Търсене в текстове за 'Счупена ръка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 56 резултата в 8 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук ще посочим няколко упражнения от Учителя, дадени в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, МОК, втора годишнина: „Когато сте нервен, разгневен, направете следното упражнение: запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра и през лявата поемете въздух, като броите мислено до 7.
А ако се поеме въздух през дясната ноздра, се прави обратното. Приемането на въздух през лявата ноздра е в пряка връзка с развитието на сърцето, докато приемането му през дясната ноздра е във връзка с развитието на ума. Такова дишане се прави, за да се възстанови равновесието между ума и сърцето или между електричеството и магнетизма. Понякога е необходимо да се поема последователно ту през едната, ту през другата ноздра – това пак спомага за уравновесяване на двете течения. Ако едно от двете течения вземе надмощие в организма, това причинява нарушение в дишането – в такъв случай то вече не е пълноценно и тогава е необходимо да се прибегне към съзнателно дишане през една от ноздрите. Тук ще посочим няколко упражнения от Учителя, дадени в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, МОК, втора годишнина: „Когато сте нервен, разгневен, направете следното упражнение: запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра и през лявата поемете въздух, като броите мислено до 7. Задръжте приетия въздух, като мислено преброите до 10. После запушете лявата ноздра и през дясната изпущайте въздуха бавно и ритмично, като броите мислено до 9. Това упражнение помага за урегулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка и за усилване на паметта, то е особено необходимо, когато се изучава някакъв учебен предмет. Сутрин и преди обед ще поемате въздуха през лявата ноздра и ще го изпущате през дясната. Вечер ще поемате през дясната ноздра и ще издишате през лявата.
към текста >>

Когато искате да поемете дълбоко въздух, затворете дясната ноздра с ръката си и поемете въздух през лявата.
За предпочитане е да се прави сред Природата, на чист въздух, а не в стаята.“ Ето две подобни упражнения от Учителя, дадени в „Отношение между числата“, лекция от томчето „Форми в Природата“: „В Божествения свят, когато се гради едно здание, всякога се предвиждат две врати. През едната се влиза, а през другата се излиза. Същото може да се направи и с човешкия нос. Когато искате да поемете дълбоко въздух, затворете дясната ноздра с ръката си и поемете въздух през лявата. След това затворете лявата си ноздра, като задържите въздуха известно време в дробовете си, после отворете дясната ноздра и бавно изпущайте въздуха навън. По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят на двете течения в живота. Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете това упражнение, като се свързвате с Божественото съзнание.“ „Тридесет дни подред може да правите следното упражнение: затискате дясната ноздра и като поемате въздух през лявата, мислено произнасяте формулата: „Само Божията Любов е Любов.“ Като задържите въздуха известно време в дробовете си, ще отворите дясната ноздра и бавно ще изпуснете въздуха навън, като произнасяте същата формула, но със затворена лява ноздра. Правете упражнението три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер, когато имате разположение и време; всеки път ще правите 3 или 10 пъти вдишване и издишване.“
към текста >>

Отмахни от това свято място образа на счупената стомна или скарването между хората.
Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора – при дишане не трябва да се занимаваш с погрешките на хората, но постави в ума си хубавото, което срещаш в живота. Мисли за дърветата, които цъфтят, за реките и бистрите извори, които текат – тогава възприемаш добре Божествените блага на въздуха. Срещнеш някое хубаво растение – фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си. Видиш някой хубав извор, някоя канара в планината – запази ги в ума си. Хубавите картини извикват в ума ни и хубави мисли, чувства и постъпки. Отмахни от това свято място образа на счупената стомна или скарването между хората. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква разположение на духа и ум, изпълнен с красиви мисли. Ако приемаш въздух, а в ума ти са се насадили отрицателни мисли, тровиш себе си. Като се безпокоиш за нищо и никакво, тогава не можеш да придобиеш праната.“ Всяко неразположение, всяко лошо чувство, желание или постъпка разстройват дишането, изгубва се интимният контакт с Божествените блага, които проникват въздуха.
към текста >>

При стомашни или коремни болки правете 4 пъти дневно по 6 дихателни упражнения, като същевременно поставяте лявата длан върху мястото на болката, а върху нея – дясната ръка, също с длан навътре, защото жизнените струи, които излизат от ръцете, са лековити.
При бързо и плитко дишане поради натиска на диафрагмата често пъти сърцето заболява. И затова при някои сърдечни болести се препоръчва дълбоко дишане, за да привикне диафрагмата към нормалното си разположение и по този начин да се намали натискът върху сърцето и белия дроб – така се създават условия за излекуване. Дълбокото дишане, съчетано с други подходящи методи, се прилага с успех и при регулиране на кръвното налягане. Съзнателните ученици на Живота се лекуват с дьлбоко дишане. Който диша правилно, може да измени състоянието на храносмилателните органи и да бъде господар на нисшите сили в себе си. При стомашни или коремни болки правете 4 пъти дневно по 6 дихателни упражнения, като същевременно поставяте лявата длан върху мястото на болката, а върху нея – дясната ръка, също с длан навътре, защото жизнените струи, които излизат от ръцете, са лековити. При простуда, като се направят упражнения за дълбоко дишане, става загряване и лечебно изпотяване. При нервни болести също би трябвало да се приложи дълбокото дишане, съчетано с разходки и излагане на слънце при изгрев и в първите два часа след него. При парализа съответният орган е здрав анатомически, но е обезсилен нервът, който го инервира. Чрез дълбоко дишане праната може да съживи нервната система и оттам да настъпи раздвижване наново. В 18-а лекция на МОК, четвърта година, Учителя препоръчва на болни от туберкулоза следното: „Хора със слаби гърди трябва да поживеят на високи места – над 2 000 м височина, където въздухът е чист и лек.
към текста >>

2. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

При счупена кост околните тъкани се превръщат в други тъкани, които са нужни: установено е как част от мускул в съседство със счупена кост се превръща в хрущял и след това – в костна тъкан.
И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физическото тяло и тези радиации? Учителя дава по този въпрос следните разяснения в „Хигиенични правила“ из книгата „Святото място“: „Вие трябва да изучавате организма не само външно – анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете как го е създала Природата и какво е предвиждала тя.“ И още: „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате телата на човека: физическо, астрално, умствено и причинно. Както физическото тяло си има своя анатомия и физиология, също така и другите тела имат своя анатомия и физиология.“ (“Деятелност на сърцето“ от книгата „Противоречия в живота“) В организма се забелязва действието на една разумност и тя е най-важният лечебен фактор. Например белите кръвни телца се справят с нахлулите в тялото микроби; също така е интересно как разумността, която работи в организма, лекува раните: първо клетките на мускулите ускоряват делението си и образуват нова червена тъкан, после клетките на кожата започват да се разпространяват и я покриват напълно. При счупена кост околните тъкани се превръщат в други тъкани, които са нужни: установено е как част от мускул в съседство със счупена кост се превръща в хрущял и след това – в костна тъкан. При прерязване на артерия изтеклата навън кръв се съсирва и така кръвотечението спира, след което белите кръвни телца и клетките от околните тъкани навлизат във вътрешността на съсирената кръв в съседство с прерязаната артерия и я възстановяват малко по малко. Разумният принцип, който работи в организма, се проявява и при загуба на кръв, като комбинира няколко най-целесъобразни метода за постигането на поставената цел. Ето и думите на д-р Алекси Карел: „При кръвоизлив всички кръвоносни съдове се свиват и с това увеличават относителното количество на кръвта, която остава. Пациентът изпитва жажда и водата, която изпива, дава веднага на кръвната плазма предишния ѝ обем. Течността от тъканите и мускулите преминава през стените на капилярите и прониква в кръвоносната система.
към текста >>

