес. Ако пак не мине, след десет минути направете още няколко компреса, докато усетите известно подобрение. Като правите опита за лекуване чрез волята, по този начин вие я усилвате. Това е една от задачите на ученика – да усили волята си. Ученикът трябва да има силна воля да се справя с мъчнотиите на живота. Прилагането на волята като метод за преодоляване физическите и душевни болки, на мъчнотиите и изпитанията не е нищо друго, ос- вен прилагане на закона на внушението. Който иска да работи чрез този закон, трябва да бъде положителен. Най-малката отрицателна мисъл парализира действието на волята.
към текста >>

в живота си.
вен прилагане на закона на внушението. Който иска да работи чрез този закон, трябва да бъде положителен. Най-малката отрицателна мисъл парализира действието на волята. Тази е причината, поради която хора с добри желания, с добри мисли и чувства не успяват в живота си. Те не успяват, защото допущат в себе си съмнението, недоверието като противодействащи сили. Следователно искате ли да се лекувате, да си въздействате за нещо добро, приложете волята си. Като държите положителни мисли в себе си, вие ще видите, че със силата на волята вие ще имате по-добри резултати от тези, които оказват различните медицински лекарства и специалитети.
към текста >>

Самовъзпитанието е велик съзнателен процес.
Когато волята на човека е силна в Духовния свят, той може да се справи и с физическите несгоди, и с духовните смущения. Ако волята му е силна само във физическия свят, той не може да се справи с мъчнотиите на Духовния свят. Като ученици съветвам ви да възпитавате волята си, да усилвате мисълта си. Самовъзпитанието е велик съзнателен процес. Използвайте противоречията и мъчнотиите си за самовъзпитанието си. И нищо да не постигнете, не се обезсърчавайте – работете непрестанно. Ще дойде ден, когато съзнанието ви ще се пробуди. Постигнете ли това, вие сте разрешили задачата на своя живот. Съзнанието оказва голямо влияние върху волята.
към текста >>

Постигнете ли това, вие сте разрешили задачата на своя живот.
Като ученици съветвам ви да възпитавате волята си, да усилвате мисълта си. Самовъзпитанието е велик съзнателен процес. Използвайте противоречията и мъчнотиите си за самовъзпитанието си. И нищо да не постигнете, не се обезсърчавайте – работете непрестанно. Ще дойде ден, когато съзнанието ви ще се пробуди. Постигнете ли това, вие сте разрешили задачата на своя живот. Съзнанието оказва голямо влияние върху волята. Това, което съзнанието носи в себе си, минава и във волята. Щом съзнанието не носи нищо, волята остава слаба и бедна. Този закон е познат на хората.
към текста >>

Използвайте всички случаи в живота си за усилване на волята
Ето защо, когато искате да парализирате волята на човека, ограни- чавайте съзнанието му и обратно. Когато помрачавате съзнанието на човека, и волята му се парализира. В този смисъл съзнанието е волев акт, който предизвиква дейността на волята. Използвайте всички случаи в живота си за усилване на волята си. Ако пръстите на ръцете или на краката ви са изстинали, проектирайте мисълта си към тях и пожелайте за пет минути да се стоплят. Ако не успеете изведнъж, повторете опита два-три пъти. Ако имате температура и не се чувствате добре, не бързайте да викате лекар, но приложете мисълта и волята си в действие. Турете ръката си на главата, изпратете мисълта и желанието си за няколко минути да
към текста >>

43. 4–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

У всички ви трябва да има един съзнателен подтик.
Всичко може да направи човек, когато е свързан с Христа, т.е. в дадения момент той е свързан с всички добри, с всички съзнателни хора, които имат един и същ стремеж. И като станете ученици, вие ще се свържете с всички ученици по земята. Някой път аз казвам, че не сте ученици. На физическото поле сте ученици, но в астралния свят не сте, в божествения свят не сте. У всички ви трябва да има един съзнателен подтик. Не искам у вас да работи само съзнанието и самосъзнанието, да се самоосъждате, но моето желание е да живеете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание. По някой път трябва съзнанието и самосъзнанието да ги отдалечите, те ви спъват. Почне ли човек да се занимава със своите или с погрешките на другите, той се спъва. Не се стремете да си криете погрешките, но не се самоосъждайте, но се изправяйте. 12. Ако посещавате една Школа, каквато и да е, където и да е, била тя в Индия, в Китай, в Тибет, в Америка или в Германия, във всички тия Братства има едно и също правило: Всички ще ви подложат на изпит.
към текста >>

13. Ако вие не преминете през ред сътресения, през ред изпити в живота, какви ученици ще станете?
Най-първо, ученикът ще се изпита верен ли е или не. Верност, смелост се изисква. Без страх и без съмнение в тоз път! Придобиете ли това качество, тогава ще пристъпим към първите уроци, на онова истинско знание, за да се освободи духът ви от връзките на материята, ограниченията и престъпленията. Тогава ще се познаете и ще почнете с Любовта. 13. Ако вие не преминете през ред сътресения, през ред изпити в живота, какви ученици ще станете? Вие казвате: аз вече цяла една година съм тук в Школата. Хм, една година! Не една година, не един живот. Може би ви трябват един, два, три живота. Може в един живот да направите много, но да не мислите, че е лесно да се добият окултните познания, да се усвоят тия окултни сили и да се научим как да живеем.
към текста >>

Не една година, не един живот.
Придобиете ли това качество, тогава ще пристъпим към първите уроци, на онова истинско знание, за да се освободи духът ви от връзките на материята, ограниченията и престъпленията. Тогава ще се познаете и ще почнете с Любовта. 13. Ако вие не преминете през ред сътресения, през ред изпити в живота, какви ученици ще станете? Вие казвате: аз вече цяла една година съм тук в Школата. Хм, една година! Не една година, не един живот. Може би ви трябват един, два, три живота. Може в един живот да направите много, но да не мислите, че е лесно да се добият окултните познания, да се усвоят тия окултни сили и да се научим как да живеем. То е едно от най-великите изкуства. И аз не познавам по-велико изкуство от изкуството да знаеш как да живееш. 14. Вие сте влезли в Школата много лесно, всички сте влезли без никакви изпити и мислите, че сте в окултната школа. Не!
към текста >>

Може би ви трябват един, два, три живота.
Тогава ще се познаете и ще почнете с Любовта. 13. Ако вие не преминете през ред сътресения, през ред изпити в живота, какви ученици ще станете? Вие казвате: аз вече цяла една година съм тук в Школата. Хм, една година! Не една година, не един живот. Може би ви трябват един, два, три живота. Може в един живот да направите много, но да не мислите, че е лесно да се добият окултните познания, да се усвоят тия окултни сили и да се научим как да живеем. То е едно от най-великите изкуства. И аз не познавам по-велико изкуство от изкуството да знаеш как да живееш. 14. Вие сте влезли в Школата много лесно, всички сте влезли без никакви изпити и мислите, че сте в окултната школа. Не! Вие сте в преддверието на окултната школа, и сега, който ще влезе в окултната школа, ще мине през един изпит.
към текста >>

Може в един живот да направите много, но да не мислите, че е лесно да се добият окултните познания, да се усвоят тия окултни сили и да се научим как да живеем.
13. Ако вие не преминете през ред сътресения, през ред изпити в живота, какви ученици ще станете? Вие казвате: аз вече цяла една година съм тук в Школата. Хм, една година! Не една година, не един живот. Може би ви трябват един, два, три живота. Може в един живот да направите много, но да не мислите, че е лесно да се добият окултните познания, да се усвоят тия окултни сили и да се научим как да живеем. То е едно от най-великите изкуства. И аз не познавам по-велико изкуство от изкуството да знаеш как да живееш. 14. Вие сте влезли в Школата много лесно, всички сте влезли без никакви изпити и мислите, че сте в окултната школа. Не! Вие сте в преддверието на окултната школа, и сега, който ще влезе в окултната школа, ще мине през един изпит. През девет огъня ще ви прекарат.
към текста >>

И обратно - в Черното Братство ако устои - очаква го живот, и в Бялото Братство ако устои - очаква го живот.
Затуй и в Бялото Братство, и в Черното Братство всички се отличават с постоянство. Какво постоянство има във всички Братства! Защото те знаят, че ако не издържат, смърт ги очаква! В Черното Братство всеки, който не устои, очаква го смърт. И в Бялото Братство всеки, който не устои, очаква го смърт! И обратно - в Черното Братство ако устои - очаква го живот, и в Бялото Братство ако устои - очаква го живот. Вие едва влизате в Школата, в преддверието на Школата сте, но вътре ще влезете. И след като сте влезли в Школата и се върнете назад, смърт ви очаква. Напред ако вървите - живот ви очаква. Тъй е разрешен въпросът. Да не мислите, че е лесно да кажете: Аз ще се откажа.
към текста >>

Напред ако вървите - живот ви очаква.
В Черното Братство всеки, който не устои, очаква го смърт. И в Бялото Братство всеки, който не устои, очаква го смърт! И обратно - в Черното Братство ако устои - очаква го живот, и в Бялото Братство ако устои - очаква го живот. Вие едва влизате в Школата, в преддверието на Школата сте, но вътре ще влезете. И след като сте влезли в Школата и се върнете назад, смърт ви очаква. Напред ако вървите - живот ви очаква. Тъй е разрешен въпросът. Да не мислите, че е лесно да кажете: Аз ще се откажа. Ще се откажеш, но смърт те очаква! Напред е живот, назад е смърт, най-малкото поколебание носи смърт. Ако вървите напред, очаква ви младост, знание, мъдрост, истина, свобода, правда, любов, милосърдие и всички добродетели.
към текста >>

Напред е живот, назад е смърт, най-малкото поколебание носи смърт.
И след като сте влезли в Школата и се върнете назад, смърт ви очаква. Напред ако вървите - живот ви очаква. Тъй е разрешен въпросът. Да не мислите, че е лесно да кажете: Аз ще се откажа. Ще се откажеш, но смърт те очаква! Напред е живот, назад е смърт, най-малкото поколебание носи смърт. Ако вървите напред, очаква ви младост, знание, мъдрост, истина, свобода, правда, любов, милосърдие и всички добродетели. Върнете ли се назад, очаква ви позор, грехопадане, нещастие, израждане, смърт.
към текста >>

44. 12-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Техният живот е такъв, какъвто е животът на Бога.
12 - то писмо IV. ОБЩО ЗА ШКОЛАТА 1. Школата на Бялото Братство е една велика Божествена школа, в която абсолютно няма никакво изключение, на 100 милиони години няма нито едно изключение. Единствената Школа в света, в която няма изключение, е Школата на Бялото Братство. Влезете ли в тази Школа, всички тези Братя вярват в тебе. Техният живот е такъв, какъвто е животът на Бога. Като казвам, че техният живот е като живота на Бога, подразбирам, че във всички прониква Божественият живот във всичката му пълнота и то без никакви закони, без никакво принуждение. Всеки знае своята длъжност и всеки се нарежда според нея. Те нямат абсолютно никакви писани закони, но всички знаят своите длъжности тъй добре, като че ли имат най-добрата организация, най-добрите закони, прекарани през тяхната камара. И ако вие влезете в това Бяло Братство, никога няма да познаете кой е първият и кой е последният. Та имайте предвид, не мислете, че там в тази Школа, /Учителя говори за вътрешната школа на Бялото Братство/, където ще учите Истината, ще има катедра и Учител като мене, тъй да седи на масата като мене и учениците да са наредени на столове, както вие сте наредени.
към текста >>

Като казвам, че техният живот е като живота на Бога, подразбирам, че във всички прониква Божественият живот във всичката му пълнота и то без никакви закони, без никакво принуждение.
IV. ОБЩО ЗА ШКОЛАТА 1. Школата на Бялото Братство е една велика Божествена школа, в която абсолютно няма никакво изключение, на 100 милиони години няма нито едно изключение. Единствената Школа в света, в която няма изключение, е Школата на Бялото Братство. Влезете ли в тази Школа, всички тези Братя вярват в тебе. Техният живот е такъв, какъвто е животът на Бога. Като казвам, че техният живот е като живота на Бога, подразбирам, че във всички прониква Божественият живот във всичката му пълнота и то без никакви закони, без никакво принуждение. Всеки знае своята длъжност и всеки се нарежда според нея. Те нямат абсолютно никакви писани закони, но всички знаят своите длъжности тъй добре, като че ли имат най-добрата организация, най-добрите закони, прекарани през тяхната камара. И ако вие влезете в това Бяло Братство, никога няма да познаете кой е първият и кой е последният. Та имайте предвид, не мислете, че там в тази Школа, /Учителя говори за вътрешната школа на Бялото Братство/, където ще учите Истината, ще има катедра и Учител като мене, тъй да седи на масата като мене и учениците да са наредени на столове, както вие сте наредени. Тук е тъй, но там нещата не са наредени така.
към текста >>

Обаче, когато тези велики истини се пренасят на земята, при условията на сегашния наш живот, ние трябва да търсим начини, и методи, и формули да изразим тези велики истини, които са тъй недостъпни за сегашните умове.
Те нямат абсолютно никакви писани закони, но всички знаят своите длъжности тъй добре, като че ли имат най-добрата организация, най-добрите закони, прекарани през тяхната камара. И ако вие влезете в това Бяло Братство, никога няма да познаете кой е първият и кой е последният. Та имайте предвид, не мислете, че там в тази Школа, /Учителя говори за вътрешната школа на Бялото Братство/, където ще учите Истината, ще има катедра и Учител като мене, тъй да седи на масата като мене и учениците да са наредени на столове, както вие сте наредени. Тук е тъй, но там нещата не са наредени така. Като се научите да спите правилно, ще разберете как е това. Обаче, когато тези велики истини се пренасят на земята, при условията на сегашния наш живот, ние трябва да търсим начини, и методи, и формули да изразим тези велики истини, които са тъй недостъпни за сегашните умове. Сега са недостъпни, но ще станат достъпни. 2. Аз не считам, че само присъствието в събранията на Школата, че само то е окултна школа. Не, целият ваш живот е една окултна школа. Ако мислите, че само в събранията сте в Школата, лъжете се. Не, но целият ваш живот е една окултна школа, на която ще служите.
към текста >>

Не, целият ваш живот е една окултна школа.
Тук е тъй, но там нещата не са наредени така. Като се научите да спите правилно, ще разберете как е това. Обаче, когато тези велики истини се пренасят на земята, при условията на сегашния наш живот, ние трябва да търсим начини, и методи, и формули да изразим тези велики истини, които са тъй недостъпни за сегашните умове. Сега са недостъпни, но ще станат достъпни. 2. Аз не считам, че само присъствието в събранията на Школата, че само то е окултна школа. Не, целият ваш живот е една окултна школа. Ако мислите, че само в събранията сте в Школата, лъжете се. Не, но целият ваш живот е една окултна школа, на която ще служите. По този начин ще имате резултат. От гледището на тези принципи ще решавате всички други въпроси, каквито и да са те: индивидуални, семейни, обществени, народни. Всичките въпроси все от гледището на Школата ще решавате.
към текста >>

Не, но целият ваш живот е една окултна школа, на която ще служите.
Обаче, когато тези велики истини се пренасят на земята, при условията на сегашния наш живот, ние трябва да търсим начини, и методи, и формули да изразим тези велики истини, които са тъй недостъпни за сегашните умове. Сега са недостъпни, но ще станат достъпни. 2. Аз не считам, че само присъствието в събранията на Школата, че само то е окултна школа. Не, целият ваш живот е една окултна школа. Ако мислите, че само в събранията сте в Школата, лъжете се. Не, но целият ваш живот е една окултна школа, на която ще служите. По този начин ще имате резултат. От гледището на тези принципи ще решавате всички други въпроси, каквито и да са те: индивидуални, семейни, обществени, народни. Всичките въпроси все от гледището на Школата ще решавате. 3. Като влизате в Школата, ще влезете с празни каси, за да можем да турим нещо ново. Който е с пълна каса, да не влиза в Школата, защото няма къде да му се даде нещо ново.
към текста >>

9. В окултната школа ще изучаваме живота в неговото проявление, ще изучаваме методите и начините за трансформиране на енергиите, които циркулират в нашето физическо тяло.
По този начин ще придобиете една вътрешна опитност, която може да ви бъде едно от най-силните доказателства. Аз искам като дойде Божият Дух, Той да произведе онези резултати, които ви са необходими. Той знае какво ви е необходимо при сегашните условия, от какво се нуждаете. Всеки се нуждае само от едно нещо, тези неща не са много. И когато Духът дойде, Той ще внесе туй едното във вас и ще оживеете. 9. В окултната школа ще изучаваме живота в неговото проявление, ще изучаваме методите и начините за трансформиране на енергиите, които циркулират в нашето физическо тяло. Знаете ли колко енергии има натрупани във вас? Тези енергии трябва навреме да се използуват. Ако всяка една енергия, вложена във вашето тяло, не я използувате на време, други ще я използуват. 10. Ние се намираме пред една дилема. Вие имате една велика задача, имате едно минало така преплетено, че както сте събрани, не сте на еднакъв уровен.
към текста >>

11. Окултната школа не е Школа за утешение на хората, но тя е Школа за изучаване на великите неизменни закони на Битието, на проявленията на Бога, в който нашият живот се развива съразмерно и хармонично.
Затова като се срещнете се отблъсквате. Вие вътрешно може да имате известни енергии, но знаете ли тези енергии какво зло са принесли на света? Повечето сте положителни, а сега трябва да направим половината положителни и половината отрицателни, тогава работите ще вървят успешно. А този закон, как да ставате положителни и как да ставате отрицателни, ще ви го покажем, ще ви дадем правила. В природата ще ги научите тези правила, в града не можете да ги учите, само в природата може да ги научите. 11. Окултната школа не е Школа за утешение на хората, но тя е Школа за изучаване на великите неизменни закони на Битието, на проявленията на Бога, в който нашият живот се развива съразмерно и хармонично. И само при проявлението на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем в съзнателен контакт с Онова Същество, което прониква Космоса, т.е. да дойдем в съзнателно съприкосновение с Бога. И само след като минем през 999 форми на любовта, ние ще чуем тихия глас да ни говори и като го чуем, ще разберем защо живеем на земята. Щом разберете защо живеете на земята, тогаз земята веднага ще се изправи пред вас, и тя няма да бъде старата земя, старата земя ще изчезне и ще се изправи пред вас като едно живо същество. И тогава като ходите по земята, вие ще имате едно ново разбиране, един нов морал.
към текста >>

И само при проявлението на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем в съзнателен контакт с Онова Същество, което прониква Космоса, т.е.
Вие вътрешно може да имате известни енергии, но знаете ли тези енергии какво зло са принесли на света? Повечето сте положителни, а сега трябва да направим половината положителни и половината отрицателни, тогава работите ще вървят успешно. А този закон, как да ставате положителни и как да ставате отрицателни, ще ви го покажем, ще ви дадем правила. В природата ще ги научите тези правила, в града не можете да ги учите, само в природата може да ги научите. 11. Окултната школа не е Школа за утешение на хората, но тя е Школа за изучаване на великите неизменни закони на Битието, на проявленията на Бога, в който нашият живот се развива съразмерно и хармонично. И само при проявлението на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем в съзнателен контакт с Онова Същество, което прониква Космоса, т.е. да дойдем в съзнателно съприкосновение с Бога. И само след като минем през 999 форми на любовта, ние ще чуем тихия глас да ни говори и като го чуем, ще разберем защо живеем на земята. Щом разберете защо живеете на земята, тогаз земята веднага ще се изправи пред вас, и тя няма да бъде старата земя, старата земя ще изчезне и ще се изправи пред вас като едно живо същество. И тогава като ходите по земята, вие ще имате едно ново разбиране, един нов морал. Като ходите по това живо същество ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: Туй същество е толкова благо и велико и ще гледате да не му причинявате никаква болка и сътресение.
към текста >>

13. Тук в Школата аз виждам вашите мисли, вие казвате: Хубаво е това учение, но ние имаме мъчнотии в живота си.
Аз не казвам тайни. За да изучите тайните, които искате, трябва ви цяла вечност. Тъй щото нашите тайни с един ден, с един час никой не може да ги вземе. По този начин нищо не може да разберете и научите. Но онзи, който влезе с онова чисто сърце да търси Бога на Любовта, той може много да разбере. 13. Тук в Школата аз виждам вашите мисли, вие казвате: Хубаво е това учение, но ние имаме мъчнотии в живота си. Мъчнотиите в живота ви, това е едно благословение за вас. Най-великото благословение за един ученик на окултната школа е да има мъчнотии и то големи мъчнотии. Той тогаз се счита за герой. Ако няма мъчнотии, той нито ученик, нито вярващ, нито оглашен може да бъде. Първото нещо: Имате ли мъчнотии, вие сте ученици, нямате ли мъчнотии - с вас въпросът е свършен.
към текста >>

Мъчнотиите в живота ви, това е едно благословение за вас.
За да изучите тайните, които искате, трябва ви цяла вечност. Тъй щото нашите тайни с един ден, с един час никой не може да ги вземе. По този начин нищо не може да разберете и научите. Но онзи, който влезе с онова чисто сърце да търси Бога на Любовта, той може много да разбере. 13. Тук в Школата аз виждам вашите мисли, вие казвате: Хубаво е това учение, но ние имаме мъчнотии в живота си. Мъчнотиите в живота ви, това е едно благословение за вас. Най-великото благословение за един ученик на окултната школа е да има мъчнотии и то големи мъчнотии. Той тогаз се счита за герой. Ако няма мъчнотии, той нито ученик, нито вярващ, нито оглашен може да бъде. Първото нещо: Имате ли мъчнотии, вие сте ученици, нямате ли мъчнотии - с вас въпросът е свършен. Мъчнотиите са задачи в окултната школа, дадени на учениците, както на студента по математика дават трудни задачи.
към текста >>

14. Като ученици на окултната школа ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове - оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота.
Първото нещо: Имате ли мъчнотии, вие сте ученици, нямате ли мъчнотии - с вас въпросът е свършен. Мъчнотиите са задачи в окултната школа, дадени на учениците, както на студента по математика дават трудни задачи. А вие седите и казвате: Добър е Господ, като дойде Духът в нас, като каже Господ, всичко ще бъда. Туй е едно детинско разсъждение. Господ каквото е искал всичко е направил и ние трябва да изучаваме и разбираме туй, което Господ е направил. 14. Като ученици на окултната школа ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове - оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота. И вие трябва да се приготвите вече. Още от днес почнете, имате условия да работите мълком, тихо и разумно. Уповавайте на тези Божествени закони. Работете както работи светлината.
към текста >>

45. 20-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Животните например не виждат звездите.
Светещата раса представят същества, които са творчески. Те творят, съграждат Вселената. За нашето зрение те са невидими. В бъдеще когато зрението на хората се развие, те ще виждат светлината, която светещата раса носи със себе си. Те ще виждат светлината и на онези звезди, които днес не виждат. Животните например не виждат звездите. Те даже не повдигат главите си да погледнат нагоре. 39. Числата и йерархиите. От окултно гледище числата от 1 - 10 представят Висши Разумни Същества, с идеи, със знания. Те слизат на земята със строго определена задача. Всяко число представя отделна йерархия.
към текста >>

център на един специален живот.
Всяко число представя отделна йерархия. Единицата представя Същества от най-горна еволюция, но поради законите на Битието, колкото по-възвишено е Съществото, което слиза на земята, толкова повече се смалява. Затова именно единицата, която в Божествения свят е от най-висша йерархия, на земята е най-малка. Като слиза на земята единицата постепенно губи своята интелигентност, своята сила и своя обем, смалява се до точка. Тъй щото когато някой се съзнава като човек, той трябва да се смалява, да стане център на кръга, т.е. център на един специален живот. С други думи казано: веднъж дошъл на земята, човек трябва да знае как да трансформира енергията си от по-високо в по-ниско състояние. Той трябва да пренесе знанията си от по-широк кръг на деятелност в по-тесен кръг. Втората йерархия от Същества, които се изявяват на земята в числото 2, идват в помощ на единицата. Тя сама не е в състояние да си помогне, понеже се е превърнала в център. Втората Йерархия има за цел да посочи на единицата пътя, по който може да се развива.
към текста >>

В Природата съществува една Абсолютно Разумна Среда, с която единицата, като Разумно Същество, трябва да бъде свързана по който и да е начин — съзнателен, самосъзнателен, подсъзнателен и свърхсъзнателен.
В единицата има вътрешна светлина, но не и външна. При числото две се явяват два центъра, вследствие на което между съществата се явява борба. Числото две взето в трите си измерения дава числото 8. При числото 8 имаме Разумни Същества с различна енергия по качество от тази, на Съществата при числото две. Силата на всяка единица зависи от свързването ѝ с една Абсолютно Разумна Среда. В Природата съществува една Абсолютно Разумна Среда, с която единицата, като Разумно Същество, трябва да бъде свързана по който и да е начин — съзнателен, самосъзнателен, подсъзнателен и свърхсъзнателен. Като разумни същества, като живи единици, същият закон се отнася и до вас. Този закон обхваща всички същества, от най-малките до най-големите. Връзката с Абсолютно Разумната Среда е условие за развитие. За да върви напред, човек трябва да бъде свързан с Абсолютното, с Разумната Среда. За тази цел той трябва да се държи за своята основна идея.
към текста >>

Бог винаги е тил в човешкия живот, никога не изпъква напред.
И едното, и другото Същество имат желание да господствуват над материята и над човека, в това отношение човек представя бойно поле за Разумните Същества - Светли и Тъмни. По този начин те оказват известно влияние върху възгледите на хората. Тъй щото когато някой изнася свои убеждения по даден въпрос, той не подозира даже, че това не са негови убеждения, а убеждения на някои Същества - Светли или Тъмни, които му влияят. Като не знае това, той си въобразява, че е нещо особено, а в същност играе ролята на Дон Кихот или Санчо Панса. 42. Бог и Човек. Бог винаги е тил в човешкия живот, никога не изпъква напред. Бог се скрива зад всички наши идеи, красиви желания и стремежи и се изявява във вид на слаб подтик. Спре ли човек движението си, Той пак го импулсира да върви напред, да реализира своята идея. Бог никога не ограничава, но импулсира, дава подтик. Като свърши започнатата си работа, Божественото в човека се скрива, като дава възможност на човека да се радва, да мисли, че той сам е направил всичко това. 43. Космичният пулс и движението на кръвта.
към текста >>

Не сте вие, които решавате крайната цел на живота.
44 . Човек и Възвишените Същества. Като ученици от вас се иска будно съзнание, готовност за работа, да не спъвате своето развитие, както и развитието на Съществата, които стоят над вас. Щом решите задачата си, т.е. намерите елементите ѝ, Разумните Същества ще я подемат по-нататък. Не сте вие, които решавате крайната цел на живота. Вие се домогвате само до елементите на живота, а други ще организират тези елементи. Запример, човек открива елементите на разумността, а Висшите Същества вземат тези елементи, организират ги и изкарват нещо велико. От елементите на разумността, те дохождат до Висшата Разумност. Съвременните хора се стремят към придобиване на знание, на сила, на богатство. Те искат да станат велики хора.
към текста >>

Вие се домогвате само до елементите на живота, а други ще организират тези елементи.
Човек и Възвишените Същества. Като ученици от вас се иска будно съзнание, готовност за работа, да не спъвате своето развитие, както и развитието на Съществата, които стоят над вас. Щом решите задачата си, т.е. намерите елементите ѝ, Разумните Същества ще я подемат по-нататък. Не сте вие, които решавате крайната цел на живота. Вие се домогвате само до елементите на живота, а други ще организират тези елементи. Запример, човек открива елементите на разумността, а Висшите Същества вземат тези елементи, организират ги и изкарват нещо велико. От елементите на разумността, те дохождат до Висшата Разумност. Съвременните хора се стремят към придобиване на знание, на сила, на богатство. Те искат да станат велики хора. Право е тяхното желание, но това желание не е само тяхно: Други Същества, по-напреднали от тях, имат същото желание.
към текста >>

В него е скрит животът.
добрият му приятел ще го срещне, ще го извика да му даде едно парче медена пита. Защо не му даде цяла пита? Цялата пита не се дава изведнъж. Който не е благодарен на малкото, той ще изгуби и него. Малкото се благославя. В него е скрит животът. 46. Човек и Провидението. Когато изпраща страдания на хората, Провидението има предвид злото, което ги очаква. И за да не налетят на голямо зло и страдания, то им изпраща по-малки страдания. За да познае къде е намесен пръстът на Провидението, човек трябва да мисли. Ако само чувствува без да мисли, тогава интелектът отстъпва назад.
към текста >>

46. 24-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Станем ли негови членове, ще започнем истинския живот.
Това е, което се подразбира в стиха. И аз ще се отрека от него не пред Бога, но пред тия Братя. Вие трябва да казвате: Ние се готвим за ученици, да влезем в туй Всемирно Бяло Братство, на което Христос е глава. И в стремлението си няма да отстъпим нито една крачка, няма да се отречем от принципите Любов, Мъдрост и Истина. Само така ще станем негови Членове. Станем ли негови членове, ще започнем истинския живот. Аз ще се спра някой път да ви говоря върху Бялото Братство, има много да се говори върху него, да се запознаете със законите на тази Божествена наука. Постепенно ще ви въведа, не изведнъж. Ако бяхте готови, трябваше да ви приведем между тия Бели Братя, да ги видите, но те не пущат когото и да е. 31. Моето говорене, моите отношения към вашата основна идея, целят следното: Аз искам да създам условия, при които нашата основна идея ще може да се развива. Обаче, ако вие сте невнимателни към тези условия, които аз ви създавам, можете да дойдете до неблагоприятни резултати.
към текста >>

Добрият и съзнателен Учител внася светлина в умовете на учениците си, благодарение на което и без неговото външно отношение към тях, те продължават да учат.
34. Някой се страхува какво ще стане с него, когато Учителят му замине за другия свят. Този страх не е на място. Съзнателният Учител е подобен на опитен капитан на параход. Той никога няма да спре парахода всред морето, щом е тръгнал на път, той благополучно ще изведе пътниците на определеното пристанище. Ако Учителят замине за другия свят, учениците му ще се намерят в същото положение, в каквото са били при него. Добрият и съзнателен Учител внася светлина в умовете на учениците си, благодарение на което и без неговото външно отношение към тях, те продължават да учат. Ако това можем да кажем за обикновения Учител, колко повече можем да кажем за Великия Учител, който представя външно отношение на Бога към хората. Учителят предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта предава част от светлината си, и всеки, който иска, може да се ползва от нея. Учителят е проява на божествената светлина. Колкото повече приема човек от тази светлина, толкова повече се свързва с Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога.
към текста >>

Учителят е един завършен процес, един узрял плод на дървото на живота.
Това трябва да бъде идеал на човешката душа. 35. На всеки 2000 години се ражда един Велик Учител, на всеки 1000 години се ражда един светия, на всеки 100 години се ражда един гений. 36. Наглед Учителят живее като всички хора и само по своето учение той се обявява за дете на небето. Той учи и разправя това, което сам е опитал и знае, и затова е категоричен във всичко. Учителят е една написана книга, по която хората се учат. Учителят е един завършен процес, един узрял плод на дървото на живота. 37. Който търси Истината, трябва да съзнае в себе си, че в света съществува само един Велик Учител, който посочва на всички хора Пътя на Истината. Думите на този Учител са силни и мощни. Съзнае ли човек, че само една Истина съществува, после той ще познае, че има само една Мъдрост, една Любов, една Правда, една Добродетел, един Живот. Съзнае ли това, той ще бъде в сила да се освободи от всички заблуждения. Когато човек съзнае, че има само един Учител, една свещена идея, той ще има единство в душата си, което е необходимо за неговото развитие.
към текста >>

Съзнае ли човек, че само една Истина съществува, после той ще познае, че има само една Мъдрост, една Любов, една Правда, една Добродетел, един Живот.
Той учи и разправя това, което сам е опитал и знае, и затова е категоричен във всичко. Учителят е една написана книга, по която хората се учат. Учителят е един завършен процес, един узрял плод на дървото на живота. 37. Който търси Истината, трябва да съзнае в себе си, че в света съществува само един Велик Учител, който посочва на всички хора Пътя на Истината. Думите на този Учител са силни и мощни. Съзнае ли човек, че само една Истина съществува, после той ще познае, че има само една Мъдрост, една Любов, една Правда, една Добродетел, един Живот. Съзнае ли това, той ще бъде в сила да се освободи от всички заблуждения. Когато човек съзнае, че има само един Учител, една свещена идея, той ще има единство в душата си, което е необходимо за неговото развитие. Докато не възприеме човек идеята, че има само един Бог и един Учител в света, много люшкания и превръщания ще има в неговия житейски път. Няма по-велико нещо от това, да намери човек свещеното място на своята душа и да съзнае къде живее самият той. Да намери човек себе си, това е свещен момент в живота на човека.
към текста >>

Да намери човек себе си, това е свещен момент в живота на човека.
Съзнае ли човек, че само една Истина съществува, после той ще познае, че има само една Мъдрост, една Любов, една Правда, една Добродетел, един Живот. Съзнае ли това, той ще бъде в сила да се освободи от всички заблуждения. Когато човек съзнае, че има само един Учител, една свещена идея, той ще има единство в душата си, което е необходимо за неговото развитие. Докато не възприеме човек идеята, че има само един Бог и един Учител в света, много люшкания и превръщания ще има в неговия житейски път. Няма по-велико нещо от това, да намери човек свещеното място на своята душа и да съзнае къде живее самият той. Да намери човек себе си, това е свещен момент в живота на човека. Да се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие. Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първата Причина, Която ви е пратила на земята, и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе. Един човек представя звено, брънка от великата верига на живота. Съзнаете ли това, вие ще се освободите от кошмарното сънно състояние, в което се намирате.
към текста >>

Да се види човек, това е епохален момент в живота му.
Съзнае ли това, той ще бъде в сила да се освободи от всички заблуждения. Когато човек съзнае, че има само един Учител, една свещена идея, той ще има единство в душата си, което е необходимо за неговото развитие. Докато не възприеме човек идеята, че има само един Бог и един Учител в света, много люшкания и превръщания ще има в неговия житейски път. Няма по-велико нещо от това, да намери човек свещеното място на своята душа и да съзнае къде живее самият той. Да намери човек себе си, това е свещен момент в живота на човека. Да се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие. Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първата Причина, Която ви е пратила на земята, и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе. Един човек представя звено, брънка от великата верига на живота. Съзнаете ли това, вие ще се освободите от кошмарното сънно състояние, в което се намирате. Сега вие се чувствувате отделност в живота, но това е илюзия.
към текста >>

Един човек представя звено, брънка от великата верига на живота.
Няма по-велико нещо от това, да намери човек свещеното място на своята душа и да съзнае къде живее самият той. Да намери човек себе си, това е свещен момент в живота на човека. Да се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие. Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първата Причина, Която ви е пратила на земята, и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе. Един човек представя звено, брънка от великата верига на живота. Съзнаете ли това, вие ще се освободите от кошмарното сънно състояние, в което се намирате. Сега вие се чувствувате отделност в живота, но това е илюзия. Пожелавам ви всички да намерите своя Учител. Един е Учителят, който носи истинско знание. Той има много проявления в света, но по същество е Един.
към текста >>

Сега вие се чувствувате отделност в живота, но това е илюзия.
Да се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие. Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първата Причина, Която ви е пратила на земята, и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе. Един човек представя звено, брънка от великата верига на живота. Съзнаете ли това, вие ще се освободите от кошмарното сънно състояние, в което се намирате. Сега вие се чувствувате отделност в живота, но това е илюзия. Пожелавам ви всички да намерите своя Учител. Един е Учителят, който носи истинско знание. Той има много проявления в света, но по същество е Един. Намери ли човек един от моментите на неговото проявление, едновременно с това той ще намери и себе си. Закон е: Като намериш Бога, ще видиш себе си.
към текста >>

Да видиш Бога, да видиш себе си, това е най-свещеният момент в живота на човека.
Един е Учителят, който носи истинско знание. Той има много проявления в света, но по същество е Един. Намери ли човек един от моментите на неговото проявление, едновременно с това той ще намери и себе си. Закон е: Като намериш Бога, ще видиш себе си. И обратно: Като видиш себе си, ще видиш и Бога. Да видиш Бога, да видиш себе си, това е най-свещеният момент в живота на човека. За този момент именно живее човек. 38. Христос казва: Не се наричайте Учители, защото един е вашият Учител - Христос, а вие всичките сте братя помежду си.
към текста >>

47. 27-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Оттам и голямото богатство и разнообразие, оттам и онзи изобилен живот в светлина, които бликат от всяка беседа.
Всяка беседа на Учителя е акт на космично творчество. С всяка беседа се вливат нови сили в земното развитие, които постепенно преобразяват Земята и ще послужат като основа за създаването на една нова земя и едно ново Небе. Дълбоки са тайните на космичното творчество, защото то се извършва със силите на Творческото Слово. Силите, които Учителя внася в света, ще създадат не само едно ново човечество, но ще създадат и един нов Космос, едно ново Слънце и една нова Земя, в която ще живеят Синовете Божи, защото всяка беседа е резултат на контакт на Учителя с Великата Реалност. Понеже Реалността е безгранична в своята пълнота и разнообразна в своите прояви, затова и всеки контакт с Нея се изразява в неговото съзнание като нови идеи, нови принципи, нови сили и преживявания. Оттам и голямото богатство и разнообразие, оттам и онзи изобилен живот в светлина, които бликат от всяка беседа. Чрез беседите Учителя беше посредник между Великото и Малкото, представяше Великото пред Малкото. Това е съдържанието на всичките му беседи. И понеже всяка идея и всяка мисъл, които идват от Великото към Малкото, носят в себе си мощни сили, затова и беседите на Учителя са изпълнени с мощ и сила и могат да лекуват даже и физически болести. Така че не са обикновени проповеди, но са дълбоки окултно-мистични слова, запечатани със седем печата. В тях е изнесено онова, което е скрито дълбоко в човешката душа, но за да проникне човек до тази велика тайна, трябва да умее да повдига булото, да отваря седемте печата.
към текста >>

Този род трябва да изработи ред качества, като води добър и благочестив живот, за да пречисти материята, от която ще се съгради тялото на Учителя.
В тях е изнесено онова, което е скрито дълбоко в човешката душа, но за да проникне човек до тази велика тайна, трябва да умее да повдига булото, да отваря седемте печата. Който намери трите основни мисли на всяка беседа и е познал тяхната магическа окултна страна, той е намерил пътя, който води към Храма на Тайното Познание. 66. Учителя идва в света периодически да отбележи началото на една нова епоха, да даде нов импулс на човешкото развитие, да внесе нова свежа струя в енергиите на земното развитие. 67. Когато Учителя слиза на физическия свят, невидимият свят предварително му приготвя едно физическо тяло, което да може да послужи като добър проводник на неговите Божествени сили. Понеже идването на Учителя не е случайно явление, то векове отнапред той работи върху онзи род, чрез който ще дойде във физическо тяло. Този род трябва да изработи ред качества, като води добър и благочестив живот, за да пречисти материята, от която ще се съгради тялото на Учителя. 68. За да може да познае Учителя и да влезе в контакт с него, човек трябва да има будно съзнание, трябва да има светла мисъл, трябва да има едно вътрешно чувство, което да му разкрива естеството и характера на Учителя. Защото Учителя се разкрива само на онзи, който има отворени духовни очи, или най-малкото,който има едно чувство за да го почувствува, разбере и оцени. 69. Учителя привидно живее като обикновен човек, но достатъчно е да се влезе в контакт с него, за да се разбере,че имаме работа с един необикновен човек, който надхвърля границите на обикновения, даже и на човека с високо просветено съзнание. Той ще почувствува, че Учителя притежава друго съзнание, което прониква и обгръща в себе си всичко живо. Той ще почувствува и разбере, че стои пред един велик мъдрец, който вижда и преживява скърбите и страданията на всички същества - от най-малките до най-големите.
към текста >>

70.Учителя е образец на мъдрец, както във външния си изглед, така и във вътрешния си живот, той е прототип на мъдрец.
Той ще почувствува и разбере, че стои пред един велик мъдрец, който вижда и преживява скърбите и страданията на всички същества - от най-малките до най-големите. Така е почувствуван и разбран Учителя от художника Борис Георгиев, който го е нарисувал със затворени очи, дълбоко вглъбен в себе си, с израз на едно спокойно търпение, озарен от една вътрешна светлина, но в израза на лицето се вижда, че той носи и преживява в съзнанието си страданията на всички същества и търси начини и пътища да помогне на всички. В това е величието и силата на Учителя, че той помага на всички, без да издава това. Той казва на едно място: Аз благославям онези, които ме гонят, а не ги мразя. Това е състоянието на истинския мъдрец, в когото Мъдростта е съградила дома си. 70.Учителя е образец на мъдрец, както във външния си изглед, така и във вътрешния си живот, той е прототип на мъдрец. А мъдрецът е човек, който е изпълнен със знание, мъдрост и любов и непрестанно раздава от своето изобилие на нуждаещите се. Учителя като мъдрец е извор на живата вода, която извира от високопланински извор и се стреми към долината и където минава, всичко напоява и освежава. Няма същество, което да е влязло в допир с Учителя, и да не е почувствувало неговото благотворно влияние. Той е като един извор в оазиса всред пустинята на живота и всеки, който мине покрай този оазис, ще изпита благотворното влияние на извора, ще освежи и подкрепи силите си от неговите живи води. Учителя е изпълнен с безгранична Любов към всички страдащи, към всички онеправдани, към всички попаднали в робството на греха и е готов да помогне на всички, без да ги съди.
към текста >>

Той е като един извор в оазиса всред пустинята на живота и всеки, който мине покрай този оазис, ще изпита благотворното влияние на извора, ще освежи и подкрепи силите си от неговите живи води.
Това е състоянието на истинския мъдрец, в когото Мъдростта е съградила дома си. 70.Учителя е образец на мъдрец, както във външния си изглед, така и във вътрешния си живот, той е прототип на мъдрец. А мъдрецът е човек, който е изпълнен със знание, мъдрост и любов и непрестанно раздава от своето изобилие на нуждаещите се. Учителя като мъдрец е извор на живата вода, която извира от високопланински извор и се стреми към долината и където минава, всичко напоява и освежава. Няма същество, което да е влязло в допир с Учителя, и да не е почувствувало неговото благотворно влияние. Той е като един извор в оазиса всред пустинята на живота и всеки, който мине покрай този оазис, ще изпита благотворното влияние на извора, ще освежи и подкрепи силите си от неговите живи води. Учителя е изпълнен с безгранична Любов към всички страдащи, към всички онеправдани, към всички попаднали в робството на греха и е готов да помогне на всички, без да ги съди. Той никога не съди и не чете морал, но винаги се стреми да помогне и научи хората да разбират законите на живота, за да избегнат ненужните страдания. 71. Учителя е жива светлина, на която всеки може да чете книгата на своя живот, както и великата Книга на Живота. Затова всеки, който дойдеше в контакт с него, чувствуваше, че се намира всред нещо необикновено, изпълва се с един вътрешен мир и с едно желание да живее в мир и братство с всички същества. Това показва, че хората, които идват в контакт с Учителя, възприемат, ако са отворени, неговите вибрации, неговите състояния, и си отиват успокоени, излекувани от своите душевни рани и страдания.
към текста >>

Той никога не съди и не чете морал, но винаги се стреми да помогне и научи хората да разбират законите на живота, за да избегнат ненужните страдания.
А мъдрецът е човек, който е изпълнен със знание, мъдрост и любов и непрестанно раздава от своето изобилие на нуждаещите се. Учителя като мъдрец е извор на живата вода, която извира от високопланински извор и се стреми към долината и където минава, всичко напоява и освежава. Няма същество, което да е влязло в допир с Учителя, и да не е почувствувало неговото благотворно влияние. Той е като един извор в оазиса всред пустинята на живота и всеки, който мине покрай този оазис, ще изпита благотворното влияние на извора, ще освежи и подкрепи силите си от неговите живи води. Учителя е изпълнен с безгранична Любов към всички страдащи, към всички онеправдани, към всички попаднали в робството на греха и е готов да помогне на всички, без да ги съди. Той никога не съди и не чете морал, но винаги се стреми да помогне и научи хората да разбират законите на живота, за да избегнат ненужните страдания. 71. Учителя е жива светлина, на която всеки може да чете книгата на своя живот, както и великата Книга на Живота. Затова всеки, който дойдеше в контакт с него, чувствуваше, че се намира всред нещо необикновено, изпълва се с един вътрешен мир и с едно желание да живее в мир и братство с всички същества. Това показва, че хората, които идват в контакт с Учителя, възприемат, ако са отворени, неговите вибрации, неговите състояния, и си отиват успокоени, излекувани от своите душевни рани и страдания. А които отиват при Учителя затворени, с желание да видят нещо лошо в него, те се оглеждат в него като в огледало, виждат своята собствена нищета, виждат себе си в него и казват: той е такъв, той е онакъв, съдейки по себе си. Учителя е едно велико огледало, в което всеки вижда себе си.
към текста >>

71. Учителя е жива светлина, на която всеки може да чете книгата на своя живот, както и великата Книга на Живота.
Учителя като мъдрец е извор на живата вода, която извира от високопланински извор и се стреми към долината и където минава, всичко напоява и освежава. Няма същество, което да е влязло в допир с Учителя, и да не е почувствувало неговото благотворно влияние. Той е като един извор в оазиса всред пустинята на живота и всеки, който мине покрай този оазис, ще изпита благотворното влияние на извора, ще освежи и подкрепи силите си от неговите живи води. Учителя е изпълнен с безгранична Любов към всички страдащи, към всички онеправдани, към всички попаднали в робството на греха и е готов да помогне на всички, без да ги съди. Той никога не съди и не чете морал, но винаги се стреми да помогне и научи хората да разбират законите на живота, за да избегнат ненужните страдания. 71. Учителя е жива светлина, на която всеки може да чете книгата на своя живот, както и великата Книга на Живота. Затова всеки, който дойдеше в контакт с него, чувствуваше, че се намира всред нещо необикновено, изпълва се с един вътрешен мир и с едно желание да живее в мир и братство с всички същества. Това показва, че хората, които идват в контакт с Учителя, възприемат, ако са отворени, неговите вибрации, неговите състояния, и си отиват успокоени, излекувани от своите душевни рани и страдания. А които отиват при Учителя затворени, с желание да видят нещо лошо в него, те се оглеждат в него като в огледало, виждат своята собствена нищета, виждат себе си в него и казват: той е такъв, той е онакъв, съдейки по себе си. Учителя е едно велико огледало, в което всеки вижда себе си. 72. Външно Учителя беше със среден ръст, или малко над средния, с добре сложено, пропорционално оформено тяло, в което беше спазено правилото за златното сечение на древните гръцки скулптори.
към текста >>

От цялата му фигура лъхаше живот и хармония и цялата му фигура излъчваше светлина и топлина, с които привличаше човешките души.
Затова всеки, който дойдеше в контакт с него, чувствуваше, че се намира всред нещо необикновено, изпълва се с един вътрешен мир и с едно желание да живее в мир и братство с всички същества. Това показва, че хората, които идват в контакт с Учителя, възприемат, ако са отворени, неговите вибрации, неговите състояния, и си отиват успокоени, излекувани от своите душевни рани и страдания. А които отиват при Учителя затворени, с желание да видят нещо лошо в него, те се оглеждат в него като в огледало, виждат своята собствена нищета, виждат себе си в него и казват: той е такъв, той е онакъв, съдейки по себе си. Учителя е едно велико огледало, в което всеки вижда себе си. 72. Външно Учителя беше със среден ръст, или малко над средния, с добре сложено, пропорционално оформено тяло, в което беше спазено правилото за златното сечение на древните гръцки скулптори. От цялата му фигура лъхаше живот и хармония и цялата му фигура излъчваше светлина и топлина, с които привличаше човешките души. Походката му беше стройна, елегантна, отмерена, царствена, величествена, каквито бяха и всеки жест, и движение в него. В неговите движения, в неговата обхода нямаше нищо излишно, всичко беше спокойно, отмерено, целесъобразно и в хармония с общия ритъм на Природата и живота. Само като го погледнеше, човек виждаше, че се намира пред един необикновен човек, който привлича и очарова, като в привличането и очарованието си не заробва, а освобождава. В обходата си беше приятен, любезен, внимателен, естествен. Но както обходата му, така и в целия външен изглед и маниер имаше нещо величествено, което поразяваше, което завладяваше.
към текста >>

В неговите движения, в неговата обхода нямаше нищо излишно, всичко беше спокойно, отмерено, целесъобразно и в хармония с общия ритъм на Природата и живота.
А които отиват при Учителя затворени, с желание да видят нещо лошо в него, те се оглеждат в него като в огледало, виждат своята собствена нищета, виждат себе си в него и казват: той е такъв, той е онакъв, съдейки по себе си. Учителя е едно велико огледало, в което всеки вижда себе си. 72. Външно Учителя беше със среден ръст, или малко над средния, с добре сложено, пропорционално оформено тяло, в което беше спазено правилото за златното сечение на древните гръцки скулптори. От цялата му фигура лъхаше живот и хармония и цялата му фигура излъчваше светлина и топлина, с които привличаше човешките души. Походката му беше стройна, елегантна, отмерена, царствена, величествена, каквито бяха и всеки жест, и движение в него. В неговите движения, в неговата обхода нямаше нищо излишно, всичко беше спокойно, отмерено, целесъобразно и в хармония с общия ритъм на Природата и живота. Само като го погледнеше, човек виждаше, че се намира пред един необикновен човек, който привлича и очарова, като в привличането и очарованието си не заробва, а освобождава. В обходата си беше приятен, любезен, внимателен, естествен. Но както обходата му, така и в целия външен изглед и маниер имаше нещо величествено, което поразяваше, което завладяваше. Това се чувствуваше особено на беседите, където той, като седнеше пред масата на стола, озаряваше се от едно лъчезарно сияние, което го правеше подобен на изгряващото Слънце, което пръска животворните са лъчи във всички посоки, като успокоява, лекува и вдъхновява, и внася ентусиазъм. Когато излизаше на беседа, Учителя се озаряваше, а лицето му, както и цялата му фигура издаваше светлина, топлина и сила, и той представяше едновременно нещо импозантно, могъщо, силно и същевременно смирено и скромно.
към текста >>

Това се чувствуваше особено на беседите, където той, като седнеше пред масата на стола, озаряваше се от едно лъчезарно сияние, което го правеше подобен на изгряващото Слънце, което пръска животворните са лъчи във всички посоки, като успокоява, лекува и вдъхновява, и внася ентусиазъм.
Походката му беше стройна, елегантна, отмерена, царствена, величествена, каквито бяха и всеки жест, и движение в него. В неговите движения, в неговата обхода нямаше нищо излишно, всичко беше спокойно, отмерено, целесъобразно и в хармония с общия ритъм на Природата и живота. Само като го погледнеше, човек виждаше, че се намира пред един необикновен човек, който привлича и очарова, като в привличането и очарованието си не заробва, а освобождава. В обходата си беше приятен, любезен, внимателен, естествен. Но както обходата му, така и в целия външен изглед и маниер имаше нещо величествено, което поразяваше, което завладяваше. Това се чувствуваше особено на беседите, където той, като седнеше пред масата на стола, озаряваше се от едно лъчезарно сияние, което го правеше подобен на изгряващото Слънце, което пръска животворните са лъчи във всички посоки, като успокоява, лекува и вдъхновява, и внася ентусиазъм. Когато излизаше на беседа, Учителя се озаряваше, а лицето му, както и цялата му фигура издаваше светлина, топлина и сила, и той представяше едновременно нещо импозантно, могъщо, силно и същевременно смирено и скромно. С погледа си Учителя проникваше в душите и сърцата на присъстващите и отговаряше на техните болки и въпроси. Мнозина оставаха изненадани, когато заговорваше за техните болки и въпроси, които ги интересуваха. За него нямаше нищо скрито, защото той беше еднакво буден в трите свята на Битието - физически, духовен и божествен. 73. Когато говореше на беседа, той влизаше по три различни начини в Реалността и ни я разкриваше.
към текста >>

Най-после, Учителя се сливаше с Реалността, със Същината на всички неща и тази Същина, която е една и съща както в човека, животното, растението, така и в безпределното пространство и в звездите, му се изявява и му разкрива своите тайни, разкрива му законите на своето Битие.
Той съзерцаваше реалността и описваше това, което съзерцава; в същото време той слушаше това, което Реалността му говореше и ни го предаваше. Това се нарича в окултната наука инспирация или вдъхновение. Космичното Слово инспирира, говори, вдъхновява онези души, които са будни и се изявява чрез тях. Колкото по-будна е една душа, толкова по-пълно и по-съзнателно е това вдъхновение, това изявление на Космичното Слово. В Учителя имаме пълно изявление на Космичното Слово, на Космичната Реалност. Най-после, Учителя се сливаше с Реалността, със Същината на всички неща и тази Същина, която е една и съща както в човека, животното, растението, така и в безпределното пространство и в звездите, му се изявява и му разкрива своите тайни, разкрива му законите на своето Битие. Той ставаше едно със Същината на нещата и по такъв начин можеше до получи откровение за тайните на всичко съществуващо. Такива са великите възможности, с които разполага Учителя, за да бъде в контакт с Реалността и да ни я предаде на обикновен език на нас, които не можем да влезем в съзнателен контакт с таза Реалност. Като говореше Учителя подбираше най-изразителните думи, които могат да изразят идеите му. Гласът му беше тих, спокоен, отмерен и показваше пълно самообладание, пълен себеконтрол. Рядко повишаваше гласа си, рядко натъртваше на известни думи и идеи.
към текста >>

Такива са великите възможности, с които разполага Учителя, за да бъде в контакт с Реалността и да ни я предаде на обикновен език на нас, които не можем да влезем в съзнателен контакт с таза Реалност.
Космичното Слово инспирира, говори, вдъхновява онези души, които са будни и се изявява чрез тях. Колкото по-будна е една душа, толкова по-пълно и по-съзнателно е това вдъхновение, това изявление на Космичното Слово. В Учителя имаме пълно изявление на Космичното Слово, на Космичната Реалност. Най-после, Учителя се сливаше с Реалността, със Същината на всички неща и тази Същина, която е една и съща както в човека, животното, растението, така и в безпределното пространство и в звездите, му се изявява и му разкрива своите тайни, разкрива му законите на своето Битие. Той ставаше едно със Същината на нещата и по такъв начин можеше до получи откровение за тайните на всичко съществуващо. Такива са великите възможности, с които разполага Учителя, за да бъде в контакт с Реалността и да ни я предаде на обикновен език на нас, които не можем да влезем в съзнателен контакт с таза Реалност. Като говореше Учителя подбираше най-изразителните думи, които могат да изразят идеите му. Гласът му беше тих, спокоен, отмерен и показваше пълно самообладание, пълен себеконтрол. Рядко повишаваше гласа си, рядко натъртваше на известни думи и идеи. Учителя така водеше беседата, че едновременно изнасяше принципите, законите и методите и същевременно отговаряше на въпросите, които интересуваха мнозина от присъстващите. Той говореше увлекателно и постепенно развиваше мисълта си.
към текста >>

Слово, което носи живот, светлина и сила в себе си.
Гласът му беше тих, спокоен, отмерен и показваше пълно самообладание, пълен себеконтрол. Рядко повишаваше гласа си, рядко натъртваше на известни думи и идеи. Учителя така водеше беседата, че едновременно изнасяше принципите, законите и методите и същевременно отговаряше на въпросите, които интересуваха мнозина от присъстващите. Той говореше увлекателно и постепенно развиваше мисълта си. Словото му беше истинска музика, истинска поезия. Слово, което носи живот, светлина и сила в себе си. Понеже всяка идея, всяка мисъл, носят в себе си грамадни творчески сили, то затова той никога не кондензираше идеите и мислите си, а ги разводняваше и примесваше с обикновени идеи и мисли, с разкази и случки от живота, за да се намали интензивността на силите, които действуват върху слушателите. Затова той казва: Всяка моя беседа указва такова влияние върху човешките души, каквото пролетният дъжд върху изсъхналата земя. Словото му освежава, повдига, просветлява, укрепва и вдъхновява. То е истинска музика и поезия, а музиката му е магия. Когато свиреше той сваляше на Земята небесната хармония и я обличаше в тонове, за да е достъпна за нас.
към текста >>

Понеже всяка идея, всяка мисъл, носят в себе си грамадни творчески сили, то затова той никога не кондензираше идеите и мислите си, а ги разводняваше и примесваше с обикновени идеи и мисли, с разкази и случки от живота, за да се намали интензивността на силите, които действуват върху слушателите.
Рядко повишаваше гласа си, рядко натъртваше на известни думи и идеи. Учителя така водеше беседата, че едновременно изнасяше принципите, законите и методите и същевременно отговаряше на въпросите, които интересуваха мнозина от присъстващите. Той говореше увлекателно и постепенно развиваше мисълта си. Словото му беше истинска музика, истинска поезия. Слово, което носи живот, светлина и сила в себе си. Понеже всяка идея, всяка мисъл, носят в себе си грамадни творчески сили, то затова той никога не кондензираше идеите и мислите си, а ги разводняваше и примесваше с обикновени идеи и мисли, с разкази и случки от живота, за да се намали интензивността на силите, които действуват върху слушателите. Затова той казва: Всяка моя беседа указва такова влияние върху човешките души, каквото пролетният дъжд върху изсъхналата земя. Словото му освежава, повдига, просветлява, укрепва и вдъхновява. То е истинска музика и поезия, а музиката му е магия. Когато свиреше той сваляше на Земята небесната хармония и я обличаше в тонове, за да е достъпна за нас. Всяка негова песен, всяка негова музикална творба е специален метод за работа на ученика.
към текста >>

Само така ще имате една обективна и реална истина или истина, която се изявява в живота, защото в света има и неизявени Истини".
Никога не завършваше нещата, защото знаеше, че творческият процес е незавършен, вечен процес, процес на вечно осъществяване. 74. Нищо не протичаше през неговото съзнание без да е осъзнато и осмислено. Затова той казва: "Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят тъй, както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, които му съответствуват. Следователно, когато се говори за добродетелта, трябва да се произведат вибрациите на добродетелта, и тогава ще разберете съответния смисъл на тези думи. Само така ще имате една обективна и реална истина или истина, която се изявява в живота, защото в света има и неизявени Истини". От тази мисъл се вижда как е работил Учителя в предаване на Словото. По същия начин той работеше и в музиката, и във всички области. Неговото съзнание проникваше и владееше всичко, на което той даваше израз. Затова у него всичко беше съзнателно и контролирано, а не случайно. Спонтанното той го осъзнаваше и тогава му даваше израз.
към текста >>

Затова нямаше нищо случайно, нищо произволно в неговото творчество и в неговия живот.
От тази мисъл се вижда как е работил Учителя в предаване на Словото. По същия начин той работеше и в музиката, и във всички области. Неговото съзнание проникваше и владееше всичко, на което той даваше израз. Затова у него всичко беше съзнателно и контролирано, а не случайно. Спонтанното той го осъзнаваше и тогава му даваше израз. Затова нямаше нищо случайно, нищо произволно в неговото творчество и в неговия живот. 75. В неговото присъствие у човека утихваха всички бури и страсти и човек от развълнувано море се превръщаше в спокойно море, в което се отразяваше ведрото небе на неговото същество и човек с учудване виждаше и намираше както себе си, така и Бога, в неговото присъствие. 76. Дошъл в света да служи на Бога, той беше отзивчив към болките и страданията на всички и на всички помагаше и даваше съвети, и всичко това вършеше безкористно, изпълнен с Любов към човека и към всичко живо. Той беше еднакво готов да помогне както на човека, така и на мравката, на мухата и на растението, когато те имат нужда от това. Неговото съзнание е толкова будно, че долавяше нуждите и на най-малките същества и по невидими пътища помагаше на всички, които отправяха зов и молитва към Великото Начало за помощ и подкрепа. Във време на екскурзиите, които правеше с Братството, той винаги се грижеше и интересуваше за най-слабите и изостаналите и беше еднакво внимателен към всички, които идваха в контакт с него, и еднакво изливаше своето благословение към всички.
към текста >>

77. Той познаваше дълбините на човешката душа, познаваше всеки отделен човек на какво е способен, познаваше вътрешния мир и живот на всеки човек и съобразно с това беше и неговото отношение с човека.
75. В неговото присъствие у човека утихваха всички бури и страсти и човек от развълнувано море се превръщаше в спокойно море, в което се отразяваше ведрото небе на неговото същество и човек с учудване виждаше и намираше както себе си, така и Бога, в неговото присъствие. 76. Дошъл в света да служи на Бога, той беше отзивчив към болките и страданията на всички и на всички помагаше и даваше съвети, и всичко това вършеше безкористно, изпълнен с Любов към човека и към всичко живо. Той беше еднакво готов да помогне както на човека, така и на мравката, на мухата и на растението, когато те имат нужда от това. Неговото съзнание е толкова будно, че долавяше нуждите и на най-малките същества и по невидими пътища помагаше на всички, които отправяха зов и молитва към Великото Начало за помощ и подкрепа. Във време на екскурзиите, които правеше с Братството, той винаги се грижеше и интересуваше за най-слабите и изостаналите и беше еднакво внимателен към всички, които идваха в контакт с него, и еднакво изливаше своето благословение към всички. 77. Той познаваше дълбините на човешката душа, познаваше всеки отделен човек на какво е способен, познаваше вътрешния мир и живот на всеки човек и съобразно с това беше и неговото отношение с човека. Tой така постъпваше с хората, че никога не нарушаваше тяхната свобода, никога не хвърляше сянката на своя авторитет върху която и да е душа. Свещено пазеше той свободата на човешката душа. Той с нищо не заставяше, никога не подчертаваше себе си, а винаги се държеше един вид в сянка, като оставяше светлината, топлината и силата, която излъчваше, да действуват свободно и всеки според нуждите и възможностите си да се ползува от тях. 78. Той никога не определяше отношенията си с хората от това, колко са добри и какво е тяхното обществено положение, но винаги се ръководеше от това, какъв стремеж имаше дадена душа. Той гледаше на хората като на души, излезли от Бога и какъв е техния стремеж.
към текста >>

79. Той прилагаше в живота си завета на Христа, който казва: "Аз не дойдох за праведните, но грешните да призова на покаяние”.
Той с нищо не заставяше, никога не подчертаваше себе си, а винаги се държеше един вид в сянка, като оставяше светлината, топлината и силата, която излъчваше, да действуват свободно и всеки според нуждите и възможностите си да се ползува от тях. 78. Той никога не определяше отношенията си с хората от това, колко са добри и какво е тяхното обществено положение, но винаги се ръководеше от това, какъв стремеж имаше дадена душа. Той гледаше на хората като на души, излезли от Бога и какъв е техния стремеж. Той знаеше, че човешките души са оплетени в материята и търсят Път към Бoгa и затова той с Любов и готовност помагаше на всяка душа, която търсеше помощ. Но той никога не нарушаваше свободата на никоя душа да ѝ налага нещо, преди тя да е поискала, преди тя да е похлопала. 79. Той прилагаше в живота си завета на Христа, който казва: "Аз не дойдох за праведните, но грешните да призова на покаяние”. Затова той беше по-внимателен и по-разположен към онези, които оплетени в мрежите на греха, търсеха начин да се освободят и отправяха към Бога зов за помощ. А онези, които можеха сами да се справят със своите задачи и противоречия в живота, които имаха достатъчно светлина в ума и сила във волята, с тях той беше, така да се каже, по-студен, защото те идваха при него не за помощ и подкрепа, а или да го видят какво представлява, или да премерят своето знание с неговото. Но към онези, които бяха тръгнали в Пътя, но същевременно бяха подложени на изкушенията и съблазните на света, той беше много внимателен, за да им въздейства благоприятно със своето внимание и пример, за да могат да намерят сили в себе си да преодолеят изкушенията и съблазните на света. 80. Учителя като Велик Посветен проникваше в дълбините на човешката душа и сърце, както проникваше и в дълбините на безпределния Космос. За него нямаше нищо скрито под Слънцето.
към текста >>

А онези, които можеха сами да се справят със своите задачи и противоречия в живота, които имаха достатъчно светлина в ума и сила във волята, с тях той беше, така да се каже, по-студен, защото те идваха при него не за помощ и подкрепа, а или да го видят какво представлява, или да премерят своето знание с неговото.
Той гледаше на хората като на души, излезли от Бога и какъв е техния стремеж. Той знаеше, че човешките души са оплетени в материята и търсят Път към Бoгa и затова той с Любов и готовност помагаше на всяка душа, която търсеше помощ. Но той никога не нарушаваше свободата на никоя душа да ѝ налага нещо, преди тя да е поискала, преди тя да е похлопала. 79. Той прилагаше в живота си завета на Христа, който казва: "Аз не дойдох за праведните, но грешните да призова на покаяние”. Затова той беше по-внимателен и по-разположен към онези, които оплетени в мрежите на греха, търсеха начин да се освободят и отправяха към Бога зов за помощ. А онези, които можеха сами да се справят със своите задачи и противоречия в живота, които имаха достатъчно светлина в ума и сила във волята, с тях той беше, така да се каже, по-студен, защото те идваха при него не за помощ и подкрепа, а или да го видят какво представлява, или да премерят своето знание с неговото. Но към онези, които бяха тръгнали в Пътя, но същевременно бяха подложени на изкушенията и съблазните на света, той беше много внимателен, за да им въздейства благоприятно със своето внимание и пример, за да могат да намерят сили в себе си да преодолеят изкушенията и съблазните на света. 80. Учителя като Велик Посветен проникваше в дълбините на човешката душа и сърце, както проникваше и в дълбините на безпределния Космос. За него нямаше нищо скрито под Слънцето. Той знаеше и виждаше всичките противоречия, всичкия егоизъм, всичките грехове, в които живееха хората, и всичко това го посрещаше със спокойствие и състрадание, с едно безподобно търпение и благост, защото знаеше, че това е пътят на човешките души, изпаднали в гъстата материя. 81. Още преди да отидеше човек при него, той знаеше от какво има нужда и вече е проектирал помощта си.
към текста >>

Най-после, за изненада на някои, ще прочете в лицето на Учителя делови човек, който може да превърне идеите и мислите в дела и разбира всички потънкости на обществения и социалния живот, и който може да даде принципи и методи, върху които може да се изгради наистина свободно и щастливо човешко общество.
83. Ако един физиогномист застанеше пред Учителя, без да го познава, или пред неговия портрет, той би ни го описал по следния начин: "Учителя е човек със силен дух и характер, човек с широка душа, човек със светъл, обширен и всепроникващ ум, човек с любвеобилно и благородно сърце, човек със силна воля и благородни стремежи. Общият израз на лицето ще му подскаже, че стои пред един човек, изпълнен с безгранична благост и милост, човек изпълнен с велико благоговение и преданост към Великото Начало. Също така той ще разбере, че стои пред човек с висок идеал, пред човек, който е готов на всички жертви заради идеала, на който служи. Той ще види в лицето му отразена хармонията на сферите, ще види музиката и естетичното чувство, които живеят в неговата душа, ще види големия музикант - творец и изпълнител, ще види вдъхновения човек, ще види дълбокия мислител и философ, ще види най-после всестранно надарен и развит научен гений, способен да разчита великата книга на Природата и да открива великите закони, които действуват в нея. Ще види един дълбок психолог, който прониква в най-съкровените глъбини на човешката душа и може да разреши всички задачи, поставени пред човешката душа, ум и сърце. Най-после, за изненада на някои, ще прочете в лицето на Учителя делови човек, който може да превърне идеите и мислите в дела и разбира всички потънкости на обществения и социалния живот, и който може да даде принципи и методи, върху които може да се изгради наистина свободно и щастливо човешко общество. Учителя еднакво се интересуваше както от най-великите идеи и принципи, легнали в сянката на живота, така и от най-дребните ежедневни въпроси и неща, които занимават обикновения човек. Всичко той осветяваше и осмисляше със своята голяма мъдрост, която като ореол светеше над неговата глава и лице. 84. Учителя съчетаваше в себе си чудното единство в дивен синтез на мистика, който беше намерил Бога в себе си и беше в непрекъснато общение с Него, окултиста, който намираше Бога проявен в цялата Природа и в целокупния живот, където намираше и откриваше Неговата мисъл, проявени като велики закони на Битието, натуралиста, който познаваше както най-малките потънкости в устройството на външната природа и всички нейни прояви, така и устройството на човешкото тяло, тяхната връзка и зависимост с духовния принцип, който ги оживява. Затова той четеше в природата и човека като по отворена книга и можеше да разкрие тайните, скрити в Природата и да открие съдбата и характера на човека, изразена в неговата външна форма. Като китайски мъдрец, който познаваше всички тайни и потънкости на живота, във всичките му проявления, той можеше да намери метод и цяр за всяка болка, за всяка скръб, за всяко противоречие.
към текста >>

Учителя еднакво се интересуваше както от най-великите идеи и принципи, легнали в сянката на живота, така и от най-дребните ежедневни въпроси и неща, които занимават обикновения човек.
Общият израз на лицето ще му подскаже, че стои пред един човек, изпълнен с безгранична благост и милост, човек изпълнен с велико благоговение и преданост към Великото Начало. Също така той ще разбере, че стои пред човек с висок идеал, пред човек, който е готов на всички жертви заради идеала, на който служи. Той ще види в лицето му отразена хармонията на сферите, ще види музиката и естетичното чувство, които живеят в неговата душа, ще види големия музикант - творец и изпълнител, ще види вдъхновения човек, ще види дълбокия мислител и философ, ще види най-после всестранно надарен и развит научен гений, способен да разчита великата книга на Природата и да открива великите закони, които действуват в нея. Ще види един дълбок психолог, който прониква в най-съкровените глъбини на човешката душа и може да разреши всички задачи, поставени пред човешката душа, ум и сърце. Най-после, за изненада на някои, ще прочете в лицето на Учителя делови човек, който може да превърне идеите и мислите в дела и разбира всички потънкости на обществения и социалния живот, и който може да даде принципи и методи, върху които може да се изгради наистина свободно и щастливо човешко общество. Учителя еднакво се интересуваше както от най-великите идеи и принципи, легнали в сянката на живота, така и от най-дребните ежедневни въпроси и неща, които занимават обикновения човек. Всичко той осветяваше и осмисляше със своята голяма мъдрост, която като ореол светеше над неговата глава и лице. 84. Учителя съчетаваше в себе си чудното единство в дивен синтез на мистика, който беше намерил Бога в себе си и беше в непрекъснато общение с Него, окултиста, който намираше Бога проявен в цялата Природа и в целокупния живот, където намираше и откриваше Неговата мисъл, проявени като велики закони на Битието, натуралиста, който познаваше както най-малките потънкости в устройството на външната природа и всички нейни прояви, така и устройството на човешкото тяло, тяхната връзка и зависимост с духовния принцип, който ги оживява. Затова той четеше в природата и човека като по отворена книга и можеше да разкрие тайните, скрити в Природата и да открие съдбата и характера на човека, изразена в неговата външна форма. Като китайски мъдрец, който познаваше всички тайни и потънкости на живота, във всичките му проявления, той можеше да намери метод и цяр за всяка болка, за всяка скръб, за всяко противоречие. Той можеше да лекува както душата, така и тялото.
към текста >>

84. Учителя съчетаваше в себе си чудното единство в дивен синтез на мистика, който беше намерил Бога в себе си и беше в непрекъснато общение с Него, окултиста, който намираше Бога проявен в цялата Природа и в целокупния живот, където намираше и откриваше Неговата мисъл, проявени като велики закони на Битието, натуралиста, който познаваше както най-малките потънкости в устройството на външната природа и всички нейни прояви, така и устройството на човешкото тяло, тяхната връзка и зависимост с духовния принцип, който ги оживява.
Той ще види в лицето му отразена хармонията на сферите, ще види музиката и естетичното чувство, които живеят в неговата душа, ще види големия музикант - творец и изпълнител, ще види вдъхновения човек, ще види дълбокия мислител и философ, ще види най-после всестранно надарен и развит научен гений, способен да разчита великата книга на Природата и да открива великите закони, които действуват в нея. Ще види един дълбок психолог, който прониква в най-съкровените глъбини на човешката душа и може да разреши всички задачи, поставени пред човешката душа, ум и сърце. Най-после, за изненада на някои, ще прочете в лицето на Учителя делови човек, който може да превърне идеите и мислите в дела и разбира всички потънкости на обществения и социалния живот, и който може да даде принципи и методи, върху които може да се изгради наистина свободно и щастливо човешко общество. Учителя еднакво се интересуваше както от най-великите идеи и принципи, легнали в сянката на живота, така и от най-дребните ежедневни въпроси и неща, които занимават обикновения човек. Всичко той осветяваше и осмисляше със своята голяма мъдрост, която като ореол светеше над неговата глава и лице. 84. Учителя съчетаваше в себе си чудното единство в дивен синтез на мистика, който беше намерил Бога в себе си и беше в непрекъснато общение с Него, окултиста, който намираше Бога проявен в цялата Природа и в целокупния живот, където намираше и откриваше Неговата мисъл, проявени като велики закони на Битието, натуралиста, който познаваше както най-малките потънкости в устройството на външната природа и всички нейни прояви, така и устройството на човешкото тяло, тяхната връзка и зависимост с духовния принцип, който ги оживява. Затова той четеше в природата и човека като по отворена книга и можеше да разкрие тайните, скрити в Природата и да открие съдбата и характера на човека, изразена в неговата външна форма. Като китайски мъдрец, който познаваше всички тайни и потънкости на живота, във всичките му проявления, той можеше да намери метод и цяр за всяка болка, за всяка скръб, за всяко противоречие. Той можеше да лекува както душата, така и тялото. Той както казах носеше в себе си поета, учения, философа, мистика, окултиста, музиканта и човека на практическото осъществяване. Той с еднаква вещина говореше за всичко, което се отнася както до науката, философията, религията, окултизма, мистиката, така а за изкуството, музиката и за проблемите на практическия живот.
към текста >>

Като китайски мъдрец, който познаваше всички тайни и потънкости на живота, във всичките му проявления, той можеше да намери метод и цяр за всяка болка, за всяка скръб, за всяко противоречие.
Най-после, за изненада на някои, ще прочете в лицето на Учителя делови човек, който може да превърне идеите и мислите в дела и разбира всички потънкости на обществения и социалния живот, и който може да даде принципи и методи, върху които може да се изгради наистина свободно и щастливо човешко общество. Учителя еднакво се интересуваше както от най-великите идеи и принципи, легнали в сянката на живота, така и от най-дребните ежедневни въпроси и неща, които занимават обикновения човек. Всичко той осветяваше и осмисляше със своята голяма мъдрост, която като ореол светеше над неговата глава и лице. 84. Учителя съчетаваше в себе си чудното единство в дивен синтез на мистика, който беше намерил Бога в себе си и беше в непрекъснато общение с Него, окултиста, който намираше Бога проявен в цялата Природа и в целокупния живот, където намираше и откриваше Неговата мисъл, проявени като велики закони на Битието, натуралиста, който познаваше както най-малките потънкости в устройството на външната природа и всички нейни прояви, така и устройството на човешкото тяло, тяхната връзка и зависимост с духовния принцип, който ги оживява. Затова той четеше в природата и човека като по отворена книга и можеше да разкрие тайните, скрити в Природата и да открие съдбата и характера на човека, изразена в неговата външна форма. Като китайски мъдрец, който познаваше всички тайни и потънкости на живота, във всичките му проявления, той можеше да намери метод и цяр за всяка болка, за всяка скръб, за всяко противоречие. Той можеше да лекува както душата, така и тялото. Той както казах носеше в себе си поета, учения, философа, мистика, окултиста, музиканта и човека на практическото осъществяване. Той с еднаква вещина говореше за всичко, което се отнася както до науката, философията, религията, окултизма, мистиката, така а за изкуството, музиката и за проблемите на практическия живот. Ще завърша тази бегла скица на духовния образ на Учителя със следната мисъл от него. Той казва: "Някои искат да намерят Христа в мене.
към текста >>

Той с еднаква вещина говореше за всичко, което се отнася както до науката, философията, религията, окултизма, мистиката, така а за изкуството, музиката и за проблемите на практическия живот.
84. Учителя съчетаваше в себе си чудното единство в дивен синтез на мистика, който беше намерил Бога в себе си и беше в непрекъснато общение с Него, окултиста, който намираше Бога проявен в цялата Природа и в целокупния живот, където намираше и откриваше Неговата мисъл, проявени като велики закони на Битието, натуралиста, който познаваше както най-малките потънкости в устройството на външната природа и всички нейни прояви, така и устройството на човешкото тяло, тяхната връзка и зависимост с духовния принцип, който ги оживява. Затова той четеше в природата и човека като по отворена книга и можеше да разкрие тайните, скрити в Природата и да открие съдбата и характера на човека, изразена в неговата външна форма. Като китайски мъдрец, който познаваше всички тайни и потънкости на живота, във всичките му проявления, той можеше да намери метод и цяр за всяка болка, за всяка скръб, за всяко противоречие. Той можеше да лекува както душата, така и тялото. Той както казах носеше в себе си поета, учения, философа, мистика, окултиста, музиканта и човека на практическото осъществяване. Той с еднаква вещина говореше за всичко, което се отнася както до науката, философията, религията, окултизма, мистиката, така а за изкуството, музиката и за проблемите на практическия живот. Ще завърша тази бегла скица на духовния образ на Учителя със следната мисъл от него. Той казва: "Някои искат да намерят Христа в мене. Не, Христа ще намерите в Неговото учение. Ако искате да знаете кой съм аз, ще ви кажа: Аз съм брат на най-малките в Царството Божие. Аз, най-малкия, искам да изпълня Волята Божия, както Бог е заповядал.
към текста >>

Учителя като проводник на космичните сили за дадена епоха е проводник на мислите и идеите, които идват да създадат новия свят и живот.
Той казва: "Аз съм дошъл да помогна на българите. Както и да се отнасят те с мене, колкото и да ме гонят и преследват, аз съм решил да ги стопля, да им направя такова добро, каквото до сега никой не им е направил. След това ще им кажа: "До виждане". В допълнение на горната мисъл Учителя казва, че иска да помогне на българите, да ги извади от едно омагьосано положение, в което ги е поставил някакъв черен маг преди повече от 2000 години. Сега, казва Учителя, аз ще завъртя колелото в обратна посока и те ще поемат своя естествен път на развитие. Учителя като проводник на космичните сили за дадена епоха е проводник на мислите и идеите, които идват да създадат новия свят и живот. Чрез неговите мисли, чрез неговия ум и съзнание се свалят от Божествения свят всички онези идеи и мисли, които ще подобрят съдбата на човека и човечеството. Той изпраща тези мисли и идеи към определен човек, който може да ги възприеме и предаде на света. И затова, всички нови открития, всички нови идеи, които влизат в света, идват от Божествения свят и се предават чрез Учителя, който ги предава на онези умове, които могат да ги схванат и да им дадат израз. Затова казваме, че зад всички гениални хора, зад гениалните поети, учени и светии стои Учителя, който е като фокус на космичните сили и идеи, които идват към земята. И затова всички пробудени хора са проводници на мислите и идеите на Учителя, всеки според степента на своето развитие.
към текста >>

48. 56-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Както в живота, така и в мисълта си Ученикът трябва да се стреми към разнообразие и да избягва еднообразието.
337. Мисълта на Ученика. Вие в Школата ще се стремите да имате една трезва мисъл, за да имате простор на мисълта, за да можете да се развивате. 338. Опасността за Ученика. Опасността за Окултните Ученици седи в това, че те като развиват своята чувствителност, пропорционално с това се увеличават и страданията им. 339. Разнообразие в мисълта. Както в живота, така и в мисълта си Ученикът трябва да се стреми към разнообразие и да избягва еднообразието. Това се обосновава върху факта, че всяка мисъл е носител на известна енергия. И когато са разнообразни мислите, има прилив в организма на разнообразни енергии, които обновяват организма. 340. Въздържаност. Ученикът трябва в езика си и в мисълта си да бъде въздържан ако иска да се развива успешно. 341. Влиянието на музиката.
към текста >>

345. Илюзиите в живота.
Затова няма да бързате да се произнасяте, няма да се критикувате. Не е хубаво да се изнасят слабите страни на хората. По-добре е да се изнесат добрите страни. Критика, в която не присъствува никакво користолюбие, само тя е добра. Така трябва да бъде между вас. 345. Илюзиите в живота. Много хора, много Ученици си правят илюзии за едно, за друго и с това затрудняват живота си. Аз наричам илюзиите незаконнородени деца. Заблужденията, които карат хората да страдат за Бога, за Ангелите, чул, недочул нещо, тъй казал или писал еди-кой си, това са все илюзии. Не, не, истина е само това, което ти сам видиш, опиташ и знаеш. Туй, което другите знаят, то е истина за тях.
към текста >>

Много хора, много Ученици си правят илюзии за едно, за друго и с това затрудняват живота си.
Не е хубаво да се изнасят слабите страни на хората. По-добре е да се изнесат добрите страни. Критика, в която не присъствува никакво користолюбие, само тя е добра. Така трябва да бъде между вас. 345. Илюзиите в живота. Много хора, много Ученици си правят илюзии за едно, за друго и с това затрудняват живота си. Аз наричам илюзиите незаконнородени деца. Заблужденията, които карат хората да страдат за Бога, за Ангелите, чул, недочул нещо, тъй казал или писал еди-кой си, това са все илюзии. Не, не, истина е само това, което ти сам видиш, опиташ и знаеш. Туй, което другите знаят, то е истина за тях. По-нататък, истина за двама души е това, което двамата са видели и са направили сравнение за видяното помежду си.
към текста >>

Та в живота си може да се гневите, но само при това условие.
352. Гневът на Ученика. В развитието си човек трябва да придобие едно основно качество. Във всяка възраст има качества, които трябва да се придобият. За Учениците аз турям следното правило: Никога да се не гневим без обект! Ако се гневиш, трябва да имаш обект и да намериш истинските причини защо се гневиш. Та в живота си може да се гневите, но само при това условие. Може и да се критикувате, но пак същия закон ще пазите, може да кажеш някому някоя остричка дума, но пак обект трябва да имате. Туй е едно правило, спазвайте го, и ще имате добри резултати. 353. Ученикът и Школата. Човек не може да стане Ученик на една Окултна Школа, преди да е станал добър. Ученикът трябва да е добър, преди да влезе в Школата, а не след като влезе.
към текста >>

Вашият живот сега се развива много правилно, но той е за дадения момент.
Щом тия качества не се проявят, тогава този Ученик не спада към растителното царство. Той е някой скъпоценен камък. Значи, той е за друга почва, за друга Школа. Други са законите, в които той може да се развива. 354. За какво говори Учителя на Ученика. Вашият живот сега се развива много правилно, но той е за дадения момент. Аз не искам да се занимавам с вашия минал живот. За вашия минал живот не се интересувам. И за бъдещия ви живот пак не се интересувам, но за тазвечерната ви мисъл се интересувам. За другото турям две междини, казвам: Вие сте отговорни за него. И тъй, вие ще поставите тия принципи в живота си.
към текста >>

Аз не искам да се занимавам с вашия минал живот.
Той е някой скъпоценен камък. Значи, той е за друга почва, за друга Школа. Други са законите, в които той може да се развива. 354. За какво говори Учителя на Ученика. Вашият живот сега се развива много правилно, но той е за дадения момент. Аз не искам да се занимавам с вашия минал живот. За вашия минал живот не се интересувам. И за бъдещия ви живот пак не се интересувам, но за тазвечерната ви мисъл се интересувам. За другото турям две междини, казвам: Вие сте отговорни за него. И тъй, вие ще поставите тия принципи в живота си. Аз ви говоря за истини, за които много пъти ви се е говорило, но вие сте ги отлагали, отлагали.
към текста >>

За вашия минал живот не се интересувам.
Значи, той е за друга почва, за друга Школа. Други са законите, в които той може да се развива. 354. За какво говори Учителя на Ученика. Вашият живот сега се развива много правилно, но той е за дадения момент. Аз не искам да се занимавам с вашия минал живот. За вашия минал живот не се интересувам. И за бъдещия ви живот пак не се интересувам, но за тазвечерната ви мисъл се интересувам. За другото турям две междини, казвам: Вие сте отговорни за него. И тъй, вие ще поставите тия принципи в живота си. Аз ви говоря за истини, за които много пъти ви се е говорило, но вие сте ги отлагали, отлагали. Аз виждам много ваши минали съществувания, през които сте казвали: Като дойда втори път на земята, ще работя, ще се уча.
към текста >>

И за бъдещия ви живот пак не се интересувам, но за тазвечерната ви мисъл се интересувам.
Други са законите, в които той може да се развива. 354. За какво говори Учителя на Ученика. Вашият живот сега се развива много правилно, но той е за дадения момент. Аз не искам да се занимавам с вашия минал живот. За вашия минал живот не се интересувам. И за бъдещия ви живот пак не се интересувам, но за тазвечерната ви мисъл се интересувам. За другото турям две междини, казвам: Вие сте отговорни за него. И тъй, вие ще поставите тия принципи в живота си. Аз ви говоря за истини, за които много пъти ви се е говорило, но вие сте ги отлагали, отлагали. Аз виждам много ваши минали съществувания, през които сте казвали: Като дойда втори път на земята, ще работя, ще се уча. Е, хубаво, сега дойдохте.
към текста >>

И тъй, вие ще поставите тия принципи в живота си.
Вашият живот сега се развива много правилно, но той е за дадения момент. Аз не искам да се занимавам с вашия минал живот. За вашия минал живот не се интересувам. И за бъдещия ви живот пак не се интересувам, но за тазвечерната ви мисъл се интересувам. За другото турям две междини, казвам: Вие сте отговорни за него. И тъй, вие ще поставите тия принципи в живота си. Аз ви говоря за истини, за които много пъти ви се е говорило, но вие сте ги отлагали, отлагали. Аз виждам много ваши минали съществувания, през които сте казвали: Като дойда втори път на земята, ще работя, ще се уча. Е, хубаво, сега дойдохте. Вие сте дошли вече, но пак казвате тъй, както и в миналото. Тогава е имало благоприятни условия за Ученика, но сте казвали: сега да си поживеем малко, че идущия път ще работим.
към текста >>

То не е от един живот само.
Учител за да станеш, трябва да те назначат от някъде, и Ученик да станеш, пак трябва да те пуснат от някъде. Трябва да се тури в тебе този порив, тази Любов, туй непреодолимо желание да учиш, за да станеш Ученик. Друго нещо е, което те движи. Да станеш Ученик - то е благодат. Да бъдеш Учител, и то е благодат. То не е от един живот само. Ако в един живот може да станеш Ученик или Учител, всеки може да стане. За да станем Учител и Ученик, изисква се дълго време. Трябва да правиш опити, опити, опити, докато дойдеш до това положение. И знаете ли какви тежки са условията, за да бъдеш Ученик? То не е лесна работа.
към текста >>

Ако в един живот може да станеш Ученик или Учител, всеки може да стане.
Трябва да се тури в тебе този порив, тази Любов, туй непреодолимо желание да учиш, за да станеш Ученик. Друго нещо е, което те движи. Да станеш Ученик - то е благодат. Да бъдеш Учител, и то е благодат. То не е от един живот само. Ако в един живот може да станеш Ученик или Учител, всеки може да стане. За да станем Учител и Ученик, изисква се дълго време. Трябва да правиш опити, опити, опити, докато дойдеш до това положение. И знаете ли какви тежки са условията, за да бъдеш Ученик? То не е лесна работа. Знаете ли какви са условията да стане някой Учител?
към текста >>

Вашият сегашен живот е вашето минало, а живота, за който аз говоря, той изтича от Бога.
Ако тази задача не може да я разрешите, Учител не може да станете. Добрият Учител е бил добър Ученик. Лошият Учител е бил лош Ученик. Ученици и Учители, това са положения, които само определят ония велики отношения, които Бог е вложил в човешката душа. 356. Ученикът и женитбата. Вашият сегашен живот е вашето минало, а живота, за който аз говоря, той изтича от Бога. Той е настоящият живот. В него няма спънки. Там има всички добри условия за развитие. Щом говорим за спънки, то е нашето минало. С него вие сами ще ликвидирате.
към текста >>

Той е настоящият живот.
Добрият Учител е бил добър Ученик. Лошият Учител е бил лош Ученик. Ученици и Учители, това са положения, които само определят ония велики отношения, които Бог е вложил в човешката душа. 356. Ученикът и женитбата. Вашият сегашен живот е вашето минало, а живота, за който аз говоря, той изтича от Бога. Той е настоящият живот. В него няма спънки. Там има всички добри условия за развитие. Щом говорим за спънки, то е нашето минало. С него вие сами ще ликвидирате. Два начина има, за да се освободите от миналото.
към текста >>

360. Същественото в живота.
На туй всеки е способен. Това е Истината. 359. Условия за познаване на Божествения свят. Вие не може да имате едно висше схващане за Божествения свят, докато не усетите онази пълна празнота, че нищо не знаете, но съзнателно да е това. Да съзнавате, че нищо нямате в себе си. 360. Същественото в живота. Единствената права философия в света е ние да се научим да мислим, както Бог мисли, да се радваме, както Той се радва, да се веселим, както Той се весели. Това е същественото! Когато ние се приближим към тази мисъл, ние ще бъдем Ученици на тази Велика Наука, на това Божествено Училище. 361. Ученикът и мъчнотиите. Аз искам като Ученици на тази Велика Школа да имате една мярка.
към текста >>

Има едно знание само на любопитството, то не е знание, но има едно знание, което е необходимо, то е знанието за живота.
Това са математически величини, без които вие не можете да функционирате. 363. Положителната страна на Ученика. Положителната страна на Ученика е следната: онзи, който иска да учи, трябва постоянно да е в съприкосновение с Бога на Мъдростта. Съвременните религиозни хора казват: Не трябват много знания на човека. И Соломон казва, че много знание на човека не е потребно. Има едно знание само на любопитството, то не е знание, но има едно знание, което е необходимо, то е знанието за живота. Знанието за добродетелите също е потребно. Сегашното знание върви в низходяща степен. Досега вие сте изучавали всички науки в щета на вашите мисли, в щета на човечеството. 364. Ученикът и Школата. Школата, това е постоянно общение с Бога, постоянно общение с ония живи и благородни Божествени души, с всички будни и съзнателни умове, с всички благородни сърца, които имат един и същ съзнателен стремеж.
към текста >>

Школата, това е постоянно общение с Бога, постоянно общение с ония живи и благородни Божествени души, с всички будни и съзнателни умове, с всички благородни сърца, които имат един и същ съзнателен стремеж.
Има едно знание само на любопитството, то не е знание, но има едно знание, което е необходимо, то е знанието за живота. Знанието за добродетелите също е потребно. Сегашното знание върви в низходяща степен. Досега вие сте изучавали всички науки в щета на вашите мисли, в щета на човечеството. 364. Ученикът и Школата. Школата, това е постоянно общение с Бога, постоянно общение с ония живи и благородни Божествени души, с всички будни и съзнателни умове, с всички благородни сърца, които имат един и същ съзнателен стремеж. Следователно, желанието ви за знания, желанието ви за наука трябва да бъде толкова силно, че да няма мъчнотия, да няма сила в света, която да ви спъне. Тогава вие може да постигнете всичко, което искате. 365. Знание и приложение. Опитността, която имате сега е богата, но ако туй знание, което сте постигнали, не го прилагате и не му давате един нов подтик, във вас ще се образува едно ферментиране, ще се вкиселявате и ще се огорчавате. А там, дето се образува вкиселяване и огорчаване, спира се прогресът на човешката душа.
към текста >>

Има много от вас, които казват: Е, за в бъдеще, в този живот не мога да се уча, но в другия живот ще уча.
Следователно, желанието ви за знания, желанието ви за наука трябва да бъде толкова силно, че да няма мъчнотия, да няма сила в света, която да ви спъне. Тогава вие може да постигнете всичко, което искате. 365. Знание и приложение. Опитността, която имате сега е богата, но ако туй знание, което сте постигнали, не го прилагате и не му давате един нов подтик, във вас ще се образува едно ферментиране, ще се вкиселявате и ще се огорчавате. А там, дето се образува вкиселяване и огорчаване, спира се прогресът на човешката душа. Има много от вас, които казват: Е, за в бъдеще, в този живот не мога да се уча, но в другия живот ще уча. Може, но ученикът трябва сега да реши въпроса. Това интензивно желание за учене във вас никога не трябва да се прекъсва. 366. Приливи и отливи в живота. В ума и сърцето текат два рода енергии. Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив.
към текста >>

366. Приливи и отливи в живота.
Опитността, която имате сега е богата, но ако туй знание, което сте постигнали, не го прилагате и не му давате един нов подтик, във вас ще се образува едно ферментиране, ще се вкиселявате и ще се огорчавате. А там, дето се образува вкиселяване и огорчаване, спира се прогресът на човешката душа. Има много от вас, които казват: Е, за в бъдеще, в този живот не мога да се уча, но в другия живот ще уча. Може, но ученикът трябва сега да реши въпроса. Това интензивно желание за учене във вас никога не трябва да се прекъсва. 366. Приливи и отливи в живота. В ума и сърцето текат два рода енергии. Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив. Когато в ума има отлив, в сърцето има прилив. Туй не е само едно твърдение, то е един факт. Този факт ние обуславяме психологически на следното наблюдение.
към текста >>

Промените на тези енергии не съставляват още същественото в живота.
Сърдечните енергии, които изразяват същността на сърцето, и енергиите, които минават през сърцето, са две различни неща. Когато някой път вие се чувствувате радостни, весели, това още не е вашето сърце. Вие само изпитвате известен род енергии, които са в съгласие с вашите сърдечни енергии. Пияният като се напие, или гладният като се нахрани, изпитват едно приятно разположение. Ученият човек като прочете една книга изпитва едно приятно настроение в умствения свят горе. Промените на тези енергии не съставляват още същественото в живота. Тук се раждат всички противоречия. Някой стане сутрин, в ума му има отлив, не може да мисли правилно, а в сърцето си има накипяване на енергии, не може да работи. Щом влезем в сърцето, там трябва да работиш, в него има по-груба материя. Дразниш се нещо, но никаква философия няма в това, не можеш да си дадеш отчет. Това е една вътрешна енергия в тебе, която се е събрала и трябва да я изразиш.
към текста >>

49. ВСЕЛЕНА, ЗВЕЗДИ, ПЛАНЕТИ, ЗЕМЯ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Въздухът е един акумулатор на складирана слънчева светлина и топлина, а пък те са акумулатори на складирана животворна енергия.
А размерите на Вселената представляват засега числото 10 с 28 нули. * Бързината на движението на което и да е тяло зависи от неговата интелигентност. Колкото по-бързо се движи, толкова по-интелигентно е това тяло. * От звездите най-хармоничен диск има Сириус, после са всички звезди от първа величина - и те са хармонични. Ако ги изучавате, ще придобиете хубави неща. * Въздухът е един акумулатор на складирана слънчева светлина и топлина, а пък те са акумулатори на складирана животворна енергия. * Звездите в нашата галактика са 150 милиарда. * Ако не са светиите и добрите хора на Земята, тя ще замръзне. * Мястото, в което се движи Земята, не е празно пространство, а е изпълнено с една мощна сила, разумна сила, която крепи не само нашата Земя, но и всички светове. * Всички форми и видове материя, които съществуват на Земята, са кондензирана духовна енергия. Тази духовна енергия изтича от великите същества на Космоса.
към текста >>

* Цялата Вселена е един жив и съзнателен организъм, жива и съзнателна душа, в която царува един мощен и жизнен дух.
* Ако не са светиите и добрите хора на Земята, тя ще замръзне. * Мястото, в което се движи Земята, не е празно пространство, а е изпълнено с една мощна сила, разумна сила, която крепи не само нашата Земя, но и всички светове. * Всички форми и видове материя, които съществуват на Земята, са кондензирана духовна енергия. Тази духовна енергия изтича от великите същества на Космоса. Различните родове енергия произтичат от различните йерархии на духовните същества. * Цялата Вселена е един жив и съзнателен организъм, жива и съзнателна душа, в която царува един мощен и жизнен дух. * Скъпоценните камъни като висша духовна енергия и според естеството си произлизат от различните йерархии на Космоса. * Дейността на Слънцето и на Луната, на планетите, на звездите, както и на всички небесни тела, упражнява грамадно влияние върху душевния живот на човека, независимо дали той го съзнава, или не. * Целият Космос се движи в една нова посока. Човек не умира, но стига до такива условия, където съзнанието му се пробужда. Земята влиза в нови Божествени условия.
към текста >>

* Дейността на Слънцето и на Луната, на планетите, на звездите, както и на всички небесни тела, упражнява грамадно влияние върху душевния живот на човека, независимо дали той го съзнава, или не.
* Всички форми и видове материя, които съществуват на Земята, са кондензирана духовна енергия. Тази духовна енергия изтича от великите същества на Космоса. Различните родове енергия произтичат от различните йерархии на духовните същества. * Цялата Вселена е един жив и съзнателен организъм, жива и съзнателна душа, в която царува един мощен и жизнен дух. * Скъпоценните камъни като висша духовна енергия и според естеството си произлизат от различните йерархии на Космоса. * Дейността на Слънцето и на Луната, на планетите, на звездите, както и на всички небесни тела, упражнява грамадно влияние върху душевния живот на човека, независимо дали той го съзнава, или не. * Целият Космос се движи в една нова посока. Човек не умира, но стига до такива условия, където съзнанието му се пробужда. Земята влиза в нови Божествени условия. Целият свят се пробужда. * Земята е стояла в 13-та сфера милиони години.
към текста >>

50. Възпитателят - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Живеейки в първите години на това време, ние сме лишени от спокойствието и изобилието на равния, мирен живот.
ВЪЗПИТАТЕЛЯТ Втората световна война и последиците, които тя ни носи, очертават профила на една нова епоха, която ни вещае повече демократичност — свобода, всеобщо трудово участие, колективност и взаимопомощ. Живеейки в първите години на това време, ние сме лишени от спокойствието и изобилието на равния, мирен живот. Но затова сме свидетели и ковачи на нова история. В пламъците на догарящото старо днес се ражда новият човек. Кой ще го вдъхнови и насочи ? Кой ще го закваси, отрасте и възпита в истинския прогресивен нов дух? Ето голямата задача, която се поставя днес и от която зависи целият прогрес на човечеството.
към текста >>

Прогресивният, съзнателен учител обича децата и работата с тях.
Разбира се, че големите личности и силните характери упражняват значително по-мощно въздействие със своите знания и дела, отколкото слабите и безлични хорица. Като най-преки възпитатели обаче се явяват: учителите, родителите, социалната среда и отделните ръководни личности. Тук ще разгледаме само учителя като възпитателен фактор. По начало учителят трябва да бъде и възпитател. Той следва да държи сметка за своеобразната психика на детето и да не се отнася с него като с умален възрастен с типови нужди. Прогресивният, съзнателен учител обича децата и работата с тях. Той не жали труд и време за общия успех и редовно следи всичко ново. Той е нов днес, защото е бил нов и вчера. Не се приспособява, а израства с времето. Истинският учител-възпитател следи полезните обществени прояви и става техен изразител и апостол. Той всякога застава на страната на правия; подкрепя слабите; не е фанатик, нито тесногръд; отърсен е от предразсъдъци и с търпение изслушва всекиго.
към текста >>

Той има мнение относно всяка актуална проблема и това активно и бдящо отношение на учителя към живота изработва неговия обществен мироглед — необходим за всеки работник в просветното поле.
Той не жали труд и време за общия успех и редовно следи всичко ново. Той е нов днес, защото е бил нов и вчера. Не се приспособява, а израства с времето. Истинският учител-възпитател следи полезните обществени прояви и става техен изразител и апостол. Той всякога застава на страната на правия; подкрепя слабите; не е фанатик, нито тесногръд; отърсен е от предразсъдъци и с търпение изслушва всекиго. Той има мнение относно всяка актуална проблема и това активно и бдящо отношение на учителя към живота изработва неговия обществен мироглед — необходим за всеки работник в просветното поле. Особено днес повече от всякога се очаква от българския учител да бъде народен просветител. Направил преоценка на ценностите, с ясно определен мироглед по всички въпроси, той трябва да бъде личен пример и образец на новото време. Нито един учител не бива да остане далеч от усилията на днешната общественост. Политическият живот поставя конкретните рамки, при които през дадено време и място протича животът на хората от дадено общество. Политическата ориентировка оформява и уточнява социалния възглед на учителя, за да може той правилно да възпитава младите хора.
към текста >>

Политическият живот поставя конкретните рамки, при които през дадено време и място протича животът на хората от дадено общество.
Той всякога застава на страната на правия; подкрепя слабите; не е фанатик, нито тесногръд; отърсен е от предразсъдъци и с търпение изслушва всекиго. Той има мнение относно всяка актуална проблема и това активно и бдящо отношение на учителя към живота изработва неговия обществен мироглед — необходим за всеки работник в просветното поле. Особено днес повече от всякога се очаква от българския учител да бъде народен просветител. Направил преоценка на ценностите, с ясно определен мироглед по всички въпроси, той трябва да бъде личен пример и образец на новото време. Нито един учител не бива да остане далеч от усилията на днешната общественост. Политическият живот поставя конкретните рамки, при които през дадено време и място протича животът на хората от дадено общество. Политическата ориентировка оформява и уточнява социалния възглед на учителя, за да може той правилно да възпитава младите хора. Дълг се налага на всеки учител да има правилна политическа ориентировка, за да може да насочва развитието на възпитаниците си в духа на времето. Не е нужно да правим от децата политици, но необходимо е да ги подготвим за трезви строители на новата история. Учителят трябва да бъде и нравствена личност: честен пред себе си, честен пред всички, безкористен, скромен и трудолюбив. Нравствеността е най-мощната сила, която храни и крепи духа.
към текста >>

Да вярваме в силата на доброто, да вярваме в силата на труда, в успеха на любовта, в победата на справедливостта — да вярваме в живота и да живеем с вярата си!
Овехтелите религиозни предразсъдъци сами изчезват в светлината на новия научен мироглед. А ще дойде може би ден, когато човек ще вярва само в доброто, истината, мира и любовта. Човек ще вярва само в силата на абсолютната справедливост и в честния солидарен труд. Но задачата на всекиго е да израсне сам до този ден. Време е да насочим и детското съзнание, към по-реални идеали на добро и разумност, труд другарство, отърсвайки се от излишните наслоения на суеверието, без, обаче, да убиваме вярата в детските души, без да създаваме психични конфликти. Да вярваме в силата на доброто, да вярваме в силата на труда, в успеха на любовта, в победата на справедливостта — да вярваме в живота и да живеем с вярата си! Дълг на учителя е да насочи всеки съзнателен човек да живее с благодарност и да работи с радост! Това е същността на религията без поверията, които се изменят с времето. От всичко казано следва да заключим, че учителят трябва да бъде прогресивно ориентиран, апостол за създаване бъдещи хармонично развити личности. Това той може да постигне по пътя на живото убедително слово, личния си пример, беззаветно отдаден на творческа дейност с много любов и широк мироглед върху нещата, с ясно формиран за себе си политически поглед, поставен на високо нравствена основа. Стремежът на учителя трябва да бъде отправен към внедряване в крехките детски души добродетели, трудолюбие и изобщо, към човечност.
към текста >>

Дълг на учителя е да насочи всеки съзнателен човек да живее с благодарност и да работи с радост!
А ще дойде може би ден, когато човек ще вярва само в доброто, истината, мира и любовта. Човек ще вярва само в силата на абсолютната справедливост и в честния солидарен труд. Но задачата на всекиго е да израсне сам до този ден. Време е да насочим и детското съзнание, към по-реални идеали на добро и разумност, труд другарство, отърсвайки се от излишните наслоения на суеверието, без, обаче, да убиваме вярата в детските души, без да създаваме психични конфликти. Да вярваме в силата на доброто, да вярваме в силата на труда, в успеха на любовта, в победата на справедливостта — да вярваме в живота и да живеем с вярата си! Дълг на учителя е да насочи всеки съзнателен човек да живее с благодарност и да работи с радост! Това е същността на религията без поверията, които се изменят с времето. От всичко казано следва да заключим, че учителят трябва да бъде прогресивно ориентиран, апостол за създаване бъдещи хармонично развити личности. Това той може да постигне по пътя на живото убедително слово, личния си пример, беззаветно отдаден на творческа дейност с много любов и широк мироглед върху нещата, с ясно формиран за себе си политически поглед, поставен на високо нравствена основа. Стремежът на учителя трябва да бъде отправен към внедряване в крехките детски души добродетели, трудолюбие и изобщо, към човечност. Учителството е професия, но и изкуство и при това — най-отговорното и фино изкуство, което работи с детските души — утрешното общество, от което зависи бъдещето на целия ни народ.
към текста >>

Това той може да постигне по пътя на живото убедително слово, личния си пример, беззаветно отдаден на творческа дейност с много любов и широк мироглед върху нещата, с ясно формиран за себе си политически поглед, поставен на високо нравствена основа.
Време е да насочим и детското съзнание, към по-реални идеали на добро и разумност, труд другарство, отърсвайки се от излишните наслоения на суеверието, без, обаче, да убиваме вярата в детските души, без да създаваме психични конфликти. Да вярваме в силата на доброто, да вярваме в силата на труда, в успеха на любовта, в победата на справедливостта — да вярваме в живота и да живеем с вярата си! Дълг на учителя е да насочи всеки съзнателен човек да живее с благодарност и да работи с радост! Това е същността на религията без поверията, които се изменят с времето. От всичко казано следва да заключим, че учителят трябва да бъде прогресивно ориентиран, апостол за създаване бъдещи хармонично развити личности. Това той може да постигне по пътя на живото убедително слово, личния си пример, беззаветно отдаден на творческа дейност с много любов и широк мироглед върху нещата, с ясно формиран за себе си политически поглед, поставен на високо нравствена основа. Стремежът на учителя трябва да бъде отправен към внедряване в крехките детски души добродетели, трудолюбие и изобщо, към човечност. Учителството е професия, но и изкуство и при това — най-отговорното и фино изкуство, което работи с детските души — утрешното общество, от което зависи бъдещето на целия ни народ. Поели кръста на народния учител, ние сме длъжни пред себе си от време на време, да се проверяваме и поправяме, ако времето и условията са ни отдалечили от центъра на пряката ни задача. Ето един малък въпросник за себеанализ на детската учителка, към който всяка може да прибави или да съкрати за себе си: Мисля ли за работата и за децата извън училище?
към текста >>

Помня ли винаги, че резултатите от възпитанието идват бавно, но безусловно оставят своето отражение върху индивидуалния и обществен живот на народите ?
Работя ли с ентусиазъм при всички условия? Творя ли в работата си, или само копирам това, което съм видяла и вършила до сега? В помощ ли съм на инспектора, колегите и родителите, или съм затворена в себе си? Във връзка ли съм с родителите да децата чрез родителски срещи и посещения? Съзнавам ли напълно влиянието, което мога да имам върху селището и обществото чрез децата, с които работя? Помня ли винаги, че резултатите от възпитанието идват бавно, но безусловно оставят своето отражение върху индивидуалния и обществен живот на народите ? Чувствувам ли достатъчно духа на новото време и прилагам ли го в работата си с децата ? Живея ли с темпа на времето ? Съм ли прогресивно творческа личност, независимо от преходните влияния на времето ? Прочее, нека бъдем съзнателни просветители и предани работници, с широк мироглед и просветен ум, за да заслужим голямата чест, която историята ни налага — да бъдем строители на новото време! Само онзи, който живее с идеала на общото благо и работи за него, само той живее истински!
към текста >>

51. 2. Приложение и успех при ръчните занимания - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

При единия или другия случай ще създаваме у децата навик за кооперативен и съзнателен труд — стъпало на настоящия стопански и икономически строй.
Масовият труд е по-продуктивен, но по-шаблонен. От друга страна, при голяма група трудно е да водим индивидуална работа, тъй като няма да имаме възможност да бъдем полезни на всяко дете. и в резултат се получават много започнати, но недовършени различни неща. Докато при колективната работа се показва общо и се следи общо, при по-малка група деца до 30 за предпочитане е индивидуалната работа. Тук спокойно ще покажем в резбата на Минчо, в лепенето на Нина или ще гостуваме на малките домакини. При единия или другия случай ще създаваме у децата навик за кооперативен и съзнателен труд — стъпало на настоящия стопански и икономически строй. Всяко селище има своя среда, свои условия и свои възможности. Ще се справим с тях и ще даваме на децата съответна работа. Например със селските деца ще се спрем по-подробно на селското стопанство — добитък, домашни животни и храна. С децата от провинциалните градове ще работим повече около местните производства; лозя, зеленчукови градини, плодове, индустрии, исторически бележитости и пр. С децата от големите градове ще се спрем по-обстойно на културните придобивки, всред които те растат.
към текста >>

Например със селските деца ще се спрем по-подробно на селското стопанство — добитък, домашни животни и храна.
Докато при колективната работа се показва общо и се следи общо, при по-малка група деца до 30 за предпочитане е индивидуалната работа. Тук спокойно ще покажем в резбата на Минчо, в лепенето на Нина или ще гостуваме на малките домакини. При единия или другия случай ще създаваме у децата навик за кооперативен и съзнателен труд — стъпало на настоящия стопански и икономически строй. Всяко селище има своя среда, свои условия и свои възможности. Ще се справим с тях и ще даваме на децата съответна работа. Например със селските деца ще се спрем по-подробно на селското стопанство — добитък, домашни животни и храна. С децата от провинциалните градове ще работим повече около местните производства; лозя, зеленчукови градини, плодове, индустрии, исторически бележитости и пр. С децата от големите градове ще се спрем по-обстойно на културните придобивки, всред които те растат. Не е много естествено децата в София да играят на лозарство или на параход. Това съвсем не е изключено, подчертаваме само, че тук интересът, ще бъде по-повърхностен и кратък, отколкото ако същите играят на трамвай, зоологическа градина — неща, които могат да се наблюдават непосредствено и са близки до извънучилищния живот на малките. И така, чрез ръчните занимания неусетно ще минем от играта към труда към живота.
към текста >>

Това съвсем не е изключено, подчертаваме само, че тук интересът, ще бъде по-повърхностен и кратък, отколкото ако същите играят на трамвай, зоологическа градина — неща, които могат да се наблюдават непосредствено и са близки до извънучилищния живот на малките.
Ще се справим с тях и ще даваме на децата съответна работа. Например със селските деца ще се спрем по-подробно на селското стопанство — добитък, домашни животни и храна. С децата от провинциалните градове ще работим повече около местните производства; лозя, зеленчукови градини, плодове, индустрии, исторически бележитости и пр. С децата от големите градове ще се спрем по-обстойно на културните придобивки, всред които те растат. Не е много естествено децата в София да играят на лозарство или на параход. Това съвсем не е изключено, подчертаваме само, че тук интересът, ще бъде по-повърхностен и кратък, отколкото ако същите играят на трамвай, зоологическа градина — неща, които могат да се наблюдават непосредствено и са близки до извънучилищния живот на малките. И така, чрез ръчните занимания неусетно ще минем от играта към труда към живота.
към текста >>

И така, чрез ръчните занимания неусетно ще минем от играта към труда към живота.
Например със селските деца ще се спрем по-подробно на селското стопанство — добитък, домашни животни и храна. С децата от провинциалните градове ще работим повече около местните производства; лозя, зеленчукови градини, плодове, индустрии, исторически бележитости и пр. С децата от големите градове ще се спрем по-обстойно на културните придобивки, всред които те растат. Не е много естествено децата в София да играят на лозарство или на параход. Това съвсем не е изключено, подчертаваме само, че тук интересът, ще бъде по-повърхностен и кратък, отколкото ако същите играят на трамвай, зоологическа градина — неща, които могат да се наблюдават непосредствено и са близки до извънучилищния живот на малките. И така, чрез ръчните занимания неусетно ще минем от играта към труда към живота.
към текста >>

52. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Всички бъдещи блага и добрини в живота ще произлязат от разбиране на външните условия и на вътрешните възможности.
НОВИЯТ ДЕН Всички нещастия на човека, на дома, на обществото и на човечеството в миналото са произлезли от неразбирането на външните условия и на вътрешните възможности. Всички бъдещи блага и добрини в живота ще произлязат от разбиране на външните условия и на вътрешните възможности. Живот, който носи разумност в себе си; знание, което носи светлина в себе си; и свобода, която носи истина в себе си, са основа на Новия живот, който влиза вече в света. Справедливостта и доброто в съзнанието на човечеството, проявени в живота, са израз на Божията Любов. Тя сочи правия път на живота – пътят на човечеството за всички добри постижения НОВИ НАСОКИ В СЪЗНАТЕЛНИЯ ЖИВОТ НА ПРИРОДАТА. Налягане и напрежение
към текста >>

Живот, който носи разумност в себе си; знание, което носи светлина в себе си; и свобода, която носи истина в себе си, са основа на Новия живот, който влиза вече в света.
НОВИЯТ ДЕН Всички нещастия на човека, на дома, на обществото и на човечеството в миналото са произлезли от неразбирането на външните условия и на вътрешните възможности. Всички бъдещи блага и добрини в живота ще произлязат от разбиране на външните условия и на вътрешните възможности. Живот, който носи разумност в себе си; знание, което носи светлина в себе си; и свобода, която носи истина в себе си, са основа на Новия живот, който влиза вече в света. Справедливостта и доброто в съзнанието на човечеството, проявени в живота, са израз на Божията Любов. Тя сочи правия път на живота – пътят на човечеството за всички добри постижения НОВИ НАСОКИ В СЪЗНАТЕЛНИЯ ЖИВОТ НА ПРИРОДАТА. Налягане и напрежение Разумен живот.
към текста >>

Справедливостта и доброто в съзнанието на човечеството, проявени в живота, са израз на Божията Любов.
НОВИЯТ ДЕН Всички нещастия на човека, на дома, на обществото и на човечеството в миналото са произлезли от неразбирането на външните условия и на вътрешните възможности. Всички бъдещи блага и добрини в живота ще произлязат от разбиране на външните условия и на вътрешните възможности. Живот, който носи разумност в себе си; знание, което носи светлина в себе си; и свобода, която носи истина в себе си, са основа на Новия живот, който влиза вече в света. Справедливостта и доброто в съзнанието на човечеството, проявени в живота, са израз на Божията Любов. Тя сочи правия път на живота – пътят на човечеството за всички добри постижения НОВИ НАСОКИ В СЪЗНАТЕЛНИЯ ЖИВОТ НА ПРИРОДАТА. Налягане и напрежение Разумен живот. Всички съзнателни хора очакват нещо хубаво в живота.
към текста >>

Тя сочи правия път на живота – пътят на човечеството за всички добри постижения
НОВИЯТ ДЕН Всички нещастия на човека, на дома, на обществото и на човечеството в миналото са произлезли от неразбирането на външните условия и на вътрешните възможности. Всички бъдещи блага и добрини в живота ще произлязат от разбиране на външните условия и на вътрешните възможности. Живот, който носи разумност в себе си; знание, което носи светлина в себе си; и свобода, която носи истина в себе си, са основа на Новия живот, който влиза вече в света. Справедливостта и доброто в съзнанието на човечеството, проявени в живота, са израз на Божията Любов. Тя сочи правия път на живота – пътят на човечеството за всички добри постижения НОВИ НАСОКИ В СЪЗНАТЕЛНИЯ ЖИВОТ НА ПРИРОДАТА. Налягане и напрежение Разумен живот. Всички съзнателни хора очакват нещо хубаво в живота. Това е новото, което иде.
към текста >>

НОВИ НАСОКИ В СЪЗНАТЕЛНИЯ ЖИВОТ НА ПРИРОДАТА.
Всички нещастия на човека, на дома, на обществото и на човечеството в миналото са произлезли от неразбирането на външните условия и на вътрешните възможности. Всички бъдещи блага и добрини в живота ще произлязат от разбиране на външните условия и на вътрешните възможности. Живот, който носи разумност в себе си; знание, което носи светлина в себе си; и свобода, която носи истина в себе си, са основа на Новия живот, който влиза вече в света. Справедливостта и доброто в съзнанието на човечеството, проявени в живота, са израз на Божията Любов. Тя сочи правия път на живота – пътят на човечеството за всички добри постижения НОВИ НАСОКИ В СЪЗНАТЕЛНИЯ ЖИВОТ НА ПРИРОДАТА. Налягане и напрежение Разумен живот. Всички съзнателни хора очакват нещо хубаво в живота. Това е новото, което иде. Всички го чувстват.
към текста >>

Разумен живот.
Живот, който носи разумност в себе си; знание, което носи светлина в себе си; и свобода, която носи истина в себе си, са основа на Новия живот, който влиза вече в света. Справедливостта и доброто в съзнанието на човечеството, проявени в живота, са израз на Божията Любов. Тя сочи правия път на живота – пътят на човечеството за всички добри постижения НОВИ НАСОКИ В СЪЗНАТЕЛНИЯ ЖИВОТ НА ПРИРОДАТА. Налягане и напрежение Разумен живот. Всички съзнателни хора очакват нещо хубаво в живота. Това е новото, което иде. Всички го чувстват. То се носи вече във въздуха. Прониква вече целия живот.
към текста >>

Всички съзнателни хора очакват нещо хубаво в живота.
Справедливостта и доброто в съзнанието на човечеството, проявени в живота, са израз на Божията Любов. Тя сочи правия път на живота – пътят на човечеството за всички добри постижения НОВИ НАСОКИ В СЪЗНАТЕЛНИЯ ЖИВОТ НА ПРИРОДАТА. Налягане и напрежение Разумен живот. Всички съзнателни хора очакват нещо хубаво в живота. Това е новото, което иде. Всички го чувстват. То се носи вече във въздуха. Прониква вече целия живот. Всички говорят за него.
към текста >>

Прониква вече целия живот.
Разумен живот. Всички съзнателни хора очакват нещо хубаво в живота. Това е новото, което иде. Всички го чувстват. То се носи вече във въздуха. Прониква вече целия живот. Всички говорят за него. Добро е това очакване, но всеки трябва да знае пътя, по който ще дойде очакваното. Това именно не е известно на хората. Понякога в тях се явява желание да получат наготово очакваното. От къде може да дойде то?
към текста >>

Човек трябва да разбира силите, които работят вътре и вън от него, да ги уравновесява и използва за градеж и творчество в живота.
Това именно не е известно на хората. Понякога в тях се явява желание да получат наготово очакваното. От къде може да дойде то? От природата ли? Наистина, разумната природа съдейства на хората за придобиване на всички блага, към които се стремят, но те сами трябва да работят за тяхното постигане. Човек трябва да разбира силите, които работят вътре и вън от него, да ги уравновесява и използва за градеж и творчество в живота. Една от задачите на физическия човек е да се справи с външното физическо налягане. Като противодействие на това налягане се явява вътрешното напрежение в човека. Изобщо, притегателната сила има отношение към налягането, а отблъсквателната към напрежението. Когато външното налягане и вътрешното напрежение в човека се уравновесяват, той се усеща здрав, разположен и силен. Ако външното налягане е по-голямо от вътрешното напрежение, човек се втвърдява и става корав.
към текста >>

съзнателен живот в трите свята, физически, духовен и божествен.
Ако пък вътрешното напрежение е по-голямо от външното налягане, тогава човек пак е в неестествено състояние. Значи, човек се намира под действието на две сили: едната наляга от вън, а другата напряга от вътре. Ако човек се намира под действието само на тия две сили, той щеше да изпада в голямо затруднение. При това положение той никога не би могъл да прояви своя собствена инициатива. Но благодарение на друга една разумна сила, която действа едновременно от вън и от вътре, налягането и напрежението в човека се регулират и той проявява инициатива, т.е. съзнателен живот в трите свята, физически, духовен и божествен. Фиг. 1 Тази фигура представлява квадрат, около който има три кръга, трите свята. Чертежът представлява план, проста скица на трите свята. Физическият и духовен свят не са още съвършени, затова кривите А2 и А3 не са правилни кръгове, а елипси. Кривата А1 е окръжност описана около квадрата.
към текста >>

Учението е една необходимост, за да можем да се справим със задачите, които животът ни поставя.
Кривата А1 е окръжност описана около квадрата. Както инженерът разбира планът, който е начертан на хартия и може да го реализира, така и всеки учен, просветен човек, може да чете и разбира скиците, които природата чертае. Някому може да се види, че това не е важно, че това е отвлечено, не е интересно за него. Неразбраните работи не са интересни, а разбраните са интересни. Обаче дали се интересуваме или не от нещата в природата, ние сме заставени да ги изучаваме. Учението е една необходимост, за да можем да се справим със задачите, които животът ни поставя. Като се намира на Земята, човек разполага с условия и възможности за своето развитие. Човешкият организъм е първото условие, което му е дадено като на ученик. Значи, тялото на човека представлява сградата, гимназията или университета, в която той е поставен да учи. Понякога студентът мисли, че университетът е негово притежание, а професорите негови приятели. Приятелство между студент и професор може да съществува само тогава, когато студентът се учи добре.
към текста >>

Много от съвременните хора не искат да изучават науките, които се преподават в живота, но запитват кой е създал света и как го е създал.
На такъв студент професорът обръща гръб и продължава пътя си. Когато студентът учи добре, тогава и професорът преподава добре. Това е естественото положение. Ще каже студентът, че иска да знае кой е направил университета, как го е направил и какви са професорите, които преподават в него. Това са въпроси, които не трябва да ви интересуват. Много от съвременните хора не искат да изучават науките, които се преподават в живота, но запитват кой е създал света и как го е създал. Тези въпроси са важни, но не са съществени за ученика като ученик на живота. Човек първо трябва да учи, да възприема знанието, което му се преподава и да го прилага. Човек носи в себе си известно знание, но то не е достатъчно. Той трябва да бъде готов да възприема и новото знание, което всеки момент иде. Трябва да върви паралелно с новото, защото всичко в света е подложено на постоянен и непрекъснат прогрес.
към текста >>

Тези въпроси са важни, но не са съществени за ученика като ученик на живота.
Когато студентът учи добре, тогава и професорът преподава добре. Това е естественото положение. Ще каже студентът, че иска да знае кой е направил университета, как го е направил и какви са професорите, които преподават в него. Това са въпроси, които не трябва да ви интересуват. Много от съвременните хора не искат да изучават науките, които се преподават в живота, но запитват кой е създал света и как го е създал. Тези въпроси са важни, но не са съществени за ученика като ученик на живота. Човек първо трябва да учи, да възприема знанието, което му се преподава и да го прилага. Човек носи в себе си известно знание, но то не е достатъчно. Той трябва да бъде готов да възприема и новото знание, което всеки момент иде. Трябва да върви паралелно с новото, защото всичко в света е подложено на постоянен и непрекъснат прогрес. В сегашния момент за всеки човек е важен животът като наука, като изкуство и като сила.
към текста >>

В сегашния момент за всеки човек е важен животът като наука, като изкуство и като сила.
Тези въпроси са важни, но не са съществени за ученика като ученик на живота. Човек първо трябва да учи, да възприема знанието, което му се преподава и да го прилага. Човек носи в себе си известно знание, но то не е достатъчно. Той трябва да бъде готов да възприема и новото знание, което всеки момент иде. Трябва да върви паралелно с новото, защото всичко в света е подложено на постоянен и непрекъснат прогрес. В сегашния момент за всеки човек е важен животът като наука, като изкуство и като сила. Това той може да изучава във великия университет наречен Земя. Един след друг професорите се изреждат и преподават своите уроци. Езикът на някои от тях разбирате, а на други не разбирате. Защо? Защото те говорят на три различни езика: физически или материален, духовен и божествен. Физическият живот се преподава на физически език, духовният на духовен език, а божествения на божествен език.
към текста >>

Физическият живот се преподава на физически език, духовният на духовен език, а божествения на божествен език.
В сегашния момент за всеки човек е важен животът като наука, като изкуство и като сила. Това той може да изучава във великия университет наречен Земя. Един след друг професорите се изреждат и преподават своите уроци. Езикът на някои от тях разбирате, а на други не разбирате. Защо? Защото те говорят на три различни езика: физически или материален, духовен и божествен. Физическият живот се преподава на физически език, духовният на духовен език, а божествения на божествен език. Следователно, иска ли да изучи живота добре, човек трябва да знае и трите езика, физическия, духовния и божествения. Трите кръга на чертежа са означени с буквите А1, А2 и А3. Кръгът А3 представлява физическият свят, в който действа външното налягане. Кръгът А2 представлява духовният свят, в който действа вътрешното напрежение. Кръгът А1 представлява разумния, божествения свят, който регулира налягането и напрежението и гради.
към текста >>

Следователно, иска ли да изучи живота добре, човек трябва да знае и трите езика, физическия, духовния и божествения.
Това той може да изучава във великия университет наречен Земя. Един след друг професорите се изреждат и преподават своите уроци. Езикът на някои от тях разбирате, а на други не разбирате. Защо? Защото те говорят на три различни езика: физически или материален, духовен и божествен. Физическият живот се преподава на физически език, духовният на духовен език, а божествения на божествен език. Следователно, иска ли да изучи живота добре, човек трябва да знае и трите езика, физическия, духовния и божествения. Трите кръга на чертежа са означени с буквите А1, А2 и А3. Кръгът А3 представлява физическият свят, в който действа външното налягане. Кръгът А2 представлява духовният свят, в който действа вътрешното напрежение. Кръгът А1 представлява разумния, божествения свят, който регулира налягането и напрежението и гради. Квадратът представлява човека, затворен в трите свята като благоприятни среди за неговото проявление.
към текста >>

Като не разбира света в своето трояко проявление, човек може да мисли, че всичко зависи само от материалният свят и тогава може да е наклонен да мисли, че е лесно човек да действа и да се движи в живота.
За да се прояви материята, да стане видима, осезаема и годна за създаване на формите, тя трябва да се сгъсти. От въздухообразна да се превърне в течна и от течна да се превърне в твърда. Материалният свят дължи своето проявление на налягането, което съществува в природата. Духовният свят дължи своето проявление на вътрешното напрежение. Божественият свят дължи проявлението си на разумността, която регулира и двете сили, налягането и напрежението. Като не разбира света в своето трояко проявление, човек може да мисли, че всичко зависи само от материалният свят и тогава може да е наклонен да мисли, че е лесно човек да действа и да се движи в живота. За онзи, който разбира света е лесно, за онзи, който не го разбира не е лесно. Човек е изложен на големи мъчнотии и ако не знае как да се справя, той се излага на големи нещастия и страдания. Човек се нуждае от положителни знания, за да се справи с препятствията, които сам поставя на пътя си, поради своето незнание. И тогава природата му се противопоставя. Няма по-големи препятствия от тия, които човек сам си поставя, като пренебрегва законите на живота.
към текста >>

Няма по-големи препятствия от тия, които човек сам си поставя, като пренебрегва законите на живота.
Като не разбира света в своето трояко проявление, човек може да мисли, че всичко зависи само от материалният свят и тогава може да е наклонен да мисли, че е лесно човек да действа и да се движи в живота. За онзи, който разбира света е лесно, за онзи, който не го разбира не е лесно. Човек е изложен на големи мъчнотии и ако не знае как да се справя, той се излага на големи нещастия и страдания. Човек се нуждае от положителни знания, за да се справи с препятствията, които сам поставя на пътя си, поради своето незнание. И тогава природата му се противопоставя. Няма по-големи препятствия от тия, които човек сам си поставя, като пренебрегва законите на живота. Препятствията, които човек среща по пътя на живота си, произлизат от неразбирането на външното налягане т.е. на външните условия и на вътрешното напрежение т.е. на възможностите в самия него. Налягането и напрежението си имат свои разумни причини, но като не ги разбираме, ние мислим,че са нещо механическо и поради това имаме неразумно отношение към тях. Значи, човек е поставен между огъня на двете сили, вътрешната и външната.
към текста >>

Препятствията, които човек среща по пътя на живота си, произлизат от неразбирането на външното налягане т.е.
За онзи, който разбира света е лесно, за онзи, който не го разбира не е лесно. Човек е изложен на големи мъчнотии и ако не знае как да се справя, той се излага на големи нещастия и страдания. Човек се нуждае от положителни знания, за да се справи с препятствията, които сам поставя на пътя си, поради своето незнание. И тогава природата му се противопоставя. Няма по-големи препятствия от тия, които човек сам си поставя, като пренебрегва законите на живота. Препятствията, които човек среща по пътя на живота си, произлизат от неразбирането на външното налягане т.е. на външните условия и на вътрешното напрежение т.е. на възможностите в самия него. Налягането и напрежението си имат свои разумни причини, но като не ги разбираме, ние мислим,че са нещо механическо и поради това имаме неразумно отношение към тях. Значи, човек е поставен между огъня на двете сили, вътрешната и външната. Човек е обстрелван едновременно отвътре и отвън и ще не ще той трябва да мине през тази зона.
към текста >>

Като изучава физическото налягане и напрежение, човек вижда,че съществува и психическо налягане е напрежение, което оказва действието си в психическия живот на човека.
Ако не беше напрегнат, външното налягане щеше да го сплеска и той би се превърнал на лист. Ако пък нямаше никакво налягане отвън, той щеше да се разшири толкова много, че да се разпръсне на малки частици в пространството. Бомбите, с които военните си служат са направени по закона на напрежението. Бомбата е изложена на по-голямо вътрешно напрежение отколкото на външно налягане, следствие на което се разпада на много дребни частици, които се разпръсват в пространството. Където падне една от тези частици причинява големи пакости и нещастия. Като изучава физическото налягане и напрежение, човек вижда,че съществува и психическо налягане е напрежение, което оказва действието си в психическия живот на човека. Например една дума казана на човека може да произведе върху него физическо налягане или напрежение. Ако думата действа отвън причинява психическо налягане. Ако човек я приеме вътре в себе си, тя произвежда психическо напрежение и като бомба може да го пръсне, да причини поражения даже на физическото тяло. Който не е опитал силата на думите не може да се представи действието, което те произвеждат върху човека. За пример, срещате един млад момък, който се връща от странство и отива в бащиния си дом, при баща си и майка си, да ги види и да им благодари за грижите, които са положили за него, да им покаже дипломата си.
към текста >>

Голямо поражение може да стане в психическия и физическия му живот.
Ако човек я приеме вътре в себе си, тя произвежда психическо напрежение и като бомба може да го пръсне, да причини поражения даже на физическото тяло. Който не е опитал силата на думите не може да се представи действието, което те произвеждат върху човека. За пример, срещате един млад момък, който се връща от странство и отива в бащиния си дом, при баща си и майка си, да ги види и да им благодари за грижите, които са положили за него, да им покаже дипломата си. Веднага някой го спира и му казва, че баща му е умрял. Знаете ли какво действие могат да произведат тия думи върху момъка? Голямо поражение може да стане в психическия и физическия му живот. Понякога без видима причина човек може да преживее някакво поражение. Ние имаме случаи в живота, както върви човек изгубва говора си и движенията му престават. Какво е станало с този човек? Ще кажете, че се парализирал. Ние казваме, че външното налягане е било голямо т.е.
към текста >>

Ние имаме случаи в живота, както върви човек изгубва говора си и движенията му престават.
За пример, срещате един млад момък, който се връща от странство и отива в бащиния си дом, при баща си и майка си, да ги види и да им благодари за грижите, които са положили за него, да им покаже дипломата си. Веднага някой го спира и му казва, че баща му е умрял. Знаете ли какво действие могат да произведат тия думи върху момъка? Голямо поражение може да стане в психическия и физическия му живот. Понякога без видима причина човек може да преживее някакво поражение. Ние имаме случаи в живота, както върви човек изгубва говора си и движенията му престават. Какво е станало с този човек? Ще кажете, че се парализирал. Ние казваме, че външното налягане е било голямо т.е. той се е намирал в трудни условия, с които не могъл да се справи. Това е причинило големи тревоги, безпокойства и смущение, които са създали в него силно вътрешно напрежение.
към текста >>

Мнозина не разбират живота, вследствие на което се натъкват ту на доброто, ту на злото и преживяват големи противоречия.
Ние казваме, че външното налягане е било голямо т.е. той се е намирал в трудни условия, с които не могъл да се справи. Това е причинило големи тревоги, безпокойства и смущение, които са създали в него силно вътрешно напрежение. Тия две сили в него, налягането и напрежението, не могли да се уравновесят. Той не могъл да се справи с тях и заболява от паралич. Мнозина не разбират живота, вследствие на което се натъкват ту на доброто, ту на злото и преживяват големи противоречия. Какво представляват доброто и злото. Теолозите дават особени обяснения за доброто и злото. Ние искаме да говорим на научен език. На научен език ние казваме, че доброто и злото в света не са нищо друго освен сили, които действат върху човека отвън и отвътре. Някои питат: не може ли само доброто да царува в света?
към текста >>

Човек никога не може да бъде щастлив, докато не дойде до ново и разумно на живота и на природата, да разбере смисъла и значението на силите, които действат в тях.
И двамата се намират в голямо вътрешно напрежение. Всеки иска да излезе победител. Същевременно и единият и другият взаимно си оказват известно налягане. Следователно, в борбата си двамата борци произвеждат един върху друг външно налягане, срещу което се противопоставя вътрешното напрежение на силите им. Този пример символизира борбата между външните условия и вътрешните възможности на човека. Човек никога не може да бъде щастлив, докато не дойде до ново и разумно на живота и на природата, да разбере смисъла и значението на силите, които действат в тях. Слушате някой да казва: искам да се махне тази мъчнотия от мене. Това е механическо разбиране на нещата. По механически начин мъчнотията не може да се премахне. Дълбоката причина за мъчнотията се крие в неправилното отношение на човека към нещата. Следователно, ако външната мъчнотия се премахне по механически начин, няма да мине много време и друга някаква мъчнотия ще се яви.
към текста >>

Правилна трябва да бъде обмяната, както във физическия живот, така и в психическия.
Ако даваш малко, ще получиш малко. Много от работите на хората не вървят добре, защото не прилагат правилно закона за обмяната. Те дават малко, а искат да получат много. Други пък дават много, получават малко. И едното и другото положение са неправилни. Правилна трябва да бъде обмяната, както във физическия живот, така и в психическия. Не става ли правилна обмяна в отношенията на хората, те се изложени на големи дисонанси във физическия и в психическия си живот. Неправилната обмяна в отношенията на хората е причина за нарушаване на равновесието между външното налягане и вътрешното напрежение в човека. Силите на физическия или обективния свят действат повече отвън навътре, за това казваме, че физическият живот се намира под влиянието на закона за налягането. Силите на духовния или субективния свят се изявяват отвътре навън. Затова казваме, че духовният живот се намира под влиянието на закона на напрежението.
към текста >>

Не става ли правилна обмяна в отношенията на хората, те се изложени на големи дисонанси във физическия и в психическия си живот.
Много от работите на хората не вървят добре, защото не прилагат правилно закона за обмяната. Те дават малко, а искат да получат много. Други пък дават много, получават малко. И едното и другото положение са неправилни. Правилна трябва да бъде обмяната, както във физическия живот, така и в психическия. Не става ли правилна обмяна в отношенията на хората, те се изложени на големи дисонанси във физическия и в психическия си живот. Неправилната обмяна в отношенията на хората е причина за нарушаване на равновесието между външното налягане и вътрешното напрежение в човека. Силите на физическия или обективния свят действат повече отвън навътре, за това казваме, че физическият живот се намира под влиянието на закона за налягането. Силите на духовния или субективния свят се изявяват отвътре навън. Затова казваме, че духовният живот се намира под влиянието на закона на напрежението. Каже ли някой, че не се нуждае от духовен живот, той не разсъждава правилно.
към текста >>

Силите на физическия или обективния свят действат повече отвън навътре, за това казваме, че физическият живот се намира под влиянието на закона за налягането.
Други пък дават много, получават малко. И едното и другото положение са неправилни. Правилна трябва да бъде обмяната, както във физическия живот, така и в психическия. Не става ли правилна обмяна в отношенията на хората, те се изложени на големи дисонанси във физическия и в психическия си живот. Неправилната обмяна в отношенията на хората е причина за нарушаване на равновесието между външното налягане и вътрешното напрежение в човека. Силите на физическия или обективния свят действат повече отвън навътре, за това казваме, че физическият живот се намира под влиянието на закона за налягането. Силите на духовния или субективния свят се изявяват отвътре навън. Затова казваме, че духовният живот се намира под влиянието на закона на напрежението. Каже ли някой, че не се нуждае от духовен живот, той не разсъждава правилно. Без духовен живот той ще се сплеска и от него нищо няма да остане. Това не значи, че физически ще се сплеска, но ще изгуби условията за всякакви постижения.
към текста >>

Затова казваме, че духовният живот се намира под влиянието на закона на напрежението.
Правилна трябва да бъде обмяната, както във физическия живот, така и в психическия. Не става ли правилна обмяна в отношенията на хората, те се изложени на големи дисонанси във физическия и в психическия си живот. Неправилната обмяна в отношенията на хората е причина за нарушаване на равновесието между външното налягане и вътрешното напрежение в човека. Силите на физическия или обективния свят действат повече отвън навътре, за това казваме, че физическият живот се намира под влиянието на закона за налягането. Силите на духовния или субективния свят се изявяват отвътре навън. Затова казваме, че духовният живот се намира под влиянието на закона на напрежението. Каже ли някой, че не се нуждае от духовен живот, той не разсъждава правилно. Без духовен живот той ще се сплеска и от него нищо няма да остане. Това не значи, че физически ще се сплеска, но ще изгуби условията за всякакви постижения. Физическият живот дава формата на нещата, духовният съдържанието, а божественият смисъла. Тази е причината, поради която човек не може нито без физически, нито без духовен, нито без божествен живот.
към текста >>

Каже ли някой, че не се нуждае от духовен живот, той не разсъждава правилно.
Не става ли правилна обмяна в отношенията на хората, те се изложени на големи дисонанси във физическия и в психическия си живот. Неправилната обмяна в отношенията на хората е причина за нарушаване на равновесието между външното налягане и вътрешното напрежение в човека. Силите на физическия или обективния свят действат повече отвън навътре, за това казваме, че физическият живот се намира под влиянието на закона за налягането. Силите на духовния или субективния свят се изявяват отвътре навън. Затова казваме, че духовният живот се намира под влиянието на закона на напрежението. Каже ли някой, че не се нуждае от духовен живот, той не разсъждава правилно. Без духовен живот той ще се сплеска и от него нищо няма да остане. Това не значи, че физически ще се сплеска, но ще изгуби условията за всякакви постижения. Физическият живот дава формата на нещата, духовният съдържанието, а божественият смисъла. Тази е причината, поради която човек не може нито без физически, нито без духовен, нито без божествен живот. Физическият живот се занимава със силите на налягането, духовният със силите на напрежението, а божественият или разумният живот регулира както силите на налягането, така и тия на напрежението и внася равновесие в живота.
към текста >>

Без духовен живот той ще се сплеска и от него нищо няма да остане.
Неправилната обмяна в отношенията на хората е причина за нарушаване на равновесието между външното налягане и вътрешното напрежение в човека. Силите на физическия или обективния свят действат повече отвън навътре, за това казваме, че физическият живот се намира под влиянието на закона за налягането. Силите на духовния или субективния свят се изявяват отвътре навън. Затова казваме, че духовният живот се намира под влиянието на закона на напрежението. Каже ли някой, че не се нуждае от духовен живот, той не разсъждава правилно. Без духовен живот той ще се сплеска и от него нищо няма да остане. Това не значи, че физически ще се сплеска, но ще изгуби условията за всякакви постижения. Физическият живот дава формата на нещата, духовният съдържанието, а божественият смисъла. Тази е причината, поради която човек не може нито без физически, нито без духовен, нито без божествен живот. Физическият живот се занимава със силите на налягането, духовният със силите на напрежението, а божественият или разумният живот регулира както силите на налягането, така и тия на напрежението и внася равновесие в живота. Само при равновесие на силите се създават благоприятни условия.
към текста >>

Физическият живот дава формата на нещата, духовният съдържанието, а божественият смисъла.
Силите на духовния или субективния свят се изявяват отвътре навън. Затова казваме, че духовният живот се намира под влиянието на закона на напрежението. Каже ли някой, че не се нуждае от духовен живот, той не разсъждава правилно. Без духовен живот той ще се сплеска и от него нищо няма да остане. Това не значи, че физически ще се сплеска, но ще изгуби условията за всякакви постижения. Физическият живот дава формата на нещата, духовният съдържанието, а божественият смисъла. Тази е причината, поради която човек не може нито без физически, нито без духовен, нито без божествен живот. Физическият живот се занимава със силите на налягането, духовният със силите на напрежението, а божественият или разумният живот регулира както силите на налягането, така и тия на напрежението и внася равновесие в живота. Само при равновесие на силите се създават благоприятни условия. Ако в един салон, където има много хора стане пожар, всички ще избягат. Разумният обаче предвижда пожара и още в началото взема мерки за да го предотврати.
към текста >>

Тази е причината, поради която човек не може нито без физически, нито без духовен, нито без божествен живот.
Затова казваме, че духовният живот се намира под влиянието на закона на напрежението. Каже ли някой, че не се нуждае от духовен живот, той не разсъждава правилно. Без духовен живот той ще се сплеска и от него нищо няма да остане. Това не значи, че физически ще се сплеска, но ще изгуби условията за всякакви постижения. Физическият живот дава формата на нещата, духовният съдържанието, а божественият смисъла. Тази е причината, поради която човек не може нито без физически, нито без духовен, нито без божествен живот. Физическият живот се занимава със силите на налягането, духовният със силите на напрежението, а божественият или разумният живот регулира както силите на налягането, така и тия на напрежението и внася равновесие в живота. Само при равновесие на силите се създават благоприятни условия. Ако в един салон, където има много хора стане пожар, всички ще избягат. Разумният обаче предвижда пожара и още в началото взема мерки за да го предотврати. Който не е способен да предвижда нещата ще се стресне едва когато пожарът избухне и ще търси вода да го изгаси.
към текста >>

Физическият живот се занимава със силите на налягането, духовният със силите на напрежението, а божественият или разумният живот регулира както силите на налягането, така и тия на напрежението и внася равновесие в живота.
Каже ли някой, че не се нуждае от духовен живот, той не разсъждава правилно. Без духовен живот той ще се сплеска и от него нищо няма да остане. Това не значи, че физически ще се сплеска, но ще изгуби условията за всякакви постижения. Физическият живот дава формата на нещата, духовният съдържанието, а божественият смисъла. Тази е причината, поради която човек не може нито без физически, нито без духовен, нито без божествен живот. Физическият живот се занимава със силите на налягането, духовният със силите на напрежението, а божественият или разумният живот регулира както силите на налягането, така и тия на напрежението и внася равновесие в живота. Само при равновесие на силите се създават благоприятни условия. Ако в един салон, където има много хора стане пожар, всички ще избягат. Разумният обаче предвижда пожара и още в началото взема мерки за да го предотврати. Който не е способен да предвижда нещата ще се стресне едва когато пожарът избухне и ще търси вода да го изгаси. Докато се потуши пожарът, много пакости ще се причинят.
към текста >>

Когато налягането вземе надмощие в живота, нищо не може да се работи.
Като се могъл да изгаси огъня на време, пожарът поради силния вятър обхванал съседните къщи и в скоро време взел големи размери. Почти целият град потънал в пламъци. В това време един голям банкер предлагал баснословна сума за възнаграждение на оня, който се осмели да влезе в къщата му, към която огънят приближавал и да изнесе вън касата му, пълна с ценни книжа. Всеки му отговарял: огънят иде! Когато всичко потъне в огън нещата изгубват цената си. Когато налягането вземе надмощие в живота, нищо не може да се работи. Когато човек се натъкне на мъчнотии и противоречия в живота си, на помощ иде разумността, която единствена е в състояние да ги разреши. Разумността, правата мисъл, като сила се отнася към божествения свят. Който разполага с нея, той изключва противоречията от живота си. Чрез нея той се справя с тях и изгражда своя хармоничен живот. Докато се гневи, обезверява и безпокои, човек се намира между два свята, между налягането и напрежението, вследствие на което ще бъде от една страна роб на външните условия, а от друга роб на вътрешните възможности.
към текста >>

Когато човек се натъкне на мъчнотии и противоречия в живота си, на помощ иде разумността, която единствена е в състояние да ги разреши.
Почти целият град потънал в пламъци. В това време един голям банкер предлагал баснословна сума за възнаграждение на оня, който се осмели да влезе в къщата му, към която огънят приближавал и да изнесе вън касата му, пълна с ценни книжа. Всеки му отговарял: огънят иде! Когато всичко потъне в огън нещата изгубват цената си. Когато налягането вземе надмощие в живота, нищо не може да се работи. Когато човек се натъкне на мъчнотии и противоречия в живота си, на помощ иде разумността, която единствена е в състояние да ги разреши. Разумността, правата мисъл, като сила се отнася към божествения свят. Който разполага с нея, той изключва противоречията от живота си. Чрез нея той се справя с тях и изгражда своя хармоничен живот. Докато се гневи, обезверява и безпокои, човек се намира между два свята, между налягането и напрежението, вследствие на което ще бъде от една страна роб на външните условия, а от друга роб на вътрешните възможности. Ако при използване на условията и възможностите отсъства разумност, човек е изложен на големи страдания.
към текста >>

Който разполага с нея, той изключва противоречията от живота си.
Всеки му отговарял: огънят иде! Когато всичко потъне в огън нещата изгубват цената си. Когато налягането вземе надмощие в живота, нищо не може да се работи. Когато човек се натъкне на мъчнотии и противоречия в живота си, на помощ иде разумността, която единствена е в състояние да ги разреши. Разумността, правата мисъл, като сила се отнася към божествения свят. Който разполага с нея, той изключва противоречията от живота си. Чрез нея той се справя с тях и изгражда своя хармоничен живот. Докато се гневи, обезверява и безпокои, човек се намира между два свята, между налягането и напрежението, вследствие на което ще бъде от една страна роб на външните условия, а от друга роб на вътрешните възможности. Ако при използване на условията и възможностите отсъства разумност, човек е изложен на големи страдания. Следователно всяко условие и всяка възможност, които човек прилага в живота си трябва да се придружават от разумност. С други думи казано, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, на които човек дава ход, трябва да бъдат разумни.
към текста >>

Чрез нея той се справя с тях и изгражда своя хармоничен живот.
Когато всичко потъне в огън нещата изгубват цената си. Когато налягането вземе надмощие в живота, нищо не може да се работи. Когато човек се натъкне на мъчнотии и противоречия в живота си, на помощ иде разумността, която единствена е в състояние да ги разреши. Разумността, правата мисъл, като сила се отнася към божествения свят. Който разполага с нея, той изключва противоречията от живота си. Чрез нея той се справя с тях и изгражда своя хармоничен живот. Докато се гневи, обезверява и безпокои, човек се намира между два свята, между налягането и напрежението, вследствие на което ще бъде от една страна роб на външните условия, а от друга роб на вътрешните възможности. Ако при използване на условията и възможностите отсъства разумност, човек е изложен на големи страдания. Следователно всяко условие и всяка възможност, които човек прилага в живота си трябва да се придружават от разумност. С други думи казано, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, на които човек дава ход, трябва да бъдат разумни. Човек може да има на разположение добри условия и възможности, но ако не е разумен нищо не постига.
към текста >>

Следователно всяко условие и всяка възможност, които човек прилага в живота си трябва да се придружават от разумност.
Разумността, правата мисъл, като сила се отнася към божествения свят. Който разполага с нея, той изключва противоречията от живота си. Чрез нея той се справя с тях и изгражда своя хармоничен живот. Докато се гневи, обезверява и безпокои, човек се намира между два свята, между налягането и напрежението, вследствие на което ще бъде от една страна роб на външните условия, а от друга роб на вътрешните възможности. Ако при използване на условията и възможностите отсъства разумност, човек е изложен на големи страдания. Следователно всяко условие и всяка възможност, които човек прилага в живота си трябва да се придружават от разумност. С други думи казано, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, на които човек дава ход, трябва да бъдат разумни. Човек може да има на разположение добри условия и възможности, но ако не е разумен нищо не постига. Добрите условия и възможности без разумността са суров материал, от който нищо не може да се направи. Дойде ли разумността или божествената сила между тях, от този материал, тя ще съгради нещо ценно. Следователно, като мисли добре, човек се намира в божествения свят; като чувства добре, той е в духовния свят; като постъпва добре, като постъпва добре той е на физическият свят.
към текста >>

Когато влезе в университета на живота, за да придобие онова знание, с което да съгради новите основи на своя живот, човек трябва да се откаже от онези неестествени черти, унаследени от деди и прадеди.
Други казват, че цели 30 години са работили. Какво са придобили? Не пожъне ли човек нещо реално, в края на краищата той ще каже за себе си, че не е мислил право, че не е способен човек и т.н. Самоосъждането не допринася нищо. Вместо да се осъжда, човек трябва да се ориентира в средата, в която живее. Когато влезе в университета на живота, за да придобие онова знание, с което да съгради новите основи на своя живот, човек трябва да се откаже от онези неестествени черти, унаследени от деди и прадеди. Божественото знание не се координира с човешките погрешки, с унаследени лоши, неестествени черти. Професорите на великия университет на живота не се интерисуват от погрешните схващания и тълкувания, от старите погрешни разбирания за право, морал и пр. Погрешното трябва да отпадне като плявата от житото. И плявата е важна, но мястото й не е в хамбара. Хората влизат в житейския университет и търсят удобства, каквито имат в дома си.
към текста >>

Професорите на великия университет на живота не се интерисуват от погрешните схващания и тълкувания, от старите погрешни разбирания за право, морал и пр.
Не пожъне ли човек нещо реално, в края на краищата той ще каже за себе си, че не е мислил право, че не е способен човек и т.н. Самоосъждането не допринася нищо. Вместо да се осъжда, човек трябва да се ориентира в средата, в която живее. Когато влезе в университета на живота, за да придобие онова знание, с което да съгради новите основи на своя живот, човек трябва да се откаже от онези неестествени черти, унаследени от деди и прадеди. Божественото знание не се координира с човешките погрешки, с унаследени лоши, неестествени черти. Професорите на великия университет на живота не се интерисуват от погрешните схващания и тълкувания, от старите погрешни разбирания за право, морал и пр. Погрешното трябва да отпадне като плявата от житото. И плявата е важна, но мястото й не е в хамбара. Хората влизат в житейския университет и търсят удобства, каквито имат в дома си. Това е невъзможно. Удобствата в университета се различават коренно от тия в частния живот на човека.
към текста >>

Удобствата в университета се различават коренно от тия в частния живот на човека.
Професорите на великия университет на живота не се интерисуват от погрешните схващания и тълкувания, от старите погрешни разбирания за право, морал и пр. Погрешното трябва да отпадне като плявата от житото. И плявата е важна, но мястото й не е в хамбара. Хората влизат в житейския университет и търсят удобства, каквито имат в дома си. Това е невъзможно. Удобствата в университета се различават коренно от тия в частния живот на човека. Университетските удобства са от друг характер. Иска ли удобства в живота, човек трябва да приложи разумността си в действие. Удобствата в живота се дължат на хармоничното действие между силите на налягането, напрежението и разумността. Ако силите на налягането и напрежението взаимно се уравновесяват и се подчиняват на разумността т.е. на божественото начало, тогава последното ще внесе удобствата и улесненията в живота.
към текста >>

Иска ли удобства в живота, човек трябва да приложи разумността си в действие.
И плявата е важна, но мястото й не е в хамбара. Хората влизат в житейския университет и търсят удобства, каквито имат в дома си. Това е невъзможно. Удобствата в университета се различават коренно от тия в частния живот на човека. Университетските удобства са от друг характер. Иска ли удобства в живота, човек трябва да приложи разумността си в действие. Удобствата в живота се дължат на хармоничното действие между силите на налягането, напрежението и разумността. Ако силите на налягането и напрежението взаимно се уравновесяват и се подчиняват на разумността т.е. на божественото начало, тогава последното ще внесе удобствата и улесненията в живота. Ако чрез разумността, божественото начало, можем да разрешим задачите на налягането и напрежението, като противодействуващи сили в живота, това значи, да изпълним волята божия. За да дойде до изпълнение на волята божия, човек трябва съзнателно да учи и прилага.
към текста >>

Удобствата в живота се дължат на хармоничното действие между силите на налягането, напрежението и разумността.
Хората влизат в житейския университет и търсят удобства, каквито имат в дома си. Това е невъзможно. Удобствата в университета се различават коренно от тия в частния живот на човека. Университетските удобства са от друг характер. Иска ли удобства в живота, човек трябва да приложи разумността си в действие. Удобствата в живота се дължат на хармоничното действие между силите на налягането, напрежението и разумността. Ако силите на налягането и напрежението взаимно се уравновесяват и се подчиняват на разумността т.е. на божественото начало, тогава последното ще внесе удобствата и улесненията в живота. Ако чрез разумността, божественото начало, можем да разрешим задачите на налягането и напрежението, като противодействуващи сили в живота, това значи, да изпълним волята божия. За да дойде до изпълнение на волята божия, човек трябва съзнателно да учи и прилага. Сега нашето желание е да изнесем един истински порядък на нещата, какъвто царува в природата.
към текста >>

на божественото начало, тогава последното ще внесе удобствата и улесненията в живота.
Удобствата в университета се различават коренно от тия в частния живот на човека. Университетските удобства са от друг характер. Иска ли удобства в живота, човек трябва да приложи разумността си в действие. Удобствата в живота се дължат на хармоничното действие между силите на налягането, напрежението и разумността. Ако силите на налягането и напрежението взаимно се уравновесяват и се подчиняват на разумността т.е. на божественото начало, тогава последното ще внесе удобствата и улесненията в живота. Ако чрез разумността, божественото начало, можем да разрешим задачите на налягането и напрежението, като противодействуващи сили в живота, това значи, да изпълним волята божия. За да дойде до изпълнение на волята божия, човек трябва съзнателно да учи и прилага. Сега нашето желание е да изнесем един истински порядък на нещата, какъвто царува в природата. Искаме да обърнем вниманието на хората към правата мисъл. Правото мислене дава свобода на човека.
към текста >>

Ако чрез разумността, божественото начало, можем да разрешим задачите на налягането и напрежението, като противодействуващи сили в живота, това значи, да изпълним волята божия.
Университетските удобства са от друг характер. Иска ли удобства в живота, човек трябва да приложи разумността си в действие. Удобствата в живота се дължат на хармоничното действие между силите на налягането, напрежението и разумността. Ако силите на налягането и напрежението взаимно се уравновесяват и се подчиняват на разумността т.е. на божественото начало, тогава последното ще внесе удобствата и улесненията в живота. Ако чрез разумността, божественото начало, можем да разрешим задачите на налягането и напрежението, като противодействуващи сили в живота, това значи, да изпълним волята божия. За да дойде до изпълнение на волята божия, човек трябва съзнателно да учи и прилага. Сега нашето желание е да изнесем един истински порядък на нещата, какъвто царува в природата. Искаме да обърнем вниманието на хората към правата мисъл. Правото мислене дава свобода на човека. Като мисли право, той може да си обясни законите на живота и да добие оная свобода, която му дава възможност да учи и да работи.
към текста >>

Като мисли право, той може да си обясни законите на живота и да добие оная свобода, която му дава възможност да учи и да работи.
Ако чрез разумността, божественото начало, можем да разрешим задачите на налягането и напрежението, като противодействуващи сили в живота, това значи, да изпълним волята божия. За да дойде до изпълнение на волята божия, човек трябва съзнателно да учи и прилага. Сега нашето желание е да изнесем един истински порядък на нещата, какъвто царува в природата. Искаме да обърнем вниманието на хората към правата мисъл. Правото мислене дава свобода на човека. Като мисли право, той може да си обясни законите на живота и да добие оная свобода, която му дава възможност да учи и да работи. Всички външни условия, които въздействат върху човека, благоприятни или неблагоприятни, приятни или неприятни, представят налягането. Вътрешният живот с обикновените мисли, чувства, стремежи, желания, безпокойства, тревоги, смущения, обезсърдчения на човешката личност, представя напрежението. Тия две сили, които действат отвън и отвътре, трябва да се организират от божественото. Как се познава една божествена проява? Един човек върви по улиците и в ръката си носи чанта, в която има пари и важни документи.
към текста >>

Вътрешният живот с обикновените мисли, чувства, стремежи, желания, безпокойства, тревоги, смущения, обезсърдчения на човешката личност, представя напрежението.
Сега нашето желание е да изнесем един истински порядък на нещата, какъвто царува в природата. Искаме да обърнем вниманието на хората към правата мисъл. Правото мислене дава свобода на човека. Като мисли право, той може да си обясни законите на живота и да добие оная свобода, която му дава възможност да учи и да работи. Всички външни условия, които въздействат върху човека, благоприятни или неблагоприятни, приятни или неприятни, представят налягането. Вътрешният живот с обикновените мисли, чувства, стремежи, желания, безпокойства, тревоги, смущения, обезсърдчения на човешката личност, представя напрежението. Тия две сили, които действат отвън и отвътре, трябва да се организират от божественото. Как се познава една божествена проява? Един човек върви по улиците и в ръката си носи чанта, в която има пари и важни документи. Той не забелязъл, че чантата не е здрава и спокойно продължава пътя си. Чантата се скъсва и в ръката на човека остава само дръжката й.
към текста >>

За да се справи със силите на налягането и напрежението в своя живот, човек трябва да уравновеси силите на своя организъм със силите на своите мисли и чувства.
Щом искаше да се прослави, той трябваше да следва пътя на своя професор. От друга страна, при свършения факт, професорът не трябваше да се тревожи, а трябваше да се зарадва, че трудът му е излязъл на бял свят. Днес ние засягаме въпроса за налягането и напрежението, защото всички хора се намират под действието на тези сили. Условията, при които съвременните хора живеят, произвеждат голямо налягане и напрежение върху тях. Тази е една от причините и за кръвното налягане, от което мнозина се оплакват. За да се справи със силите на налягането и напрежението в своя живот, човек трябва да уравновеси силите на своя организъм със силите на своите мисли и чувства. Той трябва да разчита на оная Разумност, с която е роден и която лежи в глъбините на неговата душа; трябва да разбира законите на живота, да прилага закона на равновесието, за да се справя с условията и възможностите, в които е поставен. Много знания имат хората, но малка част от тия знания ще послужат за основен камък на бъдещата сграда. Ако учените на миналото се явят днес между хората, те щяха да видят, че много неща не са знаели. След хиляди години сегашните учени ще се намерят в същото положение спрямо децата на бъдещите времена. Днес се готвят условия за бъдещата епоха.
към текста >>

Той трябва да разчита на оная Разумност, с която е роден и която лежи в глъбините на неговата душа; трябва да разбира законите на живота, да прилага закона на равновесието, за да се справя с условията и възможностите, в които е поставен.
От друга страна, при свършения факт, професорът не трябваше да се тревожи, а трябваше да се зарадва, че трудът му е излязъл на бял свят. Днес ние засягаме въпроса за налягането и напрежението, защото всички хора се намират под действието на тези сили. Условията, при които съвременните хора живеят, произвеждат голямо налягане и напрежение върху тях. Тази е една от причините и за кръвното налягане, от което мнозина се оплакват. За да се справи със силите на налягането и напрежението в своя живот, човек трябва да уравновеси силите на своя организъм със силите на своите мисли и чувства. Той трябва да разчита на оная Разумност, с която е роден и която лежи в глъбините на неговата душа; трябва да разбира законите на живота, да прилага закона на равновесието, за да се справя с условията и възможностите, в които е поставен. Много знания имат хората, но малка част от тия знания ще послужат за основен камък на бъдещата сграда. Ако учените на миналото се явят днес между хората, те щяха да видят, че много неща не са знаели. След хиляди години сегашните учени ще се намерят в същото положение спрямо децата на бъдещите времена. Днес се готвят условия за бъдещата епоха. Днес всичко се пресява, същественото се отделя от несъщественото.
към текста >>

Тъй щото, когато чувате някой да се оплаква от живота, да казва, че е преживял големи разочарования, една от причините за тия разочарования се крие в неспазване закона на времето.
Благото ще дойде точно на определения ден, час, минута и секунда. Днес повечето хора закъсняват и затова изгубват благото, което е било определено за тях. Малко хора ще срещнете, които отиват по-рано от определеното време или точно на определеното време. Искате ли да получите пари от банката, ще отидете по това време, когато касата е отворена. Ако закъснеете само с една минута, ще намерите касата затворена. Тъй щото, когато чувате някой да се оплаква от живота, да казва, че е преживял големи разочарования, една от причините за тия разочарования се крие в неспазване закона на времето. Той всякога е закъснявал. Дето е отивал, навсякъде му отговаряли: късно е вече. Този човек не се е ръководил от разумното начало в живота. Следователно, който се ръководи от разумното начало, той лесно разрешава противоречията си, лесно уравновесява външните и вътрешни сили в своя живот. Като пример в живота може да ни послужи Йосиф, най-любимия син на Якова.
към текста >>

Този човек не се е ръководил от разумното начало в живота.
Искате ли да получите пари от банката, ще отидете по това време, когато касата е отворена. Ако закъснеете само с една минута, ще намерите касата затворена. Тъй щото, когато чувате някой да се оплаква от живота, да казва, че е преживял големи разочарования, една от причините за тия разочарования се крие в неспазване закона на времето. Той всякога е закъснявал. Дето е отивал, навсякъде му отговаряли: късно е вече. Този човек не се е ръководил от разумното начало в живота. Следователно, който се ръководи от разумното начало, той лесно разрешава противоречията си, лесно уравновесява външните и вътрешни сили в своя живот. Като пример в живота може да ни послужи Йосиф, най-любимия син на Якова. Той беше един от щастливите хора на земята. Щастието на Йосифа се дължи на това, че той беше роден по любов. Баща му изля всичката си любов върху него.
към текста >>

Следователно, който се ръководи от разумното начало, той лесно разрешава противоречията си, лесно уравновесява външните и вътрешни сили в своя живот.
Ако закъснеете само с една минута, ще намерите касата затворена. Тъй щото, когато чувате някой да се оплаква от живота, да казва, че е преживял големи разочарования, една от причините за тия разочарования се крие в неспазване закона на времето. Той всякога е закъснявал. Дето е отивал, навсякъде му отговаряли: късно е вече. Този човек не се е ръководил от разумното начало в живота. Следователно, който се ръководи от разумното начало, той лесно разрешава противоречията си, лесно уравновесява външните и вътрешни сили в своя живот. Като пример в живота може да ни послужи Йосиф, най-любимия син на Якова. Той беше един от щастливите хора на земята. Щастието на Йосифа се дължи на това, че той беше роден по любов. Баща му изля всичката си любов върху него. Той беше син на любимата жена на Якова-Рахил.
към текста >>

Като пример в живота може да ни послужи Йосиф, най-любимия син на Якова.
Тъй щото, когато чувате някой да се оплаква от живота, да казва, че е преживял големи разочарования, една от причините за тия разочарования се крие в неспазване закона на времето. Той всякога е закъснявал. Дето е отивал, навсякъде му отговаряли: късно е вече. Този човек не се е ръководил от разумното начало в живота. Следователно, който се ръководи от разумното начало, той лесно разрешава противоречията си, лесно уравновесява външните и вътрешни сили в своя живот. Като пример в живота може да ни послужи Йосиф, най-любимия син на Якова. Той беше един от щастливите хора на земята. Щастието на Йосифа се дължи на това, че той беше роден по любов. Баща му изля всичката си любов върху него. Той беше син на любимата жена на Якова-Рахил. Щастлив беше Йосиф, но прекара и големи нещастия.
към текста >>

В затвора той ще се прочуе като гадател, и оттук Бог ще го извади и ще го въздигне в живота.
Съвременните хора се намират при същите изпитания, през които Йосиф мина. Ако и те като Йосифа, не могат да се справят със силите на налягането и напрежението, с условията и възможностите, и не могат да заемат първото място в Египет, къде остават тяхното знание, вяра и любов? Днес всички хора се изкушават от жената. Всички искат да бъдат богати, да си хапнат и пийнат, да си поживеят. За предпочитане е човек да остави дрехата си в ръцете на жената, да избяга гол и след това да го турят в затвора, отколкото да се подаде на желанието на една жена. В затвора той ще се прочуе като гадател, и оттук Бог ще го извади и ще го въздигне в живота. В случая под думата “жена” разбирам всички лъжливи условия и възможности, от които човек се заблуждава и мисли, че може чрез тях да постигне високо положение. Условията и възможностите допринасят нещо на човека, но не могат да го направят щастлив. Само божественото е в състояние да направи човека щастлив. Който може да използва условията и възможностите от гледището на божествените закони, той може да постигне всичко, което душата му желае. Следователно, никой не може да уравновеси силите на налягането и напрежението; никой не може да се справи с условията и възможностите, ако не приложи закона на любовта като висш израз на разумността в човека.
към текста >>

Любовта е изходна точка на разумния живот.
В случая под думата “жена” разбирам всички лъжливи условия и възможности, от които човек се заблуждава и мисли, че може чрез тях да постигне високо положение. Условията и възможностите допринасят нещо на човека, но не могат да го направят щастлив. Само божественото е в състояние да направи човека щастлив. Който може да използва условията и възможностите от гледището на божествените закони, той може да постигне всичко, което душата му желае. Следователно, никой не може да уравновеси силите на налягането и напрежението; никой не може да се справи с условията и възможностите, ако не приложи закона на любовта като висш израз на разумността в човека. Любовта е изходна точка на разумния живот. Същевременно любовта дава свобода на човека. Който люби, той е свободен. Слушали сте да се говори в живота за сляпа събота, с която сравняват любовта на младите. В сляпата събота няма никаква любов. Сляпата събота подразбира безлюбието в света.
към текста >>

Слушали сте да се говори в живота за сляпа събота, с която сравняват любовта на младите.
Който може да използва условията и възможностите от гледището на божествените закони, той може да постигне всичко, което душата му желае. Следователно, никой не може да уравновеси силите на налягането и напрежението; никой не може да се справи с условията и възможностите, ако не приложи закона на любовта като висш израз на разумността в човека. Любовта е изходна точка на разумния живот. Същевременно любовта дава свобода на човека. Който люби, той е свободен. Слушали сте да се говори в живота за сляпа събота, с която сравняват любовта на младите. В сляпата събота няма никаква любов. Сляпата събота подразбира безлюбието в света. Любов, която се явява и изчезва, не е истинска. Казано е, че любовта отпада. Отпада това, което не е съществено.
към текста >>

Ако човек не служи на Великата Разумност в живота, на кого другиго ще служи?
Това е верното положение. Божията любов никога не отпада. Любовта всякога издържа, но човек не издържа на любовта. Когато любовта посети човека, той се разширява и е готов да служи на себе си, на дома си, на обществото, на отечеството, на цялото човечество, на Разумното начало в света, т.е. на Бога. Ако човек не служи на Великата Разумност в живота, на кого другиго ще служи? Служенето на Разумното начало включва служенето на всички. Докато служи на себе си, човек живее в колиба. Щом служи на себе си и на ближния си, той живее в палат. Служи ли на себе си, на ближния си и на Бога, той живее в рая, във Великия свят. Къде искаш да живееш: в колиба, в палат или в рая?
към текста >>

Отделенията са за гимназията, гимназията е за университета, а университетът е за живота.
Това зависи от самия човек. Всеки сам определя мястото си в живеене. Навсякъде е добре, но в рая е за предпочитане. Какъв ученик искаш да бъдеш: ученик в отделенията, в гимназията или в университета? Навсякъде е добре, но университетът е за предпочитане. Отделенията са за гимназията, гимназията е за университета, а университетът е за живота. Дойде ли до силите на живота, човек се движи от налягането към напрежението и най-после и най-после от налягането и напрежението към разумния живот. Като се намери между двете течения на сили, между налягане и напрежение, той търси изходен път и го намира в разумния живот. Ето защо, ние казваме, че налягането и напрежението водят човека към разумния живот. Като имате това предвид, не се колебайте, когато се намирате между външни и вътрешни мъчнотии и препятствия. Те са добър признак, че божественото е близо до вас.
към текста >>

Дойде ли до силите на живота, човек се движи от налягането към напрежението и най-после и най-после от налягането и напрежението към разумния живот.
Всеки сам определя мястото си в живеене. Навсякъде е добре, но в рая е за предпочитане. Какъв ученик искаш да бъдеш: ученик в отделенията, в гимназията или в университета? Навсякъде е добре, но университетът е за предпочитане. Отделенията са за гимназията, гимназията е за университета, а университетът е за живота. Дойде ли до силите на живота, човек се движи от налягането към напрежението и най-после и най-после от налягането и напрежението към разумния живот. Като се намери между двете течения на сили, между налягане и напрежение, той търси изходен път и го намира в разумния живот. Ето защо, ние казваме, че налягането и напрежението водят човека към разумния живот. Като имате това предвид, не се колебайте, когато се намирате между външни и вътрешни мъчнотии и препятствия. Те са добър признак, че божественото е близо до вас. Казано е: които чуят гласа на сина человечески, ще оживеят.
към текста >>

Като се намери между двете течения на сили, между налягане и напрежение, той търси изходен път и го намира в разумния живот.
Навсякъде е добре, но в рая е за предпочитане. Какъв ученик искаш да бъдеш: ученик в отделенията, в гимназията или в университета? Навсякъде е добре, но университетът е за предпочитане. Отделенията са за гимназията, гимназията е за университета, а университетът е за живота. Дойде ли до силите на живота, човек се движи от налягането към напрежението и най-после и най-после от налягането и напрежението към разумния живот. Като се намери между двете течения на сили, между налягане и напрежение, той търси изходен път и го намира в разумния живот. Ето защо, ние казваме, че налягането и напрежението водят човека към разумния живот. Като имате това предвид, не се колебайте, когато се намирате между външни и вътрешни мъчнотии и препятствия. Те са добър признак, че божественото е близо до вас. Казано е: които чуят гласа на сина человечески, ще оживеят. Това значи: които чуят гласа на божественото, на любовта ще оживеят.
към текста >>

Ето защо, ние казваме, че налягането и напрежението водят човека към разумния живот.
Какъв ученик искаш да бъдеш: ученик в отделенията, в гимназията или в университета? Навсякъде е добре, но университетът е за предпочитане. Отделенията са за гимназията, гимназията е за университета, а университетът е за живота. Дойде ли до силите на живота, човек се движи от налягането към напрежението и най-после и най-после от налягането и напрежението към разумния живот. Като се намери между двете течения на сили, между налягане и напрежение, той търси изходен път и го намира в разумния живот. Ето защо, ние казваме, че налягането и напрежението водят човека към разумния живот. Като имате това предвид, не се колебайте, когато се намирате между външни и вътрешни мъчнотии и препятствия. Те са добър признак, че божественото е близо до вас. Казано е: които чуят гласа на сина человечески, ще оживеят. Това значи: които чуят гласа на божественото, на любовта ще оживеят. Това подразбира: които чуят гласа на любовта ще станат, ще оживеят и ще възкръснат.
към текста >>

Божественият живот включва ставането, оживяването и възкресението.
Казано е: които чуят гласа на сина человечески, ще оживеят. Това значи: които чуят гласа на божественото, на любовта ще оживеят. Това подразбира: които чуят гласа на любовта ще станат, ще оживеят и ще възкръснат. Който е станал, той обича себе си, т.е. едного; който е оживял, той обича мнозина, обществото; който е възкръснал, той обича всички. Божественият живот включва ставането, оживяването и възкресението. Той е живот на пълнота, на абсолютна проява на разумността в човека. В налягането и напрежението има поляризиране, добри и лоши условия, добри и лоши възможности. В разумния живот, обаче, никакви противоречия не съществуват, там царува пълна хармония и единство. Щом уравновеси влиянието на външните условия и на вътрешните възможности в себе си, човек вече влиза в областта на божествения свят, който ръководи живота му. Само при това положение животът на човека се осмисля.
към текста >>

Той е живот на пълнота, на абсолютна проява на разумността в човека.
Това значи: които чуят гласа на божественото, на любовта ще оживеят. Това подразбира: които чуят гласа на любовта ще станат, ще оживеят и ще възкръснат. Който е станал, той обича себе си, т.е. едного; който е оживял, той обича мнозина, обществото; който е възкръснал, той обича всички. Божественият живот включва ставането, оживяването и възкресението. Той е живот на пълнота, на абсолютна проява на разумността в човека. В налягането и напрежението има поляризиране, добри и лоши условия, добри и лоши възможности. В разумния живот, обаче, никакви противоречия не съществуват, там царува пълна хармония и единство. Щом уравновеси влиянието на външните условия и на вътрешните възможности в себе си, човек вече влиза в областта на божествения свят, който ръководи живота му. Само при това положение животът на човека се осмисля. За да се справят с противоречията, в които са поставени, хората трябва да имат здрава мисъл.
към текста >>

В разумния живот, обаче, никакви противоречия не съществуват, там царува пълна хармония и единство.
Който е станал, той обича себе си, т.е. едного; който е оживял, той обича мнозина, обществото; който е възкръснал, той обича всички. Божественият живот включва ставането, оживяването и възкресението. Той е живот на пълнота, на абсолютна проява на разумността в човека. В налягането и напрежението има поляризиране, добри и лоши условия, добри и лоши възможности. В разумния живот, обаче, никакви противоречия не съществуват, там царува пълна хармония и единство. Щом уравновеси влиянието на външните условия и на вътрешните възможности в себе си, човек вече влиза в областта на божествения свят, който ръководи живота му. Само при това положение животът на човека се осмисля. За да се справят с противоречията, в които са поставени, хората трябва да имат здрава мисъл. А здравата мисъл иде от светлината, която любовта носи в себе си. Под “любов” разбираме онова, което уравновесява човешките мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

Щом уравновеси влиянието на външните условия и на вътрешните възможности в себе си, човек вече влиза в областта на божествения свят, който ръководи живота му.
едного; който е оживял, той обича мнозина, обществото; който е възкръснал, той обича всички. Божественият живот включва ставането, оживяването и възкресението. Той е живот на пълнота, на абсолютна проява на разумността в човека. В налягането и напрежението има поляризиране, добри и лоши условия, добри и лоши възможности. В разумния живот, обаче, никакви противоречия не съществуват, там царува пълна хармония и единство. Щом уравновеси влиянието на външните условия и на вътрешните възможности в себе си, човек вече влиза в областта на божествения свят, който ръководи живота му. Само при това положение животът на човека се осмисля. За да се справят с противоречията, в които са поставени, хората трябва да имат здрава мисъл. А здравата мисъл иде от светлината, която любовта носи в себе си. Под “любов” разбираме онова, което уравновесява човешките мисли, чувства и постъпки. Това, което не може да ги уравновеси, може да минава за любов, но е нещо друго.
към текста >>

Само при това положение животът на човека се осмисля.
Божественият живот включва ставането, оживяването и възкресението. Той е живот на пълнота, на абсолютна проява на разумността в човека. В налягането и напрежението има поляризиране, добри и лоши условия, добри и лоши възможности. В разумния живот, обаче, никакви противоречия не съществуват, там царува пълна хармония и единство. Щом уравновеси влиянието на външните условия и на вътрешните възможности в себе си, човек вече влиза в областта на божествения свят, който ръководи живота му. Само при това положение животът на човека се осмисля. За да се справят с противоречията, в които са поставени, хората трябва да имат здрава мисъл. А здравата мисъл иде от светлината, която любовта носи в себе си. Под “любов” разбираме онова, което уравновесява човешките мисли, чувства и постъпки. Това, което не може да ги уравновеси, може да минава за любов, но е нещо друго. Когато човек не е озарен от лъчите на любовта, тогава мъдростта и истината не идват.
към текста >>

Щом няма любов и животът не идва в своята пълнота.
За да се справят с противоречията, в които са поставени, хората трябва да имат здрава мисъл. А здравата мисъл иде от светлината, която любовта носи в себе си. Под “любов” разбираме онова, което уравновесява човешките мисли, чувства и постъпки. Това, което не може да ги уравновеси, може да минава за любов, но е нещо друго. Когато човек не е озарен от лъчите на любовта, тогава мъдростта и истината не идват. Щом няма любов и животът не идва в своята пълнота. Хората искат да живеят, но животът излиза от любовта. Хората не са свободни днес, понеже не са дошли до слугуването на любовта. За да се поправи светът, човек трябва да обича, любовта трябва да го оживи. Без любовта всичко е мъртвило. Тя задоволява всички нужди, тя носи добрите условия и възможности в себе си.
към текста >>

Хората искат да живеят, но животът излиза от любовта.
А здравата мисъл иде от светлината, която любовта носи в себе си. Под “любов” разбираме онова, което уравновесява човешките мисли, чувства и постъпки. Това, което не може да ги уравновеси, може да минава за любов, но е нещо друго. Когато човек не е озарен от лъчите на любовта, тогава мъдростта и истината не идват. Щом няма любов и животът не идва в своята пълнота. Хората искат да живеят, но животът излиза от любовта. Хората не са свободни днес, понеже не са дошли до слугуването на любовта. За да се поправи светът, човек трябва да обича, любовта трябва да го оживи. Без любовта всичко е мъртвило. Тя задоволява всички нужди, тя носи добрите условия и възможности в себе си. Тя е мощният трансформатор на силите.
към текста >>

Аз говоря за любовта, която носи живот, радост, безсмъртие.
Те не могли да издържат светлината на любовта. Това, от което съвременната култура се нуждае е любовта. Дълго време човек трябва да се учи, за да разбере, какво е тя. Любовта, която хората имат е любов на сълзи, страдания и разочарования. Това не е любовта, за която аз говоря. Аз говоря за любовта, която носи живот, радост, безсмъртие. Хората не са щастливи, понеже не са турили за основа любовта. Ако хората обичат, няма да умират. Аз говоря за любовта, която възкресява умрели, която въздига болни, която оживява замръзнали. Когато човекът на любовта мине края една суха почва, дето нищо не расте, всичко ще израсне. Човек, който е обезверен, обезнадежден, смутен от хиляди тревоги, безпокойства, не е ли такава суха почва?
към текста >>

Ако иска да се справи със страданията, които придружават живота му, човек трябва да има в себе си вечния огън и вечната светлина, изявление на божественото в него.
Природата има една красива страна, в която достатъчно е само да надзърне човек, за да разбере, че тя надминава приказките от хиляда и една нощ. Висшите трептения на любовта пречистват човека. И в бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби. Тези висши трептения минават през тялото на онзи, който люби и го пречистват и подмладяват. Само чрез любовта човек се справя с налягането и напрежението и ги уравновесява и хармонизира. Ако иска да се справи със страданията, които придружават живота му, човек трябва да има в себе си вечния огън и вечната светлина, изявление на божественото в него. Под думата Бог, която в днешната епоха е изгубила значението си, ние разбираме Разумното начало, което е създало света, което е дало условия на живота да се прояви, което ръководи цялото човечество, което управлява цялото битие. Тази Велика разумност прониква цялото битие и действа отвън и отвътре. Тя прониква и в човека. Каквото е светлината за физическия свят, такова нещо е Великата разумност за целия Космос, за цялото битие. И слепият, и онзи на когото очите са отворени, се движат в тази светлина, но слепият не я вижда, а вярва че тя съществува.
към текста >>

Под думата Бог, която в днешната епоха е изгубила значението си, ние разбираме Разумното начало, което е създало света, което е дало условия на живота да се прояви, което ръководи цялото човечество, което управлява цялото битие.
Висшите трептения на любовта пречистват човека. И в бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби. Тези висши трептения минават през тялото на онзи, който люби и го пречистват и подмладяват. Само чрез любовта човек се справя с налягането и напрежението и ги уравновесява и хармонизира. Ако иска да се справи със страданията, които придружават живота му, човек трябва да има в себе си вечния огън и вечната светлина, изявление на божественото в него. Под думата Бог, която в днешната епоха е изгубила значението си, ние разбираме Разумното начало, което е създало света, което е дало условия на живота да се прояви, което ръководи цялото човечество, което управлява цялото битие. Тази Велика разумност прониква цялото битие и действа отвън и отвътре. Тя прониква и в човека. Каквото е светлината за физическия свят, такова нещо е Великата разумност за целия Космос, за цялото битие. И слепият, и онзи на когото очите са отворени, се движат в тази светлина, но слепият не я вижда, а вярва че тя съществува. Онзи, на когото очите са отворени и вижда, живее съзнателно в нея.
към текста >>

Когато се постигне крайната цел, всички неща в живота се оправдават.
И слепият, и онзи на когото очите са отворени, се движат в тази светлина, но слепият не я вижда, а вярва че тя съществува. Онзи, на когото очите са отворени и вижда, живее съзнателно в нея. Който има отворени очи, той вижда промените, които стават в природата, но не трябва да се заблуждава от тях. Той трябва да знае, че в тези промени се изявява конечната и безконечната цел на Великата разумност. В тези промени именно се вижда величието и красотата на Цялото. Когато се постигне крайната цел, всички неща в живота се оправдават. Тогава неразбраните неща стават разбрани, а скърбите се превръщат в радост. Крайната цел, това е съвършенството в живота. Съвършенството пък е въпрос на далечното бъдеще, вечен идеал, към който човешката душа се стреми. Съвършенството е бъдещият живот на човека. Какъв е тогава настоящият.
към текста >>

Крайната цел, това е съвършенството в живота.
Който има отворени очи, той вижда промените, които стават в природата, но не трябва да се заблуждава от тях. Той трябва да знае, че в тези промени се изявява конечната и безконечната цел на Великата разумност. В тези промени именно се вижда величието и красотата на Цялото. Когато се постигне крайната цел, всички неща в живота се оправдават. Тогава неразбраните неща стават разбрани, а скърбите се превръщат в радост. Крайната цел, това е съвършенството в живота. Съвършенството пък е въпрос на далечното бъдеще, вечен идеал, към който човешката душа се стреми. Съвършенството е бъдещият живот на човека. Какъв е тогава настоящият. Настоящият живот е пълен със страдания и радости. Какво представлява страданието, налягане или напрежение?
към текста >>

Съвършенството е бъдещият живот на човека.
В тези промени именно се вижда величието и красотата на Цялото. Когато се постигне крайната цел, всички неща в живота се оправдават. Тогава неразбраните неща стават разбрани, а скърбите се превръщат в радост. Крайната цел, това е съвършенството в живота. Съвършенството пък е въпрос на далечното бъдеще, вечен идеал, към който човешката душа се стреми. Съвършенството е бъдещият живот на човека. Какъв е тогава настоящият. Настоящият живот е пълен със страдания и радости. Какво представлява страданието, налягане или напрежение? Болестите причиняват страдания, а здравето радости. Когато става въпрос за болести, хората не искат да слушат.
към текста >>

Настоящият живот е пълен със страдания и радости.
Тогава неразбраните неща стават разбрани, а скърбите се превръщат в радост. Крайната цел, това е съвършенството в живота. Съвършенството пък е въпрос на далечното бъдеще, вечен идеал, към който човешката душа се стреми. Съвършенството е бъдещият живот на човека. Какъв е тогава настоящият. Настоящият живот е пълен със страдания и радости. Какво представлява страданието, налягане или напрежение? Болестите причиняват страдания, а здравето радости. Когато става въпрос за болести, хората не искат да слушат. Те искат да се освободят от болестите и страданията, но не знаят как. Всяка болест причинява физически и морални страдания.
към текста >>

Щом знаете цената на погрешките, не се възмущавайте от тях, но ги съберете на едно място, стопете ги, създайте нови форми и вложете в тях нов живот.
Не хвърляйте счупените стъкла от шишетата там, където минават хора. Дребните частици от стъклото не са нищо друго, освен погрешките на хората, направени при налягането и напрежението. Не изнасяйте погрешките си пред хората, да не се набудат на тях и да страдат. Съберете ги на едно място, стопете ги на огън и направете от тях нови форми за ново съдържание. Като ги продадете, вие ще получите такава сума, с която ще задоволите своите нужди. Щом знаете цената на погрешките, не се възмущавайте от тях, но ги съберете на едно място, стопете ги, създайте нови форми и вложете в тях нов живот. Новият живот изисква нови, чисти и здрави форми. Не мислете за счупените шишета, но ги претопявайте. Не мислете за направените погрешки, но ги изправяйте. Една благородна мома разправяла, че изгубила благородните условия и възможности в живота си, вследствие на което не се оженила и останала стара мома според разбиранията на сегашните хора. Тя имала 10 души кандидати, но всички изпуснала и днес остава сама в живота.
към текста >>

Новият живот изисква нови, чисти и здрави форми.
Дребните частици от стъклото не са нищо друго, освен погрешките на хората, направени при налягането и напрежението. Не изнасяйте погрешките си пред хората, да не се набудат на тях и да страдат. Съберете ги на едно място, стопете ги на огън и направете от тях нови форми за ново съдържание. Като ги продадете, вие ще получите такава сума, с която ще задоволите своите нужди. Щом знаете цената на погрешките, не се възмущавайте от тях, но ги съберете на едно място, стопете ги, създайте нови форми и вложете в тях нов живот. Новият живот изисква нови, чисти и здрави форми. Не мислете за счупените шишета, но ги претопявайте. Не мислете за направените погрешки, но ги изправяйте. Една благородна мома разправяла, че изгубила благородните условия и възможности в живота си, вследствие на което не се оженила и останала стара мома според разбиранията на сегашните хора. Тя имала 10 души кандидати, но всички изпуснала и днес остава сама в живота. Тя попитала един умен човек за своето положение и той й казал: ако беше се оженила за едного от тях, щеше да го направиш нещастен, но и ти щеше да бъдеш нещастна.
към текста >>

Една благородна мома разправяла, че изгубила благородните условия и възможности в живота си, вследствие на което не се оженила и останала стара мома според разбиранията на сегашните хора.
Като ги продадете, вие ще получите такава сума, с която ще задоволите своите нужди. Щом знаете цената на погрешките, не се възмущавайте от тях, но ги съберете на едно място, стопете ги, създайте нови форми и вложете в тях нов живот. Новият живот изисква нови, чисти и здрави форми. Не мислете за счупените шишета, но ги претопявайте. Не мислете за направените погрешки, но ги изправяйте. Една благородна мома разправяла, че изгубила благородните условия и възможности в живота си, вследствие на което не се оженила и останала стара мома според разбиранията на сегашните хора. Тя имала 10 души кандидати, но всички изпуснала и днес остава сама в живота. Тя попитала един умен човек за своето положение и той й казал: ако беше се оженила за едного от тях, щеше да го направиш нещастен, но и ти щеше да бъдеш нещастна. Провидението е допуснало това, което стана с тебе. Сега тези момци стоят като идеал в твоя ум и ти се ползваш от техните добродетели. Физически ти не си се свързала с никого от тях, но духовно те са в тебе.
към текста >>

Тя имала 10 души кандидати, но всички изпуснала и днес остава сама в живота.
Щом знаете цената на погрешките, не се възмущавайте от тях, но ги съберете на едно място, стопете ги, създайте нови форми и вложете в тях нов живот. Новият живот изисква нови, чисти и здрави форми. Не мислете за счупените шишета, но ги претопявайте. Не мислете за направените погрешки, но ги изправяйте. Една благородна мома разправяла, че изгубила благородните условия и възможности в живота си, вследствие на което не се оженила и останала стара мома според разбиранията на сегашните хора. Тя имала 10 души кандидати, но всички изпуснала и днес остава сама в живота. Тя попитала един умен човек за своето положение и той й казал: ако беше се оженила за едного от тях, щеше да го направиш нещастен, но и ти щеше да бъдеш нещастна. Провидението е допуснало това, което стана с тебе. Сега тези момци стоят като идеал в твоя ум и ти се ползваш от техните добродетели. Физически ти не си се свързала с никого от тях, но духовно те са в тебе. А ти съжаляваш, че не си ги задържала.
към текста >>

Изучавайте живота с всички негови прояви.
Сегашните хора пишат писмата си с черно мастило, а бъдещите хора ще ги пишат със собствената си кръв. Две, три думи ще напишат, но с мастило от своята кръв. Как пише човек писмата си? С черно, с червено мастило или с мастилото на любовта. Това са символи, на които трябва да се разбира вътрешния смисъл. Изучавайте живота с всички негови прояви. Животът е наука. Че някой се влюбил или разочаровал, изгубил нещо или спечелил, това е цяла наука. Докато огънят в човека гори, той трябва да се радва и да благодари. Изгасне ли този огън, той се принуждава да го търси отвън, както Земята търси светлината и топлината от Слънцето. Които не разбират цената на чувствата, искат да се освободят от тях.
към текста >>

Животът е наука.
Две, три думи ще напишат, но с мастило от своята кръв. Как пише човек писмата си? С черно, с червено мастило или с мастилото на любовта. Това са символи, на които трябва да се разбира вътрешния смисъл. Изучавайте живота с всички негови прояви. Животът е наука. Че някой се влюбил или разочаровал, изгубил нещо или спечелил, това е цяла наука. Докато огънят в човека гори, той трябва да се радва и да благодари. Изгасне ли този огън, той се принуждава да го търси отвън, както Земята търси светлината и топлината от Слънцето. Които не разбират цената на чувствата, искат да се освободят от тях. Чувствата дават топлина на организма.
към текста >>

За предпочитане е живот в страдания, отколкото заледяване, в което няма страдание.
Които не разбират цената на чувствата, искат да се освободят от тях. Чувствата дават топлина на организма. Без чувства човек е осъден на замръзване. По добре е човек да прави погрешки, отколкото да се замрази. И замразяването има добра страна, болестите не се развиват. За предпочитане е живот в страдания, отколкото заледяване, в което няма страдание. Външното налягане причинява заледяване, а вътрешното напрежение е свързано с топлината. Каквото и да прави човек, трябва да мине през налягането т.е. външните условия и през напрежението т.е вътрешните възможности. Така той ще изучи и трите свята: физическия, духовния и божествения. Като се запознае с тия светове, той ще разбере двете велики заповеди: да възлюбиш Бога и да възлюбиш ближния си.
към текста >>

Казано е, че животът е изкуство и музиката е изкуство.
Външното налягане причинява заледяване, а вътрешното напрежение е свързано с топлината. Каквото и да прави човек, трябва да мине през налягането т.е. външните условия и през напрежението т.е вътрешните възможности. Така той ще изучи и трите свята: физическия, духовния и божествения. Като се запознае с тия светове, той ще разбере двете велики заповеди: да възлюбиш Бога и да възлюбиш ближния си. Казано е, че животът е изкуство и музиката е изкуство. Следователно, между музиката и пътя на човешката душа в живота има известна аналогия. В този смисъл напрежението в живота отговаря на тона ДО, движението на тона РЕ, постижението на тона МИ, придобиването на тона ФА, цъфтенето на тона СОЛ, развитието на тона ЛА, добруването на тона СИ. Това са фази на живота, през които минава човешката душа в своя възходящ път. Понеже се спряхме върху музиката в живота ще вземем следната песен: Мога да кажа, че Слънцето утре ще изгрей
към текста >>

Следователно, между музиката и пътя на човешката душа в живота има известна аналогия.
Каквото и да прави човек, трябва да мине през налягането т.е. външните условия и през напрежението т.е вътрешните възможности. Така той ще изучи и трите свята: физическия, духовния и божествения. Като се запознае с тия светове, той ще разбере двете велики заповеди: да възлюбиш Бога и да възлюбиш ближния си. Казано е, че животът е изкуство и музиката е изкуство. Следователно, между музиката и пътя на човешката душа в живота има известна аналогия. В този смисъл напрежението в живота отговаря на тона ДО, движението на тона РЕ, постижението на тона МИ, придобиването на тона ФА, цъфтенето на тона СОЛ, развитието на тона ЛА, добруването на тона СИ. Това са фази на живота, през които минава човешката душа в своя възходящ път. Понеже се спряхме върху музиката в живота ще вземем следната песен: Мога да кажа, че Слънцето утре ще изгрей и на Земята лицето ще огрей.
към текста >>

В този смисъл напрежението в живота отговаря на тона ДО, движението на тона РЕ, постижението на тона МИ, придобиването на тона ФА, цъфтенето на тона СОЛ, развитието на тона ЛА, добруването на тона СИ.
външните условия и през напрежението т.е вътрешните възможности. Така той ще изучи и трите свята: физическия, духовния и божествения. Като се запознае с тия светове, той ще разбере двете велики заповеди: да възлюбиш Бога и да възлюбиш ближния си. Казано е, че животът е изкуство и музиката е изкуство. Следователно, между музиката и пътя на човешката душа в живота има известна аналогия. В този смисъл напрежението в живота отговаря на тона ДО, движението на тона РЕ, постижението на тона МИ, придобиването на тона ФА, цъфтенето на тона СОЛ, развитието на тона ЛА, добруването на тона СИ. Това са фази на живота, през които минава човешката душа в своя възходящ път. Понеже се спряхме върху музиката в живота ще вземем следната песен: Мога да кажа, че Слънцето утре ще изгрей и на Земята лицето ще огрей. Топлина то ще внесе за всичко що расте.
към текста >>

Това са фази на живота, през които минава човешката душа в своя възходящ път.
Така той ще изучи и трите свята: физическия, духовния и божествения. Като се запознае с тия светове, той ще разбере двете велики заповеди: да възлюбиш Бога и да възлюбиш ближния си. Казано е, че животът е изкуство и музиката е изкуство. Следователно, между музиката и пътя на човешката душа в живота има известна аналогия. В този смисъл напрежението в живота отговаря на тона ДО, движението на тона РЕ, постижението на тона МИ, придобиването на тона ФА, цъфтенето на тона СОЛ, развитието на тона ЛА, добруването на тона СИ. Това са фази на живота, през които минава човешката душа в своя възходящ път. Понеже се спряхме върху музиката в живота ще вземем следната песен: Мога да кажа, че Слънцето утре ще изгрей и на Земята лицето ще огрей. Топлина то ще внесе за всичко що расте. Грей мощно Слънце, да учим ний добре!
към текста >>

Понеже се спряхме върху музиката в живота ще вземем следната песен:
Като се запознае с тия светове, той ще разбере двете велики заповеди: да възлюбиш Бога и да възлюбиш ближния си. Казано е, че животът е изкуство и музиката е изкуство. Следователно, между музиката и пътя на човешката душа в живота има известна аналогия. В този смисъл напрежението в живота отговаря на тона ДО, движението на тона РЕ, постижението на тона МИ, придобиването на тона ФА, цъфтенето на тона СОЛ, развитието на тона ЛА, добруването на тона СИ. Това са фази на живота, през които минава човешката душа в своя възходящ път. Понеже се спряхме върху музиката в живота ще вземем следната песен: Мога да кажа, че Слънцето утре ще изгрей и на Земята лицето ще огрей. Топлина то ще внесе за всичко що расте. Грей мощно Слънце, да учим ний добре! Всичко разумно ще стане и на работа ще се хване.
към текста >>

Те работят навсякъде, в живота и в природата.
Разумното в света, той лесно се справя с налягането и напрежението. Щом се справи с противодействащите сили в себе си, човек проявява вече своите творчески сили и се предава на съзнателна и разумна работа. За да постигне това, човек трябва да учи, да придобие божественото знание. В работата върху себе си младият да не остарява, старият да се подмладява, глупавият да поумнява, а разумният непрестанно да работи, да служи на Цялото и на неговите части. Гореизложените закони се прилагат към индивида, семейството, обществото, народа и цялото човечество. Те работят навсякъде, в живота и в природата. В днешната епоха на индивидуализъм отделните индивиди и народи са премного откъснати един от друг. Всеки от тях живее за себе си, преследва свои лични цели и интереси. Днес, както отделните индивиди, тъй и обществата и народите се намират под голямо налягане и напрежение, в трудни условия и възможности, не могат да се справят с тях и да ги уравновесят. Ето защо те изпадат в големи противоречия и безизходност. Това показва, че трябва да се влее нова жива струя, както в индивидуалния, тъй и в обществения и международния живот.
към текста >>

Това показва, че трябва да се влее нова жива струя, както в индивидуалния, тъй и в обществения и международния живот.
Те работят навсякъде, в живота и в природата. В днешната епоха на индивидуализъм отделните индивиди и народи са премного откъснати един от друг. Всеки от тях живее за себе си, преследва свои лични цели и интереси. Днес, както отделните индивиди, тъй и обществата и народите се намират под голямо налягане и напрежение, в трудни условия и възможности, не могат да се справят с тях и да ги уравновесят. Ето защо те изпадат в големи противоречия и безизходност. Това показва, че трябва да се влее нова жива струя, както в индивидуалния, тъй и в обществения и международния живот. И тази струя се е вляла вече в живота. Тя носи правилни отношения на частите към цялото. Нима клетките и органите на човешкия организъм биха могли правилно да функционират, ако се изолират и индивидуализират, ако се откъснат от целия организъм? Също така и отделните индивиди, общества и народи трябва да се съзнаят като части на едно велико цяло, като части на човешкия организъм, за да внесат коренна промяна във формите на живота. Всяка част трябва да съзнае, че преуспяването й и благоденствието й се крие в преуспяването и благодейнствието на целия организъм.
към текста >>

И тази струя се е вляла вече в живота.
В днешната епоха на индивидуализъм отделните индивиди и народи са премного откъснати един от друг. Всеки от тях живее за себе си, преследва свои лични цели и интереси. Днес, както отделните индивиди, тъй и обществата и народите се намират под голямо налягане и напрежение, в трудни условия и възможности, не могат да се справят с тях и да ги уравновесят. Ето защо те изпадат в големи противоречия и безизходност. Това показва, че трябва да се влее нова жива струя, както в индивидуалния, тъй и в обществения и международния живот. И тази струя се е вляла вече в живота. Тя носи правилни отношения на частите към цялото. Нима клетките и органите на човешкия организъм биха могли правилно да функционират, ако се изолират и индивидуализират, ако се откъснат от целия организъм? Също така и отделните индивиди, общества и народи трябва да се съзнаят като части на едно велико цяло, като части на човешкия организъм, за да внесат коренна промяна във формите на живота. Всяка част трябва да съзнае, че преуспяването й и благоденствието й се крие в преуспяването и благодейнствието на целия организъм. Това е новото разбиране.
към текста >>

Също така и отделните индивиди, общества и народи трябва да се съзнаят като части на едно велико цяло, като части на човешкия организъм, за да внесат коренна промяна във формите на живота.
Ето защо те изпадат в големи противоречия и безизходност. Това показва, че трябва да се влее нова жива струя, както в индивидуалния, тъй и в обществения и международния живот. И тази струя се е вляла вече в живота. Тя носи правилни отношения на частите към цялото. Нима клетките и органите на човешкия организъм биха могли правилно да функционират, ако се изолират и индивидуализират, ако се откъснат от целия организъм? Също така и отделните индивиди, общества и народи трябва да се съзнаят като части на едно велико цяло, като части на човешкия организъм, за да внесат коренна промяна във формите на живота. Всяка част трябва да съзнае, че преуспяването й и благоденствието й се крие в преуспяването и благодейнствието на целия организъм. Това е новото разбиране. Това е Слънцето, което изгрява днес в човешкото съзнание. Това е новата вълна, която е започнала да действа в живота и тя се чувства вече все по-мощно във всички области на живота. Тя ще залее всички общества и народи и ще изгради основите на красивия, разумен и хармоничен живот на Земята.
към текста >>

Това е новата вълна, която е започнала да действа в живота и тя се чувства вече все по-мощно във всички области на живота.
Нима клетките и органите на човешкия организъм биха могли правилно да функционират, ако се изолират и индивидуализират, ако се откъснат от целия организъм? Също така и отделните индивиди, общества и народи трябва да се съзнаят като части на едно велико цяло, като части на човешкия организъм, за да внесат коренна промяна във формите на живота. Всяка част трябва да съзнае, че преуспяването й и благоденствието й се крие в преуспяването и благодейнствието на целия организъм. Това е новото разбиране. Това е Слънцето, което изгрява днес в човешкото съзнание. Това е новата вълна, която е започнала да действа в живота и тя се чувства вече все по-мощно във всички области на живота. Тя ще залее всички общества и народи и ще изгради основите на красивия, разумен и хармоничен живот на Земята. Сега човечеството е в завоя между две култури, между две епохи. Идва една нова епоха, в която всички погрешни идеи, с които хората са живяли досега ще бъдат преобразени. Из днешните форми на живота ще се родят новата Земя и новото Небе. И хората ще имат такова отношение един към друг, както братът към сестрата и сестрата към брата.
към текста >>

Тя ще залее всички общества и народи и ще изгради основите на красивия, разумен и хармоничен живот на Земята.
Също така и отделните индивиди, общества и народи трябва да се съзнаят като части на едно велико цяло, като части на човешкия организъм, за да внесат коренна промяна във формите на живота. Всяка част трябва да съзнае, че преуспяването й и благоденствието й се крие в преуспяването и благодейнствието на целия организъм. Това е новото разбиране. Това е Слънцето, което изгрява днес в човешкото съзнание. Това е новата вълна, която е започнала да действа в живота и тя се чувства вече все по-мощно във всички области на живота. Тя ще залее всички общества и народи и ще изгради основите на красивия, разумен и хармоничен живот на Земята. Сега човечеството е в завоя между две култури, между две епохи. Идва една нова епоха, в която всички погрешни идеи, с които хората са живяли досега ще бъдат преобразени. Из днешните форми на живота ще се родят новата Земя и новото Небе. И хората ще имат такова отношение един към друг, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сестрата може да се пожертва за своя брат при всички условия.
към текста >>

Из днешните форми на живота ще се родят новата Земя и новото Небе.
Това е Слънцето, което изгрява днес в човешкото съзнание. Това е новата вълна, която е започнала да действа в живота и тя се чувства вече все по-мощно във всички области на живота. Тя ще залее всички общества и народи и ще изгради основите на красивия, разумен и хармоничен живот на Земята. Сега човечеството е в завоя между две култури, между две епохи. Идва една нова епоха, в която всички погрешни идеи, с които хората са живяли досега ще бъдат преобразени. Из днешните форми на живота ще се родят новата Земя и новото Небе. И хората ще имат такова отношение един към друг, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сестрата може да се пожертва за своя брат при всички условия. И братът може да се пожертва за своята сестра при всички условия. Хората са нежни цветя, посадени в живота и ако те нямат топлина, светлина и влага какво може да стане от тях? Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и влагата.
към текста >>

Хората са нежни цветя, посадени в живота и ако те нямат топлина, светлина и влага какво може да стане от тях?
Идва една нова епоха, в която всички погрешни идеи, с които хората са живяли досега ще бъдат преобразени. Из днешните форми на живота ще се родят новата Земя и новото Небе. И хората ще имат такова отношение един към друг, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сестрата може да се пожертва за своя брат при всички условия. И братът може да се пожертва за своята сестра при всички условия. Хората са нежни цветя, посадени в живота и ако те нямат топлина, светлина и влага какво може да стане от тях? Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и влагата. Топлината отговаря на любовта, светлината на правата мисъл, а влагата на силите в живота. Сегашният свят е обречен на преобразование. Раят е място, където съществата се обичат и живеят един за друг. При новото разбиране на живота, човек вижда, че неговото благо е благо за всички.
към текста >>

Топлината отговаря на любовта, светлината на правата мисъл, а влагата на силите в живота.
И хората ще имат такова отношение един към друг, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сестрата може да се пожертва за своя брат при всички условия. И братът може да се пожертва за своята сестра при всички условия. Хората са нежни цветя, посадени в живота и ако те нямат топлина, светлина и влага какво може да стане от тях? Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и влагата. Топлината отговаря на любовта, светлината на правата мисъл, а влагата на силите в живота. Сегашният свят е обречен на преобразование. Раят е място, където съществата се обичат и живеят един за друг. При новото разбиране на живота, човек вижда, че неговото благо е благо за всички. Новото съзнание, новото разбиране ще внесе коренно преобразование в целия строй на живота. Тогава ще се даде ново направление и на труда.
към текста >>

При новото разбиране на живота, човек вижда, че неговото благо е благо за всички.
Хората са нежни цветя, посадени в живота и ако те нямат топлина, светлина и влага какво може да стане от тях? Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и влагата. Топлината отговаря на любовта, светлината на правата мисъл, а влагата на силите в живота. Сегашният свят е обречен на преобразование. Раят е място, където съществата се обичат и живеят един за друг. При новото разбиране на живота, човек вижда, че неговото благо е благо за всички. Новото съзнание, новото разбиране ще внесе коренно преобразование в целия строй на живота. Тогава ще се даде ново направление и на труда. Подтикът при новите форми на труда ще бъде любовта. Бъдещото, което иде е светло. Засега обаче човечеството минава през една тъмна зона.
към текста >>

Новото съзнание, новото разбиране ще внесе коренно преобразование в целия строй на живота.
Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и влагата. Топлината отговаря на любовта, светлината на правата мисъл, а влагата на силите в живота. Сегашният свят е обречен на преобразование. Раят е място, където съществата се обичат и живеят един за друг. При новото разбиране на живота, човек вижда, че неговото благо е благо за всички. Новото съзнание, новото разбиране ще внесе коренно преобразование в целия строй на живота. Тогава ще се даде ново направление и на труда. Подтикът при новите форми на труда ще бъде любовта. Бъдещото, което иде е светло. Засега обаче човечеството минава през една тъмна зона. Новата епоха, която иде можем да наречем епоха на възкресението.
към текста >>

Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота.
Бъдещото, което иде е светло. Засега обаче човечеството минава през една тъмна зона. Новата епоха, която иде можем да наречем епоха на възкресението. Възкресението не е нищо друго, освен оживяване на съзнанието на всички хора от божествената любов. В бъдеще всички народи ще се побратимят и ще образуват светещата раса на любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина. Остава едно: всеки да прилага така, както разбира че е най-добре. Това е негово свещено право. Днешните страдания са родилните мъки на новия човек. С тихи стъпки новото престъпва към Земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света.
към текста >>

Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина.
Засега обаче човечеството минава през една тъмна зона. Новата епоха, която иде можем да наречем епоха на възкресението. Възкресението не е нищо друго, освен оживяване на съзнанието на всички хора от божествената любов. В бъдеще всички народи ще се побратимят и ще образуват светещата раса на любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина. Остава едно: всеки да прилага така, както разбира че е най-добре. Това е негово свещено право. Днешните страдания са родилните мъки на новия човек. С тихи стъпки новото престъпва към Земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света. Беседа пред Общия окултен клас, държана на 17.01.1940 г.
към текста >>

53. Живата Природа - Георги Радев (1900–1940)

непроявеното – това е Бог, това е великото Начало на Живота.
култура от човешката. И тъй, ние наричаме Разумна Жива Природа онова, което е проявено. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието. Идейното, вечното, свещеното, непроявеното – това е Бог, това е великото Начало на Живота. То е свързано с проявеното. Затова някои наричат Природата тяло на Бога. Това обаче е само един образ. Ала мнозина дотам се увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но
към текста >>

Живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло.
език на великото и красиво разнообразие. Изобщо Природата не търпи еднообразието и повторението. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. И затова, когато хората искат да сведат всичко в Живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, както Природата, те вършат Добро. Живата Природа обича разнообразието и изобилието, но не търпи излишъците. Не се ли използуват нейните енергии разумно, спъват ли се в техния неспирен ход и
към текста >>

която представлява движение на Живота от периферията към центъра.
В тези закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват онези два велики процеса в Живата Природа – инволюция, при която имаме едно движение от центъра към периферията, и еволюция, която представлява движение на Живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви Мировият живот. Има две велики течения: едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, към клетката; другото, което постоянно расте от безкрайно- малкото, от клетката към великото, безграничното.
към текста >>

се създават условията, при които може да се прояви Мировият живот.
проява. На този космичен ритъм почиват онези два велики процеса в Живата Природа – инволюция, при която имаме едно движение от центъра към периферията, и еволюция, която представлява движение на Живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви Мировият живот. Има две велики течения: едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, към клетката; другото, което постоянно расте от безкрайно- малкото, от клетката към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, зараждат се великите способности и добродетели на човешката душа.
към текста >>

И ако вие водите съзнателен живот, ако душата ви е будна и е настроена любовно към
В нейните недра тогава цари неизразимо мълчание. Но в това мълчание има дълбок смисъл – дълбоко в нейните недра се заражда една велика идея и докато тя се оформи и роди, Великата Природа мълчи. Роди ли се, тя пак запява нова песен. И ако вие водите съзнателен живот, ако душата ви е будна и е настроена любовно към всички живи същества, вие ще възприемете Божествената музика на Природата, която ще се разлее като жив трепет по цялото ви естество. Чрез тази музика ще ви се предават мислите на всички Разумни същества. Животът на всички Разумни същества в Живата
към текста >>

Животът на всички Разумни същества в Живата
И ако вие водите съзнателен живот, ако душата ви е будна и е настроена любовно към всички живи същества, вие ще възприемете Божествената музика на Природата, която ще се разлее като жив трепет по цялото ви естество. Чрез тази музика ще ви се предават мислите на всички Разумни същества. Животът на всички Разумни същества в Живата Природа ще ви се предава с бързина много по-голяма от тази на светлината и вие ще се чувствате гражданин на нейното велико царство.
към текста >>

54. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО - Методи Константинов (1902-1979)

ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО
ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО Животът за Цялото, за Великото Космично Начало, не означава човек да избягва или да пренебрегва своите семейни и социални задължения. Напротив, той ще достигне до онази мистична чистота и Космична светлина, които ще му дадат сила и знание, за да разреши правилно временните задачи на личния, семейния, обществения, националния, расовия и общочовешкия живот. В светлината на Космичния мироглед новият човек ще разбира и решава тези задачи, като необходими етапи в своето духовно-културно развитие, без да бъде слуга и роб на условията, в които е поставен. В това именно се състои същността на понятието мистика, която няма нищо общо с теологичните мистификации, целящи заробването на човешките души и каптирането на техните психични енергии чрез внушение и обсебване. Човечеството и народите са насочени в своята еволюция по един път, водещ към нови изисквания и идеологична ориентация.
към текста >>

Животът за Цялото, за Великото Космично Начало, не означава човек да избягва или да пренебрегва своите семейни и социални задължения.
ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО Животът за Цялото, за Великото Космично Начало, не означава човек да избягва или да пренебрегва своите семейни и социални задължения. Напротив, той ще достигне до онази мистична чистота и Космична светлина, които ще му дадат сила и знание, за да разреши правилно временните задачи на личния, семейния, обществения, националния, расовия и общочовешкия живот. В светлината на Космичния мироглед новият човек ще разбира и решава тези задачи, като необходими етапи в своето духовно-културно развитие, без да бъде слуга и роб на условията, в които е поставен. В това именно се състои същността на понятието мистика, която няма нищо общо с теологичните мистификации, целящи заробването на човешките души и каптирането на техните психични енергии чрез внушение и обсебване. Човечеството и народите са насочени в своята еволюция по един път, водещ към нови изисквания и идеологична ориентация. Този нов път на живота ще помогне на хората на вярата да се освободят от вековното внушение на страха и греха.
към текста >>

Напротив, той ще достигне до онази мистична чистота и Космична светлина, които ще му дадат сила и знание, за да разреши правилно временните задачи на личния, семейния, обществения, националния, расовия и общочовешкия живот.
ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО Животът за Цялото, за Великото Космично Начало, не означава човек да избягва или да пренебрегва своите семейни и социални задължения. Напротив, той ще достигне до онази мистична чистота и Космична светлина, които ще му дадат сила и знание, за да разреши правилно временните задачи на личния, семейния, обществения, националния, расовия и общочовешкия живот. В светлината на Космичния мироглед новият човек ще разбира и решава тези задачи, като необходими етапи в своето духовно-културно развитие, без да бъде слуга и роб на условията, в които е поставен. В това именно се състои същността на понятието мистика, която няма нищо общо с теологичните мистификации, целящи заробването на човешките души и каптирането на техните психични енергии чрез внушение и обсебване. Човечеството и народите са насочени в своята еволюция по един път, водещ към нови изисквания и идеологична ориентация. Този нов път на живота ще помогне на хората на вярата да се освободят от вековното внушение на страха и греха. Човешкото сърце няма повече да се бои.
към текста >>

Този нов път на живота ще помогне на хората на вярата да се освободят от вековното внушение на страха и греха.
Животът за Цялото, за Великото Космично Начало, не означава човек да избягва или да пренебрегва своите семейни и социални задължения. Напротив, той ще достигне до онази мистична чистота и Космична светлина, които ще му дадат сила и знание, за да разреши правилно временните задачи на личния, семейния, обществения, националния, расовия и общочовешкия живот. В светлината на Космичния мироглед новият човек ще разбира и решава тези задачи, като необходими етапи в своето духовно-културно развитие, без да бъде слуга и роб на условията, в които е поставен. В това именно се състои същността на понятието мистика, която няма нищо общо с теологичните мистификации, целящи заробването на човешките души и каптирането на техните психични енергии чрез внушение и обсебване. Човечеството и народите са насочени в своята еволюция по един път, водещ към нови изисквания и идеологична ориентация. Този нов път на живота ще помогне на хората на вярата да се освободят от вековното внушение на страха и греха. Човешкото сърце няма повече да се бои. По този начин, освободено от своите вековни кошмари, то ще установи интимен контакт е дълбоките и вечни извори на Мировата Любов, която е единственият източник на живота. Хората на логиката, по пътя на ума, ще излязат от мъглите на съмнението, за да бъдат озарени от светлината на Космичната Мъдрост. Новият човек на Космичното единение ще въдвори в своята душа висша хармония между своето топло сърце и светъл ум. Това магично равновесие ще събуди скритите сили на Божествената Воля в човешката душа.
към текста >>

По този начин, освободено от своите вековни кошмари, то ще установи интимен контакт е дълбоките и вечни извори на Мировата Любов, която е единственият източник на живота.
В светлината на Космичния мироглед новият човек ще разбира и решава тези задачи, като необходими етапи в своето духовно-културно развитие, без да бъде слуга и роб на условията, в които е поставен. В това именно се състои същността на понятието мистика, която няма нищо общо с теологичните мистификации, целящи заробването на човешките души и каптирането на техните психични енергии чрез внушение и обсебване. Човечеството и народите са насочени в своята еволюция по един път, водещ към нови изисквания и идеологична ориентация. Този нов път на живота ще помогне на хората на вярата да се освободят от вековното внушение на страха и греха. Човешкото сърце няма повече да се бои. По този начин, освободено от своите вековни кошмари, то ще установи интимен контакт е дълбоките и вечни извори на Мировата Любов, която е единственият източник на живота. Хората на логиката, по пътя на ума, ще излязат от мъглите на съмнението, за да бъдат озарени от светлината на Космичната Мъдрост. Новият човек на Космичното единение ще въдвори в своята душа висша хармония между своето топло сърце и светъл ум. Това магично равновесие ще събуди скритите сили на Божествената Воля в човешката душа. Тя ще стане съзнателен съработник при осъществяване на творческите възможности на Великото Космично Начало. Науката и религията се освобождават от магичния кръг на геоцентричните концепции и навлизат в света на хелиоцентричните концепции.
към текста >>

Тя ще стане съзнателен съработник при осъществяване на творческите възможности на Великото Космично Начало.
Човешкото сърце няма повече да се бои. По този начин, освободено от своите вековни кошмари, то ще установи интимен контакт е дълбоките и вечни извори на Мировата Любов, която е единственият източник на живота. Хората на логиката, по пътя на ума, ще излязат от мъглите на съмнението, за да бъдат озарени от светлината на Космичната Мъдрост. Новият човек на Космичното единение ще въдвори в своята душа висша хармония между своето топло сърце и светъл ум. Това магично равновесие ще събуди скритите сили на Божествената Воля в човешката душа. Тя ще стане съзнателен съработник при осъществяване на творческите възможности на Великото Космично Начало. Науката и религията се освобождават от магичния кръг на геоцентричните концепции и навлизат в света на хелиоцентричните концепции. Човечеството навлиза в един нов свят, в който няма да търси причините за фактите и явленията в земен план, а в този на Слънчевата система. Но, дори и в тези нови рамки е невъзможно да се разрешат научните проблеми, чиято причинна връзка се крие в Космичния свят. Телескопът ни позволи да открием, че съществуват стотици милиони галактики като нашата. Радиотелескопът и астрофизиката отиват още по-далече в своите открития: броят на галактиките надвишава милиард.
към текста >>

Той ни показва чрез своя възвишен живот, какво велико качество е смирението, като казва, че след него ще дойдат други, които ще правят по-големи чудеса.
Тя е изправена пред много проблеми, сред които е природата на космичните лъчи. Според Учителя, сред тях има радиации, излъчени от мисълта на същества, населяващи различни слънчеви системи от Галактиката. Виждаме, че науката отваря пътя към Космичното Начало. Ние живеем в един много малък свят и познанията, с които разполагаме понастоящем са така ограничени, че трябва да бъдем смирени и скромни пред това непознато величие. Учителят ни дава за пример на висша добродетел Христос, един от Великите Посветени. Той ни показва чрез своя възвишен живот, какво велико качество е смирението, като казва, че след него ще дойдат други, които ще правят по-големи чудеса. Той ни дава начин, как да се справим със завистта - едно от най-отрицателните чувства в човешкия характер. Според Учителя, в завистта няма никаква светлина и радост. Христос ни научи, че гордият, високомерен и надменен човек не може да задържи никаква светлина и не може да постигне духовен напредък. Той не счита, че с неговото въплъщение на Земята привършва човешката еволюция, но разкрива пътя, по който човек да изрази своя съзидателен дух в стремежа си да влезе в контакт с Незнайното, с Великото Космично Начало. Това е Пътят, който поемат Великите Синове на човечеството.
към текста >>

Премахването на тази анатема е белег за силата на Новото, което открива пред човешката душа пътя към Живота за Цялото.
А днес водачите на Апостолическата и Римска Църква твърдят, че Светите Писания са разкрили вече своите тайни; както и голям брой учени - че Науката е достигнала своята кулминационна точка. В това няма нищо вярно: множеството религиозни концепции са в процес на склерозиране. Това са сектански разбирания: да считат, че дават последната дума на историята и че са единствената врата към Истината. В XX в. сме свидетели на преодоляване схизмата, която съществува между Католическата и Източноправославната Църкви. Премахването на тази анатема е белег за силата на Новото, което открива пред човешката душа пътя към Живота за Цялото. Що се отнася до науката, тя се занимава само със задвижване на машината, и е преминаване към друга скорост. А същността на енергията е все още забулена със загадъчност. Какво остава за окултните ученици? Те считат всички тези твърдения за „последната дума" за фанатизъм и заблуждение. Така имаме необходимите условия да навлезем в света на новия Космичен мироглед, който, по пътя на свободата, ни разкрива колосални възможности.
към текста >>

55. БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност - Методи Константинов (1902-1979)

Зодиакалният знак, в който се намира Слънцето при раждане, е символ на индивидуалността в звездната карта и показва каква е духовната еволюция на тази индивидуалност и нейните възможности в този живот.
Той не се променя при ново прераждане, тъй като е един и същ през целия период на съществуване на Слънчевата система. Дактилоскопията доказа, че комбинациите от линии, които браздят крайната фаланга на палеца, представляват картина (табла) на биотоковете в човека и могат да се повторят едва след надхвърлянето на 17 милиарда случая. Този именно електромагнитен ключ остава неизменен в индивидуалността. Той може да претърпи промяна, само тогава, когато даденият индивид трябва да еволюира в друга слънчева система. В астрологията индивидуалността се символизира чрез Слънцето, а личността - чрез Луната. Зодиакалният знак, в който се намира Слънцето при раждане, е символ на индивидуалността в звездната карта и показва каква е духовната еволюция на тази индивидуалност и нейните възможности в този живот. Според Космичната концепция, личността е свързана с характера на човека. Индивидуалността е априорно дадена за определена Космична епоха. Индивидуалността създава личността, без обаче да се идентифицира с нея. Личността е израз на дадена историческа ситуация, тя се ражда и умира. Тя е временна дреха на индивидуалността, която, както казахме, е лъч със свой специфичен енергиен код, вложен от Вечното Космично Начало.
към текста >>

Те могат да задоволяват само тези, които се намират в забавачницата на живота.
Тези, които отричат безсмъртието на душата, считат, че са постигнали разрешаването на този проблем като приемат, че материята е първична, и че тя е създала съзнанието като вторичен продукт в хода на нейната еволюция. Това е една догма, която оковава човешката мисъл, както тази на ограниченото религиозно съзнание с идеите му за вечния огън на Ада и статичното блаженство на Рая. Християнската теология застъпва схващането, че човекът след своята смърт, в деня на Страшния Съд, ще възкръсне в своето физично тяло като личност. За хората на науката, тази концепция ие е свързана с реалността и е неприемлива. За един окултист, тези твърдения са също много наивни. Те могат да задоволяват само тези, които се намират в забавачницата на живота. За този, който се стреми да открие големите тайни на Творението, това са само интелектуални примамки, които постепенно, постепенно ще избледнеят от съзнанието на хората в светлината на новите научни открития. За разумния човек няма по-голяма трагедия от мисълта, че душата е дадена само за един живот. Той съзнава своето съществуване и за него е неприемливо, че никога преди не е съществувал и че след смъртта неговото съзнание ще изчезне завинаги. Това е трагедия на трагедиите. И най-големите учени и гении на човечеството се отчайват при мисълта, че животът ще продължи да съществува, а тяхната душа ще изчезне завинаги.
към текста >>

За разумния човек няма по-голяма трагедия от мисълта, че душата е дадена само за един живот.
Християнската теология застъпва схващането, че човекът след своята смърт, в деня на Страшния Съд, ще възкръсне в своето физично тяло като личност. За хората на науката, тази концепция ие е свързана с реалността и е неприемлива. За един окултист, тези твърдения са също много наивни. Те могат да задоволяват само тези, които се намират в забавачницата на живота. За този, който се стреми да открие големите тайни на Творението, това са само интелектуални примамки, които постепенно, постепенно ще избледнеят от съзнанието на хората в светлината на новите научни открития. За разумния човек няма по-голяма трагедия от мисълта, че душата е дадена само за един живот. Той съзнава своето съществуване и за него е неприемливо, че никога преди не е съществувал и че след смъртта неговото съзнание ще изчезне завинаги. Това е трагедия на трагедиите. И най-големите учени и гении на човечеството се отчайват при мисълта, че животът ще продължи да съществува, а тяхната душа ще изчезне завинаги. Смъртта е разрушение и изчезване само на личността, която се движи между двата полюса: раждане и смърт. Тези въпроси са многократно разглеждани в световната литература и философия.
към текста >>

И най-големите учени и гении на човечеството се отчайват при мисълта, че животът ще продължи да съществува, а тяхната душа ще изчезне завинаги.
Те могат да задоволяват само тези, които се намират в забавачницата на живота. За този, който се стреми да открие големите тайни на Творението, това са само интелектуални примамки, които постепенно, постепенно ще избледнеят от съзнанието на хората в светлината на новите научни открития. За разумния човек няма по-голяма трагедия от мисълта, че душата е дадена само за един живот. Той съзнава своето съществуване и за него е неприемливо, че никога преди не е съществувал и че след смъртта неговото съзнание ще изчезне завинаги. Това е трагедия на трагедиите. И най-големите учени и гении на човечеството се отчайват при мисълта, че животът ще продължи да съществува, а тяхната душа ще изчезне завинаги. Смъртта е разрушение и изчезване само на личността, която се движи между двата полюса: раждане и смърт. Тези въпроси са многократно разглеждани в световната литература и философия. Какво величие има в Битието! След като е създал планети, слънца, галактики, човека и всички условия за развитието на живота, Творецът се е скрил от хорските очи. Поради това някои хора отричат съществуването му, а други вярват в Него.
към текста >>

След като е създал планети, слънца, галактики, човека и всички условия за развитието на живота, Творецът се е скрил от хорските очи.
Това е трагедия на трагедиите. И най-големите учени и гении на човечеството се отчайват при мисълта, че животът ще продължи да съществува, а тяхната душа ще изчезне завинаги. Смъртта е разрушение и изчезване само на личността, която се движи между двата полюса: раждане и смърт. Тези въпроси са многократно разглеждани в световната литература и философия. Какво величие има в Битието! След като е създал планети, слънца, галактики, човека и всички условия за развитието на живота, Творецът се е скрил от хорските очи. Поради това някои хора отричат съществуването му, а други вярват в Него. Това е един от принципните въпроси, който е занимавал човешката мисъл през изминалите хилядолетия. Безсмъртието на душата е вълнувало човешкото съзнание от най- дълбока древност. Това е един велик проблем, който се намира в процес на развитие не само от векове, но и за векове. Този сложен проблем не може да се разреши априорно, защото това разрешение е вложено непосредствено в еволюцията на живота.
към текста >>

Този сложен проблем не може да се разреши априорно, защото това разрешение е вложено непосредствено в еволюцията на живота.
След като е създал планети, слънца, галактики, човека и всички условия за развитието на живота, Творецът се е скрил от хорските очи. Поради това някои хора отричат съществуването му, а други вярват в Него. Това е един от принципните въпроси, който е занимавал човешката мисъл през изминалите хилядолетия. Безсмъртието на душата е вълнувало човешкото съзнание от най- дълбока древност. Това е един велик проблем, който се намира в процес на развитие не само от векове, но и за векове. Този сложен проблем не може да се разреши априорно, защото това разрешение е вложено непосредствено в еволюцията на живота. Можем да направим следната аналогия: ученикът започва да изучава първо аритметика, после алгебра, докато влезе в университета, за да изучава висша математика и аналитична геометрия. Така работят през вековете Великите посветени с човешките души, като ги въвеждат (посвещават) първо в елементарните неща и ги подготвят постепенно за Големите мистерии. Христос, един от Великите посветени на нашата планета, даде ярък пример на смирение пред висшите проблеми на живота. Сам Той не е казвал, че е последната дума на историята, както в последствие теолозите изопачиха Неговата първична идеология. Напротив, Той подчерта, че след Него ще дойдат други, които ще правят по-големи чудеса.
към текста >>

Христос, един от Великите посветени на нашата планета, даде ярък пример на смирение пред висшите проблеми на живота.
Безсмъртието на душата е вълнувало човешкото съзнание от най- дълбока древност. Това е един велик проблем, който се намира в процес на развитие не само от векове, но и за векове. Този сложен проблем не може да се разреши априорно, защото това разрешение е вложено непосредствено в еволюцията на живота. Можем да направим следната аналогия: ученикът започва да изучава първо аритметика, после алгебра, докато влезе в университета, за да изучава висша математика и аналитична геометрия. Така работят през вековете Великите посветени с човешките души, като ги въвеждат (посвещават) първо в елементарните неща и ги подготвят постепенно за Големите мистерии. Христос, един от Великите посветени на нашата планета, даде ярък пример на смирение пред висшите проблеми на живота. Сам Той не е казвал, че е последната дума на историята, както в последствие теолозите изопачиха Неговата първична идеология. Напротив, Той подчерта, че след Него ще дойдат други, които ще правят по-големи чудеса. Не е ли това пророчество едно висшо смирение пред Незнайното, Абсолютното Космично Начало? Тази смиреност ще стане мощен импулс за човешкия гений, да се стреми напред към Мъдростта на Твореца, за да открие разрешението на великите тайни на живота. Това е Вечният дух, непобедимият устрем на младостта към творчество и динамизъм, противоположност на остарялата религиозна догма, спираща чрез суеверието и фанатизма хода на историята.
към текста >>

Тази смиреност ще стане мощен импулс за човешкия гений, да се стреми напред към Мъдростта на Твореца, за да открие разрешението на великите тайни на живота.
Така работят през вековете Великите посветени с човешките души, като ги въвеждат (посвещават) първо в елементарните неща и ги подготвят постепенно за Големите мистерии. Христос, един от Великите посветени на нашата планета, даде ярък пример на смирение пред висшите проблеми на живота. Сам Той не е казвал, че е последната дума на историята, както в последствие теолозите изопачиха Неговата първична идеология. Напротив, Той подчерта, че след Него ще дойдат други, които ще правят по-големи чудеса. Не е ли това пророчество едно висшо смирение пред Незнайното, Абсолютното Космично Начало? Тази смиреност ще стане мощен импулс за човешкия гений, да се стреми напред към Мъдростта на Твореца, за да открие разрешението на великите тайни на живота. Това е Вечният дух, непобедимият устрем на младостта към творчество и динамизъм, противоположност на остарялата религиозна догма, спираща чрез суеверието и фанатизма хода на историята. Тази инквизиция на душата е отречена от Космичното съзнание и няма бъдеще в Новата епоха. Съвременната ултрамодерна психология, парапсихологията и психотрониката са навлезли в една интересна област на проучвания - в света на метапсихичните процеси. Психотрониката може да изследва радиациите, излъчвани от минералите, растенията, хората, планетите, слънцата и галактиките. Внушението, телепатията, левитацията и други явления показват, че съзнанието излиза от тесния кръг на геоцентричната концепция и търси по-просторни измерения.
към текста >>

Чрез изучаване на подсъзнанието, което хроникира целия съзнателен и несъзнателен живот на човека, тя пи помага да се доближим до идеята за безсмъртието па човешката душа.
При все това още не всичко е казано и ние знаем твърде малко за същността на психиката. Това е една от главните задачи, която съвременната наука се стреми да доведе докрай. Трябва да се признае, че ние сме ограничени в нашите изследвания.[1] Неоспоримо е, че все още не сме намерили причинната връзка и взаимоотношения с множество явления на нашата Слънчева система и нашата Галактика. Не бива да се възгордяваме и самозалъгваме, че можем да дадем пълното разрешение на тези проблеми, а да имаме смирението на Великите посветени, които предпочитат да благоговеят и мълчат пред Великата тайна. Чрез психоанализата модерната аналитична психология ни улеснява до известна степен в интерпретацията на големия проблем за безсмъртието на душата. Чрез изучаване на подсъзнанието, което хроникира целия съзнателен и несъзнателен живот на човека, тя пи помага да се доближим до идеята за безсмъртието па човешката душа. Затова Учителят изтъква: „Всичко може да изчезне в света, но душата - никога. Не може да изчезне отломка от Космичното Съзнание." Преди да пристъпим към разглеждане на въпросите около Закона за Причини и Последствия, Кармата и прераждането, налага се да хвърлим светлина върху съдържанието на понятията подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. С тези четири категории оперира съвременната психология.
към текста >>

Модерната психология с помощта на психотрониката е констатирала, че подсъзнанието регистрира всичко: всяко действие, всяко чувство, всяка мисъл и околните явления в живота се фиксират в тази универсална памет.
Учителят класира тези съзнания така: подсъзнанието съответства на душата; съзнанието - на емоционалната природа - сърцето; самосъзнанието - на интелектуалната природа - ума; свръхсъзнанието - на човешкия дух. Модерната психология с помощта на психотрониката е констатирала, че подсъзнанието регистрира всичко: всяко действие, всяко чувство, всяка мисъл и околните явления в живота се фиксират в тази универсална памет. Установено е е положителност, че нищо не се изпуска от погледа, от електромагнитната лента на подсъзнанието. То е един свръхчувствителен апарат, от когото нищо не може да се скрие. Каква могъща сила се крие в него! Подсъзнанието съхранява цялото минало. В него е неизличимо регистрирана историята на вековете.
към текста >>

Духът - свръхсъзнанието - съдържа в себе си всички способности, които ще се разкрият в хода на еволюцията на живота.
В нашата епоха изучаването на метапсихичните явления ни поставя пред опити, които ни откриват непознати светове. Макар и дълго отричани, тези експерименти са описани в обемиста литература. Трябва да отбележим, че понастоящем тези изследвания вече не се считат за псевдонаучни нелепости. Това са първите признаци за доказване и приемане на духовните истини. Съзнанието (емоционалната природа) и самосъзнанието (интелектуалната) са свързани с настоящето, докато свръхсъзнанието е свързано с бъдещето. Духът - свръхсъзнанието - съдържа в себе си всички способности, които ще се разкрият в хода на еволюцията на живота. Учителят потвърждава Древната Мъдрост като посочва кръга за символ на съзнанието. Центърът му символизира идеята за вечността, а периферията - непрекъснатите процеси на Живота, изразени чрез миналото, настоящето и бъдещето. От центъра на кръга се виждат всички процеси на живота, затова той е наречен Вечно Траене - Дюре етернел. Четирите категории на съзнанието ни позволяват да разберем Законите за Причини и Последствия и за превъплъщението. Идеята за прераждането е съществувала още в дълбока древност.
към текста >>

Центърът му символизира идеята за вечността, а периферията - непрекъснатите процеси на Живота, изразени чрез миналото, настоящето и бъдещето.
Трябва да отбележим, че понастоящем тези изследвания вече не се считат за псевдонаучни нелепости. Това са първите признаци за доказване и приемане на духовните истини. Съзнанието (емоционалната природа) и самосъзнанието (интелектуалната) са свързани с настоящето, докато свръхсъзнанието е свързано с бъдещето. Духът - свръхсъзнанието - съдържа в себе си всички способности, които ще се разкрият в хода на еволюцията на живота. Учителят потвърждава Древната Мъдрост като посочва кръга за символ на съзнанието. Центърът му символизира идеята за вечността, а периферията - непрекъснатите процеси на Живота, изразени чрез миналото, настоящето и бъдещето. От центъра на кръга се виждат всички процеси на живота, затова той е наречен Вечно Траене - Дюре етернел. Четирите категории на съзнанието ни позволяват да разберем Законите за Причини и Последствия и за превъплъщението. Идеята за прераждането е съществувала още в дълбока древност. Китайският Учител (с български произход, бел. съст.) Лао Дзъ, в своята книга „Тао Те Кинг", изразява тази идея.
към текста >>

От центъра на кръга се виждат всички процеси на живота, затова той е наречен Вечно Траене - Дюре етернел.
Това са първите признаци за доказване и приемане на духовните истини. Съзнанието (емоционалната природа) и самосъзнанието (интелектуалната) са свързани с настоящето, докато свръхсъзнанието е свързано с бъдещето. Духът - свръхсъзнанието - съдържа в себе си всички способности, които ще се разкрият в хода на еволюцията на живота. Учителят потвърждава Древната Мъдрост като посочва кръга за символ на съзнанието. Центърът му символизира идеята за вечността, а периферията - непрекъснатите процеси на Живота, изразени чрез миналото, настоящето и бъдещето. От центъра на кръга се виждат всички процеси на живота, затова той е наречен Вечно Траене - Дюре етернел. Четирите категории на съзнанието ни позволяват да разберем Законите за Причини и Последствия и за превъплъщението. Идеята за прераждането е съществувала още в дълбока древност. Китайският Учител (с български произход, бел. съст.) Лао Дзъ, в своята книга „Тао Те Кинг", изразява тази идея. И други учители на китайския народ са учили, че човек се състои от три части: „Кун" със седалище в корема; „Линг" със седалище в гърдите и „Хюон" - в главата.
към текста >>

Ние можем да твърдим, че този въпрос не може да намери априорно едно решение, защото еволюцията на живота го носи в себе си и го разгръща частично в даден отсек от време и пространство.
По-после в Индия започват да изтъкват идеята за прераждането. Но най-вече тя е била развита от езотеричните учения на египтяните. Ето защо ние казваме, че „всичко може да изчезне от света, освен душата". Тя не може да бъде унищожена, понеже това би означавало да се мисли, че Космичният свят би могъл да изчезне, увличайки със себе си Космичната душа, Космичното съзнание. Въпросът за безсмъртието, който човекът си поставя от векове, и до днес си остава една пареща актуалност. Ние можем да твърдим, че този въпрос не може да намери априорно едно решение, защото еволюцията на живота го носи в себе си и го разгръща частично в даден отсек от време и пространство. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са две категории на съзнанието, които са вечни и които човешката душа отнася със себе си в другия свят. Подсъзнанието, както казахме по-горе, е архивът, в който се съхранява хрониката на предишните превъплъщения на човека. При особени състояния на съзнанието, което психолозите наричат Регресия, могат да се възвърнат архаичнопримитивнитс душевни настроения и преживявания. Тук е ключът, чрез който, по пътя на внушението, могат ретроградно да се възстановят, като на лента, емоционалните и мисловните процеси на човешкия живот. Подсъзнанието представлява семе, в което са заложени всички способности, придобити в миналото.
към текста >>

Тук е ключът, чрез който, по пътя на внушението, могат ретроградно да се възстановят, като на лента, емоционалните и мисловните процеси на човешкия живот.
Въпросът за безсмъртието, който човекът си поставя от векове, и до днес си остава една пареща актуалност. Ние можем да твърдим, че този въпрос не може да намери априорно едно решение, защото еволюцията на живота го носи в себе си и го разгръща частично в даден отсек от време и пространство. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са две категории на съзнанието, които са вечни и които човешката душа отнася със себе си в другия свят. Подсъзнанието, както казахме по-горе, е архивът, в който се съхранява хрониката на предишните превъплъщения на човека. При особени състояния на съзнанието, което психолозите наричат Регресия, могат да се възвърнат архаичнопримитивнитс душевни настроения и преживявания. Тук е ключът, чрез който, по пътя на внушението, могат ретроградно да се възстановят, като на лента, емоционалните и мисловните процеси на човешкия живот. Подсъзнанието представлява семе, в което са заложени всички способности, придобити в миналото. Когато това семе е посято, съзнанието се представя като корен, самосъзнанието - като стъбло, а свръхсъзнанието - като цвят и плод. Следователно, в процесите на живота, подсъзнанието получава нови придобивки от настоящето чрез плода, който съдържа в себе си миналото, настоящето и бъдещето. ---------------------- [1] Тези изследвания се затрудняват от факта, че „по съображения за национална сигурност", парапсихичните изследвания бяха официално отричани и засекретени от тайните полиции на Великите сили; а изследователите им - преследвани, изолирани и унищожавани.
към текста >>

Следователно, в процесите на живота, подсъзнанието получава нови придобивки от настоящето чрез плода, който съдържа в себе си миналото, настоящето и бъдещето.
Подсъзнанието, както казахме по-горе, е архивът, в който се съхранява хрониката на предишните превъплъщения на човека. При особени състояния на съзнанието, което психолозите наричат Регресия, могат да се възвърнат архаичнопримитивнитс душевни настроения и преживявания. Тук е ключът, чрез който, по пътя на внушението, могат ретроградно да се възстановят, като на лента, емоционалните и мисловните процеси на човешкия живот. Подсъзнанието представлява семе, в което са заложени всички способности, придобити в миналото. Когато това семе е посято, съзнанието се представя като корен, самосъзнанието - като стъбло, а свръхсъзнанието - като цвят и плод. Следователно, в процесите на живота, подсъзнанието получава нови придобивки от настоящето чрез плода, който съдържа в себе си миналото, настоящето и бъдещето. ---------------------- [1] Тези изследвания се затрудняват от факта, че „по съображения за национална сигурност", парапсихичните изследвания бяха официално отричани и засекретени от тайните полиции на Великите сили; а изследователите им - преследвани, изолирани и унищожавани. (Бел. съст.)
към текста >>

56. БЕЗДИМНАТА КУЛТУРА - Методи Константинов (1902-1979)

Животът трябва да се разглежда и схваща
Но за настъпването на това време Учителят постановява: „...За да може човечеството да се избави от днешните противоречия и страдания, трябва да дойде Новата мисъл. А тя гласи: Животът трябва да се разглежда и схваща като единство на всички същества — като клони и листа на космичния организъм. Благоденствието на всеки клон и лист е в работата на цялото дърво. Домът ще благоденства, когато всички негови членове —
към текста >>

когато всеки внася в общия живот най-хубавото от себе си;
Домът ще благоденства, когато всички негови членове — баща, майка и деца - работят в дома. Едно общество, един народ и цялото човечество, са също така един голям дом, едно голямо семейство. По същия начин, когато всеки внася в общия живот най-хубавото от себе си; когато хората съзнаят, че трябва да работят за Цялото, тогава ще дойде на земята новият велик живот, за който копнее човешката душа. Така човекът ще влезе в хармония с Цялото. А най-пълен израз на тази хармония е Любовта.
към текста >>

тогава ще дойде на земята новият велик живот,
Едно общество, един народ и цялото човечество, са също така един голям дом, едно голямо семейство. По същия начин, когато всеки внася в общия живот най-хубавото от себе си; когато хората съзнаят, че трябва да работят за Цялото, тогава ще дойде на земята новият велик живот, за който копнее човешката душа. Така човекът ще влезе в хармония с Цялото. А най-пълен израз на тази хармония е Любовта. Тя иде днес като строителка на Новата култура." Според космичната биология, налице е тясна връзка между живота на расите, народите, обществата и индивидите.
към текста >>

Според космичната биология, налице е тясна връзка между живота на расите, народите, обществата и индивидите.
тогава ще дойде на земята новият велик живот, за който копнее човешката душа. Така човекът ще влезе в хармония с Цялото. А най-пълен израз на тази хармония е Любовта. Тя иде днес като строителка на Новата култура." Според космичната биология, налице е тясна връзка между живота на расите, народите, обществата и индивидите. Дълбоките стопански и социални процеси на обществото са в корелация със същите процеси в народите и индивидите. Това са социологически категории от една и съща система. Този нов свят ще се разкрие от творческата работа на Слънчевите Деви, Синовете на Мъдростта и Великите души на Истината. Любовта е главният двигател и устрем при творческите процеси на работата. За този велик стимул в материалните и духовни творчески процеси Учителят на човечеството говори просто и ясно:
към текста >>

И всеки съзнателен човек трябва да вземе участие
а човек има вътрешна връзка с някого, когото обича. Човек, като гледа днешния кипеж - да не се тревожи какво ще стане със света. Той няма да свърши. Нов свят ще се образува. И всеки съзнателен човек трябва да вземе участие в тази строителна работа. Любовта има социално приложение. Тя ще оправи света във всяко отношение. Нищо не е в състояние да оправи света, освен Любовта. Тя е единственият път.
към текста >>

Така че, докато Трудът има отношение към егоцентричното съзнание на човека, Работата има отношение към Космичното разбиране на Живота.
за да дойде нов порядък. А ако дойде Любовта, културата ще се обнови така, както се съвзема някой, който е боледувал. Ние сме пред прага на един нов свят. Любовта ще ни въведе в него." Така че, докато Трудът има отношение към егоцентричното съзнание на човека, Работата има отношение към Космичното разбиране на Живота. Трудът не е в състояние да разреши стопанския проблем върху един световен терен, защото той борави само с методите на емпиричния свят. Работата борави с методите на метапсихичния свят, който има отношение към тоталната психика на човека. При работа вземат участие и трите координати на човешкия психичен комплекс: интелектуалното, емоционалното и волевото съзнание. Само по пътя на всестранното творчество на науката, изкуството и социалния живот, може да се даде решение на стопанския проблем на международна почва. А ние видяхме по-горе, че стопанският проблем днес е особено сериозно поставен, защото се намира върху една широка международна плоскост.
към текста >>

Само по пътя на всестранното творчество на науката, изкуството и социалния живот, може да се даде решение на стопанския проблем на международна почва.
Любовта ще ни въведе в него." Така че, докато Трудът има отношение към егоцентричното съзнание на човека, Работата има отношение към Космичното разбиране на Живота. Трудът не е в състояние да разреши стопанския проблем върху един световен терен, защото той борави само с методите на емпиричния свят. Работата борави с методите на метапсихичния свят, който има отношение към тоталната психика на човека. При работа вземат участие и трите координати на човешкия психичен комплекс: интелектуалното, емоционалното и волевото съзнание. Само по пътя на всестранното творчество на науката, изкуството и социалния живот, може да се даде решение на стопанския проблем на международна почва. А ние видяхме по-горе, че стопанският проблем днес е особено сериозно поставен, защото се намира върху една широка международна плоскост. Неговото разрешение може да дойде единствено по пътя на една творческа работа, вдъхновявана от Любовта. Коя Любов? Тази, за която говори Мъдрецът: „Любовта изключва всички престъпления.
към текста >>

никой няма право да отнема живота,
„Любовта изключва всички престъпления. Тя изключва всяко насилие и убийство, а следователно и онова масово, организирано убийство, наречено война. От гледище на абсолютния морал, който Любовта носи, никой няма право да отнема живота, който Космичното начало е вложило в едно същество. Според Космичния ред на нещата, всяко същество има право на живот. И който си позволи да отнеме живот, както и да оправдава този акт, нарушава Космичния ред.
към текста >>

всяко същество има право на живот.
наречено война. От гледище на абсолютния морал, който Любовта носи, никой няма право да отнема живота, който Космичното начало е вложило в едно същество. Според Космичния ред на нещата, всяко същество има право на живот. И който си позволи да отнеме живот, както и да оправдава този акт, нарушава Космичния ред. Държава, в която хората се убиват, в която има затвори, е старозаветна. В Космичния ред няма бесилки, затвори и разстрелвания.
към текста >>

И който си позволи да отнеме живот,
От гледище на абсолютния морал, който Любовта носи, никой няма право да отнема живота, който Космичното начало е вложило в едно същество. Според Космичния ред на нещата, всяко същество има право на живот. И който си позволи да отнеме живот, както и да оправдава този акт, нарушава Космичния ред. Държава, в която хората се убиват, в която има затвори, е старозаветна. В Космичния ред няма бесилки, затвори и разстрелвания. Който е готов да убие някого и мисли,
към текста >>

Ако в тези теории липсват космичните елементи, чрез които се влиза в контакт с Живота за Цялото, те са осъдени на неуспех.
Но само смъртта има право да разрушава човешките тела. Там, където Космичният дух живее, нямаш право да насочваш артилерията си и да убиваш. От Космично гледище, това е престъпление." От тези думи следва, че стопанският проблем е неразрешим с каквито и да било чисто механични теории и схващания. Ако в тези теории липсват космичните елементи, чрез които се влиза в контакт с Живота за Цялото, те са осъдени на неуспех. Новите методи, които трябва да се приложат за разрешаване на стопанския проблем върху един световен терен, са коренно различни от тези на стария свят. Това разрешение ще дойде като последствие на новата психика, на новия нравствен критерий на Космичния мироглед на човека - Живот за Цялото. Това е единственият разумен и ефикасен път - друг път няма. Стопанските форми, чрез които ще се изразят икономическите отношения между народите, ще дойдат като едно последствие от приложението на новите изисквания за духовни връзки между народите. Ултранационалният егоизъм трябва да изчезне.
към текста >>

Това разрешение ще дойде като последствие на новата психика, на новия нравствен критерий на Космичния мироглед на човека - Живот за Цялото.
нямаш право да насочваш артилерията си и да убиваш. От Космично гледище, това е престъпление." От тези думи следва, че стопанският проблем е неразрешим с каквито и да било чисто механични теории и схващания. Ако в тези теории липсват космичните елементи, чрез които се влиза в контакт с Живота за Цялото, те са осъдени на неуспех. Новите методи, които трябва да се приложат за разрешаване на стопанския проблем върху един световен терен, са коренно различни от тези на стария свят. Това разрешение ще дойде като последствие на новата психика, на новия нравствен критерий на Космичния мироглед на човека - Живот за Цялото. Това е единственият разумен и ефикасен път - друг път няма. Стопанските форми, чрез които ще се изразят икономическите отношения между народите, ще дойдат като едно последствие от приложението на новите изисквания за духовни връзки между народите. Ултранационалният егоизъм трябва да изчезне. И той ще трябва да се замени с бистрите струи на един истински хуманизъм към човека, към обществото, народите и човечеството. Това са повелите на великата идея - Живот за Цялото.
към текста >>

Това са повелите на великата идея - Живот за Цялото.
Това разрешение ще дойде като последствие на новата психика, на новия нравствен критерий на Космичния мироглед на човека - Живот за Цялото. Това е единственият разумен и ефикасен път - друг път няма. Стопанските форми, чрез които ще се изразят икономическите отношения между народите, ще дойдат като едно последствие от приложението на новите изисквания за духовни връзки между народите. Ултранационалният егоизъм трябва да изчезне. И той ще трябва да се замени с бистрите струи на един истински хуманизъм към човека, към обществото, народите и човечеството. Това са повелите на великата идея - Живот за Цялото.
към текста >>

57. СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

Тази антитеза, напираща за коренно преустройство на икономическия и социален живот на народите, внася нови градивни елементи.
Затова тази идея се поставя и от двете системи като един от най-актуалните проблеми на нашата съвременност. Старият свят, в лицето на своите идеолози, смята, че причините и смущенията от стопански и социален характер се коренят в твърде ограниченото разбиране за държавен суверенитет. Това е старата теза. За нея суверенитетът е само метафизична фикция, която е без значение „пред правото на силния". Според новите концепции, суверенитетът представлява броня за малките държави, която, подобно на черупката на костенурката или бодлите на таралежа, ги предпазва от алчните апетити на световните сили. Тази антитеза, напираща за коренно преустройство на икономическия и социален живот на народите, внася нови градивни елементи. От борбата на тези две взаимно отричащи се социално-икономически идеологии, неизбежно ще се оформи историческият диагонал, равнодействащата линия, по която върви историята. Тази линия далеч не е един прост компромис; в основата си тя представлява един творчески биопсихичен синтез. Визираната нова световна организация, независимо от това какви теоретични спекулации ща бъдат лансирани за нейната обосновка, е немислима и практически неосъществима без наличието на изтъкнатия Космичен мироглед. Последният би бил спойката, невидимата опорна точка, която ще крепи и поддържа необходимата висша хармония в икономическите, политическите и културните отношения между държавите, влизащи в състава на новата международна общност. При създаването на една нова световна федерация, обединяваща всички континенти, трябва да са налице редица предпоставки, които да държат сметка за трудностите, коренящи се не само в икономическите отношения и интереси, но и в расовите, народните, обществените и био- метапсихичните комплекси.
към текста >>

Опитите на Западния и на Източния блок за създаване на големи стопанско-политически съюзни общности, са симптоми на онзи дълбок, все още подсъзнателен стремеж на общия човешки гений - да се търсят пътища за излизане от фаталния световен водовъртеж.
Тази линия далеч не е един прост компромис; в основата си тя представлява един творчески биопсихичен синтез. Визираната нова световна организация, независимо от това какви теоретични спекулации ща бъдат лансирани за нейната обосновка, е немислима и практически неосъществима без наличието на изтъкнатия Космичен мироглед. Последният би бил спойката, невидимата опорна точка, която ще крепи и поддържа необходимата висша хармония в икономическите, политическите и културните отношения между държавите, влизащи в състава на новата международна общност. При създаването на една нова световна федерация, обединяваща всички континенти, трябва да са налице редица предпоставки, които да държат сметка за трудностите, коренящи се не само в икономическите отношения и интереси, но и в расовите, народните, обществените и био- метапсихичните комплекси. Тази велика идея за обединение на човечеството не е и не може да бъде схващана като монопол на която и да е обществена формация - в основата си тя е идея на цялото човечество. Опитите на Западния и на Източния блок за създаване на големи стопанско-политически съюзни общности, са симптоми на онзи дълбок, все още подсъзнателен стремеж на общия човешки гений - да се търсят пътища за излизане от фаталния световен водовъртеж. За подобна световна креация още в древността е говорил Платон, а после и много други теоретици. Днес, след огромните страдания на народите през последните две войни, тази идея се явява така спонтанно в нейните практични аспекти, както никога по-рано. Социално-икономическите предпоставки на световната федерация се коренят в множеството днешни съюзи и обединения на отделните държави. Тези съюзи ще се базират на специфичните икономически, политически и духовно-културни връзки между образуващите ги държави. Естествено, тяхното конкретно детайлно изграждане ще се оформи на практика чрез творческите усилия на самите народи.
към текста >>

Днес в човешката мисъл проникват новите хелиоцентрични и космични разбирания на живота.
Подобни стъпала вече се изграждат по пътя на създаването на икономически съюзи, както в централна Европа, така и между скандинавските страни (Швеция, Норвегия, Дания, Холандия, Исландия) с тенденция за оформяне на северен съюз. Трябва да отбележим, обаче, че в някои случаи английски и американски специалисти по международно право са изтъквали гледища, в които не се е вземало предвид необходимостта от коренни преобразования в икономическата и социална структура на страните, влизащи в проектираната федерация. За разрешаването на тази трудна задача са необходими общите усилия на всички страни и специално - на великите сили, притежатели на стопанските блага и на материалната сила. Ето защо, не е достатъчна само една суха юридическа трактовка, а трябва да се прояви компетентна, спонтанна и ефективна политика, пропита от схващанията на изтъкнатия по-горе Космичен мироглед. Досега международното право се е изграждало при едно геоцентрично философско разбиране за международните икономически и политически отношения. Днес в човешката мисъл проникват новите хелиоцентрични и космични разбирания на живота. Старата теза - за капиталистическата или социалистическата система - подкрепяна от клерикализма и милитаризма, ще бъде подложена на основна реорганизация в своите институции, за да влезе в тон с новите изисквания на живота. Тези промени трябва да станат в светлината на новия Космичен мироглед, който дава най-целесъобразен и разумен критерий при решаване на големите световни проблеми. Този критерий е свързан с практичния живот, който може да даде нова насока на международното право. При новата световна федерация - ОНЧ - идеята за юридически санкции и правна принуда ще бъде неприложима. Тя е свързана с националната юрисдикция или с големите формации от държави, включени като звена в тази федерация.
към текста >>

Старата теза - за капиталистическата или социалистическата система - подкрепяна от клерикализма и милитаризма, ще бъде подложена на основна реорганизация в своите институции, за да влезе в тон с новите изисквания на живота.
Трябва да отбележим, обаче, че в някои случаи английски и американски специалисти по международно право са изтъквали гледища, в които не се е вземало предвид необходимостта от коренни преобразования в икономическата и социална структура на страните, влизащи в проектираната федерация. За разрешаването на тази трудна задача са необходими общите усилия на всички страни и специално - на великите сили, притежатели на стопанските блага и на материалната сила. Ето защо, не е достатъчна само една суха юридическа трактовка, а трябва да се прояви компетентна, спонтанна и ефективна политика, пропита от схващанията на изтъкнатия по-горе Космичен мироглед. Досега международното право се е изграждало при едно геоцентрично философско разбиране за международните икономически и политически отношения. Днес в човешката мисъл проникват новите хелиоцентрични и космични разбирания на живота. Старата теза - за капиталистическата или социалистическата система - подкрепяна от клерикализма и милитаризма, ще бъде подложена на основна реорганизация в своите институции, за да влезе в тон с новите изисквания на живота. Тези промени трябва да станат в светлината на новия Космичен мироглед, който дава най-целесъобразен и разумен критерий при решаване на големите световни проблеми. Този критерий е свързан с практичния живот, който може да даде нова насока на международното право. При новата световна федерация - ОНЧ - идеята за юридически санкции и правна принуда ще бъде неприложима. Тя е свързана с националната юрисдикция или с големите формации от държави, включени като звена в тази федерация. Федерацията ще се основава на по-висшия принцип на Живот за Цялото и ще бъде извън обсега на национално-шовинистичните, класови или олигархични влияния.
към текста >>

Този критерий е свързан с практичния живот, който може да даде нова насока на международното право.
Ето защо, не е достатъчна само една суха юридическа трактовка, а трябва да се прояви компетентна, спонтанна и ефективна политика, пропита от схващанията на изтъкнатия по-горе Космичен мироглед. Досега международното право се е изграждало при едно геоцентрично философско разбиране за международните икономически и политически отношения. Днес в човешката мисъл проникват новите хелиоцентрични и космични разбирания на живота. Старата теза - за капиталистическата или социалистическата система - подкрепяна от клерикализма и милитаризма, ще бъде подложена на основна реорганизация в своите институции, за да влезе в тон с новите изисквания на живота. Тези промени трябва да станат в светлината на новия Космичен мироглед, който дава най-целесъобразен и разумен критерий при решаване на големите световни проблеми. Този критерий е свързан с практичния живот, който може да даде нова насока на международното право. При новата световна федерация - ОНЧ - идеята за юридически санкции и правна принуда ще бъде неприложима. Тя е свързана с националната юрисдикция или с големите формации от държави, включени като звена в тази федерация. Федерацията ще се основава на по-висшия принцип на Живот за Цялото и ще бъде извън обсега на национално-шовинистичните, класови или олигархични влияния. В нея ще цари хармония и юридическите норми ще бъдат заменени от Космична солидарност, изключваща напълно всяко насилие. Това не са утопични утвърждения; те скоро ще станат реалност.
към текста >>

Федерацията ще се основава на по-висшия принцип на Живот за Цялото и ще бъде извън обсега на национално-шовинистичните, класови или олигархични влияния.
Старата теза - за капиталистическата или социалистическата система - подкрепяна от клерикализма и милитаризма, ще бъде подложена на основна реорганизация в своите институции, за да влезе в тон с новите изисквания на живота. Тези промени трябва да станат в светлината на новия Космичен мироглед, който дава най-целесъобразен и разумен критерий при решаване на големите световни проблеми. Този критерий е свързан с практичния живот, който може да даде нова насока на международното право. При новата световна федерация - ОНЧ - идеята за юридически санкции и правна принуда ще бъде неприложима. Тя е свързана с националната юрисдикция или с големите формации от държави, включени като звена в тази федерация. Федерацията ще се основава на по-висшия принцип на Живот за Цялото и ще бъде извън обсега на национално-шовинистичните, класови или олигархични влияния. В нея ще цари хармония и юридическите норми ще бъдат заменени от Космична солидарност, изключваща напълно всяко насилие. Това не са утопични утвърждения; те скоро ще станат реалност. През 1960 г. в САЩ е издадена книгата: „Чрез световното право към всеобщия мир" от американските юристи Кларк и Сон. В книгата се предлага коренна реорганизация на ООН.
към текста >>

Животът успява да застане отгоре над всичко.
При добра воля от страна на всички държави, тези пречки, които на пръв поглед изглеждат непреодолими, биха могли да изчезнат без остатък. Едно пълно и безусловно разоръжаване, особено от страна на великите сили, се налага от само себе си. И двете антагонистични системи, трябва да се убедят по един императивен начин, че при днешните социално-политически схващания и съзнание у народите, човечеството не може повече да бъде завладяно и използвано от никаква обществена, държавна или коалиционна сила. Нито пълчищата на Чингис-хан, нито огромната армада на Наполеон, нито германската военна машина от последните две световни войни, не биха разклатили основния народен потенциал на човечеството. Народите могат да изтърпяват и привидно да изчезват, но в крайна сметка те са, които ще бъдат победители. Животът успява да застане отгоре над всичко. Време е теоретиците на международното право да схванат, че народите са достигнали зрялост и могат да поемат своите съдбини без външни водачи, тъй като тяхното съзнание се е издигнало на по-висока етична и хуманна степен, в сравнение с тази, на която стоят техните ръководители.
към текста >>

58. УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ - Теофана Савова

Следя и виждам, че преди 2000 години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и нему днес се дължат тия последствия.
Ако не слушате Господа, и от вас нищо няма да остане. Ако приемете великите Божии Закони - Любовта и Мъдростта - вие ще бъдете велик народ и държавата ви ще бъде по целия свят. Тогава ще царувате не чрез насилие, но чрез Божественото Учение, което ще излиза от вашите сърца. То навсякъде ще дава изобилно сладки, вкусни плодове. 22 юни, 1919 г. Следя и виждам, че преди 2000 години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и нему днес се дължат тия последствия. Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действуват. Ще кажете: „Кой е този жрец, за да го обесим? " Не, не го търсете да го обесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която сега действува. Ако вие не сторите това, освен че няма да станете велики, но и ще изгубите много. Затова съм аз в България - да завъртя крана на колелото на живота и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете, кой е сторил това нещо.
към текста >>

Затова съм аз в България - да завъртя крана на колелото на живота и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете, кой е сторил това нещо.
Следя и виждам, че преди 2000 години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и нему днес се дължат тия последствия. Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действуват. Ще кажете: „Кой е този жрец, за да го обесим? " Не, не го търсете да го обесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която сега действува. Ако вие не сторите това, освен че няма да станете велики, но и ще изгубите много. Затова съм аз в България - да завъртя крана на колелото на живота и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете, кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратна посока и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще разберат, че може да изпълнят и този малък закон, ще се въдвори между тях отлична, възвишена култура и ще станат един велик народ, който ще принесе своята лепта. Няма да се гордеете. Колелото още не е завъртяно, нужни са много усилия, за да се завърти. Всички вие ще вземете участие във въртенето на голямото колело, ще хванете по едно от малките колелца и ще въртите, не както сега, отдясно към ляво, а отляво към дясно.
към текста >>

Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратна посока и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота.
Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действуват. Ще кажете: „Кой е този жрец, за да го обесим? " Не, не го търсете да го обесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която сега действува. Ако вие не сторите това, освен че няма да станете велики, но и ще изгубите много. Затова съм аз в България - да завъртя крана на колелото на живота и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете, кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратна посока и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще разберат, че може да изпълнят и този малък закон, ще се въдвори между тях отлична, възвишена култура и ще станат един велик народ, който ще принесе своята лепта. Няма да се гордеете. Колелото още не е завъртяно, нужни са много усилия, за да се завърти. Всички вие ще вземете участие във въртенето на голямото колело, ще хванете по едно от малките колелца и ще въртите, не както сега, отдясно към ляво, а отляво към дясно. Това е Христовото учение: да завъртите колелото на малкия закон.
към текста >>

Той не се нуждае от чужди сърца, да го топлят, защото животът е в него.
И вие, като българи, трябва да имате за девиз - самопожертвувание. * Сега именно, в тая епоха, българският народ има условия да стане културен, да пречисти своите сили и да се укрепи вътрешно. Той не се нуждае от пари, защото земята му е богата. Той не се нуждае от чужди умове, защото умът е в него. Той не се нуждае от чужди сърца, да го топлят, защото животът е в него. Той не се нуждае от съветите на други да работи, защото по естество е работлив. Не отричам съдействието и на други умове и сърца, но на ония, които искрено го обичат. * Българинът страда от преяждане. Ако яде по-малко, всичко ще се оправи.
към текста >>

Само така ще подобрят живота си, да стане сносен.
Какво липсва на българския народ да стане умен? Какво липсва на българския държавник да стане умен? Българите трябва да повярват в Бога на Любовта, на Мъдростта и на Истината. После те трябва да вярват в себе си. Те трябва да бъдат готови да чуят съветите, които им се дават. Само така ще подобрят живота си, да стане сносен. Не е възможно да задоволиш всички хора, да ги направиш щастливи. Не съм слънце да огрея всички. Колкото и да са добри желанията ми, аз не мога да огрея навсякъде. * Че и в България има гениални хора като Нютона, само че българските гениални хора са потенциални, а
към текста >>

Съвременното общество днес преживява своя материален живот.
Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомнят това нещо всички. Това трябва да се отпечата в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. 21 ноември 1924 г., София Съвременното общество днес преживява своя материален живот. Българите за пример сега преживяват последните дни на своя материален живот. Германците, англичаните, американците също така преживяват своя материален живот, но след като го преживеят, имат умствена култура. Българите ще преживеят своя материален живот без да имат толкова интелектуална култура. В техния живот чувствата вземат надмощие. Те се намират в последните дни на своя астрален живот.
към текста >>

Българите за пример сега преживяват последните дни на своя материален живот.
Нека запомнят това нещо всички. Това трябва да се отпечата в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. 21 ноември 1924 г., София Съвременното общество днес преживява своя материален живот. Българите за пример сега преживяват последните дни на своя материален живот. Германците, англичаните, американците също така преживяват своя материален живот, но след като го преживеят, имат умствена култура. Българите ще преживеят своя материален живот без да имат толкова интелектуална култура. В техния живот чувствата вземат надмощие. Те се намират в последните дни на своя астрален живот. Всеки един от вас минава през тия три категории живот.
към текста >>

Германците, англичаните, американците също така преживяват своя материален живот, но след като го преживеят, имат умствена култура.
Това трябва да се отпечата в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. 21 ноември 1924 г., София Съвременното общество днес преживява своя материален живот. Българите за пример сега преживяват последните дни на своя материален живот. Германците, англичаните, американците също така преживяват своя материален живот, но след като го преживеят, имат умствена култура. Българите ще преживеят своя материален живот без да имат толкова интелектуална култура. В техния живот чувствата вземат надмощие. Те се намират в последните дни на своя астрален живот. Всеки един от вас минава през тия три категории живот. *
към текста >>

Българите ще преживеят своя материален живот без да имат толкова интелектуална култура.
Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. 21 ноември 1924 г., София Съвременното общество днес преживява своя материален живот. Българите за пример сега преживяват последните дни на своя материален живот. Германците, англичаните, американците също така преживяват своя материален живот, но след като го преживеят, имат умствена култура. Българите ще преживеят своя материален живот без да имат толкова интелектуална култура. В техния живот чувствата вземат надмощие. Те се намират в последните дни на своя астрален живот. Всеки един от вас минава през тия три категории живот. * Под думата „българин" се разбира една определена мярка.
към текста >>

В техния живот чувствата вземат надмощие.
21 ноември 1924 г., София Съвременното общество днес преживява своя материален живот. Българите за пример сега преживяват последните дни на своя материален живот. Германците, англичаните, американците също така преживяват своя материален живот, но след като го преживеят, имат умствена култура. Българите ще преживеят своя материален живот без да имат толкова интелектуална култура. В техния живот чувствата вземат надмощие. Те се намират в последните дни на своя астрален живот. Всеки един от вас минава през тия три категории живот. * Под думата „българин" се разбира една определена мярка. В невидимия свят има една определена мярка за българина, на която той трябва да отговаря.
към текста >>

Те се намират в последните дни на своя астрален живот.
Съвременното общество днес преживява своя материален живот. Българите за пример сега преживяват последните дни на своя материален живот. Германците, англичаните, американците също така преживяват своя материален живот, но след като го преживеят, имат умствена култура. Българите ще преживеят своя материален живот без да имат толкова интелектуална култура. В техния живот чувствата вземат надмощие. Те се намират в последните дни на своя астрален живот. Всеки един от вас минава през тия три категории живот. * Под думата „българин" се разбира една определена мярка. В невидимия свят има една определена мярка за българина, на която той трябва да отговаря. Например, като се каже българин, трябва да се знае колко сантиметра трябва да бъде висок, колко дълги трябва да бъдат пръстите му, какъв трябва да бъде носът му, колко косми трябва да има на главата, на брадата, на мустаците или на веждите си, колко дебели трябва да бъдат устните му, как трябва да бъдат устроени стомахът, дробовете, мозъкът, черепът му, всичко това като на тип е подробно определено.
към текста >>

Всеки един от вас минава през тия три категории живот.
Българите за пример сега преживяват последните дни на своя материален живот. Германците, англичаните, американците също така преживяват своя материален живот, но след като го преживеят, имат умствена култура. Българите ще преживеят своя материален живот без да имат толкова интелектуална култура. В техния живот чувствата вземат надмощие. Те се намират в последните дни на своя астрален живот. Всеки един от вас минава през тия три категории живот. * Под думата „българин" се разбира една определена мярка. В невидимия свят има една определена мярка за българина, на която той трябва да отговаря. Например, като се каже българин, трябва да се знае колко сантиметра трябва да бъде висок, колко дълги трябва да бъдат пръстите му, какъв трябва да бъде носът му, колко косми трябва да има на главата, на брадата, на мустаците или на веждите си, колко дебели трябва да бъдат устните му, как трябва да бъдат устроени стомахът, дробовете, мозъкът, черепът му, всичко това като на тип е подробно определено. Като се каже англичанин или американец, и за тях всичко това е точно определено.
към текста >>

Той е една нова епоха в живота ви.
И ангелът казва сега на някои от вас, които не сте ходили в Египет: „Вземи детето и бягай в Египет! " Аз ви казвам сега в будно състояние: „Ти, детето и майката идете в Египет." А на тия, които са ходили вече там, казвам: „Ти, детето и майка му върнете се вече в израе-левата земя, там вашите братя ще ви посрещнат." От там, дето се кръстосват енергиите в човека, започва този кръстопът. Това е законът на великото съпоставяне на нещата. Не трябва да чакаме утрешния ден. Днешният ден е най-хубавият ден. Той е една нова епоха в живота ви. Туй, което е скрито в нас, е нещо велико. За него не трябва да чакаме утрешния ден. Утрешният ден ще се погрижи за себе си. Днешният ден е ден на щастие. Той е денят на Слънцето.
към текста >>

Аз ви казвам: Когато българският народ, когато всички учени хора в България изменят своя живот, и бреговете на Дунава ще се изменят.
Най-първо човек трябва да съгради най-благородното, най-възвишеното в себе си: да съгради най-възви-шени мисли и чувства в себе си, да стъпи на краката си, да стане морален човек. Само тогава всички хора, които живеят в Закона на съпоставянето, ще могат да се хванат ръка за ръка и да си помагат. * И сега аз бих желал всички вие да сте такива българи, че да направите бреговете на Дунава неронливи. Кога ще стане това? Аз ви казвам: Когато българският народ, когато всички учени хора в България изменят своя живот, и бреговете на Дунава ще се изменят. Бъдете верни на Божественото в себе си!... 11 април 1926 г., София Българският народ трябва да стане мек. Този народ не може да се повдигне с тази си грубост. Под думата „мек" не разбирам мекушав, но народ с едно благородно, отзивчиво сърце.
към текста >>

Ако обаче дойде това разширение в съзнанието, тази висша култура, както в един народ, така и в един индивид, това е една мощна сила, която твори, която внася елементи на съзнателен, на разумен живот.
Българският народ трябва да стане мек. Този народ не може да се повдигне с тази си грубост. Под думата „мек" не разбирам мекушав, но народ с едно благородно, отзивчиво сърце. Ако Бог поеме българския народ, това малко клонче, и го присади на една дивачка, той народ ще стане, но ако Бог не го присади, от него нищо няма да стане, а сега, че щяло да се разрешават социални въпроси, че трябвали пари, това са второстепенни въпроси. Един народ може да се размножава и да намалява, но ако не дойде разширение в съзнанието на хората, ако не дойде тази висша култура в него, от този народ нищо няма да остане. Ако обаче дойде това разширение в съзнанието, тази висша култура, както в един народ, така и в един индивид, това е една мощна сила, която твори, която внася елементи на съзнателен, на разумен живот. 19 май 1929 г., София Българи, отличавайте се с мъжественост, покажете, че сте смели! Бълг-ари - Българите са бели арийци. Те първи са излезли из рая и първи ще влезат. Бал-гари - българите са сладките хора на земята.
към текста >>

Според техните взаимни мисли и чувствувания ще се определи тяхното политическо, духовно, културно и умствено положение - бъдещия им живот.
Ако научите добре това изкуство, всички останали изкуства лесно ще ви се отдадат. * Върху българския език отсега нататък трябва да се работи, докато стане свещен език. Когато един език стане свещен, Любовта в него се усилва и хората започват да се разбират. Като казвам „българския народ", разбирам българите. Според техните взаимни мисли и чувствувания ще се определи тяхното политическо, духовно, културно и умствено положение - бъдещия им живот. Според техните мисли от миналия живот се определя тяхното настояще, а според сегашните им мисли и желания се определя бъдещето им. * Ако всички българи обмисляха добре всяка своя постъпка, всяко свое действие, то щяха ли днес да ядат хляб с купони, захар с купони, щяха ли да воюват? Българските духовници не се грижат за давещата се мравка, а за големите граници на България, но те не знаят, че съдбата на България се определя от тази мравка. 8 септември 1940 г., София
към текста >>

Според техните мисли от миналия живот се определя тяхното настояще, а според сегашните им мисли и желания се определя бъдещето им.
* Върху българския език отсега нататък трябва да се работи, докато стане свещен език. Когато един език стане свещен, Любовта в него се усилва и хората започват да се разбират. Като казвам „българския народ", разбирам българите. Според техните взаимни мисли и чувствувания ще се определи тяхното политическо, духовно, културно и умствено положение - бъдещия им живот. Според техните мисли от миналия живот се определя тяхното настояще, а според сегашните им мисли и желания се определя бъдещето им. * Ако всички българи обмисляха добре всяка своя постъпка, всяко свое действие, то щяха ли днес да ядат хляб с купони, захар с купони, щяха ли да воюват? Българските духовници не се грижат за давещата се мравка, а за големите граници на България, но те не знаят, че съдбата на България се определя от тази мравка. 8 септември 1940 г., София Вие сте българи, но не знаете какво означава думата „българин".
към текста >>

Те са осиромашели за стария и грешен живот; те се отказват от всички заблуждения и търсят новия светъл ден, в който слънцето вечно грее, а правдата строи нови пътища.
Какво представят българите? Те не са нито избраниците на Бога, нито ония първенци, които се отказаха да присъстват на царската вечеря, под различни предлози: че си купили ниви и ги засели, че воловите си опитвали, че се женили. Когато званите се отказаха от поканата на царя, той каза строго на слугата си: „Иди по кръстопътищата и ми доведи всички хроми, клосни, сакати и слепи да ги облека в нови премени, да седнат с мене заедно на трапезата." Това са българите. Хроми и сакати са те за греха, за престъпленията. Слепи са за злото - не го виждат. Те са осиромашели за стария и грешен живот; те се отказват от всички заблуждения и търсят новия светъл ден, в който слънцето вечно грее, а правдата строи нови пътища. Благословен е онзи народ, за който може да се каже: „Който не беше мой народ, намери ме. Моят народ обаче остана вън." „Израил и българин", 8 септември 1940 г., София - Изгрев.
към текста >>

59. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

Това са същества, на които в този живот небето не им дава възможност да се издигнат в обществения живот на високи длъжности, а изпълняват главно духовни задачи.
Учителя прекарва зимата 1926/27 г. в построената от братята приемна. В 1927 г., един месец преди Петровден, от айтоския край идват около 40 наши братя и сестри, облечени в бели ризи, червени пояси и черни потури. Те са от онази група приятели, ръководени от Георги Куртев, за която Учителя казва, че са „души в почивка". Какво значи това? Това са същества, на които в този живот небето не им дава възможност да се издигнат в обществения живот на високи длъжности, а изпълняват главно духовни задачи. Инженер Слави Николов изработва план за построяване на салона на Изгрева. Когато групата строители идват на Изгрева, за да строят салона, се оказва, че няма достатъчно събрани средства. Тогава двама от братята си свалят сламените шапки и обикалят всички присъстващи — кой колкото може да даде от сърце за строежа. Шапките се напълват с пари, събира се една сума и строежът започва. Един съобразителен брат закачва един широк нов чорап на едно дърво, в който всеки, който желае, може да слага пари за салона.
към текста >>

Голямата храброст на Никола Гръблев, с която преодолява трудните моменти в живота си, се дължи на това, че той винаги си представя живо образа на Учителя близо до себе си.
Заедно с Учителя те се излъчват, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат на Слънцето. Виждат, че слънчевите градове са изградени от злато и улиците постлани със злато. Жителите на Слънцето са наредени в шпалир в две редици, през средата на който минава Учителя с нашите приятели, и те го поздравяват. Там прекарват известно време и се връщат отново на Земята. Красивата връзка между братята и сестрите от вътрешната школа може да ни обясни донякъде голямата любов и благост, която Неделчо Попов проявява към Учителя и винаги го придружава при излизането му на концерт или други посещения в обществото. Голямата храброст на Никола Гръблев, с която преодолява трудните моменти в живота си, се дължи на това, че той винаги си представя живо образа на Учителя близо до себе си. Търпението, постоянството и умилението, с които Савка обгръща Учителя всекидневно, говори за нейната особена връзка с него. Веднъж в общия клас Учителя дава задача на учениците всеки да отиде до Слънцето за осем минути и половина и да се върне обратно на Земята. Всички се концентрират, вглъбяват се и след определеното време Учителя отбеляза, че никой от класа не е изпълнил задачата да отиде на Слънцето. След няколко дни на Изгрева идва една сестра от провинцията. Учителя я посреща и й казва, че я чака да дойде, за да изпълнят заедно задачата за отиването на Слънцето.
към текста >>

„Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си.
Тогава Учителя отбелязва: „Твоята нишка е здрава. На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания." Учителя има специален клас на сестрите, наречен „Клас на добродетелите", на който той изнася важни и интересни беседи. Понеже те не изпълняват закона на дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността на този клас. В беседата „Пътят на ученика" Учителя разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, с. 15) В неделя, в 5 ч. сутринта, Учителя изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците. Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание. В 10 ч.
към текста >>

Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, с. 15)
На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания." Учителя има специален клас на сестрите, наречен „Клас на добродетелите", на който той изнася важни и интересни беседи. Понеже те не изпълняват закона на дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността на този клас. В беседата „Пътят на ученика" Учителя разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, с. 15) В неделя, в 5 ч. сутринта, Учителя изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците. Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание. В 10 ч. Учителя държи „Неделните беседи" за старозаветните хора, които идват от света със своите житейски проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя.
към текста >>

В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителя говори пред общия клас, съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадени природата и Слънцето, и методите за използване на животворните им сили.
сутринта, Учителя изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците. Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание. В 10 ч. Учителя държи „Неделните беседи" за старозаветните хора, които идват от света със своите житейски проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя. Тъй се създават в техните души формите и условията на новата Земя и начините за нейното построяване, в която любовта ще царува. В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителя говори пред общия клас, съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадени природата и Слънцето, и методите за използване на животворните им сили. В петък, шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителя определя качествата на новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж, нито жена, а ученик на Бялото братство през вековете. Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд до петък на обяд, което е важно условие за правилното възприемане и разбиране на качествата и характера на новите хора и новия живот, който ще дойде на Земята. (Постът е една необходима почивка на десетте милиона клетки на стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности. Както всяка машина спира след продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът трябва да си почива от прекомерното ядене.) Словото на Учителя е неповторимо и е точен превод на Божествените закони, които той сваля на Земята.
към текста >>

Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд до петък на обяд, което е важно условие за правилното възприемане и разбиране на качествата и характера на новите хора и новия живот, който ще дойде на Земята.
В 10 ч. Учителя държи „Неделните беседи" за старозаветните хора, които идват от света със своите житейски проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя. Тъй се създават в техните души формите и условията на новата Земя и начините за нейното построяване, в която любовта ще царува. В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителя говори пред общия клас, съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадени природата и Слънцето, и методите за използване на животворните им сили. В петък, шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителя определя качествата на новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж, нито жена, а ученик на Бялото братство през вековете. Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд до петък на обяд, което е важно условие за правилното възприемане и разбиране на качествата и характера на новите хора и новия живот, който ще дойде на Земята. (Постът е една необходима почивка на десетте милиона клетки на стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности. Както всяка машина спира след продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът трябва да си почива от прекомерното ядене.) Словото на Учителя е неповторимо и е точен превод на Божествените закони, които той сваля на Земята. „Словото подразбира Божествените мисли. Милиони години са били нужни, докато се създаде сегашното Слово!
към текста >>