Те биват отстранени така, както отхвръква сабята от ръката на човек, приближил я до струята на водопад, падащ от 100 м височина.
Той всичко люби и на всичко се радва – това именно е молитвеното състояние, което лекува. Оздравяващият има прозрение за Божествените основи на Битието, изпитва благодарност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на синьото небе – във всичко вижда присъствието на Божественото и душата му се изпълва с възторг и музика. Той успешно възвръща здравето си, понеже се свързва с неизчерпаемите извори на живот, привлича ги и те реорганизират материята на организма му. Това е едно състояние, в което човек трябва да се освободи от всички излишни безпокойства и да дойде до състояние на обнова, чистота и вяра; именно тогава ще бъде възприемчив към вълната на Божествения живот, който непрестанно се изявява. Трептенията му така се повишават, че никакви трептения на болестта, бавни и с дълги вълни, не могат вече да съществуват в него. Те биват отстранени така, както отхвръква сабята от ръката на човек, приближил я до струята на водопад, падащ от 100 м височина. IV. Регулаторът на електромагнитните течения в човешкия организъм „Правилните мисли, чувства и постъпки са регулатори на електромагнитните течения в човешкия организъм“, изтъква Учителя. Следващите редове изясняват илюстративно този въпрос: представете си кон, впрегнат в кола и подкаран от колар – аналогия на тялото е колата, електромагнитните течения в организма са конят, който я тегли, докато разумното, което работи в организма, или психичният фактор, е коларят, който подкарва коня. Между тези три страни на човешкото естество има взаимодействие и взаимна зависимост и който иска да изучи основните закони на здравето, трябва да се спре и да ги опознае. Научните изследвания са установили, че човешкият организъм, както и всяко друго същество, е източник на електричество.
към текста >>

3. Интересни прояви в живота на растенията и животните - Боян Боев (1883 – 1963)

б/ Д-р Фокашон е правил следния опит: хипнотизира едно лице, написва с обикновен молив върху кожата на ръката му една дума и му казва, че в 4 часа след обед на мястото на тази дума ще бликне кръв.
То пуснало вратата, и тя помислила, че вратата ще го застигне и ще смаже крака му. Това не станало, обаче тя веднага почувствала, че кракът й силно заболял и то тъкмо там, дето тя мислела, че вратата ще притисне детето. Тя не могла да мръдне крака си от мястото му. С разтривки едвам се довлякла у дома си. Там видяла, че кракът й е зачервен и подут, и тя е трябвало няколко седмици да прекара на легло. б/ Д-р Фокашон е правил следния опит: хипнотизира едно лице, написва с обикновен молив върху кожата на ръката му една дума и му казва, че в 4 часа след обед на мястото на тази дума ще бликне кръв. Събужда го, и наистина, към 4 ч. след обяд върху написаната с молив дума бликнала кръв. в/ Опитите на Павлов. Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода на куче. Същевременно пробил дупка в стомаха и наблюдавал, какво става в него през време на опитите.
към текста >>

При счупена кост, ако в близост имаме мускул, той се превръща в хрущял, който от своя страна става на кост, за да се постигне зарастването на костта.
Тогава идваме вече до психичния фактор при биологичните процеси. В такъв случай ще имаме тъй нареченото пряко приспособление. То е такова приспособление, при което играе ролята вътрешният, психичният фактор в самия организъм. А щом приемем веднъж, че в организма действа психичният фактор като автор на целесъобразността и прякото приспособление, тогава трябва да приемем, че този фактор играе важна роля и при самия еволюционен процес. Че наистина имаме един разумно действащ вътрешен фактор в организма, се вижда между другото и от зарастването на раните - външни и вътрешни - или от поправката на други повреди в организма. При счупена кост, ако в близост имаме мускул, той се превръща в хрущял, който от своя страна става на кост, за да се постигне зарастването на костта. Тук виждаме, как разумно постъпва вътрешният фактор, като изменя даже мускула на кост, щом това е износно или целесъобразно за организма. Но ако има други по-близки тъкани, които по-лесно могат да се превърнат в костна тъкан, тогава околните мускули не вземат участие. В най-разнообразни и трудни случаи винаги организмът избира най-целесъобразния път за възобновяване на тъканите, за тяхното превръщане, за да се създаде или поправи повреденият орган. Чудна разумност се вижда в работата на околните тъкани при зарастване на вътрешни рани на организма. За да се изтъкне още по-ясно вътрешната регулативна способност на организма, биолозите правиха ред опити, при които е изключено действието на естествения подбор и констатираха целесъобразно и разумно приспособлениe на клетките, тъканите, органите и системите на организма към изменените условия.
към текста >>

4. 07. Важно психично условие за дълбокото дишане - Боян Боев (1883 – 1963)

Не дръж в ума си образа на счупена стомна или скарването на хора.
И тогава ти възприемаш добре Божествените блага с въздуха. Срещаш някое хубаво растение; фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си. Видял си някой хубав извор; задръж то в съзнанието си. Видял си на планината някоя хубава канара; запази я в ума си. Хубавите картини извикват в ума ни хубави мисли, чувства и постъпки. Не дръж в ума си образа на счупена стомна или скарването на хора. Този въпрос има отношение с дишането. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли". Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителя нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането Учителя се изразява със следните думи (15): "За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка.
към текста >>

Световното сърце е приготвило всички възможности за своите деца и с нежна и любеща ръка ги води към сияйните простори на светлината, свободата и радостта.
Също и въздухът е израз на Любовта на тези Космични сили, които стоят зад всички видими явления. Разумното начало в света ни дава като любовен дар за нашето повдигане въздуха с всички ценни сили, които го проникват. Тая идея трябва да буди в нас при дишането свещен трепет, благоговение, благодарност и любов към Великата Разумност. Това е дишане с Любов! При дишането трябва да съзнаваме, че въздухът е израз на Любовта на Великата мирова майка към нейните деца. Световното сърце е приготвило всички възможности за своите деца и с нежна и любеща ръка ги води към сияйните простори на светлината, свободата и радостта. Когато тая идея живо изпълва съзнанието ни при дишането - това е дишане с Любов. Тогава дишането става свещенодействие. То става разговор между човека и Бога! Тогава то става мощен фактор за физичното и духовното повдигане на човечеството. Тогава дишането става магичен ключ за велики постижения в областта на духа!
към текста >>

5. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

И баба Ана е донесла да тури тия всичките работи под пренесения, че ставали по-лековити… като кога с ръка да хвърлиш злато.
И да видиш, оттогава, слава богу, като че с пръст развърза̀. Сега, сирота Тошевица, трички ги има — две момченца и едно момиченце… море, да ги видиш, у капка да ги изпиеш: едно от друго по-хубавички. Па и она, сирота невеста, посъвзе се, поправи се, разхубави се, па си живува хубаво с човека си. Ама де, що е рекъл некой… за пара е лек, ама знаеш ли го къде е и кое е? Разказва баба Ана и за билките: бре вратиката да отвръща от лошо; бре за смила, че се носи за милост; разставичето за разставане… кога дойдеш дип до зор; свекървиното око да се топи на млада месечина в ново гърне с оцет, за да закьорави лошите свекърви, та да не мъчат снахите си… бре това, бре онова… за всека билка все по нещо… всека си имала своя лек. И баба Ана е донесла да тури тия всичките работи под пренесения, че ставали по-лековити… като кога с ръка да хвърлиш злато. Докато това ставаше вътре при пренесения, отвън поповете и калугерите още не беха се спогодили със своите мнения: Василева молитва, светена вода, светено масло… разни глави — разни акъли. Току по едно време се постишиха и позамлъкнаха. Дойде при тех и хаджи Илия. А знаете ли кой беше хаджи Илия? Един беше той, бил, па го нема и нема да го има.
към текста >>

Щом научи каква е работата, а той поизгледа поповете с един остър поглед, както това правят фелдфебелите със своите солдати, хвана в левата ръка своите кехлибарени броеници, а с десната задържа само най-горните две зрънца с кръстчето и промъмра натъртено: „Бдение всенощно и вседневно, докато се не свести пренесеният!
Такъв беше хаджи Илия. От него трепереха всички, като почнеш от клисарите и анагнозите, па дори до владиката. Неговият авторитет стоеше по-горе от всички; да беше на некое изложение, щеха да му залепят на челото една хартия с надпис: „Hors concours“. Всеки ще разбере, че неговото появяване при пренесения ще разреши изведнъж спорния въпрос. Така и стана. Щом научи каква е работата, а той поизгледа поповете с един остър поглед, както това правят фелдфебелите със своите солдати, хвана в левата ръка своите кехлибарени броеници, а с десната задържа само най-горните две зрънца с кръстчето и промъмра натъртено: „Бдение всенощно и вседневно, докато се не свести пренесеният! “ Рече и отсече. Никакви възражения, никакви пояснения и никакви допълнения. Поповете се сговориха: кой подир кого ще бди и кой кои молитви ще чете и — всичкото наред. * * *
към текста >>

Той посегна с ръка да го улови и да го умъртви, но бае Митар му възбрани това, като каза:
Никой не можеше да отреже като с нож думата, както това знаеше да направи бае Митар. Един път след парастаса за едни деветини беше сложена софра в къщата на покойния. Наредили се всички, па и бае Митар с них на софрата. Летно време задух, па затова софрата беше сложена на пруста — на ветринка. Над един от гостите, който стоеше по начело, се спуща един паяк. Той посегна с ръка да го улови и да го умъртви, но бае Митар му възбрани това, като каза: — Живей и остави всеки живот да живее. Гостенинът се пообрецна към бае Митра и го запита: — Зер и паяците требват на тоя свет, я ми кажи аджеба като за каква файда ли са? — За да учат хората на акъл, които са по-глупави от тех — отговори бае Митар така бързо, като че отговорът му бе забоден в пояса до дивита. — Как ги учат?
към текста >>

Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза:
— Пияницата човек е като двойно луд, защото лудият се познава само по лицето, отпред, а пияницата и откъм гърба, когато ходи. На една забележка, която направи дедо Тоньо терзията относно излекуването на пиянството, бае Митар каза: — Пияницата човек е също като лош сахат — все го курдисваш и поправяш и все отново се разваля. В това време беха дошли да се покажат изложени на дискос даровете на невестата, та като се хвалеха, че са много китени и гиздави, стана дума за късмет в задомяването, за добро живуване, за това, за онова, па най-после се отвори дума и за добро или лошо живуване между некои домакини. Чорбаджи Игнат соватчията запита така, напреки, бае Митра да си каже какво мисли за домашната спогодба. Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза: — Домашната спогодба е като тая погача: горната кора е мъжът, а долната — жената. Ако корите са кабардисали, и средината се яде с ищах; клисава ли е средината — и корите са хвърлят и те не могат се дъвка. Всички гости беха възхитени от тоя мъдър отговор, но чорбаджи Игнат, като чорбаджия, искаше да излезе юстѐ, та прибави: — Така е, така, ама всичкото става пак от любовта. Ако са се взели с любов, а оно харно, ако ли не, оно става чапрашък.
към текста >>

Хаджи Ибрахим, Шерифовият зет, беше казал веднъж насред кафенето на Ташкюприя, пред всичките аги, че бае Митар бил толкова ербап на тия работи че да му занесеш раздробена кост на парчета у чевре свита, Митар ще я натъкми и изцери, като че не е нито била счупена.
— Ще ти направя — каже — кантарион, па не само от порезано и изгорено, ама баш да е и от змия рана, па пак ще зацелее у двайсет и четири сахата, като че да не е била. Откъм тия работи, за лекуването санким, бае Митар беше пръв — прочут беше чак и у Влашко. Като него никой не можеше да прави счупено, навито или изкълчено; като него никой не знаеше да реже слепите цирове, да реже брадавици, да лекува рани от куршум, от нож, от натъртено… от всичко, от всичко. Прочут беше и между българи, и между турци, и между евреи. Бае Митра търсеха и по пашовите конаци, и по бейските къщи, па и по най-сиромашките колиби. Хаджи Ибрахим, Шерифовият зет, беше казал веднъж насред кафенето на Ташкюприя, пред всичките аги, че бае Митар бил толкова ербап на тия работи че да му занесеш раздробена кост на парчета у чевре свита, Митар ще я натъкми и изцери, като че не е нито била счупена. За да каже тия думи, хаджи Ибрахим имаше пълно право, защото, ако не беше бае Митар, снаха му, прочутата гюзел Гюлханъм, щеше да си остане саката тюкюрем и с двата крака, когато се подплашиха конете на интофа им, та прегазиха ханъмката. Ама и каква ханъмка беше… грех да те е да я видиш саката при нейната хубост, па макар и да не си турчин. Когато я изцери бае Митар, хаджи Ибрахим му покланяше едно лозе от шест хиляди лози в Орешец, един кат чохени дрехи и тридесет османлии жълтици, но бае Митар не взе нито лозето, нито дрехите, нито жълтиците. — Не можем да чиним кабул, ефенди — казва бае Митар на хаджи Ибрахим… — Не го правя ни за имот, ни за пари, а за себап. От бога ми е бадева — и я го правя за хаир…
към текста >>

Погледна поп Яньо, па редом всичките попове и хората, що беха наоколо, издигна си десната ръка, прекръсти се и се подзе, та седна с изпружени още крака.
Това мое положение, колкото и да ми беше тягостно тогаз, стана причина да узная за бае Митра пророка това, което сега ще ви разкажа. Събравшите се комшийки заедно с тетка и мама беха заприказвали за бае Митровото възкресение, па и какво ли друго можеха да намерят по-любопитно за приказка, като това беше тогаз „злобата на деня“, както се казва по сегашному. — Попръскали го, казват, със светена вода, та се свестил — каза баба Таца. — Не е, не, аз бех там — отговори тетка Елисавета, — като му дочетоха дванадесетте евангелия, па го миросаха с мирото от маслоосвещението, а он бледен, какъвто беше, току захвана малко да добива лице, попромени се, па му светна, светна лицето, като че гледа ангели. Най-напред помръдна с лявото око, после дигна десната трепка, поизгледа като треповен, па си отвори после хубаво очите. Погледна поп Яньо, па редом всичките попове и хората, що беха наоколо, издигна си десната ръка, прекръсти се и се подзе, та седна с изпружени още крака. Поп Яньо го запита помни ли се, а той кимна с глава и каза да го заведат в черква. Подигнаха го, изправи се и тръгна! — Също като сиромах Лазар — добави кака Кирка. — Така, така, също, асли второ възкресение Лазарово — отговори тетка и пак настави: — В черква чини метани и изреди, та целува всичките икони, после се спре пред иконата на страшния съд, посочи с пръст и каза: „Това видех като наяве… всичко изгледах и чух и всичко ще ви разкажа“.
към текста >>

Както си седел на скемлето, с шилото в една ръка и кърпачката игла в другата, така се и търколил и — това си би от Иго и от неговите мъки, неволи и патила!
Беят се втурне към него: „Бре, гяур Иго, бре, аврад, бре, ана, дин, бре, иман… защо не станеш да ми дадеш селям и да ми се поклониш? Не ме ли знаеш ти мене, че аз съм Дели Ахмед бей? “ Иго го поизгледал малко философски и му казал: „Как да те не знам? … Нали съм те хранил, поил едно време на софрата си, па сега, вместо да познаеш аркадаша си, а ти искаш да ти се покланям — да ти правя теменна… Йок, Ахмед бей, йок, ти требва да ми се покланяш, а не аз на тебе“. Беят кипва и ни две, ни три, а ятаганът от пояса, та в гърдите на Иго. Както си седел на скемлето, с шилото в една ръка и кърпачката игла в другата, така се и търколил и — това си би от Иго и от неговите мъки, неволи и патила! … „Сеяно жито, порасло тръне, дошло порой, отвлекло го, па си нищо на света: ни по-лек, ни по-тежък, ни по-весел, ни по-жален — светски работи! “ Такъв некролог беше изрекъл за Иго бае Митар. Тетка Елисавета продължаваше разказа на бае Митра: — Курдисаха везнето, ама ни покачено, ни подпрено, така си виси само, като на въздуха.
към текста >>