Учителя разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: Ако думите ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77)
Те могат да го купят, но за да го унищожат, да се освободят от него. Те не искат да се откажат от стария ред на нещата. Това е страшното. Никой не е готов да се откаже от себе си, т. е. от стария порядък." (46, с. 119) Учителя разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: Ако думите ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителя изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им е определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви Великите Истини на живота. Учителя обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памти века досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с. 252)
към текста >>

Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви Великите Истини на живота.
Това е страшното. Никой не е готов да се откаже от себе си, т. е. от стария порядък." (46, с. 119) Учителя разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: Ако думите ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителя изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им е определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви Великите Истини на живота. Учителя обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памти века досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с. 252) В един разговор с братята и сестрите Учителя казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от неделните, общия клас, младежкия клас, съборните беседи и всички беседи, изнесени през годината в едно.
към текста >>

В един разговор с братята и сестрите Учителя казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия.
И Учителя изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им е определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви Великите Истини на живота. Учителя обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памти века досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с. 252) В един разговор с братята и сестрите Учителя казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от неделните, общия клас, младежкия клас, съборните беседи и всички беседи, изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителя е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години. Една сутрин Учителя, наметнат със своята гълъбова пелерина, разговаря пред салона с Димитър Звездински, който по това време учи и говори добре есперанто. На ревера си има зелената значка на есперантистите.
към текста >>

Неговото велико търпение създава условие за пробуждане на душите за един разумен съзнателен живот.
Ако българите го приемат, колко по-лесно ще го приемат другите страни. Казвам, откак съм ви събрал в класа, по-добри хора от вас не съм виждал. Защо? Всеки човек, в когото Бог може да се прояви, е добър. Като казвам, че по-добри хора от вас няма, подразбирам вашите чувства и мисли, които са Божествени." (68, с. 47) Учителя търпи и коригира постоянно недъзите на братята и сестрите със своята Божествена Любов. Неговото велико търпение създава условие за пробуждане на душите за един разумен съзнателен живот. Много от посетителите от града, дошли на Изгрева, отиват при Учителя и му казват: „Господин Дънов, откъде сте събрали тези хора от кол и въже? Един от тях стои прав, запушва с пръст носа си и диша, друг ходи бос, трети — със скъсани панталони, четвърти брадясал, какво ще разберат те от вашето учение? " Тогава Учителя ги поканва да заемат местата на тези, които те не харесват. Те категорично се отказват от тази покана. Тогава Учителя казва: „Аз работя с тези хора, които Бог ми е дал.
към текста >>

54) Да, ние сме квасът на новия живот, с който трябва да се заквасят всичките народи по света.
Тогава Учителя казва: „Аз работя с тези хора, които Бог ми е дал. Вие може да не сте най-добрите хора, но по-добри от вас няма в България. Даже всеки един от вас струва повече, отколкото целия български народ. Вие сте тъй ценни, както Авраама. Еврейският народ излезе от Авраама, но Авраам, който беше Божий избраник, слушаше Господа, макар че и той имаше слабости." (67, с. 54) Да, ние сме квасът на новия живот, с който трябва да се заквасят всичките народи по света. В общия окултен клас Учителя задава въпрос: „Кой е най-високият връх на Земята? " Всички отговарят, че Еверест в Хималаите е най-високият връх. Учителя уточнява: „Най-високият връх на Земята е онова място, където всички разумни същества отправят своята мисъл към Бога." Този връх е Изгрева, където при молитва се прави най-лесно връзка с Бога.
към текста >>

60. 7.6 Боян Димитров Боев - Светозар Няголов ( -2013)

Под влиянието на Учителя и неговата велика любов всички, които живеят и работят в близост с него, коренно променят съзнанието, разбиранията и живота си.
Боян Димитров Боев Под влиянието на Учителя и неговата велика любов всички, които живеят и работят в близост с него, коренно променят съзнанието, разбиранията и живота си. Неговото Слово възпитава, омекотява и организира характерите на братята и сестрите и ги прави отлични служители на делото Божие на Земята. Да вземем един от най-преданите ученици на Учителя — Боян Димитров Боев. Той е роден в Бургас на 17 октомври 1883 година. Неговият баща след Освобождението е редактор на вестник „Нова епоха", а майка му по произход е арменка. Боян е много ученолюбив и е с леви комунистически убеждения.
към текста >>

В хода на военните действия попада в турска територия и за да запази живота си, се скрива в пещера.
Той е роден в Бургас на 17 октомври 1883 година. Неговият баща след Освобождението е редактор на вестник „Нова епоха", а майка му по произход е арменка. Боян е много ученолюбив и е с леви комунистически убеждения. След като завършва гимназия, става учител в Копривщица, където прилага убежденията си, като раздава всичките си лични вещи и започва да проповядва атеизъм. По време на избухналата Балканска война е мобилизиран и участва в нея. В хода на военните действия попада в турска територия и за да запази живота си, се скрива в пещера. Покрай нея постоянно минават войници и се разговарят на турски. Затова не смее да напусне убежището си. Прекарва три денонощия в тази пещера и много огладнява. Мислено си казва: „Много съм гладен, ако има Бог, нека ми даде малко хляб да задоволя глада си. Като се върна в България, ще се откажа от атеизма и ще проповядвам на учениците си, че има Бог и той помага на хората, когато са в нужда." Половин час след този размисъл той вижда през отвора на пещерата една костенурка, която се отправя към входа й като бута пред себе си хляб.
към текста >>

Боев харесва много беседите на Учителя и братския живот и решава строго да следва неговото учение.
" Той е мургав — прилича на майка си и неговият външен вид е азиатски тип. Боян Боев му отговаря: „Не, аз съм от България." Тогава Щайнер му казва: „Млади човече, какво търсите при мен, когато Великият Учител е в България? Идете при него и ще научите много повече, отколкото при мен." Боев се връща в България и намира Учителя. Още през 1912 г. на събора в Търново той е представител на братската група от Панагюрище. Боев харесва много беседите на Учителя и братския живот и решава строго да следва неговото учение. Учителя лично се интересува за него и материалното му положение. В едно писмо от 1914 г. до баба ми Величка Стойчева, той пита за положението на учителя от Панагюрище — Боян Боев, ако има нужда от нещо — да му се помогне. Той пише: „Ако се намират в голяма нужда Пеньо Киров, Тодор Стоименов и Боян Боев, съобщете ми да се погрижа за доброто им." Когато избухва Първата световна война, Боян Боев е мобилизиран, но категорично отказва да носи пушка. Затварят го в една влажна килия в мазето на казармата, мъчат го, бият го, но той не отстъпва.
към текста >>

Ти избирай." И му предлага: „Бояне, искаш ли да ти намалим малко кармата и да отложим част от нея за другия живот?
Веднъж не издържа на болките и казва: „Учителю, Ти мъртви възкресяваш, Ти болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат, помогни кракът ми да оздравее! " Учителя му отговаря: „Мога да сторя това, дето искаш. На тебе това ти е последното прераждане. Ти вече отиваш в ангелската йерархия. И затова, ако сега те излекувам, трябва да дойдеш пак в друго прераждане на Земята и това страдание да си го изкараш докрай. Ти избирай." И му предлага: „Бояне, искаш ли да ти намалим малко кармата и да отложим част от нея за другия живот? " Боян Боев отговаря: „Искам всичко в този живот да си платя." Той е стоик, търпелив, никога не издава външно, че има силни болки в крака си. Пред група братя и сестри Учителя разкрива, че в едно минало прераждане Боян Боев е бил Чингиз хан, голям военачалник, изпратен в Европа да разруши феодализма. Историята отбелязва, че когато превзел един европейски град, гражданите го питат: „Кой си ти? " Той отговаря на чист латински език: „Аз съм бич Божий" От този азиатски дух на Чингиз хан Учителя направи един от най-добрите си и изпълнителни ученици, отдаден всецяло на делото Божие на Земята. Всичките му негативни качества се стопяват и той става мек, кротък и любвеобилен в отношенията си с всички братя и сестри.
към текста >>

" Боян Боев отговаря: „Искам всичко в този живот да си платя." Той е стоик, търпелив, никога не издава външно, че има силни болки в крака си.
" Учителя му отговаря: „Мога да сторя това, дето искаш. На тебе това ти е последното прераждане. Ти вече отиваш в ангелската йерархия. И затова, ако сега те излекувам, трябва да дойдеш пак в друго прераждане на Земята и това страдание да си го изкараш докрай. Ти избирай." И му предлага: „Бояне, искаш ли да ти намалим малко кармата и да отложим част от нея за другия живот? " Боян Боев отговаря: „Искам всичко в този живот да си платя." Той е стоик, търпелив, никога не издава външно, че има силни болки в крака си. Пред група братя и сестри Учителя разкрива, че в едно минало прераждане Боян Боев е бил Чингиз хан, голям военачалник, изпратен в Европа да разруши феодализма. Историята отбелязва, че когато превзел един европейски град, гражданите го питат: „Кой си ти? " Той отговаря на чист латински език: „Аз съм бич Божий" От този азиатски дух на Чингиз хан Учителя направи един от най-добрите си и изпълнителни ученици, отдаден всецяло на делото Божие на Земята. Всичките му негативни качества се стопяват и той става мек, кротък и любвеобилен в отношенията си с всички братя и сестри. Много рядко се случва да избухне или да повиши тон, но скоро влиза в ритъма на Любовта, в която Учителя го е въвел.
към текста >>

Бях по времето на Хитлер в Германия като главен диригент на голям духов оркестър." Боев се сепва и го пита: „Кажи ми какви грехове си направил, за да не ги допусна и аз в моя живот?
Една вечер на сън той се среща с Бах и започват двамата да разговарят на български език. Учуден, брат Боев го пита: „Откъде знаеш така добре български език и разговаряш свободно с мен? " Бах му отговаря: „В миналото съм бил в България като богомил, заедно с тебе сме работили и тогава съм научил българския език." Боев го похвалва: „Ти си един много издигнат музикант." Бах му отговаря: „Пред мен са Моцарт, Бетовен и Вагнер. Те стоят по-високо от мене." Боев го пита: „Прераждал ли си се от богомилско време досега? " Бах казва: „Да, много пъти, като във всяко прераждане съм натрупал доста грехове. Бях по времето на Хитлер в Германия като главен диригент на голям духов оркестър." Боев се сепва и го пита: „Кажи ми какви грехове си направил, за да не ги допусна и аз в моя живот? " Той му отговоря: „Не се бой, ти нямаш условия да се натъкнеш на такива грехове." След заминаването на Учителя Боев участва активно в братския живот до последните си дни. От време на време боледува. Нестор Илиев го посещава и провеждат дълъг разговор. Боев го поканва да отиде да спи при него.
към текста >>

След заминаването на Учителя Боев участва активно в братския живот до последните си дни.
" Бах му отговаря: „В миналото съм бил в България като богомил, заедно с тебе сме работили и тогава съм научил българския език." Боев го похвалва: „Ти си един много издигнат музикант." Бах му отговаря: „Пред мен са Моцарт, Бетовен и Вагнер. Те стоят по-високо от мене." Боев го пита: „Прераждал ли си се от богомилско време досега? " Бах казва: „Да, много пъти, като във всяко прераждане съм натрупал доста грехове. Бях по времето на Хитлер в Германия като главен диригент на голям духов оркестър." Боев се сепва и го пита: „Кажи ми какви грехове си направил, за да не ги допусна и аз в моя живот? " Той му отговоря: „Не се бой, ти нямаш условия да се натъкнеш на такива грехове." След заминаването на Учителя Боев участва активно в братския живот до последните си дни. От време на време боледува. Нестор Илиев го посещава и провеждат дълъг разговор. Боев го поканва да отиде да спи при него. Нестор вечеря и отива при Боян Боев. Той вижда, че на масата има две чинии и две лъжици.
към текста >>

Само по алеите и по пътеките си се движел." Брат Боев е един ярък пример на разумен съзнателен живот за братството и успеха на делото Божие на Земята.
Един ден брат Нестор забеляза, че Боев е много сериозен и намръщен. Той си помисля, че нещо е виновен и няколко дни не отива при него. Като се виждат, брат Боев го поздравява и го пита: „Ти къде се изгуби? " Той му отговаря, че преди няколко дена го е видял много намръщен и си помислил, че е „сгазил нещо лука". Брат Боев му казва: „Няма нищо такова. Само по алеите и по пътеките си се движел." Брат Боев е един ярък пример на разумен съзнателен живот за братството и успеха на делото Божие на Земята. На 21 юли 1963 година брат Боев заминава от този свят. На другата сутрин той се явява насън на сестра Райна Калпакчиева и й казва: „Работата продължава. Тук, в духовния свят, има много повече работа, отколкото на Земята."
към текста >>

61. 7.22 Ради Танчев - Светозар Няголов ( -2013)

дошъл е с празна стомничка при Учителя, за да я напълни със знания за новия живот и в бъдеще да проповядва.
Друг, който участва дейно в братската работа на Изгрева, е Ради Танчев. Като младеж той става борец и е много здрав. Запознава се с учението и Учителя. Оставя семейството си и идва да живее на Изгрева, като пожелава да обработва братската градина. Учителя разкрива, че Ради е прероденият Патриарх Евтимий, а сега е душа в почивка, т. е. дошъл е с празна стомничка при Учителя, за да я напълни със знания за новия живот и в бъдеще да проповядва. Главната му задача е да снабдява кухнята с продукти, някои от които изкарва от градината. В нея работи непрекъснато и почти никой не му помага. Много пъти Учителя взима мотика и отива да копае при него. Тогава и приятелите се сещат и набързо прекопават градината. Ради често ходи на пазар в града.
към текста >>

Ради отдава целия си съзнателен живот за устройване и подреждане на братската градина.
След направеното му предложение отива при Учителя и го пита какво да прави. Учителя отговаря, че този скулптор е негов ученик, когато е бил Патриарх Евтимий. Като го вижда, го познава подсъзнателно и затова пожелава той да му позира. Учителя дава съгласието си Ради да стане модел на скулптора. Днес всеки може да види образа на Ради на паметника на Патриарх Евтимий, поставен на улица „Граф Игнатиев". Ради отдава целия си съзнателен живот за устройване и подреждане на братската градина. В постоянна услуга е на братския живот около салона и кухнята. Под влиянието на Учителя той става патриарх на земята, обича много работата си, обработва градината с голяма любов и тя отговаря с обилно плодородие. Значи, най-важното в живота е работата, която човек върши, да е с любов. В разговор брат пита: „Учителю, къде се намира сега твоят първи ученик и какво прави той? " Учителя се усмихва, поглежда брата и отговаря: „Моят пръв ученик сега оре на нивата с воловете си."
към текста >>

В постоянна услуга е на братския живот около салона и кухнята.
Учителя отговаря, че този скулптор е негов ученик, когато е бил Патриарх Евтимий. Като го вижда, го познава подсъзнателно и затова пожелава той да му позира. Учителя дава съгласието си Ради да стане модел на скулптора. Днес всеки може да види образа на Ради на паметника на Патриарх Евтимий, поставен на улица „Граф Игнатиев". Ради отдава целия си съзнателен живот за устройване и подреждане на братската градина. В постоянна услуга е на братския живот около салона и кухнята. Под влиянието на Учителя той става патриарх на земята, обича много работата си, обработва градината с голяма любов и тя отговаря с обилно плодородие. Значи, най-важното в живота е работата, която човек върши, да е с любов. В разговор брат пита: „Учителю, къде се намира сега твоят първи ученик и какво прави той? " Учителя се усмихва, поглежда брата и отговаря: „Моят пръв ученик сега оре на нивата с воловете си."
към текста >>

Значи, най-важното в живота е работата, която човек върши, да е с любов.
Учителя дава съгласието си Ради да стане модел на скулптора. Днес всеки може да види образа на Ради на паметника на Патриарх Евтимий, поставен на улица „Граф Игнатиев". Ради отдава целия си съзнателен живот за устройване и подреждане на братската градина. В постоянна услуга е на братския живот около салона и кухнята. Под влиянието на Учителя той става патриарх на земята, обича много работата си, обработва градината с голяма любов и тя отговаря с обилно плодородие. Значи, най-важното в живота е работата, която човек върши, да е с любов. В разговор брат пита: „Учителю, къде се намира сега твоят първи ученик и какво прави той? " Учителя се усмихва, поглежда брата и отговаря: „Моят пръв ученик сега оре на нивата с воловете си."
към текста >>

62. 7.28 Мария Христова -Захарната - Светозар Няголов ( -2013)

Мария е шивачка и прекарва труден живот.
(Приятелите я наричат Захарната, защото, от една страна, живее в квартал „Захарна фабрика", а от друга страна, е с добра обхода) Учителя раздава на всички музиканти по едно парченце геврек. В това време Мария, която винаги си носи хляб, подава едно парче на Учителя. Учителя го взима, отчупва от него и започва да го дъвче. Така парченце по парченце изяжда сухия хляб. Учителя обича тази скромна сестра и приема от нея всичко, което тя му поднася с любов. Мария е шивачка и прекарва труден живот. Редовно посещава беседите и има много хубави срещи и опитности с Учителя, братята и сестрите на Изгрева. В края на живота й при нея живее и я гледа Тодор Арнаутски. Тя си заминава с будно съзнание, като оставя светъл пример на съзнателен живот, отдаден на Делото Божие на Земята.
към текста >>

В края на живота й при нея живее и я гледа Тодор Арнаутски.
Учителя го взима, отчупва от него и започва да го дъвче. Така парченце по парченце изяжда сухия хляб. Учителя обича тази скромна сестра и приема от нея всичко, което тя му поднася с любов. Мария е шивачка и прекарва труден живот. Редовно посещава беседите и има много хубави срещи и опитности с Учителя, братята и сестрите на Изгрева. В края на живота й при нея живее и я гледа Тодор Арнаутски. Тя си заминава с будно съзнание, като оставя светъл пример на съзнателен живот, отдаден на Делото Божие на Земята.
към текста >>

Тя си заминава с будно съзнание, като оставя светъл пример на съзнателен живот, отдаден на Делото Божие на Земята.
Така парченце по парченце изяжда сухия хляб. Учителя обича тази скромна сестра и приема от нея всичко, което тя му поднася с любов. Мария е шивачка и прекарва труден живот. Редовно посещава беседите и има много хубави срещи и опитности с Учителя, братята и сестрите на Изгрева. В края на живота й при нея живее и я гледа Тодор Арнаутски. Тя си заминава с будно съзнание, като оставя светъл пример на съзнателен живот, отдаден на Делото Божие на Земята.
към текста >>

63. 8.1 Краят - ликвидацията на века - Светозар Няголов ( -2013)

„Днес светът страда от толкова много бедствия, хората са обхванати от дух на безпокойство, страх от живота, разкъсани от вражди и ако нямат търпение, са загубени.
Краят — ликвидацията на века „Днес светът страда от толкова много бедствия, хората са обхванати от дух на безпокойство, страх от живота, разкъсани от вражди и ако нямат търпение, са загубени. Хората да изпитат до дъно всички свои теории, всички свои вярвания, системи, методи, примамливи пътеки. Търпение е потребно, за да се долови сред тази привидна разпокъсаност на нещата и явленията онази вътрешна целокупност, в която са свързани всички прояви на живота. Думите Любов, Мъдрост и Истина са в състояние да изразят тази съвкупност." (70, с. 33) „Сега е краят на века. Свърши ли се този век, хората ще дигнат бели знамена, ще дойдат до границата на Царството Божие и ще кажат: Да живее Любовта!
към текста >>

Търпение е потребно, за да се долови сред тази привидна разпокъсаност на нещата и явленията онази вътрешна целокупност, в която са свързани всички прояви на живота.
Краят — ликвидацията на века „Днес светът страда от толкова много бедствия, хората са обхванати от дух на безпокойство, страх от живота, разкъсани от вражди и ако нямат търпение, са загубени. Хората да изпитат до дъно всички свои теории, всички свои вярвания, системи, методи, примамливи пътеки. Търпение е потребно, за да се долови сред тази привидна разпокъсаност на нещата и явленията онази вътрешна целокупност, в която са свързани всички прояви на живота. Думите Любов, Мъдрост и Истина са в състояние да изразят тази съвкупност." (70, с. 33) „Сега е краят на века. Свърши ли се този век, хората ще дигнат бели знамена, ще дойдат до границата на Царството Божие и ще кажат: Да живее Любовта! Да живее Мъдростта! Да живее Истината!
към текста >>

Всички да имате вяра, да знаете, че във вашия живот Бог действа." (32, с.
Ще ви накарам и търпението да научите, и милосърдието, и добрите обноски, и надеждата да влезе у вас, и прощаването, и волята, и всичко ще дойде. Този, който е взел нещо от мене, току така той няма да мине." (71, с. 40) „Аз изпълних пространството със своите думи и нито вие, нито светът може да се отърве от тях." (71, с. 54) „Имайте предвид, че вие нямате много време да си играете, вие вече сте на края на тази епоха. Каквото направите сега, направено ще бъде. Всички да имате вяра, да знаете, че във вашия живот Бог действа." (32, с. 19 — беседа 34) Още през 1919 г. Учителя предупреждава човечеството за идването на религията на труда: „Дошло е време, когато християнските народи трябва да се побратимят и да се приготвят за бъдещата религия, която иде. След 1945 г. тя ще дойде, ще се наложи на човечеството и ще го преобрази.
към текста >>

След нея ще дойде новото учение — учението на живота.
Още през 1919 г. Учителя предупреждава човечеството за идването на религията на труда: „Дошло е време, когато християнските народи трябва да се побратимят и да се приготвят за бъдещата религия, която иде. След 1945 г. тя ще дойде, ще се наложи на човечеството и ще го преобрази. Тя е религията на труда. След нея ще дойде новото учение — учението на живота. Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на живота, всичко това ще изчезне. — Защо? Защото Любовта ражда живота. Следователно всеки трябва да си даде отчет в коя религия живее: в религията на труда, или в религията на Любовта...Обаче живейте, трудете се и очаквайте новата религия, т. е. новото учение на живота, на работата и Любовта." (24, с.88)
към текста >>

Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на живота, всичко това ще изчезне.
Учителя предупреждава човечеството за идването на религията на труда: „Дошло е време, когато християнските народи трябва да се побратимят и да се приготвят за бъдещата религия, която иде. След 1945 г. тя ще дойде, ще се наложи на човечеството и ще го преобрази. Тя е религията на труда. След нея ще дойде новото учение — учението на живота. Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на живота, всичко това ще изчезне. — Защо? Защото Любовта ражда живота. Следователно всеки трябва да си даде отчет в коя религия живее: в религията на труда, или в религията на Любовта...Обаче живейте, трудете се и очаквайте новата религия, т. е. новото учение на живота, на работата и Любовта." (24, с.88) „Съвременните хора се стремят към нещо ново, без да подозират, че за да придобият новото, те трябва да минат през християнството.
към текста >>

Защото Любовта ражда живота.
тя ще дойде, ще се наложи на човечеството и ще го преобрази. Тя е религията на труда. След нея ще дойде новото учение — учението на живота. Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на живота, всичко това ще изчезне. — Защо? Защото Любовта ражда живота. Следователно всеки трябва да си даде отчет в коя религия живее: в религията на труда, или в религията на Любовта...Обаче живейте, трудете се и очаквайте новата религия, т. е. новото учение на живота, на работата и Любовта." (24, с.88) „Съвременните хора се стремят към нещо ново, без да подозират, че за да придобият новото, те трябва да минат през християнството. То е предговор към новата култура, която иде сега в света. Новата култура изисква хора, които живеят в пълно единство помежду си." (21, с. 66)
към текста >>

новото учение на живота, на работата и Любовта." (24, с.88)
След нея ще дойде новото учение — учението на живота. Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на живота, всичко това ще изчезне. — Защо? Защото Любовта ражда живота. Следователно всеки трябва да си даде отчет в коя религия живее: в религията на труда, или в религията на Любовта...Обаче живейте, трудете се и очаквайте новата религия, т. е. новото учение на живота, на работата и Любовта." (24, с.88) „Съвременните хора се стремят към нещо ново, без да подозират, че за да придобият новото, те трябва да минат през християнството. То е предговор към новата култура, която иде сега в света. Новата култура изисква хора, които живеят в пълно единство помежду си." (21, с. 66) „Една и съща кръв тече в жилите на всички хора. Схванем ли ние този факт, това е новото учение, така трябва да се реформира религията.
към текста >>

11) Учителя казва, че числото 10 е Божествено, а 1000 — човешко, и затова Той замества човешкото число 1000 с Божественото 10, което внася хармония в живота.
Всички хора ще познаят, че има Правда в света. Никому не се позволява да лъже, нито да заблуждава в Името Божие. Това нещо ще се провери най-много в продължение на 10 години от днес. Съдбата ще бъде безпощадна." (8, с. 22 — б. 11) Учителя казва, че числото 10 е Божествено, а 1000 — човешко, и затова Той замества човешкото число 1000 с Божественото 10, което внася хармония в живота. Когато Учителя говори в беседите си, че дадено събитие ще стане след 10 години, ние трябва да разбираме, че то ще се реализира след 1000 години. „Съвременните хора се намират в края на една епоха и трябва да държат изпит за завършено образование. Дните на този изпит са изброени. Още малко време остава, докато дойде изпитната комисия." (41, с. 317) „Днес провидението поставя цялото човечество, цялата съвременна култура на изпити.
към текста >>

И докато Божественият огън не дойде в човека, той не може да започне новия живот.
Това са големите страдания, през които ще минат всички хора, всички народи. На ония, които са трупали милиони, косите им ще настръхнат от ужас, когато банките една след друга започнат да пропадат. Ония, които са градили къщи и трупали имоти, ще се видят в чудо, когато всичко изгубят и се намерят на пътя. Ония, които са имали стопанство и отглеждали добитък, кокошки, патици, горчиво ще съжаляват, когато мор дойде върху добитъка и птиците им и останат с празни обори и кокошарници." (26, с. 199) „Човечеството се намира в навечерието на една нова епоха, но докато светът не се пречисти, не мине през огън, тази епоха няма да дойде. И докато Божественият огън не дойде в човека, той не може да започне новия живот. Този закон е верен единично, индивидуално и колективно." (12, с. 37) „Земята трябва да се пречисти. Пречистването й ще стане с огън. Иде огънят в света. Ако хората не приемат учението на Любовта, огънят ще дойде и ще помете всичко онова, което от хиляди години се е съграждало.
към текста >>

Те прекарват последните дни на своя живот.
„Всичките култури на миналото, както и сегашната, са приготовление за бъдещето. Няма да мине много време и от сегашната култура няма да остане помен. От сегашната култура и наука няма да остане нито една прашинка." (17, с. 37) „Всички грешки, всички недостатъци на миналото трябва да изгорят като сухи дървета. За в бъдеще на Земята няма да има паразити, няма да има тунеядци, нито грешници. Те прекарват последните дни на своя живот. Те са в положението на стария човек, който е в последните дни на живота си и затова казва: Дайте ми да си хапна от това, от онова; дайте ми да си пийна, че да замина със затворени очи за този свят. Той ще си отиде, ще си замине и няма повече да дохожда на земята. Такова е решението на невидимия свят." (12, с. 69) „Като влезете в астралния свят, ще се намерите в положението на блудния син: ще ходите окъсани и боси, гладни и жадни и ще търсите път да се върнете отново на Земята. Не е добро положението на грешника на Земята, но още по-лошо е в астралния свят.
към текста >>

Те са в положението на стария човек, който е в последните дни на живота си и затова казва: Дайте ми да си хапна от това, от онова; дайте ми да си пийна, че да замина със затворени очи за този свят.
Няма да мине много време и от сегашната култура няма да остане помен. От сегашната култура и наука няма да остане нито една прашинка." (17, с. 37) „Всички грешки, всички недостатъци на миналото трябва да изгорят като сухи дървета. За в бъдеще на Земята няма да има паразити, няма да има тунеядци, нито грешници. Те прекарват последните дни на своя живот. Те са в положението на стария човек, който е в последните дни на живота си и затова казва: Дайте ми да си хапна от това, от онова; дайте ми да си пийна, че да замина със затворени очи за този свят. Той ще си отиде, ще си замине и няма повече да дохожда на земята. Такова е решението на невидимия свят." (12, с. 69) „Като влезете в астралния свят, ще се намерите в положението на блудния син: ще ходите окъсани и боси, гладни и жадни и ще търсите път да се върнете отново на Земята. Не е добро положението на грешника на Земята, но още по-лошо е в астралния свят. Докато е бил на Земята, той си е хапвал повечко, но в астралния свят е осъден на вечен глад.
към текста >>

„Новото подразбира разумния съзнателен живот, който носи радост и веселие за човека.
Докато е бил на Земята, той си е хапвал повечко, но в астралния свят е осъден на вечен глад. Пред него стоят трапези с богати ястия. Щом се приближи до тях, те веднага се дигат от местата си. Той ги гони, тича след тях, но не може да ги достигне. Гладът му се усилва, но не може да го задоволи." (23, с. 114) „Новото подразбира разумния съзнателен живот, който носи радост и веселие за човека. Новото изключва смъртта от себе си. Смъртта е случайно явление в живота. Така трябва да разбирате новия и стария живот." (35, с. 78) „Старият живот се отличава по това, че човек търси своето право... Новият живот обаче се отличава по това, че и при законно право да иска парите си, човек казва: „От мене да мине. Не искам и не търся правото си." (35, с.
към текста >>

Смъртта е случайно явление в живота.
Щом се приближи до тях, те веднага се дигат от местата си. Той ги гони, тича след тях, но не може да ги достигне. Гладът му се усилва, но не може да го задоволи." (23, с. 114) „Новото подразбира разумния съзнателен живот, който носи радост и веселие за човека. Новото изключва смъртта от себе си. Смъртта е случайно явление в живота. Така трябва да разбирате новия и стария живот." (35, с. 78) „Старият живот се отличава по това, че човек търси своето право... Новият живот обаче се отличава по това, че и при законно право да иска парите си, човек казва: „От мене да мине. Не искам и не търся правото си." (35, с. 109) „Ще дойде ден, когато Слънчевата система ще се намира под влиянието на друга система, която коренно ще измени живота на Земята — в положителен смисъл. При новите условия на живота злото съвършено ще изчезне." (35, с.
към текста >>

Така трябва да разбирате новия и стария живот." (35, с. 78)
Той ги гони, тича след тях, но не може да ги достигне. Гладът му се усилва, но не може да го задоволи." (23, с. 114) „Новото подразбира разумния съзнателен живот, който носи радост и веселие за човека. Новото изключва смъртта от себе си. Смъртта е случайно явление в живота. Така трябва да разбирате новия и стария живот." (35, с. 78) „Старият живот се отличава по това, че човек търси своето право... Новият живот обаче се отличава по това, че и при законно право да иска парите си, човек казва: „От мене да мине. Не искам и не търся правото си." (35, с. 109) „Ще дойде ден, когато Слънчевата система ще се намира под влиянието на друга система, която коренно ще измени живота на Земята — в положителен смисъл. При новите условия на живота злото съвършено ще изчезне." (35, с. 166) „Между старото и новото няма никакви противоречия.
към текста >>

„Старият живот се отличава по това, че човек търси своето право... Новият живот обаче се отличава по това, че и при законно право да иска парите си, човек казва: „От мене да мине.
Гладът му се усилва, но не може да го задоволи." (23, с. 114) „Новото подразбира разумния съзнателен живот, който носи радост и веселие за човека. Новото изключва смъртта от себе си. Смъртта е случайно явление в живота. Така трябва да разбирате новия и стария живот." (35, с. 78) „Старият живот се отличава по това, че човек търси своето право... Новият живот обаче се отличава по това, че и при законно право да иска парите си, човек казва: „От мене да мине. Не искам и не търся правото си." (35, с. 109) „Ще дойде ден, когато Слънчевата система ще се намира под влиянието на друга система, която коренно ще измени живота на Земята — в положителен смисъл. При новите условия на живота злото съвършено ще изчезне." (35, с. 166) „Между старото и новото няма никакви противоречия. Старото е изиграло ролята си.
към текста >>

109) „Ще дойде ден, когато Слънчевата система ще се намира под влиянието на друга система, която коренно ще измени живота на Земята — в положителен смисъл.
Новото изключва смъртта от себе си. Смъртта е случайно явление в живота. Така трябва да разбирате новия и стария живот." (35, с. 78) „Старият живот се отличава по това, че човек търси своето право... Новият живот обаче се отличава по това, че и при законно право да иска парите си, човек казва: „От мене да мине. Не искам и не търся правото си." (35, с. 109) „Ще дойде ден, когато Слънчевата система ще се намира под влиянието на друга система, която коренно ще измени живота на Земята — в положителен смисъл. При новите условия на живота злото съвършено ще изчезне." (35, с. 166) „Между старото и новото няма никакви противоречия. Старото е изиграло ролята си. То се оттегля от сцената, да дойде новото и да заеме неговото място... Новото, което сега иде, представя златото — носител на живота. Който се откаже от новото, той ще фалира." (35, с. 191)
към текста >>

При новите условия на живота злото съвършено ще изчезне." (35, с.
Смъртта е случайно явление в живота. Така трябва да разбирате новия и стария живот." (35, с. 78) „Старият живот се отличава по това, че човек търси своето право... Новият живот обаче се отличава по това, че и при законно право да иска парите си, човек казва: „От мене да мине. Не искам и не търся правото си." (35, с. 109) „Ще дойде ден, когато Слънчевата система ще се намира под влиянието на друга система, която коренно ще измени живота на Земята — в положителен смисъл. При новите условия на живота злото съвършено ще изчезне." (35, с. 166) „Между старото и новото няма никакви противоречия. Старото е изиграло ролята си. То се оттегля от сцената, да дойде новото и да заеме неговото място... Новото, което сега иде, представя златото — носител на живота. Който се откаже от новото, той ще фалира." (35, с. 191) „Голяма война се води за превземането на Слънчевата система.
към текста >>

То се оттегля от сцената, да дойде новото и да заеме неговото място... Новото, което сега иде, представя златото — носител на живота.
Не искам и не търся правото си." (35, с. 109) „Ще дойде ден, когато Слънчевата система ще се намира под влиянието на друга система, която коренно ще измени живота на Земята — в положителен смисъл. При новите условия на живота злото съвършено ще изчезне." (35, с. 166) „Между старото и новото няма никакви противоречия. Старото е изиграло ролята си. То се оттегля от сцената, да дойде новото и да заеме неговото място... Новото, което сега иде, представя златото — носител на живота. Който се откаже от новото, той ще фалира." (35, с. 191) „Голяма война се води за превземането на Слънчевата система. Някога, в далечното минало, Земята е била пак обсаждана, вследствие на което е изкривила оста си на 23 градуса. Днес става бавно изправяне на земната ос. Това изправяне е почти незабелязано, благодарение на което се избягват катастрофи, които биха унищожили целия свят.
към текста >>

Една от тези животворни, кондензирани, потенциални слънчеви сили е атомната енергия, която човечеството започва да използва напоследък.
Ще пострадат Ню Йорк и Вашингтон от самолети, а по-късно Ню Йорк от ракети с атомен заряд, а Вашингтон от съчмени бомби. Ще им помогнат французите, които ще ударят с ракети стартовите площадки на арабите. Когато последните тръгнат да завладяват Швейцария, ще бъдат залети от повдигащите се води, и арабинът 666, който сега живее в Сирия, ще загине с армията си и войната ще свърши. След нея ще настане епоха на мирно развитие на останалите живи хора. Хората ще започнат разумно да използват природните и слънчевите енергии. Една от тези животворни, кондензирани, потенциални слънчеви сили е атомната енергия, която човечеството започва да използва напоследък. Учителя обяснява, че не е атомната енергия, която ще се използва сега, в тази епоха, но електричеството. Хората са още малки деца и не могат да се справят правилно с нея. За атомната енергия ще дойде друга епоха на Земята. Ако хората използват в ограничени количества атомната енергия за военни цели — до пет обикновени атомни бомби, ще се наруши енергийният баланс на Земята и около нея ще се образува дебел слой от облаци, които няма да пропускат слънчевата светлина и топлина. Това ще доведе до постоянна зима на Земята.
към текста >>

Закъснеете ли да промените живота си, в скоро време ще се намерите на дъното на морето.
Слънцето ще започне по-силно да грее, ще стопи ледовете. Къщите ви ще се разпукат, ледовете ще се стопят и вие ще започнете да потъвате. Казвате: „Каква съдба ни сполетя! " Никаква съдба не е това, но Земята е изменила своя път на движение, слънчевите лъчи падат под прав ъгъл и топят ледовете. (Оста на Земята се изправя.) Вие живеете върху ледено море. Закъснеете ли да промените живота си, в скоро време ще се намерите на дъното на морето. Сега и на вас казвам: Ако не изправите живота си, същото ви очаква. Това не е заплашване, това е естествено положение на живота. Великата вълна, която иде сега в света, руши ледовете и ги превръща във вода. След 1000 години не само хората ще се изменят, но и вълците ще престанат да ядат овце. Те ще се отвратят от месото и ще употребяват растителна и плодова храна." (26, с. 162)
към текста >>

Сега и на вас казвам: Ако не изправите живота си, същото ви очаква.
Къщите ви ще се разпукат, ледовете ще се стопят и вие ще започнете да потъвате. Казвате: „Каква съдба ни сполетя! " Никаква съдба не е това, но Земята е изменила своя път на движение, слънчевите лъчи падат под прав ъгъл и топят ледовете. (Оста на Земята се изправя.) Вие живеете върху ледено море. Закъснеете ли да промените живота си, в скоро време ще се намерите на дъното на морето. Сега и на вас казвам: Ако не изправите живота си, същото ви очаква. Това не е заплашване, това е естествено положение на живота. Великата вълна, която иде сега в света, руши ледовете и ги превръща във вода. След 1000 години не само хората ще се изменят, но и вълците ще престанат да ядат овце. Те ще се отвратят от месото и ще употребяват растителна и плодова храна." (26, с. 162) „Тоя, непознатият, говори на целия свят, говори и на вас.
към текста >>

Това не е заплашване, това е естествено положение на живота.
Казвате: „Каква съдба ни сполетя! " Никаква съдба не е това, но Земята е изменила своя път на движение, слънчевите лъчи падат под прав ъгъл и топят ледовете. (Оста на Земята се изправя.) Вие живеете върху ледено море. Закъснеете ли да промените живота си, в скоро време ще се намерите на дъното на морето. Сега и на вас казвам: Ако не изправите живота си, същото ви очаква. Това не е заплашване, това е естествено положение на живота. Великата вълна, която иде сега в света, руши ледовете и ги превръща във вода. След 1000 години не само хората ще се изменят, но и вълците ще престанат да ядат овце. Те ще се отвратят от месото и ще употребяват растителна и плодова храна." (26, с. 162) „Тоя, непознатият, говори на целия свят, говори и на вас. Той ще разтопи къщите ви и основата, на която стоите, ще изчезне.
към текста >>

Като влезете в кораба или лодката, няма да имате нужда от никакви животни.
Те ще се отвратят от месото и ще употребяват растителна и плодова храна." (26, с. 162) „Тоя, непознатият, говори на целия свят, говори и на вас. Той ще разтопи къщите ви и основата, на която стоите, ще изчезне. Ще се намерите върху водна повърхност. Затова постройте си кораб, като Ноевия, или поне малки и големи лодки. Като влезете в кораба или лодката, няма да имате нужда от никакви животни. За всекиго ще има по една малка лодка и малко храна, колкото за един човек." (26, с. 175) Понеже цялата Земя е оцапана и по нея няма и една педя, на която да не се е проляла човешка или животинска кръв, а и ние живеем върху костите и остатъците на миналите култури преди нас, за идващата Шеста — светеща — раса, се създава нов континент с абсолютно чиста земя и вода. Новият континент ще се образува между Азия и Америка и ще се издигне от водите на Великия океан. Островите, на които сега живеят японците, ще бъдат върховете на планините на новия континент, които ще достигат повече от 9000 метра височина — толкова, колкото сега е дълбок Великият океан на това място — Марианската падина, дълбока 11 200 метра. „Водата на Великия океан например ще залее някои от съвременните континенти, а голяма част от сега живеещите хора на Земята ще се преселят на неговата почва.
към текста >>

Понеже цялата Земя е оцапана и по нея няма и една педя, на която да не се е проляла човешка или животинска кръв, а и ние живеем върху костите и остатъците на миналите култури преди нас, за идващата Шеста — светеща — раса, се създава нов континент с абсолютно чиста земя и вода.
Той ще разтопи къщите ви и основата, на която стоите, ще изчезне. Ще се намерите върху водна повърхност. Затова постройте си кораб, като Ноевия, или поне малки и големи лодки. Като влезете в кораба или лодката, няма да имате нужда от никакви животни. За всекиго ще има по една малка лодка и малко храна, колкото за един човек." (26, с. 175) Понеже цялата Земя е оцапана и по нея няма и една педя, на която да не се е проляла човешка или животинска кръв, а и ние живеем върху костите и остатъците на миналите култури преди нас, за идващата Шеста — светеща — раса, се създава нов континент с абсолютно чиста земя и вода. Новият континент ще се образува между Азия и Америка и ще се издигне от водите на Великия океан. Островите, на които сега живеят японците, ще бъдат върховете на планините на новия континент, които ще достигат повече от 9000 метра височина — толкова, колкото сега е дълбок Великият океан на това място — Марианската падина, дълбока 11 200 метра. „Водата на Великия океан например ще залее някои от съвременните континенти, а голяма част от сега живеещите хора на Земята ще се преселят на неговата почва. Възможно ли е Господ да ни извади от Европа и да ни постави на почвата на Великия океан при съвсем нови условия за нас? В това няма нищо невъзможно.
към текста >>

Дойде ли това време, за лошите хора няма да има условия за живот.
Европа. Това не е нищо друго освен преселване. Едно време бяхте на небето, веселяхте се със Синовете Божии, но след това напуснахте небето и тръгнахте да странствате. Едно време хората живееха в Обетованата земя, но после я напуснаха и от хиляди години насам те непрекъснато странстват. Значи, хората са излезли от една грамадна земя в Космоса и са дошли на Земята да работят, да учат." (13, с. 91) „Съвременното човечество се намира в преддверието на новата епоха, понеже Слънчевата система е влязла вече в областта на Божественото зазоряване. Дойде ли това време, за лошите хора няма да има условия за живот. Един след друг те ще измрат и Земята ще се освободи от тях. Новите условия, които идат, не търпят злото. Те сами ще го разрушат. Тъмнината ще дигне своите завеси и ще отиде на друго място. Злото ще дигне своите капитали и ще отиде на друго място, дето ще основе своите банки и кантори.
към текста >>

Не, светът няма да се разруши, но човешкият живот ще се обнови изцяло." (16, с. 51)
Нима мъдрецът не носи навсякъде своята мъдрост, своите добродетели? И тъй, всички трябва да знаят, че за лошите хора в света настъпва черен период, т. е. катастрофи. Времето, което сега иде, ще им покаже, че те са изгубили добрите условия и няма да намерят това, което търсят. Който не разбира моите думи, той мисли, че светът ще се разруши, ще изчезне. Не, светът няма да се разруши, но човешкият живот ще се обнови изцяло." (16, с. 51) „Някои казват: „Ще се върнем на Земята." Не, на тази Земя повече няма да се върнете. Туй ви живение на Земята е за последен път. Тия условия, при които живеете, тази обстановка, която имате, всичко това е за последен път. Тия връзки, които имате сега, са за последен път. Всички ония души, които са по-напреднали, ще ги оставят да живеят в астралния свят, в по-рядка материя, по-чиста, необезпокоявани от никакви апаши, крадци, разбойници, убийци, лъжци — изобщо, ще ги поставят при по-благоприятни условия.
към текста >>

За тях ще започне един нов етап, затова трябва да бъдете сериозни с живота си." (32, с.
Тия условия, при които живеете, тази обстановка, която имате, всичко това е за последен път. Тия връзки, които имате сега, са за последен път. Всички ония души, които са по-напреднали, ще ги оставят да живеят в астралния свят, в по-рядка материя, по-чиста, необезпокоявани от никакви апаши, крадци, разбойници, убийци, лъжци — изобщо, ще ги поставят при по-благоприятни условия. Ония пък, които спъват човечеството, ще останат на Земята. Тъй щото, учениците на окултната школа трябва да знаят, че сега е последното им прераждане. За тях ще започне един нов етап, затова трябва да бъдете сериозни с живота си." (32, с. 29 — б. 5) „Мислете, каквото искате, но няма да минат 10 г., и сами ще разберете има ли правда в света, има ли Божествени закони. В близко бъдеще няма да остане човек в света, на когото главата да не узрее. Това чета аз в Божията книга. Така ми е казано.
към текста >>

„Когато новият живот проникне във вас, старият живот ще му отстъпи мястото си и вие ще слезете от мистическия кръст на страданието.
„Мислете, каквото искате, но няма да минат 10 г., и сами ще разберете има ли правда в света, има ли Божествени закони. В близко бъдеще няма да остане човек в света, на когото главата да не узрее. Това чета аз в Божията книга. Така ми е казано. Няма да остане глава в света, която да не разбере, че Законът на Бога е всякога един и същ и неизменен." (26, 283) „Когато новият живот проникне във вас, старият живот ще му отстъпи мястото си и вие ще слезете от мистическия кръст на страданието. След това ще слезе ангел от небето, ще отвали каменната плоча от гроба ви и вие ще влезете в свободата на новия живот — във възкресението." (35, с. 46) „Да благодарим, че сме на Земята. Пръв Бог беше на Земята. След Него дойде Христос. Да благодарим, че сме дошли на Земята, защото от нея ще научим много неща." (60, с. 113)
към текста >>

След това ще слезе ангел от небето, ще отвали каменната плоча от гроба ви и вие ще влезете в свободата на новия живот — във възкресението." (35, с. 46)
В близко бъдеще няма да остане човек в света, на когото главата да не узрее. Това чета аз в Божията книга. Така ми е казано. Няма да остане глава в света, която да не разбере, че Законът на Бога е всякога един и същ и неизменен." (26, 283) „Когато новият живот проникне във вас, старият живот ще му отстъпи мястото си и вие ще слезете от мистическия кръст на страданието. След това ще слезе ангел от небето, ще отвали каменната плоча от гроба ви и вие ще влезете в свободата на новия живот — във възкресението." (35, с. 46) „Да благодарим, че сме на Земята. Пръв Бог беше на Земята. След Него дойде Христос. Да благодарим, че сме дошли на Земята, защото от нея ще научим много неща." (60, с. 113) „Нова епоха иде, нова култура, нови условия.
към текста >>

64. I. ВЪНШЕН КРЪГ - Светозар Няголов ( -2013)

Самият кръг е символ на безкрайност и казва, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш.
I. ВЪНШЕН КРЪГ Външният кръг, в който е вписан Пентаграмът, представлява светът, опитностите, земното училище. Самият кръг е символ на безкрайност и казва, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш. Когато човек започне своето развитие като млада душа и добива опитности, той извървява външния кръг на Пентаграма, където са картините на сабята, чашата, книгата, светилника и жезъла. Те са извън фигурата и са символ на силите в природата - неин език. 1. Сабята При подвига в живота развитието ще трябва да започне със сабята, която представлява силата. Сабята показва, че всеки човек може да бъде силен, но силният човек може да извърши някога престъпление.
към текста >>

При подвига в живота развитието ще трябва да започне със сабята, която представлява силата.
Външният кръг, в който е вписан Пентаграмът, представлява светът, опитностите, земното училище. Самият кръг е символ на безкрайност и казва, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш. Когато човек започне своето развитие като млада душа и добива опитности, той извървява външния кръг на Пентаграма, където са картините на сабята, чашата, книгата, светилника и жезъла. Те са извън фигурата и са символ на силите в природата - неин език. 1. Сабята При подвига в живота развитието ще трябва да започне със сабята, която представлява силата. Сабята показва, че всеки човек може да бъде силен, но силният човек може да извърши някога престъпление. Като неопитна душа човек си служи с насилието. Той мисли, че всичко му е позволено и може да прави всичко каквото пожелае, без да мисли за последствията. Сабята е символ на Марс и отговаря на езика на човека. Тя е символ на силата и Словото на младежките енергии у човека.
към текста >>

Невсякога човек може да разбере каузалността в живота : от каква причина - грях, произтича дадено страдание.
Сабята трябва да бъде винаги в хоризонтално положение, за да служи на мира и хармонията, а не вдигната нагоре. 2. Чашата Като върши насилие, човек ще си научи урока рано или късно, понеже законът е : „Насилието ражда насилие." По силата на кармичния закон човек минава през страданието - това е горчивата чаша, която трябва да изпие. Така се пробужда неговата душа и започва постепенно да разбира, че насилието и неправдата не са правилни методи, с които човек може да си служи. Страданията му напомнят, че е сгрешил и се е отклонил от Божествения закон. Невсякога човек може да разбере каузалността в живота : от каква причина - грях, произтича дадено страдание. Но когато си замине от този свят, във филма на живота, който му се прожектира, той ясно разбира и осъзнава грешките си, като пожелава да слезе отново на Земята и да не си причинява повече страдания чрез неразумни постъпки. Страданието е велик път за придобиване на ценни опитности и метод за постигане на непреривна връзка с Бога. Това са родилните мъки, чрез които човек трябва да одухотвори материята в себе си и да роди една нова идея. Това е пътят на възлизане в един по-висок и организиран свят и отваряне на ума, за да разбира правилно Словото. Чашата е свързана с Луната u големите промени, през които човек минава в живота си, голямото пречистване чрез болестите, през които го прекарва природата.
към текста >>

Но когато си замине от този свят, във филма на живота, който му се прожектира, той ясно разбира и осъзнава грешките си, като пожелава да слезе отново на Земята и да не си причинява повече страдания чрез неразумни постъпки.
2. Чашата Като върши насилие, човек ще си научи урока рано или късно, понеже законът е : „Насилието ражда насилие." По силата на кармичния закон човек минава през страданието - това е горчивата чаша, която трябва да изпие. Така се пробужда неговата душа и започва постепенно да разбира, че насилието и неправдата не са правилни методи, с които човек може да си служи. Страданията му напомнят, че е сгрешил и се е отклонил от Божествения закон. Невсякога човек може да разбере каузалността в живота : от каква причина - грях, произтича дадено страдание. Но когато си замине от този свят, във филма на живота, който му се прожектира, той ясно разбира и осъзнава грешките си, като пожелава да слезе отново на Земята и да не си причинява повече страдания чрез неразумни постъпки. Страданието е велик път за придобиване на ценни опитности и метод за постигане на непреривна връзка с Бога. Това са родилните мъки, чрез които човек трябва да одухотвори материята в себе си и да роди една нова идея. Това е пътят на възлизане в един по-висок и организиран свят и отваряне на ума, за да разбира правилно Словото. Чашата е свързана с Луната u големите промени, през които човек минава в живота си, голямото пречистване чрез болестите, през които го прекарва природата. 3. Книгата
към текста >>

Чашата е свързана с Луната u големите промени, през които човек минава в живота си, голямото пречистване чрез болестите, през които го прекарва природата.
Невсякога човек може да разбере каузалността в живота : от каква причина - грях, произтича дадено страдание. Но когато си замине от този свят, във филма на живота, който му се прожектира, той ясно разбира и осъзнава грешките си, като пожелава да слезе отново на Земята и да не си причинява повече страдания чрез неразумни постъпки. Страданието е велик път за придобиване на ценни опитности и метод за постигане на непреривна връзка с Бога. Това са родилните мъки, чрез които човек трябва да одухотвори материята в себе си и да роди една нова идея. Това е пътят на възлизане в един по-висок и организиран свят и отваряне на ума, за да разбира правилно Словото. Чашата е свързана с Луната u големите промени, през които човек минава в живота си, голямото пречистване чрез болестите, през които го прекарва природата. 3. Книгата Като изпие горчивото съдържание на чашата, човек намира отворената книга, от която научава защо страда, и започва да изучава духовната наука. В нея той намира законите на природата и живота, започва да ги прилага, за да не прави повече грешки и да не страда. Така той добива светлина и животът му става разумен. Книгата е свързана със съвестта, съзнанието и планетата Меркурий.
към текста >>

В нея той намира законите на природата и живота, започва да ги прилага, за да не прави повече грешки и да не страда.
Това са родилните мъки, чрез които човек трябва да одухотвори материята в себе си и да роди една нова идея. Това е пътят на възлизане в един по-висок и организиран свят и отваряне на ума, за да разбира правилно Словото. Чашата е свързана с Луната u големите промени, през които човек минава в живота си, голямото пречистване чрез болестите, през които го прекарва природата. 3. Книгата Като изпие горчивото съдържание на чашата, човек намира отворената книга, от която научава защо страда, и започва да изучава духовната наука. В нея той намира законите на природата и живота, започва да ги прилага, за да не прави повече грешки и да не страда. Така той добива светлина и животът му става разумен. Книгата е свързана със съвестта, съзнанието и планетата Меркурий. Тя е паметта и разумът, пробуден в човека. 4. Светилникът За да чете от книгата на живота, на човек е необходим светилник.
към текста >>

Така той добива светлина и животът му става разумен.
Това е пътят на възлизане в един по-висок и организиран свят и отваряне на ума, за да разбира правилно Словото. Чашата е свързана с Луната u големите промени, през които човек минава в живота си, голямото пречистване чрез болестите, през които го прекарва природата. 3. Книгата Като изпие горчивото съдържание на чашата, човек намира отворената книга, от която научава защо страда, и започва да изучава духовната наука. В нея той намира законите на природата и живота, започва да ги прилага, за да не прави повече грешки и да не страда. Така той добива светлина и животът му става разумен. Книгата е свързана със съвестта, съзнанието и планетата Меркурий. Тя е паметта и разумът, пробуден в човека. 4. Светилникът За да чете от книгата на живота, на човек е необходим светилник. Светилникът представлява човешкият разум, който му показва какво е написано в книгата на природата.
към текста >>

За да чете от книгата на живота, на човек е необходим светилник.
В нея той намира законите на природата и живота, започва да ги прилага, за да не прави повече грешки и да не страда. Така той добива светлина и животът му става разумен. Книгата е свързана със съвестта, съзнанието и планетата Меркурий. Тя е паметта и разумът, пробуден в човека. 4. Светилникът За да чете от книгата на живота, на човек е необходим светилник. Светилникът представлява човешкият разум, който му показва какво е написано в книгата на природата. Чрез тази светлина човек се домогва до величието на Божествения план, който го води от тъмнината към светлината, от робството към свободата, от обикновеното към съвършеното, от греха към чистотата и от невежеството към знанията. Светилникът със свещта е Слънцето, което озарява мозъка на човека и го кара постоянно да мисли. 5. Жезълът Като чете книгата и изучава принципите и законите на природата, човек придобива просветление и се стреми да овладее себе си, да стане цар на себе си.
към текста >>

Жезълът е символ на властта, до която човек неминуемо се домогва в стремежите на своя живот.
Като чете книгата и изучава принципите и законите на природата, човек придобива просветление и се стреми да овладее себе си, да стане цар на себе си. Най-после му се дава законът - тоягата или жезълът, чрез които може да постигне своите желания. Природата му дава своята тояга и казва: „- Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат отправени към Бога." При това тоягата трябва да бъде изправена нагоре към Бога, което показва стремеж към Бога. в тази фаза човек има известно самообладание и гледа да се въздържа от проявите на своята низша природа. Учи се да я владее и контролира и насочва правилно. Жезълът е символ на властта, до която човек неминуемо се домогва в стремежите на своя живот. Той е свързан с планетата Сатурн и юмрука на човека - с насилието. В ръцете на посветения жезълът става магическа пръчица, с която може да се извикват и направляват известни природни и психични сили за благото на човечеството. С тази картина на жезъла - властта, се завършва външното учение в живота на човека. Това е пътят на светския човек, който е почти несъзнателен. И затова виждаме, че картините на сабята, чашата, книгата, светилника и жезъла са извън Пентаграма.
към текста >>

С тази картина на жезъла - властта, се завършва външното учение в живота на човека.
в тази фаза човек има известно самообладание и гледа да се въздържа от проявите на своята низша природа. Учи се да я владее и контролира и насочва правилно. Жезълът е символ на властта, до която човек неминуемо се домогва в стремежите на своя живот. Той е свързан с планетата Сатурн и юмрука на човека - с насилието. В ръцете на посветения жезълът става магическа пръчица, с която може да се извикват и направляват известни природни и психични сили за благото на човечеството. С тази картина на жезъла - властта, се завършва външното учение в живота на човека. Това е пътят на светския човек, който е почти несъзнателен. И затова виждаме, че картините на сабята, чашата, книгата, светилника и жезъла са извън Пентаграма. Изминаването на този път е приготовление за влизане в пътя на ученика. Влизането във вътрешния кръг на Пентаграма е началото на ученичеството.
към текста >>

Това е пътят на светския човек, който е почти несъзнателен.
Учи се да я владее и контролира и насочва правилно. Жезълът е символ на властта, до която човек неминуемо се домогва в стремежите на своя живот. Той е свързан с планетата Сатурн и юмрука на човека - с насилието. В ръцете на посветения жезълът става магическа пръчица, с която може да се извикват и направляват известни природни и психични сили за благото на човечеството. С тази картина на жезъла - властта, се завършва външното учение в живота на човека. Това е пътят на светския човек, който е почти несъзнателен. И затова виждаме, че картините на сабята, чашата, книгата, светилника и жезъла са извън Пентаграма. Изминаването на този път е приготовление за влизане в пътя на ученика. Влизането във вътрешния кръг на Пентаграма е началото на ученичеството.
към текста >>

65. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

Животът във Варна започна в началото трудничко, защото обстановката тук беше за младия Константин нова и съвсем различна от средата, в която той живя и работи в родното родопско село.
В избавлението от бурята той вижда символа за освобождението на своя народ и с оптимизъм чертае светлото бъдеще за културно-просветна работа и служба на своя народ. Гръцкият елемент във Варна по това време е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен. Но с течение на времето и при активното сътрудничество на гагаузите, той се засилвал, за да се превърне в настъпваща елинистична сила за потискане на българщината и натрапване на гръцкото влияние. В 1847 г., когато Константин Дъновски идва във Варна, името българин почти не се е чувало, националният въпрос не се е поставял и не е ставало дума за национални различия, при все че гръцкото възраждане е започнало да оказва вече и тук своето влияние. Всичко това става причина, щото пробуждането на българския националистичен дух във Варненско да започне по-късно от всякъде другаде. Животът във Варна започна в началото трудничко, защото обстановката тук беше за младия Константин нова и съвсем различна от средата, в която той живя и работи в родното родопско село. Започна да учи бакърджийски занаят. Много часове от денонощието той прекарваше в дюкяна и работилницата на Йоргаки Зебилев. Сред шума и трясъка на бакърджийските токмаци, с които се изтегляха бакърените листове, неговата размисъл за бъдещето му не пресекваше. Усещаше той, че не свършва тука неговият път. Макар зает с работа в бакърджийницата, Константин научаваше всичко, което става в града и околията.
към текста >>

Те разказваха за живота на народа.
Много часове от денонощието той прекарваше в дюкяна и работилницата на Йоргаки Зебилев. Сред шума и трясъка на бакърджийските токмаци, с които се изтегляха бакърените листове, неговата размисъл за бъдещето му не пресекваше. Усещаше той, че не свършва тука неговият път. Макар зает с работа в бакърджийницата, Константин научаваше всичко, което става в града и околията. В дюкяна идваха селяни от близките села, купуваха бакърени съдове или пък донасяха за поправка котли и тигани. Те разказваха за живота на народа. За зулумите по села и пътища, за грешните грошове, които плащаха като султанска вергия и за други парици, които смъкваха от тях разни служители на митрополията във Варна. Все едно и също - мислеше си Константин - навсякъде заптиета и патриаршески уловки за пари. От разговорите с различни хора, които идваха в дюкяна, той долови, че животът по селата е и по-размирен, и по-съзнателен от живота в големия град, където хората се излежаваха, търсеха си сгода, ядяха и пиеха, а по-заможните люде хич не се замисляха за това, че от ден на ден народът потъва в тъмницата на робския живот и че в тази забрава ще погине съвсем. Разбра младият човек, че хората по планината са по-други от тия, на които всичко се донася на крак. Планината учи човека на размисъл и неволята, която там е винаги по-голяма, го прави по-деен и по-самостоятелен.
към текста >>

От разговорите с различни хора, които идваха в дюкяна, той долови, че животът по селата е и по-размирен, и по-съзнателен от живота в големия град, където хората се излежаваха, търсеха си сгода, ядяха и пиеха, а по-заможните люде хич не се замисляха за това, че от ден на ден народът потъва в тъмницата на робския живот и че в тази забрава ще погине съвсем.
Макар зает с работа в бакърджийницата, Константин научаваше всичко, което става в града и околията. В дюкяна идваха селяни от близките села, купуваха бакърени съдове или пък донасяха за поправка котли и тигани. Те разказваха за живота на народа. За зулумите по села и пътища, за грешните грошове, които плащаха като султанска вергия и за други парици, които смъкваха от тях разни служители на митрополията във Варна. Все едно и също - мислеше си Константин - навсякъде заптиета и патриаршески уловки за пари. От разговорите с различни хора, които идваха в дюкяна, той долови, че животът по селата е и по-размирен, и по-съзнателен от живота в големия град, където хората се излежаваха, търсеха си сгода, ядяха и пиеха, а по-заможните люде хич не се замисляха за това, че от ден на ден народът потъва в тъмницата на робския живот и че в тази забрава ще погине съвсем. Разбра младият човек, че хората по планината са по-други от тия, на които всичко се донася на крак. Планината учи човека на размисъл и неволята, която там е винаги по-голяма, го прави по-деен и по-самостоятелен. Вярно е, че и морето е хубаво. Униса се човек, когато гледа как идат и се разбиват в брега талазите му, представя си колко е голям светът и се удивява на мореплавателите, които в морската далечина търсят щастието си, но друго е когато лизне вятърът върховете на смърчовете и гората се разшуми, като че почва да разказва нещо. През неделните дни, когато трясъкът на бакарджийските чукове не будеше махалата, когато чукачите преставаха да чукат като гладните човки на птици, Константин се разхождаше по високите ридове на варненския бряг, гледаше белите гемии, които отиваха или се връщаха от далечината и с любопитство следеше как разтоварват гемии или някой голям пампор, доближил бавно брега.
към текста >>

Доста време Константин живя самотно в този чужди град, но постепенно той се опозна с всякакви хора, най-близки от които му станаха трима младежи на неговата възраст, които за разлика от други млади хора, живееха по-смислен живот.
Разбра младият човек, че хората по планината са по-други от тия, на които всичко се донася на крак. Планината учи човека на размисъл и неволята, която там е винаги по-голяма, го прави по-деен и по-самостоятелен. Вярно е, че и морето е хубаво. Униса се човек, когато гледа как идат и се разбиват в брега талазите му, представя си колко е голям светът и се удивява на мореплавателите, които в морската далечина търсят щастието си, но друго е когато лизне вятърът върховете на смърчовете и гората се разшуми, като че почва да разказва нещо. През неделните дни, когато трясъкът на бакарджийските чукове не будеше махалата, когато чукачите преставаха да чукат като гладните човки на птици, Константин се разхождаше по високите ридове на варненския бряг, гледаше белите гемии, които отиваха или се връщаха от далечината и с любопитство следеше как разтоварват гемии или някой голям пампор, доближил бавно брега. Доста време Константин живя самотно в този чужди град, но постепенно той се опозна с всякакви хора, най-близки от които му станаха трима младежи на неговата възраст, които за разлика от други млади хора, живееха по-смислен живот. Те се събираха в неделни дни на високите хълмове край града, където имаше лозя и откъдето градът се виждаше като на длан. Бащата на един от тях, който се наричаше Тодор Хаджимаврудиев, беше търговец. Той пътуваше с гемии надолу по морето и беше стигал до Цариград. Имаше подчинени моряци риболовци и доставяше не само на Варна, но и на много места по санджака всякаква риба. Тодор разказваше на момчетата, че дядо му е ходил на хаджилък и оттам е донесъл всякакви подаръци, икони и дори в къщата им там, при иконостаса е имало и венец, изплетен от тръните, които расли в Гетсиманската градина.
към текста >>

Тодор беше сговорчиво момче и с увлечение слушаше как Константин разказваше за Родопа, за Устово и за неговия живот там и как вуйко му Йоргаки го довел с кон във Варна.
Имаше подчинени моряци риболовци и доставяше не само на Варна, но и на много места по санджака всякаква риба. Тодор разказваше на момчетата, че дядо му е ходил на хаджилък и оттам е донесъл всякакви подаръци, икони и дори в къщата им там, при иконостаса е имало и венец, изплетен от тръните, които расли в Гетсиманската градина. Всички у тях уважавали този стар човек, който ги е учил на писмо. В дълбочината на родовете е имало и нещо гръцко, защото един от прапрадядовците бил някой си Мавридис. Семейството обаче, което живеело сред българската махала, забравило този прадядо и се сродило с българската участ, а и майката на Тодор била от чисто българските села във Варненската околия. Тодор беше сговорчиво момче и с увлечение слушаше как Константин разказваше за Родопа, за Устово и за неговия живот там и как вуйко му Йоргаки го довел с кон във Варна. Другият младеж беше арабаджия. Той работеше с колата на баща си и пренасяше от селата в града разни стоки, някои от които се преработваха тука, а други се натоварваха на гемии и малки кораби и отиваха в Стамбул или нагоре в добруджанските пристанища. Казваше се Белю Пинин. Беше едър, як мъжага и често надвиваше турски пехливани на панаира. Третият младеж се казваше Петър Атанасов.
към текста >>

Седнаха те под него и се разприказваха за живота на варненци, като не пропускаха да кажат, че между гръцките чорбаджии има такива, които не обичат българите.
Буквите му бяха написани с черно, а заглавието на всяка нова строфа - с карминено червена боя. Разгънаха момчетата този пергамент и зачетоха. Тодор също разбираше славянобългарското писмо, но Константин, който го знаеше още от Устово, го разумяваше по-добре от другите двама. Петър като че съвсем не искаше да го разчита. Беше неделен ден, когато младежите бяха кацнали високо над варовиците и бяха намерили на една малка полянка сенчесто дърво. Седнаха те под него и се разприказваха за живота на варненци, като не пропускаха да кажат, че между гръцките чорбаджии има такива, които не обичат българите. Те дружат повече с турците, а поповете от гръцката митрополия често се навъртат към хюкюмата2 и кой знае какво говорят за по-бедните и по-скромни български люде, които са повече дребни занаятчии или аргати. - Ние сме само да плащаме вергии3 - обади се Белю Пинин. Нас няма кой да ни защити, гърците си имат патрика в Цариград, който се е разбрал със султанските пазачи на хазната и затова тежките берии4 се падат на нас. С нашите пари, които те пращат в Цариград, поддържат приятелството между патриката и големците. - Пък може и със самия султан - добави Петър.
към текста >>

Монасите, отдали живота си на служене Богу чрез молитви и чист живот, са били от всички краища на Балканския полуостров и все синове на поробените от агарянското нашествие народи: българи, сърби, гърци и румъни.
През петнадесети и шестнадесети векове българската земя заприличала на турско селище. Почнали да израстват минарета вместо църкви. Добре, че народът български си е имал занаятия, добре че знаял да реже от дърво цветя и птици, добре че имало зографи и иконописци и че жените не забравили да шият своите премени и възглавници с всякакви шарила, та народът, макар и да сложил по принуда фесове на главата на мъжете, все пак запазил своя вид и песните си, и занаятите си. Така е било по трите области на българската земя: Мизия, Тракия и Македония. Трябва да се знае, че в килиите на манастирите, издигнати в Халкидическия полуостров, имало е тайно брожение. Монасите, отдали живота си на служене Богу чрез молитви и чист живот, са били от всички краища на Балканския полуостров и все синове на поробените от агарянското нашествие народи: българи, сърби, гърци и румъни. Между тях е имало и някои братя, дошли от руските манастири. Не е лесно да дойдат до единомислие люде с различни съдби и нрави. Но общата тежка участ сближава човеците и заличава различията. Малко по малко с вървежа на времето у тези служители с будни умове и горещи сърца, се ражда идея да сторят нещо за поробените свои братя и да спасят както народността във всякоя от покорените страни, така и да укрепят вярата в Христа Господа нашего. Но какво могат стори монаси без оръжие, отдали живота си на благочестие, на кротост и добродетели?
към текста >>

Но какво могат стори монаси без оръжие, отдали живота си на благочестие, на кротост и добродетели?
Монасите, отдали живота си на служене Богу чрез молитви и чист живот, са били от всички краища на Балканския полуостров и все синове на поробените от агарянското нашествие народи: българи, сърби, гърци и румъни. Между тях е имало и някои братя, дошли от руските манастири. Не е лесно да дойдат до единомислие люде с различни съдби и нрави. Но общата тежка участ сближава човеците и заличава различията. Малко по малко с вървежа на времето у тези служители с будни умове и горещи сърца, се ражда идея да сторят нещо за поробените свои братя и да спасят както народността във всякоя от покорените страни, така и да укрепят вярата в Христа Господа нашего. Но какво могат стори монаси без оръжие, отдали живота си на благочестие, на кротост и добродетели? Единственото им оръжие би ще молитвата и непрестанната мисъл за свобода, отправена към небесната милост. На това оръжие малцина познават силата, защото сдружената молитва към Отца нашего и Господа Исуса Христа назарянина, стигна до небесата, колкото и на нас, невидещите човеци да ни се струва, че са далеко. Добре и полезно е да се знае, че първият заговор за освобождаването от игото агарянско, е станал в Халкидика в Бялото море, който заговор, макар и ревностно прикрит в мълчание и молитва, е началото на всички по-сетнешни борби до нине. Лето 1747 ще рече над 350 години от поробването ни." Дълбоко впечатление направи на младежите текстът на този ръкопис, вероятно преписван и раздаван от ръка на ръка между верни люде.
към текста >>

Останалите момчета нищо не казаха, но всички бяха въодушевени за някакъв разговор, за нещо повече от това никому ненужно съществувание на човеците, които в живота си не са сторили ни най-малка добрина на своя народ.
Добре и полезно е да се знае, че първият заговор за освобождаването от игото агарянско, е станал в Халкидика в Бялото море, който заговор, макар и ревностно прикрит в мълчание и молитва, е началото на всички по-сетнешни борби до нине. Лето 1747 ще рече над 350 години от поробването ни." Дълбоко впечатление направи на младежите текстът на този ръкопис, вероятно преписван и раздаван от ръка на ръка между верни люде. - Каква вяра в скритите сили на народа ни, колко мъдрост в тези думи. Изненадан съм - рече Константин и погледна с ведър поглед в далечината. Останалите момчета нищо не казаха, но всички бяха въодушевени за някакъв разговор, за нещо повече от това никому ненужно съществувание на човеците, които в живота си не са сторили ни най-малка добрина на своя народ. Тръгнаха си, защото неделният ден свършваше и всеки утре трябваше да почне своята работа. Така неделя след неделя младежите се събираха, разказваха си кой какво е чул и разбрал през седмицата, обсъждаха станали в града неща и най-много се вълнуваха от това, че гръцките попове и владици, които идваха във Варна и поемаха делата на епархията, говореха, че няма друга църква и друга вяра на света освен елинската църква и който заговори за това, че някога и българите ще си имат своя църква, наричаха го дебелоглав и предател. Така преминаха есента и зимата и се зададе новата пролет, която завари четиримата приятели, сключили помежду си твърдо разбирателство и дали клетвено обещание, че месец преди Великден ще тръгнат за Атон, като всичко, което можеха да спестят от своя труд, ще го запазят за пътуването. Те дори се уговориха с известния гемиджия Леонис-гръкът, който неведнаж със своята гемия е ходил в Стамбул. Спряха се на него, защото той имаше на всеки пристан приятели и ловко се промъкваше напред при всяко затруднение.
към текста >>

66. Беседа за силите - Георги Томалевски (1897-1988)

Доброто и злото са положителните и отрицателните сили в живота.
Учителят твърдеше, че съществуват духовни закони, които се покриват със законите на физическия свят. Например между еднаквите психични елементи се поражда отблъсквателна сила, каквато сила има в електричеството и магнитните явления. Често се среща двама учени да не се търпят. Рядко явление е да се обичат двама певци или двама юнаци. Българинът макар и грубичко в своя словесен фолклор справедливо с изразил този закон с поговорката: „Два петела не пеят на едно и също бунище“. Доброто и злото са положителните и отрицателните сили в живота. Понякога дори е трудно да ги различим, защото мъдростта на тези, които ръководят развитието, ги облича в най-разнообразни форми. Повърхностно доловените неща не изразяват още истината. Хората знаят, че има добро и зло, но те не са свикнали в една подробност, а именно, че има положително и отрицателно добро, както положително и отрицателно зло. Един пример: има случаи, когато като направите едно добро, повдигате човека, но има и случаи, когато едно направено добро те смъква надолу. Закон е: не правете добро на престъпник, не го улеснявайте в намеренията му да извърши злодеяние.
към текста >>

Това е вярно както за отделния индивид, така и за живота в обществото.
Зло е, когато вълкът наметне агнешка кожа. Само положителното добро е несъмненото добро и само отрицателното зло е несъмненото зло. Според едно тълкуване истинското добро, което наричаме положително добро, е извършено от едно любящо сърце, а несъмненото зло е също замислено от сърце, в което отсъствува любовта. Силите в природата трябва да се уравновесят. Не се ли постигне такова уравновесяване, получават се взривове. Това е вярно както за отделния индивид, така и за живота в обществото. Злото в света, срещу което ние роптаеме, е оставено да съществува, тъй като то възпитава човека да расте, като в края на краищата винаги доброто побеждава. Ученикът трябва да бъде разумен, а разумният се познава по това, че еднакво използува и доброто, и злото все за добро и за развитието на човешката монада. Доброто и злото са резултат на неизвестни сили, които чертаят пътищата и съдбините на развиващите се души. Бедността е зло, но е скрито богатство за този, който знае как да го използува. Мнозина ще помислят, че това е за успокоение на бедняка.
към текста >>

Той би станал такъв, ако паралелно с използуването на лоста и механиката, би изработил и лоста на своя духовен живот.
Тя крие много богатства. Богатството отвън е положително, благоприятно, но крие често пъти големи вътрешни опасности. Истински богат е този, който не разчита на своето богатство, а истински сиромах е този, който е осиромашал в своята душа. Полезно знание притежава такъв, който умее да си служи разумно със силите на природата. Съвременната техника е поставила много от тези сили в служба на човека, но все още човекът не е техен господар. Той би станал такъв, ако паралелно с използуването на лоста и механиката, би изработил и лоста на своя духовен живот. Моралният гръбнак на всеки човек е оня лост, с който той повдига и понася тежестите на живота. За разбирането на всички тези неща е необходима подготовка. На всички хора не може да се говори с един и същи език. На този, който е завършил първо отделение, ще му говорите по един начин, що се отнася до разбирането на някои научни проблеми. На един гимназист - с друг език, а на академика - с трети.
към текста >>

Моралният гръбнак на всеки човек е оня лост, с който той повдига и понася тежестите на живота.
Богатството отвън е положително, благоприятно, но крие често пъти големи вътрешни опасности. Истински богат е този, който не разчита на своето богатство, а истински сиромах е този, който е осиромашал в своята душа. Полезно знание притежава такъв, който умее да си служи разумно със силите на природата. Съвременната техника е поставила много от тези сили в служба на човека, но все още човекът не е техен господар. Той би станал такъв, ако паралелно с използуването на лоста и механиката, би изработил и лоста на своя духовен живот. Моралният гръбнак на всеки човек е оня лост, с който той повдига и понася тежестите на живота. За разбирането на всички тези неща е необходима подготовка. На всички хора не може да се говори с един и същи език. На този, който е завършил първо отделение, ще му говорите по един начин, що се отнася до разбирането на някои научни проблеми. На един гимназист - с друг език, а на академика - с трети. Към всеки от тях ние трябва да имаме еднакво уважение като към същество, тръгнало в пътя на развитието, но езикът, с който ще се разбираме, ще бъде различен.
към текста >>

Истините на духовния живот могат да се разбират само от такива, които са дошли до тях по най-различни, но свои, специфични пътища.
За разбирането на всички тези неща е необходима подготовка. На всички хора не може да се говори с един и същи език. На този, който е завършил първо отделение, ще му говорите по един начин, що се отнася до разбирането на някои научни проблеми. На един гимназист - с друг език, а на академика - с трети. Към всеки от тях ние трябва да имаме еднакво уважение като към същество, тръгнало в пътя на развитието, но езикът, с който ще се разбираме, ще бъде различен. Истините на духовния живот могат да се разбират само от такива, които са дошли до тях по най-различни, но свои, специфични пътища. Към тях те имат изработена известна чувствителност, с други думи, резонират на тях. Турците имат пословица, която казва: На този, който може да слуша, и комарът да му свирне, ще го усети, но този, който не знае да слуша, и зурла, и даул да му блъскат в ухото, пак не ще те чуе и разбере. Природата не дава нищо даром. Тя дава силите си, за да бъдат използувани в определена работа. Тези сили трябва да бъдат изразходвани системно и мъдро за развитието на човека, а не с тях да се произвеждат експлозиви.
към текста >>

Така е, защото онзи, който е решил да стане съзнателен ученик на светлината, сам трябва да решава своите задачи.
Няма пречка в света, която би ви отнела възможността да направите някому едно малко, дори микроскопично добро. Обикновено хората, които не желаят да си дадат труд и да поработят съзнателно за своето развитие, казват: „Бог ще промисли за всичко. Няма за какво да се безпокоим.“ Че Господ промисля за всички, това е вярно, но знаете ли как Той мисли за човека? Той, Който ни е дал всички възможности, праща при нас един вестител, който ни казва: „Стани и почни да работиш! “ Така е, защото онзи, който е решил да стане съзнателен ученик на светлината, сам трябва да решава своите задачи.
към текста >>

67. Наблюдавайте и се учете - Георги Томалевски (1897-1988)

По тези форми и по тези движения се разпознават мислите, желанията и стремежите на човека, както инстинктите, жестокостта, плахостта, хитростта и всичко останало у животните.
Наблюдавайте и се учете Както може да се чете по линиите на природните форми - казваше Учителят в школните лекции, - така може да се чете и по движенията, които извършват всички живи организми и човекът. По тези форми и по тези движения се разпознават мислите, желанията и стремежите на човека, както инстинктите, жестокостта, плахостта, хитростта и всичко останало у животните. Този закон е валиден и за растителното царство, както и за минералите, но малко са хората, които се съгласяват с това. Нищо не е случайно, твърди тайната наука. Когато едно посадено дърво расте при неблагоприятни условия, то върши при своя растеж най-различни, незабележими за окото движения. С тях то преодолява препятствията, които среща при своето растене, и когато порасте, човек може да види „мъката“ на това дърво, с която то е преодолявало препятствията и се е издигало над земята. И у човека има белези, които показват дали животът, който е водил досега, е бил труден и дали този човек е притежавал воля да преодолява трудностите, които са го посрещали на пътя.
към текста >>

И у човека има белези, които показват дали животът, който е водил досега, е бил труден и дали този човек е притежавал воля да преодолява трудностите, които са го посрещали на пътя.
По тези форми и по тези движения се разпознават мислите, желанията и стремежите на човека, както инстинктите, жестокостта, плахостта, хитростта и всичко останало у животните. Този закон е валиден и за растителното царство, както и за минералите, но малко са хората, които се съгласяват с това. Нищо не е случайно, твърди тайната наука. Когато едно посадено дърво расте при неблагоприятни условия, то върши при своя растеж най-различни, незабележими за окото движения. С тях то преодолява препятствията, които среща при своето растене, и когато порасте, човек може да види „мъката“ на това дърво, с която то е преодолявало препятствията и се е издигало над земята. И у човека има белези, които показват дали животът, който е водил досега, е бил труден и дали този човек е притежавал воля да преодолява трудностите, които са го посрещали на пътя. Трудностите от външно естество и трудностите от вътрешно естество са различни. Различни са и силите, и белезите на тези сили. Само едно вещо око може да ги разпознае. Много от учениците, както и от обикновените хора, не обичат да се учат. Те искат да им се даде всичко наготово.
към текста >>

Както земята не е гладка топка, така и животът на нея не е възможен без препятствия.
Преди всичко той се уверява, че посредством мисълта, с която ние се натъкваме на някакви мъчнотии, бихме могли и да излезем от тях. Във всеки лабиринт от противоречия има изход, през който търпеливият може да излезе. Когато наблюдавате човека, вие ще познаете дали той е доволен или страда. Вие ще придобиете изкуството да разберете качеството на неговото страдание и ще знаете как да му помогнете. Най-малкото, което ще направите, е да му кажете, че на земята е невъзможно без страдание. Както земята не е гладка топка, така и животът на нея не е възможен без препятствия. Какъв живот е този и какво училище е нашият свят без мъчнотиите, които трябва да преодоляваме? Линиите по лицето на човека се появяват и в неговия почерк. Почеркът е графично изображение на състоянието и духовните склонности, както и на цялостния натюрел на един индивид. Почеркът е един несъзнателен осцилограф за физическите и душевните процеси. Този, който знае да чете почерка, ще види всичко за човека.
към текста >>

Какъв живот е този и какво училище е нашият свят без мъчнотиите, които трябва да преодоляваме?
Във всеки лабиринт от противоречия има изход, през който търпеливият може да излезе. Когато наблюдавате човека, вие ще познаете дали той е доволен или страда. Вие ще придобиете изкуството да разберете качеството на неговото страдание и ще знаете как да му помогнете. Най-малкото, което ще направите, е да му кажете, че на земята е невъзможно без страдание. Както земята не е гладка топка, така и животът на нея не е възможен без препятствия. Какъв живот е този и какво училище е нашият свят без мъчнотиите, които трябва да преодоляваме? Линиите по лицето на човека се появяват и в неговия почерк. Почеркът е графично изображение на състоянието и духовните склонности, както и на цялостния натюрел на един индивид. Почеркът е един несъзнателен осцилограф за физическите и душевните процеси. Този, който знае да чете почерка, ще види всичко за човека. По този път се е появила и науката за почерка - графология.
към текста >>

Почеркът е един несъзнателен осцилограф за физическите и душевните процеси.
Най-малкото, което ще направите, е да му кажете, че на земята е невъзможно без страдание. Както земята не е гладка топка, така и животът на нея не е възможен без препятствия. Какъв живот е този и какво училище е нашият свят без мъчнотиите, които трябва да преодоляваме? Линиите по лицето на човека се появяват и в неговия почерк. Почеркът е графично изображение на състоянието и духовните склонности, както и на цялостния натюрел на един индивид. Почеркът е един несъзнателен осцилограф за физическите и душевните процеси. Този, който знае да чете почерка, ще види всичко за човека. По този път се е появила и науката за почерка - графология. Ще настъпят времена в развитието на човешките раси, когато ще станат съвсем излишни препоръчителните документи и характеристиките за хората. Чувствителността и деликатното интуитивно домогване на бъдещите хора до същността на нещата ще бъдат достатъчни, за да може те да познаят напълно оня, който е застанал пред тях. До известна степен такава способност съществува и у всеки човек в зародиш, но времената, в които живеем, не способствуват да се доверим на нея.
към текста >>

Ако по една кост, намерена при някои разкопки, опитният палеонтолог може да възстанови целия скелет на животното, защо по един белег върху човешкото лице да не може да се възстанови цялостната психологическа картина на един жив човек?
За много хора днес нашите твърдения изглеждат като легенди и фантастични сказания, но ние говорим за съвсем реални неща. Човек носи със себе си три документа, които съдържат най-изчерпателно неговата характеристика. Това са: лицето на първо място и двете му ръце. Написаното върху тях не е измама. Като прибавим към това движенията, походката, гласа и израза, който е белег за душевната нагласа, можем да сме сигурни, че познаваме вече този човек. Ако по една кост, намерена при някои разкопки, опитният палеонтолог може да възстанови целия скелет на животното, защо по един белег върху човешкото лице да не може да се възстанови цялостната психологическа картина на един жив човек? С казаното до тук не се дават готови рецепти. Това не е позволено. Същественото е ученикът да работи върху себе си, да наблюдава, да прави изводи и да учи усърдно великото писмо на живота.
към текста >>

Същественото е ученикът да работи върху себе си, да наблюдава, да прави изводи и да учи усърдно великото писмо на живота.
Написаното върху тях не е измама. Като прибавим към това движенията, походката, гласа и израза, който е белег за душевната нагласа, можем да сме сигурни, че познаваме вече този човек. Ако по една кост, намерена при някои разкопки, опитният палеонтолог може да възстанови целия скелет на животното, защо по един белег върху човешкото лице да не може да се възстанови цялостната психологическа картина на един жив човек? С казаното до тук не се дават готови рецепти. Това не е позволено. Същественото е ученикът да работи върху себе си, да наблюдава, да прави изводи и да учи усърдно великото писмо на живота.
към текста >>

68. За живата природа - Георги Томалевски (1897-1988)

За пример наблюдателният и разумен ученик ще установи, че онзи човек, който има хармоничен умствен и емоционален живот, има и правилно дишане.
Как да я обхванем? Да, тя с необятна, но за тебе в даден момент е важно онова късче от нея, с което влизаш в съприкосновение. В това късче от природата е скрито онова, което е потребно за твоето развитие. За пример на земята има много вода, но за тебе е от значение тази вода, която сега държиш в шепите си и с която утоляваш своята жажда. И въздухът, който вдишваш и издишваш, е по-важен за тебе, отколкото целият въздушен океан. За пример наблюдателният и разумен ученик ще установи, че онзи човек, който има хармоничен умствен и емоционален живот, има и правилно дишане. Божествената наука е установила, че желанията и чувствата в човека са течения, които идват отвън - от периферията към центъра на живота. Теченията пък на мисълта са обратни от центъра към периферията. Това значи, че желанията се възприемат, а мислите се изпращат. С други думи, чувствата и желанията са вдишване, а мислите издишване. Дишането е основа на всичко и представя от физиологично гледище много важен процес.
към текста >>

Божествената наука е установила, че желанията и чувствата в човека са течения, които идват отвън - от периферията към центъра на живота.
Да, тя с необятна, но за тебе в даден момент е важно онова късче от нея, с което влизаш в съприкосновение. В това късче от природата е скрито онова, което е потребно за твоето развитие. За пример на земята има много вода, но за тебе е от значение тази вода, която сега държиш в шепите си и с която утоляваш своята жажда. И въздухът, който вдишваш и издишваш, е по-важен за тебе, отколкото целият въздушен океан. За пример наблюдателният и разумен ученик ще установи, че онзи човек, който има хармоничен умствен и емоционален живот, има и правилно дишане. Божествената наука е установила, че желанията и чувствата в човека са течения, които идват отвън - от периферията към центъра на живота. Теченията пък на мисълта са обратни от центъра към периферията. Това значи, че желанията се възприемат, а мислите се изпращат. С други думи, чувствата и желанията са вдишване, а мислите издишване. Дишането е основа на всичко и представя от физиологично гледище много важен процес. Дишането, ако не постоянно, то поне в известен интервал от време през денонощието, трябва да бъде съзнателно.
към текста >>

Ако някой човек успее да направи дишането си съзнателен процес, той е разрешил голяма част от своите задачи.
Дишането е основа на всичко и представя от физиологично гледище много важен процес. Дишането, ако не постоянно, то поне в известен интервал от време през денонощието, трябва да бъде съзнателно. Кислородът на въздуха пречиства кръвта, но успоредно с това пречиства и нашите желания. Това е една истина, макар още неприета от официалната наука. При издишването пък ние прочистваме нашата мисъл. Ако някой човек успее да направи дишането си съзнателен процес, той е разрешил голяма част от своите задачи. Защо е полезно и необходимо да изучаваме природата? Тъкмо в природата ние откриваме законите за живота и мъдростта на Създателя. Ние свободно можем да се доверим на нея, тъй като сме част от нейното единство. По-горе взехме като пример дишането. Сам по себе си този процес е физико-химичен.
към текста >>

Тъкмо в природата ние откриваме законите за живота и мъдростта на Създателя.
Кислородът на въздуха пречиства кръвта, но успоредно с това пречиства и нашите желания. Това е една истина, макар още неприета от официалната наука. При издишването пък ние прочистваме нашата мисъл. Ако някой човек успее да направи дишането си съзнателен процес, той е разрешил голяма част от своите задачи. Защо е полезно и необходимо да изучаваме природата? Тъкмо в природата ние откриваме законите за живота и мъдростта на Създателя. Ние свободно можем да се доверим на нея, тъй като сме част от нейното единство. По-горе взехме като пример дишането. Сам по себе си този процес е физико-химичен. физическото е това, че белите дробове и входовете към тях действуват като помпа. Но влезе ли въздухът в тях, започва обмяна на химическите вещества - приемането на кислорода и изхвърлянето на въгледвуокиса.
към текста >>

Дотук свършва физическото проникване в процеса на дишането, но по-нататък оня процес, при който става освобождаване на нашите чувства и мисли, не е проучен и, макар че е факт в живота, не се приема като установено научно знание.
Ние свободно можем да се доверим на нея, тъй като сме част от нейното единство. По-горе взехме като пример дишането. Сам по себе си този процес е физико-химичен. физическото е това, че белите дробове и входовете към тях действуват като помпа. Но влезе ли въздухът в тях, започва обмяна на химическите вещества - приемането на кислорода и изхвърлянето на въгледвуокиса. Дотук свършва физическото проникване в процеса на дишането, но по-нататък оня процес, при който става освобождаване на нашите чувства и мисли, не е проучен и, макар че е факт в живота, не се приема като установено научно знание. За семплата материалистическа философия, създадена да улеснява човека, всичко спира дотук - до физико-химическите процеси, но за очите, които могат да виждат по-надълбоко и за един по-висш разум с по-голяма проницателност, физическите процеси и химическите реакции, които са явления на веществото, както и процесите на мисловния и емоционалния духовен живот, се намират в единство. Ние го наричаме единство в целокупния Божествен живот, а някои по-напреднали учени, освободени от материалистическия фанатизъм, го наричат психофизически монизъм. В недостатъчната подготовка на днешния свят, в ограничените рамки на съвременното знание наблюдаваните явления в природата се тълкуват едностранно и неправилно. Ще настъпи обаче ден, когато тези явления ще се обединят в едно цяло. Изследователите ще бъдат принудени да признаят много факти, които днес се отричат поради недовиждане и предубеждение.
към текста >>

За семплата материалистическа философия, създадена да улеснява човека, всичко спира дотук - до физико-химическите процеси, но за очите, които могат да виждат по-надълбоко и за един по-висш разум с по-голяма проницателност, физическите процеси и химическите реакции, които са явления на веществото, както и процесите на мисловния и емоционалния духовен живот, се намират в единство.
По-горе взехме като пример дишането. Сам по себе си този процес е физико-химичен. физическото е това, че белите дробове и входовете към тях действуват като помпа. Но влезе ли въздухът в тях, започва обмяна на химическите вещества - приемането на кислорода и изхвърлянето на въгледвуокиса. Дотук свършва физическото проникване в процеса на дишането, но по-нататък оня процес, при който става освобождаване на нашите чувства и мисли, не е проучен и, макар че е факт в живота, не се приема като установено научно знание. За семплата материалистическа философия, създадена да улеснява човека, всичко спира дотук - до физико-химическите процеси, но за очите, които могат да виждат по-надълбоко и за един по-висш разум с по-голяма проницателност, физическите процеси и химическите реакции, които са явления на веществото, както и процесите на мисловния и емоционалния духовен живот, се намират в единство. Ние го наричаме единство в целокупния Божествен живот, а някои по-напреднали учени, освободени от материалистическия фанатизъм, го наричат психофизически монизъм. В недостатъчната подготовка на днешния свят, в ограничените рамки на съвременното знание наблюдаваните явления в природата се тълкуват едностранно и неправилно. Ще настъпи обаче ден, когато тези явления ще се обединят в едно цяло. Изследователите ще бъдат принудени да признаят много факти, които днес се отричат поради недовиждане и предубеждение. Същите тези факти тогава ще придобият съвсем друг облик.
към текста >>

Ние го наричаме единство в целокупния Божествен живот, а някои по-напреднали учени, освободени от материалистическия фанатизъм, го наричат психофизически монизъм.
Сам по себе си този процес е физико-химичен. физическото е това, че белите дробове и входовете към тях действуват като помпа. Но влезе ли въздухът в тях, започва обмяна на химическите вещества - приемането на кислорода и изхвърлянето на въгледвуокиса. Дотук свършва физическото проникване в процеса на дишането, но по-нататък оня процес, при който става освобождаване на нашите чувства и мисли, не е проучен и, макар че е факт в живота, не се приема като установено научно знание. За семплата материалистическа философия, създадена да улеснява човека, всичко спира дотук - до физико-химическите процеси, но за очите, които могат да виждат по-надълбоко и за един по-висш разум с по-голяма проницателност, физическите процеси и химическите реакции, които са явления на веществото, както и процесите на мисловния и емоционалния духовен живот, се намират в единство. Ние го наричаме единство в целокупния Божествен живот, а някои по-напреднали учени, освободени от материалистическия фанатизъм, го наричат психофизически монизъм. В недостатъчната подготовка на днешния свят, в ограничените рамки на съвременното знание наблюдаваните явления в природата се тълкуват едностранно и неправилно. Ще настъпи обаче ден, когато тези явления ще се обединят в едно цяло. Изследователите ще бъдат принудени да признаят много факти, които днес се отричат поради недовиждане и предубеждение. Същите тези факти тогава ще придобият съвсем друг облик. В това време науката и истините за живота ще бъдат едно и също нещо.
към текста >>

В това време науката и истините за живота ще бъдат едно и също нещо.
Ние го наричаме единство в целокупния Божествен живот, а някои по-напреднали учени, освободени от материалистическия фанатизъм, го наричат психофизически монизъм. В недостатъчната подготовка на днешния свят, в ограничените рамки на съвременното знание наблюдаваните явления в природата се тълкуват едностранно и неправилно. Ще настъпи обаче ден, когато тези явления ще се обединят в едно цяло. Изследователите ще бъдат принудени да признаят много факти, които днес се отричат поради недовиждане и предубеждение. Същите тези факти тогава ще придобият съвсем друг облик. В това време науката и истините за живота ще бъдат едно и също нещо. Както днес човекът не може да се познае поотделно от работата на анатома, физиолога, хистолога, нито пък само от психолога, а от всички заедно, така и до Истината в живата природа не може да се иде само по отделните пътеки на различните научни дисциплини, а като се съберат в едно постиженията на всички тези науки. Така бъдещият човек ще тръгне към опознаване на света. Ако един човек с ограничени възможности да задълбочава в големите проблеми на живота - човек, лишен от усета за по-горни и недостъпни за него измерения, създаде една философия, тя с много малко ще надхвърли ръста на животинския живот. Редно ли е тогава такава „философска система“ да стане ръководно и задължително начало за всички хора? Живата разумна природа не позволява никому да нарушава нейните закони.
към текста >>

Ако един човек с ограничени възможности да задълбочава в големите проблеми на живота - човек, лишен от усета за по-горни и недостъпни за него измерения, създаде една философия, тя с много малко ще надхвърли ръста на животинския живот.
Изследователите ще бъдат принудени да признаят много факти, които днес се отричат поради недовиждане и предубеждение. Същите тези факти тогава ще придобият съвсем друг облик. В това време науката и истините за живота ще бъдат едно и също нещо. Както днес човекът не може да се познае поотделно от работата на анатома, физиолога, хистолога, нито пък само от психолога, а от всички заедно, така и до Истината в живата природа не може да се иде само по отделните пътеки на различните научни дисциплини, а като се съберат в едно постиженията на всички тези науки. Така бъдещият човек ще тръгне към опознаване на света. Ако един човек с ограничени възможности да задълбочава в големите проблеми на живота - човек, лишен от усета за по-горни и недостъпни за него измерения, създаде една философия, тя с много малко ще надхвърли ръста на животинския живот. Редно ли е тогава такава „философска система“ да стане ръководно и задължително начало за всички хора? Живата разумна природа не позволява никому да нарушава нейните закони. Щом е истина това, че всичко, което се съдържа във вселената, го има и у човека, тогава направляващата сила, която бди за изпълнение на законите в „големия свят“, ще бди и за правилното им изпълнение в „малкия свят“. Яви ли се някакво нарушение на тези закони, задачата на човека е да ги възстанови. Възстановителната сила в такъв случай се явява молитвата.
към текста >>

Щом животът на твоя ближен не върви добре, и твоят живот не ще тръгне много добре, а още по-малко човек има основание да мисли, че животът му ще върви добре, ако сам той е причина за бедата на неговия ближен.
Но, аз да съм добре! Какво друго ме интересува - говори невежият, този, който не знае законите на единството. Ние отговаряме: За да си ти добре, трябва и другите да са добре. Хората не знаят - прави извод Учителят, - че приличат на съседи, които отглеждат градини. Щом водата в браздата на единия градинар тече, тя ще потече и в другата градина. Щом животът на твоя ближен не върви добре, и твоят живот не ще тръгне много добре, а още по-малко човек има основание да мисли, че животът му ще върви добре, ако сам той е причина за бедата на неговия ближен. Ако хората можеха да видят колко са свързани техните съдби, биха били крайно внимателни в своите постъпки. Страниците на човешката история са пълни с борби, които хората от памтивека водят за своето освобождение. Те не знаят обаче, че истинското освобождение идва само тогава, когато човек познае истината. Тя е единственият път към свободата. Всяка друга свобода вън от истината е едно ново робство.
към текста >>

Както за невежия гражданин не е ясна тази връзка, така и за невежия в духовния живот не е ясна връзката между отделните люде и съдби.
Страниците на човешката история са пълни с борби, които хората от памтивека водят за своето освобождение. Те не знаят обаче, че истинското освобождение идва само тогава, когато човек познае истината. Тя е единственият път към свободата. Всяка друга свобода вън от истината е едно ново робство. Ако в един град има обща инсталация за отопление или за осветление и ако някой неразумен гражданин от лошо чувство към своя съсед развали проводника за топлината или за електрическия ток, тогава и в неговия дом не ще има нито топлина, нито светлина. Както за невежия гражданин не е ясна тази връзка, така и за невежия в духовния живот не е ясна връзката между отделните люде и съдби. Учете се от живата природа - казва Учителят. Усвоявайте нейните закони, велики и неотменими, и знайте, че те са аналогични със законите, които владеят в духовния живот на човека. Ученичеството се състои в непрестанна размисъл, в прилагане на наученото както към себе си, така и в безкористното подпомагане на своите ближни. Истинското знание е само приложеното знание.
към текста >>

Усвоявайте нейните закони, велики и неотменими, и знайте, че те са аналогични със законите, които владеят в духовния живот на човека.
Тя е единственият път към свободата. Всяка друга свобода вън от истината е едно ново робство. Ако в един град има обща инсталация за отопление или за осветление и ако някой неразумен гражданин от лошо чувство към своя съсед развали проводника за топлината или за електрическия ток, тогава и в неговия дом не ще има нито топлина, нито светлина. Както за невежия гражданин не е ясна тази връзка, така и за невежия в духовния живот не е ясна връзката между отделните люде и съдби. Учете се от живата природа - казва Учителят. Усвоявайте нейните закони, велики и неотменими, и знайте, че те са аналогични със законите, които владеят в духовния живот на човека. Ученичеството се състои в непрестанна размисъл, в прилагане на наученото както към себе си, така и в безкористното подпомагане на своите ближни. Истинското знание е само приложеното знание.
към текста >>

69. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

Той заема винаги отношение към близките събития в живота както на отделната личност, така и в обществото и прави дълбоки, мъдри и оригинални преценки.
Аз разбрах от това загатване, че той отправя учениците си към знание, основано на здрав личен опит и добито чрез целесъобразни разумни методи. Той никога не е одобрявал нито насърчавал някого от учениците си към повърхностно, суеверно или каквото и да е мъгливо вярване. Още от първите беседи, които чух, направиха ми впечатление някои особености, които трябва да споделя с тебе, за да мога да кажа, че все пак съм ти дал някои характерни, макар и бегли неща както за него, така и за учението му. Повечето негови беседи засягат актуални теми. Словото му винаги е свързано с онова, което интересува широк кръг хора. Той заема винаги отношение към близките събития в живота както на отделната личност, така и в обществото и прави дълбоки, мъдри и оригинални преценки. Той не говори само сухи теоретични напътствия, а интерпретира актуалното, животрептящото и същественото за развитието на човека. Учителят говори за това, което утолява духовния глад и стимулира развитието на човека, което развитие особено в духовно отношение съставлява смисълът на човешкото съществувание. Прави ми дълбоко впечатление и възвишеността, от позицията на която третира въпросите. От тази позиция, от която наблюдава живота, са изключени елементарните и дребнавите неща. Даже когато се спира върху наглед обикновени въпроси, той успява да ни покаже от тях онова, което е красиво и достойно.
към текста >>

Той не говори само сухи теоретични напътствия, а интерпретира актуалното, животрептящото и същественото за развитието на човека.
Той никога не е одобрявал нито насърчавал някого от учениците си към повърхностно, суеверно или каквото и да е мъгливо вярване. Още от първите беседи, които чух, направиха ми впечатление някои особености, които трябва да споделя с тебе, за да мога да кажа, че все пак съм ти дал някои характерни, макар и бегли неща както за него, така и за учението му. Повечето негови беседи засягат актуални теми. Словото му винаги е свързано с онова, което интересува широк кръг хора. Той заема винаги отношение към близките събития в живота както на отделната личност, така и в обществото и прави дълбоки, мъдри и оригинални преценки. Той не говори само сухи теоретични напътствия, а интерпретира актуалното, животрептящото и същественото за развитието на човека. Учителят говори за това, което утолява духовния глад и стимулира развитието на човека, което развитие особено в духовно отношение съставлява смисълът на човешкото съществувание. Прави ми дълбоко впечатление и възвишеността, от позицията на която третира въпросите. От тази позиция, от която наблюдава живота, са изключени елементарните и дребнавите неща. Даже когато се спира върху наглед обикновени въпроси, той успява да ни покаже от тях онова, което е красиво и достойно. Аз не бях срещал дотогава такива магически сили, да се преведат в сублимация всички неща, всички чувства и мисли.
към текста >>

От тази позиция, от която наблюдава живота, са изключени елементарните и дребнавите неща.
Словото му винаги е свързано с онова, което интересува широк кръг хора. Той заема винаги отношение към близките събития в живота както на отделната личност, така и в обществото и прави дълбоки, мъдри и оригинални преценки. Той не говори само сухи теоретични напътствия, а интерпретира актуалното, животрептящото и същественото за развитието на човека. Учителят говори за това, което утолява духовния глад и стимулира развитието на човека, което развитие особено в духовно отношение съставлява смисълът на човешкото съществувание. Прави ми дълбоко впечатление и възвишеността, от позицията на която третира въпросите. От тази позиция, от която наблюдава живота, са изключени елементарните и дребнавите неща. Даже когато се спира върху наглед обикновени въпроси, той успява да ни покаже от тях онова, което е красиво и достойно. Аз не бях срещал дотогава такива магически сили, да се преведат в сублимация всички неща, всички чувства и мисли. Ако е възможен някакъв паралел, някакво сравнение, редно е да помена някои от Христовите проповеди от Евангелието, особено проповедта на планината. Словото на Учителя завладява с изключителната си оригиналност. Разбрах, че слушателите му в зависимост от ръста на своето духовно домогване или се ободряват, или въодушевени, пожелават да тръгнат с бодри крачки напред, или пък се стъписват озадачени сякаш пробудени от тежък кошмарен сън, в който са живели столетия и дълги ери.
към текста >>

Дали идеите движат живота и битието или обратното, битието и историята определят идеите - това е стар и все пак спорен въпрос за конвенционалната философия.
Ако смелостта на Шпенглер се крие в познанието и оценката, която дава на Достоевската диалектика, нашата увереност е в големия духовен зрителен обсег на Учителя на Бялото Братство както в широчината, така и във философската задълбоченост. Разбира се, косвеното запознаване с каква да е действителност, особено с едно духовно дело, е само щриховане както на делото, така и на образа на този, който го е създал. То е годно да спре вниманието на такъв, който се интересува от него, а не и да даде цялостна представа за съдържанието му и неговата духовна сила. Ако тези мои редове успеят да отправят взора на търсещите към един импозантен духовен планински масив, за който говоря тук, тяхното усилие не ще е напразно. Всяка епоха има свой идеен двигател и всеки идеен лост - своя опорна точка и сфера на приложение. Дали идеите движат живота и битието или обратното, битието и историята определят идеите - това е стар и все пак спорен въпрос за конвенционалната философия. В книгите, които разглеждат систематичната философия, не се споменава името на Гьоте, но Гьоте беше философ. Учителят на Бялото Братство не остави конспектно и конкретно формулирана философска система, но остави едно грамадно идейно богатство. Тук не бих могъл да дам завършена картина на идейните му очертания, а само фрагменти от цялостната му дейност. Аз смятам опитите да се обхване и подчини безбрежния свят на каква да е система или на един или няколко основни принципи, като условия от съмнителна полезност. Такова систематизиране най-често се изражда в доктринерство.
към текста >>

Любовта, която носи изобилен и пълен живот, мъдростта, която носи изобилната и пълна светлина, и истината, която дава пълна свобода.
Подписал: X.“ Поначало все пак е трудно да се прави цялостна преценка на учението на Бялото Братство. Най-напред то не е изучено основно, а що се отнася до неговия основател, положителните неща, които той извърши както за огромния брой отделни лица, така и за народа като цяло, не се поддават на анализ. Най-добре е да се каже, че Учителят донесе в нова, подходяща за западния човек форма великата наука на Бога, човека, природата и развитието. Три са главните основи, които съставляват същността му. Любовта, която носи изобилен и пълен живот, мъдростта, която носи изобилната и пълна светлина, и истината, която дава пълна свобода. Разбира се, Учителят говори за една любов, която няма нищо общо с демагнетизираното вече понятие от нашето всекидневие. Говори за една мъдрост, която надхвърля ръста на обикновеното знание, и за една истина, която не го ограничава, а освобождава човека. Затова той ги нарича Божия любов, Божия мъдрост и Божия истина. Учителят познава до съвършенство източния и западния окултизъм и с голяма проницателност отстрани от тях неподходящото за нашия натюрел, за да сведе всичко до магията на Христовото слово Любов, което е най-често споменавано, тема, която той най-често развива. Знае се, че всяко учение, всеки съзнателен път за духовно издигане е придружен с изпити, изпитите на нашата епоха не стават както през времето на древните школи в тайните херметически затворени зали на храмове и пирамиди, а в широката арена на живота.
към текста >>

Знае се, че всяко учение, всеки съзнателен път за духовно издигане е придружен с изпити, изпитите на нашата епоха не стават както през времето на древните школи в тайните херметически затворени зали на храмове и пирамиди, а в широката арена на живота.
Любовта, която носи изобилен и пълен живот, мъдростта, която носи изобилната и пълна светлина, и истината, която дава пълна свобода. Разбира се, Учителят говори за една любов, която няма нищо общо с демагнетизираното вече понятие от нашето всекидневие. Говори за една мъдрост, която надхвърля ръста на обикновеното знание, и за една истина, която не го ограничава, а освобождава човека. Затова той ги нарича Божия любов, Божия мъдрост и Божия истина. Учителят познава до съвършенство източния и западния окултизъм и с голяма проницателност отстрани от тях неподходящото за нашия натюрел, за да сведе всичко до магията на Христовото слово Любов, което е най-често споменавано, тема, която той най-често развива. Знае се, че всяко учение, всеки съзнателен път за духовно издигане е придружен с изпити, изпитите на нашата епоха не стават както през времето на древните школи в тайните херметически затворени зали на храмове и пирамиди, а в широката арена на живота. Това е дало повод на швейцарския педагог и доктор по социология А. Фериер да нарече Учителя на Бялото Братство в България „един модерен мистик“. В своята книга за Учителя Фериер пише следното: „Ако човек не разбира любовта - казва Учителят Дънов - не може да разбере хората, не може да разбере времето, през което той минава като непрекъснат процес. И ако той не разбира времето, животът ще загуби своя музикален ритъм и ще бъде серия от неблагополучни състояния, които ще го направят твърде нещастен.“ „За да може човек да разбере живота и да бъде полезен за себе си и за другите, трябва да сложи в хармония физическия живот, след което да върви постепенно към духовния и Божествен живот.
към текста >>

И ако той не разбира времето, животът ще загуби своя музикален ритъм и ще бъде серия от неблагополучни състояния, които ще го направят твърде нещастен.“
Учителят познава до съвършенство източния и западния окултизъм и с голяма проницателност отстрани от тях неподходящото за нашия натюрел, за да сведе всичко до магията на Христовото слово Любов, което е най-често споменавано, тема, която той най-често развива. Знае се, че всяко учение, всеки съзнателен път за духовно издигане е придружен с изпити, изпитите на нашата епоха не стават както през времето на древните школи в тайните херметически затворени зали на храмове и пирамиди, а в широката арена на живота. Това е дало повод на швейцарския педагог и доктор по социология А. Фериер да нарече Учителя на Бялото Братство в България „един модерен мистик“. В своята книга за Учителя Фериер пише следното: „Ако човек не разбира любовта - казва Учителят Дънов - не може да разбере хората, не може да разбере времето, през което той минава като непрекъснат процес. И ако той не разбира времето, животът ще загуби своя музикален ритъм и ще бъде серия от неблагополучни състояния, които ще го направят твърде нещастен.“ „За да може човек да разбере живота и да бъде полезен за себе си и за другите, трябва да сложи в хармония физическия живот, след което да върви постепенно към духовния и Божествен живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към целокупния живот и светлината.“ „Колко сме далече - обяснява Фериер - от изкуствения аскетизъм на средните векове, който за така наречената любов към небето презираше земята, който за благото на чистия дух пренебрегваше тялото.“ „Учителят Дънов остроумно осмива различните определения, които хората дават на Христа. Някои проповедници мислят, че трябва да се прави разлика между един „исторически“ Христос и „космически“ или пък „мистически“.
към текста >>

„За да може човек да разбере живота и да бъде полезен за себе си и за другите, трябва да сложи в хармония физическия живот, след което да върви постепенно към духовния и Божествен живот.
Знае се, че всяко учение, всеки съзнателен път за духовно издигане е придружен с изпити, изпитите на нашата епоха не стават както през времето на древните школи в тайните херметически затворени зали на храмове и пирамиди, а в широката арена на живота. Това е дало повод на швейцарския педагог и доктор по социология А. Фериер да нарече Учителя на Бялото Братство в България „един модерен мистик“. В своята книга за Учителя Фериер пише следното: „Ако човек не разбира любовта - казва Учителят Дънов - не може да разбере хората, не може да разбере времето, през което той минава като непрекъснат процес. И ако той не разбира времето, животът ще загуби своя музикален ритъм и ще бъде серия от неблагополучни състояния, които ще го направят твърде нещастен.“ „За да може човек да разбере живота и да бъде полезен за себе си и за другите, трябва да сложи в хармония физическия живот, след което да върви постепенно към духовния и Божествен живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към целокупния живот и светлината.“ „Колко сме далече - обяснява Фериер - от изкуствения аскетизъм на средните векове, който за така наречената любов към небето презираше земята, който за благото на чистия дух пренебрегваше тялото.“ „Учителят Дънов остроумно осмива различните определения, които хората дават на Христа. Някои проповедници мислят, че трябва да се прави разлика между един „исторически“ Христос и „космически“ или пък „мистически“. Те говорят обаче за различни противоречиви светове, както се говори за „светски“ или за „вечен“ живот.
към текста >>

Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към целокупния живот и светлината.“
Това е дало повод на швейцарския педагог и доктор по социология А. Фериер да нарече Учителя на Бялото Братство в България „един модерен мистик“. В своята книга за Учителя Фериер пише следното: „Ако човек не разбира любовта - казва Учителят Дънов - не може да разбере хората, не може да разбере времето, през което той минава като непрекъснат процес. И ако той не разбира времето, животът ще загуби своя музикален ритъм и ще бъде серия от неблагополучни състояния, които ще го направят твърде нещастен.“ „За да може човек да разбере живота и да бъде полезен за себе си и за другите, трябва да сложи в хармония физическия живот, след което да върви постепенно към духовния и Божествен живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към целокупния живот и светлината.“ „Колко сме далече - обяснява Фериер - от изкуствения аскетизъм на средните векове, който за така наречената любов към небето презираше земята, който за благото на чистия дух пренебрегваше тялото.“ „Учителят Дънов остроумно осмива различните определения, които хората дават на Христа. Някои проповедници мислят, че трябва да се прави разлика между един „исторически“ Христос и „космически“ или пък „мистически“. Те говорят обаче за различни противоречиви светове, както се говори за „светски“ или за „вечен“ живот. От живота и делата на човека зависи в кой живот е той.
към текста >>

Те говорят обаче за различни противоречиви светове, както се говори за „светски“ или за „вечен“ живот.
„За да може човек да разбере живота и да бъде полезен за себе си и за другите, трябва да сложи в хармония физическия живот, след което да върви постепенно към духовния и Божествен живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към целокупния живот и светлината.“ „Колко сме далече - обяснява Фериер - от изкуствения аскетизъм на средните векове, който за така наречената любов към небето презираше земята, който за благото на чистия дух пренебрегваше тялото.“ „Учителят Дънов остроумно осмива различните определения, които хората дават на Христа. Някои проповедници мислят, че трябва да се прави разлика между един „исторически“ Христос и „космически“ или пък „мистически“. Те говорят обаче за различни противоречиви светове, както се говори за „светски“ или за „вечен“ живот. От живота и делата на човека зависи в кой живот е той. Сам по себе си животът е един. физическият, Духовният и Божественият живот са три прояви на един и същ живот.“ 1 Първо послание към Коринтяните, 13:12 (б. р.).
към текста >>

От живота и делата на човека зависи в кой живот е той.
Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към целокупния живот и светлината.“ „Колко сме далече - обяснява Фериер - от изкуствения аскетизъм на средните векове, който за така наречената любов към небето презираше земята, който за благото на чистия дух пренебрегваше тялото.“ „Учителят Дънов остроумно осмива различните определения, които хората дават на Христа. Някои проповедници мислят, че трябва да се прави разлика между един „исторически“ Христос и „космически“ или пък „мистически“. Те говорят обаче за различни противоречиви светове, както се говори за „светски“ или за „вечен“ живот. От живота и делата на човека зависи в кой живот е той. Сам по себе си животът е един. физическият, Духовният и Божественият живот са три прояви на един и същ живот.“ 1 Първо послание към Коринтяните, 13:12 (б. р.).
към текста >>

Сам по себе си животът е един.
„Колко сме далече - обяснява Фериер - от изкуствения аскетизъм на средните векове, който за така наречената любов към небето презираше земята, който за благото на чистия дух пренебрегваше тялото.“ „Учителят Дънов остроумно осмива различните определения, които хората дават на Христа. Някои проповедници мислят, че трябва да се прави разлика между един „исторически“ Христос и „космически“ или пък „мистически“. Те говорят обаче за различни противоречиви светове, както се говори за „светски“ или за „вечен“ живот. От живота и делата на човека зависи в кой живот е той. Сам по себе си животът е един. физическият, Духовният и Божественият живот са три прояви на един и същ живот.“ 1 Първо послание към Коринтяните, 13:12 (б. р.).
към текста >>

физическият, Духовният и Божественият живот са три прояви на един и същ живот.“
„Учителят Дънов остроумно осмива различните определения, които хората дават на Христа. Някои проповедници мислят, че трябва да се прави разлика между един „исторически“ Христос и „космически“ или пък „мистически“. Те говорят обаче за различни противоречиви светове, както се говори за „светски“ или за „вечен“ живот. От живота и делата на човека зависи в кой живот е той. Сам по себе си животът е един. физическият, Духовният и Божественият живот са три прояви на един и същ живот.“ 1 Първо послание към Коринтяните, 13:12 (б. р.).
към текста >>

70. Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство - Георги Томалевски (1897-1988)

Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек, е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща.
Условията за свобода са вътре в духа. „Ако няма свобода на духа, религиозните хора - казва Учителят биха станали два пъти по-лоши от светските.“ „Свободата - продължава той - е светлина. Щом светилникът свети, ти си свободен. В мрака на нощта никой не е свободен. Само свободният може да даде свобода.“ Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек, е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща. Хората на земята търсят по различни начини своето щастие. Едни от тях ще образуват семейства, ще отглеждат челяд, ще възпитават поколение. Само тези, които чувствуват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен и съзнателен живот, който протича далече от шума и светската суета, те са, които ще останат да вършат сами до края на живота си духовна работа. В развитието на отделните човешки монади има много обстоятелства, които не познаваме добре и затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си и начина, по който живеят. И тук да повторим познатата мъдрост, останала като сентенция, че свободата на отделния индивид трябва да достигне до такава граница, която да не пречи на свободата на другите.
към текста >>

Само тези, които чувствуват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен и съзнателен живот, който протича далече от шума и светската суета, те са, които ще останат да вършат сами до края на живота си духовна работа.
В мрака на нощта никой не е свободен. Само свободният може да даде свобода.“ Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек, е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща. Хората на земята търсят по различни начини своето щастие. Едни от тях ще образуват семейства, ще отглеждат челяд, ще възпитават поколение. Само тези, които чувствуват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен и съзнателен живот, който протича далече от шума и светската суета, те са, които ще останат да вършат сами до края на живота си духовна работа. В развитието на отделните човешки монади има много обстоятелства, които не познаваме добре и затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си и начина, по който живеят. И тук да повторим познатата мъдрост, останала като сентенция, че свободата на отделния индивид трябва да достигне до такава граница, която да не пречи на свободата на другите. Мнозина, незапознати хора с основните идеи на Бялото Братство, задават въпроса какви са социално-политическите възгледи на Учителя и учениците на Бялото Братство. Разбиранията на един Учител - пратеник на невидимия свят, да осветли основните въпроси на живота и да поведе душите на тия, които ще го разберат, не се затварят в рамките на човешки измислени организации, партии и други. На света има човеци със спящи или непробудени за Божествените истини души.
към текста >>

В развитието на отделните човешки монади има много обстоятелства, които не познаваме добре и затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си и начина, по който живеят.
Само свободният може да даде свобода.“ Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек, е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща. Хората на земята търсят по различни начини своето щастие. Едни от тях ще образуват семейства, ще отглеждат челяд, ще възпитават поколение. Само тези, които чувствуват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен и съзнателен живот, който протича далече от шума и светската суета, те са, които ще останат да вършат сами до края на живота си духовна работа. В развитието на отделните човешки монади има много обстоятелства, които не познаваме добре и затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си и начина, по който живеят. И тук да повторим познатата мъдрост, останала като сентенция, че свободата на отделния индивид трябва да достигне до такава граница, която да не пречи на свободата на другите. Мнозина, незапознати хора с основните идеи на Бялото Братство, задават въпроса какви са социално-политическите възгледи на Учителя и учениците на Бялото Братство. Разбиранията на един Учител - пратеник на невидимия свят, да осветли основните въпроси на живота и да поведе душите на тия, които ще го разберат, не се затварят в рамките на човешки измислени организации, партии и други. На света има човеци със спящи или непробудени за Божествените истини души. Пробудените са тия, които познават Бога в себе си и гледат на света като на една съществена в материята творческа мисъл.
към текста >>

Разбиранията на един Учител - пратеник на невидимия свят, да осветли основните въпроси на живота и да поведе душите на тия, които ще го разберат, не се затварят в рамките на човешки измислени организации, партии и други.
Едни от тях ще образуват семейства, ще отглеждат челяд, ще възпитават поколение. Само тези, които чувствуват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен и съзнателен живот, който протича далече от шума и светската суета, те са, които ще останат да вършат сами до края на живота си духовна работа. В развитието на отделните човешки монади има много обстоятелства, които не познаваме добре и затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си и начина, по който живеят. И тук да повторим познатата мъдрост, останала като сентенция, че свободата на отделния индивид трябва да достигне до такава граница, която да не пречи на свободата на другите. Мнозина, незапознати хора с основните идеи на Бялото Братство, задават въпроса какви са социално-политическите възгледи на Учителя и учениците на Бялото Братство. Разбиранията на един Учител - пратеник на невидимия свят, да осветли основните въпроси на живота и да поведе душите на тия, които ще го разберат, не се затварят в рамките на човешки измислени организации, партии и други. На света има човеци със спящи или непробудени за Божествените истини души. Пробудените са тия, които познават Бога в себе си и гледат на света като на една съществена в материята творческа мисъл. Те не произлизат от специални класи, раси и съсловия. Те не са непременно от една нация или територия. Учението на Бялото Братство в България не е нито църква, нито секта.
към текста >>

То е школа, която освен своята философска страна има и практическо значение за живота.
На света има човеци със спящи или непробудени за Божествените истини души. Пробудените са тия, които познават Бога в себе си и гледат на света като на една съществена в материята творческа мисъл. Те не произлизат от специални класи, раси и съсловия. Те не са непременно от една нация или територия. Учението на Бялото Братство в България не е нито църква, нито секта. То е школа, която освен своята философска страна има и практическо значение за живота. То не признава догми и ритуали, установени във вселенски събори, затова не е църква, макар че Братството никога не е било против някаква църква. Напротив, църквата се е опитвала да воюва срещу Учителя и Братството. То изключва всякакъв фанатизъм, от което следва, че не е секта, нито „ерес“, както църквата обикновено обича да нарича всяко свободно изповедание на Христовото учение. Еретик, според Учителя, е всеки, който няма любов към Бога и ближния си. Съществуват три клона на Христовата църква: католицизъм, православие и евангелизъм.
към текста >>

Те приличат на дървета, които раждат твърди плодове, узряването на които става късно, когато вече зимата хлопа на вратата на живота.
Необходимо е да усетим със собствените си възприятия този аромат, за да „знаем“ нещо за него. И хората на този свят не могат да получат „знания“ за същината на дадено учение, дори и за учението на Христа, ако в дълбочината на душите им не се е родил Христос в сиянието и величието на своята мисия. Споменахме по-горе, че хората в нашия свят са на различна духовна възраст. Не всички са устроени така, че да могат да възприемат еднакво Божествените идеи. Поради по-ниска степен на духовно развитие, макар и понякога учени с дипломи и факултети, те не притежават „антена и приемник“ за духовните истини. Те приличат на дървета, които раждат твърди плодове, узряването на които става късно, когато вече зимата хлопа на вратата на живота. Учителят държеше своите беседи по такъв начин, който позволяваше най-лесно да се внесе светлина в съзнанието на неговите слушатели. Той поучаваше, а не правеше, както вече поменахме, ораторско изкуство. Това е причината, че някои хора от нашето съвремие, свикнали да слушат шаблонните форми на площадните речи, трудно се справят със Словото му. Те приличат на хората, които се връщат от изобилно и пикантно угощение с натежали и разстроени стомаси, които за дълго време са негодни дори да приемат частица от полезната и оздравяваща храна. Не за тях предимно небето праща словесната манна, а за гладните.
към текста >>

Днес има истински млади, търсещи и разочаровани от порядките на живота хора.
Учителят държеше своите беседи по такъв начин, който позволяваше най-лесно да се внесе светлина в съзнанието на неговите слушатели. Той поучаваше, а не правеше, както вече поменахме, ораторско изкуство. Това е причината, че някои хора от нашето съвремие, свикнали да слушат шаблонните форми на площадните речи, трудно се справят със Словото му. Те приличат на хората, които се връщат от изобилно и пикантно угощение с натежали и разстроени стомаси, които за дълго време са негодни дори да приемат частица от полезната и оздравяваща храна. Не за тях предимно небето праща словесната манна, а за гладните. Днес има истински млади, търсещи и разочаровани от порядките на живота хора. Те не са имали възможност да вкусят от онази духовна храна, която създава идеали и копнеж за съзнателен и разумен живот. Възрастните се възмущават от това, осъждат ги, изказват екстравагантности по вестниците и екраните, без да им дойде на ум, че те и всички ние, по-възрастните, носим известна доза вина. Новото учение, което представя свободна, лишена от ритуали и шаблони доктрина, изявява свободно с философска задълбоченост и дори с експериментален опит безсмъртното и всепобеждаващо Христово Слово. Учението на Бялото Братство е едновременно вяра и наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика във всекидневието, която се стреми да върне на човека покрусените надежди, безмилостно атакувани от една философия, която проповядва „нищото“ като начало и „нищото“ като край.
към текста >>

Те не са имали възможност да вкусят от онази духовна храна, която създава идеали и копнеж за съзнателен и разумен живот.
Той поучаваше, а не правеше, както вече поменахме, ораторско изкуство. Това е причината, че някои хора от нашето съвремие, свикнали да слушат шаблонните форми на площадните речи, трудно се справят със Словото му. Те приличат на хората, които се връщат от изобилно и пикантно угощение с натежали и разстроени стомаси, които за дълго време са негодни дори да приемат частица от полезната и оздравяваща храна. Не за тях предимно небето праща словесната манна, а за гладните. Днес има истински млади, търсещи и разочаровани от порядките на живота хора. Те не са имали възможност да вкусят от онази духовна храна, която създава идеали и копнеж за съзнателен и разумен живот. Възрастните се възмущават от това, осъждат ги, изказват екстравагантности по вестниците и екраните, без да им дойде на ум, че те и всички ние, по-възрастните, носим известна доза вина. Новото учение, което представя свободна, лишена от ритуали и шаблони доктрина, изявява свободно с философска задълбоченост и дори с експериментален опит безсмъртното и всепобеждаващо Христово Слово. Учението на Бялото Братство е едновременно вяра и наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика във всекидневието, която се стреми да върне на човека покрусените надежди, безмилостно атакувани от една философия, която проповядва „нищото“ като начало и „нищото“ като край. Учителят на Бялото Братство сведе най-висшите принципи на личната и обществена нравственост и етика до прости и общодостъпни мотивировки, които лежат в дълбините на всяка човешка душа и които чакат да бъдат събудени.
към текста >>

Хората с пробудени вече за духовен живот души, както се споменава по-горе, могат да бъдат от всяка националност, религия и класа.
Възрастните се възмущават от това, осъждат ги, изказват екстравагантности по вестниците и екраните, без да им дойде на ум, че те и всички ние, по-възрастните, носим известна доза вина. Новото учение, което представя свободна, лишена от ритуали и шаблони доктрина, изявява свободно с философска задълбоченост и дори с експериментален опит безсмъртното и всепобеждаващо Христово Слово. Учението на Бялото Братство е едновременно вяра и наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика във всекидневието, която се стреми да върне на човека покрусените надежди, безмилостно атакувани от една философия, която проповядва „нищото“ като начало и „нищото“ като край. Учителят на Бялото Братство сведе най-висшите принципи на личната и обществена нравственост и етика до прости и общодостъпни мотивировки, които лежат в дълбините на всяка човешка душа и които чакат да бъдат събудени. Хората с пробудени вече за духовен живот души, както се споменава по-горе, могат да бъдат от всяка националност, религия и класа. Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината. Тази любов разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин. Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“. Атеизмът е приемлив за такива хора, които се боят, че някъде в глъбините на вселената - в духовните светове, стоят записани техните дела, за които ще трябва да отговарят.
към текста >>

Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината.
Новото учение, което представя свободна, лишена от ритуали и шаблони доктрина, изявява свободно с философска задълбоченост и дори с експериментален опит безсмъртното и всепобеждаващо Христово Слово. Учението на Бялото Братство е едновременно вяра и наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика във всекидневието, която се стреми да върне на човека покрусените надежди, безмилостно атакувани от една философия, която проповядва „нищото“ като начало и „нищото“ като край. Учителят на Бялото Братство сведе най-висшите принципи на личната и обществена нравственост и етика до прости и общодостъпни мотивировки, които лежат в дълбините на всяка човешка душа и които чакат да бъдат събудени. Хората с пробудени вече за духовен живот души, както се споменава по-горе, могат да бъдат от всяка националност, религия и класа. Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината. Тази любов разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин. Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“. Атеизмът е приемлив за такива хора, които се боят, че някъде в глъбините на вселената - в духовните светове, стоят записани техните дела, за които ще трябва да отговарят. Атеизмът носи едно измамно, временно успокоение, но трябва да се знае, че онова, което се нарича мирова правда, частица от която има във всяка човешка душа, един ден ще похлопа върху вратите на съвестта.
към текста >>

Тази любов разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот.
Учението на Бялото Братство е едновременно вяра и наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика във всекидневието, която се стреми да върне на човека покрусените надежди, безмилостно атакувани от една философия, която проповядва „нищото“ като начало и „нищото“ като край. Учителят на Бялото Братство сведе най-висшите принципи на личната и обществена нравственост и етика до прости и общодостъпни мотивировки, които лежат в дълбините на всяка човешка душа и които чакат да бъдат събудени. Хората с пробудени вече за духовен живот души, както се споменава по-горе, могат да бъдат от всяка националност, религия и класа. Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината. Тази любов разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин. Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“. Атеизмът е приемлив за такива хора, които се боят, че някъде в глъбините на вселената - в духовните светове, стоят записани техните дела, за които ще трябва да отговарят. Атеизмът носи едно измамно, временно успокоение, но трябва да се знае, че онова, което се нарича мирова правда, частица от която има във всяка човешка душа, един ден ще похлопа върху вратите на съвестта. Съвременният материализъм обаче започва да става недостатъчен за по-високите изисквания на напредналите хора.
към текста >>

Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин.
То е същевременно практика във всекидневието, която се стреми да върне на човека покрусените надежди, безмилостно атакувани от една философия, която проповядва „нищото“ като начало и „нищото“ като край. Учителят на Бялото Братство сведе най-висшите принципи на личната и обществена нравственост и етика до прости и общодостъпни мотивировки, които лежат в дълбините на всяка човешка душа и които чакат да бъдат събудени. Хората с пробудени вече за духовен живот души, както се споменава по-горе, могат да бъдат от всяка националност, религия и класа. Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината. Тази любов разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин. Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“. Атеизмът е приемлив за такива хора, които се боят, че някъде в глъбините на вселената - в духовните светове, стоят записани техните дела, за които ще трябва да отговарят. Атеизмът носи едно измамно, временно успокоение, но трябва да се знае, че онова, което се нарича мирова правда, частица от която има във всяка човешка душа, един ден ще похлопа върху вратите на съвестта. Съвременният материализъм обаче започва да става недостатъчен за по-високите изисквания на напредналите хора. Парапсихологията, телепатията, установената дарба за ясновидство у много индивиди разкрехват врати към много светове, към други измерения и към една нова геометрия, където нашите триизмерни координати са недостатъчни да изяснят редица феномени.
към текста >>

Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“.
Учителят на Бялото Братство сведе най-висшите принципи на личната и обществена нравственост и етика до прости и общодостъпни мотивировки, които лежат в дълбините на всяка човешка душа и които чакат да бъдат събудени. Хората с пробудени вече за духовен живот души, както се споменава по-горе, могат да бъдат от всяка националност, религия и класа. Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината. Тази любов разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин. Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“. Атеизмът е приемлив за такива хора, които се боят, че някъде в глъбините на вселената - в духовните светове, стоят записани техните дела, за които ще трябва да отговарят. Атеизмът носи едно измамно, временно успокоение, но трябва да се знае, че онова, което се нарича мирова правда, частица от която има във всяка човешка душа, един ден ще похлопа върху вратите на съвестта. Съвременният материализъм обаче започва да става недостатъчен за по-високите изисквания на напредналите хора. Парапсихологията, телепатията, установената дарба за ясновидство у много индивиди разкрехват врати към много светове, към други измерения и към една нова геометрия, където нашите триизмерни координати са недостатъчни да изяснят редица феномени. Налага се едно разширение на диапазона на всички възприятия, за да се покаже една нова, неподозирана красота на един свят, който нито започва тук, нито свършва тук.
към текста >>

71. Разговори с Учителя. Разговор втори - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят: По това как човек гледа и как гледат животните е казано доста и в съвременната наука.
Разговор втори На следващия ден учениците, които винаги бяха жадни за мъдрото слово на Учителя, отново се бяха събрали в градината, плодните дръвчета на която се бяха обсипали с цветове. Сред малката група беше и онзи ученик, който обичаше да задава въпроси и на когото Учителят винаги отговаряше. Ученикът: Когато гледам този прекрасен свят, казвам си, че един от големите дарове, с които небето е облагодетелствувало човека, е зрението. Аз съм учил, че и други някои живи същества могат да виждат, но дали те виждат света така, както го вижда човек и дали те притежават способността да се радват на красотата му, това не ми е ясно. Учителят: По това как човек гледа и как гледат животните е казано доста и в съвременната наука. Гледането е процес, който зависи както от устройството на окото, така и от усвоеният спонтанно вътрешнопсихологичен процес, който прави възможно бързото и непридружено с никакво усилие от страна на наблюдателя обръщане в прав падналият в обратна посока образ върху ретината на окото и преценката на разстоянието до окото на наблюдавания предмет. Обяснението, което дава оптиката по тези неща, е вярно, но има нещо друго, което не е известно на съвременните хора. То е липсата на знание, че освен физическата светлина съществува една друга светлина от един по-висок от физическия свят източник. Съществуват на земята индивиди, които получават впечатление и от него и виждат формата на етерния двойник. Чрез тази светлина често получаваме впечатление и за вътрешната интимна стойност на вещите.
към текста >>

Ученикът на божествената наука трябва да знае, че в човешкия организъм, както в организмите на по-нисшите животни, има органи, които не може да се видят нито при дисекцията, нито да се уловят в изследователската лаборатория.
Ще ви кажа, че зад ретината на окото има една друга „ретина“ - една невидима за физическото око мрежица, която възприема образите от астралния свят. Така един зад друг са наредени още няколко възприемателни екрана, които имат отношение към по-висшите светове. Във физическия свят най-голям брой от хората виждат това, което носи физическата светлина, но има други, у които е пробудена чувствителността на астралната ретина. Тях наричат астрални ясновидци. По-рядко са тези, които получават сведения от менталния, а още по-малко такива, които имат контакт с причинния свят, където явленията и вещите на земята са само идеи. Ученикът на божествената наука трябва да знае, че в човешкия организъм, както в организмите на по-нисшите животни, има органи, които не може да се видят нито при дисекцията, нито да се уловят в изследователската лаборатория. Тези органи са направени от субстанция, която няма нищо общо с физическото вещество. Не само в окото, но и в органите на всички възприятия съществуват степени на приематели, които са свързани с по-високите полета. Колкото това да изглежда странно и невероятно, то е факт за тези, фактите на които се простират в един много по-широк диапазон от физическото поле. Физическият човек има много репродукции в други полета, които също се изграждат и усъвършенствуват посредством нашите мисли, чувства и постъпки във физическия свят и за които тези от хората, които нямат усет за по-горно измерение от третото, не знаят нищо. Ясновидството, телепатията, яснослушането, свръхобонятелните феномени не са нищо друго освен възприятия от един много по-висш порядък.
към текста >>

Не е ли това нелогично и несъответствено с твърдението, че само добродетелният и чист живот води до овладяване на някои духовни дарби?
Не само в окото, но и в органите на всички възприятия съществуват степени на приематели, които са свързани с по-високите полета. Колкото това да изглежда странно и невероятно, то е факт за тези, фактите на които се простират в един много по-широк диапазон от физическото поле. Физическият човек има много репродукции в други полета, които също се изграждат и усъвършенствуват посредством нашите мисли, чувства и постъпки във физическия свят и за които тези от хората, които нямат усет за по-горно измерение от третото, не знаят нищо. Ясновидството, телепатията, яснослушането, свръхобонятелните феномени не са нищо друго освен възприятия от един много по-висш порядък. Ученикът: Защо хората, които притежават всички добри и необходими качества, свойствени на издигнатите люде, не притежават нито едно от тези дарования, а се срещат у такива индивиди, които не импонират дори с обикновен нрав и морал? Не е ли това нелогично и несъответствено с твърдението, че само добродетелният и чист живот води до овладяване на някои духовни дарби? Учителят: Това, което за обикновените хора е нелогично и несправедливо, за тези, които са запознати с трите основни закони на окултната наука: еволюция, прераждане и карма, е логично и справедливо. Има ясновидци от някаква по-нисша или по-висока категория, които притежават това качество от своето минало, но те поради унаследени или придобити качества в това си сегашно съществувание са деградирали в интелектуално или морално отношение, без още да са загубили тази своя способност. Ако те я употребяват неправилно, ще понесат голяма отговорност и в едно бъдещо прераждане тя ще изчезне. За да я придобият наново в дългия път на развитието, те трябва да се върнат пак към духовен, чист, предан на Бога живот. Ученикът: Преди малко Вие говорихте за невидими възприемателни органи към всички човешки възприятия.
към текста >>

За да я придобият наново в дългия път на развитието, те трябва да се върнат пак към духовен, чист, предан на Бога живот.
Ученикът: Защо хората, които притежават всички добри и необходими качества, свойствени на издигнатите люде, не притежават нито едно от тези дарования, а се срещат у такива индивиди, които не импонират дори с обикновен нрав и морал? Не е ли това нелогично и несъответствено с твърдението, че само добродетелният и чист живот води до овладяване на някои духовни дарби? Учителят: Това, което за обикновените хора е нелогично и несправедливо, за тези, които са запознати с трите основни закони на окултната наука: еволюция, прераждане и карма, е логично и справедливо. Има ясновидци от някаква по-нисша или по-висока категория, които притежават това качество от своето минало, но те поради унаследени или придобити качества в това си сегашно съществувание са деградирали в интелектуално или морално отношение, без още да са загубили тази своя способност. Ако те я употребяват неправилно, ще понесат голяма отговорност и в едно бъдещо прераждане тя ще изчезне. За да я придобият наново в дългия път на развитието, те трябва да се върнат пак към духовен, чист, предан на Бога живот. Ученикът: Преди малко Вие говорихте за невидими възприемателни органи към всички човешки възприятия. По какъв начин се изявяват те у някои хора? Учителят: Вие вероятно неведнъж сте чували да се говори, че слепите за сметка на загубеното зрение получават по-остър слух и по-чувствително осезание. Истината е друга. Онзи, който по кармични причини е загубил зрението си, е подпомогнат от невидимия свят с това, че се пробуждат у него до известна степен невидимите свръхфизични органи на слуха и осезанието, за които стана дума.
към текста >>

Има думи, наситени с чувство, други - наситени с мисъл, а трети, които носят пробуждане на съзнанието за нов живот.
Има думи, които са без съдържание. Те само раздвижват въздуха и имат отношение само към физическата трансформация на енергетичния процес. Произвеждат акустични вълни, които се разпространяват, отразяват се, пречупват се и се интерферират и т. н., но от това по-високо гледище, за което споменах, нищо не носят. Човек може да произнесе една дума по различни начини. Има думи, наситени с чувство, други - наситени с мисъл, а трети, които носят пробуждане на съзнанието за нов живот. „Ти казваш думи, които носят живот.“ - каза на Христа един от неговите ученици. Да вземем за пример думата „любов“. Тя може да бъде свързана с такъв вид елементи, придружаващи вибрациите й, че от едно високо поле да се види и нейния цвят. Когато тя носи червен цвят, това е признак, че тя е била придружена с едно физическо усещане, характерно за емоционалното поле на този, който я е произнесъл, но тя може да бъде изречена така, че вътрешните очи на висшите същества ще я видят в блясъка на бяла светлина. Една гама от многобройни светлини може да се нареди между кървавочервения и огнен цвят до пурпура или до бялото сияние.
към текста >>