…“ „Ето на̀ — показва му ангелът една книга, — на̀ тук са написани… сам със своята ръка си си ги написал… Всеки човек, докато е жив, и без да знае, сам си пише и греховете, и добрините, що ги е вършил на света!
Петър беше взел вече перото да го пише у грешния тефтер, но Иго се сепна и продума: „Ама как така грешен? … Я стойте да видя? Прави ли са тези везни? … Знаете, я съм много видел, много патил… много са ме мамили там, като бех на земята, лъгали са ме и на везни, и на кантар, и на аршин, и на шиник, и… на оканици — продума Иго и се малко поизчерви, като се сети за оканиците с вино и ракия, що ги е изпил, и пак заговори: — Кой не ме е мъчил и с що не са ме мъчили… та недейте ми замерва, че и сега не смея да вервам на хората… Ех, да знаете вие що съм изпатил аз там от хората…“ Ангелът му пресече думата и му каза: „Тук не са хора като там, долу, тук лъжата в нищо не минува… Тия везни са най-правите от всички везни, що ги има по света — на̀, погледни, виж сам! “ Иго пристъпи към везните, прихвана иглата на езичето, що се клима налево и надесно, поспре я, гледа, гледа… виде, че везните наистина са прави, па запита: „Ех, добре, я да видим какви ми са греховете, откъде ги набрахте толкова? …“ „Ето на̀ — показва му ангелът една книга, — на̀ тук са написани… сам със своята ръка си си ги написал… Всеки човек, докато е жив, и без да знае, сам си пише и греховете, и добрините, що ги е вършил на света! “ „Дай да видя дали е истина писано с моя ръка — продума Иго и добави: — Може некой да ми е преправил писмото, знаеш, много работи се случват там, долу… какво не съм видел? … И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света! “ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове! …“ Ангелът му подаде книгата, на която беха написани добрините на Иго. Чете Иго, чете и се чуди: „Я ли не разбирам, или некой янлъшък има тука?
към текста >>

“ „Дай да видя дали е истина писано с моя ръка — продума Иго и добави: — Може некой да ми е преправил писмото, знаеш, много работи се случват там, долу… какво не съм видел?
… Я стойте да видя? Прави ли са тези везни? … Знаете, я съм много видел, много патил… много са ме мамили там, като бех на земята, лъгали са ме и на везни, и на кантар, и на аршин, и на шиник, и… на оканици — продума Иго и се малко поизчерви, като се сети за оканиците с вино и ракия, що ги е изпил, и пак заговори: — Кой не ме е мъчил и с що не са ме мъчили… та недейте ми замерва, че и сега не смея да вервам на хората… Ех, да знаете вие що съм изпатил аз там от хората…“ Ангелът му пресече думата и му каза: „Тук не са хора като там, долу, тук лъжата в нищо не минува… Тия везни са най-правите от всички везни, що ги има по света — на̀, погледни, виж сам! “ Иго пристъпи към везните, прихвана иглата на езичето, що се клима налево и надесно, поспре я, гледа, гледа… виде, че везните наистина са прави, па запита: „Ех, добре, я да видим какви ми са греховете, откъде ги набрахте толкова? …“ „Ето на̀ — показва му ангелът една книга, — на̀ тук са написани… сам със своята ръка си си ги написал… Всеки човек, докато е жив, и без да знае, сам си пише и греховете, и добрините, що ги е вършил на света! “ „Дай да видя дали е истина писано с моя ръка — продума Иго и добави: — Може некой да ми е преправил писмото, знаеш, много работи се случват там, долу… какво не съм видел? … И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света! “ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове! …“ Ангелът му подаде книгата, на която беха написани добрините на Иго. Чете Иго, чете и се чуди: „Я ли не разбирам, или некой янлъшък има тука? Тука са написани такива добрини, за които аз не съм хич мислил!
към текста >>

“ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове!
… Знаете, я съм много видел, много патил… много са ме мамили там, като бех на земята, лъгали са ме и на везни, и на кантар, и на аршин, и на шиник, и… на оканици — продума Иго и се малко поизчерви, като се сети за оканиците с вино и ракия, що ги е изпил, и пак заговори: — Кой не ме е мъчил и с що не са ме мъчили… та недейте ми замерва, че и сега не смея да вервам на хората… Ех, да знаете вие що съм изпатил аз там от хората…“ Ангелът му пресече думата и му каза: „Тук не са хора като там, долу, тук лъжата в нищо не минува… Тия везни са най-правите от всички везни, що ги има по света — на̀, погледни, виж сам! “ Иго пристъпи към везните, прихвана иглата на езичето, що се клима налево и надесно, поспре я, гледа, гледа… виде, че везните наистина са прави, па запита: „Ех, добре, я да видим какви ми са греховете, откъде ги набрахте толкова? …“ „Ето на̀ — показва му ангелът една книга, — на̀ тук са написани… сам със своята ръка си си ги написал… Всеки човек, докато е жив, и без да знае, сам си пише и греховете, и добрините, що ги е вършил на света! “ „Дай да видя дали е истина писано с моя ръка — продума Иго и добави: — Може некой да ми е преправил писмото, знаеш, много работи се случват там, долу… какво не съм видел? … И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света! “ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове! …“ Ангелът му подаде книгата, на която беха написани добрините на Иго. Чете Иго, чете и се чуди: „Я ли не разбирам, или некой янлъшък има тука? Тука са написани такива добрини, за които аз не съм хич мислил! … Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие? … Где са, написани серафимите, що ги заръчах на Цеко куюмджнята, та ги прави за църквата?
към текста >>

Излезе архангел Гавраил, пружи ръка, та хвана книгата и почна:
Беше се скротил, беше се смирил, като Тачо просякът, както се свива пред черквата, за да му хвърлят един мангър. Греховете много — беха ги натоварили на едни кола, впрегната с два чифта биволи. Ашикере си се видеше кое кьопче от везнето ще натегнее. Та асли и от другата страна немаше що да турят! … Ангелът му подаде книгата с греховете да ги чете, но той климна с глава и рече да му ги четат други. Излезе архангел Гавраил, пружи ръка, та хвана книгата и почна: — От грех си почнат, истина, за това е крива майка ти, но нейния грех тя изкупи с твоите злини: ти я остави да гладува баш тогава, когато ти се въргаляше в боллук. Първата си жена, дето а взе, взе я с измама, а не по любов; ти обичаше само парите й и като ги тури на ръка, измислюваше най-грозни мъки, за да я умориш, та да се куртулисаш от нея. Грозни беха твоите мъчителства и с тех тя изкупи греховете си. Мола Хазредин, твоя благодетел, който ти даде хлеб в ръцете и те направи човек, ти взе, че го задуши с памуклията ястък, намести го в кревата, като че е умрел от своя смърт, открадна му парите и с откуп стана голем човек. Пред големците се превиваше като чърв, лижеше им краката, целуваше им чехлите и те верваха на всичките интриги, клевети и злорадства, чрез които съсипа и хвърли в сълзи и кал толкова хора, толкова вдовици, толкова невинни деца, само и само да постигнеш своята ненавист, своята злоба, своята черна завист.
към текста >>

Първата си жена, дето а взе, взе я с измама, а не по любов; ти обичаше само парите й и като ги тури на ръка, измислюваше най-грозни мъки, за да я умориш, та да се куртулисаш от нея.
Ашикере си се видеше кое кьопче от везнето ще натегнее. Та асли и от другата страна немаше що да турят! … Ангелът му подаде книгата с греховете да ги чете, но той климна с глава и рече да му ги четат други. Излезе архангел Гавраил, пружи ръка, та хвана книгата и почна: — От грех си почнат, истина, за това е крива майка ти, но нейния грех тя изкупи с твоите злини: ти я остави да гладува баш тогава, когато ти се въргаляше в боллук. Първата си жена, дето а взе, взе я с измама, а не по любов; ти обичаше само парите й и като ги тури на ръка, измислюваше най-грозни мъки, за да я умориш, та да се куртулисаш от нея. Грозни беха твоите мъчителства и с тех тя изкупи греховете си. Мола Хазредин, твоя благодетел, който ти даде хлеб в ръцете и те направи човек, ти взе, че го задуши с памуклията ястък, намести го в кревата, като че е умрел от своя смърт, открадна му парите и с откуп стана голем човек. Пред големците се превиваше като чърв, лижеше им краката, целуваше им чехлите и те верваха на всичките интриги, клевети и злорадства, чрез които съсипа и хвърли в сълзи и кал толкова хора, толкова вдовици, толкова невинни деца, само и само да постигнеш своята ненавист, своята злоба, своята черна завист. От небето ти се изпрати един хабер — умре ти първото дете, — но ти не иска̀ да се свестиш, не иска̀ да се сепнеш! След като погреба детето си и ръцете не беше още си измил от пръстта, която хвърли върху гроба му, ти заповеда да хвърлят невинни хора в занданите и мислеше с това да ти отлекне на кахърите, но ти стана по-голем звер!
към текста >>

Моя дел съм си взел… хесапо е чист… ракам сам правих — това си е ваше… с децата… ни една счупена аспра чужда не кабуля!
Свие ги на възел в едно кьоше от кърпата си, па тури надире мушамената кесия и извади другата, гдето е от син американ. Отброи и от нея 250 бели меджидии, сипе ги в кърпата, завърже я и стане, та у големата стая. Там, пред иконата и кандилото, кръсти се чорбаджи Рангел и чини тридесет и три метании, па стане с парите, та при вдовицата на Атанаса. Те, каже, така и така… ех, знаеш, човеци сме, па сме греховни, па етѐ, като ми се прати хабер оттам, че чедото ми се мъчи и не може мир да намери, рекох: „Море каил съм калта под ноктите си да продам, само чедото си да избавим от ония мъки там. Па те, сега вземи, па скрий за децата си… това си е нихно и твое… баща им ги е спечелил! Моя дел съм си взел… хесапо е чист… ракам сам правих — това си е ваше… с децата… ни една счупена аспра чужда не кабуля! “ Подир тая случка чорбаджи Рангел стана бамбашка човек: от него по-праведен немаше вече в града. Един път бай Митар минал край кръчмата на Тасо цинцарина. Тасовата кръчмарница беше една от първите в града, а Тасо си играеше с пари — беше много богат. Никой не знае как и откъде се е замогнал, но всички знаеха, че един беше Тасо цинцаринът по сермията си. Тасо беше много набожен: никога не пропущаше литургия или каква и да е служба в черква.
към текста >>

6. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Ако не внимаваш и допреш ръката си до горяща печка, ти ще се изгориш.
Той започва да се гневи, да търси причината вън от себе си и казва, че светът е неразумен. Светът е създаден разумно, но хората не постъпват разумно. За да живее правилно, да няма мъчнотии, човек трябва да бъде разумен. Като не постъпва правилно, без да иска човек привлича страданието към себе си. В този смисъл страданието е налягане или депресия. Ако не внимаваш и допреш ръката си до горяща печка, ти ще се изгориш. Изгарянето не е нищо друго, освен налягане, при което човек получава нещо отвън, а същевременно дава нещо от себе си. Той дава повече, а взима по-малко. Понеже обмяната е неправилна, непременно ще дойде страданието в каква да е форма. Иска ли да не страда, човек трябва да спазва закона на обмяната: колкото даваш, толкова ще получиш. Ако даваш много, ще получиш много.
към текста >>

Един човек върви по улиците и в ръката си носи чанта, в която има пари и важни документи.
Като мисли право, той може да си обясни законите на живота и да добие оная свобода, която му дава възможност да учи и да работи. Всички външни условия, които въздействат върху човека, благоприятни или неблагоприятни, приятни или неприятни, представят налягането. Вътрешният живот с обикновените мисли, чувства, стремежи, желания, безпокойства, тревоги, смущения, обезсърдчения на човешката личност, представя напрежението. Тия две сили, които действат отвън и отвътре, трябва да се организират от божественото. Как се познава една божествена проява? Един човек върви по улиците и в ръката си носи чанта, в която има пари и важни документи. Той не забелязъл, че чантата не е здрава и спокойно продължава пътя си. Чантата се скъсва и в ръката на човека остава само дръжката й. След него върви друг човек, вижда чантата на земята, взима я, настига първия, комуто принадлежи чантата и му я подав. Този човек постъпва по божествен начин. Той дава ход на божественото в себе си.
към текста >>

Чантата се скъсва и в ръката на човека остава само дръжката й.
Вътрешният живот с обикновените мисли, чувства, стремежи, желания, безпокойства, тревоги, смущения, обезсърдчения на човешката личност, представя напрежението. Тия две сили, които действат отвън и отвътре, трябва да се организират от божественото. Как се познава една божествена проява? Един човек върви по улиците и в ръката си носи чанта, в която има пари и важни документи. Той не забелязъл, че чантата не е здрава и спокойно продължава пътя си. Чантата се скъсва и в ръката на човека остава само дръжката й. След него върви друг човек, вижда чантата на земята, взима я, настига първия, комуто принадлежи чантата и му я подав. Този човек постъпва по божествен начин. Той дава ход на божественото в себе си. Той не се съблазни от съдържанието на чантата, но веднага я даде на притежателя й. В божествения свят кражби и престъпления не стават.
към текста >>

Събраното жито да бъде под фараоновата ръка, да се пази за храна в градовете.
Голямото изобилие ще се забрави, защото гладът ще опустоши земята. Повторението на съня показва, че това нещо е определено отгоре да стане. И сега нека фараонът намери мъдър човек, когото да постави управител на Египет. Нека определи настойници по цялата земя. След това нека отдели петата част от храната на изобилните години. Събраното жито да бъде под фараоновата ръка, да се пази за храна в градовете. Като дойдат седемте гладни години, ще има храна за целия Египет. След това Йосиф бил поставен управител на Египет. За да дойде до това положение, управител на Египет, Йосиф мина три пъти през процеса на налягането: омразата на братята му и продаването му като роб в Египет, изкушението от господарката му и прекарването му две години в затвора. В изпитанията, през които Йосиф мина, има едно интересно съвпадение, участието на неговата дреха. Бащата на Йосиф направи пъстра дрешка на любимия си син.
към текста >>

Като види, че е набол крака си на дребни частици от стъкло, той внимателно ги изважда, стопява ги на огън и възстановява счупената форма.
Ако не е видял стъклата, на които е стъпил, той няма да знае причината на страданията си. Ако ги е видял, той ще знае защо страда. Понякога човек знае причините на болестите и страданията, на които се натъква, а понякога не знае. Обаче знае или не знае, някога той може сам да си помогне, а някога не може. Разумният човек всякога може да се помогне. Като види, че е набол крака си на дребни частици от стъкло, той внимателно ги изважда, стопява ги на огън и възстановява счупената форма. Ако ги хвърли на земята без да ги стопи, той излага другите хора на същата опасност. Не хвърляйте счупените стъкла от шишетата там, където минават хора. Дребните частици от стъклото не са нищо друго, освен погрешките на хората, направени при налягането и напрежението. Не изнасяйте погрешките си пред хората, да не се набудат на тях и да страдат. Съберете ги на едно място, стопете ги на огън и направете от тях нови форми за ново съдържание.
към текста >>

7. Книга на загадките - Николай Райнов

Движението на ръката Ти будеше в мене гризраци.
Лъжовни пламъци ме викат натам — и аз греба в жълтия поток на измамата. Горко ми! Моята лодка потъва. *** Не отминавай вратата ми! Аз Те чакам в мълчание цял живот. Твоят говор бе моя песен. Твоето безмълвие бе мой сън. Движението на ръката Ти будеше в мене гризраци. Но Ти ме винаги отминаваш и вратата ми се напразно отваря, щом Те видя. Не отминавай вратата ми! Не навеждай погледа си! Стъпките ми кънтят след Тебе, като въздишки на стари жени, що се връщат от погребение. Щом гората свърши песента си, аз отварям вратата и Те чакам. Трапезата е сложена, светилници леят алмазна светлина. Аз Те чакам.
към текста >>