„Ти казваш думи, които носят живот.“ - каза на Христа един от неговите ученици.
Те само раздвижват въздуха и имат отношение само към физическата трансформация на енергетичния процес. Произвеждат акустични вълни, които се разпространяват, отразяват се, пречупват се и се интерферират и т. н., но от това по-високо гледище, за което споменах, нищо не носят. Човек може да произнесе една дума по различни начини. Има думи, наситени с чувство, други - наситени с мисъл, а трети, които носят пробуждане на съзнанието за нов живот. „Ти казваш думи, които носят живот.“ - каза на Христа един от неговите ученици. Да вземем за пример думата „любов“. Тя може да бъде свързана с такъв вид елементи, придружаващи вибрациите й, че от едно високо поле да се види и нейния цвят. Когато тя носи червен цвят, това е признак, че тя е била придружена с едно физическо усещане, характерно за емоционалното поле на този, който я е произнесъл, но тя може да бъде изречена така, че вътрешните очи на висшите същества ще я видят в блясъка на бяла светлина. Една гама от многобройни светлини може да се нареди между кървавочервения и огнен цвят до пурпура или до бялото сияние. Ученикът: Какъв свят ни разкривате Вие с тези думи!
към текста >>

И за да свикнете да боравите успешно със своята мисъл, заемете се да изучавате някой въпрос от науката или от живота, но го изучавайте основно, търпеливо, с любов, докато стигнете до някои полезни изводи, които ще ви разкрият нещо много ценно и потребно за вашето развитие.
Когато у човекът влезе една отрицателна мисъл, която почва да го терзае или когато се настани някое неприятно чувство, той трябва да застане лице с лице към тях, да ги изследва спокойно и прецизно, както един учен изследва известно явление с логика и анализ и след като се увери в тяхното безсмислие и вреда, да ги предаде като отегчителни посетители на подсъзнателния и могъщ разумен поток, който ще се справи с тях така, както един учен се справя с нахлулите в кабинета му досадни деца, като ги предаде на бавачката, която ще ги увлече и завладее със своите занимателни приказки. Успее ли да направи това, той е постигнал много нещо. Ученикът: Колко прости са на вид всички велики и полезни неща. Но дали човек смогва винаги да се справи със себе си така лесно, както лесно това изглежда на пръв поглед? Учителят: За усърдния всичко е постижимо. И за да свикнете да боравите успешно със своята мисъл, заемете се да изучавате някой въпрос от науката или от живота, но го изучавайте основно, търпеливо, с любов, докато стигнете до някои полезни изводи, които ще ви разкрият нещо много ценно и потребно за вашето развитие. Аз бих препоръчал на моите ученици да изучават светлината. Светлината е нещо много интересно и дълбоко, Светлината, която изучавате във физиката, представя една по-нисша степен на живата светлина, тъй като светлината има различни степени, които отговарят на човешкото съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Светлината върши в природата огромна работа, тя не само превръща енергията в органична материя, но превръща киселостта и стипчивостта на някои плодове в сладчина. Различните плодове са под влиянието на различните планети, както и видовете на цялото растително царство. Колкото това да изглежда отвлечена материя, един ден напредналото човечество ще разбере, че звездният свят взема участие със своето влияние при изграждането живота на една планета, както и за създаване на голямото многообразие на организмите - от най-нисшите до човека.
към текста >>

Колкото това да изглежда отвлечена материя, един ден напредналото човечество ще разбере, че звездният свят взема участие със своето влияние при изграждането живота на една планета, както и за създаване на голямото многообразие на организмите - от най-нисшите до човека.
И за да свикнете да боравите успешно със своята мисъл, заемете се да изучавате някой въпрос от науката или от живота, но го изучавайте основно, търпеливо, с любов, докато стигнете до някои полезни изводи, които ще ви разкрият нещо много ценно и потребно за вашето развитие. Аз бих препоръчал на моите ученици да изучават светлината. Светлината е нещо много интересно и дълбоко, Светлината, която изучавате във физиката, представя една по-нисша степен на живата светлина, тъй като светлината има различни степени, които отговарят на човешкото съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Светлината върши в природата огромна работа, тя не само превръща енергията в органична материя, но превръща киселостта и стипчивостта на някои плодове в сладчина. Различните плодове са под влиянието на различните планети, както и видовете на цялото растително царство. Колкото това да изглежда отвлечена материя, един ден напредналото човечество ще разбере, че звездният свят взема участие със своето влияние при изграждането живота на една планета, както и за създаване на голямото многообразие на организмите - от най-нисшите до човека. Ученикът: Необяснимо ми е това, че голяма част от учените на нашия съвременен свят дори когато видят правдивите, а понякога и неоспорими доказателства за влиянието на един надфизичен свят, продължават да упорствуват и да отричат този невидим и реален свят. Учителят: Причината за това е фанатичната привързаност на хората към света, който сме опознали с петте сетива. Има един закон, според който човек не може да бъде едновременно в хармония с Божествения и с материалния свят. Ако е в хармония и разбирателство с физическия свят, ще бъде в противоречие с невидимия свят. Ако е в хармония с някой от по-висшите светове, ще бъде в противоречие с физическия свят и с порядките в него.
към текста >>

Вие казвате в една Ваша беседа, че в живота на човека настъпват промени.
Този знак е взет като символ на някои държави и доктрини, без хората да знаят значението му и без да подозират, че начинът на неговото употребление не е без значение и носи най-различни последици. Когато върхът на пентаграмата е нагоре, това показва, че тези, които са го поставили така, трябва да зачитат Божественото начало у човека и света, а най-главно човека, тъй като пентаграмата е знак за него. Опитали ли сте се някога да поразсъждавате върху значението на този свещен знак и символ? Ученикът: Позволете ми да изкажа тук едни мои разсъждения върху пентаграмата. Вероятно е в моите изводи да има неточности, макар че при изводите си аз се съобразявах с някои твърдения на астрологията, както и със статистически наблюдения. Вие казвате в една Ваша беседа, че в живота на човека настъпват промени. Тях бихме могли да изразим, ако приемем, че пентаграмата се върти в посока на часовата стрелка - посоката, в която по часовника се мери времето. При това въртене всеки връх на пентаграмата изминава 72°, докато дойде на мястото на предидущия връх (1, 2, 3, 4, 5). От това следва, че на всеки 72º, които съответствуват на 1/5 от денонощието, равна на 4 часа и 48 минути, се променя и състоянието на човека през едно денонощие. Началото на това въртене е точка I, където се пресичат две линии на пентаграмата и която точка е момента на изгряване на слънцето. Ако разделим годината (365 дена) на 5 части, ще получим за всяка част по 73 дни.
към текста >>

Те може да не са съвсем точни, но се приближават до някои истини в протичането на денонощния и годишен живот на човека.
От точка I (римско) до точка II (римско) имаме възход на състоянието. От точка II (римско) до точка III (римско) има също възход. От точка III до точка IV се получава състояние на равновесна почивка, а от точка IV до точките V и I (до рождения ден) нисходящо движение и състояние. Като каза всичко това, ученикът показа на всички присъстващи чертежа и млъкна. Учителят: Във Вашето хрумване, както го нарекохте преди малко, има доста правдиви неща. Те може да не са съвсем точни, но се приближават до някои истини в протичането на денонощния и годишен живот на човека. Работете, за да дойдете до по-големи точности, които да съвпадат с истинските явления. Защо избрахте точката на раждането долу, в I (римско)? Ученикът: Тази точка избрах по една мисъл, която ми дойде на ум във връзка с едно посято житно зърно. Това зърно почва своя развой отдолу, от земята и вярвам, че се развива в периодите, които посочих по-горе, като, разбира се, целият период е съответно равен на продължителността на периода от покълването на зърното до деня на жътвата. Учителят: Работете по-нататък.
към текста >>

Естественият ум осъзнава и се занимава с най-обикновените и прости факти в живота, който огражда индивида, но без да се задълбочава в тях.
Това е така, но ще знаете, че те не могат да съществуват отделно. Състоянията, в които изпада един индивид, зависят и от натурата на отделния човек. За да дойдете до по-прецизни изводи, полезно е да знаете, че и мисловността, и чувствеността у хората са различни. Ако се заемем да разгледаме мисловността на отделните хора, а и в отделен човек, ще открием няколко вида (категории) мисловност. Човек има естествен ум, природен ум, притежава разумност, морален ум, личен ум и индивидуален ум. Естественият ум осъзнава и се занимава с най-обикновените и прости факти в живота, който огражда индивида, но без да се задълбочава в тях. Природният ум е съобразителен, творчески. Той крие в себе си дарбите, с които се ражда човек и които той ще изяви при известни обстоятелства и условия. Разумът у човека е една висша проява на умствените сили. Той е задълбочен, съобразяващ, анализиращ и синтезиращ и може да извади из фактите и явленията завършени изводи. Моралният ум е, който се съобразява с всяка обстановка и подбира път, който би осигурил морала в най-широкия смисъл на думата.
към текста >>

Личният ум е онази мисловност у човека, която направлява личния живот.
Той крие в себе си дарбите, с които се ражда човек и които той ще изяви при известни обстоятелства и условия. Разумът у човека е една висша проява на умствените сили. Той е задълбочен, съобразяващ, анализиращ и синтезиращ и може да извади из фактите и явленията завършени изводи. Моралният ум е, който се съобразява с всяка обстановка и подбира път, който би осигурил морала в най-широкия смисъл на думата. Моралният ум е регулатор на това, което наричаме съвест. Личният ум е онази мисловност у човека, която направлява личния живот. Този ум съхранява индивида, грижи се за неговото положение, достойнство, и за всичко, което трябва да се направи за представителността пред обществото. Индивидуалният ум е нещо много специфично за всеки човек. С този ум той се вглъбява във всичко, което мисли и решава относно въпросите на целия си живот и то по начин, който е единствен и който не се повтаря у другиго. Ученикът: Все пак аз бих помолил да ми бъде разяснена разликата между личния и индивидуалния ум. Понякога съм склонен да ги смесвам, което очевидно е грешка
към текста >>

С този ум той се вглъбява във всичко, което мисли и решава относно въпросите на целия си живот и то по начин, който е единствен и който не се повтаря у другиго.
Моралният ум е, който се съобразява с всяка обстановка и подбира път, който би осигурил морала в най-широкия смисъл на думата. Моралният ум е регулатор на това, което наричаме съвест. Личният ум е онази мисловност у човека, която направлява личния живот. Този ум съхранява индивида, грижи се за неговото положение, достойнство, и за всичко, което трябва да се направи за представителността пред обществото. Индивидуалният ум е нещо много специфично за всеки човек. С този ум той се вглъбява във всичко, което мисли и решава относно въпросите на целия си живот и то по начин, който е единствен и който не се повтаря у другиго. Ученикът: Все пак аз бих помолил да ми бъде разяснена разликата между личния и индивидуалния ум. Понякога съм склонен да ги смесвам, което очевидно е грешка Учителят: Когато човек живее с индивидуалния ум, той е обърнал поглед навътре в себе си, а когато живее предимно с личния си ум, той има отношение към другите хора. Този човек се интересува какво мислят другите за него. Като напише една книга, той непрестанно мисли какво ще кажат другите за него - специално критиците.
към текста >>

За такъв човек не би имало и личен живот, ако нямаше общество.
Ученикът: Все пак аз бих помолил да ми бъде разяснена разликата между личния и индивидуалния ум. Понякога съм склонен да ги смесвам, което очевидно е грешка Учителят: Когато човек живее с индивидуалния ум, той е обърнал поглед навътре в себе си, а когато живее предимно с личния си ум, той има отношение към другите хора. Този човек се интересува какво мислят другите за него. Като напише една книга, той непрестанно мисли какво ще кажат другите за него - специално критиците. За такъв човек не би имало и личен живот, ако нямаше общество. Индивидуалният ум и живот са по-дълбоки от личния. Хората с личен ум нямат приятели, а само много познати, а тези с индивидуалния ум имат и задържат за дълго време приятелството. Ученикът не трябва да се смущава от мнението на другите. Той трябва внимателно да ги изслушва, но да не отбива струята на своята мисловна енергия от своя път. Когато всички тези шест вида деятелности на ума работят едновременно у човека, той е напълно нормален и с пълноценна мисловност.
към текста >>

Индивидуалният ум и живот са по-дълбоки от личния.
Понякога съм склонен да ги смесвам, което очевидно е грешка Учителят: Когато човек живее с индивидуалния ум, той е обърнал поглед навътре в себе си, а когато живее предимно с личния си ум, той има отношение към другите хора. Този човек се интересува какво мислят другите за него. Като напише една книга, той непрестанно мисли какво ще кажат другите за него - специално критиците. За такъв човек не би имало и личен живот, ако нямаше общество. Индивидуалният ум и живот са по-дълбоки от личния. Хората с личен ум нямат приятели, а само много познати, а тези с индивидуалния ум имат и задържат за дълго време приятелството. Ученикът не трябва да се смущава от мнението на другите. Той трябва внимателно да ги изслушва, но да не отбива струята на своята мисловна енергия от своя път. Когато всички тези шест вида деятелности на ума работят едновременно у човека, той е напълно нормален и с пълноценна мисловност. Групата около Учителя потъна в мълчание, което продължи няколко минути.
към текста >>

Никой не искаше да напусне това място, където като из кристален извор бликаше спокойно живото слово на мъдростта.
Хората с личен ум нямат приятели, а само много познати, а тези с индивидуалния ум имат и задържат за дълго време приятелството. Ученикът не трябва да се смущава от мнението на другите. Той трябва внимателно да ги изслушва, но да не отбива струята на своята мисловна енергия от своя път. Когато всички тези шест вида деятелности на ума работят едновременно у човека, той е напълно нормален и с пълноценна мисловност. Групата около Учителя потъна в мълчание, което продължи няколко минути. Никой не искаше да напусне това място, където като из кристален извор бликаше спокойно живото слово на мъдростта. Всички очакваха да чуят от любознателния и по-дързък ученик нов въпрос. Ученикът: Чул съм от Вас, че у човека има много възможности за издигане в духовно отношение, но те са още неизползувани напълно от хората в наше време. Иска ми се да зная до каква степен може да се издигне човек на нашата земя. Коя е най-високата точка, която може да се нарече връх на съвършенството при условията на земния живот? Учителят: Точката на духовен възход, до която може да достигне един съзнателен човек, зависи от степента на неговото смирение.
към текста >>

Коя е най-високата точка, която може да се нарече връх на съвършенството при условията на земния живот?
Групата около Учителя потъна в мълчание, което продължи няколко минути. Никой не искаше да напусне това място, където като из кристален извор бликаше спокойно живото слово на мъдростта. Всички очакваха да чуят от любознателния и по-дързък ученик нов въпрос. Ученикът: Чул съм от Вас, че у човека има много възможности за издигане в духовно отношение, но те са още неизползувани напълно от хората в наше време. Иска ми се да зная до каква степен може да се издигне човек на нашата земя. Коя е най-високата точка, която може да се нарече връх на съвършенството при условията на земния живот? Учителят: Точката на духовен възход, до която може да достигне един съзнателен човек, зависи от степента на неговото смирение. Това е закон и може да се изрази с точните средства на науката, с които се изразяват законите. Ако обикновеното натурално или нека го наречем пасивно състояние на един човек изобразим с една хоризонтална права и ако условно областта на смирението е онази плоскост под хоризонталната черта, а възходът на духа е над нея, тогава според синусовия закон амплитудата на смирението (надолу) ще бъде равна на амплитудата на възхода (нагоре). От това следва, че колкото е по-голямо смирението, толкова ще бъде по-голям и възходът на духа. За да се разбере това още по-добре, ще ви дам едно друго обяснение, което може да превърнете в малко, но много полезно упражнение.
към текста >>

Учителят: Точката на духовен възход, до която може да достигне един съзнателен човек, зависи от степента на неговото смирение.
Никой не искаше да напусне това място, където като из кристален извор бликаше спокойно живото слово на мъдростта. Всички очакваха да чуят от любознателния и по-дързък ученик нов въпрос. Ученикът: Чул съм от Вас, че у човека има много възможности за издигане в духовно отношение, но те са още неизползувани напълно от хората в наше време. Иска ми се да зная до каква степен може да се издигне човек на нашата земя. Коя е най-високата точка, която може да се нарече връх на съвършенството при условията на земния живот? Учителят: Точката на духовен възход, до която може да достигне един съзнателен човек, зависи от степента на неговото смирение. Това е закон и може да се изрази с точните средства на науката, с които се изразяват законите. Ако обикновеното натурално или нека го наречем пасивно състояние на един човек изобразим с една хоризонтална права и ако условно областта на смирението е онази плоскост под хоризонталната черта, а възходът на духа е над нея, тогава според синусовия закон амплитудата на смирението (надолу) ще бъде равна на амплитудата на възхода (нагоре). От това следва, че колкото е по-голямо смирението, толкова ще бъде по-голям и възходът на духа. За да се разбере това още по-добре, ще ви дам едно друго обяснение, което може да превърнете в малко, но много полезно упражнение. Опитайте се да заживеете за известно време със съзнанието на едно малко на вид незначително същество.
към текста >>

Постарайте се да разберете неговия живот и неговите нужди.
Това е закон и може да се изрази с точните средства на науката, с които се изразяват законите. Ако обикновеното натурално или нека го наречем пасивно състояние на един човек изобразим с една хоризонтална права и ако условно областта на смирението е онази плоскост под хоризонталната черта, а възходът на духа е над нея, тогава според синусовия закон амплитудата на смирението (надолу) ще бъде равна на амплитудата на възхода (нагоре). От това следва, че колкото е по-голямо смирението, толкова ще бъде по-голям и възходът на духа. За да се разбере това още по-добре, ще ви дам едно друго обяснение, което може да превърнете в малко, но много полезно упражнение. Опитайте се да заживеете за известно време със съзнанието на едно малко на вид незначително същество. Постарайте се да разберете неговия живот и неговите нужди. Ако то ви се струва дребно, дори недостойно за човешкото ви звание, тогава отговорете ми как така един ангел - такова висше същество от невидимия свят, който е свършил своята еволюция, идва да ръководи развитието на човека? Не се ли смалява съзнателно той до човешките нужди толкова, колкото вие бихте се смалили, ако слезете до нивото на една малка „божа кравичка“? Препоръчвам ви да направите този опит тогава, когато сте намислили да извършите според вашето разбиране и вашата мярка някое „велико дело“. Ученикът: Защо е нужен този опит? Учителят: Защото ако човек не може да слезе до положението на една „божа кравичка“, той не може да се издигне до положението на един ангел.
към текста >>

Тези три думи подсказват троичната природа на духовния живот на човека.
Препоръчвам ви да направите този опит тогава, когато сте намислили да извършите според вашето разбиране и вашата мярка някое „велико дело“. Ученикът: Защо е нужен този опит? Учителят: Защото ако човек не може да слезе до положението на една „божа кравичка“, той не може да се издигне до положението на един ангел. И друго нещо - добави Учителят след кратко мълчание - не само смирението, което е потребно над всичко, но и трудолюбието, както и постоянството трябва да станат неизменни спътници на ученика при работата му над себе си, за да постигне нещо. Ученикът: Вие често сте приказвали за ума, чувствата и волята. Тези три думи подсказват троичната природа на духовния живот на човека. Но кое от тях е най-стихийното начало? Според мен чувствата са най-могъщият двигател в живота. Поне за мен е така. Учителят: Когато отсъствува регулаторът на разума, чувствата заробват човека. Това заробване е най-опасно, когато чувствата са негативни.
към текста >>

Според мен чувствата са най-могъщият двигател в живота.
Учителят: Защото ако човек не може да слезе до положението на една „божа кравичка“, той не може да се издигне до положението на един ангел. И друго нещо - добави Учителят след кратко мълчание - не само смирението, което е потребно над всичко, но и трудолюбието, както и постоянството трябва да станат неизменни спътници на ученика при работата му над себе си, за да постигне нещо. Ученикът: Вие често сте приказвали за ума, чувствата и волята. Тези три думи подсказват троичната природа на духовния живот на човека. Но кое от тях е най-стихийното начало? Според мен чувствата са най-могъщият двигател в живота. Поне за мен е така. Учителят: Когато отсъствува регулаторът на разума, чувствата заробват човека. Това заробване е най-опасно, когато чувствата са негативни. Ученикът: Не е ли по-добре човек да стане индиферентен и да отминава всичко без вълнение? Учителят: Ще сгрешите, ако мислите, че индиферентните хора са силни и мъдри.
към текста >>

72. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят: Най-голямата задача на човека в живота е да намери истинския си път.
Разговор дванадесети Още с идването си Учителят заговори, сякаш това, което трябваше да каже, беше продължение на неговата мисъл, с която бе тръгнал към групата ученици. Учителят: Най-голямата задача на човека в живота е да намери истинския си път. Тогава чак той ще осмисли своето съществувание. При този разговор ученикът много сполучливо задаваше въпросите, с което разговорът се превърна в цяла беседа, като за разлика от другите беседи тази беше прекъсвана с въпроси, около които се създадоха отделните пасажи. Ученикът: Вие казахте, че е потребно всеки да намери своя истински път. Това е така, щом го казвате, но хората търсят само материално благополучие? Щом е така, щом като личните интереси ръководят човека, тогава не е ли ясно, че живеем в епоха, когато е спънат духовният развой?
към текста >>

Учителят: Това би било така, както казваш, но в човешката душа живее един често несъзнателен подтик, който пази душите на много хора от пълно потъване в бездната на материята и в измамната сянка на илюзиите.
При този разговор ученикът много сполучливо задаваше въпросите, с което разговорът се превърна в цяла беседа, като за разлика от другите беседи тази беше прекъсвана с въпроси, около които се създадоха отделните пасажи. Ученикът: Вие казахте, че е потребно всеки да намери своя истински път. Това е така, щом го казвате, но хората търсят само материално благополучие? Щом е така, щом като личните интереси ръководят човека, тогава не е ли ясно, че живеем в епоха, когато е спънат духовният развой? Учителят погледна напред, където между клоните и боровете при източната страна на изгревската поляна трептяха като огромни бели звезди пролуките, през които надничаше доста извисеното вече слънце, и заговори спокойно: Учителят: Това би било така, както казваш, но в човешката душа живее един често несъзнателен подтик, който пази душите на много хора от пълно потъване в бездната на материята и в измамната сянка на илюзиите. Всички от групата очакваха с голямо внимание да чуят изясненията, които Учителят щеше да даде. - Колкото и да се стараят хората да убедят себе си и другите продължи той, - че смисълът на живота се крие единствено в материалното благополучие, те не могат да скрият дори пред собственото си самонаблюдение, че най-голямото в целия им живот е бил някакъв по-рано или по-късно осъзнат подтик. За да стане човек последовател на някакво учение, доктрина, философия, подтикът е дошъл отвътре. Нека проверят себе си тези, които са убедени материалиста, за да разберат, че не е само литературата, която са прочели, не само външните въздействия, които са получили, са причина да поемат този път. Решителният момент да тръгнат в една или друга посока е дошъл отвътре.
към текста >>

- Колкото и да се стараят хората да убедят себе си и другите продължи той, - че смисълът на живота се крие единствено в материалното благополучие, те не могат да скрият дори пред собственото си самонаблюдение, че най-голямото в целия им живот е бил някакъв по-рано или по-късно осъзнат подтик.
Това е така, щом го казвате, но хората търсят само материално благополучие? Щом е така, щом като личните интереси ръководят човека, тогава не е ли ясно, че живеем в епоха, когато е спънат духовният развой? Учителят погледна напред, където между клоните и боровете при източната страна на изгревската поляна трептяха като огромни бели звезди пролуките, през които надничаше доста извисеното вече слънце, и заговори спокойно: Учителят: Това би било така, както казваш, но в човешката душа живее един често несъзнателен подтик, който пази душите на много хора от пълно потъване в бездната на материята и в измамната сянка на илюзиите. Всички от групата очакваха с голямо внимание да чуят изясненията, които Учителят щеше да даде. - Колкото и да се стараят хората да убедят себе си и другите продължи той, - че смисълът на живота се крие единствено в материалното благополучие, те не могат да скрият дори пред собственото си самонаблюдение, че най-голямото в целия им живот е бил някакъв по-рано или по-късно осъзнат подтик. За да стане човек последовател на някакво учение, доктрина, философия, подтикът е дошъл отвътре. Нека проверят себе си тези, които са убедени материалиста, за да разберат, че не е само литературата, която са прочели, не само външните въздействия, които са получили, са причина да поемат този път. Решителният момент да тръгнат в една или друга посока е дошъл отвътре. Ако не беше така, те биха възприели и всяко друго външно въздействие и биха изповядвали всякакви други идеи. Ако това е вярно за човека, който няма никакво отношение към реалността на духа, колко по-вярно е то за тези, които признават съществуването на една първопричина.
към текста >>

Тогава животът се обезсмисля.
За да се убедим във всичката стойност и значение на вътрешния подтик, нека си зададем въпроса: Кога хората на тази земя са по-нещастни? Дали когато загубят външното си богатство или когато загубят вътрешната си увереност. При външна загуба и при запазен вътрешен ентусиазъм всичко по-лесно се оправя. По-тежко е, когато изчезне вярата в това, което е станало за тях идеал. Тогава животът се обезсмисля. Има хора, у които този процес става много бързо. Една несполука, едно затруднение в живота може да бъде причина за разочарование и катастрофа. Хората от тази категория не познават закона за смяната на противоположните състояния, които са необходими за развитието. Ученикът: Какви са тези смени? Учителят: Животът на земята е такъв.
към текста >>

Една несполука, едно затруднение в живота може да бъде причина за разочарование и катастрофа.
Дали когато загубят външното си богатство или когато загубят вътрешната си увереност. При външна загуба и при запазен вътрешен ентусиазъм всичко по-лесно се оправя. По-тежко е, когато изчезне вярата в това, което е станало за тях идеал. Тогава животът се обезсмисля. Има хора, у които този процес става много бързо. Една несполука, едно затруднение в живота може да бъде причина за разочарование и катастрофа. Хората от тази категория не познават закона за смяната на противоположните състояния, които са необходими за развитието. Ученикът: Какви са тези смени? Учителят: Животът на земята е такъв. Ако двама души се явят на конкурс, единият ще спечели и ще се радва, а другият ще скърби. И чрез радостта и чрез скърбите човек придобива нещо за своето развитие.
към текста >>

Учителят: Животът на земята е такъв.
Тогава животът се обезсмисля. Има хора, у които този процес става много бързо. Една несполука, едно затруднение в живота може да бъде причина за разочарование и катастрофа. Хората от тази категория не познават закона за смяната на противоположните състояния, които са необходими за развитието. Ученикът: Какви са тези смени? Учителят: Животът на земята е такъв. Ако двама души се явят на конкурс, единият ще спечели и ще се радва, а другият ще скърби. И чрез радостта и чрез скърбите човек придобива нещо за своето развитие. Има хора, които са живели повърхностно. Те никога не са познали скръбта и са станали лекомислени и малко празни. Когато човек е изцапан, той се измива с вода, но водата става нечиста.
към текста >>

Ако в живота си човек успее да стане учен, тази ученост е присадка в неговия живот.
Вие не знаете причината нито на красотата, нито на грозотата. Има случаи, когато грозотата става хубост, а красотата може да донесе нещастие. Светът е пълен с привидни неща. Нищо от това, което се губи и което могат да ви отнемат, не е ваша собственост. Ваша собственост е само това, с което се раждате и което след всички промени при всички условия остава у вас. Ако в живота си човек успее да стане учен, тази ученост е присадка в неговия живот. Присадката не е основно качество на дървото. Щом тя се отчупи, дървото проявява своето първоначално естество. Един учен вследствие на някакво произшествие или заболяване може да загуби своето знание. У него тогава остават неговите вродени качества. Има случаи, когато вследствие на натрупвания в кръвоносните съдове големи учени, световни капацитети са загубвали своите знания - присадената си стойност и са проявили изненадващо първични, груби, дори отблъскващи неща.
към текста >>

Много неща от живота и цивилизацията - от обрядите и стикецията, са такива присадки.
Присадката не е основно качество на дървото. Щом тя се отчупи, дървото проявява своето първоначално естество. Един учен вследствие на някакво произшествие или заболяване може да загуби своето знание. У него тогава остават неговите вродени качества. Има случаи, когато вследствие на натрупвания в кръвоносните съдове големи учени, световни капацитети са загубвали своите знания - присадената си стойност и са проявили изненадващо първични, груби, дори отблъскващи неща. Много неща от живота и цивилизацията - от обрядите и стикецията, са такива присадки. Те не са постоянни елементи па човешкото аз. Ученикът: Кое е по-важно да развием в своя живот? Колцина от учените и прочути хора в обществото се занимават със своето аз? Нали целият живот на тези, които са се посветили на науката, протича само в усъвършенствуване на специалността? Учителят: Да, така е.
към текста >>

Ученикът: Кое е по-важно да развием в своя живот?
Един учен вследствие на някакво произшествие или заболяване може да загуби своето знание. У него тогава остават неговите вродени качества. Има случаи, когато вследствие на натрупвания в кръвоносните съдове големи учени, световни капацитети са загубвали своите знания - присадената си стойност и са проявили изненадващо първични, груби, дори отблъскващи неща. Много неща от живота и цивилизацията - от обрядите и стикецията, са такива присадки. Те не са постоянни елементи па човешкото аз. Ученикът: Кое е по-важно да развием в своя живот? Колцина от учените и прочути хора в обществото се занимават със своето аз? Нали целият живот на тези, които са се посветили на науката, протича само в усъвършенствуване на специалността? Учителят: Да, така е. За по-голяма част от тези, които се занимават с наука, грижите са все около това да се получават все повече знания. Това е и похвално, но от много голямо значение е човек в процеса на своето развитие да се стреми да развие своите основни вродени качества.
към текста >>

Нали целият живот на тези, които са се посветили на науката, протича само в усъвършенствуване на специалността?
Има случаи, когато вследствие на натрупвания в кръвоносните съдове големи учени, световни капацитети са загубвали своите знания - присадената си стойност и са проявили изненадващо първични, груби, дори отблъскващи неща. Много неща от живота и цивилизацията - от обрядите и стикецията, са такива присадки. Те не са постоянни елементи па човешкото аз. Ученикът: Кое е по-важно да развием в своя живот? Колцина от учените и прочути хора в обществото се занимават със своето аз? Нали целият живот на тези, които са се посветили на науката, протича само в усъвършенствуване на специалността? Учителят: Да, така е. За по-голяма част от тези, които се занимават с наука, грижите са все около това да се получават все повече знания. Това е и похвално, но от много голямо значение е човек в процеса на своето развитие да се стреми да развие своите основни вродени качества. Това всъщност е духовното развитие. Вниманието върху усъвършенствуването на първичното, вроденото не трябва да е по-малко, отколкото е усърдието за развитие и усъвършенствуване на присадката.
към текста >>

Човек, който има връзка с Бога, живее в любов, а любовта, която изпълва живота ни, е вече самото щастие.
Пълен ли с само с богатство, заради което хората ще му оказват лицемерно почитание, той ще представлява едно нищо, облечено в преходно и смешно великолепие. Тогава какво значи да си пълен с благодат и истина? То означава да си създал вътрешна връзка с Бога. А какво повече човек може да пожелае? Такъв, който е осъществил такава, има всичко, това е най-голямата пълнота и най-възвишеното щастие, за което може да помечтаем. Човек, който има връзка с Бога, живее в любов, а любовта, която изпълва живота ни, е вече самото щастие. То се съдържа в нея. Когато хората слушат да се говори за любовта, разбират различни неща. Необходимо следователно е да се разберем за каква любов става дума. Има любов, която прилича на пукната стомна, водата от нея изтича и свършва. Има любов, която може да се уподоби на здрава стомна, но и тя се изпива.
към текста >>

която като слиза надолу в долините на живота, напоява всичко да расте и да даде плод.
Необходимо следователно е да се разберем за каква любов става дума. Има любов, която прилича на пукната стомна, водата от нея изтича и свършва. Има любов, която може да се уподоби на здрава стомна, но и тя се изпива. Любовта, за която става дума. прилича на извор с преизобилно бликаща вода. която като слиза надолу в долините на живота, напоява всичко да расте и да даде плод. Никой обаче не трябва да прави упрек на другите заради това как с познал любовта. Трябва да знаем, че животът на земята е сериозен и труден. Земята е сурово училище и хората непрекъснато се намират на изпит. Да не бъдем самонадеяни, а да уповаваме на Бога. Познати са случаите, когато в мисълта и убеждението на хора, посветени или посветили живота си на Бога и стигнали до високи върхове на своето развитие, са станали големи пертурбации и огъвания.
към текста >>

Трябва да знаем, че животът на земята е сериозен и труден.
Има любов, която може да се уподоби на здрава стомна, но и тя се изпива. Любовта, за която става дума. прилича на извор с преизобилно бликаща вода. която като слиза надолу в долините на живота, напоява всичко да расте и да даде плод. Никой обаче не трябва да прави упрек на другите заради това как с познал любовта. Трябва да знаем, че животът на земята е сериозен и труден. Земята е сурово училище и хората непрекъснато се намират на изпит. Да не бъдем самонадеяни, а да уповаваме на Бога. Познати са случаите, когато в мисълта и убеждението на хора, посветени или посветили живота си на Бога и стигнали до високи върхове на своето развитие, са станали големи пертурбации и огъвания. Големи учени са напускали света на своята наука, увлечени от примката на някоя земна красота. Имало с случаи, когато и светии са съкращавали времето на своето призвание, за да се отдадат на увлечение по мярнала им се пред очите земна хубост.
към текста >>

Познати са случаите, когато в мисълта и убеждението на хора, посветени или посветили живота си на Бога и стигнали до високи върхове на своето развитие, са станали големи пертурбации и огъвания.
която като слиза надолу в долините на живота, напоява всичко да расте и да даде плод. Никой обаче не трябва да прави упрек на другите заради това как с познал любовта. Трябва да знаем, че животът на земята е сериозен и труден. Земята е сурово училище и хората непрекъснато се намират на изпит. Да не бъдем самонадеяни, а да уповаваме на Бога. Познати са случаите, когато в мисълта и убеждението на хора, посветени или посветили живота си на Бога и стигнали до високи върхове на своето развитие, са станали големи пертурбации и огъвания. Големи учени са напускали света на своята наука, увлечени от примката на някоя земна красота. Имало с случаи, когато и светии са съкращавали времето на своето призвание, за да се отдадат на увлечение по мярнала им се пред очите земна хубост. На земята има ангели, които се разхождат из пътищата като изискани господа, забравили отдавна задачата, с която са дошли на земята. Затова не бързайте да се произнасяте за процеси, които не са завършени. Вие още не сте в състояние да знаете причините за това, което става, нито пък как ще се развият нещата занапред.
към текста >>

На този въпрос може да се даде светлина само ако се върнем назад в живота, когато се е случило нещо много дисхармонично.
Бог излива Своето благословение и Своята благодат на тези, които не ходят по пътищата на нечестивите. Ако ти си взел по нечестен път част от труда на някого, това, което си спечелил, няма да ти донесе благословение. То не попада в Божията благодат. Хората на земята често повтарят пословицата: „Човек за човека е вълк“. Тази пословица с резултат на един процес в природата, за който сега не ще приказвам. На този въпрос може да се даде светлина само ако се върнем назад в живота, когато се е случило нещо много дисхармонично. Дълбоки са причините защо вълкът с станал вълк, мечката мечка, змията - змия. Това е все пак разбрано, но защо казвате човек за човека с вълк? Има следователно между хората един остатък от онези далечни дисхармонични процеси. Вълк е тоя, който изяда човека, змия е оня, който като се увие около някого, троши костите му. А каква е задачата на човека?
към текста >>

Не е до вярването, но до възможностите да се получават плодовете на една вяра, която може да промени живота.
Мнозина ще се запитат: „Къде с благодатта, щом трябва да си носим кръста? “ Благодатта е в това. че когато поемем съзнателно и с любов своя кръст, ние ще имаме възможност да познаем истината, а истината ще ни направи свободни. Благодатта е в това, че небето ще ни включи като свои поданици и душите ни ще се възвисят до места, до които не бихме стигнали по пътя на себичното земно щастие. Не е достатъчно само това дали сме вярващи и се обявяваме официално за такива. Не е до вярването, но до възможностите да се получават плодовете на една вяра, която може да промени живота. Вярването, че на планината има един обилен извор, не е достатъчно, Човек трябва да иде до този извор и да утоли своята жажда. Вярването в съществуването на плодната градина не те ползува. Трябва да отидеш при нея и да вкусиш от нейното преизобилие. Ние искаме да създадем нов тип на верующ човек. Той трябва да може да промени своето тяло, своя ум, сърце и воля.
към текста >>

Един вътрешен преврат трябва да стане в хората, за да минат от смърт към живот.
Ние искаме да създадем нов тип на верующ човек. Той трябва да може да промени своето тяло, своя ум, сърце и воля. Новият човек трябва да се откаже от всякакво насилие, от всяка лъжа и користолюбие. Стане ли това, чак тогава ще дойде спасението, за което се приказва толкова много. То не ще дойде отвън, а от Бога, Който е вътре в човека. Един вътрешен преврат трябва да стане в хората, за да минат от смърт към живот. Къде е Господ? - Така се запитвате вие. Нашият отговор е: не Той е навсякъде и никъде. Пол дилемата „навсякъде“ ние разбираме цялото пространство и всички измерения на всички светове. Под „никъде“ разбираме, че не е на определено място.
към текста >>

Истинското себепознаване се крие в думите: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога Исуса Христа.
В тази повеля не е казано кое себе да познаем. Да познаваш Божественото себе и да му служиш е рай. А да познаеш себето, ограничено в материалния свят. води в ада. Това. дето земята е покрита с кости, кръв, сълзи и безчестия, е пак от неправилното себепознаване. Истинското себепознаване се крие в думите: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога Исуса Христа. Когото Си проводил на земята.“ Истинското себепознаване е да познаеш в себе си Господа на Любовта. Само този, който е познал себе си по този начин, се е истински познал. Само такъв знае що е благодат и истина. С тези думи щеше да завърши разговорът на слънчевата полянка, но изведнъж прокопаха дошли от запад едри капки и един облак се носеше зад тях.
към текста >>

Небето е щедър извор на всички блага за живота.
Групата го настигна бързо. Разговорът премина на закрито, защото пролетният дъжд вече приятно ръмеше над полянката. На естрадата беше също много уютно за разговор. Учителят: Виждате ли този дъжд? Той е дар от живата разумна природа за всички твари на земята - най-напред растенията, а след това всички останали същества, които получават храна от растителното царство. Небето е щедър извор на всички блага за живота. Освен слънчева енергия, определена за планетата, всички твари поотделно получават своя дял енергия. Птичките знаят това. Затова преди изгрев слънце застават по клоните и чакат мига на изгрева, за да приемат своя дял. От това, че получаваме даром живота и силите, които го поддържат, следва, че всяко придобито нещо ни подтиква да помогнем и на онези, които се нуждаят от нашата помощ. Този закон е валиден и за напредналите същества.
към текста >>

От това, че получаваме даром живота и силите, които го поддържат, следва, че всяко придобито нещо ни подтиква да помогнем и на онези, които се нуждаят от нашата помощ.
Той е дар от живата разумна природа за всички твари на земята - най-напред растенията, а след това всички останали същества, които получават храна от растителното царство. Небето е щедър извор на всички блага за живота. Освен слънчева енергия, определена за планетата, всички твари поотделно получават своя дял енергия. Птичките знаят това. Затова преди изгрев слънце застават по клоните и чакат мига на изгрева, за да приемат своя дял. От това, че получаваме даром живота и силите, които го поддържат, следва, че всяко придобито нещо ни подтиква да помогнем и на онези, които се нуждаят от нашата помощ. Този закон е валиден и за напредналите същества. Ученикът: При един разговор с приятели дочух да се говори, че най-великата добродетел е честността. Така ли е? Учителят: Честността е качество, което трябва да притежава всеки човек. Не само за тия, които се наричат ученици и вървят съзнателно в духовния път, но и за всички люде тя е първото качество.
към текста >>

Честността е качество, което не зависи от положението, което човек заема в живота.
Не само за тия, които се наричат ученици и вървят съзнателно в духовния път, но и за всички люде тя е първото качество. Що се отнася до ученика, неговата честност трябва да го вдъхнови смело и открито да говори на своя учител. Най-напред човек трябва да бъде честен пред себе си. Елементите на честността са справедливост и благородство. Без тези два елемента честност не съществува. Честността е качество, което не зависи от положението, което човек заема в живота. И да си слуга, и да си цар, богат или беден, трябва да изразяваш честността по един и същи начин. Честният човек прилича на дреха, която колкото и да я перете, не прави водата мътна. Честният човек плаща своите задължения. Има един закон в духовния свят, според който, ако имате задължение от десет милиона лева, невидимият свят е готов да го изплати, но дълга ви от пет лева трябва сами да си изплатите. Невидимият свят прощава големите грешки, но малките - никога!
към текста >>

73. 32. УЧЕНИК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Ученик на какво — на великия живот, в който е съпричастник.
УЧЕНИК През вековете човек е заемал всевъзможни постове и много книги са изпълнени с търсения и догадки за неговото призвание и служба на земята. Но ето едно определение, което се дава на човека днес и което е колкото скромно, толкова и велико. Човек е дошъл на Земята да се учи. Той е призван да бъде ученик. Ученик на какво — на великия живот, в който е съпричастник. На Земята има много училища и школи за хората, но една нова школа се отваря днес за порасналия съзнателен човек, където той трябва да започне да учи великите закони, които управляват живота както на природата, така и неговия собствен живот. Човек е призван да стане господар на себе си, на съдбата си. Как ще владее той природата, ако не познава собствената си природа. Цялата природа е човекът, разложен на своите части. Всички предмети и явления в природата изразяват частите и функциите на човешкото тяло, на човешкия ум, сърце, воля, душа и дух.
към текста >>

На Земята има много училища и школи за хората, но една нова школа се отваря днес за порасналия съзнателен човек, където той трябва да започне да учи великите закони, които управляват живота както на природата, така и неговия собствен живот.
През вековете човек е заемал всевъзможни постове и много книги са изпълнени с търсения и догадки за неговото призвание и служба на земята. Но ето едно определение, което се дава на човека днес и което е колкото скромно, толкова и велико. Човек е дошъл на Земята да се учи. Той е призван да бъде ученик. Ученик на какво — на великия живот, в който е съпричастник. На Земята има много училища и школи за хората, но една нова школа се отваря днес за порасналия съзнателен човек, където той трябва да започне да учи великите закони, които управляват живота както на природата, така и неговия собствен живот. Човек е призван да стане господар на себе си, на съдбата си. Как ще владее той природата, ако не познава собствената си природа. Цялата природа е човекът, разложен на своите части. Всички предмети и явления в природата изразяват частите и функциите на човешкото тяло, на човешкия ум, сърце, воля, душа и дух. Да си ученик на живота е привилегия, която днес се дава на човека и който пост той трябва достойно да заеме.
към текста >>

Да си ученик на живота е привилегия, която днес се дава на човека и който пост той трябва достойно да заеме.
На Земята има много училища и школи за хората, но една нова школа се отваря днес за порасналия съзнателен човек, където той трябва да започне да учи великите закони, които управляват живота както на природата, така и неговия собствен живот. Човек е призван да стане господар на себе си, на съдбата си. Как ще владее той природата, ако не познава собствената си природа. Цялата природа е човекът, разложен на своите части. Всички предмети и явления в природата изразяват частите и функциите на човешкото тяло, на човешкия ум, сърце, воля, душа и дух. Да си ученик на живота е привилегия, която днес се дава на човека и който пост той трябва достойно да заеме. Да си ученик подразбира да имаш Учител. Учителят сам намира учениците си, а те познават Неговия глас и отиват при Него. В тази школа на живота човек ще се научи как да излезе от сферата на личния живот и да заживее за Цялото, или да влезе в космичното съзнание. Животът на ученика е низ от сложни задачи, които той трябва да разреши правилно. Всяка трудност в живота, всяко.противоречие със сили, с които той трябва да знае как да се справя, а не да се блъска в тях като залутан в тъмна гора без изход, без светлина.
към текста >>

В тази школа на живота човек ще се научи как да излезе от сферата на личния живот и да заживее за Цялото, или да влезе в космичното съзнание.
Цялата природа е човекът, разложен на своите части. Всички предмети и явления в природата изразяват частите и функциите на човешкото тяло, на човешкия ум, сърце, воля, душа и дух. Да си ученик на живота е привилегия, която днес се дава на човека и който пост той трябва достойно да заеме. Да си ученик подразбира да имаш Учител. Учителят сам намира учениците си, а те познават Неговия глас и отиват при Него. В тази школа на живота човек ще се научи как да излезе от сферата на личния живот и да заживее за Цялото, или да влезе в космичното съзнание. Животът на ученика е низ от сложни задачи, които той трябва да разреши правилно. Всяка трудност в живота, всяко.противоречие със сили, с които той трябва да знае как да се справя, а не да се блъска в тях като залутан в тъмна гора без изход, без светлина. Той поставя в действие вътрешната светлина, която го направлява вече, защото той заработва съзнателно с нея. Всичко, което е било в спящо състояние в него, започва да се събужда и ученикът постепенно навлиза в един нов свят, много по-обширен и с много по-големи възможности за постижение. Той заработва над себе си със съзнанието на ваятел и художник, за да изработи духовното си тяло, с което ще влезе във връзка със съзнания от по-висшите светове.
към текста >>

Животът на ученика е низ от сложни задачи, които той трябва да разреши правилно.
Всички предмети и явления в природата изразяват частите и функциите на човешкото тяло, на човешкия ум, сърце, воля, душа и дух. Да си ученик на живота е привилегия, която днес се дава на човека и който пост той трябва достойно да заеме. Да си ученик подразбира да имаш Учител. Учителят сам намира учениците си, а те познават Неговия глас и отиват при Него. В тази школа на живота човек ще се научи как да излезе от сферата на личния живот и да заживее за Цялото, или да влезе в космичното съзнание. Животът на ученика е низ от сложни задачи, които той трябва да разреши правилно. Всяка трудност в живота, всяко.противоречие със сили, с които той трябва да знае как да се справя, а не да се блъска в тях като залутан в тъмна гора без изход, без светлина. Той поставя в действие вътрешната светлина, която го направлява вече, защото той заработва съзнателно с нея. Всичко, което е било в спящо състояние в него, започва да се събужда и ученикът постепенно навлиза в един нов свят, много по-обширен и с много по-големи възможности за постижение. Той заработва над себе си със съзнанието на ваятел и художник, за да изработи духовното си тяло, с което ще влезе във връзка със съзнания от по-висшите светове. Той работи за съвършенството си, като прави съзнателна връзка с Великото Начало в себе си, което се проектира във всичките му мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

Всяка трудност в живота, всяко.противоречие със сили, с които той трябва да знае как да се справя, а не да се блъска в тях като залутан в тъмна гора без изход, без светлина.
Да си ученик на живота е привилегия, която днес се дава на човека и който пост той трябва достойно да заеме. Да си ученик подразбира да имаш Учител. Учителят сам намира учениците си, а те познават Неговия глас и отиват при Него. В тази школа на живота човек ще се научи как да излезе от сферата на личния живот и да заживее за Цялото, или да влезе в космичното съзнание. Животът на ученика е низ от сложни задачи, които той трябва да разреши правилно. Всяка трудност в живота, всяко.противоречие със сили, с които той трябва да знае как да се справя, а не да се блъска в тях като залутан в тъмна гора без изход, без светлина. Той поставя в действие вътрешната светлина, която го направлява вече, защото той заработва съзнателно с нея. Всичко, което е било в спящо състояние в него, започва да се събужда и ученикът постепенно навлиза в един нов свят, много по-обширен и с много по-големи възможности за постижение. Той заработва над себе си със съзнанието на ваятел и художник, за да изработи духовното си тяло, с което ще влезе във връзка със съзнания от по-висшите светове. Той работи за съвършенството си, като прави съзнателна връзка с Великото Начало в себе си, което се проектира във всичките му мисли, чувства и постъпки. Ученикът е кандидат за вечния живот, чрез който ще влезе в Царството Божие, затова знание и мъдрост му трябват.
към текста >>

Ученикът е кандидат за вечния живот, чрез който ще влезе в Царството Божие, затова знание и мъдрост му трябват.
Всяка трудност в живота, всяко.противоречие със сили, с които той трябва да знае как да се справя, а не да се блъска в тях като залутан в тъмна гора без изход, без светлина. Той поставя в действие вътрешната светлина, която го направлява вече, защото той заработва съзнателно с нея. Всичко, което е било в спящо състояние в него, започва да се събужда и ученикът постепенно навлиза в един нов свят, много по-обширен и с много по-големи възможности за постижение. Той заработва над себе си със съзнанието на ваятел и художник, за да изработи духовното си тяло, с което ще влезе във връзка със съзнания от по-висшите светове. Той работи за съвършенството си, като прави съзнателна връзка с Великото Начало в себе си, което се проектира във всичките му мисли, чувства и постъпки. Ученикът е кандидат за вечния живот, чрез който ще влезе в Царството Божие, затова знание и мъдрост му трябват. Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на вечния живот.
към текста >>

Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на вечния живот.
Той поставя в действие вътрешната светлина, която го направлява вече, защото той заработва съзнателно с нея. Всичко, което е било в спящо състояние в него, започва да се събужда и ученикът постепенно навлиза в един нов свят, много по-обширен и с много по-големи възможности за постижение. Той заработва над себе си със съзнанието на ваятел и художник, за да изработи духовното си тяло, с което ще влезе във връзка със съзнания от по-висшите светове. Той работи за съвършенството си, като прави съзнателна връзка с Великото Начало в себе си, което се проектира във всичките му мисли, чувства и постъпки. Ученикът е кандидат за вечния живот, чрез който ще влезе в Царството Божие, затова знание и мъдрост му трябват. Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на вечния живот.
към текста >>

74. 36. САМОВЪЗПИТАНИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Съзнателен контрол над всички прояви и уместни задръжки на индивида.
Нрави ми се и така съм свикнала с този процес, че в летовището в Несебър, където младежи ни прислужваха в трапезарията, често си прибирах съдовете след ядене и ги понасях, за да ги върна отново на масата. Бих желала да придобие същата популярност и думата самовъзпитание. Като дългогодишна учителка, наблюдавах каква сила има думата само, като самодейност например сред учениците, самостоятелност при обучението и пр. Но за съжаление думата самовъзпитание рядко се чува у нас. Какво е всъщност самовъзпитанието? Съзнателен контрол над всички прояви и уместни задръжки на индивида. У нас не съществуват изсушени от времето традиции, като например у англичанина, който не смее дори да заговори на човек, с когото не е запознат, и всеки притежава значителна порция суха вежливост, но пък не бива да стигаме дотам, че да отричаме добрите традиции. В трамвая е често явление да видиш стари хора правостоящи край много насядали младежи. А да ти се извини някой, че те е блъснал в главата, когато си седнал под апарата за самотаксуване? Забравен е общественият култ на уважение към възрастните, които в повечето случаи носят товара на младите семейства. Накъдето се обърнеш, в тролея, в магазина, на опашка или на улицата, все се сблъскваш с някой намръщен човек, който или те обслужва като автомат, или те отминава с блъскане, особено при качване в превозно средство, и ти разваля настроението.
към текста >>

Има хиляди примери на красиви, изработени хора, които ни служат за подтик в живота.
Имаше едно време милиционер на една важна пресечка, който бе артист в службата си. Удоволствие ти правеше да го наблюдаваш как ритмично и грациозно дава път на колите с израз на човек, който извършва най-важната работа в света. Вдъхновен беше този милиционер и е оставил незабравим спомен у всеки, който го е наблюдавал на скромния му пост. Спомням си една лекарка, която само като те погледне, ти вдъхваше сила и надежда. Всеотдайна бе тя в службата си, приемаше всеки, като че ли той представляваше най-важният човек в света. Има хиляди примери на красиви, изработени хора, които ни служат за подтик в живота. Самовъзпитанието изниква от едно вътрешно, дълбоко желание и стремеж да бъдеш истински човек. Наблюдавах веднъж на село един мастит петел, който се грижеше за няколко кокошки. Като му хвърлиш трохи, той не се спускаше да ги кълве, а повикваше на петльовия си език кокошките и кълвеше по някоя троха след тях. Кавалер беше този петел! Кой го беше научил на подобно поведение?
към текста >>

За него не важеше животинският лозунг — "правото на силния".
Наблюдавах веднъж на село един мастит петел, който се грижеше за няколко кокошки. Като му хвърлиш трохи, той не се спускаше да ги кълве, а повикваше на петльовия си език кокошките и кълвеше по някоя троха след тях. Кавалер беше този петел! Кой го беше научил на подобно поведение? Чувството му за достойнство беше силно. За него не важеше животинският лозунг — "правото на силния". Но този лозунг като че ли е взел преднина в нашето общество. Да се обърнем назад и се вдъхновим от примера на хубавите българи, които служеха всеотдайно на народа си, без да очакват някаква лична награда. Самовъзпитанието и само възпитанието ще оправи българския народ.
към текста >>

75. 59. ОТДЕЛНОТО И ОБЩОТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Така стоят нещата и в нашето съзнание за живота на Земята.
ОТДЕЛНОТО И ОБЩОТО В нашия физически свят всяко живо същество и всяка вещ са отделни. Това е Закон на материята. Така стоят нещата и в нашето съзнание за живота на Земята. Милиони години всичко се е обособявало, усъвършенствало, докато придобие днешния си облик. Така се е организирал физическият свят от хаоса, мъглявините, в които е живяла Земята преди това обособяване на всичко, което съществува и живее на нея. Бавно и трудно човек е развил индивидуалното си съзнание и се е обособявал като индивид. Знаейки високата цена на постижението на своята индивидуалност, той съкровено я пази и развива в себе си защитен механизъм на това високо постижение, до което е стигнал след несметни борби и страдания. Да си високосъзнателен, индивидуализиран човек, е голямо постижение.
към текста >>

Да си високосъзнателен, индивидуализиран човек, е голямо постижение.
Така стоят нещата и в нашето съзнание за живота на Земята. Милиони години всичко се е обособявало, усъвършенствало, докато придобие днешния си облик. Така се е организирал физическият свят от хаоса, мъглявините, в които е живяла Земята преди това обособяване на всичко, което съществува и живее на нея. Бавно и трудно човек е развил индивидуалното си съзнание и се е обособявал като индивид. Знаейки високата цена на постижението на своята индивидуалност, той съкровено я пази и развива в себе си защитен механизъм на това високо постижение, до което е стигнал след несметни борби и страдания. Да си високосъзнателен, индивидуализиран човек, е голямо постижение. В индивидуализирания човек има високо съзнание за стойността и отговорността му. Но Творецът не оставя човека на едно и също ниво на съзнание през вековете. Явяват се велики личности с послания от Него, които чертаят Пътя на човешкото развитие. Това са пророците и Великите Учители на човечеството. На всеки 2100 години, когато оста на Земята се насочва към ново съзвездие, започва нов етап в развитието на човека.
към текста >>

Вечен паметник е живото Слово Божие, което той изрече и от което повече от половината е отпечатано в десетки томове и преведени на различни езици.
Българите трябва да знаят какво става тук и в чужбина с Новото Учение, защото Учителят каза: "Великата задача е да предаде това учение на българите, а тяхната задача е да го предаде на света." Едно велико задължение носи този народ и ако не го изпълни, го очаква тежка разплата. Едва сега виждаме началото на това възмездие за безотговорността, проявена от власт и църква. Младежта тръгна по чужди, опасни секти, вместо да се даде насъщният духовен хляб за развитието на силите и дарбите й. От целия квартал на братството остана само гробът на Учителя, а днес има претендент и за това последно парче земя, останало да напомня на хората, че тук е живял и работил Великият Миров Учител. Но Той каза, че не иска паметници и още не се знае ( делото е през май ) какво ще стане с гроба. Вечен паметник е живото Слово Божие, което той изрече и от което повече от половината е отпечатано в десетки томове и преведени на различни езици. Ще пребъде делото на Великия Учител през вековете! Бъдещето на народите е в обединяване в едно Всемирно Братство, но това може да стане само когато съзнанието на хората се пробуди за духовното естество на човека. Нова мисъл се изисква днес, за да излезем от тесния кръгозор на индивидуалното съзнание, което докара крайния егоизъм. Новото Учение очертава пътя към обединението на отделните личности и народи в името на Великата Божия Любов, която ни е създала и на която дължи абсолютно всичко в живота си. Първо, защото Животът е плод на Любовта и всяко благо в него ни се дава от великата Божия Любов.
към текста >>

Новото Учение очертава пътя към обединението на отделните личности и народи в името на Великата Божия Любов, която ни е създала и на която дължи абсолютно всичко в живота си.
Но Той каза, че не иска паметници и още не се знае ( делото е през май ) какво ще стане с гроба. Вечен паметник е живото Слово Божие, което той изрече и от което повече от половината е отпечатано в десетки томове и преведени на различни езици. Ще пребъде делото на Великия Учител през вековете! Бъдещето на народите е в обединяване в едно Всемирно Братство, но това може да стане само когато съзнанието на хората се пробуди за духовното естество на човека. Нова мисъл се изисква днес, за да излезем от тесния кръгозор на индивидуалното съзнание, което докара крайния егоизъм. Новото Учение очертава пътя към обединението на отделните личности и народи в името на Великата Божия Любов, която ни е създала и на която дължи абсолютно всичко в живота си. Първо, защото Животът е плод на Любовта и всяко благо в него ни се дава от великата Божия Любов. Днес Бог даде Третия завет на света — прославата на синовете Божии чрез живот, посветен Нему. Една Нова култура ще залее земята, основана на вечните принципи на Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта дава живот, Мъдростта — светлина и знание, а Истината — свобода. "Ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни" — каза Христос.
към текста >>

Първо, защото Животът е плод на Любовта и всяко благо в него ни се дава от великата Божия Любов.
Вечен паметник е живото Слово Божие, което той изрече и от което повече от половината е отпечатано в десетки томове и преведени на различни езици. Ще пребъде делото на Великия Учител през вековете! Бъдещето на народите е в обединяване в едно Всемирно Братство, но това може да стане само когато съзнанието на хората се пробуди за духовното естество на човека. Нова мисъл се изисква днес, за да излезем от тесния кръгозор на индивидуалното съзнание, което докара крайния егоизъм. Новото Учение очертава пътя към обединението на отделните личности и народи в името на Великата Божия Любов, която ни е създала и на която дължи абсолютно всичко в живота си. Първо, защото Животът е плод на Любовта и всяко благо в него ни се дава от великата Божия Любов. Днес Бог даде Третия завет на света — прославата на синовете Божии чрез живот, посветен Нему. Една Нова култура ще залее земята, основана на вечните принципи на Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта дава живот, Мъдростта — светлина и знание, а Истината — свобода. "Ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни" — каза Христос. Човек с непробудено духовно съзнание не може да обеднява или управлява един народ, а още по-малко да го обедини с другите народи.
към текста >>

Днес Бог даде Третия завет на света — прославата на синовете Божии чрез живот, посветен Нему.
Ще пребъде делото на Великия Учител през вековете! Бъдещето на народите е в обединяване в едно Всемирно Братство, но това може да стане само когато съзнанието на хората се пробуди за духовното естество на човека. Нова мисъл се изисква днес, за да излезем от тесния кръгозор на индивидуалното съзнание, което докара крайния егоизъм. Новото Учение очертава пътя към обединението на отделните личности и народи в името на Великата Божия Любов, която ни е създала и на която дължи абсолютно всичко в живота си. Първо, защото Животът е плод на Любовта и всяко благо в него ни се дава от великата Божия Любов. Днес Бог даде Третия завет на света — прославата на синовете Божии чрез живот, посветен Нему. Една Нова култура ще залее земята, основана на вечните принципи на Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта дава живот, Мъдростта — светлина и знание, а Истината — свобода. "Ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни" — каза Христос. Човек с непробудено духовно съзнание не може да обеднява или управлява един народ, а още по-малко да го обедини с другите народи. Формулата за новия човек е: "Мисъл без съмнение, чувство без корист, действие без петно; това е душата, Великото, Бог.
към текста >>

Любовта дава живот, Мъдростта — светлина и знание, а Истината — свобода.
Нова мисъл се изисква днес, за да излезем от тесния кръгозор на индивидуалното съзнание, което докара крайния егоизъм. Новото Учение очертава пътя към обединението на отделните личности и народи в името на Великата Божия Любов, която ни е създала и на която дължи абсолютно всичко в живота си. Първо, защото Животът е плод на Любовта и всяко благо в него ни се дава от великата Божия Любов. Днес Бог даде Третия завет на света — прославата на синовете Божии чрез живот, посветен Нему. Една Нова култура ще залее земята, основана на вечните принципи на Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта дава живот, Мъдростта — светлина и знание, а Истината — свобода. "Ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни" — каза Христос. Човек с непробудено духовно съзнание не може да обеднява или управлява един народ, а още по-малко да го обедини с другите народи. Формулата за новия човек е: "Мисъл без съмнение, чувство без корист, действие без петно; това е душата, Великото, Бог. Тогава човек престава да е отделен, а навлиза в Общото, едно с Отца." Из "Златната книга за Истината"
към текста >>

76. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

От Неговата земна изява до днес е в ход нов, мощен еволюционен импулс, чиято посока на разгръщане е пътят напред и нагоре, към Великия Първоизточник на живота.
(Учителят П. Дънов) Българският духовен Учител П. Дънов се въплъти от един извънредно висок надматериален свят на нашата планета, за да покаже нов път за еволюцията на земното човечество. Настоящата епоха се характеризира с приключването на дълъг цикъл от проявлението на редица култури, отличаващи се със слизане, инволюционно отдалечаване от Великия Разумен Център на Космоса. Този процес е достигнал крайната си точка още в историческия отрязък от време, свързан с мисията на Учителя на Учителите Xристос. От Неговата земна изява до днес е в ход нов, мощен еволюционен импулс, чиято посока на разгръщане е пътят напред и нагоре, към Великия Първоизточник на живота. От особено, решаващо значение за надделяването на тази водеща тенденция е периодът XIXXXI век, включващ и утвърждаването на астрологическата ера на Водолея. В такъв именно изключително важен момент дойде между нас, хората, Учителят П. Дънов като еманация на Xристовия Дух, като пълномощен Пратеник на Небето. Той донесе със себе си като безценен дар знанието, силите и методите за работа, жизнено необходими по пътя, който сме поели. Върху това знание се изгражда и Новата Култура на Любовта.
към текста >>

Именно Любовта е тази, която следва да организира вътрешния и външния живот и да създаде основите, структурата и надстройката на Новата Култура, в която окончателно ще победи братството между хората.
Той донесе със себе си като безценен дар знанието, силите и методите за работа, жизнено необходими по пътя, който сме поели. Върху това знание се изгражда и Новата Култура на Любовта. Любовта навлиза днес като нова, съзидателна сила в човешките души. Досега тя е била проявена частично в нашето мислене и поведение. От този момент тя се превръща в ръководно начало на обновлението. Именно Любовта е тази, която следва да организира вътрешния и външния живот и да създаде основите, структурата и надстройката на Новата Култура, в която окончателно ще победи братството между хората. Всяка епоха, в която Миров Учител идва между човеците, живее и работи сред тях, е забележителна със заряда си за пресътворение. Той, Божият Посланик, неизбежно се превръща в център, около който новите сили и идеи започват да действат; начева се изграждането на нов живот. Процесът е толкова неустоимо красив и завладяващ, че той отеква по своему във всяка човешка душа. И тогава поникват кълновете на чудното явление раждането на един нов свят. Най-същественото и във Вселената като цяло, и на Земята, в частност, е животът.
към текста >>

Той, Божият Посланик, неизбежно се превръща в център, около който новите сили и идеи започват да действат; начева се изграждането на нов живот.
Любовта навлиза днес като нова, съзидателна сила в човешките души. Досега тя е била проявена частично в нашето мислене и поведение. От този момент тя се превръща в ръководно начало на обновлението. Именно Любовта е тази, която следва да организира вътрешния и външния живот и да създаде основите, структурата и надстройката на Новата Култура, в която окончателно ще победи братството между хората. Всяка епоха, в която Миров Учител идва между човеците, живее и работи сред тях, е забележителна със заряда си за пресътворение. Той, Божият Посланик, неизбежно се превръща в център, около който новите сили и идеи започват да действат; начева се изграждането на нов живот. Процесът е толкова неустоимо красив и завладяващ, че той отеква по своему във всяка човешка душа. И тогава поникват кълновете на чудното явление раждането на един нов свят. Най-същественото и във Вселената като цяло, и на Земята, в частност, е животът. Проблемът за неговата същност, изяви и форми, за неговия произход и развитие от край време е заемал водещо място в човешкото съзнание. Измежду многобройните възможности за дефинирането на феномена "живот" се налага определянето му като едно непрекъснато възходящо движение, един неспирен поток на пресъздаване и усъвършенстване.
към текста >>

Най-същественото и във Вселената като цяло, и на Земята, в частност, е животът.
Именно Любовта е тази, която следва да организира вътрешния и външния живот и да създаде основите, структурата и надстройката на Новата Култура, в която окончателно ще победи братството между хората. Всяка епоха, в която Миров Учител идва между човеците, живее и работи сред тях, е забележителна със заряда си за пресътворение. Той, Божият Посланик, неизбежно се превръща в център, около който новите сили и идеи започват да действат; начева се изграждането на нов живот. Процесът е толкова неустоимо красив и завладяващ, че той отеква по своему във всяка човешка душа. И тогава поникват кълновете на чудното явление раждането на един нов свят. Най-същественото и във Вселената като цяло, и на Земята, в частност, е животът. Проблемът за неговата същност, изяви и форми, за неговия произход и развитие от край време е заемал водещо място в човешкото съзнание. Измежду многобройните възможности за дефинирането на феномена "живот" се налага определянето му като едно непрекъснато възходящо движение, един неспирен поток на пресъздаване и усъвършенстване. Върху фона на това колосално всемирно представление пред човешкия взор се разкриват все нови и нови сили на живата природа. По своя еволюционен път хомо сапиенс навлиза във все по-тесен досег с реалността. Всяка епоха и култура снема по един от воалите на Изида, вдига по една от безчетните завеси, зад които съществуващото крие своите тайни.
към текста >>

Измежду многобройните възможности за дефинирането на феномена "живот" се налага определянето му като едно непрекъснато възходящо движение, един неспирен поток на пресъздаване и усъвършенстване.
Той, Божият Посланик, неизбежно се превръща в център, около който новите сили и идеи започват да действат; начева се изграждането на нов живот. Процесът е толкова неустоимо красив и завладяващ, че той отеква по своему във всяка човешка душа. И тогава поникват кълновете на чудното явление раждането на един нов свят. Най-същественото и във Вселената като цяло, и на Земята, в частност, е животът. Проблемът за неговата същност, изяви и форми, за неговия произход и развитие от край време е заемал водещо място в човешкото съзнание. Измежду многобройните възможности за дефинирането на феномена "живот" се налага определянето му като едно непрекъснато възходящо движение, един неспирен поток на пресъздаване и усъвършенстване. Върху фона на това колосално всемирно представление пред човешкия взор се разкриват все нови и нови сили на живата природа. По своя еволюционен път хомо сапиенс навлиза във все по-тесен досег с реалността. Всяка епоха и култура снема по един от воалите на Изида, вдига по една от безчетните завеси, зад които съществуващото крие своите тайни. В хода на възходящото движение на живота всяка култура мотивира излизането на преден план и усвояването на нови аспекти от човешкото естество. Същевременно природата разгръща пред човека нови страни от своето неизчерпаемо богатство на формите и го предизвиква да потърси и намери методите и средствата за пълноценно общуване с тях.
към текста >>

В хода на възходящото движение на живота всяка култура мотивира излизането на преден план и усвояването на нови аспекти от човешкото естество.
Проблемът за неговата същност, изяви и форми, за неговия произход и развитие от край време е заемал водещо място в човешкото съзнание. Измежду многобройните възможности за дефинирането на феномена "живот" се налага определянето му като едно непрекъснато възходящо движение, един неспирен поток на пресъздаване и усъвършенстване. Върху фона на това колосално всемирно представление пред човешкия взор се разкриват все нови и нови сили на живата природа. По своя еволюционен път хомо сапиенс навлиза във все по-тесен досег с реалността. Всяка епоха и култура снема по един от воалите на Изида, вдига по една от безчетните завеси, зад които съществуващото крие своите тайни. В хода на възходящото движение на живота всяка култура мотивира излизането на преден план и усвояването на нови аспекти от човешкото естество. Същевременно природата разгръща пред човека нови страни от своето неизчерпаемо богатство на формите и го предизвиква да потърси и намери методите и средствата за пълноценно общуване с тях. Накратко: всяка нова култура издига човешкото съзнание на по-висока степен от спиралата на Развитието, сътворява нови проявления на всемирния живот, създава нови духовни и материални ценности, някои от които коренно различни от вече утвърдените. Днес за никого няма съмнение, че пред очите ни и с нашето лично участие се ражда една нова епоха. И разкъсваща болка има в това раждане неизменният сблъсък между старото и новото, между порива към обновление и ръждясалите окови на личните интереси и еснафското благополучие. Ала наред с болката звучи и победоносният химн на прогреса, на вечния устрем на Духа към непознатото, непостигнатото, неовладяното, към мамещия светлик на далечните светове.
към текста >>

Накратко: всяка нова култура издига човешкото съзнание на по-висока степен от спиралата на Развитието, сътворява нови проявления на всемирния живот, създава нови духовни и материални ценности, някои от които коренно различни от вече утвърдените.
Върху фона на това колосално всемирно представление пред човешкия взор се разкриват все нови и нови сили на живата природа. По своя еволюционен път хомо сапиенс навлиза във все по-тесен досег с реалността. Всяка епоха и култура снема по един от воалите на Изида, вдига по една от безчетните завеси, зад които съществуващото крие своите тайни. В хода на възходящото движение на живота всяка култура мотивира излизането на преден план и усвояването на нови аспекти от човешкото естество. Същевременно природата разгръща пред човека нови страни от своето неизчерпаемо богатство на формите и го предизвиква да потърси и намери методите и средствата за пълноценно общуване с тях. Накратко: всяка нова култура издига човешкото съзнание на по-висока степен от спиралата на Развитието, сътворява нови проявления на всемирния живот, създава нови духовни и материални ценности, някои от които коренно различни от вече утвърдените. Днес за никого няма съмнение, че пред очите ни и с нашето лично участие се ражда една нова епоха. И разкъсваща болка има в това раждане неизменният сблъсък между старото и новото, между порива към обновление и ръждясалите окови на личните интереси и еснафското благополучие. Ала наред с болката звучи и победоносният химн на прогреса, на вечния устрем на Духа към непознатото, непостигнатото, неовладяното, към мамещия светлик на далечните светове. Движещи сили на обновлението са новите идеи и просветлението за действителното предназначение на разумните същества в необятната Вселена. Проекцията на духовните импулси върху материалните дадености поражда формулирането на конкретните задачи, най-актуални за космическия момент.
към текста >>

Неговото благовестие е проникнало в най-дълбоките пластове на общественото съзнание и инициира конструктивните усилия на земните хора във всички области на живота.
Ала наред с болката звучи и победоносният химн на прогреса, на вечния устрем на Духа към непознатото, непостигнатото, неовладяното, към мамещия светлик на далечните светове. Движещи сили на обновлението са новите идеи и просветлението за действителното предназначение на разумните същества в необятната Вселена. Проекцията на духовните импулси върху материалните дадености поражда формулирането на конкретните задачи, най-актуални за космическия момент. Днешната наша цивилизация съвсем неслучайно се нарича "християнска". Ръководно начало от две хиляди години насам са именно идеите на Xристос. Неговото благовестие е проникнало в най-дълбоките пластове на общественото съзнание и инициира конструктивните усилия на земните хора във всички области на живота. Но за цялостната реализация на Xристовото учение е нужен подълъг период от време. И точно затова Учителят П. Дънов се яви между нас да покаже пътя за приложение на Великия Идеал, завещан от Xристос на човечеството. Учението на Иисус Xристос и "Новото учение", т. е. Словото на Учителя П.
към текста >>

То е наука и философия за живота.
В Новото учение липсват задължителни правила и догми. То не препоръчва наличието на платени проповедници, сиреч на хора, които да си изкарват хляба под дебелата сянка на Словото. Xарактерна за него е подкупващата яснота на изказа, достъпността за всички възрасти и настройки на мисленето, пълната свобода на личния избор. Новото учение не се противопоставя на останалите учения с еволюционна насоченост, а ги допълва по свой собствен начин, притежавайки неповторим облик и автентичност. То не може да бъде отъждествено с никоя религия или християнска Църква. То е наука и философия за живота. Новото учение намира израз както в Словото на Учителя П. Дънов, така и в самия му живот, в неговия личен пример. Едва ли ще сгрешим, ако изтъкнем, че в неговите беседи и лекции са засегнати на практика всички най-важни проблеми на Битието. Социалното и философското, науката и изкуството се преплитат по удивителен начин в живата тъкан на изреченото и написаното от него. Той дава на всяка крачка и практически съвети от всякакъв характер.
към текста >>

Дънов, така и в самия му живот, в неговия личен пример.
Xарактерна за него е подкупващата яснота на изказа, достъпността за всички възрасти и настройки на мисленето, пълната свобода на личния избор. Новото учение не се противопоставя на останалите учения с еволюционна насоченост, а ги допълва по свой собствен начин, притежавайки неповторим облик и автентичност. То не може да бъде отъждествено с никоя религия или християнска Църква. То е наука и философия за живота. Новото учение намира израз както в Словото на Учителя П. Дънов, така и в самия му живот, в неговия личен пример. Едва ли ще сгрешим, ако изтъкнем, че в неговите беседи и лекции са засегнати на практика всички най-важни проблеми на Битието. Социалното и философското, науката и изкуството се преплитат по удивителен начин в живата тъкан на изреченото и написаното от него. Той дава на всяка крачка и практически съвети от всякакъв характер. Специално място е отделил на езотеричното познание в области, като астрология, номерология, хиромантия, графология, френология, физиогномика и др., представени задълбочено, научно и логически аргументирано. Особено внимание Учителят на ББ у нас обръща на здравословния начин на живот, на правилното хранене, дишане и отношение към природата.
към текста >>

Особено внимание Учителят на ББ у нас обръща на здравословния начин на живот, на правилното хранене, дишане и отношение към природата.
Дънов, така и в самия му живот, в неговия личен пример. Едва ли ще сгрешим, ако изтъкнем, че в неговите беседи и лекции са засегнати на практика всички най-важни проблеми на Битието. Социалното и философското, науката и изкуството се преплитат по удивителен начин в живата тъкан на изреченото и написаното от него. Той дава на всяка крачка и практически съвети от всякакъв характер. Специално място е отделил на езотеричното познание в области, като астрология, номерология, хиромантия, графология, френология, физиогномика и др., представени задълбочено, научно и логически аргументирано. Особено внимание Учителят на ББ у нас обръща на здравословния начин на живот, на правилното хранене, дишане и отношение към природата. ("Аз ще ви кажа в какво седи Новото учение: да се научиш хубаво да ядеш, хубаво да дишаш и хубаво да мислиш.") Словото му съдържа неизчерпаемо богатство от теми, поднесени на изящен и разбираем за всички стил, изобилно украсени с бисери от народната мъдрост легенди, разкази, пословици, приказки. Неразделна част от учението му са песните и музикалните упражнения, както и Паневритмията (на тях ще се спрем отделно и достатъчно обстойно в рамките на обособени теми от настоящия лекционен курс). Това ни дава основание да дефинираме неговото духовно-културно наследство като триединно: Слово, музика и Паневритмия. Безсмъртен и прекрасен е заветът на Учителя: "Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, и Истината за светило.
към текста >>

Безсмъртен и прекрасен е заветът на Учителя: "Обичай съвършения път на Истината и Живота.
Специално място е отделил на езотеричното познание в области, като астрология, номерология, хиромантия, графология, френология, физиогномика и др., представени задълбочено, научно и логически аргументирано. Особено внимание Учителят на ББ у нас обръща на здравословния начин на живот, на правилното хранене, дишане и отношение към природата. ("Аз ще ви кажа в какво седи Новото учение: да се научиш хубаво да ядеш, хубаво да дишаш и хубаво да мислиш.") Словото му съдържа неизчерпаемо богатство от теми, поднесени на изящен и разбираем за всички стил, изобилно украсени с бисери от народната мъдрост легенди, разкази, пословици, приказки. Неразделна част от учението му са песните и музикалните упражнения, както и Паневритмията (на тях ще се спрем отделно и достатъчно обстойно в рамките на обособени теми от настоящия лекционен курс). Това ни дава основание да дефинираме неговото духовно-културно наследство като триединно: Слово, музика и Паневритмия. Безсмъртен и прекрасен е заветът на Учителя: "Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя." Без съмнение едно от най-важните достойнства на Новото учение е неговата практическа насоченост. ("Едно учение има смисъл, когато може да се приложи.") Ядро на това изумително по дълбочината и въздействието си Слово са взаимоотношенията между Божественото и човешкото. ("Бог е дал на човека четири неща, които грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето.")
към текста >>

Дънов за природата и човека, за знанието и хармонията, за нравствените проблеми и смисъла на живота прерастват в един реален път за опознаването и приемането на българската духовност и културна идентичност в европейски и планетарен план.
Дънов отдавна са преминали границите на националното, еднопластово обособеното и понастоящем са предмет на размисъл и основа за просветление на милиони хора по света. Ако търсите в неговото Слово стройната систематизация на официалната наука, ще останете разочаровани. Плод на разговори с негови последователи, резултат от асоциации и импровизирани духовни прозрения, мислите на българския духовен Учител, погледнати в дълбочина (извън предварителна негативна нагласа), отвеждат неминуемо към най-съществените, към вечните въпроси на човешкото съществуване. С това именно може да бъде обяснено присъствието на неговото учение в панорамата на съвременната цивилизация, приемането на това безценно духовно-културно наследство от хора, които са безкрайно далеч от схоластиката и философстването, от ценностите на традиционно народностното и регионалното за нашия балкански бит. В този аспект на разсъждение след движението на богомилите идеите на П. Дънов за природата и човека, за знанието и хармонията, за нравствените проблеми и смисъла на живота прерастват в един реален път за опознаването и приемането на българската духовност и културна идентичност в европейски и планетарен план. Това негово наследство е водещо между не малкото най-стойностни неща, които България е дала на света. На мнозина подобна оценка би се сторила твърде преувеличена, но ние знаем, че това е истина. Учението на П. Дънов по своята същност е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че благовестието на Xристос в неговата първична неподправеност и простота трябва да стане основа за идването на един нов човек, човека на новата (окултна) раса, човека, който ще живее с повелята на Божия закон. Може би тук е мястото отново да дадем думата на самия П. Дънов.
към текста >>

С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота.
Той трябва да бъде изправен във всяко отношение както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавния строй могат да се изправят чрез самоусъвършенствувание, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както Отец ваш на небето е съвършен." Църквата трябва винаги да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам което е разумното, доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и се разберат Божествените истини, изискват се знания за живота. Тези знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и да напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат преподаваните им уроци, а в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е била по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам.
към текста >>

За да се схване Божествената Мъдрост и се разберат Божествените истини, изискват се знания за живота.
Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавния строй могат да се изправят чрез самоусъвършенствувание, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както Отец ваш на небето е съвършен." Църквата трябва винаги да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам което е разумното, доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и се разберат Божествените истини, изискват се знания за живота. Тези знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и да напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат преподаваните им уроци, а в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е била по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага законът на разумната свобода. Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан.
към текста >>

Моето учение, изложено в повече от шест томове, и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита.
Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Пред вид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било са лишени от всяка истинност и основание. Моето учение, изложено в повече от шест томове, и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът им е общопризнат образец на подражание. Нищожният на брой заключения за хора със застой в развитието си се дължат очевидно на атавистически причини, т.е. ако измежду множеството мои слушатели има един-два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях, иде от родителите на тия хора. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това. Но онези не са мои ученици, макар да са се явявали понякога при мене.
към текста >>

Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът им е общопризнат образец на подражание.
Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Пред вид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било са лишени от всяка истинност и основание. Моето учение, изложено в повече от шест томове, и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът им е общопризнат образец на подражание. Нищожният на брой заключения за хора със застой в развитието си се дължат очевидно на атавистически причини, т.е. ако измежду множеството мои слушатели има един-два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях, иде от родителите на тия хора. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това. Но онези не са мои ученици, макар да са се явявали понякога при мене. Друго няма какво да кажа.
към текста >>

Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това.
Пред вид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било са лишени от всяка истинност и основание. Моето учение, изложено в повече от шест томове, и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът им е общопризнат образец на подражание. Нищожният на брой заключения за хора със застой в развитието си се дължат очевидно на атавистически причини, т.е. ако измежду множеството мои слушатели има един-два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях, иде от родителите на тия хора. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това. Но онези не са мои ученици, макар да са се явявали понякога при мене. Друго няма какво да кажа. (п) П. К. Дънов София, 21 юли 1925 г.
към текста >>

Той не се стреми да създава книжни теории и системи, а да учи и напътства с личен пример и пояснения, за да усвоят последователите му най-великото изкуство изкуството на разумния живот.
Учителят на ББ в България е съвършено чужд на илюзията на онези философи и мислители, които се стараят да изрекат "последната дума" на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и завършена форма. Той е убеден, че "последно", абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на израстване, едно движение и приближаване към истината; че завършените форми и остарелите схващания се превръщат винаги в спънка на прогреса и че най-важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към висшата цел Бога и Истината. П. Дънов смята, че до големите духовни открития и откровения човек не може да се доближи без реално нравствено издигане и пречистване, без пробуждане на латентните му духовни сили и способности. Оттук и задачата, която Учителят П. Дънов си поставя с цялостната си дейност, е предимно от практически просветно-възпитателен характер. Той не се стреми да създава книжни теории и системи, а да учи и напътства с личен пример и пояснения, за да усвоят последователите му най-великото изкуство изкуството на разумния живот. Основният и най-важен факт на всемирния живот, според П. Дънов, е именно неговата разумност. Бог се изявява в него като Дух на всеобхватната разумност. Последната се проектира в общия строеж на мирозданието, в общия план на космическата еволюция, в съществуването на разумните души и творчески сили, в природните закони, които регулират всички промени навред във Вселената, а също така и в най-малкото движение и проявление на всичко съществуващо. И най-незначителното движение в Битието предполага наличието на разумност.
към текста >>

Основният и най-важен факт на всемирния живот, според П.
Той е убеден, че "последно", абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на израстване, едно движение и приближаване към истината; че завършените форми и остарелите схващания се превръщат винаги в спънка на прогреса и че най-важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към висшата цел Бога и Истината. П. Дънов смята, че до големите духовни открития и откровения човек не може да се доближи без реално нравствено издигане и пречистване, без пробуждане на латентните му духовни сили и способности. Оттук и задачата, която Учителят П. Дънов си поставя с цялостната си дейност, е предимно от практически просветно-възпитателен характер. Той не се стреми да създава книжни теории и системи, а да учи и напътства с личен пример и пояснения, за да усвоят последователите му най-великото изкуство изкуството на разумния живот. Основният и най-важен факт на всемирния живот, според П. Дънов, е именно неговата разумност. Бог се изявява в него като Дух на всеобхватната разумност. Последната се проектира в общия строеж на мирозданието, в общия план на космическата еволюция, в съществуването на разумните души и творчески сили, в природните закони, които регулират всички промени навред във Вселената, а също така и в най-малкото движение и проявление на всичко съществуващо. И най-незначителното движение в Битието предполага наличието на разумност. Колкото по-дълбоко човешкият ум прониква във всемирния живот, толкова по-значимо той бива потресен от непостижимата разумност, която го управлява.
към текста >>

Колкото по-дълбоко човешкият ум прониква във всемирния живот, толкова по-значимо той бива потресен от непостижимата разумност, която го управлява.
Основният и най-важен факт на всемирния живот, според П. Дънов, е именно неговата разумност. Бог се изявява в него като Дух на всеобхватната разумност. Последната се проектира в общия строеж на мирозданието, в общия план на космическата еволюция, в съществуването на разумните души и творчески сили, в природните закони, които регулират всички промени навред във Вселената, а също така и в най-малкото движение и проявление на всичко съществуващо. И най-незначителното движение в Битието предполага наличието на разумност. Колкото по-дълбоко човешкият ум прониква във всемирния живот, толкова по-значимо той бива потресен от непостижимата разумност, която го управлява. Основен изходен принцип в доктрината на Учителя П. Дънов е: "Преди да се впуснете да изучавате същината, изучете резултатите на нещата! " Поради това в неговото учение не се дават дефиниции на фундаменталните понятия Любов, Мъдрост и Истина. Те биват описани чрез резултатите от приложението им непосредствено в живота. Причина за тази особеност е отправната онтологическа гледна точка на учението истински реален е само Божественият свят, който не може да бъде познат от човешкия разум като нещо обективно и формално, понеже по такъв начин човек ще се опита да ограничи безграничното.
към текста >>

Те биват описани чрез резултатите от приложението им непосредствено в живота.
И най-незначителното движение в Битието предполага наличието на разумност. Колкото по-дълбоко човешкият ум прониква във всемирния живот, толкова по-значимо той бива потресен от непостижимата разумност, която го управлява. Основен изходен принцип в доктрината на Учителя П. Дънов е: "Преди да се впуснете да изучавате същината, изучете резултатите на нещата! " Поради това в неговото учение не се дават дефиниции на фундаменталните понятия Любов, Мъдрост и Истина. Те биват описани чрез резултатите от приложението им непосредствено в живота. Причина за тази особеност е отправната онтологическа гледна точка на учението истински реален е само Божественият свят, който не може да бъде познат от човешкия разум като нещо обективно и формално, понеже по такъв начин човек ще се опита да ограничи безграничното. Въз основа на това трите основни категории на теоретичната си концепция П. Дънов определя по това, какво носят те: Любовта носи "изобилния живот"; Мъдростта "знание и светлина"; Истината "свобода" (ср. Йоан 8:32). Най-често използваният термин в Словото на Учителя П.
към текста >>

Дънов определя по това, какво носят те: Любовта носи "изобилния живот"; Мъдростта "знание и светлина"; Истината "свобода" (ср.
Дънов е: "Преди да се впуснете да изучавате същината, изучете резултатите на нещата! " Поради това в неговото учение не се дават дефиниции на фундаменталните понятия Любов, Мъдрост и Истина. Те биват описани чрез резултатите от приложението им непосредствено в живота. Причина за тази особеност е отправната онтологическа гледна точка на учението истински реален е само Божественият свят, който не може да бъде познат от човешкия разум като нещо обективно и формално, понеже по такъв начин човек ще се опита да ограничи безграничното. Въз основа на това трите основни категории на теоретичната си концепция П. Дънов определя по това, какво носят те: Любовта носи "изобилния живот"; Мъдростта "знание и светлина"; Истината "свобода" (ср. Йоан 8:32). Най-често използваният термин в Словото на Учителя П. Дънов е "любов", като се наблюдават съществени нюанси при неговото тълкувание. (Учението на П. Дънов за любовта ще бъде обект на отделно, подробно разглеждане.)
към текста >>

То има за задача да даде нова насока на човешките мисли, чувства и желания, на нашия живот като цяло; да предложи стимул и идеал на нашия съвременник, за да излезе той веднъж завинаги от робството на тъмнината, в която тъй често се лута объркан, смутен и обезверен, да го приобщи към величествения и свободен вселенски живот към триумфа на светлината, творчеството и пресътворяването според извечния План и Промисъл на Създателя Бог.
(Учението на П. Дънов за любовта ще бъде обект на отделно, подробно разглеждане.) Учителят на ББ в България донесе като небесен дар на пробудените и устремените към пробуждане души едно ново знание, чийто потенциал крие в недрата си обещание за радикална промяна на човешкото битие и личното, и общественото, и планетарното. Носителите на това ново знание подлагат всичко на опит и проверка чрез и в самите себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с достъпни за всички представи, понятия, послания и образи, е Новото учение, което завладява все повече духовни пространства в нашия свят. То има за задача да даде нова насока на човешките мисли, чувства и желания, на нашия живот като цяло; да предложи стимул и идеал на нашия съвременник, за да излезе той веднъж завинаги от робството на тъмнината, в която тъй често се лута объркан, смутен и обезверен, да го приобщи към величествения и свободен вселенски живот към триумфа на светлината, творчеството и пресътворяването според извечния План и Промисъл на Създателя Бог. Новото учение е обширно и безпределно като Космоса, защото е израз на живота на целия Космос. То е неизчерпаемо и в дълбочина, и в ширина, понеже само статичните обекти и явления подлежат на изчерпване. А движението е вечен процес на пресътворяване, който никога не би могъл да бъде изчерпан и обгърнат в своята цялост, в него неспирно проблясват искрите на обновлението и вечната младост. Новото учение по своята дълбинна същност е прадревното Божествено учение, изложено във форма и по начин, достъпен за възприемане от земните хора с акцентите на настоящия космически момент в историята на планетата Земя. Представите и понятията, с които борави това съвършено познание, са само символи, зад които този, който познава динамиката на съществуването, може да надникне в света на реалността, отвека забулена зад тези символи.
към текста >>

Новото учение е обширно и безпределно като Космоса, защото е израз на живота на целия Космос.
Дънов за любовта ще бъде обект на отделно, подробно разглеждане.) Учителят на ББ в България донесе като небесен дар на пробудените и устремените към пробуждане души едно ново знание, чийто потенциал крие в недрата си обещание за радикална промяна на човешкото битие и личното, и общественото, и планетарното. Носителите на това ново знание подлагат всичко на опит и проверка чрез и в самите себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с достъпни за всички представи, понятия, послания и образи, е Новото учение, което завладява все повече духовни пространства в нашия свят. То има за задача да даде нова насока на човешките мисли, чувства и желания, на нашия живот като цяло; да предложи стимул и идеал на нашия съвременник, за да излезе той веднъж завинаги от робството на тъмнината, в която тъй често се лута объркан, смутен и обезверен, да го приобщи към величествения и свободен вселенски живот към триумфа на светлината, творчеството и пресътворяването според извечния План и Промисъл на Създателя Бог. Новото учение е обширно и безпределно като Космоса, защото е израз на живота на целия Космос. То е неизчерпаемо и в дълбочина, и в ширина, понеже само статичните обекти и явления подлежат на изчерпване. А движението е вечен процес на пресътворяване, който никога не би могъл да бъде изчерпан и обгърнат в своята цялост, в него неспирно проблясват искрите на обновлението и вечната младост. Новото учение по своята дълбинна същност е прадревното Божествено учение, изложено във форма и по начин, достъпен за възприемане от земните хора с акцентите на настоящия космически момент в историята на планетата Земя. Представите и понятията, с които борави това съвършено познание, са само символи, зад които този, който познава динамиката на съществуването, може да надникне в света на реалността, отвека забулена зад тези символи. Новото учение си служи със същите представи, понятия и категории, характерни и за другите духовни учения, ала смисълът и съдържанието им са коренно различни в сравнение с тези, които им придават ученията, подчинени на статичното, инволюционно начало.
към текста >>

За Новото учение светът и животът в тяхната целокупност са проявления на Бога, на Великата Реалност, която създава и изгражда света и изявява живота.
То е неизчерпаемо и в дълбочина, и в ширина, понеже само статичните обекти и явления подлежат на изчерпване. А движението е вечен процес на пресътворяване, който никога не би могъл да бъде изчерпан и обгърнат в своята цялост, в него неспирно проблясват искрите на обновлението и вечната младост. Новото учение по своята дълбинна същност е прадревното Божествено учение, изложено във форма и по начин, достъпен за възприемане от земните хора с акцентите на настоящия космически момент в историята на планетата Земя. Представите и понятията, с които борави това съвършено познание, са само символи, зад които този, който познава динамиката на съществуването, може да надникне в света на реалността, отвека забулена зад тези символи. Новото учение си служи със същите представи, понятия и категории, характерни и за другите духовни учения, ала смисълът и съдържанието им са коренно различни в сравнение с тези, които им придават ученията, подчинени на статичното, инволюционно начало. За Новото учение светът и животът в тяхната целокупност са проявления на Бога, на Великата Реалност, която създава и изгражда света и изявява живота. Xарактерно за това актуално знание е новото съдържание и смисъл, които то влага и в понятието за Бога. Интерпретацията на Божията Същност е твърде далеч от традиционните религиозни схващания. Според Новото учение светът и животът са едновременно външно и вътрешно проявление на Първата Причина, Която сама по себе си е недостъпна за познание от страна на средно еволюиралия ум. От друга страна, Новото учение предоставя в изобилие пътища и методи за установяване на пълноценен контакт с Първоизточника на живота. Навлизащият в областта на Новото учение следва да се научи да мисли по нов начин, да надмогва противоречията вътре в себе си и в действителността, която представлява фона на неговата жизнена изява.
към текста >>

Според Новото учение светът и животът са едновременно външно и вътрешно проявление на Първата Причина, Която сама по себе си е недостъпна за познание от страна на средно еволюиралия ум.
Представите и понятията, с които борави това съвършено познание, са само символи, зад които този, който познава динамиката на съществуването, може да надникне в света на реалността, отвека забулена зад тези символи. Новото учение си служи със същите представи, понятия и категории, характерни и за другите духовни учения, ала смисълът и съдържанието им са коренно различни в сравнение с тези, които им придават ученията, подчинени на статичното, инволюционно начало. За Новото учение светът и животът в тяхната целокупност са проявления на Бога, на Великата Реалност, която създава и изгражда света и изявява живота. Xарактерно за това актуално знание е новото съдържание и смисъл, които то влага и в понятието за Бога. Интерпретацията на Божията Същност е твърде далеч от традиционните религиозни схващания. Според Новото учение светът и животът са едновременно външно и вътрешно проявление на Първата Причина, Която сама по себе си е недостъпна за познание от страна на средно еволюиралия ум. От друга страна, Новото учение предоставя в изобилие пътища и методи за установяване на пълноценен контакт с Първоизточника на живота. Навлизащият в областта на Новото учение следва да се научи да мисли по нов начин, да надмогва противоречията вътре в себе си и в действителността, която представлява фона на неговата жизнена изява. В нашия свят противоречието е главен източник на познанието. Зад многобройните противоречия, които буквално ни заобикалят от всички страни, се крие многоаспектното проявление на Реалността. Зад всички тях човекът на Новата Култура трябва да прозре сложната динамика на вездесъщия творчески процес.
към текста >>

От друга страна, Новото учение предоставя в изобилие пътища и методи за установяване на пълноценен контакт с Първоизточника на живота.
Новото учение си служи със същите представи, понятия и категории, характерни и за другите духовни учения, ала смисълът и съдържанието им са коренно различни в сравнение с тези, които им придават ученията, подчинени на статичното, инволюционно начало. За Новото учение светът и животът в тяхната целокупност са проявления на Бога, на Великата Реалност, която създава и изгражда света и изявява живота. Xарактерно за това актуално знание е новото съдържание и смисъл, които то влага и в понятието за Бога. Интерпретацията на Божията Същност е твърде далеч от традиционните религиозни схващания. Според Новото учение светът и животът са едновременно външно и вътрешно проявление на Първата Причина, Която сама по себе си е недостъпна за познание от страна на средно еволюиралия ум. От друга страна, Новото учение предоставя в изобилие пътища и методи за установяване на пълноценен контакт с Първоизточника на живота. Навлизащият в областта на Новото учение следва да се научи да мисли по нов начин, да надмогва противоречията вътре в себе си и в действителността, която представлява фона на неговата жизнена изява. В нашия свят противоречието е главен източник на познанието. Зад многобройните противоречия, които буквално ни заобикалят от всички страни, се крие многоаспектното проявление на Реалността. Зад всички тях човекът на Новата Култура трябва да прозре сложната динамика на вездесъщия творчески процес. Отвъд примамливото разнообразие на фактите и явленията в природата ние сме призвани да видим Единната реалност като същина на всичко съществуващо.
към текста >>

От гледна точка на тези разсъждения злото и доброто са единствено полюси на проявения живот и зад тях стои на вечно будна стража великата хармония на Любовта.
Отвъд примамливото разнообразие на фактите и явленията в природата ние сме призвани да видим Единната реалност като същина на всичко съществуващо. Това е и разковничето на своеобразната диалектика на Новото учение в противоречията да видим смисъла на проявяващата се реалност. Цялата Вселена представлява физическа еманация на Божеството, Негово космическо тяло. Природата, с всичките й неизчерпаеми богатства и неизбродими пространства, е съдържанието на това Божие тяло, при цялата условност на това сравнение. Следователно навсякъде в природата, зад всички неизброими нейни форми следва да виждаме проявлението на Бога, да култивираме свещена представа и чувство за всичко, извикано към битие от съвършения Разум на Твореца, да открием мястото и смисъла на всички същества, на всички природни царства, и в заключение да установим, че навсякъде, дори и зад най-яростното противоречие, се таи красотата на вечната хармония. От гледна точка на тези разсъждения злото и доброто са единствено полюси на проявения живот и зад тях стои на вечно будна стража великата хармония на Любовта. И доброто, и злото са само служители на Любовта. Затова в Новото учение се утвърждава тезата, че противоречията са една задача, която подлежи на разрешаване, един изпит, който следва да бъде достойно издържан и отвъд който се простират селенията на неописуемия, вечния живот. Централен пункт в Новото учение е концепцията за Бога, природата и човека и за техните взаимоотношения. Това са три свята на проявената Реалност, зад които стои Великата Първопричина на Космоса. За нея ап.
към текста >>

Затова в Новото учение се утвърждава тезата, че противоречията са една задача, която подлежи на разрешаване, един изпит, който следва да бъде достойно издържан и отвъд който се простират селенията на неописуемия, вечния живот.
Цялата Вселена представлява физическа еманация на Божеството, Негово космическо тяло. Природата, с всичките й неизчерпаеми богатства и неизбродими пространства, е съдържанието на това Божие тяло, при цялата условност на това сравнение. Следователно навсякъде в природата, зад всички неизброими нейни форми следва да виждаме проявлението на Бога, да култивираме свещена представа и чувство за всичко, извикано към битие от съвършения Разум на Твореца, да открием мястото и смисъла на всички същества, на всички природни царства, и в заключение да установим, че навсякъде, дори и зад най-яростното противоречие, се таи красотата на вечната хармония. От гледна точка на тези разсъждения злото и доброто са единствено полюси на проявения живот и зад тях стои на вечно будна стража великата хармония на Любовта. И доброто, и злото са само служители на Любовта. Затова в Новото учение се утвърждава тезата, че противоречията са една задача, която подлежи на разрешаване, един изпит, който следва да бъде достойно издържан и отвъд който се простират селенията на неописуемия, вечния живот. Централен пункт в Новото учение е концепцията за Бога, природата и човека и за техните взаимоотношения. Това са три свята на проявената Реалност, зад които стои Великата Първопричина на Космоса. За нея ап. Павел свидетелства: "Чрез Него живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:28). Затова Учителят П.
към текста >>

Той знае, че целият Космос е еманация на Върховното Божество, създало условия за живот и прогрес на всички същества.Новото Учение се преподава в окултната Школа.
Дънов, носителят на Новото учение в нашата епоха, ни призовава да осъзнаем тази взаимовръзка между Твореца и творението, за да осъществим съзнателно общение с Първата Причина. Последователят на Новото учение се научава да мисли по новому, преодолявайки всички противоречия в нашето битие на ограничеността и необходимостта. Зад събитията от действителността той безпогрешно прозира сложната динамика на творческите процеси. Той проучва обективните дадености в тяхното движение и развитие. Съзнанието му е винаги будно и схваща всяка активност, всяко изменение като изява на Всемирното Единство. Той знае, че целият Космос е еманация на Върховното Божество, създало условия за живот и прогрес на всички същества.Новото Учение се преподава в окултната Школа. Основното й предназначение е да създаде предпоставки за издигане на човешкото съзнание на качествено ново равнище. Всяко такова равнище е едно по-високо стъпало на еволюционната промяна. Учителят подчертава: "Тази Школа върви по абсолютния Път. Щом искате да вървите по един относителен път, вие се изключвате от Школата. И вън от нея пак е школа.
към текста >>

Вътре в Школата работят и невидими сили, от духовния свят в нея проникват мощни животворни енергии, които разтварят душите на учениците за Новото и ги изпълват с упование, воля и търпение да извървят своя път докрай.
Всяко такова равнище е едно по-високо стъпало на еволюционната промяна. Учителят подчертава: "Тази Школа върви по абсолютния Път. Щом искате да вървите по един относителен път, вие се изключвате от Школата. И вън от нея пак е школа. Всичко влиза във Всемирния план." Сама по себе си Школата представлява умалена проекция на земното човечество с цялото му разнообразие от характери и особености на личността. Вътре в Школата работят и невидими сили, от духовния свят в нея проникват мощни животворни енергии, които разтварят душите на учениците за Новото и ги изпълват с упование, воля и търпение да извървят своя път докрай. Всички велики Учители на човешкия род са създали свои школи и са оставили след себе си следовници, които да разнесат навред факела на пресътворението. (Темата за окултната Школа ще бъде обект на разглеждане и понататък в настоящия лекционен курс.) 2. Идейни паралели с други учения и духовни школи. Връзки и взаимоотношения с християнството а) идейни паралели с други теоретични концепции
към текста >>

Ако се съди по характера на събитията в световен мащаб всички кризи от политическо и икономическо естество, противоречивите тенденции в културата и духовния живот, лутането между различни, често антагонистично противоречиви ценностни системи, докато се зарадваме на блясъка на златото, ще се наложи да преминем през още редица тежки изпитания.
(годината на избухването на Първата световна война). От друга страна, той изтъква, че периодът на "Кали юга" (железният) е започнал в 4 481 г. пр. Xр. и ще завърши в 1999 г. Следователно вече се намираме в епохата на "Сатия юга" (златната). Ако се съди по характера на събитията в световен мащаб всички кризи от политическо и икономическо естество, противоречивите тенденции в културата и духовния живот, лутането между различни, често антагонистично противоречиви ценностни системи, докато се зарадваме на блясъка на златото, ще се наложи да преминем през още редица тежки изпитания. За същността на епохата на Водолея Учителят П. Дънов казва следното: "Това време ще бъде на войни, безредици, разорение и последна война на Сатаната за превъзходство." И още: "Сега сме в епохата на Водолей, което значи чистота. В епохата на Водолей всичко ще се оправи! Астралният свят е вече почистен. Бъдещата култура се отличава по три неща: повдигането на жената, повдигането на бедните и слабите и застъпване правата на човека." Макс Xайндел в своята "Астрология" твърди, че в епохата на Водолея ще бъдат решени две особено важни задачи: ще бъде премахнато плътоядството (месоядството) и плътската любов ще се трансформира в Божествена.
към текста >>

Той е неизменен Абсолют, централна Монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос.
Дънов едновременно и като възвишен монотеизъм (от гр. monos един, и theos Бог: поклонение и вяра в един Бог). В своите разсъждения по темата, коментирайки общата идейна база на учението на ББ, предадено от Учителя П. Дънов, и отбелязаните теоретични концепции, А. Томов изтъква, че по отношение на Битието Бог е трансцендентен и иманентен. Той е неизменен Абсолют, централна Монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос. В качеството Си на Абсолют Той е Първопричина на всичко съществуващо, дарява живот на всичко (Деян. 17:28), съдържа единството на всички души, Той е Глава на човешкия дух. В Своето проявление Той е единното и вечно Битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или "съзнанието на Цялото". П. Дънов споделя с йогите, с теософията (от гр. theos Бог, и sophia мъдрост, знание; буквално Божествена мъдрост, богопознание; в собствения смисъл теософия се нарича учението на Е. П.
към текста >>

В качеството Си на Абсолют Той е Първопричина на всичко съществуващо, дарява живот на всичко (Деян.
monos един, и theos Бог: поклонение и вяра в един Бог). В своите разсъждения по темата, коментирайки общата идейна база на учението на ББ, предадено от Учителя П. Дънов, и отбелязаните теоретични концепции, А. Томов изтъква, че по отношение на Битието Бог е трансцендентен и иманентен. Той е неизменен Абсолют, централна Монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос. В качеството Си на Абсолют Той е Първопричина на всичко съществуващо, дарява живот на всичко (Деян. 17:28), съдържа единството на всички души, Той е Глава на човешкия дух. В Своето проявление Той е единното и вечно Битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или "съзнанието на Цялото". П. Дънов споделя с йогите, с теософията (от гр. theos Бог, и sophia мъдрост, знание; буквално Божествена мъдрост, богопознание; в собствения смисъл теософия се нарича учението на Е. П. Блаватска (1831-1891), която през 1875 г.
към текста >>

В Своето проявление Той е единното и вечно Битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или "съзнанието на Цялото".
Дънов, и отбелязаните теоретични концепции, А. Томов изтъква, че по отношение на Битието Бог е трансцендентен и иманентен. Той е неизменен Абсолют, централна Монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос. В качеството Си на Абсолют Той е Първопричина на всичко съществуващо, дарява живот на всичко (Деян. 17:28), съдържа единството на всички души, Той е Глава на човешкия дух. В Своето проявление Той е единното и вечно Битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или "съзнанието на Цялото". П. Дънов споделя с йогите, с теософията (от гр. theos Бог, и sophia мъдрост, знание; буквално Божествена мъдрост, богопознание; в собствения смисъл теософия се нарича учението на Е. П. Блаватска (1831-1891), която през 1875 г. основала теософско дружество в Ню Йорк; скоро след това неговият център бил преместен в Индия; функционира и днес; теософията обединява схващания и елементи на различни източни и западни религии и идеалистически системи, главно на будизма и други направления на индийската религиозно-философска мисъл; по този повод някои я наричат "езотеричен будизъм") и съвременните окултни учения идеята за инволюцията и еволюцията (разгледана по-горе) като висше и основно проявление на Абсолютното, като главен и доминиращ над всичко закон на всемирния живот. В своето учение той прокарва също така и идеите за кармата и прераждането (превъплътяването) на душите (на този компонент от учението на П.
към текста >>

основала теософско дружество в Ню Йорк; скоро след това неговият център бил преместен в Индия; функционира и днес; теософията обединява схващания и елементи на различни източни и западни религии и идеалистически системи, главно на будизма и други направления на индийската религиозно-философска мисъл; по този повод някои я наричат "езотеричен будизъм") и съвременните окултни учения идеята за инволюцията и еволюцията (разгледана по-горе) като висше и основно проявление на Абсолютното, като главен и доминиращ над всичко закон на всемирния живот.
17:28), съдържа единството на всички души, Той е Глава на човешкия дух. В Своето проявление Той е единното и вечно Битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или "съзнанието на Цялото". П. Дънов споделя с йогите, с теософията (от гр. theos Бог, и sophia мъдрост, знание; буквално Божествена мъдрост, богопознание; в собствения смисъл теософия се нарича учението на Е. П. Блаватска (1831-1891), която през 1875 г. основала теософско дружество в Ню Йорк; скоро след това неговият център бил преместен в Индия; функционира и днес; теософията обединява схващания и елементи на различни източни и западни религии и идеалистически системи, главно на будизма и други направления на индийската религиозно-философска мисъл; по този повод някои я наричат "езотеричен будизъм") и съвременните окултни учения идеята за инволюцията и еволюцията (разгледана по-горе) като висше и основно проявление на Абсолютното, като главен и доминиращ над всичко закон на всемирния живот. В своето учение той прокарва също така и идеите за кармата и прераждането (превъплътяването) на душите (на този компонент от учението на П. Дънов е посветена отделна тема в настоящия лекционен курс). Последното той утвърждава не поради това, че в противен случай (ако бъдат отхвърлени тези възгледи) действителността не може да се примири с идеята за господството на една висша разумност, висша Любов и висша правда в живота, а защото тези идеи за кармата и прераждането са опитани и несъмнени за него истини на живота. Както теософите и всички окултисти, П. Дънов учи, че Битието далеч не се изчерпва с т.нар.
към текста >>

Последното той утвърждава не поради това, че в противен случай (ако бъдат отхвърлени тези възгледи) действителността не може да се примири с идеята за господството на една висша разумност, висша Любов и висша правда в живота, а защото тези идеи за кармата и прераждането са опитани и несъмнени за него истини на живота.
theos Бог, и sophia мъдрост, знание; буквално Божествена мъдрост, богопознание; в собствения смисъл теософия се нарича учението на Е. П. Блаватска (1831-1891), която през 1875 г. основала теософско дружество в Ню Йорк; скоро след това неговият център бил преместен в Индия; функционира и днес; теософията обединява схващания и елементи на различни източни и западни религии и идеалистически системи, главно на будизма и други направления на индийската религиозно-философска мисъл; по този повод някои я наричат "езотеричен будизъм") и съвременните окултни учения идеята за инволюцията и еволюцията (разгледана по-горе) като висше и основно проявление на Абсолютното, като главен и доминиращ над всичко закон на всемирния живот. В своето учение той прокарва също така и идеите за кармата и прераждането (превъплътяването) на душите (на този компонент от учението на П. Дънов е посветена отделна тема в настоящия лекционен курс). Последното той утвърждава не поради това, че в противен случай (ако бъдат отхвърлени тези възгледи) действителността не може да се примири с идеята за господството на една висша разумност, висша Любов и висша правда в живота, а защото тези идеи за кармата и прераждането са опитани и несъмнени за него истини на живота. Както теософите и всички окултисти, П. Дънов учи, че Битието далеч не се изчерпва с т.нар. "материален свят" на триизмерното пространство и че това Битие се проявява едновременно и в поизвисени, по-фини субстанциално полета или светове астрален, ментален (умствен), каузален (причинен) и др. (у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле като по-тънки (сиреч по-фини) и по-духовни проникват по-нисшето поле и всички тези взаимно проникващи се полета (светове) съставляват едно единно Битие, единен Живот на всемирния Дух. В по-висшите светове се проявяват по-висши строителни, структуриращи сили.
към текста >>

(у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле като по-тънки (сиреч по-фини) и по-духовни проникват по-нисшето поле и всички тези взаимно проникващи се полета (светове) съставляват едно единно Битие, единен Живот на всемирния Дух.
Дънов е посветена отделна тема в настоящия лекционен курс). Последното той утвърждава не поради това, че в противен случай (ако бъдат отхвърлени тези възгледи) действителността не може да се примири с идеята за господството на една висша разумност, висша Любов и висша правда в живота, а защото тези идеи за кармата и прераждането са опитани и несъмнени за него истини на живота. Както теософите и всички окултисти, П. Дънов учи, че Битието далеч не се изчерпва с т.нар. "материален свят" на триизмерното пространство и че това Битие се проявява едновременно и в поизвисени, по-фини субстанциално полета или светове астрален, ментален (умствен), каузален (причинен) и др. (у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле като по-тънки (сиреч по-фини) и по-духовни проникват по-нисшето поле и всички тези взаимно проникващи се полета (светове) съставляват едно единно Битие, единен Живот на всемирния Дух. В по-висшите светове се проявяват по-висши строителни, структуриращи сили. Те биват обитавани и от същества от по-високи степени на еволюция в сравнение с тази на човечеството разумни същества, организирани в стройна йерархия. Наред с посочените тук паралели следва да бъде отбелязана и една вътрешна връзка между концепцията на Учителя П. Дънов (която навсякъде наричаме "Учението на ББ") и идеите на розенкройцерите (средновековна духовно-мистична школа, според някои възникнала върху основата на идейното богатство на богомилството; в наши дни съществуват няколко различни клона на това движение; в Европа то е представено от два главни центъра в Германия и в Xоландия) за Божественото присъствие в природата. И така, очертахме несъмнената близост между учението на ББ, представено на българска земя от Учителя П.
към текста >>

Когато в живота бъде приложено учението на Любовта, което е истинското Xристово учение, тогава ще настане и "Царството Божие на Земята".
Дънов и християнското учение е концентрирането на вниманието на Словото на първия върху човека (допирни точки с антропософията на Р. Щайнер) и вярата, че той може със собствени сили да поеме духовно-нравственото си развитие и да установи "Царството Божие на Земятада очисти всичките си грехове, живеейки според Божия закон. Ролята на човека, в съответствие с възгледите на П. Дънов, е по-значима от това, да следва предопределението на съдбата. Учителят на ББ у нас допуска по-голям потенциал на човека, защото човешката душа е част от Бога, първична Божия искра. Когато в живота бъде приложено учението на Любовта, което е истинското Xристово учение, тогава ще настане и "Царството Божие на Земята". От позициите на християнския църковно-богословски критичен анализ теоретичната система на Учителя П. Дънов може да бъде определена като еклектическо учение, състоящо се от мирогледни принципи, насочени към подобряване живота на отделната личност и на човечеството като цяло. От друга гледна точка: практическата философия на П. Дънов, макар и пронизана от духа на ранното християнство, не е нито богословие, нито учение на Църквата. В беседите на Учителя на ББ не липсват критики към онези свещенослужители, които са се отдалечили от светлината на Евангелието и са се примирили с церемониалното възприемане на Xристовото Слово.
към текста >>

Дънов може да бъде определена като еклектическо учение, състоящо се от мирогледни принципи, насочени към подобряване живота на отделната личност и на човечеството като цяло.
Ролята на човека, в съответствие с възгледите на П. Дънов, е по-значима от това, да следва предопределението на съдбата. Учителят на ББ у нас допуска по-голям потенциал на човека, защото човешката душа е част от Бога, първична Божия искра. Когато в живота бъде приложено учението на Любовта, което е истинското Xристово учение, тогава ще настане и "Царството Божие на Земята". От позициите на християнския църковно-богословски критичен анализ теоретичната система на Учителя П. Дънов може да бъде определена като еклектическо учение, състоящо се от мирогледни принципи, насочени към подобряване живота на отделната личност и на човечеството като цяло. От друга гледна точка: практическата философия на П. Дънов, макар и пронизана от духа на ранното християнство, не е нито богословие, нито учение на Църквата. В беседите на Учителя на ББ не липсват критики към онези свещенослужители, които са се отдалечили от светлината на Евангелието и са се примирили с церемониалното възприемане на Xристовото Слово. Като развива своето учение, Учителят П. Дънов набляга на твърдението, че изхожда от духа и основните начала на истинското християнство, че той възсъздава Xристовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от самия Иисус Xристос и от първите отци и учители на Църквата.
към текста >>

Нещо повече той го допълва с онова ново, което Спасителят "би казал сега" след 2 000 години, на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света чрез живия и непрестанно творящ в душите Xристос, проявяващ се във всичко непреходно и прекрасно, което се ражда и иде в живота.
От друга гледна точка: практическата философия на П. Дънов, макар и пронизана от духа на ранното християнство, не е нито богословие, нито учение на Църквата. В беседите на Учителя на ББ не липсват критики към онези свещенослужители, които са се отдалечили от светлината на Евангелието и са се примирили с церемониалното възприемане на Xристовото Слово. Като развива своето учение, Учителят П. Дънов набляга на твърдението, че изхожда от духа и основните начала на истинското християнство, че той възсъздава Xристовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от самия Иисус Xристос и от първите отци и учители на Църквата. Нещо повече той го допълва с онова ново, което Спасителят "би казал сега" след 2 000 години, на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света чрез живия и непрестанно творящ в душите Xристос, проявяващ се във всичко непреходно и прекрасно, което се ражда и иде в живота. "Ако Бог е говорил в миналото на хората казва П. Дънов,Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важно е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са "последните писма" на вашия небесен Баща! " Според Учителя П.
към текста >>

Той е постигнал такова духовно съвършенство, така цялостно е хармонизирал и слял Своята воля с Божията и Своя живот с висшия Божествен живот, че се явява съвършен изразител на този Божествен живот, на Божията Воля, Мъдрост и Любов.
Дънов,Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важно е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са "последните писма" на вашия небесен Баща! " Според Учителя П. Дънов Иисус е един от най-добрите ученици на най-великия и единствен Учител живия Бог, Словото, Xристос. Той е постигнал такова духовно съвършенство, така цялостно е хармонизирал и слял Своята воля с Божията и Своя живот с висшия Божествен живот, че се явява съвършен изразител на този Божествен живот, на Божията Воля, Мъдрост и Любов. Той има пълното право да заяви: "Аз и Отец Ми едно сме"; "Който познава Мене, познава Отца Ми". Ето защо с основание е наречен Xристос, Син Божий, Богочовек, велик Учител на човечеството. Иисус учи, че истинският живот, безсмъртието, Царството Божие може да бъдат постигнати чрез проявяване на Божествения живот, изпълнение на волята Божия или чрез активна творческа Любов и култивиране на действително съвършенство. За да придобие човек истинския живот, трябва да се освободи от робството на греха и тъмнината, да се откаже от всичко, което е противно на Любовта и на волята Божия. Той трябва "да изгуби" низшия живот, за да придобие висшия; следва да се свърже с висшия живот, както лозовата пръчка е свързана с лозата; длъжен е да усвои "тесния път" на живота и да се роди наново в дух и истина.
към текста >>

Иисус учи, че истинският живот, безсмъртието, Царството Божие може да бъдат постигнати чрез проявяване на Божествения живот, изпълнение на волята Божия или чрез активна творческа Любов и култивиране на действително съвършенство.
" Според Учителя П. Дънов Иисус е един от най-добрите ученици на най-великия и единствен Учител живия Бог, Словото, Xристос. Той е постигнал такова духовно съвършенство, така цялостно е хармонизирал и слял Своята воля с Божията и Своя живот с висшия Божествен живот, че се явява съвършен изразител на този Божествен живот, на Божията Воля, Мъдрост и Любов. Той има пълното право да заяви: "Аз и Отец Ми едно сме"; "Който познава Мене, познава Отца Ми". Ето защо с основание е наречен Xристос, Син Божий, Богочовек, велик Учител на човечеството. Иисус учи, че истинският живот, безсмъртието, Царството Божие може да бъдат постигнати чрез проявяване на Божествения живот, изпълнение на волята Божия или чрез активна творческа Любов и култивиране на действително съвършенство. За да придобие човек истинския живот, трябва да се освободи от робството на греха и тъмнината, да се откаже от всичко, което е противно на Любовта и на волята Божия. Той трябва "да изгуби" низшия живот, за да придобие висшия; следва да се свърже с висшия живот, както лозовата пръчка е свързана с лозата; длъжен е да усвои "тесния път" на живота и да се роди наново в дух и истина. Според Учителя П. Дънов учението на Иисус Xристос е окултно по своя характер неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на ранното (първото) християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в т. нар. Xристови малки и големи мистерии.
към текста >>

За да придобие човек истинския живот, трябва да се освободи от робството на греха и тъмнината, да се откаже от всичко, което е противно на Любовта и на волята Божия.
Дънов Иисус е един от най-добрите ученици на най-великия и единствен Учител живия Бог, Словото, Xристос. Той е постигнал такова духовно съвършенство, така цялостно е хармонизирал и слял Своята воля с Божията и Своя живот с висшия Божествен живот, че се явява съвършен изразител на този Божествен живот, на Божията Воля, Мъдрост и Любов. Той има пълното право да заяви: "Аз и Отец Ми едно сме"; "Който познава Мене, познава Отца Ми". Ето защо с основание е наречен Xристос, Син Божий, Богочовек, велик Учител на човечеството. Иисус учи, че истинският живот, безсмъртието, Царството Божие може да бъдат постигнати чрез проявяване на Божествения живот, изпълнение на волята Божия или чрез активна творческа Любов и култивиране на действително съвършенство. За да придобие човек истинския живот, трябва да се освободи от робството на греха и тъмнината, да се откаже от всичко, което е противно на Любовта и на волята Божия. Той трябва "да изгуби" низшия живот, за да придобие висшия; следва да се свърже с висшия живот, както лозовата пръчка е свързана с лозата; длъжен е да усвои "тесния път" на живота и да се роди наново в дух и истина. Според Учителя П. Дънов учението на Иисус Xристос е окултно по своя характер неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на ранното (първото) християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в т. нар. Xристови малки и големи мистерии. Тези висши истини са били възприемани посредством дълга подготовка и нравствено издигане; те са ставали обект на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са били преценявани като несъмнена жива действителност.
към текста >>

Той трябва "да изгуби" низшия живот, за да придобие висшия; следва да се свърже с висшия живот, както лозовата пръчка е свързана с лозата; длъжен е да усвои "тесния път" на живота и да се роди наново в дух и истина.
Той е постигнал такова духовно съвършенство, така цялостно е хармонизирал и слял Своята воля с Божията и Своя живот с висшия Божествен живот, че се явява съвършен изразител на този Божествен живот, на Божията Воля, Мъдрост и Любов. Той има пълното право да заяви: "Аз и Отец Ми едно сме"; "Който познава Мене, познава Отца Ми". Ето защо с основание е наречен Xристос, Син Божий, Богочовек, велик Учител на човечеството. Иисус учи, че истинският живот, безсмъртието, Царството Божие може да бъдат постигнати чрез проявяване на Божествения живот, изпълнение на волята Божия или чрез активна творческа Любов и култивиране на действително съвършенство. За да придобие човек истинския живот, трябва да се освободи от робството на греха и тъмнината, да се откаже от всичко, което е противно на Любовта и на волята Божия. Той трябва "да изгуби" низшия живот, за да придобие висшия; следва да се свърже с висшия живот, както лозовата пръчка е свързана с лозата; длъжен е да усвои "тесния път" на живота и да се роди наново в дух и истина. Според Учителя П. Дънов учението на Иисус Xристос е окултно по своя характер неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на ранното (първото) християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в т. нар. Xристови малки и големи мистерии. Тези висши истини са били възприемани посредством дълга подготовка и нравствено издигане; те са ставали обект на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са били преценявани като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни от периода на ранната Църква са имали моралната сила да следват препоръчвания от Иисус "тесен път"; ето защо те са основавали братски общини, които са просъществували около три столетия; ето защо те са умирали с песни и молитви по арените, разкъсвани от диви зверове.
към текста >>

Но същевременно официалното, институционализирано християнство изгубило своя истински живот и престанало да бъде онзи мощен фактор за всестранно повдигане на човека, каквото било в първите времена от земното битие на Църквата.
Ала когато християнството се превърнало в държавна религия (след Миланския едикт на император Константин Велики 313 г.) религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а, от друга на робовладелците, феодалите, властимащите (на всички, които упражнявали експлоатация, насилие, неправда), тогава то било подложено на изопачаване. Тесният път бил изоставен, тайното учение забравено. Тогава постепенно било създадено едно удобно християнство, започнали да проповядват и да утвърждават вярата в постигане Царството Божие не на Земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на Любовта, изключваща всякаква омраза и насилие, и не чрез постигане на истинско съвършенство, а чрез Xристовата жертва на Голгота, чрез опростена (до степен на опростенчество) вяра в Xриста, чрез осъществяване на чисто външни ритуали и обреди формална церемониалност. Така се стигнало и до куриозите с обратен знак индулгенциите и инквизицията. По този начин "тесният път" бил заменен с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но същевременно официалното, институционализирано християнство изгубило своя истински живот и престанало да бъде онзи мощен фактор за всестранно повдигане на човека, каквото било в първите времена от земното битие на Църквата. Верен на своя метод да не се занимава с отрицателното в живота, а само да твори и да създава новия живот, П. Дънов не само не воюва срещу официалната Църква, но и твърде рядко си спомня за нея. Той просто обяснява Xристовото учение, разкрива неговия истински смисъл и мощния творчески дух, извиращ от него; възстановява неговите най-красиви и значими традиции и създава в душите истинска жива вяра, способна да внесе великото и новото в живота. Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот и възприемане "тесния път" на духовно-нравственото усъвършенстване, на новорождението, на единението с Бога, чрез всеобхватно изпълнение на Неговата свята воля. Той проповядва и онова ново и велико, което Xристос носи днес навред по света и на първо място в нашите сърца и души.
към текста >>

Верен на своя метод да не се занимава с отрицателното в живота, а само да твори и да създава новия живот, П.
Тесният път бил изоставен, тайното учение забравено. Тогава постепенно било създадено едно удобно християнство, започнали да проповядват и да утвърждават вярата в постигане Царството Божие не на Земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на Любовта, изключваща всякаква омраза и насилие, и не чрез постигане на истинско съвършенство, а чрез Xристовата жертва на Голгота, чрез опростена (до степен на опростенчество) вяра в Xриста, чрез осъществяване на чисто външни ритуали и обреди формална церемониалност. Така се стигнало и до куриозите с обратен знак индулгенциите и инквизицията. По този начин "тесният път" бил заменен с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но същевременно официалното, институционализирано християнство изгубило своя истински живот и престанало да бъде онзи мощен фактор за всестранно повдигане на човека, каквото било в първите времена от земното битие на Църквата. Верен на своя метод да не се занимава с отрицателното в живота, а само да твори и да създава новия живот, П. Дънов не само не воюва срещу официалната Църква, но и твърде рядко си спомня за нея. Той просто обяснява Xристовото учение, разкрива неговия истински смисъл и мощния творчески дух, извиращ от него; възстановява неговите най-красиви и значими традиции и създава в душите истинска жива вяра, способна да внесе великото и новото в живота. Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот и възприемане "тесния път" на духовно-нравственото усъвършенстване, на новорождението, на единението с Бога, чрез всеобхватно изпълнение на Неговата свята воля. Той проповядва и онова ново и велико, което Xристос носи днес навред по света и на първо място в нашите сърца и души. В заключение: учението на ББ в България и изградената върху неговата основа духовна общност не е нито църква, нито секта.
към текста >>

Той просто обяснява Xристовото учение, разкрива неговия истински смисъл и мощния творчески дух, извиращ от него; възстановява неговите най-красиви и значими традиции и създава в душите истинска жива вяра, способна да внесе великото и новото в живота.
Така се стигнало и до куриозите с обратен знак индулгенциите и инквизицията. По този начин "тесният път" бил заменен с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но същевременно официалното, институционализирано християнство изгубило своя истински живот и престанало да бъде онзи мощен фактор за всестранно повдигане на човека, каквото било в първите времена от земното битие на Църквата. Верен на своя метод да не се занимава с отрицателното в живота, а само да твори и да създава новия живот, П. Дънов не само не воюва срещу официалната Църква, но и твърде рядко си спомня за нея. Той просто обяснява Xристовото учение, разкрива неговия истински смисъл и мощния творчески дух, извиращ от него; възстановява неговите най-красиви и значими традиции и създава в душите истинска жива вяра, способна да внесе великото и новото в живота. Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот и възприемане "тесния път" на духовно-нравственото усъвършенстване, на новорождението, на единението с Бога, чрез всеобхватно изпълнение на Неговата свята воля. Той проповядва и онова ново и велико, което Xристос носи днес навред по света и на първо място в нашите сърца и души. В заключение: учението на ББ в България и изградената върху неговата основа духовна общност не е нито църква, нито секта. То е Школа, която освен своята философска страна има и (най-вече!) практическо значение за живота. Тази Школа не се уповава на догми и ритуали, осветени от вселенските събори на християнството затова именно не е църква, макар че ББ никога не е било против никоя църква.
към текста >>

Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот и възприемане "тесния път" на духовно-нравственото усъвършенстване, на новорождението, на единението с Бога, чрез всеобхватно изпълнение на Неговата свята воля.
По този начин "тесният път" бил заменен с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но същевременно официалното, институционализирано християнство изгубило своя истински живот и престанало да бъде онзи мощен фактор за всестранно повдигане на човека, каквото било в първите времена от земното битие на Църквата. Верен на своя метод да не се занимава с отрицателното в живота, а само да твори и да създава новия живот, П. Дънов не само не воюва срещу официалната Църква, но и твърде рядко си спомня за нея. Той просто обяснява Xристовото учение, разкрива неговия истински смисъл и мощния творчески дух, извиращ от него; възстановява неговите най-красиви и значими традиции и създава в душите истинска жива вяра, способна да внесе великото и новото в живота. Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот и възприемане "тесния път" на духовно-нравственото усъвършенстване, на новорождението, на единението с Бога, чрез всеобхватно изпълнение на Неговата свята воля. Той проповядва и онова ново и велико, което Xристос носи днес навред по света и на първо място в нашите сърца и души. В заключение: учението на ББ в България и изградената върху неговата основа духовна общност не е нито църква, нито секта. То е Школа, която освен своята философска страна има и (най-вече!) практическо значение за живота. Тази Школа не се уповава на догми и ритуали, осветени от вселенските събори на християнството затова именно не е църква, макар че ББ никога не е било против никоя църква. Напротив официалната институция, наречена "християнска Църква" (в конкретния случай БПЦ), се е опитвала да воюва срещу Учителя и Братството.
към текста >>

То е Школа, която освен своята философска страна има и (най-вече!) практическо значение за живота.
Дънов не само не воюва срещу официалната Църква, но и твърде рядко си спомня за нея. Той просто обяснява Xристовото учение, разкрива неговия истински смисъл и мощния творчески дух, извиращ от него; възстановява неговите най-красиви и значими традиции и създава в душите истинска жива вяра, способна да внесе великото и новото в живота. Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот и възприемане "тесния път" на духовно-нравственото усъвършенстване, на новорождението, на единението с Бога, чрез всеобхватно изпълнение на Неговата свята воля. Той проповядва и онова ново и велико, което Xристос носи днес навред по света и на първо място в нашите сърца и души. В заключение: учението на ББ в България и изградената върху неговата основа духовна общност не е нито църква, нито секта. То е Школа, която освен своята философска страна има и (най-вече!) практическо значение за живота. Тази Школа не се уповава на догми и ритуали, осветени от вселенските събори на християнството затова именно не е църква, макар че ББ никога не е било против никоя църква. Напротив официалната институция, наречена "християнска Църква" (в конкретния случай БПЦ), се е опитвала да воюва срещу Учителя и Братството. Това учение, предадено от П. Дънов на българския народ и на света, изключва всякакъв фанатизъм, от което следва, че не е секта, нито ерес, както Църквата обикновено предпочита да назовава всяко свободно изповядване на Xристовото Слово. Еретик, според Учителя П.
към текста >>

3. Тематичен обхват на учението на Петър Дънов концепции за Бога, света, живота и човека
Към кое от тези три изповедания или към коя църква Xристос би имал предпочитание? Как мислите? Ако отговорим в духа на учението на ББ, в духа на изреченото от Учителя П. Дънов, Xристос би приел всеки вярващ в Любовта, от която и да е църква, ако има Любов към Бога и ближния и у когото не е останала и следа от лукавство и фанатизъм. Това именно е духът на Новото учение! 3. Тематичен обхват на учението на Петър Дънов концепции за Бога, света, живота и човека В своята квинтесенция, в сърцевината на самата доктрина П. Дънов очертава четири основни теми, четири кръга на философско виждане, независимо от словесния изказ, а именно: същността на природата, развитието на живота, значението на знанието, присъствието на Бога. Нюансите на тези въпроси, на тези така обширни тематични кръгове докосват също една широка гама от философски, психологически, етически, медицински и естетически разсъждения, които са подчинени на главната идея пътят на човека, опосредстван от вселенските закони на кармата и прераждането, неотделима част от духовната еволюция на Космоса; път, който го отвежда при Бога. Така окултното разбиране се преплита с Евангелския идеал и се достига до извода, че Xристос безспорно най-великият Учител на човечеството има мисията да присъедини човешкия род към Истинната. А тази Истина се открива чрез природата, чрез необятността и тайните на мирозданието, чрез проявлението на Божеството във всяка фибра на световната Реалност, във всяко трептение на човешката душа, във всяко движение на живота.
към текста >>

Дънов очертава четири основни теми, четири кръга на философско виждане, независимо от словесния изказ, а именно: същността на природата, развитието на живота, значението на знанието, присъствието на Бога.
Ако отговорим в духа на учението на ББ, в духа на изреченото от Учителя П. Дънов, Xристос би приел всеки вярващ в Любовта, от която и да е църква, ако има Любов към Бога и ближния и у когото не е останала и следа от лукавство и фанатизъм. Това именно е духът на Новото учение! 3. Тематичен обхват на учението на Петър Дънов концепции за Бога, света, живота и човека В своята квинтесенция, в сърцевината на самата доктрина П. Дънов очертава четири основни теми, четири кръга на философско виждане, независимо от словесния изказ, а именно: същността на природата, развитието на живота, значението на знанието, присъствието на Бога. Нюансите на тези въпроси, на тези така обширни тематични кръгове докосват също една широка гама от философски, психологически, етически, медицински и естетически разсъждения, които са подчинени на главната идея пътят на човека, опосредстван от вселенските закони на кармата и прераждането, неотделима част от духовната еволюция на Космоса; път, който го отвежда при Бога. Така окултното разбиране се преплита с Евангелския идеал и се достига до извода, че Xристос безспорно най-великият Учител на човечеството има мисията да присъедини човешкия род към Истинната. А тази Истина се открива чрез природата, чрез необятността и тайните на мирозданието, чрез проявлението на Божеството във всяка фибра на световната Реалност, във всяко трептение на човешката душа, във всяко движение на живота. Природата е доказателство за това, че Бог съществува. Но природата в концепцията на П.
към текста >>

А тази Истина се открива чрез природата, чрез необятността и тайните на мирозданието, чрез проявлението на Божеството във всяка фибра на световната Реалност, във всяко трептение на човешката душа, във всяко движение на живота.
3. Тематичен обхват на учението на Петър Дънов концепции за Бога, света, живота и човека В своята квинтесенция, в сърцевината на самата доктрина П. Дънов очертава четири основни теми, четири кръга на философско виждане, независимо от словесния изказ, а именно: същността на природата, развитието на живота, значението на знанието, присъствието на Бога. Нюансите на тези въпроси, на тези така обширни тематични кръгове докосват също една широка гама от философски, психологически, етически, медицински и естетически разсъждения, които са подчинени на главната идея пътят на човека, опосредстван от вселенските закони на кармата и прераждането, неотделима част от духовната еволюция на Космоса; път, който го отвежда при Бога. Така окултното разбиране се преплита с Евангелския идеал и се достига до извода, че Xристос безспорно най-великият Учител на човечеството има мисията да присъедини човешкия род към Истинната. А тази Истина се открива чрез природата, чрез необятността и тайните на мирозданието, чрез проявлението на Божеството във всяка фибра на световната Реалност, във всяко трептение на човешката душа, във всяко движение на живота. Природата е доказателство за това, че Бог съществува. Но природата в концепцията на П. Дънов не е само огледало на Божието битие, а е абсолютна форма на съществуване на живота, на Единния Живот. Неведнъж учениците на ББ в България запитвали своя Учител кой е онзи елемент, който прави неговото учение така примамливо. И той винаги отговарял по един и същи начин: "Свободата!
към текста >>

Дънов не е само огледало на Божието битие, а е абсолютна форма на съществуване на живота, на Единния Живот.
Нюансите на тези въпроси, на тези така обширни тематични кръгове докосват също една широка гама от философски, психологически, етически, медицински и естетически разсъждения, които са подчинени на главната идея пътят на човека, опосредстван от вселенските закони на кармата и прераждането, неотделима част от духовната еволюция на Космоса; път, който го отвежда при Бога. Така окултното разбиране се преплита с Евангелския идеал и се достига до извода, че Xристос безспорно най-великият Учител на човечеството има мисията да присъедини човешкия род към Истинната. А тази Истина се открива чрез природата, чрез необятността и тайните на мирозданието, чрез проявлението на Божеството във всяка фибра на световната Реалност, във всяко трептение на човешката душа, във всяко движение на живота. Природата е доказателство за това, че Бог съществува. Но природата в концепцията на П. Дънов не е само огледало на Божието битие, а е абсолютна форма на съществуване на живота, на Единния Живот. Неведнъж учениците на ББ в България запитвали своя Учител кой е онзи елемент, който прави неговото учение така примамливо. И той винаги отговарял по един и същи начин: "Свободата! " Изживяването на тази свобода зависи от ръста, който ученикът е постигнал в своето духовно развитие. В беседите си П. Дънов подчертава, че истински свободен е този, който люби Бога.
към текста >>

Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща.
За него свободата не е произвол или пустиня с далечен, замъглен от миражи хоризонт. Тя е притежание само на най-издигнатите духове. Може да се случи външно свободният да е истински роб, а поставеният във вериги да е свободен. Условията за свободата са вътре в духа. Щом светилникът на душата ти свети, ти си свободен. Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща. Всеки човек търси по различен начин своето щастие. Повечето от нас се стремят към утвърдени от традицията ценности: да създадат семейство, да отгледат деца и да ги възпитат, да си уредят едно спокойно, безоблачно, осигурено във всичко съществуване. Само тези, които чувстват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен, съзнателен живот, протичащ далеко от шума на световната суета, само те са, които ще останат да вършат сами до края на земните си дни духовната работа. В еволюцията на отделните човешки индивидуалности има много обстоятелства, които не познаваме добре или въобще. Затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си, както и към начина, по който живеят.
към текста >>

Само тези, които чувстват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен, съзнателен живот, протичащ далеко от шума на световната суета, само те са, които ще останат да вършат сами до края на земните си дни духовната работа.
Условията за свободата са вътре в духа. Щом светилникът на душата ти свети, ти си свободен. Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща. Всеки човек търси по различен начин своето щастие. Повечето от нас се стремят към утвърдени от традицията ценности: да създадат семейство, да отгледат деца и да ги възпитат, да си уредят едно спокойно, безоблачно, осигурено във всичко съществуване. Само тези, които чувстват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен, съзнателен живот, протичащ далеко от шума на световната суета, само те са, които ще останат да вършат сами до края на земните си дни духовната работа. В еволюцията на отделните човешки индивидуалности има много обстоятелства, които не познаваме добре или въобще. Затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си, както и към начина, по който живеят. Свободата на отделната личност следва да се разпростира до такава граница, при която да не пречи на свободата на другите. В своето Слово Учителят П. Дънов разглежда света като една осъществена в материята Творческа Мисъл на Бога.
към текста >>

Затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си, както и към начина, по който живеят.
Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща. Всеки човек търси по различен начин своето щастие. Повечето от нас се стремят към утвърдени от традицията ценности: да създадат семейство, да отгледат деца и да ги възпитат, да си уредят едно спокойно, безоблачно, осигурено във всичко съществуване. Само тези, които чувстват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен, съзнателен живот, протичащ далеко от шума на световната суета, само те са, които ще останат да вършат сами до края на земните си дни духовната работа. В еволюцията на отделните човешки индивидуалности има много обстоятелства, които не познаваме добре или въобще. Затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си, както и към начина, по който живеят. Свободата на отделната личност следва да се разпростира до такава граница, при която да не пречи на свободата на другите. В своето Слово Учителят П. Дънов разглежда света като една осъществена в материята Творческа Мисъл на Бога. Xората са на различна духовна възраст. "Стълбата на Яков" (Бит.
към текста >>

Тях можем да оприличим на дървета, които раждат твърди плодове, узряването на които става късно, когато зимата вече хлопа по вратата на живота.
Xората са на различна духовна възраст. "Стълбата на Яков" (Бит. 28 гл.) е на практика безкрайна в размерите си и няма две същества, които да заемат едно и също стъпало. Не всички са устроени така, че да могат да възприемат еднакво Божествените идеи. Понякога учени хора, с дипломи и титли, но с по-ниска степен на духовно развитие, остават чужди за истините на Невидимата Реалност, понеже все още не притежават "антена" и "приемник" за тях. Тях можем да оприличим на дървета, които раждат твърди плодове, узряването на които става късно, когато зимата вече хлопа по вратата на живота. Новото учение е лишено от ритуали и шаблони, от показна, изпразнена от съдържание церемониалност. То изяснява свободно, с философска задълбоченост и дори с експериментална доказателствена сила безсмъртното и всепобеждаващо Xристово благовестие. Учението на ББ е едновременно вяра, наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика в ежедневието, стремяща се да върне на човека изгубените или ранени надежди за нещо истинско, достойно, красиво, непреходно. Който възприема Божествената Любов като основен закон в живота, той вече е приет във великата армия на Светлината.
към текста >>