*** Чия ли ръка разклати листата на тамариска?
Аз съм била до сега мъртва, защото не съм живяла в душата на своето дете. Но как ще всадя, наистина, в душата на сина си зърното на свяна, когато всеки мъж е безсрамен? А нима има добродетел без свян? Та нали всяка добродетел е свенлива!“ Старият гадател прибра краищата на мантията си и тръгна да си върви, но на прага се извърна към царица Маат-Ка-Ре и шепотом й каза: „Как ще го научиш на свян ли? Като му не приказваш никога за свян...“ И в потайния шепот на тълмача царицата чу изново божествения смях на Озириса, когато я пращаше отново на земята. *** Чия ли ръка разклати листата на тамариска? — Ръката на един влюбен разклати листата на тамариска. Ръката на един влюбен се докосна до стъблото, защото момъкът скърбеше по своята обична. Тази ръка разклати листата на тамариска. Чия ли въздишка угаси звездите по небето ? — Въздишката на един баща угаси звездите по небето.
към текста >>

— Ръката на един влюбен разклати листата на тамариска.
Но как ще всадя, наистина, в душата на сина си зърното на свяна, когато всеки мъж е безсрамен? А нима има добродетел без свян? Та нали всяка добродетел е свенлива!“ Старият гадател прибра краищата на мантията си и тръгна да си върви, но на прага се извърна към царица Маат-Ка-Ре и шепотом й каза: „Как ще го научиш на свян ли? Като му не приказваш никога за свян...“ И в потайния шепот на тълмача царицата чу изново божествения смях на Озириса, когато я пращаше отново на земята. *** Чия ли ръка разклати листата на тамариска? — Ръката на един влюбен разклати листата на тамариска. Ръката на един влюбен се докосна до стъблото, защото момъкът скърбеше по своята обична. Тази ръка разклати листата на тамариска. Чия ли въздишка угаси звездите по небето ? — Въздишката на един баща угаси звездите по небето. Въздишката на един баща стигна до небесните светилници, защото момата бе избягала привечер по своя обичен.
към текста >>

Ръката на един влюбен се докосна до стъблото, защото момъкът скърбеше по своята обична.
А нима има добродетел без свян? Та нали всяка добродетел е свенлива!“ Старият гадател прибра краищата на мантията си и тръгна да си върви, но на прага се извърна към царица Маат-Ка-Ре и шепотом й каза: „Как ще го научиш на свян ли? Като му не приказваш никога за свян...“ И в потайния шепот на тълмача царицата чу изново божествения смях на Озириса, когато я пращаше отново на земята. *** Чия ли ръка разклати листата на тамариска? — Ръката на един влюбен разклати листата на тамариска. Ръката на един влюбен се докосна до стъблото, защото момъкът скърбеше по своята обична. Тази ръка разклати листата на тамариска. Чия ли въздишка угаси звездите по небето ? — Въздишката на един баща угаси звездите по небето. Въздишката на един баща стигна до небесните светилници, защото момата бе избягала привечер по своя обичен. Тази въздишка угаси звездите.
към текста >>

Тази ръка разклати листата на тамариска.
Та нали всяка добродетел е свенлива!“ Старият гадател прибра краищата на мантията си и тръгна да си върви, но на прага се извърна към царица Маат-Ка-Ре и шепотом й каза: „Как ще го научиш на свян ли? Като му не приказваш никога за свян...“ И в потайния шепот на тълмача царицата чу изново божествения смях на Озириса, когато я пращаше отново на земята. *** Чия ли ръка разклати листата на тамариска? — Ръката на един влюбен разклати листата на тамариска. Ръката на един влюбен се докосна до стъблото, защото момъкът скърбеше по своята обична. Тази ръка разклати листата на тамариска. Чия ли въздишка угаси звездите по небето ? — Въздишката на един баща угаси звездите по небето. Въздишката на един баща стигна до небесните светилници, защото момата бе избягала привечер по своя обичен. Тази въздишка угаси звездите. Чии ли сълзи накараха морето да прелее ?
към текста >>

— Чакам да мине някой старец, за да му дам счупената си кратунка, защото пътникът, когото напоих с нея, разкъса китката ми и на връщане ме дори не погледна.
— Чакам да мине пътник, за да го напоя с кратунката си и да го накича с китката си. Що чакаш тук, момиче? — Чакам да се върне пътникът, когото напоих с кратунката си и накичих с китката си, когато бях на шестнадесет години. Кратунката ми се счупи, а китката ми трябва да е повехнала. Що чакаш тук, девойко? — Чакам да мине някой старец, за да му дам счупената си кратунка, защото пътникът, когото напоих с нея, разкъса китката ми и на връщане ме дори не погледна. Що чакаш тук, момне? — Чакам да се върне старецът, комуто подарих счупената си картунка, когато бях на двадесет години. Той ме целуна тогава и обеща на връщане да ме целуне пак. *** Вечерята навежда над полета и дъбрави своя голям съсъд с благовонно миро. Светулки се лутат над тъмните гранки.
към текста >>

— Чакам да се върне старецът, комуто подарих счупената си картунка, когато бях на двадесет години.
— Чакам да се върне пътникът, когото напоих с кратунката си и накичих с китката си, когато бях на шестнадесет години. Кратунката ми се счупи, а китката ми трябва да е повехнала. Що чакаш тук, девойко? — Чакам да мине някой старец, за да му дам счупената си кратунка, защото пътникът, когото напоих с нея, разкъса китката ми и на връщане ме дори не погледна. Що чакаш тук, момне? — Чакам да се върне старецът, комуто подарих счупената си картунка, когато бях на двадесет години. Той ме целуна тогава и обеща на връщане да ме целуне пак. *** Вечерята навежда над полета и дъбрави своя голям съсъд с благовонно миро. Светулки се лутат над тъмните гранки. В душата се склапя тежко мълчание. Умрял ли е некой?
към текста >>

Жрицата от храма на Халуле свлича своите одежди, но на ръката й виси още гривната, под която дреме отрова.
Ангели ме поглеждат, както се поглежда непознат гостенин, когото никой не е видял. Този пир не е за мене. Непознат боже, върни ми земята! Лай ми отново кръвта на земните векове, що тупкаха в сърцето ми при всеки спомен за живота! Дай ми тленното безсмъртие на мига! *** Жрицата от храма на Халуле носи свилени одежди, но под тежкия слитък на гривната й дреме отрова. В разтопения въздух на небето се вият в див танец златопери птици. Над бялата каменна стълба водоскокът разсипва сребърни капки, като алмазен прах. Жрицата от храма на Халуле свлича своите одежди, но на ръката й виси още гривната, под която дреме отрова. В душата на жрицата се гъне зелен мрак. Пред нея се сплита тъмна мрежа от сенки, шепот и песни. Нозете й стъпват плавно и размерно по бялата стълба и наближават студения водоскок. Снагата й се гмурка в кипналите вълни. Жрицата от храма на Халуле се къпе и людете замръзват, като съзерцават снагата й в талазните води, но на ръката й виси още гривната, под която дреме отрова.
към текста >>

Жрицата от храма на Халуле се къпе и людете замръзват, като съзерцават снагата й в талазните води, но на ръката й виси още гривната, под която дреме отрова.
Жрицата от храма на Халуле свлича своите одежди, но на ръката й виси още гривната, под която дреме отрова. В душата на жрицата се гъне зелен мрак. Пред нея се сплита тъмна мрежа от сенки, шепот и песни. Нозете й стъпват плавно и размерно по бялата стълба и наближават студения водоскок. Снагата й се гмурка в кипналите вълни. Жрицата от храма на Халуле се къпе и людете замръзват, като съзерцават снагата й в талазните води, но на ръката й виси още гривната, под която дреме отрова. Момата излиза от водата под стопените погледи на вси мъже и под завистливите очи на вси жени. Тя тръгва мудно по белите плочи и влиза под ахатовите стълпове на своя храм. Жрицата от храма на Халуле облича своите свилени одежди, но под тежкия слитък на гривната й няма вече отрова. Мъжете, омагьосани от любов, пият водата, в която се е къпала; жените, молепсани от ревнивост, пият водата, в която е топила снагата си. От водоскока пие Любовта.
към текста >>