Който възприема Божествената Любов като основен закон в живота, той вече е приет във великата армия на Светлината.
Тях можем да оприличим на дървета, които раждат твърди плодове, узряването на които става късно, когато зимата вече хлопа по вратата на живота. Новото учение е лишено от ритуали и шаблони, от показна, изпразнена от съдържание церемониалност. То изяснява свободно, с философска задълбоченост и дори с експериментална доказателствена сила безсмъртното и всепобеждаващо Xристово благовестие. Учението на ББ е едновременно вяра, наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика в ежедневието, стремяща се да върне на човека изгубените или ранени надежди за нещо истинско, достойно, красиво, непреходно. Който възприема Божествената Любов като основен закон в живота, той вече е приет във великата армия на Светлината. Тази именно Любов и никоя друга разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда Космоса като един колосален по мащабите си организъм, в който съществуването на галактиките, звездите и планетите, на човека, животните, растенията, минералите, молекулите, атомите и най-малките частици на веществото се направлява от едно Единно Мирово Съзнание Творческия Универсален ДУХ, Когото народите през различните епохи са назовавали по различен начин. Отрицателите на тази вездесъща Реалност, т.нар. атеисти, плащат прескъп данък на изконно невежество.
към текста >>

Тази именно Любов и никоя друга разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот.
Новото учение е лишено от ритуали и шаблони, от показна, изпразнена от съдържание церемониалност. То изяснява свободно, с философска задълбоченост и дори с експериментална доказателствена сила безсмъртното и всепобеждаващо Xристово благовестие. Учението на ББ е едновременно вяра, наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика в ежедневието, стремяща се да върне на човека изгубените или ранени надежди за нещо истинско, достойно, красиво, непреходно. Който възприема Божествената Любов като основен закон в живота, той вече е приет във великата армия на Светлината. Тази именно Любов и никоя друга разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда Космоса като един колосален по мащабите си организъм, в който съществуването на галактиките, звездите и планетите, на човека, животните, растенията, минералите, молекулите, атомите и най-малките частици на веществото се направлява от едно Единно Мирово Съзнание Творческия Универсален ДУХ, Когото народите през различните епохи са назовавали по различен начин. Отрицателите на тази вездесъща Реалност, т.нар. атеисти, плащат прескъп данък на изконно невежество. Атеизмът е приемлив за хора, които се боят, че някъде в глъбините на Вселената, в духовните пространства на безкрая, стоят записани по незаличим начин техните дела, за които те трябва да отговарят.
към текста >>

Дънов, разглежда Космоса като един колосален по мащабите си организъм, в който съществуването на галактиките, звездите и планетите, на човека, животните, растенията, минералите, молекулите, атомите и най-малките частици на веществото се направлява от едно Единно Мирово Съзнание Творческия Универсален ДУХ, Когото народите през различните епохи са назовавали по различен начин.
Учението на ББ е едновременно вяра, наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика в ежедневието, стремяща се да върне на човека изгубените или ранени надежди за нещо истинско, достойно, красиво, непреходно. Който възприема Божествената Любов като основен закон в живота, той вече е приет във великата армия на Светлината. Тази именно Любов и никоя друга разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда Космоса като един колосален по мащабите си организъм, в който съществуването на галактиките, звездите и планетите, на човека, животните, растенията, минералите, молекулите, атомите и най-малките частици на веществото се направлява от едно Единно Мирово Съзнание Творческия Универсален ДУХ, Когото народите през различните епохи са назовавали по различен начин. Отрицателите на тази вездесъща Реалност, т.нар. атеисти, плащат прескъп данък на изконно невежество. Атеизмът е приемлив за хора, които се боят, че някъде в глъбините на Вселената, в духовните пространства на безкрая, стоят записани по незаличим начин техните дела, за които те трябва да отговарят. Атеизмът им носи измамно, временно успокоение. Ала ние, вярващите в Божието битие, знаем, че Онова, Което се назовава Мирова Правда, частица от която обитава всяка душа, един ден неизбежно ще похлопа по дверите на съвестта.
към текста >>

"Философия на живота"
Немалко е извършено за систематизацията и класификацията на това българско духовно-културно наследство извор на законна гордост пред съкровищницата на човешкото знание и духовна опитност. И все пак най-важното в тази насока тепърва предстои. Това е задача за последователите на това светло Учение за десетилетия, а може би дори и за векове напред. 4. Практическа стойност на учението на Петър Дънов. Правилото за приложение на придобитото знание. "Философия на живота" "Знанието се превръща в сила, когато се прилага (Учителят П. Дънов) Нерядко в свободен разговор със своите ученици П. Дънов се е обръщал към тях с думите: "Колко неща сте приложили от това, което съм ви говорил? Много малко сте приложили.
към текста >>

За всекиго е ясно, че научното, рационално познание не може да обхване в категории и интелектуални рамки безкрайното многообразие на живота и да подчини практиката на логически построения.
И по-нататък той им е обяснявал как да се избавят от заблудата, че знаят твърде много, а същевременно остават пасивни към използването на придобитото знание. То би могло да се оприличи на изумително красив диамант, който ленивият духом държи в джоба си. Така никой а най-вече той самият не е в състояние да се порадва на блясъка и прекрасните му форми. Философското, богословско и медицинско образование, получено от П. Дънов в САЩ, както и неговото изрядно познаване на практическите въпроси, изграждат в съзнанието му критична позиция спрямо доктриналното мислене. За всекиго е ясно, че научното, рационално познание не може да обхване в категории и интелектуални рамки безкрайното многообразие на живота и да подчини практиката на логически построения. Много рядко хората се интересуват от разсъжденията на професионалните философи, теолози, психолози и пр. Той, редовият човек, иска да познава живота в неговата непосредствена реалност, да познава онова, което става пред него и със самия него. В това отношение П. Дънов изпреварва значително традиционното философско мислене. Той поставя въпроса, той слага пръст в раната, той казва, че главното е да се живее, а не да се философства.
към текста >>

Той, редовият човек, иска да познава живота в неговата непосредствена реалност, да познава онова, което става пред него и със самия него.
Така никой а най-вече той самият не е в състояние да се порадва на блясъка и прекрасните му форми. Философското, богословско и медицинско образование, получено от П. Дънов в САЩ, както и неговото изрядно познаване на практическите въпроси, изграждат в съзнанието му критична позиция спрямо доктриналното мислене. За всекиго е ясно, че научното, рационално познание не може да обхване в категории и интелектуални рамки безкрайното многообразие на живота и да подчини практиката на логически построения. Много рядко хората се интересуват от разсъжденията на професионалните философи, теолози, психолози и пр. Той, редовият човек, иска да познава живота в неговата непосредствена реалност, да познава онова, което става пред него и със самия него. В това отношение П. Дънов изпреварва значително традиционното философско мислене. Той поставя въпроса, той слага пръст в раната, той казва, че главното е да се живее, а не да се философства. Учителят на ББ у нас предлага едно окултно разбиране, което в сърцевината си отразява християнския възглед за живота като най-висше благо, като служение на ближния, като светлина. Когато приема природата като творение на Бога, той твърди, че езотеричните общества, белите братя и сестри работят неуморно за развитието и качественото усъвършенстване на живота, за културата и напредъка на индивида, на нациите и на човечеството.
към текста >>

Учителят на ББ у нас предлага едно окултно разбиране, което в сърцевината си отразява християнския възглед за живота като най-висше благо, като служение на ближния, като светлина.
Много рядко хората се интересуват от разсъжденията на професионалните философи, теолози, психолози и пр. Той, редовият човек, иска да познава живота в неговата непосредствена реалност, да познава онова, което става пред него и със самия него. В това отношение П. Дънов изпреварва значително традиционното философско мислене. Той поставя въпроса, той слага пръст в раната, той казва, че главното е да се живее, а не да се философства. Учителят на ББ у нас предлага едно окултно разбиране, което в сърцевината си отразява християнския възглед за живота като най-висше благо, като служение на ближния, като светлина. Когато приема природата като творение на Бога, той твърди, че езотеричните общества, белите братя и сестри работят неуморно за развитието и качественото усъвършенстване на живота, за културата и напредъка на индивида, на нациите и на човечеството. Но всичко това става според Божия план, в съответствие с Неговия Промисъл, като следствие от абсолютно свободната воля на Твореца. Така П. Дънов изхожда от християнското разбиране, че Бог е космическата Любов. Той полага неимоверни усилия да премахне традициите, които вече са се превърнали в спирачка за неспирния ход на еволюцията, да разруши сковаващите стереотипи на мислене и поведение, да подтикне човека да се обърне към природата и да заживее според нейните прости закони.
към текста >>

Когато приема природата като творение на Бога, той твърди, че езотеричните общества, белите братя и сестри работят неуморно за развитието и качественото усъвършенстване на живота, за културата и напредъка на индивида, на нациите и на човечеството.
Той, редовият човек, иска да познава живота в неговата непосредствена реалност, да познава онова, което става пред него и със самия него. В това отношение П. Дънов изпреварва значително традиционното философско мислене. Той поставя въпроса, той слага пръст в раната, той казва, че главното е да се живее, а не да се философства. Учителят на ББ у нас предлага едно окултно разбиране, което в сърцевината си отразява християнския възглед за живота като най-висше благо, като служение на ближния, като светлина. Когато приема природата като творение на Бога, той твърди, че езотеричните общества, белите братя и сестри работят неуморно за развитието и качественото усъвършенстване на живота, за културата и напредъка на индивида, на нациите и на човечеството. Но всичко това става според Божия план, в съответствие с Неговия Промисъл, като следствие от абсолютно свободната воля на Твореца. Така П. Дънов изхожда от християнското разбиране, че Бог е космическата Любов. Той полага неимоверни усилия да премахне традициите, които вече са се превърнали в спирачка за неспирния ход на еволюцията, да разруши сковаващите стереотипи на мислене и поведение, да подтикне човека да се обърне към природата и да заживее според нейните прости закони. За Учителя П.
към текста >>

Дънов разкрива на своите последователи една малка, но твърде важна тайна на живота.
За Учителя П. Дънов е от особена важност да мотивира съвременния човек след като е стъпил здраво на земята да обърне поглед и нагоре, да се взре в дълбините на Космоса, да подири смисъла на своето скромно съществувание в могъщия ритъм на Вечно Съществуващото, да почувства силата на своята творческа мисъл, на Божественото начало у себе си. Всички тези ракурси и постижения на Новото учение в своята съвкупност надминават значително рамките на една традиционна философска система. Те са обещание, че е направена голяма крачка напред към очертаването на нова, различна картина на света. Така П. Дънов разкрива на своите последователи една малка, но твърде важна тайна на живота. От Бога и Природата идат всички блага и човек е призван да полага усилия, за да ги използва за своето развитие. Негова основна задача е да реализира възможностите, вложени от Създателя у него. А у човешкото същество са вложени в потенциално състояние всички принципи и сили на Природата, всички Божествени зародиши. И всичко това следва да бъде разгърнато и динамизирано, да бъде проявено в цялата му творческа съзидателност. Именно тук е съсредоточен централният, практическият пункт на Новото учение да посочи методите и пътищата, по които да се развият и проявят всички добродетели, сили и способности, вложени у човека.
към текста >>

Прилагането на Новото учение в ежедневния живот и в малките, и в големите неща е главният акцент в Словото на Учителя.
За това, какви задачи си поставя в някои от своите беседи, Учителят П. Дънов казва следното: "Някои мои беседи са чисто хирургически. Чистят раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мене." На друго място той обобщава: "Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и за самовъзпитание. Безброй методи, начини, форми и образи съм дал за възпитание на децата и на възрастните, на философите, на поетите и т.н." Прилагането на Новото учение в ежедневния живот и в малките, и в големите неща е главният акцент в Словото на Учителя. Безброй пъти той подчертава непомръкващата актуалност на това водещо начало в предлаганото от него знание. Често пъти П. Дънов съчетава в поясненията си необходимостта от приложение с разкриването същността на това преобразуващо познание за живота: "Сега трябва да се приложи Новото учение. Новото учение седи в това: като минавате край някого, чийто кибрит е овлажнял, ще запалите свещта му. Не му говорете много.
към текста >>

Дънов съчетава в поясненията си необходимостта от приложение с разкриването същността на това преобразуващо познание за живота: "Сега трябва да се приложи Новото учение.
Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мене." На друго място той обобщава: "Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и за самовъзпитание. Безброй методи, начини, форми и образи съм дал за възпитание на децата и на възрастните, на философите, на поетите и т.н." Прилагането на Новото учение в ежедневния живот и в малките, и в големите неща е главният акцент в Словото на Учителя. Безброй пъти той подчертава непомръкващата актуалност на това водещо начало в предлаганото от него знание. Често пъти П. Дънов съчетава в поясненията си необходимостта от приложение с разкриването същността на това преобразуващо познание за живота: "Сега трябва да се приложи Новото учение. Новото учение седи в това: като минавате край някого, чийто кибрит е овлажнял, ще запалите свещта му. Не му говорете много. Една дума трябва да му кажете. Или гледате, че някому е студено. Зимно време е.
към текста >>

Дънов: "Всяко нещо, което говориш, ако не си го преживял и приложил, няма сила." Според него: "Трябва да се учи не само теоретически, но да се правят малки опити." От придобитото познание към ежедневния живот с неговите безбройни проблеми; от изградените в съзнанието образи, представи и настройки към тяхното осъществяване в действителността, така богата на изпитания.
Носите кожух, метнете го на неговия гръб, кожухът ще започне да му говори, че Господ го обича. Вие казвате: "Господ ще промисли за тебе", а кожух не му давате. Помнете: добрите ви дела ще останат с вас. Където и да отидете, те ще вървят подир вас." От теорията към практиката това е водещото направление, червената нишка в словесното съкровище на Учителя П. Дънов: "Всяко нещо, което говориш, ако не си го преживял и приложил, няма сила." Според него: "Трябва да се учи не само теоретически, но да се правят малки опити." От придобитото познание към ежедневния живот с неговите безбройни проблеми; от изградените в съзнанието образи, представи и настройки към тяхното осъществяване в действителността, така богата на изпитания. Словото облича във форма всяка мисъл, изказана на глас. А пък делото е това, което претворява словесните форми в конкретни практически резултати. Така своеобразната верига мисъл слово дело се затваря и принася плодовете на човешкото творческо начало пред олтара на Служението. В този смисъл Учителят П. Дънов наставлява: "Когато хората започнат да прилагат в малък мащаб това, за което говорят, тогава ще се обнови светът.
към текста >>

В това отношение той споделя: "Трябва мисленето, философията, животът и упражненията, всичко да напредва заедно, в хармония.
Дънов наставлява: "Когато хората започнат да прилагат в малък мащаб това, за което говорят, тогава ще се обнови светът. Всяка мисъл, която човек има, трябва да я постави на опит. И философията, която има, трябва да я постави на опит." Образите, с които П. Дънов си служи в беседите, са заимствани от Природата. В това отношение той споделя: "Трябва мисленето, философията, животът и упражненията, всичко да напредва заедно, в хармония. Истините и упражненията, които съм ви дал, се дават за първи път на външния свят. Най-новото, което сега е в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години беше друго. Казват: "Едно време Христос е казал това." Но Христос е казал също: "Сега не можете да разберете някои неща, а после ще ги разберете." Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови." Прилагането на усвоеното знание е първа и неотменна задача на окултния ученик.
към текста >>

В същност той знае реално само онова, което вече е опитал на дело в своя живот.
Истините и упражненията, които съм ви дал, се дават за първи път на външния свят. Най-новото, което сега е в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години беше друго. Казват: "Едно време Христос е казал това." Но Христос е казал също: "Сега не можете да разберете някои неща, а после ще ги разберете." Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови." Прилагането на усвоеното знание е първа и неотменна задача на окултния ученик. В същност той знае реално само онова, което вече е опитал на дело в своя живот. Останалото е теоретично богатство без покритие до момента на приложението. Затова си заслужава да се вслушаме в съвета на П. Дънов: "Туй, което ученикът знае, трябва да го приложи в живота си! Знаеш само това, което си приложил и опитал. И само това знание ще върви винаги след тебе."
към текста >>

Дънов: "Туй, което ученикът знае, трябва да го приложи в живота си!
Казват: "Едно време Христос е казал това." Но Христос е казал също: "Сега не можете да разберете някои неща, а после ще ги разберете." Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови." Прилагането на усвоеното знание е първа и неотменна задача на окултния ученик. В същност той знае реално само онова, което вече е опитал на дело в своя живот. Останалото е теоретично богатство без покритие до момента на приложението. Затова си заслужава да се вслушаме в съвета на П. Дънов: "Туй, което ученикът знае, трябва да го приложи в живота си! Знаеш само това, което си приложил и опитал. И само това знание ще върви винаги след тебе." Бог посредством великите Учители на човечеството предлага напълно безкористно на хората жива вода от непресъхващия извор на Божественото учение. От тях самите зависи как и доколко ще се възползват от този безценен дар. И не на последно място дали ще осмислят ролята на Източника на това познание, както и своето отношение към Него: "Божественото трябва да се изпитва и прилага всякога.
към текста >>

Последната от своя страна е в пряка зависимост от момента, в който тя е излязла, родила се е за живот от Първоизточника, както и от темповете, с които възприема, усвоява и прилага житейските уроци.
Когато един избави някого от водата и единият, и другият имат силно преживяване. Но единият изпитва едно, а другият друго. И двамата трябва да благодарят на Бога! " Впрочем отношението на всяка душа към Божественото бива обусловено в най-висока степен от нейната духовна зрелост. Последната от своя страна е в пряка зависимост от момента, в който тя е излязла, родила се е за живот от Първоизточника, както и от темповете, с които възприема, усвоява и прилага житейските уроци. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва следното: "Всички души излизат от Бога в различни времена и отиват да се учат. Състоянието на една душа показва до каква степен се е учила. Всяка душа използва условията според своето развитие. За нас е ясно де е направила погрешка."
към текста >>

Тя е прекъсната и липсват онези пълни условия за проява на Божественото." От човека а още повече от ученика по духовния път небето очаква да проявява градивна инициатива във всеки миг от неговия съзнателен живот.
Ако отложиш мисълта, ще я изгубиш. Нещата не се повтарят никога. Те всеки път са нови. Мисълта, чувството и делото трябва да вървят заедно. Ако Божествената мисъл, която дойде в тебе, не създаде чувство и не премине в действие, връзката с Божественото я няма. Тя е прекъсната и липсват онези пълни условия за проява на Божественото." От човека а още повече от ученика по духовния път небето очаква да проявява градивна инициатива във всеки миг от неговия съзнателен живот. Най-вече, разбира се, при вземането на съдбоносни решения, когато именно проличава най-ясно до каква степен той е възприел Божественото Слово и доколко го е превърнал в неделима част от своето мислене и поведение. " Детето, което е в майчината утроба, когато прави движения и рита, получава нещо от нея. С тези движения детето държи майката във връзка със себе си. Спре ли да прави движения, тя вече не може да му помогне. Също така и човек трябва да бъде активен.
към текста >>

77. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Достатъчно важна сама по себе си, тя е неразривно свързана и с тезата за вечния живот, кореспондираща с аналогичното гледище на традиционното църковно християнство.
"По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло." (Учителят П. Дънов) 1. Учение за безсмъртието на душата Една от водещите идеи в учението на ББ е тази за безсмъртието на човешката духовна същност, на индивидуализираното живо същество, на душата. Достатъчно важна сама по себе си, тя е неразривно свързана и с тезата за вечния живот, кореспондираща с аналогичното гледище на традиционното църковно християнство. Връзката между двете фундаментални по значението си категории (безсмъртие и вечен живот) е, както би могло да се предполага, от нетленно естество и протича по руслото на пълноводната река на Божествената Любов. Обобщителен образ на това взаимодействие, обуславящо като даденост и степента на духовното развитие на човека, откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: "Който иска да намери вечния живот, живота, който произтича от Любовта, той трябва отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветния, на новозаветния и на праведния и да поеме пътя на ученика. Знаете думите на Христа: "Иди, продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай." Аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте живота на праведните и тогава идете при вашия Учител.
към текста >>

Връзката между двете фундаментални по значението си категории (безсмъртие и вечен живот) е, както би могло да се предполага, от нетленно естество и протича по руслото на пълноводната река на Божествената Любов.
Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло." (Учителят П. Дънов) 1. Учение за безсмъртието на душата Една от водещите идеи в учението на ББ е тази за безсмъртието на човешката духовна същност, на индивидуализираното живо същество, на душата. Достатъчно важна сама по себе си, тя е неразривно свързана и с тезата за вечния живот, кореспондираща с аналогичното гледище на традиционното църковно християнство. Връзката между двете фундаментални по значението си категории (безсмъртие и вечен живот) е, както би могло да се предполага, от нетленно естество и протича по руслото на пълноводната река на Божествената Любов. Обобщителен образ на това взаимодействие, обуславящо като даденост и степента на духовното развитие на човека, откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: "Който иска да намери вечния живот, живота, който произтича от Любовта, той трябва отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветния, на новозаветния и на праведния и да поеме пътя на ученика. Знаете думите на Христа: "Иди, продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай." Аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте живота на праведните и тогава идете при вашия Учител. И той ще ви посрещне."
към текста >>

Дънов: "Който иска да намери вечния живот, живота, който произтича от Любовта, той трябва отново да се върне към Дървото на Живота.
1. Учение за безсмъртието на душата Една от водещите идеи в учението на ББ е тази за безсмъртието на човешката духовна същност, на индивидуализираното живо същество, на душата. Достатъчно важна сама по себе си, тя е неразривно свързана и с тезата за вечния живот, кореспондираща с аналогичното гледище на традиционното църковно християнство. Връзката между двете фундаментални по значението си категории (безсмъртие и вечен живот) е, както би могло да се предполага, от нетленно естество и протича по руслото на пълноводната река на Божествената Любов. Обобщителен образ на това взаимодействие, обуславящо като даденост и степента на духовното развитие на човека, откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: "Който иска да намери вечния живот, живота, който произтича от Любовта, той трябва отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветния, на новозаветния и на праведния и да поеме пътя на ученика. Знаете думите на Христа: "Иди, продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай." Аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте живота на праведните и тогава идете при вашия Учител. И той ще ви посрещне." Безсмъртието на душата не би могло да бъде осмислено в цялост, без да сме наясно с нейния произход. За последователите на учението на ББ - също както и за всички християни (както и за вярващите от другите монотеистични световни религии: юдаизъм и ислям) - човешката душа произлиза от Върховното Божество, Небесния Отец на всичко съществуващо.
към текста >>

Знаете думите на Христа: "Иди, продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай." Аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте живота на праведните и тогава идете при вашия Учител.
Достатъчно важна сама по себе си, тя е неразривно свързана и с тезата за вечния живот, кореспондираща с аналогичното гледище на традиционното църковно християнство. Връзката между двете фундаментални по значението си категории (безсмъртие и вечен живот) е, както би могло да се предполага, от нетленно естество и протича по руслото на пълноводната река на Божествената Любов. Обобщителен образ на това взаимодействие, обуславящо като даденост и степента на духовното развитие на човека, откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: "Който иска да намери вечния живот, живота, който произтича от Любовта, той трябва отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветния, на новозаветния и на праведния и да поеме пътя на ученика. Знаете думите на Христа: "Иди, продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай." Аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте живота на праведните и тогава идете при вашия Учител. И той ще ви посрещне." Безсмъртието на душата не би могло да бъде осмислено в цялост, без да сме наясно с нейния произход. За последователите на учението на ББ - също както и за всички християни (както и за вярващите от другите монотеистични световни религии: юдаизъм и ислям) - човешката душа произлиза от Върховното Божество, Небесния Отец на всичко съществуващо. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието.
към текста >>

Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството.
Безсмъртието на душата не би могло да бъде осмислено в цялост, без да сме наясно с нейния произход. За последователите на учението на ББ - също както и за всички християни (както и за вярващите от другите монотеистични световни религии: юдаизъм и ислям) - човешката душа произлиза от Върховното Божество, Небесния Отец на всичко съществуващо. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието "зазоряване на човешката душа"." Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата - както вече бе посочено - от Бога. Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството. В езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе Си (cauza sui). Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът "зазоряване на човешката душа" би могъл да бъде разтълкуван като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие - начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова - Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие - съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност. Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя на ББ у нас, разгръщащо и конкретизиращо темата: "Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой - К.
към текста >>

" Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като "Божествен лъч" означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук "работата, която й предстои"), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията - плод на свободния избор на въплътената душа - обуславят именно нейната индивидуализация (т. е.
Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът "зазоряване на човешката душа" би могъл да бъде разтълкуван като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие - начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова - Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие - съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност. Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя на ББ у нас, разгръщащо и конкретизиращо темата: "Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой - К. З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която й предстои. " Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като "Божествен лъч" означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук "работата, която й предстои"), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията - плод на свободния избор на въплътената душа - обуславят именно нейната индивидуализация (т. е. изграждането на вече посочения неин неповторим облик). Основна характеристика на душата от позициите на учението на ББ е нейната вечност. Това й качество кореспондира пряко и с изследваното тук нейно безсмъртие. Тъй като вечността е водещо качество на Бога, би било интересно да проследим взаимовръзката между частта (душата) и Цялото (Бога) в това направление. Разглеждайки корелацията между Твореца и творението в тази му плоскост, Учителят П.
към текста >>

Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават.
Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества." В субстанциално отношение, пред вид на факта, че е родена от Божия Дух и представлява частица, лъч, еманация (= излъчване, проявление) от Него, душата е също така неизменна и вечна, както е и самият Бог. Ала върху съвършената тъкан на нейната субстанция се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните й въплъщения в световете на Проявеното Битие. Както вече бе посочено, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище - лоното на Бога- Отца. Тези размисли намират заключителната си форма в Словото на великия духовен Учител: "Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой - К. З.). Душите - това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството. Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви (курсивът мой - К. З.)." Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност - нейната непрекъснатост и логическа последователност.
към текста >>

Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му - душите.
А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой - К. З.). Душите - това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството. Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви (курсивът мой - К. З.)." Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност - нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му - душите. И те са също толкова не- подвластни на закона на преходността, колкото и техният Небесен Родител: "Всичко може да изчезне в света, но душите - никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание" (Учителят П. Дънов). Както вече подчертахме в предидущото изложение, тезата в учението на ББ, засягаща вечността на душата, е свързана пряко с може би най-важното нейно качество - безсмъртието. В същност да си вечен означава точно това - да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в беседите на Учителя П.
към текста >>

Както е известно, на нашата планета Земя съществуват четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко.
Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участва в колективния ход на еволюцията." (Учителят П. Дънов) Еволюцията като процес на израстване и усъвършенстване на всички равнища в Битието може да бъде разглеждана в два основни аспекта от позициите на материалния свят: еволюция на формите (материална, биологическа и пр.) и еволюция на съзнанието (духовна). Тези две главни течения и направления на всемирната еволюция протичат успоредно и са взаимно свързани и обусловени. В пределите на Живата Разумна Природа между еволюцията на формите и еволюцията на съзнанието е налице ярко изразен па- ралелизъм, движен и насочван от разумни космически сили и същности. Както е известно, на нашата планета Земя съществуват четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Еволюцията на всяко едно от тях е в съответствие с проявлението на посочения по-горе паралелизъм. Той от своя страна е израз на висшата телеология във Вселената - целесъобразността на всичко съществуващо, която пък е функция от Единството на Живота в Цялото, което наричаме Космос или Божие творение. Напредъкът по еволюционния път се реализира в две направления: 1) развитие и усъвършенстване на формите в съответствие със степента на съзнанието, което се проявява чрез тях; 2) развитие, издигане и разширяване на самото индивидуално съзнание като изява на вездесъщото, абсолютно Божествено Свръхсъзнание. Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния замисъл на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н. Тъй като в тази подтема предстои да бъде разгледана еволюцията на съзнанието в светлината на Словото на Учителя П.
към текста >>

Той от своя страна е израз на висшата телеология във Вселената - целесъобразността на всичко съществуващо, която пък е функция от Единството на Живота в Цялото, което наричаме Космос или Божие творение.
Еволюцията като процес на израстване и усъвършенстване на всички равнища в Битието може да бъде разглеждана в два основни аспекта от позициите на материалния свят: еволюция на формите (материална, биологическа и пр.) и еволюция на съзнанието (духовна). Тези две главни течения и направления на всемирната еволюция протичат успоредно и са взаимно свързани и обусловени. В пределите на Живата Разумна Природа между еволюцията на формите и еволюцията на съзнанието е налице ярко изразен па- ралелизъм, движен и насочван от разумни космически сили и същности. Както е известно, на нашата планета Земя съществуват четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Еволюцията на всяко едно от тях е в съответствие с проявлението на посочения по-горе паралелизъм. Той от своя страна е израз на висшата телеология във Вселената - целесъобразността на всичко съществуващо, която пък е функция от Единството на Живота в Цялото, което наричаме Космос или Божие творение. Напредъкът по еволюционния път се реализира в две направления: 1) развитие и усъвършенстване на формите в съответствие със степента на съзнанието, което се проявява чрез тях; 2) развитие, издигане и разширяване на самото индивидуално съзнание като изява на вездесъщото, абсолютно Божествено Свръхсъзнание. Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния замисъл на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н. Тъй като в тази подтема предстои да бъде разгледана еволюцията на съзнанието в светлината на Словото на Учителя П. Дънов, логично е да допълним характеристиките на душата (на чието безсмъртие се спряхме в т. 1) с още една теза, имаща пряко отношение към изследваната тук проблематика.
към текста >>

В така дългата поредица от своите изяви в материалния свят тя се превъп- лъщава ту в мъжка, ту в женска форма, изхождайки от личния избор на живото същество, от неговите кармични задачи и обуслове- ности, както и от програмата за всеки отделен живот в плът.
Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния замисъл на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н. Тъй като в тази подтема предстои да бъде разгледана еволюцията на съзнанието в светлината на Словото на Учителя П. Дънов, логично е да допълним характеристиките на душата (на чието безсмъртие се спряхме в т. 1) с още една теза, имаща пряко отношение към изследваната тук проблематика. А именно - по своята същност душата, безсмъртната човешка природа не притежава пол. В така дългата поредица от своите изяви в материалния свят тя се превъп- лъщава ту в мъжка, ту в женска форма, изхождайки от личния избор на живото същество, от неговите кармични задачи и обуслове- ности, както и от програмата за всеки отделен живот в плът. Учителят на ББ в България дефинира душата като лъч, притежаващ свой собствен, неповторим тон, чието специфично звучене го разграничава от всички себеподобни в периода на преражданията, докато съществува звездната система, в чиито рамки е родена съответната монада. Този основен тон на душата не подлежи на изменение и не е подвластен на никакви външни въздействия. Еволюцията на душата представлява по същността си процес на пробуждане и усъвършенстване на човешката личност. Всяка една обособена индивидуалност в Проявеното Битие - независимо към кое космическо царство (област, сфера, свят) принадлежи - се намира на различно стъпало в своето развитие. Няма две души, монади или живи същества, които да се намират на абсолютно същото равнище на личностно развитие!
към текста >>

Освен тези четири съществуват още шест степени на съзнанието, които обясняват неразрешените въпроси в живота."
Няма две души, монади или живи същества, които да се намират на абсолютно същото равнище на личностно развитие! Това се отнася както към индивидуалностите, принадлежащи към едно и също царство (област, сфера, свят) във Вселената, така и за онези, които принадлежат към различни царства. а) степени на съзнанието "И съзнанието има свои степени на развитие, както умът и сърцето. Засега ние знаем само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Освен тези четири съществуват още шест степени на съзнанието, които обясняват неразрешените въпроси в живота." "Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух." (Учителят П. Дънов) В своето постепенно израстване и еволюционно издигане душата преминава през различни, възходящи форми на съзнанието. Учителят П. Дънов ги нарича условно "религии", изхождайки и от обвързаността им със стремежа на душата към богопознание, и разкрива тяхното естество по следния начин: "В съвременния свят, от памтивека, съществуват четири вида религии, на които хората и до днес се кланят.
към текста >>

Тези учения трябва да се заместят с единствения велик закон в живота - Любовта, която е в сила да оправи света.
Всички тия форми на религията искат свобода, а въпреки това си служат със закона на насилието. Това са учения, които не могат да оправят света. Убийството, насилието трябва да се изхвърли вече навън. То е външна, а не вътрешна идея. Има закон, който може да оправи света, но хората още не са дошли до този закон. Тези учения трябва да се заместят с единствения велик закон в живота - Любовта, която е в сила да оправи света. Този закон трябва да се приложи в живота. Следователно новият морал в света трябва да бъде морал на Любовта." В заключение на тези свои размисли, илюстриращи степента на еволюционно израстване на човешкото съзнание, Учителят П. Дънов посочва и контурите, облика на зрялата духовност. Нейна особено важна черта е максималната широта, изхождаща от въплъщаване- то в живота на основните Божествени принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел: "Истинският човек трябва да бъде човек на Любовта, която ражда живота; на Мъдростта, която ражда знанието; на Истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат.
към текста >>

Този закон трябва да се приложи в живота.
Това са учения, които не могат да оправят света. Убийството, насилието трябва да се изхвърли вече навън. То е външна, а не вътрешна идея. Има закон, който може да оправи света, но хората още не са дошли до този закон. Тези учения трябва да се заместят с единствения велик закон в живота - Любовта, която е в сила да оправи света. Този закон трябва да се приложи в живота. Следователно новият морал в света трябва да бъде морал на Любовта." В заключение на тези свои размисли, илюстриращи степента на еволюционно израстване на човешкото съзнание, Учителят П. Дънов посочва и контурите, облика на зрялата духовност. Нейна особено важна черта е максималната широта, изхождаща от въплъщаване- то в живота на основните Божествени принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел: "Истинският човек трябва да бъде човек на Любовта, която ражда живота; на Мъдростта, която ражда знанието; на Истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат. И най-после, истинският човек трябва да бъде човек на Правдата, която показва какво може да се реализира на физическия свят.
към текста >>

Нейна особено важна черта е максималната широта, изхождаща от въплъщаване- то в живота на основните Божествени принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел: "Истинският човек трябва да бъде човек на Любовта, която ражда живота; на Мъдростта, която ражда знанието; на Истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат.
Тези учения трябва да се заместят с единствения велик закон в живота - Любовта, която е в сила да оправи света. Този закон трябва да се приложи в живота. Следователно новият морал в света трябва да бъде морал на Любовта." В заключение на тези свои размисли, илюстриращи степента на еволюционно израстване на човешкото съзнание, Учителят П. Дънов посочва и контурите, облика на зрялата духовност. Нейна особено важна черта е максималната широта, изхождаща от въплъщаване- то в живота на основните Божествени принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел: "Истинският човек трябва да бъде човек на Любовта, която ражда живота; на Мъдростта, която ражда знанието; на Истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат. И най-после, истинският човек трябва да бъде човек на Правдата, която показва какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да реализираме." В актуалната редакция на учението на ББ, предадена на българския народ, Учителят П. Дънов говори за четири степени на съзнанието: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Той обобщава взаимодействието, съществуващо между тях, както следва: "Подсъзнанието е животът на инволюцията, а свръхсъзна- нието е животът на еволюцията.
към текста >>

Той обобщава взаимодействието, съществуващо между тях, както следва: "Подсъзнанието е животът на инволюцията, а свръхсъзна- нието е животът на еволюцията.
Нейна особено важна черта е максималната широта, изхождаща от въплъщаване- то в живота на основните Божествени принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел: "Истинският човек трябва да бъде човек на Любовта, която ражда живота; на Мъдростта, която ражда знанието; на Истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат. И най-после, истинският човек трябва да бъде човек на Правдата, която показва какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да реализираме." В актуалната редакция на учението на ББ, предадена на българския народ, Учителят П. Дънов говори за четири степени на съзнанието: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Той обобщава взаимодействието, съществуващо между тях, както следва: "Подсъзнанието е животът на инволюцията, а свръхсъзна- нието е животът на еволюцията. Съзнанието и себесъзнанието (самосъзнанието) са полета, които се формират между слизането и възлизането, съединяващи двата главни процеса на инволюцията и еволюцията" И още: "Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 градуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание. Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хоризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл. Според Словото на Учителя П.
към текста >>

Съзнанието и себесъзнанието (самосъзнанието) са полета, които се формират между слизането и възлизането, съединяващи двата главни процеса на инволюцията и еволюцията" И още: "Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот.
И най-после, истинският човек трябва да бъде човек на Правдата, която показва какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да реализираме." В актуалната редакция на учението на ББ, предадена на българския народ, Учителят П. Дънов говори за четири степени на съзнанието: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Той обобщава взаимодействието, съществуващо между тях, както следва: "Подсъзнанието е животът на инволюцията, а свръхсъзна- нието е животът на еволюцията. Съзнанието и себесъзнанието (самосъзнанието) са полета, които се формират между слизането и възлизането, съединяващи двата главни процеса на инволюцията и еволюцията" И още: "Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 градуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание. Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хоризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл. Според Словото на Учителя П. Дънов хоризонталната ос, свързваща съзнанието и самосъзнанието, има отношение към инертните сили, които кристализират духовната енергия у човека.
към текста >>

Сега то развива самосъзнателния живот.
Правдата показва крайния предел на това, което можем да реализираме." В актуалната редакция на учението на ББ, предадена на българския народ, Учителят П. Дънов говори за четири степени на съзнанието: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Той обобщава взаимодействието, съществуващо между тях, както следва: "Подсъзнанието е животът на инволюцията, а свръхсъзна- нието е животът на еволюцията. Съзнанието и себесъзнанието (самосъзнанието) са полета, които се формират между слизането и възлизането, съединяващи двата главни процеса на инволюцията и еволюцията" И още: "Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 градуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание. Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хоризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл. Според Словото на Учителя П. Дънов хоризонталната ос, свързваща съзнанието и самосъзнанието, има отношение към инертните сили, които кристализират духовната енергия у човека. А вертикалната ос, свързваща свръхсъзнанието и подсъзнанието, има отношение към света на идеите, който е свят на Духа.
към текста >>

Откривайки и признавайки положителното в рационалната по своята природа наука, той допълва изнесеното от нея по въпроса с тезите в учението на ББ: "Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората; и Космическо или Божествено съзнание, което се явява у високо напредналите в духовно отношение хора.
А вертикалната ос, свързваща свръхсъзнанието и подсъзнанието, има отношение към света на идеите, който е свят на Духа. С пределна краткост и яснота Учителят на ББ в нашата страна характеризира връзката между различните степени на съзнанието и техните носители, отчитайки стъпалото на индивидуалната еволюция на човешкото същество: "Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище. Свръхсъзнание има онзи, който служи на Цялото." Учителят П. Дънов не се притеснява да свери часовника на днешното научно познание с постиженията на езотериката. Откривайки и признавайки положителното в рационалната по своята природа наука, той допълва изнесеното от нея по въпроса с тезите в учението на ББ: "Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората; и Космическо или Божествено съзнание, което се явява у високо напредналите в духовно отношение хора. Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят. Като казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но трябва да отстъпи своето място на Космическото, на Божественото съзнание, т. е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята.
към текста >>

Когато се казва, че невъзможното за човека е възможно за Бога, имаме пред вид ограниченото, човешко или физическо съзнание и неограниченото - Божественото съзнание." От друга страна, разглеждайки силите, които се проявяват в четирите природни царства, Учителят на ББ в България свързва тяхната систематизация с три от вече посочените по-горе четири степени на съзнанието: "Живите сили в природата могат да се разделят на четири категории: несъзнателни - в минералите, подсъзнателни - в растенията, съзнателни - в животните, и самосъзнателни - в човека... Поради несъзнателните сили, които действат в минералите, последните нямат пряко отношение към човешкия живот.
Тъй както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро." На друго място в учението си Учителят П. Дънов предлага още една класификационна схема на съзнанието, основана върху разделянето от негова страна на Космоса на три свята: физически (материален), духовен и Божествен: "... Съществуват три форми на съзнанието: физическо съзнание, което функционира във физическия свят; духовно - в духовния свят, и Божествено - в Божествения свят. Физическото съзнание представя малък прозорец, през който минава малка част от слънчевите лъчи. Божественото съзнание е неограничено пространство, през което минават всички лъчи на слънцето. Когато се казва, че невъзможното за човека е възможно за Бога, имаме пред вид ограниченото, човешко или физическо съзнание и неограниченото - Божественото съзнание." От друга страна, разглеждайки силите, които се проявяват в четирите природни царства, Учителят на ББ в България свързва тяхната систематизация с три от вече посочените по-горе четири степени на съзнанието: "Живите сили в природата могат да се разделят на четири категории: несъзнателни - в минералите, подсъзнателни - в растенията, съзнателни - в животните, и самосъзнателни - в човека... Поради несъзнателните сили, които действат в минералите, последните нямат пряко отношение към човешкия живот. Значи, между съзнанието на човека и минералите няма тясна връзка. Обаче природата се стреми да направи тази връзка, т. е. да даде възможност на човека да се ползва съзнателно от силите, които се крият в минералите." Нека разгледаме накратко характеристиките на четирите степени на съзнанието така, както са изложени от българския духовен Учител: - Подсъзнание: За тази първа степен на съзнанието Учителят П.
към текста >>

Ако, разбира се, е получил съзнателен достъп до тази невидима съкровищница на личността.
В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се скрили тези неща в него." Както вече бе отбелязано в предишния цитат, Учителят на ББ у нас свързва силите на подсъзнанието с растителния свят. Изхождайки от тази основна теза, той достига до извода за естеството на контакта между човека и растенията на нашата планета: "Подсъзнателните сили действат в растителното царство. Те са свързани с растенията, отдето започва оформяването и развиването на човешкото тяло. Тази е причината, дето растенията, горите оказват голямо влияние върху физическия живот на човека." Имайки на разположение "склада" на подсъзнанието, всеки от нас би могъл да извади от него в подходящия момент оставеното на съхранение там качество. Ако, разбира се, е получил съзнателен достъп до тази невидима съкровищница на личността. А може да има и случаи, когато ситуацията да провокира човека да изнесе от подсъзнанието свои негативни страни, за които преди дори и не е подозирал. Затова Учителят П. Дънов ни предупреждава: "В подсъзнанието на човека е вложено доброто и злото." - Съзнание: Съзнанието само по себе си се явява грандиозна тайна на съществуването. Ние, хората, го възприемаме като неотделима част от нашата същност.
към текста >>

Дънов споделя: "Съзнателният живот - това е една велика загадка в природата... А само в загадките има учение, знание и мъдрост." Всички човешки действия, плод на разумна цел и предварително намерение, имат корените си в съзнанието: "Всяка постъпка зависи от човешкото съзнание, което е скрито вътре." Учениците по духовния път - според Учителя на ББ в България - следва да притежават във всеки един момент от своя живот будно съзнание.
- Съзнание: Съзнанието само по себе си се явява грандиозна тайна на съществуването. Ние, хората, го възприемаме като неотделима част от нашата същност. И сякаш понякога забравяме, че то е дар от Онзи, Който го обладава в цялата му възможна пълнота. Както и всичко останало на този свят, съзнанието води началото си от Бога. По този повод Учителят П. Дънов споделя: "Съзнателният живот - това е една велика загадка в природата... А само в загадките има учение, знание и мъдрост." Всички човешки действия, плод на разумна цел и предварително намерение, имат корените си в съзнанието: "Всяка постъпка зависи от човешкото съзнание, което е скрито вътре." Учениците по духовния път - според Учителя на ББ в България - следва да притежават във всеки един момент от своя живот будно съзнание. Отклоненията от това правило биват приемани като сериозни нарушения, забавящи духовното развитие на пилигрима: "В окултната Школа не се позволяват несъзнателни движения." - Самосъзнание: Както бе изтъкнато по-горе, самосъзнанието характеризира именно човешкото царство в пределите на Живата Разумна Природа. В своето теоретично наследство Учителят П. Дъ- нов поставя знак за равенство между самосъзнанието и личността. Последната - поради нейната преходност - той разграничава качествено от човешката индивидуалност, която бива отъждествена от него с безсмъртното духовно естество на човека.
към текста >>

Любопитен е анализът му за взаимоотношенията между личност и индивидуалност в светлината на земния живот: "Личността (т. е.
Отклоненията от това правило биват приемани като сериозни нарушения, забавящи духовното развитие на пилигрима: "В окултната Школа не се позволяват несъзнателни движения." - Самосъзнание: Както бе изтъкнато по-горе, самосъзнанието характеризира именно човешкото царство в пределите на Живата Разумна Природа. В своето теоретично наследство Учителят П. Дъ- нов поставя знак за равенство между самосъзнанието и личността. Последната - поради нейната преходност - той разграничава качествено от човешката индивидуалност, която бива отъждествена от него с безсмъртното духовно естество на човека. Любопитен е анализът му за взаимоотношенията между личност и индивидуалност в светлината на земния живот: "Личността (т. е. самосъзнанието - бел. К. З.) представя външната страна на човека, неговите листа и цветове, с които всяка пролет се облича и след време се освобождава от тях. Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него. Тази страна наричаме духовно, Божествено начало в човека. В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т. н.
към текста >>

За повечето хора това са мигове в живота, които обаче оставят незаличима следа в паметта им.
- Свръхсъзнание: Свръхсъзнанието е проява на висшето естество на човека, на неговата потенциално заложена Божественост, разгърната в целия блясък на съвършенството си. Затова и Учителят П. Дънов го назовава още "Божествено съзнание". За неговата същност и изява той казва: "Божественото съзнание всякога ни нашепва какво трябва да правим... То работи моментално и се проявява чрез ума и сърцето на човека." Когато личността изявява именно този вид съзнание, това не би могло да остане скрито от никого - толкова красиви са плодовете на неговото проявление: "Когато Божественото съзнание работи в нас, ние ставаме меки, внимателни и хората започват да ни обичат; когато направим някаква погрешка, Божественото съзнание се отдалечава от нас и хората престават да ни обичат. Обичта на хората към нас се дължи на Божественото съзнание, което работи в душите ни." Да притежаваш свръхсъзнание в същност означава да си съединил своето съзнание с това на Бога. За повечето хора това са мигове в живота, които обаче оставят незаличима следа в паметта им. Само великите Посветени са постигнали толкова висока степен на индивидуално духовно развитие, че да пребивават постоянно в състоянието на свръхсъзнание. Окултните ученици са на път към това постижение. Свръхсъзнанието може да бъде дефинирано още и като съзнание на Цялото. За взаимоотношенията между него и останалите единици съзнание в Космоса Учителят на ББ у нас подчертава: "В света на пръв план стои Божественото съзнание, на което всички съзнания се подчиняват. Те са отзвук на Великото съзнание.
към текста >>

По своята същност посвещението е акт на разширяване на съзнанието, при който то (съзнанието) придобива по-дълбока степен на осмисляне и по- мащабен обхват на Истината за Бога, света, живота и човека - Истината за Битието във и извън индивидуалното "аз", както и на Истината за целите на еволюционното развитие на всички равнища.
Стремете се да бъдете в съгласие и хармония с Цялото, да изпълните правилно своето предназначение. Всяка част трябва да работи съзнателно върху себе си, да се усъвършенства." б) посвещения По своя еволюционен път душата, човешката индивидуалност, преминава през различни степени на развитие, на духовно израстване. Езотеричното познание ги нарича посвещения. По своята същност посвещението е акт на разширяване на съзнанието, при който то (съзнанието) придобива по-дълбока степен на осмисляне и по- мащабен обхват на Истината за Бога, света, живота и човека - Истината за Битието във и извън индивидуалното "аз", както и на Истината за целите на еволюционното развитие на всички равнища. Повечето автентични духовни школи в миналото и настоящето утвърждават наличието на седем степени в еволюционното издигане на съзнанието или седем посвещения. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, не прави изключение в това отношение. Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем посвещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение. Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на душата.
към текста >>

Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел.
Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем посвещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение. Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на душата. Това предварително стъпало към стълбицата на еволюционното развитие на личността бива характеризирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел. К. З.)." И на друго място в Словото му: "Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения (курсивът мой - К. З.), в които е бил потопен през вечността." Макар и условно, бихме могли да сравним пробуждането на човешката душевност с прехода от инволюционно към еволюционно развитие. Подобна промяна в основното направление на живота не може да мине без сътресения. В същото време, обаче, тя притежава и неповторимата красота на изгрева, разпръскващ обилната светлина на новия ден след дългата нощ на невежеството. Затова и Учителят на ББ в България отбелязва: "Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на неговата душа.
към текста >>

Подобна промяна в основното направление на живота не може да мине без сътресения.
Дънов по следния начин: "Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел. К. З.)." И на друго място в Словото му: "Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения (курсивът мой - К. З.), в които е бил потопен през вечността." Макар и условно, бихме могли да сравним пробуждането на човешката душевност с прехода от инволюционно към еволюционно развитие. Подобна промяна в основното направление на живота не може да мине без сътресения. В същото време, обаче, тя притежава и неповторимата красота на изгрева, разпръскващ обилната светлина на новия ден след дългата нощ на невежеството. Затова и Учителят на ББ в България отбелязва: "Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот." И съвсем не е важно къде и как те е заварил вятърът на промяната. Тя с еднаква сила и обновителна мощ докосва сърцето на всеки, достоен да я приеме човек: "Като дойде моментът за пробуждане на съзнанието, не е важно кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър - не е важно това.
към текста >>

Затова и Учителят на ББ в България отбелязва: "Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на неговата душа.
Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел. К. З.)." И на друго място в Словото му: "Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения (курсивът мой - К. З.), в които е бил потопен през вечността." Макар и условно, бихме могли да сравним пробуждането на човешката душевност с прехода от инволюционно към еволюционно развитие. Подобна промяна в основното направление на живота не може да мине без сътресения. В същото време, обаче, тя притежава и неповторимата красота на изгрева, разпръскващ обилната светлина на новия ден след дългата нощ на невежеството. Затова и Учителят на ББ в България отбелязва: "Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот." И съвсем не е важно къде и как те е заварил вятърът на промяната. Тя с еднаква сила и обновителна мощ докосва сърцето на всеки, достоен да я приеме човек: "Като дойде моментът за пробуждане на съзнанието, не е важно кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър - не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви."
към текста >>

Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот." И съвсем не е важно къде и как те е заварил вятърът на промяната.
К. З.)." И на друго място в Словото му: "Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения (курсивът мой - К. З.), в които е бил потопен през вечността." Макар и условно, бихме могли да сравним пробуждането на човешката душевност с прехода от инволюционно към еволюционно развитие. Подобна промяна в основното направление на живота не може да мине без сътресения. В същото време, обаче, тя притежава и неповторимата красота на изгрева, разпръскващ обилната светлина на новия ден след дългата нощ на невежеството. Затова и Учителят на ББ в България отбелязва: "Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот." И съвсем не е важно къде и как те е заварил вятърът на промяната. Тя с еднаква сила и обновителна мощ докосва сърцето на всеки, достоен да я приеме човек: "Като дойде моментът за пробуждане на съзнанието, не е важно кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър - не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви." И ето че пробудената вече душа по своя тъй дълъг път към съвършенството пристъпва към първата велика стъпка на възлизане, своето първо посвещение.
към текста >>

От лоното на Твореца се спуска ярък животворящ лъч, докосва човешкото сърце и в него лумва със златист блясък пламъкът на пресътворението.
Обръщането към Бога не може да бъде осъществено, ако личността не премине през кризата на катарзиса. Тя съдържа в себе си преосмислянето на целия жизнен път - категоричното отхвърляне на остарялата ценностна система (характерна за инволюционния път на душата) и възприемането на нова, възходяща, еволюционна. И в пречистващия огън на тази вътрешна трансформация неизбежно се ражда образът на Всевишния. В Неговото лице трескаво променящият се човек открива своя Небесен Родител, Първата Причина на всичко съществуващо, Извора на вечната Космическа Любов. Според християнския писател Тертулиан от периода на ранната Църква: "Душата на човека по природа е християнка", сиреч вярата в Бога е заложена дълбоко в недрата на нашата безсмъртна същност. От лоното на Твореца се спуска ярък животворящ лъч, докосва човешкото сърце и в него лумва със златист блясък пламъкът на пресътворението. За резултатите от това знаменателно мистично събитие Учителят на ББ у нас свидетелства: "Който има връзка с Бога, той се приближава към Великия Център на живота и затова се изпълня с Мир, със Светлина и Радост, а който няма такава връзка, той се отдалечава от този Център и живее в съмнение, в тъмнина, в обезсърчение, разочарование и т. н." 2) Покаяние Покаянието зависи от самия човек. За него Учителят П. Дънов казва: "Покаяние значи преглеждане и ликвидиране на старите сметки.
към текста >>

Чрез покаянието ти молиш Бога за нов кредит и нови възможности." Извършвайки цялостна равносметка на досегашния си живот, личността изповядва прегрешенията си пред олтара на Божественото и се зарежда с нова, обновителна жизнена енергия.
За резултатите от това знаменателно мистично събитие Учителят на ББ у нас свидетелства: "Който има връзка с Бога, той се приближава към Великия Център на живота и затова се изпълня с Мир, със Светлина и Радост, а който няма такава връзка, той се отдалечава от този Център и живее в съмнение, в тъмнина, в обезсърчение, разочарование и т. н." 2) Покаяние Покаянието зависи от самия човек. За него Учителят П. Дънов казва: "Покаяние значи преглеждане и ликвидиране на старите сметки. Чрез покаянието ти молиш Бога за нов кредит и нови възможности." Извършвайки цялостна равносметка на досегашния си живот, личността изповядва прегрешенията си пред олтара на Божественото и се зарежда с нова, обновителна жизнена енергия. В него започват да израстват кълновете на нов начин на мислене и поведение. Древните мъдреци са свързвали изповедта и покаянието със своеобразно завръщане към началото, към произхода на всяка индивидуалност. По този повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Има болести, които могат да се излекуват само чрез изповед. " От езотерична гледна точка покаянието е свързано с отстраняване на всички непотребни елементи от душевността на човека. Именно по тази причина то бива разглеждано като хигиенизиране или почистване на душата.
към текста >>

Човек вече се носи успешно върху гребена на вълната, разгръщаща обновлението във всички сфери на обществения и духовния живот.
Съдържанието му е съсредоточено в мистичния факт, че човешкото същество получава нов кредит от Небето и Бог го изпраща на обучение в света. Характерът на спасението е разкрит от Учителя П. Дънов, както следва: "Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили. Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички души. " При тази трета степен на развитие на съзнанието бива постигната хармония между ума и сърцето на личността. Човек вече се носи успешно върху гребена на вълната, разгръщаща обновлението във всички сфери на обществения и духовния живот. От кандидат за новата култура той вече се е превърнал в пълноценен участник в нея. Спасението е невъзможно без дълбока и искрена вяра. Относно нейната сила и въздейственост нека отново се вслушаме в Словото на великия духовен Учител: "Едно може да ви спаси - да произнесете Името Божие. Само при това положение (Той) ще покаже светлото Си лице." Абсолютната вяра е непосредствено свързана с приемането на Христос в себе си. Плодът на това вътрешно единение с Бога-Слово е окончателното ликвидиране с личната карма.
към текста >>

Като плод той се възражда за нов живот.
Тя бележи едно по-интензивно проявление на Божественото у личността. За този процес Учителят П. Дънов изтъква: "При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога." От езотерични позиции Възраждането би могло да бъде дефинирано като процес на оплодяване и връзване на плодовете на Духа. Тази фаза на вътрешната трансформация е обяснена от Учителя на ББ по следния начин: "След като е спасен, човек е посаден като семе в земята, за да се разцъфти и да даде плод. Като плод той се възражда за нов живот. Първо трябва да станеш плод и само тогава можеш да съграждаш новия живот в себе си." Някак неусетно пилигримът по духовния Път се превръща в доброволен служител на Божията нива. Той започва да работи върху нея с безкрайна Любов и търпение, систематично, плодоносно и без всякаква показност. Окултният ученик придружава работата за Божественото и с по-интензивна практика на медитация. Възраждането предполага повече работа с езотеричните формули и с молитвата. За този вид духовна изява Учителят П Дънов споделя: "Молитвата е най- великата дейност на земята." Особено важно условие е усърдието и постоянството на ученика.
към текста >>

Първо трябва да станеш плод и само тогава можеш да съграждаш новия живот в себе си." Някак неусетно пилигримът по духовния Път се превръща в доброволен служител на Божията нива.
За този процес Учителят П. Дънов изтъква: "При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога." От езотерични позиции Възраждането би могло да бъде дефинирано като процес на оплодяване и връзване на плодовете на Духа. Тази фаза на вътрешната трансформация е обяснена от Учителя на ББ по следния начин: "След като е спасен, човек е посаден като семе в земята, за да се разцъфти и да даде плод. Като плод той се възражда за нов живот. Първо трябва да станеш плод и само тогава можеш да съграждаш новия живот в себе си." Някак неусетно пилигримът по духовния Път се превръща в доброволен служител на Божията нива. Той започва да работи върху нея с безкрайна Любов и търпение, систематично, плодоносно и без всякаква показност. Окултният ученик придружава работата за Божественото и с по-интензивна практика на медитация. Възраждането предполага повече работа с езотеричните формули и с молитвата. За този вид духовна изява Учителят П Дънов споделя: "Молитвата е най- великата дейност на земята." Особено важно условие е усърдието и постоянството на ученика. Неговият молитвен подвиг може да му предостави дори власт над тъмните сили.
към текста >>

Това, което трябва да плати, останало от многото прераждания, в този случай се плаща в много по-скоро време, за да стане и по-скоро свободен гражданин на Новия живот.
Вече никой няма и не може да има власт над него. Разбира се, не е лесно да се стигне дотук! "Новораждането се предшества от голяма скръб, голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата и са родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата - чрез страдания. Това, което трябва да плати, останало от многото прераждания, в този случай се плаща в много по-скоро време, за да стане и по-скоро свободен гражданин на Новия живот. Ето защо когато един ученик на Божествената школа минава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред новораждане" (Учителят П. Дънов). Навлизането в степента на Новораждането обуславя способността на окултния ученик да владее нисшите духове. Той се превръща в истински ученик на Христос, т. е. на Словото. Новороденият вече не е подвластен на никакви негативни влияния от страна на външния свят, никакви безпокойства, смутове и тревоги не могат да засегнат невъзмутимия му вътрешен мир.
към текста >>

Така започва неговият нов живот.
Новороденият вече не е подвластен на никакви негативни влияния от страна на външния свят, никакви безпокойства, смутове и тревоги не могат да засегнат невъзмутимия му вътрешен мир. Той обладава абсолютна вяра и стои твърдо над всички условия на средата. Новораждането носи със себе си и възникването на нови, свещени отношения с нови хора. За обикновените вече няма място в душата на новородения. Новите отношения не подлежат на прекратяване, а само на видоизменение.Новороденият излиза от ограниченията на своето земно тяло и влиза цялостно в Духа. Така започва неговият нов живот. Той разполага вече и с ясна и чиста връзка с невидимия свят, с висшите полета на духовната вселена. Погребал завинаги стария живот и индивидуалната си карма, той се изпълва с кристална будност, надраства полюсите на доброто и злото и навсякъде и във всичко съзира само и единствено проявите на вездесъщия Дух. Според Словото на Учителя П. Дънов от петата степен на еволюцията нататък човек се намира вече в Царството Божие. 6) Посвещение
към текста >>

Погребал завинаги стария живот и индивидуалната си карма, той се изпълва с кристална будност, надраства полюсите на доброто и злото и навсякъде и във всичко съзира само и единствено проявите на вездесъщия Дух.
Новораждането носи със себе си и възникването на нови, свещени отношения с нови хора. За обикновените вече няма място в душата на новородения. Новите отношения не подлежат на прекратяване, а само на видоизменение.Новороденият излиза от ограниченията на своето земно тяло и влиза цялостно в Духа. Така започва неговият нов живот. Той разполага вече и с ясна и чиста връзка с невидимия свят, с висшите полета на духовната вселена. Погребал завинаги стария живот и индивидуалната си карма, той се изпълва с кристална будност, надраства полюсите на доброто и злото и навсякъде и във всичко съзира само и единствено проявите на вездесъщия Дух. Според Словото на Учителя П. Дънов от петата степен на еволюцията нататък човек се намира вече в Царството Божие. 6) Посвещение Посвещението (в тесния смисъл на думата) е от човека. То бива постигнато като резултат от личностните усилия, от непреклонната воля на ученика по духовния Път.
към текста >>

Обладаващ истинската Божествена Любов, той прекрачва сигурно и победоносно прага на Вечния Живот.
И след като ги издържи, той добива Посвещение, т. е. съзнанието му влиза в по- горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с Напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите на Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях." Налице е тотална трансформация на съзнанието - ученикът, вече Посветен, навлиза в областта на свръхсъзнанието. Смисълът на изпитанията, за които говори Учителят П. Дънов - при положение че посветеният вече е надмогнал индивидуалната си карма, - е, че ученикът поема част от планетарната карма. Обладаващ истинската Божествена Любов, той прекрачва сигурно и победоносно прага на Вечния Живот. До фазата на Посвещението достигат само онези търсещи по духовния Път, чиито действия са абсолютно безкористни, чиято мотивация е продиктувана пряко от Духа. Те са се превърнали в Негови чисти проводници. Затова и само на тях бива разкрит действителният смисъл на самото Посвещение. 7) Възкресение Възкресението е дар от Бога.
към текста >>

И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението.
Той се чувства изоставен дори и от Бога, за Когото знае с пълна увереност, че винаги е до него. Бивайки обаче Посветен в тайните на Битието, изпълнен с абсолютна вяра в Промисъла и висшата справедливост на Създателя, ученикът прекрачва с чест и тази последна преграда по пътя към съвършенството и пълната свобода. "По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждане и Посвещение. Човек се чувства сам, изоставен привидно от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. Тази фаза се нарича "Възкресение" и при нея човек завършва своята еволюция на Земята, у него се събужда Божественото в голяма пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: "И ще изтрия завинаги сълзите от очите ви." Тогава и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към освобождение, пътя към Светлината, в която живее" (Учителят П. Дънов). В съответствие с изнесеното в учението на ББ на този финален етап от индивидуалното си развитие ученикът по духовния Път постига пълна и безпрекословна свобода.
към текста >>

Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания.
"По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждане и Посвещение. Човек се чувства сам, изоставен привидно от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. Тази фаза се нарича "Възкресение" и при нея човек завършва своята еволюция на Земята, у него се събужда Божественото в голяма пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: "И ще изтрия завинаги сълзите от очите ви." Тогава и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към освобождение, пътя към Светлината, в която живее" (Учителят П. Дънов). В съответствие с изнесеното в учението на ББ на този финален етап от индивидуалното си развитие ученикът по духовния Път постига пълна и безпрекословна свобода. Той поема изцяло съдбата си в собствените си ръце и се поставя с целия си потенциал безрезервно в служение на Бога. При напълно пречистени ум и сърце у него се проявяват нови духовни органи и сетива, посредством които той непрекъснато е под прякото ръководство на невидимия свят.
към текста >>

Според визията на великите Посветени тя ще се характеризира с далеч по-съвършен физически и духовен облик на човека, който ще прояви в по-голяма пълнота заложения извечно у него Божествен живот и духовни сили и качества.
VII, т. 2 под заглавие "Културата на Любовта". Изключителната важност на темата и нейното определящо значение в рамките на учението на ББ, представено от Учителя Петър Дънов, предлага достатъчно сериозни основания тя да бъде разгледана в по-широк обхват. В своето досегашно развитие земното човечество е преминало през редица раси, цивилизации и култури. В настоящия исторически и космически момент се полагат основите на VI (окултна) раса. Според визията на великите Посветени тя ще се характеризира с далеч по-съвършен физически и духовен облик на човека, който ще прояви в по-голяма пълнота заложения извечно у него Божествен живот и духовни сили и качества. И най-важното - той ще въплъти на материален план в самия себе си, в отношенията със себеподобните и към природата принципа на истинската Божествена Любов. Потенциалът на настоящата V раса е вече на изчерпване. Закономерният преход от по-ниско към по-високо равнище на обществено съзнание изисква и нови форми за проявление. От старото ще остане само най-доброто, трайното, непреходното. То ще послужи - заедно с първите повеи на Новото - като фундамент за изграждането на Културата на Любовта.
към текста >>

Все повече земни хора ще се устремят към осъществяването на един действително извисен идеал в своя живот.
И най-важното - той ще въплъти на материален план в самия себе си, в отношенията със себеподобните и към природата принципа на истинската Божествена Любов. Потенциалът на настоящата V раса е вече на изчерпване. Закономерният преход от по-ниско към по-високо равнище на обществено съзнание изисква и нови форми за проявление. От старото ще остане само най-доброто, трайното, непреходното. То ще послужи - заедно с първите повеи на Новото - като фундамент за изграждането на Културата на Любовта. Все повече земни хора ще се устремят към осъществяването на един действително извисен идеал в своя живот. Нов морал, ново светоусещане, нов модел на мислене и поведение ще бъде утвърден успоредно със съзряването на човека на Новото време - човека на VI раса. За това настъпващо победоносно Ново време Учителят П. Дънов споделя: "Трябва да се радвате, че живеете в една от най-важните епохи. Радвайте се, че сте се родили в добри времена. Сега е единадесетият час - краят на века." Преходният период, в който сега живеем, се отличава с особено силна вълна на социални и природни катаклизми.
към текста >>

Колосалната температура на неговото благотворно, пречистващо и обновяващо въздействие кристализира в недрата си бисерите на новата душевност, на новото отношение към живота.
Те са характерният белег на Промяната. Не бихме могли да изградим нещо качествено ново, ако не разчистим място за него. Тази максима е в сила както за човешкото съзнание, така и за природната среда. Тъй както няма раждане без болка, така и новият свят не може да се роди, без да го изстрадаме. Именно огънят на страданията стопява в своята бушуваща стихия всичко ненужно, остаряло, отживяло времето си. Колосалната температура на неговото благотворно, пречистващо и обновяващо въздействие кристализира в недрата си бисерите на новата душевност, на новото отношение към живота. За всичко това Учителят на ББ в България казва: "Днешните страдания са родилните мъки на новия човек. С тихи стъпки новото пристъпва към земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света." Естествено, пътят на страданията не е задължителен. Но тъй като ние, човеците, все още не сме съзрели да възприемаме новото без борба, без съпротива, с разбиране и съпричастие, страданията са просто неизбежни. С дебели, все още неуврели глави, ние изпиваме до дъно горчивата чаша на мъката да бъдем такива, каквито Бог очаква от нас да бъдем. И едва тогава схващаме, че - независимо от всичките ни слабости, инертност и непокорство пред действието на космическите закони - Новото неминуемо побеждава.
към текста >>

Затова и Новата епоха предполага преди всичко разширяване на човешкото съзнание, придобиване и утвърждаване на един нов морал, което в съвкупност ще доведе и да усъвършенстване на социалните условия на живота.
Както обикновено, собственото ни щастие е в собствените ни ръце. Дали ще го изградим с постоянство и добра воля, или ще се оставим на течението да ни влачи в избрана от него, а не от нас посока - зависи изцяло от нас. Никой не може да свърши вместо нас работата, която Божият Промисъл е възложил на всеки конкретно! И както винаги, Промяната започва отгоре надолу. Тя съзрява в света на Духа и след това се проектира на физически план. Затова и Новата епоха предполага преди всичко разширяване на човешкото съзнание, придобиване и утвърждаване на един нов морал, което в съвкупност ще доведе и да усъвършенстване на социалните условия на живота. "В света влиза една нова сила, която действа. Става една вътрешна промяна в човешката душа", твърди и Учителят П. Дънов. Организиращата сила при изграждането на Новата култура е Любовта. Индивидуалното човешко съзнание постепенно достига характеристики, осигуряващи преминаването към колективно съзнание. Последното от своя страна е израз именно на Любовта.
към текста >>

Новият живот трябва да създаде новите форми, чрез които да се изрази.
Тя винаги е комплексна. И не може да бъде другояче, понеже предстои нещо различно, каквото светът до този момент не е виждал! Процесите на интеграция и създаването на предпоставки за побратимяване между народите, изграждането пред очите ни на обединена Европа, стремежът към постигане на пълна свобода на индивидуално и колективно равнище, взаимопомощта между хората, защитата правата на човека и, в частност, тези на жената - всичко това са белите лястовички на Новата Култура. По своята същност тя представлява хармоничен комплекс от нови, по-извисени отношения както между хората, така и от тяхна страна - към Майката Природа, към всички Божии творения. Ето как великият духовен Учител на България очертава жалоните на настъпващото победоносно Ново време: "Новата Култура носи светлина в съзнанието на младите. Новият живот трябва да създаде новите форми, чрез които да се изрази. Настъпващата култура седи в това: правото за свобода да бъде достояние на всички хора. Всички народи в света са органи на Божествения организъм. И всеки орган има своето предназначение. Славяните имат предназначението да бъдат носители на новата култура на братството." През Новата епоха под знака на Водолея в глъбините на човешката душа ще се пробудят нови, непознати досега сили и качества, чрез които ще можем да установим контакт с по-фини светове и зони на Проявеното Битие.
към текста >>

Дънов Новата Култура ще бъде реализирана главно в следните три направления: 1) издигане ролята на жената в обществения живот, постигане на пълното й равноправие с мъжа; 2) решително отстояване на човешките права на лично и групово равнище, включително правата на малките народи и малцинствата; 3) повдигане на социално слабите обществени слоеве.
И всеки орган има своето предназначение. Славяните имат предназначението да бъдат носители на новата култура на братството." През Новата епоха под знака на Водолея в глъбините на човешката душа ще се пробудят нови, непознати досега сили и качества, чрез които ще можем да установим контакт с по-фини светове и зони на Проявеното Битие. Хомо сапиенс, мислещият човек, ще разбере, че смяната на културите е само обикновена замяна на декорите във вечната житейска драма. Според Учителя П. Дънов Новата Култура ще бъде реализирана главно в следните три направления: 1) издигане ролята на жената в обществения живот, постигане на пълното й равноправие с мъжа; 2) решително отстояване на човешките права на лично и групово равнище, включително правата на малките народи и малцинствата; 3) повдигане на социално слабите обществени слоеве. Новата Култура ще донесе свобода без всякакви ограничения. Тя ще се опре върху духовния опит на Изтока, ще използва интелектуалните постижения на Запада и ще роди качествено ново интегрално познание и мироглед, една нова картина на света - универсална и изчерпателна. Навлизането на новата епоха в познатата ни действителност бива направлявано от Разумния Център на Битието, от онази общност Напреднали Същества, които открай време наблюдават човешката еволюция и я насочват планомерно към целта, набелязана за нея във великия Божий план за Вселената. Съзидателният импулс от Божествения свят посещава Земята периодически - в съответствие с космическия принцип на Ритъма. Този принцип, формулиран още от египетския велик Посветен Хермес Трисмегист, гласи, че всички процеси и явления в Космоса се проявяват въз основа на определена цикличност.
към текста >>

Тогава в живота ще влязат мирът и радостта, които очакваме." Братството между човеците е един от най-характерните белези на Новото време: "Когато хората се съединят в името на Бога, ще дойде истинската култура." От малкото към голямото, от незначителното към великото - такава е неизменната логика на космическата еволюция.
Когато има една хармонична среда, тази вълна може да се използва." Новата Култура на Любовта не е нищо друго освен разширяване присъствието и ролята на Божественото начало у човека. Хората, които му предоставят простор за действие у себе си, са именно представителите на тази култура, предвестниците на изгряващата VI раса. За тях Учителят на ББ в България свидетелства: "Тези, в които Божият Дух живее, представят истинската култура." И на друго място в Словото му: "Нека човешкият дух се съедини с Бога. Само тогава ще имаме една възвишена култура. Тогава в живота ще влязат мирът и радостта, които очакваме." Братството между човеците е един от най-характерните белези на Новото време: "Когато хората се съединят в името на Бога, ще дойде истинската култура." От малкото към голямото, от незначителното към великото - такава е неизменната логика на космическата еволюция. Не можем да променим света, ако преди това не сме променили самите себе си. Нека отново се вслушаме в съветите на българския духовен Учител: "Сега се твори нов свят. За да го намери, човек трябва да разбере малките величини. Всяка хубава мисъл, всяко благородно чувство и всяка благородна постъпка, които идват в човека, са малки величини. Те идат от далечните пространства.
към текста >>

Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота.
Които живеят в новото, са млади. Иде нещо ново, което трябва да се изучава!? Иде епохата на Любовта. "Физическата реалност, в която живеем, в момента преминава през процес на пречистване, за да може да култивира онези бъдещи условия, които да съответстват на новото, по-извисе- но равнище на човешкото планетарно съзнание. То вещае като важен резултат реализирането на древния идеал за братството между всички хора: "За в бъдеще всички народи ще се побратимят, ще образуват светещата раса на Любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изявява не в своите сенки, а в своята същина" (Учителят П. Дънов). Изгряващата VI раса ще бъде на синовете Божии. Те пристигат в плът на тази планета, не за да удовлетворяват своята низша човешка природа, а за да съдействат пълноценно за осъществяването на Божия план за нея. Тях можете да откриете във всички области на човешка изява: наука, култура, изкуство, дори и в сферата на физическия труд. Навсякъде те се проявяват като образцови работници и служители, като истински последователи на Светлината.
към текста >>

Животът ще се изявява не в своите сенки, а в своята същина" (Учителят П. Дънов).
Иде нещо ново, което трябва да се изучава!? Иде епохата на Любовта. "Физическата реалност, в която живеем, в момента преминава през процес на пречистване, за да може да култивира онези бъдещи условия, които да съответстват на новото, по-извисе- но равнище на човешкото планетарно съзнание. То вещае като важен резултат реализирането на древния идеал за братството между всички хора: "За в бъдеще всички народи ще се побратимят, ще образуват светещата раса на Любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изявява не в своите сенки, а в своята същина" (Учителят П. Дънов). Изгряващата VI раса ще бъде на синовете Божии. Те пристигат в плът на тази планета, не за да удовлетворяват своята низша човешка природа, а за да съдействат пълноценно за осъществяването на Божия план за нея. Тях можете да откриете във всички области на човешка изява: наука, култура, изкуство, дори и в сферата на физическия труд. Навсякъде те се проявяват като образцови работници и служители, като истински последователи на Светлината. Те винаги работят не за себе си, а за Божественото.
към текста >>

"Великите души ще дойдат през културата на Водолея, за да разрушат старите форми и кумири и да създадат нови форми на живота", подчертава Учителят П. Дънов.
Но след като подобна реализация е залегнала в Божия план за Земята, то тя неизбежно ще бъде осъществена. Наш дълг е да подпомогнем нейното оделотворяване, а не да я забавяме или осуетяваме с невежеството си. Утвърждаването на VI раса ще бъде съпътствано и с извънредно важни открития в областта на науката и технологиите. Човекът ще овладее нови космически сили и енергии, ще отделя все по-малко време и усилия за физически труд, а ще се посвещава на творческа интелектуална дейност. Разпределението на материалните блага в планетарен мащаб ще бъде максимално справедливо и никой повече няма да страда от глад, студ и недоимък в каквато и да било форма. "Великите души ще дойдат през културата на Водолея, за да разрушат старите форми и кумири и да създадат нови форми на живота", подчертава Учителят П. Дънов. Той предвижда, че първата вълна от напреднали в еволюционно отношение същества се е вселила в земни тела през 1945 г. Втора подобна акция на ББ е осъществена през 1975 г. В епохата на Шестата раса ББ ще постигне окончателна победа на нашата планета. Служителите и помощниците на тъмните сили вече ще се покоряват на Светлината. Човекът на Културата на Любовта ще придобие и нови духовни качества.
към текста >>

Дънов със смели и мащабни щрихи: "Човек върви към постепенно усъвършенстване, поради което е минал през всички форми на живота като през школи.
Това за доброто на моята душа мога ли да направя? Това за благото на моя ближен мога ли да сторя? " Шестата раса ще стане изразител на всички ценности, събирани в недрата на Духа в течение на всички предходни раси и техните култури. В този смисъл човекът на Шестата раса ще въплъщава синтеза на всички добродетели, качества, способности и сили, характерни за предишните раси. Образът на човека от Новото време е очертан от Учителя П. Дънов със смели и мащабни щрихи: "Човек върви към постепенно усъвършенстване, поради което е минал през всички форми на живота като през школи. Например, той е минал през школата на минералите, на растенията, на рибите, на птиците, на млекопитаещите, докато е дошъл най-после до човека. И тук той не спира, продължава да се развива. От Бялата раса ще излезе Шестата, светещата, в която хората ще се различават от сегашните. Техните тела, очи, уши, нос, уста ще бъдат другояче устроени. Съвременните хора виждат само това, което става пред тях.
към текста >>

78. Работа на съзнанието и психическо чистене - Павел Желязков

Тогава, поради липса на богато вътрешно разнообразие на идеи, на мисли и образи, както и поради отсъствието на силен обединяващ елемент в духовния живот, липсва мобилизираност и целева насоченост на силите в тяхната работа.
Следователно, предварителната размисъл освобождава поле за свободно действие на интуицията. Това е наистина така, защото интуицията се проявява като резултат от абсолютния синтез на една права положителна мисъл. В нея съзнанието има онази гъвкавост, бързина и подвижност, които са присъщи на свръхсъзнанието. Това състояние на съзнанието е резултат на една интензивна вътрешна работа. То е присъщо на малцина, защото обикновено доминантата в поведението се определя от разнообразието, което подбуждат външните условия. Тогава, поради липса на богато вътрешно разнообразие на идеи, на мисли и образи, както и поради отсъствието на силен обединяващ елемент в духовния живот, липсва мобилизираност и целева насоченост на силите в тяхната работа. Ритъмът на емоционалната и на мисловната дейност в този случай е нарушен. Безредие властва в самосъзнанието от влиянията, които упражнява човешкият безпорядък. При тези обстоятелства човек се товари интензивно с всякакъв вид впечатления, но не се чисти от всичко онова, което те носят. И вместо да има движение и обновление, в подсъзнанието се натрупват образи и състояния в застой. Това са сили, които, като не се обменят правилно, блокират горните раздели на симпатиковата нервна система в областта на тила.
към текста >>

Когато вътрешният живот е обременен и е стигнал до застой, човек става жертва на случайни или преднамерени влияния.
Ритъмът на емоционалната и на мисловната дейност в този случай е нарушен. Безредие властва в самосъзнанието от влиянията, които упражнява човешкият безпорядък. При тези обстоятелства човек се товари интензивно с всякакъв вид впечатления, но не се чисти от всичко онова, което те носят. И вместо да има движение и обновление, в подсъзнанието се натрупват образи и състояния в застой. Това са сили, които, като не се обменят правилно, блокират горните раздели на симпатиковата нервна система в областта на тила. Когато вътрешният живот е обременен и е стигнал до застой, човек става жертва на случайни или преднамерени влияния. Ако можехме да проследим с по-голяма точност каква част от мислите, които ни занимават, са наши и произтичат от активността на оригиналната ни умствена дейност и каква чужди, резултат на външни внушения, бихме загубили самочувствието си на свободно мислещи хора. Защото може да бъде свободен само онзи, който има самостоятелна творческа мисъл. Според Учителя Бейнса Дуно мислите, които занимават ума ни, идват предимно от външния свят и са чужди, а не наши мисли. Докато това е така, вътрешният живот, т. е. животът в реалния свят, що се отнася До процесите в нашето съзнание, търпи влиянието на нереалния свят светът на механическите незавършени процеси.
към текста >>

Докато това е така, вътрешният живот, т. е.
Това са сили, които, като не се обменят правилно, блокират горните раздели на симпатиковата нервна система в областта на тила. Когато вътрешният живот е обременен и е стигнал до застой, човек става жертва на случайни или преднамерени влияния. Ако можехме да проследим с по-голяма точност каква част от мислите, които ни занимават, са наши и произтичат от активността на оригиналната ни умствена дейност и каква чужди, резултат на външни внушения, бихме загубили самочувствието си на свободно мислещи хора. Защото може да бъде свободен само онзи, който има самостоятелна творческа мисъл. Според Учителя Бейнса Дуно мислите, които занимават ума ни, идват предимно от външния свят и са чужди, а не наши мисли. Докато това е така, вътрешният живот, т. е. животът в реалния свят, що се отнася До процесите в нашето съзнание, търпи влиянието на нереалния свят светът на механическите незавършени процеси. Докато не постигне вътрешно единство и не заживее в хармония с органическите процеси, присъщи на природата, човек носи върху плещите си съдбата на изгонения от Райската градина Адам, понася влиянията на злото и му слугува. Втората възможност на ученика е да мисли, когато е подложен на изпитание. Две условия са необходими за проявлението на мисълта наличие на път (посока) и присъствие на духа. Предварителният размисъл проправя път за мисълта.
към текста >>

животът в реалния свят, що се отнася До процесите в нашето съзнание, търпи влиянието на нереалния свят светът на механическите незавършени процеси.
Когато вътрешният живот е обременен и е стигнал до застой, човек става жертва на случайни или преднамерени влияния. Ако можехме да проследим с по-голяма точност каква част от мислите, които ни занимават, са наши и произтичат от активността на оригиналната ни умствена дейност и каква чужди, резултат на външни внушения, бихме загубили самочувствието си на свободно мислещи хора. Защото може да бъде свободен само онзи, който има самостоятелна творческа мисъл. Според Учителя Бейнса Дуно мислите, които занимават ума ни, идват предимно от външния свят и са чужди, а не наши мисли. Докато това е така, вътрешният живот, т. е. животът в реалния свят, що се отнася До процесите в нашето съзнание, търпи влиянието на нереалния свят светът на механическите незавършени процеси. Докато не постигне вътрешно единство и не заживее в хармония с органическите процеси, присъщи на природата, човек носи върху плещите си съдбата на изгонения от Райската градина Адам, понася влиянията на злото и му слугува. Втората възможност на ученика е да мисли, когато е подложен на изпитание. Две условия са необходими за проявлението на мисълта наличие на път (посока) и присъствие на духа. Предварителният размисъл проправя път за мисълта. Пътят, на който краят се вижда, не е път на правата и възвишената мисъл.
към текста >>

Ако сме във връзка с тях, те ще имат по-добри възможности да ни ръководят в пътя на живота, да ни учат и покровителстват.
Един друг силен и убедителен начин да се изрази тази идея намираме в лекцията на Учителя „Разумното сърце". Който е схванал смисъла на идеята да следва импулсите на разумното сърце, нито за миг няма да се усъмни в неговата правдивост, а ще приеме внушението му гласа на истината. Внушенията на разумното сърце идват от разумния свят, с който то е свързано. Като се вслушваме в гласа на разумното сърце, ние изпълняваме внушенията на интуицията или на светлите сили, които са винаги готови да ни предпазят от злото и да ни насърчат в доброто. Съществата в този свят се подчиняват на закона на Любовта, те изпълняват волята на Бога. Ако сме във връзка с тях, те ще имат по-добри възможности да ни ръководят в пътя на живота, да ни учат и покровителстват. В словата на Учителя ние намираме редица практически напътствия за съзнателна работа в съгласие с разумните сили, които оперират в по-високите светове: „В съзнанието на човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представлява безграничното в живота. То е Божествената страна на живота. Подсъзнанието не се подчинява на нашите желания, на нашата воля, но ние трябва да му се подчиняваме. Който иска да стане добър, трябва да изпрати тази мисъл в подсъзнанието си и там да я остави, да не я чопли.
към текста >>

„В съзнанието на човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представлява безграничното в живота.
Внушенията на разумното сърце идват от разумния свят, с който то е свързано. Като се вслушваме в гласа на разумното сърце, ние изпълняваме внушенията на интуицията или на светлите сили, които са винаги готови да ни предпазят от злото и да ни насърчат в доброто. Съществата в този свят се подчиняват на закона на Любовта, те изпълняват волята на Бога. Ако сме във връзка с тях, те ще имат по-добри възможности да ни ръководят в пътя на живота, да ни учат и покровителстват. В словата на Учителя ние намираме редица практически напътствия за съзнателна работа в съгласие с разумните сили, които оперират в по-високите светове: „В съзнанието на човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представлява безграничното в живота. То е Божествената страна на живота. Подсъзнанието не се подчинява на нашите желания, на нашата воля, но ние трябва да му се подчиняваме. Който иска да стане добър, трябва да изпрати тази мисъл в подсъзнанието си и там да я остави, да не я чопли. Божественото начало в него ще реализира желанието му, без никаква мъчнотия и един ден той ще види, че е станал по-добър, отколкото е бил по-рано. Ще ви приведа един факт за проява на подсъзнателния живот у човека.
към текста >>

То е Божествената страна на живота.
Като се вслушваме в гласа на разумното сърце, ние изпълняваме внушенията на интуицията или на светлите сили, които са винаги готови да ни предпазят от злото и да ни насърчат в доброто. Съществата в този свят се подчиняват на закона на Любовта, те изпълняват волята на Бога. Ако сме във връзка с тях, те ще имат по-добри възможности да ни ръководят в пътя на живота, да ни учат и покровителстват. В словата на Учителя ние намираме редица практически напътствия за съзнателна работа в съгласие с разумните сили, които оперират в по-високите светове: „В съзнанието на човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представлява безграничното в живота. То е Божествената страна на живота. Подсъзнанието не се подчинява на нашите желания, на нашата воля, но ние трябва да му се подчиняваме. Който иска да стане добър, трябва да изпрати тази мисъл в подсъзнанието си и там да я остави, да не я чопли. Божественото начало в него ще реализира желанието му, без никаква мъчнотия и един ден той ще види, че е станал по-добър, отколкото е бил по-рано. Ще ви приведа един факт за проява на подсъзнателния живот у човека. Имате един добър приятел, срещате го един ден на улицата и си казвате: „Сега ще спра приятеля си, ще го поздравя любезно, ще си поговоря малко с него, но и той ще ми отговори по същия начин." Какво става в същност?
към текста >>

Ще ви приведа един факт за проява на подсъзнателния живот у човека.
„В съзнанието на човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представлява безграничното в живота. То е Божествената страна на живота. Подсъзнанието не се подчинява на нашите желания, на нашата воля, но ние трябва да му се подчиняваме. Който иска да стане добър, трябва да изпрати тази мисъл в подсъзнанието си и там да я остави, да не я чопли. Божественото начало в него ще реализира желанието му, без никаква мъчнотия и един ден той ще види, че е станал по-добър, отколкото е бил по-рано. Ще ви приведа един факт за проява на подсъзнателния живот у човека. Имате един добър приятел, срещате го един ден на улицата и си казвате: „Сега ще спра приятеля си, ще го поздравя любезно, ще си поговоря малко с него, но и той ще ми отговори по същия начин." Какво става в същност? Приятелят ви възприема вашата мисъл, но подсъзнанието му, което изобщо не се подчинява на чужда воля, веднага оказва обратно действие върху възприетата мисъл и той веднага обръща гърба си към вас и завива в друга улица. Вие се чудите защо става така. Причината седи в това, че вашият приятел има свой господар, на когото се подчинява, а не на някакъв господар отвън, който иска да му внуши една или друга мисъл. Много хора се плашат от внушения и казват: „Ние не искаме да бъдем под влиянието на други хора." Действително те са прави.
към текста >>

79. Сатурн - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От гледище на Астрологията всичко това придава на Сатурновото влияние върху живота на земята и човека онзи неразбран и несъзнателен подтик, според който всички живи форми да се устройват така, че да могат да живеят и понасят условията, при които са поставени: животните - със своята козина; птиците - с перата и другите си приспособления, гнезда, дупки и пр.; живите форми във водните басейни, реки, езера, морета и океани - със своите органи, които им дават възможност да живеят там.
Така и при Сатурн ще трябва да приемем, че самото ядро (Планетата) се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой, което говори за изключителната разумност и знания на Съществата, които живеят на него. Измерено е, че плътността (относителното тегло на цялото Сатурново кълбо) е осем пъти по-малка от това на Земята и е равна на 0,7. Това ще рече, че то е по-леко от водно кълбо със същия размер, следователно, ако поставим Сатурн в един океан, той няма да потъне, а ще плува. За това, какво представлява строежът на Сатурн като цяло, астрономите са създали какви ли не чудновати и неприемливи хипотези, както и за Юпитер и Слънцето. Ние ще приемем (както това направихме и при Юпитер),че Сатурн представлява кълбо като това на Земята, с диаметър не по-голям от 15 - 16 хиляди километра (при Земята е около 12 800), обвито със слой атмосфера от около 52 000 километра дебелина. От гледище на Астрологията всичко това придава на Сатурновото влияние върху живота на земята и човека онзи неразбран и несъзнателен подтик, според който всички живи форми да се устройват така, че да могат да живеят и понасят условията, при които са поставени: животните - със своята козина; птиците - с перата и другите си приспособления, гнезда, дупки и пр.; живите форми във водните басейни, реки, езера, морета и океани - със своите органи, които им дават възможност да живеят там. А човекът - със способността да мисли, за да може да има тези условия. Изобщо това, което определихме за Сатурново влияние, придава на човека затворена и дълбока мисъл. Животът на хората под силното влияние на Сатурн е преди всичко мислене, търсене на причините и последствията, сравняване на всичко онова, с което се сблъскват, с всичко, което животът им поднася. Тези хора са философи! Отразителната способност на Сатурн, т.нар. Албедо, е около 50 процента, което ще рече, че половината от светлината, която приема от Слънцето (предимно жълтият цвят), се отразява.
към текста >>

Животът на хората под силното влияние на Сатурн е преди всичко мислене, търсене на причините и последствията, сравняване на всичко онова, с което се сблъскват, с всичко, което животът им поднася.
За това, какво представлява строежът на Сатурн като цяло, астрономите са създали какви ли не чудновати и неприемливи хипотези, както и за Юпитер и Слънцето. Ние ще приемем (както това направихме и при Юпитер),че Сатурн представлява кълбо като това на Земята, с диаметър не по-голям от 15 - 16 хиляди километра (при Земята е около 12 800), обвито със слой атмосфера от около 52 000 километра дебелина. От гледище на Астрологията всичко това придава на Сатурновото влияние върху живота на земята и човека онзи неразбран и несъзнателен подтик, според който всички живи форми да се устройват така, че да могат да живеят и понасят условията, при които са поставени: животните - със своята козина; птиците - с перата и другите си приспособления, гнезда, дупки и пр.; живите форми във водните басейни, реки, езера, морета и океани - със своите органи, които им дават възможност да живеят там. А човекът - със способността да мисли, за да може да има тези условия. Изобщо това, което определихме за Сатурново влияние, придава на човека затворена и дълбока мисъл. Животът на хората под силното влияние на Сатурн е преди всичко мислене, търсене на причините и последствията, сравняване на всичко онова, с което се сблъскват, с всичко, което животът им поднася. Тези хора са философи! Отразителната способност на Сатурн, т.нар. Албедо, е около 50 процента, което ще рече, че половината от светлината, която приема от Слънцето (предимно жълтият цвят), се отразява. Това придава на неговото влияние способността за мъдро и внимателно отношение към материалните ценности. Ъгълът, който сключва плоскостта на екватора с тази на неговата орбита, е значителен, равен на 26 градуса и 49 минути. Ексцентрицитетът на неговата орбита е също голям, равен на 0,56, което говори, че тази орбита е доста разтеглена елипса.
към текста >>

При този случай неговото влияние върху Земята, живота на нея и върху човека е най-силно.
Тези данни показват, че при катастрофата в Слънчевото семейство Сатурн е пострадал доста, от което следва, че в своето влияние той не дава добра връзка с чистия идеен свят; тя в повечето случаи е неправилна и нарушена. Това придава на хората под силното влияние на Сатурн фанатично, неправилно отношение към идеите и религиозните разбирания, отиващи до неестествени крайности в своите изяви. В обиколката си около Слънцето Сатурн идва най-близо до Земята, когато застане на правата линия Слънце - Земя - Сатурн при т.нар. Противостояние (опозиция). Тогава Сатурн се намира от Земята на около 1 200 000 километра. При този случай неговото влияние върху Земята, живота на нея и върху човека е най-силно. Когато обаче Сатурн застане на правата линия Земя - Слънце - Сатурн зад Слънцето, при т.нар. съвпад, тогава той се намира от Земята на разстояние около 1 653 000 километра. Разликата от едното до другото положение е около 453 000 километра, което е значително. При този съвпад влиянието му е много по-слабо, отколкото при опозицията. Сатурн има освен пръстените и много спътници.
към текста >>

Влиянието на самата Планета, като високо-организирано тяло, върху живота на Земята и самия човек е изключително добро.
Известните преди това пръстени, които са били наблюдавани от астрономите в продължение на повече от триста години, не са претърпели и най-малка промяна, включително и техните междини (процепи), особено този между втория и трети пръстени, който е най голям, т.нар. процеп на Касини. Всичко това е също необяснимо чрез законите на познатата ни механика. Това, което е констатирано за Сатурн и около него, говори също така за изключителната мъдрост и знания, които имат Съществата, населяващи тази Планета. Ние приемаме, че случайни явления и факти няма и че всичко е плод на едно ръководство - добро или лошо. Влиянието на самата Планета, като високо-организирано тяло, върху живота на Земята и самия човек е изключително добро. За живите форми, както отбелязахме, Сатурн дава разумни подтици, а за самия човек (когато той е под силното влияние на Планетата и когато мозъчните му центрове са организирани и облагородени) дава знания, мъдрост и устои в постигане на всяко начинание. При по-елементарните типове, които са изложени на силното влияние на Сатурн, действуват преди всичко неговите пръстени и всичките му спътници (късовете от разрушената Планета), без истинския му спътник Титан, много лошо и неприятно. Те създават почти всички демонични качества, способности и прояви, които хората въобще имат. Така например, констатирано е от изпратените космични станции, че самите тези спътници поглъщат или. както добре се изразил един учен, помитат около себе си пространството от силови частици.
към текста >>

Затова влиянието на тези спътници се изразява между другото с безсилие (отнемане на силите, които дават живот), безплодие, закъсняване в развитието на дадена форма, носеща живот, чести боледувания, особено в началото на индивидуалния живот, страх, прикритост, затвореност, деформиране на тялото в крака, ръце, кости, гръбначен стълб (гърбица), зъби, глухота, кожни заболявания, ревност, която създава всичко неприятно в отношенията между хората, особено между близките, жажда да се критикува, вечно недоволство, лоши одумки, доносничество, злобни скрити действия към близките и околните и пр.
За живите форми, както отбелязахме, Сатурн дава разумни подтици, а за самия човек (когато той е под силното влияние на Планетата и когато мозъчните му центрове са организирани и облагородени) дава знания, мъдрост и устои в постигане на всяко начинание. При по-елементарните типове, които са изложени на силното влияние на Сатурн, действуват преди всичко неговите пръстени и всичките му спътници (късовете от разрушената Планета), без истинския му спътник Титан, много лошо и неприятно. Те създават почти всички демонични качества, способности и прояви, които хората въобще имат. Така например, констатирано е от изпратените космични станции, че самите тези спътници поглъщат или. както добре се изразил един учен, помитат около себе си пространството от силови частици. Затова влиянието на тези спътници се изразява между другото с безсилие (отнемане на силите, които дават живот), безплодие, закъсняване в развитието на дадена форма, носеща живот, чести боледувания, особено в началото на индивидуалния живот, страх, прикритост, затвореност, деформиране на тялото в крака, ръце, кости, гръбначен стълб (гърбица), зъби, глухота, кожни заболявания, ревност, която създава всичко неприятно в отношенията между хората, особено между близките, жажда да се критикува, вечно недоволство, лоши одумки, доносничество, злобни скрити действия към близките и околните и пр. Истинският му спътник Титан, който е по-голям от Меркурий, има диаметър от 5120 километра и атмосфера. Той подсилва благоприятните влияния на Сатурн, понеже е организирано тяло с почти кръгова орбита. За голямо съжаление не можем да определим точното му влияние, защото нямаме подръка таблици за положението му спрямо Планетата. Както за другите Планети, така и за Сатурн, Саабей е определил, че за създаването и оформянето й са взели участие небесните образувания в Зодиакалното съзвездие КОЗИРОГ. Това съзвездие се намира малко на юг от Небесния Екватор и може да се наблюдава най-добре през месеците август до октомври.
към текста >>

Мисловната дейност държи първенство в живота на тези типове.
Активността и динамиката на процесите в тялото на Сатурновите типове е притъпена. Това създава и недостатъчност във вътрешното горене, непълното отделяне на токсини и метаболити през и без това малко активните му бъбреци, като създава натрупвания на отрови в организма му. Това предизвиква и лошо настроение сутрин при пробуждане - те стават някак морни, угнетени. С хилавите си мускули и тесните си гърди Сатурновите типове не познават насладата, която предизвиква волното и обилно дишане на чист въздух в планината или край морето, а също и излагането голи на Слънце. Слънцето и студената вода му причиняват болка. Мисловната дейност държи първенство в живота на тези типове. Те повече обичат самотата и се чувствуват най-добре далеч от света и обществата. Тяхното място е в лабораториите, където те стават едни от най-грижливите, най-трудолюбивите и скромни учени. В бюрата, като чиновници, те също редят с голямо усърдие сметки подир сметки. Изобщо Сатурновите типове са най-добри и полезни там, където е нужен ред, сериозност, точност, наблюдателност, трудолюбие. На тези типове трябва да се вдъхва радост, оптимизъм, воля за живот.
към текста >>

На тези типове трябва да се вдъхва радост, оптимизъм, воля за живот.
Мисловната дейност държи първенство в живота на тези типове. Те повече обичат самотата и се чувствуват най-добре далеч от света и обществата. Тяхното място е в лабораториите, където те стават едни от най-грижливите, най-трудолюбивите и скромни учени. В бюрата, като чиновници, те също редят с голямо усърдие сметки подир сметки. Изобщо Сатурновите типове са най-добри и полезни там, където е нужен ред, сериозност, точност, наблюдателност, трудолюбие. На тези типове трябва да се вдъхва радост, оптимизъм, воля за живот. Общо взето, Сатурновите типове явно се открояват и лесно се познават. Отбелязахме, че всички членове на Слънчевото семейство имат отношение към органи, системи и части от тялото. Сатурн има своето отношение към костната система на човека - гръбнак, колена, зъби, а също така и към кожата, слуха, слуха, зрението. Сатурн се намира точно на главните линии - Асцендент, Надир, Десцендент, Зенит и особено ако е с обратно движение (ретрограден), и когато има силни неблагоприятни аспекти (квадратури, опозиция с повечето от Планетите и Луната), тогава ще имаме едно неприятно увреждане на всичко онова, към което отбелязахме, че Сатурн има отношение в човешкия организъм. По отношение на металите той има отношение към оловото, а от цветовете - към черния, за вкуса - към горчивия.
към текста >>

неговото влияние е силно, създава неприятности, мъчнотии (мъчни положения в живота на човека), а също така и увреждания в човешкото тяло, особено ако е ретрограден.
Отбелязахме, че всички членове на Слънчевото семейство имат отношение към органи, системи и части от тялото. Сатурн има своето отношение към костната система на човека - гръбнак, колена, зъби, а също така и към кожата, слуха, слуха, зрението. Сатурн се намира точно на главните линии - Асцендент, Надир, Десцендент, Зенит и особено ако е с обратно движение (ретрограден), и когато има силни неблагоприятни аспекти (квадратури, опозиция с повечето от Планетите и Луната), тогава ще имаме едно неприятно увреждане на всичко онова, към което отбелязахме, че Сатурн има отношение в човешкия организъм. По отношение на металите той има отношение към оловото, а от цветовете - към черния, за вкуса - към горчивия. Общо взето, когато Сатурн е точно на границата между два кои и да е дома. неговото влияние е силно, създава неприятности, мъчнотии (мъчни положения в живота на човека), а също така и увреждания в човешкото тяло, особено ако е ретрограден. Фиг, 15, Мъжки Сатурнов тип Фиг. 16. Женски Сатурнов тип САТУРН В ДОМОВЕТЕ В първи дом, особено когато е близо до хоризонта. Асцендента, действува силно, което се отразява както на физическото му тяло, създавайки го сухо, със слаба жизненост, така също и върху неговите психически изяви, за които вече отбелязахме. Първият дом е в опозиция със седми и ако в този (седми) дом някоя от Планетите, които създават възможност за разводи, като Марс, Уран и Плутон, то в «мъкнатите в семейния живот на този човек ще има известни сенки, поради изтъкнатите вече характерни качества, които Сатурн дава. Във втори дом Сатурн подсилва вътрешните качества, които той дава на човека.
към текста >>

Първият дом е в опозиция със седми и ако в този (седми) дом някоя от Планетите, които създават възможност за разводи, като Марс, Уран и Плутон, то в «мъкнатите в семейния живот на този човек ще има известни сенки, поради изтъкнатите вече характерни качества, които Сатурн дава.
Общо взето, когато Сатурн е точно на границата между два кои и да е дома. неговото влияние е силно, създава неприятности, мъчнотии (мъчни положения в живота на човека), а също така и увреждания в човешкото тяло, особено ако е ретрограден. Фиг, 15, Мъжки Сатурнов тип Фиг. 16. Женски Сатурнов тип САТУРН В ДОМОВЕТЕ В първи дом, особено когато е близо до хоризонта. Асцендента, действува силно, което се отразява както на физическото му тяло, създавайки го сухо, със слаба жизненост, така също и върху неговите психически изяви, за които вече отбелязахме. Първият дом е в опозиция със седми и ако в този (седми) дом някоя от Планетите, които създават възможност за разводи, като Марс, Уран и Плутон, то в «мъкнатите в семейния живот на този човек ще има известни сенки, поради изтъкнатите вече характерни качества, които Сатурн дава. Във втори дом Сатурн подсилва вътрешните качества, които той дава на човека. В трети дом дава на човек едно по-добро отношение към материалните, осезаемите неща. Такива хора са добри земеделци, миньори, скулптори, също и хора, които с голямо умение ръководят възложената им работа, спазвайки всички необходими елементи за нейното изпълнение. Те влагат повече мисъл, разсъдък, съображение и не допускат никакво отклонение от установените порядки, правила, когато ще трябва да извършат нещо. В четвърти дом Сатурн показва, че роденият ще бъде поставен в семейството, където се е родил, при лош; оскъдни, неблагоприятни и ограничителни условия, както материални, така и по отношение на възможността за свободна изява.
към текста >>

В седми дом роденият ще бъде при тежки и мъчителни условия в семейния си живот, условия, при които разводът мъчно ще може да се избегне.
Те влагат повече мисъл, разсъдък, съображение и не допускат никакво отклонение от установените порядки, правила, когато ще трябва да извършат нещо. В четвърти дом Сатурн показва, че роденият ще бъде поставен в семейството, където се е родил, при лош; оскъдни, неблагоприятни и ограничителни условия, както материални, така и по отношение на възможността за свободна изява. Нерядко такива деца са подхвърлени или изоставени от своите родители. В пети дом роденият ще изживее тежка мъка от липсата на добро, мило и топло отношение (любов), както от човека на противоположния пол, така и от децата си. В шести дом роденият ще има мъчителна и неприятна грижа около някой близък болен човек. В седми дом роденият ще бъде при тежки и мъчителни условия в семейния си живот, условия, при които разводът мъчно ще може да се избегне. Тези условия произлизат преди всичко от хладните и студени отношения, създадени от качествата, които Сатурн дава и носи, също и от неприятните разправии между съпрузите, произхождащи в повечето случаи от ревност, съмнение, подозрение и незаинтересованост към партньора. В осми дом Сатурн повече или по-малко е парализиран в своето влияние, обезсилен е и по-малко смущава живота да родения. В девети дом дава на родения мрачно, тъжно нерадостно гледане на живота, слаб оптимизъм, жажда и стремеж критично да се отнася към всичко и към всички, винаги да оправя хората. В десети дом Сатурн дава умението да се влага мисъл, ред и точност във всяка работа. Тези хора са добри ръководители.
към текста >>

В осми дом Сатурн повече или по-малко е парализиран в своето влияние, обезсилен е и по-малко смущава живота да родения.
Нерядко такива деца са подхвърлени или изоставени от своите родители. В пети дом роденият ще изживее тежка мъка от липсата на добро, мило и топло отношение (любов), както от човека на противоположния пол, така и от децата си. В шести дом роденият ще има мъчителна и неприятна грижа около някой близък болен човек. В седми дом роденият ще бъде при тежки и мъчителни условия в семейния си живот, условия, при които разводът мъчно ще може да се избегне. Тези условия произлизат преди всичко от хладните и студени отношения, създадени от качествата, които Сатурн дава и носи, също и от неприятните разправии между съпрузите, произхождащи в повечето случаи от ревност, съмнение, подозрение и незаинтересованост към партньора. В осми дом Сатурн повече или по-малко е парализиран в своето влияние, обезсилен е и по-малко смущава живота да родения. В девети дом дава на родения мрачно, тъжно нерадостно гледане на живота, слаб оптимизъм, жажда и стремеж критично да се отнася към всичко и към всички, винаги да оправя хората. В десети дом Сатурн дава умението да се влага мисъл, ред и точност във всяка работа. Тези хора са добри ръководители. В единадесети дом роденият ще има връзки с много по-възрастни хора, които с готовност ще му’ помагат в живота, в работата му, а също така и в заемане на служби. Много често партньорът в женитбата е значително по-възрастен.
към текста >>

В девети дом дава на родения мрачно, тъжно нерадостно гледане на живота, слаб оптимизъм, жажда и стремеж критично да се отнася към всичко и към всички, винаги да оправя хората.
В пети дом роденият ще изживее тежка мъка от липсата на добро, мило и топло отношение (любов), както от човека на противоположния пол, така и от децата си. В шести дом роденият ще има мъчителна и неприятна грижа около някой близък болен човек. В седми дом роденият ще бъде при тежки и мъчителни условия в семейния си живот, условия, при които разводът мъчно ще може да се избегне. Тези условия произлизат преди всичко от хладните и студени отношения, създадени от качествата, които Сатурн дава и носи, също и от неприятните разправии между съпрузите, произхождащи в повечето случаи от ревност, съмнение, подозрение и незаинтересованост към партньора. В осми дом Сатурн повече или по-малко е парализиран в своето влияние, обезсилен е и по-малко смущава живота да родения. В девети дом дава на родения мрачно, тъжно нерадостно гледане на живота, слаб оптимизъм, жажда и стремеж критично да се отнася към всичко и към всички, винаги да оправя хората. В десети дом Сатурн дава умението да се влага мисъл, ред и точност във всяка работа. Тези хора са добри ръководители. В единадесети дом роденият ще има връзки с много по-възрастни хора, които с готовност ще му’ помагат в живота, в работата му, а също така и в заемане на служби. Много често партньорът в женитбата е значително по-възрастен. Отношенията му са по-задълбочени, а не само приятелски, с тези по-възрастни хора.
към текста >>

В единадесети дом роденият ще има връзки с много по-възрастни хора, които с готовност ще му’ помагат в живота, в работата му, а също така и в заемане на служби.
Тези условия произлизат преди всичко от хладните и студени отношения, създадени от качествата, които Сатурн дава и носи, също и от неприятните разправии между съпрузите, произхождащи в повечето случаи от ревност, съмнение, подозрение и незаинтересованост към партньора. В осми дом Сатурн повече или по-малко е парализиран в своето влияние, обезсилен е и по-малко смущава живота да родения. В девети дом дава на родения мрачно, тъжно нерадостно гледане на живота, слаб оптимизъм, жажда и стремеж критично да се отнася към всичко и към всички, винаги да оправя хората. В десети дом Сатурн дава умението да се влага мисъл, ред и точност във всяка работа. Тези хора са добри ръководители. В единадесети дом роденият ще има връзки с много по-възрастни хора, които с готовност ще му’ помагат в живота, в работата му, а също така и в заемане на служби. Много често партньорът в женитбата е значително по-възрастен. Отношенията му са по-задълбочени, а не само приятелски, с тези по-възрастни хора. В дванадесети дом Сатурн предразполага към справедлив ред, към желание да назидава, да упътва другите към един разумен ред, често правейки това чрез литературни творби. АСПЕКТИТЕ НА САТУРН С ОСТАНАЛИТЕ ПЛАНЕТИ С УРАН при съвпад и добри аспекти имаме човек, който притежава активна, спокойна мисъл и способност ш взема разумни решения, когато това се налага. При лоши аспекти имаме човек, който прибързва нервно, без достатъчна задълбоченост и пресметливост мисли и взема решения по въпросите, които му се налагат.
към текста >>

80. Човек - Сава Калименов (1901 - 1990)

Твоята душа е този жив, съзнателен и неразрушим апарат.
. . Имаш ли слух да дочуеш техния глас?... Успокой немирния си ум, който е свикнал да тича само подир суетата на земното, разтвори душата си, и, във вътрешната тишина, ти ще доловиш техния глас, тяхната песен. Както радиоапарата долавя думите, речите, звуците, изпращани от хиляди и хиляди километри, така и ти ще доловиш тяхната песен, ще доловиш техните думи, отправени към тебе. В теб има същия този апарат, и даже много по-съвършен от радиоапарата. Твоята душа е този жив, съзнателен и неразрушим апарат. За какво ти говорят звездите? — Виж, милиарди златни точки трептят в безкрайните пространства, пращайки ти своя привет. Какво искат да ти кажат те? — — „Човече, колкото малък, слаб и нищожен да се мислиш, в тебе е положено едно зърно от вечността, пред което е безсилна всякаква смърт, всякакви житейски бури и несгоди. В теб живее безсмъртния Божи Дух, и Той не ще те остави завинаги да останеш в тъмнина.
към текста >>

И сам той е една неразривна част от това Цяло — Безграничната Вселена, докато всяка мисъл за отделност и всеки стремеж за егоистично обособяване за сметка на другите, представлява самоизмама, която по-рано или по-късно ще се разбие в прах пред категоричния глас на единството на живота.
Всяка една клетка в нашето тяло съответствува на цяла една отделна вселена; артериите и вените ни — това са млечните пътища на Космоса — буйните небесни реки; а нашите органи и органни системи — представляват безкрайно по-големи системи във вселената, всяка от които се състои от хиляди и милиони слънчеви системи, със своите слънца, планети и млечни пътища. .. И — всяко едно съзвездие от нашата вселена си има своето място, своя орган, своя съответен център вътре в нашето тяло, с което то е свързано с една тайнствена връзка — връзката на симпатията, на подобието и която е проводника на неговото влияние върху нас. И всяка една звезда, планета, система, си има също такива станции, такива отражения и центрове в нашето тяло, където се концентрира и през където минава тяхното влияние. По такъв начин, човек представлява от себе си един кръстопът, един център, в който се срещат влиянията, едни по-силни други по-слаби, на всичко, което съществува във вселената. Човек съдържа в себе си всичко, в него се намира отражението на всичко съществуващо. И сам той е една неразривна част от това Цяло — Безграничната Вселена, докато всяка мисъл за отделност и всеки стремеж за егоистично обособяване за сметка на другите, представлява самоизмама, която по-рано или по-късно ще се разбие в прах пред категоричния глас на единството на живота. Човек е част от Вселената, човек е част от Човечеството и затова всяко зло, което той прави на други части от тая Вселена, от това Човечество, рано или късно ще се струпа на главата му, и всяка негова егоистична дейност, в която не се държи сметка за интересите на Цялото, ще му докара в края на краищата гибелни за него последици. Това се отнася не само до отделния човек, но и до всяка група, класа, съсловие, народ и т. н.: егоистичната дейност винаги носи гибел, както за другитe, така и за този, който се отдава на нея. Светът е едно Цяло, един Организъм, й всяко зло, което вършим на отделни части на тоя организъм, вършим го същевременно и на себе си. Затуй — най-сигурния път да работим за себе си е този, да работим за общото добро.
към текста >>

Дългият път, който живота в течение на милиони години е изминал от амебата до сегашната човешка форма и съзнание, не спира тук.
Светът е едно Цяло, един Организъм, й всяко зло, което вършим на отделни части на тоя организъм, вършим го същевременно и на себе си. Затуй — най-сигурния път да работим за себе си е този, да работим за общото добро. Засилвайки, чрез увеличаване възприемчивостта си,космичните влияния, идващи от всички части на безграничната Вселена, човек може да развие грамадни творчески сили, ставайки проводник на космичните такива. Това е бъдещето, може би твърде далечно, на човека. Няма, обаче, граница за неговото осъвършенствуване. Дългият път, който живота в течение на милиони години е изминал от амебата до сегашната човешка форма и съзнание, не спира тук. В човека лежат неразвити още сили и способности; които, развивайки се постепенно в процеса на неговата еволюция, чрез последователни прераждания, ще направят от него друго, много по-съвършено същество. Както под човека има хиляди и милиони по-нисши същества, така и над него, по стълбата на еволюцията, има други по висши същества, които отдавна са се издигнали над стъпалото, заемано от човека, и които представляват един идеал за него. И тъй, що е човекът? — Човекът е носител на безсмъртния Божи Дух. Сам той е безсмъртен, както е безсмъртен космичния живот, който го изпълня.
към текста >>

Сам той е безсмъртен, както е безсмъртен космичния живот, който го изпълня.
Дългият път, който живота в течение на милиони години е изминал от амебата до сегашната човешка форма и съзнание, не спира тук. В човека лежат неразвити още сили и способности; които, развивайки се постепенно в процеса на неговата еволюция, чрез последователни прераждания, ще направят от него друго, много по-съвършено същество. Както под човека има хиляди и милиони по-нисши същества, така и над него, по стълбата на еволюцията, има други по висши същества, които отдавна са се издигнали над стъпалото, заемано от човека, и които представляват един идеал за него. И тъй, що е човекът? — Човекът е носител на безсмъртния Божи Дух. Сам той е безсмъртен, както е безсмъртен космичния живот, който го изпълня. Човекът представлява от себе си една интегрална част от Божествения Организъм на безграничната Вселена. Той е същевременно едно семе, един зародиш, в който се крият грамадни творчески сили и възможности. Изминал пътя до сегашното стъпало на своето развитие, пред него стои пътя от човека до ангела. Този път, най-сетне, ще го заведе при неговия Първоизточник — Бога.
към текста >>

81. Бог - Сава Калименов (1901 - 1990)

Кой е този Дух, който е разлял навсякъде живота си, любовта си, и чрез когото съществува всяка билка, всяко цвете, всяка бубулечка, която лази по земята, човекът и цялата вселена ?
Бог Коя е тая Сила, която движи цялата тази безгранична Вселена? Кой е този Разум, който с такава проницателност и мъдрост е устроил всичко, — като се почне от атома и клетката, минавайки през сложното устройство на човешкия организъм и свършвайки със съвършените, математически точни движения на слънца, планети и системи? Кой е този Дух, който е разлял навсякъде живота си, любовта си, и чрез когото съществува всяка билка, всяко цвете, всяка бубулечка, която лази по земята, човекът и цялата вселена ? . . . Това е Бог! . . . Какво ний знаем за Него? — Нищо; или почти нищо! . .
към текста >>

За разумния и съзнателен човек такъв въпрос не съществува, защото самия негов живот е доказателство, е изявление на Божието съществуване.
Какво ний знаем за Него? — Нищо; или почти нищо! . . Може би само това, че Той е, че Той съществува; че ний живеем в Него и че Той живее в нас. Може ли да става дума да се доказва Неговото съществуване, — има ли Бог или няма? — Това е въпрос, който съществува само за духовно-слепите, за тeзи, които са изгубили своята съзнателна връзка с Него. За разумния и съзнателен човек такъв въпрос не съществува, защото самия негов живот е доказателство, е изявление на Божието съществуване. Всяка билка, всяко камъче, всяко растение и животно, представляват абсолютно, пълно доказателство за Бога, Цялата природа ни говори само за Бога. И най-дребното, и най- незначителното нещо във Вселената е изпълнено и осветено от Божието присъствие. Там е вложен Неговия разум, Неговия живот, Неговата любов. Разумността и целесъобразността, които са вложени в устройството на всеки атом, на всеки организъм, силата, която ги оживотворява, говорят красноречиво за присъствието на Бога. Какво е нашето отношение към Бога?
към текста >>

Всяка билка, всяко камъче, всяко растение и животно, представляват абсолютно, пълно доказателство за Бога, Цялата природа ни говори само за Бога.
— Нищо; или почти нищо! . . Може би само това, че Той е, че Той съществува; че ний живеем в Него и че Той живее в нас. Може ли да става дума да се доказва Неговото съществуване, — има ли Бог или няма? — Това е въпрос, който съществува само за духовно-слепите, за тeзи, които са изгубили своята съзнателна връзка с Него. За разумния и съзнателен човек такъв въпрос не съществува, защото самия негов живот е доказателство, е изявление на Божието съществуване. Всяка билка, всяко камъче, всяко растение и животно, представляват абсолютно, пълно доказателство за Бога, Цялата природа ни говори само за Бога. И най-дребното, и най- незначителното нещо във Вселената е изпълнено и осветено от Божието присъствие. Там е вложен Неговия разум, Неговия живот, Неговата любов. Разумността и целесъобразността, които са вложени в устройството на всеки атом, на всеки организъм, силата, която ги оживотворява, говорят красноречиво за присъствието на Бога. Какво е нашето отношение към Бога? — Такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло към нас.
към текста >>

Там е вложен Неговия разум, Неговия живот, Неговата любов.
Може ли да става дума да се доказва Неговото съществуване, — има ли Бог или няма? — Това е въпрос, който съществува само за духовно-слепите, за тeзи, които са изгубили своята съзнателна връзка с Него. За разумния и съзнателен човек такъв въпрос не съществува, защото самия негов живот е доказателство, е изявление на Божието съществуване. Всяка билка, всяко камъче, всяко растение и животно, представляват абсолютно, пълно доказателство за Бога, Цялата природа ни говори само за Бога. И най-дребното, и най- незначителното нещо във Вселената е изпълнено и осветено от Божието присъствие. Там е вложен Неговия разум, Неговия живот, Неговата любов. Разумността и целесъобразността, които са вложени в устройството на всеки атом, на всеки организъм, силата, която ги оживотворява, говорят красноречиво за присъствието на Бога. Какво е нашето отношение към Бога? — Такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло към нас. Ние наистина „в Него живеем, движим се и съществуваме“. Ние наистина сме малки клетки във вселенския Божествен организъм и можем да разберем Бога - и Божественото съзнание само дотолкова, доколкото клетъчното съзнание може да разбере пълнотата на нашия душевен живот.
към текста >>

Разумността и целесъобразността, които са вложени в устройството на всеки атом, на всеки организъм, силата, която ги оживотворява, говорят красноречиво за присъствието на Бога.
— Това е въпрос, който съществува само за духовно-слепите, за тeзи, които са изгубили своята съзнателна връзка с Него. За разумния и съзнателен човек такъв въпрос не съществува, защото самия негов живот е доказателство, е изявление на Божието съществуване. Всяка билка, всяко камъче, всяко растение и животно, представляват абсолютно, пълно доказателство за Бога, Цялата природа ни говори само за Бога. И най-дребното, и най- незначителното нещо във Вселената е изпълнено и осветено от Божието присъствие. Там е вложен Неговия разум, Неговия живот, Неговата любов. Разумността и целесъобразността, които са вложени в устройството на всеки атом, на всеки организъм, силата, която ги оживотворява, говорят красноречиво за присъствието на Бога. Какво е нашето отношение към Бога? — Такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло към нас. Ние наистина „в Него живеем, движим се и съществуваме“. Ние наистина сме малки клетки във вселенския Божествен организъм и можем да разберем Бога - и Божественото съзнание само дотолкова, доколкото клетъчното съзнание може да разбере пълнотата на нашия душевен живот. Но, както клетките на нашето тяло, макар и да немат пълна, съзнателна представа за нас като физическо и духовно цяло, все пак, знаят своето място и изпълняват своята длъжност в човешкия организъм, също така и човек, макар и да не може напълно да познае Бога, трябва да знае своето място и да изпълнява своята длъжност към Цялото, към Него.
към текста >>

Ние наистина сме малки клетки във вселенския Божествен организъм и можем да разберем Бога - и Божественото съзнание само дотолкова, доколкото клетъчното съзнание може да разбере пълнотата на нашия душевен живот.
Там е вложен Неговия разум, Неговия живот, Неговата любов. Разумността и целесъобразността, които са вложени в устройството на всеки атом, на всеки организъм, силата, която ги оживотворява, говорят красноречиво за присъствието на Бога. Какво е нашето отношение към Бога? — Такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло към нас. Ние наистина „в Него живеем, движим се и съществуваме“. Ние наистина сме малки клетки във вселенския Божествен организъм и можем да разберем Бога - и Божественото съзнание само дотолкова, доколкото клетъчното съзнание може да разбере пълнотата на нашия душевен живот. Но, както клетките на нашето тяло, макар и да немат пълна, съзнателна представа за нас като физическо и духовно цяло, все пак, знаят своето място и изпълняват своята длъжност в човешкия организъм, също така и човек, макар и да не може напълно да познае Бога, трябва да знае своето място и да изпълнява своята длъжност към Цялото, към Него. Да изпълним волята Божия, да изпълним нашата длъжност към Цялото, ще рече, да заемем точно това място, което ни е отредено от Бога, и да живеем така, че целият наш живот да бъде в хармония с това Космично Съзнание, което ни прониква. А ние можем да бъдем в хармония с Него само тогава, когато запазим хармонията между нас и всички останали клетки в Божествения Организъм, т. е. между нас и всички останали същества във вселената. Тази хармоническа връзка е любовта, която изтича от Бога и която ние трябва да проявим към своите ближни.
към текста >>

Да изпълним волята Божия, да изпълним нашата длъжност към Цялото, ще рече, да заемем точно това място, което ни е отредено от Бога, и да живеем така, че целият наш живот да бъде в хармония с това Космично Съзнание, което ни прониква.
Какво е нашето отношение към Бога? — Такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло към нас. Ние наистина „в Него живеем, движим се и съществуваме“. Ние наистина сме малки клетки във вселенския Божествен организъм и можем да разберем Бога - и Божественото съзнание само дотолкова, доколкото клетъчното съзнание може да разбере пълнотата на нашия душевен живот. Но, както клетките на нашето тяло, макар и да немат пълна, съзнателна представа за нас като физическо и духовно цяло, все пак, знаят своето място и изпълняват своята длъжност в човешкия организъм, също така и човек, макар и да не може напълно да познае Бога, трябва да знае своето място и да изпълнява своята длъжност към Цялото, към Него. Да изпълним волята Божия, да изпълним нашата длъжност към Цялото, ще рече, да заемем точно това място, което ни е отредено от Бога, и да живеем така, че целият наш живот да бъде в хармония с това Космично Съзнание, което ни прониква. А ние можем да бъдем в хармония с Него само тогава, когато запазим хармонията между нас и всички останали клетки в Божествения Организъм, т. е. между нас и всички останали същества във вселената. Тази хармоническа връзка е любовта, която изтича от Бога и която ние трябва да проявим към своите ближни. И тъй, що е Бог? — Бог е онази Безгранична Любов, която дава живот на всичко; Бог е онова Космично Съзнание, което обгръща и пребивава във всичко; Бог е онзи непостижим Творчески Разум, който е сътворил и управлява всичко; Той е тази абсолютна Истина, към която ние всички можем само да се стремим, без да се надяваме, че никога ще я достигнем в нейната пълнота.
към текста >>

— Бог е онази Безгранична Любов, която дава живот на всичко; Бог е онова Космично Съзнание, което обгръща и пребивава във всичко; Бог е онзи непостижим Творчески Разум, който е сътворил и управлява всичко; Той е тази абсолютна Истина, към която ние всички можем само да се стремим, без да се надяваме, че никога ще я достигнем в нейната пълнота.
Да изпълним волята Божия, да изпълним нашата длъжност към Цялото, ще рече, да заемем точно това място, което ни е отредено от Бога, и да живеем така, че целият наш живот да бъде в хармония с това Космично Съзнание, което ни прониква. А ние можем да бъдем в хармония с Него само тогава, когато запазим хармонията между нас и всички останали клетки в Божествения Организъм, т. е. между нас и всички останали същества във вселената. Тази хармоническа връзка е любовта, която изтича от Бога и която ние трябва да проявим към своите ближни. И тъй, що е Бог? — Бог е онази Безгранична Любов, която дава живот на всичко; Бог е онова Космично Съзнание, което обгръща и пребивава във всичко; Бог е онзи непостижим Творчески Разум, който е сътворил и управлява всичко; Той е тази абсолютна Истина, към която ние всички можем само да се стремим, без да се надяваме, че никога ще я достигнем в нейната пълнота.
към текста >>

82. Вселена - Сава Калименов (1901 - 1990)

Като се започне от това, което ние обикновено считаме за „неодушевено“, минавайки през отделния атом и кристалите, в които вече забелязваме проявата на една вътрешна разумна сила, през безбройните форми на растителния и животински мирове, през човека с неговите различни състояния на съзнание и се издигнем до съществата, които стоят по-високо от човека в стълбата на вселенската еволюция, — всичко това представлява една като че ли безкрайна стълба от състояния на съзнанието, която се губи във висините на Космическото, Божественото съзнание, което обгръща всичко.
Вселена Цялата вселена представлява един жив организъм, оживяван и одухотворяван от Божественото Съзнание, което присътствува едновременно във всичките му части. Няма нищо мъртво, няма нищо несъзнателно в природата. Това, което ние наричаме с думите „мъртва природа“, е само привидно такава. Навсякъде има съзнание, само че това съзнание се различава по своите степени. Като се започне от това, което ние обикновено считаме за „неодушевено“, минавайки през отделния атом и кристалите, в които вече забелязваме проявата на една вътрешна разумна сила, през безбройните форми на растителния и животински мирове, през човека с неговите различни състояния на съзнание и се издигнем до съществата, които стоят по-високо от човека в стълбата на вселенската еволюция, — всичко това представлява една като че ли безкрайна стълба от състояния на съзнанието, която се губи във висините на Космическото, Божественото съзнание, което обгръща всичко. Фактически, еволюцията на живота е еволюция на съзнанието. Безбройните органически форми във всички природни царства са произлезли като следствие от еволюцията на съзнанието. Последното, стремейки се към все по-голямо разширение и издигане, създавайки с взаимодействието на окръжающите условия известна органическа форма, не се задоволява от нея, а продължава по-нататък работата си, докато, след известно време, вследствие на вътрешния творчески напън, създава нова, по-съвършена форма, по-съвършено свое оръдие-тяло. По такъв начин са произлезли всички биологични форми. От това пък може да се извади заключението, че всяка една форма, макар тя да ни се струва мъртва, представлява от себе си едно оръдие, жилище на един дух.
към текста >>

Фактически, еволюцията на живота е еволюция на съзнанието.
Вселена Цялата вселена представлява един жив организъм, оживяван и одухотворяван от Божественото Съзнание, което присътствува едновременно във всичките му части. Няма нищо мъртво, няма нищо несъзнателно в природата. Това, което ние наричаме с думите „мъртва природа“, е само привидно такава. Навсякъде има съзнание, само че това съзнание се различава по своите степени. Като се започне от това, което ние обикновено считаме за „неодушевено“, минавайки през отделния атом и кристалите, в които вече забелязваме проявата на една вътрешна разумна сила, през безбройните форми на растителния и животински мирове, през човека с неговите различни състояния на съзнание и се издигнем до съществата, които стоят по-високо от човека в стълбата на вселенската еволюция, — всичко това представлява една като че ли безкрайна стълба от състояния на съзнанието, която се губи във висините на Космическото, Божественото съзнание, което обгръща всичко. Фактически, еволюцията на живота е еволюция на съзнанието. Безбройните органически форми във всички природни царства са произлезли като следствие от еволюцията на съзнанието. Последното, стремейки се към все по-голямо разширение и издигане, създавайки с взаимодействието на окръжающите условия известна органическа форма, не се задоволява от нея, а продължава по-нататък работата си, докато, след известно време, вследствие на вътрешния творчески напън, създава нова, по-съвършена форма, по-съвършено свое оръдие-тяло. По такъв начин са произлезли всички биологични форми. От това пък може да се извади заключението, че всяка една форма, макар тя да ни се струва мъртва, представлява от себе си едно оръдие, жилище на един дух. Така например всяка една планета, всяко едно небесно тяло е жилище на един велик дух за чието съзнание ний можем да имаме представа почти тъй-слаба, както и за Божественото Съзнание.
към текста >>

Все пак, ние можем да си съставим понятие за състоянието на живота в една планета, според влиянието, което тази планета указва на нашата земя.
Безбройните органически форми във всички природни царства са произлезли като следствие от еволюцията на съзнанието. Последното, стремейки се към все по-голямо разширение и издигане, създавайки с взаимодействието на окръжающите условия известна органическа форма, не се задоволява от нея, а продължава по-нататък работата си, докато, след известно време, вследствие на вътрешния творчески напън, създава нова, по-съвършена форма, по-съвършено свое оръдие-тяло. По такъв начин са произлезли всички биологични форми. От това пък може да се извади заключението, че всяка една форма, макар тя да ни се струва мъртва, представлява от себе си едно оръдие, жилище на един дух. Така например всяка една планета, всяко едно небесно тяло е жилище на един велик дух за чието съзнание ний можем да имаме представа почти тъй-слаба, както и за Божественото Съзнание. Все пак, ние можем да си съставим понятие за състоянието на живота в една планета, според влиянието, което тази планета указва на нашата земя. Да вземем запример планетата Марс от нашата слънчева система. Всички войнствени влияния, всички потици към борба и към усилена дисциплинирана дейност на земята идат от тази планета. Всички военни и борчески настроени хора се намират под влиянието на тази планета, което все пак е много различно по характер и по сила за различните хора, в зависимост от съвокупността на другите влияния, на които те са подложени. Така, в сравнително благородния човек, тия влияния ще се изразят във формата на потик към борба за правда, за защита на другите, за възтържествуването на една идея, заради която той жертвува своя живот; а грубия егоист ще възприеме само по-низшите марсови влияния, които ще го подтикнат към безогледна и жестока борба с всичко и всички. Влиянията на Юпитер са такива на благородство, великодушие, душевно величие, а също и такива на тщеславие и стремеж към заемане на високи постове в обществения живот.
към текста >>

Така, в сравнително благородния човек, тия влияния ще се изразят във формата на потик към борба за правда, за защита на другите, за възтържествуването на една идея, заради която той жертвува своя живот; а грубия егоист ще възприеме само по-низшите марсови влияния, които ще го подтикнат към безогледна и жестока борба с всичко и всички.
Така например всяка една планета, всяко едно небесно тяло е жилище на един велик дух за чието съзнание ний можем да имаме представа почти тъй-слаба, както и за Божественото Съзнание. Все пак, ние можем да си съставим понятие за състоянието на живота в една планета, според влиянието, което тази планета указва на нашата земя. Да вземем запример планетата Марс от нашата слънчева система. Всички войнствени влияния, всички потици към борба и към усилена дисциплинирана дейност на земята идат от тази планета. Всички военни и борчески настроени хора се намират под влиянието на тази планета, което все пак е много различно по характер и по сила за различните хора, в зависимост от съвокупността на другите влияния, на които те са подложени. Така, в сравнително благородния човек, тия влияния ще се изразят във формата на потик към борба за правда, за защита на другите, за възтържествуването на една идея, заради която той жертвува своя живот; а грубия егоист ще възприеме само по-низшите марсови влияния, които ще го подтикнат към безогледна и жестока борба с всичко и всички. Влиянията на Юпитер са такива на благородство, великодушие, душевно величие, а също и такива на тщеславие и стремеж към заемане на високи постове в обществения живот. Влиянията на Венера са такива на сърдечните проявления, на любовта в човека, в различните нейни форми. Без да изброяваме всички, ще кажем че най-висшите, най-благоприятните влияния, които идат на земята са от самото слънце. Слънцето непрестанно ни праща живота си, то е непосредствения извор на живота, както за нашата планета, така и за цялата наша слънчева система, но то може понякога да ни праща и нещастия, страдания и смърт. И това не е игра на сляпата случайност, а е обусловено от поведението на хората тук, на земята.
към текста >>

Влиянията на Юпитер са такива на благородство, великодушие, душевно величие, а също и такива на тщеславие и стремеж към заемане на високи постове в обществения живот.
Все пак, ние можем да си съставим понятие за състоянието на живота в една планета, според влиянието, което тази планета указва на нашата земя. Да вземем запример планетата Марс от нашата слънчева система. Всички войнствени влияния, всички потици към борба и към усилена дисциплинирана дейност на земята идат от тази планета. Всички военни и борчески настроени хора се намират под влиянието на тази планета, което все пак е много различно по характер и по сила за различните хора, в зависимост от съвокупността на другите влияния, на които те са подложени. Така, в сравнително благородния човек, тия влияния ще се изразят във формата на потик към борба за правда, за защита на другите, за възтържествуването на една идея, заради която той жертвува своя живот; а грубия егоист ще възприеме само по-низшите марсови влияния, които ще го подтикнат към безогледна и жестока борба с всичко и всички. Влиянията на Юпитер са такива на благородство, великодушие, душевно величие, а също и такива на тщеславие и стремеж към заемане на високи постове в обществения живот. Влиянията на Венера са такива на сърдечните проявления, на любовта в човека, в различните нейни форми. Без да изброяваме всички, ще кажем че най-висшите, най-благоприятните влияния, които идат на земята са от самото слънце. Слънцето непрестанно ни праща живота си, то е непосредствения извор на живота, както за нашата планета, така и за цялата наша слънчева система, но то може понякога да ни праща и нещастия, страдания и смърт. И това не е игра на сляпата случайност, а е обусловено от поведението на хората тук, на земята. Следователно има едно висше съзнание в слънцето, което ни праща живот, любов и благодат, а понякога и разрушение и смърт, когато ги заслужим чрез отклонението си от правия път на естествения си развой.
към текста >>

Слънцето непрестанно ни праща живота си, то е непосредствения извор на живота, както за нашата планета, така и за цялата наша слънчева система, но то може понякога да ни праща и нещастия, страдания и смърт.
Всички военни и борчески настроени хора се намират под влиянието на тази планета, което все пак е много различно по характер и по сила за различните хора, в зависимост от съвокупността на другите влияния, на които те са подложени. Така, в сравнително благородния човек, тия влияния ще се изразят във формата на потик към борба за правда, за защита на другите, за възтържествуването на една идея, заради която той жертвува своя живот; а грубия егоист ще възприеме само по-низшите марсови влияния, които ще го подтикнат към безогледна и жестока борба с всичко и всички. Влиянията на Юпитер са такива на благородство, великодушие, душевно величие, а също и такива на тщеславие и стремеж към заемане на високи постове в обществения живот. Влиянията на Венера са такива на сърдечните проявления, на любовта в човека, в различните нейни форми. Без да изброяваме всички, ще кажем че най-висшите, най-благоприятните влияния, които идат на земята са от самото слънце. Слънцето непрестанно ни праща живота си, то е непосредствения извор на живота, както за нашата планета, така и за цялата наша слънчева система, но то може понякога да ни праща и нещастия, страдания и смърт. И това не е игра на сляпата случайност, а е обусловено от поведението на хората тук, на земята. Следователно има едно висше съзнание в слънцето, което ни праща живот, любов и благодат, а понякога и разрушение и смърт, когато ги заслужим чрез отклонението си от правия път на естествения си развой. Голямо заблуждение, необосновано на нищо е да се мисли, че слънцето е никаква огромна горяща маса, която в процеса на своето горене ни праща светлина и топлина. Всеки знае, че светлината и топлината, породени от изгарянето на едно тяло, нямат тази творческа сила, това творческо влияние, което притежава слънчевия лъч. Те нямат и това лекуващо действие, на което са способни слънчевите лъчи.
към текста >>

Следователно има едно висше съзнание в слънцето, което ни праща живот, любов и благодат, а понякога и разрушение и смърт, когато ги заслужим чрез отклонението си от правия път на естествения си развой.
Влиянията на Юпитер са такива на благородство, великодушие, душевно величие, а също и такива на тщеславие и стремеж към заемане на високи постове в обществения живот. Влиянията на Венера са такива на сърдечните проявления, на любовта в човека, в различните нейни форми. Без да изброяваме всички, ще кажем че най-висшите, най-благоприятните влияния, които идат на земята са от самото слънце. Слънцето непрестанно ни праща живота си, то е непосредствения извор на живота, както за нашата планета, така и за цялата наша слънчева система, но то може понякога да ни праща и нещастия, страдания и смърт. И това не е игра на сляпата случайност, а е обусловено от поведението на хората тук, на земята. Следователно има едно висше съзнание в слънцето, което ни праща живот, любов и благодат, а понякога и разрушение и смърт, когато ги заслужим чрез отклонението си от правия път на естествения си развой. Голямо заблуждение, необосновано на нищо е да се мисли, че слънцето е никаква огромна горяща маса, която в процеса на своето горене ни праща светлина и топлина. Всеки знае, че светлината и топлината, породени от изгарянето на едно тяло, нямат тази творческа сила, това творческо влияние, което притежава слънчевия лъч. Те нямат и това лекуващо действие, на което са способни слънчевите лъчи. Следователно, слънчевите лъчи не еж продукт на един грамаден огън, който ни стопля и оживява през милиони километри пространство. Какво са в същност те, може би ще ни стане по-ясно след като вземем пред вид, че слънцето е един също такъв жив и съзнателен организъм, каквито са и всички други небесни тела.
към текста >>

Какво са в същност те, може би ще ни стане по-ясно след като вземем пред вид, че слънцето е един също такъв жив и съзнателен организъм, каквито са и всички други небесни тела.
Следователно има едно висше съзнание в слънцето, което ни праща живот, любов и благодат, а понякога и разрушение и смърт, когато ги заслужим чрез отклонението си от правия път на естествения си развой. Голямо заблуждение, необосновано на нищо е да се мисли, че слънцето е никаква огромна горяща маса, която в процеса на своето горене ни праща светлина и топлина. Всеки знае, че светлината и топлината, породени от изгарянето на едно тяло, нямат тази творческа сила, това творческо влияние, което притежава слънчевия лъч. Те нямат и това лекуващо действие, на което са способни слънчевите лъчи. Следователно, слънчевите лъчи не еж продукт на един грамаден огън, който ни стопля и оживява през милиони километри пространство. Какво са в същност те, може би ще ни стане по-ясно след като вземем пред вид, че слънцето е един също такъв жив и съзнателен организъм, каквито са и всички други небесни тела. По-право, самото слънце е един велик Божествен Дух, а това, което виждаме, т. е. видимото слънце е само неговата външна форма, неговото тяло. Велика е тайната на слънцето и не е дадено човеку да я познае в нейната пълнота. Обаче, можем да кажем, че това, което слънцето ежечасно и ежеминутно ни праща през неизмеримите космични пространства, е неговата оживотворяваща и съграждаща Любов, чрез която ний живеем, която е нашия всекидневен насъщен хляб. А самия акт, който то извършва за да даде живот на нас и на цялата слънчева система, не може да се нарече другояче освен Велика Жертва, на каквато са способни само Духовете, които са в непосредствена връзка с Първоизвора на всичко — Бога.
към текста >>