Но не дойде белокос Исполин с огнени очи да му каже гръмотевични думи или да сложи каменна ръка на раменете му.
*** Пред погледа на отшелника се разсипа златното богатство на небето и пръпна ведрата синина, дето плуват алмази и бял бисер. Отшелникът бе оставил света, за да търси Бога и да говори с Него. Той бе отишъл в гората, където човешки грях не размътва помислите. Седнал бе той — и чакаше да дойде Бог, за да съзерцава Неговия лик и да чуе от Неговите уста напътствие. Пред него трепна роената игра на гората, зави се в кръг летният вихър, облечен в злато, зашумя приказката на потоците и тъмното сказание на планините. Но не дойде белокос Исполин с огнени очи да му каже гръмотевични думи или да сложи каменна ръка на раменете му. Отшелникът чака дълго. Той чака цял ден. Гората се разлистваше пред очите му, а той не виждаше това чудо. Небето се променяше всеки миг, а той мислеше за Бога и Го чакаше. Най-сетне стана, тръсна одежда и рече: „Бог не е тук.
към текста >>

А ръката Му бе подобна на лък — и кракът Му — на мраморен стълп.
... И дойдоха седем Вожда — да делят плячката на света. И сенките им — грамадни, морави — се простряxa върху небето и притиснаха звездите в нечовешка прегръдка. ... Когато удари първият звън, излезе от мъртвото Слънце Мъж — и лицето Му блещукаше, като пурпурна угасваща звезда. На главата Му имаше покривало от златна тъкан с шити лотуси и пламтящи езици. И стрели отровни виcеxa в кълчан от скъпа кост. А ръката Му бе подобна на лък — и кракът Му — на мраморен стълп. И застана Мъжът, па разви свитък, изписан цял. И приготви се да чете... ... Когато удари вторият звън, нахлуха вопли отнякъде — и зачуха се викове, подобни на писъци, що надава дете... ... Когато удари третият звън.. …………………………………………………………………………………………….. ... И само по едно хълмче, обрасло с трева на което стърчаха развалини от низка сграда можеше да се разбере, че някога е живял Човек *** Жената каза: — Аз съм алфата на творението. И роди първия човек. Мъжът каза: — Аз съм алфата на творението. И уби първия човек.
към текста >>

От бронз бе излял образ на царицата — седнала, гола, с кадило в ръка.
... Познавах момък от Вавилон. Той бе майстор на бронз. Познавате измамните чарове на Семирамида --и дълго пламтя сърцето му от язвата на погледа й. Но в примките й не влезе, че познаваше добре жените и знайни му бяха пътеките на всяка похот. Години се минаха — и видях го във Вавилон старец. От бронз бе излял образ на царицата — седнала, гола, с кадило в ръка. И попитах го: — Обичат ли я още? А той каза: — Не обичам царицата. И раната на сърцето ми е зарасла отдавна. Но — знаеш ли? Веднъж, в ловитба на тигри, стрела ме ужили в ръката.
към текста >>

Веднъж, в ловитба на тигри, стрела ме ужили в ръката.
От бронз бе излял образ на царицата — седнала, гола, с кадило в ръка. И попитах го: — Обичат ли я още? А той каза: — Не обичам царицата. И раната на сърцето ми е зарасла отдавна. Но — знаеш ли? Веднъж, в ловитба на тигри, стрела ме ужили в ръката. И силно ме заболя. Зарасте раната и сега дори мястото й не зная... Но болката, когато ме жилна стрелата: за тази болка заслужава да се живее и да се лее бронз! *** Седем смъртни гряха ни назваха мъдреците — седем пътя на човешкото безпътство. Ала осми грях има, — по-страшен от седемте. Осми грях: мисълта. Той носи разрушение от корен.
към текста >>

Имаше в Египет човек, който с тънка ръка извая образа на Слънцето.
Зарасте раната и сега дори мястото й не зная... Но болката, когато ме жилна стрелата: за тази болка заслужава да се живее и да се лее бронз! *** Седем смъртни гряха ни назваха мъдреците — седем пътя на човешкото безпътство. Ала осми грях има, — по-страшен от седемте. Осми грях: мисълта. Той носи разрушение от корен. И всяка книга е надгробен камък на нещо, станало в сърцето. Имаше в Египет човек, който с тънка ръка извая образа на Слънцето. Изваянието остана, но — изгасна самото Слънце... И затова до днес е толкова тъмно... Седем смъртни гряха. Ала осми грях има, — по-страшен от седемте. Осми грях: мисълта. И всяка книга е обелиск на нещо, погребано в сърцето. *** Обърна поглед певецът към Планината — и рече й с кротка молба: „Дай ми, Планино, дай ми своята душа! Твоята душа е тиха — и пъстроцветна — и пълна с небе! Мене ми требва душа на планина, — за да изпея на света своите кротки песни, дето дреме кътчето, по което бленува всеки.
към текста >>

Първият хвърли меча и при завоя, край черното изваяние, протегна ръка да го улови.
Най-скръбно е — да гледаш глух свирач. *** Трима бяха те. И една жена. Трима поведоха презнощ танеца на меча. И жената с тях. Първият хвърли меча и при завоя, край черното изваяние, протегна ръка да го улови. И жената след него. Но мечът се тежко впи в гърдите му, та човекът падна. И жената с него. „Ние сме само двама“, — рече вторият, па се заемя. И жената след него.
към текста >>

Но ръката на единия трепна, жилата му се сгърчи и мечът се впи в гърдите му.
И жената с тях. Единият виеше бясно хоро и ловко подмяташе меча, а при всяка сръчна хватка се засмиваше. И жената след него. А другият, морен и отпаднал, едва ги следваше — и в душата си кълнеше меча, който се още не забива в гърдите. И жената с него. Но ръката на единия трепна, жилата му се сгърчи и мечът се впи в гърдите му. И жената след него. А третият видя кървавата целувка на меча и впитата женска уста — и прокле мига, когато е пожелал да води опасния танец. И жената с него. „Ние останахме двама“, — рече той: — „аз и ти“, — па полетя напред. И жената след него.
към текста >>

Но треперливата ръка още веднъж завъртя меча нагоре и в морна премала се сгърчи.
И жената след него. Желязното изваяние на Любовта се ясно смееше и чакаше смъртта на мъжа. И жената с него. „Уморих се“, — простена той. И жената след него. Но треперливата ръка още веднъж завъртя меча нагоре и в морна премала се сгърчи. И жената с нея. Той си откъсна ръката от чуждата ръка и отскочи напред. И жената след него. Но мечът изсвири надолу, просъска и разби главата на танцувачката: неговата радост умря. И жената с нея.
към текста >>

Той си откъсна ръката от чуждата ръка и отскочи напред.
И жената с него. „Уморих се“, — простена той. И жената след него. Но треперливата ръка още веднъж завъртя меча нагоре и в морна премала се сгърчи. И жената с нея. Той си откъсна ръката от чуждата ръка и отскочи напред. И жената след него. Но мечът изсвири надолу, просъска и разби главата на танцувачката: неговата радост умря. И жената с нея. Завърши се на меча танецът. А той остана сам.
към текста >>

А спящите чуха в просъница плисък на кръв, звънтеж на мечове — и в съня си видяха голяма черна ръка, която се протяга в полумрака, та откача от алмазното дърво Златното руно.
Дигна се нощ над морето. Мъжете морни заспаха. „Арго“ се спря всред стихналите вълни. Орфей тогава удари лютнята и разсипа глас над мъртвите пенливи гребени. Морето вдаде ухо — да чуе. А спящите чуха в просъница плисък на кръв, звънтеж на мечове — и в съня си видяха голяма черна ръка, която се протяга в полумрака, та откача от алмазното дърво Златното руно. Те се до един сепнаха и станаха в уплаха, а Язон дори извади меч и замахна към черното небе. Старецът Нелей унесено мълвеше: „Видях сън, видях сън!...“ Херакъл, богочовекът, прошепна: „Язон не ще види щастие.“ Линкей рече: „Остри скали влачат кораба, сирени го мамят към магнитни скали, „Арго“ ще потъне.“ Тръпен сън държеше още в ръцете си всички пробудени. Певецът спря. Струните млъкнаха, като отсечени, в плача на сетни звукове. Вълните плискаха тихо и ловяха стоновете на замряла песен.
към текста >>

Пред очите им блесна морето, над което алмазната звездна верига на Волопаса сочеше пътя към честита *** Небукаднецар, властител на Вавилон, пристъпи да прочете с чук в ръка клинописта на голямата плоча, изрязана по негова повеля: „...В чест на Мири Дута и Набу издигнах Вавилон и Борсипа— аз, Небукаднецар, син Набуполасаров, помазаник на Бела, любимец на Ану, довереник на Асура, жрец на Шамаша.
Певецът спря. Струните млъкнаха, като отсечени, в плача на сетни звукове. Вълните плискаха тихо и ловяха стоновете на замряла песен. Моряците впиха очи в мрачното небе над себе си — и в уплахата на погледа им плачеше молба. Тогава тракиецът рече: „Лъжа е, аргонавти! Пробудете се!“ И те се сепнаха. Пред очите им блесна морето, над което алмазната звездна верига на Волопаса сочеше пътя към честита *** Небукаднецар, властител на Вавилон, пристъпи да прочете с чук в ръка клинописта на голямата плоча, изрязана по негова повеля: „...В чест на Мири Дута и Набу издигнах Вавилон и Борсипа— аз, Небукаднецар, син Набуполасаров, помазаник на Бела, любимец на Ану, довереник на Асура, жрец на Шамаша. Дванадесет кървави войни завърших. Разсипах с огън много крепости, села и градове. Избих много племенни главатари, които се бунтуваха срещу мене. И много народи победих. С меч изтребих враговете си: ни един се не избави.
към текста >>

Кой е по-властен от мене, чиято ръка е крепка като корунд?
Избих много племенни главатари, които се бунтуваха срещу мене. И много народи победих. С меч изтребих враговете си: ни един се не избави. С кръвта им нашарих планините, както пастир багри руното на овцете си. В дар на Асура пожертвувах колесниците, чашите, жените, алмазите и мечовете им, Кой е по-силен от мене, чието чело е накитено с алмази? Кой е по-властен от мене, чиято ръка е крепка като корунд? Кой е помощен от мене, чието име блести като топаз? “ И доволната ръка на царя удари с чук плочата. Но ударът бе силен, та от камъка се отломи къс от сетния ред на клинописта. И там се четеше: „... аз.“ ... А каменният къс бе доста голям, за да покрие царски саркофаг. *** Много съблазнители ни показваха песните на Възтока.
към текста >>

“ И доволната ръка на царя удари с чук плочата.
С меч изтребих враговете си: ни един се не избави. С кръвта им нашарих планините, както пастир багри руното на овцете си. В дар на Асура пожертвувах колесниците, чашите, жените, алмазите и мечовете им, Кой е по-силен от мене, чието чело е накитено с алмази? Кой е по-властен от мене, чиято ръка е крепка като корунд? Кой е помощен от мене, чието име блести като топаз? “ И доволната ръка на царя удари с чук плочата. Но ударът бе силен, та от камъка се отломи къс от сетния ред на клинописта. И там се четеше: „... аз.“ ... А каменният къс бе доста голям, за да покрие царски саркофаг. *** Много съблазнители ни показваха песните на Възтока. Много повече — случките на живота. И един властелин има, който е силен над вси съблазнители: Сърцето.
към текста >>

Не, аз не съм виновна: ти самин ми вложи в ръката меч и го намаза с отрова.
Всеки от тях оставя пред нозете ми своята вселена. — Откато зачезна по мене, нощта стана празничен кораб, над който сияят пъстри светилници и в който душата ми пътува към Обетованата Земя на Бляна. Твоите разранени звездни шипове са весла, що гребат по морето на победата към моята далечна страна. — Край мене се къдрят солени въздишки и кървави стонове се разбиват о кораба на щастието ми: там стенат и въздишат мнозината, които ме възлюбиха от мига, кога ти ме нарече хубава. — Аз намерих себе си в часа на твоята обич, защото ти нарече Гиздост моето тленно труфило и му даде безсмъртие, а празнината на душата ми назова Тайна и там подири крилата на своя бог. Не, аз не съм виновна: ти самин ми вложи в ръката меч и го намаза с отрова. Аз бях мъртво изваяние: в мига, когато ме погледна с обич, оживях“. Тогава грееше слънце и по пясъка на пустинята падаха едри цветя от светлина. Tе стояха един срещу друг на тясната пътека, край която се възправя ледна и тайнствена Вечност. Той бе скръбен и пред него се стелеше непрогледна Нощ. А тя бе засмяна и пред нея грееше бляскав Ден.
към текста >>

Жената на царедвореца идваше да го зоби и пои с вода; тя го милваше, но конят я гледаше с лош поглед и тръскаше глава, за да отблъсне ръката й.
И когато видя царския кон, веднага го позна и разбра горчивата скръб на царя. Разбра, колко силна е била любовта на Гар Хадада към нея. Но тя му бe изменила и не можеше да се върне, защото се боеше от нож. А конят не даваше да се допрат до него. Цяла нощ цвилеше, душеше въздуха и се силеше да се откъсне от веригата, за която бe вързан. Жената на царедвореца идваше да го зоби и пои с вода; тя го милваше, но конят я гледаше с лош поглед и тръскаше глава, за да отблъсне ръката й. Един ден конят скъса въжето и побягна. Царедворецът го пресрещна и плесна с бич по главата. Конят се разлюти, извърна се и ритна стопанина си по челото. Раненият нададе вик, килна се и падна. Притече се жена му и го намери грохнал, със счупена глава.
към текста >>

Притече се жена му и го намери грохнал, със счупена глава.
Жената на царедвореца идваше да го зоби и пои с вода; тя го милваше, но конят я гледаше с лош поглед и тръскаше глава, за да отблъсне ръката й. Един ден конят скъса въжето и побягна. Царедворецът го пресрещна и плесна с бич по главата. Конят се разлюти, извърна се и ритна стопанина си по челото. Раненият нададе вик, килна се и падна. Притече се жена му и го намери грохнал, със счупена глава. Той умря. Конят изцвили, стисна със зъби жената за дрехата, па я понесе. На съмване стражите видяxa пред двореца жена, стъпкана от конски копита, а надалеч се топеха звуците на победен конски цвилеж. *** Плътта ми спи, отново примирена с тишината на безмълвни нощи. Безкрайна е моята ледна нощ.
към текста >>

Умря си Човекът и без него... На другия ден ме засърбя ръката.
Слабо ми се вярва. Разпънаха Негодника. И вик не издаде. Само по едно време извика някого си Елиаху — да го снемел от кръста... Трябва да му е бил нещо роднина или приятел. То се знае, че никакъв Елиаху се не вести: луд ли е ? Умря си Човекът и без него... На другия ден ме засърбя ръката. Па бях и прегладнял. Пусията край канарите на Йерихон бе открита: нали там ме хванаха! Де да иде човек ? А не щеше ми се да ставам носач, па и не ми беше по години да уча занаят тепърва. Край Свещения Град, в полите на Елеонската Планина, имаше лятна къща някой си Елиазер, за когото разказваха, че Иешу го бил възкръсил. Възкресил ли?
към текста >>

8. Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. - Георги Христов

Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен крака.
Преди да заминем за София имахме още една среща с Учителя. Един преди обед двамата с Марин бяхме с Учителя в беседката пред Колибата на разговор. Учителя се интересуваше от живота в комуната и с голямо внимание и интерес питаше за всичко. След като му разказахме всички по-интересни събития из живота ни, Учителя каза: „Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат. Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен крака. В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия, ще причини болка на другия. Това са хората днес. Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат по-близо и да работят задружно.
към текста >>

Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат по-близо и да работят задружно.
Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен крака. В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия, ще причини болка на другия. Това са хората днес. Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат по-близо и да работят задружно. Истинската комуна ще се осъществи на земята след 300 години, когато първата група от шестата раса слезе на земята“. Запитахме го: „Ами дотогава как ще живеем? “ Учителя каза: „Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще живеят сред природата на групи по няколко семейства - на по-големи или по- малки групи. Ще зависи от хармонията, която имат помежду си“. Върнахме се в Арбанаси.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25090503692627