Обаче, можем да кажем, че това, което слънцето ежечасно и ежеминутно ни праща през неизмеримите космични пространства, е неговата оживотворяваща и съграждаща Любов, чрез която ний живеем, която е нашия всекидневен насъщен хляб.
Следователно, слънчевите лъчи не еж продукт на един грамаден огън, който ни стопля и оживява през милиони километри пространство. Какво са в същност те, може би ще ни стане по-ясно след като вземем пред вид, че слънцето е един също такъв жив и съзнателен организъм, каквито са и всички други небесни тела. По-право, самото слънце е един велик Божествен Дух, а това, което виждаме, т. е. видимото слънце е само неговата външна форма, неговото тяло. Велика е тайната на слънцето и не е дадено човеку да я познае в нейната пълнота. Обаче, можем да кажем, че това, което слънцето ежечасно и ежеминутно ни праща през неизмеримите космични пространства, е неговата оживотворяваща и съграждаща Любов, чрез която ний живеем, която е нашия всекидневен насъщен хляб. А самия акт, който то извършва за да даде живот на нас и на цялата слънчева система, не може да се нарече другояче освен Велика Жертва, на каквато са способни само Духовете, които са в непосредствена връзка с Първоизвора на всичко — Бога. И тъй, съзнателния човек не може да се отнася към слънцето като към една мъртва, горяща маса. Той вижда в него едно Велико Съзнание, един Велик Дух, който обгръща, прониква и храни цялата наша слънчева система, който дава своя живот и своята любов за да можем да живеем ний. А понеже слънцето от своя страна е свързано с Първоизвора на всичко — Бога и черпи своя живот от Него, то ние можем да кажем, че то е оня съзнателен проводник, чрез когото се излива Божията Любов и Божият живот на земята.
към текста >>

А самия акт, който то извършва за да даде живот на нас и на цялата слънчева система, не може да се нарече другояче освен Велика Жертва, на каквато са способни само Духовете, които са в непосредствена връзка с Първоизвора на всичко — Бога.
Какво са в същност те, може би ще ни стане по-ясно след като вземем пред вид, че слънцето е един също такъв жив и съзнателен организъм, каквито са и всички други небесни тела. По-право, самото слънце е един велик Божествен Дух, а това, което виждаме, т. е. видимото слънце е само неговата външна форма, неговото тяло. Велика е тайната на слънцето и не е дадено човеку да я познае в нейната пълнота. Обаче, можем да кажем, че това, което слънцето ежечасно и ежеминутно ни праща през неизмеримите космични пространства, е неговата оживотворяваща и съграждаща Любов, чрез която ний живеем, която е нашия всекидневен насъщен хляб. А самия акт, който то извършва за да даде живот на нас и на цялата слънчева система, не може да се нарече другояче освен Велика Жертва, на каквато са способни само Духовете, които са в непосредствена връзка с Първоизвора на всичко — Бога. И тъй, съзнателния човек не може да се отнася към слънцето като към една мъртва, горяща маса. Той вижда в него едно Велико Съзнание, един Велик Дух, който обгръща, прониква и храни цялата наша слънчева система, който дава своя живот и своята любов за да можем да живеем ний. А понеже слънцето от своя страна е свързано с Първоизвора на всичко — Бога и черпи своя живот от Него, то ние можем да кажем, че то е оня съзнателен проводник, чрез когото се излива Божията Любов и Божият живот на земята.
към текста >>

Той вижда в него едно Велико Съзнание, един Велик Дух, който обгръща, прониква и храни цялата наша слънчева система, който дава своя живот и своята любов за да можем да живеем ний.
видимото слънце е само неговата външна форма, неговото тяло. Велика е тайната на слънцето и не е дадено човеку да я познае в нейната пълнота. Обаче, можем да кажем, че това, което слънцето ежечасно и ежеминутно ни праща през неизмеримите космични пространства, е неговата оживотворяваща и съграждаща Любов, чрез която ний живеем, която е нашия всекидневен насъщен хляб. А самия акт, който то извършва за да даде живот на нас и на цялата слънчева система, не може да се нарече другояче освен Велика Жертва, на каквато са способни само Духовете, които са в непосредствена връзка с Първоизвора на всичко — Бога. И тъй, съзнателния човек не може да се отнася към слънцето като към една мъртва, горяща маса. Той вижда в него едно Велико Съзнание, един Велик Дух, който обгръща, прониква и храни цялата наша слънчева система, който дава своя живот и своята любов за да можем да живеем ний. А понеже слънцето от своя страна е свързано с Първоизвора на всичко — Бога и черпи своя живот от Него, то ние можем да кажем, че то е оня съзнателен проводник, чрез когото се излива Божията Любов и Божият живот на земята.
към текста >>

А понеже слънцето от своя страна е свързано с Първоизвора на всичко — Бога и черпи своя живот от Него, то ние можем да кажем, че то е оня съзнателен проводник, чрез когото се излива Божията Любов и Божият живот на земята.
Велика е тайната на слънцето и не е дадено човеку да я познае в нейната пълнота. Обаче, можем да кажем, че това, което слънцето ежечасно и ежеминутно ни праща през неизмеримите космични пространства, е неговата оживотворяваща и съграждаща Любов, чрез която ний живеем, която е нашия всекидневен насъщен хляб. А самия акт, който то извършва за да даде живот на нас и на цялата слънчева система, не може да се нарече другояче освен Велика Жертва, на каквато са способни само Духовете, които са в непосредствена връзка с Първоизвора на всичко — Бога. И тъй, съзнателния човек не може да се отнася към слънцето като към една мъртва, горяща маса. Той вижда в него едно Велико Съзнание, един Велик Дух, който обгръща, прониква и храни цялата наша слънчева система, който дава своя живот и своята любов за да можем да живеем ний. А понеже слънцето от своя страна е свързано с Първоизвора на всичко — Бога и черпи своя живот от Него, то ние можем да кажем, че то е оня съзнателен проводник, чрез когото се излива Божията Любов и Божият живот на земята.
към текста >>

83. Човѣшки и божествени договори. Най-новиятъ заветъ - Георги Радев (1900–1940)

Това нарушаване на договоритѣ — и въ частния животъ на отдѣлнитѣ индивиди, и въ международния животъ — е станало толкова обикновено явление, че е подбило довѣрието въ този начинъ за уреждане на взаимнитѣ отношения между човѣкъ и човѣкъ, между държава и държава.
Човѣшки и божествени договори Най-новиятъ заветъ Никога, може би, въ свѣта не сѫ се подписвали толкова много договоря, не сѫ се сключвали толкова много пактове, както въ наша дни. Ала и никога, може би, тия договори не сѫ се нарушавали така често и не сѫ се разкѫсвали така безогледно, както въ наши дни. Това нарушаване на договоритѣ — и въ частния животъ на отдѣлнитѣ индивиди, и въ международния животъ — е станало толкова обикновено явление, че е подбило довѣрието въ този начинъ за уреждане на взаимнитѣ отношения между човѣкъ и човѣкъ, между държава и държава. Договоритѣ като че ли сѫ се превърнали въ кѫсове хартия, които могатъ да бѫдатъ разкѫсани по лична угода всѣки моментъ. Наистина, има договори и договори. Не могатъ да се нарекатъ договоритѣ за миръ, сключени между воюващи страни, истински доброволни и свободни договори, защото често пѫти подписътъ на победенитѣ е бивалъ изтръгванъ на сила, бивалъ е наложенъ противъ тѣхната воля. Несправедливостъта на подобни договори, насилието и принудата, които лежатъ въ основата имъ, ги правятъ сами по себе си нетрайни. Ясно е, че силата на единъ договоръ лежи не отвънъ, въ оня късъ хартъя, на която е написанъ, въ подписитѣ, съ които е скрепенъ, а вътре, въ съзнанието на договорящитѣ страни, въ тѣхната честностъ и мораленъ устой.
към текста >>

Въ човѣшкия животъ той датира отъ ония далечни времена, когато въ човѣка се е пробудило висшото самосъзнание, когато въ него е започналъ да действува разумътъ.
Наистина, има договори и договори. Не могатъ да се нарекатъ договоритѣ за миръ, сключени между воюващи страни, истински доброволни и свободни договори, защото често пѫти подписътъ на победенитѣ е бивалъ изтръгванъ на сила, бивалъ е наложенъ противъ тѣхната воля. Несправедливостъта на подобни договори, насилието и принудата, които лежатъ въ основата имъ, ги правятъ сами по себе си нетрайни. Ясно е, че силата на единъ договоръ лежи не отвънъ, въ оня късъ хартъя, на която е написанъ, въ подписитѣ, съ които е скрепенъ, а вътре, въ съзнанието на договорящитѣ страни, въ тѣхната честностъ и мораленъ устой. Договорътъ, погледнатъ исторически, има самъ по себе си свещенъ произходъ. Въ човѣшкия животъ той датира отъ ония далечни времена, когато въ човѣка се е пробудило висшото самосъзнание, когато въ него е започналъ да действува разумътъ. Защото въ Природата истински договоръ може да сѫществува само между разумни същества, между същества съ високо развито морално съзнание. И колкото сѫществата съ по- разумни, колкото сѫ по-устойчиви тѣхнитѣ чувства, колкото е по-силенъ тѣхниятъ мораленъ устой, толкова по-траенъ и устойчивъ е договорътъ сключенъ между тѣхъ. Въ свещенитѣ книги, където вѫ една символична форма е показано развитието на човѣшкото съзнание, сѫщо се говори за договори, сключени между Бога и човѣка, между Бога и неговитѣ избрани. Съ други думи, тамъ се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателенъ човѣкъ и оня вѣченъ Изворъ, отъ който произтича неговиятъ животъ. Този договоръ между Бога и човѣка или единъ колективъ отъ човѣци, образуващи единъ „избранъ народъ“, се нарича въ свещенитѣ Писания съ хубавата дума „заветъ“.
към текста >>

Съ други думи, тамъ се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателенъ човѣкъ и оня вѣченъ Изворъ, отъ който произтича неговиятъ животъ.
Договорътъ, погледнатъ исторически, има самъ по себе си свещенъ произходъ. Въ човѣшкия животъ той датира отъ ония далечни времена, когато въ човѣка се е пробудило висшото самосъзнание, когато въ него е започналъ да действува разумътъ. Защото въ Природата истински договоръ може да сѫществува само между разумни същества, между същества съ високо развито морално съзнание. И колкото сѫществата съ по- разумни, колкото сѫ по-устойчиви тѣхнитѣ чувства, колкото е по-силенъ тѣхниятъ мораленъ устой, толкова по-траенъ и устойчивъ е договорътъ сключенъ между тѣхъ. Въ свещенитѣ книги, където вѫ една символична форма е показано развитието на човѣшкото съзнание, сѫщо се говори за договори, сключени между Бога и човѣка, между Бога и неговитѣ избрани. Съ други думи, тамъ се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателенъ човѣкъ и оня вѣченъ Изворъ, отъ който произтича неговиятъ животъ. Този договоръ между Бога и човѣка или единъ колективъ отъ човѣци, образуващи единъ „избранъ народъ“, се нарича въ свещенитѣ Писания съ хубавата дума „заветъ“. Казано е, напримѣръ, въ Библията: „Господъ Богъ нашъ направи заветъ съ насъ въ Хоривъ“. Тия думи, изказани отъ духовнитѣ водачи на израилския народъ, изразяватъ единъ актъ на висшо народностно самосъзнание, едно ясно разбиране на историческото предопредѣление на този народъ, на неговата историческа мисия. Заветътъ, за който става речъ, е онази линия директриса, която показва главната посока, въ която се движи цѣлокупното развитие на народа въ изпълнение на неговитѣ исторически задачи. Той опредѣля онази осъ, около която се върти цѣлиятъ животъ на единъ народъ.
към текста >>

Той опредѣля онази осъ, около която се върти цѣлиятъ животъ на единъ народъ.
Съ други думи, тамъ се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателенъ човѣкъ и оня вѣченъ Изворъ, отъ който произтича неговиятъ животъ. Този договоръ между Бога и човѣка или единъ колективъ отъ човѣци, образуващи единъ „избранъ народъ“, се нарича въ свещенитѣ Писания съ хубавата дума „заветъ“. Казано е, напримѣръ, въ Библията: „Господъ Богъ нашъ направи заветъ съ насъ въ Хоривъ“. Тия думи, изказани отъ духовнитѣ водачи на израилския народъ, изразяватъ единъ актъ на висшо народностно самосъзнание, едно ясно разбиране на историческото предопредѣление на този народъ, на неговата историческа мисия. Заветътъ, за който става речъ, е онази линия директриса, която показва главната посока, въ която се движи цѣлокупното развитие на народа въ изпълнение на неговитѣ исторически задачи. Той опредѣля онази осъ, около която се върти цѣлиятъ животъ на единъ народъ. И ако отворите страницитѣ на Стария Заветъ, ще видите, че въ него е хроникиранъ чрезъ редица исторически символи вѫтрешниятъ ходъ на развитие на израилския народъ, въ изпълнение на неговата историческа мисия. Тамъ сѫ хроникирани всички блуждания, всички колебания, всички отстѫпления и отклонения отъ главната линия директриса, очертана още отъ самото начало на историческия животъ на Израиля. И появата на толкова пророци, които въ дадено време сѫ представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветитѣ, оставени отъ патриарситѣ на израилския народъ, не е нищо друго, освенъ вѫтрешното усилие на душата на този народъ да избегне сѫдбоноснитѣ отклонения, да се повърне къмъ своята основна линия директриса, по посока на която лежатъ заветнитѣ му цели. Свържете пророцитѣ на Израиля като живи точки — отъ най- първитѣ времена на неговия исторически животъ до последнитѣ — и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му. Ала за да се направи това, изисква се едно по- друго разбиране на тази дълбоко символична, езотерична книга, каквато представя Библията.
към текста >>

Тамъ сѫ хроникирани всички блуждания, всички колебания, всички отстѫпления и отклонения отъ главната линия директриса, очертана още отъ самото начало на историческия животъ на Израиля.
Казано е, напримѣръ, въ Библията: „Господъ Богъ нашъ направи заветъ съ насъ въ Хоривъ“. Тия думи, изказани отъ духовнитѣ водачи на израилския народъ, изразяватъ единъ актъ на висшо народностно самосъзнание, едно ясно разбиране на историческото предопредѣление на този народъ, на неговата историческа мисия. Заветътъ, за който става речъ, е онази линия директриса, която показва главната посока, въ която се движи цѣлокупното развитие на народа въ изпълнение на неговитѣ исторически задачи. Той опредѣля онази осъ, около която се върти цѣлиятъ животъ на единъ народъ. И ако отворите страницитѣ на Стария Заветъ, ще видите, че въ него е хроникиранъ чрезъ редица исторически символи вѫтрешниятъ ходъ на развитие на израилския народъ, въ изпълнение на неговата историческа мисия. Тамъ сѫ хроникирани всички блуждания, всички колебания, всички отстѫпления и отклонения отъ главната линия директриса, очертана още отъ самото начало на историческия животъ на Израиля. И появата на толкова пророци, които въ дадено време сѫ представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветитѣ, оставени отъ патриарситѣ на израилския народъ, не е нищо друго, освенъ вѫтрешното усилие на душата на този народъ да избегне сѫдбоноснитѣ отклонения, да се повърне къмъ своята основна линия директриса, по посока на която лежатъ заветнитѣ му цели. Свържете пророцитѣ на Израиля като живи точки — отъ най- първитѣ времена на неговия исторически животъ до последнитѣ — и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му. Ала за да се направи това, изисква се едно по- друго разбиране на тази дълбоко символична, езотерична книга, каквато представя Библията. Разглежда ли се тя като сборъ отъ наивни легенди, митове, откѫслечни исторически факти, тя ще си остане, наистина, книга затворена съ седемъ печата. Разбира се, нашата целъ тукъ не е да тълкуваме езотерично Библията.
към текста >>

Свържете пророцитѣ на Израиля като живи точки — отъ най- първитѣ времена на неговия исторически животъ до последнитѣ — и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му.
Заветътъ, за който става речъ, е онази линия директриса, която показва главната посока, въ която се движи цѣлокупното развитие на народа въ изпълнение на неговитѣ исторически задачи. Той опредѣля онази осъ, около която се върти цѣлиятъ животъ на единъ народъ. И ако отворите страницитѣ на Стария Заветъ, ще видите, че въ него е хроникиранъ чрезъ редица исторически символи вѫтрешниятъ ходъ на развитие на израилския народъ, въ изпълнение на неговата историческа мисия. Тамъ сѫ хроникирани всички блуждания, всички колебания, всички отстѫпления и отклонения отъ главната линия директриса, очертана още отъ самото начало на историческия животъ на Израиля. И появата на толкова пророци, които въ дадено време сѫ представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветитѣ, оставени отъ патриарситѣ на израилския народъ, не е нищо друго, освенъ вѫтрешното усилие на душата на този народъ да избегне сѫдбоноснитѣ отклонения, да се повърне къмъ своята основна линия директриса, по посока на която лежатъ заветнитѣ му цели. Свържете пророцитѣ на Израиля като живи точки — отъ най- първитѣ времена на неговия исторически животъ до последнитѣ — и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му. Ала за да се направи това, изисква се едно по- друго разбиране на тази дълбоко символична, езотерична книга, каквато представя Библията. Разглежда ли се тя като сборъ отъ наивни легенди, митове, откѫслечни исторически факти, тя ще си остане, наистина, книга затворена съ седемъ печата. Разбира се, нашата целъ тукъ не е да тълкуваме езотерично Библията. Искаме само да покажемъ възникването на онази най-висока форма на договоръ, която съществува въ свѣта — заветъ между Бога и човѣка. Всички други договори сѫ само резултатъ на тази първа и най-висока форма.
към текста >>

Този договоръ е вѣченъ, непреривенъ процесъ, който се извършва всѣки моментъ между великия принципъ на живота и човѣшката душа.
Разбира се, нашата целъ тукъ не е да тълкуваме езотерично Библията. Искаме само да покажемъ възникването на онази най-висока форма на договоръ, която съществува въ свѣта — заветъ между Бога и човѣка. Всички други договори сѫ само резултатъ на тази първа и най-висока форма. И наистина, нѣма по-великъ актъ въ свѣта отъ този — да направишъ договоръ, заветъ съ Бога. Това не е времененъ актъ, подобно човѣшкитѣ договори, отъ които нищо не остава. Този договоръ е вѣченъ, непреривенъ процесъ, който се извършва всѣки моментъ между великия принципъ на живота и човѣшката душа. Той е договоръ, който вѣчно се подновява. И докато човѣкъ остава вѣренъ на този вѫтрешенъ договоръ, докато той остава вѣренъ на своя свещенъ заветъ, докато има единъ високъ идеалъ, къмъ който се стреми, той всѣкога може да се надѣва, че ще постигне своитѣ цели. Въ каквито и тежки условия да изпадне човѣкъ, на каквито и изпитания да бѫде изложенъ, издържа ли на оня вѫтрешенъ договоръ, който е сключилъ съ Бога въ дълбочината на своята душа, той въ края на краищата ще победи и ще получи онова, което му е било обещано. И когато се казва, че човѣкъ бива сѫденъ, това подразбира, че той бива подложенъ на сѫдъ заради нарушенията на оня вѫтрешенъ договоръ, който лежи въ основата на неговия съзнателенъ животъ. И тъй, договорътъ между човѣка и Бога е единъ актъ на висшо самосъзнание.
към текста >>

И когато се казва, че човѣкъ бива сѫденъ, това подразбира, че той бива подложенъ на сѫдъ заради нарушенията на оня вѫтрешенъ договоръ, който лежи въ основата на неговия съзнателенъ животъ.
Това не е времененъ актъ, подобно човѣшкитѣ договори, отъ които нищо не остава. Този договоръ е вѣченъ, непреривенъ процесъ, който се извършва всѣки моментъ между великия принципъ на живота и човѣшката душа. Той е договоръ, който вѣчно се подновява. И докато човѣкъ остава вѣренъ на този вѫтрешенъ договоръ, докато той остава вѣренъ на своя свещенъ заветъ, докато има единъ високъ идеалъ, къмъ който се стреми, той всѣкога може да се надѣва, че ще постигне своитѣ цели. Въ каквито и тежки условия да изпадне човѣкъ, на каквито и изпитания да бѫде изложенъ, издържа ли на оня вѫтрешенъ договоръ, който е сключилъ съ Бога въ дълбочината на своята душа, той въ края на краищата ще победи и ще получи онова, което му е било обещано. И когато се казва, че човѣкъ бива сѫденъ, това подразбира, че той бива подложенъ на сѫдъ заради нарушенията на оня вѫтрешенъ договоръ, който лежи въ основата на неговия съзнателенъ животъ. И тъй, договорътъ между човѣка и Бога е единъ актъ на висшо самосъзнание. Който иска да се повдигне въ свѣта, трѣбва да има договоръ, заветъ съ великото Начало на живота. Само чрезъ този заветъ, само чрезъ това съзнателно свързване съ Великото въ живота, човѣкъ може да добие неговитѣ качества и да постигне заветнитѣ си цели. Свързва ли само човѣшки договори, които се пукатъ като сапунени мѣхури, него го очакватъ постоянни разочарования. Ако човѣкъ иска да направи единъ договоръ, който да оцѣлѣе, който да пребѫде презъ вѣковетѣ, нека направи свещенъ заветъ между своята душа и оня великъ Изворъ, отъ който животътъ и е произтекълъ.
към текста >>

Който иска да се повдигне въ свѣта, трѣбва да има договоръ, заветъ съ великото Начало на живота.
Той е договоръ, който вѣчно се подновява. И докато човѣкъ остава вѣренъ на този вѫтрешенъ договоръ, докато той остава вѣренъ на своя свещенъ заветъ, докато има единъ високъ идеалъ, къмъ който се стреми, той всѣкога може да се надѣва, че ще постигне своитѣ цели. Въ каквито и тежки условия да изпадне човѣкъ, на каквито и изпитания да бѫде изложенъ, издържа ли на оня вѫтрешенъ договоръ, който е сключилъ съ Бога въ дълбочината на своята душа, той въ края на краищата ще победи и ще получи онова, което му е било обещано. И когато се казва, че човѣкъ бива сѫденъ, това подразбира, че той бива подложенъ на сѫдъ заради нарушенията на оня вѫтрешенъ договоръ, който лежи въ основата на неговия съзнателенъ животъ. И тъй, договорътъ между човѣка и Бога е единъ актъ на висшо самосъзнание. Който иска да се повдигне въ свѣта, трѣбва да има договоръ, заветъ съ великото Начало на живота. Само чрезъ този заветъ, само чрезъ това съзнателно свързване съ Великото въ живота, човѣкъ може да добие неговитѣ качества и да постигне заветнитѣ си цели. Свързва ли само човѣшки договори, които се пукатъ като сапунени мѣхури, него го очакватъ постоянни разочарования. Ако човѣкъ иска да направи единъ договоръ, който да оцѣлѣе, който да пребѫде презъ вѣковетѣ, нека направи свещенъ заветъ между своята душа и оня великъ Изворъ, отъ който животътъ и е произтекълъ. При това, човѣкъ трѣбва постоянно да подновява връзката си, договора си съ Бога дълбоко въ своето съзнание. Това, което казахме за отдѣлния човѣкъ, важи и за единъ народъ.
към текста >>

Само чрезъ този заветъ, само чрезъ това съзнателно свързване съ Великото въ живота, човѣкъ може да добие неговитѣ качества и да постигне заветнитѣ си цели.
И докато човѣкъ остава вѣренъ на този вѫтрешенъ договоръ, докато той остава вѣренъ на своя свещенъ заветъ, докато има единъ високъ идеалъ, къмъ който се стреми, той всѣкога може да се надѣва, че ще постигне своитѣ цели. Въ каквито и тежки условия да изпадне човѣкъ, на каквито и изпитания да бѫде изложенъ, издържа ли на оня вѫтрешенъ договоръ, който е сключилъ съ Бога въ дълбочината на своята душа, той въ края на краищата ще победи и ще получи онова, което му е било обещано. И когато се казва, че човѣкъ бива сѫденъ, това подразбира, че той бива подложенъ на сѫдъ заради нарушенията на оня вѫтрешенъ договоръ, който лежи въ основата на неговия съзнателенъ животъ. И тъй, договорътъ между човѣка и Бога е единъ актъ на висшо самосъзнание. Който иска да се повдигне въ свѣта, трѣбва да има договоръ, заветъ съ великото Начало на живота. Само чрезъ този заветъ, само чрезъ това съзнателно свързване съ Великото въ живота, човѣкъ може да добие неговитѣ качества и да постигне заветнитѣ си цели. Свързва ли само човѣшки договори, които се пукатъ като сапунени мѣхури, него го очакватъ постоянни разочарования. Ако човѣкъ иска да направи единъ договоръ, който да оцѣлѣе, който да пребѫде презъ вѣковетѣ, нека направи свещенъ заветъ между своята душа и оня великъ Изворъ, отъ който животътъ и е произтекълъ. При това, човѣкъ трѣбва постоянно да подновява връзката си, договора си съ Бога дълбоко въ своето съзнание. Това, което казахме за отдѣлния човѣкъ, важи и за единъ народъ. Ако иска единъ народъ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трѣбва да направи преди всичко свещенъ договоръ – заветъ съ Бога.
към текста >>

Ако човѣкъ иска да направи единъ договоръ, който да оцѣлѣе, който да пребѫде презъ вѣковетѣ, нека направи свещенъ заветъ между своята душа и оня великъ Изворъ, отъ който животътъ и е произтекълъ.
И когато се казва, че човѣкъ бива сѫденъ, това подразбира, че той бива подложенъ на сѫдъ заради нарушенията на оня вѫтрешенъ договоръ, който лежи въ основата на неговия съзнателенъ животъ. И тъй, договорътъ между човѣка и Бога е единъ актъ на висшо самосъзнание. Който иска да се повдигне въ свѣта, трѣбва да има договоръ, заветъ съ великото Начало на живота. Само чрезъ този заветъ, само чрезъ това съзнателно свързване съ Великото въ живота, човѣкъ може да добие неговитѣ качества и да постигне заветнитѣ си цели. Свързва ли само човѣшки договори, които се пукатъ като сапунени мѣхури, него го очакватъ постоянни разочарования. Ако човѣкъ иска да направи единъ договоръ, който да оцѣлѣе, който да пребѫде презъ вѣковетѣ, нека направи свещенъ заветъ между своята душа и оня великъ Изворъ, отъ който животътъ и е произтекълъ. При това, човѣкъ трѣбва постоянно да подновява връзката си, договора си съ Бога дълбоко въ своето съзнание. Това, което казахме за отдѣлния човѣкъ, важи и за единъ народъ. Ако иска единъ народъ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трѣбва да направи преди всичко свещенъ договоръ – заветъ съ Бога. Въ този заветъ той ще получи откровение за основната насока на своя животъ и ше се освободи отъ ония блуждания, които го отклоняватъ отъ неговитѣ задачи. Въ всѣки народъ е имало отдѣлни индивиди, които сѫ били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които сѫ му посочвали неговото истинско историческо предназначение.
към текста >>

Въ този заветъ той ще получи откровение за основната насока на своя животъ и ше се освободи отъ ония блуждания, които го отклоняватъ отъ неговитѣ задачи.
Свързва ли само човѣшки договори, които се пукатъ като сапунени мѣхури, него го очакватъ постоянни разочарования. Ако човѣкъ иска да направи единъ договоръ, който да оцѣлѣе, който да пребѫде презъ вѣковетѣ, нека направи свещенъ заветъ между своята душа и оня великъ Изворъ, отъ който животътъ и е произтекълъ. При това, човѣкъ трѣбва постоянно да подновява връзката си, договора си съ Бога дълбоко въ своето съзнание. Това, което казахме за отдѣлния човѣкъ, важи и за единъ народъ. Ако иска единъ народъ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трѣбва да направи преди всичко свещенъ договоръ – заветъ съ Бога. Въ този заветъ той ще получи откровение за основната насока на своя животъ и ше се освободи отъ ония блуждания, които го отклоняватъ отъ неговитѣ задачи. Въ всѣки народъ е имало отдѣлни индивиди, които сѫ били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които сѫ му посочвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато единъ народъ се вслуша — презъ площадния шумъ на неговитѣ непросвѣтени политически деятели — въ гласа на ония, които му вещаятъ неговитѣ бѫднини, той става истински самосъзнателенъ народъ. До тогава той е маса, която се влияе отъ чужди вѣяния, и неговата енергия се разпилява нахалостъ отъ политически дейци, които — непосветени въ историческата мисия на своя народъ — дълбоко погледнато сѫ чужди на неговата душа. Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направятъ единъ новъ договоръ, единъ новъ заветъ. Този новъ заветъ е заветътъ на божествената Любовъ, която ще свърже всички хора въ едно велико братство.
към текста >>

И само когато единъ народъ се вслуша — презъ площадния шумъ на неговитѣ непросвѣтени политически деятели — въ гласа на ония, които му вещаятъ неговитѣ бѫднини, той става истински самосъзнателенъ народъ.
При това, човѣкъ трѣбва постоянно да подновява връзката си, договора си съ Бога дълбоко въ своето съзнание. Това, което казахме за отдѣлния човѣкъ, важи и за единъ народъ. Ако иска единъ народъ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трѣбва да направи преди всичко свещенъ договоръ – заветъ съ Бога. Въ този заветъ той ще получи откровение за основната насока на своя животъ и ше се освободи отъ ония блуждания, които го отклоняватъ отъ неговитѣ задачи. Въ всѣки народъ е имало отдѣлни индивиди, които сѫ били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които сѫ му посочвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато единъ народъ се вслуша — презъ площадния шумъ на неговитѣ непросвѣтени политически деятели — въ гласа на ония, които му вещаятъ неговитѣ бѫднини, той става истински самосъзнателенъ народъ. До тогава той е маса, която се влияе отъ чужди вѣяния, и неговата енергия се разпилява нахалостъ отъ политически дейци, които — непосветени въ историческата мисия на своя народъ — дълбоко погледнато сѫ чужди на неговата душа. Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направятъ единъ новъ договоръ, единъ новъ заветъ. Този новъ заветъ е заветътъ на божествената Любовъ, която ще свърже всички хора въ едно велико братство.
към текста >>

Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направятъ единъ новъ договоръ, единъ новъ заветъ.
Ако иска единъ народъ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трѣбва да направи преди всичко свещенъ договоръ – заветъ съ Бога. Въ този заветъ той ще получи откровение за основната насока на своя животъ и ше се освободи отъ ония блуждания, които го отклоняватъ отъ неговитѣ задачи. Въ всѣки народъ е имало отдѣлни индивиди, които сѫ били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които сѫ му посочвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато единъ народъ се вслуша — презъ площадния шумъ на неговитѣ непросвѣтени политически деятели — въ гласа на ония, които му вещаятъ неговитѣ бѫднини, той става истински самосъзнателенъ народъ. До тогава той е маса, която се влияе отъ чужди вѣяния, и неговата енергия се разпилява нахалостъ отъ политически дейци, които — непосветени въ историческата мисия на своя народъ — дълбоко погледнато сѫ чужди на неговата душа. Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направятъ единъ новъ договоръ, единъ новъ заветъ. Този новъ заветъ е заветътъ на божествената Любовъ, която ще свърже всички хора въ едно велико братство.
към текста >>

84. Ретроспективен подбор на идеята за духовно обновление върху резюмираният подбор от Словото на Учителя, на Георги Радев - Георги Радев (1900–1940)

Да мислишъ само за себе си — това е животинско състояние.
Новиятъ човѣкъ, който иде сега, е синтезъ на всичко. Той иде да организира свѣта, да внесе онова великото и красивото, за което сѫ купнѣели душитѣ на всички издигнати хора. Той иде да прокара нови пътища за съобщение съ разумния свѣтъ, невидимъ за съвременнитѣ хора. Той е, който носи разрешение на всички ония мѫчителни въпроси, които терзаятъ човѣчеството днесъ. Той не е човѣкъ, който мисли само за себе си. Да мислишъ само за себе си — това е животинско състояние. Той е въ съгласие съ цѣлокупната разумностъ въ свѣта, съ всички разумни същества и мисли като тѣхъ. Само за новия човѣкъ може да се каже, че мисли въ истинска смисълъ на думата. Защото е човѣкъ на истината и свободата. А това ще рече, че е намѣрилъ себе си. Само човѣкъ, който върви по пѫтя на Истината, може да намѣри себе си.
към текста >>

Идеята, която организира хората въ колективни единици — семейства, общества, народи — изхожда изъ самитѣ нѣдра на живота.
Той е въ съгласие съ цѣлокупната разумностъ въ свѣта, съ всички разумни същества и мисли като тѣхъ. Само за новия човѣкъ може да се каже, че мисли въ истинска смисълъ на думата. Защото е човѣкъ на истината и свободата. А това ще рече, че е намѣрилъ себе си. Само човѣкъ, който върви по пѫтя на Истината, може да намѣри себе си. Идеята, която организира хората въ колективни единици — семейства, общества, народи — изхожда изъ самитѣ нѣдра на живота. Животътъ е, който организира хората. Тамъ дето има животъ, има организиране: организира се живото, организиратъ се биологични единици — същества. Не може да се организиратъ частитѣ на една машина или на единъ апаратъ. Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване.
към текста >>

Животътъ е, който организира хората.
Само за новия човѣкъ може да се каже, че мисли въ истинска смисълъ на думата. Защото е човѣкъ на истината и свободата. А това ще рече, че е намѣрилъ себе си. Само човѣкъ, който върви по пѫтя на Истината, може да намѣри себе си. Идеята, която организира хората въ колективни единици — семейства, общества, народи — изхожда изъ самитѣ нѣдра на живота. Животътъ е, който организира хората. Тамъ дето има животъ, има организиране: организира се живото, организиратъ се биологични единици — същества. Не може да се организиратъ частитѣ на една машина или на единъ апаратъ. Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъжъ направени, тѣ си оставатъ такива, каквито съ — не могатъ по-нататъкъ ни да растатъ, ни да се развиватъ.
към текста >>

Тамъ дето има животъ, има организиране: организира се живото, организиратъ се биологични единици — същества.
Защото е човѣкъ на истината и свободата. А това ще рече, че е намѣрилъ себе си. Само човѣкъ, който върви по пѫтя на Истината, може да намѣри себе си. Идеята, която организира хората въ колективни единици — семейства, общества, народи — изхожда изъ самитѣ нѣдра на живота. Животътъ е, който организира хората. Тамъ дето има животъ, има организиране: организира се живото, организиратъ се биологични единици — същества. Не може да се организиратъ частитѣ на една машина или на единъ апаратъ. Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъжъ направени, тѣ си оставатъ такива, каквито съ — не могатъ по-нататъкъ ни да растатъ, ни да се развиватъ. Обществата, народитѣ не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на организмитѣ.
към текста >>

И щомъ известни човѣшки организации започнатъ да се разпадатъ, това показва, че животътъ ги е напусналъ, и че тѣ съ навлѣзли въ единъ механиченъ процесъ.
Не може да се организиратъ частитѣ на една машина или на единъ апаратъ. Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъжъ направени, тѣ си оставатъ такива, каквито съ — не могатъ по-нататъкъ ни да растатъ, ни да се развиватъ. Обществата, народитѣ не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на организмитѣ. И щомъ известни човѣшки организации започнатъ да се разпадатъ, това показва, че животътъ ги е напусналъ, и че тѣ съ навлѣзли въ единъ механиченъ процесъ. Мнозина, обаче, които гледатъ твърде повърхностно на нѣщата, все още хранятъ праздни надежди, че свѣтътъ — подразбираме човѣшкия свѣтъ, човѣшкия животъ — нѣкакъ ще се оправи. Какъ ще се оправи? Автоматически, по единъ механиченъ начинъ? Съ тѣзи срѣдства и методи, които съ били прилагани до днесъ? Ако животътъ на човѣчеството можеше да се развива правилно при тѣзи методи и при тѣзи разбирания, той нѣмаше да дойде до тази остра криза, въ която днесъ се намира и нѣмаше въобще да има нужда отъ „оправяне“.
към текста >>

Мнозина, обаче, които гледатъ твърде повърхностно на нѣщата, все още хранятъ праздни надежди, че свѣтътъ — подразбираме човѣшкия свѣтъ, човѣшкия животъ — нѣкакъ ще се оправи.
Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъжъ направени, тѣ си оставатъ такива, каквито съ — не могатъ по-нататъкъ ни да растатъ, ни да се развиватъ. Обществата, народитѣ не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на организмитѣ. И щомъ известни човѣшки организации започнатъ да се разпадатъ, това показва, че животътъ ги е напусналъ, и че тѣ съ навлѣзли въ единъ механиченъ процесъ. Мнозина, обаче, които гледатъ твърде повърхностно на нѣщата, все още хранятъ праздни надежди, че свѣтътъ — подразбираме човѣшкия свѣтъ, човѣшкия животъ — нѣкакъ ще се оправи. Какъ ще се оправи? Автоматически, по единъ механиченъ начинъ? Съ тѣзи срѣдства и методи, които съ били прилагани до днесъ? Ако животътъ на човѣчеството можеше да се развива правилно при тѣзи методи и при тѣзи разбирания, той нѣмаше да дойде до тази остра криза, въ която днесъ се намира и нѣмаше въобще да има нужда отъ „оправяне“. Щомъ той е дошълъ до тази безпѫтица, това показва, че е изгубилъ правата посока на движение.
към текста >>

Ако животътъ на човѣчеството можеше да се развива правилно при тѣзи методи и при тѣзи разбирания, той нѣмаше да дойде до тази остра криза, въ която днесъ се намира и нѣмаше въобще да има нужда отъ „оправяне“.
И щомъ известни човѣшки организации започнатъ да се разпадатъ, това показва, че животътъ ги е напусналъ, и че тѣ съ навлѣзли въ единъ механиченъ процесъ. Мнозина, обаче, които гледатъ твърде повърхностно на нѣщата, все още хранятъ праздни надежди, че свѣтътъ — подразбираме човѣшкия свѣтъ, човѣшкия животъ — нѣкакъ ще се оправи. Какъ ще се оправи? Автоматически, по единъ механиченъ начинъ? Съ тѣзи срѣдства и методи, които съ били прилагани до днесъ? Ако животътъ на човѣчеството можеше да се развива правилно при тѣзи методи и при тѣзи разбирания, той нѣмаше да дойде до тази остра криза, въ която днесъ се намира и нѣмаше въобще да има нужда отъ „оправяне“. Щомъ той е дошълъ до тази безпѫтица, това показва, че е изгубилъ правата посока на движение. При това, кои сѫ онѣзи, които ще оправятъ свѣта? Ония ли, които на житейски езикъ обикновено се наричатъ глупави и грѣшни хора? Глупавитѣ и грѣшнитѣ хора не могатъ да оправятъ свѣта. Едничкитѣ, които могатъ.
към текста >>

Това е човѣкъ, чийто животъ е непрекѫснато свещенодействие, непрекѫсната служба Богу.
Ония човѣци, които Посветенитѣ наричатъ „царе и свещеници на живия Богъ“. Защото само „царетѣ“, въ оня смисълъ, въ който Посветенитѣ разбиратъ тая дума, могатъ да бѫдатъ умни, и само „свещеницитѣ на живия Богъ“ могатъ да бѫдатъ добри въ истински смисълъ на думата. Ала що означава царъ на езика на Посветени? Царъ е оня човѣкъ, въ чийто умъ божественото знание и мѫдростъ обитаватъ. А свещеникъ на живия Богъ? Това е човѣкъ, чийто животъ е непрекѫснато свещенодействие, непрекѫсната служба Богу. Ето защо, когато говоримъ за организиране, винаги подразбираме животъ. И ако животътъ функционира правилно, правилно върви и процесътъ на организирането. Всички тия дѣлежи и борби се дължатъ на вторични човѣшки идеи, които отпосле съ влѣзли въ свѣта. Въ живота, обаче, има нѣкои основни, божествени идеи, които съ въ абсолютна хармония помежду си, които никога не могатъ да дойдатъ въ стълкновение едни съ други, защото това би значило, животътъ да влѣзе въ стълкновени е съ самия себе си. Тѣзи идеи вѣчно съ се проявявали и вѣчно ще се проявяватъ, Съ тѣзи идеи човѣкъ се ражда.
към текста >>

Ето защо, когато говоримъ за организиране, винаги подразбираме животъ.
Защото само „царетѣ“, въ оня смисълъ, въ който Посветенитѣ разбиратъ тая дума, могатъ да бѫдатъ умни, и само „свещеницитѣ на живия Богъ“ могатъ да бѫдатъ добри въ истински смисълъ на думата. Ала що означава царъ на езика на Посветени? Царъ е оня човѣкъ, въ чийто умъ божественото знание и мѫдростъ обитаватъ. А свещеникъ на живия Богъ? Това е човѣкъ, чийто животъ е непрекѫснато свещенодействие, непрекѫсната служба Богу. Ето защо, когато говоримъ за организиране, винаги подразбираме животъ. И ако животътъ функционира правилно, правилно върви и процесътъ на организирането. Всички тия дѣлежи и борби се дължатъ на вторични човѣшки идеи, които отпосле съ влѣзли въ свѣта. Въ живота, обаче, има нѣкои основни, божествени идеи, които съ въ абсолютна хармония помежду си, които никога не могатъ да дойдатъ въ стълкновение едни съ други, защото това би значило, животътъ да влѣзе въ стълкновени е съ самия себе си. Тѣзи идеи вѣчно съ се проявявали и вѣчно ще се проявяватъ, Съ тѣзи идеи човѣкъ се ражда. Ето защо, тѣхъ трѣбва да подържа той преди всичко и надъ всичко.
към текста >>

И ако животътъ функционира правилно, правилно върви и процесътъ на организирането.
Ала що означава царъ на езика на Посветени? Царъ е оня човѣкъ, въ чийто умъ божественото знание и мѫдростъ обитаватъ. А свещеникъ на живия Богъ? Това е човѣкъ, чийто животъ е непрекѫснато свещенодействие, непрекѫсната служба Богу. Ето защо, когато говоримъ за организиране, винаги подразбираме животъ. И ако животътъ функционира правилно, правилно върви и процесътъ на организирането. Всички тия дѣлежи и борби се дължатъ на вторични човѣшки идеи, които отпосле съ влѣзли въ свѣта. Въ живота, обаче, има нѣкои основни, божествени идеи, които съ въ абсолютна хармония помежду си, които никога не могатъ да дойдатъ въ стълкновение едни съ други, защото това би значило, животътъ да влѣзе въ стълкновени е съ самия себе си. Тѣзи идеи вѣчно съ се проявявали и вѣчно ще се проявяватъ, Съ тѣзи идеи човѣкъ се ражда. Ето защо, тѣхъ трѣбва да подържа той преди всичко и надъ всичко. Следователно, всички хора днесъ и най-вече ония, които сѫ призвани да бѫдатъ обществени строители, трѣбва да иматъ ясно различаване за онова, което е божествено, първично въ живота и онѣзи идеи, които отпосле сѫ влѣзли, за да изпълнятъ една временна задача.
към текста >>

Въ живота, обаче, има нѣкои основни, божествени идеи, които съ въ абсолютна хармония помежду си, които никога не могатъ да дойдатъ въ стълкновение едни съ други, защото това би значило, животътъ да влѣзе въ стълкновени е съ самия себе си.
А свещеникъ на живия Богъ? Това е човѣкъ, чийто животъ е непрекѫснато свещенодействие, непрекѫсната служба Богу. Ето защо, когато говоримъ за организиране, винаги подразбираме животъ. И ако животътъ функционира правилно, правилно върви и процесътъ на организирането. Всички тия дѣлежи и борби се дължатъ на вторични човѣшки идеи, които отпосле съ влѣзли въ свѣта. Въ живота, обаче, има нѣкои основни, божествени идеи, които съ въ абсолютна хармония помежду си, които никога не могатъ да дойдатъ въ стълкновение едни съ други, защото това би значило, животътъ да влѣзе въ стълкновени е съ самия себе си. Тѣзи идеи вѣчно съ се проявявали и вѣчно ще се проявяватъ, Съ тѣзи идеи човѣкъ се ражда. Ето защо, тѣхъ трѣбва да подържа той преди всичко и надъ всичко. Следователно, всички хора днесъ и най-вече ония, които сѫ призвани да бѫдатъ обществени строители, трѣбва да иматъ ясно различаване за онова, което е божествено, първично въ живота и онѣзи идеи, които отпосле сѫ влѣзли, за да изпълнятъ една временна задача. Всички неуспѣхи, всички страдания и бедствия — и лични и обществени — се дължатъ на онова раздвоение у хората между божественото, което винаги е истински актуално, и човѣшкото, което е често обременено съ недѫзитѣ на миналото. Ето защо, днесъ повече отъ всѣкога се изисква отъ ония, които градятъ обществения животъ, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животътъ слага за разрешаване.
към текста >>

Следователно, всички хора днесъ и най-вече ония, които сѫ призвани да бѫдатъ обществени строители, трѣбва да иматъ ясно различаване за онова, което е божествено, първично въ живота и онѣзи идеи, които отпосле сѫ влѣзли, за да изпълнятъ една временна задача.
И ако животътъ функционира правилно, правилно върви и процесътъ на организирането. Всички тия дѣлежи и борби се дължатъ на вторични човѣшки идеи, които отпосле съ влѣзли въ свѣта. Въ живота, обаче, има нѣкои основни, божествени идеи, които съ въ абсолютна хармония помежду си, които никога не могатъ да дойдатъ въ стълкновение едни съ други, защото това би значило, животътъ да влѣзе въ стълкновени е съ самия себе си. Тѣзи идеи вѣчно съ се проявявали и вѣчно ще се проявяватъ, Съ тѣзи идеи човѣкъ се ражда. Ето защо, тѣхъ трѣбва да подържа той преди всичко и надъ всичко. Следователно, всички хора днесъ и най-вече ония, които сѫ призвани да бѫдатъ обществени строители, трѣбва да иматъ ясно различаване за онова, което е божествено, първично въ живота и онѣзи идеи, които отпосле сѫ влѣзли, за да изпълнятъ една временна задача. Всички неуспѣхи, всички страдания и бедствия — и лични и обществени — се дължатъ на онова раздвоение у хората между божественото, което винаги е истински актуално, и човѣшкото, което е често обременено съ недѫзитѣ на миналото. Ето защо, днесъ повече отъ всѣкога се изисква отъ ония, които градятъ обществения животъ, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животътъ слага за разрешаване. Тѣ трѣбва да иматъ предъ видъ не частнитѣ възгледи и интереси на отдѣлни обществени групировки, не формални изисквания на отдѣлни институции, които искатъ да запазятъ по външенъ пѫтъ своя авторитетъ и обществено положение. Тѣ трѣбва да иматъ предвидъ цѣлокупното съзнание на единъ народъ — цѣлокупното му обществено-политическо и правно съзнание, цѣлокупното му религиозно съзнание. Истинската държава трѣбва да бѫде изразъ на цѣлокупното съзнание на единъ народъ.
към текста >>

Ето защо, днесъ повече отъ всѣкога се изисква отъ ония, които градятъ обществения животъ, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животътъ слага за разрешаване.
Въ живота, обаче, има нѣкои основни, божествени идеи, които съ въ абсолютна хармония помежду си, които никога не могатъ да дойдатъ въ стълкновение едни съ други, защото това би значило, животътъ да влѣзе въ стълкновени е съ самия себе си. Тѣзи идеи вѣчно съ се проявявали и вѣчно ще се проявяватъ, Съ тѣзи идеи човѣкъ се ражда. Ето защо, тѣхъ трѣбва да подържа той преди всичко и надъ всичко. Следователно, всички хора днесъ и най-вече ония, които сѫ призвани да бѫдатъ обществени строители, трѣбва да иматъ ясно различаване за онова, което е божествено, първично въ живота и онѣзи идеи, които отпосле сѫ влѣзли, за да изпълнятъ една временна задача. Всички неуспѣхи, всички страдания и бедствия — и лични и обществени — се дължатъ на онова раздвоение у хората между божественото, което винаги е истински актуално, и човѣшкото, което е често обременено съ недѫзитѣ на миналото. Ето защо, днесъ повече отъ всѣкога се изисква отъ ония, които градятъ обществения животъ, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животътъ слага за разрешаване. Тѣ трѣбва да иматъ предъ видъ не частнитѣ възгледи и интереси на отдѣлни обществени групировки, не формални изисквания на отдѣлни институции, които искатъ да запазятъ по външенъ пѫтъ своя авторитетъ и обществено положение. Тѣ трѣбва да иматъ предвидъ цѣлокупното съзнание на единъ народъ — цѣлокупното му обществено-политическо и правно съзнание, цѣлокупното му религиозно съзнание. Истинската държава трѣбва да бѫде изразъ на цѣлокупното съзнание на единъ народъ. И тогава формитѣ на държавенъ животъ, въ които туй цѣлокупно съзнание се излива, ще бѫдатъ живи, пластични, способни за прогресъ и развитие. Тѣ ще бѫдатъ родени отъ душата на този народъ.
към текста >>

И тогава формитѣ на държавенъ животъ, въ които туй цѣлокупно съзнание се излива, ще бѫдатъ живи, пластични, способни за прогресъ и развитие.
Всички неуспѣхи, всички страдания и бедствия — и лични и обществени — се дължатъ на онова раздвоение у хората между божественото, което винаги е истински актуално, и човѣшкото, което е често обременено съ недѫзитѣ на миналото. Ето защо, днесъ повече отъ всѣкога се изисква отъ ония, които градятъ обществения животъ, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животътъ слага за разрешаване. Тѣ трѣбва да иматъ предъ видъ не частнитѣ възгледи и интереси на отдѣлни обществени групировки, не формални изисквания на отдѣлни институции, които искатъ да запазятъ по външенъ пѫтъ своя авторитетъ и обществено положение. Тѣ трѣбва да иматъ предвидъ цѣлокупното съзнание на единъ народъ — цѣлокупното му обществено-политическо и правно съзнание, цѣлокупното му религиозно съзнание. Истинската държава трѣбва да бѫде изразъ на цѣлокупното съзнание на единъ народъ. И тогава формитѣ на държавенъ животъ, въ които туй цѣлокупно съзнание се излива, ще бѫдатъ живи, пластични, способни за прогресъ и развитие. Тѣ ще бѫдатъ родени отъ душата на този народъ. Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ къмъ проява ония първични божествени идеи, които организиратъ отвѫтре неговото битие. И само ония държавници сѫ мѫдри, само ония държавници сѫ истински служители на своя народъ, които се вслушватъ не въ частнитѣ интереси на отдѣлни съсловия, организации и институти, а въ говора на цѣлокупното народно съзнание. Въ наши дни, както и въ миналото, изпъкватъ два вида хора съ две различни разбирания: едни, които обичатъ Истината, живѣятъ далечъ отъ обикновения животъ, и тамъ се подвизаватъ; други, които създаватъ площадната философия и рѫководятъ човѣчеството съобразно съ нея. Тия, именно, площадни философи сѫ вдъхнали на хората сегашнитѣ имъ схващания за живота и свѣта.
към текста >>

Въ наши дни, както и въ миналото, изпъкватъ два вида хора съ две различни разбирания: едни, които обичатъ Истината, живѣятъ далечъ отъ обикновения животъ, и тамъ се подвизаватъ; други, които създаватъ площадната философия и рѫководятъ човѣчеството съобразно съ нея.
Истинската държава трѣбва да бѫде изразъ на цѣлокупното съзнание на единъ народъ. И тогава формитѣ на държавенъ животъ, въ които туй цѣлокупно съзнание се излива, ще бѫдатъ живи, пластични, способни за прогресъ и развитие. Тѣ ще бѫдатъ родени отъ душата на този народъ. Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ къмъ проява ония първични божествени идеи, които организиратъ отвѫтре неговото битие. И само ония държавници сѫ мѫдри, само ония държавници сѫ истински служители на своя народъ, които се вслушватъ не въ частнитѣ интереси на отдѣлни съсловия, организации и институти, а въ говора на цѣлокупното народно съзнание. Въ наши дни, както и въ миналото, изпъкватъ два вида хора съ две различни разбирания: едни, които обичатъ Истината, живѣятъ далечъ отъ обикновения животъ, и тамъ се подвизаватъ; други, които създаватъ площадната философия и рѫководятъ човѣчеството съобразно съ нея. Тия, именно, площадни философи сѫ вдъхнали на хората сегашнитѣ имъ схващания за живота и свѣта. Eдно площадно схващане е, че външнитѣ условия обуславяли живота. Искатъ да ни убедятъ, че тия условия диктуватъ и въ постжпки и въ дѣла. Та когато днешнитѣ хора се оплакватъ отъ условията на живота и се оправдаватъ съ тѣхъ. трѣбва да си спомнятъ за гължба.
към текста >>

Тия, именно, площадни философи сѫ вдъхнали на хората сегашнитѣ имъ схващания за живота и свѣта.
И тогава формитѣ на държавенъ животъ, въ които туй цѣлокупно съзнание се излива, ще бѫдатъ живи, пластични, способни за прогресъ и развитие. Тѣ ще бѫдатъ родени отъ душата на този народъ. Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ къмъ проява ония първични божествени идеи, които организиратъ отвѫтре неговото битие. И само ония държавници сѫ мѫдри, само ония държавници сѫ истински служители на своя народъ, които се вслушватъ не въ частнитѣ интереси на отдѣлни съсловия, организации и институти, а въ говора на цѣлокупното народно съзнание. Въ наши дни, както и въ миналото, изпъкватъ два вида хора съ две различни разбирания: едни, които обичатъ Истината, живѣятъ далечъ отъ обикновения животъ, и тамъ се подвизаватъ; други, които създаватъ площадната философия и рѫководятъ човѣчеството съобразно съ нея. Тия, именно, площадни философи сѫ вдъхнали на хората сегашнитѣ имъ схващания за живота и свѣта. Eдно площадно схващане е, че външнитѣ условия обуславяли живота. Искатъ да ни убедятъ, че тия условия диктуватъ и въ постжпки и въ дѣла. Та когато днешнитѣ хора се оплакватъ отъ условията на живота и се оправдаватъ съ тѣхъ. трѣбва да си спомнятъ за гължба. Единъ гължбъ съ много по-малка ингелигентностъ отъ човѣшката, при много победни външни условия, е смогналъ да води единъ много по-чистъ и по-порядъченъ животъ отъ човѣка, който се смѣта създаденъ по образъ и подобие Божие.
към текста >>

Eдно площадно схващане е, че външнитѣ условия обуславяли живота.
Тѣ ще бѫдатъ родени отъ душата на този народъ. Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ къмъ проява ония първични божествени идеи, които организиратъ отвѫтре неговото битие. И само ония държавници сѫ мѫдри, само ония държавници сѫ истински служители на своя народъ, които се вслушватъ не въ частнитѣ интереси на отдѣлни съсловия, организации и институти, а въ говора на цѣлокупното народно съзнание. Въ наши дни, както и въ миналото, изпъкватъ два вида хора съ две различни разбирания: едни, които обичатъ Истината, живѣятъ далечъ отъ обикновения животъ, и тамъ се подвизаватъ; други, които създаватъ площадната философия и рѫководятъ човѣчеството съобразно съ нея. Тия, именно, площадни философи сѫ вдъхнали на хората сегашнитѣ имъ схващания за живота и свѣта. Eдно площадно схващане е, че външнитѣ условия обуславяли живота. Искатъ да ни убедятъ, че тия условия диктуватъ и въ постжпки и въ дѣла. Та когато днешнитѣ хора се оплакватъ отъ условията на живота и се оправдаватъ съ тѣхъ. трѣбва да си спомнятъ за гължба. Единъ гължбъ съ много по-малка ингелигентностъ отъ човѣшката, при много победни външни условия, е смогналъ да води единъ много по-чистъ и по-порядъченъ животъ отъ човѣка, който се смѣта създаденъ по образъ и подобие Божие. Условията на живота ние сами ги създаваме.
към текста >>

Та когато днешнитѣ хора се оплакватъ отъ условията на живота и се оправдаватъ съ тѣхъ.
И само ония държавници сѫ мѫдри, само ония държавници сѫ истински служители на своя народъ, които се вслушватъ не въ частнитѣ интереси на отдѣлни съсловия, организации и институти, а въ говора на цѣлокупното народно съзнание. Въ наши дни, както и въ миналото, изпъкватъ два вида хора съ две различни разбирания: едни, които обичатъ Истината, живѣятъ далечъ отъ обикновения животъ, и тамъ се подвизаватъ; други, които създаватъ площадната философия и рѫководятъ човѣчеството съобразно съ нея. Тия, именно, площадни философи сѫ вдъхнали на хората сегашнитѣ имъ схващания за живота и свѣта. Eдно площадно схващане е, че външнитѣ условия обуславяли живота. Искатъ да ни убедятъ, че тия условия диктуватъ и въ постжпки и въ дѣла. Та когато днешнитѣ хора се оплакватъ отъ условията на живота и се оправдаватъ съ тѣхъ. трѣбва да си спомнятъ за гължба. Единъ гължбъ съ много по-малка ингелигентностъ отъ човѣшката, при много победни външни условия, е смогналъ да води единъ много по-чистъ и по-порядъченъ животъ отъ човѣка, който се смѣта създаденъ по образъ и подобие Божие. Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човѣкъ е по-силенъ отъ условията, защото ги е самъ създалъ. Нима оня човѣкъ, който съгражда къща и задлъжнѣва, не създава самъ своитѣ условия?
към текста >>

Единъ гължбъ съ много по-малка ингелигентностъ отъ човѣшката, при много победни външни условия, е смогналъ да води единъ много по-чистъ и по-порядъченъ животъ отъ човѣка, който се смѣта създаденъ по образъ и подобие Божие.
Тия, именно, площадни философи сѫ вдъхнали на хората сегашнитѣ имъ схващания за живота и свѣта. Eдно площадно схващане е, че външнитѣ условия обуславяли живота. Искатъ да ни убедятъ, че тия условия диктуватъ и въ постжпки и въ дѣла. Та когато днешнитѣ хора се оплакватъ отъ условията на живота и се оправдаватъ съ тѣхъ. трѣбва да си спомнятъ за гължба. Единъ гължбъ съ много по-малка ингелигентностъ отъ човѣшката, при много победни външни условия, е смогналъ да води единъ много по-чистъ и по-порядъченъ животъ отъ човѣка, който се смѣта създаденъ по образъ и подобие Божие. Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човѣкъ е по-силенъ отъ условията, защото ги е самъ създалъ. Нима оня човѣкъ, който съгражда къща и задлъжнѣва, не създава самъ своитѣ условия? Следователно, ако ние не разбираме законитѣ на разумния животъ, които регулиратъ Цѣлото, не ще можемъ да поправимъ и своя животъ. А поправянето на индивидуалния животъ е лично дѣло на всѣка душа.
към текста >>

Условията на живота ние сами ги създаваме.
Eдно площадно схващане е, че външнитѣ условия обуславяли живота. Искатъ да ни убедятъ, че тия условия диктуватъ и въ постжпки и въ дѣла. Та когато днешнитѣ хора се оплакватъ отъ условията на живота и се оправдаватъ съ тѣхъ. трѣбва да си спомнятъ за гължба. Единъ гължбъ съ много по-малка ингелигентностъ отъ човѣшката, при много победни външни условия, е смогналъ да води единъ много по-чистъ и по-порядъченъ животъ отъ човѣка, който се смѣта създаденъ по образъ и подобие Божие. Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човѣкъ е по-силенъ отъ условията, защото ги е самъ създалъ. Нима оня човѣкъ, който съгражда къща и задлъжнѣва, не създава самъ своитѣ условия? Следователно, ако ние не разбираме законитѣ на разумния животъ, които регулиратъ Цѣлото, не ще можемъ да поправимъ и своя животъ. А поправянето на индивидуалния животъ е лично дѣло на всѣка душа. Нѣкои очакватъ да дойде нѣкой да ги спаси.
към текста >>

Следователно, ако ние не разбираме законитѣ на разумния животъ, които регулиратъ Цѣлото, не ще можемъ да поправимъ и своя животъ.
трѣбва да си спомнятъ за гължба. Единъ гължбъ съ много по-малка ингелигентностъ отъ човѣшката, при много победни външни условия, е смогналъ да води единъ много по-чистъ и по-порядъченъ животъ отъ човѣка, който се смѣта създаденъ по образъ и подобие Божие. Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човѣкъ е по-силенъ отъ условията, защото ги е самъ създалъ. Нима оня човѣкъ, който съгражда къща и задлъжнѣва, не създава самъ своитѣ условия? Следователно, ако ние не разбираме законитѣ на разумния животъ, които регулиратъ Цѣлото, не ще можемъ да поправимъ и своя животъ. А поправянето на индивидуалния животъ е лично дѣло на всѣка душа. Нѣкои очакватъ да дойде нѣкой да ги спаси. Никога, може би, въ свѣта не сѫ се подписвали толкова много договоря, не сѫ се сключвали толкова много пактове, както въ наша дни. Ала и никога, може би, тия договори не сѫ се нарушавали така често и не сѫ се разкѫсвали така безогледно, както въ наши дни. Договорътъ, погледнатъ исторически, има самъ по себе си свещенъ произходъ.
към текста >>

А поправянето на индивидуалния животъ е лично дѣло на всѣка душа.
Единъ гължбъ съ много по-малка ингелигентностъ отъ човѣшката, при много победни външни условия, е смогналъ да води единъ много по-чистъ и по-порядъченъ животъ отъ човѣка, който се смѣта създаденъ по образъ и подобие Божие. Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човѣкъ е по-силенъ отъ условията, защото ги е самъ създалъ. Нима оня човѣкъ, който съгражда къща и задлъжнѣва, не създава самъ своитѣ условия? Следователно, ако ние не разбираме законитѣ на разумния животъ, които регулиратъ Цѣлото, не ще можемъ да поправимъ и своя животъ. А поправянето на индивидуалния животъ е лично дѣло на всѣка душа. Нѣкои очакватъ да дойде нѣкой да ги спаси. Никога, може би, въ свѣта не сѫ се подписвали толкова много договоря, не сѫ се сключвали толкова много пактове, както въ наша дни. Ала и никога, може би, тия договори не сѫ се нарушавали така често и не сѫ се разкѫсвали така безогледно, както въ наши дни. Договорътъ, погледнатъ исторически, има самъ по себе си свещенъ произходъ. Въ свещенитѣ книги, където вѫ една символична форма е показано развитието на човѣшкото съзнание, сѫщо се говори за договори, сключени между Бога и човѣка, между Бога и неговитѣ избрани.
към текста >>

Съ други думи, тамъ се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателенъ човѣкъ и оня вѣченъ Изворъ, отъ който произтича неговиятъ животъ.
Нѣкои очакватъ да дойде нѣкой да ги спаси. Никога, може би, въ свѣта не сѫ се подписвали толкова много договоря, не сѫ се сключвали толкова много пактове, както въ наша дни. Ала и никога, може би, тия договори не сѫ се нарушавали така често и не сѫ се разкѫсвали така безогледно, както въ наши дни. Договорътъ, погледнатъ исторически, има самъ по себе си свещенъ произходъ. Въ свещенитѣ книги, където вѫ една символична форма е показано развитието на човѣшкото съзнание, сѫщо се говори за договори, сключени между Бога и човѣка, между Бога и неговитѣ избрани. Съ други думи, тамъ се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателенъ човѣкъ и оня вѣченъ Изворъ, отъ който произтича неговиятъ животъ. Този договоръ между Бога и човѣка или единъ колективъ отъ човѣци, образуващи единъ „избранъ народъ“, се нарича въ свещенитѣ Писания съ хубавата дума „заветъ“. Ако иска единъ народъ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трѣбва да направи преди всичко свещенъ договоръ – заветъ съ Бога. Въ този заветъ той ще получи откровение за основната насока на своя животъ и ше се освободи отъ ония блуждания, които го отклоняватъ отъ неговитѣ задачи. Въ всѣки народъ е имало отдѣлни индивиди, които сѫ били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които сѫ му посочвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато единъ народъ се вслуша — презъ площадния шумъ на неговитѣ непросвѣтени политически деятели — въ гласа на ония, които му вещаятъ неговитѣ бѫднини, той става истински самосъзнателенъ народъ.
към текста >>

Въ този заветъ той ще получи откровение за основната насока на своя животъ и ше се освободи отъ ония блуждания, които го отклоняватъ отъ неговитѣ задачи.
Договорътъ, погледнатъ исторически, има самъ по себе си свещенъ произходъ. Въ свещенитѣ книги, където вѫ една символична форма е показано развитието на човѣшкото съзнание, сѫщо се говори за договори, сключени между Бога и човѣка, между Бога и неговитѣ избрани. Съ други думи, тамъ се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателенъ човѣкъ и оня вѣченъ Изворъ, отъ който произтича неговиятъ животъ. Този договоръ между Бога и човѣка или единъ колективъ отъ човѣци, образуващи единъ „избранъ народъ“, се нарича въ свещенитѣ Писания съ хубавата дума „заветъ“. Ако иска единъ народъ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трѣбва да направи преди всичко свещенъ договоръ – заветъ съ Бога. Въ този заветъ той ще получи откровение за основната насока на своя животъ и ше се освободи отъ ония блуждания, които го отклоняватъ отъ неговитѣ задачи. Въ всѣки народъ е имало отдѣлни индивиди, които сѫ били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които сѫ му посочвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато единъ народъ се вслуша — презъ площадния шумъ на неговитѣ непросвѣтени политически деятели — въ гласа на ония, които му вещаятъ неговитѣ бѫднини, той става истински самосъзнателенъ народъ. До тогава той е маса, която се влияе отъ чужди вѣяния, и неговата енергия се разпилява на халостъ отъ политически дейци, които — непосветени въ историческата мисия на своя народъ — дълбоко погледнато сѫ чужди на неговата душа. Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направятъ единъ новъ договоръ, единъ новъ заветъ. Този новъ заветъ е заветътъ на божествената Любовъ, която ще свърже всички хора въ едно велико братство.
към текста >>

И само когато единъ народъ се вслуша — презъ площадния шумъ на неговитѣ непросвѣтени политически деятели — въ гласа на ония, които му вещаятъ неговитѣ бѫднини, той става истински самосъзнателенъ народъ.
Съ други думи, тамъ се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателенъ човѣкъ и оня вѣченъ Изворъ, отъ който произтича неговиятъ животъ. Този договоръ между Бога и човѣка или единъ колективъ отъ човѣци, образуващи единъ „избранъ народъ“, се нарича въ свещенитѣ Писания съ хубавата дума „заветъ“. Ако иска единъ народъ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трѣбва да направи преди всичко свещенъ договоръ – заветъ съ Бога. Въ този заветъ той ще получи откровение за основната насока на своя животъ и ше се освободи отъ ония блуждания, които го отклоняватъ отъ неговитѣ задачи. Въ всѣки народъ е имало отдѣлни индивиди, които сѫ били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които сѫ му посочвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато единъ народъ се вслуша — презъ площадния шумъ на неговитѣ непросвѣтени политически деятели — въ гласа на ония, които му вещаятъ неговитѣ бѫднини, той става истински самосъзнателенъ народъ. До тогава той е маса, която се влияе отъ чужди вѣяния, и неговата енергия се разпилява на халостъ отъ политически дейци, които — непосветени въ историческата мисия на своя народъ — дълбоко погледнато сѫ чужди на неговата душа. Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направятъ единъ новъ договоръ, единъ новъ заветъ. Този новъ заветъ е заветътъ на божествената Любовъ, която ще свърже всички хора въ едно велико братство. Васил Василев, 2012 г.
към текста >>

Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направятъ единъ новъ договоръ, единъ новъ заветъ.
Ако иска единъ народъ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трѣбва да направи преди всичко свещенъ договоръ – заветъ съ Бога. Въ този заветъ той ще получи откровение за основната насока на своя животъ и ше се освободи отъ ония блуждания, които го отклоняватъ отъ неговитѣ задачи. Въ всѣки народъ е имало отдѣлни индивиди, които сѫ били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които сѫ му посочвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато единъ народъ се вслуша — презъ площадния шумъ на неговитѣ непросвѣтени политически деятели — въ гласа на ония, които му вещаятъ неговитѣ бѫднини, той става истински самосъзнателенъ народъ. До тогава той е маса, която се влияе отъ чужди вѣяния, и неговата енергия се разпилява на халостъ отъ политически дейци, които — непосветени въ историческата мисия на своя народъ — дълбоко погледнато сѫ чужди на неговата душа. Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направятъ единъ новъ договоръ, единъ новъ заветъ. Този новъ заветъ е заветътъ на божествената Любовъ, която ще свърже всички хора въ едно велико братство. Васил Василев, 2012 г.
към текста >>

85. Животът като изкуство - Георги Радев (1900–1940)

Животът като изкуство.
Животът като изкуство. Когато един инженер строи някой висящ мост, да речем, той прави предварително най- точни изчисления. Той знае, че ако допусне и най- малката погрешка при строежа, това може да се отрази гибелно на моста. Напразно ще седне да го увещава някой, че не било от значение, ако се допуснали някои малки погрешки, или пък се поставял по-друг материал, с по-друга якост и съпротива от оня, който той е предвидил в изчисленията си. Напразно би било да се убеждава и един математик, че нямало голямо значение, ако при разрешаване на някоя задача поставял минус вместо плюс. Какво от туй, че щял да измени един дребен знак! Зарад невежия, който съди за нещата по техните външни размери, по тяхната маса, един минус е, наистина, една незначителна чертица.
към текста >>

А желания, потици, мисли са все величини, с които животът работи.
Всеки знае, че ако удари некого, ще го заболи, защото сам е изпитал това. Но да изпрати една отрицателна мисъл към него, туй му се струва невинна работа. Защото мисълта нито се вижда, нито се съзнава непосредно нейното пакостно въздействие. Все пак, човек не работи само в материалния свят, не работи само с предметите и силите на физическия свят. Той и желае и чувствува и мисли. А желания, потици, мисли са все величини, с които животът работи. Те спадат към така наречения „вътрешен свят“, към света, където нещата се съзнават, без да се виж- д а т . Негли затова тоя свят е за човека полуреален. Защото в края на краищата, реално, „веществено“ за човека си остава онова, което той не само съзнава, а и вижда или изобщо възприема със своите сетива. Него той може и да знае, да „веди“ в истински смисъл на думата. Българската дума „вещ“ произлиза от ведити, зная.
към текста >>

Тези „безпространствени" неща по някой път ги обхващат със страшна сила, предизвикват често пъти стихийни бури, изменят хода на целият им живот.
Тя ясно е, че мисли, чувства, желания, които човек съзнава, а не вижда, са за него полуреални. Те не му се изявяват в светлина, те нямат за него видимостта на вещите. Те не заемат „пространство“. Физически възприемащият човек не може да ги мери и сравнява, не може да открие у тях причинна закономерност, не може да ги „тегли“, сиреч да ги отнесе към някой „гравитационен център“, от който те зависят в движението си. Затова хората днес, макар и да съзнават своите мисли, чувства, желания, макар и да чувствуват, че и последните наточели се движат — идват, обхващат за известно време съзнанието им и пак си заминават — ала не знаят ни отде идват, ни накъде отиват. Тези „безпространствени" неща по някой път ги обхващат със страшна сила, предизвикват често пъти стихийни бури, изменят хода на целият им живот. И все пак хората са склонни да ги смятат за нищо. Затова тъкмо тe си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства. Смятат, че всичко това минава - заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, служейки си с най-изтънченитe дипломатични похвати, мислят, че лъжата, например, е съвместима с изискванията на висшата политика. Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета.
към текста >>

Смятат, че всичко това минава - заминава и не оставя никакви следи в живота им.
Физически възприемащият човек не може да ги мери и сравнява, не може да открие у тях причинна закономерност, не може да ги „тегли“, сиреч да ги отнесе към някой „гравитационен център“, от който те зависят в движението си. Затова хората днес, макар и да съзнават своите мисли, чувства, желания, макар и да чувствуват, че и последните наточели се движат — идват, обхващат за известно време съзнанието им и пак си заминават — ала не знаят ни отде идват, ни накъде отиват. Тези „безпространствени" неща по някой път ги обхващат със страшна сила, предизвикват често пъти стихийни бури, изменят хода на целият им живот. И все пак хората са склонни да ги смятат за нищо. Затова тъкмо тe си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства. Смятат, че всичко това минава - заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, служейки си с най-изтънченитe дипломатични похвати, мислят, че лъжата, например, е съвместима с изискванията на висшата политика. Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета. Тъй както и истината за повечето хора не е една жива реалност, а едно относително „понятие“, на което може да се дава една или друга дефиниция. Но опитът на онези, които съзнателно изучават „вътрешния свят“ и отношенията му към „външния свят“ показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат съдба. Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи, се намират в известна зависимост от душевния му живот.
към текста >>

Но опитът на онези, които съзнателно изучават „вътрешния свят“ и отношенията му към „външния свят“ показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат съдба.
Затова тъкмо тe си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства. Смятат, че всичко това минава - заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, служейки си с най-изтънченитe дипломатични похвати, мислят, че лъжата, например, е съвместима с изискванията на висшата политика. Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета. Тъй както и истината за повечето хора не е една жива реалност, а едно относително „понятие“, на което може да се дава една или друга дефиниция. Но опитът на онези, които съзнателно изучават „вътрешния свят“ и отношенията му към „външния свят“ показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат съдба. Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи, се намират в известна зависимост от душевния му живот. Следователно, здраве, сила, живот щастие, нещастие — всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което трябва да овладеят.
към текста >>

Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи, се намират в известна зависимост от душевния му живот.
Смятат, че всичко това минава - заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, служейки си с най-изтънченитe дипломатични похвати, мислят, че лъжата, например, е съвместима с изискванията на висшата политика. Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета. Тъй както и истината за повечето хора не е една жива реалност, а едно относително „понятие“, на което може да се дава една или друга дефиниция. Но опитът на онези, които съзнателно изучават „вътрешния свят“ и отношенията му към „външния свят“ показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат съдба. Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи, се намират в известна зависимост от душевния му живот. Следователно, здраве, сила, живот щастие, нещастие — всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на живота си в кръга на своя съзнателен опит.
към текста >>

Следователно, здраве, сила, живот щастие, нещастие — всичко това е резултат от целокупната дейност на човека.
Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, служейки си с най-изтънченитe дипломатични похвати, мислят, че лъжата, например, е съвместима с изискванията на висшата политика. Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета. Тъй както и истината за повечето хора не е една жива реалност, а едно относително „понятие“, на което може да се дава една или друга дефиниция. Но опитът на онези, които съзнателно изучават „вътрешния свят“ и отношенията му към „външния свят“ показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат съдба. Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи, се намират в известна зависимост от душевния му живот. Следователно, здраве, сила, живот щастие, нещастие — всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на живота си в кръга на своя съзнателен опит. И затова допущат фатални погрешки в своята работа.
към текста >>

Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж.
Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета. Тъй както и истината за повечето хора не е една жива реалност, а едно относително „понятие“, на което може да се дава една или друга дефиниция. Но опитът на онези, които съзнателно изучават „вътрешния свят“ и отношенията му към „външния свят“ показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат съдба. Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи, се намират в известна зависимост от душевния му живот. Следователно, здраве, сила, живот щастие, нещастие — всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на живота си в кръга на своя съзнателен опит. И затова допущат фатални погрешки в своята работа. Лъжата, насилието, лицемерието, запример, са такива фатални погрешни, и всички работи на хората, в които те влизат като конструктивни елементи, неминуемо рухват и завършват със смърт.
към текста >>

Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което трябва да овладеят.
Но опитът на онези, които съзнателно изучават „вътрешния свят“ и отношенията му към „външния свят“ показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат съдба. Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи, се намират в известна зависимост от душевния му живот. Следователно, здраве, сила, живот щастие, нещастие — всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на живота си в кръга на своя съзнателен опит. И затова допущат фатални погрешки в своята работа. Лъжата, насилието, лицемерието, запример, са такива фатални погрешни, и всички работи на хората, в които те влизат като конструктивни елементи, неминуемо рухват и завършват със смърт. Така говори опитът на онези, които са направили живота си поле на съзнателна работа. И ако хората наблюдаваха и своя живот, и живота на околните, и живота и съдбата на по-големи единици: семейства, общества, народи, щяха да видят резултата от действието на отрицателните сили в света.
към текста >>

Те не са привлекли още всички елементи на живота си в кръга на своя съзнателен опит.
Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи, се намират в известна зависимост от душевния му живот. Следователно, здраве, сила, живот щастие, нещастие — всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на живота си в кръга на своя съзнателен опит. И затова допущат фатални погрешки в своята работа. Лъжата, насилието, лицемерието, запример, са такива фатални погрешни, и всички работи на хората, в които те влизат като конструктивни елементи, неминуемо рухват и завършват със смърт. Така говори опитът на онези, които са направили живота си поле на съзнателна работа. И ако хората наблюдаваха и своя живот, и живота на околните, и живота и съдбата на по-големи единици: семейства, общества, народи, щяха да видят резултата от действието на отрицателните сили в света. А мигар всичко това не може да се наблюдава, не може да се изследва, не може да се подлага на опит?
към текста >>

Така говори опитът на онези, които са направили живота си поле на съзнателна работа.
Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на живота си в кръга на своя съзнателен опит. И затова допущат фатални погрешки в своята работа. Лъжата, насилието, лицемерието, запример, са такива фатални погрешни, и всички работи на хората, в които те влизат като конструктивни елементи, неминуемо рухват и завършват със смърт. Така говори опитът на онези, които са направили живота си поле на съзнателна работа. И ако хората наблюдаваха и своя живот, и живота на околните, и живота и съдбата на по-големи единици: семейства, общества, народи, щяха да видят резултата от действието на отрицателните сили в света. А мигар всичко това не може да се наблюдава, не може да се изследва, не може да се подлага на опит? Наистина, материята, с която тук се оперира, е по-подвижна, по-неуловима, по-флуидна, съотношенията са по-тънки, връзките по-сложни и преплетени. Иска се опитно око и дълбоко проникновение. Защото тук вече полето на изследване не е външната природа, протяжното, с неговата предметна установеност и причинна закономерност на процесите.
към текста >>

И ако хората наблюдаваха и своя живот, и живота на околните, и живота и съдбата на по-големи единици: семейства, общества, народи, щяха да видят резултата от действието на отрицателните сили в света.
Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на живота си в кръга на своя съзнателен опит. И затова допущат фатални погрешки в своята работа. Лъжата, насилието, лицемерието, запример, са такива фатални погрешни, и всички работи на хората, в които те влизат като конструктивни елементи, неминуемо рухват и завършват със смърт. Така говори опитът на онези, които са направили живота си поле на съзнателна работа. И ако хората наблюдаваха и своя живот, и живота на околните, и живота и съдбата на по-големи единици: семейства, общества, народи, щяха да видят резултата от действието на отрицателните сили в света. А мигар всичко това не може да се наблюдава, не може да се изследва, не може да се подлага на опит? Наистина, материята, с която тук се оперира, е по-подвижна, по-неуловима, по-флуидна, съотношенията са по-тънки, връзките по-сложни и преплетени. Иска се опитно око и дълбоко проникновение. Защото тук вече полето на изследване не е външната природа, протяжното, с неговата предметна установеност и причинна закономерност на процесите. Тук сферата на изследване е онова, което хората наричат съдба, с нейната събитна, темпорална подвижност и с нейната дълбоко скрита обусловеност.
към текста >>

От край време онези, които са тръгвали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле.
А мигар всичко това не може да се наблюдава, не може да се изследва, не може да се подлага на опит? Наистина, материята, с която тук се оперира, е по-подвижна, по-неуловима, по-флуидна, съотношенията са по-тънки, връзките по-сложни и преплетени. Иска се опитно око и дълбоко проникновение. Защото тук вече полето на изследване не е външната природа, протяжното, с неговата предметна установеност и причинна закономерност на процесите. Тук сферата на изследване е онова, което хората наричат съдба, с нейната събитна, темпорална подвижност и с нейната дълбоко скрита обусловеност. От край време онези, които са тръгвали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле. Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където тe се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Т са установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния“ и „външния“ свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка.
към текста >>

Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот.
Наистина, материята, с която тук се оперира, е по-подвижна, по-неуловима, по-флуидна, съотношенията са по-тънки, връзките по-сложни и преплетени. Иска се опитно око и дълбоко проникновение. Защото тук вече полето на изследване не е външната природа, протяжното, с неговата предметна установеност и причинна закономерност на процесите. Тук сферата на изследване е онова, което хората наричат съдба, с нейната събитна, темпорална подвижност и с нейната дълбоко скрита обусловеност. От край време онези, които са тръгвали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле. Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където тe се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Т са установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния“ и „външния“ свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи са израз на вътрешния му свят.
към текста >>

Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират.
Иска се опитно око и дълбоко проникновение. Защото тук вече полето на изследване не е външната природа, протяжното, с неговата предметна установеност и причинна закономерност на процесите. Тук сферата на изследване е онова, което хората наричат съдба, с нейната събитна, темпорална подвижност и с нейната дълбоко скрита обусловеност. От край време онези, които са тръгвали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле. Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където тe се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Т са установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния“ и „външния“ свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи са израз на вътрешния му свят. Ето защо, не е тайна, какви са последиците за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т. н.
към текста >>

Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където тe се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота.
Тук сферата на изследване е онова, което хората наричат съдба, с нейната събитна, темпорална подвижност и с нейната дълбоко скрита обусловеност. От край време онези, които са тръгвали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле. Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където тe се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Т са установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния“ и „външния“ свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи са израз на вътрешния му свят. Ето защо, не е тайна, какви са последиците за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т. н. Всички тия живи сили във вътрешния свят са свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции, те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята — неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие.
към текста >>

Т са установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния“ и „външния“ свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка.
От край време онези, които са тръгвали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле. Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където тe се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Т са установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния“ и „външния“ свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи са израз на вътрешния му свят. Ето защо, не е тайна, какви са последиците за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т. н. Всички тия живи сили във вътрешния свят са свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции, те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята — неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Трябва да се подчертае, че онова, което хората наричат духовен живот, не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения.
към текста >>

Ето защо, не е тайна, какви са последиците за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т. н.
Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където тe се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Т са установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния“ и „външния“ свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи са израз на вътрешния му свят. Ето защо, не е тайна, какви са последиците за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т. н. Всички тия живи сили във вътрешния свят са свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции, те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята — неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Трябва да се подчертае, че онова, което хората наричат духовен живот, не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството.
към текста >>

А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята — неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие.
Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където тe се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Т са установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния“ и „външния“ свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи са израз на вътрешния му свят. Ето защо, не е тайна, какви са последиците за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т. н. Всички тия живи сили във вътрешния свят са свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции, те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята — неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Трябва да се подчертае, че онова, което хората наричат духовен живот, не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството. Под влияние на известни предразсъдъци те мислят, че не заслужава да се замисля човек много - много над тия проблеми. „Практичният живот“, с неговите въпиющи нужди, бил най-важен! Наточели между практичния живот и духовния живот с неговата велика задача: изграждане на човешкия характер, няма никаква връзка! Каточели между тях зее бездна! Истина, лъжа, добро, зло били относителни неща! Хората могат да си мислят каквото щат по това, но Природата налага неумолимо своите санкции.
към текста >>

Трябва да се подчертае, че онова, което хората наричат духовен живот, не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения.
Т са установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния“ и „външния“ свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи са израз на вътрешния му свят. Ето защо, не е тайна, какви са последиците за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т. н. Всички тия живи сили във вътрешния свят са свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции, те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята — неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Трябва да се подчертае, че онова, което хората наричат духовен живот, не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството. Под влияние на известни предразсъдъци те мислят, че не заслужава да се замисля човек много - много над тия проблеми. „Практичният живот“, с неговите въпиющи нужди, бил най-важен! Наточели между практичния живот и духовния живот с неговата велика задача: изграждане на човешкия характер, няма никаква връзка! Каточели между тях зее бездна! Истина, лъжа, добро, зло били относителни неща! Хората могат да си мислят каквото щат по това, но Природата налага неумолимо своите санкции. И резултатите показват, че всички същества, които не вървят по ония закони, които тя е предначертала, се израждат и губят благоприятните условия на живота.
към текста >>

„Практичният живот“, с неговите въпиющи нужди, бил най-важен! Наточели между практичния живот и духовния живот с неговата велика задача: изграждане на човешкия характер, няма никаква връзка! Каточели между тях зее бездна! Истина, лъжа, добро, зло били относителни неща! Хората могат да си мислят каквото щат по това, но Природата налага неумолимо своите санкции.
А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята — неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Трябва да се подчертае, че онова, което хората наричат духовен живот, не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството. Под влияние на известни предразсъдъци те мислят, че не заслужава да се замисля човек много - много над тия проблеми. „Практичният живот“, с неговите въпиющи нужди, бил най-важен! Наточели между практичния живот и духовния живот с неговата велика задача: изграждане на човешкия характер, няма никаква връзка! Каточели между тях зее бездна! Истина, лъжа, добро, зло били относителни неща! Хората могат да си мислят каквото щат по това, но Природата налага неумолимо своите санкции. И резултатите показват, че всички същества, които не вървят по ония закони, които тя е предначертала, се израждат и губят благоприятните условия на живота. Така че не е безразлично, как ще чувствува и действува човек. Не е безразлично, с какви величини ще оперира в живота. Като всяко изкуство, и изкуството на живота си има своите правила и закони, па си има и своите майстори. То си има и своите конкретни задачи.
към текста >>

И резултатите показват, че всички същества, които не вървят по ония закони, които тя е предначертала, се израждат и губят благоприятните условия на живота.
Трябва да се подчертае, че онова, което хората наричат духовен живот, не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството. Под влияние на известни предразсъдъци те мислят, че не заслужава да се замисля човек много - много над тия проблеми. „Практичният живот“, с неговите въпиющи нужди, бил най-важен! Наточели между практичния живот и духовния живот с неговата велика задача: изграждане на човешкия характер, няма никаква връзка! Каточели между тях зее бездна! Истина, лъжа, добро, зло били относителни неща! Хората могат да си мислят каквото щат по това, но Природата налага неумолимо своите санкции. И резултатите показват, че всички същества, които не вървят по ония закони, които тя е предначертала, се израждат и губят благоприятните условия на живота. Така че не е безразлично, как ще чувствува и действува човек. Не е безразлично, с какви величини ще оперира в живота. Като всяко изкуство, и изкуството на живота си има своите правила и закони, па си има и своите майстори. То си има и своите конкретни задачи. И както един музикант - виртуоз притежава известни отличителни белези, така и един виртуоз на живота.
към текста >>

Не е безразлично, с какви величини ще оперира в живота.
И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството. Под влияние на известни предразсъдъци те мислят, че не заслужава да се замисля човек много - много над тия проблеми. „Практичният живот“, с неговите въпиющи нужди, бил най-важен! Наточели между практичния живот и духовния живот с неговата велика задача: изграждане на човешкия характер, няма никаква връзка! Каточели между тях зее бездна! Истина, лъжа, добро, зло били относителни неща! Хората могат да си мислят каквото щат по това, но Природата налага неумолимо своите санкции. И резултатите показват, че всички същества, които не вървят по ония закони, които тя е предначертала, се израждат и губят благоприятните условия на живота. Така че не е безразлично, как ще чувствува и действува човек. Не е безразлично, с какви величини ще оперира в живота. Като всяко изкуство, и изкуството на живота си има своите правила и закони, па си има и своите майстори. То си има и своите конкретни задачи. И както един музикант - виртуоз притежава известни отличителни белези, така и един виртуоз на живота. Ще изнеса основните черти, които притежава виртуозът на живота, така както ги дава един мъдрец: „Първо, човек трябва да бъде силен. А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие.
към текста >>

Като всяко изкуство, и изкуството на живота си има своите правила и закони, па си има и своите майстори.
Под влияние на известни предразсъдъци те мислят, че не заслужава да се замисля човек много - много над тия проблеми. „Практичният живот“, с неговите въпиющи нужди, бил най-важен! Наточели между практичния живот и духовния живот с неговата велика задача: изграждане на човешкия характер, няма никаква връзка! Каточели между тях зее бездна! Истина, лъжа, добро, зло били относителни неща! Хората могат да си мислят каквото щат по това, но Природата налага неумолимо своите санкции. И резултатите показват, че всички същества, които не вървят по ония закони, които тя е предначертала, се израждат и губят благоприятните условия на живота. Така че не е безразлично, как ще чувствува и действува човек. Не е безразлично, с какви величини ще оперира в живота. Като всяко изкуство, и изкуството на живота си има своите правила и закони, па си има и своите майстори. То си има и своите конкретни задачи. И както един музикант - виртуоз притежава известни отличителни белези, така и един виртуоз на живота. Ще изнеса основните черти, които притежава виртуозът на живота, така както ги дава един мъдрец: „Първо, човек трябва да бъде силен. А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие. „Второ, човек трябва да бъде разумен.
към текста >>

И както един музикант - виртуоз притежава известни отличителни белези, така и един виртуоз на живота.
И резултатите показват, че всички същества, които не вървят по ония закони, които тя е предначертала, се израждат и губят благоприятните условия на живота. Така че не е безразлично, как ще чувствува и действува човек. Не е безразлично, с какви величини ще оперира в живота. Като всяко изкуство, и изкуството на живота си има своите правила и закони, па си има и своите майстори. То си има и своите конкретни задачи. И както един музикант - виртуоз притежава известни отличителни белези, така и един виртуоз на живота. Ще изнеса основните черти, които притежава виртуозът на живота, така както ги дава един мъдрец: „Първо, човек трябва да бъде силен. А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие. „Второ, човек трябва да бъде разумен. А разумен човек е оня, у когото няма лъжа и лицемерие. „Трето, човек трябва да бъде добър.
към текста >>

Ще изнеса основните черти, които притежава виртуозът на живота, така както ги дава един мъдрец: „Първо, човек трябва да бъде силен.
Така че не е безразлично, как ще чувствува и действува човек. Не е безразлично, с какви величини ще оперира в живота. Като всяко изкуство, и изкуството на живота си има своите правила и закони, па си има и своите майстори. То си има и своите конкретни задачи. И както един музикант - виртуоз притежава известни отличителни белези, така и един виртуоз на живота. Ще изнеса основните черти, които притежава виртуозът на живота, така както ги дава един мъдрец: „Първо, човек трябва да бъде силен. А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие. „Второ, човек трябва да бъде разумен. А разумен човек е оня, у когото няма лъжа и лицемерие. „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е онзи, у когото абсолютно е изключено всякакво зло.
към текста >>

„Насилието е животинско качество — то трябва да се изостави! „Лъжата е човешко качество — то трябва да се изостави! „Злото е придобито от падналите ангели — и то трябва да се изостави! „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек и трябва да си пробия път по който и да е начин — с рога, с копита“.
А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие. „Второ, човек трябва да бъде разумен. А разумен човек е оня, у когото няма лъжа и лицемерие. „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е онзи, у когото абсолютно е изключено всякакво зло. „Насилието е животинско качество — то трябва да се изостави! „Лъжата е човешко качество — то трябва да се изостави! „Злото е придобито от падналите ангели — и то трябва да се изостави! „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек и трябва да си пробия път по който и да е начин — с рога, с копита“. „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита. „Между силата, разумността и доброто има тясна връзка. „Разумността се ражда от доброто, което е основа на космичния свят. „От разумността пък се ражда силата. Сила без разумност и доброта създава само нещастия и страдания.
към текста >>

„Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.
„Второ, човек трябва да бъде разумен. А разумен човек е оня, у когото няма лъжа и лицемерие. „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е онзи, у когото абсолютно е изключено всякакво зло. „Насилието е животинско качество — то трябва да се изостави! „Лъжата е човешко качество — то трябва да се изостави! „Злото е придобито от падналите ангели — и то трябва да се изостави! „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек и трябва да си пробия път по който и да е начин — с рога, с копита“. „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита. „Между силата, разумността и доброто има тясна връзка. „Разумността се ражда от доброто, което е основа на космичния свят. „От разумността пък се ражда силата. Сила без разумност и доброта създава само нещастия и страдания. „Човек трябва да започне с доброто.
към текста >>

Доброто е основа на целокупния живот.
„Разумността се ражда от доброто, което е основа на космичния свят. „От разумността пък се ражда силата. Сила без разумност и доброта създава само нещастия и страдания. „Човек трябва да започне с доброто. „Доброто е извод на любовта от всички векове. Доброто е основа на целокупния живот. „Човек трябва да стане най-напред добър, после разумен и най-после силен. „Разумността изключва всякаква лъжа. И най-малката лъжа е в ущърб на разумността. Дойде ли лъжата, в съзнанието на човека настъпва тъмнина, и той постепенно оглупява. Лъжата е мантия на неразумния живот.
към текста >>

Лъжата е мантия на неразумния живот.
Доброто е основа на целокупния живот. „Човек трябва да стане най-напред добър, после разумен и най-после силен. „Разумността изключва всякаква лъжа. И най-малката лъжа е в ущърб на разумността. Дойде ли лъжата, в съзнанието на човека настъпва тъмнина, и той постепенно оглупява. Лъжата е мантия на неразумния живот. „Докато силният човек не си служи с насилие, той запазва силата си. Допусне ли най-малкото насилие, той губи силата си. „Лъжата разрушава човека, затова тя не може да се извини. „Да бъдеш добър, ще рече да бъдеш абсолютно свободен. „Да бъдеш разумен, ще рече да имаш светлина в свободата.
към текста >>

Те имат неоценима стойност за всеки, който иска да стане художник в живота, виртуоз.
„Да бъдеш силен, ще рече да бъдеш независим.“ Привеждам тия изречения, защото са мерки — ясни, точни, недвусмислени. Всеки може да различава, истина ли говори или лъжа, насилие ли върши или не, добро ли прави или зло. Никой не може да се извини, че не знае, че не съзнава това! У всяко човешко същество има едно тънко чувство, което определя още в самия миг постъпката му. Това е закон. Горните мерки са конкретни. Те имат неоценима стойност за всеки, който иска да стане художник в живота, виртуоз. А виртуозът не опъва струните безразборно, не ги къса, не стържи с лъка, нито вади дрезгави тонове. Той свири с отмерена сила, без да упражнява никакво .насилие“. Той си поставя пръстите точно на мястото, за да произведе чист и ясен тон. Той познава съотношенията на тоновете, всичките съкращения на струнитe, които се регулират от известни числа. В това седи неговата „разумност“.
към текста >>

Така и който иска да стане виртуоз в живота.
Той си поставя пръстите точно на мястото, за да произведе чист и ясен тон. Той познава съотношенията на тоновете, всичките съкращения на струнитe, които се регулират от известни числа. В това седи неговата „разумност“. Той вади пълен, мек и жив тон, който действува магически върху душите и буди нещо велико и възвишено у тях. В това седи неговата доброта. Така и който иска да стане виртуоз в живота. Той трябва добре да тегли с лъка на волята, за да изрази всички нюанси на силата, да изрази цялата динамика на живота, ала без да къса „струните“, без да чупи „лъка“ или инструмента. Той трябва да движи свободно пръстите си по всички струни на живота, във всички негови позиции, да взема абсолютно чисти тонове. Тук не се позволява никакъв фалш — тоновете трябва да бъдат математически определени. В това седи неговата разумност. Той трябва да има най-сетне хубав, пълен и богат тон.
към текста >>

Той трябва добре да тегли с лъка на волята, за да изрази всички нюанси на силата, да изрази цялата динамика на живота, ала без да къса „струните“, без да чупи „лъка“ или инструмента.
Той познава съотношенията на тоновете, всичките съкращения на струнитe, които се регулират от известни числа. В това седи неговата „разумност“. Той вади пълен, мек и жив тон, който действува магически върху душите и буди нещо велико и възвишено у тях. В това седи неговата доброта. Така и който иска да стане виртуоз в живота. Той трябва добре да тегли с лъка на волята, за да изрази всички нюанси на силата, да изрази цялата динамика на живота, ала без да къса „струните“, без да чупи „лъка“ или инструмента. Той трябва да движи свободно пръстите си по всички струни на живота, във всички негови позиции, да взема абсолютно чисти тонове. Тук не се позволява никакъв фалш — тоновете трябва да бъдат математически определени. В това седи неговата разумност. Той трябва да има най-сетне хубав, пълен и богат тон. Да има дълбоки преживявания и възвишени идеи, които да излива в свиренето си.
към текста >>

Той трябва да движи свободно пръстите си по всички струни на живота, във всички негови позиции, да взема абсолютно чисти тонове.
В това седи неговата „разумност“. Той вади пълен, мек и жив тон, който действува магически върху душите и буди нещо велико и възвишено у тях. В това седи неговата доброта. Така и който иска да стане виртуоз в живота. Той трябва добре да тегли с лъка на волята, за да изрази всички нюанси на силата, да изрази цялата динамика на живота, ала без да къса „струните“, без да чупи „лъка“ или инструмента. Той трябва да движи свободно пръстите си по всички струни на живота, във всички негови позиции, да взема абсолютно чисти тонове. Тук не се позволява никакъв фалш — тоновете трябва да бъдат математически определени. В това седи неговата разумност. Той трябва да има най-сетне хубав, пълен и богат тон. Да има дълбоки преживявания и възвишени идеи, които да излива в свиренето си. Да буди душите със своето добро.
към текста >>

Така животът се превръща в изкуство, а човекът във велик художник, във велик музикант.
Тук не се позволява никакъв фалш — тоновете трябва да бъдат математически определени. В това седи неговата разумност. Той трябва да има най-сетне хубав, пълен и богат тон. Да има дълбоки преживявания и възвишени идеи, които да излива в свиренето си. Да буди душите със своето добро. Така животът се превръща в изкуство, а човекът във велик художник, във велик музикант.
към текста >>

86. Човешките суеверия - Георги Радев (1900–1940)

Този спектър би му открил „тъмните линии" на всички ония суеверия за живота, които дремят, дълбоко загнездени, в подсъзнанието на повечето хора днес.
Човешките суеверия Ако гадателите - разните професионални хироманти, ясновидци, картогледачи, кафегледачи и пр. и пр. - не бяха прости професионалисти, действуващи в повечето случаи по пътищата на една шаблонна гадателска техника, ако те имаха дарбата и разположението да наблюдават научно-психологически, биха ни оставили бездруго ценни документи за психологията на ония хора, които образуват тяхната клиентела. Достатъчно би било в случая да записват въпросите, които трепетните от вълнение устни на техните клиенти им задават, Формата, в която тия въпроси се изливат, тяхното съдържание, за тънкия психолог биха били нещо като психологичен спектър, разкриващ светлината на онова съзнание, на което тия хора са носители. Този спектър би му открил „тъмните линии" на всички ония суеверия за живота, които дремят, дълбоко загнездени, в подсъзнанието на повечето хора днес. И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи човека от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала. Ала професионалните гадатели по манталитет не се отличават много-много от своята клиентела. В повечето случаи те са от две категории: или практически добре обучени хироманти, френолози, физиогномисти, астролози, усвоили правилата на една шаблонна техника и обладаващи почти винаги значителна интуиция, или медиумични субекти с повече или по-малко развити психометрични и ясновидски дарби. Тия дарби действуват у тях с автоматизма на онези способности, които са били активни у хората някога, в далечното минало, ала сега са, тъй да речем, закърнели и се пробуждат само по атавизъм у някои отделни индивиди. Според окултизма всички хора в миналото - през време на така наречената четвърта или атлантска раса, която е предхождала нашата - „петата", са били все ясновидци.
към текста >>

И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи човека от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала.
Човешките суеверия Ако гадателите - разните професионални хироманти, ясновидци, картогледачи, кафегледачи и пр. и пр. - не бяха прости професионалисти, действуващи в повечето случаи по пътищата на една шаблонна гадателска техника, ако те имаха дарбата и разположението да наблюдават научно-психологически, биха ни оставили бездруго ценни документи за психологията на ония хора, които образуват тяхната клиентела. Достатъчно би било в случая да записват въпросите, които трепетните от вълнение устни на техните клиенти им задават, Формата, в която тия въпроси се изливат, тяхното съдържание, за тънкия психолог биха били нещо като психологичен спектър, разкриващ светлината на онова съзнание, на което тия хора са носители. Този спектър би му открил „тъмните линии" на всички ония суеверия за живота, които дремят, дълбоко загнездени, в подсъзнанието на повечето хора днес. И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи човека от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала. Ала професионалните гадатели по манталитет не се отличават много-много от своята клиентела. В повечето случаи те са от две категории: или практически добре обучени хироманти, френолози, физиогномисти, астролози, усвоили правилата на една шаблонна техника и обладаващи почти винаги значителна интуиция, или медиумични субекти с повече или по-малко развити психометрични и ясновидски дарби. Тия дарби действуват у тях с автоматизма на онези способности, които са били активни у хората някога, в далечното минало, ала сега са, тъй да речем, закърнели и се пробуждат само по атавизъм у някои отделни индивиди. Според окултизма всички хора в миналото - през време на така наречената четвърта или атлантска раса, която е предхождала нашата - „петата", са били все ясновидци. Ясновидството е било у тях нормална способност, а не „суперанормална", за каквато днес се сматря.
към текста >>

Те ще разберат, че онова щастие, което очакват като лесна печалба от някоя лотария, не се придобива със скръстени ръце и пасивно очакване в продължение на един обикновен и безидеен живот, а се явява като зрял плод на една съзнателна и усилена работа.
Каквато е, обаче, разликата между сънно и будно съзнание, такава е и разликата между един обикновен ясновидец - медиум и един адепт, един Посветен. Ала хората с обикновени разбирания не схващат тази тънка разлика. те често отъждествяват един адепт с обикновените ясновидци или гадатели, дори с хипнотизаторите. Ала ако случаят ги заведе при един Посветен, който - по силата на своята мисия - работи явно в света, те ще застанат дълбоко разочаровани пред една затворена врата, която не се отваря ни с „такси", ни с молби и ласкателства. Те ще разберат, че един Посветен иска ученици, не - клиенти. Те ще разберат, че онова щастие, което очакват като лесна печалба от някоя лотария, не се придобива със скръстени ръце и пасивно очакване в продължение на един обикновен и безидеен живот, а се явява като зрял плод на една съзнателна и усилена работа. И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през себе си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам човекът. И тогава те ще обърнат поглед към гадателите, оракулите на бъдещето, за да им открият те поне, какво им е „писано", със суеверното упование, че негли им е отреден честит дял в живота - „лотариен билет", който печели. Чудни са хората, наистина, когато се надяват така наивно за щастие в живота. Чудна е една мома, да речем, която очаква някаква изключително щастлива женитба. Всички около нея - и близки и роднини, и в това поколение и в миналите, в по-голямата си част са имали, ако не злощастен, то обикновен живот.
към текста >>

И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през себе си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам човекът.
Ала хората с обикновени разбирания не схващат тази тънка разлика. те често отъждествяват един адепт с обикновените ясновидци или гадатели, дори с хипнотизаторите. Ала ако случаят ги заведе при един Посветен, който - по силата на своята мисия - работи явно в света, те ще застанат дълбоко разочаровани пред една затворена врата, която не се отваря ни с „такси", ни с молби и ласкателства. Те ще разберат, че един Посветен иска ученици, не - клиенти. Те ще разберат, че онова щастие, което очакват като лесна печалба от някоя лотария, не се придобива със скръстени ръце и пасивно очакване в продължение на един обикновен и безидеен живот, а се явява като зрял плод на една съзнателна и усилена работа. И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през себе си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам човекът. И тогава те ще обърнат поглед към гадателите, оракулите на бъдещето, за да им открият те поне, какво им е „писано", със суеверното упование, че негли им е отреден честит дял в живота - „лотариен билет", който печели. Чудни са хората, наистина, когато се надяват така наивно за щастие в живота. Чудна е една мома, да речем, която очаква някаква изключително щастлива женитба. Всички около нея - и близки и роднини, и в това поколение и в миналите, в по-голямата си част са имали, ако не злощастен, то обикновен живот. И все пак тя се надява, че с нея ще стане някакво изключение, някакво чудо! Мечти на циганката да се ожени за царски син.
към текста >>

И тогава те ще обърнат поглед към гадателите, оракулите на бъдещето, за да им открият те поне, какво им е „писано", със суеверното упование, че негли им е отреден честит дял в живота - „лотариен билет", който печели.
те често отъждествяват един адепт с обикновените ясновидци или гадатели, дори с хипнотизаторите. Ала ако случаят ги заведе при един Посветен, който - по силата на своята мисия - работи явно в света, те ще застанат дълбоко разочаровани пред една затворена врата, която не се отваря ни с „такси", ни с молби и ласкателства. Те ще разберат, че един Посветен иска ученици, не - клиенти. Те ще разберат, че онова щастие, което очакват като лесна печалба от някоя лотария, не се придобива със скръстени ръце и пасивно очакване в продължение на един обикновен и безидеен живот, а се явява като зрял плод на една съзнателна и усилена работа. И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през себе си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам човекът. И тогава те ще обърнат поглед към гадателите, оракулите на бъдещето, за да им открият те поне, какво им е „писано", със суеверното упование, че негли им е отреден честит дял в живота - „лотариен билет", който печели. Чудни са хората, наистина, когато се надяват така наивно за щастие в живота. Чудна е една мома, да речем, която очаква някаква изключително щастлива женитба. Всички около нея - и близки и роднини, и в това поколение и в миналите, в по-голямата си част са имали, ако не злощастен, то обикновен живот. И все пак тя се надява, че с нея ще стане някакво изключение, някакво чудо! Мечти на циганката да се ожени за царски син. Защото щастието е наистина царски син.
към текста >>

Чудни са хората, наистина, когато се надяват така наивно за щастие в живота.
Ала ако случаят ги заведе при един Посветен, който - по силата на своята мисия - работи явно в света, те ще застанат дълбоко разочаровани пред една затворена врата, която не се отваря ни с „такси", ни с молби и ласкателства. Те ще разберат, че един Посветен иска ученици, не - клиенти. Те ще разберат, че онова щастие, което очакват като лесна печалба от някоя лотария, не се придобива със скръстени ръце и пасивно очакване в продължение на един обикновен и безидеен живот, а се явява като зрял плод на една съзнателна и усилена работа. И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през себе си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам човекът. И тогава те ще обърнат поглед към гадателите, оракулите на бъдещето, за да им открият те поне, какво им е „писано", със суеверното упование, че негли им е отреден честит дял в живота - „лотариен билет", който печели. Чудни са хората, наистина, когато се надяват така наивно за щастие в живота. Чудна е една мома, да речем, която очаква някаква изключително щастлива женитба. Всички около нея - и близки и роднини, и в това поколение и в миналите, в по-голямата си част са имали, ако не злощастен, то обикновен живот. И все пак тя се надява, че с нея ще стане някакво изключение, някакво чудо! Мечти на циганката да се ожени за царски син. Защото щастието е наистина царски син. Любопитно суеверие.
към текста >>

Всички около нея - и близки и роднини, и в това поколение и в миналите, в по-голямата си част са имали, ако не злощастен, то обикновен живот.
Те ще разберат, че онова щастие, което очакват като лесна печалба от някоя лотария, не се придобива със скръстени ръце и пасивно очакване в продължение на един обикновен и безидеен живот, а се явява като зрял плод на една съзнателна и усилена работа. И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през себе си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам човекът. И тогава те ще обърнат поглед към гадателите, оракулите на бъдещето, за да им открият те поне, какво им е „писано", със суеверното упование, че негли им е отреден честит дял в живота - „лотариен билет", който печели. Чудни са хората, наистина, когато се надяват така наивно за щастие в живота. Чудна е една мома, да речем, която очаква някаква изключително щастлива женитба. Всички около нея - и близки и роднини, и в това поколение и в миналите, в по-голямата си част са имали, ако не злощастен, то обикновен живот. И все пак тя се надява, че с нея ще стане някакво изключение, някакво чудо! Мечти на циганката да се ожени за царски син. Защото щастието е наистина царски син. Любопитно суеверие. По отношение на брака, по отношение на така нареченото съпружеско щастие в живота, хората са до немай-къде суеверни. Да имаха поне реализма на един икономист, който пресмята възможностите за успеха на едно стопанско предприятие със статистични данни на ръка.
към текста >>

По отношение на брака, по отношение на така нареченото съпружеско щастие в живота, хората са до немай-къде суеверни.
Чудна е една мома, да речем, която очаква някаква изключително щастлива женитба. Всички около нея - и близки и роднини, и в това поколение и в миналите, в по-голямата си част са имали, ако не злощастен, то обикновен живот. И все пак тя се надява, че с нея ще стане някакво изключение, някакво чудо! Мечти на циганката да се ожени за царски син. Защото щастието е наистина царски син. Любопитно суеверие. По отношение на брака, по отношение на така нареченото съпружеско щастие в живота, хората са до немай-къде суеверни. Да имаха поне реализма на един икономист, който пресмята възможностите за успеха на едно стопанско предприятие със статистични данни на ръка. Той се опира поне на известни конкретни вероятности. Защо да не се опрат на приблизителните емпирични вероятности, които житейският опит дава и онези, които встъпват в брак, да речем? Щом като те не разполагат със средствата, които дава едно по-дълбоко познаване на земната действителност, щом като не могат да прибягнат по една или друга причина до помощта, която характерологичните науки евентуално биха им дали, нека поне да погледнат с трезвото око на икономиста при разрешаване на този проблем. В това отношение са интересни като материал за размишление някои анкети, които са били предприемани от време на време в някои големи градове, за да се установи горе-долу броя на честитите бракове или на честитите люде.
към текста >>

Че могат да лъжат, да насилват, да вършат неправди, стига да не ги лови човешки закон и пак да имат честит живот.
В това отношение са интересни като материал за размишление някои анкети, които са били предприемани от време на време в някои големи градове, за да се установи горе-долу броя на честитите бракове или на честитите люде. Данните от подобен род анкети са премного общи, в тях са редуцирани - както при всички статистични изследвания - всички субективни моменти, ала все пак те се явяват един характерен показалец на обикновения житейски опит в това направление. Изобщо би могло да се каже, че съвременните хора, които се мнят така свободно от суеверия и предразсъдъци, всъщност гъмжат от такива. Едно от най-големите суеверия, в което хората днес са изпаднали е това, дето мислят, че могат да живеят как да е, да вършат какво да е и пак да бъдат щастливи. Че могат да бъдат, да речем, свободни независимо от Истината. Че могат да лъжат, да насилват, да вършат неправди, стига да не ги лови човешки закон и пак да имат честит живот. И интересно е, че от това жалко суеверие страдат и учени и управници и духовенство, макар че историческият опит така красноречиво опровергава това суеверие. Нужно е хората да напуснат пътеките на суеверието, които водят неизбежно към света на илюзиите и разочарованията и да встъпят в истинските пътища на реалния живот. А тия пътища за човека са: път на Любовта, път на Мъдростта, път на Истината, път на Правдата и път на Доброто.
към текста >>

Нужно е хората да напуснат пътеките на суеверието, които водят неизбежно към света на илюзиите и разочарованията и да встъпят в истинските пътища на реалния живот.
Изобщо би могло да се каже, че съвременните хора, които се мнят така свободно от суеверия и предразсъдъци, всъщност гъмжат от такива. Едно от най-големите суеверия, в което хората днес са изпаднали е това, дето мислят, че могат да живеят как да е, да вършат какво да е и пак да бъдат щастливи. Че могат да бъдат, да речем, свободни независимо от Истината. Че могат да лъжат, да насилват, да вършат неправди, стига да не ги лови човешки закон и пак да имат честит живот. И интересно е, че от това жалко суеверие страдат и учени и управници и духовенство, макар че историческият опит така красноречиво опровергава това суеверие. Нужно е хората да напуснат пътеките на суеверието, които водят неизбежно към света на илюзиите и разочарованията и да встъпят в истинските пътища на реалния живот. А тия пътища за човека са: път на Любовта, път на Мъдростта, път на Истината, път на Правдата и път на Доброто.
към текста >>

87. Една историческа картина - Георги Радев (1900–1940)

Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център.
Такъв човек следователно не може да почита себе си - не като личност, а като човек, като една самосъзнателна единица в света, като индивидуалност. С една реч, този индивид още не се е издигнал до стадия на самосъзнанието, в който тепърва се проявява човека. Защото онова, което прави от човека Човек, онова което представя типичното у човека от гледището на Живата Природа е самосъзнанието. Самосъзнателният човек - за да останем все още в границите на човешкото - не се води ни от писани закони, ни от преходни нравствени норми, изковани от човеци. Когато той върши нещо - върши го съзнателно и свободно, все едно дали е сам със себе си или пред людски очи. Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център. В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки. Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг. Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи.
към текста >>

В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки.
С една реч, този индивид още не се е издигнал до стадия на самосъзнанието, в който тепърва се проявява човека. Защото онова, което прави от човека Човек, онова което представя типичното у човека от гледището на Живата Природа е самосъзнанието. Самосъзнателният човек - за да останем все още в границите на човешкото - не се води ни от писани закони, ни от преходни нравствени норми, изковани от човеци. Когато той върши нещо - върши го съзнателно и свободно, все едно дали е сам със себе си или пред людски очи. Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център. В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки. Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг. Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат.
към текста >>

Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи.
Когато той върши нещо - върши го съзнателно и свободно, все едно дали е сам със себе си или пред людски очи. Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център. В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки. Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг. Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие.
към текста >>

На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи.
Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център. В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки. Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг. Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското.
към текста >>

Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското.
На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското. ,,Папата", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът. Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот. И човечеството и днес пак е изправено пред страшния въпрос: да разпъне ли или приеме Христа, да изгори ли или приеме Хус - едно живо пламъче от Големия Пламък - Христос. Но види се, че днес в света има повече светлина. И ако тя грее в човешкото съзнание то е, защото души като Хус, поели свещения път на жертвата, се преляха като живи струи в Душата на Човечеството, за да го изведат от временния живот във Вечния.
към текста >>

Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот.
И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското. ,,Папата", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът. Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот. И човечеството и днес пак е изправено пред страшния въпрос: да разпъне ли или приеме Христа, да изгори ли или приеме Хус - едно живо пламъче от Големия Пламък - Христос. Но види се, че днес в света има повече светлина. И ако тя грее в човешкото съзнание то е, защото души като Хус, поели свещения път на жертвата, се преляха като живи струи в Душата на Човечеството, за да го изведат от временния живот във Вечния.
към текста >>

И ако тя грее в човешкото съзнание то е, защото души като Хус, поели свещения път на жертвата, се преляха като живи струи в Душата на Човечеството, за да го изведат от временния живот във Вечния.
Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското. ,,Папата", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът. Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот. И човечеството и днес пак е изправено пред страшния въпрос: да разпъне ли или приеме Христа, да изгори ли или приеме Хус - едно живо пламъче от Големия Пламък - Христос. Но види се, че днес в света има повече светлина. И ако тя грее в човешкото съзнание то е, защото души като Хус, поели свещения път на жертвата, се преляха като живи струи в Душата на Човечеството, за да го изведат от временния живот във Вечния.
към текста >>

88. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Или, възмогнат по най- високите върхове на мисълта, да слуша оная дълбока хармония, която звучи в живота на вселената.
А в наши дни, след като философи като Бергсона развиха своята философия на интуицията и след оная тънка критична преценка, на която учени като математика Пуанкаре подхвърлиха основите на съвременната наука, тези въпроси станаха ясни и за по-широк кръг хора. Вярно е, че разумът на човека може да преодолеe наивния емпиризъм на сетивата и да разбули оная тънка мрежа от измами, която тe изплитат, но все пак той не може да схване истината сама по себе. Науката, в известен смисъл, е едно преодоляване на измамата на сетивата. Без нея, ние сигурно не щяхме да знаем, че не слънцето се върти около земята, а че обратното е вярно, не щяхме да имаме и тази представа — колкото и външна и повърхностна да е тя — за величието на звездния космос, нито пък щяхме да прозрем в скрития строеж на атома. Но все пак разумът не е в състояние да постигне самата Истина, той може да вижда само нейните велики стъпки и, в перспективните образи на действителността, които сетивата ни дават, да разкрива проекциите на реалното. Или, възмогнат по най- високите върхове на мисълта, да слуша оная дълбока хармония, която звучи в живота на вселената. Защото само там, по тия върхове, дето се носят най-тънките трептения на мисълта, по-близо да светлото небе на интуицията, разумът на човека постига музиката на живота и неговата дълбока разумност. Ония, които схващат живота като сляпа, случайна игра на сили, очевидно никога не са се възмогвали до тия върхове и затова техният кръгозор е така тесен. След тия бегли бележки, ще пристъпя по-пряко към своя предмет. Може би най-светлият извод на съвременната наука е, че всичко е „слънце“ — сгъстено и трансформирано слънце. Централното светило на нашата система е, според съвременните схващания, извор, от който изтича животът и поддържа цялото съществувание на нашата система.
към текста >>

Защото само там, по тия върхове, дето се носят най-тънките трептения на мисълта, по-близо да светлото небе на интуицията, разумът на човека постига музиката на живота и неговата дълбока разумност.
Вярно е, че разумът на човека може да преодолеe наивния емпиризъм на сетивата и да разбули оная тънка мрежа от измами, която тe изплитат, но все пак той не може да схване истината сама по себе. Науката, в известен смисъл, е едно преодоляване на измамата на сетивата. Без нея, ние сигурно не щяхме да знаем, че не слънцето се върти около земята, а че обратното е вярно, не щяхме да имаме и тази представа — колкото и външна и повърхностна да е тя — за величието на звездния космос, нито пък щяхме да прозрем в скрития строеж на атома. Но все пак разумът не е в състояние да постигне самата Истина, той може да вижда само нейните велики стъпки и, в перспективните образи на действителността, които сетивата ни дават, да разкрива проекциите на реалното. Или, възмогнат по най- високите върхове на мисълта, да слуша оная дълбока хармония, която звучи в живота на вселената. Защото само там, по тия върхове, дето се носят най-тънките трептения на мисълта, по-близо да светлото небе на интуицията, разумът на човека постига музиката на живота и неговата дълбока разумност. Ония, които схващат живота като сляпа, случайна игра на сили, очевидно никога не са се възмогвали до тия върхове и затова техният кръгозор е така тесен. След тия бегли бележки, ще пристъпя по-пряко към своя предмет. Може би най-светлият извод на съвременната наука е, че всичко е „слънце“ — сгъстено и трансформирано слънце. Централното светило на нашата система е, според съвременните схващания, извор, от който изтича животът и поддържа цялото съществувание на нашата система. Земята дължи целия си живот на слънцето и всичко, което става на нея, се извършва под мощния ритъм на неговата дейност.
към текста >>

Ония, които схващат живота като сляпа, случайна игра на сили, очевидно никога не са се възмогвали до тия върхове и затова техният кръгозор е така тесен.
Науката, в известен смисъл, е едно преодоляване на измамата на сетивата. Без нея, ние сигурно не щяхме да знаем, че не слънцето се върти около земята, а че обратното е вярно, не щяхме да имаме и тази представа — колкото и външна и повърхностна да е тя — за величието на звездния космос, нито пък щяхме да прозрем в скрития строеж на атома. Но все пак разумът не е в състояние да постигне самата Истина, той може да вижда само нейните велики стъпки и, в перспективните образи на действителността, които сетивата ни дават, да разкрива проекциите на реалното. Или, възмогнат по най- високите върхове на мисълта, да слуша оная дълбока хармония, която звучи в живота на вселената. Защото само там, по тия върхове, дето се носят най-тънките трептения на мисълта, по-близо да светлото небе на интуицията, разумът на човека постига музиката на живота и неговата дълбока разумност. Ония, които схващат живота като сляпа, случайна игра на сили, очевидно никога не са се възмогвали до тия върхове и затова техният кръгозор е така тесен. След тия бегли бележки, ще пристъпя по-пряко към своя предмет. Може би най-светлият извод на съвременната наука е, че всичко е „слънце“ — сгъстено и трансформирано слънце. Централното светило на нашата система е, според съвременните схващания, извор, от който изтича животът и поддържа цялото съществувание на нашата система. Земята дължи целия си живот на слънцето и всичко, което става на нея, се извършва под мощния ритъм на неговата дейност. „Вятърът, който духа, казва на едно место Камил Фламарион, реките, които се спущат от широките равнини към морето, корабите, които плуват по него с издути платна, житото, което никне в полята, дъждът, който пои замята, воденицата, що смила и превръща в брашно плода на нивята, конят, който лети под удара на стремето, перото на писателя, което изразява неговата мисъл, всичко това, за да се обясни, трябва да се сведе към слънцето.
към текста >>

Централното светило на нашата система е, според съвременните схващания, извор, от който изтича животът и поддържа цялото съществувание на нашата система.
Или, възмогнат по най- високите върхове на мисълта, да слуша оная дълбока хармония, която звучи в живота на вселената. Защото само там, по тия върхове, дето се носят най-тънките трептения на мисълта, по-близо да светлото небе на интуицията, разумът на човека постига музиката на живота и неговата дълбока разумност. Ония, които схващат живота като сляпа, случайна игра на сили, очевидно никога не са се възмогвали до тия върхове и затова техният кръгозор е така тесен. След тия бегли бележки, ще пристъпя по-пряко към своя предмет. Може би най-светлият извод на съвременната наука е, че всичко е „слънце“ — сгъстено и трансформирано слънце. Централното светило на нашата система е, според съвременните схващания, извор, от който изтича животът и поддържа цялото съществувание на нашата система. Земята дължи целия си живот на слънцето и всичко, което става на нея, се извършва под мощния ритъм на неговата дейност. „Вятърът, който духа, казва на едно место Камил Фламарион, реките, които се спущат от широките равнини към морето, корабите, които плуват по него с издути платна, житото, което никне в полята, дъждът, който пои замята, воденицата, що смила и превръща в брашно плода на нивята, конят, който лети под удара на стремето, перото на писателя, което изразява неговата мисъл, всичко това, за да се обясни, трябва да се сведе към слънцето. То е прекият или непряк деец на всички жизнени преобразувания, които стават на планетите— то, чиито мощ и блясък ни заобикалят и проникват, и без което отдавна би престанало да тупа сърцето на земята“. Излишно е да давам тук данните за онова, което съвременната астрономия знае или предполага, че знае за слънцето — ще ги намерите във всяка популярна астрономия. Ще отбележа само, че днешните астрономи и астрофизици, както те сами признават, не знаят почти нищо положително върху истинската същина на слънцето, макар да гадаят за неговия състав чрез своите спектроскопи и фотографически картинки.
към текста >>

Земята дължи целия си живот на слънцето и всичко, което става на нея, се извършва под мощния ритъм на неговата дейност.
Защото само там, по тия върхове, дето се носят най-тънките трептения на мисълта, по-близо да светлото небе на интуицията, разумът на човека постига музиката на живота и неговата дълбока разумност. Ония, които схващат живота като сляпа, случайна игра на сили, очевидно никога не са се възмогвали до тия върхове и затова техният кръгозор е така тесен. След тия бегли бележки, ще пристъпя по-пряко към своя предмет. Може би най-светлият извод на съвременната наука е, че всичко е „слънце“ — сгъстено и трансформирано слънце. Централното светило на нашата система е, според съвременните схващания, извор, от който изтича животът и поддържа цялото съществувание на нашата система. Земята дължи целия си живот на слънцето и всичко, което става на нея, се извършва под мощния ритъм на неговата дейност. „Вятърът, който духа, казва на едно место Камил Фламарион, реките, които се спущат от широките равнини към морето, корабите, които плуват по него с издути платна, житото, което никне в полята, дъждът, който пои замята, воденицата, що смила и превръща в брашно плода на нивята, конят, който лети под удара на стремето, перото на писателя, което изразява неговата мисъл, всичко това, за да се обясни, трябва да се сведе към слънцето. То е прекият или непряк деец на всички жизнени преобразувания, които стават на планетите— то, чиито мощ и блясък ни заобикалят и проникват, и без което отдавна би престанало да тупа сърцето на земята“. Излишно е да давам тук данните за онова, което съвременната астрономия знае или предполага, че знае за слънцето — ще ги намерите във всяка популярна астрономия. Ще отбележа само, че днешните астрономи и астрофизици, както те сами признават, не знаят почти нищо положително върху истинската същина на слънцето, макар да гадаят за неговия състав чрез своите спектроскопи и фотографически картинки. Те не знаят положително нито височината на слънчевата температура, нито възрастта на слънцето, нито след колко време то ще угасне; те не знаят нищо положително и върху начина, по който топлината се образува в него — един безспорно важен въпрос.
към текста >>

н.) Както виждате, между минималната и максимална температура, именно: 14610 (Pouillet) и 9 милиона градуса (Waterston) има такъв огромен скок, че разликата възлиза на 8,998,5390 Очевидно, съвсем парадоксален резултат! Подобно разногласие цари и по въпроса за продължителността на живота на слънцето, както и върху начина, по който то произвежда топлината.
Излишно е да давам тук данните за онова, което съвременната астрономия знае или предполага, че знае за слънцето — ще ги намерите във всяка популярна астрономия. Ще отбележа само, че днешните астрономи и астрофизици, както те сами признават, не знаят почти нищо положително върху истинската същина на слънцето, макар да гадаят за неговия състав чрез своите спектроскопи и фотографически картинки. Те не знаят положително нито височината на слънчевата температура, нито възрастта на слънцето, нито след колко време то ще угасне; те не знаят нищо положително и върху начина, по който топлината се образува в него — един безспорно важен въпрос. Така запример френските учени Pouillet, Vicairen др, приписват на слънцето температура от 1500—20000С, Fizeau — 7500°, Zollner — 102,000°, Secchi — 5,344,8400, С. Waterston—9,000,000° и т. н.) Както виждате, между минималната и максимална температура, именно: 14610 (Pouillet) и 9 милиона градуса (Waterston) има такъв огромен скок, че разликата възлиза на 8,998,5390 Очевидно, съвсем парадоксален резултат! Подобно разногласие цари и по въпроса за продължителността на живота на слънцето, както и върху начина, по който то произвежда топлината. Неотдавна се мислеше, че слънцето образува топлината чрез контракция на своя обем, други бяха на мнение, че живата сила на метеорите, които падат на слънцето, се превръща в топлина, която е предостатъчна, за да го предпази от изстиване. Други вид ни учени пък, като Улиям Томсън, изчисляваха, че възрастта на слънцето възлиза на около 20 милиона години и че му остават да живee всичко още 6 милиона години. Последното твърдение, обаче, се сблъска с мнението на геолозите, които изчисляват продължителността на отделни геологични периоди на милиони години. За щастие, откритието на радия изглади тия разногласия. Именно, оказва се, че сравнително малки количества радий на един куб.
към текста >>

И кой знае пак по каква „случайност“, всред целия този огромен космос, чиито царства едва биха се изходили и с огромните крачки на светлинните години, само на земята, една безкрайно малка прахолинка на прага на Млечния Път, има органически живот и живи същества, които мислят, разсъждават и изучват научно вселената.
И като него говорят мнозина вече. Учените, след толкова упорити изследвания, започнаха да прозират истината, която отдавна се твърди в окултната наука: че има нещо по-високо от сляпото пипане на интелекта — онова непосредно виждане на великата реалност, така както тя неизменно съществува. Това виждане на нещата, така както т са първично проявени в природата, в тяхната изпръвна чистота, е дар първом на великите Учители на човечеството, а после и на всички пророци, мъдреци, адепти, на всички гениални художници и учени, макар у последните това виждане да е един прекъснат процес на проблясъци. И пътем ще кажа, че една от степените на това непосредствено виждане на живата истина, на реалното, е интуицията. Царуващият днес материалистичен възглед за вселената, и частно за нашата слънчева система, вие го знаете: звезди, слънца, планети, мъглявини, комети — това са никакви мъртви, безжизнени маси, които кой знае по каква случайност са хвърлени в космичното пространство да се движат ей тъй без цел, без смисъл, по някакъв странен каприз на „Природата“. И кой знае пак по каква „случайност“, всред целия този огромен космос, чиито царства едва биха се изходили и с огромните крачки на светлинните години, само на земята, една безкрайно малка прахолинка на прага на Млечния Път, има органически живот и живи същества, които мислят, разсъждават и изучват научно вселената. Опитайте се да преживеете тази представа на съвременния човек и ще изпитате всичката й фантастичност. Преди хиляди години хората мислеха, че цялото небе се върти около земята, а сега, макар и да приказват за „хелиоцентрични системи“, „звездни вселени,“ „космични пространства“, повечето хора все още имат геоцентрическо съзнание, тям все още не им се ще да развенчаят земята от предишният й ореол. Те с мъка на сърце й отказаха привилегията да бъде физически център на вселената, ала все още я смятат за едничък център на живот и едничко селение на разумни същества. И наистина, има ли нещо по-фантастично от представите на някои учени за вселената. Всичко в нея, според тях, става по един механичен начин, по никаква сляпа случайност, макар и никъде в природата, в чиито царства влада такава пълна хармония и планомерност, да не констатираме и следа от случайност.
към текста >>

Те с мъка на сърце й отказаха привилегията да бъде физически център на вселената, ала все още я смятат за едничък център на живот и едничко селение на разумни същества.
И пътем ще кажа, че една от степените на това непосредствено виждане на живата истина, на реалното, е интуицията. Царуващият днес материалистичен възглед за вселената, и частно за нашата слънчева система, вие го знаете: звезди, слънца, планети, мъглявини, комети — това са никакви мъртви, безжизнени маси, които кой знае по каква случайност са хвърлени в космичното пространство да се движат ей тъй без цел, без смисъл, по някакъв странен каприз на „Природата“. И кой знае пак по каква „случайност“, всред целия този огромен космос, чиито царства едва биха се изходили и с огромните крачки на светлинните години, само на земята, една безкрайно малка прахолинка на прага на Млечния Път, има органически живот и живи същества, които мислят, разсъждават и изучват научно вселената. Опитайте се да преживеете тази представа на съвременния човек и ще изпитате всичката й фантастичност. Преди хиляди години хората мислеха, че цялото небе се върти около земята, а сега, макар и да приказват за „хелиоцентрични системи“, „звездни вселени,“ „космични пространства“, повечето хора все още имат геоцентрическо съзнание, тям все още не им се ще да развенчаят земята от предишният й ореол. Те с мъка на сърце й отказаха привилегията да бъде физически център на вселената, ала все още я смятат за едничък център на живот и едничко селение на разумни същества. И наистина, има ли нещо по-фантастично от представите на някои учени за вселената. Всичко в нея, според тях, става по един механичен начин, по никаква сляпа случайност, макар и никъде в природата, в чиито царства влада такава пълна хармония и планомерност, да не констатираме и следа от случайност. Всичко, според тях, всъщност става по един вълшебен начин. Представете си земята: изведнъж по нея започват като изневиделица да се издигат къщи, поникват като гъби грамадни здания, възникват цели градове, улиците се раздвижват от коля, трамваи, но празни, без ватман и без пътници; железници започват да хвърчат по равнините на пустата земя, но в тях няма ни пътници, ни кондуктори; кръстосват те напряко и надлъж земята, празни, глухи, неоживени от присъствието на живи същества, и все пак се движат без да се сблъскват, без да дерайлират. И тази идеална тарифа им е предписана от някаква несъзнателна, сляпа случайност! На такова нещо прилича пустата вселена на някои астрономи, където огромни слънца, пред които нашето слънце изглежда като пясъчно зърно, галактични системи, подобни на нашия Млечен Път, които дори и бързите крачки на светлинните години не могат да достигнат за десетки хиляди години, се носят като мъртви маси, ненаселени, пусти, без дихание на живот.
към текста >>

И тази идеална тарифа им е предписана от някаква несъзнателна, сляпа случайност! На такова нещо прилича пустата вселена на някои астрономи, където огромни слънца, пред които нашето слънце изглежда като пясъчно зърно, галактични системи, подобни на нашия Млечен Път, които дори и бързите крачки на светлинните години не могат да достигнат за десетки хиляди години, се носят като мъртви маси, ненаселени, пусти, без дихание на живот.
Те с мъка на сърце й отказаха привилегията да бъде физически център на вселената, ала все още я смятат за едничък център на живот и едничко селение на разумни същества. И наистина, има ли нещо по-фантастично от представите на някои учени за вселената. Всичко в нея, според тях, става по един механичен начин, по никаква сляпа случайност, макар и никъде в природата, в чиито царства влада такава пълна хармония и планомерност, да не констатираме и следа от случайност. Всичко, според тях, всъщност става по един вълшебен начин. Представете си земята: изведнъж по нея започват като изневиделица да се издигат къщи, поникват като гъби грамадни здания, възникват цели градове, улиците се раздвижват от коля, трамваи, но празни, без ватман и без пътници; железници започват да хвърчат по равнините на пустата земя, но в тях няма ни пътници, ни кондуктори; кръстосват те напряко и надлъж земята, празни, глухи, неоживени от присъствието на живи същества, и все пак се движат без да се сблъскват, без да дерайлират. И тази идеална тарифа им е предписана от някаква несъзнателна, сляпа случайност! На такова нещо прилича пустата вселена на някои астрономи, където огромни слънца, пред които нашето слънце изглежда като пясъчно зърно, галактични системи, подобни на нашия Млечен Път, които дори и бързите крачки на светлинните години не могат да достигнат за десетки хиляди години, се носят като мъртви маси, ненаселени, пусти, без дихание на живот. Интересни представи, наистина! Тук на земята, всяко нещо, което се строи, си има майстор, нищо не става от нищо и от никого; великият космос, обаче, е без архитект, който да даде план, без майстори, които да го построят. Да при това, всеки факт, всяко откритие явно говорят, че от безкрайно-малкото до безкрайно-голямото, съществува един единен велик план, по който вселената е сътворена. Накъдето и да се обърнем в нея, ние ще чуем да звучи строгата хармония на числата. Но трябва да кажа — за чест на човечеството — че неговите най-светли синове, от памтивека до наши дни, на които природата в отделни мигове е разбулвала върховната разумност на своето битие, никога не са споделяли подобни нелепи възгледи. Висшият разум и интуицията у човека иначе говорят, езикът им е съвсем различен от езика на интелекта, пленен в мрежите на Мауа.
към текста >>

Наистина, никой астроном още не е видял със своя телескоп, дали има жители на Марс например или на Юпитер, но затова, защото не е видял със своята тръба, това позволява ли му да твърди, че на тях няма живот и живи същества?
Висшият разум и интуицията у човека иначе говорят, езикът им е съвсем различен от езика на интелекта, пленен в мрежите на Мауа. Само пигмеите на мисълта, които пъплят по гърбовете на големите творци и които превърнаха светлата мисъл на човека — тази светкавица между две безкрайности, както я зове математикът Пуанкаре — в екскремент, изцедък на мозъка, само те могат да вярват в един мъртъв, механичен свят, в който царува бездушната случайност — призрак на собственото им безсилие, създаден от самите тях. Но идват дни, когато тия представи, направени от пръст, които са наистина мозъчни изцедъци, ще се превърнат в тор. Защото са прави думите, че пак на пръст ще стане онова, което от пръст е станало . . . Наистина, никой астроном още не е видял със своя телескоп, дали има жители на Марс например или на Юпитер, но затова, защото не е видял със своята тръба, това позволява ли му да твърди, че на тях няма живот и живи същества? Едничкото, което като честен човек, може да твърди е, че степента на съвременните познания и методите на изследване не позволяват да се вади никакво заключение, нито за, нито против. Но туй, което пред ограниченото око на човека, въоръжено дори с най-мощния телескоп, подпомогнат и от най-тънките долавяния на спектроскопа, изглежда безжизнени маси, които се движат сляпо в пространството, регулирани от механични закони, за погледа на онези, които виждат, то е един велик жив организъм, който е съзнателен и разумен и в малкото и в голямото, като се тръгне от електрона и се стигне до мъглявината, която развива в космичното пространство своите огромни спирали, бременни с бъдни слънца. Всичко е живо и съзнателно. До този възглед вече по необходимост започват да идват мнозина учени. Аз нямам възможност да излагам сума интересни неща по този въпрос, но ще ви кажа само, че туй, което за някои хора изглежда ясно и просто, за много учени, които познават интимната страна на научните изследвания и теории, нещата далеч не са така ясни и безпротиворечиви.
към текста >>

Но туй, което пред ограниченото око на човека, въоръжено дори с най-мощния телескоп, подпомогнат и от най-тънките долавяния на спектроскопа, изглежда безжизнени маси, които се движат сляпо в пространството, регулирани от механични закони, за погледа на онези, които виждат, то е един велик жив организъм, който е съзнателен и разумен и в малкото и в голямото, като се тръгне от електрона и се стигне до мъглявината, която развива в космичното пространство своите огромни спирали, бременни с бъдни слънца.
Но идват дни, когато тия представи, направени от пръст, които са наистина мозъчни изцедъци, ще се превърнат в тор. Защото са прави думите, че пак на пръст ще стане онова, което от пръст е станало . . . Наистина, никой астроном още не е видял със своя телескоп, дали има жители на Марс например или на Юпитер, но затова, защото не е видял със своята тръба, това позволява ли му да твърди, че на тях няма живот и живи същества? Едничкото, което като честен човек, може да твърди е, че степента на съвременните познания и методите на изследване не позволяват да се вади никакво заключение, нито за, нито против. Но туй, което пред ограниченото око на човека, въоръжено дори с най-мощния телескоп, подпомогнат и от най-тънките долавяния на спектроскопа, изглежда безжизнени маси, които се движат сляпо в пространството, регулирани от механични закони, за погледа на онези, които виждат, то е един велик жив организъм, който е съзнателен и разумен и в малкото и в голямото, като се тръгне от електрона и се стигне до мъглявината, която развива в космичното пространство своите огромни спирали, бременни с бъдни слънца. Всичко е живо и съзнателно. До този възглед вече по необходимост започват да идват мнозина учени. Аз нямам възможност да излагам сума интересни неща по този въпрос, но ще ви кажа само, че туй, което за някои хора изглежда ясно и просто, за много учени, които познават интимната страна на научните изследвания и теории, нещата далеч не са така ясни и безпротиворечиви. Каква сложност например представя движението на планетите в пространството — то съвсем не е тъй опростено, редуцирано, както се изучава в теоретичната астрономия, или както се преподава на учениците в гимназията. Истинските учени, ония които творят, знаят истината по това.
към текста >>

Напротив, изследванията показват, че в него кипи един мощен, ритмично пулсиращ живот, който за сега ние констатираме в появата на така наречените слънчеви бури или слънчеви факли и, най-вече, в периодичния ход на загадъчните слънчеви петна.
Тази солидарност, проявена от край до край във вселената, изглежда наистина да води до една обмена на вибрации. Тия думи не звучат ли като далечно ехо на загадъчните думи на кабалистите за Великия небесен човек, Адам Кадмон? Но това е една далечна за сега проблема — по-близка е за нас нашата слънчева система, в която има толкова много за изучване. Нека сега видим, дали в дейността на слънцето, така както я очертават модерните астрофизични изследвания, има данни, които да оправдават възгледа, че слънцето е сърце на нашата система — не само като метафора, а и в действителност. Днес е знайно, че слънцето не е едно спокойно горящо кълбо от газове, макар и за невъоръженото око неговият диск да изглежда чист и светъл, без петно. Напротив, изследванията показват, че в него кипи един мощен, ритмично пулсиращ живот, който за сега ние констатираме в появата на така наречените слънчеви бури или слънчеви факли и, най-вече, в периодичния ход на загадъчните слънчеви петна. Изучванията на последните разкриха многостранни и дълбоки въздействия на слънцето върху нашата земя. Именно, оказа се, че те са във връзка с флуктуациите на земния магнетизъм, със северните сияния, с метеорологичните промени в нашата атмосфера и дори с периодичната поява на разните епидемии. Мнозина учени като Брук, Сулейр, Rudolf Mewes свързват дори перипетиите в съдбините на отделните народи с ритмичната дейност на слънцето. Местото не ми позволява да ви изложа техните изследвания: ще кажа само, че те много бързо клонят към древните астрологични схващания. Днес, наистина, има вече предостатъчно данни за научната обосновка на астрологията.
към текста >>

Като привежда в подкрепа на своите, схващания някои гениални публикации, както той ги нарича, изхождащи от модерни физиолози на растителния живот, според които в ритъма и периодичността на процесите, що съпровождат растежа на растителните организми, могат да се прозрат прояви на съзнание и интелигентност, той заключава, че „най-сетне и широката публика е вече в състояние да схване, че цялата природа е жива и одушевена.
Електромагнитният характер на слънчевите петна става особено явен от влиянието, което слънчевата дейност упражнява върху интензитета на земния магнетизъм, особено върху така наречените магнитни бури, върху северните сияния и сродните тям явления. Както виждате, има достатъчно факти, които подкрепят възгледа за електро-магнитния характер на слънчевите петна. Но въпросът е, кои са причините за възникване на тия електро-магнитни вихри и то тъй правилно, тъй ритмично? „Как може, пита немския писател Suryа, горещата газообразна маса на слънцето да проявява от само себе си дейност? Ритмична дейност може, според мене, да изхожда от един механичен апарат, или от един жив, повече или по-малко интелигентен организъм, или от някое живо, но невидимо същество“. Като привежда в подкрепа на своите, схващания някои гениални публикации, както той ги нарича, изхождащи от модерни физиолози на растителния живот, според които в ритъма и периодичността на процесите, що съпровождат растежа на растителните организми, могат да се прозрат прояви на съзнание и интелигентност, той заключава, че „най-сетне и широката публика е вече в състояние да схване, че цялата природа е жива и одушевена. Тя може, следователно, да се отърси от тесногръдото гледище на един празен материализъм или от бездушното „енергетично мировъзрение“. „По-дълбоко виждащи научни кръгове, продължава Suryа, колкото и малко да са засяга, защото всяко епохално откритие е изхождало винаги от малцина, схващат вече атома като жив и съзнателен силов център. Защо тогава и светилата трябва да се кръжат в пространството безжизнени и бездушни като трупове? До аналогични изводи идват и мнозина други учени като Willy Pastor, Lutoslawski и др., за да не цитирам сума още имена. С една реч, очертава се един нов — за съвременните люде поне нов — чисто биологично-психологичен възглед за света.
към текста >>

„По-дълбоко виждащи научни кръгове, продължава Suryа, колкото и малко да са засяга, защото всяко епохално откритие е изхождало винаги от малцина, схващат вече атома като жив и съзнателен силов център.
Но въпросът е, кои са причините за възникване на тия електро-магнитни вихри и то тъй правилно, тъй ритмично? „Как може, пита немския писател Suryа, горещата газообразна маса на слънцето да проявява от само себе си дейност? Ритмична дейност може, според мене, да изхожда от един механичен апарат, или от един жив, повече или по-малко интелигентен организъм, или от някое живо, но невидимо същество“. Като привежда в подкрепа на своите, схващания някои гениални публикации, както той ги нарича, изхождащи от модерни физиолози на растителния живот, според които в ритъма и периодичността на процесите, що съпровождат растежа на растителните организми, могат да се прозрат прояви на съзнание и интелигентност, той заключава, че „най-сетне и широката публика е вече в състояние да схване, че цялата природа е жива и одушевена. Тя може, следователно, да се отърси от тесногръдото гледище на един празен материализъм или от бездушното „енергетично мировъзрение“. „По-дълбоко виждащи научни кръгове, продължава Suryа, колкото и малко да са засяга, защото всяко епохално откритие е изхождало винаги от малцина, схващат вече атома като жив и съзнателен силов център. Защо тогава и светилата трябва да се кръжат в пространството безжизнени и бездушни като трупове? До аналогични изводи идват и мнозина други учени като Willy Pastor, Lutoslawski и др., за да не цитирам сума още имена. С една реч, очертава се един нов — за съвременните люде поне нов — чисто биологично-психологичен възглед за света. И аз бих се изразил за днешното състояние на научните тенденции по следния начин: съвременното състояние на някои научни факти и изводи е такова, че остава само да се премине към граница, както се изразяват в математичния анализ, за да се дойде до дълбоките разбирания на окултната наука за човека и вселената, разбира се в най-достъпната им форма. И така, да се повърнем пак към нашия предмет.
към текста >>

Видехме, че на слънцето кипи мощен живот.
Защо тогава и светилата трябва да се кръжат в пространството безжизнени и бездушни като трупове? До аналогични изводи идват и мнозина други учени като Willy Pastor, Lutoslawski и др., за да не цитирам сума още имена. С една реч, очертава се един нов — за съвременните люде поне нов — чисто биологично-психологичен възглед за света. И аз бих се изразил за днешното състояние на научните тенденции по следния начин: съвременното състояние на някои научни факти и изводи е такова, че остава само да се премине към граница, както се изразяват в математичния анализ, за да се дойде до дълбоките разбирания на окултната наука за човека и вселената, разбира се в най-достъпната им форма. И така, да се повърнем пак към нашия предмет. Видехме, че на слънцето кипи мощен живот. То пулсира ритмично, тупти като същинско сърце. Неговите пулсации, обаче, са по дълги — те траят средно 11 години. И интересни са фотографските изследвания на С. Lane Porr върху измененията на хоризонталния и вертикален диаметър на слънчевия диск в свръзка с появата на слънчевите петна. Слънцето като че ли се свива и разпуща, като че ли пулсира.
към текста >>

След като нахвърлих най-едрите линии на съвременните познания за слънцето, така както те се очертават днес, и набелязах посоката, към която неизбежно се стремят научните изводи, аз ще премина към разглеждане живите сили на слънцето и тяхното използуване във всекидневния живот.
Пътем ще помена, че част от науката на тия именно Велики Бели Братя, духовните водители на целокупната еволюция, е пръсната, —поне онова, което е могло да се каже, къде пряко, къде най-често под булото на символиката, в различни книги: херметични, окултни, теософски (тия термини не са идентични, макар несведущите да ги смесват), в книгите на алхимици, кабалисти, мистици, произхождащи от най-различни школи и тайни братства. А също така и в свещените писания на всички народи и раси. Защото тя лежи в основата на всички религиозни учения като съкровено тяхно съдържание, въпреки привидното различие на формите. Това съдържание не изчезва дори и когато формите на външния религиозен култ, в които се облича едно учение, приспособени за дадена епоха, се втвърдят от артериосклерозата на догмите и в тях започнат да се развиват микробите на религиозните суеверия. Духът на човека вечно е превъзмогвал и вечно ще превъзмогва формите, в които временно се разраства, в своето разширително и вечно възходящо движение. След като нахвърлих най-едрите линии на съвременните познания за слънцето, така както те се очертават днес, и набелязах посоката, към която неизбежно се стремят научните изводи, аз ще премина към разглеждане живите сили на слънцето и тяхното използуване във всекидневния живот. Думата ми не е за домогването на някои учени да впрегнат енергията на слънцето за практичните цели на живота, както е впрегнато електричеството и парата, макар тази замисъл да не е неосъществима. Но тая задача ни разкрива по-далечни перспективи, които ни водят дори в смътното още за съвременния човек царство на новата култура, културата на шестата раса. Радиацията на слънцето далеч не е още напълно позната. Самите ние, така както сме физиологически и психически устроени, говоря за средния човек — долавяме пряко малък брой от живите сили на слънцето. Апаратите пък, които строим, по-тънки и по-чувствителни от нас в някои отношения, също не са в състояние да диференцират сложната слънчева радиация.
към текста >>

Думата ми не е за домогването на някои учени да впрегнат енергията на слънцето за практичните цели на живота, както е впрегнато електричеството и парата, макар тази замисъл да не е неосъществима.
А също така и в свещените писания на всички народи и раси. Защото тя лежи в основата на всички религиозни учения като съкровено тяхно съдържание, въпреки привидното различие на формите. Това съдържание не изчезва дори и когато формите на външния религиозен култ, в които се облича едно учение, приспособени за дадена епоха, се втвърдят от артериосклерозата на догмите и в тях започнат да се развиват микробите на религиозните суеверия. Духът на човека вечно е превъзмогвал и вечно ще превъзмогва формите, в които временно се разраства, в своето разширително и вечно възходящо движение. След като нахвърлих най-едрите линии на съвременните познания за слънцето, така както те се очертават днес, и набелязах посоката, към която неизбежно се стремят научните изводи, аз ще премина към разглеждане живите сили на слънцето и тяхното използуване във всекидневния живот. Думата ми не е за домогването на някои учени да впрегнат енергията на слънцето за практичните цели на живота, както е впрегнато електричеството и парата, макар тази замисъл да не е неосъществима. Но тая задача ни разкрива по-далечни перспективи, които ни водят дори в смътното още за съвременния човек царство на новата култура, културата на шестата раса. Радиацията на слънцето далеч не е още напълно позната. Самите ние, така както сме физиологически и психически устроени, говоря за средния човек — долавяме пряко малък брой от живите сили на слънцето. Апаратите пък, които строим, по-тънки и по-чувствителни от нас в някои отношения, също не са в състояние да диференцират сложната слънчева радиация. Днес за днес в нея констатираме следните видове енергии: светлина, топлина, електричество, магнетизъм , химична енергия, физиологична и психична.
към текста >>

тя благоприятствува изобщо на чисто вегетативния живот, действува възбудително на нервната система и усилва кръвообращението: 2.
Впрочем, не само като лечебно средство трябва да се оползотвори тя, а и като средство за хармонично изграждане на нашия организъм. Защото светлината е една от най-мощните съграждащи сили в живата природа. Но за това ще спомена по-нататък, когато говоря за възраждащата сила на пролетта. Неколко думи за действието на цветните лъчи. Червената светлина има трояко действие: 1. тя благоприятствува изобщо на чисто вегетативния живот, действува възбудително на нервната система и усилва кръвообращението: 2. червената светлина има термично действие — тя носи в себе си топлинната енергия; 3. действува като реактив против всички болести, които са резултат от анормалното натрупване на зелените и синьо-зелени лъчи. Жълтата светлина действува укрепително върху нервната система. Въведете един угнетен душевно и нервно изтощен човек в стая с жълти прозорци, в която преобладават интензивните трептения на жълтата светлина, и той ще се ободри, ще добие охота за разговор и за мисъл. Аналогично почти действува и оранжевата светлина — тя създава повече самоувереност и повдига личното самочувствие у човека.
към текста >>

Цялото разнообразие, което съзираме в живота на земята, не е резултат само от космичната ориентировка на земята към слънцето — именно, наклона на земната ос към еклиптиката.
Аналогично почти действува и оранжевата светлина — тя създава повече самоувереност и повдига личното самочувствие у човека. Синята светлина действува успокоително на нервната система и уталожва нервната възбуда. Зелените лъчи действуват лечебно против преумора и т. н. За тяхното вътрешно, психично влияние за сега не ще говоря. Всичките тия данни подлежат на опит, и, следователно, всеки може да ги провери и да използува оня извор на енергия, която се крие в цветните лъчи.4) И така, слънцето е онова хранилище на жива енергия, която кърми цялата слънчева система, както кръвта храни тялото. Цялото разнообразие, което съзираме в живота на земята, не е резултат само от космичната ориентировка на земята към слънцето — именно, наклона на земната ос към еклиптиката. Думата ми е за оста на земята, която е наведена към плоскостта на еклиптиката на около 230 26’, факт. който обуславя разнообразието в климатично отношение, разпределбата на земната повърхнина на пояси: горещ, умерен и т. н. Та казвам, че онова разнообразие от условия, от които зависи развоя на целия органически свят на земята, не се дължи само на механичното ориентиране на нашата планета към слънцето. Самата енергия на слънцето носи в себе си цял един регистър от специфични влияния, които се менят непрекъснато, в живата смяна на редица ритмични вълни. Преди всичко енергията на слънцето, така както се поляризира на земята, не е еднаква през различните годишни времена, не само по количество, а и по качество.
към текста >>

Ето защо ранните часове на зората и изгревите носят такъв изблик на животворна сила пролетес.5) Особено през пролетта, защото и големият Ден-Година си има своя изгрев, своето пладне, своя залез и своята полунощ.
Друга е пролетната енергия, друга лятната, друга есенната, друга зимната. Изобщо, в годишния кръг на слънчевата енергия има един прилив и един отлив: приливът трае през пролетта и лятото, а отливът през есента и зимата. Всеки ден от годината преповтаря същия ритъм: и в деня има прилив и отлив на слънчевата енергия; от 12 часа полунощ до обед трае приливът, а от пладне до 12 ч. среднощ — отливът. Максимумът на дневния прилив е при изгрева на слънцето, а минимумът — при залеза. Ето защо ранните часове на зората и изгревите носят такъв изблик на животворна сила пролетес.5) Особено през пролетта, защото и големият Ден-Година си има своя изгрев, своето пладне, своя залез и своята полунощ. Изгревът на годината за нашето северно полукълбо, това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка — точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката. А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден-Година — това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. За днешните хора, които са изгубили способността да преживяват много процеси в природата, това събитие в живота на земята се свежда към една суха дата, към една мъртва, безжизнена цифра, написана на книжен календар. Дори и астрономите, които изчисляват с точност до секунда мига, в който слънцето встъпва в пролетната равноденствена точка, се задоволяват с едно механично прекарване през своя ум на няколко астрономически данни, които характеризират този миг, а когато той дойде — особено в ранните часове на зората, както това се случва в много места на земята — те спят. А що да сторят, ще попитат някои, мигар да станат да се поклонят на слънцето?
към текста >>

За днешните хора, които са изгубили способността да преживяват много процеси в природата, това събитие в живота на земята се свежда към една суха дата, към една мъртва, безжизнена цифра, написана на книжен календар.
среднощ — отливът. Максимумът на дневния прилив е при изгрева на слънцето, а минимумът — при залеза. Ето защо ранните часове на зората и изгревите носят такъв изблик на животворна сила пролетес.5) Особено през пролетта, защото и големият Ден-Година си има своя изгрев, своето пладне, своя залез и своята полунощ. Изгревът на годината за нашето северно полукълбо, това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка — точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката. А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден-Година — това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. За днешните хора, които са изгубили способността да преживяват много процеси в природата, това събитие в живота на земята се свежда към една суха дата, към една мъртва, безжизнена цифра, написана на книжен календар. Дори и астрономите, които изчисляват с точност до секунда мига, в който слънцето встъпва в пролетната равноденствена точка, се задоволяват с едно механично прекарване през своя ум на няколко астрономически данни, които характеризират този миг, а когато той дойде — особено в ранните часове на зората, както това се случва в много места на земята — те спят. А що да сторят, ще попитат някои, мигар да станат да се поклонят на слънцето? — Ни най-малко, защото слънцето съвсем не се нуждае ни от метаните на хората, ни от тяхното суетно поклонство. То непрекъснато разлива живот и негли иска само едно: хората да отворят широко своите врати и прозорци, за да поемат неговото щедро обилие. „То иска ръце.
към текста >>

То непрекъснато разлива живот и негли иска само едно: хората да отворят широко своите врати и прозорци, за да поемат неговото щедро обилие.
А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден-Година — това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. За днешните хора, които са изгубили способността да преживяват много процеси в природата, това събитие в живота на земята се свежда към една суха дата, към една мъртва, безжизнена цифра, написана на книжен календар. Дори и астрономите, които изчисляват с точност до секунда мига, в който слънцето встъпва в пролетната равноденствена точка, се задоволяват с едно механично прекарване през своя ум на няколко астрономически данни, които характеризират този миг, а когато той дойде — особено в ранните часове на зората, както това се случва в много места на земята — те спят. А що да сторят, ще попитат някои, мигар да станат да се поклонят на слънцето? — Ни най-малко, защото слънцето съвсем не се нуждае ни от метаните на хората, ни от тяхното суетно поклонство. То непрекъснато разлива живот и негли иска само едно: хората да отворят широко своите врати и прозорци, за да поемат неговото щедро обилие. „То иска ръце. готови да вземат, сърца, жадни да поемат соковете на неговия живот.“ И колко сме смешни ние, съвременните хора със своите възгледи: да кисне човек няколко часа наред в някое одимено, смрадно кафене, дето бучи негърската музика на джаз-банда, или да зяпа илюзорните картини по платното на някое кино—туй се смята за почтено и естествено. А да излезе на ранина, в някоя росна пролетна утрин, да види изгрева на слънцето, да поеме изблика на пролетната енергия, която разлива живот и младост, туй се смета за идолопоклонство. Жалка заблуда на човеци, забравили, че и хляба, който ядат, и водата, която пият, и дрехите, които носят, и дървата, с които се греят, и електрическата енергия, с която се осветляват, и която движи любимото им кино, и всичко около тях е все слънце — сгъстено и претворено слънце. Не е въпрос само да се чете по книгите научния извод, че всичко е кондензирана слънчева енергия, че слънцето е извор на живота, а туй трябва да се преживее; човек трябва сам да го опита и знае, а не само да го декламира с велеречиви думи по катедри и амвони.
към текста >>

готови да вземат, сърца, жадни да поемат соковете на неговия живот.“ И колко сме смешни ние, съвременните хора със своите възгледи: да кисне човек няколко часа наред в някое одимено, смрадно кафене, дето бучи негърската музика на джаз-банда, или да зяпа илюзорните картини по платното на някое кино—туй се смята за почтено и естествено.
Дори и астрономите, които изчисляват с точност до секунда мига, в който слънцето встъпва в пролетната равноденствена точка, се задоволяват с едно механично прекарване през своя ум на няколко астрономически данни, които характеризират този миг, а когато той дойде — особено в ранните часове на зората, както това се случва в много места на земята — те спят. А що да сторят, ще попитат някои, мигар да станат да се поклонят на слънцето? — Ни най-малко, защото слънцето съвсем не се нуждае ни от метаните на хората, ни от тяхното суетно поклонство. То непрекъснато разлива живот и негли иска само едно: хората да отворят широко своите врати и прозорци, за да поемат неговото щедро обилие. „То иска ръце. готови да вземат, сърца, жадни да поемат соковете на неговия живот.“ И колко сме смешни ние, съвременните хора със своите възгледи: да кисне човек няколко часа наред в някое одимено, смрадно кафене, дето бучи негърската музика на джаз-банда, или да зяпа илюзорните картини по платното на някое кино—туй се смята за почтено и естествено. А да излезе на ранина, в някоя росна пролетна утрин, да види изгрева на слънцето, да поеме изблика на пролетната енергия, която разлива живот и младост, туй се смета за идолопоклонство. Жалка заблуда на човеци, забравили, че и хляба, който ядат, и водата, която пият, и дрехите, които носят, и дървата, с които се греят, и електрическата енергия, с която се осветляват, и която движи любимото им кино, и всичко около тях е все слънце — сгъстено и претворено слънце. Не е въпрос само да се чете по книгите научния извод, че всичко е кондензирана слънчева енергия, че слънцето е извор на живота, а туй трябва да се преживее; човек трябва сам да го опита и знае, а не само да го декламира с велеречиви думи по катедри и амвони. Пак казвам: ние, съвременните люде, често говорим само мъртви думи, в които не трепти истинско преживяване, ние само звънтящо декламираме кухи фрази. С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот на северното полукълбо.
към текста >>

А да излезе на ранина, в някоя росна пролетна утрин, да види изгрева на слънцето, да поеме изблика на пролетната енергия, която разлива живот и младост, туй се смета за идолопоклонство.
А що да сторят, ще попитат някои, мигар да станат да се поклонят на слънцето? — Ни най-малко, защото слънцето съвсем не се нуждае ни от метаните на хората, ни от тяхното суетно поклонство. То непрекъснато разлива живот и негли иска само едно: хората да отворят широко своите врати и прозорци, за да поемат неговото щедро обилие. „То иска ръце. готови да вземат, сърца, жадни да поемат соковете на неговия живот.“ И колко сме смешни ние, съвременните хора със своите възгледи: да кисне човек няколко часа наред в някое одимено, смрадно кафене, дето бучи негърската музика на джаз-банда, или да зяпа илюзорните картини по платното на някое кино—туй се смята за почтено и естествено. А да излезе на ранина, в някоя росна пролетна утрин, да види изгрева на слънцето, да поеме изблика на пролетната енергия, която разлива живот и младост, туй се смета за идолопоклонство. Жалка заблуда на човеци, забравили, че и хляба, който ядат, и водата, която пият, и дрехите, които носят, и дървата, с които се греят, и електрическата енергия, с която се осветляват, и която движи любимото им кино, и всичко около тях е все слънце — сгъстено и претворено слънце. Не е въпрос само да се чете по книгите научния извод, че всичко е кондензирана слънчева енергия, че слънцето е извор на живота, а туй трябва да се преживее; човек трябва сам да го опита и знае, а не само да го декламира с велеречиви думи по катедри и амвони. Пак казвам: ние, съвременните люде, често говорим само мъртви думи, в които не трепти истинско преживяване, ние само звънтящо декламираме кухи фрази. С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот на северното полукълбо. Този миг носи в себе си първия мощен прилив на онази енергия, която е необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности.
към текста >>

Не е въпрос само да се чете по книгите научния извод, че всичко е кондензирана слънчева енергия, че слънцето е извор на живота, а туй трябва да се преживее; човек трябва сам да го опита и знае, а не само да го декламира с велеречиви думи по катедри и амвони.
То непрекъснато разлива живот и негли иска само едно: хората да отворят широко своите врати и прозорци, за да поемат неговото щедро обилие. „То иска ръце. готови да вземат, сърца, жадни да поемат соковете на неговия живот.“ И колко сме смешни ние, съвременните хора със своите възгледи: да кисне човек няколко часа наред в някое одимено, смрадно кафене, дето бучи негърската музика на джаз-банда, или да зяпа илюзорните картини по платното на някое кино—туй се смята за почтено и естествено. А да излезе на ранина, в някоя росна пролетна утрин, да види изгрева на слънцето, да поеме изблика на пролетната енергия, която разлива живот и младост, туй се смета за идолопоклонство. Жалка заблуда на човеци, забравили, че и хляба, който ядат, и водата, която пият, и дрехите, които носят, и дървата, с които се греят, и електрическата енергия, с която се осветляват, и която движи любимото им кино, и всичко около тях е все слънце — сгъстено и претворено слънце. Не е въпрос само да се чете по книгите научния извод, че всичко е кондензирана слънчева енергия, че слънцето е извор на живота, а туй трябва да се преживее; човек трябва сам да го опита и знае, а не само да го декламира с велеречиви думи по катедри и амвони. Пак казвам: ние, съвременните люде, често говорим само мъртви думи, в които не трепти истинско преживяване, ние само звънтящо декламираме кухи фрази. С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот на северното полукълбо. Този миг носи в себе си първия мощен прилив на онази енергия, която е необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, до началото на лятото, след което започва отливът. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев — встъпването на слънцето в Овена — всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна — менят кожата си, както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна.
към текста >>

С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот на северното полукълбо.
готови да вземат, сърца, жадни да поемат соковете на неговия живот.“ И колко сме смешни ние, съвременните хора със своите възгледи: да кисне човек няколко часа наред в някое одимено, смрадно кафене, дето бучи негърската музика на джаз-банда, или да зяпа илюзорните картини по платното на някое кино—туй се смята за почтено и естествено. А да излезе на ранина, в някоя росна пролетна утрин, да види изгрева на слънцето, да поеме изблика на пролетната енергия, която разлива живот и младост, туй се смета за идолопоклонство. Жалка заблуда на човеци, забравили, че и хляба, който ядат, и водата, която пият, и дрехите, които носят, и дървата, с които се греят, и електрическата енергия, с която се осветляват, и която движи любимото им кино, и всичко около тях е все слънце — сгъстено и претворено слънце. Не е въпрос само да се чете по книгите научния извод, че всичко е кондензирана слънчева енергия, че слънцето е извор на живота, а туй трябва да се преживее; човек трябва сам да го опита и знае, а не само да го декламира с велеречиви думи по катедри и амвони. Пак казвам: ние, съвременните люде, често говорим само мъртви думи, в които не трепти истинско преживяване, ние само звънтящо декламираме кухи фрази. С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот на северното полукълбо. Този миг носи в себе си първия мощен прилив на онази енергия, която е необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, до началото на лятото, след което започва отливът. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев — встъпването на слънцето в Овена — всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна — менят кожата си, както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено — някой недоокапал лист, както у дъбовете запример — започва да окапва, и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето.
към текста >>

Този миг носи в себе си първия мощен прилив на онази енергия, която е необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности.
А да излезе на ранина, в някоя росна пролетна утрин, да види изгрева на слънцето, да поеме изблика на пролетната енергия, която разлива живот и младост, туй се смета за идолопоклонство. Жалка заблуда на човеци, забравили, че и хляба, който ядат, и водата, която пият, и дрехите, които носят, и дървата, с които се греят, и електрическата енергия, с която се осветляват, и която движи любимото им кино, и всичко около тях е все слънце — сгъстено и претворено слънце. Не е въпрос само да се чете по книгите научния извод, че всичко е кондензирана слънчева енергия, че слънцето е извор на живота, а туй трябва да се преживее; човек трябва сам да го опита и знае, а не само да го декламира с велеречиви думи по катедри и амвони. Пак казвам: ние, съвременните люде, често говорим само мъртви думи, в които не трепти истинско преживяване, ние само звънтящо декламираме кухи фрази. С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот на северното полукълбо. Този миг носи в себе си първия мощен прилив на онази енергия, която е необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, до началото на лятото, след което започва отливът. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев — встъпването на слънцето в Овена — всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна — менят кожата си, както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено — някой недоокапал лист, както у дъбовете запример — започва да окапва, и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. В всеки жив организъм, а следователно и в човека, слънчевият прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи.
към текста >>

Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев — встъпването на слънцето в Овена — всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна — менят кожата си, както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна.
Не е въпрос само да се чете по книгите научния извод, че всичко е кондензирана слънчева енергия, че слънцето е извор на живота, а туй трябва да се преживее; човек трябва сам да го опита и знае, а не само да го декламира с велеречиви думи по катедри и амвони. Пак казвам: ние, съвременните люде, често говорим само мъртви думи, в които не трепти истинско преживяване, ние само звънтящо декламираме кухи фрази. С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот на северното полукълбо. Този миг носи в себе си първия мощен прилив на онази енергия, която е необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, до началото на лятото, след което започва отливът. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев — встъпването на слънцето в Овена — всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна — менят кожата си, както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено — някой недоокапал лист, както у дъбовете запример — започва да окапва, и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. В всеки жив организъм, а следователно и в човека, слънчевият прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и, частно, човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат живата природа да извърши своята обновителна работа.
към текста >>

Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздух, светлина, вода, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, наблъскани често пъти като сардели в некое мрачно многоетажно здание, което прилича по скоро, на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни“ хора.
Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено — някой недоокапал лист, както у дъбовете запример — започва да окапва, и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. В всеки жив организъм, а следователно и в човека, слънчевият прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и, частно, човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат живата природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздух, светлина, вода, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, наблъскани често пъти като сардели в некое мрачно многоетажно здание, което прилича по скоро, на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни“ хора. Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата“ на съвременния човек. Не е въпрос да се проповядва някакво побягване в гори и пещери, за да се повърнел човек към своето „естествено състояние.“ Това би било атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони. Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните. По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве.
към текста >>

Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата“ на съвременния човек.
В всеки жив организъм, а следователно и в човека, слънчевият прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и, частно, човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат живата природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздух, светлина, вода, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, наблъскани често пъти като сардели в некое мрачно многоетажно здание, което прилича по скоро, на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни“ хора. Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата“ на съвременния човек. Не е въпрос да се проповядва някакво побягване в гори и пещери, за да се повърнел човек към своето „естествено състояние.“ Това би било атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони. Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните. По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве. Тук ние се докосваме до най-болния въпрос на нашите дни: икономичното и социално преустройство на народите, по което се тъй много пише и говори, и по което съществуват толкова теории.
към текста >>

Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните.
Изключителните условия, при които живее днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздух, светлина, вода, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, наблъскани често пъти като сардели в некое мрачно многоетажно здание, което прилича по скоро, на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни“ хора. Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата“ на съвременния човек. Не е въпрос да се проповядва някакво побягване в гори и пещери, за да се повърнел човек към своето „естествено състояние.“ Това би било атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони. Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните. По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве. Тук ние се докосваме до най-болния въпрос на нашите дни: икономичното и социално преустройство на народите, по което се тъй много пише и говори, и по което съществуват толкова теории. Ние ще го оставим за сега, понеже той разкрива други перспективи, може би тъй далечни за някои, както перспективата, която ни разкриват свободните, светли жилища, окъпани от светлината на слънцето, където ще пребивава разумният човек, разбрал езика на светлината. Но, ако ние засега—по ред вътрешни и външни причини — не сме в състояние да сторим голямото, то поне можем да направим малкото. Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която започва през пролетта.
към текста >>

По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве.
Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздух, светлина, вода, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, наблъскани често пъти като сардели в некое мрачно многоетажно здание, което прилича по скоро, на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни“ хора. Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата“ на съвременния човек. Не е въпрос да се проповядва някакво побягване в гори и пещери, за да се повърнел човек към своето „естествено състояние.“ Това би било атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони. Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните. По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве. Тук ние се докосваме до най-болния въпрос на нашите дни: икономичното и социално преустройство на народите, по което се тъй много пише и говори, и по което съществуват толкова теории. Ние ще го оставим за сега, понеже той разкрива други перспективи, може би тъй далечни за някои, както перспективата, която ни разкриват свободните, светли жилища, окъпани от светлината на слънцето, където ще пребивава разумният човек, разбрал езика на светлината. Но, ако ние засега—по ред вътрешни и външни причини — не сме в състояние да сторим голямото, то поне можем да направим малкото. Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която започва през пролетта. И ако условията не му позволяват да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка във ведрите утрини на пролетта, бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай.
към текста >>

И ако условията не му позволяват да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка във ведрите утрини на пролетта, бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай.
По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве. Тук ние се докосваме до най-болния въпрос на нашите дни: икономичното и социално преустройство на народите, по което се тъй много пише и говори, и по което съществуват толкова теории. Ние ще го оставим за сега, понеже той разкрива други перспективи, може би тъй далечни за някои, както перспективата, която ни разкриват свободните, светли жилища, окъпани от светлината на слънцето, където ще пребивава разумният човек, разбрал езика на светлината. Но, ако ние засега—по ред вътрешни и външни причини — не сме в състояние да сторим голямото, то поне можем да направим малкото. Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която започва през пролетта. И ако условията не му позволяват да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка във ведрите утрини на пролетта, бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай. И когато ние, учениците не Великото Всемирно Братство, излизаме на изгрев-слънце — не да му се кланяме, че то няма нужда от поклонство! — а да почерпим от неговото щедро обилие, онези, на които им отърва да държат хората в мрак и невежество, повдигат врява за някакво си идолопоклонство. Не заслужава и да се коментират такива плитки измислици, защото днес в света има достатъчно светлина, за да извади истината на яве. Всички поетични сърца, които са изживели поезията на един изгрев, всички учени, които с търпеливо усилие разкриват неизследваните още сили на слънчевата енергия, ще заговорят високо в света, и тогава нощните птици ще преглътнат своя хриплив крясък. Ако той още има сила над хората, то е защото се намираме в ранните зори на една велика пробуда на човешкото съзнание, защото нейните птици едва сега запяват, и защото още мнозина спят. Безплодни са думите, неоживени от опит.
към текста >>

Като млади дръвчета, тe ще изпънат вейки на живите лъчи на слънцето, ще напъпят и ще цъфнат, за да дадат плод, плод на нов живот.
След пладне настъпва отлив на слънчевата енергия, започва едно обратно течение от центъра на земята към центъра на слънцето. На него се дължи оня упадък на бодростта, който настъпва подир обед, онази леност и сънливост, която хората обикновено изпитват — състояние, което привечер, у чувствителните натури, се превръща в същинска тъга — сякаш човек е изгубил нещо. Ето защо, именно, трябва да използуваме възраждащата сила на пролетта в ранните часове на зората до пладне; да използуваме двойния прилив — пролетния, на големия ден-година, и дневния — от зори до пладне. Още повече, че от слънцето сега — по думите на ония, които знаят — иде една нова вълна, една от ония божествени вълни, които се появяват периодично. Умните ще разберат и ще използуват. Като млади дръвчета, тe ще изпънат вейки на живите лъчи на слънцето, ще напъпят и ще цъфнат, за да дадат плод, плод на нов живот. А неразумните — ония, които цял живот се движат по отъпканите пътеки на всекидневието, ще останат да се препират за това — има ли Бог, няма ли Бог, има ли душа, няма ли душа, „доказано“ ли е в науката, че слънцето е извор на живот, или не е доказано. Ще останат, за да окапят най-сетне като сухи листи от вейките на живота и да станат тор. Хората с будно съзнание нямат време за препирни, па нямат нужда и от мъртви доказателства чиито аргументи се трупат с инструменти от метал. Не че те ги отричат, но те им служат като утвърждение за сетен път на ония истини, които дори и мъртвите инструменти долавят, а хората все още не могат долови. Разумният човек не се отнася към нещата нито с лековерие, нито с неверие, а ги опитва.
към текста >>

А неразумните — ония, които цял живот се движат по отъпканите пътеки на всекидневието, ще останат да се препират за това — има ли Бог, няма ли Бог, има ли душа, няма ли душа, „доказано“ ли е в науката, че слънцето е извор на живот, или не е доказано.
На него се дължи оня упадък на бодростта, който настъпва подир обед, онази леност и сънливост, която хората обикновено изпитват — състояние, което привечер, у чувствителните натури, се превръща в същинска тъга — сякаш човек е изгубил нещо. Ето защо, именно, трябва да използуваме възраждащата сила на пролетта в ранните часове на зората до пладне; да използуваме двойния прилив — пролетния, на големия ден-година, и дневния — от зори до пладне. Още повече, че от слънцето сега — по думите на ония, които знаят — иде една нова вълна, една от ония божествени вълни, които се появяват периодично. Умните ще разберат и ще използуват. Като млади дръвчета, тe ще изпънат вейки на живите лъчи на слънцето, ще напъпят и ще цъфнат, за да дадат плод, плод на нов живот. А неразумните — ония, които цял живот се движат по отъпканите пътеки на всекидневието, ще останат да се препират за това — има ли Бог, няма ли Бог, има ли душа, няма ли душа, „доказано“ ли е в науката, че слънцето е извор на живот, или не е доказано. Ще останат, за да окапят най-сетне като сухи листи от вейките на живота и да станат тор. Хората с будно съзнание нямат време за препирни, па нямат нужда и от мъртви доказателства чиито аргументи се трупат с инструменти от метал. Не че те ги отричат, но те им служат като утвърждение за сетен път на ония истини, които дори и мъртвите инструменти долавят, а хората все още не могат долови. Разумният човек не се отнася към нещата нито с лековерие, нито с неверие, а ги опитва. И едно зрънце жив опит за него струва много повече от товар книжно знание.
към текста >>

Ще останат, за да окапят най-сетне като сухи листи от вейките на живота и да станат тор.
Ето защо, именно, трябва да използуваме възраждащата сила на пролетта в ранните часове на зората до пладне; да използуваме двойния прилив — пролетния, на големия ден-година, и дневния — от зори до пладне. Още повече, че от слънцето сега — по думите на ония, които знаят — иде една нова вълна, една от ония божествени вълни, които се появяват периодично. Умните ще разберат и ще използуват. Като млади дръвчета, тe ще изпънат вейки на живите лъчи на слънцето, ще напъпят и ще цъфнат, за да дадат плод, плод на нов живот. А неразумните — ония, които цял живот се движат по отъпканите пътеки на всекидневието, ще останат да се препират за това — има ли Бог, няма ли Бог, има ли душа, няма ли душа, „доказано“ ли е в науката, че слънцето е извор на живот, или не е доказано. Ще останат, за да окапят най-сетне като сухи листи от вейките на живота и да станат тор. Хората с будно съзнание нямат време за препирни, па нямат нужда и от мъртви доказателства чиито аргументи се трупат с инструменти от метал. Не че те ги отричат, но те им служат като утвърждение за сетен път на ония истини, които дори и мъртвите инструменти долавят, а хората все още не могат долови. Разумният човек не се отнася към нещата нито с лековерие, нито с неверие, а ги опитва. И едно зрънце жив опит за него струва много повече от товар книжно знание. Хората на живото познание и живият опит са като плодно дърво: техните познания са плодове, които растат и зреят органически, извътре.
към текста >>

Хората на живото познание и живият опит са като плодно дърво: техните познания са плодове, които растат и зреят органически, извътре.
Ще останат, за да окапят най-сетне като сухи листи от вейките на живота и да станат тор. Хората с будно съзнание нямат време за препирни, па нямат нужда и от мъртви доказателства чиито аргументи се трупат с инструменти от метал. Не че те ги отричат, но те им служат като утвърждение за сетен път на ония истини, които дори и мъртвите инструменти долавят, а хората все още не могат долови. Разумният човек не се отнася към нещата нито с лековерие, нито с неверие, а ги опитва. И едно зрънце жив опит за него струва много повече от товар книжно знание. Хората на живото познание и живият опит са като плодно дърво: техните познания са плодове, които растат и зреят органически, извътре. Хората на книжното познание са само натоварени камили. И слънцето, с всеки свой лъч се обръща не към камилите, а към плодните дръвчета: да се обърнат и поемат живите му сокове, за да напъпят, да цъфнат и плод да вържат в светлината на Живота. ______________________________________________ 1) Под „Мауа“ не се подразбира, че физическият, материалният свят не съществува. а това, че естеството на материята се разкрива пред окото на знаещия като нещо съвсем различно от онова, що ни разкриват сетивата. 2) Виж върху Научна Метеорология, списание Житно зърно, год.
към текста >>

И слънцето, с всеки свой лъч се обръща не към камилите, а към плодните дръвчета: да се обърнат и поемат живите му сокове, за да напъпят, да цъфнат и плод да вържат в светлината на Живота.
Не че те ги отричат, но те им служат като утвърждение за сетен път на ония истини, които дори и мъртвите инструменти долавят, а хората все още не могат долови. Разумният човек не се отнася към нещата нито с лековерие, нито с неверие, а ги опитва. И едно зрънце жив опит за него струва много повече от товар книжно знание. Хората на живото познание и живият опит са като плодно дърво: техните познания са плодове, които растат и зреят органически, извътре. Хората на книжното познание са само натоварени камили. И слънцето, с всеки свой лъч се обръща не към камилите, а към плодните дръвчета: да се обърнат и поемат живите му сокове, за да напъпят, да цъфнат и плод да вържат в светлината на Живота. ______________________________________________ 1) Под „Мауа“ не се подразбира, че физическият, материалният свят не съществува. а това, че естеството на материята се разкрива пред окото на знаещия като нещо съвсем различно от онова, що ни разкриват сетивата. 2) Виж върху Научна Метеорология, списание Житно зърно, год. II кн. 1, 2, 3.
към текста >>

89. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

1898 - Издава „Хио Елли Мелли Месаил“ духовно послание за съзнателен, разумен живот.
С преследвачите му Паница и Ризов, е и Тодор Арнаудов. 1895 - Дънов отказва назначението си в Ямбол. Изнася проповеди, но не се обвързва с постоянна работа. 1896 - Издава книгата „Науката и възпитанието,“ в която излага научно-философския си мироглед и сочи необходимостта от коренна промяна в мисленето на базата на постиженията на науката. 7 март 1897 - В присъствието на баща си получава прозрение за духовната мисия, която му предстои. 1898 - Издава „Хио Елли Мелли Месаил“ духовно послание за съзнателен, разумен живот. Октомври 1898 - В културно-просветно дружество „Майка“ във Варна изнася Посланието си към „българските синове на семейството славянско,“ което не се посреща с пълно доверие, и той не разрешава отпечатването и разпространяването му. Телескопичен блик След трийсет и седем годишно съществуване методистката мисия в България през 1895 г. докладва, че има 13 центъра с 177 пълни члена на църквата и около 300 симпатизанти. Конференцията (или съветът) на мисията има 16 члена и един стажант. Има един местен пастор с трима помощници, 11 неделни училища с общо 224 деца, 6 църкви, от които двете са само салони, и четири пасторски дома.
към текста >>

Настрани от българското православие и настрани от българското протестантство, той започва да отваря нова просека за българския духовен живот.
Най-голяма е методистката група в Русе със своите 36 редовни члена и 32 стажанта. Българските Проповедници почти без изключение са добре образовани: един от тях е учил в Дрю и е бил пастор в САЩ, двама са от Роберт колеж и семинарията Дрю, един от Принстън, Ню Джърси, и освен това е минал през още няколко години учене в САЩ, един е от подготвителния курс в Дрю, един от встъпителния курс на „конгрегашкото“ училище в Самоков, един от Научно-теологическия институт и единият е бивш свещеник в източноправославната църква. Когато се завръща в България на трийсет и една годишна възраст, Петър Дънов определено е човек, на който още не му е дошло времето. То идва едва на трети март 1897 година, когато е при поп Константин в Нови пазар и е вече на трийсет и три години. Едва оттогава нататък Петър Дънов тръгва по напълно нов път. Настрани от българското православие и настрани от българското протестантство, той започва да отваря нова просека за българския духовен живот. Тази просека ще бъде в посоката на основния патос на протестантското съживяване, на протестантското реанимиране на приспаната духовна и религиозна жар на вярващите. Това и нищо повече! Но съживяване и реанимиране, освободено от догматично прилаганите форми на евангелската църква, които механично биват пренесени в живота на българина, без той да разполага с такъв духовен речник в своята верска култура, на който да може да ги преведе. С две думи става дума за пречистващ протестантски патос и устрем, преведен на културния тезаурус на българина. С това първите трийсет и три години на подготовка в живота му завършват, и започват следващите трийсет и три години, в които изгражда „Веригата“ на своите ученици в България от 1897 до 1930 г. Тогава бива изградена школата на Бялото братство на „Изгрева“ в София.
към текста >>

Това и нищо повече! Но съживяване и реанимиране, освободено от догматично прилаганите форми на евангелската църква, които механично биват пренесени в живота на българина, без той да разполага с такъв духовен речник в своята верска култура, на който да може да ги преведе.
Когато се завръща в България на трийсет и една годишна възраст, Петър Дънов определено е човек, на който още не му е дошло времето. То идва едва на трети март 1897 година, когато е при поп Константин в Нови пазар и е вече на трийсет и три години. Едва оттогава нататък Петър Дънов тръгва по напълно нов път. Настрани от българското православие и настрани от българското протестантство, той започва да отваря нова просека за българския духовен живот. Тази просека ще бъде в посоката на основния патос на протестантското съживяване, на протестантското реанимиране на приспаната духовна и религиозна жар на вярващите. Това и нищо повече! Но съживяване и реанимиране, освободено от догматично прилаганите форми на евангелската църква, които механично биват пренесени в живота на българина, без той да разполага с такъв духовен речник в своята верска култура, на който да може да ги преведе. С две думи става дума за пречистващ протестантски патос и устрем, преведен на културния тезаурус на българина. С това първите трийсет и три години на подготовка в живота му завършват, и започват следващите трийсет и три години, в които изгражда „Веригата“ на своите ученици в България от 1897 до 1930 г. Тогава бива изградена школата на Бялото братство на „Изгрева“ в София. Но - да не избързвам напред! За да намери Учителят Божия път (с малка или главна буква - все то!), трябва да се уедини, за да може ясно да чуе Гласа. За да няма шум, да няма смущения по комуникационната линия, за да ги няма аберациите на ефемерното и ежедневното, които да го залисват, за да не се стовари отгоре му мъртвата вълна на космическата ентропия и да го затрупа.
към текста >>

С това първите трийсет и три години на подготовка в живота му завършват, и започват следващите трийсет и три години, в които изгражда „Веригата“ на своите ученици в България от 1897 до 1930 г.
Едва оттогава нататък Петър Дънов тръгва по напълно нов път. Настрани от българското православие и настрани от българското протестантство, той започва да отваря нова просека за българския духовен живот. Тази просека ще бъде в посоката на основния патос на протестантското съживяване, на протестантското реанимиране на приспаната духовна и религиозна жар на вярващите. Това и нищо повече! Но съживяване и реанимиране, освободено от догматично прилаганите форми на евангелската църква, които механично биват пренесени в живота на българина, без той да разполага с такъв духовен речник в своята верска култура, на който да може да ги преведе. С две думи става дума за пречистващ протестантски патос и устрем, преведен на културния тезаурус на българина. С това първите трийсет и три години на подготовка в живота му завършват, и започват следващите трийсет и три години, в които изгражда „Веригата“ на своите ученици в България от 1897 до 1930 г. Тогава бива изградена школата на Бялото братство на „Изгрева“ в София. Но - да не избързвам напред! За да намери Учителят Божия път (с малка или главна буква - все то!), трябва да се уедини, за да може ясно да чуе Гласа. За да няма шум, да няма смущения по комуникационната линия, за да ги няма аберациите на ефемерното и ежедневното, които да го залисват, за да не се стовари отгоре му мъртвата вълна на космическата ентропия и да го затрупа. По-рано е било лесно. Отиваш в пустинята - ако ще за година.
към текста >>

Троица“ го издънгалачват с една цепеница в гърба, което слага край на живота му.
Впряга се Неофит, след това Петко Славейков и след години синът му Пенчо Славейков заявява, че това слага края на боричканията между диалектите и налага веднаж завинаги източния ни говор като литературен български език. Стоян Михайловски нарича този превод „най-грамотната книга що имаме в езика си.“ Кой може да очаква, че само десетина години след пълната независимост на България, протестантските мисии също залиняват! Те вече не са под контрола на султанската власт, а на Свободното княжество (уви! крачещо към терора на Стамболов), и също започват да се суринясват назад в старата традиция да се гледа на евангелията не като на проникване в Словото Божие, а като на муска в нишата на юклюка. 20 000 екземпляра купени за десет години, но без да се четат! Отново се прокрадва в спомените на местните християни времето на ямболския абаджия Колю Косев. Косев казва, че трябва да се чете евангелието със словото Божие, вместо да се целува иконата, която е от дърво и боя. Местните православни взимат че го оковават във вериги, затварят го дни наред в една килия, и когато отваря евангелието да го чете на глас по събора на „Св. Троица“ го издънгалачват с една цепеница в гърба, което слага край на живота му. Разбира се, това което Петър заварва в Ямбол не е някогашния триумф на православния фетишизъм. Проблемът обаче е там, че приливът на християнската книжовност, който се надига веднага след независимостта на България, отново спада, отново бавно започва да се забатачва. Конят с развятата грива, с който е препуснал да помага на духовността на българина в небесата на божественото, сега е впрегнат в герана за напояването на баклата на селското църковно бахчеванджийство. И ето го при сестра му Мария във Варна. * * * Къщата на сестра му е близо до Варненската гара.
към текста >>

Това е! На следващата година 1898 Петър Дънов издава малка брошурка под заглавието „Хио Елли Мелли Месаил.“ Духовно послание към всички хора на този свят, което представлява призив за съзнателен, разумен живот.
От тука до края на света ще има все по-добри и по-добри лекари, и толкова! Трябва да се прехвърли духовната щафета в ръката на нов духовен водач, който да завладее нов духовен терен. Баща му го разбира. Той никога не се е месил на духовните му работи, както казах, и когато го питат какво става със сина му и кога ще започне работа, той се шегува, че има колкото искаш време да поеме пътя, който ще избере. Така и става. На 7 март 1897 година Петър споделя с баща си, че взима решение да развие духовно учение, което да не корегира протестантството, или православието, или каквито и да било католицизми, и така нататък, а да пренесе от безбрежната вселена на всемирната духовност недокоснати още ценности. Това е! На следващата година 1898 Петър Дънов издава малка брошурка под заглавието „Хио Елли Мелли Месаил.“ Духовно послание към всички хора на този свят, което представлява призив за съзнателен, разумен живот. Заявява своето присъствие този, който след време ще бъде наречен от учениците си просто „Учителят.“ През месец октомври следва публичното му призвание към българите в салона на дружество „Майка“ във Варна. То съдържа целият му младежки патос да намери път по който да изведе българина от духовното му вцепенение, и - уви! - все още младежката му недозрялост на пламенен начинаещ проповедник. Призвание към народа ми1 Български синове, на семейството славянско. Послушайте думите на небето. Братя и сестри от дома славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето.
към текста >>

Живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира.
Заявява своето присъствие този, който след време ще бъде наречен от учениците си просто „Учителят.“ През месец октомври следва публичното му призвание към българите в салона на дружество „Майка“ във Варна. То съдържа целият му младежки патос да намери път по който да изведе българина от духовното му вцепенение, и - уви! - все още младежката му недозрялост на пламенен начинаещ проповедник. Призвание към народа ми1 Български синове, на семейството славянско. Послушайте думите на небето. Братя и сестри от дома славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето. Живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира. Синове на Царството Божие, слушайте словото: Небето ви отрежда една света длъжност в Царството на Мира, която иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят: и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято знание, което ви чака, вервайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свето дело и велико избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не за да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всички избрани лица и народи, които образуват цвета на новите поколения на човешкия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва. Часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя.
към текста >>

Синове на Царството Божие, слушайте словото: Небето ви отрежда една света длъжност в Царството на Мира, която иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят: и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято знание, което ви чака, вервайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свето дело и велико избавление.
То съдържа целият му младежки патос да намери път по който да изведе българина от духовното му вцепенение, и - уви! - все още младежката му недозрялост на пламенен начинаещ проповедник. Призвание към народа ми1 Български синове, на семейството славянско. Послушайте думите на небето. Братя и сестри от дома славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето. Живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира. Синове на Царството Божие, слушайте словото: Небето ви отрежда една света длъжност в Царството на Мира, която иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят: и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято знание, което ви чака, вервайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свето дело и велико избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не за да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всички избрани лица и народи, които образуват цвета на новите поколения на човешкия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва. Часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе по Висше разпореждане на Бога, вашият Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина; да просвети всеки ум, да възобнови всеко сърце, и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото Човечество, на което славянството като семейство, коляно Юдово, ще стане огнище.
към текста >>

Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не за да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота.
Призвание към народа ми1 Български синове, на семейството славянско. Послушайте думите на небето. Братя и сестри от дома славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето. Живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира. Синове на Царството Божие, слушайте словото: Небето ви отрежда една света длъжност в Царството на Мира, която иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят: и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято знание, което ви чака, вервайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свето дело и велико избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не за да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всички избрани лица и народи, които образуват цвета на новите поколения на човешкия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва. Часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе по Висше разпореждане на Бога, вашият Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина; да просвети всеки ум, да възобнови всеко сърце, и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото Човечество, на което славянството като семейство, коляно Юдово, ще стане огнище. Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Брат на страдущите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота, и ще промени вида на тоя свят.
към текста >>

В този живот са призвани да вземат участие всички избрани лица и народи, които образуват цвета на новите поколения на човешкия род.
Послушайте думите на небето. Братя и сестри от дома славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето. Живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира. Синове на Царството Божие, слушайте словото: Небето ви отрежда една света длъжност в Царството на Мира, която иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят: и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято знание, което ви чака, вервайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свето дело и велико избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не за да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всички избрани лица и народи, които образуват цвета на новите поколения на човешкия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва. Часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе по Висше разпореждане на Бога, вашият Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина; да просвети всеки ум, да възобнови всеко сърце, и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото Човечество, на което славянството като семейство, коляно Юдово, ще стане огнище. Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Брат на страдущите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота, и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените ваши светове, които постепенно неуклонно възлизат едни след други в една нова област на горните върховни светове, в небесата на Божествените разпореждания, в които тоя ваш свят ще пристъпи напред една стъпка, за да заеме своето място определено му от Върховния Владика между другите.
към текста >>

Часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя.
Живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира. Синове на Царството Божие, слушайте словото: Небето ви отрежда една света длъжност в Царството на Мира, която иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят: и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято знание, което ви чака, вервайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свето дело и велико избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не за да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всички избрани лица и народи, които образуват цвета на новите поколения на човешкия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва. Часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе по Висше разпореждане на Бога, вашият Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина; да просвети всеки ум, да възобнови всеко сърце, и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото Човечество, на което славянството като семейство, коляно Юдово, ще стане огнище. Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Брат на страдущите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота, и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените ваши светове, които постепенно неуклонно възлизат едни след други в една нова област на горните върховни светове, в небесата на Божествените разпореждания, в които тоя ваш свят ще пристъпи напред една стъпка, за да заеме своето място определено му от Върховния Владика между другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на новото царство на вечните светове, ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетеля и Царя над всички. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, Царството на което силата и славата са нескончаеми.
към текста >>

Аз ида от горе по Висше разпореждане на Бога, вашият Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина; да просвети всеки ум, да възобнови всеко сърце, и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото Човечество, на което славянството като семейство, коляно Юдово, ще стане огнище.
Синове на Царството Божие, слушайте словото: Небето ви отрежда една света длъжност в Царството на Мира, която иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят: и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято знание, което ви чака, вервайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свето дело и велико избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не за да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всички избрани лица и народи, които образуват цвета на новите поколения на човешкия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва. Часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе по Висше разпореждане на Бога, вашият Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина; да просвети всеки ум, да възобнови всеко сърце, и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото Човечество, на което славянството като семейство, коляно Юдово, ще стане огнище. Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Брат на страдущите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота, и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените ваши светове, които постепенно неуклонно възлизат едни след други в една нова област на горните върховни светове, в небесата на Божествените разпореждания, в които тоя ваш свят ще пристъпи напред една стъпка, за да заеме своето място определено му от Върховния Владика между другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на новото царство на вечните светове, ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетеля и Царя над всички. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, Царството на което силата и славата са нескончаеми. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината, която ви носи от Небесното жилище, в знак на Неговата към вас верност и любов.
към текста >>

Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота.
Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Брат на страдущите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота, и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените ваши светове, които постепенно неуклонно възлизат едни след други в една нова област на горните върховни светове, в небесата на Божествените разпореждания, в които тоя ваш свят ще пристъпи напред една стъпка, за да заеме своето място определено му от Върховния Владика между другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на новото царство на вечните светове, ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетеля и Царя над всички. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, Царството на което силата и славата са нескончаеми. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината, която ви носи от Небесното жилище, в знак на Неговата към вас верност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знайте. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина, Виделина на живота да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството, към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте место на Тоя, Който ви оживява. Пред Него домородията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват от Този същият Вечен дух, който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят.
към текста >>

Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина, Виделина на живота да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството, към славата и величието на безсмъртието.
Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, Царството на което силата и славата са нескончаеми. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината, която ви носи от Небесното жилище, в знак на Неговата към вас верност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знайте. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина, Виделина на живота да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството, към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте место на Тоя, Който ви оживява. Пред Него домородията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват от Този същият Вечен дух, който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да влезете в пътя нови на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател на живота, който повдига всичките паднали духове. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният човешки род, призван от Небето на още един подвиг, в който ще завърши все що е отредено.
към текста >>

Тя е мощният вечен двигател на живота, който повдига всичките паднали духове.
Името Му знайте. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина, Виделина на живота да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството, към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте место на Тоя, Който ви оживява. Пред Него домородията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват от Този същият Вечен дух, който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да влезете в пътя нови на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател на живота, който повдига всичките паднали духове. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният човешки род, призван от Небето на още един подвиг, в който ще завърши все що е отредено. Пътят, в който ида да ви въведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен. Път пълен с всяка благост на живота, по него са възлезли всички Чинове и Ликове Небесни, преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и тоя път на небесните Ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е Любовта на Вечния, Невидим Бог - извор на живота.
към текста >>

Път пълен с всяка благост на живота, по него са възлезли всички Чинове и Ликове Небесни, преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край.
Пред Него домородията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват от Този същият Вечен дух, който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да влезете в пътя нови на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател на живота, който повдига всичките паднали духове. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният човешки род, призван от Небето на още един подвиг, в който ще завърши все що е отредено. Пътят, в който ида да ви въведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен. Път пълен с всяка благост на живота, по него са възлезли всички Чинове и Ликове Небесни, преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и тоя път на небесните Ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е Любовта на Вечния, Невидим Бог - извор на живота. Тая неопределима Любов, на Този който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават, за последен път в тоя свят! Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е сето и посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят, дошел да ви ръководя лично през тази най-опасна минута на живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран.
към текста >>

Тази връзка е Любовта на Вечния, Невидим Бог - извор на живота.
Тя е мощният вечен двигател на живота, който повдига всичките паднали духове. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният човешки род, призван от Небето на още един подвиг, в който ще завърши все що е отредено. Пътят, в който ида да ви въведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен. Път пълен с всяка благост на живота, по него са възлезли всички Чинове и Ликове Небесни, преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и тоя път на небесните Ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е Любовта на Вечния, Невидим Бог - извор на живота. Тая неопределима Любов, на Този който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават, за последен път в тоя свят! Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е сето и посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят, дошел да ви ръководя лично през тази най-опасна минута на живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки, потребните самопожертвувания, да възтържествува Истината, сега е случая благоприятен да се покажете род избран, семе царско, народ на който Господ на Силата е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на провидението.
към текста >>

Затова съм в тоя свят, дошел да ви ръководя лично през тази най-опасна минута на живота.
Пътят, в който ида да ви въведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен. Път пълен с всяка благост на живота, по него са възлезли всички Чинове и Ликове Небесни, преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и тоя път на небесните Ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е Любовта на Вечния, Невидим Бог - извор на живота. Тая неопределима Любов, на Този който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават, за последен път в тоя свят! Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е сето и посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят, дошел да ви ръководя лично през тази най-опасна минута на живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки, потребните самопожертвувания, да възтържествува Истината, сега е случая благоприятен да се покажете род избран, семе царско, народ на който Господ на Силата е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние Небесно.
към текста >>

Чуйте, верността е първата стъпка при влизането в новия живот; тя е първо условие при тесните врата на приемане, тя е първия плод на любовта, който има да поднесете пред огнището на Отеческия олтар.
Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние Небесно. Ето денят на Истината, която ви е родила за нова слава. Слушайте гласа Му, той иде отгоре, подигнете си очите и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладки песни, приятни химни, величествени антеми, песни от ангелски ликове, които се приготвят за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизането в новия живот; тя е първо условие при тесните врата на приемане, тя е първия плод на любовта, който има да поднесете пред огнището на Отеческия олтар. Не остава време да се впускаме в празни разправии за миналото, което няма да ви ползва, ако не вземете пример от неговите погрешки и поуки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват сега. Сега то е повърхностно, и не коренно, временно и не съществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има вопиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и благородни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа.
към текста >>

За това благоволих да извикам от далеч, от край Небесата, двамата братя, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя му, по който да влезете във вечната виделина в която обитавам.
Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен велик преврат, и то скоро в новия век, който приближава, да отбележи нови страници по лицето на Земята. За това желая да ви подготвя защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безброй страдания и жертви беха нужни да пренесете до горе, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсваха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи, милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези които Го любят, и благословлението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница, окото Му бди за вас като минавахте през опасните пътища на този свят. В това аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви да изправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е определено. За това благоволих да извикам от далеч, от край Небесата, двамата братя, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя му, по който да влезете във вечната виделина в която обитавам. Виделина на живота, която ви проводих да пребъдвате в нея, която света не прие, но отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Исуса, на поругание, на смърт, защото делата на този род бяха лукави. Но престъпниците на Завета ми приеха заплатата на своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна. Отец ми е неизменен, делата Му са неотклонни. Вие сте мой народ, Господ потърси дом за себе си и избора му в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.
към текста >>

Виделина на живота, която ви проводих да пребъдвате в нея, която света не прие, но отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Исуса, на поругание, на смърт, защото делата на този род бяха лукави.
За това желая да ви подготвя защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безброй страдания и жертви беха нужни да пренесете до горе, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсваха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи, милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези които Го любят, и благословлението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница, окото Му бди за вас като минавахте през опасните пътища на този свят. В това аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви да изправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е определено. За това благоволих да извикам от далеч, от край Небесата, двамата братя, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя му, по който да влезете във вечната виделина в която обитавам. Виделина на живота, която ви проводих да пребъдвате в нея, която света не прие, но отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Исуса, на поругание, на смърт, защото делата на този род бяха лукави. Но престъпниците на Завета ми приеха заплатата на своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна. Отец ми е неизменен, делата Му са неотклонни. Вие сте мой народ, Господ потърси дом за себе си и избора му в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата ми служители да ви донесат радостната вест, да напуснете мрака на тъмните езически богове.
към текста >>

Ето за това ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето, и ви отхвърли, както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога, и той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъплението и да изпълнят волята на върховния съдия над вази.
Разберете, неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избранник, Вожда на спасението, който скоро ще се яви помежду ви, в пълната своя слава, и сила да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. „И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам, и ако аз давам от добрата Си воля, кой е този който ще ми се възпротиви и ми каже що върша. Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще видим. Аз съм Един, думата ми е неизменяема и Съм Верен и Истинен във вейте си пътища. Словото ми е неоспоримо.“ Господ ви е ръководил, Той ви е жених, Който изпраща даровете си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, който е Цар на Царете и Господар на Господарите. Ето за това ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето, и ви отхвърли, както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога, и той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъплението и да изпълнят волята на върховния съдия над вази. Но в тогавашното ваше падение аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този който ви беше избрал. И в дълго вековното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Вашего, с когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепих с моята ръка и ви предавах сила и мир на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И всичките сили, с които разполагам, завзех се да създам във вас душа чиста и непорочна, с поведение божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от турското робство, аз бях първия който се яви да се застъпи, да ви освободят, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото.
към текста >>

И в дълго вековното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Вашего, с когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.
Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще видим. Аз съм Един, думата ми е неизменяема и Съм Верен и Истинен във вейте си пътища. Словото ми е неоспоримо.“ Господ ви е ръководил, Той ви е жених, Който изпраща даровете си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, който е Цар на Царете и Господар на Господарите. Ето за това ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето, и ви отхвърли, както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога, и той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъплението и да изпълнят волята на върховния съдия над вази. Но в тогавашното ваше падение аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този който ви беше избрал. И в дълго вековното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Вашего, с когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепих с моята ръка и ви предавах сила и мир на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И всичките сили, с които разполагам, завзех се да създам във вас душа чиста и непорочна, с поведение божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от турското робство, аз бях първия който се яви да се застъпи, да ви освободят, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото. Но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче аз почнах освобождението ви, като турих в действие вейте си мощни сили да работят навсякъде за постигане и усъвършенствуване на Великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака моята върховна заповед.
към текста >>

Но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и за доброто на целия род человечески.
И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепих с моята ръка и ви предавах сила и мир на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И всичките сили, с които разполагам, завзех се да създам във вас душа чиста и непорочна, с поведение божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от турското робство, аз бях първия който се яви да се застъпи, да ви освободят, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото. Но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче аз почнах освобождението ви, като турих в действие вейте си мощни сили да работят навсякъде за постигане и усъвършенствуване на Великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака моята върховна заповед. Но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и за доброто на целия род человечески. Но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочнатия ви живот, съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви предпазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате силата ми и ще ме познаете, че аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира где се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва светото дело на славянският народ, но верен съм в делото на Този Който ме е проводил.
към текста >>

През тия последни години на новопочнатия ви живот, съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви предпазя от много опасни злини.
И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от турското робство, аз бях първия който се яви да се застъпи, да ви освободят, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото. Но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче аз почнах освобождението ви, като турих в действие вейте си мощни сили да работят навсякъде за постигане и усъвършенствуване на Великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака моята върховна заповед. Но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и за доброто на целия род человечески. Но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочнатия ви живот, съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви предпазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате силата ми и ще ме познаете, че аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира где се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва светото дело на славянският народ, но верен съм в делото на Този Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотия, Волята Му е воля вечна и непреклонна и все що е рекъл ще бъде. Но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както Израилския народ в пустинята, и ще оставите костите си както тях за вашето малодушие и общо неверие.
към текста >>

Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, да се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствувам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което ще ви костува живота.
Иде време и сега е, когато ще опитате силата ми и ще ме познаете, че аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира где се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва светото дело на славянският народ, но верен съм в делото на Този Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотия, Волята Му е воля вечна и непреклонна и все що е рекъл ще бъде. Но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както Израилския народ в пустинята, и ще оставите костите си както тях за вашето малодушие и общо неверие. Новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределения, да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, да се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствувам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което ще ви костува живота. Това Ме принуди да слеза отгоре помежду ви, да се застъпя отново и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви; то е свята Русия, на която Бог определи велико бъдеще да изпълни волята Му, за вашата слава и за славата на Неговото царство. Ще приемете от нея дан, както Мелхиседек от Аврама, когото и благослови. Днешната сила и слава, тя вам дължи, такива са Божествените наредби; един сее, друг жъне, в края, всички ще участвуват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, хода на работите вземат друг вид, адските сили отстъпват в първите редове на бойното поле, разрушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ида да възстановя, не е царство на омраза, но на любов.
към текста >>

В тоя залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижала, дава надежда и живот за рода ви.
Повдигнете очите си и вижте, че света е узрял за жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж завинаги. Небето в знака на своето благоволение, ви е дало един свят залог на великата милост и любов, който се пази помежду ви, и от този ден в който е даден отговор, започва вашето изкушение и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято и ако се опитате да светотатствате три злини ще ви допусна: Глад, Мор и Разорение и нема да ви пощадя, ще се съдя с вази и ще помните винаги че Бог е говорил. Пазете думите ми. В тоя залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижала, дава надежда и живот за рода ви. Слушайте ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил. Обръщам се към вас мои служители и учители, и към вас книжници, и фарисеи, и лицемери: и ви заповядвам да не развращавате народи Ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е за вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на Истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращенията, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него, навсякъде. Търпението му е вън от границите си.
към текста >>

Вие, над които пожертвувах всичко придобито: Живот, Слава и Чест, сте злоупотребили с моята доброта и моята Любов.
За това съм повикан да туря край на неизделимото зло. Поразмислете додето е време, иде часът и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите. Мислете за неверието, което ви е обхванало, не ще ви принесе то никакво добро. Ето втори път ида от как сте станали мой народ, за да видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете, и духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте. Вие, над които пожертвувах всичко придобито: Живот, Слава и Чест, сте злоупотребили с моята доброта и моята Любов. Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир всеки с ближния си. Този ден в който ида, да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу Моему. Аз съм Елохим, Ангел на завета Господен. Публична Беседа, изнесена пред благотворително дружество „Майка“ Съобщено на 8 октомври 1898 г. гр.
към текста >>

90. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Той беше така и преди, и именно поради тази липса на готовност да влезе в живота баща му, отец Константин, го беше изпратил да продължи учението си в Свищов, в най-доброто училище, за което знаеше, при учители не само учили зад океана в Новия свят, но и доказали себе си като проповедници в непосредствена близост до Ню Йорк! Най-големият град на западното полукълбо.
Глава четвърта СЕМИНАРИСТЪТ Този Океан... Само че така няма да стане! Ще трябва първо да поговорим. Ще трябва първо да насочим камерата си под правилния ъгъл на зрение, да я фокусираме на правилната дълбочина на образа, защото иначе ще трупаме факти, които няма да разберем. Няма да ги схванем в цялата дълбочина, която имат за този позакъснял ученик на свищовското духовно училище с диплома на проповедник в ръката, но без тръпката да проповядва в сърцето. Той не може още да проговори. (Фигуративно казано, разбира се.) Колкото повече уми през тези три години в Свищов, толкова повече странната неувереност на това умно момче нараства. Той беше така и преди, и именно поради тази липса на готовност да влезе в живота баща му, отец Константин, го беше изпратил да продължи учението си в Свищов, в най-доброто училище, за което знаеше, при учители не само учили зад океана в Новия свят, но и доказали себе си като проповедници в непосредствена близост до Ню Йорк! Най-големият град на западното полукълбо. Най-богатият град. Най-устроеният, най-бързият, най-взискателният град. Ако тези учители бяха успели там, ако бяха отбелязани между първенците в историята на семинарията на Медисън, кой можеше да му даде повече? Да беше несхватлив? Не. Свидетелството му беше много добро.
към текста >>

Работата беше, че колкото повече научаваше, толкова по-бездънна ставаше за него картината на света, толкова повече провиждаше неща - не мистични, а прости и очевидни неща, които всички ей така отхвърляха, за да не отежняват радостния си и пълнокръвен живот на добри християни.
Не проговарваше, беше набожен, но след Свищов неувереността му още повече се увеличи. Стана учител, и пак нищо! Поп Константин се чудеше дали Петър да не продължи учението си, вместо тъй да виси между небето и земята. Нямаше смисъл да се настоява да проповядва; без сърце не биваше да се впуска в пасторството. Петър Дънов в университета Дрю, Медисън За Петър, разбира се, това беше невъзможно. Щеше да е фалшиво. Работата беше, че колкото повече научаваше, толкова по-бездънна ставаше за него картината на света, толкова повече провиждаше неща - не мистични, а прости и очевидни неща, които всички ей така отхвърляха, за да не отежняват радостния си и пълнокръвен живот на добри християни. Какво лошо има в това? Нищо лошо! Но какво можеше да им каже той от амвона, когато всичко беше толкова необятно, непровидяно, недоразбрано, недопроникнато... Да им разкаже за добрия самарянин? Та в Свищов всеки ден можеше да срещнеш по пет заможни хора, милосърдни като самото Милосърдие; какво да им го казва? Свищовските училища, сиропиталища, пансионът за бедни момичета на женското настоятелство - всичкото това нали бе дълбоко бъркане в джоба от страна на имащите свищовлии от милосърдие именно! Да не говорим за свищовските турци, които както бяха по-богати, така бяха и по-щедри от заможните щедри българи към градските просяци. Без да са християни и без дори да са чували притчата за добрия самарянин.
към текста >>

Емигрантската вълна от осемдесетте годиш вече беше докарала повече от един милион души само през пристанището на Ню Йорк, така че това си беше, и така щеше да си е! Членовете на екипажа изглеждаха добре подготвени да прехвърлят хилядите и хиляди торбаланковци през Атлантика; бяха отривисти и звучаха абсолютно делово, а пасажерите, зашеметени от това, че поемат пътешествието на живота си без дори педя твърда почва на хоризонта, върху която да стъпят, изцяло се подчиняваха на всяко нареждане, което им се даваше.
Двеста и петдесет души на един декар! Италианците щяха да се настанят на запад от тях, в това, което щеше да се нарича Малка Италия, а украинци, поляци, българи и пр. - като съседи от север. Всичко това трябва да се знае, преди човек да може дори бегло да си представи нечовешкия мащаб на прекосяването на океана, от което Петър Дънов бе станал неразчленна частица, и благословената размяна на първия му наполеон от пунгията и първата му закуска с ябълков пай в пристанището на Ню Йорк вг компанията на бившия му съученик от Свищов и бъдещ съквартирант в Семинарията в Медисън - Марин Делчев. * И така.. Параходът просто беше препълнен с хора, и то толкова объркани, че ти се надуваше главата да ги гледаш. Не че имаше каквото и да било значение. Емигрантската вълна от осемдесетте годиш вече беше докарала повече от един милион души само през пристанището на Ню Йорк, така че това си беше, и така щеше да си е! Членовете на екипажа изглеждаха добре подготвени да прехвърлят хилядите и хиляди торбаланковци през Атлантика; бяха отривисти и звучаха абсолютно делово, а пасажерите, зашеметени от това, че поемат пътешествието на живота си без дори педя твърда почва на хоризонта, върху която да стъпят, изцяло се подчиняваха на всяко нареждане, което им се даваше. Моряците и офицерите ги гонеха като стадо насам-натам, и те изпитваха известно облекчение, че не трябва да поемат каквато и да било инициатива в това абсолютно непознато за тях обкръжение. Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение. Въпреки че не беше емигрант, Петър трябваше да пести парите си и затова се озова в най-гъстата част на мизерията - търбуха на кораба. Долу имаше стотици хора, които се мъчеха да се оправят както могат на мижавата светлина на валчестите прозорчета. Легла, прилични по- скоро на гнезда, се нагласяха сред торби и бохчи - направо на земята; в много случаи главите сешени с краката.
към текста >>

Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение.
Всичко това трябва да се знае, преди човек да може дори бегло да си представи нечовешкия мащаб на прекосяването на океана, от което Петър Дънов бе станал неразчленна частица, и благословената размяна на първия му наполеон от пунгията и първата му закуска с ябълков пай в пристанището на Ню Йорк вг компанията на бившия му съученик от Свищов и бъдещ съквартирант в Семинарията в Медисън - Марин Делчев. * И така.. Параходът просто беше препълнен с хора, и то толкова объркани, че ти се надуваше главата да ги гледаш. Не че имаше каквото и да било значение. Емигрантската вълна от осемдесетте годиш вече беше докарала повече от един милион души само през пристанището на Ню Йорк, така че това си беше, и така щеше да си е! Членовете на екипажа изглеждаха добре подготвени да прехвърлят хилядите и хиляди торбаланковци през Атлантика; бяха отривисти и звучаха абсолютно делово, а пасажерите, зашеметени от това, че поемат пътешествието на живота си без дори педя твърда почва на хоризонта, върху която да стъпят, изцяло се подчиняваха на всяко нареждане, което им се даваше. Моряците и офицерите ги гонеха като стадо насам-натам, и те изпитваха известно облекчение, че не трябва да поемат каквато и да било инициатива в това абсолютно непознато за тях обкръжение. Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение. Въпреки че не беше емигрант, Петър трябваше да пести парите си и затова се озова в най-гъстата част на мизерията - търбуха на кораба. Долу имаше стотици хора, които се мъчеха да се оправят както могат на мижавата светлина на валчестите прозорчета. Легла, прилични по- скоро на гнезда, се нагласяха сред торби и бохчи - направо на земята; в много случаи главите сешени с краката. Повечето пътници бяха мъже. Италианците обикновено пътуваха сами, защото се мъчеха първо да намерят работа и да посъберат малко пари, преди да прехвърлят жена и деца през океана.
към текста >>

- Cantare, cantare... - италианците продължаваха да ръкомахат насърчително към нея и един младок внезапно поде с най-слънчевия тенор, който Петър бе чувал през живота си: - Volare, оо-ооо, cantare, о- о- о- ооо...“ - Да! Точно това каза... - еврейката сама си отговори на собствения си въпрос с нисък отнесен глас.
- Какво каза, какво каза той? - Еврейката задърпа ръкава на мъжа си и първата му реакция беше да я накара да млъкне, но Петър усети, че е мъж, който не може нищо да откаже на жена си. - Глупости! - каза той. - Каза, че жените в неговото село след първата си нощ с мъжете си блъскат нашироко капаците на балконските врати на спалните си по изгрев слънце, да си окачат чаршафите да се ветреят, цялото село да ги види, и пеят на портокаловите горички покрай морето. - Така ли каза? - Cantare, cantare... - италианците продължаваха да ръкомахат насърчително към нея и един младок внезапно поде с най-слънчевия тенор, който Петър бе чувал през живота си: - Volare, оо-ооо, cantare, о- о- о- ооо...“ - Да! Точно това каза... - еврейката сама си отговори на собствения си въпрос с нисък отнесен глас. Петър я погледна и видя, че кудкудякащата кокошка в нея магически беше изчезнала и докато трюмът ечеше от арестуваната песен, която не можеше да намери пролука да литне въз небето и морето, белият кичур в катраненочерната й коса заблестя по момински привлекателен и красив, вместо да я прави стара, и кожата на лицето й изглеждаше гладка като на бебе, и черните очи искряха дълбоки, млади и пълни с любов. И видя как сконфузеният съпруг извърна глава тайно да не се издаде колко я обича, и той самият усети как очите му се навлажниха и сърцето му лудо заби, защото в този миг бе разбрал, че бе навлязъл в Америка и това бе то! - Един божествен миг от двадесет и единия ден лашкане и блъскане, и цялата мъка си струваше: един млад католик пее любовна песен на една еврейска матрона в климакса на живота си, и правоверният юдейски съпруг в черното си расо и черната си капичка и смешните завъртулки на бакенбардите си прелива от любов към красавицата в нея - прочистен и освободен от ревност като двадесеткаратов диамант. И никой от тях тук нямаше кой да го гледа - с черен кафтан или сицилианско кепе - и да одобрява или не изблика на човешка любов в тях. Той бе навлязъл в Америка преди да стигне Нюйоркския залив. Америка не беше място.
към текста >>

И видя как сконфузеният съпруг извърна глава тайно да не се издаде колко я обича, и той самият усети как очите му се навлажниха и сърцето му лудо заби, защото в този миг бе разбрал, че бе навлязъл в Америка и това бе то! - Един божествен миг от двадесет и единия ден лашкане и блъскане, и цялата мъка си струваше: един млад католик пее любовна песен на една еврейска матрона в климакса на живота си, и правоверният юдейски съпруг в черното си расо и черната си капичка и смешните завъртулки на бакенбардите си прелива от любов към красавицата в нея - прочистен и освободен от ревност като двадесеткаратов диамант.
- Глупости! - каза той. - Каза, че жените в неговото село след първата си нощ с мъжете си блъскат нашироко капаците на балконските врати на спалните си по изгрев слънце, да си окачат чаршафите да се ветреят, цялото село да ги види, и пеят на портокаловите горички покрай морето. - Така ли каза? - Cantare, cantare... - италианците продължаваха да ръкомахат насърчително към нея и един младок внезапно поде с най-слънчевия тенор, който Петър бе чувал през живота си: - Volare, оо-ооо, cantare, о- о- о- ооо...“ - Да! Точно това каза... - еврейката сама си отговори на собствения си въпрос с нисък отнесен глас. Петър я погледна и видя, че кудкудякащата кокошка в нея магически беше изчезнала и докато трюмът ечеше от арестуваната песен, която не можеше да намери пролука да литне въз небето и морето, белият кичур в катраненочерната й коса заблестя по момински привлекателен и красив, вместо да я прави стара, и кожата на лицето й изглеждаше гладка като на бебе, и черните очи искряха дълбоки, млади и пълни с любов. И видя как сконфузеният съпруг извърна глава тайно да не се издаде колко я обича, и той самият усети как очите му се навлажниха и сърцето му лудо заби, защото в този миг бе разбрал, че бе навлязъл в Америка и това бе то! - Един божествен миг от двадесет и единия ден лашкане и блъскане, и цялата мъка си струваше: един млад католик пее любовна песен на една еврейска матрона в климакса на живота си, и правоверният юдейски съпруг в черното си расо и черната си капичка и смешните завъртулки на бакенбардите си прелива от любов към красавицата в нея - прочистен и освободен от ревност като двадесеткаратов диамант. И никой от тях тук нямаше кой да го гледа - с черен кафтан или сицилианско кепе - и да одобрява или не изблика на човешка любов в тях. Той бе навлязъл в Америка преди да стигне Нюйоркския залив. Америка не беше място. Америка беше състояние на съзнанието. Петър вече беше открил това чувство и преди; беше видял как става като магия пред очите му и искаше още и още.
към текста >>

И аз го слушам какво казва, и не ща нищо за в бъдеще, не ща живот след смъртта, ни Рай, ни нищо, а да съм окото на някое мъничко врабче на клонче някое над нашата маса, и само да си седя така и да ви гледам глупавите момчета с шербетите и баклавите си, и да ви слушам как бръщолевите глупости за глупости, и тогава Бог, който ще е кацнал и той като врабче до мен, ще каже: „Точо, мой човек, признай, сега аз Създател ли съм, или съм Създател и половина!“ И аз ще кажа: „Еее, Ти си нещо, дето заслужава да се види, така си е!“ И ще седим горе там и ще гледаме саловете и реката, и ще си слушаме, и вас, и който и да дойде след вас на масата, и само ще си седим, както сме си кацнали така рамо до рамо во веки веков, та чак до сутринта.
И той знаеше, че когато тези сини очи го задърпаха навътре, вече се започваше; идеше излиянието на тези чудни негови изречения, за които всички на пристанището му се радваха: - Вярвам в Него, само че Той никога не ми е говорил с мрънкането на гръцки поп от онова време, нито пък с думите на старобългарското евангелие, от които дума не разбирам, нито пък от бабешките химни на твоите учители. Бог не е градски билюкбашия да маршируваш пред него с думкане на даули и надуване на зурли! Чувствам го в костите си - цялото му свещено мълчание - мойто момче! Той ми говори... - И какво ти каза? - Казва: Точо, мой човек, виж сутрешното слънце как се плъзга над Дунава, колко красиво съм го направил да му се радваш! Не защото си го заслужил, мой човек, но защото съм Създателя и обичам работата, дето съм си я избрал за себе си, и я върша с кеф, с любов и споделяне - безплатно, и не чакам бакшиш ни от теб, ни от когото и да било за това, което правя. И виж птиците в небето. И виж върбите, дето се оглеждат във водите откъм румънския бряг. И аз го слушам какво казва, и не ща нищо за в бъдеще, не ща живот след смъртта, ни Рай, ни нищо, а да съм окото на някое мъничко врабче на клонче някое над нашата маса, и само да си седя така и да ви гледам глупавите момчета с шербетите и баклавите си, и да ви слушам как бръщолевите глупости за глупости, и тогава Бог, който ще е кацнал и той като врабче до мен, ще каже: „Точо, мой човек, признай, сега аз Създател ли съм, или съм Създател и половина!“ И аз ще кажа: „Еее, Ти си нещо, дето заслужава да се види, така си е!“ И ще седим горе там и ще гледаме саловете и реката, и ще си слушаме, и вас, и който и да дойде след вас на масата, и само ще си седим, както сме си кацнали така рамо до рамо во веки веков, та чак до сутринта. Чичо Точо беше замлъкнал, очите му се топяха в сребърнооловната повърхност на реката, светли и празни, сякаш бе ослепял, а Петър бе продължил да гледа тази безмерна красота на Реката от малкото площадче пред Чифте кафене, а сърцето му биеше като птиче в клетка: „О, просто да можех да се науча как да споделям какво ми е в сърцето за Него, както Точо умее, о, само да можех да се науча как!“ Но тихо сега! Слушай и гледай и учи как да разбереш цялата работа. А проповядването само ще дойде след всичко това. Дай Боже! * През дните, последваш произшествието с лимона, тримата говориха много помежду си: Петър, отец Куцак и Гаврило. Оказа се, че Петър има много общи теми с отец Куцак, и едно от нещата, за които бе най- любопитен, бе защо униатският свещеник е оставил църквата си, за да върви в Америка, където се искаха предимно работници. Отецът бе щастлив да отговори на този въпрос и отговорът донякъде изненада Петър.
към текста >>

Толкова е пълно с живот, че като стоя тук и гледам, някой сякаш налива сили в мене... И, не зная как да го кажа! Делчев още един път го потупа и се засмя.
Точен, както винаги! - И ти си същият шегаджия; да не мислиш, че ще ме излъжеш с тази банкерска шапка, че си станал милионер? Делчев го тупна по гърба обичливо. - А и няма защо да ходя да зяпам - добави Петър. - Всичко е толкова различно. И може би работата не е в това как изглеждат нещата. Толкова е пълно с живот, че като стоя тук и гледам, някой сякаш налива сили в мене... И, не зная как да го кажа! Делчев още един път го потупа и се засмя. - Няма нужда да обясняваш. Знам. Само че подир месец ще умираш от желание да тичаш нагоре надолу из Ню Йорк и да искаш да погълнеш всичко около себе си, и просто няма да има край. Ще видиш. Хайде да вървим! Нея вечер трябваше да останат в града. Беше много късно да гонят ферибота през река Хъдзън и да се опитват да стигнат до Медисън.
към текста >>

Това чичовско интимничене през целия му живот в България му беше нетърпимо и едва сега видя колко нетърпимо му е било и защо; и за пръв път през живота си тук се почувства така както трябва! Погледна към Марин да види дали е усетил колко е доволен, и Марин му се усмихна, но някак странно.
Колко интересни бяха за Петър тези хора! Не само учителите, но и гостите (няколкото настоятели от Борда на директорите), администраторите, дори самите по-възрастни семинаристи. Бяха едновременно безкрайно прозрачни, близки, достъпни, очакваха да ги потърсиш, за да откликнат; сами го казваха на „новобранците“, и личеше, че не са празни приказки. И едновременно между теб и тях имаше дистанция - достатъчно дистанция, да те оставят да се движиш свободно, да разкършиш ръце, да се скриеш в себе си за малко, ако не си сигурен накъде да поемеш в разговора, да не доминират над тебе. Не ти стъпваха на палците на краката, не се мъчеха да те всмучат като „техен човек“ или „техен подчинен“, нито отваряха под носа ти торбички с проблемите си и какво според тях ще те сполети и как час по-скоро трябва да им скочиш в обятията да те спасят. Бяха учители, духовници, зрели граждани - не „бай Бъц“ и „бате Милей“, които имат право като бате и чичо да ти залепят шамар, без да обясняват, да ти кажат да идеш да нахраниш прасето, вместо да седиш и да гледаш, или да те облепят с прегръдки и целувки, защото си „наш Петър“. Това чичовско интимничене през целия му живот в България му беше нетърпимо и едва сега видя колко нетърпимо му е било и защо; и за пръв път през живота си тук се почувства така както трябва! Погледна към Марин да види дали е усетил колко е доволен, и Марин му се усмихна, но някак странно. Сякаш и той се беше променил. Вчерашното му близко, „свищовско“ държане трябва да е било изблик на спомен. Сега той пак беше до него, хубав, жив и весел - но без тупане по рамото и палешки ухапваници. И вече започваше да му става някак си ясно, че Марин му беше много близък, но и наистина вече беше много напред. Виждаше се, че е на почит.
към текста >>

Знаят как да задълбават в работата над проповедите си, защото са виждаш живот дори в най-скучните елементи на учебната програма.
Крукс и Бъц имат премного широки познания и много ясен поглед, за да може вътрешното им зрение да бъде оковано във веригите на миналото, колкото и да не им се е щяло да признаят, че има доза истина в новите възгледи. По-късно мнозина може да са гледаш на „Петимата големи“ като на „Петимата старци“, така както понякога се мърмори срещу несменяемите членове на Върховния съд, но учениците им винаги са ги възприемаш с уважение и дори възторг. Техните личности, характерите им, индивидуалният им привкус на мъже, достигнаш пълна зрялост през дългите години на общуване с хора и книги, им дава престиж, на какъвто рядко се е радвал който и да бил преподавателски тим. Младите се пръскат оттук по света с мозъци, развити от логиката и аргументите на „Чичо Джон“ Милей. Те се научават как да подсладят и да подправят изложенията си с остроумните забележки и анекдоти, които „Чичо Сами“ Юфам обича да вмъква по отношение на човешките слабости и колебания. Знаят как да задълбават в работата над проповедите си, защото са виждаш живот дори в най-скучните елементи на учебната програма. За Джон Бъц няма какво да се каже. Прякорът му между семинаристите е „Свети Иван“ и това е достатъчно. Ако трябва да се вгледаме в тях по-отблизо, за студентите истинското интелектуално чудо е Джеймс Стронг. Пълнотата на информацията му, течащото като река слово, научната му трудоспособност, безбрежната му широта, микроскопичната му прецизност буди учудването на учениците му и ги хвърля в преклонението на отчаянието. Как да го достигнеш?
към текста >>

И започва възвишена дискусия по простата истина, че в края на краищата животът е по-голям от чистата логика и поради това духовното прозрение на проповедника е по-ценно от логическата прецизност.
И като ги вижда да гледат учудено, доктор Стронг започва да обяснява, че ето тук се вижда, че дори математическата логика може да те доведе до лъжа. И той проследява операциите и трансформациите, според които 1=3. Един от студентите иска разрешение да провери уравненията на проф. Стронг и успява да докаже къде е извършен трикът и откъде, ако се тръгне по алтернативен път, може да се избегне резултатът, че едно е равно на три. И часът хвръква! Доктор Стронг се съгласява, че е тръгнал по грешен път, но и някои студенти признават, че са били напълно убедени, че изводите*му са точни. И започва възвишена дискусия по простата истина, че в края на краищата животът е по-голям от чистата логика и поради това духовното прозрение на проповедника е по-ценно от логическата прецизност. Тази бравурност на Стронг, разбира се, е и негова слабост и с време учениците се възползват от нея. Мнозина от тях си спомнят с дяволита усмивка дълго след като се разделят с Дрю, колко лесно е било човек да отклони Стронг: подхвърлиш му засукан въпрос и неудържимият поток на знанията му потича, а урокът за деня бива забравен. Може би затова, съзнавайки еруптивната си енергия, доктор Стронг в свободното си време и през ваканциите се заема с водене на експедиция до Светите земи, с което полага основите на дълго запазилата се традиция на семинарията да провежда проучвания и изследвания в Близкия изток. Що се отнася до научната му дейност, няма в Дрю човек, който да не се гордее с постиженията му. Стронг лично публикува дванадесет тома от Голямата библейска енциклопедия, започната от Клинтък.
към текста >>

Брезата не е деликатното, нежно дърво, хвърлящо профирна сянка над гъбарските поляни, а огромно „животно“.
А тези гласове са били съвършено различни от гласовете дома, защото са гласове от друг континент и този друг континент като че символизира паралелния духовен континент, в който се движи тук синът на поп Константин. Пространствено-временният континиум за него наистина е пробит. Дърветата са уж познати - дъбове, буки, брястове, смърчове. Но са напълно различни. Дъбът не се разлиства като в полетата на Варненско и подножието на Балкана, а се стрелка нагоре. Брезата не е деликатното, нежно дърво, хвърлящо профирна сянка над гъбарските поляни, а огромно „животно“. И в тези дървета, както му е ред, се чуват птичи гласове. Но не се обаждат, а насищат въздуха с шум, плътен като шума на листните жаби нощем; толкова гъст. Непознати гласове! Работата е там, че гората на Дрю и долината на Хъдзън влизат в един от великите миграционни пътища на птиците. Както черноморския бряг и течението на Дунава към делтата му. Петър Дънов е пълен с гласове на птици от дете.
към текста >>

И може би този особен интерес към природата никъде не е така очевиден, както в модерното изучаване на живота на птиците.“ Следва описанието на наблюдаваните в гората на Дрю птичи видове в продължение на две години.
Защото е многото лица на Великото, всемирно, вечно. Едно и също. Наслаждаването от тези гласове, слушането на птичия хор, птиците са друг аспект на това „природно“ време. И пак в архивите на Дрю има ръкопис на една от съпругите на преподавателите, която живее тук по това време, и този ръкопис дава добра представа за тази страна на нещата в семинарията. „Поради работата на такива личности като Де Сосюр, Уърдсуърт и Ръскин, Торо и Джон Бъроуз в наши дни порасна широкият интерес към всички сцени и предмети, и живи същества на природния свят. И може би този особен интерес към природата никъде не е така очевиден, както в модерното изучаване на живота на птиците.“ Следва описанието на наблюдаваните в гората на Дрю птичи видове в продължение на две години. Този естествен резерват според документацията на автора привлича шестдесет и два вида птици! Шестдесет и два вида птици върху кажи-речи четиристотин декара гора, наблюдавани в течение на две години; повечето от тях непознати в Европа! Дълъг ръкопис. Със съвети как да ги откриете, къде да ги търсите, как да разпознаете гласовете им... И изследването завършва с цитат от една от най-„природните“ поеми на Емерсън, в която той описва „сочното - Чик-чикадиидии! - от якото сърце и веселото гърло“ на американското Чикади. Наистина тези методисти са особени; наистина - както казва чичо Сам в химна си - не се съмняват в дизайнерския гений на Бога и се възхищават на творението му, и търсят духа му в него, и чакат да ги озари с изгрева на слънцето! Петър първата година усъвършенства английския. На следващата година вече се пренася в хубавото общежитие в Ешбъри Хол. Стая 70 на втория етаж.
към текста >>

Той имаше отличен характер по време на престоя си при нас, трудолюбив е и е съзнателен.
Трябва да се връща, макар че дълго се бави, пътува, работи по малко тук и там. Идва си в Дрю, след като годината е започнала. На шестия ден след официалното откриване на новата 1890-1891 учебна година - сряда 15 октомври - президентът на семинарията д-р Бъц подписва пред нотариуса на щата Ню Джърси А. Г. Растъм следното свидетелство: Дрю - Теологическата семинария Канцеларията на факултета Медисън, Ню Джърси, октомври 15, 1890. Това е да удостовери, че господин Петър К Дънов е добър и редовен студент на Теологическата семинария на Дрю. Той имаше отличен характер по време на престоя си при нас, трудолюбив е и е съзнателен. Това е да удостовери официално неговата връзка с нашия институт и отличните му качества като студент. Хенри А. Бъц Президент на Теологическата семинария на Дрю. Между последователите и учениците на Дънов този документ се цитира като свидетелство за завършено духовно образование; говори се, че две години е учил в протестантска семинария в Ню Джърси. Всъщност това е невярно.
към текста >>

Петър на този етап не може и да помисли да се връща; едва е навлязъл в това, което ще бъде негово бъдеще и смисъл на живота му.
Бъц Президент на Теологическата семинария на Дрю. Между последователите и учениците на Дънов този документ се цитира като свидетелство за завършено духовно образование; говори се, че две години е учил в протестантска семинария в Ню Джърси. Всъщност това е невярно. Петър Дънов е учил четири години в семинария Дрю и този документ не е атестат за завършено образование, макар че когато тръгва за Америка, е предвидено след две години да се завърне в България и да се заеме с проповедническа работа. Подписаният документ от доктор Бъц е свидетелство за това, че е редовен, и то съвестен и добър студент в семинарията, за да му послужи пред емиграционните власти. Петър на този етап не може и да помисли да се връща; едва е навлязъл в това, което ще бъде негово бъдеще и смисъл на живота му. Едва се е открехнала вратата, през която трябва да мине, и той иска да остане и да учи. И да участва... Във всичко, което семинарията може да предложи. На първо място обаче е разширяването на специалните му знания с това, което любимият му „Дикенсов герой“ професор Крукс може да го научи за световната литература в извънпрограмния си курс. В неговата група той е заедно с още петнадесет старши студенти на курса. Вторият извънреден курс, с който се нагърбва, естествено е с каквото и да преподава „чичо Сам“.
към текста >>

Чайковски дирижира, побелял, красив, сияен, строен, с младежко саксонско телосложение и нежно къдрави коси и брада (да не казваме женствени!) - и нещо става в сърцето му, нещо заплаква от щастие и когато след два часа Петър стъпва на тротоара на великолепно осветената петдесет и седма улица - стъпва един младеж, който до края на живота си ще бъде сигурен,-че бъдещето принадлежи на славянството, водено от Руската I душа.
Най-голямата му награда от към човек си остава в далечното минало; тя идва още през 1876 година, когато Толстой стои до него при премиерата на „Първия му струнен квартет" и плаче. А това е отдавна, отдавна минало и той е много, много тъжен и самотен. ...Отзвукът е невъобразим. Чисто музикалното майсторство далече надраства вълнението от светското значение на събитието. Петър Дънов, който е виждал отрупани с декорации руски княжески и графски, и генералски величия под златния кошер на медалите си да водят бъдещия български княз за ръката, преди да го сгромолясат има-няма след пет години, тук се среща с божествената чистота на руския дух - най-романтичната музика на романтичния век, най-поразителната оркестровка на един гений - „Третата сюита“. Чайковски дирижира, побелял, красив, сияен, строен, с младежко саксонско телосложение и нежно къдрави коси и брада (да не казваме женствени!) - и нещо става в сърцето му, нещо заплаква от щастие и когато след два часа Петър стъпва на тротоара на великолепно осветената петдесет и седма улица - стъпва един младеж, който до края на живота си ще бъде сигурен,-че бъдещето принадлежи на славянството, водено от Руската I душа. Не забравяйте, че това не е емоционален порив. Ню Йорк е град на I музиката. По това време - на световната музика, и Петър - със своето Е специално отношение към нея - ходи на концерти и слуша. Тук по няколко пъти в седмица има представления Германската оперна трупа - с репертоар от класическите европейски опери. Десетки театри.
към текста >>

Някои основни неща, които след години ще бъдат оси на беседите на Петър Дънов в школата на Бялото братство, идват оттук - от двете години опит в музикалния живот на Манхатън.
И - както се промъква някъде между редовете на положителните отзиви, артистката при оперните си участия не съвсем достига нивото на този глас. Ето ви един добър, най-висок пример в бъдещите дни на беседите, за един творец - пришълката от Италия - избран за проводник от Висшите сили. Чрез нея пее Съвършенството, Дух, Отвъдна сила, която дава мистична небесна красота на човечеството. Самата Аделина е великолепна личност, но гласът й е дар, дошъл отвън. Той не е продукт на цялостното й същество, не идва от нейните опитности, от нейните творчески възможности, от нейните усилия. Някои основни неща, които след години ще бъдат оси на беседите на Петър Дънов в школата на Бялото братство, идват оттук - от двете години опит в музикалния живот на Манхатън. * Ах, този Манхатън и неговите влюбени! Уолт Уитман, синеокият, рунтав, разгърден мъж, яхнал каприте на тролеите до кондуктора им, три десетилетия преди описаните тук събития възпяваше старото име на Ню Йорк - „Манахата“. „...защото виждам това старо име сгушено в гнезда от водни заливи, превъзходно, богато, гъсто обшито отвсякъде с платноходки и параходи, шестнайсет мили дълъг остров на каменна основа, безчетни претъпкани улици, високи израстъци от желязо, тънки, силни, леки, прелестно издигащи се към чистите небеса приливи, бързи и точни, дето ги обичам, към залеза на слънцето, течащите морски приливи, малките острови, по-големите острови до тях, височините, вилите, безбройните мачти, белите прибрежни параходи, бързоходките, фериботите, черните морски параходи, така чудесно конструирани, улиците долу в центъра, канцеларските сгради на бизнесмените, офисите на параходните компании, на брокерите, крайбрежните улици, пристигащите емигранти по петнайсет-двайсет хиляди на седмица, каруците, тътрещи стока, мъжествените лица на кочияшите, изгорелите лица на моряците, летния въздух, пекналото ярко слънце и тръгналите попътни облаци, зимните снегове, звънчетата на шейните, разтрошения лед в реката, търговците, господарите с добре оформените красиви лица, които те гледат право в очите, пълните тротоари, транспорта, Бродуей, жените, магазините, представленията, милиони хора, свободни превъзходни маниери, отворени гласове, гостоприемство, най- смелите и приятелски настроени млади мъже, град на забързаните бълбукащи води...“ Уолт Уитман, Филаделфия, 1890 г. Уитман, далече в провинциалния Кемдън, в къщата на сестра си и мъжа й, с майка си, която не разбира особено новото издание на неговите „Стръкчета трева“, както не разбираше и досегашните, и поклаща глава озадачена, и слага ръка в неговата, и я стиска, и го гледа, сякаш иска да каже просто, че е окей, въпреки че не може да го обясни. Уолт Уитман, вече седемдесет и една годишен, търси дума и така замлъква в стола си. Рови в морето от хартия в стаята си с върха на бастуна, но забравя какво е търсил.
към текста >>

...дълго наистина живяхме заедно, спахме, процеждахме се, наистина се сляхме в едно; И ако умрем, умираме заедно (да, ще останеме едно) Ако отидем където и да е, ще идем заедно да срещнем каквото стане... Беше уединение, беше сливане с Вселената, с Природата в себе си, на която се е наслаждавал така пълно с истински живот и истинска любов.
Каква беше разликата между Loneliness и Solitude? Между самота и уединение? Чакалов измъкна изрязаната страница от вестника и пак погледнаха Уитмановото „Довиждане, Душице моя!“. ...Дълго живяхме, радвахме се, милвахме се; Прелестно! - сега раздяла. - Довиждане, Душице моя. ...дълго наистина живяхме заедно, спахме, процеждахме се, наистина се сляхме в едно; И ако умрем, умираме заедно (да, ще останеме едно) Ако отидем където и да е, ще идем заедно да срещнем каквото стане... Беше уединение, беше сливане с Вселената, с Природата в себе си, на която се е наслаждавал така пълно с истински живот и истинска любов. Беше за Бога. Така поне му се струваше. Но може би беше за конкретен човек. Или... имаше ли разлика за Уитман между Бога и конкретния човек? Всеки конкретен човек?
към текста >>

91. I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части - Георги Христов

Есенциалната страна включва принципите на живота, субстанциалната страна включва законите на живота, а материалната страна - фактите на живота.
И благата, и скърбите са общи. Човешкото съзнание - да се изразя на един строго научен език - минава през три степени: 1. степен есенциална2 2. степен субстанциална3 и 3. степен материална. Есенциалната страна включва принципите на живота, субстанциалната страна включва законите на живота, а материалната страна - фактите на живота. Следователно, групирането на фактите вътре в света, т.е. нашите частни малки опитности, които добиваме, когато се формуват, образуват един закон и казваме, че законът се изразява по един или друг начин. Сега съвременните учени хора се изразяват за закона, че той е нещо механическо, но законът, това е една жива същина. Закон може да има само в същества, които са разумни, съзнанието на които е минало от материалната страна, от фактите, към законите, от частното - към общото и от общото - към целокупното. Запитваме се ние кое е най-важно за нас, след като сме се изявили на земята?
към текста >>

При сегашните условия хората считат, че най-важен е животът на земята, когато те са материално осигурени; и всички народи частно и общо се стремят към своето материално подобрение, осигуряване.
Следователно, групирането на фактите вътре в света, т.е. нашите частни малки опитности, които добиваме, когато се формуват, образуват един закон и казваме, че законът се изразява по един или друг начин. Сега съвременните учени хора се изразяват за закона, че той е нещо механическо, но законът, това е една жива същина. Закон може да има само в същества, които са разумни, съзнанието на които е минало от материалната страна, от фактите, към законите, от частното - към общото и от общото - към целокупното. Запитваме се ние кое е най-важно за нас, след като сме се изявили на земята? При сегашните условия хората считат, че най-важен е животът на земята, когато те са материално осигурени; и всички народи частно и общо се стремят към своето материално подобрение, осигуряване. И днес имаме т. нар. „икономическа борба“. Стремежът на народите към материалното състояние е едно течение. Значи, човешкото съзнание минава от материалното към субстанциалното или става събуждане на колективното съзнание у човека. Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е.
към текста >>

Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е.
При сегашните условия хората считат, че най-важен е животът на земята, когато те са материално осигурени; и всички народи частно и общо се стремят към своето материално подобрение, осигуряване. И днес имаме т. нар. „икономическа борба“. Стремежът на народите към материалното състояние е едно течение. Значи, човешкото съзнание минава от материалното към субстанциалното или става събуждане на колективното съзнание у човека. Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсел за себе си спасение. А сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние, тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението. И то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си. Ако един унищожи другиго, какво спечелва от това?
към текста >>

И то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си.
Значи, човешкото съзнание минава от материалното към субстанциалното или става събуждане на колективното съзнание у човека. Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсел за себе си спасение. А сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние, тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението. И то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си. Ако един унищожи другиго, какво спечелва от това? Това е неразбиране на живота. Не само общо хората не се разбират, но и религиозните, и духовните хора, които са начело, които мислят, че имат връзка, общение с Бога, които мислят, че имат правото да ръководят, и те са изгубили правилното разбиране на живота. Аз ви говоря Истината. Другите, не че не искат да ви говорят Истината, не че умишлено я укриват, но това е естествено за тях.
към текста >>

Това е неразбиране на живота.
хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсел за себе си спасение. А сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние, тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението. И то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си. Ако един унищожи другиго, какво спечелва от това? Това е неразбиране на живота. Не само общо хората не се разбират, но и религиозните, и духовните хора, които са начело, които мислят, че имат връзка, общение с Бога, които мислят, че имат правото да ръководят, и те са изгубили правилното разбиране на живота. Аз ви говоря Истината. Другите, не че не искат да ви говорят Истината, не че умишлено я укриват, но това е естествено за тях. Когато на някой човек се забие един трън в крака му, той става нервен. Извадете тръна му и той ще се успокои.
към текста >>

Не само общо хората не се разбират, но и религиозните, и духовните хора, които са начело, които мислят, че имат връзка, общение с Бога, които мислят, че имат правото да ръководят, и те са изгубили правилното разбиране на живота.
Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсел за себе си спасение. А сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние, тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението. И то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си. Ако един унищожи другиго, какво спечелва от това? Това е неразбиране на живота. Не само общо хората не се разбират, но и религиозните, и духовните хора, които са начело, които мислят, че имат връзка, общение с Бога, които мислят, че имат правото да ръководят, и те са изгубили правилното разбиране на живота. Аз ви говоря Истината. Другите, не че не искат да ви говорят Истината, не че умишлено я укриват, но това е естествено за тях. Когато на някой човек се забие един трън в крака му, той става нервен. Извадете тръна му и той ще се успокои. Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един трън в плътта, който не го оставя на спокойствие.
към текста >>

Извадете тръна и ще имате една правилна философия за живота.
Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един трън в плътта, който не го оставя на спокойствие. Апостол Павел казва, че си имал един трън, който не му давал мира4. Аз не съм срещал човек, който да няма трън. Докато този трън е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно. Нашата философия е изопачена вследствие на този трън. Извадете тръна и ще имате една правилна философия за живота. Сега съвременните християни питат какво нещо е християнството, каква религия е то? И разказват, че християнството това било, онова било. Не, не, Бог е Любов, която трябва да съедини хората да живеят в любов, в мир и в братство, а дали те са царе, управляващи и какво положение заемат, това са второстепенни неща. Всички хора трябва да живеят по любов, братски, трябва да имат взаимно уважение. Всичко трябва да разделят по братски; не по един насилствен начин, а по един доброволен и съзнателен начин.
към текста >>

Всичко трябва да разделят по братски; не по един насилствен начин, а по един доброволен и съзнателен начин.
Извадете тръна и ще имате една правилна философия за живота. Сега съвременните християни питат какво нещо е християнството, каква религия е то? И разказват, че християнството това било, онова било. Не, не, Бог е Любов, която трябва да съедини хората да живеят в любов, в мир и в братство, а дали те са царе, управляващи и какво положение заемат, това са второстепенни неща. Всички хора трябва да живеят по любов, братски, трябва да имат взаимно уважение. Всичко трябва да разделят по братски; не по един насилствен начин, а по един доброволен и съзнателен начин. Щом засегнем този въпрос, пораждат се други въпроси: има ли задгробен живот или не, коя религия е най-права и други подобни. Аз казвам: в света има само едно учение, което може да подобри домовете, и то е учението на разумната любов, а не сегашната класова любов. Любов принципиална, Любов, която да включва в себе си самопожертване, Любов, която да включва в себе си любовта на майката, любовта на брата, любовта на приятеля, любовта на светията, любовта на най-възвишените хора в света. И когато тази Любов се всели в нас, нашите очи ще се отворят. Сега, кое е най-голямото благо в света?
към текста >>

Щом засегнем този въпрос, пораждат се други въпроси: има ли задгробен живот или не, коя религия е най-права и други подобни.
Сега съвременните християни питат какво нещо е християнството, каква религия е то? И разказват, че християнството това било, онова било. Не, не, Бог е Любов, която трябва да съедини хората да живеят в любов, в мир и в братство, а дали те са царе, управляващи и какво положение заемат, това са второстепенни неща. Всички хора трябва да живеят по любов, братски, трябва да имат взаимно уважение. Всичко трябва да разделят по братски; не по един насилствен начин, а по един доброволен и съзнателен начин. Щом засегнем този въпрос, пораждат се други въпроси: има ли задгробен живот или не, коя религия е най-права и други подобни. Аз казвам: в света има само едно учение, което може да подобри домовете, и то е учението на разумната любов, а не сегашната класова любов. Любов принципиална, Любов, която да включва в себе си самопожертване, Любов, която да включва в себе си любовта на майката, любовта на брата, любовта на приятеля, любовта на светията, любовта на най-възвишените хора в света. И когато тази Любов се всели в нас, нашите очи ще се отворят. Сега, кое е най-голямото благо в света? - Благото на индивида ли, благото на един народ, благото на цялото общество или благото на цялото човечество?
към текста >>

Като разбираме тъй живота, ще познаем, че всеки от нас е необходим фактор в човечеството.
Един човек е миниатюр на цялото човечество. Следователно, един народ в своето развитие представлява човечеството в по-малка форма. Затова, когато говорим за индивид, разбираме човека като една семка. Когато говорим за едно общество, подразбирам, че тази семка е започнала да расте. Когато говорим за народ, подразбирам, че тази семка е започнала да се разраства, а когато говорим за човечеството в неговата пълнота, подразбирам, че тази семка се разклонява, дава цветове и плодове. Като разбираме тъй живота, ще познаем, че всеки от нас е необходим фактор в човечеството. Ние не разбираме човечеството тъй, че половината от него е създадено да живее в рая, а другата половина - в ада. Аз зная, че когато схващаме Бога като Любов, всички живеем в рая, а вън от него всичко е празнота. А за да познаем Бога, трябва да имаме Любов. В тази Любов всеки човек, всяка форма е един фактор. Тези форми, в които сега съществуваме, не са завършени.
към текста >>

Какъвто и да е, той ще приложи всички условия на живота и ще съдейства за общото благо.
Тези форми, в които сега съществуваме, не са завършени. Мислите ли, че за първи път идвате на земята, че за първи път сега се раждате? Не, всички вие имате една дълга история и, ако някой ви опише историята, ще ви се види много интересно това какви сте били в миналото и какви ще бъдете в бъдеще. Това е един велик процес, през който минаваме. Когато един човек е правилно развит и благороден, например, той съзнава, че всички хора трябва да живеят в Любов. Какъвто и да е, той ще приложи всички условия на живота и ще съдейства за общото благо. Само Любовта дава всички тия условия. Има една разумна сила, един велик закон в света, който кара хората, и които вярват, и които не вярват, да мислят и да действат еднакво. Аз съм виждал много пъти хора, които не вярват в Бога, не ходят в църква, но се хвърлят във водата с риск за живота си, за да избавят някого. В такъв човек няма механически закон, а един друг закон - той е роден със закона на самопожертването. Следователно, той носи в себе си нещо по-велико, отколкото формалната религия.
към текста >>

Аз съм виждал много пъти хора, които не вярват в Бога, не ходят в църква, но се хвърлят във водата с риск за живота си, за да избавят някого.
Това е един велик процес, през който минаваме. Когато един човек е правилно развит и благороден, например, той съзнава, че всички хора трябва да живеят в Любов. Какъвто и да е, той ще приложи всички условия на живота и ще съдейства за общото благо. Само Любовта дава всички тия условия. Има една разумна сила, един велик закон в света, който кара хората, и които вярват, и които не вярват, да мислят и да действат еднакво. Аз съм виждал много пъти хора, които не вярват в Бога, не ходят в църква, но се хвърлят във водата с риск за живота си, за да избавят някого. В такъв човек няма механически закон, а един друг закон - той е роден със закона на самопожертването. Следователно, той носи в себе си нещо по-велико, отколкото формалната религия. Религията се яви по-късно в света. Някои питат „ти религиозен ли си? “ Човек може да бъде религиозен и пак да не е честен.
към текста >>

И нашият живот, тъй както сега се слага, и той е предопределен от ред предшестващи причини.
Не се обиждайте. Този стар бог е докарал всички войни, всички насилия, всички нещастия. В Господа на Любовта, обаче, няма абсолютно никаква лъжа. Този Господ на Любовта гледа към всички хора, както и към най- малките същества, с еднаква Любов, с еднакво състрадание и е готов да помага на всички. И когато дойде при Него някое малко същество, на което формата се разрушила, Господ му дава друга форма и казва: „Продължи работата си, не бой се, върви напред“. И нашият живот, тъй както сега се слага, и той е предопределен от ред предшестващи причини. Ако използваме тези причини, може да подобрим този живот, може да се борим със злото в света, може да го победим. Това наричат индусите карма или грехопадение. Ние можем да се борим с грехопадението. Един човек, който може да пада, да прави грехове, той може да стане и да победи. Обаче, днешните религиозни хора в схващанията си отиват в друга крайност: те казват, че религията ще подобри напълно нашия живот.
към текста >>

Ако използваме тези причини, може да подобрим този живот, може да се борим със злото в света, може да го победим.
Този стар бог е докарал всички войни, всички насилия, всички нещастия. В Господа на Любовта, обаче, няма абсолютно никаква лъжа. Този Господ на Любовта гледа към всички хора, както и към най- малките същества, с еднаква Любов, с еднакво състрадание и е готов да помага на всички. И когато дойде при Него някое малко същество, на което формата се разрушила, Господ му дава друга форма и казва: „Продължи работата си, не бой се, върви напред“. И нашият живот, тъй както сега се слага, и той е предопределен от ред предшестващи причини. Ако използваме тези причини, може да подобрим този живот, може да се борим със злото в света, може да го победим. Това наричат индусите карма или грехопадение. Ние можем да се борим с грехопадението. Един човек, който може да пада, да прави грехове, той може да стане и да победи. Обаче, днешните религиозни хора в схващанията си отиват в друга крайност: те казват, че религията ще подобри напълно нашия живот. Това е 50% вярно.
към текста >>

Обаче, днешните религиозни хора в схващанията си отиват в друга крайност: те казват, че религията ще подобри напълно нашия живот.
И нашият живот, тъй както сега се слага, и той е предопределен от ред предшестващи причини. Ако използваме тези причини, може да подобрим този живот, може да се борим със злото в света, може да го победим. Това наричат индусите карма или грехопадение. Ние можем да се борим с грехопадението. Един човек, който може да пада, да прави грехове, той може да стане и да победи. Обаче, днешните религиозни хора в схващанията си отиват в друга крайност: те казват, че религията ще подобри напълно нашия живот. Това е 50% вярно. Религията не може напълно да подобри живота. И това тяхно твърдение е само 50% вярно, защото ние 50% сме фактори на нашата съдба, а има и други 50% фактори, които регулират живота ни. Аз казвам: върху нашия живот оказват влияние в 50% - съдбата, природата, 25% - ние сами, и 25% - обществото. Следователно, когато тия три фактора дойдат да работят съвкупно, в окултно и в морално отношение ще дойде един подем, едно подобрение.
към текста >>

Религията не може напълно да подобри живота.
Това наричат индусите карма или грехопадение. Ние можем да се борим с грехопадението. Един човек, който може да пада, да прави грехове, той може да стане и да победи. Обаче, днешните религиозни хора в схващанията си отиват в друга крайност: те казват, че религията ще подобри напълно нашия живот. Това е 50% вярно. Религията не може напълно да подобри живота. И това тяхно твърдение е само 50% вярно, защото ние 50% сме фактори на нашата съдба, а има и други 50% фактори, които регулират живота ни. Аз казвам: върху нашия живот оказват влияние в 50% - съдбата, природата, 25% - ние сами, и 25% - обществото. Следователно, когато тия три фактора дойдат да работят съвкупно, в окултно и в морално отношение ще дойде един подем, едно подобрение. За да стане това нещо, непременно трябва да се явят много лица, за да работят в една посока. Когато дойде пролетта, с едно цвете ли дохожда тя?
към текста >>

И това тяхно твърдение е само 50% вярно, защото ние 50% сме фактори на нашата съдба, а има и други 50% фактори, които регулират живота ни.
Ние можем да се борим с грехопадението. Един човек, който може да пада, да прави грехове, той може да стане и да победи. Обаче, днешните религиозни хора в схващанията си отиват в друга крайност: те казват, че религията ще подобри напълно нашия живот. Това е 50% вярно. Религията не може напълно да подобри живота. И това тяхно твърдение е само 50% вярно, защото ние 50% сме фактори на нашата съдба, а има и други 50% фактори, които регулират живота ни. Аз казвам: върху нашия живот оказват влияние в 50% - съдбата, природата, 25% - ние сами, и 25% - обществото. Следователно, когато тия три фактора дойдат да работят съвкупно, в окултно и в морално отношение ще дойде един подем, едно подобрение. За да стане това нещо, непременно трябва да се явят много лица, за да работят в една посока. Когато дойде пролетта, с едно цвете ли дохожда тя? - Не, с милиони, с много цветя.
към текста >>

Аз казвам: върху нашия живот оказват влияние в 50% - съдбата, природата, 25% - ние сами, и 25% - обществото.
Един човек, който може да пада, да прави грехове, той може да стане и да победи. Обаче, днешните религиозни хора в схващанията си отиват в друга крайност: те казват, че религията ще подобри напълно нашия живот. Това е 50% вярно. Религията не може напълно да подобри живота. И това тяхно твърдение е само 50% вярно, защото ние 50% сме фактори на нашата съдба, а има и други 50% фактори, които регулират живота ни. Аз казвам: върху нашия живот оказват влияние в 50% - съдбата, природата, 25% - ние сами, и 25% - обществото. Следователно, когато тия три фактора дойдат да работят съвкупно, в окултно и в морално отношение ще дойде един подем, едно подобрение. За да стане това нещо, непременно трябва да се явят много лица, за да работят в една посока. Когато дойде пролетта, с едно цвете ли дохожда тя? - Не, с милиони, с много цветя. После идват пчеличките, започва се всичкото това брожение в Природата.
към текста >>

Не, в съзнателния живот не се допуща абсолютно никаква лъжа, тъй като в математиката не се допущат никакви грешки, защото всяка грешка, допусната в архитектурата и в техниката, ще донесе нежелателни последствия.
После идват пчеличките, започва се всичкото това брожение в Природата. И с туй се създава една целокупност. Следователно, от окултно гледище ние мяза- ме на малки цветенца, които сега са цъфнали, т.е. нашето съзнание е на такава степен на развитие, че едва сега сме почнали да различаваме доброто от злото. Казвате: „Е, човек все трябва малко да поизлъже“. Не, в съзнателния живот не се допуща абсолютно никаква лъжа, тъй като в математиката не се допущат никакви грешки, защото всяка грешка, допусната в архитектурата и в техниката, ще донесе нежелателни последствия. Така и лъжата, която ние допущаме в нашия живот, ще произведе такива резултати в нашия строеж, каквито показват и неправилните изчисления на един архитект. Съвременните духовни хора поне трябва да имат правила, както музикантите. Дайте едно музи- кално парче на тези хора, всички ще спазят такта при изпълнението му. Дайте една картина на няколко видни художници и всички ще я изрисуват по един и същ закон. Дайте една задача на няколко математици и те по един и същ закон ще я решат.
към текста >>

Така и лъжата, която ние допущаме в нашия живот, ще произведе такива резултати в нашия строеж, каквито показват и неправилните изчисления на един архитект.
И с туй се създава една целокупност. Следователно, от окултно гледище ние мяза- ме на малки цветенца, които сега са цъфнали, т.е. нашето съзнание е на такава степен на развитие, че едва сега сме почнали да различаваме доброто от злото. Казвате: „Е, човек все трябва малко да поизлъже“. Не, в съзнателния живот не се допуща абсолютно никаква лъжа, тъй като в математиката не се допущат никакви грешки, защото всяка грешка, допусната в архитектурата и в техниката, ще донесе нежелателни последствия. Така и лъжата, която ние допущаме в нашия живот, ще произведе такива резултати в нашия строеж, каквито показват и неправилните изчисления на един архитект. Съвременните духовни хора поне трябва да имат правила, както музикантите. Дайте едно музи- кално парче на тези хора, всички ще спазят такта при изпълнението му. Дайте една картина на няколко видни художници и всички ще я изрисуват по един и същ закон. Дайте една задача на няколко математици и те по един и същ закон ще я решат. Щом дойдем до духовния живот, казваме „музика не ни трябва, изчисления не ни трябват, Господ ще уреди работите“.
към текста >>

Щом дойдем до духовния живот, казваме „музика не ни трябва, изчисления не ни трябват, Господ ще уреди работите“.
Така и лъжата, която ние допущаме в нашия живот, ще произведе такива резултати в нашия строеж, каквито показват и неправилните изчисления на един архитект. Съвременните духовни хора поне трябва да имат правила, както музикантите. Дайте едно музи- кално парче на тези хора, всички ще спазят такта при изпълнението му. Дайте една картина на няколко видни художници и всички ще я изрисуват по един и същ закон. Дайте една задача на няколко математици и те по един и същ закон ще я решат. Щом дойдем до духовния живот, казваме „музика не ни трябва, изчисления не ни трябват, Господ ще уреди работите“. Не, приятели, в духовния живот се изисква строга математика, там всички неща са строго определени. Един човек или един народ за да бъде щастлив или нещастен, ще зависи от известни факти, които са допуснати. И тъй, този велик закон, който регулира живота на съвременните европейски народи, ги е турил на тяхното място. Тази сегашна цивилизация, която почти се завършва, е започнала от Египет, минала е в Сирия, Персия, Рим, Англия, Германия, Америка; сега минава наново в Русия и се повръща пак към източния материк. И оттам ще вземе друго направление.
към текста >>

Не, приятели, в духовния живот се изисква строга математика, там всички неща са строго определени.
Съвременните духовни хора поне трябва да имат правила, както музикантите. Дайте едно музи- кално парче на тези хора, всички ще спазят такта при изпълнението му. Дайте една картина на няколко видни художници и всички ще я изрисуват по един и същ закон. Дайте една задача на няколко математици и те по един и същ закон ще я решат. Щом дойдем до духовния живот, казваме „музика не ни трябва, изчисления не ни трябват, Господ ще уреди работите“. Не, приятели, в духовния живот се изисква строга математика, там всички неща са строго определени. Един човек или един народ за да бъде щастлив или нещастен, ще зависи от известни факти, които са допуснати. И тъй, този велик закон, който регулира живота на съвременните европейски народи, ги е турил на тяхното място. Тази сегашна цивилизация, която почти се завършва, е започнала от Египет, минала е в Сирия, Персия, Рим, Англия, Германия, Америка; сега минава наново в Русия и се повръща пак към източния материк. И оттам ще вземе друго направление. Тази вълна, която иде в света и движи човечеството, не е механическа.
към текста >>

И тъй, този велик закон, който регулира живота на съвременните европейски народи, ги е турил на тяхното място.
Дайте една картина на няколко видни художници и всички ще я изрисуват по един и същ закон. Дайте една задача на няколко математици и те по един и същ закон ще я решат. Щом дойдем до духовния живот, казваме „музика не ни трябва, изчисления не ни трябват, Господ ще уреди работите“. Не, приятели, в духовния живот се изисква строга математика, там всички неща са строго определени. Един човек или един народ за да бъде щастлив или нещастен, ще зависи от известни факти, които са допуснати. И тъй, този велик закон, който регулира живота на съвременните европейски народи, ги е турил на тяхното място. Тази сегашна цивилизация, която почти се завършва, е започнала от Египет, минала е в Сирия, Персия, Рим, Англия, Германия, Америка; сега минава наново в Русия и се повръща пак към източния материк. И оттам ще вземе друго направление. Тази вълна, която иде в света и движи човечеството, не е механическа. Всички вие сте определени да вземете в нея участие, щете - не щете. И ние трябва да вземем участие съзнателно.
към текста >>

И ще започне един нов живот, който ще внесе мир и радост: мир - вътре в умовете, радост - вътре в сърцата, и сила - в човешката воля.
Това трябва да знае духовенството и да тури на църквата си надписа „Бог е Любов и всички ние ще се жертваме за Любовта“. И всички владици, свещеници, майки, учители, съдии трябва да напишат този закон. Това трябва да бъде общият принцип - Любовта. И като се срещнем всички, да се познаем, че сме братя. Тогава ще имаме други знания, друга наука и тези прегради, които са днес между нас, ще изчезнат. И ще започне един нов живот, който ще внесе мир и радост: мир - вътре в умовете, радост - вътре в сърцата, и сила - в човешката воля. Време е сега, когато всички ние трябва да живеем в това колективно съзнание на човечеството, да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става, формата се е променила, но това не е съществено. Човек променява много тела, много органи, но той, като душа, която се развива, като съзнание в Природата, не се губи. Това е един факт, в който няма никакво изключение.
към текста >>

Има една вътрешна сила, която свързва хората и преплита живота им.
Също и върху нашите тела се отразяват известни събития - индивидуални, обществени и народни. Знаете ли вие това? Ние носим греховете на цялото човечество. Не мислете, че ние, които сме далеч от Африка, не носим греховете на африканци- те. Да, носим ги. Има една вътрешна сила, която свързва хората и преплита живота им. И тъй, в бъдеще, когато ние съзнаем този велик закон, ще разберем, че всички хора трябва да създадат добри условия, за да може да се избегнат всички съвременни нещастия. И не един път аз съм казвал, че това нещо само майките са в състояние да създадат. Човек може да се превъзпита само в утробата на майка си - в Любовта на Бога, а сам не може да се превъзпита. Само майката е в състояние да пресъздаде човека, да го превъзпита. Той сам е 50 % фактор за своето превъзпитание.
към текста >>

Не, не е наредил тъй Господ, ние наредихме тъй живота.
Малкото детенце плаче. Казвате: „Не, тъй трябва да се живее“. Е, мислите ли, че това ваше дете ще се възпита? То ще се запитва: „Как тъй този Господ, Който е толкоз добър, позволява да се отреже гръцмуля на това агънце? “ - „Е, мама, тъй е наредил Господ“. Не, не е наредил тъй Господ, ние наредихме тъй живота. И сега да се освободим от нашите заблуждения! Да не мислим, че Господ е наредил тъй света. Не, тези агънца не трябва да се колят. А сега имаме една култура за убиване, за осакатяване краката на този, на онзи. Чува се само „бум-бум“. Всички казват: „То е за отечеството“.
към текста >>

“. Не гледайте тоя човек отвънка; той може да е богат, може да има много ястия, но той е нещастен, неговият вътрешен живот е развален, има порок на сърцето, стомахът му е развален.
Както всяко растение трябва да намери своя почва, да намери всички подходящи условия за своето растене, така и всеки човек в света трябва да намери своите благоприятни условия, за да расте и да се развива. Никога не мислете, че условията, при които живеете, са неблагоприятни. Това са само вътрешни, субективни схващания. При туй развитие на колективното съзнание всеки човек е точно на мястото си. Но ние се заблуждаваме и казваме: „Защо не съм като този господин? “. Не гледайте тоя човек отвънка; той може да е богат, може да има много ястия, но той е нещастен, неговият вътрешен живот е развален, има порок на сърцето, стомахът му е развален. А онзи, бедният, няма такова изобилие, но е здрав, яде си сладко. Щастието на човека се обуславя от разположението на духа - да е доволен от това, което е приел в даден момент. И когато тези хора се съединяват, трябва да имат еднакви идеи. Идеите на всинца ни трябва да бъдат прави. Не казвам, че винаги са прави, но индивидуално са прави.
към текста >>

На друго място обяснява следното: „Животът сам по себе си е един.
essentia - същност) - същински, основен, първичен, незаменим. 3 Субстанция (от лат. substantia - основа, същност) - това е философски термин, с който се обозначава първоосновата на битието, която поражда всичко останало. Тя се изявява в реалния свят с помощта на своите атрибути. Тук като че ли става едно припокриване на терминологията, но в следващото си изречение Учителя ясно отграничава и степенува понятията. На друго място обяснява следното: „Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя.
към текста >>

Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот.
3 Субстанция (от лат. substantia - основа, същност) - това е философски термин, с който се обозначава първоосновата на битието, която поражда всичко останало. Тя се изявява в реалния свят с помощта на своите атрибути. Тук като че ли става едно припокриване на терминологията, но в следващото си изречение Учителя ясно отграничава и степенува понятията. На друго място обяснява следното: „Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето.
към текста >>

Физическият живот постоянно се изменя и променя.
Тя се изявява в реалния свят с помощта на своите атрибути. Тук като че ли става едно припокриване на терминологията, но в следващото си изречение Учителя ясно отграничава и степенува понятията. На друго място обяснява следното: „Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани.
към текста >>

Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни.
Тук като че ли става едно припокриване на терминологията, но в следващото си изречение Учителя ясно отграничава и степенува понятията. На друго място обяснява следното: „Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния безграничен Живот.
към текста >>

Духовният Живот се променя, без да се изменя.
На друго място обяснява следното: „Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот.“ („Учителя говори”, Живот) 4 „А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи.“ (II Кор, 12: 7) 5 Заколче, заколка (ост.) - малко коляно, съчленение; означава още клонче или пръстенче на стебло.
към текста >>

Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето.
Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот.“ („Учителя говори”, Живот) 4 „А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи.“ (II Кор, 12: 7) 5 Заколче, заколка (ост.) - малко коляно, съчленение; означава още клонче или пръстенче на стебло.
към текста >>

А Божественият живот нито се изменя, нито се променя.
Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот.“ („Учителя говори”, Живот) 4 „А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи.“ (II Кор, 12: 7) 5 Заколче, заколка (ост.) - малко коляно, съчленение; означава още клонче или пръстенче на стебло.
към текста >>

Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани.
Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот.“ („Учителя говори”, Живот) 4 „А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи.“ (II Кор, 12: 7) 5 Заколче, заколка (ост.) - малко коляно, съчленение; означава още клонче или пръстенче на стебло.
към текста >>

Те са части на едно цяло - на целокупния безграничен Живот.
Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот.“ („Учителя говори”, Живот) 4 „А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи.“ (II Кор, 12: 7) 5 Заколче, заколка (ост.) - малко коляно, съчленение; означава още клонче или пръстенче на стебло.
към текста >>

За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот.“ („Учителя говори”, Живот) 4 „А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи.“ (II Кор, 12: 7) 5 Заколче, заколка (ост.) - малко коляно, съчленение; означава още клонче или пръстенче на стебло.
Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот.“ („Учителя говори”, Живот) 4 „А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи.“ (II Кор, 12: 7) 5 Заколче, заколка (ост.) - малко коляно, съчленение; означава още клонче или пръстенче на стебло.
към текста >>

92. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Пет хиляди години, след като е поел тиарата на Мъдростта, тиарата на Светия Дух от Гаутама Буда, той ще направи решителната крачка от степента Бодхисатва към степента Буда, като прониже живота и културата на човечество с една могъща морална сила, произлизаща от Христовите Сила и Живот.14 Рудолф Щайнер говори конкретно за няколко Бодхисатви (или Бодхисатваси).
От друга страна, Рудолф Щайнер говори и за една още по-възвишена Ложа, съставена от дванадесет човешки същества със степен на развитие Бодхисатва10. Тези изключително напреднали човеци обитават Света на Провидението и пряко съзерцават Христовото същество11. За тях се знае, че са интензивно свързани с Духовния свят и едва частично - с физическия12. Те имат конкретна мисия към човечеството, свързана с все по-дълбокото познаване на Христовото същество13. В момента един от тях има специална мисия на Земята и трябва да стане първия Просветлен, първия Буда след Христос. Пет хиляди години, след като е поел тиарата на Мъдростта, тиарата на Светия Дух от Гаутама Буда, той ще направи решителната крачка от степента Бодхисатва към степента Буда, като прониже живота и културата на човечество с една могъща морална сила, произлизаща от Христовите Сила и Живот.14 Рудолф Щайнер говори конкретно за няколко Бодхисатви (или Бодхисатваси). Скитианус, Заратустра, Гаутама15 са работили върху човечеството с последователни мисии и са преминали от степен Бодхисатва в степен Буда. Вече се каза, че в момента над човечеството работи Бодхисатвата, който пое мисията да бъде пратеник на Светия Дух на Земята след Гаутама. Неговата мисия започва приблизително шестотин години преди Обрата на времената. В поредица лекции Рудолф Щайнер говори и за Бодхисатва Аполон, проявил се чрез Орфей, който има специална мисия за развитие на човешката душа чрез музика.16 Според Елизабет Фрееде17 и според архитектурната имагинация, вложена от Рудолф Щайнер в интериора на малкия купол на първия Гьотеанум, може да се твърди, че шест от Бодхисатвите се проявяват преди Мистерията на Голгота и шест - след нея.18 И така, можем да очертаем следната идея*: Бялата ложа от Учителите на човечеството е едно единство. Този единен духовен организъм е подобен по структура на човешкия Аз, защото тази Ложа е по същество самият принцип на азовостга на човечеството19.
към текста >>

Особена закономерност в живота на Бодхисатвите е, че те остават неизвестни за света до 30-годишната си възраст.31 Част от Аз-а на Бодхисатвата прониква в предварително подготвените телесни структури на даден човек-носител, когато той е на приблизително 33 години.
Езотеричното обучение на човека е начало на това, което води към [степен на развитие] Буда,"28 Правилното разбиране на мисията на Бодхисатвите изисква изясняване на основните закономерности в проявите им сред Петата коренна раса. Според Езотеричната наука дванадесетте Велики Учители изпращат един свой представител, който става изявител на импулсите на Светия Дух. Може да се каже, че той ръководи развитието на човечеството за период от приблизително 5000 години.29 През този период той се инкарнира по твърде особен начин приблизително на всеки 100 години.30 Процесът на въплъщение на Бодхисатвите може да се обясни по следния начин: тези човешки същества, поради своята възвишена и специална еволюция, имат необходимостта да бъдат в постоянна връзка с висшите духовни светове; поради тази причина те не могат да навлизат дълбоко във физическия свят и да се раждат както обикновените хора. За целта те използуват друга човешки същества и се вселяват (инкорпорират) в техните духовни структури. Хората, които се явяват един вид носители на Бодхисатвите, са високо посветени човешки индивидуалности. Особена закономерност в живота на Бодхисатвите е, че те остават неизвестни за света до 30-годишната си възраст.31 Част от Аз-а на Бодхисатвата прониква в предварително подготвените телесни структури на даден човек-носител, когато той е на приблизително 33 години. Настъпва коренна промяна (Рудолф Щайнер дава три важни знака, чрез които може да се различи съществото Бодхисатва): Бодхисатвата, проявил се чрез човека-носител, стои сякаш сам в света, несвързан с никаква верига учител-ученик, и словото му има изключителна морална сила, защото, благодарение на особената инкорпорация в човека-носител, успява да поддържа постоянна връзка както с духовното поле на Висшия Девакхан, така и с още по-висшия Свят на Провидението, откъдето извират великите принципи и добродетели на Христовото същество. Този процес на обмен с човешките същества на физическо поле протича периодично до момента, когато Бодхисатвата отработи способността сам да изгражда човешко тяло и по този начин да се роди като човек. Това е и последният път, когато Бодхисатвата се въплъщава във физическо тяло.32 Процесът на завършване на необходимостта от физическо въплъщение е съпроводен и от фаза на завършване на конкретната му мисия към човечеството. Тогава се казва, че съответният Бодхисатва се е издигнал до степента на развитие Буда. Най-общо, мисията на един Бодхисатва е насочена да подпомогне изработването на специални качества, добродетели и сили в човечеството, които съответстват на самото естество на дадения Велик Учител-Бодхисатва.
към текста >>

Онова, което може да се каже за Будите, е, че те вече не са носители на дадено учение, а стават един вид извори на Христов Живот36 и разливат своята мисия в цялата Слънчева система.
За това допринася и фактът, че Той е подготвил достатъчно ученици, които да възприемат извечната Христова Мъдрост, струяща от Него. Тук е мястото да припомним, че дванадесетте Велики Учители пряко съзерцават Христовия лик и са носители и изявители на Христовото Слово34 - те са най-близките Христови ученици, душите, които са направили първи най-дълбока и пълноценна връзка с Христовия Дух още в най-дълбока древност. Обсъждането на въпроса за процеса на контакт между Христовото същество и дванадесетте Бодхисатви, за оформянето на тази най-висша Ложа в духовната история на Слънчевата система и по специално - в окултната история на Земята е тема на друга статия.35 Бодхисатвите могат да бъдат наречени Учители на Божествената Мъдрост - проводници на Виделината, която струи от Христовото същество. Тяхната Божествена мисия е да донесат Христовата Мъдрост. Това става чрез тяхното учение, чрез което хората могат да познаят Христовото същество на нова, по-висока степен. Онова, което може да се каже за Будите, е, че те вече не са носители на дадено учение, а стават един вид извори на Христов Живот36 и разливат своята мисия в цялата Слънчева система. Една друга особеност при Бодхисатвите е, че те не винаги действат само чрез един човешки носител, но имат един основен. Така и други велики същества могат косвено да бъдат наречени Бодхисатви, но при тях не е налице пълният процес на изява, както при основния човек-носител. Например Рудолф Щайнер обяснява, че Хермес също в известен смисъл може да се нарече Бодхисатва.37 Нещо повече, дори по времето на една конкретна физическа изява, когато даденият Бодхисатва вече се е инкорпорирал в определена човешка индивидуалност, той може да инспирира и да ръководи и други достатъчно напреднали в посвещението си хора.38 Това е изява на духовното могъщество на Великите Учители на Мъдростта. Ако се концентрираме към настоящия етап от дейността на Ложата на Бодхисатвите, трябва да се каже, че след издигането на Бодхисатва Гаутама до степен Буда идва времето на един друг Бодхисатва да поеме мисията към човечеството. Това е Бодхисатва Майтрея, който след около 3000 години ще стане, така да се каже, първия Християнски Буда.
към текста >>

В подобна ситуация са изпаднали създателите на Агни Йога: те прекомерно са хиперболизирали образа на Учителя Майтрея, като не могат да различат, че той е изключително чист и свят проводник на Христовите Сила и Живот.
Това най-вероятно става поради чисто методологични причини: в настоящата Михаелична епоха, в която духовната свобода на човешкия Аз е от жизнено значение, медиумизмът е напълно неадекватен и дори крайно опасен подход към Духовния свят. Този метод нарушава окултната хигиена на азовостта и превръща човека в лесна плячка за тъмни окултни сили. Попадайки в капана на медиумизма и окултната диктовка на псевдо-махатми, семейство Рьорих прави следващия неуспешен опит за познаване на Мировия Учител Майтрея. Елена Рьорих изразява идеята, че има трима Владици на Света: Буда, Христос и Майтрея, като Майтрея е Старшият, Първият и Последният сред тях, и освен това той е Цар на Царете и Учител на Учителите.46 Елена Рьорих обяснява, че Бодхисатва Майтрея отдавна е постигнал Озарението, станал е Буда и не му е необходимо физическо въплъщение, като естествено се проявява като Владика на Хималайска Шамбала47. Явно тук отново става въпрос за същия, описан по-горе, проблем, но в друг ракурс, който ще се опитаме да обясним чрез една аналогия: възможно е неподготвеният изследовател на светлината да се обърка и когато изследва за първи път призма, която разделя бялата светлина на цветни лъчи, да помисли, че призмата е по-старша, по-съществена и по-важна от самата светлина. В подобна ситуация са изпаднали създателите на Агни Йога: те прекомерно са хиперболизирали образа на Учителя Майтрея, като не могат да различат, че той е изключително чист и свят проводник на Христовите Сила и Живот. Поради тази причина и поради факта, че са попаднали под влиянието на източни окултисти, които явно не разбират дълбочината на Христовото същество, те стигат до такава степен на заблуждение, че влизат в цялостен конфликт както с класическите будистки предсказания за дейността на Бодхисатва Майтрея, така и с откровенията на антропософската наука по същата тема. Ако някой търси Граала, необходимо му е Различаване! (3) В края на земния път на Рудолф Щайнер, а и веднага след това, в антропософските среди започва интензивен изследователски процес, насочен към разкриване на загадката относно пророчеството за Бодхисатва Майтрея. От една страна, съвсем ясно се разбира, че без директното и конкретно познаване на Христовия пратеник в XX век съществува сериозна и реална опасност да не се познае в пълнота Етерното пришествие на Христос48. От друга страна, се натрупват сериозни данни за мисията на Бодхисатва Майтрея от самия факт, че започва изследване и синтезиране на трудовете на Рудолф Щайнер. Става ясно, че Рудолф Щайнер е бил под пряката инспирация на Бодхисатва Майтрея за известен период от време49.
към текста >>

В своите две лекции, публикувани в книгата „Въпросът за Бодхисатвата"50, тя изтъква ясната идея, че ако се приеме, че именно Рудолф Щайнер е Бодхисатвата, то би трябвало да се е наблюдавал важен феномен, даден като главна мярка от самия него в живота му, а именно: коренна трансформация на съзнанието около неговата 30-33-та годишнина.
Рудолф Щайнер ясно определя: „Бодхисатвата е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха", от което става ясно, че той говори за реализираната инкорпорация на Бодхисатва Майтрея в някоя друга човешка индивидуалност. Би било крайно тщеславно и окултно нехигиенично Рудолф Щайнер да говори за Великия Учител на нашата съвременна епоха и да има предвид всъщност себе си. Теза от такъв порядък е явно понятийно недоразумение, но това не пречи тя да е крайно опасна. Това е така, защото подобна мисъл сериозно подкопава етичните основи на антропософията, а ние знаем, че нейният създател е пример за смирение и морална чистота. От друга страна, Елизабет Фрееде предоставя друг съществен довод против хипотезата за идентификация на индивидуалността на Рудолф ГЦайнер като приемник на индивидуалността на Бодхисатва Майтрея. В своите две лекции, публикувани в книгата „Въпросът за Бодхисатвата"50, тя изтъква ясната идея, че ако се приеме, че именно Рудолф Щайнер е Бодхисатвата, то би трябвало да се е наблюдавал важен феномен, даден като главна мярка от самия него в живота му, а именно: коренна трансформация на съзнанието около неговата 30-33-та годишнина. И тъй като такава дълбока промяна не се е наблюдавала, се стига до конкретния извод, че е изключителна грешка да се приема такава хипотеза. Още едно допълнително доказателство в тази посока на разсъждения е идеята, че Рудолф Щайнер пише собствен биографичен труд, в който се вижда плавността и непрекъснатостта на процесите в неговия живот, което недвусмислено показва, че коренна трансформация не е настъпила около 30-та година от живота му и явно е крайно неадекватно да се мисли, че той, прокламирайки мисията на Бодхисатвата на XX век, всъщност говори за себе си. Въпреки че тези цялостни и сериозни аргументи напълно оборват подобна идея, това не пречи и днес да съществуват хора, които продължават да подкрепят тази опасна теза51. Търсачът на Граала има нужда от чиста мисъл! (4) Изказването на Рудолф Щайнер през август 1921 г. относно раждането на Бодхисатвата около началото на столетието подлага търсещото Антропософско общество на друго сериозно изпитание.
към текста >>

Още едно допълнително доказателство в тази посока на разсъждения е идеята, че Рудолф Щайнер пише собствен биографичен труд, в който се вижда плавността и непрекъснатостта на процесите в неговия живот, което недвусмислено показва, че коренна трансформация не е настъпила около 30-та година от живота му и явно е крайно неадекватно да се мисли, че той, прокламирайки мисията на Бодхисатвата на XX век, всъщност говори за себе си.
Теза от такъв порядък е явно понятийно недоразумение, но това не пречи тя да е крайно опасна. Това е така, защото подобна мисъл сериозно подкопава етичните основи на антропософията, а ние знаем, че нейният създател е пример за смирение и морална чистота. От друга страна, Елизабет Фрееде предоставя друг съществен довод против хипотезата за идентификация на индивидуалността на Рудолф ГЦайнер като приемник на индивидуалността на Бодхисатва Майтрея. В своите две лекции, публикувани в книгата „Въпросът за Бодхисатвата"50, тя изтъква ясната идея, че ако се приеме, че именно Рудолф Щайнер е Бодхисатвата, то би трябвало да се е наблюдавал важен феномен, даден като главна мярка от самия него в живота му, а именно: коренна трансформация на съзнанието около неговата 30-33-та годишнина. И тъй като такава дълбока промяна не се е наблюдавала, се стига до конкретния извод, че е изключителна грешка да се приема такава хипотеза. Още едно допълнително доказателство в тази посока на разсъждения е идеята, че Рудолф Щайнер пише собствен биографичен труд, в който се вижда плавността и непрекъснатостта на процесите в неговия живот, което недвусмислено показва, че коренна трансформация не е настъпила около 30-та година от живота му и явно е крайно неадекватно да се мисли, че той, прокламирайки мисията на Бодхисатвата на XX век, всъщност говори за себе си. Въпреки че тези цялостни и сериозни аргументи напълно оборват подобна идея, това не пречи и днес да съществуват хора, които продължават да подкрепят тази опасна теза51. Търсачът на Граала има нужда от чиста мисъл! (4) Изказването на Рудолф Щайнер през август 1921 г. относно раждането на Бодхисатвата около началото на столетието подлага търсещото Антропософско общество на друго сериозно изпитание. То е свързано с личността на Валентин Томберг (1900-1973), който в младежките си години е антропософ, работещ с изследователски подход, но около своята 40-а годишнина напуска Антропософската общност и придобива сериозна католико-йезуитска ориентация. Изпитанието се състои във факта, че на пръв и не много прецизен поглед сякаш се наблюдават споменатите от Рудолф Щайнер феномени, характерни за Бодхисатвата на XX век: човек, роден точно в началото на века, с някаква дейност, насочена в езотерико-мистична посока, променя коренно своите убеждения.
към текста >>

и освен това е човек, при който именно се наблюдава рязка промяна в духовните основи на неговото съзнание и начин на живот около началото на XX век53.
От това твърдение веднага става ясно, че ако се търси т.нар. раждане на Бодхисатвата в началото на XX век, то в никакъв случай не трябва да се очаква, че става въпрос за раждане на дете около 1900 г. Напротив, трябва да се търси човек, който около 1900 г. е вече на около 33 години, т.е. роден е приблизително в периода 1864-70 г. и освен това е човек, при който именно се наблюдава рязка промяна в духовните основи на неговото съзнание и начин на живот около началото на XX век53. Явно грубото и неадекватно отъждествяване на индивидуалността на вселяващия се Духовен Учител със степен на развитие Бодхисатва с човешката индивидуалност, която се явява негов носител и проводник, довежда до материалистичната хипотеза, че Бодхисатвата на XX век ще е на 33 години именно през 1933 г. Ако се твърди, че онзи, който се прояви чрез Иешуа бен Пандира, сега отново се е родил в началото на столетието и следваме логически тезите на Рудолф ГЦайнер, трябва да се разбира, че вселяването на Бодхисатвата в човека-носител е протекло около началото на столетието. Да, Валентин Томберг има особен раздвоен живот, но промяната в неговите духовни разбирания и ориентации настъпва едва около неговата 40-а годишнина, като двата полюса на неговия живот на практика се самоизключват. Безусловно антропософията и нейните идеи нямат нищо общо с екзотеричната дейност на католическата църква и още по-малко - със създателя на йезуитското течение Игнатий Лойола, един от вдъхновителите на Валентин Томберг. Изказват се дори твърдения, че всъщност тази личност е попаднала под окултното въздействие на тайните католически среди54.
към текста >>

Да, Валентин Томберг има особен раздвоен живот, но промяната в неговите духовни разбирания и ориентации настъпва едва около неговата 40-а годишнина, като двата полюса на неговия живот на практика се самоизключват.
е вече на около 33 години, т.е. роден е приблизително в периода 1864-70 г. и освен това е човек, при който именно се наблюдава рязка промяна в духовните основи на неговото съзнание и начин на живот около началото на XX век53. Явно грубото и неадекватно отъждествяване на индивидуалността на вселяващия се Духовен Учител със степен на развитие Бодхисатва с човешката индивидуалност, която се явява негов носител и проводник, довежда до материалистичната хипотеза, че Бодхисатвата на XX век ще е на 33 години именно през 1933 г. Ако се твърди, че онзи, който се прояви чрез Иешуа бен Пандира, сега отново се е родил в началото на столетието и следваме логически тезите на Рудолф ГЦайнер, трябва да се разбира, че вселяването на Бодхисатвата в човека-носител е протекло около началото на столетието. Да, Валентин Томберг има особен раздвоен живот, но промяната в неговите духовни разбирания и ориентации настъпва едва около неговата 40-а годишнина, като двата полюса на неговия живот на практика се самоизключват. Безусловно антропософията и нейните идеи нямат нищо общо с екзотеричната дейност на католическата църква и още по-малко - със създателя на йезуитското течение Игнатий Лойола, един от вдъхновителите на Валентин Томберг. Изказват се дори твърдения, че всъщност тази личност е попаднала под окултното въздействие на тайните католически среди54. От друга страна, чисто косвено можем да поставим въпроса: щом Рудолф Щайнер е оставил няколкостотин тома духовна литература и почти неизброими методи за истинско християнизиране на човешката култура, то каква ли ще е дейността на Бодхисатвата на XX век? Можем ли да намерим някаква поне далечна аналогия при припознавания за Бодхисатва Валентин Томберг? Определено не можем, защото неговото творчество е в много по-тесни граници, а методологично работата му се концентрира върху католико-йезуитското учение и медитации относно картите таро.
към текста >>

Участва в духовния живот на езотерико-християнската Школа, създадена от Учителя Петър Дънов през 1922 г., която има двадесет и три годишни цикъла и два езотерични класа.
За да разискваме по тази линия, трябва да отговорим на въпроса кой е Омраам Микаел Айванхов? Михаил Иванов е буден българин, роден през 1900 г. в днешна Македония, който има ранно изразени духовни интереси, включително и към антропософията. През 1917 г. се среща с Учителя Петър Дънов във Варна, който е известен още с духовното си име Беинса Дуно, и става негов последовател. Участва в духовния живот на езотерико-християнската Школа, създадена от Учителя Петър Дънов през 1922 г., която има двадесет и три годишни цикъла и два езотерични класа. През 1937 г. под прякото напътствие на Учителя Петър Дънов емигрира във Франция. През 1953 г. в Бонфен той учредява Fraternite Blanche Universelle, което по своята идейна и социална структура е подобие на създадената от Учителя Петър Дънов в България духовна братска верига, имаща за свой идеал десетте Христови йерархии (от разумните човешки души до Братята на Любовта - Серафими), които Беинса Дуно нарича Всемирно Бяло Братство. Глава на този жив организъм от Йерархии на Виделината е Христос.56 През 1959 г.
към текста >>

Ако при Валентин Томберг се наблюдава един много сериозен идеен разрив, стигащ до крайности, от рода на свързване с напълно идейно-контрастни социални импулси, отричане на основни идеи на антропософията и в края на краищата явно подценяване на значимостта и сериозността на импулса, даден от Рудолф Щайнер, то напротив, Михаил Иванов до края на живота си се самоопределя като ученик на Учителя Петър Дънов.
А методологията, прилагана от Михаил Иванов, е буквално копие на някои от методите на Учителя Петър Дънов: посреща се изгрева, практикува се Паневритмия, братски обяди, пеене на духовни песни, интензивна работа чрез метода молитва, възпитаване на братска взаимопомощ и прочее. От всичко това може да се направи решителен извод, използвайки един друг знак за Бодхисатва Майтрея, даден от Рудолф Щайнер. След като се знае, че след коренната трансформация на съзнанието на човека-носител той ще се изяви духовно могъщо, но сякаш сам в света58, така да се каже, непроизлизащ от никаква верига учител-ученик, веднага се разбира, че Михаил Иванов не е Бодхисатвата на XX век, защото той има свой духовен Учител, който въобще не крие, а напротив - широко прогласява. И всеки, който задълбочено познава дейността на този духовен лидер, няма да направи грешката да твърди, че това е предсказаният от антропософията Бодхисатва. А хората, който коментират тези твърдения, трябва без какъвто и да е фундаменталистки уклон първо добре да изучат дадено духовно-социално явление и едва после да приемат или отхвърлят дадена теза. Ако при Валентин Томберг се наблюдава един много сериозен идеен разрив, стигащ до крайности, от рода на свързване с напълно идейно-контрастни социални импулси, отричане на основни идеи на антропософията и в края на краищата явно подценяване на значимостта и сериозността на импулса, даден от Рудолф Щайнер, то напротив, Михаил Иванов до края на живота си се самоопределя като ученик на Учителя Петър Дънов. За да се открие Граала, трябва да се обърне внимание и на най-малките неща, но със свещено отношение - разумно и безкритично. (6) Когато човек се развива азово и едновременно с това силно се устремява към някакъв духовен идеал, понякога настъпва типична грешка, която се явява един от опасните капани в пътя на духовното развитие. Става въпрос за това, че когато един духовно търсещ Аз се стреми интензивно към възвишен Учител, извор на Божествена Мъдрост, понякога той попада в капана на самоидентификацията със самия обект на стремеж. Такова човешко его има в себе си опасното съчетание от силен копнеж към дадена висша цел и скрито тщеславие и мания за величие -достига се до едно неправилно уеднаквяване на ученика с Учителя. Това взривоопасно съчетание довежда до ситуации, когато последователи на някакви езотерични пътища, които са се докоснали до предсказанията за новата изява на Бодхисатва Майтрея в настоящата епоха, до такава степен загубват представа за себе си и реалността, че направо прокламират себе си в света като конкретна изява на чакания от езотериците на изтока и запада Световен Велик Учител.
към текста >>

Бодхисатвата, който един ден ще стане първия Христов Просветлен - най-великия Учител в Христовите Сила и Живот, няма да обявява пред света своята същност и изява.
Такова човешко его има в себе си опасното съчетание от силен копнеж към дадена висша цел и скрито тщеславие и мания за величие -достига се до едно неправилно уеднаквяване на ученика с Учителя. Това взривоопасно съчетание довежда до ситуации, когато последователи на някакви езотерични пътища, които са се докоснали до предсказанията за новата изява на Бодхисатва Майтрея в настоящата епоха, до такава степен загубват представа за себе си и реалността, че направо прокламират себе си в света като конкретна изява на чакания от езотериците на изтока и запада Световен Велик Учител. Обикновено такъв човек постъпва по следния начин: или прави недвусмислени намеци, че той именно е Бодхисатва Майтрея, или дори нещо повече - около своята 33-та годишнина такъв псевдоокултист обявява на всеуслушание, че вече не е старата личност, а е самият Бодхисатва. За да предпази от подобни изкушения всеки искрено търсещ последовател на езотеричното християнство, Рудолф Щайнер изказва окултната мярка, че Бодхисатва Майтрея, изявяващ се XX век, няма да прокламира сам себе си.59 Това се прави не само, за да се спазят законите на чистота и смирението в окултния път. Ако Бодхисатва Майтрея директно заяви кой е конкретно, той ще прекъсне неправилно свободните условия за духовно израстване на съвременния езотеричен ученик, което се постига чрез самото му търсене и Грааловия стремеж към Словото на Посланика на Светия Дух на Земята, обещан от Христос. Бодхисатвата, който един ден ще стане първия Христов Просветлен - най-великия Учител в Христовите Сила и Живот, няма да обявява пред света своята същност и изява. Неговата Божествена индивидуалност интензивно ще работи за Второто пришествие на Христос в човешките души-това е най-същественото, това е най-важната цел на Бодхисатва Майтрея. А дали човешките индивидуалности, които ще слушат на живо неговите проповеди и беседи, ще имат будността да го разберат съвсем конкретно и да го познаят в дълбочина, или това ще стане, след като той завърши своята конкретна физическа изява, е второстепенен въпрос, пряко зависещ от настоящата степен на развитие на човечеството и от наличието на достатъчно напреднали в Духовната наука души. Може да се каже, че сякаш чрез пророчествата за Бодхисатва Майтрея, които са достъпни за всеки, Учителите на Бялата Ложа поставят на изпит за духовна зрялост и развитие на добродетели всеки езотерик, навлязъл в тази област. Не трябва да се забравя, че от своя страна, тъмните адепти запълват всеки вакуум с какви ли не инсинуации, криейки се зад параден окултизъм и използвайки невежеството и изследователската инертност на хората. Не по-малко важен принцип е споменатата закономерност от Рудолф Щайнер: обикновено едва приблизително сто години след изявата на един могъщ духовен Учител човечеството осъзнава частично или в пълнота неговата същност и учение - това е един вид мярка за настоящата степен на развитие на хората.
към текста >>

Още по-красноречив и поучителен пример е животът на родения в Централна Америка (Богота, Колумбия) Виктор Мануел Гомез Родригес, известен повече с името Самаел Аун Веор (1917-1977)62.
Той започва да говори от 1975 г. за това, че чаканият от мнозина Майтрея е на Земята и се проявява на редица места по планетата. Дори Бенджамин Креме демонстрира снимка на Майтрея, направена при т.нар. случай в Кения през 1988 г., когато мъж, обявил се за Майтрея и появил се пред шест хиляди човека в Африка, е заснет в момент на своята изява. Бенджамин Креме започва да изготвя нещо като програма или прогноза-предсказание къде отново ще се появи Учителят Майтрея, но се оказва, че неговите прогнози са или зле скалъпени инсинуации и театрални постановки, или въобще не се случват. Още по-красноречив и поучителен пример е животът на родения в Централна Америка (Богота, Колумбия) Виктор Мануел Гомез Родригес, известен повече с името Самаел Аун Веор (1917-1977)62. Той има трудна младост, през която не само минава през крайна бедност, странстване сред племената на американските континенти и попадане на няколко пъти в затвор, но и през лекторски изяви в теософска обстановка, дълбоко запознаване с текстове на окултното общество F.R.A. (Fraternitas Rosicruciana Antiqua), включително и с достъпните в Централна Америка по негово време трудове на Елена Блаватска и Рудолф Щайнер. Той не само открито говори за т.нар. бяла сексуална магия, но и в средата на 50-те години на XX век, приблизително около неговата 30-а годишнина, открито заявява в т.нар. Водолейското съобщение (The Aquarian Message): „Майтрея Буда Самаел е Калки Аватар на Новата Епоха." Той недвусмислено казва, че е върховният учител, известен като Майтрея Буда или Калки Аватар, а дори е и описаният в Апокалипсиса Бял Ездач, и нещо повече - той се самообявява за предсказания Велик Учител, за който говорят духовни лидери в лицето на Рудолф Щайнер и Елена Блаватска.
към текста >>

Трети са омаяни от някоя от вече споменатите фалшиви хипотези и цял живот сеят в душите на хората илюзии и заблуждения.
Само по този начин може да се продължи напред към заветната цел. (7) Всеки път, когато Граалът постави задачата пред човечеството да бъде търсен и намерен, след тежки трудности идва и часът на последните изпитания, свързани с него - изпитания, които показват, че намирането му е близо. Може би четири са тези последни изпити: (i) отчаяни, почти всички търсачи вече не намират никаква надежда; те или загиват по пътя, или забравят за търсенето, или напълно се обезверяват от тежките изпитания и отричат въобще самото съществуване на Граала - настъпва сякаш най-дълбокият мрак на отчаянието, точно преди първите лъчи на зората; (ii) малцина търсачи на Граала намират заветното тайно място, където се пази Свещения потир, но откриват, че е скрит сред множество фалшиви, пъстри и опасни чаши, като всяка една от тях зове страстно да бъде избрана - търсачите замират в страх и невъзможност да познаят кой е верният избор; (iii) някои от търсачите потъват в омайния хипнотичен зов на някоя от фалшивите чаши, избират нея и погубват себе си; (iv) други си казват: „Свършено е! Щом не можем да различим коя от всички тези чаши е Граала, той явно завинаги и окончателно не може да бъде намерен, защото се проявява само някъде в отвъдното... Поне ще си останем със светлите думи на онзи, който ни сочеше Пътя към Граала." Днес, почти сто години след като Рудолф Щайнер събра търсещите благородни души и им даде ясни знаци как да бъде намерен Светия Граал на нашето време, как да бъде открито Словото на Бодхисатва Майтрея, проявил се в XX век, сякаш се намираме именно в най-тежкото време. Едни са се отчаяли напълно или вече са се отказали от търсенето, като изтъкват нещо от рода на: „Търсенето на Бодхисатвата и неговото Слово не е на дневен ред пред антропософа. Нас не ни интересува този въпрос, сега той не е толкова съществен и важен." Други, потопени в умишлено създаденото изпитание на многото различни хипотези за това кой е Бодхисатвата, изпадат във вцепенение и потъват в блатото на страха и съмнението. Трети са омаяни от някоя от вече споменатите фалшиви хипотези и цял живот сеят в душите на хората илюзии и заблуждения. А четвърти казват: „Мисията на Бодхисатвата е била напълно блокирана от лидерите на тогавашното Теософско общество [Ани Безант и Чарлс Ледбитер] и някой друг е трябвало да му помогне за нейното изпълнение. Не е място сега да се занимаваме със спекулациите за това чрез коя личност в друг случай [при условие, че няма противодействия от ложите на левия път] е можело да действа Бодхисатвата. В това време (1910-1913) Рудолф Щайнер е бил непосредствено инспириран от пребиваващия в духовните светове Бодхисатва. [И благодарение на това в XX век] Бодхисатвата е имал възможност да изпълни своята мисия чрез него, без каквато и да е замяна в личността на Рудолф Щайнер или описаното по-горе внезапно превръщане на неговото същество. Възможно да е имало временна астрална инкорпорация [а не описаната инкорпорация, пронизваща етерното тяло], при това - без заместване на личността, което е било възможно в резултат на придобитото от Рудолф Щайнер розенкройцерско посвещение..."63 Човек, четящ задълбочено тези интересни предположения и разсъждения, констатира и директно вижда как те влизат в конкретен и сериозен концептуален и логически сблъсък с редица изказвания по темата, изречени от Посветения Рудолф Щайнер.
към текста >>

А самият Рудолф Щайнер изтъква, че жизнено е необходимо след около 3000 години не само да има едно нормално развито и осъзнало Мъдростта на Осемстепенния път човечество, но освен това е необходимо да има и хора, които през вековете правилно са разпознавали и конкретно са реализирали в своя живот повелите на Бодхисатвата и останалите Учители, действащи в Христос.
на многото тъмни дела на адептите на злото Учителите на Христовата виделина могат да противопоставят един или два импулса и това е достатъчно за адекватното балансиране спрямо силите на тъмнината или дори за тяхното пълно ликвидиране. Непременно трябва да се изтъкне и фактът, че визираната позиция на някои сериозни антропософски изследователи крие в себе си и друга съществена слабост. Всеки сто години Бодхисатвата, който един ден ще стане Буда Майтрея, се проявява отново и отново, но ако предсказаното конкретно историческо проявление в XX век умишлено или неумишлено се обяви за неслучило се (при условие, че то все пак се е случило), като всъщност цитираните антропософски изследователи не са разбрали за него, така то може да остане реално непроучено, неразбрано и неприето не само от антропософските среди, но и от цялото човечество по принцип. Това е така, защото антропософската социална среда е един вид специален духовен орган на цялото човечество. Ако за огромно нещастие това се случи, едва ли следващите проявления на Бодхисатвата в XXI, XXII век и прочее ще бъдат правилно разпознати и възприети от човечеството и едва ли хората ще имат правилната подготовка за кулминацията на неговата мисия след приблизително 3000 години. А самият Рудолф Щайнер изтъква, че жизнено е необходимо след около 3000 години не само да има едно нормално развито и осъзнало Мъдростта на Осемстепенния път човечество, но освен това е необходимо да има и хора, които през вековете правилно са разпознавали и конкретно са реализирали в своя живот повелите на Бодхисатвата и останалите Учители, действащи в Христос. Това ще превърне Осемстепенния път в реално действаща сила на Любовта, бликаща от техните души към целия свят67. Именно от такива узрели в Любовта души ще има нужда Бодхисатвата, който ще стане Буда Майтрея, за да реализира в пълнота своята мисия. Нещо повече - ако ние нямаме истинно и точно разбиране на Бодхисатвата на XX век, ние всъщност няма да имаме правилна подготовка и пълноценно преживяване на най-важното събитие на настоящата Михаелична епоха - Второто етерно пришествие на Христос. Ето защо един от първите изследователи на въпроса за Бодхисатвата, който провежда в Антропософското общество една ранна версия на цитираните предположения, Адолф Аренсон, в една своя лекция, изнесена около 1925 г., честно и духовно-научно изтъква, цитирайки Рудолф Щайнер: „Едва когато сме се ориентирали чрез Бодхисатвите, ние се издигаме по един правилен начин до разбирането на това, което е бил Христос за човечеството, което Той може да бъде и ще бъде непрестанно в бъдещето."68 Адолф Аренсон направо казва: „Ние можем да се издигнем до едно истинско познание на делото наХристос само когато сме се оставили първо да бъдем ориентирани от Бодхисатвата. Това не означава нищо по-малко, освен че ако не познаваме Христовия пратеник от двадесетото столетие, би съществувала опасността да не познаем също и самия Христос, когато Той ще се яви в етерен образ."69 Ето защо е жизнено необходимо за цялостното развитие на съвременното езотерично християнство да се възприеме не само инспиративната проява на Бодхисатвата през Рудолф Щайнер, но да се стигне докрай в Грааловото търсене и да се открие и конкретно-исторически проявената проповед на Бодхисатва Майтрея в името на Второто пришествие на Христос, а не прибързано да се обявява, че тя просто не се е случила.
към текста >>

Нека бъде Виделина! В името на зората на Учителя, който пряко съзерцава Христовите Сила и Живот, нека се освободим от всички изкушаващи хипотези и да направим решителен скок към истината за Бодхисатвата на XX век.
Нещо повече - ако ние нямаме истинно и точно разбиране на Бодхисатвата на XX век, ние всъщност няма да имаме правилна подготовка и пълноценно преживяване на най-важното събитие на настоящата Михаелична епоха - Второто етерно пришествие на Христос. Ето защо един от първите изследователи на въпроса за Бодхисатвата, който провежда в Антропософското общество една ранна версия на цитираните предположения, Адолф Аренсон, в една своя лекция, изнесена около 1925 г., честно и духовно-научно изтъква, цитирайки Рудолф Щайнер: „Едва когато сме се ориентирали чрез Бодхисатвите, ние се издигаме по един правилен начин до разбирането на това, което е бил Христос за човечеството, което Той може да бъде и ще бъде непрестанно в бъдещето."68 Адолф Аренсон направо казва: „Ние можем да се издигнем до едно истинско познание на делото наХристос само когато сме се оставили първо да бъдем ориентирани от Бодхисатвата. Това не означава нищо по-малко, освен че ако не познаваме Христовия пратеник от двадесетото столетие, би съществувала опасността да не познаем също и самия Христос, когато Той ще се яви в етерен образ."69 Ето защо е жизнено необходимо за цялостното развитие на съвременното езотерично християнство да се възприеме не само инспиративната проява на Бодхисатвата през Рудолф Щайнер, но да се стигне докрай в Грааловото търсене и да се открие и конкретно-исторически проявената проповед на Бодхисатва Майтрея в името на Второто пришествие на Христос, а не прибързано да се обявява, че тя просто не се е случила. Търсачът на Граала е верен на търсеното докрай. Той разрешава всички поставени му задачи, без да се усъмнява в своя Учител, и напредва в Пътя си без страх и без тъмнина, с Любов и Светлина! Именно това най-трудно и пълно с изпитания време е знак, че изгревът на Светия Граал в наши дни е близо. Нека бъде Виделина! В името на зората на Учителя, който пряко съзерцава Христовите Сила и Живот, нека се освободим от всички изкушаващи хипотези и да направим решителен скок към истината за Бодхисатвата на XX век. Нова теза за историческата проява на Бодхисатва Майтрея в XX век По-нататък в тази разработка ще се опитаме да реализираме една нова теза за това чрез коя индивидуалност се е проявил Бодхисатвата на XX век и къде може да бъде намерено най-същественото - настоящото Слово на онзи Учител, който един ден ще донесе най-дълбокото разбиране на Христовата мисия. Но преди това сме длъжни да направим някои уточнения. Един от основните мотиви, движещ настоящата разработка, е стремежът към духовно-научна методология. Според авторите на този труд тя е твърде специфичен синтез от характеристиките, присъщи по-скоро на идеала за съвременната научност, от една страна: (i) непривързаност и свобода от всяка догматика, (ii) готовност за вслушване във всеки нов, добре обоснован или новооткрит ракурс на дадена теза, (iii) систематичен стремеж към структурирана обоснованост и доказателствено ст и (iv) интелектуална честност и откритост в цялостния научен процес; а от друга страна, от характерните качества на духовно-изследователската дейност: (i) работа с вътрешни за съзнанието на изследователя процеси и опитности, (ii) насочване на мисълта към възвишена духовна реалност, (iii) навигация през сложната знакова среда от имагинативни прозрения, инспиративни размишления и творческо-интуитивни преживявания, (iv) постоянна будност спрямо изкушаващи и замърсяващи съзнанието процеси и (v) съзнателен и целенасочен стремеж към самоконтрол спрямо новополучените по вътрешен начин данни, основан на добродетелна самопроверка. След всичко, казано за методологията, сме длъжни да изразим искрено следните предварителни положения: (i) разискването на една нова теза няма за цел да внесе още по-голям хаос в духовните търсения по изследваната тема и не представлява атака срещу едно ново проявление на Бодхисатвата през XXI век; (ii) няма никаква „тайна ложа" или „йезуитски орден", който да е „поръчал" настоящите идейни разработки в тази монография; (iii) ако се намерят или вече има съвсем ясни и добре обосновани доказателства, или литературни източници, които оборват новоизложената теза, авторите честно и открито ще я преразгледат и ще я подложат на щателна реконструкция или дори - на ликвидация; защото тази разработка в края на краищата е само духовно-научно търсене на Истината по въпроса за Бодхисатвата на XX век и трябва да се каже, че изследователската група не е обсебена и привързана към собствените си тези; (iv) авторите нямат личностно отношение към хората, които са разработили и предложили някоя от вече показаните седем хипотези, и се стремят към безпристрастен и свободен от фундаментализъм и догматизъм подход; (v) съвсем ясно се съзнава сериозната отговорност, която се поема с едно такова разработване и излагане на настоящите тези, но едновременно с това твърдо се вярва, че духовно-научният стремеж изисква Михаелична смелост; (vi) екипът, разработил тези идеи, не желае да налага фанатично своите разработки и има за идеал свободната, посветена на Архангел Михаел, чиста творческа мисъл и духовно-научен изследователски подход.
към текста >>

Според авторите на този труд тя е твърде специфичен синтез от характеристиките, присъщи по-скоро на идеала за съвременната научност, от една страна: (i) непривързаност и свобода от всяка догматика, (ii) готовност за вслушване във всеки нов, добре обоснован или новооткрит ракурс на дадена теза, (iii) систематичен стремеж към структурирана обоснованост и доказателствено ст и (iv) интелектуална честност и откритост в цялостния научен процес; а от друга страна, от характерните качества на духовно-изследователската дейност: (i) работа с вътрешни за съзнанието на изследователя процеси и опитности, (ii) насочване на мисълта към възвишена духовна реалност, (iii) навигация през сложната знакова среда от имагинативни прозрения, инспиративни размишления и творческо-интуитивни преживявания, (iv) постоянна будност спрямо изкушаващи и замърсяващи съзнанието процеси и (v) съзнателен и целенасочен стремеж към самоконтрол спрямо новополучените по вътрешен начин данни, основан на добродетелна самопроверка.
Той разрешава всички поставени му задачи, без да се усъмнява в своя Учител, и напредва в Пътя си без страх и без тъмнина, с Любов и Светлина! Именно това най-трудно и пълно с изпитания време е знак, че изгревът на Светия Граал в наши дни е близо. Нека бъде Виделина! В името на зората на Учителя, който пряко съзерцава Христовите Сила и Живот, нека се освободим от всички изкушаващи хипотези и да направим решителен скок към истината за Бодхисатвата на XX век. Нова теза за историческата проява на Бодхисатва Майтрея в XX век По-нататък в тази разработка ще се опитаме да реализираме една нова теза за това чрез коя индивидуалност се е проявил Бодхисатвата на XX век и къде може да бъде намерено най-същественото - настоящото Слово на онзи Учител, който един ден ще донесе най-дълбокото разбиране на Христовата мисия. Но преди това сме длъжни да направим някои уточнения. Един от основните мотиви, движещ настоящата разработка, е стремежът към духовно-научна методология. Според авторите на този труд тя е твърде специфичен синтез от характеристиките, присъщи по-скоро на идеала за съвременната научност, от една страна: (i) непривързаност и свобода от всяка догматика, (ii) готовност за вслушване във всеки нов, добре обоснован или новооткрит ракурс на дадена теза, (iii) систематичен стремеж към структурирана обоснованост и доказателствено ст и (iv) интелектуална честност и откритост в цялостния научен процес; а от друга страна, от характерните качества на духовно-изследователската дейност: (i) работа с вътрешни за съзнанието на изследователя процеси и опитности, (ii) насочване на мисълта към възвишена духовна реалност, (iii) навигация през сложната знакова среда от имагинативни прозрения, инспиративни размишления и творческо-интуитивни преживявания, (iv) постоянна будност спрямо изкушаващи и замърсяващи съзнанието процеси и (v) съзнателен и целенасочен стремеж към самоконтрол спрямо новополучените по вътрешен начин данни, основан на добродетелна самопроверка. След всичко, казано за методологията, сме длъжни да изразим искрено следните предварителни положения: (i) разискването на една нова теза няма за цел да внесе още по-голям хаос в духовните търсения по изследваната тема и не представлява атака срещу едно ново проявление на Бодхисатвата през XXI век; (ii) няма никаква „тайна ложа" или „йезуитски орден", който да е „поръчал" настоящите идейни разработки в тази монография; (iii) ако се намерят или вече има съвсем ясни и добре обосновани доказателства, или литературни източници, които оборват новоизложената теза, авторите честно и открито ще я преразгледат и ще я подложат на щателна реконструкция или дори - на ликвидация; защото тази разработка в края на краищата е само духовно-научно търсене на Истината по въпроса за Бодхисатвата на XX век и трябва да се каже, че изследователската група не е обсебена и привързана към собствените си тези; (iv) авторите нямат личностно отношение към хората, които са разработили и предложили някоя от вече показаните седем хипотези, и се стремят към безпристрастен и свободен от фундаментализъм и догматизъм подход; (v) съвсем ясно се съзнава сериозната отговорност, която се поема с едно такова разработване и излагане на настоящите тези, но едновременно с това твърдо се вярва, че духовно-научният стремеж изисква Михаелична смелост; (vi) екипът, разработил тези идеи, не желае да налага фанатично своите разработки и има за идеал свободната, посветена на Архангел Михаел, чиста творческа мисъл и духовно-научен изследователски подход. Преди да започнем същинското излагане на новата теза, сме длъжни да обърнем специално внимание на един важен детайл от последната, седма, хипотеза за конкретното проявление на Бодхисатвата. Както вече споменахме, още Адолф Аренсон излага в лекция, изнесена около 1925 г., една ранна форма на тази хипотеза, а по-късно Сергей Прокофиев подробно разгръща разгледаното вече предположение, че всъщност в XX век е нямало физическо проявление на Бодхисатвата, а само духовно влияние върху Рудолф Щайнер, инспирирано от Бодхисатва Майтрея. Вече показахме как тази идея крие в себе си сериозно логическо противоречие и е белег за концептуална пробойна в разработките на настоящите антропософски лидери. Ние, от една страна, не сме съгласни с тази разпространена в официалните антропософски среди хипотеза и вярваме в духовно-научната пълнота и цялостна логичност на всички идеи, изразени от Рудолф Щайнер.
към текста >>

Много лесно може да се стигне до пагубната за антропософията ситуация, в която потоци от стотици „поклоници" (изпратени от едно директно обявление) да се стекат към новия Божи пратеник - това би довело до престъпване на законите на езотеричния живот.
Вече споменахме, че поради ред окултни, етични и социални причини Рудолф Щайнер не е могъл директно да посочи индивидуалността, чрез която се е проявил Бодхисатва Майтрея.70 Кои конкретно са тези причини? Рудолф Щайнер, като един истински духовен лидер, разгръща мащабна дейност в почти цяла Средна и Западна Европа. В една такава обстановка той намеква, че по неговото време има явно и исторически проявен един друг Учител от много висок ранг. Въпреки че очевидно поддържа постоянна духовна връзка с този Учител, Рудолф Щайнер не може да каже директно неговото име, защото това е крайно опасно за неподготвените души. Те много лесно биха се изкушили отграндиозните описания. Много лесно може да се стигне до пагубната за антропософията ситуация, в която потоци от стотици „поклоници" (изпратени от едно директно обявление) да се стекат към новия Божи пратеник - това би довело до престъпване на законите на езотеричния живот. Истинските духовни лидери на човечеството, които се явяват само смирени ученици на Христос Исус, винаги са предпазвали себе си и своите съратници от едно неправилно обожествяване. За да не се случи то, обикновено трябва да изминат приблизително сто години, за да се разбере и осмисли правилно даден духовен импулс. Рудолф Щайнер се съобразява с тази закономерност и провиждайки проявлението на един друг духовен лидер в първата половина на XX век, прави всичко възможно да предпази себе си, своите последователи, а и визирания духовен лидер и неговите евентуални последователи от отровната гордост на неправилното обожествяване. Всъщност Рудолф Щайнер с истинска Михаелична мъдрост създава свободните условия за едно духовно-научно Граалово търсене и езотерико-християнско мистично израстване на всички онези, които дръзнат да изпълнят неговия завет, тръгвайки с искрена душа да търсят Бодхисатвата на XX век. И така, вече можем да навлезем в задълбочено обсъждане на нашата нова теза.
към текста >>

Това е напълно приемливо разсъждение, защото, от една страна, самият Бодхисатва е изявител на източно-християнската мъдрост и на духовно-братския начин на живот (особено като се има предвид есей-ската му историческа изява).
около своята 30-33 годишнина, мощна духовно-морална дейност и през особения и важен период 1933-36-39 г. би трябвало да бъде приблизително на 66-75 години. Ако приемем тези доводи, ще стигнем до извода, че по времето на интензивната лекторска дейност на Рудолф Щайнер в Западна и Централна Европа вече е имало друг мощен езотерико-християнски импулс. Той обаче не е функционирал на територията на току-що споменатите европейски области, защото ако беше там, щеше да се наложи Рудолф Щайнер съвсем конкретно до го коментира и изследва, както е правил с други духовни импулси, проявени в тези части на Европа. С други думи, ние трябва да търсим импулса на Бодхисатвата някъде в Източна Европа. Това е напълно приемливо разсъждение, защото, от една страна, самият Бодхисатва е изявител на източно-християнската мъдрост и на духовно-братския начин на живот (особено като се има предвид есей-ската му историческа изява). От друга страна, Източна Европа с нейните черноморски области е изключително подходяща среда за една мощна духовна изява. Гаутама Буда фокусира работата си в черноморските области във физически проявените езотерични школи през VII и VIII век сл. Хр.71 Освен това има вероятност Бодхисатвата да се е проявил в някакъв славянски народ, за да го облагороди и подготви, защото той ще стане Буда Майтрея около кулминацията и края на Шестата славянска културна епоха. Така географският диапазон на културологичното проявление на езотерико-християнския импулс на Бодхисатвата значително се стеснява. Нека приведем още един, сравнително слаб, довод чрез методите на формалната логика, но довод, който може да ни даде съществен резултат в нашето търсене.
към текста >>

То би трябвало да се разгръща в стотици книги (поне по подобие на лекторската дейност на Рудолф Щайнер) и да излага богата езотерико-християнска методология, основана на типичните за древността духовни традиции, изявени чрез братски начин на живот.
Нека приведем още един, сравнително слаб, довод чрез методите на формалната логика, но довод, който може да ни даде съществен резултат в нашето търсене. Ако допуснем, че в началото на XX век съществува една индивидуалност, която е станала носител на Бодхисатва Майтрея, това означава, че тя неминуемо е провела чрез себе си едно Велико учение, насочено към дълбокото разбиране на Христовата мисия на Земята. И ако Рудолф Щайнер, този Велик посветен на истинското Розенкройцерство, е дал на човечеството над триста книги и множество практико-приложни и духовно-социални форми, разработки с неимоверна духовна дълбочина и могъщество, то нека само за момент да си представим какво изобилие от Божествена благодат ще е донесъл онзи, за когото Рудолф Щайнер казва, че един ден ще бъде „най-великият Учител на импулса на Христос" и който в XX век „ще бъде истински проповедник на Христа", на Неговото Второ пришествие в Астралния свят с етерни дрехи. Благодарение на това допускане, ние можем да намерим реален духовно-научен метод за откриване на истината за Бодхисатвата на нашето време. Така стигаме до логически обоснования извод, че ако трябва да търсим Словото и Учението на Бодхисатвата в XX век, няма да го намерим изразено със слаба лекторска дейност, няколко книги и още по-малко духовни методи, а би трябвало да е широко социално разгърнато, с мощни лекторски изяви, които буквално да се превръщат в проповед за настоящата дейност на Духа Христов. То би трябвало да се разгръща в стотици книги (поне по подобие на лекторската дейност на Рудолф Щайнер) и да излага богата езотерико-християнска методология, основана на типичните за древността духовни традиции, изявени чрез братски начин на живот. И така, стъпвайки на тази опорна точка за нашите размишления, можем да продължим напред, като поставим други също елементарни въпроси: Колко саразличните духовни течения в Европа в първата половина на XX век, кои са те и какви са техните характерни черти? Имат ли нещо общо с езотеричното християнство? Работят ли тези духовни течения със съвременна и правилна методология, съобразена с необходимата свобода и окултна хигиена в настоящата епоха на Съзнаващата душа? Безспорно Антропософското общество е един от най-важните фактори в духовното развитие на човечеството по принцип, но по вече обяснени причини не е възможно физически проявеният Бодхисатва да се търси сред него. Теософският импулс, тръгващ още от Блаватска и развит по-късно от Ледбитер и Ани Безант, явно използва медиумична методология, която влиза в разрез със свободното и духовно-хигиеничното развитие на съвременния човек и явно няма нищо общо със същинското езотерично християнство.
към текста >>

моравски братя, разпространени също в Русия, Холандия и Америка, заедно с квакерите в Англия, имат активно участие в духовния живот на Европа, но не могат да бъдат отнесени към конкретния импулс на Бодхисатва Майтрея или поне няма данни за това, че сред техните среди се е проявил могъщ духовен лидер, който активно да изнесе още една проповед за Второто пришествие на Христос в Астралния свят.
Освен това този импулс се противопоставя открито на идеите, изразени от Рудолф Щайнер по въпросите за Бодхисатвата на XX век, чрез дейността си около личността на Кришнамурти. Други, подобни на току-що визирания импулс, са направлението Агни Йога и материалите, изнесени от Алис Бейли. Книгите, писани от Патос и Елифас Леви, нямат нищо общо с идеята за Бодхисатвата. Розенкройцерският импулс, възникнал от дейността на Макс Хайндел, има други цели и задачи, проявява се главно извън Европа и не може да бъде отнесен към една изява на Бодхисатва. Християнските общности на духоборите и толстоистите в Русия, наследниците на хусистите, т.нар. моравски братя, разпространени също в Русия, Холандия и Америка, заедно с квакерите в Англия, имат активно участие в духовния живот на Европа, но не могат да бъдат отнесени към конкретния импулс на Бодхисатва Майтрея или поне няма данни за това, че сред техните среди се е проявил могъщ духовен лидер, който активно да изнесе още една проповед за Второто пришествие на Христос в Астралния свят. Животът, дейността и материалите, дадени от Валентин Томберг и Михаил Иванов, вече бяха обсъждани, като стана ясно, че тези две личности не отговарят на необходимите условия, за да бъдат свързани с изявата на Бодхисатвата. Явно всички визирани духовни течения не са търсената конкретно-историческа проява на Учението на Бодхисатвата. От друга страна, ако потърсим в историческото и културно развитие на държавите на Източна Европа в първата половина на XX век нов и мощен духовен импулс, основан на езотеричното християнство, няма да открием такъв нито в Литва, Латвия и Естония, нито в Полша и Румъния. Вече коментирахме ситуацията в Русия и видяхме, че там има съществени духовни импулси, свързани с Християнството, но те не могат да бъдат отнесени към импулса на Бодхисатвата. Освен това, след 1917 г.
към текста >>

Животът, дейността и материалите, дадени от Валентин Томберг и Михаил Иванов, вече бяха обсъждани, като стана ясно, че тези две личности не отговарят на необходимите условия, за да бъдат свързани с изявата на Бодхисатвата.
Други, подобни на току-що визирания импулс, са направлението Агни Йога и материалите, изнесени от Алис Бейли. Книгите, писани от Патос и Елифас Леви, нямат нищо общо с идеята за Бодхисатвата. Розенкройцерският импулс, възникнал от дейността на Макс Хайндел, има други цели и задачи, проявява се главно извън Европа и не може да бъде отнесен към една изява на Бодхисатва. Християнските общности на духоборите и толстоистите в Русия, наследниците на хусистите, т.нар. моравски братя, разпространени също в Русия, Холандия и Америка, заедно с квакерите в Англия, имат активно участие в духовния живот на Европа, но не могат да бъдат отнесени към конкретния импулс на Бодхисатва Майтрея или поне няма данни за това, че сред техните среди се е проявил могъщ духовен лидер, който активно да изнесе още една проповед за Второто пришествие на Христос в Астралния свят. Животът, дейността и материалите, дадени от Валентин Томберг и Михаил Иванов, вече бяха обсъждани, като стана ясно, че тези две личности не отговарят на необходимите условия, за да бъдат свързани с изявата на Бодхисатвата. Явно всички визирани духовни течения не са търсената конкретно-историческа проява на Учението на Бодхисатвата. От друга страна, ако потърсим в историческото и културно развитие на държавите на Източна Европа в първата половина на XX век нов и мощен духовен импулс, основан на езотеричното християнство, няма да открием такъв нито в Литва, Латвия и Естония, нито в Полша и Румъния. Вече коментирахме ситуацията в Русия и видяхме, че там има съществени духовни импулси, свързани с Християнството, но те не могат да бъдат отнесени към импулса на Бодхисатвата. Освен това, след 1917 г. там рязко се променя духовната атмосфера и Русия става безусловно неподходяща за какъвто и да е широко и социално разгърнат езотеричен импулс.
към текста >>

Според Херодот, Залмоксис, роб на Питагор, който той освобождава, се завръща в родината си (най-вероятно край устието на река Дунав и бреговете на Североизточна България), основава школа и по подобие на Пита-горовата проповядва учението за живота след смъртта и за прераждането.
В Гърция има условия за едно широко социално развитие на дадено езотерико-християнско учение, но няма данни да се е проявило такова. Остава само една държава, и то държава с територия, граничеща с Черно море, със славянска народност и писменост, с християнски културни ценности и много древна духовна традиция - това е България. По западното черноморско крайбрежие е съществувала развита цивилизация, с хиляди години по-древна от Шумерската. Тя е имала високо развита култура с общочовешко значение. По територията на днешна България, сред племената на траките се е проявил Бодхисатва Аполон чрез Орфей. Според Херодот, Залмоксис, роб на Питагор, който той освобождава, се завръща в родината си (най-вероятно край устието на река Дунав и бреговете на Североизточна България), основава школа и по подобие на Пита-горовата проповядва учението за живота след смъртта и за прераждането. Черноморските пространства на днешна България са облъчени завинаги от апостолската мисия на св. апостол Андрей Първозванни, който основава в Одесос (днешна Варна) епископско седалище на Ранната Христова Църква още през втората половина на I в. сл. Хр.72 Дейността на Гаутама Буда през VII-VIII век в духовното пространство на Черно море вероятно съвпада със създаването на България край устието на река Дунав през 681 г. - една от най-старите държави в Европа. Прабългарите, славяните и траките са трите племена, създали съвременната българска народност.
към текста >>

Така духовния импулс на Великия Учител Манес влиза за първи път в контакт със славянството, създавайки много братски богомилски общини, които практикуват непознати за Европа ценности - реформация на социално-политическите структури, братски начин на живот, спиритуална свобода, равноправие на жената, вегетарианство, стремеж за социално приложение на принципите на Първичното християнство.
Тази народност приема християнството като своя официална религия и успоредно с това приема и утвърждава славянската писменост на светите Кирил и Методий, едни от покровителите на съвременна Европа. С това България става духовен и културен център за славянските народи, обитаващи границите на формиралото се по-късно Източно Православие. Именно в Първото българско царство възниква и се разгръща толкова широко за пръв път в Европа едно обновено манихейско учение - Богомилството. Създадено е от третия син на цар Симеон Велики (от втората му съпруга Мариам) Боян Мага (Бениамин) с помощта на двама тайнствени сирийски християнски Посветени, които предават на учредената езотерико-християнска школа оригиналите на Евангелието от Йоан. Учението за Милостта Божия се разгръща мощно в цяла България. Така духовния импулс на Великия Учител Манес влиза за първи път в контакт със славянството, създавайки много братски богомилски общини, които практикуват непознати за Европа ценности - реформация на социално-политическите структури, братски начин на живот, спиритуална свобода, равноправие на жената, вегетарианство, стремеж за социално приложение на принципите на Първичното християнство. Независимо че са преследвани и изгаряни на клади, те успяват да пръснат искрите на Реформацията и Ренесанса в цяла Европа чрез своите преки духовни наследници - теченията на албигойците, бугрите, катарите и розенкройцерите.73 Именно сред тези мощни духовни условия74, където са работили импулсите на Великите Учители на човечеството - Орфей, Питагор, Буда, Манес, в съвременна България на XX век се проявява едно силно езотерико-християнско учение, основано от Учителя Петър Дънов. То е наречено, както вече казахме, Учение на Всемирното Бяло Братство и има за глава Христовия Дух, който ръководи духовен организъм от десет чина - от Разумните човешки души до Братята на Любовта, наричани Серафими. Това Учение, основано на обновеното чрез принципите на кармата и прераждането християнство, за няколко десетилетия разгръща мащабна духовна дейност по гръбнака на Българската държава. Петър Дънов (1864-1944) е роден край черноморския град Варна, където е ипоставено началото на Синархическата верига на Бялото Братство. В сърцето на България - в старопрестолния град Велико Търново се провеждат ежегодни братски събори, а в единствената столица в Европа, носеща свещеното име София, се създава братска община Изгрев със стотици последователи.
към текста >>

София се изнасят стотици неделни беседи, посветени на езотеричното разбиране на Христовата мисия, отразена в Евангелията, и се оформя поредица от издадени книги, която носи заглавието Сила и Живот75.
Това Учение, основано на обновеното чрез принципите на кармата и прераждането християнство, за няколко десетилетия разгръща мащабна духовна дейност по гръбнака на Българската държава. Петър Дънов (1864-1944) е роден край черноморския град Варна, където е ипоставено началото на Синархическата верига на Бялото Братство. В сърцето на България - в старопрестолния град Велико Търново се провеждат ежегодни братски събори, а в единствената столица в Европа, носеща свещеното име София, се създава братска община Изгрев със стотици последователи. От 1914 г. в гр. София се изнасят стотици неделни беседи, посветени на езотеричното разбиране на Христовата мисия, отразена в Евангелията, и се оформя поредица от издадени книги, която носи заглавието Сила и Живот75. От 1922 г. до 1944 г. работи първата християнска Езотерична школа в Европа, имаща два класа (Младежки и Общ) с двадесет и три годишни цикъла. Прилага се уникална методология, основана на духовните традиции на езотеричното християнство: мистична работа със Словото; посрещане на изгрева на Слънцето; практикуване на физически упражнения, пронизани с духовен смисъл; съзерцаване на мистична картина-имагинация във форма на Пентаграм, онагледяваща стъпките в Пътя на ученика; пеене на духовни песни и систематична работа с мистична музика; интензивна работа чрез метода на молитвата; размишление и медитация върху специално цветово-подбрани текстове от Библията - метод на Завета на цветните лъчи на Светлината; приложение на хранителните режими на вегетарианството и плодоядството; проникнат с идеен стремеж пост; приложение на мистерията на общите братски обеди и вечери; ежедневно възпитание на братска взаимопомощ и любов към всичко живо. Едни от най-живописните методи, прилагани от Учителя Петър Дънов, са братските събори, идейни екскурзии и излети по високите над 2000 метра български планини, чрез което се възпитава свята любов към Живата разумна природа, израз на творческата дейност на Ангелските йерархии.
към текста >>

Кулминацията на чистия братски живот на хилядите последователи на Учението е преживяването на Христовото присъствие чрез жива космогония във формата на етерен синтез от музика, поетичен текст, мистичен танц, образна медитация и молитва - синтез, наречен Паневритмия.
От 1922 г. до 1944 г. работи първата християнска Езотерична школа в Европа, имаща два класа (Младежки и Общ) с двадесет и три годишни цикъла. Прилага се уникална методология, основана на духовните традиции на езотеричното християнство: мистична работа със Словото; посрещане на изгрева на Слънцето; практикуване на физически упражнения, пронизани с духовен смисъл; съзерцаване на мистична картина-имагинация във форма на Пентаграм, онагледяваща стъпките в Пътя на ученика; пеене на духовни песни и систематична работа с мистична музика; интензивна работа чрез метода на молитвата; размишление и медитация върху специално цветово-подбрани текстове от Библията - метод на Завета на цветните лъчи на Светлината; приложение на хранителните режими на вегетарианството и плодоядството; проникнат с идеен стремеж пост; приложение на мистерията на общите братски обеди и вечери; ежедневно възпитание на братска взаимопомощ и любов към всичко живо. Едни от най-живописните методи, прилагани от Учителя Петър Дънов, са братските събори, идейни екскурзии и излети по високите над 2000 метра български планини, чрез което се възпитава свята любов към Живата разумна природа, израз на творческата дейност на Ангелските йерархии. Кулминацията на чистия братски живот на хилядите последователи на Учението е преживяването на Христовото присъствие чрез жива космогония във формата на етерен синтез от музика, поетичен текст, мистичен танц, образна медитация и молитва - синтез, наречен Паневритмия. Учителя Петър Дънов се проявява като изключителен терапевт - през десетилетията активна духовна дейност са излекувани хиляди българи чрез духовни, природни и нетрадиционни методи. В свещен завет към човечеството Учителя завещава около четири хиляди беседи, публикувани в над триста тома, и няколко десетки музикални произведения. До този момент той е най-издаваният в България автор, а през 2006 г. в национална кампания на БНТ Учителя Петър Дънов беше представен като един от 10-те най-велики българи. Естествено една такава могъща дейност на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) създава десетки хиляди последователи по цяла България и по-късно - десетки духовни центрове по цял свят.
към текста >>

По времето на Рудолф Щайнер и две десетилетия след неговото заминаване в една източноевропейска славянска страна се проява могъщо социално езотерико-християнско учение, създадено от един пророк, лечител, музиканти най-вече Учител в Христовите Сила и Живот - Учителя Петър Дънов.
В свещен завет към човечеството Учителя завещава около четири хиляди беседи, публикувани в над триста тома, и няколко десетки музикални произведения. До този момент той е най-издаваният в България автор, а през 2006 г. в национална кампания на БНТ Учителя Петър Дънов беше представен като един от 10-те най-велики българи. Естествено една такава могъща дейност на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) създава десетки хиляди последователи по цяла България и по-късно - десетки духовни центрове по цял свят. С други думи, нека направим извод от всичко казано дотук. По времето на Рудолф Щайнер и две десетилетия след неговото заминаване в една източноевропейска славянска страна се проява могъщо социално езотерико-християнско учение, създадено от един пророк, лечител, музиканти най-вече Учител в Христовите Сила и Живот - Учителя Петър Дънов. На практика в първата половина на XX век на територията на Европа действат само две истински езотерико-християнски духовни течения: антропософията, създадена от Рудолф Щайнер, и Учението на Всемирното Бяло Братство, дадено от Учителя Петър Дънов. Рудолф Щайнер казва: „Сега, в XX век, от този Бодхисатва... изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня... Бодхисатва Майтрея... е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха."76 И сякаш за да се изпълни казаното от Рудолф Щайнер, че „ще дойде някога времето..., когато ще бъде произнесено името на този Бодхисатва, който ще се издигне до Майтрея Буда"77, т.е. почти сто години след изследваните събития, ние можем да изразим основната теза на нашата разработка. Теза: Конкретният извод е, че когато Рудолф Щайнер е говорил за проявлението на Бодхисатва Майтрея в XX век, явно е имал предвид духовния лидер, работил в България, известен с духовното име Беинса Дуно, наричан от своите последователи Учителя и проявил се чрез високо издигнатата индивидуалност Петър Дънов. Ако наистина сме достигнали логически и разсъдъчно до тази нова теза за конкретното историческо проявление на Бодхисатва Майтрея в XX век по сравнително косвени и опосредствени пътища, нека сега се опитаме съвсем накратко да проверим дали основните духовно-научни тези, дадени от Рудолф Щайнер като един вид базови теореми, съответстват адекватно на Словото на Учителя Петър Дънов и на някои от известните събития и факти от неговия живот. 1.
към текста >>

Ако наистина сме достигнали логически и разсъдъчно до тази нова теза за конкретното историческо проявление на Бодхисатва Майтрея в XX век по сравнително косвени и опосредствени пътища, нека сега се опитаме съвсем накратко да проверим дали основните духовно-научни тези, дадени от Рудолф Щайнер като един вид базови теореми, съответстват адекватно на Словото на Учителя Петър Дънов и на някои от известните събития и факти от неговия живот. 1.
По времето на Рудолф Щайнер и две десетилетия след неговото заминаване в една източноевропейска славянска страна се проява могъщо социално езотерико-християнско учение, създадено от един пророк, лечител, музиканти най-вече Учител в Христовите Сила и Живот - Учителя Петър Дънов. На практика в първата половина на XX век на територията на Европа действат само две истински езотерико-християнски духовни течения: антропософията, създадена от Рудолф Щайнер, и Учението на Всемирното Бяло Братство, дадено от Учителя Петър Дънов. Рудолф Щайнер казва: „Сега, в XX век, от този Бодхисатва... изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня... Бодхисатва Майтрея... е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха."76 И сякаш за да се изпълни казаното от Рудолф Щайнер, че „ще дойде някога времето..., когато ще бъде произнесено името на този Бодхисатва, който ще се издигне до Майтрея Буда"77, т.е. почти сто години след изследваните събития, ние можем да изразим основната теза на нашата разработка. Теза: Конкретният извод е, че когато Рудолф Щайнер е говорил за проявлението на Бодхисатва Майтрея в XX век, явно е имал предвид духовния лидер, работил в България, известен с духовното име Беинса Дуно, наричан от своите последователи Учителя и проявил се чрез високо издигнатата индивидуалност Петър Дънов. Ако наистина сме достигнали логически и разсъдъчно до тази нова теза за конкретното историческо проявление на Бодхисатва Майтрея в XX век по сравнително косвени и опосредствени пътища, нека сега се опитаме съвсем накратко да проверим дали основните духовно-научни тези, дадени от Рудолф Щайнер като един вид базови теореми, съответстват адекватно на Словото на Учителя Петър Дънов и на някои от известните събития и факти от неговия живот. 1. Какво е отношението на Учителя Петър Дънов към Христос? За да се отговори на този въпрос в неговата цялост, ще е необходимо да се цитират и преразкажат хиляди беседи и лекции, защото Учителя Петър Дънов е говорил преди всичко за Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, извиращи от Христовото същество. Едно мащабно цитиране не е възможно в рамките на този труд, но въпреки това ние ще приведем няколко откъса от Словото с цел едно встъпление към някои основни идеи на Източния клон на езотеричното християнство, разгърнало се чрез дейността на Учителя Беинса Дуно: Що е Христос? - Христос е колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от Любов и Живот.
към текста >>

Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от Любов и Живот.
Ако наистина сме достигнали логически и разсъдъчно до тази нова теза за конкретното историческо проявление на Бодхисатва Майтрея в XX век по сравнително косвени и опосредствени пътища, нека сега се опитаме съвсем накратко да проверим дали основните духовно-научни тези, дадени от Рудолф Щайнер като един вид базови теореми, съответстват адекватно на Словото на Учителя Петър Дънов и на някои от известните събития и факти от неговия живот. 1. Какво е отношението на Учителя Петър Дънов към Христос? За да се отговори на този въпрос в неговата цялост, ще е необходимо да се цитират и преразкажат хиляди беседи и лекции, защото Учителя Петър Дънов е говорил преди всичко за Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, извиращи от Христовото същество. Едно мащабно цитиране не е възможно в рамките на този труд, но въпреки това ние ще приведем няколко откъса от Словото с цел едно встъпление към някои основни идеи на Източния клон на езотеричното християнство, разгърнало се чрез дейността на Учителя Беинса Дуно: Що е Христос? - Христос е колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от Любов и Живот. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение - това е Христос. В този смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство. ...И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от Разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези Същества са наредени в една йерархична стълба...: Серафими, Херувими, Престоли, Господства, Сили, Власти, Началства, Архангели, Ангели и напредналите човешки души... Всички вкупом представят Великия космичен човек.78 Христос... е едно Божествено космично същество. Божествено същество, което иде от Централното слънце на Вселената, около което нашето Слънце се върти и за двадесет милиона години извършва един кръг79.
към текста >>

Тази трансформация на индивидуалността на будния син на възрожденския български род Дънови протича на няколко етапа, като пронизва и завинаги променя живота му.
Проявил ли е широко социално своята мисия Петър Дънов преди своята 30-33-годишна възраст, или не? Има ли данни за вселяване, инкорпорация или рязка трансформация на съзнанието на човека Петър Дънов? Има ли Петър Дънов свой конкретен физически учител, който да му предаде по веригата учител-ученик някаква духовна традиция, или напротив, той разгръща своята дейност изцяло самостоятелно? Въпросът за преобразяването на човека Петър Дънов в Учителя Беинса Дуно е един от фундаменталните въпроси в духовната традиция на Бялото Братство в България, защото той характеризира самите устои на това Учение и едновременно с това е и ключът за еволюцията на човешката душа - ключ на саможертва, безкрайно смирение и неизразима Любов. Всеки задълбочен изследовател на езотеризма в България знае, че около 33-та година на Петър Дънов в съзнанието му е настъпила мистична жертва. Тази трансформация на индивидуалността на будния син на възрожденския български род Дънови протича на няколко етапа, като пронизва и завинаги променя живота му. Ако дотогава Петър Дънов се е стремял към усамотение и усилена работа върху себе си, то след неговата 33-годишна възраст се разгръща мащабна лекторска и духовно-организаторска дейност, която има за цел излъчването на един мощен езотеричен импулс. Ето какво е описал Боян Боев, един от неговите най-близки ученици, присъствал на множество разговори между последователи и Учителя Беинса Дуно: Една сестра беше приета от Учителя и Той и каза: „Аз съм вселен и това стана на 19 март 1897г. Тогава получих мисия от Небето. Тогава ми казаха, че съм Учител за цялото човечество. Възложената мисия е във връзка с новия път на славянството и с идването на Шестата раса." Трябва да се спомене, че вселяването на Учителя е станало на няколко етапа.
към текста >>

Освен това сред неговите последователи се е утвърдило мнението (от редица изказвания на Учителя Беинса Дуно и от многобройни конкретни опитности), че личността на Петър Дънов, неговият индивидуален поток на живота е жертван в името на Принципа на Учителя, който се проявява след 33-та годишнина от живота му.
Възложената мисия е във връзка с новия път на славянството и с идването на Шестата раса." Трябва да се спомене, че вселяването на Учителя е станало на няколко етапа. Учителя ми е разказвал, че когато бил в пост и молитва и се е изкачил на един връх край с. Арбанаси, Търновско, тогава му се явил Христос и му казал: „Предай Ми тялото си, ума си, сърцето си и работи за Мене. " Учителя рекъл: „Господи, да бъде Волята Твоя, готов съм!" (Това е било... през месец септември 1914 г.)87 Важно е да се обърне внимание, че през 1897 г. Петър Дънов е вече на 33 години, защото е роден на 11 юли 1864 г. Освен това сред неговите последователи се е утвърдило мнението (от редица изказвания на Учителя Беинса Дуно и от многобройни конкретни опитности), че личността на Петър Дънов, неговият индивидуален поток на живота е жертван в името на Принципа на Учителя, който се проявява след 33-та годишнина от живота му. От тази гледна точка, когато говорим за Петър Дънов, ние разбираме една издигната човешка индивидуалност, която се е превърнала в един вид Граал за Принципа на Учителя, а когато говорим за Учителя Петър Дънов или за Учителя Беинса Дуно, ние всъщност съзерцаваме дейността на Учителя посредством човека Петър Дънов. Но преди всичко трябва категорично да се каже, че Учителя Беинса Дуно не е проводник на някаква духовна традиция по стандартния път на физически проявено обучение по веригата учител-ученик. Думите на Рудолф Щайнер много добре описват ситуацията: Учителя Беинса Дуно, проявил се чрез Петър Дънов, „уповава на силата на своето собствено слово и стои като човек сам в света."88 5. Ако има проявления на твърде опасни и тъмни тенденции в различни псевдодуховни учения, които отъждествяват Христос с очаквания Майтрея, какво е казал Учителя Петър Дънов на тази тема? Отъждествява ли той своята индивидуалност с Христос?
към текста >>

Бодхисатвата пряко съзерцава Христовото същество и е един свят извор, от който изтичат Христовите Сила и Живот.
" Ще ви кажа: Христос не съм. Но Христос е в мен. Ако бях Христос, за когото ме мислите, щях да управлявам целия свят; щом не съм такъв човек, не съм и Христос. Христос не е на физическия свят.90 Ако приемем новата теза за проявлението на Бодхисатвата на XX век и разгледаме обстойно току-що цитираните думи, ще констатираме точността на казаното от Рудолф Щайнер, че Бодхисатва Майтрея няма да проповядва второ физическо проявление на Христос. Освен това, пратеникът на Ложата на Бодхисатвите няма да се самоизтьква за отново дошлия Христос и никой не бива да го отъждествява с едно ново физическо проявление на Христос. Бодхисатвата пряко съзерцава Христовото същество и е един свят извор, от който изтичат Христовите Сила и Живот. От друга страна, човек, който е добре запознат с антропософските идеи, веднага забелязва троичното отношение в горния цитат за Мойсеевото, Христовото и учението на Беинса Дуно, което може да се интерпретира като конкретно изказване на Посланика на Светия Дух на Земята. 6. Има ли данни за конкретно отношение на Рудолф Щайнер към дейността на Петър Дънов и съответно какво е отношението на Учителя Беинса Дуно към Рудолф Щайнер? От конкретни изказвания на Рудолф Щайнер знаем, че е имало духовна връзка между него и Бодхисатвата на XX век. В някои мемоари на най-близки последователи на Учителя Беинса Дуно присъстват и някои допълнителни подробности. Интересен е фактът как Боян Боев намира учението на Беинса Дуно.
към текста >>

Знае се както от Рудолф Щайнер, така и от историческите изследователи, че есеите водят ограничен и почти аскетичен начин на живот, който, макар да е организиран в общини, е откъснат от гръко-римската култура от онова време.
Друг още по-съществен паралел относно гореразискваната тема за народностния аспект в проявата на Бодхисатва Майтрея в XX век е паралелът между дейността на Иешуа бен Пандира и изявата на Учителя Беинса Дуно. Известно е, че Иешуа бен Пандира работи в периода II-I в. пр. Хр. на ограничена територия в Палестина, създавайки малка общност от последователи - Есейското братство, което според историците на онова време не наброява повече от четири хиляди души94. Въпреки сравнително малкия брой последователи и ограничената в географско и културно отношение територия на действие, той успява да подготви, както знаем, физическото проявление на Христос Исус. Знае се както от Рудолф Щайнер, така и от историческите изследователи, че есеите водят ограничен и почти аскетичен начин на живот, който, макар да е организиран в общини, е откъснат от гръко-римската култура от онова време. Аналогично и при Учителя Беинса Дуно е налице подобно проявление, но вече с общност от около четиридесет хиляди души, действаща основно на територията на България. Поради условията на новото време тя вече не е така аскетично откъснато от съвременната цивилизация в Европа. Заедно с това трябва да се изтъкне, че към края на XX век Словото и методологията на Учителя Беинса Дуно естествено се разгръща в цял свят. От друга страна, друг ключов момент, който трябва да се спомене, е фактът, че Учителя Петър Дънов заявява конкретно, че неговото Учение ще е насочено към новия импулс, идващ от Божествения свят и Христовото същество, проявяващо се в момента чрез мощния импулс на Любовта като принцип. Учителя Беинса Дуно директно казва, че времето е толкова интензивно, поради което той няма условия да повтаря вече изразени от Учителите на човечеството знания и концепции, а ще изрази онова Учение, което никой досега не е изразявал.
към текста >>

Още в първите години на братския живот около духовния център Изгрев Учителя Беинса Дуно насочва своите последователи да изследват стойностни и истинни учения.
Заедно с това трябва да се изтъкне, че към края на XX век Словото и методологията на Учителя Беинса Дуно естествено се разгръща в цял свят. От друга страна, друг ключов момент, който трябва да се спомене, е фактът, че Учителя Петър Дънов заявява конкретно, че неговото Учение ще е насочено към новия импулс, идващ от Божествения свят и Христовото същество, проявяващо се в момента чрез мощния импулс на Любовта като принцип. Учителя Беинса Дуно директно казва, че времето е толкова интензивно, поради което той няма условия да повтаря вече изразени от Учителите на човечеството знания и концепции, а ще изрази онова Учение, което никой досега не е изразявал. На учениците е поставена задачата да проучат самостоятелно и в колектив цялата духовна и езотерична традиция на човечеството, като имат следните опорни точки: (i) новото Божествено учение, основано на Пентаграма, с принципите Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел; (ii) пътят на Бялото Братство (Бялата Ложа) през вековете и културните епохи и (iii) най-вече - дейността на Христовия Дух, движещ цялата мирова еволюция. Това проучване е жизнено необходимо, защото само тогава, когато ученикът познава езика, методологията и целите на езотеричните школи, които по един или друг начин произлизат от Христовия импулс, само тогава ще разбира кое е новото и същественото в словата на Учителя, който е пратеник на Божествения свят. Още в първите години на братския живот около духовния център Изгрев Учителя Беинса Дуно насочва своите последователи да изследват стойностни и истинни учения. Той напомня, че съвременният езотеричен ученик, произлизащ от европейските народи, не трябва да прилага индийски упражнения и практики, без да бъдат трансформирани и пригодени за съвременната еволюционна вълна. Това е така, защото според Учителя Петър Дънов след Голготските мистерии ние имаме възможност да спрем своето инволюционно потъване в материята и да започнем чрез Христовата Божествена Любов да еволюираме и да се издигаме отново в нашата истинска родина - Духа. Тъй като индийската йогистка методология е дадена в инволюционния период от развитието на човечеството, тя не е подходяща за съвременния европеец. Учителя Беинса Дуно дава ред упражнения и практики, които представляват еволюционен аналог на редица методи, дошли от Древна Индия. От друга страна, вече обяснихме, че Учението на Всемирното Бяло Братство се различава сериозно в своя идеен план от Теософското движение, ръководено от проиндийско насочените Ани Безант и Чарлз Ледбитер.
към текста >>

Оказва се, че когато Учителя Петър Дънов насочва своите последователи да изучават духовните традиции на човечеството, за да са подготвени най-правилно за Новото Божествено учение, възпитаващо живот в Христовата Любов, образованието им протича най-ефективно и цялостно чрез дълбоко навлизане в океана на Христова Мъдрост, наречен Антропософия.
Едни от най-будните и способни ученици на Учителя Петър Дънов (Боян Боев, Влад Пашов, Георги Радев, Михаил Иванов, Методи Константинов и др.) сериозно и задълбочено изучават антропософските източници, защото намират в нейно лице най-близко и сродно учение, което е в пълна хармония с принципите, законите и тезите, изразени от Учителя Беинса Дуно. Самият Учител на българската езотерична школа в XX век стимулира този процес чрез редица изказвания, показвайки на учениците си, че Рудолф Щайнер е един Велик посветен на нашето съвремие. В резултат на това най-близките ученици на Учителя Петър Дънов не само са изключително дълбоко запознати с идеите на антропософията, но и извършват една първа крачка за мощен синтез между двете най-сродни езотерико-християнски традиции на нашето съвремие. Естествено последствие и продължение на този първичен синтез е и настоящата монография. Визираният синтез между двете европейски езотерико-християнски течения има и свой методологичен смисъл, защото в усилните условия на XX век ученикът не трябва да разпилява своята енергия и време. Оказва се, че когато Учителя Петър Дънов насочва своите последователи да изучават духовните традиции на човечеството, за да са подготвени най-правилно за Новото Божествено учение, възпитаващо живот в Христовата Любов, образованието им протича най-ефективно и цялостно чрез дълбоко навлизане в океана на Христова Мъдрост, наречен Антропософия. Това е така, защото Рудолф Щайнер духовно-научно анализира и представя в Христова светлина почти всички духовни традиции. Едно от доказателствата за реалната и същностна връзка между Учението на Учителя Беинса Дуно и антропософията е и фактът, че човекът, създал условията за проявлението ii в България чрез редица преводи на трудове на Рудолф Щайнер, е Димо Даскалов, един от последователите на Учителя Петър Дънов. Той има лични срещи с Учителя Беинса Дуно, изпълнява на цигулка негови песни и често общува на духовни теми с един от най-близките ученици на Учителя Беинса Дуно - Боян Боев; Димо Даскалов е изнасял антропософски лекции пред последователи на Учителя Петър Дънов, а днес антропософското издателство в България носи неговото име. Има и друг методологичен план на подобие между дейността на духовния лидер Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов. В течение на разгръщането на антропософската доктрина Рудолф Щайнер обяснява, че първата стъпка на антропософа в духовния път е систематичното изучаване и съпреживяване на езотеричните истини, описани от Духовната наука.
към текста >>

Освен това в същата лекция, където Рудолф Щайнер обявява едни от най-важните детайли около мисията на Бодхисатва Майтрея (Лайпциг, 4.11.1911), се загатва и един важен ключ, един вид словесна парола: „Христовият импулс е Сила и Живот..." Чрез нея се посочва съкровения център на езотеричното християнство, който се съзерцава от дванадесетте Бодхисатви.
Естествено е между тези две духовни традиции да има и сега, в настоящето, дълбоки вътрешни връзки, защото те имат общи корени и идейни ценности. Свещената връзка между двата импулса на съвременното езотерично християнство - Западен и Източен, огненият синтез между истинното Розенкройцерство на съвремието и Словото на Бодхисатва Майтрея е един от свещените идеали, движещ всеки искрен търсач в пътя, сочен от сияещия поглед на Архангел Михаел. 7. Има ли някакви други съществени знаци, идеи или изводи по темата, които допълнително могат да ориентират духовно-научния изследовател? Ще се опитаме съвсем накратко да загатнем някои допълнителни изводи и идеи, които осветляват темата. 7.1. Рудолф Щайнер недвусмислено е изразил идеята, че Бодхисатва Майтрея носи, подготвя и изявява най-дълбокото разбиране на всички необходими понятия и детайли около Мистерията на Голгота. Освен това в същата лекция, където Рудолф Щайнер обявява едни от най-важните детайли около мисията на Бодхисатва Майтрея (Лайпциг, 4.11.1911), се загатва и един важен ключ, един вид словесна парола: „Христовият импулс е Сила и Живот..." Чрез нея се посочва съкровения център на езотеричното християнство, който се съзерцава от дванадесетте Бодхисатви. Според нас обаче тя е ключ и към откриването на Словото на Бодхисатвата на XX век, което ни ориентира към настоящата дейност на Христовото същество. За всеки последовател на Учението на Учителя Петър Дънов тази идея е изключително позната. Дори за всеки изследовател на културологичните процеси в България изразът Сила и Живот е синоним на основите на Учението и езотеричното разбиране на евангелските текстове. Този културен феномен има историческо основание: когато попитали Учителя Петър Дънов откъде да започнат да изучават неговото Учение, той насочил своите последователи към публикуваните беседи в шест тома, озаглавени Сила и Живот (1914-1924).98 Именно в тях от езотерико-християнска гледна точка са разгледани в най-големи детайли почти всички стихове от Евангелията. Според нас Рудолф Щайнер, изразявайки съкровената идея за Христос в лекциите, които най-дълбоко ориентират за мисията на Бодхисатвата в настоящето, всъщност е дал и един от главните методи, чрез който той може да бъде разпознат: Бодхисатвата съзерцава и черпи вдъхновение за своето Слово от Христовите Сила и Живот.
към текста >>

Дори за всеки изследовател на културологичните процеси в България изразът Сила и Живот е синоним на основите на Учението и езотеричното разбиране на евангелските текстове.
Ще се опитаме съвсем накратко да загатнем някои допълнителни изводи и идеи, които осветляват темата. 7.1. Рудолф Щайнер недвусмислено е изразил идеята, че Бодхисатва Майтрея носи, подготвя и изявява най-дълбокото разбиране на всички необходими понятия и детайли около Мистерията на Голгота. Освен това в същата лекция, където Рудолф Щайнер обявява едни от най-важните детайли около мисията на Бодхисатва Майтрея (Лайпциг, 4.11.1911), се загатва и един важен ключ, един вид словесна парола: „Христовият импулс е Сила и Живот..." Чрез нея се посочва съкровения център на езотеричното християнство, който се съзерцава от дванадесетте Бодхисатви. Според нас обаче тя е ключ и към откриването на Словото на Бодхисатвата на XX век, което ни ориентира към настоящата дейност на Христовото същество. За всеки последовател на Учението на Учителя Петър Дънов тази идея е изключително позната. Дори за всеки изследовател на културологичните процеси в България изразът Сила и Живот е синоним на основите на Учението и езотеричното разбиране на евангелските текстове. Този културен феномен има историческо основание: когато попитали Учителя Петър Дънов откъде да започнат да изучават неговото Учение, той насочил своите последователи към публикуваните беседи в шест тома, озаглавени Сила и Живот (1914-1924).98 Именно в тях от езотерико-християнска гледна точка са разгледани в най-големи детайли почти всички стихове от Евангелията. Според нас Рудолф Щайнер, изразявайки съкровената идея за Христос в лекциите, които най-дълбоко ориентират за мисията на Бодхисатвата в настоящето, всъщност е дал и един от главните методи, чрез който той може да бъде разпознат: Бодхисатвата съзерцава и черпи вдъхновение за своето Слово от Христовите Сила и Живот. Ето защо и Словото на Бодхисатвата ще води душите към Христовите Сила и Живот - Словото на Бодхисатвата ще носи името Сила и Живот. И наистина има един Учител в XX век, който е нарекъл своето Слово с думите Сила и Живот. 7.2. Духовната наука е дала достатъчно данни за това, че в края на XIX век протича един вид нова Голготска мистерия, но вече в Духовния свят.
към текста >>

Този културен феномен има историческо основание: когато попитали Учителя Петър Дънов откъде да започнат да изучават неговото Учение, той насочил своите последователи към публикуваните беседи в шест тома, озаглавени Сила и Живот (1914-1924).98 Именно в тях от езотерико-християнска гледна точка са разгледани в най-големи детайли почти всички стихове от Евангелията.
Рудолф Щайнер недвусмислено е изразил идеята, че Бодхисатва Майтрея носи, подготвя и изявява най-дълбокото разбиране на всички необходими понятия и детайли около Мистерията на Голгота. Освен това в същата лекция, където Рудолф Щайнер обявява едни от най-важните детайли около мисията на Бодхисатва Майтрея (Лайпциг, 4.11.1911), се загатва и един важен ключ, един вид словесна парола: „Христовият импулс е Сила и Живот..." Чрез нея се посочва съкровения център на езотеричното християнство, който се съзерцава от дванадесетте Бодхисатви. Според нас обаче тя е ключ и към откриването на Словото на Бодхисатвата на XX век, което ни ориентира към настоящата дейност на Христовото същество. За всеки последовател на Учението на Учителя Петър Дънов тази идея е изключително позната. Дори за всеки изследовател на културологичните процеси в България изразът Сила и Живот е синоним на основите на Учението и езотеричното разбиране на евангелските текстове. Този културен феномен има историческо основание: когато попитали Учителя Петър Дънов откъде да започнат да изучават неговото Учение, той насочил своите последователи към публикуваните беседи в шест тома, озаглавени Сила и Живот (1914-1924).98 Именно в тях от езотерико-християнска гледна точка са разгледани в най-големи детайли почти всички стихове от Евангелията. Според нас Рудолф Щайнер, изразявайки съкровената идея за Христос в лекциите, които най-дълбоко ориентират за мисията на Бодхисатвата в настоящето, всъщност е дал и един от главните методи, чрез който той може да бъде разпознат: Бодхисатвата съзерцава и черпи вдъхновение за своето Слово от Христовите Сила и Живот. Ето защо и Словото на Бодхисатвата ще води душите към Христовите Сила и Живот - Словото на Бодхисатвата ще носи името Сила и Живот. И наистина има един Учител в XX век, който е нарекъл своето Слово с думите Сила и Живот. 7.2. Духовната наука е дала достатъчно данни за това, че в края на XIX век протича един вид нова Голготска мистерия, но вече в Духовния свят. Изключително усилените материалистични уклони на човечеството довеждат до ново разпятие на Христовото същество.
към текста >>

Според нас Рудолф Щайнер, изразявайки съкровената идея за Христос в лекциите, които най-дълбоко ориентират за мисията на Бодхисатвата в настоящето, всъщност е дал и един от главните методи, чрез който той може да бъде разпознат: Бодхисатвата съзерцава и черпи вдъхновение за своето Слово от Христовите Сила и Живот.
Освен това в същата лекция, където Рудолф Щайнер обявява едни от най-важните детайли около мисията на Бодхисатва Майтрея (Лайпциг, 4.11.1911), се загатва и един важен ключ, един вид словесна парола: „Христовият импулс е Сила и Живот..." Чрез нея се посочва съкровения център на езотеричното християнство, който се съзерцава от дванадесетте Бодхисатви. Според нас обаче тя е ключ и към откриването на Словото на Бодхисатвата на XX век, което ни ориентира към настоящата дейност на Христовото същество. За всеки последовател на Учението на Учителя Петър Дънов тази идея е изключително позната. Дори за всеки изследовател на културологичните процеси в България изразът Сила и Живот е синоним на основите на Учението и езотеричното разбиране на евангелските текстове. Този културен феномен има историческо основание: когато попитали Учителя Петър Дънов откъде да започнат да изучават неговото Учение, той насочил своите последователи към публикуваните беседи в шест тома, озаглавени Сила и Живот (1914-1924).98 Именно в тях от езотерико-християнска гледна точка са разгледани в най-големи детайли почти всички стихове от Евангелията. Според нас Рудолф Щайнер, изразявайки съкровената идея за Христос в лекциите, които най-дълбоко ориентират за мисията на Бодхисатвата в настоящето, всъщност е дал и един от главните методи, чрез който той може да бъде разпознат: Бодхисатвата съзерцава и черпи вдъхновение за своето Слово от Христовите Сила и Живот. Ето защо и Словото на Бодхисатвата ще води душите към Христовите Сила и Живот - Словото на Бодхисатвата ще носи името Сила и Живот. И наистина има един Учител в XX век, който е нарекъл своето Слово с думите Сила и Живот. 7.2. Духовната наука е дала достатъчно данни за това, че в края на XIX век протича един вид нова Голготска мистерия, но вече в Духовния свят. Изключително усилените материалистични уклони на човечеството довеждат до ново разпятие на Христовото същество. От 1930 г.
към текста >>

Ето защо и Словото на Бодхисатвата ще води душите към Христовите Сила и Живот - Словото на Бодхисатвата ще носи името Сила и Живот.
Според нас обаче тя е ключ и към откриването на Словото на Бодхисатвата на XX век, което ни ориентира към настоящата дейност на Христовото същество. За всеки последовател на Учението на Учителя Петър Дънов тази идея е изключително позната. Дори за всеки изследовател на културологичните процеси в България изразът Сила и Живот е синоним на основите на Учението и езотеричното разбиране на евангелските текстове. Този културен феномен има историческо основание: когато попитали Учителя Петър Дънов откъде да започнат да изучават неговото Учение, той насочил своите последователи към публикуваните беседи в шест тома, озаглавени Сила и Живот (1914-1924).98 Именно в тях от езотерико-християнска гледна точка са разгледани в най-големи детайли почти всички стихове от Евангелията. Според нас Рудолф Щайнер, изразявайки съкровената идея за Христос в лекциите, които най-дълбоко ориентират за мисията на Бодхисатвата в настоящето, всъщност е дал и един от главните методи, чрез който той може да бъде разпознат: Бодхисатвата съзерцава и черпи вдъхновение за своето Слово от Христовите Сила и Живот. Ето защо и Словото на Бодхисатвата ще води душите към Христовите Сила и Живот - Словото на Бодхисатвата ще носи името Сила и Живот. И наистина има един Учител в XX век, който е нарекъл своето Слово с думите Сила и Живот. 7.2. Духовната наука е дала достатъчно данни за това, че в края на XIX век протича един вид нова Голготска мистерия, но вече в Духовния свят. Изключително усилените материалистични уклони на човечеството довеждат до ново разпятие на Христовото същество. От 1930 г. човечеството става все по-способно да вижда и да преживява Христос в Етерно тяло, защото е настъпила нова Христова жертва и ново Възкресение.
към текста >>

И наистина има един Учител в XX век, който е нарекъл своето Слово с думите Сила и Живот. 7.2.
За всеки последовател на Учението на Учителя Петър Дънов тази идея е изключително позната. Дори за всеки изследовател на културологичните процеси в България изразът Сила и Живот е синоним на основите на Учението и езотеричното разбиране на евангелските текстове. Този културен феномен има историческо основание: когато попитали Учителя Петър Дънов откъде да започнат да изучават неговото Учение, той насочил своите последователи към публикуваните беседи в шест тома, озаглавени Сила и Живот (1914-1924).98 Именно в тях от езотерико-християнска гледна точка са разгледани в най-големи детайли почти всички стихове от Евангелията. Според нас Рудолф Щайнер, изразявайки съкровената идея за Христос в лекциите, които най-дълбоко ориентират за мисията на Бодхисатвата в настоящето, всъщност е дал и един от главните методи, чрез който той може да бъде разпознат: Бодхисатвата съзерцава и черпи вдъхновение за своето Слово от Христовите Сила и Живот. Ето защо и Словото на Бодхисатвата ще води душите към Христовите Сила и Живот - Словото на Бодхисатвата ще носи името Сила и Живот. И наистина има един Учител в XX век, който е нарекъл своето Слово с думите Сила и Живот. 7.2. Духовната наука е дала достатъчно данни за това, че в края на XIX век протича един вид нова Голготска мистерия, но вече в Духовния свят. Изключително усилените материалистични уклони на човечеството довеждат до ново разпятие на Христовото същество. От 1930 г. човечеството става все по-способно да вижда и да преживява Христос в Етерно тяло, защото е настъпила нова Христова жертва и ново Възкресение. Рудолф Щайнер предсказва, че около средата на четвъртото десетилетие човечеството ще се изправи лице в лице срещу Звяра, който идва от адските бездни.
към текста >>

Съществуват съвсем конкретни данни, пряко свързани с живота на Учителя Петър Дънов, за величествена мистерия, протекла през 1936 г.
Духовната наука е дала достатъчно данни за това, че в края на XIX век протича един вид нова Голготска мистерия, но вече в Духовния свят. Изключително усилените материалистични уклони на човечеството довеждат до ново разпятие на Христовото същество. От 1930 г. човечеството става все по-способно да вижда и да преживява Христос в Етерно тяло, защото е настъпила нова Христова жертва и ново Възкресение. Рудолф Щайнер предсказва, че около средата на четвъртото десетилетие човечеството ще се изправи лице в лице срещу Звяра, който идва от адските бездни. Съществуват съвсем конкретни данни, пряко свързани с живота на Учителя Петър Дънов, за величествена мистерия, протекла през 1936 г. и пряко свързана с Новата жертва на Христовото същество в етерни условия и Неговото Второ пришествие. Изглежда протича един вид проекция на Новата Голгота върху Бодхисатвата на XX век, защото той е в постоянна съзерцателна връзка с Христовия Дух. Събитията още веднъж доказват недвусмислено величествения ясновидски поглед на Рудолф Щайнер. 7.3. От информацията изнесената от Рудолф Щайнер, се знае, че Учителят проявил се чрез Йешуа бен Пандира, е бил един от водачите на братята есеи - братята терапевти. Те се стремели към пречистване на душата, тялото и кръвта чрез ред духовни практики, включително и чрез въздържание от месоядство и алкохолни питиета.
към текста >>

Под плавното ръководство на Учителя Петър Дънов се прилага идейно вегетарианство - от любов и състрадание към по-малките братя-животни се ликвидира всяко консумиране на храна, получена след убийство.
Така не само са постигали лична духовна хигиена, но и са овладявали лечебното изкуство до съвършенство. Рудолф Щайнер изтъква, че новото проявление на този Учител ще донесе едно обновено есейство, насочено вече към конкретната изява на Етерния Христос.99 Естествено е да се предположи, че някои характерни черти на есейското учение отново ще струят в дейността на Бодхисатвата на XX век. И това е наистина така: Учителя Петър Дънов е известен като лечител и е излекувал хиляди хора. Описани са и няколко случаи, които са били интерпретирани като възкресения от неговите последователи, но това не се афишира или рекламира, защото Учителя изтъква, че това би довело до изместване и възпрепятстване на неговата мисия. Това потвърждава изказаната от Рудолф Щайнер идея, че Бодхисатвата няма да прокламира себе си.100 Друг не по-слаб знак е една от духовните традиции, приложена естествено от Бялото Братство в България. Под плавното ръководство на Учителя Петър Дънов се прилага идейно вегетарианство - от любов и състрадание към по-малките братя-животни се ликвидира всяко консумиране на храна, получена след убийство. Освен този подход към храненето, заедно с въздържанието от алкохолни питиета се прилагат и много други методи за пречистване на кръвта и тялото. Това не са някакви специални ритуални форми, насочени към спасението на малка група хора, а са широк спектър от методи за съзнателно пречистване и спасение на всички хора и заедно с тях - и на животинското царство. 7.4. Рудолф Щайнер уточнява, че съвременното човечество преминава през един вид посвещение, насочено към полусъзнателно или съзнателно овладяване на функциите на Астралното тяло, т.е. човечеството работи за придобиването на принципа Дух-Себе. Само ученикът на езотерико-християнската школа обаче насочва своята съзнателна дейност към овладяването на привичките, навиците, втората природа на човека - т.нар. характер.
към текста >>

Това не са някакви специални ритуални форми, насочени към спасението на малка група хора, а са широк спектър от методи за съзнателно пречистване и спасение на всички хора и заедно с тях - и на животинското царство. 7.4.
И това е наистина така: Учителя Петър Дънов е известен като лечител и е излекувал хиляди хора. Описани са и няколко случаи, които са били интерпретирани като възкресения от неговите последователи, но това не се афишира или рекламира, защото Учителя изтъква, че това би довело до изместване и възпрепятстване на неговата мисия. Това потвърждава изказаната от Рудолф Щайнер идея, че Бодхисатвата няма да прокламира себе си.100 Друг не по-слаб знак е една от духовните традиции, приложена естествено от Бялото Братство в България. Под плавното ръководство на Учителя Петър Дънов се прилага идейно вегетарианство - от любов и състрадание към по-малките братя-животни се ликвидира всяко консумиране на храна, получена след убийство. Освен този подход към храненето, заедно с въздържанието от алкохолни питиета се прилагат и много други методи за пречистване на кръвта и тялото. Това не са някакви специални ритуални форми, насочени към спасението на малка група хора, а са широк спектър от методи за съзнателно пречистване и спасение на всички хора и заедно с тях - и на животинското царство. 7.4. Рудолф Щайнер уточнява, че съвременното човечество преминава през един вид посвещение, насочено към полусъзнателно или съзнателно овладяване на функциите на Астралното тяло, т.е. човечеството работи за придобиването на принципа Дух-Себе. Само ученикът на езотерико-християнската школа обаче насочва своята съзнателна дейност към овладяването на привичките, навиците, втората природа на човека - т.нар. характер. Съзнателното хармонизиране на характера и навиците всъщност е съзнателно хармонизиране и овладяване на Етерното тяло, което довежда до разгръщането на втория принцип на Духа в нас - Дух-Жиеот. Оказва се, както и предсказва Рудолф Щайнер, че Бодхисатвата на XX век - Учителя Петър Дънов -акцентира в създадената от него Езотерична школа главно върху тази дейност.
към текста >>

Ако чрез Йешуа бен Пандира Бодхисатвата работи в миналото за физически проявените тяло и кръв Христови, то сега Учителя Беинса Дуно ни учи чрез съкровени Граалови мистерии как Христовите Сила и Живот да станат наши плът и кръв.
Едни от най-първите цели, поставени пред ученика на Бялото Братство, са насочени към съзнателно овладяване на всички онези функции на втората природа (подходи при мислене, чувстване и действие; процеси в съзнанието при хранене, дишане, спане и пр.) и цялостното им пронизване от Христовото присъствие. Поставят се задачи за придобиване на добри навици, благороден и балансиран характер, изпълнен с Христовите добродетели. Цялото Учение на Бодхисатвата на Доброто, цялата методология на Учителя Беинса Дуно възпитава плодоносно преобразяваш в ученическата душа чрез Мъдростта на Осемстепенния път (правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилно дело и т.н.) в преливащата и неудържима сила на Любовта, чрез капките Христова кръв в Светата чаша. Ако сто години преди Новата ера Бодхисатвата проповядваше и работеше за физическото проявление на Христос, то сега той проповядва и работи с конкретна методология за Етерното пришествие на Христос в душата, характера и ежедневието на ученика на езотеричната Христова школа. Когато ученикът овладява съзнателно своето Етерно тяло, той всъщност практически се подготвя за контакт и съзерцаваш на Второто пришествие на Христос в етерен образ. Ако чрез Йешуа бен Пандира Бодхисатвата работи в миналото за физически проявените тяло и кръв Христови, то сега Учителя Беинса Дуно ни учи чрез съкровени Граалови мистерии как Христовите Сила и Живот да станат наши плът и кръв. Защото след приблизително три хиляди години Майтрея Буда ще потърси хората, които живеят според следното убеждение: „Не само моята глава разбира Мъдростта на осемстепенния път, аз притежавам не само Учението и Мъдростта на Любовта, но и моето сърце е изпълнено с живата субстанция на Любовта, която прелива и се устремява към целия свят."101 Ако Гаутама Буда донесе Учението за Любовта и Състраданието, то Учителя Беинса Дуно идва, за да даде Учението за практическия живот в Христовата Любов: „Аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество. Аз мисля не само за благото на цялото човечество, но и за благото на животните и растенията. Пожелавам на всички същества да живеят в Любовта и да придобиват Добродетели. Зная, че Бог живее във всяка душа, и искам в тяхното съзнание да не остане нито една крива мисъл. Аз дойдох да науча хората да живеят в Любовта."102 7.5.
към текста >>

Защото след приблизително три хиляди години Майтрея Буда ще потърси хората, които живеят според следното убеждение: „Не само моята глава разбира Мъдростта на осемстепенния път, аз притежавам не само Учението и Мъдростта на Любовта, но и моето сърце е изпълнено с живата субстанция на Любовта, която прелива и се устремява към целия свят."101 Ако Гаутама Буда донесе Учението за Любовта и Състраданието, то Учителя Беинса Дуно идва, за да даде Учението за практическия живот в Христовата Любов: „Аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество.
Поставят се задачи за придобиване на добри навици, благороден и балансиран характер, изпълнен с Христовите добродетели. Цялото Учение на Бодхисатвата на Доброто, цялата методология на Учителя Беинса Дуно възпитава плодоносно преобразяваш в ученическата душа чрез Мъдростта на Осемстепенния път (правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилно дело и т.н.) в преливащата и неудържима сила на Любовта, чрез капките Христова кръв в Светата чаша. Ако сто години преди Новата ера Бодхисатвата проповядваше и работеше за физическото проявление на Христос, то сега той проповядва и работи с конкретна методология за Етерното пришествие на Христос в душата, характера и ежедневието на ученика на езотеричната Христова школа. Когато ученикът овладява съзнателно своето Етерно тяло, той всъщност практически се подготвя за контакт и съзерцаваш на Второто пришествие на Христос в етерен образ. Ако чрез Йешуа бен Пандира Бодхисатвата работи в миналото за физически проявените тяло и кръв Христови, то сега Учителя Беинса Дуно ни учи чрез съкровени Граалови мистерии как Христовите Сила и Живот да станат наши плът и кръв. Защото след приблизително три хиляди години Майтрея Буда ще потърси хората, които живеят според следното убеждение: „Не само моята глава разбира Мъдростта на осемстепенния път, аз притежавам не само Учението и Мъдростта на Любовта, но и моето сърце е изпълнено с живата субстанция на Любовта, която прелива и се устремява към целия свят."101 Ако Гаутама Буда донесе Учението за Любовта и Състраданието, то Учителя Беинса Дуно идва, за да даде Учението за практическия живот в Христовата Любов: „Аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество. Аз мисля не само за благото на цялото човечество, но и за благото на животните и растенията. Пожелавам на всички същества да живеят в Любовта и да придобиват Добродетели. Зная, че Бог живее във всяка душа, и искам в тяхното съзнание да не остане нито една крива мисъл. Аз дойдох да науча хората да живеят в Любовта."102 7.5. Свещената цел, за която работи Учителя Беинса Дуно, се постига с най-разнообразни методи на езотеричното християнство, но един от най-важните сред тях е музикалният подход на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

Аз мисля не само за благото на цялото човечество, но и за благото на животните и растенията.
Цялото Учение на Бодхисатвата на Доброто, цялата методология на Учителя Беинса Дуно възпитава плодоносно преобразяваш в ученическата душа чрез Мъдростта на Осемстепенния път (правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилно дело и т.н.) в преливащата и неудържима сила на Любовта, чрез капките Христова кръв в Светата чаша. Ако сто години преди Новата ера Бодхисатвата проповядваше и работеше за физическото проявление на Христос, то сега той проповядва и работи с конкретна методология за Етерното пришествие на Христос в душата, характера и ежедневието на ученика на езотеричната Христова школа. Когато ученикът овладява съзнателно своето Етерно тяло, той всъщност практически се подготвя за контакт и съзерцаваш на Второто пришествие на Христос в етерен образ. Ако чрез Йешуа бен Пандира Бодхисатвата работи в миналото за физически проявените тяло и кръв Христови, то сега Учителя Беинса Дуно ни учи чрез съкровени Граалови мистерии как Христовите Сила и Живот да станат наши плът и кръв. Защото след приблизително три хиляди години Майтрея Буда ще потърси хората, които живеят според следното убеждение: „Не само моята глава разбира Мъдростта на осемстепенния път, аз притежавам не само Учението и Мъдростта на Любовта, но и моето сърце е изпълнено с живата субстанция на Любовта, която прелива и се устремява към целия свят."101 Ако Гаутама Буда донесе Учението за Любовта и Състраданието, то Учителя Беинса Дуно идва, за да даде Учението за практическия живот в Христовата Любов: „Аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество. Аз мисля не само за благото на цялото човечество, но и за благото на животните и растенията. Пожелавам на всички същества да живеят в Любовта и да придобиват Добродетели. Зная, че Бог живее във всяка душа, и искам в тяхното съзнание да не остане нито една крива мисъл. Аз дойдох да науча хората да живеят в Любовта."102 7.5. Свещената цел, за която работи Учителя Беинса Дуно, се постига с най-разнообразни методи на езотеричното християнство, но един от най-важните сред тях е музикалният подход на Учителя Петър Дънов. Няма друг Духовен учител в XX век, който да е разгърнал своята проява чрез такава богата музикална дейност и работа.
към текста >>

Чрез методологията на живот в братски общества душите могат конкретно да опитват и прилагат живота на първите християни, вдъхновени от Христовите Сила и Живот.
Чрез магическите жестове на Учителя Беинса Дуно Братството е учено да съзерцава дейността на Живата разумна природа, да работи заедно с нея и да ii помага. Така етерните тела на славяните се подготвят по един природен начин за случващото се Етерно пришествие на Христос. Западният езотеричен ученик живее и възприема духовното познание в една най-често силно урбанизирана обстановка и трудно би излязъл да търси Мъдростта на Посветените сред самата Жива природа. Обратно, източният езотеричен ученик ежегодно преживява Христовата школа сред мистичната обстановка на Седемте рилски езера, които живописно рисуват и конкретно символизират седморните структури на Битието и човека. Този подход на Учителя Петър Дънов, от една страна, работи за еволюцията на Етерното тяло, но от друга, чрез силите на последното се развива един нов тип съзнание - Колективното съзнание на братята и сестрите в Христа. Чрез методологията на живот в братски общества душите могат конкретно да опитват и прилагат живота на първите християни, вдъхновени от Христовите Сила и Живот. Така те се подготвят да станат зародиша на Шестата корена раса и като живи съзнателни клетки да оформят тялото и душевния организъм на Етерния Христос. 7.7. Ако в мисията на Гаутама Буда не се е включвало развитието на цялостната Съзнаваща душа, а само на част от нея - етиката на Любовта и Състраданието105, то Учението на Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за Пътя на един нов тип човек - човека, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище на Живота. Това е човекът Ученик. Този термин не е нищо друго, а един вид езотерична аналогия или синоним на понятието Съзнаваща душа. Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов.
към текста >>

Ако в мисията на Гаутама Буда не се е включвало развитието на цялостната Съзнаваща душа, а само на част от нея - етиката на Любовта и Състраданието105, то Учението на Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за Пътя на един нов тип човек - човека, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище на Живота.
Западният езотеричен ученик живее и възприема духовното познание в една най-често силно урбанизирана обстановка и трудно би излязъл да търси Мъдростта на Посветените сред самата Жива природа. Обратно, източният езотеричен ученик ежегодно преживява Христовата школа сред мистичната обстановка на Седемте рилски езера, които живописно рисуват и конкретно символизират седморните структури на Битието и човека. Този подход на Учителя Петър Дънов, от една страна, работи за еволюцията на Етерното тяло, но от друга, чрез силите на последното се развива един нов тип съзнание - Колективното съзнание на братята и сестрите в Христа. Чрез методологията на живот в братски общества душите могат конкретно да опитват и прилагат живота на първите християни, вдъхновени от Христовите Сила и Живот. Така те се подготвят да станат зародиша на Шестата корена раса и като живи съзнателни клетки да оформят тялото и душевния организъм на Етерния Христос. 7.7. Ако в мисията на Гаутама Буда не се е включвало развитието на цялостната Съзнаваща душа, а само на част от нея - етиката на Любовта и Състраданието105, то Учението на Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за Пътя на един нов тип човек - човека, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище на Живота. Това е човекът Ученик. Този термин не е нищо друго, а един вид езотерична аналогия или синоним на понятието Съзнаваща душа. Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов. Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта. Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е принципът на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух.
към текста >>

Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които организират социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на Божествената Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество.
Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов. Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта. Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е принципът на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух. Но от друга страна, именно днес, в епохата на Съзнаващата душа, се проявява един макрокосмичен импулс, идващ от Братята на Любовта - Серафими. Освен като най-висш принцип сред Ангелските йерархии, те се явяват едновременно и макрокосмичен принцип на Съзнаващата душа в душевно-космическия организъм106 на Небесния Христос - Великия космичен човек. Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които организират социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на Божествената Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество. И точно тук искаме да изтъкнем една нова гледна точка*. Известно е, че Бодхисатвите са дълбоко вътрешно свързани с Йерархиите на Архангелите и Силите107. От друга страна се знае, че мисията на Бодхисатва Майтрея започва от епохата на Разсъдъчната душа, ще завърши в епохата на пророческото развитие на Духът-Себе, а в настоящето тя протича в епохата на Съзнаващата душа. Поради тази причина може да се направи връзката, че мисията на Бодхисатвата на XX век ще е обхваната, а и ще е носител на любящия Серафимов пламък на Аз-а на Космоса - Христос.108 Разумната Природа е вложила редица ключове на Мъдростта в самото устройство на човека. Например, за да може един наблюдател да различава триизмерни обекти в разстояние и дълбочина, е необходимо бинокулярно зрение, т.е.
към текста >>

Една от най-важните допълнителни идеи, получена чрез такъв подход, е, че дейността на Бодхисатва Майтрея няма да е насочена само към проповед за новото проявление на Христос, но заедно с това ще е и методология за реализацията на Второто пришествие в азовото пространство на ученика, и то в условията на един братски колективен живот.
Поради тази причина може да се направи връзката, че мисията на Бодхисатвата на XX век ще е обхваната, а и ще е носител на любящия Серафимов пламък на Аз-а на Космоса - Христос.108 Разумната Природа е вложила редица ключове на Мъдростта в самото устройство на човека. Например, за да може един наблюдател да различава триизмерни обекти в разстояние и дълбочина, е необходимо бинокулярно зрение, т.е. едновременно и синхронизирано наблюдение от две различни гледни точки. Прилагайки именно този метод в нашите духовно-научни търсения за мисията на Бодхисатвата в XX век, ние можем да разберем обемно и в дълбочина ключови детайли от настоящите духовни условия. Само синхронизирайки Михаелично гледните точки на двата импулса на съвременното езотерично християнство, можем да се докоснем реално до Второто пришествие на Христовото същество. Една от най-важните допълнителни идеи, получена чрез такъв подход, е, че дейността на Бодхисатва Майтрея няма да е насочена само към проповед за новото проявление на Христос, но заедно с това ще е и методология за реализацията на Второто пришествие в азовото пространство на ученика, и то в условията на един братски колективен живот. Нещо повече - дълбоко осъзнатата от духовно-научна гледна точка практическа работа с методологията на Бодхисатвата на XX век е не нещо друго, а самото ставане на Етерното пришествие на Христос, самото езотерико-християнско посвещение на Новата епоха. Ето защо, както мореплавателите, които определят своето точно местоположение в пространството и времето чрез три ярки звезди от небосвода, така и ние ще се опитаме прецизно и конкретно да покажем същественото място на Учението и методологията на Учителя Беинса Дуно в общочовешката духовна култура чрез три сияещи в Христова Виделина метода, дадени от Бодхисатвата на XX век: Пентаграм, Завета на цветните лъчи на Светлината, Паневритмия. 7.8. Пентаграмът е символът на Учението на Учителя Петър Дънов. Той е оформен от пет лъча, върху които са изписани петте Божествени принципа -Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел - и кръг, обграждащ лъчите, по който е изписана мистичната формула: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Имагинацията, представляваща Пентаграм с връх, насочен нагоре, е дадена първо като черно-бяла графика през 1910 г. (обърнете внимание, че това е и началото на периода, в които според Сергей Прокофиев е протичало най-силно духовното влияние наБодхисатваМайтрея върху Рудолф Щайнер чрез инспирация), а после - и като изключително живописна цветна картина в годината, когато се открива Христовата езотерична школа на Земята, 1922 г.
към текста >>

Именно Бодхисатвата, който конкретно написа книгата, пронизала по-късно смислово Евангелието от Матея110, сега работи за реализацията на сияещото в мека духовна виделина Етерно пришествие и ни разкрива как посредством багрите на дъгата (външните етерни форми) и душевните добродетели (вътрешното етерно съдържание и силови потоци) се проявяват самите Възвишени творци на Светлината - Духовете на Огъня и Светлина.111 Учителя Петър Дънов ни учи, че различните видове външна светлина са само дрехи на духовни принципи - Същества (Духът на Любовта, Духът на Живота, Духът на Светостта, Духът на Мъдростта, Духът на Вечността, Духът на Истината, Духът на Силата и т.н./ От тях извират добродетели, жизнено необходими в настоящето за ученика, тръгнал по стъпките на възкръсналия Господ.
Бодхисатвата на XX век е посланик на Светия Дух на Земята; ето защо той има правото да изрази своето ново проявление чрез Пентаграм. Можемда направим изво да, чепратеникътна Ложата наБодхисатвите през XX век - Учителя Беинса Дуно обновява формата на Пентаграма и го превръща в основен метод на своята съвременна Езотерико-християнска Школа. 7.9. Завета на цветните лъчи на Светлината е методът, който Учителя Беинса Дуно лично получава от Христос, преминавайки критично изпитание.109 Той постига нова степен на посвещение в Христос и през 1912 г. дарява на човечеството универсален метод за облагородяване с добродетели на душата и Етерното тяло чрез размишление и медитация върху специално светлинно-цветово подбрани текстове от Книгата Господня - Библията. Словото на Бога, записано през вековете в юдео-християнската Свещена книга, има свой спектрален код. Именно Бодхисатвата, който конкретно написа книгата, пронизала по-късно смислово Евангелието от Матея110, сега работи за реализацията на сияещото в мека духовна виделина Етерно пришествие и ни разкрива как посредством багрите на дъгата (външните етерни форми) и душевните добродетели (вътрешното етерно съдържание и силови потоци) се проявяват самите Възвишени творци на Светлината - Духовете на Огъня и Светлина.111 Учителя Петър Дънов ни учи, че различните видове външна светлина са само дрехи на духовни принципи - Същества (Духът на Любовта, Духът на Живота, Духът на Светостта, Духът на Мъдростта, Духът на Вечността, Духът на Истината, Духът на Силата и т.н./ От тях извират добродетели, жизнено необходими в настоящето за ученика, тръгнал по стъпките на възкръсналия Господ. Излъчвайки този нов Христов метод през 1912 г. (в периода, в които според Сергей Прокофиев е протичало най-силно духовното влияние на Бодхисатва Майтрея върху Рудолф Щайнер чрез инспирация)112, Учителя Беинса Дуно казва: „Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо до физическото поле. И Той присъства тази година на събора. Всички тези стихове [от Завета на цветните лъчи на Светлината] са извадени под Негово ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ... Христос никога не е присъствал така, както тази година присъства... Оказва се, че чрез ключовете, дадени ни от Рудолф Щайнер, можем да разпознаем в тази конкретна методологическа дейност на Учителя Петър Дънов изявлението на Бодхисатва Майтрея. Основателят на антро-пософското движение много подробно описва как Архангелите, тези Синовете на Огъня, придобиват своята човешка степен на развитие на Древното Слънце чрез излъчването и проявлението на Светлината.114 Известно е, че развитието на Бодхисатвите е дълбоко и вътрешно свързано с Архангелската йерархия и с етапа от развитието на Слънчевата система, наречен Древно Слънце.115 Съотнасянето на всички споменати факти ни помага да разберем по-ясно и конкретно следното загадъчното предсказание на Рудолф Щайнер: „Източните мистици можеха да си представят, че потопените в огъня, в светлината на Слънцето чисти акашови форми ще дойдат в течение на пет хиляди години от озарението на Буда насам като един вид свита на този, който не може да бъде познат чрез източната мистика..., ще дойде нещо, което ще направи възможно чрез една пречистена морална атмосфера на Земята... да ходят Синовете на Светлината и Огъня, не въплътени във физическата форма, а като чисто акашови форми.
към текста >>

Агнишватас,"116 Както е предсказал създателят на Духовната наука, има един Бодхисатва, който се е проявил с могъща морална сила в XX век и който дава на човечеството възвишен духовен метод за връзка с Етерния Христос и с Духовете на Светлината и Огъня (Архангелите) - метод, който е оформен от свещените Слова на Бога, вечно записани в Книгата на Живота като чисти акашови форми.
И Той присъства тази година на събора. Всички тези стихове [от Завета на цветните лъчи на Светлината] са извадени под Негово ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ... Христос никога не е присъствал така, както тази година присъства... Оказва се, че чрез ключовете, дадени ни от Рудолф Щайнер, можем да разпознаем в тази конкретна методологическа дейност на Учителя Петър Дънов изявлението на Бодхисатва Майтрея. Основателят на антро-пософското движение много подробно описва как Архангелите, тези Синовете на Огъня, придобиват своята човешка степен на развитие на Древното Слънце чрез излъчването и проявлението на Светлината.114 Известно е, че развитието на Бодхисатвите е дълбоко и вътрешно свързано с Архангелската йерархия и с етапа от развитието на Слънчевата система, наречен Древно Слънце.115 Съотнасянето на всички споменати факти ни помага да разберем по-ясно и конкретно следното загадъчното предсказание на Рудолф Щайнер: „Източните мистици можеха да си представят, че потопените в огъня, в светлината на Слънцето чисти акашови форми ще дойдат в течение на пет хиляди години от озарението на Буда насам като един вид свита на този, който не може да бъде познат чрез източната мистика..., ще дойде нещо, което ще направи възможно чрез една пречистена морална атмосфера на Земята... да ходят Синовете на Светлината и Огъня, не въплътени във физическата форма, а като чисто акашови форми. Но тогава ще бъде налице също и Учителят, пет хиляди години след озарението на великия Гаутама Буда, който ще учи хората какво представляват тези чудесни форми, тези чисти огнени и светлинни форми. Този учител ще бъде Майтрея Буда, който ще се яви три хиляди години след нашето време, който отново ще може да учи хората за Христовия импулс... Също в нашата епоха, сега в XX век, от този Бодхисатва, който някога ще стане Майтрея Буда, изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня на индийците - т.нар. Агнишватас,"116 Както е предсказал създателят на Духовната наука, има един Бодхисатва, който се е проявил с могъща морална сила в XX век и който дава на човечеството възвишен духовен метод за връзка с Етерния Христос и с Духовете на Светлината и Огъня (Архангелите) - метод, който е оформен от свещените Слова на Бога, вечно записани в Книгата на Живота като чисти акашови форми. Сякаш всеки стих, всяка дума, изразена някога от Духа Свят по лицето на Земята, намира своето място в Завета на цветните лъчи на Светлината и стават свещена аура, свещена свита на онзи Учител, който е пратеник на Ложата на Бодхисатвите. С други думи, Завета на цветните лъчи на Светлината е един свещен лъч от започващата зора на онова велико събитие, което ще се разгръща все по-силно и по-силно и ще кулминира в пълната си мощ след около три хиляди години. Именно това епохално събитие ще бъде проповедта на Първия Христов просветлен, учещ човечеството на извечната Мъдрост за това как Виделината става Добродетел, а Добродетелта - реализирана Любов Христова. 7.10. Изричайки думата Паневритмия, ние не можем да не забележим прякото звуково съответствие с името на духовния метод Евритмия, даден на човечеството от Рудолф Щайнер. Явно става въпрос за езотеричен ключ, поставен от двамата Велики посветени.
към текста >>

За конкретно доказателство на тази тема, ще цитираме малка част от красивия поетичен текст, изпълняван по време на 23-то упражнение от първата част на Паневритмията: Всеки хубав Божи ден дишам Радост и Живот.
Ето защо Паневритмията, като колективен метод, е конкретно насочена към Етерното тяло, и то по начин, различен от този на Евритмията. Несъмнено обаче и двата метода имат за цел да подготвят и облагородят Етерното тяло, за да стане то пригодно за новата изява на Христовия Дух в етерни форми във висшите области на Астралния свят. Паневритмията има, от една страна, пряко отношение към новата степен на съзнание, което постепенно и все по-силно се събужда в човечеството - дневно-будното колективно съзнание, което ще се разгърне в бъдещата славянска епоха. Доказателство за това е фактът, че за правилното изпълнение на Паневритмията се изисква не само голяма степен себеконтрол, но и пълно единство и хармония в целия колектив от съзнаващи души, които изпълняват този динамичен метод на съвременното езотерично християнство. От друга страна, Паневритмията би трябвало да се осъзнае като един от първите лъчи на изгрева, наречен Второ, етерно пришествие на Христос, не само защото започва да се проявява именно в описания от Рудолф Щайнер изключително важен период за човечеството, но това защото в този метод могат да се наблюдават типичните характеристики на нов тип колективно съзнание, проникнато от Христовия Дух. За конкретно доказателство на тази тема, ще цитираме малка част от красивия поетичен текст, изпълняван по време на 23-то упражнение от първата част на Паневритмията: Всеки хубав Божи ден дишам Радост и Живот. И ликът ми е засмян, че обича мен Господ. Слънчицето със Любов милва моето лице и гласът любим Христов шепне в моето сърце: „Крепко, смело ти живей и помагай на света. С песни радостни възпей ти на Бога Любовта, наш Баща любим и свят и на вси души познат.“ Самото име на този фундаментален метод на източното езотерично християнство подсказва, че тук става въпрос за цялостен и мащабно разгърнат метод за евритмизация. И наистина Пан-ев-ритмия е тотален-жизнен-ритъм, който е насочен към задвижването и еволюцията на всичките седем духовни нива в целостта на човека. Изящните геометрически форми, описвани от движенията на изпълнителите, сякаш повдигат и благославят по специален начин физическото тяло; силовите потоци, задвижени от ритмичната групова работа на хиляди хора, синхронизирани с дейността на ларинкса и с движенията на крайниците, пронизват и структурират Етерното тяло.
към текста >>

Играейки Паневритмия, човек започва да отглежда и дарява плодовете на своите добродетели от етерна градина, наречена Дух-Живот.
С песни радостни възпей ти на Бога Любовта, наш Баща любим и свят и на вси души познат.“ Самото име на този фундаментален метод на източното езотерично християнство подсказва, че тук става въпрос за цялостен и мащабно разгърнат метод за евритмизация. И наистина Пан-ев-ритмия е тотален-жизнен-ритъм, който е насочен към задвижването и еволюцията на всичките седем духовни нива в целостта на човека. Изящните геометрически форми, описвани от движенията на изпълнителите, сякаш повдигат и благославят по специален начин физическото тяло; силовите потоци, задвижени от ритмичната групова работа на хиляди хора, синхронизирани с дейността на ларинкса и с движенията на крайниците, пронизват и структурират Етерното тяло. Изпълнителите съзнателно работят със своето въображение като възприемат, свободно изграждат и подържат красиви образи в своето съзнание и така повдигат своето Астрално тяло. Мистичната, нежна мелодика хармонизира менталната дейност на човешката индивидуалност, а живописните поетични слова носят виделината на манастичното зазоряване на нашия Дух-Себе. Играейки Паневритмия, човек започва да отглежда и дарява плодовете на своите добродетели от етерна градина, наречена Дух-Живот. Накрая всеобщият-жизнен-ритъм може да ни помогне тук, на физичния план, интуитивно да преживеем космическата реалност на Христовото същество и така пророчески да работим за нашето превръщане в Духочовеци. Паневритмията е нещо изключително древно и едновременно с това е само начало на принципно нов тип явления в човешката култура, които тепърва ще се разгръщат в далечното бъдеще. Специалистите хореографи знаят, че в определени области на света от дълбока древност се е запазил определен тип метод на съхраняване на човешки опит и познания: чрез целостта на последователни, точно определени движения се записва например историята на един народ или легендата за живота на дадено Възвишено същество. Пример за тези древни практики на такава хореографска писменост има все още сред народа на остров Тайга и в традицията на индийския танц. Рудолф Щайнер дава духовно-научните аналогии във форма на движения, които съответстват на определени фонеми, музикални тонове, астрологични знаци и прочее.
към текста >>

Специалистите хореографи знаят, че в определени области на света от дълбока древност се е запазил определен тип метод на съхраняване на човешки опит и познания: чрез целостта на последователни, точно определени движения се записва например историята на един народ или легендата за живота на дадено Възвишено същество.
Изпълнителите съзнателно работят със своето въображение като възприемат, свободно изграждат и подържат красиви образи в своето съзнание и така повдигат своето Астрално тяло. Мистичната, нежна мелодика хармонизира менталната дейност на човешката индивидуалност, а живописните поетични слова носят виделината на манастичното зазоряване на нашия Дух-Себе. Играейки Паневритмия, човек започва да отглежда и дарява плодовете на своите добродетели от етерна градина, наречена Дух-Живот. Накрая всеобщият-жизнен-ритъм може да ни помогне тук, на физичния план, интуитивно да преживеем космическата реалност на Христовото същество и така пророчески да работим за нашето превръщане в Духочовеци. Паневритмията е нещо изключително древно и едновременно с това е само начало на принципно нов тип явления в човешката култура, които тепърва ще се разгръщат в далечното бъдеще. Специалистите хореографи знаят, че в определени области на света от дълбока древност се е запазил определен тип метод на съхраняване на човешки опит и познания: чрез целостта на последователни, точно определени движения се записва например историята на един народ или легендата за живота на дадено Възвишено същество. Пример за тези древни практики на такава хореографска писменост има все още сред народа на остров Тайга и в традицията на индийския танц. Рудолф Щайнер дава духовно-научните аналогии във форма на движения, които съответстват на определени фонеми, музикални тонове, астрологични знаци и прочее. Тези красиви евритмични движения се композират свободно и на практика безкрайно в определени съчетания, за да опишат една цялостна картина на дадено поетично или драматургично произведение. От друга страна, Учителя Петър Дънов, давайки на човечеството Паневритмията, съчетава точно определени движения, които имат строга последователност, музикален фон и поетичен контекст. Тази тоталност от музика, песен, поезия, движения и молитва винаги се изпълнява по един и същ начин не защото е едно ограничено явление, а защото представлява цялостен езотеричен текст, цялостна етерна архитектура, която има точна определена геометрия, структура и смисъл.
към текста >>

Написана е не на хартия и с мастило, а постоянно се изписва в организма на Планетата чрез етерните потоци на колективния братски живот в Христа.
Какво би станало, ако се разменят някои от колоните на катедралата в Шартър или пък се направят от друг по-слаб и неустойчив материал? От построяването на този храм са изминали векове, но той винаги е един и същ за десетки поколения хора, които са го виждали и влизали в него. По аналогия може да се каже, че Паневритмията е един етерен храм, построен от живи, колективно-съзнателни хора. Този храм е всъщност един цялостен организъм със строго определена, стабилна във времето структура, и с физиология, оформена от движения, проникнати от евритмичния принцип. Паневритмията буквално е езотерична книга, дадена от Бодхисатва Майтрея, проявил се в XX век. Написана е не на хартия и с мастило, а постоянно се изписва в организма на Планетата чрез етерните потоци на колективния братски живот в Христа. Само за няколко десетилетия този жив храм, тази жива книга се разпространи в много страни по света и се изпълнява от хиляди хора, но тепърва днес започва духовно-научно да се изследва по смисъл, съдържание и форма. Необикновен и едновременно с това Михаелично грандиозен е фактът, че именно Рудолф Щайнер дава ключовете, които, ако се приложат съзнателно от духовно-научния изследовател, може да се прочете тази свещена книга, наречена Паневритмия. Тук само бегло ще споменем някои резултати от този прочит. (i) В първата част на Паневритмията, в т.нар. двадесет и осем упражнения, е буквално изписана чрез красиви хармонични движения окултната история на нашата планета - от Първия подпериод на Полярната епоха до последния етап на Атлантската епоха.
към текста >>

Ако в този момент Паневритмията се наблюдава отгоре, може да се видят движения, които почти буквално наподобяват спираловидните движения на ръкавите на нашата галактика Млечен път и движенията, породени от социалния живот на звездните системи с техните собствени, локални Ангелски йерархии.
пространствен ключ, в трите части на Паневритмията могат да се съзерцават трите пространствени области на Космоса от геоцентрична гледна точка. Първата част с нейните двадесет и осем упражнения описва плавния, разширяващ се преход, който извършва човешката душа след смъртта си - от Земно-лунната сфера до Сатурновата сфера, като трябва да се има предвид, че всяка от тези сфери има свой физичен, етерен, астрален и идеен план. Срещата на все повече разширяващата се в космичните простори душа с дванадесетте извора на Христовата макрокосмична мъдрост, т.е. с дванадесетте Херувима, обградили нашата Слънчева система, може красиво да се преживее чрез втората част на Паневритмията - Слънчеви лъчи. А навлизането на душата сред необятните звездни простори на нашата галактика Млечен път може да се преживее чрез третата част на Паневритмията - Пентаграм. Ако в този момент Паневритмията се наблюдава отгоре, може да се видят движения, които почти буквално наподобяват спираловидните движения на ръкавите на нашата галактика Млечен път и движенията, породени от социалния живот на звездните системи с техните собствени, локални Ангелски йерархии. На практика духовно търсещият, които играе Паневритмия, чрез този конкретен смислов ключ съзнателно инициира в себе си един вид космическо разширение на съзнанието. По този начин душата придобива една полезна подготовка за процесите, които настъпват едва след смъртта - процеси описани подробно в трудовете на Рудолф Щайнер. Ето защо Паневритмията може да се нарече социално-космогонично явление, разгърнало се в условията на съвременното езотерично християнство. (iii) Паневритмията може да се съзерцава не само от макрокосмична гледна точка. Към нея може да се подходи и от микрокосмична, дори от физиологична гледна точка.
към текста >>

До този момент приблизително десет процента (около 400 беседи и лекции), предимно встъпителните неделни проповеди от поредицата Сила и Живот и първите школски годишнини на Младежкия и Общ окултен клас, са вече преведени на английски и са свободно достъпни в своите предфинални файлове.
Преди няколко десетилетия достъпът до Словото на Учителя Петър Дънов беше ограничен. В духа на разрастващата се европейска глобализация и интеграция, инспирирана от космополитизма на Архангел Михаел, би било крайно неправилно и дори трагично да се ограничава или пренебрегва духовното наследство, дарено на човечеството от Учителя Петър Дънов. От началото на 2005 г. стартира преводаческа инициатива, която има за цел да се преведат всички (приблизително четири хиляди) беседи и лекции, дадени от Учителя Беинса Дуно. Всеки, който желае може, да помогне на тази инициатива. До този момент приблизително десет процента (около 400 беседи и лекции), предимно встъпителните неделни проповеди от поредицата Сила и Живот и първите школски годишнини на Младежкия и Общ окултен клас, са вече преведени на английски и са свободно достъпни в своите предфинални файлове. Достъпът до преводите е възможен на интернет адреса на официалния сайт на Общество Бяло Братство - България: http://www.BeinsaDouno.org http://www.PeterDeunov.com http://www.EsotericChristianity.com Директният и пряк достъп до английските преводи е: http://www.BeinsaDouno.org/translations.htm Също така са налични и свободно достъпни няколко десетки преводи на руски, немски, френски, испански, полски, словашки и гръцки. В момента се подготвя за печат и английски превод на основополагащата панорамна книга „Учителя", която е съставена и издадена от най-близките ученици на Учителя Петър Дънов. Ще завършим тази шава с два оригинални цитата от Словото на Учителя Беинса Дуно на тема Второ пришествие на Христос, като поздравяваме със светъл братски поздрав в Христа всеки антропософ, искрено търсещ Словото и мистериите на Бодхисатва Майтрея! Живият Христос е изявление на Бога, изявление на Любовта. Няма и в Космоса навън, и вътре в мистичните дълбочини на душата по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа. Христос със Своето идване на Земята искаше да даде образ на Божията Любов.
към текста >>

Той е невидимият двигател на целия духовен Живот на човечеството.
Той е Любов. Като казвам Христос, разбирам Същество, което има непреодолима Любов към човечеството и иска да му предаде ценното, което има в Себе Си - това е целта на Христа. Както слънчевата енергия не достига направо до нас, но минава през етерното пространство, така и Божията Любов дохожда до хората чрез Христа, който се явява като посредник на Любовта. Христос отчасти може да се уподоби на красивия и светъл слънчев образ. Той е Великият вдъхновител на всички откровения във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен Живот на човечеството. Той изтърпя и поруганията, и ударите, и кръста, и гвоздеите, и копията. С огъня на Любовта Той разтопи оръжията на насилието - и опитът Му излезе сполучлив. При Своето идване преди две хиляди години Христос ни показа само едната страна на Своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания - ние Го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в Неговата слава, в Неговата Божествена мощ и сила.
към текста >>

Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения -всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което сковава човешкия Живот.
Силен и мощен е сега Христос. В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи, но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят. В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да Го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път. Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения -всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което сковава човешкия Живот. Христос ще посети всеки човек. Той е живият Христос, който внася Живот, Светлина и Свобода за всички души, който повдига и събужда у тях Любов към всичко. Когато казваме, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън. Той не ще дойде нито в човешка, нито в каквато и да е друга форма.
към текста >>

Той е живият Христос, който внася Живот, Светлина и Свобода за всички души, който повдига и събужда у тях Любов към всичко.
В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да Го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път. Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения -всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което сковава човешкия Живот. Христос ще посети всеки човек. Той е живият Христос, който внася Живот, Светлина и Свобода за всички души, който повдига и събужда у тях Любов към всичко. Когато казваме, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън. Той не ще дойде нито в човешка, нито в каквато и да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото Слънце ви е посетило? Помнете, Христос е проява на Божията Любов.
към текста >>

Когато почувствате Неговата Любов, земният ви живот ще се осмисли.
Христос ще се постави в центъра на Новата култура. Любовта като един велик принцип трябва да се изяви в човешката душа и само тогава можем да се съединим с Христа. Едно се иска от всички хора - да се свържат с Христа. Свържете ли се с Него, Той ще бъде с вас до скончанието на века. Той е врата, която води човека от преходното към непреходното, от видимото към невидимото, от омразата към Любовта. Когато почувствате Неговата Любов, земният ви живот ще се осмисли. Тогава умът ви ще просветне, вие ще придобиете Светлината на Новия живот и ще почнете да разбирате. Само при това положение ще разберете връзката, която съществува между Любовта и Живота, между Мъдростта и Светлината и между Истината и Свободата. Докато хората не станат едно с Христа, т.е. докато не станат по мисли, чувства и дела едно с Него, светът няма да се оправи. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в Себе Си Живот, който носи живото Знание и Светлина, който носи Истината и Свободата.
към текста >>

Тогава умът ви ще просветне, вие ще придобиете Светлината на Новия живот и ще почнете да разбирате.
Любовта като един велик принцип трябва да се изяви в човешката душа и само тогава можем да се съединим с Христа. Едно се иска от всички хора - да се свържат с Христа. Свържете ли се с Него, Той ще бъде с вас до скончанието на века. Той е врата, която води човека от преходното към непреходното, от видимото към невидимото, от омразата към Любовта. Когато почувствате Неговата Любов, земният ви живот ще се осмисли. Тогава умът ви ще просветне, вие ще придобиете Светлината на Новия живот и ще почнете да разбирате. Само при това положение ще разберете връзката, която съществува между Любовта и Живота, между Мъдростта и Светлината и между Истината и Свободата. Докато хората не станат едно с Христа, т.е. докато не станат по мисли, чувства и дела едно с Него, светът няма да се оправи. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в Себе Си Живот, който носи живото Знание и Светлина, който носи Истината и Свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на Разумния живот.
към текста >>

Само при това положение ще разберете връзката, която съществува между Любовта и Живота, между Мъдростта и Светлината и между Истината и Свободата.
Едно се иска от всички хора - да се свържат с Христа. Свържете ли се с Него, Той ще бъде с вас до скончанието на века. Той е врата, която води човека от преходното към непреходното, от видимото към невидимото, от омразата към Любовта. Когато почувствате Неговата Любов, земният ви живот ще се осмисли. Тогава умът ви ще просветне, вие ще придобиете Светлината на Новия живот и ще почнете да разбирате. Само при това положение ще разберете връзката, която съществува между Любовта и Живота, между Мъдростта и Светлината и между Истината и Свободата. Докато хората не станат едно с Христа, т.е. докато не станат по мисли, чувства и дела едно с Него, светът няма да се оправи. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в Себе Си Живот, който носи живото Знание и Светлина, който носи Истината и Свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на Разумния живот. Той е Великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство.
към текста >>

За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в Себе Си Живот, който носи живото Знание и Светлина, който носи Истината и Свободата.
Когато почувствате Неговата Любов, земният ви живот ще се осмисли. Тогава умът ви ще просветне, вие ще придобиете Светлината на Новия живот и ще почнете да разбирате. Само при това положение ще разберете връзката, която съществува между Любовта и Живота, между Мъдростта и Светлината и между Истината и Свободата. Докато хората не станат едно с Христа, т.е. докато не станат по мисли, чувства и дела едно с Него, светът няма да се оправи. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в Себе Си Живот, който носи живото Знание и Светлина, който носи Истината и Свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на Разумния живот. Той е Великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Този Христос трябва да знаят човеците днес, Него трябва да видят те - да Го видят и познаят. Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да Го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз обаче поддържам, че ако човек не може да види Христа, нищо не може да стане от него.
към текста >>

За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на Разумния живот.
Тогава умът ви ще просветне, вие ще придобиете Светлината на Новия живот и ще почнете да разбирате. Само при това положение ще разберете връзката, която съществува между Любовта и Живота, между Мъдростта и Светлината и между Истината и Свободата. Докато хората не станат едно с Христа, т.е. докато не станат по мисли, чувства и дела едно с Него, светът няма да се оправи. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в Себе Си Живот, който носи живото Знание и Светлина, който носи Истината и Свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на Разумния живот. Той е Великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Този Христос трябва да знаят човеците днес, Него трябва да видят те - да Го видят и познаят. Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да Го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз обаче поддържам, че ако човек не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Ако вие влезете в хармония с Христа, вашето съзнание ще се събуди, вие ще Го видите.
към текста >>

Още в самото начало е необходимо да опишем използваните духовно-научни методи, с които са получени и разработени настоящите идеи: (i) изследване и мащабно търсене в езотеричните текстове; (ii) духовно-научно анализиране и съпоставяне на натрупаните данни; (iii) оформяне на обобщаващи тези и теореми; (iv) прилагане на принципа на съответствието и аналогията в условията на свободни имагинативни размишления; кулминация на този процес е възприемане на инспиративни мисли и идеи от качествено ново естество (не става въпрос за имагинативно и инспиративно съзнание от най-чист вид, а за първи стъпки в тази посока); (v) разсъждение, обсъждане и проверка на новооткритите данни в група, както и изнасяне на лекции и подготвяне на семинари и дискусии в по-широк кръг по разработени теми и идеи; (vi) причинно-следствено наблюдение на живота в новосъздадената духовно-научна атмосфера; (vii) насочено наблюдение дали новите разработки служат на центриращия Христов принцип, или на полярните луциферични ариманични влияния и дали новите разработки служат на Михаилично космополитните цели за постигането на единна и цялостна общочовешка духовност, центрирана в езотеричното християнство.
Христос иде в света със Своята Разумност и Любов. Христос иде вече на Земята да донесе Божията Любов за всички хора. Той ще учи хората на самопожертване и Любов. Той носи Любов, Мъдрост, Знание, Свобода. Светлината на Христа пронизва навсякъде! Бележки 1. Още в самото начало е необходимо да опишем използваните духовно-научни методи, с които са получени и разработени настоящите идеи: (i) изследване и мащабно търсене в езотеричните текстове; (ii) духовно-научно анализиране и съпоставяне на натрупаните данни; (iii) оформяне на обобщаващи тези и теореми; (iv) прилагане на принципа на съответствието и аналогията в условията на свободни имагинативни размишления; кулминация на този процес е възприемане на инспиративни мисли и идеи от качествено ново естество (не става въпрос за имагинативно и инспиративно съзнание от най-чист вид, а за първи стъпки в тази посока); (v) разсъждение, обсъждане и проверка на новооткритите данни в група, както и изнасяне на лекции и подготвяне на семинари и дискусии в по-широк кръг по разработени теми и идеи; (vi) причинно-следствено наблюдение на живота в новосъздадената духовно-научна атмосфера; (vii) насочено наблюдение дали новите разработки служат на центриращия Христов принцип, или на полярните луциферични ариманични влияния и дали новите разработки служат на Михаилично космополитните цели за постигането на единна и цялостна общочовешка духовност, центрирана в езотеричното християнство. За да бъде настоящата глава максимално прецизна и точна, при изнасянето на дадена информация, имаща свой източник в някой антропософски труд, се посочва каталожен номер и дата на лекция в книгата. Когато се изнася нова теза, получена след интензивна работа с гореописаните методи, се използва знакът [*] като индекс. Това се прави единствено в името на Михаеличната свобода и научния подход към духовността в съвременните условия в епохата на Съзнаващата душа. Екипът, разработил настоящите идеи, по никакъв начин не желае да ги натрапва на читателя с антропософски интереси, а напротив, смирено се надява те да бъдат разгледани като опит за свободно и индивидуално навлизане в широките пространства на духовно-научния океан на съвременното езотерично християнство. 2. Виж GA 130, бележки от сказка, изнесена на 28.11.1911, Щутгарт. 3.
към текста >>

Повече информация за живота на Михаил Иванов може да се прочете на официалната френска страница: www.ffau.org.
Подобни организации, които нямат нищо общо с произлизащото от България езотерико-християнско учение, могат да бъдат директно изследвани от читателя на адреси: украинска апокалиптична секта с теософско еклектични корени, довела до самоубийствени прояви - http:// www.usmalos.com/; пореден случай на самообявил се Месия-Христос, слязъл физически на3emTa-http://visarion.da.ru/; расистка организация, прокламираща надмощие и богоизбраност на Бялата раса - http://churchoftrueisrael.com/. Понятията Бяла Ложа, Бели Братя, Бяло Братово, Братство на Светлината трябва да се разбират само в строг духовно-научен смисъл, използван от Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов: става въпрос за идея, оригинално и конкретно изнесена от съвременните два клона на езотеричното християнство, която се отнася единствено до всички онези десет чина от Ангелските йерархии, група високо еволюирали Учители и техни най-близки ученици и съработници, които имат за свой духовен център, водач и върховен посветител Христос. Правим тази забележка , защото има редица случаи през втората половина на XX век, когато явно злонамерени адепти и пратеници на източни, нехристиянизирани духовни организации или школи на лявото посвещение, или медиуми, извършващи chaneling, които под същите имена провеждат напълно различни представи и идеи относно изброените понятия - представи, идеи и същества, които не са свързани и нямат нищо общо с Христовия Дух. С това се цели да се внесе още по-голям хаос и „лесен улов" на неориентирани и незапознати с Духовната наука хора, които лесно биха попаднали под манипулация от такъв порядък. Нещо повече, авторите на този труд смятат, че това на практика е поредния удар срещу дейността на Учителите на Бялата Ложа - Учителите на Мъдростта и съзвучието на сетивата, и по-специално - поредната атака срещу дейността на проявяващия се в XX век Бодхисатва Майтрея. 57. Повече информация за живота на Михаил Иванов може да се прочете на официалната френска страница: www.ffau.org. в официалната българска страница, посветена на Словото на Учителя Петър Дънов: www.BeinsaDouno.org или в книгата: Louise-Marie Frenette, „Omraam Miklmil Anvanhov et le chemin de Lumirne", Editions A.L.T.E.S.S., Paris, 1997. 58. BidkG4 130,17.09.1911. 59. Виж GA 130, 21.09.1911. 60. Ето една от декларациите на тази тема: Everywhere you are I can be addressed, But in your temples best, Address me and you address, Lord Buddha, Address Lord Buddha, then you address Maitreya. (American Graphics Inc., 1974). 61.
към текста >>

НАГОРЕ

1.3158249855042